Елеазар Хараш – Тайната на друидите

За Друидите

Друидите били наричани хората на Дъба.

Думата друид – Дъб означава древен или древните същества. Смятало се е, че Дъбът бил мълниеносен съкрушител на враговете. Наричали са го стража и Пазителя на вратата.

Мъдростта на Друидите води началото си от атлантите и пергаментите на Маелдреу.

Друидите казват, че само истинската книга на Мъдростта е мостът между двата свята.

Дъбът е мъдро Същество, висша енергия, това е дърво, от което може да се получи отговор на важен въпрос и чрез него да се изяви волята на Белинус – Висшата Божествена Същност.

Дъбът е дърво оракул, защото то е с древна възраст и опит, с древен разум и съзнание. Така древните са общували с древното: древното в хората е общувало с древното в Дъба – това е общение на съзнание със съзнание.

Да се види душата на Дъба – Свещеното дърво, трябва да се стигне до самия център. Този център е Сърцето на дървото. Трябва да усетиш Тайната на дъба, неговата сила, индивидуалност, особеност, защото в центъра на това дърво се намира неговата енергия.

Произходът на Друидите е от митичните атланти. Друидите са живели около хиляда години преди Христос на Британските острови.

Друидите казват: От стария Деруен (дъб) ние извличаме невидима сила за своето развитие и укрепване.

Знае се, че Върховният Жрец Друид Бран е Ферилт – гигант, нефилим, дошъл от Атлантида.

Какво е Деруен? Дъб, Друид… означава още дълбока Древност или Тайно Познание. За тях старият Дъб означавало стария Мъдрец.

Дъбът е Древност, Древното дърво, най-старото дърво, то символизирало всички дървета. То означавало още старият Дух на дърветата – на посадените животи.

Дъбът познава Тайните на гората, защото се е смятало, че той има особен взор.

В Дъба е скрита Съкровената Тайна на сърцето, а сърцето е тайнознаещото.

Друидите или хората на Дъба са мистици, те преподават безсмъртието на Душата.

Дъбът е твърд, силен и дългоживеещ… ето защо той е източник на дълбоката Мъдрост… и на всеки човек, на който му трябват тези качества, му трябва дъбово лекарство.

Дъбът Друид е Пазителят на горската Мъдрост – такъв е и човекът, който има знанията на Дъба.

Дъбът символизира вратата към Тайното знание.

Имало е три степени по Пътя към Друидите:

• Овид – те учели астрономия, медицина, поезия, музика, право и други неща.

• Бард – те се усъвършенствали в тънките неща на музиката и поезията.

• Друид – това е висшата степен, тук е било скрито тайното келтско знание.

Истинският Друид владее състоянието Нагуал – това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на първичния, чист Дух, това е състоянието на мислене без думи, без разсъждения… В това състояние нещата се виждат ясно.

Друидите – това са просто Мъдрите, потайно Мъдрите.

Друидите никога не доверявали своите Свещени Писания на книга. В своите книги те допускали само загатвания.

Една Друидска формула: Зама-зама-озза-рахама-озаи – формула за натрупване на енергия.

Истинският Друид има три имена: дадено от родители; духовното име, посвещеническото; тайното име, чрез което се призовава ритуала на Силата, с това име може да се призовава скритата Сила.

Вътрешното Духовно име се ражда от дълбините на съзнанието, а Тайното име се дава от Учителя Друид.

Друидите вярват, че религията им забранява да поверят учението си на книгите.

Върхът на келтското общество са Друидите, а Друид означавало дъбознание или вещознание, виждащо знание. Друидите са тези, които имат древно знание, защото Дъбът символизира Древното.

Висшите Друиди са гутуатри – говорещи с Боговете.

Всички Друиди имат водач, когото останалите дълбоко почитат.

Друидите знаят волята на Боговете. Друидите не извършват никаква церемония без присъствието на Дъб или листо от него. За тях Дъбът е свещен свидетел… Смятало се е, че присъства Виждащият, Знаещият – оттук Друид означава знаещият чрез Дъба.

Имало е местност Друнеметон – светилището на Дъба, наричали са го още силното светилище – вярната гора.

Друид още означава велик Мъдрец, познавач на дървото, знаещият Свещеното.

Това дърво – Дъбът – според Друидите, е символ на Космичното дърво, което поддържа трите свята: Върховния, средния и долния.

Дъбът е сила, устойчивост, вярност, дълбина – здрав корен – все названия на Свещеното или първичния елемент. Свещеното е древната сила, наречена още Проникновението. Дъбът е жива сила, която усилва Свещеното в нас.

Дъбът е наричан още живата част и тази жива част в нас, е Свещеното.

В своите най-тежки времена Друидът реагира като Мъдрец – достойно.

Съществуват бардове – най-ниската степен – това са поети и певци. Съществуват и ватеси – втората степен – пророци, гадатели, тълкуватели; и съществуват Друиди – третата, най-високата степен – Учители, Мъдреци. Тази трета степен, Друидите Жреци, те са изпълнили предните две степени и те могат да обогатяват всички други хора и същес­тва с нови, по-дълбоки знания.

Друидите били Пазители на всичко най-добро и честно. Те живеели в отдалечени места и пряко не контактували с хората. Те поддържали училища като обучавали хората в достойнство.

Друидите имали два култа: Дъбът и изворът. Първото е Пътят, второто е Светилището.

Друидите често казвали: мир на всички земни посоки.

Друидите казват: има знания, които не могат да се предадат чрез други знания и поради това, трябва да се извърви дълъг път докато напълно отхвърлим злото.

Друидите били на голяма почит по времето на келтите – те били сред природата, те били извън обществото и не плащали данъци. Те били Учители и решавали всичките въпроси на обществото, те решавали всички спорове, всички ритуали и всичко било в техните ръце. Имало е и Върховен Друид, който си оставал такъв до края на живота, а след него те се събирали, за да изберат нов, който е най-достойният по качества.

Друидите не записвали никога нищо, а наизустявали всичко, което трябва да знаят. Обучението за Друид трае от около 12 до 20 години. Филидите – Жреци, които били и мистични поети, също не работили и не плащали данъци. Те били обвити в страховита Мистерия.

Според Друидите: този, който наистина иска да се учи, той може да се учи от всичко. Те казват: щом нещо е уловило вниманието ти, то има на какво да те учи.

Те казват: на всеки човек се дават и изпращат тънки знаци – послания, уроци и вие трябва да ги разтълкувате. Според тях разбирането на знаците е придобиване на ново знамение, а това означавало ново проникване в Мъдростта.

Всички грешки трябва да се превърнат в знания и проникновения. От всичко трябва да трупаме Мъдрост. Ако детето се изгори на печката, то научава урок – почитание към огъня.

Според Друидите: светът е прекрасно място, защото Великият Дух е промислил за всичко. Друидите са научили своята Мъдрост от дърветата. За тях дърветата са велики Учители.

Без Друидите кралят нищо не можел да решава, нито неговите приближени. Друидите решавали въпросите. Кралят нямал право да убива определени животни, които Друидите не позволявали.

Друид – това е умението да влизаш в своите вътрешни селения, в своите скрити нива на реалността.

Друидска молитва:

Нека намеря мир там дълбоко, дълбоко, в безметежния център на моето същество. Нека споделя мир безмълвно, пристъпвайки в покоя на дъбравата. И нека от там, от този огромен кръг на човечеството да струи нежно мирът.

Жреците Друиди са наследници на Жреците на Атлантида. Името Друид е идея – това е Мъдрецът, който е скрит дълбоко в нашите недра, в нашите корени, защото хората също са Дъбове – Мъдреци.

Друидът е Дъб – Мъдрец, защото е работил за този Мъдрец в своите корени. Той е търсил този Мъдрец и чрез себепознанието го е открил.

Друидът – това просто е скритият Мъдрец в нас. Този вътрешен Мъдрец е нашата дълбочина. Всеки е Друид, но трябва да е отделил много време за себепознанието си, за търсенето и откровението за себе си.

Нашето реално същество е Друид, а обикновеното ни същество си е просто само човек.

Азбуката – огам – е дадена на Друидите от другия свят. Азбуката е нещо, което се дава, тя се дава в голям прилив на вдъхновение. Друдите са били Жреците на келтите, а техните Праучители са ферилтите – Жреците от Атлантида.

Тези древни Жреци – ферилтите – черпили своя авторитет от Фарон, свише, високо място. Това е мястото, в което се намирала тяхната Божественост.

Има документирано свидетелство как Друидите са преминали мълчаливо през въоръжена вражеска армия без да пострадат и как тяхната Мъдрост овладяла гневът на враговете им и те просто си минали и заминали.

Друидите са обучавали децата си още от малки за възприемането на видимия и невидимия свят. За тях децата са с уникални възможности за обучение и ако се изпуснело тяхното обучение в строго определеното време, после те изпускали възприемането на невидимия свят.

Всеки ученик Друид се посвещавал на определено проявление на Божеството, а после това проявление ставало съветник в Пътя.

Жреците на Друидите били с голяма чистота и висота, с голяма отдаденост, но когато по-късно почнали да ги превеждат християнски монаси, всичко се развалило и изопачило. Въобще писмените свидетелства много са се отдалечили от Същността, както е станало и при траките. Когато не разбереш едно Велико духовно Учение докрай, след това всичко се разваля.

Съществували и Дриади – жени Жреци. Те били напълно отдадени на Великото Начало в себе си – Богинята (Съкровеното). По това време и в тази Древност друидизмът е бил неопетнен.

Жените Дриади поддържали култа към Древната Майка. Те носели черния цвят – цветът на майчинството, докато Друидите Жреци носели белия цвят. Черният и белият цвят се смятали за важ­на енергия на магията.

Друидите са били Пазители на Земята. Те са имали голяма Любов към нея и са имали голяма загриженост към нея и са били големи защитници на дърветата, пред дърветата те правили богослужения. Те казвали: вътре, в гората е скрит ритъмът на нашето сърце.

Според Друидите: дървото е ключ към нашия вътрешен Път.

Друидите са Изначални Пазители на Земята и човечеството и днес човечеството много се нуждае от тях.

Земята е свещено тяло за живота на дърветата, а дърветата са Същества на живота, Същества на Тайната.

Днес свещеното тяло на Земята е заразено и наситено с много отпадъци и дърветата боледуват, а това означава че и хората ще боледуват. Растенията умират, водите се замърсяват, умират много зверове, риби и птици. Кръговратът е болен и заедно с него и човекът умира.

Липсват Друидите, липсват тези, които да отворят очите на хората. Липсва равновесието. Земята е нашия древен Дракон – Майка Хранител и Пазител. Неразбирането е погибел, а спасението е в пробуждането на човечеството, защото то няма Път.

Съществувало мястото Неметон – Свещената долина. Това място било недостъпно за други хора. Тук се решавали жизнено важните въпроси на Друидите. Тук се събирали техните двадесет Старци и тук не можел никой да дойде без разрешение.

Върховният Жрец Бладид можел да отключва завесата между световете. Той можел да отваря вратата. И тогава, когато Жрецът призовавал някой от Боговете, те се явявали понеже са сродни.

Фарон казвал: Съдбите и промените са същността на света, а развитието и изменението са свързани помежду си. Болката е неизбежна, когато се откъсва нещо от миналото на човека. Сам Древният поток изисква тези жертви, тези откъсвания от миналото, за да се случи Същността.

Фарон казвал: Хората на Дъба ще се върнат и тази съдба е неизбежна, но е необходим ръст, за да може миналото да си отиде и за да влезете в бъдещото единство.

Фарон казвал: И искайте неговия приход, защото това ще дойде и ще укаже Новия Път. Този приход ще ни достигне като Гласът и ще ни се яви като страж, и ще се измени и тази съдба на падналия свят, но вие трябва да бъдете готови за това бъдещо единство.

Фарон казва: Боговете са стражи на Свещените Закони. Създайте велико съгласие в себе си и между себе си.

За да се удържи победата над армията на врага, Друидите създавали магически прегради между армиите. Те се обръщали за помощ към стихиите и така променяли изхода.

Друидите обичали да се вглеждат в Духа на Слънцето, в Окото на Дагда (Бога) или както го наричали, в Окото на Истината.

Когато ученикът бил готов, върховният Друид го призовавал на последното изпитание – изпитание за съвършено овладяване на себе си, където корените му вече се явявали в корени на Дракона, защото той ставал вече Същество от чист огън, нетленен.

В това изпитание ученикът придобива (от Върховния Друид и чрез него) Дълбок Порядък и тръгвал в друга степен на развитие, ново ниво на съзнание. Безпорядъкът вече е облечен в Дълбок Порядък. В това изпитание се стига до голям връх на голямата неустойчивост, а след изпитанието това се превръща във висша стабилност и устой. Така Друидите смятали, че тази голяма неустойчивост е важна и съществена, защото чрез нея се достига до Висшия Устой.

Ученикът е трябвало да мине през пътя на своята неустойчивост, за да стигне до своята цел – Висшия Устой.

Истинският Друид Жрец не избира своето жречество, а жречеството го избира. И това е Древната вътрешна Сила, която го избира, и той не може да устои и да се съпротивлява, и затова той напуска обществото, и започва да преоткрива себе си именно чрез тази Древна вътрешна Сила, която постоянно присъства в неговото естество.

И понеже Древната Сила го ръководи, вече всички духове на земята, небето, водата му стават съюзници и помощници, и така на него му се открива другата, особената Мъдрост. Той вече е човек, друг човек – отвъден човек.

Има три причини, за които ученикът друид се изключва от ордена: 1) за насилие и извършване на убийство; 2) за произнесена лъжа; 3) за несъхранена, доверена тайна.

Друидът има три ключа за власт: 1) знае; 2) смее (осмелява се); 3) пази тайна.

Друидите били свързани повече с другия свят, с истинския, свободния. Те имали отвъден трепет – мястото на тайните.

Друидите знаели, че Истината е смъртоносна за народа и затова са били необходими измислици, защото, за да съзерцаваш Истината, трябва да си готов за нейната ослепителност, за нейния блясък.

Друидите казвали: И наистина какво общо има между низката тълпа и Възвишената Мъдрост? И затова Истинната следа, за да се пази в тайна, обикновените хора не се нуждаят от поучения. За тях са басните, измислиците и параболите.

Друидите казвали: В Безмълвието е Великата Сила.

Ние се движим към Бездна и това е нашият Път, но трябва да открием Свещената Врата, защото, иначе си оставаме същества на света и на смъртта.

Мислете за тази Врата, за този вход, той е някъде скрит, но ви чака. Този вход е духовен, той се намира в Свещеното пространство.

Всички Друиди Жреци, които са живели в този свят, са търсили тук, на Земята тайнствен Вход към Свещеното пространство и затова те много са странствали по Земята, за да открият този Вход.

Да откриеш дълбокия Вход към себе си, е Мистично Тайнство и то е свързано само с Пътя на Чистите духове.

Само Чистият дух получава в дар Свободата – така той получава достъп.

Само Чистият дух преминава през мрак, за да види там Чистата Светлина, защото тя е там, само трябва да я видиш, но това е умение само на Истината.

Всеки посветен Друид е минал през вътрешната смърт, за да се домогне до собствената си Свобода.

Висшето Посвещение е спускане в Бездната, но малко са били удостоявани от него, защото различна е мярката и степента на търсене на Фарон.

