Тънкото изкуство на възпитанието

ПРЕДГОВОР

Тайнството възпитание

Когато се молиш – това е възпитание вътре в Бога, но кой всъщност се моли? Той Самият се моли.

Ако си избрал Бог за свой водач – възпитанието ти е започнало, но ако сам се възпитаваш, ти все ще умираш.

Само Любовта тъче златните нишки на възпитанието.

Кой е белегът на възпитанието? Благ глас, дълбок мир, блаженство и лекота.

Самовъзпитанието означава, че Бог те движи към Себе Си.

Как звучи невъзпитаният човек? Той е шепот на смъртта.

Възпитанието е изкуство на словото. Чистото слово е ваятелят.

Възпитанието е завръщане в твоята собствена изначална божественост.

Без възпитанието ти нямаш реално съществуване – ти си от умрелите, които мислят, че са живи.

Възпитаният човек не е информиран и знаещ, а е чист и любящ.

Информацията е твоето робство, знанията са твоята болест. – Чистотата е твоят път, а Любовта е твоето освобождение. Знаещият става учен мъртвец, защото не знанието е благословено, а Любовта.

Кой е възпитан? Който се е спасил от себе си.

Универсалните заповеди на възпитанието са: Любовта, Мъдростта и Истината.

Възпитанието е път към образа – към образованието, а то е път към Бога – към Нищото.

Ако ти не възпитаваш себе си – тъмни сили ще те учат.

Възпитанието е в чистото съзнание.

Казвам: възпитаният човек има бяла душа, а бялата душа е лекота.

Търси Истината – Тя ще те заведе на по-дълбоко място от възпитанието.

Ти трябва да намериш своето истинско отношение към себе си.

Само мъдрият създава себе си.

Лекият партньор в живота ти не може да те учи, но трудният е добър учител. Трудният партньор ще те накара да търсиш Истината навътре.

Търси чистотата, която ще те заведе в Покоя, а Покоят е жив, овладян, древен разум.

Коя е мярката за истинското възпитание? Тук ти не си човек, а храм, светилище.

Любовта първо твори Бога, а после възпитанието идва самò.

Истинското възпитание е съставено от Любов, Мъдрост и Истина, а не от образование.

Любящите се завръщат в Бога, а образованите умират. Образованите – Бог да ги прости.

Елеазар Хараш

1. Изкуството на възпитанието

Не можете да измените
човешкото естество

Туй възпитание, както аз го зная, е дресировка. Затова досега то не е дало никакъв съществен резултат. 41

Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. 25

Днес хората са станали много умни, научили са се да присаждат… и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането. Обаче щом тази присадка се пречупи, веднага пак ще се прояви първото естество на човека. 41

Сегашният живот по никой начин не може да се изправи. Каквото и възпитание да се даде на хората, хората ще останат такива, каквито са сега, нищо повече. Та вълкът, колкото и да го възпитават, ще остане вълк… Може да се измени една форма на съществото, но трябва да се измени и нейният вътрешен смисъл. 41

Каквито и методи да прилагате за възпитанието на младежта, резултатите са слаби, те не могат да въздействат върху естествените недъзи на децата. Причините на тия недъзи се крият в мозъка на човека. Следователно да въздействате върху детето, това значи да познавате човешката глава в подробности. Съвременните хора не познават още истината. 1

Целият свят е покрит само с изтъркани фрази, с методи, възпитателни средства, вярвания – и въпреки всички тия многобройни неща хората седят на едно и също място. В Бога вярват, обичат се, морални правила имат – и при това всички страдат, всички са недоволни от живота. Ние казваме: няма какво да се стремите да оправяте външния свят. Пазете се от следното: вие не можете да реформирате калта. 7

За пример, някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. 97

В какво се заключава съвременната педагогика? Казват, че трябва да се създаде характер! Изобщо характерът не се създава, нито се изменя. Към характера може само да се предаде нещо. И тъй, да мислите, че можете да създадете нещо, това значи да се стремите към невъзможното. 166

Ако педагозите продължават да мислят, че с техните методи ще могат да възпитат децата и да ги отправят в права посока, аз оспорвам това тяхно твърдение… Защото не можете да измените човешкото естество. Никой не може да действа против вярата на човека. 41

Днес има много възпитателни методи и системи. Какви резултати дадоха те? Вие ще възразите, че човечеството е имало велики философи като Платон, Аристотел, Кант, Бейкън и пр. Питам: Какво направиха тези философи? Кант можа ли да преобрази Германия? Бейкън можа ли да преобрази Англия? При толкова много философски школи и системи човечеството днес се намира в положението на фалирал търговец. Съвременните хора се нуждаят от философия, която има живо, практическо приложение в живота. Иначе, вървят ли по стария път, те ще имат старите резултати. 84

Ние не искаме сега да реформираме света, както досега са го реформирали. По тия закони, по тия правила, както сега се реформира светът, то е „две затъкава, три разтъкава“. То е едно забавление. Туй поправяне на света не е поправяне. И човек със сегашния морал никога не може да се поправи. Невъзможно е! Защо? Причините, които произвеждат тия недъзи, са незасегнати, а ние чистим временно само тия резултати. 109

Човек трябва да се върне в първоначалното си състояние

Когато искаме да възпитаваме хората, когато искаме да вдъхнем в тях онова истинско възпитание, онова истинско понятие за Бога, за религията, подразбираме, че трябва да събудим в тях онова, което от памтивека живее дълбоко скрито в душите им… 49

Няма какво да се изменя неговият характер, но трябва да се предизвика хубавото у него. Най-първо в един човек не се старайте да създадете характер… Този човек има хубави заложби от миналото, но поради известни стечения на обстоятелствата неговият прогрес е спрян. 59

Говори се за възпитание на съвременната младеж. То е еднообразие… Човек трябва да се възпита в това, което носи в себе си… Интересува ни някой, някаква добродетел, сила специфична има. Това ни интересува, специфичното в него – това е разнообразието. 42

Хората се възпитават и превъзпитават, но нямат резултати… Защото са започнали да работят първо със сърцето си, после с ума си, а са пренебрегнали душата си. 31

Ако възпитателят иска да изправи погрешките на своя ученик и за тази цел апелира към неговия ум и към неговото сърце, той нищо няма да постигне. Обаче ако възпитателят може да говори на душата на своя възпитаник, той ще има големи постижения. Когато дойдете до самовъзпитанието, вие можете да приложите същия метод. Щом се намерите в трудно положение, говорете на душата си, Тя ще ви помогне. 85

Колкото дресираната котка може да издържа пред мишката, толкова и човек може да издържа със своето знание пред старите навици. Те са сила, пред която човек мъчно устоява. Навиците са резултат на честото повтаряне на нещата. Това не значи, че човек не може да се откаже от навиците си. Достатъчно е да се намери пред нещо силно, за да забрави навиците си и да отстъпи от тях. 88

Гениалността на човека не може да му помогне да се освободи от утайките на миналите поколения. За да се повдигне съвременният човек, изисква се Божественото в него или Единният Бог да слезе, да се съедини с човека. Само това е в сила да повдигне човешката душа. 45

… Природата… Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи да се върнеш към разумната природа. 66

Възпитанието на детето трябва да се засегне много издълбоко. Ние сме изопачили действията на Природата и се мъчим с невежество да изправим грешки. Така не може. Днес вече само Господ може да ни обърне и възпита. Христос е съзнал това и е казал: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие“, което ще рече: не може да се възпитате. Възпитанието подразбира, че трябва да се родим от Духа и само тогава ще можем да възпитаваме другите. 3

За да добием истинското знание в този свят, който виждаме, трябва да слезем там долу, в същността на Бога. В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Външното е сянка на нещата. 13

Който възпитава, трябва да бъде съработник на Бога

Кой покваря младите? Ако старите хора – свещеници, възпитатели, майки и бащи, бяха наистина чисти и свети хора, те щяха да бъдат в сила да спасят младото поколение. Днес виждаме точно обратното: Всички млади хора бягат от църквите. Ако свещениците и проповедниците са свети хора, защо младите бягат от църквата? Ако майките и бащите са свети хора, защо децата им бягат от домовете си? 86

Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил. Защо? Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители вярват първо в себе си, а после в Господа. Те се разделят на особени мнения и всеки защитава своето. 31

Та когато вие ми говорите за вашите деди, които живяха преди вас и умряха, казвам: За умрели хора не ми говорете, ние не се занимаваме с умрели хора. Нямам нищо против тях, нека се споменават, но казвам: От мъртвите ум и съвет не взимам. 93

Също и ония учители, които ви казват, че не трябва да имате прозорци към духовния свят, са първокласни лъжци. Там е слънцето на живота. 5

Ще каже някой, че човек трябва да бъде положителен, да разбира нещата, да внушава на хората какво да правят и какво да не правят. Това не е достатъчно. Колко хора с положителни мисли, с правилно разбиране на Живота, със способност да внушават на близките си остават назад. Не е важно да внушаваш мисли, но да ги посаждаш. Внушението е насилие, кражба. Ти можеш да внушиш на някого мисълта, че е добър, благороден човек, без да е такъв. Измени ли с това неговото естество? 31

Казвам: Духовните хора, това са възпитателите на света. 59

Та казвам: според мене вие не можете да приложите никаква педагогика в свeта, ако нямате любов към Бога, ако не обичате Бога. 96

Ние изпадаме в заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трябва да възпитаваме хората, а трябва да бъдем съработници на Бога! Понеже Бог е най-старият от всички, Той е имал време да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучим и приложим някакъв педагогически метод, трябва да отидем при Бога. Той държи всички педагогически методи в своята архива. Най-старият педагог е Господ, при Него идете! 96

Онзи, който не е осенен от Духа Божи, няма право да учителства, защото ще престъпи Божествения закон. Искаш да бъдеш учител, питам те: Къде си учил, кое училище си свършил? Разбираш ли вътрешните закони на природата – как е устроен човекът, неговият ум и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа към неговия дух? Нямате свидетелство, пък учители искате да ставате! 5

Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви – отваря кесията си. Ако не е от Бога, той е като някой офицер, който командва: „Напред, братя, напред!“ А като дойде сражението, скрива се зад камъните. Ако каже: „Напред, братя“ и сам излезе напред, той е герой, а ако не излезе, не е герой. Тъй разбирам, че трябва ръководителят да действа. Той трябва да бъде олицетворение на Любовта, на Мъдростта и на Истината. 6

Мнозина не успяват в живота си, защото слушат много учители. Ще слушате само онзи учител, който изпълнява Божията воля. 61

Не, не, в такъв лекар да не вярваш, а само в онзи, който носи любовта като принцип. Ако лекарят или приятелят ти носи тоя принцип на Любовта в себе си, приеми го, но ако не го носи, може той да бъде учител, свещеник, лекар, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън. 153

Назначават някого учител в гимназия. В първо време той е богат, енергичен, пълен с живот. Всички са доволни от него, защото получават нещо. Като работи няколко години, учениците му го обират и той обеднява, вижда, че трябва да напусне учителството. За да не изпадне в това положение, богатият трябва да остави основния си капитал настрана, на никого да не го дава. На същото основание казвам: Когато отваряте сърцето си за външния свят, не оставяйте всичката си топлина да излезе навън. Светът не се нуждае от вашата топлина. Колкото и да давате, нищо не го ползва. 61

Природата не обича да се доизказва. Тя показва пътя на човека, ръководи го, но не изказва своите цели, своите крайни заключения. Това е един Божествен метод. Така и всеки човек, който е дошъл в света, не трябва да доизказва всичко. Всякога човек трябва да изказва само основните неща. 7

Всякога в живота си, когато искаме да изкажем една мисъл в нейната пълнота, ние ще усетим една празнота в себе си. Ще пазите извора, който извира, няма да изхвърляте всичката си вода изведнъж, но ще я изтичате равномерно. Щом ти мислиш да изкажеш всичко наведнъж, ти не си извор. Онзи, който иска да изкаже всичките си идеи на един път, той не е идеен човек, той е едно напълнено шише с вода от един, два, пет или десет килограма или пък една каца, пълна с вода. Значи има един съизмерим и един несъизмерим живот. Съизмеримият живот е в каните, в буретата и във всеки джобур, а несъизмерим е Божественият живот. 7

Изворът, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвайте! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която с хиляди години расте. Тя е девствена наука. 96

Тъй щото, ако хората питат, кога ще се оправи светът, казвам: Светът ще се оправи, когато всички хора – учители, свещеници, проповедници, майки и бащи, започнат да работят без пари. Всеки трябва да работи даром, от любов. Който не служи на Бога, не може да се облагороди. 113

Възпитателят трябва да е чист и
да има знание

Учител, който учи и възпитава, трябва основно да познава човешката душа, човешкия ум и да постъпва съобразно с тях. 34

Съвременният християнски свят е пълен с противоречия и заблуждения, а няма учители, които да обяснят правилно нещата, както са в природата. 107

Сегашните хора мислят, че са много умни; дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност. Без да искат, те лъжат и себе си, и другите. И всички минават за знаещи. 30

Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение? Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знаете и какво ще учите? Няма душа – и Мен ме няма; значи, че няма ум, че Моят Дух не съществува, че да живееш добре, да любиш Истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? 144

Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствате, защото пo-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. 145

Всички вие тук колко хора сте осакатили в този свят! На онзи свят те ще се явят кой с куц крак, кой с изкълчена ръка, ще се съберат всички ваши питомци и ще кажат на Господа какви учители сте били. И тогава Господ ще каже: „Глобявам този учител с 10 000 таланта, затворете го в тъмницата, докато изплати глобата.“ А знаете ли колко хиляди години ще минат за това? Господ никога не се шегува. Той е благ, добър, справедлив, но и сериозно строг. 5

Грешката на съвременното възпитание е, че делим нещата на важни и маловажни, докато в проявите на Природата всички моменти, всички действия са еднакво важни. 62

Изкуство е с малко думи да кажеш много нещо. 47

За смекчаване, за облагородяване на характера трябва да се изговарят специални звуци, специални думи. Всеки звук, всяка дума действат по различен начин върху човешкия характер. Това всеки възпитател трябва да знае, за да може съзнателно да работи върху своите възпитаници. 85

И тъй, най-първо трябва да се научите да употребявате правилно думите, да научите силата на всяка дума. 13

Колкото характерът става по-благороден, по-изгладен, по-хубав, по-възвишен, толкоз и гласът, и вибрациите му имат съответстващ израз. 7

Човек трябва да мисли добре, за да бъде речта му понятна. Колкото мисълта е по-ясна, толкоз и речта ще бъде по-ясна. 7

Трябва вие да разполагате със знание, но знанието без добродетел не върви. 105

И тъй, ние трябва да положим Чистотата. Тя е необходима и в науката. Всички Велики учители, които са идвали да просвещават света, са имали тази Чистота, т. е. имали са основния атрибут на Мъдростта. Чистотата подразбира, че никога в човешката душа не трябва да има желания и страсти. 143

Следователно онзи, който иска да възпитава, трябва в дадения момент да е много чист. 62

И аз само с една дума мога да направя човека щастлив. Ще му кажа: Имай вяра! Важно е как ще кажеш тази дума. Имай такава вяра, както жадният при вида на пълното шише с вода. Давам шишето на жадния и казвам: Пий от моята вода! Всяка дума трябва да се каже с вяра, с пълно съзнание. Това, което говориш, трябва да съответства на истината. Животът се предава с живот. 45

Учител в пълния смисъл на думата трябва да бъде чист като кристална вода, образец във всичко; в него не трябва да има нито сянка от колебание, двоумение и неверие. Христос като дава това указание, иска да ни посочи голямата опасност, на която се излагаме, и голямата отговорност, която поемаме пред Него за осакатяването на някои души. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани. 5

Но ако търсите някого, който може да намести ума ви, ако търсите някого, който може да намести сърцето ви, ако търсите някого, който може да намести волята ви, това съм аз. Да, големи претенции имам, правя това нещо. Намествам умовете и сърцата, и волята на хората. Това изкуство, да намествам умовете, сърцата и волята на хората, не искам да задържа само за себе си, но искам да го предам и на вас, да ви покажа метода как да намествате умовете, сърцата и волята на хората. Аз давам няколко метода за самовъзпитание на хората, които не са сухи теории, но живи, приложими методи, които съм извлякъл от самата природа и сега искам тъй да ги трансформирам, че да им предам една нова форма; да станат приложими в живота. 44

Учителят трябва да възпита първо себе си и да дава пример с живота си

Следователно преди да учите хората как да постъпват, вие трябва себе си да научите. Тази наука е най-мъчна. Тя е особен род педагогика, която малцина имат търпение да изслушат, а още по-малко търпение да я приложат. Не е лесно човек да възпита себе си, да си създаде правилна обхода към всички живи същества. 98

Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си; той може да помага на хората дотолкова, доколкото помага на себе си. Ако не може да помогне на себе си, как ще помага на другите? Мислите ли, че ако дадете парче хляб на някой човек, това е помощ? Мислите ли, че ако научите едно дете да чете и да смята, това е помощ? 127

Ти не можеш да познаваш другите повече от себе си. 25

Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората. 16

Всеки един мисли за другите това, което е самият той. 16

Само абсолютно честният човек може да знае дали другият насреща му е честен…Този, който не е разумен, може само да предполага. 17

Който е опитал нещата, той има право да разсъждава. Докато няма още никакви резултати, той трябва да мълчи, както пилето мълчи в яйцето. 79

Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, за подчинение, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? 96

Не говорете мъгливи неща, неща, които не разбирате. Говорете само онова, което сте преживели, и онова, с което сте направили поне десет опита. Това са практически правила при възпитанието. 62

Едно трябва да се знае: не можете да предадете на хората това, което нямате в себе си. Колкото и да им говорите за морал, за любов, за право, ако не носите тия неща в себе си, те нищо не могат да възприемат. Могат да ви слушат, да се възхищават от цветистата ви реч, но като свършите, ще кажат: „Нищо не ни даде този човек. Нищо не остана у нас.“ – Защо? – Защото този, който говори, сам не изпълнява волята Божия. Той не служи на великите Божии закони. 135

Един човек хората го слушат, докато живее добре. Щом престане да живее добре, той загубва своето влияние. 58

Учител, който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. 34

Гледам сегашното възпитание. То няма един начин. Аз се чудя как ще се възпитат децата. В сегашната система има известни научни стойности, но възпитателни стойности няма, защото няма морал, който може да се приложи в училищата. За пример, учителят казва на ученика: „Ти няма да пушиш!“ А учителят пуши. Учителят казва на ученика: „Ти вино няма да пиеш!“ А учителят пие вино. Лекарят казва на някой болен: „Ти месо няма да ядеш.“ А той яде. Има учители, възпитатели, които говорят едно, но вършат друго. Но то е едно неразбиране на органическите закони, които съществуват в света. 91

Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си. Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания. Главите им са побелели от това. Те се нуждаят от добри дела, от Знание, което е приложено, а не само от теории. 31

Бъдете бодри и весели да предавате вашето разположение на другите. 19

А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг. Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото. Законът е много верен: ние си влияем. 60

Първото условие за възпитанието е любовта

Мнозина казват, че хората могат да се изправят със съвети, с проповеди. Днес много се говори и проповядва на хората, но въпреки това не се изправят. Когато първите човеци в рая проявиха своето непослушание, Бог ги изпъди в света да копаят, да орат и да сеят, но те пак не се изправиха. Като видя, че и с изпъждане светът не се възпита, Бог приложи един от най-силните методи за възпитанието му, а именно — законът на любовта. Няма сила в света, която може да противодейства на любовта. И най-упоритите духове отстъпват пред любовта. Значи, след като всички методи за възпитанието на човека се оказали слаби и безрезултатни, Бог приложил любовта като най-мощен метод. Коя любов е приложил Бог? Той е приложил онази любов, която прави човека малък, доволен от всичко, което му е дадено, отстъпчив и готов всеки момент да изправя погрешките си. Този човек може да бъде и пръв, и последен. Той не търси човешко право, нито човешка слава. Щом люби, той носи в себе си и славата, и величието. Тъй щото, искате ли да бъдете истински педагози, приложете любовта като един от новите и мощни методи при възпитанието. 1

Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество“. Отлична идея, но да се приложи. Как да възпитаме децата, как да възпитаме обществото? От 8 000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е. имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен. И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък. 13

Сега аз се спирам върху друга една страна, възпитателната страна на любовта. Любовта, това е най-свещеното нещо в света, което хората от осем хиляди години се стараят да опетнят и още не са могли да направят. Всички плюнки, които хората са хвърлили, нито една плюнка не е достигнала до кожата на любовта. Благодарете на това именно, че любовта не е нещо, което може да се опетни. Там, дето влиза любовта, хората стават възвишени, благородни, стават безсмъртни, там, дето любовта излиза, хората стават смъртни. Защо умират хората? Защото любовта ги е напуснала. 94

Любовта е фундаментът! Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората тя вижда само доброто. 105

Единствената сила в света, която може да превърне злото в добро, то е само любовта. Единствената сила, която може да победи злото, то е доброто. И да побеждаваш злото, то е пак зло. Да го превърнеш в добро е друго. Само любовта може да превърне злото в добро. Само тя знае това. 104

Ако любовта в нас не дойде, в нас не може да се роди нещо. Някой казва: Възпитанието. Възпитанието е второстепенно. Любовта трябва да проникне в човешкото естество; любовта трябва да проникне в ума, сърцето и тялото. 59

Всяка душа трябва да се държи първо за Бога, Него да слуша, Той да му бъде възпитател. – Защо? – Защото само Бог люби. Който люби, той възпитава. Дойде ли някой да ви възпитава, нека стои вън и оттам да дава своите наставления, но в никой случай не го допущайте между Бога и вашата душа. Влезе ли като клин между човешката душа и Бога, той всичко ще развали. Следователно поставете любовта като връзка между човешката душа и нейния възпитател и не се страхувайте. Любовта трябва да се постави като основа на живота. 1

Няма по-велик метод за възпитанието на детето и на възрастния от закона на любовта. 1

Съвременните педагози търсят специфични морални правила за възпитание на детето. Първото условие за възпитанието на детето е любовта. Искаш ли да възпитаваш детето, ти трябва да го обичаш — нищо повече. 1

Който има любов – той е възпитател. 146

Учителите трябва да постъпват с Любов, а учениците да постъпват с почитание. 44

Учителите съветват учениците си да ги почитат, но така ли е всъщност? Когато някой учител обича учениците си, работи усърдно с тях, той получава тъкмо обратното. Кога става това? – Когато учителят иска да бъде обичан от учениците си. Докато учителят изисква от учениците си любов, той всякога ще бъде оплют и подигран от тях. Защо? Защото той е избрал крив път; той мисли за себе си. Друг е случаят, ако този учител обича учениците си и нищо не иска от тях. Той казва: „Аз желая да работя върху умовете на учениците си, да се просветят, да придобият знание и мъдрост.“ До това време учителят ще бъде изложен на подигравки, на оплюване от учениците си, но един ден те ще съзнаят грешката си и ще я изправят. Като знае законите, разумният учител винаги прощава на учениците си. Христос е казал: „Който много греши, много люби. Комуто много се прощава, много люби.“ Според този стих в края на краищата учителят ще получи любовта на учениците си. Първо той се заема с изкореняване на плевелите, за което ще бъде оплют от учениците си. Впоследствие когато насади доброто семе на мъдростта в техните ниви, той ще получи любовта им. 97

Ако учителят обикне ученика си, и най-неспособен да е той, учителят ще може по вътрешен път да събуди в него импулс за работа. 90

Следователно искате ли да възпитавате някого, приложете любовта като велик фактор, като велика сила в света. Да възпитаваш някого, това значи да го любиш с всичкото си сърце и душа. Във вашето лице той трябва да вижда човек, на когото да се довери напълно, за да приеме и приложи всичките му съвети. 1

Без любов никакво възпитание не може да се очаква. Любовта трябва да присъства в сърцето и на възпитателя, и на възпитаника. 95

Сега вие казвате, че ще възпитавате. Как ще възпитавате едно дете? Най-първо ще видите дали туй дете ви обича. После ще наблюдавате кого обича това дете. Някой път учителите си правят илюзии, че децата им ги обичат. Някой път любовта на децата е користолюбива. Те носят на учителите си цветя, подаръци, но това още не е истинска любов. 96

Родителите могат да не познават нито френология, физиогномия, астрология, обаче искат ли да знаят какви заложби носят децата им в себе си, ще се подават ли на новите педагогически методи, нека видят обичат ли ги децата им. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза в положението им и цени всичко, каквото те правят за него. В това дете е събудено Божественото, то може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. 1

И тъй, за да възпитавате детето си, или своя ученик, между вашето съзнание и неговото трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят. Ако съзнанието на детето не е будно на физическия свят, от него нищо не може да стане. Това дете зависи от условията: ако условията са добри, и детето е добро; ако условията са лоши, и детето е лошо. 1

Не е ли събудено още Божественото в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. Природата изпраща тези деца на земята при неблагоприятни условия: да чукат камъни, да копаят руди, да орат земята, за да изпитат горчивините на живота. На благородните и напреднали души природата дава по-благородни задачи. 1

На това дете трябва да му дадете
един идеал

Един от методите на новата етика за възпитанието е приложение на чистотата в широк смисъл: чистота на тялото, на ума и на сърцето. 33

Да се прилагат нови методи при сегашното възпитание е все едно да се кърпи стара дреха с нова кръпка – дупката става още по-голяма. Ако прилагате новите методи, трябва да ги прилагате изцяло, а не само палиативно, иначе ще се получат по-големи дупки. 4

Нека българските учени, възпитатели и управници се погрижат да всадят в душите на младото поколение стремеж към идеен живот. Нека всеки българин се стреми да бъде честен, добър, умен и справедлив! 82

Сега при възпитанието вие трябва да събудите мисълта в детето. Не е въпрос детето да мисли като дядо си, да стане стар като него, но в детето трябва да се събуди една основна мисъл, една основна идея… На това дете трябва да му дадете един идеал. 41

Имате ли в ума си една основна идея, на която всякога да разчитате? Трябва да имаш нещо, една основна идея, която да пази твоето равновесие. 16

Да възпиташ един човек, това значи да го поставиш в правия път на живота, да може сам той да работи. 31

Учителите възпитават учениците си в религиозно отношение, искат да ги направят религиозни. Ако те отсега нататък искат да внесат в младото поколение религиозно чувство, много са закъснели. Човек се ражда с религиозно чувство. То е най-възвишеното и благородно чувство, което човек носи в себе си. Ако искате да го присадите отвън, вие ще осакатите това, което природата е вложила в него. 11

Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето. 103

За да се освободи от своя стар навик да ходи криво, ракът трябва да се преобрази, да мине в друго състояние. Това може да направи само любовта. Само тя е в сила да изправи всички изкривени форми. Обаче затова се искат големи знания и сили. Всяко учение, добре разбрано и приложено, дава устой на човека. Той всеки ден се изправя и освобождава от своите стари и лоши навици. 115

Само Божествените мисли, когато проникнат в човека, имат силата да урегулират човешкото естество. 25

В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност – както към себе си, така и към окръжаващите. 125

… характерът на човека не се изправя във време и пространство. 7

Човек си остава такъв, какъвто е роден – никой не може да го измени. За да стане преврат в него, той трябва да се върне към източника, от който е излязъл… Само така той може да възприеме нещо ново, да стане нов човек. 55

Възпитателят да разпознава жаждата за учене и прилагане

Учителят, като влезе в клас, трябва да знае учениците имат ли глад и жажда за знание или нямат. Ако нямат, да не предава, да излязат вън и да се упражняват с физическа работа. 18

Ако учениците са лениви, и учителите не могат да изкарат нещо особено от тях. Влезте в един клас и вижте как преподава учителят. Ако преподава добре, енергично, и учениците му са такива. Подобното от подобно се привлича. 31

Всеки учител трябва да изучава ученикът дали се учи или не, а не дали е добър или лош… След това другите работи ще се наредят. 29

Аз не вярвам в никакво възпитание, т.е. в дресирането, а вярвам, че всички хора имат условия да станат добри, стига да искат. Аз вярвам, че всички хора определят своя живот според момента, в който действат, защото след този момент идат други условия. Това е възпитание. След този момент ти ще възприемеш храна, наука, които ще бъдат според плоскостта, по която се движиш. 107

За да бъде научен, човек трябва да има вътрешен стремеж, подтик към онова, което ще учи. Ученик, който има вътрешен подтик към учението, лесно ще намери учителя си. 106

Ако не се приложат някои от тези правила, ще стане натрупване на материал без някакво приложение. Така е и в училищата, когато учителите задават много уроци: учениците не могат да ги усвоят, претрупват паметта си и с това затъпяват. 108

При съвременното възпитание трябва да се има предвид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото Природата наказва всички ония, които складират нейната енергия и не я използват. Това всеки е забелязал. Когато се отпусне, когато стане мързелив, човек започва да надебелява, придобива много мазнини. Природата няма да закъснее да даде урок на този човек. Как? Ще му изпрати една болест, която всичко ще стопи. Природата не търпи никакъв застой – никой няма право да държи енергиите на Природата в застой. 64

Защо проповядвам аз? Като изучавах тая философия, казах си: Искам да видя хората, които Бог обича. – Кои са тия хора? – Грешниците. Като ги обикнах, аз разбрах, че в тях се крият добри заложби. Оная грешница, която се крие от лицето на Господа от срам и от страх, е по-голяма светица от тая, която се мисли за праведна и свободно се явява пред лицето на Господа. 106

Предпочитам да посветя цял живот за един човек, който възприема това, което казвам, отколкото да работя за хиляди хора, които нищо не възприемат. 107

Често човек се натъква на свои вътрешни състояния, които не може да разреши сам. Той трябва да се обърне към мъдреците в живота. Те са оставили своите съвети навсякъде в живота. Човек се нуждае от помощта на мъдри и велики хора. 115

При мене идват мнозина, да се съветват за нещо, да ги упътя в живота. Едни се чувстват свободни, а други се смущават, не смеят да ме запитват за това, което ги интересува. Те казват: Не искаме да безпокоим Учителя, да отнемаме времето Му. Ние сме благородни хора, не искаме да се натрапваме като другите. Те не знаят, че ме безпокоят повече от другите. Вместо да разрешат този въпрос навреме, те пропуснали условията и го усложнили. Някой има да решава важен въпрос, но не иска да ме безпокои, да се посъветва с мене. Предпочитам да ме безпокои, но да разреши въпроса по закона на любовта, отколкото да го разреши неправилно. 47

Някой дойде при мене и иска да ме поизлъже. Аз му казвам: Приятелю, ако не се опитваш да ме излъжеш, аз бих сторил повече за тебе, а така ще сторя по-малко. Аз и така съм длъжен да направя нещо за тебе. С това не искам да кажа, че съм добър, но че съм длъжен да направя за всекиго по нещо. 107

Мнозина искат да им съдействам, но те не са съгласни с мен, не действат в съгласие с мен и тогава как ще им помагам? 145

Човек може да се намира при големи удобства в живота, да има най-добри условия, но пак да се чувства самотен, неразбран от никого. Той чете тази, онази книга, но пак е незадоволен, вижда, че няма кой да го упъти. Той търси вече истинския път, към който само Учителят може да го напъти. 148

Ако някой дойде при мене, да ме пита как да оправи личните си сметки и задължения, аз няма да му дам никакъв съвет. Моите съвети са за хора, които искат да напредват умствено и духовно, да повдигат душата си. 31

Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си. И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него. 31

Като намеря някой, че не учи, като му помогна 99 пъти, най-после на стотния път го оставям и му казвам: „сбогом“. 108

Не се смущавайте за живите и за мъртвите; не се смущавайте, че едни са будни, други спят! Които спят, си почиват, а които са будни, работят. И едните, и другите нека си свършат работата. 119

Честност, справедливост, уважение, доброта и разумност

На всеки дом, на всяко училище, на всяка черква, на всяко съдилище трябва да стои надписът: честност, справедливост, доброта и разумност. 47

Питам аз честен ли е, справедлив ли е, умен ли е, добър ли е? Може някой да е адвокат, майка, баща, учител или какъв и да е; трябва да отговаря на тези четири качества. 62

Към децата трябва да се отнасяте много искрено. Те са много чувствителни, чувството на справедливост у тях е твърде силно развито; те разбират кога им се говори Истината и са много доверчиви. Разберат ли, че не им говорите Истината, свършва се с вашата педагогика. Затова с децата човек трябва да бъде искрен. Когато децата разберат, че майката, бащата, учителите говорят Истината и в тях няма никакви задни цели, те им вярват напълно. 4

Щом искате да се възпитавате, можете да прилагате различни методи, но справедливи трябва да бъдете. Не сте ли справедливи, педагогиката ви пропада. 88

Учениците, щом дойде един учител, те го оценяват, те са критици-професори, веднага го оценяват. Колко е умен, колко е добър и каква му е силата веднага знаят. Дотогава, докато те мислят, че той е способен, готови са да възприемат. 14

Вие какво правите? Щом се запали къщата, хуквате навън. Какво е това присъствие на духа? Как ще може такъв човек да влияе на себе си и на другите? Всеки човек, който се стряска, губи почитанието на другите хора. Тук всеки може да ви изплаши. 7

Докато гледам на хората отвисоко, никога няма да им повлияя. Няма защо да гледам на детето отвисоко; ще сляза до него, ще стана като него дете и то ще започне да ме слуша внимателно. 28

Учителите трябва да знаят, че едно дете, колкото малко и да е, може да бъде една напреднала душа. Много деца са по-умни от учителите си. 96

За да се създадат правилни отношения между хората, първото нещо е да има помежду им уважение и почитание. 52

Вие не знаете какво нещо е уважение. Вие не знаете какво нещо е почитание. Когато идеш на гости в някоя къща, децата със страхопочитание се приближават, дадат ръце. Погледнеш по едно време, току дойдат, хванат те за брадата, ако имаш брада. След два-три деня карат те да ги носиш. Често ученици, качили се на гърба на учителя, казват: „Я ни носи!“ Казвам: И вие ще бъдете учители и вашите ученици ще се качат отгоре ви по същия закон. Каквото правите, ще ви направят. Правете добро, обичайте, за да имате обичта. Бъдете честни спрямо другите, за да бъдат и те спрямо вас. 1

Учениците обидят един свой учител. Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене. Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш? Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език. Искаш да те обичат – ще ги обичаш. Искаш да те почитат, ще ги почиташ. Само така ще имате правилни отношения. 21

Учителят трябва да се отнася със снизхождение и внимание към учениците, а те трябва да го почитат и никога да не го огорчават. Като вижда как постъпва учителят, ученикът е готов да следва неговия пример. 68

Ценете хората. Не бързайте да си давате мнението. 16

Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между вас. 97

Ще махнете от ума си мисълта за големство над другите и ще знаете, че всеки човек, всяка душа има възможност да облагороди живота си и животът ѝ да бъде чист. 4

