Потънкости на Отношението към нещата

ПРЕДГОВОР

Любов и Приемане

Тънкостта на Отношението към нещата е свързано с Любовта и Приемането. Когато Любовта приема трудността, Бог израства в човека и Бог преодолява трудността. Когато Любовта приема страданието, тя увеличава Бога и енергията в себе си, а когато човек се бори със страданието, губи енергията и Бога в себе си. В съпротивата енергията се губи. Приемането на страданието е изход от него, но малцина знаят това, а тези, които не знаят, се борят и го увеличават.

Любовта е метод на Нищото и затова кой може да я победи;– Любовта е Бог в действие. Що е Приемането? Поглъщане. Приеми, за да преодолееш, и преодолей, за да се освободиш. Това, което приемаш с Любов, все повече го разтопяваш, както когато Слънцето приема леда;– Слънцето не се бори, то просто изгрява.

Приеми съкровено всичко, което Бог ти дава. Учителя казва: „През каквито и изпити, мъчнотии и страдания да минаваш, ти трябва да запазиш в душата си едно Свещено чувство към Бога и да си кажеш: „Хиляди промени могат да станат с мене и около мене, но в Отношението на Бога към моята душа не може да има никаква промяна. Бог е Неизменен!“. Това е Вяра, Упование и Любов към Бога“.

Любовта е Съвършено Приемане. Ако приемем Бога с Любов, Той все повече ще се самосътворява в нас, но ако не Го приемем, Той си отива, без да ни се сърди. Ако приемем Бога, Той ще ни учи; ако не Го приемем, сами ще се учим. Приелият Бога някога ще стане Бог. Приелият Вдъхновението някога ще стане Вдъхновение.

Приемането на нещата е превъзхождане над тях и над света. Приемането е поглъщане. Такъв е Лао Дзъ;– той е чудно обикновен и е много трудно да го познаеш, дори и да ти е съсед. Той е като изчезналото Дао. Но да станеш толкова обикновен, толкова приемствен, е дело на Дао. Лао Дзъ нищо външно не е правил в живота си освен само едно: Пълно Приемане на Дао. Той е живял тотално в това Приемане и затова е бил тотално неуязвим. Как ще го уязвиш;– Дао го няма и все пак е тук.

Тънкостта на Отношението към нещата е Науката за Живота. Тънкостта на Отношението започва, когато си открил Бог в себе си. Само Той е Майстор на Отношенията в Науката за Живота. Само Той може постепенно да извайва Отношенията и Сам да се вселява в тях. Когато някога заживеем напълно в Него и станем Богоподобни, ще владеем себе си и ще се обменяме Богоподобно, Божествено. И това е, което сме изпуснали в своето минало, и затова сега се учим. Бог и Учителя всякога живеят незабележимо до нас и ако ние осъзнавахме това, щяхме да бъдем много внимателни за всяка дума и постъпка.

Тънкостта на Отношението е влизане в Необикновеното. Тънкостта е Древен Лъч, Изначален Подход, чрез който Сам Той, Бог, влиза в Себе Си, в Своята Древност. Тънкостта е всякога Проникване и Всепроникване. Това е самото Негово Отношение към Себе Си;– Той си го дарява Сам на Себе Си със Своята Любов. Великото Отношение е Подход от Себе Си към Себе Си, към Дълбините Си и това е Необикновеното.

Елеазар Хараш
Варна, 2024 г.

I. ПОТЪНКОСТИ НА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ НЕЩАТА

1. Благомъдър Подход към трудностите

При лошата съдба

За да се справиш разумно със съдбата си, ти трябва да бъдеш готов да приемеш всичко, което тя ти изпраща. Видиш ли, че се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстъпи… Щом не се противиш на съдбата си, бъди уверен, че тя няма да те преследва; бориш ли се с нея, кожата ти ще одере. (книга 56/стр. 378)

И тъй, Магът трябва да знае как да постъпва, как да отговаря. Няма по-красиво положение от това да слушаш как съдбата се разговаря с Мъдреца, с Мага. Съдбата се отнася и с Мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при Мъдреца да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: „Какво обичате?“. Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: „Този косъм не може да остане тук!“. „Добре, ще го махна, ще направя, както желаете.“ И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: „Заповядай, свободен си вече“. „Вие ще дойдете ли с мене?“ „Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе.“ След лошата съдба при Мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.

(22/стр. 50)

Казвам: ако и вие не сте готови като Мъдреца да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И Мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до Мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът ѝ казва: „Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя“. И Мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: „Заповядай!“. (22/стр. 50)

…Желая ви да бъдете като Мъдреца, да знаете как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да ѝ станете на крака, да ѝ се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. …Всеки сам ще опита какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам: „Как върви работата?“. Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, Новият живот ще дойде. (22/стр. 54)

При страдания

Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с Велики Идеи, нищо няма да ви обезсърчава; оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост: той разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети;– това е Идеалът, към който всички трябва да се стремим. (37/стр. 62)

Та казвам: Божественият Дух, Който работи у вас, иска да развие чувствата ви, да ги облагороди и смекчи, та като ви дохождат страдания, да ги приемате с радост, да им давате по едно угощение. Нека страданията станат за вас естествени посетители и като дойде някой от тях, да извикате приятелите си и да кажете: „Днес имам един важен гост, едно голямо изпитание, радвам се, че е дошло;– заповядайте да си похапнем“. Питам има ли някой човек в света, който да е дал угощение за някое свое страдание? Досега аз не съм срещнал нито един човек, не само в България, нито и в Америка, който при едно свое голямо страдание да е дал угощение на своите приятели. За радости много хора дават угощения, но за скърби само Светиите могат да дават угощения. (7/стр. 510)

Един ден дойде при мен една госпожица, която имаше страдание от любовен характер. Тя ме запита: „Ти страдал ли си?“. „Страдал съм.“ „Значи, и ти си страдал;– тогава ще се разберем.“ „Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и ти страдаме, пак се различава: като дойде страданието при мен, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям с него и го поканя и друг път да ме посети, а ти бягаш от страданието, гониш го.“ „Ти си голям философ тогава.“ (37/стр. 59)

Не се изисква голяма философия, това е обикновена Мъдрост: посрещни страданието любезно и го нагости, гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание: жената, мъжът, децата или приятелите ти;– те не са ли живи същества? Значи, зад всяко страдание се крие едно живо интелигентно същество; умрелите не могат да причиняват болки и страдание на никого. (37/стр. 59, 60)

Когато дойде страданието при мен, аз го питам: „Какво има, приятелю, искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство, доволен ли си?“. „Не съм доволен.“ „Давам ти три четвърти от богатството си, доволен ли си?“ „Още не съм доволен.“ „Давам ти цялото си богатство, доволен ли си?“ „Доволен съм.“ „Сбогом, оставям те свой наследник.“

Казвате: „Ето един глупак“, но и вие сте такива глупци; когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? „Това е в реда на нещата, това е благородна постъпка.“ Прави сте, но когато започнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в Правия път.

(37/стр. 60)

В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си Велико благо. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта.

(17/стр. 204, 205)

Всяко страдание е музикална пиеса, която се дава на човека да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трябва да се превърне в радост… С други думи казано: страданието се превръща в музика и песен. (15/стр. 528)

Страданията в живота са онези ветрове в духовния свят, които искат да разклатят човешката мисъл и човешките чувства, за да укрепнат… Когато страдате, казвате: „Защо са ми тия страдания, на мене ли се дадоха само?“. Чакай, за добро е. Този вятър нека подуха. Виж колко хубаво духа, запей му една песен! Защо да не му пееш? (45/стр. 485)

Вие казвате: „Защо Господ направи света такъв?“. Така не се говори. Казваш: „Тия страдания само за мене ли са?“. Тъй не се говори. Казваш: „Мен ми дотегнаха страданията!“. Тъй не се говори… Ти ще се спреш при известни страдания и ще вземеш правилно отношение към тях. Както онзи работник в Америка. Един майстор работел на една къща. Турят горе един корниз, пада един камък и му откъсва първата фаланга на показалеца. Той вижда това и казва: „Благодаря на Бога!“. Защо Му благодари? „Благодаря, че не ми взе целия пръст.“ Като дойдат малко страдания, вие благодарете, че са по-малко, че не е отнесен целият пръст. Ако не беше Божият Промисъл, можеше и пръстът, и ръката, и самите вие да изчезнете от света. (8/стр. 89)

Не казвайте, че се отвращавате от своето минало;– върнете се в него и благодарете за всички страдания, които сте минали. Целунете ръка на оня, който ви е мушнал с нож; целунете ръка на оня, който ви е взел парите… (37/стр. 112)

Да забравим миналото, да целунем ония ръце, които са ни причинили най-големите страдания, да забравим грешките и да заживеем с Добродетелите си.

(37/стр. 114)

…Истината е посоката, чрез която се добива Свободата на човека… И така, първото нещо;– най-новата философия, която трябва да имате, тази е: не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го колко е красиво или грозно и после му кажете: „Понеже имам рандеву, довиждане!“. И тръгнете напред. Срещнеш доброто;– и на него кажи така. Поразговори се с него и му кажи: „Имам рандеву. Отивам към Великата Цел;– Любовта“. И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш. Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву. И те ще ти кажат: „Ето човека, който разбира нещата“. (8/стр. 130)

При скърби

…Дойде ли скръбта при вас, радвайте се; дойде ли радостта при вас, пак се радвайте! Разликата ще бъде тази, че на радостта ще се радвате само един път, а на скръбта;– два пъти. Казано е в Писанието: „Жена кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта ѝ се превръща в радост, че се е родил човек на света“. …При всяка скръб се ражда нещо Ново, нещо Велико в душата на човека. Човек скърби, докато в душата му се роди нещо Ново; щом се роди Новото, той не помни вече скръбта си и радостта му е двойно по-голяма от скръбта. (14/стр. 134)

Да бъдем носители на онова, Божественото. Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило. Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим. (3/стр. 52)

Радостта с искане не идва. И скръбта с отричане не си отива… Вие сега не искате скръбта. Обикнете я и тя ще избяга. Тя е много бедна. Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга; и да я търсиш, няма да я намериш никъде, …тя се е скрила. (46/стр. 15, 16)

Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате: „Да се махне, да се махне“, а то какво ще се махне? Дай ѝ нещо. Не се дава малко. Напълни торбата ѝ и нея вече я няма. (46/стр. 17)

Всеки, който няма Любов, скърби. Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението… Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта!“. Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра на Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си!“. И тя ще призове сестра си;– Любовта. А когато дойде Любовта във вас, тя ви казва: „Аз имам една сестра;– скръбта; тя е много добра, тя облагородява и където влезе, хората се смекчават“. (60/стр. 358)

При нещастия

Една стара, 80-годишна баба живяла на една висока планина, покрита с ледове. Какво представляват тия ледове? Те са мястото, на което живеели грешните души. Тези души се движели по ледовете, треперели от студ и се сгушвали една до друга да се топлят по някакъв начин. Никой не се интересувал за грешните души, но и за бабата не се интересували. Тя често си казвала: „Никой не ме обича, никой не мисли за мене. Какъв смисъл има моят живот? Никакъв“. След дълго мислене тя дошла до съзнанието, че иска да бъде обичана… Тя решила, че трябва повече да работи, да събира повече дърва, по-добре да отоплява къщата си. За да бъде обичана, тя оставяла къщата си отворена, за да могат грешните души да слизат от повърхността на ледовете и да се топлят при нея… Следователно, ако не сте готови да приемете нещастието у дома си, да го стоплите, вие нищо не сте разбрали. Нещастието;– това са ледените, грешните души, които търсят у вас мир и тишина, за да се успокоят. Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. Когато тези души се просветят, те сами ще си кладат огън, за да се отопляват.

(24/стр. 290, 291)

При болести

Какво правя аз с болестта? Като ме посети някоя болест, не я пъдя, но я поканвам да си поговорим малко. Питам я къде отива, тя ми казва, че е тръгнала за някъде, но се е отбила и при мен. Тогава аз ѝ давам да си хапне и като ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си. Така постъпвам и със злото. Ако се отнасяте добре с болестите, със злините и нещастията, характерът им ще се смекчи и те постепенно ще отслабват, докато един ден изгубят силата си.

(35/стр. 133, 134)

Като дойде някоя болест при вас, питайте я каква услуга иска и кажете ѝ, че сте готови да направите всичко заради нея. (24/стр. 36)

Ти питал ли си болестта, като е дошла, какво иска? Като ѝ говориш, всяка дума трябва да бъде отмерена… Когато аз разглеждам някоя болест, вие казвате: „Какво ли прави Учителя горе?“. Занимавам се с гостите, които са дошли. От Невидимия свят правят проверка, казват: „Ще посвириш това, ще посвириш онова“. Обхождам се много добре с тях.

(45/стр. 241)

Като дойде понякога хремата, приятно ми е, не искам да я изпъдя. Отнасям се доста любезно с нея, казвам: „Много си добра. Откакто дойде, ти ме очисти, изчезнаха всичките нечистотии навън“. Тя много ме милва по носа, по лицето… Не правя никакво възражение, гледам, поусмихвам се. Казвам ѝ: „Ще слезеш ли долу, в салона, да им говориш? Те ще кажат: „Той проповядва за здравето, пък сам се е разболял“. Хремата ми казва: „Ще им покажа, че който е здрав, и болен може да стане“. Сега аз ще бъда по-снизходителен. Като здрав бях по-строг, а като болен ще съм по-снизходителен. Виждам добрата страна на болестта.

(45/стр. 261)

Идва някой, когото го боли кракът, и започва: „Олеле, олеле“. Какъв герой е той? По-добре е да каже: „Имам един приятел, който е дошъл на гости в крака ми. Не знам как да го нагостя. Кажи ми какво да му сготвя“. Казвам: „Ще му дадеш хубав хляб, ще се отнесеш добре с него“. Но този човек сега ми казва: „Я ми кажи как да го изгоня“. Че това не е обхода! Ще го нагостиш хубаво, с почитание. Дошла е една болест;– ще я приемеш. Няма да я гониш, това не е християнско. (45/стр. 102)

Болестите на мене ми се оплакват, казват: „Много са невъзпитани тия хора. Отиваме да им правим добро, да ги научим на човещина, а те ни изпъждат, нямат обхода. Току си шушнат: „Кога ще си иде тази болест?“. Ние ги чуваме, а не сме си свършили още работата. Казват: „Да се маха, да си върви!“. Идва съседката, пита: „Ще си върви ли? Какво казва лекарят, какво определи?“. „Още 10;–;15 дни ще стои.“ По цял ден се занимават с нас, чудят се кога ще си идем“.

Щом дойде болестта, дайте ѝ угощение… Във всяко болезнено състояние се крие един диамант от първо качество. Ако можете да снемете опаковката, ще го намерите. Ако не можете, този диамант ще минава от едни ръце в други. (45/стр. 238, 239)

Аз съжалявам, че не сме така деликатни с болестите… Няма да си намръщен, много весел ще бъдеш. Като те хване болестта, ще облечеш най-хубавите си дрехи, като генерал ще бъдеш. Като дойде здравето, с обикновените си дрехи ще си облечен, редови войник ще бъдеш. Като си болен;– генерал, като си здрав;– редови войник. Тъй ще гледаме на живота и в най-нисшите му проявления, и в най-висшите;– еднакво ще гледаме и ще се радваме. Бог е навсякъде. Ако живеем в Бога, навсякъде е добре. (45/стр. 247)

Единственото нещо, което от хиляди години насам човекът е могъл да създаде, това са болестите… Следователно дойде ли ви някаква болест, не се оплаквайте, не търсете виновници вън от себе си, но почнете да се разговаряте с нея. Погалете я малко, поразгледайте я и кажете: „Добре дошла при мене. Какви усилия съм употребил, докато те създам. Моля те, като се нахраниш добре, иди някъде да се разходиш!“. (25/стр. 382)

Заболи ви кракът – зарадвайте се, че… ви е заболял. За пръв път сега ще помилвате коляното и ще кажете: „Братко, много си ме слушал“. Вие никога не сте се спирали да помилвате коляното си. Колко хиляди душички има във вашето коляно и не са чули нито една сладка дума! На вас не ви е идвало на ум да го помилвате… Има един вид милване, при което здравето се явява. (12/стр. 632, 633)

Главоболие, коремоболие, ревматизъм;– те са Божествени блага. Да помислим за главата, за краката, да ги помилваме. (5/стр. 36)

Не се страхувайте от болестите. Като дойде било ревматизъм или главоболие, или гърлоболие, или друга някаква болест, трябва да се радвате;– те носят нещо добро със себе си. При всяка болест има разширение. Глава ли ви заболи, гърло ли ви заболи, вие се разширявате. Във всяка болка [се] крие нещо красиво.

(1/стр. 233, 234)

Аз се чудя как толкова години не сте разбрали смисъла на болестите. Като те заболи главата, направи едно угощение и кажи: „Днес ме заболя главата и затова правя угощение“. Нека някой от вас да даде угощение за главоболие. Или заболи те коремът;– направи едно угощение за коремоболието. Един да направи, е достатъчно. (5/стр. 37)

Преди няколко време аз посетих една млада неженена сестра, болна, която казвала, че Господ ѝ говорил. Господ я поставя на изпит, дава ѝ една болест, заболява я силно корем. Тя употребява всички методи, които знае, прави си молитви, но нищо не помага. Най-после казва: „Викайте Учителя!“. Отивам при нея, казвам ѝ: „Вяра трябва!“. Тя ми казва: „Моята вяра не помогна, но дано твоята вяра помогне“… Казвам ѝ само: „…Ти си поставена на изпит. Ще обикнеш болестта, ще ѝ дадеш едно голямо угощение, ще ѝ дадеш един банкет, ще ѝ покажеш Любовта си, а ти искаш тъй изведнъж да я изпъдиш навън, но тя е по-силна от тебе. Болестта казва: „Не излизам оттук!“. Решиш ли се да я приемеш, ще се разберете с нея“. Тази сестра ме пита: „Какви компреси да си турям, топли или студени?“. „Топли компреси, защото студенината е омраза, а топлината е Любов.“ Покажете ѝ Любовта си и работата ще тръгне добре.

(44/лек. 8: стр. 19, 20)

Всички болести произтичат от един особен род живот, който съществува в човека. Ако ти знаеш как да ги лекуваш тия същества, които те мъчат, ти ще оздравееш. За пример държавата иска да вземе известен данък… И често в органическия свят, ако не искаш доброволно да платиш, идат тези болести, които са изплащания на данъците. Те са същества, които са дошли. Ти ще ги угостиш хубаво, ще се отнесеш хубаво с тях и тогава болестта ще си замине. (19/стр. 75)

Дойде ли някоя болест, предложете ѝ да ви последва, да тръгне с вас на работа. Щом я поканите на работа, тя ще си отиде… Щом дойде при вас, ще ѝ кажете: „Аз отивам да копая на Божието лозе. Ако искаш да дойдеш с мене, добре дошла. Ако не;– сбогом!“. Който вярва в Бога като динамическа сила, той всякога ще бъде здрав. (24/стр. 187)

Болестите, това са чисто вътрешни процеси, върху които ще приложиш волята си. Ще кажеш на хремата си: „Слушай, аз съм господарят тук. Давам ти всичко 7 дни срок, през това време можеш да се считаш като моя гостенка, за което ще ти окажа всичкото внимание, и след този срок ще си излезеш“. На седмия ден ти ѝ даваш един банкет, угощаваш я добре и след това ѝ казваш: „Хайде, сега носи си много здраве, друг път пак можеш да ми погостуваш“.

(44/лек. 17: стр. 18)

На треската пък ще кажеш: „На тебе давам срок от 21 дена, през което време ще ти давам по два пъти на ден угощение. Значи, за всичкото време ще ти дам 42 угощения, но след това ще си излезеш с много здраве вън от мен“.

(44/лек. 17: стр. 18)

Аз наричам морален човек онзи, който издържа на всичките изпитания… Туриш го в сиромашията, не се обезсърчава. Туриш го на легло като болен, не се отчайва;– на всичко издържа. Този човек има морален стабилитет. Легне болен, но си пее, не иска да знае. Дойде лекар, пипа пулса му и казва: „Имаш температура 41 градуса, ще умреш“. „Не, аз от 41 градуса не умирам. И от 42 градуса не умирам, нито от 45 градуса умирам. Тази температура може да плаши страхливците, аз не се плаша.“ Човек с убеждение не умира! (1/стр. 247)

При сиромашия

Защо трябва да ходите с наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче. С какво ви тъпче? С болести, със сиромашия. Кое е лошото в болестта и в сиромашията? Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах… Всеки носи в себе си несметни богатства. (15/стр. 299)

Оплакваш се, че нямаш пари – радвай се, че нямаш пари, защото ще усилиш вярата в себе си. Докато имаше пари, ти вярваше в тях; щом ги изгуби, започна да вярваш на себе си и на Бога.

(11/стр. 83)

Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. (37/стр. 54)

Сиромах съм. Ще тръгна със сиромашията си, ще намеря други сиромаси, ще тръгна с тях и ще започна да се шегувам. Като погледна дрехите им, ще кажа: „Тези са модерни дрехи, вентилации има. Досега нечист въздух имахме, сега чист въздух влиза, отвсякъде вятър влиза. По-напред в тъмнина живееше тялото, сега през дупките е просветнало. По-напред главата в тъмнина беше, сега нямаме шапки, светлината дошла, че какво лошо има?“. (3/стр. 222)

Един човек на Великото съзнание няма да бъде като сегашния, той ще бъде безсмъртен, той ще бъде майстор на своята съдба… За него сиромашията и богатството ще бъдат като едно представление, роля ще играе като на сцената. Този човек ще ви среща някой път, ще ви се усмихва. Ще му кажете: „Много си го закъсал“. Той ще каже: „Много ми е приятно, аз съдраните гащи ги вземам повече за въздуха, по-хубаво проветрение има“. „Дрехата ти е скъсана.“ „Никой не може да я открадне. Една съдрана дреха никой апаш няма да я вземе.“ Апашът казва: „Горе ръцете! Съблечи дрехата!“. Бедният съблича дрехата си и казва: „Тя има повече от 50 дупки“. „А, тъй ли? Облечи си я!“ И той облича дрехата. (2/стр. 244)

…Сиромашия да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво. (35/стр. 451)

Като дойде сиромашията, приеми я, разговори се с нея;– ще видиш, че тя е отлична мома, пъргава, навсякъде кара хората да работят. Всички ония, които са минали през дисциплината на сиромашията, хора са станали. Всичко в света се дължи на голямата сиромашия.

