Елеазар Хараш – Лекции Том 23: Ароматът на Словото 2012 г. - Търсачка - svetanaknigite.bg

Елеазар Хараш – Лекции Том 23: Ароматът на Словото 2012 г.

Издател: Светът на книгите ООД
Lekcii-tom-23

Елеазар Хараш

АРОМАТЪТ НА СЛОВОТО

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2012 г.

Варна, 2013 г.

ПРЕДГОВОР

Който е познал Словото, той вече се храни с Вечността.

Елеазар Хараш

Думите, които най-често храните, ще образуват вашето предопределение.

Зулайра

Говоренето е общуване. Мълчанието е узряване. Безмълвието е сливане.

Учителят Мелхория

Пази Словото и то ще стане твоят пазител.

Зулайра

Словото е обяснител на скритото.

Зулайра

Словото вижда със собствените си очи.

Елеазар Хараш

Ако си видял тайната на Словото, ти вече не си човек.

Елеазар Хараш

Който не познава Словото, ще бъде покорен от съдбата. Който познава Словото, ще бъде покорен от Бога.

Елеазар Хараш

В каквото Слово живееш, такава е твоята атмосфера.

Елеазар Хараш

Стихията на Словото се ражда само в чистотата.

Елеазар Хараш

Който е познал Словото, става независим от невежеството и света.

Елеазар Хараш

Нечистото слово е омагьосаният кръг на живота.

Елеазар Хараш

Да имаш чистотата на Словото, значи да разчиташ на Божията сила.

Елеазар Хараш

Словото на човека е създало неговите условия.

Елеазар Хараш

Словото е по-силно от всички условия и обстоятелства.

Елеазар Хараш

Словото следи и външното, и вътрешното говорене на човека.

Елеазар Хараш

Тия, които не познават Словото, не познават и живота, защото Словото е връзката с Духа.

Елеазар Хараш

Ако Словото е с тебе, тогава какво значат трудните обстоятелства?

Елеазар Хараш

Словото управлява духовните същества, наречени трудности.

Елеазар Хараш

Мъдрият не се намира под влияние на звездите, а под влияние на Бога.

Елеазар Хараш

Мъдрият е винаги буден за всяка своя дума. Той е бдител: той е винаги буден за всяко свое скрито деяние.

Елеазар Хараш

Словото говори с езика на Истината. Падението говори с езика на смъртта.

Елеазар Хараш

Казвам: Практиката е несъвършена, Любовта е съвършена.

Елеазар Хараш

Казвам: Бъди истинен, за да бъдеш благословен.

Елеазар Хараш

Бог вътре в човека е решението на всеки въпрос.

Елеазар Хараш

Казвам: Където и да отидеш, ако не носиш Бог в себе си, няма да Го намериш.

Елеазар Хараш

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, 28 януари, 2013 г.

3-ти април, 2012г.

ИСЛЯМЪТ

(лекция 1)

ПОСЛАНИЯТА НА ЕДИН ИСЛЯМСКИ УЧЕН

(първа идея за размишление)

ИСЛЯМЪТ

Продължение
(лекция 2)

НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ

според Мохамед и Исляма

(втора идея за размишление)

СУФИ

(лекция 3)

МЪДРОСТТА НА СУФИ

(трета идея за размишление)

Преди да започна, само няколко думи: Всички учения са от Един Източник, абсолютно всички, без изключения, включително и черни братства и секти – всичко има Един Източник. Какво искам да кажа? Няма два източника, няма две воли, няма два Бога – Един Бог действа навсякъде и ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че Той е навсякъде и всичко е Негов план; и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план.

Всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето, затова почитаме всички учения, както и всеки човек, защото – какъвто и да е този човек или това учение – там е и Бог. И ако ти не почиташ едно учение или един човек, ти вече не можеш да имаш реална връзка с Бога – само един човек или едно учение ако не почиташ, тъй като всички са заедно.

ИСЛЯМЪТ

(лекция 1)

Ислямските мъдреци казват:

Този, който е създал Слънцето, той е създал и окото на комара.

Всяка тревичка, която казва: „Аз вървя с Името на Аллах“, тя пробива твърдите скали.

Казва един ислямски учен: Не знам какво да кажа за човек, който оставя градината си на плевелите, а после казва: „Ех, че съдба!“.

Има един слънчев и сякаш чист път, със зеленина и цветя, който води до убийствени пустини. А има един тежък, трънясъл път, който води до Аллах. Тука само ще вмъкна: ислямът няма нищо общо с тероризма, това е последствие. Много хора не можаха да разберат това. Но когато убият на един ислямист дъщеричката му и майка му, той казва: „Господи, научи ме да отмъстя!“. И минава такива граници, където никаква техника и никой не може да го спре. И двата пътя са погрешни: и тези, които му посягат, и той; обаче това са пътища на съзнания по-ниски, които трябва да се изстрадат, трябва да се извървят. Накрая и него го убиват; и едните, и другите се учат, и това е дългият път, докато се постигне истинската Мъдрост.

Ако искаш приятел, Аллах е достатъчен; ако искаш другар, Коранът е достатъчен.

Вижда Духът, а окото е средство; проумява Духът, а разумът е средство.

Има действия умни, казва ислямът, има действия духовни.

Някои наричат великата вяра фанатичност, но фанатизмът е проява на нервност и сляпо упорство в заблудата.

Логиката, казва ислямът, е пътят на света, а Мъдростта е Божествен дар. В сравнение с Мъдростта философията е куца и заблуждаваща. Мъдростта е чист източник на светлина, която спасява мисълта от неяснотата.

Науките се въртят в кръга на ума, духовността – в кръга на душата, а Мъдростта – в кръга на Духа и Аллах.

Какъвто е невежият пред учения, такъв е ученият пред мъдреца. Ученият работи със сферата на доказателствата и с предметите, а мъдрецът изследва отвъдното и неведомото.

Мъдрецът подхожда към всяко нещо с оглед на невидимото му състояние. Тука, иначе, не ви обяснявам; друг път ще се спра подробно на изключителната религия, наречена ислям, т.е. покорност на Единствения Бог, като дисциплина – изключително голяма дисциплина. И там много се държи на морала. Който посегне на техния морал и на техните разбирания, не знае с кого си има работа. А всъщност това са много верни и предани същества, но когато ги проучиш правилно и когато ги разбереш.

Научният разум, казват ислямистите, е само път към мъдрия разум. Мъдростта е извисена над разума. Тя е много тънка и деликатна. Науката е бавна, а Мъдростта е светкавица в ръцете на Духа.

Мъдрецът стига до недостижими точки и места, а умствените хора не виждат и една стотна от това.

Човек, който не е познавач на Истината, не може да стане мъдрец.

Неразбирането на деликатните думи и деликатните истини се дължи на незнанието и отделянето от Духа.

Ако животът се води невнимателно, той става голям товар. Истинският живот е този, който се води в душата.

Човек, който не е помирен с молитвата, не може да постигне истинско съзнание за служение на Аллах.

Всеки трябва да изясни истината за своето поведение и за своята вътрешна същност.

Обожаващият природата е отрицател на Бога. Обожаващият Бога е пробуден човек. Той не си губи времето с природата, той е насочен изцяло към Бога. Природата е вторична, Аллах, Бог, е първичен.

При единство с Аллах има лекота; при единство със заблудата има трудности и много проблеми.

Той държи юздите на битието – от прашинките до галактиките. Всяко дърво, което изрича: „С името на Аллах“, неговите ръце, т. е. неговите клони, се изпълват с плодове от съкровищницата на Божията милост.

Животът на неверниците е всеобщ траур. Няма значение какъв се водиш, животът на неверниците навсякъде е един – всеобщ траур.

Няма такива катаклизми и земетресения, които да са играчки в ръцете на случайността, казва ислямът.

Здравето, на което се радват обикновените хора, е болест. Всемогъщият оказва милост и с болест, и със здраве, но трябва да ги разберем.

ПОСЛАНИЯТА НА ЕДИН ИСЛЯМСКИ УЧЕН

(първа идея за размишление)

Тука само ще кажа, че той имал някаква склонност към суфизма. Има ислямисти, които нямат такава склонност, т.е. още не са приети. Други признават суфизма, трети само го уважават и т.н., това са различни степени. Този ислямски учен казва:

Познай търпението и знай, че никое цвете не цъфти преждевременно.

Ако Аллах те обича, ще се грееш в Неговата светлина. Тука той говори на своя син, обръща се към него и тези думи са към него.

Нека търпението да е твоята храна. Изключително важно нещо. Сещам се, Мохамед казва: Търпението е половината религия. На друго място казва: Чистотата е половината религия.

С търпение зеленото грозде узрява.

Казва: Крийте тайните си дори от косите си.

Ако не следваш Бога, сине мой, и двата свята ще ти се утъмнят.

Ако загубиш вярата си на тоя свят, от зелена ливада можеш да се превърнеш в сива пустиня.

Бъди благосклонен с невежите, но не спори с тях, за да не хвърляш златото в калта.

В приятелството и в любовта бъди умерен.

Сред невежите мъдрите се чувстват като в пустиня.

Сине мой, най-голямото богатство е душевното богатство!

Не забравяй, че във върховния съд ще се държи сметка дори за един чорап.

Всички нечисти ще се пропукат от страстите и гордостта си.

Сине мой, хората на Духа не губят напразно никога живота си – те са целеустремени към Аллах.

Човек е враг на самия себе си, а приятел му е самопознанието.

Тъй като неговият син щял да става император и владетел на голяма област, той му казва: Мъдрият не воюва с оръжия, а със сърцето си.

Любовта трябва да бъде сърцевината на твоето дело.

Не забравяй откъде идваш и накъде си се запътил. И аз съм казвал, и днес в един разговор казах: Ако някъде на триста метра или на хиляда метра една мравка завие надясно, Бог знае защо точно завива надясно. И как може при такова Око да се скриеш въобще и да мислиш, че никой не те вижда?!

И помни, сине мой: Има изпитания, които ни отдалечават от злините. И помни: Мъдрият е човек, който улеснява твоите трудности.

Мъдрият е бистър райски извор.

ИСЛЯМЪТ

Продължение

(лекция 2)

Ако Аллах ви е заблудил, това е част от Неговата Мъдрост. Нищо не може да Го затрудни. И наистина щом реши нещо, казва му само: „Бъди!“ – и то става.

Никой не може да Го обхване със знания. Ние знаем, че нищо не се случва без Неговата Воля. И каквото Той пожелае – става. А каквото Той не пожелае, не се случва.

Всемогъщият Аллах е далече от произвол и несправедливост.

Злото е Божието предписание. То не е чисто зло, а то е добро. В един случай е добро и в друг случай е лошо, но то е все за добро.

Тайната на вярващия се крие в намерението. Намерението е врата, казва ислямът, тайнствен прозорец.

Мохамед казва: Намерението на вярващия е по-ценно от неговите постъпки.

Много са добрите страни, казва ислямът, свързани със създаването на дявола. Заради дявола човек уповава все повече на Аллах. И така той става все по-бдителен, докато познае напълно Аллах.

Този, който не се моли искрено, ще получи петнадесет притеснения в живота и в лицето му не можеш да намериш оная другата красота; който не е искрен в молитвите си, Аллах ще го срещне със Своя ядосан вид, а сметките му в живота ще са много объркани.

Който следва Аллаха, има светлина навсякъде – и в гроба, и отвъд гроба. В момента правим една книга по Учителя за задгробния живот, казва се „Да осветлим смъртта“, след около две седмици трябва да излезе. В момента се сещам за едно изречение, Учителят казва: „Вие искате да виждате в другия свят! Че вие не виждате физическите неща – най-явните, тогава как ще виждате оттатък?!“. Ето защо човек трябва да изработи много тънко внимание, етерно внимание – то се дължи на Любовта.

Чистотата е безкраен океан от сигурност. Тя е светлина и в този, и в другия свят.

Мохамед казва: Чистотата е половината от вярата. Пречистването, казва, е голям дар. Чрез него Аллах предпазва Своите Си избрани. Той им позволява да се пречистват, Той им дава и Той ги предпазва; Той е Предпазващият. Пречистването осигурява явна и скрита сила. Т.е. два вида сила – явна и скрита.

Казва един ислямист: О, Аллах, Ти си Ускоряващият, Ти си Забавящият!

По Негова воля умираме, по Негова воля живеем. Сещам се и в София за един разговор: – Можех да помогна на баща си! (един приятел от лекциите). – Да, но става това, което Бог иска. – И все пак, можех да помогна… – Ако можеше, и Бог щеше да участва, и щеше да помогнеш. Има много скрито значение в тези неща.

Той има Извечен Слух. Имàм Али, един от най-верните на Мохамед, казва: Хората са врагове на онова, което е неведомо за тях. И още е казал: Търпението е два вида: търпеливо понасяне на омразното и търпеливо въздържане от обичното.

Умението да се задоволяваш с това, което имаш, е едно неизчерпаемо богатство. Имàм Али е казал още: Мнението на Стареца (има предвид Мохамед) ми е по-скъпо от героичната гибел на младежа.

Няма могъщество като благоразумието!

Комуто е дадена молитва, не ще остане тази молитва нечута. Дори много време да мине, неговата молитва, понеже му е дадена, тя ще бъде чута. Комуто е дадено покаяние, не ще остане неприето. Комуто е дадено да моли за прошка, той не ще остане непростен.

Търпеливият няма да пропусне успеха, даже и той да се забави. И още е казал Имàм Али: Който разчита само на своето мнение, погива.

Който пази своята тайна, държи избора си в свои ръце.

Който е праведен в своя вътрешен мир, Бог прави праведна изявата му.

Който поддържа добре връзката си с Бога, нему Бог подобрява връзката с хората.

Любовта е тайното добро на Аллах, Безкрайния. Любовта е райски кът. Звукът и е чист, а диханието и е леко. Любовта има най-лекото дихание.

Коранът казва: Който е дарен с Мъдростта, е дарен с голямо добро.

Не времето е опасно за хората, а невежеството.

Тези, които постигат целта си, те постигат две неща… (При мен често идва заместник на един ходжа и иска съвети от мене, както и да е, и той много се радва на тези неща, които му казвам, и в случая става въпрос за тази цел.) Тези, които постигат целта си, постигат две неща: първо – Вдъхновение, второ – Мъдрост. Тези две неща вървят заедно, те са мярка, висша мярка. Едното е Вдъхновение – не стремеж, нищо общо с амбиции, а другото е Мъдрост.

НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ

според Мохамед и Исляма

(втора идея за размишление)

Адам не е имал нито баща, нито майка. Бог го е създал от Себе Си с тайната на Словото. Бог е казал само: „Бъди!“.

Христос се ражда чрез Мария, но не от Мария. Коранът казва: И рече Мария (Мариам): „Господи мой! Как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?“. И рече и Аллах: „Така Аллах сътворява! Каквото пожелае, щом реши, казва му само: „Бъди!“. Това е Слово на самия Бог – и то става. Това е раждане, независимо от земните сили, от земния живот. Тука няма нужда от никакъв земен баща, защото има само един Баща и Той е Аллах. И Той казва: „Бъди!“ – и нещата стават.

И Мария, самата Мария, е Божие Слово. Но Христовото раждане е друго. То е неизвестно на хората, както им е неизвестен самият Аллах. Това е Божие дело, тайна на Божието Слово, раждане без баща, защото всичко е в Него. Това е Божия власт, абсолютна Божия власт, Божия сила, Божия възможност, а не човешка възможност. Значи, Божия възможност, а не човешка възможност, нито пък ангелска възможност. Преди време, когато говорехме за русалките, ви казах, че дори русалката е научена да ражда от себе си; няма мъжки русалки – просто русалка. Тя ражда от себе си другите русалки. Щом една русалка може, не може ли Този Великият Бог да ражда, както иска, след като самият Той е Универсалното Слово.

Кой е баща на първия човек? Аллах. И Христос е Божие Слово, родено Божие Слово, родено от Божията възможност, която човекът не разбира. И сам Аллах е определил Неговото име, и то още преди да се роди навън, понеже Той е Слово от тайната на Аллах. И тука сам Бог Му дава име, а не родителите. Тука земните сили въобще нямат власт. Той дава всичко. И името Му е Христос: Месия, много уважаван и от ислямисти, и от Мохамед, и от суфите, защото Той е Слово, сътворен от Мистерията на Словото.

Древният Тот, древният египетски Бог, казва: Словото е знамение на скритите светове.

Зачатието не черпи сили от мъжа и жената, а от Бога. Зачатието не черпи сили от мъжа и жената, както изглежда, а от самия Бог, от Неговата скрита енергия. И ако Бог не си даде Словото, зачатие няма. Ако изрече: „Бъди!“ – зачатие има.

Бог работи в Свой таен свят, казва Мохамед, в Свой таен, скрит свят. Там произвежда всички неща, там ражда нещата от Себе Си. Защото, както казах, дори и русалката знае нещо, което и човекът не знае, а колко повече Бог! Защото всичко е родено от Него, само Той не е роден.

Това раждане и досега си остава неразбрано, и досега има подозрения. Но засега нещо ви казах, след време ще продължа.

СУФИ

(лекция 3)

За суфи най-голямото невежество е потопът на материалността.

Суфите казват: Добросърдечният грешник е нещо по-добро от праведника, който се ожесточава в своята набожност.

Да бъдеш суфи, означава да престанеш да се безпокоиш. Ще допълня: няма значение дали има причини, дали има логика: щом се безпокоиш, ти си далече от Центъра и от Бога. Може ли Бог в теб да се безпокои? Дай Му право да не се безпокои!

Баязид казва: Когато познае Аллах, суфи постига (забележете!) пълно неразбиране на реалността. Не разбиране, а пълно неразбиране на реалността, защото заживява в Бога, а това не е нещо за разбиране, това е нещо за живеене. Ще ви кажа една случка с Настрадин: веднъж рано сутринта, в 4 часа, той напуснал дома си и бродел по улиците, скитал, странствал. Спира го един стражар и го попитал: „Ти защо бродиш по улиците вечер?“. Настрадин му казал: „Ако имах отговор на този въпрос, аз отдавна щях да съм си у дома“. Златно послание! Ако човек разбере, че има само един-единствен дом, Източника – Аллах, той никога не би бродил по тези мрачни сътворени светове. Той щеше да живее в Аллах на всяка крачка. И самият Настрадин живее в Аллах.

Същността на суфизма е самото духовно изживяване на ал-хакк, т.е. на истината. Тя не може да се познае, но може да се преживее. И това е същността на суфизма.

Суфи казват: Виждането не е нито със затворени очи, нито с отворени очи. То е чрез просветлението в Духа. Значи, ако не си просветлен, колкото искаш ги отваряй и затваряй.

И в абсолютна бедност суфи е свободен и богат. Забележете, в абсолютна бедност! Много случаи има – той е свободен и богат. Защо? Аллах е в него, той не изпуска Аллах. Той е на три степени по-концентриран от исляма, това е суфи. Толкова е концентриран и той има в себе си Аллах, а който има в себе си Аллах, може ли в бедността да е беден? Той е свободен и богат, защото той е пиян с Аллаха. Когато дълго време си пиян с Аллаха, ставаш суфи.

Суфи казва: Когато изгориш в огъня, т.е. в Любовта, ти ставаш храм на огъня. И според суфи няма нужда хората да чакат потопа, защото те са вътре в него. Те са вътре в него и той се нарича материализъм. Какъв по-голям потоп?!

Суфи-мистикът е извън завесата на вселената-сянка. Той самият свидетелства за Божието присъствие.

Бог е безкрайно близък до човека, но човекът е безкрайно отдалечен от Бога.

Мистикът е душа, опиянена от виното, т.е. състоянието на Божественост.

Човекът е мистик, когато душата му е открита само за Бога. Значи, човекът е мистик, човекът е суфи, когато душата му е открита само за Бога.

Мистикът дава странен живот на знанието, на светлината – той ги обогатява, не те него. Той им дава нещо чрез Бог в себе си.

Душата на мистика сама по себе си е благодат.

Суфи-мистиците са тези, които чрез любов са потънали в морето на единството. Те са вкусили тайната на Бога и затова те не познават превратностите в този свят. Превратностите не ги интересуват; никакви въпроси за бъдеще, за потопи, катаклизми – те живеят непрестанно в Аллах. Само Бог ги интересува и нищо друго няма какво да се случи, защото най-важното се е случило. Следващата майска лекция ще бъде една от най-важните, където ще разгледаме най-важния въпрос в света – познаването и тайната на Бога.

Суфи казва: Хората са желания, а желанията умножават завесите, завесите умножават слепотата.

Смирението е преди всичко отношение към Бога и към живота. То не е постъпки, то е осъзнаване за това, че ти не съществуваш, че съществува само Бог. Т.е. смирението е високо осъзнаване, че ти не съществуваш. Как може да съществува нещо, което днес го има, утре го няма, няма значение – човек, град, животно и т.н. Т.е. суфи се е изместил, за да живее Бог в него. Тогава животът става наистина тотален, пълен с благодат: няма бедност, няма богатство – има нещо, което е по-дълбоко от двете заедно.

Смирението показва още, че ти от всичко можеш да се учиш. Ще обясня: който се е облякъл в смирението, над него егото няма власт.

В суфи няма чувство за обида, защото това чувство означава, че в тебе има неверие. Значи, ако нещо те обижда, няма значение какво е – това означава, че в тебе има неверие. Но ако ти беше смирен, нямаше да го има това, щеше да имаш чувство, все едно, че нещо те гали, някакъв вятър те полъхва, някакъв приятен ветрец – такова нещо са обидите.

Източникът на обидата е в двойствеността на човека. Ако той беше единен с Бога, кой може да обиди Бог в човека? Никой не може да го докосне с обида, с каквото и да е. Така суфите стигат до извода, че егото е, което се обижда (то се обижда и без обида, тука няма да ви обяснявам, то няма значение; няма нужда да го обиждаш, самият живот го обижда). Егото, казват суфите, това е идолопоклонството, най-опасното идолопоклонство. Ако един суфи чувства обида, тогава той не е суфи, защото суфи е пустота, суфи е нищо. А кой може да обиди нищото?

Когато наставникът наранява ученика (има и такива случаи и те са много тънки и точни), тогава истинският ученик съхранява преданост, а обикновеният ученик се засяга. Истинският ученик съхранява преданост, а това говори за неговата истинска вяра и смирение. Но който не е истински ученик, той ще следва своето въображение и своите фантазии. Наставникът ще го остави за известно време да се учи от тях – ако може, да го разбере.

МЪДРОСТТА НА СУФИ

(трета идея за размишление)

Суфи е син на настоящата пълнота и затова той не произнася думата „утре“.

Колкото по-добре човек вижда материалния свят, толкова по-лошо той вижда Духа.

Мечът на реалността – това е защитата на суфи, защитата на чистия човек. По друг начин казано: в сферата на Духа няма разделение.

Ако този свят изглежда бездънен и огромен, помни: за Всемогъщия той е по-малък от атом.

Бог в Своята доброта ви плаши, за да отидете на безопасно място. Тука суфизмът иска да каже, че понякога Бог изпраща строгото Си лице, за да може да те предпази от нещо по-лошо. Затова Той те заплашва да се върнеш назад, защото, ако влезеш неподготвен, ще отидеш на опасно място и затова Той в Своята доброта, в Своята милост, Той те предпазва.

Разсъдъчното търсене не е истинското духовно търсене. Духовното търсене е друг вид; духовното вино има друг състав.

Там, където няма виждащи хора, всички слепи ще загинат.

В бедността, казва суфизмът, можеш да намериш несметни съкровища.

Всичко, без изключение, е сътворено красиво, прекрасно и мило, но е предназначено само за този, който вижда. А жената, тя е величествен лъч от Аллах. Тя не е просто земна възлюбена. Жената е духовна, никога не е била земна. Жената е духовна, а не сътворена, както изглежда. Тя само изглежда сътворена, но не е. Тя е съзидателна, а не сътворена.

Той всякога вижда ясно твоето желание и мнение – така ясно, както ти виждаш косъма в чистото мляко.

Правоверните се боят да не се отделят от своята вяра, казва един суфи, а аз се боя да не се разделя с Тебе, да не се разделя с Аллах. До такава степен не ги интересува вярата, до такава степен са погълнати от Бога, че вярата просто става без значение, защото Бог действа.

Новата мъдрост не попада в старо ухо.

Еретикът не обича религията, казва Ал Халладж, той обича Бога. Той знае, че религията изчезва, а Бог остава. И казва: Аз станах неверник към себе си и верник към Аллах. Аз съм ви казвал за този глупав съвет, който много хора си дават: „Трябва да вярваш в себе си“ – напълно погрешно! Пак ще го повторя: Вярвай на Бог в себе си и после Той ще те научи как да вярваш в себе си. Но когато поставиш Бог на второ място и вярваш първо на себе си, ще бъдеш разочарован от себе си. Така че винаги на първо място е Бог, ако искаш да разбереш и себе си, и другите, но най-вече трябва да разбереш Бога, за което ще говорим другия път.