Казвам: в света право е това, което не обижда никого, не понижава никого. Една работа е благородна, когато не понижава човека. 14

Научете се да слушате. 16

Да се изслушвате един друг с внимание, това е един от добрите възпитателни методи, които трябва да прилагате в живота си. 7

Следното ще държите като първо правило в живота си: Отдавайте на всеки човек толкова право в дадения случай, колкото и на себе си. В педагогиката казваш на детето то да ти разправя. И ако ти го разбереш добре, то после ще влезе в твоето състояние, ще те разбере. 88

Някой дойде при мене, иска да говори по някакъв важен въпрос. Като го приема, аз заставам в положението на ученик. Щом заема това положение, той отстъпва. Каквото му кажа, готов е да ме слуша. Ако се поставя като учител, той казва: Аз съм на особено мнение по въпроса. Друг казва: Както казваш, така изпълнявам. – Не, ти изпълняваш, както си искаш. 101

… законите, които родителите създават, трябва да бъдат еднакви и за децата, и за тях. 10

Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. 34

Майка, която отглежда децата си с мисълта те да я гледат на старини, нищо добро не може да внесе в тях. Такива синове и дъщери ще вървят по стария път. Те ще бъркат в джобовете на родителите си, без да мислят за тях. 31

Питам: коя майка, след като е лъгала децата си с различни караконджовци, със самодиви, е допринесла нещо добро за тях? Коя майка, като е обещавала разни неща на децата си и не изпълнявала своите обещания, е допринесла нещо добро за тях? В резултат на тия лъжи и неизпълнени обещания децата са изгубили уважението и почитта към родителите си. Още докато е било в утробата на майка си, малкото дете е изгубило уважението си към нея. Защо? Защото през всичкото време на бременността си майката се е съмнявала в Бога, във всичко велико и красиво в живота. 127

… детето… Най-първо то има голямо доверие в майка си, има голямо доверие в баща си. При първата погрешка на баща си – тури съмнение. При първата погрешка на майка си то започва да ги критикува. После започва да не изпълнява законите на баща си и на майка си. 26

Децата, за пример, в баща си и майка си вярват, докато майката каже първата лъжа. Оттам насетне детето започва да гледа критически. 57

Защо майките имат уважение пред децата си? Защото детето гледа майка си дали говори истината или полъгва; щом я хване, че лъже, то вече няма страх от нея. 67

Децата са недоволни от родителите си, че обичат едно от тях повече от другите. Вината на родителите не е в това, че обичат едно от децата си повече от другите, но в това, че не могат да скрият любовта си. 72

Свободно възпитание и упътване с примери от живота

Чел съм много книги за възпитанието и казвам: Ако хората престанат да се възпитават, ще бъде по-добре. Ако отучите котката да лови мишки, тя ще добие друг навик, по-лош от ловенето на мишки. 59

Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. 17

В едно дете не трябва да се внася нищо, но трябва да се тури в условия, за да се прояви вложеното в него… В това седи възпитанието. 56

Някои казват: „Да възпитаме света, хората“. В този смисъл аз не вярвам на възпитанието, защото всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло, та всеки отделно трябва да възпита сам себе си. Аз не мога да ви заповядвам: то би значило да светотатствам – да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? Защото тези хора са господни, нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща; имам право да бъда господар само на моите мисли и желания; на тях мога да заповядвам; но на всичко, което е извън мене, ще трябва да слугувам. 5

Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си преди всичко от примера на възрастните. 54

Почитайте свободата на другите… Дайте и на другите свобода да следват подтика, който Бог им е дал. 56

Остави всеки човек да се развива свободно, макар бил той кокиче, трън, роза или каквото и да е. Защото, ако ти го спъваш, ще приличаш на онзи осел, който, като търсил своята прехрана, стъпкал всички цветя из полето. 108

Обаче ако някой ви учи как да мислите и какво да правите, това значи да ви ограничи… Всъщност той трябва да ви покаже правия път, както и начина за освобождаване от ограниченията. 28

Аз схващам въпроса така: не съм длъжен да ви морализирам. Вие сте цветя, които трябва само да се поливат и наглеждат. Те сами ще израстват. 39

Пазете правилото: помагай, без да нарушаваш свободата на човека. 55

Колкото и да ограничавате човека, ако той няма разбиране, вие ще го наплашите, но няма да го изправите. 37

Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва. 118

Новото учение препоръчва, ако имате момченце, да не го оставяте да дружи само с момченца, а да дружи и с момиченца – това действа отлично. Дружбата на добри момченца с момиченца е много добро възпитателно средство. Започнете ли да ги отделяте от най-ранната им възраст, вие ги развращавате, внасяте между тях чувства, каквито имат и възрастните. 4

За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота. Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни. В повечето случаи при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо задачата на съвременните педагози се свежда към това именно да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си. Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път. В природата, т.е. в естеството на всеки човек е вложено нещо добро и разумно. 11

Трябва да живеете тъй, както вие схващате нещата, защото ученик, който няма свое разбиране, никога няма да разбере онова, което учителят му преподава. 143

Няма човек в света, който да не греши. Каже ли някой за себе си, че никога не греши, ние го наричаме „задънен човек“. Това дете, което върши и погрешки, и добри дела, е по-благонадеждно от онова, което не върши нито добро, нито зло. Последното наричаме „психически задънено“. От него нищо не може да се очаква. 1

За предпочитане е да се оставят младите да пострадат малко в любовта, отколкото да се подпуши в тях този извор. 54

Този ръководител те оставя абсолютно свободен. Абсолютно свободен, казвам, в дадения случай да опитате последствията на вашите желания, на вашите мисли. 142

Едно от правилата на Любовта гласи: Пази свободата на другите, както пазиш и своята. 45

В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави. В старото възпитание възпитават човека да се страхува и от страх да не върши известни неща. Чрез страх човек не се възпитава. 54

Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогика. Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но те не искат да знаят. Обаче като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат. Това наричаме ние „морал на страхливите“. Всички велики работи, всички култури се дължат на страха. Страхът завършва работите, но не ражда герои. И природата използва страха. 99

Ако аз съм учител или свещеник, или офицер, или какъвто и да е, трябва да зная, че след като изпълня своите задължения, трябва да дам възможност на всички хора около мен да живеят свободно и да не ги изнудвам. 147

Сега всеки от вас има желание да учи другите. Никой никого не може да учи, запомнете това! Можеш да бъдеш само външно условие за някого – спомагателно средство, асистент, който да даде само упътвания, за да се развива неговата дарба. 122

А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. 145

Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват. Следователно когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате. 97

Не се приближавайте един към друг и не се отдалечавайте много един от друг. 16

Всякога мисли и говори положително!

Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за Любовта, за това, което трябва да се прави. И всички трябва да започнем с този велик метод. 18

Та казвам: В природата ние трябва да употребим един език отличен. Тя не допуща никаква отрицателна мисъл. Тя ги допуща, но в нейното съзнание никога не може да бъде изпратена една отрицателна лоша мисъл за когото и да е и ни държи отговорни. 92

Във всички прояви на природата ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. 107

В Бога съществува една абсолютна положителност във всичките неща. 146

Отрицателните истини в света са по-силни, отколкото положителните. Аз съм на положителната страна и казвам: Аз познавам живота, смъртта не я познавам, зная само, че тъй, поодрасква по някой път. 13

Сега в света все отрицателната страна се проповядва… И ние започваме с това, което не трябва да правим. Казваме в обществото: не трябва да правим това, не трябва да крадеш, не трябва да лъжеш, да убиваш. 18

Сега ние, съвременните хора, сме заети само с отрицателната страна на живота. И каквото и да ни се каже, ние сме толкова чувствителни, понеже сме болни, нищо не можем да вземем в добър смисъл. 18

Сегашните възпитатели искат да повдигнат младото поколение, но си служат с отрицателни методи. Те казват: Това не правете, онова не правете, не пийте, не се смейте, не играйте, не говорете много и т. н. След всичко това се чудят защо нямат добри резултати. Ние прилагаме положителни методи при възпитанието и казваме на хората какво да правят, а не какво да не правят. Ние им казваме да пият, колкото искат, но от най-хубавата, планинска вода; да ядат, когато са гладни, но сами да си готвят, да не измъчват окръжаващите; да говорят, колкото искат, но разумно и на място; да пеят, да играят, да се смеят, да скачат, да се радват, когато са проявили доброто. 11

Детето не знае какво нещо е лъжа, какво нещо е кражба, но често майка му му казва: „Слушай, мама, ти не трябва да лъжеш, да крадеш, да мразиш и т.н.“ Тя му говори за ред отрицателни прояви в живота и по този начин му открива всички тия слабости, а после се мъчи да го отвиква от тях. При новото възпитание на децата ще се казва да говорят Истината, а за лъжата и дума да не става. 7

Майката казва на сина си: Синко, не лъжи! Недей мрази! Това е старият метод на възпитание. Кажи на сина си: Синко, говори истината и обичай ближния си. Като говориш за истината и за любовта, той ще разбере как да живее. 30

Въздържайте езика си от обидни и груби думи, а навсякъде внасяйте положителното, което опреснява и обновява живота и създава около вас една приятна и хармонична среда. 54

Избягвайте всичко отрицателно. Отрицателните форми привличат съответни сили. С каквито форми и образи се занимава човешкият ум, такъв става и самият човек. 98

Сега ще седнете, ще кажете, че еди-кой си е лош, но щом почнете така да мислите, вие веднага се свързвате с техните вибрации и ще почувствате едно неразположение, неразположението на всички лоши хора, и ще се свържете с тях. Мислите ли за дявола, всички дяволи ще дойдат около вас. Мислите ли за лъжеца, мислите на всички лъжци ще дойдат около вас. Мислите ли за крадеца, за омразата, за завистта, всичко туй ще го привлечете около себе си. „Ама какво да правим?“ Ще почнеш да мислиш за доброто, ще привлечеш вибрациите на доброто, на Истината, на Мъдростта, на милосърдието, на самопожертването. 109

Някой казва: „Аз няма да правя зло.“ Кажеш ли така, ти усилваш злото в себе си. „Аз няма да лъжа.“ – Ти усилваш лъжата в себе си. Ще кажеш: „Ще говоря Истината, ще правя добро.“ 22

Всякога ще употребявате думи и фрази положителни. Употребите ли една негативна дума, от какъвто характер и да е, тя всякога носи в себе си лоши последствия. Кажеш ли: „Ще се разболея, ще умра, тя нашата работа няма да тръгне напред“, лошите последствия идват. 63

Носите ли отрицателни образи в себе си, някога те ще се реализират в умствения или във физическия свят. Щом си представите, че падате в яма, веднага си представете, че някой ви подава ръката си или въже и веднага излизате оттам; ако някой ви гони, пак си представете, че ви идат на помощ; ако отивате на изпит, дръжте в ума си мисълта, че професорът ви е разбран човек, влиза в положението ви и ви помага свободно да си кажете, каквото знаете. Каквото мисли човек, това става. С каквито форми и образи се свързва, това става. Природата си служи със здрави и красиви форми, а не с пукнати и грозни. 88

Когато мислите са положителни, те привличат жизнените сили към себе си, а когато мислите са отрицателни, тия жизнени сили се разпръсват, отдалечават от човека, вследствие на което се появява заболяване. 67

Изобщо, не си служете с думи, които съдържат отрицателната частица не. Видите ли отрицателна проява някъде, притичайте се на помощ. Ако си служите с отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човека, вие сами се свързвате с неговия недостатък. 31

Говорете с положителен език за нещата. 23

Искате ли да се изкажете за нещо – не бързайте; помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма. 54

Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега. Сега ако не – никога! Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне. Значи туй, което е станало днес, и утре ще стане, това е непреривност на нещата. 32

Бъдете слепи за погрешките на хората, желайте им доброто

Най-добрият метод за възпитание на човека е да бъдете слепи за погрешките му, да желаете доброто му, без да му правите някакви забележки. Ако на всяка стъпка правите забележки на човека, вие ще си навлечете ред неприятности. Този метод е по-лесен, но последствията му са лоши. 79

Синовете и дъщерите никога не трябва да говорят за слабостите на своите родители. Също така и добрите родители, бащи и майки, никога не трябва да говорят за слабостите на своите синове и дъщери. Някои родители разправят за недъзите на своите деца, а пък други ги прекалено хвалят. Не, родителите не трябва нито да корят, нито да хвалят децата си. Искат ли да кажат нещо за тях, нека кажат: „Добри са децата ни, но като деца понякога правят погрешки. Това са обикновени работи, навсякъде ги има из външния свят.“ 162

Според мен да казваш погрешките на хората, това не е истина. Да казваш доброто на един човек – да. 17

Нашият разум не е даден, за да съдим хората, а да ги спасим, да ги упътим, да ги научим, да им покажем пътя към Спасението. 110

Когато възпитаваш детето си, по възможност не говори за неговите недъзи, които има. То само ги знае. 41

Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни. Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата. Аз съм прилагал и трите метода, зная какви резултати имат. Обаче има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух както за доброто, така и за злото. 154

Съвременните хора трябва да обръщат голямо внимание при възпитанието на децата върху техните желания – тях да направляват и канализират, понеже децата имат повече желания, отколкото трябва. В това има една опасност за децата, а именно: често ние поощряваме някои деца повече, отколкото са вложените дарби и способности в организма им. 8

Когато обичаш един човек, никога не го коригирай. 26

Аз съм срещал хора много лоши. Ако туря вяра в тях, те са много разположени. Правил съм и други опити. Срещна хора добри. Като туря мисълта си, че не вярвам в тях, те стават лоши, държат се малко особено. Не че този човек е лош, но от мен зависи… 27

Да виждаш доброто и красивото в човека, това значи да закрепваш връзката си с него. 43

Силни и мощни са човешките чувства и мисли. Затова трябва да си пожелаваме добро. Дали ще стане… Пожелай! 35

Да казваш на един човек: „Ти си лош, ти си лош“ – и той става лош. Ако искаш да го направиш добър, ще му казваш: „Ти си добър, ти си добър, ти си добър“ – и той ще стане добър. 14

Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него, приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след известно време то ще се оправи. 159

Когато любиш, ти си внимателен не само външно към човека, но и вътрешно – към неговия ум, сърце и воля. В любовта няма никакво съмнение, никаква обида, никакво отчаяние. В любовта всичко е положително. Там отрицателните сили не виреят. Те изгарят в нея като на огън. 68

Не се спирайте върху отрицателната страна на хората! Всички ще гледате положително на живота. Отрицателното само по себе си ще дойде. Важно е да намирате положителните черти. 67

Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове – едни ще ви дават едни съвети, а други – други съвети. 81

Някой път като ви говоря, говоря, казвам: „Тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод да им разправя хубаво, има в тях добро. В мене е погрешката, аз трябва да направя още по-големи усилия.“ Тъй говоря, за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, аз съм на отрицателната страна. Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто аз направих и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. 13

Мислете за хората, че са добри, и те ще бъдат добри. Когато дяволът ви срещне, казва: „Ти си такъв, онакъв, нямаш вяра, нямаш милосърдие и т.н.“, а всичко това ви се отразява зле. Господ не мисли тъй за вас. 3

Защо като срещнете един свой приятел, не му кажете, че е добър, способен, силен, разумен? Защо майките не прилагат този закон при възпитанието на своите деца? Когато родителите внушават на децата си добри, положителни мисли, същевременно трябва да ги напътват да реализират доброто. – Как можем да говорим на човека, че е добър, когато всъщност не е добър? – Вие ще говорите на доброто в него, а не на лошото. Доброто се усилва от добри и положителни сили. Когато доброто израсте и укрепне, злото попада под негово влияние и се възпитава. Доброто е в сила да преобрази и организира злото. 11

Една дума, казана на място, може да спаси човека. Една дума, казана не на място, може да го обезсърчи и отчае. Кажи на обезсърчения: Бъди смел! Всичко ще се нареди добре. Кажеш ли му, че от него нищо няма да излезе, ти ще го отчаеш още повече. Божественото учение се изразява в положителното. Всякога мисли положително! 47

Мекота и строгост

При възпитанието не започвайте с мекота и да свършите с грубост, а по-добре започвайте с грубост и свършвайте с мекота. 4

Мекият човек е много умен. Той влиза в положението на всички хора. Той е педагог. Не че иска да привлече вниманието на другите хора. Най-първо ще бъдете меки спрямо себе си. После ще бъдете меки спрямо своя ближен и меки спрямо това, което Духът ви говори. 27

Мекотата е велико качество. Мекият човек може да влияе и на най-суровия… 55

…трябва да бъдем внимателни, да не се накърняват чувствата на хората. 16

Има ли човек любов към Бога, той постепенно се облагородява. Онзи, у когото това чувство е събудено, има вътрешна мекота. Той никога не оскърбява. Каквото и да каже на човека, колкото и строги да са думите му, те никога не произвеждат болка, понеже са пропити с мекота. 80

Това, което може да утеши човека, е мекотата. И Духът, когато влиза в човека, най-първо му проповядва мекота. Ще си кажеш: „Мек трябва да бъда, не справедлив.“ Справедливостта реже като нож. Доброто е външно, а пък мекотата е в чувствата, в постъпките да бъда аз мек. 27

Чувствата разтопяват твърдото, коравото естество на човека. Слушал съм жени да казват: Като стана майка, ще бъда строга към децата си. Обаче щом станат майки, омекнат. Бъди строг, но не груб към себе си. Бъди строг към децата си, но не груб. 141

Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване. Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н. Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш. Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки. 100

Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н. Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре. 10

Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. 31

Така и много майки дават на децата си всичко, каквото пожелаят, не им се противопоставят, докато децата ги вземат в ръцете си и те държат ключовете. Не, майката трябва да завърти ключа и да каже на детето си: „Когато си гладен, ще те нахраня, когато си жаден, ще те напоя, когато си гол, ще те облека, когато си неучен, ще те изуча, но ако не искаш да учиш, да пишеш и да ядеш, ще те набия. 108

Майката като държи детето си много близо до себе си, тя ще го осакати. И тази голяма любов, която искате, тя осакатява хората. 56

Ако една майка се поддава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя? Не, ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно. Пък и майката не ражда каквито иска деца. 59

Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си. 31

Някои родители, майки наготвят на децата си месо, яйца, баница, а те са все недоволни и недоволни. Виноват е вкусът, трябва да има чистота във вкуса. Такова дете трябва да се подложи на глад. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види как ще обикне всяка храна. В такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у децата. 113

И майката трябва да се стреми детето ѝ да расте и да се развива правилно, а не да бъде щастливо. Днес децата очакват от родителите си да ги направят щастливи; родителите очакват щастие от децата си. Това е лъжлива, крива философия. Всички обещават да дадат това, което не могат. 23

Когато възпитава детето си, майката трябва да си служи и с мек, и със строг говор. От време на време тя трябва да създава мъчнотии на детето, чрез които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисълта на човека, тя развива мозъчните центрове. Обаче от любов към децата си майките ги ограждат от мъчнотии и страдания. Те искат децата им да бъдат здрави, силни, безгрижни, обаче природата не търпи това. 1

Възпитателят поставя на възпитаниците си не само гладък път, не само условия, но и пречки, които трябва да бъдат надвити. Улесненията подпомагат спечелването на знание, но пречките обогатяват опитността. Ето защо Бог като отличен възпитател дава на чадата си пречки, които те трябва да се научат да надвиват. Само тогава ще бъдат свободни и силни. 60

Ако човек може да преодолее Мусала, да се качи на този връх, ще преодолее и много други мъчнотии… 18

При сегашните условия за мене важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил. 81

Слушам някоя майка, християнка, се оплаква от децата си. – Не зная какво да правя с тези деца, много са немирни и непослушни, много шум вдигат. – Щом са непослушни, нека ги прати в света, той ще ги възпита. 68

Когато децата са нервни, непослушни, това произлиза от факта, че у тях има набрани нечисти вещества; за да се освободят от тези нечисти материи, направете им през лятото 30-40 бани. Такава нечиста материя, такива тръни има ли у децата, никакъв морал не можете да им проповядвате. 4

Когато човек си държи ръцете отпред, надолу, то е един лош признак. Много деца си държат при известни случаи ръцете така. Някой път майката мисли, че детето като стои с ръцете отпред, надолу, е много смирено. Не, не, ни най-малко, съвсем друга мисъл има в него. Казва: „Мен сега ме мачкат и аз ще ги мачкам.“ 22

Онези деца, благонадеждните, не си турят ръцете отпред и надолу, но свободно пуща[т] ръцете отстрани. Казва: „Скъсаха ме, но аз ще поправя тази работа.“ 22

Децата не се възпитават с бой

Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е. възвишения и разумен свят. 36

Съществуват две мнения: мнението на тъмнината и мнението на виделината. Който поддържа първото мнение, казва, че светът ще се оправи с наказания, затвори, бесилки и войни. Който поддържа второто мнение, казва, че светът ще се оправи само чрез доброто. То е в сила да се справи със злото. Помнете: светът може да се поправи само чрез любов, знание и сила. 11

Много теории има за възпитанието. Човек трябва да има воля, ум трябва да има и сърце трябва да има. Ще туриш по новия начин, по Любов. Никакво наказание да няма. При сегашното възпитание е останала само плесницата. 165

Съвременните светски и религиозни хора възпитават младото поколение със заплашвания и наказания. Светските хора си служат с метода на наказанието, а религиозните със заплашването. Първите наказват младите, а вторите ги заплашват, като им казват, че ако грешат и престъпват законите на Баща си, чака ги ад, т.е. мъчение и вечен огън. Така не се проповядва истината. Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща. – Как ще изпълнява тези закони? – Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце. Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце. 11

Виждате, че някой човек греши и искате да го изправите. Налагате му ред наказания, но той не се изправя. Външно човек не може да се изправи. Изправянето на човека е вътрешен процес, а не външен. 159

Майката е излязла с една тънка, тънка пръчица, че като ви шибне някъде… Най-първо майката казва: „О, моето пиленце, моето ангелче“, а после тази пръчица играе безпощадно по него. Целта на Природата не е наказанието, но изправлението, да ни застави да зачитаме нейните свещени закони. 109

Казвам: Наказание трябва да има в света. Аз съм за всичко, което съществува. Но да те бие един умен човек, един добър човек, е благословение. Но да те бие един лош човек, то е едно проклятие. 158

Казвам: ако е работата за бой, нека да те бият както трябва, но да се изправиш. И ако е въпросът за милост, за отстъпки, нека бъдат и те в изобилие, но да се изправиш. И строгите, и меките мерки са в състояние да изправят недъзите, погрешките на хората. 85

Та нима майката като обича едно дете, не може да го накаже? Вие сте майки, нима любовта забранява да понакаже малко? Що е наказанието? Наказанието е едно голямо благо. Ама че ако майката види, че детето ще падне в един кладенец и му ушие една плесница, и то се търкули назад, тази плесница не е ли на място? Ушие му една плесница. Нека му светнат очите, стига да се спаси. А да му светнеш една плесница, без да има никакъв кладенец, не е на място тази плесница. 74

Писанието казва: „Когото Бог обича, наказва го.“ Наказанието има смисъл. Бог наказва само разумните хора, безумните никога не наказва. Безумните хора ги тъпчат само – нищо повече. Може да се наказва само умния човек. 7

Как се обяснява фактът, че майката наказва любимото си дете с пръчицата? Кое ѝ дало повод да приложи пръчицата като средство за наказание? Кога е приложила пръчицата за пръв път? Коя е била причината за това? Тя обича детето си, не може без него и въпреки това отвреме-навреме го бие с пръчицата. Несъзнателно майката е почувствала, че в детето ѝ се крие голямо богатство, което може да се изкара навън само чрез пръчицата. Това е все едно да развъртиш крана на някоя чешма. Ето защо каквото и да прави човек, все има някакъв скрит импулс, който го подтиква да се проявява. Той трябва да познава своите импулси и стремежи, които го подтикват към нещо. 117

Дърпането, опъването на ухото трябва да се прави с любов, а не с гняв. 54

После не е законно да биеш един човек, който е лош, по гърба. По лицето ще го биеш. Едно дете откраднало. Какво ще го биеш по гърба или по задницата. С каквото взело, по това ще го биеш. С ръка ще го наложиш по ръцете. Нашариш едната ръка, после другата. Та ще обмените енергията. За неговата кражба ще вземеш половината от себе си и половината ще вземеш от него. Защото в наказанието всякога има един закон на любовта. Човек, когато наказва, никога не трябва да внася нещо без Бога. Ако не внесеш нещо добро, ти ще отговаряш за наказанието. Законът не работи. 162

Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов, да се изкоренят лошите неща. Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав. 34

Син или дъщеря, бити с любов, всякога са благодарни и признателни към родителите си. 30

Всяко наказание, нанесено без любов, е престъпление. Всяко наказание, нанесено без мъдрост, е престъпление. Всяко наказание, нанесено без истина, е престъпление. Всяко наказание, нанесено без правда, е престъпление. Всяко наказание, нанесено без добродетелта, е престъпление. 87

Щом бият, щом наказват това дете, то започва да лъже, да бяга. Не се поправя. Нито една жена, която бият, не се поправя. Нито един мъж, който бият, не се поправя. Временно може да се поправи, но то е отгоре. 104

Когато детето краде от сладкото, което майката е скрила от него, а после отрича, че е пипало сладкото, не знае ли, че лъже? То познава своята погрешка, познава и лъжата, но не се признава, защото се страхува от тоягата. Ако детето знаеше, че като каже истината, няма да бъде наказано, щеше да признае погрешката си. Страхът от наказание, който хората изпитват, става причина те да лъжат, да крадат, да вършат ред още престъпления. В това се крие лошата страна на възпитанието. 87

Да кажем, някое дете счупило стомната. Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната. По тоя начин вие ще накарате това дете да се учи да лъже. Това дете, преди да бяхте го били, никога не лъжеше; щом го набиете, втори път като счупи стомната, за да избегне наказанието, започне да мисли да намери начин. Лъжата иде като покривка да избегне наказанието. 161

Страхът подразбира известна слабост. Щом забележи някакъв страх в себе си, човек трябва да работи, да се справи с него, да го преодолее. Не се ли освободи от страха, той прилага лъжата, бялата или черната. Децата обикновено лъжат. Когато направят някаква пакост, която води към наказание, те прибягват към лъжа, за да избегнат наказанието. 164

Докато съвестта в човека не е развита, страхът е необходим за него. Той го предпазва от престъпления. Като не знаят това, майките се стремят да освободят децата си от страха. Ако детето на някоя майка е страхливо, тя го води при баби и лекари, да го лекуват. Обаче ако съвестта на това дете не е развита, щом се освободи от страха, то започва да върши престъпления. За да не стане престъпник, не го освобождавайте от страха преждевременно. 1

Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек. Само Любовта като вътрешен подтик може да застави човека да мисли и да работи. 31

Да накажеш едно дете – трябва да го поучиш. Сега, когато не могат да го поучат – бият го. 26

Бащата може да бие детето си и то да плаче, но един ден то ще стане голям момък и няма да плаче вече. Аз виждам: някое малко дете е пораснало, станало момък на 25 години – хване баща си, поразтърси го малко и му казва: „Татко, я седни тук!“ Бащата сяда. Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум. Аз не съм говедо да ме биеш. Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга.“ 7

Най-напред майките са възпитавали децата с пръчката. Казвали са им: „Ще има наказание, ако не слушаш.“ Но това не трябва да бъде бъдещият идеал за човечеството, когато детето стане голямо и умно. Трябва да се проповядва любовта. 160

Казваме да възпитаваме детската душа – че как ще възпиташ ти детската душа? В едно семейство гледам, едно дете се заинатило. Майка му го бие, то упорито като българин. Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем?“ Рекох: „Така душа не се възпитава. Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си. То гледа. След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си. Туй, което искат от мене, аз мога да го направя.“ Бутат го по задницата, бият го, то реве и кряска. Да не мислите, че е лесна работа да се бутне по главата. 102

Новото учение не допуска по принцип никакви телесни наказания. Ако вашето дете или вашият ученик е непослушен, оставете някой друг да употреби пръчицата, а не вие. Ако детето не ви е послушало, като излезе навън да играе с другите, няма да мине и половин час, и децата ще го набият и то ще дойде да ви се оплаче, а вие тогава ще кажете: „Видя ли, майка, ако тази сутрин ме беше послушало, нямаше да ти се случи това нещо.“ 4

Сега ще иде, ще хване едното дете за ухото, ще го разтърси. Това ще почука по носа, онова ще почука по носа. И тогава се постига целта, но учителят огрубява. 22

Децата не се възпитават с удари и с бой. Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи. 31

Според мене не трябва да се наказват децата, а трябва да се наказват майките и бащите. 76

Един съзнателен баща имал син в училище, от когото учителите се оплаквали много. Те наказвали често ученика, но като видели, че и наказанията не помагат, викнали баща му да се оплачат от сина. След това той им казал: „Господа учители, моят син носи лоши наследствени черти от мене и от майка си. Ние сме виновни за това. Колкото и да го наказвате, мъчно ще се изправи. Ето защо колкото пъти през седмицата синът ми се провини в нещо, отбелязвайте го в някое тефтерче. В края на всяка седмица аз ще дохождам да получа наказанието вместо него. Първо трябва да се възпитам аз, а после син ми. Ако аз бях добър и без грешки, и синът ми щеше да прилича на мене. Днес както и да го наказвате, той може да се дресира, но няма да се възпита.“ 116

Геройство е сега да заменим наказанието, с какво да го заменим? Искаш да накажеш някое дете, накарай го десет пъти да иде на чешмата да донесе вода. Искаш да накажеш дъщеря си за неподчинение, накарай я да пере дрехите или да вакса обущата на баща си или братята си, или да измете всичките стаи с метлата, или с мотика да копае в градината, да посади дръвчета. Туй за наказание. 163

Говорете на децата на техния език

При възпитанието на децата не трябва да се употребяват отвлечени мисли. 108

Говорете на дъщерите и на синовете си Истината дотолкова, доколкото те могат да ви разбират. Ако им говорите според степента на тяхното развитие, те ще ви разберат. 31

Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата. Детето е крайно впечатлително към образите. 109

Децата имат разположение. Децата се отличават с крайна любознателност; после нямат злонамереност. Бият се и скоро си прощават. 58

Детето не знае какво е мързел. Трябва да му разправяш какво е мързел. Ако му кажеш отначало, не разбира. То е доста отвлечено. 22

Палавите деца може да ги укротиш с числа като пишат. Без да им разправяте, започват да се укротяват. Едно дете, научи го да смята – то започва да се поправя. Като започне с всичките числа да работи, то действа благотворно. 58

Изобщо децата много наблюдават. У тях конкретният, обективният ум е силно развит… Децата имат стремеж към големината. 27

На децата си започнете да обяснявате онези предмети, които са най-близки, най-належащи и най-необходими за тях. А това са въпросите за водата, за въздуха, за Слънцето и т. н. Водата оказва на децата най-голямо влияние. Заведете детето при някой извор, който постоянно блика, бъбли, и започнете да му разправяте някоя приказка. Ще забележите, че мисълта му ще тръгне тъй, както водата. 6

После започнете с изгряващото Слънце. След това пристъпете към цветята, към плодовете. Всички тези неща оказват влияние върху детето, затова му говорете за тези отношения. Ще забележите, че в детската душа ще започнат да се произвеждат всички онези сили, които са свързани със светлината, с водата и цветята. И така вие постепенно ще отивате към реалните неща, които децата могат да схващат, защото в някои отношения децата имат много по-ясни схващания, отколкото възрастните. Причината, поради която ние понякога спъваме малките деца, е тази, че ние им представяме нещата такива, каквито не са. 6

Какво искат малките деца от учителя си? Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език. Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат!“; фактите са за детето, то не иска теории. Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействате, но пазете едно – абсолютно никаква лъжа при децата; говорете им на език, който те разбират. 2

Често педагозите си служат с такива възпитателни средства, които, вместо да подействат добре, се отразяват вредно върху нервната система. Като им говорят много, децата стават нервни, раздразнителни, неспокойни. Те се дърпат за косите, бият се. 158

Децата обичат подвижността. 15-20 минути да ги държим в едно съсредоточаване е достатъчно, повече не може. 22

Децата, които отиват рано в училище, трябва да имат физическо занимание, да укрепне нервната система, понеже мисълта е свързана с електричеството. Често даровитите деца си повреждат нервната система, стават апатични към знанието.

31

Съвременните ученици иждивяват много време за учене. Такава е нашата възпитателна система. Според мене четири часа са достатъчни за учене: два часа преди обяд и два часа след обяд. Повече от времето трябва да бъде употребено за изучаване природата, всред самата нея, заедно с учителите. Например ботаниката да се изучава между цветята. Ами къде трябва да се изучава религиозния живот? – Не в църквата, а между бедните. 44

Новото възпитание изисква почитание към цветята и дърветата както към хората. Аз поставям нов закон: „Обичай всяко дърво, всяко цвете, всяко животно като себе си.“ 61

Съвременните педагози трябва да използват влиянието на плодните дървета. Те се отразяват върху характера на човека. Растенията са деца на ангелите и ако се занимаваш с растенията, ти се занимаваш с ангелите; ако се занимаваш с животните, ти се занимаваш с херувимите, със серафимите. 14

Бъдещите учители няма да проповядват на децата, нито ще ги морализират, но ще ги нареждат по такъв начин, че взаимно да си въздействат: Ако някое дете върви по женска линия, до него ще се постави друго, което върви по мъжка линия, у което е развито чувството на справедливост, на съвест. Първото дете е колебливо, а второто – смело, положително. Обаче ако наредите едно до друго две деца, които имат еднакви черти, те ще се спънат. 12

Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи.

