Книга за Радостта "Из Словото на Учителя" - Търсачка - svetanaknigite.bg

Книга за Радостта “Из Словото на Учителя”

Издател: Светът на книгите ООД
Книга_за_Радостта

„Из Словото на Учителя Петър Дънов“

Книга за Радостта

Варна 2008 г.

ПРЕДГОВОР

Радостта е чистото излъчване,

което идва от безсмъртието.

Ал Халладж

Истинската радост е чисто духовно

знание, то е от особен род, това знание

е слязло чрез откровение.

Гносис

Ще ви дам всички тайни знания,

за да станете синове на Плерома —

синове на Великата Пълнота.

Пистис София

Топлите, мили и любящи думи имат по-

висока стойност от скъпоценните камъни.

Из „Съкровище без граници”

Без истинско знание колко струват

книгите свещени?

Кабир

Храната, колкото и да е хубава —

лъжицата не познава вкуса й.

Кабир

Вселената е бедна в сравнение с нашата дълбочина, в сравнение с нашата древност. Ние имаме радост, която вселената

не познава.

Вторият Старец

Там, където се говори истинно,

израства радостта.

Вторият Старец

Никога не притежавай нещо от вселената, защото ще изгубиш радостта си.

Вторият Старец

Ако човек има постоянна радост,

мракът е унищожен завинаги.

Вторият Старец

Ако не си придобил Истината,

не се радвай дори и да ти подарят рая,

защото той ще стане твоят ад.

Вторият Старец

Земният живот е свързан с радостта от

дишането. Космичният живот е свързан

с радостта от енергията. Първичният

живот е свързан с радостта от Любовта.

Учителят

Човешкото мислене не може да разбере

и познае истинската радост.

Азира

Раздялата на човека с Бога носи много

радост и светлина, защото човекът е

предизвикан да започне да търси Бога

истински и по нов начин — чисто духовен начин — и оказва се, че раздялата е била

несъществуваща, защото Бог просто е

тотален и всеприсъстващ; това означава,

че раздялата с Бога е била илюзия,

тя просто е невъзможна, тя е

несъществуваща, защото съществува

само вечното Единство.

Гносис

Имай към Бога тайно поклонение

и ще се окажеш в родината си.

Орфей

Бог сияе в мен, а вие виждате Ал Халладж.

Ал Халладж

Най-тайните думи, които произнасяш

дълбоко в себе си, оформят твоята

тайна радост.

Елион

Има нещо радостно в измамата.

Аз измамих дявола с Истината.

Ал Халладж

Не е нужно да ходим до Китай,

за да видим синьото небе. Не е нужно да

пътуваме в бъдещето, за да се радваме

на дишането си.

Тиг Нхат Хан

От две злини винаги избирай

по-радостната.

Ал Халладж

Идеята, която се крие в думата радост, има Божествен произход.

Учителят

Човешката радост носи в себе си и радост,

и страдание, а Божествената —

само радост.

Учителят

Животът на светския човек започва с

радост, свършва със страдание; животът на духовния човек започва със страдание, свършва с радост. Божественият живот

започва с радост и свършва с радост.

Учителят

Страданието е краен предел, аз го наричам радост — това малцина ще го разберат.

Учителят

Когато човекът се е завърнал в душата си, във вечността си, тогава той е познал

истинската радост.

Азира

В истинската радост има скрито

особено мистично дихание.

Из „Дълбинният замисъл”

В свещения храм на радостта има само

Дух и Истина. Тук няма светове.

Из „Ключът към Зората”

Ако разбереш голямата скръб,

тя ще те озари с радост вечна.

Из „Книгата на извиращата светлина”

Радостта носи в себе си свещени думи,

а свещените думи са крила.

Из „Вкусът на Мъдростта”

Елеазар

Варна — 2008 г.

1.

В СВЕТА НА РАДОСТТА И ВЕСЕЛИЕТО

Пророкът казва: „Вечно веселие ще бъде там.” Какво е искал да каже пророк Исайя с тези думи? Всеки човек, който е разбрал смисъла на живота, радостта му ще бъде трайна, животът му ще бъде вечно веселие. (книга 1/7:9)

Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко и той е радостен и весел. (1/5:25)

Всеки човек, който е съзнал, че неговият дух е свободен, е прав в своите разсъждения. Всеки човек, който е съзнал, че неговата душа е свободна, е прав в своите разбирания. Такъв човек може да има вечна радост и вечно веселие в себе си.

(1/7:16)

Има светли моменти в човешкия живот, както и в целокупния живот, когато Бог се проявява в Своята пълнота. Тогава и мъжът, и жената, и децата са радостни и весели, като че са на небето. Прояви се Бог за момент, но после се оттегля. След това идат споровете, недоразуменията. Бог ту се проявява, ту се оттегля, за да ни възпитава.

(2/стр. 16, 17)

Когато Божията Любов дойде в света, хората ще се почувствуват свободни, радостни и весели.

(2/стр. 28)

Има едно същество, което ви обича — то е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича. Щом дойде Не-говата светлина и изпълни душата ви, всички стават радостни и весели. (2/стр. 229)

Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават като този ден. (2/стр. 229)

Какво правят съвременните хора? Със ставането си още те се усещат голи, боси, от всички изо-ставени и необичани. Какво трябва да направят? Да бъдат като малките деца, които щом станат сутрин от леглото си, веднага са радостни и весели, знаят, че има кой да ги обича… Знайте, че има кой да ви обича. (4/стр. 18)

…Пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи възходящи периоди в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. (4/ стр. 43)

Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. И тогава ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време бях в безлюбие, а сега живея в Любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина. — Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие.

(4/стр. 115, 116)

Когато биха апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле той изпитва страдания. (4/стр. 129)

Духът е онази разумна основа, върху която живеем. От тази основа излиза Любовта, която носи радост и веселие в човешката душа. (4/стр. 12, 13)

Казвате, че и поетите били хора на илюзиите. Как! Поетите поддържат света! Докато в дома има поезия, там ще има радост и веселие. Щом изчезне поезията, сълзите ще рукнат. (5/стр. 156)

Приемай толкова храна, колкото можеш да асимилираш. Този начин на хранене се благославя. Като се храниш така, ще се радваш и веселиш.

(5/стр. 158)

Знаете ли какво нещо е усмивката на Любовта? Ако Христос ви се усмихне само един път, вие никога няма да забравите Неговата усмивка. Всичко друго ще забравите, но тази усмивка — никога! Това значи да придобиеш радостта и веселието. Това носи новото учение. (5/стр. 163)

Дето е Любовта, там е радостта и веселието.

(5/стр. 205)

Ония, в които Господ изгрее, ще почувствуват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание.” Те трябва да почакат. Защо? Защото няма у тях условия да изгрее. (6/стр. 26)

Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те.” (6/стр. 47)

По отношение на ума именно малките мисли и желания причиняват радост и веселие в живота.

(6/стр. 103)

По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. (6/стр. 121)

Дето влезеш, радост и веселие да внасяш: като видиш тъжен, скръбен човек, да го утешиш, да осветиш ума му. За това обаче се изискват знания.

(7/стр. 38)

Бог иска нашата свобода, нашия вътрешен мир, които ще донесат спокойствие, радост и веселие и високо ще подигнат нашия дух. (7/стр. 90)

Господ — това е Истината. Когато вие се чувст-вувате радостни, весели и започвате да пеете, ето че Истината — живият Господ — е във вас.

(7/стр. 106)

Мислите се различават по форма и по съдържание. Когато ви дойде някоя благородна мисъл, тя произвежда радост и веселие. (7/стр. 183)

Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със Своя избран. (8/стр. 10)

Аз Бог един… ще изведа Своите чада, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им и ще дам китари в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог…

(8/стр. 10, 11)

Приемете благословението Божие. Неговият мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълни сърцето ви… (8/стр. 26)

Аз Бог вечний Елихи Ихова… в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. (8/стр. 25)

Ето Аз ги викам по име и те ще чуят гласа ми и ще се развеселят. Защото Аз съм Бог вечно техен, Който присъствува чрез силата си всъде. (8/стр. 25)

Небето иде на помощ и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие. (9/7:32)

Ако вие изпълните Волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. (9/13:18)

Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот или да живея живота на Бога? Да имам 4-5 къщи в София, да имам 4-5 деца и да мисля постоянно за тях — за дрехи, за обуща, за кокошки, за пуйки и да кажа: „Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам” или да имам онзи великия Божествен живот, да участвувам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот — да чувствуваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл. (9/13:28)

…Дух Божий живее в нас и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Божие Царство и нека чувствува радост и веселие в себе си, да се не съмнява. (9/25:32)

От всинца ни се изисква велик подвиг за велико самопожертвувание. Само тогава Бог ще се открие в тази велика светлина, която наближава да се яви пред човешките души. И когато се разкрие тази светлина, тогава ще дойде във вас вътрешна велика радост, вътрешно веселие, вътрешен мир, което означава ставане, оживяване и възкръсване.

(9/31:23)

По какво се познава здравият човек? Когато здравият човек погледне вечер или денем към небето, той веднага се чувствува весел, радостен, благодарен за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето и не благодари за всичко, което му е дадено, той е болен човек.

(10/стр. 14, 15)

Докато човек не се освободи от своите неестествени мисли, чувства, желания и постъпки, никога не може да се домогне до радостта и веселието, до Божественото в света. (11/стр. 47)

Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението — от земята. (11/стр. 50)

Да бъде човек бодър и весел, в това седи силата на човешкия дух. (12/стр. 19)

Има смисъл човек да вярва, но в абсолютното, в положителното, в което няма никаква измама. Придобие ли тази вяра, човек ще стане здрав, весел. (14/стр. 288)

Каквато работа вземе, човек трябва да я изработи с чистотата на своя ум и на своето сърце. Който се докосне до тази работа, той ще усети чистотата, която е вложена в нея. От всяка нейна клетка ще лъха радост и веселие. Не работят ли с Любов и чистота, хората създават около себе си голяма дисхармония. (15/стр. 35)

И религията, и науката са в състояние да обновят човека, да внесат в него радост и веселие, да му дадат подтик към великото и красивото в света. (15/стр. 46)

Който обича, той постоянно разбогатява и живее в радост и веселие. Който не обича, той постоянно осиромашава, вследствие на което страда. В този смисъл страданието не е нищо друго, освен губене на капитала. Радостта пък не е нищо друго, освен увеличаване на капитала. (15/стр. 101)

Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре и той ще бъде весел…

(16/стр. 19, 20)

Всеки от вас трябва да се радва на здраве, на сила и светлина в ума си и на топлина в сърцето си. Дето здравият мине, и камъните, и дърветата го посрещат с радост. Животът блика от него. Ако камъните и дърветата се радват на човека, колко повече ще се радват неговите близки, братя и сестри. Работете върху себе си да ви посрещат навсякъде с радост и веселие. (16/стр. 59)

Като обхване физическия човек, свободата влиза в духа и в душата му. Обладан напълно от свободата, човек разбира вече Божиите закони, прилага ги и се радва и весели заедно с Бога — своя небесен Баща. (17/стр. 19)

Косата на човека побелява от големи скърби и грижи. За да почернее отново, бъди весел, жизнерадостен. (17/стр. 196)

Любовта внася сила, живот и здраве в човека. Работете всеки поотделно с Любов, работете всички заедно с Любов. Кооперирайте се и работете в единство, съгласие и Любов. Само така ще имате Божието благословение, Божията радост и Божието веселие. (17/стр. 391, 392)

Условията, при които сегашните хора живеят, са мъчни… Сутрин излизат радостни, разположени, вечер се връщат скръбни. Правилно е човек да излиза сутрин весел и да се връща весел и радостен, с някаква придобивка. Това е новият живот, който иска да застави хората да работят.

(18/стр. 44)

Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва. Обаче всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път чрез усилията на ума, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел. (18/стр. 113)

Велико нещо е за човека да бъде посетен от някой ангел! И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой човек. Този ден за човека е наречен ден на Любовта. През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло. Идея има този човек. Той знае защо живее. Животът му е пълен с радост и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко. (18/стр. 142, 143)

Като е дошъл на земята, човек не може без погрешки, но може без грехове. Който държи тази мисъл в ума си, той е радостен и весел, готов за всякаква работа. Той е доволен от живота…

(18/стр. 199)

Тъй щото искате ли да бъдете здрави и весели, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяко ваше действие трябва да са проникнати от идеята за абсолютна чистота. (18/стр. 229)

Чрез Любовта, Мъдростта и Истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас и вие ще се веселите в Господа. (19/стр. 40)

Всеки ден при изгрева на слънцето пожелавайте да имате Любов в сърцето си и Истина в ума си. Да посрещате всеки ден изгрева на слънцето с тази мисъл, това значи да бъдете през целия ден радостни и весели. (19/стр. 150)

Ученика… Щом приеме Божественото учение, което му се преподава, пътят на живота му се оправя и той става радостен и весел. (19/стр. 382)

Щом благодарите за всичко, което ви е дадено и което ви се дава, и денят ще бъде за вас радостен и весел. (20/стр. 142)

Бъдете радостни и весели, за да постигнете идеалите на вашата душа. (20/стр. 406)

Хората се нуждаят от нови разбирания, които да внесат радост и веселие в техния живот. Иначе животът ще остане за тях винаги неразбран, лишен от светлина, радост и веселие. (21/стр. 14)

Като изправя погрешките си, човек постепенно влиза в света на вечната хармония, дето съществува само здраве, веселие и младост. (21/стр. 214)

Ако ние разбираме природата, ние ще бъдем свободни, във всеки дом ще дойде щастието, радостта, веселието. (22/стр. 132)

Под добро се разбират всичките условия на вечния живот. Понеже във видимия и невидимия свят всяко постижение, което човек е постигнал, то е добро. Ако го постигнеш, то е добро, ако не го постигнеш, то е фантазия, то не е валидно, то е отвлечена мисъл. Постигнеш ли го, то е основа на живота и то ражда радост и веселие. (22/стр. 220)

Ти не може да бъдеш радостен и весел, ако доброто не носи в тебе условия за този вечния живот. Това е тази непреодолима вяра, да вярваш в себе си, че ти няма да умреш, нищо повече.

(22/ стр. 220)

След големите страдания ще дойде Царството Божие между хората и тогава всички ще бъдете радостни и весели. (22/стр. 350)

В изправяне на погрешките човек влиза в радостта на живота. Ако не изправя погрешките си, той влиза в областта на мъчението и на страданието. Неизправянето на една погрешка води към втора, трета, четвърта и т.н. Изправянето на погрешките обаче води към радостта и веселието, към светлината на живота. (25/стр. 121)

Не ограничавайте Божественото в себе си. Огорчите ли Го, ще изгубите мира и разположението си. Пазите ли Го свещено в себе си, ще имате мир, радост и веселие. (25/стр. 441)

И тъй, когато говорим за живота, имаме предвид оня живот, който може да ни донесе радост и веселие. Това е реалният живот, на който всякога можем да разчитаме. (26/стр. 209)

Вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък. Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието.

(26/стр. 235)

Ще работиш с радост и веселие да постигнеш желанията си. От вас се иска външна и вътрешна радост, чрез нея да предадете нещо и на окръжаващите. Изгубиш ли радостта си, всичко губиш.

(27/стр. 104)

Първата задача, като ученици, е да дадете възможност на духа си да се весели, а вие да бъдете радостни. Духът се весели, а човек се радва. Веселието е за великия свят, а радостта — за хората. Казано е в Писанието: „Ще се весели Бог във вас.” Бог се весели в човека, а човек се радва. (27/стр. 122)

Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие. Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества. (28/стр. 61, 62)

Ако и вие сеете и жънете добре, ще бъдете здрави, радостни и весели. С други думи казано: ако вършите Волята Божия, целият ви дом ще живее в радост и веселие. (28/стр. 84)

Какво представя вечният живот? Вечният живот е този, в който няма смърт. Вечният живот изключва всякакви страдания. Той включва всички радости, всичкото веселие. Да придобиеш този живот, това значи да видиш Онзи, Който е създал вселената, всички живи същества, всички форми.

(28/стр. 98)

Някой ходи весел, свеж, бодър — той е под влиянието на Слънцето. (29/стр. 262)

Дайте свобода на Господа в своята душа! И когато почва да ви говори Той отвътре, слушайте Го! А отвънка вие приемайте и прилагайте. Отвътре Господ да действува. Това е правилният израз на живота… Тогава пред вас ще се открие един нов свят и работата ви ще стане радостна и весела.

(30/стр. 51)

Тепърва влизаме в един красив свят, свят на една положителна опитност. Аз го наричам свят на Божиите радости, свят на Божието веселие.

(30/стр. 188, 189)

Казвам: Любовта тук е дошла. Всички са весели. (30/стр. 191)

Вие не сте видели още изгрева на Слънцето. Вие от Слънцето трябва да вземете нещо. И като влезем вкъщи, трябва да видите какво са ви пратили оттам и целия ден ще бъдете весели.

(30/стр. 273)

Някой брат е замислен — ако той е замислен, това не показва, че е болен. Важното е отвътре ли е разположен, весел. (30/стр. 301)

Да изпълним Волята Божия с пълно съзнание, с Любов, без да се усеща, че сме ограничени. Защото радостта и веселието в света са следствие на онзи Божествен ред и порядък на земята. Ангелите са изпълнили Волята Божия, тяхната радост се предава и на нас. (30/стр. 397)

Който разбира законите на живота, радва се и се весели. (31/стр. 74)

Радостта е външен процес, а веселието — вътрешен. Значи ние трябва да се радваме на това, което Бог е направил, а Той да се весели на това, което ние правим за Него. (31/стр. 96)

Радостта и веселието подмладяват човека вън-шно и вътрешно. (31/стр. 99)

От Бога излиза живо дихание на живот. Затова е казано, че ние живеем и се движим в Бога. — Какво ще стане с мене? — Щом се безпокоиш, ти живееш вън от Бога. Този живот е пълен със страдания, обезсърчения, песимизъм. Влез в Бога, за да се успокоиш, да се осмисли животът ти и да се превърне на радост и веселие. (31/стр. 122)

Христос дойде в света да постави мост между ада и рая. Той показа на човечеството пътя, по който може да излезе от мъчнотиите и страданията, от неблагоприятните условия и да влезе в радостта и веселието, при благоприятните условия на живота. (31/стр. 126)

Ако вместо някакъв златен съд или няколко златни монети в кесията си вие имате известно количество злато в кръвта си, то ще създаде голяма устойчивост на характера ви. Такъв човек никога няма да се окислява, той винаги ще бъде здрав и весел. Всички весели хора са здрави и богати, понеже имат известно количество злато в кръвта си; всички песимисти са бедняци, те нямат злато в кръвта си. Турете малко злато в кесията, т.е. в кръвта, на един песимист човек и той ще стане весел. (33/стр. 145)

Който не учи, той още не е познал Бога. Познава ли Бога, у него се ражда Любов; роди ли се Любов, той ще почне да учи. Почне ли да учи, в душата му се заражда радост и веселие… (33/стр. 145)

Няма по-голяма радост за вас от това, че Живият Бог всякога ви обича. Докато уповавате на Бога, всички ще бъдете учени, ще работите с радост и веселие, а ръката ви ще прави само добри дела. (34/стр. 43)

Казано е: Когато в дома ти дойде неприятел, ако е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го. Щом си богат, давай на всички, които се нуждаят. Ако всички постъпват така, навсякъде ще има радост и веселие. (34/стр. 83)

Няма да остане едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи. Тогава всички хора ще бъдат радостни и весели. (36/стр. 30)

Когато пък доброто е в сърцето на човека, той може да няма пет пари в джоба си, но е радостен и весел. Значи условията са лоши отвън, но добри отвътре. (36/стр. 184)

Да слушаме гласа на Бога, когато ни говори! — Може ли Бог да ни говори? Можем ли да слушаме Неговия глас? — Можем. Няма по-благ, по-мек глас от гласа на Великия. Щом го чуеш, дето ходиш, каквото правиш, ще носиш радост и веселие в душата си. (39/стр. 125)

Светът, в който живеете, е велико училище, от което ще научите много уроци. Дали сте материалист или идеалист, не е важно. И материалистът се учи, както и идеалистът. Разликата е в това, че идеалистът е весел, с добро разположение на духа и вярва в успеха на работата, която започва.

(41/стр. 202)

Задача на човека е да работи върху себе си, да развие правилно своите мозъчни центрове. Особено трябва да се работи върху центъра на веселието, за да понася човек лесно мъчнотиите в живота. По естество човек е весел, но трябва да прилага веселието си при мъчнотиите, а не дето не трябва.

(41/стр. 211, 212)

Като се отегчите от земята, т.е. от живота на стомаха си, качете се в главата си и започнете да мислите. Там е вашето слънце, оттам иде вашата радост и вашето веселие. Следователно когато сте радостни и доволни, вие сте на слънцето; когато сте скръбни и недоволни, вие сте на земята. От вас зависи да бъдете радостни и доволни. Качвайте се на слънцето да придобивате живот и енергия, да се справяте с мъчнотиите и страданията си.

(41/стр. 253, 254)

…Вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на живота. При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно. Тази деятелност ще внесе у вас радост и веселие. Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден.

(42/стр. 121)

Всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. (42/стр. 164, 165)

Какви са отличителните качества на добрия човек? Като наблюдавате добрия човек, виждате, че той всякога е весел и добре разположен, готов на всякакви услуги. (43/стр. 232)

Когато говорим за новите хора, разбираме хората на слънцето, които живеят с радост и веселие. Те са жизнерадостни, щедри, лесно се справят с мъчнотиите си. Те са героите на времето. Те са хора с широка душа: всичко използуват разумно, на всичко се радват. (44/стр. 214, 215)

Сърцето и умът на човека трябва да се докоснат до дрехата на Господа, за да се очистят. Душата на човека трябва да се докосне до дрехата на Господа, за да се повдигне. Само по този начин човек може да живее и да работи правилно и да бъде винаги радостен и весел. (45/стр. 41)

Всеки ден трябва да имате по едно ново разбиране за живота. Тогава радостта, веселието, мирът, любовта ще се вселят в душата ви в своята пълнота. Само при това положение човек може да бъде доволен. (45/стр. 113)

Няма по-красиво състояние от присъствието на Божествения Дух върху човека! Той чувствува в себе си онова вечно благо, което внася радост и веселие. (45/стр. 143, 144)

Абсолютната вяра пред нищо не спира.Тя води човека в абсолютен свят, дето съществува само радост, веселие, мир и Любов. (47/стр. 68)

Човек може да бъде винаги здрав, весел, радостен, но само след като разбере и изучи законите на еднообразието и разнообразието. (47/стр. 89)

Една Истина съществува в света, на която всякога можете да разчитате. Който е дошъл до тази Истина, той навсякъде носи радост и веселие.

(47/стр. 166)

Влезе ли човек отново в рая, страданията престават за него и той влиза в новия живот — в живота на веселието и на радостта. (48/стр. 32)

…Бога. Той е наш Баща, а ние — Негови синове. Бог се весели, а ние трябва да се радваме. Веселието е право на Бога, а радостта — на човека.

(48/стр. 130)

Веселието на Бога е проявената светлина. Радостта на човешката душа е също така проявена светлина. „Бог се весели, човек се радва” е казано в Писанието. (48/стр. 193)

Отвори широко сърцето си да влезе Божествената топлина в него, да изпиташ Божествената радост и веселие. (48/стр. 202, 203)

Когато срещнеш един човек, възлюби Бог в него, а не човека и кажи: Господи, готов съм да Ти служа, защото Ти внесе живота в мене. Благодаря Ти за всичко, което си направил заради мене. — Тогава ще чуеш тихия глас на Господа: Влез в Царството на Любовта и бъди блажен. — Това значи Бог да се весели в човека, а човек да се радва и да има вътрешен мир. (48/стр. 206)

Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели. (48/стр. 208)

Човешката душа е градината, в която тези плодове зреят. От време на време Бог поглежда към тези плодове и се весели. Хората пък се радват на плодовете, които зреят в душите им. Като се погледнат едни други, те се радват на това, което са изработили. (48/стр. 300)

Мнозина мислят, че духовният човек е строг, сериозен, не пее, не се смее, не се весели. Всъщност духовните хора са весели и засмени; те пеят, свирят, гледат жизнерадостно на живота, а хората на физическия свят са строги, замислени, тъжни. Като знаете това, бъдете и вие радостни и весели; пейте, свирете и мислете добре за всички хора.

(49/стр. 30, 31)

Докато си служите с Любовта като мярка в живота, всякога ще имате мир, спокойствие, радост, веселие. (49/стр. 151)

Любов, която носи разочарование, не е истинска. Ние говорим за онази Любов, която носи радост и веселие, която осмисля живота и разрешава мъчнотиите и противоречията. (49/стр. 198, 199)

Когато Истината проникне дълбоко в човека, той става свободен, радостен и весел като детето, което се намира в обятията на майка си и баща си. (49/стр. 201)

Като си легнеш да почиваш, ти ще отидеш в другия свят, ще се разходиш и на сутринта ще се върнеш отново на земята. Ще бъдеш радостен и весел и готов за нова работа. (50/стр. 28)

Бъдете радостни и весели при всички положения: и при доброто, и при злото. Това се отнася до вашия вътрешен живот, който е съвършено свободен от външния живот, от всичко онова, което може да ви смущава. (50/стр. 52, 53)

Цял живот си бил неспокоен, недоволен, че това, онова нямаш и в един момент да стане преврат в твоя живот да заживееш в радост и веселие, в доволство и светлина. Това наричам възкресение.

(50/стр. 70)

Щом дойде новото, очите на хората се отварят и те разбират какво представя духовният свят. Тогава ще заживеете и тук, и там и ще бъдете винаги весели. (50/стр. 128)

По-тежко положение от това за човека няма — да мисли, че всички са го изоставили. Когато изгрее първият лъч, човек вижда, че има Един, Който мисли за него. Този Един е Господ. Тогава той ще почувствува радост и веселие. (50/стр. 185)

Човек не е дошъл на земята да живее охолно. Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му. Като се учи, ученикът е радостен.

(52/стр. 19)

Когато човек може да даде правилен израз на своя живот, Бог се весели в него. Някой казва, че иска да бъде радостен и весел. Ако Бог се радва и весели в тебе и ти ще бъдеш радостен и весел. Ако Бог не е радостен и весел и ти няма да бъдеш радостен и весел. Отвори сърцето си да се весели Бог в тебе. (52/стр. 156)

Когато човек стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяват, всичките му мъчнотии се разрешават и той става радостен и весел. За да дойде до това положение, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. (52/стр. 185)

Щастието в света е в онази връзка, която човек може да направи с живота, с разумната природа — туй колективно съзнание на възвишени същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствувате какво нещо е възвишеното, хубавото… Тогава цялата вселена ще бъде училище, място за радост и веселие. Ученикът няма да има там никакви разочарования. (53/стр. 105, 106)

Питам: Кое тогава е онова в света, което може да ни весели? Бог ще ни развесели. Той ще ни развесели чрез хората. (54/стр. 141)

Тук се казва: „Постигнатият път, изгряващата Истина и постигнатият живот са за мъдреца радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта.” Аз ще го коригирам и ще кажа тъй: Пътят, по който изгрява Истината, пътят, в който се постига животът, носи радост, веселие, мир, щастие, блаженство, доброта за разумния човек. (54/стр. 313)

За в бъдеще ние трябва да търсим този живия Бог, тази вечна разумност. От Него извира Любовта. Само Той може да внесе в душите ни онази радост и веселие, които ние очакваме. Той няма да дойде отникъде другаде, освен от нашите души.

(55/стр. 96)

Оплаквайте се после, вечерно време, преди да заспиш, оплачи се. Но сутрин никакво оплакване. Сутрин като станеш, весел да бъдеш. (55/стр. 348)

Майката в най-голямата си възраст трябва да запази онази младенческа сила в себе си. Своите идеи никога да не ги изгуби. Може нейното тяло да отслабне, но и на 120 години да бъде млада и весела. (55/стр. 448)

Този човек казва: „Кажи ми нещо за Бога.” Ако можеш да му предадеш нещо, да го свържеш с Бога, за тебе ще бъде едно второ Откровение. Ти ще бъдеш през целия си живот радостен и весел, че си свързал един човек с Бога. (56/стр. 62)

А когато Бог живее и се весели във вас, вие ще бъдете силни. (56/стр. 109)

И когато ние говорим за живота, подразбираме онзи живот, който за нас може да ни донесе радост и веселие — да имаш една реалност, на която всякога можеш да разчиташ. (57/стр. 153)

Там, дето го няма Господ, е мъчение, а дето е Господ, дето е Истината, дето е благостта — там е Господ, там е радост и веселие. (57/стр. 308)

Когато ти обикнеш хората, ти си в бъдещия живот; когато повярваш в абсолютната Истина, ти си в бъдещия живот; когато имаш познания и разбираш как е направен светът, това познание, тази радост и веселие вътре в човешката душа, това е бъдещият живот, това е онзи свят. (57/стр. 388)

А пък като влезне Бог да се проявява в света — и има мир, радост, спокойствие. Радост и веселие ще има не отвънка, но в душите ви. (57/стр. 405)

И във всинца ви трябва да има радост и веселие. А пък когато дойде радостта и веселието, тогава ангелите от небето ще слезнат. (57/стр. 405)

Имаме едно правило и казвам тъй: Да извърша Волята Божия не както аз зная, но тъй, както е благоугодно на Бога. И като видя, че Бог се весели, че съм извършил Волята Му тъй, както той иска, аз да стана радостен, че съм извършил Волята Му, както Той иска. (57/стр. 406)

Бог иска да има деца с весели сърца, помнете го това. (57/стр. 457)

Аз наричам конкретно, реално това, което носи радост и веселие, което осмисля живота, което в даден момент може да се схване от нашето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. (58/стр. 216)

Единственото нещо, което осмисля крайния живот на хората, това е Истината. И когато ние се радваме и веселим, това е Истината у нас, която е причинила тази радост. (58/стр. 305)

Ти можеш да обичаш, но не говори за тази Любов. И тогава откъдето минеш, всеки ще познае, че имаш в себе си тази Любов. Ти ще бъдеш като едно цвете, което отдалеч изпуща своето ухание. В който дом влезеш, навсякъде ще носиш радост и веселие. (58/стр. 344)

Ако ти си бил весел и радостен, когато си се хранил, стомахът е смлял храната добре, соковете са добре използувани и тогава и мозъкът, главата ти ще мисли добре. (58/стр. 625)

Сега ще ви прочета няколко афоризми: Постигнатият път на мъдреца, изгряващото слънце на любящия са за мъдреца радост, веселие и мир, щастие, блаженство и Любов. (58/стр. 650)

Щом издържите във вярата си, във всеки дом ще има радост и веселие. (59/стр. 151)

В живота кое дава смисъл? Яденето. Когато ядем, хубавата храна, която взимаме, дава радост и веселие. (59/стр. 654)

Човек трябва да бъде весел. Във всичко трябва да вижда хубавото. (60/стр. 148)

Ако в Божествения живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път! Светиите, това са най-веселите хора в света. (60/стр. 455)

Всяка идея е едно възвишено същество, което ще прекара у вас толкова време, колкото може да го храните. Щом няма храна, то си заминава. Докато идеята е у вас и я поддържате, вие сте радостни и весели. Щом се свърши храната ви, идеята ви напуща и вие ставате недоволни, скръбни.