Всичко е послания, казва суфи, от Аллах. Дори и глупакът е посланик на Аллах! Трябва да разбереш какво иска да ти каже Бог.

Каквото и да правят хората в света, Аллах никога няма да бъде заблуден. Каквото и да правят, каквото и да мислят, както и да хитруват и мъдруват – Аллах никога няма да бъде заблуден.

Понякога Аллах ни изпраща силен враг, за да ни привлече към Себе Си. И с това отстранява врага от нас. Когато станем единни с Бога, врагът изчезва.

Суфи е този, който така е уловил Аллах, че Аллах не може да се измъкне от него. Сещам се за Учителя, когато говори за октоподите: Когато те хване октопод, казва Учителят, ти пускаш, той не пуска. Ето ви един съвет, казва Учителят, така хвани Бог, че Той да те пуска, а ти да не Го пуснеш.

Следващата лекция – на 1.05.2012 г.

АУМ

1-ви май, 2012 г.

УЧИТЕЛЯТ ЗА БОГА

(лекция 4)

УЧИТЕЛЯТ ЗА БОГА

Продължение
(първа идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 5)

МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение
(втора идея за размишление)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 6)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение
(трета идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ ЗА БОГА

(лекция 4)

Ще разгледаме най-важния въпрос на живота, защото всички други неща са последствия, те са второстепенни.

Учителят казва: Само едно нещо е съществено в живота – каква любов имаш към Бога.

Докато вие не си съставите ясно понятие за Бога, не можете да постигнете истинско познание.

Бог изменя всичко в света, а сам Той остава неизменяем.

Бог е първият, Когото трябва да обичате; няма някой по-пръв от Него.

Животът никога не е бил създаван, животът само излиза от Бога и се проявява.

Бог е това, в което живеем, и това, което се крие в нас.

Ние не сме в света, ние се движим в Бога.

Всички противоположности са в Него; и добрите, и лошите хора са в Бога. И сега Бог трябва да се справи с тях. Забележете, Учителят казва, че и с добрите, и с лошите трябва да се справи, да ги извади от техните заблуждения, в които те се намират, защото и добрият не е мъдър, нито любящ, нито пък лошият.

Някои казват: Бог е навсякъде. Учителят казва: Но казвам: Бог е навсякъде, но само в абсолютно разумния свят. В неразумния свят Той присъства само със Силата Си. Неговото Съзнание е вън от неразумния свят. Казано по друг начин: ако си разумен, Бог работи в твоето съзнание; ако си неразумен, Той е вън от тебе и се проявява само като Сила – не като Съзнание, а като Сила.

Бог е в знанието, което никога не потъмнява.

Бог не е нито между вярващите, казва Учителят, нито между неверниците. Той не живее нито между вегетарианците, нито между месоядците. Той е между любящите души.

Щом се раздвоиш в себе си, Бог вече е вън от тебе.

Бог има два принципа: Бог и Господ. Учителят дава разлика между тези две думи: Господ е нещо, което съдържа в себе си Любовта; Бог е онова, което съдържа в себе си Мъдростта.

Всеки дух, който пожелае да бъде равен на Бога по сила, се натъква на злото.

Той изпълва всички светове, всички Слънчеви системи и пак остава една непроявена част от Него.

Бог е Любов, но Той сам не е Любов. Бог е нещо по-велико от Любовта, обаче условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка и затова се казва, че Бог е Любов.

Няма същество в света, което може да обича и тези, които не го обичат – това е качество на Бога. Т.е. ако Бог е в тебе, това ще стане лесно; ако Бог не е в тебе, няма да можеш да обичаш враговете си.

Няма по-велика сила в света от тази да придобиеш съзнанието, че Бог е с тебе.

Този, който и в най-тъмната нощ е с тебе, Той е Бог.

Никой не може да се освободи от погледа на Бога.

И казва Учителят: Първото нещо, това е любов към Бога. Тогава само ще имаме една истинска мярка. Никой няма право да обича, докато първо не е обикнал Бога, защото няма да има мярка. Значи: никой няма право да обича, каквото и да е – човек, животно, професия, народ и т.н., няма да изреждам, каквото и да е, докато първо не е обикнал Бога.

Ако човек не показва любовта си към Бога външно, за всичко, което му е дал, и вътрешно, за всичко, което му е взел, той не е разбрал Любовта.

УЧИТЕЛЯТ ЗА БОГА

Продължение

(прва идея за размишление)

Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен.

Има неща, известни само на Бога, тях дори и вятърът не ги чува.

Бог планира, казва Учителят, и случайностите! Забележете, Бог планира и случайностите; така наречени „случайности“, те са всъщност закони.

Любовта е мярка за висшите светове, но тя също не познава Бога, тя само е приближаване. (Скоро тази книга ще влезе в печатница, чудна книга, книга за Бога по Учителя.)

Най-важното в живота е да се приближаваме към Бога, а който иска да Го познае, той се отделя от Него и Бог го пригодява към невежеството и тъмнината.

Най-великият и тайнствен Божи дар за голямо приближаване до Него, до Бога, казва Учителят, е Голгота. Не всеки е достоен да получи Голгота и да влезе в дълбоката Тайна на самия Бог. На Голгота узрява друго знание, друга Мъдрост, Мъдрост за самия Него. Сам Той дарява тази Мъдрост. Това е Мъдрост, скрита от света. Голгота премахва, казва Учителят, сътворението, булото и човекът вече вижда нещо от Същността на Бога, но вече без булото, без заблуждението.

Тези, които са искали в древността да познаят Бога, вместо да имат Любов към Него, те са влезли в падение и са образували впоследствие културата на Дървото на познанието на доброто и злото, т.е. културата на смъртта.

Срещата на човека с Бога не става в полето на знанието, а в полето на Любовта.

Пълнотата не е в това да знаеш за Бога, а да си в Бога.

Любящият човек се ражда в Бога, а знаещият се ражда в света, т.е. в съдбата.

Дето е Бог, там дяволи не съществуват.

Да обичаш Бога, там е тайната на живота. Да обичаш Този, Когото не виждаш – майсторлъкът е там. Този, когото виждаш, това е само една форма.

МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 5)

Смисълът на живота не седи само в това да правим добрини. Някой казва: Човек трябва да е добър. Учителят казва: Главната задача на живота не седи в това човек да е добър, но да изпълнява Божията воля и да бъде Син Божи. Не добър, а Син Божи.

Ако имаш един враг, казва Учителят, създай в ума си една красива форма за него. Не мисли за неговото зло и така ще го отстраниш.

Този път, в който сега сте влезли, е един от най-трудните. Той не е за ходене, а за изпълнение. Не си правете илюзии, че този път е лесен. Опитали ли сте най-големите страдания?

Само тези разумни отношения на любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Тя ще дойде. Вие още не познавате Бога. Познавате Го само като Любов, но трябва да се върнем в онази култура да питате атлантската раса какъв е бил Бог. И Учителят казва: Те Го опитаха, те са затворени в дъното на Атлантическия океан (атлантите, духовете им) и още не са освободени тези души.

После Учителят казва: Любов, която не може да ти създаде най-големите нещастия и страдания, Любов, която не може да те смъкне в ада, това не е Любов. Злоба, която не може да те издигне до небето, при Бога, това не е злоба. Е, какви са вашите понятия за това? – казва Учителят.

Никое възвишено същество не е победило досега в борбата със злото. Даже и боговете не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. И затова Христос е казал: „Не противи се на злото“. Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си и най-вече дай път на Любовта в себе си.

В някои школи се проповядва усилване на волята. И Учителят казва: Те мислят, че силната воля прави човека силен. Не! Силната воля не прави човека силен. Ако силата на човека не идва от вътре, от Божественото в него, тя лесно ще се изгуби.

Ако вие не може да издържите ограниченията, които свободата налага, вие не можете да бъдете кредитирани.

Всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване.

Истината, казва Учителят, е специален огън, който прегражда видението на Невидимия свят. А душата е раят в човека и всеки, който е вън от душата си, е вън от рая.

Когато минаваш през трудно място (става въпрос за тежко състояние), умът ти трябва да е насочен само към най-същественото. Ето защо са важни упражненията в концентрация – да можеш да се научиш да се събираш, изключителна съсредоточеност.

Ученик, който познава Бог в себе си, намира своя Учител.

Човек, в когото го има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна – чиста неизменна валута.

Ако разберете Истината, блажен сте; ако не я разберете, ще учите, докато я разберете.

С човешката любов човек постоянно трупа дългове. И питат Учителя: Защо не разбирам? Отговаря: Защото не ти е дадено.

Силата на човека седи във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това, други висши същества вършат това. Други висши същества му диктуват какво да работи, къде да ходи, какво да прави и те се застъпват за него. Те започват да решават неговите въпроси.

Докато не обикнеш Истината, никога не можеш да бъдеш здрав; и дава Учителят една мярка: Здрав е онзи, който има приятно разположение и при най-големите трудности, които го сполетяват.

Лекуването става от Господа, а не от хората. В болестта ако няма Божий пръст, хората не могат да се излекуват. Няма значение, дали ходите при най-големите професионалисти, те не могат да ви помогнат. Истинският лекар, казва Учителят, е извън времето и пространството. Трябва да умееш да го привлечеш, да му спечелиш доверието и да го извикаш.

В света има само Един Лекар, всички други са асистенти.

МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение

(втора идея за размишление)

Учителят казва: Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. Значи, тук не става въпрос за страдания, а за нещо по-дълбоко.

Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли за какви? И Учителят отговаря: От черните! Може да мъдрувате колкото си искате върху този въпрос, но Учителят казва: Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Има някои от вас – и да искат, не са определени за мъчение. Ще обясня мисълта на Учителя: тук не става въпрос за голямо страдание, а за голямо мъчение; защото там, където страданието не може да помогне, според Учителя, значи нещо му липсва. На помощ идва мъчението. За да дойде то при тебе, ти трябва обаче да си достоен, защото в него е тайната на голямото израстване. Според Ал Халладж, това е последното явяване на Божията ръка, върховната Божия милост. Ако и при мъчение не можеш да се оправиш, вече за тебе е катастрофа, ти вече напускаш човешкото и тръгваш към демонизиране – по-лошо от това няма! Значи, тайната на мъчението е не просто израстване – голямото израстване.

И казва Учителят: Този Бог, Когото аз зная, е много добър, но едновременно е много лош. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършиш волята Му. Но няма по-лош от Него, когато не изпълняваме волята Му и когато вършим зло.

Светът се ръководи от могъщо Божествено Съзнание.

Ябълката, за която се споменава в Библията – тук за малко ще ви кажа: думата „ябълка“ е много дълбока, тя има седем степени на тълкуване, тука ще ви изнеса истинската седма степен. Тук не става въпрос нито за сексуална енергия, нито за невежество – те са по-нисши степени; тук става въпрос за седмата степен, истинското грехопадение. Ябълката, за която споменава Библията, е онази тотално неестествена храна, с която човек е започнал да злоупотребява: човешкото месо. Човек е започнал да яде човешко месо и даже да казва, че това е приятно. Това е тълкуването на думата „ябълка“ в седмата степен – човекът е посегнал и това е най-голямото грехопадение; дори смята, че това е било нещо приятно и добро.

Месоядството в света, казва Учителят, въобще в най-широк смисъл, го образуваха падналите духове. То влезе в света, когато се прекъсна връзката с Любовта. Никое правителство няма да ви освободи, казва Учителят, никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов.

Лесният път е най-мъчителният път в живота, той носи големи опасности за човека. Мъчният път е безопасен. Забележете какво казва Учителят; вярно е, че е много труден, но мъчният път е безопасен. Ако искате да успеете в живота си, търсете мъчния път – той е най-правият път.

Четвърто измерение означава: да желаеш малко и да вършиш много.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 6)

Учителят казва: Та сега Аз не ви говоря за най-мъчните работи, но за лесните работи, които и цветята знаят. Аз мога да ви подаря и планети, и слънца, но какво ще ви ползват те?

И казва Учителят: Твоят живот е в Моите ръце. Следвайте повеленията на Моя Дух. Сега поздравявам тези ученици, които познавам, те ще живеят в новата Вселена.

Ако ви видя на кръста, ако ви видя на Голгота, Аз много бих се радвал – казва Учителят. Да, да си достоен, да си отишъл там, това е голяма чест. И Учителят казва: Аз бих се радвал.

Ако спра Земята от нейния път или преместя Витоша от нейното място, какво добро ще принеса с това? Днес светът не се поправя с чудеса.

Мнозина се съмняват в думите Ми и затова вратата към този възвишен свят за тях е затворена.

Когато се намеря в най-голям мрак, Аз знам – казва Учителят, – в мрака ще се появи Бог. Тука Учителят дава какъв трябва да е нашият подход; говорим за най-голям мрак, когато си забравяш и името, и всичко. И когато няма какво да правиш, трябва дълбинно да вярваш, че ще се появи Бог.

Вие казвате: Онзи, който живее един добър живот, Господ го обича. Учителят казва: Това е лъжливо заключение.

Някои се опитвали да претеглят Учителя, казва: Ти не можеш да Ме теглиш. Аз съм толкова тежък, че не си в състояние да Ме претеглиш.

Аз нося едно разрешение, както разрешава Бог в Невидимия свят.

Това е обръщение на Учителя към учениците: Вашите лоши мисли много Ме засягат. Няма значение, дали имат причина и за какво са, Учителят казва: Много Ме засягат.

Не Ме карайте да повръщам, защото ще опръскам всички ви.

Ако Аз не ви предам нещо от Себе Си, нищо няма да научите. И после Учителят казва: Господ не се нуждае от добри хора. Добрите са като злите, те са в застой. И едните, и другите нямат Любов.

Господ се нуждае от синове и дъщери Божии.

Не черпете от втори източник, от втора ръка, казва Учителят, а елате при Мене.

Сега изпълнявам закона на приятелството за вас, а не закона на братството. Законът за братството е много висш закон.

Има нещо още по-дълбоко от живота, но не искам да говоря за него сега.

И сега разрешават въпроса, кое е числото 666, за което се говори в Откровението. Това подразбира един човек, който не разбира. Ти като си направил три капитални грешки и не можеш да вземеш един урок от това, ти си вътре в трите шестици. Значи, когато направиш три капитални грешки и не можеш да си извадиш една поука – тук става въпрос за три капитални грешки: едната е по отношение на Любовта, втората – на Мъдростта – и третата – по отношение на Истината – и не си правиш поука и урок, ти влизаш в това число.

Както Аз схващам света, светът е съвършен. В света няма никаква погрешка, няма никакво зло. Това го казва и Христос на апостол Павел – няма никакъв грях, но в момента, в който ти постъпиш погрешно, ти вкарваш греха. Не че има грях, но твоето действие е нечисто и вече вкарваш греха. Но иначе няма грях, няма и зло. Ще обясня: наистина е така, но трябва да си вътре в системата на Бога, а не в системата на света, т.е. невежеството.

И Учителят казва: Ще дойдат изкушения, които не сте и сънували. И после казва: Когато престанеш да Ме лъжеш, твоите работи ще започнат да се оправят.

Аз не искам да ви утешавам, остаряло е вече това. То сега е едно неуважение. Ако не добиеш Абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това, което търсиш. И Мене не можеш да намериш.

Ако вървите по Моя, по новия начин, винаги ще издържите изпита си. И в най-големите страдания, и в най-големите мъчения ще издържите.

Радостите и скърбите за хората представляват забавление за Мене.

Можеш да закъснееш само с една секунда и да изгубиш условията. А можеш да ги изгубиш и за хиляди години, ако не прецениш ситуацията.

Никой не може да Ме избира за водач и Учител; Аз съм този, който избира.

Никой не се е приближил при Бога така, както Аз съм се приближил.

Вярвайте в Бога и в Мене.

Питат: Ами Вселената можеш ли да носиш? Казва Учителят: Аз съм господар на Вселената. Кратко, просто и ясно: Аз съм господар на Вселената. Разбира се, много толтеки, много суфи са постигнали това.

Аз виждам, казва Учителят, молекулите.

Аз говоря същественото.

Аз зная къде е Той, какво прави.

Аз съм Пътят.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение

(трета идея за размишление)

Аз съм нещо, което е над вашите въпроси. С въпроси не можете да Ме радвате, но с усърдие и много, много работа.

Можеш да Ме питаш, но като станеш ученик, ученик на потънкостите (не просто ученик). Като станеш ученик на потънкостите, тогава можеш да Ме питаш.

В Мене има сила, която може да помете и потопа, но Аз не я изразходвам, Аз я съхранявам – казва Учителят.

У Мене има тайни, които и боговете не са сънували.

Когато станеш неизменен, Аз ще те докосна с Истината.

Ако Ме любите външно, ще сгрешите. Тогава ще ви направя сътворени.

Който не Ме люби, да се пази от себе си!

Земята е от милиарди години. Обетованата Земя е преди нея, но и тя има възраст. Аз нямам възраст.

В Мене има топлина, която я няма на Слънцето.

В Моето учение също може да боледувате, но то е лечение.

Моето Слово е движение на Бога.

Моето учение се корени изцяло в Бога.

Световете съм ги изключил, само Бога признавам.

Някога, в древността, злото се срещна с Мен и оттогава не иска да Ме види.

Щом сте нечисти, ще ви изпратя съдбата, но ако сте чисти, ще дам да видите Лицето Ми.

Който Ме люби, няма да му дам да умре, но ще го скрия вътре в Себе Си.

И казва Учителят: На мнозина от вас съм откривал Пътя в миналото, но вие сте го закривали.

Рибите използват водата, птиците използват въздуха, хората използват живота; Аз любя Бога.

Следващата лекция е за Атлантида и атлантската мъдрост – на 5.06.2012 г.

АУМ

5-ти юни, 2012 г.

УЧЕНИЕТО ЗА ПАРАЗИТИТЕ

(лекция 7)

ВЪЗПРИЯТИЕТО

(първа идея за размишление)

УЧЕНИЕТО ЗА ПАРАЗИТИТЕ

(лекция 8)

БЕЗУПРЕЧНОСТТА

(втора идея за размишление)

ПОГОВОРКИ И ПОСЛОВИЦИ НА АТЛАНТИДА

(лекция 9)

ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ

(трета идея за размишление)

УЧЕНИЕТО ЗА ПАРАЗИТИТЕ

(лекция 7)

Паразитите си имат своя тайна история извън развитието на организмите. Главната врата за паразитите си остава егото, защото всяка неадекватна постъпка е участие на тези паразити. Тази постъпка е вход.

Едно нечисто изразено съзнание се сраства с паразитите и вече не може да живее без тях. Те взаимно се хранят. Веднага давам два примера: единият случай с една позната, отива на пазара и казва: „Това, това, това ми отделете… Не искам нищо!“. И заминава. Зарежда се, само че това ще ѝ струва скъпо. Друг случай: влиза един в малка книжарничка, говорят две жени, едната държи малко кученце. Той казва: „Какъв е този пес! Той ме плаши!“ – излиза и те почват да говорят, и го подхранват, не знаят, че така той си тегли енергия. Но това са хора, които нямат източник, изгубили са нещо и търсят такива неща. Затова трябва да сте будни, да знаете как да им помагате тайно и как да не се привързвате към думите.

Паразитите са проникващи. Те могат да влизат отвътре и да формират желания, интереси, настроения и най-различни планове за твоя живот. Най-лошото е, когато паразитите проникнат в съзнанието и започнат да ръководят неговото поведение.

Според толтеките, човечеството не може да разбере, че е станало храна за една прастара паднала цивилизация на паразити, която тръгва от втората подраса на Атлантида – тлаватли; преди време малко говорихме за тях, след време ще говорим повече. Това е втората подраса, в която са влезли марсианците – те са в единство с марсианците. После тази раса се усилва още повече от четвъртата и най-опасна раса – пратуранците – и борбата с тази паразитна цивилизация още се води. Тя продължава от Атлантида и продължава и сега да се води. И тя е известна днес не като тлаватли, а като Дървото за познанието на доброто и злото – просто името е друго.

Изцелението от тази паразитна цивилизация е само едно – чрез безупречност, тука говорим от гледна точка на толтеките. Разбира се, при нас са: формули, пречистване, благородство, особено: чисти постъпки при всякакви условия, но при толтеките е бил този метод – безупречност. Според толтеките човекът, поради своето неразбиране, сам позволява на паразитите да го отклоняват от правия път. И така, чрез много позволения, те стават все по-силни, завладяват волята и намеренията на човека и го препрограмират.

Когато един човек вземе много твърдо решение да върви в пътя на Истината, той вече има ключа за постепенно парализиране на всички паразити.

Щом си паднал в думите и в словото, ти малко или много си обсебен и завладян.

Мисълта е непроизнесено слово и щом го произнесеш, то вече влияе и на мисленето, и на твоите действия и затова трябва да внимаваш, да бдиш за всяка мисъл, за всяка дума – не която идва към тебе, там няма значение – какво излиза от тебе! Както ще говорим после за възприятието: не е важно какво се случва отвън, какви събития, а какво възприемаш. Защото нечистото слово, когато го допускаш, то ще те видоизменя, вече нямаш избор. То ще ти влияе и ще те видоизменя в мисленето, докато те доведе до упадък.

Има паразити, които използват енергията на твоите думи и дават съвсем друга посока на тази енергия. Те я променят. Ти си искал да кажеш едно, а станало друго положение, т.е. хората са попаднали в паразитите, в хитростта на тези изостанали духовни същества. Тези паразити са способни да развалят енергията на думите и да дадат съвсем друга посока.

Критиката – това е друг разрушител-паразит. Скоро чух: „Много дъжд, много неща…“. Това е толкова елементарно! Не се ли радваш, че няма земетресения, а само вали, примерно?! Много неща могат да се кажат, но както и да е, прости неща! Освен това, каквото и да стане, важно е дали си центриран в Бога, там възприятието е друго. Значи, критиката е опасен разрушител, който бавно обезобразява живота. Затова в Библията е казано: Не съдете! Т.е. съхранявайте съзнанието си чисто. Толтеките казват, че този паразит, критиката, той пише за човека постепенно книгата на ада.

Този паразит произвежда много думи, думи-паразити. Това са думи, от които човек трябва да се пази, защото те ограбват неговия път, ограбват развитието му, изместват го. Критичният човек се саморуши, той лесно се препрограмира на неуспех и упадък. Той пътешества и навън, и навътре в „митоте“, т.е. в хаоса. Когато човек използва нечисти и порочни думи, паразитите са навлезли в него, те говорят, разбира се, с неговия глас и той е заразен. Така паразитите работят усърдно за неговото падение.

Паразитите обичат да карат хората да отделят много време за малоценни неща – друга тяхна стратегия, много време за малоценни неща, второстепенни, третостепенни, а също и да купуваш много неща непотребни. Всичко това е за тези, които не се владеят.

Паразитите са носители също на недоволство, алчност, неодобрение, тревожност, тъй като самите те са изгубили своята същност. Те имат ум, но нямат същност, нямат душа и затова търсят жертви.

Това, което отстранява паразитите най-много, е Любовта. Казват толтеките: Любовта оставя чисти бели следи в другите хора и в другите същества въобще – животни и т.н.

ВЪЗПРИЯТИЕТО

(първа идея за размишление)

Емоцията произлиза от нисшата душа, възприятието произлиза от висшата душа, а интуицията – тя е поток от духа.

Емоциите и чувствата не могат да дадат успокоение никога, те нямат обхват. Възприятието е друго нещо. Възприятието се успокоява от интуицията. То има голям обхват.

Възприятието е духовно умение, а не психическо и затова чрез него можеш да създаваш в себе си живот.

Чистото възприятие е висш израз на душата, то е звукът на душата, докато намерението е още по-дълбоко, то има дълбоки корени в духа.

Емоцията и чувствата пропадат. Защо? Защото те имат някакви ограничени цели. Говорим за толтеките, които са големи наблюдатели, които говорят конкретно от опит. Те, емоциите и чувствата, имат ограничени цели, докато възприятието е всеобхватно, то може да улови даже и необяснимото и да го всели дори в себе си.

Възприятието изисква да имаш осъзнаване, душа. Възприятието е чистото и безсмъртно пространство на самата душа.

Чрез емоциите и чувствата се натрупват знания, а чрез възприятието човек осъзнава своята душа. Това е наречено при толтеките „илнамики“ – означава да стигнеш до духовно спомняне, търсене навътре, търсене на себе си в себе си.

При емоциите и чувствата ти нямаш нито истинско знание, нито чиста енергия; и дори когато уж разбираш нещата и даже когато ги говориш, ти нямаш чисто знание и нямаш чиста енергия – няма го възприятието, т.е. душата. И затова ти не можеш да се преобразяваш; говориш много, но няма трансформация.

Паразитите са неспособни за възприемане на чисти и висши потоци от идеи, мисли и влияния, защото те са се отказали и са се отделили от същността и от себепознанието. Според толтеките, щом си избрал „тескатлипока“, т.е. фалшивото, илюзията в живота си, ти ще бъдеш убеден от паразитите да възприемаш илюзията. Те ще те убедят, паразитите, да възприемаш илюзията в света и няма да имаш възприятия за реалността.

