Елеазар Хараш

АР ХАВАРАЯ

Правила на живата духовност

Варна, 2007 г.

ПРЕДГОВОР

Правилата образуват в човека качествата на живата духовност. Правилата образуват в човека чистото съзнание. Чистото съзнание е сияещо огледало, в него сам Бог се оглежда. Правилата не са просто някаква дисциплина. Правилата са наука за пресътворяване. Правилата са наука за същността на живота. Пътят на живота е придобиване на истинската духовност. Правилата са много повече от вяра, обич и здраве. Ти може да имаш вяра, обич и здраве, но ако не си придобил чистото си съзнание, всичките ти усилия са напразно.

Елеазар Хараш

Законите на Търсача от Аринон

1. Бъди Търсач на своя път.

Това означава: бъди Търсач на собствената си дълбочина. Колкото повече навлизаш навътре, толкова повече изчезва светът, толкова повече изчезва времето, толкова повече изчезва зависимостта, толкова повече изчезва раждането и смъртта. И тогава ще видиш собствената си светлина. Това всъщност е твоят път, това всъщност е твоето безсмъртие, това всъщност е твоята вечност.

2. Живей в Любовта.

Да живееш в Любовта, означава да живееш в мястото, където няма време. Това е мястото, където няма събития, няма явления, няма дори ситуация. Това е мястото, в което има само едно вечно състояние. Това е състоянието на Бога в нас.

3. Постоянствувай в Бога.

Щом постоянствуваш, това означава, че Бог е проникнал в теб и работи. Постоянството е знак на съединение. Този, който постоянно работи в капката и пробива камъка, това е Бог. Този, който постоянно работи в теб и ще пробие булото на мрака, е твоят невидим приятел, чрез когото се завръщаш в Прародината.

4. Живей в истинолюбието.

Това означава толкова да си погълнат в ежедневието си от Бога, че да не остава място за нищо друго. Който е изпълнен така, той съхранява Бог в себе си и живее в първичното знание.

5. Търси най-дълбокото.

Някой ще каже, че това е духовността. Друг ще каже, че това е божествеността. Но човекът е същество по-дълбоко и от духовността, и от божествеността. Човекът преминава през духовността и божествеността, за да се завърне в своето абсолютно начало.

6. Намери очите си.

Да намериш очите си, означава да постигнеш онова тънко наблюдение, чрез което самата реалност гледа. Такива очи са живи, безстрастни, освободени и сияещи.

7. Потърси Източника в себе си.

Да потърсиш Източника в себе си и да го откриеш, това се дължи на изработената способност, която се нарича проникновение. Който може да прониква навътре, той има Любов от Източника и сам по себе си е Източник. Който има тази способност, той има произход и произходът му е отвъд света.

8. Попитай дълбините си.

Да попиташ дълбините си, това е умение да се завръщаш в своето минало. Кое е това минало? Това е Бог, твоят древен център. Това е твоето Божествено минало. Ако умееш да питаш дълбините си, тогава Бог ще изпълни със светлина твоя вечен път.

9. Потърси храната в себе си.

В живота на духовния човек има само една храна – това е неизразимата храна. Изрича се още като Любовта. Любовта е неизразимата храна. Който има тази храна, е вечно нахранен, вечно преизпълнен.

10. Открий своето тайно място.

Да откриеш своето тайно място, означава да заемеш онази позиция, онази гледна точка, чрез която ти можеш да виждаш нещата, но тебе никой не те вижда. Това тайно място е наречено Духът.

11. Създай си неуязвимост.

Да си създадеш неуязвимост, това означава да заживееш в мистичното сърце на Нищото, в мистичната пълнота, в мястото на безмълвието. В това място смъртта е разрушена. В това място страхът се превръща в собствения си ужас. В това място злото се превръща в безпомощност, а силата в отчаяние.

12. Постигни своето намерение.

Това означава: постигни своята свобода. От намерението изгрява свободата. Който е познал своето намерение, той е постигнал изначално отношение към същността на нещата.

13. Гледай с Духа си.

Да гледаш с Духа си, означава да виждаш навсякъде цветя. Например пустинята е цвете. Смъртта е цвете. Звездите, водата, хората – всичко това са цветя. Всичко сътворено е цветя, а всичко несътворено е извор.

14. Познай своя Произход.

Да познаеш своя Произход, означава, първо, да минеш правилно през света. Второ, да се завърнеш в своето свято битие. И трето, да преодолееш правилното и святото и да се завърнеш в Произхода. Другото име на Произхода е Изначалния девствен Дух.

15. Направи Истината свой приятел.

Истината е вечен приятел. Ако съумееш да се вплетеш в нея, ако съумееш да влезеш в нейния поток, в резултат на това ти ще придобиеш качеството неизменност.

16. Постигни тънкото разбирателство.

Да постигнеш тънкото разбирателство, това означава да имаш потайно духовно общение с всички неща. Който има това общение, той прониква в дълбините на нещата и остава неуязвим. Който има това общение, има дори разбирателство с тайната на хаоса.

17. Постигни изначалния си устрем.

Който е постигнал изначалния си устрем, той живее и се оглежда в дълбините на Отец. Той разбира нещата чрез дълбините на Отец. Това е мястото, от което устремът е произлязъл.

18. Наблюдавай всичко с тайното си око.

Кое е това око в човека? Това око е Слънцето в човека. Когато това око в човека гледа, човек всякога увеличава своята светлина. Който е избрал това око, е избрал Слънцето.

19. Обхождай се само със себе си.

Да се обхождаш само със себе си, това е велико отношение към собствената ти тайна, към собствената ти пълнота. Всичко, с което се обхождаш, не е ли отношение към самия тебе? Който е овладял изкуството на обхождането, никога не губи пълнотата си.

20. Живей в чистотата на Словото.

Да живееш в чистотата на Словото, означава да бъдеш в единство с духовните сили, които са скрити в него. Колкото повече очистваме словото си, толкова повече се завръщаме в Източника.

21. Живей в Тишината.

Да живееш в Тишината, означава да пребъдваш в поток от Светлина. Колкото повече увеличаваш Тишината в себе си, толкова повече се увеличава Светлината, докато накрая станеш жива и нетленна Светлина.

22. Познай своята Божественост.

Това означава: познай своята неизразимост и живей чрез нея в света.

23. Познай скритото в себе си.

Това означава да отидеш отвъд живота и смъртта. Това значи да отидеш извън времето и вечността. И дали ще се завърнеш или не, това е мястото на истинския живот.

24. Съблюдавай себе си.

Това означава: постъпвай така, че никога да не нараниш своята пълнота, своята цялост. Това означава още всякога да носиш в себе си състоянието на вечност.

25. Взирай се в Невидимото.

Ако се взираш в Невидимото, ти все повече ще го опознаваш, все повече ще го разбираш. По този начин Невидимото също все повече ще те опознава и разбира. Така ти ще разбереш, че всичко около теб е Невидимо и че съществата и предметите са само сенки и отражения на Невидимото.

26. Събуди Окото си.

Това означава да откриеш онази тайнствена цел, чрез която постоянно се обновяваш и чрез която вървиш от вътрешен към още по-вътрешен и несътворен живот.

27. Бъди ясен като слънцето.

Това означава да си стигнал до онази точка, при която си се слял с Бога. Тогава Бог говори чрез тебе, а ти слушаш.

28. Бди над всяка дума.

Да бдиш над всяка дума, означава да уловиш сърцето си. Думите излизат и се образуват от сърцето. Който бди над всяка дума, той съхранява сърцето си и го прави лъчисто.

29. Обичай себе си.

Който обича себе си, той може да обича и всичко друго, включително и враговете си. Който обича себе си, се освобождава от злото в себе си и от злото в другите.

30. Съхранявай пътя си.

Да съхраняваш пътя си, означава да следваш своята вътрешна разумност. В тази разумност пътят е съхранен. Иначе човек се погубва.

31. Гледай, както Бог гледа.

А как гледа Бог? Като наблюдател от непристъпна кула. Бог гледа от дълбоко място. Това място е отвъд живота и смъртта. Който може да гледа така, той гледа като Бога.

32. Познай своето уединение.

В истинското уединение има одухотворяване. В истинското уединение има обожествяване. Разумният човек всеки ден отделя по малко време за уединение. Уединението е завръщане към собствения свещен център.

33. Познай висшата тишина.

Висшата тишина е онова състояние, при което откриваш пълнотата в себе си. Всеки трябва да се завърне в собствената си пълнота. Всеки в този свят е изгубил тази пълнота и затова трябва да се завърне отново в нея. Това състояние е наречено висша тишина.

34. Бъди приятел със себе си.

Да бъдеш приятел със себе си, означава да живееш в единство със своето първично сърце. Това сърце е светлината на света. Това сърце е част от същността на Бога.

35. Върви всякога към себе си.

Да вървиш към себе си, означава да търсиш само Бога, да живееш само за Бога, да служиш само на Бога, да мислиш само за Бога, да жадуваш само за Бога. Така човек опознава Бог в себе си и така Бог се опознава в човека.

Трите правила на Патриарха Чан

Първо правило
Обхвани своето достойнство.

Да обхванеш своето достойнство, това означава да живееш в двете точки и да отидеш в третата. Първата точка е мекотата, втората точка е простотата. Който съумее да живее с твърдост в тези две точки, той се завръща в третата точка, която е покоят. Това означава да обхванеш своето достойнство.

Второ правило
Живей в ясното си съзнание.

Който живее в ясното си съзнание, той никога не пропада и никога не се извисява. Той живее в изобилието на преднебесната пълнота. Ето, това означава да живееш в ясното си съзнание.

Трето правило
Обхвани умението.

Това е умението да живееш в ежедневието. Кой умее да живее в ежедневието? Само този, който е станал независим от мисли, чувства и представи. Този независим умее да живее в ежедневието. Той е свободен като птица.

Из книгата на Учителя Мавахари „Разбирателство с дълбокото“

Познай Тишината.

Има много видове мълчание, но Тишината е една. Във Великата Тишина може да живее само едно нещо – ясното съзнание. Умът не може да живее в ясното съзнание, защото той бива умъртвен от Тишината, Тишината го погубва. А не е ли ясното съзнание смисълът на живота?

Из „Разбирателство с дълбокото“

Говори с тайния език.

Да говориш с тайния език, означава да си господар на дълбините на своето сърце. Този, който е господар на дълбините на сърцето си, той говори тихо, мъдро и вдълбочено. Той излъчва тайния език на живота.

Из „Разбирателство с дълбокото“

Говори като цветето Нерая

Това е едно незнайно цвете с особен духовен аромат. Много посветени са го наблюдавали на планината Бахатор. Те разбрали, че Нерая излъчва древна тайна. То проповядвало с мълчание тази своя тайна, а тя била: дай своя аромат на света, но остани скрит в своята незнайна същност.

Из „Разбирателство с дълбокото“

Очисти смъртта си.

Да очистиш смъртта си, това означава съзнанието да стане толкова чисто, толкова ясно, че в него да засияе първичният живот, наречен Царството. Да очистиш смъртта си, означава да очистиш напълно съзнанието си.

Из „Разбирателство с дълбокото“

Очисти шума в себе си.

Да очистиш шума в себе си, това означава да отстраниш всички непотребни мисли и ненужни желания. Накрая в тебе ще остане само един свещен звук – звукът на чистата същност, звукът на чистата духовност.

Из „Разбирателство с дълбокото“

Бъди цар на своето съзнание.

Да бъдеш цар на своето съзнание, означава да се освободиш напълно от своето тъмно минало и от своето светло бъдеще. Чистото съзнание не съществува нито в тъмното минало, нито в светлото бъдеще. То живее единствено в собствената си дълбочина, в собствената си вечност.

Из „Разбирателство с дълбокото“

Бъди път за другите.

Да бъдеш път за другите, означава да бъдеш съкровено разумен, благоговейно трептящ и божествено проникновен. Такъв човек е чиста земя.

Из „Вътрешната градина“ от Чон Лиу

Бъди благоухаещ.

Да бъдеш благоухаещ, това значи да преминеш през деня като цвете. Светът се наслаждава на цветето, но откъде ли е неговият произход?

Из „Вътрешната градина“

Бъди първично цвете.

Това цвете има поглед само за слънцето. Това цвете има око само за слънцето. Така окото гледа окото и изтръгва от него първия слънчев лъч. Кой научи цветето да улавя слънчевия лъч?

Из „Вътрешната градина“

Завърни се в простотата.

Да се завърнеш в простотата, означава да стигнеш до върха на своето най-чисто съзнание. Който е стигнал до върха на своето най-чисто съзнание, той се завръща на земята под формата на обикновен човек. И докато другите хора са сложни и объркани, той живее в простота и яснота.

Из „Вътрешната градина“

Завърни се в покоя.

Завърни се в собственото си слънчево състояние. Покоят присъствува в теб като безкрайно сияние. В покоя е скрит отдихът на твоето сърце, на твоята вечност.

Из „Вътрешната градина“

Живей в пустотата си.

Щом живееш в пустотата си, ти живееш в своята безпределност. В каквато и среда да живее такъв човек, той никога не бива подхвърлян на окръжаващата среда. Той живее всякога в себе си и не изменя на себе си.

Из „Вътрешната градина“

Виждай с пустотата си.

Да виждаш с пустотата си, означава да обладаваш предвечното си сърце. Това сърце е наречено пустото съзнание, или чистото съзнание – най-чудният плод от градината на безпределността. Кой вижда ясно? Само този, който умее да не се безпокои.

Из „Вътрешната градина“

Гледай изкусно.

Който умее да гледа изкусно, той наблюдава всичко с лъчезарното си съзнание. За него всичко свети. От сутрин до вечер денят му е неизразим.

Из „Вътрешната градина“

Практикувай капката.

Капката, това е твоето съзнание, твоята душа. Има само една единствена практика – да очистиш съзнанието си. Когато очистиш съзнанието си, океанът ще повика капката.

Из „Вътрешната градина“

Погледни същността си.

Да погледнеш същността си, означава, че ти си самият смисъл на нещата. И не е нужно да търсиш друг смисъл. Смисълът, това си ти, достатъчно е само да живееш чрез него. Не е ли това толкова просто?

Из „Вътрешната градина“

Погледни смъртта си.

Да погледнеш смъртта си, значи да преминеш през нея и да отидеш дълбоко в своя център. Щом видиш своя център, изведнъж разбираш, че смърт няма, има само завръщане. Центърът всякога е бил, а смъртта е вечна илюзия.

Из „Книга на Мистериите“ от Втория Старец

Пробий мрака.

Да съумееш да пробиеш мрака, значи да отидеш отвъд всичко сътворено. Да се освободиш от всичко сътворено, значи да видиш безпределността. Тази безпределност никога е нямала име. Нашият дух може да живее реално само в тази безпределност.

Из „Книга на Мистериите“

Отиди отвъд.

Отиди отвъд своето знание, защото знанието е сянка. Отиди отвъд света, защото светът е илюзия. Отиди отвъд смъртта, защото смъртта е заблуждение. Отиди отвъд живота, защото има тайна, по-дълбока от живота. Да отидеш отвъд всичко това, значи да си призован от безпределността.

Из „Книга на Мистериите“

Озари безмълвието си.

Да озариш безмълвието си, това означава да познаеш собствената си тайна. Това означава да познаеш тайната на Ахор – Духа. Това е нещо далечно, нещо древно.Това е нещото, което е по-дълбоко от себе си, нещото, което съществата трябва да открият.

Из „Книга на Мистериите“

Осъзнай Ахор.

Да осъзнаеш Ахор, значи да заличиш световете. Световете са ограничения. Да осъзнаеш Ахор, значи да заличиш земята, водата, въздуха и огъня. Да осъзнаеш Ахор, значи да прекрачиш 13-те небеса. В Ахор е заключено тайнството, наречено свобода.

Из книгата „Съвети от моето сърце“ от Алинор

Направи невъзможно сърденето.

Да направиш невъзможно сърденето, означава да съхраняваш дълбочината си. Да се сърдиш, означава да станеш външен. Така придобиваш човешки възгледи. Да не се сърдиш, означава да станеш вътрешен. Тогава придобиваш духовни възгледи.

Из „Съвети от моето сърце“

Прощавай всякога.

Да прощаваш всякога, означава постоянно да късаш вериги от своето минало. Да прощаваш всякога, означава да попълваш сърцето си с нови възгледи и разбирания. Да прощаваш, означава да даряваш сърцето си с благодат.

Из „Съвети от моето сърце“

Не навлизай в дълбоки води, преди да си подготвен.

За неподготвения влизането в дълбокото, в неизвестното е опасност, защото той ще срещне там собственото си зло и ще бъде съкрушен от себе си. За този, който е подготвен, неизвестното се превръща в дар. На него ще му се разкрие тайната на живота лице в лице.

Из „Съвети от моето сърце“

Тържествувай всякога.

Да тържествува може само висшият живот, висшата душа, но засега тя е отделена от нисшата душа, за да не потъне в мрака на земните желания. Така висшата душа е отделена, за да бъде предпазена, за да може после човек, когато е готов, да тържествува.

Правила от Първия Старец

1.Люби Бога.

Да любиш Бога, значи да навлезеш в собствената си безпределност. Да любиш Бога, означава да проникнеш в тайното място, аз го наричам „Благата тишина“. „Благата тишина“ прилича на малко ручейче.

Правила от Първия Старец

2. Люби неизвестното.

Когато залюбиш неизвестното, то ще стане известно за тебе, но без да ти се открие. Ти ще си го преживял, но без да го разбираш. Това, което ще остане, е това, че ти ще носиш в себе си вкуса на неизвестното. Това го наричам следите на неизвестното. Други го наричат безсмъртието.

Правила от Първия Старец

3. Следвай чистотата си.

Да следваш чистотата си, означава да навлизаш в невидимия свят все повече и все повече. Да следваш чистотата си, значи да узряваш в Бога. Така чистотата се превръща в зрял плод на Любовта.

Правила от Първия Старец

4. Следвай искреността си.

Щом следваш искреността си, ти се завръщаш в душата си и душата ще те ръководи. Щом следваш искреността си, душата става твой център. Да гледаш от позицията на центъра, това значи да имаш свещен възглед за нещата.

Закони на неуязвимостта от Харавал

1. Не слушай ума си, а само своя разум.