145

При възпитанието на децата ще им обръщате внимание върху това да не преследват и измъчват птичките, да не късат главите и крилцата на мухите, като им обясните, че и те, както и ние, усещат болка. Когато разберат, че и птичките, и насекомите страдат, децата ще кажат: „Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка.“ По този начин ги възпитавайте, а не им говорете, че това е грях и онова е грях, защото те нямат опитността от греха – само старият човек има опитност от греха. 4

Музика и възпитание

Нищо не можете да постигнете без музика. За в бъдеще музиката трябва да се постави като строго научен метод при възпитанието на децата. Ето, аз слушам песните, които пеят сегашните деца, те са музикални, но не са възпитателни. Има едно неестествено съчетание между тоновете, вследствие на което децата загрубяват от тези песни. 93

Учителите ще възпитават децата с музика по този метод най-малко половин час. Като влезеш при децата, не започвай изведнъж да ги учиш, но около 10-15 минути направи едно упражнение, за да се хармонира съзнанието им под влиянието на музиката. 71

Музиката трансформира енергиите на ума, на сърцето. 15

За в бъдеще, ако искате да възпитавате малките деца правилно, можете да ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-упоритите, най-своенравните деца може да възпитавате с музика. 22

Ако аз бих дал една система за възпитанието… Досега още в Европа не прилагат музиката като възпитателен метод. Може учителят да си има в класната стая пиано, да седне на пианото и като свири и пее, да разправи на децата една приказка в песен. Всичките деца ще се съберат, няма да има главоболие. 92

Трябва едно развлечение. Ако учителят има един инструмент, пиано да кажем, на тия малките деца като им преподава десет минути, да иде на пианото – като започнат да говорят, да им свири няколко тона, децата ще утихнат. 22

Всички велики музикални гении като Бетховен, Моцарт и други са писали музикални произведения не за развлечение на хората, но за тяхното възпитание. Те са гледали на музиката като възпитателно средство. За пример, Бетховен е създал нещо изключително в музиката. Само гениите, жреците на музиката, могат да изпълняват Бетховена както трябва. 33

2. Възпитание и семейство

Спасението иде от майките и бащите

Общественият живот представя импулси за човека, да има към какво да се стреми. Семейство, общество, народ, цялото човечество, както и космосът са материални, външни обекти, създадени за възпитание на човека. 163

Ако членовете на дадено общество не се разбират, причината за това се крие в семейния живот. Ако майката и бащата не се разбират помежду си, не можете да очаквате разбиране и между членовете на обществата. Сегашните общества са построени върху началата на семейството. Всеки член на обществото е преди всичко член на семейството, по-малката единица от обществото. 10

Животът на съвременните хора е построен върху семейството. Ако основата на семейството е добра, целият човешки живот ще бъде добър. Ако майката и бащата нямат високо съзнание за своята роля в живота, и децата, които родят, ще приличат на тях. Обикновено децата приличат на родителите си. В редки случаи те не приличат на тях. 10

Ако искате да подобрите положението на обществото, първо трябва да се заемат майките и бащите, после свещениците и учителите, а най-после съдиите. Започнат ли първо свещениците и учителите, нищо няма да излезе. Майките и бащите трябва да дават основния тон на живота. 106

От чисто органическо гледище светът има няколко института, които са Божествени, например бащата и майката, домът. Те са първите институти на земята: по-благородно и по-светло учреждение от дома няма и по-високо от званието на баща и майка пак няма. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля: те с кръвта си предават на децата си качествата на своите души. 5

За да разберем живота, ние трябва да започнем от дома. Майката и бащата създават законите в дома. 80

Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ. Те минават за велики хора и заслужват подражание. Те имат очи, виждат добре и могат да водят онези, които не виждат и объркват пътя си. 31

Често осъждаме, че майката родила такива деца. Как да ги роди? Раждат без разбиране. Възпитават без разбиране. Как ще оправят света? 59

Майката и бащата трябва да родят такива деца, които да бъдат в услуга на семейството си, на обществото, както и на цялото човечество. Светът се нуждае от благородни и възвишени души. Днес светът е пълен с готовановци, които очакват да дойде Царството Божие на земята, да ядат и пият, да се удоволстват. Земята е училище, а не място за удоволствия. 10

За да се възпита младото поколение, преди всичко трябва да се възпитат родителите. 11

Ако ние трябва да съградим бъдещите условия, в които да живеем, могат да ги създадат добрите майки и бащи с добри мисли. Каквито са мислите на майката и бащата, такива ще се дадат и на децата. 60

Едно от правилата за действие, което трябва да имате предвид, е: Ако си отпред, върви бърже, а ако си отзад, т. е. последен, върви полека! Обърнеш ли този закон – ако си отпред и вървиш полека, а ако си отзад и вървиш бърже, ти ще произведеш цяла катастрофа. И днешният свят страда от това, че бащата и майката, които са глава, вървят полека, а синът и дъщерята, които са отзад, вървят бърже. И затова става карамбол. 63

Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани. 5

Задачата на съвременните майки и бащи, проповедници, учители и общественици е да пръскат светлина в умовете и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хвърчат, т. е. да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума. Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. 31

Добрият и правилен живот иде като последствие от прилагане на Христовото учение. Когато майките и бащите изменят мислите и чувствата си, ще се роди ново, здраво поколение с права мисъл. Всеки човек носи в себе си материал за бъдещо развитие. 61

Кой човек, кое семейство, кое общество или коя държава като са работили за себе си, са оцелели до днес? Обаче всички отделни личности, семейства, общества и народи, които са работили за Бога, са записани в свещената книга на живота. Техните имена се четат от всички. 10

Казвам: Спасението иде от майките и бащите. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която още в най-ранната възраст внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща, това са свещени длъжности, които Бог е определил за човека. Днес хората свалят майката и бащата от положението, което те заемат, и казват: Да дойде учителят да проповядва на децата ни. Да дойде свещеникът да проповядва на нашите деца. – Те могат да проповядват дотолкова, доколкото техните майки и бащи са вложили в душите им светли и възвишени идеали. Само на чернозема можеш да посееш, каквото желаеш, и да очакваш резултат. На песъчливата почва нищо не можеш да посееш. 106

Майките и бащите трябва да станат дъщери и синове на Бога

В света има само една майка. То е Природата. Има само един баща. Туй е Бог. И вие вземате голямата роля, когато вземате ролята на бащата. Майката, и то е роля. Казва някой: „Аз съм баща.“ Много казано е. 142

Ти си един син на Бога…Ти, като син, нямаш отношение към Бога, пък си станал баща…Вие, невежите, още синове и дъщери не сте станали, искате да бъдете майки и бащи. Когато станете най-добрите синове, най-добрите дъщери, тогава може бащи да станете и майки да станете. То е последното. 15

Следователно с тази енергия, която иде от слънцето, всички трябва да се свържат, бащи и майки не се ли свържат със слънцето, да не се женят. Туй не е за вас, обикновените хора. Който се жени, трябва да се свърже с тази енергия, тогава и децата ще бъдат свързани. И в такъв един дом ще има вечно здраве, вечно блаженство и всичко, каквото дойде, лесно ще става. Тъй е. 161

Ти искаш да имаш един честен син, един отличен син. Ще намериш най-добрата мома, ще ѝ попипаш главата, съвестта в нея да е отлично развита, да има 7 за съвест. Религиозното чувство да има 7, твърдост 7; вяра 7, надежда 7, вдъхновение 7, разумност 7, памет 7, навсякъде 7. За нея като се ожениш, но и у тебе да са по 7, ще имате синове и дъщери такива, каквито вие искате. 142

Когато някой момък реши да се жени, добре е да избере мома, в която религиозното чувство е силно развито, за да се предаде то на бъдещото поколение. 11

Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка или баща? Ония, които стават майки и бащи на земята, то е вече наследствено. Не е в съгласие с Писанието…А пък Христос казва: Един е вашият баща, а пък всички вие сте братя и сестри. 16

Онези хора, които имат деца, те са на работа, на непосилен труд. Ти си свободен, нямаш жена, нямаш деца. Жененият колко генерали има да му заповядват?… Сега си неженен, служиш само на Господа, какво искаш повече? 58

Кармически свързаният човек трябва да се ожени, за да се разплоди. Безбрачието е на черната ложа: да ядат и да пият, без да дават плод. Божественият закон е да се даде плод добър. Не се позволява женитба между болни, слабоумни, покварени. Трябва да се женят здравите, за да дават добър плод. 108

Децата трябва да се възпитават, преди да са дошли на Земята, още докато живеят като идеи в Невидимия свят. Синът и дъщерята, които се раждат, носят идеите на баща си и майка си в техния живот. Детето, което за пръв път се ражда в един дом, изразява най-свещеното чувство, което родителите му са имали в себе си. Ако бащата и майката не изпълняват Волята Божия, когато се роди детето им, те ще усетят някаква празнина, като че нещо са изгубили, но ако изпълняват Волята Божия, детето им ще бъде радост за тях, то ще запълня живота им, ще ги въодушевява, ще усетят, че е станало едно преливане от тях към детето им. Когато майката и бащата не устоят на своето свещено чувство или свещена идея в живота си, тогава и двамата се хващат за туй дете, дано не избяга. Майката го държи и бащата го държи. 78

Щом турят надеждата си в своите синове и дъщери, а не в Бога, родителите са направили вече първото престъпление, срещу което се завежда углавно дело. Родителите трябва да обичат децата си, но да не поставят надеждата си в тях. 41

Добре е човек да изпълнява задълженията си към семейството, към отечеството си, но при тия задължения той не трябва да забравя първото и най-важно задължение – към Бога. 89

На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Той ще ѝ даде мързелива дъщеря, за да ѝ шета и да ѝ изпълнява заповедите. 60

Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита бащата, дъщерята не почита майката. Това се дължи на отсъствие на религиозно чувство в тях. Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито. Те са остатъци от старите славяни. Тези българи живеят около Родопите, около Стара планина. Останалите българи обаче са претърпели криза в религиозното си чувство вследствие смесване на кръвта им с чужди народности. 73

Днес хората са изгубили доверие помежду си, вследствие на което и Любовта ги напуща. Мъжът не вярва на жената, жената не вярва на мъжа, децата не вярват на родителите си и след всичко това говорят за семейство. Семейство, основано на недоверие, не може да устои. За да възстановят доверието си, хората трябва да признаят Бога за свой Баща и да определят отношенията си към Него. Христос казва: „Един е вашият Баща.“ По-нататък от кой баща и от коя майка сте приели живота не е важно. 70

В семейството се изучава любовта

Бащата е главата в семейството, а майката – сърцето. Нито главата може без сърце, нито сърцето без глава. 164

Чрез бащите ни, чрез нашите майки Бог се проявява в света в своите две качества: като разумност и като любов. 59

Бащата трябва да внесе известна сила в човека; майката да даде направление на енергиите… Майка може да ти бъде тази, която ще развие твоите дарби и ще те направи доволен. Баща е онзи, който може да те вдъхнови, който може да те повдигне.

53

Много бащи правят една погрешка. Искат да бъдат силни. Но бащата може да влияе със своя ум. От мене помнете един съвет. Бащата влияе с ума си; инстинктивно се подчиняват. Майката заповядва със своето сърце, със своето желание. Ако рече да заповядва със силата си, възпитанието винаги не върви. 59

По какви закони бащата изпълнява задълженията си към децата и към жена си? Къде са писани тези закони? В сърцето и в ума на човека. Следователно когато хората започнат да живеят по законите, написани в Разумното сърце и във Възвишения ум, светът ще се оправи. 31

Майката представя идеалната Любов на земята…; само една трета представя майчината любов от Божествената. 59

Майка – значи същество на абсолютно безкористие. 23

В това отношение женитбата, бракът, е възпитателно средство, което освобождава хората от крайния егоизъм. Той втвърдява човека. Ако не се освободи от това втвърдяване, човек рискува да загуби живота си. Семейството налага на човека известни жертви, чрез които той изучава закона – любов към Бога. 117

За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството – баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта. 56

Ако в тия хора, около които живеете, сте вложили вашата Любов, тази Божествена Любов, те ще ви бъдат приятели в следващото съществувание; ако не сте вложили Любовта, ще ви бъдат неприятели. Този, когото не си обичал, може да ви бъде мъж, жена и като такъв ще ви малтретира, може да ви бъде син, дъщеря, може да ви бъде слуга, господар; в каквото положение и да бъде, ще ви малтретира. Но ако сме дали тази Любов, всички ще дойдат да ни помагат. 109

Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава любовта. 17

В ранното си детство човек се привързва към родителите си и развива сърцето си. 89

Ако дъщерята или синът са прекарали около 20 години при своите майка и баща, братя и сестри, те ще имат по-фин ум, по-благородно сърце и по-развита и калена воля. Ако пък синът или дъщерята още в ранната си възраст изгубят било майка си, било баща си, те огрубяват, светът дълго време трябва да ги възпитава, за да ги облагороди. 98

Бащата и майката трябва да имат благо лице – навъсят ли се, детето познава и скърби; усмихнат ли се – то получава разположение. Човек трябва да бъде с такова лице, каквото е и сърцето му – тъй твърди великата окултна Школа. 62

Степента на любовта пък определя степента на чистотата. Забележете: деца, които са обичани от родителите си, всякога са чисто облечени. 74

Там, дето има обич между родителите, децата са здрави. 67

Ако бащата и майката не изпълняват с Любов задълженията си към своите деца, ще платят четирикратно. Болестите на съвременните хора не са нищо друго освен полици, които те изплащат за неизпълнен дълг към децата си, когато са били родители, или към родителите си, когато са били техни деца. 31

Аз казвам, друг закон има: деца, които се раждат без любов, всякога умират. И когато вашите деца умират, аз ще ви кажа, че децата ви не са родени с любов. Когато се съединят двама души с любов, те ще родят деца, които ще живеят по сто и двайсет години. Жена, която иска да се осигури, децата ѝ ще умират. Мъжът ще се жени, иска да се осигури, иска да свърши в странство и търси някоя мазна риба – тя да го поддържа, но след четири-пет години се развеждат. Мислите ли, че от такива бракове ще може да се създаде тяло, в което да живее разумна душа? 160

Следователно ако родителите искат децата им да живеят по-дълго време на земята, между тях трябва да цари хармония и съгласие. 31

Аз не съм срещал семейство, дом, дето хората като живеят в самосъзнанието, да са добре. Дом, членовете на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието. Това са хора на Божественото. 165

Когато ние говорим за деца, ние разбираме да имате син, който да обича баща си, синът да трепери за баща си като за себе си. Баща му ще бъде един идеал за него. Ако майката има една дъщеря, майката да бъде идеал за нея. Тогава ще има една вътрешна връзка. Туй наричам семейство – когато дъщерята е готова за всички жертви както майката и когато синът е готов за всички жертви както бащата. 65

Родителите и децата трябва да имат общ идеал, към който да се стремят. 10

Помнете: Всеки дом, който не приеме новото учение, няма бъдеще; всяка партия, която не приеме това учение, няма бъдеще; всеки народ, който не приеме това учение, няма бъдеще. Всички трябва да приемат учението на любовта, правдата и истината, не по форма, но вътрешно; да заживеят като братя, като чада на един Баща. 47

Ако семейството възприеме любовта, ще уреди живота си. 102

…когато мъжът и жената живеят в Любов и Мъдрост, когато живеят един за друг, когато жената не само няма да каже на своя възлюблен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него и при най-големи негови погрешки ще излива любов към своя другар. Само при такава женитба в света могат да се родят добри деца, мъдреци, светии – служители на цялото човечество. 62

Процесът на възпитанието трябва да включва родителите и децата

Във всяко училище се задават задачи, а такива задачи и Господ задава във всеки дом. Задачи могат да бъдат вашите мъже и жени, вашите деца, вашите приятели и т.н. 60

Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви, както иска. 23

Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – бащата, майката и децата: когато бащата и майката се възпитат, ще се възпитат и децата. 5

Майката се занимава с децата си, но само това не е предназначението на майката. Тя има по-висша служба – тя трябва да се занимава и със своята душа. Тази е нейната по-висока служба и предназначение. Тя трябва да внесе в душата си такива качества, че при всички изпитания на живота си да знае как да се справя. 49

Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. 31

Днес майките развалят синовете си. Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си. Оплакването нищо не допринася. 68

Децата имат стремеж към своите родители, защото се нуждаят от тяхната мъдрост и опитност. Затова родителите трябва да започнат да изваждат старото и новото от своите торби, за да видят какво да им дадат. Родителите трябва да знаят каква храна да дадат на децата си в понеделник, във вторник и т.н., защото храната създава хората. 107

Например при възпитанието на децата необходимо е майката да бъде абсолютно чиста. Майка, която няма чистота, не може да възпитава. 7

Имайте предвид и следното: когато някой педагог или възпитател, майка или баща, иска нещо да поучи децата си, не му е позволено едновременно с това да преживява някое свое душевно състояние, да го безпокои някоя вътрешна мисъл или някой извършен от него малък грях. Мисли ли за този грях, няма да постигне целта си. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото малко и да е то, в туй най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. 6

Майка му го е родила, отгледала, възпитала, защо то се страхува от нея, та трябва да я лъже? Децата въобще най-много лъжат майка си и баща си. Защо? Ето де се крие причината: когато един учител има погрешен метод на преподаване, нали той го предава и на учениците си? – Предава го. По същия закон, по лъжлив начин майката предава известно свое състояние на детето си и това учение като се приложи в живота, ще засегне най-първо нея, за да вади тя лошите последствия на своя метод. Въобще у тия деца, които лъжат, горната част на главата им е тясна шилеста; съвестта им не е развита. 67

Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е когато един грешник иска дъщеря му да е светица. 39

Детето и майката са тясно свързани помежду си и понеже в миналото тя го е развалила, сега то иде у нея, за да го поправи. То казва: „Ще се родя от теб и ще ме поправиш.“ 143

Децата служат като условие и възможности да се поправят погрешките ни. Бащата, който е егоист, и майката, която е егоистка, те ще се научат, че трябва да бъдат щедри, да вършат Волята Божия. Децата дават едно поощрение към Любовта. После учат. 59

Не е ли разумен, човек носи отговорност както за себе си, така и за бъдещето поколение, което излиза от него. Много от недъзите, които децата имат, се дължат на родителите. Ако майката и бащата са живели нередовно и са допускали в ума и в сърцето си отрицателни мисли и чувства, те стават причина за нещастията на своите деца. Децата възприемат техните слабости и цял живот страдат, не могат да се освободят. Каква полза имат родителите и обществото от такива деца? Те носят недъзите на своите родители, деди и прадеди и вместо да допринесат нещо ценно, те сами се разрушават. Какво можете да очаквате от дете, което не обича Бога, нито своите родители. 11

Имате едно упорито, своенравно дете, което не ви почита, а вие искате това от него, искате почитание. Постарайте се да заличите у вас всички отрицателни черти, които имате, и започнете да мислите, че вашето дете е добро, и го обикнете. 113

Вие не може да възпитавате децата си, ако не постъпвате хармонично. 39

Несъзнателно майката и бащата пишат закони на своите деца, за които те носят последствията им, добри или лоши. 31

Казвам, ако майката и бащата не взимат еднакво участие във възпитанието на това дете, което са родили, те няма да бъдат щастливи. От възпитанието на това дете зависи тяхното щастие. Защото, когато човек възпитава другите хора, той внася известни блага и в себе си. 9

Между родителите и децата има тясна връзка, поради което позорът на родителите е позор и на децата. И обратно, позорът на децата е позор и на родителите. 31

Но докато сте младенци, сте под отговорността на бащата. Когато бащата греши, синът страда и е в опасност, а когато синът греши и страда, бащата е в безопасност. Ако греши бащата, то и синът, който произлиза от бащата, е с греха и носи последствията му. Бащата и синът са двама съдружници под закон, ако бащата греши – изгубва, то трябва да плаща другият съдружник – синът, виноват или не, то си е закон. Така и на земята законът заставя съдружника да изплаща загубата на другия съдружник. Синът изплаща загубата на другия съдружник. Синът носи, изплаща греховете на бащата до 4-то поколение, а благословията – до хилядно поколение. 105

Деца, които са родени от здрави и разумни родители, успяват повече в живота. Казваме, че трудните условия в живота създават велики хора. Това е вярно, но то се отнася до външните, а не до вътрешните условия. От хилави, болни родители не могат да излязат здрави и способни деца. 87

Майката може да излекува дъщеря си, а бащата – сина си, ако са в хармония помежду си. Ако майката греши, дъщерята страда; ако бащата греши, синът страда. 61

Синът е отражение на бащата, а дъщерята на майката. 31

От благородни родители ще има благородни деца. 60

От глупави родители – глупави деца, от неразумна майка – вагабонтин син; това е закон. 60

Бащата надъхва сина с гордост, с надутост – да бъде жесток към слабите, а майката надъхва дъщеря си с гордост и кокетство. И всичката тази поквара идва от самите родители, те дават зародиша на злите семена – гордост, съмнение и всяко друго зло. 60

Характерът и силата се предават от бащата, а умът – от майката. Честността се предава от бащата, а справедливостта – от майката. Само бащата може да направи сина или дъщеря си честни. Само майката може да направи сина или дъщеря си справедливи. Някога се срещат деца честни и умни, но не справедливи и добри. В такива случаи казвам, че един от двамата родители е сгрешил. Ако всички четири качества се срещат в някое дете, това показва, че майката и бащата са работили съобразно Космичната Обич и са вложили тези качества в детето си. 62

Единственият метод, когато синът ви краде, обира, продава, създава ви главоболия или когато дъщеря ви води безпътен живот, е следният: поровете се във вашия минал живот, вижте какво сте съгрешили пред Бога, изповядайте се пред Него, така че да не остане никаква скрита мисъл във вас. Щом синът ви краде или пакости, ще обещаете, че ще изплатите всички материални щети, които той ще направи, като помогнете на бедните. Това може да ви струва 20-30 хиляди лева, но обещайте да ги дадете; инак и парите ще похарчите, и пакостта ще претърпите, а синът ви в бъдеще пак ще краде и ще краде повече. 3

Първото нещо: трябва хармония. Виж, за хармония аз настоявам, за вътрешна хармония; тогава растенето може да върви по-правилно. И ако се образува тази правилна хармония, ето какви ще бъдат резултатите: щом влезеш в такова семейство, всеки един ще усеща в себе си едно разширение на сърцето си, на ума си. 109

Невъзможно е да има съгласие между децата на едно семейство, ако между родителите отсъства съгласие и разбирателство. Какво виждаме днес? Майката и бащата спорят за нищо и никакво. Този спор се предава и на децата. При това положение не може да става въпрос за възпитание на децата. Ако се вгледате в живота на птиците, ще видите, че когато мътят яйцата си, те живеят в пълна хармония. Докато наредят гнездата си, докато изберат място за жилището си, може да се яви някакъв спор помежду им. Започнат ли да мътят, всякакъв спор изчезва. Когато мътят яйцата си, те непрекъснато пеят. 10

Ако между мъжа и жената в един дом има несъгласие, децата им непременно ще боледуват. Децата са здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живеят в хармония и в съгласие помежду си. Няма ли хармония и съгласие между тях, никакъв лекар, никакъв педагог не може да помогне на децата им. 31

Когато в един дом се роди първо мъжко дете, бащата и майката трябва да турят мъдростта на работа, да си услужат със знанието. С това Господ иска да каже, че и бащата, и майката трябва да бъдат носители на Божественото знание. Когато в един дом се ражда първо женско дете, с това Господ иска да каже на родителите да работят с Любовта, да развиват сърцето си. 120

Ако искате вашите синове и дъщери да ви почитат, направете връзка с Бога. Ще видите, че няма да се мине една година даже и животът ви ще се подобри. 6

Майките, които ще раждат, трябва да бъдат добри, разумни, с просветен ум

Важният въпрос за майката е първо да намери Бога, а после да ражда деца. 33

Жените вземат участие във всички действия на света. Жените спъват света. Съдбата на света, ключовете от вас зависят. Целокупното спасение от вас зависи. И сега, понеже не сте решили най-важния въпрос, вие заблуждавате синовете и дъщерите си, нали? 146

Например някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията ѝ е права, но логиката ѝ е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи… Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. 159

Жената трябва да работи усилено върху себе си, да се самовъзпита, за да създаде добри синове, добри граждани. Докато не изпълни мисията си достойно, все тя ще се счита отговорна за нещастията в света. Война ли става, карат ли се хората, навсякъде търсят жената като виновница за станалото. Наистина от жената произлиза всичко. Светът се нуждае от разумни, възпитани и благородни жени. 31

В бъдеще майките, които ще раждат, трябва да бъдат добри, разумни, с просветен ум. Днес гледат майките да бъдат външно, физически здрави, а доколко са здрави умствено и сърдечно, доколко волята им е възпитана, на това или малко, или никак не се обръща внимание. За някои жената е като дойната крава. Достатъчно е да е здрава, снажна, да дава повече мляко. Друго не се иска от нея. При такива схващания каква култура може да се очаква? 30

Всяка майка, която иска да стане майка, трябва да се възпита. Онова дете, което зачева, трябва да го зачене с любов, трябва да го зачене с истина, та като се роди това дете, да каже: „Благодаря, че имам такава майка!“ 142

От чистата или нечиста материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще роди – светия или престъпник. 31

Ако майката има известни органически, умствени и душевни слабости, детето не ще прави изключение. 5

Ако една жена се е влюбила в един пияница и от любов към него стане бременна, какво дете ще роди тя? Това дете ще мяза на баща си. Затова никога не се влюбвайте в недостатъците на хората – нищо повече. 102

Някоя жена казва: „Родих пет деца.“ Добре, но възпита ли ги? – „Не“. Тогава не си научила смисъла на Живота. 143

Не е въпросът да раждаме синове и дъщери, които да дойдат, да се удоволстват в света, но да се раждат синове и дъщери, които да изпълняват волята Божия, да почитат баща си и майка си и да работят разумно. 44

Наистина има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил. В закона на наследствеността майката сама нищо не дава на детето си. Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му. Например вярата, интелигентността на детето не идат от майката. Тя му дава само материал, т. е. условия за неговото развитие. От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му. 68

Не се заблуждавайте. В никоя Божествена книга не е писано, че туй дете като стане на две години, трябва да умре. Не се лъжете. На туй дете е писано, че всеки човек при сегашните условия, при сегашната еволюция, трябва да живее сто и двайсет години. А сега дете умира на две години, казват: „Тъй е писано от Господа.“ Това не е утеха. Майката трябва да знае, че когато е раждала туй дете, не е съградила здрав организъм; и този ум, това сърце, па и целият организъм е злоупотребил нещо, затова умира. 160

Когато майката зачене, трябва да бъде като жрица. Не само майката, но и бащата трябва да бъде един жрец. 49

Колкото по-мъчно ражда жената, толкова повече полици има да плаща. Когато ражда, жената трябва да се обърне към Бога с молба да я научи да изпълнява волята Му. 61

Всяка жена, която е изваждала по докторски, всяка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколения. Природата знае само един начин на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута, на деветата секунда.“ 23

През бременността си майката може да предаде всички качества на детето

Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Под думата „кръв“ подразбирам не обикновената кръв, а оная кръв, която във всички случки на живота остава неизменна, една и съща. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която отсетне се разлива и разнася благоуханно у окръжаващите това вече порасло дете. Отподире нищо не може да се вложи и посее в човека. Туй, което съвременните хора наричат „възпитание“, то е просто дресиране. При майчиното възпитание процесът е в корена; там той образува и видоизменя ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка. 5

И бременната жена носи иго, но се радва, че ще се роди човек на света. Бременната жена трябва да носи детето си с кротост и смирение, за да предаде тези качества и на него. Само така може да се подобри бъдещото поколение. Следователно дето и да носите иго – на врата, на гърба, в утробата си, в ума, в сърцето – носете го с радост, кротост и смирение. 61

За да има просветени хора, преди всичко майката трябва да бъде просветена. Понеже носи отговорност за възпитанието на детето си, тя трябва да започне да го възпитава, докато е още в утробата ѝ. 11

Вие никога не можете да предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила. 56

След като се роди детето, отпосле не може да му се придаде нищо. Преди да се е родило много работи може да внесете. След като се роди може да развиете само онова, което то носи. 59

И най-големият престъпник може да се възпита, но докато е още в утробата на майка си. Ето защо бременната жена трябва да се храни със специфична храна: с чисти и възвишени мисли, чувства и постъпки. Само по този начин тя може да помогне на детето си, ако то носи в себе си някакви лоши наклонности. 11

Бременната майка може да определи какъв ще бъде нейният син според това какви мисли я вълнуват. 107

И най-доброто дете, т.е. и най-добрият зародиш, който може да се положи в утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи по време на бременността си. През бременността си майката може да предаде всички качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевява от музика, поезия, художество, всичко това тя може да предаде на своето дете. Но може да стане и обратното – ако през душата на една бременна жена минат чувства на омраза, завист, те всички също ще бъдат вложени в нейното дете. 62

Във време на бременността си жената е крайно впечатлителна, поради което всичко се отразява върху детето. Като знае това, тя трябва да отбягва срещи с хора, които имат физически или психически недостатъци. Особено лесно се предава лъжата. Затова бременната жена трябва да избягва срещи с хора, които обичат да лъжат. 11

Ако майката като бременна не знае как да се храни и каква храна да употребява, тя не може да роди добро и способно дете. Ако бременната жена не може да възприема само добри впечатления от външния свят и да се предпазва от лоши, не може да роди добро дете. Ако не прави избор на книгите, които чете, и ако не възприема само добри мисли и чувства, тя не може да роди добро дете. Тя трябва да бъде майстор-скулптор, да работи вещо с чука. 11

Ако майката, когато е била бременна с детето, се е страхувала – детето става страхливо. Ако майката е била буйна и се е сърдила – детето става гневливо. Ако майката, когато е била бременна, е била суеверна – детето става суеверно. Ако майката, когато е била бременна, е била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности е имала майката, всички тия наклонности се отпечатват. Ако майката, когато е била бременна, се е занимавала с изкуство – детето става художник. Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант. Ако майката, когато е била бременна, се е занимавала с религия – детето става набожно. С каквото се е занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си. 35

Една жена е бременна, носи един плод, скърби тя, страхува се да не би тя да умре или детето ѝ да умре. Тя носи един плод и се страхува да не би преждевременно да умре. Този страх не е естествен. Щом си посял едно дърво с любов и с обич, ти не се безпокой. Щом си посял без любов и без обич, може да се страхуваш. Щом си го посял с обич и с любов, 101% няма какво да се безпокоиш. 58

Онази майка пък, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца. 111

И всякога, когато една бременна жена се уплаши или от котка, или от змия, или от паяк, от пиявица или от друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила майката. 71

У всяка майка има лъжлива идея, че като ѝ се роди син, той трябва да бъде най-ученият, най-силният, най-знатният човек. Не, всяка майка трябва да пожелае, щото нейният син да бъде най-благородният, най-великодушният, най-мъдрият; да се застъпва за каузата на страждущите, на хората без пари в света. 49

Ако жената като бременна отправя към детето си мисълта: Ти ще станеш добро дете, ще пораснеш, ще се изучиш, ще обичаш хората и ще им помагаш – детето наистина ще стане такова, каквото майката го е пожелала. Вярвайте в доброто, за да бъдете и вие добри. Така ли постъпват сегашните жени? Когато са бременни, тогава те ще проявят всичкото си недоволство от живота, от положението, в което се намират, и ще търсят начин да се освободят. Те не знаят, че всяко насилие върху себе си носи освен физически, още и духовни последствия. 113

Още като бременна жената трябва да бъде смела и решителна, да живее без страх. Умът ѝ трябва да бъде всякога свеж, бодър, зает с благородни и възвишени мисли и с онези велики истини, които движат героите на съвременното човечество. Тя трябва да бъде оптимистка. Да казва на детето, докато е още в утробата ѝ: Слушай, мама, аз искам да бъдеш съвършен човек; да носиш блага на всички хора; да знаеш, че в името Божие всичко е възможно. Може ли страхливата бременна жена да внесе нещо велико и благородно в своето дете? 156

Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики идеи за човечеството, тя още в бременно състояние ще предаде на детето си всички качества. Тя е като Бог на детето и може да направи от тази кал там каквото иска; защото излезе ли веднъж от утробата на майката, детето става вече независимо в мислите и чувствата. Ако майката вложи всички свои качества на Любов и Мъдрост в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертва за нея. 62

Кой може да стопли хората и да ги обърне към Бога? Това може да направи само майката. Още като бременна тя трябва да казва на детето си: „Синко, заповядвам ти да живееш чисто и почтено, да не убиваш и крадеш; да изпълняваш законите, които Бог е написал в сърцето ти. Само при това условие ще ти съдействам да излезеш на бял свят.“ 31

Аз ако бях жена, на децата ще кажа: Ако сте готови да служите на Бога с Любов – елате; ще стана бременна с тебе, ще те нося; но ако не искаш да служиш, такъв син или такава дъщеря не искам. 103

Майките трябва да са винаги
добре разположени

Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му, както и окръжаващата среда, ще го дадат за 20 години. 45

За да бъде обикната от своето дете, майката трябва да умее да възпитава. Но ако тази майка захвърли детето си и престане да го възпитава, ако започне да ходи по журфикси и по събрания, където няма обществен въпрос, който да ѝ се опира, а собствените си рожби оставя сиротни, тогава всеки ще каже: „Тази майка много знае, но поне да научи как да възпитава децата си.“ 71

Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог… Като изкаже детето този зов, майката се притичва. Той има особени трептения и засяга сърцето ѝ. 56

Ако майката разбираше езика на детето си, то никога не би плакало. Детето плаче, понеже майката е неразумна. 54

Като се роди едно дете и искате да знаете какво ще излезе, още като проходи, турете перо, турете му една сабя, турете му пари, турете му книги и вижте какво ще пипне. 58

От първата до седемгодишната си възраст човек се развива главно физически; от 7-14 години той развива сърцето си; а от 14-21 – ума. 31

Щом започне да се развива тялото на желанията, детето става капризно, своенравно. Това се забелязва особено от 7-14 годишна възраст. От 14 години нататък децата започват да поумняват. 106

Добре правят майките, че целуват ръчичките и страничките на децата си, но при всяка целувка те трябва да отправят към тях своите добри мисли и желания. 31

Когато целувате някое малко дете, то се сърди, недоволно е. Много естествено, целувката на хората не е всякога чиста. 19

И майката не трябва да милва и целува детето си при неразположение. Тогава и да го целуне, детето не получава нищо. Човек се ползва от благословението на ближния си, когато последният е в добро разположение по ум, по сърце и по Дух. 31

Ако майката иска да възпита детето си добре, тя трябва да има най-добро разположение на лицето си, защото нейното лице хвърля сенки в очите на детето ѝ. И забележете, детето винаги гледа какво е лицето на майката. Тя чрез изражението на своето лице може така да повлияе на детето, че да произведе върху него положителен или отрицателен ефект. 4

Майката трябва не само да роди детето и да има мляко, но туй мляко трябва да бъде и непокварено. Колко майки са отровили своите деца с лошото си мляко! Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, подир няколко дена ще отрови с млякото си детето. 5

Като роди детето си, майката трябва да го къпе, храни и възпитава. Бъдещият живот на детето се определя от качеството на майчиното мляко. Не е достатъчно само да има мляко майката, но в млякото тя трябва да вложи най-хубавите си мисли, чувства и действия. Такова дете ще бъде хубаво и здраво. 47

На малките деца се позволява да ядат на всеки 2 часа, а на учениците от основното училище до 4 пъти на ден. Повече ако ядат, ще се създадат в тях лоши привички и лоши нрави. 108

… всяка майка трябва да знае как да лекува децата си. Майката трябва да даде първа помощ. 30