За толтеките чистото възприятие е усилване на чистото съзнание в човека. А чистото съзнание е имунната система на човека – истинската, първична имунна система.

Това, което възприемаш, казват толтеките, това оживява в тебе. Това, което не възприемаш, то умира. Няма значение дали е истинско, или нещо друго – това, което не възприемаш, ти се отделяш от него и то умира.

Възприятието решава кое да живее и кое да умре. Да умееш какво да възприемаш, е въпрос на дълбочина и духовност, въпрос на себепознание и безупречност. И както казах, няма значение, какви събития се случват – тежки, леки или много леки – същественото е какво възприемаш. Ако ти си безупречен, ти ще възприемаш само Божествени неща. Така както е случаят с Ал Халладж, казва: Има само един народ! Който вярва, че има много народи, той не познава Аллах и т.н.

За малко ще се отклоня, преди да продължа с втората лекция „Паразитите“. Ал Халладж казва, другия път ще говорим за него, но тука искам нещо да ви загатна: Голгота и инквизицията – видях в тях Божия аромат. Забележете, няма да се впускам, тъй като другия път ще ви говоря повече за това, само ще ви загатна: Голгота, според Ал Халладж, това е другото име на Бога. Това е изключителна чест – да ти се изпрати Голгота! Това е специална Любов на Бога към тебе. Той те избира за Себе Си, отделя те от света, отделя те от смъртта, отделя те от преходното и тленното поради великата Си Любов. Голгота е страшна милост, милост на много високо ниво, за което нямаме и понятие. Той те избира и те взима при Себе Си. Така възприема Ал Халладж, но другия път ще говорим за него, тъй като става въпрос за най-великия суфи.

ПАРАЗИТИТЕ

Продължение

(лекция 8)

Паразитите работят много тънко и незабележимо. Независимо дали човек нарича себе си „преуспял“, те работят тайно в него и го копаят.

Друг опасен паразит е гордостта, защото той превръща и здравето, и щастието, и успеха в наказание. Пак ще направя едно малко отклонение, тъй като се сещам за Ал Халладж. Казва: Гордият човек, това е малко по-добре от щастливия човек. И обяснява майсторски, тъй като има истинско познание. Казва: И гордият човек, и щастливият човек живеят съвместно със змия, но гордият човек по-бързо пострадва. При него страданието идва по-бързо, докато при щастливия човек змията спи много дълго време.

Този паразит, гордостта, е много опасен – особено когато е облечен и имитира смирение. Представя се за смирен, но това е коварство. Само който е постигнал истинско смирение, може да го различи много лесно, за другите малко или много ще е трудно.

Заради паразитите животът на много хора е построен на лъжливи понятия. Пък и сам Учителят казва: Всичко, което го мечтаете, нищо няма да се сбъдне. Бог има много по-хубав план за хората и много е хубаво, че е така. Друг път ще говорим за Учителя в тази връзка.

Казват толтеките: Всеки, който не е обикнал твърдо и напълно истината, той е изгубил правилното си разбиране за нещата. Така той е затворил пътя си и в него са навлезли паразитите.

Илюзията задоволява само млади и неузрели съзнания, неопитни търсачи на истината.

Някои са избрали знанието и информацията за цел на живота. Това е друг опасен паразит, защото знанието и информацията никога не могат, казват толтеките, да заместят Любовта и безупречността, никога не могат да ги заместят. И този паразит е станал много хитър. Той се е внедрил в информацията, за да се угажда с нея; не да расте, а да се угажда с нея. Това е пътят, по който се създава вечно безпокойният ум.

Най-широката врата за многобройните паразити, както казах, си остава егото. Това е широко отворена врата. Егото е непрогледно царство, казват толтеките. Егото е непрогледно царство, мътна вода. То се интересува и от лъжата, и от заблужденията дори и когато много говори за култура.

Толтеките узнали чрез опит, че егото никога не се посява в истината. То няма и такава цел и затова то никога не преодолява илюзията. Напротив, то се утвърждава все по-твърдо в илюзията. Скоро срещнах стар приятел и той ми каза: – Всичко, което говориш, нищо не ти вярвам. – Браво, няма никакви проблеми! Просто усмивка и радост, разбира се; знам причините, но нищо не му казвам. Имам всякакви приятели, от всякакъв род, и всичките ги обичам.

Егото всякога тържествува в илюзията и това е неговото падение. Егото всякога трупа нисша енергия, чрез която се проваля. Няма значение, какво постига, то всякога се проваля.

Паразитите са, както казах, остатък от древни светове, зло от миналото, което трябва да се преработва. Зло, което трябва да преработим вътре в себе си. Паразитите обичат човекът да е умствен, а не духовен – да умува, да мъдрува и т.н. Те знаят, че умственият човек не може да срещне реалността; каквото и да му се случи, не може да срещне реалността. Знам такива случаи: дори когато реалността му се появи, той сметна, че това е халюцинация. Разбира се, той няма възприятие.

Паразитите гледат с насмешка идеята за Бога, за смисъла, за себепознанието, но тази насмешка е белег на едно дълго и много тежко заболяване, заболяване на съзнанието. Едно от най-лошите неща е, че тези паразити са съумели да ограбят, според толтеките, и дълбока част от съзнанието на човека. Значи, не само от тялото, от ума и сърцето му, те са стигнали и до съзнанието и голяма част от съзнанието са успели да ограбят. А чистото място в съзнанието е място за висшите идеи. Така човек почва да губи равновесието си, вярата си и започва да строи повърхностни планове за живота. Днес човечеството, като цяло, е едно излъгано човечество и това са успели да сторят паразитите, идващи от Атлантида и действащи и сега.

Който служи на злото, казват толтеките, той не може да се лекува. Той е двойно болен, него само паразитите ще го лекуват.

Целта на паразитите е да внушат, че целта на живота е материална, а не духовна. Разбира се, и затова има хора, които имат по седем апартамента, имат апартаменти с множество стаи, но там нахлуват самотата и паразитите, и т.н.

Изгубвайки духовното, човек се опитва да го замести с материалното. На това винаги се усмихвам, защото то е все едно, като нямаш здраве, да искаш да го заместиш с болест – просто няма никаква логика.

Големите епидемии са взаимоотношения между паразитите и хората. Това е съвместен живот между хора и паразити. Това е наречено „големите епидемии“. Големите епидемии са особен род среща на две различни цивилизации, които имат допирна точка.

За толтеките всички събития, които се случват, са енергийни събития. Ще ви кажа, че даже и разговорите между хората, това е обмяна на енергия, на думи, на същества. Затова при някой човек се чувстваш натоварен, а при други не – зависи с какво съзнание, с какви същества разговаряш, каква обмяна има. Значи: енергийни събития, енергийни обстоятелства.

Борбата между религиите и ученията е също дело на паразитите. Всъщност няма никаква борба, но хората се борят на ниските нива – които не са разбрали ученията си. Защото във всяко учение, в чистата му част, е Бог и има единство. Навсякъде има истински учения, всички са от един корен. И затова християните не обичат Мохамед, не обичат Лао Дзъ и т.н.; други пък не обичат други, защото нямат отворено възприятие, нямат широта на съзнанието. А вътре в самото християнство също има борба, защото паразитите са навсякъде. Обаче пак трябва да напомня – има истинско православие и християнство, изнасял съм нещо от него, по-нататък ще изнеса по-дълбока част. Но това не са християните, това са Христос и учениците, това са гностиците, това е Мелхиседек, това е Майстер Екхарт, Яков Бьоме – първично, истинско, изчистено дълбоко съзнание. То е съвсем друг род и то е първично; разбира се, донякъде, както казах и преди, участват донякъде и светци. Някой път ще ви обясня защо те още не са истински в християнството.

Това, което трябва да се разбере, според толтеките, са не свещените книги, в случая да кажем Библията, а безупречността и чистият живот. Значи, има нещо по-важно; Библията оставяш настрани, тя е наистина нещо второстепенно.

Чистият живот е нещо първостепенно. Когато се очистиш, ще имаш позволение правилно да изучаваш Библията и всички свещени книги на народите. И ще ги изучаваш, но по правилния начин.

БЕЗУПРЕЧНОСТТА

(втора идея за размишление)

Благодарение на постоянството в безупречността, толтеките натрупват постепенно могъща висша енергия, чиста енергия. И когато Орелът, т.е. Бог, при тях наречен Орелът, им даде условието, т.е. тежко събитие, те скачат над света и над Вселената. Получават процеп между световете и излизат от ограниченията. Те преодоляват така, с това натрупване, всички видове паразити – и външни и вътрешни, и сътворени и несътворени. И стават част от тайната на Орела, защото те са избрали Орела и Орелът ги е избрал. Ще обясня: ако човек няма осъзнато и чисто намерение, той няма нужда от трупане на енергия. Защо? Защото тогава тя ще го разруши. То е все едно един алкохолик да трупа много пари, голяма каса, или нещо подобно. Той няма какво да прави, той не владее себе си и съвсем други същества-паразити ще харчат. Даже Учителят казва: „Други пият, не алкохоликът“ – съвсем други същества пият в човека, а той плаща сметките.

Безупречният няма възприятие за смъртта и затова тя не съществува. Ако я възприемеше, тя щеше да съществува, но той няма възприятие за нея. Орелът му отстранява това възприятие. И пак ще го кажа: съществува това, което възприемаш; това, което не възприемаш, то е отстранено. Тук ще поясня нещо, за малко ще прекъсна: една позната преди време имаше болест – рак. Тя казва: „Не вярвам!“. Иска да не го възприеме, да излъже себе си. Не! Рака го имаш, трябва да вземеш сериозни вътрешни мерки, не да се правиш на безразлична. Трябва да изработиш стратегия и т.н. Някой път може да се направиш на безразличен и да отстраниш, но това е до едно време. Но ако вземеш сериозни вътрешни мерки, ракът много лесно може да си замине. Много хора са го отстранявали, но това е въпрос на чисто намерение и друга посока на развитието.

Безупречността е част от Орела и затова в нея няма възприятие за смъртта. Тука паразитът на смъртта е отстранен, защото чрез безупречността ти си съзнателен за световете на Орела, а не за падналите светове. Този път няма нищо общо със застоя. Пак ще се отклоня за малко, макар че това е в другата лекция, и другия път ще ви го повторя: един суфи-мъдрец искал да изнесе една лекция пред деца-суфи. Не говоря за деца-индиго, те са далече от истината – говоря за деца-суфи. Казал: Днес ще ви говоря за края на света и за страшния съд. Децата се развикали много силно: „Урааа!“. Много високо, голяма радост – лекцията пропаднала. Как ще говориш на нетленни същества? Можеш да заплашваш земните; без да ги заплашваш, те са уплашени; но как ще говориш на нетленни духовни същества, каква лекция за край на света? Те живеят в суфи-мястото, т.е. в чистото място, там такива неща не действат. На света може да се говорят много глупости, без значение е.

Умственият застой в човека, това е сбор от паразити със своите мнения. Те си имат изработени мнения в човека. Така че някой път, ако мислите, че говорите с човека – не, разговаряте с други същества.

Този, който се посвещава на безупречността, според толтеките, той става мрак за паразитите. Те почват да го изгубват, почват да не го виждат както трябва и все повече го изгубват, защото светлината, чистотата са мрак за тези паразити.

Според толтеките, извън безупречността науките, религиите и ученията са илюзорни. Значи, без тази чистота, без тази безупречност, с каквато и наука да се занимаваш, с каквато и религия да се занимаваш, с каквато и медицина да се занимаваш, всичко е илюзорно. След време ще ви говоря за Парацелз, изключително същество – небесен лекар, той обаче е едновременно и учен, и мъдрец, и мистик, и розенкройцер; той е искал Бог да го направи истински лекар и знае такива неща за тайните на медицината, които, ако се съберат всички лекари в света, като изключим Великите Учители, не се знае дали знаят и една десета от него, или една стотна. Тъй като това е същество, което е знаело точно на какво да се посвети! Но той е нещо много повече от лекар и затова има и тайни, и явни успехи; и Бог наистина го е издигнал нависоко, защото си е знаел намеренията. Освен това, той знае тайни на етера, които учените не ги знаят. Знае тайни за гномите, ундините, саламандрите, въобще за духовете, и знае кога да вкарва слово в едно лекарство и кога да не вкарва, и т.н. След време ще ви запозная с това изключително същество, много рядък мъдрец и мистик. Според толтеките, извън безупречността, с каквото и да се занимаваш друго, това е илюзия.

Толтекът винаги много зорко бди и изследва всяка своя постъпка, защото само така възприятието го въвежда навътре, в тайната на Орела, в тайната на Истината. И Учителят е казал на едно място: Една погрешна постъпка – и цялата ти философия свършва. „Ама аз съм дъновист, ама аз съм еди-какъв си…“ Никакво значение няма – една погрешна постъпка решава всичко. Затова човек трябва да тренира това. Защо постъпка? Защото постъпката е плод на мислите и на чувствата, тя е нещо узряло в мислите и в чувствата и се явява като постъпка. И когато е погрешна, тя показва какви са мислите ти, какви са чувствата ти, какво е съзнанието ти – цяла верига от неща. Именно тука (става въпрос за безупречността) се постига това древно възприятие, наречено при толтеките „третият пръстен на силата“. Това означава (този пръстен) тотално разрушение и отстраняване на всяко зло. Тотално разрушение в смисъл на отстраняване. Само този, който е достигнал до това възприятие – третият пръстен, той е постигнал мярка за думата „култура“. Думата „култура“ в езика на атлантите означава нетленност, изначалност. Оттук почва културата, всичко друго е общи приказки за култура.

Когато Конфуций видял очите на Лао Дзъ, той видял тази култура и се е уплашил. Това били очите на Бездната, очите на Дао, той не могъл да ги понесе. Имал умствена култура, държал на хуманност, държал на човечност, но нямал Истината в себе си, което означава, че е бил много далече от истинската култура, макар че в известен смисъл той е мъдрец. След време ще ви обясня: той е мъдрец, но още не е в правия път. Има много видове мъдреци и много степени.

Езиците са над 6700, но те не могат да обяснят третия пръстен на силата, защото този пръстен е тайна от Бездната, ключ от Бездната, сиреч той идва от тайния произход. При толтеките това е наречено „седемнадесетото небе“.

ПОГОВОРКИ И ПОСЛОВИЦИ НА АТЛАНТИДА

(лекция 9)

Мъдрият поразява злото, без да го унищожава.

Мъдрият е неопределена яснота.

Човекът е от висши светове, но когато не познава себе си, е от този свят.

Мъдрият е търсач на Неопределеността, т.е. Безпределността.

Човекът е роден, казват толтеките, за да стане разгадател на себе си. Не да разгадава загадки – разгадател на себе си.

Мъдър е този, който в мрачни дни свети и сияе. В мрачни дни, не в радостни дни – в мрачни дни свети и сияе. Това е мярка за мъдрост.

Който допуска злото в себе си, е неспособен да живее. Т.е. тази способност вече се изгубва. Ще допълня: става въпрос, според Учителя, и за най-малкото зло – има ли и най-малко зло, вече има смърт и паразити.

Насилието оковава човека във веригите на гроба. Значи, всеки, който е допуснал насилие, той е закован в тялото си, тежка е неговата участ.

Казват толтеките: Търсиш ли Истината, трябва да отидеш до края. Не да я търсиш донякъде и да кажеш „няма истина“; трябва да отидеш до края.

Мъдрият не се интересува от слънцето, а от мрака, в който той може да изгрее. В слънцето не можеш да изгрееш, но в мрака, Голгота и т.н. – това е твоят благороден момент.

Няма по-важно нещо в живота от това да срещнеш в пътя си древен човек.

Мъдрият е образуван от това, което е дал в своето минало. Значи, не това, което е изучавал; мъдрият е образуван от това, което е дал.

Много хора говорят, но мъдростта е рядкост.

Когато Истината е заживяла в тебе, ти вече си Безкрайност.

Мъдрият превъзхожда всяко падение и всеки възход. Той не зависи от тях. И затова одобрявам много Лао Дзъ, когато казва: Не съществуват герои! Той отрича напълно героизма и е напълно прав. Много от героите, почти всички герои и подвизи на висока степен – те не са постигнали себепознание. Те са воювали срещу нещо друго, но не срещу себе си и своите паразити, срещу своите слабости, особено скритите слабости.

За да правиш добро, трябва да си от Безкрая.

Ако искаш да опазиш една тайна, никога не я узнавай напълно.

Въздухът е мед за рибата, ако ѝ е позволено да го узнае. Значи, въздухът е една по-висока среда, но ако е позволено; ако рибата е имала любов, за нея въздухът е еликсир, иначе въздухът е смърт.

Когато нечистият стане знаещ, той се проваля. Тука само за малко ще се отклоня, Ал Халладж казва: Когато нечистият говори разумно, той ще бъде наказан. Няма прошка, защото той говори нещо друго, нещо, което не е неговата същност. Когато нечистият стане знаещ, той проваля собствения си път.

Добре скритата лъжа всякога получава нож в сърцето.

Без Истината човекът е лодка без дъно.

Който е в древния път, няма в себе си „митоте“, т.е. няма в себе си свят, няма в себе си хаос.

Който съумее да проникне в страха, изважда от там смелост. Значи, ако съумееш да проникнеш в дъното на страха, разбира се, съвместно с Бога, с чистотата, изваждаш от там смелост.

Страхът е робуване на старата духовност, тази, която е пропаднала.

Точно говорещият човек не е човек, той е дух. Точно говорещият е дух, казано по друг начин, а не човек.

Словото е древен войн, скрит войн потайно в човека.

Който иска да узнае тайната на живота, трябва да е слязъл в падението и от там да израсне.

Няма време в света, ако ти си дух.

Коренът отвън е цвете, а отвътре е тайна. Цветето е само част от корена, част, която е излязла навън, но тайната не е излязла.

Който не успее да разбере Бога, той ще Го изгуби.

Когато си създадеш враг, ти ще зависиш от него. Т.е. правиш се зависим.

Мракът не може да понесе вдъхновението.

Страшен е, казват толтеките, единствено страхът, но и той самият се страхува от нещо.

Само работа, която те поглъща, е изцяло твой водач и избавител.

Бедствията са създадени за безумните, те са тяхната участ.

Хората са в падение не от злото, а от своето неразбиране.

Глупакът е създаден, за да се самообърква. Вярно е, че понякога той обърква и други, но това е друга тема; но той е създаден, за да изживее всички тези неща на самообъркване.

Нито злият човек живее правилно, нито добрият.

Всички явни подвизи не струват колкото едно паднало листо. Наистина истинският подвиг е нещо дълбоко вътрешно, свързан е със себепознанието и е скрит, както е скрит мъдрецът – в смирение, и е облечен в голяма скромност. Просто не можеш да го познаеш – скрит е!

Ако можеш да изгориш тъмнината си, собствената си тъмнина, ти си мъдрец.

Гневът произлиза от своя стар извор – застоя.

Глупавият цени щастието; мъдрият цени страданието.

Когато водата стигне над главата ти – горе ръцете! Много красиво нещо, просто горе ръцете; не питай защо – горе ръцете!

Всичко вредно е полезно за неразумните хора.

Има някои поговорки, които са на туранците, странни поговорки.

Добрият човек също твори зло около себе си. Забележете, странна поговорка, туранска. На едно друго място туранците казват: Ние сме дошли да бъдем изпитания за добрите хора; но не всеки заслужава, казват туранците, черната туранска мъдрост, не всеки заслужава и не всеки е достоен да му станем враг. Трябва достоен човек, който ще ни оцени, който е благороден и извисен, и тогава той заслужава да му бъдем врагове. Но не си струва да бъдеш враг на нисшите паднали. Ще обясня: добрият не е мъдър. Всички добри хора, които не познават себе си, са всъщност прикрито тъмни хора. Изглеждат добри, но не са такива. Даже има много хора, Парацелз обяснява, които правят много добрини – няма да получат спасение, защото нямат душа, изгубили са душата си. Те са подобни на много същества, които нямат душа, но просто правят добро.

Има хора, които и в доброто оглупяват; има хора, които и в мрака се възраждат.

Нещастието е неосветена мъка. Така че, ако някой от вас има мъка, нека да се постарае да я освети, а не да казва: „Защо Бог ми изпрати това нещо?“.

Глупакът е глупак, защото не е осмислил своето страдание, това е причината да остане в глупостта. Все страда, но няма осмисляне, няма плод.

В трудността е скрит устрем, който ти трябва да извадиш. Значи, каквато и трудност да ти дойде, тя идва, за да изтръгнеш устрем.

И безумният, и щастливият човек са заблудени.

И от статуя на котка мишките се страхуват. Значи, самият двойник на котката, самото излъчване ги плаши; колкото и много да са мишките, колкото и да са едри, страхът от котката, вроден изначално, всякога остава.

Глупавият е убеден, че и мъдростта е глупава. Така той си вярва.

Този, който внушава тъмнина на другите, е уловен от тъмнината.

И омразата тече, но не е вода.

Когато си отидеш от този свят, вземи със себе си Безкрая.

ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ

(трета идея за размишление)

Царят на Атлантида – ще се докоснем до неговата мъдрост тука, макар и по-накратко. Както ви казах, впоследствие той се преражда като Мелхиседек. А що се отнася до древния Тот – Техути, той е негов близък брат и негов внук.

Казва: Има тайно място, откъдето изхожда Гласът на световете.

Завърни се в себе си и тайната ще те прегърне.

Никога не извършва зло този, който следва бездънната Истина.

Две мощни оръжия има човекът – чистота и мекота. Чистотата отстранява, мекотата отсича.

Никога не нарушавай Безкрая в себе си. Една малка погрешна стъпка е нарушение.

Мъдрият не се взира в доброто, а в Истината. Доброто не го интересува, то и не заслужава да бъде в интереса му. Мъдрият се взира в Истината.

Няма дар, равен на Бездната, равен на Безкрая.

Прекрасен е пресъхналият извор – той се е върнал в свободата си.

Бездната не знае нищо за смъртта. Т.е. Безкраят, Безпределността – там няма такова понятие.

Безпределният човек е рядка красота на Земята.

Същността на всички свещени писания е в едно изречение: Бъди подобие на Бездната. Бъди подобие на Безкрая.

Който е вещ в проявата, той проявява незримото.

Словото е жрец. Така казва жрецът Атлант. (Когато се изчисти, словото е жрец.)

Словото е покорителят на мрачните светове.

Да познаеш себе си, означава да се справиш със себе си. Но това изисква тайно знание, което трябва да се спусне върху тебе, но ти трябва да съумееш да го привлечеш.

Пази се да не знаеш много, защото може да не приложиш.

Словото доставя нещата, то е преносителят на нещата, то може да пренася всякакви същества и светове. Но има и опасност, за малко само ще се отклоня: Елифас Леви искал да разбере по-дълбоки тайни на магията, след като напуснал църквата и станал херметик. И четиридесет дена се пречиства, пости, подготвя се и призовава Аполоний Тиански да му разкрие нещо дълбоко. И Аполоний идва, обаче Елифас припада, не може да понесе такава висока чистота и не е знаел какво иска. Не е знаел намеренията си.

Постоянство и устременост – това са страшните сили на мъдреца. Нещо, което никой не може да му отнеме – постоянство и устременост.

Орелът е Слово без глас. Т.е. Бог е Слово без глас, несътворено Слово. Но когато трябва, то е толкова убедително, че нищо друго не може да се намеси.

Орелът в човека се излъчва като мощна, чиста, устремена воля. Хем мощна, хем чиста. На чистотата е позволено да стане мощна воля.

Словото извайва Безкрая в човека.

Следващия път ще говорим за суфи.

АУМ

3-ти юли, 2012 г.

СУФИ

(лекция 10)

СУФИ

Продължение
(първа идея за размишление)

РУМИ

(лекция 11)

ГРЕХЪТ

(втора идея за размишление)

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 12)

АЛ ХАЛЛАДЖ

Продължение
(трета идея за размишление)

СУФИ

(лекция 10)

Има много спорове, откъде е произлязла тази дума „суфи“. Много е просто: от думата „сафа“ – чист. Но какво означава чист, чистота? Сафа означава – Той действа, но не извършва; както е при даосите – действа, но не извършва.

Много хора търсят пътя си. Суфи не търси пътя, суфи търси Истината – не път, а Истината. Суфи търси Аллах. Суфи не е богат с богатство, суфи е богат с Аллах.

Суфи, това е превъзходство над човека и човечеството. Суфи никога не строи отношения с хората, суфи строи само отношения с Аллах. Суфи, това не са хора сред хората – това са духове, свободни духове, сред хората.

Суфи няма диплома, защото има чисто духовно образование.

Суфите не осъждат хората за нечистите им действия, те само казват: Слава на Аллах! Ще обясня: те знаят, че нечистите действия ще докарат поуки, а тези поуки ще си свършат работата.

Суфи казва: Слава на страданието! – а не на щастието, защото те знаят: страданието изработва меко сърце. Меко сърце, като коприна.

