Учителя – Книга за Влиянията

ПРЕДГОВОР

Думите минават и заминават, но има мълчания, които остават завинаги.

Метерлинк

Безгрижно изядената храна влияе лошо на молитвата.

Ислямът

Дяволът не е реалност, но когато той е изпратен да ти въздейства, той изглежда като реалност.

Елеазар

От поведението на човека зависи какви влияния ще му се изпратят, защото между поведението и влиянията има невидими нишки, които ги свързват.

Гурджиев

Независимо от ударите най-важното е да не се престава с полагането на усилия.

Омраам

Страшният съд е само един малък акорд от хаоса, преди да се случи Всеобщата Хармония.

Сен Мартен

Дълбокото виждане е изход от омагьосания кръг на влиянията.

Сен Мартен

Когато някой идва гневен, поздрави го с усмивка. Това е най-висшият вид бойно изкуство.

Морихей Уешиба

Мъдрият не се съпротивлява. Тъй като не се съпротивлява, той е победоносен от самото начало.

Морихей Уешиба

Божествеността се надсмива над гнева на стихиите. Тя пее химна на безсмъртието.

Халил Джубран

Любящият превръща ужаса в песен, по-нежна и от шепота на цветята.

Халил Джубран

Всички смъртни хора са повлияни от сатана. Тези земни хора всъщност образуват свършека на света.

Учителят

Всеки трябва да се справи с влиянието на стария мрачен враг в себе си. Кой е той?

Казвам: Твоята собствена тъмна половина, която отдавна си създал.

Елеазар

Вярата е опасно влияние, ако не си в Любовта.

Ал Халладж

Врагът е влиятелен, прикрит стар приятел, и затова ти много не го помниш. Външно врагът идва да ти покаже, че в тебе има пропаст и че ти трябва да се познаеш, защото ти си си враг отвътре.

Ал Халладж

Суфи е безсмъртен лъжец. Той е успял да излъже влиянията на лъжата и влиянията на смъртта.

Ал Халладж

За да бъдете все по-силни, трябва да се освобождавате все повече от низшите влияния – паразитите, изостаналите същности. И ето ви формулата: „Господи, освободи ме от всички паразити“.

Елеазар

Елеазар Хараш

Варна, януари 2013г.

ЧОВЕКЪТ И ВЛИЯНИЕТО НА СРЕДАТА

1. Човекът е микрокосмос

Слънчевата система навлиза
в една Духовна област

Това, което иде сега в света, е толкова велико, че всички Ангели надзъртат от Небето, за да видят как-во иде и какво става на Земята – цялото Небе, ця-лото Битие се интересува от това. Велик момент настъпва – изявяването на Великия Господ.

(21/стр.250)

От Бога, от тоя Първоизточник, иде сега нова вълна, която хората трябва да приемат. Казват, че Бог вдъхнал душа в човека, сега Бог прави нова вдиш-ка – за хиляди години Бог един път вдишва.

(20/стр.790)

Няколко планети сега са се събрали на едно мяс-то и аз казвам, че те сега са се събрали на конгрес и решават какво да правят със Земята. Решават да произведат на Слънцето едно петно, което с просто око ще може да се види. Това петно ще изпрати една голяма магнетична вълна, която ще разтърси Земята… Ако я удари под прав ъгъл, добре ще отско-чите от Земята. Ако ударът бъде малко накриво, Земята ще бъде малко засегната и ще се предизвика един приятен масаж, и никаква катастрофа на Зе-мята няма да стане. (10/стр.244)

Тази вълна иде за добро… – тази енергия от маг-нетичната вълна ще се предаде на Земята и тя ще изпита един нов подтик. Тази вълна е жива, инте-лигентна. Тя ще измени живота. Тази вълна иде от съчетанието на планетите, а това съчетание е в свръзка с други закони вътре във Вселената. Гледайте да възприемете тази вълна и да разберете нейния велик смисъл. (10/стр.244)

Като се върнете по домовете си, влезте в скриш-ната си стаичка, т.е. вашата душа, и с едри букви напишете: „Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато ис-кам да направя някакво добро, няма сила, която мо-же да ми противодейства – всичко мога да направя чрез Живия Господ на Любовта“… Когато Земята започне да играе под краката ви, кажете си горните мисли и не се страхувайте. (20/стр.488)

Това, върху което стоим сега, не е така прочно (здраво) и стабилно, както мислим, много пъти са ставали изменения на Земята. Сега се готви друго изменение и то ще дойде, няма да закъснее, ще дой-де на своето време. (21/стр.724)

Нашата Земя, тя се движи около себе си, когато направи сто милиона завъртания, Земята ще мине през едно изключение, което става днес, в днешните времена – то ще подтикне живота на Земята в нов път… Днес частиците на Земята не се движат както едно време – значи, атомите и молекулите на Земята са изменили своето движение. Земята е изменила не само посоката си като маса, но тя е изменила по-соката и на най-малките си частички… Частиците на Земята влизат и във вашите тела, значи, и във вашите тела става същото движение, същият обрат.

(20/стр.177)

Човечеството периодически влиза в Слънчева епоха. Сега сме в Слънчева епоха и не само това, има и едно друго изключение в Природата – на всеки сто милиона обръщания на Земята има едно изключение и сега то е във възходяща степен. Това ще донесе нещо много хубаво в света, ще го пре-устрои. Който е работил, ще има нови чувства и вдъхновение, а който не е работил, и да дойдат бла-гоприятни условия, няма да ги използва.

(9/стр.242)

Мислете добре, за да не сте в противоречие с космичното пространство, иначе късите му вълни ще ви унищожат. Когато почнат да идват късите вълни на космичното електричество, лошите хора не ще могат да ги издържат. Ако ние не сме в хар-мония с Природата, късите вълни на космичното електричество действат разрушително; трябва да сме в любовно отношение, за да се акордираме с тях. Трябва да бъдем крайно внимателни, космичното електричество движи сърцето и щом дойде в дис-хармония, идва удар, става разрив в сърцето.

(9/стр.80)

Ние се отдалечаваме от известни слънчеви систе-ми и се приближаваме към други. По време на леде-ната епоха цялата Слънчева система е минала през едно черно слънце, което е погълнало много енергии от нея. (9/стр.113)

Цялата Слънчева система влиза в по-висша връз-ка. Много бързо стават нещата, изменят се умовете на хората, политиците не могат да се ориентират в своята политика, а става промяна. От милиони го-дини насам Слънчевата система минава през една област в пространството, пълна с отрови. Сега тя из-лиза оттам и навлиза в една духовна област, в която живеят Напреднали Същества. (9/стр.72)

Нито със земетресения, нито с изгаряне на гра-дове, нито с бури ще се оправи светът – тези неща сриват старото, но трябва да стане една истинска про-мяна в съзнанието на хората. От Невидимия свят ра-ботят усилено, за да се възприемат от човечеството новите идеи. (7/стр.298)

Казано е в Писанието: „Слънцето ще потъмнее, месечината няма да дава светлината си и звездите ще падат“. Това се отнася за сегашните времена. Слънцето са държавите, месечината са кривите ре-лигиозни схващания, а звездите са авторитетите, кои-то ще изгубят своето влияние. (7/стр.166)

Религията за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, кои-то по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий. Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка. (12/стр.21)

Истината ще си е Истина през всичките векове. Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, ко-гато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи. (12/стр.21)

Човек се намира в съобщение с
цялата Вселена

Цялата Природа влияе на човека, но и човек оказва влияние на Природата. Този закон е неиз-бежен. Слънце, Луна, звезди – всички оказват влия-ние върху човека. Следователно ще знаете, че всичко, което Творецът е създал, има отношение към всички живи същества и се отразява благоприятно върху тяхното развитие. (2/стр.151)

Цялото пространство е пълно със светове. Кога-то нашата Земя се движи в пространството на тази Вселена, ние се намираме под влиянието на тези съ-щества, с които дохождаме в съприкосновение – и цялото това грамадно пространство с всичките съ-щества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. (20/стр.360)

Човек има отношение към Космоса; той е мик-рокосмос и затова всичко, което е вън, в макрокос-моса, го има и вътре в човека. Колкото планети и звезди има вън, толкова има и вътре в човешкия мозък. Вътрешните Венера, Юпитер или Меркурий са във връзка с външните. Вие имате и едно вътреш-но Слънце. (7/стр.280)

Съвременните астролози казват, че човек се на-мира в съобщение с цялата Вселена… Сърцето, умът, ушите, очите съответстват на известни същества в пространството и когато между тях стане борба, тогава човек усеща в съответната част, в краката или главата, някои действия. Някой път те заболи ръка или коя да е друга част – това е влияние, което иде от вън – влияние, както го наричат, на Юпитер, на Сатурн, на Марс. (17/стр.329)

Един ден хората ще направят много чувствител-ни инструменти, най-първо ще чуем мелодията на Земята, после – хармонията на Слънцето; ще чуем тези тонове чрез апарат. От Слънцето иде музика и влияе на слънчевия възел. Музиката от Луната влияе на ума; нашата музика не е още слънчева, тя е лун-на. Всяка планета издава по един особен тон на небесната музика. (8/стр.17)

Да бъдеш под влияние на Слънцето, значи да бъ-деш така запълнен със Светлина, че да не могат да те изкушават. Когато дойде слънчевият тип, тогава всички други могат да се хармонизират, тогава има-ме съвършени хора. (7/стр.280)

Онези, които се намират под влиянието на Зе-мята, знаете ли как ще се отрази то върху тях? Ще ги направи алчни за имане. Когато констатирате из-вестна алчност у човека, то показва, че Земята има влияние над него… Когато кажете, че не обичате све-та, подразбирам, че сте под влияние на Земята.

(20/стр.431,432)

Когато у вас се породи желание и движение да довършите или да създадете нещо, върху вас има влияние Меркурий. Когато вашето сърце почне да обича и да люби, вие сте под влияние на планетата Венера. Когато Марс влияе върху вас, у вас ще се породи желание да се борите, да се покажете, че сте силен и мощен. Когато планетата Юпитер има влияние върху вас, ще почнете да се въздържате, ще станете малко по-умерен, мълчалив и ще се стреми-те към свобода и братство. (20/стр.432)

Когато Сатурн има влияние, ще се усили ваше-то чувстване, вашето обоняние. Когато Уран има влияние, ще се усили вашето сърце, а пък когато Нептун започне своето влияние, тогава у вас ще се засили виждането, ще станете ясновидец. Всички тия планети от Слънчевата система със своите влия-ния предизвикват у хората разни прояви. Когато едновременно действат всички планети, които са живи и разумни, тогава сме в хармония. (20/стр.432)

Планетите, изобщо небесните тела, са центрове, от които излизат грамадни енергии във всички по-соки… Уран и Нептун създават твърде големи нещас-тия на хората не защото имат лоши влияния, но защото съвременното човечество не е още готово да приема правилно техните енергии. Те сега засилват дейността си. (7/стр.279)

Ако някое дете се роди във вторник, девет часа сутринта, то няма да живее дълго време – защо? Защото тогава планетата Сатурн се намира във въз-ход, постепенно се издига на хоризонта. Планетите влияят благоприятно или неблагоприятно не само когато се ражда човек, но и когато се зачева. Ра-зумните хора знаят тези моменти и ги спазват… Това са забелязали даже и простите хора, поради което се пазят от неблагоприятни за тях дни, часове или минути – да не започват тогава някаква важна ра-бота. За някои това е суеверие, а за някои – наука.

(20/стр.443-444,451)

Когато правиш екскурзия, не е все едно дали си излязъл в четвъртък, в петък или в някой друг ден, защото всеки ден си има предназначение. Ако ис-каш въображение, избери понеделник; ако си ма-лодушен, мекушав, избери вторник; за остър ум из-бери сряда; ако искаш да развиеш нещо благородно, възвишено, избери четвъртък; петък е под Венера и ако искаш да облагородиш сърцето си, избери него за екскурзия. (8/стр.222)

Възприемайте правилно
енергиите на Слънцето

Когато тръгнах за Земята, чувах да се говори за хората, жителите на Земята, че откакто Слънцето съществува, те не са възприемали слънчевите лъчи както трябва – защо? Липсва им нещо, мозъкът им още не е добре развит. (20/стр.206)

Какво количество Светлина и Топлина ще въз-приеме човек, това зависи от неговия мозък. Ако той държи в главата си отрицателни мисли, вместо да всмуква слънчевата енергия, както Земята всмук-ва водните капки, става отблъскване. Такъв човек е лишен от Светлина в мозъка си, поради което няма живот в себе си и интензивност в мислите си… Такъв човек отрича смисъла на живота. (19/стр.75)

В слънчевата светлина има черни и бели лъчи, има тъй нареченото бяло и черно слънце. От бялото и от черното слънце едновременно идват две те-чения, които се сливат. Като казвам „черни лъчи“, подразбирам, че вибрациите на тези черни лъчи са по-груби. Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрицателни качества се дължат на тия вибрации, които идат от черните лъчи. Коя е причината за проявяването на тия лъчи? Ако не можете да кон-тролирате ума си във всеки един момент на раз-дразнение, на безверие или в какво и да е качество, което може да дразни и разколебае вашия ум, вие вече сте проводник на черните лъчи. (22/стр.97)

В Природата има Същества, които могат да ос-ветлят света навред – има много видове лъчи. Мо-жеше да се направи ние да възприемаме някои дру-ги видове лъчи, чрез които през нощта да ни е светло, обаче Провидението нареди да има ден и нощ и през нощта да е тъмно, за да виждаме звездите, за-щото това действа възпитателно. Чрез гледане на звездите ние се свързваме с Вечното, с един свят на велика хармония и красота, с мислите на Светлите Същества, които ги населяват. И това ни повдига и облагородява, това ни дава подтик да живеем за не-що възвишено. (7/стр.187)

Светлината, от която се ползваме, не е нищо друго освен резултат от интензивната мисъл на Светлите духове – тя се отправя към Слънцето и когато се изпраща на Земята, превръща се в Свет-лина и Топлина. (19/стр.74-75)

Погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към Слънцето, за да те проникне тази Светлина навсякъде. Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре повдигай ума си. (21/стр.690)

Слънчевите лъчи са живи мисли на Напредна-лите Същества, те поддържат нашия живот. За ле-чение трябва да се напечеш на слънце преди обед, обаче съзнанието ти трябва да е будно, концен-трирано и да мислиш, че тези лъчи са живи мисли. Тогава ще ги използваш и всичко отрицателно – болести, състояния – ще изпъдиш навън. (8/стр.227)

Всеки ден, през известни часове на деня, към обяд, но повечето сутрин, идат периодически извес-тни вълни от Слънцето, които носят в себе си по-ложителни мисли, интелигентни мисли от Слънце-то. Има и отрицателни движения от Слънцето, които носят негативни мисли… Може да се греете на Слънцето, но всякога вашият ум ще присъства, за да може да привличате положителните вълни на слънчевата енергия. (22/стр.64,65)

Ако заспите денем на Слънцето, непременно ва-шият организъм ще привлече тия негативни вълни от него, тъй наречената черна светлина, и като ста-нете, ще се почувствате неразположен. (22/стр.65)

Виждам, че вибрациите на слънчевите лъчи са по-силни от любовта ви и вследствие на това се образува едно омаломощаване. Вибрациите на ва-шата любов не са тъй силни, че да асимилират виб-рациите на Слънцето. Ако човек може да люби, и то тъй силно, че неговото сърце да вибрира като слънчевите лъчи,… ако с тази Любов той излезе денем, в най-голямата горещина, и умът му е съсредоточен в Любовта – нищо няма да му стане. Слънчевите лъчи няма да го засегнат и няма да слънчаса.

(13/стр.245)

Когато има облаци, слънчевите лъчи преминават през тях и това е съвсем достатъчно. Щом чрез съз-нанието си ги привлечете, вие ще почувствате ултравиолетовите лъчи. От голямо значение е гръб-накът да се припича на слънце – в областта на гръбначния стълб има мазнини, които се натрупват и запушват каналите, през които минават нервите. Те притискат нервите и тогава по тях не минава пълноценно енергията, и това се отразява върху всички органи. А когато се напича гръбнакът, каналите се отпушват и по нервите може да тече енергията; много болести се дължат на това за-пушване на каналите. (8/стр.227)

В София има дисхармонични мисли, които обра-зуват над града една аура с неправилен ритъм. От Слънцето слизат правилни, ритмични и хармонич-ни енергии, но тук ние им въздействаме със своите мисли. Слънчевите енергии, когато минат през тази среда, изгубват своята ритмичност на правилни треп-тения. И затова, колкото на по-високо място се из-качва човек, за да приема слънчевата енергия, тол-кова с по-правилна и ритмична форма ще бъде тя.

(8/стр.227)

Някога вие мислите, че атмосферата е чиста, но ако я разгледате с микроскоп, ще видите в нея ми-лиони и милиарди нечистотии, които трябва да се промият чрез дъжд, за да може благотворното влия-ние на слънчевите лъчи да действа върху нас. Знаете ли, че когато хората живеят един порочен живот, от тях излизат особени съединения, които образуват в атмосферата една обвивка и с това спират развити-ето на онзи живот, който иде от горе, като се за-раждат и епидемически болести. (16/стр.101)

Хората развалят Божието благословение

Сега ние всички сме свързани в Природата и та-ка чувствително ние сме свързани, че може да при-чиним и голямо добро, и голямо зло. И затуй Господ ни е турил натясно, не ни е дал голяма власт. Някой път вие искате да имате власт – при сегашното със-тояние, ако Господ би ви дал власт, вие щяхте да избесите цялото човечество. В някой ваш гняв бих-те отрязали главата на някого, без да искате, и пос-ле щяхте да съжалявате. (22/стр.201)

Когато в едно село хората станат много лоши, то мозъкът им става много активен и излъчва такива енергии, които разпръскват облаците, и в селото не пада ни капка дъжд. Когато хората имат лоши мис-ли, дъждът се отблъсква. (7/стр.184)

Ако бихте развили таланта на пеенето, ще пов-лияете и на лошите хора… Вие може да правите опит, като пеете, да се изясни небето или пък да пожелаете да завали дъжд, за да напои растенията.

(8/стр.11-12)

Водата е кротка – тя прониква навсякъде, пои растенията и животните, утолява жаждата на път-ниците, върши полезна работа. Понякога тя става буйна, причинява големи пакости, но това се дължи на хората, които изменят природата – те искат да впрегнат кротостта , да я използват за свои лични облаги. (20/стр.109-110)

От хората в една местност можеш да познаеш дали текат реки там и дали текат от лявата, или от дясната страна… Защото върху характера на хората влияят не само формите и линиите на долините или планините, но и течението на реките и тяхното направление. И обратното е вярно: от реките мо-жеш да познаеш какъв характер имат хората.

(8/стр.135)

Ако брегът на една река е разнебитен, това по-казва, че хората не са чисти. Човешките мисли и чувства упражняват влияние и върху плода. Щом хората са добри, плодовете ще бъдат много хубави, няма да имат никакви петна. Ако влезеш в една гра-дина и видиш, че плодовете са хубави, да знаеш, че този човек е добър. (7/стр.182)

Когато човек мисли, той изпраща наоколо мис-лителни радиовълни, които се поглъщат от етерните тела на околните растения. И ако тези мисли са били криви, неправилни, те ще повлияят по съот-ветен начин на растителните етерни тела, ще пре-дизвикат в тях неправилни течения и това ще се от-рази върху външните им форми. (7/стр.183)

Ако поставите една череша при добри или при лоши условия, при добри или лоши хора, тя ще приеме от техните влияния и по този начин ще пре-даде това влияние и на всички ония, които я упот-ребяват. Влиянието на добрите хора или на лошите хора ще мине от растителното царство в хората.

(5/стр.233)

Имате някоя слива, която ражда – ходете при нея всеки ден, пращайте хубави мисли, когато зре-ят плодовете . Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате, и ще видите какви резултати ще произведат. (13/стр.138)

Някому ще дам череши да развъжда, другиму – ябълки и круши, и ще гледам виреят ли ябълките и крушите му, какви гъсеници има по тях. Тия чер-веи са все ваши, от астралния свят. Те са окултни червеи, зад тези видими червеи има други в астрал-ния свят, които им съответстват. И ако ябълките ви не виреят, ако крушите ви не виреят, има нещо, което куца в живота ви. (13/стр.86-87)

Аз не ви налагам никаква дисциплина – оставям ви всичко свободно да вършите… Често гледам: мно-го неща, които съм поправил, вие ги разваляте.

(4/стр.76)

Ние идем в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Тър-ново? Аз съм го избрал като един център, дето зем-ните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите. Цел-та ми не е да се увеличават моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера и при това да се подобри положението на техните ниви, за да раждат повече жито. Това имам предвид.

(13/стр.33-34)

Отделете си едно място от четвърт декар, един декар или сто метра, насейте го с жито и когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога. И туй жито, което е расло под вашите молитви, съберете го, направете хляб, нах-ранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия и какво влияние ще ока-же той. (13/стр.138)

Съвременните хора развалят Божието благосло-вение, което иде от горе, понеже като трансфор-матори образуват една отрицателна среда, в която не могат да се въплътят на Земята добрините, кои-то Бог е изпратил. Със своите постъпки те развалят житото, гроздето и прочие. (7/стр.297)

По време на политическите събития закараха и избиха много хора в една гора в Родопите. Тази гора почна да боледува и изсъхна. Защо? Защото отри-цателните, разрушителните енергии на хората, кои-то извършиха това, се погълнаха от етерните двой-ници на растенията и им подействаха разрушително.

(7/стр.240)

За земетресенията има много причини. Някои от тях са чисто механични, тектонични, но зад тях има други разумни причини. Освен тези причини може да влияе и човешката мисъл, особено ако е колективна и ако има отрицателен, разрушителен характер. Тогава такава мисъл със своите радиовълни създава в атмосферата разрушителни електромаг-нитни енергии, които могат да повлияят върху зе-метресенията. Човешката мисъл може да произведе цяла катастрофа, може да разруши равновесието, дишането на Земята. (7/стр.184-185)

На окултните закони обществото трябва да се подчинява – ако не се подчинява, Природата до-пуща всички крайности, които сега съществуват… Някой път се явяват земетресения, някой ураган, буря. Причината на земетресенията сме ние – хо-рата. Хората със своите мисли стават причина да се явяват земетресения. Да, и българите не са далеч от туй разбиране: когато в България, в някое село, се извършват престъпления, настава суша или градо-битнини. Постепенно едно по едно като се изчистят тия прегрешения, дойде пак дъжд, а градобитнина-та престава. (22/стр.201)

Щом на известно място хората стават по-добри, то небето там се прояснява, дъждовете идват нав-реме, вятърът духа навреме. Щом хората стават по-лоши, то и времето заприличва на тях. Хората със своите неправилни мисли, чувства и постъпки съз-дават анормални течения в Природата. (7/стр.183)

Тази промяна на времето сега – бури, циклони – се дължи на събитията в Европа. Силна е човешка-та мисъл в своето положително или отрицателно действие… Развалянето на времето се дължи на вой-ната между Русия и Германия. Двете страни си пра-щат една против друга грамадни разрушителни ене-ргии и това, разбира се, влияе върху климата.

(7/стр.183-184)

Всяка война носи болести, защото тези отрица-телни мисли във време на военните дни причиняват болести като отровни газове и засягат организмите и на онези хора, които не участват във военните действия; тогава цялата атмосфера е пълна с тези течения. С отрицателните мисли във време на война се разклаща атмосферата на етера и това внася ди-сонанс в човешкия организъм. (7/стр.305-306)

Във време на война и след нея се зараждат разни болести. Тези лоши мисли, които хората имат, хвър-лят ги в пространството и с това създават неблаго-приятна среда, която действа зле не само върху ор-ганизма, но и върху душата на човека, като се създават разни психически болести. (16/стр.101)

Малко са онези, които живеят с добри мисли и чувства. Такива хора са нужни на света – да пръскат своите светли мисли и топли чувства, за да очистят Земята. Атмосферата трябва да се пречисти и ос-вежи. Различните болести и епидемии се дължат на човешките ежби, раздори и недоразумения. Те ще изгорят и върху пепелта им ще израснат добрините на онези хора, които ще станат братя. (19/стр.72-73)

Ако нашата мисъл е интензивна, ако всички, ко-ито отиват на Мусала, насочват мисълта си, можем да отбием едно отрицателно течение. Но работа се иска, колективен труд се иска. А пък ако един мисли едно, а друг – друго, освен че няма да се оправи времето, но ще се влоши. (8/стр.189)

Според барометъра днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: „Така трябва да бъде“ – оправи се времето. (20/стр.396)

Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слън-цето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света… Някой пита: „Какво да правя?“. Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го.

(7/стр.311,317)

2. Човекът и влиянието на Природните царства

Влияние на несъзнателните сили – минералите

Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с Невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико Дърво на живота, а понякога – с корените му. (20/стр.349)

Веднъж дошъл на Земята между хора, животни, растения и минерали, човек не може да бъде сво-боден от тяхното влияние. И най-малката частица от всичко онова, което го заобикаля, оказва влияние върху него. От своя страна и той влияе върху всички живи същества. (2/стр.151)

Несъзнателните сили в Природата действат чрез скъпоценните камъни… В народа турят тия камъчета по главата на децата да не ги хваща уроки; за да не се изгубват, ще им турнат някои камъчета на шап-ката. Скъпоценните камъни всякога привличат тия несъзнателни сили, те ги контролират. (22/стр.266,267)

Аз подразбирам под думата „несъзнателни сили“ тия сили, които нямат морал, защото има в света известни окултни сили, в които няма морал. И те са живи сили, и когато вие попаднете под тяхно вли-яние, те може да извършат с вас всичко. За пример, ако някой от вас излее малко от сярната киселина върху тялото ви, тя няма да ви пита дали е право да разлага, да разяжда, тя ще покаже своята реакция.

(22/стр.267)

Практическото приложение на тия сили е вли-янието им върху костната система. Ако вие имате някакъв недъг във вашата костна система, вие проу-чете скъпоценните камъни, прекарайте ги през ума си, прекарайте разните родове светлина през ума си, те ще окажат най-целебно влияние върху организма ви, особено върху костите. (22/стр.267)

Окултната наука твърди, че скъпоценните камъ-ни, това са плодове. Те растат и се развиват тъй, как-то плодовете в Земята. И може да кажем, че те на Земята са най-високото изложение на менталното поле, или те са същества, които живеят в менталното поле и изразяват своята деятелност на Земята чрез скъпоценните камъни. (22/стр.267)

Ако известен писател има някой диамант, като погледне диаманта, ще сложи мислите си по един начин. Ако има един скъпоценен камък с цвят зе-леникав – изумруд, или синкав – сапфир, и той до известна степен ще окаже влияние върху неговата мисъл. (22/стр.267)

Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало Същество… Който не знае, ще стъпи отгоре върху един камък, в който има кристали от гранат, няма да обърне внимание. А това е един велик свят и когато човек се одухотвори, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал.

(7/стр.245-246)

Ако вие се топлите на топлина, предизвикана от дървета, или пък на топлина, предизвикана от въг-лища, ефектът върху вас в двата случая ще бъде раз-личен. Ако сте чувствителен, то когато се отоплявате с каменни въглища, ще преживеете всичките пери-петии, през които те са минали. Когато се отоплявате с дъбови дърва, ще преживеете перипетиите, които са минали дъбовете, ще ги почувствате като живи същества. (20/стр.255-256)

Въглищата внасят дисхармония – горенето на каменни въглища освободи низшите духове, които са живели преди потопа. И това влияе вредно на културата, с употребяването им се понижава човеш-кият характер, хората изгубват своя мир. (9/стр.94)

Съвременната култура трябва да се освободи от употребата на каменните въглища, затова за в бъ-деще трябва да се намерят учени хора, за да впрегнат слънчевата енергия – трябва да си доставяме туй гориво от Слънцето. Когато дойдем до положението да използваме слънчевата топлина и енергия, ние ще бъдем такива културни хора, каквито човечеството очаква. (20/стр.256)

Влияние на подсъзнателните сили – растенията

Подсъзнателните сили са свързани с растителното царство… Подсъзнателните сили са необходими за физическото ви тяло. Всичките растения, това са един склад в Природата, отдето човек може да чер-пи. Не само това – не е нужно само човек да бъде между дърветата, но трябва да се научи да ги обича.

(22/стр.268)

Вие се спирате пред дърветата, разглеждате ги и си мислите, че те нямат свои преживявания, че не говорят и не виждат. Колко красиво говорят и виж-дат цветята и дърветата! Всяко листо има свое очен-це, чете всичките ви мисли и като седнете под някое дърво да размишлявате, всяка ваша мисъл се отпе-чатва върху дървото и отделните листа. След време вие ще можете да четете по дърветата вашия живот, както и този на вашите предшественици. (20/стр.329)

Сега в света най-голямо влияние упражняват върху нас растенията… Всякога трябва да обичате го-рите – това е първото нещо – …това е една връзка с тях, за да може да ти помагат. (22/стр.268)

У растенията има известна привързаност и обич. Ако ги обичаш, те дават по-добър плод. Ако си раз-положен към тях, те са готови да те възнаградят.

(7/стр.239)

Някой от вас е болен от неврастения или е духом неразположен – нека направи една малка разходка до близката градина или гора, да се обърне към из-ток и да подпре гърба си на някое дебело дърво, било то бряст, дъб или бор, като тури дясната си ръка отпред на гърдите, а лявата отзад на гърба. В едно малко съзерцание да започне да мисли за влиянието на дървото, няма да се минат пет, десет, петнадесет минути или най-много един час и него-вото настроение ще се измени. (6/стр.74)

Боровите дървета, те упражняват отлично влия-ние върху духовния стремеж на човека. Та вие изли-зайте често, разговаряйте се с боровете да ви дадат този стремеж, …да приемете малко енергия и раз-положение от тях, които да ви служат за през го-дината. (22/стр.268,269)

Ще изучите сами боровете, характера им, голе-мината им, на ден да сте посетили четиридесет-пет-десет бора: да ги разгледате, да ги проучите, да направите едно запознанство с тях, да ги считате като приятели, с които сте се срещнали, като живи хора. И те, като влезнат в ума ви, ще дадат едно ново настроение, и като се върнете в града, да сте обно-вени. (22/стр.272-273)

Когато имаш някоя голяма мъка, намери някое вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: „Моля те, вземи моята скръб, моята тягост, дай ми своето спокойствие!“. Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват. Ще стане пре-ливане на магнетизъм, на живот от дървото в човека. А дървото лесно се справя с човешката скръб.

(7/стр.183)

Също така, ако имаш неразположение и влезеш между карамфили, ще дойде хубавото разположение и тогава ще разбереш психичното им влияние, ха-рактерната им психична черта. Онези Същества, кои-то са създали карамфилите, колко са мислили!

(7/стр.240-241)

Поетът описва едно цвете, защото зад цветето седи нещо разумно. Бялото цвете ни казва: „Бъдете чисти!“. Моравото цвете ни казва: „Бъдете силни!“. Жълтото цвете ни казва: „Мисли добре, бъди разу-мен!“. Червеното и розовото цвете ни казват: „Упот-ребете Любовта!“. (7/стр.261)

Изучавайте растенията, съставете си едно поня-тие за тях – те са като книги… Ще отидете при тези растения, към които имате разположение, защото тогава можете да научите нещо. Изберете някое от тях и вижте какво влияние упражнява. Общувайки с растенията, ще научите езика им; изведнъж не мо-же да се разбере растението с потънкостите му.

(7/стр.425)

Носете в ума си мисълта да се отнасяте прия-телски с растенията – вашата мисъл ще окаже вли-яние върху мисълта и на другите хора, които ще изменят отношенията си към растенията. Достатъчно е да минеш през гората с мисълта да не се секат дърветата, за да я възприемат и други след теб: влиза човек в гората с брадва в ръка с намерение да отсече едно дърво, но като възприеме твоята мисъл, той се спира пред дървото и си казва: „Няма да го сека, и без него ще мина“. (21/стр.522)

Някой път минавате покрай някое дърво и си откършвате клончета от него. Нямате право да вър-шите това. Ако искате да откършите клонче, ще се спрете пред дървото и ще го попитате: „Мога ли да си отчупя едно клонче?“. Ако не постъпвате така, ще дойде ден, когато ще ви сполетят големи беди – ще се намери дърво, което ще счупи ръката, която е отсякла клончето. (6/стр.73)

В Търновско един господин имал в градината си едно дърво, което цели пет-шест години не давало никакъв плод. Един ден взема брадвата и се готви да го отсече. Друг един негов приятел гледал как той се тъкмил да отсече дървото и започнал да го увещава да не върши това, но увещанията му били напразни – дървото било отсечено. Какво обаче става после: наскоро след отсичането на дървото и двамата уми-рат. Има много подобни примери, от които се виж-да, че дърветата могат да си отмъщават за някоя голяма пакост, която сме им сторили. (6/стр.72-73)

Някой път и растенията мислят, едно дърво мо-же да внуши на човек да не се качва горе. Вие ще схванете, че духът на това дърво е извън него и той ви внушава да не се качвате. Когато растенията не чувстват, това показва, че духът им е вън от тях, си-реч отсъства; когато обаче духът им е в тях, те ра-ботят, растат, живеят, дават плод. Духът на расте-нията обикновено дохожда, когато те цъфтят и завързват плод; щом прецъфтят и плодът зрее, ду-шата им се оттегля и отива горе, в друг свят.

(6/стр.72)

Ангелите, когато мислят, мисълта им минава през растенията и плодовете зреят. Приятно ми е да се спра при едно дърво, при един плод – тогава пред мен се отваря една картина на Същества, които мислят. (8/стр.79)

Храните са материализирани мисли на Същест-ва, които стоят по-високо от нас, и тези мисли се трансформират у нас, когато ядем плодове и зелен-чуци. (8/стр.195)

Божественото, вложено в човека, възприема Бо-жественото, което е вложено в ябълката. Този плод е художествено произведение на един Ангел и като я изядеш, той се радва. Като пипам ябълката, виж-дам едно Същество, което гледа и се усмихва. Тогава му благодаря за хубавия плод. (9/стр.213)

Храната укротява всички същества. Сгответе ед-но хубаво ядене и го предложете на хората да видите как ще им се отрази. Колкото и да са в лоши от-ношения помежду си, като хапнат заедно от вкус-ното ядене, те непременно ще се примирят.

(10/стр.252)

Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости.

(19/стр.85-86)

Чрез яденето възпитават хората. Ако храните човека една седмица само с каша, втората седмица с ябълки, третата – със сливи, четвъртата – с череши и ако знаете как да ги събирате от дърветата, вие ще въздействате по един разумен начин върху характера му. Сега вегетарианската храна се употребява, но няма окултни резултати. (22/стр.272)

Единственото растение, което напълно съзнател-но се жертва, това е само житото. Също така се жертват ечемикът, царевицата. Крушите, ябълките и другите плодни дървета само наполовина се жер-тват. Те казват: „Ще изядеш само външното, а другото ще посадиш“. Следователно ученикът трябва да яде само онези растения, които от любов са по-жертвали своя живот. Може да проследите това и да видите резултатите. Ако ядете месо, ще видите резултатите от него. То не е пожертвало своя живот. Ако ядете сирене и други някои храни, те също ще окажат известно влияние. (13/стр.454)

Влияние на съзнателните сили – животните

Ако днес заколите и изядете едно животно, което не се намира на еднакъв уровен на развитие с вас и не е готово доброволно да се пожертва, то спъва вашето развитие. Месната храна сега не е хигиенична и не съставя благоприятно условие за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от друг род, несъответен за хората. Понеже тези същества са от по-ниска еволюция, те стават причина за слизането на хората към Земята. (1/стр.25)

Когато човек изяжда прасе или кокошка, всъщ-ност висшият принцип ги изяжда, но същевремен-но човекът се принизява. И когато казвам, че човек не трябва да яде месо, това значи, че силите на нис-шия живот противодействат на нашия живот.

(18/стр.141)

Микробите, които днес тровят човешкия органи-зъм, не са нищо друго освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитвали към човека, когато ги е клал и убивал. Въз-можно ли е това? Възможно е. Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия органи-зъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм. (19/стр.334)

Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни… За да се освободите от те-зи страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават.

(6/стр.70-71)

Така и вие, когато изнудвате например един кон, макар той и да не ви отмъсти, но у него могат да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия дом. Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – не, те са много опасни за света. (6/стр.71)

Съвременната наука доказва, че и низши същес-тва даже могат да влияят на по-напреднали от тях. За пример, ако вълк, мечка или лъв срещнат някой човек, те могат да му повлияят, да му внушат страх. Силна е мисълта им и затова хората бягат от тях.

(1/стр.5)

Защо бягаш ти от мечката – ти бягаш от Господа, Който е в мечката… Достатъчно е в съзнанието си да държиш Бога така, както е, и един вълк или един тигър, една мечка – всичко туй ще дойде при кра-ката ти и нищо няма да ти направи. Но ако не мис-лиш, работата е опасна! (5/стр.14-15)

Към един светия се хвърлил един разярен тигър, но светията имал права и добра мисъл, само го пог-леднал и тигърът легнал да му лиже краката. Когато светията със своята права и добра мисъл изпратил Божествен живот към тигъра, клетките му се зарад-вали и го укротили. (7/стр.202)

Има хора, които могат да влияят на пчелите; други, които укротяват змии, тигри, лъвове, но за това се иска присъствие на Духа, както и силна воля… Англичаните често правят такива опити за ук-ротяване на животни в Индия и в Африка. Седне някой от тях на един голям камък, концентрира ума си и мисли върху една определена мисъл. Покрай него минава лъв, той не мърда. Но ако рече да мръдне само, този лъв ще го нападне. (15/стр.264-265)

Животните могат да възприемат нашите добри и лоши мисли. Като срещнеш някое куче, то те пог-ледне и схваща скритите ти намерения – разбира какво мислиш да правиш с него. (20/стр.745)

Като отиваш при пчелите да им вземеш меда, няма да ги кадиш с духалка, ами ще им свирнеш, ще им кажеш чрез внушение: „Тази пита ще я осво-бодите“. Няма нужда от духалка. Това е пчеларство, окултно пчеларство… Можете ли да предадете мис-лите си на пчелите, на хората ни най-малко не може да не ги предадете. (13/стр.86)

Някой път ние носим тъгите и скърбите на жи-вотните. Някой вълк три-четири дни е гладувал; ка-то попаднеш в неговата мисъл, мислиш, че нещо не ти достига, а пък то на вълка не достига. Или някоя лисица не достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта . (7/стр.243)

Помнете: В Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото; следователно, когато малкото или частта страда, с нея заедно страда и Цялото. Като не знаят тоя закон, хората си причи-няват сами на себе си страдания. (20/стр.196)

Като влизаме сега в съзнателните сили, отиваме при животните. Там трябва да бъдем по-внимателни. От животните сме научили много хубави работи, но и много лоши работи. От вола сме научили тру-долюбието, от вълка сме научили свирепостта, от овцата сме научили кротостта и смирението, от мечката сме научили непримиримостта в живота.

(22/стр.268)

Каквото животно човек обича, той е в състояние да възприеме качествата на туй животно, влияе се, понеже съзнателните сили, като минават през жи-вотните, те внасят и добри, и лоши качества. За при-мер, от котката може да научиш чистотата, но съ-щевременно може да научиш тази алчност – тя няма търпение да очисти жертвата си, много нечис-та е, от лакомство изяжда мишката с козината. Зна-чи, от котката може да научиш чистотата, да бъдеш пъргав, но можеш да имаш и обратните качества – да се храниш нечисто. (22/стр.269)

Един символ на животно не е лош, той означава известна Божествена идея или в положителна, или в отрицателна форма. Сега, когато мислите за вълка, вие може да го вземете в негативен смисъл – да бъдете към злото тъй непримирими, както вълкът е непримирим към овцата, т.е. както той има жесто-ко отвращение към овцата, тъй и вие да имате от-вращение към злото… Ако не знаете този закон, вед-нага силата на вълка ще внесе във вас жестокост и грубост. (22/стр.270)

Всичките животни, птици упражняват известно влияние, достатъчно силно влияние… И тъй, ако ис-кате да знаете какви сили действат, ще видите за кое животно или за коя птица мислите повече и ще си направите диагноза какви сили функционират във вас. В окултната наука има известни системи: да кажем, имате сили от съзнателните сили, от живо-тински вид; тогава ще прекарате други форми – като формите на някоя овца или вол, или кон, за да противодействате на лошото влияние на други фор-ми. (22/стр. 270)

Ще вложите форми на животни с положителни черти, които да противодействат на тия с отрицателни черти… И затуй за в бъдеще, когато се разучават жи-вотните, колко ще е интересно, когато един учител, като преподава на учениците си зоологията, ще може да им обясни кои сили какво влияние упраж-няват върху хората. Той ще трябва да знае туй, та като разправя за вълка, същевременно трябва да разправя и за овцата. (22/стр.270)

В човека са събрани качествата на всички живот-ни, от него зависи да даде предимство на едни или на други качества. Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да се облагороди. (20/стр.75)

Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божес-твени, и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. (7/стр.355)

Когато човек, след падане в животинско състоя-ние, се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието. (7/стр.424)

Има хора, които по съзнание не стоят по-високо от животните; има и животни, които по съзнание са като хората. Ето защо не трябва да се влияете от външната форма на нещата, но трябва да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла им.

(18/стр.249)

Сега човек е наполовина животно, наполовина – човек. Обаче след време животинската природа на човека ще бъде преодоляна и ще дойде моментът, когато ще се въплъти Истинският човек. (7/стр.242)

Само Божественото спасява човека

Със самосъзнанието и свръхсъзнанието започва човешкото царство… Когато дойдем до окултните сили, ще се пазите, ако искате да се обновите; ще гледате туй самосъзнание да изпълнява Волята Бо-жия… Трябва да почне човек да вибрира тъй, че в даден момент да се досеща сам как да извърши Во-лята Божия. (22/стр.271,276)

И така, подсъзнание имат минералите и расте-нията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите Същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите Същества, които участват в развитието на природните царства… При еволюционния процес на съзнанието, в което живее сега човечеството, то ще се издигне до свръхсъзна-нието, т.е. Божественото съзнание. (7/стр.248)

В човека, при сегашното му състояние, има три течения. Аз ги определям тъй: животинско, човешко и ангелско течение, а Божественото течение идва сега. То засяга повърхността на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бъде събудено от Божествения Дух – никоя друга сила не може да събуди Божественото. (13/стр.137)

Трябва да знаем под какви влияния са нашите мисли, защото те могат да дойдат под влиянието и на животински течения. И хората упражняват из-вестно влияние, и Ангелите упражняват известно влияние, както и светиите… Всеки момент трябва да знаете кои влияния преобладават във вашето съз-нание. (13/стр.137)

Не мислете, че можете да избегнете влиянието на животните… Например гневен си: блъскаш, уд-ряш, чукаш. Под влиянието на кои течения си – на животинските течения. Ако ритате, вие се намирате под влиянието на течението на коня, ако бодете – на кравата, ако дращите, хапете – все сте под вли-янието на животни със или без рога. Всички живот-ни колективно влияят. (13/стр.137)

Някой път у вас се зароди мисълта: „Да го бодна малко, да му дам малко отровица, да го отровя“. Отгде се е взела тази мисъл: от скорпиона, от змията; всички тия същества искат да отровят своята жерт-ва. Всички тия мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в туй течение и ще направи едно престъпление. (22/стр.96-97)

Първоначалният принцип, от който произлиза злото, омразата и лъжата, сам по себе си не е лош… Между лошите хора лъжата, силата, омразата, за-вистта, всички тези неща са съвместими – те са естествени неща – и когато двама лоши се набият, усещат временно удоволствие. Така е и с един вълк, лъв: когато те разкъсат и изядат една овца, времен-но са доволни; след пет-шест часа обаче те имат нужда да разкъсат друга жертва. (18/стр.213,222)

Такива примери има много и в съвременната цивилизация. Случило се е нещо подобно в Амери-ка, констатирано от съдебните власти в Ню Йорк. На един американски лекар му правело голямо удо-волствие да убива и действително в късо време той убил двадесет и пет души. Взел той една жена за своя секретарка и първо нея убил; и как – започнал да я реже парче по парче… В този човек е настъпвало животинско озлобление, когато е умъртвявал жерт-вите си. Той бил изследван френологически в Ню-йоркския затвор – челюстите и очите му били обе-зобразени. (18/стр.223)

Съдиите се запитали на какво се дължи тази аномалия на лекаря. Допитали се до специалисти учени, които се произнесли, че тази слабост се крие в неговите деди и прадеди – по наследство той възприел тази аномалия от тях и днес, по атавизъм, я проявява. (20/стр.74)

Ако вие не се подчините доброволно на Божес-твеното влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетизмът, електричес-твото, влиянието на най-низшите животни. Най-низшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една окултна школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемете мислите на по-низшите същества от животинското царство. Затуй има опас-ност всеки ученик да се зарази от своите минали низши състояния на битието. (22/стр.96)

Като дойде влиянието на хората, то ще измени състоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пътят“. Веднага ще сте готови да изправите поведението си, тогава чувстваме в себе си сила. Като дойде Божес-твеното, тогава се чувстваме силни, мощни.

(13/стр.137)

Само Божественото спасява човека. Следовател-но, когато То дойде у нас, ние трябва да сме готови да направим всичко за Него, да отворим сърцата и умовете си, за да Го приемем. (20/стр.592)

Ако проникне някоя възвишена, Божествена мисъл във вас, кажете: „Слушам, Господи, готов съм да изпълня Твоята Воля!“. (21/стр.436)

В света има две велики учения – едното слиза от горе и другото възлиза от долу; едното течение е чисто Божествено, а другото течение е човешко, то е течение на мисълта. Следователно тия две тече-ния влизат в нас и всякога произвеждат две про-тиворечиви влияния: когато едното течение влезе в нас, ние станем буйни, гневим се, мразим се и цяла анархия става в нас – това течение иде от центъра на Земята; другото течение, като дойде, внася мир, съгласие, чисти мисли, благородни, възвишени желания. (21/стр.667)

Когато това земно течение започне да взема над-мощие в нас, произвежда два противоположни ре-зултата в човешкия организъм: ако действа на фи-зическото тяло, човек започва да съхне, съхне и стане сух като чироз, и най-после си замине; а другият резултат е обратен – човек почне да тлъстее, тлъстее и после пак краят е един и същ, пак смърт.

(21/стр.667)

Божественото течение, то е в съгласие с Приро-дата,… иде от горе, организира нещата – тази мате-рия е пластична и остава у човека толкова, колкото му трябва за развитието му. (21/стр.667)

Съвременните християни, мохамедани, будисти и други са забравили как да регулират тия течения. Постът е за регулиране на тия две течения, а сега са сложили поста, за да се спаси човек – няма какво да се спасява, постът никога не спасява… И ако този пост вие си го налагате като една диета само за хар-монизиране на душевните си сили, вие сте в права посока, т.е. да регулирате теченията във вас и да ги използвате. Крайният пост, крайното въздържание е родило обратния процес – лакомството.

(21/стр.667-668)

Лакомството е един признак – надмощие на сърдечните сили. Човек може да не яде, но умът му е зает само с мисъл за ядене. В ума му седят само ядене и пиене, сладкиши, сиропи и други. И такъв човек, каквото и да работи, нищо не излиза.

(22/стр.272)

Ако искате да изпълните всички ваши задъл-жения, да премахнете всички нещастия, постете пет, десет, петнадесет, двадесет дена и тогава ще научите и причините на всичко. Но заедно – и сър-цето, и умът – да ви го подскажат, тогава постете и резултатът ще бъде отличен. Но ако сърцето каже: „Пости!“, а умът – „Недей!“, не започвайте. Някой ще каже: „И без пост може“. Не може! В известен момент на живота, когато трябва да усилим нашата воля, да я съединим с Волята Божия, …трябва да пос-тим. (20/стр.431)

Горко на този, който не пости! Човек, който ни-как не пости, е натоварен кораб, който, ако влезе в развълнувано море, опасност го застрашава.

(15/стр.268)

Съвременните хора много се радват, когато за-почнат да затлъстяват, а това е най-голямото нещас-тие… Когато надебелеете, ще бъдете изядени от дя-вола – ще бъдете като една пуйка, а дяволите ще се съберат и ще си кажат: „Този човек го хранихме толкова години, но месцето му си струва“.

(18/стр.140-141)

Затлъстяването е един признак, че мислите и чувствата не са правилни. (20/стр.786)

Храната и водата са необходими елементи за чо-вешкия организъм, но когато са в определено коли-чество. Увеличат ли се повече, отколкото трябва, те образуват около човека тъмна атмосфера, през която лъчите на Духа не могат да проникват. Това със-тояние създава мрачни мисли и чувства в човека.

(19/стр.81)

Пълният пост подмладява и ако гладуваш сегиз-тогиз през годината, ще се подмладиш, защото се обновяват клетките… При сегашните условия човек не може да се подмлади без пост. (8/стр.229-230)

3. Магнетизмът

Сила, която носи живот в себе си

Всички условия в Природата са благоприятни, това е закон, а неблагоприятните неща са от нашето неразбиране. Зависи от степента на разбирането. Магнетичният човек не губи, той познава и разбира нещата, има постъпки, има език – всичко върви майсторски. (7/стр.263)

Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети… Във всичко човек трябва да вижда проявле-нието на Божия пръст. (15/стр.160)

Природата е тяло на Бога, проявление на Бога. Когато нашата мисъл не е правилна и е вредна за самите нас, тогава Природата ни въздейства. Но законите на Природата винаги ни съдействат да се прояви мисълта ни, т.е. те ни заставят да мислим. И в това отношение тези закони изискват от всички нас да бъдем смели и решителни. (6/стр.423)

Законите на Природата не търпят нашите двоу-мения и колебания. За пример, вземете следното разяснение: вие имате старите понятия, излизате на-вън на разходка, но си казвате: „Аз ще се простудя“. И наистина не минава много време и вие се прос-тудявате. Но ако вие не допуснете тази мисъл в ума си, няма да се простудите, защото Природата, която е жива, има предвид вашето добро. Тя ни съдейства, постоянно ни помага. (6/стр.423)

Сила се крие у всички хора,… окултистите са я кръстили с много имена, едно от които е названието магнетизъм. Като има тази сол, човек е магнетизи-ран. Щом имате тази сол, ще чувствате под лъжичка-та приятна топлинка – сутрин ставате с приятно разположение; ако нямате сол, ставате неразполо-жени и първият, който ви се яви насреща, ще го нагрубите – скачате отгоре му, гневите се. (18/стр.327)

Всички окултисти, кабалисти, мистици под дума-та сол разбират сила на равновесието – онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие… Говоря ви за солта, за да направите този прост опит: спрете се, помислете пет-десет минути за солта, за нейното влияние върху организма, чувствата, душата и ума. И вижте тогава дали ще стане у вас някакво изме-нение и какво ще почувствате. (18/стр.325,334)

Съсредоточете ума си към солта, към този еле-мент на равновесие и повдигане, и постарайте се да го схванете. Този елемент индусите наричат прана, т.е. сила, която носи живот в себе си. Той се намира във въздуха, в храната и във водата – оттам се извли-ча. (18/стр.335)

Праната във всички нейни проявления е мате-рия, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена: прана, акаша – това са сили, които са в потенциално състояние; някои я наричат татвас, но акаша е първото проявление на тази тат-вическа материя в света. (21/стр.690)

Някой път трябва да се спра и да ви говоря как-ва велика сила е магнетизмът. Нищо не може да се направи без него – той е, който държи Земята свър-зана със Слънцето. Ако изгубиш магнетизма си, ще се превърнеш на прах. Той организира тялото, се-мейството, училището и обществото. (7/стр.262)

Ако човек е демагнетизиран, нищо няма да при-добие. За да придобие нещо, трябва да бъде маг-нетичен. Всички учени хора са магнетични, всички здрави хора са магнетични. Когато си магнетичен, ти имаш увереност, вяра, че ще успееш в това, което ще направиш, и си разположен, не се тревожиш.

(7/стр.261-262)

Човек може да се лекува с магнетична сила, като прави паси с ръце върху болното място и след това изтръсква пръстите си настрани. Това може да пра-ви върху себе си или върху някой друг нуждаещ се и в двата случая да изговаря някоя подходяща фор-мула… С магнетична сила могат да се унищожат плазмодиите на маларията, бацилите на туберку-лозата, също така и раковите клетки, и прочее. Здра-вият, когато концентрира мисълта си, може да уни-щожи болестите с магнетизъм за няколко минути, за няколко дни. (8/стр.246)

Ако момата играе само с един момък, както се играе по баловете, нищо няма да придобие, особено ако момъкът е демагнетизиран. Същата мома на хорото ще спечели нещо. Тя ще се върне вкъщи раз-положена и ободрена, защото е приела от общия магнетизъм на участващите на хорото. (10/стр.114)

Магнетизмът е естествено даден и когато орга-низмът е разнебитен, той изтича навън. Но ние не трябва да го оставяме да изтича. Прави мисли, прави чувства и прави постъпки са начинът, по който мо-жем да възстановим магнетизма в себе си.

(7/стр.262)

Като отидеш при един магнетичен човек, утих-ваш. Можеш ли да се сърдиш и нервираш при из-вора? (7/стр.262)

Планините са запас от
електромагнитни енергии

Планинските места са пълни с енергии и носят благословение. Витоша е акумулатор на електромаг-нитни сили и е много динамична… По високите места има повече електричество, а в ниските – по-вече магнетизъм. Изобщо в планините е събран ко-лосален запас от електромагнитни енергии. (8/стр.219)

Планините представляват акумулатори, а човек – трансформатор. Когато иде на планина, човек трябва да знае да трансформира енергията, която тя отдава. Не я ли трансформира, енергията остава в латентно състояние и той нищо не печели; щом трансформира енергията, тогава получава живот.

(8/стр.225)

В България вие имате удобства с тия високи места, с тия планини. В Египет и другаде изкуствено са създавали тия неща, а тук Природата наготово ни ги е дала. (22/стр.302)

За мисълта са нужни планински места. Понеже в Египет няма планински релеф, по време на Еги-петската култура са съградени пирамиди… Палестина бе избрана за Христовите мистерии, понеже мест-ността е много хълмиста и е подходяща за духовна работа. (8/стр.219,222)

Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека. (2/стр.46)

Мусала е голяма електрическа батерия, а Сините камъни в Сливенския балкан са магнетични… Ако електричеството в тялото ви не функционира пра-вилно, то когато се качите на Мусала, тази елект-рическа батерия ще го урегулира. (8/стр.221,223)

Местата на Рилските езера са магнетични и чис-ти, цялата местност е магнетична, особено при чеш-мата, където има изобилно ултравиолетови лъчи. Во-дата иде от Езерото на Чистотата. Тя е бистра и хубава и още повече се пречиства, когато се прецежда през пластовете. (8/стр.222)

Защо пие човек вода – не само за да приеме материалната, течна вода, но за да приеме чрез нея електричество и магнетизъм. (7/стр.188)

На Земята има центрове, които са врата на Жи-вота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие. Тези врати се пазят. Вода с голямо действие, с изобилен живот има в неприс-тъпните, свещени места на планините, пазени от посветени. (8/стр.222)

Там, където са стъпвали много хора, има много електричество и не е чисто влиянието… В планините има известни места с електричество, а други – с магнетизъм. Електричните места дават на човека ценни неща, но същевременно и известна грубост, а магнетизмът дава нежност, мекота, но може да даде и леност. (8/стр.92,171)

Тук, при езерото „Окото“, има нещо хубаво… Мястото съдържа много магнетизъм, ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще ви-дите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако хората биха имали знания за тези енергии, какво тичане би има-ло насам! (7/стр.207)

Много от тези, на които съм предал знания, не ги употребяват както трябва и няма да им дам зна-ния за електричеството и магнетизма, защото ще злоупотребят. Нека чакат с хиляди години от наука-та за тези закони и сили. Тази Божествена книга ще я затворя – на малцина, които са готови, ще дам, а не на всички. (7/стр.318)

Въздействие на движението и музиката

Има една магнетична, гъста, кална материя, коя-то се натрупва в тялото и трябва да се изхвърли на-вън чрез гимнастически упражнения. Всяка сутрин човек трябва да се освобождава от тази набрана магнетична кал, която най-първо се набира в слепите очи и в стомаха. Орането, сеенето, копането, мете-нето са всевъзможни начини за изхвърлянето .

(8/стр.64)

Детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката?… Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тези движения?“. Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения. (15/стр.192)

В окултната наука има известни движения и ако ги правиш, те действат благотворно, магически. Па-невритмията е снета от други светове и трябва да се отворят очите ви, за да видите колко Същества взе-мат участие в нея и присъстват тук. Това, което да-ват тези паневритмични упражнения, никое друго упражнение не може да даде, но те трябва да се правят хубаво, по всички правила. (8/стр.62)

Чрез тези слънчеви упражнения ние правим ос-нова и Светлите Същества слизат и влизат в нас… Слънчевите енергии, които слизат на Земята, се из-ползват чрез тези упражнения, като първо ги възп-риемаме, а после ги изпращаме в пространството и така много същества се повдигат. (8/стр.68-69)

Във всички религиозни общества се изключват упражненията като светски, но някога първоначал-ните гимнастики са били духовни. Ако упражнения-та се правят ритмично, всякога действат хубаво, а в нашите упражнения има и ритъм, и такт. (8/стр.65)

Движенията, които ви давам, ги има в Природата. И само движения, които са взети от Природата, са добри. А движения, които не се намират в Природа-та, не са хармонични и вредят на човека. (8/стр.69)

Погледът и движенията на човека трябва да бъдат хармонични – така той влияе на ближните си и ги повдига. Както хармоничните движения влияят върху хората и ги повдигат, така и дисхармоничните им въздействат и понижават настроението им. Бъ-дете внимателни към себе си и към ближния си.

(20/стр.19)

Всяко неправилно мърдане на ръката или на ус-тната ти опетняват ума ти. А тези действия влияят. Ето защо всяко действие на ръката, на очите ни трябва да бъде строго определено, да става по всички Божествени правила. (4/стр.27)

Колкото една музика и едни движения съдържат в себе си нещо от характера на Космичния ритъм, толкова те ни свързват с Космичния живот и имат мощно действие. (8/стр.60)

Всяка дума, изказана музикално и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Затова, като се изговаря формула, трябва умът, чувството и постъпките да участват едновременно. Формулата е силна, когато се изпее и е придружена с движение. (8/стр.10-11)

Всеки от вас трябва да намери няколко думи, да ги съчини сам и да си ги пее, но те да бъдат спе-циални думи, които да упражняват върху него извес-тно влияние. (9/стр.242)

Знайте, че за да тонирате душата си, трябва да пеете. Най-първо започни мислено, т.е. мисли за музиката! Днес пей малко, утре пей, а вечер, като седнеш, кажи: „Моят глас ще бъде добър“. Пей, пей, пей, докато музиката събуди душата ти! (13/стр.285)

Има такъв цигулар, който щом засвири в кръч-мата, българинът отмества чашата настрана и слуша. Това много рядко се случва – душата се е събудила и тогава българинът разсъждава: „Това пиене е не-потребно“. (8/стр.10)

Има окултни песни, при които, само като запееш на един камък, за десет минути отгоре, той ще почне да се разсипва. Има окултна музика, която, ако я запееш, ти може да спреш течението на една река. Има окултна музика, като я пееш при някой засъхнал извор, водата ще тръгне. (22/стр.223)

Ако се схване основният тон, по който е построен един мост, то ако се пее този тон няколко минути, мостът може да се разруши. Или пък ако на един камък му пееш неговата песен, можеш да го раз-движиш и преместиш от мястото му. (8/стр.12)

С музиката се влияе, тя е изкуство за влияние. Има известни музикални тонове, с които можеш да събереш бръмбари, мухи, пчели и прочее. (8/стр.13)

Казвам: Моята музика е тъй обаятелна, че може да укроти зверове… Този е начинът. Ако в живота ние може да укротяваме всички тия тигри, мечки, вълци със своето свирене, в нас има едно вътрешно изкуство. (22/стр.135)

Някой път се представям, че не зная да пея, за-щото, ако пея както трябва, то вие ще се уплашите. Аз се смалявам, за да ви дам подтик да пеете.

(7/стр.321)

Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. (7/стр.312)

4. Любовта – великата среда

Всепроникващата Божия Любов

Любовта е всепроникваща и е велика среда, в която сме потопени. И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите – навсякъде се вижда нейното влияние в една или в друга форма. (7/стр.9)

Понеже Любовта е достъпна за всички същества, няма органическо същество, няма жива материя в света, която по един или по друг начин да не е тясно свързана с Любовта и да не се влияе от нея.