(45/стр. 224)

Ако си крайно беден, благодари на сиромашията с думите: „Много ти благодаря, сестра, че си ме посетила. По-хубава сестра от тебе досега не съм срещал“. И богатството е друга хубава сестра. Сиромашията и богатството са две сестри, които много се обичат. Вие имате крива представа за тях. Сиромашията ни най-малко не е сиромахкиня, но богатата сестра е касиерката на сиромахкинята. Богатата сестра е по-младата от двете. Когато сиромашията ви посети, вие трябва да ѝ благодарите. Голяма привилегия е, че ви е посетила. (1/стр. 31)

При глад и студ

Обикни глада, както обичаш изобилието. Ако не обичаш еднакво глада и изобилието, ти нямаш правилно отношение към живота. Радвай се, че си гладувал един ден, за да ядеш по-сладко на другия ден. Който е гладувал три дена, яде по-сладко от оня, който никак не е гладувал или е гладувал само един ден. Колкото повече гладуваш, толкова по-щастлив ще бъдеш, когато ядеш. Щастието на човека се определя от противоречията и мъчнотиите, през които минава. Колкото по-големи противоречия имаш, толкова по-голяма светлина ще придобиеш. (9/стр. 87, 88)

…През зимата вие имате едно разбиране за студа, а аз имам съвсем друго разбиране. Аз съм приятел със студа, обичаме се. Като дойде при мене, той коренно се изменя;– не е такъв, какъвто е при хората. Той ме стисне за ръцете с чист, отворен поглед;– нещо топло се крие в този поглед. Той ми казва: „Слушай, приятелю, дрехите ми са много чисти, няма да се докосваш до тях да не ме изцапаш. Тези дрехи ми ги дадоха от другия свят, отдето ида. Пратен съм оттам да разтърся всички хора, да им покажа как да се обичат, а също и аз да им покажа колко ги обичам. Като ги стисна, те веднага се стряскат. Никой не може да се освободи от мене;– целувам, прегръщам всички, но от любовта ми всички треперят“. Аз го похвалвам и казвам: „Много хубаво правиш. Откакто си дошъл на Земята, всички говорят за дърва и въглища, за топли дрехи и обувки, за хлебец. Хората намират, че си станал знатен; измерват температурата, за да видят каква е любовта ти, и казват: „Пет, десет, петнадесет, двадесет, тридесет градуса е под нулата“. Вестниците пишат за студа…

(11/стр. 207, 208)

При загуба

Докато при всеки силен гръм или при всяка загуба… човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. (18/стр. 21)

Вие сте раздразнен, изгубили сте сто хиляди лева, уронва се вашият престиж. Спрете се пред себе си… Стоте хиляди лева, които си изгубил, мислиш, че са загуба? Не, това е печалба за теб;– тъй трябва да мисли онзи, който люби Бога. В Любовта всичко е печалба, без Любов всичко е загуба. (39/стр. 418)

Духовният човек е доволен от всичко. Велик човек може да се нарече този, който, след като претърпи една загуба от сто хиляди лева, се обърне към Бога с всичкото си смирение и каже: „Господи, благодаря Ти за това, което спечелих чрез загубата на тия пари“… Материалните блага, към които хората се стремят, имат значение за ненапредналите още души. И затова ще видите, че на такива хора Бог дава къщи, ниви, богатства, пари, които им служат като средства за забавление. На напредналите души Бог казва: „Вие не се нуждаете от пари, от богатства, от ниви; вие трябва да обърнете погледа си нагоре към необятния небосклон и там да наблюдавате и проучвате звездите, Луната и Слънцето“.

(6/стр. 506, 507)

По нов начин ще гради Духовният човек и само това богатство ще му остане… И всичкото това богатство от Земята ще се пренесе горе, ще бъде заедно с вас. Вие трябва да бъдете като онзи американец, който фалирал седем пъти и като изгубил всичкото си богатство, казал: „Слава Богу, и за мене остана нещо“. Какво? „Само онова, което дадох на бедните.“ Той имал една Библия за 10;000 долари;– и нея му продали, но той си казал: „Остана ми само това, което дадох на сиромасите“. Туй, което направим за Бога, само то ще ни следва.

(40/лек. 20: стр. 18)

…След като си изгубил богатството, да поблагодариш на Бога, че си се освободил от една тревога, от един товар. Болен си, благодари на Бога. Пак ще оздравееш… Ако знаеш как да се отнасяш с хората и условията, ти си в Новия живот.

(4/стр. 244)

При една финансова криза големите милионери пропадат и дохождат в положението на последни просяци. Много американски милионери са пропаднали по такъв начин, но като хладнокръвни хора не се отчайват. Те се събират заедно, устройват си общ банкет да се посмеят на скъсаните си дрехи и обуща и в края на краищата казват: „Какво да се прави? Живот е това!“. (17/стр. 124)

При мъчнотии

Аз имах един приятел, стар човек, който, щом се намери пред някаква мъчнотия, започва да играе нещо като ръченица. Жена му го пита: „Защо играеш?“. „Играя на мъчнотията.“ Казвате: „Тази работа не става с игра“. И с игра става. Този човек играе, но в това време разумно размишлява върху мъчнотията. Идея има в това игране! (70/стр. 219)

Като станеш скръбен, вземи две кърпи и играй, но никой да не те види. Направи превод на това, което казах. Каквито мъчнотии и да ти дойдат, благодари за тях, понеже те са материали, с които трябва да боравиш. (61/стр. 61)

Като ученици вие трябва да се учите на търпение. Каквото и да ви се случи, да считате, че нищо не ви е постигнало; да носите мъчнотиите и страданията с търпение и с радост. (15/стр. 82)

…Преди всичко човек се нуждае от мекота на характера си, а не от твърдост. Твърдият, положителният човек мисли, че е герой;– защо? Защото е могъл да завърже противника си. Истински герой е онзи, който развързва ръцете на неприятеля си, дава му ножа в ръката и казва: „Хайде, прояви се, както искаш“. Мислите ли, че при това положение неприятелят му ще смее да го убие? Не, мекотата, милосърдието смекчават и най-големия престъпник. Следователно истински герой е онзи, който побеждава и най-големите мъчнотии; той развързва ръцете и краката на мъчнотията си, дава ѝ нож в ръка и казва: „Мушкай, където искаш!“. Като хване ножа в ръката си, мъчнотията погледне насам-натам и заминава;– пред смелия, пред разумния всички мъчнотии и страдания отстъпват. Като видят смел човек, и нисшите същества бягат. (56/стр. 167, 168)

При мъчение

Една сестра казва: „Кажи какво да правя“. Рекох: „…Знаеш ли в Природата какво става? Тя като намисли да бие някого и ако ти го спасиш, тя ще го намери и втория път ще бие два пъти повече. Ти освен че не му помагаш, но ставаш причина да го бият повече, отколкото трябва. Аз, рекох, не искам да те избавя от Природата. Като те бие, радвам се. Тя като те бие, трябва да ѝ дадеш гръб и ще четеш ударите. Като те удари, ще кажеш: „Колко е хубава Любовта!“. Ти мърмориш и казваш: „Така не се бие“. Ти си недоволна от това, което те мъчи.

(13/стр. 145)

Изобщо всяко нещо, което човек не обича, се качва на гърба му; щом го обикне или се примири с него, то пада от гърба му. Защо се мъчи човек? Защото не обича мъчението. Като го обикне, то го освобождава. (11/стр. 278)

„Не обичам мъчението.“ Щом не го обичаш, то заема централно място в сърцето ти; мъчението никога не сяда на последно място. „Докога ще седи в сърцето ми?“ Докато го възлюбиш. Щом го обикнеш, то слиза от мястото, което е заемало, иначе ще ходиш, ще пъшкаш, ще го носиш в себе си… (11/стр. 278, 279)

При големия огън

Ще знаете, че най-голямото зло е за Светиите, за гениалните хора. За тях това е голяма привилегия. Мъчениците минаваха през огън, но те пееха и славеха Бога, считаха, че всичко е за добро. И първите християни бяха бити, но те се радваха, че Бог ги удостоил да минат през тоя огън. (72/стр. 715)

Знаете ли какво нещо е мъченичество? Да те турят на шиш, да те пекат и ти да не се възмущаваш от нищо. Да ти вземат всичкия имот, да те гонят, ти пак да благодариш. (3/стр. 123)

Вие по някой път искате да умрете. Аз препоръчвам една смърт: да умреш от Любов. Като умреш, да пееш;– като мъчениците. Като те горят, да пееш. Като те мушкат, да пееш. То е Любов. Да плачеш, то не е умиране. (13/стр. 133)

2. Скриторазумен Подход
към злото

При действие на злото

Кое не обичат хората? Те не обичат злото. Защо? Защото им причинява ред пакости. Защо злото пакости на хората? Защото не го обичат. Следователно това, което хората наричат зло, е зло само по отношение на тях. Ако те обикнат злото, и то ще измени поведението си по отношение на тях. Значи, и злото иска да го обичат. Щом хората обикнат злото, и то ще измени своя характер, няма да бъде вече зло. (22/стр. 17)

Казано е в Евангелието: „Не противи се на злото“. Сега се иска още нещо: не само да не се противиш на злото, но и да го обикнеш. Като го обикнеш, то ще се разтопи. Злото е твърдо като камък. Ако не можеш да го разтопиш, ще удариш главата си в него и ще я разбиеш. Мъчно се разтопява злото, но ако успееш, ще го превърнеш в течност и в пара и то ще лъхне към тебе като ветрец. Тогава ще видиш, че Бог се крие зад злото. Дрехата, с която е облечено злото, е създадена от човека. Кой е цярът срещу злото? Любовта. (15/стр. 393)

Обикнете злото, за да се освободите от неговия тормоз. Ако някой ти е неприятен, обикни го; не можеш ли сам да постигнеш това, извикай няколко свои приятели да ти помогнат. Любовта е колективен процес и в нейно име всичко се постига. (15/стр. 393)

Божествената наука изисква хора с умове, които изведнъж… да знаят кои неща са прави и кои не, кои са добри и кои не. Дойде ли човек до тази наука, той не се сърди на злото, но го кани [у] дома си да му гостува. Разумният човек още като стане сутрин, удари звънеца, покани доброто и злото, разговори се с тях, нахрани ги добре и после ги изпрати да си вървят. Злото и доброто са два ангела, хубаво, богато облечени, и мъчно могат да се различат един от друг. Разумният човек обаче ги различава по миризмата им. Щом си отидат, той започва работата си. Не приемете ли така учтиво тези два ангела, те цял ден ще ви безпокоят. Ангелът на злото ще запали къщата ви от четири страни. Затова е казано и в Писанието: „Не противи се на злото!“. Тъй щото поканете тези два принципа на гости в себе си, нагостете ги и не се мъчете да ги примирявате. (16/стр. 56)

Силен човек е онзи, който отделя злото от доброто и ги поставя в две противоположни посоки. Като поставите добрите хора на една страна, а лошите;– на друга, ще видите какви резултати ще имате. Казвате: „Може ли да стане такова разделяне на хората?“. Може, …войната не е нищо друго освен разделяне на хората на два лагера: приятели и неприятели. Страната, която напада, е вашият неприятел. Вие седите тихо и мирно, нямате намерение да нападате; щом не нападате, вие сте приятелски разположени към вашия съсед;– не сте въоръжени, но имате здрави крепости, в които можете да се криете. Неприятелят ви напада, хвърля своите бомби върху вас, но вие сте скрити. Неприятелят ви изхвърля всичките си бомби и престава да ви напада;– тогава вие излизате от своите крепости, събирате остатъците от бомбите, претопявате ги, превръщате ги в злато и започвате да работите с тях. Неприятелят ви, който сега е обеднял, идва при вас да търси работа;– вие му давате и му плащате добре. Той става слуга, а вие;– господар. (55/стр. 20)

И тъй, неприятелят ви е човек, който работи със злото;– седи на едно място и ви се заканва, хвърля бомбите си срещу вас. Вие мълчите, слушате го какво говори и не му възразявате. Като изхвърли всичките си бомби, той се изпразва, става последен бедняк и си казва: „Тази работа не върви със зло. По-добре да се примиря със своя съсед, за да се наредят и моите работи“. Отива, съседът му го приема любезно, започва да разговаря с него и го поучава; сега той, който мълчеше, става силен, а противникът;– слаб. Тъй щото не разчитайте на злото; натъкнете ли се на него, отстъпете назад… (55/стр. 20)

Да познаваш доброто и злото, то е един дълбок процес. Трябва да разбираш злото, за да знаеш как да постъпиш с него. Ако не знаеш как да постъпиш със злото, знаеш ли как то ще се обходи с тебе? Да кажем, срещаш един човек, който е голям юнак. Ти си слаб, но се подиграваш с него. Изведнъж той ти удря една плесница и ти се търкулваш на земята. Ти се приближиш до злото, то ти удари една плесница, паднеш на земята. До злото ще се приближаваш с благоговение, защото то е мощна сила. (45/стр. 501)

Ще приведа един пример от турския живот. Един пехливанин вървял из улиците и настигнал един турчин, който едва се движел. Пехливанинът го настъпил по крака и продължил пътя си. Турчинът започнал да вика след него: „Ти сляп ли си? Не виждаш ли, че пред теб човек върви? Как смееш да настъпваш такъв почтен човек като мен?“. Пехливанинът се обърнал, ударил му две плесници, повалил го на земята и продължил пътя си. След няколко часа той настигнал друг турчин, когото също настъпил. Турчинът го погледнал спокойно и му казал: „Щастлив съм, че срещам такъв юнак, който ме настъпи. Голямо благо е за мен да ме настъпи юнак“. Пехливанинът се спрял, извадил от джоба си една кесия с пари и му казал: „Разумните хора възнаграждавам, а неразумните повалям на земята“.

Когато разумният знае как да постъпва със злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!“.

(55/стр. 162, 163)

Следователно, когато ви настъпи голямо зло, не го ругайте, не му казвайте, че е сляпо, че трябва да бъде внимателно към вас, но кажете: „Привилегия е за мене да ме настъпи такъв голям герой“.

(55/стр. 163)

Когато дойде неприятност, бъди отстъпчив. Злото е нещо силно в света. Христос казва: „Не противи се злому“. На злото в себе си не се противи, то е нещо силно, мощно. Остави доброто в тебе да се бори със злото. Не се заемай с една работа, в която ти ще бъдеш бит.

(8/стр. 251)

Казано е: „Побеждавайте злото с доброто, омразата с Любовта“. Когато злото влезе в съприкосновение с доброто, то приема от него това, което му липсва, и казва: „Намери се едно същество, което ме обича и разбира“. Омразата приема нещо от Любовта, лъжата;– от Истината и т.н. Само по този начин злото и омразата могат да се задоволят.

(32/стр. 604, 605)

Това е първият принцип у вас;– злото, което действа, и когато дойде, казва: „Аз ще руша“. Но когато дойде в света вторият принцип, който хората наричат Любовта, Майката, Силата на нещата, той веднага смекчава първия принцип и съединени така, двата раждат най-великото, най-възвишеното в света…

Онзи, който говори лошо за мен, не му се сърдя;– той работи върху мен. …И аз трябва да му благодаря. Затова казва Христос: „Любете вашите врагове“. Ти не можеш да победиш този враг, първия принцип, с друго освен с Любов;– зло със зло не се побеждава. Да се снишаваш, да се гушиш, то не е Любов, а да го любиш с всичката си душа…

(34/стр. 216, 225)

Благодарете и за злото, и за доброто. Като благодарите за злото, Бог ще го превърне на добро. Като благодарите за доброто, ще вкусите от неговите плодове. Докато избягвате злото, вие сте на крив път и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите със злото, не бягайте от него, но благодарете на Бога, че ви е посетило. Щом благодарите за злото, Бог веднага ще го превърне на добро… Всяка благодарност, отправена към Бога, е свързване с Него. Щом се свържете с Бога, Той веднага ви се притичва на помощ. Ако ви е сполетяло някакво зло, Той го превръща на добро.

(24/стр. 339)

Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат;– добро или зло;– ще знаете, че всичко е за добро… И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов!“. Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума;– нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам!“. (7/стр. 530)

При действие на тъмни същества отвътре

Защо Господ допусна крадците в света;– крадците съществуват, защото има богати хора; ако нямаше богати хора, и крадци нямаше да съществуват. Ако не искат да осиромашават, от време на време богатите трябва да дават угощения на крадците или да им правят подаръци;– по този начин те ще отстранят от тях желанието да крадат… И тъй, знайте, че всяко противодействие в човека се дължи на крадци и разбойници в самия него, които имат за цел да го оберат; всеки човек има крадци и разбойници в себе си от разни категории и за да парализира техните желания, той трябва поне един път в седмицата да им дава по едно богато угощение. Ще питате какво търсят тези крадци у вас. Те са същества от висок произход, които някога са се отклонили от Правия път на разбиране и днес търсят лесен път. Щом са дошли у вас, те не са чужди; вие имате нещо общо с тях, затова трябва да ги възпитавате;– вие трябва да им покажете Правия път, а Правият път е път към Бога… Като възпитавате себе си, едновременно възпитавате всички същества, по-долно стоящи от вас, които ви посещават от време на време… (56/стр. 169)

Та сега лошите духове са затворени вътре във вас. Не само в Земята са те, но и отвътре. Сега лошите духове ви говорят отвътре… Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо… Сега грешите, понеже сте пълни с „квартиранти“, с хиляди „квартиранти“… Като почнат „квартирантите“ да вдигат много шум вътре във вас, ще им кажете: „Бог е Любов“. Те могат да кажат: „Празна работа!“. Тогава ще им попеете. Пак казват: „Празна работа!“. Тогава ще им направите малко тархана*. Те ще кажат: „Много е духовна тая храна. Искаме нещо по-хубаво, по-мазно. И маслото да е прясно!“. Но вие ще им изпеете „Бог е Любов“ и ще им направите малко тархана без сирене;– нищо повече. (8/стр. 68, 72, 73)

Човек може да бъде обсебен, а животните;– още повече. По колко пъти на ден вие сте обсебвани!… Ако твоите „квартиранти“ започнат да вдигат шум вътре в теб, ти се спри, почакай, остани спокоен и им кажи тихо и спокойно: „Ще ме слушате. Вашия проблем аз ще го проуча и ще го уредя“… Тия духове, които ти говорят;– това не си ти. Аз мога да ви кажа и другата, добрата страна на това положение. Създайте им работа! Те са хубави волчета. Можете да си изорете цялата нива с тях. (8/стр. 73)

Като ти каже някой отвътре: „Сега няма да учиш“, ти ще се отделиш от него. Ще му кажеш: „Приятелю, ти може да почиваш, но аз ще работя, аз ще уча“.

(63/стр. 81)

Обезсърчението ще го разбирате обективно. Всяко обезсърчение;– това са живи същества, които идат при вас, и вие се отнасяте към тях неправилно. Даже пъдите тези същества на обезсърчението. А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате за какво са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. (61/стр. 54)

При идване на лъжата

В моето съзнание лъжата е изключена. Тя седи на 900 милиона километра надалеч. По някой път приемам лъжата, като дойде при мене, разговарям се с нея, като че не е лъжа, но аз зная, че лъжата, каквото и да ми говори, зная, че е лъжа… Сега не поддържам лъжата, казвам на нея, учтив съм, казвам: „Доста си умна, ти си много умна. Без да имаш някакъв капитал, печелиш, без пари пак печелиш. Много си умна, че замотаваш хората“. (13/стр. 130)

При идване на дявола

Някой път си радостен, но изведнъж състоянието ти се сменя, казваш: „Нещастен съм в живота“. Това не е твоя мисъл, посетил те е някой дявол; не въставай против него, но кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тоя брат да се разговорим с него“. Вие мислите, че дяволът е лош. Аз ще говоря добре за него: някога и той е бил добър, но паднал и сгрешил. (34/стр. 16)

…Когато слушам Божия Глас, вървя и срещам хора, които са красиви; грозните хора не ги срещам. Щом направя една погрешка, грозните веднага се явяват;– сам отварям вратата… и тогава дяволът влиза. Той идва при мене, ръкува се много хубаво и ми казва: „Ти си един от великите Учители в света. Като тебе друг не се е явил днес в света, знаеш ли това?“. Аз му казвам: „За пръв път слушам такава похвала от тебе. От кой речник извади тези думи? Искам да прочета това нещо къде е написано. Ти ли го съчини, или някъде в Небето писаха за мене?“. Дяволът ме пита: „Не вярваш ли?“. Отговарям: „Обичам да проверявам нещата. Слушай, аз съм дошъл на Земята да се уча и да слугувам на Бога. Колко съм велик, не зная. Няколко картини съм започнал да рисувам, гледам да ги нарисувам хубаво. Освен това съм взел да свиря, да пея. И други работи имам. Може погрешка да имаш, не съм аз онзи, когото ти хвалиш, той е някой друг. Погрешка може да е. Не съм аз с такива имена“. (12/стр. 388)

…Дяволът няма никаква власт над вас. Той е хитър, голям дипломат;– като дойде при мене, той започва да ме хвали, казва: „Много добре проповядваш, всички са доволни от тебе“. „Само един не е доволен, това си ти…“ Продължаваме разговора, дяволът казва: „Като те гледам, намирам, че не си като другите хора. Каква походка имаш! Нещо особено има в нея“. „Ако е за походка, твоята е още по-хубава. Величествена е твоята походка;– царско, владетелско нещо има в нея. Като погледнеш нагоре, минаваш за светия. В това отношение аз съм доста прост, не мога да те достигна.“ Така се разговаряме с дявола и се разделяме приятелски. (11/стр. 320, 321)

…Аз съм от тия хора, които от всичко се ползват;– зло, дявол, всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи!“. И питам дявола какво ще спечели, като се занимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен. Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност;– като как ходи между католици, православни, протестанти; после разправя ми как прави войните, как изкушава жените и мъжете и прочее, и прочее. И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво“ и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате“. (52/стр. 386)

Като не разбират Разумните закони на живота, при всички свои неуспехи хората се нахвърлят с обидни думи върху дявола, него държат отговорен за всичко. Благородство се иска от човека. Видите ли дявола, кажете му: „Ти си отличен работник. Както разбираш, така постъпваш“. (69/стр. 92)

Не ви съветвам да се борите с дявола… Никога не спори с дявола. Като го видиш, кажи му: „И аз желая да бъда трудолюбив като тебе. Ти си свършил много неща, направил си много открития“. (11/стр. 57)

При срещата с адепта пред дървото на доброто и злото

Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори: вие ще го изслушате, без да се противите. Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото? На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв. Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята. Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път. Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това. Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос. Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля. Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет. Сега довиждане!“. Всичко това ще му докажа научно, без да го обидя в нещо. (70/стр. 24)

При среща с братя от Черното братство

Сега вие трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от Черното братство, които са готови да се борят с нас… Не мислете, че можете тъй лесно да се борите и да се разминете с тях. Те са от Черното братство, но са много умни;– в тях има знания и могат да ви измамят, да ви спънат във вашия път. Туй сега не ви казвам, за да се плашите и да мислите, че когото срещнете и когото видите, е от Черното братство. Бъдете спокойни;– няма защо да се плашите, те не са страшилища. Те са хора, поставени в тяхната еволюция, и изпълняват мисията си, но ние трябва да знаем тяхното предназначение и нашата задача. Всеки да стои на мястото си и като срещнем такъв брат, да му кажем: „Твоето движение е едно, нашето движение е друго; посоката, в която ние отиваме, е права и посоката, в която вие отивате, е също права“.