Суфи обича тревичката, но не защото е тревичка, а защото тя е поклонение.

Ислямът е печатът на покорството и това става чрез сърцето, а суфизмът е печатът на Любовта. Това става чрез душата и духа, това е едно по-високо отдаване.

Докато ислямистът все още обича себе си, то суфи не прави тази грешка: суфи първо обича Бога, а после себе си. Ето защо суфи става неизменен в себе си. Суфи знае, че ако първо обичаше себе си, а после Бога, той щеше да стане изменчив на себе си и Бог щеше да го остави да се занимава със себе си.

Суфи се е спасил от знанието. Той знае, че от знанието се оглупява. И затова суфи има Любов към Аллах, а Аллах му се отплаща за тази Любов с мъдрост.

Суфи не се занимава с религия. Той знае, че религията се управлява от невежество. Суфи има Любов. Той знае, че Аллах управлява Любовта. Суфи е влязъл в Аллаха и точно поради това е излязъл от религията. Суфи е изпуснал религията, но той е уловил себепознанието, уловил е и Аллах.

Суфи е подобен на даоса: той не е жив, но е безкраен.

Суфи не диша религията, нито диша света – суфи диша Любовта.

Когато суфи попадне в лошо настроение, той го ограбва; горко му на лошото настроение. Тука бих добавил: ако лошото настроение попадне в обикновения човек, пак е горко му – той ще го направи още по-лошо.

Суфи не е умствен, той знае, че умът е учтиво чудовище; умът няма духовност, освен когато е тотално овладян, т.е. когато го няма. Суфи казва: Професията е правилна, когато тя е твоята същност. И казва: Който е истинен, всички храмове са в душата му.

Суфи говорят с Аллах, а не с хората и с народа. Те не общуват с хора, навсякъде виждат само Аллах и например не гледат кой как говори за тях и как действа – те действат чисто, защото навсякъде виждат Аллах.

Суфи знае, че Аллах не се интересува от твоята религия, а от твоята чистота.

Суфи не се нуждае от светлината на Слънцето или светлината на Луната, защото той е осветен от Божественото Сияние, а то е по-ярко от всички светила.

Суфи е риба, която може да живее и без вода. Ако има вода – пак живее, пак благодари; ако няма вода – пак живее и пак благодари.

СУФИ

Продължение

(първа идея за размишление)

Ансàри казва: Всеки има нужда да поиска нещо от Тебе, Аллах! Но аз съм дошъл да Те помоля да Ти дам себе си.

Без среща с Аллах не може да възникне Божествена Любов – дотогава тя е въображение. В момента на реалната среща тя вече е истина.

Този, който има Божествена Любов, желае щастие и на врага си.

Суфи казват: Не се привързвай към нищо и ще намериш това, което търсиш.

Суфи е изпъдил света и второстепенните неща и затова се е слял с Бога.

Суфи са тези, у които са изчезнали човешките качества. Веднъж на едно суфи-събрание, както ви казах и преди, имало и суфи-деца. Един суфи-мъдрец им казал: Сега ще ви говоря за края на света. Но не можал да им говори, лекцията се провалила, защото децата започнали да се радват и да викат: „Ураааа!“. И да тържествуват. Както ви казах, не можеш на нетленните, на безсмъртните, няма условия при тях, да говориш за края на света, защото те не живеят в никакъв край. Поначало думата „край“ е илюзорна, тя не съществува; няма край, има само Безкрай.

Суфи, това означава свобода от сътвореността. Самият суфи е едно чудо, чудо на великата отдаденост. За суфи пролет, есен, цветя, ручеи, цъфтящи дървета – всичко това са странични неща, те само закриват Лицето на Аллах. За някои суфи даже те са пречка, т.е. те са толкова съсредоточени в Бога, че не можеш да ги излъжеш с някаква си външна вяра в природата. Те не държат на природата, защото това е второстепенно, природата е само отражение. Суфи държи на центъра, на ядрото, изключително съсредоточен в Аллах, не може да му говориш за цветя, както и преди говорихме, или за някаква си пролет. За тях дърветата скриват Лицето на Бога, а течащите води заглушават Неговото Дихание.

Суфи търсят такова уединение, където нищо не скрива Бога и нищо не Го заглушава. Попитали един суфи: „Що е доброто?“. Той казал: „Непроходимост! Бурени! Тъмен и пуст път. Само Любовта към Аллах ни осветява и освобождава от доброто“. Вижте за каква съсредоточеност става въпрос. Ще обясня: суфи не е в доброто. Суфи е познал тайната на живота, а тя е изключителна съсредоточеност в Бога.

Суфи казва: Всеки, който търси нещо друго освен Бога, на практика е неверник. Той служи на два Бога и заслужава два Бога.

Шибли казва: Има два вятъра: вятърът на Божията Милост и вятърът на Божия Гняв. Тези, които са под влияние на втория вятър, са обречени, а тези, които са под влияние на първия вятър, достигат целта.

Суфи казва: Където е Любовта, там доброто изчезва, там и злото изчезва.

РУМИ

(лекция 11)

Сетих се за една случка със Сократ, ще ви я разкажа: Сократ отишъл със свои приятели в гората и поискали от един овчар да им даде мляко и сирене. Той казал твърдо: Нищо няма да ви дам! Те го завързали, взели си мляко и сирене и си похапвали. Завързан, овчарят казал: Тебе те познавам, Сократе, заклевам се, че ще ти отмъстя! Сократ го погледнал и казал: Заклевам се, че ще те направя приятел! Ето го подхода: при всички условия да имаш подход, да имаш идея.

Руми казва: Продай си разума и си купи изумление.

Божият човек е по-висш от всяка религия, произходът му е духовен. Истинското си знание той получава от мистичната си интуиция.

Ако ти не познаваш себе си, за какво ти е всичкото знание. Познанието на себе си не може да се постигне посредством щастливи догадки или случайни размишления. Познаването на себе си се случва от Бога и чрез внушение от Бога. Бог го внушава на достойните.

Ако Бог закрие пред тебе всички пътища и проходи, Той ще ти покаже тайна пътечка към Себе Си, за която никой нищо не знае.

Това, което за обикновения човек е камък, за знаещия човек е перла.

Бог е Този, Който позволява на очите ясно да виждат. И казва Руми: Любовта ми причини толкова много страдания и именно по този начин моят живот стана блажен.

Който е видял Бога, е получил особено наслаждение в своите дни. И казва: Ти си моята градина, пълна с благодеяния! Ти си моят сияещ храст от рози! Никой никога не е видял пролет, подобна на Тебе!

Ако познаеш Бога, ще виждаш всичко, а тебе никой няма да те вижда. (Тука отново става въпрос за тайната на смирението; през септември ще имаме една лекция за толтеките, тайна лекция, досега не е изнасяна, казва се „Гласът на птицата“, т.е. за тайната на смирението според толтеките. Защото наистина който живее в смирението, той живее във вечността и има съвсем друг обхват, светът не може да го докосне: толкова е важно това качество.)

Религията се опитва да спре еретика в пътя му към Бога, но еретикът е безумен, защото сам Бог го е призовал към Себе Си. Неговото безумие е скрита преданост, тя превъзхожда всички религии. Ако ти не станеш еретик, няма да познаеш Аллах и Истината.

Твоите несгоди ще си останат при тебе, докато ти не станеш пиян по Бога.

Религиозният има граница, но еретикът е безумен – той няма граница и затова изчезва в Безграничното.

Слава на безумието! – казва Руми, подобно на Ал Халладж, т.е преведено: Слава на истинската Любов, която не признава правила, а само Любов към Аллах!

Пламъкът на ада е само частица от Божия гняв. Злото служи само като камшик, за да заплашва нисшата природа, подлото и лукавото в човека. Ето защо Божият гняв е силен и велик. Гневът Божий превъзхожда всичко, но осъзнай, че Неговото милосърдие превъзхожда Неговия гняв. Този Велик Божий гняв ще смекчи всичко и всеки, той е насочен главно срещу заблудените. В сърцевината на Божия гняв е стаена милост.

Който е съединен с Бога, за какво са му знамения, за какво са му послания, за какво са му съвети?! Всяко твое искрено чувство може да стане пророк в твоя таен път.

Всички зрънца са народи от една чепка грозде и когато те узреят, ще станат единен сок, единен народ. Но зеленото зърно, което не узрява, не става единен народ; то е за друго време. Зеленото е неверник.

Който е господар на себе си, е скромен. Само за един миг Аллах може да превърне праведника в грешник.

Този свят на несъществуването е станал подобен на съществуващото; а онзи свят на съществуването е станал много скрит.

И казва Руми: Любовта е най-великата и бързо действаща билка.

Стани прах, за да станеш венец.

Понякога злото е укрепнало в човека, а силата за отстраняването е изтекла. Забележете колко важен закон: злото, паразитът укрепва в човека, а човек е изгубил тайната си сила. Затова аз говоря много за контрол, за смирение, за разумно говорене, за малко говорене. Ще обясня нещо: това е трупане на запас. Всички тези формули, всички тези правилни постъпки, правилни тайни желания, благородни желания, това е трупане на огромен запас и когато дойдат съдбоносни часове от кармата, имаш запас, с който да преодолееш. Но има хора, които трупат и такива неща, но правят и погрешни постъпки. Какво ще се случи, има ли полза от формулите? Ще отговоря: има! Само че много формули ще се сбъднат в другия живот, запасът остава и тогава тези формули ще помогнат, ще освободят нещо лошо от човека, но не в това прераждане, защото има злоупотреби.

Суфи си има тетрадка, където си записва нещата. Това е сърцето му – това е тетрадката; това е сърцето му, което е бяло като сняг.

И казва Руми: Славеят пее, защото е уловил смисъла. В случая смисълът е вдъхновението.

ГРЕХЪТ

(втора идея за размишление)

Грехът не желае Бога. Грехът е в това да желаеш личен живот.

Грехопадението се е явило в резултат на Божия гняв, защото падналите духове, наречени по-късно хора, са нарушили равновесието в живота и в съществата. Но има и друга причина – причината е Божията Милост и Всепрощението.

Самото грехопадение не е истинско зло, когато то се намира и съдържа в намеренията и мотивите на човека.

Най-големият човешки грях е забравата на Бога, а не падението. Значи, забравата на Бога е истинският грях, а не това, че има падение.

За суфи изкушенията само показват кой търси своите духовни сили и кой търси духовната си същност, защото без нея няма дружба с Бога. Защото за суфи да бъдеш без Бога, това е грях.

Суфи казва: Пазете се от искрените съвети на Сатана. Сатана също може да дава, да имитира много искрени съвети.

Грехопадението е забравяне и отделяне от Бога и когато човек е забравил Бога и се е отделил от Него, тогава Бог позволява на Иблис, т.е. на Сатана, да вземе контрол над човека. А Сатана може да приема и човешки облик и да разговаря с хората, и такива хора не знаят с кого разговарят и от кого получават съвети.

Сатана работи с всички неразумни желания в човека и много умело ги използва срещу самия човек, използва неговите желания срещу самия човек. Когато например някой път забравииш част от своята молитва, това е, защото Сатана или паразитите ти крадат част от думите. Ти казваш: Аз ги забравих! Това не е просто така. В случая, понеже не си съсредоточен, не си отдаден, не си искрен, не си буден, в момента те ти крадат не само част от думите, но част от енергията, част от тебе, защото нарушават ритъма и целостта на формулата. Защо крадат? За да намалят силата на формулата и защото Сатана знае, че усърдните молитви ще го ограничават все повече и все повече и той там няма да има власт.

Когато едно сърце се е отказало от истината и е избрало греха, тогава тук Сатана си строи свой дом, свои планове. Човек мисли, че желанията са негови. Не! Сатана почва да строи свой дом, свои планове и свои желания, докато в чистото сърце никакъв дявол не може да се промъкне, защото чистото сърце е крепост на Бога и то е под Божия закрила.

В Корана е казано, Аллах казва: Аз съм в сърцето на верния, който е оставил всичко друго освен Мене.

Сатана обожава нечистото сърце и там той си строи своята църква.

В Сатана има мъдрост, която може да се разбере само и единствено чрез Бога, защото сам Бог е в Мъдростта и в Сатана, и в Мъдростта, която е над него.

Поради съществуването на Сатана хората се страхуват от своите грехове – и така трябва да бъде.

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 12)

Най-великият суфи! Говорили сме за него и след време пак ще говорим.

Ал Халладж казва: Пътят е дело на Бога, а усъвършенстването е дело на дявола.

Аллах не е джамия, Аллах е Любов.

Няма нищо по-лошо в света от вярващото невежество. Става въпрос за умствената вяра: не духовната, не чистата, а умствената вяра.

Казва Ал Халладж: Когато изпитваш мъка по един починал човек, ти умъртвяваш двама. Ето го погрешния подход – твоята мъка се прелива, това е също невежество.

Великата Любов може да се роди само в сурови изпитания.

И казва Ал Халладж: Изчезването в Аллах е откриването на убежището. Когато изгориш в Бога, Бог ти става явен отвътре, Бог ти се разкрива.

Еретикът е смело същество. Той не следва правила, той следва Аллах.

Еретикът не е от тази Земя. Той е унищожител на света и унищожител на страданието. За него страданието и кладата са забавления. Безумните (става въпрос пак за еретиците) не се интересуват от настоящето, а само от Аллах.

И казва: Щастие, което те води до щастие, е опасна болест. Но това щастие, което те води до нещастие, то е приятел, то е изцелител.

Нещастията винаги са били благоприятните условия на живота, но те не винаги биват разбирани.

Щастието е сформирано от илюзорна енергия, но човекът трябва да мине през него заради своя опит, за да не бъде ограничен той в своето бъдеще. За да може след време да не търси щастие, а да търси единствено и изключително Бог.

Светостта е опасност, казва Ал Халладж, тя също е съблазън, но мъдрият е свободен. Той е освободен от тази съблазън. Той няма стремеж никога към святост (става въпрос за истинския мъдрец). Той има стремеж само към Аллах. Мъдрият никога не се отклонява чрез святост. Той знае, че един-единствен Аллах е свят.

Казва: Аллах е моят Баща, а религията е чучело, призрак.

Който обича Аллах, казва великият Ал Халладж, изпада в многобожие. Прекрасна мисъл! Многобожие – той обиква всички религии и учения, и всички хора; дори обиква и заблудените и ако може да им помогне, той им помага, защото е многобожник, защото е с широк обхват. Защото и те са, според суфи, от Аллах и суфи знае, че Аллах обича и заблудените.

И казва Ал Халладж: Слава на Аллах, защото Истината ме спаси от щастието и доброто.

Щом си отдаден на света, ще имаш за приятел всякога безпокойството.

Който не приема Истината, заблуждението го прегръща.

Някои търсят, казва Ал Халладж, мъдростта на изток. Но Ал Халладж никога не търси мъдростта на изток. Ал Халладж разбра, че когато ти си чист, ти си при Аллах. О, заблудений! Не знаеш ли, че Аллах е изток, защото какво струва изтокът без Аллах?!

Който е избрал Аллах, той не е религиозен, нито светски. Той е подобен на Син на Аллах.

И каза ми веднъж Аллах: О, Халладж, не Ме вкарвай в религия, за да не Ме изгубиш! И аз вкарах Аллах в себе си.

Когато Аллах измъчва едно същество, Той проявява Своята милост, но тя остава скрита.

Дяволът е създаден като част от Божията Милост и в това Аллах е Велик.

Човек трябва да се справи със собствената си хитрост, за да не стане самият той дявол. Твоето неразбиране, казва Ал Халладж, това е твоят дявол. Твоята хитрост означава, че ти си дявол, и не изкарвай Сатана виновен, защото грешката става двойна: ти си дявол, а той идва само да те поучи.

Злото е тайно изкуство на великия Божи замисъл. Злото в света е по-добро от доброто. Злото е по-събуждащо. Чрез злото проглеждаме за Бога; чрез доброто заспиваме и дори понякога си мислим, че ние сме добри. Чрез злото Аллах иска да се спасим от себе си, защото човекът е най-големият враг на себе си.

Видях много, казва Ал Халладж, които постеха, бдяха и богослужеха на Аллах. И те изгубиха Аллаха. Аллах се отдели от тях и Аллах ми показа, че те не познаваха чистотата; правеха много неща, но те не познаваха чистотата. Те не познаваха истинското, тайното вътрешно служене, затова служеха външно.

Който има Аллах, няма джамия в себе си: в себе си има безкрайна Любов. В себе си има безкрайно многобожие, което обхваща и най-малкото същество.

Докога, лицемери, ще строите джамии, а ще живеете без Аллах? Прости думи и ясни. Докога ще строите джамии? Както се подразбира, много ислямисти и мохамедани са намразили Ал Халладж. Но Ал Халладж е безпощадна Истина, излизаща от Самия Бог, която иска да събуди съществата за по-висока отдаденост на Бога.

Аллах е Истината, а джамията е заблуждението. И Ал Халладж казва: Издигни Аллах в себе си, а не джамия. Отново просто изказване: издигни Бог в себе си, а не джамия, не църква и т.н.

АЛ ХАЛЛАДЖ

Продължение

(трета идея за размишление)

Когато нечистият говори разумно, той ще получи своето наказание.

Лошият навик е създаден дух-разрушител. Т.е. всеки човек, който си е създал лош навик, той си е създал дух-разрушител.

Аллах ми даде инквизицията, за да се сдобия с Любовта.

Голгота ни изважда, казва Ал Халладж, от смъртта. Въобще той е говорил много за Голгота и за Христос. В случая казва: Голгота ни изважда от смъртта. Това е великата Божия Милост. Аллах направи от инквизицията ми Свой празник, а аз Му се поклоних. По време на инквизицията те гледат Очите на Милостта, о, човеко! Голгота е вход към древна тайна, но ти трябва да си станал достоен за Голгота. И видях на Голгота, че чистотата е палач. Чистотата е най-големият палач на злото. Голгота е най-могъщият палач срещу злото. Чистотата връща злото в собствения му мрак и затова мрачното никога не обича чистото и никога не обича Голгота.

Аллах ме дари с инквизицията, за да ме опази от света и да ме вземе при Себе Си. Чрез Голгота Аллах ме изтръгна от света и аз видях великата Милост, великата Любов на Аллах.

В мъчение и скръб узнах тайната Божия и Аллах ме узна. Аллах ми даде голямо мъчение, за да ми дари най-скъпото в световете – Себе Си; Аллах ми подари Себе Си. Слава на Божията Милост, слава на Голгота и Божия замисъл!

Инквизицията е велика скрита Милост на Аллах, защото чрез инквизицията и Голгота Аллах взима Своите при Себе Си, защото ги обича по древен начин. А другите, които Аллах не ги призовава на Голгота, те умряха в света, защото бяха неузрели за Него.

Голгота е действие на Бога, за да се роди Той завинаги. Не донякъде, а за да се роди Той завинаги, завинаги вътре в нас.

На Голгота се случва тайна: човекът се отделя от сътворението и става дух, става древен и избран.

Аз видях в инквизицията Божия аромат. Ето я Любовта – Божият аромат.

Любовта има велика воля, тя поглъща Голгота без остатък. Любовта има тайна воля.

Има само един народ, а не народи и който вижда много народи, той никога не познава Аллах.

Следващата лекция е на седми август. Ще говорим за три изключителни същества. За двете малко съм ви говорил, а третото е велик древен толтек, прероден в Япония като самурай, разкриващ тайни стратегии за живота.

На седми август ще продължим.

АУМ

7-ми август, 2012 г.

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

(лекция 13)

МЪДРОСТТА НА ХАЛИЛ ДЖУБРАН

(първа идея за размишление)

МОРИС МЕТЕРЛИНК

(лекция 14)

МЪДРОСТТА НА МЕТЕРЛИНК

(втора идея за размишление)

МИЯМОТО МУСАШИ

(лекция 15)

МЪДРОСТТА НА МУСАШИ

(трета идея за размишление)

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

(лекция 13)

Това е човек, който се е завърнал в душата си. Съкровеното го е очистило. Човек, освободен от потъването. Освободен от потъването означава: от заблужденията. Другото име на заблужденията е „нечистота“.

Това е човек на Любовта. Като цяло, не е признат от много европейски писатели, но това е хубав знак; не е хубаво да си признат от светски, т.нар. поети, писатели и т.н. Човек на Любовта, а Любовта има душа – по това се отличава; не ум, тя не е умствена, Любовта има душа. Душата е нещо отвъд сетивата, отвъд земния шум.

Халил не е просто добрият човек и медитиращият човек, това са второстепенни неща. Ще обясня: тези неща са далече от Истината. Халил е съумял да влезе в чистотата и Любовта. Любовта е в Бога, а не медитацията. Медитацията някой път може да влезе в Бога, може да не влезе, може даже и да се заблуждава. В чистотата и Любовта няма заблуждения. Дали умееш дори много тънко да размишляваш, не е важно; важното е дали си вътре в Любовта.

Чистият, любящият, това е друго нещо. На чистия и любящия е позволено да стане мъдър. Още нещо: мъдрият действа често като простия човек, но мъдрият е скрит, скрит е той. Той живее скрито в Бога и невинаги издава мъдростта си, но той е узнал. Той не е търсил пътя, той е търсил Истината, действайки с чистота и Любов. Той не се е забавлявал с доброто и с медитация, той е бил съсредоточен в чистотата и в Любовта. Той е държал на съкровеното и на Любовта и е уловил себепознанието.

Такъв е Халил Джубран. Той е виждал Любовта, а не света. Любовта е била неговото свещено писание. Той е влязъл в Любовта, в Древния поток, а какво казват хората, както разбирате, е без значение.

И така Халил казва:

Дойдох да живея в славата на Любовта.

Ако от въздух ме лишат, аз чрез духа си ще живея.

Бог е създал Истината с много врати, за да приветства всеки вярващ, който почука на тези врати.

Халил казва: Любовта ще ви разпъне, за да може да ви короняса. Любовта ще ви срине, за да може да ви извиси. Сетих се, в неделя, в София, казах една поговорка, много красива, българска: Когато ви смаже семейното щастие, ще станете нов човек. Има нещо прекрасно в щастието, нещо наистина смазващо, и човек ще не ще, разбира, че е друг пътят.

Човек не може да пожъне Любов, освен след мъчително отсъствие, горчиво търпение и черно отчаяние. Когато Любовта ви проговори, тя ще срине всичките ви мечти. Няма да има мечти, Любовта не е мечта. Това е тотална реалност, няма място за мечти.

Любовта е както вятъра, който опустошава градината. И ако Любовта опустоши твоята градина, и ти кажеш „благодаря, приемам всичко това“, ти израстваш в Любовта.

Когато Любовта заговори, животът занемява; тя е нещо по-дълбоко от живота.

Любовта сочи пътя с невидима светлина, казва Халил. Любовта е чисто духовна близост, а не земна. Любовта е дума от светлина, изписана от светла ръка върху страница от светлина.

Жената може да забули лицето си с усмивка, казва Халил.

Духът е, който достига до същината на живота и прегръща тайната.

Казва Халил: Моят брат ми каза: Обичай врага си! И аз му се подчиних, и обикнах себе си. Човекът е враг на Бога, той е препятствието. Ако умееш да се обикнеш дълбоко, съкровено и постепенно, врагът ще изчезне.

Как ще се отвори сърцето ви, освен ако не бъде разбито?!

Научих се на мълчание от бъбривите, научих се на доброта от грубите; странното е, че не съм благодарен на тези учители.

МЪДРОСТТА НА ХАЛИЛ ДЖУБРАН

(първа идея за размишление)

Чуй думите на мъдреца и ги прилагай, но не ги цитирай. Прилагай, не ги цитирай!

Бедата, която те сломява, е тъкмо силата, която озарява сърцето ти и издига душата ти. Значи, това е една и съща сила.

Ти и камъкът сте едно, само че твоето сърце тупти малко по-бързо. Но в твоето сърце го няма това спокойствие на камъка.

Възхвалявай живота заради това, че ти е дарил жаждата.

Ако твоята мъдрост не те освобождава от оковите на материята, никога няма да се приближиш до трона на Истината.

Любовта прави секундите светилници.

Любовта е поемата на духовния живот.

Духовния хляб го ядем с нашето чисто сърце.

Обич има само в чистотата, а Любов има само в съвършенството.

Любовта е един висок свят, до който не достига вълчият вой, нито змийското съскане.

Душата жъне в Любовта, когато е посяла семето на истинската вярност.

Всеки е длъжник на душата си.

Красотата е онова, което искаш да отдадеш, а не което искаш да вземеш.

Ти си изпратен да се научиш на радост в тъгата и на познание в мрака.

Бедите проясниха разума ми.

И казва: Не ходи на изток да търсиш мъдреците, но отиди при Любовта, тя знае пътя към изтока. Любовта знае пътя към Мъдростта.

Дяволът каза: Аз съществувам, за да изпитвам. А изпитанието е мярката, чрез която Бог узнава достойнството на хората. Ако аз умра, ще умре и изпитанието, а тогава ще изчезнат и ония духовни сили, чрез които човек израства.