(62/стр. 102)

Когато чуеш гласа на Любовта, ти оздравяваш, ставаш радостен и весел. (63/стр. 200)

За пример, някой път вие мислите, че сте в правия път, че сте намерили Господа. Тогава сте радостни, весели, учени; мислите, че всичко знаете. И действително така е. (64/стр. 7)

Господ носи вечното веселие и мир за душата.

(64/стр. 45)

Ако вие мислите, както ви говоря, няма да бъдете обременени от нищо, душите ви ще бъдат радостни и весели, сърцата и умовете ви ще бъдат обновени и знанието, което очаквате, ще дойде отгоре. (64/стр. 374, 375)

И аз казвам: Всички трябва да бъдем носители на великата Божия Истина. Схванем ли живота така, ние ще го разберем в неговата пълнота, ще добием радост и веселие — ще живеем според Божията Любов. (64/стр. 421)

Като разчиташ на Божественото, всякога ще бъдеш радостен и весел. Който разчита на Божественото Начало в себе си, никога не се смущава, никога не се обезверява. (65/стр. 57)

Докато държи в ума си идеята за Бога като за нещо красиво, възвишено, мощно, човек е радостен и весел. Щом изгуби тази идея, радостта го напуща. (65/стр. 72)

Който носи светлината в себе си, всякога е весел, разположен; лицето му е светло, ясно, а очите — бистри, живи, подвижни. (65/стр. 384)

2.

КОЕ НОСИ РАДОСТ

Запитвали ли сте се някой път, кое е онова, което ви радва в живота? (9/31:4)

Божественото учение се познава по един елемент, влязъл в душата. То носи радост, мир, светлина. (2/стр. 76)

Всяко нещо, което няма граници в мисълта и в съзнанието ни, е Божествено и като такова — безгранично. То носи радост за човешката душа.

(2/стр. 151)

Достатъчно е днес да реализираш това, което си разбрал. То води към великия живот, който носи благата и радостите. (3/стр. 204)

Приближаването към извора произвежда радост. (3/стр. 279)

Няма живо същество в света, от най-малкото до най-голямото, което да не се отнася с Любов към слънцето… Всеки гледа на него с разположение. Колкото и да е скръбен човек, като види слънцето, скръбта му веднага се сменя с радост.

(3/стр. 318)

Доброто причинява радост, а злото — скръб.

(4/стр. 103)

Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе в човека, тя носи мир, радост, величие.

(7/стр. 191)

Надей се на Господа, защото Той е вече много близо. Ще чуеш гласа Му и ще се възрадваш.

(8/стр. 30)

Когато дойде един ангел, всякога донася радост. (9/20:15)

Когато Любовта дойде в къщата ти… ще внесе мир и радост. (9/12:19)

Когато човек стане разумен, в пълния смисъл на думата, всички негови прояви са музикални. Музиката внася радост и веселие в човешката душа. (12/стр. 79)

Да изпълниш Волята на Оногози, Който те е проводил, представлява велика и светла задача в живота на човека. Изпълнението на тази задача носи само радости и подем; неизпълнението й носи само страдания и неуспехи. (12/стр. 88)

Един слънчев лъч те озари и ти ставаш радостен. Пиеш вода, радваш се. (13/стр. 152)

Божественото съзнание носи радост, светлина, знание и свобода за човека. (15/стр. 295)

Като помислиш за Бога, ти трябва да се проникнеш от благоговение и страхопочитание към Него, да знаеш, че се намираш пред Велика Реалност, в която не съществуват никакви противоречия. Мисълта за тази Реалност внася мир и радост в човешката душа. (16/стр. 109, 110)

Всяко добро чувство, всяка светла мисъл носят радост и благословение за човека. Изгуби ли ги, човек започва да страда. (16/стр. 289)

Стремете се към Божественото Слънце, което носи в себе си живот и радост за всички живи същества. Под думата Божествено Слънце разбираме Божествения свят — единственият реален свят, в който не съществува нищо отрицателно.

(17/стр. 203)

Хранете се със светли мисли и възвишени чувства, които носят радост и веселие. (17/стр. 357)

Докато една идея безпокои човека, тя има човешки произход. Всяка идея, която внася радост в човешката душа, има Божествен произход.

(18/стр. 60)

Всяко добро, направено по свобода, от Любов, причинява вътрешна радост в човека. (18/стр. 115)

През деня човек ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило в момента на изгряване на слънцето. Всяка светла мисъл или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в душата му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото. (19/стр. 284)

Божествените идеи са творчески. Те внасят в човека живот, радост, светлина и свобода.

(24/стр. 17)

Кога може човек да се възпитава правилно? Когато пламъкът на неговите мисли, чувства и действия постепенно се увеличава и внася в него радост и разширяване. Когато всички мисли и чувства се съберат на едно място, светлината им се увеличава, радостта става голяма и Любовта се проявява.

(24/стр. 258)

Желая ви сега да живеете в Божественото, което може да ви обнови, да ви освободи от всичко старо и нечисто, за да чуете в себе си гласа: „Аз съм.” Чуете ли този глас, свободно можете да започнете работата си. Този глас е гласът на Божественото, което внася радост и оживяване.

(28/стр. 141)

Трябва да разпознавате чистите мисли от нечистите. Всяка мисъл, която носи само радост, е чиста. (30/стр. 178)

Засега благодарете, че ви се говори за светлите сенки на Любовта, които внасят радост в човешката душа. Един ден, когато станете съвършени, ще се облечете с дрехата на Любовта. (31/стр. 17)

В този смисъл всеки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде. Те носят мир и радост за човека.

(33/стр. 50)

Аз ви проповядвам за живия Господ, за Господа на ХХ век — който събаря затвори, пуща затворниците и носи хармония, ред и порядък, радост и веселие. (35/стр. 50)

Всеки от вас трябва да знае кое е Божественото. Това, което носи радост, е Божественото. Това, което носи скръб, не е Божествено. (37/стр. 52)

Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят и се вдълбочете в себе си да чуете тихия говор на Бога. Ако слухът ви е развит, ще чуете тиха, едва уловима музика, която внася мир, спокойствие и радост в душата. (38/стр. 70)

Вън от Истината животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека радост и веселие, а в ума — светлина и знания. (42/стр. 121)

Всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви проявяване на малка светлинка, която пък внася у вас радост. (42/стр. 219)

Колкото по-безкористно правите добро, толкова повече ще ви благодарят. Благодарността на хората ще внесе във вас голяма радост и доволст-во. (43/стр. 20)

Божието дихание представя Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв.

(44/стр. 233, 234)

Наистина срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. (44/стр. 234)

Идейното в живота носи радост и веселие за душата. Щом идейното изчезне, страданията дохождат. (45/стр. 164)

Между онзи, който обича и когото обичат, трябва да съществува вътрешна хармония. Тази хармония ще внесе радост и веселие в техните души. (46/стр. 40)

Освен външно знание човек придобива и вът-решно знание. Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното — по вътрешен път. Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава. (46/стр. 149)

Стремете се към възходящия път, който носи радост и доволство. (49/стр. 282)

Според мене тъжната музика не е Божествена. Тази музика, която внася радост в душата, е Божествена. (50/стр. 237, 238)

Разумното в света всякога носи радост.

(55/стр. 503)

Истината винаги носи радостта! Там, дето е Истината, там е щастие; там, дето е радостта, там е щастие. (57/стр. 304, 305)

Права вяра е онази, която носи мир, радост и веселие между всички хора. Това е вяра. Защо са ни много вери? Трябва ни една вяра, която да внесе разумност в нас, в живота ни. (58/стр. 209)

Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангелът идва, навежда се и ти помага. И ти почувствуваш радост. (59/стр. 220)

Известни ценности има в живота само когато животът е разбран. Ценностите са, които дават радост на живота. Вие искате да бъдете щастливи, но трябва да имате ценности. (59/стр. 684)

Вярата няма богатство в себе си, тя носи радост. (61/стр. 77)

Туй, което носи радост, туй, което носи веселие, туй, което носи светли мисли, туй, което носи светли чувства, туй, което носи благородна воля, туй, което носи здраве, всичкото богатство, което ти търсиш, туй е Бог. Трябва да Го търсим.

(61/стр. 234)

Всяко нещо, прието с Любов, внася радост и разположение в човека. (65/стр. 358)

Разчитайте на светлината, на въздуха, на водата и на хляба като прояви на Бога, за Когото е казано, че е Любов. Те носят живот, здраве и радост за всички живи същества. (65/стр. 366)

3.

СЪЩЕСТВЕНО ЗА РАДОСТТА

Гледайте радостно на живота и на света и само по този начин Бог ще ви слуша и учи. (1/5:32)

И тъй, мястото, до което са достигнали съвременните хора, е изразено в стремежа им към щастие, към радост и веселие. Днес всеки човек иска да бъде радостен, затова той трябва да се заеме с изучаване на радостта. (1/7:16, 17)

Непрестанно се радвайте, да разкривате възможностите на своята душа. Колкото малка да е радостта, тя всякога допринася нещо ценно на човека. (15/стр. 54, 55)

— Трябва ли ние да се отказваме от радостите в живота? — Аз искам вие да преодолеете над мъчнотиите и страданията в живота и да дойдете до истинската радост. Питам: Какъв смисъл има радостта на пияницата, че спечелил пари, за да пие?

(1/2:14)

Мисли ли човек, че той е една клетка от Божествения организъм, на всичко трябва да се радва. Като погледне към звездите, към слънцето, към растенията, към животните, към камъните — на всичко трябва да се радва, понеже всичко има един и същ произход. Всичко е произлязло от Бога. (1/2:21)

Да живеем добре, това е най-голямото изкуство, на което човек ако го притежава, може да се радва. (1/5:17)

Питам: При какви условия човек може да бъде радостен? Човек не може да бъде радостен, ако окръжаващите не са радостни. Човек може да бъде радостен даже и при скръбни хора, ако той внася между тях своята радост. Този закон се проверява навсякъде в живота. (1/7:17)

Радостта, щастието е Божествен океан, в който живеят хиляди и милиарди същества. Ето защо ще се пуща по малко радост от този океан да не би съществата, които живеят в него, да преядат. Както има опасност от пресищане в яденето, така също има опасност от притъпяване на чувствата при голяма радост. (1/7:18)

Казвате: „Защо да не желаем повече щастие и по-голяма радост от тази на другите хора?” Ще ви обясня защо човек при сегашните условия на живота не може да бъде по-радостен и по-щастлив от другите хора. Може ли човек на земята да преживява радостта на херувимите, серафимите и ангелите? Не може. Защо? Тъй както е създадена днес нервната система на човека, тя не е в състояние да издържи трептенията на висшата радост, каквато изживяват възвишените същества. Попадне ли човек в трептенията на такава радост, неговата нервна система, както и мозъкът му съвършено ще се разстроят. Тази радост ще донесе нещастие на човека. (1/7:18, 19)

Невярното се състои в това, че радостта и любовта ни се дължат на същества от този свят. Такава е опитността на всички добри хора. Когато някое възвишено, разумно същество иска да ни предаде своята радост, своята любов, то избира някоя човешка форма, чрез която я предава. (1/7:20)

Човешката душа трябва да се ражда, без да умира. Това е радостта. Когато човек дойде до положението да съзнае, че е излязъл от смъртта, от ограниченията, в него настава вътрешна радост.

(1/8:22)

Каква по-голяма радост от тази, да ти проговори Бог? (2/стр. 108)

Що е Бог? Бог е Любов. Бог е мир. Бог е радост. Бог е Истина. (2/стр. 156)

За да се ползуваш правилно от Любовта, застани на мястото, определено за тебе от природата и чакай… Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си. Щом се хармонизираш, ти отново заемаш мястото си, свързваш се с Бога и се радваш на живота. (2/стр. 211)

Ще се пробуди Божественото във вас и Бог ще ви проговори. Душата ви ще се отвори за великото в света и ще се възрадвате. (2/стр. 227)

Здравето, радостта са предвестници на живота. (3/стр. 125)

Има нещо, което радва човека. Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието.

(3/стр. 126)

Днес човек се радва на преходни неща.

(3/стр. 126)

Влезеш ли в реалността, тогава душата се радва. (3/стр. 215)

Хората… Щом им дойде една малка радост, те казват: „Защо ни е тази гола радост?” Кажат ли така, радостта ги напуща. Дойде ли им малко богатство, малко здраве, те пак казват: „Защо ни е това голо здраве, голо богатство?” Зад голата радост, зад голото богатство, зад голото знание, зад голото здраве се крие по един ангел, когото вие от неразбиране прогонвате. И след това съжалявате и казвате: „Изгубихме радостта си!” И тогава вместо радостта ще дойде скръбта. (4/стр. 15)

Вие трябва да бъдете хора на науката, да се стремите към знания, каквито ангелите и светиите имат. Мнозина имат това знание в себе си в зародиш, но то ще се развие и ще произведе голяма промяна в съзнанието им. Това знание може да превръща скръбта в радост, недоволството в доволство, невежеството в знание. (4/стр. 32)

…Човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае той да я погледне и обикне. От този ден ще настане за нея мир и радост и тя ще може да учи. (4/стр. 52)

Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел. (4/стр. 65)

Божественият свят е такава хармония, в която като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания. Там нещата имат смисъл и дълбочина; там всичко живее с Любов; там има изкуства, каквито не подозирате и такова разнообразие, че за всеки човек има специална работа, която му допада. И като живееш с радост в този свят, може да се учиш. С хиляди години може да живееш там, без да ти дотегне. (5/стр. 40)

Какво се иска от човека? Да разбира сегашния живот. Чувствуваш едно неразположение или една радост в себе си. Задавал ли си въпроса, защо си неразположен или защо си радостен? (5/стр. 95)

Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно. (6/стр. 11)

Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота — всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост — ще намерите Истината. (6/стр. 69)

Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще. (6/стр. 99)

„Плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.” Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на небето.

(7/стр. 13)

Всички трябва да изтрезнеете, радост да пълни сърцата ви, защото този свят е създаден за вас с всички добри условия за развитието ви.

(7/стр. 79)

Всеки брак, установен от Бога, ще донесе любов, мир и радост в дома: между мъжа и жената винаги ще има съгласие, лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. (7/стр. 98)

Не съм ли единий Бог, Който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? (8/стр. 11)

Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно царството, мирът, радостта и животът.

(8/стр. 32)

Били ли сте при някое същество, на което сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек да почувствувате каква тишина, каква радост има вътре в него.

(9/2:30, 31)

Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал. (9/9:13)

И сега при тази Божествена радост трябва да се стараем да запазим Любовта си. (9/12:14)

Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато. Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. (9/14:16)

Нека се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява; както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме. Както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на един хубав извор, при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа! Така трябва да бъде, когато се срещаме ние, за да можем да си помогнем в тия усилни времена на страдания, за да можем да претърпяваме и понасяме всичко.

(9/19:26)

Под думата радост разбираме онзи възвишен, Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони. (9/20:5)

Вие трябва да знаете, че има велики въпроси, с които трябва да се занимавате и да решавате; да се радвате, че знаете, че има неразрешени въпроси, в които седи щастието на земята. (9/21:14, 15)

Ще кажеш: — Защо да се моля? — Ще се молиш като малките деца. — Ще кажеш: — Защо тъй? — За да се подигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. (9/23:26)

Когато срещнете един умен човек, нека ви причини радост; когато срещнете един красив човек, нека ви причини радост; когато срещнете един човек с характер, нека ви причини радост! Щом видим нещо хубаво, нещо добро, нещо възвишено и благородно, в каквото и да е отношение, нека ни причинява радост. (9/24:35)

Защо се радвам? Защото си в съгласие с Божия закон. Защо изгубих радостта си? Защото не си в съгласие с Божия закон. Защо придобих радостта си? Защото си в съгласие с Божия закон. (9/27:4)

Казва Христос: „Аз съм истинната лоза”. Всяка една пръчка така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците. Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас. (9/27:26)

Когато видим, че един човек люби Бога, това трябва да ни радва. (9/31:19)

Кой е дълбокият смисъл на живота ти? Да имаш този правилен ритмус в сърцето си, че като станеш сутрин, да си радостен и да не започваш с лошото в хората. (9/32:8)

Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. (9/32:21)

Ако ние сме добри, Божественият живот ще излезе от нас и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот и те ще се радват. (9/32:21)

Опитайте радостта и ще разрешите един от най-важните въпроси, който ви занимава — да възлюбите Господа във всичкото си сърце. (9/33:28)

От добрия човек лъха живот, радост, светлина, а от лошия — мрак, неразположение. (10/стр. 13)

Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия. (10/стр. 109)

Който живее с великото и красивото в живота, той никога не се съмнява. От ден на ден той все повече закрепва и във физическо, и в духовно отношение. Той живее в радост и е готов да помага на всички, които искат от него услуга. (10/стр. 130)

Да изпълни човек Волята Божия, това значи да придобие вътрешен мир и вътрешна радост в себе си. Щом придобие тези качества в себе си, човек може да се домогне до вътрешната философия на живота, до положителната наука. (10/стр. 136)

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие.” Къде се благовествува на съвременните хора? Навсякъде. Дето и да се обърнете, навсякъде се благовествува: и в науката, и в музиката, и в изкуствата, и в добродетелите, и в живота, и в смъртта, и в радостите, и в скърбите, и т.н. (10/стр. 144)

Казвам: Това, което може да измъчва или да радва човека, е неговото минало, което е наслоено върху съзнанието му. Дали човек води добър или лош живот, това е за самия него. Той сам ще носи последствията и на единия, и на другия живот.

(10/стр. 212)

Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост?

(10/стр. 298)

Когато обмяната между двама души, които се обичат, е правилна, те са радостни, доволни, готови на всички жертви един за друг, готови на услуги към всички хора. Ако обмяната между тях не е правилна, те се натъкват на противоречия, на отрицателни състояния. (11/стр. 38)

Каквото страдание и да ви сполети, щом живеете добре и изпълнявате Волята Божия, скръбта ви ще се превърне в радост. (11/стр. 95)

Човек живее, докато трепти. Той вижда, че светът е красив и се радва на всичко, което го обикаля. Престане ли да трепти, човек престава и да живее. (11/стр. 254)

Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва. (11/стр. 298)

Представете си, че всеки от вас живее сам в един свят; как ще се чувствувате тогава? Това е въз-можно, обаче първо човек трябва да мине нирвана, за да влезе в този идеен, възвишен свят. Мине ли този свят, човек ще отиде в света на вечната светлина, дето нито дървета има, нито вода има. Той ще живее във вечна светлина, ще бъде тих и спокоен, за нищо няма да мисли и ще се радва, че е преминал страданията и живее в радостта, като използува благата, които Бог му е дал. (12/стр. 32)

Щом мислиш, ще се радваш сам на себе си. Радваш ли се на мисълта си, ти внасяш в нея нещо хубаво, което принася известна полза както за теб, така и за околните. Мисъл, на която ти сам не можеш да се радваш и от която сам не можеш да се ползуваш, тя не може да радва и ползува и другите хора. (12/стр. 42, 43)

Външно човек трябва да бъде тих, спокоен, а вътрешно — винаги радостен. (12/стр. 98)

Обърнете се към Бога с чисто сърце и кажете: Господи, нека Твоят мир и Твоята радост бъдат винаги с нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. (12/стр. 103, 104)

Казвам: Всички прояви на човека трябва да бъдат стройни, хармонични и строго определени. Те трябва да се диктуват от Божественото в него, което предизвиква дълбока вътрешна радост.

(12/стр. 120)

Всяка свещена мисъл и всяко свещено чувство трябва да бъдат употребени точно на своето място. Гледате някой човек весел, радостен. Ако тази радост в него е някакво Божествено чувство, то трябва да отиде на мястото си. Отиде ли на мястото си, този човек ще бъде благословен.

(12/стр. 123, 124)

Необходимо е човек да учи! При това естествено е, когато научи нещо ново, да се радва.

(12/стр. 175)

Чрез музиката, с мажорните и минорни гами, човек може да става весел и тъжен. С мажорните гами човек събира възходяща енергия, радва се.

(13/стр. 113)

— Кое е най-доброто състояние за човека? — Да дава, да се радва, че дава и никой да не знае това. (13/стр. 239)

… Ще се радваш на онова, което твоят ближен има. (13/стр. 278)

Да изнасилваш ума си, да мислиш повече, отколкото трябва или да не мислиш достатъчно, това причинява пакости. Когато умът работи колкото трябва, човек изпитва радост, мир. (13/стр. 297)

Да се радваме на своите светли мисли и чувства. Да се радваме на своите разумни постъпки.

(13/стр. 323)

Като чада Божии, от вас се иска вътрешно, дълбоко разбиране на Любовта да служим на Бога с радост, да изпълним Неговата воля. (13/стр. 326)

Като се срещате, отправяйте един към друг по един мил, чист поглед и се запитвайте: Могат ли всички хора да се радват на нашите мисли? Могат ли всички хора да се радват на нашите чувства? — Казвам: Всички хора трябва да се радват на нашите мисли и чувства и ние да се радваме на техните мисли и чувства. Това е закон. (13/стр. 333)

Казано е: „Да възлюбиш Господа и да възлюбиш ближния си”. Това значи: да се радваш на Божиите мисли и чувства; да се радваш на мислите и чувствата на своя ближен. Като се радваш на Бога, Той ще се всели в твоя живот. Като се радваш на ближния си, и той ще ти се радва. (13/стр. 333)

Да се радваш на любовта на всички хора, на техните мисли и чувства, това значи да си роден от Бога и да си свободен от греха. (13/стр. 333)

Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят. По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправена към Бога. Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд.

(14/стр. 103)

В каквото положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. (14/стр. 127)

За пример, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва. (14/стр. 181)

Човек, който е откърмен с песен, има светла мисъл и широко, отворено сърце. Той се радва на всичко. (14/стр. 227)

Като живее на земята, човек трябва да бъде герой. Като страда и като се радва, като се обезсърчава и насърчава, като губи и печели, той еднакво трябва да е доволен. (14/стр. 273)

Светията се радва и на малките си придобивки, както и на големите. (14/стр. 296)

Работете на Божествената нива с любов, с радост и с чистота в мислите и в чувствата си. Това приближава човека към новия живот — живот на любов, на работа и на свобода. (14/стр. 302, 303)

Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. (14/стр. 323)

Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. (14/стр. 334)

Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. (14/стр. 334)

Мистик е онзи, който живее в реалността на нещата, който сам опитва работите, който се радва еднакво и на малките, и на големите придобивки. Той се радва на една череша толкова, колкото и на стотици череши. Той живее в закона на благодарността. Никой не е в състояние да отнеме радостта на мистика. (15/стр. 96)

Който знае законите на магическата пръчица, той може да бъде здрав, бодър, любещ, учен и т.н. Който знае тия закони, той ще се разговаря приятелски със скръбта, с нещастието, с мъчнотията и вместо тях ще постави радостта, надеждата, насърчението. (15/стр. 116, 117)

За да живее в радостта и изобилието на живота, човек трябва всяка сутрин да отива при своя възлюбен да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е определена за деня. Така трябва да живее ученикът, така трябва да живее всеки човек. Живее ли така, дето и да се намира, при каквито условия да бъде, животът му се осмисля. Бог е възлюбеният на човешката душа. (15/стр. 117)

Човек е дошъл на земята да се освободи от скръбта и да влезе в радостта. (15/стр. 117)

И светията, и ученият живеят в радостта.

(15/стр. 130)

Щом се държиш за Божественото, колкото пъти да падаш, пак ще ставаш; колкото да се обезсърчаваш, пак ще се насърчаваш; колкото да скърбиш, пак радостен ще станеш. (15/стр. 145)

Щом сте дошли на земята, вашата задача е да гледате с радост на живота, да бъдете всякога поетически настроени, да вярвате в доброто.

(15/стр. 175)

Любите ли, вие ще бъдете в Божествения живот. В Божествения живот има само качване от едно стъпало на друго, обличане на нови дрехи и влизане във врати, които водят към радост и изобилие. (15/стр. 295)

Краката символизират добродетелите на човека. Следователно за да работи, да яде, да се облича с радост, човек трябва да има здрави крака, т.е. здрави добродетели. (16/стр. 73)

Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви са големи, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е дал: блага, радости, страдания. Благодарете от сърце и душа и върнете се радостен и доволен. Това е характер. (16/стр. 76, 77)

Ако радостта ви е била Божествена, тя никога няма да изгуби цената си. Ако не е била Божествена, сама по себе си тя пада. За такава радост вие не трябва да скърбите. (16/стр. 153)

Колкото повече хора се ползуват от светлината ви, толкова повече се повдига и вашата цена. Колкото повече се повдига цената на човека, толкова по-голяма е радостта му. Ако човек губи светлината си, с нея заедно губи и цената си. Който иска да живее с радост, трябва да бъде запалена свещ. Човек не се радва, защото гори, но защото придобива ценни опитности. Щом придобива опитности, човек помага и на ближните си. (16/стр. 194)

Желая ви, щом станете от сън, да цъфнете. Ако не цъфтите, вие не живеете. Щом цъфнете, някое разумно същество ще дойде при вас, ще вземе нещо от това, което сте изработили и ще го занесе на небето. За вас ще остане радостта от това велико посещение. Човек трябва да цъфти непрекъснато.

(16/стр. 202, 203)

Не пожелавайте изведнъж да се проявите в известна област; не желайте изведнъж да станете музикант, учен, светия. Не желайте да придобиете доброто и радостта в тяхната пълнота. Започнете от малкото и постоянно прибавяйте към него нещо ново. (16/стр. 291, 292)

Слънцето грее, небето е ясно и чисто, въздухът — свеж. Всичко това е дадено за вас да се радвате и да благодарите на Онзи, Който ви дава всички блага… (17/стр. 16, 17)

Ако ти не виждаш Бога в светлината, която възприемаш чрез очите си, никъде не можеш да Го намериш. Когато възприемаш светлината и чрез нея виждаш красотата на външния свят, ти изпитваш радост и приятност. (17/стр. 39)

Дето Бог присъствува, всичко се превръща на добро: страданието се превръща в радост, нещастието — в щастие, сиромашията — в богатство, грозотата — в красота. (17/стр. 58)

Достатъчно е да помислите за Бога, за да се изпълни душата ви с Любов и радост, лицата ви да светнат като днешния ден. (17/стр. 79, 80)

Всеки, който се е определил от страната на Господа, живял е с доволство, с радост, с Любов.

(17/стр. 141)

Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. (17/стр. 189)

Като научат уроците си или като свършат добре работата си, децата се радват. И възрастният се радва, като учи и работи. Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие. Радостта дава угощение на онзи, който е свършил някаква работа. Тази е причината, поради която всеки се стреми към радостта. (17/стр. 245)

Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот. Под думата вечен живот разбираме безконечен. Безконечните неща пък са неизмерими, т.е. няма мярка, с която да се измерят. Безконечният живот включва неизчерпаемите възможности и условия, а конечният — изчерпаемите. Безконечността, или вечността, води към велики и неизчерпаеми радости, а конечността — към временни, преходни радости.

(17/стр. 251)

Когато някой ви повдига, когато ви създава радости, дава ви условия да растете, ще знаете, че това е Бог. (17/стр. 372)

Човешкият ум и човешкото сърце са плодни градини, в които трябва да се посаждат доброкачествени цветя и плодни дървета. Добрите мисли и чувства са семената на плодните дървета. Не е достатъчно само да ги посаждате и да знаете, че имате плодни дървета, но да ги отглеждате грижливо и първи вие да опитвате плодовете им, да знаете с какви плодове разполагате. След това можете да предлагате и на своите приятели. Голяма е радостта на онзи, който намира в градините си узрели, сладки плодове. Той ходи между дърветата, разхожда се и се чувствува доволен, щастлив, че трудът му е възнаграден. (17/стр. 378)

Бог е създал слънцето, луната, звездите, всички добри условия за вас да учите, да се развивате, да се радвате… (17/стр. 383)

Всеки човек умира, но един напуща земята с радост, а друг — с мъка. Първият е живял съзнателно и решил задачите на своя живот, а вторият — нищо не е придобил. Последният даже е изгубил това, което имал. (18/стр. 31)

Земята и небето са на едно място. Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето.

(18/стр. 100)

Колкото да философствува човек, животът и отношенията му към Бога могат да бъдат хармонични или дисхармонични. Ако отношенията му са хармонични, той ще се радва на живота, т.е. Бог ще живее в него и той в Бога. (18/стр. 146)

Като минава през мъчнотии и трудности, човек влиза в ретортата на живота, дето се подлага на действието на киселини, на основи, на огъвания, на масажи. Като мине през тия изпитания, като мине през огъня на живота, човек излиза чист, обновен и отива на другата страна на живота, дето цари радост и светлина, простор и свобода. (18/стр. 160)

За всеки даден случай човек трябва да знае за себе си добър ли е или лош, добро ли прави или зло. И като знае това, той трябва да се радва, да е доволен, че знае нещо за себе си. Това не значи, че той трябва да се радва на лошото в себе си, но да се радва, когато вижда погрешката си, когато различава доброто от злото и може да го изправи.