Можеш ли да се поставиш пред един такъв брат така, той ще те приеме, ще отстъпи и ще каже: „В твоя ум има една философия“. Но речеш ли да го обърнеш към Господа, ти се поставяш на погрешна посока. Всяка душа трябва сама да се обърне към Господа, към Божественото Слънце… (59/стр. 398, 399)

3. Нов окултен Подход към лошото в себе си

При омразата в себе си

Казвам: идете при Бога и любете [с Бога и с Любовта се занимавайте] без страх от омразата и завистта. Ако омразата те посети, кажи ѝ: „Сестро, аз те обичам, прощавам ти за всички твои прояви;– такова е твоето естество“. Кажете това от сърце, а не само на думи.

(34/стр. 19)

Искам да бъдете бодри и весели. Песимизмът, който досега е царял, ние ще го пенсионираме, защото този песимизъм беше у нас на гости. Отчаянието;– и него ще пенсионираме; скръбта и омразата;– и тях ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет и ще им кажем: „Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради** нас…“. И тогава в лицето на една скръб и омраза вие ще видите лицето на една ваша сестра. Тъй ще гледате на нещата само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца! (53/стр. 28)

И тъй, който иска да се подмлади, той трябва да обича. Той трябва да обича всички свои противоречия, за да ги привлече при нозете на Любовта. Дойдат ли при Любовта, те веднага ще отстъпят. При Любовта и омразата, и лъжата, и безверието;– всички се помиряват. Там и ангелите, и дяволите живеят заедно. (24/стр. 321)

При греха в себе си

Грешен си. Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията Благост. Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, а не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш… Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм“. Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е“. Светия съм. „Много хубаво, че съм светия, намясто е.“ Невежа съм. „Много хубаво, че съм невежа, намясто е.“ Малък съм. „Много хубаво, че съм малък, намясто е.“ Пари нямам;– намясто е. Богатство нямам;– намясто е. (71/стр. 225)

Някъде из България един ходжа имал способността със свиренето си да събира гъсениците от дърветата. Един българин се оплакал на ходжата, че дърветата в градината му били нападнати от гъсеници. Ходжата обещал, че ще му помогне да ги събере на едно място. И наистина един ден той отишъл в градината на този българин и започнал да свири. В скоро време гъсениците от дърветата започнали да лазят надолу и се събрали на едно място. Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но ходжата го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде далече от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече“… Следователно, както българинът искал да постъпи с гъсениците, по същия начин и съвременните хора искат да унищожат злото, греха в себе си. Не, човек трябва да посвири на злото, на греха, както ходжата свири на гъсениците, и да му каже: „Това място не е за тебе. То е за Бога“. (70/стр. 296, 297)

При всичко отрицателно
в себе си

Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; от сега нататък те ще станат слуги, а доволството и благодарността;– господари. Това не значи, че трябва да хванете неблагодарността и да я разтърсите… Напротив, ще благодарите на неблагодарността, че ви е дала ценни уроци в живота, и ще постъпите с нея по закона на благодарността. Как трябва да се постъпва? Много примери има за това… Разправят за един фокусник следния пример. Той вземал дванадесет ножа и един след друг ги забивал на една дъска на разстояние от пет-шест метра. Пред дъската стояла жена с разперени настрани ръце. Фокусникът отправял първия нож към дясното ѝ ухо, втория;– към лявото, третия;– над главата, четвъртия;– до врата от едната и от другата страна, петия и шестия;– от двете страни на краката и т.н. Така забивал той дванадесет ножа, но толкова сполучливо, че нито един от тях не докосвал живото тяло… Не можете ли и вие да направите така с неблагодарността? Поставете я на една дъска и забивайте от всичките ѝ страни ножове, без да я докоснете, без да я нараните. Това е изкуство;– да ликвидираш с нещо, без да го огорчиш, обидиш или нараниш. (15/стр. 373)

В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се скриват вътре в човека и той трябва внимателно да ги различава… Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън. Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън. (7/стр. 273)

Ученикът на Любовта постъпва според законите на Великата Божия Любов. Ето защо, ако дойдат при вас тщеславието, лицемерието, любопитството и своенравието, ще им кажете: „Аз съм ученик на Любовта“. Колкото пъти и да ви посещават, не спорете с тях, нито се карайте, но тихо и смирено кажете: „Аз съм ученик на Любовта“. Като чуят това и видят постъпките ви, най-после те ще отстъпят и ще кажат: „И ние сме ученици на Любовта“. Победата ще бъде ваша, т.е. на Любовта. Отрицателните качества в човека са живи сили на Природата, с които той е бил свързан в миналото, но и до днес още не може да се освободи от тях. Единствената сила, чрез която може да се справи с тях, е Любовта. Тя е мощна сила в живота, която използва отрицателните сили на Природата за свои оръдия и ги превръща в положителни.

(69/стр. 100, 101)

…Всеки сам може да се справи с недостатъците си. Как? Като се влюби в тях. Щом се влюби, той ще ги прояви, ще си причини някаква вреда, която ще го застави да ги изправи. Всеки недостатък крие зад себе си някаква добродетел.

(69/стр. 200)

Двама души в тебе са заедно;– единият е по плът роден, а другият е по дух роден… Онзи „Иван“, човека на плътта, никога не го правете господар, слуга го направете…

Един баща ми разправяше, че като качил детето си на коня, отпуснал гема, конят хукнал да бяга, детето се хванало за гривата му. Детето плаче и конят бяга. „Иван“ е лудият кон… Онова дете било умно. Като се държало с едната ръка за гривата на коня, дошло му на ум с другата ръка да започне да го глади. И конят се спира. Идва бащата и снема детето си от коня. Казвам: „Иван“ ще го погладите. Като се намерите на гърба му, ще го погладите и той ще спре. (45/стр. 488, 489)

…Във всеки гняв ще изгубиш нещо, което Бог ти е дал. …Този гняв ще го посрещнеш с благост, ще го погледаш, ще го укротиш и той няма да се разгневи. Защото гневът трябва да не се гневи.

(71/стр. 45)

При своите погрешки

Казано е за Христос, че понесе греховете на човечеството. Той ги носеше с радост, доволен беше, че помагаше на хората. Ако Христос носеше чуждите грехове и беше доволен, защо вие да не сте доволни за вашите грешки? Носете грешките си с радост, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите. (15/стр. 185)

Питам в какво седи господарството. Господар е всеки човек. Аз го наричам господар, когато той може да се зарадва на една своя добродетел и я прегърне, и я целуне. На една своя погрешка какво трябва да направи? Той трябва да ѝ благодари за голямата услуга, която му е направила. На погрешката си той трябва да благодари, понеже тя му е донесла известно знание. Та вие не се плашете от погрешките, които правите…, понеже Разумното в света е предвидило, че тези неща ще стават. (30/стр. 148, 149)

Всяко едно отклонение, което човек прави, да не считаме, че е лошо. Не считайте, че е направена една погрешка. Паднали [сте] някъде, радвайте се. Окаляли сте се някъде, радвайте се… Щом сте се окаляли, ще се очистите. Считайте, че тази кал се е докоснала до вас, казва: „Моля, моля, много те обичам“. Остави тази кал, тя те е обикнала. Вечерта, като изсъхне, с четката малко политически кажи ѝ: „Навън сега. Без позволение си се качила“. (5/стр. 204)

Погрешките считам като посетители. Като направя погрешка, с нея трябва да се обходя по човешки. Не искам да я изхуквам***, учтив съм с погрешките. Любезно ѝ говоря. (5/стр. 181)

Тия погрешки са живи същества. Една моя погрешка, като направя, то е една душа. Тя направила погрешката. Понеже е в моята държава, аз нося отговорността. Сега не мога да я изпъдя, учтив съм, казвам: няма нищо, аз ще поправя тази погрешка. Ще ѝ покажа пътя да излезе навън. Аз така гледам на погрешките. (5/стр. 181)

Някой дойде, иска да изпъдя една негова погрешка. Казва: „Да изпъдиш този дявол“. Аз не пъдя дяволите. Мене ми трябват дяволите. Като иска[м] да ора някоя нива, впрягам ги и ора нивата. По любов ги впрягам да орат нивата. Като дойде вечерта, пак се отнасям учтиво.

(5/стр. 181)

Разправяше ми пак един българин от доста благородно семейство. Казва: „Като бях малък, бях направил една доста голяма пакост, пък баща ми беше много строг. Всякога не бие, веднъж бие, но като бие, много бие. Бях направил една погрешка, че трябваше да ме бие. Измислих, че съм болен… Майка ми ме зави под юргана. Иде баща ми и пита: „Тук ли е Атанас?“. „Болен е“;– казва майка ми. Баща ми откри юргана, че ме гледа, гледа, поусмихна се малко и нищо не ми каза. Като се поусмихна, тури юргана отгоре ми.

Аз казвам: направиш една погрешка, усмихни се малко, тури юргана и поправи погрешката. (3/стр. 220)

При лоши мисли и желания

Всичката философия в Окултната наука седи в това, че когато искаш да премахнеш една негативна мисъл, ще я усилиш повече. (7/стр. 319)

Оплакваш се от някоя мисъл, че мисълта е лоша. Тази мисъл трябва да знаете как да я приемете. (13/стр. 145)

Казва някой: „Изпъди тази мисъл от себе си“. Ти знаеш ли как да изпъдиш една мисъл? Знаеш ли как се изпъждат мислите? Знаете ли как са изпъждали турските дерибеевци****? Като дойдат няколко души при вас, как ще ги изпъдите? …Като дойдат тези турци при един българин, българинът им направи баница, вземе една кокошка или агънце и направи чорба, после извади ракийца и този турчин, като седи един ден, каже: „Чорбаджи, много съм благодарен на тебе“;– и си отива.

Та вие имате едно ваше желание или мисъл, но тя е много силна, как ще я изпъдите? Вие мислите, че лесно ще я изпъдите. Дерибей е тя, сила има в себе си. Ти ще постъпиш според естеството ѝ, ще я нагостиш и ще кажеш: „Пак заповядайте“. Няма да ѝ кажеш: „Да си идеш вече“, но ще кажеш: „Пак заповядайте, много сме благодарни, че Вие ни посетихте. Във вашето присъствие се усещам отлично. И пак, като се смислите [сетите] за мен, заповядайте“. Тогава тя си заминава и е доволна от вас. (20/стр. 465)

В Писанието даже е казано да любите враговете си. Лошите мисли и желания са врагове на човека, които трябва да обичате, за да се освободите от тях.

(55/стр. 469)

При неразположение

Дойде ти някое неприязнено чувство;– покани го, поразговори се с него, не си изменяй лицето. (4/стр. 133)

Казваш, че си неразположен. Радвай се;– неразположението е предметно учение, то се дава за нещо. (11/стр. 298)

Станеш сутрин, но скръбен си;– радвай се; забелязваш в себе си, че умът ти се взема;– радвай се; речеш да ходиш, но усещаш краката си слаби, не те държат;– радвай се. Искаш да си купиш нещо, но пипаш джоба си, пет пари нямаш;– пак се радвай. Радвай се на всички състояния, през които минаваш. Опитвай ги, поучавай се от тях. Те са в реда на нещата. Така постъпва Разумният човек. Той разбира своите състояния и правилно ги тълкува. (6/стр. 298)

4. Божественолюбящ Подход към хората

Ако имаш лош мъж, лоша жена или лош възлюбен

Съвременните хора говорят за любов, търсят я, плачат за нея, разискват върху нея, но все още не са дошли до Истинската Любов. Днес всички хора са поставени на изпит те сами да видят докъде са стигнали в Любовта. За пример добра жена се оженва за лош, неразбран мъж, за да види доколко тя е готова да изяви Божията Любов. Ако има тази Любов в себе си, тя ще бъде готова и като я тормози мъжът ѝ, да му покаже, че Бог живее в нея. Рече ли да бяга от мъжа си, тя не е проявила правилно Божията Любов. В лицето на лошия мъж жената трябва да вижда един от любимите синове на Бога, тя трябва да го обича заради Господа. Същото се отнася и до мъжа. В лицето на своята лоша и упорита жена мъжът трябва да вижда Бога и да я обича заради Него. Този е последният изпит, на който се поставя всеки човек, бил той мъж или жена. (18/стр. 156)

Питам колко от съвременните хора могат да издържат на този изпит. Досега аз съм срещнал само един такъв човек, и то българин. Жена му го бие, хока, а той се моли за нея Бог да я благослови. Както и да се отнася с него, той счита себе си виновен за всичко. Той казва: „Жена ми е добра, но аз съм лош човек. Ако бях добър, нямаше да я предизвиквам да ме бие“. Като гледа как издържа на всичко, най-после жена му се трогва от него, започва да го жали и да му се извинява, че е постъпила зле с него. И в края на краищата той побеждава. С търпението си, с Любовта си той понася всичко геройски. Този е единственият българин, който е разрешил добре изпита си. (18/стр. 156)

Не е лесно човек да издържи на такива ругания, без да се вкисне вътрешно, без да изгуби своето достойнство, и отгоре на това и да благодари за всичко. Той казва: „Ако бях умен човек, жена ми нямаше да ме бие“. Това значи търпение, съзнание и убеждение. Този човек има убеждение и затова издържа на всички изпитания. Като издържи изпита си, Невидимият свят го признава за герой и го възнаграждава. (18/стр. 156, 157)

Някой се моли, моли… Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ. Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци! Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много Ти благодаря за всичко, което ми даде“. (39/стр. 559)

Някоя жена се оплаква от мъжа си: „Не го обичам, той ме направи така нещастна!“… Когато искате да влезете в Царството Божие, не трябва да роптаете, а да благодарите Богу, че ви е дал такъв лош мъж. Щом роптаеш против мъжа си, Господ има право да ти каже: „Аз не ти го дадох насила, ти си го избра. Искаш да го направя него по-добър, без ти да си станала добра“. (67/стр. 16)

Да кажем, че ти си жена. Мъжът ти не те приема добре, нагрубява те. Че това е едно добро положение. Ами че как! Той ти казва: „Ти целия ден ходиш, където трябва и не трябва, обикаляш тук-там. Защо не се връщаш у дома си? Защо хойкаш толкова?“. Ти ще му кажеш: „Как смееш да ми казваш така?“. Ами че нека си казва, каквото иска! Ти се спри и си кажи: „Чакай да видя какво иска да ми каже Господ днес чрез устата на моя възлюбен“. (60/стр. 441)

Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница?“ „За сладките ти думи.“ А сега какво става;– мъжът каже няколко обидни думи на жена си и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вън и казва: „Представете си, моят мъж ме нахока хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок!“. Не, наточи му една първокачествена баница.

(39/стр. 314)

Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която, щом дойде нейният възлюбен и я нахока, става на другия ден рано, наточва му една баница и го гощава. Той, след като се наяде, започва да се извинява: „Извини ме, бях малко неразположен духом“. Тя ще му угоди така: „Баница му направих“. Казвам: „Ти постъпваш съобразно Христовото Учение“. (39/стр. 314)

Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи; жената нека направи една баница, да сложи повече масълце, да наточи малко винце. Така, а не само със сладки думи, трябва да постъпваме действително в живота си. Това говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. (39/стр. 314)

Та казвам: Любовта на Земята е единственото красиво чувство, което някога може да имаме… Най-красивото чувство, най-красивата мисъл и най-красивата постъпка е Любовта… Ти, като имаш това чувство, каквото искаш, ще го имаш. Вие казвате: „Да ги имаме тия работи“. Най-първо ще ти дадат един урок. Ще те оженят за един лош мъж, който три пъти ще те бие на ден, и ти да му благодариш и да му целуваш ръката. После ще родиш две деца и те ще те бият по три пъти на ден, и ти да благодариш на Господа, че ти дал такова благословение. Не е лесна работа. Ред сълзи ще капят. Искаш да намериш Пътя на Любовта. (3/стр. 205)

Да търпиш – това е Велико изкуство. След като те бие мъжът ти, да кажеш: „Много ти благодаря, имаш право да ме биеш колкото искаш“. Да му благодариш и да му целунеш ръцете;– според мен това е Велико геройство, ето жена герой. Така може да постъпи само една Велика жена, една Велика душа, в която Бог живее. Ако днес мъжът вдигне ръка върху жената, тя казва: „Как, той да ме бие и аз да му търпя! Не, никога няма да му простя“. Питам какво ни е дала старата култура. Хиляди нещастия. Кой няма опитност от тази култура?

(38/стр. 302)

Новите хора в Новите времена по какво ще се отличават? Някоя жена се задомила за едно Божие благословение, за един мъж, от който плаче. Щом я бие, тя да пее. Той бие, тя пее; той бие, тя пее. След като я набие хубаво, да хване да го целуне, да каже: „Колко са благословени ръцете ти, като тебе никога не съм срещала такова същество“. Кой от вас е постъпвал така? Правил ли е някой така от вас? Сега се обръщам към жените, понеже [ги] считам първите герои в света. (13/стр. 133)

Ще кажете, че много мъже бият жените си, че и до днес още те практикуват това изкуство. …Жената ще се застъпи за себе си не чрез насилие или грубост, но със силата на своите чисти мисли, чувства и постъпки. Ако тя е духовно силна, нека мъжът се опита да ѝ удари една плесница. Той може да удари и една, и две плесници, но скъпо ще плати за това. Какво коства на жената, когато мъжът ѝ удари една плесница, да обърне тя и другата си страна към него и да каже да ѝ удари още една плесница? Мислите ли, че при това положение той би се осмелил втори път да вдигне ръка против нея? Коя жена може да постъпи така? Само разумната и любеща.

(17/стр. 157, 158)

…От хиляди години насам, пък и сега, мъжете са печени от жените си. Дерзайте, мъже, слугувайте на жените си от Любов и по хиляди начини! Същото казвам и на жените, които мъжете им ги пекат: дерзайте, слугувайте на мъжете си, както трябва. Ако мъжете и жените биха приели моето Учение, както казвам, мислите ли, че не би станал един преврат? Веднага ще стане този преврат. Мъжете и жените са единствените големи фактори в обществения строй. Без тях нищо не може да се направи. Мъжете и жените ще оправят света. (1/стр. 86)

…Който иска да се жени, свободен е, но трябва да носи всичко с благодарност. Когато мъжът дойде неразположен, кисел, жената трябва да благодари на Бога за това положение. Така ли правят днешните жени? И жената, и мъжът в изпълнението на своята служба трябва да бъдат честни, добри, умни и справедливи. Постъпват ли по този начин помежду си, ще дойде ден, когато Бог ще ги освободи от това положение, и те ще се намерят в по-висока фаза… (6/стр. 512)

…Имате мъж, той обикаля някоя жена, по-умна от тебе. Тя знае да свири, а ти не можеш да свириш и този мъж казва на тази жена: „Ти издигна жените в моите очи“. Ти благодари на Бога, че този мъж е с тази жена; ти я считаш за лоша, но той, ако вие му пречите, ще иде при друга, трета, четвърта. Кажете: „Благодаря на Бога, че тази моя сестра ще го упъти“. …Имай вяра и в твоята сестра, и в твоя мъж;– това е то характер; вложи добрите си мисли, тогава и тя, и той ще се издигнат. (37/стр. 470)

В сегашния живот например онзи мъж, който намрази жена си, защо я намразва? Защото обича друга. Той не може едновременно да обича силно и двете. Той като не познава закона, жената трябва да го познава: тя трябва да обича онази, която мъжът ѝ обича;– нищо повече. Тази е Тайната на живота. Казвате: „Ама как така? Аз ще го науча, как той смее!“. За нейно благо трябва да я обича, да влезе живот в нея, иначе нищо няма да добие. (2/стр. 306)

Ако мъжът на някоя жена обикне друга, жена му трябва да покани съседките си на угощение и да каже: „Радвам се, че мъжът ми обикна друга жена“. Ако обикне трета някоя, да даде второ угощение. Нека се радва, че сърцето на мъжа ѝ се разширява… Ще кажете, че ако се постъпва по този начин, светът ще се развали. Какво е станало със света досега, в чистота ли живеят сегашните мъже и жени? (15/стр. 32, 33)

Как сегашните хора търсят Любовта? Жената казва: „Моят мъж не ме обича вече, трябва да си е намерил друга жена“ и щом се усъмни в него, изпраща свои приятелки като детективи, за да го следят. Според мен тя гони Михаля. Да допуснем, че няколко години тя го следи и най-накрая го хваща, че ходи с чужди жени;– какво печели от това? „Ще му кажа да знае, че разбирам какво прави.“ Какво печелиш от това;– утре този Михал ще умре, но и ти ще умреш. Какво спечели;– тревогите на десетте години. Остави Михал да си върви по своя път. Ако не те обича, кажи му: „Аз ще си намеря един Възлюбен, Който никога няма да ми измени“. „Възлюбен ли?“ „Да, аз Го намерих, ти не ми трябваш повече, ще живея щастливо и спокойно.“ Сега той ще търси детективи, докато разбере, че тя се е влюбила в Господа. (38/стр. 158)