(20/стр.754)

Божията Любов прониква цялото пространство, защото пространството и времето според нашето схващане – това е нещо живо; целият Космос е едно живо същество, в което ние живеем и се дви-жим. (21/стр.711)

Питам: Ако сте потопени в Божията Любов, от какво има да се измъчвате? Защо сте неспокойни? Значи, Любовта не е проникнала още навсякъде във вас. Има място, дето Любовта не е проникнала, и туй място се мъчи. Великият закон казва: Отвори душата си да проникне Любовта навсякъде, да внесе живот в тебе. (15/стр.165)

Каквато и да е Любовта ви, тя трябва да проник-ва цялото ви същество. (21/стр.90)

Тази енергия, която излиза от Любовта,… която със струите си прониква през всичките наши тела – доколкото живеем в Божественото, тази сила про-никва в нас и ни придава много приятно настроение. Някой път ви е толкова приятно, като че разбирате смисъла на Живота. (21/стр.332)

Ако Любовта е проникнала дълбоко в човешката душа, никаква сила в света не може да отнеме Мира, който Бог е вложил в нея, никаква сила в света не е в състояние да отнеме Светлината на човешкия ум и Топлината на неговото сърце – това значи да жи-вееш в Реалност. Излезе ли от тази Реалност, човек изгубва Мира си и търси помощ отвън. (20/стр.12-13)

Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, там е нереал-ното. (7/стр.310)

Вашите скърби са и мои, но понеже аз вече не признавам скърби и омраза в света, освен че същес-твуват като сенки, то и вие трябва да се откажете от тях. Какво е скръб и омраза, не зная, имам само усещане за тях. (11/стр.243)

Човек е господар само на онова, в което той сам може да проникне. Онова пък, което прониква в чо-века, е негов господар. Искрата огън, която проник-ва в дървата, е господар на целия огън. Изобщо ма-терията, както и силите в Природата, взаимно се проникват. (2/стр.285)

Етерът прониква въздуха. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-мал-кото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща.

(7/стр.10)

Бог е една величина, която съществува във всички величини, която обхваща всичко. Тъй че като мис-лиш за Бога, ще мислиш и за всички същества, защо-то Бог е навсякъде и за всички. (10/стр.291)

За да дойде до Реалността, в която Бог се проя-вява, човек трябва да прониква във всичко. Докато всичко не оживее във вас, вие още не сте на правия път. Щом всичко в човека и около него оживее, той е влязъл в правия път, той е намерил Истината.

(2/стр.297)

Човек трябва да проникне в щастието. Не може ли да проникне в него, няма защо да го търси. Човек трябва да проникне и в смъртта. Не може ли да проникне в нея, не трябва да умира… От вас зависи да проникнете във всичко, което ви е дадено, и да го осмислите. (2/стр.291,293)

Като ви обиждат, да можете да издържате. Като дойде отчаянието във вас, да не се отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да не се обезверявате.

(15/стр.268)

Черният цвят е в постоянна борба с белия – ис-ка да погълне всичката му енергия, за да го управлява. Белият цвят, като се бори с черния, иска да проникне в него… Значи, висшият духовен живот трябва да проникне в нисшия. (21/стр.234)

Бог е един Велик принцип на съзнателната Лю-бов, която прониква в нас. (21/стр.827)

Само един Разумен принцип прониква цялата Вселена и всички човешки души. Христос казва: „Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Оня, Който Ме е проводил“. Той е Великото, Невидимото, цялото Небе – под Небе разбираме Безграничното, Необятното. (21/стр.58)

Някои казват, че Господ е на Небето – лъжат ви, къде е това Небе?… Това Небе прониква всинца ни, това Небе всичко прониква. И казва Писанието, че в началото Бог създаде Небето и Земята. Небето държи Земята – това е направено от такива сили, които държат целия Космос; те не са горе над нас, те са навсякъде – вътре в нас и под нас, и над нас. Ние сме все в Небето и в деня, в който съзнаем, че в него живее нашият Отец на Любовта, това Небе ще ни се усмихне. (21/стр.785)

Положителни и отрицателни
влияния на Любовта

Когато в някое общество влезе човек, който има Любов в себе си, той може да повлияе на всички, които влизат в това общество. Те чувстват трептения-та на неговата душа и започват да проявяват своята Любов. Ако този човек напусне обществото, те оста-ват такива, каквито първоначално са били. (2/стр.316)

Кроткият се проявява само тогава, когато влиза в общение с хората; тогава той се проявява свободно и познава себе си, но и окръжаващите го познават – с присъствието си той внася Мир между хората. Кротостта хармонизира хората, поради което те се обединяват и образуват големи общества – така действа и Бог със Своето присъствие. (20/стр.112-113)

Някога сте неразположени, не можете да си по-могнете; идете при един добър човек да видите колко скоро ще се смени състоянието ви, ще почув-ствате разположение и топлина. Защо? Тоя човек е дал сърцето си на Господа да се прояви Неговата Любов. (10/стр.255)

Пред Божията Любов всичко отстъпва. (10/стр.119)

Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е. от Любовта… Има жени, които са действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен. Първите са го отблъсквали, но с това повече са съ-буждали в него амбицията да работи, да стане велик човек, за да заслужи Любовта и вниманието на тази, която не се интересува от него. Вторите пък са го насърчавали и подтиквали към работа и дейност.

(19/стр.37)

„Защо няма образци на идеалната Любов на Зе-мята?“ Често причината да няма реализиране на тази Висша Любов, са външните влияния, пък и са-мите хора. Преди всичко трябва да има готови души.

(7/стр.100)

Вие сега казвате: „Този човек няма любов, онзи човек няма любов“. Не, всички хора живеят в Лю-бовта, но има нещо в тях, което им пречи да я проявяват правилно. По какво можете да познаете дали проявявате Любовта правилно, или не? Щом имате Светлина в ума си, щом имате Топлина в сърцето си, щом имате Чистота в тялото си, вие живеете нормално и правилно в Любовта, следова-телно и правилно ще я проявявате. (15/стр.165)

Когато Любовта не се приложи правилно, тя внася тъмнина. (21/стр.722)

От една страна, Любовта действа положително, а от друга страна, влиянията са негативни. (9/стр.19)

Когато сме в хармония с Любовта, светът е бла-женство; не сме ли в хармония, няма по-опасна си-ла… Затова трябва да бъдем с Любовта много внима-телни: когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество.

(17/стр.85-86)

Няма по-страшна сила от Любовта, когато си в дисхармония с нея. (21/стр.701)

Страданията и мъчнотиите, които хората пре-живяват, се дължат на факта, че те искат да се нало-жат на Бога, да се освободят от Неговото влияние. Как ще се освободят? Каквото и да правят, те не мо-гат да се освободят от Любовта. Вие трябва да раз-бирате Живота правилно, да се оставите на Бога, Той да работи у вас, както иска. (2/стр.277)

За едни хора Господ е вътре в тях, а за други е вън от тях. Във всякой случай и единият, и другият са под влиянието на Господа. (4/стр.103)

Никой няма да се избави от Господа. (20/стр.630)

Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш. Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н. Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие. (15/стр.192-193)

Ако човек не се противопоставя на Божественото, ще бъде, ако не блажен и щастлив, поне доволен.

(19/стр.319)

В света работят два разумни принципа… В окул-тизма тия принципи се наричат първи и втори, а в науката – положителен и отрицателен. Положител-ният принцип е всякога по-силен, а отрицателният – по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. (18/стр.213)

Мислете, че всички хора са добри, но у тях има само положителна енергия, която вие не можете да използвате, и затова стойте настрана от тях, за да я използват другите… Отивам някъде, дето се бият мъж и жена – аз вдигам ръцете си, после ги спускам надолу и мъжът става положителен, а жената – отрицателна; постоя малко при тях и те започват да се извиняват, че са направили грешка. Те не са съз-нали закона, по който единият става положителен, а другият – отрицателен. И наистина след като се сменят енергиите им така, че да има и от двата вида, те престават да се карат. (20/стр.338)

Първият принцип у вас – злото,… когато дойде, казва: „Аз ще руша“. Но когато дойде в света вторият принцип, който хората наричат Любовта, майката, силата на нещата, той веднага смекчава първия принцип, и съединени така, двата раждат най-вели-кото, най-възвишеното в света… Когато те се съединят в един принцип, проявява се Животът, т.е. третият принцип. (18/стр.216,229)

Когато първият принцип вземе надмощие в чо-вешкото сърце, човек става сух, корав, започва да затвърдява. У него всичко закоравява – сърцето, мускулите, ръцете, краката, артериите и т.н.; тогава лекарите казват, че в такъв човек се е явила болест-та атеросклероза. Аз казвам, че това се дължи на първия принцип, който е втвърдил сърцето и е обсе-бил човека. (18/стр.220)

Голямата опасност със зле настроеното сърце ле-жи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. (12/стр.70)

Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на първия принцип. Не служите ли на Господа, ще бъдете погълнати от първия принцип, защото законът е такъв. Откъдето изтича водата, пак там се връща; откъдето излизат парите, пак там се връщат; откъдето излиза силата, пак там се връща – всичко се връща назад. Всички тези неща са из-лезли от първия принцип. (18/стр.216)

Всички богатства на света принадлежат на Гос-пода и в момента, когато помислиш, че силата, влия-нието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип… Първият принцип е крайно алчен, нена-ситен, в него желанията нямат граница… Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум.

(18/стр.215,219)

Първият принцип се бои от втория, защото ко-гато се изпречи пред втория, проявява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Също, когато отидете при някого, който ви обича, сърцето ви почва да тупа, казва: „Дохождате при майстора си“… Ти не можеш да победиш този враг, първия принцип, с друго освен с Любов! (18/стр.219,225)

Принципът на Любовта обхваща всичко, той прониква навсякъде, както проникват светлината, въздухът и водата. Няма да остане материя, колкото и да е твърда и гъста, в която да не проникне тоя принцип… Тоя принцип ще превърне грубото в ме-ко и нежно, неразумното – в разумно, дисхармонич-ното – в хармонично. (21/стр.196)

Няма сила в света, която може да противодейс-тва на Любовта! (20/стр.464)

Закон на прилива и закон на отлива

Аз искам да използвам условията, искам да из-ползвам влиянието, съчетанието, което сега имаме. Сегашната обстановка не може да я имате друг път, тя не се образува по човешки. (6/стр.376)

Някой мисли, че добрите условия се дават вся-кога, затова отлага нещата; не е така – добрите условия се дават само веднъж. Например тази беседа мога да ви държа само днес – утрешният ден има друга програма; всяко нещо става на точно опре-деленото време. (20/стр.455)

Казвате: „Може и по друг път“. Нещата могат да станат само при известен случай… Всяка беседа мо-же да се говори само при известен случай. И всяка Истина в света може да се каже само при известни условия. (22/стр.110)

Не всякога можете да мислите, не всякога мо-жете да чувствате, не всякога можете да действате. Туй иде периодически през годината… Учениците на окултната школа трябва да изучават закона на този периодически прилив от менталния свят, т.е. умст-вения свят, света на идеите; после идва този прилив от света на чувствата, или от астралния свят, и от причинния свят – света на волята. И който разбира закона, той го използва. (22/стр.109)

Ставате, да кажем, сутрин, малко сте неразполо-жен, но не можете да си дадете сметка; минават се пет-десет минути, почва умът ви да се проведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“. Минава се известен период време, налегнат ви пак лоши мисли и пак казвате: „Този дявол откъде се намери?“. Хората не могат да разберат, че тук има закон, който пери-одично и систематично действа в света – тук не е дошъл някакъв дявол с капан да ги хване, то е един Божествен закон. (17/стр.264)

Именно: ще се спрете върху този велик закон на човешката мисъл, който приижда. Има течение на чувствата и туй течение приижда периодически. Някой път тия две течения – умственото и чувст-веното – се съвпадат, и то е един щастлив случай, а някой път не се съвпадат. Та аз искам вие да изпол-звате това. (22/стр.109)

Бих желал всички братя и сестри да отправят особени молитви вечер към Бога, за да изпрати Бо-жественият Дух по-възвишени духове, които да ре-гулират тия отношения, защото ние сме изложени на тия отливи и приливи. Например вчера имахте едно настроение, днес – друго. Не зависи от вас – вие не познавате законите. Някой ден не сте раз-положени, вечерта настроението ви стане по-хубаво.

(13/стр.148)

Ставате сутрин неразположен духом, целият свят ви е крив,… вие сте готов да се карате с всекиго, пуснали сте си пояса и чакате някой да го настъпи, готови да избухнете – това е законът на противо-положностите. Него ден жената, като види мъжа, че си е пуснал пояса, ако разбира закона, трябва да бяга два километра далеч и да си каже: „У мъжа ми днес има отлив на Духа и прилив на плътта“.

(17/стр.261-262)

Законът на противоположностите включва в се-бе си закона на отлива, а законът на подобието – закона на прилива. (17/стр.260)

Законът на подобието е самоотричане… И когато Христос казва: „Трябва да се отречем от себе си“, разбира да излезем от тая мрачна стая на своя его-изъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта.

(17/стр.266,267)

Намериш ли мъжа си неразположен, кажи му, че ще го обикнеш, защото досега не си го обичала. Твоят Господ е в мъжа ти; възлюби Го и после Му кажи: „Господи, ще възлюбя и Духа Ти, ще обикна и душата, и тялото Ти“. Ако дъщеря ви не е разпо-ложена, кажете същото. (11/стр.245)

Христос слезе на Земята, за да установи закона на подобието. Той казва: „Аз не искам да господару-вам над вас, а искам да ви науча как да бъдете щас-тливи. И ако Ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити“. Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на про-тивоположностите, трябва да го напуснеш… Почни да обичаш! (17/стр.267)

Човек се гневи, неразположен е, значи има отлив. Ще трябва непременно да дойде в него прилив. Как? Ще се съсредоточи, ще отправи ума си нагоре към Бога, ще отиде да се разговори с Него и когато мине отливът, ще си дойде на Земята. (17/стр.268)

Аз изключвам закона за контрастите от себе си. Ако съм в отлив, отивам при Бога. Ако съм в при-лив, дохождам на Земята на работа. (17/стр.270)

Законът на противоположностите е закон, кой-то разрушава, той руши хармонията, щастието… Ко-гато попаднете дълго време в този закон на проти-воположностите, той може да има влияние върху вашия ум дванадесет минути, дванадесет часа, два-надесет години. (17/стр.262-263)

Трябва да търсим тия моменти на Божествения Дух в прилив, изгубим ли тоя момент,… трябва да чакаме „дванадесет часа“, а то е дванадесет седмици, дванадесет месеца, дванадесет години, дванадесет века и прочее. (17/стр.313)

Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди в периода на проти-воположностите, то ще стане непременно прес-тъпник, най-големият вагабонтин – не може да избегне последствията, защото те са му дали ония елементи, които подтикват живота в друга посока. Ако бащата и майката са под влиянието на закона на подобието, у тях ще се роди много благороден син или дъщеря, с добър и развит ум. (17/стр.263)

Хората искат свещеникът след черква да им про-повядва, но той е в закона на противоположностите – неговите вибрации, неговото настроение, неговата проповед този ден не могат да донесат благословение на хората. Той може да служи от немай-къде, длъжен е… Ще ги кастри: „Вие сте такива, вие сте онакива, вие сте лоши хора“ и ще ги прати в пъкъла. Него ден той е казал една лъжа. Той е говорил за себе си,… вие сте били огледало и той се е оглеждал във вас, живял е под влиянието на закона на противополож-ностите. (17/стр.263)

Разправят за един знаменит американски про-поведник в град Ню Йорк, който проповядвал дълго време под влиянието на закона на противополож-ностите и изказвал такива ужасни работи, щото из-поплашил всички енориаши, като че ли светът се свършвал. Понеже под влиянието на този закон на противоположностите често остава утайка в стомаха, който не може тогава да смила и отделя соковете и вреди на целия организъм, то вземат един ден про-поведника и го откарват в болницата, за да очистят от стомаха му тия малки папили… Изчистват утай-ките от него и втората седмица проповедникът се явява в черква и проповядва за Царството Божие, за идването на Христа, за Любовта. (17/стр.263-264)

Та казвам: Когато един проповедник или оратор излезе да проповядва в черква или в камарата, трябва да изхвърли утайките из стомаха си, из сърцето си, из ума си и тогава да говори на хората. (17/стр.264)

В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тъл-пата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече – дори ако имам красноречието на Ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“. (17/стр.77-78)

Този свят е пълен с неразбории – вестниците, които четем, книгите, разговорите всеки ден оставят у нас утайки; ние сме поставени на много голям изпит, не е лесно да се живее сега един Божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите,… а се-гашните светии трябва да живеят из градовете, а щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора; и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“.

(21/стр.572)

Влияние на възпитателите, майката и бащата

Невъзможно е човек да възпитава другите хора и да им влияе, ако той сам не е възпитан. Невъзмож-но е човек да влияе на другите хора, ако не ги обича.

(2/стр.168)

И много учители има, които, като не обичат уче-ниците си, скъсват ги. Учителят само като погледне ученика, и той се парализира, и като стане, разт-реперва се. Там, дето няма Любов, човешките спо-собности се парализират, а там, където има Истинска Любов, всички човешки чувства растат и се развиват правилно. (13/стр.250)

Как ще възпитате грубо, неразбрано и недораз-вито дете на добри и правилни отношения? Каквото днес го научите, утре то ще го забрави – такова възпитание е дресировка, нищо повече. При възпи-танието на детето нещата трябва да пуснат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом детето обича Бога, ще се самовъзпитава. (8/стр.309)

Ако майката вложи Божественото в дъщеря си и в сина си, преди те да се родят, тогава в две, три, четири поколения светът ще се измени. (9/стр.222)

Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: „Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в Закона на Любовта и да представляваш нейната пълнота“. Ако тя каже тъй, тя ще има дъ-щеря или син герои, които ще живеят в Закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си. (6/стр.291)

Майка, като зачене, да каже: „Аз вярвам, вярвам, че ще родя добро дете, радвам се, че ще бъде добро детето“ и т.н. Какво правят днешните жени? Мъчат се да пометнат, съветват се с лекари върху начина за помятане, но когато пометнеш на физическо поле, последствията са лоши. (16/стр.82)

Някои бременни страдат, искат да откраднат нещо, отчайват се, искат да се самоубият и т.н. – тези им състояния показват, че такова е било тях-ното дете… Детето и майката са тясно свързани помежду си и понеже в миналото тя го е развалила, сега то иде у нея, за да го поправи. То казва: „Ще се родя от теб и ще ме поправиш“. (17/стр.506)

Ако мислите, че имате деца вкъщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа… „Аз съм му майка“ – друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на Земята си припомняте отношенията, които имате към Бога.

(13/стр.290)

„Там, където няма майка, може ли бащата да заеме мястото ? Ако няма баща, може ли роднините да заемат мястото на родителите?“ И бащата, и роднините, и който и да е близък могат да заместят майката, защото майката никога не умира.

(6/стр.194)

Майката е като извор, който извира, и което е в нея, тя го предава на детето. Божественото, което е в майката, тя предава на детето и във време на бре-менност, и после – след раждането. Това е непреривен процес у майката – влива се нещо в рожбата от нея… Не е лесно да стане човек майка. Във време на бременност тя не бива да гледа лоши и грозни кар-тини, защото всичко се отпечатва върху плода и му влияе. (8/стр.300)

И всякога, когато една бременна жена се уплаши или от котка, или от змия, или от паяк, от пиявица или друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила майката. (13/стр.159)

Детето съществува в Невидимия свят като ра-зумно същество и си избира подходяща майка, под-ходяща среда и влияе на майка си, като внушава добри мисли. Бременната майка може да определи какъв ще бъде нейният син според това какви мисли я вълнуват. (18/стр.351)

Идеята за Бога детето носи в себе си. Децата мо-гат да се възпитават, докато спят. Денем душата им е затворена, но когато заспят, душата им се отваря и тогава те слушат това, което им говориш.

(8/стр.309)

Децата разбират кога им се говори Истината и са много доверчиви. Разберат ли, че не им говорите Истината, свършва се с вашата педагогика. Затова с децата човек трябва да бъде искрен. Когато децата разберат, че майката, бащата, учителите говорят Ис-тината и в тях няма никакви задни цели, те им вярват напълно. (6/стр.187-188)

Когато някой педагог или възпитател, майка или баща, иска нещо да поучи децата си, не му е позво-лено едновременно с това да преживява някое свое душевно състояние, да го безпокои някоя вътрешна мисъл или някой извършен от него малък грях… Он-зи, който иска да възпитава, трябва в дадения мо-мент да е много чист, след това той пак да си мисли върху направената грешка. (6/стр.418)

Децата носят нечистите мисли на родителите си и учителят най-първо трябва да се очисти, за да ги преодолее. Трябва да бъде образец. (8/стр.314)

Когато аз се приближавам при хората, всякога съм чист. (7/стр.310)

Учителят влияе не само с думи, но и със своите мисли, желания и действия, които влизат в контакт с душата на детето… Има невидимо общение между душата на учителя и детските души. (8/стр.314)

Има деца, на които учителят не може да се сър-ди – когато се усмихне детето, изменя се и неговото настроение – защото има нещо магическо в тях.

(8/стр.305)

По много начини може да влияете на хората. И децата знаят този закон, и забележете, те като искат нещо, започват: „Мамо, дай това!“. „Не може.“ За-почва тогава то да те милва, целува и най-после ти се съгласяваш. То е отворило една от твоите врати и е влязло вътре. (3/стр.141)

Когато децата вкъщи вдигат много шум, майка-та трябва да отиде при пианото, да изсвири и да изпее: „Мълчете, деца, умирете се!“ и всички ще млъкнат… Музиката може да се употреби като метод за събуждане на заложбите, дарбите и добродетелите на детската душа. (8/стр.45)

Друг метод, който препоръчва окултната наука при възпитанието на децата, е свързан с влиянието на светлината. В бъдеще ще се създадат стаи с такива геометрично правилни форми, че светлината да се отразява в очите на децата правилно и хармонично. Ако майката иска да възпита детето си добре, тя трябва да има най-добро разположение на лицето си, защото нейното лице хвърля сенки в очите на детето . И забележете, детето винаги гледа какво е лицето на майката. (6/стр.188)

На децата си започнете да обяснявате онези пред-мети, които са най-близки, най-належащи и най-необходими за тях. А това са въпросите за водата, за въздуха, за Слънцето и т.н. Водата оказва на децата най-голямо влияние. Заведете детето при някой из-вор, който постоянно блика, бъбли, и започнете да му разправяте някоя приказка. Ще забележите, че мисълта му ще тръгне тъй, както водата. После за-почнете с изгряващото Слънце. След това пристъпете към цветята, към плодовете. Всички тези неща оказ-ват влияние върху детето, затова му говорете за тези отношения. (6/стр.418)

Новата хигиена на средата

Хигиената препоръчва да се изгарят всички дре-хи, с които човек е боледувал от тежка, заразна бо-лест или с които е прекарал мрачни психически със-тояния. Новата хигиена препоръчва на хората даже да сменят често къщите, в които живеят, особено ако са прекарали в тях големи страдания – такава къща е напоена със скърби и страдания. Остане ли още да живее в нея, човек постоянно се намира под влияние на преживяното. (19/стр.464)

Законът е, че всякой, който е оздравял, ако не е променил одъра си, болестта му остава и който лег-не на този одър, заболява. Затова мнозина, които спят по хотелите, заболяват. (4/стр.146)

Къщата ви не е хигиенична и лекарят казва, че трябва да я напуснете. „Ако нямаме средства?“ Докато оздравеете, може да излезете и вън от града, в някоя малка къща на чист въздух. (20/стр.640)

Има закон, че свобода и простор са нужни на душата. При много хора в една стая се зараждат някои нежелателни състояния… В една културна стра-на хората се събират, после всеки ще си отиде – за да остане сам в своята стая – и на сутринта пак ще се съберат. (8/стр.232)

Има кантори, където никаква светлина не про-никва. Такива здания има в големите европейски градове, даже и тук, в София, и ако един човек живее в такова здание десетина години, той ще почувства влиянието на тази атмосфера. (21/стр.710)

Според моите схващания всяка една болница след четиридесет години трябва да се изгори – защо? В тази болница има толкоз храчения, пъшкания, тя е просмукана с тези болезнени мисли, с миазмите, че който влезе, здрав не излиза; и лекарите напраз-но се мъчат да лекуват болните – те се заразяват от самите мисли на другите болни. И аз казвам: След четиридесет години драснете един кибрит да изго-ри тази болница, за да създадете нова. (21/стр.728)

Като знаете, че старите дрехи са напоени със заразителни микроби, с лоши мисли и чувства, с отрицателни състояния, хвърляйте ги или ги изга-ряйте, но никога не ги давайте на бедни. Ако искате да дадете нещо на бедния, дайте му от новите си дрехи. Някой раздава старите си дрехи и мисли, че е направил добро; той се освободил от товара си, но го прехвърлил на гърба на другиго – значи, той е направил добро на себе си, а не на бедния. Ако искате да се освободите от старите си дрехи, питайте онзи, на когото ги давате, готов ли е да носи вашия товар. Ако доброволно поеме товара ви, благодарете му за доброто, което ви е направил. (19/стр.111-112)

Ако носите дрехи, които са на някой друг, дори роднина, става преплитане с неговата аура. (9/стр.284)

Изучавайте дрехите, с които се обличате, и влия-нието, което те оказват върху организма ви. Мойсей казвал на свещениците да се обличат в ленени дрехи, когато служат на Бога; защо не им препоръчвал дре-хи от вълна или памук, а от лен? Като виждал лошия живот на тогавашните хора, той препоръчвал на свещениците да се обличат с ленени дрехи във време на служене, за да отправят по-високи вибрации към Бога. (19/стр.147)

В бъдеще трябва да се създадат училища, в които да се изучават очите, ушите, горната и долната част на главата, челата, носовете, брадите, после белите дробове, стомахът, какви са тъканите, каква е нер-вната система… Като се знае всичко това, ще може да избираме какви хора да ни шият дрехи или да ни правят обувки и други. Има хора, на които енер-гията е много тягостна, и затова на такива хора не бих дал да ми шият дреха – такава дреха ще създаде лоши настроения у този, който я носи. (20/стр.377-378)

Ако домакинята на къщата се е демагнетизирала и ще има само разстройства в къщата, мъжът трябва да пазари една здрава жизнена слугиня, която да върши всичката домашна работа, а жена си да изп-рати на курорт, докато възстанови силите си. Никога не поставяйте нервен, сух човек да ви готви, а пос-тавяйте за тази работа пълен, здрав, весел човек.

(20/стр.378)

Има хора, които като градят къща, оставят в нея най-лоши мисли и чувства, затова всички, които жи-веят в нея, умират. Учител или свещеник, който има такива мисли, не бих го пуснал в къщата си и не бих му позволил да чете молитви. Това не са само твър-дения, а са резултати от наблюдения. Дай да ти ушие дреха онзи, когото обичаш. Когато влезеш в някой магазин, ще купиш от него нещо само ако ти се хареса търговецът. (20/стр.378)

Материята, от която сегашният Космос е създа-ден, това е изостанала енергия, неоползотворена енергия от хиляди и милиони Космоси, които са съ-ществували в миналото… Всичките същества, които са минали, са изоставили своите желания, мисли и действия вътре в тази материя, та затова, като стро-ите вашите къщи, по някой път се появяват оста-тъците на хилядите и милиони векове. И право каз-ват някои, че сегашната материя, това са заспали духове, които трябва да се събудят. (13/стр.114)

Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, от която са направени нашите мозъци, с които сега си служим? Знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тяло? И знаете ли, че именно в тази материя са вложени всичките недъзи и недостатъци на ония, които са заминали? Тя е тор и този тор ние трябва да го преработим тъй, както растенията преработват всички нечистотии. И вслед-ствие на това ние усещаме в себе си постоянно един гнет. Ако тази материя беше девствена и чиста, ние не бихме чувствали тия състояния. (22/стр.144)

От наше гледище, според схващането на окул-тната наука, съвременната Земя, понеже е заразена, трябва да даде място на един Нов свят, на една Нова материя – Нов живот трябва да се влее, тъй като този живот е опорочен. (21/стр.730)

Закон за скачени съдове – ние си влияем

Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, като предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен – ние си влияем. (3/стр.114)

Ако идете в едно общество, след една-две години, като дишате техния въздух, ще кажете: „Аз съм дос-та напреднал“. Но вие само изпитвате напредъка на добрите, колко са те напреднали. (14/стр.220)

Дойдеш някъде, пробуди се в тебе едно чувство да бъдеш добър, благороден, пък не е твоя окръжа-ващата среда. Човек трябва да разбира кое произтича отвътре – от него, и кое е дошло отвън. (5/стр.463)

Добрият човек, като се приближава при лошите хора, чувства лошавината и казва: „Станах лош“. И после, като се отдалечи, казва: „Пак станах добър“. Та сега вие трябва да знаете добри ли сте, или лоши. Ако не сте добър, някой добър човек трябва да се приближи при вас. Вие трябва да търсите добрите хора, за да бъдете добри. (14/стр.61)

Някой път ви дойде една мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша – вие сте чувствителни и като тъй, долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило своя дълг, не е изпълнило Волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате радост – защо? Защото другаде някъде по света, в някой будистки храм в Китай, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. (20/стр.360-361)

Някой път така ви натиснат чуждите мисли, мислите на обкръжаващите ви хора, че вие съвсем се загубвате. То е, защото обкръжаващите ви хора са толкова егоисти, че вие в гъстотата на техните мисли се загубвате. После вие трябва да намерите по-добри хора, за да излезете от това положение. Вие трябва да живеете между благородни хора.

(15/стр.121)

Всички хора днес се влияят от мислите на дру-гите и не са самостоятелни. Един човек не може да се откаже от месото изведнъж, понеже среща про-тиводействие от мислите на околните… Мислите на хората се блъскат като мухи. Някой път приемаме мислите на другите като вълни, които трябва да превръщаме. (7/стр.455)

Ще гледате да не привлечете вниманието на хо-рата, защото ако привлечете вниманието им, мис-лите, които те ще ви изпращат, ще ви пречат.

(13/стр.240)

Щастливият човек живее по-малко, понеже му завиждат, а нещастният – повече, понеже, който го види, казва: „Горкият, горкичкият!“ и го подкрепят с мисълта си. (7/стр.198)

Бъдете самостоятелни – всеки да има своя мисъл, един от другиго да не се влияете, а помагайте си… Желая да имате взаимна почит и любов! Да се по-читате и любите един другиго – това е първият закон на Бялото Братство, не може да измените този закон. (20/стр.721)

Желателно е всички да се стараете да си въздейст-вате, да си угаждате един на друг… Старайте се да бъдете мили и нежни в отношенията помежду си.

(6/стр.316-317)

Хубаво е в едно общество всички да изпращат светли мисли един към друг. Нещастията на Земята произтичат от това, че много малко хора мислят за-ради нас. Ако всички мислят добре за теб и ти мис-лиш добре за другите, ще бъде много добре.

(7/стр.383)

Когато правите Добро на ближния си, вие го правите и на себе си – в този закон няма никакво изключение. (20/стр.145)

Аз не казвам, че правя Добро, но казвам: „Про-явявам щедростта, която е вътре в Бога“… Има закон за скачените съдове. Като пожелаеш да дадеш, и в други хора се проявява желание да дадат. Не бива да задръстваш крана. Като не даваш, ще дойдат разбойници с парабел (пистолет) и няма как – ще дадеш. (7/стр.177)

Даването не е само в материалното, но и в доб-рите мисли. Пожеланието е също даване. Например, като кажеш някому добра дума, то е пак даване. Има външно даване – чрез постъпки и като говориш някому полезни неща; обаче има и вътрешно даване, което е изливане на благословение от твоята душа към другите. (7/стр.178)

Закон е: Всяко благо, което получаваш, трябва да го споделяш с другите… Не спирай в себе си Божественото, дай го, защото, ако го спираш, ще си причиниш нещастие. Не задържай излишните неща. Закон е да не лишаваме себе си от най-необходимото, а останалото да раздадем на другите, то ще се благослови. (7/стр.177)

Ние сега със своите мисли спъваме Божественото у нас, ние сами рушим. И трябва да се отучим всички да рушим, а трябва да градим. Някой ти разправя една опитност и у теб се яви желание, разположение да кажеш: „Туй не струва“. Тогава и на себе си вредиш, и на него вредиш. (22/стр.18)

Всички неща са свързани… Някой казва: „Не мога да търпя този човек“ – ще го търпиш, защото той е част от теб. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. (18/стр.183)

Който опорочава другите, опорочава и себе си – всичко в света ние вършим за себе си. (21/стр.825)

Според мен чистотата или опорочаването се със-тоят в следното – вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас… Ако характерът , след като дойде тази моя дъщеря, се измени в бла-гоприятен смисъл или е станала умна, вие сте при-дали нещо, вашите влияния са били благотворни; а ако, след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: „Вие сте повлияли в лош смисъл“. (21/стр.825)

Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе от там с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди какво му е станало, защо се е изменило настроението му, но като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му наст-роение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. (19/стр.33)

Който няма вътрешна Светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда при-чината на тези промени, той се блъска в себе си като затворена птичка и се осакатява… Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с та-кива течения – отдалеч още той ги вижда и усеща, и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се на-тъква на тях и носи лошите им последствия.

(19/стр.33)

Всеки човек е подобен на батерия, от която из-лизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчносмилаема храна, която произвежда главоболие или друго някакво разстройство. В такъв случай българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. (19/стр.33)

Човек трябва да има чисти мисли, чисти желания и чисти действия, за да не петни себе си и тези, с които работи. Когато той е тръгнал по един погрешен път, излъчва трептения, които навлизат в аурата на околните и действат пагубно. (8/стр.314)

Един организъм трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете. Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелни влияния и да отбягва лошите злодеяния. (12/стр.15)

Ние можем да кажем, че человечеството не уми-ра, но само че общият живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вът-решното си естество, което расте в духовно-нрав-ствена сила. Значи, животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. (12/стр.43)

Обществото не търпи такива хора – срещне ли човек с изопачен ум и извратена воля, то го изхвърля навън. Да изхвърлите човека вън от себе си, това зна-чи да не се поддавате на неговите влияния. Ако трябва да се поддавате на нещо, това е Любовта.

(20/стр.76-77)

Както вие, така и обкръжаващите съдържате елементи, т.е. мисли, с неприятна миризма… Защо някои хора ви са неприятни? Защото в тяхната кръв, както и в техните мисли и чувства, има нещо, което не отговаря на вашия вкус. (21/стр.83-84)

Когато един човек има антипатия към друг, той е точно като него… Когато при нас е един лош човек, когото не обичаме, той има от нашите слабости и ни отблъсква. Ние не искаме да дружим с него, за-щото при сближаване ще се усили и нашата слабост.

(9/стр.194,195)

Има хора, които при ръкуване ви предават своите нечисти мисли и желания, и вие после трябва да се чистите от тях. Чрез ръкуване човек може да изпрати своите добри мисли и желания към вас, своето благословение, което ще носите в себе си сед-мици и месеци – това ръкуване има смисъл.

(19/стр.219)

Човек, който произвежда смущение в ума на хо-рата, смущава и своя ум – лошият човек не може да произведе мир и радост в умовете и сърцата на хората. Законът е същият и за добрия човек: добри-ят, благородният човек, който е изпълнен с Любов, не може да произведе в душите на хората скръб и страдания. (6/стр.221)

Изучавайки живота на светиите, ще се натъкнем на чудно нещо – всички, които мъчеха светиите, ста-наха мъченици, изпълниха се с вяра, премина нещо от светиите в тях. (9/стр.223)

В старо време някой ученик дойде при учителя си, стои около една неделя, не говори нищо, но като си отивал, много нещо е научавал – ще поеме аурата на своя учител, ще има неговите мисли, чувствания и желания. (21/стр.502)

Не се спирайте на погрешките на хората

Хората могат да си влияят един на друг със сво-ите мисли и затова са отговорни. В това отношение те представляват скачени съдове. Като намислиш нещо или като извършиш нещо, твоята мисъл се предава на много други хора и те могат да направят същото; и ако твоята мисъл или постъпка са лоши, ти си отговорен. (7/стр.185)

Та като направиш една погрешка, то много дру-ги ще паднат. Ти си свързан с мнозина други. Мина-ваш покрай някоя градина, обкичена с плодове, и казваш: „Да мога да си набера“, но се въздържаш. След теб някой друг мине, но с по-слаба воля, приема твоята мисъл и открадва. Така че когато някой из-върши кражба, и другите са отговорни. (7/стр.186)

На Земята от погрешки не можеш да се освобо-диш. Ако свои погрешки нямаш, чужди ще носиш… Всичките ви погрешки ще ги турят на мен и затова грешете по-малко. (7/стр.362,364)

Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях – така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо. (19/стр.268)

Когато един човек поправи една своя погрешка, той помага на цялото човечество, защото мнозина ще поправят своите погрешки. (7/стр.186)

Единственото нещо, което ний можем да попра-вим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго. И ако вий мислите да поп-равяте другите хора, тогава не разбирате свободата. Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода. (14/стр.116)

Да говориш Истината в името на Любовта: сега вие ме разбирате в отрицателен смисъл – да отиде-те да кажете някому погрешките. (13/стр.221)

С казването на Истината да не повредиш нито едно Божествено цвете. Най-после в окултната шко-ла не се позволява никакво изобличение… На един човек ще му кажеш само Истината и ще му пока-жеш начините, методите, пътищата, чрез които той може да поправи своята погрешка. (22/стр.132)

Аз като правя бележки някому, всяка моя бележ-ка не само че трябва да превърже раната, но искам да видя тази моя превръзка полза принесла ли е. Ако на десет души направя превръзка и положението се влоши, по-добре раните да седят непревързани.

(22/стр.276)

Не мислете, че е нещо приятно, че можеш да нап-равиш бележка на един човек… Някой казва да изоб-личавам. Да изобличавам кого и да е, аз всякога считам това, че е все едно да правиш операция, и като се върнеш, все ще има смрад и дълго време ще трябва да миеш ръцете си, за да се отмиришат.

(22/стр.277)

Не трябва дълго време да се спираме върху пог-решките, защото те спадат към една особена област, към един свят неорганизиран. Този чужд свят пречи на областта на нашия свят – пресича тази орбита, та влиза в орбитата на нашия живот.

(14/стр.125)

Никога не мисли за грешките на другите, ако искаш да се облагородиш. Никога, абсолютно никога не мисли за хората! Сега туй е за учениците в шко-лата, то не е за външния свят. За света правилото е друго, не прилагайте туй правило в света – законът там е друг. Но онзи, който иска да бъде ученик в Христовата школа, абсолютно никога не трябва да се спира на грешките на хората. Те ще дойдат, но никога не се спирайте на тях. Тъй и Бог не се спира върху нашите грехове. (22/стр.45)

Да откриваме в хората доброто, но същевременно да станем и светлина за тях; и в тази светлина те да виждат погрешките си, без ние да ги виждаме. Слънцето не вижда нашите погрешки, но в светли-ната му ние виждаме своите погрешки. Това да се счита за въведение, встъпление във Вътрешната шко-ла. (7/стр.381)

Ý

НИЗШИЯТ СВЯТ И НЕГОВИТЕ ВЛИЯНИЯ

1. Различавайте похватите на тъмните сили

Низшите същества са изкусни крадци

Светът, в който живеете, е пълен с невидими съ-щества, които вървят в крив път. Те постоянно ви следят и по незабелязан от вас път ви създават ред изпитания и изкушения. Големи тънкости има в техните методи. За тази цел вие трябва да бъдете будни, да различавате техните похвати и да не им се поддавате. (2/стр.95)

Има един свят на Ангели, които живеят в Рая, падналите ангели са в ада, а човек е по средата… Бо-жественото запазва човека. (8/стр.80)

Според това движите ли се от Небето към ада и обратно, във вас се създава известно раздвояване… Някой ден вие сте радостни, настроението ви е пов-дигнато, вие преживявате живота на Ангелите. На другия ден вие сте тъжни, настроението ви е пони-жено, вие преживявате живота на тъмните духове.

(15/стр.40)

При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъ-де спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва спокойствие, любов, мир, ра-дост, вяра – това е една от задачите. (7/стр.458)

В човека има паразити, които искат да го заб-лудят и след това да го ограбят, а има и Висши Съ-щества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава – когато е буден, е добре, но при мал-ко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вът-ре. (7/стр.353)

Всички хора носят в себе си по един или повече крадци. Няма човек в света, който да не страда от своите крадци. Те се крият така майсторски, че мъч-но можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави големи реклами, а малко изпълнява. (19/стр.422)

Щом срещнат някого, те му обещават. Отнемат ли веднъж тази енергия, която имате, отбият ли ва-шата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други, на тях да обещаят и тях да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива мало-душни хора за сметка на тяхната смърт. (6/стр.32)

Явява се дяволът и ви казва: „Всичко ще ти дам“, но след години като блудния син се връщате със съд-рани гащи. (11/стр.37-38)

Дяволът обещава, но не дава, той е един сводник.

(11/стр.35)

Онова, което дяволът е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому (привидно) доброто желае, но всъщност злото прокарва навсякъде. (12/стр.52)

Страшен е крадецът, но иде неговият край – дрехите му започват да треперят от страх, той пред-чувства смъртта си. Досега той се проявяваше в све-та, той колеше, убиваше, крадеше. Всички ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца. Ако очите на сегашните хора бяха отворе-ни, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква поне за последен път да вземе нещо от своята жертва. (19/стр.426)

Като говоря за крадеца, аз не го осъждам. Щом Бог го е допуснал, той има някакво предназначение… Помнете: Не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец. Страшно е по-ложението на мъжа или жената, които вярват на своите крадци. (19/стр.422-423)

Всички измами идат от вътрешните крадци.

(14/стр.240)

Крадецът започва всякога с мажорна гама, тонът му е повишен, енергичен. Той е спретнат, добре об-лечен, с изискана обхода; на пръстите си има по няколко пръстена; всичко прави с цел да привлече своите жертви. Всички спорове, недоразумения, кра-моли в живота се дължат на него. Дето види проява на нещо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи. (19/стр.422)

Те навсякъде действат според принципа „Разде-ляй и владей“, навсякъде искат да внасят смутове… Винаги са много учтиви – онези, които не ги раз-бират, ги считат за големи кавалери… Те са съвършени в обноските си, много са умни. Не мислете, че мо-жете тъй лесно да се борите и да се разминете с тях. Те са от Черното братство, но са много умни – в тях има знания и могат да ви измамят, да ви спънат във вашия път. (6/стр.398-399)

Крадците на вещи са нищо в сравнение с крад-ците в духовния свят. (7/стр.343)

Имаш някои блага, но дойдат низши същества и те оберат. И ти се питаш: онова, което имаше, къ-де е отишло; къде отидоха твоята радост, мир и ху-баво разположение. Не знаем да запазим това, което имаме. (7/стр.382)

Същества от астралния свят развалят това, което си изградил. Някога си приятно разположен – гле-дай туй разположение да го задържиш – но не се минава един-два часа и ти изгубиш всичко спечелено, и пак останеш бедняк. След една седмица пак се бориш, пак направиш усилие. (22/стр.17)

Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази – трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия.

(7/стр.353)

Горчивините, скърбите, през които минавате, то-ва са стражари, които пазят да не отиде богатството, което имате; да не бъде разпиляно. (8/стр.154)

Вие не знаете какво нещо е скръбта! Скръбта е едно много разумно същество, което тъжи, скърби, че е изгубило нещо, и търси пътя си – по прав път върви тя. (13/стр.409)

Що е скръб – това е подтик към един Възвишен живот… Низшите същества, които ни пречат, са все изостанали души. Провидението ни е облякло със скръбта, за да кажат те: „Оставете ги тези“. Както някои богати хора се обличат със скъсани, оцапани дрехи, за да не ги оберат, обаче в себе си съзнават, че са богати. (8/стр.53)

Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти, и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. (7/стр.353)

Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи, така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. (7/стр.357)

Пияният става чувствителен към низшите духо-ве и те го обсебват. (8/стр.125)

Има вина и този, който пие, защото няма харак-тер, не проявява силна воля. В такива случаи трябва да се приложат методите за ограждане. (7/стр.382)

Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, която психически е различно нас-троена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили. Подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. (12/стр.70)

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като похарчи всичките жизнени сили и про-изведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията на самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо. (12/стр.138)

Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото на истинската Свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото придобива.

(12/стр.138)

Стремете се да задържите това, което имате, по-неже то е повече от туй, което можете да постигнете. Всичко, което можеш да постигнеш, и най-идеалното, не може да се сравни с онова, което имаш в себе си, даже не се равнява на една стотна. (7/стр.376)

Тъмните духове правят престъпленията

В света има живи същества повече, отколкото вие подозирате. Не сте сами. Не мислете, че когато седите сами, няма кой да ви наблюдава и да следи постъпките ви. (4/стр.81)

Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили, и после човек се чуди какво е свършил… Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба.

(7/стр.36)

Всички престъпници ще се открият, всички без-закония ще станат явни, няма да остане нещо скри-то-покрито… Като направиш едно престъпление, Господ те хваща и те пита: „Ти разбра ли?“. Ти не си син на дявола, но Син Божи. (10/стр.180-181)

Дяволът е най-големият хипнотизатор: ще те тури в хипнотичен сън, ще те хипнотизира и след като извърши хиляди престъпления, ще каже: „Ти си извършил това и това престъпление“. И всички тия реклами са на дявола. Не, не, ние чужди реклами не носим. (22/стр.149)

Всички грехове и престъпления, за които говорят хората, са илюзии в техните умове. (21/стр.102)

Ние трябва да проникнем дълбоко в нашите души и сърца – да кажем в себе си, че сме Синове Божии, че сме излезли от Божествения център и за-това ще вършим Волята Божия. (20/стр.430)

Престъпленията се дължат на низши духове, ко-ито работят чрез човека, но човек е отговорен, че ги е допуснал. (7/стр.215)

В духовния свят има много опасни работи. В съв-ременния окултизъм някои искат да бъдат силни, да правят каквото искат, без да бъдат отговорни.

(7/стр.349)

„Господ тъй е направил“ – казвате. Господ не е направил това. Той е направил света така, че е оста-вил нас да сме отговорни. (21/стр.425)

Хората не вършат Волята на Бога, а престъпления, и после питат защо Господ направи така. (9/стр.74)

Защо Господ не внуши на християните да не се избиват на войната? Защо Той не внуши на хрис-тияните да противодействат? Когато ледът се зам-разява, Господ не му забранява и когато той се сто-пява – също. Дали нещо се ражда или умира, това за Реалното е все едно, то иска само да го познава.

(4/стр.165)

Всички питат защо светът е така създаден. Той не е създаден, той се проявява поради Свободата, която Бог е дал на всички същества. Те си позволяват някои работи, понеже мислят, че всичко могат да направят. Те като се проявяват тъй, както искат, произтича злото. (14/стр.128)

Бог не е подчинил човека на злото. Той го е осво-бодил. И сме отговорни, че злоупотребяваме със Сво-бодата, която Бог ни е дал. Сами се ограничаваме, като не вършим Божията Воля… Вие сте хора, които много добре изпълнявате своята воля и волята на другите, но Божията Воля много малко изпълнявате. А Волята на Бога е свещена. (7/стр.82-83)

В Бялата ложа онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота и днес нямат никакви условия. (22/стр.180)

Ако аз правя това, което искам, ще бъда един престъпник, нищо повече! (13/стр.469)

Слушам една жена да се моли: „Господи, защо си ми дал този мъж?“. Моли се тази жена и аз отго-варям в молитвата: „Ти сама си го взела, аз четири-пет пъти ти внушавах да не го взимаш, но ти го взе, той е твоят избраник – твой, а не Божи“. (21/стр.471)

Хората трябва да извадят от ума си мисълта, че светът е лош. Светът е такъв, какъвто сте го създали – това е вашият свят, а не Божественият.

(20/стр.640)

Не мислете, че нещата в света са лоши – за да станат лоши, ние сме причина. Ето защо трябва да знаем да поправяме тоя свят отвътре навън.

(20/стр.792)

Всеки човек, в присъствието на когото се върши престъпление, трябва да го отхвърли от себе си, да не участва в него. (20/стр.680)

Когато някой убие някого, то убитият върви с него и го измъчва. А убиецът, ако разбира закона, ще се моли за убития и тогава той ще му прости.

(9/стр.194)

Когато душите на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разст-ройство между хората. Казвате, че убивате разбой-ника – опасен човек за обществото; вие не знаете, че сега, когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е бил в плът – сега той се движи свободно между слабохарактерните хора и им вну-шава чувство за отмъщение. Днес хората повдигат въпроса трябва ли да се налагат смъртни наказания – според Божествения закон смъртните наказания не се позволяват. (20/стр.624-625)

Да не се убива виновният. Убитият е по-опасен в Невидимия свят. Този, който не знае окултния закон, казва: „Да се убиват!“. Като се избият, те са по-опасни и винаги след това се влошава положе-нието… Злото никога не се побеждава със зло, защото злото става по-голямо. (7/стр.305)

Грехът е заразителен, но е нещо външно

Знаеш ли, че и най-малкият грях, и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разру-шението на живота ти? (12/стр.138)

Един праведен човек, когато има опасност да из-върши престъпление, го вдигат. А когато един греш-ник има опасност да накара или да съблазни един праведник, тогава го задигат. Когато детето се оплаче на Бога, че не го гледат добре, тогава го прибират – заминава си. (7/стр.223)

Но духовният обаче человек не може да прави грях… – грехът и измамата не могат да намерят ни-каква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Госпо-ден, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.

(12/стр.155)

Едно грешно състояние се дължи на същества, които имат един вълчи характер. Нищо повече. Дали са хора, дали са духове, каквито и да са, но характерът им е такъв. Ти при тях не можеш да живееш. А ако живееш при тях, от тебе нищо няма да остане.

(14/стр.129)

Не може ли човек да живее сам? Не може. Ако оставите и най-даровития човек сам или между хора, които не го разбират, дарбата му ще се прек-рати. (20/стр.450)

Ако искаш сам до останеш, можеш, но ако си един светия. При греха не съветвам обикновения човек да остане; не съветвам и талантливия човек да остане; не съветвам и гениалния човек да остане. Ни-що повече… Щом дойде до светията, казвам: той мо-же да остане вече там. Закон има, той може да се справи със злото. (14/стр.130)

Ако може да се справиш с греха, то е вече изк-лючение; но ако не можеш, не очаквай, че Господ ще ти помогне. Господ на обикновения човек помага чрез краката, да плюе на краката си и да бяга. И на талантливия човек казвам на краката си да плюе и да бяга. И на гениалния човек – на краката си да плюе и да бяга, а на светията – там да стои.

(14/стр.130)

Та казвам: Съществата, които са в областта на греха, са толкова умни, много по-умни, отколкото хората. (14/стр.130)

Аз по някой път не искам да ви говоря за греха, понеже грехът е нещо ужасно… Грехът е заразителен. И даже никаква форма не представяй за греха, за-щото по някой път хората сами се заразяват.

(14/стр.130)

Грехът в света е една болест, то е един по-нисш живот. (14/стр.115)

Когато слиза от по-висока сфера, човек неизбеж-но минава през сферата на злото и се заразява от него. В това отношение грехът, злото е преходна си-ла. Като излезе от сферата на злото, човек отново става чист. (10/стр.170)

Злото в света е вън от човека. Човек по естество е добър – като направи някое прегрешение, плаче и съжалява. (9/стр.223)

Много хора съм срещал и срещам, но нито за един от тях не мога да кажа, че по естество е лош. Обаче има моменти в живота на човека, когато дъл-боко нещо в него му препятства да върши добро, често външните условия влияят на човека… Например беден благочестив момък се оженил за богата кра-сива мома; под влиянието на нейните родители той изменя живота си, отказва се от Бога и слиза надолу в гъстата материя – той люби Бога, но богатството го заслепява и неусетно се отклонява от правия път.

(20/стр.151)

Човек се увлича лесно, когато се интересува само от външните форми, от своите временни преживя-вания и чувствания – това е естествено, външните неща всякога оказват силно влияние върху човека, обаче има неща в живота, които оказват вътрешно влияние върху човека. (21/стр.237)

Грехът е нещо външно. Заблуждение е да се мис-ли, че грехът е нещо вътрешно. Грехът в хората е на повърхността. Казвам: Всякога един грях е нещо външно, очистете го. (14/стр.198)

Не е в естеството на човека да лъже. Лъжата е нещо присадено отпосле в човека. И ако някой фи-лософ или богослов, или учител ви убеди, че естеството на човека е да греши, този самият учител не разбира нищо. Не е в естеството на човека да греши. Човек, разбирам онази жива Божествена душа, която е из-лязла от Бога – не е в нейното естество да греши.

(22/стр.242)

Всичко отрицателно е свойствено на дяволите

Дяволът никога не казва добри думи, той говори за хората: „Ти си вагабонтин, крадец, блудник“. Под-мамя ви да му помогнете и си свърши работата. Па когато дойдат страданията, чрез тях Господ ви казва: „Друг път да не слушате дявола“. Гневливост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола. (17/стр.455-456)

Не вземайте никога думите за себе си в отрица-телен смисъл, защото туй е опетняване на Бога.

(11/стр.211)

Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения и мисъл-та на човека започва отново да работи. (19/стр.252)

Сега, аз ви считам всички млади – защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При се-гашните условия всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на Черната ложа. (22/стр.179)

Не туряйте в ума си мисълта, че сте стари. Ду-мата „стар“ е измислена от дявола. Не трябва да бъ-дете стари и бедни, а млади и богати. Аз не пре-поръчвам на хората сиромашия – всички трябва да бъдете богати по ум, по сърце, по душа и по дух. Ако сме така богати, всичко друго ще дойде само по себе си. (10/стр.340)

Когато не вършим Волята Божия, то е, защото се отдалечаваме от Бог и отслабваме. И когато човек каже, че е слаб, стар и сляп, то е, защото се е отда-лечил от Бога. Когато дойде крадецът да те обира, той ти завързва очите, устата и тогава те обира. Така прави и дяволът. (10/стр.241)

Христос казва на хората да вдигнат одъра си и да се изправят. Дяволът обаче всякога работи с про-тивоположни методи – той съветва хората да лежат… Като види някой прав, той го бутне и го повали на Земята; в това време той ще го обере и ще избяга.

(19/стр.315)

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.“ Къде ще го видите? В отрицателните прояви на човека. Когато крадецът отнеме нещо от човека, в него остава известна празнина, която при-чинява злините. (19/стр.432)

Злото, омразата, противоположностите – всичко това не е нищо друго освен празнини. Първото впе-чатление от празнините е неловкостта – ако стъпим в някоя мочурлива почва, дето няма основа, ние потъваме. (19/стр.439)

Недоволен си – това е липса на някакъв елемент в тебе… Недоволството подразбира липса на някакви чувства, лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли?“ – тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент може ли тази празнина да я изпълниш.

(21/стр.687)

Ако си огорчен, не търси виновника за огор-чението, но си кажи: „Заради Господа мога да пре-върна горчивината си в сладост“. (19/стр.135)

Всяка дисхармония в нашите чувства, всяко гор-чиво чувство ще извадим на повърхността – да върви при своя господар. Това са чувства на дявола. А в нас ще внесем благородните чувства на Любовта – нека те се борят с отрицателните, а ние да бъдем свободни.

(6/стр.372)

Небето в България почва да става лазурно. То е резултат от добрите мисли, които се пращат в Бъл-гария от Духовния свят, а с това става и климатическо изменение… Затова някои хора ги обхваща отчаяние – те не могат да понасят тая Светлина. Това се казва непоносима Светлина. (4/стр.105)

Когато светлината и топлината се увеличават, ония организми, които не са добре развити, които имат много нечистотии и утайки, започват да боле-дуват. Такива нечистотии се отделят от Земята във вид на изпарения и тровят човешката кръв. Който не разбира това, казва, че светът и хората са станали лоши. Казвам: Не е лош светът, но е започнало гене-рално пречистване… Всичко, което схващате като дисхармония, се дължи на голямото проветряване и пречистване, което става сега. (10/стр.253)

Който е влязъл в пътя, трябва да престане да се занимава с дявола – да не мисли, че е лош. Значи, дяволът е лош, а ти си добър – не, вие трябва да изу-чавате силите на злото, за да ги хармонизирате; из-ползвайте само ония от тях, които са в хармония с вас, и не се страхувайте от силите на злото, но работете с тях да ги превърнете в положителни.

(21/стр.153)

Една лоша мисъл, тя не е ваша, отдайте я на ке-саря. Кой е кесар? Той е дяволът. Отдайте кесаревото кесарю. (10/стр.72)

Когато отдадете кесаревото кесарю, тогава ще се освободите. Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание не са ваши – те са на кесаря. (18/стр.168)

Трябва да се освободим от лошите си мисли – а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: „Ако не си разположен, излез вън, мен ми е добре тук“… Хората всеки ден излизат от себе си, защото са дали място на дявола в себе си. (17/стр.314)

Когато дяволът ви срещне, казва: „Ти си такъв, онакъв, нямаш вяра, нямаш милосърдие и т.н.“, а всичко това ви се отразява зле. Господ не мисли тъй за вас. (6/стр.81)

Нямайте лошо мнение за себе си. Имай такова мнение за себе си, каквото Господ има за тебе.

(22/стр.45)

Да се не самоосъждаш, защото така осъждаш Бога в себе си. (7/стр.361)

Всички низши качества са от лявата страна

Гордостта не е от Бога – Бог е създал човека да се самоуважава, но той се е отдалечил от Него с гор-достта… Завистта и гордостта са брат и сестра – чо-век, който завижда, е и горд. Оня, когото е обладала завистта, се наслаждава, когато гледа, че другите стра-дат. (18/стр.345,349)

От гордостта е произлязла завистта – горделивият човек е най-завистливият, той не може да слуша да похвалят другиго… Ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господ, и Той прави погреш-ки“, гордостта при всички подобни случаи заговорва… Най-голямата опасност, която сега иде, тя е от гор-достта в окултната школа. Та за този дявол имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. (22/стр.95)

Не казвам, че завистта, че гордостта няма да по-сетят никога нашето сърце. По някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“ – и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено; както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества – дори има на Земята хора, които са олицетворение на завистта.

(17/стр.83-84)

Съмнението е недъг на ума, а завистта, злобата – на сърцето… Ония, които не могат да освободят сърцето си от омразата, са роби на Черния маг – те са играчка на живота; същото се отнася и до ума – и той трябва да се освободи от своите недъзи.

(21/стр.164)

Срещнете един приятел и веднага се нахвърляте върху него с лоши мисли. Ние трябва да се отнасяме благо с всички хора, защото това, което излиза от нашето сърце, е една велика мощна сила, която едновременно гради и разрушава. (20/стр.745)

Ще търсите вътре в приятели и неприятели една добра черта, която да поставите в ума си. Туй е едно доста трудно изкуство, но едно отлично изкуство… Когато ви сполети каквото и да е нещастие, на всичко ще гледате само добрата страна! (22/стр.277)

Често съвременните хора сами си създават лоши мисли. Виждаме някой човек, който се стреми към Бога, но се съмняваме в чистотата на неговите под-буждения и казваме: „Причините, които го карат да се стреми към Бога, не са религиозни, не са бла-городни подбуждения, а някой дявол е влязъл в него“. (19/стр.441)

Аз ви говоря от една дълбока опитност, правил съм много наблюдения… Ти не хукаш никого, не го биеш, стараеш се да не говориш лошо, но имаш скри-то подозрение в ума си. Значи, ти действаш от вътре навън. Законът и тук действа, ще настане реакция навън. Ще дойдат хора, които ще те подозират, ще говорят лошо за теб, ще те хукат. Значи, ще се въздържате от подозрения! (15/стр.173)

Аз съм поразен от подозрението, което хората имат. Правя опити, слагам в изкушение хората, кои-то имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат. Сложете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата… Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-кал-пави и порочни постъпки – при такова състояние на нашите умове как можем да служим на Бога?

(21/стр.824-825)

Да допуснем, че вие сте интелигентен човек – срещнете някой ваш приятел, заподозрете го в не-що, без да знаете защо. За да заподозрете някого, трябва да имате факти. Не допускайте съмнение без научна основа. Някой, като се съмнява, казва: „Не знам защо, но нещо чувствам, усещам и затова се съмнявам“ – туй усещане не е още доказателство.

(18/стр.343)

Казвате: „Аз не мога да правя добро, защото не го усещам в душата си.“… Когато имаме едно усещане, то не е доказателство, че трябва да се извърши нещо. Когато пък имаме неразположение, то не е дока-зателство, че не трябва да се извърши нещо.

(21/стр.703-704)

Освободете се от съмнението и подозрението – то е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата – тук се изискват усилие, пос-тоянство и труд. (19/стр.418)

Аз не съм срещал в България търпеливи хора; сре-щал съм такива, които носят неволята си, но търпе-ливи не съм срещал. Да имаш търпение, то подраз-бира воля и ум, сиреч да знаеш причините и последствията на нещата. А нетърпението ражда подозрение към всичко и към всички… Българите нямат търпение и затова подозрението не ги на-пуска. (20/стр.337)

Съзнателно или несъзнателно, навсякъде виждам една атмосфера на подозрение и след всичко това хората искат да минат за културни. Трябва да се обг-раждаме от тия мисли, които са остатък от миналото – те са излишъци, от които всички трябва да се очистите. (20/стр.337)

Подозрението е отсъствие на безкористна Любов – от него се раждат всички болести… Приложете търпението, т.е. развийте ума и волята, махнете по-дозрението и го заместете с творческа Любов.