И за възпитанието на децата трябва да се употреби като метод да се грижат за отглеждането особено на плодните дръвчета. По този начин децата могат да се превъзпитат. А особено, ако се каже на детето, че тази круша или ябълка, или слива е негова и то трябва да се грижи за нея, да я полива, да я отглежда, да я обработва. Обаче когато детето отглежда плодните дървета, то ще ги обикне, ще се свърже с тях и ще се възпитава. 93

Растителното царство не е създадено само за украшение. То има своето възпитателно въздействие върху хората. Майките трябва да възпитават децата си чрез растенията и цветята. Ако вляза в един дом и видя, че няма цветя в този дом, зная вече, че тези хора там не са много от умните. Когато мъжът и жената в някой дом обичат цветята, те имат нещо благородно в характера си. 120

Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете. Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец. От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син. В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер. Гледайте как ще постъпи с цветето. Най-първо ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно. Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му. 109

Майките трябва да събудят съзнанието на детето

Майката посвещава на тялото на детето си целия си живот. Тя му милва очичките, ръчичките, носа, но не се стреми да погледне какво има в душата му, да види туй, което се крие вътре в нея. 13

Съвременните бащи и майки в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко от тях се грижат за душите на своите деца. Христос изисква да намерим душите на своите синове и дъщери, а те – на своя баща и майка, и да постъпим както трябва. 145

Що се отнася до материалните нужди на децата си, родителите ги разбират и ги задоволяват. Дойдат ли до духовните им нужди, там остават далеч от децата си. Тази е причината, поради която между родителите и децата настава вътрешно отдалечаване. 72

Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно. Ако е, само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно. Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка. Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка. 13

… майка. Тя трябва да има отношение не само към телата на своите деца, но и към душите им. Ако не може да влезе във връзка с душите им, тя остава чужда за тях; същевременно и те остават чужди за нея. 11

Ако майката може да влезе в интимни връзки с душата на детето си, туй дете ще я разбере. Ако майката не е в състояние да влезе в интимни връзки с душата на детето си, туй дете ще я забрави. Причината за тази слаба връзка у животните е тази именно, че между тях има само една външна връзка, която се заличава. 13

Майките са се научили с песен да приспиват, но не са научили с песните да събуждат. 42

Где е онази майка, която познава душата на своето дете. Понятието майка определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря. 17

Ако майката и бащата не внесат в душата на детето свещен образ за Бога, те не са изпълнили своето предназначение както трябва. Децата трябва да запазят в душата си свещен образ за майка си и за баща си като заместници на Бога. Всъщност така ли е? Много синове и дъщери очакват родителите им по-скоро да си заминат за онзи свят, да ги наследят. Слушате някой син или някоя дъщеря да казват: Време е вече старите да си отидат на онзи свят. Казват ли така за майка си и за баща си, те не са истински майка и баща. 10

Дойдат ли условия за духовен живот, когато и да е това време, посейте Доброто в себе си! Често майки и бащи казват: „Нашата дъщеря или нашият син нека си поиграят, нека си поживеят, че после ще мислят за духовен живот.“ Това е отживяла философия. Не, ти ще кажеш на сина си: „Синко, докато си вкъщи, ти ще вървиш по моя път, като излезеш оттук, можеш да вървиш, където искаш.“ Майката ще каже на дъщеря си: „Ти ще вървиш по пътя, по който аз вървя, но като излезеш от къщи, тогава си вземи друг метод.“ 21

Съвременните майки и бащи трябва да разбират закона, за да поставят децата си още в най-ранна възраст в контакт с Разумното начало, за да се развият в тях дарбите. 53

Децата ви са вашите ученици. Майката е първият учител на децата си. Тя трябва да гледа на дъщеря си и на сина си като на окултни ученици. Ще опитате Божествената Мъдрост, ще опитате Божествената Любов, ще опитате най-после и Божествената Истина върху онзи ученик, когото Бог ви е дал като ваше дете. Чрез него Бог ви изпитва. 7

Майките трябва да научат децата си, че Божественият живот прониква в цялата природа, че Бог е жив и че Божественото е над всичко. 45

Детето ще научиш да познава, че има един Бог, на който трябва да се подчинява… Ще събудиш съзнанието му. После ще трябва да се научи да обича Този Единния и на него да служи. 26

Коя майка не обича децата си? Но колко майки могат да предадат на децата си учението за любовта, да знаят, че има Бог в света, че Бог е Любов? Наистина трудно е да бъдеш истинска майка. Да упътиш някого в живота, това значи да бъдеш майка. Да покажеш на човека правия път, това значи да го научиш да люби Господа с всичкото си сърце. Той ще ти бъде син, а ти – негова майка. Той ще ти каже: Благодаря ти, че ме упъти към Бога, животът ми вече се осмисли. В този смисъл всеки може да бъде майка и баща. 68

Ако майката е Бог за детето, тя не трябва да позволява на когото и да е да влезе като клин между нея и детето ѝ. Майката трябва да съзнава положението и отговорността си като майка, като заместница на Бога. Съзнава ли това, Бог ще се проявява чрез нея и ще я учи как да възпитава детето си. 1

Следователно онзи, който иска да възпитава, трябва в дадения момент да е много чист. След това той може пак да си мисли върху направената грешка, но когато иска да приложи някоя Божествена идея, трябва непременно да е чист. 6

Ако в душата на майката проникват Любовта, Мъдростта и Истината като живи идеи, достатъчно е само да положи ръката си върху болното дете и то ще оздравее. 30

Смъртта не е в състояние да вземе детето на онази майка, която има живото слово в себе си. 49

Ако една майка в дома си има силна, непоколебима любов към Бога, децата ѝ няма да умират. Любовта е по-силна от смъртта… Тя ще каже на смъртта: няма да ти дам туй дете, то ще седи при мен, докато искам. 18

Например имате дъщеря или син със силни чувствени желания. Обаче вие искате да го насочите към Бога, там да отправи своята любов. Какво става впоследствие? Вместо да повдигне чувствата си в по-високо поле, той ги понижава. За да не дойдете до такъв резултат, започнете с малки прояви в чувствата. Нека започне отначало с Любов и състрадание към бедни, страдащи хора; нека помага на своите по-малки братчета и сестричета. От малкото постепенно ще върви към голямото, а не обратно, от голямото към малкото. 31

Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш, ще го разбереш.“ Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я… Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази. 60

Аз по някой път казвам на майките: имай вяра, детето ти няма да падне, защото чрез вярата ти му предаваш силата си. 18

Ако при отглеждане на детето си майката вложи своята любов, сила и дух, от това дете велик човек ще стане. 9

Не отклонявайте децата от пътя, който им е предначертан

Време е да приложим свободата към себе си и към всички живи същества. Щом аз съм свободен, всички трябва да бъдат свободни. Вие ограничавате себе си, ограничавате и близките си и се чудите защо животът ви не върви добре. Истинско семейство е това, в което Бог живее. Той се изявява като любов, мъдрост, истина, правда, добродетел, свобода. Това прави хората щастливи. Под „семейство“ не разбирам няколко члена – майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство. Изучавайте великото семейство – вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство. Всеки член от семейството трябва да си зададе въпроса: Живее ли Бог в моето семейство? – По какво се познава присъствието на Бога? – По свободните отношения между членовете. 164

И тъй, съвременната статистика показва, че от ония деца, за които родителите полагат много грижи и усилия, хора не стават. И обратно: Родители, които уповават на Бога и разчитат на Него във всички случаи на живота си, децата им са станали добри и разумни хора. Някои родители се плашат от живота и казват: Дано нашите деца не се развалят! Това не е прав начин на разсъждение. Когато някоя майка роди дете, тя трябва да се обърне към Бога с молитвата: Господи, благослови моето дете! Запази го от всички злини и помогни да се развият и разработят всички дарби и способности, които Ти си вложил в неговата душа! Родителите не трябва да правят усилия да отклоняват своите деца от правия път, който Бог им е предначертал, или от тяхното органическо развитие. 86

Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти или в децата ти, в дъщеря ти, не спъвайте никого. Спънеш ли ги, по същия закон ще дойде съсипването. 18

Родителите искат синовете и дъщерите им да бъдат като тях. Желанието на родителите не е нищо друго освен наливане на новото вино в стари мехове. 31

Едно се иска от човека: да намери посоката на своето движение и в това направление да насочи своите енергии. Не попадне ли човек в посоката на своето движение, той за цял живот остава недоволен. Като не знаят този закон, родителите често насилват децата си, карат ги да учат това, което не им е присърце. 89

Остави детето да се храни само, както знае. Някои майки заемат положението на професори, постоянно учат децата си как да ядат, да спят, поради което ги осакатяват. 137

И аз ви моля, когато някой човек говори, никога да не го спирате със своите мисли. Много пъти се случва и друго: детето се въодушевило от това, което учителят е разправил при урока, дохожда вкъщи и почва да го разправя на майката, а тя изведнъж рече: „Махни се – не искам да слушам твоите глупости.“ В този случай майката прави голямо престъпление. Тя трябва да изслуша своето дете, да чуе какво му е казал учителят: то дава своето свидетелство. След като го прекъсне така грубо 10–20 пъти, детето сигурно ще хване кривия път в живота – това е по отношение на ума. Някой път пък сърцето на дъщерята се е въодушевило, но майка ѝ като се оженила, станала философка, ще я спре с думите: „Не се води по глупостите на твоето сърце, не го слушай! – Парички, парички! Желанията на сърцето са илюзии на младежта – трябва месце за ядене.“ И днес спрат крехката душа на дъщерята – това не е важно, утре онова не е важно – тя стане като майка си и почне да казва: „Това е глупаво, реално е еди-какво.“ Реално беше това, което чувстваше това момиченце, дъщерята, в своето сърце, по-реално от него няма. 107

Когато майката роди една дъщеря, тя не я ражда да се жени, разбирате ли? Според Христовото учение тя ражда една дъщеря и я учи да обича Господа, да изпълнява волята Божия… Никой няма право да жени дъщеря си освен Онзи, който я изпратил на земята. 18

Майките трябва да се съобразяват с вкуса на децата си, например какви дрешки те обичат да носят, защото всяко дете си има свой индивидуален вкус за обличане. Ако изопачавате този вътрешен вкус на детето, вие го развращавате. Не изопачавайте вкуса на детето, а го оставете да се развива естествено. 4

Научете детето да уповава на себе си и да вярва в Бога

Наблюдавайте с какви характерни черти се раждат децата. В първо време те са егоисти, мислят само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте какво ще направи. То ще скрие ябълката, ще я задържи за себе си. Дълго време трябва да се възпитава детето, за да придобие нещо меко и благородно в характера си. Някои деца не се поддават на възпитание, остават си все така груби и егоисти. 113

… децата са материалисти. Тяхната любов е неустойчива. Те се привързват към всички хора. Децата са идеалисти в друго отношение – по своята чистота. Ние не можем да вземем децата като идеал за Любовта, те са много неустойчиви. 110

Ти вложи в ума на сина си идеята да бъде умен, смел, решителен, каквото и да се случи, и той е осигурен. Не му туряй в ума, че в банката си вложил 50-60 000 лв. 18

Ти накарай твоя син да уповава на себе си и да вярва в Бога, това е неговият капитал. 18

Човек трябва да разчита на своя ум и на своето сърце, на никого да не уповава. 106

Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си. Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки. Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви. Нека всеки се заеме за работа и да разчита на себе си. 31

Трудът на всеки човек се възнаграждава справедливо. Всичко се постига с работа и с труд, а това е най-приятното нещо в Живота. 31

Всеки син или дъщеря, които получават наследство от родителите си, подписват полица, която трябва в бъдеще да изплащат. Изплащането на тази полица се заключава в това, че те дават възможност на баща си или на майка си да се въплътят чрез тях. 89

Синовете и дъщерите са разумни души, дошли да разрешат известни задачи

Интересен е процесът на зачатие. Когато се зачене човек, той е във високите кръгове на Божествения свят. След това душата започва да слиза, минавайки девет кръга за девет месеца, т. е. за всеки кръг по един месец. На детето му трябват тридесет и шест седмици, които правят девет месеца, или 362 880 минути, или 21 772 800 секунди. Девет показва, че когато човек слезе, трябва да воюва на Земята, трябва да води борба, трябва да е в движение. Девет е числото на Марс. Тридесет и шест седмици е числото на прогреса, на еволюцията. Тези числа показват колко време е било необходимо в миналото на човека, за да зачене. Било е време, когато на човек, за да се роди, е отнемало двадесет и един милиона години, след което периодът се намалил. Вторият период е траял 362 880 години, третият период – 6048 години, четвъртият период – 252 години, петият – 36 години, а шестият, сегашният, трае девет месеца. Когато зачене, жената съдържа в себе си всички тези периоди и ако те се наблюдават, може да се разбере от кои души е нейното дете, през кой период е минало, какъв човек е било в миналия си живот и т. н. 143

Следователно от невидимия свят, където познават Божествените закони, когато дойде време да се роди човек, всички Йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята. Всички тия Йерархии, всички тия същества, които са минали нашата еволюция и които направляват Вселената, трябва да дадат съгласието си. Във всички трябва да има съгласие дали една душа да дойде да се въплъти на земята, или не. Туй е най-щастливото раждане. Туй астролозите го наричат щастливо съвпадение на планетите в живота. 109

Според този закон трябва да се знае кога едно дете трябва да се роди. То трябва да се роди точно навреме, когато е определено от Бога, а не както сега се раждат безразборно. Така се раждат само престъпните хора. 53

Затова в сегашния период хората трябва да намалят размножаването си. Те трябва да дойдат до положението във всяко семейство да има по две деца само: едно момче и едно момиче. Сега хората ги насърчават да се размножават повече, но те не знаят, че няма условия за това. Навсякъде няма условия – и в селата, и в градовете. Обаче така, както се увеличават децата, животът ще стане несносен, няма да има храна, няма да има земя за всички. Какво ще правят гражданите с тези деца в оскъдните времена, които днес светът минава? И търговията не върви, а децата трябва да се отглеждат. За тия деца се изискват средства, а те са повече, отколкото са средствата. С това не искам да кажа, че хората не трябва да се размножават, но всякога, когато животът се поддържа, трябва да има толкова средства, колкото са хората, или толкова хора, колкото са средствата. 120

При човешката любов се хвърля магнетична мрежа между двама души, за да се въплъти някой.

50

Що е раждането? Възможност на човека да изправи погрешките си. За да се роди някой, природата му е дала кредит да дойде на земята, да учи, да работи, да изправи живота си, т. е. да изплати дълговете си. 133

Когато в един дом и родителите, и децата са способни, това показва, че децата са работили в миналото. По наследство те получават нещо от родителите си, но основата, върху която градят, е резултат на минала дейност. 20

Като не разбират законите на живота, майките и бащите се възхищават от децата си и ги наричат ангелчета. Ангелчета са те, но без крила. Като пораснат и се проявят, тогава родителите виждат заблуждението си. Има ангели на Земята, но те са рядко. На няколко хиляди деца едва едно от тях е ангел, който слиза на земята с определена мисия, да ръководи хората. 1

Дете, което не може да забавлява баща си и майка си, не е дете. Какво значи забавлява? – Има една забава в природата. Цялата природа е велика забава за нас. 59

Щом синът и дъщерята приличат на баща си и на майка си, те са техни деца. При това положение родителите носят отговорност за децата си. Ако децата са по-добри от родителите си, последните не са техни истински родители и не носят никаква отговорност за тях. 133

Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях. Ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система. С това се обяснява защо синът на някое семейство като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители. Същото става и с дъщерята. Тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща. 89

Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи. Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях. 148

Син, който не обича баща си и майка си, той носи всичките лоши последствия. Неговият син и дъщеря ще постъпват точно тъй, както той е постъпил спрямо баща си. 142

При бащата ще дойде момичето, а при майката – момчето. Такъв е законът. Когато бащата е по-силен, момичета се раждат; когато майката е по-силна, момчета се раждат. Момичето обича повече баща си, а момчето – майка си. Бащата предава любовта, силата и импулса си на дъщерята, а майката предава своята интелигентност. Ако бащата е телесно слаб, ще предаде тая слабост на дъщеря си. Тя ще бъде физически слаба – по бащина линия, а интелигентна – по майчина линия. Когато бащата е здрав, дъщерята ще има здраво тяло. Случи ли се майката да е слабо интелигентна, и дъщерята ще бъде такава. 164

Проследете да видите как работи законът в семейството. Онези семейства, които имат повече момичета, отколкото момчета, там бащата умира винаги по-рано. Семейства, в които има повече момчета, там майката умира по-рано. Обаче когато се уравновесят и в дома има толкова момчета, колкото и момичетата, става едно правилно прекръстосване. Тогава майката и бащата живеят до дълги старини и домът е по-добре устроен. Щом се измени този закон и притесните мъжкия елемент, в дома ще започнат да се раждат повече момичета, вследствие на което ще се усили мекият елемент, а това ще създаде една по-голяма разпасаност, една по-голяма леност, едно по-голямо чревоугодничество. 120

Децата могат да превърнат наследствените качества в положителни

Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него. 97

Мнозина се оправдават за недостатъците си, че са ги наследили от майка си и баща си, от деди и прадеди. Вярно е, че човек унаследява качествата и чертите на родителите си, но той може и да се справи с тях, да ги превърне в положителни. 129

Най-после трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят. Човек няма право и да избира родителите си, или в кой дом да се роди. Миналият живот е определил сегашния, а сегашният ще определи бъдещия. 63

Не е лесно да изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти. Да изправиш работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота. Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти си гениален човек в своята воля и устойчивост. 72

Майка ти, баща ти са определили твоята съдба. Днес от тебе се искат гигантски усилия, да измениш своята съдба. Ако приемеш Божествените мисли като основа на своя живот, тогава ще се освободиш от лошите наследствени качества на своите родители, както и на своите деди и прадеди. 25

Майките трябва да внушават на децата. Жените са, които ще оправят света. Майката може да създаде каквото иска дете. Майката може да създаде един гений, може да създаде един министър на България. Вие ще ме запитате как? Значи знаете как да се жените, не знаете как да раждате децата. Ако не знаете, ако сте готови, ще ви дам един съвет. Жена, която иска да създаде един гений, един талантлив човек, не трябва да се жени за един мъж да я гледа. Щом се жени да я гледа, тя ще създаде един обикновен човек на земята. Една жена никога не трябва да се жени за мъж, когото не обича. И цялата земя да ѝ дадат, да каже: не може! Ще кажете: Къде да ги намерим тия? Ако ги намерите, женете се; ако не ги намерите, не се женете. Говоря за онези от вас, които искате да оправите света. Да се не женят за мъж, за когото не е готова всичко да пожертва, и да се не жени за един мъж, който не е готов всичко да пожертва заради нея. Тя да пожертва всичко и той да пожертва всичко. Че този ще бъде българин, англичанин, той вече е роден от една Майка и Един Баща, Които може да създадат едно гениално дете. Тия гении чакат, от хиляди години чакат. И знаете ли защо не идват? Понеже вие Господа, който ви е създал, вие не Го обичате. Те казват: Не може ние да идем между хора, които не обичат Нашия Баща. 59

Великият човек се зачева в момент, когато майката е изпълнена с любов, със светли мисли и с благородни чувства. През времето на своята бременност тя е пазила детето си като зеница на своето око. 61

Да се роди един гениален човек, не трябва да има между мъжа и жената никакво противоречие. Щом [на] една жена е раздвоен умът ѝ между два мъжа, не може да роди гениални духове. И един мъж ако е раздвоен между две жени, не може да роди гениално дете. Единство трябва да има в Любовта… 59

Детето трябва да се роди от любовта на майка си и на баща си. Дете, родено с любов, е родено в присъствието на Бога. Дете, родено с любов, е дете на новото време. В заключение казвам: Само майките и бащите, които живеят в любов, са в състояние да оправят света. Само те могат да родят новите хора. Ако няма такива майки и бащи, светът ще си остане такъв, какъвто е днес. 95

Добро дете може да се роди само тогава, след като домакинята е направила своя мъж красив и чист. И мъжът трябва да направи жена си чиста и красива. И като им се родят деца, и те ще бъдат като майка си и баща си чисти и красиви. 50

Та казвам: Първото нещо е да се създаде безкористна и идейна любов към Бога. Тогава ще дойдат тия мъже в света и тия гении ще дойдат; ще дойдат тия гениалните деца. От хиляди години гениалните деца чакат в небето, от хиляди години гениалните мъже чакат и от хиляди години гениалните жени чакат в небето. Те чакат да се преродят. 59

3. Невидимият свят и възпитанието

Само Бог люби. Който люби, той възпитава

… Бог. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички. 34

Вярвайте в Бога! В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме? – Трябва да вярваш, защото си слаб. 76

Бог не се нуждае от нас, ние се нуждаем от Него. Той няма желание да ни погълне и обезличи. Единственият Му стремеж е да ни насочи в правия път на разбиране. Той е Учител на душите, които искат да Го разберат. Само така човек може да бъде умен, добър, красив, здрав, да живее в хармония. 106

Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че като мислещо същество той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. 113

И да познаваш себе си, какво трябва да знаеш? Трябва да знаеш откъде си излязъл, кой те е създал най-първо. 16

Дайте място на Божественото в себе си, то да се прояви. Само по този начин човек може да расте. 80

Казвате: Каква нужда има да Го обичаме Господа? – Ти имаш нужда. Ако обичаш Господа, във всяко отношение може да успееш. Понеже връзката между всички неща е Бог, който е скрит във всичките прояви на живота. Единственият, Който може да те упъти, да ти даде светлина, Единственият, Който може да ти даде топлина, Който може да ти помогне и в най-тежките времена на живота, Той е, Който се жертва. И в ада да си, Той може да те извади. 59

Та казвам: Всичко в света сега зависи от любовта, която може да имаме към Бога. Оттам трябва да започне новия живот. 58

Ако любиш, ако обичаш, ти ползваш най-първо себе си. Щом любиш, ти си във връзка с Бога. Бог чрез тебе се проявява. Божият капитал, животът, той се проявява; и в обичта, и в любовта ти се ползваш. Без любов и без обич не може да се ползваш. Животът за тебе ще бъде непознат на земята. Животът започва да се изявява, само когато станем носители на Любовта. Животът без Любов, той крие всичките си блага и остават триците. 59

Само Любовта към Бога е в сила да повдигне човека, да направи ума, сърцето и тялото му съвършено здрави. 41

Без една постоянна и могъща Любов в света нищо не може да се постигне. Без една Вяра непоколебима нищо не може да се постигне. Когато Вярата отслабне, човек се обезсърчава. Когато Любовта отслабне, човек злобен става. 59

Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш. Затова мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скръб и отчаяние. 144

Бог, който е създал света, при Него ще отидем да се научим. Каквато и работа да започваш, Той ще ти даде съвет, ще ти покаже път. Отидеш ли да искаш от другите съвет, ти всякога ще направиш погрешка. 16

Светът не се развива правилно, защото разчита на завещания: този му завещал нещо, онзи му завещал нещо и в края на краищата завещанието се свършва, благодетелите обедняват, а заедно с това изворите пресъхват. Щом пресъхне един извор, и двете страни страдат: първо самият извор, а след него окръжаващите. Това е един важен социален въпрос, който трябва да се реши правилно. 61

Ако ние живеем между съвременните хора и не се запознаем с Бога, ние ще останем невежи. 13

Ако ти не можеш да схванеш Господа като основа – ти нямаш основа, пък искаш да постигнеш нещо. 16

Да мисли човек, че от него зависи бъдещето му, е право; но да мисли, че всичко може да превъзмогне сам, това е крайност. 38

Само Бог е в сила да повдигне човека – никой друг. Сам човек може да слиза, но не и да се качва. 43

Помнете тогава: Без Божията Любов и Мъдрост няма растене. 43

Първото важно нещо сега за вас е идеята, че само Бог може да внесе Светлина в ума ви. Само Бог може да внесе топлина в сърцето ви. Само Бог може да внесе сила във волята ви. Следователно ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно. 21

Значи когато Бог ни учи, Той ще ни изпрати учители от души, които са завършили своето развитие. 16

Всички живи същества, малки или големи, съставляват удове на великия Божествен организъм. Всички същества на земята се ръководят от по-разумни от тях. 80

Когато човек се свърже с Първата Причина на нещата, работите му се нареждат добре, не изведнъж, но постепенно. Той изменя условията и средата на своя живот, свързва се с добри, с възвишени възпитатели, които му помагат при всички мъчнотии и страдания. Те му посочват правия път на живота, от който може да излезе на свобода. 89

Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действаш отвътре, за да действа отвън Бог. Действай в съгласие с Него. Бог действа отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш. 97

Когато е свързан с Бога, човек има на разположение всичко, което душата му желае. Тази връзка го прави вътрешно богат. Външно може да минава незабелязан, но в себе си носи зародиша на доброто и на Любовта. Достатъчно е да посее този зародиш, за да излезе от него велико, мощно дърво, с чиито плодове да се ползва цялото човечество. 135

Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. 125

Ако грешиш, ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе; но ако се стремиш към Неговата любов и вършиш Неговата воля, колкото и да си малък, колкото и микроскопическа любов да имаш, Той ще те държи в Своя ум, занимава се с тебе. 17

Колкото и да е умен човек, щом влезе в пререкание с Първата Причина на нещата, той изгубва връзката си с нея и от този момент работите му тръгват назад. За да се развива правилно, човек трябва да се подчини на вътрешния закон на Битието – служене на Първата Причина. И тъй, всеки човек, всяко семейство, всяко общество, всеки народ, които не са изпълнили и не изпълняват великия закон на Битието в миналото, както и сега, са изчезнали и изчезват. 98

Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре и от нищо не се безпокойте. 125

Да се усъмниш в справедливостта на Бога, дали Той е добър, или не, това не е правилно. Тогава ти ще се усъмниш във всичко положително. Злото е нещо случайно, нещо изключително. Злото е едно проявление на повърхността, следователно ние не трябва да го туряме вътре в нашето съзнание. 109

Във всички можете да се съмнявате, но в Бога – никога. Той е благ и неизменен. При всички условия на живота ви, при всички ваши отношения и постъпки Той остава един и същ. Ако сте готови да Го слушате, Той всякога ще ви помага. Не Го ли слушате, ще ви остави да понесете последствията на своя живот и на своите погрешки, да опитате какво значи да живее човек без Бога. 113

Не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условията, които ви са били дадени, вследствие на което и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. 125

Достатъчно е човек да помисли за Бога, да се разшири сърцето му, да се просвети умът му. 10

Докато мисли, чувства и постъпва според Божиите закони, човек може да постигне всичко, каквото желае. Всички разумни същества ще бъдат на негово разположение. Престане ли човек да мисли, да чувства и да постъпва според великите закони на Битието, всичко се опълчва против него. Мисли ли човек, че може да живее, както разбира, и пак да бъде здрав, щастлив, той е на крив път. 133

Дяволът е отличен учител

Истината има два вида лъчи: бели и черни лъчи. И ако вие не сте подготвени, може да се заразите с отрицателната страна на истината. Кои са причините за разделяне на Бялото Братство от Черното братство? Първоначално те са били едно братство, вървели са в една посока, но идват до едно място, отдето настъпва разделяне, едните хващат наляво, другите – надясно. Защо? – Едните възприемат черните лъчи на истината, а другите – белите лъчи. 63

Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрицателни качества се дължат на тия вибрации, които идат от черните лъчи. Ако не можете да контролирате ума си, във всеки един момент на раздразнение, на безверие или в какво и да е качество, което може да дразни и разколебае вашия ум, вие вече сте проводник на черните лъчи. Затова всякога се препоръчва да бъдем положителни. Ако вярваш, ти си надясно, ако не вярваш, ти си наляво, защото неверието в едно отношение е вяра в друго отношение. 63

Нещастията на съвременния свят идат от това, че хората не вярват в този вътрешен свят. А те са зависими от него! Там са на два лагера определени съществата. Едни са облечени със светли, бели дрехи, с колани препасани, а другите са облечени с черни дрехи като попските и с лице и всичко – черно, навсякъде черно, само че веждите са по-черни, а очите по-малко черни, има едно различие в черното. Черните са много интелигентни, много досетливи в лош смисъл, а светлите са много интелигентни, само че в добър смисъл. Следователно вие сте между два полюса: едните са от лявата ви страна, а другите – от дясната ви страна. Едните шушнат едно, другите шушнат друго. Едните говорят на лявото ви ухо, другите на дясното. Като на деца ви говоря, за да разберете. 75

Помнете: никога не ограничавайте силите на любовта и силите на доброто в себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на силите на злото в себе си. 19

Когато ти не искаш да кажеш Истината, на нейно място непременно ще дойде лъжата. Когато не искаш да приемеш Мъдростта, непременно невежеството ще те огради. Ако се откажеш от Светлината, тъмнината непременно ще дойде. Тъмнината, сама по себе си, е една сила в света. 44

Във вас има същества на низък умствен и духовен уровен, които се хранят с вашите недъзи. 115

Под дявол разбирам образ, който служи на своя егоизъм. В нас живее дяволът, Господ го е поставил в нас да ни служи като добър слуга, но щом започне да ви управлява – опасна ви е работата. Дръжте го като слуга! Ще му кажете: „Господ те е поставил като слуга, не е твоя работа да ми даваш съвети. Хайде на работа!“ Той е научил света да измисля машини, параходи да прави, отличен работник е той, но оставите ли го като господар, ще има бой за вас. А турите ли го на мястото на слуга, всичко ще бъде изчистено – тъй, по всички правила. Много внимателен е той! Вие трябва да възпитате дявола. А той като е много умен, казва: „Слушай, защо да правиш това, хайде заеми се с друга работа!“ 6

Трябва да победим чрез ума си дявола и да го впрегнем в работа, и ще ни научи на ум, защото той носи, той е откраднал богатствата от Бога за человеците и ги дава само томува, който му стане господар, и ако той ни надвие, ще му служим нему и ще бъдем в тъмнината. 105

Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не можете да се освободите от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него… Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам: много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати. Христос казва: Да се отречеш от себе си. Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени – нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си. Това е личността. Но сегашната личност – това е онази дреха, която ни е дал господарят, и ще ти одерат кожата. За да се отречеш от себе си, трябва да си много умен. 56

Злото е винаги по-силно…Той е един философ, милиони години има. Толкоз знания има, толкоз потънкости познава, всичките твои слабости знае, такъв голям дипломат е, ще те сметне. Тъй че хич няма да подозираш, че е дяволът. И мислиш, че е някой ангел изпратен от Бога и ти носи най-голямото благо. 16

Дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата. Трябва да се молите, да ви помогне Господ да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост, своя ум и своето сърце. Не трябва да му се сърдите. Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. И Господ казва: „Вземете пример от него: той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца“; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи и не можеш вече ни излъга.“ 34

Вие трябва да знаете, че имате много врагове, хиляди същества, които всеки ден ви дебнат, всеки ден ви устройват капанчета, навсякъде в обществото, навсякъде в Природата. Където и да минавате, те все гледат да ви устроят нещо, камъни почват да падат върху ви или каквото и да е друго. Но има други същества, които ви предпазват. Това са вашите приятели, които ще им противодействат. В Природата има много разумни сили. 109

Злото е един метод да стане човек активен… доброто прави хората пасивни. 22

Казвате: Да махне Бог дявола от света, всичко ще тръгне напред. Дяволът е отличен учител. Докато хората не поумнеят, той има своята задача между тях. Дяволът има една добра черта – той е честен. Понеже всякога си служи с лъжата, той казва: Аз лъжа, никога не говоря истината. Той остава верен на лъжата. В това отношение човек е неиздържано същество: някога говори истината, някога скрива истината. 106

Без страдания човек не може
да се развива

Неприятностите са най-хубавите работи. Те са път на живота. 16

… природата употребява два метода за възпитание на човека. Най-първо тя дава, а след туй – взема. Защо? – За да го застави да се повдигне на едно по-високо ниво. 40

Божественото говори няколко пъти на човека. Не слуша ли, всички го напущат. Веднъж се говори на сърцето му, втори път на ума му, трети път на волята му и ако не послуша, започват да му говорят по друг начин. 73

Значи когато иска да възпита човека, природата му взима ония предмети, които отвличат вниманието му, които му пречат да мисли. 64

Господ, за да оправи някого, бутне го по слабите страни: град на лозята, конника – в коня, търговеца – в кесията и т.н. 71

Следователно за да стане господар на злото, на греха в себе си, човек трябва да работи. Природата прилага особени възпитателни методи към всеки, който не работи. Тя възпитава мързеливия чрез страдания, чрез болести, чрез сиромашия. Природата не търпи нищо отрицателно: мързел, лъжа, измама, залъгвания. 37

Всички състояния, през които човек минава, не са нищо друго освен възпитателни средства, т.е. възпитателни методи на природата. Тя сменя своите методи според случая. Докато човек не дойде до положението да разбира състоянията на своите близки, да им съчувства и помага, дотогава природата ще го възпитава, както намира за добре. Защо човек не влиза в положението на вола? – Защото още не вижда връзката между всички живи същества на земята. 166

Противоречията, на които човек се натъква, имат за цел да го заставят да мисли, да реши въпроса защо е дошъл на земята. 9

С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота. Например някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят. 111

Ето защо и във вашето растене непременно трябва да има противоречия. Щом няма противоречия, всяко растене престава. 67

… не питайте защо светът е създаден такъв, защо идат страданията, но кажете: Господи, дай ми повече светлина да разбирам света, да разбирам смисъла на страданията и да ги понасям спокойно. 20

И на вас казвам: когато дойдат разочарованията в живота, несполуките като дойдат във вашия живот, това са бъдещите възможности за вашия прогрес. 56

Без страдание човек не може да се развие; човешкият ум не може да расте, човешкото сърце не може да расте… Ако бихте имали само радост, щяхте да се намерите в още по-голямо затруднение, отколкото без скърби. 58

Страданието е признак, че от разумния свят обръщат внимание на човека. При радостта човек не мисли много, но като дойдат страданията, той започва да мисли. 20

Ако сте винаги радостен, значи не растете… Но щом има смяна между радостта и скръбта, животът е правилен. 58

Понеже в лесните неща Бог не присъства, човек сам се заема с уреждането им и затова в края на краищата ще забърка някаква каша. Който търси лесния път, той свършва с дефицит; който не избягва мъчния път, той урежда работите си, защото Бог е с него и му помага. 80

Та всички онези от вас, които са готови, не избягвайте мъчнотиите в живота. Ако избегнеш една мъчнотия, ще се натъкнеш на друга. 58

Досега аз не съм си позволил да се моля на Бога да ми отнеме страданията. Щом за себе си не съм се молил, и за вас няма да се моля. 72

И пак ще кажа – дотогава, докато не сте готови да изпиете горчивата чаша, която Господ ще ви даде, няма да ви се помогне. Затова именно Христос е изказал думите, които отначало прочетох: „Който не носи кръста си“. 105

Не се молете да се махнат страданията от вас, но се молете за знания и мъдрост. Досега вие сте се молили само за това да се махнат вашите страдания, но освен че няма да се махнат, ще се увеличат още повече. 7

Да ви освободим от мъчнотиите, това значи да ви направим най-голямото зло. Ние ви даваме знания, възможности за използване тия мъчнотии за добро. В тия мъчнотии именно се крие всичкото ви богатство. И Писанието казва: възложете товара си само на Господа! Ти можеш да възложиш товари си само на този, който те обича, и на този, когото обичаш. Щом го обичаш, като се свържеш с него, той ще поеме товара ти. 44

Господ не дава на хората повече страдания и мъчнотии, отколкото могат да изтърпят. 39

Всичко, което става в природата, е разумно. Следователно страданията, които природата налага на човека, са според силите му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. 37

4. Самовъзпитание

Всеки един човек е едно
Божествено съкровище

Всеки един човек е едно Божествено съкровище… И желая и вие да пазите това, което Бог е вложил във вас. 16

Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. 144

Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата – за това друг се грижи. Само върши това, що ти се дава, и краят ще е добър. 144

Свободата подразбира всеки човек да се проявява така, както се подтиква отвътре. И при този вътрешен подтик свободата изисква от човека придобиване на Любовта, Мъдростта и Истината.

