Елеазар Хараш – Атлантски Афоризми книга трета

АТЛАНТСКИ АФОРИЗМИ

Пречистването на думите и на словото ни освобождава от всички психически отрови – основите на нашите болести и страдания.

Злоупотребата със словото и думите е навлизане в мрак.

Мненията са плод на егото, плод на ума, плод на съня.

Пречистването на Словото и думите те освобождава от всякаква магия и всяко ненужно мнение.

Пробуденият не възприема отрицателни идеи в себе си.

Когато умееш да съхраняваш Словото си, ще живееш в Покой.

Пречистеното Слово е освободено от злото.

Който злоупотребява с думите и Словото, умира не само на външен план, но и на вътрешен. Той посяга на своето собствено развитие.

Една от големите грешки на земните Атланти е била, че те в един момент станали недоволни от изобилието.

Кристалът произхожда от небесния блясък на Белия огън.

Кристалът е пречист камък. Той е част от непорочната Светлината на Боговете.

Всяка материя е втвърдена енергия.

Когато се съгласиш с една лъжа и заблуда, отровата влиза в тебе и става твоя.

Егото винаги приема нещата много лично.

Да живееш в ума си, означава да живееш нереално в нереалния си живот, в егото си.

Истинският Атлант не следва мненията на света. Той следва Пътя, който познава отвътре.

Умът чува много гласове. Те идват от много други светове и реалности.

Ако умът е пречистен и ако човекът е пробуден, тези които обикновено му говорят, са съюзници.

Чистият ум лесно съществува на нивото на Ангелите и Боговете.

Нечистият ум лесно улавя мислите и намеренията на ада.

В ума на човека има много живи същества с безбройни мнения и гласове.

Обидата и критиката към тебе попадат в целта само когато си его. Ако не си его, те отлитат. От тебе зависи дали ще пиеш тяхната отрова, или тя ще излети.

Който си постави за цел да овладее себе си, словото си и думите си, той ще си спести много настоящи и бъдещи страдания.

Без пречистване на думите, няма да има изцеление за тебе и ти ще вървиш от болест в болест, и от заблуждение в заблуждение.

Овладяването на лошите думи, е овладяване на злите същества, злите врагове и след като са овладени, те стават (малко или много) приятели.

Всичко във Вселената е енергия. Тя е разпръсната в милиарди разнообразни вибрации.

Орелът – това е Вечно Извисеният Дух в нас.

Всички човешки същества са в Същността си този Орел, тази Извисеност, когато познаят себе си.

Нагуалът или Учителят е Същество, което обладава специфична енергия.

Нагуал може да стане всеки човек, който проявява достатъчно силно Намерение.

Нагуалът е човек, който има способност да направлява хората към собствения им Орел, към собствения им Дух.

Нагуалът учи човека на това, че самият той обладава могъща Сила, която го свързва с Орела в него самия. Тази Сила е вътре в самия човек, тя е Пътят към Орела. Тази Сила е една специфична енергия.

Тази специфична и могъща Сила, която свързва човека с Орела, е наречена Чистото Намерение.

Нагуалът помага на човека да придобие своята собствена независимост, своя Орел, своята Душа, своята Свобода, своя Дух.

За Толтеките чувството за вина и самоосъждане са били непознати.

Човекът е свързан с незрими същности – някои зли и много зли; други – добри и съвършено добри. Толтеките ги наричали Съюзници или Боговете.

За да разберете дали една мисъл е от Орела, или не, помислете си дали тя ви причинява страх. Ако ви причинява страх, тя не е от Орела.

В северната част на Атлантида са живели тези, които са построили пирамидите в Гиза. Голямата пирамида е построена в чест на Толтеките.

За Толтеките Източникът на Разум във Вселената се явяват Слънцата – те са частици от Лъчите на Орела.

Според Толтеките най-лошото е липсата на Орела в себе си. От това произлизат всички страдания, мъчения, неразбирания.

Слънцето, понеже е част от Орела, то е подателя и осветителя в цялата Слънчева Система, Орелът само докосва Слънцето.

Човекът се освобождава от страха, ако успее да странствува в Дълбините на своя собствен Орел, в Дълбините на своя най-чист Дух, който познава само Свободата.

Змията трябва да се събужда само от пробудените човеци, които имат много Сила и Свещена идея за Орела.

Сфинксът спада към Древното Безмълвно Знание – към Безмълвието на Орела.

Адът – това са пропадналите видения, това са виденията, които не са търсили Орела, това е земният живот.

Реално изцеление за човека има само чрез Пробуждане.

Змията ще те накара да страдаш, докато станеш Орел – чиста Същност.

Пътят към Орела изисква дълбоки, постоянни и вътрешни търсения.

Вселената е живо и високо развито Разумно Същество.

Слънчевата светлина пренася енергия и знания, за необходимото на Земята пресътворяване на живота.

Слънцето получава енергия и знания от Скрития Център във Вселената.

Вселената общува сама със себе си по своите вродени, разумни закони.

Кондензираната Светлина – това е живият Лъч, който пронизва цялата Вселена и проучва Дълбините на Орела. В този жив Лъч се движи постоянен Поток от енергия и знания, и в най-дълбоката си част – Мъдрост. И от човека зависи как той ще борави с този Лъч.

Знанието и Мъдростта се определят от този жив Лъч, който е едно скрито слизане на Орела.

Тези лъчи от Светлина са посредници във Вселената и Слънчевата Система, и са наречени Ангели Вестители.

Светлинният Лъч е Посланик. Той е Разумно Същество. Той носи посланията на Слънцето и Светлината.

Нашите тела, които на пръв поглед са плътна материя, са създадени в същност от кондензирана слънчева Светлина. Това означава, че ние подобно на Вестителите, можем да бъдем носители на Светлина.

Нашата истинска Същност е светоносна – тази наша Същност е Пътят към Орела.

Ние сме същества, пропити със знание и Мъдрост, дошла от Древната Светлина.

Първоизточникът на всяко знание се намира в Скрития Център на Вселената.

Истината е известна под названието Безмълвното Знание.

Главната Тайна на Атлантската наука за Безмълвното Знание се явява като закодиран метод за непрекъснатото обновление на живота.

Това обновяване е заключено в есенциалната слънчева Светлина.

Въздухът, светлината и водата са закодирани Тайни на слънчевата Светлина.

Камъкът – това е форма на земния живот. Това са клетки, които са станали безмълвни, но в тях тайно работи Вездесъщата Прасветлина.

Древната традиция на Толтеките не е Път към външното знание, а един особен начин на живот, един особен израз на Слънцето.

Ние мислим, че камъните около нас са неподвижни, но Истината е, че всичко около нас се движи.

Разумът е енергия, той е нематериален.

Любовта не е материя, тя е Духовна енергия, вътрешна енергия. Всичко, което съществува, е енергия и затова е неунищожимо.

Енергията е неунищожима, тя се поддава само на трансформация, но не и на унищожение.

Всичко, което съществува, е сътворено от енергия и камъните също.

Всяка енергия е жива.

Нашата мощ е скрита в нашите намерения, в нашата Същност.

Разумът е ефирна енергия.

Всяко чувство е енергия, която живее като истинско живо същество.

За да може човек да се зароди в своя Дух, той трябва да има чист поглед за нещата.

Светлината е енергия. Всяка енергия обладава памет.

Земята съдържа материална, емоционална и ефирна енергия в себе си.

Слънцето е Източникът на нашата еволюция. От Слънцето към Земята тече непрекъсната река от Светлина.

За да има промени в еволюцията на Земята, Слънцето излъчва светлина – с видоизменени вибрации. Така ние придобиваме нови качества и се видоизменяме.

Нашите очи поглъщат тази Светлина като храна, която е с по-високо качество.

Тази Светлина е надарена с Разум.

На всеки човек е присъща определена светлинна честота, която всякога присъствува на Слънцето. Докато съществува Слънцето, съществува и реката от Светлина.

Ако ние концентрираме своето виждане върху един кон, ние ще престанем да го виждаме в плътната му форма. Ние можем да видим всички атоми, движещи се в неговото енергийно поле.

Намерението на всяка молитва е завръщане към Слънцето, към Потока от Светлина.

Нагуалът или Учителят е Същество, което развива в собствената си воля образа на Слънцето.

Слънцето обладава Светлина, която е съставена от Дух и Огън.

Има например специфичен Лъч Светлина, който превръща девойката в жена, или пък – жената в сестра.

На Земята има много Същества от извънземен произход – те са просто Светлина, но незабележима.