(20/стр.338,340)

Това е Христовото учение – да бъдем съобрази-телни, да не говорим за другите това, което можем да знаем за тях. Окултистите казват: „Ако искаш да бъдеш силен, не говори за хората, защото в момента, когато започнеш да говориш, влизаш в свръзка с не-говия дух и се заразяваш с лоши мисли“. По-добре е да мислите добро за хората, отколкото лошо, за-щото инак себе си повреждате – онзи, когото одум-вате, психологически се ползва. (17/стр.457)

При всяко одумване, критикуване на другите вие се обезличавате. Себе си критикувайте, другите – не. Поправи себе си, ако искаш да поправиш другите хора. (4/стр.37)

Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е Духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите Духа си, непременно ще угасне Духът. (22/стр.179)

Човек, който одумва хората, психически не може да се развие. Който има тази слабост, да я напусне. Дойде ли ви някой път на ума да говорите за някого, спрете се, не пускайте дявола да влезе, не му ставайте глашатай – затворете своя телефон и не предавайте мненията му. (17/стр.455)

Изхвърлете този стар баща навън и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако сто пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости. Той наказва само дяволите, Той ги е проклел и е създал за тях голям огън. Тъй че който не иска да бъде свързан с дяволите, трябва да бъде милостив и съобразителен. (17/стр.456)

Ще се научите: в окултната школа не се позволя-ва да обиждате никого! Няма да му кажеш: „Ти си такъв, ти си онакъв“… И когато Архангел Михаил бил проводен за тялото на Мойсея, не казал никаква зла, обидна дума на дявола, а казал: „Господ да ти възбрани“. (22/стр.74,75)

В Пътя не се позволява да се говорят отрицател-ни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за Вечния живот! (13/стр.289)

Да кажем, някой брат от вас изгубил своето рав-новесие, разсърдил се и вие се съберете, и почвате да разправяте туй, което не е нужно да се разправя за него, за неговата негативна страна – …всички сте вляво. Щом този брат, този ученик е съгрешил, вие се съберете, направете една молитва, пратете една благородна мисъл към него… – той ще се насърчи, вие сте вдясно. Това е трансформиране на енергията и така трябва да постъпвате. (22/стр.299)

Думите, с които човек си служи, имат цветове, които оказват известно влияние върху нервната система. Някои думи оказват лошо влияние върху човека и той започва да ферментира. Като знаете това, не казвайте на човека, че е нетърпелив, нечист, неморален и т.н. Ако видите, че някой е нетърпелив, създайте му такива условия, които да превърнат не-търпението в търпение… Ако си служите с отри-цателни думи, за да изразите недостатъка на човека, вие сами се свързвате с неговия недостатък.

(19/стр.131)

И така, като дойде да приложите окултния за-кон, всякога ще употребявате думи и фрази поло-жителни. Употребите ли една негативна дума, от какъвто характер и да е, тя всякога носи в себе си лоши последствия. Кажеш ли: „Ще се разболея, ще умра, тя нашата работа няма да тръгне напред“, лошите последствия идват. Даже учениците на Чер-ното братство са много по-смели в своите твърдения – те идват и употребяват положителните методи на Бялото Братство. Един ученик на Черното братство не казва „не“, той казва: „Аз ще направя добро“, но като получи силата, употребява я за зло. (22/стр.297)

Излишни думи не туряйте, защото те са от лука-ваго, т.е. казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на Черното братство. Те обичат много да глаголят и всеки, който много го-вори, помага на Черните братя. Който много говори и който никак не говори, и двамата помагат на Чер-ните братя. А който малко, но умно говори, спомага на Белите Братя. (22/стр.76-77)

Всяка празна реч е една форма, в която вие ще дадете място на един лош дух да се всели вътре във вас. Затова всяка форма, която образувате, трябва да е пълна с нещо Божествено. Празните думи изобщо всякога създават големи нещастия. Като произнесеш някоя празна дума, резне те нещо в сърцето и каз-ваш: „Не трябваше да го кажа“. (22/стр.77)

Сега, ето къде седи опасността при изучаване на окултизма от чисто физиологическо гледище: поне-же задната част на мозъка има съотношение с чисто физически прояви на човешкия организъм, то кръв-та, като окръжава задната част на мозъка, най-първо събужда низшите чувства у човека; и теченията от гръбначния мозък събуждат тия низши течения. За всички окултни ученици има тази опасност, че най-първо ще ги нападнат в засада техните неприятели, и то такива неприятели, каквито не са сънували. Те са вътре – …жители на задната част на мозъка, цели племена го населяват и когато човешката мисъл ми-нава през тях, те влияят. (22/стр.93)

Тщеславието, лицемерието, любопитството и сво-енравието – те са животински качества. Те ви са пот-ребни за света, но в школата нямате никаква пот-реба, абсолютно никаква потреба от тях… Сега тия четири качества ще ги пазите и тогава, като дойде някое от тях при вас, ще кажете: „Приятелю, аз съм ученик на Любовта“… Тъй приятелски ще си гово-рите: „Аз съм ученик на Любовта“ и ще спирате там.

(22/стр.82-83)

Те ще идват, вие ще им казвате: „Ние сме уче-ници на Любовта“, докато и те ви кажат един ден: „И ние сме ученици на Любовта“. И въпросът ще свърши – победата ще бъде ваша. Това са живи съ-щества, с които сте били свързани от минали съществувания. Но като постъпвате със закона на Любовта, те ще кажат: „Понеже вие сте ученици на Любовта, и ние ще станем ученици на Любовта“.

(22/стр.83)

Пакости, скандали, разединения са
игри на низши духове

Ако стават нещастия, те стават по единствената причина на ония паднали ангели, на които им се разкриха големи тайни, и напуснаха своите жилища, и дойдоха на Земята. И всичките нещастия се дъл-жат на тях – когато видят, че хората станат малко по-весели, току изведнъж ще им създадат едно не-щастие. (14/стр.102-103)

Има нещастия, които се дължат на нас, на наше-то невнимание. Пък има много нещастия, които се дължат на извънземни същества. Има същества, ко-ито тебе не те обичат и ще ти създадат някоя пакост.

(5/стр.58)

Сегашните хора са играчка на извънземни същес-тва – с някои от вас духовете си играят тъй, както децата си играят със своите колички. Някой път дой-де някой дух и ви надъха да се карате, да изгубите разположението си. На другия ден, като ви мине неразположението, вие се чудите на себе си как сте направили туй нещо! (13/стр.501)

Има тъмни духове, които не могат да гледат хо-рата да се обичат и се скъсват от яд. Те искат хората да се мразят и правят интриги. (7/стр.161)

Един лош дух едновременно с десет-петнадесет души може да си урежда злите намерения, като един чрез друг си „оплита кошницата“. (3/стр.52)

Има известни същества вън от човека, които са заинтересовани и всякога създават скандали. Аз по някой път наблюдавам, преди да се дигне скандалът: гледам духовете, които вдигат скандала, групово при-състват, около десетина души са наоколо. (5/стр.441)

Знанието, което имат жителите на ада, им служи да търсят начин да измъчват човека, да си служат с инквизиция, да създават скандали вкъщи. Жителите на ада искат да ти разбъркат всички сметки, да те оставят голтак, след това ще се намесят и в ума на сина ти и той ще ти нашепва, че с добро не можеш да живееш, че трябва да бъдеш лош и с лошо да уре-диш работите си. (8/стр.80)

Лошият дух ще те тури на топа на устата и ще гледа да не го хване законът. Много от подозренията, съмненията и крамолите са от тези низши духове.

(7/стр.228)

Онзи, в когото работи лошият дух, ще скара два-ма души, ще си служи с много лоши имена; той има чернота в своята аура. Щом отвътре към теб се приб-лижава един лош дух, изменя се състоянието ти, поч-ваш да се усещаш неразположен, става ти мъчно, в теб прониква съмнение и прочее. Когато се приб-лижава при теб някой добър дух, душата ти се отва-ря, всичко ти е ясно. (7/стр.388)

В наше време започнаха да се явяват крамоли в семейството, в обществото. Но аз казвам: Единстве-ната причина е тази, че ние или сме престанали да имаме общение с Бога, или сме престанали да вър-шим Божията Воля. (11/стр.62)

Във всички градове има сега една малка вълна на разединение… Това са психически вълни, които се дължат на известни микроби, и обсебените от тях приличат на ония, които играят тарантела – в Ев-ропа има един паяк, който, като ухапе някого, уха-паният започва да играе по особен начин и престава чак щом влиянието на отровата се прекрати. Та и ние така, като мине дяволът, започваме да играем, гърчим се, а като отмине, казваме: „Какво направих!“. Е, похапна си дяволът от нас. (6/стр.376)

Дяволът влезе в някой човек само за пет минути, а остава с часове и дни. След това човек не може да възстанови разположението си дълго време и се мъ-чи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължат все на дявола. (19/стр.257)

Например сливенци си живееха братски: пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера – едните, че уж служат на Бога, а другите – на дявола. Разделиха ги на два лаге-ра. Започват всеки със своите идеи и тогава духовете си турят пипалцата,… докато изсмучат всичко. Дой-деш в себе си – виждаш, че всичко е изчезнало.

(13/стр.73-74)

Тия спорове, които често произтичат между вас, те произтичат от това, че има други същества в света, които чрез своите мисли затъмняват съзнанието на човека. Често съзнанието на човека потъмнява и той не може да прави разлика между една мисъл и дру-га, между едно чувство и друго. (22/стр.287)

Туй, което ни разделя, е нещо скрито; живее вът-ре в душите ни. Ти казваш за някого: „Този брат не е чист“. Ти носиш тази отрицателна мисъл за него, която тебе спъва, а него отблъсква. И той седи, и си казва: „Този брат не е толкова добър“. Премахне ли човек отрицателните мисли от ума си, веднага ще се възстановят правилните, Божествените отношения между хората. Отрицателните мисли са прегради между хората. (15/стр.172)

Не разделяйте, а обединявайте и препращайте навсякъде добри мисли. Питате може ли това нещо – може. В моя речник има само една дума – може.

(19/стр.453)

А сега тия неприятни мисли, които се изпращат от град в град, какво са? Няколко души в града се скарали, почват да се разправят, да препращат сво-ите мисли – като адвокати, всички защитават своята страна: кой е прав, кой е крив. Всички са прави, всички са криви… Ще се пазите от ония, които ви казват, че сте прави или криви – един чешит сте.

(13/стр.72-73,74)

Като дойде един лош дух, ще каже: „Ти си благо-роден човек, ти имаш право, ти трябва да докажеш своето право, ти трябва да го дадеш под съд“. Не, ти трябва да имаш силата сам да респектираш този дух. Ти трябва да му кажеш, че трябва да мълчи – и ще затреперят гащите му. Само тъй може да се оправи светът. (13/стр.74)

Вие гледайте да разберете Божествения Дух, а не тези малки духове… Този Великия Дух, Него трябва да слушате. И ако вие бихте Го слушали, никакъв спор нямаше да има. Всичките тия спорове, които сега стават, лесно биха се уредили. (22/стр.284-285)

Като дойде един възвишен и благороден дух, който е на правата страна, ще каже: „Ще живееш сега според Любовта Божия, според Бога“. Той няма да вземе твоята страна, а ще каже: „Живей по Любовта!“. (13/стр.74)

Вие живеете в Любовта! Нищо в света не е в със-тояние да ви раздели от тази Любов. Кой може да ви извади от нея – някой рибар. Кой е този рибар – дяволът. (15/стр.164)

Често и вие поглъщате въдицата, и дяволът ви из-важда навън. (3/стр.167)

Пазете се от внушенията на онзи, който е пос-тавил в ума ви отрицателната мисъл, че човек за чо-века е вълк – това е крива, изопачена, нечиста мисъл, остатък от старото учение на дявола. Бог ще изкорени това учение до дъно и няма да остави помен от него. Тъй казва Господ днес и каквото казва, ще се сбъдне, защото е Божествено! (19/стр.267)

Като дойде Христос, казва ви: „Може да живеете с всички хора, може да любите“. А дяволът казва: „Не може да живеете с хората, не може да ги лю-бите, затова се иска философия, човек трябва да е благороден, учен“. Христос казва: „Може прост да си, пак може“ – това е Неговата философия. (16/стр.173)

Срещам хора, които не могат да се примирят с другите и казват: „Добре съм, но нещо ме мъчи, не мога да живея с хората, с тази съседка“. Че как да не може да живееш с нея? Кажи: „Мога да живея с нея“. Престъплението е започнало оттогава, откогато вие сте казали, че не можете, оттогава е влязъл дя-волът у вас. (16/стр.173)

Щом двама християни не могат да се примирят заради Бога,… между тях не е Господ, техният Господ е свещеният егоизъм. (21/стр.701)

В Божественото има само Братство. И тогава всичките хора ще ги чувстваш близко до сърцето си. При сегашното състояние някои хора не са ви при-ятни и казвате: „Този не мога да го търпя“. Тъй. Сега някои от вас – със свещения егоизъм, готови ли сте да ликвидирате с него? (22/стр.11)

Аз изхвърлям думата „равен“, „равенство“ от Бо-жествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети. Братството е на място, но равенство е изопачена дума, Братството почива на Любовта. (10/стр.119)

Който каже, че няма нужда от другиго, това е от лукаваго. Това да знаете. Затова той няма нужда от Живия Бог. А онзи, който е роден от Бога, той винаги ще има нужда от другите, защото и в тях живее Бог.

(6/стр.385)

Ухрищренията (хитростите) на дявола постоян-но смущават твоите приятели и помрачават ума им да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недо-верие и разделение, да произведе вътрешно обреме-нение, да ги заслепи с благата на тоя свят. (12/стр.164)

Слаба черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело… И това ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. (12/стр.107,108)

Сегашните хора не издържат в отношенията си – те се разделят и разочароват едни от други, защото не разбират законите на вътрешния живот.

(20/стр.27)

Природният ум, или низшият манас, …като влезе в семейство, дето мъжът и жената си живеят добре, започва да им влияе със съветите си и в скоро време те се разделят. Той говори първо на мъжа: „Защо си тръгнал по ума на жена си – не виждаш ли на какво положение си дошъл? Никакво достойнство нямаш, загубил си всякакво честолюбие“. Мъжът започва да се налага на жена си, иска само неговата дума да се чува. После низшият ум се обръща към жената: „Чудно нещо, защо търпиш този грубиян? И ти си Божие създание, имаш право на свобода – ти трябва да му докажеш, че не си играчка в ръцете му“. Же-ната започва да се противи на мъжа си. (20/стр.442)

Днес всички хора негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разби-рат какво правят. (19/стр.268)

Всеки човек има свои страдания. Затова именно хората се събират – да си помагат взаимно. Въпреки това не могат всякога да си помагат. Защо?

(20/стр.644-645)

Защо хората се проникват едни други? Защото срещат на пътя си препятствия. Като се проникват взаимно, те търсят път за освобождаване от препят-ствията. (2/стр.285)

Казано е, че Бог живее в човека и му помага. Следователно, ако вие не прониквате едни в други, нищо не сте научили. При това, като се прониквате едни други, вие ще учите закона на различаването: да познавате какви хора, какви същества са проник-нали във вас. (2/стр.286)

Ако се тревожите, това показва, че някой човек или същество с низък уровен ви е проникнало… Ако се гневите, ако работите ви не вървят добре, други са проникнали във вас. (2/стр.286,287)

Ако не се тревожите, ако имате възвишено раз-положение, някое Същество от Висшия свят е про-никнало във вас или вие сте проникнали в друг чо-век… Ако не се тревожите, вие сте проникнали в някого и каквото пожелаете, можете да направите.

(2/стр.286-287)

Чистият човек, като те погледне, може да те драз-ни, че може да проникне и да открие нещо в тебе. И затова те дразни. (5/стр.384)

Който иска да проникне в другите, съзнанието му всякога трябва да бъде будно, без никакво пропуква-не, без никакво раздвояване… Например обиквате ед-на жена, но след време обиквате и втора – това раз-двояване на любовта внася пропукване на съзнанието ви. (2/стр.287)

За да обичате човека,… трябва да проникнете в него. И светските, и религиозните хора изучават то-зи закон, за да могат взаимно да си влияят. Когато някой човек проникне във вас, той може да разбере и добрите, и лошите ви страни и по този начин мо-же да ви помага. Само този човек може да помага, който ви обича. (2/стр.285-286)

Когато ти обичаш някого, който също те обича, той всякога внася в тебе своите светли мисли, внася нещо ново в живота ти. Ти чувстваш това нещо, но когато той умре, в тебе настава тъмнина и ти чувст-ваш вече, че нещо ти липсва. Като умре, той не може вече да внася тази светлина в тебе. (15/стр.68)

Някой път казваш: „Аз мога и без него“. Не, не можеш. Като го изгубиш, в твоето съзнание се обра-зува едно тъмно петно… Затова, като обичаш някоя душа, трябва да се молиш за нея да я пази Господ от всяко зло. (15/стр.68,69)

Лъжливо учение е, дето хората мислят, че като се разделят, ще бъдат по-щастливи… Кога става раз-деляне? Когато се яви алчността, т.е. чувството да владеем, да властваме. (19/стр.438-439)

Човек, който се владее, е в центъра; ако се отка-жете от това учение да разделяте, всички зимни дни ще бъдат хубави и вие няма да се простудявате. Аз няма да се простудя, макар и да има течение; мен нищо не ме хваща, защото аз не разделям – при друг закон съм, при друга печка. (19/стр.453)

Вие ще кажете: „Той, нашият Учител, говори, но не е опитал“. Аз ли не съм опитал живота?… Тия мъчнотии аз ги преживявам по друг начин – може да ме свържеш с някой човек и да взема всичките негови мъчнотии… Мъчнотиите може да минават от един гръб на друг, те са общо достояние на всички, не са специални. (21/стр.604-605)

Някой идва при мен и иска да му направя услуга, да му помогна с нещо. Аз се вдълбочавам в себе си и мислено се обръщам към Господа да ми каже по какъв начин да направя добро на този човек, поста-вям се в приемателно състояние. Небето вътре в мен става облачно, студено – това не е моето състоя-ние, възприел съм неговото. Така, като се поставя в неговото положение, вземам товара му и скръбта му минава. (7/стр.322)

Аз съм толкова богат вътрешно, че всичко мога да нося. За мен няма мъчнотии и страдания, които не мога да понасям – от нищо не се страхувам. Мъ-чението е играчка за мен – не могат да ме мъчат. Достатъчно е да ритна тези, които ме мъчат, за да отидат далеч от мен. (20/стр.631)

Аз мога всичко да нося, но заради Онзи, Който живее в мене! Щом дойде до Неговото Име, аз съм готов да жертвам всичко! (22/стр.79)

Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. (7/стр.315)

Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. (12/стр.139)

Духовете си правят планове,
но се изпълнява само Божият план

Черната ложа е заблудила хората и те работят само за себе си, уреждат своите работи. Така чове-чеството е влязло в стълкновение с Божественото в себе си. (7/стр.81)

Физическият живот – това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме! (22/стр.13-14)

Който живее само за себе си, той служи на злото, т.е. на дявола. Следователно впрегнете дявола на ра-бота – кажете му, че той има право на гост само три дена, а на четвъртия трябва да отиде на работа.

(20/стр.145)

„Дяволит“ значи умен човек, който използва ония Божествени блага тъй умно, тъй разумно само за себе си, а не и за другите. Този, който използва нещата изключително само за себе си,… той е в това положение, едно от тия същества. (14/стр.135)

Има ли дяволи между хората? Има, те са духове, въплътени в човешка форма – те са хубаво облечени, заемат различни служби в обществото. (20/стр.109)

Под дявол се разбира всеки изопачен човек. Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е ра-ботите, плещи наляво-надясно… Значи, някой умен човек може да изопачи ума ви, сърцето ви и ще ви извади из средата на Божията Любов. Как? Ще ви каже: „Ти гледай да ядеш и да пиеш, това е смисълът на живота!“. (15/стр.160,164)

Който служи на света, е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да ра-боти. Ако не си подчинен на Бога като Негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. (7/стр.75)

Човек трябва да благодари, да вярва в Господа и да Го люби, да работи и да Му служи. Иначе човек ще е далеч нейде от Господа и ще го привлекат тъм-ните сили, и на тях ще слугува под ударите на кам-шика, на мъчението и на всички нещастия на живо-та. (7/стр.167)

Не трябва да излизате вън от Божествения план; който излезе, остен го чака – така е решил Господ. Ако не искате доброволно, с остен ще изпълните Бо-жията Воля, в това няма никакво изключение.

(21/стр.524)

Бог ви е впрегнал на работа и вие ще извършите Волята Му. Доброволно или чрез насилие, по какъвто и да е начин – ще извършите Волята Му. Няма друг изходен път! Който мисли, че може да се противи на Бога, лъже се… Вие ще се противите, ще се про-тивите и същевременно Бог ще си извърши работата. Вашето противене няма да произведе дисхармония в Неговия път. (22/стр.127)

Бог се нарича дълготърпелив. Но знаете ли от що произтича съображението на Бога в Неговото дълго-търпение? Господ знае, че ако се разгневи, светът ще отиде… Той знае, че слабохарактерните, грешните хора няма да Го заставят да измени на законите, които Той е поставил, да наруши Своя мир и да тръгне по техните умове, да върви по техния път. Той ще върви по Своя път. (22/стр.296)

Божествените пътища са неизменими. Може да се реагира, но да му се даде обратен път, то е не-възможно. Тогава вие ще се спънете сами. (22/стр.80)

Един американец почувствал едно силно внуше-ние да стане проповедник, но казва: „Аз не съм ро-ден да стана поп“; отива в Австралия, става търговец. Забогатял, обаче след двадесет години дошла една криза и изчезва всичкото богатство – връща се да изпълни призванието си. (22/стр.186)

Низшите духове могат да кажат отвътре, че не си ти, който можеш да оправиш света. Ще ти кажат: „На теб ли остана?“. Ще им отвърнеш: „Както вие можете да разваляте, така и аз мога да оправям. С Бога ще градя, аз съм работник, пратен съм на тази работа и ще я свърша. Планът ми е даден“. (7/стр.384)

Мнозина се намират в едно хипнотично състо-яние на съзнанието и казват: „Светът ще се оправи след хиляди години“. И така да е, ти трябва да за-почнеш своята работа. (20/стр.676-677)

Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата – за това друг се грижи. Само върши това, що ти се дава, и краят ще е добър. (12/стр.181)

Моят живот отдавна е уреден от Бога, стига да не го развалям. Господ е уредил живота ми, той от-давна е нареден. (22/стр.202)

Аз съм видял милиони планове – целият пъкъл все с планове е пълен. (17/стр.233)

Окултните братя, когато искат да си мечтаят, те от Невидимия свят слизат долу, в ада, да видят всич-ките мечти, защото адът е пълен с велики мечти. Ако иска някой да види най-великите мечти, най-великите планове, трябва да слезе в ада. Какви меч-тания, планове, проекти има там! (22/стр.228)

Да не се мамим с илюзии! Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план. (7/стр.354)

Не се заблуждавай, лъжливи духове си играят с теб; Бог управлява света, Бог не е оставил света на този или онзи. (8/стр.120)

Да знаеш, че Аз съм говорил това, твоят Господ, който мъртъв бях и сега съм жив, и действам за тво-ята душа. И в Моите ръце са ключовете на ада – Аз отварям и Аз затварям. И зная всичко, което се вър-ши в поднебесная – няма никоя вражия сила, която може да укрие своите действия от Моето око. Ето това ти съобщавам: да знаеш, че не е волята на лукавия, гдето се изпълня, но Моята. (12/стр.148)

Вие сте се откъснали от Бога, вие искате да Го заместите, вие искате да управлявате целия свят – той да ходи по вашата мярка. Това е вашето безумие, това е безумието и на всички духове. (15/стр.154)

Своенравието желае да ходи в своите собствени пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Сво-енравният по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се дви-жат съобразно с него… Пази душата си от този лош нрав, не давай му място да се загнезди в теб, защото с неговото влизане в твоята душа ще влезе и дяволът, който хиляди лоши семена ще посее. (12/стр.189-190)

Аз не ви намирам за неспособни, ами ви нами-рам за своенравни. Способни сте, но сте своенравни. А своенравието е едно качество на животните, то не е човешко качество. Туй своенравие е животинско качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и во-лята са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всичките свои действия, постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпва. (22/стр.82)

Бог изпитва човека –
какви сили се крият в него

Вие трябва да знаете, че живеете в свят, дето има и добри, и лоши същества, които ви влияят. Те поз-нават и добрите, и лошите страни на човека. Те поз-нават неговите добродетели, но познават и неговите недостатъци, неговите слаби страни. За да познае чо-век своите добри и лоши страни, Невидимият свят го поставя на изпит. (2/стр.335)

Както една руда се туря в пещта, за да се разтопи и да се изкара златото, така и Висшите Същества прекарват хората през известни изпитания. Тези из-питания са огнени, за да се събуди Доброто във вас, а непотребното да остане настрана като сгур.

(7/стр.348)

Изпитанията са градуси, които показват докъде сте стигнали в своето развитие. Изпитанията могат да бъдат всякакви: един човек ще ти даде пари на-заем, ще си направиш къща и после ще те оплете, и ще се видиш в чудо; или пък ще станеш пръв ми-нистър, после ще влезеш в затвора и ще те пуснат, лишен от граждански права. (8/стр.97)

Дошло е време всички хора да се подложат на изпит, всеки сам да види докъде е стигнал. Кой къ-дето е, там да си остане – на този пост ще се изпита. Ако някой е министър, като министър ще се изпита; ако някой е военен, като военен ще се изпита; ако някой е ученик или учител, като такъв ще се изпита.

(2/стр.293)

На първо време гледайте да се изолирате от лоши влияния, които спират вашата еволюция, защото няма да се мине много време и Господ ще изпрати комисия да види доколко сте силни в Добродетелите.

(6/стр.60)

Един човек опитва силата си в три неща: пари, власт и жени. Не трябва да изпада в съблазън при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, про-паднал е на изпита. (7/стр.341)

Всеки един ваш изпит доказва колко сте чисти.

(11/стр.32)

Ние вярваме на хората, но законът ни изисква да подложим всеки човек на изпит, да го прекараме през най-ситното сито, за да изкараме всички дяволи от него. Само така ще проверим какви сили се кри-ят в него. (20/стр.698)

Ще бъдете на изпит не в лош, а в добър смисъл. Всеки трябва да е готов сега! (7/стр.383)

Някой ученик от вас ще направим пръв министър в България, после ще го смъкнем от горе и ще накараме целият български народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави – и ако си из-държи изпита, шест ще му турим; ако не го издържи, ще накараме българският народ да го оплюе.

(13/стр.156-157)

Ще поверим някому окултни сили да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за Добро – добре; но ако ги упот-реби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата.

(13/стр.156)

Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. (13/стр.156)

Ще видим сега кой ще издържи докрай, кой не ще се усъмни. Вие казвате, че любов имате, и аз ще опитам вашата любов. (22/стр.150)

За да познаете дали вашето сърце пребъдва в Любовта, ще следите дали имате дълбоко спокойс-твие. На такъв човек каквото нещастие и да дойде, по повърхността ще бъде разколебан, но вътрешно ще бъде спокоен. (16/стр.171)

Нещастието – това са ледените, грешните души, които търсят у вас мир и тишина, за да се успокоят. Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. (2/стр.291)

„Ама защо ни се дават толкова страдания?“ За изпит. Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез приятелите ви, чрез всички ваши близки и познати. Най-малкото вътрешно смущение показва, че човек не е готов още да възприеме Ново-то. (2/стр.289)

Някой пита защо са изпитанията – за да се про-явиш; ако не са те, не можеш да се проявиш. Из-питът е да се види дали човек знае това, което е учил, и какво може да приложи. (7/стр.351)

При последния изпит човек ще остане сам, изос-тавен от всички, без никаква опора отвън, и ще на-мери опора само в Бога. (7/стр.344)

Така е казал Христос: „Иде часът на изпитанията, когато ще остана сам“. Въпреки това Христос знае, че никой не е сам. Той съзнава, че Отец Му живее и работи в Него. Човек е сам, когато е на изпит, и то привидно само. Тогава той отговаря на зададените въпроси, от които проверяват какво е научил.

(2/стр.289)

Изпълнете Божията Воля – не мислете какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията Воля! (19/стр.267)

Ако отгоре искат да изпитат дали си твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може да те под-ложат на разни изпитания и ти трябва да ги из-търпиш. Обаче, ако няма отгоре разрешение, цял свят може да стане, но само ще обикаля наоколо ти.

(17/стр.232)

Ще те изпитат: някой път човешкото се маскира във форма на Божествено, облича се в нея и в първия момент е малко трудно да се разбере. Значи, три състояния могат да се явят: човешко, Божествено и човешко, маскирано като Божествено. (7/стр.351)

Това, което смущава, което измъчва човека, не е Божествено. По този начин обаче човек се изпитва доколко е готов да възприеме Новото, което носи радост и веселие за неговата душа. (2/стр.102)

От всичко най-важно е Новото, което иде сега в света. За да се домогне до Новото, човек трябва да научи закона на проникването. Два начина има за проникване: или човек да проникне в Бога, или Бог да проникне в човека. В първия случай човек се из-кушава, а във втория – човек се освобождава от всички заблуждения. (2/стр.290)

Низшите духове са заблудили човечеството, под-тикнали са го в крив път и то търси нещата там, дето няма да ги намери… Низшите духове изкушават хората. (7/стр.228)

Не се позволява от моя страна да изкушавам ни-кого – нямам право, освен ако е за изпит.

(22/стр.299)

Бог изпитва човека, но не го изкушава. Из-кушението е съвсем друго нещо. При изпит Учителят изпитва, за да види колко знае ученикът, а при из-кушението го изкушават, за да съгреши, и искат да го подкупят… При изкушението има морално паде-ние. При невзет изпит всеки има право да се яви отново, а при падане в изкушение – губи всичко.

(7/стр.344)

Всякога, когато човек може да претърпи известно изкушение, известна съблазън, той става всякога по-силен. А не издържи ли известно изкушение или съблазън, той пада, отслабва. Туй е закон.

(22/стр.292)

Ако пък ви се даде някакъв изпит и вие се стра-хувате, не устоите, не сте го издържали – спирате се в развитието си за една-две или десет години. Но след време ще продължите живота си от там, гдето сте се спрели – този закон работи. (4/стр.37)

Няма същество освен Бога, което да не е под-ложено на изкушение. Само Бог не се изкушава, а всички други могат да се изпитват. Щом се изпитваш, можеш да направиш и погрешка. Всяко същество, което идва от Бога на Земята, ако не е активно, ако не работи, има възможност да се поквари, да падне.

(7/стр.351)

А на тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери – знаете ли какво ще ви се повери? Ще имате доверието на вашия Учител, за да може Той да ви остави на своето място. (13/стр.157)

2. Изкушенията

На пръв поглед изглежда, че изкушенията, които дяволът предлага, са много прости. Но в тези три изкушения има трояко разбиране, тоест в Еван-гелието не е дадено падането… Това са три психо-логически момента в живота на всеки човек. Всичко, което Христос е преживял в изкушенията, и всеки един от вас ще премине… Следователно трябва да разбираме тези три велики падания във всяка душа.

(11/стр.31-32)

Силите на злото са свободни да подчинят човека и да го отклонят от правия път… Господ върви от дясната ти страна, а от лявата те дебне падналият, тъмен дух, който през целия ти живот те изкушава – чак до вратата на Царството Божие ще те следи, дава ти похвали, богатство, болести, власт и разни унижения, за да може да те спъне и съблазни.

(7/стр.340-341)

Трябва да са отворени очите ви, за да видите как ви изкушават: от лявата страна са тъмни същества, а от дясната – светли. Тъмните ти обещават: „Това ще ти дадем, онова ще ти дадем“. Борба е това – ти решиш нещо, а те създават спънки. (8/стр.105)

Вие трябва да учите, да различавате нещата, да знаете откъде идат… Например вие с години сте се стремели да постигнете нещо, тъкмо сте пред пос-тижението му и някой дойде да ви разправя нещо. Това е уловка, с която искат да отклонят вниманието ви. Отклони ли се вниманието ви, вие губите вече благоприятния момент. Щом изгубите тоя момент, и изкушението се отдръпва. (2/стр.281-282)

Когато настане един благоприятен момент да възприемете нещо ново, от Черната ложа ще ви хипнотизират в този момент – в най-добрия момент за вас те ще произведат един смут в съзнанието ви. И често пъти казвате: „Аз ще се моля в този час“, но като речете да се помолите, или ще заспите, или ще се скарате и всичко отива. (22/стр.115)

Възможностите за изкушения са толкова тънки, че човек трябва да мисли, за да ги види. (7/стр.348)

Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род, те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. (7/стр.341)

Тъмният дух изследва психологически човека и като намери някоя слаба страна, там ще иска да го изкушава. Има неща натрапчиви, които измъчват човека. Много трудно е да се справи човек с тях; както и да хванеш един тъмен дух, изпримчва се.

(7/стр.340)

Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога – тогава изкушението го отминава. Като се смирява, да почувства, че Бог е всичко, че трябва да изпълнява Волята на Великия и че ще пра-ви това, което Той иска. (7/стр.440)

Сега щом дойдат изкушенията, вие не можете да ги избегнете. Изкушения ще дойдат, изпити ще дойдат, не е въпросът в това, горчивите и сладките чувства ще дойдат – това е закон. При сегашните условия друг път няма, ще знае всеки как да ги пос-реща. (22/стр.292)

Всички изкушения не са нищо друго освен отв-личане от опасностите, които са създадени в света. Всяко изкушение е лошо само по себе си, но ако то не се случи, ще стане нещо по-голямо, нещо по-лошо… Следователно всички изкушения имат за цел да ни избавят от туй голямо зло, което виси като нож над главите ни. (22/стр.284)

2.1. Първото изкушение: изопачаване на Любовта

Удоволствията – път на намаляващи величини

Дяволът казва на Христа: „Ако си Син Божи, ре-чи тези камъни да станат хлябове“. …Тези камъни са грешни духове, паднали хора, в тях е скрит дяволът. Ако Христос беше се опитал да преобърне камъните на хлябове – знаете ли какво значи да обърнеш един лош дух на хляб? (11/стр.32)

Какво ще се случи, ако някоя развратна жена си намери един добър мъж? Ще се народят престъпници в света. Това е първото учение, което дяволът про-повядва на Христа – да преобърне тези камъни на хляб, тоест да се удоволства. Христос казва, че хората се оправят само тогава, когато сърцето им приеме Словото Божие. (11/стр.33)

Някои казват: „Този развален човек да го оже-ним, та да го поправим“. Това не е позволено.

(11/стр.33)

Не свързвайте сърцата си с развратни хора. Аз познавах една богата госпожица американка, която се ожени за един развратен мъж, за да го обърне, обаче не успя. Не се опитвайте, такъв мъж ще ви бие и ще ви изтезава. (11/стр.38)

Жената трябва да се пази от развалени мъже. Понеже те са като вампири, които изсмукват човеш-ките енергии, и човек се обезсилва, заболява, изражда се и в духовно отношение. (7/стр.190)

Да се удоволства човек, това значи да се движи по пътя на величини, които се намаляват. Как се познава кога човек се движи по пътя на тези ве-личини? По резултатите на неговия живот: ако е земеделец, нивите му постепенно намаляват; ако е богат човек, парите му постепенно изчезват; ако е жена, постепенно погрознява… Най-после човек уми-ра за злото и заблужденията. (20/стр.444)

Следователно започнеш ли да погрозняваш, не чакай… да те погребват и опяват, но започни да мис-лиш право, докато разрешиш въпроса си разумно. Правилното разрешаване на въпроса показва, че човек се движи по пътя на величини, които растат – тези величини са Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. (20/стр.444-445)

Наместо тази гордост, ако бихме внесли Любов; наместо тази ревнивост, ако бихме внесли Мъдрост-та; ако наместо гнева бихме внесли в живота си Истината; и ако вместо тази жажда за грабежи бих-ме внесли Правдата; и вместо тази леност на онзи светия и отшелник, бихме внесли Добродетелта – какъв, мислите, можеше да бъде вашият живот?

(21/стр.605)

Новото учение изключва низшите желания – то не се занимава с величини, които се намаляват и се движат в обратна посока на Любовта. Който се за-нимава с такива величини, слиза в гъстата материя, дето сърцето, умът и волята се изопачават… Ето защо истинският ученик трябва да си дава отчет в кой път се движи… Как познавате, че човек се движи в пътя на увеличаващите величини? Първият признак е, че във физическо отношение той е здрав, бодър, с енергия за живот и работа. (20/стр.445)

Чувате някой да казва, че животът му е дотегнал, не може вече да търпи никого – това е човек, който върви в обратна посока, дето величините се нама-ляват. Обърни се и тръгни в правата посока на жи-вота, дето величините растат – така ще се научиш да различаваш твоето от чуждото и да не се поддаваш на външно влияние. (20/стр.448)

От осем хиляди години хората са на Земята, но още не са влезли в правия път. Кой е посочил правия път на своя ближен, …кой може да го направи? Онзи, който става от ден на ден по-красив, лицето му – по-светло, сърцето – по-широко, а Духът и душата – готови да работят за благото на цялото човечество. Това значи да следваш правия път и пътя на растящите величини. (20/стр.452-453)

Светът ще се оправи само с Божието Слово

Сега някои ми казват: „Ти идваш да оправиш света, ти ще имаш последователи“. Да, ще има та-кива развратни последователи. Но така светът няма да се оправи. Светът ще се оправи с всяко Слово, което излиза из Божиите уста. И когато човешката душа го възприеме, тя ще бъде жива. (11/стр.33)

В Германия и Англия се опитват да измислят метод, с който да могат да превръщат неорганични-те вещества в органични. Но ако съвременната наука беше изпаднала в това отклонение, щеше да се раз-вие най-големият разврат. Онова, което спасява съв-ременните хора, е трудът и работата, а ако камъните можеха да се обърнат на хлябове, всички щяхте да го ударите на гуляй. (11/стр.32-33)

Всички паразити са хора с един талант – туне-ядци, ленивци, които живеят само на гърба на дру-гите, които ги очаква голямо наказание… Как е пос-тъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го е изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант, трябва да му кажем: „Теб, приятелю, те очак-ва най-голямата опасност в живота“ – не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. (17/стр.69)

В Америка бяха замислили да направят по хими-чески начин хапчета, които, като се изядат, да задо-воляват човека, но това нещо по химически начин не може да се създаде. Не е този пътят, по който да върви науката. Онзи хляб, който се добива, добива се чрез Словото Божие. Словото Божие е една субс-танция много по-висша, една духовна материя, от която може да се извлекат необходимите екстракти, а не от нисшата материя, която покварява нашия живот. (16/стр.74)

В човека има нещо фатално. Той кара праволи-нейно и току извърши нещо лошо – това е в плътта. Плътта трябва да се покори на Бога. (7/стр.171)

Веднъж облякъл се в плът, човек не може да се отрече от нея – той може да стане господар и да не задоволява всичките желания, но няма право да я унищожава… Мнозина искат да унищожат плътта, да се отрекат от нея – това е невъзможно. (20/стр.27)

Човек трябва да изучава пътищата на тъмнината и светлината, да знае, че светът му дава удоволствия и че светът е плътта, а тъмният дух е тъмнината. Истинският свят е Божественият и е свят на Бо-жията Любов, Светлина и Свобода. (7/стр.377)

Когато някой мъж се съблазни от формите на же-ната и обратно, това не е от тях. Тъмните духове пра-вят това чрез тях. (7/стр.123)

Сладострастието, то е гробът на Любовта – кол-ко млади моми и момци са отишли преждевремен-но в гроба от него! Любовта е хармония, а сладос-трастието – отрова. (18/стр.349)

При човешката любов вземат участие низши ду-хове. Всеки, който работи с човешката любов, остава излъган… Това е една по-гъста материя и като се впле-те човек в нея, докато се освободи, ще усеща стра-дания. Ред същества от астралния свят действат при тая любов. (7/стр.122,123)

При човешката любов се хвърля магнетична мрежа между двама души, за да се въплъти някой. Духовете привличат мъжа и жената, за да се въплътят чрез тях. При физическата любов хората не знаят, че изпълняват чужди желания. (7/стр.123)

Пазете се от едно заблуждение: не е физическото сближение, което сближава хората. Сближението е в техните души. Когато техните души вибрират ед-накво и когато Божията Любов прониква еднакво тия души, може да се разберат. (22/стр.275-276)

Черната ложа разпространява
изопачена идея за Любовта

Черната ложа като узнала, че иде законът на Лю-бовта, вече от две хиляди години насам се е старала да отмени Любовта. Тя разпространява навсякъде една изопачена идея, че Любовта е каша, че не си заслужава да се говори за нея и че от нея се оглупява, а и че това са детинщини, като казва: „Остави се, от тази Любов страдаме!“. (9/стр.73-74)

Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при любовта, са теории на падналите ан-гели и вие ги развивате и посочвате за любов това, което не е любов. (7/стр.150)

Всички съвременни хора се лъжат от тези лъж-ливи преводи на нещата. Бъдещата култура ще седи само в това, да се разкрие Истината тъй, че да бъде тя проста, ясна и приложима. (10/стр.310)

На хората трябва да се покаже, че това, което са опитали, не е Любов… Черната ложа си е поставила за цел да омаловажи и да изопачи Любовта и да мислят хората, че тя е това, което наричат упадък и разврат. (9/стр.74)

Тъй например, дето някой се превива от любов, припада от любов, после не му се яде от любов и много други работи върши, това са особени психи-чески, болезнени състояния на душата. Това са отк-лонения на душата, те нямат нищо общо с онова здравословно състояние на тази възвишена Божес-твена енергия. (13/стр.113)

Казват, че някой се самоубил от любов – това не е вярно. Любовта възкресява, оживява, подмладява човека. Това, което го кара да се самоубие, е резултат на неустойчивите човешки чувства. За да не изпадне под тяхно влияние, човек трябва да се вслушва в гла-са на Божествената си душа. (20/стр.96-97)

Хората пък говорят за любовта и разбират връз-ката между мъжа и жената – според мен тая любов е работа за продължение на рода, но не и Любов… Любовта е нещо възвишено, каквото малцина са из-питвали – тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената, даже майчиното чувство не може да се на-рече Любов. (21/стр.233)

Любовта на Земята не е нищо друго освен едно ограничение – и сега хората това правят, те не се обичат, а само се измъчват. Тъй съм ги познал аз.

(22/стр.142)

Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята… Аз сега дойдох да науча хората да живеят по Любовта – няма друг път. (7/стр.310,311)

Вие още не сте любили… Имате малки опити на любов, но колко е траяла тази любов? Кажете ми сега: Имате ли такъв опит, дето Любовта да е об-себила душата ви, ума ви, сърцето ви за цяла една година? Имате ли опитността, дето Любовта да е обсебила душата ви за един месец? Имате ли опит-ността, дето Любовта да ви е обсебила за един ден?

(22/стр.153)

Под Любов не разбирам вашите чувствания, ко-ито са само резултат на Любовта. Не се лъжете от приятните чувства – ако едно чувство в началото е било приятно, накрая става неприятно. Закон е: Вся-ко нещо, което започва добре, свършва зле.

(20/стр.476)

Ще имате предвид следния факт: животът в на-чалото е в ръцете на лошите духове… Долните духове казват: „Наш е човекът“. (15/стр.204)

Някой път зад страданията и зад радостите сто-ят същества, които не ни обичат, и тогава радостите са като примамки… Тези същества, които не ни оби-чат, започват с радости и свършват със страдания.

(7/стр.471)

Магнетичната, неустойчива и преходна любов – тя е резултат на възбуждане на малкия мозък в чо-века. Благодарение на това младите се влюбват, при-вличат се и като се отделят един от друг, се разлюбват. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е Любов. За да се магнетизират, младите се хващат за ръце, целуват се… Понеже момата не е привикнала на този огън, мъчи се и страда; когато не може да издържи на огъня, момата се отчайва, иска да се самоубие, същото става и с момъка. (20/стр.96)

Човек, който се поддава на магнетичната любов, временно се привлича от нея и само външно се из-меня, обаче той запазва вътрешните си качества. Щом се освободи от влиянието на тази любов, и външно, и вътрешно си остава такъв, какъвто Природата го е създала. (20/стр.98)

Завист, подозрение, съмнение… са все фермента-ции на тази нечиста любов. Тогава се изменя човеш-кото лице, което по-рано е имало правилна, красива форма – всичко се отразява на устата, очите, носа и прочее. (7/стр.365)

Ако искате да видите духове, наблюдавайте мо-мите и момците и вижте какви промени стават с тях – по лицата им ще видите как се сменят духо-вете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица; щом се събуди това желание, лицата им се изменят и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди – те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на Земята, за да свършат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това вре-ме, и те ще ви кажат, че става нещо с тях – те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба. Ако се оженят и се роди дете, борбата се прек-ратява, лицата им се изчистват и те се успокояват, радват се на вътрешен мир. (19/стр.42-43)

Като гледам цвета на лицето ви, то показва, че вие се намирате под влиянието на тия духове. И по-някога става пробуждане и казвате: „Замотава ми се умът“. Но казвате още: „Господи, не виждаш ли?“. Не, вие трябва да видите. Сега сме в една епоха, дето трябва да се пазим от чужди влияния. (22/стр.8)

Да те обичат или да обичаш, в известно отно-шение това е опасно – ако нямаш будно съзнание, всякога можеш да бъдеш изненадан. Там, дето оби-чате или ви обичат, са най-големите богатства, там са и най-големите видими и невидими апаши на света, които не сте сънували. (7/стр.158)

Обичай непривързано

Когато хората се обичат, могат да се преплетат техните етерни двойници. Там е всичката опасност, не в самата Любов. И като не знаят как да се раз-плетат, тогава се образуват неправилни връзки. Чо-век трябва да обича, без да преплита двойника си.

(7/стр.158)

Ти казваш: „Аз дадох всичкия си живот за него“. Това не е още истинска Любов. В Любовта не влагай себе си, за да не се мъчиш… Онази любов, която не е истинска, размества двойника и тогава хората стра-дат. (7/стр.162)

Любовта е Божествена, ако едно същество мина-ва през центъра на друго същество и обратното… Ко-гато едно същество минава не през центъра на друго същество, в този случай Любовта е по-слаба. Когато едно същество покрива другото, това е обсебване.

(7/стр.126)

Човек иска само да обсеби някого, да го владее. Днес момък или мома, като се обичат, искат да се владеят един друг, да се обсебват. (20/стр.324)

Тези същества, които обичаш, не бива да ги вла-дееш. Бог е създал човека и се проектира в него. За-що ще искаш да Го завладееш? Ти като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива и тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. (7/стр.135)

Завладеем ли един човек, Бог е вътре в него и Той расте там – и като се разгори този огън в него, ще го пуснеш и ще бягаш. После ни е страх, че могат да ни завладеят… С тези две идеи – че могат да ни завладеят и че можем да завладеем – ние се самоу-нищожаваме, както точилото и ножа. Трябва да се освободим от такива заблуждения. Сърцата на всич-ки хора са в Божиите ръце. (9/стр.112-113)

Като влизаш в някое сърце, събуй обувките си, вдигни погледа си нагоре, помоли се на Бога да те благослови. Щом повдигнеш ума си към Бога, Той ще изпрати всички същества да работят върху тебе и върху оня, в чието сърце си влязъл. (10/стр.256)

Следователно, когато искате да любите, влезте дълбоко в себе си, съсредоточете се без никакво съм-нение и колебание. Знайте, че Бог ще ви даде от Своята Любов, ще ви направи радостни и весели. Пита ли ви някой отде знаете това, кажете му: „Мах-ни се от лицето ми! Не ме изкушавай“. (10/стр.15)

Ще обичаш, без да се връзваш. Когато обичаш някого, не очаквай нищо от него, остави го свободен. Този е начинът да не се преплитат двойниците.

(7/стр.158)

Човек трябва да има връзка само с Бога, а с хора-та – отношения. (7/стр.122)

Когато се свържеш с един по-низш живот, ти се понижаваш, понеже те спират и се движиш по-бав-но. Та не се свързвайте със светските хора; те ви спъ-ват, понеже отлагат, движат се бавно. Няма да се откъсваш от тях, ще живееш с тях, ще им помагаш, но няма да образуваш връзка. (7/стр.371)

Страданието произтича тогава, когато един по-висш живот се свърже с един по-низш живот… Често пъти има някои изкуствени връзки по закона на вну-шението – страданието къса тези връзки. (7/стр.461)

2.2. Второто изкушение: власт и слава

Не слизай долу – имаш всичко

По-нататък дяволът го завежда на крилото на хра-ма и му казва: „Ако си Син Божи, хвърли се долу“… Този храм е човекът, който стои на най-високото мяс-то в своята глава и размишлява как са наредени Бо-жествените неща. И дяволът му казва: „Слез долу при твоите поданици и започни да живееш като тях, слез и пий, както те пият. Понеже имаш знания и сила, не се бой, че ще паднеш. Направи го и знай, че твоята Добродетел няма да се накърни от това“.

(11/стр.34)

На вас не ви е позволено да правите като Давида. Преди да го направи цар, Господ му даде власт. И какво направи Давид? Един ден той беше на върха на храма, видя една красива жена и слезе долу. Но след това се яви един пророк и му каза: „Ти стана причина да се наруши това учение и отсега нататък няма да има ред“. И така стана – синът му блудства с жена му, със сестрите си. Да, Давид слезе от върха на храма, за да покаже, че е Син Божи, но после трябваше да бяга… Затова казва Христос: „Да не изкушаваш Господа Бога твоего, защото Аз имам всички неща и нямам нужда да слизам долу“.

(11/стр.34-35)

В Стария завет пише, че са дошли Ангели да по-магат, но са се оплели. Сега идат други Ангели да ги освободят и покрай тях ще освободят и някои хора.

(9/стр.212)

Нима баща, който е народил десет деца, трябва да ги изучава? Бащата може да познава своя син, майката може да познава своята дъщеря, когато те вървят все по същия път. (11/стр.34)

Второто изкушение се забива като рало в хората и те започват да мислят, че ще оправят света, че ще дадат нови идеи. (11/стр.38)

Някой път в едно изкушение е скрито уж же-лание да работиш за човечеството, а то е един долап.

(7/стр.348)

Мнозина приятели са лековерни и когато им се говори за някои проекти, те повярват; а не знаят, че там се крие нещо користно, което, кога да е, ще се изяви – понеже не може да не се разкрие това, което е вътре в човека. (7/стр.341)

Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използва. А идеалното на Земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно.

(22/стр.14)

Човек никога не трябва да има користолюбиви мисли и желания. Всички са под влияние, всеки ис-ка да завладее някого, да го замотае; после има един любовен лъжлив поглед. Това са лъжливи работи, те не минават; каже някой: „Много те обичам!“, това не струва. (7/стр.442)

Гледайте да се освободите сами вътрешно от ко-ристолюбието, което не е ваше и което ви е приса-дено. (6/стр.33)

Властвай над тъмните духове,
а не над твоите братя

Днес хората търсят начини как да си влияят един на друг; да, може да влияеш, но никога не можеш да владееш – всеки, който се опитва в това, той може да завладее само себе си. Желанието за владение се вижда и в някои религиозни общества: едно ново течение иска да завладее друго, да го пре-топи в себе си; един народ иска да завладее друг – хората умират все от тази лакомия да имат много. Онзи, който иска много, не разбира Божествените закони – не трябва да искаме много, защото имаме повече, отколкото ни трябва. (20/стр.245)

За да влезе в правия път, човек трябва да раз-личава същественото от несъщественото. Човек тряб-ва да бъде свободен от всякакви амбиции за завладя-ване и обсебване. (18/стр.170)

Който бяга и който го гони, отиват на едно и също място, къде отиват – на онзи свят… Хората говорят за победени и победители, смешно е да се говори за победа – и двамата плащат с живота си. Който обсебва здравето, силата, богатството на чо-века, тъй необходими за живота му, той слиза заедно с него в бездната. (20/стр.445)

Не ставайте господари на вашите братя – най-голямото престъпление на съвременните хора е, че искат да властват един над други. Не бива да за-повядвате на хората; на лошите духове можете и трябва да заповядвате. „Лош дух искам да го управ-лявате, да го учите, но на хора не искам да заповяд-вате“ – това казва Христос. (17/стр.229)

Съвременният християнин казва: „Аз искам да властвам над своите братя“. Виждате, че на апос-толите Христос не им даде власт да властват над хората, а над лошите духове. Всеки от нас трябва да властва над тях. Който не разбира този Божествен закон, всякога ще прави погрешки, ще има засади от тия духове оттук или оттам. (17/стр.222)

Светът е тъй устроен, че няма засада заради вас. Ако вие вървите по Божествения закон, може да вървите спокойно и опасност няма… Не че в живота няма опасности – има, но тия опасности идват само ако нарушим законите, които владеят в Живата природа. Вървим ли в съгласие с тия закони, абсо-лютно никаква опасност няма. (22/стр.56,57)

Истинското прославяне е пред Бога, а не пред хората… Ако се стремите към слава, така постъпват хиляди и милиони хора. В това отношение между хората съществува голямо състезание, но който тър-си Славата Божия, а не своята слава и своето благо, той ще се домогне до правилното разрешение на жи-тейските въпроси. (2/стр.295-296)

Пътят на материализма

Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен ка-питал, който може да се усвои чрез различни благо-родни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции (глезотии). Вър-ху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. (12/стр.69)

Хора, които ние мислим за добре образовани, пос-тавени на длъжност под известни условия и обсто-ятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-доб-ре – без да се разкаят. Где е тогава причината – в человека, в условията или във възпитанието?

(12/стр.61)

Порокът и нечестието не произлязват, нито пък се развиват от образованието, но са следствия и ре-зултати от поквареното естество на изродица челове-чески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания. На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. (12/стр.15)

Сега Христос трябва да слезе отново на Земята, за да оправи работата. Ако Христос не слезе, хората ще се избият като кучета: ще се колят и бесят, дока-то Земята се зарази; хората ще се заразяват един от друг, докато напълно се унищожат. Време е вече да дойде друга култура в света. (20/стр.629)

Трябва ли да се чудите защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Се-гашните хора минават през ада, и по-големи злини ще дойдат. Когато минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съ-ществуват там, и ги разнасят по целия свят.

(21/стр.29)

Този път ще говоря Истината така, както никой не я е изнасял. Когато изнеса Истината, в света няма да има повече затвори и бесилки… За мен е безраз-лично вярвате ли, или не вярвате. Когато дойде Но-вото време, ще разберете. (20/стр.628)

Във всякой век Духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. Види се, человеческото сърце по природа повече е разпо-ложено към тия неща, отколкото към нещата на Истината. (12/стр.18)

Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господстващите моти-ви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много доб-ри за пълзящите, но не и за человека, същество на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставила още. (12/стр.18-19)

Докато египтяните се молели, те са имали една отлична култура, която е преживяла хиляди години, но когато настъпи грубият материализъм, веднага дойдоха всички нещастия върху Египет. (11/стр.62)

2.3.Третото изкушение: пари, богатство

Кому се покланяш и служиш?

Най-после дохожда най-силното изкушение, ко-ето има прямо отношение към този лукав дух. Дя-волът завежда Христа на една много висока планина, показва Му всички световни царства и тяхната слава и Му казва: „Ако паднеш да ми се поклониш, ще ти дам всичко“. Тогава Христос отговаря: „Махни се, Сатано, иди си в царствата! Аз не мога да дойда и нямам нужда да ходя в твоите царства“. (11/стр.35)

Знаете ли какво значи поклонението? Да се пок-лониш, това значи да възприемеш нещо в себе си, да се върнеш, да се ограничиш, да станеш роб, да изгубиш своята свобода… Целият свят е попаднал в това трето изкушение. Няма у нас човек, който да не се е поклонил. (11/стр.35-36)

При третото изкушение пък човек става търго-вец, става „умен“. Бащата казва на сина си: „Синко, ти трябва да бъдеш умен човек. Виж, онзи открадна и си направи къща, бъди и ти като него“. Това е тре-тото изкушение, при което се покланяте.

(11/стр.38)

Не може да бъдеш едновременно слуга на света и служител на Бога. Бог и светът искат да им се слу-жи. (20/стр.622)

Христос не прави договори с дявола – Той знае, че всички дяволски договори и обещания пропадат. Човек е дошъл на Земята не да става цар, но да слу-жи на Бога с Любов. Той трябва да бъде доволен от положението си и да не се стреми към богатство и слава, които ще го провалят. (19/стр.383)

Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да минете по лесен начин живота, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания.

(3/стр.153)

Няма по-хубаво нещо от това, да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път“. Ка-жете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш“. (7/стр.75)

Тъмният дух те кара да мислиш: „Виж онзи чов-ек какъв чувал злато има. Искаш и ти да имаш такъв, нали?“. Тогава за Бога не мислиш вече, а за тези не-ща, които си натоварил на гърба си. (7/стр.341)

Тъмният дух идва при човека да му каже, че всич-ко е в материалните работи. (7/стр.376)

Всичките хора страдат от непроверени факти, от речено-казано. Има и непроверени неща и в самия човек. После има шепотници духове в човека. Духо-вете му говорят. От тия духове трябва да се пазите. Писанието казва: „Изпитвайте духовете“. (14/стр.260)

Вие, щом дойде някой тъмен дух и ви каже не-що, приемате го. Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добро, ще кажете: „Фалшиво е“. (8/стр.117)

В българите има една отличителна черта: когато му проповядват каквото и да е учение, българинът най-напред иска да знае с пари ли проповядват, или не. Ако му проповядваш с пари, той ще ти каже: „Аз знам защо проповядваш, за пари и аз мога да про-повядвам“ и след това ти не можеш да имаш пред него никакво влияние. (11/стр.185)

Всичко в света е на Бога

Гдето има повече богатство, около нас ще дойдат всички лоши духове. Богатството е необходимо за сво-бодата – то, като дава блага, дава и злини; може да стане човек мързелив, горделив и прочее. (3/стр.21)

Ако си богат и неразумен, Невидимият свят из-праща един лош дух да те обере, иначе ти щеше да причиниш пакост на своите ближни… Косвено, без да съзнават, лошите духове ви правят добро – ако съзнаваха това, нямаше да ви правят пакости, но вие щяхте да страдате повече, отколкото сега. (21/стр.232)

Злото съществува като необходимост в развити-ето на Битието, но не като благо; без тая необходимост вие щяхте да бъдете в положението на падналите ангели – демони. Благодарете, че има кой да ви из-мъчва, иначе вие щяхте да измъчвате по-долу стоя-щите от вас – ако няма кой да ви мъчи, вие щяхте да мъчите другите и да паднете в пропастта.

(21/стр.232)

Ще ви кажа как гледам на хората в света. Тези хора ни помагат да извлечем злото навън, в света. Хората ни помагат да извадим нечистотиите на вън от нас. Защо са направени парите? Чрез тях излизат всички нечистотии навън. (10/стр.320)

Да допуснем, че имате един приятел, който… ви мрази, преследва ви. Какво трябва да правите? Обър-нете се към Бога и се помолете да му създаде работа. Каква работа? Най-първо Господ ще му тури идеята да стане голям търговец, да забогатее, и той ще започне най-големи предприятия. Така вече няма да мисли за тебе, ще мисли за полици.

(13/стр.77-78)

Такъв е законът. Ние някой път искаме да се молим за светските хора да се примирят. Не, не се старайте да примирявате сегашния свят. Всички те-зи вълци, ако ги примирите и се нахвърлят върху ви, от кожата, от вълната ви здраво място няма да ос-тане. Тъй както Господ е създал света, много добре го е направил. (13/стр.81)

Някои казват: „Да напуснем своите работи и да идем да работим за Бога“. Не, да знаем, че всичко в света е Негово. Всичко, което ние притежаваме, то е Негово. Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено и да започнем да го използваме така, както Божественият закон го иска. (22/стр.13)

Частна собственост, както ние я схващаме, няма. Частна собственост не трябва да има. Казват, че хо-рата имат много; не, нищо нямат, те се заблуждават… Единственото нещо, върху което човек има право на собственост, това са неговият Дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. (7/стр.303)

Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки окултист, мистик специално, който иска да проучва тайните на Природата – частната собственост е ве-лико зло. Аз не подразбирам държавния строй, но който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. (20/стр.263)

Частната собственост е най-голямото изобрете-ние на дявола. (20/стр.737-738)

Като говоря против частната собственост, нямам предвид вашите къщи – аз говоря за оная частна собственост, срещу която и вие сами протестирате. Например мъжът счита жена си за своя частна соб-ственост, жената счита мъжа си за частна собственост. Те трябва да се жертват един за друг, без да се вла-деят, без да се считат частна собственост.