12

Аз желая всеки, каквото разбиране има, така да живее. 35

Следователно не се стреми да бъдеш като мене, а се стреми да бъдеш като себе си; като тази първоначална форма, която Бог е турил в тебе. 13

Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си. 31

Едно свещено достойнство има… Не се стремете да станете като другите. Бъдете такива, каквито Господ ви е направил. Всеки да съдържа своите особени качества…Всеки да мяза на себе си, но да е в хармония с другите цветя. Щом си в хармония, ти си на място. И никога не мисли, че си нещо по-горе от другите хора, защото по-горе от всичките е само Бог. 16

Трябва да намерите в себе си едно качество, по което да се отличавате от другите хора… Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи. 7

Стремеж към Истината

Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждение. Дълбоките причини на тия подбуждения, на тия стремежи на човешката душа, в своето съвременно развитие, са неизвестни. 13

Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. 21

Колкото по-възвишени стремежи има човек, толкова по-голяма възможност има да се свързва с висшите слънчеви енергии. Иначе той ще се свързва с низшите земни енергии, които ще го завладеят в гъстата материя, откъдето мъчно може да излезе. Колкото повече човек потъва в гъстата материя, толкова повече става материалист и се свързва с черната ложа. Материалистът отрича духовния свят. Защо? – Защото без да съзнава, той се намира изключително под влиянието на низши духове-материалисти, които го заблуждават, че той е господар на положението и от никого не зависи. 64

Най-напред в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога. Но какво е Бог? Бог, това е мярката за нещата – чрез Него ние познаваме нещата, чрез Него разбираме живота, чрез Него възприемаме Любовта, чрез Него възприемаме Истината и Мъдростта, както и всички други добродетели. 4

Казвам: Човешката душа трябва да се стреми към великото, да се свърже с Бога, да роди нещо разумно. Само така човек може да излезе от своята личност. 106

Ако стремежът е насочен нагоре, човек започва да се учи от Господа. Колкото по-силен е стремежът на човека, толкова по-голямо е съдействието му. 106

Сега по-висшите същества, ангелите, праведниците, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. 109

Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. 13

Ако на един човек не се погълне душата му с онзи вътрешен стремеж към истината… не може да се измени неговият живот. 22

Който няма основа, нека тури за основа Истината и върху тази основа да гради. 49

А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината. 64

Истината е реална, тя е същинският живот. Съвременните хора имат странни понятия за Господа. Господ – това е Истината. 5

Истината съдържа в себе си онези Божествени методи, чрез които душата може да стане свободна. Истината съдържа от памтивека всички методи на вечността за развиването, освобождението на човешката душа и постигането на вечния живот. Или другояче можем да кажем, че Истината е най-възвишеният първичен Дух, Който е излязъл от Бога. И следователно квасът, началото на всички неща, е Истината. 44

Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. 13

Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. 13

„Истината ще ви направи свободни.“ Тази Истина е свързана със сегашния ни живот. Вие ще кажете, че Истината е отвлечена. Не, тя е единственото реално нещо, което се проявява във вашия живот. Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия почиват върху Истината. 13

Истината е наука: да научим какви трябва да бъдат взаимните разумни отношения между хората. Докато човек не доведе своя ум, своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината, не може да бъде свободен. Само така ще може той да се съедини с Божествения свят. 5

Истината е една, но тя трябва да се приеме с любов. Не се ли приеме с любов, истината причинява смъдене, болка в човека, както когато го болят очите, стомахът, дробовете. Добрият и разумен човек приема истината с любов, затова разполага с елементите, чрез които превръща злото в добро. 106

Само онзи може да се запази от влиянието на изопачения ум, който има силен стремеж към истината и свободата, към светлината и знанието. 63

„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва като разумен човек да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя.“ 13

Истината изключва всяка лъжа. Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа?“ – Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. 13

Който е ученик, той трябва да говори Истината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. 64

Стремете се към Истината. Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо, или не. Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си. Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. 64

Растенето и развитието са велики Божествени процеси

Растенето и развиването на човека са велики, Божествени процеси, без които животът няма смисъл. 20

Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите; другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли. 7

Най-първо за да се подмладите, във вас трябва да се роди желание да учите. Изхвърлете непотребните неща. 59

Радвайте се и оценявайте и най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемете малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после – правата мисъл. 33

Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за теб. 19

Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите. 54

Ще туриш идеята, че нищо не знаеш. Ще оставиш импулса в себе си, че искаш да учиш. Ако туриш в себе си „аз зная това“, в тебе няма импулс. 27

Ако не учиш, ти търсиш лесния път в живота. 28

Да станеш като дете, това не значи да се вдетениш, но да запазиш своята чистота и стремеж към придобиване на знания. 20

Бог обича онези, които работят, които учат, а не невежите. Бог обича децата. 30

Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му. Каквото и благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага. Леността се придружава с едно отрицателно качество – с отлагане. 129

Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. В този смисъл леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи прилежанието е показател на истинския път в живота. 129

За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. 129

Щастие кога те постигне, не се радвай, понеже две нещастия ще си навлечеш – може да го изгубиш и може да те излъже. Ако ти се усмихва щастието, не мислѝ, че то ти мѝсли добро – не, то те лъже. Който в щастието вярва, той младостта пропилява. 144

А сега заблуждението, туй, което аз не харесвам у съвременните и старите хора – искат да убедят младите да станат щастливи, т.е. искат да ги вкарат в света – да станат щастливи. 155

Думата „не мога“ е илюзорна. В разумния свят тя не съществува. 12

Щом речем „мога“, Бог ще дойде и ще ни помага и за най-мъчните неща. 60

Всякога има едно инертно състояние, което трябва да преодолееш. 42

Който иска да живее, да се развива, той трябва да казва „мога“, а който не иска, той трябва да отиде на гробищата. 39

Човек за да разбира нещо, трябва да го изпълни. 15

Не е въпрос само теоретически да знае човек нещата, но трябва да ги е опитал, да даде един образец. 41

Човек знае нещо, за което е направил опит. 35

Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели. Има един вътрешен опит. Ние имаме не само едно тяло. В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло. Всяко едно понятие трябва да мине през тези четири фази, за да бъде разбрано във всичката своя пълнота. 14

От прилагането на мисълта излиза учението. Ако бихме се задоволили със знанието, ние не бихме прогресирали. 16

Ние се учим само от онова, което сме преживели, което сме опитали. 54

Ще четеш, ще мислиш, ще прилагаш. Не само да помниш нещата и да мислиш, че това е наука. Това, което е запомнено, всеки може да ти го вземе. 7

Всеки ден си има своя определена програма, която човек трябва да изпълни. 49

Не отлагайте за утре! Днешният ден е Божествен, утре е човешки ден. 59

Затуй трябва да бъдете внимателни, законът действа много рязко. Сега, настоящето, то е Божествено. Значи в настоящето действат божествените идеи. В настоящето Бог ни говори. А Бог не повтаря. Той говори веднъж на ума и говори ли втори път – на сърцето, и трети път – на волята. А ти като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден. Тя е само за днес. 32

Та във вашия ум всякога идеите трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена – т.е. никога няма да я направиш. И този факт може да го проверите. Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: „Като имам повече време.“ 32

Днес часът, минутата, секундата е скъпа; бърз е процесът на развитието на човешката душа. 55

… не чакайте спасението си от никъде, а от самите вас, от себе си. 18

… преди да сте съградили новото в себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта… 9

… докато дойде новото знание, старото не трябва да се изхвърля… Защото човек минава от едно преходно състояние в друго по-постоянно, но докато влезе в новото състояние, трябва да има почва под себе си. Ако разруши старата основа, преди да е съградил нова, ще увисне във въздуха. 12

Ако отхвърлите старото и не знаете новото, вие ще се намерите в един безизходен път. 22

Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни. Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица. „Ама защо, Господи, на този с поведение единица си му дал такива способности?“ – Защото той е умен – разбрал Божия закон, преди ти да си го разбрал. Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни. 18

Човек трябва да познае и разбере
себе си

Ние сме изгубили вътрешната връзка със самите нас. Човек не познава себе си. 44

Не очаквайте хората да ви разбират, но гледайте вие сами да се разбирате. Искате ли да се разбирате, изправете погрешките си. 80

Вие още не сте живи, не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля. 17

Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с любовта и отидохте в света, дето и днес страдате. Казвам: Аз мога да ви помогна още сега. – Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Готови ли сте да признаете своята грешка? 30

И тъй, животът на съвременните хора е само в сенките. А в сенките няма никаква реалност. То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен процес. И тъй, под думата „растене“ подразбирам: Духът да расте, развива се само реалното, неизменното. 5

Щом сте нечисти, трябва да знаете, ще бъдете в света на илюзиите. А пък ако искате да бъдете в истинския свят, ще бъдете чисти. Затуй се проповядва чистотата на мислите, на чувствата и на тялото. 58

Деня, в който загубите чистотата си, изворите, каналите на вашия живот ще се задръстят и вие ще се лишите от силата и здравето си, ще започнете да боледувате, да се дразните, ще изгубите свободата си, ще очаквате на чужда помощ и т.н. 82

Следователно когато човек греши, изворите на неговата душа се прекъсват и изчезват. Като се намери в такива условия, човек трябва усилено да работи върху себе си, да възстанови връзката си с Божественото. Щом тази връзка се възстанови, изворите на живота отново потичат. 149

Във всеки един човек седи въплътен един лош дух… И ако мислите, че сте много добри, много се лъжете. 56

За да проучим човека, това е трудно нещо. Ще ви поставят в една окултна школа и ще ви покажат положителните и отрицателните страни на вашия характер тъй както пред едно огледало, да си видите мислите. И при един такъв изпит не зная, но температурата ви ще падне най-малко 35 градуса под нулата, ще изстинете и ще ви се отще да живеете. И затуй в старо време много ученици са подлудявали. Но ние няма да направим това. 63

Няма по-мъчна работа в света от това да се справиш със себе си. 57

Няма нищо унаследено. Това, което направите, ставате наследник на него – не че от баща си, от дядо си сте го наследили. 56

Разумният живот не се дава по наследство, но се придобива. 38

При мене са идвали много хора, които се оплакват. Като ги погледна, казвам [си]: Какви богатства са скрити, наследствени и дарби! 92

Мнозина искат да бъдат силни, но търсят Силата вън от себе си – в парите, в знанието; те не подозират, че Силата е в тях. Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него – и богатство, и знание, и сила. 31

Първо човек трябва да изучава себе си, да разбира своите прояви, да се наблюдава. 19

Всеки трябва да изпълни своята задача – да изправи своя живот, да изправи себе си. Изправи ли себе си, и светът е изправен, и обществата са уредени, и младите са настанени. 128

Човек разбира външния живот дотолкова, доколкото го е разбрал вътрешно. 20

Който познава себе си, той е господар на условията в живота. Той от нищо не се спъва. Докато външният свят ви спъва, вие не познавате себе си. 73

Някой път вие имате много лошо мнение за себе си. Това е погрешка. Имайте всякога особено мнение за себе си заради Онзи, Който живее във вас, заради Себето, т.е. онова, което наричат висша душа. Той е човекът. 56

Целта на живота е да бъдем чисти. Чистота се изисква. Да имаш едно тяло чисто, да имаш сърце чисто, да имаш ум чист. През всичките пертурбации, които могат да стават, ти да не изгубиш образа на Бога, който живее вътре в тебе. 59

Вие търсите тайната, Истината на живота някъде вън… Научете се да разбирате себе си и да намерите тази тайна в себе си. 39

Любов към себе си в мистичен смисъл е да дадеш ход на Божественото в себе си и да имаш стремеж към усъвършенстване. 50

Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас… 46

Погрешките трябва да се превърнат
на добродетели

Да се изучава човек, това значи да изучава своите отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Човек трябва да гледа с отворени очи и на отрицателните си прояви, както и на положителните. Щом се разгневи, той трябва да застане пред гнева като учен-естествоизпитател и да започне да го изучава: откъде е дошъл, защо го е посетил, какъв е произходът му… 1

След като човек извърши един грях, едно престъпление, всички други грехове постепенно идват.

23

Не е важно колко голям грях си направил. И малкият грях има такива последствия, както и големият… Защото си свързан с милиони хора, които чрез греха си ти подтикваш към грехове и престъпления. 45

Всеки кръг, който се разтваря, става на змия. Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия. Следователно щом змията отново захапе опашката си, става пак човек. Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма. Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне. Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно. Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване. 7

Ако у един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезне на сушата. Следователно последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. То е закон. 34

… ако човек не изправя погрешките си веднага, те стават навик, от който мъчно се освобождава. 38

Всеки трябва да анализира своите постъпки и състояния. 7

Всяка вечер като се върнете вкъщи, дайте си отчет как сте прекарали деня, какви погрешки сте направили и ги отбележете. Така ще намерите един начин за поправянето им. 67

Да признаеш грешките си, това е благородство, това значи да се приближаваш към Бога. Да ги криеш, това значи да се отдалечаваш от Него. 68

И тъй, сгрешите ли, не се крийте в шубраците, както Адам направи, но бъдете смели да се явите пред лицето на Бога и да се изповядате. 20

Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трябва. 22

Достатъчно е в човека да се яви най-малкото желание да изправи погрешката си, за да му се притече Бог на помощ. От човека се иска добро желание за изправяне на погрешките, а условията и възможностите за това се дават от възвишения свят. 130

… всички хора трябва да бъдат искрени като децата – всякога да са готови да коригират своите понятия и схващания за живота. 29

Кой изправя погрешките си? – Смиреният. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. 61

Прави погрешки и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. 31

Не са страшни погрешките; страшно е, ако човек не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. 1

Никога не съжалявайте за една своя постъпка. Ако е добра, радвай се. Ако е лоша, поправи я и пак се радвай, че си научил нещо. 15

Погрешките имат нишки. Една погрешка може да се състои от 10, 15, 100, 200, 500 нишки. Не може изведнъж да я поправите – нишка по нишка ще отмахнеш. 58

Не се мъчете някоя своя погрешка да изправите изведнъж. Мъчна работа е това… Постепенно ще направите един завой, една маневра – не изведнъж. 56

Бог ни гледа в малките работи, в ежедневния живот; в малките работи ние се изпитваме какво разбиране имаме. 41

От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. 18

Самовъзпитанието подразбира човек да възпита своето тяло, сърце и ум

Туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не е нищо друго освен борба между ума и сърцето. 67

Тялото, сърцето и умът са сили, дадени на човешката душа, които тя трябва да завладее по един Божествен начин. Тялото никога не трябва да ти става господар, а трябва да ти е слуга; на сърцето си също никога не трябва да позволяваш да ти стане господар; същото се отнася и до ума. 143

Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство. От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината. 57

Изучавайте своя ум, изучавайте своето сърце, не се самокритикувайте. Не казвай: Аз съм лош човек. Кажи си: Аз съм много добър човек, който може да поправя своите погрешки. 16

В живота на всеки човек трябва да има непреривно движение. Всяка сутрин като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по-топло, вашият ум – малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкият импулс да направите едно микроскопическо добро. 82

За да можем да възприемаме енергия от Бога, трябва да бъдем абсолютно чисти. Първото нещо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите. Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били. Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове. Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете! 7

Препоръчвам ви пълна детинска вяра, да станете деца по сърце. По сърце човек трябва да бъде всякога млад, а да бъде стар само по ум. 105

Единството на всяка мисъл и чувство е силата, която постига целта. 144

За да можете да разберете философията на живота, трябва да имате чисто сърце и чист ум. Най-първо трябва вашите ум и сърце да бъдат в такова положение, щото умът да схваща нещата, когато трябва, и сърцето да ги чувства, когато трябва. 107

Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа; ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. 145

Човек трябва да се моли, ако
иска да учи

Туй разумното, което може да измени едно твое състояние в даден момент, да разшири ума ти, да роди една нова идея, да даде потик на сърцето ти и на волята ти, туй разумното, ние наричаме Слово. 18

Не само изкуство трябва, не само музика трябва, но трябва сега и Разумното Слово. Тези велики сили трябва да се съединят. 13

Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от духовния свят. 7

При сегашното състояние, в което човек се намира, както и тялото, в което сега живее, той всяка минута е осъден на смърт. И затова човек трябва да се моли най-малко по десет пъти на ден, ако иска да бъде запазен животът му. Казано е в Писанието: „Непрестанно се молете!“ 148

Ако някой мисли, че може и без молитва на тоя свят, той е на крив път. Не може без молитва. Само умрелите не се молят. Ония, които живеят във вечна тъмнина, също не се молят. Молитвата не става по заповед. Молитвата е свободно действие на човешкия дух и на човешката душа. 106

Щом искаш да ти се помогне, ще се молиш. Някой казва: Ако Бог иска, ще ме излекува. – Няма защо Бог да иска, ти ще искаш. Ще приложиш всичко: ще се молиш, ще плачеш и най-после ще кажеш: Господи, бий ме, мачкай ме, само да ме излекуваш. 47

Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте – молете се. Господ по три начина утешава: ще ви прати някой човек да ви помогне, ще ви прати някой Ангел и сам Той ще слезе да ви утеши. 60

Да отправя човек ума си към Бога, това подразбира смяна на състоянията. 136

Молитвата представлява връзка между нас и възвишените същества от невидимия свят. Щом дойдат при нас, те започват да ни учат. Човек трябва да се моли, ако иска да учи. 29

Който в молитвата е постоянен, ще види и се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви така или инак – положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има и благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава. 145

И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Кажете Му: Господи, имам един трън в себе си, който разваля всичките ми работи. Щом чуе молитвата ви, Бог непременно ще ви изпрати един ангел на помощ. Значи молитвата на човека трябва да бъде конкретна, да съдържа онова, от което той се нуждае. 151

Какво е вашето огнище? Ако го направите много горещо, може да изпечете каквато мисъл искате. Ако вашето сърце няма потребната горещина, то ще падне. От сърцето зависи колко далеч да препратите вашата молба. „Аз се молих“; но аз виждам, че молитвата ви стои само две педи над главата ви. Ще се помолите 5-10-100 пъти от дълбочината на сърцето си, докато успеете да пратите прошението си до Господа. И когато то дойде в Неговите уши, Той ще ви отговори. 5

За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си. Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвата си. 128

Дотегнала му молитвата. Ако се гледа на молитвата като на механичен процес, наистина ще дотегне. 19

Помнете: Опасно е да се произнася името Божие напразно. Това е закон. Сила е Божието име. Когато човек не е готов за тази сила, тя произвежда обратни резултати. Ако сърцето му е чисто, умът – готов да възприема знания, и душата – готова да възприема истината, тогава и да произнесе Божието име, всички положителни сили ще му помагат. Ако сърцето на човека не е чисто и умът не е светъл, като произнесе Божието име, ще го сполетят големи нещастия. Името Божие крие в себе си динамически сили, каквито се съдържат в експлозивите. Тия сили работят отгоре-надолу. Колкото по-голямо съпротивление срещат те на пътя си, толкова по-голямо разрушение произвеждат. Голяма част от страданията и изпитанията на днешното човечество се дължат главно на клетвите, произнесени в името Божие. 156

Свободни от отрицателни мисли и чувства

Нека се молим, за да се пречистят нашите сърца. Сърцето е обвивката на нашата душа, то е земната кора на душата ни. Там се сеят добрите мисли и желания – те растат, както цветята в саксиите. То е земя, не може така празна да седи, защото има постоянно два сеяча: или добрият Дух, който иска преорана почва както добрият земеделец; или злият дух, който сее навсякъде тръне и бодли. Ако ние се молим, и така доброто сърце пречиства мисълта и храни нашия ум. Сърцето ако е здраво, ще пречисти нашите желания. 105

Зад всяка мисъл, зад всяко чувство и желание на човека се крие някое разумно или неразумно същество. Те се обличат с мислите, чувствата и желанията на човека като в дреха и така се проявяват. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да знае кои от тях да реализира и кои да не реализира. Ако с някое ваше желание се е облякло разумно същество, дайте ход на желанието си. Ако с някое ваше желание се е облякло едно глупаво, неразумно същество, въздържайте се, не се стремете да реализирате желанието си. Разумното същество има предвид доброто на човека, а неразумното – неговото зло и нещастие. 70

За да бъде човек силен, не трябва да се съблазнява. Дотогава, докато човек се съблазнява в света, той е слаб, той не може да расте и да се развива. Всяка съблазън е велика спънка в правилния развой на човешкия ум и на човешкото сърце. 76

Никога не започвай да мислиш, когато не си разположен. Никога не почвай да чувстваш, когато не си постъпил добре. Щом си постъпил зле, ти трябва да поправиш погрешката. Понеже ако твоята постъпка не се поправя, нямаш една мярка; твоето сърце не може да работи правилно. 58

Помнете: любовта прави човека добър, красив, силен. Без любов човек е окъсан, беден, слаб. Дето отиде, всички го отбягват. Такова е положението на човека, който живее с отрицателни мисли и чувства. 117

Както въжетата свързват човека и не му позволяват да се движи, така лошите мисли и чувства свързват ума и сърцето и не му позволяват да мисли и да чувства. 31

При всяка своя мисъл, при всяко чувство и действие давайте си отчет какви са отношенията ви към Бога, към ближния ви и към себе си. Правете вътрешен анализ на всичко, което минава през вас. 125

Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях. 38

Всяка мисъл, правилна или неправилна, се проектира в невидимия свят. 7

Бог не наказва. Понеже той е чисто същество, нито една нечиста мисъл не може да остане у Него; всички наши чувства, мисли, постъпки се връщат към нас. Той ни ги туря да ги носим. Ние наричаме това наказание. 58

Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани. 145

Ако в ума ви влезе една отрицателна мисъл, това не трябва да ви смущава. Тя може да гостува у вас десетина деня, но ако вие се съгласите с нея и ѝ дадете място във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля, тя непременно ще ви изгори. Значи всяко престъпление започва с влизането на една престъпна мисъл в ума на човека, отдето тя слиза в сърцето му, във волята му, докато се реализира и прояви на физическия свят. 87

Казвам: вие трябва да спазвате законите на тялото, на ума и на сърцето. Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота си. Защото всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка носят смърт. Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство. 118

Пазете се от дребнави хора, от дребнави мисли и чувства, да не изпадате под тяхното влияние. Очистете ума и сърцето си от тях и вложете в ума си такива мисли, в сърцето си – такива чувства и желания, които внасят подтик към великото и доброто в света. 33

Мислете, без да се грижите и безпокоите. Чувствайте, без да се притеснявате. 9

Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека. Положителните мисли, чувства и постъпки внасят светлина. 106

На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят. 24

Следователно като мине лоша мисъл през ума ви, отправете към нея Мъдростта; като мине лошо чувство, например омраза, в сърцето ви, отправете към него Любовта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете към нея Истината. Отправяйте към отрицателното нещо положително, с което да му въздействате. 31

Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема. Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната. Тя пък определя устройството на мозъка и на тялото изобщо. Значи качеството и подборът на храната зависят от мисълта. 138

Правото ти е: Ти никога не допущай в ума си една нечиста мисъл, никога не допускай. Те ще дойдат – дръж ги отвън, вътре в себе си не ги допускай. Ако ти не допущаш нечисти мисли, ако ти не допущаш нечисти чувства, ако ти не допущаш нечисти постъпки, ти ще бъдеш свободен. 58

В духовния живот мислите, чувствата и постъпките се превръщат в дела. Каквото намислиш да правиш, добро или лошо, щом си в духовния или в Божествения свят, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовният човек трябва да води чист и свят живот. 1

Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения; който може да въздържа ръката си от удряне; който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. 63

… човек… трябва да излезе от областта на настроенията и да мине в областта на положителните и прави мисли и чувства, които го вдъхновяват и повдигат. 24

Да бъдат умът и сърцето ви чисти значи да сте ясновидци. Когато се очистите така, вие ще можете да разберете от кого ви е изпратена дадена мисъл, от кого ви е изпратено дадено желание. 60

Малко са онези, които живеят с добри мисли и чувства. Такива хора са нужни на света: да пръскат своите светли мисли и топли чувства, да очистят земята. Атмосферата трябва да се пречисти и освежи. 31

Като ученици вие трябва да мислите право. И затова на всички ви желая да имате топли сърца и светли умове. 84

Чистата мисъл подразбира чистота в желанията и в чувствата. 116

Съществува един неоспорим закон, който гласи: Всяка права мисъл, право чувство и право действие не произвеждат никакво раздвояване, не хвърлят никаква сянка в човешкия ум, в човешкото съзнание. 47

Когато мисълта е чиста, без примеси, не се явява горещина в нея и главата е студена. В мозъка трябва да има светлина с много малко топлина, без горещина. Топлината е символ на Божия живот. Значи на ума му трябва светлина, а на сърцето – топлина. 7

Да работиш върху себе си, това значи да бъдеш свободен от отрицателни мисли и чувства… 31

Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. 137

От всички се искат чисти мисли и чувства, за да не нарушавате хармонията на природата. Най-малкото нарушаване води след себе си голямо наказание. Всяка нечистота, всяко недоволство, всяко роптание и оплакване се отразява болезнено върху съществата от духовния свят. В тях всичко е красиво, хармонично, пълно с любов. 159

Кръвта може да се пречисти главно с чисти мисли и чисти чувства. Чиста мисъл, чисти чувства уравновесяват силите на човешкия организъм. 125

Когато казваме, че някой човек свети, разбираме, че той живее с красиви и възвишени мисли и чувства. 37

Началото на греха е в сърцето

Сърцето представя човека. Началото на греха е сърцето. Какво трябва да правите, за да поправите жената в себе си? Човек може да се излекува. Чистотата е един резултат на любовта. 94

Второто престъпление, което човек е направил и сам се спъва в него, е изопачаване на неговото сърце. Да изопачиш сърцето си, това значи да изопачиш чувствата си и да тръгнеш след чужди богове. Щом изопачи сърцето си, човек влиза в областта на неправдата. Той вече не служи на един бог, но на много богове. При тия условия човек неизбежно огрубява. Той мисли само за себе си и се ръководи от това, което е за него приятно. Той се ръководи само от своите лични чувства и интереси. 123

Човешкото сърце е предразположено към удоволствия. Всеки човек обича удоволствията. 59

Аз наричам сърцето едно дете, което знае само да яде. Ако майка му е сготвила нещо, то всичко изяжда. Но не е ли приготвила нищо, целия ден ще има само цирикане. Англичаните го наричат „място на постоянно безпокойство.“ То е детинско състояние, едно детинско своенравно състояние. 32

Сърцето, от своя страна, има двояко влияние върху човека. Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи. 67

Така например човешкото сърце изисква желания, но някои желания са отровни и когато влязат в човешката душа, я разрушават. Например колко е ненаситно желанието да бъдеш богат. А в обществения живот тази лакомия води до изолиране от хората и това разсипва човека. Човек живее, докато е със своите близки, а да живееш индивидуално значи да си извън Бога. 143

Някой казва: „Аз обичам със сърцето си“; който обича със сърцето си, той ще те обича днес, а утре ще те мрази. Затова хората казват, че без омраза не може. В света на сърцето има раздвояване. 143

Досега хората са се ръководили от чувствания и настроения. Чувстванията, настроенията, това са проявите на тъй наречената „астрална жена“. Тя казва, че ще прави, каквото иска: яде ѝ се, ще яде; спи ѝ се, ще спи; разхожда ѝ се, ще се разхожда; не иска да се моли, няма да се моли. Каквото ѝ се прави, това ще прави, а дали е разумно, дали е на място това нещо, тя не иска да знае. Така правят и животните, само че животните не разсъждават. 98

Някои хора казват: аз имам настроение. Казвам: ти си в едно животинско състояние. В настроенията всякога влизат страстите, а страстите са една неустойчива среда. 76

Никакви настроения повече! Той трябва да остави настроенията настрана и да бъде разумен. Всеки от вас, който не иска да се спъва, трябва да бъде разумен, да борави с две велики сили, с две велики величини, а именно с разумността и с Любовта. 76

Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. 23

Чрез страданията се изправя човешкото сърце. Това е от чисто педагогическо гледище и от гледището на природата. Човешкото сърце не може да се изправи по никой друг начин освен чрез страданията. За да се изправи човешкото сърце, да дойде в своето нормално състояние, то трябва да мине през страданията. 93

Сега, когато аз говоря за разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си. 21

Сърцето е представител на Божественото начало в човека

В сърцето се крият източниците на живота. Ако Бог би оставил сърцето в ръцете на човека, всичко би било разрушено. Ако светът не е разрушен, причината за това е, че Бог държи сърцето на човека в ръцете си. Хората смесват любовта с чувствата. Това са две различни неща, два различни свята. Бог е господар на любовта, човек – на чувствата, а животното – на страстите. 115

Ще кажете, че сърцето ви е нечисто. Не говорете против Божественото. Само по себе си, по произход сърцето е чисто, но от усилията на човешкия ум да го завладее, сърцето се е наслоило. Сега то трябва да се освободи от тия външни наслоявания и примеси. 115

Сърцето обаче в своята деятелност е съвършено независимо от човека. То има автономно управление. Понеже е представител на Божественото начало в човека, сърцето представя държава, напълно независима и свободна. Божествените закони са написани на човешкото сърце, благодарение на което умственият и физическият свят имат отношение към него. Ако спазва тия закони, човек ще живее така, както Бог изисква. Обаче в желанието си да завладее сърцето си човек се е отклонил от своя нормален път на развитие. 115

Значи сърцето остава автономно при всички случаи на живота. Всеки, който се е опитал да завладее сърцето, т.е. Божественото в човека, се е разрушил и развратил. Тази е причината, задето и млади, и стари хора се развращават. Всеки, който се е опитвал да завладее сърцето на своя ближен, е пострадвал заедно с ближния си: единият ставал на каша, а другият – на въглен. За да не изгаряте и да не ставате въглен, не се занимавайте със сърцето си. Дайте сърцата си на разположение на Бога. Той се занимава с тях. Ако искате работа, занимавайте се с умовете си, с ушите си, с очите си, с ръцете си, с краката си, с всичко, каквото пожелаете, но не и със сърцето си. Оставете сърцето си свободно! Не се месете в Божиите работи! 115

Ще дадете сърцето си на Бога. Той ще го очисти. И тогава като влезе Любовта Му в него, човек ще се радва на дълъг живот. 45

Най-първо, невъзможно е човешкото сърце да се не смущава. Не само не трябва да се смущава сърцето, но човек трябва да вярва в Бога. Трябва да има нещо в себе си. Тил трябва да има. Една армия, която няма тил, е слаба. 59

Чистотата е Божествено качество. Само Бог може да чисти човешките сърца. Що се отнася до чистене на сърцето, никой човек досега не е могъл да го очисти. 115

За да има човек всякога помощта на Бога, Писанието изнася стиха, дето Бог се обръща към човека с думите: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Сърцето представлява духовното тяло в човека. Казва се в Стария Завет, че това тяло на човека още не е оформено. Ето защо сърцето трябва да се повери в ръцете на Бога, понеже от Него зависи правилното оформяване и развитие на човека, главно на неговото духовно тяло. 84

Значи нито умът, нито богатството, нито възможностите на човека са в състояние да привлекат вниманието на Бога. Едно нещо може да спре Неговото внимание – човешкото сърце. Значи в сърцето на човека се крие нещо ценно, заради което Бог го иска. 134

Ако сърцето беше покварено, ако то не струваше нищо, Бог никога не би казал: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Трябва да го дадеш на Бога, за да те научи на великата истина, че твоето сърце е нещо възвишено и благородно, че в него се крият източниците на твоя сегашен и бъдещ живот. 107

Когато ние дадем сърцето си на Бога, Той го връща с всичките му придобивки. В Бога има нещо благородно и възвишено. Когато дадеш сърцето си на Бога, ти ще се повдигнеш. Но когато го дадеш на хората, ти ще се унижиш. 142

Не са думите, които скланят небето, но е доброто и чисто сърце. 144

Сърцето ви трябва да бъде свободно – не го залагайте никъде. 50

В сърцето ви трябва да има топлина, а не горещина… Божествената любов съдържа в себе си нежна, хубава топлина, която носи живот. 7

Дръжте се за Бога. Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си. Дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя. Никой не е в състояние да скъса тази нишка освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена. Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка. Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие. 31

Сърцето е мярка. Сърцето никога не може да излъжеш. То не се лъже, то знае. 59

Когато човек се ръководи не от писани закони, а от своето разумно сърце, всякога резултатите са добри. 113

Истинската основа ние наричаме разумно човешко сърце. Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, а за разумното сърце на Божествения човек. В това разумно сърце оперира или действа Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек като действа според него, не прави никакви погрешки, ако пък направи някакви погрешки, всичките погрешки се разрешават моментално. 21

Но човек има не само едно сърце. Сега, ако ви говоря за другото сърце, съвсем ще объркате работите. Но в туй сърце вътре има и друго сърце. 74

И ако вие искате да бъдете красиви, външната ви форма да стане красива, непременно трябва да дойде чистотата във вашето сърце. Тази чистота ще се отрази във вашето лице и вие ще придобиете красота. Красотата е резултат на чистотата. 124

Човешкият ум е изопачен

Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. 67

И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на четири крака, но това не е за обида. Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Щом се повърнем в първоначалното си състояние, ние веднага ще се освободим. 108

Човек, на когото умът не е развит, той може да живее само в чувствения, във физическия свят. 23

Та ние сме дошли до една епоха, когато трябва да мислим. Понякога хората имат едно състояние, каквото и животните имат. Те мислят като животните. От сутрин до вечер те чувстват, това не е мисъл, това не е живот. Като станат сутрин, веднага започват да мислят за закуска… 120

Ако умът му не е силно развит, човек мъчно се справя с изобилието на своите чувства. 37

Едни мисли идат от света, други – от ангелите, а трети – от Божествения свят. Ето защо трябва да се научите да различавате кои мисли отгде идат, за да не грешите в своите действия. 39

Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш по кой начин да я приложиш – и изгубваш условията. 21

Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта си, но въпреки това животното усеща приближаващата буря или земетресение и взима мерки да се запази, а човек, със своя висок ум и с особеното си мнение, става жертва. В инстинкта на животното се крие Божественият Дух, който го ръководи. Човекът обаче със своето умуване, често се излъгва. 61

Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. 122

Да дисциплинирате ума си, това е най-голямото изкуство. Недисциплинираният ум може да се уподоби на един див кон, който прескача всички прегради, колкото големи и да са те, баири и планини той прескача. За да го укротиш, трябва да му туриш голям гем. 67

Както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате интелигентност, но ви липсва мекота. Сега човешкият ум е изопачен. Каквото и да се каже на човек с такъв ум, той все ще се противопостави. Той няма мекота и здраво разбиране. Като те види, той не мисли да ти направи добро, но ще търси начин как да те използва. 45

Не мислете, че умните хора много обичат. Поне моята опитност е такава: умните хора много малко обичат. Умният човек е много умен, но за себе си. 21

Важният въпрос за човека е първо да има светъл ум, а после да придобива знания. 33

Човек се учи да мисли в трудно, безизходно положение

Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има. Инертност има в човека. В човека има едно предразположение да остане в покой. Човек не обича много да мисли. Мисълта е работа. Човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел. 22

Казвам: Мозъкът на сегашните хора се намира в състояние на инертност, на слаба дейност. Днес една малка част от клетките на човешкия мозък работи… Всички клетки на мозъка трябва да светят. 47

Човешкият мозък трябва да има работа, и то разнообразна. Ако вие се занимавате с еднообразна работа, ще се развие само една малка част от вашия мозък, а другата част ще остане атрофирана от безделие. 49

Човек сега се учи да мисли. За пример, вие имате известна мъчнотия и не знаете как да я смените… Показва, че не мислите. 42

Умът има смисъл само тогава, когато е насочен да показва пътя на човешкото развитие… 40

За да заработи умът на хората, те трябва да се поставят в трудно, в едно безизходно положение.