Любовта – ето истинското име на Орела. Всичко съществуващо се състои от Любов.

Ако вие виждате навсякъде Любов, тогава вие можете да станете Орел.

Ние изпитваме страдание, за да придобием осъзнаване. Ако страданията ни носят само знания, това не е достатъчно.

Пътят на Толтеките е в това да сложиш край на всяко осъждане.

Ние сме способни да контролираме ефирната енергия.

Адът – това е едно особено мисловно състояние на човека.

Човешката жестокост устройва на човека собствения му Ад.

Адът не се намира в тялото или в Душата, а в ума. От ума се излиза чрез усърдни молитви.

Вие сте тази Сила, която дава живот на тялото ви.

Без вас вашето тяло умира; без вас вашият ум умира.

Човешкият ум е живо същество, което е вътре във вас.

Тялото е сътворено от материална енергия, а умът е сътворен от ефирна енергия.

Ефирната енергия е тази, която научно не можем да потвърдим, но тя съществува.

Идеите са всъщност ефирна енергия.

Често религията ви казва: Ако не слушате нашите повеления, ще отидете в ада, но ние вече сме в ада – в нашия ум.

Ако искаш да промениш един човек, ще превърнеш живота си в кошмар.

Адът това е един недъг, недостатък на човешкия ум – ето защо целият свят е една болница.

Раят е място на Покой и радост. В него царува Яснота – това е Душата.

В Рая ти знаеш кой си, познаваш себе си и не осъждаш нищо и никого.

Нашето ясно мислене твори нашия живот, нашия Рай.

Когато мисленето ни е ясно от Душата, тогава Раят е вътре в нас.

Светът е един Ад и кошмар, който ние наричаме „реалност“ поради своето съновидение.

Светът е колективен Ад, общо съновидение.

Когато Христос е посетил Земята, Той е поискал да промени съновидението на Своя народ с Блага вест. Той носел със Себе Си и Видение за Рая на Земята, но той не бил разбран, защото хората били вкоренени в ада, в своя ум.

Христос продължил да действува благотворно на някои хора, като се опитвал да внесе в тях Изначалния Рай.

Що е Изначалният Рай? Яснотата за Тайната на Живота.

Завещаното от Христос видение за Любов се изопачило от църквите. Това Велико Завещание е останало неразбрано и се е превърнало в недостатък.

С Името на Христос и Любовта злоупотребявали тези, които искали да придобият власт.

Древните Атланти са ни оставили знаци и предупреждения за правилно развитие. Тези знаци и предупреждения са свещени. Част от тези знаци са Сфинксът и Голямата Пирамида.

Защо Сфинксът гледа към Слънцето? Защото енергията на Слънцето усилва в нас силата на Любовта, а усилената Любов отстранява страха и започва да твори Рая на Земята.

Пробуденият и осъзнатият човек след смъртта си се завръща като Чиста Енергия на Слънцето.

Великата Пирамида е една от най-дълбоките идеи, извлечени от Небитието.

Звукът – това е енергия, говореща ни със своята различна честота. Звукът е сроден на Светлината.

Според начина си на мислене (съновидения), хората на Земята си създават реалности (съновидения).

Всеки човек носи дълбоко в себе си Истинното Знание, Безмълвното Знание.

Любовта заражда в човека Благословената енергия.

Любовта е тази Енергия, която се превръща в здраве, в Духовност и в Истински Път.

За Атлантските Жреци Любовта към Истината е била повече от Свещено Писание. Сам Орелът е Истината.

Всички човешки убеждения са система, която се нарича Книгата на ада.

Книгата на ада е създадена от паразити на съзнанието – лоши мисли, чувства, убеждения.

Паразитът, това е живо същество, състоящо се от ефирна енергия.

За да живее паразитът, той трябва да се храни – ето защо той създава погрешни убеждения (съновидения) от страх, омраза и кошмари, които изработват съответните емоции – храна.

В Любовта паразитите умират, защото там работи благословената Енергия – Чистата Слънчева Енергия.

Всяко съзнание, което се саморазрушава, се контролира от паразити и съответните мисли и убеждения.

Толтеките знаят, че за да се справиш с паразитите, трябва да им обявиш война. Трябва да обявиш свободата си, своя собствен начин на мислене. Трябва да мислиш самостоятелно. Трябва да си произвеждаш свои собствени емоции, които да хранят твоето истинско развитие.

Когато имаш свои собствени чисти убеждения, паразитите се отделят от тебе.

Толтеките избрали Пътя на Будността и Безупречността, защото знаели, че другият път означава да станат жертва на паразитите и на света.

Толтеките избрали бунта, затова се наричат Воини. Воинът е човек, който осъзнава присъствието на паразитите в своя разум и обявявайки война на паразитите, те тръгвали по Пътя на самоизцелението и развитието. Смисълът на тази война не е в победата или поражението, а в процеса на тази война.

Борбата с паразитите е изходът от Книгата на ада.

Обикновеното човешко съзнание представлява усложнен хаос.

Пътят към Рая е преодоляването на хаоса, а това е преодоляването на обикновеното човешко съзнание.

Нормалното човешко съзнание е просто преизподнята на човека.

Воин означава да започнеш стратегическа постоянна война срещу злото и себе си, а то е: да имаш правилна Любов към себе си и Живота.

Победата над злото в себе си променя напълно нашия образ на живота. Така Книгата на ада и съновидението на света стават мъртви.

Пътят на Воина е в това да въведе твърд ред там, където цари хаосът.

Целта на Воина е победа и преодоляване на обикновеното човешко съзнание.

Пълната победа над хаоса е Посвещение в Безмълвното Знание.

В Книгата на ада е написано всичко, което знаем – това са нашите несъществени знания и убеждения.

Паразитът това е сложно същество от Книгата на ада – света.

Воинът програмира своите убеждения, той се отказва от убежденията на света, т.е. от Книгата на ада, защото е избрал Свободата си.

Когато един паразит те напада, то е, защото му е нужна енергия.

Когато станете Господар на трансформацията, нищо вече не може да ви повреди и никоя астрална отрова не може вече да проникне във вас.

Избавлението от обиди и отрови е в пробуждането и осъзнаването на своите действия.

Диханието е връзка с Любовта. Дишайте Чиста Любов!

Когато дишаш с Любов, ти очистваш съзнанието си от всички паразити.

Очистете съзнанието си, отворете го, отключете го и нека в него да царува Пустота. Никакво разсъждение. Ако искате да внесете нещо в съзнанието си, внесете молитва.

Няма нужда да искате Рая след смъртта. Вие сте длъжни да попаднете в него още в този живот. Това е въпрос на Чиста Любов.

Пробуждането – това е оръжие, което дава на човека сила да напусне завинаги Книгата на ада.

При дишане с Любов, ние очистваме ада от себе си.

Ако вие обичате, Любовта, която излиза от вас, ще ви направи щастливи, а не тази, която е насочена към вас.

Бъдете безгрешни в своето Слово – това е напълно достатъчно, за да излезете от Книгата на ада.

Словото е най-мощното оръжие, с което разполага човек. Словото е Чиста Енергия.

Словото има Божествена природа – то е чиста магия.

Истинните Маги умеят правилно да се разпореждат със Словото. Те имат към него особено Почитание.

Със силата на думите много хора са били изпратени в ада.

Понякога само с едно изказване, ние можем да изпратим човека на Небето или в Празнотата.

Нищо не приемай близко до сърцето си и никога не приемай нещата лично!

Будността ни учи, че всичко около нас е сън.

Ако вие можете да контролирате думите си, вие ще можете да си създадете друга реалност.

Толтеките са знаели, че всичко наоколо е сън и твърдо са решили да станат Господари на този сън.

Всеки Толтек е имал първо задачата да придобие контрол над своите съновидения – убеждения, които не носят Мир и щастие, защото в Мира няма страх от смъртта.

Толтеките почитали и своето тяло, и своят разум, като им позволявали да бъдат това, което са.

Хаосът настъпва, когато тялото каже: Аз съм това, което чувствам!

За да живеете и растете, вие трябва да натрупвате все повече енергия.

Воинът – това е Ловец на енергия.

Едно от най-любимите същества на Атлантите са били Делфините – те им давали тайни сведения за морето.

В Атлантида част от образованието било общуване с цветя, приятелство с птици, общуване със зверове, долавяне на скрития живот в камъните и други потайни неща на Земята.

Децата в Атлантида успявали да усещат много отрано приближаваща буря или нашествието на опасна група животни – и така те се скривали в домовете си зад дебелите каменни стени.