Мерлин е бил един от тези, на които се е дало спускане в Бездната, защото е бил много концентриран в своето търсене. Така той се научил да говори точно и ясно.

Мерлин казва: Стоях си в безкрайното пространство и мрака, и нямаше там нито слънце нито луна… Тук търсих Истината, за да се родя в нея.

Всичко започва чрез Дагда – Единствения. И Единственият е, Който ще спаси света. И Мерлин, и Христос са победили кръста, за да получат нещо от бездънната Бездна.

Друидите наричали Христос – Белият Бог. Този, Който е овладян от Бездната.

Когато Мерлин също издържал изпитанието на Бездната – своята Голгота – тогава му била дадена власт над земята и стихиите. Така той получил бяла мантия, която символизира Окото на Истината.

Всеки, който може да задвижва стихиите, е постигнал овладяване на себе си чрез жертва.

Друидите правили следните ритуали: На огъня – палели благовония. На въздуха – разхвърляли цвета. На водата – разливали вино. На земята – заравяли хляб или сол. Така стихиите помагали и служели на човека.

Земята – това е камъкът. Разговорът с камъка е бил велика лечителска практика. Стискайки в ръцете си избрания камък, концентрирайте се в него и слушайте дълбинно какво ще ви каже, а той може много да ви каже. Възможно е камъкът да ви позволи да проникнете в тайната му структура – анатомичната. Може да ви разкрие нещо от собствената ви Душа.

Камъкът може да бъде и помощник на тялото. Лъчите на камъка знаят какво правят. Ние сме свързани с всичко на Земята, чрез една фина духовна паяжина.

Затворете очи и излезте от времето. Отворете очи и се върнете във времето.

Когато Друидите се женели, те трябвало да си създадат настояща и бъдеща светлина – това било древното изискване на Дагда.

Според Друидите: огънят отваря Пътя към Бога.

За да си вземете и отрежете жезъл от Дървото – първо, трябва да го събудите и да искате разрешение. Дървото трябва да е съгласно да ти даде клон от себе си, иначе вместо жезъл, ще имате една опасна негативна енергия.

Жезълът трябва да придобие име, което Жрецът да цени много и това име да е сила на която той се покланя.

Дълъг път е извървял Мерлин докато стане великознаещ.

Според Друидите: Вдъхновението е раждане отново. Вдъхновението се появява с помощта на огъня.

Вдъхновението е наситено с дух състояние.

Най-важното в живота е дали Съкровената сила е на твоя страна. Съкровеното в нас е блестящ меч.

Който е влязъл в Съкровеното, е преодолял страха. Съкровеното е особено оръжие. В Съкровеното живее необяснима светлина.

В меча на Артур има заключени символи от силата на Мерлин. Вълшебната чаша, която е спасението на човека, е неговото сърце. Чистотата на чашата сърце е магическата власт.

Христос е проповядвал само едно свещеното отношение към Бога.

Чистото Сърце се превръща във Вечен пламък.

Чистото Сърце преодолява чаровете на света.

Чистото Сърце е победата над злото. Чистотата е връх над животинското царство.

Светът е лъжовен, но той може да бъде преодолян с Чистота. Ние всички трябва да се завърнем в Чистотата.

Чистотата увеличава магическата сила. Чистотата се съчетава с висшия свят. Чистото Сърце е висша раса. Чистотата, сама по себе си, е могъщ воин.

Мерлин е работил със силата на вът­решния огън. Всеки Мъдрец използва силата на своя огън, който той владее.

Мерлин е използвал понякога и мълнията на Свещения огън. Огънят, сам по себе си, е излъчен ритуал на Вдъхновението.

Който не може да постигне Същността си, става смъртен.

Вятърът може да бъде силен и жесток воин – чрез студ и мраз, и чрез вихър. Той може да бъде воин с ледено дихание.

Злото е една постоянна гибел. Ето защо злото винаги ще умира в себе си. Злото винаги умира, защото няма Единение с Висшата Сила.

След изпитанието от Духа, придобиваме ново възприятие за Истината.

В най-голямото страдание е скрита голяма, тайна опора.

Страданията са благословени, защото учениците разбират все по-чисто своя Учител.

След голямото страдание все повече разбираме невидимия свят, скрития свят.

Човекът има три лица: това, което мисли за себе си; това, което другите мис­лят за него; това, което е той самият, а това е тайният метод за придобиване на лично могъщество.

Има три неща, които изискват пос­тоянна будност: ръката, езикът, желанието.

Според Друидите: единственият начин да се разбере един истински Посветен, е да се изоставят всички опити в това отношение.

Според Друидите: Истината е против света, а масова истина в света е илюзията на змията.

Който чува правилно своя вътрешен глас, придобива Божествена увереност.

Който е чул правилно вътрешния глас, има в себе си тайното правилно действие.

Страхът е тежка верига по Пътя към Тайната.

Истинският откривател не търси нови земи, а нов поглед за живота.

Свещената Любов е скрита зад пределите на този свят.

Истинската молитва не е въпрос на сила и енергия, а въпрос на духовен авторитет и искреност.

Според Друидите: нищо не трябва да се нарича добро или лошо, то е просто нещо друго.

Когато имаш препятствие, бъди смел и разумно решителен.

Друидите предавали знанието си само в устна форма, според тях, писането обременявало паметта. Устното слово, според тях, е по-стойностно от писаното, защото е директно свързано с Божественото Вдъхновение.

Истинското знание се отличава по това че дава контрол над себе си.

Съществуват думи, които могат да изменят вътрешната или външната реалност.

Силата на словото се заключава в неговото значение и в неговото звучене.

Думите, в чистата си вътрешност, са сияйни.

Характерът на всеки метал зависи от неговия дух.

Мистика

Дървото си има Дух Покровител и всяко дърво било предупреждавано преди отрязването, за да си изтегли енергията.

Друидите са имали молитви към дървото, за да остави то енергията си в клона, чрез която Жрецът щял да помага на болните с жезъла си.

Пазителят на гората бил най-старото дърво.

Дърва за огън са се събирали само от паднали и мъртви клони.

Тялото на Дракона е съставено от три части: огън, мощ, свобода.

Друидите казвали: Посветеният умее да се промъква между световете.

Друидите казвали: Човекът е ключ за другите същества към Висшите светове.

Драконът, това е огънят на думите.

Според Друидите: истинската арфа има двадесет струни, двадесет тона, защото съществуват двадесет водещи дървета.

Арфата е създадена за връзка между музиката и дърветата.

Дърветата са наши Древни съюзници, те са изморени и изпаднали в сън, и ние трябва да ги събудим. Те са част от Великото Единно някога.

Съществува Древно Свещено Име… И затова тези, които владеят всичко – не владеят нищо понеже няма нищо, което да се владее.

До сътворяването на света не е имало нищо понеже празнотата, това е била самата Пълнота. В началото е било Нищото и е имало всичко.

Съществуват много други жестоки сили, които още не са се превърнали във формори – низши въздействия. Те са заключени от една свещена фраза – Eikones Aglamata – ураган от звуци.

Дърветата са свещени книги на Древния. Дърветата са Същества, надарени с Дух и Благородство.

Мистичният Разум е най-висшето достижение на човека.

Избери си клонка от стръмно и особено мистично място, защото това е предмет, обладаващ отвъдна сила.

Кернуннос – Бог на гората – и досега живее в по-гъстите места и се движи тихо и незабележимо. Той най-вече се намира в непроходимите места. Непроходимите гори са пълни с тайни. Кернуннос е безмълвен, но винаги присъстващ.

Друидите почитали духовете на дърветата и водата – реки, извори, езера. Друидите общували с Боговете и изучавали тяхната природа.

Друидите вярвали в безсмъртието на Душата, защото тя била зачената от безсмъртното Божество.

Защо Друидите почитат дърветата? Защото те смятали, че дърветата първи се появили на Земята и то с първите лъчи на слънцето – дълго преди да се появи човешкия род.

За Друидите времето няма граници, то е само входове и изходи. Във времето се влиза и излиза.

Истински скритото е само Непоз­наваемото; истински Непознаваемо е Неизмеримото; истински Неизмерим е единствено Бог; няма друг Бог освен Непознаваемия.

Непознаваемо е единствено скритото. От взора на простосмъртния е скрит единствено Бог.

Всяко посвещение изисква своята символична смърт.

Друидите казват: Слънцето трябва да изцели Дракона.

Древните книги ще попаднат само в Древни ръце.

Според Друидите: златото е скрито в Тайнството на твоите деяния.

И най-голямата тъмнина не подозира за Тайния пламък, който е скрит в нея.

Мерлин

Един друидски Жрец казва: Аз бях скитащ във въздуха, аз бях книга в Началото, аз бях блестяща светлина, аз бях Път, бях орел, аз бях лодка над морето…

Друидите казват: Феите често се прераждат в лебеди.

Човешките души са безсмъртни, а Боговете са Вездесъщи.

Древното Съкровено знание произлиза от един Първичен Център. Този Център е посветено място – на ирландски се е наричало мид – център, средоточие.

Друидите казват: Има четири стражи пазители изток – Дуи райн; юг – Дехев; запад – Хорлеуин; север – Хохледд.

Друидска формула за отваряне на другия свят: АНАИЛ НАЗРОК, УТВАСС БУТУДА ДОХИЕЛ ДИЕНВЕ.

Друидите казват за Пентаграмата, че тя е канал към вечността и безконечната Вселена.

За Друидите драконът символизира една от най-могъщите външни изяви на Духът на Земята.

Хората не се разбират, защото думите в тях не се разбират – думите в тях не се обменят правилно.

Друидите казват: Силната буря е движение на могъщи духове. Бурята не идва от водата, водата е само инструмент за движение на тези могъщи духове.

Според Друидите: Мистериите и сега са тук в нашия окръжаващ свят, в това, което е около нас, но трябват особени Очи, за да ги видиш.

Не някъде в храмове е Мистерията, а тук, около нас и в нас, и няма нужда от пътешествия, защото Древността е тук.

Светът, от който са излезли легендите, е тук, но той е все още скрит от астрални мъгли.

У. Б. Йейтс

Хората от всички култури осъзнават, малко или много, че е загубено нещо изначално, че е загубено мистичното, мистиката – Древното чувство за Тайнство. Религиите са излезли навън и са изгубили вътрешния смисъл на своите Учения, загубили са Гносиса, Откровението, загубили са чистия духовен език и затова сега човекът и личността му са в криза – човекът е тръгнал по външен път, във външни църкви.

Човекът и човечеството не търсят Висшата духовна Истина за нещата, за да могат да се докоснат до Мистичното, Тайнството на Духа, а това е друго съществувание.

Търсенето на Истината е Мистично търсене, то е търсене отвъд свещени Писания, то е зад техните предели, то е търсене на изгубеното истинско ученичество, което в крайна сметка е и изгубеното посвещение.

Посвещението е отиване отвъд, зад пределите на обикновените граници, то е зад света, то е преображение и то дарява човека със скрита Мистична сила, която не е така лесно да се обясни.

Мистичното е скок в мрака, а това е акт на дълбока Вяра, която е тайно убеждение… И това е винаги опасност, а също и изпитание за волята, това е скок на най-старото съзнание в човека – Мистичното, Изначалното. Този скок решава въпроса за посвещението, а посвещението е краят на този свят.

В този скок е скрито преодоляването на себе си и затова после се чувстваш по съвсем друг начин – иначе, другояче, необяснимо, защото ставаш друг човек.

Посвещението това е вечната формула, това е преобразяването, това е зав­ръщането в Изначалното състояние на Тайнство.

В началото това е скок в Бездната, в тъмното, в Преизподнята, а после – изведнъж ставаш свободен… Пак си в света, но си освободен от товара (себе си) и тогава в теб се заражда нещо особено – то е Тайната на живота, която ти винаги си чувствал някак си много близко до себе си. В такова нещо Великият Мистичен Учител Мерилин е обучавал и подготвял Артур.

Мистикът има Проход между световете. Мерлин и Артур – това е символ и връзка между Божественото и Тайната в човека, това е връзка между Тайната на духовността и света на ученика. Артур е човекът, Мерлин е Посветителят.

Мерлин е Истината, а Артур е ученикът.

Не Истината в училищата, а Истината в Душата.

Самият Учител е също ученик, но той е от друга гледна точка – гледната точка на Мистерията.

Посвещението е чисто Мистично явление, то показва, че границите на времето и ума са вече преодолени.

Диханието на дракона е глас на вятъра. Нека той да зазвучи отново. Драконите ще те призоват за твоя Път.

Случайности никога в живота не се случват, защото всичко е взаимосвързано – нужно е само да следваш повеленията на своето сърце.

За Друидите пещерата е била източник на мистични знания. В пещерата е имало звуци, които са дихания на Драконите.

Гората на Мерлин (мястото, където е живял) е била мистична гора; защото в нея някога е живял един от Боговете – един от Древните.

Пещерата е странна, а призраците в нея са много отдавна там, те са старите нейни посетители. В пещерата има Тайна, но трябва дълбоко умение да влезеш в нея, трябва дълбока връзка с Древното Начало и ако не влезеш правилно, Тайната те разрушава.

Да влезеш в пещерата, то е среща с миналото, то е среща с Тайната на живота и с тези, които са създали пещерата, а призраците – те са само следи към тази Тайна. Дълбинно в пещерата има глас – Древен глас.

Един корен от старо дърво е връзка с Тайната на живота. Коренът е старинност, той има поглед за Древното, от което е извлякъл себе си.

Запаленият огън усмирява нощта. Осем камъка са защитен кръг – това е древен ритуал. Те са символи на твърдостта. В тази връзка има древен ритуал за среща с древните същества и Боговете, в случая – с Мерлин.

Мерлин казва: Тялото на Дракона умира, тялото на Свещения огън отслабва, а заедно с това и Земята.

Той казва: Ако Древният огън е в нас, тогава пещерата ще ни разкрие нещо от миналото си. Създайте в себе си тялото на Дракона и ще бъдете вечни. Тялото на Дракона е книгата на древните знания.

Всяко Посвещение включва в себе си една символическа смърт, след което следва възрождение и просветление. (Смъртта всякога е възрождение.)

Водите на Аннон, това е друидската акаша – хранилището.

Има предание в миналото се случило нещо между Друидите и християните: било им казано да си хвърлят книгите в морето и които излязат на повърхността, те да се четат. Книгите на Друидите потънали, а на християните излезли над водата. Имало различни тълкувания: лекото излязло навън, а дълбокото се скрило. Така книгите на Мерлин се изгубили. Истинските неща са винаги там, в дълбокото. Друидите казвали и за Христос, че истинските книги на Христос са също там, в дълбокото.

Лесно е да се разберат Боговете, докато не изискваш от тях обяснения, а що се отнася до съдбата, тя не е това, което трябва да се очаква, а е това, което трябва да се придобие.

Пред лицето на разрушението, Друидът има особена потайна усмивка.

Миналото е приятно, защото сега го няма.

В силата има измама, но в силата на Мъдростта действа Бог.

Великата мъдра Сила се намира винаги там, където най-малко я очакват. Тя е тайно скрита и е съюзник на Мъд­реца, тя е скрита в дълбините и често – в слабостта.

Има таен ритуал, който събужда вът­решната сила.