(18/стр. 179)

Бог е източник на живота. А какво по-голямо благо може да очаква човек от живота? Всички красиви подтици, всички радости в човека се дължат на онова вътрешно съзнание в него, че съществува, т.е. че живее. Той става сутрин бодър, весел и здрав, погледне към изгряващото слънце и се радва, че в ума му се ражда някаква малка идея за работа през деня. Това състояние в човека е резултат на първите издънки от дървото на живота.

(18/стр. 222)

Подтикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. На този подтик именно ангелите се радват. В него те виждат проява на Битието, проява на Божия Дух. Този момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода. (19/стр. 4)

Най-малкото цвете носи нещо хубаво в себе си. То търпи, радва се на малкото благо, което природата му е дала. (19/стр. 17)

Когато лесно се справяте с препятствията, които срещате на пътя си, вие имате в себе си Любов, която ви помага. Тогава и вие се радвате, и Бог се радва на вашия успех. (19/стр. 153)

Радостта ви се дължи на радостта на разумните същества. (19/стр. 195)

Музиката разрешава мъчнотиите в живота. Тя превръща студа в топлина, скръбта в радост, сиромашията в богатство. (19/стр. 247)

Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. (19/стр. 269)

Желая и на вас да дойде Царството Божие във вашите сърца, умове и души и да ви направи радостни и щастливи. (19/стр. 366)

Връщането на човека към Първата Причина се придружава с радост. (19/стр. 395)

Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Отива ли при Бога със свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. (20/стр. 100)

Всички изпитания в живота на човека са предметно учение. Богатството, радостите са пак предметно учение. Всичко, което се случва в живота на човека, е за добро, но той трябва да се учи.

(20/стр. 116)

Коя е първата проява на Любовта? Като обичаш някого или като те обича някой, ти се радваш. Щом видиш човека, когото обичаш, ти веднага се зарадваш. Радостта е първата проява на Любовта.

(20/стр. 209)

Тъй щото обича ли ви някой, той се радва. Обичате ли някого, вие се радвате. Вън от радост-та всичко друго е второстепенно нещо, на последен план. (20/стр. 209)

Смущенията произлизат от сърцето, а радостите — от ума. (20/стр. 318)

Щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася светлина в него. Когато радостите идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина. (20/стр. 318, 319)

Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството — на знанието, безсилието — на силата, новият живот ще се изпълни с радост и щастие. (20/стр. 340)

Важен е моментът, в който изгряването на външното слънце съвпада с изгряването на вътрешното слънце на човека. Това е истински изгрев… Вътрешното слънце е ценно за самия човек. Няма по-голяма радост за човека, когато вижда и външно, и вътрешно. (21/стр. 183)

Голяма е радостта на човека и на цялото небе, когато всички хора на земята разбират и познават своя Създател. (21/стр. 183)

Щом започнете да обичате, плачът ще престане и радостта ще се всели във вашите души.

(21/стр. 265)

Някой път направите едно малко добро или една малка услуга на едно същество в гората или на едно дърво, или на едно растение и през целия ден се усещате доволен, радвате се и се връщате у дома си разположен. Нещо отвътре ви радва.

(22/стр. 20)

Та мисълта, която искам да ви оставя и върху която трябва да работите, е: да не се безпокоите за живота си, който имате. Всеки от вас трябва да се радва в това положение, в което се намира.

(22/стр. 30)

За да създаде вашето тяло, природата е работила с години. Тя е била толкова внимателна към вас, най-щателно е събирала материал за съграждането на тялото ви, докато ви изпрати на земята. И след всичко това вие не сте благодарни, не цените това, което имате, даром дадено. Като знаеш всичко това, радвай се в този живот и весели се.

(22/стр. 31)

Единственото реално нещо, което определя човека, това е радостта. (22/стр. 173)

Само Истината, животът, знанието, само Любовта произвежда радост. Там, дето има Любов, дето има Мъдрост, дето има Истина, там е радостта. Радостта, това е един резултат на великото.

(22/стр. 173)

Ако ти си постоянно тъжен в душата си, трябва ти стремеж да намериш някого, когото да обичаш. Тогава радостта ще бъде един извор.

(22/стр. 173)

Ти без радостта не може да имаш здраво тяло.

(22/стр. 174)

Ако искате да прогресирате, трябва да имате радост. (22/стр. 174)

Ти без радостта не може да имаш и щастлив дом. (22/стр. 174)

Всички в дома трябва да бъдете щастливи, няма да има болести. Ако някой от вас не вярва, щом се разболеете, почнете да се радвате. (22/стр. 174)

Край имат само нещастията в света, а начало имат само радостите в света. Следователно като казваме край — край на смъртта, край на страданието, край на сиромашията, край на невежеството, край на злополуките в света, а начало на всичко онова велико и хубаво в света, което носи щастие, сила, радост на човека. (22/стр. 179)

Та казвам, най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост. Няма по-силно средство от радостта. В него има една експанзивност.

(22/стр. 182)

Като станеш сутрин, да станеш радостен. Помисли за неща, които да внесат в душата ти една светла мисъл, предизвикай в себе си едно светло чувство. Предизвикай в себе си една възвишена и благородна постъпка. (22/стр. 182)

Което си направил, да произведе в душата ти радост. (22/стр. 182)

Та казвам, мощното в света е тази радост във всяко отношение и за християни, и за светския човек. За всички радостта е едно от най-големите блага на човешкия живот. (22/стр. 183)

Тази радост никога не може да я придобие, ако човек в душата си няма Любов. Тази радост не може да я придобие, ако знание няма в душата си и ако няма свобода. (22/стр. 183)

Тогава какво трябва да имате? Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате Мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате Истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея — всичко да се събере в света, няма да е в състояние. Това е реалността. Ако вие имате туй съзнание, питам какъв ще бъде животът ви? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни.

(22/стр. 453)

Непостигнатото радва човека. Всякога в едно постижение ти вече изгубваш онзи вътрешен смисъл. (22/стр. 461)

Ами че кое е най-красивото в света? Светлината, която е неуловима. Светлината може ли да я хванеш? Но красотата седи в това, че не може да я уловиш. Туй, което не може да уловим, то ни радва. (22/стр. 462)

Ако мъчнотиите са повече, отколкото трябва, ако страданията са повече, отколкото трябва, ако радостите са повече, отколкото трябва — това е спънката. Една радост може да те спъне.

(23/стр. 132)

Ако може да мислите, ако мислите, ще образувате една светлина. Ако имате чувства, ще образувате топлина. Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата. Тази сила е потребна в живота. Тогава пък ще дойде разумният живот. Това са онези резултати, от които произтича човешката радост. Туй, което радва човека, то е хубавото — резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. То е разумното в света, което радва човека. (23/стр. 165, 166)

Онова, в което ти може да се радваш, ти може да го добиеш само по закона на доброто.

(23/стр. 197)

Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно. Прилежният е всякога радостен.

(24/стр. 48)

Гордият и ревнив човек губи всичко ценно в живота си — своите велики мисли и чувства. С това той изгубва и радостта си. (24/стр. 70)

Не казвайте, че не можете да станете музиканти, учени или поети, но кажете си: Аз мога да стана музикант, мога да стана учен, мога да стана поет. — Като турите в ума си положителната мисъл, че можете да постигнете всичко, което желаете, ще изпитате една малка радост. (24/стр. 127)

Здравословна храна е онази, от която човек дълго време изпитва радост и разположение… Само онова жилище е хигиенично, в което човек през целия ден изпитва радост. (24/стр. 247)

Турете в ума си идеала да станете мъдреци, за да има нещо, което да ви радва. (24/стр. 257)

И човек е щастлив, когато покълне, т.е. когато се отвори прозорецът на неговата душа да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля. (24/стр. 290)

Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено. (24/стр. 292)

Изкуство е да се радваш на малкото, което имаш, и на малкото, което ти се дава. Какво прави детето? Ако му дадат един орех, то ще се радва цял ден, ще го подхвърля, ще си играе с него. Обаче дадете ли на стария един орех, той няма да му обърне никакво внимание. (24/стр. 294)

Силата на човека се заключава в изправяне на погрешките.Такъв човек радва духа и душата си.

(25/стр. 121)

Един стар възглед, който внася радост в душата ти, е за предпочитане пред един нов, за който не си готов и който може да развали живота ти.

(25/стр. 124)

Днес ви пожелавам да бъдете свободни от всички грижи, смущения и безпокойства. Мислете за всички хора добре. Прекарайте поне един ден в радост и светлина да гледате само красивата страна на живота. (25/стр. 159)

Сега и на вас казвам: Предложете ума, сърцето и тялото си в служене на Великото. Станете проводници на Великата Божия Любов, за да се радвате вие, да се радват и окръжаващите. (25/стр. 198)

— Кой е пътят за освобождаване? — Най-лесният път е да се обърне човек към своя Баща и да изпълни Волята Му. Тогава тоягата се слага на земята, Бащата започва да говори и радостта дохожда. (25/стр. 268)

Който изпълнява Волята Божия съзнателно и с Любов, той заслужава да яде хляб, да пие вода, да диша чистия въздух и да възприема светлината. Като възприема всички блага с благодарност, той вижда красотата на света и душата му се изпълва с радост. Това подразбира връзка с Първата Причина на нещата. (25/стр. 272)

Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае как да се ползува от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползува правилно от благата на живота. (25/стр. 352, 353)

Познаването на Бога не е еднократен процес, но многократен, т.е. непреривен. Той продължава през цялата Вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш величието на Бога. Това ще бъде радостта на твоята душа. (26/стр. 16)

Да служиш на Бога, това значи да се радваш.

(26/стр. 128)

Щом постъпвам добре, нещо в мене се радва.

(26/стр. 136)

Всяка вечер ще се явявате пред Господа със сметката си, какво сте направили през деня за Него… Сутринта ще станете радостни, че отивате на работа за Господа да изплащате задълженията си към Него. (26/стр. 223)

Служете на Бога с любов и с радост!

(26/стр. 260)

Вечер като излизам на открито, радвам се, че виждам звездите. Не съжалявам, че не мога да отида до тях. Достатъчно е, че се ползувам от привилегията да ги виждам. През деня се радвам на слънцето, без да съжалявам, че не мога да отида до него и да го видя отблизо. (27/стр. 19)

Казвате: — Кога ще напуснем земния живот? — Аз никога не си задавам такъв въпрос. Докато съм на земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна земята, пак ще се радвам и ще благодаря за новите условия. (27/стр. 19)

Ако не можете да се радвате на една водна капка, на един скъпоценен камък, на един ручей, на един слънчев лъч, на един плод, на какво ще се радвате? Ако не се радвате на малките неща, няма да се радвате и на големите. (27/стр. 20)

— Защо да се радваме на всичко? — За да решите правилно въпросите на живота. (27/стр. 20)

Кажи си: Аз съм лист на Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от него. Докато съм на това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост. Откажа ли се от своята функция, всеки може да ме откъсне. (27/стр. 119)

Важно е да работиш с радост, да очакваш нещата с търпение. (27/стр. 187)

Природата… съдействува на човека само за онази радост, която е обща за всички. Нейната радост е радост за всички. (27/стр. 188)

Колкото и да е малка една мисъл, колкото и да е малко дадено чувство, приеми ги с радост. Те подтикват душата ти напред. (27/стр. 263)

Докато хората са разделени помежду си, докато сам човек е разделен в себе си, не може да става въпрос за радост. (28/стр. 86)

Докато е на земята, човек ще губи любовта си и отново ще я намира; той ще губи радостта си и отново ще я намира. Това е неизбежен процес.

(28/стр. 99)

И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. (29/стр. 16)

Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора.

(29/стр. 21)

Божественият живот седи в радостта, която трябва да се прояви. (29/стр. 40)

Както взимате от Бога, така и вие давайте. Вие взимате живот, светлина, свобода, знание, мир, радост. Това трябва да давате и на другите.

(29/стр. 131)

Онзи, който проповядва Истината, тя произвежда радост дълбоко в душата му. (29/стр. 239)

В ежедневния си живот каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено. Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувствуваш нещо радостно. (30/стр. 21)

Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш… И в туй, което знаеш, там е Божественото и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. (30/стр. 23)

Човек… Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важното. Ти седиш и казваш: „Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене!” Едно време може, но сега е важно, сегашният момент е важен. (30/стр. 39)

Аз направя едно микроскопическо добро, една добра дума кажа на някой беден човек, никой не вижда, но аз съм радостен и целия ден съм доволен. Дори съм забравил какво точно съм казал на този човек. Какво ще чакам да дойде да ми благодари? Аз съм получил вече много повече, отколкото съм дал, хиляди пъти повече съм получил от радостта, която съм изживял. (30/стр. 50)

В какво седи доброто? Доброто седи в това човек да има на какво да се радва. А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има Истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има Истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. (30/стр. 55)

Сега къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен. (30/стр. 55)

При всички условия човек да бъде весел, да бъде доволен, е мъчна работа. (30/стр. 125)

Ако ти се радваш на вятъра, който духа, ако ти се радваш на дъжда, който вали, ти имаш връзка с вятъра и с дъжда. Дъждът ще донесе своето благо. Ако не обръщаш внимание на тези неща, тогава ще се обезсмисли животът ти. (30/стр. 176)

Когато ти се радваш, ти си на Небето.

(30/стр. 182)

Христос казва: „ Аз пак ще ви видя и тогава радостта ви никой не може да отнеме.” Това иде сега. Иде радост, която никой няма да бъде в състояние да ви отнеме, както досега са ви я отнемали.

(30/стр. 187)

Смехът е външна граница на радостта. Ако не се смеете, ще дойде някоя болест. Ще поблагодарите на Бога, че сте се посмели. (30/стр. 192)

Когато Любовта, Мъдростта и Истината ти направят визита, ти имаш пълната радост. Или когато животът, светлината и свободата те посетят, тогава имаш пълната радост. (30/стр. 192, 193)

Тогава ще се яви във вас онази Божия Любов, която вие очаквате. И сега отчасти някои от вас имат тази опитност — онези от вас, които могат да разберат и които са достигнали до известна степен на развитие. Онези, които не са достигнали, нека се радват. Този живот ще се смени с друг, по-обширен живот, после с друг живот, още по-обширен, с четвърти живот, пети живот, докато дойде последното вътрешно разяснение.

(30/стр. 214, 215)

Човек трябва да бъде добър. Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в даден случай той разполага. (30/стр. 253)

Всеки ден трябва да схване човек необикновеното в живота. Това необикновеното в живота, то е, което дава радост. (30/стр. 295)

Новата дреха ще ви причини по-голяма радост, отколкото обличането на старите дрехи. Новата дреха всякога причинява по-голяма радост. Новото, това е новата дреха. Всеки ден човек трябва да има нещо ново, с което да се облече.

(30/стр. 295)

А човек, който се учи, който мисли, трябва да се радва. (30/стр. 396)

Не мислете, че временната радост, която имате, е Духът. Онова, което носи Духът, е нещо съвсем ново. Вие ще опитате един мир, който досега не сте опитвали. И сега имате мир. И радост имате. Има хора, които са родени весели, постоянно са весели и засмени. Това е само темперамент, което не показва, че Духът присъствува. (30/стр. 477)

Онзи, който приеме Духа, влиза в областта на безсмъртието. Това е вътрешното възкресение. Ти още може да си в своята какавида, в гроба, но чувствуваш една радост, че ще цъфнеш. (30/стр. 478)

Работата на човека е да мисли. Той е мислещо същество. Когато съзнае, че е изпратен да мисли, човек изпитва голяма радост. Той започва да решава задачите и мъчнотиите си чрез своята мисъл.

(31/стр. 78)

Любещият трябва да бъде всякога чист и доволен. Той трябва да се радва при всички условия на живота си. (31/стр. 99)

Пазете свещено Любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет да не я изгубите. Когато човек се приближава към Любовта, към нейния свещен огън, трябва да събуе обущата си и бос да влезе в него. Не може ли да влезе бос в огъня на Любовта, той изгубва радостта и младостта си и страданието върви след него. (31/стр. 100)

Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост. Ако очаквате само големи радости, да заемате високи положения, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени. (31/стр. 119)

Хората живеят на едно и също поле с тази разлика само, че едни от тях са в ада, а други — в рая. Които се мъчат, живеят в ада. Които са разбрали мъчението, те се радват, вследствие на което живеят в рая. (31/стр. 125)

От вас зависят добрите работи, радостите и успехите в живота. (31/стр. 131)

Неразумният е в стълкновение с природата, вследствие на което е постоянно недоволен. Нищо не е в състояние да го задоволи. Примири ли се с природата, той става доволен и радостен.

(31/стр. 152)

Ако вие сте добри, радвайте се и пейте за доброто в себе си и престанете да се оплаквате от хората и от страданията си. (31/стр. 158)

Радостта произтича от факта, че човек поддържа връзката си със своите приятели. (31/стр. 197)

Вие със слънчевата енергия може да направите много опити… Ако във вас имате съзнателния живот, настроени сте любовно към всички живи същества, вие ще превърнете тази енергия в акаша и ще усещате в себе си една велика, приятна Божествена музика и по цялото ви тяло ще се носи един велик трепет и ще искате да предадете енергията си на всички хора. Всичко туй ще бъде във вас, ако имате съзнателния живот. Тази енергия вие ще я чувствувате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма от бързината на слънчевия лъч и вие ще чувствувате, че сте един гражданин на това велико царство. И като погледнете на този великия свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост. (32/стр. 73, 74)

Вие трябва да изучавате цялата природа. Всеки един акт в нея има вътрешен смисъл. И трябва да се радвате на благата, които тя ни дава. (32/стр. 73)

А Мъдростта и Любовта като се срещнат, ще образуват най-великите вибрации на света. Те ще изменят културата и като се срещнем, всеки ще произвежда още отдалече радост в другите.

(32/стр. 271)

Живеете ли по новия начин, вие ще усетите в себе си присъствието на Божественото, вследствие на което ще изпитате вътрешна радост. Тази радост показва, че и Бог е доволен от вас. (33/стр. 135)

Ако страдаш, кажи си: Радвам се, че страдам.

(34/стр. 17)

Наистина само двама поставят печат: Христос и дяволът… Качествата на Христовия печат на Любовта са следните: Любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, смирение, благост, милосърдие, вяра и въздържание. (34/стр. 23)

В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души.

(34/стр. 65)

Задайте си за цел в продължение на една седмица да бъдете добри, внимателни с всички хора; да ядете и пиете по всички правила на храненето. Вижте след това каква енергия ще придобиете, каква радост ще внесете в дома си. (34/стр. 79)

Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от този на цветята. Този аромат, това ухание е наречено нюкс. Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала… Не очаквайте другите да открият този нектар. Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливият човек. Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете. (34/стр. 249)

Казвам: Ако Божията Любов хлопа на вратата ти, а ти се правиш, че не чуваш, невидимият свят ще те накаже справедливо; ако отговориш на нейното хлопане, ще влезеш във връзка с напредналите същества от висшите светове и ще кажеш: Аз виждам сега това, което по-рано не виждах. — Виждането ще ти причини радост на душата.

(34/стр. 309)

Туй, което християнството нарича идване на Духа, то е тази Божествена мисъл, която едни наричат подсъзнание, други — съзнание, трети — свръхсъзнание, теософите я наричат събуждане на висшето Его, окултистите — появяване на сюблимното и пр. Туй положение когато дойде във вас, вие ще усетите мир, радост постоянна, която не се менява. (35/стр. 26)

В приложението на това учение е вашата радост и в повдигането ви е смисълът на вашия живот. (35/стр. 168)

Вършене Волята Божия е тогава, когато дойдем до този момент, че почувствуваме единство с Бога. Тогава ни обгръща радост и поглеждаме на всички хора тихо и спокойно… (35/стр. 205)

Хубавото в човешките очи е онзи лъч, който излиза от сърцето и минава през очите. Този лъч се среща у малко хора. Той обикновено се проявява, когато човек е в напълно нормално състояние. Ако схванете този лъч, той ще произведе у вас радост, надежда, разширение, свобода. (36/стр. 219)

Питам: Можете ли да направите такова добро, което да ви радва през целия живот? Човекът, на когото сте направили такова добро, може да не съзнава това, но вие да го чувствувате и нито за момент да не го помрачите с нещо. Това наричам аз добро на Любовта. То създава голяма радост за човешкия дух. Ако целият живот на човека е пълен само с такива добрини, той би изпитвал неописуема радост. (36/стр. 258)

Първото нещо, което се иска от човека, е той да дойде до пробуждане на висшето съзнание в себе си, за да възстанови отношенията си към Първата Причина. Пробуди ли се това съзнание в него, той ще придобие в себе си новата радост, каквато никога не е чувствувал. (36/стр. 287)

Понякога за кратко време само човек изпитва такава радост, но щом се натъкне на някакво изпитание, той изгубва радостта си. Това се дължи на прекъсване връзката си с Първата Причина. (36/стр. 287)

Да лягаш и да ставаш с радост, това аз наричам живот! (37/стр. 83)

Когато сме озарени от светли мисли, от светла радост, когато умът ни с нищо не може да се размъти, ние вече имаме присъствието на това разумното в себе си и тогава ще видим, че цялата природа, че всичко е разумно. (37/стр. 112)

Всеки от вас трябва да се радва в това положение, в което се намира. (37/стр. 224)

Ако ние разберем природата, ние ще бъдем свободни, във всеки дом ще дойде щастието, радостта, веселието. (37/стр. 306)

Единственото реално нещо, което определя човека като човек, то е радостта. (37/стр. 347)

Само Истината, животът, знанието, Любовта произвеждат радост. Там, където има Любов, където има Мъдрост, където има Истина, там е радостта. Радостта е резултат на великото.

(37/стр. 347)

Ако ти си постоянно тъжен, струва ли си да намериш някого, когото да обичаш? Тогава радостта ти ще бъде като извор. Ти ще влезеш в царството на възможностите. (37/стр. 347)

Без радост не можеш да имаш здраво тяло. Ако искате да прогресирате, трябва да имате радост. (37/стр. 347)

Като дойде радостта, всички в дома ще бъдете щастливи, няма да има болести. Ако някой от вас не вярва, щом се разболее, нека се радва.

(37/стр. 347)

„Радвайте се!” Това е една обикновена дума, но съдържателна. Идеята, която се крие в думата радост, има Божествен произход. Радостта не е качество на хората от сегашния век, а още по-малко на животните. Тя подразбира пробуждане на висшето съзнание в човека или вътрешна връзка с естествените отношения на истинския живот, който се отличава с непреривност в своите прояви. (38/стр. 77)

Радостта принадлежи на Божествения свят…

(38/стр. 77)

Ако разгледаме буквите, от които е съставена думата радост на български език, виждаме на първо място буквата Р, която е образувана от единица и един малък кръг горе. Кръгът означава Божествена идея. Значи буквата Р подразбира човек, обременен с една Божествена идея… Втората буква в думата радост е А. Тя означава двойна бременност — на духа и на ума. Тя е съставена от един ъгъл, обърнат с върха нагоре — човешкият нос, който символизира човешката интелигентност. В Битието е казано, че Бог вдъхна в ноздрите на човека и той стана жива душа. Значи вдъхва се на човека през носа, а не през устата. Буквата Д е образувана от един триъгълник, т.е. от три сили, които не са се хармонизирали напълно, защото триъгълникът не е равностранен. Те са силите на ума, на сърцето и на волята. Затова именно сегашният човек минава през един преходен свят, в който силите постоянно се организират. Буквата О представя условията, при които известна идея се развива. Буквата С означава закон на промени, чрез които идеите се усъвършенствуват. Буквата Т изразява кръста, т.е. принципите на мъжете и на жените, според които те живеят на земята. (38/стр. 77, 78)

„Радвайте се, казва Христос, защото духовният свят се открива пред вас. Така именно се отваря път за минаване от физическия в духовния свят. Какво по-голямо благо очаква човек, ако може да минава свободно от един свят в друг? Това предизвиква небивала радост в неговата душа. (38/стр. 78)

Без радост човек не може да се нарече истински човек, нито може да се развива правилно.

(38/стр. 78)

„Радвайте се”, казва Христос. Кой човек може да се радва истински? Свободният. Само свободният по ум, по дух и по сърце може да се радва.

(38/стр. 78, 79)

Духовният елемент в човека е почва, условие за проява на радостта. (38/стр. 79)

Радостта е резултат на вътрешен, Божествен подтик в човека. Тя вдъхновява човека, дава импулс на ума, на сърцето и на волята. Истинската радост разширява човека, дава импулс за работа, за проява на творческите сили в него.

(38/стр. 83, 84)

Радостта се основава на великите добродетели, а не на парите. Само добродетелният човек може да се радва. (38/стр. 85)

Да се радват добрите и праведните хора, защото небето работи за тях. (38/стр. 86)

Какво трябва да прави човек, за да придобие радостта? Той трябва да отвори ума и сърцето си да се прояви Духът чрез него. (38/стр. 91)

Направете опит в продължение на една година всяка сутрин да изговаряте по десет пъти думата радост да видите каква промяна ще стане с вас. Всяка дума крие в себе си известна сила, особено когато се произнася правилно. (38/стр. 91)

Следователно ако постоянно мислите за радостта и изговаряте думата радост, един ден лицето ви ще светне от вътрешна радост, която ви обладава. Ако гледате мрачно на хората и на света, лицето ви ще се помрачи. (38/стр. 92)

Днес ви оставям думата „радвайте се”. Нека радостта влезе в ума и в сърцето ви да се свържете с великите Божии духове и да кажете в себе си: „Ето, виждам ги!” Повтаряйте често думата радост да се свържете с Христа, да разберете великите истини, които Той носи за човечеството; да разберете смисъла на думите, с които Той си служи.

(38/стр. 93)

Изговаряйте думата радост с вяра и не мислете какво ще произведе тя във вас. Духът ви ще извлече нейните сокове и ще ви направи мощни. Като изговаряте думата и видите резултата, благодарете на Бога за нея. (38/стр. 93)

Днес в цялата природа, в целокупния живот работи една жива, разумна енергия, с която всеки съзнателен човек може да влезе в контакт. Тя се отзовава на всеки нуждаещ. Докато човек разчита на външна помощ, на други сили, тази разумна енергия стои настрана, не взима никакво участие. Щом човек изгуби и последната надежда в живота си, тя веднага му се притича на помощ и казва: Има още едно нещо, на което можеш да разчиташ. — Това е разумното, Божественото начало в тебе. Когато тази сила поговори в тебе, сърцето ти се разширява и изпълва с радост, умът ти просветва и ти чувствуваш сила в себе си да се справиш и с най-голямата мъчнотия. (39/стр. 89)

Има моменти в живота, когато в човека проблесва вътрешна радост. Той се примирява с всички противоречия и казва: Готов съм за всякаква работа. Готов съм на всичко. (39/стр.176, 177)

Ти ще изпиташ голяма вътрешна радост, че си намерил своя Учител. Той ще ти говори за новия живот, за неговия вътрешен смисъл. Който е намерил своя Учител, той е познал радостта и смисъла на живота. (39/стр. 177)

Направете следния опит. Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света. — Под всичко живо разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. (39/стр. 222)

…Свещения образ на Бога. Всички хора търсят този свещен образ. Той е възлюбеният на човешката душа. Свещен е животът, когато имаш този образ. Радост, музика и песен е животът, когато имаш този образ. (39/стр. 226)

Вие сте разумни, имате ум, сърце и воля. Турете волята си в действие и потърсете вашия Господ, в когото вярвате. — Де е Той? — Потърсете Го и ще Го намерите. Който Го намери, става силен, здрав, радостен. (40/стр. 20)

Аз не искам да водя слепи хора, но хора с отворени очи, които виждат красотата на света: цветята, дърветата, изворите, планините и да се радват на всичко. (40/стр. 20, 21)

Сега ние създаваме Божествения рай и влизаме да живеем в него. Ще се радваме на плодовете, които Бог ни дава. (40/стр. 21)

И тъй, ние се нуждаем от великата Божествена наука, чрез която да превърнем страданията си в радост, недъзите си в добродетели; всички болести, всички затвори да изчезнат и животът на земята да се превърне в музика и песен. (40/стр. 84)

Пазете следното правило: ставайте от сън с радост, че носите Божественото в себе си и с негово съдействие можете да развивате дарбите и способностите си. (41/стр. 19, 20)

Човек сам трябва да работи, да проверява знанието, което има, за да не се отегчи от него. В такъв случай по-добре е да знае малко, но да се радва на знанието си, отколкото много да знае и да се отегчава. (41/стр. 67)

Каква по-голяма радост търсите от тази, да бъдете между близките си, да се разговаряте с тях, да си хапнете заедно и след това да си легнете.

(41/стр. 155)

Няма по-велико нещо от това човек да се справи със своите мъчнотии и страдания и да гледа на живота с радост. (42/стр. 95, 96)

Щом в ума ви проблесне малка светлинка и вие се зарадвате, това показва, че сте дошли до правилно разрешение на въпроса. (42/стр. 219)

Като погледне към небето и види безбройните звезди, човек се усмихва радостно, че има възможност да учи. Той не се обезсърчава, че не знае всичко, но се радва, че и в бъдеще има какво да учи.

(43/стр. 54)

Първа влиза душата, а след нея животът. — Какво носи животът? — Младост. — А младостта? — Добрини и радост. Значи душата е пълна с добрини и радост. (43/стр. 119)

Здравият е готов всякога да помага. Щом помагате, ще се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. (43/стр. 148)

Всичко в света е материя и съзнание. — Кога? — Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Дето е животът, там е радостта. (43/стр. 148)

Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си.

(43/стр. 246)

И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно.

(43/стр. 289)

Няма по-велико благо за човека от това да стане храм Божи, Дух Божи да живее в него и да се радва и благодари за всичко онова, което Бог е създал и вложил в него. (43/стр. 345, 346)

Всеки най-малък стремеж и всяка най-малка опитност в живота на човека го водят към върха, т.е. към неговата цел. Не се стремете изведнъж да стигнете върха. Поглеждайте към него, радвайте му се, че един ден ще се намерите горе на най-голямата височина. (43/стр. 357)

Човек е цар на себе си. Каквото пожелае, може да го има. По какъвто въпрос се интересува, може да получи сведения. Той има в своя организъм различни клетки — химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др. Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят. Като изслуша тяхното научно мнение и той ще даде своето. Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си.