(20/стр.527-528)

Какви ли не злини и какви ли не беззакония ста-ват все за тази частна собственост. И парите, и яде-нето – всичко е частна собственост. Отхвърлете тази частна собственост, разберете дълбокия смисъл на Божествения живот, че ние можем да живеем по друг начин. (10/стр.300)

Не продавайте вашата Чистота

Сега пише по вестниците, че еди-коя си мома има-ла еди-колко си пари. И питате тези бракове после излизат ли сполучливи. Това е разврат в съвременното общество, разврат навсякъде… Днес майки и бащи продават дъщерите си за пари. На тези развратени младежи им дават отгоре на всичко и пари! Аз каз-вам: По-добре дъщеря ви да стои неомъжена, откол-кото да я дадете и да се поклоните на един такъв дух. (11/стр.36)

За нищо в света не продавайте вашата Чистота! През тази Чистота ще минава Любовта в другите и нека хората се ползват от вашата Любов. И Любовта в тях ще внесе Чистота. (13/стр.65)

Чистота се иска от всеки човек – влезеш ли в Бо-жия храм, нищо да не искаш, нищо да не те изку-шава. Влезете ли веднъж в Божествения свят, нищо да не е в състояние да ви изкара навън – който и да ви вика от света, с каквито примамки и да ви привлича, не го слушайте. (19/стр.66)

Наруши ли Чистотата и Светостта на душата си, човек сам се опорочава – вън от него никаква сила не може да го опетни. (21/стр.55)

Закон е: Никакво същество, никаква сила вън от вас не е в състояние да ви опорочи. Единственият, който може да опорочи човека, това е той самият – когато сам се опорочи, всеки друг вън от него лес-но може да го опорочи. Казваш: „Съблазниха ме“ – Не, ти сам се съблазни. (21/стр.102)

Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания? Ангелите живеят в този закон, но и чо-век може да го спази. Който има будно и чисто съз-нание, живее в Абсолютна чистота и святост.

(19/стр.258)

Красотата е резултат на Чистотата… А тази красо-та, която сегашните хора имат, това е резултат на Черната ложа. Всички в Черната ложа са хилави. Някои от тях са красиви, но повечето от тях са из-родени, хилави. (13/стр.65)

Виждал съм и хубави моми, които се амбицират – явява се у тях желание да станат още по-хубави, – у тях заработва дяволът и те изгубват красотата си. (16/стр.173)

За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти! И за да бъде ученикът способен, непременно трябва да бъде чист. И Белите, и Черните братя зна-ят това правило и имат едно схващане за Чистотата, само че те използват тази Чистота в две противо-положни направления. (13/стр.64)

Черните братя добиват Чистотата и после я опетняват. Те използват Чистотата тъй, както ние използваме водата, за да измиваме тиганите. Те из-миват тиганите си и нечистата вода после я изх-върлят… По причина на тази леност те са забравили туй изкуство – да придобиват Чистотата – и сега пречат на другите хора да я придобиват.

(13/стр.64-65)

Казвам: „Защо изкушавате хората?“. Вода им трябва на тях, казват: „Ти имаш Чистота в твоето сърце, малко от твоето чисто сърце може ли да ни дадеш, за да изчистим къщата си?“. И после, като изчистят къщата си, казват: „Благодаря ти, пак ще те посетя“. (13/стр.64)

Една жена е чиста: дойдете да обещавате туй-онуй, пари, докато използвате чистотата . После, като използвате чистотата , оставяте я. Търговия е това! В Божествения свят Чистотата не се продава!… Чисто-тата, за която ви говоря, тя е необикновена Чистота, необикновена Чистота на сърцето. (13/стр.65)

„Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае?“, така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал из-точника на всички обществени злини, които са били следствие и резултат от разобуздани человечески сър-ца и от разобуздани человечески страсти, които ня-мали никакъв разумен контрол, но постоянно се ме-нявали като някой вулкан. (12/стр.70)

Вземете колко хора са полудели от искането да станат богати: спечелят хиляда, десет хиляди, пет-десет хиляди, сто хиляди, един милион, десет мили-она – не се насищат. Трупат, трупат богатства – защо им са, това няма никакъв вътрешен смисъл. За да се обогатят, хората почнаха сега да учат и нови начини – чрез магнетизъм и внушение да влияят на хората, да въздействат на техните мисли и действия.

(17/стр.118)

Парите днес вършат най-големите престъпления. Ако проучите и историята, ще видите, че парите са развалили света поради желанието на сърцето да има повече. (11/стр.152)

Мисълта за парите е хипноза

Аз казвам: Съвременните хора са хипнотизирани от парите – парите се въртят около тях; минава ня-кой банкер, ходи, но цял тефтер има около главата му: той си мисли кой има да му дава – ходи, върви и все тефтерът му е в главата. (21/стр.628)

Мисълта за парите е хипноза. Ние сме турили много по-голяма важност на парите и казваме, че без пари не може. Без пари може, без Любов не мо-же! (7/стр.296)

В Новата култура няма да има пари… „Какво ще правим тогава? Как ще се прехранваме?“ – тоя страх е от старата култура. Като приемете Новото учение, ще имате и жито, и ябълки, и круши, всичко ще бъде в изобилие. (10/стр.266)

Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб. Да кажем, че някой има да плаща дългове на двадесет души… Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние; затова от първа необ-ходимост е да се освободи от дълговете си.

(9/стр.282)

Някои казват, че имали дългове. Дълговете са общество на лоши духове, които развращават сър-цата ни, развращават душата ни. (11/стр.64)

Лихварят външно печели нещо, но вътрешно гу-би. Който дава пари под лихва, съкращава живота си. Аз съм наблюдавал много такива случаи в живота си: ако си лихвар, трябва да станеш съвсем безчув-ствен; той се мъчи да се огражда, но работата му не излиза на добър край. (21/стр.525)

Българите специално мислят, че трябва да вземат отнякъде заем, да изплатят дълговете си – те са на крив път, така не се оправя положението. Заемите повече объркват работите, отколкото да ги оправят… Няма по-лошо нещо от това да вземаш пари под лихва или назаем, не давай нещата си под наем. Се-гашните хора се дават под наем: на Бога не вярват – на хората вярват, на Бога не се кланят – на хората се кланят. (20/стр.464,465)

Сега именно парите развращават. Казвам: Разв-ратно действат парите, когато вложим в тях своята надежда. Те са едно средство, размяна в света.

(13/стр.76)

Ако аз имам вяра в парите, а не в душата си, то е едно престъпление. Отвън можем да ги упот-ребяваме, не е въпросът външно да не ги употребя-ваме, а вътрешно, вътрешно това чувство за парите да не засяга душата ти. (21/стр.823)

Някой иска да ме подкупи… Предлага ми десет хиляди лева, не се съгласявам; после – двайсет хи-ляди лева, пак не се съгласявам; петдесет хиляди ле-ва – също отказвам. Но когато ми предложат сто хиляди лева, продавам се вече. Хората ме оправдават и казват: „Не можа да се удържи човекът на такава голяма сила“. Тези пари упражниха ли върху мене някакво влияние? Не! Не трябва да се оправдаваме с тяхната сила, това е лъжливо учение.

(10/стр.229-230)

Кой развращава човешкия ум – никой не го развращава… Ако нямаш в себе си отрова, никой не може да те отрови. (20/стр.552)

Огънят, който разрушава човека – това са не-говите страсти. Те разрушават едновременно тялото и душата. (18/стр.180)

Вие още не знаете какви пертурбации прави тщеславието вътре в човешкия организъм. Вие не знаете още последствията на лицемерието, какви пертурбации прави то в човешкото сърце! Вие още не знаете любопитството какво произвежда! Ако бихте знаели последствията, които се произвеждат от тях в организма, вие не бихте ги помирисали.

(22/стр.71)

Това, което разрушава и разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завист-та и лакомството. (18/стр.345)

Ако твоята любов не може да разруши всичките прегради, ако ти не си в състояние за Бога да се пов-дигнеш, с един замах да отрежеш седемте глави на този демон, няма да се проникнеш от Божествената Любов. (21/стр.718)

2.4. Четвъртото изкушение –
положи душата си за Бога

След като минете тези три изкушения, ще дой-дат Ангелите да ви избавят от четвъртото. Когато един момък предложи на някоя мома и богатство, и слава, и чест, а тя му откаже, той решава да я убие. И така, дяволът реши да убие Христа. (11/стр.36)

На кръста Христос имаше последното изкушение, дяволът му шепнеше: „Видя ли сега какво стана с Теб? Ако беше ме послушал, щеше да имаш сила и власт, а сега си на кръста“. Христос издържа това из-кушение и после, като влезе в ада, разпръсна тъм-ните сили. (9/стр.115)

Да умрем за една идея, за една Божествена ми-съл, това е привилегия. (11/стр.36)

Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата – досега е страдал все за себе си, за волове, коне и прочее. Най-после тряб-ва да страда за Христа – в това страдание вие ще намерите Истинския живот. (17/стр.160)

И така, това са три велики изкушения, които ще ви дойдат до главата. Някои от вас са в първото из-кушение, някои са във второто, а други са в третото. Издръжте ги, за да издържите и четвъртото, след ко-ето да дойде Възкресението. Тогава Бог ще ви даде Сила. И когато пожертвате живота си за слава Бо-жия, тогава Бог ще ви възкреси в отплата. (11/стр.38)

Жертвата е Божествен закон, който трябва да проникне в умовете и сърцата на хората, за да ги направи силни. Жертвата има отношение към Лю-бовта – само любещият може да се жертва. Дето Любовта отсъства, там животът се обезсмисля и чо-век очаква на хората, а не на Бога – той търси Свет-лина, Топлина и Сила отвън, а не от Божественото начало в себе си. (20/стр.11)

Да направите последната жертва! Коя е тази жер-тва? Според Новото учение тази жертва е скрита в стиха, който Христос е казал: „Да положим душата си за Бога“. Ако можем да възлюбим Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, ние сме разрешили вече кардинално всички въпроси в тоя свят. (15/стр.278)

3. Обсебване от нисши духове

Не се давай под наем

Когато говорим за хубави влияния, то иде от Вис-ши духове, а пък обсебването е от пакостливи нис-ши духове. (8/стр.264)

Нисшите духове ходят да завладяват хората и това считат за съществена придобивка. Те всякога обещават големи работи. Някога обещаха на Адам и на жена му да бъдат като Бога, но все същата так-тика е и днес. Адам изгуби всичко. Много са щедри в обещанията. (7/стр.340)

Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки и баници, докато му турят юлара на гла-вата. Но турят ли юлара, подкарват го напред и с остена го побутват, а после нито баница, нито ко-кошка ще има. (4/стр.23-24)

Ако не се интересуваш от Бога, дяволът ще се интересува от теб… Ще дойде един ден, ще ти тури един юлар и ще те поведат нататък, дето ти не ис-каш, и ако не приемеш Бога, тогава ще дойде страш-ното! Сега вие мислите, че сте свободни, а не сте свободни. (5/стр.340)

Във вашите къщи има много наематели. Преве-дете тези символи, които се отнасят за вътрешната Свобода. Това значи, че ако низшите, тъмни духове имат власт над теб и те завладяват и управляват, ти не си свободен. (7/стр.287)

Както касапинът купува вола да го заколи, така и един дух купува тялото на човека и го задига. Това ще се продължава, докато станем господари на плът-та. (4/стр.98)

Вие сте впрегнати волове, а казвате, че сте свобод-ни – не, още не сте свободни. (20/стр.698)

Каруцата е твоя, конят е твой, обаче хване те някой и те води. Докога? Докато дойде по-силният да хване юздата. Тогава конят и каруцата ще отидат там, където пожелаеш. Това значи – Божественият дух да дойде. Когато конят и каруцата отиват там, където ти не искаш, това е обсебване от низши същества. Каруцата е твоето тяло, конят е твоят ум. Станеш сутрин, някой се е настанил в теб, хванал е юздите. (7/стр.382)

Адептът на злото, който се шири в света, пос-тъпва с хората, както лошият господар с коня си. Кой не е бил уморен, огорчен и вързан? Цял ден рабо-тите и вечер се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че светът е лош, че животът няма смисъл. Като възнаграждение за работата си получавате тор-ба с ечемик. Защо ви е тази торба, Бог не ви е пратил за нея! (19/стр.66-67)

Ако ние заложим своя ум, който Бог ни е дал, ако заложим своето сърце, което Бог ни е дал, своята воля, която Бог ни е дал, и своята душа, ние ще усе-тим, че всичко сме изгубили – това се нарича грехо-падение. (21/стр.820)

Всеки трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля – да не позволява на хората да разполагат с тях. Божественият закон гла-си: Всеки сам да разполага със себе си, да не се дава под наем, т.е. в услуга на другите. (20/стр.451)

Не е позволено на ученика да угажда на хората. Ако е въпрос да се угоди на някого, само на Бога ще угаждате… Трябва ли да даваш вино и ракия на пи-яницата? Той се нуждае от вино, но ти трябва да разбираш истинските му нужди и тях да задоволяваш.

(20/стр.453)

Ще се пазите, ще затворите умовете си за злото. По никакъв начин няма да давате ума си под аренда, под наем. Умът ви, сърцето ви, волята и душата ви ще бъдат посветени на Господа. Туй е девизът на уче-ниците на Бялото Братство. (6/стр.389)

Свободни сме само когато
работим в съгласие с Бога

Някой казва: „Не искам да слушам какво ми го-вори Господ“. Приятелю, каквото и да правиш, все ще слушаш някого. Ако не слушаш Господа, ще слу-шаш своя настойник. Ако не слушаш Господа, човек ще слушаш. Дето и да си – в църква или на училище, в някое учреждение или в дома си, все ще слушаш някого. Дали си християнин, или евреин, все ще слу-шаш съветите на някого. Заблуждение е да мислиш, че си свободен. (10/стр.87-88)

Който приеме Божествения Дух, той трябва да върши Волята Божия, а не каквото сам си поиска. Впрочем и сега вие не вършите своята воля, все ня-коя чужда воля се намества вътре във вас. (4/стр.42)

Обсебили някого, при мен идват да го освободя от тия духове; закон има за такива духове. И казва Христос на едно място, че когато лошият дух излезе из човека, ходи из безводни и пусти места и като не намери покой в себе си, казва: „Да се върна там, отдето излезнах“. Като намери жилището изчистено, приготвено, той отива и взима още седем духове ка-то себе си… Да ви кажа защо – Господ казва тъй: „Ти, който ходиш по своите си пътища и си изпъл-няваш своите си щения, на тебе нищо не давам“.

(5/стр.39-40)

Тоя закон гласи: Когато човек се отказва да поз-нае Бога, Бог се отдръпва и той попада под влияние на тъмните, низши сили. Тогава идва голямо падение и низшите сили вземат надмощие. (7/стр.424)

Бесовете са непокорни духове, излезли от Бога, понеже искали да станат божества… Всеки човек, който се дели от Бога, може да попадне под тяхното влияние. Те са доста разумни същества и затова мо-гат да влияят на хората. (1/стр.5)

Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият. Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено. (19/стр.167)

Един брат довел тук сестра си, обсебена, и влязла тя в една палатка, набила две големи сестри. Аз я слушам – минава, говори; казват, че била умопобър-кана. Седя, гледам я – тия духове се разправят тук. Отивам при нея, казвам : „Слушайте, на вас кой ви дава право в този дом да биете?“. И аз, както никога, дадох два магнетически тока. Тя: „Олеле…“ – и всички тия духове изчезнаха. Казвам: В тази свещена ограда сте дошли и ще любите, няма да се биете. (13/стр.254)

Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувст-вата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но други има, които ще ви ограничат. (4/стр.121)

Казваш: „Ще направя това и това“ и щом кажеш така, изпадаш в препятствия, в стълкновения. Ти ка-жи: „Ще направя това и това, ще ида еди-къде си, ако е в съгласие с Волята Божия“. (7/стр.374)

Вие не сте свободни да мислите, чувствате, нито да действате както искате. Някой казва: „Аз съм сво-боден да правя каквото искам“. То е една крива ми-съл. За да може да става това, трябва да си свободен от всички чужди мисли. (4/стр.117)

Че не може да намерите днес човек, който да е свободен. Ние, като дишаме въздух, се заразяваме с мислите и с болестите на хората. Може да направим един опит: ако влезете в едно село, дето хората се карат, няма да се минат една-две години и във вас ще се яви желание да се карате. Но това не е ваше желание, това е желанието на селото. (14/стр.220)

Какво правят днес хората? Като видят някаква неестествена проява у някого, те започват да му се смеят… Някои пък ходят от къща на къща да раз-правят как съседката или съседът им се разгневил, бил жена си, децата си и т.н. Хората не знаят, че тези неща са като заразните болести – ако днес се смееш на съседа си, в скоро време и ти ще се проявиш като него. Вместо да се смееш и да критикуваш своя бли-жен, помоли се за него. (19/стр.150)

Аз не съм срещал други хора такива критици ка-то българите – бръснат без вода навсякъде. У всич-ките българи това е една забележителна черта. И тази черта се дължи на това, че у българина рели-гиозното чувство е много слабо развито,… няма свято нещо за него. Идете в кафенетата, в селата, българинът никога няма да говори с почитание за жена си, нито жената ще говори с почитание за мъжа си.

(22/стр.100-101)

Когато отдалечим ненапредналите духове от на-шето съзнание, нашето вътрешно Небе ще се прояс-ни. Страхът, безверието, недоверието, гневът и про-чее са все низши влияния и когато се освободим от тях, Небето ни ще стане ясно. (7/стр.352)

Да изпълняваме Волята Божия, значи да почувс-тваме Единство с Бога – тогава ни обгръща радост и гледаме на всички хора тихо и спокойно, защото знаем причината и последствията на техните недос-татъци. А ние, когато слугуваме на себе си, не се разбираме и от това произтича злото в света.

(20/стр.430-431)

Аз чувствам Единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш ед-но цвете, радвам се, понеже то се радва. (7/стр.311)

Хората мислят много малко за Бога, много малко! Сега не мислете, че аз с моята четка искам да ви зацапам. Не. Аз още не съм изкарал всичките ви не-достатъци. Аз не ви цапам, ами трябва да се хвърли тази светлина да се схванат нещата тъй, както са в своята реалност, за да се познаем. (22/стр.144)

Докато човек се подчинява на човешката воля, той е роб. Но в момента, когато каже, че не може да се подчинява на воля, която противоречи на Бо-жията, той е свободен. Работим ли в съгласие с Бога, тогава сме свободни. (9/стр.174)

Вече има условия да се работи физически труд четири дни от седмицата и да е достатъчно, защото пресиленият физически труд е робство и не бива да работим физически повече, отколкото трябва, губим духовно. (9/стр.73)

Във вас се крият незнайни сили, които, като се развият веднъж, няма да бъдете вече роби на усло-вията, но господари. Всички ще се занимавате с фи-зическа работа само по два часа на ден – останалото време ще употребите за великото Божествено учи-лище на живота. (20/стр.621)

Във вашия мозък, във вашето тяло има скрити сили, които трябва да разработите. Някои казват: „Господин Дънов не иска да ни ги разкрие“ – не съм никакъв фокусник, всеки сам може да си ги раз-крие. (10/стр.47)

Полудяване, самоубийство, умрелите хора

По някой път се побърква човек. Какво означава това? Някое друго същество от духовния свят влиза, обсебва тялото и става собственик на тази къща. То-гава лекарят казва, че този човек се е умопобъркал. Аз казвам, този човек е изгубил своята частна собст-веност, друго същество е влязло в него. (10/стр.299-300)

Какво да се прави? Първият трябва да се тури в своето владение. Започват лекуването: свещениците четат молитва да изпъдят лошия дух, а лекарите правят инжекции, но всички имат за цел да заставят този неканен гост да излезе… В съвременната меди-цина имаме примери, дето първата личност се из-губва, дохожда друга; минат се десет-петнайсет го-дини, върне се първата личност и започне оттам, откъдето е прекъснала. (10/стр.300)

„Няма ли окултен метод, по който да свързват онзи, който го обсебва?“ Има, ще трябва да го хип-нотизирате един-два пъти и да му внушите. „Но с това няма ли да се спре неговата карма?“ Това е именно. „Когато дойде болестта, тя по желанието на родителите ли дохожда, или по други някои при-чини?“ Не, по закони, които стимулират неговата карма. (6/стр.99)

Душевноболните са обсебени от по-нисши ду-хове… Когато нисшите духове се намъкнат в човека, умът не функционира правилно. Това не е умопо-бъркване, умопобъркване няма, а чувствителността му се е усилила и възприема разни мисли отвсякъде. Един дух му говори едно, друг – друго и човекът мисли, че това се отнася до него, а той е под влияние на разни същества. Това става по основателни при-чини: дисхармония, стълкновение между ум и сърце, между мисли и чувства. (8/стр.264-265)

Преподавах на един ученик по окултизма нещо и му казах: „Слушай, има опасност някой път да те глътнат духовете, (…) тъй както кит може да те глът-не“. И дойде време, та го глътнаха духовете, та тряб-ваше 24 часа да губя с него, за да го изкарам от кита. „Ужасно е – казва – в кита. Намерих се в една пус-тиня – мрак, тъмнина, нищо не виждам.“ (13/стр.73)

Като престоите 24 часа, най-много 36 часа в ки-та, духовете ще ви избълват… Но щом се изплашите, този дух ще бъде толкова силен, че някой път с го-дини не можете да дойдете в себе си. Туй става с хора, които полудяват, както аз ги наричам – об-себени. Аз пък казвам: Това не е полудяване, а изс-мукване на всичката тази енергия. След това ще те пуснат навън пак да почувстваш. И сега често духо-вете, за да забогатеят, правят тия операции.

(13/стр.73)

За епилепсията може да се даде следното обяс-нение: низши, тъмни духове нападат болния и тогава той има припадък. И през това време те изсмукват неговите жизнени сокове, праната, след това го на-пущат и отиват в горите, дето прекарват известно време. През това време болният е без припадък, след това пак идват и пак настъпва припадък.

(8/стр.265)

Самоубийството е поради обсебване от низши духове. Едно низше същество ще убеди някой човек да се самоубие, за да може да вземе неговата енергия и с нея да се поддържа. (7/стр.224)

Ако у вас се яви желание да се самоубиете, не пъдете това желание, но вслушайте се в него, раз-говорете се да видите какво носи то в себе си. Не реализирайте това желание, но вижте защо сте се разочаровали и отчаяли. (10/стр.21)

Истинското страдание се предизвиква от голямо разочарование в живота. Представете си, че някой ваш приятел, за когото сте жертвали всичко, ви пре-даде на властта и ви затворят; или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност – това не са лични страдания, но разочарования от живота. Страшно е да изпита чо-век такова разочарование – той губи почва под кра-ката си. Когато изразходва своята вътрешна енергия, човек дохожда до пълно разочарование от живота и ако отправи надеждата и упованието си към Бога, той излиза на спасителен бряг. (20/стр.447)

Толстой кога стана Толстой? Когато мислеше да се самоубие и направи своята изповед. Тогава той се молил: „Боже, избави ме от това зло“. (11/стр.66)

Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже, ако умре преждевременно, трябва да оста-не тук, докато се попълнят годините – например, ако умре 20 години по-рано, трябва да остане 20 години тук. Та когато човек замине навреме, тогава е развързан. Ако остане тук, ще влиза в този, в онзи. Някои заминали, които не са напреднали, обсебват други, искат да ядат, хвърлят паници, вдигат шум.

(9/стр.207)

Защо се оплаква на гроба на умрелия? Когато оплакват някого, то плаче самият умрял, който е обсебил жена си. (4/стр.140)

Заминалият трябва да мине през една тъмна зо-на и само онези, които разбират законите на мате-рията, могат да минат през зоната, без да ги забе-лежат низшите духове. След смъртта низшите духове почват да гонят човека в тъмната зона, за да отнемат това, което той носи. Който е живял добре, лесно ще мине оттам, ала е мъчно за онзи, който не живял добре. (7/стр.220)

Смъртта е процес на разрушение на всяка егоис-тична мисъл и желание – с нея Бог разрушава всич-ки огради, в които лошите духове са се вградили.

(17/стр.85)

Някои от вас ги е страх да не ги повикат горе. Ако ги повикат, то ще е, за да работите. Не е лошо човек да си замине от този земен свят, но да отиде на своето местоназначение. Навсякъде, където е Бог, е Царство Божие. (9/стр.220)

Заминалите взимат голямо участие в живота на Земята. Една голяма част от това, което става тук, се дължи на тях. Благодарение на заминалите в другия свят се поддържа интензивен живот на Земята. Бла-годарение на тяхната дейност ние издържаме, иначе бихме се обезсърчили при лошите условия. Те пос-тоянно ни насърчават и казват: „Няма нищо“. Зами-налите ни правят много повече добрини, отколкото когато бяха тук. (7/стр.222)

Двама братя се намразили; умряла майка им и те двамата се примиряват помежду си. Това прими-рение се дължи на майката… В Свищов един човек имал жена, която умира при раждане. Вдовецът се оженил повторно. Веднъж втората жена биела си-рачето, но ръката се вдървила като камък и чак след голяма молба се отпуснала. (7/стр.224)

Заминалите желаят да не ги забравяме, да мис-лим за тях. Като мислим за тях, те се радват. И ни-кога не искат да си спомняме за техните прегрешения.

(7/стр.225)

Умрелите наши приятели, роднини, родители са с нас. Ако са далеч, ние няма да мислим за тях, както това правим, а ще ги забравим. Но те са с нас и в нас и затова мислим за тях. Техните духове се про-никват един в друг. Нещата се проникват едно в друго и това проникване зависи от материята, от която са съставени. (3/стр.47)

В окултните науки се казва, че на един стол мо-гат да седят едновременно няколко същества, без да се обезпокояват едно от друго. (20/стр.279)

Заминалите присъстват на беседите. Те стоят при тези, които обичат. Вие мислите, че във време на беседа са между вас – не, заминалите пълнят са-лона, а вие сте между тях. (7/стр.225)

Лошите и добрите духове са велики учители

Преди няколко дни дойде една сестра да ми ка-же за друга, че духовете са я обзели. Оставете я, не се безпокойте, няма нищо – нека се занимават с нея. (13/стр.254)

Не е лошо, че чувате гласовете на духовете. И те излизат от Бога. (13/стр.380)

Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове, но аз им казвам: „Тези лоши духове не искат да знаят нищо за вас, те не искат да знаят за вашето съществуване; те под сянката на вашето дърво само са се спрели да разговарят, а вие сте ги подслушвали; вие сте бебета, още не сте се родили“. „Казват ми лошите духове това и онова да направя“ – те не го казват на теб, а на себе си и ти казваш: „Чакай да го направя“. (18/стр.186)

Когато има спор между два духа, вие само ги слушайте – спорът е разговор между тях. На уче-ниците не е позволено да се месят в работите на учителя, а лошите и добрите духове са велики учи-тели. Нямате право да съдите, вие трябва само да слушате – законът е такъв. Ако се намесите в тая работа, ще ви бият; ще ви кажат: „Слушай, ти си едно бебе, не трябва да се месиш, а да слушаш!“.

(18/стр.185-186)

И дяволът царува, и Господ царува – сега те два-мата се разправят. Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят гос-подарите им. (21/стр.553)

И Небето, и Земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че има спор между тях и Ангелите, и мислят, че те се карат. Спорът е само когато ние се намесим, а иначе между тях има равновесие.

(18/стр.185)

Ще срещнете духове от Черната ложа, у които има много знания – знаете ли какви знания? Някой път Белите Братя ходят в техните школи да се учат. „Синовете на този век са по-умни от синовете на светлината“ – и синовете на светлината трябва да се учат от синовете на тъмнината. Знанието, прин-ципите и в двете школи са едни и същи, но едните прилагат знанието по един начин, а другите го при-лагат по друг начин. (22/стр.70)

Много от Бялото Братство се дегизират и отиват в Черното братство да изучават методите им и много от Черното братство пък отиват в Бялото Братство да изучават техните методи – и двете тия школи трябва да се проучват. (22/стр.297)

И едните се учат, и другите се учат – то е закон в окултната наука. Щом излязат учениците навънка, в света, има спор между тях – а в школата… няма никакъв спор между Черни и Бели братя. Че той е чер-чер или бял брат, те се обичат. В школата се оби-чат, но щом излязат в света, интересите им не се съвпадат и работят всеки за своите интереси. Обичта си е обич. (22/стр.75)

Та като ученици на тази школа ще имате един широк възглед, а няма да бъдете тесногръди. И Чер-ният брат, и той е един напреднал дух. Тия неща са реални. В школата ще мислите, че всичко в света съществува, защото е необходимо. (22/стр.75)

Окултната наука отговаря на въпроса кои са причините за разделяне на Бялото Братство от Чер-ното братство. Първоначално те са били едно Брат-ство, вървели са в една посока, но идват до едно място, отдето настъпва разделяне: едните хващат наляво, другите – надясно. Защо? Едните възприемат черните лъчи на Истината, а другите – белите лъчи.

(22/стр.97)

Истината в разумния живот е тъй необходима, както светлината е необходима за физическия свят, следователно и нейните лъчи са необходими. Исти-ната има два вида лъчи: бели и черни лъчи. И ако вие не сте подготвени, може да се заразите с отри-цателната страна на Истината. (22/стр.97)

Силите, които действат, са едни и същи, няма раздвояване, но важно е приложението: едни сили може да се употребят по един начин – вляво, а дру-ги по друг начин – вдясно… Посоката на лявата пътека минава през центъра на Земята, а на дясната – през центъра на Слънцето; по това се различават. При единия начин вие ще слезете в най-гъстата материя, в най-голямото противоречие на живота, ще има да се борите, ще се намали светлината; а при другия – ще минете в най-рядката материя, ще минете през центъра на Слънцето, няма да се боите, ще има кой да ви предпази. (22/стр.70-71)

Казвам: От незнание, от невежество вие вършите неща, които не са позволени… В незнанието си вие имате тази слабост, че някой път вървите повече в лявата пътека, отколкото в дясната. Без да знаете, някой път вървите вляво. (22/стр.80,81)

Вие сте в Бялото Братство, а работите с Черните – наляво сте, защото всеки момент сте или наляво, или надясно. Разгневиш се – наляво си, любиш – надясно си. Този път е такъв: всеки момент ще се меним, ту наляво, ту надясно, докато дойдем в положение да различаваме тия състояния.

(22/стр.291)

Сама по себе си Черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони… Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в Черната ложа. Тогава Белите са би-ли в залез, а Черните в изгрев. А сега е обратният процес – сега е чест да бъдеш в Бялото Братство, а безчестие да бъдеш в Черното братство.

(22/стр.179-180)

Човек живее едновременно в двата свята – във физическия и в Духовния, само че не всякога съзнава това. Някои се страхуват от духовете, не искат да ги виждат. Не са страшни духовете – те са интелигентни, разумни същества, с голяма култура. Те представляват училище за хората. Една от причините за смъртта на хората се дължи на факта, че духовете ги привличат – те отиват при тях да изучават културата им, да придобият нещо ново. (18/стр.376-378)

Да се страхуваш от Господа, това е начало на Мъдростта, но да се страхуваш от дух, това е неве-жество. (19/стр.74)

Земята е една школа

И досега още хората се намират в хипнотичен сън,… те живеят в сънно състояние, както героите в приказките от „Хиляда и една нощ“. Казваш: „Аз съм нещастен“ – Ще бъде чудно да не си нещастен, ако сънуваш, че си царски син, заобиколен с блясък и великолепие, със слуги и слугини, а когато се събу-диш, виждаш, че си обикновен човек, без дворци, без слуги и слугини. „Значи съм сънувал“ – Сънувал си, разбира се. За тоя, който се събуди от дълбокия сън и види действителността, казваме, че съзнанието му се е пробудило. (21/стр.99)

Имате известно просветление на ума, като че всичко е Божествено – всичко схващате, но след малко пак дойде обикновеният ум. Тези състояния ние трябва да ги различаваме. Именно там е сега въпросът: окултната наука дава методи, по които ние трябва да трансформираме нашето съзнание. Сегашното съзнание трябва да претърпи някои про-мени. (22/стр.143-144)

Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме из-точника на злото и когато в нас се роди онова дъл-боко желание да се освободим и избавим от това робство… Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. (12/стр.57)

Който слиза на Земята, непременно ще се зароби – не си правете илюзии. Животът на Земята е роб-ство – ако мислите, че не е така, не разбирате Ис-тината. (20/стр.617)

Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление. (8/стр.98)

Сега се отваря този широк път – да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука – то е още далече. То е от Черното братство, от Черната магия: то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. (13/стр.187)

Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете в нея – няма как другояче, защото ако не влезете да научите новите методи и начини как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирали. (13/стр.188)

И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте ид-ва при мен – има книги, четете ги. Но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен“. (7/стр.313)

Без школа от човека нищо не става, т.е. трябва да знаете, че ако някой мисли, че без школа може да влезе в Небето – никога! Земята е една школа и който не се школува и мисли, че без учение може да влезе в Небето – лъже се! Тъй, в който и да е смисъл, от вас се изисква учение… С милиони, с ми-лиарди години ще ви държат на Земята, но ще ви заставят да учите. И след милиони години, при най-голяма упоритост, най-после ще ви заставят да учите.

(22/стр.114)

Ще учите, ще дращите, погрешки ще правите, ще се молите и най-после ще научите нещата.

(15/стр.125)

Може да влезете съзнателно или несъзнателно, но все-таки ще минете през Божествената школа и ще свършите. Само че някои са влезли, без да знаят, а други знаят, че са влезли в тази школа. Религиозните хора казват: „Нам не ни трябват много знания, т.е. ние и без Окултна школа можем да минем“ – Това подразбира, че те несъзнателно ще минат тази шко-ла. (22/стр.49)

Някои хора я минават съзнателно, а други – не-съзнателно. И ще ви кажа защо. Страхливите уче-ници ги прекарват през моста вечерно време – да не виждат, а безстрашливите ученици – денем. И на страхливите им турят превръзка. И когато някой каже: „Не може ли без тази школа?“, аз казвам: Може, но с превръзка, а може и без превръзка.

(22/стр.49)

Когато влизате тук, в Школата, ще ви подложат на разни ветрове от всички посоки. Туй да го имате предвид – това е закон!… Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бяло Братство.

(22/стр.84)

Не мислете, че като влезете в Окултната школа, ще се подобри положението ви. Не, на първо време ще се влоши, а после ще се подобри. И ако вашето положение на първо време не се влоши, вие не сте на правия път – няма да бъдете ученици. Ако ви върви по мед и масло, няма да ви е добре, но ако стане някакво влошаване, на правия път сте. Такъв е законът. (13/стр.71)

Когато болният почне да се лекува, неговото по-ложение първо се влошава, той претърпява една ужасна криза и после дохожда едно подобрение; след това наново втора криза – пак подобрение; пак криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и като дойде последната криза, болестта ще се върне назад, по обратен път. Та сега и вие като влезете в Школата, ще започнат всеки ден кризи.

(13/стр.71)

При новото учение опасността ето къде е. В но-вото учение чувствителността на хората се развива десет пъти повече, отколкото е развита чувствител-ността на физическия човек. На него духовното му тяло едва един милиметър се показва от физическото тяло. Когато станеш духовен, опасността е, че туй тяло излиза една педя, две педи и при най-малкото бутване, даже един гневен поглед ще ти причини болка. (14/стр.178-179)

Внимателно ще пипате! Физическия човек може да го гледаш, както искаш, но онази душа, която е пробудена, виж, тя е проникната от свещеното съз-нание и трябва да се пипа внимателно. Тя те поглед-не, иска да те проникне, да обмени своите хубави мисли и чувства с тебе, но започнеш ли да се пред-пазваш от нея или да я човъркаш, ще оставиш мно-го лоши впечатления. (15/стр.62)

Духовният човек става прекомерно чувствителен, всичко го засяга. Неговият етерен двойник се удъл-жава повече на вън, астралното му тяло се разширява и той започва да се оплаква, че не може да търпи влиянието на хората. Вие трябва да разбирате закона как да се прибирате в себе си. Като научите закона, няма да пускате двойника си да излиза на вън. Там, където влиянията са хармонични, ще се разширявате колкото искате, но щом дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате. (15/стр.217)

Тъй както седят хората, аз виждам, постоянно може да си причинят пакост. С тия мисли, с тия неестествени чувствания всякога може да причинят зло комуто и да е. Изисква се хармоничен живот.

(14/стр.179)

Силата на Чистотата

Защо идат страданията? За да премахнат нечис-тотиите от човешкия ум. Ако бяхте ясновидци, щях-те да видите как от главата на страдащия излизат особен род вълни, които миришат неприятно.

(13/стр.390)

Онези от вас, които влязат като ученици, трябва най-първо да развият голяма чувствителност. А чо-век, който е много чувствителен, страда повече. С големите страдания се добива повече опитност и знания. (13/стр.71-72)

Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: въз-ходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се пони-жава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи – щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания: щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо не се позволява никакво спиране! (18/стр.423)

Ученикът, аз ще го прекарам през двадесет и пет корита. Ама няма да остане място в него да се не промени. Трябва да се поправи! Все насълзен ще го виждате. (13/стр.146)

Влизането ви в една окултна школа ще произведе във вас цяла метаморфоза, т.е. цяло преобразувание. След като влезете в една окултна школа и излезете от нея, вие няма да се познаете, няма да бъдете същия човек, какъвто сте влезли. Ще влезете като един червей с много крака и ще излезете навън като пеперуда. (22/стр.91)

Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят – отиде, та се не видя. Сам да си стража! (13/стр.146)

Да се качваш във висшите светове между Разум-ните Същества и да слизаш долу между низшите същества, без да се поддаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци – това значи да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист – по Дух, по душа и по тяло. (18/стр.423)

Който е чист, един низш живот не може да го яде, защото трептенията на чистия са силни. Човек, докато пази своята Чистота, той е в безопасност.

(7/стр.444)

Същества, които имат по-слаби трептения, могат да бъдат обсебени от низши духове, а които имат по-силни трептения, те са оградени спрямо тях.

(7/стр.228)

Когато човек е чист по ум и сърце, никаква сила не може да му въздейства и следователно силата на вашата воля, силата на вашето сърце, на вашия ум ще се обуславя от тази вътрешна физическа, духовна и Божествена Чистота, която имате. (16/стр.107)

Ако сте готови да служите на Бога, Той може да трансформира живота ви. Той моментално ще тран-сформира най-нечистия живот и ще приличате на един скъпоценен камък. Инак ще падате и ще ста-вате, и ще ви убеждават, че ви трябва опитност. Лю-бовта е закон, който действа без закон. (8/стр.89)

Когато човешката душа дойде под туй съчетание, под Божествените лъчи на Любовта, разтваря се то-зи цвят на душата, този лотос, както го наричат, и тогава човек има най-великите преживявания. В ед-на минута той може да преживее велики неща в този свят. Сега мъчно може да се опише туй състо-яние, но когато то дойде, набира се онази енергия, която подмладява, пречиства душата от всичките грехове. (13/стр.242)

Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик опит, който може да проникне не след сто години, а днес. Нещата в света може да станат само по един начин – като внесем този огън на Лю-бовта, всичко можем да направим, още днес всичко можем да направим. (21/стр.690)

4. Как да се справим с низшите влияния

Да се оградим с диамантена стена

Човекът не е така защитен, както мислите, и за-това трябва да се моли и огражда. Христос казва: „Да-де ми се всяка власт на Небето и на Земята“. И все-ки, който вярва в тази власт, ще бъде ограден. За да можем да живеем добре на Земята, трябва да имаме Божествен живот. (9/стр.223)

Съвременното общество хвърля върху ви най-ло-ши мисли и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите. Ние трябва да турим една диамантена ограда, която да ни предпазва от тях, иначе те може да ни заразят. Ние ще отхвърлим всичко това.

(13/стр.148)

Те обикалят, но ние ще прекъсваме тази верига. Ще турим психически една ограда, за да не ни влия-ят. Те нека си минават отвънка, нека гледат – на нас нищо не ни вреди, че те гледат. Те щом се занимават с нас, ще дойдат да работят с нас. (13/стр.149)

Вие искате да нахвърляте лоши мисли върху нас, но ние сме тъй оградени – с една диамантена стена. В тези вълни, които ние произвеждаме, нищо не мо-же да проникне. Една невидима стена имаме, която спира злото. Онези вълни, които ние произвеждаме, са толкова силни, че всичко могат да пометат.

(13/стр.43-44)

Ние трябва да имаме една обвивка, която да ни запазва от различните мисли, които ни нападат отвън. Ето защо ние трябва да живеем чисто и свято, за да образуваме около себе си такава аура, която да ни предпазва от всички напасти и злини. (3/стр.188)

Да имаш кожа – в окултизма това значи да си образуваш една аура, която да те пази от външните ветрове и бури, които стават в психическия свят.

(3/стр.108)

Има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници. Да, силата е там: съзнателният живот да коригира нещата. (7/стр.353)

Когато влизаш където и да е, ограждай се, прави мислено светли кръгове около себе си и дълбоко ди-шане; чак след това влез, защото всички лоши влия-ния се премахват и така всичко се урежда.

(7/стр.356)

Всеки от вас, като изучава окултните науки, тряб-ва да разбира Божествения закон, за да може да се охранява по най-разумен начин. Как?… Ние трябва да поставим Бога в центъра на нашия живот, като цар, и при всички мъчнотии да се обръщаме към Него. (15/стр.262-263)

Вие трябва да кажете: „Господи, ние ще работим от сега нататък точно както Ти искаш, …всяка Твоя дума ще бъде свещена за нас, свещена, свещена ще бъде!“. И тогава знаете ли каква радост ще блика, когато някоя Божествена дума влезе? Когато тя проникне във вас, каква радост иде, каква светлина прониква в душата ви! (21/стр.821)

Има магически думи, с които, като произнесем, се ограждаме. И всяка магическа дума има голяма творческа и разрушителна сила. С нея можеш вълка да спреш и не те напада, защото знае, че ако посегне, ще пострада. (7/стр.194)

Такова е положението на праведника – нему ка-то теглят куршум, той хване куршума и го връща наз-ад, а който изпраща куршума, той умира от страх. Нас куршум не ни хваща! И тъй, нас не ни е страх от дяволския куршум – тия куршуми са за ония, които ги хвърлят, а не за нас. (21/стр.324)

„В името на Божията Любов и в името на Бо-жията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово да се разпръсне всяко зло и всяко лукаво помишление!“ – Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви ще се разпръснат.

(6/стр.339)

Служи на Бога, разчитай на Божественото

Вие носите Пентаграма, обаче… защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пентаграмът е извор на Светлина, всеки ясновидец ще види как излизат от него лъчи по всички посоки. И като знаете, че е източник на такава сила, носете го съзнателно! (9/стр.11)

Всяко място с Пентаграм е оградено, неговите силни вибрации ограждат от лоши влияния и тъмни същества не могат да припарят там… И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, къ-дето има Пентаграм, се говори и мисли лошо, и се вършат лоши постъпки, тогава той действа разру-шително, защото се смесват два вида влияния – положително и отрицателно. (9/стр.11-12)

Ако иска човек да се ползва правилно от силата на Пентаграма, трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад… Ако няма това съзнание в себе си, Пентаграмът ще му повреди. (9/стр.12)

С всички ваши мисли да служите на Господа, да не се предавате на някои лоши духове, а да бъдете господари на себе си и да дойде Господ да живее във вас! Това е желанието на Бога, това е и моето жела-ние. (6/стр.316)

Първото важно нещо е да бъдете господари на своите мрачни сили и да казвате: „Моят Дух им е господар“. Дойде ли ви лошо настроение, кажете: „Моят Дух е господар над тях“ и ще видите как ще победите. (11/стр.222)

Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чув-ство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека; положителните мисли, чувства и постъпки внасят Светлина. Гневът, сърденето предизвикват тъмнина в човека – щом се примириш, в теб настава Светлина. (20/стр.556)

Светлите мисли, които се явяват в мозъка ви, явяват се и изчезват – защо? Вие мислите, че такъв е законът. Не е такъв законът. Но има други същества в света, които си играят с вашия мозък, бутат го тук-там, играят си с него и като го бутат някой път, настане тъмнина. (22/стр.60)

Ония, които се отчайват от този свят, които ис-кат да се самоубият, не обичат Светлината. Никой не иска да се самоубие на високо място, на планината, а на някое тъмно място, в някоя изба. Ония егоис-тични сили, които искат да ви попречат на разви-тието, произвеждат във вашия ум затъмнения, за да може да се извърши престъпление и да кажат, че умът е извършил престъплението. (20/стр.432)

Умът, както аз го зная, не се раздразнява, не се отчайва. А това, което се дразни, което се отчайва, то е извън ума… Ако вие сте нещастни, вашият ум не сте го впрегнали на работа и вие нищо не можете да постигнете – ще го впрегнете и ще видите каква велика работа той ще свърши за вас. (21/стр.425)

Ако държите Божиите заповеди, вашият ум ще бъде ясен и положителен. Това е едно правило.

(16/стр.170)

Човек трябва да стане господар на всички поло-жения, които го изненадват отвън и отвътре. Той трябва да си каже: „Аз ще живея добре заради Бога. Моят ум трябва да бъде светъл, защото Бог иска тъй!“. (15/стр.173)

Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Там тъмните духове са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Този е начинът да се отървем от тях. (7/стр.343)

Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като чума – не може да се доб-лижи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топли-ната в теб. (7/стр.355)

Знаете ли каква Светлина и Топлина излиза от сърцето и ума на оня, който има Любов в себе си?

(21/стр.250-251)

Да сме чисти като живата вода – ако някой неприятел те гони и ти навлезеш стотина метра на-вътре във водата, той ще се спре, ще те погледа и ще се върне назад. Да сме чисти като Светлината – неп-риятелят, който те гони в тъмнината, когато изгрее Слънцето, се уплашва, че ще го видят, и се връща назад. За него Светлината е огън и той ще каже: „Аз на скара не се пека“, и ще те остави. Чисти като во-дата, като Светлината и като Любовта – това са три велики сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове.

(13/стр.356-357)

Трябва да се обърне внимание на три неща: вли-яние на Божествената Любов в сърцето ни, влияние на Божествената Мъдрост в умовете ни и влияние на Божествената Истина в душите ни. Сега ще запитате как се усеща това влияние. Ако почувствате Чистота в сърцето си, Божията Любов се е проявила. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. И ако усетите Духа си сво-боден, Божията Истина се е вселила в душата ви.

(13/стр.320)

Като се приближавате при някого, трябва да очаквате да възприемете Божественото от него. Все-ки човек носи Божественото в себе си. Събудете Божественото в него и ще видите красотата на този човек. Как ще го събудите? Ако не можете да събу-дите Божественото в него, извадете една поука за себе си. (15/стр.121-122)

Един егоист човек е като октопод. Той само тег-ли, тегли, изсмуква другите. Окултната наука в такъв случай препоръчва да се пазите от този, от онзи, да се ограждате. Какво става в края на краищата? Ти почваш да се пазиш от всекиго. Това не е живот! Ще се доближиш до брата си, ще му дадеш от себе си каквото можеш, но и ще вземеш нещо от него.

(15/стр.121)

Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, то ще ви изведе на спасителния бряг – и всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия път, то ще оправи даже и дяволите! (19/стр.22)

Гледай през Божествените очи

Има много заблуждения, от които трябва да се освободим. Трябва да се изкоренят всички плевели и предразсъдъци в човека, да остане само една угар, чернозем и тогава ще дойде Божественото.

(7/стр.373)

Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, който иска да завземе място от Божествения елемент. И сме про-тив всяко насилие, но утвърждаването в Истината трябва да бъде постоянно. Аз казвам: „Бог е с мен, Небето е с мен!“. (9/стр.77)

Ето, виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш! Откажи се, животът не се-ди в тях. (12/стр.139)

Да се отречеш от себе си, това значи отричане от всичко лично, човешко и временно. (19/стр.194)

В личния живот има големи заблуждения. Когато хората разглеждат нещата от лично гледище, там не могат да се спогодят. (7/стр.292)

Нали на конете, за да не ги плашат, турят капаци от двете страни на очите – Черната ложа тури имен-но такива капаци на хората и ги заблуди, затова те имат едностранчиво разбиране. (7/стр.379)

Ако съсредоточите ума си към някой възвишен предмет, вие ставате слепи за обикновените работи. Вие не трябва да гледате само с духовните си очи на нещата, нито само с физическите си очи, но трябва да прониквате дълбоко в душата си, за да става пра-вилна обмяна между физическото и Духовното ви тяло. (20/стр.169)

Душата на човека не е все още в тялото. Тя е из-вън тялото и сегиз-тогиз изпраща някоя възвишена, светла идея в обикновеното човешко съзнание. А ко-гато човек стане готов, душата ще се прояви чрез тялото, ще се изяви във физическия свят; именно това време наближава. (9/стр.69)

Когато иска да разреши един въпрос, човек тряб-ва да се вглъби в себе си и да каже: „Искам да видя какво е писано в моята душа, да разбера как мисля по тоя въпрос“ – За да реши правилно въпроса, той трябва да се откаже от своите слабости, от своя ли-чен живот и да си представи, че за пръв път е дошъл на Земята, че няма връзки с никого, никакво взе-мане-даване, че не е направил нито добро, нито зло – само така човек може да разреши важните соци-ални въпроси. (21/стр.105)

Сегашните хора навсякъде се колебаят – и свет-ските, и духовните, не могат да различат Божестве-ното в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали дру-гояче може. (7/стр.357)

Та казвам сега, трябва да се освободим от влия-нието на човешките порядъци… Всяко нещо, което ви смущава в живота, спада към човешкия порядък.

(5/стр.168-169)

Човешкият порядък е само външен; дойдете ли до вътрешната му страна, там владее пълен безпо-рядък. Турете вътрешния Божествен порядък към външния човешки порядък, за да дойдете до истин-ската хармония на живота. (19/стр.82)

По какво се отличават човешките прояви от Бо-жествените? Първите са лишени от Истина и Любов, а вторите са проникнати с Истина и Любов. Божес-твеното излъчва Светлина и Радост.

(20/стр.18)

Като ви предлагат нещо хубаво, мислете върху него: да го приемете или не. Знайте, че всичко хубаво е последвано от нещо горчиво… Коя е причината за това – стремежът, пътят на хората. Пътят, в който вървят, е прав, но методите, чрез които искат да реа-лизират нещата, са човешки. (2/стр.95)

Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесваш, то е от Бога. (7/стр.356)

Всякога, когато правиш нещо и си недоволен от себе си, ти се намираш в човешкия порядък; всякога, когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти се намираш в Божествения порядък. (5/стр.171)

Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти се намираш в ада. Когато дойде някой и ти виждаш доброто в него, ти си в Рая. Когато каз-ваш на някого: „Онзи ми взе мира, откъде се прък-на!“, то тогава човешкото е в теб. (8/стр.162)

На човека кусур няма да хващате. Човек не е ка-то Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенс-тва. Та рязко ще отличавате тия положения и във вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен!“. Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: „Господ говори в мен!“.

(15/стр.160)

Когато гледаш хората през очите на Бога, тогава имаш право мнение за тях. Ще гледаш на хората, както Господ гледа. (9/стр.240)

Има хора под влияние на Черната ложа, а в Бя-лата ложа са въздържателите, вегетарианците, доб-рите семейства, добрите синове, добрите бащи и майки и прочее. Навсякъде има и от едните, и от другите – преплетен е животът. Човек трябва да гледа на съвременния свят през Божествените очи, да види в какво отношение може да се ползва.

(7/стр.378)

Някой казва: „Бъди добър!“. Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде?

(8/стр.163)

Не е важно какво е твоето лично отношение към въпроса, а как гледа Бог на него. Преценявай нещата не от лично гледище, а от гледище на Бога.

(7/стр.373)

Божественото иде отвсякъде и слиза между всич-ки народи. Достатъчно е да сте готови за работа. Правото сега е на страната на добрите хора и всички духовни братства оказват влияние. (9/стр.70)

Съзнанието да е будно за гласа на Бога

На онзи, който иска да служи на Бога, съзнанието му трябва да бъде будно…Трябва да сте дошли до по-ложението да въздействате вътрешно на света със си-лата на своя ум. (15/стр.265)

Отправяйте към отрицателното нещо положи-телно, с което да му въздействате. Ако ви сполети някакво нещастие, мислете за щастието; ако ви посети някаква болест, мислете за здравето.

(19/стр.133)

Като бъдем доволни от малкото, то постепенно ще расте. Когато човек е между злите същества, да мисли за добрите. И всеки момент да се радва и на приятното, и на неприятното. (9/стр.277)

За да бъде човек бодър, буден, съзнанието му трябва винаги да бъде будно, умът му трябва да е схватлив. Сърцето и умът му трябва да бъдат чисти от всички странични влияния. В неговото сърце и в неговия ум не трябва да има никакво странично чувство, никаква странична мисъл, която да го владее. Щом една такава мисъл го владее, той непременно ще се поддаде на едно или друго влияние. (6/стр.381)

На очите на конете турят капаци, за да гледат само напред, да не се плашат от странични влияния; и човек по-добре е да има такива капаци – устремен към една само идея, благородна. Ако не можеш да имаш много благородни идеи, имай поне една – нея дръж като прицелна точка, която може да те издигне и да те избави. (17/стр.305-306)

Умът ви трябва абсолютно да се проникне от идеята за Бога. (21/стр.50)

Някои хора и когато затворят очите си, пак мис-лят за този свят – не, ще се освободиш от всички тревоги, ще забравиш този свят и ще кажеш: „За-почвам нов живот, без тревоги и смущения“.

(21/стр.234-235)

Не трябва никакви второстепенни мисли да отв-личат ума ти в нищо. (12/стр.139)

Постарайте се за една-две минути да държите вашия ум свободен, да не мислите за обикновените, изтъркани неща на ежедневния живот… Във вашия ум съществува цял хаос – там са баба ви, майка ви, децата ви, всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа!“.

(17/стр.157)

Онзи ученик, който не се учи, има един недъг – неговият ум е зает с други работи. (13/стр.301)

Ученикът трябва да изучава вътрешната страна на нещата, да се стреми да има ясна представа за мистичния живот, трябва да се освободи от всички посторонни (външни) влияния и да иска да намери Истината. (7/стр.378)

Вашите противници казват: „Тия хора не живеят добре – и те са като нас, карат се“. Насочват мисълта си и гледаш – един ден вие се скарвате. Казват: „И те спорят помежду си, и те не знаят Истината“. И вие започвате да спорите кой от вас знае Истината. Най-първо ние трябва да се освободим от хорските мисли отвънка. Всички трябва да се освободите от тия посторонни мисли. Именно туй е едно от ка-чествата на ученика. (13/стр.154)

Каквото и да правите, съблазните ще дойдат и ще ви повлияят. Като дойдат съблазните, тогава ще мислите. Какво хората мислят за вас, не е важно. Какво вие мислите за себе си, това е важно.

(2/стр.290)

Та когато човек почне една работа, да не обръща внимание, че ще го одумват или обезсърчават окол-ните; нека да продължава и накрая ще има успех.

(7/стр.387)

Какво те още безпокои отношението на другите? Тури го настрана и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда, няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска. (12/стр.171)

Щом се безпокоим, това показва, че ние се без-покоим за общественото мнение – тогава ти си вляво. Туй обществено мнение ние бихме го взели предвид, ако се състоеше от светци, от хора благо-родни, от хора с най-възвишен характер, с ум, сърце и воля – тяхното мнение ще вземем. А тия, от които се безпокоите, са хора, които се подкупват всеки ден, на всяка стъпка. (22/стр.293-294)

Щом имам една Божествена идея, щом имам но-вото, не трябва да обръщам внимание какво е отно-шението на другите към него. (7/стр.373)

Трябва да се освободим от всички лъжливи поня-тия, външни влияния и да се съветваме с Бога, Който е в нас. (3/стр.15)

Любовта е най-естественият път, по който човек може да се освободи. (9/стр.197)

Вие не се стремите сами да се освободите, но се сравнявате с тоя, с оня и казвате, че мислите по-доб-ре от тях, че сте по-високо от тях. Не се сравнявай с никого, но кажи: „Аз мога да мисля като Бога. Мо-га да правя добро като Него. Мога да любя, както Бог люби“. Оставете живия Бог да прояви Своята Любов! (10/стр.255)

Да ви подбужда Любовта! Не че чак сега трябва да ви се даде Любовта, защото поначало ние в нея живеем и се движим, но сме приспали за дълго вре-ме съзнанието си и сме се занимавали с други стра-нични работи. Когато човек се занимава с непотребни работи, умът му потъмнява и не знае как да направи крачката си. (9/стр.176)

Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази са-мота намерете Божественото – където и да сте, чуй-те гласа на Бога – при извора и при дърветата, нав-сякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно. (7/стр.87)

За двадесет и четири часа Бог говори само вед-нъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа, вие сами ще го намерите. В един кръг от два-десет и четири часа не само Бог говори на човека, но всички Ангели, всички Възвишени Същества… Ко-гато Бог говори на хората, повечето от тях спят; ко-гато Ангелите им говорят, те пак спят, а когато нис-шите духове им говорят, те са будни – тогава стават лошите работи и престъпления. Важно е да бъдете будни в тоя момент, когато Господ ви говори.

(21/стр.213)

Повтарям: Няма живо същество в света, на което Бог да не е проговорил. Важно е за вас да различавате кога Господ говори, кога духовете ви говорят. Много пъти ви е говорил Бог, но вие сте давали ухо повече на други гласове – объркали сте гласовете в себе си. „Защо сме се объркали?“ Защото ухото ви е при-тъпено, не можете да чуете Тихия глас на Бога. Ду-ховете са гърлести, те говорят високо, за да ги чуете.

(13/стр.380)

Как да познаем Бога? Той е тих, спокоен в нас и ни говори, а противното е друг един глас в нас, който ни смущава; дава ни съмнение и прочее.

(4/стр.114)

Слушайте Тихия глас в себе си… Всеки друг глас, вън от Тихия глас, трябва да се проверява.

(20/стр.50)

Говори ти някой благо, разумно – считай, че Гос-под ти говори. Дойде някой, нахука те – считай, че дявол ти говори. (15/стр.160)

Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият глас е гласът на изкусителя.

(7/стр.356)

Страданията развиват слуха на човека, за да мо-же да възприеме и най-нежните вибрации на Божия глас. (21/стр.214)

Бог говори на човека при специални случаи и навреме: когато никой не може да му помогне, Бог тихо му проговаря и му помага. (13/стр.381)

Когато дойде вътрешна криза,
дигни душата си към Бога

По някой път, когато дойдат вътрешни кризи на отчаяние, съмнение, страх и прочее – то е събуждане на стария живот в човека. Човек го е надраснал, но по някой път старият живот иска да се събуди. Така че човек да бди зорко с вяра, с молитва и с постоянна вътрешна работа. (7/стр.394)

Тия стари мисли, старите чувствания постоянно развалят в нас Доброто. Те са една морска вълна: ние пишем доброто на брега, дойде тази вълна – заличи го. След туй пак говорим: „Бог е Любов, Бог е Истина“, дойде вълната – заличи го. Ние пишем, тя заличава, борим се с морето… – това голямото мо-ре, астралното море. (22/стр.130-131)

За да дойде човек до едно блажено състояние, той трябва да мине през много неблагоприятни фа-зи… Та и ние, като дойдем до онова висше съзнание, после пак изпадаме в старото съзнание. Значи, необ-ходимо е да се задържим във висшето съзнание, ко-ето дохожда в нас. (7/стр.369)

Когато дойде вътрешната криза, човек да бъде нащрек, да работи с мисълта си – да не допуща от-рицателна мисъл в себе си и да я замени с по-ложителна. Във време на криза да работи с мисълта си, с нея да промени състоянието си. Човек, като работи за Бога, трябва да е твърд, силен, каквото и да стане, да уповава на Бога; да знае, че има над него една сила, която бди, и каквото дойде, да благодари.

(7/стр.393-394)

Често, дори при добро разположение на духа, в ума на човека прониква някаква отрицателна мисъл, която започва да го души и измъчва. Щом ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено към Христа, без да Му говорите, и Той ще измени състоянието ви. Светлината ви посещава, без да го-ворите – достатъчно е да се отворите за нея, за да ви огрее и озари. (20/стр.16-17)

Пазете се от отрицателни мисли, откажете се от всички стари майки и бащи, учители и свещеници в себе си – на стария свят, с който досега сте били свързани, кажете: „Сбогом, нямам вече нищо общо с теб“. (20/стр.488)

Тези вътрешни борби, които преживявате през тези дни, са от духовете, които се борят за човешката душа. С тези мъки и съмнения, които имате, вие из-питвате състоянието на ада. Същите духове, които са ви мъчили, са идвали вчера да ви изкушават. Два вида духове, светли и тъмни, се борят за човешката душа: едните се борят за спасението , а другите – да я грабнат. (9/стр.278)

Тази скръб е поради борбата между Черната и Бялата ложа, но вие не се намесвайте и без да се бо-ите, ще имате вяра… Казвайте: „Да бъде Волята Бо-жия. Бог ще победи“. (9/стр.277-278)

Зарадвайте се на това състояние на скръб, което изпитвате сега. Чрез вашето страдание вие вадите души от ада – това е ваша привилегия. (9/стр.278)

Та ще знаете: не сте вие, които всявате скръбта. Има скърбящи същества, които я предизвикват. Те ще минат през вас и така ще се повдигнат.