Дяволът каза: Аз водя хората към молитва, пост и преклонение. В моя живот е спасението на човешкия род. Аз съм принесен в жертва за спасението на човешкия род. Тука само ще ви допълня, че когато един човек идва, няма значение близък или страничен, и ви обижда, той прави жертва, жертва, за да станете дълбока вода. Скоро това казах и в София на една сестра: плати на някого, ако искаш да те обижда един час, да ти каже всичко. Намери подходящ човек – всичко, каквото се сещаш, да ти каже. После, през целия живот, който и да те обиди, ще избледнява – ще станеш независима. Тя почти реши да го направи, след време ще разбера дали го е направила; защото се поддава все още на обиди.

Казва Халил: Болката е бисер с невиждана красота.

Душата ми ме научи да не се радвам на похвалите. Сега вече зная, че дърветата цъфтят, без да чакат похвала. И казва: Душата ми ме научи на това, че – въпреки че нося светлина, аз не съм светлина.

МОРИС МЕТЕРЛИНК

(лекция 14)

Метерлинк е притежавал тихия дар на мълчанието. Търсач на живата реалност, на живия път. Това е същество на свободната светлина, на свободния вятър. Човек с пречистено чувство, поетична дарба и дълбоко мислене. Но все пак трябва да кажа, има белези – той не е посветен, въпреки че е чудно същество; върви към това. В последната му книга има голяма мъдрост – „Великата тайна“ – но аз се радвам, че на едно място той сам си признава. Това е красивото, скромността и т.н., но тука това дори няма значение. Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.

Метерлинк казва: Истинската жизненост черпи сили от древността, от древните неща. Тука само ще ви кажа, че минало и древност са съвсем различни неща. Истината се намира в древността, а не в миналото. Друг път, когато говорим за египетската история, там ще обясним разликата.

Метерлинк е човек, достигнал духовно съзерцание и духовно единение, и чак към края на живота му му е позволено да постигне мистично единение. Има много видове уединения, но не от всички тях се израства в духа, защото трябва да ти е позволено.

И така Метерлинк казва:

Духът е зад пределите на символизма. Символът може да ти е близък, но духът може да е далече от тебе.

Посветеният е мистичен носител на Истината.

Словото е произлязло от мистичната субстанция. Същността се е притаила и се е скрила зад словото.

Душата е скритата доброта на вечността.

Преди да е създаден светът, е имало дълъг духовен период, в който са работили други сили.

Бог – това е скритият храм в човека.

Колкото е по-дълбока една любов, толкова повече тя става мъдрост.

Любовта разбива в нашето сърце само това, което е ненужно.

Като се върви към Бога, всяко знание се превръща в неведение, защото Той е Незнайното Начало на всичко.

Всичко, което се случва с човека и човечеството, е необходимост.

Събитието само по себе си е чиста вода, която съдбата излива върху нас, и обикновено събитието няма нито вкус, нито цвят, нито миризма. То става хубаво или тъжно, сладко или горчиво, смъртоносно или животворно според качеството на душата, която го възприема.

Има хора, надарени с вътрешна сила, на която се подчиняват самите събития, които стават наоколо, и тези събития осъзнават тази сила. Другия път в третото учение, когато ще говорим за толтеките, ще говорим какво е воля и какво е истинска воля. Тъй като много хора развиват силна воля и се сблъскват с Воля, която ги разрушава, понеже не са могли да различат нещо.

Има хора, в които тяхната безсмъртна част поглъща всичко. Те са подобни на остров в морето, защото са намерили твърдата точка, откъдето заповядват на съдбата.

Има хора, казва Метерлинк, чийто вътрешен живот осветлява всичко, което им се случва, и то по правилния начин.

Велика истина е, че присъствието на мъдреца унищожава действието на съдбата.

Самите събития се страхуват от една велика и съкровена душа.

Истинската победа над съдбата е възможна само в душата и всичко зависи не от съдбата, а от мъдростта.

Невинаги е достатъчно да се въоръжим с високи мисли, за да победим съдбата, защото тя знае да противопоставя на високите мисли още по-високи. Но коя съдба е успяла някога да се бори с благите, прости, добри и честни мисли? Съдбата никога не влиза в душата на човека, който не я вика и не я зове.

Това, което хората наричат „съдбоносно“, това е незнанието и небрежността на хората. Съдбата се налага върху човека, когато има колебания, слабости, дребнавост, суета, непоследователност и заслепение. Това е човекът, който става жертва на съдбата. Онези, които нямат чистота и благородна мисъл, те се затварят вътре в съдбата.

МЪДРОСТТА НА МЕТЕРЛИНК

(втора идея за размишление)

Истинската Мъдрост е нещо много по-дълбоко от съзнанието.

Мъдростта живее над разума.

Любовта е в Мъдростта, а не в разума.

Съдбата винаги се отделя от нас, когато ѝ предложим по-голямо пречистване и по-голяма светлина. Например, ако ти избереш тотално от днес идеята за пречистване, никога, в което и учение да си, никога няма да попаднеш в грешен път. Ако това го избереш твърдо, пречистването ще те заведе във всяко учение, което и да е то, на правилното място. Пречистването, когато е искрено и тотално, няма отклонения; има временни заблуждения, за да го направят още по-силно и по-чисто и за да не се възгордееш, но няма отклонения. Това са само временни крачки.

Казва: Мъдростта означава да приложиш безпределното в живота. Не е мъдър онзи, чийто разум не е свикнал да се покорява на Любовта.

Любовта храни Мъдростта, а Мъдростта храни Любовта. Това е един кръг от светлина.

Мъдър е онзи, у когото измамата и предателството влизат само за да пречистят още повече Мъдростта му. Значи, влизат, но не успяват нищо да направят, а още повече го пречистват.

Мъдър е онзи, у когото и самото зло трябва да раздуха огнището на Любовта. Всъщност то не може да направи нищо друго, защото в такъв човек Любовта се усилва.

Мъдър е онзи, който е навикнал да вижда в своето страдание само светлина.

Голямата тайна на живота не е история, тя е извън историята. Великата тайна е скрита в избраните и жреците. Те са същества от древността, по-дълбоки от историята.

Великата тайна е Първичната Причина. В религиите и ученията Бог е непознаваем, но в жреците и посветените Той се разкрива. Те са Негови синове.

Древният окултизъм отдавна е надраснал цялата наша наука.

Чистотата, това е най-древният мистичен завет. Чистотата всякога е била единно учение. Ако искаш непознатото да ти стане достъпно, тогава придобий чистотата.

Мълчаливи са великите пазители на тайните. Пазителите таят в себе си нерешените загадки на света.

Човекът не е готов още да знае повече от това, което знае.

Неизвестността е приятел, но само на мъдреците; за обикновения ум неизвестността е непроницаем мрак.

Казва Метерлинк: Смъртта е странна поезия. В нея има нещо чудно, освободено.

Болестите принадлежат на живота, а не на смъртта.

Сълзите трябва да станат мълчаливи, духовни, невидими.

Нищо не е по-бавно от нравствения развой, а от него е зависимо всичко.

Както видяхте, една чиста душа, писал е много чудни книги за тайния живот на пчелите, термитите, мравките и т.н.; след време пак ще говорим за него.

МИЯМОТО МУСАШИ

(лекция 15)

В миналото – древен атлант, древен толтек с името Ал Харима. Роден в Япония с друго име – Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара. Древен атлантски войн, постигнал най-високите степени на безупречност. Велик японски самурай, наречен „Светец на меча“. Защо? Той е постигнал победа над най-опасните врагове: първо, страхът, после, смъртта, а също и самотата – също така е успял да разсече този невидим войн. Най-тежка се оказала за него, за този толтек от Атлантида, борбата с тайния войн, наречен смъртта. Чудил се как да го победи, с какви стратегии, тъй като е велик стратег, древен. Разбрал, че не може да я победи, но може да умре достойно, това е също победа.

Това е човек-армия, сам човек-армия. Има случаи, когато поразява стотици хора. Постигнал е такъв контрол, че в него влиза тайно същество от боговете, което избива много хора-поробители. Но той е постигнал този висок контрол и даже в един момент, когато воюва, не знае дали е жив, но сече наред. И този бог в него, който е от повисока степен, знае къде да сече и къде не, макар че Мусаши в момента не знае дали е жив.

Светец на меча! Но какво означава мечът за него? Ще обясня: твърдите качества в човека, принципът. Това е учението за твърдостта – да си твърд в истината и справедливостта, тогава имаш право да бъдеш Светец на меча. Това е истинското учение, учението за принципа.

Човекът на принципа означава велико отдаден и предан на своя път. Такъв е и Мусаши. Неговият девиз е: Жестока преданост до последния миг на живота! Не просто преданост – жестока преданост до последния миг на живота. За него победите нямат никакво значение, после ще обясня.

Казва: Великото изгубено познание е безупречността. На това ме научи моят дух. Този, който е изгубил познанието, тъмнината му е ревяща, стенеща, защото в неговата тъмнина няма слънце.

Безупречността е меч, т.е. величествена подкрепа.

Истинският войн има тайна усмивка. Това означава крепост, която е над живота и над смъртта. Но тази усмивка не е показ, ще обясня: това е усмивка на скритата енергия, на скритата сила. Тази усмивка е в единство с безупречността и със силата на духа. Тази усмивка е чист дух. За него смъртта и животът са странични неща.

Казва Мусаши: Ако студът дойде тук, в тази усмивка, той се стопля. Ако мракът дойде тук, той не устоява. Трудностите не понасят тази усмивка. Тази скрита усмивка, за която ви говоря, е по-дълбока от думите и от словата. Въобще войнът се усмихва потайно на всички видове страхове, включително на голямата самота, защото те също са войни, но той е войн на духа, войн на меча.

И така тази усмивка е твърдост, а Мусаши казва: Твърдостта преодолява прегради. Смъртта, казва той, не ни убива. Тя ни прави само невидими. Смъртта ни прави скрити воини, още по-възвисени от тайната битка.

Мъртвите, това не са умрелите, а осъдените да не познаят себе си.

Казва Мусаши: Мъртвите са опасни хора, защото те не познават живота и не го уважават, и затова те му посягат. Затова те биват наказани от твърдостта.

Войн е само този, който неотклонно и с голям хъс преследва целта си. Тя дори се страхува от него, самата цел се страхува от него, но и самата цел го желае.

Сетих се, за малко, пак за поговорките – там има друг вид битка – ще ви кажа нещо, тъй като подготвяме много книги, събрал съм някъде около 190 хиляди поговорки, но тука ще ви кажа една. Става въпрос за едно изпитание. Например една руска поговорка казва така: „В сравнение със злата жена Сатана е непорочен младенец“. Има много такива поговорки, чудни са! Какво искам да кажа: тази зла жена е Божия воля, Божие наказание, но както виждате, Сократ израства чрез нея. Но е само за мъдреците, тя не е за другите хора. Наистина има чудни поговорки, за след време ги подготвяме, многобройни са. Понеже се сещам за още една, на която се радваха и в София, ще ви я кажа, за стоножката: С единия крак съм в гроба! – казала стоножката. Много красиво нещо, българска поговорка, т.е. много дълъг живот ме чака; не е като човека с два бедни крака, още 99 има, даже те може и да са повече и тя да не ги е преброила…

Войн е само този, който неотклонно и с хъс преследва целта. Тя хем го иска, хем се страхува, но знае, че и тя ще получи нещо.

Боецът не е още войн. Той има битки, победи, цели, но не притежава смисъла. Мъдрецът притежава смисъла.

Войнът, който познава силата, но е без чувство за справедливост и истина, той се проваля. По чистия път на война и силата човекът става мъдрец и сияещо същество.

Истинският войн търпи големи лишения, но не предава смисъла на своя живот. Никога не предава принципите! Смисъл има не в победата и в поражението, а в стратегията. Може би сте чували, някои от вас знаят: от тринадесетгодишен той призовава и предизвиква най-големите майстори на меча в света. Дори някой път излиза с дървен меч, а те със стомана. Няма нито една загуба. Най-големите майстори на меча – Япония, Китай и т.н., навсякъде и срещу много хора, говорим за пълчища – само победи и само победи, но той не държи на победата. И сам го казва: Победата е временна, стратегията продължава. Жестока преданост до последния миг на живота; победата е без значение. Смисъл има не само в победата и поражението, а в стратегията.

Войнът е изграден от качества, това означава оръжия. Но най-голямото оръжие, казва Мусаши, е безупречността. Тя е самата действена сила, тя е невидима мощ. Безупречността е силата, която ни е създала. Тя е най-древният войн. Влезем ли в нея, ние вече не сме бойци, а войни на древността.

Духът е истинският войн в човека! И всички видове тренировки се състоят в това само да се стигне до този дух – това е целта на всички видове тренировки. Нашият дух е част от Древна та безупречност на Орела. И ако един малък проблем може да те победи, той също е войн, опасен противник.

Никога не трябва да се подценява и най-малкият проблем-противник! Противникът съществува само ако го храниш със сила, защото той черпи сила от тебе. Той няма сила, но твоите страхове, твоите поддавания го правят силен.

Смисълът е в битката, а не в победата, защото войнът израства в битки, а не от победи. Победата е само временно състояние, а битката – това е целият живот. Става въпрос за битка-себепознание, както е истинският смисъл на джихад. Джихад означава да обявиш тотална война на всичките си слабости. И досега много хора не разбират и говорят странични неща. Това е свещеният джихад: да обявиш война на себе си.

МЪДРОСТТА НА МУСАШИ

(трета идея за размишление)

Този, който е съзнателен, ще види, че през цялото време той ходи по пътя, който търси.

Най-опасните врагове нямат човешка същност, а демонична. Трябва да ги погледнеш с поглед отвъд преражданията. Такъв е опитът на този древен атлант-толтек. Значи, трябва да ги погледнеш с поглед отвъд преражданията, отвъд живота и смъртта.

Истинският поглед, казва Мусаши, е твърд като камъка.

Незнанието е стар и опасен противник. Човек носи в себе си този враг от далечното минало и всички хора, които не могат да преодолеят невежеството, те са мъртви хора. Белегът на невежите е, че те си позволяват да говорят много и за неща, които не разбират – стават още по-слаби.

И невежеството, и знанието са противници на безупречността. Много хора мислят, че знанието е техен приятел, но знанието е всъщност много опасен противник. Той те прегръща (става въпрос за знанието като противник) и ти внушава, че си велик и непогрешим войн. И ако ти не можеш да се пребориш с високото си самочувствие, ти ще бъдеш подведен и поразен.

Не е лесно да успееш да прозреш знанието като противник. Това е само за тези, които непрестанно се стремят към самоусъвършенстване. Няма спиране, няма капка почивка – и в почивката работят, никакъв мързел. Сетих се за една поговорка (египетска), ще ви кажа: Мързеливият хукнал да гони охлюва, но не можал да го настигне.

Знанието е враг, защото то не може да прекрачи отвъд обикновения смисъл. Само чистата безупречност прекрачва.

Истинският войн има жестока преданост в търсенето на смисъла. Той не търси техники, преди всичко той търси смисъла, той търси истината и те го просветляват.

Когато работиш дълго време върху контрола, контрол над себе си във всяко отношение, накрая виждаш, че друга тайна сила има контрол върху тебе самия, а ти си бил само инструментът на великата, голямата преданост.

Истинският път означава преданост до последния миг; не донякъде, а до последния миг.

Един войн може да победи всеки разбойник в планините, но само безупречният побеждава демоните в себе си.

Хуан де ла Круз казва: Състоянията на самотната птица са пет: първо – лети до най-големите висоти; второ – не страда за компания; трето – сочи с клюна си небето; четвърто – няма определен цвят; и пето – тази велика птица-войн е много нежна.

Силата не се намира в твоите възможности и сили, а в твоя контрол. Това е позволение да влизаш в други светове, ако постигнеш висока степен на контрол. Тука ще добавя: тогава в твоя живот може Бог да Си построи Своя план – не твоят план от миналото, а Божият план от древността.

Истинското бойно изкуство, казва Мусаши, е в това да овладееш напълно своето съзнание. Който е овладян, контролира и действията на другите.

Който има висша, истинска сила, казва Мусаши, никога не прибягва до нея. Както и в онзи даоски роман, „Загадката на майстор Чан“, някои го знаят, даосите постигат огромна сила и власт, понеже напълно са се отказали от нея. И тогава Дао в тях, когато трябва, в тяхното голямо търпение, влиза като страшна власт. Какво означава това? Това означава, че ако ти развиеш такава воля и контрол, задължително свързани с голямото пречистване (уточнявам!), тогава явява ти се някаква трудност, огромна трудност, и твоят ум, твоите положителни мисли, дори и твоята душа казват: „Невъзможно е, не можем да се справим“… Явява се Тайната воля и казва: „Възможно е, ще го направим“. Т.е. твоята воля получава позволение от Висшата воля, за което другия път ще говорим.

АУМ

4-ти септември, 2012 г.

ДАО

(лекция 16)

ДАОСЪТ

(първа идея за размишление)

ИСЛЯМЪТ

(лекция 17)

МИСЛИ ОТ ИСЛЯМА

(втора идея за размишление)

ТОЛТЕКИТЕ

(лекция 18)

УЧЕНИЕТО ЗА ВОЛЯТА

според толтеките
(трета идея за размишление)

ДАО

(лекция 16)

Учението за простотата. Всички неща са прости, когато влезеш в системата на Дао. Когато постигнеш Дао, вече не възникват тревоги и усложнения. Защо? Защото Дао прави тревогите радостни, а усложненията прави улеснения.

Чистото сърце е велико изкуство. Само чистото сърце може да практикува Дао; другите се занимават, чистото сърце практикува.

Дао не е религия, Дао е пустота, Безкрайност, Велика хармония. Дао, това е чистият път. Дао не е традиция, традицията е умъртвяване на живота. Даосът е в хармония с Безкрая, а не с традицията.

Нечистото живее натясно, като в гроб. Нечистото трупа ежедневно смърт. Чистото е дихание на Дао, ето защо на чистото се дава път.

Който натрупва Дао, сиреч Бог и Истина, става безкраен. Дао изпълва нещата, защото е пусто, защото е безкрайно.

Дао е цвете с невъобразимо ухание.

Не можеш да извървиш Дао, пътят Му е безкраен. Ако изпуснеш чистотата, Дао става опасно, започва да изглежда като безумно за тебе – това е за тебе, за да ти помогне. Щом си избрал нечистотата, Дао ще ти дари безумието.

Дао е мъдър дарител. Дао храни чистото сърце със своята Безкрайност.

Дао умее да живее в трудностите и това го прави леко, т.е. Дао съумява да влиза в трудностите и да ги прави леки. Без Дао трудното е трудно; с Дао трудното е леко – зависи дали си с него.

Дао не държи на щастието и затова го разпилява. Дао държи на чистотата, чистотата съхранява Дао. Ако сърцето е чисто, тогава Дао се изяснява в него.

Дао е форма и дух в едно неразривно единство.

Дао не е слово, Дао само ползва словото като път. Който няма Дао в себе си, за какво ще размишлява, какви медитации ще прави? Само едни медитации – за илюзиите. Илюзиите имат чар, Дао няма чар. Дао има Безкрайност и не се нуждае от илюзии. Без Дао те очакват многобройни илюзии.

В чистотата изчезва земното и остава само Дао. Това означава, че Дао е и на Земята. Когато го няма земното, тогава Дао е ясно. Чистото няма възприятие за илюзиите.

Енергията е само дъщеря на Дао, Дао си играе с нея.

Дао е изтънчената глъбина на Пътя.

Който има покой, той е в Дао.

При контакт с хората пази своето Дао и ще си винаги в покой. Това, което казва Учителят: Нито близост, нито дистанция! То е много точна мярка.

Покоят е постоянство в Дао. Ако съхраняваш Дао, покоят сам ще дойде, няма нужда да го търсиш. Ако попаднеш в мрак, дръж се за Дао и ще придобиеш покой.

Не писанията водят към Дао, а пределната целеустременост.

Разсъжденията не са път към Дао, те не могат да станат опит. Мъдростта не е знание, Мъдростта е живот в Дао. Не книгите и писанията са учител – Дао е учител. Дао живее с Мъдростта, а не със знанието.

Трябва да станеш Дао, за да получиш Мъдрост от Дао.

Само в Дао можеш да оживееш, в знанието умираш. Знанието е част от света, Мъдростта е част от Дао.

Пречистването на сърцето е началото на истинския Път. Който е развалил сърцето си, е изгубил своето Дао, своя Път.

Умът прави хората културни и внимателни, но без Дао те се погубват. Защо? Защото Дао не е културно, Дао не е внимателно – Дао е чисто. Чистият е в Дао, а културните са в голяма опасност. Чистият се е изкачил в Дао, а културният е слязъл. Дао дава Пътя Си не на културните, а на чистите. Без Дао човекът е болен от култура и от света.

ДАОСЪТ

(първа идея за размишление)

Даосът, т.е. мъдрецът, китайският древен мъдрец.

Даосите живеят всякога в Дао и затова светът никога не ги управлява, нито ги разбира, нито може дълбоко да ги вижда.

Даосът има само една радост, но това не е радостта, това е Дао. Даосите са разбрали, че само в Дао има независимост от света. Т.е. само вътре в Бога, вътре в Истината има независимост.

Лао Дзъ никога не е живял в света. Той е бил в света, но е живял в Дао. За Лао Дзъ спасението е в недеянието, а не в ученията. Това означава, че спасението се намира в чистото действие. Ще обясня: чистото действие е движение на Дао, то е движение на свободата. Имаш ли чисто действие, свободен си! Това е движение на Истината, няма обвързване.

За Лао Дзъ спасението се намира и в света, но ако самият ти си в Дао. Казано по друг начин: спасението е навсякъде, ако ти следваш Дао. Когато следваш Дао, света го няма. Ти бродиш в света, но света го няма.

Но какво нещо е Лао Дзъ? Лао Дзъ – това е въздействието на Дао в света. Дао е пожелало чрез Лао Дзъ да разкрие Себе Си. Великият даос – Лао Дзъ – бащата на даосизма, това е просто дълбокото преживяване на Дао. Той го е преживял и заживял в Него. Получило се е Велико единство. Ще обясня: в това преживяване се разпадат всички обяснения, остава само преживяното и мълчанието и затова се смята, че словата на Лао Дзъ са произнесено мълчание, произнесено безмълвие. И наистина Истината е сродна най-много с мълчанието. И Лао Дзъ казва: Истината е в това, което ни казва мълчанието.

За даоса радостта е отклонение от пътя. Ще обясня: радостта не е мярка, Пустотата и Покоят са мярка. Те са мярка, че човекът не е свързан вече с този ограничен свят. Посредством Пустотата, т.е. Безкрая или Великата Пълнота, посредством Пустотата даосът навлиза в Пълнотата.

Този, у когото живее Дао, не му трябва друг еликсир. Той не търси еликсира на безсмъртието, той е намерил същественото – Дао.

Чрез Дао човек навлиза в собствената си Бездна, в собствената си Безкрайност. Тъмните сили са светли облачета пред тази Безкрайност, пред Бездната на Дао.

Дао не убеждава, но когато се срещнеш с Неговата реалност, сам ще се убедиш.

За да разбереш Дао, трябва да живееш по особен начин. Когато се срещнеш с Дао, изчезваш и това е срещата с Дао. Ако все още те има, Дао не е напълно в тебе. Трябва да изчезнеш, да се разтвориш в Него, да не Му пречиш.

В пътя Дао постепенно се прояснява, докато стане неизразимо. Значи, толкова много се прояснява в човека, докато стане напълно неизразимо, това е красотата на Дао.

Мъдрият е мъдър, защото нищо не знае за Дао, но твърдо следва Дао. Нищо не знае, защото това е неизразимост, но той следва това. Казано по друг начин: колкото повече мислиш за Дао, толкова повече Го откриваш, толкова повече То ти открива Своята неизразимост.

ИСЛЯМЪТ

(лекция 17)

Друго прекрасно учение, без примеси. Този, който има предразсъдък, нищо няма да разбере, но това учение, като дълбочина, си остава. Неслучайно то увлича милиони хора и ще увлича все повече, тъй като тук става въпрос за изключителна преданост и целеустременост.

Това благо Слово, казва ислямът, наречено „Аллах“, е най-великото съкровище, което не се изчерпва никога.

Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах; каквато и злина да те сполети, тя е от самия тебе. Ти си сеячът на своите злини.

Адам и Ева бяха забравили своето начало и Аллах им изпрати Христос, за да им припомни за първото създаване, защото човечеството беше забравило себе си, своето начало.

Който извърши зло, дори с тежест на прашинка, той ще го види и в този, и в другия свят.

Саѝд Нурсѝ казва: Отделих се от света и от стария Саид, изплъзнах се от обществото, отдадох се на служене на Аллах и на отвъдното. И казва: „О, Аллах, избави ни от нашата сила и мощ и приюти ни при Своята Сила и Мощ! О, Аллах, стори да бъдем от онези, които се уповават на Теб, а не да се уповаваме на себе си“. Едно прекрасно обръщение, да знаеш на кого да се уповаваш. Твоята сила всякога може да те предаде, но тази, която е на Аллах в тебе – никога и нито в един миг!