Не слушай ума си, означава не слушай повърхностното. Дълбоко в нашия Център живее древен, свещен Разум. Живей всякога в Центъра си и ще се освободиш от всичко повърхностно.

Закони на неуязвимостта

2. Бъди всякога малък.

Да бъдеш всякога малък, значи да умееш да се развиваш. Да бъдеш всякога малък, това е първичното, неуязвимо състояние на душата. Да бъдеш малък, това значи всякога да си радостен, всякога да си подвижен в душата си.

Закони на неуязвимостта

3. Бъди винаги незначителен.

Бъди скрит в дълбокото. Който е значителен, е открит за тревогите и проблемите. Бъди незначителен и никой не може да ти отнеме дълбочината. Да бъдеш незначителен, значи да бъдеш естествено неуязвим.

Закони на неуязвимостта

4. Не бъди вплетен във въжето.

Нишките на въжето са щастие и нещастие, добро и зло, радост и скръб – всичко двойствено. Не бъди вплетен в тях, а ги използвай, изтръгни от тях разум. И здравето е нишка, която е развалила много хора. Изтръгни светлия си разум от здравето и се освободи от неговите въжета. Само така ще се завърнеш в същността си, а в същността няма въжета. Не са ли боговете светли същности – освободени?

Закони на неуязвимостта

5. Прощавай винаги и особено на този, на когото не искаш.

Да прощаваш, значи да съхраняваш енергията си. Да прощаваш, значи да преодоляваш. Прощаването те освобождава от коварството на вътрешния враг. Който прощава, енергията му пътува към собствения му вътрешен Център. Така той става свободен.

Закони на неуязвимостта

6. Бъди радостен дори когато всичко около тебе е скръбно.

Радостта, това е твоето вътрешно слънце, което живее в сърцето ти. Какъвто и да е светът около тебе, не позволявай на това слънце да угасне. Щом слънцето винаги грее в тебе, тогава след края на живота си ти ще се завърнеш в него и ще се превърнеш в птица непобедима.

Закони на неуязвимостта

7. Бъди всякога възприемчив към тънката, скрита радост.

Да бъдеш всякога възприемчив за тънката радост, значи да възприемаш с душата си. Само душата има усет за тънките неща. Да си възприемчив с душата си, това значи да възприемаш само това, което Бог иска, защото душата е част от Бога.

Закони на неуязвимостта

8. Разбирай нещата дори когато не ги разбираш.

Прозри в неразбирането си своето скрито разбиране. Когато не разбираш нещата, достатъчно е само едно: да подходиш правилно. Правилният подход изисква овладяност, освободеност, успокоеност. И тогава в това чисто и успокоено езеро-съзнание ще проникне разбирането. Неведомото ще те посети. То ще докосне твоето езеро и тогава неразбирането ти ще се превърне в разбиране. Така не разбирайки, ти ще почнеш да разбираш.

Закони на неуязвимостта.

9. Бъди спящ за всяко тревожене.

Тревоженето влиза в човека чрез допускане, чрез съгласие. Допускането е от ума, то е съгласяване с ума. Да бъдеш спящ, значи да заключиш ума, да го освободиш, за да не взима той решения в живота ти. Когато човек спи спокойно и дълбоко, той няма ум. Щом няма ум, няма и тревожене. В това спане се изразява будността на душата.

Закони на неуязвимостта

10. Въздържай се от всяко лошо настроение, като си избереш една от милиардите Божествени идеи.

Всяка една Божествена идея съдържа в себе си една малка светлина, която разпръсква всяко лошо настроение и показва пътя на човека. Ако я няма тази идея, човек се заседява в тъмнината на своето лошо настроение. Но ако човек си помисли само за малко за тази идея и се свърже с нея, той вече е запалил свещ, чрез която се освобождава от своята тъмнина. Милиарди свещи има около нас и вътре в нас.

Закони на неуязвимостта

11. Вложи мира в сърцето си и ще го виждаш навсякъде и във всички неща.

Да вложиш мира в себе си, означава да вложиш духа, да заживееш в единство с духа. Този дух е древният мир и щом го имаш, ще виждаш мира навсякъде. Този дух в древността се е наричал Златният век.

Закони на неуязвимостта

12. Който има воля, няма своеволие.

Който има воля, живее в свободата по правилен начин. Който няма воля, живее в свободата по погрешен начин, той е злоупотребил със свободата. Който има воля, живее в истинността на нещата. Който има своеволие, той се е отдалечил от Истината и затова умира. Своеволието е умиране.

Закони на неуязвимостта

13. Когато е трудно, пусни в ход тихите и безмълвни самовнушения – независимо дали известно време нямаш успех.

Когато ти е трудно, пусни в себе си едно тихо, положително самовнушение и то ще освети твоята стая, то ще освети твоя ум и твоето сърце. Постоянствувай в това малко самовнушение и изведнъж ще разбереш, че тъмнината си е отишла. Така светлината прогонва тъмнината. Ако ти не знаеш какво трябва да направиш със себе си, това малко самовнушение знае какво трябва да направи с тебе.

Закони на неуязвимостта

14. Всички събития, които се случват около тебе, нямат значение. Значение има само правилното възприятие. Правилното възприятие превъзхожда всичко, което се случва.

Да имаш правилното възприятие, това е велико изкуство. Правилното възприятие не принадлежи на този свят. Правилното възприятие превъзхожда всички събития, които се случват. Правилното възприятие принадлежи на Матахор. Това е древно име на Орела. Правилното възприятие е Окото на Матахор.

Закони на неуязвимостта

15. Обичай всичките си състояния – и добрите, и лошите – за да ги преодоляваш.

Да възлюбиш лошото си състояние, това значи да го видоизмениш, защото Любовта внася в лошото състояние себе си, дълбочината си, своята Божественост, своята лекота. Така лошото състояние изпада в неизгодно положение и се преобразява. Любовта е преобразяваща сила. А лошото състояние се е нуждаело именно от нея.

Закони на неуязвимостта

16. Бъди красив при трудностите.

Да бъдеш красив в трудностите, означава да съхраняваш същността си, да съхраняваш целостта си. Щом се раздвояваш, трудностите започват да ограбват твоето лице, твоето сърце, твоята същност. Защо идват трудностите в живота? Трудностите идват в живота, за да станеш по-красив.

Закони на неуязвимостта

17. Бъди сляп, за да виждаш.

Когато си сляп за човешките неща, за външните неща, ти ще започнеш да виждаш все повече вътрешните неща. А щом се научиш да виждаш вътрешното, ще започнеш да разбираш и външното. Вътрешното ще ти даде съвсем друга гледна точка – духовната гледна точка. Земното мислене, това е слепотата. Да виждаш духовно, значи да си отстранил това земно мислене. Кой е духовно виждащ? Древните казваха: Духовно виждащият има три белега: той е сияещ като слънцето, чист като зората и безмълвен като тайната. Това е образът на духовно виждащият.

Закони на неуязвимостта

18. Улови тънките моменти на дразнението и усили сиянието си.

Когато някой човек ти говори и те дразни, вслушай се много внимателно, защото между редовете са скрити много видове светлинки. Ако уловиш само една малка светлинка, ти ще нахраниш сиянието си. Но ако не можеш да уловиш дори една малка светлинка, тогава раздразнението ще се храни с тебе. Това може да разбере само досетливият.

Закони на неуязвимостта

19. Бъди сияещ вътре в себе си.

Бъди господар на своята вътрешна атмосфера. Освети своя вътрешен дом. Само този, който е станал господар на себе си, може да свети. Слугата не може да свети, той няма собствена светлина. Кой е господар на себе си? Този, който се е завърнал в първоначалната си чистота.

Закони на неуязвимостта

20. Бъди над всичко, което се случва, и нищо няма да се случи с тебе.

Това означава да бъдеш извисен над нещата, над събитията в света. Ако си изпълнил правилно закона, твоята вътрешна реалност няма да бъде засегната. Когато живееш в своята повърхностна природа, тогава и най-малкото камъче се превръща в събитие за твоя живот. Когато живееш в своята висша природа, събитията в света са без значение, защото твоята вътрешна реалност е неуязвима.

Закони на неуязвимостта

21. Бъди ограничен отвън и необятен отвътре.

Бъди обикновен сред хората и необикновен вътре в себе си, в своите простори. Бъди скромен отвън и сияещ отвътре. Бъди незабележим отвън и буден отвътре. Но какво е това да си буден? Да си буден, това е погледът на твоята собствена същност. Древните наричаха тази същност „Силният взор“ или “Орелът“.

Закони на неуязвимостта

22. Бъди неуловим и за самия себе си.

За да бъдеш неуловим, трябва да се освободиш от умствените и сърдечните процеси. Така ще разбереш, че не си човек, а същност. Същността в началото не е била ограничена от идеята човек. Да бъдеш неуловим, означава така да пречистиш ума, сърцето и волята си, че твоята първична същност да може свободно да влиза и излиза през тях, без да бъде уловена.

Закони на неуязвимостта

23. Допускай невъзможното и ще познаеш необяснимото.

Допускането означава откритост, отваряне, откровеност. И тогава необяснимото навлиза и озарява себе си в човека. За да влезе необяснимото, то трябва да влезе през врата. Вратата е откровеността. Що е откровеността? Откровеността, това е душата. Необяснимото се открива само на душата, то общува само с нея.

Закони на неуязвимостта

24. Имай око само за невидимото и ще устроиш видимото.

Който търси вътрешното, вътрешното му устройва външното. Да разбереш невидимото, означава да бъдеш в единство с него. Да разбереш, че невидимото е най-важно в живота, това означава да му отдадеш енергията си и доверието си. Тогава невидимото ще ти даде нещо от своя поглед. То ще внесе в очите ти ново осъзнаване за нещата. То ще ти даде нещо от себе си. Това го наричам велико благословение. В невидимото е тайната на живота.

Закони на неуязвимостта

25. Невиждащият вижда чрез очите и представите си, а виждащият вижда чрез тайната в себе си.

Невиждащият вижда външното. Виждащият вижда чрез несътвореното, чрез духа, чрез истинската си природа. Само тайната в човека може да види тайната. Малката тайна е сродна с великата тайна. Когато човек се очисти, тайната в него се превръща в Око, което съзира великата тайна.

Закони на неуязвимостта

26. Разглеждай нещата от гледна точка на Безкрайността.

Понеже нещата бавно узряват, разглеждай ги, както Бог ги разглежда – с търпение, без да ги осъждаш. Безкрайността има очите на Истината. Чрез тези очи на Истината ти виждаш всички неща в тяхната светлина. Безкрайността вижда само светлина и сияние в нещата.

Закони на неуязвимостта

27. Мисли винаги нерушимо.

Всичко, което се случва, само да те докосва, без да ти влияе. Да мислиш нерушимо, означава да позволиш на своя собствен дух да се заражда в тебе. Твоят дух е нерушим и несътворен и всичко, което се случва в света, всички събития, всички явления не могат да го докоснат, защото той е роден преди всичко. Той е по-древен от всичко, което се случва. И затова неговото първично състояние е нерушимост.

Закони на неуязвимостта

28. Мисли като тайната и ще можеш да отключваш всички врати.

Мисли винаги за скритото, което е неизразимо благородно, мъдроблагородно. Който мисли така, се освобождава от привързаността към външното. Мисли за явното като за скрито. И колкото повече мислиш така, толкова повече тайната ще те озарява. Колкото повече тайната те озарява, толкова повече тя заживява в тебе. А когато тайната напълно заживее в тебе, тогава ти ще разбереш сътвореното и ще узнаеш несътвореното.

Закони на неуязвимостта

29. Живей всякога в сладкото си чувство.

Да живееш с най-сладкото си чувство, означава да живееш чрез аромата на своето сърце. Този аромат е Окото на душата. Чрез това Око душата живее в собствената си райска градина. Тази райска градина – това е да имаш най-сладкото чувство в себе си и това чувство да е постоянно.

Закони на неуязвимостта

30. Винаги изпреварвай изненадите.

Да изпреварваш изненадите, това значи да имаш око от друг свят, око от друго измерение. Да изпреварваш изненадите, това значи да си осъзнал своята нероденост. Отвъд изненадите, това е човекът, който е познал тайната на своя дух.

Чан Лун – Откъси от „Моята пустота“

Бъди река, която тече към себе си.

Щом си река, която постоянно тече към себе си, ти постоянно ще се обновяваш, ти постоянно ще се разцъфтяваш. Така Дао ще живее в тебе и ти ще живееш в него. Не е ли това достатъчно?

Из „Моята пустота“

Завърни се в очите си.

Защо са създадени очите? Какво трябва да гледат те? Очите са създадени, за да видят пустотата. Защо трябва да видят пустотата? Защото в пустотата живее Дао. Пустотата е царството, в което живее Дао. Когато очите видят това, те се завръщат в себе си.

Из „Моята пустота“

Бъди като цветето и ще разбереш.

Цветето е простота. То гледа към небето и оттам идва усмивката му. То е родено от земята и оттам идва ароматът му. Цветето живее в простота. Живей просто и ще разбереш. Простото разбира нещата, сложното ги разваля.

Из „Моята пустота“

Бъди невзрачен.

Само когато човек стане мъдър, става скромен. Само когато човек стане мъдър, става невзрачен. Защо е станал невзрачен? Защото вече е скрит от света. Защо е станал невзрачен? Защото вече не се взира. В какво не се взира? Не се взира вече в света, не се взира в заблужденията.

Из „Моята пустота“

Върви обратно на света и ще успееш.

Да вървиш обратно на света, означава да не мислиш като хората, защото те доникъде не стигат; да не мислиш като животните, защото те доникъде не стигат; да не мислиш като птиците, защото те доникъде не стигат. Но как трябва да се мисли тогава? Много просто. Мисли като Дао. Дао всякога пристига в себе си. Всички други пътуват, но не пристигат. Дао всякога пристига в себе си, защото Дао мисли с велика простота.

Из „Моята пустота“

Мисли много просто и ще царуваш.

Хората мислят сложно. Сложното е заблудено. Заблуденото е объркано. Обърканото е утъмнено. Утъмненото е тежко. Всичко, което е тежко, е паднало на земята. То е изгубило простотата си. Само Дао е леко. Дао грее като слънцето, движи се като вятъра, лее се като водата, танцува като пеперуда, носи се като аромат и сияе като простотата. Ето защо мисля като Дао.

Из „Моята пустота“

Бъди скромен като прашинка.

Ако си скромен като прашинка, няма да те забелязват, но ти ще забелязваш. Ако си скромен като прашинка, няма да те забелязват, но окото ти ще бъде живо, окото ти ще свети. Ако си скромен като прашинка, ще изглеждаш като незначителен, но ще си скрит в свободата си.

Из „Моята пустота“

Бъди пуст.

Бъди пуст и ще държиш живота в ръцете си. Бъди пуст и ще живееш в тиха пълнота. Бъди пуст и ще сияеш. Всичко това хората няма да го харесат и ще искат от тебе обяснения и понятия. Но как може да има обяснения и понятия, щом живееш в Дао? Нима Дао е обяснения и понятия?

Из „Моята пустота“

Изглеждай като залез.

Изглеждай като залеза, но отвътре постоянно изгрявай. Когато изглеждаш като залез, хората ще стоят на дистанция от тебе, а ти ще можеш да съхраняваш енергията си, да ги наблюдаваш, да ги обичаш и да сияеш. Като съхраняваш енергията си, Дао ще те ръководи. Като ги наблюдаваш, Дао ще ти даде око. Като ги обичаш, Дао ще ти даде сърце. А като сияеш, Дао ще ти даде себе си. Ето защо казвам: Бъди залязващ. Докато тези, които изглеждат изгряващи, залязват отвътре.

Из „Моята пустота“

Бъди беден.

Бъди беден и хората ще те отбягват. Това го наричам красиво спасение от хората. Бъди беден и ще заблудиш хората. Това го наричам красивото заблуждение. Бъди беден, но обичай Истината. Това го наричам щастливото заблуждение, защото хората от света ще мислят, че си заблуден, а ти ще си щастлив. Бъди беден, но увеличавай постоянно Дао в себе си. Така хората ще мислят, че си заблуден, а ти ще си живееш спокойно в Дао. Между тебе и Дао ще прехвърчат искрени усмивки.

Из „Моята пустота“

Създай си друго сърце.

Земята ти е дала едно сърце, небето ти е дало второ сърце. Но ти си създай трето сърце. Земното сърце е ограничено от земния живот. Небесното сърце е ограничено от небесния живот. Но ти си създай друго сърце. Това друго сърце е съставено от чиста безпределност. Това сърце не се заглежда нито по дърветата, нито по реките, нито по облаците, нито по звездите. Това е тайното ми сърце. Неговият взор е насочен в пустотата. То живее във велика свобода. Така аз не позволих на земята и небето да видят сърцето ми.

Из „Моята пустота“

Върви там, където другите не вървят.

Едни вървят по пътя на смъртта, други вървят по пътя на живота. Трети вървят по пътя на хитростта. Четвърти вървят по пътя на професията. Пети вървят по пътя на дълга. Шести са избрали пътя на страданието. Седми са избрали пътя към рая. Седем пътя – седем заблуждения. Само аз вървя без път, без цел, свободен. Питат ме: Кой е твоят път? – Отговорих: Неприсъствието. Ето така живее Дао в мен. Никой не разбира моя път.

Из „Моята пустота“

Плувай като птица.

Това значи да бъдеш естествен. Що е въздухът? – Водата на птицата. Що е въздухът? – Свободата на птицата. Всъщност кой плува в тази вода? Всъщност кой плува в тази свобода? Всъщност само едно нещо плува. Това не е птицата. Това е диханието. Когато птицата умре, диханието продължава да плува. Човекът е създаден, за да преплува света и да се завърне в своето невидимо дихание, в своята свобода.

Из „Моята пустота“

Върви бързо като костенурката.

Познавах костенурка, която живя до седемстотин години. Как така тя извървя своя път до седемстотин години? Кой ѝ показваше този път? Дао я научи. Дао научи костенурката на постоянство и затова тя върви бързо. Човекът се движи много бавно, защото не е постоянен. Докато моята костенурка се завърна в Дао. Не е ли тя по-бърза от човека?

Из „Възходящият път“ от Мерлин

Бъди възходящ в смъртта.

Възходящият дух преминава през смъртта и я ограбва. Възходящият дух преминава през смъртта незабелязано, защото смъртта няма очи за първичното, за истинното. Тя може да улавя само греховното, падналото. Тя не познава възходящото в човека, защото тя самата няма възход в себе си.