(13/стр.410)

Теб те гони тъмният дух – ти хвръкни нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога… Човек тряб-ва да се издига в по-висшите светове, за да преодо-лява мъчнотиите на средата, в която е поставен.

(7/стр.348)

Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло страдание. Казвам : „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш,(…) там има много ловци. На такива моми като вас ще им теглят един куршум. По високите планински места, на недостъпните мес-та, дето куршум не стига, там да ходиш“. Казва: „Мъч-но е да се изкача там“. Казвам: „Мъчно е, но е бе-зопасно“. Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога! Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога!“.

(14/стр.106-107)

Мисли за доброто! Повдигни се пет пръста наго-ре. Не влизай в долното течение – щом краката ти се допрат до него, ще влезеш под влиянието му.

(7/стр.356)

Как действа законът на влиянието? За да ви пов-лияе кой да е човек, добър или лош, трябва да ви снеме до своя уровен – само тогава той може да ви повлияе. Или той ще ви повлияе, или вие ще му повлияете. Щом не сте на неговото равнище, по ни-кой начин не може да ви повлияе. Следователно, до-когато държите ума си в безграничния свят, дето действа Божественият закон, вие сте свободен, нев-редим; щом помислите, че някой може да ви пов-лияе, вие сте слезли долу от този свят. (4/стр.6)

Когато известни сили искат да ви повлияят, гле-дат да разрушат ключовете, съобщенията, които има-те – да се прекъсне коренът на дървото. (3/стр.23)

Че майка ми ме родила в грях, то е друг въпрос; че аз, като една семка, може да съм израснал в ти-нята, то е друг въпрос. Но тази семка може да пусне корени, да образува клонки и наполовина да се ос-вободи от влиянието на Земята. (5/стр.443)

Имайте и метода на растението: корените да са в почвата, а клоните – в Божествения свят, т.е. на-половина да не излизаш от света, понеже няма доб-ри условия за това, но другата половина да е в Бо-жествения свят. (7/стр.371)

Учителят не е на Земята. Той може да има фи-зическо тяло, но всякога живее на Небето, горе. Със своето тяло по форма е долу, на Земята, но по съ-щество е горе. Така че, където и да сте, каквото и да правите, през тази година ще гледате да добиете Любовта на вашия Учител! (13/стр.312)

Лягай и ставай все с Бога –
война се води в света

Бог е поставил една мрежа между хората, една предпазителна мрежа. Тя е около човека и го пази от опасности, от лоши духове, даже и от болест. От всичко ни пази тя. Тази предпазителна мрежа е Доб-рото, Любовта – връзката с Бога. (9/стр.268)

Какво се иска от човека – да се повдига всеки ден, като съзнава, че Бог работи в него. (10/стр.23)

Молите се – има лоши духове, които ви обк-ръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие. Хората трябва да бъдат будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват добрите духове и да им помагат.

(7/стр.57)

Сега аз искам вас, младите, да ви предупредя за една малка опасност, понеже вие още не сте запоз-нати с онази мрежа на низшите, тъмни духове. Те се стараят да оплетат религиозните хора, като най-напред преувеличават способностите им и те като паднат, тогава духовете ще вземат точно обратна позиция и ще ги убеждават, че у тях няма нищо. Това са противоречиви състояния, които всякога действат разрушително. (8/стр.182)

Да знаем, че никога в Бога не може да има про-тиворечие. (8/стр.183)

Трябва да усетим кога ще престанат у нас про-тиворечията. Това е признак, че вървим правилно към Началото. Докато има борба, ние сме между двата принципа и приличаме на пътник, който е изгубил ориентацията за четирите посоки на Земята.

(11/стр.21)

Всяка вътрешна борба в човека е резултат на при-съствието на духове в него – значи, духовете се борят в човека. (19/стр.43)

Всякога вътре в човека се борят доброто и злото. Човек слуша спокойно, но съзнанието му трябва да бъде будно и да има връзка с Бога. Създават се же-лания в нас и когато се оплетем в тях, показват ни закона как да се избавим. Лягай и ставай все с Бога, само това е важно. (8/стр.122)

Човек сам не може да воюва. Той трябва да има тил зад себе си, трябва да има зад себе си други Ра-зумни Същества, които да го подкрепят. И там стои силата на светиите и на силните хора. (8/стр.122)

Ние трябва да оставим Бог да воюва заради нас. Досега ние сме воювали. Толкова войни сме правили, но светът още не е освободен. И още 8000 години да воюваме, същият резултат ще има: свобода няма да има, а само разрушения и разрушения.

(15/стр.205)

Онези същества, които отклониха евреите да при-емат Христа, сега са същите, които причиниха Вто-рата световна война. (9/стр.115)

Сега тук, в България, има изостанали души отп-реди хиляди години и техният стремеж да се въп-лътят ражда всичката тази анархия. (9/стр.173)

Има много души, които с хиляди години не са се въплъщавали, и сега Земята трябва да се пречисти, за да дойдат те… Тези Същества, които ще се въп-лътят, са много напреднали и отдавна чакат.

(9/стр.222-223)

Единственият наш приятел засега в света – това е Бог. Най-добрият помощник, на Когото всякога можем да разчитаме – това е Бог… И ако ние не си създадем за Бога едно правилно понятие да схванем дълбоко в съзнанието си тази велика Истина и да бъдем в постоянна връзка с Него, ние ще бъдем ка-то една малка сламчица, безмилостно подхвърляна от вълните на морето. (15/стр.214)

Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на Черното братство, от месото ви суджуци ще правят, а от кожата ви – ре-мъци. А ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на двата крака, кожата ще ви бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо. „Неутралитет не се ли позволява?“ Никакъв неутралитет – с Господа или против Господа! (20/стр.722)

Тук, на Изгрева, сме на фронта и трябва будност. Гранати се сипят върху нас, могат и да отнесат чо-века. (9/стр.105)

Не мислете, че дето аз живея, е много добре да живеете и вие. Моето място е много опасно – при мене, който живее, той трябва да бъде герой. „Ама Учителят няма ли да ни пази?“ – аз съм на бойното поле и който дойде там, трябва да има смелостта да издържа тия гранати. Аз искам да ви туря на тила – отзад, далеч. (22/стр.275)

Ако един ден прогледнете, ще видите, че в света се води една война: около всеки човек се търкалят десет, петнадесет, двадесет топки – черни и светли – и най-после светлата топка поглъща черната. Дяс-ната страна на човека е всякога светла, а лявата е по-тъмна. Тъмните сили са майстори да причиняват страдания. Каква борба е имало в Христа, за да излезе кръв от порите Му! (9/стр.225)

Някой път виждаш цял сноп Светли духове и когато се явяват, идва и цяла тълпа черни духове от ада и ги засенчват. След това друга вълна Светли ду-хове идва на помощ. Казано е: „Борба непрестанна е този живот“, не е лесна работа; в края на краищата доброто ще възтържествува, победата е на негова страна. (8/стр.106)

Трябва да се отблъскват тези вълни, които пос-тоянно ни заливат, трябва да воюваме със стрелите на тъмнината и да бъдем постоянно будни и трезви. Това не е война с плът и кръв, но воюваме с тъмните сили на ада и не е лесно да се отбива всичко това.

(7/стр.319)

Всеки човек има своите бодили, но те, разбира се, не са човекът. Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву – срещу тях трябва да имате шипове. (17/стр.53)

Вие казвате: „Изнемогвам и не мога да се боря“. Но и Господ не обича войници, които бягат от бой-ното поле – виждате как ги застрелват, и то с кар-течници, за да не бягат назад. (11/стр.222)

Окултният ученик трябва да бъде смирен, отс-тъпчив и разумен. Той трябва да вижда нещата от-далече, без да изпада в противоречия. Когато започне една война, той трябва да бъде принципен и веднъж влязъл в нея, не трябва да отстъпва. Някъде пък той не трябва да влиза във война. (15/стр.263)

Някой път идват духове, може би с милиони – тогава се моли на Бога! Иначе, като те налегнат, че като почнат да ти шушнат, да те стрелят със своята артилерия, и ти се уплашиш. Ученикът трябва да бъ-де като екипиран кораб. Вълните го блъскат, но кора-бът си върви. (9/стр.284-285)

Не им давай ухо – ще твърдят, че имат нещо много важно да ти казват. Но ти им отвърни, че си чул последната новина – Бог е Любов! Всяка друга новина е стара. Бог е живот, в който няма смърт – това е Новото. (9/стр.285)

Не заставай на пътя на лошите духове

Вие си мислите, че лошите духове са по-силни от вас. Не мислете така, а знайте, че вие сте по-сил-ни от тях, но не ги дразнете с нищо. Когато минава лош дух, не му се изпречвайте на пътя, сторете му място, оставете го свободно да си върви. Не го ви-кайте, не приказвайте с него, не разсъждавайте, не спорете. (6/стр.94)

Дайте път на злото да си върви. От лошите духове човек не може нищо да научи. Вие сте им препятствие по пътя, затова искат да ви премахнат. Не заставайте на пътя им – нищо повече. (6/стр.94)

Щом се бориш със злото, нищо няма да придо-биеш. Насреща ти иде един порой – не се бори с него, остави го да се изтече. (7/стр.365)

Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с Василевите молитви все заклина-ния изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому“. Лоши-те духове си имат своя работа – когато си я вършат, оставете ги, нека си я вършат. (18/стр.186)

И там е мъчното, понеже злото, това са интели-гентни същества от Черното братство и те казват: „Противи се на злото, защото само така ще проявиш своя характер“; за тях да вършат зло – е живот, да вършат добро – е смърт. Както в Бялата ложа е изключено злото и всеки се наказва за него, така и в Черната ложа е изключено доброто и всеки се наказва, когато върши добро. (22/стр.291)

Ние сме в един период, дето злото се връзва, по естествен път злото се обезсилва. Черната ложа е достигнала до края и съвсем се е изтощила, и ако доброто рече да победи злото чрез насилие, ще му даде сила. Чакайте! Добрите духове ще надделеят над Черните. (9/стр.66-67)

Да бъдеш кротък и смирен, значи да проникнеш в благоприятни условия за твоето развитие, да не ферментираш и да бъдеш тих и спокоен, да дочакаш времето за изучаване тайните на живота. (20/стр.111)

Астрономите, когато наблюдават небето, избират тихи нощи, когато няма никакво вълнение на въз-духа, тогава наблюдението е най-хубаво. И ние, кога-то правим известни наблюдения, времето трябва да бъде тихо – ако тия духове много мърдат в ума ни, нашите наблюдения няма да бъдат верни. Ние тряб-ва да уталожим ума си и при тих ум да се свържем с Божественото съзнание, в което живеем. (22/стр.8)

На брат С. говореха едни низши духове. Той ис-каше да се освободи от тях и отиде сред лозята, но и там не го оставиха. Отвътре трябва да се освободим от тях, а не отвън. (9/стр.235)

Низшите, тъмни духове не влизат в Божия храм. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма; щом не ти говорят – в храма си. Като влезе човек в Божия храм, тъмните духове ще чакат отвън и ще си кажат: „Много стои, много се моли, омръзна ни да чакаме“. (7/стр.348)

Овладявай себе си,
Бог ще те примири с враговете

Щом си търпелив, тъмният дух стои настрана, гледа да те залиса, та да изгубиш търпение и тогава да те нападне. Ти речеш да направиш нещо и казваш: „Няма да я бъде тази работа“, тогава изгубваш тър-пение… Във всичко човек трябва да бъде много тър-пелив, за да се реализират работите му. Има шанс и за него, и неговият ред ще дойде. (7/стр.452)

Ако в началото на живота си още искаш плодът да дойде бързо… – ти вървиш по левия път. Ако ис-каш бързо да усвоиш нещо, ти вървиш по лявата пътека. Ако след като си работил дълго време, оста-вяш плодът да дойде най-после и не бързаш, ти вър-виш по правата пътека, по десния път.

(22/стр.292-293)

В окултната наука има методи, ред правила за придобиване на търпение. Например да вземе човек едно огледало и да се гледа в него 5-10-15 минути, до половин час. Седели ли сте вие толкова време пред някое огледало? Ако се гледате толкова време в едно огледало, ще се хипнотизирате. Щом се са-мохипнотизирате, никой не ще може да ви събуди. Какво трябва да правите? Като започнете опита, ще си кажете: „Като направя опита, след два часа ще се събудя“. Само така ще пристъпите към опита.

(15/стр.56)

Постъпите ли така, разумният закон вече действа. Като паднеш в този летаргически сън, ще дойдат Ра-зумните Същества да пазят тялото ти и след два часа ще те събудят. Ако не ги предупредиш, те ще мислят, че ти си силен човек, някой Велик Учител, и ще те оставят сам да се събудиш. В това време ще дойдат други същества, ще те оберат и след няколко часа може да се събудиш, но ще бъдеш вече един хилав човек. (15/стр.56)

В Индия има факири, които се хипнотизират и заспиват. Имало един, който в продължение на два-десет години съсредоточавал мислите си и стоял не-подвижен дотолкова, щото птиците го смятали за дърво и започнали да правят гнезда на главата му. Не разбирам такова състояние на доволство – да се завъдят птички в главите ви. Бог е създал за тази цел дърветата, а ти, за да си доволен, трябва да работиш за Бога, да слугуваш Нему. (18/стр.224)

Всеки от вас да си има една тетрадка или едно тефтерче, обезателно! Изпаднете в едно изкушение някой път или се разтревожите, забележете си колко минути ви е трябвало, за да се успокоите… Или дойде ви някоя добра мисъл, отбележете колко време ви е трябвало, за да я постигнете. Не отбелязвайте всички мисли, а на ден по една мисъл – стига. Ако е отри-цателна, вижте колко време ви трябва, за да превър-нете това състояние, да получите едно приятно раз-положение вътре и да кажете: „Благодаря, аз си научих урока добре“. (22/стр.43)

Направете опит: някой път ти искаш някой да си отиде, а у него се заражда два пъти по-силно же-лание да седи по-дълго време – той се усеща, като че ли някой го привлича, обратен е процесът… Ще си извадиш часовника и ще гледаш колко време ще стоиш тих и спокоен – …като че ли нищо не е ста-нало, макар да се е изминал и цял ден. Ако той стои цял ден и ти не си изгубил равновесието си, спечелил си. (22/стр.300)

А той, като си излезе, ще каже: „Не трябваше да седя толкова, малко го прекалих“ – Той усеща, че е дал повече. Ако той стоял повече и те предизвикал – изкарал те е от равновесие, то като си излезе, ще каже: „Още един път бих желал да отида при него по същия начин“. Това са чисто психологически про-цеси, които стават във вас. (22/стр.300)

Друг път ти искаш някой твой приятел да стои повече, че го обичаш, а няма да се минат пет или десет минути, той ще каже: „Сбогом, и друг път ще дойда у вас“, ще си отиде – това му е внушено от Черните братя. Но туря ли си мисълта: „Няма ли да си отиде той?“ – виж, че той намерил за какво друго да говори. (22/стр.300)

Ще дойдат тревоги, ще дойдат изпитания – и те са естествени – ще дойдат, но когато всичките тия смущения се явят и ти изкараш от тях едно благо за себе си, ти си съумял да завладееш своите мисли… Гневът започне, кажи си: „В 10 ч. и 30 мин. в мен настана една голяма буря и след пет, десет, петнаде-сет минути или половин, един час – ще си отбележи-те точно кога – тази буря престана“. (22/стр.43)

При сегашния живот ние се демагнетизираме – всеки ден тревоги, тревоги, докато човек се демаг-нетизира и не може да мисли, и няма разположение.

(22/стр.269)

Сега, аз съм решил да не приемам, когато идва едно писмо или нещо отнякъде, което носи тревога. Някой ми писал тревожно писмо – една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи… Така един комар все-таки ме тревожи. Като дойде, ще ме уха-пе; не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми. Казвам: Той, ако бъде при мен, аз щях да му дам повече кръвчица.

(14/стр.116)

Някой дойде при мен и иска да ме поизлъже. Аз му казвам: „Приятелю, ако не се опитваш да ме из-лъжеш, аз бих сторил повече за теб, а така ще сторя по-малко“. (20/стр.338)

Вие искате някой път да ме надлъгвате, но аз печеля, а вие губите. Така вие един друг се събаряте.

(4/стр.76)

Трябва да говорим всякога Истината, както си я знаем в себе си, трябва да говорим ясно, категорично, положително – тогава нашите външни отношения към хората ще бъдат добри. Защо? Понеже тия духове, които ви ръководят, живеят на Небето; ко-гато си уреждате сметките със своя дух, той ще ги уреди с другите духове и те не могат да ви мразят.

(17/стр.231-232)

Най-първо възстановете хармонията между Бога и себе си, иначе никак не може да установите хар-мония с хората. Божественият Дух е, който ще уста-нови хармония между вас и хората. Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му. (9/стр.196)

Само с воля се надвива дявол

Как се спасяват хората? Когато дяволът хвърли камък върху тях, те го вземат, турят го настрани и продължават да си пеят. Дяволът хвърля друг камък, те турят и него настрана и пак си пеят. Най-после дяволът казва: „Заболя ме ръката да хвърлям камъ-ни“. …Човек си служи с разумната воля – той не вярва в злото, но като дойде то при него, колкото и да е голямо, ще го посрещне и ще го тури настрани.

(13/стр.385)

Человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа!

(12/стр.14)

Вашите лоши желания, вашите мисли – дявола, впрегнете го на работа. Индусите казват: „Убий вся-ко желание!“. А аз казвам: „Впрегни всяко желание, не го убивай“. Христос е казал: „Отречи се от себе си“. Аз казвам: „Залюби себе си“. (10/стр.50)

Както можеш да укротиш един лъв, една змия, по същия начин можеш да укротиш и един дявол – не можеш да го направиш добър, но можеш да го направиш безвреден. Започнете от вашите мисли: една мисъл, която ви терзае, това е един лъв, една змия – не се старайте да ги изпъдите или убиете, а ги укротете, победете. (17/стр.367-368)

Волята е най-голямото благо, което Бог ни е дал. Бих препоръчал на мъжете и на жените, като се по-чувстват неразположени, да вземат един нож, да го наострят и да кажат: „С воля всичко мога да нап-равя“. (10/стр.258)

Някои братя и сестри заспиват и казват: „Не можем да слушаме“… Ами че усилия трябва да пра-вите над себе си! Тези причини, които ви заставят да заспивате, са вън от вас. Те идват да калят волята ви.

(13/стр.469)

Вашите страдания са предизвикани от внушени идеи. Човек е в сила да пренесе всички страдания с волята си, която може да надвие всичко, да направи чудеса. (16/стр.171)

Воля, воля трябва на всички! Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда. (6/стр.318)

Когато дойде дяволът, хората се увлякоха по не-го и после човек остана нито с дявола, нито с Бога.

(11/стр.101)

Дяволът има една добра черта – той е честен. Понеже всякога си служи с лъжата, той казва: „Аз лъжа, никога не говоря Истината“, той остава верен на лъжата. В това отношение човек е неиздържано същество: някога говори Истината, някога скрива Истината. Дяволът казва за човека, че и Бог не знае де е. (10/стр.91)

Защо са недоволни хората от дявола – защото той кара човека да работи, а сам никога не работи… Дяволът е господар на всички банки – има ли нещо лошо в това? Банките услужват на хората – дават им пари назаем, хората плащат лихви за парите, но поне колелото се върти. Банкерът понякога оскубва клиента си – това нищо не значи, но понякога му помага. (21/стр.153)

Казвате: „Да махне Бог дявола от света, всичко ще тръгне напред“. Дяволът е отличен учител. Докато хората не поумнеят, той има своята задача между тях. (10/стр.91)

Изхвърли всички слабости от себе си

На вас предстои да усвоите изкуството да се спра-вите с духовете, да ги разбирате. Аз не ви подмам-вам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек. (15/стр.215)

Първо, трябва да се освободиш от всички слабости на тия духове, които те заобикалят, и като излезеш, ще им кажеш: „Никой няма да се прибли-жава до моето тяло, защото, инак, ще има камшик“. Но ако духовете знаят, че имаш слабости, щом заминеш и оставиш тялото си, те ще го задигнат. Затова съвременните хора са яко свързани от Гос-пода за своето физическо тяло, понеже, ако излязат от тялото, ще бъде още по-лошо за тях – ще се спре тяхната еволюция. (17/стр.226)

Духовете се покоряват, но само временно, защо-то и те са интелигентни. Те се покоряват, докато на-мерят във вас някоя най-малка слабост. Намерят ли такава, те веднага ви завладяват и се проявяват така, както си искат. (15/стр.261)

Има изостанали души, милиони изостанали ду-ши на Земята, които са излезли извън човешката еволюция; те не може да използват силите на при-родата, те са просяци, но са много хитри и лукави и използват всички слабости на хората. От всички чешити има между тях. И като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост. (22/стр.7)

Видят, че някой е тщеславен и иска да стане ви-ден човек, пръв министър в България, и ще почнат да му внушават, че той е даровит и че може да стане такъв, да нареди най-строги закони. Но като го тик-нат в тоя път и той си създаде хиляди неприятности, и те после му казват: „Стига, ти се умори вече, отс-тъпи, нека да дойдат други да видиш резултатите“. Но като дойдат другите, почнат да го гонят, хванат го, съдят го и го турнат в дранголника. Защо, какво спечели – нищо… Всичко това е измислица на тия духове. И ако вие вникнете по-добре, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено.

(22/стр.7-8)

Никога не трябва да имате слабостите, които тези духове имат. Някои казват: „Не можем без сла-бости“. Щом не можете, ще ви умъртвят, ще ви вземат тялото, парите, ще ви затворят – няма друг изходен път. (17/стр.223)

Хората имат разни методи за заканване срещу духовете, но духовете от това не ги е страх – тях не ги е страх от тояги, нито думи. За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите сла-бости; имаш ли ги, може да си учен, философ, ми-нистър – ти ще бъдеш техен роб. Те интриги ще правят, царе ще детронират, всичко могат да нап-равят. Нямаш ли техните слабости, ти си техен гос-подар. (17/стр.222-223)

От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели.

(7/стр.357-358)

Турците имат една поговорка: „Като викаш ду-ховете, лесно идват, лесно ти се подчиняват, но като дойде ред да ги изгониш, зор виждаш тогава“.

(15/стр.262)

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. Ако обичате да послъгвате, всички духове на лъ-жата са около вас, те са на гости у вас, вие ги прив-личате. Ако обичате да злорадствате, всички духове, които злорадстват, са тъй също около вас и ако бих-те били ясновидци, бихте видели, че във вашите къ-щи има цели орди от тях, които само ядат и пият. Ако мразите, всички духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. (17/стр.223-224)

Ако мразите някого, вие се свързвате с всички, които мразят, а с това усилвате вашата омраза. Като знаете това, кажете си: „За благото на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя Дух няма да лъжа и да мразя“. (19/стр.197)

Та имате сега метода как да властвате над ло-шите духове – да нямате техните слабости. Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас. Затова изхвърлете всички тия слабости от себе си. (17/стр.232-233)

Кога се дава власт над лошите духове?

Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвате над лошите духове.

(17/стр.229)

Нечестивите духове ги е страх от Светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Що е Обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа – без Обръщане към Него не може.

(17/стр.229-230)

Всеки човек, който обръща гърба си към Бога, той се намира в голяма опасност… Тогава Господ е зад тила му, а дяволът – пред очите му.

(15/стр.203-204)

Когато искате да изтърсите дреха от праха, как я обръщате? Следователно ще вземете вашето сърце и вашия ум да ги обърнете и ще изтърсите праха им извътре. Обръщането има двояк смисъл – обръ-щане към Слънцето и обръщане дрехата към вът-решността, за да се изтърси прахът. (17/стр.230)

Човек трябва да познае кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. (7/стр.355)

Вътре в нас – в нашия ум, в нашето сърце, в на-шата душа – трябва да стане един прелом, таен пре-лом. (21/стр.718)

Второто необходимо нещо е Покаянието – прег-леждане, ликвидиране на сметката. Туриш обявление над фирмата: „Аз спирам всички платки, нито давам, нито вземам – годишна равносметка правя“. Пра-виш баланс, смяташ: толкова имаш да вземаш, тол-кова имаш да даваш, най-после остават десет хиляди дълг; не остава, освен да отидеш при своите креди-тори и да им се молиш – то е покаяние… Ако не се молиш, ще те затворят. Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „ Ние сме имали вземане-даване с теб, ще ти простим, ще те креди-тираме наново“. (17/стр.230)

Трябва да отворим сърцата си и да изхвърлим всичките тези нечистотии. Изповед на всички тряб-ва! Каква изповед? Съвършена изповед: ще застанете пред вашия Учител и ще кажете на Христа в душата си: „Учителю, не съм спазил досега Твоята Любов, не съм пребъдвал в Твоята Чистота, но от сега ната-тък ще приложа Любовта Ти във всичката нейна пълнота!“. (13/стр.316)

Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях.

(13/стр.296-297)

Тогава ще дойде дяволът и ще ти рече: „Чакай, не давай обещание, сигурен ли си, че ще го изпъл-ниш?“. Ти ще кажеш: „Ще го изпълня! Ще ходя с всичката Чистота!“. Тогава ще дойде ново изкушение и ще се запиташ дали можеш да ходиш в тази Чис-тота. Там, където има Любов, има Чистота.

(13/стр.316-317)

Ликвидирайте с всички отрицателни отношения към хората, простете на всички. Прошка с всякого! Всеки да прощава на брата си и да има пълно раз-каяние за своите сторени дела. Бог чака това!

(9/стр.69)

Който се покае, той ще бъде спасен. Обаче само онзи може да се покае, който е разбрал дълбокия смисъл на живота… Да се покаеш, това значи да тръгнеш в Божествения път. (19/стр.428-429)

Прощение и Спасение са две неща свързани. То-ва, което наричаме Спасение в Християнството, нас-тъпва, след като сме минали двата периода на Обръ-щане и Покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш“.

(17/стр.230)

Спасението се дава даром. Така е, но условията не се дават даром, характер не се изработва даром, добродетелите не се придобиват даром.

(19/стр.423-424)

Четвъртата стъпка е Възраждане. Възраждането ще обясня с друг процес из земеделието: един земе-делец има една градина, разваля я и наново я посаж-да; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане – в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод. И в Християнството, след като мине този процес, става в нас Възраждане – новото е почнало да никне нагоре. Възраждането е процес на цъфтене и връзване. (17/стр.230-231)

Има Обръщане, Покаяние, Спасение, Възражда-не и Новораждане – петото. В Новото раждане човек се освобождава от кармичния закон на причи-ните и последствията – вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарствате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа, можете да заповядвате на тия духове. Тогава ще бъдете ученик Христов, а то е високо нещо. Той даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати да изцеряват и възкресяват хората.

(17/стр.231)

Съвременните психолози наричат Новораждане-то процес на пробуждане на човешкото съзнание; мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената душа в човека. Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му – този процес наричаме Новораждане. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания, той е господар на своя живот и владее изкуството да се качва на Не-бето и да слиза в ада по свое желание. (19/стр.297)

Който се е новородил, не се страхува от ада. И да слезе там, жителите му го посрещат добре, всички му стават на крака и му се подчиняват; щом напусне ада, те си въздъхват спокойно и казват: „Дано не дойде пак между нас“. (19/стр.297)

Христос е заповядвал на духовете – Той беше чист и като им каже: „Излезте!“, те са отговаряли: „Слушаме“. (17/стр.223)

Зная, че мнозина се измъчват от лоши духове; мнозина отиват при Христос да им помогне. Как ще им помогне? Той ги връзва, а те ги развързват. На такива хора не може да се помогне… Не можете да станете господар на своя живот, докато не се научите да управлявате тези духове. (17/стр.229)

Как може да се даде тази власт, когато човек ед-ва се е обърнал и още не си е прегледал сметките? Още не са го простили, още не се е възродил и той иска да управлява света! Не може. Искате да запо-вядвате на лошите духове – не може, трябва да ми-нете през тия четири стъпки и тогава ще бъдете пъл-ни господари на своето положение. (17/стр.231)

Често запитват: „Как може да се влезе в Царството Божие, как можем да се освободим от ограниченията на законите, на Природата и можем ли да ги вла-деем?“. Аз отговарям: Когато се родите. (17/стр.460)

Светът на безсмъртието, не е далеч от нас този свят – той ни обикаля отвред, той прониква и в нас. Разстоянието от нашия свят до Царството Божие е само една стомилионна част от милиметъра.

(19/стр.295)

5. Хипнотизъм и внушение

Сили, които може да се употребят
и в добър, и в лош смисъл

Трябва да знаете, че съвременният свят си служи с хипнотизъм. Всички учреждения, като започнете с войската, съдебното ведомство, училищата – нався-къде внушението, хипнотизмът е едно от най-често прилаганите средства. Някъде той се прилага в по-лека, някъде в по-силна форма. (6/стр.381)

Светските хора могат да упражняват върху нас голямо влияние. Те могат да ни причинят голяма вреда по закона на внушението. Сега всички искат да ни внушат, че сме изменници, безбожници, анар-хисти. (6/стр.325)

И някой път ние се окалваме, без да искаме… Не е уреден светът и всеки човек е изложен да се оцапа. Светът е пълен с такива мисли, които се проявяват, както по радио. (14/стр.125)

Казвам: Вие често страдате за чужди погрешки. Може вас да ви хипнотизират и да ви турнат извес-тно престъпление, без вие да сте го извършили, и вие да страдате за това. Може да ви турят чужда ми-съл. (14/стр.60)

Много пъти вършиш нещо по закона на внуше-нието. Може да хипнотизират един човек и да му внушат да направи след шест месеца престъпление. И като дойде това време, прави престъпление.

(14/стр.261)

На един човек ще му внушат: ще идеш на еди-коя си дата след два-три месеца и ще направиш ед-но престъпление… Те са те поставили в един хипно-тичен сън и ти отиваш и изпълваш тази идея. Следователно ти ще седнеш и ще се разхипнотизи-раш от тази идея, и наново ще се магнетизираш.

(5/стр.339)

Или може да ти турят в ума, че ще идеш в кръч-мата да си заръчаш една ока вино и да го изпиеш. Ти може никак да не си пил, но като дойде внуше-ната дата, те ще те събудят… Та ако не си внушиш да идеш нагоре в извора, ти ще идеш в кръчмата. Нищо не може да те избави от това. (5/стр.339-340)

Съвременната наука показва, че човек може да се хипнотизира, може да му се внушат мисли да извърши престъпления. Знаете, че са правени сума опити: на младежи, които не са поставени при благо-приятни условия, техният морал не може да издър-жи изпита. А Мировата Любов създава онези благоп-риятни условия, които премахват всички отрови в обществото. (6/стр.24)

Какво е хипнотизирането? То е сила, която може да употребите в добър и лош смисъл. С малка и с голяма доза може да произведете два противопо-ложни резултата. (16/стр.82)

И децата прилагат хипнотизма – кога? Когато искат нещо от майка си – те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му… Няма защо да искате хляб чрез хипнотизъм. Майката знае нуждите на детето и сама ги задоволява. Хлябът е необходим за човека – той всякога ще го получи, и то по естествен начин. (19/стр.331)

Забелязал съм как хората се безпокоят за всичко: търговецът например бои се, че ще изгуби, и затова убеждава своите клиенти да купят стоката му, като я препоръчва за по-добра, отколкото е в действител-ност. Те си служат със закона на убеждението, на внушението. Най-честно би било търговецът да си каже: „Стоката ми е, както виждате, и памук, и въл-на, но затова ви я продавам по-евтино“, нека търго-вията свободно се проявява. (16/стр.50)

Законът на внушението е един мощен закон и човек не може да се избави лесно от него. Щом дойде едно настроение, ще знаете, че това настроение е външно, ще гледате да го премахнете. Човек трябва да бъде вътрешно свободен. Аз съм за вътрешната свобода. (8/стр.183)

Ние вярваме повече на външното внушение, от-колкото на вътрешното. Ще ви кажа какво нещо е внушението. Например вие сте тъжен, отидете в някое общество, в което хората са весели, заразявате се и вие и ставате весели. Това е външно внушение. Щом се отдалечите от това общество, вашата тъга отново ви обхваща. Тя се явява като един червей във вас, това е внушение на злото. (15/стр.276)

Друг случай: някой добър човек излиза от къщи весел, бодър, казва си: „Аз мога да повдигна целия свят“. Отиде в някое покварено общество и веднага започва да чувства, като че е в ада. Целия ден е тъ-жен, неразположен, казва си: „Отидох, изгубен съм вече!“. Като се върне у дома си, влезе в стаята си – всичко това изчезва изведнъж и неговата радост пак се появява. (15/стр.276)

В съвременната наука в пет минути може да измениш настроението у човека. Например магне-тизаторите могат, като прекарат ръката си по лявата ти страна, да те направят добър, а като я прекарат по дясната ти страна, да те направят лош. Ще каже-те: „Това е чрез внушение“. За да внушиш някому нещо, трябва думите ти да имат сила. (16/стр.82)

Само разумният, просветеният човек може да си служи с внушението и хипнотизма, защото знае силата на думите и кога да си служи с тях. И тогава, ако бащата каже на сина си: „Синко, ти ще станеш добър, учен, способен човек“, наистина ще стане та-къв. (18/стр.391)

Най-напред употребете закона на внушението върху себе си. Внушавайте си и работете! Да кажем, че мнозина се намирате под влияние на мързела. Какво трябва да правите, за да се освободите от не-го? Ще си служите със закона на внушението. Ще си кажете: „Утре ще стана в четири часа!“. Но успите се и станете в пет часа. На втория ден пак ще си кажете: „Утре ще стана в четири часа!“… Ще про-дължавате така, докато придобиете навик да ставате точно на времето, което искате. (15/стр.328-329)

Можете да продължавате така един, два, три ме-сеца, докато добиете навик. Придобиете ли навика, престанете с това упражнение, започнете с друго. Например кажете си: „За три месеца ще науча еспе-ранто“. Ако не можете да успеете още през първите три месеца, продължете още за три месеца. Ако пак не успеете, продължете опита за още три месеца и т.н. Продължавайте дотогава, докато научите еспе-ранто. (15/стр.329)

Всички трябва да работите върху себе си със за-кона на внушението. Имаш една скръб, кажи си: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка“. На втория ден ще кажете същото, на третия ден пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премах-не. (15/стр.329)

Значи, чрез закона на внушението може да се привлича радостта, т.е. скръбта може да се превърне в радост – несполуките в живота могат да се пре-върнат в сполуки. Когато научите закона на внуше-нието и можете да го прилагате целокупно във ва-шия живот, вие ще имате успех във всичко.

(15/стр.329)

По този закон на внушението сега правят муски-те. В малко вода може да турите само една хилядна част от използваната сол и да излекувате болния, сти-га да вложите в нея вашата добра мисъл. Следовател-но законът на внушението е необходим и с него ние ще успеем, ще се повдигнем и ще бъдем добри.

(11/стр.184)

Забелязал съм, че понякога у нас са останали ня-кои стари чувства и когато дойдем до известна въз-раст, мъже или жени, след като преди са пели, и то хубаво, да казват: „Ние сме вече възрастни, срамота е за нас да пеем“. И те замълчават, замълчават, докато престанат да пеят. И така, чрез внушение се разваля гласът им… Не работете чрез закона на внушението, че не можете да пеете, а работете чрез закона на внушението, че можете да пеете, да развиете гласа си. (6/стр.421)

Черната ложа всякога казва: „Ти си остарял, на тебе не ти трябва пеене. Господ и без твоето пеене може, ти днес си неразположен – не пей!“. И почнеш да загрубяваш, да загрубяваш, докато загубиш туй чувство, и кръвта слиза в долния център на мозъка, и всичко благородно изсъхва в тебе. (22/стр.222)

Човек остарява по внушение; ако би могъл да задържи това, което му се дава, всякога би бил млад. Човек губи повече и печели по-малко и затова оста-рява, докато някои дървета живеят пет-седем хиля-ди години. (8/стр.229)

Преди години се разговорих с един и му казвам защо старите хора ослепяват и оглушават, какво е силното влияние на човешката мисъл. Дъщерята, като излиза от къщи, иска да направи нещо и казва: „Да не ме види баща ми“… Синът излезе, направи една погрешка, казва: „Да не ме види баща ми“… Погледнеш после, след 20 години, започне да не вижда. (5/стр.438)

Някой те погледне и щом ти каже, че вече си остарял, това е едно внушение. Сто души ще те срещнат и ще ти внушат, че си остарял, и това бръмчи в ума ти. Но ти направи обратното: когато срещнеш някого, кажи му: „С десет години си се подмладил!“. И на някой друг пак кажи така, но и на себе си, когато станеш сутрин, кажи: „С десет години си се подмладил!“. (8/стр.230)

Ние ще кажем: „Това е в реда на нещата – един стар човек да изгуби и слуха си, и зрението си, и обонянието си“. Не е вярно това твърдение, то е лъжливо. (10/стр.229)

Кои са стари хора – онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи, и трябва да дойде някоя Божествена сила, да тонира умовете им; новите идеи да тонират живота им. Една госпожа в Сан Фран-циско, Америка, седемнайсет години била парали-зирана… Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи. Как е станало излекуването – земет-ресението е внесло един нов подтик. (21/стр.599)

Съвременните хора са хипнотизирани от своите заблуждения. Учени и прости, богати и бедни, учи-тели и ученици, родители и деца, всички се намират под влиянието на своите заблуждения, вследствие на което се явяват ред страдания, нещастия, болести, разочарования и т.н. (1/стр.96)

Много потаени мисли от миналото са залегнали във вашето съзнание или подсъзнание, при даден случай тия мисли възкръсват и почнат да ви говорят като някой фонограф, и вие ще кажете: „Мен няка-къв дух ми каза нещо“… Когато Бог говори в обек-тивния свят, то се познава; когато ние говорим и когато Той говори, то се различава. Когато дойде в мен едно вътрешно внушение и ми се каже, че след десет дена ще имам десет хиляди лева – чакам, ча-кам, парите ги няма… – това са чисто субективни, криви извъртания на самия човек. (22/стр.129-130)

Ние всички се лъжем от тези лъжливи убеждения. Отидеш в някоя църква и ти обещават: „Остани при нас, тук ще се спасиш“. Това е една квадратна лъжа.

(10/стр.230)

Пазете се от лъжливите учения, които много обе-щават, нищо не дават. Мислете право и поставяйте всичко на критика. (19/стр.201)

Казвате: „Нещастна България!“. Защо е нещастна? Защото била обвързана във вериги. Казвам: „Щаст-лива България!“. Освободете се от тия връзки, от тия вериги и от хората, които не говорят Истината.

(10/стр.199)

За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките видове, форми, образи и степени пред всякой человек. (12/стр.70)

Първите хора сгрешиха пак по закона на внуше-нието… Първите хора повярваха на внушението, което дойде от Черния адепт, и изпълниха неговия съвет. От този момент нещастията започнаха да се сипят върху тях. Не само първите хора, но и сегаш-ните вярват повече на онова, което не е истинско.

(2/стр.142)

Трябва ли да си внушавате мисли и чувства, кои-то да ви плашат? Толстой разправя как един човек си внушил мисълта, че е направен от стъкло, и се страхувал да не падне и да не се счупи на дребни час-тици. Тази мисъл работила усилено в ума му, докато станала неразделна от него. Той живял с голям страх, докато наистина един ден паднал на Земята и умрял – сърцето му се пръснало.

(19/стр.82-83)

Един млад момък се влюбва във вас… Вярно ли е, че не може да живее без вас? Да, в дадения случай е така, но че може да живее без вас, и туй е вярно. Той си мисли, той си е внушил, че без вас не може да живее. (15/стр.85,86)

Преди няколко седмици при мен дойде една гос-пожица, която си беше внушила, че долните кле-пачи са почернели. Беше си втълпила това и не мо-жеше да се освободи от тази мисъл. А причината беше тази, че очите са малко изпъкнали и хвърлят сянка при различните ъгли на осветление.

(11/стр.205)

Най-първо трябва да изучавате закона на внушението. Всички съвременни хора са изложени на закона на внушението. Никой не е свободен… Чрез закона на внушението могат да ти внушат, че си болен, че си туберкулозен, че имаш някоя буца в корема, в стомаха, че няма да свършиш добре, че ще ти се случи нещо, че ще умре баща ти, майка ти, че ти няма да се спасиш, ще погинеш в ада. (14/стр.261)

Трима чиновници направят една подигравка с един свой другар, чиновник – решили да му дадат отпуск, казали си: „Днес ще го накараме да не ра-боти“. Първият го среща долу, по стълбите, и му каз-ва: „Какво си пожълтял, да не си болен?“ – „А-а, не“, но малко повярвал. Таман се качил на първия етаж, вторият го среща: „Виждаш ми се много болен, как-во ти е?“. Като се изкачил, третият му казва: „Ти, как-то вървиш и ще припаднеш“. Той отива при начал-ника си и му иска отпуск. (22/стр.61)

Някои болести се дължат на внушение: дошло е отвън някое внушение и е произвело известни орга-нически процеси в организма. Една сестра ми каза, че има рак в стомаха – впрочем няма никакъв рак, но щом мисли така постоянно, може да го добие.

(8/стр.240)

Знам много хора, които по навик от време на време си гълтат по едно хапче аспирин, хинин, за да не заболяват. С това те си внушават мисълта, че мо-же да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри. (3/стр.89)

Докато живеете в света на противоречията, тряб-ва да знаете, че се намирате под закона на внуше-нието. Никой смъртен, даже и безсмъртен, не е сво-боден от този закон. Като имате предвид това, всякога ще държите в ума си положителни мисли и чувства, ако искате да се освободите от много болезнени със-тояния, които не са ваши. (2/стр.141)

Вие сте хипнотизирани,
че сте големи грешници

Най-първо вие трябва да се освободите от една хипноза, вие казвате: „Колко лош човек съм“. Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил? Как е възможно златото да стане лошо? Това е невъзможно. Лошавината е нещо външно.

(14/стр.61)

Не се обезсърчавайте – казвам ви да не вярвате в това, което сте днес, а вярвайте в онова начало, кое-то някога е живяло във вас – в Божественото начало; не какви сте днес, но какви сте били първоначално, при създаването на света – върнете се в онова време и кажете: „Това сме ние“. (21/стр.116)

Мислете, че сте царски синове и дъщери. Вие сте хипнотизирани – и до днес ви казват, че сте големи грешници. Не се обезсърчавайте, други са ви заблу-дили. (10/стр.180)

Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде.

(13/стр.296)

В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща. Той е всякога благ. (13/стр.299)

Преди да си тръгнал в Пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си… Ако някои сметки останат неочистени, те не са твои, а чужди – не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки.

(13/стр.297)

В Пътя, в който влизате, не се позволява на ни-кого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После не считайте тези недъзи за ваши. (13/стр.288-289)

Когато ученикът влезе в училището, ще му при-помнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. То-ва е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така“. (13/стр.289)

Вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат да пара-лизират дейността на човека. Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва да се поддава. Ако имате някакъв недостатък и смятате, че не мо-жете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас. (1/стр.166-167)

Никой няма право да напомни на един ученик за неговите минали погрешки. Това е едно престъп-ление!… Бог казва: „Ще залича греховете, ще ги заб-равя“ – ти няма да ги напомняш. Сега учениците често си казват: „Ти знаеш ли преди пет години как ме обиди?“ – „Ами ти преди десет години знаеш ли какво ми каза?“. (22/стр.62)

В школата аз няма да обеля ни зъб за вашите прес-тъпления. Аз ще си туря други очила сега, в окултната школа има други очила – „любовни очила“ ги казват. Тия „любовни очила“ седят в следното: ние с тях виж-даме добрата страна на всичките ви недостатъци.

(22/стр.101)

Тия недъзи са същевременно и добродетели… Да имаш такова нетърпение, че като дойде неприятелят ти, да плюеш на петите си и да бягаш, на място е туй нетърпение. Но когато извършваш една важна работа, нетърпението не е на място. Когато положе-нието ти бъде опасно, трябва да бъдеш нетърпелив.

(22/стр.156)

Недъзите, неспособностите – това са все болести на астралния свят. Че този не се учил, то са все бо-лести; че онзи се обидил, това са болести. Затова има астрална медицина, когато се изучават симптомите на болестта, а в една окултна школа се занимават най-първо с Любовта. (22/стр.251)

На вас говоря: Ако вашата Любов не може в са-мите вас да заличи вашите прегрешения, знаете ли колко е отвратително това, когато те мъчи някое прегрешение от миналото, от сегашното?… Време е вече да кажем: „Моята Любов може да заличи моите прегрешения“. Не е въпросът може ли или не може. Никакви съмнения! (22/стр.146,147)

Любовта на всеки един от вас трябва да заличи погрешките. Всеки един от вас в себе си трябва да направи това, а не другите да му го правят. Всеки един от вас трябва в своя ум, в своето сърце да ги заличи. И когато вие ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. На Господ трябва чиста книга, на която Той да може да пише Своето Слово. (22/стр.149)

Сега не казвайте, че утре ще направите туй, нито след една година, нито сега, но кажете в себе си: „Това ще бъде така!“. Ако кажете: „Аз сега ще го направя“, няма да го направите – „Така е било и така ще бъде!“. Следователно това е мая. Туй сегаш-ното заблуждение, това е заблуждение на Черната ло-жа, заблуждение на дявола. (22/стр.149)

Погрешките на човека за мен не съществуват. За мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си. (8/стр.98)

Когато намериш Учителя си и когато Той те на-мери, твоят Учител ще бъде сляп за всичките твои погрешки и ти ще бъдеш сляп за всички погрешки на твоя Учител! Учителят на Земята се цапа толкова, колкото и ученикът. И учениците се цапат. Тук, на Земята, всички се цапат. (22/стр.148)

Хипнотични състояния

Ако някой ви хипнотизира,… начертае с тебешир пред вас една права линия и ви каже: „Ти не можеш да минеш през нея“, вие наистина ще се спрете… И всички препятствия, които имате сега, аз ги виждам като една тебеширена линия у онзи зъл дух, който иска да ви пречи и ви казва: „Ти не можеш да минеш тази линия и ще вървиш тъй, както са вървели твоят баща, майка, сестри и братя от миналото“. (4/стр.69)

Туй „трябва“ дяволът го създаде,… това е едно изоб-ретение на миналото поколение. Ние ходим по тази хипноза и казваме: „Така е вървял дядо ми“.

(5/стр.206)

Вие, като влезете в този Път, ще срещнете съп-ротивление. Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко от сто поколения, и ще ви дават ум. Те имат разни начини да ви спрат – чрез насилие и чрез меки наставления. (9/стр.263)

Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма… Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват. (13/стр.293)

Един млад момък отишъл на църква, а дяволът му се изпречил напред и казал: „Сега си млад, като остарееш, ще имаш повече опитност, тогава ела“. Младият момък го послушал и тръгнал на стари го-дини на църква, но тогава дяволът пак го посрещнал и му казал: „Това едно време на млади години тряб-ваше да правиш, а сега на стари години си почивай“.

(9/стр.263)

Има мисли, които са влезли във вас атавистично (наследствено). По някой път с дни и седмици ви об-себва някоя отрицателна мисъл и трябва да се спра-вите с нея. (8/стр.111)

Не е лесно човек да се справи със себе си, със свои-те мисли, със своите чувства. Една трудна задача имаме по закона на наследствеността, по закона на прераждането, на нашето странстване в света. Труд-на задача е, но задача, която може да решим.

(22/стр.198)

Могат да се появят старите възгледи, че сега не му е времето, че умът ви не е достатъчно пораснал. Това са заблуждения на Черната ложа. Ако мислите, че времето не е дошло, лъжете се – някои дори сте го пресрочили. Времето е сега! (13/стр.321)

У вас има стари предубеждения, възпитание от миналото. У някои са се вгнездили такива духове от астралния свят и почват да ви шушукат: „Вас знание не ви трябва“. Не, не, с тия астралци – невежи, профани духове – не искаме да се занимаваме… Тех-ните съвети не искаме – това са все астрални влияния, това не са проявления на Божията Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно може да живеят и да израс-нат – не една педя пигмеи, но като един Бог – в своята мисъл и в своето величие. (22/стр.243)

Един приятел ми казва: „Много хубаво Учение и когато го слушам, като че ли съм хипнотизиран, но като вляза в света, казвам: „Може ли това да се прило-жи?“. (21/стр.739)

Като влезете между хората, вие ще се заразите от техните идеи и като срещнете най-малкото съп-ротивление, ще се обезсърчите и ще отстъпите. Като отстъпите, ще се скриете в позицията си, ще си пов-дигнете главата като лалугер и ще кажете: „Чакай, дано дойде благоприятно време, още не ми е дошло времето, не съм узрял“. Разсъждавате ли така, вие ще се спънете. (15/стр.324)

Не питайте дошло ли е времето – това е от лу-кавия. Ще бъде смешно, когато някой ученик дойде при учителя си и пита: „Дошло ли е време да уча?“.

(21/стр.804)

Много от вашите състояния и постъпки – това, което наричаме наследствени черти, то е една хип-ноза у човека. Наследствеността е хипноза – неща вторични, които са наследени у човека и от които човек трябва да се освободи. (5/стр.339)

Всякой от нас е в съжителство с много духове, роднински, приятелски. Трябва да се отделим от тия духове и да живеем отделно. Ние не сме в със-тояние да удовлетворим тях, действащи в нашите мисли, желания, чувства. (3/стр.51)

Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естес-твена наклонност… Ако нашият духовен живот няма достатъчно нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно вле-чение, то опасността е тъй неизбежна, както пада-нето на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. (12/стр.57)

Казвам сега: Правете различие – различавайте. Сегашните ви възгледи не са ваши. Те са чужди. То-зи капитал се е обезценил. (5/стр.343)

Има състояния, които стават, без да ги схващате във вашето съзнание. Много пъти човек може да се намери в едно хипнотическо състояние, да е под влиянието на други духове, да върши волята им, без да може да си даде отчет, а може би след години ще различи туй състояние. (13/стр.183)

Човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния от чуждите. Много навици, мно-го състояния, които преживявате, не са ваши. Вие правите много неща под диктовка, не знаете защо ги правите. (2/стр.214-215)

Когато искат да направят нещо с тебе, гледат те втренчено. Така и дяволът, като вълка – хване те, гледа те в очите и после те разтърси. После влиза във всичките ти удове, заема място в мозъка ти и казва: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш“. И ти из-пълняваш неговите заповеди. (6/стр.338)

Вземете например пиянството – у някой човек се заражда желание да пие, той мисли, че в чашката се състои всичко. Някой път пие една чашка, после още една и по такъв начин у него се заражда една вътрешна жажда. И той мисли, че като се напие, всичко ще се разреши, но хиляди и милиони чаши пие и въпросът остава неразрешен. (13/стр.183)

Някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния.

(13/стр.297)

Едно време сте били търпеливи, кротки, въздър-жани, а сега сте сприхави, искате да се карате с този, с онзи. Туй състояние ваше ли е – не е… Вие трябва да познавате тези духове, да знаете техните прояви и да се научите да им въздействате. (15/стр.262)

Някой път някой чувства, че е нервен и не може да търпи, казва: „Не мога да търпя“. Защо си вну-шавате, че не може да търпите? Туй е едно внушение отвънка… – можеш, защо не, но само че ние, като си внушаваме тия негативни мисли, казваме: „Не мога“. (22/стр.297)

Да няма изтичане на нервна енергия – ако си кажеш „я го разбера, я не“ или „то моята се е свър-шила“, по този начин твоята нервна енергия изтича.

(7/стр.358)

В неврастенията няма нищо лошо – неврастеник е онзи, който се е омотал в лабиринта на своите мис-ли и чувства, объркал е пътя си и не може да излезе вън, на свобода. (20/стр.108)

Когато човек се намира в електрично, нервно със-тояние, да диша дълбоко, да задържи въздуха до сто секунди и спокойствието ще дойде. (7/стр.383)

Сега поуспокойте се, защото забелязвам едно хип-нотично състояние у вас. Аз обаче не искам да ви хипнотизирам. Успокойте се и не бързайте, искам да мислите сериозно. Царството Божие, Любовта, Обичта, Духът никога не бързат. (11/стр.244)

Казвам ви сега: Ще се разхипнотизирате. Туй състояние, което сега имате, то е хипноза – аз сега правя научни изследвания – и ние трябва да се ос-вободим от хипнотическото състояние, което сте набрали. (5/стр.339)

Искам веднъж да ви събудя, защото повечето от вас тук сте хипнотизирани. Хипнотизирани сте, раз-бирате ли? Хипнотизирани, хипнотизирани! Някои от вас още не съзнават, че са хипнотизирани… Сега вие мислите, че сте господари, но сте хипнотизирани от онези от Черната ложа, които разбират законите.

(22/стр.115)

Божествената наука изключва хипнотизма

Бих ви рекъл: Елате да гледаме всички, отворете си очите. Сега сме хипнотизирани и затова нищо не виждаме – във всички ваши стремежи, ваши разби-рания Господ ви движи. Господ постоянно ни говори. Не търсете другаде Господа освен вътре у вас си.

(16/стр.131)

Рекох на съвременните хора: Повярвай, опитай и виж. Следователно твоята вяра трябва да мине към опита, опитът към виждането, а виждането раз-бира разумния човешки живот. Като приложите та-зи наука в дома си, на мъжа си, на жена си, на децата си, на приятелите си, тя трябва да произведе благотворни влияния. (16/стр.151)

Вярвайте в Божественото, което говори от вътре, а не чрез някакви външни внушения. (1/стр.140)

Абсолютно никога не се съмнявайте в Божес-твеното, което е във вас. Имайте вяра във вашия ум, който е на място; във вашето сърце, което е на мяс-то; във вашата душа, която е на място, и не чакайте спасението си отникъде, а от самите вас, от себе си.

(21/стр.739)

Аз искам да опитате в себе си Новото учение, като една жива вода, да видите неговата сила и да кажете: „Ние имаме личен опит“. Да не казвате: „Той ни е заблудил, той ни е хипнотизирал“.

(6/стр.400-401)

Аз забелязвам всичко и ви казвам: В школата аб-солютно не искам да ме критикувате, нито да се съмнявате. Опитвайте нещата! (22/стр.79)

Ако някой ни критикува, ние ще вървим по своя път. Няма да се спираме да разсъждаваме за кри-тиката. Спрем ли се да разсъждаваме, даваме сила на критиката. Ние ще вървим в този път, в който сме убедени, който сме опитали. (22/стр.296)

Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна.

(7/стр.315)

Ние не говорим в тъмно – елате и опитайте. Ние не казваме: „Вярвайте!“, но елате и опитайте.

(22/стр.210)

Истината не търпи оправдание. Защо ще се оп-равдава Истината? Няма защо да бързаме, вековете са пред нас, т.е. бъдещето е наше, времето работи за нас. (7/стр.318)

Аз искам да ви дам само методите и начините как да се развие онова, което е заложено в българския народ… Някои казват: „Хипнотизиране е това“. Знаете ли какво състояние е това? Хипнотизмът приспива всички способности и остава само една способност да действа, като че ли се гледа само един мазгал. Туй е хипнотическо състояние, а нашето Учение е Учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност. (13/стр.26)

Когато се намираме в хипнотично състояние, окръжаващите ни се ползват от това, а ние плащаме. Следователно в истинското духовно развитие уче-никът на Божествената Школа, който иска да раз-вива в себе си правилно всички свои умствени, во-леви и сърдечни сили, те трябва да присъстват в тялото му. Тогава може в някого да се появи изли-шък и от този излишък, но само от него, може да се дава. (6/стр.381)

При хипнотизирането няма обръщане – аз ще те убедя, че ти давам нещо, че имаш нещо; утре ще те убедя в друго, но ти нямаш в джоба си нито едното, нито другото. Това е хипнотизиране, а при хипнотизирането има изтощаване, докато в Исти-ната има растене и душата расте в благодат. И тъй, когато пием от Божествения чучур, няма никаква хипнотизация. (6/стр.401)

Онзи, който се опитва да хипнотизира брата си от Бялото Братство, носи голяма отговорност. Хип-нотизацията е голямо заблуждение. У нас няма хипнотизация, а има една велика Истина, която слу-жи за нашето растене, и като я възприемете тази Истина, искам да виждам лицата ви с друга свежест – макар и лицето ви да е черно, в него ще има една светлина, в очите ще се вижда нещо особено.

(6/стр.401)

Умът на човека трябва да е пълен със светли мисли, сърцето – с благородни чувства, за да бъде лицето му всякога светещо и отворено. Външно лицето му може да бъде прашно, почерняло от Слън-цето, но отвътре да свети, да отразява живота на душата. (18/стр.380)

Моето желание е да имате чисти сърца, за да се развивате духовно, да просвещавате умовете си и да укрепвате от знание в знание и от сила в сила… Това не са философски твърдения и умувания, нито хип-нотизиране или омагьосване – това е великата фи-лософия на живота. (21/стр.195,196)

Ще каже някой, че човек трябва да бъде поло-жителен, да разбира нещата, да внушава на хората какво да правят и какво да не правят. Това не е дос-татъчно. Колко хора с положителни мисли, с пра-вилно разбиране на живота, със способност да вну-шават на близките си остават назад. Внушаването е забиване на гвоздей – това всеки може да направи.

(19/стр.425-426)

Не е важно да внушаваш мисли, но да ги по-саждаш. Внушението е насилие, кражба. Ти можеш да внушиш на някого мисълта, че е добър, благороден човек, без да е такъв. Измени ли с това неговото ес-тество? (19/стр.426)

Не се позволява да унищожаваме никоя мисъл или желание, била тя своя или чужда. Ти можеш да приемеш или не някоя мисъл или желание, но ня-маш право да я унищожаваш. Следователно всеки трябва да се остави да действа тъй, както желае. Ни-кой няма право да противодейства и да влияе нито на добрия, нито на лошия човек. (4/стр.16)

Божествената наука изключва хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Защото при хип-нотизма човек употребява насилие върху чуждата воля и тогава ще има обратна реакция. (7/стр.305)

Само Любовта има право да влияе на хората

Всеки един, който е влязъл в Божественото учи-лище, трябва доброволно да се учи; ако иска да седи, ако иска да се учи – той е абсолютно свободен. Учи ли се, той е с нас; не се ли учи, не е с нас. (21/стр.754)

Бог не създаде света за роби, за слуги, за затвори, за наслаждения. Бог създаде света за училище на Своите деца. (7/стр.306)

В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам – оставил съм ги свободни, тъй като уча свободните. (7/стр.315)

Отношенията на Учителя и ученика са абсолютно свободни. Учителят няма право да вика, да казва на ученика: „Ти трябва да учиш, ти знаеш ли, че си в моята школа?“. Не, не, в Божествената школа Учи-телят е абсолютно свободен и ученикът е абсолютно свободен. (21/стр.749)

Ученикът трябва да бъде като Учителя си, до съ-щия уровен – нито по-надолу, нито по-нагоре; като достигне дотам, по-нагоре не може да се повдигне. Да бъде като своя Учител и по тяло – да има същия строеж на тялото, и по сърце – да има Сърцето на своя Учител, и по ум – да има Ума на Учителя си, и волята му да е както Волята на неговия Учител.

(21/стр.743)

Духът Христов… трябва да прониква и в Учителя, и в ученика – не два духа, а един Велик Дух трябва да прониква и тогава, според Неговата Мъдрост, Той ще определи положението и на ученика, и на Учителя – отношенията им на физическото поле.

(21/стр.754)

Христос е общ принцип, който прониква целия живот. (20/стр.199)

Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си. То е закон на Бялата окултна школа. Христос казва: „Уче-никът не е по-горен от Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече от Учителя си – той е вляво; и почне ли Учителят да мисли, че той не е както учениците си, и той е вляво. Единият употребява знанието за себе си и другият употребява знанието за себе си. А в школата на Всемирното Бяло Братство всичко се употребява за Царството Божие, за въдво-ряване Царството Божие на Земята. (22/стр.72-73)

Учителят носи Първата Любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави стра-дащия много лесно, само с две думи: „Приеми Лю-бовта!“. (7/стр.311)

Аз имам в Школата двама ученици, ще приведа този пример, …един приятел ми казваше: „Те имат голяма обич един към друг“. Аз ще ги опитам и ще видите, че туй е привидно. В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг… Най-после поч-наха да не се разбират, да се отделят.

(13/стр.188-189,190)

Никой не трябва да упражнява влияние, ще ос-тавите всеки сам да се проявява, да работи, защото в тази Любов той ще се саморазвива. (4/стр.84)

Трябва да се оставиш под влиянието на цело-купната Природа, на Ангелите, на въздуха, на цело-купното човечество, а не на отделен човек да те мо-рализира. Не се отваряй много, за да не се изпариш и за да не изсъхнеш. Но не се и много затваряй, за да не затлъстееш. (8/стр.125)

В бъдеще няма да има господари, всички ще слугуват на Бога – единствения Господар на света. Мъжът ще остави жената да се проявява свободно, но и жената ще остави мъжа да се проявява сво-бодно. Никой човек няма право да препятства на свободата на когото и да е. (20/стр.152)

Само Любовта има право да влияе на хората.

