Елеазар Хараш – Мордот ин Махария – Мъдростта на Старците – книга втора

Универсалното Единение

Този, който е познал Нищото, става Нищото. Как може при това условие да има познание? Този, който е познал и съществува, той не е познал. Този, който е познал и не съществува, той е познал Непознаваемото. Само в Непознаваемото можеш да си несъществуващ и цялостен. Това е Единствената Реалност. Живея, значи: не съществувам, но съм. Това е Универсалното Единение.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Напътствие от Безкрая

Който иска да придобие истинската Любов, той трябва да се обрече на тази Любов. Тази Любов няма отношение нито към живота, нито към смъртта. Тази Любов е Неуловима и Неразгадаема. Тя живее в Нищото. Тя е Тайнство. Това, което ви казах, е Напътствие от Безкрая.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Залезът, който е Изгрев

Човешкото същество е по-дълбоко от живота, но Любовта е по-дълбока от човешкото естество. Любовта превъзхожда и човека, и живота. Любовта е Тайна за човека. И тази Тайна трябва всякога да се преоткрива. Докога трябва да се преоткрива Тайната на Любовта? Докато човек залезе напълно в своя Източник. Само този, който е осъзнал пълнотата на своя Залез, само той може да изгрее в Древната Зора.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Злото е Неговата Скритост

Злото е украшението на бъдещите светове. Злото е осмислителят, доброто не може да осмисля живота. В Древността е бил направен опит с доброто и то се е оказало негодно. Така Древният го подменил със злото, със Собствената си Скритост, за да осмисли всеки, който не разбира, пътя си към вечното състояние на Пълнота. А що е Пълнотата? Самият Бог и Скритото в Скритостта Му.

Петият Старец Ал Аримавая

Коя е Неговата специална Цел?

Злото е смисълът, доброто е обезсмислянето. Ето защо злото ще учи доброто и ще го осмисли. А накрая и злото ще изчезне, защото Древният има и други цели. Коя е Неговата специална Цел? В бъдеще Той ще отстрани и Любовта, защото иска да даде нещо по-величествено на човека. И какво ще му даде? Нещо от Себе Си, което е Неведомо и което Любовта е търсила, но не е открила.

Петият Старец Ал Аримавая

Чрез нашето Несъществувание Го откриваме

Ние Го търсим, за да Го открием, а Него Го няма. Можем ли да открием Този, Когото Го няма? Можем – чрез това, което го няма в нас, чрез това, което не съществува в нас. Чрез нашето Несъществувание ние откриваме Неговото Несъществувание. И така се сродяваме завинаги с Него. Но Той има и друга Скритост, която не е сродна с нас.

Петият Старец Ал Аримавая

Старец го наблюдава и очаква

Който преодолее злото, придобива по-висша енергия за своя път. Жизнеността му е вече само поддръжка, а развитието му поема по чисто вътрешния си скрит път. Преодолелият злото става Избран. Той е вече човек без тяло, без сърце, а в ръцете му са Душата и Духът. Тялото му вече не може да го ограбва, а сърцето му вече не може да го тревожи. Той тръгва на път към своята вечност. И ако борави правилно с Душата и Духа си, Старец го наблюдава и очаква.

Петият Старец Ал Аримавая

Да изтръгнеш Божия Замисъл от врага

Злото е творение на Могъщата Божия Воля, за да нямат хората бъдеще в злото, в реката на злото. Злото е планът за твоето спасение, но ако не го разбереш, тогава ще дойде друго зло, което ще стане твой голям враг. И тук вече задачата на човека е по-трудна, защото той трябва да извлече полза от врага, а това означава да изтръгнеш Божия Замисъл от врага, защото чрез враговете си ние ставаме по-усърдни и по-дълбоко отдадени на Бога. И тогава в един момент Бог ни се явява и врагът, който си е изпълнил мисията, се отделя от нас, защото той вече е изработил същественото в нас – Съкровището.

Петият Старец Ал Аримавая

Няма да стигне до Мистерията на Старците

Бог ни изпраща злото, защото желае нашето духовно израстване. Бог иска да се обединим с Него, за да победим злото, което е Негова Тайна. Бог ни го изпраща и Бог в нас го побеждава, а от това ние опознаваме себе си и разбираме все повече Бога, защото Той иска да Го разбираме в себе си. Злото е сила на Бога, а Бог е власт над злото. Но който не е възлюбил Бога, злото му става участ. Който не разбере и не преодолее злото, няма да стигне до Мистерията на Старците. Той ще си остане най-много ученик.

Петият Старец Ал Аримавая

Неведомото говори с Могъщо Присъствие

Неведомото е Древна Скритост. Любовта Му е тайнствена, Мъдростта Му е дълбинна, Истината Му е като докосване до Огън. Неведомото не говори с думи, нито с мълчание, а с Могъщо Присъствие. Неведомото няма качества, краят Му се губи, началото е неизвестно, а среда не съществува. Когато То ни помага, ние извличаме Мъдрост и от мрака. Когато То не ни помага, ние изоставаме и когато сме в светлината. Всички стихии слушат Неговите повели, защото Неведомото е Баща на всички същности.

Петият Старец Ал Аримавая

На странно място живее Любовта

Любовта е Безмълвното в живота. Колкото си по-безмълвен, толкова повече опознаваш Любовта. Любовта е скрита от погледа на светлината и тъмнината. Ние я наричаме Любовта, но тя е Неизречено Начало. Тя е само гост във вселената, но не живее в нея. Тя е гост в човека, но не живее в него. На странно място живее Любовта, но могат да я открият само Избраните. Кое е това странно място, в което живее Любовта? Любовта живее в голямата скръб. И който разбере това, тогава тя пуща корени в него и го извежда от света.

Петият Старец Ал Аримавая

Приближаване до Неведомото

Неведомото не е Послание, защото то няма нужда да го разбират. Неведомото не е Тайна, защото То е Бащата на Тайните. То е скрито по-навътре от Тайните. Неведомото не е Път, защото няма закъде да пътува. И все пак къде е Неведомото? Неведомото е навсякъде. То е Мистично явление на енергията, без да е енергия. То е Мистично Дихание на словото, без да е слово. Може ли човек да се приближи до Него? Има един начин за приближаване и той се нарича Голгота, или Истината.

Петият Старец Ал Аримавая

Няма подслон в света и вселената

Неведомото е само вход към Себе Си. Неведомото изисква надрастване на света и вселената. За Неведомото няма подслон в света и вселената и те не знаят какво да правят с Него. Неведомото може да се прояви като невиждана красота на Бога в света, но само за миг. И това е само призоваване, но не към красотата, а към Неведомото. Неведомото може да се проявява и чрез Мистичните сили на Свещените Слова, които са изречени съкровено и уверено.

Петият Старец Ал Аримавая

Зад този Печат е Прадревността

Източникът е абсолютно неуловима Мистична Реалност. Тази Реалност е запечатана с Печата на Безмълвието и зад този Печат е Прадревността, за която боговете имат спомени, а хората – незнание. Източникът е като Древна Пещера – Велика Скритост. Но на който е дадено дълбоко Мистично чувство, той може да зърне в Пещерата и да пие от Мистичното вино, и да чуе Древни ефирни Слова, и да почувствува Потайния Древен, Скрит свят. Но Мистикът е особено същество. Той сам по себе си е Жрец от Тайния свят.

Петият Старец Ал Аримавая

Голгота е Призоваване

На Голгота е съхранено величествено Вдъхновение за този, който може да го изтръгне. Това Вдъхновение е велика сила на Невидимото. Това Вдъхновение е позволение да излезеш отвъд звездите и слънцето, отвъд Творението, отвъд съдбата и да зърнеш Промисъла. Голгота е изпепеляваща за неподготвения и благословена за Праенергията на Мистичното Сърце. Който чрез енергията не е натрупал сила, а Мъдрост, той се е насочил към Мистичното Сърце на Неведомото. А Голгота е само Призоваването.

Петият Старец Ал Аримавая

Древен и Неведом Глас

Гласът на човека е образуван от неговите явни и скрити духовни сили. В човека има глас на ума, глас на сърцето, глас на душата, глас на духа, Глас на Бога, който се движи като Универсалната енергия. Но има и Глас, никога нероден. Той е скрит в Мистерия, обвит в Неведомост. Този Древен, Нематериален и Неведом Глас е най-могъщ и най-скрит. Той е произнесъл Безкрая.

Петият Старец Ал Аримавая

Степени на съзнание за скрита сила

Чистото Сърце е проявление на Скритото Духовно Сърце в човека. Това Сърце черпи от Духовното Сърце, а Духовното Сърце черпи от Съкровеното Сърце. Съкровеното Сърце черпи от Душата, а Душата е Сърце на Бога. В Сърцето има степени на съзнание за скрита сила, но тази чиста сила се случва, когато Словото започне да свети в Сърцето. Тогава в това Слово се явява Гласът на живота и така чрез Сърцето си човек узнава безсмъртието си.

Петият Старец Ал Аримавая

Те са се установили в Своята Древност

Животът ни просветлява явно, а смъртта ни просветлява тайно. Що е смъртта? Безсмъртие, безсмъртна Тайна, недокосната от упадък. В живота умираме, а в смъртта се раждаме. За Старците няма смърт и няма живот. И затова те се раждат все повече в Себе Си от Тайна в Тайна и от Мистерия в Мистерия. Така те са се установили в Своята Древност, която наричаме Старост.

Петият Старец Ал Аримавая

Устремът реже Мрака

От Мрак съм роден и затова съм Всевиждане. От Мрак съм роден и затова съм Небивал Устрем. Устремът е този, който реже Мрака. Голям е Мракът, преголям е Устремът. На Устрема е дадена необикновена сила и проникновеност. Всички, които са постигнали Тайната, която е отвъд Мрака, са същества на Устрема. Устремът ги е родил, той ги е обучил, той ги е взел при себе си.

Вторият Старец Азавот Махария

Устремът е бил преди Мрака

Дълбоко в Мрака няма зло, но това е само за този, който може да вижда. А вижда този, който преодолява. Устремът е, който воюва зад нас и преодолява. Устремът няма лице и затова е неуязвим. Когато Устремът воюва зад нас, ние сме избрани. Няма такова зло, което да не се прекланя пред Устрема, защото Устремът е бил преди злото и преди Мрака.

Вторият Старец Азавот Махария

Устремът е Воля на Нероденото Могъщество

Всичко, което се случва, е Скритост. И ние трябва да изучаваме тази Скритост. Злото е Скритост, Мракът е Скритост. Устремът е Яснота. Устремът е Воля на Нероденото Могъщество. Защо това Неродено Могъщество не се е сътворило навън? Защото никой не ще може да го понесе. Когато събуждаме Устрема в себе си, ние призоваваме Нероденото Могъщество да ни води и учи.

Вторият Старец Азавот Махария

Любовта търси Мрака

Любовта сияе в трудности, наслаждава се на своето уединение, живее неизказано, общува с вечното, изумява ангелите, учудва боговете, стреми се към вътрешното, търси Мъдростта, слива се с Истината. В Любовта тъмнина няма, светлината ѝ е близка, сродна е с духовността, но най-много от всичко тя търси Мрака, защото чрез него възкръсва завинаги и става свободна Птица.

Вторият Старец Азавот Махария

Волята е Скритост на Духа

Волята е началото на човека, а Бог е краят. Когато волята постигне Висшето съзнание, тогава Бог се присъединява към нея. Волята е подвигът и когато тя постигне себе си, тя се осъзнава като Дух. А Духът е поразяващата Слава на Бога. Волята в златото се проявява като постоянен блясък. Що е волята? Невидима Тайна, Скритост на Духа. Много воля значи много Дух. Много Дух значи много Истина, а Истината е Присъствие на Всемогъщата Воля.

Вторият Старец Азавот Махария

Небесният Камък

Истината изразява Бездната, Древното. Истината е в скритото значение на обикновените неща. Волята движи Огъня в човека. Воля, която пробива смъртта, се ражда облечена в живот. Волята е вътрешно място в нас. Тя е сила на Душата и поглед на Духа. В нас трябва да оживее едно отдавна забравено минало и то се нарича воля. В миналото тя се е наричала Небесният Камък.

Вторият Старец Азавот Махария

Търпението възприема Небитието

Търпението е силата на Невидимия свят. Търпението е Дълбочина и в тази Дълбочина злото се дави, защото Търпението възприема Любовта, а това е, което злото не може да възприеме. Търпението възприема Небитието, а злото иска битие. Чрез Търпението ние постигаме прозрение за Дълбокото. Който е имал търпение, той е дочакал правото си да влезе в Дълбокото място на Любовта.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е прозорец към Несътвореното

Тъмнината е сътворена, а Мракът е несътворен. Мракът е прозорец към Несътвореното. В Мрака се ражда мистичното тържество на Търсача, защото който е търсил, той е влязъл в Мрака и го е преодолял чрез Бога в себе си. Така сътвореното умира и се ражда Новото Мистично съзнание, защото Мракът е прозорец.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е строг Жрец срещу злото

Любовта е Жрец на Вечността и Безкрая. Името ѝ е Вечност, Пътят ѝ е Безпределност. Ако имаме тази Неизменна Любов, значи Вечността е влязла в нас. Любовта в нас, това значи да сме уловили Същността. На тази Същност Мракът гледа с меки очи, но срещу злото Мракът е строг, защото злото няма корен в Същността.

Вторият Старец Азавот Махария

Слушай и ще чуеш Древността

Любовта се явява в човека, когато Божеството е излъчило Себе Си в човека. Любовта е Звук Древен в Тайната на нашето Сърце. Слушай в Съкровеното си Сърце и ако наистина слушаш, ще чуеш Древността. Сега Сърцето е твоят корен, а в Древността Любовта е била без корен, без опора. Тогава Нищото е било опората. Няма по-голяма опора от Нищото и истинското Сърце пътува натам.

Вторият Старец Азавот Махария

Скрит в Скритостта

Абсолютът е скрит в Скритостта. Никой не знае Скритостта Му. На нас ни е близка само Вътрешността Му, Покоят Му, Божествеността Му, но Той е още по-навътре – там, където никой не стига. Можем само да кажем, че там е Мистерия, Велик Център, от Който в бъдеще ще произлязат други светове, светове необясними.

Вторият Старец Азавот Махария

Центърът слиза в Смирението

Смирението е невидим вътрешен магнит. То е тайна дума, тайна сила. То е с Мир в другия по-възвишен Мир. Който е с Мир в себе си, влиза в Мира на Тайните. Така Смирението става познавач на Пустотата, а Пустотата е източникът на Мъдростта. Смирението се усъвършенствува чрез жертвата, а Мъдростта – чрез Пустотата. Висшето Смирение означава да имаш Център, да си достигнал до Центъра си, а Центърът е отвъд звездите и вселената. Центърът слиза в Смирението.

Вторият Старец Азавот Махария

Да търсиш, значи да станеш Мистерия

Познай себе си. Къде? В Мрака. Затова Мракът идва. И ако ти търсиш себе си, Мракът ще те изгуби. Но ако ти си илюзия, Мракът ще те погуби. Познай себе си означава: определи това, което търсиш. Да търсиш, значи да станеш Бездна и Мистерия. А щом не търсиш, ти ставаш време и времето ще те руши. Който е познал себе си, страданието и Мракът вече не го познават.

Вторият Старец Азавот Махария

Себепознанието е придобиване на Неизменност

Който е познал себе си, и Мракът го познава, и Бог го познава. Който не е познал себе си, от него се интересуват илюзорните същества. Който е познал себе си, придобива собствената си Неизменност. Който е познал себе си, той е прехвърлил злото си на Сатана, защото той вече няма тази склонност. А който не е познал себе си, той носи тази зла склонност в себе си.

Вторият Старец Азавот Махария

Истината е, която открива Мистерията

Истината отстранява светлината от своя път, защото Истината е Дълбочина, а светлината е долу в низините. Истината е била, когато светлината не е била още родена. Когато светлината още не е виждала, Истината е имала Око. Истината отстранява светлината, защото целта на Истината е да открие това, което светлината не може. Истината е тази, която открива Мистерията.

Вторият Старец Азавот Махария

Познай себе си е Отвъдно Рождение

Познай себе си е Отвъдно Рождение. То е Рождение отвъд времето. Познай себе си е домогване до Скритата Светлина, която е вътре в светлината. Познай себе си е Откровение за Дълбинния Извор в човека. Познай себе си е скрит опит за Реалността. А който не познава себе си, има осъден опит. Познай себе си е правилно умение да се откриеш отвъд собствения си ум.

Вторият Старец Азавот Махария

Само Истината умее да търси Бога

Само Истината умее да търси Бога, а човекът трябва да се научи как да търси Истината. Ако човекът не се научи как да търси Истината, Мракът ще го гони и обучава. Когато човекът е Търсач на Истината, той завежда Мрака при Бога и Бог осветява този Мрак. Когато човек не търси Истината и не е насочен изцяло към нея, тогава Бог прави Мрака грабител на човека.

Вторият Старец Азавот Махария

Любовта е дело на Древната Бездънна Мистерия

Свещеното е породено от Висшата Тишина и затова то е Неизразимо. Сега светлината в човека трябва да се усъвършенствува, докато се върне в Свещеното. Светлината се усъвършенствува чрез жертвата. И когато светлината се извиси в жертвата, тогава се явява Свещеното, което разкрива Същността на Любовта. И тогава Любовта става начин на мислене на човека. Когато Мракът се приближи до тази Любов, той само се прекланя, защото тя е дело на Древната Бездънна Мистерия.

Вторият Старец Азавот Махария

Последната Дълбочина

Последната Дълбочина засяга най-висшето докосване до Мистерията. Последната Дълбочина е Дълбинно Раждане в Бездната. Вече няма време и вечност, няма ден и нощ. Последната Дълбочина е завръщане в Място, за което и слънцето, и боговете мечтаят. Тук човекът не е вече нито дух, нито материя. Основанието на Последната Дълбочина е Безмълвието.

Вторият Старец Азавот Махария

Придобиване на тялото на Бездната

Истината е вечно живата Сила. Истината е особен Говор. Тя гледа чрез Очите на Зората. Истината призовава верните на кладата. Истината е придобиване на тялото на Бездната и това тяло е едно велико непроизнесено тяло. То е тялото без име. То се изплъзва от обятията на времето и вечността. То е онази Безкрайност, която ни очаква всякога.

Вторият Старец Азавот Махария

Не знае, но е мъдър

Мъдрият е дълбоко незнаещ и остро проникващ. Понеже не знае, но е мъдър, дава му се. Понеже е чист, Тайната идва при него. Понеже е отвлечен, улавя събитията. Той говори като шепота на огъня. Той е Древна, устроена земя. Той царува в своето уединение и в своето скрито наблюдение.

Вторият Старец Азавот Махария

Мъдрият е бил преди утрото

Мъдрият е породен от Тишина. Мъдрият носи в себе си скрито Гласа на Духа. Мъдрият има Център и този Център е скрит в Безкрая. Мъдрият е Слово на Безкрая. Докато утрото освежава хората, то Мъдрият освежава утрото, защото Мъдрият е бил преди утрото.

Вторият Старец Азавот Махария

Хаосът станал слуга на Мъдрия

Когато Хаосът видял усмивката на Мъдрия, той се смутил. Когато Хаосът видял очите на Мъдрия, той се учудил. Когато Хаосът видял смирението на Мъдрия, той се възхитил. Това били скрити неща, които Хаосът не познавал. И така Хаосът станал слуга на Мъдрия.

Вторият Старец Азавот Махария

Земя от Огън и Древност

Мъдрият е Мистична Земя – Земя от Огън и Древност. Мъдрият е приел в Дълбините си Огъня и той го учи. Мъдрият е приел в себе си Древността и тя го изумява. Учител е Огънят. Изумителна е Древността. И Вечността учи Мъдрия, и Безкрайността го учи. Във Вечността го учи Вселената на Чистото Слово, а в Безкрайността го учи Премъдрото Безмълвие.

Вторият Старец Азавот Махария

Поглед от Неведомото

Съкровенолюбието е повик от Пречистата Светлина. Съкровенолюбието е метод, който отстранява четирите вида тъмнина. Съкровенолюбието прави човека дълбок, осмислен, същностен. Но ако Съкровенолюбието иска да познае Тайната на живота, то трябва да умре в Истината и тогава ще има Поглед, който е нещо повече от самото него. Този Поглед е нещо от Неведомото.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът е създаден да извисява

Мъдрият е Мъдър, защото е познал Истината и защото е напуснал своите собствени предели. По пътя си към Истината Мъдрият е срещнал Мрак, който го е извисил. А не е ли това предназначението на Мрака? Да. Мракът е създаден да извисява достойните и да прекъсва пътя на недостойните. Мракът е Свещена сила на Мистерията. Той е Огън, който изгаря нечистия огън в човека.

Вторият Старец Азавот Махария

Четири пътя на Мъдростта

Мъдрият първо е очистил себе си, после е създал себе си, после е погубил себе си в Мрака и после се е извисил. Очистване, създаване, погубване и извисяване – четири пътя на Мъдростта. Очистването е подготовка, създаването е въведение, погубването е тайно очистване и извисяването е достъп до Новата Мъдрост. Тук Мъдрият става светещ, мистичен и уверен в своята Тайна.

Вторият Старец Азавот Махария

Този, Който е преди Древността

Ал Ходот е Велика Неизлъчена Същност. Ал Ходот няма произход. Нещата произлизат, Ал Ходот не произлиза. Съществата произлизат от най-скритата Древност, но Ал Ходот не произлиза. Този Прадревен Велик Тъмен Разум сияе само в Себе Си и само на малцина се е загатнал. Те са преживели бури и ветрове, но са оцелели и затова ги нарекли Древните, Старите, а по-късно – Старци. Но и те не познават Този, Който е преди Древността.

Вторият Старец Азавот Махария

Това, което превъзхожда Разума и Истината

Ал Ходот безмълвствува в Собствената Си Дълбина, в Собствената Си Неизбродимост. Ние Го наричаме Прадревен Прескрит Разум, но Разум ли е Той? Никой не знае това, което превъзхожда Разума и Истината. Никой не може да Го изучава. Никой не може да Го мисли. Няма такава воля, която да води към Него.

Вторият Старец Азавот Махария

Прабездна, в която е скрита Абсолютната Истина

Любовта е странен, древен Дар от Ал Ходот и тя много ни дава, дори ни прави вечни. Но Той не е напълно в Любовта. Тя е само Негов малък Отломък. Ал Ходот е Планината, а Любовта е Камъчето от тази Планина. Ще минат вечности, ще минат безкрайности, но дали ще имаме правото да вървим към Ал Ходот – това никой не знае. Той е Върховно Нищо, Прабездна, в която е скрита цялата Истина, Абсолютната Истина.

Вторият Старец Азавот Махария

Ал Ходот покорява с Прабезмълвие

За Ал Ходот няма гледна точка. Ал Ходот не е даже Съкровеното Древно Пространство. Към Ал Ходот води само Мистичната Истина. Но тя само води, без да достига. Ал Ходот е Древност отвъд Древността. Ал Ходот покорява с Прабезмълвие. Ал Ходот е спуснал в световете Корена на живота, но Ал Ходот е без Корен.

Вторият Старец Азавот Махария

Полет, който пробива вечността

Любовта е Сияещата Душа на Космичния Мрак. Любовта е Тайна, която Мракът не може да разгадае. Любовта е без мирис и без ухание. Към нея се върви без размисъл, но с Полет – вечен, безметежен, могъщ Полет, Полет, който пробива времето и вечността. Любовта е създадена, за да ни спаси и от вечността.

Вторият Старец Азавот Махария

Най-древното Питие на Ал Ходот

Любовта обича Мрака, защото някога е живяла там, но е съумяла да се изтръгне. Любовта във времето е настроения. Любовта във вечността е състояния. А Любовта в Бездната е Мистерия. Тук в Бездната Любовта има Мистичния образ на Безмълвието. Тук Бог наблюдава Любовта като най-древното, съкровено Питие. Кой пие това Питие? Ал Ходот. Но Той е дал част от това Питие и на Бога.

Вторият Старец Азавот Махария

Вратата, от Която е излязло всичко

Има Врата, която води в тъмнината. Има Врата, която води в светлината. Има Врата, която води в Дълбочината. Вратата е метод за придобиване на Дълбочина. Смисълът на Вратата е да отключиш Дълбочината. Това е Дълбочината, която е била всякога твоя, но която си изгубил. Вътре в Дълбочината живее Истината, а вътре в Истината живее Бог, а вътре в Бога – Древният Древен и Прадревен – Вратата, от Която е излязло всичко.

Вторият Старец Азавот Махария

Ключът за Бездната

Има Ключ, който води до познанието на Бога. Има Ключ, който води отвъд Бога. За да отидеш отвъд Бога, трябва да прекрачиш вечността. Любовта е Ключът за вечността, но Ключът за Бездната е Таен Ключ. Той е тъмен, мрачен, но който може да го осветли, тогава Ключът ще просветне и ще изчезнат Любовта, тъмнината и мракът. И тогава какво ще остане? Ще остане само Необятната Свобода.

Вторият Старец Азавот Махария

Корените раждат светлината

Листата живеят в светлината. Те я виждат, чувстват и ѝ се радват. Корените живеят в мрак. Те не виждат светлината, но те дават на дървото силата му да се извисява в светлината. Тогава не са ли корените скритата светлина? Тогава не е ли злото в човека скритата и все още непроявена светлина? Казвам: Корените раждат светлината. Всеки човек от своя мрак трябва да зароди своята светлина.

Вторият Старец Азавот Махария

Тайнствена е тази Вода

Водата е Шепот на Древността. Чистата Вода е, която погубва Тъмния разум в човека, защото в чистата Вода няма зло, в Извора няма зло. Чистата Вода е Воин, тя е жив Меч. Но хората не познават Водата като Меч. Тайнствена е тази Вода. В нейната чистота е скрита Древна Сила – Сила, която е дори отвъд явленията. Ако човекът разбере тази Вода, то тази Вода може да го спаси от пропастта на неговите земни желания.

Вторият Старец Азавот Махария

Вятърът има невидимо Лице

Вятърът е състояние на движеща се Духовност. Вятърът е чиста, озарена, сияеща и просветлена Същност. И който умее да влиза в него, осъзнава, че влиза в Светилище, и тогава Този, Който храни Вятъра, му се открива. Вятърът е път към Древните знания. Вятърът има своето скрито и невидимо Лице, но Древното Сърце в човека умее да общува с него.

Вторият Старец Азавот Махария

Огънят е спуснат от Свещената Бездна

Огънят има Свята власт. В долните светове той чисти, а в горните ухае. Огънят има Свещени очи. И когато човекът има Любов, Огънят знае как да му даде своите Очи. Когато откриеш Тайната на Огъня, заживяваш с мисълта да откриеш Центъра му и да се слееш с него. Огънят е Древен Пламък на живота. Той е спуснат от Свещената Бездна, за да обожестви световете. А тия, които не го познават, го наричат мрак.