Преди години идва при мене един млад момък [и] ми казва, че имал големи страдания, големи нещастия го сполетели… „Влюбих се.“ „Че какво лошо има в това?“ „Остави се, сърцето ми изгоря. Откак съм се влюбил, бял ден нямам, не мога да спя, мира не мога да си намеря. Виж на какво съм замязал, цял светия съм станал, очите ми са хлътнали. И мене замота, и другите замота, че не зная какво да правя.“ … „Ами ти не можеш ли да си помогнеш някак? Не можеш ли да я оставиш свободна?“ „Какво да правя, моят живот е в нейните ръце.“ „Щом твоят живот е в нейните ръце, тогава тя ще ти бъде професорка, а ти, нейният ученик, ще я слушаш, ще правиш каквото тя ти каже. Понеже животът и на другите е в нейните ръце, тя ще ви бъде професорка, вие ще ѝ бъдете ученици. Ще се примирите и като ученици ще оставите тя да ви възпитава. След десет години работите ви ще се уредят. Ако не се уредят, елате при мене, аз ще ви ги уредя.“ (1/стр. 342, 343)

В древността един от гръцките граждани, Сократ, който впоследствие се е проявил като виден философ, …е бил човек с оригинален ум. От ваше гледище той минава за ексцентричен човек. Например, когато разглеждал въпроса за брака и решавал да се жени или не, той не го разбирал тъй, както съвременните хора: да се оженят така, че да бъдат щастливи. Той си казвал: „Аз ще се оженя за най-лошата жена и ако мога да издържа нейното поведение, ще разбера, че в мен има положителна философия за живота, и ще мога да стана гениален човек“. И действително неговото спокойствие е образцово. (70/стр. 48)

Сократ… доказал, че човек може да бъде благодарен и от лошата жена, затова се оженил за Ксантипа, известна по своя лош характер. Както и да постъпвала с него, той всякога благодарял. Тя го хващала за косата, разтърсвала главата му, но той спокойно отговарял: „Благодаря, че разтърсваш главата ми, за да мисля по-добре“. Като го по[с]тупвала по гърба, той казвал: „Благодаря ти, че изтърсваш праха от дрехите ми“. Чрез Ксантипа той си изработил една велика философия за живота и си казал: „Благодарение на Ксантипа аз станах философ“. (15/стр. 377)

Много възлюбени мязат на Сократовата жена. Веднъж дошли гости на Сократа и той започнал да говори с тях, като им казал: „Приятели, за да изуча тази философия, аз трябваше да намеря тази професорка;– своята жена. Трябва да знаете, че след тази красноречива реч ще вали в дома ми дъжд, но ако това се случи в моето присъствие, това ни най-малко да не ви смущава“. В този момент жена му влиза в стаята с един леген вода и залива и Сократа, и неговите приятели. Той казал: „Това е моята възлюбена, която знае да полива цветя“. (20/стр. 332)

Ако имаш враг

Вземете предвид как се образуват бисерите: казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата почва да изпуска от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои; извайва го като скулптор;– не само че го направя гладко, но същевременно и ценен бисер. …Понеже то има известна грапавина, почва да безпокои мидата и я накарва да мисли: да го изхвърли;– не може, да го изрита;– крака няма, да му каже: „Излез вън“;– език няма. Дохожда ѝ на ум да го направи ценно: „Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценно“. Ето Учението на Христа, Който казва: „Възлюбете враговете си“. (33/стр. 337)

Мисълта превръща нещата. Тя има Магическа сила… Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката. Като подадеш ръката, той, неприятелят, ще изчезне. Например двама противници не искат да се гледат. Дай си ръката. Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне. Като дойде Божественото, другото ще изчезне… (47/стр. 309)

Питам, ако Христос дойде в сегашните времена, какво ще проповядва. Той ще каже: „Ако срещнеш противника си, не му давай една плесница, но го целуни веднъж, дваж, а на онзи, който проповядва: „Око за око и зъб за зъб“, дай две целувки“. (28/стр. 108)

Мойсей казал например: „Око за око и зъб за зъб“. Обаче Христос е казал: „Ако те ударят по едната страна, дай и другата“. Как ще примирите тези противоречия? При това Христос е казал: „Ако ти вземат връхната дреха, дай и долната“. На друго място е казал: „Не си отмъщавайте на враговете, но любете враговете си“… Кой от двамата е прав? …Мойсей е говорил на евреите според тогавашното еврейско схващане. Той говорил на децата;– нищо повече. Христос пък говореше на по-възрастните… (1/стр. 331, 332)

Христос казва: „Който има две ризи, да даде едната“… Ако е противник, дай му едната си риза, ако е от лукавия;– дай и двете, та да си върви! (59/стр. 454, 455)

…Христос проповядваше: „Любете враговете“… Този човек ти прави пакост, ти да го обичаш! Да го обичаш, понеже в този човек има едно Божествено начало. Ако ти се отнасяш към Божественото начало, както трябва, Бог като се събуди в него, Той ще ти плати десетократно за онази услуга, която си направил. Ти, като любиш лошия човек, няма да го любиш за неговата лошавина, но заради Онзи, Който живее в него. (1/стр. 685)

Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си! Защото Бог се проявява и във врага. Това значи „обичай врага си“… Тогава има смисъл. „Ама аз не мога да се примиря.“ Примири се с Господа, Който е у него, а него остави настрана.

(47/стр. 310)

Мен куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме [за]стреля;– два пъти стреля върху мен, но куршумът не хвана. Питам го: „Какво искаш, приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам, ще дойда да работя на нивата ти заедно с теб. Обаче да стреляш, не се позволява, на крив път си“. (37/стр. 129)

Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло; да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това. Това подразбира Христос под думите „Служене на Бога“. (61/стр. 90)

Представете си, че вие се срещате с човек, който ви мрази. Тази омраза има произход от далечното минало. От хиляди години насам този човек ви мрази и търси някакъв начин да ви отмъсти. Тази омраза се дължи на това, че някога в миналото си може би сте го убили, и той сега иска да ви отмъсти. Обаче така се нарежда, че той не може да ви срещне на Земята: когато вие сте на Земята, той е в другия свят; после той слиза на Земята, вие сте в Невидимия свят. И така с хиляди години той ви търси, докато най-после ви намира на Земята, хваща ви за яката и казва: „Сега вече мога да си отмъстя!“. Той изважда ножа си и иска да ви убие. Вие веднага трябва да се смирите, да съзнаете погрешката си и да кажете: „Добре, ти разполагаш с моя живот. Ето, аз съм готов цял живот да ти слугувам, а ти да ми станеш господар“. Кажете ли му така, той веднага скрива ножа в ножницата си, а вие туряте престилката, ставате негов слуга за цял живот. Като послугувате на новия си господар няколко години добросъвестно, честно, той започва да ви обиква, става доволен от вас и ви предлага да станете негов съдружник. През времето, докато сте съдружник с него, той дели богатството си с вас наполовина и след време се разделяте братски, приятелски.

(6/стр. 461)

Ако ти не обичаш или не харесваш някого

…Когато обичаш един човек, може да му кажеш много работи, но когато не го обичаш, затвори устата си и нищо не казвай. Когато не обичаш някого, похвали го. Ако кажат: „Много зле мислят заради***** [него]“, кажи: „Много добър човек е. Аз го познавам, много добър човек е“. Похвали го. Големите дипломати правят така. Представете си, че вие сте затворен; ти вземеш стражаря да го ругаеш, казваш: „Много лош човек“. Кое е по-хубаво;– да дойдеш чрез закона на Любовта или да идеш чрез закона на противоречието? …Една млада мома;– хващат я, доведат я при един стражар. Тя го хване за ръката, постисне го, усмихне се. Като стисне ръката, поусмихне се;– все се смекчава законът… Най-после той се застъпи за нея, връща се при началника, казва: „Погрешно сме я хванали, тя е много добра“. „Тъй ли;– казва началникът.;– Пуснете я тогава.“ (71/стр. 221)

Срещнете ли някой човек, когото не обичате, вие непременно трябва да намерите една добра, специална черта в характера му, която никой друг няма, и за тази черта именно да го обикнете. Намерите ли тази черта в него, вие ще се свържете с душата му. Свържете ли се по този начин, вие ще можете да си помагате. (6/стр. 498)

Този, вътрешният човек, сега той ти е господар. Казва: „Я се скарай!“;– и ти се скараш. „Я го намрази!“;– намразиш го. „Кажи нещо лошо!“;– и ти кажеш…

Идва един и ми разправя: минава един български офицер и той [вътрешният човек] казва: „Я иди го накастри, той не трябва да минава оттам!“. Той отива, казва му и офицерът му ушива две плесници, поваля го на земята. Защо той ще иде да се разправя с този офицер? …Аз, ако съм на [неговото] място, на този офицер ето какво ще му кажа: „Всяка сутрин минавайте [от]тук, трябва да Ви е приятен много този път. Хубаво е това място“. Ако този човек е избрал този път, не му реагирайте на пътя.

(31/стр. 371)

Ти не харесваш една сестра;– ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще ѝ кажеш: „Много те обичам“. (8/стр. 317)

Например срещнеш някого, когото не искаш да поздравиш, и се криеш от него да не те види или навеждаш главата си надолу да не те забележи. Не е важно какво прави той, важно е какво ти трябва да направиш. Иди пред прозореца на неговата стая и му изпей една хубава песен. Той ще те изслуша внимателно и ще ти благодари в себе си. Така той ще изправи погрешката си, ще измени поведението си към тебе. Много начини има, чрез които човек може да прокара доброто, което носи в себе си. (27/стр. 31)

Като искаш да накажеш някого, да идеш да го нахукаш******, ще вземеш една кошница с най-хубавите плодове, ще ги занесеш и ще кажеш: „Братко, имам желание да те нахукам. Изяж тия плодове, че да ми дадеш мнението си“. Тъй ще бъде бъдещото хукане. Или искаш да го нахукаш, ще му занесеш хубави дрехи и ще кажеш: „Облечи тия дрехи и ми кажи мнението си“. За бъдеще, когато искаш да набиеш някого, ще му купиш обуща, ще му купиш шапка, ще му купиш апартамент, ще му купиш автомобил, ще му дадеш градина. Че кой от вас не би желал така да ви набият? (3/стр. 14)

Ти се разсърдиш. (Учителя пее: „Иде ми да го набия. Иде ми да го набия. Да го набия! Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя? Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия. Ще му кажа: „Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще вляза. Ела, братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем!“.) Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята… Като влезе, мъжът ще пее: „Иде ми, жено, да те набия“. (Учителя пее.) А пък тя да му отговори (Учителя пее): „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“. Една опера. А пък детето да каже: „Колко си ти, майко, красива! Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорите!“. (48/стр. 189)

Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, микроскопично добро; при това опитайте се да направите едно малко добро първо към ония, които не обичате. Лесно се прави добро на тия, които обичате. Ще изчистиш обувките на тоя, когото не обичаш;– това ще произведе преврат в него. (37/стр. 283)

Значи, на този, на когото искам да направя зло, ще му направя едно добро, ще му напиша едно хубаво писъмце и ще го зарадвам. Тъй ще бъде! Ще водиш един разговор със себе си и като те видят от Небето, че постъпваш тъй, ще хроникират това в Бялото Братство.

(41/лек. 32: стр. 14, 15)

Дойде при мене една ученичка и ми казва: „Учителю, аз искам да си отмъстя по правилата на Новото Учение;– според Закона на Любовта. Постарому зная как да си отмъстя. Толкова време мислих какъв метод да избера по Новото Учение, та като си отмъстя някому, завинаги да ме помни“. Сега и аз от вас искам да си отмъстявате като тази ученичка;– по Новия метод, та да ви помнят. (40/лек. 35: стр. 29)

Ако някой се държи рязко с тебе

Приемайте нещата, както идат. Ако някой ви приеме студено, като си излезете оттам, помолете се за този човек и той ще си каже: „Господи, аз приех този човек малко студено, другояче не можах. Като сменя състоянието си, ще изправя погрешката“. (11/стр. 197, 198)

Някой се обръща към мене и казва: „Добър ден“, но има нещо рязко в думите му. Някой така те поздравява, че ти е приятно, а друг като те поздрави, не ти е приятно… Ако някой ви каже грубо „добър ден“, вие веднага коригирайте, кажете „добър ден“ меко, музикално.

(12/стр. 439)

…Ако някой човек направи някоя грешка, трябва да му я кажеш насаме, за да не уронваш неговия престиж… Ако той не е чист, аз трябва да му кажа [меко]: „Тази душа, която Бог ти е дал, не трябва да я каляш. Ако я каляш, ще дойдат големи страдания. Ще ме извиниш за всичко това, но ти имаш душа и мене ми е скръбно за нея“. Друг може да ти каже същото нещо, но малко грубичко, с остър език. Един разбира от мекия метод, друг;– от острия. За единия ще кажат: „Колко мекичко говори!“, за другия: „Какъв е грубиянин!“. Не, и на единия, и на другия ще благодариш. На този, който говори мекичко, ще кажеш: „Благодаря ти за любезния начин, по който ми каза Истината“. На другия ще кажеш: „Братко, аз много ти благодаря, че беше толкова доблестен да ми дадеш един добър пример. Бъди уверен, че аз ще съхраня в душата си за тебе едно отлично чувство. Ти ми каза Истината така рязко, прямо“. И единият, и другият ви дават един добър урок. Няма да бъдете недоволни нито от единия, нито от другия. От човека на Божествената наука се изисква голямо търпение, голямо умение. (60/стр. 418, 419)

Ако някой те предизвика

Гледайте да бъдете внимателни, да отстъпвате, навсякъде да отстъпвате. Ще бъдете като онзи българин, който, като отишъл веднъж на баня, седнал и се тупа по ръката, и казва: „Никой не ме е докосвал, пръчка не е падала на ръката ми, [никой не ме е бил]“. Идва един турски бей и като го чува, казва му: „Гяур, махай се оттук!“. Той веднага става: „Буйрум, ефенди!“. Отива на друга курна. Турчинът и оттам го изпъжда, онзи отива на друга. Така обикалят цялата баня и българинът все отстъпва. Накрая беят му казва: „Никой не те е бил досега и с този ум никой няма да те бие“. Ти казваш: „И аз ще обикалям банята, ако на мен тъй ми направят!“. Бъдете отстъпчиви! (8/стр. 251)

Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо?“. Ще ви приведа един пример, от който можете да извлечете поука как да постъпвате в такива случаи. Вървят по улицата двама души: единият;– беден, стар човек, прегърбен и с тояга в ръка; другият;– също така стар, прегърбен човек, но богат. Той върви с достойнство, с тежест като аристократ. Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взема камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобливо му казва: „Ела, синко, при мен. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мен, но сега разбрах, ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам четиридесет лева в джоба си;– вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взема камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мен да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил, богатият не разбрал и наказал детето. И детето от своя страна се намерило в противоречие;– то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи.

Казвате: „Глупава работа е тази. Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?“. Казвам: съвременните хора правят същите погрешки, каквито и детето прави. Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща; обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш.

(14/стр. 58)

Ако някой ти напакости

Ще възприемеш Любовта на Бога… Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и Любовта към ближния е цяла наука в Окултната Школа. (61/стр. 76)

Да ви кажа: днес да живеете по този, Новия начин. Като излизате оттук, на никой от вас да не дойде нито една лоша мисъл, да не се разсърди, да постъпва добре целия ден. Можете ли го направи? …Всички онези, които ще ми обещаят, аз ще изпратя да ги изпитат. Ще кажа: вземете по една губерка и като минеш ти, който искаш да изпълниш Божия Закон, всеки ще те бодне. Колкото души и да те намушкат с иглата, да кажеш: „Благодаря, много ми е приятно, че ме мушкате“. После, като те обиди някой, да кажеш: „Колко хубаво говориш! Такъв разговор не съм чувал, като мед ми пада на сърцето“. Вие сега мислите, че това е много… Туй е Реалното в живота. Докато човек не може да се самовлада, не може да изпълни Божия Закон. (10/стр. 7)

Един знаменит математик се занимавал цели 20 години върху един научен въпрос, като правил своите изчисления на отделни малки листчета. Той държал всякога вратата на стаята си заключена, за да не влезе някой да му направи някоя пакост. Един ден по невнимание той излязъл на разходка и оставил стаята си отворена. В това време слугинята влязла вътре, изчистила добре стаята, но като видяла на масата този куп от малки листчета, тя ги събрала всичките и ги хвърлила в огъня. Като се върнал професорът от разходка, слугинята го посрещнала доволна и му казала: „Господарю, аз изчистих стаята ти много добре“. „Ами какво направи [с] листчетата на масата?“ „Всички ги събрах и ги хвърлих в огъня.“ „Друг път да не правиш такава работа.“ Така отишъл напразно 20-годишен труд. Това значи търпение! Той може да удари няколко плесници на слугинята си, че да помни. Може би някой от вас да има такова търпение. (1/стр. 68, 69)

Аз веднъж тръгвам със стомничка да си донеса вода. Среща ме една сестра, казва: „Учителю, дай аз да ти услужа“. Като се връщам горе, не зная как станало, тя счупила устата на стомната. Тя има всичкото удоволствие да ми услужи, но какво се случило там, счупила устата на стомната. Аз съобразявам, казвам: „Тази стомна доста време ми е служила, сега иска да се пенсионира. Сега тя се много радва, че ти стана причина да се пенсионира“. Казвам: „Аз ще ти дам пари да купиш друга“… Аз можех да ѝ кажа: „Ти защо не си внимателна? Знаеш ли, че тази стомна ми беше ценна? Като не можеш да направиш една работа, защо се наемаш?“. Като кажа така, питам стомната ще бъде ли здрава… Казвам: „Хубаво стана, че счупи стомната“…

(3/стр. 181, 182)

В древността един от учениците на Мистицизма се разгневил на своя Учител и решил да му причини някаква пакост. Той надигнал един голям камък и го турил пред вратата на своя Учител да не може да излиза навън. Като видял камъка, Учителят се зарадвал и веднага го използвал за стъпало на къщата си. Колкото пъти поглеждал към това стъпало, всякога благодарил на онзи, който поставил пред вратата му този хубав мраморен камък.

Следователно всички криви мисли, чувства и постъпки на човека не са нищо друго освен мраморни камъни, които невежите поставят на пътя му като камъни на препъване. Обаче разумният може да превърне тези камъни в стъпала на къщата си. Те са въглища, които Невидимият свят превръща в скъпоценни камъни. (17/стр. 265)

Ако някой се отнася зле с тебе

Представете си, че някой от вас свърши университет и се назначи на работа при някой груб господар или началник, който по цели дни ви ругае, нагрубява, а вие трябва да търпите всичко, да не губите равновесие. Не е ли изпитание това? Воля се изисква от човека, за да издържи това изпитание. Представете си, че сте беден студент и сте принуден да си изкарвате прехраната при някоя сърдита, лоша по характер богаташка или сте чиновник при много взискателен и педантичен началник. И тук ще имате изпитания, но ако владеете закона за трансформиране на енергиите, щом видите господарката или началника си сърдити, отдалеч още ще започнете да отправяте към тях добри мисли. Ще апелирате към тяхната доброта, към благородството на тяхната душа и ще видите, че те ще се изменят, ще бъдат добри и внимателни към вас. (54/стр. 257, 258)

На ученика от Източната Школа са създавали изкуствени изпитания и той ги е издържал, а сега на ученика не се създават [други] освен естествени изпитания и той на реда си трябва много добре да ги издържи.

Дойде някой и те нагруби;– бъди герой, приближи се до него и кажи му с Любов: „Пак ела в моя дом!“. (32/стр. 134)

В туй седи издигането на човека, в една постъпка! (47/стр. 173)

В тази Школа не бива да носите в себе си мисълта за недоволство. Когато някой ви направи някое зло и сте недоволни от него, благодарете на Бога, задето ви е удостоил с това благо: „Благодаря Ти, Господи, за това голямо благо, с което си ме удостоил!“. (64/стр. 69)

Някой се оплаква от брата си, че го измъчвал много. Има право да се оплаче, свободен е, но не е ли по-добре да каже: „Господи, имам един добър брат, много неща научих от него“. Да, наистина научил си много неща. В Божествения порядък е предвидено тъкмо този човек да ти е брат, за да те научи на нещо;– той е пратен на Земята да те учи. (11/стр. 79, 80)

Ако някой те обижда

Правете всеки ден опити, за да видите с каква сила и разумност разполагате. Като дойде някой при вас и ви каже, че сте лош човек, невежа, скъперник, не му се сърдете, нито се обиждайте. Изслушайте го спокойно и кажете: „Благодаря ти за сладките и красиви думи, които ми казваш. Не бях слушал досега такъв мек език. Като говориш тези думи, мед тече от устата ти“. Ще кажете, че това не е вярно. Верността на тия думи се крие в ефекта, който те произвеждат. Като говорите на този човек така, вие му давате от себе си сладкото, меда, а вземате от него горчивото. По този начин вие трансформирате отрицателните сили в положителни. Няма да мине много време и същият човек ще се смекчи, ще започне да говори сладко. Това значи да предизвикате от устата на човека да потече мед. Този е начинът, по който човек може да трансформира състоянията на хората. Речете ли да отговорите на човека с неговия език, това значи да си навлечете голяма пакост. (25/стр. 134)

Седи някой и ти бърбори. Ти казваш: „Не ме смущавай“. Пък някой път можеш да го удариш. А можеш… да го прегърнеш и да го целунеш, да му кажеш: „Много хубаво говориш, много красиво! Я ми кажи още веднъж това!“. Той ти е казал: „Страшен шмекер си ти!“. Ти го прегърнеш и го целунеш и му кажеш: „Я го кажи още веднъж“. Питам, като го целунеш 10 пъти, какво ще ти каже той? Ще се избърше може би от целувката. Тогава вземи го и го заведи на гостилницата, и му дай един хубав обяд. Кажи му: „Аз отдавна го знаех, че съм страшен шмекер, но искам да го повториш“.

(47/стр. 280, 281)

Сега, който може да го направи това, то е вече характер у него. Но колцина от вас могат да направят това? Мъчно се прави това нещо. Един, който ти каже: „Ти си шмекер“, ти да го целунеш 10 пъти. Мъчна работа е! Той трябва да е един Светия. (47/стр. 281)

Обиди ли ви някой, поканете го в дома си, за да се запознаете с него. После го нахранете, облечете го с нова дреха, дайте му пари и кажете: „Благодаря, че ме обиди, за да се запознаем, та да разбера, че си добър човек. Иди сега и бъди благословен!“.