Невежеството ни навлича сатанински нашепвания, казва ислямът, и те навлизат в тебе, но ако ти ги разбираш, те обръщат гръб и побягват. Сатана хвърля съмнения в твоите дълбини и наблюдава отзвука им, и ако ти не разбираш, започваш да мислиш, че си грешен, и да храниш чувството си за вина. Тука само за малко ще се отклоня: това чувство е голяма глупост. Трябва да се отдадеш на молитва, трябва да си чувствителен, но не и чувство за вина. Просто трябва да работиш и да искаш Бог да ти помага. Чувството за вина много лесно води до отчаяние, след отчаянието е самоубийството, те са тясно свързани. Трябва да се молиш, но туй не означава да бъдеш безразличен – да бъдеш наблюдателен. Усърдната молитва ще ти даде тази наблюдателност.

Това съмнение, което изпраща Сатана в човека, е просто една сянка, казва ислямът, това е просто сатанинско прокрадване в сърцето и то идва много близо до сърцето, но ако ти разбираш, ще очистиш собствените си самовнушения. Сатанинските внушения не са хрумвания на твоето сърце, но ако ти не ги разбираш, ти ставаш нечист. Сатанинските внушения са просто изпитване, ислямът го нарича „докосване“. А ако ти не разбираш, тогава ти се объркваш и мислиш, че това са твои мисли и чувства. А тези нашепвания се намират просто много близо до тебе, но това не си ти – ти си просто в съседство с тях. Така това е същото и с ангелските внушения, те се намират близо до сатанинските, но никога не се поддават, никога не се смесват. В това е силата на чистотата – да не се смесваш.

Сатанинските нашепвания са стимул за пробуждане, мотив за проучване, казва ислямът, средство за по-дълбоко разбиране на нещата. Те трябва да идват, а ти трябва да станеш дълбок. Ето защо Аллах Всемъдрият е дал тези нашепвания в ръцете на Сатана, защото, ако започнем да разбираме тези нашепвания, ние се приближаваме все повече до Мъдростта на Аллах.

Болестта пробужда и отваря очите. Болестта е пробуждащ наставник и съветник. Ако се вдигне воалът за твоята болест, от която се страхуваш и която някой път мразиш, ще видиш едно дълбоко, красиво съдържание.

Казва Саѝд Нурсѝ, един от големите познавачи на исляма, разбира се, той не е суфи, признава си, но това е неговият път, той се е отдал на исляма, казва: Аз напълно се убедих от опита си, че болестта е Божие благодеяние и всемилостиво напътствие. Хората вървят в нехайство, изоставят молитвата и чистотата, забравят смъртта, пренебрегват Аллах. А болестта идва и тя е нещо като здраве за тях, ако я разберат. Болестта ни шепне съкровено: Остави заблудата, разбери безсилието си, покай се и познай своя Аллах! Всемогъщият оказва милост и с болест, и със здраве. Болни човече! Твоята болест действа като сапун – отмива от тебе мръсотията, премахва греховете и те пречиства. Твоята болест се жертва за тебе! Тя прави жертвоприношение. Това е тайно красиво същество, ако можеш да го прозреш.

Знай, че има кой да брои всяка твоя дума, има кой да записва всяка твоя дума – така казва ислямът.

Ако не видиш ясен отговор на молитвите си, това да не те натъжава, защото отговорът на молитвите е оставен в запас. Чрез този запас ще се премахне след време нещо лошо от тебе, някой лош навик, нещо опасно в тебе. Ето защо запасът е важен.

МИСЛИ ОТ ИСЛЯМА

(втора идея за размишление)

Постъпките ви, добри или лоши, към останалите хора, са семената на събитията, които ще ви се случват в бъдеще.

Който говори много, задължително греши много. Т.е. в никое истинско учение не може да има бъбривец. Бъбривецът е извън – може да си въобразява, но той не е в никое учение.

Животът е Божий дар, а по-голям дар от него е животът без дългове.

Вярващият върши делата си с мисълта, че те се контролират от Аллах. Наистина Аллах бди над тях.

Колко висока почит е възможността да обичаме Аллах, която Той ни е оказал! Ако Той ти е позволил, наистина можеш да Го обичаш безкрайно и бездънно.

Показността отдалечава човека от Истината.

Алчността е ад в земен образ.

Заблудените хора смятат, че светът се състои от пари и от здраве – ето защо те са заблудени.

Истински вярващият мохамеданин, истинският човек има висок морал.

Най-голямото невежество е непознаването на Аллах.

Ние казваме: Детето е свято; но да го възпиташ в Аллах, това е друго нещо, това е нещо по-свято.

Който води битка срещу Истината, той ще бъде сразен.

Когато подтискаш другите, категорично не забравяй, че има сила, която може да срази и тебе, и всички заблудени като тебе.

Молитвата, казва ислямът, е магия, защото тя е велико доверие в могъществото на Аллах.

Никога и никъде не е имало действия, извършени без Аллах.

Ако човекът е създаден от маймуната, казва ислямът, как така стигна до Космоса? Че те, маймуните, били много интелигентни! Нека учените хора да са създадени от маймуните и да създават маймуни, но нас ни е създал самият Аллах. Тук, за малко, се сетих за една африканска поговорка, маймуната казала на човека: Човеко, внимавай да не объркаш пътя и да не оплетеш конците, за да не се качиш пак на дървото! Другия път ще говорим за поговорки, мъдростта на народите.

Грехът не е произлязъл от Божията Същност. Той е създаден само като замисъл на Аллах.

Който се тревожи и безпокои, той задължително удвоява своите трудности.

Оплакването е само беда в бедата. Болестта не е вреда, но загубата на вяра, това вече е вреда.

Тези, които търсят Истината, Аллах ги дарява с верния път.

Всеки, който върши несъобразителни действия, вярата му отслабва. Не е достатъчно само да се вярва, а да се вярва правилно.

Мохамед казва: Този, който е отстъпил от Божествения закон, ще стане животно, и то напълно заслужено!

Науката и философията, казва ислямът, имат заблуден поглед за живота. И казва ислямът: О, учений човеко и философе, ти, който стигна и проникна до ядрото на атома, стигна дори до Луната – виж своята същност, тя е тъмна и подтискаща. В нея няма нито живот, нито светлина, нито покой, нито себепознание. Целият ти научен труд отиде напразно.

Там, където няма морал, казва ислямът, там, където няма чистота, нищо не е сигурно.

ТОЛТЕКИТЕ

(лекция 18)

Гласът на птицата, или Учението за смирението.

Ако имаш смирение, ти си белязан от Древното Начало. Смирението е един неизвестен език в света, то е унищожение на света. Смирението е унищожение на света.

Един толтек казал на ученика си: Не мога да те уча на смирението, защото то е наука за несподеленото, а аз споделям неща с тебе само споделени, но несподеленото не мога. Т.е. трябва дълго да се упражняваш в смирение и накрая да ти бъде позволено да го имаш – това означава, че Бог ти е дал право да проникваш в Него и в тайните на Истината. Най-дълбокият дар на живота – смирението, откъдето започват нещата.

Казва му Учителят: Ти си изпуснал гласа на птицата, защото си подведен от външно знание, а всичко външно ще бъде поразено. Но ако ти беше смирен, поразяването нямаше да те забележи. Понеже си без смирение, ти вървиш към смъртта. Смирението е хранилище на Древното. Без смирението ти си в паяжината на поражението.

Знанието е уязвимо, а смирението е канара. Знанието те учи да знаеш, а смирението те учи да познаваш. (Не да знаеш – да познаваш! Казано по друг начин: знанието е общо, познанието е лично – това си ти и тесният път.) Сега ти си гладен, казва му Учителят, за знания, а това е беда. Трябва да си гладен за смирение. Истинското смирение е хляб и с този хляб птицата лети. Знанието е лукавство и само смирението може да го порази. Смирението отнема знанието и ти дарява познанието. Щом имаш смирението, ти си открит, ставаш открито същество, същевременно ставаш неуязвим. (Хем открит, хем неуязвим – това, което казахме за Лао Дзъ, за вратата, преди време: най-трудно се отваря отворена врата – там е Истината.) А щом имаш знанието, ти си и открит, и пробиваем. Знанието дава размътено съзнание, а смирението е гласът на птицата. Още нищо не съм ти казал за смирението и не забравяй, че ти казах – то е несподелено, то е несподелено царство.

Само смиреният може да стане майстор на наблюдението, защото в смирението е скрита птицата, птицата, която вижда. В смирението е скрита силата на виждането. Самото смирение, в чистия си вид, е виждаща сила. (Не говорим за ясновидство, Учителят казва: Ясновидците, това са най-глупавите хора, страшни карми, дори и когато познават нещо.)

Този Учител продължава да говори на своя ученик-войн, ученикът казва:

– Но хората очакват спасител.

– Не, не си разбрал! Това, което ще дойде, е тъмната помощ, защото светът е изпуснал Учението на птицата – Учението на толтеките, Учението за безупречността.

Казва му ученикът:

– Но хората търсят и тишината!

– Не, не я търсят, защото не са вътре в безупречността и затова те не познават Господаря на тишината.

Пита го ученикът:

– Тогава какво очакват?

– Те очакват заблуждаващата тишина, заблуждаващото безмълвие и то се явява. Заблуждаващата тишина е опасният източник.

– Но защо хората не знаят това?

– Защото им е отнето смирението.

– Но тогава какво трябва да правят хората?

Учителят казва:

– Да гладуват в благата! (Забележете, когато има блага, да си толкова въздържан, че даже да гладуваш, велик контрол!)

– Ама как да разбирам това?

– Това значи „улови птицата“. Когато уловиш птицата, ще придобиеш и смирението, а в смирението има очи за други светове.

Казва му ученикът:

– Странно е твоето учение!

– Да, едно от имената на толтеките на древния атлантски език на жреците е „хатири“. „Хатири“ означава „странните“ и това отделя толтеките от света, и затова те остават неразбрани, освен ако някъде искат да се разкрият, ако искат да докоснат някоя душа.

– Но какъв е смисълът?

Учителят му казва:

– Ние не търсим никога смисъла, ние търсим вдъхновението, търсим вдъхновението на птицата, а то е излаз от безупречността. Вдъхновението е красиво, защото волята в него е устремена и летяща. Този, който е без смирение, също може да има някаква яснота, но тя е коварна, тя е заслепяваща и дава погрешна увереност, увереност, която не владее тайната на вдъхновението.

– Кажи ми – казва ученикът – защо яснотата е опасна?

Толтекският Учител казва:

– Яснотата не е нещо завършено и затова тя не е Мъдрост. Яснотата е измамна сила, тя е неузряла сила. Яснотата са я добили туранците (най-опасното племе, след време ще говорим пак за него) и това е една древна тъмна безпределност, наречена погрешно яснота. Това са странно запалени тъмни сили (става въпрос за яснотата, нейните искри), понякога наречени проблясъци, странно запалени тъмни мозъци, същества, които са още от древността пресъхнали извори – му обяснява толтекът. – Но те са тайнствено запалени и търсят своите жертви. Върху всичко, което видят, те хвърлят своя странен мрак, странна яснота, проблясък. Те носят в себе си обаче нечовешка тревога. Те са изпуснали добрата птица, древната птица, мистичната птица. Казано по друг начин: те са изпуснали смирението, изпуснали са Любовта, те са изпуснали душата.

УЧЕНИЕТО ЗА ВОЛЯТА

според толтеките

(трета идея за размишление)

Тайната на живота е да се сродим с тази Древна Воля, за да ни извади тя от света и тъмнината. Тази воля е наречена при толтеките „Древният ключ“. Толтеките я наричат още „Древният преодоляващ поток“. Тя наистина в други светове прилича на изключителен преодоляващ, превъзхождащ поток.

Толтеките казват: Пътят е Древен, а пътищата са млади. Те отклоняват и разболяват човека.

Войнът знае да чака и умее да чака. Войнът умее да чака и толтекът умее да чака часа на своята воля. Волята е нещо, чрез което човекът може да спечели битка, която по всички сметки и правила е трябвало да изгуби. Наистина някой път изглежда така, сякаш всичко е загубено; силите срещу тебе са страхотни, говоря включително и от моя опит: многобройни сили, милиция, държавна сигурност, митница, събрани в едно, срещу мене, отделно и други, и невидими… Но – всичко е лесно, когато воюваш с тайната на Учителя. Накрая казаха: Не можем да се справим с този човек, защото няма закони в България! Както и да е, ще споделя нещо: още когато нямах опит, когато бях в ученическа възраст, в хотел „Родина“, сега „Адмирал“ – имах една случка с един т.нар. мутра. Много як, много опасен, влиза в хотела, аз бях пиколо. Толкова опасен, че администраторката му дава ключа, не иска никакви пари от него, само да се отърве, не иска да го вижда. Аз трябваше да го закарам в стаята. Закарах го и той ме заключи. Тогава още нямах опит, но за молитвата имах някакъв малък и таен опит. Заключи ме и видях в очите му огромно насилие! Първо хвърли една кесия с пари и казва: „Брой тука колко съм спечелил!“. Малки неща, но мога да ги споделя и затуй ви ги казвам, на някои може да помогнат. Преброих му парите и казвам: „Сега ще се измия само в тоалета“. Измих се, направих една кратка свръхконцентрирана молитва и после седнах на едно шкафче. Той каза: „А, ти си много спокоен!“. Казах: „Да“. Не знаех какво ще стане, но знаех, че работата му е свършена; след малко щеше да умре от една глътка бира – отвори си една малка „Туборг“, от глътката се задави… Аз не знаех какво ще се случи, само знаех, че Духът е с мене тотално – не 99%, а над 100. Щеше да издъхне! Погледна ме много жално, каза: „Заминавай! Не искам да те виждам!“. „Няма проблем!“ Отключих си спокойно, след няколко дни на улицата казва: „Нещо тогава да не съм ти направил?!“. „Никакви проблеми, довиждане!“ Това, разбира се, са дребни неща, защото онова, което преживях в гората, беше страшна работа. Но искам да ви кажа, че трябва да си изработите страшна концентрация, голяма чистота, за да може в такъв момент Духът да е на ваша страна, а не да ви се спре ръката и да не можете да кажете сериозни молитви за себе си, за близък човек, за съкровен човек. Пък и да не е близък, но ако го обичате съкровено, да можете да му дадете от тази тайна енергия – това е и тайната ми мисъл, за да ви кажа такива дребни неща.

Толтеките казват: Волята е удивителна тайна. Волята е сила, храбростта не е сила – тя е само тласък. Храбростта и смелостта не са сила, те са само малък тласък.

Волята трябва да бъде контролирана много дълго време, за да стане тайно могъщество, с което си абсолютно неспособен да злоупотребяваш. Изчакваш дори и когато понякога трябва да изглеждаш слаб. Каквото ти каже Бог – това е единство.

Волята е това, което може да те накара да успееш, когато всичките ти мисли и предчувствия ти казват: „Ти си победен!“. Силата на волята е нещо, което светът никога не вижда и не познава.

Волята, това е най-древното изгубено познание. Волята е тайна на Духа, а не тайна на човека. Волята е древността на нашия дух, наш естествен дар в миналото, в древността. А своеволието е падение, което ни е превърнало в човеци. Затова сега, когато видя, познавам много братя и сестри, които правят изключителни усилия, изключителни усилия! Те ще получат нещо много по-дълбоко от благословение. Ще имат дар допълнителна енергия, ще имат много неща, тук не искам да ги изреждам, те са над 33 неща… Но искам да кажа, че на такива хора, с малки, постоянни, искрени усилия, много ще им се даде – даже те не подозират…

Волята е по-дълбока от това да се владееш и да си разумен. Това са малко странични неща, важни, но това още не е воля. Волята е сила, скрита в Древната Сила, Орела. Тя е скрита в много тиха дълбочина, дълбочината на Духа, дълбочината на Орела, на Бога. Своеволието е падение, то е тъмната страна на волята.

Волята не е мислене, волята е от Древността. Ти имаш воля, когато си овладял своята Древност – така казват мъдреците, истинските мъдреци, толтеките. Значи, ти имаш воля, когато си овладял своята Древност, своя Дух.

Своеволието е мъртво, волята е безсмъртна. Волята утвърждава Древността, тя работи за нея, а своеволието утвърждава света и ада.

Войнът упражнява безупречност и чака дълго своята воля. Значи, много години упражнения в безупречност и дълго чакане на своята воля – и един ден той може да извърши нещо, което е невъзможно. То е, защото Древната Воля е влязла в неговата воля. Орелът е слязъл, а когато си в света на Орела, в света на Учителя, в света на Духа, няма време, няма врагове, няма свят и няма сили, няма държава. И който е отдаден на тази Воля и на този Дух, той няма време за глупости. Скоро обяснявах, че даже и събиране на братя и сестри също не водят до нищо добро – ученикът е толкова много отдаден, че това също е губене на време; който го разбере.

Войнът няма време за нищо освен за непогрешимост. Годините на прилежно ученичество са само подготовка за срещата на война с онова, което е отвъд предела – Древната Воля, наречена Нагуалът, Учителят, наречена още Непознаваемото. Ако такъв човек се е концентрирал в Непознаваемото или пък ако Нагуалът, Учителят, се е концентрирал върху тебе, ако съумееш да Му спечелиш доверието, ако Той се прицели в тебе, единственият ти шанс да оцелееш, е в твоята непогрешимост. Ако не си цял, напълно овладян, напълно контролиран, няма да можеш да оцелееш. Затова борбата за истинска воля, подготовката за истинска воля е нещо продължително и тогава се явява дарът на Древната Воля.

Нищо не може да застане срещу тази Воля. Човек става армия. В Египет има много техники, жреци са побеждавали цяла армия по най-различни начини. С един ритуал само, с едно движение… В древна Варна има случай, когато един тракийски жрец излиза (много хора не знаят), изсвирва нещо на арфа и отсреща войската заспива. Никакви битки, няма и нужда от тях.

АУМ

2-ри октомври, 2012 г.

РУСКИ АФОРИЗМИ

(лекция 19)

НОРВЕЖКИ СЪВРЕМЕННИ АФОРИЗМИ

(първа идея за размишление)

ТУРСКИ АФОРИЗМИ

(лекция 20)

БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ

(втора идея за размишление)

АРАБСКИ АФОРИЗМИ

(лекция 21)

ЕГИПЕТСКИ АФОРИЗМИ

(трета идея за размишление)

РУСКИ АФОРИЗМИ

(лекция 19)

Само ще кажа, че афоризмите са хиляди. Има голямо пресяване, тъй като има глупави, има остарели. Събрал съм над 400 000, така се оказа, които ги пресявам, но има много ценни и поучителни. Всеки за себе си ще разбере кой е за него, кой ще му помогне и т.н.

Глупакът само в приказките е късметлия.

Не е скъп подаръкът, скъпа е любовта.

Свободен е само онзи, който е овладял себе си.

Малка е причината, но бедата може да стане много голяма.

Не изглеждай, а бъди.

В който ден се къпеш, в този ден не остаряваш.

Който е внимателен, който е бдителен, той е въоръжен.

Бог държи в Себе Си и топлината, и студа.

Търпението е повече от спасението. Едно изключително важно качество, ученикът трябва да го развива. Защо? Защото то е силата на Любовта.

Надявай се на помощта Божия, но и ти не стой със скръстени ръце.

Седем дявола не могат да направят на човека толкова зло, колкото човек може сам да си причини.

Който не разбира смисъла на думите, той говори срещу себе си.

Камъкът няма корени.

Ако се намери начин, и снегът ще се запали. За всичко има начини; ако се намери точният начин, и снегът ще се запали.

Човек загива най-вече от своето слово. Много пъти съм казвал: една малка изпусната дума – и тя вече ще те гони.

Който се страхува от Бога, той не се страхува от хората.

Хората погиват от излишни думи.

Съдбата те обрича да влачиш само това, което не можеш да възвисиш.

Изоставиш ли Бога, и добрите хора те изоставят.

Човекът ходи, а Бог води.

Бог дълго чака, но строго удря. Ще обясня: има теми и лекции, по които не говоря. Само загатвам нещо, такова е правилото. Преди време не ви казах едни пратурански поговорки, защото са прекалено опасни. Ако се тълкуват, те са чиста светлина, но има неща, които нито трябва да се кажат, нито трябва да се тълкуват. Такова нещо е, което не изнасям, и за тайните на атома; не изнасям и лекции за тероризма. Защо? Защото, само накратко, мога да ви кажа и от туй ще разберете: тероризмът, много хора мислят, че е ислямско проклятие, само че той е Божие проклятие, нищо общо с исляма. Ислямът е само изпълнител и разбирате, че ако се говори в тази област, става опасно. Въобще Истината е опасна в този свят, затова по много въпроси се мълчи. Но така или иначе, ако осъждаш каквото и да е в света, включително и тероризма, ти осъждаш Бога, тайната Божия воля, и тогава от това по-голямо невежество няма. След време ще се сблъскаш с Него, защото Той ръководи всичко. Затова много такива поговорки, пратурански, не съм ги включил в лекциите, нито ще бъдат издадени, както и такива теми. Искам само нещо да ви загатна да видите защо по много въпроси не може да се говори. Не са готови хората, а почне ли някой да осъжда Бога, това е не лошо, ами нещо много по-лошо.

Щастието е пробита торба.

Щастието не е надеждно и когато не ти върви, пак всичко е наред. Ще повторя: и когато не ти върви, пак всичко е наред, само трябва да осъзнаеш.

Щастието никога не те води по правия път.

Заради щастието човекът не познава себе си. Както виждате, това са народни поговорки, но народът е стигнал и е разбрал нещо важно – щастието не те води по прав път.

Бог дава път, а дяволът дава примка.

Казват руснаците за някой, който трупал много богатства: Трупал, трупал и купил дявол.

Богат си не с това, което имаш, а с това, на което се радваш.

Бедността е свято дело. Бедността е пълна с находчивост. Бедността учи, а щастието разваля.

Едно нещастие учи повече, отколкото хиляда съвета.

Всички хвалят доброто, но то не хвали всички.

Лошото е по-добро от най-лошото.

Чистата съвест не се страхува от клевети.

Под скромността се крие злато.

Там, където силата се е изхабила, там разум не е достигнал.

Разумният разбира, глупавият слуша.

Със злото навсякъде е тясно.

Има хора, които много виждат, но много малко осмислят.

Многословието не е чисто.

Без истината не е житие, а битие.

Бедата ще те измъчи, но тя ще те научи.

Щом умееш да грешиш, умей и да се оправяш.

Глупавият не се нуждае от мъдри слова.

Хитростта всякога храни падението.

Когато една трудност те разрушава, то е Божие дело, то е Божие наказание.

Който се е оплел в тъмно дело, е осъден от Бога.

Лошата жена е съдба Божия.

Оженил се дяволът за сатаната.

Не родината е най-важна, истината е по-важна.

Пред злата жена сатана е като младенец непорочен.

Красиво не е онова, което е красиво, а онова, което е любимо.

Главното препятствие за познаването на истината не е лъжата, а подобието на истината.

Злият човек, извършвайки зло дело, е по-лош от дявол, защото дяволът се бои от Бога, а злият човек не се бои нито от Бога, нито от дявола.

Ако се яви сила, обстоятелствата се покоряват.

Не вярвай на очите си, ако те са станали зли.

НОРВЕЖКИ АФОРИЗМИ

(първа идея за размишление)

Съветите по култура не създават култура.

Смъртният грях на нашите дни е пустословието.

Бъдещето не се изменя, но ти трябва да се измениш.

Ние сме дошли в този свят да спасим не света, а себе си.

Решавай истинските проблеми, а не измислените.

Истинското добро никога не е гръмогласно.

Не позволявай на другите да крадат твоето време.

Ако ти вярваш в Бога, помисли: а Бог вярва ли в тебе?

Едва разумът е задрямал и дяволът вече е тук.

Всемогъщата кредитна карта е безсилна срещу скуката и самотата.

Когато се срещнат двама празни човека, възниква пълен вакуум.

Понякога най-добрата помощ съвсем не помага. Ето защо се иска различаване.

Не позволявай на другите да приведат в безпорядък твоето уединение.

Компютърът всичко знае, но нищо не разбира.

Когато не можем да си създадем нови тревоги, ние си възкресяваме старите.

Пътят към изменението винаги минава през кризи.

В любовта трябва да се потопиш, а не да я изучаваш.

Ако детето е разумно, то е трагедия за родителите.

И безизходното положение може да те заведе към набелязаната цел.

Ограничените хора искат да ограничават и другите.

Ерудицията може да те заведе там, където не трябва.

Много хора имат психика, а не душа.

Когато дяволът цитира Библията, това не означава, че той е християнин.

Не можеш да поставиш Христос в компютър.

Не позволявай на болестите да те направят болен.

Този, който може да прави компания на самия себе си, никога няма да бъде самотен.

Не решавай проблемите, просто прекрати, прекъсни да ги създаваш.