Вторият Старец Азавот Махария

Да извиси силите си в Незнайното

Коренът превъзхожда външното и затова остава скрит в Нищото. Коренът общува единствено със своята Непознаваемост. За Корена цветовете и плодовете са само външни отражения. Коренът не обитава външния космос. Той е от друг свят, скрит свят. Коренът е скрит, за да го търсим и когато го намерим, ще разберем, че той е смисълът, Истинният Плод. Всеки трябва да извиси силите си в Незнайното, за да се срещне със своя Корен и за да не го узнае. Но срещата става най-великото явление за търсещия, защото той се преобразява.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Коренът превъзхожда Мрака

Коренът живее в Мрак, но превъзхожда Мрака. Що е плодът? Лъчезарно излизане на Корена навън, но плодът се ражда и угасва, а Коренът е траен, защото той се е вкоренил в Нищото. Навън е плодът му, навътре е Тайната му. Плодът се дава, но Коренът остава скрит. Той храни само Избраните. За плода може да се знае много, но Коренът е избрал Скритостта. Коренът е неизразимата част на плода. Коренът живее в царството на своята Скрита Чистота. Непознаваема е красотата му. Удивителна е яснотата му. Цветовете окапват, плодът изгнива, Коренът е Достоен.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Истинският Служител на Най-Древния

Истинският Служител на Най-Древния е съставен от Лъчиста Тишина. Истинският Служител е Мистериозно Откровение на Бездната и той не служи на хората, душите и космоса. Той служи на Безкрая. Той сияе, защото владее умението на Постоянната Жертва. Истинският Служител на Най-Древния не е човек. Той е Свещена Бездна. Той е съзрял Най-Древния, от което е произлязло Безкрайното му Служене.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Стихийната Вглъбеност на Най-Древния

Алмейра е Благоуханието на Скритата Истина, която се зове Тишина. Тишината е Дълбинен Вътрешен Храм. Тя е Есенцията на Божествените и фини сили. Тишината е Стихийната Вглъбеност на Най-Древния. И тя е най-висшето Благо, защото който е стигнал до Тишината, е бил призован от Най-Древния.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Алмейра е Гласът на Най-Древния

Всеки Път, колкото и да е мъдър, изчезва в Алмейра – Тишината. Алмейра сама по себе си е висш Поглед за Невидимите сили. Алмейра е Гласът на Най-Древния. В тази Тишина живеят Древни, Неродени Същества. Алмейра е Дихание отвъд диханието.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Алмейра е Кръв на Най-Скрития

Който е придобил Алмейра, той има в себе си най-могъщата Крепост. Който е познал Алмейра, неговата Вода тече нагоре към Планината, а не надолу към низините. Алмейра е Всесилна Скритост. Тя раздава Безкрайност и плиска Мистични Лъчи. Когато духът на смъртта се е срещнал с Алмейра, е обезумял от нейното Величие, защото смъртта разбрала, че Алмейра е Кръв на Най-Скрития.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Тайна Всесилна има в Тишината

Алмейра е Врата към Скритостта. Тези, които не познават Тишината, живеят в мрак – неосветен мрак. И непознаващи себе си, те са се превърнали в призраци. Алмейра слиза като Милост върху своите Избрани. Тя им дава нещото, което е отвъд Словото. Тя им дава нещо от Тайната на Присъствието. Тайна Всесилна, Тайна има в Тишината.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Не може да се изрече дори и като Шепот

В Безкрайното се намират мистично родените. Безкрайното ги е целунало със себе си и те вече нямат начало, нямат край. Има степени на Безкрайното и в една от степените на Безкрайното има Древно и Незнайно Слово – Слово, което не може да се изрече дори и като Шепот.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Крие се дори и от Пустотата

Произходът е Тайнствен Древен Корен, Неуловим Корен, Същност без Същност. Който е преживял Произхода в Древността и Мистерията на Корена, той вече не е нито човек, нито ангел, нито бог. Той става Незнайна Земя – Земя, която не съществува, но е по-реална от всяко съществувание. Този Произход е Неизвестното Съкровище. Той в най-дълбоката Си част се крие дори и от Пустотата.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Произходът е скрит в Място Недостъпно

Произходът е обвит в Мистерия. Произходът е скрит в Място Недостъпно. Ако някой поиска напълно да разбере своя Произход, постига несъществувание и не успява да открие своя Произход. В Произхода изчезваш, но не разбираш Тайната Му и Мистерията Му. Що е Мистерията? Двойна Тайна.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Кът Вечен и Дом Безкраен

Злото угасва в Тишината. И ако ти имаш тази Тишина в себе си, ти имаш Кът Вечен и Дом Безкраен. Тишината в нас е Древният прекрасен свят. В Тишината ние узнаваме Бога. Тишината разкрива Тайни, без да открива самата себе си. В Тишината израстват Свещените неща, а угасват земните неща.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Тишината е името на Древността

Тишината е Мечът. Мечът е скритата сила на Тишината. Който има този Меч в себе си, е бездънен. Кой може тогава да го улови и да го докосне? Тишината е името на Древността. В една от степените на Тишината е скрито Съвършенството. Тази степен превъзхожда Божествения свят и боговете.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Ново Слънце е изгряло във Вселената

Върховният Скрит е, Който дарява Истината на човека. И когато Той я дари, ново Слънце е изгряло във Вселената. Ако Той не беше, нямаше да имаме силата да се развиваме и да пътуваме към Съкровената Му Бездна. Върховният Скрит е създал такова Слънце в Себе Си, че и Върховният Мрак може да се огрее. Изкуство е това. А не онзи художник да рисува слънцето и да трепери. От друго Място се учим ние, а не от този свят.

Първият Старец

Доброто ще слави злото

Върховният Скрит е създал злото, за да преобрази „добрия“ човешки свят. Злото ще пресъздаде доброто, защото доброто е влязло в застой. И ще дойде ден, когато доброто ще слави злото за стореното му добро. Но сега доброто още спи. Величествен е Върховният Скрит. Той всичко наблюдава и наблюдението Му обхваща четиридесет хиляди висши светове. Те са негови сътворения – и външни, и вътрешни.

Първият Старец

Ние се разделяме с познатото и непознатото

Върховният е Прасъзнание. Там, където влезе това Прасъзнание, и камъкът проглежда, и животното разбира, и човекът долавя. Върховният е скрит като Невидимото в нас и ако ние искаме да узнаем Невидимото, Той става Неведом. Той има пътища навътре в Себе Си, до които ние никога не достигаме, но ако Той пожелае, може да ни въведе. И тогава ние се разделяме с познатото и непознатото.

Първият Старец

Къде е живяла Истината преди?

Къде е живяла Истината преди? В Бездната от Безкрайност. Но после слязла и се ограничила. Истината е Мистичната Сила на Безкрайността. Тя има скрито отношение към човека, който я е избрал. И тогава Истината започва да прави човека скрит от света и скрит от смъртта, защото вътре в Истината човекът може да избяга от смъртта. А щом човекът не е в Истината, и жив да е, е умрял.

Първият Старец

Абсолютно ядро без пукнатина

Истината е абсолютно ядро без пукнатина. Тя се движи като Могъщ Невидим Вятър. Само истинският човек може да я разбере, като влезе в Безмълвието си. Що е Безмълвието? Велика Книга на Истината – Велика Несътворена Книга. В Истината няма нужда от разбиране, а от сливане. И след сливането нещата се изясняват. Те се изясняват в Несътвореното.

Първият Старец

Истината е създала Безкрайното Сърце

Истината е създала Безкрайното Сърце в човека. Но не е лесно човекът да улови в себе си Безкрайното си Сърце. Тайната на живота е Велик Приятел на това Безкрайно Сърце. Така Тайна и Сърце взаимно се обогатяват. Когато Тайната влиза в Сърцето, тя се чувства радостна. Когато излиза, се усеща обогатена. Тайна е Безкрайното Сърце. Това Сърце не се вълнува от времето и от бъдещето, а само от познаването на Истината.

Първият Старец

Бездната – Градината на Любовта

Любовта е ефирен, чист Пламък – Пламък, надарен с Душа. Любовта движи Душата, Душата движи светове. Но който не е разбрал Любовта, е в изгнание, изгонен е от нейния Рай, от нейната Градина. Коя е тази Градина? Бездната – Мястото, в което няма време и светове. Любовта диша с Огън и с Покой и който е избрал Любовта, тя го определя за своята Градина. Любовта е дадена, за да изберем Любовта.

Първият Старец

Страданието изработва Дълбината на Любовта

Любовта на земята е избрала страданието. Защо е избрала страданието? За да се извиси. Страданието е в скрито единство с Любовта. То изработва Дълбината на Любовта, защото Любов без Дълбина е обречена да странствува все в нисши светове. Страданието ще разсече човека, а Любовта ще разсече страданието и ще извади от него Тайната на живота.

Първият Старец

Най-съкровеното Наставление

Хората чакат страшния съд. Хората чакат Възкресение. Ние не чакаме Възкресение, ние сме го създали. Любовта в нас е Възкресението и то е река от жива Светлина. Тази Светлина е единна с всички религии, ако те се извисят в своето висше измерение. Когато Любовта докосне Хаоса, той пее. Знаете ли за тази музика? Когато Любовта докосне човека, той вече познава Тайната на своята скрита Душа. Това Докосване от Огън е най-съкровеното Наставление.

Първият Старец

Съ-творител с Аймара

Има едно Незнание, което озарява самото себе си. Има едно Незнание, което превъзхожда светлината. Има едно Незнание, което надраства всяко Единство и влиза в Аймара, където открива себе си. И започва да се осъзнава като Дълбинно Знание. То започва да се осъзнава в Аймара чрез Аймара. И то заживява във Великата Немислимост. То е вече Съ-творител с Аймара и твори нови Вечности и Безконечности.

Първият Старец

Храм в Храма

Абсолютът има Своето Тайно Сърце, Което се изрича като Храм на Дълбините. Това Сърце е наречено Безконечната ни Дълбина. То се изрича като Духът и чрез него гледа самият Прадревен Храм. А този Дух е Храм в Храма и той е Тайното Сърце на Вселената. Този Храм е Мистериозно Дихание, което е отвъд словото и мълчанието, отвъд ден и нощ. Този Храм е бил всякога.

Първият Старец

Пътят към Древния Прикрит

Пътят към Древния Прикрит е в създаването. Ако умеем да създадем в себе си тайната Неуязвимост, Древният, Който е Прикрит за другите, на нас ще ни се изяви, защото Той Сам е създал Себе Си в нас чрез нас. Няма по-голямо оръжие от Неуязвимостта. Неуязвимостта е най-древният и могъщ Източник на енергия. Но този Източник не е съставен от енергия, а от Тишина и Безкрайност.

Първият Старец

Прадревният Храм

Прадревният Храм е извън възприятието. От Прадревния Храм е произлязло Присъствието и Силата на Древните Слова. Тук Словата са Храм. Прадревният Храм не се съчетава с явленията и събитията. Той няма народност и не принадлежи на световете. Световете му принадлежат, но Прадревният Храм е лишен от явления, събития и светове.

Първият Старец

Неуязвимостта е оръжие на Безкрайността

Неуязвимостта е постоянно блажена и възходяща. Неуязвимостта носи в себе си Меча на Благостта. Неуязвимостта не е добродетел. Добродетелите са уязвими, Неуязвимостта е недосегаема. Нейната област е Пустотата. Добродетелите пътуват към Пустотата, но те могат да се променят според силите на Вятъра. Неуязвимостта е оръжие на Безкрайността.

Първият Старец

Тринадесетата Тишина

Може ли някой да впечатли Древния Скрит със Свещени писания? Може ли някой да очарова Древния Потаен със Святи слова? Може ли някой да впечатли Древния Величествен с мълчанието си? Може ли някой да впечатли Древния Премъдър с Тишината си? Но има една степен на Тишината, която Го докосва. Това е Тринадесетата Тишина. За нея нищо не може да се каже – нито с думи, нито с мълчание.

Първият Старец

Разрушава и материята, и същността

Древният Прикрит учи Своите Избрани чрез Тайна Тишина. Тази Тишина излива Мъдростта си върху Избраната Душа. Тази Тишина е най-скритата – наречена е Тринадесетата Тишина. Тя учи, без да учи; съобщава, без да съобщава. Но досегът с нея е докосване до Прасъвършенството. Тринадесетата Тишина разрушава и сътвореното, и несътвореното, и материята, и същността. И дава на човека нещо повече от Духа. И то е Себе Си – Праоснованието, Изчезването, Великото Завръщане.

Първият Старец

Тайната на все по-голямото Непознаване

Има едно Дълбоко Непознаване и когато то стигне до своя Предел, Аймара избира човека и го обгръща с Мрак – Мрак, който да го пази от светлината и тъмнината. В този Мрак е скрит Древен Устрем, който и светлината, и тъмнината не познават. Този Устрем е частица от Аймара. Така Аймара възпламенява човека в Тайната на все по-голямото Непознаване. Това Непознаване е друго име на Величественото Безкрайно Обогатяване.

Първият Старец

Ядро от най-древните Лъчи на Тишината

В Прадревния Храм има Сърце Несътворено, Неведомо. То е Ядро от най-древните Лъчи на Тишината. А Тишината е Прародина, Велика Нетленност. Тя живее в Сърцето на този Прадревен Храм. Там, в това Място, ако все още имаш нещо да кажеш, значи не си достоен. Ако все още имаш стремеж, значи не си достоен. Тук всичко угасва, за да се роди Мистерията от всички Древности.

Първият Старец

В Изпитанието е отговорът

Изпитанията на Мистерията превръщат човека в Дух и Древност. Изпитанието е, което ни прави нетленни. Изпитанието ни дава отговора, скрит в Мистерията. Това е отговор без Глас, без думи, но отговор същностен, дълбинен и той ни изпълва и ни прави цялостни. Изпитанието ни прави истинни и настоящи. Изпитанието ни прави същества отвъд човечеството.

Първият Старец

Тринадесет степени на Несътвореност

В Абсолютния Непознаваем има 13 Дълбини. Всички те са степени на приближаване. Те са степени на Несътвореност, които водят към Неведомост. В 10-та, 11-та и 12-та степен ние можем да се обновяваме с Великата Непознаваемост. Но в 13-та степен няма обновяване, защото странствуването е приключило, реката е изчезнала. Останал е само Прадревният Океан.

Първият Старец

Всякога Сам в Себе Си

Великият Абсолют е всякога Сам в Себе Си. Тези същества, които изчезват в Него, те изчезват, защото Той е всякога Сам и затова те се стопяват. Той е Абсолютно Един Единствен. Тук в Себе Си Той няма действия, защото действията създават движение, а движението – време. Тук е Неговата Мистерия, а Тя е Велика, Вечна и Неизречена Самовглъбеност.

Първият Старец

Светът изчезва, остава Богочовекът

Смирението е място за извисяване. Търпението е място за устояване. Любовта е място за преобразяване. Който няма смирение, се руши. Който няма търпение, се опетнява. Който няма Любов, се заблуждава. Вътре в Любовта е всяко правилно действие. Всяко правилно действие е утвърждаване на Бога. А когато Бог е утвърден, къде е тогава светът? Светът изчезва, остава Богочовекът.

Първият Старец

Съществува, но без живот

Древният Скрит е отстранил от Себе Си живота. В Него няма живот, няма и смърт. Той съществува, но без живот. Ще кажете: „Ама как така?“ Казвам: Че вятърът не може ли да съществува, без да духа? Може. Понякога духа могъщ вятър, ураган. Казвам: Този могъщ вятър също трепери пред Древния Скрит, пред Този, Който съществува, без да духа, без да диша. Не се нуждае от дишане Той, защото дишането е второстепенно.

Първият Старец

Който е докоснат от Древния Скрит

Който е докоснат от Древния Скрит, не живее вече на земята. Друго съществувание го вика. Друга Мъдрост го призовава. Който е докоснат от Древния Скрит, изгрява, преди слънцето да е изгряло. Който е докоснат от Древния Скрит, не е ангел. Друго нещо е то, то е особеното, то е вътрешното самовглъбление. То е място, където не достигат ангелите, нито лъчите на слънцето.

Първият Старец

Изчезването – пресъздаване на собствената си Мистерия

Изчезването е завършек на странствуването. Човекът е странствувал, защото е търсил, а изчезва, защото е намерил. В Изчезването човекът пресъздава собствената си Мистерия – собствената си Древност. Който е съумял в Изчезването, Стихиите му служат, Тайните го приемат, боговете го познават, а Скритата Мистерия го благославя във Великото Завръщане към Абсолютния Един.

Първият Старец

Скритият в Единствения

Този, Който е Скрит в Единствения, е Вътрешността на Вътрешното. Този, Който е Скрит в Единствения, е Праотецът, Който ръководи Отеца. Скритият в Единствения е Прадревният Абсолют, Когото никой не може да види, защото дадено е Изчезването, но не и виждането.

Първият Старец

Изпълва Тишината с Пълнота

Той не е нито Слово, нито Тишина, но се излива в Словото и звучи в Тишината. Когато Словото е чудно, то е Неговият Глас. Когато Тишината е Звучаща Пълнота, то е Неговият Глас. Когато тишината е само мълчаща, то е имитиращата тишина, но още не е Той. Абсолютната Тишина е Абсолютна Пълнота, защото Той я изпълва със Своя нечут Глас. Никой не е чул този Глас, защото може ли вселената и светът да Го понесат?

Първият Старец

Аз съм Този, Който съм бил всякога

Все Ме търсят, защото извисяване има само в Несътвореното. Все Ме търсят, защото Аз съм Този, Който съм бил всякога. Всички пътища и пътеки са странствувания към Мен. Търсят Ме, защото в Мен завършва смисълът на всичко, защото Аз съм Този, Който е смисълът и Който е отвъд него. Всички Ме търсят, защото Аз съм Един без втори. Погледнете навсякъде в ограниченото и необятното, има ли втори?

Първият Старец

Този, Който е Врата към Зората

Този, Който е наречен Врата към Зората, е Този, Който отключва тази Врата. Зората е време, което разбулва нощта и предхожда изгрева. Мракът се предава пред Този, Който е Врата към Зората. И изгревът огрява чрез Този, Който е влязъл през Вратата. Но Вратата към Зората има и друг незнаен смисъл, но за това трябва да си стигнал до Същността си и да я заложиш.

Първият Старец

Онова, което е създало Центъра

В Центъра живее Мистерия, а тя черпи от друга по-дълбока Мистерия. Всеки има този Център в себе си, но няма Онова, Което е създало Центъра и Което поддържа скрито Центъра. Изворът има водата, но тази вода откъде идва? И той не знае, защото водата сама се води от своята Скритост и от Този, Който ѝ повелява.

Първият Старец

Маха Вала

Той не е нито Бог, нито Незнайният. Скрит е в тях, но явява ли се? Не се явява, Той няма Послания. В далечното Величествено Безвремие ще Го видят и ще Го почетат като Маха Вала. Има ли Той Слово? Няма Слово. Превъзхожда Словото Той. Неизречен е и не се изрича, за да не се опетни. Не се изрича Скритостта Му, а само се загатва Вратата. Той е Вратата към Себе Си.

Първият Старец

Величествена Абсолютна Родина

Има Велика Харира Алама – Величествена Абсолютна Родина. Без дом е тази Родина. Че как може Мистичната Безкрайност да има дом? Абсолютната Родина никога е нямала минало. Тя има само Древност, Неописуема Древност. Този, който постоянно търси тази Родина, тя някога ще се случи в него. Тя ще се случи в Безмълвието.

Първият Старец

Нищото е най-преизпълненият свят

Който е Търсач на Нищото, той призовава Древния и постепенно Древният става негов Гост. Странен е този Гост – не Го виждаш, не Го чуваш, но имаш усет за Мистерията Му, защото сам ти ставаш все повече Мистерия. Има нещо Величествено във Вкуса на Мистерията. Тя е излъчването на Нищото. Тук в Нищото ти вече не се занимаваш с Истината, а си потопен в нея. Живееш в нея без нужда от думи и говор. Нищото е най-преизпълненият свят.

Първият Старец

Затваря Вратата на Безкрайността

Абсолютът е слязъл надолу във всичките Свои проявления. И при слизането Си, и при възлизането Си Той е един и същ. Завръща се, минава през Собствената Си Безкрайност и след нея затваря Вратата. Какво има там? И боговете все още не знаят. Знаят само, че там има нещо, което е по-дълбоко от всяка Реалност и от всяка Същност. Казвам: Там е Мястото на Великата Неизреченост.

Първият Старец

Придобиваш Древността си

Човекът може чрез Тайната на Нищото да влезе в Единия и никой друг. Но за това му трябва дълбок духовен опит и нещо, което да дойде отвъд опита. Човекът може да се погълне в Този, Който е преди Началото на началата. Но трябва да му бъде даден и друг опит – Мистичен опит. Да бъдеш погълнат, значи да станеш Велика съзнателна жертва. И тогава ставаш Древносъзнание. Загубваш времето си, загубваш Вечността си, но придобиваш Древността си.

Първият Старец

Мистериозната Реалност

Когато Абсолютът е погледнал надолу под Себе Си, в този миг се е образувала Безкрайността. После пак погледнал и явила се Вечността. След нея дошло и времето. А Той се скрил много навътре. Нашата Духовна Реалност се намира в съзерцанието, което пробива времето. Нашата Божествена Реалност се намира във вглъбяването, където Го докосваме. А нашата Мистериозна Реалност е, когато в самовглъбяването ни бъде позволено да изчезнем.

Първият Старец

Древносъзнание

Човек може да събере в себе си всички Реалности и цялата Същност, но ако се обедини с Абсолютната Реалност. Пътят към това е неустоимо търсене на Истината и тогава ще дойде ден, ще дойде час, ще дойде миг, когато самата Древност ще те изпита и ще те приеме в себе си. Тази Древност ще ти позволи да започнеш да осъзнаваш Абсолютната Реалност в себе си. И така ще придобиеш Древносъзнание, в което се намират всички вътрешни Тайни на живота.

Първият Старец

Мястото на Третото уединение

Когато човек влезе в Непознаваемото, той оживява в Мистерията и започва да вижда отвъд очите, отвъд ума, отвъд света, отвъд душата. Мистерията обладава Мълниеносното знание и тя го изпраща на подготвеното и устойчиво Сърце. Мистерията може да говори само на абсолютната чистота и в Мястото на Третото уединение. Когато Мистерията е в човека, тогава светът го няма. Тогава погледът на човека обхваща непознаваеми области, а човекът става носител на Изначалната си Пълнота. А тази Пълнота е най-древното изгубено Съкровище.

Първият Старец

Истината е родена от Абсолютното Нищо

Отвъд Истината е Абсолютното Нищо, но Истината е родена от това Нищо, за да се върнат чрез нея съществата в това Древно Единство. Всичко, което не е Истина, ще живее в разочарованието на външните светове. Най-големите грабители на Истината са знанията. Те са ловки демони. Пътят към Истината е чистота и вглъбяване. И колкото по-голяма е чистотата, толкова по-дълбоко е вглъбяването. И това трябва да продължи, докато мине през Предела, в който човек да се установи напълно в Истината. Тогава изгрява Нищото със своята Лъчиста Пълнота и призовава човека в Безкрайност и Мистерия.

Първият Старец

Който се докосне до Края на Амолахар

Трябва да изгубиш себе си, за да стигнеш до Чистата Манна. Коя е Чистата Манна и с какво се хранят Древните? Особена е тази Манна и тя се нарича Мистерията. Който се храни с Мистерията, той се е докоснал до Началото на Амолахар – Премъдростта. А който се докосне до Края на Амолахар, той вече отива отвъд Мистерията. Къде отива? В друга Мистерия.

Първият Старец

Голямата жажда топи времената и епохите

След милиони години ние ще постигнем Началото на Пътя. Но Търсачът може да сгъсти тези милиони години. Голямата неистова жажда топи времената и епохите и ги събира до малко време. Да пътуваш мощно към себе си, то е велико изкуство. Да пътуваш в космоса, то е заблуждение. Да пътуваш в света, то е забавление. Но да пътуваш към своя Център, то е Велико Изчезване, за да засияеш неразрушимо завинаги.

Първият Старец

Бялото Безмълвие

Има много степени на докосване до Бялата Точка. При първата степен ставаш осъзнато Безсмъртие. При втората степен ставаш Тайна в Тайната. При третата степен ставаш Тайна в Мистерията. При четвъртата степен ставаш Мистерия в Мистерията. При петата степен ставаш Мистерия в Абсолюта. В петата степен засияването е Мистериозно и то е повече от всичко. Няма свят и светове, които да се сравняват с петата степен. Тук е и Бялото Безмълвие. То е без Шепот. Тук и Шепотът е изчезнал.

Първият Старец

Истината разрушава миналото и бъдещето

Мистерията е Път към Сияещия Център. Мистерията е Път навътре във Вътрешното и чисто Божественото, след като духовното е извървяно. Сияещият Център е освобождение от материални и духовни светове. Сияещият Център е самата древна идея за Истината. Това е Истината, която всяко минало и бъдеще търси. Но само Истината намира Истината, защото тук е разрушено всяко минало и бъдеще. Ако търсиш бъдещето, ти не си достоен за Истината.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Прадоброто е изява на Древното състояние

Прадоброто е Древна Чистота, Чистота без въпроси. Прадоброто не е добро и зло. Прадоброто е изява, проявление на Древното състояние. Прадоброто се намира във Велико Единство с Древния. То общува с Мистичното съзнание. Ангелите и архангелите служат на Прадоброто, но не го познават. То идва от Невидим Център.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Живот, който изтича от Неоткровението

Вечното Неоткровение е Велико Богатство. То постоянно се обновява със себе си и с тези, които са сключили съюз с него. Вечното Неоткровение спасява човека от живота и смъртта. Животът и смъртта говорят за това, че се е случила катастрофа, а катастрофата говори за това, че целите са били променени. Но има един друг живот, който изтича от Неоткровението. Този живот в нас е Мистерията. И когато този живот заживее в нас, ние вече не сме хора, нито човеци, а богове.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Откровение, което слиза от Неоткровението

Животът на Неоткровението тече във вътрешността на Безмълвието. В това Безмълвие ти трябва да си изчезнал напълно, защото ако ти все още съществуваш, това Безмълвие няма да отключи себе си за слизане от Неоткровението. Откровението е явно слизане. Но Откровение, което слиза от Неоткровението, е Мистично. То слиза в Искрата.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Неочакването е тайнствено състояние

За Неоткровението трябва да се разделиш с всяка нагласа и трябва да се настроиш на ненагласа, неочакване. Ненагласата е загадъчно явление. Неочакването е тайнствено състояние. Това е очакване, без да искаш нищо и от Нищото се случва нещо, което слиза върху тебе. Неоткровението те отделя от всички видове смисъл и тогава се явява Неизречимото Древно, Което е над всеки смисъл и над всяко благо.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Нещо, което превъзхожда Премъдростта

Премъдростта е Кръщение и в Безкрайност, и в Мистерия. Но в Неоткровението има нещо, което превъзхожда Премъдростта. Тука се явяват Древните Устои. Тези Устои крепят Премъдростта. Случвало се е тук да се яви Глас от Недрата. И Премъдростта разбира в себе си, че дори и тя не е нужно вече да говори, защото този Глас е Върховно Проявление на Неведомостта, при което и Премъдростта е сянка.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Той има Него

Древността е Неговата Скритост. Древността е преди миналото. Древността е Неговото Име. Това е Той. Той е толкова Древен, че и далечното минало не Го обхваща. Който е уловил в себе си тази Древност, той няма име, няма минало, няма бъдеще, няма настояще. Той има Древността, той има Него. На най-ниското ниво човекът е уловил Божествеността. На средното ниво човекът е уловил Мистерията…

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Мистичният Говор е неподвижен

Мистичният Говор е неподвижен, защото е неуловим. Неподвижността е застиналост, която е Скритост. Това е друг Говор на Древното Начало. Неподвижността е Център, около който се движат световете, съзнанията, хората. Неподвижността е Реч на Древното, особена Реч, Изначална като Неизменната Пълнота.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Който определя себе си за Древното Начало

Който определя себе си за Древното Начало, той се определя и за Дълбините. А Дълбините гледат Мистериозно. За Дълбинния човек съществуват само Безкрайни неща. Да нямаш в себе си Безкрайност, означава да си изпуснал своето Начало – Дълбинното. Дълбинното има отношение само към Безкрайността.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Когато Той се изрече напълно в тебе

Той изрича Себе Си в нас. Той изрича Себе Си чрез Скритостта Си, за да води към Тайната Си, която е Самият Той. И ако ти се питаш: „Кой съм аз?“, Той ще ти отговори. И ако ти питаш: „Дали аз съм някой?“, Той ще ти отговори. И ако ти се питаш: „Дали аз съм Тайната на живота?“, Той ще ти отговори. Когато Той се изрече напълно в тебе, ще знаеш отговорите.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Тук Изначалното говори на Пътя ти

Когато един Изначален Старец говори, Той ни превежда от Същността към Прасъщността. И думите Му, колкото и близки да са ти, те са Мистични думи. Те са същества от Мистерията, защото тук Изначалното говори на Пътя ти. Думите са безмълвни ухания на полъха от Древни, Древни ветрове. И тези думи са ефирни учители.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Да пронизваш думите

Да познаваш думите, означава да можеш да ги пронизваш. То е качество на Духа. И когато Той проникне до костите им, откриват се други значения, защото Духът те е дарил с нещо от себе си, с нещо от Скритостта си. И ти започваш да разбираш думите като един скрит свят, като една скрита дълбоко в себе си вода, но вода, която вече е потекла и към тебе.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Когато Абсолютът е казал „Да“

Стихията става Слово, когато Абсолютът е казал „Да“. Когато Древното Начало е казало „Да“, тогава Словото действува като Мълниеносен Принцип.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Волята е таен свят

В Мрака попаднала, разумната воля сама гради себе си. Волята е таен свят и когато тя е разумна, ѝ се предава голяма сила. А ако случаят е специален, ѝ се дава Древна сила. В Мрака волята става Мечът на спасението, защото човек се събира в себе си и всичко в него става воля. И тази воля прави скок от ума в Духа и от Духа в Древното Начало.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Достойни за Древното

Когато се срещнем с Древното Начало, ние разбираме дали сме достойни за него. Ако в нас има нещо от света, ние не сме достойни за Древното. И не можем да заченем в Мрака. И тогава Мракът става строг и ни връща отново в света. Влизането в Мрака означава да се срещнеш със своето Безсмъртие и това е само началото. А къде е краят? Краят се губи в Третата Безкрайност.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Остава само твоята Древност

В Мрака трябва да преодолееш не Мрака, а себе си. Мракът е само опора за тебе, за твоето извисяване. Не търси смисъла на живота в Мрака, а търси преодоляването. И когато преодолееш себе си, ще ти се разкрие нещо повече от смисъла. Величието на Мрака е, че той разрушава в тебе и смисъла, и безсмислието и оставаш само ти, само твоята Древност. И тя те призовава за Безсмъртен и Безкраен Живот – Живот, който е Тайнство на Духа и Тайнство на Древното Съзнание.