Сега, като ме слушате, мнозина се запитват вярно ли е всичко това. Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница между болни хора, на които са счупени крак, ръка или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: „С патерици ли ходят тия хора?“. „Не, те не ходят с патерици като вас. Те ходят свободно без никаква чужда помощ.“ „Ами ръцете си движат ли свободно?“ „Да, свободно ги движат.“ …Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света. Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират. (25/стр. 46, 47)

Знаете ли, че всяка една обидна дума ако вие я разбирате, тя има голяма стойност? Има хора, има Адепти, които за една обидна дума биха платили десет милиона, но няма кой да им я каже. А пък на вас като ви я кажат, се обиждате. Събирайте ги в шишета… Забележи каква е думата, забележи я да знаеш… Това е една рядкост, пазете я;– една голяма скъпоценност. Кажете: „Придобих едно богатство, десет милиона лева“. Една обидна дума струва десет милиона лева.

(20/стр. 70)

…Вие, религиозните хора, като ви кажат обидна дума, да се радвате, че сте придобили едно богатство, да я турите в шише. Туй разбирам религиозен човек. Като кажат една обидна дума, да усещаш, че си придобил богатство. Туй значи да разбираш основните закони, които действат в Природата. (20/стр. 71)

Ти знаеш, че всички живеем и се движим в Бога. Ако вярваш в това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато от Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днес не виждаш, но утре ще видиш. Следователно дали мъжът, или жената ще бъдат груби с тебе, не се обезсърчавай;– за добро е. Такава е Волята Божия. В това се крие някакво благо, което един ден ще разбереш. Като слушаш грубите думи на мъжа или на жена си, кажи: „Колко са хубави тия думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият някакво богатство в себе си“.

В древността един Адепт носел със себе си един скъпоценен камък. За да не го открадне някой, Адептът завил камъка в една нечиста, миризлива материя. Който минавал покрай него и усещал неприятната миризма, веднага се отдалечавал, отивал настрана. Така Адептът запазил скъпоценния си камък. Никой не подозирал, че в нечистата, миризлива материя се крие скъпоценен камък. Следователно знайте, че във всяка обидна дума, която отвън мирише неприятно, се крие нещо скъпоценно. Каже ли ви някой една обидна дума, не се настройвайте един срещу друг, но вземете тази дума в ръцете си, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното от нея. (53/стр. 63)

Например дойде някой и ти казва: „Слушай, ти си цяло говедо“. Аз правя превод на тази мисъл, това значи: никога не бъди в противоречие с Любовта и с Бога. Не бъди в противоречие с живота. Това значи „не бъди говедо“… Аз съм говедо, ако се скарам с този човек. Но аз го поглеждам и казвам кротко: „Приятелю, крайно ти благодаря за хубавите думи. Ще ги помня“. Вземам, записвам думите и турям своя превод. Аз правя превод, те са магически думи. „Не бъди животно.“ Това е най-обикновеният ватански език. Вол, говедо, кон, магаре;– ще намерите превод на тия думи: да не бъде човек в противоречие с Любовта, с Бога и да изпълни Божия Закон. Ще бъдеш човек. Това ти е казал: „Не бъди говедо!“. (2/стр. 308)

…Онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата. Не онова търпение да понасяш обиди;– то още не е търпение. Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата;– това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни;– вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. (33/стр. 82, 83)

Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото той ѝ казал една обидна дума. Какво ѝ казал? Нарекъл я будала. Тя трябва да бъде разумна, да превръща нещата… Какво се крие в думата будала? Буквата б означава растене, у;– цъфтене, д;– познаване законите на Любовта, а;– Разумност, л;– Любов към хората и към Бога. Лошо ли е да бъде човек будала, какво повече може да иска той? Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: „Благодаря ти за добрия подарък“. Това значи да служи човек на Бога с Дух и Истина, това значи да владее човек изкуството да превръща горчивите сокове в сладки. Това се постига със силна, разумна воля. (35/стр. 18)

Двама студенти по музика се карат. Единият казва на другия: „Ти си невежа, нищо не разбираш“. Той отговаря: „Вярно е, едно време нищо не разбирах, сега започнах малко да разбирам, а в бъдеще ще разбирам още повече. Благодаря, че се скара с мене. От тоя момент започнах повече да разбирам…“. (26/стр. 257)

Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: „Господин Дънов, познавате ли ме?“. „Не ви познавам“;– по човешки му говоря. „Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд?“ „Нищо, аз се радвам.“ „Защо?“ „Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари.“ (43/лек. 9: стр. 22)

Няма по-велико нещо от това да мислите правилно… Когато говорят лошо за тебе, изслушай ги и благодари на Бога и за това, кажи си: „Господи, научи ме да мисля добре за хората, научи ме да чувствам добре, научи ме и да постъпвам добре“. (11/стр. 85)

Сега ще ви дам едно правило как да постъпвате, когато някой ви обиди или не се отнесе с вас, както трябва. Всякога носете в джоба си по една кутия локум и каже ли ви някой една обидна дума, веднага извадете кутията от джоба си и му предложете един локум. Той ще вземе локума, ще се засмее, но ще се замисли;– ще разбере, че вие сте поводник на нещо високо, не искате да си служите със същата мярка, която сам той е приложил. Ако не искате да носите локум, тогава носете в джоба си по една-две мъжки и дамски кърпички: ако ви обиди брат, ще му дадете мъжка кърпичка, а на сестрата ще дадете дамска кърпичка. Ще им я дадете и ще им кажете: „Вземете тази кърпичка за спомен“. Постъпите ли по този начин, вие ще усетите вътрешна радост в себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние…

(56/стр. 342, 343)

Седят двама души – един светски и един духовен човек. Светският обвинява духовния, казва му една лоша дума. Духовният изважда един наполеон и казва: „Благодаря ти, на толкова оценявам твоята дума“. Онзи му казва втора дума, трета. За всяка дума другият му дава по един наполеон. Като дойде до 20 наполеона, той се спира и му казва: „Втори път, като се нуждаеш от пари, можеш пак да говориш и ще получиш същото“. Тогава онзи го хваща за ръката и му казва: „Много добър човек си бил!“. Човекът плаща за всяка лоша дума по един наполеон. Колцина от вас бихте платили в този случай? Да кажем, че за всяка обидна дума, която ви кажат, плащате по един лев. За 100 обидни думи;– 100 лева. Вие, които плащате парите, се отличавате с търпение. (8/стр. 358)

Дошъл един човек, че те обидил. Направи ти опит, кажи: „Аз ти давам хиляда лева за тази дума, втори път, ако ми кажеш, още ще ти дам“. Колко от вас бихте дали хиляда лева за една обидна дума? То е Нова философия на живота.

(1/стр. 685)

Седи един беден и покрай него минава един богат. Богатият минава и заминава, нищо не му дава. Бедният започва след него да говори, че е изедник, скъперник, и богатият се усмихва и нищо не казва. Като престава бедният да говори, богатият се връща, спира се пред него и му дава една английска златна монета. Бедният го поглежда, усмихва се. Богатият продължава да му дава втора, трета, четвърта, пета, десета. Тогава бедният се връща към него и казва: „Ще ме извините, аз не Ви познавах“. „Няма нищо, ти си добър човек. Аз досега не съм срещал човек, който така да ми говори, да ми казва такива хубави думи. Аз ти платих за урока, който ми даде.“

(1/стр. 525, 526)

Като дойде някоя голяма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растат спокойно. …В тях става подпушване и ако нямаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали. Невидимият свят обаче като разклаща по този начин растенията, магнетическите токове потичат и в тях става обновление. …Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат. Каква буря например? Отиде тази сестра на гости при своя другарка „художничка“ и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т.е. оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка?“. Представям си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него! …В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра? Ще ѝ кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мен, та кръвообращението да става правилно. Господ те е пратил навреме“. Като излезеш оттам, поблагодари ѝ в себе си. (7/стр. 287, 288)

Един брат не се отнесъл добре с една сестра. Казал ѝ една обида. Аз ѝ казах: „Ти не си издържа изпита. Ако аз бях на твое място, щях да кажа на този брат да го каже още един път, да го повтори“. Някоя сестра обидила един брат. Братът [да] каже на сестрата: „Я го кажи още веднъж, много сладко ми го казваш“.

(29/стр. 150)

Сега вие… сте от старите писатели. Всички вървите по стария път. Някой като ви е обидил, взимате кобурите и стреляте: дан! Преди няколко време двама млади се разправят отвън с кобурите си. Единият тегли куршум и другият тегли куршум. Аз седя и ги гледам. И единият, и другият говорят. Няма да ви кажа кои са. Казвам: те са стари писатели. Ако бях аз, другояче щях да напиша драмата. Например, ако аз бях онзи, когото са обидили, щях да кажа на другия: „Много ти благодаря, отличен език имаш, такъв език, какъвто не съм слушал никога. Моето дълбоко почитание“.

(8/стр. 31, 32)

Щом се докачваш, ти не си добър човек; щом не се докачваш, ти си добър човек. Не е въпрос да не се обиждаш, но и като се обидиш, да кажеш: „От мене да замине“. (1/стр. 505)

Щом се смее, човек ще намери Правия път. Една млада мома се оженила за един момък. Тя била добра, но много се обиждала. Един ден наготвила пиле. Дошъл мъжът на обяд и казал нещо, което я обидило. Тя сложила трапезата, но не искала да обядва. „Ела да обядваме!“ „Не съм гладна.“ Друг път тя пак наготвила пиле. Той пак казал нещо, което я обидило. „Хайде да обядваме!“ „Не съм гладна, не искам да ям.“ Трети път пак наготвила пиле. Мъжът казал нещо, което в друг случай би я обидило, но този път тя се усмихнала и казала: „Няма вече да се обиждам. Ако продължавам все по стария начин, аз ще се обиждам, а мъжът ми ще яде пилета без мене“.

И на вас казвам: не се обиждайте от това, което хората говорят за вас. Усмихнете се и хапнете от пилето.

(24/стр. 103)

Ако някой те лъже

В мен има една черта, с която се отличавам от другите. Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а ме лъжат; виждам, че ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в мен има и друга черта;– никога не мога да излъжа, затова ме считат за прост и наивен; въпреки това аз никого не мога да излъжа. Казвам: хората трябва да придобият това чистосърдечие, че да може всеки да ги лъже. (39/стр. 179)

Тогава вие ще се намерите в положението на онзи, който отива при друг. Той нямал доверие, казва: „Не може ли да ми кажеш една лъжа?“. „То, казва, беше на младини. Но сега лош е животът. Много съм пострадал, побеля ми главата. Баща ми умрял. Викат ме;– нямам пари.“ Капват две сълзи. Онзи изважда хиляда лева. Казва [другият]: „Това е последната лъжа“…

Питам – след като те излъже, дал си хиляда лева, най-първо се заражда желание, казваш, той те излъга;– какво се образува в тебе? Казваш: „Що бях толкоз будала аз?“. Аз, ако съм на ваше място, ще го повикам, ще му дам един банкет…

(20/стр. 521)

Ако някой те обере

Разумните постъпки разрешават въпросите правилно. Вървят двама пътника по едно шосе един след друг. Срещу тях излизат двама разбойника. Те спират първия пътник и му казват: „Дай скоро парите си!“. „Как, парите си да дам! Не ви ли е срам, нехранимайковци такива! Аз съм работил и така спечелих тия пари. Вие искате наготово да се ползвате от чуждия труд.“ „Скоро парите или на място ще те оставим!“ Той се противопоставя, не дава парите си. Един от разбойниците насочва револвера си срещу него, поваля го на мястото му и така го обира. Разбойниците продължават пътя си и срещат втория пътник. Като ги вижда, отдалеч още той изважда кесията си и им казва: „Аз виждам, че вие сте добри, благородни хора, но се нуждаете от пари. Аз пък съм богат човек. Ето, заповядайте! Вземете колкото пари ви трябват“. Разбойниците го гледат учудено и не знаят как да постъпят. Единият от тях му казва: „Ние виждаме, че ти си добър човек. Прибери кесията си, нищо не искаме от тебе“. „Не, вземете колкото ви трябват. Ако не ви стигнат, още мога да ви изпратя.“ Те се поглеждат помежду си още по-учудени. Тогава двамата разбойника взимат по една златна монета и оставят пътника свободно да продължи пътя си.

Казвате: „Съдба е това!“. Да, първият случай представя съдбата на глупавия човек. Вторият случай представя съдбата на разумния човек. (22/стр. 8, 9)

Един наш приятел разправяше една своя опитност. Една вечер пътувал през една гора и се забъркал из нея. Като се лутал натук-натам, попаднал в една разбойническа банда. Той веднага схванал какви са тези хора и започнал да се ръкува с тях, като им казал: „Много благодаря, че попаднах между толкова добри хора! Ако бях останал сам в гората, може би щях да бъда разкъсан от мечки, а между вас съм напълно спокоен и сигурен“. Той си поговорил това-онова с тях и сутринта всички станали да го изпращат. Никой нищо не взел от него. На разделяне с тях той им казал: „Да ви оставя нещо от благодарност. Вие ме приехте много добре“. „Нищо не искаме от теб. Ние сме доволни, че имахме такъв гост като теб. От дълго време не сме имали такова посещение. Човещината изисква да те приемем, както трябва.“

(2/стр. 220)

…Сегашната любов на хората трае четири дни. Вие обичате хората, нали? Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли? Не, тази Божествена Любов, за която ви говоря, е друга. Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе!“. (39/стр. 343)

Трябва ви опитна Школа да ви се дадат опитни методи, с които да си служите. Като те оберат, да повярваш, че не са те обрали. Колко е мъчно това!

(61/стр. 60)

…Във вас когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Например някой ви открадне парите;– ако вие кажете, че тия пари са били негови и си ги е взел, тогава се успокоявате. (52/стр. 28)

Брат ми дошъл, бръкнал в джоба ми и задигнал хиляда лева, защото навярно има нужда от пари;– има жена, деца, пък аз нямам. Но тия пари не са мои; той има толкова право да ги вземе, колкото и аз. (39/стр. 179, 180)

Дошъл някой човек, откраднал ти парите, трябва да разбираш защо ги е откраднал. Този човек ти е откраднал парите, понеже не си искал да се запознаеш. Той откраднал парите, хващат го един ден. И ако ти разбираш защо ги е откраднал, ще кажеш: „Аз много съжалявам, едно време ги бях приготвил да ти ги дам. От колко години те чакам да ти ги дам“. (48/стр. 520)

Ще ви приведа един пример от Софийско. Един виден чиновник от Сметната палата, умен човек, пътувал от София до Павлово. Влязъл в един трамвай, където имало много хора. В същото време влязъл и един беден човек с вързоп в ръка, но и той нямало къде да застане. Чиновникът искал да помогне и му казал: „Ела при мен, приятелю, остави вързопа долу, почини си“. „Няма място.“ „Ето тук, при краката ми, има място, сложи си долу вързопа.“ Беднякът застанал пред него, понавеждал се да си види вързопа, намествал го. Чиновникът, като отишъл в Сметната палата, бръкнал в джоба си и установил, че портмонето му, в което имало осемстотин лева, изчезнало. Той си казал: „Благодаря на този човек, че ми показа, че умът ми трябва да бъде винаги буден, защото понякога имам у себе си и по десет хиляди лева“.

(38/стр. 269)

Аз считам силен, велик човек онзи, на когото като вземат и последната стотинка, остане тих и спокоен; и десет милиона да му вземат, той ще каже: „Господ даде, Господ взе“. Ако му ги върнат, той благодари и казва: „Господ взе, Господ даде“. Той казва: „Може да се живее и с пари, и без пари“. Много начини има за живеене, не е само един. (38/стр. 285)

Човекът на хармонията знае как да постъпва и с апаша, и с добродетелните хора. Един добър, разумен човек усетил, че апаш бърка в джоба му. Той не се възмутил, но спокойно му хванал ръката, усмихнал се и казал: „Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си; ще ти дам повече, отколкото ти можеш да вземеш с твоята ръка“. (15/стр. 526)

На един Адепт един апаш му казва: „Горе ръцете!“. Той отговаря: „Долу ръцете!“. Като се приближил, пита: „Колко ти трябват?“. „Хиляда лева.“ Изважда Адептът две банкноти по хиляда лева и му дава. (2/стр. 244)

Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере вкъщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: „Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам“. „Е, 1000;–;2000 лева.“ „Ето, вземи ги и когато имаш нужда, пак ела“. Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. (43/лек. 7: стр. 22)

…Христос е казал: „Събирайте съкровища за онзи свят, които никой не може да ви отнеме!“. Кои са тези съкровища, които трябва да събирате за онзи свят? Те представят Великото добро, което човек може да извърши на Земята… Ако целият живот на човека е пълен само с такива добрини, той би изпитвал неописуема радост. Този е Идеалният живот, който човек може да прекара. Живее ли по този начин, тогава лъжа няма да има и кражба няма да има, и сиромашия няма да има… Като видиш, че някой човек се готви да краде, ти ще се приближиш до него и тихичко ще му кажеш: „Ти имаш нужда от пари. Колко ти трябват?“. Ще му напълниш кесията и ще се оттеглиш.

(16/стр. 258, 259)

Казвате, че Бог е търпелив, т.е. Любовта е дълготърпелива… Не можете ли да търпите и вие като Бога? Защо, като дойде брат ти и вземе къщата ти, не кажеш философски: „Брат ми е, нека вземе къщата ми“. Не само че не търпиш, но търсиш правото си;– какво право? Човешкото право. Божественото право е далеч от вас, в Божественото право няма никаква собственост. (36/стр. 388)

Богатството ви не трябва да изкушава хората. В романа „Клетниците“ от Виктор Юго имаме добър пример с епископа. Когато Жан Валжан откраднал свещника му и стражар го довел при епископа да пита негов ли е свещникът, последният спокойно отговорил: „Свещникът е мой наистина, но аз му го подарих“.

(17/стр. 94)

…Умният градинар постъпва добре с децата. Като види, че няколко деца обикалят около градината му, търсят начин да си откраднат някакъв плод, той се приближава внимателно към тях и ги пита какво правят. Те започват да му разправят, че са се събрали около градината да си поиграят. Той знае, че те го лъжат, но се прави, че не ги разбира, и ги пита: „Обичате ли плодове?“. „Обичаме.“ Той откъсва няколко плода от градината си и дава на всички да си хапнат. Щом получат по един-два плода, децата се задоволяват и тръгват по домовете си. Неразумният градинар обаче взима прът и започва да ги гони. Този градинар няма прогресивна мисъл. За да не изпадат децата в изкушения, вие трябва да им давате по една-две ябълки, да задоволите желанието им. (18/стр. 143, 144)

Ако някой ти дължи нещо

…Бакалинът ти е взел повече пари. Не се връщай да вземеш парите си, понеже ще направиш една погрешка. Нека мине от тебе, остави… Не се смущавайте за един лев, че ви подял някой. Благодарете на Бога и се радвайте. Понеже той ви подял един лев, да не мислиш за него. Като ти подяде един лев, напиши му едно писъмце и му турете още пет лева: „Усещам, че Вие имате нужда от пари. Остана един лев онзи ден и още пет лева ви давам възнаграждение отгоре“… Тъй бих постъпил аз. …Това е Правото. След туй може да му пратя още пет лева. Сърцата ни така ще станат по-широки, ще имаме едно Ново разбиране.

(5/стр. 197, 198)

В Бога има хармония. Но ние, като се отдалечаваме от Бога, казваме, че това не е на мястото си или онова не е на мястото си. И правим въпрос за нещата. Това е от човешко гледище. Обаче от Божествено гледище нещата стоят другояче. От човешко гледище, ако имаш да вземаш от някого, имаш право да го дадеш под съд. Но от Божествено гледище, колкото ти е взел, толкова още трябва да му дадеш. Ако е взел 10;000 лева от тебе, дай му още толкова. Ако е взел един милион, дай му още толкова. Давай на човека да се наяде. Как може така? Може, това е Божествено. Божественото подразбира давай, а човешкото;– вземай. (19/стр. 313)

…Допуснете, че някой има да ви дава нещо. Защо да не му кажеш: „Имаш ли нужда от още пари? Мога да ти дам още 1000 лева.“? Това може ли да го направиш? Това са много големи изключения. Този, от когото имаш да вземаш, да му кажеш така. (4/стр. 191)

…Като отидеш при един човек, от когото има да вземаш пари, му дрънкаш половин час! …Като излезеш от своето посещение при този човек, тебе ти е тежко, мъчно, …пари не си взел и освен че не си взел пари, но усещаш неприятност. Казваш: „Що ми трябваше да ходя?“. Не, като отидеш при него, кажи му: „Добър ден, братко, радвам се, че си добре“. За парите нито дума не споменавай. Ти ще му се усмихнеш и като му дойде на ум, че има да ти дава, той ще ти каже: „Ще извиняваш, аз имам да ти давам“;– и ти ги дава. И ти доволен си излизаш с пари. (4/стр. 144)

Срещаш един човек, който ти дължи нещо. Някога си му дал девет лева с условие да ги върне скоро, но той не издържа на обещанието си. Понеже обичаш да говориш, без да мислиш, ти му казваш девет обидни думи. Ако си умен, …ще му кажеш три добри думи. Понеже си много словоохотлив, ти го наругаваш. Сега той трябва да бъде умен: да плати сумата, която дължи, и да те покани на чай у дома си. Ще си поговорите приятелски и работата ще се оправи.

(57/стр. 361, 362)

Ако някой те гони

Един българин, слуга при един богат господар, носил в ръцете си парите на своя господар в една торба. Обаче един турчин го гонил, искал да му вземе торбата с парите. Като се видял натясно, слугата започнал да се моли на Господа: „Господи, моля Ти се, помогни ми да занеса парите на господаря си, защото не знам какво да говоря, ако този турчин ми вземе парите“. Турчинът викал след него: „Стой!“, но българинът все бягал. По едно време турчинът се спънал в един камък, паднал на земята и строшил крака си. Като чул охканията на турчина, слугата се върнал назад, взел го на гърба си, турил и торбата на гърба си и го завел [у] дома си да го превържат… Слугата показал на турчина какво нещо е човещината, а турчинът взел да се моли да го извини, че не постъпил добре, не постъпил по Бога. От този момент българинът и турчинът станали най-добри приятели. (1/стр. 254)

Ако някой те бие

Съвременните християни трябва да бъдат много търпеливи;– поне като Епиктета, един езически философ. Той бил роб при един римски патриций, който имал около две хиляди роби. Той се отнасял жестоко със своите роби, както и с Епиктет. Когато биел другите роби, те… се молили да не ги бие; само Епиктет никога не се молил, той само се усмихвал. Това дразнело господаря му, но същевременно той се чудел на голямото търпение. Един ден господарят му го бил много и тогава Епиктет се обърнал към него с думите: „Господарю, не ме бий толкова много, защото можеш да счупиш крака ми и тогава няма да мога да ти работя“. Наистина един ден, когато го бил, господарят счупил крака му, тогава Епиктет му казал: „Нали те предупредих, господарю, сега вече не мога да ти бъда полезен“. Господарят се зачудил на търпението на своя роб и за възнаграждение на това му дал една крупна сума и го освободил. След това Епиктет отишъл в Гърция, дето станал един от видните философи. Това е търпение.