Из „Възходящият път“

Бъди възходящ, без да очакваш подкрепа.

Не чакай ангели да те ръководят, защото ти си бил преди тях. Когато си в света, слушай сърцето си. Когато си в отвъдното, слушай душата си. Когато си на война, слушай прозорливостта си. Когато си в мирно време, слушай наблюдението си. А когато си в най-голямо напрежение, слушай покоя си. Това е възходящият път.

Из „Възходящият път“

Бъди търсач.

Истинският търсач броди в тъмнината и не се изгубва. Истинският търсач прониква в тъмнината и не се изгубва. Истинският търсач броди в светлината и не се изгубва. Кой е истинският търсач в човека? Това е Древният Дух в човека. Той прониква в тъмнината, той пронизва светлината, той влиза в огъня, той плува във водата и всякога остава цял. Той е преди сътворението на нещата. Тъмнината, светлината, огънят, водата са последствия, те са вторични. А той е същност, той е първичен.

Из „Възходящият път“

Бъди странен.

Бъди мрачен в мрака и той ще изгуби следите ти. Бъди светъл в светлината и тя ще изгуби следите ти. Бъди течащ във водата и тя ще изгуби следите ти. Бъди безгрижен във вятъра и той ще изгуби следите ти. Бъди горящ в огъня и той ще изгуби следите ти. Бъди любящ в Любовта и тя ще те познае и призове в себе си. Мракът, светлината, водата, вятърът и огънят не те познават, но Любовта те познава, защото тя има най-древното око. Тя е най-странната същност. Бъди странен като нея.

Из „Възходящият път“

Бъди странен.

Да бъдеш странен, означава да не проявяваш външна любов. Странният човек крие съкровената си същност, той не я продава навън в света. Странният човек е избягал от доброто и злото. Той не е нито положителен, нито отрицателен. Той живее в себе си и почита тишината.

Из „Възходящият път“

Бъди древен.

Това, което е древно в нас, е тайната на нашия дух. Само духът в нас знае методите на древността. Когато нашият дух се жертвува в служене на хората, само той знае правилния начин. Хората мислят, че такъв човек се е пожертвувал за тях, но той се е пожертвувал за древността. Хората мислят, че той е близък с тях, но такъв човек не създава приятелство с хората. Той е приятел само на древността, само на истината.

Из „Възходящият път“

Бъди виждащ.

Да виждаш, това е живот в невидимото. Да виждаш, това означава да избереш своята същност за водач. Да виждаш, значи да си посветил живота си на същността, скрита в тебе. Същността, която е в нас, е виждаща. Тя няма име, тя е само символична, т.е. съкровеноскрита. Тя е наречена съкровеното. Съкровеното е преярка светлина. Това е, което вижда в нас.

Из „Възходящият път“

Бъди благороден.

Истински благородният човек е преодолял щастието и нещастието. Иначе той не може да бъде благороден. Истински благородният човек е преодолял доволството и недоволството. Истински благородният човек не е вече човек. Той се превръща в същество без форма. Той е преодолял света. Той е само гост в света, защото душата му е заживяла в преярката светлина.

Из „Градината на моя покой“ от Чуан Дзъ

Бъди неизразим.

Ако хората казват, че ти си добър човек, ти си се провалил. Ако хората казват, че ти си щастлив човек, ти си се отклонил. Ако хората казват, че ти си преуспял човек, ти си се заблудил. Но ако хората казват: „Това е един особен човек, има нещо неизразимо в него“, това означава, че този човек е съхранил Дао в себе си. Ето защо казвам: Бъди неизразим.

Из „Градината на моя покой“

Бъди като водата.

Когато водата плува, тя е река. Когато водата танцува, тя е поточе. Когато водата ликува, тя е извор. Когато водата лети, тя е дъжд. Когато водата е в покой, тя е лед. Ето защо казвам: Бъди като водата.

Из „Градината на моя покой“

Бъди дете.

В началото детето е безпределно, а после светът го учи как да стане ограничено. В начало то детето е живот, а после светът го учи как да умира. В началото детето живее в своето вечно състояние, а после светът го учи да има разни настроения. В началото детето е любов, а после светът го учи на страст. В началото детето е същество, а после то става човек. Аз се посветих на вечното дете в себе си, така успях да се измъкна от света. Бъди вечно дете.

Из „Градината на моя покой“

Бъди невъзприемчив.

Не възприемай науката. Не възприемай религията. Не възприемай света. Не възприемай бедствията. Възприеми само Дао. И Дао ще се окаже по-дълбоко от науката, по-дълбоко от религията, по-дълбоко от света и по-дълбоко от бедствията. Хубаво е да знаеш какво да не възприемаш. Бъди невъзприемчив. И само така Дао ще те учи.

Из „Градината на моя покой“

Бъди пеперуда.

Пеперудата се движи без посока, но е намерила посоката в живота си. Пеперудата е без посока, но е намерила себе си. Пеперудата не е ясновидец, затова е постигнала целта си. Понеже пеперудата е намерила себе си, затова тя лети, тя танцува. Някои мислят, че пеперудата танцува във въздуха. Пеперудата не танцува във въздуха, тя танцува в Дао.

Из „Градината на моя покой“

Бъди лекомислен.

Да бъдеш лекомислен, това значи мисълта ти да се лее леко. Да бъдеш лекомислен, това значи мисълта ти да плува в простора. Леката мисъл е ефирна, необременена. Леката мисъл плува в ефира на Дао. Бъди лекомислен и ще станеш приятел с Дао.

Из „Градината на моя покой“

Бъди тих.

Когато е шумно, бъди тих. Когато е спокойно, бъди тих. Когато си тих, бъди вглъбен. Когато се вглъбяваш, бъди изчезнал. Когато си изчезнал, ще се разцъфтяваш. Дао живее и се разцъфтява само в изчезналите неща.

Из „Градината на моя покой“

Намери опората в себе си.

Когато те хвърлят от самолет, намери опората в себе си. Когато те хвърлят от висока скала, намери опората в себе си. Нима можеш, летейки във въздуха, да търсиш опората в самолета или в скалата? Намери Дао в себе си. Дао е опората. Дао е по-високо от самолета, Дао е по-твърдо от скалата. Улови Дао в себе си и Дао знае какво да направи за тебе.

Из Словото на Ахарот – Стареца на корените на нещата

Завърни се в своя корен.

Ние не сме произлезли от земята. Ние сме отвъд нея. Ние не сме произлезли от небето. Ние сме отвъд него. Ние имаме едно древно слънчево състояние, но и това не е нашият произход. Ние не сме родени, нито умираме. Ние не сме създадени. Ние сме породени. А на земята, на небето и на слънцето само странстваме заради опита. И ако придобием премъдрия опит, ние се завръщаме в корена си. Той е отвъд всякакъв произход.

Из Словото на Ахарот

Бъди собствената си безпределност.

Ние не сме вечни, ние не сме временни. Ние сме безпределни. Времето е ограничение на вечността, а вечността е ограничение на безпределността. Дълбоко в себе си ние превъзхождаме вечността и времето. Дълбоко в себе си ние превъзхождаме и Словото, и мълчанието. Нашият корен е велик и абсолютно неопределим. Той няма нужда от вечност и време, защото самият той е опора в себе си.

Из Словото на Ахарот

Бъди истинолюбив.

Бъди истинолюбив и ще създадеш духовна връзка с тайната на живота. Бъди истинолюбив и ще създадеш съкровена връзка с тайната на живота. Бъди истинолюбив, защото истинолюбието създава духовността и съкровеността, които са коренът на нещата.

Из Словото на Ахарот

Бъди бездънен.

Бездънният човек превъзхожда смъртта и безсмъртието. Бездънният човек превъзхожда слънцето и луната. Бездънният човек е коренът на световете. Всички него очакват.

Из Словото на Ахарот

Бъди сияещ.

Сияещият има лице отвъд лицето. Сияещият има крака отвъд краката. Сияещият има ръце отвъд ръцете. Сияещият има очи отвъд очите. Сияещият свети отвъд лицето си, движи се отвъд краката си, работи отвъд ръцете си, вижда отвъд очите си. Сияещият живее в своите древни корени.

Из Словото на Ахарот

Бъди тайна.

Да бъдеш тайна, значи да си по-светъл от светлината. Да бъдеш тайна, значи да си по-бърз от светлината. Да бъдеш тайна, значи да си по-дълбок от слънцето. Ето това значи да си в корена на нещата.

Из Словото на Ахарот

Живей в своя корен.

Това не е знание, наука или религия. Знанията, науката и религията са само пътешествия. А да живееш в своя корен, е едно изкуство да живееш със себе си, със своята съкровена пълнота.

Из Словото на Ахарот

Самопознай се.

Да се самопознаеш, това означава да откриеш себе си в своя дълбок и невидим свят – Духа. Който е познал Духа си, той е познал своя корен. Ето защо той има право да прониква в тайнството на нещата.

Из Словото на Ахарот

Открий тайната в себе си.

Ти си тайна, по-дълбока от своя ум и от своето сърце. Ти си тайна, по-дълбока от собственото си добро и собственото си зло. Ти си тайна, по-дълбока от този свят и от другия свят. Ти си тайна, заключена в самата себе си. Тази заключена тайна нарекох Древният корен.

Из Словото на Ахарот

Познай древния си корен.

Ти си отвъд земята, водата, въздуха и огъня. Те са създадени, за да ти служат. Страданията са създадени, за да ги преодолееш. Изпитанията са създадени, за да ги покориш. Изкушенията са създадени, за да ги изумиш. Тъмнината е създадена, за да я осветиш. Мракът е създаден, за да го пронижеш. Защото ти си Древният корен.

Из Словото на Ахарот

Бъди река без брегове.

Истинският човек е река без брегове. Той не се опира нито отдясно, нито отляво, неговата енергия тече свободно. Той е първична, свободна енергия, няма основание в бреговете. Той има корен само в себе си. Ето защо той е чиста река, неопетнена от света.

Из Словото на Ахарот

Бъди отвъд слънцето и луната.

Ако се нуждаеш от топлината на слънцето, къде е тогава твоята собствена топлина? Ако се нуждаеш от блясъка на луната, къде е тогава твоят собствен блясък? Ако се нуждаеш от света, къде е тогава твоя собствен свят? Ако се нуждаеш от вселената, къде е тогава твоята собствена вселена? Ти си Древен корен, по-дълбок от слънцето и луната, по-дълбок от света и вселената.

Из книгата „Мъдрост и безмълвие“ от Азира

Бъди мъдър.

Мъдрият е свободен от мисли и чувства. Мъдрият знае, че мислите и чувствата са свободно движещи се същества, движещи се от само себе си в простора. Това означава, че всякаква опасна мисъл или чувство могат да посетят човека. И ако човек се слее с тази опасна мисъл или чувство, той може да бъде завлечен в празнотата. Ето защо човек трябва да е мъдър. Мъдрият живее в Бога и затова нищо друго не може да го повлече.

Из „Мъдрост и безмълвие“

Бъди наблюдателен.

Когато си наблюдателен, не е важно какво гледаш, а как гледаш. Когато наблюдаваш с нечистото си съзнание, тогава вкарваш света в своята вътрешност и повреждаш развитието си. Когато наблюдаваш с чисто съзнание, тогава чистият дух, който живее в тебе, в твоята дълбочина, отстранява света от тебе и те повежда към себепознание, защото чистото съзнание е окото на духа. Само чрез чистото съзнание можеш да бъдеш наблюдателен.

Из „Мъдрост и безмълвие“

Бъди потаен.

Да бъдеш потаен в този свят, е благословение. Да бъдеш потаен, означава да скриеш съкровената си природа дълбоко навътре, а на света да покажеш добрата си природа, но не и съкровената, защото този свят е крадец. А ти си длъжен да съхраниш съкровеното в себе си на потайно място.

Из „Мъдрост и безмълвие“

Търси духовното си начало.

Да търсиш духовното си начало, това означава да изследваш искрено и дълбоко себе си. Само така ти ще преодолееш своите мисли и своите чувства, иначе ще бъдеш техен роб. Духовният човек е по-дълбок от своите мисли и чувства. Духовният човек има чисти и скромни действия. Така той се е завърнал в своята духовност.

Из „Мъдрост и безмълвие“

Бъди дълбинен.

Дълбинният човек не прави зло и е отвъд доброто. Той не обича и не мрази. Той не е съставен от земя, вода, въздух и огън. Той носи в себе си древното първично състояние, наречено чистият Дух. Ето това е живата духовност. Ето това е дълбинното състояние.

Из „Мъдрост и безмълвие“

Бъди смирен.

Смирението има очи, които виждат невидимото. Смирението има очи, които живеят в Духа. Смиреният човек може да се вглъбява и да достига до своя Дух. Смиреният човек получава истинските си знания от собствената си същност, от собствената си дълбочина. Смиреният човек е съставен от дълбочина и безмълвие.

Из „Мъдрост и безмълвие“

Бъди проникновен.

Ако си астрален, ти не можеш да проникваш. Ако си ментален, ти не можеш да проникваш. Ако умът е в тебе, тогава и светът, и времето е в тебе; ти не можеш да проникваш. Ако живееш в Духа си, само тогава ще имаш способността да проникваш. Що е Духът? Освободено сияние, или сияеща свобода.

Из „Мъдрост и безмълвие“

Бъди сияещ.

Що е сияние? Това е прадревното ни състояние. Преди да има време и вечност, ние сме били сияние. Най-великото нещо в живота е завръщането в сиянието. То е по-дълбоко от тъмнината и по-високо от светлината. Това е нашият древен корен, това е нашата абсолютна родина.

Из „Мъдрост и безмълвие“

Бъди врата.

Да бъдеш врата, значи да проникваш в себе си. Да бъдеш врата, значи да имаш подход. Да бъдеш врата, значи да имаш път към своя център. Някои хора са врати, някои хора са стена. Който има Любов, той има подход към себе си. Който няма Любов, е стена. Който няма Любов, се сблъсква със собствената си стена, със собствената си неразумност.

Из „Мъдрост и безмълвие“

Бъди Дух.

Да бъдеш Дух, означава да бъдеш свободен. Да бъдеш Дух, означава да бъдеш първичен. Да бъдеш Дух, означава да бъдеш чист. Духът не говори, той е безмълвен. Духът не се бори, защото да не се бориш, е превъзходство. Умът е заключен във времето, но Духът е свободен. Той влиза във времето, живее във вечността и е скрит в безпределността.

Из „Мъдрост и безмълвие“

Бъди невидим.

Невидимият човек не присъства в разговори, в спорове. Той е изключително скромен и работи на вътрешен план. Той живее повече като неприсъстващ. Той не се вълнува. Така той става незабележим и за приятелите, и за враговете си. Той живее единствено в своя невидим свят.

Из „Мъдрост и безмълвие“

Бъди нищ.

Нищият човек няма в себе си време. Нищият човек няма в себе си ум. Нищият човек няма в себе си свят. Нищият човек има само дух и свобода. Нищият човек е изтъкан от Дух и безмъл-вие.

Из книгата „Заключената Тишина“ от Втория Старец

Бъди себе си.

Да бъдеш себе си, значи да си свободен от световете. Кой е свободен? Само този, който се е завърнал в древното място. Кое е това древно място. То е наречено Матамира – Тишината. Живата духовност живее само в Матамира.

Из „Заключената Тишина“

Бъди стихия.

Стихията, това е най-тънката степен на нашето развитие. Това е напълно пречистената и овладяна енергия. Това е завръщане в собствения ни дух, в собствената ни древност. Само нашият древен дух може да отключи вратата на Тишината. Само нашият древен дух може да понесе срещата с бездната.

Из „Заключената Тишина“

Бъди нероден.

Ти никога не си се раждал и не си умирал. Ти само си се обличал в тела и си ги изоставял, защото си нероден. Бъди нероден, защото роденото е склонно към смърт, а нероденото е склонно към вечност и безпределност. Нероденото живее в мъдра Тишина.

Из „Заключената Тишина“

Бъди врата.

Човекът е стена, чистият Дух е врата. Бъди врата, за да можеш да преминеш през себе си. Бъди врата, за да можеш да се освободиш от себе си. Ако си останеш човек, ще си останеш стена. Но ако станеш врата, ще можеш да прекосяваш световете.

Из „Заключената Тишина“

Бъди безмълвен.

Истината е безмълвна, бъди и ти безмълвен. Дълбокото е безмълвно, бъди и ти безмълвен. Бездната е безмълвна, бъди и ти безмълвен. Всичко истинско е безмълвно. Дори и когато истинският човек говори, той говори чрез безмълвието. Безмълвието му е по-силно от думите му.

Из „Заключената Тишина“

Бъди чисто съзнание.

Древният Дух ни докосва като чисто съзнание. Тайната ни докосва като чисто съзнание. Любовта ни докосва като чисто съзнание. Чистото съзнание е син и дъщеря на безпределността.

Из „Заключената Тишина“

Бъди незнаен.

Незнайното е ценно. Всичко онова, което може да се узнае, губи цената си. Затова търси само незнайното. Да търсиш вечно незнайното, това означава вечно да се обогатяваш.

Из „Заключената Тишина“

Обожестви своето уединение.

Да обожествиш своето уединение, значи да вървиш към своята вечност. Да обожествиш своето уединение, значи да откриеш вечното разнообразие в себе си. Да обожествиш своето уединение, това значи да се върнеш в своя Произход. Ние произхождаме от Безпределността.

Из „Заключената Тишина“

Бъди неуловим.

Кой е неуловим? Неуловим е скромният, тихият, овладелият себе си човек. На неуловимия центърът е скрит. Той не се вижда. Кой е уловим? Гордият, шумният, тревожният. Той не владее себе си. Бъди неуловим е завръщане в своя център.

Из „Заключената Тишина“

Бъди блажен.

Блаженият е извънвременен. Блаженият е извън света. Блаженият е блажен, защото е видял душата си. Блаженият е победил времето, превъзмогнал света, преодолял смъртта. Блаженият е заживял в душата си, а тя е самата вечност.

Из „Заключената Тишина“

Бъди Огън.

Да бъдеш Огън, значи да осъзнаваш, че си произлязъл от Древния етерен Огън. Във всички храмове на света се пали огън. Този огън ни напомня за нашия произход. Ние сме Древен Огън. Нашето сърце гори като Огън, нашите очи светят като Огън, нашата душа е изтъкана от Огън. Ние трябва да осъзнаем, че сме Огън.