(44/стр. 232)

Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека. Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана. Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана. Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл.

(44/стр. 232, 233)

Малцина от съвременните музиканти взимат вярно основния тон до. Ако вземете този тон вярно, веднага ще почувствувате в себе си успокояване, малка радост, като че сте придобили нещо. Колкото малка да е тази радост, тя внася в душата ви светлина, проблясък, като че слънце е изгряло. (45/стр. 14)

Всяка идея, която внася в ума на човека светлина, а в душата му — любов, радост и мир, тя е реална. Всяка идея, която няма тези качества, тя е халюцинация. (45/стр. 19)

Онова, което може да радва човека, това са малките работи. Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик човек.

(45/стр. 21)

Човек трябва да се стреми към живот, към све-тлина, към любов, към мир, към радост, която поддържа всички тия стремежи. (45/стр. 93)

Благородството на човека се заключава в това да покаже на брата си пътя към свободата, към знанието и радостта. Намери ли веднъж този път, той ще бъде силен, здрав и богат. (45/стр. 104)

„Защото ме помаза Господ.” Първото нещо: повярвайте, че сте помазани! Щом повярвате, знанието, което имате, ще вземе друг обрат у вас. Душата ви ще се разшири; в нея ще влезе новият мир, новата радост. (45/стр. 155)

Хубавото, което имате сега, това е вашата радост, това е вашето богатство. (45/стр. 155)

Значи Любов, радост и мир са необходими, за да може мозъкът да се развива, да расте и да бъде силен. (45/стр. 188)

Кои са човешки и кои Божествени работи? Всички постъпки и събития в живота на човека, които служат за облагородяване на неговия ум, сърце и воля, които образуват вътрешни връзки, които отварят душите за възприемане на Божествената светлина, които дават възможност на човека да се храни с Любов, да бъде радостен, да има мир в душата си, да развива в себе си вяра, кротост и въздържание, от една страна, милосърдие, благост и търпение, от друга страна, това е велик идеал, който тепърва човек трябва да развива.

(45/стр. 191)

Истинска радост е тази, която никой друг не може да отнеме. Каква радост е тази, която се сменя със скръб? (46/стр. 122)

„Духът ще ви научи.” — На какво? — На онази дълбока мисъл, че всичко, което Бог е определил да стане, е добро. Като мислите така, вие ще приемете нещата с отворени сърца, ще примирявате противоречията в живота си и на всичко ще се радвате. (46/стр. 170)

Под думата духовен свят аз разбирам свят на радостта. Когато някой говори за ангелския свят, аз пак разбирам света на радостта, на благата в живота. Дето има блага, само там има растене. Човешкият свят, който е лишен от Божествени блага, е свят на скърби, на отрицания. (46/стр. 205)

Когато духовните радости и блага се проявяват в този свят, те го организират, както влагата, светлината и въздухът преработват почвата.

(46/стр. 206)

Който се радва, той може и да търпи, но търпението още не е радост. И сърцето на човека може да мръдне, да трепне, но това още не е радост. Никой не може да отнеме истинската радост на човека. (46/стр. 206)

Има същества, които вървят изключително по пътя на радостта. Ангелът, за пример, никога не може да бъде тъжен. Той не знае какво нещо е тъга. (46/стр. 206)

Когато радостта посети един дом, това показва, че някой ангел внася радостта в този дом. Да мислите, че човек създава радостта, това е заблуждение. Никой човек в света не може да създаде радост на своя ближен. Радостта не е произведение на земята. Тя е последствие на възвишения живот, който работи за издигане на хората. (46/стр. 206)

Христос казва на учениците си: „Сега сте скръбни, но когато ви се явя, вие ще се зарадвате. И радостта ви никой няма да отнеме.” Апостол Павел казва: „Никой не може да отнеме радостта ми.”

(46/стр. 206)

Ония ангели, които създават радост на хората, имат желание да се приближат към тях, да им слугуват. (46/стр. 206)

Човек се стреми към свободата, за да придобие радостта; щом придобие радостта, той ще придобие щастието. (47/стр. 89)

Щом се огорчавате, живеете в миналото си. Щом живеете в радостта, вие сте вече в епохата на Христа. (47/стр. 104)

Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща и Той да му отговори. (47/стр. 119)

Който се е обезнадеждил, той трябва да излиза всяка вечер вън да гледа небето. Като наблюдава звездите, да се радва на техния живот. (47/стр. 161)

Звездите пък са писмото, което Свещената книга съдържа. Всяка душа има възможност да чете и да разбира това писмо, да възприема радостта, която съществува в тия светове. (47/стр. 161)

Обръщай внимание на най-малкия лъх на светлината, за да откриеш незнайните пътища на живота. В тях се крият Божиите радости, които слизат от небето. (48/стр. 25)

Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души. (48/стр. 26)

Бог създаде вселената за душите да живеят в нея и да се радват на Славата Божия, в която Той ги е облякъл. (48/стр. 46)

Поддържай красотата на Любовта. Поддържай чистотата на Мъдростта. Поддържай светлината на Истината и ще бъдеш винаги радостен и блажен, защото Бог пребъдва в тях. (48/стр. 62)

Вие сте пътници, екскурзианти на земята. Всеки носи по-тежка раница, отколкото му са силите. Снемете излишния товар от гърба си и оставете само толкова, колкото можете да носите с радост и разположение. (48/стр. 89)

Ние трябва да се радваме на Божиите дела, на ума, на сърцето и на душата си. Да се радваме, че умът изучава нещата, а сърцето ги възприема. Да се радваме на всичко, което ни е дадено, което е вложено в нас. (48/стр. 130, 131)

Благодарение на погледа и на усмивката, които Бог отправя към вас, вие сте радостни и весели. Усъмните ли се в Него, радостта ви напуща. Щом се насърчите в живота, радостта отново ви посещава. (48/стр. 153, 154)

Ще приемаш с радост и с благодарност всичко, което Бог ти донася и ще си кажеш: Това, което Бог прави за мене, и аз мога да направя за другите. (48/стр. 230)

Всички клетки във вас трябва да благодарят и да се радват, че живеят и се ползуват от благата на живота. (48/стр. 262)

Земята носи човека на гърба си десетки години, без да му иска нещо. Той се ползува от храната, от водата, от въздуха и от светлината, без да му искат нещо. Защо да не се радва и да благодари на благата, които му се дават изобилно?

(48/стр. 315, 316)

Недоволството показва, че има нещо чуждо в тебе. Колкото и да е малко чуждото вещество, то всякога произвежда неразположение, недоволство, страдание. Щом се освободиш от него, радостта иде. Тя показва, че си видял една чиста капчица на слънцето, в която се отразяват слънчевите лъчи. Всеки човек се радва на малките неща в живота, защото те отразяват чистотата и светлината.

(49/стр. 48)

Лошо е, когато нещата остават на едно и също място. Обаче ако се развиват, те внасят радост и насърчение. (49/стр. 184, 185)

Който изгуби Истината, изгубва свободата и разположението си. Той е като в мрачен, облачен ден с понижена температура — всичко около него е в тъмнина. Много естествено! Може ли затворникът да бъде радостен? Веднъж изгубил свободата си, той няма радост, няма светлина в душата си. (49/стр. 201)

Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме. (50/стр. 19)

Гневът е сила, но смехът и радостта също са сили. Изобщо всяко състояние, през което човек минава, е сила. (50/стр. 31)

Здравето, доброто, разумността радват човека. Дето е радостта, там работите вървят добре.

(50/стр. 118)

Когато хората се радват, те се разбират.

(50/стр. 118)

Разчитай на днешното знание, на днешната доброта, на днешната радост. Какво ще донесе утрешният ден, не се знае. Каквото дойде утре, то е добре дошло. (50/стр. 269)

Значи ако у човека не се роди шестото чувство, т.е. новото съзнание, той няма да влезе в Царството Божие. То радва човека. (50/стр. 277)

Всяко нещо, което не внася радост в човека, не е на място. (51/стр. 4)

Разумността прави човека радостен. (51/стр. 4)

Бог е предвидил всичко, което е нужно за човешката душа. Като знаете това, трябва само да се радвате. (51/стр. 112)

Казвам: Човек има възможност да прояви всички добродетели, да бъде весел, разположен, да се радва на живота. Като се изучава, човек вижда, че в него има място за всичко добро, но той сам е затворил пътя си за него, поради което днес не може да се прояви. (51/стр. 136, 137)

Не е въпрос човек изведнъж да порасне, да стане голям, знатен. Радостта на ученика се заключава в постоянното растене и придобиване на знания. (52/стр. 11)

В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее. (52/стр. 25)

Радостта подобрява кръвообръщението на човека и му съдействува за възприемане на добри мисли. (52/стр. 36)

Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира. Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен мир, вътрешна радост. (52/стр. 51)

Всеки може да бъде учен, ако се стреми към знанието с радост. Докато учението радва човека, то е постижимо за него. Престане ли да се радва, то се отдръпва от него. За този човек знанието е непостижимо. Този закон се отнася и до здравето на човека. Докато човек се радва на здравето си и го цени, то е постижимо за него. (52/стр. 91)

Когато постигне нещо, човек се радва. Радостта внася разширение в съзнанието. (52/стр. 93)

Съвестта е особен инструмент, особена мярка, с която точно се измерва същината на нещата. От тази мярка зависи степента на човешката радост, както и количеството на неговите придобивки. (52/стр. 93)

Радостта на човека е постоянна, когато той разбира отношенията, които съществуват в Божествения, в духовния и във физическия свят и живее съобразно тях. (52/стр. 119)

Лошото за човека седи в това, че при всяко изпитание той губи радостта, силата си и казва, че всичко е празна работа. (52/стр. 122)

Когато се радвате, вие сте дошли до вътрешната, а не до външната красота. (52/стр. 122)

Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот. Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека. Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота. (52/стр. 144)

Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас като притоци към реки, за да се увеличи вашият живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост. (52/стр. 144)

Има такива желания, които и като се реализират, и като не се реализират, причиняват радост.

(52/стр. 213)

Мнозина очакват радостите в живота им да следват една подир друга. За физическия свят обаче това е невъзможно. Само в Божествения свят, който включва всичко в себе си, радостите могат да бъдат непреривни. (52/стр. 213)

Ако искате да знаете дали сте обикновен човек или духовен, проследете на колко страдания колко радости ви се дават. Ако на две страдания имате една радост, вие сте обикновен човек. Ако на едно страдание ви се падат две радости, вие сте от напредналите ученици. (52/стр. 214)

Всеки човек е ценен за Бога. Следователно обичайте този, когото Бог обича. Само по този начин ще придобиете мир и радост в душата си.

(52/стр. 279)

За своите мисли също да имаш обективно схващане, да ти е приятно, да се радваш на своята мисъл, да се радваш на своите постъпки, а не да питаш какво мислят другите за тебе. (53/стр. 190)

Да обичаш себе си както трябва, значи всякога да си радостен, че никога не си направил престъпление. (54/стр. 92, 93)

В радостта има известна придобивка.

(54/стр. 121)

Има една красива страна на човешкия живот. И за в бъдеще тази страна трябва да се разглежда. Това е законът на светлината, то е законът на радостта. Това е бъдещата наука. (54/стр. 175)

Щом ти си във връзка с Бога, даже да не знаеш това, ще усетиш една светлина. Ти никога няма да го знаеш, но ще усетиш една светлина в себе си, ще си радостен, спокоен, самостоятелен, нищо отвън не ще е в състояние да те раздразни.

(54/стр. 254)

Онова, което те радва, кое е? Онзи, който те обича, е, който те радва. Но щом ти пожелаеш в душата си, че трябва само тебе да обича този човек или Бог, ти туряш един облак, едно ограничение на своя ум. (54/стр. 270)

Може човек да бъде радостен само когато възприеме Истината, понеже тя ще внесе онова, което той желае. (54/стр. 289)

Три неща дръж в живота си: мир, който почива в сърцето, светлина, която обитава в ума, и радост, която обитава в живота. (54/стр. 316)

Бог присъствува навсякъде в природата. Ние трябва да имаме един вътрешен усет да Го приемаме, да Го почувствуваме. И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение като трептението на светлината и една неземна радост. (55/стр. 109)

Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. (55/стр. 188)

Тъй щото Божествените работи всякога произвеждат радост, а човешките спор. (55/стр. 249)

Разликата между един разумен човек и един обикновен седи в това, че разумният знае как да се радва на най-малките работи, а обикновеният и на големите работи даже не знае да се радва.

(55/стр. 508)

Ако се решите да слугувате на Бога, ще ви дойде такава радост, каквато не сте сънували.

(55/стр. 549)

Ако днес ме послушате, най-малко ще имате една голяма радост. (55/стр. 551)

Ще разшириш кръга на деятелността си в себе си. Ще имаш една радост, понеже кръгът на твоето познание се разширява. Ще имаш допир с много, ще влезеш в общение с повече разумни същества. (56/стр. 16)

Имаме четири неща: любов, светлина, мир и радост. Централното, основното, туй, от което трябва да започнете, то е мирът. Ако вие нямате мир, вие нямате основа. Оттам вдясно ще имате светлина и любов, а вляво ще имате радостта. Но мирът е основата, от която трябва да започнете.

(56/стр. 22)

Ако ти живееш по Божия път, много чудни работи ще видиш. Но ако не живееш по Божия път, много обикновени работи ще видиш, ще кажеш: „Наситих се.” А пък онзи живот много радости ще ти причини. (56/стр. 137)

Има специфични радости, които идват в живота само веднъж. (56/стр. 296)

Ти през цялата вечност ще се учиш да познаваш Величието на Бога и това ще бъде радостта на твоята душа. (57/стр. 15)

И всякога, щом кажеш Истината, ти ще усетиш една радост. (57/стр. 307)

Ако се подмладявате, донасяте радостта. Това е правилният процес на живота. Всеки ден като станеш, трябва да донесеш радостта със себе си, за да си иде скръбта. Затуй като станеш сутрин, попей си. (57/стр. 452)

Ако държите ума си съсредоточен, ще забележите, че онзи мрак, който е в ума ви, постепенно ще почне да се намалява като на зазоряване. Тези отрицателни мисли ще почнат постепенно да се оттеглят, както се оттеглят облаците. Тогава вашият хоризонт, вашето небе ще почне да се изяснява и на хоризонта ви ще се яви едно слънце. Тогава вие ще усетите в себе си една радост, че всичко можете да направите. (58/стр. 458, 459)

Ако една идея няма никакво отношение към тебе и не може да ти създаде никаква радост, тази идея не трябва да съществува. (58/стр. 586)

Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише! Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може да се сравнят! (59/стр. 52)

В Писанието е казано: „Възлюбил е Истината, която е в човека.” Този живот наричаме живот на Истината, която Бог е възлюбил. Бъдете благодарни, доволни и радостни, че имате този Божествен живот в себе си. (59/стр. 84)

Най-малката мисъл, най-малкото чувство и най-малката постъпка прояви през деня, за да има на какво да се радваш. В това е придобивката.

(59/стр. 188)

Това, което те радва, това е Бог. (59/стр. 194)

Имайте Божието благоволение на Онзи, Който живее във вас! Не само за мене да го направите, но за Онзи, Който живее във вас. Вие ще почувствувате такава радост, каквато не сте почувствували.

(59/стр. 281)

Трябва да ви радва животът на всички същества! Трябва да ви радва Любовта, дето и да я видите! В едно цвете, в една буболечка, в който и да е човек, в каквато и да е форма, понеже тя е целокупно проявление. (59/стр. 348)

Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл. То е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост, или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното. Такива малки работи осмислят живота. (59/стр. 355)

Когато минавате през недоволство, мрак, ако се вслушате в това, което пее във вас, веднага ще се смени състоянието ви и ще почувствувате най-малката радост. (59/стр. 433, 434)

Минаваш някъде и дадеш 10 стотинки, малко нещо. Никой не те вижда, но ти вървиш и се радваш. Бог ти казва: „Много добре постъпи! Никой не те видя, но Аз видях!” Направиш една услуга и никой не те видял, но може би с години ти помниш тая своя постъпка. И като си спомниш за нея, ти се радваш. (59/стр. 483)

Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре. Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа. (59/стр. 553)

Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря. И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо?” Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост. А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние гдето отидеш, всички врати ти са отворени. А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе. (59/стр. 553, 554)

Човек, който не разбира радостите, те му носят нещастие. А пък човек, който разбира радостите, носят му живот. Радостта носи живот.

(59/стр. 676)

Водят те някъде. Не знаеш — радваш се. Но ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен. Всякога незнанието произвежда по-го-ляма радост, отколкото знанието. (59/стр. 676)

Богат си, но казваш: „Не ми се живее.” А пък щом имаш тази връзка с Бога, ти може да нямаш пет пари, но си радостен, цялата природа е твоя, цялата земя е твоя. (60/стр. 80)

А пък човешкото лице трябва да има свежест, една вътрешна радост, един вътрешен мир, смелост. (60/стр. 87)

Не е в многото работа, която можем да свършим, но всичките работи да бъдат като скъпоценни камъни. Като погледнеш на живота, да има нещо да те радва. (60/стр. 194)

Всяко нещо в твоето съзнание за най-малките добрини и микроскопическите, които Бог ти дава — трябва да се радваш. Виждаш цветец, да се радваш. Когато идваш до големите работи, пак да се радваш. (60/стр. 228)

Господ е в радостите на нашия ум. Та благодарете на Бога. Гледайте и благодарете всякога.

(60/стр. 240)

Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи. (60/стр. 324)

Всяко нещо, което в нас няма Божествена сан-кция, то е лъжа. Всяко нещо в нас, което има Божествена санкция, то е добро и в мислите, и в чувствата, и в постъпките. Имаш мир в душата си. То е Божествена санкция. Имаш радост в душата си, то е Божествена санкция. (60/стр. 345)

Че как ще бъдете вие щастливи в света, ако Бог не е във вашия живот? Ако Той не съизволява, как ще бъдете щастливи? …Някъде отидете да работите и Бог съизволява с работата, радостен си. Завържеш приятелство с някого, Бог съизволява. Радостен си. Каквато и работа да вършиш, щом Бог съизволява, ти си радостен. (60/стр. 349)

Каквато и да е погрешна работа, в която Бог не съизволява, ти не може да бъдеш радостен.

(60/стр. 349)

Оставете Божието благословение да дойде на време. Туй е благословение. Тогава ще усетите онази вътрешна радост. (60/стр. 369)

Човек не е радостен, когато скача, но когато има мир, едно спокойствие, една тишина.

(60/стр. 384)

Да осмислим вече ежедневния си живот. Да го осмислим. В каквото положение и да се намираме, човек да е радостен, където и да е. (60/стр. 396)

На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста. И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл. (60/стр. 460)

Ще кажеш на Господа: „Най-малкото добро за Тебе го направих.” И Бог ще си дигне ръката и ще те благослови и ще каже: „Много добре си направил.” Ще чуете Неговото благословение за най-малкото добро. Този е сега пътят на новия живот. Като мислим по този начин, ще имаме радост.

(60/стр. 460)

— Какво трябва да правя? — Разумно постъпвай. Веднага ще почувствуваш радостта.

(60/стр. 479)

Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва. Тази мисъл живее. (60/стр. 612)

За младите има възможност, за възрастните има възможност, за старите има възможност. Младият да добие смисъла на живота, да усети сила, да се радва на своята сила. Възрастният да се радва на своите придобивки. Остарелият да се радва на своята Мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания. Всеки да има на какво да се радва. Старият на какво ще се радва? На своето знание.

(61/стр. 20, 21)

Като видиш едно растение, колкото и да е малко, като видиш едно животно, да се зарадваш, че е дело на Божествения живот. Животът да те радва тебе. (61/стр. 92)

Онова, което ни радва, е нашият дух. Онова, което ни радва, е нашата душа. Онова, което ни радва, е нашето сърце. Онова, което ни радва и може да подтиква нашата воля, то е Божественото, онова Божественото, вечното. Оттам нещата произтичат. Туй ни радва нас. (61/стр. 103)

Ако си стар, знай, че имаш и знание, и Мъдрост. При това положение ти се радваш на живота. (62/стр. 4)

…Човека. Той иска всякога да бъде радостен. — Защо? — Защото радостта осветява мястото, дето човек живее. (62/стр. 86, 87)

И човек е написана книга. В нея се отбелязват всички човешки радости и скърби. (62/стр. 111)

Понякога ти си радостен, без да знаеш причината. Радостта ти се дължи на музиката, която възприемаш от слънцето. Някое същество от слънцето пее, а ти слушаш. Следователно всяка радост е резултат на възприемането на хармонични тонове от пространството. (63/стр. 64)

Плодовете на Духа са: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, кротост, въздържание. Радостта има отношение към ангелския свят, мирът — към човешкия свят, а дълготърпението — към животинския свят. (63/стр. 73)

Давайте на хората от плодовете на своята мисъл, на своите чувства и постъпки, за да ви разбират. Само така ще се радвате на плодовете си, както и на плодовете на своите ближни. (63/стр. 74)

Да се радваме, когато Бог се проявява в нас, защото и Той се радва, когато ние се проявяваме в Него. (63/стр. 89)

Бъдете радостни при всички противоречия на живота. Само при големите противоречия се изявява Божията Любов. Само при големите противоречия се изявява Божията Мъдрост. Само при големите противоречия се изявява Божията Истина. (63/стр. 104)

Който люби Бога, има вътрешен мир, спокойствие и радост. (63/стр. 145)

Следователно каже ли някой, че е радостен, това показва, че той е видял изгряването на слънцето след дълга нощ. Само при радостта човек познава силата и красотата на Божествената светлина. Радостта се дължи на изгряващото слънце в духовния свят. (63/стр. 157)

Да изправяме погрешките си, без да съжаляваме! Да се радваме, че има какво да изправяме. Да се радваме, когато направим нещо според Божията Воля. (63/стр. 171)

И ние трябва да се радваме на благата, които са вложени в нас, както и на благата, вложени в нашите ближни. (63/стр. 225)

Няма по-радостно нещо от това да бъдеш здрав. (63/стр. 300)

Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на светлината, на мира и на радостта. Следователно това са качества и на ученика. (64/стр. 11, 12)

Сега в началото на вас ви трябва любов, но не без светлина. На вас ви трябва светлина, но не без мир. На вас ви трябва мир, но не без радост. Значи на вас трябва любов със светлина, светлина с мир, мир с радост. Всички тия неща са съединени в едно цяло. (64/стр. 12)

Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици.

(64/стр. 15, 16)

Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате мир и радост в душите.”

(64/стр. 25)

Учениците ще носят радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх. Там царува любовта, там царува светлината, там царува мирът, там царува и самата радост. Тъй разбираме ние радостта на ученика. (64/стр. 25, 26)

Мирът, това е най-хубавото жилище, в което радостта може да живее. За в бъдеще ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, мирът трябва да ви дойде на помощ. Такъв е законът. И тогава радостта ще влезе да живее в това тяло.

(64/стр. 26)

Ако нямате мир, радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте й приготвили жилище. Любовта, светлината и мирът са отстъпили най-високия връх на земята за радостта.

(64/стр. 26)

Пътят на ученика трябва да бъде път на любовта, път на мира и път на радостта. Можете ли да влезете в този път не за в бъдеще, но още сега, още този момент? (64/стр. 43)

Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Теб на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение.” Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас. В душата си ще почувствувате такъв мир и такава радост, каквато никога в живота си не сте имали.

(64/стр. 67, 68)

Проникването на най-малката Божествена мисъл в нашия живот ни прави вътрешно самостоятелни; развива в нас една вътрешна самоувереност, в която проблесва малка любов, малка светлина, малък мир и малка радост. И според както расте Божествената мисъл у нас, така постепенно се увеличават и любовта, светлината, мирът и радостта. (64/стр. 109)

Да познаем Бога, значи за познаем себе си, да познаем Първата Причина, която ни е пратила в света, да познаем Единствения, Който ни обича, Който ни дава светлина, мир и радост за душите.

(64/стр. 154)

Когато някой казва, че изгубил свята радост, разбирам, че там липсва любов, липсва светлина, липсва и мир. Може да имате някаква малка любов, но тя не е в състояние да ви даде тази радост, за която душата копнее. (64/стр. 200)

Ако искате да добиете новата наука, непременно трябва да влезете в Божествения свят, да добиете любовта, светлината, мира и радостта.

(64/стр. 218, 219)

Когато великата мисъл дойде у вас и вие се пробудите, ще имате едно вътрешно преживяване, което искам да остане завинаги у вас. Аз искам да запазите радостта, която придобиете, за през целия си живот. Не е достатъчно тази радост да я придобиете само за един ден или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъж при вас, да я задържите завинаги. Приемете ли радостта, ще придобиете това благословение, което Бог е вложил в нея. (64/стр. 240, 241)

Христос казва: „Всеки, който първом търси Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго му се дава.” Затова търсете на първо място радостта, после мира, след това светлината и най-после любовта. (64/стр. 241)

Та когато говорим за любовта, за светлината, за мира и за радостта, ние подразбираме ония Божествени условия, при които способностите на човека се развиват правилно. Без тия способности умът не може да се развива и мисълта не може да дойде. (64/стр. 277)

Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика — безмълвието — светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко в света. Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: Господи, искам да Те опитам! Един си Ти, Създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе! — Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. (64/стр. 291, 292)

И ако хората живеят съобразно законите на разумната природа, всичко ще им върви по мед и масло, ще живеят в мир и радост. (64/стр. 425)

Като дава, човек се радва, защото е послужил на Божествения подтик в себе си. (65/стр. 67)

Ако се радвате на слънцето, ще знаете, че то изгрява за вас. Ако се радвате на дърветата, те растат и цъфтят за вас. Ако се радвате на реките, и те текат за вас. (65/стр. 71, 72)

Помнете: Бог е велик, милосърден, всеблаг. Той няма да остави страдание, което да не превърне в радост. (65/стр. 74)

Щом се натъкнете на лоши мисли и чувства на пътя си, върнете се обратно да освободите ума и сърцето си от погрешките на миналото. Така именно вие ще се радвате на това, което сте направили, и ще възлюбите Бога. (65/стр. 93)

Съвременните хора са недоволни от живота, че не могат да постигнат желанията си. Ако наистина не могат да постигнат желанията си, те трябва да се радват. — Защо? — Дава им се възможност да работят повече. Като работят, все ще постигнат нещо. (65/стр. 139)

Излез рано сутринта вън и посрещни слънцето. Каквото ти даде то, приеми го с благодарност. Така скръбта ти ще се превърне в радост.

(65/стр. 264)

Откажете се от вашия свят, обърнете се на изток и влезте в Божествения свят, в света на Любовта, на вечния мир и радост, на вечния живот.

(65/стр. 304)

Да се радваме на всичко, което ни обикаля. Да се радваме на светлината и топлината, на въздуха, на водата и хляба. (65/стр. 325)

Животът, знанието и свободата са човешки права, дадени от Бога. Те трябва да се използуват, за да направят човека радостен и щастлив. Затова приемайте и предавайте правилно живота, знанието и свободата. (65/стр. 343)

Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог. (65/стр. 387)

4.

РАДВАЙТЕ СЕ

Бъди доволен от малките постижения. Радвай се на малките мисли. (3/стр. 67)

Та ако дойде обезсърчение, радвайте се, не малодушествувайте! (9/11:29)

Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще. Има един славен момент, за който трябва да се приготовлявате. Радвайте се за вашето бъдеще, радвайте се за това, което ви чака!

(9/24:34, 35)

Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне в добро за онези, които разбират великия закон на живота.” (10/стр. 144)

Има разумни и неразумни страдания. Привилегия е за човека да има разумни страдания. За тези страдания именно е казано в Писанието: „Радвайте се, когато страдате.” (11/стр. 194)

Ако пък вие разбирате хората, радвайте се; ако не ги разбирате, учете се. (12/стр. 11)

Изправите ли погрешките си, радвайте се.

(12/стр. 11)

Бъди естествен! Радвай се на плодовете на своя естествен живот. (13/стр. 129)

Радвайте се на добродетелите на близките си. Радвайте се и на техните погрешки. Като видите, че някой греши, не го осъждайте. Радвайте се на погрешките му един път, а на добродетелите му два пъти. Когато някой не може да пее, радвайте се веднъж; на оня, който знае да пее, радвайте се два пъти. (13/стр. 132)

Радвайте се на страданията. Те са предисловие, предпоставка в живота. (13/стр. 125)

— Остаряхме вече. — Радвайте се, че сте остарели. Остаряването показва, че сте поумнели.

(13/стр. 173)

Когато мислиш, чувствуваш и действуваш, Бог е с тебе. Радвай се на Неговото присъствие.

(13/стр. 174)

Когато дадеш хляб на гладния или вода на жадния, ти се опознаваш с него. Не е лошо, че си гладувал или жадувал няколко часа. Радвай се, че ти се предоставя случай да се опознаеш с оня, който ти услужва. (13/стр. 175)

Няма по-хубаво нещо от това да мислиш право; няма по-хубаво нещо от това да постъпваш добре и да знаеш, че Бог е с тебе. Радвай се, че Неговото лице е радостно и Той е доволен от Тебе.

(13/стр. 179)

Ако постъпката ти е добра, радвай се; ако не е добра, не съжалявай, но я изправи. Радвай се, че си научил нещо. (13/стр. 225)

Ако окаляш новата си дреха, не съжалявай; опери я и радвай се, че си научил какво нещо е чистотата. (13/стр. 225)

Живот, който върви от слава в слава и от сила в сила, е Божествен, прогресивен живот. Радвайте се на всичко, което прогресира, в какъвто мащаб и да е. (13/стр. 249)

Радвайте се, че доброто е в краката ти, справедливостта — в ръцете ти, истината — в очите ти, мъдростта — в ушите ти, любовта — в устата ти… Разчитай на онова, което Бог ти е дал, да си служиш с него на земята. (13/стр. 251)

Радвайте се на всеки добър човек, когото Бог е изпратил на земята. Той все ще свърши нещо добро. (13/стр. 265)

Радвайте се, че живеете в епоха, когато можете да прогледате. (13/стр. 279)

Радвайте се на всичко, което имате, което Бог ви е дал. (13/стр. 307)

Когато молитвата ти се приема, радвай се, че е приета, без да се хвалиш и разправяш на хората за това. (13/стр. 318)

Радвайте се на Божественото, в каквато форма и да се проявява. Радвайте се на добрия човек, на оня, който мисли право или говори хубаво. Радвайте се на добрия музикант, на добрия художник, на добрия шивач. Радвайте се на добрата домакиня, която знае да меси хляб. (13/стр. 335)

Радвайте се, когато хората обичат, защото могат да станат силни. Обаче стремете се да проявите своята Любов, за да станете и вие силни.