(1/стр. 524, 525)

В един дом се раждат две момчета: по-големия наричат бате, но той е посредствен, с по-ниска култура от малкия, по естество е груб, невнимателен, лош; малкият е с по-висока култура, по природа мек, учтив, добър. Големият брат като бате се налага на малкия, бие го, иска да го подчини. Отначало малкият е недоволен от положението си;– не може да търпи брат си, по-некултурен и по-груб, да го бие; но като мисли върху положението си, намира начин как да го смекчи;– той не му се сърди, а отива при него, гали го, приказва му спокойно, докато един ден големият брат отстъпва, виждайки, че малкият брат има право да бъде на еднакви начала с него, и изменя отношението си. Малкият брат се смирява, а големият отстъпва пред неговото смирение. (42/стр. 82)

Като те плесне един брат, защо те пляска? Вземи го, напой го, нахрани го;– нахрани го с Новото Учение. (20/стр. 235)

Някой човек иска да те удари с дърво, дай му един самун хляб и сирене и му кажи: „Заповядайте!“. Тогава той седи и веднага се разположи и казва: „Ще ме извиниш“. И после казва: „Откъде си?“. Ще се запознаете… И той тогава ще ти каже: „От къде си ти? Много ми е приятно, че се срещнахме“. (47/стр. 115)

Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели. Имах много кръв, дадох им малко. Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“. След това се поусмихна и продължи пътя си. (70/стр. 35)

Значи, ако един човек, който те бие, ти издържиш и нищо не му кажеш;– стоиш спокоен, тих, кажеш: „Братко, много ти благодаря, много хубаво знаеш да биеш“. Тогава, когато някой ме е набил тъй хубаво, казвам: „Много ти благодаря, приятно ми е да те срещна“. После извадѝ от джоба си десет английски лири и му дай. Питам, този човек, като постъпиш така, какво ще каже? Трябва самовладане. Това много мъчно може да се направи. То е мъчно. И Адепти [мъчно може] да го направят;– да ги бият и той да извади и да даде. (71/стр. 311)

Ако някой човек реши да ви бие… Той ви удари веднъж, вие извадите и му дадете един наполеон. Удари те два пъти, дадеш му два; удари те три пъти, дадеш му три. И като му даваш така, той ще започне полека да слага тоягата и най-после, като му даде[ш] стотина, сложи тоягата. Като вземе стотина наполеона, ще сложи тоягата, ще ви потупа по рамото и ще каже: „Не си човек за биене. Много добър човек си“. (13/стр. 35, 36)

Ако вашият учител ви зашлеви една плесница, вие запалете една свещ на Бога, защото ще станете умен. Получили сте такава енергия! (47/стр. 138)

Ако си при лоши хора

Когато от вашата среда излезе човек, който говори лоши думи или прави клюки, извикайте го при себе си и му дайте кръст за храброст или известна сума. Кажете му, че го възнаграждавате, понеже до това време не сте слушали такива хубави думи. (25/стр. 118)

За в бъдеще, когато някой направи една погрешка в нашата култура, ние ще му дадем един банкет. И тъй, като му дадем един банкет, втори път той няма да съгрешава. Тъй щото тия банкети ще се дават само на онези хора, които правят погрешки. Това значи, че нашата Любов трябва да бъде толкова велика, че да надраснем всичко. (68/стр. 153)

Напой и нахрани лошия, гневния човек. Вие не може да разберете защо лошия човек трябва да го нахраните, напоите, а добрия не трябва. Вие не може да си представите това противоречие. Ако имате един корав ремък, който не е годен за работа, нали трябва да го турите в мас, за да омекне? Мек ремък не трябва да се туря в мас. Това подразбира, че енергията, която е корава, трябва да се храни, да се тури в масло, за да омекне. Наскърбения човек, понеже е корав, дай му вино, хлебец;– той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има това, има тази мекота. (66/стр. 148)

…На всички тепърва трябва да им се дават известни уроци по Любовта. Да гледаш човек и да не виждаш нищо лошо в него. Като го видиш разгневен, да ти е приятно. Като го видиш да кряска, да кажеш: „Колко хубаво кряска!“. Да ти е приятно, че си видял човек да кряска. Като видиш някой скъперник, да ти е приятно, че си видял човек, който трепери на парите. Да ти е приятно, че той събира парите. (3/стр. 204)

Сутрин, като излезеш, да имаш хубаво разположение, с никого да не се скараш, да не се дразниш, да мислиш, че животът ти е уреден, и да гледаш на всичко така, сякаш си на едно представление. Аз бих желал само за един ден да можете да направите този опит. Като се карат двама души, да кажеш: „Много хубаво, отлично нещо“. Ако се критикуват, пак да кажеш: „Много хубаво“. Учена работа е това! (12/стр. 290)

Някой път, като срещна хора… Не разбират, карат се. Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора. Като ги погледна;– и става така. Те всъщност са така. В човека има нещо, което ако го събудиш;– ако се постави един човек в магнетически сън;– ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват. (48/стр. 371)

Аз не се оплаквам от вас. Вие като се карате, мене ми е приятно. Ако дигате повече скандали, мене ми е приятно. Мен знаеш [ли] колко ми е приятно, като видя разчорлена коса? Гледам, две деца се дърпат за косите, приятно ми е.

(5/стр. 113)

Двама души се карат. Интересувам се, казвам: „Защо си приказвате тъй реално? Кой е поводът да приказвате тъй любезно?“. Турят си разни епитети. Вие ги знаете: все епитети на някое животно, на някое голямо животно, после на друго голямо животно, на трето, на четвърто. Турят си разни епитети, произвеждат се полковници, генерали… Въпросът е: три хиляди лева си дал на едного, той не ти ги е върнал навреме и затуй го произвеждаш генерал. Изваждам парите, казвам: „Може ли на вас да ви услужа?“.

(5/стр. 208)

(При Учителя идват и казват: „Двама ученици се бият“. Той казва: „Няма какво да ги бия вече, набиха се, работата е свършена“.)

Аз ако съм, ако се бият двама ученици и единият ударил една плесница, а другият ударил две, аз как бих постъпил? На онзи, на който са ударили две плесници, на него ще дам две ябълки. А на онзи, на когото е ударена една плесница, ще му дам една [ябълка]. На бития ще му дам две ябълки. На другия, понеже му е ударена една плесница;– една ябълка. (46/стр. 152)

…Аз работя с Господа, а някои се бият. Ще ви приведа един факт. Двама мои ученици, няма да кажа кои са, преди няколко дни се бият. Идва една ученичка, казва ми: „Бият се!“. Отговарям: „Нека се бият, те като братя си играят“. „Ела да ги видиш!“ „Аз и оттук ги виждам.“ Че някой шляпнал някого, защо да не кажа, че това е милувка? Вятърът не взима ли шапката, не шляпа ли хората? Зависи как гледаш на нещата. Сега ние се тревожим, някой си бил някого, някой казал някому нещо, с дреболии се занимаваме; това са въпроси за света, а вие трябва постоянно да преобразувате тия неща;– в това седи силата. (39/стр. 405)

И тъй, ще изпълнявате Волята Божия, …за да изгладите съществуващата дисхармония, защото между вас има една дисхармония. Мене това не ме безпокои, защото аз съм дошъл до друго едно разположение: дисхармонията, която съществува между вас, за мене е много приятна. Аз, като се върна [у] дома си, свиря си, пея си, радвам се и си казвам: „Успяват тези ученици!“.

(40/лек. 8: стр. 26, 27)

5. Потънкокрасив Подход към Идейното

Ако искаш да платиш вместо ближния си

Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат. „Ало, какво има там?“ „Тук първи участък, хванахме един апаш.“ „Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува.“ Дрън! „Ало, какво е станало?“ „Снощи хванахме един крадец.“ „Намерихте ли в него пари или някакви вещи?“ „Нищо не намерихме.“ „Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви.“ …Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в Истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: „Ало, кой е там?“. „Първи участък. Хванахме един крадец.“ „Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся.“ Като го доведат при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи към себе си и ще му каже: „Слушай, ти си имал да дължиш на някого. Колко му дължиш?“. „Еди-колко си.“ Той ще излезе с него заедно и ще отиде да плати дълговете му. След това ще му каже: „Хайде, иди сега у дома си и работи честно да не правиш нови дългове“. Мислите ли, че този човек ще се осмели втори път да краде? Когато крадецът, апашът види, че има хора, които го обичат, които са готови да понесат неговите задължения, той ще се откаже от своя занаят и ще започне да живее съзнателно. (18/стр. 171, 172)

Някой взел пари назаем, не ги връща. Съберат се, казват: „Представи си, не връща парите“. Аз, ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: „Я да съберем помежду си, че да платим. Той е брат. Защо трябва да говорим заради него?“.

(3/стр. 192)

Разправяше ми един познат, виден евангелист, как е постъпил при едно оплакване от страна на един свой другар. Другарят дохожда при него и започва да му разправя колко много му дължал еди-кой си, пак евангелист. Като го изслушал, казва моят познат, веднага добавих: „Знаеш ли какво? Грешката тук е моя. Този човек отдавна ме беше задължил да му платя дълга, който имал към теб, но аз забравих. Предвид на това вземи тази сума и считай, че въпросът с него е уреден“. Това изисква Новото Учение;– да платиш за брата си, който се е затруднил в живота си, и ти да минеш за виновен. Ще платиш за брата си, нищо повече. Това е Любов! Сега хората знаят само да се оплакват… (16/стр. 265)

Как може да дам някому Правда? Срещна някого, който ми се оплаква, че му откраднали хиляда лева; аз извадя, та му дам толкова пари;– с това не възстановявам ли Божията Правда? (59/стр. 108)

…Ще започнем тази Велика работа;– да повдигаме нашите братя;– и целият свят може да се повдигне чрез Закона на Любовта. Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво! …Бедният казва: „Гледам, онзи [е] богат, защо не ми даде пари?“. Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя. Ще взема този човек да го заведа [у] дома, длъжността е моя. (37/стр. 692, 693)

Гледам, дойде някой да ми разправя, че еди-кой си имал някаква погрешка. Ще ми разправя, че като вървели двама души, единият блъснал стомната, счупил я и стомната потекла. Пък и двамата са си казали някои любезни думи. Дойде един, че ми разправя: „Знаеш ли какво станало?“… Какво ще спечеля аз, какво ще спечелите вие, като кажете, че стомната се счупила? Ако аз съм на вашето място, като видя, че се счупила стомната, ще ида, ще купя две стомни и им казвам: „От мене един подарък. Дайте ми счупената стомна“. (3/стр. 250)

Ако искаш да имаш необикновено търпение

Дойде един човек при вас…, изслушайте го;– Тайната на живота е там. Може да дойде един човек и да си разправи болката на вас, изслушайте го тихо и спокойно.

(Анастас Бойнов: „Ами, ако дойде някой при нас и започне да зачеква спиритизъм и да се подиграва, тогава?“.)

И тогава го изслушайте тихо и спокойно. Даже го поканете да си изкаже всичко, каквото има, като му задавате въпроси, та да се изчерпи добре, щото да няма вече какво да говори;– вие все слушайте тихо и спокойно. Да, оставете водата добре да се изтече и даже да се изцеди. (52/стр. 69, 70)

Веднъж ми дойде на гости един православен, който беше сложил кръста на челото си;– така идва един български светия. Посрещам го, казвам: „Много ми е приятно, че имам такъв брат“… Седнахме да ядем боб;– той не желае боб, само от хляба взема. Прекръсти се, направи големи махове с ръка, много силно се изпъчи… Казах: „С ръка ли се молиш? Аз с ръка не се моля. Ти се кръстиш хубаво. Ако и аз правя, каквото ти правиш, двама светии на едно място не можем да се поберем“. Аз се радвам, че срещнах такъв човек. Не съм виждал друг такъв. Той казва: „Така се прави“;– и пак се кръсти. Казва още: „Като те гледам, виждам, че си набожен, но не показваш признаците на набожността. Много си светски, не носиш като мене кръст, модерно се носиш“. Аз му казвам: „За светия като тебе такива дрехи в Небето веднъж ги шият. За мене намериха тия, светските дрехи, и ми ги дадоха да ги нося. Един ден, щом стана като тебе, може да ушият специални и за мене. Би ли дал своите дрехи да се разменим?“. „Не, не може.“ „Носи ги тогава, много хубави дрехи имаш.“ След като разговаряхме, тръгна да си отива и каза: „Ще ме извиниш, ние сме прости хора, не разбираме тия работи, ще ме извиниш“… „Е, да те благослови Господ!“ (12/стр. 281)

Аз съм слушал да се повтарят и потретват стари работи. За мен е било добре, аз съм се учил на търпение… Преди години дойде при мен един евангелски ученик да ми проповядва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове;– от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа. Питам го после: „Свърши ли вече?“. „Свърших.“ „Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове.“ „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа? Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати!“ „Да, много хубави са цитатите.“

Казвам: и вие като ученици ще се научите да изтърпявате. Който иска да ви проповядва, изслушайте го, но научете се от всичко да вадите поука. (70/стр. 40)

Някой път ще извадим да ви говори някой ученик, когото не можете да търпите, и ще се постараете не само да го изслушате, но и да го обикнете. На опит ще бъде туй. (49/стр. 311)

Дойде една сестра при мене да се оплаква от някого;– недоволна, сърдита е. Аз затварям очите си, не я гледам;– защо? От очите ѝ излиза голяма енергия. Тя се оплаква и чака да кажа нещо. Като свършва оплакването си, казвам: „Добър е Господ“. Тя ме погледна, замисли се и каза: „Извини ме, прекалих много“.

(11/стр. 354)

Ако искаш да имаш потънка внимателност

Искаш един човек да ти покаже пътя. Кой е правилният начин да попиташ? Ти си странник, той е овчарче;– как ще го извикаш, как ще се обърнеш към него? Един англичанин ще се обърне с думата „моля“, а българинът как ще се обърне? Аз съм наблюдавал, българинът ще каже: „Хей, момче, кой е пътят?“. Англичанинът ще каже: „Моля, може ли да ми покажете пътя?“… Представете си, че вие срещате това овчарче, разговаряте с него, питате го за пътя и ви заснемат в един филм. Като се разглежда филмът някой ден, ще те питат защо си казал на овчарчето така: „Хей, момче!“. Как ще отговориш тогава? Ако някой от вас е умен, трябва да седне при този овчар, да му каже: „Много е хубаво това място, стадото е много добро“, да разговаря 5;–;10 минути с него и след това да попита: „Може ли да ми направите една услуга? Вие сте запознат с местността, може ли да ми покажете пътя?“. Ти, понеже си практичен, ще попиташ направо. Не, ще седнеш, ще се запознаеш с него, ще си поговорите и ще кажеш: „Много ми е приятно, че се запознахме. Ако дойдете в града някой път, елате у дома“. Ако не постъпиш така, като го извикаш, той може такава дума да ти каже! (12/стр. 554)

Обидили сте някой човек. Какво трябва да правите? Няма да му се извинявате, но ще търсите случай да му помогнете. Когато го намерите в някакво затруднение, вие веднага ще му се притечете на помощ. Помогнете ли му, той всичко ще забрави. По този начин всякаква обида, всякакво неразположение изчезва. Иначе, колкото и да му говорите, колкото и да се извинявате, нищо не помага. (24/стр. 306)

Бъдещата разменна монета ще бъде една малка усмивка… Ожени се някой, малко е скаран, дойде, ще му се усмихнеш. Яденето не е сготвено, жената не е сготвила;– ще се усмихнем и за пет минути ще бъде готово. (19/стр. 214)

Връщаш се от работа и ако жена ти не е наготвила, не се сърди, но помогни ѝ заедно да наготвите. Кажи ѝ: „Радвам се, че и аз можах да ти помогна“.

(38/стр. 516)

Трябва ли богатият да се сърди на слугинята, че не е приготвила яденето навреме или не е сготвила, както трябва? Не, той трябва да яде с благодарност и да каже: „Днес слугинята е сготвила много добре“. (38/стр. 488)

Дохожда в дома ви гост, който живее според източните нрави. Поканвате го на трапезата си: добре сложена, с чисти чинии, със сребърни вилици, лъжици, ножове. Обаче гостът постъпва посвоему;– отчупва хляба с пръстите си и направо без никаква вилица или лъжица започва да топи в яденето. Веднага заповядвате на слугите да вдигнат лъжиците и вилиците и целият дом започва да яде по начина, по който гостът се храни. Ако държите на буквата на нещата, вие ще му забележите, че не се яде така. Но Любовта не се ръководи от буквата на нещата. (24/стр. 180)

Ако искаш да постъпиш по Божествен начин

Всеки човек е изпитал и познал ревността. Срещате двама братя или приятели, които живеят добре помежду си. Достатъчно е да влезе една мома между тях и единият от двамата да се влюби в нея, за да се скарат те моментално. Вместо да се карат и бият помежду си, ето какво трябва да направят: да оставят момата свободна да си избере когото тя иска и след това двамата братя или приятели да се целунат един друг, да целунат и момата и да си подадат ръка за взаимна дружба. Онзи, който остава сам, той трябва да се радва, че брат му или приятелят му е предпочетен. Щом единият е щастлив, и другият трябва да бъде щастлив… Това е Божественият начин за разрешаване на този въпрос.

(18/стр. 151, 152)

Много примери има в живота, които могат да се използват при самовъзпитанието на човека… Представете си, че момък и мома разговарят. Момъкът е добре облечен с нови дрехи, представя се за богаташки син. В това време един човек се приближава към момъка и му казва: „Господине, моля, платете си дрехите“. Този човек е търговец, от когото момъкът си е купил дрехи, но е забавил изплащането. Момата веднага запитала търговеца: „Колко струват дрехите?“. „Пет хиляди лева.“ „Заповядайте, вземете тези пет хиляди лева, които аз дължа на момъка.“ Търговецът благодарил и продължил пътя си. След това момата казала на момъка: „Сбогом, днес заминавам за чужбина. Повече няма да ме видите“…

Да се самовъзпитава човек, това значи да си представи мислено всички положения, в които животът може да го постави, и да бъде готов да се самопожертва. (55/стр. 412)

Ако искаш да влезеш в правилния ред на нещата

Мен ми направи впечатление във Варна, когато бях преди години. Аз бях се изправил един ден, иде едно момче от трето отделение и казва: „Господине, може ли да Ви услужа в нещо?“. То има нужда, но ме пита може ли да ми услужи. „Ако Ви трябва нещо от града, да Ви услужа. Каквото искате може да поискате от мене, аз да Ви направя една услуга.“ Четири-пет дена наред идеше да ми услужва. То поиска една услуга;– да му дам пари назаем. Казва: „Аз ще ги върна“. И действително ги върна точно навреме. Казвам, ето едно умно дете;– не дойде отведнъж да ми иска пари, но първо то иска да ми направи услуга на мене, да ми донесе хляб, ако искам, да ми купи грозде. През есента беше. Значи, едно умно дете.

Най-първо постарайте се вие да услужите на другите и тогава искайте те да ви услужат. В света някой път искаме Той да ни услужи. То е крива посока. Ще идеш при Господа, ще кажеш: „Ние сме готови да служим. Каквото искаш, ние ще го направим“. Направете нещо за Господа, че тогава искайте Той да ви даде нещо. Вие искате най-първо Той да ви направи нещо. Ако не ви се даде туй, вие се съблазнявате. Но човек, който иска да служи на света, той трябва да впрегне доброто на работа. (58/стр. 29, 30)

6. Мистичноистинен Подход към Бога

Много пъти аз съм се занимавал с тежката задача как да науча хората да познаят Бога. Дошъл съм до заключението: Бог се проявява някога такъв, какъвто е, а някога такъв, какъвто не е. Така се е проявявал Той към мене. И аз се проявявам към Него такъв, какъвто съм, и такъв, какъвто не съм… Закон е: Бог може да ми се изяви такъв, какъвто е; може да се прояви и такъв, какъвто не е. Тогава де е Истината? Аз разглеждам въпроса философски. Ако Бог се прояви към мене такъв, какъвто не е, аз трябва да се проявя към Него такъв, какъвто съм… Щом дойде нещастието в света, Бог се проявява такъв, какъвто не е. Вие ще се проявите към Него такива, каквито сте. Какво дават две отрицателни величини? Това е един от Христовите закони, който дава разрешение на един социален въпрос: „Не противи се на злото“. Това значи: не увеличавай злото… (23/стр. 141)

И тъй, Бог се проявява към нас такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Това не е нищо друго освен проява на доброто и злото. Обаче ние във всички случаи трябва да се проявяваме към Бога такива, каквито сме. Това е Правилното отношение. То показва нашата готовност да служим на Бога. (23/стр. 141, 142)

Ако Бог се проявява към тебе такъв, какъвто е, ти ще се радваш и веселиш и ще се проявиш към Него такъв, какъвто си. Щом Бог се прояви такъв, какъвто не е, ти пак трябва да се проявиш такъв, какъвто си, и ще се учиш. Ако не се учиш, никога няма да станеш мъдър, никога няма да придобиеш знание. Като знаете това, използвайте моментите в живота. (23/стр. 142)

„Отец люби Сина.“ Защо Христос е Син Божи? Защото показа Синовни отношения към Бога. Той понесе всички страдания, хули и подигравки с Любов и се прояви към Бога такъв, какъвто е. Така Христос показа на хората какви трябва да бъдат. Той каза: „Аз минах през страданията. Ако и вие искате да бъдете Синове Божии, трябва да минете през същите страдания“. (23/стр. 142)

Помнете: има много начини за разрешаване на задачите в живота. Обаче истинският начин е един. Какъв е този начин? Да проявите Синовно отношение към Бога и да Го познавате независимо [от] това как се проявява Той към вас;– дали ще се прояви такъв, какъвто е, или такъв, какъвто не е. И в двата случая вие ще познаете Бога;– като Любов и като Мъдрост. (23/стр. 142, 143)

В света става голямо преобразование. Какво представя сегашното сътресение на хората? Има разтърсване на идеите, на чувствата и желанията на хората;– на всичко, съществуващо досега. Това разтърсване ще стане с всички… Аз искам да разбирате Бога такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Искам и вие да се познавате такива, каквито сте, и такива, каквито не сте. И в двата случая трябва да имате правилно разбиране за отношенията ви към Бога. Трябва да имате правилно разбиране за тази вътрешна идея;– да познавате Бога такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е. Искате ли да ви дам един ключ за живота? Ето, този е ключът, имате го вече. Но за да го разберете и да го използвате разумно, нужно ви е толкова време, колкото е числото, съставено от единица с 14 нули. (23/стр. 146)

II. МЕТОДИ НА НЕОБИКНОВЕНИЯ ПОДХОД

1. Преодоляване на трудни положения

Преодоляване чрез Любов

…Любовта – тя е много хубава, тя не вижда хорските погрешки. Пред нея каквото и да направиш, даже най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. Жива е тя. (20/стр. 246)

Зад всеки кредитор се крие един Ангел, който опитва хората. Когато повярвате, че вашият кредитор е честен човек и в него, както във всички хора, има Божествено начало, той ще ви се усмихне. Ако се влюбите във вашия кредитор, както момък се влюбва в мома и е готов да коленичи пред нея, този кожодер, както вие наричате кредитора си, ще се усмихне, ще ви потупа по рамото и ще каже: „Аз съм готов не само да ти простя дълга от сто хиляди лева, но отгоре на това да ти дам още сто хиляди“.