Още от малки определени деца са били научавани да живеят насаме със себе си и да обичат Уединението заради Пътят към Мъдростта.

Така децата постепенно ставали Мъдреци, приспособени да живеят при всички условия и стихии.

На 12-годишна възраст децата имали право да разговарят с Върховни Жреци и в много тънък Духовен разговор да определят Пътя на развитието на своите Души.

Децата се учили не в училища, а в Храмове. В Храма на Атлантида е имало две Школи. Школа за специализиране в науката, според Любовта на всяка Душа към определен предмет в полза на човечеството, и другата Школа: Инкал – Окултна Школа на по-дълбоко ниво. Тук Душите са се отдавали на проучване на специфичните Окултни явления, като се учили да общуват със Светлината на Чистите Духове в името на Мъдростта и на Духовното развитие на човечеството.

Жреците в Атлантида се усамотявали в далечни и дълбоки пещери. Те търсели Мъдростта и Древния Звук на Живота.

Древните Атланти изучавали Вярната Светлина и я отделяли от невярната. Те изучавали потънкостите на Светлината в различните хора, животни, растения, дървета, птици.

В Атлантида е имало за много Жре­ци опасност от „познай себе си“, защото от това познание някои откривали Силата в себе си, а не били напълно готови да я управляват.

Те изучавали птиците, като слагали тяхна маска на лицето си, и така проучвали характера им.

Атлантите казват, че да живееш и да израстваш, е необходимо да натрупваш все повече запаси от енергия.

Атлантите забелязали, че Орелът е постоянно Буден и Виждащ. Те узнали, че Той е постоянен Търсач на Енергии.

Атлантските Воини станали Търсачи на енергии с цел да постигнат високо ниво на Съзнание. Така те открили, че това Съзнание преодолявало пределите на света.

Енергията е живо Същество, жива Същност.

Словото е способно и да спасява, и да убива. То се оказало за Атлантите най-мощното оръжие на планетата.

Всички ние сме свързани със Словото Реално само когато го използваме пробудено и правилно, а това се случва, когато овладеем себе си.

Тишината е Дълбока като Истината; дълбока като Тайната на Живота.

Всяка постъпка трябва да бъде подвластна на твоята енергия.

Ние всички сме многоизмерни Същества – това е най-важното осъзнаване за Атлантския Воин.

Великото Осъзнаване изисква Велик Разум.

Ние сме това, за което се смятаме.

Само когато трансформираш себе си, можеш да видиш света в Светлината на Орела.

Толтеките знаели колко е трудно да бъдеш Мъдър и спокоен в тази планета на Съновиденията. Те разбрали, че първо – трябва да бъдеш Осъзнат, и второ – Трансформиран.

Атлантите казвали: Трябва да преразгледаш Дълбоко себе си. Но те знаели, че това е качество и изкуство на Орела.

За Атлантите изкуството на Будността е изкуство на Истината, а Истината е изкуството на Орела.

Орелът винаги живее в настоящето, подобно на ягуара.

Пробуденият никога не живее в миналото или в бъдещето. Пробуденият живее в Орела.

Изкуството на Будността е умение да контролираш своите реакции.

Воинът е изключително честен със себе си и затова той разрушава всяка лъжа на света.

Толтекът Орел има постоянно внимание за своите мисли, чувства и постъпки.

Всеки Истински Воин умее да съсредоточава съзнанието вътре в себе си.

Атлантският Воин има Чисто Дейс­­твие, защото той знае, че Чистото Действие поражда изобилие.

За да се спаси от саморазрушение, Толтекският Воин трансформира всичките си Душевни рани.

Човекът е длъжен да изцели своята тъмна природа.

Истинският Толтекски Воин излъчва само Любов, или скритостта на Любовта и нищо друго.

Воинът постига Истината, която е Любов.

Истинският Воин, живеейки на Земята и за миг не забравя, че живее в ада.

Адът е съновидението на планетата.

Будността в нас ни помага да прекратим в себе си ада.

Докато човек не се пробуди, той всякога си остава в ада.

Покоят е изражение на излъчваната от нас Любов.

Никой не може да ни даде Покоя, защото Покоят е нещо, което може да се зароди само в нас самите.

Ние сме Блажени не защото някой ни Люби, а защото ние Любим самите себе си и Орела.

Човекът трябва да се научи да Люби себе си, своята Древна Същност.

Ако ти нямаш Любов към себе си, ти няма какво да дадеш на другите.

Ако ти си в своята Древна Същност, ти се преизпълваш с нея, защото ти си Бог.

Човек, който не е изпълнен с Любов към себе си, той не е цялостен, той не е в Същността си.

Който има Любов към себе си, е достоен за Любовта на Неведомото.

Всеки сам трябва да си изработи собствена система от Божествени убеждения, основана на Любов към себе си.

Истинският Воин никога не осъжда и не се самоосъжда.

Истинският Воин е успял най-вече да се справи с всички свои Душевни рани, след като се е справил, той е придобил своята нова Будност за нещата.

Който е имал една изключителна Любов към себе си, той е придобил мощното средство на правилната независимост. Той вече не зависи от света и планетата, а от своята Божественост.

Истинският Атлант е Владетел на Безмълвното Знание.

Безмълвното Знание се е предавало само на Избраните Ученици.

Атлантската Мъдрост е реален, непрекъснат процес.

Тялото на Атлантския Воин е предан и истински приятел – Воинът цени своя приятел.

Нашето тяло е една играчка – то принадлежи на Ангелът на смъртта.

За да бъдеш буден, трябва много да внимаваш за думите си.

Никога не приемай никоя обида, защото с приемането , ти се съгласяваш да бъдеш жертва.

Ако някой дойде и изхвърли една обида във вашия разум, и ако вие дълго подхранвате обидата, значи вие се нуждаете от очистване.

Човекът трябва да умее да се защитава от самия себе си.

Ако ние сме огорчени от една обида, това значи, че имаме в себе си чувство за важност, тогава ние ставаме уязвими. Щом си важен, ти се нуждаеш от очистване.

Когато разговаряш с някой и видиш, че от разговора няма никаква нужда, тогава започни да си пестиш енергията.

Когато Пробуденият наблюдава нещо, той никога не търси личен интерес. Така той се отделя от интелекта и израства в своя Дух.

Който търси личното, той се слива с интелекта си и става зависим и обременен.

Който не търси личен интерес, той се домогва до Безмълвното Знание и заживява в Орела.

Който не търси личното, той се настройва на своята Интуиция и тя го ръководи постоянно към Тайната на Орела.

Когато имаш Тотално Доверие, имаш и Изход от всяка ситуация.

Без едно изключително търсене на Истината, ти не можеш да излезеш от ада.

Когато човек е Търсач на Истината, той започва да разбира кои енергии в него не му позволяват да бъде себе си.

Ако си обхванат от тревога, това означава, че ти не живееш в настоящия момент – в Духа.

Има огромна разлика в Пътя, защото всичко зависи от това дали си се отдал на Орела, или си се отдал на интелекта. Само Орелът те води към твоята собствена Свобода, докато интелектът те води към робство.

Истинският Воин използва вниманието си за създаването на собствената си Истинска Реалност.

Ако ние не сме внимателни, тогава ние умело си създаваме свое собствено съновидение, своя ад, своя кошмар.

С помощта на същото това Внимание ние можем да се спасим и да се отделим от ада, ние можем да го трансформираме.

С помощта на правилното Внимание ние разширяваме съзнанието си и се освобождаваме от ограниченията.

Истинното Внимание променя нашия ад.

Истинското Внимание започва да разбира, че няма нищо невъзможно – то носи Увереност на човека.

Истинското Внимание, или Второто Внимание на Воина, носи на човека Рая, като го избавя от старото мислене на Първото Внимание.

Посредством Второто Внимание ние откриваме в себе си нова Реалност.

Второто Внимание ни дава контрол над съдбата.

Второто Внимание ни води към това, че ние постепенно ставаме Божествени Същества.

Когато се осъзнаваш, ти излъчваш Любов.

В състояние на Любов човек нищо не губи.

В състояние на Любов човек пребивава в Пълнота.

Когато сте в Пълнотата, вие сте Бог на Земята.

Когато си пробуден, ти ставаш Истина.

При Първото Внимание ти си теория. Всяка отрова действува в тебе – обидите, неразбирането, концепциите.

При Първото Внимание ти имаш старото си земно мислене. Тука царуват самомнението, заблужденията – така старият свят работи върху тебе.