Четвъртият старец Ахал Бавада

За Мистериозното се иска Неведение

Мистериозното е непреходно, духовното е преходно, земното е нищожно. За духовното се изисква разбиране, за земното се иска невежество, за Мистериозното се иска Неведение. Земното е саморазрушение, духовното е път, Мистериозното е Величие, Пълнота, Необятност и Дълбинно Състояние на нашата Предвечна Тайна.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Звучи с езика на Древното Състояние

Кометите са странници, звездите са блуждения, Слънцето е Жрец. А вътре в Слънцето съществува Този, на Когото се подчинява Жрецът. В звездите и кометите всичко е усложнено. В Жреца всичко е опростено и поради това той свети, сияе и блести. Жрецът звучи с езика на Древното Състояние.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Древно Бял Вихър

За Мистериозното копнеят и ангелите, и архангелите. Мистериозното е потънкост на Несътворената Вселена, на Несътворената Необятност. Селенията на Мистериозното са Неуловими. Мистериозното идва отдалече, за да ни каже, че е близо до нас. Мистериозното идва от Дълбини Неведоми, за да ни каже накъде да вървим. Мистериозното е Древно Бял Вихър. За този Вихър е писано в Книгата на Извиращата Нероденост.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Когато Древният Огън се взриви

Незнайното е саморазбуждане в човека. Когато трептиш за Незнайното, ти увеличаваш един Древен Огън в себе си. А когато той се взриви, се явява Откровението. Откровението е Лицето на този Древен Огън. То е най-чистото и светло Лице. То е било запечатано в Незнайното, но сега Огънят го изявява и ти осъзнаваш Величието на своята Нероденост.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Аварама е Баща на Дълбините

Живеещият в Мистерията не се храни. Той само се облива с Безкрайността. Тя е неговата Манна. Но и Безкрайността се храни с Този, Който се нарича Аварама, защото Той е Баща на Дълбините. Колко са дълбинни тези Дълбини? Колкото е дълбинна Неведомостта. В последната Дълбина живее Аварама и там няма нито Мълчание, нито Глас, нито Тишина. Само Той е там.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Мистериозното има и друг Дом

Мистериозното е Послание на Най-Древното Предание. То се е родило, когато Мракът е бил в настъпление. И тогава Мистериозното се е обвило и се е явило като Дух Великосияещ, а Мракът не могъл да го понесе. Но има нещо, което Мракът и досега не е узнал, а то е, че Мистериозното има и друг Дом, освен Духа. И този Дом е наречен Аварама.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Излъчване на Абсолюта в Изначалието на Старците

Аварама е странно Древно Излъчване на Абсолюта в Изначалието на Старците. Това Изначалие е Окото за Бездната. Това Изначалие вижда Най-Древното, то е Проход. Никой няма представа за Бездната, но в Аварама има Проход, защото Аварама е Сгъстена Древност, Мистична Праоснова.

Двадесетият Старец Ар Зуама

В Началото е нямало светове

Аварама е Древност, изтъкана само от Тайни. Тук Истината се носи като Мистична Мъгла, като Древен Вятъроход, който е забулен в себе си. Тази Мъгла е Предвечна Стихия и вътре в нея е имало много същества, носейки се древно, свободно, неуловимо. Тук Истината е пътувала като Свободна Мъгла, необременена от светове, защото в Началото е нямало светове.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Потайните Селения

Съществуват Селения. Те са Области на Потъване в Абсолюта. Всичко потъва в Него, всичко се връща в Него. А къде се връща Той? Той винаги се връща в Себе Си. Селенията са степени на Скрити същества – Духовни, Божествени, Мистериозни, Неведоми. Духовните светят. Божествените ухаят. Мистичните сияят. Мистериозните са Безмълвни. Неведомите са Бездънни – те са Образи на Абсолюта, те са Първозаченатите.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Бога на Скритостта

Мистериозното е Послание от Тънкостта на Бога на Скритостта. Мистериозното е Негова Скрита част. Така Той дава Себе Си на Мистериозните същества. И те вече всичко превръщат – те превръщат тръните в цветя, трудностите в почивка, Голготата в Храм, защото тяхната енергия е Мистично явление на Бога на Скритостта.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Храната на всяка Мистерия

Древната Забулена Мъгла е Мистична Реалност. Тя сама се були и сама се разбулва. Когато се були, тя е Тайнствена. Когато се разбули, тя е Усмивка. Който открие Ключа към Забулената Мъгла-Същество, той отива отвъд себепознанието, защото той вече не навлиза в себе си, понеже няма вътрешност, но навлиза в Древното Начало, защото то е вътрешността. И това Начало го води към Забуленото, което е Храната на всяка Мистерия.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Тя е Недостъпна за име

Неведомите Същества са Пещери. Те носят в себе си Тайни Слова, Тайни Лъчи. Те са Бездънно Опиянени. Те са Същности, които се движат без енергия. Малцина ще разберат това, но Аз казвам: Кой е задвижил енергията? Да, има нещо, което е над енергията и което я храни. Кое е това, което я храни? Неведомост е това. Тази Неведомост е съществувала като Скритост. По-късно са я нарекли Произходът. Тя е Произходът, но е без име. Тя е Недостъпна за име.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Бездънно Опиянени

Има същества, които всякога пият от Великата Скритост. Но има и Бездънно Опиянени. Що е това Бездънно Опиянение? То е най-дълбокото проникване в Бездната. То е, когато ти сам си станал Бездна от Бездънност и Опиянението е Безкрайно. Бездънно Опиянените са докоснали нещо Реално от Скритостта на Абсолюта и завинаги са се освободили от времето и вечността. Те вече имат Храм само в Бездната.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Любовта е Мощната ръка на Бездната

Любовта е Творение на Неуловимостта. Любовта е умение да уловиш Пустотата. Любовта е умение да живееш постоянно в Тайнство. Любовта в тебе има власт над събитията, защото Любовта е действие на Тайната. Тази Любов решава събитията, а не това, което е писано. Любовта може да промени всичко написано, защото Любовта е Мощната Ръка на Бездната. Любовта създава Бездната в нас.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Злото е особен таен жрец

Злото е странно положително мислене, но обърнато наопаки, за да се изправят мислещите хора. Злото е особен таен жрец. Не можеш да го надхитриш. Но ако намериш слабото му място, можеш да преминеш през него и да влезеш през стената му, която е всъщност врата. А зад вратата е Бог – Господарят на този жрец. Странен е жрецът, Велик е Бог.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Човешкото добро е друго име на тъмнината

Злото трябва да върши зло, за да оцелее. Понеже е неразумно, то се нуждае от злини, за да се поучи и след време да му бъде дадена възможност да се самопросветли. Злото пробива доброто, за да го заздрави и укрепи. Казвам: Какво е това добро, което се пробива? То е неустойчиво добро. Ето защо злото го усъвършенствува. Доброто в човешкия живот не е висш свят. Човешкото добро трябва да извърви дълъг път, докато се научи да преодолява тъмнината и хаоса. Човешкото добро е друго име на тъмнината и затова злото е тук, за да го излекува.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Божествената Любов и Абсолютната Любов

Доброто в човешкия живот е пленено и затова то трябва да бъде преодоляно. Доброто не е проводник на Бога, както и добрият човек не е проводник. Любовта е проводник, но не човешката любов. Човешката любов е повреден проводник. Ето защо тази любов е страдающа, така както желязото страда от ръждата. Божествената Любов е злато, Абсолютната Любов е диамант. Те са проводници. Божествената Любов е Първична, Абсолютната Любов е Изначална. Когато Божествената Любов се извиси в най-високата си точка, до нея не може да достигне никаква ръжда. Но Древното Величие на Живота се намира в Абсолютната Любов.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Мракът е Древен Майстор

Мракът е мистично усърден, за да ни изведе от световете. Мракът крие в себе си Тайни на Древни Мистерии. Мракът ни напада, за да ни осветли. Мракът е Древен Разум, Древен Майстор. С техника не можеш да го победиш. Но ако имаш Любов, той сам се оттегля. Мракът е Древен Старец, Древен Поучител. Той е от времето на Скритата Зора.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Пълната съзнателност и Мистериозното Съзнание

Пълната съзнателност на човека-бог има още да се усъвършенствува, докато стигне до Мистериозното Съзнание. Пълната съзнателност е чудо на Божествеността, а Мистериозното Съзнание е чудо на Бездната. Пълната съзнателност е вечната религия, а Мистериозното Съзнание е потънкост на Бездната. Има определени Велики Древни Същества, които не черпят Мъдрост от своята Божественост и Вечност, а от потънкостите на Мистериозното си Съзнание.

Първият Старец

Докосва Върховното Съзнание на Прасъщността

Мистериозното Съзнание е Древна способност. То може да докосва Върховното Съзнание на Прасъщността. Това докосване е докосване до нещо, което е скрито в Живота на Бездънното Начало. Това докосване осигурява допир до Великодревието и Абсолютно Непознаваемото Светилище, за което световете се досещат, но не познават.

Първият Старец

Да откриеш своя Корен в Абсолютната Нероденост

Изначалните Старци живеят във Втората Безкрайност – Великата Мистериозно Неродена Безкрайност. Но те са вкоренени в Първата Безкрайност, която е Абсолютно Неродена. И всеки Висш Мистик трябва да открие своя Корен във Величието на Абсолютната Нероденост. Тази Абсолютна Нероденост не се вижда с очи, нито със сърце, нито с душа. Тя се вижда чрез Неведомото в човека. Неведомото е това, което е съумяло да си създаде Поток от особени Есенциални Сили, които да сътворят Корен в Потайната Абсолютна Нероденост, която е самото Неведомъдрие.

Първият Старец

Абсолютната Нероденост е Прабащата

Абсолютната Нероденост е Прабащата. Тя ни е родила, за да осъзнаем своята Нероденост, своята Предначалност. Но очите, които са избрали да бъдат пълни с тъмнина, не ще разберат това. Но ако те потърсят Нероденото, ще срещнат по пътя си Тайнствени Изречения и Изричания и ще осъзнаят Неродеността. И тогава пътят им ще се измени и те ще четат в себе си Книгата на Безкрая.

Първият Старец

Дъното на всичко съществуващо и несъществуващо

Той – Прабащата – е Дъното на всичко съществуващо и несъществуващо. Всичко е тайносвързано с Него, защото изтича от Него. Той е, Който ни дава Живата Сила, която преодолява света и всяка трудност. И когато Го възлюбим, а то става чрез Неговата Любов, тогава Той се явява в нас като Незнайно Ново Слънце – Слънце, което никога не гасне, Слънце, от което всеки мрак бяга.

Първият Старец

Неизречимо Преживяване на Неговата Свръхреалност

Той – Прабащата – е Великата Цел, Великият Смисъл, макар че Неговата Велика и Древна Преизпълненост и Преизобилност превъзхожда всеки смисъл. Той ни дава Откровение за Себе Си и това е Неизречимо Преживяване на Неговата Свръхреалност. Той е навсякъде разпростиращата се и покоряваща Безкрайност. Но Той – Прабащата – си остава абсолютно Непостижим. Ако беше постижим, Той нямаше да е Върховната Истина.

Първият Старец

Целта не е да Го намериш

Върховният Скрит Абсолют е Високата Цел, но целта не е да Го намериш, а да вървиш към Него непрекъснато. В това вървене Той възраства в тебе и се самонаблюдава. Той засиява в тебе и се радва на Себе Си в тебе, а ти се радваш на Него в себе си. Чуден е пътят към Него и към това Непостигане. И всичкото това разбиране е скрито в Незнанието.

Първият Старец

Аз съм Непознаваем в Себе Си

Аз съм Този, Който е Непознаваем в Себе Си. Аз все се изучавам, без да се опознавам, защото Аз съм Този, Който съм – Велико Необятен, Неизмеримо Безбрежен, Изумително Удивен от тази Прадревна Мистериозност. И затова Аз съм Този, Който съм. Аз умея да се изучавам, без да се узнавам, защото всяко узнаване е край, а къде е Моят край?

Първият Старец

Ние сме част от Абсолютната Мистерия

Съществува Абсолютна Мистерия и ние сме част от тази Мистерия и ние вървим към Нейната Непостижима Бездънност. И както Абсолютът се търси в Своята Безкрайност, така и ние се търсим в своята Безкрайност. Когато вървим към Него, ние трябва да действуваме чрез своята Пълнота и Неизказаност. Щом действуваме с Пълнотата си, ще открием Неговата Пълнота. А Той е Величествено Древно Море от Прасветлина. И когато е отворил Вратата Си, явили са се световете.

Първият Старец

Медитацията е осъществяване на Скритото

Медитацията е осъществяване на Скритото в човека, а то е Несъществуванието. За Несъществуванието световете са отворени. Свободен е несъществуващият, нероденият. Такъв е човекът-бог и Тайната в него. Медитацията създава в нас Божественото настояще, защото тя отключва Несъществуванието, чудната Нероденост, която е Свободата. Свободата живее в Страната на Несъществуванието. Свободата живее в Страната на Скритата Древност.

Първият Старец

Тайните степени на Медитацията

Медитацията има много Тайни степени. В Шестата степен е Духовната същност на Медитацията. В Седмата степен е Божествено Дълбинната същност. В Осмата степен е Божествено Сияещата същност. В Деветата степен е Божественоустремената Сияеща същност. В Тринадесетата степен угасваш напълно, за да се роди само Той – Великият Бездънен. Пътят към Тайното Праслънце е завършил. Тук човекът вече се явява Скритост на Мистерията. Докоснал е Древния си Център. Станал е Незнаен в себе си, Незнаен, който е изчезнал във Великата Незнайност.

Първият Старец

Последната Тайна

В Десетата степен на Медитацията е Разцветът на съзнанието. Тук е събрана красотата на Есенциалните Божествени Сили. В Единадесетата степен човекът заживява дълбоко в своята Древност и Единство. В Дванадесетата степен човекът заживява в Неподвижност и Недостъпност, защото той е пред Прага на Върховния Древен Облик. Тук Дом му е Бездната и той очаква Живата Древност да му открие Последната си Тайна.

Първият Старец

Осъществяване на Единия и никой друг

Пълното осъществяване на Единия и никой друг се постига в Абсолютното Несъществувание. А в Древното Несъществувание осъществяването на Единия и никой друг е осъществяване на човека като Тайнствено Неприсъствие, в което той вече не е човек. Тук човекът се е превърнал в Мистерия и има вече Диамантена Любов, има вече лицето на Прасветлината. Има вече Тайното число на Есенциалните Сили. Живее в Неподвижност и Недостъпност и е навсякъде. Тук човекът е познал своя Таен Корен и вече е вътре в Единия и никой друг. Той е вътре, а световете са отвън.

Първият Старец

Няма Око, няма Ухо

За Най-Древното Състояние на Мистерията няма Око, няма Ухо. Тук е Мястото на тоталното разтваряне. Къде е тогава Окото, Ухото? Тук няма общуване, а Състояние – Величествено Състояние на Древност и Мистерия в едно. Това е Състояние на Нищото и то е Най-Великата Мистерия на Живота. Който е намерил тази Мистерия, сам е станал Мистерия. Човешкото и духовното са си отишли. Останало е само Изначалното.

Първият Старец

Абсолютното Откровение

В Най-Дълбоката степен на Абсолютното Несъществувание няма Мъдрост, няма Премъдрост, няма Откровение. Това е Велико Неоткровение. Това е Първичното и Неродено Състояние на Прамистерията. Тук единственото Състояние е Прамистерията и няма нищо друго. Тук нито желаеш нещо друго, нито мислиш нещо друго. Това Неизречимо Състояние е Върховният Облик, Който е обърнат навътре, потънал в Себе Си, в Своя Абсолютен Покой – Покой, който надминава и най-великата Пълнота. Това Велико Неоткровение е всъщност Абсолютното Откровение.

Първият Старец

Да внасяш в себе си нещо от Великата Недостъпност

Абсолютната Мистерия ще остане Абсолютно Недостъпна за всички времена и епохи и за всички Безкрайности. Достатъчно е да знаем, че всичко за нас е добро. Не забравяй нито за миг Високото и ще вървиш уверено към тази Велика Недостъпност. Работи с Любов и Усърдие, за да внасяш в себе си нещо от тази Недостъпност и тя ще те обогатява и води към Себе Си. В тази Велика и Безпределна Недостъпност е нашата Потайна Крепост.

Първият Старец

Великият Предел

Ние не можем да преминем през Великия Предел на тази Абсолютна и Страховита Непристъпност, но можем да възприемаме това, което тече през Предела, през Отвора й. Тази Страховита Непристъпност е по-дълбока от Дълбокото, по-страшна от Страшното, по-реална от Реалното, по-същностна от Същностното и по-неизразима от Неизразимото.

Първият Старец

Той е Единственият, Който извървява Пътя

Древният в нас върви към Себе Си и пристига в Себе Си, в Своята Мистерия. Онази Потайна Сила и Мощ на Вътрешното Търсене е Негова. Пътят е обгърнат в Тайна, защото Той е Единственият, Който го извървява. А когато Той го извървява, Дълбините се усмихват, боговете се прекланят, Хаосът се чуди, Мракът онемява, защото Той изрича от Себе Си Тайно Присъствие, Тайни Слова. И никой не ги разбира, но явно е вече Присъствието Му, което е отглас от Неприсъствието Му.

Първият Старец

Универсалното Бяло Съзнание

В една част от Бездната съществува едно Универсално Бяло Съзнание – абсолютно недосегаемо за 8-те степени на злото. Това Бяло Съзнание е Пречистото Царство на Скритостта. То е за бъдещите светове. От това Бяло Съзнание някога е слязла на земята чрез Проход Живата Вода. И Бялото Съзнание, и Живата Вода са преди Вселената. Бялото Съзнание е Неговата могъщо Ослепителна Светлина, а Живата Вода е Ключът към тази Ослепителна Древност.

Първият Старец

Праобраз на Абсолюта

Универсалното Бяло Съзнание е Древен Надвсемирен Свят. То е Тайна Преголяма. Това е Храмът на Ослепителния Древен. В основата на този Храм лежи Неведомото Безмълвие. Този Ослепителен Древен е Скрит Образ на Старците. Сам Той е Старец като Праобраз на Абсолюта. Ето защо в света се носят спомени за Видения на Бял Старец, Бял Странник. Мнозина са Го виждали, чувствали са помощта Му, но това е само Тайна на Неговото Отражение. Обаче това Отражение е по-реално от световете, които съществуват. А Самият Той е по-дълбок от Реалността – Той съществува преди всяка Реалност.

Първият Старец

Поставени в змиевидния път

Аз съм Този, Който съм. Аз съм Тайната Дълбина на всеки миг. Мигът е Моя Искра. Когато в миналото съм създал Първата Искра, тя се е превърнала в Зората. Аз съм, Който създава събитията и явленията. Тези, които не следват пътя си към Мен, за тях ще се яви Образът на промяната. Това ще бъде промяна, която ще порази неподготвените. Понеже не са Ме следвали, оставил съм ги неподготвени. За тях е определен да бъде древният подземен свят и ще бъдат поставени в змиевидния път.

Първият Старец

Аз съм Несъществуващото Съществувание

Аз съм Този, Който съм. Аз съм Несъществуващото Съществувание, което преизпълва всичко. Всичко е в Ръцете на Моето Несъществувание, всичко е в Ръцете на Истината, но то трябва да се самоосъзнае и когато се самоосъзнае, тогава Великият Мрак ще засвети, защото това Осъзнаване гледа с милиони очи.

Първият Старец

Аз съм Незнаен в Незнайното

Аз съм Незнаен в Незнайното и само Мистичната Любов може да върви към Мен. Но това е онази Любов, която не Ме търси, за да Ме открие, защото тя търси Непознаваемото в Мен. Тази Мистична Любов се храни със Същността на Скритото. Тази Мистична Любов е абсолютно чисто Съзнание. Това е чисто Съзнание, което е без тела и обвивки. Това е чисто, освободено Съзнание, а храната му е Самият Източник.

Първият Старец

Вечно Скритото е Вечната Цел

Вечно Скритото е Вечната Цел и Вечната Радост на Древнотърсещите. Който вечно търси, е вечно благословен. Който временно търси, той не знае какво търси. Древнотърсещите откриват себе си в Нищото и в неговата Незнайност и тя ги дарява с Преизобилие. И когато Древнотърсещият е придобил това Преизобилие, той сияе в Светлината и свети в Мрака и така вечно се самоподдържа. Древнотърсещият вечно се преоткрива, вечно се обновява, защото той е открил спотаения Източник в себе си. Древнотърсещият, това е състояние, което превъзхожда смисъла на живота.

Първият Старец

Пълнотата е Моят Праезик

Аз съм Неизследимият. Моята Непознаваемост превъзхожда всяко Откровение. Пълнотата и Преизобилието са Моят Праезик. Но кой може да изследва тази Велика Пълнота, защото който стигне до нея, изчезва в Мене. То е, защото съм го призовал. Аз съм Неизследимият и поради това изгрявам в мрак и съм Скрит и Неуловим в светлината. И светлината, и мракът могат да угаснат, но този, който Ме е избрал, никога не ще угасне.

Първият Старец

Неречимото Мистериословие

В тази Велика Неизследимост на Прабездната трябва да се потопиш, да се вкорениш и да я направиш свое Място, свой Дом. Това е Прависокият Идеал, Превъзвишеният Идеал. И който Го има, има и Моята Неизследимост. Да влезеш в изследимостта на нещата, значи да се забавляваш в световете. Да влезеш в Моята Неизследимост, значи да си избран и освободен. В Моята Неизследимост е Прабездната и тя е Неречимото Мистериословие.

Първият Старец

Да изречеш, ще означава да видиш

С милиарди години се приближаваме към Върховния и всяка крачка от пътя е много красива и несътворена. Това, към което се приближаваш, е това, на което държиш. На всички тези, които се приближават към Мен, ще им дам да Ме изричат. И те ще Ме изричат в Несътвореното. И ще дойде ден, когато да изречеш, ще означава да видиш и да узнаеш.

Първият Старец

В Изчезването е Тайнството на Живота

В Мистериозното Сливане с Древния Мистикът изчезва напълно и тогава Мистикът Го познава. Единственото истинско Познаване се намира в Изчезналостта. И така Сам Древният познава Себе Си в нас и ние в Него се познаваме. И така ние вече сме в Пълно Единство с Него. А в Него остава само Тайната на Съвършенството, защото Съвършен е само Той. В Изчезването е Тайнството на Живота, а неизчезналите са просто същества на смъртта. Смъртното не може да познава Истината, но все някога ще започне да я търси, защото ще му омръзне да се ражда и да умира.

Първият Старец

Скритото в Квинтесенцията – Праесенцията

Този, който е изчезнал на най-дълбокото ниво и е постигнал Квинтесенцията на Искрата, продължава да търси Скритото в Квинтесенцията – Праесенцията, Прасъществото. Праискрата е Святата Свещеност. Праискрата е Първият Поток, слязъл от Абсолюта. А по-късно пламнала една друга, особена Искра, която впоследствие била наречена Бог. Така Абсолютът се самосъздал като Бог. Едновременно с това пламнали 24 Потайни Искри и Абсолютът се самосъздал като 24-те Старци, 24-те Древности. И сега стремежът на всички, които любят Древностите и Прадревното, е да изчезнат в най-дълбокото ниво, за да се завърнат и да станат от излъчвания – Квинтесенция, Искра.

Първият Старец

Онова Място, което е преди Замисъла

В Предълбокия Замисъл има нещо, което само по себе си води отвъд Замисъла. Предълбокият Замисъл е Повелител на Безмълвието и който може да разчете това Безмълвие, отива отвъд Замисъла. Той ще се домогне и до Древните Праимена на Замисъла, за да преодолее себе си. А тези Праимена са Тайното Величие на Посвещението в Древността. Казвам: Само този, който е устремен към тази Прадревност, е Брат и Сестра, сиреч Дух и Тайна – Тайна, която е отвъд Замисъла, защото Мистерията го е извикала на онова Място, което е преди Замисъла.

Първият Старец

Устремен към Вечното Непостижение

Мистикът търси Непостижението и намира Безкрайността, намира Вечното Приближаване към Върховния Скрит. Мистикът е устремен към Вечното Непостижение, защото знае, че никой не може да постигне Непостижимата Скритост. И поради това той е благословен с Вечното Приближаване. Мистикът е Мистик, защото превъзхожда разбирането. Той е осъзнал, че когато тебе те няма, Безкрайността е тук, Мъдростта е тук, Пълнотата е тук. Той не ги търси, но те са тук, те са в него.

Първият Старец

Чудото на Неведението

Висшият Мистик не търси в Абсолютното Нищо нито пустотата, нито пълнотата, а Самия Абсолют. Висшият Мистик, това е Висш Отказ, Велико Отречение. Той прилича на Тайния Живот на Зората. Той прилича на Тихия Блясък на Росата. Той е Неуловимост и от нея е преизпълнен, защото Неуловимостта е подобна на Абсолюта. И е открил нещо от тази Бездънна Мистерия и Тя му дарява Чудото на Неведението.

Първият Старец

Праистината е Отдих от всички светове

Дълбинното Безмълвие се докосва до Праистината. Праистината е Неподвижност, живееща в Бездънен Покой. Праистината в своя абсолютен смисъл е Отдих от всички светове – и висши, и нисши. Праистината е Мистерионеведение. Праистината е Не-Образът на нещата. Тя е това, което всякога е скрито. Праистината е Тайната Безкрайност и Скритото Безначалие.

Първият Старец

Пълнотата на Неговата Мистерия е в Неприсъствието

Всеки Изначален Старец е Неведомо Присъствие и Мистериозно Неприсъствие. Пълнотата на Неговата Мистерия е в Неприсъствието. Когато присъства, Той е във Велик Покой. Когато отсъства, Той е в Древен Покой. Неговото Присъствие е Мъдрост, а Неговото Мистериозно Неприсъствие е Древност. Той се движи от Присъствие към Неприсъствие през Вратата на Своята Пълнота. Той се движи от Пълнота в Пълнота, защото е дръзнал да познае Скритото Неприсъствие – Неприсъствието на Абсолюта.

Първият Старец

Любовта те е погледнала от Дълбините си

Любов на Мистичния език се превежда като Дълбоко Непознаване. Който е познал Любовта, тя го отстранява от себе си. А който е стигнал до Дълбоко Непознаване, тя го приема и го учи на своята Непознаваемост. Любовта в проявлението си свети, а в непроявлението си сияе. Но и при Светлината, и при Сиянието си тя е Непознаваема. Самият стремеж към Любовта и нейната Непознаваемост означава, че тя те е погледнала от Дълбините си.