(2/стр. 107)

И тъй, докато сте на Земята, работете съзнателно и с Любов, за да се справите със съдбата, която се налага днес на света… Ще кажете, че при дадените условия не може да не се гневите, да не се сърдите едни на други. Гневете се, но с Любов; сърдете се, но с Любов; карайте се, но с Любов. Каквото правите, с Любов го правете. Казано е в Писанието, че и Бог се гневи, но с Любов. Където е Любовта, там всичко е добро и намясто.

(15/стр. 90)

Казваш: „Скръб имам, тежко ми е“. Изпъди скръбта навън. „Не мога.“ Скръбта е по-голяма майсторка от мъчението: като хване човека, лесно не го пуска. Ако се опита той да я изпъди, тя още повече се закрепва; ще отскубне част от сърцето на човека, но няма да излезе. „Как да се освободя от нея?“ Като я обикнеш. „Това е невъзможно!“ Друг цяр няма, този е първият цяр. Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр;– да извикаш радостта и да я поставиш на същото място заедно със скръбта. (11/стр. 279)

Ще ми разправя някой, че срещнал голямо страдание. Аз по някой път се усмихвам. Мечка ви среща, тя очаква Любов. Ако не;– ще ви плюе. Казвам, като срещнете мечка, ще положите ръката си отгоре ѝ. Тя ще седне при краката, ще започне да ви лиже. Казвам, аз бих желал да ви видя герои, дето страданието да лиже краката ви, страданията да лижат ръцете ви. Тогава сте герои. Тогава страданието казва: „Радвам се, че срещам герой, на когото може да оближа краката“. (5/стр. 216)

Изисква се Нов живот, една вътрешна сигурност. Ще дойдат най-първо някои изпитания. Най-първо обикнете болестта, обикнете тия клетки на вашите крака. Мястото, дето ви боли, обичате ли го? Обикнете клетките, които страдат, вие ще им помогнете. Внесете Любовта!

(3/стр. 120)

Обикнете болката. Левият крак на палеца ви боли. Обикнете палеца. Тъй го обикнете като същество. Веднага болката ще престане. Туй място, което не обичате, то ви боли. На необичаните места по тялото;– там се явяват болестите… Щом обичаш тялото, щом обичаш ума, сърцето, всичко, което човек има;– като обичаш, болките ще престанат. Дали вие вярвате [в] това, или не, мене не ме интересува. Някои от вас, които искат, направете един опит… (13/стр. 94)

За да се справите с кашлицата, възлюбете я;– като я обикнете, тя ще ви напусне. (11/стр. 216)

Преодоляване чрез Доверие в Бога

Човек може да знае какво ще му се случи в утрешния ден, но правилно е той да не прави никакъв опит да избягва от това, което Бог е отредил за него. В това, което Бог е определил за всеки човек, се крие някакво знание, необходимо за самия него. Бог е Всемъдър… Например Бог може да каже някому да ме хвали. Аз ще благодаря за това. Друг път може да изпрати някого да ме кори. Аз пак ще благодаря. Понякога нито ще ме хвалят, нито ще ме корят. И затова ще благодаря. Това показва, че съм оставен на почивка. Дойде ли сиромашията при мен, аз ще ѝ благодаря; дойде ли богатството, пак ще благодаря. Ако придобивам знания, ще благодаря на Господа за условията, които ми е дал; губя ли знанията си, пак ще благодаря. Значи, ако ученикът иска да придобива знания, сили и да прогресира, той трябва да има будно съзнание;– във всичко, което става в него и около него, да вижда Божия пръст. Само по този начин човек ще придобие мир в душата си и светлина в ума си, за да разбира правилно живота. (6/стр. 156)

Най-хубавата мисъл, която трябва постоянно да държите в ума си, е следната: каквото и да ви се случи, да знаете, че това е Волята Божия. И тогава, ако осиромашеете, нека душата ви се изпълни с вътрешна благодарност към Бога, че Той ви е удостоил с внимание да ви изпрати сиромашията. Той казва някому: „Вземете богатството на този човек“. Това значи: вземете товара на този човек. Аз благодаря на Бога, виждам, че това е Неговата Воля, и казвам: „Волята Божия за мене струва повече, отколкото богатството, което ми отнемат“. Ако придобия богатство, аз пак благодаря, защото такава е Волята Божия. Щом Волята Божия е такава, душата ни трябва да се изпълни с благодарност, с благоговение, че Бог действа навсякъде в света. Мислим ли така, само Той може да ни избави от всички противоречия. Само Той може да внесе в душата ни мир и спокойствие. (6/стр. 157)

Съвременните хора искат да оправят света със старите форми, със старите методи. Това е немислимо. И затова, каквото и да ви се случи, казвайте: „Такава е Волята Божия!“. Дойде ли ви някаква болест, обърнете се към Бога с дълбоко съзнание за всичко, което става наоколо ви, и кажете: „Господи, благодаря Ти за всичко, което ми изпращаш!“. Кажеш ли така, няма да мине дълго време и болестта ти ще изчезне. (6/стр. 155)

Казвам, тия… състояния трябва да ги култивирате в ума си. Дойде, да кажем, едно страдание, кажете: „Такава е Волята Божия“. Видите, че някой човек се радва… Кажете: „Такава е Волята Божия;– той да се радва“. Видиш, някой скърби: „Такава е Волята Божия“. Влюбил се някой: „Такава е Волята Божия“. Оставила го жена му: „Такава е Волята Божия“. Забогатял: „Такава е Волята Божия“. Осиромашал: „Такава е Волята Божия“. Здрав е някой: „Такава е Волята Божия“. Заболял някой: „Такава е Волята Божия“. И едното, и другото състояние на своето място е красиво. (71/стр. 299)

Най-първо тази мисъл трябва да ви стане естествена за самите вас: „Така е Волята Божия“. Като кажеш, да ти стане приятно, че Бог ти дава един живот; ти да си благодарен. (71/стр. 299)

Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава хиляда лева и не иска да ти ги плати;– ти веднага кипваш. Казваш: „Развали ми разположението!“. Защо пожертва щастието си за хиляда лева? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство, за едно ядене, за един крив поглед от някого или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бога, че еди-кой си те погледнал накриво. Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бога.

(43/лек. 9: стр. 22)

…Когато някой човек ви каже обидна дума, вземете я от Господа, за да се благословите; но ако ви каже блага дума, пак благодарете. (65/стр. 68)

Казва Христос: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радват от това? Питам колко от вас сте претърпели хулите на обществото, на хората, на майка си, на баща си. Всички да ви изгонят от дома, а вие, като излезете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти, че всичко така се случи!“.

(43/лек. 31: стр. 21)

Често хората казват: „Ние трябва да живеем добре“. Казвам: престанете да говорите така и кажете, че всичко, което става в живота ни, е добро, понеже иде от Бога. И тъй, красотата на живота седи в разнообразието. Ядеш или постиш;– благодари на Бога, страдаш или се радваш;– благодари на Бога, боледуваш или си здрав;– пак благодари на Господа. Кажи си: „Добър е Господ. Всичко, което Той ми изпраща, е за мое добро…“. Нека остане в ума ви мисълта да бъдете благодарни от всичко. Само по този начин вие ще създадете в себе си Нов свят от идеи и чувства. (6/стр. 514, 515)

Хората мислят, че трябва да благодарят само когато са получили нещо. Те казват: „Има смисъл човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда. Защо трябва да благодари, когато е гладен?“. И като гладен, и като сит човек трябва да благодари, защото и в двата случая има възможност да познае Бога, да се свърже с Него. „Големи страдания имам.“ Благодари, че Бог те е удостоил със страдания. (18/стр. 143)

Благодарете и за сиромашията, и за болестите, които също ви са дадени. Болестите, страданията, сиромашията представляват проявите на Бога, Който ви хваща с Ръцете Си и изпитва Любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват Нов Път към Любовта. (15/стр. 376)

Може да нямаш обуща на краката си, нищо от това, кажи: „Господи, много Ти благодаря, че виждам краката си тъй, както си ми ги създал“. Можеш да нямаш дрехи, кажи пак така. Защо не? Туй наричам Любов към Бога! Като виждаш парцалите на дрехите си, които наоколо изглеждат като панделки, засмей се, считай, че си облечен както онзи, който е с нова [уни]форма, с модни дрехи, и си кажи: „Тия мои дрехи не са толкова долни, те може да са парцаливи, но в тях съм вложил моите най-свещени Идеи!“. И наистина с тия негови парцаливи дрехи като накадят някой болен, оздравява, а от тия, модерните дрехи, умира. Затова с дрехите на Светиите, които е носил той, колкото и да са парцаливи, хората… лекуват болни. (44/лек. 3: стр. 38)

Страдате ли от някаква опасна болест, не казвайте, че ви е сполетяло голямо нещастие, но кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си решил да ме очистиш“. От Божествено гледище микробите, бацилите са метли, с които Разумните същества чистят нечистите дворове и къщи на хората. (50/стр. 323)

Имате едно желание, което не можете да постигнете. Благодарете на Бога, че не сте го постигнали. Оженили сте се;– благодарете за това. Не можете да се ожените;– пак благодарете. Осиромашали сте;– благодарете на Бога. Разбогатели сте;– пак благодарете. Благодарете за всичко, което става около вас и с вас… За всичко благодарете, но не външно, а вътрешно. Когато човек дойде до положение да благодари за всичко, което преживява, това показва, че той е събуден. (24/стр. 339)

Обичат те, благодари на Господа, Който се проявява чрез тях… Ако не те обичат, пак благодари. (11/стр. 171)

Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я. Като се разгневи дъщеря ти, кажи на Господа: „Благодаря Ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси“.

(66/стр. 114)

Ще гледате широко, няма да осъждате, да критикувате. Ако някой от вас е сприхав, бърз, ще кажете: „Благодарим на Бога, че имаме такъв брат“. Ако някой е флегматичен, пак ще благодарите. Във всичко ще виждате добрата страна и ще благодарите. И когато се срещнем с всички тези братя, ще видим, че всеки от тях има по нещо добро, ще видим все нещо особено. (59/стр. 411, 412)

Аз съм забелязал: дойде някой да ме посети, но някога нямам физическа възможност да го приема;– на Земята сме;– и той, като си излезе, остава недоволен, махне така с ръка. Той трябва да си каже: „Аз съм много доволен. Благодаря на Господа, че Учителя днес не ме прие“… И задачата в живота ни е да бъдем доволни в дадения момент и като се обърнем към Господа, да кажем: „Господи, ние сме благодарни за всичко“. Това е целта ми, към която искам да насоча ума ви. Това е правилната философия, която разрешава всички въпроси.

(60/стр. 441)

Щом се обезсърчите, благодарете на Бога, че Той ви учи на нещо. Чрез обезсърчението вие ще научите някакъв урок. (18/стр. 149)

Бог работи във всички хора и ги подтиква към Любов, Вяра, Знание и Свобода. Той ще изкара всичко на добър край. Той ще победи. Следователно, на каквито изпитания и страдания да се натъквате, благодарете на Бога! (25/стр. 415)

Човек е дошъл на Земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб… Дойде ли страданието, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание“. Дойде ли радостта, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радост“. (6/стр. 214)

Преодоляване чрез благодарност

Когато благодарите за всичко, което ви се дава, вие разбирате смисъла на живота. (22/стр. 112)

Всичко се ръководи от една Велика Разумност… Като знаете това, за всичко благодарете! Тайната на живота се крие в благодарността. Всеки момент да благодарим за всичко, което ни се дава. Че страдаш, благодари; че се радваш, пак благодари. (21/стр. 268)

…Противоречията в света не са нищо друго освен условия за проява на Битието. Така е за Мъдреца, а глупавият очаква особени условия за щастието… Дойде ли ви някакво щастие или нещастие, благодарете и за едното, и за другото.

(22/стр. 71)

Благодарността носи безсмъртието, а неблагодарността;– смъртта. Не се изисква много от човека, за да бъде безсмъртен. Щом е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече безсмъртието. Обрал те е някой;– благодари, че те е обрал; казал е някой лоши думи за тебе;– благодари; заболял си;– благодари. Това са сенки на живота, през които неизбежно ще минеш. Че времето е дъждовно или ветровито;– благодари…

(15/стр. 375)

Когато благодарите, че вън е студено, че пръстите ви са измръзнали, вие започвате да мислите върху студа, а той като разумно същество ще ви разбере и ще се смекчи към вас. Няма да забележите как след известно време краката и ръцете ви ще почнат да се стоплят. (22/стр. 112)

Да допуснем, че ти гладуваш;– благодари! (12/стр. 103)

Божествената Любов ще ви опита. Утре ще ви дадат по малко хлебец и най-после ще ви дадат и обяд. Трябва да благодарите, но ако не се случи и обяд, ще кажете: „Слава Богу, че другите хора ядат. Аз ще си почина и ще се порадвам, че другите ядат. Благодаря Ти, Господи, че ми се отдаде случай да погладувам малко! Аз благодаря, че сега мога да оценя хляба“. (60/стр. 410)

Когато ядем с благодарение*******, ние сме използвали всичко онова, което сме яли. …Даже малко да забележим на жената, че яденето е безсолно или прокиснало, праната изчезва и ние нищо не сме се ползвали. Ако яденето е безсолно или недокиселено, възхвали, че превъзходно е сготвено, и стани, сам си дотъкми на вкус. Праната е жизнената сила, която съществува във всеки човек, но в различно количество. (66/стр. 18)

…Като умираш, ще благодариш и като се раждаш, пак ще благодариш… Щом дойде смъртта, кажи: „Благодаря, че е дошло време за умиране“. Има ли нещо страшно в смъртта? Ако умреш, за да излезеш от затвора, ти придобиваш свободата си… Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда. Човек се изпитва и чрез смъртта, и чрез живота. Ако не мине и през двете положения, той не може да разбере Любовта и Обичта. (15/стр. 376, 377)

От това гледище и смъртта е необходимост. Тя е наша сестра. Като дойде тя, ти ще се предадеш в нейните обятия и ще кажеш: „Прави с мене каквото искаш“. Тя ще те обере по всички правила, след което ще дойде другата ти сестра;– Любовта. Тя ще те облече с най-хубави дрехи. Ако не дойде смъртта да те обере и съблече, Любовта никога няма да те облече. Смъртта казва: „Ще те съблека“. „Какво да правя?“ Ще чакаш да дойде Любовта, да те облече в най-хубави дрехи, каквито никога не си виждал. Като се облечеш в хубави дрехи, ще благодариш на смъртта, че те е съблякла. (23/стр. 137)

Преодоляване чрез радост

Често съвременните хора казват: „Животът иска силни хора, силни натури“. Кой човек е силен? Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва. Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва. По този начин той превръща горчивите сокове в сладки. (6/стр. 74)

Истински герой е онзи, който с радост понася всички изпитания и страдания. (18/стр. 149)

Онзи, който служи на Любовта, той носи Живота. Светлина и Топлина излизат от него. Той е бодър, не е дряхъл********. Той не казва, че ще се страда. Той се радва, че страда. Като погледне на страданието, казва: „Още страдания да дойдат“.

(13/стр. 36)

Всички същества, от най-малките до най-големите, са в постоянно движение;– те вървят по ритъма на Божествените закони. Вие не можете да се спрете нито за момент в своя път; спрете ли се само за момент, вие ще внесете известна дисхармония в Божествения свят. Ето защо и когато страдате, и когато се радвате, не се спирайте. Ако страдаш, кажи си: „Радвам се, че страдам“; в окови си, кажи: „Радвам се, че съм окован“; плюят те и те хулят, кажи: „Радвам се, че ме плюят“… Христос казва: „Блажени сте, когато казват всяка зла реч за вас на лъжа; радвайте се, защото е голяма вашата заплата на Небесата“. (37/стр. 19, 20)

Използвайте във всеки един момент онова, което знаете, и онова, което не знаете. И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И [в] туй, което знаеш, там е Божественото; и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. (4/стр. 23)

Няма какво да се обезсърчавате… Като се обезсърчавате, радвайте се и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте.

(1/стр. 224)

Радвайте се и благодарете, когато сте здрави или болни. Като здрави ще научите едно нещо, а като болни;– друго. Болният става мек, внимателен към себе си и към окръжаващите. Като оздравее, той започва да цени онова, което по-рано не е ценял. (15/стр. 144)

Да кажем, някой от вас е недоволен от себе си. Като се погледнеш, остарял си;– трябва да се възрадваш, че си остарял. Разболял си се. Да се зарадваш, че си се разболял. Направил си някаква погрешка;– да се зарадваш, че си направил погрешка. Направил си добро;– пак се зарадвай. Каквото и да направиш, радвай се на всичко. (3/стр. 239)

…Когато срещате богати, учени, красиви хора, радвайте се, че има такива хора; ако срещате лоши, невежи хора, пак се радвайте. Какъв щеше да бъде светът, ако нямаше добри и лоши хора, учени и невежи, красиви и грозни? (34/стр. 299)

Не правете разлика между добър и лош човек… Вие се радвайте, че сте срещнали и лошия, и добрия човек. Те са подбудителни причини за вас. Вземете поука и от единия, и от другия… И единият, и другият да ви бъдат за поощрение. (8/стр. 130)

Като видя, че някой прави погрешки, спирам се и казвам: „Чакай да видя каква поука мога да извадя от тази погрешка“. Като някой направи една погрешка, аз се радвам, че уча от него урок, и като го срещна, ще му кажа: „Ти ми направи голямо добро, научи ме на един добър метод“… Не е въпрос за оправяне на света. За мен това е един урок, аз оправям себе си. (39/стр. 447)

Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте, който казвате това… Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш. Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си; ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. Щастието на човека зависи от това. (10/стр. 53, 54)

Когато се ожените, няма да мислите, че мъжът ви ще живее с вас 120 години. Радвайте се, че мъжът ви е жив, че е живял [с вас] една година. Радвайте се, че е заминал при Бога. Ако се върне от онзи свят, радвайте се. Ако замине за онзи свят, пак се радвайте. Ако ви се кара, радвайте му се. Ако ви милва, пак се радвайте. Ако ви дава нещо, радвайте се. Ако нищо не ви дава, пак се радвайте.

(29/стр. 281)

Преодоляване чрез приятно чувство

Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате тия прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен мир и страданията ви, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат тъй приятни. И вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя […], елате всички при мене по закона на Любовта“. И тази скръб, която неволята ви е причинявала досега, и тя ще почне да скача, да играе… (68/стр. 161, 162)

Когато говоря за Любовта, разбирам живота, в който трябва да участваме. Божественият живот е да бъдем всички весели. Когато някой път сме скръбни, да ни е приятно, че носим известно страдание. Все-таки някой трябва да носи страданието. Мнозина искат да избегнат страданието… Онази млада мома, като се ожени, какво я очаква? Ще стане бременна, ще се натовари с един товар девет месеца. Ще носи какви ли не страдания… (13/стр. 272)

Като страдаш, да ти е приятно, че страдаш. Като те боли кракът, да ти е приятно. …Не да не чувстваш болката, но да чувстваш малко. Сега по някой път има хора, които имат воля, имат и търпение. Разправяше ми един лекар. Казва: „Мене ме учуди“. …Един войник, който имал нещо да се оперира ръката му. Лекарят искал да намаже ръката му, да я анестезира, но войникът казал: „Не!“. Протяга ръката си и докато лекарят вършел операцията;– лекарят го наблюдавал;– и не мръднало лицето му, нито един мускул не потрепнал на лицето. Седи спокоен човекът. (13/стр. 86)

Преодоляване чрез музика и песен

Две слугини на богати господари били задължени да занесат някъде две кошници, пълни с нещо, което тежало 20 килограма. Едната носела кошницата си и от време на време пеела. Втората носела кошницата, но през всичкото време мълчала. Като гледала как другарката ѝ върви напред и пее, тя я запитала: „Не тежи ли кошницата ти, че можеш и да пееш още?“. „Не ми тежи.“ „Защо? Нали и тя тежи 20 килограма като моята?“ „Да, но аз имам в кошницата си едно особено цвете, което намалява нейното тегло.“ „Как се казва това цвете? Дай и на мене от него.“ „Това цвете се казва търпение.“ (18/стр. 157)

Сега и на вас казвам: при каквото положение и да се намирате, пейте! Започвате една работа;– пейте, свършвате работата;– пак пейте! Намирате се пред някаква мъчнотия;– пейте, излезете от мъчнотията;– пак пейте! (15/стр. 237)

Казваш: „Не ми се пее, не съм разположен“. Там е работата;– да пееш, когато не си разположен; при разположение всеки пее. Когато съм неразположен, аз ще пея: „Много съм неразположен, колко съм неразположен!“. После ще махна отрицателната частица не и ще пея: „Колко съм разположен!“. Само така ще сменя състоянието си. (11/стр. 144)

Ето, аз съм неразположен сега, но ще ви свиря нещо… Сега ще ви изсвиря „Цвете мило, цвете красно“. Ще свърша свиренето с един весел български мотив. Въпреки че съм неразположен, ще свиря само заради хубавата дума неразположен… За да се дойде до истинското вътрешно разположение, трябва да се измени старият начин на разбиране, да се измени цялата философска мисъл на човечеството. (26/стр. 178)

С моята цигулка аз съм прекарал най-хубавите си минути. Взема, посвиря на всичките скърби и страдания и като им засвиря така тия песни, т.е. аз ги наричам Окултни упражнения, всичките духове си заминават и аз ставам радостен и весел. Но щом не свиря и не пея, много лоши са. (41/лек. 9: стр. 10)

Като дойде една болест, ще бъдеш майстор, ще ѝ свириш. (45/стр. 606)

…Трябва да мислиш за Духовния свят, понеже там нещата са музикални, там всяко нещо е изразено музикално. (Учителя свири на цигулката и пее следното: „Боли ме коремът. Силни болки ме свиват. Нетърпими са те. Но при герой са дошли те“.) Като пееш така, ще мине болката… Може да се пее на болката, понеже е нещо реално. Тази песен може да я пееш с израз. Когато човек ѝ пее, болката не е страшна. (12/стр. 425)

Нека всеки от вас съчини по една песен за болката в корема си и да я пее. Щом изпее тази песен два-три пъти, болката му ще изчезне. Не пеете ли на болката си, с часове ще се въртите на леглото си и ще страдате. Който не се лекува чрез мисъл, чрез музика и песен, той е изгубил най-голямото богатство. Като се лекува по този начин, той изучава себе си… (25/стр. 317)

Вие бихте могли да се освободите от всяка една болест, ако изпеете: „Бог е Любов“. Ако имате хрема и изпеете: „Бог е Любов“, ще се освободите от нея. Някой има инфлуенца********. Ти си изпей: „Бог е Любов“ и инфлуенцата ще изчезне… Музиката трябва да бъде толкова силна, че да е метод за поддържане на здравето. Имаш хрема, ще ѝ пееш. И в бъдеще, когато ви хване хрема, да си имате като метод една песен за нея. Дайте ми един куплет за хремата. Как наричат хремата по най-любезен начин? „О, любезна сестричко хрема!“ Или за инфлуенцата: „О, любезна сестричко инфлуенца!“.