Старото мислене е съновидението на стария свят. При старото мислене ти обладаваш знания и мислиш, че това е значително. Но това знание е друг капан на съновидението.

Милиони Души са уловени в капана на знанието, понеже Любовта за тях е неведома.

При Първото Внимание човекът мисли, че познава Любовта, но това знание е от старото съновидение, от старото мислене.

За да се пробудиш от знанието, съня, трябва да станеш Орел.

Да станеш Орел – това е Път към Свободата, а не просто само да живееш.

Да станеш Орел или Пробудена Същност, това е изкуство.

За да станеш Орел, ти трябва да спечелиш своята вътрешна война. Това е войната между старата илюзия на ада и новото видение на Свободата.

Само с помощта на Орела или Пробудената си Същност, ние творим прекрасния свят в себе си.

За да стигнем до Орела, ние трябва години наред да се подготвяме за това.

Орелът означава осъзнаване, че всяка Негова постъпка и всяко Слово е акт на енергия.

Само Орелът направлява тази енергия, защото тя създава новото мислене и Свободата.

Да се отдадеш на Пътя на Орела – това е Скок в Слънцето. Това означава да отдадеш цялата си жизнена Сила на Чистия си Дух.

Който се отдаде на Орела и остане жив, той вече е Ново Съзнание.

В Орела на най-високо ниво всичко изчезва – няма мисия, няма живот, няма човек. Тук те се изпълват с велика Радост, велика Пълнота и неизбродима Безпределност. Умът вече не може да говори – ти си станал Орел, Чиста Същност. Вече не можеш да намериш в своето сърце нищо отрицателно. Всичко сякаш е изтрито и то е наистина изтрито – тук вече няма никаква тревога нито за човека, нито за човечеството и планетата, нито за самия живот. Тук вече ти си Орел. Не те тревожи нито войната… – ти си Отвъд.

В състоянието на Орела ти виждаш света в неговата справедливост. Ти от толкова хиляди години си желал тази Справедливост и този справедлив свят, и сега вече го виждаш.

Ти си вече в Ново Състояние на Разум и това е състоянието Орел.

Истината е строго индивидуална.

Несправедливостта, която хората изпитват в света, не идва от вън. Тя възниква от решенията на човека, взети през целия му живот.

Недъгът, който ние наричаме „ад“, може да се изцели.

Който се страхува от смъртта, не може да живее истински.

Смъртта е акт на Справедливост.

Ако вашият близък е смъртно болен и вие седите до него и го съжалявате, то с това вие никак не му помагате. За да сте ефективен лекар, трябва да останете спокоен, невъзмутим и любящ, и да се смирите с хода на нещата, защото такава е Справедливостта.

Нашият Разум е живо Същество. Ние мислим с Разума си, а не с мозъка. Нашият Разум се състои от ефирна материя. Разумът обладава съзнание.

Смъртта е отделяне на енергията от тялото. Смъртта е просто трансформация.

След смъртта си ние просто продължаваме да живеем.

Умът е привързан за материята, а Разумът е ефирен.

След смъртта Разумът се отделя от ума. След смъртта умът е лишен от опора.

Без тялото умът не може да ръководи Същността на човека. Умът отпада с тялото, докато Разумът продължава да съществува във Висшите светове. Разумът, е който ни съхранява.

Когато енергията спре да тече в тялото, спира и умът, но Разумът продължава да съществува.

Разумът е храната на нашата тънка Същност – Душата.

Мъртви са не умрелите, а тези, които живеят със земните си мисли и чувства; тези, които живеят със съновиденията на ада.

Този, който те гони, не е тигъра, а една силна, активна енергия. Всеки човек има в себе си нещо от енергията, която е била преди сътворението. Това е силната и Чиста Енергия на Духа и всеки човек усеща тази енергия в себе си, така както Сатана усети енергията на Христа в пустинята.

Оцеляването на човека зависи от пътешествието на човека в собствения си Орел. Воинът познава Орела.

Ако отделиш голямо внимание на тигъра, той ще стане силен; отдели голямо внимание на Орела.

Животът на Воина и на Толтека е строг – никакво разхищение на Личната Сила за обикновения живот.

Толтекът носи в себе си Чистата Изначална Енергия. Тя е неговият ключ срещу тигъра и смъртта.

Който иска да стане Воин, трябва да изпълни Първото Правило на Толтеките, а то е: могъщо чувство за Самодисциплина.

Мощната Самодисциплина е метод за съхраняване на една изключителна енергия.

Толтекът възпитава енергията си и я съхранява като я владее без излишни разходи – така той превръща енергията си в меч.

Чистата и овладяна енергия е свързана с висотата на нашия Дух.

Толтекът не допуска никакво разсейване на своята енергия, на своя меч.

Енергията на обикновения човек е хаотична и затова той няма слава, няма мисъл, няма контрол, а без контрол, човек разпилява Личната си Сила и себе си.

Без контрол Енергията се притъпява и изтощава. Ето защо мощната Самодисциплина е жизненоважна за Толтеките.

Този, който няма тази висота на Самодисциплина, енергията му изтича в нисшите сфери и той се обвързва с тях.

Пътят на Воина е Чист, практически Път. Това е Път, по който енергията се владее и изостря. А знае се, че енергията е най-могъщото оръжие, но когато е овладяна.

Толтеките отделят голямо внимание на използването на думите. Правилното използване на думите увеличава тънката, проникваща енергия във Воина. Животът на Воина е живот всяка минута. Никакви теории, никакви философствания и любопитство.

Чрез ежедневни упражнения енер­гията на Воина придобива правилни действия – така той увеличава Личната си Сила.

Пътят на Воина изисква Пълно Отдаване.

Когато напълно се отдадеш само тогава ще придобиеш своята Изначална Лична Сила, и ще преодоляваш препятствията.

Толтекът Воин може да пие, пуши и да яде месо – това е без значение за него. Но от него се иска Пълен Контрол и Мярка.

Воинът никога не пие алкохол, за да се напие или да извлече смелост, той пие за овладяването на Мярката.

Воинът пие алкохол само заради овладяването и Абсолютната Мярка, която пък увеличава неговата Лична Сила и способности.

Воинът е много твърд в Мярката на нещата.

Воинът пие, за да се контролира и да не си позволява никога загуба на Контрол.

В постоянния контрол над себе си, се постига една изключителна Духовност и Висота.

Има хора, които си налагат някакви самоограничения, но те постигат само едно особено самозалъгване. Това условно самоограничение не означава стремеж към Истината и Висотите на Орела.

Много лесно е да поддържаш Братство при Медитация, спокойно седене, общо хранене или разходки. Това не е Пътят на Воина. Воинът се изпитва, когато сред изкушения и врагове се движи, а не в Братски кръгове и взаимоотношения. Воинът се движи изключително в Устрема.

Воинът увеличава своята Лична Сила чрез преодоляването на всяко малко изкушение.

Истинският Воин никога не е отшелник. Той е сред света и неговите изкушения.

Воинът проверява себе си сред изкушенията.

За Воина е грешка да бъде земен или Духовен. Той живее цялостно чрез Духа и тялото си и не разделя нещата.

Воинът е свободно Същество – не се подчинява на закони. Той живее чрез Духа си.

Воинът страстно обича живота, но не е привързан към него.

За да е радостен, Воинът няма нужда да бъде обичан, той носи всичко в себе си.

Ако го обичат, той се радва, но не е задължен.

Който не избира Истината, не иска да се раздели с миналото си.

За Воина не е важна целта, а самото пътешествие.

Да бъдеш Воин, не означава да постигнеш целта си, защото за Воина това е Вечно Търсене на Знание и Свобода – той е устремен в Безконечността.

Будността – това е честната Светлина в човека.

Будността позволява на човека да вижда нещата в тяхната истинска Светлина.

Чувството за вина изтощава енергията – то е фин убиец на енергията.

Будността е тази Светлина, чрез която се придобива Покой.

Истинското Прощение ти не можеш да получиш от този, който си обидил. Това е твой дълбок вътрешен процес. Това е процес, който се осъществява в твоето будно Сърце. Това е процес на Дълбоко Разбиране и осмисляне пред собственото си Сърце. Когато видиш нещата в Истинската им Светлина, ти си простил и на тебе са простили. Неведомото те е видяло и внася в теб Покоя. Там, в тази Дълбочина, Орелът е, който прощава.

След Будността и осмислянето винаги се явява една Яснота.