Първият Старец

Той е Махарава – Прапрапламък

Извън Изначалните 24-ма Старци има и Един Незнаен, Древен, Скрит и Неведом Старец, Който Сам по Себе Си е Мястото на тяхната Велика Недостъпност. Никой не може да се приближи до Този Древен, Неведом Старец. Всеки, който се опита, обхваща го сън и заспивание. Към Него няма Ключ, защото Той Сам слиза и Той Сам е Ключът. Само 24-мата Старци Го познават, понеже Той им влияе чрез по-дълбоката Си Древност. И така Той влиза в тяхната Недостъпност. Той е Махарава – Прапрапламък, Извисен над всичко, което се знае като Извисено.

Първият Старец

Методът е Скрито Всемогъщие

Всемогъщието заменя страха със Слънцето, заменя скръбта с Пълнотата, заменя световете с Истината. Ето защо страхът е полезен – той е създаден, за да бъде заменен. Ето защо скръбта е силна – за да бъде заменена. Ето защо световете са много – за да изчезнат в Истината. Методът е Скритото Всемогъщие. То се дава постепенно на Търсача и така Търсачът става Слънце, Пълнота и Истина.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Гласът, Който разкрива Гласове

Всемогъщието разпъва смъртта на кръст, но то разпъва и живота на кръст. Тогава какво остава? Остава Духът и Свободата, остава Огънят и Истината. Така Духът ще те отведе в Абсолютната Чистота, Свободата ще те отведе в Незнайното, Огънят ще те отведе в Неуязвимото, а Истината ще ти даде 360 Крила. И тогава с тези Крила можеш да стигнеш до Гласа, Който разкрива Гласове, защото Той е Слово, Което разкрива Словото.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Съзнателен Служител на Неведомостта

Всемогъщието е Образ на Скрития Първочовек. Този човек се е учил да прави малкото и то го е отвело до голямото. Всяко Всемогъщие е заплаха за световете и хората, но това Всемогъщие си има две страни – неосъзната и осъзната. Когато Всемогъщието е неосъзнато, явява се Скритото Начало и го поразява. Но когато е осъзнато, явява се Неведомостта и го усилва. Така то осъзнава все повече себе си и става все повече съзнателен Служител на Неведомостта.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Глас на Древен Пламък

Тайномогъщието изменя пространството. То е Глас на Древния Вътрешен Пламък. Тайномогъщието е Невидимо Око. То гледа чрез Пламъка. Човекът на това Скрито Могъщие е винаги скромен, смирен, чист. Той е чист, както е чист Първичният Поток на Енергията. Той обяснява нещата не с думи, а с Присъствие. И Присъствието му е нещо от Бездната.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Тя го взема в Своята Невъобразима Мистерия

Непобедимостта е Истинност, но до нея се стига след много усърдия, след много молитви, които са пламъчетата, които ще образуват след време тази Непобедимост. За такъв човек, който върви по този път, не съществува никакъв свят, никакъв космос, никакви звезди, никакъв живот или смърт. За него съществуват само отношения и подход. И Прадревната Бездна именно това гледа. И тогава тя дава на човека да отиде отвъд човека. Тя го взема в Своята Невъобразима Мистерия.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Дълбоковиждането се явява като Непобедимост

Непобедимостта се ражда, когато си угаснал в Бездната. И тогава Бездната те ражда от Себе Си. Ако ти знаеш как да угаснеш, Бездната знае как да се роди в тебе. Който не знае това, той дълго ще носи в себе си смутената дълбочина. А който знае и следва вярно своя път, смутеното ще се отдели и ще остане Дълбоковиждането, което ще се яви като Непобедимостта. Тази Непобедимост когато е постигната, тя винаги се преражда в човека като Мистично Вдъхновение.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Непобедимостта в нас е Неразгаданата Мистерия

Непобедимостта е търсене на Целостта. Тя е свързана с Безкрайното Мистично Вдъхновение, защото Непобедимостта в нас не е Тайната, която може да бъде разгадана, а е Мистерията, която винаги остава Неразгадана. Непобедимостта е Безмълвие, което озарява, и Светлина, която затъмнява. Това затъмняване е затъмняване на световете, за да ни заведе до Прасветлината. Защото когато станем Прасветлина, ще бъдем самодостатъчни. Но хората са все още светлина или тъмнина.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Съвършенството е тяло на Бездната

Съвършенството е тяло на Бездната. Свещеното Слово само върви към него. Душата жадува за Дълбоката Древност, Духът – за Скритото в Древността, а то е Съвършенството. Засега е достатъчно, че Съвършенството осветлява живота отвътре. Съвършенството е Път към Велика Прадълбина. И само Съвършенството може да ни ръководи по този Път, защото в него е Целостта, чрез която можем да устоим. Но докато дойде Съвършенството в нас, ще минат много времена и епохи.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Истината е Звукът на Бездната

Истината е Звукът на Бездната. И когато Бездната чуе в едно същество този Звук, тя го призовава към Себе Си и му дарява Дихание от Древност. Бездната е Прабащата на Мистичните Истини, а всяка Мистична Истина е особена Пълнота, защото Истина и Пълнота са били всякога взаимосвързани. Човекът на Истината, това е среща на Тайната с Мистерията. А човекът на Високата Истина, това е среща на Мистерията с Мистерията.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Истината улавя Неуловимото

Непобедимостта е постижение на Неопределеното, Безкрайното. Не можеш да определиш Неопределеното, Безкрайното. В тях се живее. Как се живее? Неопределено. Определеното е смърт, полуопределеното е живот, абсолютно неопределеното е Велико Съществувание. Непобедимостта е Неприсъствие. Как ще уловиш Неприсъствието? Как ще уловиш Нищото? То е абсолютно Неуловимо. Не го лови нито животът, нито смъртта, но Истината го улавя и заживява в неговата Безпределност.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Бог сяда на Своя Трон като Абсолют

Бог е Тайната на Живота. Навътре в Себе Си Бог е Мистерията на Живота. А когато се завърне отвъд Тайната и отвъд Мистерията, Той сяда на Своя Трон като Абсолют. Но сега Той е слязъл от Трона Си и затова има Тайна и Мистерия, има светове и вечност. Но когато се върне и седне на Трона Си, Той ще произнесе Особени Слова и ще остане само Безкрайността.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Той е Скрит и затова Го виждаме

Виждането е качество на Чистата енергия, на Божествената енергия. И затова всички, които усърдно се молят, очистват енергията си за бъдещо ясновиждане на Бога и Неговите прояви. Който вижда, вижда в мрака само Него. Който вижда, вижда в светлината само Него. Който вижда, вижда навсякъде само Него. Но когато Го виждаме, Той е Скрит и затова Го виждаме. Ако ни се яви напълно, няма да можем да Го виждаме, защото просто ще изчезнем в Него, ще се разтворим.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Абсолютът е Вечната Религия

Абсолютът е Вечната Религия, Вечното Сливане, Вечното Пресвято Битие, което не прилича на Битие. Абсолютът е Велика Безсловесна Дълбина и Ключът към Самия Него е Безмълвието. Абсолютът е лишен от история и от вечност, и от време. Абсолютът е Прославеното Древно Неприсъствие.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Голгота е смисълът на Живота

Голгота е Светилището на Любовта. Тя е съхранението на Неизменността, а Неизменността е самата Любов. Голгота е Посвещение в Тайната на Бога. Голгота е Посвещение във Вечността. Голгота – това е влизане в Живота на Бога, в Свободата на Бога. Голгота е смисълът на Живота, и то Дълбинният смисъл.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Голгота е Високо място

Голгота е пресъздаването на човека. Голгота е завръщане към Първородието. На Голгота нямаш име, нямаш ум и сърце. Голгота е място на Душата и на Духа. Голгота е Високо място – тук и адът, и раят умират. Голгота дарява на човека Вечността. И ако ти си Съкровен, ще устоиш; ако си умствен, погиваш, защото не си достоен. Голгота е Посвещение във Вечното Възхищение на Живота. Голгота е придобиване на Тайното Мистично Знание.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Запечатал Съкровеното с Древен Печат

Абсолютът има такива Могъщи Крила, че обхваща всички светове. Това не са Крила, а Мистични Сили, Мистични Способности. Абсолютът е запечатал Съкровеното с Древен Печат и който може да го отвори, ще открие там своите Крила. Тези Крила са сияещи. Те са Ключовете към Свещената Наука. Тези Крила са пратеници на Чистите Сили и те проникват до Свещения Кът на Сърцето.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Голгота е Позволение за Безсмъртие

Голгота е Позволение за Безсмъртие. А какво е Безсмъртието? Свещена Духовност. Голгота е отключване на Безсмъртието. На Голгота човекът се преобразява и той вече не е човек, но се осъзнава като Дух. На Голгота се случва Неизразимото и Вечно Начало на Живота, но забулено за другите и открито за Избраните. Голгота подарява на човека Живата Вечност.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Най-величествената Тишина

Любовта е Свещена и Необикновена Тишина и тази Тишина е Посланието на Бога. В тази Тишина ние сме обвити и съхранени в Божието Ядро. Тишината е Скрит Образ на Бога. Тишината е Слово на Бездната. И който осъзнава в себе си Непроизносимото, той ще осъзнае и Бездната. Но най-величествената Тишина е Тишината на Голгота, защото тук се случва Тайнорождението. Тук се отваря Врата, която е Тайният Вход към Духа.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Победата над цялото минало на човека

Голгота е отстраняване на земната съдба завинаги. Тя дарява очите на великото разбиране. Голгота е това, което претопява света, за да остане Същността. И най-малкото съмнение няма подслон на Голгота. Голгота е прославената вътрешна Победа. Това е Победата над цялото минало на човека. Голгота не се разкрива на човешкото съзнание, а на Духовното и Божественото съзнание. Голгота всъщност е Мистичното Усмихновение на Бога.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Голгота – Мястото на Завръщането

На Голгота Духът се пресътворява и човекът се завръща в Храма на Свободата. Без Голгота човек не може да придобие Образа и Подобието на Бога. Образът е Свободата, Подобието е Духът. В света човекът е разделен на две. На Голгота човек става Велико Единство с Бога. Голгота е реалното Завръщане в себе си, в своята собствена Вечност. Страшната дума Голгота означава Мястото на Завръщането.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Могъщо, изпепеляващо Благословение

На Голгота това, което е разпънато на кръст, е космическата змия и тук тя е преодоляна. На Голгота човек поставя Бог като по-важен от живота си, от космоса, от звездите, от бъдещето. На Голгота човек става от сътворен несътворен – благословен. Голгота е могъщо, изпепеляващо Благословение, но могат да го понесат само Избраните.

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Ритъмът на Пустотата

Ритъмът на Пустотата е Ритъмът на Неизменността. Това е езикът на Чистото Сърце, Сияещата Душа и Духа, който копае в Безкрайността своето Прасияние. Ритъмът на Пустотата е нематериалният Ритъм на Освободената Енергия, Енергията, която се е завърнала в Безкрайността. Този Ритъм е Мистична Предвечност. Той е Ритъмът на Първичното Съзнание, Съзнанието, освободено от тела и обвивки.

Вторият Старец Азавот Махария

В него не съществува неуспех

Когато старанията ти не дават резултат, бъди изпълнен с Радост, Увереност и Благоговение. Когато старанията на Търсача не дават резултат, към него идва прилив на Радост, защото той съхранява представата за Центъра, Който излъчва Радост. Когато старанията на Търсача не дават резултат, той се изпълва с Увереност поради осъзнаването на Изначалното си тяло – Искрата, Единоподобието с Абсолюта. При това осъзнаване всеки неуспех е повод за възход. Когато има истинско Търсене, Благоговението към Абсолюта е толкова дълбоко, че то не може да забележи неуспеха, защото всъщност в него не съществува неуспех. Истинското търсене не се нуждае от резултат – то се храни със самото себе си.

Вторият Старец Азавот Махария

Отчаянието е Велик Дар

В отчаянието стремежът трябва да е троен. Отчаянието е Велик Дар, но трябва да го съзреш. То идва, за да откриеш в себе си Потайния Древен Стремеж. Отчаянието не е зло, но то става зло, ако не откриеш и съзреш този Пречуден Стремеж в себе си. Отчаянието идва, за да ти покаже, че в тебе има нещо по-дълбоко, но ти трябва да го търсиш. Отчаянието е Небесен Подарък, то слиза по тънките закони на Невидимия свят. И в това отчаяние ти трябва да изгрееш. Отчаянието е също служител, но само Духовнотърсещият ще го разбере.

Вторият Старец Азавот Махария

Тъмният Разум не е унищожение, а Възраждане

Великият Тъмен Разум има голяма Любов към нас и Дълбоко Доверие в нас, затова си позволява да ни предизвика на много дълбоко ниво. Всеки, който преодолее Великия Тъмен Разум, той вече познава своя Произход, той вече става самия себе си – Изначален и Единороден. Великият Тъмен Разум отнема на човека нисшата природа и човекът става Духовен, Осветен и Освободен. Бремето е паднало, миналото си е отишло. Останало е Единородието. Тъмният Разум не е унищожение, а Възраждане.

Вторият Старец Азавот Махария

Тъмният Разум проверява Истината в нас

Великият Тъмен Разум носи в себе си Първична Съкровеност, която произтича от Най-Древния, скрит в него. Скрит е този Тъмен Разум, отвъд словата е. Чрез него Мистерията на Живота ни проверява и чете в нас това, което сме написали чрез собствения си устрем и слово. Едно е необходимо да знаем: че Великият Тъмен Разум е пратеник на Бога. Той е сянката на Бога, която проверява Истината в нас.

Вторият Старец Азавот Махария

Арима Хаватара – Книгата на Изпитанията

Великият Тъмен Разум някой път идва, за да съкруши човека, а друг път – за да уточни пътя на човека. И тогава той се явява като Обучител, като скрит Наставник. Този Тъмен Разум руши всичко нечисто, за да освобождава място на Творителя за нещо ново. Друг път този Разум предизвиква човека да очисти себе си и тогава той се явява като скрит Обучител и Подготвител. Този Тъмен Разум е бил наричан в миналото Арима Хаватара – Книгата на Изпитанията. А малцина знаят, че изпитанията са по-важни дори и от нашето дишане. Изпитанията са пресътворители.

Вторият Старец Азавот Махария

Всички Осъзнания Го търсят

Авародон – Бащата на всичко съществуващо и несъществуващо – е създал бездната, за да я преодолее заедно с теб. Авародон е Правеликото Скрито, което прониква в чистото съзнание. Авародон превъзхожда съществуванието и несъществуванието. Бездната от светове е Негова и всички Осъзнания Го търсят. Когато следваме Пътя си, наш Дом става Пречистото Съзнание и тогава то възприема Мистерията на Авародон. Авародон е събудил живота, но Той е над живота.

Вторият Старец Азавот Махария

Засиялото Новосветлие

Великият Замисъл на Ал Ходот е да се зароди Светлина, по-велика дори от Изначалната Светлина. Ал Ходот заражда Нова Потайна Светлина. Страданията са изпратени на хората, за да открият в себе си Сиянието на своя живот, което е отвъд живота. И това Сияние определя Новата Светлина, по-велика от Изначалната, защото в Новата Светлина има нещо добавено от Великия Замисъл. Това е Засиялото Новосветлие.

Вторият Старец Азавот Махария

Дарява ги с Праоткровение за Себе Си

Във Великия Замисъл на Най-Древния има нещо, което е скрито дори от самата Премъдрост. Великият Замисъл крие нещо Древно в Себе Си и то е по-дълбоко от самата Премъдрост. Премъдростта стига много надалеч, но само Великият Замисъл открива Ядрото на Произхода и Центъра на Ослепителната Мистерия. Великият Замисъл дарява Премъдростта, но Той и обучава как Премъдрите да се освободят от нея. Великият Замисъл е Първооснованието на Несъществуванието. Великият Замисъл дарява на Премъдрите тайна вътрешна Мисия. Но в по-дълбоко измерение Великият Замисъл освобождава Пемъдрите от тяхната Тайна Мъдрост и от тяхната вътрешна Мисия и ги дарява с Праоткровение за Себе Си.

Вторият Старец Азавот Махария

Този, Който е наречен „Непокътнатият“

Мистерията на Втория Старец, за да остане Непокътнат, се е случила в Дълбоката Древност. Това биде в момент, когато се яви Могъщото Изпитание. Тогава Старецът си наложи Върховна Неизменност към Абсолюта. Той не пожела да Го познае, а само да се докосне до Него. И поради това получи в Себе Си нещо от Великия Корен на Непознаваемостта. Това се явява и Скритият Център на Стареца. И Той остана Непокътнат. А всички, които пожелаха да познаят Абсолюта, изгубиха себе си и странстват в пътищата на световете.

Вторият Старец Азавот Махария

Върховната Неизменност към Абсолюта

Когато Старецът е бил подложен на Могъщото Изпитание на трудността, Той е задвижил в Себе Си Върховната Неизменност към Абсолюта. И тогава се явява Скритото Лице на Древния Вихър, който отделя себе си от трудността и така отмахва и трудността от Стареца. Така чрез този Древен Вихър Старецът е преодолял трудността, защото е съумял да преодолее и Себе Си. Старецът е установен в трудността – това означава вплетен в Изпитанието заради идеята на преодоляването.

Вторият Старец Азавот Махария

Превръщане на препятствието в Път

Препятствието се превръща в Път, когато срещне по-голяма сила от себе си. Когато човек се научи да задвижва Древния Вихър в себе си, тогава препятствието се видоизменя – то се превръща в Път и разкрива самото себе си като Път към Дълбокото Място. В това Дълбоко Място човек узнава своята неуязвимост. Това е Древен метод, защото Великата Сила е изявила Могъществото на преобразяването. И всеки, който може да преобразява нисшите сили в себе си, той се приближава до този Древен метод. Преобразяването е първото Могъщество, което е показала Древността.

Вторият Старец Азавот Махария

Тайна на Океаничната Бездънна Мистерия

Авародон е създал бездната от светове, за да я преодолее заедно с теб – за да намериш Него, защото без Него не може да има преодоляване. Авародон е излъчил от Себе Си Бездънното Начало, за да може всеки, който Го търси, да се освободи от бездната от светове. И всеки, който се завърне в Бездънното Начало, сам е станал бездънен и се е освободил от сътворените и от несътворените светове. Завръщането в Авародон е Тайна на Океаничната Бездънна Мистерия.

Вторият Старец Азавот Махария

Отмахва двете була

В Предълбокия Замисъл Той – Върховноскритият – в тъмнината се скрива от Себе Си, а в мрака се изправя срещу Себе Си. Върховноскритият в тъмнината се скрива от Себе Си, като се отделя, става на две, но това е Потайно двуединство. А в мрака се изправя срещу Себе Си и побеждавайки мрака, Той побеждава една част от Себе Си. И който се е слял с Него, побеждава тъмнината и преодолява мрака. И отмахва двете була, двете забулености, защото Върховноскритият го е призовал към Себе Си.

Вторият Старец Азавот Махария

Пътят на Ослепителнотъмната Мъдрост

Пътят на Ослепителнотъмната Мъдрост е скритият двигател на всеобщото развитие. Пътят на Ослепителнотъмната Мъдрост е Велика преграда срещу съществата. Но тази преграда е и Път. Тя е Път за тези, които са възстановили Чистотата на ума, сърцето, волята, душата и духа в себе си. И тогава към тази Чистота полетява Вихърът от Бездната, наречен Искрата. Тя е чакала от много времена тази Чистота и сега се вселява в тези пет елемента и преодолява преградата на Ослепителнотъмната Мъдрост, като я изявява по нов начин, от което става ясно, че това просто е било Ослепителната Бяла Мъдрост. И така завесата е вдигната и Искрата се слива с Прапроизхода си.

Вторият Старец Азавот Махария

Най-древната Стихия в миналото

Най-древната Стихия в миналото е бил Хаосът. Първият, който го е преодолял, е Вторият Старец. И това е видоизменило световете по един незнаен начин. Вторият Старец се е вклинил в Хаоса, проникнал го е и го е видоизменил чрез Могъщата Сила на Своята Незнайност. Хаосът в началото си помислил, че е пълен господар, но после съзрял Незнайната Сила и разбрал, че съществува Неведомост, Старец и Път за всички, които търсят в Хаоса своята Дълбочина.

Вторият Старец Азавот Махария

Истинският Търсач отива отвъд Прамрака

Днес най-могъщата Стихия, която трябва да се преодолее, е Прамракът – Преизобилието от Скрита Светлина. Огромно е това Преизобилие и поради голямата си натрупана Сила изглежда като Прамрак. Но тези, които го преодоляват, разбират, че с тях заедно е Онова Прадревно Същество, Което е създало това Преизобилие, но се е скрило. Истинският Търсач отива отвъд това Преизобилие на Прамрака, защото Истинският Търсач е едно с Прадревното Незримо Същество.

Вторият Старец Азавот Махария

Трябва да се преодолее един Велик Предел

Трябва да се преодолее един Велик Предел и някога Старците ще станат Праоснови, Прастарци, а много същества ще станат Старци. Пътят на Истинните е все по-голямо вътрешно Извисяване. И така Старците ще станат Прастарци и ще отворят Врати за другите, които ще станат Старци – Старомъдри. И така ще се отваря Врата след Врата, докато всички се слеят с Праобраза на Неведомия Незрим Абсолют, Който е Скрит, Скрит, Скрит в Дълбината на Самия Себе Си.

Вторият Старец Азавот Махария

На Кладата се явява Духовният Подвиг

Когато минаваш през Кладите за своята Идея, за теб това да бъде Мистично Тържество. На Кладата се явява Потайната Сила на Духовния Подвиг. И тук Идеята се превръща в Живот и Безсмъртие. Тук Идеята слиза вътрешно в човека и го оживява завинаги, защото и тя го е приела така, както той я е приел. Кладата не е само външен огън, тя е Древен Огън – Огън, Който е Произходът на боговете.

Вторият Старец Азавот Махария

Устойчив във Великите Принципи

За да се приближиш до един Старец, трябва да си устойчив във Великите Принципи. Два от тях са Абсолютна Вярност и Абсолютно Доверие, и то когато велико Същество те е изоставило. Абсолютната Вярност – това се дължи на Чистата Духовност. Абсолютното Доверие – това се дължи на познаване на Невидимия свят. Трябва да имаш живо разбирателство с Невидимия свят. Чистата Духовност ще те просветли. Познанието на Невидимия свят ще те освети. Но ако ти отидеш по-навътре, и двете ще ти бъдат отнети, защото в Неведомото се крие по-дълбоко Даване. То ще ти даде своята Незнайност.

Вторият Старец Азавот Махария

Чисто Безмълвие и Свещено Уединение

Има и други Велики Принципи, в които трябва да устоиш в Пътя към Старците. Единият Принцип е онова Чисто Безмълвие, което се ражда, когато словото е надминато, когато словото е било пречистено до своя корен. Тогава се явява Чистото Безмълвие. Друг Принцип е Свещеното Уединение. В това Уединение има Полъх на Покой и Древност. Това Уединение е чисто освобождение от веригите на ума и сърцето. Това Уединение е недокоснато от смърт и упадък, от разбиране и неразбиране. Това Свещено Уединение е Древен Знак.

Вторият Старец Азавот Махария

Осемте степени на злото

Има 8 степени на злото. В първата степен е допустимото зло. Във втората степен е самовлюбеното зло. В третата степен е болното зло. В четвъртата степен е атакуващото зло. Всички тези степени са поучителни. В осмата степен е демоноядното чудовище. Който е предизвикал това зло, той се разрушава отвън и отвътре. В осмата степен са отнети поученията. Всички степени на злото са слуги на Тайната Всемогъща Воля.

Вторият Старец Азавот Махария

Абсолютна недосегаемост от злото

Човекът може да постигне абсолютна недосегаемост от 8-те степени на злото, ако осъзнае пътя на своята саможертва и ако тръгне неотклонно по този път. Тогава тук човекът има право да борави с Истината и тя го учи как той да стане абсолютно недосегаем за 8-те степени на злото, защото какво зло може да се изправи срещу Истината? Истината е Поразяващата Слава на Скритостта.

Вторият Старец Азавот Махария

Митичното време

Първо е имало Митично време, Митично съществувание. А когато хората са съгрешили, духовете са създали време. Всяко същество може да се върне в Митичното време. В Митичното време са живели боговете. Тогава те още не са били хора, защото те живели в единство с Богоскрития Първосъщностен – Самосъздателят на Митичното време. То е Неговата Аура. Но по-късно боговете не Го разбрали и станали хора, а Той се отдалечил в Себе Си и се скрил в Себе Си. А те станали земни падения и за тях слязло времето, защото те станали избраници на смъртта. А къде живее смъртта? Смъртта е там, където го няма Вдъхновението. Вдъхновението е, което води към Незнайното Вътрешно Място в Митичното Прасъщество.

Вторият Старец Азавот Махария

Чрез Единение с Него всичко е Лекота

Правѝ постоянни усилия с Лекота, а това означава: правѝ постоянни усилия с Него, защото Той Единствен е Лекотата. Дори Голгота може да се олекоти. Дори Голгота е лека, ако си създадеш това Съзнание на Лекотата. Лекотата не е в събитията, в явленията. Тя е част от Съзнанието – Съзнанието, което е единно с Него, защото чрез Единение с Него всичко е Лекота. И наистина кой може да Го обремени, защото Той е Ключът, а Голгота е само Чуден Преход към Него и към Вечната Безметежност.

Вторият Старец Азавот Махария

Заключената Непроявеност

Това, което Старците проявяват, спада към Непроявеното. Това, което не проявяват, спада към Скритите Мистерии. Проявите на Старците са прояви на Непроявеното. Непроявеното работи, изявява се, но си остава Непроявено. Който е разбрал това, се завръща в Древния Път. Това, което Старците не проявяват, спада към Скритостта на Великата Непроявеност. Това е наречено Заключената Непроявеност. Няма проявеност, няма създаване, а само Неизмерима Пълнота.

Вторият Старец Азавот Махария

Има необходимост от Изстрадване

В Мястото на Истината има необходимост от Изстрадване. Има нещо, което трябва да бъде доказано по отношение на Прадълбината. Който е съумял да изстрада Истината, той е съумял да я съхрани. Така той е съхранил в себе си и Непознаваемата част от Истината, а познаваемата част само го е въвела в Мистерията, в Мястото, което е Безподобие. Изстрадването е съхраняване на най-древното отношение на човека към Прадълбината и поради това човекът се завръща в Нея.

Вторият Старец Азавот Махария

Старците са били в милиарди години самота

Старците са преминали през най-дълбинните отвъдкосмически страдания. Те са били поставени да престоят от Върховното Нищо в милиарди години самота. И ако те успеели да запълнят тази самота с нещо от Дълбините си, те щели да бъдат наречени Арамоните. Те устояли и изпълнили тази самота с Нищото, което открили в себе си. И затова те били наречени Вратите или Древните, а по-късно – Старците. Самотата им била нечувана, но Дълбината им се оказала Величествена.

Вторият Старец Азавот Махария

Преминал през изключителна духовна нищета

Старецът е преминал през изключителна духовна нищета. Това е Най-Древният Път, Прадревният Път. Старецът е преминавал от Дълбочина към Дълбочина, за да отмахне от Пътя си 12-те Дълбочини, за да стигне до 13-та Дълбина и да бъде преработен от Върховното Нищо. Така Той станал Арамон – Врата. И така чрез Него щели да текат Неведомите Сили на развитието към бъдещите сътворени и несътворени светове и същества.

Вторият Старец Азавот Махария

Постигнал Върховен отказ от себе си

Старецът е постигнал Върховен отказ от себе си. Когато в Древността Абсолютът предложил на Стареца Чистото Съзнание, Старецът се отказал от него, защото Старецът видял, че Чистото Съзнание е състояние на Висшите светове, но Той знаел, че тези светове са ограничения. Когато на Стареца му бил предложен Чистият Дух, Той се отказал от него, защото осъзнал, че това е състоянието на боговете. Когато на Стареца нищо не било предложено, Той пожелал дълбоко в себе си Върховното Нищо. И така Старците били наречени Най-Древните, защото те са самата Древност, която е Състоянието на Абсолюта.