(12/стр. 440)

…Дишайте и пейте на болестта. На всяка болест пейте специална песен.

(51/стр. 399)

Тук имаме една сестра, която преди години беше заболяла. Като боледуваше, дошло ѝ на ум да съчини една песен на температурата. Като ѝ се подигала температурата, тя постоянно пяла и по този начин температурата ѝ спадала. Това са елементарни работи, които показват каква роля може да играе музиката…

(1/стр. 155)

В живота музиката играе роля като лечебно средство… Поставете двама болни при различни условия: единия;– под грижите и надзора на лекари, а другия;– сам на себе си, като го съветвате да пее по няколко пъти на ден. Вторият болен ще се излекува по-скоро от първия. Музиката повдига вибрациите на човешкия организъм, а от друга страна, събужда жизнените сили. Като знае силата и действието на музиката върху организма, човек трябва да пее при всички условия на живота;– като болен или здрав, при мъчнотии, изпитания, страдания. (17/стр. 224, 225)

Например удариш си пръста и не можеш да пееш, а пък законът е: като си удариш пръста, пак да пееш, като че нищо няма. Иначе не си разбрал закона.

(61/стр. 61)

Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде. Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде. Без пеене ревматизмът не си отива. Той е любител на пеенето. Ти му пееш, той се стяга и най-после ще те пусне. Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът. (3/стр. 45)

Боли те крак – пей. Боли те кръст – пей. Боли те корем;– пей. Някаква тежест в гърдите имаш;– пей. Глава те боли;– пей. Защо вие не пеете? Аз бих желал да пеете повече. Както и да е, но пейте. Радостен си;– пей. Вървят ти работите;– пей. Като излезеш сутрин, изпей „Изгрява Слънцето“. (45/стр. 588)

Когато Слънцето изгрява, цялата природа пее: и славеят, и чучулигата, и канарчето, и щурчето, и жабата. Всички пеят и славят Бога. И човек трябва да пее. Който страда от ревматизъм, да пее; който страда от главоболие, да пее… На когото хлябът не достига, да пее;– никой да не познае, че е гладен. (27/стр. 128, 129)

Славеят… казва: „При всяка радост или скръб, при всяка мъчнотия пейте, славете Бога, както и аз правя“.

(6/стр. 248)

Да кажем, вземете една песен. (Учителя свири „Тъги, скърби“.) …Ако свиря и скръбта ме послуша, казвам: „Тръгни с мене, заедно ще вървим“. Другояче ще се качи на гърба ми. Сега я уча да върви. Искам да я убедя да слезе. Тя казва, че е болна, страдаща, всичко туй. (48/стр. 494)

Слушам, някой казва: „Сериозна работа, страшна работа, какво да се прави?“. Какво ще правиш? Изпей една песен и всичко ще се разреши. Знаете ли как ще се избавите? Ако те срещне на пътя някоя мечка, спри се и започни да пееш. Като пееш дълго време, и мечката слуша. Най-после тя се оттегля, отбива се. Успееш ли да направиш това, ти си от онези песнопойци, които и мечката разбира. Ще кажете: „Как ще ми дойде на ум да пея?“. Страданието, това е мечката. Седни отгоре на страданието, попей му, отправи ума си към Бога нагоре и тази мечка току изведнъж ще се отбие и ти ще се освободиш. (7/стр. 157)

Жената, която разбира законите, като се разгневи мъжът ѝ, трябва да пее;– мъжът ѝ ще се развесели и тя ще каже: „Слава на Бога, че днес мъж ми се разгневи, ние сме спасени“. Да поиграе насреща му и той ще почне… да се смее. Учителят като се разгневи, учениците да почнат да играят, да пеят;– учителят ще [почне] да се смее. Тези неща за вас като ученици на Окултната Школа имат смисъл. (41/лек. 1: стр. 13)

Често и вие се събирате, молите се, пеете и мислите, че като вас певци няма. Мине край вас един дявол, хвърли камък, вие затихнете… Какво страшно има в камъка? …Как се спасяват хората? Когато дяволът хвърли камък върху тях, те го вземат, турят го настрани и продължават да си пеят. Дяволът хвърля друг камък, те турят и него настрани и пак си пеят. Най-после дяволът казва: „Заболя ме ръката да хвърлям камъни…“.

(60/стр. 385)

Сега ви гледам, вие сте остарели. Казвате: „Остаряхме вече“. Аз се радвам, че има остарели хора;– от тях да се поучат… Учете се да пеете, за да се подмладите. Музиката е един начин за подмладяване. Не може да се подмлади човек, ако не пее. Музиката е една наука и едно изкуство, тя е една сила. (12/стр. 424, 425)

…Още веднъж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече: музиката и поезията… Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница; ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“. Или дойда като поет, искам да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „Братко, мислех нещо да те огорча, но сега това ще ти дам като подарък и втори път няма тъй да мисля“. Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя… (37/стр. 659, 660)

2. Преобразяване на нещата чрез Слово и мисъл

Използване Силата на Словото

Хората на Новото трябва да знаят магията на човешката мисъл и магията на човешкия говор. (2/стр. 260)

Оптимистът обръща всичко на добро… Като счупи стомната си, оптимистът казва: „Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място“. (22/стр. 97)

Аз съм дал много упражнения, но вие не ги туряте на работа. За цяла седмица, каквато и мисъл да дойде, кажи: „Много добре е!“. И лоша мисъл да дойде, кажи: „Добре е!“, не казвай: „Защо дойде?“. Каквато и мисъл да дойде, ти кажи: „Добре е!“. Каквото и чувство да дойде, кажи същото. (8/стр. 250)

…Каквато и мисъл да дойде, не се възмущавай, кажи: „Ще се оправи, добре е!“. Тъй за една седмица навсякъде да ви познаят, като ви опитат. Каквото и да дойде, кажи: „Добре е“. Сладка дума! „Хайде, Господ да го благослови!“

(8/стр. 251)

…Каквито отрицателни мисли да ви дойдат, че това станало, онова станало, кажете си: „Всичко е за добро“. Случи се нещо в чувствата ви, кажете: „Това е за добро“. Умрял някой;– за добро е. Страдал някой;– за добро е. Каквото и да ви се случи, знайте, че то е за добро. Сиромах си станал;– освободил си се от едно главоболие. Някой станал богат;– Господ да му е на помощ да носи товара си.

(1/стр. 35)

Вие трябва да имате характер, морални, хубави черти, че като влезете в противоречие, да устоите. Какви ли неща няма да ви кажат! Много лоши неща могат да кажат за тебе, но ти, ако имаш характер, ще кажеш: „Всичко за Любовта е добро!“. (4/стр. 214)

Случи ти се нещо. Кажи: „За добро е“… Бог, Който е в мен, за добро го е допуснал. Не може Господ в света да допусне нещо, което не е за добро.

(5/стр. 257)

Дойде едно нещастие, кажете: „За добро е“; дойде второ;– „за добро е“; трето, четвърто;– „за добро е, за добро е“, докато най-после доброто само по себе си възтържествува. (39/стр. 404)

Някога една дума в света служи да поправи обърканото ти положение.

(3/стр. 179)

Не е лесно да се научи човек да говори правилно. Който е придобил това изкуство, той би могъл с една дума само да спре вятъра… Сегашните хора страдат по единствената причина, че не могат да говорят на болестите си, на сиромашията, на невежеството, на слабостите си и т.н. Лесно е да се справи човек с болестта си, но ако знае как да ѝ говори. Достатъчно е само да раздвижи малко въздуха около себе си, за да застави болестта да излезе вън от него. (25/стр. 418, 419)

Не се плашете от кръвното налягане. Но почнете да развивате в себе си надеждата. За днес ще кажеш: „Аз съм здрав“. Не може да станеш от леглото, кажи: „Аз съм здрав“. Стани, походи.

(3/стр. 50)

Например имате едно крайно неразположение;– отивате при едного, разправяте му болката си, отивате при втори, при трети, при четвърти, на всички разправяте болката си, но тя не минава. Никой не може да ви помогне. Защо не може да премине болката? Защото закон е: онзи, който може да ви помогне, това сте вие самите… Кажете си: „В мен съществува една Божествена възможност и аз сам мога да изляза от тази болка, от това трудно положение!“. Ако си кажете така, веднага положението ви ще се смени. (2/стр. 151)

Станете сутрин неразположени, потупайте се по дясното рамо и си кажете: „Ти си много добър. За в бъдеще ще бъдеш много добър“. Няма да се минат 5, 10 минути и веднага ще дойде туй състояние. Потупайте се пак: „Ще се оправи тази работа. Не бой се!“. Човешката ръка е магическа сила, ако знаете как да я освободите. Това са вашите сили, Божествените енергии, които изтичат от вашите пръсти, и ако вие концентрирате вашата мисъл в пръстите, каквото пожелаете, то ще стане. (2/стр. 266)

…Има един Божествен живот, който аз наричам естествен живот и който не принадлежи на нашето съзнание. Той не принадлежи и на нашето самосъзнание, нито на нашето подсъзнание. Този живот принадлежи изключително на нашето Свръхсъзнание… Ако ти се оставиш на този живот, той сам ще дойде при тебе. Даже и когато човек е болен, нещастен, невежа, ако се остави на този живот, не да бъде индиферентен, но да си каже в себе си: „Тази работа е уредена, няма никаква опасност за нея“;– работите му напълно ще се уредят. (1/стр. 321, 322)

Използване трансформация на Словото

Понякога мислите, че като кажете нещо, работите ще се оправят. Кажете го, но работите съвсем се забъркват. Някой път седи при тебе един лош човек и нещо в тебе ти казва: „Кажи му: Ти си безверник“. И като му кажеш така, работата не се оправя ни най-малко… По-добре му кажи: „Ти си добър човек, има добро в тебе“, отколкото да му кажеш: „Ти си лош човек“. (8/стр. 69)

Защо, като срещнете един свой приятел, не му кажете, че е добър, способен, силен, разумен… „Как можем да говорим на човека, че е добър, когато всъщност не е добър?“ Вие ще говорите на доброто в него, а не на лошото. Доброто се усилва от добри и положителни сили. Когато доброто израсте и укрепне, злото попада под негово влияние и се възпитава.

(17/стр. 165)

Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта. Аз ще съжалявам, ако от сега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава. От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи, думи на Любов… Думите на всинца ви да внасят живот. (7/стр. 47)

Един баща изпратил сина си в странство да учи. Които хора се връщали от чужбина, отивали при баща му и казвали: „Твоят син не учи, живее разпуснато“. „Ще се оправи, всичко е до време.“ „Ама той краде, лъже.“ „Ще се оправи, всичко е до време.“ В писмата до сина си обаче той пишел: „Синко, кой как дойде от странство, все те препоръчва. Аз вярвам, че човек ще станеш. Гледай да оправдаеш вярата ми, човек да станеш“.

(25/стр. 361, 362)

По времето, когато правех своите научни изследвания, казвам на един учител: „Извади този ученик“. „Той е голям лентяй.“ Казвам му: „Ти го потупай в еди-коя си част по дясното рамо и му кажи тъй: „Ти си добро момче, в което има хубави заложби, след една година ще станеш добър ученик“. Направи това и след време ще ми кажеш резултатите“. …Изправя се ученикът и казва: „Способно момче ще стана!“.

Всеки от вас може да прояви това. Твоето мнение ти ще го оставиш настрана. Тъй както ти казвам, направи и ще видиш, ще опиташ какъв ще бъде резултатът. (2/стр. 258)

Позволено е на човека да греши, но по нов начин, а не както са грешили хората досега. За пример, ако искаш да обидиш някого, не го обиждай, както досега си обиждал, но съвсем по нов начин. Ако искаш да му кажеш „сврака“, кажи му „гълъбче“. (51/стр. 53)

Защо трябва да кажете на ближния си, че е гарга? Кажете му, че е гълъбче. Защо ще му кажете, че е грубиян? Кажете му, че говори сладко, че мед капе от устата му. Може медът да не е добре пречистен, но все пак е мед. Ще кажете, че това не е вярно. Кои неща са абсолютно верни? В света съществуват два вида лъжи: бяла и черна. Ако не можете да кажете Истината, както трябва, за предпочитане е да кажете бяла лъжа, отколкото черна. (51/стр. 64)

И някои братя, които са много сербез, казват, че Истината трябва да се каже. Как ще кажеш Истината? Това, което обижда човека, не е Истина. Това, което оскърбява човека, не е Истина. Да показваш греховете на хората, това не е Истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е Истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е Истината. Като кажеш Истината някому, ако тази Истина му напакости, ти не си му казал Истината. (8/стр. 6)

Задръжте за себе си всяка лоша дума, която искате да кажете някому… Докато задържате тази дума за себе си, вие сте силни. Кажете: „Тази дума е толкова красива, че аз ще я задържа за себе си“. Искате да кажете някому нещо, да го ухапете, че да подскочи. Не, задръжте тази мисъл за себе си! Кажете си: „Тази мисъл е толкова хубава, че ще я оставя за себе си“. (62/стр. 149, 150)

Първото нещо, което искам от вас през тази година, то е въздържанието;– да може да трансформирате енергиите. Имаш едно възбудено състояние, ще кажеш: „Заради Божията Любов аз мога да се въздържа“… Този опит може да се случи вкъщи с мъжа ви или с жена ви, може да се случи и с някой ваш приятел… Кое е по-право в дадения случай;– да се карам с този човек или, като съзнавам, да се въздържа, да изпълня Волята Божия? Ще изпълня Волята Божия и нищо повече! Той може да върви подире ми и да се кара. Ще се обърна към него и ще му кажа: „Братко, много сладко говориш“. „Ама ти си нехранимайко!“ „Е, отличен човек си ти.“ „Ама ти се подиграваш!“ „Не, много добър човек си. Ти си поговори, аз ще те послушам. Ти си добър човек, но не си се проявил още, криеш се.“ Защо да не можем да направим това нещо? Можем да го направим. И той, като чуе, че е добър, почва да се съмнява, казва: „Така ли?“. И действително той усеща, че е добър. (60/стр. 474)

Днес искам… да прекарате пет-шест часа в Абсолютен вътрешен мир. Каквото и да ви се случи през деня, да не виждате никакво противоречие, никаква дисхармония. Да си представите, че живеете в Ангелския свят. Който и да ви говори, да се вслушвате в думите му и да си представяте, че слушате някаква музика. Ако мъжът или децата ви са сърдити, разгневени, изслушайте ги и си кажете: „Колко хубаво говорят!“. Бъдете глухи и слепи за погрешките на хората. Само така ще разберете Христовата Любов. (15/стр. 347)

Като се разсърдите, изучавайте какво нещо е сръднята. Изучавайте, там е смисълът. Някой брат се сърди и вие казвате: „Учителю, кажи на този брат да не се сърди“. Аз пък казвам: „Много добре прави! Наука е това в него“. Наблюдавайте как става скъсяването на мускулите на лицето, когато някой е сърдит. Лицето представлява особена конструкция. Но при всяко положение вижте хубавата страна на лицето. (12/стр. 280)

Казвате: „Разкряскал се е някой брат!“. Не се е разкряскал. Хубаво говорете, кажете: „Колко любовно говори братът!“. Той кряска, понеже смята, че хората са глухи. Той говори за онези, ушите на които са затворени, не за онези, които са с отворени уши. Някой се е разгневил. Той много енергичен е станал. (45/стр. 249)

Ти критикуваш някой брат, че е много нервен, че не може да седи спокойно на стола си и се мърда. Аз, ако съм на ваше място, ще кажа: „Колко добър е този брат, отличен е“. Виж доброто;– жив човек е той, мърда се на стола. Мъртвият, ако е на стол, не се мърда. Някой път харесай нещо, което иначе не ти харесва. Кажи: „Колко хубаво говори той!“.

(12/стр. 208)

Някой брат ви говори нещо, но като си замине, казвате: „Много говори този брат!“. Не, кажи му: „Добре говориш, братко. Изобилен, щедър човек си ти“. А на онзи, който едва вади думите от устата си, кажи, че е умен. (11/стр. 177)

Да кажем, има един брат, вие казвате: „Той е грешник“… Казвате: „Той е лаком“. Що ще кажеш, че е лаком? Кажи: „Обича човекът да яде сладко, добре яде, здраво яде, хубаво яде“. Що да не кажеш така, а казваш, че е лаком. Туряш такава дума… Защо ще кажеш, че той краде? Кажи: „Обича парите, туря ги в кесията, носи ги, пази ги, милва ги, пази ги като овчар да не се изгуби нито една“. Че какво лошо има да не се изгуби нито една овца? Казвам, от всички тия положения, които имаме, трябва да се освободим.

(5/стр. 126)

Аз гледам, че си препятствате едни на други. Някой иска да пее, а другите не са разположени да го слушат. Някой говори, а другите казват: „Този много високо говори“. На този, който пее, аз ще кажа: „Колко хубаво пееш, хубав глас имаш“. Или на този, който говори високо, ще кажа: „Много хубав глас имаш“.

(12/стр. 34)

Някой слуша как пее друг и в себе си мисли, че този човек не знае да пее. Дай му внимание, даже и да кряка, слушай го, кажи: „Отлично пее“. Ти сега веднага казваш: „Не струва“. Така на себе си вредиш. Щом отхвърляш, че той може да пее, ти себе си спъваш. Като кажеш, че той пее, и ти ще пееш. Като кажеш, че той не пее, и ти не можеш да пееш. Затова дръжте положителното.

(45/стр. 279)

…Четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник или в някое критическо списание; този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава. Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична. Той трябва да напише още една;– по-сериозна, по-строга от първата“. (14/стр. 58, 59)

Използване трансформация на мисълта

Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия Дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия Дух. Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си“. Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“ и т.н. Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни. Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла. Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща“. Ето една преведена мисъл. После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил десет хиляди лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари“. Ами този, който ги е намерил, какво прави? Хвали Господа.

(7/стр. 285, 286)

Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек!“. И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари“. Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт по всички правила. Положителни мисли ви трябват! (7/стр. 286)

Кои са най-важните новини на Изгрева? Може да се създаде тук един вестник, ще го наречем „Утринно слово“ или „Изгревско утринно слово“. Каквито новини има, ще ги облечем в нови дрехи, ще ги направим достояние чрез вестника. Няма да ги даваме, както са, но иносказателно ще ги представим. Някоя погрешка ще я вкараме в разказ, доста романтичен разказ. Например някоя сестра се е окаляла някъде. Ще направим един хубав образ, ще напишем, че се е запознала с калта. Приказвала е много любовно, писала е писма и калта ѝ отговорила. Няма да кажем, че е кална, но че се е запознала с високо общество, много благородно, от отличен род. (45/стр. 228)

Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото Съзнание! (73/стр. 140)

---

ПОСЛЕСЛОВ

От Подход към Единство

Неговият Глас, това са събитията в нашия живот. Първо е Пълното Приемане – Приемане на Него и на всичко, дадено от Него, а Той дава нещата според изборите на човека. После е Подходът, в който ще влезе Единственият, Който е Подходът. Само Той, Единственият, знае Подхода, а ние можем да научим Подхода само чрез Него;– чрез Тоталното Приемане.

А после най-голямата Близост и Приближаване към Него е Пътят на Жертвата за Него. И тогава Неговият Подход става наш и нашият Подход става Негов, защото чрез Жертвата ставаме Едно Цяло с Него, сливаме се. И Той ни дарява Подхода, сиреч Себе Си. Когато се пожертваме за Него, ние ставаме много близки, макар че пак не Го познаваме. Но Той вече става наш Водач. Всички, които се жертват за Него, Го придобиват. И така започват да Му служат.

Той ме пожела, а аз дълго Го жадувах. Всяко мое дихание е молитва за Него. Само Той е Благо, благата не са Благо. Любовта в нас е непрекъснатата връзка с Него. Той е Непознатият Близък. Той е Върховният Скрит Приятел.

Той е, Който ни призовава към Себе Си. Той ни учи на Единство със Себе Си. Той е, Който дава Пътя към Самия Себе Си. Той е Мистичен Водител;– Той ни води по Незнаен Път към Себе Си.

Той ни дава Подхода, а после;– Самия Себе си.

Елеазар Хараш
Варна, 2024 г.