Всеки загубен миг означава загуба на много животи.

Ще настане ден на Орела и тогава ще има само изгрев, и робството ще е в забвение, защото крилата на Орела са сключен завет с изгрева. Крилата на Орела са призоваването на силата на изгрева. Крилата на Орела са неговата магия, която е сърцето му, а главата му е Мистерията на Древните очи.

Робите са обсадени от света и на тях им трябва само едно Перо от Орела, но могат ли те да сключат завет с Него?

Крилата са Древното име на свободата.

Когато умееш да умираш, ти зараждаш нов свят в себе си, защото било ти е дадено Перо от Орела.

И ще се върнат Орлите на Земята, и Земята ще се разцъфти и нов порядък ще има сред дърветата, Съществата и тогава те ще изучават новата Мъдрост. И ще научат Името на Словото, защото Сам Той ще ги учи, и ще даде Името Си, тогава в книгите и едно общо дърво ще огрява световете – Белият Дъб.

И Той ще посади нова гора – ще посее нови Същества, Същества на Свободата и така ще се възроди Дракона, и тогава свободните няма да се нуждаят от утешение.

Дърветата

Всяко дърво е личност и си има свой собствен характер.

Върба – безмълвното вдъхновение, гъвкавост, обича водата. Тя се е научила да се прегъва на вятъра и така тя е станала силна – така тя е постигнала равновесие.

Ела – висша цел – понеже вижда илюзиите на света.

Бряст – височина, постигане на ново ниво, преодолява нещата. Тази височина е извисена над страданията и само страданията извисяват духовното израстване. Брястът ни казва: Когато си изключително целеустремен – пътят сам ти разкрива себе си.

Всяко дърво расте по особен начин и иска да ти каже нещо специфично и деликатно. Ето защо Друидите са се съветвали с дърветата.

Дърветата са канали за дълбоко общуване с невидимото Божество и дълбоко общуване със себе си. Дървото е Същество Мъдрец.

Всеки има дълбоко в себе си говорещо дърво – говореща Същност.

Дъбът е Великото дърво Мъдрец и Учител, това дърво обладава скрито съзнание.

Трябва лично да си откриеш дървото, което да ти отговори. То трябва да е старо, да има нещо особено, нещо специфично, нещо лично и авторитетно.

Ако съумееш да видиш Душата на дървото, ще се домогнеш и до неговия център, до скритото му съзнание. В скрития център на дървото се намира енергията му – съзнанието му. Енергията е полето на съзнанието.

Щом имаш особена Любов към дървото, ти създаваш в него глас и този глас ще ти отговори, но само на важен и съществен въпрос. Любовта към дървото създава глас в тебе и глас в дървото. Методът е: сложете плосък камък с надпис върху центъра на дървото. После посвети малка песен на дървото, за да разбудиш духа му – занеси му малък дар например медена пита. При тези случаи Друидът се обличал чисто и задавал концентрирано единствения си същностен въпрос към дървото Мъдрец. Той запалвал благовоние и докосвал свещено дървото и зачаквал смирено и търпеливо. Ако си направил всичко това правилно, ще чуеш гласа на дървото, гласа на това скрито духовно Същество, което е скрито в Тайната на дървото и тогава само слушай внимателно.

Има три отговора, ако чуеш три удара: един удар е – „не“; два удара е – „да“, три удара – е „неведомо.“

Едно правило: Не питай своето дърво за въпросите на други хора, защото дървото може да замълчи завинаги.

При това свещено отношение на Друидите към дърветата и по този свещен начин те са изработвали съзнание, което вижда отвъд света. Вътре, в дървото има глас, който не е от този свят и ярка светлина, която не е от този свят.

Ритуалът на Жреца Друид е вход към Същността на Бездната. Отварянето на тази духовна врата води към този вход, а свещеният подход, е отварящият тази врата и затова е важна силата на концентрираната представа за Древен вход в Дъба и неговата дълбочина. Тази особена духовна врата в пространството има отношение и е Път към светлите Същества и Боговете, и е знак в Пътя.

Жезълът е най-могъщ, когато е нап­равен от Дъб, но трябва да питаш Дъба ще ти даде ли клон от себе си и поради това трябва да разбудиш гласа му, и да искаш разрешение. Ако мъдрият Дъб не е съгласен, а ти отрежеш клона за своя жезъл, тогава този жезъл ще бъде един опасен инструмент за тебе, защото не Любовта го е дала, а враждебността на дървото. За Жреца с чисти намерения Дъбът Мъдрец дава съгласието си и му дава част от централната си енергия.

Истинският Друид си избира особен Дъб, с могъщи излъчвания, страховит, странен, особен, многовековен, който да го учи на дълбокото. В този Дъб трябва да има нещо недостижимо и непроницаемо. Дъбът трябва да излъчва страхопочитание.

Дървото, което расте, е избрано от самите Богове.

Друидите се учат от дърветата на: Търпение, Постоянство, Смирение и Сила.

Дървото не се оплаква от големия камък до себе си, то се извива покрай него, заобикаля го, и така си създава своята индивидуалност. Дървото е нашият Учител.

В дървото има Дух Учител и Друидът се прекланя пред него. Друидът е усещал в клоните и листата гласовете на вятъра и излъчванията на Духа Учител.

Дървото е свещено природно начало, а щом е начало, то е Учител.

Дървото е проявление на вятъра, водата, светлината и шепота на Духа и затова то е носител на Мъдрост.

Дървото се слива с невидимият и видимият околен свят, то се приспособява и срещу враждебните сили, защото си изгражда собствена сила на характера. Тази Мъдрост е дълбоко спотаена и в нас.

Дървото е мистично създание, то е врата към небето, врата към Мъдростта, то е светлина за мъдреците. Ето защо Мъдреците, потапяйки се в Същността на дървото, откриват много Тайни.

Там, където има погрешни изводи за живота, там дървото не се разкрива.

Чрез дървото Боговете и смъртните се срещат.

Друидите казват: Ние сме едно семейство с дърветата.

Дървото е живо същество, което се развива според своите склонности и особености. Всяко дърво се развива, както и човекът. И човекът, и дървото са зависими от слънчевата светлина и водата.

Дървото е родено в точно определено място, както и човекът. Между дървото и човека има много паралели.

Хората и дърветата са сродни. Има дървета, които се развиват, има дървета, които са застинали и не се развиват. Те са замръзнали в своето развитие.

В много отношения дърветата превъзхождат човека. Даже смъртта на дърветата може да бъде от полза за отопляване или за покрив над главата на човека.

За Друидите Дъбът е чудо на природата. Древният Дъб е стигал до височина 45 метра – външно той е едно мощно дърво и обикновено то е закръглено, движи се около кръга. Дъбът може да понася и много тежки климатични условия.

Дъбът носи в себе си удивително дълголетие, стига до 1000 години. В Германия има един дъб на 1400 години.

Друидите прозрели в това дърво голяма сила и индивидуалност и чрез тази сила те видели, че това дърво намира себе си и се реализира като Същност.

Друидите видели, че това дърво има таен и самостоятелен живот, който е недостъпен и неподвластен на мнението на тълпата. Друидите узнали, че Дъбът е силен, издръжлив, носи отговорност, взема решения.

Друид означава мъдър като Дъб устремен към слънцето.

Да застанеш до старо дърво, това означава да застанеш до приятел.

Дърветата са воини, свикнали с несгоди и трудности, но за тях животът е свещен.

Свещеното дърво се издига от самото Сърце на Вселената.

Лекарствата, които идват от едно дърво са целителни, ако енергията е останала в дървото, листата и плодовете.

Друидите са искали разрешение от най-старото дърво в гората и пред него са произнасяли молитви и са оставяли приношения.

Всичко, което Друидите правили на едно дърво, го правили с почит и ритуали.

Понеже Дъбът е твърд, силен, дълголетен, се е смятал за източник на голяма Мъдрост.

Дървото представлява балансирана енергия и ако прегърнете любимото си дърво, то променя вашата енергия и започвате да виждате по нов начин.

Дъбът – пазителят на горската Мъдрост означава още и врата, врата към дълбокото.

Коренът – дълбокото в нас е което узнава скритите сили на дървото. Дълбокото в нас е скритият корен, скритият Шаман.

Дърветата са тайнствени същности и затова много хора търсят гората като убежище, място за покой.

Мъдростта е свързана с дърветата и неслучайно Друидите били наричани хора на дърветата.

Дърветата ни предлагат ключове към Мъдростта, те са Учители, естествени Учители.

Чистият се превръща в дърво на Вечността – освободено съзнание.

Вечният живот е винаги с нас, когато сме осъзнато дърво – когато сме чисто съзнание.

Само чистото съзнание преодолява времето, ето защо Дъбът е толкова стар, защото той прилича и е подобен на безвремието и Вечността.

В дърветата има нещо, което се самообновява, самопреражда се.

Дъбът това е свещената традиция на Мъдростта, която Друидите си препредават.

Дъбът е дърво с осанка на Мъдрец, той е стар на възраст, той е достоен, възвисен, твърд, вдъхновен и просветлен.

Много стрият Дъб, както е бил Дъбът Мокас в Уелс, е бил наречен побелял старец – той толкова много е видял и чул, сякаш е присъствал на сътворението на света.

Дъбът е и шамански проход – врата към безвремието и ако го почитаме, той ни открива безвремието и той ни открива още как си е набавил своята дървесина, откъде я е взел, и той ни казва, че я е взел от Безвремието.

Всеки, който премине правилно през Дъба, получава Откровение за безвремието – за собствения си вечен Път.

Дъбът символизира непоклатимостта и устойчивостта на Мъдростта – безвремието и макар, че не е такъв дълголетник като Тиса (който минава над 2000 години), той доживява до преклонна възраст и се завръща в своето безвремие.

Дъбът е свещено дърво на Дагда – келтския Бог на доброто и изобилието.

За Друидите: дървета, растения, животни, камъни не са материални неща, те са одушевени идеи от безвремието.

Дъбът ни показва могъщество и миролюбие, те не носят вреда никому.

Дъбът според Друидите е главният Прорицател – главният, виждащ в гората.

О, свещено дърво, на света, на нас ни е необходима твоята Мъдрост – яви ни своите послания.

Дуир-Даир-Деруен – Дъбът е наш Древен съюзник само трябва да съумеем да го разбудим.

Да събудиш дървото означава да проникнеш в Същността му. Трябва да се слееш с дървото и да станеш неподвижен като него, трябва да си размениш мястото с дървото. Когато съумееш да се слееш със Същността на дървото, нав­лизаш в неговото Тайнство. Необходим е дар и устременост за това сливане с дървото.

Дървото е проявление на тайнство, проявление на един друг свят, слязъл в нашия свят.

Свещените дървета са изпълнени с тайнства – скрита Мъдрост

Пророчество на Беис (вид бреза) – или Началото. Тя изрича невидимо Пустотата, това е Пълнотата. Тези, които владеят всичко, не владеят нищо, защото, кой може да владее нещо, когато няма нищо? В началото беше Нищото и чрез това се е случило всичкото.

Пророчество на Офика: Винаги търси пътя на Душата и бъди цял, и тогава той ще възсияе със своите свещени речи и деяния, защото няма друг Път към Източника. Дърветата знаят, че Душата трябва да бъде очистена.

Съществува огромна река от дървета, тази енергийна река тече към Неведома цел.

Пророчество на Елата: Горящата Душа е безсмъртна и по-чиста от всичко, извършвайки чист подвиг.

Пророчество на Върбата: Тук звучат невидими химни – химни на речен странник, защото тя люби близостта си с водата.

Пророчество на Ясена: Възприеми реалността с безграничен пламък и воля. Огънят разрушава всякакви стени от силна магия, той разбива всичко на части. Повярвай, че ти можеш да бъдеш повече от тяло и ще бъдеш. И никога не падай така низко, че да се окажеш в стадото, което върви насреща със своята съдба.

Пророчество на глога: Този път е сложна смес от души – сили, които скитат по Земята. И каквото имаме в себе си, това привличаме.

Пророчество на Дъба Пазител: Източникът на живота е вечно сияещ, нерушим Пламък и затова Той е Началото на всички начала. Той Сам поз­нава Себе Си. Той не може да се съдържа в нищо, но се явява на всичко. И нищо не може да се укрие в Неговото присъствие. Навсякъде в зад пределието бушува огромния, бездънен океан от пламък, но сърцето не трябва да се бои да се приближи към този Свещен огън и не трябва да се страхува от Неговото докосновение, защото този дружелюбен пламък никога не унищожава това, което е меко, равно, топло и помага на единството и хармонията на съществуванието на света. Не се старай да узнаеш за Него повече от това, което са твоите възможности, а що се касае до нас – Неговите вестители – ние сме само малка част от Дагда, Бога.

Пророчество на непоколебимият Остролист, Самодивски чемшир: За неоформената душа всички пътища се съединяват с говора и езика на пламъка. Когато съзерцаваш този Свещен огън, лишен от форма, решително светещ в дълбините на света, тогава слушай гласа на този огън.

Пророчество на очарователната леска: Бог няма образ. В Него лежат неизразими свойства…

Пророчество на благословената ябълка: Не се опитвай да обхванеш с ума земята. Не се опитвай да разбереш слънцето с ума. Движението на мирозданието е вечната воля на закона. Духът носи добродетел, Мъдрост и Истина.

Пророчество на разгневената лоза: Светът винаги е пълен с непреклонни вождове, те са опората, която движи света, те са стражата на постоянството, те отделят хората от низките пътища и не позволяват на Душите да се привържат към нечистото.

Пророчество на мъдрия бръшлян: Всички народи имат имена, предадени им от обитателите на другия свят.

Пророчеството на тръстиката – бързият преследвач: Човекът е създаден от Бога с невероятно изкуство, той е проникващ, съзерцаващ, той осъзнава стремителното развитие на всяка природа.

Пророчество на горчивата трънка: Тялото е коренът на злините. Разумът е коренът на добродетелите. Злото идва от материалния свят и остава в него. Когато злото е изкоренено в човешката природа, Душата може да се извиси при всякакви обстоятелства. Човешкото тяло е това, което е родено в сферата на времето и чувствата, но разум и тяло не са едно и също; душа и тяло те стоят отделно от страстите. Ако страстите не са преодолени, те ще донесат на Душата и на Духа мъчителна безжизненост.

Пророчество на нещастната бреза: Не падай толкова низко, защото под земята лежи пропаст. Странни дълбини водят надолу, ако нещастната душа е отхвърлена, тя може да се завърне само чрез седемте орбити в многострадалния земен свят.

Пророчество на разярената Бяла Ела: Ние, дърветата Същества знаем, че сред нас живеят KELTOI – тайните вождове на света, ние ги наричаме „разумната опора“, защото те хранят и направляват земята и всеки от тях е надарен с неизменна сила. Тяхната стража е неумолима.

Пророчество на ароматната теоника: Създателят не внушава страх, а само любознателност. На природата на Божествения ръст не е свойствена нито суровост, нито жестокост. Тя е притегателна и спокойна. Тя привлича всичко. Ако Божествената природа беше враждебна, целият порядък щеше да бъде унищожен и даже дърветата нямаше да се противопоставят на такъв противник, но има опасност от това, че Божественият ръст може да се наруши от деянията на човека.