При Будност и разбиране преобразяването е неизбежно и то е целта.

Когато се занимаваш с Безупречност, придобиваш устойчивост.

Всяка ситуация в живота е изпит за Безупречност и именно затова е важна Будността.

Воинът има Устойчивост, вътрешна, будна Увереност. Тази Устойчивост и тази пробудена отвътре Увереност вървят заедно.

Воинът придобива Увереност, когато действува без да изпитва никакво съмнение.

Който търси уважение и признателност от другите, той разрушава истинската Увереност в себе си. Когато човек е уверен в себе си, няма никакво значение дали хората го признават и уважават, защото той има Източникът в себе си.

Увереност в себе си означава да разчиташ на способността, която идва от твоя Източник.

Вътрешната Увереност се дължи на трезвост.

Вътрешната Увереност изпълва атмосферата с воля. Тази воля е силата на справедливостта в действие.

Волята на Воина става Воля на Орела.

Воинът представя властта на Орела, а това е Властта над Вселената.

Тези, които са използвали силата си за егоистични цели, те са нанесли жесток удар върху себе си.

Когато човек е Буден, той действува с Любов към Цялото и се зарежда с устойчивост.

Воинът заличава своята лична биог­рафия, своята лична история и придобива нов поглед за живота.

Чувството на Воина не се ограничава от ограниченията на логиката.

Който слуша Орела, развива своята най-тънка Пробуденост.

Орелът живее в Дълбините на най-чистите Намерения, които са скрити в сърцето.

Който слуша Орела, развива една много тънка внимателност.

Когато Толтеките отиват на лов, те отиват на лов за енергия.

Да търсиш Чистата енергия означава да търсиш Свобода.

Истинският Воин не воюва с този свят – той воюва с Духа си в света на енергиите и побеждава с Чисти Намерения.

Малкото знание или половинчатото знание е неизбежно опасно знание.

Човечеството е триизмерно – то работи във времето и пространството. То не умее да наблюдава невидимото, защото не вярва в него и постепенно то бива покорено и разрушено.

Който иска да получи одобрение от обществото, не е годен за Доверие.

Изкуството на сънуването обладава Могъщество.

При Истинския Воин „любов към себе“ си не означава егоизъм, а означава Любов към своята истинска природа.

Земният човек, който няма в живота си Любов и Покой, едва ли ще осъзнае, че има ненавист към себе си.

Не всички уважават себе си, своята истинска природа, и така те стават недоволни от себе си.

Който уважава себе си, има Любов и сърдечност.

Воинът познава Любовта, той не я бърка с удоволствията.

Истинската Любов е съвършено непривързана, необвързана и свободна.

Там, където има Истинска Любов, царува Смирение.

Любовта е вътрешна Сила и често се проявява особено, извън очакванията.

Истинската Любов е акт на разбиране и този акт зависи от Будността.

Любовта към един човек означава да съдействуваш за израстването на неговата воля и качества.

Воинът не допуска привързаност – изкривяване на Любовта.

Воинът обладава сърдечност, той знае, че тя е важна по Пътя към Истинската Любов, по Пътя към смисъла на Любовта.

Сърцето на Воина не е романтично, а е пробудено и реално.

Воинът люби себе си, и така той сам си дарява успех и вътрешен Покой.

Този, който е тщеславен и който се страхува, той няма Любов към себе си и няма уважение.

Трябва да направим така с труда си, че нашата воля да се командва и ръководи от Орела.

Никой не може да надари човек със сила. Силата представлява особено Знание, придобито от Мистичен Опит.

В улавянето на Сила, всичко се определя от Тайната на Намеренията.

Всички сили на Природата по своята същност са неутрални. Те се проявяват като положителни или отрицателни, според Намерението на човека.

Невярното, неправилното разбиране е причината за погрешната представа на свободната воля.

Истинският Воин няма свободна воля. Той има един-единствен избор: да действува Безупречно или погрешно.

За Истинския Воин погрешният избор не е достоен за внимание.

Истинският Воин си води специален дневник за всяко предизвикателство, което се явява. Воденето на този дневник постепенно води до различаване и овладяване на всяка ситуация.

Този дневник води до лична, собствена дисциплина и правилно разположение на Духа.

В живота на Воина всяка мисъл и чувство си имат цел.

Първият природен враг срещу Воина е страхът. В началото той води до неприятно чувство и угроза за разсъдъка. Страхът е голям враг и не е лесно да бъде преодолян. Ако Воинът отстъпи на своя страх, той ще търпи пълно поражение.

Страхът заражда съмнение и подозрение в собствения разум. Все едно той стреля сам в себе си, в краката си.

Тънкият свят се изучава с Чиста Енергия, с чисто наблюдение. Тази Чиста Енергия ние я наричаме Будност или Трезвост.

Човек, който има скрит страх, рано или късно, ще бъде изтощен.

Единственият способ за преодоляване на страха, е да се загледаш в него, в неговото лице, по своя собствена воля да го последваш, но да не му се поддадеш.

Трябва да подходиш към него от позиция на обучение – така човек ще открие, че страхът вече не го плаши. От този момент на своя живот страхът напуска човека и човекът се освобождава от него. Това освобождение става в момент на озарение.

Борбата със страха е сражение за една по-висока енергия, сражение за една по-висока Будност.

Силата, която ни предизвиква, тази същата Сила ни призовава да израснем в Будност и Трезвост.

Целта на страха е да се увеличи нашата Будност и нашата внимателност.

Страхът е предизвикателство за Воина да открие своята Лична Сила, опит и освобождение.

Страхът има две лица: или ще си увеличиш личната Сила и опит, или бавно ще те разрушава.

Действията се побеждават чрез Безупречност.

Когато съмнението се усилва, Будността отстъпва.

Всеки човек има битка със собственото си зло. Страховете в човека са злото, което е сял някога.

Който избягва битката със собственото си зло, това зло го завладява.

Злото е създадено не за да го унищожиш, а за да го преодолееш в себе си.

Воинът се съсредоточава на развитието на своята Будност.

Всяко чисто действие увеличава Будността и Силата на човека. Тази Сила е изключително важна за битката със собственото зло.

Всеки има да се сражава в своя собствена битка и затова най-необходимото е Будността. Без Будност човек ще претърпи поражение в битката със себе си, в битката със собственото си зло.

Специалният дневник, който си води Воинът, е свързан със завръщането в Първоначалната Будност, Първоначалната Самодисциплина.

Ако човекът не победи своя страх, страхът ще го изтощава.

Всяка обида за Воина е търсене на нещо, което води до по-голяма Будност.

Ако един Воин бъде обиден например, ако му кажат, че лицето му е строго и изродено, той ще повиши Будността и вниманието си, за да придобие по-хубаво лице, а обидата ще бъде забравена, защото тя не влиза в Плана на развитието. Тя може да предизвика само едно слабо съзнание, което не държи на развитието.

Много хора поради липса на Будност, бягат от своята битка, от победата над себе си, от преодоляването на себе си.

Толтекският Воин е в ежедневна борба за придобиване на Сила и енергия. Той знае, че само Будността има този правилен подход към нещата. Той знае, че само правилният подход трупа Сила, за да може с тази Сила да победи най-накрая злото в себе си и то окончателно.

Воинът придобива своята Сила с Чисти Действия – това е начинът за трупане на Сила.

Когато обикновен човек действува нечисто, той постепенно изгубва своята Будност. Такъв човек става враг на себе си.

Страхът може да господства само при отсъствие на достатъчно Будност. В ярката светлина на Будността страхът се разстройва и разсейва като мъгла сред слънчеви лъчи.

Ти трябва да си победил врага си още преди да си го видял – това зависи от Чистотата на твоите намерения.

В Будността работи една особена енергия, в която злото никога не може да проникне и затова в Божествения свят няма никакво зло.

Трезвостта е необходимо изискване на Пътя на Воина, но тя може да въвежда в заблуждения, ако човек неправилно разбере нейното предназначение. Истинското предназначение не е само трупане на сила, а постоянни Чисти Действия.

Будността може да бъде опасен, коварен и вероломен враг, ако не те заведе в Чистотата и Мъдростта.

Срещу страхът, ако се разхлабиш и успокоиш, страхът ще се разсее и избледнее, но трезвостта е по-тънък и по-изкусен враг. Тя може да използва твоето състояние на спокойствие и благополучие и да пожелае да ти стане съветник, тогава Мъдростта ще се оттегли от тебе.

За да се победи трезвостта, се иска голяма острота на вниманието, иска се Внимание от друго измерение, иска се друга степен Внимание.