Вторият Старец Азавот Махария

В най-големия студ се самозапалили 24 Пламъка

В Прадревността срещу Старците се е изявила Великата Строгост. Към тях е бил насочен най-големият студ на Любовта, другият полюс на Любовта. Този Могъщ духовен студ всичко смразява. Това бил изтребителен студ. Изявявало се Всемогъщието на Строгостта. Това е бил духовен студ, по-тежък от външния студ. Но какво се е случило тогава? Едно Прадревно Око е наблюдавало събитието. То видяло как се самозапалили 24 Пламъка. В този голям студ Старците запалили в себе си Велика Топлина, Велик Пламък. И сега тази Топлина огрява и сътворените, и несътворените светове. Тези Пламъци са отвъд историята, защото са Предвечни.

Вторият Старец Азавот Махария

На големия мрак те противопоставили самозараждането

В Прадревността се е случило и друго събитие. Древните били подложени на огромно налягане – гъст черен мрак се спуснал над тях като бездънна нощ. Тогава нямало слънце, нито луна, а само Древна, Древна тъмна мъгла. Това предизвикало Древните да зародят себе си като вечно живи Слънца. И така се родили 24-те живи Слънца, които оттогава досега не спират да огряват Тайната Мъдрост. На големия мрак те противопоставили самозараждането. Това са Най-Древните Слънца, които чакат човечеството да се запъти към тях.

Вторият Старец Азавот Махария

Същество с Велика и Страховита Безусловност

Старецът е Същество с Велика и Страховита Безусловност. Старецът не носи на хората светлина, за да ги заблуждава. Старецът носи в Себе Си Най-Древния Принцип – Принципа на Истината. Този Принцип е Безусловен. Той е преди светлината, той е роден преди светлината. Старецът не носи добро на хората, за да ги залъгва. Старецът носи в Себе Си Безусловната Истина, която е освобождение от доброто. Светлината и доброто са ограничения на Истината, а Старецът е Същество Безусловно. Той не търпи никакви ограничения.

Вторият Старец Азавот Махария

Успели да създадат Авахара – Праединението

В най-древните времена Могъществото било в ръцете на Великите Изпитания, но тези Изпитания е трябвало да се срещнат с Арамоните – Древните Старци. Така Изпитанията се срещнали със Скала от Страховита Безусловност. И тази Безусловност ги поразила. Тази Страховита Безусловност изненадала Могъщите Изпитания. Тези Изпитания, които са Древни Сили, срещнали срещу себе си по-страшна Сила и тази Сила била Страховитата Безусловност. Така Могъщите Изпитания разбрали, че те не са господари във вътрешната вселена. Страшна била тази Безусловност за тях, Страховита била тази Твърдина, тази Неречима Безусловност. С тази Страховита Безусловност Арамоните създали Абсолютно Доверие между себе си и Прадревното Същество. Така те станали едно цяло със Скритата Реалност на Прадревното Същество. Така Старците успели да създадат Авахара – Праединението си с Абсолюта. И чрез Авахара Той вече можел да тече в тях.

Вторият Старец Азавот Махария

Халатира е Скритият Ключ

Изначалните Старци предначално са имали Праединението с Абсолюта, но е трябвало да го потвърдят. Всички останали трябва да създадат Праединението – да се домогнат, да се свръхусилят, да се свръхнадмогнат, да се свръхизвисят, да свръхзаслужат Праединението. Старците са имали Праединението, а в Свръхизпитанията те само са го утвърдили. Дълбоко незнайна е Скритата Природа на Старците. Те са Древните Врати на Абсолюта. Те живеят всякога в Праединение с Абсолюта. Всички останали трябва да станат достойни за Праединението. За да станат достойни, те трябва да извървят дългия път на самоусъвършенствуването, на себепознанието и на Великата отдаденост на този път. Най-важното в този път е Халатира – Целеустремеността. Халатира е Скритият Ключ, Древният Ключ. Вътре в човека има метод, чрез който той да превърне дългия път в къс път. Този метод е да се свръхмоли, да се свръхизвиси, да свръхработи, да се свръховладее и да се свръхпосвети на Истината. Тогава върху неговата естествена вродена енергия ще му се прибави и духовна сила отгоре, за да превърне дългия път в късия и тесния път.

Вторият Старец Азавот Махария

Когато твоите усилия станат остри като Меч

Да създадеш Праединението – това решение не е твое. Това е решение на Прадревния и Той те повежда. Да създадеш Праединението – това е най-древното Действие на Абсолюта. Това решение е Негово – Той трябва да се задвижи. Но преди това твоите усилия трябва да постигнат Вечността. Когато постигнеш Вечността и влезеш в нея, твоите усилия трябва да продължат и да се изострят още повече. Твоята Целеустременост трябва да продължи своето дело. И когато твоите усилия станат остри като Меч, Праединението ще те призове. И Абсолютът ще извърши Своето Действие.

Вторият Старец Азавот Махария

Надминава всички чудеса и явления

Когато се достигне до Праединението, Пустотата разкрива своите Прелести, Бездната разкрива своето Величие. Смъртта си е отишла, безсмъртието си е отишло, времето си е отишло, Вечността си е отишла. Бог се е завърнал навътре в Себе Си. Той вече действа като Абсолюта. Оттук нататък Абсолютът се загатва на Бездната. И това е Велика Реалност, която надминава всички чудеса и явления.

Вторият Старец Азавот Махария

Бог повежда човека към Скритата Си част

Решаващото условие за човека са постоянните искрени усилия. Бог чака тези усилия, Бог дълго наблюдава тези усилия и върви след тях. И в един определен момент Бог се влива в тези усилия и се заражда в човека. И когато Бог напълно се зароди в човека чрез тези съвместни усилия, тогава човек се осъзнава като нероден, като несътворен. Той вече чувства Освобождението си от ограничените светове. По-късно Бог повежда човека към другата част от Себе Си, към Скритата част, която е наречена Мистерията. Тя е Велико Освобождение от несътвореността. И така човекът от Дух става Мистерия от Мистерията.

Първият Старец

Човек може да надопредели

Бог определя, но човек може да надопредели – с постъпки, с подход, защото в човека е скрита Бездна. Бог е предопределил пътя на човека, но вътре в човека има Скрита Тайна и Дълбока Мистерия. Те имат власт да видоизменят предопределението. Тайната в човека – това е Вечният Дух, скрит в него. Мистерията в човека – това е Скритата Искра. И ако човекът твърдо избере Пътя към своя Дух и към своята Искра, Бог отделя предопределението Си от човека и го дарява с Най-Древната Скритост, която е в самия Него. Предопределение вече няма, защото човекът е зародил в себе си Изначалния Замисъл. И сам Бог започва да следва този Замисъл, а той е Завръщане в Праединството с Абсолюта. Бог всякога е жадувал за този Замисъл. И когато човек е избрал този Първичен Замисъл, Бог го възвеличава и освобождава човека от всичко човешко и от всичко небесно. Така Същността се завръща в Прасъщността, за която световете са в неведение.

Първият Старец

Взаимното Призоваване създава Тайноявлението на Пътя

Човек върви към Скрития и Скритият върви към човека по един потаен начин. Човек призовава Скрития и Скритият призовава човека и това взаимно Призоваване създава Тайноявлението на Пътя. Скритият е потаил в човека Собствената Си Тайна. И когато човек се домогне до тази вродена Тайна в себе си, той започва да призовава Скрития и сам Скритият започва да го призовава. Заражда се Древната Взаимност, защото Скритият има нужда от човека и човекът има нужда от Скрития. От тази Взаимност се заражда Тайнството, наречено Път. А що е Пътят? Пътят е Мечът, който пробива Дълбините. От Дълбините Мечът стига до Бездната, а от Бездната Мечът стига до Мистерията. Когато Мечът е стигнал до Мистерията, тогава настава Безкрайното Преклонение пред Абсолюта. В Древността това се е изричало като Вархара Моритара – Върховният Смисъл.

Първият Старец

Древна, Заключена Ослепителна Светлина

Алахора е Велико Осияние. Това е Древна, Заключена Ослепителна Светлина. От нея е слязъл един Лъч като Дар към всяко същество. И задачата на всяко същество е да открие този Лъч в себе си. И ако го открие, за това същество започва Мистериозно Възхождение навътре към Центъра, откъдето е произлязло Несътвореното. Това е странен Възход. Той не прилича нито на търсенето, нито на развитието. Това е постоянен Възход към Неуловимата Прасъщност. Тук постижение няма, има само непрестанен Възход.

Първият Старец

Прасияйният Лик е обхванат от Древна Мъгла

Прасияйният Лик е обхванат от Древна, Древна Мъгла. Който може да пробие тази Мъгла, ще прозре нещо в себе си, ще прозре Искрата – своята скрита Прасъщност. Но преди това трябва да е познал Духа си и този Дух трябва да е обхванат изцяло от Истината. Но откъде слиза Истината върху Духа? Тя слиза като странен Лъч от Мистерията. А що е Мистерията? Това е другото име на тази Древна, Древна Мъгла.

Първият Старец

Зората е другото име на Древността

Алахора е Зората. А що е Зората? Другото име на Древността. Тази Древност е първообразувала Изконния Старец, и то така, че Древност и Старец са Едно. Древността утвърждава Стареца и Старецът утвърждава Древността. Световете са млади, вселената е млада. Старецът е Древен. Ако световете и вселената не вървят към Стареца, те ще изгубят пътя си и ще изгубят себе си. Има само един път – пътят към Древността, пътят към Изконното. То е Мястото, където няма начало. А щом няма начало, няма и край.

Първият Старец

Ключът на Ключовете

Ослепителният Древен Старец – към Него няма Ключ, защото Той Сам е Ключът. Но Той може да бъде тайновъзлюбен и древновъзжелан. Тогава Той може да погледне към Теб и да реши да се превърне в Ключ. Когато Ослепителният Древен Старец бъде тайновъзлюбен и възлюбен в постоянство, ще дойде момент, когато Той ще изпрати Своя Поглед – Есенциалният Лъч, който ще образува Ключа към Него. Този Ключ е Ключът на Ключовете, Вратата на Вратите, Пътят на Пътищата.

Първият Старец

Търси Го без търсене

Древният Скрит – не Го търси, за да бъдеш някога потърсен. Не можеш да Го намериш, ако Той не те намери. Не Го търси означава: не Го ограничавай, не Го изисквай, но никога не Го изпускай от погледа си. Очаквай Го без очакване, търси Го без търсене и Той ще те намери. Жадувай за Древния Скрит, но не Го търси. Взирай се в Древния Скрит, но не го искай. Люби Древния Скрит, но не Го ограничавай. И така: жадувай, взирай се и люби Го и постоянно прави това, без да настояваш. И тогава ще дойде денят, в който Той ще се самозапали в теб. И тогава ти вече не ще имаш стремеж, но стремежът ти ще бъде заменен с Древното Вдъхновение. С това Вдъхновение гори Сам Той по Пътя към Собствената Си Мистерия.

Първият Старец

Това е твой Избор

В Пълнотата на Любовта без да се е явил, Той е намерен. Той не е отключен, но ти си избрал дерзанието към Него и се прехранваш с това дерзание. Той не е намерен, но ти си избрал Пълнотата към Него и се прехранваш с тази Пълнота. В своята собствена реалност ти можеш да решиш да Го намериш и това решение е твое, а не Негово. Ти си в състояние да Го оживиш в своята реалност, ако в твоята скритост е направен Изборът на Любовта. Щом си избрал дерзанието, щом си избрал най-високата степен на дерзанието, това е твой Избор – Избор на твоята Древност. Какво може да стори Той на това дръзновение? Само едно – да дари Себе Си. Сам той е създал това дръзновение още в миналото като Древен Пламък, а после се е скрил. И който е събудил това дръзновение, събудил е Древен Дракон, събудил е Древномогъщ Пламък, събудил е Свободата си.

Първият Старец

Той отмахва Булото и въздава Прасиянието

Когато за пръв път е погледнал към Себе Си, Абсолютът е създал Великото Прасияние. Когато за втори път е погледнал към Себе Си, Той го е забулил. И сега всички търсят да Го разбулят и да се завърнат в Него. Така Той е образувал Великия Стремеж към Себе Си. Той е знаел, че Забуленото ще привлече Стремежа. И когато Стремежът стигне до своята Връхна Точка, Той отмахва Булото и въздава Прасиянието. Прасиянието е смес от Вечен Възторг, Безкрайно Вдъхновение и Необятен Покой. Тук човекът вече не е човек, а Същност от Прасиянието. Той е ясен за себе си, но е забулен за световете.

Първият Старец

Прасиянието съдържа множество безкрайности

В Прасиянието се съдържат много степени. Всяка степен е свързана с по-вътрешна вселена, с нова, по-дълбока безкрайност. Прасиянието съдържа множество безкрайности във все по-дълбоки измерения. В Прасиянието Върховният е вложил много степени на Себеразкритие. Всяка степен е нова безкрайност, нова неуловимост. И тук във всяка степен Прасиянието се разцъфтява в нова степен на Саморазкритие. Това е един бездънно опиянен Мистериозен Безкрай, защото Сам Върховният Скрит се себепрониква в Своите степени.

Първият Старец

Прасияйният Лик и Незримият Лик

Прасиянието съдържа Неизмеримост на Откровението – все по-голямо Осияване, така както Абсолютната Несътвореност съдържа Неизмеримост на Неоткровението – все по-дълбока Неузнаваемост. Прасияйният Лик е Вечното Откровение, Незримият Лик е Вечното Неоткровение. В Прасияйния Лик всякога ще остане нещо заключено, защото Той е вложил в Проявата част от Своята Неизследимост. Прасияйният Лик е Завръщане в Неговата Древност. Незримият Лик е Завръщане в Неговата Прадревност. В Прасияйния Лик винаги има нещо Необятно. В Незримия Лик винаги има нещо съвършено Скрито. В Прасияйния Лик ние откриваме все повече Неговите безкрайности в себе си, а в Незримия Лик ние вече не откриваме безкрайности. Тук ние изчезваме в Неговата съвършена Скритост.

Първият Старец

Великата Непознаваемост и Абсолютната Непознаваемост

Великата Непознаваемост ще разкрива нещо от себе си на Тайнотърсещия. Абсолютната Непознаваемост никога няма да разкрие себе си, ще остане завинаги Неизследима. Тя само ще дарява от своята Върховна Пълнота. Великата Непознаваемост дарява Премъдрост. Абсолютната Непознаваемост е Неизследима. Тя е Върховно самовглъбена в себе си. Никой не може да я изследва. Но който съумее да се докосне до нея, получава нещо от Величието на Пълнотата. Тази Пълнота е Велик Дар. И самата тя е преграда към Абсолюта. Тази преграда е Мистичната Усмивка на Прадълбинно Скрития Абсолют.

Първият Старец

Амолавира – Прасъстоянието извън измеренията

Великото Недостъпно Място – то е обезсмислянето на всичко друго и влизане в самата Недостъпност. Мистерията в нас ни въвлича в тази Великоскрита Недостъпност. В тази Недостъпност няма нито живот, нито съществувание. В това Място има само Велика разтвореност. Тук всички пътища завършват и остава само едно – Прадревното Състояние, наречено Амолавира. Това е Състоянието, в което няма дихание, няма ограничение. Това е Прасъстоянието извън измеренията.

Първият Старец

Старците дръзват към Великото Неприсъствие

Дръзване съществува във всички целеустремени същества. Трябва да се осмелиш към своята Висока Идея. Осмеляването е една от големите Тайни на всеки стремеж, на всяко търсене. Старците също дръзват, но по отношение на Пранеприсъствието на Абсолюта. Дръзновението е път на всички разумни и пробудени същества. Разумните имат дръзновение, Старците имат дръзване. Разумните постигат Тайната на Абсолюта, Старците постигат Мистерията на Абсолюта. В Тайната Абсолютът се проявява, в Мистерията Абсолютът се скрива. Старците дръзват най-вече към Великото Неприсъствие. И колкото повече вървят към Него, толкова по-голяма част в тях става Неприсъствие. Старците се взират във Великото Неприсъствие и така вдълбочават себе си. И колкото по не могат да Го издирят, толкова по-дълбинен става Източникът им.

Първият Старец

Този Меч попада в Ръцете на Върховния

Може да дръзваш към Върховния, но дръзване има само в Любовта. Вън от Любовта то е посегателство. Любовта по същина е дълбокосмирена и вдъхновенотърсеща. Върховно нещо е дръзването. То е Меч, който прониква в светлината и отива отвъд нея. И накрая този Меч попада в Ръцете на Върховния. Той го взема, разглежда го, прониква го със Себе Си и го връща на дръзновения Търсач. Така този Търсач започва да воюва не със себе си, а с Върховния в себе си. И от този момент нататък Търсачът расте чрез Върховния в себе си. И от този момент нататък той вече се определя като Син, като Дъщеря, като Велик Учител или като Древен Старец. Поради дръзновението той вече не принадлежи на света, нито на времето, но на Безвремието, Несътвореността и Неведомостта.

Първият Старец

Най-древното Послание на Абсолюта

Не ставай същество на Тайната, за да намериш Мистерията. Не ставай същество на пътя, за да намериш другото. Не ставай същество на пътя, за да го преодолееш. И тогава след преодоляването започва да се заражда Мистерията. А какво носи Мистерията на съществото? Великообогатение. Това Великообогатение идва от Потайните Искри на Абсолюта. Тези Искри са от 4-те вида Безкрайности. И това е най-древносъществуващото Благословение. Но кой може да понесе това Свръхизобилие? Това е дръзновеният човек, истинният човек. Той може да го понесе, защото е жадувал за Мистерията и нейната Неведомост. И така в този човек ще звучи само едно Послание, най-древното Послание, в което Абсолютът казва: „Ето, Аз съм ти и ти си Аз.“ Това Послание е безмълвно. То сияе завинаги в сърцето на Сина, Дъщерята, птицата, звяра, но само тези, които са дръзнали да станат Стихия. Такъв е Великоскритият път. Това е пътят, който преодолява самия себе си.

Първият Старец

Ще чуе Гласа на Гласовете, Последния Глас

Да събудиш Древния Призив в себе си, означава така да призовеш Върховния, че да се изтръгнеш от себе си, от същността си и да се завърнеш в Него. Натрупвай Призоваване ден след ден и накрая то ще се превърне във Великия Призив. Този Призив ще разруши света, ще разруши вселената, ще прекоси безкрайността и ще достигне до Сърцето на Древния Незнаен. Чрез този Призив Той се завръща в Себе Си, защото в този Призив ти и Той вече сте Едно. Този Призив е друго име на дерзаещото самовдъхновение. Това дерзаещо самовдъхновение е самозавръщане от свят в свят, от вечност във вечност, от безкрайност в безкрайност, за да стигне до своя Праскрит Древноизточник. И там то ще чуе Гласа на Гласовете, Последния Глас: „Ела, Дъще, ела, Сине, ела Мистериозност Древнопосята и виж Лицето ми, защото Аз съм твоето Праизначално Откровение.“

Първият Старец

Скритото Име на Абсолюта

Скритото Име на Абсолюта, което се загатва като „Врата към Зората“, символизира онези същества, които са се изтръгнали и от хаоса, и от светлината, и от себе си. Всички, които са се изтръгнали от хаоса, от светлината и от себе си, тръгват на път към своята Древност. Да се изтръгнеш от хаоса – то е велик подвиг. То е подвиг, който идва след дълбокото разбиране на Великия Древен. Да се изтръгнеш от светлината – то е дълбоко осъзнание на себе си и своя път. Да се изтръгнеш от себе си напълно – то е подвиг на дълбинно познаване на собствената си най-дълбока част. След тези подвизи в човешкото същество се образува Древното Тайно Име. И в човека засиява Зората, защото вече сам човекът е Врата отворена.

Първият Старец

Ще бъде забелязан от Скритото Име

Скритото Име на Абсолюта се загатва още като „Самосъщността“ – Праесенцията, която дава Есенция на другите неща. Скритото Име съществува като Прасъществувание. То съществува като Есенция на Прасветлината. Всеки, който се домогне до Пречистото си същество, ще бъде забелязан от Скритото Име. И това Име ще потече към него като Праесенцията. Тази Праесенция е Еликсирът, който всички търсят. Този Еликсир е нематериален. Той е несътворен. И всеки, който е познал собствената си несътвореност, може да пие от Еликсира.

Първият Старец

Равни по Същина, но не и по Дълбина на Тайната

Човекът и Абсолютът са равни по Същина, но не са равни по Дълбина на Тайната. И затова никой не може да познае Абсолюта, дори и Старците. Човекът и Абсолютът са еднакви по Същина, те са единни, но се различават по Дълбината на Тайната. Ако Абсолютът влезе в човека, то човекът става Абсолют, става единен с Абсолюта. Но за да стигне до това, човекът трябва да е извървял Тройния дълъг път – пътят на Духовността, пътят на Божествеността и пътят на Абсолютността. Духовността е силна, Божествеността е могъща, Абсолютността е всемогъща. Никой не може да следва Абсолюта, никой не може да Го постигне, дори и Старците. Но ако Абсолютът си избере същество, в което да се всели, то ще действува като Абсолют. Но Абсолютът Сам по Себе Си превъзхожда това същество, защото Той го е направил само като част от Себе Си. Цялото Съвършенство принадлежи единствено на Върховния Абсолют и това Съвършенство ще остане абсолютно непостижимо за всички времена и епохи и за всички безкрайности.

Първият Старец

Изпитанието на Свръхсветлината

Старецът е преминал през Изпитанието на Свръхсветлината, през Изпитанието на Могъщото Праизобилие. Всички, които са устояли на това Праизобилие, са били наречени Арамоните – Старите, Древните, Старците или „Тези, които са устояли“. Всички други същества, които не са устояли, са станали същества на различни степени, същества на различни светове. И всички от тях, които са разумни, търсят своя Древен Устой и чакат времето на Великото Древно Изпитание – Срещата с Древния Мрак, което е Срещата с Праизобилието. Срещата с Древния Мрак е Среща с Ослепителната Прасъщност, която ние не можем да възприемем и поради което тя изглежда като Мрак. Но този, който има Абсолютно Доверие, възприема правилно Древния Мрак и получава в Дар Праизобилието.

Първият Старец

Тръгва на Път към Скрития Учител

Празавръщането започва, когато човек се отделя от духа си и тръгва на Път към Скрития Учител. Там той се домогва до онова, което се предава скрито от Учител на ученик – мистериозна частица от Неведомото. Празавръщането е Велико отделяне. Човек трябва да се отдели от себе си, дори и от същността си. И когато е станал толкова дълбок и осъзнат, той може да тръгне към Мистерията, наречена Скритият Учител. И тогава тази Мистерия ще му даде нещо, което е по-дълбоко от несътвореното. Това е Осияването на тайната, древна, неведома частица, наречена Искрата, която е Извор от Праизвора, която е Източник от Праизточника, която е Неведомост от Абсолюта.

Първият Старец

Единственият, Който знае Пътя към Абсолюта

Скритият Учител е Единственият, Който знае Пътя към Този, Който предхожда и Древността, и Мистерията. Съществува един Скрит, Скрит Прастарец. Той е преди Древността. Той е преди Древните Старци. Той е Праобразът на Този, Който няма Образ. Докато Старците ни подготвят за Величествения Път към този Праобраз, то този Праобраз е Единственият, Който знае Мистериозния Път към Абсолюта. Този единствен Великопраобраз е наречен Арамахот – Обединяващият Безкрайностите. И всички, които са завършили пътя си във времето и във вечността, ще бъдат приети от този Старец, Който ще им отнема същностите една по една. И когато накрая им отнеме и третата същност, те ще влязат в Дома на Последната Безкрайност, Четвъртата Безкрайност и ще се докоснат до Този, Който никога е нямал Образ, нито Подобие. И той ще ги дари с Неведомост, която другите Безкрайности не познават.

Първият Старец

Осъзнаването на Върховната Истина

В Осъзнаването на Върховната Истина ТОЙ е Един без втори, ТОЙ е Един и никой друг. Това е Осъзнаване над осъзнаванията. Всякога и винаги е съществувал Един и никой друг. Всякога и винаги е съществувал Един и никога е нямало втори. Ако виждаме втори, ние виждаме множество. Ако осъзнаем, че има само Един и никой друг, тогава ние няма да вярваме в природата, в световете, в множеството, в стихията на природата, но ще вярваме само в Него – защото всичко друго е само Неговата Скритост – за да ни води Той към Себе Си, защото Той иска напълно да Го познаем като Единият Всесъвършен.

Първият Старец

Той е Един без втори

Той е Един без втори. В твоя Истинен Път, в твоите дълбокоистинни избори Той е мистериозно Един без втори. И когато си Истинноотдаден, и когато си Цялостноосъзнат, и когато си Отдаден и Отдаден при всички условия, тогава Той – Единият без втори – се заражда мистериозно в теб до пълното си сливане с теб. И в това твое Изчезновение Той вече се е зародил завинаги. И вече няма Тайна и Скритост, а е само ТОЙ.

Първият Старец

Той е Единият и никой друг

Той е Единият и никой друг във всички измерения, във всички светове и във всички същества. Той е в пропастта, Той е в извисеността, Той е и Който превъзхожда всичко това. В Тайнството на окултната история се е случвало същества на пропастта да Го осъзнаят и познаят и същества на извисеността да Го изгубят и да се отделят от Него. Той е Единият, Който дарява в пропастта извисяване и в извисяването пропадане, за да води тези същества към Мястото на Изначалния Дар, Изначалното Даряване – Даряване с Неведомост.

Първият Старец

Търсим Него, а не познанието за Него

Истинското търсене се състои в това, че търсим Него, а не познанието за Него или за Неговите възнамерения. Ние оживяваме в Него, а не в познанието за Него. Истинският Търсач не иска да Го познава. Истинският Търсач не иска Неговите блага. Истинският Търсач търси единствено Него. Той оживява в Него, той изчезва в Него. Той преодолява причините и последствията, поради които нещата се раждат и умират. Истинският Търсач надраства идеята за Бог като причина и последствие. Той изчезва в Него като Предвечност. И така той става като Него – без начало и без край, какъвто е бил всякога. Дори и милиарди години да се върнем назад във времето, ние не можем да Го открием. Но ако изчезнем в Него, ние ще изоставим времето, защото то е сътворена причина и ще оживеем в Неговата Предвечност, където няма начало и край. Така ще се завърнем в Изначалното Състояние, където „Той е аз и аз съм Той“. Това е Мястото, където няма блага, а има само един Вкус – Съвършеният Вкус. А Съвършеният Вкус е Самият Той – Праскритият Абсолют.

Първият Старец

Часът на Върховното Изоставяне

В Пътя към Скрития Учител-Старец трябва да преминеш през Върховно Изоставяне. Ще бъдеш изоставен, за да се види ще се вкорениш ли с Доверие в Тайната на Скрития Учител-Старец. Когато е дошъл часът на Върховното Изоставяне, дошъл е Дарът на Безкрая. Умът, сърцето и волята са онемели, но Душата и Духът познават Тайнството на Доверието. Това Върховно Изоставяне е часът на Душата и Духа, часът на Древното пробуждане, което в Древността се е наричало Аор Атара – Вратата на Пламъка. И който е отворил тази Врата, той прониква в Скритото Съществувание на Учителя-Старец. Аор Атара е най-древното Призоваване. То е Свещената Врата. То е Древният Път.

Първият Старец

Ще Го открият като Махора Аор

Гласът на Древния е Пълното Освобождение, но Той е по-дълбок от Гласа Си. Той е създал гласа на нещата, гласа на същностите, но Той превъзхожда този глас на нещата. Странно и мистериозно е създаден Гласът на Гласовете. В Изначалната Древност Той е бил създаден като Прасветлина, Праизобилие, но никой не можел да Го възприеме и затова бил наречен Хатар – Мрак, Древна Мъгла, Велика Забуленост. После излъчил Истината от Себе Си. После излъчил Любовта. После излъчил молитвата и най-накрая излъчил постоянството. Това са пътищата към Хатар. Постоянството ще Го открие, молитвата ще Го открие, Любовта ще Го открие, Истината ще Го открие. Всички тези неща превъзхождат другите гласове и звуци. Всички тези първосъздадени неща ще Го открият като Махора Аор – като Прасветлина, защото тогава ще заглъхне същността, за да се роди Прасъщността. И това е наречено Великото Освобождение.