Пророчество на нежната калуна (Калина): Който е способен да размишлява, при него идва Тихият глас. Дърветата пеят мелодията на добродетелите и най-вече мелодията на Дървото на Живота, защото то е растение на Божественото озарение и тази Мъдрост и мелодия нямат равна на себе си сред певците. Нейният Божествен разум явява себе си в безмълвие.

Пророчество на устойчивата Топола: Не напускай Божественото, макар че то не може да бъде познато от смъртните, чиито разум е насочен към земното. Само, който се отделя от тялото си може да стига върховете. (Който овладее тайната на излъчването.)

Пророчество на мълчаливият Тис: Изучавайте всичко, което е подвластно на вашия разум и което съществува над неговите предели. Способният да постига съществува и в разума, и зад неговите предели. Първият разум е причина, а вторият е интуиция, а в третия обитава законът на вселената. Да се поклоним пред тези три разума можем само в мълчание.

Дърветата са неподвижни, защото крепката стена и опора е всякога неподвижна. Защо Боговете са създали дърветата по този начин? Има и дървета воини – те се отличават по това, че техните клони са враждебни и остри, и с невидима сила.

Дърветата ги окръжават същества, а Дъбовете – Богове. Дъбът – това е непознатият Бог на гората.

Дърветата са свещени писмена.

Изисква се много дълбоко отношение и умение, за да създадеш гласът на дървото.

Свещеният Дъб е не само велико дър­во – той е и велик авторитет. От Мерлин идва да се произнася заклинанието пред Дъба – пред авторитета и това се е предало на Друидите.

Дървото е същество, надарено с Дух и Благородство.

По най-важните въпроси на живота Друидите се съветвали с дърветата оракули. Те възприемали дърветата като канали на Божествената Същност и Воля.

Дърветата оракули – за тях се знае, че това, което им е присъщо е Древна възраст и разум (те обладават съзнание), отличавайки се от дърветата от същия род. Тези дървета имат своите белези – отверстия.

За да видите Душата на дървото, трябва да се домогнете до неговото сърце, до неговия център. Там е мястото на скритата енергия… Занеси вода за дървото или малко мед, това е жертвоприношение. Така може да се запали свещеното отношение към Духа на дървото, към невидимото. И задай само един въпрос, и очаквай прост отговор с три знака – да, не и неизвестно. И след уединението с дървото, то ще ви отговори (никога не се пита за друг човек).

Има Древно същество, което се движи в дърветата и зад тях, то е неуловимо, то е Богът на дърветата. Богът на дърветата е безмълвен, но винаги присъстващ. Всички Богове обичат свещта или благовонието – това е леката енергия, която те лесно усещат и така подобното лесно привлича подобното, лекото прив­лича лекото, финото привлича финото. Всичко това е създаване на условия, за да се прояви тънкият глас – тънкото съзнание, то си има своята среда.

За друидското дърво на живота се казва: Великото дърво се явява архетип – Древен символ на мировата култура. Всички същества са свързани с това дърво и това е великият Дъб, растящ в невидимото пространство.

Дървото е врата към Тайните на невидимото.

Когато Друидът няма избор, остава му само Пътят към Дъба – безупречният Път.

Хмелът символизира непознаваемото – това, което преодолява и е над всички предсказания.

В Дъба и хмела има скрито отвъдно възлеяние, защото идват от скрит източник и те искат да възкресят нещо в нас, което идва от този източник, нещо в нашата памет.

Дърветата се различават по характер, строеж и духовни качества. Древните дървета имат очи, свой звук, свой вятър, своя усмивка. Дървото е отражение на Божия миров закон.

Ако човек съумее да призове Бога на гората той ще научи много тайни за живота и за хората. Гората е тъмна, скрита, дълбока и безмълвна.

Има тайна наука нарича се Калах Барс (келтски) означава придобиване на гласа на дървото.

Съществуват много Дъбове Оракули, които са разкрили велики тайни на Друидите. Друидите са се съветвали с Дъба, защото, според тях, той съдържал в себе си старият глас – и този глас отговарял само на важни въпроси.

Според Друидите: старите дървета – Дъбове имат старо, мощно съзнание. Те смятали, че да се добереш до Душата на дървото, е трябвало да се добереш до центъра му.

Центърът на дървото това е било за тях полето на съзнанието.

Умение е да събудиш дървото. Докосни дървото съкровено и формирай въпроса си – запали благовоние и се подготви да запишеш тънките му отговори.

Дърветата са същества с дух и благородство.

Дървото е един удивителен свят на енергията.

Дървото е символ, който свързва небето и земята. Листата и клоните улавят тънката енергия на слънцето в себе си.

Дърветата са Божествени изображения – хората са дървета. Дървото преп­раща слънчеви сокове в корените – физическия свят.

За Граала.
Мистерията на Граала

Търсенето на Граала е търсене на собственото ни чисто и девствено съзнание. Това девствено съзнание е Граала. То е коренът на вечното добро.

Граалът е съзнание от съвсем чист вид.

Придобиването на свободна воля – ето причината за изгубването на Граала, макар това и да е средството с помощта на което можем да го открием отново в нас.

Чашата на Граала е сътворена от Мерлин чрез Древен ритуал. Граал означава да откриеш Тайната, която си ти самият.

Да откриеш Граала, това означава да откриеш Истината в себе си.

Чашата на Граала символизира – да пиеш от Източника и да откриеш този Източник в себе си.

Граалът означава да направиш връзка с Вечния Живот в себе си, връзка с неизчерпаемостта на живота отвътре.

Граалът е свързан с Мистерията на преодоляването на смъртта.

Който е видял само веднъж Истинския Граал, той вече не е човек, той вече е Същество на Вечния живот. Субстанцията на Граала е Вечността, това е Веч­ната Любов и Мъдрост.

Граалът е свещена Тайна на вътрешния човек.

Граалът е чисто духовно съкровище, а не земно.

Граалът пътува за среща с човека и ако той е достоен, ще го познае.

Човекът трябва да направи особени усилия, за да дойде Граала при него.

Когато човек е придобил Граала в себе си и когато е обхванат от мрак, той чувства по един чисто Свещен начин едно велико и неизразимо Единство.

Граалът – това е да се отдадеш изцяло на себепознанието.

Граалът е търсене на дълбинното в човека.

Граалът – това е мистичната идея за Чистотата. Граалът е Първичната Чистота – Неродената.

Граалът е Първичният кристал – Великата праенергия. Граалът е тази чиста енергия, която отваря световете, докато нечистата енергия затваря и заключва световете.

Тази чиста праенергия се явява ключ. Тази чиста енергия е духовната мощ на сърцето.

Чистотата е Древността на Душата. Чистотата е методът, който отключва светлината.

Тайната чаша на Граала не е обикновена земна чаша, а Божествена чаша и човекът трябва да я напълни със своята Същност и това е Мистерията на Граала.

Да познаеш Тайната на живота, трябва да видиш Тайната на Граала – Тайната на своята Същност.

Светият Граал е субстанция на чистата Мистерия – на пречистата Същност.

Придобиването на Граала е Тайната на себепознанието. Това придобиване е завръщане в собствената ни Същност.

Който е придобил Граала, вече може да тръгне чрез Същността си на Път към храма на Бездната.

Граалът, който е Същността на човека, е и Тайната на космоса.

Посланието на Граала е призоваване за завръщането към Същността и това послание е винаги важно и съществено.

Познанието на Същността е родината на Граала.

Текстът за свещения Граал е мистичен текст, мистичен символ. Чашата на Граала е била в ръцете на Мерлин.

Чрез Граала човекът се завръща в своя сияещ център.

Граалът е символ, той може да се намери само с голяма чистота и тогава той засиява в човека и това е Бог.

Граалът се намира само от този, който се отказва от личен живот.

Този, който постигне тази Чистота, ще види в себе си Невижданото и ще чуе Нечуваното – и това е Граалът.

За да се открие Граала, се иска нечовешка целеустременост – трябва да посветиш живота си на Истината, трябва да отмахнеш всичко излишно от пътя си. Всичко, което може да те отклони от великата цел, то трябва да бъде отмахнато.

Една от Тайните на Граала е да победиш доброто в себе си, за да се домогнеш до Бога и тогава вече придобиваш в себе си Чистотата на Абсолютното Добро.

Обикновеният добър човек не може да се приближи до това Високо Добро, защото човешкият живот няма тези качества на Абсолютното Добро. Според Друидите се смята, че обикновеното доб­ро „поразява“ човешкия живот и само Граалът може да излекува този живот.

Думата Граал или чаша означава вместимост – дълбока приемственост, приемане на Високото Добро, Абсолютното Добро, т.е. на Бога.

Граал е голяма чаша, купа и още – голяма свята чаша, голяма приемственост, символизираща дълбина, която се отнася до скрития живот на Бога.

Външно това е чаша, изработена от цялостен изумруд, но вътрешно, това е онова истинско Високо Добро, което няма човешка природа, то има съвсем друга природа – природата на Бога.

Граалът се нарича още – лапсит ексиллис – камък на Мъдростта, спуснат от слънцето и звездите, което е и основата на мъдрия живот. Това е подобно на камъка „чинтамани“ прославен в преданията на Тибет и Индия.

Тайната на Граала е в онази Чистота, която овладява тайни древни знания – мистични знания.

Граалът символизира неизтощимото Добро, а не онова добро, което се изморява. Това неизтощимо Добро е чашата на Древния истинен живот.

Там, където се изпрати този Граал, този камък настъпва нова тайна цивилизация.

Тази чаша е „магически камък“ – магическа основа на тибетски се нарича „норбу ринпоч“, а на санскрит – „чинтамани“ – това е минерал от друг свят, от Орион и Сириус. Този камък си има свое вътрешно Сърце, той има особена честота на излъчването. Някога Атлант – царят на Атлантида – е имал този камък.

Този мистичен камък носи мощен прилив на енергията на Сириус и може да видоизменя съзнанието.

Този странен камък – основа и основание се дава само на верните и на неизменните на Бога – Бог го дава само на Себе Си и го държи само в Своите Си ръце. Друидите наричат този камък водата на възраждането, тази вода е като огън, който изпепелява невежите.

Този камък е мистично основание, той е символ на Вечността и на Древното единно човечество.

Търсенето на Граала и целият му смисъл е в това да се домогнеш и да пиеш от безсмъртието.

Търсенето на Граала означава да се зародиш в собствената си безсмъртна природа – Свещеното Начало.

Пътят към Граала преминава през много светове и чак тогава се завръщаме у дома.

Граалът е символ – това е пътуването на човека към собствения му Свещен живот.

Граалът ни напомня, че Пътят е велико дирене на Свещеното – онова чрез което се променяме.

Граалът е съкровено измерение и на християнството и затова той се открива на най-чистите от Чистите.

Граалът не се отключва от получаване на правилен отговор, а от задаване на правилен въпрос.

Граалът е скрит в правилността на твоите думи и на твоите правилни въп­роси.

Граалът не е чаша, предмет – той е тайната на истинското знание, знанието, което е дошло чрез Откровение. Това е знанието, което възражда, изцелява и храни вътрешно човека. Истинската чаша на Граала е твоята собствена Същност и тя трябва да възприеме Откровението на Истината за Тайната на живота.

Граалът е мистичната чаша на нашата Същност – наричали са го келтския рай.

Светият Граал е онази чаша, онази Същност, която възприема безсмъртието.

Търсенето на Граала е търсенето на трансформиращата сила – преобразяващата сила на живота и тези, които правилно са търсили, са стигнали до своето преобразяване.

Свещеният Граал е тази сила, която дарява човека с жадуваното безсмъртие, това безсмъртие може да бъде овладяно само от Същността на човека.

Граалът това е преобразуването на човешкото съзнание в Божествено съзнание – съзнанието на свободата.

Истинският и светият Граал е субстанцията – или това е чистата безсмъртна жизнена сила, която предхожда всяка физическа форма.

Който усърдно търси Граала, не го намира. По незнаен начин се търси Граала – Граалът не е свързан с умението на търсенето, а с умението на Същността.

Граалът не е светлината, а Прасветлината – квинтесенцията.

До Граала могат да стигнат само вътрешно пречистени и неизменни хора.

Търсенето на Граала е търсене на Праединението с Бога – тук човек се преобразува в Свобода.

Чистият, който търси Граала, придобива изначалната си Божественост.

Граалът е Тайна от Мистериите. За простосмъртните тази Тайна е страшна.

За Мъдростта

Да не вредиш на другите, това изисква Мъдрост.

Мъдростта е независима, свободна птица.

Преживеният живот е преживян само когато е посветен на висшата Мъдрост.

Истина в нашите сърца; Сила в нашите ръце; съгласие в нашите думи.

Само в търпението има наблюдение. Търпението улавя правилното от наблюдаваното. То е методът на Мъдреца.

Защо тръстиката се огъва на вятъра? Защото се съгласява, защото осъзнава трудностите – тя отстъпва и с това побеждава, това е един от пътищата на развитието.

Мъдрецът не дава на въпроса отговор, той дава ключ.

Силата е лъжовна; Мъдростта е Неизменна; Любовта е вярна.

В тази велика безкрайност няма място за призрачната история, нито за календари и летоизчисления, нито за бъдеще…

Истинското пророчество се състои в това да видиш Целостта – и с това е обвързан Мъдрецът.

Древен Дракон ръководи всичко, това е ослепителна бяла Сила и тя ще създаде сияещи хора.

Човешките души са неразрушими дори и когато огънят взема връх над тях.

Истинският Път на Друида е Път на обожествяване.

За Друидите е важно:

• Да се почитат Боговете;

• да се избягва вършенето на злини;

• да се проявява храброст.

Спасението на Душата е лична отговорност на човека.

Друидите не приемат всичко за предначертано – те тръгват към спасението си с лични усилия и наистина в човека има една скрита частица свобода.

Слънчевият Бог Балдур бил заключен в Хел – тъмното царство, това било духовно разцепление, но то имало за цел възраждането на чистата Свещена Сила, която е достъпна до хората. Хората били откраднати от двойнствеността и отдадени на безсилието си, но слизайки в тъмното царство, те имали друга цел – завръщане в Свещеното, а това, Свещеното било създадено за възстановяването на връзката.

Страхът е тежко бреме за Душата и който съумее да се избави от страха, придобива голяма сила, за която не се е и досещал.

Във всичко се таи Бездна от неща нез­найни.

Връзката с Предците става в глъбините на съзнанието и от тези глъбини ние можем да черпим Мъдрост, колкото си искаме.

Светът на Предците е Древно цар­ство, светло царство, то е Древен Свещен кръг.

Предците са живи Същества, които ни учат на Мъдрост и ни закрилят и помагат в нашите намерения.

Мъдростта е скрита в нашия Древен Свещен поток на живота и този поток е свързан с Предците.

Който е познал себе си, вече може да направлява себе си към дълбините на безвремието и към своя Източник.

Външният човек зависи изцяло от външните обстоятелства, а вътрешният – овладелият себе си, той контролира Пътя си.

Духовете на кръга ни помагат да станем господари на съдбата си.

Който почита светостта на Духа, той вниква в смисъла на собствения си живот.

За да бъде кръгът ваша сигурна защита, трябва да внимавате за вашите отношения към себе си и околните.

Стоунхендж в Древността се е наричал Великият Кръг – Гор Гаур – на староуелски език.