107

Болестта, страданието са методи, чрез които природата си служи, когато иска да застави човека да мисли. 37

Как може да си помага човек в живота? – Чрез мисълта. Като мисли, той ще се освободи от лошите условия, в които се намира. 25

Сега трябва да се постави човешкият ум на работа… дойде ви една малка скръб – да намерите произхода ѝ. 35

Коя е причината за противоречията в живота? Това се дължи на факта, че умът малко работи. Щом умът работи малко, и способностите се развиват мъчно. 25

Раздвояването на човешкия ум говори за някаква слабост в човека. 73

От две мисли винаги първата приемай – не давай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. 144

Винаги когато дойде най-важната мисъл, с нея дохожда и най-маловажната. Ще гледате да отстраните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. 39

Облечете се в дрехата на Божествената мисъл, за да се справите с всички изпитания и изкушения, с всички страдания и мъчнотии. 33

Мисълта е единение с
Първичната причина

От всички се иска нова мисъл. Старият начин на мислене е неестествен. В него има нещо анормално. – Защо човек не мисли право? – Защото гледа на сенките и на отраженията като на реалност, а отхвърля самата реалност. 166

Казвате: Човек трябва да мисли! – Какво трябва да мисли? Може ли да се нарече мисъл грижата на човека как да се прехрани, как да се облече, как да нареди къщата си? Това не е мисъл, това е тревога, безпокойствие. Истинската мисъл подразбира велик, положителен идеал. Само идеалът на човека дава мисъл; само той ражда възвишени и благородни чувства и импулс за работа. 127

За да разберете проявите на ума, трябва да ги изолирате от всички материални светове. Докато разглеждаш ума от света на твърдата материя, нищо не си разбрал. 25

Мисълта е проява на разумния свят. Докато дойде до човека, мисълта може да премине през няколко пункта и на всеки пункт да претърпи известно пречупване. Ето защо човек трябва да се свърже с умствения свят, за да могат мислите да дохождат направо в неговия ум. Това значи да приеме една мисъл направо от нейния източник. За да запазят чистотата си, Божествените мисли трябва да се приемат непосредствено от техния източник. Минат ли през умовете на десетки и стотици хора, те губят вече нещо от своята чистота и сила. Значи когато сте готови да реализирате една мисъл, това показва, че сте я приели направо от нейния източник. Започнете ли да се колебаете да изпълните ли тази мисъл, или не, това показва, че тя е минала през много среди, през много мозъци, вследствие на което е изгубила своята чистота и сила. 125

И тъй, за да се яви възвишена мисъл у човека, той трябва да насочи своя поглед нагоре. Отгоре ще дойде помощта му. Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли. 79

Питам сега: Можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин… 40

Вие искате да изхвърлите вашите лоши мисли, но ако ги изхвърлите, други ще дойдат на тяхното място. Не, друго нещо ви трябва. 7

… казвате: ние не можем да мислим. Че то не е ваша работа. Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава със светлината във вашия ум, с вашите мисли. 40

При всяка неправилна мисъл, при всяка мисъл, лишена в основата си от Любов, в мозъчните клетки се натрупват сажди, които пречат на Божествената светлина да прониква през тях. 82

Значи всеки човек, който иска да има правилни мисли, трябва да тури Любовта за основа на своя ум. 82

И умът в човека е сила, но този ум трябва да гледа на живота през очите на Вярата, Надеждата и Любовта. Умът трябва да гледа през очите на Любовта. Щом умът гледа през очите на Любовта, той ще разбира Божия закон и порядък в света. 85

Свещената идея е светлина в ума на човека. 54

Човешкият ум е свещ, на която трябва да се дадат условия вечно да свети. Като свети в тъмнината, човешкият ум ще се домогне най-после и до великата Любов, от която някога е излязъл. 133

Щом искаш да се занимаваш с ума си, внесе ли Истината в него? Внеси Истината в себе си и ти ще имаш Свободата да боравиш със своя ум! – Това е първото условие. 21

Без морал умът не може да започне своята деятелност. 13

Ум без добродетели няма основа. 105

Ако искате да развиете ума си, непременно трябва да имате чистота. Не чистота, както се разбира сега. Чистота в кръвта, чистота в силите, които действат във вас. Чистота, чистота. 32

За да мисли човек право, той трябва да бъде много спокоен. 52

Мислите ви всякога трябва да се настройват в положителен смисъл. 143

Правата мисъл се разбира от всички. 61

Ако мислите право и не работите, пак се спъвате. 48

Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. 7

В някои случаи ви трябва висота в ума ви… Неприятелят на голяма височина не може да отива. На две места ще бъдеш неуязвим – на големите дълбочини и на големите височини. 56

Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така и за окръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. 125

Ако вашият ум не върви паралелно с Божия ум, ако не е в съгласие с Него, вие не ще може да мислите правилно. Това е един от законите. Да е в съгласие с Божествения ум, разбирам да е в съгласие със законите, по които действа Божествената мисъл. 109

Първото нещо: човек трябва да се научи да мисли! Мисълта е единение с Първичната причина. Бог мисли, и ние трябва да започнем да мислим. Как? – Както Той мисли. 114

Моите мисли, човешките, трябва да бъдат в пълна хармония с Божествените мисли. 75

Ако аз не мисля, както Бог мисли, моята мисъл не е права. Тогава и отношенията ми към когото и да е ще бъдат неестествени, анормални. Щом аз мисля, както Господ мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. Не съм аз, който мисля, но в мен ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че аз съм проявил своята любов, но радвам се, че проявявам Божията Любов. По този начин Бог работи в мен и аз се уча от Него. Аз се радвам, слушам Го. Той говори, аз мисля. 114

Мисли като Бога и всичко пред тебе ще бъде отворено, всичко ще разбираш. Ще разбереш защо Бог е наредил така живота. Мислиш ли по човешки, отчасти ще разбираш нещата и тогава всякога ще има едно вътрешно неразбиране между млади и стари. 114

Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Това е един закон, вложен още в началото у човека – способността душата му да мисли правилно. Какъв ще бъде първият резултат от тази права мисъл у теб? Щом дойдеш до положението да изпиташ тази права мисъл у себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една Светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да надзърташ малко, ще схванеш отношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. 108

Умът трябва да работи трезво и спокойно, за да овладее низшите чувства

Възпитанието на човека трябва да започне от човешкото сърце. И тогава човешкият ум трябва да се тури като метод. 41

Трябва да възпитаваме сърцето, а умът сам по себе си ще се развива. Затова и възпитанието е за сърцето. Нашият ум на земята е слуга на сърцето. 105

Първо трябва да се създаде един морален живот, т.е. сърцето трябва да се приготви, за да може умът да възприема неговите желания и да ги произвежда като мисъл. Ако имате един даровит ум, но сърцето не му подхожда, то ще свали ума на нисък уровен. Ето защо Бог трябва да живее в сърцето ви, за да го измени – не давайте никому другиму да обръща сърцето ви. 60

Нямаш ли добро сърце, какъвто ум и да имаш, той не може да ти помогне. При сегашните условия вие най-първо чувствайте в себе си. 122

Най-първо ще обръщате внимание на вашите сърца. Казвате: „Аз мисля тъй“. Ти можеш да мислиш, но ще останеш една гола мисъл. Трябва да имаш едно добро сърце, за да може и умът ти добре да мисли. 122

За да облагородите сърцето си, трябва да имате отличен ум. Умът пък се нуждае от отлично сърце. Човек се нуждае от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. 25

Работата на човека е разпределена между ума и сърцето. Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: „Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.“ 82

Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява само като чувствителност, човек яде, пие и нищо повече. Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщеславие и егоизъм. Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. 2

На Земята ако не употребяваш своята енергия да мислиш, а туриш енергията си да се занимава умът със сърцето [ти], ти ще забъркаш работите. Умът трябва да се занимава със себе си, а не със сърцето. А когато умът се занимава със сърцето, ти [не] мислиш, а постоянно чувстваш какво работи сърцето. Сърцето има съвсем друга функция. На сърцето е дадена една функция постоянно да дава всичките Божии благословения, които идат от другия свят – всички трябва да минат през сърцето. 74

Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Чувство без мисъл води човека в крив път. 38

… всички, които са станали мързеливи – техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали груби – техният ум е взел надмощие. 25

Дето желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. 37

Когато човек не мисли, а чувствата му вземат надмощие – той ходи опърпан, оцапан, той е в астралния свят. Когато почнеш да обръщаш внимание върху себе си, то умственият свят започва да работи и върху тебе. Когато чувствата вземат надмощие в тебе, ти си кисел, ще плачеш, ще се кривиш насам-нататък. Всичките ви неразположения са неразположения на астралния свят и никой не може да ти помогне освен ти сам. 56

Като говоря за живота на чувствата, аз не ги отричам, но казвам, че този живот е подложен на постоянни промени. За да не изпада в низшата област на чувствата, човек трябва да мисли. Низшите чувства нищо не допринасят. 25

Понякога хората изпитват горчиви, приятни и неприятни чувства и ги смесват с мисълта, казват, че много мислят. Не, в мисълта няма нищо неспокойно. Който се безпокои, това не показва, че той мисли. Мисълта е нещо трезво, нещо спокойно. Щом мислиш нещо, ти започваш работа. Там, дето има тревоги, това е човешкото нисше сърце, което още наричаме конкретния човешки ум. Ти се безпокоиш, че някои неща не са станали както трябва, т. е. както си очаквал. Ти се тревожиш, че нещо си купил по-скъпо. Това не е мисъл, това е чувствувание. Ти мислиш защо нещо си продал по-евтино. Това не е мисъл. В мисълта има нещо друго. Човешката мисъл има съвсем друго предназначение. 120

Често у хората се забелязва същия този атавизъм, както у циганите, оставят чувствата да разрешават най-важните въпроси. Не, чувствата, т.е. сърцето или жената в човека не може да разреши най-важните въпроси. Сърцето у нас не може да разреши въпросите, умът трябва да се впрегне на работа. Започне ли умът да работи, сърцето трябва да е в сдружение с него. Афектирате ли се, отпадате ли духом, обезсърчавате ли се, това са чувствания, настроения, които не разрешават въпросите. Умът поставя нещата върху един положителен закон и казва: „Аз съм се родил в света, Бог ми е дал условия да се развивам и аз трябва да работя.“ Хора, които се ръководят от своя ум, са разумни и разрешават въпросите правилно. 111

Значи добрата, правата мисъл не е безпокойствие, тя е нещо трезво. Вие трябва да имате предвид, че малко хора в света мислят право. Тия хора имат нещо светло на лицето си, те виждат нещата ясно. Виждате някой човек ходи замаян, очите му премрежени и казва, че мисли нещо. – Нищо не мисли този човек, той съвсем я загазил в чувствата си. 120

Кое е по-силно в човека: умът или сърцето? Сърцето. Обичате някое лице. В този случай умът скроява хиляди добри мисли за любимия ви. Значи умът става слуга на сърцето. Друг път мразите някое лице. Умът пак започва да измисля хиляди лоши работи за това лице. И тук умът се явява в услуга на сърцето. Обаче това са прояви на животинския, на низшия ум в човека. 79

Значи сърцето подтиква ума. Колкото по-разумно е сърцето, толкова по-велики са проявите на ума. 115

Сърцето не трябва да господства над ума, нито ума над сърцето, но трябва да работят в хармония. 31

В сърцето и в ума на човека има в еднаква степен егоизъм… За да бъде човек нормален, между ума и сърцето му трябва да има хармония. Нормален човек е само онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т. е. тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На Земята сърцето е по-силно от ума. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Значи първо се е явило сърцето, а отпосле – умът. 21

Под право мислене не разбирам логично мислене; право мислене е, когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята. Там, дето умът, сърцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква. 106

Най-първо ще се научите да владеете чувствата си, понеже те са във вашите ръце. Ще се научите да владеете езика си, очите си, носа си, ушите си. Като завладеете чувствата си, ще постигнете много работи. 40

Научете се да чувствате добре – да чувстваш така, че да ти е приятно. Има една вътрешна приятност. Ако не чувстваш добре, ще дойдат меланхолията, песимизмът. Тогава вече нямаш ясна представа, ясно чувство нямаш в себе си. 122

Вие не можете да се изправите, ако не чувствате. Добре когато чувстваш, и умът ти върви по същия път. Ако имаш хубави чувства, и умът мисли хубаво. 122

Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. Човек трябва да бъде съвършен и в чувства, и в мисли, и в постъпки. 73

Според мене нещата се постигат чрез моралните чувства, свързани с ума. Магическата сила в човека е неговият ум; той е свещената пръчица. Той е най-големият помощник на човека. Щом впрегнеш ума си на работа, той веднага използва чувствата и взаимно почват да работят. Ако умът не работи, човек се движи в тъмнина. 25

Виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение. Щом мислиш, ти се движиш; щом чувстваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна! 66

Няма по-мъчна работа от това да се научи човек да мисли право. После, да се научиш право да чувстваш, много мъчна работа е това. То е още по-мъчна работа. И ако дойде да постъпваш право, още по-мъчно е. Да мислиш е мъчно, да чувствуваш е по-мъчно, а да постъпваш, това е още по-мъчно. 74

Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено. И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа. 32

Когато трябва да стане растенето в нас, непременно трябва да преодолява умът. Онзи, който иска да расте правилно, умът му трябва да има надмощие. Растенето и знанието са от ума, а развитието – от сърцето. 107

С дълбокото чувство възприемаме реалността, а с мисълта поправяме грешките

Докато човек е на земята, сърцето като по-старо ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето. 126

Силата на човека се крие в неговата симпатична нервна система. Като знаете това, не я оставяйте отворена, да влизат и излизат през нея, кой как мине. Затваряйте я с девет ключа, но прекарайте през нея девет крана, да пият от тях всички жадни. Никой няма право да влиза вътре без позволение. Аз наричам това място „свещеното място“, т.е. „свещеното сърце“ на човека. Който се приближава до това място, трябва да събуе обувките си. 166

В сравнение с другите системи мозъчната система е създадена най-късно. Тя е страница, която се пише и до днес. Ето защо преди да дойде до тази система, човек трябва да изучи симпатичната нервна система – неговото старо отечество. 66

Аз наричам „свещеното сърце“ още и Божествен ум. Не мислете, че този ум е в главата. Не, главата, т.е. мозъкът, отразява нещата, сам той не мисли. Не можеш да възприемеш реалността чрез мозъка. Симпатичната нервна система възприема истината и реалността направо, а мозъкът само ги отразява. 166

Внеси хармония между двете системи и ще придобиеш светлина. Симпатичната нервна система е свързана с възвишения свят, а мозъчната – с физическия свят. Между тези два свята има отношение, затова те трябва да се хармонизират. За да постигнеш това, пази се от отрицателните влияния, не се поддавай на тях. Че те обиждат, че те критикуват, не се смущавай. 166

Умът работи чрез мозъка. Значи неговото място е в главата. Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е. чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно. Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система. Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи. Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система. Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен. 66

Нещата зависят от чувстването, не от мисълта. Мисълта е, само за да поправиш някаква погрешка. Когато се занимавате с вашия ум, вие поправяте погрешките, а когато се занимавате с вашето сърце, ще се запознаете със самата Реалност на нещата. Това, което дълбоко чувстваш в душата си, то е вярно. Когато дойде тогава умът, той ще бъде в права посока и ще мисли вярно. Ако чувстваш криво, и умът ти мисли криво. 122

Ако при решението на известна задача взима участие само умът, тя не е решена вярно. Само с мисъл не се решават въпросите. Като наблюдаваш човека, ти си правиш заключения за него и мислиш, че го познаваш. Докато не го почувстваш, познаването ти не е пълно. Ето защо интуицията разрешава лесно въпросите, понеже при нея взимат участие и мисълта, и чувството. Интуицията подразбира онзи свободен момент, когато човек възприема и предава правилно. 140

Реалността трябва да я чувствате. Ти не познаваш един човек, докато не чувствуваш, но щом чувстваш, ще влезеш в положението му как страда, а не как мисли. 122

Чувствата съставляват най-високия праг на човешкия живот. Под „чувства“ аз разбирам, че човек чува, т. е. да имаш чувства значи да чуваш. В Божествен смисъл да чувстваш значи да чуваш, да преживяваш най-тънките усещания, на които човек е способен. 143

Човек трябва да развие своята чувствителност

У някои хора сърцето е добре развито, те са крайно чувствителни, сърдечни хора. 61

При добре развита чувствителност човек трябва да има здрава нервна система, да издържа на високи трептения и вибрации. 24

А човек, който е много чувствителен, страда повече. С големите страдания се добива повече опитност и знания. 124

Стремежът на съвременните хора е да развият в себе си голяма чувствителност, за да възприемат трептенията на висшия духовен свят. Обаче като спънка за постигане на този стремеж се явява техният краен материализъм. Онези от тях, които успяват да развият в себе си голяма чувствителност, се излагат на страдания вследствие на материализма. Когато у човека се развие голяма чувствителност, двойникът му се разширява, често излиза вън от тялото. Ето защо на всички се препоръчва самообладание и будност на съзнанието, които да пазят двойника, да не излиза вън от тялото на човека. 52

Вие сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на света. И то е опасно. Един окултен ученик, който е чувствителен, той е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смуче отвън. Затуй той трябва да бъде положителен в Любовта, за да може от нея да привлича добрите качества, а злото да изхвърля настрана. Това е наука. 63

За да може да схванете Силите на Природата и да ги употребите за Добро, непременно трябва да развиете съответни сетива или органи на душата си. В сегашното състояние на съвременната цивилизация много от тези органи са осакатени. Мнозина християни, които са влезли в този Път, са станали по-чувствителни и казват: „Не струва човек да бъде много добър, т.е. не струва да бъде много чувствителен, да страда.“ Благородството на човека се състои именно в това да бъде чувствителен, възприемчив към чуждите скърби и радости. 108

За да може да учи, човек трябва да развие своята чувствителност. 12

Въпросите на ума и сърцето са
предмет на небето

Под „душа“ и „дух“ аз разбирам Божествения човек, а под „сърце“ и „ум“ разбирам човешката страна на живота. Дайте ход на вашата душа и дух да се развиват, всичко, каквото е скрито там, това е благото ви, а оставете вашето сърце и вашия ум сами да се развият. Не се месете в тях. Да възпитаваш ума си, да възпитаваш сърцето си, трябва да имаш знания. 81

Тъй щото, вътре в човешкия ум има един Божествен елемент. Ние го наричаме Божествен Дух, Който действа разумно, без никакви изключения. И когато ние слушаме този вътрешен глас, аз него го наричам разумното сърце – тогава моите разсъждения се отличават от обикновените разсъждения. 21

Ако разрешим въпросите за стомаха, ще останат неразрешени въпросите за сърцето и за ума. Въпросите на ума, на мисълта, са предмет на небето. Само Бог в човека разрешава тия въпроси. Задача на земния човек е да разреши въпроса за хляба. Тоя въпрос съставя една трета от всички въпроси. Дойдете ли до въпросите на ума и на сърцето, тях само Бог може да разреши. 106

Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога. Нашата задача е да създадем благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, предстои на Бога. 21

Не си правете илюзии! Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човек за себе си? – Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си. 21

И човек ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърце, разчита на фалшива почва и схваща живота лъжливо. Ако човек работи заедно с Господа – тогава да. 105

Колкото и малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна… Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се реализира… Тя постепенно ще привлече към себе си подобни на нея идеи и един ден когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето. Могат да минат месеци, години, но в края на краищата Божественото пак ще се прояви. 12

Понякога хората се натъкват на свои мисли, желания и постъпки, които ги заробват. Те не могат да се освободят от тях. Кой може да ги освободи? – Божественото. 136

… ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно… Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви. 40

И аз ви казвам: сърцето си дайте на Бога, за да е чисто; ума си дайте на вашия учител, а ръката си – на вашия дух, който ви ръководи. Само така няма да бъдете нещастни в света. Щом сте дали сърцето си на Бога, ума си – на този, който ви учи, а ръката си – на онзи дух-ангел, който ви ръководи, задачата е решена правилно. 4

Всяка мисъл, всяко желание на човека, което е в хармония с Природата, винаги внася разширяване, вътрешна лекота. Щом не е в съгласие с Природата, човек изпитва вътрешно стеснение, вътрешно ограничаване. 79

Човек има ръководни нишки, които го упътват. Това са малките Божествени мисли, които не трябва да се пренебрегват. Без тях човек не може да направи крачка напред. 88

Господ е голям извор – отивайте при Него за прясна вода сутрин, обед и вечер. Той няма да дойде при вас, а вие ще идете при Него. Но ще си носите съд. Добрите мисли са съд, в който Господ ще излее своето благословение. Докато имате добри мисли и желания, Бог ще ви благославя. 60

Човек трябва да разработва и сърцето си, да стане то обширно, да приеме всички хора в себе си. Сърцето на някои хора е толкова малко, че обхваща само едного – себе си. Колкото повече хора обича човек, толкова повече сърцето му се разширява. Обичай себе си, обичай ближните си, обичай и Бога, за да имаш богато, обширно сърце. Мисли за себе си, мисли за ближните си, мисли за Бога, за да имаш светъл ум. Ако мислите и чувствате по този начин, вие сте в правия път. И тогава, каквото и да се случи, вие ще го разглеждате все от добрата му страна. 118

Любете не както хората любят, но както Бог люби. Дадете ли път на Божествената любов в себе си, вие ще придобиете две неща: светлина в мисълта си и топлина в чувствата си. Щом дадете място на тази любов в себе си, ще впрегнете своите желания и страсти, вие ще станете господари на човешкото в себе си. 115

И затова в живота си ако искате да успеете, проектирайте Божията любов във всяка ваша мисъл, във всяко ваше чувство. Ако вкъщи си, при извършването на най-маловажната работа влагате любов, вие ще имате Божието благословение. 44

Та казвам ви: Любовта трябва да влезе в нас като една подбудителна причина, понеже ние се нуждаем от светлина, а светлината е храна за ума. Без светлина умът линее, без топлина сърцето линее, без сила тялото линее. Това са храни, съществени храни. Тази храна е събрана компресирана светлина. 102

Ако любовта дойде в сърцето, чувствата са силни. Ако любовта дойде в мисълта, мисълта е силна… 41

Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесете хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива. 35

Всяка положителна мисъл съдържа три качества. Съдържа: доброто, справедливост и разумност. И постъпките съдържат тия качества, и чувствата съдържат тия качества. 59

Ето защо нам предстои първо да се освободим от тези нечистотии, събрани у нас от хиляди години, за да остане само чистата кръв, т. е. чиста Божествена мисъл и чисто Божествено сърце. Ще изхвърлите едно, друго, всичко, което е непотребно, и ще почувствате, че сте оглупял. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава Новият Божествен Живот ще напълни вашето шише. 108

Най-малката Божествена мисъл е в състояние да придаде нещо за съграждане на човешкия характер. Обикновените мисли и чувства не оставят дълбоки следи в човешкия живот. Обаче необикновените мисли и чувства оставят бразди в душата на човека. Те го повдигат, водят го към възвишен, велик свят. Те придават нещо към устойчивостта на човешкия характер. 83

Божествената мисъл превръща неразположението в разположение, болестта в здраве. 25

Работете съзнателно върху себе си и осветявайте името Божие чрез всяка своя мисъл, чувство и постъпка. Така ще придобиете вътрешен мир. Така ще се радвате на Божието благословение. 112

Когато волята ви се ръководи от Мъдростта, когато сърцето ви се ръководи от Любовта и когато умът ви се ръководи от Истината, няма по-добър живот от този. 84

Мисълта може да е чиста, само когато се храните с първия плод на Духа, когато се храните с Любовта. А пък за да бъдат чисти вашите чувства, за да се поправят вашите чувства, Божествената мисъл трябва да ръководи вашите чувства. Следователно чувствата ви трябва да служат на Божествената мисъл. А за да се усили вашата воля или за да бъдат вашите постъпки нормални, трябва да са ръководени от Божествената воля. 69

Постъпките са резултат на мислите и чувствата

Всичко ти е позволено да правиш, няма нещо в природата, което ще ти се забрани, но за онова, което правиш, ти си отговорен. 25

… всяка една лоша постъпка затваря онази врата, през която Божието благо в света иде. 25

Помнете, че проявите на живота не са отделни. Всяка постъпка на човека се обуславя от някое разумно същество. Никой не може да каже, че е творец на своята съдба. 79

Постъпките са резултат на мислите и чувствата. Следователно не можеш да постъпваш разумно, ако не мислиш и чувстваш разумно. 166

Човек чувства нещата правилно, но всякога не постъпва добре, защото се ръководи от свои лични интереси и разбирания. 121

Който се поддава на съветите на човешкия ум, без да се допитва до Божественото в себе си, той има условия да греши. Не се ли допитва човек до Бога и върши всичко по свое лично разбиране, той ще се намери вън. 130

Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. 137

Човек не може да знае всичко. Това, което в даден случай знае, е достатъчно, за да постъпва правилно. 52

Постъпка, която дава живот, светлина и свобода, е тази, чрез която любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин. Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода. За пример, някой намери кокошка, вземе я, дава ѝ храна, но не ѝ дава свобода, след известно време я заколи. В природата е така. Бог ви е дал живот, светлина и свобода. В туй седи Божията Любов. Следователно вие имате вече една мярка, с която да мерите вашите постъпки. 2

Човек трябва да бъде справедлив. Той трябва да има една мярка, според която да постъпва. 116

… Божията мисъл е вложена в човешката като правило, по което той определя постъпките си като прави или криви. 11

Двама души, които се ръководят от Божествената Мъдрост, ще постъпват по един и същ начин. В Божествената Мъдрост всички действия са математически отмерени, там нищо не се коригира. 108

Според мене онзи човек, който познава себе си, знае във всеки даден случай как да постъпи. 35

Всякога, когато човек постъпва разумно, той е в закона на свободата. Никой не може да го ограничи. 25

В добрата постъпка ще чувстваш такава свобода, каквато никога не си имал. 25

Всяко действие трябва да се основава на чистота и святост. 19

Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. 20

Според мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и от чувство към Бога. 20

Преди да почнете да правите нещо, ще се спрете и ще се помолите. Невидимият свят тогава ще ви помага, та и да направиш грешка, ще се коригираш – съдействат ти. 81

За всяко нещо, което правите, трябва да се допитвате до Господа. Ако Той одобри желанието ви, можете да го реализирате. Не предприемайте нищо без съгласието на Бога. Ако обичате някого, ще отидете при Бога, да искате Неговото съгласие и съвет, Той да ви упъти как да постъпите. 112

Съединени, човешките мисли и чувства дават човешката воля

Аз съм правил хиляди опити и съм дошъл до следното. Казвам: Човек в света никога не може да се поправи. Всеки един, който мисли, че може да поправи някого чрез съвет, той се лъже. Човек по естество е непоправим. Защото човек е добър създаден, а по проявление е лош. Следователно ние искаме да поправим човешкото естество. То е добро, но има една лъжлива теза. Казват: „По естество човек е лош.“ Не, по проявление човек е лош. Тогава какъв смисъл има? Човек е направен по образ и подобие на Бога. Щом е направен по образ и подобие, той е добър. Тогава трябва да търсим де седи злото. – В проявлението на неговата воля. Във волята на човека седи злото, не в неговата душа, не в неговия дух. 94

Всички недъзи, които имате, са дадени, за да калят вашата воля. 40

… да изпълниш Божията воля, както разбираш, както диктуват твоят ум, твоето сърце и твоята душа. 43

Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят. 62

Прилагайте волята си и при възпитание на тялото. Понякога мускулите ви са толкова напрегнати, че държат цялото тяло, даже и ума, в напрегнато състояние, при което нито можете да слушате, нито да възприемате. Тази напрегнатост събужда низшите мозъчни центрове и вместо да повдигнете ума и сърцето си, вие се натъквате на отрицателни мисли и чувства. 63

Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувства това нещо, и ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. 33

Що е човешката воля? Като се съединят човешките мисли и чувства, те дават човешката воля. Силата на човешките мисли плюс силата на човешките чувства дават човешката воля. Ако умът и сърцето ви не са съединени в едно, волята ще отсъства у вас. Животните нямат воля. Защото умът у тях отсъства. 120

Да имаш цел в живота си, това значи да отправиш мислите и чувствата си към една посока, в едно направление. Ако успееш да направиш това, волята ти ще бъде силна и разумна. 33

Ръката – това е израз на човешката воля. Движението на очите, движението на устата, движението на езика ние можем да контролираме чрез нашата воля. Особено езика трябва да знаем да контролираме. 6

Начало на Мъдростта е разбирането пътя Господен. В това стои начатъкът на всяко знание, полезно за човешкото сърце. Следователно за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот. Своенравният човек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва Добродетелта. Своенравният човек е упорит във всичките си пътища. 144

Поверете мъчнотиите си на Бога

В света съществува Божествена разумност, която бди над всички, които се обръщат към нея и я призовават на помощ. 52

Днес в цялата природа, в целокупния живот работи една жива, разумна енергия, с която всеки съзнателен човек може да влезе в контакт. Тя се отзовава на всеки нуждаещ. Докато човек разчита на външна помощ, на други сили, тази разумна енергия стои настрана, не взема никакво участие. Щом човек изгуби и последната надежда в живота си, тя веднага му се притича на помощ и казва: Има още едно нещо, на което можеш да разчиташ. Това е разумното, Божествено начало в тебе. 156

Всички сегашни хора имат стремеж към Бога, но той в първо време не е оформен. В първо време като се намерят в трудно положение, те казват: „Олеле, мамо; олеле, тате; олеле, бате!“ Но като видят, че отникъде не иде помощ, те казват: „Олеле, Божичко!“ – и обърнат погледа си нагоре към небето. 7

Някой е на смъртно легло, бърза да извика лекар, да му помогне. Моли се на лекаря, проси от него помощ и не му дохожда на ум да се обърне към Бога. Питам: на колко болни лекарят е помогнал, след като те са изпълнили абсолютно неговите предписания? Колко каещи се грешници са изправили живота си, след като са изпълнили абсолютно съветите на своите пастори? Много болни са се излекували по съветите на лекарите, но временно само; в края на краищата болестта им пак се е повтаряла. Също така и много грешници са се изправили по съветите на проповедниците, но временно само, а не окончателно. Временната помощ е залъгване само. В такъв случай имайте предвид следното положение: хората, били те лекари, свещеници, учители, държавници, могат да дават само временна помощ, или временни упътвания, но истинското възраждане на човешката душа може да даде само Бог. 127

Всеки трябва да бъде във връзка с невидимия свят, за да има неговата помощ. Иначе изоставен сам на себе си, човек ще се намери под влиянието на души, изостанали в своето развитие, и вместо да успява, всеки ден ще пропада. България, както и целият свят, е пълен с такива изостанали души – лемурийци, които пречат на всички добри начинания на хората, на всичко положително. 84

Ние трябва да поставим Бога в центъра на нашия живот, като Цар и при всички мъчнотии да се обръщаме към Него. Обръщаме ли се към Него, всички въпроси лесно се решават. За нас идеята за Бога не е така отвлечена, тя е най-реалната идея. Обърнете се с всичкото смирение на душата си към Бога и Той ще ви помогне. Да кажем, че имате един много мъчен въпрос за разрешение. Ако се обърнете към Бога с искрена молитва, пълна със смирение, каквато помощ поискате от Него, ще ви се даде. 150

Поверете мъчнотиите си на Бога на Любовта, Мъдростта и Истината, и Той ще ви освободи от тях. Докато разчитате на себе си, години наред ще робувате, без да се освободите от смъртта. Няма по-велико нещо за човека от това да живее в мир и съгласие с Бога. 156

Следователно страданията на съвременните хора се дължат на факта, че те живеят в греха, в безверието. Когато повярват в Бога и Го поставят за основа на своя живот, те ще имат помощта на всички добри, разумни хора. Законът е такъв. Щом в душата на човека проникне любовта, всички хора ще изявят любовта си към Бога. 87

Сам никой не може да намери своя път. Само в труден момент ще дойде някой отвън, да ти покаже как да решиш своята задача. Във всяка мъчнотия все ще се домогнете до една мисъл, която ще ви даде разрешение. Тази мисъл е от Бога. 19

Следователно когато човек се свърже с Бога, непременно ще има външно и вътрешно съчетание между нещата. При това положение хората, към които се отправяте за някаква услуга, ще приемат заповедите на Бога и ще ви се притекат на помощ. 113