Първият Старец

Ахаварития – Прадълбината

Да си предан, значи да си напълно отдаден на Този, Който отсъства, на Този, Когото не виждаш, на Този, Когото не разбираш. Този, Който отсъства, е носител на Драгоценното. Този, Когото не виждаш, е носител на Скъпоценното. Този, Когото не разбираш, е носител на Благото. Този, Който отсъства, ни преизпълва. Този, Когото не виждаме, ни озарява. Този, Когото не разбираме, ни вдъхновява. Ако Този, Който отсъства, се изяви, кой може тогава да Го понесе? Ето защо Той не се явява, а ни подготвя. Молитвата ни подготвя. Безмълвието ни вдълбочава. И когато най-накрая Той се яви сред зрелостта на нашето Безмълвие, тогава Той ще ни даде нещо повече от изпълненост. Той ще ни открие Ахаварития – Прадълбината Си. Що е Ахаварития? Вседълбинност, Вседълбинност, Вседълбинност, Всепоглъщане, Всепоглъщане, Всепоглъщане – и това, което е отвъд него. Това се нарича Изреченост на Необяснимото. Това е идеята за Ахаварития.

Първият Старец

Докосва потайно Сърцето на Абсолюта

Древният е по-дълбок от Гласа Си. Самият Му Глас съдържа частица от Него. Чрез Гласа Си Той води едно същество към Несътвореност и към най-дълбоката Си Вътрешност. От Гласа Му излизат Лъчи, които водят към Неговата Разумност, към Великата Разумност. И Разумността е тази, която създава Несътвореността. А от Безмълвието Му излизат друг род Лъчи. Те водят към собствената Му Мистерия. Гласът е тази Разумност, която тече като чиста вода по пътя към Морето на Несътвореността. Безмълвието е този Огън, който се извисява в Духа на Мистерията и докосва потайно Сърцето на Абсолюта.

Първият Старец

Ключът към Четвъртата Безкрайност

Има 4 Безкрайности, 4 Пътя. Четвъртият Път е потъване на човека-мистерия във Великата Мистерия. Тук, в Четвъртия Път, не се съставят мнения и изводи, само се поглъща Истината от Великия Всепоглъщател. Тук е Мистерията на Самия Абсолют. Тук няма Слово, Словото е безгласно, Словото е отнето. Тук Върховната Мистерия е Всепоглъщаща. И ако ти си достоен, изчезваш в Нея, а ако не си достоен, завръщаш се несътворен в другите Безкрайности. Там, в другите Безкрайности, се намира потайното самоусъвършенствуване на йерархиите от духове, богове и същества. Те живеят и съществуват дотогава, докато открият Ключа към Четвъртата Безкрайност. Ключът към Четвъртата Безкрайност е Истината в Последната си степен.

Първият Старец

Принципите, които водят към Върховната Истина

Принципите, които водят към Върховната Истина и към нейната Последна степен, са три – Любовта, Мъдролюбието и Премъдростта. Когато човек придобие Любовта, тя има способността да го заведе в Мъдролюбието. Това е светът на чистото Съзнание и на чистата Мъдрост. Когато човек стигне до тази Мъдрост, тя има способност да заведе човека до Премъдростта. Тук, в Премъдростта, се намира нещо от Мистериозното Съзнание, което е част от Мистерията. И тази Мистерия има способност да заведе човека в Последната степен на Истината. Така се движи Пътят. Пътят е жив – той се пренася от степен в степен, докато стигне до Последната степен на Истината. В тази степен е скрита Последната Дълбочина. Над нея е единствено Абсолютът.

Първият Старец

Не е тяло, не е дух, а е Неведомост

Мистикът не е тяло, не е дух, а е Неведомост. Мистикът няма тяло – нито физическо, нито духовно. Мистикът няма безсмъртие и поради това и смърт. Мистикът във висшия смисъл е далече, далече Отвъд, но той не е в отвъдното, а Отвъд отвъдното. Мистикът е скрит отвъд времето и отвъд вечността. Той е утаен във Величието на Неведомостта.

Първият Старец

Вселената и светът са илюзия

Вселената и светът са извън Бездната и поради това те са една огромна колективна илюзия. Светът е една величествена илюзия. Той е една необходима илюзия, за да може ученикът ясно да види и избере Истината, която е Бездна от Безкрайност и Неведомост. В тази Бездна няма нито свят, нито смърт, нито живот, а само едно Неограничено Безмълвно Съществувание. Тук няма падения и възвисяване. Тук няма изгрев и залез, защото нашата Същност ги е преодоляла и защото тя самата е познала себе си като Изгрев на Неведомостта.

Първият Старец

Тогава откриваш трите Ключа

Безусловна Любов към Абсолюта означава тотално разтваряне в Него. Това е да избереш Живота в Бездната завинаги. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Него и единствено Него. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Истината и единствено Истината. И когато този избор е узрял, пълен и окончателен, тогава ти се зараждаш в Бездната на Безкрайността. И тогава откриваш трите Ключа – Величествена Мъдрост, Огнено Безмълвие и Преизобилна Неведомост.

Първият Старец

Мистерията Му е скрита в Неведомата Искра

Той е Непознаваемият в Дълбините на Незнайното. Търси Съкровеното и ще Го откриеш. Търси Незнайното и ще се слееш с Него. Търси Непознаваемото и ще изчезнеш в Него завинаги. Когато търсиш Съкровеното, ще откриеш Същността Му. Когато търсиш Незнайното, ще откриеш Духа Му, Дълбините Му. Когато търсиш Непознаваемото, ще откриеш Мистерията Му. Тя е скрита в Неведомата Искра. Тази Искра е Върховното Начало на човека. Тази Искра е Най-Древното Излъчване на Абсолюта. Искрата е Праучител. Тя може да стане всичко и може да изчезне в Него завинаги. В Древността тя е била наречена Атахара – Бездънната, Самосветещата, Всеосветяващата, Всеобхващащата. Атахара е Най-Древният Изначален Лъч на Праскритостта.

Първият Старец

Въпрос на Осъзнаване е, че си там

Празавръщането не е въпрос на хиляди години, не е въпрос на много прераждания, не е въпрос на миг. Въпрос на Осъзнаване е. Празавръщането не е въпрос на пътуване, не е въпрос на приближаване, не е въпрос на влизане. Въпрос на Осъзнаване е, че си там. И в още по-дълбок смисъл е Осъзнаване, че никога не си напускал и никога не си се завръщал. Празавръщането е въпрос на Велико Осъзнаване. Тук осъзнаваш, че ти си Той и Той е ти. Това е Осъзнаване на Абсолютното Единство. А когато това Единство е напълно осъзнато, впоследствие ще се яви и Абсолютното Сливане.

Първият Старец

Азава Хара – Място в Абсолюта

Най-древният Покой е Праединение с Този, Който никога не е бил и никога няма да бъде. Този Покой на Древния език се изрича като Азамот – Надхвърлящото световете. Световете са вълнения, а Азамот е Център в Центъра, Неподвижност в Неподвижността. Който се е завърнал в Азамот, той е пресътворил себе си и му се дава да узнае нещо от Прасъстоянието на Древността. В началото е царувал Покоят, а след него са дошли вълненията, световете. Завръщането в Покоя – това е да узнаеш своя Произход. Чрез Азамот човекът придобива тайно проникновение в нещо, което е наречено Азава Хара – Място в Абсолюта, Докосване Неведомо, Сближаване без познаване.

Първият Старец

В единство с Ор Махория – Премъдрият Несъществуващ

Има Върховен Път към Абсолюта – Път на Премъдростта. Мъдростта е свързана с Чистото съзнание, а Премъдростта е свързана с Мистериозното съзнание. Мистериозното съзнание обхваща в себе си Чистото съзнание, но то съдържа в себе си и друг елемент – Неизмеримостта. Мистериозното съзнание е така устроено, че да прониква през Безкрайностите и да се домогва до Това, Което го е създало: Ор Махория – Великата Мистерия. И когато тази Мистерия изпраща Потайните си Лъчи към Мистериозното съзнание, това вече не се зове Мъдрост, но Премъдрост, защото Мистериозното съзнание е в единство с Ор Махория – Премъдрият Несъществуващ.

Пъвият Старец

Той отваря Дахор Парамот – Древен Портал

Има по-дълбок Път към Абсолюта от Премъдростта. Той е Неоткровението. Има Призоваване, но няма Откровение. Влизаш и се изумяваш от Великата Неизмеримост, Неизразимост и Неуловимост. Има странен Път към Абсолюта – той е Неоткровението. Мнозина, които са вървели по този Път, са Го призовавали, призовавали и призовавали, но Той не е идвал. Те не са познавали Тайнството на Призоваването. Когато Го призоваваш, трябва да бъдеш непривързан и неочакващ. И когато това продължи известно време, Той отваря това, което се нарича Дахор Парамот – Древен Портал. Така Мистикът навлиза в Неизмеримост, в Неуловимост и в Неизчерпаем Възторг. Обхванат е от Грандиозно Безмълвие. Той е зашеметен от Предвечно Изумление. И никакво слово не може да каже, нито да произнесе, защото тук само Безмълвието може да схваща Предвечната Мистерия. Ако тук човекът можеше да проговори, той щеше да обяви себе си за недостоен. Но тук е Мястото на Върховното Безмълвие. Никакво говорене, никакво мълчание няма тук, защото това е Среща с Безусловната Истина. Това е Предвечна Среща с Океана, който няма нито брегове, нито дъно.

Първият Старец

Откровение и Неоткровение

Неоткровение е това, което вижда Мистериозното съзнание – то всякога е било там. Откровение е, когато идва Мъдрост, идва Премъдрост, идва Древно Слово, идва Вдъхновение, идва Мистично Прозрение. При Откровението всичко, което идва върху човека, е Благодат и Дълбина върху Дълбина. При Неоткровението нищо не идва, нищо не очакваш, нищо не виждаш, нищо не чуваш. Нямаш дишане, изчезнало е дори и диханието. И в това Велико Неочакване в миг на мълния се случва Преизпълненост, Преизпълненост, Преизпълненост, Върховно Преизобилие, защото спрял си вече да очакваш и така си освободил място за Изначалната Пълнота. И когато си толкова преизпълнен, погинали са всички очаквания, защото очакванията са светове, а Неочакването е Мистерия.

Първият Старец

Никога не е поглеждал към световете

Абсолютът в Своето Върховно Самовглъбение никога не е поглеждал към световете. Съществува Върховно Самовглъбение на Абсолюта и то не е във Вътрешността, а в Неведомостта на Мистерията. То е в онази част на Мистерията, която е преди Несътвореното и която е Неуловима и Непознаваема. Какво има в тази част на Мистерията? Скрити, скрити светове, скрити и несъздадени, скрити и бъдещи светове. И над тях е само Най-Скритият от Скритите.

Първият Старец

Осъзнава общото си Дихание с Него

Само Абсолютното Изчезновение намира Неговата Върховна Самовглъбеност. Който е постигнал една тайна степен в Истината, той е постигнал и Върховното Изчезновение. Той се е разтворил в Него. Той не Го разбира, но усеща близостта си с Него. Той не Го вижда, но осъзнава общото си Дихание с Него. Такова същество усеща себе си като Изначално Излъчване, като Искра, като Искра от Древен Пламък. Но тази Искра не знае дали напълно ще изчезне в Него, или ще стане Пламък и Учител на световете.

Първият Старец

Постига Абсолютното Освобождение

Върховният Скрит Абсолют никога не е напускал Себе Си и никога не се е завръщал в Себе Си. Който напълно осъзнае това, постига Абсолютното Освобождение. Може ли Върховният Абсолют да напусне Себе Си, след като всичко е Той и след като Той е всичко? Може ли Върховният Абсолют да се завърне в Себе Си, след като всичко е Той и след като Той е всичко? Има една Върховна степен на Осъзнаване и който се домогне до нея, той постига Върховно Освобождение дори когато е ограничен в тяло – сътворено или несътворено. Осъзнаването е мярка на Освобождението. Колкото по-чисто е Осъзнаването, толкова по-голямо е Освобождението. А който е постигнал пълната мярка на Осъзнаването, той вече се намира в Абсолютното Освобождение, той вече се намира в областта на своята Амарахия – Неизреченост. За него вече нищо не може да се каже и да се определи, той е нито, нито – нито това, нито онова. Той е неопределим. Той е необозрим. Той е Свобода в Свободата. Той вече има Неуловима природа, която е част от Мистерията и която е качество на Свободата.

Първият Старец

Никога няма да бъде нарушено

Абсолютното Безмълвие е онова, което никога не е било нарушавано и никога няма да бъде нарушено. Докосновението до него е Висш Дар. И най-големите събития на света, и най-големите земетресения и потопи на света не са докосвали Абсолютното Безмълвие. И многобройните звуци от всякакъв род не са докосвали и не са се приближавали даже до Абсолютното Безмълвие. Само Неизменната Любов и Чистият Дух получават този Дар на Абсолютното Безмълвие. То само им се дарява. Но има Тайнство в човека, което може да постигне този най-висш Дар – Абсолютното Безмълвие, като го превърне в свой Безкраен Дом. И това е Харама – Искрата, Древната, наричана още Древнопламтящата.

Първият Старец

В тези степени има Нечувана Пълнота

Пустотата има 13 знайни степени, но скрити. Но има и незнайни степени. Пустотата приключва в 13-та степен за знайните и сътворените неща. Всички сътворени неща се разтварят в 13-та степен, защото там приключва Тайната на човека. И после от тази степен навътре започват незнайните степени. Те са абсолютно несътворени. В тези степени има Нечувана, Невиждана и Неведома Пълнота. Тези степени са части от Неговата Върховна Неизследимост и Неведомост. Това е за бъдещите светове. На това не е дадено оглашение. То е част от Най-Скритата Мистерия – Мистерията на Абсолюта, а не Мистерията на Бога.

Първият Старец

Поддават се само на Мистериовглъбението

В Прадълбините има незнайни степени. Те не се поддават на описание. Те се поддават само на Мистериовглъбението. Какво открива тук Мистериовглъбението? Неизмеримост. В тази Неизмеримост Мистикът потъва във все по-дълбоките степени на Абсолюта. Той разбира Неизмеримото, той осъзнава Неизмеримото, той се потопява в Неизмеримото, той изчезва в Неизмеримото и накрая той става едно с Неведомото. И влиза в Праединение с Него, макар и без да Го узнае, защото Той е Абсолютно Неузнаваем.

Първият Старец

Невидимото е магическа гледна точка

Основното в живота е разбирането за Невидимото. Само в Невидимото ние можем да се научим да мислим правилно за сътвореното и несътвореното. Невидимото е Баща на сътвореното и несътвореното. Невидимото е магическа гледна точка. То е висш авторитет. То е зад пределите. И когато гледаме от тази позиция, ние разбираме собствения си Безкраен Път и смиряваме себе си, чрез което биваме извисени от Невидимото.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Покоят е Откровение на Невидимото

В Покоя царува Безпределност и затова той ни е толкова скъп. В Покоя няма знание, няма ум и няма време. Покоят е творение на Невидимото. Покоят е Откровение на Невидимото. Покоят мълчи, защото е наситеност с Безкрайното. Покоят е Тайна на Живия свят. Той не се дава на смъртните. Той е необикновен замисъл на Пълнотата. Покоят е израз на Неизреченото.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Когато осъзнаеш своята Невидимост

Ти си човек, когато осъзнаеш своята Невидимост. Ти си човек, когато осъзнаеш своята Неизразимост. Ти си поразителен, когато осъзнаеш, че не си човешко съзнание, а Божия Тайна, Божия Неизреченост. И всеки, който може да те изрече, не те познава. Ние сме невидими за всички изследователи. Ние сме Дълбина, странно скрита от света. Ние сме Дълбина от Несътворена Любов. Ние сме всъщност особени Откровения на Велик Невидим свят. И целта на това Откровение е да освети и осияе душите, които са в света.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Съкровеният живее в своята Невидимост

Тайна трябва да стане човекът, Съкровена Тайна. Съкровеният човек живее в своята Невидима и Осветена област. Съкровеният човек е Дух, който няма нищо общо с човечеството. Той е Невидим свят, Неизменен свят на своя Произход. От него идва и там се връща. Съкровеният човек няма история, той е без начало, без край и без време. Той е преживял Истината в себе си, а тя е Същността на Невидимото.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Мъдростта ни учи на смирение

Мъдростта е Мистично явление. Тя идва при нас и ние я следваме. Тя ни говори и ние я почитаме. Тя ни освобождава и ние я обичаме. Мъдростта е нашата сила срещу мрака, нашият огън в студа, нашият уют в трудните условия. Мъдростта винаги ни учи на смирение и тогава Невидимото идва и ни вдъхновява.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Докоснат от Нищото

Всяко Съкровено същество люби Нищото. Всяко Съкровено същество води себе си към Пълнотата на Нищото, защото Бог е Нищо, а Абсолютът е Върховно Скрито Нищо. Всичко е създадено от субстанцията на Нищото – хората, звездите, световете. Нищото е цялостно, съкровено, преизобилно, всякога съществуващо. И затова блажен е нищият. Блажен е, защото е докоснат от Лъч, излязъл от Нищото.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Дава Блясък и на тъмнината

Отречи се от себе си, от нисшето си аз, за да познаеш тайната на живота и Мистичното си аз. Отреченият човек става духовен, Божествен, Мистичен. Той става явление на Потайната Същност, той става Еликсир в самия себе си. Така Търсачът започва да дава Блясък и на тъмнината. Така той осветява тъмнината. Отреченият знае. Той не си въобразява, че знае, защото той е в Духа.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Превишава и скритото, и явното

Бог е Тишина без образ, без дъно, без дълбочина. И когато се приближиш много до Бога, не се чува никакъв звук, никакъв образ няма, никаква светлина не се явява, обонянието е ненужно, дори никакъв Дух няма – само Великото Нищо. И тогава Го вкусваш. Но няма аромат, никакво ухание, никакъв полъх, защото ти вече си у дома. Нищо няма, но скритото, жадуваното е тук. Какво има тук? Древното, Естеството на всички естества. Тук е това, което превишава и скритото, и явното. То превишава всички наименования.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Нищо сътворено и несътворено няма тук

Нищото не се поддава на Любов, нито на разбиране, нито има за него усет. Нищото е по-високо от всяка същност. По-високо е от всичко. Създало е всичко, но то самото е нещо абсолютно друго. Никакво сродство, а само Една, Една Величествена Мистерия. И нищо сътворено няма тук, и нищо несътворено. Но тук има нещо и това е Цялата Истина. Как да разберем това и как да осъзнаем това? Това не е за разбиране и не е за осъзнаване. То е магическа скрита Нереалност, по-дълбока от всичко познато и непознато.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Мистериозна Непостижимост

Това Величествено Прасъщество е толкова чуждо на светлината и тъмнината, толкова чуждо дори и на Мрака, и на Прасветлината. То е толкова превъзхождащо всичко, че няма описания за Него. Чистотата Го докосва, но не Го познава. Когато ти пиеш от чистата вода на един извор, познаваш ли този извор? А този извор познава ли себе си? Мистериозна Непостижимост е това Прасъщество.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Живее свръхсъщностно

Това Велико Прасъщество живее свръхсъщностно в Своята Неведомост. И там никой не може да Го познае, защото в Него няма такова място и такива условия, за да Го познаем, но всички Го търсим. А То е по-скрито от скритото и в това е Вечният и Безпределен смисъл. А който умее да се слива с част от Него, с част от Неговата Несъздаденост, слава на него, защото той е докоснат от Безметежната Необятност.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Древната Причина за всички неща

Който иска да Го познае, трябва да се откаже от познание за Него. За Него никога не е имало познание, но който иска да се приближи до Него, трябва да признае дълбоко в себе си, че това Прасъщество е Неведомо. И това признание е важно и то става една малка част от нас, част от нашия скромен опит за докосване. Това Велико Прасъщество е Древната Причина за всички неща и за всяко съществувание. И същевременно То е Непознаваемата Същност на всяко нещо.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Не можем да Го определим

Всяко определяне на Абсолюта е слагане на граница, а Той е Безграничен. Но тогава как да Го определим? Не можем да Го определим. Всички Велики същества са Негови отблясъци, отражения на Неговите идеи. И въпреки че това Върховно Същество е толкова странно, всички Го търсят. И който се е докоснал до Него, макар и за малко, разбира, че всички определения са ненужни. И тук човекът напълно отрича всяко определение за Него.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Създадена за Несътворено Удивление

Да навлезеш в Нищото, то е завръщане в своето Предвечно състояние. И тук е величието на Живота, който е бил изпуснат от човечеството. Тук, в Нищото, нищо не се поддава на обяснения. Тук виждаш Тайната, преживяваш я, опознаваш я и разбираш, че не можеш да я постигнеш. Бездънната Тайна в него не е създадена за постигане, а за Несътворено Удивление.

Седемнадесетият
Старец Ал Магодир

В Единение, но не и в постигане

В Своята Свръхинтимна Дълбина Бог е Тайна на Бездната. И тук всичко е мистично и неизразимо. Думите са стопени, израз няма. Мълчанието отсъствува, защото Свръхсъщността е абсолютно неречима, абсолютно неуловима. И завинаги осъзнаваш Нейната Непознаваемост. С Нея можеш да бъдеш в Единение, но не и в постигане. Тук няма какво да се постига. Тук нито утвърждаваш, нито отричаш. Тук си удивен завинаги.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Докоснати от Тайносиянието

Мракът е огромно, дълбинно, зеещо чудовище, но когато се срещне с Бездната, той забравя своето дихание, защото вътре в Бездната е скрит Най-Древният Господар – Тайносияещият, Който превъзхожда всичко. Мракът знае, че не може да воюва срещу тази Прадревна Сила. Но за външните светове Мракът е силата. Но този Мрак е срещал много хора, срещу които не е могъл да се изправи. И той е разбрал, че те са докоснати от Тайносиянието на това Велико Страховидение.

Вторият Старец Азавот Махария

Мощно, динамично приближаване

Тайната на Великото Древно Същество се постига с мощно, динамично приближаване. Този динамичен Вихър пробива Мрака, осветява го, отваря си врата през него и прониква в Неведомите Дълбини на Премъдростта, която е друго име на Древното Страховидение. Защото Вихрите имат право да Го познават поради позволение.

Вторият Старец Азавот Махария

Велик е пътят на лишенията

С какво се хранят невидимите същества и боговете? Тази Божествена Премъдрост и Мистиознание са поток от неизтощима храна. Това е и храна, и път, и Истиновмещение – препълване. Кои се хранят с тази храна? Лишените – лишените от ума, от света, от сътворението. Лишеният е мъдър. Но има и лишени от Мъдрост. А този, който е лишен от Мъдрост, е Премъдър. Велик е пътят на лишенията.

Вторият Старец Азавот Махария

Безмълвието е Неговият символ

Прадревният Абсолют е отвъд световете, отвъд духовността. Той е създал вътрешна мъдра причина, за да се движат определени хора към Него. И това движение към Него е смисълът. Към Него се върви с Безмълвие, защото Безмълвието е Неговият символ – символът на Непреходния Бог. Говоренето не може да Го определи. Безмълвието Го загатва. Но никой не може да разкаже за най-дълбокото, то е неразказуемо.

Вторият Старец Азавот Махария

Безмълвието ни се превръща в Сияйновиждане

Мъдрият човек търси Прасъществото в Безмълвието на нещата. И колкото повече се извисяваме, толкова повече се съкращават думите. Така ние вървим от говор към Безмълвие и от Безмълвие към Съвършено Безмълвие. И така Безмълвието ни се превръща в Сияйновиждане. Тук духът се разцъфтява и озарявайки себе си, той става себепознал се. А който се е себепознал, встъпвайки в непрогледния мрак, той го озарява.

Вторият Старец Азавот Махария

Безмълвие, което е вкусило от Истината

Безмълвието го наричам спасител, но говоря за онова чисто, тихо, свято, божествено, смирено Безмълвие. То е онова Безмълвие, което е вкусило от Истината за нещата. Това Безмълвие е Мистично. То идва от Дълбините на най-древната Същност. Който е достигнал до това Пречисто Безмълвие, той се е съединил с Неизречимото и той пак живее, но подобно на Неизречимото.