Стоунхендж е имал и друго име – танцът на гигантите – Боговете.

Друидска поговорка: Истината е изписана по камъните.

Открием ли собствените си дълбини, ще открием и Пътя си към простотата.

Ние се движим към Центъра, който сме ние самите.

Всяка буква символизира звук, дърво и Мъдрост, пророчество.

Който пита, получава отговори, но който истински пита, получава ключове.

За Филидите – поетите, проникновените

Талиезин казва: Преди освобождението си живях в различни форми. Бях в дъждовните капки и сиянието на звездите, бях пътека и сокол, и лодка от върбови пръчки в морето. Създаден съм от деветте форми на стихиите; от същността на пръстта съм създаден, от цъфналата коприва, и от водата.

Аимигрен казва: Аз съм вятърът над морските води, ястребът върху скалата, най-крехката тревица и езерото в долината.

Филидите са келтски поети, това е една чиста близост и интимност с природата, която им разкрива дълбоки тайни.

За филидите поезията е израз на загадъчното съзнание, на Тайнството в човека.

Филидът – келтският поет – е скрит от чувствата и емоциите си и затова той говори със Същността си, той е уединен в тъмнина, от която вади светлина. (Както е и при дървото – корените му са долу в тъмнина, а плодовете му са светлина.)

Във филида бликва Същността, бликва Душата. Филидът се вслушва в Същността на нещата.

Един филид казва: Вслушвах се в гората, смълчан от величието на дърветата, събрани като братя на едно място.

При нас няма църковни камбани. При нас истинските църковни камбани са дърветата сред природата – те са чисти първични звуци, а ние сме търсачи на Същността.

Всичко в природата учи филида, защото той слуша със Същността си.

Природата е дом на Боговете, които ни учат.

Всяко дърво е свято, но ако умеем да уловим гласа му, тогава то има какво да ни разкаже.

Филидите казват: „Всички неща са свързани чрез нишките на появата“.

Колко е чуден плавният полет на сухия лист.

Зрението, вкусът, слухът, обонянието, осезанието са потоци бликнали от извора на Мъдростта, но тази Мъдрост предшества сетивата, тя е техният източник.

Извън чистата природа на поезията ние живеем като насън.

Филидът вижда Мъдростта, скрита в сърцевината на лешника.

Кладенецът с петте изтичащи потока от него, който ти видя, е кладенецът на знанието. А потоците са петте сетива, с които се стига до знанието.

Мъдростта е съхранена в природата.

Определени корени помнят, че са целебни. Невидими същества са обучавали корените и билките на изкуството на изцелението.

Пчелата знае тайната рецепта на меда, защото е обучавана и научена.

Клоните на дървото са създадени от слънчевите лъчи и затова те са чисто злато.

Филидът се слива с природата чрез геас – свещена формула и ритуал за даване на обет за чистота и тогава природата се разкрива на филида чрез Откровения.

Филидът прави всичко възможно да се пречисти, за да бъде докоснат от изворите на Мъдростта, за да бъде докоснат от Боговете.

Истинският филид като върви по земята, усеща нейната святост. Всяко същество е нещо свято.

Самотният и строен бряст

На западния хоризонт –
о, как ми липсва!

А няма го… как го обичах само,

и все си казвах, щом го видех:

„Сред нас е ученият ни шаман“.

Когато брястът беше жив,

приятелят ни живееше в
листата му.

Аз знам, че птицата накара да лети самият вятър.

Ти разкрий сърцето си за светлината и природата ще ти се яви като учител.

Свещени бяха клоните на обитаваните от духове дървета,

и въздухът бе свят, свещена бе водата, и огънят бе свят.

Бъди мъдър като змията,

като гарванът бъди мъдър,

бъди мъдър като дръзкия сокол…

Имам колиба в гората,

Бог единствено знае за нея,

Две трепетлики я прегръщат
с листата си,

лесково дръвче в дъното пее,

Дъб вековен обгръща ни с клони.

Филидите са изумени от простотата на природата и от нейното величие. Те създават химни за природата.

Рояци пчели и майски бръмбари – мъничките певци на света,
пеещи в нежен хор.

Месец май прекрасно време,

съвършено е лицето ти,

косът пее с пълна гръд.

Филидите казват: „Всичко това ни говори за дълбоката интимна връзка с природата. Сега хората не говорят с дърветата – най-много да прегърнат ствола на някое дърво, за да вземат нещо и дотам е въображението им“.

Еленче мое, с рога разклонени, с кротко и мелодично мучене, със сладост изпълва зовът ти долината наоколо.

Колко уютно е до котлето,
което къкри върху огъня.

Филидът има отворено сърце към своята душа.

Филидите са използвали пеещи зак­линания.

Талиезин казва:

Аз съм вятърът, задъхан
над водите,

Аз вълна съм в океана,

Аз съм шепот на вълни,

Аз съм волът неуморен,

Аз съм ястреб на скалата,

Аз съм слънчевия лъч.

Филидите са били седем степени – най-високата степен е „олав“, до която се е стигало чрез много усилия – поне 12 години обучение и освен това е трябвало да се запомнят поне 250 предания и 100 второстепенни.

Бардовете са по-низша степен от филидите – те са просто пресъздатели на поезията. Имало е и така наречените гутуатри – нещо като бардовете, второстепенни изпълнители.

Филидите черпели познание не само от източниците на познанието, но и от източниците на вдъхновението.

У. Б. Йеитс казва: „Границите на нашия разум постоянно се движат и много умове са способни да протекат един в друг… и се сливат в единен разум, в единна енергия“.

Нед казва: „Аз съм син на поезията. Поезията е роден отблясък; отблясъкът роден е от съзерцание; съзерцанието родено е от навик; навикът роден е от изследване; изследването родено е от велико знание; великото знание родено е от разум; разумът роден е от постижение; постижението родено е от Мъдрост, Мъдростта родена е от Бога“.

За Стоунхендж

Камъните в Стоунхендж са надарени с велика магическа сила. Те са донесени от Нефилим – Боговете – това е изчезналата раса на великаните.

Стоунхендж – е пръстенът на Нефилим – великаните. Всеки затворен и зак­лючен кръг е магическа фигура. Този кръг означава Вечност – нещо, което е без начало и без край. Кръгът е символ на съвършеното, ефирното, небесното, неизменното. Небесната материя се движи по вечен кръг.

Магията на кръга – гарантира възхода на слънцето, защото в кръга Стоунхендж има пълна динамика на силите. Кръгът е универсален символ, той е Космическа Мъдрост например: кръглия стол, кръглата чаша…

Стоунхендж е молитвен Свещен дом – свещената земя, свещено място, което е свързано с висшите духовни полета и измерения. На това свещено място се влиза само при строго определи условия.

Стоунхендж е място на Древност – място на Древна, духовна, атлантска цивилизация.

Стоунхендж сега не може да се разбере, защото е запечатано място от силата на Жреците, но може да се почита, както и става.

Стоунхендж е място на преход от един свят в друг.

Върху камъните на Стоунхендж има много наситена и натрупана енергия, която за когото трябва се превръща в Глас.

Самият камък е глас от миналото, от Древността – той си има свой ритъм и ритъмът на камъка е неговото сърце, това е глас пълен със светлина и духовност.

Мерлин казва: „Стоунхендж е надарен с велики духовни сили, защото тези огромни камъни са донесени от Древната раса на изчезналите Нефилим гиганти – те ги използвали за лечение на себе си в съчетание с треви за голямо дълголетие, защото те изгубили вечността си“.

Мерлин казва: „Камъните на Стоунхендж са свързани с древните магически времена“. Това е било още в началото, когато магията е била свещена наука.

Тези камъни по-късно били наречени камъните на Мерлин.

Жреците Друиди са владеели тайно знание чрез което са построили Стоунхендж.

Стоунхендж е бил храм на Жреци и символ на великата власт на тези Жреци – нетленен паметник на творящия скрит разум на Боговете. Всичко това е било в името на свещената власт, която е свързана с Пътя към Боговете.

Стоунхендж е каменен исполин и със своето мистично предназначение той е предание на Боговете и предание за Пътя навътре – към центъра на нещата.

Този свещен Стоунхендж е безмълвен сега, защото светът няма уши за чисто свещеното на своя път. Когато свещеното е изгубено, символите не говорят.

Стоунхендж е дело на Древните Богове заради пътя към центъра на вселената – там, където е скрита по-голямата тайна – Създателят на Боговете.

Стоунхендж не спада към човешката култура, както и Сфинксът, той е част от другата култура – културата на Боговете.

Стоунхендж е дело на най-древната цивилизация, цивилизацията на Истината; цивилизацията на Изначалните Богове – непадналите Нефилим. Когато тези Нефилим се обединяват, те правят чудесата на света.

Тази Прадревна цивилизация е без възраст, без години, тя е Свещена и изначално проявена.

На тези древни камъни – основи няма надписи, защото надписът е говор, а Неизреченото е символ на Безмълвието. Човекът трябва да се научи да чете в Безмълвието.

Стоунхендж е пътят към непостижимото, а в него няма нито надписи, нито упътвания, а само път и лични усилия докато свещеното узрее.

Стоунхендж е уникален – сурови камъни, първично поставени от могъща ръка на едно място, което да образува храма на Жреца, тогава Жрецът е бил един от Боговете в този храм на нерушимата Тишина.

Друидите казват: „Когато се докоснеш до тази Тишина, започва да те окръжава древно минало – нещо, което не е свързано с човешката история, а с историята на Боговете“.

Стоунхендж е творение е на древното време – началото на земята.

Стоунхендж е светилището на Друидите, мъдрите – близките до Боговете или сродните с Боговете. Ето защо Стоунхендж е свещено убежище.

Стоунхендж е породило много небивалици и легенди, а Истината му е Истина на Първата раса и на познаването на това, че хората са били Богове – същества от тази древна раса, но по-късно са се отделили от нея.

Стоунхендж напомня на човека да се завърне в нерушимата Тишина – в обятията на безсмъртието, защото човекът е забравил безсмъртието си и сега се скита в един беден външен свят.

Стоунхендж е метод – начин за пробуждане на безсмъртието и завръщането в Първичното състояние, когато човек е бил Бог и когато е живеел в неизречимостта на Тишината, в нерушимостта.

Стоунхендж е събирател на енергия, необходима за определен замисъл.

Важни неща

Най-голямата грешка в света е изгубеното ученичество.

Неразбирането на нещата е гибел.

В съдбата има течения и вихри, които могат да се изучават и преправят. Посланието на Друидите е: Създавайте бъдеще докато все още има време.

Съдбата на човека се решава само в изгрева – в самоизгряването.

Съдбата е същността на света и вие няма да я избегнете. Развитието е законът на една много твърда решителност. Нека миналото да бъде поразено от вашата решителност. Нека златният клон да загине, за да влезете в бъдещето на единството.

Който се съпротивлява на развитието, ще бъде унищожен.

Създайте в себе си великата книга на съгласието.

Никога не се оставяй да потънеш в този черен омайващ свят. В този свят зее лъжовна бездна и преизподня, обвита в мрак.

Да познаеш себе си, това означава да познаеш своя собствен ярък слънчев свят.

Бъди ловец на прозренията – на тези непознати сили. Не заставяй новият свят да чака.

Пламтящата Душа е безсмъртна.

Най-чиста от всички е Душата на този, който е напуснал тялото си, извършвайки героична постъпка. Обикновеният човек умира от собствената си разединеност.

Когато човек израства духовно, тогава се развива и неговата способност да мисли духовно.

Свободната воля е дадена за духовно развитие.

Когато няма избор, остава само едно – Безупречният Път.

Когато Духът е навлязъл в материята, се ражда Вдъхновението.

Съдбата трябва да се преработи, а не да я пропуснем. Ние сме миналото на утрешния ден.

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли твърде много.

Истинска наука е само тази, която озарява човека и тя е науката за безсмъртието.

Истинското знание е чисто духовно, то не бива поверявано на писмеността, то трябва да остане живо в паметта.

Чистата духовна енергия леко лети.

Объркване и отклонение дебнат невнимателния ум на всяка крачка.

Да вярваш напълно значи да извършиш.

Боговете не господстват само на земята, те управляват движението и на вселената. Вселената е космична и пък­лена.

Келтските Жреци – Друидите – са се избирали чрез по-голямото присъствие на Свещеното в себе си.

Опал Уайтли казва: „И всеки път, когато събирах картофи, аз разговарях с тях и си представях как ден след ден са наедрявали в земята и как са се вслушвали във всичко наоколо. Гласовете на земята излъчват радост, песните звучат в листата, цветовете на растенията, а преди да дойде времето на тяхното съзряване, те предават на вятъра песните на земята. Мисля, че картофите, отраснали в моята земя, знаят нещо и за звездните песни“.

Най-голямата опасност, която е до нас, е отсъствието на развита чиста култура.

Свободата е дадена, за да учиш.

Кръгът е кръгът на живота. В кръга силата е винаги голяма.

Пази се от този свят – той е чар от фалшивата бездна и е обхванат от мрак, той диша тъмнина и лишава формите от светлина.

Мерлин

Мерлин е живял около шести век пр. Христос. Той е странно същество на Друидите. Той е Фарон-Жрец. Той е велик Маг, Учител, поет. Като Фарон той е един от най-древните Богове на Първата слънчева раса. Той е слязъл много прик­рито сред Друидите. Като Фарон-Жрец той е надарен с неизмерима сила. Той е владеел знанието на Луцифер и на Бога.

Мерлин казва: „Истинските неща се постигат в Уединение“.

Той казва още: „Бъдещето е скрито даже от тези (Боговете), които го правят“.

Само едно велико виждане за Тайната на живота може да работи за зав­ръщането на древните.

В Мерлин звучи друг свят – свят загадъчен, странен, сумрак. Той е живял в странно състояние на материята и на съзнанието.

Мерлин е странник от Уелс. Той е Бард и Мистик – иначе името му е Мирд­дин Уилт, което значи Мирддин – Първичният.

Мирддин е имал сестра, наречена Гвендид.

Този Мирддин е живял много дълго време в уединение и това му е създало способността да прозира в нещата.

Мерлин казва: „Божествената сила в нас е царят на света“.

Мерлин казва: „В скалите спят дълбоко приспани Дракони“.

Мерлин казва: „Мъдрият не умира, той само се спуска в подземния свят, но остава невидим. Той е свободен да общува със световете“.

Мерлин – това е Духът на древните келти.

Мерлин казва: „Аз пия вино от бяла чаша. Моята Любов е от Бялата тайна и затова тя е просветлена, тя може да променя мисленето“.

Водата открива тайно знание. Водата не е физическа, тя е вътрешно явление, тя е енергия, тя тече. Ние сме вода – ние течем един към друг и затова: научи се да бъдеш вода.

Детето Мирддин – още от малък той е трябвало да проучва живота на земята: растенията и животните, по-късно – и Тайните на морето, облаците, вятъра. По-късно е трябвало да преоткрива в ежедневието си и в дребните неща Великото и да го призовава за общуване. После подобно на морето, облаците и вятъра е трябвало да се насочва към Безкрайността, както и те, защото и те вечно странстват. Всичко странства: даже и скалите, планетите, слънцето и всичко това е било Учителят, който е обучавал детето Мирддин. Така той още от дете осъзнал, че всичко има дихание и че всичко е дихание на Вселената и че едновременно с това, това дихание е и част от Великото и Божественото. Той осъзнал още, че всичко това е безначално и без край.