(20/стр.77)

Ще ви изтъкна една черта на мъдреца. Той, като дойде при една бедна колиба, ще пита дали може да влезе и ако кажат „да“, ще остане, ако ли му откажат, няма да изпраща лоша мисъл, тяхното ре-шение е тяхно право. Мъдрецът ще счита за голямо престъпление да им се наложи. (7/стр.381)

Най-малкото ограничение на Любовта внася от-рова в човека. Да ограничаваме Любовта, това значи да ограничавате Бога в себе си… Оставете всеки човек да прояви свободно любовта си. (7/стр.149-150)

Изисква се един живот чист, абсолютно чист и свят… Да не въздействаме на Божията Любов, да не я използваме, т.е. тая Любов да минава през нас и нито едно зрънце да не вземаме – всяко да отиде по своето предназначение. (21/стр.752)

6. Паразитите причиняват неестествени състояния

Болестите са паразити,
които изсмукват от нас енергии

Сега идват времена на изпитания, времена тъм-ни, за които говори Писанието. Гневът Божий иде в света и хората тогава ще познаят има ли Господ, или не; има ли Правда, или не; има ли Любов, или не.

(16/стр.33)

Духовете, които сега идват в света, са стари, дъл-го време затворени, и сега са пуснати, та си отмъ-щават. Както е казано, в последните времена много хора ще бъдат жестоки. Гледайте сега света, че вече не ще го видите. Сега е началото на болестите.

(4/стр.97)

Само един микроб е в състояние в двадесет и че-тири часа да изпрати човека в ада, мястото на мъче-нията, защото тези са дни на отмъщение.

(16/стр.12)

Много микроби има, които живеят във вас, и тряб-ва да се пазите. Във вас вдигат шум низши същества… Някои състояния, които изпитвате, не са ваши, дош-ли са от вън. Това не сте вие. Сега вие носите един живот, който не е ваш, той е от низшите същества.

(7/стр.343)

Когато Бог изпрати човека на Земята, даде му слуги да му служат, но човек ги разврати и днес те го изпъждат. Микробите са тези, които го развалят и го изпъждат. (11/стр.164)

Казвам: Със своите постъпки хората опозориха Божието име, Божията Любов и братство на Земята. Това е разврат, проказа в света, това е гибел, която носи органически болести. (20/стр.630)

Общо казано, болестите и техните причинители – микробите – се явяват при изопачения и неес-тествен човешки живот. Лошият живот представлява добри условия за развитие на болестите. (19/стр.141)

Казвам: Сегашните хора страдат от мислите на своите предшественици,… много от мислите на миналото човечество представляват съставна част на паразитите, микробите и други нисши растения и животни. Съществуват около шестнайсет хиляди микроби, някои от които не са изучени добре – тия микроби са причина за различни болести: туберкуло-за, тиф, чума, холера и други. Болестите са резултат на мислите на учени и философи, които са вървели по пътя на Черното братство. (21/стр.152)

Белодробната туберкулоза е една утайка на чув-ствата в белодробните клетки и затова белият дроб заболява, тогава започва гниене и се явява почва за микробите… Има един низш живот, който може да влезе в човека, да нападне дробовете и да ги яде.

(8/стр.267-268)

В организма остават често утайки, от които се образуват болестите и които ние наричаме ревмати-зъм в ставите, в краката и в главата – тогава ние усещаме болки и почваме да се оплакваме.

(17/стр.261)

Всяка болест се образува от същества, които жи-веят в нас. Тя се образува психологически, но и орга-нически от изверженията на тия същества. Когато дойде едно такова същество във вашия организъм, трябва да приложите закона: три дена може да седи като гости, защото, ако го оставите за повече, ще се загнезди, ще образува тумори, ще събере кръв и вие ще умрете. (4/стр.8)

Ето защо умират хората: като дойдат лошите ду-хове и поседят ден-два у вас, вие почнете, разбира се, да се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме очите, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете“. Как не ще ви болят – тия зли духове черпят сокове от вас и почват да замрежват очите ви, започвате да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почват също да боледуват и един ден ви грабват, и ви занасят в гроба. (17/стр.224)

Знаете ли кой създава смъртта? Тия милиарди духове, които постоянно разрушават. (17/стр.334)

Главната причина за повечето болести са духове, изостанали назад в своето развитие, които могат да влязат в тялото на човека и тогава причиняват болес-ти в този или онзи орган, хранейки се с енергиите и кръвта. Средството против тях е пост и молитва.

(8/стр.244)

Намерили някакъв серум против еди-каква си болест… Иде лекарят, църка от този серум, но духът не излиза от болния. Духът казва: „Аз не се поддавам на такива малки гранати, за мен са нужни големи, тежки гранати“. (20/стр.638)

Христос на едно място загатва и казва, че лошите духове не излизат освен чрез пост и молитва.

(11/стр.62)

Християните са постили и сега още постят, но те трябва да проникнат във вътрешния смисъл на ду-мата, да разберат какво означава постът. Под пост раз-бираме нов живот, обновяване на организма; под мо-литва се разбира общение, единение с Бога. (20/стр.638)

Христос казва: „Този дух ще излезе от човека, когато той насочи пъпката на своя живот към Бога така, че лъчите Му да го огряват, докато цъфне“. Слън-чевата светлина изкарва всички духове навън. Сега хората постят и се молят, но духът не ги напуща. Защо не излиза духът – защото хората имат криви разбирания за живота. Само онзи може да цъфне, който си е задал за цел да намери смисъла на Вели-кия живот. (20/стр.638)

Защо Христовите ученици не можаха да изпъдят лошия дух? Защото не бяха свързани с Христа… Вие трябва да се молите и да постите, да влезете във връзка с Живия Бог, Който е във вас. (20/стр.644)

Питат ме защо не могат да помогнат на болния. Казвам: Вие отивате при болния да му помогнете, но не вярвате в Бога, Който живее във вас. Когато отивам да помагам на хората, първата ми работа е да се свържа с Живия Господ в мен – ако не направя това, не мога да помогна на никого. (20/стр.644)

Пост и молитва – това е законът на жертвата. Човек трябва да жертва, но при това да бъде свързан с Бога, да живее в хармония с Него! Щом пожертваш всичко, това болезнено състояние веднага ще мине.

(15/стр.227)

Едно време жертвоприношението са го правили, за да привличат чрез кръвта нечистите духове, та да се отърват хората от тях. Ще заколят курбан някое агне или друго животно, за да се избавят хората. В Новата култура това е изключено. (7/стр.352)

Христос какво имаше в света? Имаше ли богат-ства – нямаше. Той имаше душа, която положи за Отца Си… Имаше ли Той някакво влияние в света – нямаше никакво влияние. Навсякъде Го преслед-ваха и Той се мъчеше да си пробие път със Своето изкуство да лекува. Тук ходеше да лекува, там ходеше да лекува; тук говореше, там говореше – показваше на хората път към Бога. Той полагаше душата Си.

(15/стр.275)

Хората умират от паразитство. Болестите са па-разити, които изсмукват от нас енергии – те ни изяждат на общо основание… Само най-умните не попадат в мрежата им – цяла наука е това. Сега от Невидимия свят се стремят да избавят хората от това скрито паразитство. Само чистият, праведен живот ни предпазва. (9/стр.217)

Някой дойде у вас, казва: „Аз съм болен“. Какво значи болен човек? Злата воля ражда болестите.

(14/стр.54)

Някой от тия, падналите ангели, дигне своята пушка и вие се търколите на земята. И казват: „Еди-кой си е починал“. Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове. (14/стр.106)

Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората. Вий сте не-доволни, защото и други има недоволни; вий се раз-болявате, защото и други болни има. Ако нямаше болни хора в света, и вий нямаше да бъдете болни.

(14/стр.115)

Ако се свържете с някой човек, който страда от крак, и вие ще изпитате същата болка. За да се ос-вободите от тази чужда болка, влезте мислено в раз-говор с този човек и му кажете, че понеже той е възприел от вън тази болест, трябва да гледа по ня-какъв начин да се освободи. (2/стр.141)

Някой се оплаква, че е болен, че кракът го боли и не може да ходи. За да се справи с болестта, той трябва да проникне в нея… Ако не може да проникне, той е слаб човек и болестта винаги ще го владее.

(2/стр.292)

Болезненото състояние у хората е като едно течение, което ходи, обикаля, постоянно циркулира между тях… Докато не се изправите напълно, все ще боледувате. Болестите са едно благословение, те са средство за урегулиране на силите в човешкия ор-ганизъм, те действат смекчително върху човешкия характер. Когато обаче дойдем до Пълнотата на жи-вота, всички болести ще изчезнат. (15/стр.227)

Болестите не са нищо друго освен живи същества, които мъчат човека. Чрез болестите хората се въз-питават. (2/стр.340)

Всяка една болест представлява едно същество… Защо Йов стана болен? Като дойде онзи, лошият дух, казва му Бог: „Само няма да буташ живота му!“, и той беше майстор, та се заредиха най-лошите работи върху тялото му. И почна да се чуди Йов откъде дойдоха тия работи, но той се учи – и като изпитаха Йов, замина си този лош дух.

(14/стр.164-165)

Онези, които докарват и които лекуват болестите, са пак лошите духове. Ще кажете: „Чудно“, нали? Законът е такъв. Ако вземете пари от някой човек, нали трябва да ги върнете; ако нараните някой чо-век, нали трябва да платите за неговото лекуване? Дяволът направи пакостите, а вие викате Господа да ви оправи работите. (17/стр.223)

Господ хваща дявола и му казва: „Ти си развалил на този човек къщата, иди и я оправи“ – И дяволът се мъчи да я оправи… Но като дойдат тия работници, вие не можете да ги контролирате и те бягат. Трябва, като ги прати Господ, да имате власт да им заповяд-вате – и с камшик да стоите над тях, защото, щом ги пуснете, всички ще избягат и вашата къща ще остане несъградена. (17/стр.223)

Тялото е каруца, направена привременно от елементи на Земята, и докато сте в царството на тия четири елемента на Земята, ще бъдете в тази каруца… Духовете са господари на тези елементи, които има-те в Земята, те са техни. Затуй казва Писанието, че в този свят сме пришълци, че тази Земя, в която живеем, не е наша – Господ ни е пратил да я зав-ладеем. (17/стр.228,233)

Тялото, сърцето и умът са сили, дадени на човешката душа, които тя трябва да завладее по един Божествен начин. Тялото никога не трябва да ти става господар, а трябва да ти е слуга. На сърцето си също никога не трябва да позволяваш да ти стане господар, същото се отнася и до ума. (11/стр.144)

Соковете на душата непременно трябва да ми-нават през вашия ум, сърце и тяло – и тогава вие ще станете техен господар. (11/стр.151)

Ние трябва да проникнем в своята душа и да се вглеждаме в нейните прояви. Чрез какво се проявява душата – чрез тялото. Без тялото, като инструмент, тя не може да се прояви на физическия свят. Кол-кото повече се проявява тя, толкова повече се обра-ботва тялото. (20/стр.592)

Вие не сте още вътре в тялото си, а сте извън него. За човешката душа тялото още е само като катедрата за професора – качи се на нея, преподаде урока си, престои всичко два-три часа и слиза. Човек само временно живее в тялото си, дето си има и катедра; Духът слиза в тялото само за известно вре-ме, за известни часове и минути – докато преподаде уроците си. (20/стр.791)

Господ иде за болните,
бъдете лекари на душите си

В човека има сила, която лекува, и ако човек остави тази сила да действа, ще се излекува. Тази сила е душата. Ще вярваш в тази сила, че я имаш, ще мислиш за нея и ще очакваш тя да те излекува.

(8/стр.242)

Най-ефикасното лекуване е с Любов. Когато ста-неш проводник на Любовта на Бога, болестта ти моментално ще изчезне. Усилете Любовта си и бо-лестта ще си отиде. Щом имаш Любов, ще имаш здраве. В бъдеще лекарят ще те обича и когато дойде при теб и те погледне с Любов, ти ще оздравееш.

(8/стр.243)

Вътре е вашият лекар. Той е лекарят на душата. И всички вие трябва да бъдете лекари на душите си. Вие страдате, за да проучите себе си, да проучите и другите хора. (15/стр.266)

Болни сте, докторът е казал, че след два дни ще свършите – отправете ума си към Бога! Чакайте да дойде отговорът отгоре. Молите ли се на Бога, ни-какви лекарства не вземайте! Лекарството ще дойде отвътре. Вземеш ли лекарство, то трябва да произведе един вътрешен процес. (15/стр.265)

Болният, когато употребява средства за леку-ване, едновременно трябва да има непреодолима вяра в Бога – да ляга и да става с пълна вяра, с мо-литва, да се моли, да се моли, додето се излекува.

(8/стр.243)

„Със силни молитви той оздравя, защото обеща, че като оздравее, ще бъде послушен, ще има вяра в Бога и т.н. Като оздравя обаче, забрави обещанието си…“ Той, разбира се, не се е излекувал духовно и не е почерпил урок от дошлото страдание. (6/стр.99)

Трябва да дойде един краен процес, който да внесе някаква промяна, някакво физическо или морално сътресение… Вие спирате болестта с лекар-ства и болният физически се излекува, но духовно – не. (6/стр.99)

На болния трябва не само да му дадем цяр за лекуване, но и да му покажем каква промяна да настане в душата му; той трябва да се свърже с Бога… В болния трябва да стане пълен вътрешен преврат: да стане съвсем друг човек и да тръгне в друго направление – да тръгне към Бога, тогава ще може да се излекува. (8/стр.243)

Аз да ви кажа най-простите неща – как се образуват болестите. Всички болести се дължат на свиването на капилярните съдове и на недобре смляната храна. Като ядеш, не мислиш. Без любов ядеш и остават такива малки, дребни, микроско-пически частици, които са твърди като камък, и те се наслояват някой път в кръвта, в тъканите. А пък кръвта като се движи, те трябва да минат през капилярните съдове и тъканите и се образува тогава известно триене, тогава става възпаление. (14/стр.165)

Всички тия твърди частици трябва да излязат на вън, в кръвта не трябва да има яки частици, всичко трябва да бъде меко. После капилярните съдове трябва да бъдат разширени, да може кръвта прес-покойно да минава. Затуй трябва да се научим, като ядем, да няма такива яки частици. Има същества, които действат тъй в тебе – ще зародят една ла-комия, глад, едно бързане… А пък тогава няма да сдъвчеш храната си и тя няма да се смели хубаво.

(14/стр.165)

Едно лекарство, независимо дали го знаеш, или не, щом го приемеш, действа лечебно; също така и музиката действа обновително. Всяка болка е свива-не на капилярните съдове и всички болки се дължат на капилярните съдове, защото има непоносимо на-лягане. Когато почнеш да пееш, става разширение и престава свиването на капилярните съдове.

(8/стр.14)

Как се обяснява лечебното действие на музиката? Човешкото тяло изпуща радиации – всеки орган излъчва специални радиовълни със съответен осно-вен тон и от него излиза специална музика; радио-вълните на болния орган са изменени. Когато пееш или свириш, какво става? Музикалните вълни, които се образуват при пеенето или свиренето, влизат в аурата на органите, присъединяват се към радиовъл-ните на болния орган, изменят ги в положителен смисъл и органът оздравява. (8/стр.15)

Музиката действа лечебно. Нейните вълни про-никват навсякъде в тялото и възстановяват изгубения правилен ритъм в етерната част на органите, а това вече въздейства за преорганизиране на самите ор-гани. Мозъкът лекува всички органи, като изпраща антитоксини, електричество, магнетизъм и прочее.

(8/стр.241)

Като пееш на болката, тя престава. Ще се из-лекуваш със съответен музикален образец. Дългите вълни не могат да проникнат никъде, затова ще употребите късите, те действат по-силно; за лекуване пейте мажорни гами. (8/стр.14)

Човек може да се лекува с краски по-добре, като си ги представи умствено, отколкото с физическите краски. Например ще облива умствено цялото си тяло или болния орган със сноп лъчи от дадена крас-ка. С мисълта си човек действително създава мисъл-форма със съответната краска и тя действа по-силно, понеже има по-къси вълни. (7/стр.261)

При болестта материята има слаби и бавни трептения и когато се повдигне силата и бързината на духовните трептения у болния, тогава болестта се преодолява. Това става чрез издигане на съзнанието до висшите, Божествени сфери на Любовта, Вярата, Чистотата, Милосърдието; присъства ли Божествена мисъл, тогава множество трептения от най-висш характер с къса дължина на вълната проникват в тялото. Аурата става с такива къси вълни, че те със своята бързина и сила премахват всички дисхармо-нични трептения на болестта, разпространяват се навсякъде и обновяват организма. (8/стр.241)

Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. (7/стр.241)

При болестта частиците на тялото не трептят правилно, дошла е една дисхармонична мисъл от­вън, ти си я приел и тя е объркала всички вътрешни течения; така веднага се явява и висока температура, ти гориш. Тури в съзнанието си на видно място мисълта за свободата и когато станеш сутрин, кажи: „Аз съм в Царството Божие и затова няма болест“.

(8/стр.240)

Когато си болен, кажи: „В Божествения свят няма никаква болест, аз ще бъда здрав!“. Нищо по-вече. Болестта и да се увеличава, кажи: „Аз ще озд-равея!“. Ако продължаваш така месец, два, цяла го-дина, тази болест най-после ще офейка. Ако искаш да бъдеш здрав, не мисли за нищо отрицателно – мисли, че си дошъл да извършиш Волята Божия.

(7/стр.457)

Щом си в Царството Божие, изключена е дисхар-монията. Щом си болен, не си в Царството Божие, преследват те и те гонят; влезеш ли в Царството Бо-жие, преследвачите не могат да те последват, там има друго управление. (8/стр.240)

Болен си, но щом почнеш да се повдигаш духов-но, да се подобряваш по морални подбуди, то и ор-ганизмът почва да се подобрява, и болните ти органи оздравяват. Тогава Разумните Същества над нас каз-ват: „Този човек се поправи, да му паднат букаите от краката и ръцете“. (8/стр.241)

Хванеш някоя болест и казваш: „Тази болест ня-ма да ме пусне“. Много е мъчно да внесеш положи-телното в човека. Ти се обезверяваш и казваш: „Ще се мре, няма да го бъде“. Дигни ръката си и кажи: „Ще го бъде!“. (7/стр.457)

Боли те един пръст, ставите, гърба, това-онова и се нервирате, образува се един голям цирей и тогава казвате: „Втасахме я, да бяха само първите болки“. Ще пробиеш този цирей!… И сега аз желая всинца да имате не много болести, но само една болест – ако е, да е! (22/стр.11-12)

Всяка болест е до време. Няма болест, която да не може да премине. Тъкмо дойде време да се из-лекува, и човек се обезсърчи; а той сам на себе си трябва да внушава положителното. След всяка бо-лест идват чисти и възвишени мисли. (8/стр.241-242)

Болният не трябва да допуща никакви отри-цателни мисли в ума си. Защо да смущава ума си с тях – нека да ги изпъжда, когато дойдат. (8/стр.243)

Болният, освен външните мерки за лекуване, трябва да промени коренно и своята мисъл. Някой казва, че след като оздравее, ще започне да служи на Бога. Не, той трябва да каже: „Аз съм здрав и служа на Бога!“. (8/стр.244)

Една госпожа, която дванадесет години е била болна,… казва: „От днес аз съм здрава“ – казва, става от леглото си и започва работа. Това значи да нап-равиш една вътрешна промяна в своето астрално тяло, или в сърцето си. (22/стр.59)

Като дойде някой дявол, ще кажеш: „Знаеш ли, аз съм мобилизиран“. Ревматизъм имаш, ако те заболи, кажи: „Мобилизиран съм“. Стомах те боли – кажи тъй и всички болести ще изчезнат. Който е мобилизиран, няма болести за него! (21/стр.323)

Заболееш от ревматизъм – веднага викаш лекар, търсиш начин да се освободиш от него. Защо ти е лекар? Отправи мисълта си към рамото, дето е бол-ката, и заповядай да слезе в лакътя, от лакътя – в китката, от китката – в пръстите, докато я изпратиш вън от тялото си. После обърни се любезно към рев-матизма и кажи: „Приятелю, не се обиждай, че те изпратих навън, ти си сбъркал пътя си, мястото ти не е в тялото ми, излез вън на свобода“ – така ще го изпратите и от краката си. Какво правите вие сега? Като дойде ревматизмът у вас, веднага туряте вендузи, разтривате го, приемате лекарства и го задържате в себе си. Не, покажете му пътя – той иска да излезе вън. (20/стр.639-640)

Дойде ли някоя болест, предложете да ви пос-ледва, да тръгне с вас на работа. Щом я поканите на работа, тя ще си отиде… Ще се съберат пет-шест души около болния да му услужват. Всъщност те не услужват на болния, а на болестта, която го е обсебила, като неканена гостенка. (2/стр.187)

От застой често се влошава положението на бол-ния – тогава у него се явява инертно състояние и той постоянно си внушава отрицателни неща.

(8/стр.270)

Един човек заболял и се примирил, че няма да я бъде, че ще се мре, но друг му казал: „Ти заболя в такъв ден, в който заболее ли човек, не умира“. И болният си помислил: „Тогава лесна работа!“, от там насетне здравето му се възвърнало. (8/стр.242)

Боли те кракът, пипни го и му кажи: „Ще оздравееш!“. Това го кажи сто пъти на ден. Ако бол-ката не премине, на следния ден го кажи петстотин пъти. Ако пак не премине, на третия ден го кажи хиляда пъти. И ако не е преминало и на четвъртия ден, тогава десет хиляди пъти кажи: „Ще оздравееш!“, и непременно ще премине. Десет хиляди пъти не е малко нещо, мисълта е голяма сила. (8/стр.242)

В Америка има една секта, наречена Християнски сциентисти, която поддържа, че в света материята не съществува и че болестите са фиктивни… Един господин със счупен крак: мъчил се дълго време да си внушава мисълта, че кракът му не е счупен, че няма болки, и най-после успял – излекувал се.

(20/стр.764)

Забелязал съм, че някои фиксират мисълта си към нещо, например че са болни, че имат нужда от лекар, и не минава много време, създават се условия за лекар. Ако кажете: „Нямам нужда от лекар“, положителните и отрицателните явления създават резултат – вие именно не създавате причина, за да имате нужда от лекар. Но не казвайте: „Нямам нуж-да от лекар“, а казвайте: „Аз имам нужда всякога от Бога“ – и тогава ще имате Бога като лекар. (6/стр.84)

Аз не разглеждам болестите, както днес ги разг-леждат, но ги вземам като състояния, които могат моментално да се изменят. Достатъчно е да поставите здрав човек в магнетичен сън и да му внушите, че е болен, за да се почувства наистина болен след събуж-дането си. По същия начин можете да поставите в магнетичен сън един болен и да му внушите, че е здрав – след събуждането си той ще се почувства съвършено здрав. (19/стр.316)

Здравите се пазят от болните да не ги изсмукват. Няма защо да се страхувате – давайте от себе си без страх, за да дават и на вас… Никой никого не може да обере и да изсмуче освен сам себе си. Ако сте здрави, радвам се, че ще можете да давате на болните и на слабите. Ако сте болни, трябва да калите волята си, сами да си помагате. (19/стр.152)

Вие казвате: „Да не се допре до мене, защото ще ме изсмуче“. И тъй е – ако си едно малко кладенче, всеки ще те изсмуче, но ако си един велик извор, кой може да те изсмуче? Като дойде Великото съзнание, вие ще бъдете такъв един велик извор и от този извор ще има за милиони и милиони хора да пият. (21/стр.340)

Някой болен лежи обхванат от лоши духове – помогни му! „Ама той е грешник.“ То е друг въпрос, ти му дай поне чаша вода. Това е Христовото учение.

(16/стр.33)

От Божествено гледище няма грешници – има непробудени съзнания, недозрели плодове, но греш-ници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи – като сгреши, той е недо-волен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате. (19/стр.86)

Защо иде болестта, защо идат болките? Страдаш от някоя болест: започни от детинството си, спомни си за всички свои погрешки, изповядай ги пред Бога и виж няма ли да си отиде болестта. (8/стр.243-244)

Сега често с погрешките, които правим в живота си… – боледуваме и казваме: „Животът няма смисъл“. Това е само привидно така. Това безсмислие не е от Бога. Ние сами правим живота си неприятен, без-смислен. (13/стр.481)

Господ иде да оправи света… Ще ни съди ли? Бог никога не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни. (10/стр.253)

Мнозина имат друго мнение за Господа. Те казват, че Той иде да наказва и съди хората. Това е мнението на Черните братя. Нека болните не се страхуват от Господа. Той иде за тях. Нека всички болни, страдащи, глупави, немощни се приготвят да посрещнат Господа. Те ще разберат, че няма по-ве-лик, по-благ и по-добър от Него. (10/стр.253-254)

Дойде някоя болест, казвам: „Господи, много хубаво, на място си я пратил, но дай ми възможност да разбера езика на тази болест.“ И като разбера езика на тази болест, тя изменя своето отношение към мене. Това е вярно само по отношение на Бога. Единственото Същество, което може да ни даде зна-ния, което може да осмисли нашия живот – това е Бог. (15/стр.317)

Окултният ученик трябва разумно да мисли, всичко за него е разумно. Всичко, което става в живота ви, то е определено, то е наредено – създа-дено е за вас. Може да направите опит, ще кажете: „Такава е Волята Божия, всичко мога да понеса“… Болен си, кажи: „Такава е Волята Божия, добър е Господ“, не се лекувай и по-скоро ще оздравееш. Ако ние търсим причината на болестта, продължава-ме я по-дълго време. (13/стр.79)

Бог те лишава от едно благо, за да Го познаеш. И като те лиши от едно благо, Той после ще ти даде безсметно, двойно и тройно. (14/стр.165)

Някой път болестта дойде, казвам: „Няма нищо“. Отвънка казват: „Нали той е чист и свят човек, защо боледува?“. Но аз съм господар на болестта.

(14/стр.164)

Съединих се с вашите вибрации и те са низки, и затуй имам хрема. За пет минути аз мога да я пре-махна, като скъсам връзките си с вас. (22/стр.19)

Болест, като дойде при мен, аз я угощавам, каз-вам : „Какво правите, откъде идете?“. Тия са все бездомници, дошли на угощение, все от кол и въже… Някой път стотина души, които ядат и пият, цял ден ги угощавам и казвам: „Като се върнете в онзи свят, ще носите много здраве на тях“. (14/стр.164-165)

Какво правя аз с болестта? Като ме посети някоя болест, не я пъдя, но я поканвам да си поговорим малко. Питам я къде отива; тя ми казва, че е тръгнала за някъде, но се е отбила и при мен. Тогава аз давам да си хапне и като ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си. Така постъпвам и със злото. Ако се отнасяте добре с болестите, със злините и нещастията, характерът им ще се смекчи и те пос-тепенно ще отслабват, докато един ден изгубят си-лата си. Те ще минават и заминават покрай хората, без да ги измъчват. (19/стр.133-134)

Не приемайте състоянията
на низшите същества за ваши

Винаги, когато ще дойдат известни Възвишени Същества, то по-низшите същества се разбягват. При този свой страх те се крият вътре във вас. И страхът, който изпитвате, е тяхното състояние. (7/стр.231)

Във вашия ум сега има доста духове, които се плашат. (11/стр.203)

Страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в себе си като ваш гостенин. (6/стр.213)

Когато доброто и злото се срещнат и злото се уплаши, тогава се ражда страхът, тогава се явява и завистта. Злото трепери, страх го е, че Светлината ще разкрие всичко. (7/стр.373)

Доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав. Колкото съзнанието повече се замъглява, тол-кова и повече налитат болести – значи, всичко зави-си от Светлината на съзнанието, от тази вътрешна Светлина. (21/стр.681)

Къде се крие щастието – в самия човек; твоето щастие е в доброто ти разположение… Щастието е в Светлината на твоето съзнание. Това състояние може да се прекъсне, а може и отново да се яви, то може да съществува и хиляди години. (21/стр.105)

За да изчезне страхът, трябва да туриш в ума си една идея, която да го привлече, за да станеш смел и решителен. Тогава ставаме смели и решителни за идеята. Ако в нас влезе Божият Дух, идеята за Лю-бовта, най-великата сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни и ще намерим, че туй благо, ко-ето търсим, то е вътре в нас. (13/стр.163)

Човек, който служи на Бога, не трябва да го е страх, защото Бог е на негова страна и ще го пази. Да се страхува онзи, който не служи. (8/стр.271)

Казвам: Страхът е едно особено чувство. Той ка-ра човека да слезе от Божествената каруца и да упо-вава на себе си. И вследствие на това се раждат най-големите противоречия на света. (14/стр.260)

Страхът подразбира, че в средата, в която жи-веем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи, противни или зловредни на на-шия живот. Това чувство служи просто да ни пред-пази от всичко, което може да ни повреди… Като е работило в органическия свят с хиляди години, това чувство е направило хората и животните роби на страха. (17/стр.220)

За да можем да регулираме това чувство – стра-ха, трябва напълно да се обосновем на Божестве-ния закон – на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога. (17/стр.225)

Някои казват, че онзи, от когото трябва да се боим, е дяволът. Аз ще ви кажа, че онзи, от когото трябва да се боим, е Бог, и то в смисъл да се пазим да не Го огорчаваме… Който изпълнява Волята Бо-жия, няма защо да се бои, но онзи, който не я изпъл-нява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен. (17/стр.221)

Когато едно дете направи първи път погрешка, веднага чувството на страх възниква в неговата душа. Кому душата е тиха и мирна, като направи малко съгрешение? Веднага изпъква в нея това чувство на страх… Обаче страхът има и добра страна – благо-дарение на него се е образувала бдителността.

(17/стр.220-221)

Само лошите, тъмните духове се страхуват, а не светлите и добрите. Следователно, щом влезе някой лош, тъмен дух във вас, вие веднага започвате да се страхувате. Изпъдете лошия дух от себе си – нека той стане ваш слуга, а не господар. (18/стр.246-247)

Страхът е качество само на дявола, на него му треперят и гащите. Този лош дух, като влезе у вас, започват да ви треперят гащите. Вие казвате: „Колко се уплаших!“. А аз рекох: „Уплаши се господарят ти“. Изпъдете вашия господар и няма да треперят га-щите ви. (16/стр.13)

Голяма борба има в човека, докато се научи да бъде господар на тъмните духове. Кипнеш – станал си проводник на тия духове, а после се разкайваш и никак не ти е приятно това. Затова трябва да се владееш. (7/стр.352)

Всеки гневен е окраден, защото е извън тялото си излязъл и духовете го обират. Затова всеки да седи в своята „къща“ – тялото си, това е свобода. Ако сме в чужди къщи, не сме свободни, защото всякога ще могат да ни изпъдят. (3/стр.22)

В момента на гнева, когато разсъдъкът спре да действа в човека, духът се изтласква вън, тялото ос-тава празно и в този момент може да се намери един нов дух, който се загнездва в кръвта, и трябва със сила да се извади. (3,стр.18)

Гневът започне,… някой казва: „Този гняв ще мине сам по себе си“. Да, гневът сам по себе си ще мине, но може всичко да отвлече и тогава той е опасен, а ако вие го впрегнете на работа, всичко ще се задържи. Не е лошо да дойде гневът, но когато задигне всичко, тогава е опасен. Тази енергия ще я впрегнете на работа. (22/стр.43)

Дошъл е гневът, иска да се прояви. Спрете го, хванете го за юздите като кон и му кажете: „Не, аз съм човекът, който заповядвам, и в дадения случай ще видя какво мога да направя с теб“. Не казвам да изхвърлите гнева, но да го впрегнете на работа.

(15/стр.173)

Вие не създавате гнева, той идва сам по себе си.

(15/стр.204)

Гневливият човек е човек без воля. На едно място в Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавай-те“. Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление – всеки е изпитвал след гняв едно отс-лабване, което показва, че е настъпило демагнети-зиране. (18/стр.349)

Гневът е една такава мечка, астрална мечка. Ако го гледате в астралния свят, той е едно ужасно чу-довище. Така и всичките тия – злоба, омраза – са големи животни, които ние трябва да контролираме.

(13/стр.88)

Като се върне мъжът ви от работа неразположен, сърдит, кажи си: „Няма да губя равновесието си. Оня, Който е в мен, е по-силен от всички около мен“. (10/стр.260)

Временните неща, които стават в живота, не бива да изменят състоянието на човека. (7/стр.373)

Атмосферата е пълна с ненапреднали души, кои-то се домъкват до вас. Често усещате една неприят-ност, едно недоволство – те са причината за това… Тези души трябва да се възпитават, да се научат да се подчиняват на Божия закон, да работят… Те дейс-тват само върху ума. Вие ще кажете: „Тази мисъл не е моя, това желание не е мое“ и ще ги отхвърлите.

(4/стр.76)

Не си разположена, остави неразположението настрана. Това неразположение и ти сте две неща различни. (3/стр.109)

Ние не искаме изведнъж да превърнете вашия живот, а само за един час да може да задържите едно ваше неразположение вънка от вашата приемна стая. Може ли да го задържите за един час, вие ще го задържите и за два, три, четири, пет часа. Не мо-жете ли да го задържите за един час, нищо не мо-жете да направите. И когато влезете в една школа, ако не се съобразявате с това, винаги чрез закона на внушението, другите ще ви създават тия препятствия.

(22/стр.73)

Някой казва: „Аз нямам разположение да правя това нещо“. Питам: „Туй от вашия ум ли е произлязло, ваше ли е туй нещо?“… Туй неразположение може да е чуждо и ако всеки ден вие преживявате чуждите разположения, каква опитност може да имате – никаква. Българите казват: „Чуждото е всякога чуж-до, то и на Великден се взема“. (22/стр.39)

Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за него. То е съществувало и преди вас. Някога дяволът натоварил човека със своето бреме и му внушил, че е нещастен. Като не знае чие бреме носи, човек се оплаква от нещастието си. (2/стр.296)

Човек има наематели и вътре в себе си, които го правят недоволен. Днес жената е недоволна, не се живее – мъжът купи нещо, залъже я; утре мъжът е недоволен – жената му направи баница, задоволи го; обаче това са залъгалки, с които хората временно се успокояват. Недоволството не трябва да се залъгва, а трябва да се възпита – това се постига чрез при-лагане на Любовта. Ние трябва да възлюбим Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. (19/стр.355-356)

Щом си недоволен, ти се намираш в едно общес-тво от недоволни. Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни!“. И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен! Искате ли вий да ме последвате?“. (14/стр.116)

Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. (19/стр.250)

Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъп-ления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина и той казва: „Тъмно ми е в съзнанието“. Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца – стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен. Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота. Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен. (19/стр.407)

Щом дойде едно изкушение, мисълта всякога се налага по следния начин: трябва да решиш нещо и мислиш, че ако тъй постъпиш, работата ще се уреди, ще се улесни; постъпиш ли така, работата не само, че не се урежда, но се забърква още повече. В някои случаи необходимо е да оставиш тази мисъл, съвър-шено да я игнорираш, да трансформираш своята енергия и да си вървиш по правия път, да си вървиш по пътя на своето развитие. (22/стр.296-297)

Дойде при теб някой недоволен и внесе своята мисъл, а ти трябва да имаш силен вътрешен живот, че да внесеш своята мисъл в него. (7/стр.101)

Чувствате се неразположен, може би вие да не сте неразположеният, а някой друг с лошите си вли-яния ви е покварил. Ще бъде чудно, ако един велик извор някое друго малко изворче го размъти. Ако… някой може да ти повлияе със своите мисли, да из-мени вървежа на живота ти, да те направи неспокоен – плитък си. (22/стр.234)

По някой път аз следя нещата, когато хората са обвити в една черна аура. Много гъсти влияния имат. Той е неразположен тогава и търси причината отвън, а причината е вътре в него. Силният извор се чисти, а слабия извор отвън трябва да го чистят.

(5/стр.216)

Станете сутрин, не сте разположен, всички съоб-щения с Природата, с Бога са прекъснати… Но вяр-ното е, че ти – вътре в живота си – си допуснал една мисъл, която в даден момент е прекъснала всичките съобщения. И докато дойдат от Невидимия свят на помощ, защото и Природата има свои слу-жители, ще се минат час, два, може би един-два дена, докато турнат съобщенията в ред. (22/стр.234)

Има духове, които са готови да помагат при трансформиране на мислите. Важното е да дойдат помощници. Щом си на работа, те идват. И затова се молим: „Изпрати Духа Си“. Задачата на ученика е да превърне своето неразположение в разположе-ние. (7/стр.365)

Някой път тъкмо ще ставаш за молитва през нощта и си казваш: „Нямам разположение“. Човек трябва да се научи да идва това разположение, а не да го чака. (7/стр.416)

„Аз нямам разположение“ – не, Волята Божия не се изпълнява само с разположение. И при раз-положение, и при неразположение трябва да се върши Волята Божия! (21/стр.703)

Методи за обновление и смяна на състоянията

Когато двойникът ти не е наместен правилно, ти си неразположен, раздразнен, пуснал си пояса си и търсиш повод да се караш. За да се намести двой-никът правилно, сутринта, като станеш, ще се помо-лиш и ще си разположен. Защо човек трябва да се моли? Молитвата не е нищо друго освен метод да се намести двойникът, за да можеш да възприемеш нещата правилно. (7/стр.162)

Сега аз виждам, във вашите умове седи мисълта: „Не може ли по-лесно да стане това, някой да ни повлияе чрез хипнотизма?“. Не! Най-безопасният метод е: сутрин да мислиш за Бога, че е Любов, че е Всемъдър и Всеблаг – това е първата молитва. Всяка сутрин, като станеш, помисли една-две минути вър-ху това, че Бог е Любов, че Бог е Всемъдър, Всеблаг, и веднага ще почувстваш едно добро разположение, ще тонираш мозъка си. (22/стр.102)

Ние ще вървим по тоя естествения, природния метод – най-безопасния, най-добрия. Той седи в следното – обърнете внимание – вие в ума си няма да си представяте Бога къде е и какво е, но винаги ще си представяте, че Бог е едно Разумно Същество, Което ръководи всички неща без никаква погрешка… Ще турите в ума си положителни качества за Бога – че Той е Всемъдър и всички погрешки, които съществуват в света, са човешки погрешки, и онова, което Той е построил в този свят, всичко е добро.

(22/стр.99)

Когато помислите тъй, вие ще предизвикате всич-ки течения, които идат от Бога и минават през ред сфери – те ще нахлуят и ще образуват вашите мис-ли. Туй течение от Бога към вас няма да дойде из-веднъж. Щом помислите така, тази мисъл ще мине от Бога през умовете на хората и тогава, по обратен път, ще дойде към вас. Тогава вашият дух ще започне да работи съобразно законите. (22/стр.100)

Като помислиш за Бога, че е Любов, ще ти се стопли сърцето; като помислиш за Бога, че е Все-мъдър, ще дойде Светлина в ума ти – няма по-ху-баво нещо. И аз съм казвал тъй: Светлина в умовете ви, Чистота в сърцата ви и Истина в душите ви. Светлината ще ви даде знания, Чистотата ще ви да-де сила и стремеж, а Истината в душите ви ще ви даде свобода – това е моето правило. (22/стр.103)

Един жител като слезе от Невидимия свят, той просто потърси една душа и гледа дали в тази душа обитава Истината. Той, като дойде, иска да знае дали във вашия ум обитава Светлината. Като слезе в сърцето ви, гледа какви чувства ви занимават. Има ли ги тия три елемента – Светлина, Истина и Чис-тота, той може да се спре и да разговаря с вас.

(22/стр.108)

На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия свят, над които той трябва да работи през деня… Когато човек не долови тези мисли и чув-ства, той се чувства неразположен. (8/стр.151)

Божественото в нас проявява особено качество, а именно: Бог не обича да ни натрапва Своята мисъл, но когато влага Своите мисли в нас, то е, за да види дали ще ги запазим. Често ние изгубваме тези мисли, тези чувства, тези идеи и след това чувстваме в себе си голяма скръб и тъга. (15/стр.278)

Когато сте скръбни, приложете търпението си, за да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест… Само любещият търпи – той прилага сили-те на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина. (19/стр.93)

Според мен хората още не са проявили търпение. Те носят мъчнотиите и страданията си по неволя, а не с търпение. (19/стр.256)

Ние искаме да ни помогнат отвън. Отвън са условията, а помощта иде главно отвътре.

(7/стр.376)

Ако се обърнете към Бога с искрена молитва, пъл-на със смирение, каквато помощ поискате от Него, ще ви се даде. (15/стр.263)

Цяла наука е човек да оперира със себе си. Като станеш сутрин, смени състоянието си, отстрани вся-ко недоволство, представи си, че си в положението на един Ангел, на едно Разумно Същество, което вър-ши Волята Божия, и ще имаш вътрешен подтик. Тури радост и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях – така ще можеш да живееш в Реалното. (7/стр.364)

Ти няма да презираш скръбта, защото тя е не-напреднали същества, които вървят подир теб, оп-лакват се и ти причиняват скръб. Ще се поспреш и ще се позанимаеш с това същество – ще го научиш да се моли или можеш да го пратиш на работа.

(7/стр.364-365)

Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние… Вие ако не правите молитва и не се ог-раждате при лягане, ако по време на спане нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви пришият към кревата и щом се събудите, виждате се пришити, т.е. с кисело настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства; това значи, че сте вързани. (8/стр.134)

Ние знаем причините отгде иде всяко неразпо-ложение. Ако вие вечерно време заспите и дойде някой вампир, турне своята уста и ви изсмуче кръв-та, като се събудите, какво ще усетите? Една голяма слабост, защо – защото този вампир изсмукал кръв-та ви. Вие имате някое добро желание, но дойде някой вампир, изсмуче вашата кръв. Но ти, като лягаш, трябва да си затваряш вратата, да не влиза този вампир. (22/стр.249)

Във време на сън, когато съзнанието на човека е излъчено, могат да влязат в тялото му низши същес-тва и низши влияния, които да му навредят. Затова човек трябва да се огражда при лягане, за да пази физическото си тяло, докато спи, та да не попадне под разни влияния. Винаги преди спане се ограж-дайте… – „Господи, отивам горе да се уча, да се моля, да работя. През това време огради тялото ми с Твоята Сила и Светлина и го пази от всякакви лоши влияния“. (8/стр.215)

Някои от вас, след като са възбудени, легнат да спят и почнат да си правят планове в леглото какво ще правят утре. Така се изминава половин-един час време и с това вие се оградите с една нездравословна аура… Сутринта станете, неразположени сте, онези неприязнени чувства ви мъчат и вие търсите да се скарате с някого, за да ви мине. Пък ако със силата на вашата воля може да заспите след пет минути или най-много след десет-петнадесет минути, на дру-гата сутрин ще станете бодър и весел да почнете работата си. (22/стр.57)

Важен е последният момент. Вечерно време, пре-ди да си заспал, зависи в какво състояние си бил. Като си живял през деня, последният момент ще определи целия идущ ден. (14/стр.207)

Когато твоето самосъзнание отиде горе във време на сън, то трябва да е будно. За тази цел, пре-ди да си легнеш, можеш да кажеш: „Желая да бъда съзнателен, буден, когато отида в Духовния свят и там да работя съзнателно, да се уча и да се срещна с Напредналите Същества“. (8/стр.215)

Не само обикновените хора, но и Напредналите Същества се поддават на състояния, които са вредни. Едно от тия състояния е унилост, апатия. Това със-тояние се дължи на материалното естество на чове-ка… Следователно унилост, апатия, неразположение, тъга – това са обикновени състояния, присъщи на материалното, а не на духовното естество на човека.

(2/стр.22)

Неразположен си – това не влиза в работата, в духовния живот. Твоето неразположение е от частен характер. Та казвам: Животът ти е даден за едно са-мообладание. (14/стр.211)

Когато някой е в утеснение, в подтиснато състоя-ние на духа, обновлението може да дойде по много начини, от които ще спомена следните: чрез вдиш-ване на въздух, чрез ядене на малко плодове, чрез ядене на малко хляб, чрез пиене на чашка гореща вода и пр. Защото Бог е в тях и когато приемаме съзнателно вдишка въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога. (7/стр.365)

Като отиде човек между хората или между рас-тенията, приема енергии, които го обновяват. Има и много други начини за превръщане на неразполо-жението в разположение. (7/стр.192)

Някои чувствителни хора, преди да се изсипе дъжд, изпитват налягане и не могат да дишат свобод-но, получават известен задух. Те се освобождават от това състояние чак след като се развали времето, но ако употребят чаша гореща вода, тя ще смени състо-янието им. (8/стр.245)

Когато човек се намира в електрично състояние, бушува отвътре, сърди се, кипва и се гневи, той тряб-ва да се захване да диша дълбоко, като задържа въз-духа до сто бройки; така непременно ще се успокои. Щом се спречквате и нервирате, това показва, че не дишате дълбоко и правилно. Дишайте по всички правила и ще ви мине. (8/стр.205)

В песните на Братството има форми за лекуване на всички болести, неразположения и отрицателни душевни състояния. (8/стр.43)

Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музи-ката почва да тонира, да прави малки масажи.

(13/стр.96)

Новата музика дава едно настроение, един подем, болният се намагнетизирва. Без пеене хората се де-магнетизирват. Когато една армия отива на бойното поле, всички пеят, но когато отстъпва, войниците не пеят, а казват: „Бягайте!“. Щом хората престанат да пеят, те правят отстъпление. Спрете тези хора, накарайте ги да пеят и те веднага ще се окуражат.

(13/стр.285)

Трябва да се види кое състояние с каква музика се сменя – когато имаш тежко състояние и изпит-ваш тъга, ако знаеш законите, веднага ще се справиш, като вземеш два-три тона, инак ще ти отиде цяла седмица и повече. Щом пропее човек, от Черната ложа не могат да му пречат. (8/стр.10)

Духовете, които населяват нисшите нива на аст-ралния свят, създават пречки срещу музиката, защо-то знаят, че тя поражда нещо хубаво. Свири ли и пее ли човек, той в лош път не е тръгнал. Но ако затворите пътя на музиката, ако отстраните музи-калния център на човека, той може да направи вся-какво престъпление. И обратното е вярно: статис-тиката показва, че между певците и музикантите убийци няма. Те може да пиянстват, но убийци меж-ду тях няма. (13/стр.284)

Когато си музикално настроен, идват някои съ-щества да хвърлят смут в теб, за да скъсат връзката ти с музикалния свят, за да внесат дисхармония в теб, да те ограбят. Но музиката ще спаси света!

(8/стр.27)

Ако се разсърдите, представете си, че свирите на пиано, и размърдайте пръсти – така ще се успокоите. В бъдеще музиката ще бъде възпитателно средство, за да уравновеси човешкия дух. (8/стр.10)

Имате неразположение, едно неприятно състоя-ние – пейте! Изпейте на туй състояние една песен, втора изпейте, трета, докато изпеете подобаващата песен… Музиката е едно от средствата на правия път, на възходящия път – едно от великите средства на възходящия, прав път на живота. (22/стр.224)

Окултната музика чрез една песен може да трансформира най-лошите настроения: в отчаяния човек тя може да възбуди едно прекрасно чувство и да му даде импулс за възвишен и благороден живот.

(13/стр.283)

От песните зависят много работи, те филтрират. Като се вкиснеш, трябва да знаеш как да се филтри-раш – отначало пей бавно и тихо. Това правило се отнася не само за музиката, но и за живота, за мани-ерите, за отношенията и прочее. (8/стр.38)

Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване на закона за обходата и на обезценяване на малките неща. (2/стр.83)

Не си разположен: направи най-малкото добро, например напиши едно писмо на някой познат и го насърчи. Не оценяваш ли малкото, многото няма да ти се даде. (8/стр.125)

По някой път в човека има едно същество, което мъчно се огъва – човек усеща, че не може да се огъ-не, не може да смени състоянието си. (7/стр.363)

Бих желал да имате не улегнал, а подвижен ха-рактер – на ден да се изменя по десет пъти, без да губи своето разположение. (7/стр.372)

Когато си неразположен или в мъчнотия, кажи си: „Бог ме обича и аз Го обичам. В Бога всичко е добро“. (7/стр.464)

Неразположението, което имате сега – вие сте болен, неразположен духом – черният дроб е вино-ват… Този нисшият свят като влезне в черния дроб, те са термити, изпояждат всичко, развалят всичко.

(5/стр.26,31)

Черният дроб е свързан с известни същества на нисшите области на астралния свят, които имат дру-го разбиране на живота. И те от там започват да ти внасят една нова философия. Казват: „Защо си толко-ва глупав да страдаш? Я си тегли един куршум“… Щом се разстрои черният дроб, човекът няма обще-ние с Бога. (5/стр.22,30)

При всяко нещастие говорете на черния дроб, кажете: „Моля ти се, братко, като се дразниш ти, животът ни не върви. Ти си благороден, а като си тъй, в ненормално състояние, какви ли не работи правиш“ – всяка вечер му говори и твоят живот ще се поправи. А сега боли ли те черният дроб, дойде лекарят – веднага инжекция; не инжекция, а Слово – говори на черния дроб, в Божествения свят той е нещо духовно. (21/стр.429-430)

Ако разумното Слово не проникне вътре във ва-шия организъм, вие не може да бъдете добри… Сила-та на Словото е мощна! (22/стр.59)

Болестите в черния дроб и жлъчката идват от пресилена дейност на нисши чувства, от свръхпроиз-водство на нисши, дисхармонични чувства.

(8/стр.289)

Планината има дълбоко влияние върху нервната система и върху черния дроб. Влиянието върху чер-ния дроб е в това, че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа и в организма се влива повече прана. (8/стр.220)

Песимизмът е патологична черта. Весело трябва да гледаме на нещата! (7/стр.387)

Сега и религиозните казват: „Не съм разположен“. Той е песимист, не вярва в нищо – всичко е от чер-ния дроб. Един малък орган, който има грамадно влияние върху психическото състояние на човека.

(5/стр.21-22)

Клетката, макар и малка, също оказва влияние върху човешкия живот. Всеки орган оказва влияние върху човешкия живот. Например стомахът е дви-жил човечеството, движи го и днес. Под негово влия-ние се създала цяла школа – епикурейската, дето животът на хората изхождал от желанията на стома-ха. (20/стр.450)

Клетките на човешкия организъм са живи и ко-гато умре човек, те не изгниват, но минават от едно място на друго: някои влизат в състава на минералите, други – в състава на растенията, трети – в състава на животните, а някои – в състава на човешкото тяло. Някой си откъсне една ябълка от гробищата, измива я добре и я изяжда, а после се чуди защо раз-положението му се развалило; много естествено, той е възприел някои елементи от тялото на един от ве-ликите покойници. (21/стр.152)

Като сте неразположени, размишлявайте върху причината за това неразположение. Припомнете си къде сте ходили, в коя къща, колко време сте прека-рали и след излизането от коя къща иде неразполо-жението ви… Като намерите причината на неразпо-ложението, не се нахвърляйте върху човека, който го е създал, но изменете посоката му. (3/стр.189)

Може да определите откъде иде тая мисъл на неразположение – като се изолирате и успокоите. Накъдето се наклони главата, мисълта от нея страна идва. (4/стр.93)

Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени… – този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето… – има нещо нечисто в него. (19/стр.179-180)

Понякога, като сме всред хора, от които излиза злоба, тези стрели на злоба предизвикват в нас извес-тно неразположение. Това е, защото те са предиз-викали у нас известни удари, които ние възприемаме като болка. (6/стр.339)

Има религиозни хора, които носят проклятие, ба-цили в света. Може да е несъзнателно това, но те трябва да имат това предвид. Неразположен, гневен си – не посещавай свои приятели. Когато Бог влезе у тебе, тогава иди у своите приятели. Това е учението, което Христос проповядва; това е положително уче-ние. (10/стр.80)

Разберете страданието, мъчението ви повдига

Аз искам да ви запозная с Природата и когато ви дойде някоя неприятност, болест или страдание, да се занимаете с дълбоките положителни причини за-що страдате, защо сте неразположени. (13/стр.83)

Всички страдания на хората произтичат от пог-решни мисли, чувствания и постъпки… Без разлика как си мислил, на всяка погрешка остава един отте-нък – ще усетиш една малка скръб. Колкото и да е малка погрешката, все ще се наруши твоето равно-весие вътре. (14/стр.125)

Ще разберете един велик закон: че всякога, щом изгубиш най-малкото равновесие на духа си, не мо-жеш да работиш. Например имаш неразположе-ние към свой приятел – ти вече си наполовина пара-лизиран. И щом се скарат тия двама души, не им върви. (13/стр.159)

И Писанието казва: „Гледайте, като се хапете един друг, да не заболеете“. Защо мнозина от вас забо-ляват? По тази причина именно – скарват се.

(13/стр.460)

И аз съм забелязал следното: някои се скарат, не могат да се търпят. Погледнеш – един от тях заболя-ва от корем – готов е вече да се помири. Другия го заболял гръбнакът. И тъй, ние със своите неприязнени мисли създаваме ред болести, с които Божественият закон иска да ни постави в ред и порядък. (13/стр.78)

Ние сме създали в себе си ред паразитни мисли и желания, които са в състояние да ни убият. Често пъти само една мисъл е в състояние да убие човека. Една лоша мисъл е в състояние да измени пулса и настроението ни. (11/стр.164)

Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоп-лектичен удар. Натрупването на тези мисли ще по-действа на дишането, дишането – на сърцето и жи-вотът веднага ще се прекрати. Защо?… От Невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: „Този човек не е мислил правилно“ – И ще му види сметката.

(20/стр.785)

Умът може да влияе на сърцето, но то само се управлява и обратното. Някои хора имат порок на сърцето, понеже са оставили ума да управлява сър-цето. (7/стр.197)

Не позволявайте умът да слиза в сърцето, той е капитан на кораба, не бива да слиза долу; и в най-бурно време той трябва да бъде горе, да се разхожда, да управлява кораба. А сърцето – то е машинария, която трябва да работи; ако сърцето се качи горе, какво ще стане – ще има огън и пожар; ако пък умът слезе долу, ще има корабокрушение.

(21/стр.431-432)

Любовта и Божествената мисъл трябва да дойдат, за да се уравновесят умът и сърцето. Примери за състояния, които показват, че няма хармония между ума и сърцето, са обезсърчение, неразположение, раздразнителност, нервност, страх, безпокойствие, тревоги, недоволство, омраза и прочее. Тогава става нарушение във функциите на дишането, кръвообра-щението и храносмилането, във функциите на чер-ния дроб. (7/стр.365)

Биенето на сърцето има косвено влияние върху дишането, а дишането има косвена връзка с кръвооб-ращението и пречистването на кръвта. Ето защо всички съвременни болести се пораждат от непра-вилното разбиране на Любовта, от неправилното ди-шане и окисляване в организма, следователно всич-ки тела у човека се заразяват от долу нагоре.

(20/стр.766)

Умът може да заболее, сърцето може да заболее и човешката воля, и тя може да заболее. Единственото нещо у човека, което не заболява, то е само неговият Дух. Духът в туй отношение, когато дойдат болести-те, в него се явяват енергии да изправи повредите.

(22/стр.182)

Сега вие мислите все дребнави работи, все сте неразположени духом. Аз зная, че всяко неразполо-жение крие едно престъпление в сърцето. Всички неразположения на хората днес произтичат от прес-тъпления, които са извършили спрямо душите си.

(13/стр.457)

Някой казва: „Ужасно съм неразположен“. Защо си неразположен – престъпление си извършил. Мъ-чиш се – престъпление си извършил. Туй престъп-ление може да е съзнателно, може да е и несъзнателно, но то е престъпление. Зад всяко престъпление седи едно мъчение – тъй седят истинските факти в света.

(13/стр.457)

По някой път аз ви гледам: вие сте уморени, не-разположени сте духом, спи ви се. Защо? Липсва ви нещо. (13/стр.469)

Щом си неразположен, щом си лош, изгубил си Любовта. Значи, липсва ти нещо. (13/стр.115)

Когато човек е неразположен, идва едно стра-дание, което е съответно на състоянието му, за да го трансформира. (7/стр.462)

Чрез страданието Бог излива Любовта Си към вас. (10/стр.21)

Страданието ще те заобиколи с един кръг, за да не те подчинят и да те оставят на мира низшите, тъмни същества, които се навъртат около теб. При страданието ти повдигаш съзнанието си и така се освобождаваш. (7/стр.464)

Дойде ми някое страдание, казвам: Господи, научи ме да издържам! Научи ме да разбера това страдание! (15/стр.317)

Ще си внушите: „Мога, мога да издържам“. Няма да кажеш: „Мога да издържам страданията“, но ще внесеш Любовта в душата си и ще кажеш: „С Лю-бовта всичко мога да издържам“… И тогава ти почер-пваш сила. (22/стр.297)

Когато дойде страданието, трябва да благодарим за него, но това не означава, че ще се примирим. Не, ще се стараем да го отстраним, но додето то ни тъп-че, ще бъдем благодарни и ще знаем, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти. Предназначението на живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, хармонията, красотата и сво-бодата. (7/стр.478)

Съвременният човек е проникнал дълбоко в ма-терията и се е свързал с нея – той се мъчи, докато скъса тези връзки. След това започва да се труди и най-после животът му се осмисля. Щом осмисли живота си, човек работи. (20/стр.105)

Първата стъпка е мъчението, слизането към Бо-жествения живот, към Бога, както се проявява в ма-териалния свят и да виждаме във всички действия Божията разумност. Втората стъпка е трудът – като се трудим, трябва да знаем, че и тук е проявлението на Божествения живот. Като приемем тези две идеи в нас, ние ще се поляризираме и ще знаем да ра-ботим правилно… Човек с живота си трябва да слиза в материята, а с ума си да върви нагоре. (4/стр.36)

Онзи, който не е разбрал мъчението и започне да се движи на горе, него го очакват големи катас-трофи. Злото в съвременното общество е в това, че всички се движат нагоре, всички искат да имат зна-ния, да бъдат богати, да са добри, но това създава днешната анархия. Тези хора не искат да се мъчат и казват: „Другите да работят за нас“. (4/стр.35)

Не са външните условия, които създават човека, не е и трудът, който създава човека, а мъчението – проверете този факт. Хора, които са готови да се мъ-чат, те ще се повдигнат, те ще сполучат. Който се стреми към труда, а избягва мъчението, неговите идеи ще се реализират само петдесет процента.

(4/стр.37)

И тъй, за подема ви, за да дадете баланс на раз-витието си, ще внушите в ума си идеята за мъчение и труд – два противоположни полюса. И едното, и другото са движения към Бога. (4/стр.39)

Днес хората мъчно се справят с мъчнотиите си, защото сами са си внушили тази мисъл. От осем хи-ляди години насам те държат тази мисъл в главата си. Дето и да отидете днес, все едно и също чувате – че мъчно се живее, че животът е тежък… Мъчно-тиите не са препятствия в живота, но чрез тях дейс-тва Божията ръка, която ви повдига. Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек. Наистина, той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собст-вената му тежест го тегли към центъра на Земята.

(19/стр.213)

Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше Съзнание, което про-никва през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и стра-дания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. (7/стр.57)

Ученикът трябва да се стреми с всичката си чис-тота и святост да прояви Любов към Бога. Това е една жичка, която ще го изведе от всички мъчнотии по пътя; и при най-лошите условия да е поставен, ще го изведе. (8/стр.184-185)

7. Мислите, чувствата и желанията са живи същества

Определете откъде идват въздействията

Положението, в което се намирате в даден мо-мент, когато поддържате известна идея, може да бъ-де подкрепено или от Бялата, или от Черната ложа. И тъй, ако вие искате да се самовъзпитате, най-пър-во трябва да определите откъде се дирижират идеи-те, които имате и които ви вълнуват. (4/стр.23)

Каквато мисъл, чувство или желание ви посетят, дръжте ги далече от себе си, докато разберете откъде идат и какво носят със себе си. (2/стр.208)

Мислите и желанията са камъни от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е Духовното. Тия мисли и желания идват от разни направления – трябва да умеем да избираме… Има духове, които ни продават от всички материали скъ-по или евтино; когато ни ги продадат по-скъпо, из-лъгали са ни колко струват. (17/стр.42)

Всяка наша мисъл е едно задължение, една по-лица и духът, който я има, той ни ръководи и сме в неговите ръце. Затова не бива да желаем големи ра-боти, защото, искайки ги, ще ни се дадат по право, но по-подир духът ще каже: „Сега плати!“. А като нямаме да платим задължението си, идват нашите страдания, лишения, болести и прочее. (17/стр.44)

Вие някога се съмнявате в мене – аз ви чета мислите – „ти може да не говориш от Бога, а от себе си“. Но аз всякога правя разлика между моите мисли и Божествените мисли. В мене моите мисли и Божествените мисли са строго определени. Аз хва-щам всяка моя мисъл за ухото и казвам – ти наля-во, а на всяка Божествена мисъл – ти надясно; казвам – туй е Божествено, а туй е човешко. (22/стр.154)

Задачата на човека е да намери онази мярка, с която да измерва своите мисли, чувства и постъпки и да определя посоката на тяхното движение. Ще кажете, че мислите и чувствата са невидими, не трябва да се занимаваме с тях – за обикновеното око те са невидими, но за въоръженото око са ви-дими. При това, колкото и да са малки, те влияят на човека и могат да изменят живота му в положителен или отрицателен смисъл. (20/стр.450)

Мислим си, че нашите мисли и желания не уп-ражняват никакво влияние, а всъщност всяка мисъл, колкото слаба и да е, упражнява влияние… Никога не трябва да даваме място в ума си на лоша мисъл, защото тя ще изработи своя форма и в бъдеще, ко-гато и да е, ще ни спъне. (17/стр.325-326)

Всяка лоша мисъл и лошо желание имат лоши последствия: ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще доведат до такива резултати, които ще спрат вашето развитие – те могат да ви доведат до слепота, до идиотизиране. (20/стр.207)

Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, прес-танат да ги хранят и вече се почувства парализиране.