Бог говори на човека при специални случаи и навреме. Когато никой не може да му помогне, Бог тихо му проговаря и му помага. 45

Човек познава Бога и се свързва с Него само в трудни, тежки условия, когато е сам, изоставен от всички, без никаква външна помощ. 63

Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после – към своята душа, и най-после – към лекаря. Вие вървите по обратен път и затова не успявате. 31

Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде. Тя няма да дойде по начин, който вие очаквате, но по специфичен начин. 156

Ще дойдат мъчни моменти; ще мислиш, че Господ те е оставил, че сам трябва да уредиш работите си. Ето заблуждението. Ти ще се молиш в себе си, докато изпиташ Божията права мисъл. 56

И Христос плака, докато напълни една бутилка. Той се нае да оправи света, да вземе на себе си греховете житейски, но като видя, че тази работа е много тежка, плака, да му дойде Господ на помощ, и само така успя. 107

Аз съм виждал хора при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите; това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си“, Господ ще послуша и ще помогне. 145

Най-доброто, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помогне: тия особено от вас, които са в трудно положение, дайте обещание пред Бога в себе си. Никой, ама абсолютно никой да не знае – няма нужда да знае. Господ ще ви помогне, само ако Му се посветите. 145

Имаш живеница на крака си. Викаш лекари, но никой не може да ти помогне. Животът ти е на косъм. Най-после се обръщаш към Бога с думите: „Господи, в Тебе е всичкото ми упование. Помогни ми, прати ми своята помощ, да позная, че съществуваш, че си Бог на живите и на всички помагаш. Обещавам да Ти служа, да посветя живота си на Тебе.“ Ако си искрен и издържиш на обещанието си, Бог ще ти помогне и в скоро време ще бъдеш здрав. 45

Ето защо когато се намирате в трудно положение, употребете следната ценна формула: „Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога.“ Кажеш ли, че всичко можеш, без да имаш предвид Бога или Неговия Дух, ти си на крив път. 45

Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш. Погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение. Един ден ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е следователно малкото падение пред голямото. 18

Разумните същества са най-добрите приятели на човека

Всеки човек има поне по един приятел, който се застъпва за него и го защитава, и по един неприятел, който го преследва и постоянно му пакости. Приятелят и неприятелят са еднакво силни и се борят помежду си за един човек. Приятелят казва: „Аз обичам този човек, той е дал живота си за мене“; неприятелят казва: „Аз го мразя, в миналото той ме уби.“ Приятелят казва: „Щом е така, от мене искай, аз ще платя заради него.“ Двамата се спогаждат и с това спорът се разрешава. Това са неща, които стават в Невидимия свят, а също така и на Земята, както и в съзнанието на човека. 64

Всеки от вас е свързан със същества от различни култури, които го придружават на всяка стъпка, като едни от тях му помагат, а други му пречат в развитието. 125

Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него; от него зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, за да се свързва с тях и да се ползва разумно от помощта им. 24

Сто и един милиона Ангели работят на Земята и помагат. Сега става чистене и в тия времена трябва да сте бодри и весели – по-славни времена не е имало. 60

Докато работите ви се отдават лесно, вие казвате: „Аз сам научих урока си, никой не ми помогна.“ Щом кажете така, вие сте под изкушение вече. Дойде ли изкушението, вие изгубвате помощта на светлите, напреднали братя и оставате сам със собствените си сили. Това значи да се оплетат работите на човека. 128

Например колцина от вас имате опитността да знаете, че някъде извън Земята имате един добър приятел, един ръководител, един ангел-хранител, или както някои го наричат Аз-ът? Той е онова същество, което взема голямо участие във вашия земен живот: той се интересува от всичко около вас и всякога, в най-големите мъчнотии, ви идва на помощ – той е първият и последен приятел в живота ви. 32

Разумните, напреднали същества са много снизходителни към хората. Като видят, че някой обикновен човек се отправя към тях, те се усмихват и определят степента на неговото развитие. След това му посочват къде какво му липсва и как може да се изправи. Не само това, но те всякога му се притичат на помощ. Те помагат на човека незабелязано, като че той сам прави всичко. Разумните същества са най-добрите приятели на човека. Те го познават такъв, какъвто е в действителност. Те знаят за него това, което той не подозира даже. 131

Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат. Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно. Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ. Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага. Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите. Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света. Защо им се помага? – Защото и те скоро ще станат работници, за да помагат на по-малките от тях. Всеки иска да има помощници, да му помагат, но и той, от своя страна, трябва да помага на по-слабите от себе си. Който иска да му помагат, и той трябва да помага! 32

В момента, когато сте в мрак, когато сте нападнати от някои ненапреднали души, ще дойде една от тия светли души и ще ви каже: Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина – ще ви внуши една нова мисъл, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия светли души казват: Погледни нагоре! Ние ще бъдем с теб! Това са помощници, ангели-хранители на човечеството. Във всяко отношение, във всяко направление тия напреднали души ви заобикалят. Благодарение на това, че сме заобиколени с такива души, нашият живот може да съществува. 76

Истинският живот започва с работа върху себе си. Всеки трябва да работи върху себе си и може да работи. Пречката е в нежеланието да работите. Колко пъти е изпращал Бог по един ангел до вас, да ви помага. Ангелът отдавна е дошъл. Той ти казва: Имаш ключ, завърти го само! Ти сам ще го завъртиш и след като светне, тогава и ангелът ще дойде, и Господ ще дойде. 68

… невидимият свят, който е около вас, помага на всекиго, който търси истината. 107

С наше някое добро качество привличаме един добър дух и той ни помага. 108

Ако не можете изведнъж да си отговорите на някой въпрос, не се обезсърчавайте. Постоянствайте ден, два, три и повече, докато се свържете с мисълта на по-напреднали от вас същества, които веднага ще ви помогнат. В Природата съществува закон на взаимодействие, на взаимопомощ. 83

Когато един Божествен светъл дух дойде в тебе, той няма само да те наставлява тъй да правиш, иначе да не правиш, но ще те постави между хора, които ще съдействат за твоето добро. Той ще те постави в благоприятна атмосфера за развитието ти. Ако един дух не може да ви създаде такава благоприятна атмосфера, той не е Божествен, но обикновен дух, обикновена душа като вас. Той не е от онези висши Духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези интелигентни души могат да изменят изцяло насоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помагат. Те са помощници на всички ученици в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие. 7

Трябва да знаете, че каквото вършите и дето ходите, вие не сте сами. За всяка ваша работа са определени множество свидетели, които следят как и при какви условия вършите зададената работа. Определено количество от тия разумни същества взимат участие заедно с вас във вашата работа. Те могат да бъдат един, двама, трима или повече, но ако имате девет помощници, вие ще бъдете гениален човек и ще можете да работите във всички изкуства. Затова именно първата ви задача е да спечелите благоволението на тия същества. 86

Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече души ще ви помагат. Най-малко девет души идват в помощ на онзи, който изпълнява волята Божия – те идват от полето на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта и т.н. Щом девет души се заинтересуват от човека, след тях идват и други души, все от висши светове, и той вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга. 152

Дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любещи души са свързани с възвишените и разумни същества от невидимия свят. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране. 99

Правилна обмяна между хората

Всички хора, с които се срещате, са еднакво важни и ценни. 19

Няма да правите никаква разлика и да казвате, че един човек е по-добър, а друг – по-лош. Дойде един човек при вас в дома ви или при вас – изслушайте го, тайната на Живота е там. 145

Правилна обмяна трябва. Срещнеш човека… Погледни го добре, поздрави го. Навсякъде ние трябва да поздравяваме Господа, който е в хората. 15

Кажете на човека, когато го срещнете, „Добър ден“ или му пожелайте някакво добро. Ама ще кажете: „Какво ще му помогне това?“ От такива малки работи зависи вашето бъдеще, развитие. 3

Ти като кажеш една дума, от тази дума ще започне или твоето щастие, или твоето нещастие…Следователно когато ти започнеш да говориш, ще се спреш, ще се обърнеш към Бога, ще се помолиш, ще кажеш: Господи, дай ми основния тон. 16

Минете някъде и кажете комуто и да е нещо хубаво… Отбележете една хубава черта в човека. Ако не искаш да му кажеш гласно, най-първо мислено му кажи. Намери нещо хубаво. Туй, което кажеш заради него: ще изпратиш туй благословение в него и в тебе ще остане. 58

Казвам: едно ценно качество, което липсва у младите, е взаимното почитание и уважение, което произтича дълбоко от душата. Ако търсите външна учтивост, външно уважение, това ще срещнете донякъде у младите, но то е повърхностно качество, което скоро изчезва. 32

Човек не трябва да бъде само любезен към хората, но всяка негова дума трябва да бъде пълна със съдържание. Никога не казвайте празни думи. 107

Обходата към ближния е обхода към Бога и обходата към самия себе си е обхода към Бога… 56

Учеността, богатството, това са титли, които нищо не допринасят. Откажете се от тия стари титли. Съберете се като хора с добри сърца и светли умове. Това е важно. Ако изгубите каменните си сърца и ослепеят вълчите ви очи, можете да се разберете. 106

Нашите хубави мисли, които храним, нашите хубави чувства, които храним, са които привличат хората. Даже от невидимия свят по-напреднали същества се привличат от нашите хубави мисли и желания. 58

Всякога трябва да отстъпваме другите хора да се проявяват. И ако ние отстъпим, и те ще отстъпят… Защото Бог така е направил – да се пресичат пътищата. 57

Трябва да се отучите да заповядвате на другите, а да се научите да заповядвате на себе си. 60

Невъзможно е човек да вижда доброто, красивото и разумното в другите хора, докато не го вижда в себе си. Това, което човек вижда в себе си, се отразява и в неговите ближни. 131

Каквото човек мисли вътрешно за себе си, това мислят и другите хора за него. 80

Ако един човек не вярва в себе си, не може да вярва и в другите. 23

Щом вярвате в Бога, вие ще вярвате във всички хора и то дотолкова, доколкото Той се е проявил в тях. 20

Ами че и аз мога да срещна най-лошия човек и ако туря в ума си, че той може да ми услужи, ще събудя у него Божествените принципи и той ще ми услужи. Ще отивам при него с пълно убеждение, че е добър, тъй като всякой един човек е добър в Божествен смисъл. 145

Ближният е едно огледало, в което ти ще провериш доколко си добър, а не доколко твоят ближен е добър. 56

Какъвто сте, такива ще бъдат и хората около вас. Ако си подозрителен човек, около тебе ще дойдат все хора подозрителни, понеже ти със своето подозрение ще събудиш подозрението… Зависи от това какво има вътре във вас, в подсъзнанието. Отвън може да минавате за добри, но със своето подсъзнание може да събудите нисши чувства в другите. 56

Ако правилно мислиш, ако правилно чувстваш и ако правилно действаш, дето и да вървиш с хората, ще имаш правилна обмяна, обмяната ще бъде естествена. Тогава всякога ще бъдеш разположен. Сега някои хора са ни приятни, някои не са ни приятни, обмяната не е правилна. 58

Външният ближен има отношение с нашето сърце. Един човек, който не е в добро отношение с ближните си, сърцето не функционира правилно. То е като закон. Външните ближни са условия да се прояви пулсът на сърцето. И затова Бог живее в нашето сърце. Той оставя ума на свобода. Бог живее в сърцето, за да обичаме ближния си. Като обичаме ближния си, ще обичаме Бога. Понеже Бог и ближният на едно място живеят, затова имаме две заповеди: Да възлюбиш Господа Бога Твоего и да обичаш ближния си като себе си. 59

Срещнеш един човек, мъж, жена или дете, или котка, или куче, или дърво, да се зарадваш. Видиш един извор, да се зарадваш, видиш едно растение, да се зарадваш, Господ е там. Видиш облаците, да се зарадваш. Видиш слънцето. Всичко, което човек вижда, е Божествено. Човек се радва на всичките прояви на Бога. 59

Когато обичате някого, вие се свързвате с него, и когато не обичате някого, вие пак се свързвате с него. Между неговия и вашия мозък става обмяна. 25

Ако обичаш един човек, който седи по-горе от теб, и ти ще станеш като него. Ако обичаш един човек, който седи по-ниско от тебе, и ти ще станеш като него. Любовта винаги прави хората подобни. 16

Ще обичаш, без да се връзваш. Когато обичаш някого, не очаквай нищо от него, остави го свободен. Това е начинът да не се преплитат двойниците. 55

И на вас казвам: Не влагайте всичката си любов, всичкото си сърце в човек, който всеки ден се мени. Утре този човек ще измени на любовта ви и вие ще страдате. Искате ли да не губите нищо, вложете целия си капитал, т.е. ума, сърцето, волята, душата и духа си, в Божествената банка. Вложете капитала си в Бога, т.е. в Любовта. 20

Първото нещо: между учениците, между братята и сестрите отношенията трябва да се изправят; между майки, синове и дъщери отношенията трябва да се изправят; между приятели отношенията трябва да се изправят; между слуги и господари отношенията трябва да се изправят; между учители и ученици отношенията трябва да се изправят; да станат отношения на любов. Над нас има по-висши същества, с които трябва да се свържем. Тия правилни отношения именно ще ни свържат с този висш свят. Ако ние се свържем с по-нисшите същества, мислите ли, че ще придобием нещо. 13

Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. 20

Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. 26

Намери Божествената черта в човека

За пример, ето къде е слабата ви страна. Когато се запознаете с някой човек, най-напред вие искате да намерите неговите грешки. Това е крива философия. Грешното у човека всякога се вижда, личи, но вие ще търсите да намерите нещо добро у него, една правилна черта. Ще намерите една Божествена черта, за която да можете да го обичате, и то не само за един-два дни, но тази връзка да е толкова силна, че да трае по 10-15 години, един живот и повече животи. Ще намерите такава връзка. 2

Всякога щом намериш и една добра черта в един човек, ти вече имаш естествена допирна точка, Божествена точка, в която отношенията може да бъдат правилни. 25

Ако намеря една добра черта – завържа отношения, ако не намеря – не завързвам. 25

Едно нещо е важно: Като срещнете един човек, трябва да познаете оная цена, която Бог е вложил в него…И ако и той познае благата, които Бог е вложил във вас, отношения може да се образуват между двамата. 16

Общият закон е: Ако аз намеря добро в някой човек и той ще намери добро в мен. 59

В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе. Но само ако се довериш напълно и изведнъж изключенията са много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече. 32

Търсете доброто в човека и не се страхувайте. Щом намерите добрата черта и заради нея го държите в съзнанието си, той ще бъде винаги добре разположен към вас и ще ви стане приятел. Свържете ли се с лошата черта на човека, вие го настройвате против себе си и го правите ваш неприятел. 88

В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение. В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл. Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел. Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието. Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко. Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира. 69

Добрите мисли и добрите желания не са, за да служим на себе си; колкото повече добри мисли и желания имаме към другите, толкова по-силни ще бъдем като хора на Земята. Като напуснем добрите мисли и желания, ние изгубваме най-добрите си приятели, най-добрите си помощници – ангелите-помагачи. А изгубим ли тях, животът ни на Земята няма смисъл. 3

И външното ни приятелство, запознаването зависи от тези наши вътрешни приятели. Като се срещнат двама, те най-първо се опознават с мислите си, после с желанията си и най-после с действията си. Когато те се опознаят, тогава се опознават и въплътените души. За да познаем един човек, ние трябва да храним към него добри мисли и чувства. Ако аз не храня такива мисли и чувства към вас, вие ще почувствате една празнота; душата ви веднага ще почувства, че моите отношения към вас не са искрени и ще се зароди съмнението. 3

Приятел е този, с когото можеш да споделиш мислите си, да разкриеш сърцето си, с когото можеш да разсъждаваш философски, с когото имаш обмяна. 108

Вместо да критикувате, помагайте

А сега като срещнеш своя ближен, първо виждаш отрицателното в него. По-добре потърси причината защо твоят ближен се проявява неправилно. Влез в неговото положение и кажи: Моят брат решава една трудна задача. Преди да се произнасяш за нещо, трябва да знаеш причината защо става така, а не иначе. 47

Трябва да се знае, че когато говориш лошо за някого, ти подхранваш лошото в себе си; когато говориш добро за някого, ти подхранваш доброто в себе си. 43

Хората говорят за възпитание и самовъзпитание, а не знаят отде да започнат… те не подозират, че трябва да започнат от езика. 37

Каквото мислиш за другите, ще ти дойде до главата. 15

Молете се за себе си, за ближните си, обичайте и враговете си. Така е казал Христос. Защо трябва да обичаме врага си? – За да не станете подобни на него, да не слезете до неговия уровен. 113

Вие искате да морализирате някой, но неговите дефекти един ден вие ще ги придобиете – такъв е законът. 81

Та има един вътрешен закон в природата, според който, когато човек иска да изправи грешките на хората, всички тия грешки се натрупват на неговия гръб. И този човек хиляди пъти ще съжалява, че се заел с тази работа. Той казва: „Що ми трябваше да се заемам с хорските грешки?“ Всички грешки се награкват наоколо му и казват: „Кажи ни какво трябва да правим?“ Погрешките в света търсят само лесния път. 111

Ако срещнете на пътя си неразумен човек, не му отговаряйте според безумието му. Ако срещнете глупав, не му говорете нищо. На глупавия и на безумния можете да говорите мислено, да не знае отде иде съветът. 88

Колкото по-тясно става съзнанието на съществата, толкова по-мъчно се разбирате с тях. 24

Кой какво казал, каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, поне не го критикувайте. По този начин се създават здрави, приятелски отношения. 33

Вместо да критикувате, помагайте на ближните си. 63

Да допуснем, че имате един приятел, който от добри съвети не разбира, и каквото и да му говориш, той си казва: „Аз съм си го намислил, ще го направя.“ При това той ви мрази, преследва ви. Какво трябва да правите? Обърнете се към Бога и се помолете Господ да му създаде работа. 124

Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. 17

Видите ли една погрешка, затворете очите си и се помолете на Бога, да помогне на този човек и да я изправи. Не е позволено на ученика да напомня на своя ближен за неговите минали погрешки. Който се осмели да направи това, той върши престъпление. Това, което природата е заличила веднъж, никой няма право отново да го написва. 63

За пример, когато някой от младите направи една бележка на някой от старите и последният се поправи, младият се окуражава и казва: „И на другиго ще направя бележка.“ И ще почне без сапун да бръсне. Не, ако дойде от Любов, любовно да говори, всички ще го слушат. И старият като дойде да каже една истина на младия, да има едно почитание помежду към него. 109

Вие можете да изнасяте погрешките на хората, но в Божественото учение е правило да се постъпва с благородство и любов. 111

5. Изкуството да помагаме

Доброто е основа на живота

Всеки трябва да съзнае, че както Бог е любящ, добър, снизходителен и милостив, тъй и той трябва да бъде такъв. 3

И желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога. Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги. 144

Знай, че двете вечни цели на Живота са Добродетел и Любов. 144

Доброто е в Бога. Следователно само онзи може да прави добро, който е свързан с Бога. 20

Доброто – това е едно целокупно проявление на Любовта в даден случай. В правенето на добро ти трябва да дадеш всичко. Доброто е излязло от Бога заедно с Любовта. 7

Човек трябва да бъде добър – защо? Защото Доброто е основа на Целокупния живот; Разумните същества са свързани с Доброто и който върши Добро и е добър, той е свързан с Разумните същества, със Съществата на Любовта. 24

Научи се тогава, че Господ изисква да правиш Добро – но не сляпо, но с Пълнотата на сърцето си, със Знанието на ума си, с Любовта на душата си. 144

Доброто в човека е неговото имане. Доброто е свързано със закона на любовта. Когато милосърдието и любовта действат в човека, той е готов вече да прояви доброто, да прави добри дела. Вън от милосърдието и любовта доброто не съществува, т.е. не може да се прояви. 113

Доброто не е нищо друго освен Любов, изразена на физическия свят. Понеже Любовта не съществува на физическия свят, затова Доброто се явява като нещо материализирано. 79

Божията любов е единствената мярка, с която мерим нещата и различаваме доброто от злото. 20

Аз трябва да бъда добър, защото доброто е основа на живота. Аз трябва да бъда добър за самия себе си. Като съм добър, аз съм проводник на Божественото… Един човек, който няма доброта за основа, не може да очаква за в бъдеще никакви постижения; онова, което е съградил, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне. Ще остане само онова, което е добро. 35

Каже ли някой, че не иска да бъде добър, той ще бъде лош. Ако не иска да бъде учен, ще бъде невежа. Всеки трябва да се стреми към възвишеното, което може да го предпази от деградиране. 31

Злото ограничава човека, а Доброто го освобождава. Следователно свободата се добива само при правене на добро. Бъдете готови да помагате на всеки, който искрено се нуждае от помощта ви. 79

Белият цвят означава Доброто. Стремете се към белия цвят, за да се свържете с Доброто. Дето видите бял цвят – на цвете, на къща, измазана бяло, свързвайте го с Доброто. Така ще минавате от видимото към невидимото. Като видите някое бяло цвете, спрете се пред него и кажете: „Искам да бъда бял, добър и чист като това цвете.“ 31

За да се домогне до новите идеи, човек трябва да се стреми към доброто. 33

Следователно искате ли да бъдете добри, отворете умовете си за Божествената светлина, а сърцата си – за Божествената топлина. Светът се нуждае от добри хора. Изгубят ли добротата си, хората постепенно заболяват, докато дойдат до идиотизиране. Значи доброто в човека, добрите хора дават права посока на мисълта, на бъдещата култура на човечеството. Добрите хора са проводници на Божественото. 11

Единственото достойнство на човека е да прави добро, да пее неговото сърце и неговият ум да възприема. Туй, което сърцето говори, умът да изпълни. 59

В Окултната школа доброто или любовната постъпка ние определяме с три качества. Всяка добра постъпка, всяко добро, за да е Добро, трябва да носи живот, светлина и свобода. Няма ли тия три качества, не е добро. Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината. Значи онзи, който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята. Както виждате, не е лесна работа да направиш добро. Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас. Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук. Доброто трябва да те придружава. 7

Всяко добро, което се прави на земята, трябва да е прието на небето. Не се ли приеме на небето, то не е истинско добро. 106

Хората, за да се проявят в Доброто, трябва да минат през много тежки изпитания. Само така ще може да излезе онази хубава почва, дълбоко скрита в тяхното естество. 21

Господ не се нуждае от добри хора. Защото доброто е само едно условие за съвършенството. Целта на живота е – да бъдеш съвършен. Ти като се усъвършенстваш, ще отидеш при Бога, а не като си добър. Доброто е условие за съвършенството. 75

Че Любовта е извън доброто и злото. Ти докато носиш доброто, носиш и злото в себе си. Щом си лош, носиш доброто в себе си, ти си в един свят, от който не можеш да се освободиш… 59

Някои казват: „Трябва да бъдем добри.“ Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. 13

Всеки ден трябва да правим по едно малко добро

Който мисли само за себе си, неизбежно ще влоши живота си. Не, всеки ден трябва да мислиш за себе си и да правиш по едно малко добро. Има програма, която определя по колко добри дела трябва да правиш на ден и на колко души да помогнеш. Ако не изпълнявате тая програма, в живота ви ще се явят известни празнини. 23

Който живее само за себе си, той служи на злото, т.е. на дявола. 61

Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. 18

Казвам: туй, което огрубява хората, то е това, че те мислят постоянно само за себе си, само за себе си уреждат работите. Не помагаш ли на другите, ще те задигнат. Вие не знаете кой час може да ви повикат горе. 7

Доброто да вършиш не преставай, защото, ако престанеш да го правиш, то бъди уверен, че скоро ще и да умреш и веднага ще усетиш в себе си, че животът няма цел. 144

Строги са законите. Ти си лекар, учител, свещеник. Бог изпраща при тебе един човек, да му помогнеш, но ти отказваш. Ако лекарят откаже на бедния, ще изгуби клиентелата си; ако учителят откаже да услужи на някой нуждаещ, ще изгуби службата си; ако търговецът откаже да направи една услуга, ще фалира. Няма човек в света, който, като се отказал да изпълни Божията воля, да не е изгубил десетократно. Изпълни Божията воля! 47

Например дохожда при вас един човек, изпратен от Бога, да му помогнете в нещо. Вие работите върху своите добродетели, но в този момент друго нещо ви занимава и отказвате всякаква помощ на човека. Той си отива недоволен, огорчен от вас. Вашият отказ създава една празнина в живота ви. Един ден тази празнина ще ви причини някакво нещастие. Тъй щото, когато някой човек ви преследва, ще знаете, че в миналото си някога вие не сте му направили онова добро, което е било нужно за неговото повдигане. Човек трябва да прави добро, за да не го сполети зло. 128

Като стане богат, човек започва да мисли само за себе си; като стане силен, започва да изнасилва слабите и бедните; като придобие власт, започва да заповядва на окръжаващите. Не знаете ли, че Бог помага на слабите, на бедните, на страдащите? Бъдете следователно като Него. Ако сте богат, помагайте на бедните; ако сте силен, покровителствайте слабите; ако имате власт, заповядвайте първо на себе си. Който заповядва на себе си, може да заповядва и на другите. Тъй щото, не избягвайте случаите да помагате на слаби, бедни, страдащи, малоумни и т.н. 113

Да утешиш една вдовица е по-велико нещо, отколкото да ръководиш съдбата на цял народ. – Защо? – Защото, който не може да зачете една душа, т.е. Бога в себе си, той нищо не може да направи. 61

Не щадете времето си за микроскопически добрини и за реализиране на малки, микроскопически Божествени подтици. Не се оправдавайте с нямане на време. Изкуство е човек да направи някое малко добро не когато е свободен, но когато е много зает с работа. Така направено, това добро представлява основен камък на неговата бъдеща сграда. 83

Казвам: човек трябва да бъде буден в малките работи в живота си. Красивият живот седи в малките постъпки. Когато аз чуя, че някой богаташ дал хиляда лева помощ някому и вестниците пишат за него, или пък видя, че друг богаташ се наведе и завърже връзките на обущата на някоя стара баба, втората постъпка според мен е по-ценна. Този човек е вложил повече енергия, отколкото първият. 7

Всеки трябва да знае, че Бог го е пратил на земята и затова всеки ден трябва да прави по едно малко добро, от никого невидяно и незабелязано. Всички добрини, които не се виждат, се отбелязват в невидимия свят. Те се отбелязват не само в невидимия свят, но и върху човешкото лице, както и на очите и на устата на човека. Не мислете, че това добро не се вижда и не се отпечатва. Всичко е отбелязано на човека: на главата, на лицето, на ръцете, на краката, на цялото му тяло, както и в движенията му. 12

Когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърцето си. Минавам покрай една вадичка и гледам, някаква мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не ѝ обръщам внимание. Не, трябва да се спра, да ѝ помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. Като им дадем помощта си, да не искаме от тях цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях освен едно Провидение. Имаме ли желание да помагаме на малките, то ще създаде условията да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази малка мравчица, за в бъдеще това ще бъде условие за лош живот. 107

Разправяше един мой познат, от новозагорско, следния случай: „Виждам един кон на умиране, но жаден, цвили. Взимам едно бакраче с вода и занасям водата на коня, който беше на разстояние около половин километър от мене. Конят ме погледна умилно, пи от водата, след туй се затрепери и предаде Богу дух.“ Казвам: Такъв човек, който може да направи една малка услуга на един умиращ кон, в него има морал, в него има любов, в него има съзнание. Този човек може да даде помощ на който и да е човек. А този човек, който казва: „Това е мравя, това е един кон, това е един беден човек, по-важно е за мене да помогна на своите ближни и братя и сестри, отколкото на тия животни“ – от него не очаквайте нищо. 13

Когато видиш, че една буболечка се дави, че едно животно трябва да се облекчи, че един човек се нуждае от помощ, помогни им – там е Господ. 146

В който ден и час дойде в ума ви една светла мисъл и в сърцето ви – добро чувство и желание да помагате на слаби и на страдащи, благословението ще потече. Отворете сърцата си, за да потече от тях жива вода, която да уталожи жаждата на страдащи и обременени пътници. 31

Ако помагате на хората, и те ще ви помагат; ако не им помагате, и те няма да ви помагат. Тоя закон е верен както за отделния индивид, така и за всяко общество и всеки народ. 23

Ако си търговец, работи не само за себе си – да забогатееш, но да помагаш на другите. Само така ще реализираш желанията си. 156

Да се услужва – това е велик подтик в живота на човека. Услугата е проява на Божественото в човека. Докато човек има подтик да помага, да услужва, Божественото начало работи в него. И когато човек е признателен и за най-малката услуга, която му се прави, това е също тъй Божествено проявление. 32

Естествено състояние е, когато дойде някой човек, веднага сърцето ми да се отвори, да услужа на тоз човек. Това е Божествено… 7

Аз услужвам на хората заради Господа, който живее в тях. 26

Ако нямаш възможност да помогнеш на човека материално, поне го изслушай – и това е достатъчно. Всеки човек е свързан с хиляди същества и ако ти не можеш да помогнеш на някого, друго същество ще му помогне заради тебе. 154

Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия. Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ. Това значи да не изгубиш нито един случай, който ти се дава за развиване, за усъвършенстване или за проявяване на твоята душа. 7

Когато ти решиш да направиш едно добро, с тебе заедно се кооперира и цялото човечество, които мислят като тебе. С тебе заедно се кооперират всички разумни хора, които мислят като тебе. Не мисли, че си сам. 41

Първо изпълнете Божията воля, а после угаждайте на хората. 48

Видите ли отрицателна проява някъде, притичайте се на помощ. 31

Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца Вашего, който е горе на Небето. 144

Дръжте в ума си живата мисъл: всякога когато човек иска да извърши едно добро дело, Божието съзнание е будно. Щом решиш да извършиш едно добро дело, между теб и Бога се явява връзка, повежда се вече разговор. В момента, в който решиш да вършиш Добро заради Бога, Той мисли за теб. 60

Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10 милиона и с тях правя добрини. 18

Невидимият свят не позволява да кажеш по кой начин си помогнал. Невидимият свят никога не позволява да кажеш: аз му направих това добро. Това е една привилегия на Бога, ти опорочаваш нещата. 56

Не е въпросът да не правиш добро, но като направиш добро, тъй го направи, че да не ти плащат за него нищо. В доброто, което си направил, не внасяй никакъв елемент на користолюбие. Учител си – служи на този народ без пари! Свещеник си – служи на този народ без пари! 44

Прилагайте доброто към всички, без да мислите заслужават ли го, или не. И на разбойника да направите добро, то ще даде своя плод. Доброто не умира. 135

Казвам: Всякога правете добро, без да знае някой за това. Важно е Бог да е доволен от това, което правите. Щом Бог е доволен, вие ще почувствате Неговата Любов. 141

Ти може да си добър, ама, като не вършиш волята Божия, ти си лош. 107

Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, това е нещо извънредно. 18

Правиш ли добро, ти правиш добро и на Бога, съработник си с Него. 143

Любовта е да си всякога готов да направиш, без да мислиш; да бъдеш готов да услужиш на бръмбарчетата и на растенията. Любовта разбира да бъдеш готов да услужиш навсякъде, без да мислиш много. Мисълта иде спонтанно в любовта. Щом почнеш да мислиш, и то е право, но ти си вече в друг свят. Но когато работиш, без да разсъждаваш, това е любов. Живееш в света на любовта, дето е Бог. Какво има да мислиш там? Всичко е предвидено, и за най-малката бубулечица е помислено. Господ е приготвил храна и за най-напредналите; за всички ви има. 58

Бъдете будни и готови да помагате

И тъй, смисълът на живота седи във взаимопомощта, във взаимното помагане. Законът за взаимопомощта гласи: никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не са проникнати от силното желание взаимно да си помагат. Законът за взаимопомощта трябва да съществува във всички общества. Те трябва да съставляват един общ житен клас, да имат желание да си помагат взаимно по мисъл, по чувства и материално. 79

Казвам: Всеки благороден човек трябва да се ръководи в живота си от следните правила. На първо място той трябва да служи на Бога, после – на своята душа, която е Божественото начало в него, и най-после – на своя ближен. Той трябва да прилага едновременно тия три правила и във физическия, и в умствения, и в духовния свят. 82

Взаимна помощ е нужна. Трябва да си помагате! После, в Божествения план е предвидено: всеки да разбира, да знае къде трябва да помага и къде трябва да гледа как другите помагат. Някъде ние ще помагаме, а някъде ще гледаме как може да се помага. 150

При всички условия трябва да сме заняти с една важна идея: да помогнем на ближните си. 18

Като дойдем до волята Божия, не трябва да се двоумим да помогнем. Законът е: на един човек в даден момент е определено да помогнат сто души. Зависи от първия – ако откаже, и другите ще откажат, ако помогнеш ти, първият, и другите ще помогнат. 146

И тъй, бъдете будни, готови за помощ и услуга на своите ближни, на своите паднали и по-слаби от вас братя и сестри. Кажете ли една добра дума на някой страдащ, тази дума ще го повдигне. Тази е положителната философия на живота, с която трябва да си служите. Да насърчиш човека, да му кажеш една добра дума, да го подтикнеш да върви напред, в това седи Божественият метод. 128

Светът никога не е чувствал такава нужда от Любов, каквато сега чувства. Такива страдания, такива падения, такъв мрак съществува днес в света! Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само да говорят за Любовта, но да я изявяват и прилагат в света, да подкрепят тия души. Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже една утешителна, една насърчителна дума? Господ ви казва: „Намерете тия души и им помогнете!“ Те ходят в църкви, свещи палят, молят се и не могат да се утешат. Учат се, не могат да се утешат. Пари имат, не могат да се утешат. Те казват: „Господи, изпрати някого да ни даде светлина, да ни упъти в този свят!“ 111

Не ви искам със скръстени ръце. Дясната ръка е на Мъдростта, тя е създадена за благословение. Лявата ръка е на Любовта, с нея човек помага на слабите и страдащите. Следователно като поставим ръцете си над някого, чрез тях внасям сила в него. Като простреш ръката си върху човека, ти можеш да отправиш към него всичкото благословение, а можеш да отправиш и всичкото проклятие на света. Ти може да бъдеш проводник на злото, но може да бъдеш проводник и на доброто. 23

Да учите, да работите, да помагате на ближните си, да се радвате и веселите в името на Бога, това е поезията на Живота. 31

Когато види, че пред очите му се върши някакво престъпление, разумният човек не чака да слезе Господ от небето и да го спре, но с мисълта, с чувствата и с волята си той го предотвратява. Бог се проявява чрез мислите, чувствата и действията на разумния човек. Волята на Бога се заключава в помощта, която можете да дадете на по-слабите, на по-малките от вас. 152

И най-после когато човек придобие известни знания, трябва да излезе в света, между окръжаващите и да им предаде част от своето знание. Той трябва да прави това от любов, а не от принуждение. Как мислите, светът не се ли нуждае от помощ? – Нуждае се. Светът е пълен със страдащи души. Ако ушите ви бяха отворени, щяхте да чуете зов, вик за помощ. Който може да влезе в страданията на хората, ще види, че София е пълна с нещастници, със страдащи. 82

Всеки има излишна енергия, която трябва да се впрегне на работа. Ако сте готови да давате от своя излишък, можете да помагате на окръжаващите. Който е готов да дава от своята излишна енергия, той може да прави чудеса. 61

Според мене аз трябва да дам някому излишъка от моите знания, от моя живот, защото той не е мой. Тази виделина, която иде отвътре, трябва да я препратя навън. 107

Голяма е отговорността при лекуване с пари. Вие ще излекувате този човек, ще вземете парите, но след една година той ще умре. И какво ще стане след това? – Той ще се всели във вас и вие ще носите неговата карма. Вземате ли пари, ще изхарчите от себе си повече от това, което сте получили. Ние знаем тия закони. Ето защо лекувате ли някого, без пари ще го лекувате. 7

Ако един човек държи скрита светлината си, той следва пътя на черната ложа; ако светлината му е отворена и за другите, той е от Бялата ложа. 109

Когато помогнем някому, и неговият ангел, който е на небето, ще бъде в наша услуга. Следователно ако искаме да имаме приятели на небето, трябва да слугуваме на малките и техните Бащи – ангелите на Небето, ще ни приемат в своя дом и ще ни нагостят… 34

Постъпвайте и вие като Бога. Видите ли, че умът и сърцето на брата ви са изопачени, не го критикувайте, но му помогнете да се изправи. Това значи да правите добро. Как ще направите добро, не мислете. Важно е да имате желание да го правите. Силното желание отваря очите на човека и му дава възможност да помага. 31

Светът е пълен с ненапреднали души, които трябва да се осветлят. И ние, които живеем тук на земята, трябва да имаме толкова светла мисъл, че да осветлим всички тия души и да им дадем подтик да се развиват. В тия религиозни събрания, които стават тук, около всеки един от вас има много ненапреднали души, които искат да се осветлят, да се подигнат. Някой път се усещате скръбни, песимистично настроени. Това са души, които обикалят около вас и искат да им помогнете. Те хлопат на вашите врати и казват: помогнете ни! Крайна беднотия има около нас! Вие казвате: не, не знам какво ми стана, много ми е тъжно. – Това са вашите деди и прадеди, които ви искат помощ. 76

Често ние трябва да си помагаме взаимно. В Бялото Братство вие всинца трябва да имате едно сплотяване: не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако десет, двадесет, тридесет, сто души са съединени в един ум, в едно сърце, те могат да извършат успешно каквато и да е работа. 124

Да има сдружение по двама, трима, четирима, да си хармонизирате и да може да си помагате. Каква полза, ако ние вървим по един божествен път, без да си помагаме? 63

Много от учениците в Школата са се индивидуализирали, всеки мисли само за себе си, за никого не се интересува, очаква само да дойде Царството Божие на земята. Така живеят и животните. Гледате говедата на полето, всяко от тях мисли за себе си. Обаче нападне ли вълкът някое от тях, всички тичат на помощ. Ако вълкът попадне в аурата на говедата, те ще го избодат; не попадне ли в тази черта, той ще избяга. По същия начин и вие трябва да си помагате. Дойде ли вълкът и хване едного от вас, останалите трябва да му се притекат на помощ. Помагате ли си взаимно, и Бог ще ви помага. Не си ли помагате, стоите ли настрана един от друг, вълкът ще дойде и ще вземе един от вас. 84

Човек трябва да работи и да си помага сам, там се крие знанието

Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът. И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината. Вследствие на това идват и външните условия на живота. Често някои казват: Мене хората не ми помагат. Защо не ти помагат? Защото в тебе вътрешните условия са изопачени.