Из „Заключената Тишина“

Бъди предвечен.

Ние сме Искра предвечна, слязла в света. Тази Искра ще премине през страданията на света, за да мине през великия опит на света и да самовъзкреси себе си.

Из „Цветя от Безмълвието“

Бъди Безмълвие.

Безмълвието е другото име на безсмъртието. Безсмъртието е другото име на твоята дълбочина. Твоята дълбочина е другото име на Истината. Който е преживял Истината, познава дълбочината на Безмълвието.

Из „Цветя от Безмълвието“

Търси Откровението.

Откровението е цвете от Безмълвието. Откровението е дар от Истината. Когато в миналото сфинксът получил Откровението, той замлъкнал, той забравил за думите и оттогава досега той мълчи.

Из „Цветя от Безмълвието“

Търси навътре.

Когато влизаш навътре, ще видиш, че няма време. Още по-навътре няма и вечност. Навътре има само Дух, който е самата свобода. Духът е свободен от време и вечност, той само ги посещава.

Из „Цветя от Безмълвието“

Търси себе си.

Когато навлизаш навътре в себе си, там няма зло. Когато навлизаш навътре в себе си, там няма и добро. Какво има там? Там има само една необятност. Тази необятност е наречена душа. Да намериш душата си, значи да си намерил необятното.

Из „Цветя от Безмълвието“

Бъди изначален.

Да бъдеш изначален, значи да бъдеш отвъд. Да бъдеш изначален, значи да бъдеш отвъд отвъдното. Да бъдеш отвъд отвъдното, ето мястото на чистия Дух. Чистият Дух посещава този и онзи свят, но всякога си остава изначален. Изначалното е сияещо.

Из „Цветя от Безмълвието“

Бъди Око, което вижда.

Бъди Око, а не очи. Бъди Око, а не двойственост. Бъди Око, което прониква в същността на нещата. Истинското проникване е истинско разбиране. Човек има проникващо Око, когато е цялостен.

Из „Цветя от Безмълвието“

Бъди бездънен.

Това, което е бездънно, е безценно. Това, което има дъно, е ценно. Безценното се различава от ценното както безпределното от пределното. Търси безценното в бездънното. Бездънното, то ва е Неизразимото. Бездънното прилича на безкраен, безмълвен океан.

Из „Цветя от Безмълвието“

Бъди истинен.

Който е истинен, цени Безпределното, Неизразимото и Безмълвното. Който се е отказал от Истината, цени ограничението, изразимото и говорящото. Само мъдрият различава това. Той живее безпределно в ограниченото, защото мъдрият няма форма, той само я използва. Когато мъдрият говори, той изразява Безмълвието. В Безмълвието той е истинен.

Из „Цветя от Безмълвието“

Бъди тайна.

Да бъдеш тайна, значи да познаеш своята изначална природа. Да бъдеш тайна, означава да живееш искрено и истинолюбиво, търпеливо и любящо. И тогава в един определен ден тайната, която е изначалното, ще се случи. Как ще се случи? Тя ще се случи без правила, без условия, без уговорки. Тайната не признава правила, условия и уговорки. Тя се случва мигновено.

Из „Цветя от Безмълвието“

Умей да обитаваш.

Който умее да обитава в Безмълвието, той умее да обитава и в речта, и в словата. Който умее да обитава тъмнината, той ще може да различава всичко, което е в светлината. Безмълвието е дадено да умъдрееш, а тъмнината е дадена да просветнеш.

Из „Цветя от Безмълвието“

Бъди течащ.

Бъди течащ като водата. Бъди течащ като светлината. Бъди течащ като енергията. Бъди течащ като свободния вятър. Бъди течащ като Духа – като безмълвното тайнство на живота.

Из „Цветя от Безмълвието“

Бъди неизменен.

В света ще има много промени, но ти бъди неизменен. В другия свят ще има много промени, но ти бъди неизменен. В звездите и във вселената ще има много промени, но ти бъди неизменен. Ще духат много нежни и зловещи ветрове – ветрове на изпитанието, но ти бъди неизменен. Само този, който остава неизменен, узнава себе си.

Из „Истинни неща“ от Учителя Мелхория

Бъди мъчител.

Да бъдеш мъчител, означава всички твои стари и древни слабости да усетят своето падение. Най-древните слабости в нас, това са падналите дракони. Тези дракони търсят изгубената си сила вътре в тебе. И ако ти си добър към тях, те ще растат и ще те погубят. Ето защо аз казвам: бъди мъчител. Да бъдеш мъчител, означава да ставаш все по-безупречен.

Из „Истинни неща“

Бъди ключ.

Който има ключ, живее неузнаваемо. Който има ключ, живее бездънно. Който има ключ, той има Махарот, той изтръгва отвсякъде Махарот. Той изтръгва Махарот от живота, той изтръгва Махарот от смъртта, той изтръгва Махарот от щастието, той изтръгва Махарот от страданието. Махарот, това е другото име на ключа. Махарот, това е вдъхновението.

Из „Истинни неща“

Бъди проникващ.

Кой е проникващ в нас? Това е нашият древен Дух. Проникващата сила, която имаме, вижда в света и отвъд света, вижда в светлината и отвъд светлината, вижда в мрака и отвъд мрака. Проникващият не чува думите, а същността на думите. Проникването в тайната на нещата е себепознаване.

Из „Истинни неща“

Бъди въоръжен.

Ние сме заобиколени от много видими и невидими опасни древни същества. Но вътре в нас е скрито най-великото оръжие. Това е нашата най-чиста същност. Тази чиста сила е най-острият меч във вселената. И този, който постоянно съблюдава чистотата, мечът му е постоянно остър. Този меч прониква не само до кокала, а до корените на нещата.

Из „Истинни неща“

Възроди в себе си първичното съзнание.

Първичното съзнание не е нито наука, нито религия, нито учение. Първичното съзнание е чиста същност. Първичното съзнание е яснота. Първичното съзнание е реалност.

Из „Истинни неща“

Придобий своя образ.

Човекът има само един образ. Лицата са много, но образът е един. Този образ на човека е неговата тайна. Този образ на човека е неговата реалност. Кой е този образ? Истинността.

Из „Истинни неща“

Бъди непривързан.

Щом си непривързан, си неуловим. Щом си непривързан, си свободен. Щом си свободен, можеш да намериш своята Изначалност. Щом намериш своята Изначалност, ти си вече господар на себе си.

Из „Истинни неща“

Бъди необитаем.

Да си необитаем, значи да не допускаш мисли и разсъждения в себе си. Да си необитаем, значи да не допускаш света в себе си. Щом мислите и разсъжденията, и светът ги няма в тебе, тогава злото ще бъде мъртво. Злото се нуждае от обитаване. То не може да живее в празното пространство на Истината. Истината посещава, но не обитава. Истината е необитаема. Това е свободата, това е първичното място.

Из „Цветя от Светлина“ от Авдахар

Използвай страданието.

Когато страданието дойде и те обхване, когато страданието дойде и се промъкне до твоето сърце, това е моментът, в който трябва да изтръгнеш силата му. Ако изтръгнеш силата му, ще осветиш себе си.

Из „Цветя от Светлина“

Открий сияещото си уединение.

Когато пътуваш навътре, трябва да стигнеш до своето истинско уединение. Кое е мястото на това истинско уединение? Това е точката, в която засияваш. В това уединение човек разбира своята нерушимост.

Из „Цветя от Светлина“

Бъди духовен.

Когато те любят, използвай любовта. Когато те мразят, използвай омразата. Това значи: когато те любят, стани светлина, а когато те мразят, стани топлина. Когато те обиждат, стани теменужка. Това значи да станеш скромен и да изхвърлиш обидата от сърцето си. Когато те хвалят, стани кокиче. А това значи: стани смирен и изхвърли похвалата от сърцето си.

Из „Цветя от Светлина“

Познай своята безкрайност.

Тайната в нас е цел без край. Тайната в нас никога не свършва, никога не се изчерпва. Който е избрал земното, той е избрал края на нещата. Който е избрал свещеното, той е избрал безкрайността на нещата. Крайното се уморява от себе си, а безкрайното се обновява вечно в собствената си тайна.

Из „Цветя от Светлина“

Бъди весел.

Бъди весел, когато нещата не вървят. Бъди весел, когато времето е лошо. Бъди весел, когато губиш. Бъди весел, когато нещата се сгромолясват. Не е ли това живата духовност? Не е ли това истинският човек, който превъзхожда всичко, което се случва?

Из „Цветя от Светлина“

Бъди своя образ.

Първичният образ на човека е духовен и истинен. Този образ тече като водата, движи се като вятъра, сияе като слънцето, лети като орела и наблюдава като Истината. Ето образа на човека.

Из „Истинни неща“

Владей своята любов.

Който владее своята любов, той владее своето разрушение. Който владее своята любов, той владее своето страдание. Който владее своята любов, той владее своето падение. Разрушението не го докосва, страданието не го обхваща, падението не го унизява. Ето, той владее любовта си и преобразява всичко.

Из „Истинни неща“

Живей в собственото си царство.

Твоето собствено царство е твоят Дух. Духът царува в мястото, наречено хаос. Духът царува в мястото, наречено смърт. Духът царува в мястото, наречено мрак. Духът царува в мястото, наречено живот. В хаоса сияе, в смъртта тържествува, в мрака блести, в живота се радва.

Из „Истинни неща“

Говори правилно.

Ако не говориш правилно, тъмни сили полепват по тебе. Ако не говориш правилно, тъмни сили стават твои преследвачи. А когато говориш правилно, тъмните сили се отдалечават. Да говориш правилно, значи да изработваш своята свобода.

Из „Истинни неща“

Улови собствения си мрак.

Във всеки човек има скрит мрак. От този мрак произлиза зло, страдание и скърби – настоящи и бъдещи. Улови собствения си мрак с двете ръце на Духа. Който разбере това, внася свещен ужас в мрака.

Из „Истинни неща“

Бъди безмълвен.

Бъди безмълвен като предвечния океан. Бъди безмълвен като предвечната гора. Бъди безмълвен като предвечната неизреченост. В първичния океан е нямало нито една рибка. В първичната гора е нямало нито една птичка. В първичната неизреченост е нямало нито една дума. Ето, това е завръщане към безмълвието.

Из „Истинни неща“

Бъди искрен.

Да бъдеш искрен, това е способност да проникваш дълбоко в своята древност. Да бъдеш искрен, това е умение да проникваш в себе си, в собствената си тайна. Да бъдеш искрен, значи да си отвъд двата свята. Тези два свята са изменчиви. Докато искреността съхранява неизменния свят.

Из „Истинни неща“

Не осъждай.

Не осъждай света. Не осъждай болния човек. Не осъждай нещастния човек. Не осъждай урагана. Не осъждай наводнението. Не осъждай злото. Защото това, което осъждаш, става част от тебе и ти ставаш част от него. Осъждането е обвързване. Обвързването е неразбиране. Неразбирането е ограбване на другите и на себе си.

Из „Истинни неща“

Наблюдавай духовно.

Духовното не гледа само очевидното. Дори и да видиш очевидното, можеш да бъдеш заблуден. Духовното трябва да мине през завесата на очевидното и да проникне до същността. Земното виждане е сляпо и затова хората са станали изменчиви. Духовното виждане е съкровено и безмълвно. То прави човека неизменен.

Из „Книга за Откровенията“ от Азира

Бъди цвете.

Бъди цвете, което не се нуждае от земята. Бъди цвете, което не се нуждае от въздуха. Бъди цвете, което не се нуждае от слънцето. Това цвете е жива тайна и тази тайна е твоята душа.

Из „Книга за Откровенията“

Бъди слънчев лъч.

Не чакай слънчевия лъч да те огрее. Бъди слънчев лъч за себе си. Някой би казал: „Как да бъда слънчев лъч?“ Този, който се е осъзнал, разбира, че е повече от слънчев лъч, че е повече от слънцето, че е повече от океана, защото твоят дух е самата безкрайност.

Из „Книга за Откровенията“

Засияй в себе си.

Има само един начин мракът да избяга. Има само един начин мракът да се отдели от тебе. Има само един начин мракът да изчезне. Изпълнението на това е: засияй в себе си. Тук няма въпроси и съвети, защото засияването в себе си, това е твоя собствена тайна.

Из „Книга за Откровенията“

Бъди вървящият.

Когато обичаш Истината, ти вървиш. Когато не обичаш Истината, ти стоиш. Когато имаш Любов, ти вървиш, ти се движиш в Бога. Когато нямаш Любов, ти стоиш, ти си спрял на тъмно място. Да вървиш, това е пътуване към себе си, към собственото си достойнство.

Из „Книга за Откровенията“

Бъди уединен.

Да бъдеш уединен, това не е свързано с гора, с манастир, с планина. Да бъдеш уединен, това е чисто духовно умение. Да бъдеш уединен, това е умение да живееш всред шума, всред изкушенията, всред хората и да се изплъзваш от всичко това. Така както Бог е близък с всичко, но се изплъзва.

Из „Книга за Откровенията“

Бъди цвете.

Бъди цвете, което привлича слънцето. Бъди цвете, което привлича вятъра. Бъди цвете, което привлича дъжда. Слънцето осветява, вятърът раздвижва, дъждът освежава, но никой не разбира намеренията на цветето. Бъди цвете с незнайно намерение. Незнайното е съкровено.

Из „Книга за Откровенията“

Бъди дълбок.

Дълбокото не борави със света. Дълбокото не борави с отвъдното. Дълбокото не борави с нещата. Дълбокото не е привързано. Дълбокото е отвъд всичко. То е нашата неизменна природа.

Из „Книга за Откровенията“

Живей в неизменната Любов.

В неизменната Любов светът е прах. В неизменната Любов трудностите са прах. В неизменната Любов смъртта е прах. В неизменната Любов злото е прах.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди необвързан.

Не се обвързвай със света. Не се обвързвай с мислите си. Не се обвързвай и със своето дихание. Така ще познаеш себе си. Познаването на себе си е познаване на същественото. Що е Бог? Бог е същественото. Който е узнал същественото, нищо друго не му трябва.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди потопен.

Бъди потопен в себе си, а не в света. Бъди потопен в същността си, а не в събитията, които се случват. Бъди потопен в собствената си тайна и ще узнаеш, че ти и Бог сте единна тайна.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди храм.

Храмът е място, където обитават боговете. Храмът е място, където обитават висши същества. Храмът е място, където обитава Бог. Храмът е място, където обитават Старците. Що е храмът? Храмът, това е истинският човек. Истинският човек е истинското познание.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди далечен.

Далечното е дълбоко. Далечното е неуязвимо. Далечното е независимо. Далечното е неуловимо. Бъди като Бога. Бог е далечна близост.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди чист.

Има тайна сила в чистотата. Има особена сила в чистотата. Има изворна сила в чистотата. Чистотата ограбва мрака. Който има чистота, ограбва собствения си мрак.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди божествена бездна.

Истинският човек е бездна от безпределност. Тази бездна е най-големият ужас за злото. В тази бездна злото не може да съществува. Тази бездна е древният произход на човека.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди съкровен.

Съкровеното е без смърт. Съкровеното е чисто добро. Съкровеното е без материя. Съкровеното е безпределно. Ето кои качества трябва да придобие съкровеният човек.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди безмълвие.

Безмълвието е без глас, но говори ясно. Безмълвието е дълбочината в човека. Само безмълвието може да говори с безмълвието. Безмълвието е Божествено. Безмълвието се основава на неизразимото. Не можеш да изразиш неизразимото, освен с безмълвие.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди цялостен.

Цялостният човек никога не казва: „този и онзи свят“. Цялостният човек никога не е раздвоен. Цялостният човек никога не казва: „да любя или да не любя“. Цялостният човек е център, той е напълно събран в себе си.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди чисто око.

Чистото око е едновременно спокойно и динамично. Чистото око е самата светлина. Чистото око може да прониква в нещата и да остане незабелязано. Чистото око е тайна Божия.

Из „Цветя от моето сърце“ от Руми

Търси това, което никога не залязва.

Това, което никога не залязва, е реалността. Това, което залязва, е в упадък. Нереалното е, което залязва. Любовта никога не залязва, но човекът залязва. Това, което не залязва, е твоят дом.

Из „Цветя от моето сърце“

Подчинявай се само на Истината.

Който се подчинява само на Истината, се разширява. Който се подчинява на лъжата, се самоограничава. Който се подчинява само на Истината, расте и се обновява. Който служи на лъжата, застоява и става блато. Който се подчинява само на Истината, засиява.

Из „Пътуване към собствената си безпределност“ от Азира

Бъди сърдечен към себе си.

Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще огрееш живота си. Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще видиш пътя си. Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще бъдеш сърдечен и към другите. Сърдечността е съставена от благоухание и безпределност.

Из „Пътуване към собствената си безпределност“

Вложи в сърцето си безкрая.

И тогава сърцето ти ще се превърне в очи. Вложи в сърцето си безкрая. И тогава сърцето ти ще се превърне в твоите уши. Вложи в сърцето си покоя. И тогава твоят дом ще бъде безпределността.

Из „Пътуване към собствената си безпределност“

Живей в радост.

Радостта е сърдечна светлина. Радостта е слънчева светлина. Радостта е живата безкрайност на сърцето.

Из „Пътуване към собствената си безпределност“

Търси покоя в себе си.

Търси покоя в сърцето си. Търси покоя в дълбините си. Търси покоя в пространството на безкрайността, защото покоят е твоето единствено благосъстояние.

Из „Цветя от Безмълвието“ от Учителя Мавахари

Бъди безмълвен.

Безмълвието ограбва света. Безмълвието ограбва тъмнината. Безмълвието ограбва низшата природа. Безмълвието ограбва неразумността. Упражнявай се в Безмълвие, защото Безмълвието е подобие на Бога.

Из „Цветя от Безмълвието“

Бъди цвете.

Цветето не говори, цветето не обяснява, цветето не спори, цветето не заблуждава, цветето не наранява. Цветето ухае в безмълвие. Бъди цвете, което ухае. Бъди Безмълвие, което ухае.

Из „Мистичната Безпределност“ от Втория Старец

Не познавай себе си.