Вторият Старец Азавот Махария

Предание за непрестанното търсене

Живеела в миналото древната тъма. Тя не знаела нищо за себе си. Тя знаела за себе си само това, че откакто се помни, живеела като сянка. Но се случило, че от нея изгряло слънце и то осветило света. После се явило второ слънце, то осветило вселената. И тези две слънца живели дълго в тъмата и тя не ги разбирала. Тя не знаела откъде идват те и къде се завръщат. След време и първото, и второто слънце угаснали. Така тъмата си помислила, че тя отново е старият господар. Но в един ден явило се ослепително сияние и казало на тъмата: Аз съм твоят корен и аз съм коренът на слънцата. И от днес нататък трябва да знаеш, че аз съм това, което трябва да търсиш непрестанно. – И така била дадена древна поука: всеки, който търси непрестанно своя корен, озарява тъмата и се завръща в своята сияеща и неизречима същност. Ние сме родени, за да осъществим в себе си непрестанното търсене. В това непрестанното се осъществява и целта, и смисълът, и целостта. Който има непрестанното, той има в себе си сияещия корен.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Огънят е живот, търсачът е мистериозност

Има външен огън, има и вътрешен огън. Външният огън ни указва пътя. Вътрешният огън, Свещеният огън на Любовта ни води. Но ако ние търсим Истината, ние трябва да извървим пътя на двата огъня. Вътре в Свещения огън е скрита Прасветлина. Тя е Есенцията на този огън. Тази Есенция докосва Свещения огън, но е скрита и от него. Търсачът трябва да стигне до тази Есенция, за да прекрачи двата вида огън. Тази Есенция е Учителят. Тази Есенция е и Старецът. Тук вече тя не ни загатва и не ни води, а ни учи. Тук вече търсачът е мистичен ученик. Той става част от Мистерията и заживява мистично. Такъв е пътят на тези, които са търсили, защото те не спират до огъня, а продължават навътре към Прасветлината. Падналите същества са съставени малко или много от огън. Но търсещият има в себе си нещо повече от огъня. Търсачът носи в себе си нещо друго – семето на Прасветлината. Огънят е живот, търсачът е мистериозност.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Айрима Маратот – личните усилия

Някога Прадревният е дал на човека и Прасветлината, и огъня. Но човекът е избрал огъня, а боговете са останали в Прасветлината. Какво е огънят? Що е този символ? Огънят, това е другото наименование на предопределението. И до днес човекът гори за много неща, но той не търси Прасветлината. Човекът на предопределението се нуждае от спасение, но кой е този, който ще го спаси? Някои ще кажат: Бог. Други ще кажат: Небесата. Трети ще кажат: Невидимите помагачи. Аз казвам: От всичко това не идва спасението. Спасението е вродено, Прасветлината е вродена. Спасението се намира в Айрима Маратот – личните усилия. Те са вроденото от Прадревния. А този, който е намерил своя Аваторол – Учител, той може само да скъси пътя си чрез Неговите съвети и Учение. Айрима Маратот е Ключът, а Учението е допълнението. Учението е чистият дълг, а Айрима Маратот е умножението на Прасветлината в себе си.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Слънчева пътека към Скритото Праначало

Ние търсим Велика Тайна в живота. Ние търсим Тайна, която сме изгубили. И това, което сме изгубили, сме ние самите. Ние сме Тайната. Ние сме изгубили пътя към себе си, защото сме изгубили Ключа. Ключът ни е бил даден още в Древността, но ние сме го изпуснали в света и сега се чудим какво правим в този свят. Що е това Ключът? Това е Айрима Маратот – личните усилия за себепознание. Тези лични усилия трябва да работят дотогава, докато изработят Първичния образ на Духа, а този Дух в нас е сам по себе си метод, който прекрачва света и вселената. Нашето чисто завръщане в Духа ще се превърне в нашата Слънчева пътека към Скритото Праначало. И всичко това зависи от Айрима Маратот. Айрима Маратот е Ключът, който ни очиства от този свят. Айрима Маратот никога не зависи от това, дали си беден или богат, дали си лош или добър, дали си в неблагоприятни условия или в благоприятни. Айрима Маратот преобразява злото в човека, после се освобождава от доброто и се превръща в Авара Нахама – Свободна Същност.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Арахар – Жрецът

Древният Скрит е дал на човека Ключ. Този Ключ може да преминава и през водите на Хаоса, и през Огнения Мрак. Този Ключ е бил даден отпреди Вечността. Чрез този Ключ злото може да се превърне в добро, чрез този Ключ доброто може да се превърне в Древно добро и тогава му бива дадена Силата на Жреца, или Свещената Власт. Този скрит Ключ в човека е алхимически. Той е път, по който човекът се преобразява постепенно и придобива Образа на Неизменната Древност. Този Ключ не е даден на света, нито на вселената, нито на човека, нито на хората. Той е даден на Скритата Същност. Той е даден на себепознанието. От този Ключ зависи завръщането в Древния път – пътя на боговете. Този Ключ е Айрима Маратот. Древното название на Айрима Маратот е Арахар – Жрецът.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Нахама – Нищото

Има едно древно нещо в човека. То улавя сърцето в камъка, то улавя гласа на вятъра, то улавя шепота на вълните и дълбините на океана. То обхваща в себе си полета на птиците. То чува растежа на тревичките. То общува с дърветата. Но то не говори, защото е Предвечно. То е създало всички неща, всички гласове, всички същества, всички движения, но то е абсолютна неподвижност. То обитава в Прадревен Покой. Този Прадревен Покой нито говори, нито мълчи, нито обяснява. Той е Предвечното Прасъстояние – Състоянието над състоянията, Учителят над учителите. То превъзхожда всичко, но е скрито от всичко. То се нарича Нахама – Нищото. В Нищото нищо няма. Ето защо то е Владетел над световете. Нахама от нищо не зависи. Нахама е Безименно. То е било първото нещо, когато нищо друго не е било, когато е нямало вода, нямало мрак, нямало светлина, нямало живот, нямало дух. Нахама е Прапрасъстояние и всички някога ще се завърнат в него, защото то е Велик Поглъщател. С едно вдишване поглъща световете. С едно издишване ги създава. Но самото то е Несъздаденото Прапрасъстояние, Прапраотецът, Великото Безименно Състояние – Нахама.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Дарът на даровете

Има един Ключ в живота, който ни води от човешкото към Божественото. Има един Ключ в живота, който ни преобразява постепенно. Има един Ключ в живота, който очиства нашето минало. Има един Ключ в живота, който ни предпазва от злините на света. Има един Ключ на живота, който ни води до завръщането в Дома. И този Ключ е Айрима Маратот – личните усилия. Този Ключ е малък, но пътува към голямото. Този Ключ преброжда земята, преплува водите, лети във въздуха и преодолява огъня. Този Ключ ни е даден, за да се освободим от самонаправеното предопределение. Този Ключ е дарът от нашия Баща, защото чрез него в Истия ден ще отворим вратата си и ще Го съзрем. И Той ще ни даде Безкрайната Си Усмивка. Така ние ще познаем, че светът е бил само едно място, създадено заради Айрима Маратот. Айрима Маратот е дарът на даровете. Този дар е потайно скрит в нашата Същност.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Тарамот – трудността

Има едно нещо, което носи светлина в себе си. Има едно нещо, което ни носи озарение. Има едно нещо, което ни сближава със собствената ни Същност. Има едно нещо, което е пътеводител към нас самите. Това нещо в Древността се е наричало Тарамот. То е слязло от Предвечни времена, за да ни служи. То е изоставило своя Трон. То се е самопожертвало. И това нещо е Тарамот – трудността.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Когато преминем през Древния Портал

Има едно нещо, което е неразбираемо. Има едно нещо, което не може да узнаем. Това е нещо, което трябва да следваме, но не ни е дадено да го разберем. Това нещо е скрито в нас и то ни води към себе си. Когато го следваме, то ни дава очи, за да вървим и да виждаме. Когато го следваме, то е скрито в нас, но винаги е безмълвно. Ние не знаем къде отиваме, но това нещо ще ни изведе. Това нещо ни учи на постоянство и ни отваря врата след врата, докато стигнем най-после до Древния Портал. И това нещо в нас е знаещото, то знае как да отключи този Портал, защото сме го следвали. В Древността това нещо се е наричало Арот – Пътят. Но когато преминем през Древния Портал, Арот ни изоставя, защото той е изпълнил Замисъла на Древността и защото зад Древния Портал лежи Дарът на Безкрайността и Свободата.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Скритото Сърце на 24-те Старци

Съществува Предвечен свят и Неизреченост. Тази Неизреченост е преди вечността. Вътре в тази Неизреченост има скрита друга Неизреченост. Тази най-скрита Неизреченост е Прасъздателят. Към Него можем да се приближаваме само с Незнание и следване на своя Път. Този Велик и Неизвестен Прасъздател в самото начало е създал Сърце, подобно на Своето. Така се е родил в най-вътрешните светове най-скритият от Старците. Това е Старецът без корени в световете. За Сърцето Му се знае само, че съдържа най-висшите Лъчи на Безкрайността. После от този Старец е бил създаден Арамахот – Скритото Сърце на 24-те Старци. Така Неговите Лъчи можели да проникват в Старците чрез Неизречената Безкрайност. Изначалното Сърце на Безкрайността е Прасветлинен Кръг. Този Кръг съдържа в себе си Ослепителната Сила на Безкрайността. Който придобие Съкровената си природа, той пътува към този Ослепителен Кръг, от Който ще получи някога частица.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Махарир-Махарира, Безмълвие в Безмълвието

Съществува Старец преди Старците. Този Старец няма нито духовно съзнание, нито Божествено. Той няма корени нито в духовния свят, нито в Божествения свят. Той няма корени в световете. Когато хората познаят своята Съкровена природа, очаква ги дълъг път – път към боговете и Старците. И когато тръгнат на този път, ще дойде някога ден, когато те ще стигнат до своя Древен Корен, който е собствената им скрита Реалност. Другото название на тази Реалност, или другите имена на този Корен са: Учител, Мъдрец, Богиня, Бог, Старец, Старица – кой каквото е допуснал в дълбината си. Тук всичко е величествено обожествено. Но оттук нататък има и друг Път – Пътят към Неизречения Старец. Той е Първообразът на Абсолютното Начало. Той няма корени нито към външните светове, нито към вътрешните. Той е Абсолют в Абсолюта. Той има в Себе Си само едно – Абсолютното Състояние. Не се е родила азбука, която да опише това Състояние. В Древността това Състояние се е наричало Махарир-Махарира, Безмълвие в Безмълвието.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Състоянието без корен в световете

Ние можем да бъдем Едно с Най-Скрития Старец, Едно с Неговата Неизреченост, Едно с Неговото Прабезмълвие. Дълбоко в нас е Скритостта. Дълбоко в нас е Прабезмълвието. Пътят към Скритостта – това е нашият Таен Път. Пътят към Неизречеността – това е нашият Мистериозен Път. Пътят към Прабезмълвието – това е нашият Абсолютен Път. В Скритостта узрява нашата Свобода. В Неизречеността узрява нашата Мъдрост и Премъдрост. В Прабезмълвието узрява нашата Истина и Всецялост. Така ние ставаме част от Предвечния Образ, Който е Образът без образи – Древното Абсолютно Състояние. Това е Състоянието преди видимите и невидимите сътворения. Това е Състоянието без корен в световете.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Древното умение Самарита

Има едно нещо, което е много ценно в нашия живот. Има едно нещо, което е скъпоценно в нашия живот. Хората в света не го разбират. То не е за хората, то е за търсачите. Какво търсят търсачите? Те търсят Предците, Древното Светлинно Царство, Древния Поток на Живия Живот. Кое е това ценно, което са изгубили хората? Това е Самарита – смъртта. Това е Древно умение. Това е способност така да умреш, че да се възродиш. Това е умението на символичната смърт. Това е умение, което при всяко изпитание отнема нисшето в тебе и освобождава истинското. Всяко изпитание е освобождение от мъртвото в нас, за да се завърнем ние в Живота на Живите, в Живота на Предците. Ако ние овладеем умението, как да умираме, ще ставаме все по-живи и все по-живи, докато се завърнем в Древния Поток при Предците – нашите Учители.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Авара Мардорот – Древният Несъществуващ

Има Един Древен, Древен и Прадревен Старец. Той няма нито сърце, нито душа, нито дух, защото всичко това би Го ограничило. Той няма име, защото е символ. Той няма настояще, защото го превъзхожда. Той е бил всякога, отвъд минало и бъдеще. Древен е Той, толкова е Древен, че е преди Древността. Той е Образ, Който е без образ, защото това би Го ограничило. Той е подобен на Безподобния Върховен. В Древността Старците са Го наричали Авара Мардорот – Древният Несъществуващ, защото всяко съществувание е оцапване на Прадревността, а всяко несъществувание е недосегаемо за оцапване. Ето защо Той няма нито име, нито душа, нито път. Той е Праобразът на Старците. Той е Авара Мардорот – име, което не е име. Той е Потайнство.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

То е отвъд Древностите

Има едно Същество, Което е без вечност и без време. Има едно Същество, Което е без живот и без надежди. Странно е това Същество, Мистерия е То. То е Праобраз. То е отвъд Любовта и отвъд енергията. Ако беше създадено като енергия и Любов, То щеше да е в движение и да се проявява. Енергията щеше да Го задължи да се движи, а Любовта щеше да Го задължи да се проявява. Това Същество не е енергия, не е Любов. То е Прасъщност. То е във Велика Неподвижност. То е Прастарецът отвъд Старците. То е отвъд Старците и отвъд Древностите. То е в Универсално Единение с Върховния Абсолют. Ще попитате как живее То. То не живее поради това, че е по-дълбинно от живота. То е в едно Състояние на Скритата Безкрайност.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Безкрайността няма обхват за Него

Древният Абсолют е Абсолютен Мрак поради Величието на Собствената Си Свръхсветлина. Преизобилна е Светлината Му, Преизобилно е Сиянието Му. И понеже никой не може да понесе това Свръхизобилие, за нас Той се явява като Мрак. Всички търсят този Древен Мрак, но трябва да се подготвят. Може ли неподготвен човек да тръгне на път, който се намира в Безкрайността? Ето защо са подарени две велики неща на световете – молитвата и работата. Молитвата е почитание към самовглъбяването. Тя е почитание към собствената ни Древност. А работата е онова състояние, което ни подготвя за благословеното проникване в себе си. Великият Мрак е създал път за нас, начертал е замисъл, чрез който да се завърнем в Сърцето Му. И когато Древният ни позволи да се завърнем, ние ще можем да понесем Неговата Безкрайност и Неговото Праизобилие. Може някои да попитат: А ще Го познаем ли? – Това не е във възможностите на Безкрайността. В Него има безкрайно обновяване, има сливане, има единение, но никога няма познаване, защото Безкрайността няма обхват за Него.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Името Му е Ар Арахама

Съществува едно Същество, скрито в нещата, скрито в съществата и скрито в самата Скритост. От Древността все са Го търсили. А тези, които са Го намерили, само са били докоснати. И това докосване ги е направило безкрайни. Други докоснати ставали вечни. Що е Вечността? Мястото, където Жестоката ръка на смъртта не може да достигне до висшата душа. Що е Безкрайността? Мястото, където Дългата ръка на смъртта не може да достигне пречистия дух… Той е скрит в Огъня, Той гори в Огъня и Той е отвъд Огъня – Той е навсякъде и във всичко, но е абсолютно скрит и Името Му е Ар Арахама. Дадено ни е право, ако следваме Пътя си, да издирим Древното си Единение с Него. И ние можем да постигнем това – рано или късно, сега или някога. Ние можем дори и да заживеем в Него, но Той ще си остане всякога скрит. Той не е сроден с нас, защото предхожда и телата, и умовете, и душите, и духа ни. Той предхожда всички Тайни и Мистерии. И Той е Ар Арахама.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Осъзнат стремеж към Велико Непознавание

Ар Арахама е Върховният Прадревен. В Прадревността Той ни е създал като Искри. Единственото сродство на Ар Арахама е с нашите Искри. Искрата в нас е сродна с Ар Арахама, но тя също не Го познава. Тя жадува само за едно – за Неговата Бездна, за Неговата Бездънна Мистерия. Искрата в нас не се стреми да Го познае, защото тя е родена от Великата Непознаваемост. И затова храната на Искрата е стремеж към Велико Непознавание. Това е ясен и осъзнат стремеж. А Искрите в Древността, които са поискали да Го познаят, са станали духове, души и тела. Нашият истински стремеж е насочен към Великото Непознавание, към Ар Арахама.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Пред Нозете на Ар Арахама

И видях, и даде ми се в Древността Видение Неизмеримо. И видях светове, и видях над тях вечни обиталища. И видях над тях безкрайни селения. И всичко това беше подножие на Ар Арахама. И видях във всички тези светове велика пробуденост, велико жертвословие, велико осъзнование, изпълнено с Дъха на Правдъхновението. И видях Велик Праобраз на Скрития Старец, приклекнал при Нозете на Ар Арахама.Пробудените от земята търсеха своя път. Пробудените от вечните обиталища търсеха своя стремеж, пробудените от безкрайните селения търсеха изворите на Правдъхновението. Но видях и две Същества, които стояха пред Нозете на Ар Арахама. Това бяха две Велики Същества, два Велики символа. Първият беше Прастарият Старец – Праобразът. Той не търсеше нищо. Той само беше приклекнал в Превъзвишено Благоговение. Той беше превъзнесен в Себе Си, а Сърцето Му беше като Светлината на сто милиона слънца. И това Сърце беше предложено пред Нозете на Ар Арахама. Но странното явление беше другото Същество. Това беше стар, беден и окъсан монах и търсач на Истината от Атлантида. Неговата натрупана древна сила го беше възнесла пред Нозете на Ар Арахама. Той молеше само за едно: Дай ми вярната посока към Самия Себе Си. И получи отговор: Преоткривай все повече Искрата в себе си, защото тя е запалена в теб от предвечни времена. Мисли само за нея и тя ще те доведе завинаги пред Нозете Ми. – И после видях, че този древен дръзновен се завърна в Атлантида и близките му, та дори и жреците, видяха нова и дори ослепителна светлина да излиза от него. Но само жреците узнаха, че той е бил на Прастарото Място – пред Нозете на Ар Арахама.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Тама Шахарот – Трите Шепота

Историята на света ще се прекъсва. Историята на вселената ще се прекъсва. Историята на вечността ще се обновява, но съществува и дълбоко потайна мистична история. Тя е за Избраните от Духа. Тя е за призованите, за търсачите. Тя е за странните души и за възвишените духове. И всички те пътуват поради своята избраност към Пламтящите Нозе на Безкрайността. Тези Пламтящи Нозе са Нозете на Ар Арахама. Той ли е избрал Избраните, или те са Го избрали? И видях в Древното си Видение, и узнах: Самият Ар Арахама е избрал Избраните, а после и те са Го избрали. Поради Величието на Всесияещата Си Скритост още в Древността Той е направил три крачки към Своите Избрани. И така Избраните тръгнали към Него, защото били призовани. Той е направил три крачки, а те са направили една. Но тази една крачка е тайният зародиш, защото те вече винаги ще вървят към Него. Тези три крачки са били изречени в Древността като Тама Шахарот – Трите Шепота. В този свят те не могат да се преведат. Но който е дочул това, той вече е тръгнал към Величието на Древните Нозе на Ар Арахама.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Анахия Мавахария Махаротот

Някога в Дълбоката Древност били произнесени три Шепота – три странни Думи. Древните същества разбрали, че тези три Шепота са Велики Послания. Те били три Ключа към Абсолюта. Но Древните и боговете не знаели как да ги преведат. Затова те се събрали и призовали Стареца на Думите. И явил се той и им казал: Анахия Мавахария Махаротот. И те попитали Стареца да им изтълкува тези три Шепота. И той им казал тайната на Думите: Усърдие, Мистерия, Сияйносъщие. Попитали го какво означават тези Думи. Старецът им отговорил: Това не са Думи, нито знаци. Те са тайни, живи неща. Те са просветлени Дихания. Те са три Шепота, които отключват Пътя към Ар Арахама. Първият Шепот Анахия пробива света и въвежда човека в светещия духовен космос. Човекът е човек, когато осъзнае своята космическа духовност. Вторият Шепот Мавахария е преодоляване на космическата духовност и освобождаване от нея. За Втория Шепот Праезикът казва, че човекът е човек, когато се осъзнае като Мистерия. Когато човекът се осъзнае напълно като Мистерия, той вече се намира в Безкрайностите на Божествената вселена. А после идва и Третият Шепот Махаротот. Този Шепот ни отвежда от Божествената вселена в най-древното ни сродство – това е сродство на Сияйносъщието с Прасърцето на Ар Арахама. Това е сродство с част от Неговото Страховито Съвършенство. Това сродство е неизкоренимо. То е част от Величественото Излъчване на Ар Арахама. То е носителят на Прадревната Сила. Наречено е Мечът. Но това е Меч без меч, защото е абсолютно нематериален – чиста есенциална Прасъщност. Когато някоя цивилизация трябва да изчезне, достатъчно е само едно единствено Излъчване на този Меч.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

На всеки човек е даден Пътят

И най-обикновеният човек може да тръгне на път към Абсолюта. Но той трябва да осъзнае двата Ключа в себе си. Първият Ключ е усърдието, вторият Ключ е призоваването. Чрез усърдието човек ще се освободи от обикновеното в себе си, а чрез призоваването човекът ще се освободи от необикновеното в себе си. Чрез усърдието си човек се домогва до Съкровената си природа, а чрез Съкровената си природа човек вече има право да призовава Истината, докато тя узрее в него. Така Съкровената природа е освобождение от обикновеното, а Истината е освобождение от необикновеното. Истината е Мистериозното в нас и тя е Пътят към Сияйносъщието. На всеки човек е даден Пътят, но той лично трябва да го прозре вътре в себе си. И там, в дълбините на човека, където се срещат Съкровеното и Истината, там се осъществява и другата среща – срещата с Безкрайността на Ар Арахама. Всяка от тези срещи е вътре в дълбините на човека. Но много са хората, които са се отказали от дълбините си – и обикновени, и необикновени хора. Но аз говоря за тези, които търсят, защото те ще намерят. Има дори и същества от царството на животните, които са намерили. Но тайна е това – тайна, скрита в символи.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Орелът, соколът и еленът

Има много същества и животни, които са познали Дълбините си и Тайната на Пътя си. Те пътуват уверено към Тайната на Живота и към Тайната на Неведомия Създател – Абсолюта. И ще ви разкажа за три от тях. Това са три различни Пътя на три същества, които са постигнали целта си чрез себепознание, но продължават да вървят още по-навътре, но незабележимо. Това са орелът, соколът и еленът. Преданието казва, че когато орелът зърнал същността на боговете, създал в себе си изключителни крила, изключителен размах и полетял нагоре във Великата Висота. А що е Висотата? Мястото, сродно на боговете. Преданието казва, че когато соколът зърнал същността на боговете, създал в себе си такава концентрация, че тя се превърнала в мълниеносна сила. Що е мълниеносната сила? Не е ли тя сродството с боговете? В Древността соколът се е наричал Авая Атара – Бързият Огън. Преданието казва, че когато еленът зърнал същността на боговете, той превърнал живота си в тиха жертва. И той заживял в тази жертва. Враговете му, които го гонели, мислели, че той бяга заради живота си, и не съзирали вътрешния танц на неговата саможертва. Хищниците така и не разбирали, че чрез жертвата той ги е изпреварил. Едно древно индианско предание казва, че най-голямата чест в живота е да срещнеш бял елен със седем рога. Малцина върховни шамани са го срещали и му се покланяли, защото те знаели, че той е Праеленът на елените, Прабащата – себепозналият се.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Да съзреш своята Несъкрушимост

Съществува Древно умение – умението да прозреш Пътя си. Да прозреш Пътя си, това е умението да се срещнеш с Нетленното в себе си. Що е Нетленното в човека? Това е Древното Злато – Живата Същност, изтъкана от особените лъчи на Слънцето. Златото, което търсим, е Нетленното, което трябва да прозрем. Златото е съставено от мистичните лъчи на Слънцето. А не е ли това Същността на боговете? Да, има едно Древно Злато – Живото Злато. Какво ни обявява Златото? Своята устойчивост. Какво ни обявява устойчивостта? Своята Несъкрушимост. Който е съзрял своята Несъкрушимост, за него вече смърт няма. Той вече живее в Божествената страна – страната на боговете. Целият Път се състои в това да съзрем своята Несъкрушимост. Несъкрушим е Пътят на човека. Ето защо той трябва да го следва докрай. Пътят е Път, когато е извървян докрай.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Ще откриеш скритите проходи на своя Път

Там, в тъмнината, трябва да познаеш себе си. Там, в мрака, трябва да познаеш себе си. Ти самият си по-древен от тъмнината и мрака. Ти си бил преди световете-призраци. Ти идваш от Място, което превъзхожда всичко. Ти си отломък от Прадревно Ядро. Ако следваш своя Път с велико Постоянство и Неизменност, ти ще откриеш скритите проходи на своя Път и ще преминеш през тъмнината и мрака, завръщайки се в Древното Ядро. На разумния е разкрита дейността му. Това е изпълнението на Дълга, който завръща към проходите. На този, на който не му е разкрито това, той няма да види проходите, а ще види прегради и твърди стени.

Вторият Старец Азавот Махария

Ахарава Метор – Древният Подход

Трябват ли му на човека път и пътеки? Трябват ли му на човека живот и светлина? Трябват ли му на човека мрак и тъмнина? Трябват ли му на човека небеса? Трябват ли му на човека слънца и времена? Топли ли студът и осветява ли тъмнината човека? Върви ли човекът, или се движи? Казвам: Едно единствено нещо му е необходимо на човека: Ахарава Метор – Древният Метод, Древният Подход. В този Подход е всичкото завръщане. Тогава проходите се отварят. Тъмнината е осветена. Мракът е просветлен. Ражда се ясното завръщане. И който се е завърнал, минавайки през проходите, той напълно е осъзнал бедността на световете-призраци. Тайната на живота е в Древния Подход, не е в събитията, които се явяват, не е в явленията, които се случват. Древният Подход е мярката. Той е Метод на Покоя и на Скритата Същност в нас. Той е целта, той е смисълът, той е тайната, той е завръщането.

Вторият Старец Азавот Махария

Предание за Амариха

Живяло в Древността едно същество, което много искало да лети високо. И така то мислило, мислило, мислило и си създало крила. Това били могъщи крила, сякаш като крила от вятър. И дошъл денят, когато му било позволено да полети високо. И издигнали се могъщите крила като вятър, и стигнали до най-високото място. И видял го един Старец, отишъл до него и казал му: Ето, постигна голяма висота и ще се наричаш Аахор. – Това означавало Висотата или Високият полет. И казал му Старецът: Ето, това е вече името ти и това е наградата ти – Висотата. – И тръгнал Белият Старец да си ходи, но Аахор го настигнал и го попитал: Кажи ми, Древний, постигнах такава висота, но не видях Тайната на своя Създател, не видях Лицето Му. – И тогава казал му Старецът: Чуй, Аахор, има и друга висота. Когато постигнеш и нея, Той ще ти покаже Лицето Си. – И тогава Аахор казал: Кажи ми, Древний, коя е тая другата висота? – И казал му Древният Старец: Другата висота се нарича Амариха. И когато съединиш Амариха със своя постоянен стремеж, тогава ще постигнеш цялата висота. Това е зрялата висота и всеки е длъжен да я постигне. – Попитал Аахор Древния Старец: Какво означава тази висота? – И казал му Старецът: Проявление, проявление, проявление. Тук в тази висота ти вече си проявление на Прадревния, Абсолюта. И това проявление е Лицето Му. – И попитал Аахор Стареца: Кажи ми за Тайната на Амариха. – И казал му Древният Старец: Амариха, това е Смирението. Това е Печатът. Така Древномъдрите са се облекли с Върховния, защото Сам Той живее във велико Смирение. – И казал Аахор: Учи ме, Древний Старецо, на Амариха, защото искам да видя Лицето Му.

Вторият Старец Азавот Махария

Предание за пътя на търсача

Живял в миналото голям търсач. Той все търсел и все питал старите хора около себе си: Кой е правилният път? – Старите хора му казвали: Правилният път е любовта. – Други му казвали: Правилният път е добротата. – Трети му казвали: Помагай на хората. – И той изпълнявал, изпълнявал и все не постигал. И най-накрая му казали да отиде в пещерата на Стареца. И отишъл той, стигнал до входа на пещерата и се помолил вътрешно да бъде приет. И след малко се появил Старец със строго сияние и с могъщи очи, сякаш това били очите на Древната Мъдрост, на Древната Светлина. И казал му Старецът: Не е достатъчна само Любовта. Истинската Любов знае кого да люби. Когато обичаш Древния си Създател, вървиш по един път, а когато не Го обичаш, ти си просто търсач и изследовател. И дълго ще търсиш, и много ще изследваш, но няма да намериш. Търсенето ще е изморително, изследването ще е напразно. Но когато Го обичаш, когато Го възлюбиш, Той ще ти даде нещо от Себе Си, чрез което да Го познаеш. Той ще ти даде Авирая – Същност. Ако ме попиташ какво е Авирая, ще ти отговоря. Авирая – това е позволението. И тогава ще имаш Любов, но Любов правилно насочена, насочена към Истината, защото Той е Цялата Истина. И тази Истина ни е начертала Замисъл в живота, и ние трябва да го следваме, защото така Той ще ни даде Авирая. – И още нещо добавил Старецът: Любовта към нещата, това е пътят на ангелите, но Любовта към Истината, това е Любовта на боговете. Който има Любов към Истината, се движи към боговете и става сроден с тях. – И узнал търсачът своя път, и погледнал великото сияещо лице, и разбрал, че никога няма да забрави тези древни очи.

Вторият Старец Азавот Махария

Сродният с Истината живее като Дух

Това било в Древността. Древното Тайнство призовало всички птици и те трябвало да полетят нависоко. И било им дадено да полетят, всяка птица според своето намерение. И попитало Древното Тайнство птиците за целта на техния полет. Една от птиците казала: Полетях заради бързината. – И била наречена Бързокрилата, но не ѝ било дадено Древното име, трябвало да почака. Друга птица казала: Полетях заради пъргавината. – И била наречена Пъргавата. Друга птица казала: Полетях, за да си уловя жертва. – И била наречена Търсещата жертвите си. Дошъл ред на една странна птица. Тя казала: Полетях заради висотата, защото исках да проникна в себе си, да узная Истината в себе си и за себе си. – И била наречена тази птица Аахор – Орелът. И казало Древното Тайнство: Понеже ти търсеше Истината в своята висота, ще живееш като Дух, сроден с боговете. – И досега казват за Аахор, че тя била символ на мистичното проникновение в Същността. А кой живее в Същността? Древното Тайнство, чието друго име е Непроявеният Творец.

Вторият Старец Азавот Махария

Бенуха – Огнената Птица

Съществувала в Древността и друга тайнствена птица. Тя била много смела и дръзновена. Тя обичала риска. И един път когато видяла големия огън, той много я привлякъл и тя решила да го прониже. И така огънят се слял с огъня, безсмъртието се сляло с безсмъртието, Духът се слял с Духа. Древните я нарекли Бенуха – Огнената Птица. По-късно тя била наречена Феникс, или Съществото от огън. Какво е открила тя в огъня? Преданието казва: Тя е открила в огъня собственото си възраждане. Тя е открила себепознанието. Тя е открила себе си в Свещения Огън. И оттогава досега се носят предания за Огнената Птица. И тя е Бенуха. И тя все се възражда, защото е постигнала вечното безсмъртие. Тя се възражда от самата себе си, защото ѝ бил дарен чистият Огън, чистият Дух. А не е ли това и пътят на човека?