(15/стр. 93)

Човек… И като греши, и като прави добро, той се учи. Радвайте се, че имате условия да се учите.

(15/стр. 122)

Христос казва: „Радвайте се, че имената ви са записани на небето.” Ако имената ви са записани на небето, радвайте се на мнението, което съвършените същества имат за вас, а не на мнението на хората. Радвайте се и веселете се, ако името ви е написано на дланта на Онзи, Който ръководи съдбините на целия свят. (15/стр. 251)

Не пожелавайте да постигнете всичко изведнъж, но желайте всяко нещо да дойде на своето време. Ако за придобиване на известно благо са нужни още хиляда години, радвайте се и на това.

(16/стр. 292)

Радвайте се, когато се намерите пред невъзможност да решите известни противодействия и мъчнотии. Това значи да опитвате силата на ума, на сърцето и на волята си и постепенно да се калявате. (17/стр. 9)

Радвайте се и благодарете за светлината, която слънцето ви дава. Радвайте се и на светлината на месечината. (17/стр. 56)

Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие”… И тъй, да стане човек малко дете, това значи да се радва на малките неща като малките деца. Радвайте се на всичко, което Бог ви е дал. (17/стр. 59, 60)

Радвайте се на слънцето, което изгрява и залязва. Радвайте се на цветята, които цъфтят и разнасят благоуханието си надалеч. Радвайте се на изворите, които текат. Радвайте се на птиците, които пеят. Радвайте се на всеки човек, който ви срещне и ви се усмихне. Бог говори чрез всичко живо и ви поздравява. (17/стр. 73)

Радвайте се, ако Любовта ви посети и благодарете, че превърнала погрешките ви в скъпоценни камъни, с които да се украсявате. (17/стр. 74)

Ако хората не ви разбират, вие трябва да ги разбирате. Радвайте се, когато разбирате хората; радвайте се и когато те ви разбират. (17/стр. 92)

Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. (17/стр. 93)

Радвайте се, че тихият глас на Бога говори едновременно на всички души, на млади и на стари. Радвайте се, че Той дава от Своите блага на всички. Като разменяте благата си, вие се ползувате от всичко, което Бог изпраща в света. Радвайте се, че Бог се проявява навсякъде. (17/стр. 112)

Каквото правите, свързвайте се с Бога и радвайте се на изгряващото слънце, на цъфналите цветя, на узрелите плодове. (17/стр. 159)

Радвайте се на проявите на Бога чрез всички хора: поети, музиканти, художници, скулптори.

(17/стр. 159)

Ако някой те обиди, радвай се, считай, че по-добри думи от неговите не си чул. (17/стр. 196)

Радвайте се, че всичко се развива, върви напред. Има какво да учи човек. Заслужава да се живее. (17/стр. 218)

Радвайте се и благодарете, когато сте здрави или болни. Като здрави ще научите едно нещо, а като болни — друго. Болният става мек, внимателен към себе си и към окръжаващите. Като оздравее, той започва да цени онова, което по-рано не е ценил. (17/ стр. 221)

Обилни сълзи ще потекат от умовете и сърцата на хората и ще полеят изсъхналите цветя и дървета в техните градини. Радвайте се, когато плачете. Ако не плачете, вие сте северният и южният полюс на земята, дето цари вечен лед, дето нищо не расте, не цъфти и не зрее. (17/ стр. 315, 316)

Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. (17/ стр. 346)

Радвайте се, че като минавате от едно положение в друго, все ще научите нещо. Радвайте се на малките придобивки, а не на големите.

(17/ стр. 346)

Радвайте се и когато страдате. (17/ стр. 383)

Радвайте се на Божиите блага, на Божието благоволение към вас. Радвайте се, че има Един в света, Който е благосклонен към всички души. Няма същество, малко или голямо, което Той да не е задоволил по начин най-добър за него. (17/ стр. 385)

Когато настъпи моментът на разцъфтяването на някоя душа, цялото небе се радва на това велико събитие и отправя погледа си към тази душа. Щом небето се радва на пробудената душа, радвайте се и вие. (19/ стр. 5)

Радвайте се на своята пробудена душа. Радвайте се на всички пробудени души, както цветята се радват, когато цъфтят. (19/ стр. 5)

Радвайте се, че можете да вкусите хляба, който държите в ръката си! Първата хапка хляб в устата ви представя пробуждане на човешката душа. Първият дъх на живота, това е пробуждане на човешката душа. (19/ стр. 6)

Радвайте се на всяко благо, което влиза в устата ви — то е Любов. Радвайте се на всичко, което чувате — то е Мъдрост. Радвайте се на всичко, което виждате — то е Истина. (19/стр. 48)

Радвайте се на онова, което Бог е приготвил за вас от началото на Битието! (19/стр. 72)

Радвайте се, когато можете да гледате слънцето. Радвайте се, когато свободно ходите по земята. Радвайте се, когато любите. (19/стр. 126)

Ама ти сега си болен. Нищо от това, радвай се на здравето на другите хора. (20/стр. 79)

Радвайте се, че не знаете всичко. Това, което не знаете, ще ви послужи като стимул в живота.

(20/стр. 94)

Радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодите в живота си, защото чрез тях идат Божиите блага. Те са пътища, по които Божественото иде в човека. (20/стр. 107)

Срещнете ли някой човек, радвайте се, че виждате Бога в него. (20/стр. 259)

Радвайте се на придобивките на всеки човек, за да се радват и на вашите придобивки.

(20/стр. 284)

Ако срещнете някой здрав, учен, силен човек, радвайте се за благото, което му е дадено.

(20/стр. 284)

„Всяко растение, което Отец мой небесни не е насадил, ще се изкорени.” Щом лошото се изкорени, доброто тогава ще го замести. Радвайте се, когато Бог корени, защото на мястото на изкорененото Той посажда Своите мисли и чувства.

(20/стр. 318)

Радвайте се, че имената ви са записани на небето… Радвайте се, че пред вас се разкрива велико бъдеще. (20/стр. 373)

Радвайте се на лицето си, на главата си и на всички техни удове. Радвайте се на краката и на ръцете си и на службата, която те извършват. Радвайте се на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено.

(20/стр. 391)

Радвайте се, когато срещнете човек, който работи за подигане на човечеството. (20/стр. 395)

Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява. (21/стр. 4)

Радвайте се на Божествения живот, който прониква във вас! (21/стр. 34)

Работете с приятност и радвайте се на Божието дело! (21/стр. 63)

Сега препоръчвам ви — благодарете на погрешките си и радвайте се на добродетелите си, целувайте ги и ги прегръщайте. (22/стр. 164)

Казвам, радвайте се, че в живота има неуредени много работи. Те са за вас. Прогресът на човека, на народите, на обществата, на човешкия ум, на човешкото сърце е от неуредените работи.

(23/стр. 47)

Радвайте се, че имате един недоимък. Щом имате нещо, което не ви достига, радвайте се на това. Ако бихте се радвали на малките несгоди на живота, щяхте да бъдете по-щастливи, отколкото да роптаете против несгодите на живота.

(23/стр. 53)

Сега вие всички сте повикани да уредите вашия живот. Туй уреждане в един ден няма да стане и в една година няма да стане, и в десет години няма да стане, и в сто, и в хиляда години няма да стане. Изисква се дълго време. Ще се радвате, че времето е дълго. (23/стр. 90)

Изгубите ли нещо, радвайте се, че имате възможност да спечелите друго нещо. (24/стр. 124)

Колкото по-долу слиза една мъчнотия, толкова по-големи възможности носи в себе си за развиване на дарбите и добродетелите. Като знаете това, радвайте се, че имате мъчнотии, изпитания, изкушения, страдания, падания. Чрез тях вие обработвате и развивате дарбите си. (24/стр. 175)

Радвайте се на успехите на своя ближен, за да се радва и той на вашите успехи. (24/стр. 177)

„Ако те ударят от едната страна, дай и другата.” Този закон има смисъл само тогава, когато те удари мъдър, разумен, любящ човек. Енергията, предадена чрез неговата ръка, носи благословение за човека. Следователно радвайте се, когато разумната природа ви наказва и изпраща мъчнотии.

(24/стр. 177, 178)

Радвай се, че си обичал, че си страдал и не се отказвай и днес от радостта и от страданието. Благодари за всичко, което е станало с тебе, и се радвай на всичко, което днес става. (24/стр. 188)

Мъчението води човека към безизходен път, а страданието — към спасение… Ще кажете, че страданията ви са големи. Радвайте се и на големите, и на малките страдания. На всеки човек се дават страдания според степента на неговото развитие. Колкото по-големи са страданията на човека и може да ги издържи, толкова и умът му е по-добре развит. (25/стр. 48)

И тъй, единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието… Радвай се, че си дошъл до страданието, защото отиваш вече към Любовта. (25/стр. 56, 57, 58)

Сега и на вас казвам: Радвайте се, когато страдате, за да станете граждани на Царството Божие.

(25/стр. 432)

Докато имате условия да растете и да се развивате, радвайте се. (25/стр. 442)

Сега и на вас казвам: Пазете се от вътрешно ослепяване. Няма по-страшно нещо от това. За да не дойдете до вътрешното ослепяване, радвайте се на страданията. Който се е пробудил и осъзнал, той се радва на страданията и ги осмисля. (26/стр. 20)

За да бъдете доволни, радвайте се на добрите, учените, красивите хора, без да желаете да бъдете като тях. Щом срещна добър човек, аз си казвам: Радвам се, че има добри хора на земята. Радвам се, че аз съм такъв, какъвто Бог ме е създал…

(27/стр. 18, 19)

Когато страдаш, небето гледа на тебе с доверие като на човек, който може да свърши една добра работа. Ако не страдаш, то гледа на тебе снизходително като на човек, който не може да работи. Следователно радвай се, че страдаш. Ако нямаш страдания, съжалявай за това. (27/ стр. 72)

Радвайте се, че ви е дадено голямото благо и привилегия да живеете на земята. Щастлив е онзи, който се е въплътил и дошъл на земята.

(27/ стр. 113)

Радвайте се на всичко! Радвайте се, че сте учени и невежи, богати и бедни, че сте млади и стари, че можете и не можете да рисувате. (27/ стр. 113)

Казано е в Писанието: „Радвайте се, когато минавате през изпитания.” Така ще опитате силата си. Бог се радва и весели с онези, които са минали и минават през изпитанията. (27/ стр. 119)

Радвай се, че в тебе са вложени несметни богатства. Изучавай ръката, пръстите си да видиш какво богатство се крие в тях. (27/ стр. 122)

Ако си окултен ученик, трябва да бъдеш доволен от всичко: радвай се, че си се родил; радвай се, че заминаваш за онзи свят. (27/ стр. 187, 188)

Радвайте се, че ви се дава възможност да се изучавате. (27/ стр. 231)

Аз искам зад страданията да виждате Любовта. Каквото страдание да ви дойде, знайте, че то е временно; зад него е Любовта. Щом го минете, кажете си: Благодаря, Господи, че лесно се освободих. — Радвай се, че чрез страданията придоби Любовта. (27/ стр. 274)

Радвайте се на великото благо, с което разполагате — очите. Пазете ги, поддържайте тяхното здравословно състояние. (27/ стр. 306)

Ето, пролетта иде. Използувайте всичко, което тя носи. Гледайте цветята, изворите, малките буболечици и на всичко се радвайте. В тях е красотата на живота. (27/ стр. 306, 307)

На земята щом престанат страданията, вие сте остарели… Радвайте се, щом страдате, радвайте се, когато страдате — вие сте млад! (30/ стр. 395)

Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце Той да ви лекува. И в ръцете на лекар да ви предаде, пак се намирате под прякото влияние на Бога. (31/ стр. 11)

Работете, развивайте талантите си и радвайте се, че има какво да правите. (31/ стр. 44)

Радвайте се, ако сте успели да се откажете от своето низше естество и да влезете в областта на ангелите. (31/ стр. 82)

Радвайте се на изворите, на цветята, на тревите, на плодовете, които ви обикалят. Радвайте се, че живеете в Бога и Той във вас. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Радвайте се и за радостите, и за скърбите. Радвайте се, че от всичко можете да се учите. (31/ стр. 189)

Радвайте се, когато страдате. Благодарете, че са ви удостоили с тази велика привилегия.

(31/ стр. 190)

Човек е само проводник на Любовта, но не е Любов. Ето защо радвайте се, че Бог се проявява чрез вас. Радвайте се, когато можете да помогнете на ближния си от Любов, без да мислите, че Любовта е ваша. Казано е в Писанието: „Бог е Любов.”

(31/ стр. 202)

Сиромахът е недоволен от сиромашията си; невежата е недоволен от своето невежество; неспособният е недоволен от своята неспособност и т.н. Как ще превърнете недоволството в доволство? Радвайте се на богатството на другите като на ваше! Радвайте се на учеността на другите като на ваша ученост! Радвайте се на способностите на другите като на ваши способности! Радвате ли се на чуждото благо и вие ще придобиете това.

(33/ стр. 26)

Радвай се на красивите форми, без да ги завладяваш. (34/ стр. 235)

Какво трябва да пазите? Пазете се да не изгубите страданието. То е свещеното за човека. Докато имате страдания, радвайте се. Някои искат да избегнат страданията, но ако ги избегнат, един ден те няма в какво да се облекат. (36/ стр. 104)

Радвайте се, че намерихте правия път.

(36/ стр. 199)

Като направите някому добро, не го споменавайте, но радвайте се за самото добро. (36/ стр. 248)

Душата на човека трябва да е така отворена и свободна, че на всичко да се радва. Срещате учен или прост, богат или сиромах, радвайте се; срещате някой беден, паднал от глад на пътя, радвайте се, защото имате възможност да се прояви Божията Любов. Радвате ли се на всичко, вие сте разбрали Божиите пътища. (36/ стр. 289)

Христос е казал на своите ученици: Не се радвайте, че духовете ви се подчиняват, но радвайте се, че носите Любовта в света, радвайте се, че носите името на Любовта. Радвайте се, че имената ви са написани на небето. — Тъй че вие можете да се радвате, че имате името на Любовта. (37/ стр. 185)

Светлината трябва да пътува 25 милиона години, за да дойде тази материя до вас, да образува една малка бурма в организма ви. За да създаде вашето тяло, природата е работила с години — тя е била толкова внимателна към вас, най-щателно е събирала материал за съграждането на тялото ви, докато ви изпрати на земята и след всичко това вие не сте благодарни, не цените това, което имате даром дадено. Като знаете всичко това, радвайте се в този живот и веселете се. (37/ стр. 225)

Сега препоръчвам ви: Благодарете на грешките си и радвайте се на добродетелите си, целувайте ги и ги прегръщайте. Радвайте се на вашия ум, на вашето сърце, на вашите постъпки и на вашето лице. (37/ стр. 338)

Радвайте се и благодарете за всичко, което Любовта носи. Докато тя е с вас, вие сте блажени. Напусне ли ви, и радостта ви напуща. За да не ви напусне, мислете върху отношението ви към Бога по сърце и по дух. (38/ стр. 32)

Като срещате богати, учени, красиви хора, радвайте се, че има такива хора. Ако срещате лоши, невежи хора, пак се радвайте. Какъв щеше да бъде светът, ако нямаше добри и лоши хора, учени и невежи, красиви и грозни? (38/ стр. 36)

Ако сте слаб, радвайте се, защото имате възможност да познаете Любовта и силен да станете; ако сте грешен, радвайте се, защото имате възможност да познаете Любовта и праведен да станете. (38/ стр. 48)

Радвайте се, ако попаднете в ръцете на силен, но благороден и добър човек. Той ще ви помага и повдига. (38/ стр. 48)

Радвайте се на живота и благодарете, че живеете. (38/ стр. 75)

Христос казва: „Радвайте се.” Защо трябва да се радват хората? Защото нова култура иде за тях.

(38/ стр. 82)

Радвайте се на всички, които се радват.

(38/ стр. 84)

„Радвайте се”, казва Христос. — Кога трябва да се радва човек? — В сегашните времена, когато човечеството страда най-много. Никога хората не са изпитвали такава нужда от радост както сега.

(38/ стр. 88)

Радвайте се, когато думите и делата ви са на своето място и време. (38/ стр. 91)

Радвайте се, защото идат светли духове на земята. Това са възвишени същества, които слизат на земята да работят върху всички хора, да ги приготвят за новата култура. (38/ стр. 92)

Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване — ще имате работа за много години.

(38/ стр. 127)

Радвай се, че можеш да излезеш вън, когато слънцето изгрява и да възприемеш неговите лъчи.

(38/ стр. 157)

Радвайте се, че ви предстоят мъчни въпроси за разрешаване. (39/ стр. 65)

Радвайте се на малките Божествени идеи, които са в състояние да разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение. (41/ стр. 18)

Добре е от време на време да проверявате ритъма на сърцето си, но ако се окаже някаква неправилност, не трябва да се страхувате; ако е правилен, радвайте се и благодарете на Бога, че сърцето ви е в изправност. (41/ стр. 39)

Направи ли някакво добро, разумно дело, човек трябва да мълчи. Доброто има отношение към космоса. Следователно радвай се, че си изпълнил Божията Воля, че служиш на Господа. (41/ стр. 67)

Радвайте се и благодарете, че живеете при благоприятни условия, когато заедно с вас работят много хора и взаимно си помагате. Като изучавате математика за пример, вие се свързвате с умовете на всички, които работят в тази посока и се импулсирате едни други. В древността не е било така. Малко хора са работили тогава в областта на науката и всеки сам с малка външна помощ си е пробивал път. (41/ стр. 124)

Радвайте се и на най-малкото знание, което ви посочва правия път в живота. (41/ стр. 167)

Радвайте се на малките дарби, които ви избавят от мъчнотиите в живота. В малкото е скрито Божественото, което расте и се развива.

(41/ стр. 167)

Радвайте се, че сте малка свещ, която носи свет-лина в света. Малките свещи, събрани на едно място, дават силна светлина, която разпръсва големия мрак. (41/ стр. 171)

Радвайте се, когато страдате за убежденията си. Който не се радва, когато страда за своите идеи, това показва, че те не са легнали още дълбоко в съзнанието му. (42/ стр. 19)

Радвайте се, че имате недъзи. Щом изправяте недъзите си, значи вие работите. (42/ стр. 31)

Ако някое благо ви посети, радвайте се, че е дошло, и разумно го използувайте. (42/ стр. 74)

Радвайте се, че ви се дава светлина да разбирате нещата и да знаете как да разрешавате мъчнотиите си. Ако нямахте тази светлина, мъчнотиите щяха да ви завлекат. (42/ стр. 129)

Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. (43/ стр. 127)

Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път. (43/ стр. 210)

Земята е велико училище. Радвайте се, че сте ученици в това училище, и се молете, работете да свършите науките си добре. (43/ стр. 367)

Следователно докато сте на земята, радвайте се на живота! Радвайте се на изгряващото слънце! Радвайте се на цветята, които растат и цъфтят. Радвайте се на птичките, които пеят. Радвайте се на здравето си, на разположението си. Всичко, което ви е дадено, струва повече от милиони. То с нищо не може да се сравни, с нищо не може да се откупи. (45/ стр. 92)

Радвай се, че правиш добро, без да очакваш нещо, без да държиш сметка за направеното добро… Като правите добро, радвайте се само за това, че сте станали проводник на Божественото.

(47/ стр. 80)

Правилно е като обичате и като ви обичат, да се радвате. Радвайте се на проявите на Любовта към едного или към всички. (48/ стр. 18)

Радвай се на малките блага, които Бог ежедневно и непреривно ти изпраща, за да се укрепиш в пътя, който води към Любовта. (48/ стр. 24, 25)

Каквото и да се случва в живота ви, добро или зло, радвайте се. Бог ще превърне всичко на доб-ро. (48/ стр. 26)

Радвайте се, когато Любовта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичат. (48/ стр. 51)

Радвайте се, когато окото на Любовта бди върху вас. Няма същество, за което окото на Любовта да не следи и да не мисли. (48/ стр. 52)

Радвайте се, че е дошло време за изправяне на човечеството, за възприемане светлината и топлината на Любовта. (48/ стр. 59)

Радвайте се на Любовта, която дава живот и светлина на всички. (48/ стр. 105)

Радвайте се, че има условия да станете умни, добри и силни. (48/ стр. 135)

Радвайте се, когато обичате, защото Бог се проявява чрез вас. (48/ стр. 281)

Радвайте се на малките възможности, които съществуват в света, а не на големите. (48/ стр. 303)

Няма по-красив свят от този, в който сега живеем. Радвайте се и благодарете, че Бог ви е изпратил на земята да се учите и да придобивате опитности. (48/ стр. 317)

Радвайте се и благодарете за телата, които ви са дадени, като инструменти, с които да си служите. (48/ стр. 320)

Радвайте се на всичко, което Бог е създал.

(48/ стр. 320)

Радвайте се, че душите ви са светли.

(48/ стр. 321)

Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност. (49/ стр. 54)

Радвайте се и като плачете, и като се смеете.

(49/ стр. 195)

Радвайте се на всичко, което Бог ви е дал.

(49/ стр. 228)

Радвай се, когато всички хора възприемат Любовта и се ползуват от нея. Любовта е достояние на всички хора, а не само на едного. Радвай се, че Бог е навсякъде. (49/ стр. 255)

Радвайте се на противоречията, които отварят очите ви. Нямате ли такива противоречия, ще останете завинаги слепи. (49/ стр. 263)

Радвайте се, че ви очаква нещо велико и добро, но не се обезсърчавайте, когато дойдат горчивините. Първо ще минете през горчивата опитност, а после ще дойдете до радостта и благото в живота. Това е неизбежно. (49/стр. 281)

При сегашните условия на живота доброто работи в наш интерес. — Защо? — Защото ни ограничава в правене на зло. Радвай се, че се освобождаваш от злото. (50/стр. 35)

Радвайте се, когато ви изпитват, но бъдете будни да издържите изпитите си. (51/стр. 11)

Радвай се на страданията си. Ако се радваш на страданията си, никой не може да ти отнеме радостта. Не се ли радваш на страданията, всеки може да отнеме твоята радост. Ще се чудиш после защо радостта те напуснала. (51/стр. 94)

Радвайте се, че в света има майки и бащи, моми и момци, слуги и господари, които страдат. Радвайте се, че хората умират и се раждат; радвайте се, че хората грешат и изправят погрешките си. Радвайте се, че съществува добро и зло. Ползувайте се от живота, без да ви дотяга. (51/стр. 98)

— Невежи сме още. — Благодарете за невежеството, защото е начало на живота, а знанието — негов край. Някой се оплаква, че го считат невежа. Ако си невежа, радвай се, защото си в началото на живота. — Считат ме за учен човек. — Радвай се, защото си на края на живота, т.е. на излизане от училището. Щом свършиш едно училище, ще влезеш в друго, по-високо от първото. (51/стр. 160)

Като правиш погрешки, радвай се; като ги изправяш, пак се радвай. (51/стр. 230)

Радвайте се на всеки човек, който проявява една добродетел, за да се даде тази добродетел и на вас. Радвайте се на ума на всеки човек, понеже тази дарба му е дадена от Бога. Щом се радвате на него, Бог ще даде и на вас. Ако човек е добър, радвайте се. Това добро ще дойде и у вас. (53/стр. 198)

Сега вие гледате някой щастлив човек и не можете да се съберете в кожата си, че този човек е щастлив. Не! Радвайте се на неговото щастие. Този човек, който е щастлив, който има жена и деца, той е приел Божието благословение. Радвай се, че той е приел това благословение. (55/стр. 199)

Виждаш едно дърво, което расте. Радвай се, че то е възприело Божията Любов. Това дърво расте от радост и дава своите плодове. (55/стр. 199)

Вас ви е страх от прегръдки, но кажете ми един човек, който да е свободен от прегръдки, който никога да не е прегръщан. Когато лежиш под юрганчето, това не е ли прегръдка? Когато обуеш обуща, които прилепват близо до крака ти, това не е ли прегръдка? Ами шапката на главата не е ли прегръдка? Ами дебелата дреха на гърба, шалчето на врата не е ли прегръдка? При това приятно е на човека да го прегръщат дрехите му, топло му е. Радвайте се на Божествените хубави прегръдки и благодарете на Бога за всичко това. (55/стр. 246)

Казвам: Радвайте се на света. Радвайте се на трите прояви на Божествения Дух. Радвайте се на всички онези души, в които Любовта е проговорила. Радвайте се на всички ония души, в които Мъдростта е проговорила. Радвайте се на всички ония души, в които Истината е проговорила. Радвайте се на всички души, в които животът е проговорил. Радвайте се на всички души, в които знанието е проговорило. Радвайте се на всички ония души, в които свободата е проговорила. (55/стр. 331)

Та казвам: Радвайте се за всяка една среща, която ви се дава, че да може да обикнете някого. Радвайте се, когато може да обикнете някого. Радвайте се на всеки едного, който ви обича.

(55/стр. 463, 464)

Сега ще ви оставя една мисъл. Радвайте се на светлината, която виждате. Радвайте се на усмивката, която виждате. Радвайте се на словото, което чувате. Радвайте се на работата, която се върши заради вас. (55/стр. 554)

Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата. Като се обезсърчавате, радвайте се и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте. (58/стр. 224)

Радвайте се, когато сте в бедно положение, защото ще имате възможност да познаете онези, които ви обичат и почитат. Само когато сте бедни, когато се намирате в трудно, в бедно положение, със скъсани дрехи и обуща, гладували три дена, само тогава ще познаете доколко хората ви обичат и почитат и доколко вие сте оказвали състрадание към тях. (58/стр. 252)

Та радвайте се на всичко онова, което Бог е приготвил за вас. Радвайте се на всичко онова, което Бог е вложил в душата ви. Радвайте се на страданията, с които Бог ви е удостоил, защото е вложил в тях нещо добро за самите вас. Радвайте се на всички ваши добродетели, на всички ваши възможности! Радвайте се на всичко! Това е Словото на Бога. (58/стр. 619)

Ти се радвай, че има Един, Който мисли за твоя живот. (59/стр. 343)

Радвайте се на това, на което сега не можете да се радвате! Запомнете това. Радвайте се само на това, на което досега не сте се радвали! (59/стр. 348)

Ако невидимият свят ви изпрати една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, хубава постъпка, вие се радвайте на това. (59/стр. 356)

Че някои неща не ги разбирате, това не е грях. Вий се радвайте на това. Като има някои неща, които не разбирате, има други неща, които разбирате. Радвайте се за онова, което разбирате.

(59/стр. 578)

Вие се радвайте, че можете да ядете. Благодарете за това, защото чрез яденето вие влизате в съприкосновение с реалността, с тези хубави неща, които Бог е създал. (60/ стр. 78)

Радвайте се, че можете да гледате, понеже гледате хубавите неща, които Бог е създал. Радвайте се, че слушате, понеже слушате хубавите думи.

(60/ стр. 78)

Радвайте се, като срещнете един умен човек, той е благословение за вас. Един умен човек, един красив човек, един здрав човек е благословение. Те са образци, които трябва да ви радват. (60/ стр. 116)

Всякога, когато остава в живота непостигнато нещо, радвайте се, защото в непостигнатите неща, там е постижението. Постигнатото е замръзване. Не се радвайте на замръзналата вода, но на онази вода, която тече. Не се радвайте на водата, която не изтича, но на водата, която тече.

(60/ стр. 122, 123)

После, радвайте се, че мислите. Радвайте се, че можете да мислите малко. Като станете, помислете малко. (60/ стр. 137)

По някой път Господ ви наказва в света и вие се възмущавате. Радвайте се, Божието наказание е едно благословение. Ако Господ е обърнал внимание да ви наказва, показва, че Той мислил заради вас, че от вас може да стане нещо. (60/ стр. 561)

Като срещнеш един добър човек, радвай се, че си го срещнал, радвай се, че не си като него. И ти ще бъдеш като него. Като видиш един богат човек, радвай се, че си срещнал един богат човек.

(60/ стр. 564)

Радвай се да видиш слънцето как изгрява. Радвай се за всяка книга, която четеш. Радвай се на една дума, която идва до твоето ухо. Радвай се, че Бог ти е турил една слушалка. (60/ стр. 564)

Вие се радвайте, че имате страдания, защото страданието е един изпит. Тогава ще се покаже човек може ли да мисли. (61/ стр. 252)

Радвайте се, когато видите една душа, която разбира Бога. Нейният успех да бъде твой успех и нейното повдигане — твое. (62/ стр. 43)

Радвай се, че Бог ти е приятел. От Него черпиш сила, живот и мъдрост. (62/ стр. 132)

Трябва да се радваш и на болния, и на здравия еднакво. Радвай се и на невежия, и на учения. Радвай се и на тоя, който знае да свири, както и на оня, който не знае да свири. Който знае да свири, ще весели оня, който не може да свири. И двамата ще бъдат доволни. Ученият ще говори на простия, здравият ще помага на болния, музикантът ще свири на оня, който не знае да свири. Това е Божественото. (63/ стр. 18)

Радвайте се на слънцето. Радвайте се на месечината. Радвайте се на звездите. Радвайте се на всичко, което съществува в света. Радвайте се на малките работи, както се радвате и на големите.

(63/ стр. 30)

Някой ти направи една малка услуга — радвай се на тая услуга. Малка е тя, никой не знае за нея, но нещо Божествено е скрито там. Всяка радост, която преживяваш, се дължи на радостта на оня, който е направил една услуга. Той се радва, затова и ти се радваш. Чистата радост подразбира, че услугата е направена по закона на Любовта.