Не познавай себе си, за да не се ограничиш. Не познавай себе си, но люби себе си. Който люби себе си, придобива своята Безпределност. В Безпределността няма нищо за познаване. Безпределността е името на свободата.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди неуловим.

В неуловимостта този свят те изпуска. В неуловимостта другият свят не може да те види. Само грубото може да бъде уловено, докато тънкото е неуловимо – то минава през прохода на световете. Само тънкото се завръща в своята родина – Безпределността.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди океан.

Океанът поглъща всичко в себе си. Океанът поглъща доброто и злото. Великата душа на човека, това е океанът от Безпределност. Човекът е произлязъл от океана. Океанът е дълбочина. Океанът е стихия. Океанът е идея. Океанът е идея на Безпределността. Океанът е умаленото име на Безпределността.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди чистия образ.

Истинският човек не прилича нито на другите, нито на себе си. Истинският човек прилича само на тайната в себе си. Истинският човек има само един образ. Това е чистият образ на Безпределността.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди без привързаност.

Изработи си такава любов, която никой не може да нарани. Изработи си такова познание, което никой не може да уязви. Изработи си такава свобода, която никой не може да ти отнеме. Който люби Безпределността, тя ще направи всичко това за него.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди бездънен.

Щом обичаш този свят, ти имаш дъно. Щом обичаш другия свят, ти имаш дъно. Щом разбираш нещата, ти имаш дъно. Щом не разбираш нещата, ти имаш дъно. Но ако станеш безпределен, къде е дъното тогава?

Из „Мистичната Безпределност”

Люби като Безпределността.

Който люби като Безпределността, в него няма радост и скръб. Който люби като Безпределността, в него няма щастие и нещастие. Който люби като Безпределността, в него няма живот и смърт. Който люби като Безпределността, в него има само Дух и Огън, Истина и Свобода.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди с молитвен дух.

Молитвата отстранява времето. Молитвата въвежда във Вечността. Молитвата води към Безпределността. Молитвата съгражда моста към Безпределността. Когато молитвата извърши своето, тя се превръща в Покоя на Безпределността.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди река.

Не бъди бряг. Единият бряг е единият свят, другият бряг е другият свят. Не се обвързвай с двата бряга. Бъди река, която тече между бреговете и се слива със своя океан. Реката, това е твоят дух. А океанът символизира древната, мистична Безпределност.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди жесток.

Бъди жесток със своите недостатъци, превърни ги в светлина. Бъди жесток със своите слабости, превърни ги в топлина. Бъди жесток със своите добродетели. Превърни ги в самата Любов. Добродетелите са ограничения, а Любовта е Безпределност.

Из „Мистичната Безпределност“

Търси и никога не намирай.

Истинският търсач търси и никога не намира. Който намери, ограничава собствената си Безпределност. Истинският търсач дори и когато намери, продължава да търси. Който постоянно търси, постоянно се обновява, постоянно се обожествява. Постоянното търсене е постоянно намиране. Какво намира истинският търсач? Той намира само едно нещо: Харматая – Непостижимостта. Ето защо той познава себе си, защото той се опознава безпределно.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди сляп.

Бъди сляп за злото, защото злото е действие на скрития Бог. Бъди сляп за злото, защото злото е мечът на Истината. Бъди сляп за злото, защото злото е строгата сила на Бога. Който е сляп за злото, той вижда навсякъде Бог и Божията сила и Бог израства в него. Да виждаш постоянно Бога, това значи Бог да расте в теб безпределно.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди Дух.

Животът и смъртта са ограничения. Щастието и нещастието са ограничения. Радостта и скръбта са ограничения. Тялото, чувствата и мисълта са ограничения. Само Духът живее, само Духът сияе в мистичната Безпределност.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди смирен.

Ако болестта нападне смирения човек, тя няма да може да се вкорени в него. Ако здравето нападне смирения човек, то няма да може да се вкорени в него. Ако животът нападне смирения човек, той няма да може да се вкорени в него. Истински смиреният човек живее на дълбоко място. С едната си ръка той е уловил безсмъртието, а с другата си ръка – неизразимата Безпределност.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди Пламък.

Пламъкът дали гори или се намира в невидимото, той е вечно тук. Пламъкът символизира същността на човека. А същността е неуязвима, защото тя е Безпределност от Безпределността. Пламъкът е състояние на нашата Безпределна същност.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди тих като Безпределността.

Тишината е могъща, тя поглъща всички звуци. Който е постигнал своята тишина, той е станал неуязвим. Който е постигнал своята тишина, той става неизмерим. Тихата същност е неуязвима и неизмерима, защото е част от Безпределността.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди проникващ.

Любовта е мечът, който прониква в небесата. Любовта е мечът, който прониква в Истината и узнава същността. Любовта прониква в сърцето на нещата. Любовта прониква в нещата, но тя живее отвъд тях, в Безпределността.

Из „Мистичната Безпределност“

Отдай се.

Отдай се на постоянството и то ще се превърне в твоя водач. Отдай се на постоянството и то ще те заведе във вечността. Отдай се на постоянството и то ще те заведе в тайнството на Безпределността. Постоянството е велик учител.

Из „Тихият Говор на Вечността“ от Десетия Старец

Бъди извор.

Какво извира от извора? Лъчи от чистота, лъчи от тишина, лъчи от благодат. Не е ли това Говорът на Вечността?

Из „Тихият Говор на Вечността“

Бъди цвете от Вечността.

Не е ли твоята душа това цвете? Не е ли това цвете една вечна усмивка? Не е ли това цвете самото безсмъртие? Да, това цвете е тихият Говор на Вечността.

Из „Тихият Говор на Вечността“

Бъди тих като Любовта.

Любовта тихо прониква в нашите сърца. Любовта тихо ни ръководи. Любовта тихо ни одухотворява. Любовта тихо образува Вечността в нас.

Из „Тихият Говор на Вечността“

Живей свободно.

Свободният мисли духовно, чувства Божествено, живее тихо и скромно, сияе вътрешно и е очарован от себе си и от тайната на своята тишина.

Из „Просвещаващият Мрак“ от Шестия Старец Морхор

Бъди убиец.

Бъди убиец на светлината и няма да има тъмнина в твоя живот. Бъди убиец на доброто и няма да има зло в твоя живот. Бъди убиец на любовта и няма да има омраза в твоя живот. Не допускай светлина, добро и любов в своя живот и вечно ще тържествуваш. Това е законът на най-древното съзнание. Това е наречено абсолютно чистото съзнание, но малцина разбират това.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди рушител.

Ако ти не си разрушил доброто в себе си, никога няма да бъдеш истински добър. Доброто на обикновения човек е рушение и саморазрушение. Най-лошото нещо на земята е добрият човек. Най-лошото нещо на земята е човек с цветущо здраве. Здравият човек, цветущият човек са незабележими рушители. Само орловият поглед може да забележи тяхната хитрост. Само орловият поглед знае, че те никога не могат да станат толтеки – мъдреци, защото пред хората те светят, а в светлината на Орела са мрачни. Ето, за такива хора е създаден мракът, защото той погубва всяко лицемерие. Мракът ще излекува всичко, което иска да мине за светлина пред хората.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди дълбок.

В дълбочината доброто и злото са преодолени. В дълбочината животът и смъртта са преодолени. В дълбочината разумът и умът са преодолени. Кой живее в дълбочината? В дълбочината живее само безпределността. Но кои живеят в безпределността? Само тези, които могат да я понесат.

Из „Просвещаващият Мрак“

Стани бог.

Стани бог и ще виждаш отвън и отвътре. Да станеш бог, значи да стигнеш до собствената си връхна точка. Да станеш бог, значи да отидеш отвъд Любовта и Мъдростта. Когато отидеш отвъд, ти вече можеш отново да се завърнеш в Любовта и Мъдростта, но по нов начин. Само тогава Любовта и Мъдростта ще изливат от богатствата си, които са придобили от мрака. Който е придобил богатствата си от мрака, той е осветил мрака.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди безпределен.

Бъди безпределен, защото ще се удариш в света или във вселената. Бъди безпределен, защото ще се удариш във времето или във вечността. Бъди безпределен, защото ще се удариш в дъното си. В истинската Реалност няма дъно, има само дълбочина.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди учител на себе си.

Бъди учител на себе си, защото иначе мракът ще слиза да те учи. Който се е отказал да бъде учител на себе си, той е привлякъл мрака за свой учител. Бог е първият добър учител, мракът е вторият добър учител. Когато първият учител не може да свърши работата, тогава Неведомата Тайна изпраща втория учител. Тя изпраща другия вид добро, скритото добро. Методите тук са лоши, но резултатите са добри. Ето защо аз го наричам вторият добър учител. Хората го мразят, но трябва ли цветята да мразят калта, от която произлизат?

Из „Просвещаващият Мрак“

Слей се с тишината.

Слей се с тишината и ще угасиш света. Слей се с тишината и ще угасиш ума. Слей се с тишината и ще угасиш живота и смъртта. В тишината е скрито това, което е по-дълбоко от живота и смъртта. В дълбока тишина живее просветляващата тайна. Там живее нашият чист Дух, свободен от ограничението на диханието.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди свободен.

Бъди свободен от земя, вода, въздух и огън. Бъди свободен от добро и зло. Бъди свободен от този свят и от отвъдния свят. Да бъдеш свободен, значи да познаеш себе си. А който е познал себе си, има само един устрем. Този устрем е по-дълбок от вечността. Ние сме родени, за да преодолеем вечността.

Из „Просвещаващият Мрак“

Не се учи.

Не се учи от света. Не се учи от звездите. Не се учи от живота и смъртта. Живей по такъв начин, че само Тайната да те учи. Ако спечелиш доверието на Тайната, тогава Истината става твоят учител. Тайната няма да те учи, тя ще ти даде себе си. И само тогава ще знаеш нещата.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди истинен.

Щом си истинен, ти нямаш живот и смърт. Ти имаш само Дух безкраен. Щом си истинен, ти нямаш свят и отвъд. Ти си само Дух безкраен. Щом си истинен, ти нямаш разбиране и неразбиране. Ти имаш само Дух безкраен. Безкрайност – ето къде живее мъдрият. Той не се оплита във време и във вечност. Мъдрият е истинен. Ето защо сияе в Безкрайността. Той е накарал Мрака да му се възхищава.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди безбрежен.

Доброто и злото са брегове, любовта и омразата са брегове. Отиди отвъд, отвъд бреговете. И тогава ще си пронизал мрака на доброто и любовта. И тогава ще се завърнеш с предвечното добро в себе си, с предвечната любов. Те се различават по това, че са без брегове, те принадлежат на безпределното. В това добро и в тази любов мракът се е превърнал във вечна музика.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди потаен.

Живей потайно в света, без светът да разбере това. Живей потайно в ума си, без умът да знае това. Живей потайно в сърцето си, без да си завързан за своето сърце. Живей потайно в мрака, без мракът да те узнае. Скъсай отношенията си с всички същества. И само тогава можеш да видиш потайното им величие. Потайният живее свободно в мрака и във величието, защото той е осветил собствената си тайна.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди безчувствен.

Да имаш чувство към света и към нещата, това значи да не разбираш. Да имаш чувство към света и към нещата, значи да си уловен от света и нещата, това значи да си зависим. Това, което трябва да имаш, е Любов към света и към нещата. Любовта е независима от света, от нещата и от космоса. Любовта не се поддава на чувства и влияния, освен на едно единствено влияние. То е наречено от рмоахали Атахара, което означава Свободата. Свободата е името на най-древното скрито Същество.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди изпразнен.

Щом си пълен, ще страдаш от мислите си. Щом си пълен, чувствата ще те мамят. Да имаш много мисли и чувства, значи да си напълнил себе си със света и робството. Това е начинът светлината в тебе да страда. При това положение може да ти помогне само Мракът и затова той ще дойде. Само Мракът може да те спаси от света, но ако можеш да го осветлиш. Който е осветил Мрака си, той е изпразнил себе си от света. Който е осветил Мрака си, той е заживял древния, истинския живот.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди мъдър.

Обикновените хора са вързани от всякакви външни неща – от къщи, от жена, от дълг, от деца и от всякакви външни неща. Те са завързани. Духовните хора са вързани от вътрешни неща. Те са вързани от идеи, от мисли, от чувства, от преданост, от настроения и от всякакви вътрешни неща. Само мъдрият е свободен от илюзията на външното и вътрешното. Мъдрият е освободил себе си от външното и вътрешното. Той живее в Тайната, той живее в Безпределността.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди умеещ.

Хората са умни, но не умеят. Хората са способни, но не умеят. Хората са начетени, но не умеят. Хората са музикални, но не умеят. Затова хората живеят във времето. Умеещият е мъдър. Умеещият умее да се самоумалява. Така той си е създал процеп и се е освободил от времето. Хората мечтаят за мир, умеещият живее в покой. Хората мечтаят за хубав живот, умеещият живее истински живот. Умеещият никога не е чакал нещата да се случат. Той е заслужил да мине през Мрака и го е осветил. Той не е очаквал, той се е случил в самия себе си. Той е умеещият.

Из „Просвещаващият Мрак“

Познай себе си.

Който е живял и живее в светлината, не познава себе си. Само този, който е проникнал в мрака и се е изтръгнал от него, само той е придобил себепознанието си. Той вече не живее в светлина, нито в мрак. Къде живее той? Той живее в Тайната и в Безпределността.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди мъртъв.

Бъди мъртъв за всяко зло. Бъди мъртъв за всичко външно, за всичко повърхностно. Бъди мъртъв за всеки спор. Бъди мъртъв и за доброто – то е второстепенна реалност. Да бъдеш мъртъв, ето къде е скрита Тайната на живота. Да бъдеш мъртъв, това означава да си пробуден за единствената реалност. Някои наричат тази реалност Любовта. Но има по-дълбока реалност от Любовта. Бащата на Любовта е по-дълбок от Любовта. Безпределността е Бащата на Любовта.

Из „Просвещаващият Мрак“

Избери Бога.

Който е пожелал рая, той е пожелал живота. Който е пожелал живота, е пожелал смъртта. Който е пожелал Бога, минава през Тайната на Неговия Мрак. Който е преодолял Тайната на светлия Мрак, той се е освободил от робството на рая. Избери Бога и ще познаеш истината за своя произход. Раят е началото на обезумяването.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди страхлив.

Страхувай се от погрешната постъпка. Страхувай се от своето неразбиране. Страхувай се от недоволството. Но не само това, приятелю. Страхувай се и от доброто, защото адът е пълен с добри хора. Който умее да се страхува, той се е освободил от бедността на доброто и злото. Който умее да се страхува, Истината му става приятел.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди в покой.

Когато се движиш, бъди в покой. Когато бягаш, бъди в покой. Когато боледуваш, бъди в покой. Когато си нервен, бъди в покой. Когато умираш, бъди в покой. Кой е покоят в човека? Истината. Щом си в покой, Истината ще те учи. Тя ще осветява твоя мрак и твоята светлина.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди лек.

Животът е тежък, но ти бъди лек. Смъртта е лека, но ти бъди още по-лек. Болестта е тежка, но ти бъди лек. Здравето е леко, но ти бъди още по-лек. Мракът е тежък, но влез в него с лекотата си. Светлината е лека, но ти си още по-лек, защото си преди нея. Твоята лекота е твоят учител. Що е лекотата в тебе? Това е Духът. Чрез лекотата ние го познаваме.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди непознаващ.

Не познавай съмнението. Не познавай щастието. Не познавай мечтаенето. Единственото, което трябва да познаеш, е Реалността, скрита в тайната на Мрака. Който е минал през светлия Мрак и е устоял, той е познал тайната на живота. Това е наречено: познай себе си. Който е познал себе си, илюзиите го отбягват. Който е познал себе си, не познава илюзиите.

Из „Просвещаващият Мрак“

Обожествявай себе си.

Този, който се обожествява, премахва от пътя си щастието и нещастието. Този, който се обожествява, премахва от пътя си света и отвъдното. Този, който се обожествява, премахва всички прегради. Този, който се обожествява, постига своята древност. Това вече не е човек. Той се е освободил от всичко човешко. Той вече е бог, защото се е завърнал в Бога. Той се е завърнал в собствената си тайна.

Из „Просвещаващият Мрак“

Не пожелавай.

Не пожелавай небето и не пожелавай земята. Не пожелавай щастието, не пожелавай и нещастието. Не пожелавай доброто и не пожелавай злото. Отдай се на Истинното в живота и то ще те научи на всичко необходимо. Истинното ще те прекара през Мрака, но то знае къде да те заведе. Мракът поразява неистинните хора. Истинният човек поразява мрака.

Из „Просвещаващият Мрак“

Пожелай.

Пожелай си трудности. Пожелай си бедност. Пожелай си болести. Пожелай си мизерия. Пожелай си неразбиране. Само така ще разбереш дали имаш Бог в себе си. А светът не се ли намира в такова положение? Само едно му липсва на света – да пожелае да освети трудностите си и да познае Бога.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди дълбок.

Ако светлината те посети, бъди по-дълбок от светлината. Ако тъмнината те посети, бъди по-дълбок от тъмнината. Ако щастието те посети, бъди по-дълбок от щастието. Ако нещастието те посети, бъди по-дълбок от нещастието. Ако разбереш светлината и щастието, освобождаваш се от тях. Ако проумееш тъмнината и нещастието, извисяваш се над тях. Ето накъде върви дълбочината. Тя осветява всичко.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди бездна.

Да бъдеш бездна, означава да бъдеш истинен. Истинският човек е бездна от безпределност. Той нищо не практикува. Той живее всякога в Истината, в своята дълбинност. Истинският човек е нещо повече от всяка практика, той превъзхожда всичко. Да бъдеш бездна от Истина, това е Върховният Замисъл. В тази бездна и мракът, и светлината светят, но с тайна светлина.

Из „Просвещаващият Мрак“

Люби Истината.

Люби Истината във всеки миг. Проявявай я колкото можеш във всеки миг. Търси я, изследвай я, бди над всяка дума. Така ще заслужиш изпитанието на Мрака. И тогава, когато преминеш през Мрака и го преодолееш, Истината ще ти даде себе си, ще ти подари своя Дух и тогава ти ще осъзнаеш в себе си своето начало.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди Дух.