Мерлин казва: „Само този, който е минал през ада, може да види истинската светлина“.

Мерлин казва: „Човекът трябва да стане на себе си гадател и да се разгадае“.

Мерлин казва: „Някога аз се движех в непрогледен мрак и там прозрях Мъдростта“.

„Виждащият в трудното, вижда лесното. Аз минах през света на живите и мъртвите, и видях духа на нещата. В особена тъмнина аз видях странното – животът. В особен Мрак аз прозрях вратата – и тя ме отведе.“

„Аз видях, че и в Мрака човекът има Пазител, но трябва да Го открие. Този Пазител обитава в промисълът.“

О, ти Пазителю, изгрей от Мрака и ме опази!

Посветеният има странна култура – култура на Тайната.

„Аз стоях сам и дълго в непрогледен Мрак и там нямаше слънце, което да ме стопли, тогава аз стоплих Мрака.“

„Аз висях в безвремието и не съзрях нищо друго освен Духа, който разбира безкрая. Аз се чувствах странно, но Духът ми разбираше безвремието.“

Който победи смъртта, заживява в една бездънна бездна.

Всяко божество, за да придобие истинско знание, трябва да премине през дълбокото състояние на смърт – изпразване. Когато си пронизан от смъртта, истинското знание изгрява.

Който е победил смъртта, заражда себе си на по-високо ниво. Който превъзмогне смъртта, преодолява неправилното мислене и неправилното добро, което е в света.

Човекът слиза на земята, защото, когато преодолее смъртта, той ще успее да види своя Бог.

Всеки човек трябва да просветли своите мрачни времена.

Истинският човек е заченат от Мрак и ад, но Истината в него ги преодолява, а той става Син на Истината.

Всеки трябва да открие в ада своето светло време.

Вдъхновението се явява в човека чрез помощта на огъня.

Истинското знание – това е да запалиш в себе си непрекъснат огън.

Всяко нещо се защитава със силата на огъня.

Тъмнината е онази сила, която не може да пробие кръга от огън.

Тишината е страшно заклятие. Когато Божеството се е отказало да говори с хората, То е станало Тишина – скрило се е и очаква достойните да Го намерят в Тишината.

Аз съм бил в много форми на битието. Аз съм бил капка, висяща във въздуха. Аз съм бил звезда, сияеща на небето и слово в книга съм бил. Аз съм бил и мост, който можеш да пресечеш през 32 реки. Аз съм кръжил като орел в небето. Несъществувайки във всяко същество, аз съм бил. Бил съм и вода, и пяна – и това всичко е част от Мерлин и от Тайната на Граала.

Аз престанах да чувствам себе си като същество от плът, аз усещах себе си като бяло сияние и странствах по небето и скачах заедно с мълниите.

Аз видях кръвожадни Дракони, които бродеха в пустинни океани, видях много гневни същества, които падаха в неведомото море.

Само сражавайки се с Мрака ние придобиваме древното истинско знание.

Животът на Мерлин още от малък е екстаз и вдъхновение, а по-късно той е наричан Царственият и Безсмъртният.

Мерлин е слязло Божество на келтите.

Мерлин обичал много свещенодействията си и то най-вече да ги прави под Дъба, защото Мерлин вярвал, че Дъбът е мъдровиждащ.

Мерлин смятал, че който иска да стане знаещ и мъдър (Жрец), е трябвало да живее в кръгъл дом. Според него Боговете действали в кръга.

Според него всеки затворен кръг е магическа фигура, която означава вечност без начало и без край.

Кръгът е универсален символ – символ на съвършенството и оттук се явили магическите символи на Друидите – котела, кръглия стол и чашата на Граала.

Мъдростта му била чист нектар. Той бил странник и изглеждал понякога като безумец, но имал и вид на вожд и учител, наставник.

Мерлин е славен древен, по-късно той е просиял по целия свят. Той бил и крал, и пророк.

Мерлин казва: „Смъртта е винаги редом до нас. Нас ни поразява животът в тяло, а не смъртта“.

Мерлин казва: „Враговете винаги убиват врагове, а храбреците храбростта ги погубва“.

Мерлин се криел в горите като звяр, хранил се с корени и плодове, сякаш бил роден от гората.

Магичният Друид Мерлин преди да се потопи в странния сън на света е посял дълбоко в себе си силата на новото търсене на смисъла на Граала. С такъв избор слязъл и това открил в себе си.

Мерлин знаел, че тайната долу, на Земята се скрива, но че също се открива на новото търсене – усиленото търсене, което прави човека достоен за това откриване.

Мерлин бил свръхчовешко Същество с дарба да управлява невидимите сили и да има власт над тях. Това е Същество, което е подчинило себе си на служене на Бога.

Наричали са го: магически Друид, повелител на горите и висш Маг. Мерлин живеел главно в две гори – Калидон и Броселияндовата гора. Той се явявал на определени смъртни само по свое желание – във важни за съдбините моменти.

Мерлин е Същество от Първичния свят. Той е Учител и майстор на невидимото. Той произхожда от древно мистично минало.

Мерлин е постоянно присъстваща сила и тогава, и сега. Той е велик Дъб – Друид и Учител. Той е мистичен Учител. Той е същество от древни времена – времената на гигантите – Боговете.

Той се явил и изчезнал, както и за друидизма в известна степен, както и за света, и някои наричат това изчезване „упадъкът“ на Друидите, а то въобще не е така и няма такава идея за упадък – освен за учените и за историците.

Истинските Друиди, както и Мерлин, са се наричали Ферилти в миналото, което означава високи Жреци на Харон – техния древен Бог, който те почитали особено много още в Атлантида. Тук става въпрос за древните Жреци на слънцето в Атлантида а след много времена някой от тях отишли в Уелс, за да възстановят там своята висока религия – основана на дълбинни прозрения, а Друидите са само наследници на тези предци – слънчевите жреци от Атлантида.

Ферилтите и Мерлин са древен народ – абсолютно неизкушен от световете и от благата. Тези Жреци са имали способности, за които учените хора нищо не знаят. (И затова те се чудят на Стоунхендж.)

Когато Ферилтите и Мерлин са създали Стоунхендж, те са го създали като пръстенът на слънцето. Създавайки всичко това, после Ферилтите са се оттег­лили и са оставили Друидите да работят и да учат другите – на дългия Път към Фарон – Древния Бог. Така Ферилтите са оставили нещо от Мъдростта си на Друидите.

Мерлин е Древен Мистик и Жрец на своя народ – той е въплъщение на дълбините на друидизма, а дълбини създават само тези от расата на Боговете.

Завръщането в тези дълбини е Посвещение, това е мярката за завръщането обратно в Изначалното.

Посвещението е проникване в дълбините – зад пределите на света.

Всяко същество от Древната раса носи в себе си дълбина, а от другите се изисква ученичество – завръщане.

Мерлин, това е един от Боговете. Той е древно явление, слязло в нашия свят. Той е носител на мистичната духовна храна.

Мерлин е носител на особения хляб – хлябът на Мистериите, а това е което храни тялото на огъня – тялото на Драконите.

Мистериите са образ на Изначалното състояние на Боговете.

Изначалното, това е най-древният събран и съкровен опит. Това е мистериозен опит. Мерлин е същество, което бедността не го смущавала а богатството не го вълнувало. Той бил странник и живеел в идеите.

Мерлин е бил: вещ, дълбок, строг, мълчалив, понякога – смеещ се, но без да обяснява защо се смее.

Мерлин е заложил целия си живот за постигане на тайната Мъдрост и с това е надраснал Друидите. Той е съединил зримото с незримото.

Мерлин, това е Пътят на общуването с Боговете. Мерлин вярвал в силата на невидимия свят.

Той е живял в пълно Уединение близо до един Дъб и обичал да гледа в дълбините на нещата. Той говорел така: О, Фарон – така се обръщал към Свещения огън и към Пазителите, така извървял дълбок Истинен Път. Така той минал през Бездната и е разбрал, че няма какво да учи при Друидите и сам станал Учител.

Мерлин казва: „Ние сме призвани от бездната, за да я търсим. Да си истински Търсач, това е върховната способност на нашата Същност. Да си търсач, това е нещо от висш порядък“.

Да умееш да призовеш Фарон (Древен Бог на Друидите от старата цивилизация на Атлантите) това било велико умение. Смятало се, че Фарон е стар наблюдател на Земята и привиденията. Той познавал изначално студа, ветровете и пещерите – Той можел да бъде призован само с чист огън, или с чиста вода.

Когато славеят пее, аз пия светлина, която не е от този свят. Славеят ми даряваше светлина, която оставяше в мен и ме топлеше в студа.

Мерлин от малък се е движил в бездната на светове, създадени от мрак, но той знаел, че някъде там е Мъдростта.

Той казва: „Бяха черни светове, като крило на врана, но знаех, че всички Търсачи на Духа са вървели по тежки, тесни и трудни пътища. Винаги знаех, че над нас има страж, който е Пазител и Водител“.

„Бях само на дванадесет години и около мене стенеха вълните. Още от малък наблюдавах мъглите и открих, че те светеха. За мен мъглите бяха мостове към друг свят. Мъглите са същества. Утробата на Земята ги е повикала при себе си. Още от дете вървях по Пътя на водата.“

„Много от птиците пеят идейно, те разливат нещо от прастарата светлина. И аз се научих да ги слушам и да ги разбирам. Те като мен обичаха дърветата.“

Мерлин – или великият Друид – е бил наричан великият древен Дъб.

Велик Друид означава древен, истински жив Друид, Жива същност. Той е умеел да говори с Боговете.

Мерлин е роден по-близко до зората отколкото до изгрева и залеза, той е повече роден между деня и нощта, той е повече роден между този и онзи свят.

Според Мерлин, когато ти е дадено ново име, това означава да станеш ново същество.

Мерлин казва: „Всичко посредствено е убиец на магията“.

Има неща, в които е въплътено тъмно царство.

От водата ние черпим свещени сили. Тя дарява живота тук, на Земята. Във водата има много лекарства. Тя самата е тайно знание. Малцина познават Тайната за сливането с водата.

Водата не е физическа вода – тя само изглежда външна. Водата е част от древната магия.

С една само песен може да се спре армия.

Мерлин от дете изучавал земята, растенията, животните, облаците и особено мъглите. Още от малък Мерлин е трябвало да вижда в малкото великото. Така скритата природа е била Учителя на Мерлин.

Друидите от малки е трябвало да изучават растителната магия.

Според Друидите, хмелът съдържа в себе си дух, който трябва да се прибавя към всички лекарства.

Истинният човек е напълнен с потайна сила

Дълбоки и истинни са знанията на Великия Учител и Друид Мерлин. Неговият вятър е отстранил света още преди той да слезе на Земята, но това не му пречи да се възхищава на тревичките и гората.

В съдбата има течения и вихри, които трябва да се изучават и преодоляват.

Древният Път е скрит във времената на легендите.

Древният Път е скрит в действието – действай и не мисли за себе си.

Ние сме съществували в най-различни древни форми, преди да се родим в тази.

Самото време няма деление, за да отбелязваме нашия ход и затова запомни само единствения ход във времето – това е настоящето и това е мигът, който всякога идва.

Мъдрият познава правилните думи.

Мъдрият може да завърже времето.

Мъдростта е по-дълбока от събитията. Тя ги превъзхожда.

Има думи, които карат нещата да се случват.

Всички неща си имат скрита сърцевина, но само правилната дума може да стигне до тази сърцевина.

Думите удрят по-лошо от куршуми.

Истинското име на човека си седи и го чака.

Мъдрият умее да създава невидима стена.

Огънят е приятел на Мъдреца.

Истинската магическа сила извира от най-дълбокия източник.

Новата Мъдрост е могъща.

Той (Христос) е постигнал Словото действие. Христос не е роден от земно раждане и затова словото Му е Слово.

Друдите казват: „Гневът е разпад на човешкото сърце“.

Бог е вярност. Понеже Бог е вярност, всякога бъди верен на Бога.

Има дума за съживяване – Магор. Тя не се тълкува.

Любовта е обгръщане с Вечност.

Невежеството е неуморният плевел.

Дървото изгоря и стана свобода.

Мъдрецът се движи по странен мистичен Път в странен свят.

Има Мъдреци с естествена Мъдрост. Има Мъдреци с рядка Мъдрост. Мъдрецът е променен от древността човек, а тук той само се явява.

Мъдрецът е повече Същество отколкото човек.

Мъдрият има възприятия извън света (мъглата).

Всеки Мъдрец е слязъл според висша воля и замисъл.

Мъдрецът има древно, безмълвно действие.

Има Мъдреци, които са отвъд смисъла.

Бог е гора – извор на тайни.

Мъдрият общува с нещата духовно. С дърветата той говори като с приятел.

Душата е древно слово – древно изричане.

Душата създава присъствието на сък­ровеното пространство.

Мъдрецът никога не живее във времена и епохи. Той живее винаги в Духа и в безвремието.

Мъдрецът разбира другите, защото познава себе си.

Мъдрецът им тайна воля.

Мъдрецът има в себе си тайнството на една огромна концентрация.

Според Мерлин: Стоунхендж е древно място, което той е познавал и знаел какво се е случило там. Там се е случил танцът на Нефилим, гигантите. Те били първите слезли на това място.

Мерлин в миналото също е бил Не­филим, но странен – нито бил отречен от Бога, нито Го е избрал и оттук тази голяма странност.

Мерлин казва: „За да виждаш истински, ти трябва нещо отвъд очите, а то е Мъдростта“.

Мерлин узнал, че истинската Мъдрост събира качества – чисти качества.

За дърветата Мерлин казва: „Те имат шепот, въздишка, пукот, свистене, сърце и аромат“.

Мъдростта съществува във вътрешното време, а не в историческото.

Знанието е от времето, а Мъдростта е еликсира на безвремието.

Дърветата са живи – имат си лице, енергия и дух.

Мъдростта винаги извира от дълбок Източник.

В огъня горят същества, но те спират да горят, ако бъдат изпъдени.

Мъдростта, това е влизане в Светилище.

Очите на Любовта са като скъпоценни камъни.

Този, който не се владее, други сили ще слязат от незнайното и ще го завладеят.

Злото в човека е отдавна заровено и е самопородено чудовище. Ето защо първото учение е да овладееш себе си.

Ако имаш Любовта и тя не може да те опази, значи нищо на този свят не може да те опази.

Мъдростта е сила произлязла от Храма на мълнията.

Търсенето на Тайната на живота ни води към Древна следа. Ако откриеш следата, Пътят става лесен.

От стария Дъб лъха вечност и Мъдрост.

Всеки трябва да открие Пътя си към Древността.

Стремежът трябва да бъде по-голям от тебе, за да те отведе до целта.

Гората е нещо живо, когато вляза в нея, тя знае, че съм тук. Гората си има Дух наблюдател. Гората е непрестанен шепот. Тя е наситена с духове. Всичко в гората си има език само трябва да се научиш да го чуваш.

Мъдрецът е с вкус на слънце.

Мъдрият разговор е пиршество.

Времето не съществува, но то може да поставя начало.

Дърветата са будни енергийни същес­тва. Хмелът е злато, той е уловител на слънцето. Всяко дърво си има различен свой шепот. Многобройни спомени и шепоти ни докосват.