Освобождението от страха носи приятно облекчение, но ако човек няма постоянно внимание, това приятно облекчение ще се превърне в уязвимост.

Обикновеният човек почти никога не се освобождава от страха, и затова той рядко се среща с Будността.

Само пробуденият Воин може ясно да види предназначението на всичко в своя живот.

Воинът, който е пробуден за своя Път, постоянно се зарежда с нова, вибрираща енергия.

Пробуденият Воин заменя безстрашието с Мъдрост.

Да постигнеш Будност не е лесно, но след като я постигнеш, има нещо, което е още по-трудно: да я контролираш. Твоят Дух трябва да контролира твоята Будност. Който владее своята Будност и я контролира, той придобива не знания, а Тънка Проницателност.

Който не е познал своя Чист Дух чрез Контрол и Висша Дисциплина, той ще бъде подведен от Будността, и той ще започне да мисли, че неговата Будност е непогрешима – и така ще придобие опасно чувство за собствена важност. Оттук нататък започва голямата опасност и тук човекът ще започне да превръща Истината, според своето собствено мнение, в каквото си иска, и така той ще напусне нейната Същност. Такъв човек ще стане жертва на своето чувство за собствена непогрешимост.

Когато Воинът постигне Трезвост, после се явява един скрит враг, който остава много опасен проблем – това е самонадеяността.

Този, който не може да надрасне своята Будност, ще стане самонадеян и надменен.

Будността е качество на чистия ум, а не на чистия Дух.

Будността е едно умение да се настройваш и концентрираш на разни енергийни полета, но трезвият ум без чистия Дух все още е ограничен и опасен за самия себе си. Трезвият ум има ограничен характер.

Будността е нещо, което ти помага да разбереш много неща, но тя е само една степен, една способност, която си остава ограничена и затова е казано: „В Рая са, но не са в Истината“.

Човек, който има тази Будност никога не може да има Мъдрото Различаване, защото Чистият Дух още не е дошъл.

Един човек, който има Будност, може да е оптимист, и то с много хубава радост и красиви възгледи за света, но той си остава ограничен.

Истинският Воин е длъжен да върви по-навътре, да стане независим от Будността си и да заживее чрез Духа си и Мъдростта си, а не чрез ума си.

Макар че Будността е хубаво нещо, тя също е бедна и си остава ограничение.

Понеже тази Будност е свойство на чистия ум, тя си остава ограничена, защото тя не оставя място за неочакваното, а неочакваното ще дойде в живота, и за него умът и будността няма да бъдат подготвени. Само Мъдрият е подготвен, защото в него има място и за неочакваното.

Нито логиката, нито Будността оставят в себе си място за неочакваното.

Една от най-великите опасности за човека е да стане жертва на своята Будност.

Толтеките са наблюдавали, че всеки техен ученик, който разчита само на Будността, изгубва състраданието си. И много хора, които са овладели втората степен на Будността, и не са отивали по-навътре в еволюцията си, те са ставали съвършено безмилостни.

Според Толтеките хората изпадат в такава безсмислена безжалостност, защото нямат широко видение за живота си и за Пътя си.

Воинът Толтек, който има широко видение, никога не допуска тази безсмисленост и невъздържана безжалостност.

Истинският Воин е овладян вихър, той никога не оскърбява живо същество.

Според Толтеките друга голяма опасност на Будността е, че ученикът може да си помисли, че чрез Будността всичко ще му стане ясно, но светлината на Будността не е достатъчна, за да ни стане всичко ясно и да познаем Реалността на Орела.

В света на Будността много неща остават неясни и неразбрани, така както човек се е застоял в щастието и не може да разбере Същността на Истината и Неведомото. Такъв човек си остава ограничен от щастието.

И външната, и вътрешната Вселена са така устроени, че са извън разбирането на Будността.

Хората на Будността изпадат в неясни абстракции за Вселената и в много разсъждения, поради което не могат да разберат Същността и така те я изпускат. Това е така, поради това, че будният човек се мисли за много разумен, но Великата Разумност е качество само на Чистия Дух, а не на Будността. Чистият Дух е Изначално Съзнание, Първично и Всеобхващащо Съзнание.

Толтекът Воин никога не се занимава с абстрактни теории.

Живеейки в Будността, човек няма ясно и истинско Видение за Реалността, нито има истинска сила, защото Чистата Сила принадлежи на Чистия Дух, а не на чистия и овладян ум, и само Той има право на Истинското Видение за Тайната на Живота.

Трезвостта е само един Път, който трябва да бъде изживян и надраснат.

За Истинския Воин Будността е само един инструмент за ползване за наблюдение на подробности. Към този инструмент Истинският Воин остава непривързан и независим, затова е само инструмент по Пътя на развитието.

Будността е един хубав инструмент, но ограничен инструмент. Той е, както с телескоп да наблюдаваш звездите, пак ще видиш нещо, но това не е Истинското Видение, а невидимото и неочакваното си остават скрити.

Истинският Воин никога не може да разчита на едно ограничено видение. Истинският Воин не се нуждае от наблюдението на подробностите и тънкостите, а от широко и глобално видение, което е качество на Чистия Дух. Той се нуждае от Видение на Целостта, което е Видение на Истината.

Истинският Воин живее чрез Духа си, а не чрез ума си, и затова той е винаги нащрек. Така той избягва много тънки капани, които будният човек не може да избегне, защото няма обхват.

Истинският Воин е Чист Дух и затова той не приема всичко, което му казва Будността, за чиста монета.

За Истинския Воин хората са загадъчни създания, те обладават неизмеримост – ето защо Истинският Воин е всякога нащрек. Това означава, че Истинският Воин има мъдър контрол над Мъдростта.

Да погалиш страха, означава да го обезвредиш.

От Четирите врагове на човека, Будността е най-опасният, притаен и коварен враг. Ето защо Воинът минава през този опит, за да го надрасне, защото, ако не го надрасне, ще влезе в неговия капан.

Ако Воинът овладее своята Будност, тя ще му даде след време своята истинска енергия. Ако Воинът не овладее тази сила, тя ще го заблуди и отклони от Пътя му.

Будността е важна и трябва да се използва по един разумен начин. Тя е като веслата на една лодка – те трябва да се ползват разумно по Пътя към Истинската Същност на човека.

Будността не трябва да се изоставя, тя трябва да се надрасне, тя трябва да бъде покорена. Тук, според Толтеките, има един тънък момент – те казват, че единственият безопасен способ за покоряването на Будността е да се отнасяш към нея като към враг, защото тази Будност, която мисли, че всичко знае, е подвеждащ враг. Тя трябва да бъде дадена само в ръцете на Мъдростта.

Трябва да помниш, че Будността никога не е способна да обхване ирационалното и неочакваното.

Будността е безполезна, когато попадне в неочакваното и неизвестното.

За да живееш във Вечното сега, необходимо е да уважаваш и почиташ неизвестното и неочакваното.

Концепцията за Вечното сега може да се обясни само на едно високо ниво на тънката енергия и Мъдрост.

Обикновеният човек прави голяма грешка като мисли, че миналото, настоящето и бъдещето му не са свързани. Толтекът разглежда миналото, настоящето и бъдещето като единно пространство, което е наречено Вечното сега. В такова пространство няма отклонение от предназначението на Воина.

Предсказанията за човека и за света са абсолютно недопустими и безполезни, защото никой не може да предскаже най-същественото, а то е неочакваното, Неведомото. Даже и истински виждащият Толтек няма тук власт, а и никой няма, защото неочакваното работи Неведомо.

И най-изкусно виждащият може да бъде заблуден, защото той още не е в Чистия Дух, а е в ума. Силата на Мистерията е такава, че тя може да изненада всичко предсказано и дори това, което не е предсказано – толкова е голяма Тайната .

Древната Сила преобразява всеки, който я търси постоянно.

Пътят на Силата е странен. Например: днес човекът е просто ученик, но утре изведнъж може да се превърне неочаквано в Истински Воин, владеещ Силата, защото Силата прави в един миг Магическо Преобразяване. Това, което приблизително се знае по този въпрос е, че ключът към това преобразяване се явява Тайната на Намерението.

Намерението е нещо, което е Дълбоко Незримо, то именно тук, в Незримото, се решават нещата.

Думата Намерение съдържа в себе си изключително тънка Тайна: то може да се превръща в Нищо.

Днес Толтеките знаят за Силата много, но на тях им е известно, че вътре в нея има нещо, което си остава непостижимо.