(63/ стр. 95)

Всички хора са носители на Божиите блага. Радвайте се, когато срещате човек, който не крие тия блага, а е готов да ги сподели със своите близки. (63/ стр. 163)

Радвай се, ако някой опита плодовете на твоя ум, на твоето сърце и на твоята душа и каже: Добри са тия плодове. (63/ стр. 165)

Помнете: Всичко, което се случва в живота ви, е за добро. Радвайте се, че сте минали през страдания, които са ви обогатили с опитности за новия живот. (63/ стр. 176)

Радвайте се на оная благост и доброта, които Бог проявява чрез хората. Радвайте се на всеки човек като на запалена свещ — проява на слънцето.

(63/ стр. 223)

Радвайте се на това, което Бог ви дава. Радвайте се на доброто в себе си. Служете на доброто и не се смущавайте от нищо. (63/ стр. 232)

Радвай се на най-малкото благо в живота. Радвай се на най-малкия лъч на Божествената светлина. Ако се радваш на най-малкото, ти можеш всичко да постигнеш. (63/ стр. 311)

Радвайте се на всеки човек като на себе си. Знайте, че той живее във вас и вие в него. Ако той е красив, красотата е и ваша; ако е грозен, и грозотата му е ваша. (65/ стр. 71)

Радвайте се на тялото си. Радвайте се на ръката си, на пръстите си. Всеки пръст е свързан с един разумен свят, от който изтичат жизнени енергии.

(65/ стр. 108)

Значи три неща в човека не се лъжат: стомахът, душата и духът, който го ръководи. Радвайте се и благодарете, че има във вас трима, които следят какво възприемате и ако не го одобрят, изхвърлят го навън. (65/ стр. 127)

Радвай се, че си извървял известен път и си придобил една опитност. (65/ стр. 143)

Радвайте се, докато мислите, чувствувате и действувате. — Защо? — Щом престанете да мислите, чувствувате, действувате, ще започнете да остарявате. (65/ стр. 189)

Радвайте се, ако сте приложили Любовта.

(65/ стр. 270)

Не се страхувайте от страданията, но радвайте се на всичко, което иде да ви изчисти. (65/ стр. 301)

Радвайте се на Любовта, която се проявява чрез хората. Любовта иде от Бога, но чрез хората.

(65/ стр. 320)

Радвайте се на онези дарби, на онова богатство и знание, зад които стои Бог. Никоя сила в света не е в състояние да отнеме тези дарби, това богатство и знание. (65/ стр. 322)

Ще кажете, че не можете да се радвате на глупавия, на болния, на бедния. Радвайте се и на тях, за да подобрите положението им. Да се радвате на всички хора, това значи да виждате в тях доброто, а не слабостите и недъзите им. (65/ стр. 322)

Радвайте се на благата, които носят умът и сърцето. Колкото малки и да са тези блага, те постепенно се увеличават. (65/ стр. 372)

Радвайте се, докато слънцето се разговаря с вас и ви изпраща своите блага. (65/ стр. 378)

Радвайте се, докато очите и ушите ви са здрави да възприемат и предават добре слънчевата светлина и топлина. (65/ стр. 398)

Радвайте се за правата, които природата ви е дала. (65/ стр. 410)

Радвайте се на всяка човешка проява, без да се критикувате. (65/ стр. 410)

5.

ВЕЧНАТА РАДОСТ

„Вечно веселие ще бъде там.” Това състояние не зависи от самия човек, но от Първичното съзнание. Когато човек е свързан с Първичното съзнание, ще има вечна радост в себе си. Как може да се поддържа тази връзка? Чрез молитвата. (1/7:24)

И тъй, истинският човек се познава по това, че радостта му е вечна. Думите „вечна радост” не подразбират проявление на радостта в бъдещи времена, т.е. за всякога, във всички времена и епохи, но докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна, дълга; в момента, когато той постъпи неразумно, неговата радост изчезва. Всички хора имат такава опитност. Тя е една и съща и за светските хора, и за учените, и за простите, и за духовните хора. Най-малкото нарушение в законите на радостта и в светския, и в културния, и в духовния човек, който е свързан с Бога, води към намаление на неговата радост. Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. (1/7:6)

Вечната радост и веселие седят във вътрешното единение с общото, с Божественото съзнание, което прониква цялото Битие. (1/7:14)

Пророкът казва: „Тези, които работят за другите хора, те са придобили вечната радост” или казано на окултен език, имат постоянна връзка с Божественото съзнание. (1/7:25)

За да добиете вечната радост, приемете дълбоко в ума си мисълта, че човек може да бъде в съприкосновение с Първичната Причина. Това е задача на всеки едного. (1/7:26)

Когато обичате Бога, от другия свят ще дойде едно същество от висша йерархия да направи връзка с вас… Дойде ли някое възвишено същество при вас, оковите ви ще паднат и за вас ще настане вечна радост. (1/7:26, 27)

И тъй, аз поздравлявам всички онези, при които е дошло едно възвишено същество и ги е бутнало да станат! На другите, до които това същество не се е докоснало, пожелавам да дойде при тях, да ги бутне и да им каже: „Станете сега!” От този ден ще започне вашата вечна радост, вашата вечна свобода. (1/7:27)

Връзка с Първичната Причина — това е радостта, която вечно ще пребъдва във вас. (1/7:27)

Идеалът на човешката душа е да живее във вечна радост и от тази радост като от вечен извор да черпи и да дава и на другите хора. Тази е задачата на хората от шестата раса. (12/ стр. 97, 98)

За Бога съществува вечна радост, вечно щастие и блаженство, затова Той иска да подобри живота на хората, да ги освободи от противоречия, от страдания, от болести и смърт и да ги постави при условия, при каквито и Той живее. Този е стремежът и на Божественото в човека. (12/ стр. 98)

Дойде ли Божественото в тебе, чуеш ли гласа му, пак ще се радваш, но вече радостта ти ще бъде вечна, постоянна и всякакво обезсърчение ще изчезне. (12/ стр. 121, 122)

И тъй, ще знаете, че Бог е Бог на мира, на вечната светлина, на вечната радост и веселие.

(12/ стр. 175)

Който люби, той живее във Вечността, в която радостта е непреривна. Любете, за да живеете във вечната радост. Не любите ли, вие сте във вечната скръб. (15/ стр. 294, 295)

Днес на всички хора липсва нещо, а именно — вечният живот, който включва в себе си вечната радост, вечния мир, вечната светлина. Докато не намери вечния живот, човек е свидетел на постоянни промени в себе си: ту е разположен, ту неразположен; ту има светлина, ту няма; ту има любов, ту няма. (26/ стр. 323)

След възкресението Христос мина от страдание във вечната радост, в Божествения живот, дето радостта и скръбта се сливат. В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Във физическия свят обаче те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. (28/ стр. 96)

Какво представя Божественият свят? Божественият свят е свят на вечна радост, свят на вечна красота, свят на вечно богатство, свят на вечна сила, свят на вечна разумност. (45/ стр. 95, 96)

Всички блага и придобивки, които човек може да задържи в съзнанието си, остават за вечни времена. Не може ли да ги задържи, те са временни и сами по себе си ще отпаднат. Като знаете това, вие трябва да се стремите към онези блага, които са постоянни, вечни. Те причиняват вечна радост на човека. (52/ стр. 119)

Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствувате вечната радост, простор, сила, мощ… (53/ стр. 280)

…Живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее. (58/ стр. 402)

„Светите Твои градове.” Значи това, което сега иде, то ще съгради светите градове в нас: онзи светия град на сърцето, онзи светия град на ума, онзи светия град на човешката воля. Тези градове ще се съградят и тогава ще настане онова вечното веселие и вечната радост, за която всички сега гладуват и жадуват. (58/ стр. 547)

А да намериш Бога в себе си и тогава няма да имаш състояние, което да се мени. Няма да имаш условия, които да се изменят. А ще имаш една вечна радост. (59/ стр. 256, 257)

Щом дойдете до истинската Любов, там престават всички съмнения. Там престават всичките безверия, там престава всичкото зло. Всичко престава там. И започва там животът на вечната радост. (59/ стр. 402)

Желая ви да влезете в света на Божията Любов и да кажете: Свърши се със стария свят, със старите възгледи. Влизаме вече в новия свят, в света на децата, в новите възгледи, които носят вътрешната свобода. — Само така човек ще се освободи от своите вътрешни недъзи и ще влезе в света на вечната младост, на вечната радост, на вечното блаженство. (62/ стр. 84)

Недоволството, мъчението, страданието са временни неща. Само Любовта и радостта са вечни. (63/ стр. 74)

6.

ИЗМЕНЧИВАТА РАДОСТ

…Когато човек се радва, той е също така буден, но и това състояние не може да се нарече будност на съзнанието… Дават някому сто хиляди лева да си направи една къща. Той взима парите, радва се, буден е. Тази радост не е негова. Тя е предизвикана изкуствено. Причината за радостта са парите, които е получил. Утре взимат парите или къщата му и радостта изчезва. Както е придобита, така ще се изгуби. (1/7:7, 8)

Ти скърбиш. Защо скърбиш? Защото си изгубил нещо. Ти си радостен. Защо? Придобил си нещо. Каква философия има в това? …Имаш къща — радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. Ражда ти се син — радваш се, утре умре син ти — скръбен си. Имаш приятел — радваш се, утре го изгубиш — скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? (9/6:9)

Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лева и не иска да ти плати — ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението! — Защо пожертвува щастието си за 1000 лева? (9/9:22)

Направите си една къща с 3-4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време обаче и вие заминавате от света. (9/13: 3, 4)

Някой казва: Аз съм пълен. — С какво? — С радост съм пълен. — Но погледнеш го, не се мине много време и радостта му я няма вече. (9/13:5)

Човек се видоизменя дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си да разбере, че е истински човек, който не се променя от условията. Само при това положение човек може да разбере вътрешния смисъл на живота. Докато дойде до това съзнание, човек живее в света на промените: днес е радостен, на другия ден — скръбен; днес печели, на другия ден губи. (11/ стр. 11, 12)

Радост, която се явява и изчезва, не е истин-ска. (16/ стр. 289)

Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб. Обаче това са илюзии, преходни състояния.

(18/ стр. 101)

Ако има реална представа за себе си, човек никога не би се изменял. Човек някога се радва и вярва във всичко, а някога скърби и се съмнява. Къде е реалността: когато е радостен и вярва във всичко или когато е скръбен и се съмнява? Често и скръбта, и радостта почиват на фалшива основа. Къде е тогава реалността? (19/ стр. 393)

Ще каже някой, че днес е много радостен. Питам: Този човек може ли да задържи днешната си радост за дълго време? Каква радост е тази, която утре още може да я изгуби? (46/ стр. 202)

7.

РАДОСТ И СКРЪБ

Как действува Бог за вашето повдигане? По пътя на страданията и на радостите. Пребродил съм целия човешки живот, слушал съм възвишени Божии Духове и от придобитите опитности намирам, че всички хора трябва да минат по пътя на радостите и страданията. По-добър път от този няма. (2/ стр. 187)

Човек трябва да се научи правилно да носи страданията. Каквото страдание и да му дойде, да каже: „Радвам се, че ме сполетя тази скръб, това страдание.” Човек расте и се развива в скръбта, но трябва да има и радост в себе си. Радостта трябва да бъде винаги в тил, а скръбта — на фронта. При скръбта човек мисли, разсъждава и по такъв начин той се развива и расте. Аз не говоря за онази скръб, която сломява човека. Тя е лишена от радостта. Аз говоря за онези моменти в живота на човека, когато радостта е в тил, а скръбта — на фронта. Такъв човек издържа всичко. (1/5:31)

Радостите и скърбите в живота вървят по определен закон. Когато дойде радостта, тя постепенно се качва, докато стигне най-високия връх. След това тя започва бавно да слиза, докато дойде до една долина, дето съвършено изчезва. Тук човек се намира в долината на мрака, т.е. в долината на скръбта. Понякога той слиза и до най-големи дълбочини, отдето след време започва малък подем, възкачване нагоре, към върха на радостта. (1/7:8)

Нищо в природата не става произволно. Щом е тъй, и скърбите, и радостите вървят по определен закон. Съвременните хора живеят в свят, дето скърбите и радостите се редуват правилно; затова ако човек знае закона, на който те се подчиняват, той ще може да определи кога ще му дойде някоя радост или скръб и кога ще си отиде. (1/7:8, 9)

Майката скърби, понеже се опасява, че не ще може да роди детето както трябва… Майката скърби, докато детето е в нея, докато няма отношения с него, но щом се зародят отношения и нейният живот се съедини с живота на детето, тя се радва. Следователно всеки човек скърби за своите идеи, докато са у него; щом излязат от него, той се радва… Всеки човек се радва на идеите си, след като те принесат плод. (1/8:14, 15)

Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота между радост и скръб. Скръбта е трън, а радостта — плодно дърво. (2/ стр. 40)

Най-първо Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият — законът на радостта. Ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете през тези две положения — най-голямата скръб и най-голямата радост; след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както го рисуват индусите, дето всички неща така се хармонират, че не може да се изрази с човешки език. (2/ стр. 66, 67)

А струва си да мине човек от една по-нисша скръб в по-висше страдание и оттам — в една по-висша радост. (2/ стр. 68)

…Любовта. Тя се движи между два полюса — радостите и страданията. Дето няма радости и страдания, там никаква Любов не съществува. Чрез страданията Любовта приготвя условия за нови блага, за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост. (2/ стр. 108)

И тъй, пътят на страданията и радостите е път за постигане на търпението. Търпеливият придобива големи опитности и вътрешно богатство. Само така човек ще разбере великите Божии пътища, както и великия Божи Промисъл за бъдещите блага на човека. (2/ стр. 188)

Това съчетание между скръбта и радостта съставя вътрешния смисъл на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина. Великите идеи се раждат след големи скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта — вътрешен.

(2/ стр. 251)

Наблюдавайте колко минути през деня сте радостни и колко минути през деня имате мрачни мисли, съмнения и неразположения. Това не е само с вас, но с всички хора. (2/ стр. 251)

Вие ще имате страдания, но след страданията ще дойдат радости и ще изпитате Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Божието милосърдие. (2/ стр. 259)

Тайната на живота се крие в благодарността. Всеки момент да благодарим за всичко, което ни се дава. Че страдаш, благодари; че се радваш, пак благодари. (2/ стр. 268)

Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам. Но ако не можеш да го използуваш разумно, то е повече мъчение. Да страдаш съзнателно, това значи да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.

(3/ стр. 125)

Щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. (3/ стр. 215)

Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. (3/ стр. 215)

При радости или скърби, при доволство или недоволство хората трябва да изучават закона за трансформиране на енергиите да могат да задържат радостите за повече време и лесно да се освобождават от скърбите. Ако не знаете закона, с който да задържате радостта си за по-дълго време, тя ще ви напусне. (4/ стр. 15)

Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените — в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза: той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. (4/ стр. 38)

Всеки трябва да възприеме Любовта в себе си, защото след всяка скръб иде радост и след всяка радост иде скръб. След всяко смущение иде мир. Тъй щото противоречията в света не са нищо друго, освен условия за проява на Битието. (4/ стр. 71)

След големите скърби идат големи радости.

(5/ стр. 19)

Първо ще минете през страдания, а после — през радости. Първо — през противоречията, а после — през Любовта. (5/ стр. 163)

Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят кали желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле. (6/ стр. 6)

Действително вам са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод и тя ще почне да се радва. (6/ стр. 82)

Ние се намираме под властта на един велик закон, под влиянието на доброто и злото. Ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест. (7/ стр. 21)

Сега аз искам да ви избавя от заблуждението да мислите, че и без страдания можете да спечелите нещо. Не, печалбата всякога се обуславя от загуба; радостта всякога се обуславя от страдание.

(7/ стр. 36)

Всички противоречия са израз на една велика Истина, която има две страни, две лица: страдания и радости; страданията — това са тъмната страна на тоя живот; радостите са най-възвишените неща, светлата страна на живота. Всичко туй е съобразно със законите на природата. В продължение на 24 часа земята мени лицето си. Едната страна е светла, а другата — тъмна. Следователно в продължение на 24 часа на вашия живот и вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Това е неизменен закон, който обаче няма нищо общо с греха. (7/ стр. 199)

Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Който иска да се развива, той трябва непременно да страда: страданието е врата, необходимо условие за радостта. Не искате ли да страдате, няма да имате радости в живота. Радост и скръб са две дъщери на Бога. На кой Бог? На Онзи, Който е изявен на човечеството.

(7/ стр. 200)

А като носите страданията, тия страдания ще укрепят корените на вашия живот да станат по-силни. Върху тези корени ще се появят клонищата, а клонищата ще произведат радостите. Скръбта е последствие от злото, а радостта е последствие от доброто. Следователно злото образува корените на човешкия живот, а доброто образува клонищата. (9/5:27)

…Човешкия живот. В него има две състояния. Едното състояние е състояние на скръб, а другото — на радост. Вие не можете да ги измените. Който иска да бъде радостен на земята, непременно трябва да бъде и скръбен; и който е скръбен на земята, непременно ще бъде и радостен. (9/6:8)

Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния обаче са неестествени. (9/14:23)

Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. Докогато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб и ти не виждаш светлината. (9/17:27)

Скръбта, това е спътница, другарка на живота. Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот. (9/20:3)

Животът в сегашната си фаза разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. (9/20:5)

Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта, не ще можем да се домогнем до самата Истина да разберем какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност, която ние сме притежавали, или пък неизползуване, в прям смисъл, на онези блага, които ни са дадени. (9/20:5, 6)

Всички хора имат скърби. От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби. Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек, ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си. Тогава ще дойде радостта в човека. (9/20:24)

Помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем Разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост. Сега, още сега ще се яви тази радост. Всеки един от вас би опитал в миниатюр тази радост. (9/20:25)

Казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете — сладки.” В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост. (9/20:28, 29)

Човек… трябва да бъде много радостен и много скръбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта? За да се роди доброто. Защо е радостта? Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам? За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще говори на твоята душа. (9/32:26)

Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? За да се роди Божието добро в тях. Това е обяснението на скръбта и радостта — двете форми на живота. Ще кажат някои: — Ама това вярно ли е? — Вярно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. (9/32:27)

…И тогава доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно дават израз на великия Божествен живот, а този живот е в безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни.

(9/32:27)

Човек минава през радости и скърби, през мъчнотии и страдания, в които вижда мощната Божия ръка. (11/ стр. 19)

Хората искат да се освободят от страданията. И това е възможно, но заедно със страданията ще изчезнат и радостите. Какво представя свят без радости и страдания? (11/ стр. 19)

Радостите и страданията също са на мястото си. Без радости и страдания животът няма сми-съл. (11/ стр. 20)

Страданията са неизбежни, но човек знае, че след всяко страдание иде радост. И обратно: след всяка радост иде страдание. Такъв е законът.

(11/ стр. 20)

От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга — идат радости, които му предават нещо. Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно. Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божественото благословение. (11/ стр. 47, 48)

След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание. Това показва, че между страданието и радостта съществува известно отношение. (11/ стр. 48)

Като изучавате проявите на човека, виждате, че той се движи постоянно между скърби и радости. Видите ли, че някой е много радостен, играе, скача, ще знаете, че след кратко време, след няколко часа или няколко дена състоянието му ще се превърне в скръб. Понеже природата обича вълнообразните движения, човек не остава дълго време в скръбта си. От скръб той минава в радостно състояние, отдето след време се натъква на нова скръб… Човек минава през скърби и радости, за да разбере живота в неговата целокупност. (11/ стр. 154)

Дали си скръбен или радостен, не питай защо е дошла скръбта или радостта. В този момент с тебе заедно се радват и скърбят стотици хиляди и милиони хора. Приеми скръбта и радостта като благословение, изпратено от Бога, и благодари за него. Като благодариш, ти ще придобиеш някакво благо. Доволният всякога се възнаграждава.

(11/ стр. 225)

Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. (12/ стр. 19)

Дойде ли страданието, кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание. — Дойде ли радостта, кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радост. — Всеки ден за всичко благодари. Когато човек се научи да благодари на Бога както трябва, той ще научи урока си. (12/ стр. 20)

Питам: От ваше гледище може ли светът да съществува без страдания и без радости? Не може. Щом е така, как могат жителите на ада да живеят без радости? Или как могат жителите на рая да живеят без страдания? Казват, че идеалът, обектът, към който се стремят съществата от ада, е радостта. Вследствие на това там страданието е отвътре, а радостта отвън. В рая пък е точно обратно: радостта е отвътре, а страданието отвън. (12/ стр. 38)

Правило е: когато някой от рая скърби за нещо, той веднага ще се намери вън от рая. И когато някой от ада се зарадва за нещо, той веднага ще се намери вън от ада. И двата закона са верни.

(12/ стр. 38)

Радваш ли се, когато и другите се радват, ти си в рая; страдаш ли заедно с другите хора, ти си в ада. (12/ стр. 39)

Колкото повече човек страда, толкова повече той работи; колкото повече се радва, толкова повече плод е дало неговото дърво. (12/ стр. 67)

Хората, като малки частици от цялото, не разбират нещата като Бога и затова те ту се радват, ту скърбят. Тази именно е разликата между Бога и нас. Ние скърбим и се радваме, а Бог нито скърби, нито се радва. Той само се весели. (12/ стр. 67)

Тъй щото, говорим ли за миналото на човека, ние разбираме неговите нещастия и страдания. Говорим ли за настоящето, разбираме неговите радости и неговото щастие. Човек може да бъде щастлив сега, в настоящия момент… (12/ стр. 87)

Духовният живот носи и радости, и скърби за човека, но в тези смени на състоянията се крият благата на живота. (12/ стр. 92)

Благодарете и за най-малката радост, както и за най-голямата скръб, които ви сполетяват. Знайте, че Бог всичко ще превърне за ваше добро.

(12/ стр. 103)

По какво познавате човека, у когото Божественото не е пробудено? Той е подложен на големи промени: ту се радва, ту скърби. (12/ стр. 122)

Когато човек изпадне в рая, той се радва, понеже познава Бога; влезе ли в ада, той се мъчи, понеже не познава Бога. (12/ стр. 153)

Хората… мислят, че знаят много неща. Много знаят, но ако ги запитат защо страдат и защо се радват, не могат да отговорят. Те се радват, защото съзнателно или несъзнателно са попаднали в Божията хармония. (13/ стр. 109, 110)

Когато изпълнява Божия закон, човек се радва. Когато не го изпълнява, той страда. (13/ стр. 110)

За да се види образът на Любовта, трябва да дойдат радостите и страданията. И в природата е същото. За да видим образа на слънцето, нужно е то да изгрява и залязва. — Не може ли без изгрев и без залез? — Не може. (13/ стр. 110)

Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. (14/ стр. 24)

В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. (14/ стр. 25)

За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. (14/ стр. 27, 28)

Когато страда, човек слиза надолу в сянката на живота и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният — високите планински върхове. Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания. (14/ стр. 129)

Каже ли човек, че е разположен или неразположен, че е радостен или скръбен, той трябва да знае отде идат тия състояния, негови ли са или ги получава чрез отражение. (14/ стр. 139)

Има ненужни страдания и изпитания, които човек трябва да избягва, но има специфични страдания, които са нужни за неговото развитие. Дойде ли такова страдание, човек трябва да благодари, че го е посетило. Такива страдания идат само по един път в живота на човека. Същото се отнася и до специфичните радости. И те идат само по един път в живота на човека. (14/ стр. 201)

Страданията се уравновесяват с радостите. Колкото страда човек, толкова и ще се радва.

(14/ стр. 220)

Страданието представя необработен материал, даден на човека за работа. Той е подобен на вълна, остригана от овцете. За да я използува добре, човек трябва да я чисти, пере, преде и тогава да си служи с нея за различни цели. Радостта е обработен материал, т.е. звонков капитал, предоставен на човека за лично ползуване, когато и колкото пожелае. (14/ стр. 220)

Докато страдаш и се радваш, ти още не си опечен, пекат те в пещта. Щом те опекат, скръбта ти ще се превърне в радост и радостта ти ще бъде постоянна. (14/ стр. 221, 222)

И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. (14/ стр. 323)

Скръбта подразбира условията на земята, а радостта — условията на небето. (14/ стр. 334)

Страданията определят силата на човешката душа, а радостите — нейните възможности. С други думи казано: чрез страданията се изпитва силата на човека, а чрез радостите — това, което той може да направи. (15/ стр. 51)

Като е дошъл на земята, човек ще бъде и радостен, и скръбен. В скърбите и страданията той търси начин за разрешение на известни въпроси. В радостта пък си почива. След като е решил задачата си, той се радва. (15/ стр. 227)

Като минава през скърби и радости, човек дохожда най-после до положение да предвижда нещата, които предстоят да станат. (15/ стр. 227)

Страданието не е нищо друго, освен жива душа, която е дошла при тебе да сподели скръбта си. И радостта е също така жива душа, която посещава хората, за да сподели с тях своята радост. Тъй щото когато скърбите, ще знаете, че ви е посетила някоя скръбна душа; когато се радвате, посетила ви е някоя радостна душа. Вслушвайте се в радостите и скърбите на душите и ако можете, помагайте им. (16/ стр. 53)

Сегашните хора търсят начин да се освободят от страданията. Добро е желанието им, но като се освободят от страданията, ще се освободят и от радостите. Радостите имат смисъл при страданията. Изчезнат ли страданията, ще изчезнат и радостите. Животът пък има смисъл при страданията и при радостите. Като страда и като се радва, човек изработва своята права мисъл. Затова именно той е дошъл на земята. (16/ стр. 128)

…Големите радости и скърби, през които минава човек. Те представят гъста материя, която предизвиква голямо налягане върху човека. За да не изгуби съзнанието си, той трябва да знае как да се справя с тях. Щом изгуби съзнанието си, човек се лишава от опорната точка в живота си по отношение на самата реалност. (16/ стр. 152, 153)

Как ще познаете идването на Господа? Слизането на Господа на земята произвежда два обратни процеса: големи страдания и големи радости.

(16/ стр. 162)

Външно скръбта и страданието са облечени в скъсани, парцаливи дрехи, но вътре те са като царски дъщери, облечени в скъпи и красиви дрехи. Така е за онези, които разбират смисъла на скърбите и страданията. Които не разбират смисъла им, те гледат на тях като на препятствия в живота си. Разбере ли ги човек, те ще се превърнат в радост.

(16/ стр. 168)

Задачата на всеки човек е да се справи разумно с мъчнотиите и страданията в живота си, да ги превърне в радост. (16/ стр. 168)

Не може ли човек да трансформира състоянията си, да превръща скърбите в радости, той остава в положението на обикновените хора.

(16/ стр. 186)

Силата на човека се определя от два момента: от голямата скръб и от голямата радост. Ако не може да издържи тия два момента в живота си, човек е слаб. (16/ стр. 222)

Вярващият разбира смисъла на страданията и се учи от тях. Той знае, че радостите му се определят от страданията. Ако няма страдания, и радости няма да има. Няма същество в света, което може да се радва, без да е страдало. И обратното е вярно: няма страдания без радости. Когато някой страда, това показва, че по-рано се е радвал.

(16/ стр. 223, 224)

Изобщо силата на радостта се определя от силата на страданието. (16/ стр. 224)

Следователно който иска да се радва, трябва да приеме страданията, които му се дават.

(16/ стр. 225)

Човек еднакво може да носи и голямата скръб, и голямата радост. (16/ стр. 291)

Онзи, който има по-силно въображение, има по-големи радости, но и по-големи страдания. Колкото по-слабо е въображението на човека, толкова по-малко страдания има, но и по-малко радости. Значи радостите и страданията на човека се компенсират правилно, но не могат да се избегнат. Те са необходими условия в развитието на човека.

(16/ стр. 310, 311)

Понякога човек скърби и се радва за неизвестни неща. Макар и неизвестни за него, те са по-реални от ония, които са известни. Затова казваме, че човек има реални и нереални радости и скърби. Каквито и да са скърбите и радостите, важно е човек да се учи от тях, да преодолява, да калява волята си, да облагородява сърцето си и да усилва своя ум. (16/ стр. 311)

Човек е пътник, дошъл на земята да се учи, да придобива знания и опитности. Като пътува, той минава през различни места, през долини и планини, вследствие на което и състоянията му се менят. Един ден е радостен, на другия ден — скръбен; един ден се надява, вярва в постиженията си, на другия ден се обезсърчава. Той ту слиза, ту се качва, но трябва да върви напред. (16/ стр. 311)

Когато в главата на човека влизат чисти мисли, той се радва. При радостта мускулите на лицето заемат особено положение. Те приемат повече възходяща посока. Когато през ума на човека влизат нечисти мисли, той скърби, мъчи се, става тъжен — мускулите му увисват надолу.

(17/ стр. 102)

И скръбта е на място. Тя е толкова необходима, колкото и радостта. Като скърби и страда, човек си почива. Всъщност смяната на състоянията от радост в скръб и от скръб в радост представят почивка, а радостта и скръбта са условия, при които човек работи и учи. (17/ стр. 102)

Страданието е работа, която човек непременно трябва да свърши. След това иде радостта.

(17/ стр. 207)

Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни. (17/ стр. 253)

Ще кажете, че човек страда и се радва. Обаче чрез страданията и радостите той е дошъл до нещо положително в живота. (18/ стр. 82)

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за скърбите и за радостите. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и ще се радва. Ако знае смисъла на радостите и страданията, той ще се развива и в двата случая. (18/ стр. 168)

Закон е: когато един страда, друг някой се радва; когато един се радва, друг някой страда.

(18/ стр. 168)

Ето защо когато страдате, знайте, че в този момент друг някой се радва. Когато се радвате, в същия момент някой страда. При това положение радостите и страданията са на мястото си. Обаче ако човек мисли, че радостите и скърбите му са само за него, той е на крив път. Докато не схванете отношението между вашите радости и скърби и тия на вашите ближни, вие нямате дял в общите блага на човечеството. Това е закон за физическия свят. Влезе ли човек в Божествения свят, там законът е обратен. В Божествения свят радостта на едного е радост на всички; скръбта на едного е скръб на всички. Законите на физическия свят са точно обратни на законите в Божествения свят.