Който е покварен, е овладян от тъмната сила – Рита Гаур. Порокът е разрушил волята и днес тя се самоизяжда в своето неразбиране.

Волята е Древен воин, но ако човек събуди Чистотата си и Достойнството си. Ако човекът успее да възвърне волята си, злото ще му се покори и ще му стане слуга. Силната воля е най-древният меч на Духа.

Когато си чист, скритите сили знаят какво да направят за тебе.

Има думи, които отварят незнайни врати.

Любовта и силите са много древни – те могат да събудят Дагда, Бога.

Истинският дом е в мен самият. Моят уют е моят дом.

Чистотата отваря портали и пространства.

Великата сила е безмълвна. Вятърът работи в мълчание. Слънцето грее, но Истината ме топли.

Светът е пропаднал чрез дълбока пукнатина в себе си и всеки човек, който има дълбока пукнатина, пропада в себе си и в света.

Мълчанието е роза.

Който чува Истината, знае Пътя си. Ние трябва да станем достойни – да пос­рещнем Тайната на живота в себе си.

Съществува благословена магия.

Превърнах мъглите в мои приятели – и те ми дадоха метод да победя тъмнината.

Арфата може да излекува Земята.

Който е честен, прекрачва тъмнината.

Словото е жезъл, който кара да цъфтят нещата.

Когато си дълбоко отдаден, можеш да изграждаш себе си.

Различен е моят сън от съня на хората, защото искам да виждам само Истината.

Истината има златна коса, а очите са живи диаманти. Истината е друга – друга светлина, това не е нашата светлина. Когато Истината влезе в нашата светлина, тя става двойна и ние я разбираме.

Тайната ни дарява потока, за да станем и ние поток. Сълзите ми са по изгубената тайна.

Има духове, които са пленили вятъра. Те са стари духове.

Злите хора са създания на тъмната орис.

Вятърът също може да умре, когато се успокои напълно.

Дъбът е древно място, защото той живее всред ветрове и духове.

Храни ли се вятъра? Да, с далечни, далечни ухания.

Вятърът е създаден, за да лети.

Ветровете носят вести за събития – древни и стари.

Светът е място, което не познава Тишината.

Само чрез Бог можеш да преодолееш воала на света.

Всички същества и всички неща шепнат нещо.

В Истината е нерушимата връзка.

Когато Истината говори, мълчанието звучи.

Магията е само в Истината. Без Истината магията ограбва разума.

Само, който дълго е търсил Истинната, може да придобие чистата сила.

Има тайни лекарства но те са скрити в отвъдния свят. Има милиони лекарства още неоткрити.

Тайното лекарство е скрито у Дагда, Бога, но Той трябва да ти го даде. Само Бог дава точното лекарство. Има само едно лекарство – еликсирът на Дагда.

Някога, в миналото слънцето умря – така умряха и духовете, и станаха хора.

Само Бог тече в точното лекарство.

Красотата е създадена от чисти духовни същества.

В гората дърветата са семейството на Мъдреца – те долавят вашето присъствие. Дърветата могат да насочват човека.

За да говориш с едно дърво, трябва да застанеш на правилното място и тогава можеш да кажеш така: „Говори ми, лекарство, в името на Дагда“.

Всяка Истина е Вечна, а лъжата е във времето, с което умираш.

Могъщото дърво някога е било семенце.

Дарът на Откровението е последната част от магията.

Окото на тъмнината – Рита Гаур – вижда всичко нечисто.

Вдъхновението е възраждане на крилете.

Има ветрове и бури, които идват отвътре.

Пеперудата е майстор на преобразяването: от червей тя става чудна красота.

Велико умение е да слушаш дървото. В неговата песен има Душа.

Дървото в тебе е нещо от Древността. Да познаваш дълбоко такова дърво, това е да познаваш нещо от Древния.

Мерлин казва: „Древността – тя е всичко за мен“.

Дълбок и таен глас ни води до Мъдрост и мощ. Велико тайнство е да узнаеш гласът на нещата, Душата на нещата.

Душата е Истината на всяка песен, тя е Същността на песента. Душата е аромата на песента. Не можеш да видиш Душата, но ароматът се лее. Ако е без Душа, песента е от света и е бедна като него.

Всяка Душа си има свой тайнствен глас. Когато Душата влезе в нещата, тя надхвърля света.

Душата е Истината на всяка песен, иначе е само музика.

Съществува дърво човек. Но ти не можеш да го уловиш, защото е духо-човек – така както не можеш да уловиш вятъра.

Бог е моят дом – всичко друго е само временни къщи.

Всички живи същества могат да се променят, макар и бавно. Малко са тези, които владеят тайнството на силата на скока.

Старата светлинна Същност на човека е изгубена.

Ако погледнеш Тайната на живота, ще се срещнеш лице в лице с Истината, но дали ще устоиш?

Най-силните връзки са невидими – те принадлежат на Тайнството на Чистото Сърце.

Чистотата определя силата.

Обикновеният камък е мъртъв, а скъпоценният е жив.

Бог е двигателят на всяко бедствие.

Малкото зло, което е в човека, след време ще се превърне в пропаст.

Трябва да умееш да слушаш езика на раната, езика на болката.

Най-великото в живота е да си докоснат от Дагда.

Силата е в Истината. Истината е нейният Извор.

Духът и вятърът са сродни – те са свободни.

В човека само Бог е жив – всичко друго е мъртво.

Една пеперуда може да събори планина, ако в трепкането на крилото влезе Дагда – Бог

Стореното може да има огромни пос­ледствия – хвърленото малко камъче може да задвижи лавина.

Чистотата притежава тиха Мъдрост.

Сърцето вижда неща отвъд очите.

Бог е най-могъщият воин.

Има историческо време, има и сък­ровено време. Съкровеното се движи в кръг.

Дагда е най-могъщият от всички духове.

Бог се грижи за тайните невидими корени на Дъба.

Смирението е мярката за уважение към видимият и невидимият свят.

Мъдрецът носи в себе си само едно – непоклатимия Бог, непоклатимата Истина.

За смъртта

Друидите пеят пред лицето на смърт­та.

Друидите летят в безсмъртието.

Друидите напълно са презрели страха от смъртта.

Върховните Друиди са Древни Мистици. Те смятат че другия свят е резервоар на душите.

Друидите казват: „Смъртта е жрица, тя е тайнствен мост към странния живот“. Те знаят, че след смъртта душата се устремява към мястото на покоя и Любовта.

Съзнателният живот е и съзнателно преминаване в смъртта.

Друидска молитва: О, Дагда, позволи ми да стана птица.

За осъзнатия огън в човека смъртта и животът са единни, те са едно цяло.

Можеш ли да бъдеш с мен в хладното утро на смъртта – когато огънят се отделя и вече нищо не сгрява кръвта ми? Можеш ли наблюдаваш, когато свещта догорява, а невидимите приятели са си отишли? Очаква ме дълъг и спокоен отдих. Отивам на пътешествие с открито сърце. Сега Любовта ми дава друго рождение и отново ме призовава после да се върна на Земята.

Смъртта е пътешествие в простора на собствената ни Същност.

Всеки, който не може да контролира живота, той не може да контролира и смъртта.

Не е важно дали животът е в тяло, или не е – важна е съзнателността.

След смъртта си съзнателният човек се ражда в простора на необятната жизнена сила.

Ние всякога имаме връзка с енергията. Ние се движим в живота не с тялото си, а със Същността си и тя ни движи, а нашата Същност е самия живот.

Щом сме осъзнати, ние винаги сме в Същността си и не можем да избягаме от живота.

Ние охраняваме живота, но не го обладаваме.

Когато дишането на тялото спре – Диханието на Душата става свободно.

И в този, и в онзи свят ние пътуваме към своето вечно рождение.

Всяка глътка въздух, която вдишваме идва от могъщ Източник.

Животът е велик преобразувател.

Душата попада в тяло, защото сключва договор – дава обещание на Духа, за своето собствено духовно развитие и затова тя слиза долу.

В другия свят времето е без значение, а тук същественото е: Ритъмът на нашата Душа и бдителността – поезията на бдителността.

След смъртта разумната Душа чувства своя дом, който е свободното жизнено пространство.

В другия свят на смъртта също се преподава знание, но под формата на фиос – Вдъхновение.

На Земята всеки наш истински приятел е душевен приятел, това е заради нашето пътуване към себе си.

Смъртта е състрадателен приятел, който дава на Душата отдих.

Смъртта е освободител на човека от миналото му.

Смъртта е едно естествено състояние на живота, а не край на живота.

Ако ние имаме в себе си тъмнина и страхове, ние правим от смъртта си сянка, която ни пречи в Лекотата на смъртта и в преобразяването ни.

За съзнателния човек след смъртта му се дават Крилата на Светлината, чрез които да лети.

Ако не беше тайната на смъртта, ние нямаше да можем да пътуваме към себе си и да се изцелим напълно от земната реалност.

Смъртта е Тайнствен Дар, защото тя е изцеляващо пътешествие към самия себе си.

Тези, които сме обичали в тяло, ще ни приветстват след смъртта.

Това, което ни очаква в другия свят, е нашата натрупана Любов.

Смъртта е само преместване, при което животът продължава с всички негови форми и блага в един друг свят – в света на мъртвите – или приказния свят на отвъдното.

Когато хората умират в онзи свят, Душите им се прераждат в този свят – така двата свята обменят непрекъснато Души помежду си.

Смъртта тук отнася Душата в отвъдния свят, а смъртта там пренася Душата в този свят.

Смъртта в отвъдното е радост, защото там Душата се ражда като живот.

Раждането тук е смърт, която се е случила в отвъдния свят.

Отвъдното – Тир на ног – земя на младостта или Тир Таирнигири – обетована земя. И още една земя: Маг Мел нарича се равнина на щастието или земя на живите.

Смъртта никога не побеждава човека.

В отвъдния свят мъртвите отново оживяват. Отвъдният свят много прилича на земния, но е по-добър.

В отвъдното няма болка, болести, остаряване, разлагане – това е свят на Лекота и красота, но в отвъдното има и мрачно място, изпълнено с опасности, но това е за земните души.

В отвъдното за много хора съществува една зловеща неумолимост, която нарушава безгрижието.

В отвъдния свят не съществуват понятия като време, възраст, той е свят пълен с магия.

Ако хората посетят другия свят приживе, те са в опасност.

Душата е птица, след смъртта тя отлита от Земята и се издига свободно над тялото.

Дърветата също умират – през зимата клоните им се извисяват в небето като костите на скелет, но през пролет­та те отново се раждат, пускайки нови листа, а после и плодове.

Друидите имат непоколебима Вяра в другия свят и в безсмъртието на Душата.

За да се родиш в този свят, първо, трябва да умреш в отвъдния свят.

Смъртта е начин да усетиш още по-дълбоко, че си жив.

Смъртта е просто смяна на старото с новото.

Смъртта е само средата на дългия живот.

Раят за келтите е лъчезарна земя – Обетована земя – царство на живите. В царството на живите цари всеобхватна радост.

Смъртта е вход към страната на духовете.

Душите се събират в страната на духовете и там очакват своите въплъщения.

Именно там, в страната на духовете е истинския живот – раят. Раят е земята на живите – неокованите в тяло и от там идва Душата и тя се вселява в новороденото и му дава живот, а след смърт­та се връща в страната на истинските живи, за да изчака там ново въплъщение. Така земният живот е просто поредното въплътяване на Душата – то е кратко прекъсване от страната на живите и слизане долу в смъртта при смъртните.

Само най-напредналите духовно са имали право след смъртта да водят индивидуален живот в Духа, такива духове имат за свои Пътеводители – Боговете. Докато трае бдението над покрития мъртвец – Душата му не напуска тялото, макар че то е мъртво. Тя слуша и после се отделя напълно и се завръща при живите.

Страната на мъртвите е всъщност страната на живите. Това е страната на живота.

Безвремието е отвъд нашите представи, но това е мястото на реалността.

Тук, долу сме свързани с времето – то е наш съюзник, то ни дава мигове, които трябва да се научим да преодоляваме.

Когато се вглъбяваме, ние потъваме в дълбините на безвремието.

За да познаеш вкуса на безвремието, също се иска време.

Когато си пречистен, смъртта е просто вход към новия и още по-пълноценен живот – вече нямаш привички, а политаш в бездната на непознатото и се прераждаш на ново ниво.

За Любовта

Любовта е окото на живота.

Душата може да се възвиси при всички обстоятелства.

Истинската Любов създава в човека тялото на Дракона.

Любовта е изгубеният остров от хората. Изгубеният остров е Слънцето.

Любовта е Величественият Бял Храм на света.

Любовта е тялото на Дракона – в това тяло е книгата на древните знания (Мъдростта на Друидите).

Човек, който няма Любов и я отрича, той се отрича от собствените си корени.

Няма първороден грях, а – първородно блаженство, защото нашите корени са Божествени. Било е време, когато от това първородно блаженство са се раждали чисти и непорочни деца, без спомен от грях, но сега: натрапен първороден грях е заразил съзнанието и подсъзнанието на човека и той се чувства виновен, защото така смята църквата. Няма грях в Чистото Съзнание, но без това Чисто Съзнание – вече всичко е грях, дори дишането и храненето.

За Дагда – Бога

Избиращият Дагда – Върховния Бог – напуска студа, той се превръща в огън и минава през огън.

Възприеми върховната реалност с безграничния пламък на безграничната воля.

Източникът на живота е вечно сияещ, несъкрушим пламък.

В задпределието бушува огромен бездънен океан от пламък, но Свещеното Сърце не трябва да се страхува от приближаването си до този океан от пламък.

Много хора ще кажат, че Бог е сътворен по образа на Бога, но ние казваме: Бог няма образ.

Всички жертвоприношения са скъпо струваща загуба.

Дагда – Създателят не внушава страх, а любознателност.

Бог стои в центъра на всичко и е причина за всичко.

За злото

Ти си длъжен да израстваш и в най-­мрачните си страдания и състояния.

Този, който живее с меч, от меч умира.

Нашето поражение (грехопадението) ни дава възможност да победим Сарф (келтски) – крилатият космичес­ки змей и да се върнем в Манред – първичната субстанция на вселената (скритата реалност).

Розата за злото е отрова – тя изпълва въздуха с отрова.

Крилата на човека ще донесат гибел за злото. Крилата, това са правилните възгледи.

Болката и смъртта не са зло, а важна част от Божия план. Единственото зло е духовната немощ и безсилие.

Там, където е живият Дух, злото никога не се среща.

Злото никога не може да преодолее скритото безсмъртие на човека.

За мрака

Съществува и полярно ниво на мрака – Китраул – самият Бог го е създал в Своя кръг, за да го владее.

Черните дупки във вселената са от стария мрак. Те символизират великото, скритото (неизвестното). Те са част от първичния мрак на нашата отделена и паднала вселена.

Който има лодка, ще пресече бездната на мрака.

Онези, които не желаят да се изправят срещу своята тъмна страна, те няма да влязат в собствената си реалност.

И в мрака на най-тъмната нощ ние откриваме зората на нарастващия ден.

Който не може да погледне мрака лице в лице – по-добре е да страни от него и да чака.

Денят започва с падането на мрака.