Да бъдеш Дух, означава да владееш всяка своя мисъл, чувство, желание, постъпка. Да бъдеш Дух, означава да превъзхождаш светлината и да си преодолял тъмнината. Духът е господар на мрака и господар на светлината. Те зависят от него, той не зависи от тях. Да бъдеш Дух, това значи да не предадеш себе си на тъмнината, на светлината, на доброто, на злото, на света, на отвъдното. Да бъдеш Дух, означава да съхраниш напълно тайната на живота в себе си и на никого да не си я продал.

Из „Просвещаващият Мрак“

Живей правилно.

Който живее правилно, си предопределя среща с тъмнината. Да се срещнеш с тъмнината, това означава да си заслужил това изпитание. А да преодолееш тъмнината, това значи да преодолееш злото в себе си. Който е преодолял това зло, само той има способността да живее правилно. Който живее правилно, не се опира на надеждата, не се опира на света. Той има опората в себе си.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди съвършен.

Съвършенството е велико умение. Който е постигнал съвършенството, той е подредил хаоса, превърнал го е в ред. Той е преодолял тъмнината, превърнал я е в светла точка. Той е надраснал злото, защото го е превърнал във вечно добро. Той е изтръгнал себе си от мрака и се е превърнал във вечно сияещ дух. Така живее съвършеният – неуловимо сред света и неуловимо в отвъдното.

Из „Просвещаващият Мрак“

Освети себе си.

Трудният живот е създаден, за да осветиш сърцето си. Тежкият живот е създаден, за да осветиш ума си. Тъмнината е създадена, за да познаеш душата си. Мракът е създаден, за да се извисиш в духа си. От тъмнината трябва да изтръгнеш блясъка си. От мрака трябва да изтръгнеш тайната си.

Из „Просвещаващият Мрак“

Избягай.

Избягай от доброто, защото то завършва зле. Избягай от злото, защото то завършва добре. Избягай от щастието, защото то завършва с нещастие. Избягай от нещастието, защото то завършва с щастие. Който умее да избяга, той открива същността си, той е разрязал мрака. Той вече е Любов и Безпределност.

Из „Просвещаващият Мрак“

Живей без надежда.

Надеждата показва, че си излъгал себе си. Надеждата показва, че не си живял в Истината. Надеждата е подарена на тези, които обичат илюзията. Човекът на надеждата не е живял в единство с Истината. От надеждата се отвращава дори и Мракът, защото надеждата е състояние на илюзията, а Истината е състояние на пълнота и безпределност.

Из „Просвещаващият Мрак“

Живей като Истината.

Истината е ясна и мистична. Истината е ясна и неразбираема същност. Дори и когато осветиш своя мрак, ти няма да разбереш Истината. Истината не е родена, за да бъде разбрана. Не търси разбиране на Истината, но посвети живота си на нея.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди мрачен.

Бъди мрачен и така ще съумееш да наблюдаваш хората. Бъди мрачен и фалшивите хора ще те отбягват. Бъди мрачен, за да станеш наблюдателен. Бъди мрачен отвън, за да станеш светъл отвътре. Бъди мрачен, за да се осветлиш. Това, което ще те осветли, е наблюдението.

Из „Просвещаващият Мрак“

Живей.

Живей без въпроси. Така ще получиш отговора. Живей дълбоко. Така ще отстраниш света. Живей така, че да не те познават хората, но Тайната да те познае. Само Тайната може да те умъдри. Светът е свят, защото не е умъдрен. Тайната на живота е в умъдряването. Ще минеш през Мрак, но Тайната ще те освети. Докато светът не заслужава тази чест. Той не минава през Мрака и затова си остава беден.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди Дух.

– Ама животът ми е неправилен. – Тогава започни да го преобразяваш. – Ама моят кораб потъва в морето. – Тогава пусни котва във водата. – Ама за мен е късно, аз вече не вярвам. – Тогава пусни котва в небето. – Ама аз и в небето не вярвам. – Не се тревожи. Ще дойде Мракът и ще те изцели, той ще стане твоят учител. Мракът всякога открива безнадеждните, за да ги завърне някога в Духа.

Из „Просвещаващият Мрак“

Търси себе си.

Търси себе си, докато се откриеш. За да откриеш себе си, ще минеш през Мрака на изпитанието, защото Мракът е, който ни пречиства и пресъздава. И тогава, когато познаеш себе си, те очаква нова неведомост. Пътят на себепознанието е безпределен. Той ни дарява с все по-ярки откровения.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди жива духовност.

Премини през трудностите като през пътека от цветя. Премини през страданието като през богатство. Премини през отчаянието като през чуден подарък. Премини през Мрака като през велик разкош. Щом си преминал през всичко това, ти имаш живата духовност.

Из „Просвещаващият Мрак“

Приемай всичко с лекота.

Приеми страданието с лекота. Щом го приемеш с лекота, то започва да се преобразява. То се превръща в светлина, от която изтича поука за твоя живот. Приеми голямото страдание с лекота. И тогава твоят мрак ще започне да сияе. А щом засияеш, мракът ще се скрие, той ще те изостави, ще остане само твоята Божественост.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди раздвоен.

Който познава тайната на раздвоението, той постига пълнотата на живота. Само този, който осъзнава раздвояването, се завръща в целостта си. Човекът живее в два свята – отсамният и отвъдният. Бъди любящ в отсамния свят и бъди мъдър в отвъдния свят. Само така ще събереш двата свята и ще намериш себе си. Раздвоението е дадено, за да осъзнаеш целостта си.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди смъртен.

И без да искаш, приятелю, ти си смъртен. Осъзнай, че в тебе има нещо смъртно. В тебе има нещо външно, което е смъртно, но има и нещо вътрешно, което е скрита причина. Ако осъзнаеш, че си смъртен, ще откриеш причината. Когато осъзнаеш причината, тогава смъртта ще се превърне в първите лъчи на твоята вечност. Бъди смъртен, значи да осъзнаеш грешката, която си направил спрямо своята вечност.

Из „Покоят на Древността“

Бъди слаб.

Бъди слаб в неразумното. Бъди слаб в лошото. Бъди слаб в действието. Ето така ще станеш силен в бездействието. Бездействието действува без усилия, с простота и яснота. Ето как живее Дао.

Из „Покоят на Древността“

Живей неразумно.

Човекът живее разумно и се проваля. Човекът живее морално и се проваля. Дао не живее нито разумно, нито морално. Дао живее просто и чисто. Простотата на Дао превишава всяка разумност. Чистотата на Дао превишава всеки морал. Който заживее в Дао, придобива простота, която е над всяка разумност. Който заживее в Дао, придобива чистота, която е над всеки морал. И неразумното, и разумното се провалят. И моралното, и неморалното се провалят. Но простото и чистото живеят в Покоя. Разумното и моралното са ограничени. Покоят на простотата е безграничен.

Из „Покоят на Древността“

Роди се в себе си.

Никой не се ражда от светлината. Светлината ражда светлото от тъмнината на най-тъмното. Който се е родил така, той е родил Дао в себе си.

Из „Покоят на Древността“

Бъди безпределен като детето.

Детето не знае откъде идва, то не знае и къде отива. То е в неведение. В това неведение живее безпределното Дао. Към детето не идва щастие, не идва и нещастие. Детето не живее заради щастие или нещастие. То живее заради безпределното. Ето защо в него няма време.

Из „Покоят на Древността“

Бъди странник.

Странствувай в сърцето на нещата и ще живееш в изначалния Покой. Странствувай в началото и в края, защото няма нито начало, нито край. Дао движи началото и края, докато всички неща се завърнат във великия Покой.

Из „Покоят на Древността“

Бъди незабележим.

Дао действува незабележимо. Дао се движи незабележимо. Дао движи вятъра, но е зад вятъра. Дао грее в слънцето, но е зад слънцето. Дао създава мълнията, но е зад мълнията. Дао живее незабележимо. Който обича Дао, живее незабележимо.

Из „Покоят на Древността“

Бъди постоянен.

Постоянството е онази река, която ще те заведе в морето на Дао. Постоянството е онази река, която ще те заведе в небето на Дао. Постоянството е пътуване към себе си. То е коренът на просветлението.

Из „Покоят на Древността”

Бъди неопределен.

Всичко, което се определя, се ограничава. Всичко, което се определя, се умъртвява. Бъди неопределен като небето и ще познаеш Дао. Бъди неопределен като безпределността и тогава ще познаеш Покоя на Дао. Определеното умира, неопределеното живее.

Из „Покоят на Древността“

Бъди лек.

Лекият човек е естествен. Лекият човек се носи като вятъра. Лекият човек се носи като небето. Лекият човек е първичен. Лекият човек не действува, а постига нещата. Това, което не действува, е ключът на живота. Това е водата. Тя не действува, но е ключът на живота.

Из „Покоят на Древността“

Не очаквай нищо.

Който не очаква нищо, е живял достойно. Който не очаква нищо, е живял благородно. Който не очаква нищо, е живял в единство с Дао. Който не е очаквал нищо, той е получил Дао. Който е получил Дао, е очарован от Дао. Не очаквай нищо и ще бъдеш очарован. Който очаква, обеднява. Дао не очаква нищо и има всичко.

Из „Покоят на Древността“

Бъди съкровен.

Бъди съкровен и ще живееш като безформен във формата. Бъди съкровен и ще живееш като безграничен в граничното. Бъди съкровен и ще бъдеш свободен. Съкровеният държи Покоя в себе си. За обикновеното Съкровеното е като свещен безкрай, свещен ужас. Ето защо обикновеното не придобива Покой.

Из „Покоят на Древността“

Не разбирай.

Не разбирай Пътя. Не чувствай Пътя. Не говори за Пътя. Отдай се на Пътя и тогава ще разбереш неясното Дао. Да се отдадеш, не означава да разбереш Дао, а да живееш в Дао.

Из „Покоят на Древността“

Отвори небето си.

Да отвориш небето си, то значи безпределното да заживее в тебе. Да отвориш небето си, то значи, когато имаш трудности, да ти е леко. Да отвориш небето си, то значи, че когато имаш много грижи, да ти е безгрижно. Да имаш много трудности и много грижи, то значи да си затворил небето си, то значи да си изгубил небето си.

Из „Покоят на Древността“

Бъди неясен.

Дао е неясно. Оттам идва неговото съвършенство. Дао е неясно. Оттам идва неговата безпределност. Да разбереш Дао, значи да си неясен. Защото неясното е съвършено и безпределно. Ясното е безплодно, неясното е изобилно. Аз живея в неясното и затова моето Дао никога не свършва.

Из „Покоят на Древността“

Бъди лек.

Лекото се движи като небесен вятър. Лекото се движи като мълния. Лекото се движи като свободата. Вятър, мълния и свобода – ето качествата на лекото Дао.

Из „Покоят на Древността“

Бъди мек.

Бъди мек като огъня. Огънят е мек, но разтопява твърдото желязо. Огънят прави желязото да тече. Бъди мек като водата. Водата е мека, но разрушава и най-твърдите скали. Ето как Дао побеждава – с мекота. Който има мекота, той има Дао, той ще разтопи твърдото желязо и твърдите скали в себе си. Щом твърдото бъде разтопено, Покоят ще надзърне в човека. Мекото е окото на Покоя.

Из „Приятел с малките неща“ от Малкия Вятър

Бъди като тревичката.

Тревичката танцува с вятъра, смее се със слънцето, радва се с живота. Тя живее с простота. Простотата е нейният дом. Който има дом, изграден от простота, той е постигнал себе си.

Из „Приятел с малките неща“

Бъди сламка.

Сламката не си строи замъци върху пясък. Сламката танцува с вятъра. Сламката живее с радост и с лекота. Сламката не живее с планове и затова тя лети като свободата. Камъкът много мисли и много планира и затова е застоял на едно място. Сламката е свободна птица.

Из „Приятел с малките неща“

Бъди свещен.

Ако си свещен, във всичко ще виждаш свещеното и то ще те учи. Ако си свещен, тогава вятърът става твой приятел. Тогава листенцата по дърветата те поздравяват, а листенцата по земята ти се усмихват, защото в свещеното всичко трепти и заживява. В свещеното всичко е приятел.

Из „Приятел с малките неща“

Бъди искрен.

Когато си искрен, сърцето се превръща в око на тайната. Когато си искрен, сърцето ти става светещо и тогава много същества идват, за да видят, кое е това, което свети. Но това, което свети, е неуловимо. Това, което свети, е тайната, която е станала приятел на сърцето.

Из „Приятел с малките неща“

Събирай сила.

Събирай сила, за да победиш най-големия си враг. Събирай сила от земята, от водата, от въздуха и от огъня, за да победиш най-коварния си враг. Когато събереш силата си, трябва да победиш най-хитрия си враг. Най-големият враг, това си ти самият. Ти трябва да победиш себе си. Когато победиш себе си, ще разбереш, че е нямало никакъв друг враг, освен тебе. Когато победиш себе си, ще станеш непобедим.

Из „Приятел с малките неща“

Не се изменяй.

Ще забележиш, че около тебе много неща се изменят. Около теб се изменят хората, около теб духат най-различни ветрове. Но има нещо дълбоко в тебе, което не се изменя. То е свещеното. То не се изменя. Прави всяка крачка според свещеното и ще узнаеш собствената си тайна.

Из „Приятел с малките неща“

Умей да разговаряш.

Който умее да разговаря, разговаря със сърцето на нещата. Който умее да разговаря, разговаря с неизразимото. Който умее да разговаря, разговаря със свещеното. Така свещеното се изрича в него. Ето как са създадени легендите.

Из „Приятел с малките неща“

Стани тайна.

Който е станал тайна, той е познал произхода си. Който е познал произхода си, той е придобил душа. С душата си той посещава нещата по свещен начин. Който има душа, говори на свещен език.

Из „Приятел с малките неща“

Стани танц.

Истинският живот е танц на свещената енергия. Истинският живот е танц, чрез който се сливаш с радостта на вятъра, с радостта на птиците, с радостта на слънцето. Истинският живот е танц, чрез който се сливаш със собствената си безкрайност. Всеки човек е един необятен танц.

Из „Приятел с малките неща“

Открий сърцето си.

Открий сърцето си и ще разбереш, че в него е написан пътят на твоята душа. Открий сърцето си и в него ще разчетеш своята безкрайна радост. Открий сърцето си и ще познаеш собствената си тайна, защото ти си тайна, родена от Великата тайна.

Из „Приятел с малките неща“

Научи се да умираш.

Живей достойно и ще се завърнеш в смъртта като в свой уютен дом. Смъртта е приятен дом за този, който е живял така, както искат Предците. Докато живееш, се научи да умираш, за да не те изненада смъртта. Смъртта е стрела за неподготвения и слънчев лъч за подготвения.

Из „Приятел с малките неща“

Научи се да бъдеш истинен.

Когато се научиш да бъдеш истинен, тогава гората те гледа с приятелски очи, морето ти се радва, небето те успокоява, а слънцето те топли. Научи се да бъдеш истинен и всичко ще се превърне за теб в приятел.

Из „Приятел с малките неща“

Открий най-дълбокия си глас.

Твоят глас е твоят корен. Твоят глас е твоята най-скрита и вътрешна част. Твоят глас е скрит в най-дълбоките недра. Там, в недрата, твоят глас се среща с неродения Баща. Гласът е свещена тайна и затова го наричам Роденият от Зората.

Из „Приятел с малките неща“

Открий себе си.

Ти можеш да откриеш себе си само в своята нероденост. Ти можеш да откриеш себе си само в своята древност. Ти можеш да откриеш себе си само в своята непостижимост. Ти си просто тайна непостижима. Който е открил това, е открил себе си.

Из „Приятел с малките неща“

Бъди свещен полъх.

Движи се като свещен полъх. Мисли и чувствай свещено. Действувай свещено. Така ще узнаеш Свещения Извор на живота. Свещеният човек е приятел с тревичката и с небесата.

Из „Приятел с малките неща“

Следвай собствения си път.

Твоят път е невидим и близък до тебе самия. Чуй гласа на своя път, той е скрит в сърцето ти. Твоят път е като тайнствен вятър. Той ще те отведе до Великата Тайна.

Из „Мистичната вътрешност“ от Дионисий

Живей в безмълвие.

Безмълвието е дълбоко, безмълвието е непреходно. Безмълвието не е мълчаливо, то е първичен говор. Безмълвието определя пълнотата на общуването. Безмълвието е най-древния език.

Из „Мистичната вътрешност“

Опознай Мрака.

Когато Мракът дойде, не го превръщай в страдание. Когато Мракът дойде, не го превръщай в бедствие. Мракът е мистичен, той мълви потайности. Който разбере тези потайности, той става лъчезарен, той става слънце. Слънцето изхожда от обятията на мрака.

Из „Мистичната вътрешност“

Преживей Истината.

Можеш да преживееш Истината само когато ѝ се посветиш. Можеш да преживееш Истината само когато ѝ отдадеш целия си живот. Когато се посветиш на Истината, Бог ти дарява Себе Си. Бог ни дарява Себе Си чрез откровение. Откровението е най-чистият и мистичен опит.

Из „Мистичната вътрешност“

Бъди в единение.

Когато при теб дойде трудният живот, бъди в единение с него и тогава ще го разбереш и преодолееш. Когато дойде най-мрачното в твоя живот, бъди в единение с Бога и тогава ще разбереш и преодолееш мрачното. И тогава ще разбереш, че е съществувал само Бог, а целта на мрачното послание е да познаеш Бога и себе си.

Из „Мистичната вътрешност“

Бъди независим.

Бъди независим от всичко, което ограбва Бог в теб. Ако и светлина те ограбва, бъди независим от нея. Но това, което те съгражда, бъди зависим от него, дори и да е мрак. Зло, което те съгражда, е по-ценно отколкото добро, което те руши. Бъди зависим само от това, което те съгражда. Това значи да бъдеш независим.

Из „Мистичната вътрешност“

Бъди свободен.

Да живееш в свободата, значи да живееш в Свещено място. Да мислиш за Истината, значи да си несвободен. Да разбираш Истината, значи да си несвободен. Да говориш за Истината, значи да си несвободен. Но да се слееш с Истината, значи да проникнеш в собствената си свобода. Свободата живее скрита в Божествения мрак. Това е другото название на Истината.

Из „Мистичната вътрешност“

Бъди пресветъл.