(18/ стр. 168, 169)

На физическия свят както страданието се превръща в радост, така и радостта — в страдание. Това показва, че физическият свят се движи между полюси. Природата поставя човека ту в единия, ту в другия полюс, вследствие на което човек сам не може да смени положението си. Този, Който е поставил човека на известно положение, Той сам ще го смени. (18/ стр. 170, 171)

Тъй щото когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т.е. Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост. (19/ стр. 22, 23)

Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. (19/ стр. 120)

Мимолетен е гневът на Бога. В този гняв вие ще опитате какво нещо е страданието. В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта. (19/ стр. 121)

Скръбта и радостта са две състояния в човешкия живот, които постоянно се сменят. В скръбта човек се учи да събира, а в радостта — да дава. Човек не може да дава, докато не е събирал. Ако нищо не е събирал, какво ще дава? Първо човек трябва да събира, а после да дава. Като не разбират този закон, хората искат да се радват, т.е. искат радостта да предшествува скръбта. (19/ стр. 393, 394)

Едно искате вие: да бъдете щастливи. Защо и за какво искате да бъдете щастливи, не се запитвате. Вие знаете само, че искате да бъдете щастливи, а въпреки това ставате нещастни. Някога не искате да бъдете радостни, а въпреки това ставате радостни. Значи щастието и нещастието не зависят от вас. Радостта и скръбта също не зависят от вас.

(19/ стр. 394)

Ако в Любовта човек не може да разбере елементарните работи — скърбите и радостите, той не може правилно да се развива. Радостта и скръбта са два пътя, чрез които Любовта се проявява. Докато не разбере смисъла на радостта и на страданието, човек не може да разбере живота. Щом не може да разбере радостта и скръбта, човек неизбежно се натъква на доброто и на злото, които му създават ред противоречия. В края на краищата човек трябва да примири противоречията в живота си. (19/ стр. 401)

Когато придобие Любовта, човек ще разбере, че земният живот, който е пълен със страдания, е толкова ценен, колкото и Божественият, в който има само радост и веселие. Който не разбира това, той постоянно се спъва, понеже търси живот без страдания. (19/ стр. 403)

Страданието и радостта имат смисъл в живота само тогава, когато са на място поставени.

(19/ стр. 403)

Когато се развива правилно, човек неизбежно минава през страдания, които ще го доведат към истинската радост. (20/ стр. 144)

Като изучава природата, човек се натъква на два порядъка: човешки и Божествен. В човешкия порядък има падане и ставане, скърби и радости. Той е порядък на вечни промени. (20/ стр. 146)

Страданието и радостта представят пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва Любовта, устойчивостта на човека. (20/ стр. 200)

Страданията и радостите са реални величини, чрез които разумните същества работят. Чрез тях те изпитват, изучават човека да видят какво му липсва, за да има добър, правилен живот.

(20/ стр. 200)

Който разбира страданията и радостите, той разбира смисъла на живота. (20/ стр. 222, 223)

Който разбира смисъла на големите скърби и на големите радости, той велик ще стане.

(20/ стр. 224)

Когато преживявате голяма скръб, знайте, че животът ви е на оправяне. Когато преживявате голяма радост, животът ви е изложен на голяма опасност. Значи след всяка радост иде скръб и след всяка скръб иде радост. (20/ стр. 226)

Радостта представя години на изобилие, на плодородие в човека, а скръбта — гладни, мършави години. Разумният събира от плодородните години, за да издържи, когато дойдат гладни времена. (20/ стр. 226)

Като ученици на Великата Школа, благодарете и за радостите, и за скърбите. (20/ стр. 226)

Човек взима участие в скърбите и в радостите на своите ближни, без той сам да е скръбен или радостен. Това е неизбежен закон. Ако иска да се ползува от радостите на хората, той трябва да взима участие и в скърбите им. Не взима ли дял от скърбите на хората, той ще се лиши и от радостите им. (20/ стр. 308)

Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите — от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. (20/ стр. 340)

В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината. В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи. В пътя на светлината човек се освобождава, т.е. придобива свобода. (20/ стр. 356)

Онзи и този свят са едно и също нещо. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца да видите колко много същества от невидимия свят ви обикалят. Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях. (20/ стр. 364)

Докато е само в материята, човек ту скърби, ту се радва. Той е изложен на постоянни промени. Каквато е скръбта, такава е и радостта му. В живота на духа обаче тези бързи промени от скръб на радост и от радост на скръб са изключени. Духовният живот изключва резките промени.

(21/ стр. 24)

Всички трябва да минете през страданията, за да влезете в радостта, в живота на Любовта.

(21/ стр. 102)

Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост, която произтича от Любовта. Ка-кто и да представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията. Друг път няма. Страданието е път към радостта. (21/ стр. 106)

Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия в света да не е в състояние да го отмести от пътя. И никое благо да не е в състояние да те измести от пътя ти. И в скърбите, и в радостите, и във веселението ти да държиш една и съща посока. (22/ стр. 304)

Дето иде страданието, причината е, че Мъдростта отсъства; дето иде радостта и щастието, Мъдростта присъства. (22/ стр. 352, 353)

Колкото по-нагоре се качва човек в духовния свят, толкова по-интензивни са страданията му. Най-после той дохожда до една област, дето страданията изчезват. Там страданията се превръщат в радост. Това показва, че неорганизираните сили се организират. (24/ стр. 20)

Радостта и доброто, които преживееш, отговарят на злото и страданието, през които си минал. Каквото е било страданието на човека, такава ще бъде и радостта му. Това показва, че в природата съществува закон на равновесие, който регулира силите. (24/ стр. 98, 99)

Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното — със скръб. Човек се движи между радости и скърби и така расте. Радостта подразбира придобивка, а скръбта — загуба. Животът се движи между полюси — радост и скръб. (24/ стр. 198)

Какво всъщност представя реалният живот? Разумно оценяване на радостите и скърбите, или на печалбите и загубите. (24/ стр. 198)

Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. Всъщност радостта създава тежестта, а не скръбта. Какво представя голямата радост? Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният обаче не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне — нито да се радва много, нито да скърби много. (24/ стр. 291, 292)

Всеки човек минава през опитностите на Соломона, т.е. през страданията и радостите. Каквото и да прави, той не може да ги избегне. Като минава през страдания и радости, човек трябва да ги разбира. (25/ стр. 47)

Като живее, човек минава през различни състояния, през радости и страдания. Следователно колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-големи са радостите му; колкото по-малки са страданията му, толкова по-малки са и радостите. И обратно: големите радости се сменят с големи страдания, а малките радости — с малки страдания. (25/ стр. 51)

Радостите и скърбите крият в себе си известни блага, които трябва да се използуват. Ако човек скърби и не се ползува от благото, което скръбта носи, той нищо не е придобил; ако се радва и не се ползува от благото, което радостта носи, пак нищо не е придобил. (25/ стр. 84)

Докато се радва и скърби, човек живее в преходен свят. Днес се радвате, на другия ден губите радостта си; днес страдате, на другия ден скръбта ви изчезва. Скръб и радост, които се менят, представят граници на реалния свят. (25/ стр. 104)

Знайте, че всеки момент сте под наблюдаване, под зоркото око на вашия Създател. Той мълчи, гледа и като види, че постъпвате добре, тогава проговаря. Мълчанието Му показва, че вие имате страдания. Щом проговори, страданието ви се сменя с радост. (25/ стр. 268)

Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно не съжалявайте, че сте скръбни. — Защо? — Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. Не се забравяйте в радостта си. — Защо? — Защото след добре свършената работа ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената. (25/ стр. 334)

И плачът е на място, и радостта е на място. Като се радва, човек трябва да работи и да помага на ближните си. Когато плаче, не трябва да разправя на хората за причините на своя плач. (25/ стр. 342)

Значи като страда и като се радва, човек се учи. (25/ стр. 386)

Който не разбира живота, страда; който го разбира, се радва. (25/ стр. 386)

Страданието и радостта са необходимости в живота. Без тях човек не може да се развива.

(25/ стр. 386)

Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа. (28/ стр. 52)

Страданията в живота се сменят с радости като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ. (28/ стр. 61)

Разумното страдание подразбира борба на човека със спънките, външни и вътрешни, за да влезе в новите условия. Победи ли тия спънки, той се радва. Радостта е признак, че човек е победил противоречията и изпълнил Волята Божия.

(28/ стр. 84)

Докато сте на земята, ще плачете и ще се радвате, но ще учите. (28/ стр. 93)

Има смисъл човек да страда и да се радва, но когато тия страдания и радости носят нещо добро. Ако страданието носи след себе си радост, която повдига човека, то е на място. И ако радостта носи след себе си страдание, което облагородява човешкото сърце, тя е на място. (28/ стр. 96)

От радостите и скърбите, през които минава, човек познава правилно ли живее или неправилно. Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение Волята Божия.

(28/ стр. 113)

Някои казват, че може да се живее и без страдания. И без страдания може, но човек ще бъде лишен от радостите. (28/ стр. 121)

Външно човек може да минава през големи промени — да скърби и да се радва; важно е вътрешно да не се изменя, да остане тих и спокоен, за да запази своя вътрешен мир. (28/ стр. 135)

Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. (28/ стр. 147)

Скръбта е пасивно състояние, а радостта — активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира — сдрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта — ден, роденото дете от тях — мира — представя сдрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Сдрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. (28/ стр. 147)

Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта. (28/ стр. 147)

Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. (28/ стр. 147)

Страданията носят условия за вечния мир в света. Дойде ли този вътрешен мир, скръбта ще се превърне на радост. (28/ стр. 158)

В Божественото управление съществуват само радост и мир, а извън него в света съществуват само страдания и мъчения. (29/ стр. 34)

Скръб и радост — това аз не подразбирам живот. Щом дадат някому скръб, вземат му радостта; ако пък му дадат радост, вземат му скръбта. Обаче човек не е нито в радостта, нито в скръбта. Скръбта и радостта са елементи извън човека. Който съзнава тези две състояния на скръб и радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът. Радостта на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът. Или може да се вземе скръбта и да изпиташ радост, но и това още не е човекът. Това не е животът. Човек трябва да бъде господар и на скръбта, и на радостта в себе си. (29/ стр. 40)

Първо, човек трябва да определи отношението си към Първата Причина, което е изказано в заповедта: „Да възлюбиш Господа Бога твоего!” Второ, той трябва да определи отношенията си към ближния, което е изказано в заповедта: „Да възлюбиш ближния си като себе си!” Тези две заповеди са началото и краят на живота. От спазването и неспазването на тези два закона се явяват радостите и скърбите в живота. (29/ стр. 72)

Колкото страданията са необходими, толкова и радостите са необходими. Ако нямаше радости, нямаше да има никаква светлина, никаква топлина. (29/ стр. 72)

И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се измени в скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. (30/ стр. 5)

Плачът има една друга, духовна страна. Не да плачеш за материални работи. Трябва да плачеш за духовното, че плачът ти да се обърне после в радост. Ти като посееш едно семе, ще плачеш отгоре му, ще го поливаш и като израсне то и събереш плодовете му, ще се радваш. Плакал си много, но после ще се радваш на плодовете на твоите сълзи.

(30/ стр. 186)

Страданията и радостта си имат граници. Ако минеш границите на скръбта, ще влезеш в радостта. Ако минеш границата на радостта, ще влезеш в скръбта. Питаш: „Защо страдам?” Защото си минал границата на радостта. Питаш: „Защо се радвам?” Защото си минал границата на скръбта. „Какво трябва да се прави при скръбта?” Чакай, докато радостта дойде при скръбта. (30/ стр. 192)

Божият говор е този, който в дадения случай освобождава. Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си. Щом ти проговори Божественото, всичко туй се маха и весело ти става. (30/ стр. 377)

Радостта носи и страдание като сянка.

(30/ стр. 396)

Само това в човека, което примирява противоречията, то е Божественото. Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек. Когато само ядете, вие сте животно. Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи. Нито пък в радостите и скърбите. (30/ стр. 400)

„Ама страдам.” После казваш: „Радвам се.” И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш. Ти ще свържеш и радостите, и страданията и ще направиш от тях плат. Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш.

(30/ стр. 402)

Щом няма страдания, остава една струна на радостите. Но свирили ли сте на една струна? Мно-го мъчно е да се свири на една струна. Вие попитайте някой цигулар, голям виртуоз, може ли да изкара нещо на една струна. (30/ стр. 402)

Страда онзи, който не разбира Божиите пътища. Радва се онзи, който ги разбира. И в когото няма никакво противоречие между неговата душа и Бога. (30/ стр. 482)

Благодарете за страданията, както и за радостите. Когато вие страдате, друг някой се радва; и когато вие се радвате, друг някой страда.

(31/ стр. 56)

Когато страдате, не бягайте от страданието, но развивайте търпение, мекота и сила. Като се радвате, прилагайте това, което сте обработили чрез страданието. Страданието и радостта са условия, при които човек изработва различни добродете-ли. (31/ стр. 56)

Който страда, има възможност да се радва; който никога не страда, никога не се радва.

(31/ стр. 106)

Човек мисли право… когато вземе във внимание всички факти, всички скърби и радости и ги съпоставя. Само при това положение човек може да изкара от своята мисъл нещо хубаво и полезно. Без съпоставяне на фактите радостите и скърбите представят необработена, безвкусна храна.

(31/ стр. 125)

Като се изучава, човек дохожда до заключение, че и страданията, и радостите носят известни придобивки. (31/ стр. 145)

Човек трябва да мисли право, да знае защо се радва и как трябва да се радва; защо скърби и как трябва да скърби. (31/ стр. 154)

В предната част на човешкия мозък, дето се намира музикалното чувство, има 35 000 клавиши, т.е. 35000 музикални тонове, които очакват своето развитие. Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика радостно или тъжно чувство в човека. (31/ стр. 155, 156)

Дали сте скръбни или радостни, мислете право. Дали сте скръбни или радостни, пейте и свирете. (31/ стр. 157, 158)

В природата съществува един правилен ритмус, който се изразява в прилив и отлив на Божествена енергия. В прилива всички същества се радват, пеят и веселят. И в ада, и в рая всички същества взимат участие в този прилив. Дойде ли отливът на Божествената енергия, които разбират този закон, пак се радват и веселят. Които не го разбират, стават тъжни, започват да плачат и скърбят.

(31/ стр. 158)

Който се радва, небето го управлява; който страда, адът го управлява. В това отношение човек сменя кабинета по няколко пъти на ден.

(31/ стр. 176)

Важно е човек да знае защо страда. И ако се радва, пак трябва да знае защо се радва. Дали се радва или страда, дали е добър или лош, човек трябва да знае причините за тия неща.

(31/ стр. 199)

Съзнателно или несъзнателно човек участвува в общите радости и страдания, в общите печалби и загуби. Ако се откаже от участието си в общите страдания и загуби, човек се лишава и от участието си в общите радости и печалби. Ако участвувате в страданията на Христа, ще участвувате и в Неговите радости и благословения. (31/ стр. 199)

За пример, някой казва, че срещнал един познат, който му казал няколко обидни думи. Никого не е срещнал той. — Защо? — Защото срещата ви с кого и да е подразбира проява на радост и веселие. Ако сте тъжен, никого не сте срещнали.

(31/ стр. 201)

Любовта създава и радости, и скърби, тя е причина на всичко. Който разбира Любовта, радва се, а който не я разбира, скърби. (32/ стр. 275)

Има разумни страдания, които трябва да се приемат по същия начин, както се приемат и радостите. За нас страданията и радостите трябва да бъдат еднакво приети. Дойде ли една радост, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пак благодарете на Бога. Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия Божи Закон.

(33/ стр. 100)

Всички същества, от най-малките до най-големите, са в постоянно движение. Те вървят по ритъма на Божествените закони. Вие не можете да се спрете нито за момент в своя път. Спрете ли се само за момент, вие ще внесете известна дисхармония в Божествения свят. Ето защо и когато страдате, и когато се радвате, не се спирайте. (34/ стр. 17)

Когато страданието дойде до крайния свой предел, веднага се ражда радост. (35/ стр. 27)

И когато скърбите, и когато се радвате, Господ знае, че ще придобиете нещо хубаво. От Божествено гледище между скръбта и радостта няма разлика. (36/ стр. 247)

Какъв е краят на радостта? Скръбта. Какъв е краят на скръбта? Радостта. (36/ стр. 249)

Промените, които стават в съзнанието на човека, са подобни на музикални тонове, които не траят дълго време. Те бързо се сменят и от бързината на траенето им зависи и състоянието на човека. Промените в състоянията на човека между скръб и радост се дължат именно на неразбиране законите на вътрешните процеси. (36/ стр. 273)

Миналото съдържа законите на страданието, според моето схващане, или според новите веяния. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието. Това трябва да знаем, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето. (37/ стр. 9)

Като мисли право, по нов начин, човек разбира, че това, което вчера му е причинявало страдание, днес може да му причини радост. Че изгубил имането или общественото си положение, това не го плаши. Богатството му, достойнството му зависят от него. (38/ стр. 50)

Душата е небесна жителка. Напусне ли човека, той изпитва скръб и нещастие, мъчение и немотия. Посети ли го отново, той става радостен и весел. (40/ стр. 82)

Радостите и скърбите в живота се сменят. Без радости и скърби животът не може да се прояви; те са две естествени посоки на движение, но за да придобие нещо, човек трябва да се стреми повече към възходящите, положителните посоки.

(41/ стр. 65)

Помнете: красотата в живота се заключава в неразбраните неща. Кои неща са неразбрани? Великите. За пример, има велики радости и скърби, които са неразбрани. Те произвеждат обратни резултати. Голямата радост причинява голяма скръб; голямата скръб причинява радост. (41/ стр. 169)

Дали се радвате или скърбите, това са последствия от миналия ви живот. За да създадете нещо хубаво в себе си, трябва да работите при всички условия: при разположение или неразположение, при радост или скръб. Само по този начин ще влезете в красивия живот. (41/ стр. 194)

Скръбта е посаждане на семена; радостта е цъфтене, завързване и узряване на плода.

(42/ стр. 74)

Защо идат страданията в живота? За да развият ума и сърцето на човека. Защо идат радостите? За да развият ума и сърцето на човека. (42/ стр. 74)

Радост и скръб са процеси, които вървят паралелно в живота. Който търси само радостите, той не разбира живота. Радостта и скръбта се сменят непрекъснато: ако днес сте радостен, гответе се за утре да бъдете скръбни. Ако днес сте скръбни, гответе се за утре да бъдете радостни. Щом така разбирате живота, вие ще се домогнете до известни правила и закони, които ще донесат велико благословение за вас. (42/ стр. 74)

Без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. (42/ стр. 310)

Ако днес сте скръбни, знайте, че на другия ден ви чака радост. Скръб и радост, това са моменти в човешкия живот. Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да изменя своите възгледи за живота, да придобива новото… (43/ стр. 55)

Засега животът на човека носи радости и страдания. Един ден страданията ще изчезнат и животът ще носи само радости. — Кога ще бъде това? — Когато Любовта вземе надмощие в живота, а разумността стане условие за нейните прояви.

(43/ стр. 85)

Ако разбира живота, човек се ползува еднакво и от радостите, и от страданията като необходими условия за развитието му. (43/ стр. 120, 121)

Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава. Един ден когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва. (43/ стр. 188)

Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. (43/ стр. 211, 212)

Казвате, че праведните са имали много големи изпитания. Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. (43/ стр. 212)

В подсъзнанието си човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става. (44/ стр. 31)

Без страдания човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. (44/ стр. 119, 120)

Светът е велико училище, в което се преподават ред уроци. Страданията и радостите са едни от уроците, които човек трябва добре да изучи. Той ще страда и ще се радва, докато обърне лицето си към Бога. (44/ стр. 177)

Всичко, което съвременните хора са придобили, е резултат на това велико училище. В света те са се радвали и страдали, те са падали и ставали, докато са дошли до известни опитности, до известна мъдрост, която ги предпазва от големите катастрофи в живота. (44/ стр. 190, 191)

Великите хора са минали и минават през големи противоречия… Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания. Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават. (44/ стр. 227)

Който мисли, че след големи страдания ще придобие големи знания, той е на крив път. И обратно: който мисли, че след големи радости и сполуки ще придобие много знания, и той е на крив път. Радостта и скръбта са временни обстановки, при които хората се забавляват само. Следователно за да може да придобие знание и да го разбере, човек се нуждае от здраве и спокойствие на духа.

(45/ стр. 22, 23)

Трябва ли човек постоянно да говори за своите страдания и нещастия? Ако говорите за нещастията, вие живеете в ада. Ако говорите за радостите, вие живеете в рая. (45/ стр. 41)

Под думата живеене се разбират скърби и радости. В този смисъл хората живеят, защото те се радват и скърбят. Бог нито се радва, нито скърби, Той само се весели. (45/ стр. 61)

В търпението е скрита Божията Любов, а в радостите и скърбите се крият Божиите блага.

(45/ стр. 61)

Първичната Причина изисква от хората не само да придобиват знания, но и да участвуват в радостите и скърбите на живота. (45/ стр. 93)

Скърбите и радостите също така трябва да се проучат… Аз не съм нито за страданията, нито за радостите. Защо? Има радости, които не почиват на здрава основа. Например разбойникът, който убива, който краде, се радва, че е придобил нещо, но радостта му не е дълготрайна. Тази радост не е истинска. Неговата радост е скръб за другите. Такава радост не е Божествена. Когато радостта на едного е скръб за другиго и когато скръбта на едного е радост за другиго, това показва, че хората живеят още в един преходен свят. Светът, в който хората живеят, не е разумен свят… (45/ стр. 130)

Човек трябва да работи с вдъхновение, ако иска да има успех. Не е въпросът за онова временно вдъхновение. Има едно вдъхновение, което при всички условия на живота е непреривно, независимо това, дали човек е скръбен или радостен.

(45/ стр. 150)

Много пъти хората са придобивали това знание и много пъти са го изгубвали. И днес пак го търсят, трябва да внимават да не го изгубят. Че са го изгубили, виждаме по това, че ако днес са радостни, утре ще бъдат скръбни. Защо? Знанието им не е постоянно. (46/ стр. 75)

Когато някой човек иска да живее в радостта, пращат го при ангелите. Когато някой ангел иска да изпита скръбта, пращат го на земята.

(46/ стр. 207)

Смисълът на живота не седи в разрешеното, но в неразрешеното. Не са важни радостите в живота, но важни са мъчнотиите и страданията, с които трябва да се справяме. Страданията носят щастието на човека. (47/ стр. 14)

Защо не носите и страданията, както носите радостите? (47/ стр. 83)

Колкото да се възмущава от скърбите и страданията, колкото и да протестира, човек не може да се освободи от тях. И колкото да се стреми към радостите и да ги очаква, той трябва да знае, че те не идват преждевременно. (47/ стр. 89)

Любовта причинява страдания на онези, които искат да я разделят и не разбират, че тя е неделима. Любовта носи радост на онези, които я разбират и знаят, че тя е единна и неделима.

(48/ стр. 20)

Неизбежен е пътят на възлизането и на слизането, но за да се ползува и от двата пътя, човек трябва да ги разбира. Възлизането радва човека, внася в него радост и разширение. При слизането си човек има страдания, които развиват в него дълбочина; тя отговаря на височината, до която е стигнал. Ако няма слизане, човек само ще се радва, но ще остане на едно и също място в развитието си; няма да слезе долу, но и по-горе не може да се качи. (48/ стр. 42, 43)

Благодарете и за страданията, и за радостите, които сте имали на земята. Всичко ще се превърне на добро. (48/ стр. 88)

Човек се учи и от радостите, и от страданията.

(48/ стр. 88)

Тъй щото сърцето се чисти и чрез радостта, и чрез страданието. (48/ стр. 88)

Като се радваш, ще споделяш радостта си със своя ближен. Като страдаш, ще задържаш страданието си само за себе си. Ако постъпваш така, и в двата случая печелиш. Постъпваш ли обратно, да задържаш радостта си за себе си, а да споделяш страданието и скръбта си с ближния си, и в двата случая губиш. (48/ стр. 88)

Страданието си ще даваш на Бога, а радостта си — на своя ближен… Да споделяш скръбта си с Бога, а радостта си с хората, това подразбира да се възпитаваш по нов начин. (48/ стр. 88, 89)

Вие искате всякога да бъдете весели. Това не е необходимо. Веселието подразбира ясно небе, чист хоризонт. Ако всеки ден сте весели и радостни, небето ще бъде всякога светло, ясно и ще настане суша. Ако всеки ден сте скръбни, небето всякога ще бъде облачно и постоянно ще вали дъжд. Човек трябва да знае кога да бъде небето му ясно и кога — облачно. (48/ стр. 191)

Ще каже някой, че въздиша, че има страдания. Това е в реда на нещата. Без страдания и без радости не може. (48/ стр. 222)

Вярвайте в радостите и страданията като носители на Божиите блага. Страданията представят плодове на корените на живота, а радостите — плодове на клоните. (48/ стр. 300)

На земята нещата са временни. Ще дойде ден, когато горчивото ще се смени със сладко, а скръбта — с радост. Ще дойде ден, когато човек ще мине от физическия в духовния свят, от земния към небесния живот. (49/ стр. 13)

Така ще познаете истинския човек. Той и в скърби, и в радости постоянно пее. (49/ стр. 30)

— Какво се крие в страданието? — Божествен подтик. Който разбере този подтик и даде ход да се реализира, той придобива радостта. Това подразбира стихът: „Скръбта ви ще се превърне на радост.” (49/ стр. 122)

Силен човек е онзи, който се справя еднакво с радостта и страданието, с любовта и омразата, с вярата и безверието, с доброто и злото.

(49/ стр. 194)

Всеки иска да живее, но животът не се създава. Той е резултат на нещо. Който разбира живота като резултат, радва се; който не го разбира, скърби. (49/ стр. 229)

Хората скърбят и се радват на малки работи. Ако не харесваш обущата на някого, ти му при-чиняваш скръб; ако ги харесваш, причиняваш му радост. (49/ стр. 229)

Страданието е външната опаковка на Божията Любов. Радостта е вътрешната опаковка на Божията Любов. Ако не знаеш как да постъпваш със страданието и с радостта, ти ще изгубиш Любо-вта. (50/ стр. 180)

В скръбта ще разбереш онова благо, което е скрито в нея. В радостта ще разбереш друго благо — благото, което радостта носи. Нужно е да усилите вярата си, за да можете да понасяте с радост това, което преживявате. (50/ стр. 180)

Ако нямаш мъчнотии, ако не боледуваш, ти не можеш да разбереш Истината. И без радост не можеш да разбереш Истината. И в радости и скърби, и в доброто и лошото ти трябва да разбереш Истината. И ако си я разбрал, ти си на правия път. (50/ стр. 180)

Искам да ви обърна вниманието на факта, че страданията хвърлят отпечатък външно и вътрешно върху човека. Същото е и с радостите. И те се отпечатват върху човека. (50/ стр. 284)

Новото съзнание ще превърне скърбите в радости и нещастието в щастие. (50/ стр. 296)

Казвам: Докато ти не се включиш в страданието, не можеш да се включиш и в радостта. Закон е това. Ако можеш да се изключиш от страданието, ще се изключиш и от радостта. (51/ стр. 88)

Изучавайте скръбта и радостта като две лица на реалността. (51/ стр. 88)

Не мисли, че си роден само да страдаш, но не мисли, че си роден само да се радваш. (51/ стр. 99)

За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае защо се радва или скърби и колко време може да трае известна радост или скръб. (52/ стр. 36)

Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване. Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта. Човек не може да живее само с радостта, т.е. да се намира под постоянно разширяване. И най-сладките неща като се употребяват дълго време, произвеждат втръсване. (52/ стр. 36)

Изобщо нормалната радост и нормалната скръб са условия за растене и развиване на чове-ка. Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес в човека. (52/ стр. 36)

Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на повече светлина да не се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате… Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света. Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в Любовта, във вярата, в красивото в света. Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора. (52/ стр. 37)

Тъй щото страда или се радва, човек трябва съзнателно да живее, да използува благата и на страданията, и на радостите. (52/ стр. 60)

Като разбира законите на природата, човек знае как да трансформира състоянията си, да превръща скърбите в радости. (52/ стр. 71)

Страданията и радостите са неизбежен път в живота на човека. Чрез тях човек познава великото и красивото в света. (52/ стр. 89)

Човек се движи между две състояния, които постоянно се сменят: радост и скръб. Докато се радваш и надяваш, че можеш да станеш учен човек, радостта ти е на място. При това положение ти всеки ден ще придобиваш по нещо. Щом се усъ-мниш в придобиването на знанието, ти започваш да се обезсърчаваш. Щом дойде обезсърчението, с него заедно иде и скръбта. Тогава и знанието се отдръпва. При радостта и вярата в постижение на нещата човек печели, придобива нещо. При обезсърчението и скръбта той губи. (52/ стр. 91, 92)

Има радости в живота на човека, които носят след себе си скръб; има и такива скърби, които носят след себе си радост. (52/ стр. 213)

В човешкия живот скърбите и радостите се намират в отношение 2:1, на две скърби една радост, на две злини една добрина. Радостта е по-интензивна от скръбта, затова на две скърби се пада една радост. (52/ стр. 213)

Колкото повече човек напредва в духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбите и радостите е обратно. На една скръб се падат две радости: 1:2. (52/ стр. 213)

Още преди създаването на вселената Бог е предвидил всичко. Той е определил кои души кога трябва да се радват и кога да страдат, кои да падат и кои да се подигат. Всичко, което става в света, е допуснато да стане с цел човешката душа да се подигне. (52/ стр. 222)

Щом сте дошли на земята, вие трябва да бъдете готови да страдате и да се радвате, да умирате и да се раждате. (52/ стр. 223)

Страданията, това са пелените, в които бъдещите радости ще бъдат увити. Ако ти не страдаш, в тебе радостта и веселието няма да влязат.

(53/ стр. 96)

Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение от великия Божествен закон в света. Следователно за да го оправи, Провидението е вложило в неговото съзнание скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. (53/ стр. 278)

Чрез тия страдания, чрез недоволството, мъчението, скръбта ще дойде страданието, ще дойде след това радостта, ще дойде онзи изблик на Любов, чрез които животът на земята ще се разбере.