Друидите знаели, че животът започва и се заражда в тъмнина. Например: детето в утробата, птицата в яйцето, зърното в шушулката – те всички започват живота си в мрак.

Мракът се сгъстява преди изгрева а след изгрева не може да устои, защото изгревът е разцвет. В разцвета мракът умира.

За магията

Магическото Око в човека е това, което вижда под повърхността, онова прастаро знание.

Това Божествено Око преодолява времето и пространството

Само Мъдростта произвежда свещено магическо действие.

Тайната сила се намира всякога там, където другите сили никога не я очакват.

Истинският човек е летящ огън.

Друидите с особени песни създавали вихъра на вятъра и така той се превръщал в голяма сила.

Фет Фиада (келтска магическа песен, чрез която ставаш невидим):

Обличам ти магически облак

пред кучето, пред котката,

пред кравата, пред коня,

пред мъжа, пред жената,

пред момчето, пред момичето

и пред малкото дете, и

докато отново се върна.

Магията е била допусната в Древността, защото е имало много събрана тъмна сила, която е завлякла много вож­дове и князе.

Магията, това е енергията на дейс­твието.

Велико е тайнството на движението в кръг. Разумният човек живее и се движи заедно с духовете на кръга.

Магията, това е енергията на най-вис­шата Чистота. Такава е била древната магия, а кръгът е централен символ в друидството, защото той представя нашият жизнен цикъл и цикълът на света. В кръга работят Духове Пазители. Когато сме вътре, в кръга, имаме вдъхната енергия.

Когато ти имаш съзнание за Духа, ти имаш и източник на енергия.

Когато нямаш съзнание за Духа, ти се самоизключваш от Източника.

Кръгът е нашата Прапътека към гигантите (Боговете) – тези, които ни водят към Дагда – Бога.

Кръгът е проявление на жизнената мощ на Великия Дух.

Целта на живеещият в кръга е да пос­тигне пълна трансформация в Пътя си към Великия Дух.

Свещеният кръг е убежище от земната суета – той носи мир и покой.

Според Друидите: кръгът е утроба на безвремието. Свещеният кръг е Пазителят на човека. В Древността Прадруидите са използвали свещения кръг на дърветата и този кръг ги е пазил.

Истинската магия няма нищо общо с това да манипулираш външните обстоятелства, а да се отвориш за величието и вълшебството на живота, да се отвориш за Откровенията на живота.

Истинската магия, това е Пътят към Духа, това е Пътят да се сдобием с Ауен – Вдъхновението.

Самият живот е магичен. Нашият Път е магичен – осеян със странни събития, чудеса и особени трудности.

Магията не е само в това да търсиш нещо, а да придобиеш нов Мистичен поглед за живота, поглед на Духа.

Магията е власт, но власт над себе си и чак тогава тя е власт и над окръжаващата среда. Тази власт над себе си е и себепознание, и Мъдрост, и бавно, с течение на времето, тази власт увеличава своите степени на посвещения.

Когато имаш тази власт над себе си, тогава и петте стихии те уважават. Това са: земята, водата огънят въздухът и петата стихия, която според Друидите е Духът.

Истинската магия е в личната сила и тя никога не е предназначена за любопитните. Истинската магия не се разкрива на любопитните очи, на непосветените очи. Истинската магия е сила, а тази сила е Мъдрост, основание, камък, твърдина.

Водата е разбиране, Мъдростта е земя, Разумът е въздух, Волята е огън – всичко това са нашите могъщи съюзници.

О, Дагда, разбуди дълбинната магия в мен, разбуди магията на словото в мен!

О, Велика сила, превърни словото ми в стрела!

Старият Жрец каза: „Направи ме едно с магията“ – и тогава той направи дълбок вдъх и стана едно с магията.

О, Всемогъщие, събуди древната сила на словото в мен!

Магията ще запали в бъдеще нови звезди. Бащата на огъня сам ще ги запали, ще грее в тях и ще ги поддържа.

За Свещеното

Който иска да пие Свещената вода, той трябва да премине през големи изпитания.

И тялото, и сексуалността са Свещени – ако човекът е Истинен. Истинният – това са живите и съкровени взаимоотношения.

Според друидския начин на мислене: Земята и всичко по нея е свято – общ Свещен Дух изпълва растения, хора, животни, камъни и предания.

Всяко особено и свещено място в света увеличава духовността, но това е само за този, който съумее да се върне в мид – центъра – и така той става изначално доволен.

Има само едно царство – царството на свещената лична доблест.

Животните са свещени. В тях има свещена Мъдрост.

Свещеното е винаги недосегаемо за смъртта.

Свещеното обновява духовните тела на човека.

Всеки трябва да създаде в себе си свещено пространство.

Свещеното е господарят на елементите.

Свещеното дава на човека състоянието на Пробуденост, чрез което се открива ритъмът към Божественото.

Истинската жена е Свещеното – тя е скрит образ на самопожертвалата се Същност.

Жената, това е сътворението на Душата, която скрито в себе си е запечатана Същност.

Жена е тази, която може да задвижи Свещената сила на Любовта.

Жената е Същност, скрита в Съкровената област на Бога.

Жената е отломък от Мистичната природа на Бога.

Истинското Вдъхновение е свързано с Източника на Съкровеното.

За Словото

Силата на словото възвръща Орела.

Словото е чисто средство за вътрешна реализация.

Друидите казват: „Словата, които използваш – те или те творят, или те разрушават“.

Яростта на огъня е ярост на словото, това е мощно дихание – мощно изобилие, то е свързано с невероятната свръхчовешка съсредоточеност.

Най-страшната битка е битката на словата – думите. Това е битката на умовете.

Съществува Древно Свещено Име, то непрекъснато изменя света.

За келтите

През трети и четвърти век преди Христа келтите са населявали Тракия.

За келтите времето не е линейно течение на събитията, то не е движение на секунди и минути. За тях времето и вечността са единство. Ден и нощ не са нещо последователно, а са единство.

За келтите безконечният кръговрат символизира целостта на Душата.

За келтите слънцето е майка на всичко живо. И това е особено видно върху развитието на дърветата.

Когато келтите се молили на някой Бог или Богиня за помощ, те търсели знаци, че молбата им ще бъде приета. Ако в този момент се появявало животно, те тълкували качествата на животното, за да разберат отговора на молитвите си. Така животното решавало въпроса, защото то било изпратено от невидим помощник, защото, то е част от всеобщата връзка.

Камък, животно, растение, облак – всички тези неща били взаимосвързани или както казват индианците: „всички сме роднини“. Всичко е свързано с всичко останало.

Всяка грешка е урок. Хората, които не грешат през живота си, завършват живота си като стари глупаци. Този, който се учи от грешките си, ще дойде време за него и той някога ще стане Мъдрец.

Ние не променяме другите, ние усъвършенстваме себе си. Когато станете мъдър, другите около вас сами ще се променят, ако са достойни за промени.

Живей с настоящето. Миналото е само спомен, бъдещето е само мечта. Живей мъдро сега и чертай планове за бъдещето, защото други го чертаят.

Когато станеш мъдър, бъдещето ще ти бъде слуга; ако си мечтател, ти ще си слугата.

Мъдростта е която ще създаде реалността на бъдещето, иначе ще останете в мечтаенето – илюзорната реалност. Покажете в настоящето своята целеустременост.

Този Път никога не е бил лесен, но това е Пътят и той е: Целеустременост без крайности, Целеотдаденост, но с различаване, което ще увеличава вашата реалност.

Дълбоко, във всеки човек са скрити решенията на неговите проблеми, но той трябва да се домогне до проникновението в себе си.

Келтите са свързани с много народи – Ирландия, Британия, Шотландия а има и валийски и галски келти – всички тези са келти и те са единни, и еднакви корени, но с различни листа.

За огъня

Огънят е земно съответствие на слънцето.

Огънят едновременно дава и унищожава живота.

Огънят е очистител и изцелител.

Огънят, както и слънцето, може да прониква и да пронизва тъмните, пък­лени места.

Огънят е енергия, която се заражда в ядрото на Източника.

Работата с огъня е част от себепознанието.

Себепознанието е правилно взаимодействие със свещения огън в своето собствено тяло.

Вътре, в този огън е скрито Вдъхновението.

Само непрекъснатият огън се явява свещена субстанция и само тази субстанция е способна да чете Истината.

Запалването на огъня в свещта е почитание към Духа.

За водата

Водата е едновременно създател и разрушител на живота.

Реките са възприемани като одухотворени жизнени сили. Реките били особено свещени при изворите и при мястото на сливанията си.

Реките са духове със собствени имена.

Езерата и блатата са също одухотворени, но с различни видове духове.

Изворите са били почитани заради тяхното целително и пречистващо действие.

Изворът е благородство в чист вид.

Изворите са вход към отвъдния свят – мястото на живота.

Изворът е свещено място, той е място на дълбока почит, защото той е място на Дух и в него обитава Дух.

Когато Друидите посетят такова свещено място, те призовават Духа на мястото.

Изворът е духовно място, а не земно. Изворът е мистично място, мистична земя.

Изворът е място на просветлението. Откъде черпи изворът силите си? От себе си, от собствената си одухотворена същност.

Всеки човек е извор и може да черпи сили и знания от безметежния център на собствения си Дух – Духът извор, който се крие във всеки от нас.

За животните

Връзката с животните е и физичес­ка, и духовна. От животните научаваме уроци – от тяхната сила и от техните слабости.

Келтите сами са се превръщали в определени животни и така са изучавали света от гледна точка на това животно.

Великият бард Талиезин се е превръщал в най-различни животни, за да избяга от Богинята Керидуен, от която неволно откраднал заклинание за Мъдрост и разбиране, но и тя можела да се превръща и преобразява в много животни, за да го гони и преследва.

Смята се че еленът със седмовърхи рога е много стар и мъдър.

Когато си в опасност, превърни се в сокол и излети нагоре.

Преобразяването е изкуство на келтския шаман, то е изкуство на духовен план. Всичко е въпрос на настройване и лично преживяване. В духовното всичко е възможно и то въздейства върху физическото поле. Изискват се само вяра и чисти намерения.

Щом обичаш едно животно, можеш да придобиеш негово силно качество и когато имаш това качество, винаги можеш да общуваш с това животно.

Орелът е на много години и притежава голяма Мъдрост, но трябва да се пази от голямата гордост, за да не изгуби високото си положение.

Гарван, врана, сврака – са свързани с войната, смъртта и промяната.

Ястреб и сокол са свързани с предвиждането.

Лебедът е невинност, музика и грация – лебедите водят душите в другия свят и ги успокояват.

Сова – това е нощна птица с тъмна репутация, но истината е, че тя ни учи да виждаме онова, което другите не могат. Тя ни дава силата на проникновението и ни помага да се освободим от тъмната страна на своята природа.

Петел той има способността да прогонва злите духове на нощта като изкукурига призори. Той има в себе си магическа защита и прогонваща сила.

Жеравът е птица с много тайни поз­нания. Той е свързан с пътувания.

Бикът – сила и смелост.

Кравата е реколтата е чудото на сътворението.

Свиня и глиган – могъщи създания на подземния свят. Свинята е носела вдъхновение в тъмното, а глиганът е известен със свирепост.

Кошута и елен. Кошутата се смята за омагьосано животно, което е свързано със страната на феите. Еленът е силно тотемно животно, което е свързано силно с шаманизма. Белите елени са смятани за особено могъщи.

Кучето – животно за лов, животно придружител, то се свързва с умението за проследяване и приятелство.

Конят – бързина, вярност, издръжливост. Божествен архетип много важно животно за келтите.

Вълк – дивият братовчед на кучето. Интелигентност и хитрост.

Змия – промяна и прераждане.

Мечка – свързва се със силата.

Дива котка – жесток звяр и могъщ покровител. Ако се сприятелите с нея, става могъщ съюзник.

Язовец – създание на нощта. Водач в страната на сънищата.

Мишка – способността да се скриеш при опасност и да откриваш красотата на дребните неща.

Моретата и езерата са почитани като входове на отвъдния свят.

Сьомга – според келтите най-старото и мъдро от всички животни.

Змиорка – умеят да се превръщат в мощни оръжия.

Видра – вълшебно същество, те са помагачи на пътешествениците. Символизират другарство и окуражаване.

Митични същества: Дракон – пазител и покровител на земята.

Морска змия – пазителка на вълшебните езера, които са входове към отвъдния свят.

Еднорог – могъщо магическо създание. Съюзник на висшите магьосници и приятел на народа на феите.

Сърната – изящно създание от света на феите. Смята се, че те са преродени феи долу на земята. Да срещнеш сърна или елен винаги се е смятало за духовна поличба – добър знак. Срещата може да е отвън или във вътрешното пространство.

Всяко животно носи в себе си специфична енергия и жизнен потенциал, който може да ни учи.

За растенията

Всички растения са свещени. Всички растения носят в себе си духовна енергия, от която можем да се учим.

Друидите питали растенията за най-добрия начин, по който могат да бъдат използвани растенията, били почитани като учители.

Смятало се, че колкото по-голяма е Мъдростта на едно растение, толкова е по-голяма опасността от използването му.

Билкарството е особен духовен занаят, а не хоби. Необходими са години обучение и работа върху себе си. За да се работи правилно с растенията, трябва да се свържете с техните духове пазители и да се настроите на тяхната енергия.

Лимон – средство за прочистване на ума.

Хвойна – бори се с отрицателната енергия и миналото.

Мащерка е енергията на воинът – сила и кураж.

Мента свещено растение, което пречиства и повдига.

Мъдростта на растенията е изтънчена. Растенията са един красив и поучителен свят.

За камъните

Най-старата материя на тази планета се съдържа в скалите и камъните. За да се оформи една скала, от невидимия свят са необходими хиляди и милиони години.

По целия свят съществуват свещени места от камъни. Те имат силата да променят състоянието на съзнанието. На такива места енергията на земята е силна и балансирана. Тези свещени места са възлови точки на енергията. Тези места са одухотворяващи. Да ходиш на такива места има смисъл само когато искаш да осъществиш промяна в живота си. Тук се докосваш до безвремието и желаеш много силно и реално промяната.

Стоунхендж е място, което вибрира от енергия. Свещените места са съществували много преди градовете. Помолете камъните и дърветата, които са там да ви дадат от своята Мъдрост. Те имат собствени спомени.

За Истината

Истината е подобна факел. Истината е неизмеримо по-дълбока от това, на което ни учат земните.

Само със своята реална Истина може да летиш нависоко.

Огънят в човека – само той се явява свещената субстанция и това е ключът, с който се чете в Истината.

Без огън – без свещената Любов никой не може да чете в Истината.

Който обича Истината, е обграден от свещена стена.

Търсенето на Истината е входът към Истината.

Истината съществува във всички религии. Истината е във всяко учение. Истината е всякога там, но къде са хората и техните намерения – това е друго, но Истината си е там.

Който се е посветил на Истината получава откровения от нея за своя Път.

Истината, това е пътуване към собствената висша реалност.

Великият девиз на Друидите: Истината е против света и затова са тези катаклизми и всякакви страдания.

Понякога, когато Истината реши, тя става подобна на факел и повежда човека.

От твоето отношение към Истината зависи духовната ти съдба.

Истината създава в човека Свещено място – вход за Боговете.

По пътя на Истината се открива Древния Път.

АУМЪ