Нещастната любов ни учи повече, отколкото щастливата любов.

Глупостта се разпространява в света като горски пожар.

Унищожи тирана, злото в самия себе си, а не в другите.

Първата заповед на дявола е: Да нямаш други бесове освен мене!

Ударите на съдбата може и да ви ободрят.

Защо у нас има кучешки живот, а котешки няма?

ТУРСКИ АФОРИЗМИ

(лекция 20)

С всички тези поговорки, които ще ви изнасям от време на време, искам да кажа, че Мъдростта е във всички народи; ще имаме и сомалийски, номадски поговорки и т.н., какви ли не. Ще видите едно естествено единство, Мъдростта идва от един Източник. Всички народи са един народ и от всеки народ човек може да се учи.

Усърдието побеждава всяка трудност.

Човекът премества понякога планина, а понякога не може и ечемичено зрънце.

И водата спира да тече пред силата на Истината.

На нечистата съвест не ѝ трябва обвинител.

Един час на Истина струва седемдесет години молитва.

Без водач даже и в ада не можеш да влезеш. (Навсякъде има водачи.)

Кукумявката няма да замени развалините за розова градина. (Т.е. всеки си знае мястото.)

И от леда има по-студени думи.

Малко дай, но с красотата на сърцето си.

Капка по капка, блато става.

Бог е дал уста на глупаците да ядат, а не да говорят.

Чудя се на котката, как си пере ризата.

На дявола свещ не се пали.

Когато паднеш, прегърни земята.

Красотата никога не омръзва.

С игла кладенец не се копае.

Лудият се радва на луд, а попът се радва на покойник.

Моли се, докато се измориш.

Яж малко, благодари много.

На пътника – път, на жабата – блато.

Който говори нечисти думи, проваля всичките си молитви.

Който вярва, пребивава в благоухание.

Хвала на предаността завинаги.

Който е воден от Аллаха, отхвърля сладката отрова на земните утехи.

Който не вярва в Аллах, и сърцето, и слухът му са закрити с печат.

Славеят не пее винаги. Спомням си за една друга: Славеят веднага млъква, когато магарето запее.

Който купува излишното, често продава насъщното. Значи, който купува излишни работи, ще му се наложи да продаде неща, които цени.

Девет дервиша се задоволяват с една лъжица. Значи, смятайте колко са скромни, колко са смирени: девет дервиша могат да ядат с една лъжица и да царуват; могат на една рогозка да царуват, а на двама императора цяло царство не им стига.

И малкият хълм се мисли за планина.

Да ни избавя Аллах от излишък на думи.

Мечката знае четиридесет песни и тридесет и девет от тях са за круши.

Запитали камилата за нейния занаят, а тя отговорила: търгувам с коприна.

Невежеството е по-лошо от главоболие. Много просто, главоболието ще мине.

Гладният вълк даже и на лъва ще посегне.

Господ помага на истината.

Само едно нещо няма проблеми и грижи – бостанското плашило.

Казват за някого турците: айрян няма за пиене, а с кон ходи на разходка.

Вратата на кръчмата е вратата към ада.

Блаженството е голямо благополучие.

Да събереш дяволите, е лесно, да ги разпръснеш, е трудно.

На българина умът му идва винаги много късно. Забележете колко хубава поговорка, турска. И по време на турското робство турците са го забелязали: много, много късно; мога да кажа – в сегашно време още не е дошъл умът на милиони българи. Не само че късно, просто още има хора, които отричат Учителя, говорят такива неща…

Магарето яде плява, а е натоварено със захар.

Не се подпирай на света, защото ще се срутиш.

Котката разваля всички планове на мишката.

Хубаво нещо е разумът, но който го има.

Циганинът казал на сина си: Човек стани, днес открадни кесия, а утре – кон. Има много народи, говорят за други народи и така те си подхвърлят такива шеги. Както албанците говорят за гърците: Когато се ръкуваш с грък, преброй си пръстите на ръцете, дали ще излязат десет – да не е откраднат някой.

На нечистите Аллах усилва тяхното блуждаене. Те са купили своите заблуждения със своята нечистота, т.е. нечистотата си купува заблуждения.

Сещам се, пак една поговорка за народите, ще ви кажа, ще се отклоня: Кое е най-невероятното и най-невъзможното? Най-невероятното е евреин да върви и да хвърля пари. И най-невъзможното – арменец да върви след него и да му ги връща. След време ще ви запозная по-специално с поговорки: народи за народи.

Над всеки истински човек е спуснат покоят на Божията сянка.

Всички глупаци живеят в света, вместо в Аллах.

От шепа пръст се раждат безчет цветя, създадени от велико майсторство.

Целият учен свят не може да създаде един комар.

Вярващият човек е дълбок човек.

Всичко расте не от земята, а от енергията.

Земното расте от страдания, а чистото расте от Любовта.

Онези, които са искрени, постигат това, което желаят.

Не бъди господар на себе си, остави Бог да е твоят господар, а ти само се наслаждавай.

Аллах диктува всички събития.

БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ

(втора идея за размишление)

Където и да отидеш, все си ти.

Господ да те пази от покръстен дявол.

Ако слушаш хората, по морето можеш да ловиш зайци, а по гората можеш да ловиш риба.

Който е търпелив, той ще разбере – търпението е обяснител.

Добрата мисъл е половин здраве.

Направи добро на врага си, че да го смаеш. Наистина правил съм опити преди: някои врагове, условно, разбира се, „врагове“, бяха смаяни до такава степен, че се чудят какво става.

Да направи, не може, ама да развали, отръки му идва.

Мълчанието дразни дявола.

По-добре е да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня.

Едно мислят, друго говорят, трето вършат, а накрая излязло четвърто, което не са и сънували.

В борбата между две истини – Истината винаги е някъде вън от тях.

Който не работи, дяволът работи за него.

Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говорят само това, което добре са обмислили.

Облачно и мрачно е днес и слънчогледите не знаят накъде да гледат.

Песимистът е човек, който пада, преди да се е спънал.

Времето лекува, защото не е завършило медицина.

Не знам докъде ще стигнем, но знам, че още не сме тръгнали.

Най-много средства отиват за воденето на празен живот.

Пази Боже от вдъхновен глупак.

Жалко за детето, стана човек.

Благородните метали убиват благородството в човека.

Науката не е напреднала дотолкова, че да ни даде представа за нашето невежество.

Колко му е да летиш, но трудно е да пълзиш! – казал охлювът.

Никой досега не е изградил къща от философски камъни.

Преяждането изяжда здравето. Много важен съвет, много мъдър и много простичък. И Учителят казва: Малкото храна дава много енергия; малкото ядене дава много енергия.

За бъбривия мълчанието е страдание.

Щом досега от Вселената никой не се е свързал с нас, значи там има разум.

Дори и дяволът се учи на злоба и завист от човека.

Премаже ли те веднъж семейното щастие, ставаш друг човек.

Хубавото на склерозата е, че всеки ден виждаш нови лица.

Ако търсиш своите врагове, първо започни от себе си.

Смехът е здраве, а здравеопазването ни е за смях.

С единия крак съм в гроба – казала стоножката. Както виждате, не са два бедни крака, а сто крака – един вид, много дълъг живот ме чака, но дали дългият живот е мярка, дали и той не е глупост и т.н.

Добротата не може да замени любовта.

Скромността не се нуждае от признание.

АРАБСКИ АФОРИЗМИ

(лекция 21)

Скръбта търси търпеливия човек. Защо? Ще обясня: защото там тя може да научи нещо – и тя да се обогати, и самият човек да се обогати.

Свещта сама себе си изгаря, но тя свети за другите.

За всяка казана дума има чуващо ухо.

Малкото ядене изгонва много болести.

Който със сила натрапва мнението си, загива.

Събранието на гаргите в началото е грачене, а накрая е пак грачене.

Пустословието е безумие.

Разумният се надява на делата си, а глупавият се осланя на надеждата.

Благородният ще си остане благороден даже ако го е докоснало злото.

В трудна минута приятелят е тук.

Мълчанието е украса за разумния и маска за глупавия човек.

Със слово ще пронижеш това, което е невъзможно и с игла.

Езикът на обстоятелствата е по-ясен от езика на думите.

Езикът е преводач на сърцето.

Лъжата извайва сто болести.

Злобният човек не желае добро даже и на себе си.

Ако бедността е разбрана, тя става извор на разума.

Кучешкият лай не вреди на облаците.

Не оседлаеш ли страха, няма да постигнеш желанията си.

Малкото зло, и то е много.

Този, който много говори, унизява словото.

Най-голямата беда на света е невежеството.

Само любовта е красива без украшения.

Щом имам в себе си Аллах, за какво ми е успехът?

Пътят на розата е в това, че тя се превърна в птица.

Който прави нужното, ще срещне отговора за тайната на живота.

Който търпи, всякога придобива.

Търпението разрушава трудностите.

Доброто слово е милостиня.

Хитрата риба се приближава към въдицата с опашката си.

Поучи се от чуждите беди, иначе другите ще се поучат от твоята.

Който презира врага си, някой ден ще бяга от него.

Беден е само този, който страда от бедността.

Премълчаната дума е твой роб; неуместната е твой господар.

Пуснатата дума е меч над главата ти.

По-добре грозно да седиш на коня, отколкото красиво да паднеш.

По-добре една кротка маймуна, отколкото луда газела.

Има тайна в сърцето на всеки Божий човек.

Ние винаги сме обкръжени от Божията помощ.

Пътят на Любовта има в себе си велик духовен аромат.

Аллах е стабилен във всяка промяна.

Когато ядеш повече, отколкото трябва, ти придобиваш злото.

Седем океана са капки пред Твореца, а Слънцето пред Него е само малка искрица.

Всеки враг става приятел, когато му направиш добро.

Бисерът – това е тайната наука за сърцето.

Ако искаш да станеш приятел на Бога, стани чужд на себе си.

На този, на който му е дадено да познае тайната, сърцето му всякога е пълно с влечение към истината.

Този, който много говори, се отклонява от пътя.

От суровата несгода мъдрият създава радост.

Смъртта е послание, чиято тайна е живот.

Сърцето е море, а езикът е бряг.

Този, който е видял Бога, съхранява тайно мълчание.

ЕГИПЕТСКИ АФОРИЗМИ

(трета идея за размишление)

Ако не изправиш злото в себе си, то се удвоява.

Само с чисти слова можеш да построиш Бог в себе си.

Стани храм и Бог ще те посети.

Велик дар е за живота, ако Бог те съпътства.

Истинският човек е извървял пътя на чистото слово и то му е позволило да се превърне в безмълвие и тайна.

В голямо изпитание може да ти помогне само твоята дълбочина.

Дарът на Мъдростта е дълбочината.

Съкровеното сърце не принадлежи на този свят.

Сприхавият, гневният никога не познава истината. Значи, сприхавият човек, гневният човек, няма значение, дали на пет години един път се гневи – врагът е вътре, никога не познава истината.

Има очи, които крадат очи.

Пътят е в твоята скритост.

Образование има само този, който е открил Бога.

Лъжецът не може да мисли.

Не се ли ражда зло в тебе, ти си вече свободен.

Мъдрият постига живот, който го няма в света.

Щом си губиш времето, ти си в мрежата на дявола.

Не миналото е важно, а древността.

Мързеливият човек дълго гонил охлюва, но не можал да го настигне.

Ако искаш да бъдеш богат, увеличавай своята честност.

В словото има голяма сила, но когато е позволено силата да влезе.

Мъдрецът има в себе си нещо повече от красноречието.

Мъдрият говори не с устата си, а с духа си.

Скромността е мъдър пазител на душата.

Който е бил много дълго време честен, е станал мъдрец.

Мъдрият човек истинно е избрал Бога, а Бог го е научил как да узрее в Божия замисъл.

Невежият нищо не сее и затова жътвата му е още по-голямо падение.

Неразбирането е отнето знание.

Да имаш много знания, а да нямаш сърце, е наказание.

Мъдростта е всякога тихо извисена над трудностите.

Лъчезарното слово, това е Синът на Бога.

Змията е особен наставник за тези, които са изгубили любовта си, и те трябва да бъдат наставлявани.

Който е заживял в съкровеното, той вече не е в процеса на съдбата.

Който има истинска Любов, става Син; който няма, остава човек.

Бог се отделя от онзи, който изкривява словото.

Гневният никога не познава истината.

Който е придобил себепознание, враговете му нямат власт над него.

Да имаш Бог за таен приятел, е велик дар.

Ако времето е мрачно, тогава къде е твоето Слънце?

Следващия път ще говорим за богомилите, на 6.11.2012 г.

АУМ

6-ти ноември, 2012 г.

БОГОМИЛИТЕ

(лекция 22)

ЗА ЗЛОТО

(първа идея за размишление)

ПОП БОГОМИЛ

(лекция 23)

ЗА САТАНА

(втора идея за размишление)

БОЯН МАГЪТ

(лекция 24)

ЗА КЛАДАТА

(трета идея за размишление)

БОГОМИЛИТЕ

(лекция 22)

Учението на богомилите е окултна тайна. То е скрито от погледа и на света, и на църквата. Много книги са писани и се пишат, но богомилските тайни остават скрити. Това са вътрешни тайни, това е култура от по-висши измерения, по-висша от всички църкви и от света.

Богомилите, както и толтеките, са постигнали правилното пътешествие в неведомото, правилното завръщане. Тайната за завръщането в неведомото е чисто проникване, нарича се чисто проникване в смъртта и тя вече не може да улавя човека и да го заключва.

Богомилите са намерили ключа, който отключва правилно вратата на смъртта. И понеже смъртта е ограбила нещо от съзнанието на човека, нещо от целостта му, то на кладата богомилите си го връщат – те тайно ограбват смъртта. И това е една от богомилските тайни – да ограбиш смъртта, да ограбиш злото.

Смъртта се пронизва само с чиста духовна Любов, която отваря прохода към Бога, и затова те са богомили, сиреч „мили на Бога“.

Богомилите осъзнали, че с чиста духовна Любов те преминават от смърт в живот, и затова те приели смъртта с охота, с радост, и минавайки правилно през тази врата, смъртта, те образували новото човечество. Те не минали от смърт в живот, а минали от смърт в Бога.

Богомилството е идея на Всемирното Бяло Братство. То показва величието на духовността пред падението на умствеността и религиите – това е превъзходството на чистата духовност. Богомилството, това е разпространената сила на духовния свят, на духовното, реалното човечество.

Богомилството учи човека на постижението на Бога, постижението на Бога в смисъл постижението на духовния свят. Разбира се, има още много степени. Богомилството е една велика преданост, а предаността е правилният път на енергията да се движи. Духовността не е религия, тя е истински път на Любовта към Бога.

Богомилите са единни с Бога и с Любовта, а не с религията и с църквите. Богомилството е духовна и Божия Любов, казано по друг начин – Божия Милост е слязла сред хората; но тази Любов се срещна със стария и голям застой и (става въпрос за света и църквите) те отрекоха богомилската истина, зад която стои Бог. И поп Богомил казва: Свещениците не са християни, нито са синове Божии. И казва: Бог, като Велика Любов, искаше да спаси църквата от самата нея, от големия застой, но сам Той, самият Бог, не беше приет и затова църквата умря вътрешно. Най-лошо е да умреш вътрешно, външното е нищо.

Богомилите казват: Ние признаваме само Любовта като чисто, свещено писание. И казва поп Богомил: Не видях в църквата път, а умирание и видях, и живях в тази църковна пустиня. И много блага се даваха, и благата ме отблъснаха, защото видях и бедни да дават на големите чревоугодници и очите ми се нажалиха. И казва още поп Богомил: Църквата е стара, стара змия, но змия без клада, без благословение, защото кладата е светилище за избраните и тя е смърт за змията.

Богомилското християнство е било едно чисто учение, чисто учение за Бога, но падналото християнство не го прие. То е здраво свързано с Дървото за познаване на доброто и злото, здрава връзка със смъртта и с преражданията, здрава връзка със застоя. Ще обясня: когато си духовен и си отидеш от този свят, ти взимаш със себе си духовността и тя става твоята вечност. Но когато си умствен, това е падение, ти отиваш в астралната змия. Това означава, че те очакват нескончаеми страдания и прераждания, очакват те участи, съдби и заблуди. Те продължават и там, и после отново на Земята.

ЗА ЗЛОТО

(първа идея за размишление)

Симеон Антипа, един от най-великите богомили, казва:

Злото е създадено от Любовта, от Великата Милост Божия. Злото е създадено, за да се вкореним в Любовта; такава е идеята на Бога – да се вкореним в Любовта. Определено е всяка душа да бъде пленена от злото и след време да се изплъзне от злото.

Злото е сила, която излиза открито от Бога, за да учи хората. Злото произлиза от една Велика и скрита Справедливост. То е поучаващата ръка на Бога. Когато злото (в случая важи и за тероризма, ако трябва, после ще ви кажа нещо, това, което казах и в Бургас) е започнало да действа, то е, защото Бог му е дал Своето съгласие; тогава то действа и разбира се, никой не може да го предвиди, всички закъсняват.

Бог и злото са два противопоставени извора, две ръце на самия скрит Бог, две сили за развитието на душите. Една от главните задачи на богомилите е била вътрешно преодоляване на злото в себе си. Бог не може да включи в Своето творение същества, които правят и най-малкото зло, и затова всички тези същества са изпратени на Земята да се научат.

Това тайнствено зло не е едно и също със Сатана. Сатана само черпи силите си от него. В миналото на това зло е била дадена власт и то е покварило, според богомилите, четирите елемента – земя, вода, въздух и огън. И затова сега в този свят няма обетована земя, чиста земя, няма жива вода, няма пречист въздух и няма свещен огън – те идват от друго място, трябва да ги открием отвътре.

Тези, които обичат това зло, са тези, които обичат изкушенията, защото изкушенията ги вкарват в особен сън и успокоение и така те стават смесени в себе си, и затова те обичат и доброто, и злото. Но с това те не обичат истински себе си и затова те се погубват.

Злото умее да обича удоволствията, които се превръщат в негови собствени страдания. То първо обича удоволствията, а после се чуди защо страда. Злото може само да се подновява, но то не може да се усъвършенства. По своя си път злото не може да стане Любов и затова то ще се самоунищожи.

Злото е възникнало в резултат на разкол, който е бил допуснат вътре, в самото Божество, и тогава Бог му казал: Добре тогава, съществувай – но нереално. И то съществува, но няма цялата реалност в себе си – нереално съществува.

ПОП БОГОМИЛ

(лекция 23)

Казва: Вярвай в Безкрайния Бог, а не в мъртвата църква. Църквата е падение от духовния свят в религиозния. Падението на църквата е в това, че тя не се е подчинила на Бога, и затова е влязла в ръцете на дявола.

Бог е позволил на дявола да завладее църквата, за да може тя някога да изстрада отделянето си от Бога, така казва поп Богомил. И казва: Целият този свещен строй (става въпрос за йерархиите в църквата) е една голяма измислица. Човекът трябва да наблегне на прякото си и чисто отношение към Бога. Всеки човек е длъжен да устрои сам своите отношения с Бога. Ние не се нуждаем от църкви, идоли, статуи, икони и позлатени свещници, нито от сребро и жалки дълги одеяния. Ние се нуждаем от неизменна Любов към Бога.

Отношенията с Бога са лично и свободно дело. Никой не може да устрои на друг човек отношенията му с Бога. И казва поп Богомил: Не е ли странно, когато свещеният дявол кади с тамян и аромати и иска да изпъди дявола?! А ако свещеникът беше ангел, щеше ли да му трябва тамян?

Религията не е Любов, религията е една упорита, огромна суета. Религията е лицемерна, а Любовта е съкровена. Любовта е изпълнителката на Божието дело. Нито свещеникът, нито християнинът говорят езика на Бога, защото този светъл език не е съставен от думи, а от Божието присъствие. И видях, че в църквата израства дяволът, а не нашият Бог, и разбрах, че който вярва в църквата, вярва в слепотата. В църквата и олтарът е заблуждение, защото не олтарът е олтар, а чистото сърце е олтар. А който няма това сърце, къде е тогава олтарът му? Той няма олтар!

Защо църквата е слязла в религията? Отговаря: Защото не се чувства добре в Бога. Дяволът прави само това зло, което му е позволено – казва поп Богомил. Но църквата прави и това зло, което е непозволено. Значи, както виждате, дяволът се съобразява с Бога и с каквото му каже Бог; оттатък няма съобразяване.

Щом търсиш спасението, знай: когато Бог се всели в тебе, ти ще бъдеш спасен. Да те ръководи църквата, това означава Бог да те е изоставил. Няма тайнство в църквата, тайнството е в Любовта и в истинското развитие.

Що е кръст? Душа, разпъната върху тялото, това е кръстът. Щом тук си с Бога, и в отвъдния свят ще бъдеш с Бога.

Истинският човек си създава път извън църквата и света. Той сам си е направление към Бога. Ти можеш само да споделяш вярата си с другите, но да налагаш вярата си на другите, това означава да убиваш вярата. Вярата само можеш да я споделиш, но не можеш да я налагаш.

Никакви ритуали не могат да заменят Любовта към Бога. Тука се сещам и ще ви кажа, че много хора смятат, че с добротата могат да угодят на Бога. Само ще кажа: добротата никога не може да замени Любовта, никога!

Туй причастие е другата измислица и църковна заблуда. Та нима този външен хляб и това безумно вино са части от пречистото несътворено тяло на Христос? И казва: О, колко е невежа църквата! Църквата се храни и досега с външния мъртъв хляб, с външното мъртво разбиране за нещата.

Всеки, който вярва, че има само един Бог, той всякога е неспособен и на най-малкото зло.

Поп Богомил беше същество на Любовта и настойчивостта. Чрез него, чрез Боян и богомилите Бог искаше да подаде ръка на църквата, която не разбра подадената ръка.

Църквата изпита най-големия си страх от устремените богомили в Истината. За да не се изобличи нейното мъртво лъжеучение – оттам беше големият страх и голямото горене на всичко богомилско.

БОГОМИЛИТЕ ЗА САТАНА

(втора идея за размишление)

На Сатанаил му е било отнето „ил“ – Божествената частица – и той станал Сатана. След отнемането на „ил“ той вече нямал същност, значи, отпаднал от кръга на тайните Божествени служители. Тези отмахнати букви са оттеглили тайните си сили и той бил видоизменен. Без „ил“ Сатана нямал вече начало, нямал основа и станал участник в един друг и особен замисъл.

След видоизменението Сатана започнал да обича и да увековечава губителното и отрицателното в живота, такава станала и неговата странна мисия. Това било мисия срещу всички тези, които не разбират замисъла на Бога, който е Велика Любов.

Сатана не е началото на злото, той само му е станал инструмент. Началото на злото е дълбоко скрито в Небитието. Това сатанинско зло не е абсолютно зло; това абсолютно зло е зло, което самият Сатана не познава, и понеже не го познава, не можел да му се противопостави, защото то идва, според Симеон Антипа, от много скрито дълбоко място.

Спасението е отдръпване от илюзиите на сатанинския свят. Според Симеон Антипа, „Сатана“ означава преобърната сила, противодействаща сила, проверяваща сила. Това означава неговото име – проверяваща сила – а не враг. Той е само преграда, но този, който съумее да съживи истинската си Любов към Бога, той преодолява преградата и става несътворен, става духовен, става нетленен.

Поп Богомил казва: Църквата е жертва на тленността, на мъртвостта и само Любовта към Бога може да ни направи нетленни. Ако останеш тленен, останал си заблуден.

Църквата е религия на смъртта, а свободата, която се дава в църквата, тя е свобода на неверието. Тази свобода в църквата е също тленна свобода.

Сатана прониква навсякъде, където има нечиста духовност. Това е умствената духовност. Тя е лицемерна, изменчива. Защо? Казва поп Богомил: Защото няма душа.

Според богомилските мъдреци, змията е успяла да проникне дори и в Мойсей и когато тя се промъкнала, той допуснал гняв, който се превърнал в престъпление, което Мойсей трябвало много дълго време да изкупва. Както знаете случая, той прави едно убийство и после се самонаказва 40 години и изкупва.

Гневът, според богомилите, е същество, което винаги стои на една крачка от престъплението.

БОЯН МАГЪТ

(лекция 24)

Да се жертваш за църквата, е ужасно падение. Истинската жертва е пряка жертва за Бога. Бог оживява в тебе само когато си се пожертвал единствено за Него.

Казва: Демоничният мрак съсича човека, тъмнината го пие, но който е познал Словото, пали огньове и тайни.

Любовта е висшият Божествен лъч в Истината, в истинската история на човека.

Любовта дарява на човека Истината за неговото развитие. Тя му позволява развитие.

Всеки, който се е отрекъл от Истината, той в миналото е презирал истинското знание и така е станал една странна черна душа. И винаги има кой да ръководи чернодушието.

И казва: Истинското свято Слово принадлежи на древния народ и то всякога ще бъде опазено, и всякога ще се възражда от пепелта. И Боян казва: Открий в страданието си своята чистота.