Пресветлото има изначално знание. С това изначално знание, което е плод на Истината, човек може да премине през Божествения мрак. Божественият мрак прави човека богоподобен. Божественият човек е богоподобен. Той свети с преярка светлина. Ето целта на живота.

Из „Мистичната вътрешност“

Достигни Тайната.

За да достигнеш до Тайната, трябва да я пробиеш. За да я пробиеш, трябва да имаш абсолютен съкровен мотив. Щом имаш такъв мотив, ти имаш оръжието, което пробива Тайната. Общуването с Тайната става на скрито място, в мрака, там, където очите не достигат.

Из „Мистичната вътрешност“

Живей изворно.

Който живее изворно, обитава в неизреченост. Който живее изворно, е пронизан от Бога. Той свети и за себе си, и за другите. Той има ярка и преярка светлина.

Из „Мистичната вътрешност“

Бъди същност.

В същността човек е неподвижен и тихо непоколебим. В същността човек придобива първоначалното, неведомо знание. Тези, които са в същността, се освещават от скрития мрак. Те притежават същностното око. Те се освещават от самата неведомост на Божествения мрак. Върху тях слиза самият Бог, защото Той се съединява само със същността.

Из „Мистичната вътрешност“

Осъществи благото в себе си.

Злото съществува, за да осъществи благото в нас. Злото в дълбочина не съществува, то само присъствува. Когато човек стане Божествено същество, тогава злото е изиграло своята роля. Така трябва да стане и с всички същества, те трябва да се завърнат в благото. Що е благото? Благото е Бог в нас.

Из „Мистичната вътрешност“

Завърни се във волята си.

Да се завърнеш във волята си, това означава да преодолееш себе си, своето минало. Да се завърнеш във волята си, означава да преодолееш своя неоплоден мрак. Воля, която е избрала единствено Бога, оплодява своя мрак.

От индианеца Синята пеперуда

Бъди пеперуда.

Пеперудата лети във всички посоки. Пеперудата е изключително жизнерадостно същество. Нейната реалност е цялото. Тя се движи поради любовта си към цялото, към реалността. А как е създала реалността в себе си? – Чрез развитието на сърцето си.

От индианеца Синята пеперуда

Бъди камък.

Камъкът е тих и спокоен, не се вълнува. Камъкът е тих и вглъбен. Той живее в сърцето си. Камъкът няма крака, но има сърце. Къде е сърцето му? Сърцето му е скрито в безмълвие.

От индианеца Синята пеперуда

Бъди като цвете в калта.

Цветето извлича своята красота от калта, а своето ухание – от слънцето. От калта цветето извлича себепознание. Така и човек е посят в света, но питам се човекът може ли да постигне себепознание, може ли да придобие ухание.

От индианеца Синята пеперуда

Бъди полъх.

Полъхът е вятър, който странствува в нежността. Полъхът е вятър, който странствува вътре във вятъра. Полъхът е вятър, който е овладял себе си и сега дава най-хубавото от себе си.

От индианеца Синята пеперуда

Бъди тревичка.

Когато идват ветровете-трудности, тогава огъвай се, танцувай и се радвай. Когато идват ветровете-трудности, тогава пей, смей се и подскачай. Ето как се поддържа жизненото начало. Не е ли красив подходът на тревичката?

От индианеца Синята пеперуда

Бъди като вятър.

Носи се към своята цел леко и приятно. Носи се към своята цел тихо и свободно. Ако животът пожелае, то тогава стани вихър. Важно е да бъдеш целеустремен. А вятърът ще ти подскаже начина.

Из „Толтекският път“ от Дон Хаваро

Преследвай Истината.

Преследвай Истината, както орелът преследва целта си. Преследвай Истината с голяма упоритост. Преследвай Истината, докато уловиш перо от Орела. Когато уловиш перо от Орела, тогава ще познаеш себе си и своя път.

Из „Толтекският път“ от Дон Хаваро

Преследвай смъртта.

Преследвай смъртта, докато я уловиш. Преследвай смъртта, докато я пронижеш. Преследвай смъртта, докато уловиш тайната в нея. Смъртта е последният полет към Орела. Смъртта е последният танц на Орела. Танцът превръща смъртта в светлина. Който е уловил хитростта на смъртта, става светлина.

Из „Толтекският път“

Познай Духа си.

Който не познава Духа си, той е като сянка. Който не познава Духа си, той живее като призрак. Който не познава Духа си, той си остава само една рисунка – рисунка на боговете. Но този, който познае Духа си, той заживява като Орела, той става част от Орела.

Из „Толтекският път“

Произнасяй свещено химните.

Който произнася свещено химните, прониква в света на боговете. Който произнася свещено химните, побеждава мрака, защото чрез химните Предците-богове оживяват в нас.

Из „Толтекският път“

Освободи се от илюзиите.

Този, който се държи за илюзиите, се отдалечава. Този, който се държи за илюзиите, се саморазрушава. Илюзиите носят страданията в живота. Илюзиите ограбват правилното видение. Кой се освобождава от илюзиите? Само този, който е избрал да бъде безпощадно честен към себе си.

Из „Толтекският път“

Практикувай безупречност.

Този, който практикува безупречност, се завръща във Вихъра от светлина. Този, който практикува божественост, оцелява във Вихъра от светлина. Вихърът от светлина, това е името на Истината. Силата на пътя е в това, когато се срещнеш с Истината, да оцелееш.

Из „Толтекският път“

Бъди осъзнат.

Да бъдеш осъзнат, означава да си се отдал цялостно на Истината. Който не е отдал цялата си същност на Истината, той е нарушил закона на Предците. Осъзнаването означава да се завърнеш в собственото си ядро.

Из „Толтекският път“

Изработи си гледна точка.

Да имаш гледна точка, значи да имаш онази опора, която премества света. Който има гледна точка, преобразява илюзията, наречена окръжаващата среда. Гледната точка в нас, това е опората, която преобразява нещата. Гледната точка в нас, това е една скрита, интензивна сила, която толтекът умее да съхранява.

Из „Толтекският път“

Върни се в древността.

Да се върнеш в древността, означава да развиеш своята безупречност. Който е развил своята безупречност, той може да издържи на великата среща с Истината. По време на великата среща безупречният човек се превръща във Вихър, който устоява на големия Вихър, наречен Истината. В тази среща човек става древен и се завръща в себе си, в своето достойнство.

Из „Толтекският път“

Движи се към Третия пръстен.

Който е направил правилен избор в живота си, той все повече вижда, че не е нито ум, нито разум, нито сърце, нито светлина. Той опознава все повече своята същност, а тя е ядро-същност от Тайната на Орела. Само в това ядро се разгръща Третият пръстен на силата.

Из „Толтекският път“

Имай приятно чувство.

Когато дойде бедност, имай приятно чувство. Когато дойдат лоши времена, имай приятно чувство. Когато дойде тежка ситуация, имай приятно чувство. Когато дойде и най-голямото зло, имай приятно чувство. Това приятно чувство съхранява силата, чрез която става срещата с Орела.

Из „Толтекският път“

Пази думите чисти.

Думите са пътечките към самия тебе. Думите са следите на твоята същност. Думите са рисунките на твоята душа. Да пазиш думите, значи да образуваш слънцето в своя живот.

Из „Толтекският път“

Познай свободата си.

Който познае свободата си, може да влиза в света и да излиза от него. Който е познал свободата си, може да влиза в сърцето си и да излиза от него. Който познае свободата си, той си отваря врати в пространството. Който познае свободата си, става част от Орела.

Из „Толтекският път“

Преодолей смъртта.

Смъртта не се е случила в тялото, тя се е случила в съзнанието. Когато човек е изгубил слънцето в себе си, тогава в него са навлезли слабостите. Това, което хората наричат смърт, са просто слабостите. Преодолей слабостите и ще преодолееш смъртта. Тогава твоето съзнание ще стане слънце и ще се нарече Еекатл – Свободен Вятър, Сияещ Вятър.

Из „Живот в Истината“ от Азира Хаватор

Бъди сияещ.

Да бъдеш сияещ, значи да не се разделяш с пълнотата в себе си. Да бъдеш сияещ, това е умение да съхраняваш пълнотата в себе си. Да бъдеш сияещ, това е израз на Истината.

Из „Живот в Истината“

Бъди приятел с Истината.

Да си приятел с Истината, значи в тебе да тече вечността. Да си приятел с Истината, значи в тебе да тече безпределността. Сиянието в нас може да живее само във вечността и в безпределността. Сиянието, това е другото име на мъдреца.

Из „Живот в Истината“

Бъди постоянен.

Постоянството е отношение към скритата реалност. Постоянството е поток, който събира чистотата. Чистотата събира духовността, духовността събира блаженството, а блаженството образува вечността.

Из „Живот в Истината“

Радвай се.

Радвай се на трудностите, защото те идват да донесат още по-голяма радост. Радвай се на страданията, защото те ще изработят в тебе още по-голямо благословение. Радвай се на живота, защото животът ти е даден, за да постигнеш свободата си.

Из „Живот в Истината“

Имай всякога приятно чувство.

Когато дойдат трудности в живота ти, посрещни ги с приятно чувство. Когато дойдат неприятности в живота ти, посрещни ги с приятно чувство. Когато смъртта приближава към твоя живот, посрещни я с приятно чувство. Приятното чувство е дело на висшата душа, дело на безсмъртието. Който има това приятно чувство, той е изпреварил трудностите, времето и смъртта.

Из „Живот в Истината“

Бъди искрен.

Искреността пробива времето. Искреността е началото на духовността. Който е искрен, си пробива пътека към Истината. Който е искрен, се освобождава от привидната духовност. С искреността започва развитието.

Из „Живот в Истината“

Възроди правилния си поглед.

Който гледа с Любов, той е възродил правилния си поглед за нещата. Правилният поглед прониква в същността на нещата. Правилният поглед има способността да разрязва мрака и да вижда отвъд него. Правилният поглед, това е чистият дух в нас.

Из „Живот в Истината“

Познай своята недосегаемост.

Човекът е недосегаем в своята дълбочина. Дълбочината на човека е съставена от дух и свобода. Който е познал своя дух, не може да бъде уловен от двойните неща – от доброто и злото, от студа и топлината, от щастието и нещастието. Духът е недосегаем за тези неща, но който не познава духа си, той е уловен от двойните неща.

Из „Живот в Истината“

Открий Бог в себе си.

Ако Го търсиш по специален начин, ще Го откриеш специално. Да Го откриеш навътре, означава да Го откриеш в собствената си чиста вътрешност. Да Го откриеш във вътрешността си, това значи да си открил вечността, защото Той, това си ти.

Из „Живот в Истината“

Живей в интуицията си.

Ние живеем в свят, пълен с недоловими сили. За да можеш да ги различиш, трябва да живееш в интуицията си. Интуицията живее в нашето чисто духовно аз. Интуицията е безпогрешна, защото изхожда от нашия дух. Интуицията ни освобождава от преходното.

Из „Живот в Истината“

Бъди единен.

Да бъдеш единен, значи да се завърнеш в своята цялост, в своята прародина. Големият проблем на човека е в това, че той е разединен. Истинският човек е цялостен, той съдържа в себе си и мъжката, и женската енергия.

Из „Живот в Истината“

Бъди смирен.

Смирението е изчезване навътре. Смирението позволява да проникнеш в себе си. Смирението прави така, че да разбираш и опознаваш все повече своята собствена тайна.

Из „Поучения“ от индианския вожд Крила от вятър

Бъди пазител на Зората.

Да бъдеш пазител на Зората, е съхранение. В Зората е скрито най-древното видение. То се нарича Бялото огледало. То е чистото и лъчезарно съзнание, което притежава всеки пазител. То не е нито светлина, нито тъмнина; то е между тях, то е отвъд тях. То е нашата древност.

Из „Поучения“

Живей в собствената си радост.

Ти може би не знаеш, че радостта е тайната на древността. Ако посрещаш с радост трудностите, тогава къде са те. Ако посрещаш с радост събитията, тогава къде са те. Ако посрещаш с радост смъртта, тогава къде е тя. Тази радост нарекох Меч, изтръгнат от Зората на живота.

Из „Поучения“

Гледай със сърцето си.

Сърцето е нашата основа. То има всичко в себе си. То има формата на земята, движи се като водата, трепти като въздуха, гори като огъня, а в центъра си то има частица от искрата на вечния Дух. Нашето сърце умее да ни води, ако го слушаме. Там, където ние не виждаме, нашето сърце може да види тайна. Всеки, който е постигнал сърцето си, е станал мъдър вожд, водач на себе си и на другите.

Из „Поучения“

Бъди като тревичката.

Когато дойде вятърът, тревичката става като танц. Когато дойде слънцето, тревичката става като усмивка. Когато дойде дъждът, тревичката става приятел с капката. Ето защо тревичката стои твърдо в земята. Не ни ли учи тревичката да се покланяме на живота?

Из „Поучения“

Странствувай.

Странствувай в този свят и никога не спирай, защото този свят не е нашият дом. Странствувай на небето и никога не спирай, защото и небето не е нашият дом. Странствувай там, където човешки крак не е стъпвал и там, където няма бизони. Така се странствува в мястото, което е наречено Тайната.

Из „Поучения“

Живей в Тайната.

Тайната е дом на Зората. Направи си дом в Зората. Тайната е била преди светлината и преди тъмнината. Тя е скритото място. Който живее в скритото място, той познава своята неуязвимост. Скритото място е нашият истински дом. И затова ние посрещаме Зората.

Из „Поучения“

Бъди тих като изгрева.

Изгревът е най-красивото пристигане на светлината в нашето сърце. Изгревът е най-красивото идване на топлината в нашето сърце. Изгревът идва безмълвно в нашето сърце и ни дава най-хубавото от себе си.

Из „Поучения“

Научи се да улавяш себе си.

С ума си трябва да уловиш ума си. С мисълта трябва да уловиш мисълта си. Със скритото си сърце трябва да уловиш сърцето си. Който е успял да улови сърцето си, в очите му грее свободата.

Из „Поучения“

Виж душата си.

Кой ни даде душата? Кой изпълва душата ни с Любов? Кой изпълва душата ни с топлина? Кой изпълва душата ни с безкрайност? Виж душата си. Не е ли тя най-старото огнище? Кой ни учи да прекрачим в страната на душата? Уакан Танка ни учи, Великата Тайна ни учи.

Из „Поучения“

Радвай се на очите си.

Кой ни даде очите, за да виждаме? Кой ни даде очите, за да гледаме към изгубената родина? Кой ни даде очите, за да плачем? Кой ни даде това чудо? Уакан Танка ни даде това. Великата Тайна се смили над нас.

Из „Поучения“

Живей като чудо.

Не е ли чудо всичко, което ни заобикаля? Не са ли направени планините и долините с магическо изкуство? Не е ли магическа водата? Не се ли движи тя чудно по своя път? Не е ли странен вятърът? А как така се е родило морето? Къде беше, преди да дойде при нас? Не е ли чудо цветето – как се ражда и как се скрива? Живей и ти като чудо.

Из „Поучения“

Живей с благодарност.

Кой ми даде ударите на сърцето? Кой ми даде изгрева в очите? Кой създаде красотата в душата ми? Кой създаде вятъра, който странствува в духа ми? Кой движи моя път? Всичко, което ме заобикаля, ме изпълва с благодарност.

Из „Поучения“

Пресътвори себе си.

Пресътворяването е изоставяне на света и обличане с друго мислене. Шаманът е пресътворен човек. Той наблюдава отвъдното. Той се занимава с най-чудното изкуство – изкуството за сливане с нещата.

Из „Поучения“

Бъди свещен.

Не е ли свещен изгревът, който изплува от зората? Не е ли свещена тревичката, която излиза от земята? Не е ли свещена усмивката на цветето? Не е ли свещен вятърът, който ни носи по пътя към великата Тайна?

Из „Поучения“

Гледай със сърцето си.

Ние гледаме правилно в живота си, когато познаем Тайната, която е скрита в нашето сърце. Тайната в нашето сърце е това, което вижда. Целта на нашия живот е да се сродим с Тайната, която е скрита в нашето сърце.

Из „Поучения“

Научи езика на искреността.

Ако научиш езика на искреността, искреността ще ти укаже правилния път към самия тебе. Искреността е най-добрият водач. Който е научил езика на искреността, той става достоен да познае своя път. Искреността е нашият най-чист водач в пътя.

Из „Поучения“

Бъди цвете.

Не е ли нашата душа цвете в градината на света? Не е ли нашата усмивка цвете в нашия живот? Не сме ли цветя в градината на Духа?

Из „Поучения“

Бъди свободен.

Бъди свободен, когато си беден и посетен от лишения. Бъди свободен, когато си болен и посетен от близките си. Бъди свободен, когато в очите те гледа змия. Който е свободен от лошите знамения на живота, той става част от великата Тайна.

Из „Поучения“

Живей в потайното място.

Потайното място не е нито светлина, нито тъмнина. Потайното място не е нито в света, нито във вселената. Потайното място се движи между нещата. В света то е наречено Зората, а между света и вселената е наречено Незнайното.

Из „Поучения“

Пази своя път.

Твоят път е неразбираем, но ти го пази. Твоят път е невидим, но ти го съхранявай. Твоят път е необясним, но ти трябва да го извървиш достойно.

Из „Древни послания“ от Азохор

Бъди виждащ.

Когато дойде часът на тъмнината, дошло е времето да станеш виждащ. Когато дойде часът на голямото изпитание, дошло е времето да станеш Дух в Духа. Тъмнината е нереална, Духът е реален. Тъмнината е символ на скритост, тя има за цел да скрие реалността. Твоят Дух трябва да разкрие в скритостта своята реалност.

Из „Древни послания“

Осветли себе си.

Когато е дошла голямата мъка в живота ти, осветли я. Не изпускай голямата мъка. Тя е дошла, за да ти окаже чест. Осветли мъката си и не я изпускай, защото тя е дошла да ти покаже твоя невидим път. Мъката ни освобождава от видимото и ни насочва към невидимото. Видимото е само покривало, невидимото е това, по което се движим.

Из „Древни послания“

Отстрани ветровете.

В живота на човека се явяват най-различни ветрове. Ти трябва да отстраниш и малките ветрове, и силните, и ураганите. Ветровете са трудности, а трудностите са духовни влияния. Силният отстранява всички ветрове. Кой е силен? Който е познал собствената си Тайна. Кой е познал собствената си Тайна? Който е заживял в присъствието на Бога.