Силата не се явява нито Бог, нито дявол, нито не-бог – тя е въпрос на възприятие.

Който оставя в себе си място за Неведомото, той ще бъде въведен в Силата и в друга Вселена.

Силата е скрита в Абсолютното Нищо, Неизразимата Безконечност.

Всички човешки същества, дори и обикновените същества, се явяват като малко или много скрити, с потенциална Магическа Сила и всички тези същества имат огромни, дори и понякога страшни възможности, но рядко осъзнават това.

В този момент, когато ученикът овладее своята сила, той вече престава да бъде ученик – той става на определена степен Учител Майстор и заслужено се нарича Воин. Той вече не е обикновен човек, който е покорен на обкръжаващата среда.

Воинът пристъпва леко, той има вече властта и силата на Вожд. Неговите думи и заповеди инстинктивно се признават и изпълняват. Неговата жизнена Сила внушава надежда, доверие и възхищение, а дерзанието му внушава Почит, които мигновено превръщат неговите слова в Закон.

Истинският Воин разполага със Сила, чрез която може да извърши всичко, но той трябва да се срещне и с третия голям враг – именно: самата Сила.

Толтеките са изпили много горчиви чаши във връзка с Тайната на Силата и нейното опознаване чрез преживяване и личен опит.

Толтекът е разбрал, че Словото е Могъщество, но то въобще не означава господство над другите, за разлика от туранците.

Чрез Словото човек се явява и става Учител на Истинското Знание, и той вече има голям дълг да ръководи хората поради голямата отговорност.

Толтеките знаят, че всички ние се явяваме едновременно и лидери, и последователи. Лидерът в нас, това е Чистият Дух.

Човекът е Магическа Тайна на Вселената.

Воинът, вървящ по Пътя на Свободата, от своя личен опит знае, че истинската Свобода, това е способността да бъдеш свободен от всичко. Докато тези, които не са разбрали Свободата, смятат, че Свободата е да имаш власт над другите хора, че дори и народи.

Истинският Воин знае, че да бъде свободен, той трябва да има голяма Лична Сила, но заедно с това да бъде отстранен от нея – независим, необвързан.

Воинът знае, че Силата не му принадлежи, но той знае, че когато тя го посети, той е длъжен да я управлява мъдро, без да се обвързва с нея, защото, ако се обвърже с нея, тя ще стане опасност за него.

Толтекът знае, че Силата му е дадена като оръжие и че тя не му принадлежи. Силата се дава на един Воин, за да се научи да я владее безупречно.

Толтекът знае как да използва Силата, но той много внимава да не я оскърби.

Законът Причина и последствие означава, че ти сам определяш своето развитие. Щом сееш Любов, ще жънеш един Божествен живот; а щом сееш злото, ще жънеш неговото последствие, но това не е възмездие, а един изправителен Закон.

Възмездието не е наказание, а ръководство по Пътя, което неутрализира посятата неразумна причина.

Воинът знае, че когато в него се появява Сила, заедно с нея върви и изкушението – то възниква и от самата Сила.

В Истинското Безмълвно Знание няма зло, защото това Знание принадлежи на Чистия Дух, а не на ума.

Безмълвието е Дълбочината на Духа.

Толтеките са придобили овладяването на Силата, защото умеят как да я използват и как да не я използват. Правилното използване на Силата е придобиване на власт – това разбират само Мъдрите.

Който знае как да не използва своята Сила, той увеличава своята енергия. Тези, които не познават този тънък принцип, държат всякога на победата, но има победа, която те отстранява от Духа, от Чистото Изначално Съзнание. За Толтеките Духът е по-важен от всяка победа.

Някои искат да навлязат много дълбоко в Силата и да я натрупат, но това може да се превърне в много голяма опасност и фаталност и то само в един миг, поради загубването на Чистотата. Има и такива, които искат да разберат Учението на Толтеките, и аз мога да им го кажа: „Стани Любов!“ – и това е по-важно от Учението.

Защо Безмълвното Знание е Истинното и Реалното? Защото във Великата Тишина няма място за двама.

Няма разочарования за този, който очаква Неведомото. Не позволявай на знанието да се промъкне в тебе, за да не изпуснеш Духа, защото Духът ще ти даде Безмълвното Знание, Истинното Знание – което е Мярката.

Обикновеното знание е търсене навън. Толтеките казват: „Духът стои вътре в твоята Същност, а ти гледаш навън“.

Толтекът не търси знание и опит със Силата, той търси Истината, и тогава Орелът го дарява с Безмълвното Знание и Истинския опит, опит не на ума, а опит на Духа; опит от друго измерение.

Толтеките изразяват това като Орелът, като Дълбинното, Истинното, което е по-дълбоко от тебе. Истината е по-дълбока от Търсача на Истината. И ако Търсачът разбере това, той ще се слее с Истината по правилен начин, защото Орелът ще го ръководи, а не знанията и умът, той ще бъде заведен при Истината поради най-чистото си Намерение. Затова Чистото Намерение превъзхожда знанието.

За Толтеките знанията са съновидения, фина мрежа и затова те избягват да разбират нещата чрез ума, дори и чистия ум. Така те очакват само Неведомото да ги учи и така те придобиват Безмълвното, Истинното Знание.

Причината за това, че много хора нямат сила е в това, че нямат натрупана Лична Сила и че не познават Тайните на своите намерения, и затова, когато голямата Сила дойде, те пропадат в битката с нея.

Натрупването на Лична Сила изисква Чисти, правилни Намерения – тогава в битката с голямата Сила, твоята сила се увеличава и ти се докосваш до Безмълвното Знание.

Чистото Намерение превръща Силата в свой съюзник и тогава този съюзник воюва за твоята Чистота, за твоето развитие.

Чистото Намерение се съединява със Силата и тя от само себе си отстранява всички прегради и освобождава Воина от преследване.

Този, който няма Чисто Намерение, тогава Силата не само че не му става съюзник, а се превръща в опасно, дори ужасно препятствие… Тогава тигърът е на власт и той става по-силен от тебе.

Който няма Чисти Намерения и се сражава за получаване на по-голяма сила, неговата свобода става неясна, мъглива и неразбираема. По този път Воинът започва да губи своето равновесие и мярка за нещата, защото съмнението му се увеличава.

Без Чистото Намерение, Силата става грозен и страшен враг. Така много добри Воини са проиграли Пътя си до там и вместо да станат Толтеки, се провалят, а поражението в битката за Силата, е поражение и на тяхната Свобода.

Любовта към Истината поражда възприятие от друга Реалност.

Любовта към Истината усилва Духа ни и отслабва света.

Любовта към Истината е избор, призив, а тя се отплаща с Покой и Безкрайност.

Единствената Свобода, с която разполагаме, е Свободата на Избора.

Истината е Пътят на развитието в Чистата Безкрайност.

Воинът получава знания от своята Висша Душа. Толтекът получава Мъдрост от своят Дух.

Съзнанието на човека никога не е предопределено.

Толтеките не се занимават с чудеса – те носят една Дълбока Мистична Реалност.

Съдбата се преустройва от твоята усърдна Безупречност.

Ако човекът повярва, че съдбата е предопределена, това ще го предопредели и ограничи, защото това е силно убеждение.

Дълбокото убеждение става начин на живот.

Убеждението в предопределението е все едно да кажеш, че Бог в тебе е ограничен – това е паднало мислене, т.е. митоте, или хаос, а това означава, че ти се отдаваш в чужди ръце, в ръцете на тъмнината.

Ако си избрал Безупречността, ти ще твориш съдбата си. Това убеждение и този избор се сбъдват.

Това, което избираш, ще го получиш, ще се материализира.

Различните видения определят различните Намерения.

Всяка материя е проявена Енергия. Материята се образува след енергийния план. Енергията е преди материята. Идеята е преди веществото.

В материалните неща енергията е невидима, но е реална – тя крепи материята.

Воинът е изключителен Търсач на себепознанието, докато Толтекът е Неизменен Търсач и поклонник на Истината и Орела. Той е надминал себепознанието.

Воинът не си строи живота по законите на света.

Ако човекът е решил да трупа сила, но не е избрал Безупречността, той ще изгуби свободата си, и ще се отклони от замисъла на Силата.

Земните мисли и чувства са обвързаност със Земята, те са пленени от Земята.

Отрицателните мисли се превръщат в затвор. Човекът е паднал в себе си чрез тези мисли.

Нечистото мислене е излъгало човека, то не е успяло да съхрани Истинното мислене в себе си.