Истинският човек никога не угасва. На кладата светът беше победен от Любовта.

Не Сатана е враг на Бога, но човекът и неговото неразбиране. Онзи, който преодолява кладата, е най-чист! Боян казва: Той е избрано семе.

Само Бог е истинският хляб и само този хляб трябва да бъде нашето ежедневие. Ще обясня: хлябът, това е чисто духовният смисъл на нещата, без примеси – чисто духовният. Вярно е, че това е скрит смисъл, но това е чисто духовният смисъл на нещата – това означава тайната на думата „хляб“. И който е разбрал духовния смисъл, той ще бъде наситен с пълнота, наситен от Бога. Обикновеният хляб означава да вървиш по пътя на заблужденията и смъртта. Това е външното разбиране, земното разбиране за нещата. То винаги се плаща много скъпо и прекалено скъпо.

Бог те люби, когато ти е дал вътрешния хляб, духовния хляб, духовния смисъл. Този хляб е връзката с Него, а другият хляб е за тези, които обичат външните неща, заблужденията и илюзиите.

Боян казва: Ако ти не си в Бога, коя църква ще те спаси? Когато Петър предлага престола на Боян, Боян му казва: Не ме е грижа за земно царство. Земното царство е една катастрофа.

На богомилските събирания Боян е казвал: А вие ще можете ли да понесете това, което ви очаква, за славата на Онзи, Който ви очаква в мъчението и над него?

Всички тайнства на църквата са заблуди, само Любовта към Бога е истинското тайнство.

Когато Бог заживее във вас, светът ще умре.

Въобще Боян е далече от човешката природа. Той е дух в тяло и Бог е пратил този дух да извиси България. И този дух се отплати на Бога, като подготви своите хора за кладите, и това беше завръщането им в Бога завинаги, завръщането в Бога Отец. И Боян казва: Тези, които рекоха, че сме заблудени в ерес, не знаеха, че сме твърди в Божията Истина, и те не ни познаха. Те не узнаха, че нашата ерес ни водеше в Царството Божие, а тяхното царство е земята на падението.

Ето и някои от съветите на Боян:

1. Вглеждай се в неизменното! Вглеждай се непрестанно в неизменното!

2. Вглеждай се в незабелязаните неща.

3. Открий скалата в себе си, т.е. несъкрушимостта.

4. Трупай сила не в себе си, а в Бога.

5. Измъквай се незабележимо от лошата мисъл (която те е посетила). Тука става въпрос да нямаш съпротива: меко, деликатно и тя да не разбере за какво става въпрос.

6. Тайната на живота се познава чрез трудния път.

7. Постоянното търсене е печат. В случая думата „печат“ означава избраност.

8. Дай на хората Любовта си, а не помощ. Няма да го коментирам, прекалено е дълбоко; ако трябва, друг път ще се спра.

КЛАДАТА

(трета идея за размишление)

Без кладата хората си остават жертви на смъртта, остават земни.

Богомилите бяха изгорени, но не бяха победени, не бяха преодолени. Те преодоляха огъня и станаха Синове на Бога.

Кладата е място, където Любовта одухотворява смъртта и я превръща в тайна на истинския живот. Кладата, казва поп Богомил, е светилище, освобождение, но само за духовността. За умствеността тя е ужас и падение. Тук, на кладата, може да царува само Любовта. Кладата е велико духовно освобождение от съдбата на света, от ограниченията на света.

Кладата е завръщане у Бога, завръщане у дома. Тук, на кладата, се утвърждава себепознанието, защото само когато изчезнеш в Бога, можеш да познаеш себе си, иначе няма позволение да се познаваш. Когато станеш духовен, имаш право да отидеш на кладата и да видиш тайно насаме Истината, която ще ти даде себепознанието, свободата и безсмъртието. А що е себепознанието? Разрушение на старите светове. В случая думата „светове“ означава заблуждения.

На кладата, пред лицето на смъртта, богомилите са знаели, че ги очаква тайната на живота, защото им е бил даден гносис, откровение. Да отидеш на кладата, е означавало да имаш реална Любов, но която все пак е трябвало да бъде изпитана до дъно.

Богомилите отидоха на кладата, за да се върнат в своя Бог. Кладата само потвърди чистотата им и те станаха, казва Боян, орли (в случая означава висини). Тези, които са умирали на кладата, всъщност са оживявали в своя дух и вътре в Бога. И те често казвали: Господи, колко е хубава смъртта! И Боян казва: Ако любиш Бога докрай, дори и в най-голямото мъчение, ще Го образуваш напълно в себе си.

И накрая ще ви кажа това, което казах в Бургас. Обикновено такива по-дълбоки истини ги премълчавам, но наложи се там да направя компромис. Разбира се, не казах най-дълбоката истина, но това, което ще ви кажа, е да ви предпази след време от опасното заблуждение да критикувате тероризма. Тъй като това е Бог в действие, ще ви обясня няколко неща. Разбира се, в Бургас някои хора настръхнаха, но накрая разбраха за какво става въпрос. Няма да отивам докрай, защото е опасно, но все пак ще ви кажа някои опасни истини.

Първо: тероризмът, ислямът атакуват всичко нечисто. Те никога не атакуват чисти и святи хора. Атакуват древния материализъм, всичко нечисто. Защо? Кое е опасното в древния материализъм? Не е най-опасното алчността. Алчността е само път към наистина опасното нещо, наречено демонизиране. Алчността е само подготовка и понеже Бог знае, че хората ще загубят своя образ и подобие, човешкия и духовен образ, и Бог е въоръжил тероризма с воини, които са Негови воини. Абсолютно предани, изоставят майка, сестричка, любима, за да станат на парчета за Бога. Те никога не умират за партия, за народ и за семейство – умират единствено за Бога. Наричат ги дяволи, фанатици, но те изтребват дяволите в света, материалистите.

Който осъжда тероризма, в следващо прераждане го очаква двойно невежество, двойна смърт и падение в злото, защото това е страшен и велик Божи замисъл, замисъл на Великата Божия Любов. Ще обясня: понеже изглежда, че терористите разрушават, и някои казват, даже и деца… Сега ще ви обясня как действа Божията Любов и красотата на Бога, Великата Божия Любов, замисълът Му: Той прави на парчета деца, тези деца са препълнени с престъпления от минали прераждания. Той е единственият, Който може да ги унищожи, и Бог го прави в Своя Велик замисъл, защото Той може да даде нещо много повече от разрушението, от тяхното унищожение, и Той им дава. Те изкупват много голяма част от кармата си и от тези многобройни престъпления и после Бог им дава, в следващо прераждане, шанс да тръгнат към Него. Само Той може да даде нещо по-дълбоко от разрушението.

Такава е скритата истина, скрита и по много други въпроси, която не мога да изнасям напълно, но тука си позволявам, за да не осъждате. Защото след време, ако хората навлязат в демонизирането, могат да се изгубят за хиляди и милиони години в тъмната страна на злото. Направих един компромис и в Бургас, и тука, за да ви кажа как изглежда скритата истина, защото това са страшни предани воини на Бога, и затова никой не може да ги победи. Нито руснаци, нито американци имат камикадзета, те нямат тази воля и този път. Това са избрани духове, рядко предани на Бога, готови на всичко за Него, за да почистят света от нечистотата и неморалието, т.е. липсата на морал, липсата на чистота. И Той чрез тях атакува, защото иначе падението ще бъде огромно, както казах – от алчност към демонизиране. А това може да означава хиляди и милиони години падение.

Не искам да отивам по-нататък, смятам, че и това е достатъчно, за да знаете нещо от скритото.

Другия път ще продължим – на 4-ти декември, с две особени лекции, чудни – Шри Ауробиндо и Шри Сатия Сай Баба. Ауробиндо, прекрасните му думи, казва: Господи, ако Ти не ме поразиш, значи, не ме обичаш. И накрая ще има голям смях, чистият смях, над 40 неща и т.н.

На 4-ти декември ще бъде последната лекция и после, както знаете, правим почивка и вече чак през април. Това беше за днес.

АУМ

4-ти декември, 2012 г.

САЙ БАБА

(лекция 25)

САЙ БАБА

Продължение
(първа идея за размишление)

ШРИ АУРОБИНДО

(лекция 26)

ШРИ АУРОБИНДО

Продължение
(втора идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(лекция 27)

ЧУДНИЯТ СМЯХ

(трета идея за размишление)

САЙ БАБА

(лекция 25)

Всеки истински търсач придобива в своя път непоколебима настойчивост. Значи, това е мярка, много хубаво, много точно казана. Всеки истински търсач придобива в своя път – по това се разбира, че търсенето е истинско – непоколебима настойчивост.

Проповядвай само това, което сам следваш.

Учеността не избавя човека от нисши навици.

Учеността не дава мъдрост и съвършенство.

Работата е богослужение.

Търсещият Бога не жадува за богатство.

Не губете свободното си време за празни разговори.

Не можеш да получиш милост от Бога по лъжлив път.

За да привлечеш вниманието на Господа, трябва да бъдеш вътрешно чист човек.

Не се отчайвайте, ако Бог временно не ви дава Своята милост, даже ако вие много се нуждаете от нея.

Не позволявай на света да живее в тебе.

Книгите могат както да трансформират, така и да деформират човека.

Въведи Бог в сърцето си.

Бракът, това е упражнение за контролиране на чувствата.

С гимнастика, йога и аскетизъм не можеш да привлечеш милостта Божия. Тази милост може да се придобие само чрез безкористна, непоколебима и преодоляваща всичките препятствия любов.

Да имаш истинска скръб по Бога, това помага да спечелиш Неговата милост.

Милостта на Бога никога не зависи от това, дали Го възхваляваш, или не. Става въпрос, че при тази милост – когато подходиш с голяма чистота, с голяма любов – Бог вече не може да ти откаже, Той няма избор, казва Майстер Екхарт; ако имаш такава любов, Бог няма избор, Той вече става твой. Въпросът е да стигнеш до там така да Го направиш свой.

Велика е връзката с Бога, основана само на неизменна любов.

Ако една работа е посветена на Бога, Сам Той я ръководи и Той се грижи за нея.

Не мислете, че резултатите от вашата работа зависят от вас. Бог ви е дал тази работа и Той я извършва чрез вас, а резултатите са по Неговата воля.

Себепознанието е осъзнаване на своето Божествено начало, това е предаване на себе си на Бога. Това предаване е осъзнаване, че всичко е Той. Всичко е Той! Когато се е предал на Бога, в човека се появява допълнителна енергия, двойна енергия, за да служи.

Вашата преданост трябва да бъде призната за истинска единствено от Самия Бог. Никакви хора, никакви същества – Той трябва да я признае и тогава тя е истинска.

Ако човек не може да осмисли пътя си, той е по-глупав и от маймуна. Така казва Сай Баба.

Смисълът на живота е да познаеш Бога и да се слееш с Него. Всички други постижения тъмнеят.

Богатство означава единствено духовна Мъдрост.

Ако искаш да изучаваш природата на Духа, трябва да практикуваш Истината.

Този, който си строи живота според стремежите на ума, неизбежно попада в беда.

Целта на всички деяния, в които сте въвлечени – и приятни, и неприятни – тази цел е очистване на ума.

Възможността за служене е дар от Бога.

Ако имаш увереност в себе си, ще се справиш с всяка задача.

Смирението е признак на истинското образование.

Не се огорчавай, че нямаш кола – бъди доволен, че имаш крака.

Не викай, че те е ухапало куче – бъди доволен, че не те е ухапала змия.

Правилната работа и правилното поведение – това е влог в банката на Бога.

САЙ БАБА

Продължение

(първа идея за размишление)

Образованието трябва да се образова.

Само който е покорил своя ум, може да стане предан на Бога. Само тогава може да получи позволение. Иначе може да иска колкото си ще да е предан – трябва да е овладял ума си.

Предаността не е поза, нито желание – тя изисква велик самоконтрол.

Когато Любовта е разрушила егото, имаш право на преданост към Бога.

Човек, който много силно се стреми към Бога, но не се владее, той полудява.

Който иска да узрее и да стане предан, трябва да избягва и привързаност, и антипатия.

Първият признак на духовен живот е непривързаността.

Молитвата на чистото сърце е по-могъща и от най-страшното въоръжение.

Само когато човек придобие истинско знание, може да получи свободата. Иначе тя е въображаема.

Непрестанното вътрешно самоочистване е най-мощната духовна практика.

Мъдрецът е Брахман. Т.е. мъдрецът никога не е човек, мъдрецът е Дух.

Няма такъв миг, в който Бог да не участва.

Бог е Невидим и Неизвестен. Вие нали не виждате корените на дървото, но те са там и трябва да ги поливате.

Той е причина за това, че някои учени Го отричат. Сам Той иска да Го отричат, това е Негова идея.

Който не вижда Бога навсякъде, напусто разсъждава за Него.

Всяка деятелност в света се направлява от Бога и хората вършат тази деятелност за Него, независимо дали знаят, или не знаят. Дори и когато изпусне човек неправилна дума, действа Скритостта – има кой да се учи от нея и кой да пада.

Лишените от смирение никога не могат да познаят Истината.

Покоят е дисциплина на порядъчния живот. Покоят – това е медът на Любовта.

Всичките ви знания и постижения са безполезни без Истинността.

Заблужденията никога не дават покой.

Бог всякога вижда, чува и знае какво правим, до най-малките подробности.

Не допускай близо до себе си това, което те отдалечава от Бога.

Чистотата е по-важна от медитацията. В неделя стана въпрос и в София – каквото и да практикуваш, медитацията е една игра, едно заблуждение без чистотата. Практикувай непрестанно самоочистване, ако искаш някога, няма значение дали след хиляди години, да се домогнеш до истинска медитация. Познавам много хора, които медитират и оглупяват, както и да е. Исках да ви кажа накратко: чистотата е по-важна от медитацията, медитацията оставете настрана.

Когато болката стане непоносима, продължавай да обичаш Бога.

ШРИ АУРОБИНДО

(лекция 26)

Първо някои неща за него: същество с много силно търсене на Истината, с особен стремеж и голямо постоянство. И така той е станал човек, който е дочакал часа на тайната, часа на посвещението.

В началото е бил писател, мислител, поет, йога, философ, много езици е знаел, включително революционер. Дори влязъл в политиката за известно време, която после, неочаквано за своите близки хора, напуска. Владеел е много езици, както казах, но когато се случи среща с Истината, всичко това става на прах, изчезва.

Ауробиндо, това е една много красива душа, която е успяла да привлече Бога и да получи посвещение. Той разбрал, че главният въпрос в края на краищата е един-единствен: чистотата. Съумял да пита Бога правилно (чистият пита правилно).

Истинският въпрос е умение на душата. Това е въпрос, който знае как да отиде при Брахман – Пречистата Древна Светлина – и затова той е получил отговор, който е повече от отговор. Това означава, че Ауробиндо е успял да отключи своя път към Бога – тайния си, чистия вътрешен път, където изчезват въпросите.

Той осъзнал и още нещо много важно: че вдъхновението не зависи от условията, защото вдъхновението – това си ти; няма значение, какви са условията, вдъхновението – това си ти. Ти решаваш да си вдъхновен, а не чакаш някакви специални благоприятни условия. Много просто, ще има много да чакаш.

Книгите му са около 35 тома. И така, някои неща от мъдростта му:

В човека има две сили – знание и Мъдрост. Знанието е развалената част от Истината, а Мъдростта е тази, която прониква и прозира в Духа, в Окото на Божественото видение.

Ако Бог ме порази с човешка ръка, аз какво трябва да Му кажа: О, Господи, прощавам Ти тази дързост?! Казва: Бог диша във всяка точка на този свят. Когато Бог ме поразява, Той ми принася благо. (Това е закон!) Какво следва да Му кажа: О, Всемогъщий, прощавам Ти злото и жестокостта, но повече не прави така?! Така ли трябва да говоря на Бога? Когато изнемогвам в нещастие, аз наричам например това „зло“ и изпитвам разочарование, но тогава аз събуждам в себе си вечния глупак. Когато аз виждам как страдат другите, аз чувствам себе си нещастен, но Мъдростта, която не ми принадлежи, тя вижда, че се извършва благо, и тя го благославя.

Един престъпник, който го водили към неговата Голгота, казал: Ето, по Божията милост идвам тука, при собственото си наказание. По Божията милост – ето осъзнаване.

Господ е Велик и жесток мъчител, защото ни обича и иска да се върнем към Него.

Истинско значение имат само тези събития, които никога не са се случили. Тези, които са се случили и които са влезли в историята, те са наистина бедна история. В сравнение с тези събития всички исторически събития са мъгливи и незначителни.

Ако Бог ми е определил място в ада, аз не разбирам защо трябва да се стремя към небесата, нима Той не знае по-добре? Той по-добре знае от мен кое е нужно за моето благополучие.

Ако Бог ме води към небето и даже Той с другата Си ръка да се опитва да ме задържи в ада, аз съм длъжен да се стремя нагоре.

ШРИ АУРОБИНДО

Продължение

(втора идея за размишление)

Логиката е опасен враг на Истината, защото тя не вижда своите заблуждения и своето несъвършенство.

Когато аз с удоволствие завърших четенето на една много скучна книга, аз видях и в скуката нещо съвършено (и там го има, просто трябва да го видиш). Аз видях нещо съвършено и в скуката, защото удържах победа над своя ум. Умът може да намрази скуката, но за Духа това е едно забавление, едно преодоляване.

Тигърът действа съгласно своята природа, той не знае нищо друго и затова той е божествен и няма в него зло. Ако тигърът само за миг се усъмни в себе си и в своята сила, той веднага ще стане престъпник. Наистина в тигъра, както Бодхидхарма го нарича „движеща смърт“, там Бог развива качества Свои Си, за бъдещето на този тигър. Той не е роден да бъде агне и когато осъждаме, ние отново се отдалечаваме много от Истината и дори от своя път.

Бог е велик, говори мохамеданинът, и наистина Бог е толкова велик, че може да Си позволи слабост всеки път, когато има необходимост от нея. Понеже Бог е велик и непобедим, Той може да се крие и да покаже слабост.

Бог е самата Мъдрост, но Той си е оставил в скритост и право на глупост. С тази глупост Той също поучава. Както знаете, при Настрадин Ходжа – понякога самият Настрадин избира да постъпва глупаво, той дава място на Истината, влиза в глупостта, за да може Истината да расте. Така и той израства.

Можеш ли да видиш Бога в часовете си на мъчение, тогава ти ще се докоснеш до най-високото познание. Не страдание – мъчение, там Бог те обича и иска да направиш скок в развитието.

Не си мисли, че Бог е само Любов.

Най-голямата сила се ражда от най-голямата трудност. Т.е. когато ви дойде трудност, ако се мобилизирате, вие ще изтръгнете от нея сила.

Когато отидем отвъд насладите, тогава ще имаме блаженство.

Ставам онова, което виждам в себе си.

Чувството за хумор е солта на живота. Без това чувство светът и човекът щяха да излязат от равновесие и да отидат по дяволите.

Бог, Който не знае да се смее, не би създал този изпълнен с хумор свят.

Всичко е Негова игра, страховита или прекрасна – това е Негова игра.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(лекция 27)

Първо ще ви разкажа единадесет шеги. Те си имат тайни и дълбоки поуки, няма да ги коментирам, ще ги изнеса.

Гарабед се връща от война и разказва на Киркор: Вървим ние в пустинята, сто души арменци, тежко въоръжени. По едно време от един храст излиза един негър с голям нож, а ние, олелемале, сто души самички, без никакво подкрепление! (Както виждате, Бог може от едно малко нещо, от малкия страх може да порази цяла армия даже и т.н.)

Вторият случай, стюардеса успокоява възрастна жена в самолета: Не се тревожете, госпожо, досега не е имало случай самолет да не се върне на земята. (Тука имаме един пилот, той знае – винаги на земята.)

Трето, борец се разхожда по брега на реката с дъщеря си. Видели един художник, който рисувал пейзаж. Като отминали, борецът много поучително казал на дъщеря си: Видя ли колко много се мъчи, като си няма фотоапарат?!

Четвърто, крадец влязъл в бостан в тъмна и бурна нощ. Светнала светкавица, той видял най-голямата диня и я откъснал. И после казал: Сега, Боже, светни ми и за един пъпеш! (Значи, дори и крадецът знае нещичко.)

Петият случай, прословут стиснат шотландец купува на жена си ветрило за подарък. – Мила, виж какво съм ти взел! Тя му казала трогната: – О, мили, много ти благодаря! – Скъпа, да не забравиш да прочетеш как се ползва, за да трае по-дълго, и да можеш с години да го ползваш: дръж ветрилото неподвижно и си върти главата!

Шести случай, в автобуса баба подава левче на пияница да ѝ купи билетче. Пияницата подава левчето на някакъв чичко в синя униформа и иска билетче. Чичкото казва: Аз не съм контрольор, аз съм капитан! Пияницата се връща при бабата и казва: Бабо, ситуацията много се усложни, намираме се на кораб!

Седмо, пътник в пустинята среща бедуин и го пита: Кажи ми, приятелю, накъде да вървя до най-близкия град? Бедуинът казал: Няма проблем, ще вървиш направо пет седмици и после надясно. (За него пет седмици са малка разходка, но мерките са различни.)

Осмият случай, мъж отива в гората за дърва, горският го хваща и го пита: – Накъде с тия дърва, бе? – Ами за зайците ми. – Че зайците ядат ли дърва, бе? – Ами ако не ги ядат, ще ги изгоря!

Пикасо, знаете, велик художник, пристигнал в Лондон, на гарата му открадват часовника и куфара. Полицаят пита: – Подозираш ли някого? – Да, този, който ми помогна за куфара. – Можеш ли да го нарисуваш? – Мога – и по тази рисунка ще го хванем! И той го нарисувал. На основата на неговата рисунка арестували: трима старци, две бабички, три автобуса, един шкаф и едно куче. (Както виждате, голям художник и голямо рисуване.)

Следващият случай, разговор между двама луди: Какво правиш с това въже? Казал: – Търся края му. – Не го търси, то няма край, аз го отрязах.

Единадесетият случай, по време на комунизма в едно предприятие свикали събрание за уточняване на работното време (да видите какво се казва трудолюбие). Станал шефът и казал: Понеделник няма да работим, защото е след почивка, всички ще сме изморени. Във вторник също ще се настройваме и няма да работим. Сряда – работен ден. Четвъртък ще сме изморени от сряда, петък няма да се работи, ще мислим за почивка; събота и неделя – почивни дни. Става един работник от залата и казва: Ама шефе, всяка сряда ли ще работим?

ЧУДНИЯТ СМЯХ

(трета идея за размишление)

36 кратки шеги-некролози, преди бях ви казал някои неща, сега други. Надгробни надписи:

Не знам дали ще имам желание да се върна обратно.

Тук почива една победа на природата над медицината.

Все още чакам резултатите от изследванията, за да разбера дали съм умрял.

Мъките ми не са свършили, жена ми всеки ден идва да ми разказва как е минал денят ѝ.

Приемам съболезнования само ако са искрени.

Бих предпочел вие да сте на моето място.

Трябваше да умра, за да видя името си издълбано със златни букви.

Кой ще ми докаже, че съм умрял?

На седмото небе съм. (Разбира се, под въпрос е, но може човекът и да е на седмото небе.)

Вече нямам тежест.

Забранявам да се плаче на гроба ми, дори и от радост.

От семейството ми – с голяма признателност за преждевременното оттегляне.

Вече съм само една снимка. (Както виждате, хората щом могат да се шегуват с тези неща, значи, има нещо духовно и в тези хора.)

Отвъдното не ме грее.

Върнах се в каменната ера.

Край на тегобите, край на рождени дни, годишнини, празници и погребения.

Бог ми даде живот, Бог ми отне живота. Боже мой, докога ще ме разиграваш?!

До моите скъпи наследници: Не забравяйте, че ако възкръсна, ще си взема всичко обратно.

Сънувам приказка без край.

Вечно ще скърбя за себе си.

Нямам какво повече да добавя.

Върнах се към корените си.

Като си помисля за отлежалите вина, дето ги скрих под дюшемето, че ще се вкиснат, ми се иска да се върна, но май друг ще ги пие. Но поне да е за мое здраве!

Това е първата ми успешна диета за отслабване.

Няма вече години, няма вече сезони, няма вече седмици, няма вече дни – няма ме и мене.

Нямам търпение да видя тука пак всичките си приятели.

Не можете да си представите какво удоволствие е да не ти досажда вече никой по телефона.

Не е нужно да казвам, че всичко между нас е свършено. (Става въпрос за раздяла.)

Поне няма да ставам свидетел на края на света.

Не разчитайте вече на мене да ви разведрявам настроението.

Не завиждайте, мраморът за плочата го купих на кредит.

Ако завиждате на положението ми, готов съм да го разменя в удобно за вас време.

Най-сетне се отървах от жена ми.

Не съм тук по собствена воля.

Реших да прекратя всякаква ненужна дейност.

Боях се за утрешния ден, но сега съм спокоен.

Следваща лекция – на 2-ри април.

АУМ