Из „Древни послания“

Живей мъдро.

Мъдрият не живее във време, той живее в безвремие. Мъдрият не живее в настроения, той живее в състояние. Това е състоянието на Вечността. Мъдрият се изплъзва на ветровете, те не могат да го догонят.

Из „Древни послания“

Бъди проникващ.

Когато дойде трудност, проникни в нея и ще видиш светлината ѝ. Когато дойде мъгла, проникни в нея и ще видиш илюзията ѝ. Когато дойде смъртта, проникни в нея и ще видиш живота. Животът е началото на смъртта, смъртта е началото на живота. В живота умираме, в смъртта оживяваме. Който знае това, е проникновен.

Из „Древни послания“

Улови Истината.

Улови Истината и ще познаеш духа си. Щом познаеш духа си, преодоляваш живота и смъртта, преодоляваш доброто и злото. За да уловиш Истината, трябва да станеш голяма тишина, защото Истината живее в тишина.

Из „Древни послания“

Бъди врата.

Който има Любов, е врата по пътя към Бога. Който има Мъдрост, той се е превърнал във врата на проникновението. Чистотата е врата, нечистотата е стена. Вратата съдействува да минеш от един свят в друг. Стената е собственото ни невежество. Всеки трябва да се справи със собствената си стена.

Из „Древни послания“

Бъди жива духовност.

Натрупаната чистота е живата духовност. Натрупаната Любов е живата духовност. Любовта е свят без желания, затова тя е духовност. Желанието е свят без Любов и затова човекът на желанията няма опора. Любовта е опората, защото тя е живата духовност.

Откъси от „Безвремието“ от Втория Старец

Бъди лек като вятъра.

Който съумее да стане лек, той започва да странствува в безвремието. Той разкъсва веригите на времето. Той живее в безпределното – мястото на свободата. Който е придобил тежест, той е заключен с веригите на времето. Лекотата е името на духовността.

Из „Безвремието“

Бъди подвижен като пътя.

Пътят се движи във водата, прониква в земята, странствува във въздуха. Пътят лети през небесата. Пътят пронизва времето, живее във вечността, но храни себе си от Безпределността. Пътят е съставен от най-чистия пламък. Този пламък е скрит от нашия поглед, но достойното сърце го вижда.

Из „Безвремието“

Бъди смъртен.

Бъди смъртен, за да познаеш тайната на живота. Бъди смъртен, за да осъзнаеш безсмъртието. Някога си бил безсмъртен и си станал смъртен. Сега бъди смъртен, за да станеш безсмъртен. Когато си влязъл в живота, ти си станал смъртен. Сега трябва да влезеш в смъртта, да я проникнеш и да си върнеш безсмъртието. Животът е едно умиране, а смъртта е едно оживяване.

Из „Безвремието“

Бъди разрушител.

Разруши всичките си неразумни желания. Разруши всичките си сенки, които са скрити в тебе. Желанията са привързаностите, сенките са заблужденията. Когато ги разрушиш, в теб ще заблести Истината.

Из „Безвремието“

Търси вдълбочаването.

Вдълбочаването е мястото, в което се отстранява светът. При голямото вдълбочаване се отстранява и другият свят. Когато влезеш много дълбоко в себе си, остава само едно нещо – Сиянието. Истината е сияеща. Всеки, който е познал Истината, става сияещ. Това е произходът на човека.

Из „Безвремието“

Бъди твърд в Бога.

Който е твърд в Бога, разрушава стената между себе си и Бога. Тази стена е съставена от плътен мрак. Но който е твърд в Бога, я разрушава. Когато твърд човек е поставен на клада, той превръща кладата в храм. Той запалва твърдостта в себе си и отстранявайки кладата, се завръща в произхода си.

Из „Безвремието“

Бъди умеещ.

Добрият човек не е умеещ. Лошият човек не е умеещ. Изкусният не е умеещ. Любящият е умеещ. Ето защо Тайната приема любящия и го поставя в голям мрак. Ако адът те постави в своя мрак, ти ще бъдеш разрушен. Но когато Тайната те взима в своите ръце, тя те поставя в своя мрак, който те пречиства и те превръща в слънце и вечност.

Из „Безвремието“

Бъди лек като ефира.

Ефирът, това е първичният въздух. Но човекът се е отделил от ефира и е станал вторичен въздух. Този въздух като се сгъсти, става буря, събаря дървета по пътя си. Ето защо трябва да станеш лек като ефира. Упражнявай се в лекота, за да се изтръгнеш от ветровете на времето. В лекотата на ефира е царството на безвремието, докато всичко тежко е погълнато от времето.

Из „Безвремието“

Върни се в Древността си.

Светът е беден в сравнение с нашата Древност. Вселената е бедна в сравнение с нашата дълбочина. Ние сме по-дълбоки от света и от вселената. Дълбоко в нашата собствена същност ние сме вечни и безпределни. Всеки, който съумее да разруши времето, се завръща в собствената си Древност.

Из „Безвремието“

Общувай само с Истината.

Не общувай с времето. Времето е едно ограничение на съзнанието. Не общувай със света. Светът е едно ограничение на съзнанието. Общувай с Дълбочината в себе си, общувай с Истината в себе си и тогава ще познаеш себе си и Тайната, която превъзхожда всичко.

Из „Безвремието“

Вложи търпението в себе си.

Ако вложиш търпението в себе си, тъмни ната вече не може да ти вреди, а светлината не може да те разсейва. Търпението образува Вечността в човека. Търпението е велик преобразувател.

Из „Безвремието“

Изучавай невидимото.

Колкото повече се посветиш на изучаване на невидимото, толкова повече в теб се образува скритото око. Това око съумява да види Бога и безвремието и заживява в тях. Който е изработил това око в себе си, той изоставя света и заживява в Безвремието.

Из „Безвремието“

Тревожи се.

Тревожи се ти, който си излязъл от Истината. Тревожи се ти, който си напуснал Истината. Извън Истината всичко, което правиш, е илюзия. Всички практики, всички начинания, всички дейности и всички разговори са илюзия. Ти си загубил същественото, приятелю от света. По пътя на чистото и мъдро Слово можеш да се завърнеш в Истината. Самото Слово е тайнственият път.

Из „Безвремието“

Унищожи мрака.

Не те питам какво практикуваш, а унищожил ли си мрака. Да не си унищожил мрака, а да практикуваш много неща, всичко това е мъртво дело. Който е унищожил мрака, е човек от безвремието и той носи в себе си малкия белег. Този белег е мярката, че мракът е унищожен и отвън, и отвътре. Този белег е Харима Нарата – означава постоянната радост. Такъв човек има по една усмивка за всяка трудност и за смъртта също има една хубава усмивка.

Из „Безвремието“

Бъди тайнствен.

Тайнственият човек не живее нито в този свят, нито в онзи свят. Той не живее нито за този, нито за онзи свят. Той знае, че те са паднали, поучителни светове. Той не живее нито за злото, нито за добруването на хората. И в добруването, и в злото светът си остава заспал. Как действува тайнственият човек? Като тайнството – просто, любящо, мъдро и неузнаваемо.

Из „Безвремието“

Действай с вихъра си.

Вътре в човека има скрит бял вихър, предвечен и неуязвим. Той е съставен от динамиката на първичната сила. Този вихър е самото чисто и бяло съзнание на човека – първичното съзнание.Този вихър е ключът на човека. Насочвай го срещу всяка трудност. Ако всяка птица, която е в клетката на времето, узнаеше името на белия вихър и ако повтаряше: „Искам свобода, свобода!“, вратите на клетката щяха да бъдат скоро отворени.

Из „Безвремието“

Премини през себе си.

Да преминеш през себе си, означава да пробиеш времето. Да преминеш през себе си, значи да отидеш отвъд отвъдното. Времето, това е смъртта. Животът, това е вечността. Но твоят дух е по-дълбок от смъртта и от живота. Смъртта е земно време, животът е духовно време, а твоят дух е Безвремие.

Из „Безвремието“

Действувай като Мистерията.

Как действува Мистерията? Просто, ясно и тъмно. Хората разбират простото и ясното, но не разбират, че тъмното е скрита яснота. Който е разбрал тъмното, е узнал скритото. Тъмното действува по повеля на съкровеното. Който е узнал тъмното, той е узнал Безвремието. Тъмното е по-дълбоко от ясните неща. Тъмното е по-висша степен на ясното.

Из „Безвремието“

Придобий себе си.

Докато не си придобил себе си, не се радвай на нищо, дори и да ти подарят звездите, дори и да ти подарят рая. Първо придобий Истината, защото тя е твоето собствено ядро. Тогава няма да развалиш рая и няма да помрачиш звездите. Без да си придобил себе си, лесно ще превърнеш радостта в скръб и рая в ад. А когато си придобил себе си, скръбта ще заблести и адът ще засияе.

Из „Безвремието“

Познай своята нероденост.

Човекът е човек, защото е неплодородна земя. Човекът е човек, защото е пустинна земя. Що е неплодородна земя? Непознаването на Любовта. Що е пустинна земя? Непознаването на Истината. Когато човек възприеме Любовта и Истината, тогава човекът ще познае своето истинско богатство. Това е неродеността. Нероденото е плодородно, нероденото е оазис.

Из „Безвремието“

Не откликвай.

Не откликвай на злото и то ще стои зад вратата. Който умее да не откликва, разхлабва и отстранява влиянията на злото от себе си. Да умееш да не откликваш, е наука на Безвремието. Който откликва, той бива покоряван от злото и в ума си, и във въображението. Не откликвай означава: не приемай. Това е метод на разумната душа.

Из „Безвремието“

Побеждавай себе си.

Когато победиш себе си, злото ще престане да съществува. Докато злото възниква от тебе, ти си негов слуга. Ето защо животът във времето е борба срещу собственото ни зло. Злото е същество от времето. А който е победил себе си, става същество на Безвремието и Вечността. Борбата със себе си е процес на издирване на Безвремието. Безвремието е нашата свобода.

Из „Безвремието“

Придобий собственото си мистично съзнание.

Това съзнание е един особен опит, който се придобива във вътрешността на Тайната. Тайната на живота е съкровена. Който влезе в нея, той разрушава временното. Временното, това е личното, илюзорното. В своето мистично съзнание човек става съкровен. Той става без време, без илюзия. Заживял е в Древността, заживял е в мистичното си съзнание.

Из „Безвремието“

Открий смисъла, който си ти самият.

Смисълът е роден отвъд добро и зло. Смисълът е отвъд всяко човешко разбиране. Смисълът на живота е скрит в мрак. Който мине правилно през този мрак, той засиява и изоставя всички човешки пътища. За другите мракът е грабител. Той ограбва дори малката им светлинка. Смисълът е в това, което сияе, а то е неземно.

Из „Скритият Храм“ от Хародор

Бъди пронизващ.

Молитвата е тайнство на мълнията. Истинската молитва е поразяваща като мълния. В нея човекът не съществува, съществува само огънят. Тази молитва е най-великото оръжие. Вятърът занемява, птицата спира полета си, водата замръзва, всичко се преобразява. Ето как се моли Старецът.

Из „Скритият Храм“

Всеки ден храни Меча.

Всеки ден трябва да имаш една кратка молитва-мълния. Тя е Мечът. Мечът се храни от две стихии – мекотата и благостта. Мекотата – това е мълнията на свещения Разум. Благостта е мълнията на най-древната Любов. Който познае това, никога не става слуга на доброто или злото. Всяко същество на свободата притежава в себе си Меча-мълния. Този Меч смущава дори и светлината.

Из „Скритият Храм“

Познай своята радост.

Това, което липсва на ада, е радост. Това, което липсва на мрака, е радост. Ако ти носиш постоянна радост в себе си, ти си отрязъл мрака и си го изхвърлил извън себе си. Останала е само постоянната радост. Тя е гласът на Тайната. Твоята радост е мълнията, която съкрушава мрака. Радостта е придобитото Царство на Вечността, на твоя дух.

Из „Скритият Храм“

Познай собствения си дух.

Когато човек е изправен пред огнената клада, ако той е познал своя дух, той не се трогва. Човешкият дух предхожда огъня. Човешкият дух е съставен от по-древен огън. Ето защо който е познал своя дух, засиява в огъня. Ако кладата може да ти отнеме силата на духа, ти не си достоен за нея. А щом не си достоен, ти не можеш да се завърнеш в своята собствена Древност.

Из „Скритият Храм“

Пробий светлината.

Този, който е пробил мрака, става познавач на Пътя. Този, който е пробил светлината, става познавач на Тайната. Който се е освободил от мрака, е заживял достойно. Който се е освободил от светлината, той отново се завръща в нея, но заживява като боговете. Отвъд достойните и отвъд боговете живеят Незнайните.

Из „Скритият Храм“

Превърни се в Извор.

Превърни смъртта си в живот. Превърни живота си в път. Превърни пътя си във вечност. Превърни вечността си в безпределност. Щом си стигнал до безпределността, ти си вече част от мълнията на Древността. Ти вече си слънце и можеш да се завърнеш при хората и да им покажеш пътя. Само който е станал безпределен, може да показва пътя на другите.

Из „Скритият Храм“

Бъди неизкушаем.

Да бъдеш неизкушаем, това е методът за придобиване на сила. Да бъдеш неизкушаем, това е методът за придобиване на духовност. Да бъдеш неизкушаем, това е пътят към себе си. Който остава неизкушаем, той става достоен да познае себе си.

Из „Скритият Храм“

Живей скрито в своята непредсказуемост.

Който заживее в своята непредсказуемост, той заживява в своята Тайна. Който е заживял скрито в своята непредсказуемост, той е заживял в своята Божественост. Само външното е предсказуемо, само застоят е предсказуем. А това, което се движи в своята Вечност, в своята Тайна, то остава непредсказуемо. То е излязло от застоя и се е вляло във Вечността. Във Вечността живее само мълниеносното, неуловимото.

Из „Скритият Храм“

Отиди отвъд чистотата.

Обикновеният живот е нечистота, то е едно неразбиране. Духовният живот е чистота, той е свързан с разбирането. И разбирането, и неразбирането са неведение. Неразбирането съдържа в себе си падение. Разбирането съдържа в себе си страдания и разумност. Истинският човек отива отвъд разбиране и неразбиране. Той си подготвя място в Сиянието и постепенно заживява в него. Сиянието е отвъд чистотата.

Из „Скритият Храм“

Изостави всичко.

Изостави и този, и онзи свят, за да намериш себе си. Изостави и доброто, и злото, за да познаеш себе си. Да изоставиш нещата, значи да не си привързан към тях. Да изоставиш нещата, значи да съхраниш свободата си. Който е съхранил свободата си, е същество-Сияние. Тези, които са изгубили сияещото си начало, са ограбени от нещата. Те са били уловени от нещата.

Из „Скритият Храм”

Бъди врата.

Врата е този, който е отключил своя път на развитието, своя път към безпределността. Обикновеният човек не е врата, той е стена. Човекът-стена е заключил пътя си. Всеки трябва лично да премахне стената си и да отключи вратата си към безпределността. Какво ще срещне в нея? Мрак, в чийто център сияе чудно слънце. Чие е това слънце? Това слънце си ти самият. То означава, че всеки човек трябва да победи собствения си мрак. Ние сме слънца.

Из „Скритият Храм“

Роди себе си.

В човека има скрита велика Тайна. В човека има нещо, което прекрачва всички предели, всички брегове. Това скрито нещо на един древен език се нарича Хадор. Това е мистичната воля, скрита в човека. Всички, които са успели да събудят Хадор в себе си, са станали слънца в Слънцето. Някои ги наричат богове. Но те са Хадор – мистични слънца.

Из „Скритият Храм“

Бъди вятър.

Вятърът се движи леко и неуловимо. Той е тих и незабележим. Той живее според нуждите си. Когато се сгъстява, това е ураган. Когато се разрежда, става благ и мек като слънцето. Човекът е вятър неуловим, но трябва да познае себе си. Човек се познава в своята неуловимост. Неуловимостта е центърът на Храма.

Из „Скритият Храм“

Бъди древен.

Който е познал своята Древност, той е преодолял своята сътворена природа. Що е сътворението? То е само едно привидение. Сътворението съществува, за да го преодолеем и да познаем своята реалност. Човекът е длъжен да познае своята несътвореност и своята безпределност. Със своята несътвореност човек заживява във Вечността, а със своята безпределност човек заживява в Древността.

Из „Скритият Храм“

Люби своя страх.

Страхувай се от всяко свое неправилно действие. Страхувай се от всяко свое спокойствие, което не те прави мъдър и ясен. Страхът е прекрасен, но трябва да се превърне. Превърни страха си в Мъдрост и ще разбереш Любовта.

Из „Скритият Храм“

Открий кой съществува в теб.

Ако Бог съществува в теб, тогава къде е злото, къде е грехът, къде е тъмнината? Щеше ли да има дявол? Но ти си подслонил дявола в себе си. Аз казвам: Открий Бог в себе си. Но има едно условие: ти трябва да познаеш себе си. А който се познае, той измества себе си, за да заживее Бог в него.

Из „Скритият Храм“

Чувствай Вечността си.

Вечността е тялото на Любовта. Който се е слял с Любовта в себе си, той е станал Вечност и свобода. Той е вече свободен от мрак и светлина, от страдание и радост. Но Вечността не е всичко. Тя трябва да те заведе в Мистерията на Безпределността.

Из „Скритият Храм“

Познай своя Учител.

Твоят единствен Учител е Безпределността. Който се е изгубил в своята Безпределност, той е познал тайната на своята скрита свобода. Който се е познал, той живее в Безпределността на своята свобода. В тази свобода ти не живееш, нито умираш, защото си познал своя Учител. Мистерията е твоят Учител и ти ставаш част от Мистерията.

Из „Скритият Храм“

Усмихни се на мрака.

Усмивката е оръжие. Да се усмихнеш на мрака, това е преодоляване. Кой в нас се усмихва на мрака? Това е Тайната в нас, това е дълбокото в нас.

Из „Скритият Храм“

Познай своето несъществувание.

Ако си познал своето несъществувание, ти вече си Дух. А дяволът съществува, когато ти още си човек, когато съществуваш, когато си уловен. Истинският човек е Дух, който съществува и не съществува. Така човек живее в своята Тайна, която е неуловима и недосегаема. Тази Тайна е твоят Дух, твоето несъществувание, твоята неуловимост, твоята скрита природа.