(17/стр.117)

У човека има нисши желания, които го съсипват. Те нямат лошо разположение към него, но водят крайно индивидуален живот, който няма нищо об-що с човешкия. И за да не остане сам, човек се под-дава на своите низки желания и почва да им служи.

(20/стр.449-450)

Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на Волята Божия. (7/стр.83)

Имайте предвид, че всички желания, които се зараждат у вас, не са ваши. Направете опити в това отношение и проверете. Замислите някога да напра-вите нещо за Бога, но паралелно с това ви желание дойде ви друга мисъл – да си ушиете някоя рокля, да си направите обуща и първото желание отстъпва. Най-важното нещо е отложено. (4/стр.45)

Всяко желание, което те ограничава, е юлар; имай такива желания, които да не те ограничават. Когато си с юлар, трябва да знаеш, че е юлар, и като се намериш под него, да знаеш как да се освободиш.

(7/стр.352)

Щом едно ваше желание ви дава възможност да разсъждавате, то е разумно желание, а не ви ли дава възможност да разсъждавате, то е опасно. Вижте как се отразява у вас едно настроение на гняв. Вие вед-нага избухвате и не мислите за последствията.

(3/стр.149)

Нещастията на човека не се дължат на това, че той има желания, но че подхранва в себе си чужди желания. Следователно пазете следното правило: не подхранвайте чужди желания в себе си. Като пазите това правило, животът ви донякъде ще се подобри.

(2/стр.274)

Не казвам, че не трябва човек да желае, но в же-ланията той трябва да научи великия закон, по кой-то да постъпва – той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава.

(20/стр.345)

Какво е забраненият плод? Забраненият плод е всяка неправа мисъл, неправо чувство и неправо же-лание. (9/стр.240-241)

Някой път душата се обезсърчи. Например мома се разочарова от някой момък, отчайва се, захвърля всичко, става мрачна и казва: „Свърши се моят жи-вот“. Всеки от нас е излъгана мома или момък – това е грехопадението. (11/стр.101)

Грехопадението става най-напред в Умствения свят, когато човек се откъсва от Божественото. Злото има ужасна омраза към човека. Някой път, като дой-де грехът с онези отвратителни мисли, всичко в теб се разрушава. (7/стр.340)

Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята. Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в чо-вешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрите-лен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си. (19/стр.160)

Ако умът те съблазнява и пожелаеш да извършиш някакво престъпление, и насочиш волята си в тази посока, спри го и въздействай върху себе си, за да се запазиш от злото… Откажи се от изопачения си ум, който е поставил в крива посока твоите мисли, чув-ства и постъпки. Този ум е изхабил сърцето ти и си-лите на твоя организъм. (20/стр.75,76)

Най-големите заблуждения и изопачения същес-твуват в ума. Не можете да поправите някого, докато умът му е изопачен. (20/стр.573)

Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будност на съзна-нието си. (7/стр.357)

С примес на лоши мисли Черната ложа иска да разстрои мозъчните органи и тогава от Божествения свят не може да се приемат Божествени мисли. Хо-рата от света не могат да приемат Божествените мис-ли, понеже мозъкът им постоянно се занимава с обикновени работи. (7/стр.444)

Една мисъл може да се измъти в теб и да ти при-чини цяло нещастие. Човек трябва да е внимателен. Лошите мисли затварят вратите за Духовния свят.

(7/стр.197)

Когато една мисъл е дошла в теб от Божествения свят, тя внася светлина, хармония, лекота, през це-лия ден си радостен… А когато една мисъл ти при-чини скръб, тъмнина, тежина, неразположение, това показва, че тя е дошла от низшите области.

(7/стр.196)

Винаги, като дойде най-важната мисъл, с нея за-едно дохожда и най-маловажната. Ще гледате да от-страните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. Щом решите да нап-равите нещо хубаво, от Черната ложа ти казват: „То-ва не е за тебе“. (4/стр.45)

От две мисли винаги първата приемай – не да-вай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. (12/стр.180)

Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гле-дай да те не знае лукавият. (12/стр.180-181)

Лошите мисли не са ваши,
но и добрите не са ваши

Лошите мисли в света съществуват, за да калят вашата воля, тъй че ние може още в момента да неутрализираме тези мисли. След всяка радост, след всяка приятна мисъл иде неприятна… Това учеше Христос младоженците, казваше им, че в живота ще имат много неприятности и приятности, много доб-ри и лоши мисли, но ще знаят, че те не са техни, а са посещения. (3/стр.187)

Но тези лоши мисли, това не си ти… И Светлите Същества ще дойдат и ще внесат в теб най-хубавите мисли, и те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитва и доброто, и злото, и ще извадиш поука. (7/стр.342)

Когато сте свързани с Небето, вие сте под влия-нието на светлите духове, преживявате техния жи-вот, тоест живота на Светлината; когато сте свързани с ада, вие се намирате под влиянието на тъмните духове, тоест преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая този живот не е ваш. (15/стр.40)

Следователно всички лоши мисли в живота ви не са ваши, но и добрите мисли не са ваши… Онези мисли, които държат в порядък нашия мозък, които съграждат нашето тяло и поддържат силите му, са наши мисли. (15/стр.262)

Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце – останалите не принадлежат на вас… Всяко чувство, което те огорчава, не е за теб; всяко чувство, което носи радост и веселие, то е за теб – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите: всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за теб; всяка мисъл, която внася светлина в ума ти, тя е за теб. (19/стр.253)

Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и плащате за него – то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията: туряте една ми-съл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях… Следователно всички мисли и желания, които ми-нават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето ес-тество. (19/стр.253)

Човек трябва да си избира само такива мисли, чувства и постъпки, които са необходими за неговото развитие и които дават добри резултати. (19/стр.400)

Ако рече човек да се поддава на всички желания и мисли, които минават през ума, през сърцето му, какво би станало? Тези мисли и желания ще си вър-вят като водата и вятъра, а ние ще взимаме от тях само това, което ни е потребно. Всичко не е за нас. Аз ви оставям свободни и искам от всички правила, които съм ви дал, да ги проучите доброволно, да ги прилагате тъй, че да можете сами да си туряте юлара и сами да си го хвърляте. (4/стр.76)

Всички хора на Земята са служители на Неви-димия свят – на духовете в този свят. Няма човек на Земята, който да не е впрегнат. Имате известно желание, една мисъл – впрегнати сте. (15/стр.221)

Мислите, чувствата и желанията на човека са жи-ви същества с определено въздействие върху човека. Всяка мисъл е живо нещо, в нея има сърце и мозък; всяко чувство е живо, в него има сърце и душа. Ако мислите и чувствата не са живи, как ще обясните вътрешния спор в себе си. Кой спори в човека – чувствата и мислите, с желание всяко от тях да вземе надмощие. (20/стр.620)

Мислите са синове и дъщери на Мъдростта, но-сители на Новата култура – те са деца на Херувимите и Серафимите, но днес са още в зачатък. Казваш „моите мисли и желания“ – не са твои, те са само твои пансионери, които един ден ще си кажат мне-нието за теб. (20/стр.620)

Трябва да гледаме на мислите и желанията, кои-то имаме, като на дадени нам. От нас само се иска да ги използваме. Всяка мисъл идва и заминава, не можете да я задържите. Да не мислите, че можете да задържите и желанията. Не, както храната ми-нава през нас, по същия закон минават и заминават и духовните мисли. Те са форми, които носят извес-тни сокове на живота. (11/стр.22)

Някои искат да станат богати с мисли, но лесно могат да бръкнат и да ги ограбят… Например една мома изгубва сърцето си и започва да линее или ня-кому грабват мислите и той полудява. Защо? Защото не разбират основния закон, че всяка мисъл и же-лание са изпратени от Невидимия свят, за да ги из-ползваме, след което да ги пуснем да вървят в света.

(11/стр.22-23)

Когато има движение, когато има размяна на мислите и желанията, тогава има и забогатяване. В замяна на мислите и желанията, които препращаме, ще получим съответните сокове на живота. И затуй Христос казва: „Аз съм животът“. Същественото за нас е животът. И тъй, трябва да впрегнем на работа всички наши мисли и желания, за да придобием живота. (11/стр.23)

Правият път – да мислиш,
да чувстваш и да действаш право

Кой е Божият закон? Да мислиш, да чувстваш и да действаш право… Светът ще се оправи само когато попадне под влиянието на великия Божи закон: той действа еднакво както върху индивида, така и върху семейството и обществото. (20/стр.671-672)

Човек е господар на условията само когато мис-ли, чувства и действа правилно; иначе той е роб и слуга на условията. Правата мисъл, правото чувство и правото действие имат отношение към Божестве-ното начало. (20/стр.24)

Право мислене е, когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята. Там, дето умът, сърцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква. (10/стр.268)

Щом не мислиш право, не си свободен; щом не чувстваш право, не си свободен; щом не постъпваш право, не си свободен. Най-първо трябва да бъдем свободни. (7/стр.155)

Произведете в себе си една добра мисъл и я зад-ръжте през целия месец. Когато правите този опит, всякога мислете, че вие сте свободни; не мислете, че външният свят или отношения, които имате към хората, може да ви противодействат. Преди да за-почнете опита, ще кажете тъй: „В този момент, в който започвам опита със силата Господня, която е в мен, аз мога да свърша всичко“. (3/стр.131)

Всеки, който пада или се подхлъзва, всякога през него е минала една лоша, чужда мисъл. Щом имаш добра мисъл, няма да падаш. (8/стр.220)

Хората на Новото учение всинца трябва да бъдат богати и съвършено безстрашни. Ние като живеем между хората, те да не намират голяма разлика меж-ду тях и нас, а да чувстват, че има едно духовно вли-яние, което ги прави абсолютно свободни. (9/стр.219)

Да не се смущавате от външните неща, това ста-ва чрез правата мисъл… Като отиде в ада праведен чо-век, с неговата права мисъл адът ще стане Рай. И като си замине, Раят ще стане ад. Правата мисъл е Рай. (7/стр.200)

Тогава как ще превърнете една мисъл, която ви е смутила? Веднага ще си кажете: „Истината живее в мен, аз съм опитвал нейното влияние“. Оставете настрана всяко нещо, което не дава никакъв подем на вашите чувства, мисли и действия, което не дава подтик на вашия живот, което не дава никакъв рас-теж и не произвежда Божествено действие у вас.

(6/стр.222)

Някой път си радостен, но изведнъж състоянието ти се сменя, казваш: „Нещастен съм в живота“. Това не е твоя мисъл, посетил те е някой дявол. Не въс-тавай против него, но кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тоя брат да се разговорим с него“.

(10/стр.16-17)

При страданията има духове, чиито мисли са по-силни от твоите, и те мачкат. Ако имаш права мисъл, те не могат да ти направят нищо. (7/стр.200)

Когато някой човек дойде при теб наежен, ако ти имаш силна, права и добра мисъл, той ще се от-тегли. Тогава клетките в него се присъединяват към твоята права и добра мисъл и изменят намерението му спрямо теб. Понеже клетките му долавят твоята права мисъл и му казват: „Той е добър човек, няма да го нападаш. Отнеси се добре с него“. (7/стр.201)

Да мислиш свободно и право – това е велико изкуство; малко хора разбират и владеят това изкус-тво. У някои интуицията е силна и схващат нещата правилно, у други мисълта е силна, но понякога и ед-ните, и другите остават излъгани. (20/стр.44)

Кое е туй, което познава кога една моя постъпка е права или кога не е? Това е разумният Божествен Дух, Който живее в нас и ни учи… Щом постъпите в съгласие с Духа, Който ви учи отвътре, ще дойде Мир, ще дойде Светлина, ще бъдете свежи, бодри и весели и каквато работа започнете, все на добре ще излезе. (15/стр.160,161)

Съществува един неоспорим закон, който гласи: всяка права мисъл, право чувство и право действие не произвеждат никакво раздвояване, не хвърлят никаква сянка в човешкия ум, в човешкото съзнание – всеки може да провери този закон. Срещате един човек за пръв път и казвате, че ви прави добро впе-чатление; говорите с него и разговорът ви не при-чинява никакво съмнение във вас; живеете с него десетина години и запазвате първото си впечатление за него. Какво показва това – че мислите, чувствата и постъпките на този човек са прави, значи законът е верен. Обаче, ако още при първата среща с някого в ума ви се появява противоречие и раздвояване, този човек е наполовина добър и наполовина лош.

(20/стр.672)

Когато имаш едно желание, което те мъчи, това показва, че то не е Божествено, и трябва да го тран-сформираш.(7/стр.366)

Сегашните хора трябва да организират желани-ята си, а не да ходят по течението им. Мислите, же-ланията и постъпките на хората се диктуват от Ра-зумни Същества, които се различават едни от други по степента на своята интелигентност. (19/стр.152)

Ние във всеки един момент трябва да знаем как да трансформираме тези енергии, които всеки ден се накопляват във вид на чувства, мисли и действия вътре в нашето тяло… Всички енергии са свързани с Разумни Същества и ние трябва да учим езика на всички Разумни Същества, и когато знаеш езика им, те ще те слушат, но когато не знаеш езика им, те не помагат. (22/стр.295,298)

Знаете ли какъв е този Божествен език? Две не-ща има, по които вие може да го познаете: когато сте научили някои от Божествените думи и сте се молили, вие ще усетите тук, долу под лъжичката, една топлина; ще се разшири душата ви и усещате, че скоро ще ви се отговори, получавате насърчение – и не се минава час, два или три, и както сте усетили, тъй ви се отговаря. (22/стр.298)

Няма нещо, което човек да е пожелал и да не се изпълни. Каквото човек пожелае, ще му се даде, но не веднага. Може да се реализира, когато вече е пов-дигнат духовно и го е надраснал, и тогава то може да му причини даже и страдание… Затова човек тряб-ва да се пази от своите неразумни желания, за да не му натежат после. (7/стр.191)

Докато една мисъл, едно желание, едно действие не се реализира, не можеш да се освободиш от тех-ните последствия… Както и да философства човек, този закон царува, той е закон на Свободата.

(17/стр.507)

Та в сегашния живот има едно влияние, от което и светиите са страдали – да видиш нещо и да не го пожелаеш. Но представи си, ти си гладен човек, гла-дувал си три-четири дена и идеш някъде, видиш ху-бави плодове и да не се зароди в тебе желание да ядеш. А у тебе веднага ще се зароди желание да ядеш, а това е прегрешение… Писано е там: „Не по-желай чуждото!“. Кое чуждо? Не искай онова, което в даден случай не е за тебе. (14/стр.108)

Геройството на човека се заключава именно в това – да чувства, да разбира нещата и да се въздър-жа. Герой е онзи, който, след като не е ял три дни нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен. (19/стр.152)

Не подхранвайте отрицателни мисли и чувства

В света има три вида мисли: едни, които произ-тичат от Бога, Божествени мисли, и втори, които произтичат от нашите близки, и трети, които произ-тичат от самите нас. Едни мисли идат от света, други от Ангелите, а трети от Божествения свят; ето защо трябва да се научите да различавате кои мисли отгде идат, за да не грешите в своите действия. Никой от вас не е свободен от окръжаващата среда и затова вие ще възприемате нейните мисли. (3/стр.180)

Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли, както светът мисли. Светът е една вълна, която ще завлече човек, ако ня-ма постоянно будно съзнание. Тази будност иде с молитвата. (7/стр.57)

Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя пред-ставлява вълната на светския живот, която ще пов-лече човека и ще го удави духовно. (7/стр.459)

Казвам: Всяка една мисъл, която вие възприемате отнякъде, тя трябва да бъде чиста и не трябва да е минала през много умове. Тя трябва да иде чиста от Божествения свят във вашия ум. Една мисъл, ако ми-не през много умове, тази мисъл е опасна. (5/стр.278)

Не мислете, че всички чувства са полезни. Има чувства, които са отровни. Те може да са добри за другите, но не и за вас. За човека има специфични мисли, специфични чувства, специфични храни и той трябва да се храни с тази храна. (5/стр.271)

Щом влизаш в една вода, където дълбочината се увеличава постепенно, върни се назад; а ако дълбо-чината намалява постепенно, върви напред. В случая под „вода“ разбирам астрални чувства, много хора се давят в чувствата. Астралният свят е воден и тряб-ва да имаш лодка, за да излезеш от единия край до другия. (8/стр.137)

И тогава аз ще ви дам едно правило: кратуната, която влиза в морето, трябва да бъде празна и зату-лена – пълна ли е, тя ще потъне на дъното – празна трябва да бъде, да седи над водата отгоре… И тъй, когато отивате при Бога, кратуната ви трябва да бъ-де празна, та да минете през това голямото море – астралното море. А ако вие сте пълни с вашите идеи, ще потънете, никога няма да отидете при Бога.

(22/стр.131)

Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния ба-гаж и да задържи най-ценното, което може да при-ложи в дадения случай… В мисълта могат да се събе-рат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях – прахта в стаята влиза нека-нена. (7/стр.355)

За да може да вижда човек вътрешната страна на Природата, трябва да очисти съзнанието си от психичния прах. Човек образува доста много прах със своите лоши мисли. (8/стр.145)

Знайте, че Бог се проявява именно във вътрешната страна на живота, Той владее над всички мисли… Във всяка мисъл има една Божествена черта. Като бут-неш Божественото в нея, веднага тази мисъл ще се усмихне и ще ти бъде полезна. (15/стр.221)

Вие стоите на разстояние десет метра от наго-рещена пещ, какво ще усетите? Една голяма прият-ност. Какво ще изпитвате, ако седнете на пет сан-тиметра от тази пещ?… Такова е отношението на една Божествена мисъл, която иде от различни посоки. Каква ще бъде мисълта, добра или лоша, то ще зави-си от състоянието, в което се намирате.

(3/стр.187)

Съвременните хора не виждат връзката между външния и вътрешния си живот, както и между мислите, чувствата и постъпките си. Освен това те не обръщат внимание на посоката на своите мисли, чувства и постъпки, както и на орбитата на тяхното движение, поради което претърпяват неуспех в жи-вота си. (20/стр.443)

За да не загубите свободата на мисълта си, никога не четете автор, който има отрицателни мисли, а проучвайте онзи автор, който има положителни схва-щания за живота и изтъква светли идеи.

(9/стр.282)

Като отиде на театър, разумният човек не спира вниманието си върху обикновените характери, кои-то се движат в низходяща посока, но се спира върху моралните типове с велики подвизи и прояви. Той знае, че низките прояви се отпечатват в ума на чове-ка по-силно от възвишените, затова ги избягва.

(20/стр.447)

Помнете: Всяка мисъл, всяко чувство, всяко дейс-твие или явление произвеждат известен ефект в съз-нанието на човека и ако той не може да се освободи от видяното или чутото, след време това явление ще се преповтори. Ето защо възприемайте само добри мисли и чувства, давайте око и ухо само на красиви постъпки и явления – те да се отпечатват в съзна-нието ви. Иначе ще носите последствията на отри-цателните прояви в живота. (19/стр.149)

Един млад американец почувствал силна болка в единия крак около глезена… Лекарят не намерил никаква външна или вътрешна причина за заболя-ването. Той запитал болния не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление. Пациентът се вър-нал назад в мисълта си, за да си спомни такъв случай. Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от тре-на и счупил крака си около глезена. Това му напра-вило силно впечатление и ето, шест години след та-зи случка той усетил болка в крака на същото място.

(19/стр.149-150)

Съзнанието трябва да бъде будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуж-до, и да знае коя мисъл да приеме и коя да не при-еме. (7/стр.353)

Бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания. Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране – важно е какво е вашето мне-ние. Преди всичко, вие не знаете какво всъщност се разбира от думите на философа. (19/стр.339)

Четеш някой роман, там представят как е стана-ло престъплението, ти казваш: „Отличен роман!“. Та онези млади, които четат, те искат да го опитат и ще се заразят. (14/стр.130)

Колко младежи има, които боледуват, след като прочетат някоя отрицателна книга – тя внася про-мяна в умовете и с месеци, даже някои с години бо-ледуват, докато се върнат в своето първоначално по-ложение. (22/стр.185)

На младите кабарета не препоръчвам, много те-атри не им препоръчвам, защото в умовете ви ще влязат изопачени, неверни неща. Ама ако аз сложа на критика всички тия драми и трагедии психологи-чески, колко от тях ще излязат верни?… От окултно гледище всяка една драма да бъде вярна, пак трябва да имаме драма, но тя трябва да бъде направена по особен начин и да има известна цел психически, и да произведе известен ефект. И тия автори, и те са се домогнали до нещо, не че нямат известен стремеж, но съвременните романи и драми не са направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трябва да имате едно окултно разпо-ложение на ума си – да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите. (22/стр.195)

В окултната школа всякога предупреждават сво-ите ученици, че астралният свят е пълен само с ка-пани, мечешки капани, под вид на хубави цветя, на хубави сокове, на хубави работи. И казва Учителят: „През еди-кой си път няма да минавате; еди-кой си капан, еди-коя си книга, еди-кое си цвете ще ги гле-дате, няма да ги бутате, нищо повече!“. А ние, съв-ременните хора, казваме, че всичко трябва да обхо-дим, всичко трябва да опитаме. (22/стр.235-236)

Не, в другия свят има толкова нечистотии и лъ-жи, колкото и тук. И там има зло, и там има фер-ментация, дори повече, отколкото тук, но всичко е толкова фино, че не може да го разбереш. За да се схванат далечните измами и примки, в които можеш да се оплетеш, се изисква един прозорлив и схватлив ум. (13/стр.311)

Виждам ви аз, виждам по особен начин – онзи, който е ходил в кабарето, той има лицето на каба-рето. Това е една истина, аз в астралния свят не вли-зам, но мога да му кажа защо е ходил в кабарето и на неговото лице има отпечатък… Неговите очи не са меки, те имат особен цвят, тия очи са игриви – неговите очи играят като на някоя котка, и после лицето му придобива друг цвят. Всяко едно кабаре има друг цвят – всяко заведение има цвят, във всяко кабаре живеят такива нечисти духове, които упраж-няват грамадно влияние на душите ви. (22/стр.197)

Последствията на отрицателните сили са разру-шителни: те действат зле върху ума, сърцето, тялото на човека. Следователно не се мъчете да ги измените, но стремете се да ги избягвате, да не попадате под тяхното влияние. (19/стр.197)

Дотам, додето сте разбрали, приложете. Микрос-копически прилагайте всеки ден и не подхранвайте вече отрицателни мисли. За отрицателни неща не говорете, а за положителни. (7/стр.369)

Някой път ние искаме да знаем откъде иде една лоша мисъл. Само един свят човек може да се зани-мава с една лоша мисъл. Обикновеният, талантливият и гениалният човек – горе на планината! (14/стр.127)

Когато дойде една неприятна мисъл, не трябва да мислим защо е дошла тя… Представете си, че има такива зловредни работи, които са отровни: усещаш някоя миризма, но ако се приближиш, ще умреш, ще се задушиш; това е един задушлив газ, не ти трябва да изследваш там, откъдето иде този газ.

(14/стр.104)

Или както сега тургат маски, трябва да имаш някоя маска, за да се спасиш… Та казвам: В духовния свят трябва да се въоръжите някой път с маска, защото война е това! Някои лоши духове на някоя област хвърлят задушливи газове. Аз гледам по Изг-рева – някой път тук падат такива бомби със задуш-лив газ и се пукне. (14/стр.127-128)

Дръжте в ума си възвишени и чисти мисли, кои-то ви свързват с Умствения свят, където живеят Светли Разумни Същества. Дойде ли в ума ви една нечиста мисъл, турете я веднага в огъня на Божес-твената Любов, за да изгори и да се превърне на пепел. (20/стр.112)

Когато ви дойде една лоша мисъл, вие трябва да я отхвърлите моментално. (4/стр.176)

Как ще изпъдиш една мисъл или едно чувство? Ще привлечеш една по-силна мисъл или едно по-силно чувство, с които да заместиш нечистите мисли и чувства. Остави чистата вода да изпъди мътната. Значи, когато ти дойде една лоша мисъл, тури нас-реща една добра. Когато ти дойде на ум да откраднеш нещо, тогава иди и подари нещо на някой сиромах.

(7/стр.197)

Имате известни мъчни въпроси: най-първо туре-те в себе си мисълта, че може да разрешите тези въп-роси; спрете се спокойно, чакайте разрешението им, като ще си вършите другата работа, но бъдете спо-койни. Мислете 5, 10, 15, 20 часа върху въпроса, който искате да разрешите, и след това ще имате разрешение… Ако денят се мине и вие не може да разрешите един въпрос, това показва, че във вашето подсъзнание има една отрицателна мисъл. Изхвър-лете всички отрицателни мисли и в края на седми-цата непременно ще имате разрешение на въпроса.

(16/стр.171)

Ако искате да се запазите от влиянието на ло-шите мисли и чувства, оградете се с положителни мисли и чувства. Те са здрава ограда, щит срещу зло-то. Не се връзвай с лоши мисли, мисълта е здраво въже; ако се свържеш с лоши мисли, то е едно вну-шение. Върже те веднъж и не можеш лесно да се раз-вържеш. (7/стр.197)

Всички лоши мисли са живи същества. Защо ид-ва една лоша мисъл? Защото нещо я привлича.

(13/стр.349-350)

Щом влезе някоя лоша мисъл в теб, трябва пока-яние. (7/стр.364)

Могат да бушуват вълните на лошите мисли от-вън, но няма да допуснеш да влезнат вътре. (5/стр.373)

Сега дойде някой дух, внуши ти някоя мисъл, каже ти: „От тебе човек не може да стане“… Тури една запетая след частичката „не“. Кажи така: „От тебе човек не, може да стане“. Отдели противополож-ното, понеже във всяка една отрицателна мисъл има една положителна страна. Онзи, който ти внушава, че от тебе човек не може да стане, той има поло-жителна мисъл, че от тебе лош човек може да стане. Щом може да стане от тебе лош човек, и добър чо-век може да стане. (13/стр.491)

Когато кажеш: „От мен нищо няма да стане“, ще излезеш от Небето и ще заемеш мястото на тъм-ните духове. Не си ти човекът, който казва така, но тъмният дух те обезсърчава. В края на краищата са-мо Божественото ще остане. (7/стр.437)

Обезсърчиш ли се, разбери, че има други, които те обезсърчават; освободи се от тях, кажи на тези духове: „Аз съм мобилизиран, ще ме оставите на спокойствие!“. Всяка сутрин прочитайте по три сти-ха от Евангелието от Йоана и всичко ще отмине.

(7/стр.478)

Външно човек е единица, независима и свободна, но вътрешно той е колективно същество с много мне-ния, по-близки и по-далечни от неговите… Някой мъж казва, че не разбира жена си, не може да се спогажда с нея; и жената казва същото за мъжа си – много естествено, и двамата са големи сдружения, с много съдружници. Като знаете това, не се обез-сърчавайте; ако не можете да се споразумеете с един от съдружниците, ще се споразумеете с друг – все ще се намери поне един разумен от тях, който ще ви помогне. Така човек се насърчава и върви нап-ред. (20/стр.448)

Та казвам: Трябва да знаете, че никой не живее сам със себе си, никой не е самостоятелен. Вие сте център, където се срещат не само хиляди, не и десет хиляди, но милиони духове. Вие сте поле, където те работят. И някой път, като надойдат много от тези духове, вие заприличвате на една нива, за която мно-зина спорят. (15/стр.261)

Вие се чудите на това, което става, и казвате: „В мен става нещо страшно, главата ми ще се пръсне!“. Казвам: Духовете се карат в тебе за твоята глава. Ако успеят лошите духове да те завладеят, нещата се об-ръщат с дъното нагоре. Ако пък духовете разрешат въпросите добре, работата върви напред – ти слагаш ред и порядък във всичко и в тебе настава мир и съгласие. (15/стр.261)

Ако у вас се роди противоречие, това е спор, кой-то става между интелигентните духове вътре във вас. Свийте юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда доб-родетелен!“. Поуспокоите се малко, дохожда изново борбата, този спор. Пак свийте юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда добродетелен!“. При всяко казване на тези думи – един, два, три или повече дни, месеци или години – у вас ще се прояви една Божествена светлина, умът ви ще започне да се разсветлява.

(6/стр.107-108)

При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсърчава. Това е една задача и когато я раз-реши, ще дойде нещо много красиво. (8/стр.109)

Голямо изкуство е да виждаш човека колективно, как се движи неговата мисъл, неговото чувство, как се проявява неговата воля; и след това да разбираш неговия Божествен произход, какви сили и влияния се вливат в неговата душа. Няма по-красива картина от тази да виждаш човешката душа някъде далеч в пространството с бяла, красива светлина! (1/стр.39-40)

Да оставяме своите добри влияния в света

Колко е важна добрата мисъл! Добрите мисли имат отзвук върху известни сили в Природата. Ко-гато една твоя мисъл е добра, то известни сили в При-родата работят и ти помагат. (7/стр.197)

Старайте се да бъдете със светли умове и добри сърца, за да разбиете всички отрицателни мисли, които ви се отправят. (6/стр.160)

Трябва да покажем, че в нас има нещо Божес-твено. На врага ще гледаш да му направиш едно добро. Чрез това добро ще се парализира неговата си-ла, с която иска да ти направи пакост. (7/стр.142)

Когато човек върши зло, то идва от тъмните ду-хове. Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не мо-жеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава… Като направиш едно добро, двадесет и пет хиляди години ще жънеш последс-твията. (7/стр.172,174)

Има закон: Когато правите добро някому, вие го събуждате. И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка, ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие. Може да ти се струва за нищо, но една твоя светла мисъл, изпратена към някого, като Ангел ще дойде при теб, когато си в най-голяма нужда, и ще ти помогне. (7/стр.173)

Мощна е мисълта на добрия човек: мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляди ло-ши хора, мисълта на двама добри е равна на десет хиляди лоши хора. Ако няколко добри хора съсредо-точат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали голям резултат – добрата мисъл твори чудеса. (20/стр.172)

Тези, които имат силна и добра мисъл, във всичко успяват. Тяхната мисъл е по-силна от мисълта на другите. (7/стр.201)

Онзи, на когото волята е развита, може да бъде тих и спокоен, но той ще прати една мисъл толкова интензивна и толкова тиха, че първоначално тя ще произведе едно малко заболяване, но когато тази ми-съл достигне до своите крайни предели, тя ще произ-веде такъв преврат, какъвто светът не е виждал. Та сега лошите хора някой път изпращат по-силни мис-ли, по-интензивни мисли, а добрите хора казват: „Господ ще уреди света“. Ние трябва да казваме: Светът е уреден от Бога, а ние не трябва да го раз-валяме. (22/стр.202)

Един добър човек отишъл в гората и срещнал един разбойник. Той имал доверие във всички, за-това изпитал доверие и в разбойника. Като добър човек, той съзнал, че и в разбойника живее Божес-твеното, и тогава това добро се проявило, и разбой-никът не го пипнал дори, изпратил го, а и му дал пари на разположение. (7/стр.191)

Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло. В светиите, които са жи-вели дълго време чист живот, у тях се образува една особено приятна миризма, едно вътрешно много ху-баво благоухание, наречено нюкс. (3/стр.139)

Приятно е да срещнеш такъв човек – той е до-бър и влияе благотворно върху окръжаващите. Зас-лужава да слезеш на дъното на ада за един добър човек – за него Небето се отваря и ти става весело и светло на душата. (20/стр.103)

Без да подозират, добрите хора оставят своите добри мисли навсякъде в света, те пазят като страж – това е закон, но малцина познават този закон.

(21/стр.522)

Каквато мисъл мине през ума на човека, добра или лоша, и след като се отдалечи от него, тя пак носи неговите следи; каквото чувство мине през сър-цето на човека, добро или лошо, и след като се от-далечи от него, то пак носи следите му… Като знаем това, ние трябва да оставяме своите добри влияния в света. (1/стр.92)

Своите мисли и желания ние можем да ги вла-гаме навсякъде. И който дойде в нашия двор, знаете ли какво влияние ще усети? Всеки ще се усеща доб-ре разположен, цялата атмосфера ще се различава от външната – голяма разлика ще има във влиянията. Та вие ще се стараете да влагате тия влияния и все-ки от вас ще бъде носител на тия сили, на тия закони, които трябва да прилагате. (13/стр.138)

Казано е: „Бъдете чисти и свети!“ – и трябва да се създаде една чиста атмосфера, в която влиянията да бъдат добри. (7/стр.444)

Всеки може да образува едно малко изворче. Поч-не ли да извира, то ще отвори път, ще се стичат дру-ги и после ще се разширят, и цялата околност ще се покрие с растителност. Тук изпъкнал един човек в един град, там друг – и всички ще почнат да растат и да зреят на това Божествено Слънце. (13/стр.138)

Изгрева е с най-хубави влияния, тук имаме и красива обстановка, Бог е задържал доброто за доб-рите хора. (7/стр.104)

Тия влияния, които имате, като влизате тук, ако бихте концентрирали умовете си, щяхте да видите и светлинки, и ангели, и ангелчета, и светии, и ваши-те заминали приятели да ходят тук, а по някой път ще чуете да ви приказват. (13/стр.253)

8. Бъдете господари на вашия живот

В света ние сами се спъваме

Може да не разбирате, може да сте слаби, това не е спънка. Ще кажете за ваше оправдание: „Не му е дошло времето, условия няма, баща ми и майка ми ми препятстват, имам много спънки“. Всички тези неща ги турете на заден план и знайте, че нито баща ви, нито майка ви, нито обществото, нито ус-ловията са спънки. В света ние сами се спъваме.

(16/стр.169)

Кой създава мъчнотиите и изкушенията на чове-ка – той сам, както и обкръжаващите. (21/стр.82)

Главната спънка е в нас, след това идват спънките в окръжаващата среда. (7/стр.369)

Може да имате някои спънки – когато се лик-видира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието.

(9/стр.197)

„Хвръкнах, ама паднах, не зная защо“ – вързан си, имаш съмнение в ума си, имаш важни въпроси, които не си разрешил. (17/стр.325)

Вътрешните състояния са по-силни от външните условия. Човек трябва да започне с вътрешното със-тояние… Измени ли той вътрешното си състояние, тогава ще се изменят и външните условия. (7/стр.360)

Най-първо не търсете да подобрите вашата вън-шна среда. Не! Подобрете състоянието на вашия ум, то е първото нещо. Второто нещо е да подобрите вашето сърце и след туй ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. (22/стр.10)

Всички трябва да знаете как да се справяте, да не оставяте вашия ум да се люлее като махалото на часовника,.. поне да можете да балансирате скръбта и радостта – да се сменят равномерно. Ако имате половин час скръб, трябва да имате и половин час радост, а някой път, като не разбирате закона, щом сте недоволни, ще имате половин час радост, два ча-са скръб. (15/стр.324,325)

Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва. Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават. (7/стр.458)

Вие сте господари на вашия живот. Няма такава сила в света, която да ви противодейства, защото Бог, Който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи да пази това равновесие. (3/стр.101)

Никоя сила в света не може да спре вашата ево-люция, ако вие сами, разбира се, не я спрете.

(4/стр.123)

Никакво съмнение – никой не може
да победи Божественото

Никой не може да изгаси Светлината, която има-те, освен вие самите. Ако Светлината ви някога из-гасне, знайте, че вие сами сте причина за това, а не някой друг. Тъй казва Окултната школа на Бялото Братство. (6/стр.238)

Трябва да знаете, че това, което Бог е вложил във вас, никой не може да ви го отнеме! Оттук може да кажем същото и за онзи Свещен огън, за онази Све-щена идея, която Бог е вложил в нас. Няма сила в света, която може да изгаси този огън, да отнеме та-зи идея! (15/стр.276-277)

Когато изпаднете в изкушение, в противоречие, в съмнение, вярвайте в тази Свещена идея, вярвайте в Бога. Знайте, че никой не може да изгаси вашия Свещен огън, никой не може да ви отнеме това бла-го. Временно може да страдате, но тази скръб ще изчезне така, както зимният сняг и лед изчезват пред силното лятно слънце. (15/стр.277)

Казвам: Всички методи, които прилагаме, са добри, но ще дадат добри резултати само тогава, ко-гато вложим в тях Божествената свобода и когато са продиктувани от онзи Свещен Божествен огън, който гори в душата ни. Само тогава ние ще имаме влияние върху себе си и върху света. (15/стр.282)

Духът е Божественото в човека, което гори – не изгасвайте този пламък; докато той гори, ще имате аура, която ще ви предпазва от всички лоши условия. Който носи Духа в себе си, той има пламъка!

(21/стр.251)

Как ще познаете присъствието на Духа? Когато се чувствате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени и скръбта ви се смени с Радост, това е Духът, който ви е въздействал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е по-мощта на Духа. (19/стр.84)

Кого слушаме: Духа, т.е. разумното начало, което Бог е вложил в нас. Всеки трябва да проникне в това разумно начало. Хората страдат от това, че не слушат Духа, а слушат всеки, който отвън им говори.

(20/стр.555-556)

Първото нещо за един окултен ученик е да има един красноречив проповедник в себе си – който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч… Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник. (22/стр.177)

Когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина – то като дойде един лош дух при вас, и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще изгубя занаята си“. А щом си отиде той, вие сте свободни. (22/стр.177)

Духът е един велик принцип и когато ти говори Той, в ума ти става разширение и се явява светлина, сърцето ти също се разширява и животът ти се ос-мисля. Духът не е някакво влияние като вятъра или като светлината, Той е нещо повече; в действията Му няма пресекулки, Той е непреривен. Той е сила, която действа и ще действа от началото до скончание на света. (10/стр.332)

Значи, силата, която имате, никой не може да ви отнеме; Светлината, която имате, никой не може да изгаси; и Духа, който имате, никой няма да по-беди. Като вървите по този път, никаква сила няма да бъде в състояние да ви отбие от него. (6/стр.239)

Дадена е власт на нечестивите духове да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора, а над злите… „Ама ще извадя нож!“ – Я го извади, изваждал ли си нож да видиш какво нещо е? Не се вади тъй, трябва да има за това разрешение отгоре.

(17/стр.222,232)

Представете си, че ви срещне един разбойник и сложи ножа на гърдите ви. Ако се уплашите, той ще забие ножа; но ако, след като сложи ножа до гърдите ви, вие се уповавате на Бога и си кажете, че Господ е, Който разпорежда, Който управлява живота, този разбойник ще махне ножа от гърдите ви. Значи, с тази мисъл в себе си ти превърна този нож.

(15/стр.205)

Ако вървите по Божествения път, вашият Дух е като онзи майстор плувец, който, като знае как да се гмурне в света, ще знае и как да излезе. Ако обаче вие се уплашите, ще спънете Духа си и той ще остане долу, под вълните. Вярвайте, че Духът ви, кой-то се гмурка под вълните, ще победи… Никакво съм-нение! Усъмни ли се някой, Белите Братя няма да му помагат. (6/стр.239)

Духът – това е Божественото, което всеки човек има в себе си. Всеки от вас е ръководен от един въз-вишен Дух. По няколко пъти през деня Той влиза във вас да наблюдава душата ви… Когато е с вас, Той ще ви урежда пътя, ще ви прекара благополучно през всичките пътеки, каквито нужди и да ви се явят.

(15/стр.172)

Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето Светлината на Ду-ха прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всяко съмнение и подозрение, вся-ко колебание. (19/стр.84-85)

Този, който работи с Божия промисъл, трябва да изключи съмнението и да бъде умен, да не изку-шава Бога. Невидимите Същества, които вървят с не-го, имат познати навред и нагласят предварително условията. (9/стр.214)

Всеки един от разумните и благородни хора е свързан с още десет хиляди от астралния свят… Без страх може да отидете и в най-отдалечения край на света – един от десетте хиляди ще те посрещне, ще ти услужи и препоръча на други. Където и да стиг-неш, поне един от десетте хиляди ще те посрещне, няма да останеш сам, още на първата станция ще бъдеш посрещнат и ще ти услужат… Ако се усъмниш и кажеш, че нищо не можеш да направиш, че никой не се интересува от тебе, ти ще останеш сам.

(21/стр.526,527)

Съмненията, които постоянно проникват в ду-шата и ума ти, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога, и Той го урежда постоянно.

(12/стр.139)

Не позволявам никакво съмнение!… Съмнението е вчерашният, старият човек – не му вярвайте!

(20/стр.132)

Не се разколебавай, премини тъмната зона

На границата на физическия свят има една тъм-на зона… Като влезеш в тази тъмна зона, ще те гонят лошите духове и ще се нахвърлят върху теб; това е един голям изпит. Там е последната инстанция и след това се отварят вратите. (7/стр.232)

Щом всичките ви врагове се съберат, за да спънат развитието ви – това е опитността на светиите, на добрите хора… Дълбоко дръж душата си за Бога. Вярвай, че Той е пред теб, вярвай, че те обгръща със Своите сили, със Своите ръце. (11/стр.60)

Преди да влезеш в красивия свят, ще те нападнат страшилища, като тукашните паразити; това е пре-минаване през тъмна зона и като те нападнат, ти може да офейкаш. А трябва да минеш през този свят, за да отидеш в красивия. Те не могат да ти направят нищо, но ако се поколебаеш – губиш. Не трябва да се разколебаваш – в неразколебаването на съзнанието е всичко. (7/стр.232)

Най-малкото колебание и вие сте изгубени. То-гава да не се сърдите никому, да не казват: „Защо ме е оставил Господ?“. В окултната школа въпросът се-ди тъй: не е Господ, Който ни е оставил, а ние сме Го оставили. (22/стр.66)

Когато влизаме да служим на Бога, ще изпълним Неговите Слова абсолютно, без никакво колебание! Всяко колебание е разрушаване. Може да ни коства живота. (13/стр.121)

Като дойдем до Бога, никакви страдания не тряб-ва да ни разколебават, каквито и да са те. Тъмните сили ще се опитат да ни разколебаят, но ние трябва да издържим. Отвън ще дойдат хора да ви заблуж-дават, че Господ не ви обича; други ще кажат: „Какво сте тръгнали по този път?“. (7/стр.434)

Като преминаваш през тъмната зона, ще чуеш най-обидните думи, които никога не си чул на Зе-мята. Тъмните духове няма да оставят нищо свято, което да не опетнят. Ще срещнете тези противоречия и тогава ще се научите да затваряте слушалките на телефоните. (7/стр.232)

При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи… Ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй – раз-правии не се позволяват!… Всички окултисти пропо-вядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша.

(13/стр.295-296)

Света няма да оправяте… Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! (13/стр.299)

Като влезе човек в мистичния свят, тъмните ду-хове ще се явят да го опитат, обвинителят ще дойде… Тези същества на злото ще дойдат, имат интерес да турят в ума ти най-лоши мисли. Но тези лоши мис-ли, това не си ти, това е тяхно състояние. Ти имаш нещо и искат да те оберат, а за да те оберат, трябва да размътят ума ти. (7/стр.342)

Има и тъмни духове, които турят препятствия, разколебават те и ти казват, че това или онова не е за теб; но не се връщай назад, трябва да преодолееш тези препятствия. Спрат ли те, тогава тъмните духо-ве ще използват благата. (9/стр.114)

Като минавате през царството на тъмните духо-ве, минете оцапани и когато го прекосите, умийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят.

(7/стр.358)

Някой казва: „Ще те оберат!“. Не могат, всичко в света е твое. Ти трябва да вярваш в това. А ти вяр-ваш в обратното – че работата няма да се уреди.

(7/стр.457)

Когато човек стане глух и сляп за страданието – да го не чува и не вижда, той е в правия път. Кога-то обаче се спира на най-малкото страдание и роп-тае против него, той е в широкия свят, отишъл е там да се удоволства, да яде и да пие. (20/стр.454)

Има около вас ред същества, които нарочно отв-личат вниманието ви, за да вземат нещо. Гневът, ом-разата, неверието, съмнението – това са все откло-нения от правия път, за да ви оберат. (13/стр.469)

Щом твоят ум е зает с някой човек, който те мрази, искаш да му противодействаш – ти даваш си-ла на този човек, да почерпи малко сила от тебе. И можем да речем, че омразата, това е кражба по законен начин, изнудване, взимане на човешката енергия. И който те мрази, всякога ще те омаломощи, ще те удари, главата, крака ще ти счупи… Така и в умствено отношение, и в духовно отношение той ще иска да вземе твоята енергия. (22/стр.291)

Окултният закон гласи тъй: Не противодействай на омразата, понеже, щом противодействаш, ти даваш повече сила. Щом противодействаш, ти я признаваш за реалност… Мисли само за Любовта, говори само за Любовта, а остави омразата така да си действа. (22/стр. 290-291)

Работа кога почваш, никога се не колебай, поне-же там, дето има колебание, има разделение. А раз-делението непременно ще произведе в душата ти разногласие помежду стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, ко-ято си предприел. (12/стр.180)

Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да из-вършиш. Твоето съмнение или двоумение, което из-питваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. (12/стр.133-134)

Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Жи-вия Бог, Господ на Виделината; и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат Неговите одобрения. Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съпри-косновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естес-тво. (12/стр.134)

Трябва да има някаква дълбока причина, на как-во се дължи туй вътрешно раздвояване на човека? Дължи се на това, че ние сме дошли в противоречие с Господа, с Великия закон. И когато човек всякога идва в противоречие с Божествения закон, повдигат се тия вътрешни мъки, туй раздвояване – умът му се смущава, не знае що да прави, обхващат го лоши мисли и желания, които не съставляват истинската Божия сила, и животът взема друга окраска.

(17/стр.117)

Само един начин има за правилно живеене: вся-ка дума трябва да има само един смисъл, всички ва-ши мисли, чувства и действия трябва да имат само един смисъл – човек не трябва да бъде раздвоен, да дава повод да тълкуват криво действията му.

(21/стр.251)

Приемеш в себе си някоя мисъл, но си казваш: „Дали съм прав?“. Казвам: Раздвоен си, затова няма да имаш никакъв успех. Замислиш да направиш ед-на къща или наука да учиш, но се колебаеш – няма да успееш, раздвоен си. (19/стр.440)

Има закон, който гласи, че щом се поколебаеш малко, не можеш да постигнеш онова, което искаш.

(7/стр.457)

Сегашните хора, светски и религиозни, мъчно успяват в живота си, защото се раздвояват. Те не слу-шат своя вътрешен глас, но се влияят от различни авторитети. (19/стр.490)

Когато искаш да приложиш един план и ако тво-ето съзнание е раздвоено, планът няма да успее. До-като си раздвоен в живота си, ти не си в правия път. Вярвай в невъзможните неща, то е Вяра. Ако вярваш във възможните неща, то е Знание. Вярвай в невъз-можното и ще го опиташ… Всички гениални хора се отличават по това, че са хора на Вярата – когато прилагат един принцип, нямат никакво колебание.

(7/стр.434)

Приложи Вярата, не падай в отчаяние

Във Вярата не може да има никакви противо-речия, тя изключва всяко съмнение. А вярванията допущат наполовина съмнения… Днес хората се въз-дигат, страдат и умират все от вярвания – светът е пълен все с вярвания. (20/стр.770)

Вярата е нещо Божествено, а вярването е човеш-ко… Вие вярвате, че сте слаби и че дяволът ви изку-шава; и че като съгрешите, не може да поправите грешката си. Това е вярване. (5/стр.387)

Вие имате слабостта – някой път се наежите против дявола и по негов адрес казвате много ра-боти. Не, не, благородство се изисква. Ще му кажеш: „Ти си един отличен работник, тъй разбираш, тъй вършиш“. Той е убеден, вярва в своето и иска да те убеди по един, по друг, по трети, по четвърти начин, дава ти доказателства… Тогава ти се убеждаваш и казваш: „Прав си ти“. – Обаче в Бялото Братство има други доказателства… Ние ще докажем кой принцип е прав – и едните вярват, и другите вярват, но вярата на едните се различава в много отношения от вярата на другите. (22/стр.75)

Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер. Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. (20/стр.132)

Всички говорят за дявола, оплакват се, пъшкат, страдат от проявите му. Ако хората престанат да говорят за него, а проповядват за Христа, досега щя-ха да станат светии. (19/стр.433)

Сегашните хора често говорят за дявола, за дя-волски работи и без да подозират, възприемат него-вите вибрации. Хората мислят повече за дявола, от-колкото за Бога. (10/стр.195)

Не препоръчвам да мислите за дяволите!

(14/стр.135)

Като дойде някое отчаяние, съмнение, обезсър-чение, нещастие, приложи Вярата… Вярата довежда до еликсира на живота. Но като дойде този еликсир, низшите същества ще излязат напред да те спънат, за да се отклониш. (7/стр.435)

Имайте вяра в себе си, един в друг – не само в себе си, но един другиму си вярвайте. Най-големите спънки, които аз срещам във вас, то е въздействие на безверието. Безверие, безверие! Сега туй, не че го създавате вие, туй безверие се налага от външния свят – вие го възприемате. (22/стр.194)

Трябва да се пазим от всички зловредни влияния и тогава каквото изпросим, ще ни се даде. И планини ще преместваме – това са пак хора, а не буквално планини. (4/стр.95)

Защо се е родило безверието? Защото идеята за Бога е била употребена за подтисничество. (7/стр.434)

Всеки човек е роден с идеята за Бога, но после, когато човешкото съзнание потъне в материята, та-зи идея се заглушава… Вярата е непоколебима сигур-ност, че има едно Висше съзнание, на което можем да уповаваме всякога. (7/стр.430,431)

Това, което повдига и изменя състоянието ти, е Вяра… Вярата седи в това: ако не разбираш нещата, да си кажеш, че ще ги разбереш, а не да се отчаеш и да мислиш, че от теб нищо няма да стане.

(7/стр.433-434)

Когато си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, постой така пет-десет минути и отчаянието ти ще мине. Кажи: „Господи, аз дойдох до едно безумие. Въведи ме в закона на свободата, за да мисля добре и правилно за в бъдеще“. (10/стр.219)

Всяка душа, така както Бог я е създал, е абсолютно свободна и никой не може да я заграби и владее. Да се заграби и владее тялото – това може, но да се заграби и владее душата – това е невъзможно. Ду-шата на човека е свободна. (15/стр.203)

Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в без-дната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш. Затова мисли добре, преди да си се отп-равил в пътя на тоя свят; да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скръб и отчаяние. (12/стр.180)

Ние искаме да дадем подтик на ония паднали души, които са в отчаяние, които страдат и са готови да умрат, искаме да им кажем: „Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови да дойдем на помощ. Идем, дръжте крепостта, победата ще бъде ваша“. (13/стр.44)

Сегашното човечество е дошло до границата, къ-дето е Христос. Той се е наел да помогне на чове-чеството да си свърши всичката работа.

(21/стр.526-527)

Когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид онази мощна Душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде – така имен-но тя дава подтик на цялото човечество да върви нап-ред. (19/стр.20)

Издигни се над похвалите и обидите

Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато кажат върху вас всяка зла реч“. Не казва да се рад-вате, когато ви говорят много хубави неща, когато ви хвалят или посрещат добре, а „когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на небето“. Това е един велик вътрешен окултен закон. (13/стр.356)

Пита ме някой: „Дали прогресирам, или не?“. Ако го похваля или ако го укоря, ще му направя зло. Ако го похваля, ще дойдат лоши духове и ще кажат: „Има какво да се обира!“. А пък ако го укоря, те ще кажат: „Той е от нашите, да отидем при него и да му дадем съвет“. (7/стр.349)

Една сестра похвали пред мен друга сестра, тъм-ните духове чуха и от тогава нататък какви бели дой-доха на главата на втората сестра. Тъмният дух не може да търпи доброто. (8/стр.128-129)

Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. (7/стр.439)

Няма да се влияеш от похвалите, които могат да ти прошепнат от Невидимия свят. (8/стр.91)

Не се хвали, за себе си не говори, понеже е гу-бене на време. (12/стр.181)

Похвалите карат човека да пада… Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа – това е едно мистично разбиране. Човек сам себе си не може да хвали.

(7/стр.440)

Ти, като ученик, като влезеш в едно общество и ако те обидят, трябва да дадеш вид в себе си, че не са те обидили. И най-лошите думи да ти кажат, да не подозираш, че са казали нещо лошо за тебе.

(15/стр.265)

Когато те обидят, ще мълчиш, никому недей казва това, само ти го знай; философия има в това… Когато някой говори против теб, той те връзва с въ-жета. И ако ти мълчиш, ако запазиш самообладание и спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен свещен огън, който изгаря въжетата, и се освобож-даваш; и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята. Но ако ти му отговориш, то-гава отговаряш на злото със зло и тогава твоите въ-жета, с които си вързан, остават, така че и двамата сте вързани. (7/стр.455)

Някой като ти каже обидна дума, и ти – готово, кипваш. Да не им даваме оръжие, още повече – да ги обезоръжим, като им покажем добър пример; с добър личен пример ти сменяш техните състояния. Най-мъчно е да смениш състоянието на някого.

(7/стр.455)

За да трансформираме състоянието на един чо-век, трябва да намерим една добра черта в него. Щом я намерим, нещата сами се трансформират. Като държим в съзнанието си една основна добра черта на своя ближен, тогава можем да му помогнем.

(9/стр.284)

Когато те обиди някой, ако не изгубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обижда. А ако кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че тази обида засяга действително някои твои погрешки. (7/стр.362)

Представете си, че дойде някой ваш приятел и кръвно ви обиди – един изпит. Наблюдавайте в един месец време за колко минути, дни или седмици ще можете да превърнете тази обида или каквато и да е друга обида, и то не само че да не остане никаква следа от тази обида, но като чуеш отново да се про-изнесе тази обида, да се радваш, да ти стане приятно.

(22/стр.285)

Добре сте научили урока си, ако, след като ви обиди някой, в един час отгоре заличите тази обида… Христос казва: „Любете враговете си“ – това значи, че обида, казана от врага ти, да можеш да я пре-върнеш, защото той, като враг, като ти е казал тази обида, избавил те от едно голямо зло… Ако в един месец една обида не можете с вашата любов да я превърнете, вие не сте ученик, вашата любов е слаба, не е Божествена Любов. (22/стр.285)

Кажат ти например, че си лъжец. Когато изтъл-куваш тази дума, ти ще получиш нейната стойност и ще я превърнеш. Ако някой те нарече лъжец, ти лъжец може ли да станеш – не може. Ако някой ти каже, че си много добър, може ли добър да станеш – може. Следователно ти трябва да възприемаш и едната, и другата дума, защото това са енергии в света. (13/стр.356)

Какъвто и да ви нарекат, ще имате Бога пред себе си и ще кажете: „Аз живея в Любовта!“. Живеете ли в Любовта, никой не може да ви оцапа. Кажете: „Аз живея в Светлината!“. Живеете ли в Светлината, никой не може да ви заблуди. Кажете: „Аз живея в Истината!“. Живеете ли в Истината, никой не може да ви направи зло. (13/стр.356)

Да работиш върху себе си, това значи да бъдеш свободен от отрицателните мисли и чувства, да не даваш ухо на тях, да не те засягат – кой каквото иска да каже за теб, да бъдеш свободен. Каже ли ти някой една обидна дума, не се обиждай, но разгледай я като химик, за да видиш каква положителна сила крие в себе си. Външно може да е обидна, но вът-решно тя съдържа ценен елемент – той трябва да се извади и разумно използва. (19/стр.129)

Добрите духове, когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, за да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната ду-ма, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, ко-ито се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда – той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. Някой обижда, като мисли, че казва Истината. Той трябва да знае, че Истината се отли-чава с едно качество – тя носи Свобода за човешката душа. (19/стр.19)

Всеки един от вас се терзае, защото няма смире-ние. Например някой ви погледне накриво и вие се докачите… Трябва да имате доблестта на онзи госпо-дин, на когото един приятел му казал: „Ти си вага-бонтин и крадец“, а той отминал и му благодарил, че не казал всичко. (11/стр.53)

Някой ви обиди, …кажете: „Заслужавам тая оби-да“ – значи, вие отговаряте на отрицателната вели-чина с отрицателна и така получавате положителна величина – който ви е обидил, ще започне да се извинява. Така вие се домогвате до оная Велика Ис-тина, при която хората престават да ви обиждат.

(21/стр.108)

Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме сво-ето повдигане. (7/стр.357)

Ако обиденият от изневяра мъж каже, че ще от-мъсти на своя съперник, неговата закана е силна ка-то молитва, той се заканва и успява – и Ангелите, и Херувимите му помагат да си отмъсти. Но ако мъ-жът е готов да прости и да прояви Доброто, тоя мо-мент е по-силен от отмъщението – цялото Небе и Бог му идват на помощ. (20/стр.217)

Всеки един от вас ще бъде положителен в Доб-рото, няма да казваш: „Аз ще му отмъстя“, но ще казваш: „Аз ще му се отплатя с Любов, аз ще му се отплатя с Истина, с Правда, с Добродетел, с Милосър-дие, тъй ще му се отплатя!“. И само по този начин енергиите, тия сили може да се трансформират от едно състояние в друго. (22/стр.298)

Бъдете тъй силни, че каквато обида да ви се хвърли, да не ви докосне и скоро да се освободите от нея. Няма по-голямо изкуство от това – да се поставиш по-горе от всяка обида и да я заместиш с добри мисли. (20/стр.340)

Много мъчно е да простиш, не само да простиш, но да забравиш, не само да забравиш, ами помен да не остане на това място и там, дето са били най-лошите думи, да туриш най-хубавите. (22/стр.146)

Бог казва: „Не си отмъщавайте, защото Мое е отмъщението!“. Забрави всичко и върви напред! Това не значи, че като минаваш покрай кучетата, няма да чуваш техния лай. Ще чуваш, но ще знаеш, че този лай не е заради тебе. Нима всичко, което става в едно село, е заради мен? Не е заради мен. (15/стр.265)

Тия състояния, които усещате по някой път, те са по внушение. Например ще дойде някой да те убеди, да ти казва: „Ти му дай да разбере, докажи му, че си добър човек, че не си простак; ще се урони твоят престиж, свий юмрука си и се покажи тъй, че да треперят всички наоколо ти“. В същото време ти дойде друга мисъл от Бялото Братство и ти казва: „Не, постъпи според Любовта си, не обръщай вни-мание на това – считай, че то не е за тебе“.

(22/стр.291)

Христос казва: „Прости им, защото не знаят що правят“. Това значи, че Той не иска да има връзка с хората, които Го насилваха, не иска да останат неп-риязнени чувства в Него към тях. Защото връзките, създадени от неприязнените чувства, не са в наша власт и когато искаме да ги развържем, трябва да дойде някой от вън да ни развърже. (7/стр.141)

Правете връзки, при които сами да се връзвате и отвързвате. (7/стр.371)

Не казвам да нямате връзки, но да бъдат такива, че когато пожелаете да се развържете, сами да пра-вите това. Има връзки, при които човек не може да се развързва, трябва да дойде някой отвън, да го развърже – това са лошите връзки; добрите връзки са тези, при които човек сам се връзва и сам се раз-вързва. На Земята човек не може без връзки, но тряб-ва да бъде внимателен, да знае какви връзки прави.

(20/стр.641)

Христос има ключовете на смъртта и на ада

Вие трябва да знаете, че не живеете за хората, но за Бога. Може би с всичко, което се случва в жи-вота ви, Господ е решил да ви изпита. Той казва на някои да ви обидят. Казва: „Кажете на този светия една обидна дума!“. Щом това нещо е от Бога, вие трябва да го издържите с радост. (15/стр.266)

Има деца на греха. Хора, които се обиждат, аз ги наричам деца на греха. Щом се обиждат от най-малките работи, деца на греха са. А хора, които пре-търпяват всичко заради Любовта, наричам ги деца на Любовта. (13/стр.66-67)

Иди при извора, за да видиш как постъпва той. Колкото и да го ругаеш, както и да постъпваш с не-го, той си тече и непрекъснато дава. Той носи Лю-бовта и казва: „На никого не се сърдя, от никого ни-що не искам“. Колкото и да го калят, той сам се чисти. (13/стр.382)

Свободен човек е оня, през който тече широката, велика Божия Любов – той е извор, който няма кран и постоянно тече. Казваш: „Искам да бъда сво-боден“; докато имаш кран и течеш от време на време, не може да бъдеш свободен. „Кога ще се ос-вободя?“ – когато се съединиш с великия Божествен закон и Христос заповяда от горе да се махне кранът и да потече повече вода през теб. (21/стр.252)

Та от мое гледище, аз не се обиждам от хората. Като ми забие някой губерка, аз не че не чувствам – не, аз чувствам болка, много дълбоко я чувствам, но си казвам: такъв е Божият закон, трябва да се носи. Заради мене са носили, аз за другите ще нося. Това е християнството – един изпит. Когато ти из-питваш туй жило, Христос, Който е жив, ти казва: „Не бой се, Аз ще ти покажа Истината, тази отрова не ти е потребна“. (10/стр.321)

Христос казва: „Имам ключовете на смъртта“. За тази именно отрова говори Той, от която ние сами се умъртвяваме – не знаем как да изваждаме от-ровата. Срещне те някой човек, забие ти отрова, срещне те друг – също ти забие отрова и ти най-после казваш: „Няма какво да се прави, ще се мре“.