(54/ стр. 118)

Ти си радостен, разбрал си Бога; скръбен си, отделил си се от Него в своето съзнание.

(54/ стр. 232)

Най-великата радост, която имаш, ако не си я разбрал, тя ще ти донесе най-голямото страдание.

(54/ стр. 328)

Ако едно страдание дойде да ме подтикне да мисля, добре дошло е. Ако и една радост дойде да ме подтикне да мисля, добре дошла е. (54/ стр. 344)

Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите — това са семената, които излизат от почвата. (55/ стр. 188)

Някой път се чувствувате тъжни, скръбни, но след малко време чувствувате, като че някой ви е взел скръбта и вие ставате радостен. Посетила ви е някоя душа, която е дошла от Божественото жилище. Тя е дошла при вас с бързината на светлината, за да ви помогне. (55/ стр. 289)

Казва някой, че страданието е реално. В дадения случай е реално страданието. И радостите са реални. Това са две фази на живота. (55/ стр. 320)

Страданието може да бъде дълголетно и радостта може да бъде дълголетна. (55/ стр. 320)

Питат някои какъв е вътрешният смисъл на живота. Вътрешният смисъл на живота са страданията и радостите. На земята ти ще опиташ онзи контраст, който седи между страдания и радости. Ще кажеш защо е тъй. Скръбта и радостта съставят едно цяло. Ти гледаш, че на земята са раздвоени, но те съставят едно цяло. (55/ стр. 373)

Страданието е атмосфера. Малко влага трябва да се дигне, да се помрачи малко слънцето, понеже всякога на земята ако сме радостни, нищо няма да остане, всичко ще изсъхне. Скръбта е потребна да дойде някой път, да се заоблачи. Проветрение да има, да стане една промяна. След туй пак да се проясни и пак да дойде радостта. Ако небето е винаги облачно, е една крайност, ако винаги е светло, е другата крайност. Затова Бог направил така, че половината от живота да бъде облачен, а половината весел. Защо е така? Защото така е най-добре на земята. (55/ стр. 374)

При голямата радост на земята животът щеше да се съкрати по-скоро. В голямата радост животът ще се съкрати, ще изгори човек. И в голямата скръб пак е същото. Скоро ще умре, ако много скърби. Ако променя скръбта с радостта, да ги балансира, той може да живее 100-120 години…

(55/ стр. 374)

Всякога, когато човек се съединява с висшия живот, иде радостта. Следователно всяка една радост е една връзка с висшия Божествен живот, признак на нашата връзка с висшия Божествен живот и всякога нашите страдания са един признак на една връзка с низшия живот. Казвате: „Тогава какво трябва да правим?” — Ще напуснеш низшия живот, ще се свържеш с висшия.

(55/ стр. 541)

Що е Истината? Истината е реалният живот, който превръща скърбите в радости. А радостите в какво превръща? Радостите превръща в милосърдие. (55/ стр. 594)

Мнозина измежду вас боледуват. Това са известни задачи. Болестта аз наричам една задача. Сиромашията е една задача. Злото е една задача. Доброто е една задача. Науката е една задача. Всичко в света са задачи, които трябва да разрешите. Вие като разрешите една задача правилно, ти ще почувстваш в себе си една радост. Като не разрешиш правилно, ще почувстваш една скръб.

(56/ стр. 17)

Значи животът на човека има две страни — външна и вътрешна: външна, или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се сменят. А с тях наедно се менят и неговите настроения — ту скръбни, ту радостни. Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т.е. неговото облекло, неговата външна дреха. (57/ стр. 290)

Ако човек не разбере смисъла на страданията, то никога няма да разбере и смисъла на радостите. (57/ стр. 373)

Идеалната скръб е един образ на идеалната радост, която отпосле ще дойде. (57/ стр. 448, 449)

Писанието казва, че Бог създавал нови небеса и нова земя. Старата земя и старото небе какво са? Старото небе и старата земя са небе и земя на скръбта. Аз го тълкувам така, аз го виждам така. Новото небе и новата земя, това са небето и земята на радостта. Казват, туй старото няма да се промени и скръбта няма да се промени. Когато дойде Божествената радост при новото небе, няма да се прояви вече старата скръб. (57/ стр. 452)

Новото е, което носи радостта. Старото, което си заминава, което си отива, за нас е скръбта.

(57/ стр. 452)

Тази скръб, тия страдания, които сега ги носите, са предвестници на бъдещата радост, на бъдещото веселие, което ви очаква. Всеки, който е страдал, има право да се радва. Всеки, който не е страдал, няма право да се радва. Ако не искаш да страдаш, не може да очакваш и в радостта. Ако приемеш да страдаш, ще станеш гражданин и в радостта. (57/ стр. 457)

И радостта е по-силна от скръбта. Туй, което е по-силно, то е реално. (57/ стр. 457)

„Потърсете ме в ден скръбен и аз ще ви помогна.” Скръбта е ден, в който можете да познаете благостта на Бога. Там, дето никой не може да ви помогне, обърнете се към Него. Ще имате една опитност, ще имате една радост, която никой не може да ви даде. (57/ стр. 457)

Казва: Създавам ново небе и нова земя. И всички, които са живели в сегашните скърби, ще живеят в туй новото небе и новата земя, която е на радост и веселие. (57/ стр. 457)

Ти прекарваш един страшен ден, прекарваш цяло едно съществувание. Прекарваш някое свое прераждане, което може да си преживял преди 100, преди 1000 години и ти го прекарваш сега в един ден. А някой път ти си радостен, ти толкова преживяваш един цял живот в един ден. Когато се радваш, това е твоето минало, когато скърбиш и то е твоето минало. От твоето минало на страданията и от твоето минало на радостите ти ще извадиш твоето настояще. Ще използуваш.

(59/ стр. 121, 122)

Що е страданието? Излизане из рая навън. Що е радост? Влизане в рая. (59/ стр. 182)

Скръбта и радостта, те са два процеса, които в природата извършват някои работи, които хората не подозират. Една скръб след 10-15 години, а може би след 4-5 поколения може да произведе отлични резултати. Това, каквато и да е скръбта.

(59/ стр. 195)

Онова във вас, което скърби, то е Божественото начало във вас. Онзи във вас, който се радва, то е Божественото начало, което се радва във вас. Вие участвувате в скърбите и в радостите, съучастници ставате в радостите и в страданията. Във вас страда Бог и вие участвувате в Неговата скръб и радост.

(59/ стр. 275, 276)

Вие казвате: „Какво ме ползува тая радост, утре мога да я изгубя.” Понеже не участвуваш в Божията радост, ще изгубиш. Не участвуваш в Божието страдание — ще го изгубиш. (59/ стр. 276)

От тези страдания Онзи, Който е във вас, ще ви избави. Той ще превърне всичките ви страдания в знание, а всичките ваши радости ще ги превърне в едно благо за вас в бъдеще. (59/ стр. 278)

Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора. Ако разбирам своите радости, ще разбирам и радостите на другите. Ще ценя техните радости, както ценя моите страдания. То е по новия начин да мислите.

(59/ стр. 280)

Та мисълта: участвувайте в страданията на Онзи, Който живее във вас! Участвувайте в радости-те на Онзи, Който живее във вас! (59/ стр. 284)

Една мисъл, каквато и да е, ако е права, тя всякога се реализира. Даже и онези мисли и желания, които не са прави, и те ще се реализират. Помнете това. Само че в единия случай ще се радвате, а пък в другия случай ще скърбите. (59/ стр. 502, 503)

Ако имахте реалността, вие не щяхте да се изменяте. Някой път сте радостен и след половин час сте тъжни, недоволни, скръбни или се съмнявате. Сега, кога сте в реалното: като се радваш, като вярваш или като скърбиш и се съмняваш? Скръбта ти може би не почива на никаква основа. (60/ стр. 6)

Да допуснем сега, че скърбите. Защо? Или се радвате. Защо? Скръбта събира, а пък радостта дава. Ти не можеш да даваш, докато не скърбиш, докато не събираш. (60/ стр. 7)

Излизането вън от Бога е скръб. Връщането при Бога, то е радост. (60/ стр. 7)

Ако в Любовта ти елементарните работи — страданията и радостите — не можеш да разбереш, ти не можеш да прогресираш. Те са двата пътища, по които Любовта се проявява. Ако ти не знаеш смисъла на радостите и смисъла на страданията, как ще разбереш живота? (60/ стр. 11, 12)

Ако не можете да носите страданията и радостите на Любовта, ако не можете да издържате светлината и тъмнината на Мъдростта и ако не можете да издържите ограниченията, които свободата дава, тогаз не можете да бъдете кредитирани. (60/ стр. 14, 15)

Някой път вие сте радостни и весели. Пазете се. Радостта, която имате, скоро ще се смени със скръб. Постоянно това махало се движи, вдясно е радостта, вляво е скръбта, после вдясно пак е радостта и после вляво пак скръбта и т.н. И като се движи това махало — това е доброто. Движението показва какъв е вашият живот. (60/ стр. 43)

И да знаете, колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш. И колкото повече скърбиш и се радваш, толкова по-добър ще бъдеш.

(60/ стр. 49)

Казвам: При лошите условия Бог е отзад, а при добрите условия Бог е отпред. Тази идея е вярна. Когато дойде страданието, Бог отзад го наблюдава. Когато дойдат радостите, тогава Бог е отпред. Като се радваш, Бог е отпред, благодари на Господа ти. (60/ стр. 240)

Скърбите и радостите са само показатели. Когато скърбим, показва, че не вършим Волята Божия, не разбираме Волята Божия. Когато се радваме, показва, че сме разбрали. (60/ стр. 319)

Скърбите и радостите показват, че вървим по един път. В единия случай не учим както трябва, в другия — учим добре. (60/ стр. 319)

Ако си учен, ще се разговаряш с радостите, пък за скърбите ще им намериш работа. Ако си от недоучените, от глупавите хора, все ще имаш работа със скърбите, със страданията, с тях ще се разговаряш. (60/ стр. 400)

Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скръбен. (60/ стр. 408)

Сега онзи, който мисли, ще каже: „Като вярваш, ще бъдеш богат с радости, а като не вярваш, ще бъдеш богат със скърби.” (60/ стр. 560)

Някой от вас казва: „Защо трябва да вярвам?” Ако искаш радости, вярвай. Ако искаш страдания, не вярвай. (60/ стр. 560)

Страданието — това е нощ. Радостта — това е ден. Който разбира живота, за него страданието има такъв смисъл, както и радостта. Страданията — това са корените на живота. А пък радостите — това са клонищата на живота. А пък онова Разумното, с което ние ще извадим вътрешния смисъл, това са плодовете на това дърво. (60/ стр. 570)

Разликата между радостта и страданията? Радостта, която човек може да има, всеки иска да му я вземе. Или всеки иска да участвува в твоята радост, в благото, което имаш. Щом имаш някое страдание, колко души ще се намерят да участвуват? Тогава истинските братя в живота се опитват, не в радостите, когато участвуват в благата, но когато участвуват в страданието ти. Хубавото в страданието е, че богатството, което е скрито в страданието, няма да го вземат. Щом имаш радост, тогава всеки казва: „И аз да имам тази радост!”

(60/ стр. 679)

Страданията и радостите трябва да ни научат да мислим. (61/ стр. 239)

Истинският живот подразбира придобивки. Че страдаш или се радваш, и това е на място. Така ще придобиеш ценни неща. Радостите и скърбите са реалностите на живота. Като страдаш, ти се обличаш в дрехата на живота; като се радваш, пак обличаш дрехата на живота. (62/ стр. 5, 6)

Разбраното страдание е благословение, а неразбраното — мъчение. Същото се отнася и за радостта. Постигнатата радост е благословение, а непостигнатата — мъчение. (62/ стр. 62)

Ще кажете, че не знаете защо скърбите. Също не знаете защо се радвате. Това показва, че нито скръбта е ваша, нито радостта. (62/ стр. 112)

Казвате: „Много години работихме, но нищо не постигнахме. Дойдохме вече до пресищане.” Какъв е цярът на пресищането? — Да не преяждаш. Никога не преяждай. За да не преяждаш, радвай се на скръбта и плачи за радостта. Ще кажете, че това е противоречие. Възможно е, но така трябва да бъде. (62/ стр. 115, 116)

Всеки живот — човешки, ангелски и Божествен — си има свои специфични качества, свои особени прояви. Тези три живота функционират едновременно, затова трябва да ги различавате. Човешкият живот се отличава по две неща — скръб и радост. Докато си радостен, изведнъж ставаш скръбен, после скръбта ти се превръща в радост. Това е човешкият живот. Ангелският живот се отличава по светлината и тъмнината. В ангелския свят хората лесно се познават: едните са тъмни, а другите — светли. (6/ стр. 122)

Значи страданието и скръбта идат по пътя на безлюбието, а радостта и благата — по пътя на Любовта. (63/ стр. 24)

Човек слиза в гъстата материя да се учи. Ако не страда, няма бъдеще. И ако не се радва, пак няма бъдеще. (63/ стр. 115)

Чрез радостта човек слиза в скръбта; чрез скръ-бта той се качва в радостта. Скръбта е ровък материал, който трябва да се обработи. Щом се обработи, човек се качва в радостта. (63/ стр. 115)

Страданията се дължат на паднали духове — ангели, които не обичат хората. Ангелите, които обичат хората, причиняват радости. (63/ стр. 196)

Изобщо който обича, причинява радости; който не обича, причинява скърби. С други думи казано: обичам Бога, причинявам радост; не обичам Бога, причинявам скръб. (63/ стр. 196)

Само Бог е съвършен. Ако отправите към Него една добра, светла мисъл, Той я приема и вие се радвате. Ако отправите една лоша, отрицателна мисъл, Той я връща обратно към вас и вие страдате. Като знаете това, не питайте защо се радвате и защо скърбите. (63/ стр. 196, 197)

Заслужава си да страда човек, за да придобие Божията Любов. Днешните страдания не могат да се сравнят с радостта и славата, които ни очакват в бъдеще на земята, на слънцето и на звездите.

(65/ стр. 111)

Скръбта може да се уподоби на залез в човешкия живот, а радостта — на изгрев. При скръбта човек е в тъмнина, нищо не вижда, нищо не го радва. При радостта той е в светлина, всичко вижда, на всичко се радва. (65/ стр. 163)

Тъй щото ако ви пита някой какво представя страданието, ще знаете, че то е неразбраната страна на Любовта, на знанието и на свободата. — Какво представя радостта? — Разбраната страна на Любовта, на знанието и на свободата.

(65/ стр. 342)

8.

ЛЮБОВ И РАДОСТ

Едно е нужно на човека, за да се превърне скръбта му в радост. Какво? Да не прекъсва връзката си с Любовта. (15/ стр. 117)

Дойде ли Любовта, ти се радваш; замине ли, ти скърбиш. Не скърбете, но гответе се да я посрещнете, тя пак ще дойде. Тя идва и си отива периодически. (1/7:20)

Човекът на Любовта има творчески дух. Той е винаги радостен и готов на подвизи. (1/7:20)

Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост. Това значи да бъде човек мъдрец! (4/ стр. 74)

Някой път чувствуваш като че светът под тебе се руши, изпитваш голяма скръб, страдания. Защо? Изгубил си Любовта. Някой път се чувствуваш радостен. Защо? Придобил си Любовта; тя е потекла към тебе, душата ти се разтворила и ти мислиш, разсъждаваш правилно. (9/4:23)

Там, дето има Любов, има и живот. Дето има живот, има и радост. Гледаш, някоя домакиня, в чийто дом царува Любовта, цял ден пее, всичко вкъщи е в хармония — децата й са радостни, мъжът й е радостен и слугите й са радостни — всички вкъщи са радостни. Щом Любовта излезе от къщи, тя ходи със сгърчени вежди, намръщена…

(9/29:20, 21)

Всички онези, които не възприемат Любовта, всички онези, които не възприемат Мъдростта, всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат и денят, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост. (9/29:22)

Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че Любовта царува в радостта. (10/ стр. 109)

Когато Любовта влезе в света, плач, страдания, болести, недоразумения, престъпления няма да има. Когато Любовта влезе в света, ще има само радости и благословения, само песни и веселия.

(10/стр. 224)

Да служиш на Любовта, на Бога, това значи да бъдеш свободен, да се радваш на всичко в света.

(10/ стр. 262)

Любовта е път, който води човека от един свят в друг: от света на мъчението в света на радостта, от света на ограничението в света на свободата, от света на тъмнината в света на виделината. Влезе ли човек в света на радостта, на свободата и на виделината, той се разбира с всички същества, които живеят там. Между тях не се явява никакъв спор, никакво недоразумение. (11/ стр. 234)

Христос казва: „Сега скръб имате, но скръбта ви ще се превърне на радост.” Кога ще стане това? Когато видите светлото лице на Любовта.

(11/ стр. 263)

Свържете ли се с Любовта, ще дойде радостта, която ще донесе щастието. (12/ стр. 101)

Знайте, че Любовта е единствената безкористна сила. Тя от никого нищо не иска. Който люби истински, сам се радва на Любовта си — нищо не очаква. (13/ стр. 141)

Радостта иде от Любовта, а красотата — от Мъдростта. (14/ стр. 306)

Любовта носи всичко със себе си. Тя е носителка на блага и радости в живота. (20/ стр. 60)

Човешката любов носи страдания, а Божествената — радост. Когато любовта ви към даден човек произвежда радост, тя е правилна. Не произвежда ли радост, тя не е правилна. Божията Любов произвежда в човека вътрешна радост, вътрешен мир и вътрешно веселие. (20/ стр. 244)

Следователно знайте, че няма по-велико нещо в света от Любовта. Тя съживява, подмладява хората и ги прави весели и свободни.

(20/ стр. 261, 262)

Внесете Любовта в живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. (31/ стр. 12)

Няма сила в света, която да помрачи истинската радост. Защо? Защото радостта върви заедно с Любовта. (38/ стр. 78)

Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели — цялото небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. (48/ стр. 52)

Като се повдига от едно стъпало на друго, човек ще дойде най-после до великата Любов, в която няма измяна, няма престъпления, няма смърт. Тя носи радост и щастие, тя носи свобода и безсмъртие. (48/ стр. 120)

Любовта излиза от Бога и носи Неговия живот на всички същества да растат и да се развиват, да се радват и веселят. (48/ стр. 200)

Под думата Любов аз разбирам безсмъртие, аз разбирам веселието на човека, което носи здравето на човешкия ум. (54/ стр. 296)

Но има една Любов, която прави хората светли и осмисля живота им. Като придобие тази Любов, човек се радва. (55/ стр. 63)

Всеки човек трябва да се радва на Любовта, която Бог му е дал. (55/ стр. 164)

Турите ли закона на Любовта за основа на живота си и здрави ще бъдете, и пари ще имате, и весели ще бъдете, и хляб ще имате — всичко ще имате. (55/ стр. 238)

При Любовта ти ще се радваш, че можеш да я проявиш. Тя е всичката пълнота. (59/ стр. 473)

Някой път вие желаете повече Любов, отколкото ви трябва. И Любовта някой път може да бъде непоносима. Толкова Любов да има, колкото може да ви причинява радост. (59/ стр. 526)

Тази Любов, от която вие се оплаквате, то е кал. Любовта на пепелта е друго. Всеки въглен като изгори, нали се образува пепел? А пък онази Божествената Любов няма пепел. На нея можеш да свариш яденето. Тази Любов носи щастие, радост и веселие. (59/ стр. 645)

Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се, дето и да видите Любовта. (60/ стр. 325)

Външната радост е цъфтене на човека. Благото на човека иде от плода, който ще опитаме. Най-после ще имаме една радост, че сме видели един цъфнал цвят, че завързал, че дал плод, който ние може да опитаме. Ще се радваме, че Любовта в нас е цъфнала и дала плод. (60/ стр. 613)

Докато в душата ти тече Божествената радост, слез до най-големите дълбочини и ще познаеш, че Божията Любов е подействувала там и ти си изпълнил Волята Божия. (64/ стр. 216)

А само онзи люби истински, който произвежда радост в душите на окръжаващите. (65/ стр. 71)

Любовта е непреривна, тя свързва човешката душа с Бога и превръща страданията в радост.

(65/ стр. 197)

Изгуби ли Любовта, човек губи живота, светлината, мира и радостта си. (65/ стр. 335)

Няма по-лесен път в света от пътя на Любовта. Следвайте този път да станете истински човеци и да помагате на всички. Така ще дойде радостта у вас и ще ви направи щастливи. (65/ стр. 342, 343)

9.

РАДОСТ В ТРУДНОСТИТЕ

Ще имате мъчнотии, но ще бъдете силни да ги разрешавате. Сега при пресъздаване вашия характер турете си като задача в продължение на една година да решавате правилно и с радост мъчнотиите си. (1/8:27)

Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си, в скърбите си да бъдат радостни, в сиромашията си да бъдат благодарни. (2/ стр. 37)

Забележете: когато сполетяха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си… (6/ стр. 76)

На физическия свят има една майка, на духовния свят — един Учител, на божествения — един Баща, Който е Господ. Значи имате всичко трима. На земята — майката, между ангелите — Учителят, а между боговете — Бог. Когато минете през тия трима, само тогава всеки от вас ще разбере дълбокия смисъл на живота, т.е. вътрешната страна на сегашния живот, и с радост и песни ще понасяте всички страдания. (7/ стр. 184)

Изискват се хора, които след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили Волята Божия и да вярват, че никога няма да осиромашеят. (9/1:22)

Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството. Такава сиромашия е една велика служба! Аз не говоря за онзи сиромах, който се смущава от положението си… но аз говоря за онзи сиромах, който заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее. И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: Добър е Господ и за напред! (9/5:30)

Сега ние сме весели, но само привременно. Аз зная, че всички хора са весели, но кога? Когато имат пари. Много хора са весели, когато са свършили изпитите си благополучно. Много са весели, когато са намерили онзи, който ги обича. Всички хора, които имат противоположни състояния на споменатите, все са скръбни. Майка, която изгубва детето си, е скръбна. Търговец, който изгубва парите си, е скръбен. Чиновник, който е уволнен, е скръбен. Свещеник, който няма кому да проповядва, е скръбен. Аз бих желал да видя един уволнен чиновник, който се радва. Аз бих желал да видя един проповедник, който няма кому да проповядва, да се радва. Аз бих желал да видя някой, който няма пари в джоба си и се радва. (9/28:16, 17)

Колкото по-големи страдания има човек и ги носи с вътрешна радост, толкова по-голям герой е той. Така са носили и носят страданията си великите учители, светиите и гениите. (10/ стр. 130)

Истински герой е онзи, който с радост понася всички изпитания и страдания. (10/ стр. 149)

— Как трябва да живеем? — Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и благодарите. — Как можем да разберем това? — Като го опитате. (10/ стр. 248)

Да приемеш страданието с радост, с будно съзнание и търпение, това значи, че е дошъл моментът на твоето пробуждане. (11/ стр. 26)

Като ученици, от вас се иска характер да проявите търпение, да понасяте мъчнотиите и страданията с радост. (11/ стр. 30)

Който е видял само за момент светлото лице на Бога, той може да понася страданията и мъчнотиите си с радост. Той има цел в живота си и знае защо живее. И в ада да слезе, той е готов да носи всичко с радост. (11/ стр. 260)

Външно човек може да изпита тъмнина, ра-зочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел, радостен. Каквото и да ви се случи, обърнете се към невидимия свят, дето има радост и веселие.

(12/ стр. 19)

Сегашните условия, при които живеете всички, говорят, че вие се нуждаете от самообладание, не външно, но вътрешно самообладание, при което човек с радост и спокойствие понася всички мъчнотии и несгоди на живота… При самообладанието човек се чувствува вътрешно радостен, което дава подтик на всичко възвишено и благородно в него. Тогава соковете на всички отрицателни чувства, наследени в човека от миналото, се трансформират в добри, в положителни прояви.

(12/ стр. 109)

Сегашните условия, при които живеете всички, говорят, че вие се нуждаете от самообладание, не външно, но вътрешно самообладание, при което човек с радост и спокойствие понася всички мъчнотии и несгоди на живота… При самообладанието човек се чувствува вътрешно радостен, което дава подтик на всичко възвишено и благородно в него. Тогава соковете на всички отрицателни чувства, наследени в човека от миналото, се трансформират в добри, в положителни прояви.

(12/ стр. 109)

Станеш сутрин, скръбен си — радвай се; забелязваш в себе си, че умът ти се взима — радвай се; речеш да ходиш, усещаш краката си слаби, не те държат — радвай се. Искаш да си купиш нещо, пипаш джоба си, пет пари нямаш — пак се радвай. Радвай се на всички състояния, през които минаваш. Опитвай ги, поучавай се от тях. Те са в реда на нещата. (12/ стр. 122)

Като ученици, вие трябва да се учите на търпение. Каквото и да ви се случи, да считате, че нищо не ви е постигнало; да носите мъчнотиите и страданията с търпение и радост. (17/ стр. 120)

Казано е за Христа, че понесе греховете на човечеството. Той ги носеше с радост; доволен беше, че помагаше на хората. Ако Христос носеше чуждите грехове и беше доволен, защо вие да не сте доволни за вашите погрешки? Носете погрешките си с радост, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите.

(17/ стр. 287)

Любещият носи болестите си с радост. Като го заболи глава или корем, той пее. Правете същото и вие. (20/ стр. 87)

Който се развива правилно, той приема страданията с радост. Който не се развива правилно, той се мъчи. (20/ стр. 114)

Щом човек носи страданията си леко, с радост, той е дошъл вече до великата Любов в живота.

(20/ стр. 266)

Който се свърже с Христа, той може да понася скърбите и страданията с радост. (25/ стр. 431)

Да се самоотрече човек, това значи да даде ход на Божественото в себе си, да го постави над човешкото. Може ли да направи това, човек понася вече страданията с радост и гледа на тях като на неразбрани радости. (25/ стр. 432)

Човек може да бъде свързан с Бога по четири начина: със съзнанието, със самосъзнанието, с подсъзнанието и със свръхсъзнанието. Ако е свързан едновременно и по четирите начина, той може да се нарече силен човек. Той носи всичките си изпитания с радост. (27/ стр. 184)

Първите християни ги били и те се връщали радостни и весели, че са ги били. (30/ стр. 244)

Един обикновен човек ако го бият, той ще се чувствува унижен и през целия си живот ще бъде нещастен. А някой човек, който се подвизава в религиозно отношение и ако го бият, той ще бъде радостен. Вземете апостолите, учениците на Христа, които ги биха еврейските учени заради техните разбирания. Те се върнаха всичките радостни, че са бити за Словото. (30/ стр. 364)

Именно трябва да се справим с човешкото естество. Ти като имаш страдание, като страдаш, пак да си радостен. Това е човешкото естество. Тъй щото при страданието да имаш една радост и при радостта да имаш още по-голяма радост.

(30/ стр. 391)

Тъй щото едновременно и като страдаш, да се радваш и като си богат, да се радваш и като си сиромах, пак да се радваш. И като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. И като те посрещат добре, да се радваш и като те посрещат зле, пак да се радваш. (30/ стр. 391)

За да носи мъчнотиите и страданията с радост при всички условия на живота си, човек трябва да казва: Такава е Волята Божия. (31/ стр. 69)

Като люби, човек понася страданията с ра-дост. (31/ стр. 83)

Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. (34/ стр. 58)

Вие трябва да бъдете мощни, радостни, да дадете пример на света. Като скърбите и страдате, пак да се радвате. (38/ стр. 105)

Радвайте се, когато дойдат трудни условия в живота ви. Те представят преса, която ще ви застави да пуснете маслото, което криете в себе си.

(41/стр. 128)

Мъчно се носят страданията, но когато човек знае крайните резултати, когато знае, че зад всяка физическа мъчнотия се крие някакво благо, той става силен и издържа с радост и Любов.

(41/ стр. 223)

И като страда, и като се радва, новият човек еднакво се прониква от вътрешна радост. Той знае, че и добрите, и лошите условия в живота са дадени на човека за растене. (44/ стр. 215)

Ще кажете, че сте скръбни, че нямате обуща, дрехи, пари, къщи и т.н. Не скърбете, но запейте новата песен: Колко се радвам, че съм тъжен, че обущата и дрехите ми са скъсани, че пари си нямам, че хората ме обиждат, че никой не ме зачита. — Който пее тази песен, работите му се оправят. Бъдещето е на пението и на музиката. (49/ стр. 30)

Който има Любов и разбира Божиите пътища, приема страданието с радост. Срещне ли страданието на пътя си, той се разговаря с него и открива благата, които носи в себе си. (49/ стр. 90)

Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост.

(52/ стр. 59)

Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избегнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът. Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. (52/ стр. 181)

Духовният човек и като страда, пак се радва. Такова е било състоянието на мъчениците във времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето верую. Понеже разбирали смисъла на страданията, те се радвали, че били удостоени да страдат за своята идея. (52/ стр. 213)

Защо да не може човек при страданието си да се весели? (53/ стр. 147)

Някой човек е благороден по душа. Бог му дава голяма сиромашия. В какво ще се прояви сега неговото благородство? Той трябва да носи сиромашията си с радост, с усмивка и като срещне един богат човек, да се зарадва, че има кой да носи товара в света. (54/ стр. 138)

Онзи човек, който носи кръста с новото разбиране, той има светлина и знание в себе си. Този човек трябва да бъде свободен. Той може да е сиромах, може да е бос, но е свободен и радостен.

(55/ стр. 490)

И като се радвате, че страдате, радвайте се в страданието си! И разликата между един, който е събуден, е че той се радва на страданието си; а един, на когото в живота съзнанието не е будно, той винаги се нервира и озлобява, че страда.

(57/ стр. 18)

И във всичките радости и скърби винаги трябва да бъдеш весел. (60/ стр. 363)

Ние сега като отиваме при Бога, по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце. Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни. (60/ стр. 490)

Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват, като ви гледат. Вие мислите за Господа и сте радостни.

(60/ стр. 490)

Казвате: „Как ще бъда радостен и весел? Ами сиромашията?” Ще се радваш на сиромашията.

(61/ стр. 369)

Който посреща страданието с радост и се учи от него, ще живее дълго време на земята.

(65/ стр. 382)