17

Подобряването на живота не става отвън. Когато някой приятел дойде да ви помогне в нещо, това става по някаква вътрешна връзка, вътрешна причина. Значи външно изявената помощ става по някаква вътрешна причина. Ако причината не действа отвътре, никой не може да ви помогне отвън. Външният живот на човека е изявление на неговия вътрешен живот. 152

Често хората сами се спъват. Те очакват помощ отвън, без да подозират, че в тях се крият велики, мощни сили. 37

Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощ. 31

Всеки, който очаква на другите, ще се изроди. 107

Външната помощ, или външната утеха, не разрешава въпроса. 20

Очаквате ли външна помощ, вие разрешавате нещата механически. Ако разчита на външна помощ, човек ще остане невежа. 37

Когато никой не може да ти помогне, да можеш сам да си помогнеш. То е философия на живота… Сам можеш да си помогнеш. 42

Аз спазвам правилото: Когато мога сам да свърша една работа, не търся чужда помощ. 30

Докато човек сам не намери методи за своето лекуване, за своето развитие, той не може да разчита на чужда помощ. Щом сам си помогне, и другите ще му помогнат. 128

Причината за неуспеха на някои хора се дължи на факта, че те очакват повече на чужда, външна помощ, отколкото на себе си. Ако проследите положението на болния, ще видите, че три фактора взимат участие в оздравяването му: природата, лекарят и самият болен. Природата дава на човека помощ 50%, лекарят – 25%, и болният – 25%. Последен има думата болният. Ако той не вземе участие в лекуването си, помощта на природата и на лекаря ще пропаднат. 99

… природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания. Постъпвайте и вие като Природата. Ако помогнете на един човек 50%, оставате го той сам да си помогне 50%… Не помагайте на никого изцяло сто на сто. 31

Помагайте на всички хора, без да ги освобождавате от изпитанията им. 28

Вие често носите здрави хора на гърба си. Когато правите услуга на здрави хора, вие ги учите на леност. 60

Като се качвате на планината, случва се някой да падне между камъните. Не бързайте да го вдигнете. Ако той пожелае да му помогнете, това е друго нещо. Обаче не иска ли помощта ви, оставете го сам да стане. 45

А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя. Не, ти сам ще изследваш всичко. Онзи, който ще ходи по този път, той ще придобие известно знание за себе си. 119

При лекар в краен случай се отива, а първа помощ ще си дадете вие. Няма защо да бягате при лекаря. Вие сте ученици, заболеете ли, дава ви се задача, лекарят няма да реши задачата за вас. Ако той трябва да я реши, той ще ви прати на онзи свят. 109

Той трябва да прави усилия, сам да решава задачите си и след като е опитал всички методи, тогава може да потърси помощта на другите. 20

И ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите друга помощ, сами ще намерите пътя си. Онези, които постъпиха така, добре излезе, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, малко неприятности имаха. Мълчание трябва. В пътя като вървите, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спрете ли се в пътя в какъвто и да е смисъл, неприятности ще дойдат.

146

Когато вие сте смели и решителни при някоя мъчнотия, непременно ще се яви някой, който ще ви услужи. Но плашите ли се, ще кажат: оставете този страхливец да си върви, той не заслужава никаква помощ! 67

В пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгнеш на път, здрав трябва да бъдеш! Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи, могат да минат 1-2-10 години, докато ги решиш. Постоянство трябва – ще решиш задачите! Ако не можеш да ги решиш, единственото нещо, което се позволява, то е да повикаш от дълбоко на душата своя Учител, и Бог ще ти помогне. А вие почвате един друг да се учите. Ще изкривите Божието Слово, кой кого ще учи? Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание, разсъждение. 146

Щом Невидимият свят видя нашата готовност сами да си помогнем, и колата дойде; тогава и лошият човек става добър, готов на услуги. Човек трябва да разчита на себе си; ако дойде някоя кола, това вече е привилегия, а ако никаква кола не дойде, ще вървите напред – можете да газите вода до колене, но връщане няма. 155

Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. 34

Помогнете първо на себе си, а после
на другите

Преди да отидеш при хората, ще отидеш при Бога. Само така ще забогатееш и ще има какво да даваш. 45

Мнозина правят погрешки в живота си, защото, без да са развили своите добродетели, се заемат да помагат на болни, на страдащи. 20

Невъзможно е само с една добра постъпка човек да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество. Когато отношенията на човека към Бога са прави и на първо място поставени, само тогава той ще бъде в състояние да помага на хората, както и на всички живи същества. 125

И тогава щом животът се уреди вътрешно, отвън той лесно може да се уреди. Защото, ако един човек има Божията Любов в себе си и би отишъл в света да работи, най-малко 10 души биха отишли да работят с него заедно. Ако отидеш на нивата да работиш от любов, най-малко 20 души ще дойдат с тебе да работят на нивата. Ако пък не ви обичат и вие нямате тази любов, всеки ще дойде, ще ви погледне и ще си замине. 119

Ти не можеш да повдигнеш другите, ако не си мек, ако нямаш любов, ако нямаш знание, мъдрост. Ти не можеш да ги повдигнеш, ако не си свободен, ако нямаш Истината в себе си. Тогава не можеш да повдигнеш нито себе си, нито другите. 27

Щом основно изучите своя живот, тогава ще започнете да изучавате живота на другите. Затова за всички времена е валидна мисълта „Познай себе си.“ – Първо ще опознаете себе си, а после ще помагате и на другите. 146

Познае ли себе си, той ще бъде готов да помага и на своите ближни. Той ще бъде готов да плати дълговете на своя ближен както на себе си. Иначе всеки друг човек, пред когото се обърнете за услуга, за помощ, и той може да плати дълговете ви, но два пъти ще ви разплаче: преди да ги изплати и след като ги изплати. Не е лесно да каже човек, че прощава дълговете на своя ближен. 149

Щом познаете себе си, ще познаете и окръжаващите хора и тогава ще можете да им давате съвети, да ги упътвате. Гледам, много от учениците прибързано дават съвети на другите и после виждат, че са сгрешили. Не трябва да отивате и в другата крайност, да се страхувате да дадете и най-малкия съвет, но казвам: всички трябва да постъпвате разумно! Когато давате някому съвет, ползвайте се от вашата опитност и кажете: „Моето мнение е еди-какво си. Ако ви помогне, приложете го.“ Не казвайте, че е писано така, но че твоята опитност те е довела до това положение. 7

Следователно на Земята ние можем да помагаме само на ония, пътят на които съвпада с нашия. А когато техният път не съвпада с нашия, вие и от едната страна, и от другата страна ще харчите енергията си напразно. 6

… човек може да помага на ближния си само тогава, когато той е минал през същия път, през същите опитности и мъчнотии, през които ближният му минава. 33

Туй, което ти сам в себе си не си могъл да изправиш, не го критикувай в другите. Туй, което ти си оправил в себе си, за същото можеш да помогнеш и на другите. 40

Не е въпросът какво говоря аз, а как живея. 17

Онова, в което сте убедени, и без да го приказвате, ще убедите хората. 15

Помнете всички следното: не можеш да предадеш едно учение, една добродетел комуто и да е, ако тази добродетел не е в тебе. Това е закон. 39

Хората се нуждаят от образец, от добър пример, който да им даде подтик към великия живот.

68

Следователно за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция. Огънят се намира само в добрия човек. Само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях. 31

Бъдете в единство с Бога, когато помагате

Божественият свят не е далеч от хората, но е богат, пълен с енергия. Който отива там, придобива много енергия и големи богатства. И аз отивам да придобия повече енергия, за да се върна отново между хората, да работя между тях и да им помагам. Приятно е да работи човек между хората и за тях. Дали го разбират те, или не, дали са богати или бедни, това не е важно. 113

Велики Духове слизат в ада да помагат на падналите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, да работи за изкуплението на падналите и изоставени същества. 31

И когато аз казвам, че мога да намествам сърцата, умовете и волята на хората, то е, защото работя с Бога. Аз не давам ум на Бога и не критикувам неговите дела, но разсъждавам заедно с Него и казвам: всичко, което Бог е предвидил, е разумно. 44

Когато отивам да помагам на хората, първата ми работа е да се свържа с Живия Господ в мене. Ако не направя това, не мога да помогна на никого. 47

Можете да помагате на вашия български народ само тогава, когато вложите всичко, каквото имате, в Господнята каса. 108

Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя. Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже, той щеше да се удави. Мъчнотията е там, как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате. Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам. Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си – нищо повече! 67

Да се жертва, но без да умира; да помага, без да отслабва; да учи, без да се изтощава. 13

Да се събуди хубавото у човека, това е наука. 17

Дойде ли въпрос до истината, ще се вдълбочите в себе си и Бог ще ви научи как и какво да говорите. Ако говорите истината на хората в името на Бога, Той ще ви научи какво да говорите. Ако не говорите истината на хората, Бог няма да ви научи. 97

Ние говорим истината, когато нашите думи имат влияние, имат въздействие върху нас. 27

Само силният може да се свързва със слабия и с грешния, и то временно, докато ги подигне. 24

Да допуснем сега, че вие излекувате някого. Той дойде и ви благодари: „Аз съм много доволен от вас, че ме излекувахте.“ Ти замълчи, не казвай, че Господ го излекувал, но в себе си признай факта. Някой ще покаже смирение: „Аз не те излекувах, Господ те излекува.“ Не, съзнай в себе си, че туй, което си направил, ти си послужил само като един носител на тази Божествена енергия, за да помогнеш на някой твой брат, и се радвай в душата си, че тази Божествена сила проработи в тебе и е дала добър резултат. 109

Не мисли, че си глупав. И не мисли, че онзи, комуто говориш, е глупав. Мисли, че си в състояние да предадеш и най-великата Божествена Мисъл; мисли, че този най-близък твой брат, комуто говориш, е в състояние да възприеме тази истина. Тези са двете най-велики правила, които аз зная. 62

Влезте в положението на човека, разберете нуждата му

Може ли Бог да ни говори? Можем ли да слушаме Неговия глас? Можем. Няма по-благ, по-мек глас от гласа на Великия. Щом го чуеш, дето ходиш, каквото правиш, ще носиш радост и веселие в душата си. И тогава с който човек влезеш в разговор, ще проникнеш в дълбочината на неговата душа, ще разбереш неговите мисли и чувства и ще бъдеш готов да му помагаш. 156

Аз търся само Едного в света. Във всички хора аз търся Бога – нищо повече. Ако срещна един грешник, в него аз търся Бога. Като видя богатия, сиромаха, животното, водата, растенията, камъка, въздуха – във всичко търся и виждам Бога. И мечката като срещна, тя престава да бъде за мене мечка. Мечката е мечка, докато не съм видял Бога в нея. Щом видя Бога в мечката, тя ми става мила и приятна. Докато не видя Бога в мечката, тя не ми пада на сърце. И в светията търся Бога. Докато не Го намеря, светията не ми свети. Аз виждам, трудно е положението на хората, но мъчно може да им се помогне. Влизам в положението на човека, но не мога да му помогна. 41

Човек трябва да познава себе си, както и своя ближен. Това значи да познавате Божественото в човека. Познаете ли Божественото в човека, вие сте готови да влезете в положението и на най-големия престъпник. Вие ще погледнете на него като на душа, излязла от Бога, без да се спирате върху неговите грешки и престъпления. Гледате ли на човека като на душа, вие се свързвате с него и го повдигате. Гледате ли на животното като на същество, създадено от Бога, колкото и свирепо да е, то няма да ви нападне. 11

Помагайте на всеки паднал, тъжен и нещастен човек, без да го критикувате и осмивате. 31

Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого. 16

… изучавайте най-първо доброто, което е в човека, и после вие лесно ще намерите ония отклонения. 27

Едно правило ще ви дам: Ако искате да въздействате на един човек, най-първо намерете в него една добра черта, която той има, нещо, което остава винаги с него и дръжте я в ума си. С туй вие ще му помогнете повече, отколкото да го морализирате 10 години. Дръжте хубавото и имайте доверие в хубавото в него. Другите неща ги оставете, провидението ще ги изправи. 59

Затова от Божествено гледище няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи. Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате. 31

Когато искаш да помогнеш на някого, трябва да слезеш на неговия уровен. Но ти трябва да бъдеш противоположен на него: ако той е положителен, ти ще бъдеш отрицателен. 154

Започвайте работата си с разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени. Ако лекарят е неразположен, той не може да помогне на болния. 31

Външното виждане наричаме гледане. За да виждаме предмета външно и вътрешно, т.е. и физически, и духовно, нужни са Мъдрост и Любов. Не можеш да познаеш човека, докато не го обичаш; не можеш да го разбереш, докато не се свържеш с Разумността, която работи в него. 31

За да обичаш някого, трябва да си готов да вземеш неговото положение и той трябва да вземе твоето положение. 16

… в Любовта всякога има това качество: Да подигнеш онзи, когото любиш. 13

Онзи, който ви обича, само чрез своя поглед, само чрез своето пипане – той ви дава нещо. 26

Да любиш някого не значи да слезеш по-долу от него или на неговото положение, но да го поставиш наред със себе си, за да го разбереш. 12

Щом искаш да изправиш погрешката на някой човек, най-първо ще пристъпиш към него с всичкото благородство на душата си, за да го предразположиш, да разбереш състоянието му. Щом разбереш състоянието му, ти можеш да му помогнеш. Помогнеш ли на него, ще помогнеш и на себе си. Да помогнеш на ближния си, това е цяла наука. 80

Когато някой иска да научи тайните на хората, трябва да става малък, а когато иска да помага на хората, трябва да става голям – като простре ръката си, да стига. За да помагате на хората, трябва да бъдете силни във всяко отношение – и във физическо, и в умствено, и в духовно. 3

… като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща и ще чакаш твоя брат да те покани, с всичкото си почитание. 18

Аз трябва да разбирам онзи основен закон, според който, когато говоря на някой човек, най-първо трябва да си го представя във физическия свят, да си представя неговата форма, за да схвана по какъв начин мога да проектирам върху него невидимата енергия. Такъв е законът. Или, казано на съвършено практически език, трябва да зная каква нужда има този човек в даден случай. 7

Дойде някой човек, приказва ми и аз се вдълбоча в себе си, поставям се в едно пасивно състояние, за да видя, какво е трептението на неговото сърце, какви са неговите мисли, изобщо каква е степента на неговото развитие. Като вляза така в неговото положение, аз започвам да мисля като него, да чувствам като него, зарегистрирам неговия живот, записвам всичко и си казвам: Познавам този човек. 76

Влезте в положението на душите, които страдат, идете и им помогнете; тогава ще бъдете благословени. „Ама как можем да помогнем?“ – То е най-лесното нещо: ако не можете непосредствено, можете духовно да помагате на хората. Всеки човек е длъжен да вземе поне половината от скърбите на другаря си и да му даде своята радост. 5

Щом искаш да помогнеш на умрелия, ще оставиш той да влезе в тебе, да му разбереш мъчнотията и ти сам да я разрешиш. В това отношение и свещениците търсят лесния път. Ще се помолят за умрелите и нищо повече. Не, ще носиш умрелия в себе си и ще му помагаш, докато го успокоиш. 30

Не се занимавайте с лошия човек

Лошият човек вие оставете друг да го възпита. Вие не се занимавайте с него. Вие по някой път се занимавате с дявола, даже искате да изправите дявола и му четете нотации…То не е ваша работа. 16

Стойте далеч от онзи, с когото сте в дисхармония. Не се стремете вълка да направите овца, с нищо не можете да го укротите. Не топлете змията в пазвата си, защото ще се обърне и ще ви ухапе. 31

Ако един човек в света е тласнат по посока на злото, а вие искате да му помогнете, по-добре е да не се противопоставяте, да не се изпречвате насреща му, а да му дадете място, нека си замине, отколкото да се мъчите да го спрете. По-добре да умре един човек, отколкото двама. Ако може да го спрете, добре, но ако не можете, оставете го да си замине. 3

Любовта и страхът към лошите хора еднакви резултати дават, защото, като го обичаш, ти се стремиш към него. Вие по този начин не може да помогнете, той е голям търговец, не му давайте пари, защото има голям дълг. На фалирал човек не давайте нито пари, нито парици, не го спасявайте, той е отдавна компрометиран. 108

Тия лечители не лекуват никога убийци, а ония, на които е дошло времето да оздравеят, той им помага. Всички болести се дължат на човешки грехове и престъпления. Лекарят, за да може да лекува болния, трябва да вникне в причините на болестта. Природата изпраща болестите като начин за изправяне на погрешките. Какво мислите? Онзи престъпник, който е извършил 20 убийства, на когото природата е вързала ръцете, имаме ли право да му ги развържем? Най-напред трябва да изправим неговата душа, да развържем неговия ум и дух, тогава да развържем ръцете му. 45

Може да се помага само на онзи, който е готов да изпълнява волята Божия на всяко време и място. Не може да се помага на човек, умът на когото е пълен с отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъв човек, невидимият свят чака той да заспи и тогава да му изпрати помощта си. Докато не забрави обидата си, човек не може да се лекува. 151

Господ още не е завършил човека, че аз ще се заемам да го завърша. 41

Оставете живота да учи заблудените,
не помагайте

Когато ще помагате някому, трябва да видим заслужава ли да му се помогне, или той има да разреши една задача. 81

Когато схвана, че някой човек няма да ме разбере и няма да му бъда полезен, аз не му обяснявам нищо. 142

Окултен закон е: Не можеш да помагаш на другите, докато те съзнателно не вярват. Да кажем, ти дадеш някому едни наставления за поправяне на известни недъзи, но ако той не повярва, ще ти отправи обратни мисли. Не е така лесно да поправиш недъзите на хората, понеже онзи, който ги лекува, най-после те ще излязат през него. За пример, лекуваш някого, но ако не разбираш законите, ти сам може да пострадаш. По закона на внушението ще почувстваш същата болка. Трябва малко да уякнете, че тогава да лекувате другите, затова в Школата ще ви дадем методи. В Природата има известни сили, които са опасни, не са за игра, затова, като манипулирате с тях, трябва да бъдете внимателни. 109

Някой човек се проявява. Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе… Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува. Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе. 145

Ние не можем да приемаме съветите на хора, които нямат вяра в нас. 36

На оня, който не се храни, не диша, не мисли, не чувства и не действа, никой не може да му помогне. 106

Никога не се стремете да спрете човека, у когото се е зародило силно желание да направи нещо. След време, когато разбере своята грешка, тогава му помогнете да се избави… Ако го спрат от пътя му в това време, когато има силно желание, той ще изпадне в по-голямо зло. Когато и ние имаме едно желание, Господ не ни спира, а казва на служителите Си: „Дайте им всички условия да постигнат желанието си.“ Оставете всяка душа сама да опита това, което силно желае, и като извлече урок от него, тогава се опитайте да ѝ въздействате. 3

Своенравният не търпи никого и нищо. Той не се поддава на никакви съвети. Искате ли да помогнете на своенравния, не поставяйте никакъв бент в живота му. Той сам ще се стълкновява и ще се учи от себе си. 131

Виждаш един горд, самонадеян човек. Не го ругай, но остави го да се проявява, както разбира. Той ще се облича хубаво, ще живее като аристократ, докато изгуби всичко, каквото има. След това можеш да му дадеш съвет, да му покажеш как трябва да живее. 139

От това гледище има неща, които не трябва да обясняваме на хората, а да ги оставим в тяхното заблуждение. На тези хора съзнанието им е пълно, ти виждаш, че не може да влезе нищо ново; ти трябва да му оттулиш нещо, да го изпразниш, за да може после да му налееш нещо ново. И затова говори му сега само за неговите работи. Че е пълно неговото съзнание, се вижда от това, че е мързелив, наслояване става и той не мисли вече за повече. Казва си: „Да не стане много за мен.“ 2

Защо онзи младият момък иска да работи за своя народ? Този народ стои като идеал пред него. Той иска да се покаже, че работи за народа си, той иска да се подигне, иска всички същества да го славят, той иска да бъде силен. Сега това са копнежи на човешката душа, турени в една крива посока. Човек се е отклонил от своята права посока. Искаме да помагаме на хора, които не се нуждаят от нашата помощ. Искаме да спасим тези, които не се нуждаят от нашето спасение. 13

Как ще лекуваш болния, ако той не иска да се лекува? Как ще помогнеш на пияницата, ако той сам не пожелае да се откаже от пиянството? Как ще накараш детето си да учи, ако то само не се стреми към учението? Всички помощни средства за лекуване са скрити в човека – от него зависи да ги изнесе навън и да ги използва. 31

Павел казва: „Лошите общения развалят добрите нрави.“ Христос формулира този закон така: „Не давайте осветените неща на прасетата, защото ще се повърнат и ще причинят зло.“ Това е велик закон, че не бива да влизате в пряма свръзка с човек, докато не го разберете, защото иначе ще страдате. После ще кажете: „Господи! Защо стана така, когато аз исках да му помогна?“ Какво ви пречи прасето, че ровило, оставете го, нека си рови – има много места за ровене. 3

Някой човек иска да направи две или повече къщи; друг иска да се учи; трети иска да разхубавява и т.н. Не влизай в съприкосновение и не препятствай на тия хора: който иска да забогатее, дай му и твоето, помогни му да съгради къщата си, нека се учи и нека бъде красив. Остави ги да вършат това, което желаят, поощрявай хората за доброто. 107

Оставете всекиго да опита всичко в света, че тогава му помогнете. 108

Изобщо може да се помага на човек, който има Любов, стремеж към Бога, бил той съзнателен или несъзнателен. Има ли човек този стремеж, може да му се помага, може и да се учи; няма ли този стремеж, нито може да му се помага, нито може да се учи. 80

Ако вашата душа има голямо желание и той иска вашата помощ, помогнете му. Ако сам не иска, остави го. 56

Покажете правия път, дайте съвет

Да утешавате един човек, който е без око, без светлина на ума и без благородство на сърцето, в това няма никаква философия. Ако искате да утешите такъв човек, вие трябва да му покажете нов път, по който да върви. Този път трябва да води към съвършенство. 12

Аз обичам грешните хора, които се разкайват, затова подавам ръката си за помощ към всички слаби, невежи, грешници. 113

Аз обичам идейните работи и за тях съм готов да помагам, но дойде ли въпрос до личните работи – от тях не се интересувам. 67

… на човека първо идейно трябва да му се даде помощ, а после материално. Когато помагате на човека, дайте му само необходимото за живота. 84

Най-първото нещо – трябва да накараш един човек да мисли. 56

Не е въпрос отвън да поучавате хората, да ги съветвате да бъдат добри, да водят чист и свят живот. С думи това не се постига. Истинският морал е написан вътре в човека. Твоята задача е да обърнеш вниманието му към написаното в него, а не да го морализираш. 115

Всякога съзнанието на човека, когото лекуваш, трябва да го издигнеш в по-високо поле. 25

За предпочитане е да покажеш на човека как трябва да живее правилно, отколкото да го нахраниш един-два пъти. 11

Срещнеш една бедна душа, тури я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнеш. 17

Като отидете между хората, обменете си вашите идеи. Най-първо изслушайте хората. Като ги изслушате, подхвърлете една ваша идея. Не да искате те да станат членове, но ние трябва да направим хората да мислят, да чувстват и да постъпват право. Дали ще дойдат хората при нас, това е второстепенно. Но ние трябва да научим хората да чувстват право, да мислят право и да постъпват право. 69

Ние трябва да помагаме на хората. От това, което имаме, трябва да дадем – да им дадем онзи стимул, който да ги подигне и помогне. 145

Ако вие може да внесете едно хубаво чувство на един болен човек, да му кажете: „ти ще оздравееш“, и той повярва, веднага ще оздравее. Природата има достатъчно сили да проектира в неговото здраве. 59

При мене са идвали някои да ги лекувам. Аз ги питам: „Вие сте обиколили всички лекари, готови ли сте сега да служите на Бога, да посветите на Него живота си? Ако сте готови, добре, ще ви помогна.“ 107

Лекарят трябва да каже на болния Истината. Той трябва да му каже: Слушай приятелю, ако в продължение на 24 часа не изправиш своите мисли и чувства, ти непременно ще заминеш за онзи свят. 12

Когато забележите най-малката промяна в съзнанието на човека, вие трябва да бъдете внимателни, да не го безпокоите, да не философствате върху това, което той преживява, защото и вие можете да се натъкнете на същото положение. Въпреки вашата философия и вие можете да направите същата погрешка. Какво трябва да направите? – Дайте такъв пример на човека, че да разбере от вас как трябва да постъпва. 98

Ако искате да помогнете на човека, никога не обръщайте кесията му; никога не обръщайте неговото сърце и ум към Бога. Оставете го той сам да потърси Бога и да се обърне към Него. Ако искате да помогнете на човека, намерете ключа на неговата врата и му кажете: Вземи ключа, който някога си изгубил, отвори вратата на къщата си, изчисти я, отвори всички прозорци, да влезе слънцето в нея, да я освети. Естествена длъжност на човека е всеки сам да изчисти къщата си, да не оставя слугините си да я чистят. Вашата къща е храм Божи, съграден само за вас. 113

Положителната интензивна мисъл може да помага

Велико и мощно нещо е човешката мисъл! Колкото по-възвишена е мисълта на човека, толкова по-големи възможности крие в себе си. Мисълта е Божественият елемент в човека. В Божествения свят нещата стават моментално. Следователно прилагайте мисълта си, за да постигнете своите желания. 37

Силата на човека седи в неговата интензивна мисъл. Интензивната мисъл и интензивното чувство са, които проникват и изпълват пространството. 50

Необходимо е да имаме една чиста мисъл, за да влияем добре на другите. 25

Отправете съзнателно и с любов една добра мисъл към някого и вижте какъв резултат ще даде. Мисъл, приложена правилно и на място, всякога лекува. Мощно нещо е мисълта. 115

Прилагайте мисълта си при лекуването. Лекувайте себе си, лекувайте и своите ближни. Мисълта е сила, която трябва да се впрегне на работа. 79

Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора; мисълта на двама добри е равна на десет хиляди лоши хора. Ако няколко добри хора съсредоточат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали голям резултат. 106

Не е нужно да правиш добро на всеки, когото срещнеш на пътя си. Доброто подразбира да изпратиш на човека една добра мисъл или едно добро чувство. 28

Вие можете обаче да изпращате вашите положителни мисли, вашите топли чувства и пожелания към някой болен, с абсолютна вяра, без никакво колебание и съмнение, и той ще оздравее. Значи за да бъде здрав някой човек, трябва да изпратите от себе си един жизнен ток към него. Той ще възприеме вашата мисъл и пожелание и ще се почувства по-добре. В туй отношение добрите приятели са добра ограда за здравето, а лошите приятели всякога носят болести и страдания. 67

Така, ако приятелят на някого не върви по правия път, нека той насочи своя ум към него и по този Божествен път ще му прати помощта си, и животът му ще се измени. 107

За пример, ако вие седите и някой съсредоточи ума си отзад на тила ви, вие несъзнателно ще се обърнете. Вие го карате да се обърне, но не владеете закона, не знаете кога трябва да го правите. Ако ти си силен, ето как трябва да постъпиш: Виждаш, че един човек отива да напакости някому. Ти няма да го спреш, но ще насочиш своята мисъл към него и ще му кажеш: „Слушай, приятелю, ти отиваш на едно място, но ти нищо няма да спечелиш.“ Предадеш тази мисъл и се върнеш. Този човек поседи, помисли, помисли малко и се върне у дома. Да го спреш и да му говориш – това не е наука. Трябва да дадем нова насока на мисълта на хората. 109

Някой път се борите, имате страдания, но изведнъж ви дойде светла мисъл и вие си разрешавате въпроса. Това показва, че ви се помага. 60

Някой мисли, че за да помогне на някого, трябва да му говори много или да му прави много добрини, но помощта не е в многото. Искаш ли да помогнеш на някого, помисли две минути за него и през това време не допускай никаква лоша мисъл или лошо чувство към този човек; искаш ли да разговаряш с някого, дай му две минути на разположение – в това време ти можеш да му кажеш толкова неща, колкото за десет часа; искаш ли да посетиш един болен, посети го за две минути и изпрати към него своите чисти и добри желания. Две интензивни минути в мисълта, в чувството, в разговора, в правене на Добро струват повече от десетки мисли и чувства, от дълги разговори и от много добрини – така постъпва Бог: ако Той ви държи две минути в мисълта си, вие сте придобили толкова, колкото в цял живот не можете да придобиете. 24

Колективната мисъл, това е най-великата мисъл вътре в света. Но най-първо трябва да се научите единично да владате вашия мозък, да владате вашето сърце. 157

Да помагаш на ближния си, това не значи, че можеш да помогнеш на всички. Ако имаш желание хората да не страдат, обърни се към Господа с молба да завърти онзи кран на слънцето, от който да се разлее топлина за целия свят, за цялата земя. Щом се завърти този кран, топлината се разстила по цялата земя и всички живи същества едновременно се стоплят. Така се моли светията за хората. Той не може да помага поотделно на всеки човек, но се моли за всички и Бог изпраща общо помощта си. Ако тия хора имат да плащат, вие можете да изплатите от дълга им само една десета част, останалата те сами ще си плащат. 98

Милиони хора страдат днес и ние трябва да им помогнем. – Как? – Нека всички съединят умовете и сърцата си и кажат: Господи, ела ни на помощ! Щом Бог отговори на молитвата ви, България ще се оправи в един ден. 156

Като изпратиш една мисъл, едно добро чувство, една добра постъпка, ти вече помагаш на целия свят. 25

… положителната, възходяща мисъл на човека е в състояние да помага на малък или голям брой хора, зависи от интензивността и чистотата на мисълта… Като знае това, той трябва да бъде внимателен към своите мисли и чувства, да не допуща в ума и в сърцето си мисли и чувства, които действат убийствено върху хората. 9

Една ваша мисъл може да направи много нещо. Ако вие имате една светла идея, една светла мисъл или едно предложение и проектирате тази ваша мисъл в пространството, например някъде в Япония, Китай, Америка или в България, може би най-малко 10-15 души ще схванат тази мисъл, ще я подемат и ще я разпространят, ще напишат нещо. Проектирай една светла идея в света и я остави! 7

Тогава най-важното нещо за всинца ви – идеята да си помагате. Това е новото учение във великата окултна школа – взаимно подпомагане; когато някой падне духом, всички да се притекат с добрите си мисли, желания, да действат, да го окуражават. 155

Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, докато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли: че той ще оздравее, че ще се поправи скоро. Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли. 54

Християните имат сила. Ако се съберат четири-пет или десет хиляди души в една мисъл и се съсредоточат, те могат да помогнат на когото и да е, но за това трябва взаимност. 108

Духовната работа пък се състои в следното: ще се съберете на групи от по 5-10-15-20-100 сестри в една група и ще се молите за някой ваш брат или сестра. Например някой ваш брат страда, ще направите молитва за него и ще му се помогне. Ето един колективен метод за помагане. А сега казвате: „Нека Господ му помогне!“ 6