Нечистото мислене е изгубване на свободата, и то винаги ще обременява живота все повече и все повече.

Нечистото мислене живее в гравитацията. Това мислене не одухотворява човека, независимо дали такъв човек успява в живота.

Нечистото мислене никога не научава това, което трябва.

Нечистото мислене ще създаде вериги от проблеми.

Земното, нечистото мислене създава земна съдба, а от земно мислене се върви и още по-надолу – към ада.

Падналите мисли са падналите енергии на човека. Те хранят злото и провалянето.

Злото се храни с енергията на падналото мислене. На злото му трябва енергия, хранене.

Възможно ли е на Земята да постигнеш нещо?

Истината е над нас. Тя е, което е от другата страна.

Орелът е Дарителят на живот.

Истината е това, което ни превъзхожда.

Истината превъзхожда и най-дълбокия опит.

Воинът осъзнава, че живее в една Непозната Вселена, заобиколен от много непредсказуеми сили.

Воинът пътува в Непознатото с голяма осторожност и Мъдър страх; с уважение и увереност.

По Пътя на Воина човекът стига до Толтеките, т.е. до Майсторите на Невидимото.

За Толтеките постоянната Безупречност е окончателното Освобождение.

За Толтеките Пътят е въведение в Древната Божественост, т.е. Чистият полет на Орела.

Толтеките казват: Дори и Бялата магия не може да осмисли живота, но само Чистият Полет, т.е. Безупречността.

По Пътя на очистването се изменя възгледът за света, после този възглед става Духовен, а накрая – и Божествен, когато човекът напълно се е определил за Истината.

Воините имат в себе си свещен диалог, разумен, но се оказва по-късно, че е много трудно да се разделят с него, но тия, които се откажат, чака ги Пътят на Толтека – навътре ги очаква Велика Божественост.

За Толтеките не важат никакви победи и успехи – те търсят единствено своята Древна Божественост, и те се пазят да не я ограничат.

Успехите и победите ограничават тази Древна Божественост. Те казват, че дори и Пълнотата е ограничение, защото Орелът е по-дълбок от всичко.

Воините са Търсачи, те са Търсачи на себепознанието, на себевладеенето и това е много важно, защото ще ги отведе до Великата Безупречност.

Толтеките не спират до Пълнотата, те търсят цялата Истина, защото искат само Орела.

Толтеките вървят отвъд пределите на себепознанието, себевладеенето, Небесата, отвъд Вечността, докато станат Богове.

Бог се преражда във Велики Учители, които са символи на Неговата Неизмерима Мъдрост, символи на Всеобхватността. Така Бог се е преродил в Кетцалкоатл – легендарният и потаен Учител и Мъдрец.

Всяко действие, в което не участва Орелът, носи в себе си нещо от митоте, хаоса.

На Земята Истината може да бъде казана само чрез Мъдростта.

Понеже Орелът е Истината, Той действува навсякъде, но сам по себе си е Невидим и Непознаваем.

Толтеките от Първото Внимание са Търсачи на Универсалното, а Толтеките от Третото Внимание се сливат с Универсалното и го преживяват. Така Толтекът от Третото Внимание става мост между световете.

Толтеките са Търсачи на това, което ги превъзхожда.

Обикновеният човек не може да управлява Мъдро своята сила и понеже не може да я управлява, тя пресича неговото развитие.

Един Толтек от Седма, Осма степен – това е резултат от безброй Безупречни прераждания.

Толтеките от Трета степен могат да сгъстяват в себе си Мистичните Познания на Драконите.

Навлизането в Дълбините на Истината, е навлизане в Древното Знание на Драконите.

Когато живееш много прераждания Безупречно, ти ставаш Предание – особен род Същество: без биография, без история. За тебе вече не може да се каже, че си истинска личност, нито че си историческа.

Тук в Седма и Осма степен завършва човешкото същество.

Толтеките от Първото и Второто Внимание все повече се сливат с Универсалното, а Толтекът от Третото Внимание се е слял величествено.

Толтеките от Третото Внимание са мостът между световете.

Толтеките от Третото Внимание могат да сгъстяват в себе си Древните мистични познания на Драконите, което е навлизане в Дълбините на Истината, т.е. навлизане в Древността.

Когато живееш много животи Безупречно, ти ставаш Свободно Същество, ти изтриваш своята биография, своето минало, своята история и влизаш в ядрото на Орела. Тук завършва краят на човешкото същество и тук се случва завръщането в Осъзнаването, т.е. Великата Пълнота на Орела.

Атлантите имали слух, който чувал растежа на тревата.

Толтеките умеели да виждат Душата на нещата.

В Атлантида черната магия се е превърнала в религия и ежедневие.

Атлантите са умеели да потъват в себе си, в собствената си Дълбока Тишина.

Атлантите открили, че Гласът на Великия Орел, който също идвал от Тишината, носел прилив на обожание. Те го чували като Тао.

Атлантите дълго се обучавали за връзка с Боговете.

Последните Атланти, които загиват в последния потоп на Посейдонис, са Тлаватли – втората коренна раса.

Те са били сплотени, но не и Мъдри.

Толтеките са върхът, най-високата степен на развитие в Атлантида, защото те са били съединени с Боговете.

Толтеките са Същества на Волята и Божествената Мъдрост, и на Великата Отдаденост.

Царете Жреци на Толтеките са били високо Посветени, получавали са Божествени Откровения пряко от Орела.

Те били в Единство с Висшия Невидим свят.

Всеки черен маг става оръдие на мъчители.

Жестокостта в хората – това е наситеност от животинското царство.

Толтеките били Синове на Боговете и сродни с Боговете.

Истинската промяна започва с Безупречността.

Основният инструмент на промяната е силата на осъзнаването.

В Безупречността осъзнаването намира себе си.

Безупречността се включва чрез Намерението.

Намерението е силата и източникът на трансформацията и Свободата.

Който практикува Безупречността, се преустройва.

Безупречният престава да бъде същество от света.

Осъзнатият човек е излязъл от света.

Безупречността отстранява света и социалната хипноза.

Безупречността усилва осъзнаването.

Намерението може да открива нови хоризонти и възприятия.

Безупречността разширява енергията.

Безупречността разрушава външния свят, външната система, външното мислене.

Безупречността разкрива Свободата.

Невъзможно е Неведомото да стане познато.

Безупречността е Тайна.

Зад Безупречността е Неведомото и Непостижимото.

Висшата Безупречност изтрива картата на човешката съдба.

Безупречният си поставя истински цели.

Истинското Знание, това е Мъдростта на трансформацията.

Умственото откровение нищо не дава.

Приемането е въплътена магия.

Приемането е осмислящо.

Смъртта ни предизвиква да се трансформираме.

Намерението ни прави такива, каквито сме.

Всичко действително значимо става днес.

Самият живот задава въпроси на хората.

Неповторимото и Тайнственото е скрито в нас.

Безупречността ни открива достъп до Непостижимото.

Непостижимото дарява смисъл на Безупречността.

Безупречността обединява външното и вътрешното.

Висшата Безупречност прави човека самостоятелен.

Светът поставя пред нас само такива препятствия, които можем да преодолеем.

Свободата се нуждае от Незабележимост.

Обикновеното Търпение не е Добродетел, то е едно фино залъгване.

Любовта се разкрива в постоянното възхищение от другия.

Намерението е Съкровеното Тайнство на живота.

Безупречното отношение дава Дълбокото Разбиране.

Нашето възприятие определя нивото на съответствието.

Този, който търси Свобода, не се нуждае от власт.

Безупречността освобождава човека от човешката форма.

Истинското Знание не е информация, то е Мъдрост.

Безупречността не позволява лъжливи тълкувания.

Абстрактното действие се осъществява с абстрактно намерение.

Всеки път води към една цел, а се постига друга цел.

Премахването на илюзиите е Същността на живота.

От качеството на вниманието зависи съдбата на осъзнаването.

Намерението излиза извън рамките на всякакви определения.

Намерението е начин причината да се превърне в следствие.

Намерението прави от обикновения човек Маг.

Намерението е подобно на Дао.

Чистото Намерение ни води към Уравновесеност и Сила.

Смисълът е скрит в Намерението.

Намерението е Същността на магията.

Толтекът никога не се отдава на произвола.

Който е съсредоточен върху Безупречността, не се пилее.

Ние сами се сътворяваме – без култове и светци. Ние сами си сътворяваме идоли и светци, ако не сме избрали цялостно Орела.

АЙХАМА