(10/стр.321)

И после казват: „Отиде в Царството Божие“, то-ва е залъгване. Свещеникът не трябва да го залъгва, а да извади всичката отрова от неговата душа, трябва да му каже Истината… Този ад, тази смърт ще се отнеме от Божията Виделина, ще се отнеме тази от-рова и ще остане това живото, което носи живот.

(10/стр.321-322)

Ние, хората, живеем като затворници – всеки страда, всеки е чужд за другите и целият живот е изплетен от тъги и скърби, смехът е само на повър-хността и когато я разбуташ, ще видиш разочарова-ние. Но благодарение на Невидимия свят утихват бурите. (8/стр.93-94)

Ако се живее още три века така, хората ще се задушат. Ето защо Невидимият свят иде да помогне на съвременното страдащо човечество. Забележете – всеки ден, още със ставането си от сън, ви идат светли нови мисли. (10/стр.258)

Когато ми изпрати някой човек една мисъл, чрез тази мисъл той ме обновява. Друг път с някой човек постъпя зле, нахокам го, но този човек тихо и спо-койно ме погледне и си замине. Аз казвам: „Този човек ми направи едно добро, защото взе от мене онези нечистотии“. Следователно, когато се правят някои общества, те не се правят за благо, а само за улеснение да не би ние да се задушим. (10/стр.320-321)

Защо страдаме? Защото Бог е дошъл между хо-рата и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им. Те ще живеят в бла-женство за тялото, но душата им ще бъде поробена.

(19/стр.415-416)

Христос казва: „Радвайте се, защото сега се откри Духовният свят, има път, по който да минават от един свят в друг. (…) Радвайте се, защото новото зна-ние, което ще дойде, ще освободи хората от това роб-ство, в което сега се намират“. (16/стр.69,73)

Откъдето и да дойде Свободата, тя е Божествена сила – всеки, който идва при вас с желание да ви освободи, е пратен от Бога. (21/стр.251)

Само онзи може да говори за Свобода, който е скъсал веригите на смъртта. Докато е неин роб, нито свободата му е Свобода, нито любовта – Любов.

(20/стр.59-60)

Христос казва: „Радвайте се, няма смърт. Вашето бъдеще е велико, вашите души са предназначени за друг един Божествен свят“. (16/стр.82)

Страшно е положението на човека, когото Хрис-тос е напуснал – той е в състояние хопити (уязвен), т.е. надмощие на плътта… При това положение връз-ката между човешката душа и Бога се прекъсва и настава това, което се нарича втора смърт.

(19/стр.197,192)

Ако дяволът дойде при вас и ви иска целувка, ще му дадете ли? Не му давайте, защото той носи про-каза и смърт. Той ще отдалечи душата ви от Бога, ще изгубите всичко ценно в себе си и ще минете през втората смърт. (19/стр.201)

Който се отдалечава от Бога, сам се осъжда на смърт. Един е Бог, ние сме Негови удове. Един е Христос, ние сме Негови удове. (20/стр.528)

Според мнозина смъртта е конвулсия, гърчене, агония, мъчение и т.н. – това са фиктивни неща. Физическата дреха на човека се отделя от духовната, но това не е смърт. Може да внушите на някой човек, че умира, и той ще преживее всички прояви на агонизиращия, без да умре в действителност; когато се освободи от чуждата мисъл, той сам ще се убеди, че е жив и здрав. (20/стр.56)

Преди всичко смърт не съществува – човек не умира, но минава от едно състояние в друго… Като се отегчи от живота, човек иска да умре. Лесно е умирането, но страшно е, когато дойде втората смърт. (19/стр.201,197)

Смъртта е процес на човешката мисъл. Когато дошъл на Земята и разбрал, че всичко, което го заобикаля, е Божие създание, човек пожелал да нап-рави нещо и в заключение работил за създаване на смъртта, т.е. на почивката. Сегашният човек се стра-хува от смъртта, без да се замисля върху нея като свое изобретение – как може да се страхува човек от собственото си изобретение? (20/стр.56)

Христовото учение отрича всякакъв ад, всякакъв пъкъл. Адът е човешко изобретение, човек сам го създава и сам влиза в него. (20/стр.588)

Хората сами са създали ада – там живеят души, които не са издържали изпита си. (21/стр.104)

Когато се уравновесим, когато дойдем да разби-раме какво желаем, какво искаме и знаем как да ре-агираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на Земята колкото време ис-каме – сто, петстотин, хиляда години – и ще можем да заминем пак, когато искаме, от нас ще зависи.

(17/стр.226-227)

Христос казва: „Аз имам ключовете на ада и на смъртта“. В туй седи Христовото учение: да разбираш тези закони, тоест да разбираш законите на силите, които съществуват в нас, за да можем да живеем дотогава на Земята, докогато искаме, а не – когато хората искат, да ни изпъждат вън от този свят.

(10/стр.315)

Ключовете на ада са дадени на Христа. Когато е въпрос за вашия ад – вътре във вас, ключът се държи от Христа и тогава се отнесете до Него, а вие търсите да отворите с шперц. С никакъв шперц не можете да отворите. (9/стр.115)

Имате ли Любовта – това е Христос. Нямате ли Любовта – нямате Христос. Кардинално така е ре-шен въпросът. (13/стр.291)

Турете Христа за глава на вашето царство

Дръжте се за Бога – Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си, дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя – никой не е в състояние да скъса тази нишка освен вие сами. Без нея не същес-твува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена – дълго време ще плаче и скърби тя, до-като дойде някой Ангел от Небето и завърже скъ-саната нишка. (19/стр.348)

Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като пая-жина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удър-жи… Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст, казвам: „Нали казваш, че съм ти Учи-тел, ти ме обичаш, хвърли се долу“… Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя. (13/стр.121)

Аз съм дошъл да изпитам Любовта ви. (22/стр.150)

Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете! (8/стр.110)

Астралният свят е вече очистен от низшите ду-хове – вързани са и затова са безсилни. Ето защо не изпитвайте страх. То е все едно да се въртят около вас лъвове, тигри, вълци. Нахвърлят се, но нищо не могат да направят, понеже са вързани и безсилни.

(9/стр.111)

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал ня-кои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с Духа си да се явят. Но Бог, Който е виждал всичките твои добри усилия, Той ги е бла-гославял, Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за Добро. (12/стр.140)

Друг е бил досега господарят на света, но днес той е вързан. Той трепери сега, страхува се, съжалява, че е изгубил властта си – ще го изпратят долу, в низшия свят, да се научи да работи. Той е ял и пил, но работа се иска от него – друго спасение няма. Щом е вързан главният господар, с малките госпо-дарчета лесно ще се справите – всеки ще върже мал-кото господарче в себе си и ще го тури на работа.

(18/стр.247)

Човек, като знае законите, може да впрегне един низш дух на работа. (7/стр.340)

Съществата от Невидимия свят, които са около теб, са две категории: едни по-горни, а други по-дол-ни; от по-горните ще се учиш, а по-долните ще впрег-неш на работа. (7/стр.346)

С наше някое добро качество привличаме един добър дух и той ни помага. Като унищожим това си качество, той ще си отиде и ще ни остави. На доб-рите духове ще се молим, те са по-висши от нас, а на лошите духове ще заповядваме. (4/стр.115)

Турете Христа за глава на вашето царство и вър-вете по Неговия път – само така Ангелите ще ви бъдат приятели и вие ще ходите в Светлина. Това иска Бог от всички – слушайте гласа Му и бъдете готови да изпълните Неговата Воля. Дошло е време вече за скъсване връзките със стария господар и да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. (18/стр.247)

Христос е прекъснал връзката
между плътта и дявола

Бог в света може да направи всичко, каквото ис-ка, а нас никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. Няма никаква сила, нито го-ре на Небето, нито долу на Земята, която да може да ни застави да направим това, което не искаме, сле-дователно в това отношение ние сме силни.

(21/стр.452)

Абсолютно дяволът няма никаква власт над вас. И когато човек греши, той греши, защото иска да гре-ши. (5/стр.387)

„Както съм свободен да съгреша, така съм свобо-ден сега да поправя погрешката си“ – това е харак-тер! (5/стр.387)

Сега вие се колебаете и се тревожите да не би да съгрешите утре. Откъде допуснахте, че ще съгре-шите? Каквато е нагласата, това и става. (9/стр.224)

Човек в разбирането си трябва да бъде безпоща-ден – абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено и до дъно.

(7/стр.361)

Допуснете ли едно изключение, дяволът е сложил малкото си краче, колкото микроскопично и да е то.

(21/стр.383)

Всички причини за нашите нещастия започват все от микроскопически поводи. (10/стр.232)

„Мъчно е да се изпълни Волята Божия“ – Веднъж имате ли такова съмнение, то е от лукавого. Трябва да се изпълнява Волята Божия заради Господа, а не заради света. (3/стр.173)

Няма сила, която може да ви препятства в из-пълняване на Божията Воля. Както Бог е всесилен и свободен да прави добро, така и вие сте ако не все-силни, поне силни и свободни да Го подражавате.

(20/стр.487)

Аз искам да зная какво върши дяволът днес в до-мовете ви, в сърцата ви, в душата ви. Да, вие сте ста-нали негови приятели, откупвате се, маскирате се, но трябва да кажете веднъж завинаги: „Махни се, остави душата ми на мира!“. (11/стр.36)

Изпъдете този дявол, който е обсебил всинца ви. Доста вече осем хиляди години слугуване и робство на него! Кажете на този дявол: „Вън! Ще си вземеш всичките партакеши и пари!“. Да излезе на двора, но вътре в душата ви да не остане ни помен от него; кажете му: „Ако ти не излезеш, ние ще излезем“. Много пъти дяволът не се съгласява да излезе и ти започваш да правиш договор с него, да се помиряваш – не, свърши веднага с него! (20/стр.500)

Горко ти, ако лукавият се вмъкне и загнезди в теб и адът направи път до твоята душа. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. (12/стр.190)

Дето не е Бог, там е дяволът. Когато някой каже „дявол ме гази“, аз разбирам какво иска да каже. Ако Господ е в твоето сърце, дяволът не може да те гази. (17/стр.270)

Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него“. Дявола Земята не може да го побере, че в тебе ще влезе! Вие имате смешно понятие за дявола. Той ни-кога не се излага. Той е толкова умен, че никога ня-ма да влезе в тялото ви. (14/стр.197)

Че какво разбирате за дявола? Той е отвън. Какво ви смущава този дявол? Седнете да се молите и сму-щава ви дяволът. Но той не може да ви смущава, ако не е влюбен във вас и ако вие не сте влюбени в него; не можеш да имаш връзка със злото, ако то не те обича и ако и ти не го обичаш. (5/стр.367)

Христос е прекъснал връзката между плътта и дявола и той няма място у вас, освен ако го поканите.

(3/стр.158)

Дяволът не ни пипа отвътре, само отвън ни пи-па… Казвате, че имате вътрешни изкушения… Изку-шаваш се от яденето, то е външно. Изкушаваш се от една дреха, тя е външна. От каквото и да се изку-шаваш, то е външно. Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене“. Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън. (14/стр.198)

Когато ви дойдат изкушения, не мислете, че дя-волът е влязъл във вас. Когато влезе този крадец, вие почувствате едно раздвояване, ставате неспокойни, не може да мислите добре и да чувствате добре. Трябва да се борите дотогаз, докато станете тих и спокоен, не казвам индиферентен. (4/стр.136)

Ако вашите мисли и чувства бягат от едно място на друго като овце, трябва да сте на поста си и да знаете, че крадецът е близо до вас. (20/стр.787)

Докато е млад, човек е готов да се жертва за чо-вечеството, да работи за тържеството на великите идеи, но… постепенно се отказва от идеите си и за-почва да мисли повече за себе си, отколкото за дру-гите. Крадецът пак му нашепва: „Един път ще жи-вееш – яж, пий и весели се, това ще ти остане“. Вслушайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа… Правете разлика между едните и другите думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания. (19/стр.422-423)

Страшен е този крадец – той съсипва домовете, съсипва вашите дъщери и синове, ограбва благород-ните и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърчават и казват, че нищо няма да излезе от тях. Защо няма да излезе нищо, защо се поддават на внушенията на крадеца? Човек е съз-даден по образ и подобие Божие, следователно той носи в себе си всички условия и възможности да се развива. (19/стр.425)

Крадецът се явява и при мен и започва да ми говори, че аз съм изпратен от Бога. Какво съм аз – зная, не се лъжа от неговите приказки. Важно е той сам да си отговори от Бога ли е, или не. Като казва за мен, че съм от Бога, той прави опит да разбере може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае можем ли заедно да обираме хората. (19/стр.425)

Срещате някой светски човек, здрав, червен, жизнерадостен; щом стане християнин, веднага отс-лабва – защо? По-рано крадецът го е кредитирал; сега, като вижда, че го губи като свой клиент, той го изоставя и му казва: „Господарю, време е вече да плащаш“. И започват да се изреждат полици една след друга. И той плаща една полица, втора, трета, и като не може повече да плаща, фалира. Крадецът е кредиторът на хората – от осем хиляди години той ги обира… Едно трябва да знаете: докато не изгубите това, което сте наследили от вековете, ни-що ново не можете да спечелите. (19/стр.427)

Вие били ли сте под осъждението на прокурор-ството на дявола? Всички светии са били съдени, ка-то им се изнасят обвинителни речи, факти, факти… Ще му кажеш тъй: „Вземи си стоката! Всичко туй е твоя стока, аз не ти искам парите. Пък аз наново ще работя. От всичката твоя стока аз се отказвам…“. Най-доброто е – ще скъсаме всичките полици, чес-тно, няма да искаме ние да го излъжем. (5/стр.162)

Христос е по-реален, отколкото сте вие

Решил съм вече да скъсам конците на всички лъжци и крадци – ще им изпратя такава Светлина, че да не могат да се поберат в кожите си. Срещна ли някой крадец, ще му кажа: „Долу маската, при-ложи Христовия закон, който изисква взаимно по-читание и уважение към всички хора!“. Това значи почитание на Божественото начало както в себе си, така и в своя ближен. (19/стр.432-433)

Христос казва: „Огън дойдох да туря в света!“. Като се запалят хората и почнат да горят – щом всички хора почнат да горят – светът е вече на поп-равяне. Вече две хиляди години, откак е запален све-тът, и все го гасят. (14/стр.246-247)

Много пъти са били запалвани човешките умове и сърца, но крадецът всякога ги е загасвал. Свършва се царството на крадеца, иде вече неговият край. Той няма да изчезне, но Светлината в човешките умове и сърца ще се увеличи, и хората ще го поз-нават. (19/стр.433)

Едната половина в човека е Христос, а другата – крадецът. Всеки трябва да се откаже от крадеца и да остави в себе си само Христос, Той да работи… Досега крадецът е бил невидим в човека и се е проя-вявал тайно. От сега нататък Христос трябва да ста-не невидим, а крадецът – видим, т.е. да излезе вън.

(19/стр.430)

Човек се ползва от невидимото, а не от видимото. Човек се ползва от светлината, от водата, от храната, когато те станат невидими за него – те проникват в тялото му и принасят своята полза. Днес всички хора искат да видят нещата; могат да ги видят, но няма да се ползват от тях. (19/стр.430)

Ако искате да запазите живота си, стремете се да бъдете невидими. Агнето е здраво и кожата му е цяла, докато вълкът не го е видял; щом го види, жи-вотът му е в опасност. Който иска да се запази чист на Земята, пак трябва да бъде невидим. (19/стр.431)

Дадете ли място в сърцата си за Христа, вие сте се справили с крадеца, от когото се страхувате. Бъ-дете смели и решителни, но уповавайте на Бога. Сам човек нищо не може да направи. Проявявайте Доб-рото, но бъдете будни към злото, което всеки момент ви дебне. Иде време, когато злото и крадецът, и дя-волът ще се обезсилят. (19/стр.435)

Христос иде в света и носи такава Светлина, пред която нищо не може да се укрие. При тази Свет-лина и вие ще прониквате в хората, но и те ще проникват във вас. Бог е насочил погледа си към всички и прониква в тях – няма да остане гънка в човешката душа, която да не се освети от този пог-лед. (19/стр.434)

Съвременните хора бягат от Христос, защото Той ги осветлява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е наш приятел. (9/стр.18)

Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае. Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа. (19/стр.167-168)

Вие мислите, че дяволът е лош; аз ще говоря добре за него – някога и той е бил добър, но паднал и сгрешил. Ще възразите: „Казано е в Писанието да се противим на дявола, на злото в света“. Това значи: търкай дявола, докато прогледне и види Светлина пред себе си. Щом дойде Светлината в ума му, той ще се откаже от кривия път. (10/стр.17)

Време е вече и дяволът да се покае… Когато Хрис-тос казва, че иде да даде живот, Той има предвид всички живи същества – Той носи живот и на хора-та, и на крадеца в тях. (19/стр.435-436)

Христос е тук не като физическа личност, а като Духовно, Невидимо Същество. Макар и невидим, тоя Христос е по-реален, отколкото всички вие, които присъствате тук. (20/стр.552)

Аз отричам дявола като съществена реалност. Като обикновено същество, като относителна реал-ност дяволът съществува, но не и като абсолютна ре-алност. За себе си казвам: аз не се плаша от отно-сителната реалност на нещата. (10/стр.198)

Бог е Великата реалност. Той е невидим, защото вие сте Го направили такъв – вие се движите в про-тивоположна на Него посока. (21/стр.107)

Има магнетизатори, които, като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му казват, че щом дойде дотам, ще срещне стена. И хипнотизираният действително не може да я премине, докато вие не виждате там никаква стена – духне ли магнетиза-торът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората – просто една ли-ния; и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. (18/стр.191-192)

Що са тревогите, смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.

(12/стр.171)

Същинското зло не сте го опитали, знаете му са-мо сенките, затова не се обезсърчавайте. Всички са еднакво надарени, но не са работили. (7/стр.360)

Днес проповядвам за невидимия Господ, Който не е в сенките на нещата, но в тяхната същност.

(19/стр.434)

Не мислете, че ви проповядвам някаква религия, да ме пази Господ от това. Аз ви проповядвам едно Божествено Учение, върху което се основава бъде-щият строй; това Учение се крепи върху разумните закони на Природата… Божественото Учение не е ново, не го изнасям сега, аз само правя превод от великата книга на живота. (20/стр.632)

Днес никой не може да обере и разпне Христа – всеки, който проповядва Божественото Учение, е неуязвим. Божественото Учение е неделимо – то е било в миналото, е и сега, ще бъде и утре. Следователно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва и кой ще го проповядва утре, не е важно – Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи, следователно никоя сила не е в състояние да го победи. (20/стр.149)

Казват: „Ще те разпнем!“. Кое ще ми разпнете – мислите ли, че като убиете тялото ми, ще ме пре-махнете? Аз не живея в тялото си – тялото ми е привидна маска. (20/стр.631-632)

Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал… Казват, че това Учение е ново, но то е старо и ново, то е винаги едно, то е Божествено! Тази Светлина ще залее света и каквото и да правят, не могат да я загасят.

(7/стр.313,319)

Ý

ВЪЗВИШЕНИЯТ СВЯТ И НЕГОВИТЕ ВЛИЯНИЯ

Светлите духове са помагачи на човечеството

Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си; те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството, те носят Новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. (19/стр.86)

Под думите Светъл дух разбираме Същество, ко-ето е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Светлите духове разбират пътя, по който съвременните хора вървят, и могат да ги упът-ват. Благата на физическия свят се дължат пак на Светлите духове. (19/стр.74)

Подложете Учението на опит: направете дишането си ритмично; внесете в сърцето, в душата, в ума и в Духа си, както и в подсъзнанието, съзна-нието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си подти-ка да видите тези Същества и вие ще ги видите. Ко-гато ги видите, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са Същества благородни и тъй високи в своите постъпки, и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием и ще ви изпратят в този свят да носите Новото учение. (20/стр.790)

Тези Същества са по-умни, по-интелигентни от вас – те са усвоили законите, които напътват нашия живот, и действат между нас. Каквото и да мислите, каквото и да проектирате, те са между нас – вие сте под тяхно влияние. Например мислите как да разрешите един въпрос – те се борят и го разрешават.

(20/стр.789)

Има души, има духове от Невидимия свят, които тайно горе, от Небето, напущат своето положение и помагат… Те ти подобряват положението, а ти каз-ваш: „Някой щастлив момент е дошъл“. (13/стр.129)

Има неща, които са невъзможни за нас, а са въз-можни за други Същества, които стоят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества; има и други хора, които вие не виждате, материални хора са. И по някой път българите казват: „От тия, го-лемите хора, се урочасва“; ама че на някого от тях може да му се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко – уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас. (21/стр.685)

Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива. Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми и аз кажа: „Не ме безпокой!“ един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, тя като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв еле-мент ме притисна“; не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо дру-го; не е добре да безпокоим главата на някой умен човек. (21/стр.685)

Не мислете, че тези хора са сенки – те са реални хора, материализирани, облечени с тела; има начин да говорите с тях… По отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките.

(20/стр.789)

Когато дойде светла мисъл в теб, едно Висше Съ-щество те е посетило и ти е оставило едно благосло-вение. Тази мисъл ти е подарък. Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл са все дар от тези Същества и от Бога. Ако обръщаме внимание на тези мисли и чувства, то вече ние правим връзка с тях. (7/стр.399)

Това слънчево време ознаменува, че много Свет-ли духове са слезли от Невидимия свят… Една сестра каза: „Учителю, днес чувстваме особен подем в нас, като че ли сме в Рая“. Една група Напреднали Същес-тва слязоха да работят на Земята и минаха през Ел-Шадай, и вие използвахте тяхното влияние. А те слизат на Земята като работници. (8/стр.107,127)

Ние ходим из тези места и много Същества ид-ват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тези неща, може да ви се виждат фантастични. Тези Същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки се вземат от тяхна страна! Толкова внимателни са те! После в тези местности има отровни насекоми – ще отровят живота ви. Но тези Същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при нас, об-разуват вятър и ги разгонват. (13/стр.412)

Ние трябва да разгледаме цялата Природа като проява на дейността на Разумните Същества и по този начин да влизаме в мистично общение с нейния вътрешен живот, който е живот на тези Напреднали Същества, и в тях да виждаме изявление на Бога. Друг начин за влизане във връзка с Напредналите Същества е четене на Евангелието, четене „Деянието на апостолите“ и на други свещени книги. За Нап-редналите Същества Писанието казва: „Те са слу-жебни духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие“. (7/стр.399)

Вие сте заобиколени с цял един свят от Същества с разни степени на интелигентност – те са пратени да служат. Тук сте на пансион; колкото по-дълго вре-ме живее човек на Земята, толкова да учи и да се радва. (9/стр.207)

Сближението с Напредналите Същества е опасно, ако не си подготвен

За влизане във връзка с Висшите Разумни Същес-тва най-добрият начин е човек да се стреми да служи на Бога. Като Му служи, това е единственият начин да дойдат при него Съществата и да му помагат.

(7/стр.407)

Когато човек се посвети, в него обитават вече духове от Невидимия свят и като живее, той трябва да се съобразява с порядките на Невидимия свят, иначе ще бъде напуснат от тия духове. (4/стр.94)

Когато човек прави погрешки, той изгубва усло-вия да бъде във връзка с Висшите Същества.

(7/стр.134)

За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Трябва да се подготви, да свикне към новите трептения… При влизане в Невидимия свят трябва да има Учител, за да ръко-води работите. Това е една област, в която човек, ако влезе без ръководство, ще се уплаши. (7/стр.400)

Някои казват: „Да събудим този човек“. Хубаво, но ще се повреди. Защо? Защото влиза в атмосфера на сношение с известни елементи, на които не може да издържи. (11/стр.59)

Когато влезе в езотеричната страна на живота, човек ще влезе в общение с Невидимите Същества и трябва да бъде много внимателен, да не би да е способен на най-малката отрицателна мисъл – не-доверие, съмнение, колебание… Влезе ли там, тогава ще се сближи с много Същества, а всяко сближение е опасно, ако човек още не е готов и изпраща отри-цателни мисли и чувства. (7/стр.403)

Понеже сте по-чувствителни души, вие притег-ляте отрицателните страни на света. Вие сте в със-тояние да ги приемете и то е опасно. Един окултен ученик, който е чувствителен, той е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смуче отвън. Затуй той трябва да бъде положителен в Любовта, за да може от нея да привлича добрите качества, а злото да изхвърля настрана. (22/стр.194)

Ние, съвременните хора, сме заети само с отри-цателната страна на живота. И каквото и да ни се каже, ние сме толкова чувствителни, понеже сме болни: нищо не можем да вземем в добър смисъл – всяко докосване, всяко говорене. (21/стр.777)

Ние си говорим на един неразбран език. И вие даже една хилядна част не разбирате от това, което говорим; и от онова, което вие бъбрите, и аз една хилядна част не разбирам. Разбираш Учителя си са-мо тогава, когато си във връзка с тази Велика Любов и в душата ти само тогава има общение с него.

(22/стр.148)

Започне ли Духът да говори във вас, ще бъдете внимателни да имате един стремеж нагоре, да раз-бирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава Духът във вас всичко ще ви обясни. (22/стр.179)

Човек трябва да бъде една среда, през която Бо-жествените сили да минат без никакво съпротив-ление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. (8/стр.182)

Трябва сега да поставите на първо място Божията Любов, като принцип, и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата душа, като изгладите по възможност всички противоречия, ко-ито се създават умствено между вашите братя и вас самите. (6/стр.373)

Да нямаш ни най-малка лоша мисъл и лошо чувство към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и чувства и да ти стане всичко приятно, да няма за теб нищо неприятно – и точно тогава ще се яви Ангелът и Природата ще ти прого-вори. (7/стр.401)

У вас може да проблесне проявата на Висшите Същества при един красив ден, при едно красиво време, при слизането на тих ветрец, при ромоленето на планински ручей, при прехвръкването на пойна птичка. Техният живот е толкова възвишен! (7/стр.410)

Върху всеки човек работи
едно Светло Същество

Оставете се на влиянието на Разумните Същества, които работят днес в света. Те правят преврат в чо-вешките умове, те носят великите Божествени идеи за братство, равенство и свобода. Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират. (19/стр.345)

Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници, ще ходят между живите и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле виждат горе Истината,… оставят наст-рана заблужденията и проповядват Новата идея – братство между всички народи. (9/стр.64)

Синовете на Шестата раса упражняват влияние върху цялото човечество и нека всеки пожелае в себе си да стане нейно дете. За синовете на Шестата раса всичко е възможно, докато за синовете на Пе-тата раса всичко се постига с пушки, топове и на-силие. Разликата между двете раси се състои в това, че докато Петата се мъчи да установи ред и порядък в света чрез закони, то Шестата възстановява реда чрез Любов и Свобода. (9/стр.87)

На сегашните хора какво им трябва? Тям им трябва Вяра и Любов. За да имаме Любов, трябва Бог да живее в нас, а за да имаме Вяра, трябва да живеят Ангелите в нас, които се отличават със сме-лост, и в тях не съществува думата „не мога“. Хората трябва да се събират с Ангелите и те ще им покажат къде е пътят. (4/стр.139)

Когато искаш да усилиш волята си, ще извикаш един Архангел, а той е мощен, силен. Това е един закон, който работи чрез внушение. Каквито мисли имате, с такива Същества се свързвате… Нашите мис-ли и желания стават точно такива, за каквито Същес-тва в дадения момент мислим. (3/стр.132)

Аз познавам Напредналите Същества, понеже ги обичам… Като ги обичаш, всичко ще направят, всичките ти работи ще уредят; ако не ги обичаш, ще минат и ще заминат. (7/стр.384)

За да видите един Ангел, вие трябва да имате разположението на един Ангел. Когато обичаш ня-кого, той е готов да те срещне. Ангелите обичат мно-го да правят познанства. Но като видят учениците при сегашното състояние, те не обичат да говорят.

(22/стр.134)

Когато хората живеят по Бога, тогава Ангелите ги обичат. (8/стр.84)

Има Ангели, с които човек не може да влезе във връзка, а има Ангели, с които може. Именно тези, които дойдоха при Христа да Му служат, с тях човек може да влезе във връзка. Някои от тях са на Земята в плът като адепти, махатми и прочее. (8/стр.86)

Опитната школа почва, когато се привлече по-мощта на Съвършените Същества, които разполагат с всичко. И добрите хора всякога имат условия да влязат в контакт с тях… Сега хората имат общение с Ангелите и Архангелите, а със Същества от по-вис-ши йерархии нямат толкова. (8/стр.81)

Никой не може да апелира за помощ направо към Господа; ще вървите постепенно от една йерар-хия към друга, докато най-после стигнете до Госпо-да, където всичко става моментално. (21/стр.526)

На Небето никой не може да чуе Божия глас – ако там можеше да се чуе гласът на Бога, никой не би дошъл на Земята. Даже и Възвишените Същес-тва се стремят към Земята с единственото желание да чуят тоя глас – те са готови да страдат, да се мъ-чат, само да чуят Божия глас. (21/стр.214)

Никога не може да дойде най-великото благо, ако нямаш страдание. И Христос никога не щеше да има това влияние върху хората, ако нямаше стра-дание. (8/стр.123)

Велики Духове слизат в ада да помагат на пад-налите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, за да работи за изкуплението на падналите и изостанали същества. (19/стр.436)

Един Ангел, когато се въплъти между хората ка-то човек, ще усети голяма неприятност и страдание… Той се въплътява от голяма Любов, за да се запознае с хората, и от една страна, губи, но от друга – печели.

(8/стр.82)

Много Ангели и адепти, облечени в костюми на обикновени хора, се срещат навсякъде по Земята – в големите градове като Лондон, Париж, Берлин, София и други. На вид са обикновени хора, но дават насока на всички същества и са капацитети по разни въпроси. Ангелите са заети с хората, но с най-въз-вишените им мисли и чувства, а с по-долните им чувства са заети други същества… Ангелите се инте-ресуват от хората по единствената причина, че Гос-под се интересува от тях. (8/стр.83,84)

В човека има нещо Божествено. Ангелът го виж-да и това Божествено привлича Ангела към човека.

(9/стр.210)

Ангелите постоянно ни говорят и трябва да при-викнем на техния език, да го разбираме. Когато чо-век се обезсърчи или отчае, един от тези Ангели до-хожда близо и му проговаря: „Не се отчайвай, не се обезсърчавай, Бог е вложил доста дарби в теб и ако ги разработиш, ще свършиш учението си с успех“.

(8/стр.86)

Като гледат хората как не се чувстват щастливи и как не им иде наум да разрешат задачите си при всичкото това благо, което Бог им дава, Ангелите скърбят… Ангелът, като гледа човека, казва: „Как не му стига умът?“. Поискай помощ от Ангела и той ще ти помогне. (8/стр.82)

Ангелите слизат да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос. Това осветление може да стане по различни начини. То може да дой-де чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл – като спите и като станете сутрин да чувствате една ясна мисъл. (3/стр.157)

Човек не познава Ангелите и не подозира, че ху-бавата работа, която върши, е с тяхно съдействие. Успехът се дължи на присъствието на някой Ангел в самия него. (8/стр.83)

Върху всеки човек работи едно Светло Същество и чака момента да се прояви. (9/стр.212)

Имате такова разположение, като че владеете целия свят; едно чувство така прекрасно, така бла-городно; имате един импулс да извършите Волята Божия – дошъл е Ангелът. (22/стр.134)

Спасител в света е само Бог

Право на Божествения Дух е да ни въведе в езо-теричния свят, това не е право на човека. Човекът трябва да се моли за тая цел и да чака. (7/стр.412)

Знайте, че във вашето съзнание действа Божес-твеният принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способ-ности, понеже разбира тайните и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението от вън, а после може да дойде от вътре. (12/стр.85)

Без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Бо-жий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. (15/стр.186)

Някой мисли, че може сам да се повдигне. Не! Това сам не може да направи, но като дойдат Бог и Христос да направят в него жилище, тогава ще раз-бере Истината и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача и много години ще минат, докато внесе прояснение в човешкото съзнание.

(7/стр.82)

Ако не дойдат от Невидимия свят да ти помагат, какво ще свършиш сам? Аз се чудя на хората как мислят, че ще свършат нещо сами – каквото посеят, Невидимият свят го възраства. (9/стр.223)

Всички трябва да се стремите да влезете в хармо-ния с Разумните Същества. Целият живот на човека трябва да бъде приготовление за Духа, който иде.

(7/стр.367)

„Дух Свети ще ви научи на всичко.“ Под думите Дух Свети разбираме всички светли, възвишени Ду-хове, които съставят едно цяло с Христа… А Христос представлява цялото човечество, Той е едновременно индивидуално и колективно Същество. Следователно всеки може да каже за себе си: „Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно“. (19/стр.86,330)

Когато Христос е дошъл на Земята, Той е бил придружен от хиляди Ангели. Един добър човек ни-кога не е сам. Той представлява сбор от хиляди доб-ри души. Навсякъде, където и да ходим, щом Бог ни е проговорил, придружават ни много Напреднали души, те ни предават своите мисли. (15/стр.283)

Щом влезеш в обществото на Ангелите, непре-менно тази окръжающа среда ще те подигне. Къде е да имаш съчувствието на едно общество от хиляда, десет хиляди души приятели, да ти помагат и всеки да ти донесе нещо. Знаете ли какво благословение е това? (16/стр.15)

Можете ли да си представите какви възможности се крият за десет хиляди души?… Ако си сам, малко се очаква от теб, но като си свързан с още десет хи-ляди души, това е тил, на който можеш да разчиташ – с помощта на толкова души и най-силният бент може да се премахне… Зад нас има един велик мощен тил – зад този тил е Господ. (21/стр.526)

Когато хората и Ангелите не могат да помогнат на една душа и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се! Има още един изключителен случай, не е всичко изгубено“. Не може всичко да се изгуби. Тъй щото и при най-големите мъчнотии, когато няма никакъв изходен път, ще знаете, че има още един изключителен случай, който никога не съгрешава. Човешките мре-жи и Ангелските може да не те хванат, ти все оти-ваш надолу, обаче има една мрежа, в която няма изключение – ти ще паднеш в тази мрежа, ще те хванат и ще те извадят навън. (8/стр.187)

Небето и Земята ще преминат, но законите на Божията Любов и Мъдрост ще се приложат. Да слу-жиш на тия закони, това значи да чувстваш, че нещо те закриля и повдига – когато всички почувстват това, те ще оказват добро въздействие на обкръжа-ващите. (21/стр.40-41)

Вие трябва да желаете доброто, щастието на всички хора… Тогава ти си под влиянието на Същес-тва, които са напреднали и искат да те употребят, както една далекогледна тръба се насочва, за да се приближат звездите. Желанието, което имаш, не е твое собствено. Висшата, идейна Любов се проявява към всички хора, без да подозират източника , от-където излиза. (7/стр.140)

Онези, които истински ви обичат, са горе, на Не-бето, отдето изливат своята дълбока Любов към нас – направо или чрез някои хора. Всеки човек на Зе-мята, който ви обича, е проводник на Любовта на близки вам Същества от Невидимия свят.

(7/стр.147-148)

Казваш, че никой не те обича – това е лъжа. Ко-гато ти дойде една светла мисъл, значи един Ангел те обича и те посещава, той ти праща тази светла струя. (8/стр.83)

Едно Същество от Невидимия свят те обича чрез някого, може би една година, и после си заминава. След това намира чрез друг да те обича, после чрез трети и т.н. То е все същото Същество от Невидимия свят. (7/стр.136)

Вие често мислите, че един човек, който пос-тоянно мисли за вас, е същият човек – Петко Стоя-нов. Вие се срещате два пъти, но ти не можеш да срещнеш същия човек. Вие срещате един, който е с такси на пътя. Но туй такси не вози същите пътници.

(14/стр.54)

Казвам една велика Истина: Няма човек в света, който да ви люби, и ако някой ви казва, че човек може да ви люби, аз съм на противното мнение. Чо-век може да бъде проводник на Любовта, но да ви люби, не може. Любовта в света – това е Бог.

(21/стр.747)

Светиите, Ангелите, добрите хора на Земята – това са само служителите на Бога. Спасението на света е в Бога… Спасител в света е само Бог. Той обх-ваща и прониква всички. (15/стр.301)

Идва Нов ред и Нов порядък в света

Когато човек има чести възвишени стремежи, тогава Светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него. (7/стр.124)

Вселяването на Напредналите Същества е поч-нало, но става постепенно. Щом човек не създава препятствие, вселяват се така, както светлината, а щом препятства, тези Същества се отклоняват. Ко-гато човек усети блаженство, това е тяхното при-съствие. Определено е в кои ще се вселят тези Светли Същества, всичко е определено. (9/стр.85)

Радвайте се, казва Христос, защото Аз ще ви изпратя Светли духове. Под Светли духове разбирам тези, които ще работят върху вас и ще създадат друга култура. „След 2000 години ще видите тези Ангели да слизат и възлизат и да работят върху вас“ – е писано в Писанието. Това време е настъпило вече. (16/стр.82)

Има един Велик живот, който е влязъл в нас и ще ни измени без наша воля, и ние ще станем добри, тъй както железарят е турил желязото на огъня, за да стане чисто… Онези, които идат от горе, казват: „Ние ще обърнем Земята с главата надолу, но ще изхвърлим дявола, тъй че никога няма да дойде у вас“. Господ е избрал нови средства… и пред нищо няма да се спре. (10/стр.223)

Христос иде на Земята, за да извади всички от ада и да ги поведе нагоре. Божествената Светлина ще ви изтегли вън от ада, въпреки вашата воля. Ние сме решили този път насила да ви спасим – искате или не искате, ще ви извадим от ада! (20/стр.650)

Къде е тоя ад – около вас и в самите вас; едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, са им нужни най-малко двайсет и пет години, докато излязат от него. Ако тренът им е бърз, ще минат пред ада за по-малко време, ако тренът им е бавен и машината повредена, ще останат по-дълго време там. (21/стр.29)

Когато Христос се яви пред човечеството, което днес воюва, всички демони ще излязат от хората… Който се освободи от беса в себе си, ще се обърне към Бога с думите: „Господи, искам да бъда Твой ученик!“. (19/стр.278-279)

Когато хората воюват, те вършат престъпление, това не става по Воля Божия. В бъдеще във време на война ще приспиват воюващите и ще им отнемат оръжието. Това ще го правят Светлите духове и ня-ма по-силно оръжие от това средство. Днес силата на Черната ложа се взема и минава в ръцете на Бя-лата ложа. (9/стр.66)

Тъмните сили са вече победени в астралния свят. Сега тук се води борбата, за да бъдат победени.

(8/стр.144)

Небесното войнство сега е тук и е окупирало Земята. Всемирното Бяло Братство си има свои чле-нове по всички краища на Земята и държи всичко в ръцете си. Ще стане не това, което този или онзи иска, а ще стане това, което е решено от Белите Бра-тя. (9/стр.63)

Онези, праведните, които заминават, като се жертват, влизат в душата на своя народ. И един ден ние ще обсебим света и ще кажем: „Стига вече тези заблуждения!“, и ще се стремим все към великата Истина, на която подтик е Любовта. (21/стр.647)

Всички Ангели идват да въздействат и светът ще усети това, което никой не е усещал. (18/стр.116)

Светът е обсаден от Ангели!… Оръжията, с които Небето воюва, са толкова съвършени, войниците – толкова силни и войнствени, че никаква тъмна сила не може да им противостои. И най-голямата земна сила отстъпва на Небесните сили. Онези, които не могат да устоят на Божията сила, копаят скривалища надолу, там да се скрият. (19/стр.267,278)

Няма сила в света, която може да върне човечес-твото назад. Няма сила в света, която може да умър-тви хората, да избие и унищожи човечеството. Тоя век е отживял своето време, останал е само ариер-гардът, който бяга вече – след двадесет-тридесет го-дини нищо няма да остане от него. (20/стр.217)

Разумните Същества са решили да поправят све-та – дадена им е власт от горе, даден им е план и сега те ще разорат света. Това, което тези Същества ще донесат, аз наричам Нов ред и Нов порядък в света… Ако ги приемете, те ще ви помогнат и вие ще станете носители на Новата култура, на Новото небе и Новата земя, които сега се създават.

(20/стр.790,793)

Ý

В присъствието на Учителя

Никой не може да се освободи от
влиянието на Божественото слово

Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важ-на да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по Земята са се втурнали да следват безразсъдно. (12/стр.104)

Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. (7/стр.313)

Една беседа, вече държана, има влияние и работи в целия свят. (9/стр.240)

Има невидими работници, които вземат и разп-ространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разп-ространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл навсякъде се носи в света, всички я чувстват. (7/стр.313-314)

Някои искат да ме изгонят от България, но ка-зано ми е да говоря и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мен с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне нито на милиметър от мястото ми – нека всички знаят това. Аз не съм дошъл на Земята, за да я напускам. Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила. След мен ще дойдат милиони и милиони Същества със своите мечове – те ще пометат всичко. (20/стр.629)

Казах: Във времето, което иде, всички онези, ко-ито се противят, ще изгубят своята почва. Това, ко-ето ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът… Едно време, когато противниците гонеха богомилите, тогава бо-гомилството беше в една епоха на отлив и гонението беше възможно. Сега сто чифта цървули да скъсат, нищо не могат да направят, понеже ние сме в при-лив. (7/стр.314,317)

Всичко онова, което съм казал, няма да загине, ще пребъде – това са живи думи. Ако не се приложи сега, ще го приложат други Същества, но няма да оставим така това, което съм казал. Аз не смея да начертая нещо, защото, щом го начертая, то става. Когато начертая нещо, то от Невидимия свят ме следят, понеже моите чертежи са планове, които те са готови с голямо желание да ги приемат и да ги приложат. Всяко нещо, което изговарям, веднага става. (7/стр.320-321)

Никой не може да се освободи от влиянието на моите думи. Те ще произведат своя ефект най-много след хиляда години. Казвам „моята мисъл“, като под-разбирам Новата мисъл, тоест мисълта на живия Бог, с Когото съм свързан. Както Бог мисли, така и аз мисля. (10/стр.271-272)

Бъдете изправни, когато от горе
са решили да ви преподават

Сега във всинца ви има набрана от хиляди го-дини една енергия на внушение, която се намира в торпедно състояние. Тя се намира в нашето битие, неорганизирана е и затова трябва да се превърне.

(4/стр.63)

Страшно нещо е злото, което е вложено в човека. Човек е една пълна бомба и ако не знаеш как да го пипаш, накъде да го бутнеш, тъй ще се пръсне, че от тебе нищо няма да остане. Но и от него нищо няма да остане. (5/стр.87)

Следователно от моя страна аз трябва да бъда толкова коректен, че да не давам повод никой да изгуби своето равновесие, нито пък той да послужи за изкушение, защото нито аз печеля, нито той печели. (22/стр.299)

Не се обиждайте, че понякога си служа с думи, които не ви харесват – аз търся съответни думи да изразя мисълта си, но не ги намирам всякога. Пазя се да не ви обидя, защото вие носите в себе си екс-плозивни вещества, които могат да засегнат и вас, и мен. (20/стр.170)

Някои питат защо аз не употребявам по-избрани думи. Ако употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане… Моите думи са такива, които нямат личен характер – това са думи, които означа-ват принципи. (21/стр.548)

Някой път, като дойда между вас, усещам една тежка и дисхармонична атмосфера, разбирате ли? Тъй както е тежко в едно кафене от тютюна и човек не може да диша свободно – така е и между вас. Не че го искате, вие сами се мъчите, но не знаете на-чина, как да се освободите. (22/стр.152)

По някой път минавам покрай вас и моят ум се сковава. И знаете ли как? Трябва да направя напор, за да се размрази. (6/стр.388)

Да ви кажа една истина,… когато дойда тук, из-питвам едно болезнено чувство. Тия набрали се ва-ши желания ми причиняват най-големите страдания. И сега аз трябва да правя усилие върху себе си, за да ви говоря. (22/стр.78)

Туй, което зная, може да ви го предавам, но ва-шите мисли и вашите преживявания се предават върху мен. Приемам всичките ви мисли и ги пре-живявам вътре в себе си… Ако туря една плоскост да отблъсквам вашите мисли назад, няма да се пос-тигне целта. По-добре е в такъв случай да се затвори школата, отколкото постоянно да се вдигат скандали.

(22/стр.79,81)

Школата се е образувала на няколко пъти в Ев-ропа, но се е затваряла за по-благоприятно време, понеже се явявали спорове. Няколко пъти се е отва-ряла и затваряла, и сега пак може да се затвори. Но ако я затворя, тогава вие сами ще си преподавате, втори път няма да преподавам вече!… Като казвам, че ще затворя школата, подразбирам, че ще говоря и ще проповядвам със символи, по този начин няма да говоря. (22/стр.80,83)

Ако хората са готови, мога да им говоря по-дъл-боки работи, но трябва смирение. На един човек, който мисли, че всичко знае, не мога да му кажа нищо. (7/стр.314)

При това състояние, което сега имате, и най-добрите лекции да ви се държат, не можете да се научите, защото тук се изисква една вътрешна досет-ливост на тия тънки психически сили, които дейс-тват. (22/стр.202)

Та първо правило: ще хармонирате мислите и чувствата си поне за един час – за един час, не искам повече… И като вляза в класа, тук, да се почувства една приятна атмосфера, аз да съм доволен и вие да сте доволни. Ако вляза аз и съм недоволен, и вие ще сте недоволни. Две недоволства раждат положително число – и двете страни губят. И тогава всичките Истини, които може да ви се кажат, ще имат обра-тен ефект. (22/стр.81)

Затуй искам да бъдете изправни в този момент, когато онези от горе са решили и имат благоволение-то да ви преподават. Аз не говоря от свое име, имай-те предвид: говоря ви от името на Всемирното Бяло Братство. Ако те са благоволили спрямо вас, и вие бъдете верни спрямо тях. Ще изучавате тия Велики Истини от тяхно гледище. (22/стр.80)

Едно време, когато тръгвах от Слънцето за Зе-мята, запитах Господа какво да кажа на българите. Той ми отговори: „Ще им кажеш да бъдат добри, умни, честни и справедливи…“. Това изискват Слън-чевите жители от вас, това изисква Бог от вас. Сега всички се оплаквате, че няма плодородие – защо? Защото не проявихте това, което се искаше от вас.

(20/стр.202-203)

Докато съм аз в България, ще има плодородие; като напусна България, пустиня ще стане… Тъй е писано в един Божествен закон: Когато един народ пренебрегне великите Божествени закони, които са пратени за тях, такъв народ не може да напредне… Аз не визирам себе си, аз визирам този велик закон, понеже Бог сега съизволява в славянството да го ту-ри в работа, в една мисия за човечеството.

(22/стр.210)

Сега в България искат да кажат, че това е една секта, и искат да убедят и вас. Защо? Вие ще станете изменници на българския народ… И всички ги счи-там за изменници, които не са ученици на тази шко-ла – не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват Великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството. (22/стр.210)

Аз дойдох в България да кажа на българите Ис-тината, да им посоча Правия път. И вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъ-жец, самозван пророк и други. Когато се върна на Слънцето, ще взема със себе си всички епитети – там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България. От моята книга ще зависи бъдещето на България и на българския народ.

(20/стр.203)

Турям в действие всички закони да
премахна лошите влияния

Сега аз чета мислите ви и виждам, че някои ме считат за хипнотизатор. Аз не мога да хипнотизи-рам, защото нямам маска – лицето ми е открито. Ако искам да хипнотизирам някого, ще извадя ре-волвера си и ще кажа: „Дай кесията си!“, след това ще сваля брадата от маската си и няма да ме поз-наете. Който хипнотизира, всякога носи маска на лицето си. (21/стр.195)

Вие сами се хипнотизирате. Дръпнат някому ед-на черта отпред и му казват, че повече не може да върви – той я вижда, а другите не я виждат. И после казват, че аз ви хипнотизирам. Не, вие сами си тег-лите една линия, а после казвате, че ви теглили та-кава линия. Това е само една хипнотическа линия и казват, че аз ви тормозя. Никого не съм тормозил.

(13/стр.77)

От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съ-живявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материал-ното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта. (7/стр.311)

Казвал съм и друг път, и пак ще кажа: Ако съм увредил някого, да дойде при мене, без да ме кри-тикува – аз ще му платя десет пъти повече, отколкото струва, и да се свърши въпросът веднъж завсякога. Между вас и мен трябва да се разчистят всички въп-роси. Нищо повече! В бъдеще онзи, който не постъпи тъй, аз да ви кажа, ще обърна гръб и няма да го погледна вече! (22/стр.79)

В душата си съм сит на укори и неблагодарности… Аз служа на друг един закон, ще ви говоря сега. Аз не искам по никой начин да огорча Оногова, Който живее в мен. Туй не го позволявам. Онзи, Който ме е учил, Онзи, Който живее в мене – върху Него не искам да се хвърлят никакви укори! (22/стр.79)

Вие някой път искате да ме научите как да дейс-твам. Аз не действам от себе си, а вървя по Божиите пътища и искам и вие тъй да действате. Нито аз ще изменя Божиите закони, нито вие, нито Ангелите, никое Същество в света не е в състояние да измени по какъвто и да е начин Божествените пътища.

(22/стр.79-80)

Туй е вътрешен закон: Онзи, Който живее в нас – Господ, си има път, по който върви, и няма да ни чака… Господ е мислил преди милиони години, ко-гато е създал света и следователно ние ще действаме тъй, както Той е мислил и както Той действа.

(22/стр.79)

Аз предупреждавам моите ученици да не се опит-ват нито да ми противодействат, нито да ми влияят, защото и аз постъпвам и ще постъпвам по същия начин – нито ви противодействам, нито ви влияя. Аз излагам всички Божествени закони, които, ако искате, ще ги изпълните, ако не – ще носите пос-ледствията. Имайте предвид, че тези закони, тези сили, с които влизате в свръзка, ще започнат да дейс-тват върху вас, щом вашето съзнание се разтвори. Този закон е неизбежен. (4/стр.16)

Аз имам всичко добро желание да дам един об-рат, една нова насока. С всичките ми думи аз внасям една нова енергия във вас, събуждам нещо ново – Божествено. И ако ме слушате, тая енергия ще дейс-тва благотворно във вас, а ако не ме слушате, тази енергия ще произведе обратни резултати. (22/стр.214)

Вие трябва да застанете на нозете си, да не кажете утре: „Дънов иска да ни хипнотизира и да ни влияе“. Нямам намерение да ви влияя, защото в момента, когато ще поискам да сторя това, ще бъда демон, с главата надолу. Па и вие, ако искате да ми влияете, ще бъдете с главата надолу. Тъй гласи Божественото учение. (4/стр.8)

Един ме попита в какво стои моята сила. Тайната на моята сила е във връзката ми с Бога. Този, който ме питаше в какво стои моята сила, искаше да я узнае, та като я придобие, да може да упражнява влияние върху хората, да им въздейства за лични це-ли. А пък другояче стои въпросът. (9/стр.172)

Аз съм бил и в двете ложи: и в Бялата, и в Черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните, и на другите, зная и пос-ледствията, зная го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил. (13/стр.63)

Аз признавам само една власт в света, тя е Божията власт; аз признавам само една власт, властта на Любовта; аз признавам само една власт, властта на Мъдростта; аз признавам само една власт, властта на Правдата; аз признавам само една власт, властта на Добродетелта. Всяко друго учение, което не е обосновано на тези принципи, то е една измама, която светът е изпитал и може да изпита. (4/стр.62)

Нашите души са се сформирали под влиянието на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Това са три Велики Духове, които работят за създаването на човека. Те наричат човекът: Възлю-беният Син на Бога. (13/стр.492)

Този, който се кръщава с Божествената Любов и Мъдрост, той ще бъде Син Божи… Тези две велики сили, Любовта и Мъдростта, трябва да проникнат дълбоко във вас и да ги разберете във всичката им широчина и дълбочина, т.е. тъй, както се проявяват в този широк Божествен свят – само така ще се осмисли сегашното Учение. (20/стр.281)

Моята цел сега е да ви разхипнотизирам и правя обратни паси,… като при всяко прекарване на ръцете казваме: „Това е вече закон“ – и по този закон ние даваме, от едната страна, Любовта, а от другата стра-на, Мъдростта. Като кажем тези думи и духнем, дя-волските нишки се разкъсват, в човека става едно разтърсване и той казва: „Къде бях досега, къде бях?“. Та сега и вие ще се запитате къде сте били – били сте на дъното на ада. (6/стр.338)

Дяволът ви е хипнотизирал и затова не познавате Господа. И тъй, всички трябва да се освободите от туй хипнотично състояние. Затова ви казвам, че трябва да работите с Любов и Мъдрост, понеже те са Божиите ръце… Ще проектираш Волята в себе си и ще кажеш: „В името на Божията Любов, в която няма никаква измяна, и в името на Божията Мъдрост, и в името на Неговото Слово тъй да бъде!“. Няма сила в света, която да устои на тази магия, на тази сила. Така ще се разтърсят всички основи на Черната ложа и всич-ки нейни сили ще се махнат. (6/стр.338)

Когато срещна някого от Черните братя, още преди той да ме види, аз изтеглям ръцете си надолу, той заспива и аз си заминавам. Като отмина, пак тегля подире му ръцете си, за да го събудя. А като срещна добър човек, аз му правя път и казвам: „С Божието Благословение върви си по пътя!“.

(6/стр.401)

В Духовния свят е тъй – който по-напред види, той печели. Белите братя са силни в това, че виждат отдалече и взимат мерки. Където Черните ви видят по-напред, те печелят. (6/стр.340)

Ако речете да правите опит да ме лъжете, аз ще вдигна ръцете си, ще ви приспя, ще си замина, след това пак ще вдигна ръцете си, за да ви събудя. Такъв е законът. Защото, ако се предадете на такова влия-ние, вие ще станете оръдие; друго въздействие не може да бъде в дадения случай. (6/стр.401)

Турям в действие всичките закони да премахна всичките лоши влияния и в себе си, и в другите.

(5/стр.444)

Помнете: В сегашния случай аз мога да се боря не само с вас, но с целия ад мога да се боря. Разбирате ли какво значи това? И няма сила, която може да ми противодейства! Защото зная, че Бог е Господар в света. Та не искам вие да бъдете роби. (5/стр.340)

Питам ви сега: Защо се подлагате вие на този хип-нотически сън в себе си? Не трябва да бъдем роби един на друг! Аз не искам да подчиня вашето съз-нание на своето съзнание… В дадения случай искам да вървите по онзи път, който Бог е създал заради вас! (5/стр.340)

Няма да се учите от човеците, но от Господа. И аз няма да ви уча, но искам да ви освободя от всички заблуждения, които са вложени във вашите умове.

(21/стр.250)

В Школата имаме метод – опити за преобразования

Сега в Школата ще имаме един метод, ще пра-вим опити за преобразования. Ще ви създадем един ден на всички нарочно бел. Ще ви туря в една такава голяма напаст, каквато никога не сте видели, и после ще ви кажа: „Според законите, които сте научили, разплатете се и ги приложете, превърнете тия енер-гии във ваша полза. Ще чакам тридесет дни и после ще ви освободя“. (13/стр.78-79)

Аз ще ви създам една голяма беля, каквато ни-кога не сте имали и ако можете да излезете от тази беля – добре. (22/стр.11)

Сега ще ме разберете криво, но да ви изясня сво-ята мисъл: как създавам тия работи, как създавам белте. Минавам в града – вие сте беден човек, от дълги години сте се молили на Господа да ви даде пари, това-онова. Донеса ви една торба от десет ки-лограма злато и обявявам пред всички; казвам, че аз съм ви оставил пари… Казвам на апашите: „Идете при тия хора да видите могат ли да имат пари, могат ли да ги опазят“. А тия апаши са пак мои хора. Оставям торбата и казвам на апашите: „Вижте мо-жете ли да вземете торбата с насилие“. Ами защо да не ми върнете торбата пак? (13/стр.79)

Дошли са апаши, нека вземат парите. Защо да не ликвидираме с добро? „Не противи се злому“ – казва Христос… Защото, ако се противим на злото, ние тогава му даваме сила. В името на този закон на Любовта злото не го признавам и то, като дойде, ще вземе само туй, което е негово. Ще си вземе своите злини, Доброто не може да вземе. (13/стр.80,73)

Като казвам, че причинявам тия бел из градовете, то е, за да ви излекувам. Сега ще ви обясня. Забеляз-вам, че някой от вас ще се отклони от пътя си, ще го спъне нещо. Той ще направи един грях, който ще го отклони от пътя за няколко прераждания, и чак тогава ще оправи живота си. Тогава ще му дам въз-можност да се скара с някого и да се предпази от по-голямо зло. (13/стр.80)

Например двама души от вас ще ви скарам и ще ви кажа тогава: „Примирете се според окултните закони“. Нарочно ще ви създавам такива бел… Зна-ете ли как го правя? Някой път, като мина през някой град, виждам, че духовете са без работа. Аз си правя смешка с духовете, а пък като си правя смеш-ка с тях, те си я правят с вас, тъй си отплащат.

(13/стр.79)

Духовете са като нас, но с по-фини тела. И те по-някога скучаят, и те обичат да се занимават със Земята, и те обичат да съчиняват небивали истории.

(13/стр.312)

Самият живот на Земята обаче, от единия край до другия, е само забавление – за в бъдеще това ще учите. Ще гледате не само външната, но и вътрешната страна на живота. Ще бъде смешно например, ако аз туря на лицето си една страшна маска и вие се плашите от тази маска, а под маската се смея. Не гледайте на тази маска, гледайте какво има под нея!

(13/стр.491-492)

И Христос казва: „Само по един начин може да се предаде Истината – този Дух на Истината, когато дойде, Той ще ви я предаде“. Ако ние учим хрис-тиянството без Божествения Дух, въпросът е свър-шен – ние ще научим само външната страна.

(21/стр.748-749)

Не трябва да се влияем от външната страна на живота. (20/стр.151)

Аз се упражнявам върху вас, като върху мишенки, с които се упражняват войниците. Ще ме извините за това, но знайте, че колкото дупки направя, ще ги запълня – колкото рани ви причиня, ще ги излекувам. Считам ви живи мишенки: зад вас има крепости, в които се крие неприятелят – аз бия върху тези в крепостта. (20/стр.629)

Ще носиш моята Светлина с
хиляди години и векове

Вече съм напълнил цялата Земя и въздуха с но-вите идеи и хората ще почнат да ги приемат, но какви ли не препятствия имаше в началото.

(8/стр.314)

След всяка една беседа аз гледам, не искам да обидя хората, но гледам как си влияят, как разбират. Много пъти аз говоря едно, а те разбират друго.

(5/стр.343)

Аз вярвам, че вие ме разбирате, но във вас има други духове, които не ме разбират. На тях ще ка-жете: „Вие си вървете вече“. (4/стр.141)

Тия духове, които говорят във вас, какви са? Ня-кому проговорил духът, но му казва: „Туй да не каз-ваш на Учителя!“. Защо да не казваш това на Учи-теля? Не, което е Божествено, то трябва да излезе навънка. Божественото трябва да излезе! (13/стр.141)

Дух, който на мене едно говори, на тебе друго, той не е този истинският Дух. Едно трябва да ни говори той – туй разпореждане и за мене, и за тебе, и за всинца ни е едно. Неговата воля трябва да бъде Божествената Воля, която трябва да изпълним без никакво съмнение. (22/стр.303)

На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам – те са нисши. А Божественият Дух – Той е абсо-лютен, на Него аз се подчинявам. Той е Дух на Свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мъдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосърдие. Той съ-държа всичко в себе си. (13/стр.141)

За мен казват, че заблуждавам народа. Не, братя, никого не заблуждавам – вие сте заблудени, а аз го-воря Истината. (20/стр.630)

Когато аз говоря на една душа, там ще има съ-живление на Духа. Такъв човек ще бъде посаден ка-то дърво при водните утоки, листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада. Но ко-гато Дървото на живота почне да вехне и листата му капят, то е знак, че то не е при водните утоки. Всяко сърце, което съхне, и ум, който се помрачава, показ-ват, че моята Виделина не присъства в техните души.

(12/стр.205)

И във всичките си беседи аз имам за цел да ви накарам да мислите и да любите – кого? Някои казват мен да любите. Моята душа виждал ли си, сънувал ли си я? Да не вярваш на съня си. Като срещнеш ти моята душа, тя ще бъде светла като Слънцето и ще носиш моята Светлина с хиляди години и векове.

(21/стр.425)