Вторият Старец Азавот Махария

Сърцето на Прастария Старец е Светилище

Сърцето на Прастария Старец е като Светлината на сто милиона слънца. Сърцето на Прастария Старец е Светилище. То е Сърце на Сърцата. То е Образът на най-древното Сърце. Това Сърце свети като Прасветлината. То е Пътят към Праобраза, Пътят към Дома. Това Сърце-Слънце не е като външното слънце, не е като греещото слънце. Греещото слънце е само помагащо слънце, но то не е истинският водител. Греещото слънце е излязло от Бездната, за да ни стопля по необходимост. А това Прасърце, за което ви говоря, то не ни стопля, не ни огрява, не ни изстудява. То ни завръща към Безкрая на Прадревния.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Абсолютното е нашият Дом

Сърцето на Прастария Старец е Пътят към Дома – Истинският Дом. Пътят към Дома е Път на велико и постепенно очистване. Когато очистим ума си, очистваме се от света. Когато очистим сърцето си, освобождаваме се от стария свят, от себе си. Когато сме се очистили, вървим към духовното. Когато очистим духовното, вървим към Съкровеното. Когато очистим Съкровеното, вървим към Божественото – Древната Божественост в нас. Когато очистим Божественото, се завръщаме в Абсолютното. Абсолютното е нашият Дом. Тук храната е единствено Истината, а Свободата е нейната сянка, нейната спътница.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Безценното Изречение

Мистериозният, Скритият в нас е Единственият, Който извървява Пътя към Себе Си. Той се движи в нас, Той живее в нас, а ние работим в Него. Когато ние работим, ние създаваме Пътя в Пътя. И когато ние заживеем в Пътя си, Той ни изпраща Същност, чрез която оживяваме. И когато оживяваме, ние узряваме в своята Същност, за да може Той да се спусне в нас и да ни даде собственото Си движение – Безкрайността. Той ни е дал специфична работа в света, за да вложим себе си в нея. Така Той ни подготвя за Себе Си. После Той ни дарява Същност. Така ние оживяваме чрез Него в себе си. И най-накрая Той ни дарява Себе Си и ние мистериозно се уподобяваме на Него. Работата – това сме ние. Същността – това е дарът. И накрая Той вече идва и ни дава Прасъстоянието, което е било нашата древна, бездънна Пълнота. Древните работеха като пчели, получиха Източника си чрез вътрешно саморазкритие и накрая Той им даваше Безценното Изречение, откъснато от Себе Си, а то гласи: „О, Ар Арахамаа, Уахара Хама Аин – О, Върховний Скритий, уподоби ме на Себе Си.“ Който е чул това, той вече не е от световете.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Това я води към Ар Арахамаа

Искрата в нас е запалена от предвечни времена. Дори когато ни се струва, че е тъмно, тя пак сияе. Дълбоко в нас има скрита Древност и тя е запалена в нас от Прадревността. Името на тази Древност е Айхара – Искрата. Древните я наричаха Несломимата. Когато попадне в тъмнина, тя свети. Когато попадне в голям мрак, тя сияе. Когато попадне в света, не я разбират. Когато попадне в отвъдното, не я улавят. Когато попадне в Светлината, тя блести. Когато пребивава в Безкрая, тя е водител на себе си. И това я води към Ар Арахамаа.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Праистината е Изначалното Състояние

Съществува от прадревни времена Велика Мистерия. Наречена е Ар Арахамаа – Праистината. Никой не може да я изучава. Знанието е бедно, Мъдростта е слаба, Премъдростта едвам я докосва, Незнанието само се приближава. Тайната я търси, но не знае къде е. Най-близко до Нея е Мистерията. Когато човекът стане Мистерия, той твърде много се е приближил до Нея. Той пак не я познава напълно, но диша сроден въздух. Тази Велика Мистерия може да ни стане близка и сродна само когато посветим себе си изцяло на Истината. Това е начинът за отделяне от земното и земните грижи. Само Истината може да ни заведе до Праистината. В Праистината няма земен свят, нито отвъден свят. Тя е Целостта – Изначалното Състояние. Ар Арахамаа е Праобликът.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Скочили в Прадълбината на Ар Арахамаа

Ар Арахамаа е Абсолютната Непознаваемост. А тя е Върховна Пълнота, Неизмерима Пълнота, Нечувана Пълнота. Ар Арахамаа е Величествена Непознаваемост, Страховита Бездна от Дълбини. Когато в Древността боговете са надзърнали в тази Бездна, те са изпитали страх. Дълбините били една след друга и край не се виждал. Всъщност край нямало. От тези Дълбини са произлезли три Лъча – Истината като Откровение, Бог като Проявление и Единството като Жива Реалност. Но Прадълбината си оставала Абсолютно Непознаваема. В архивите на Прадревността има само един запис, в който е казано, че само 33 Могъщи Същества, които били подобни на Бездната и сродни на Бездната, са скочили в Прадълбината на Ар Арахамаа. Древните архиви казват, че 24 Бездни са оцелели. Те били наречени по-късно Старците. За другите девет нищо не се казва. Те станали Скрити в Скритостта. За тях само е изречено, че навярно са придобили Великата Изчезналост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Аваромоните – Безименните

Има деветима, които са станали Скрити в Скритостта и са придобили Великата Изчезналост. И знаем от Древността, че деветимата бяха изчезнали в Дълбините на Ар Аварамаа. И те станаха Скрити, защото Ар Аварамаа сим волизира Върховната степен на Скритост. И понеже толкова се скриха, деветимата бяха наречени Аваромоните – Безименните. Древното Предание, според както ни е казано от Правеликия Старец, гласи, че в бъдещите светове седмина от деветимата ще бъдат изречени и ще придобият имена, а чрез имената си ще придобият и Същност. И ще станат Върховни Старци и Учители. И ще учат световете на това, което са научили самите те във Върховната Скритост. А другите двама ще останат Потайни Корени за бъдни скрити светове.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Лахамара – Храната

Абсолютната Бездна е Абсолютната Храна. Там се храним с Него Самия. Абсолютната Бездна, това е Абсолютната Наситеност. Тук самата Истина е наситена със своята Безкрайност. И в тази Наситеност живеят, движат се, съществуват и не съществуват Висшите създания. Тази Наситеност е Преизобилието на Древността. Това Преизобилие е било наречено в Древността Лахамара – Храната, Дарът, Сърцевината, която се е отделила от Абсолюта. Това е Древната Истинна Храна, защото тези, които са избрали Истината, са придобили право да се хранят със Сърцето Му, със Сърцето на Абсолюта, с Отломъка, който е излязъл от Него и който е образувал Праизобилието на Безкрайността.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Прадревното Скрито Място

Съществува Абсолютна, Неведома и Скрита Върховна Бездна. Който е влязъл вътре в нея, той вече няма връщановение и няма вече път, нито има безмълвие. Всичко е превъзходено. Останала е само Свръхцелостта. И няма нищо друго, което да се желае. И няма нужда от нищо друго – нито от Единение, нито от Любов, нито от Съвършенство. И няма вече изтечение – нито отвътре, нито отвън. Всичко е Свръхцялостно, Свръхпребиваващо. Това е наречено Светът на Абсолютната Истина. То се знае още като Върховната Древна Цел. Тук вече няма свят, няма светове, няма небитие, няма привързаност и непривързаност. Всичко е преодоляно чрез поглъщане. Всичко е всепогълнато. Тук е Мястото, в което никога не е имало начало, нито край. Това е Прадревното Скрито Място.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Върховното Нищо – Абсолютният Дом

Има една Родина. Това е Абсолютната Родина. Има един Дом. Това е Абсолютният Дом. Този Дом няма нито име, нито е безименен. В този Дом няма живот, който да го ограничава, нито смърт, която да преследва живота като сянка. Този Дом е върховно скрит в нас, в дълбините ни. Който го търси, ще го открива все повече. Който не го търси, той ще живее и ще умира. Върховен е този Дом, Недосегаем е този Дом. Никой не може да го улови, никой не може да го пипне, защото той никога не е излизал от себе си. Той е дълбинен, преди несътвореното. Той е Дом, скрит в самия себе си. Този Дом е Върховното Нищо. Това е Пътят на всеки Истиннотърсещ. Това е Пътят на най-древния Разум в човека и само този най-древен Разум може да открие Върховното Нищо.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Най-дълбокият съзерцател на Върховното Нищо

В Древността така се случило, че на едно място се били събрали много богове. Те разговаряли помежду си за това, кой е най-дълбокият съзерцател на Върховното Нищо. Едни казвали: Силата. Други казвали: Мъдростта. Трети казвали: Умението. Четвърти казвали: Стремежът. Но така и не постигнали единство. Накрая те решили да призоват Върховната Мистерия и тя да им каже. И когато Върховната Мистерия се приближила до тях, те я попитали: Кой е най-големият съзерцател на Върховното Нищо? Върховната Мистерия казала: Това Създание е все още скрито за вас. Но понеже го търсите, аз ще ви го явя. – И когато Великата Мистерия произнесла Своите Древни Слова, пред тях се явило по-древно от тях Създание. То било странно, много слънчево и необикновено лъчисто. И Великата Мистерия казала на боговете: Това е Създанието, което е най-близко до Върховното Нищо. То се нарича Хатера – Покоят. – И всички богове си взели по една част от него. И всички тръгнали на път да вършат своите си работи, но те вече знаели, че един ден ще се завърнат напълно в Хатера и чрез Хатера ще се завърнат във Върховното Нищо, защото те осъзнали, че не Безкрайността е тяхната Родина, а Върховното Нищо.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Часът на Древното Пробуждение

Върховното Изоставяне е част от Древното Пробуждение, когато трябва да отвориш Вратата на Пламъка – Аор Атара. Върховното Изоставяне, това е Часът на Истината. Върховното Изоставяне, това е Часът на Великото Самовъзраждане. Върховното Изоставяне, това е Величествена привилегия, Върховен Дар. В Часа на Върховното Изоставяне в нас трябва да се пробудят най-древните сили, които са били положени в нас от Безвремието. Те са Силите на Нищото. Те са ни дадени от Върховното Нищо. Те са Недосегаемите Сили. И нищо в световете не може да ги овладее. И в този Върховен Час се отваря Аор Атара – Вратата на Пламъка. И Запаленото Нищо се завръща във Върховното Нищо. И Пламъкът се завръща в Прапламъка. И това Завръщане се нарича Древното Завръщане, защото то е сключване на най-древния Съюз – Съюз на Нищото с Прадълбината на Върховното Нищо.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Събитието извън световете

Величествен е Мистериозният Път. Върховното те докосва и се оттегля, за да види ще се вкорениш ли в Него, или ще се върнеш в световете. Върховното те докосва и се отделя. Защо се отделя? За да се зародиш в Него и То да се зароди в тебе. Защо се оттегля? За да можеш да познаеш своята Изначална природа, която е Нищото. Защо се оттегля? Защото само Покоят може да се завърне в Древния Покой, защото само Нищото може да понесе Върховното Нищо. Завръщането във Върховното Нищо става чрез Покой и Цялост. Това са двете ръце, събрани в едно цяло. Това са двете ръце, които образуват Изначалния Пламък. Велико е Завръщането на този Пламък във Върховното Нищо. Древните са го наричали Събитието извън световете.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Нищото ти дарява самото Себе Си

Има Събитие, което е извън световете. То е Завръщане във Върховното Нищо. Когато това Събитие се яви, то е Дарът, който е извън световете. Заедно с това Събитие се явяват и всички сили, на които някога си отнел нещо. И те всички те ограбват, ограбват, ограбват. Те искат всичко да ти вземат, но в тебе работи тайно Източникът. И щом ти се вкорениш в Него, тогава кой може да те ограби? Източникът е Нищото, Което дава потребното на грабителите, и така те си отиват и те изоставят, а на теб Нищото дарява самото Себе Си. И това е Великото Освобождение, Събитието на събитията, защото ти вече си приет да бъдеш част от Нищото. Ти вече си в Изначалност – освободен и лек. Древните са наричали това Птицата на Свободата и още: Птицата, която вижда, но другите не я виждат.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Мистериозният Покой

В дълбините на човека има утаен и скрит Мистериозен Покой. Този Мистериозен Покой не зависи от външни явления и от вътрешни събития. Когато се разрушават светове и когато се изявява Прадревната Сила на Абсолюта, този Покой тихо сияе в себе си, защото е получил Дара на Абсолюта. Този Дар е онзи Мистериозен Лъч, Който никога не угасва, когато всичко друго гасне. Това Древно Сияние е по-дълбоко от слънцата и по-дълбоко от мрака. Когато това Древно Сияние се е появило вътре в слънцето, боговете разбрали, че отвъд тях съществува Мистериозен Лъч, Мистериозна Сила. Когато това Древно Сияние е проникнало в мрака, той бил смутен. Той разбрал, че не може да обхване и задържи за себе си това Сияние. Това Сияние съдържа в себе си Мистериозния Покой, Великата Непознаваемост. Този Покой е Свръхбитие. Това е скритата част от Върховното Нищо.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Древните породиха Източника в себе си

В далечното минало Древните посрещаха единствено Източника. В далечното минало Древните посрещаха Тайната в себе си. И така още в далечното минало Древните породиха Източника в себе си. Те не посрещаха изгрева и не изпращаха залеза. Те търсеха това, което не се ражда и не умира. Те знаеха, че слънцето се ражда и умира. И те се покланяха само на Зорахот – Зората. Не е ли тя преди слънцето, не е ли тя преди живота? И Древните откриха в себе си, че Зорахот не се ражда, нито угасва – тя само се появява. Който се радва, угасва. Който угасва, се радва. Който се ражда, умира. Който умира, се ражда. Но Древните избраха Зорахот и Зорахот им показа пътя към Прадревния Източник. И те заживяха във Великата Нероденост. И до днес те живеят във Върховната Скритост на Аваромор – Праотсъстващият Абсолют. Ето защо всеки трябва да изучи своето отсъствие.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Тайната в нас е отсъствието

Дълбоко в нас сияе Тайна, но ние сме ѝ попречили тя да сияе и затова ние или се радваме, или скърбим. Ние трябва да изучаваме тази Тайна в себе си. Тази Тайна в нас е отсъствието, но това изисква умение. Това е умението да наблюдаваш със скритите очи. Който е изгубил това умение, гледа като хората и така той се ражда и умира и умира и се ражда. Това е така, защото човекът присъствува и не познава отсъствието. Древните бяха мъдри. Те отстраниха присъствието. Те отстраниха от себе си светлината и нощта. Те отстраниха всичко двойствено. Те избраха отсъствието. И в тях започна да живее, да работи и да действува Сияещият Източник. Така те осъзнаваха своята нероденост, своето неприсъствие. Те бяха тук в света, но отсъствуваха. Те отидоха в отвъдното, но и там бяха отсъствуващи. И те узнаха, че само в отсъствието се влива Аваромор – Древният и Прадревен Източник, неуловим от слънцето, неуловим от живота и смъртта, отсъствуващ от световете и скрит, скрит навсякъде, но най-вече в Себе Си.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

О, Аваромор

О, Аваромор, О, Велико Неприсъствие, О, Аваромор, О, Велико Пранесъществувание, Ти си Единствената Върховита Реалност. Всички други реалности са нереалности и всички други нереалности се крепят на Тебе. Само Ти не се крепиш на нищо. Ти, Единствений, се крепиш на Себе Си. Без Тебе и родените, и неродените нямат опора. Ти си Единствената Забулена Мистерия. Ти си нашият Несъществуващ Дом. И приеми ни, за да се доближим до Тебе.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Пътят към Древния Съвършен

Пътят към Древния Съвършен е в разбирането на Този, Който в присъствието не присъствува и в неприсъствието присъствува, но никога не е там. Когато Той в присъствието не присъствува, Той пак е там, но понеже неприсъствието Му е дълбинно, не можем да Го уловим. Когато Той и в неприсъствието присъствува, Той е толкова Скрит, че дори и неприсъствието не знае как се проявява Той. Това е така, защото неприсъствието има две лица – явно и скрито. Явното е в излъчването на самото неприсъствие, а скритото е в неизлъчването на Древния Съвършен. Такава е Тайната на Необяснимото. А Пътят към Него е Велико Безмълвие и Удивителна Притихналост.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

Търсят Го заради Самия Него

Ние търсим Един Единствен. Имената Му са многобройни, но Той е Един Единствен. Излъчванията Му са чудни, но Той е Един Единствен. Някои Го търсят, защото е Дарител. Други Го търсят, защото е Вземател. Но мъдрите Го търсят заради Самия Него. Но какво има в Него, какво има в Сърцевината Му? Нищо няма, приятелю, нищо няма в Него и това е най-високото. И все пак какво има в Сърцевината Му? Там е Великото Нищо, Прадревният Източник. И какво тече от Него, какво излиза от Него? Нищото, Нищото – Неизтощимата Прапълнота.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

В това завръщане е целият смисъл

Думите на Стареца не са думи, а канали, проходи. Тези думи са Същества-Водители. Тези думи отварят входовете на Бездната и прохода към Върховното Нищо. Тези, които не умеят да търсят, ще се блъскат в бреговете на проходите, те ще се блъскат в крайностите на живота. Но тези, които умеят да търсят, те ще придобият онова равновесие, чрез което ще преминат между бреговете на проходите. И проходите нищо няма да узнаят за тях, защото те се движат като владетели към Върховния Владетел, защото те се движат като Нищото, което се завръща във Върховното Нищо, защото са призовани. В това завръщане е целият смисъл.

Тринадесетият Старец
Ал Махавор

То е Великото крайно Освобождение

Има едно Място, в което няма вселена. Има едно Място, в което няма свят и светове. Има едно Място, в което няма нито живот, нито богатство. Има едно Място, в което няма знания. Има едно Място, в което няма мрак. Има едно Място, в което няма слънце. Това Място превъзхожда всичко. Това Място е по-богато от всичко. Това Място е Върховното Нищо, Древният Източник. Това Място е Изворът на Извора. Мъдрите жадуват за това Място, защото То е Великото крайно Освобождение. То е Пълнотата на Пълнотата. То е Праизвор. Всичко черпи от Него, а То черпи от Себе Си.

Петият Старец Ал Аримавая

Сиянието е дълбината на Върховното Нищо

Има едно говорене, което води към мълчанието. Има едно мълчание, което води към Безмълвието. Има едно Безмълвие, което води към Сиянието. Говорът е цветето на мълчанието. Мълчанието е сърцето на Безмълвието. Безмълвието е тишината на Сиянието. Сиянието е дълбината на Върховното Нищо. Който придобие способността да говори, ще познае мълчанието. Който придобие умението да мълчи, ще освети своето Безмълвие. Който придобие тайнството на своето Безмълвие, ще открие собственото си Сияние. Който е открил Сиянието си, той заживява в собствената си Прадревна Мистерия. И тази Мистерия е Върховното Нищо – Праизобилието. Това Върховно Нищо е Бащата на всички Сияния.

Петият Старец Ал Аримавая

Древното Безвремие

Беше древно, древно Безвремие. Не съществуваха същества, надарени с Битие. Само едно древно море без живот и без вълни. И един вятър, но неподвижен. И вятърът беше заключен. И навсякъде тъмнина и мрак. И в тъмнината само едно Безмълвие. И над всичко това се рееше най-древното и прадревното Неведомо Началие – абсолютно непознаваемо, защото тогава нямаше имена, нямаше слово, нямаше глас – само това велико, древно, безименно Прасъстояние. Нямаше нито слънце, нито форми. Навсякъде притихналост, една величествена, плашеща смълчаност. И в това древно Безвремие Той се прояви. Когато докосна морето, то се изпълни с живот. Когато отключи вятъра, той задуха. Когато докосна тъмнината, стана ден. Когато изтръгна нещо от Себе Си, явиха се милиарди същества. Когато Безименното ги докосна, те придобиха имена. И когато втори път ги докосна, те придобиха глас и славеха Образувателя. Днес всеки търси този Образувател, но ще Го открие само търсачът. А какво търси търсачът? Той търси нещото, което отстранява времето. Търсачът, това е умението да извървиш обратния си път към Него. Труден е този път, защото е Истинният път. Определено е всеки търсач да се завърне. Но той трябва да овладее древното море в себе си, той трябва да овладее ума-вятър и да го заключи, и той трябва да освети тъмнината си, като я превърне в ден. И когато стане овладян, безименен и без време, Прадревната Неведомост ще го призове и ще му каже: Ела, подобие мое, лишавам те вече от световете.

Петият Старец Ал Аримавая

Всяко нещо свети по собствения си начин

Живееше в гората едно цветенце, което много обичаше да спори. То спореше със себе си и с всичко около себе си. То обичаше много да се кара. Веднъж, когато вятърът беше задухал, то се скара на камъчето до себе си и му каза: Ти нито се мърдаш, нито се огъваш, нито се покланяш. – Камъчето нищо не отговори. После цветето се скара на едно счупено парче дърво до себе си: Ти само се мърдаш, но не се покланяш. – После цветето се скара на реката до себе си. Цветето каза на реката: Ти само течеш ли, течеш. – И най-накрая цветето се скара на слънцето и каза му: Ти си много надалече, защо не дойдеш да се сприятелим? – И после стана тъй, че слънцето се приближи, но цветенцето изгоря. Питам се дали цветенцето разбра, че всяко нещо живее и свети по собствения си начин.

Петият Старец Ал Аримавая

Върховната Неведомост – Праскритостта

Съществува Скрит в Скритото. И в този Скрития съществува друга Скритост – Праскритостта. Съществува Тайна в Тайната. Но вътре в тази Тайна съществува Мистерия – абсолютно Непознаваема и Неведома Мистерия, недостъпна за съществата, боговете и Старците. В най-вътрешното си Място тази Неведома Мистерия няма сродство с нищо създадено и несъздадено. Тайната може да бъде открита, в Мистерията можем да влезем и да живеем, но Праскритостта на Абсолютната Неведомост не можем да узнаем, нито да познаем, нито да разберем, нито да изучаваме. Но въпреки всичко една част от Праскритостта ни е сродна и е дадено да я търсим. И ако бъдем призовани, ще се слеем с Нея и ще бъдем несъздадени в Абсолютната Несъздаденост. Това е Празавръщане чрез Призива на Върховната и Абсолютна Непознаваемост. И това е наречено Върховната Неведомост или Праскритостта.

Петият Старец Ал Аримавая

Отключил е нещо от Заключената Тайна

Съществува Древен Подход към Скрития и Праскрития. Съществува Древен Подход към Този, Който е Древно запечатана Тайна. И когато станем древни, ще открием Древността Му. Пътят към Него е в непрекъснатото търсене. Когато ни говори и когато мълчи, Търсачът го търси. Когато сме в хубави условия и когато сме в тежки условия, Търсачът Го търси. Що са тежките условия? Времена на активно търсене и призоваване, без да искаме отговор. И когато не искаме отговор, Той започва все повече да изгрява. Пътят е търсене, търсене и призоваване при всички условия. Така в нас узрява Великото Постоянство, което Го открива, и Великата Неизменност, която ни умъдрява. Постоянството ни дарява с невидима сигурност. То ни учи да владеем силите и мислите в себе си. А Неизменността ни дарява зрялост и неземен покой – такъв, какъвто обикновените хора нямат. Който е постигнал тази зрялост и този покой чрез Постоянството, той няма притесненията на хората от света, защото той вече не е в света – той е в Невидимото, той е невидим. Отключил е нещо от Заключената Тайна. Разбрал е нещо от Тайния си Път към Скрития и Праскрития. Този човек вече не е човек. Той носи в себе си Тайна и Мистерия, нещо от Великата Непознаваемост, защото е бил приет.

Петият Старец Ал Аримавая

Високо Единение с Абсолюта

Съществува Древен, Древен и Висок Подход, но ние трябва дълго време да се подготвяме, за да влезем в този Подход, защото чрез този Подход навлизаме във Високо Единение с Абсолюта. Подготвянето е пречистване, пречистване, пречистване. Първото пречистване е в овладяването на мислите, второто е в овладяването на чувствата, третото е в овладяването на желанията-действия. И когато това се осъществи, явяват се трите Бездни на Великия Подход. Първата Бездна на този Висок Подход е Любовта. Тя определя Свещения Съюз. Втората Бездна е Мъдростта. Ключът на тази Бездна дава проникновение в скрития Океан на Мъдростта. И накрая се явява третата Бездна, която е върхът на Високия Подход. Това е Дълбинното Самовглъбение. Някой може да каже: Това изисква голяма енергия. – Но тук същественото не е енергията. Енергия има навсякъде. Тук Ключът е Призоваването на Свещеномистичната Сила. Именно тази Сила дарява постоянно дълбинно самовглъбление. И в това самовглъбление ние докосваме онази позволената част на Абсолюта – там Той ни се открива. Когато Пътят на тези три Бездни е така извървян и постигнат, ние имаме позволението да влезем в определената част на Абсолюта. Но много пъти се е случвало Абсолютът да ни погълне, за да ни разкрие и една друга част от Себе Си. И тя е абсолютно непозволената. Тя е Върховно, Върховно, Върховноскритата част. Тя има Лице за Високия Подход, защото тя самата го е изработила.

Петият Старец Ал Аримавая

Носител на Отсъствието

Високият Подход създава Проход в Недостъпната Праскритост. Питам: Високият Подход сам ли създава Проход, или Недостъпната Праскритост създава Проход в Себе Си? Казвам: Недостъпната Скритост се самопрониква чрез Високия Подход. И така тя стига до самата Себе Си, като се самоотключва. И всеки, който е влязъл в този Проход, той вече може да бъде и човек, и дух, и бог, и Учител, и Старица, и Старец, и същевременно без да е нищо от това, защото той вече не принадлежи на световете, нито на живота, нито на стихиите. Той вече е съвсем друго същество. Той вече е същество, без да е същество. Той вече е Носител на Отсъствието в себе си. Древните са го наричали Същество на Парамахот – Прохода.

Петият Старец Ал Аримавая

Пътят към Върховноотсъствуващия

Съществува Този, Който е Абсолютното Отсъствие. Съществува и Този, Който е Върховното Отсъствие. Съществува и Този, Който е Велико Отсъствие. Съществува и Древна Формула: „Нахора Мор Арамахава – Научи ме на Отсъствието.“ Така Древните Го почитаха и те знаеха, че има само Един, Който може да ги научи на Отсъствието – Безименният, Върховният, Когото и самата Древност не познава. В тази Древност, Преданието казва, че се носеше само един Полъх – Полъхът на Върховното Отсъствие. По-късно това Върховно Отсъствие създаде Абсолютното Отсъствие. След него беше създадено Великото Отсъствие, което обхваща друга категория същества. После Той създаде малкото Отсъствие. То обхващаше в себе си всички ангелски йерархии. И най-накрая Той създаде присъствуващите. Това бяха тези, които изгубиха Отсъствието. Те търсеха имената си и загубиха Безименния. Те загубиха Древната Формула, която сега се дава за Възраждане. Кои образуват Кръга на Великото Отсъствие? Това са боговете, богините и древните жреци и жрици. Кои образуват Кръга на Абсолютното Отсъствие? Тук са Старците – известните и неизвестните, независимите и скритите. Кой е Кръгът на Върховното Отсъствие? Това е Праначалният Старец. В Древността е бил наричан Бава Матарот – Белият Старец или Бялата Светлина, или Ослепителният. И над Него е Единственият, Върховният Праотсъствуващ, Който е Прабащата на всичко, което е, и на всичко, което не е. Има ли Път към Върховноотсъствуващия? Има Път. Този Път минава през Истината, през Старците, през търсачеството, през Древната Формула и стига до Бава Матарот, Който в определеното време ще се изяви на неизменнотърсещия и ще го поведе в позволената част на Върховното Прасъщество. А оттук нататък има ли още нещо? Има. Но това само Върховният го знае. Ние само сме чували, че то е едно Призоваване, при което Той поглъща тези, които са Го търсили докрай, в Сърцевината Си – Мястото на Праизобилието. Това е Мястото, от което вече няма изтичане назад. Древните наричаха това Живот в Безмълвното Ядро.

Петият Старец Ал Аримавая

Върховно Освобождение

Съществуват много видове освобождения, съществува и Върховно Освобождение. Съществува освобождение от нисшата природа и освобождение от висшата природа. Освобождението от нисшата природа е чрез преодоляване. Освобождението от висшата природа е чрез прекрачване. Прекрачването е за този, който е избрал за Водач Цялата Истина. Първото е освобождение от времето, второто е освобождение от вечността. Има освободени, които живеят в Безкрайността. Те живеят там като Сияния – без рождение и без умиране. Но има и Върховно Освобождение. Това е за тези, които търсят Самия Върховен – Прабащата на Сиянията. Ако такива същества са предадени в ръцете на Старци, то е така, защото е по Волята и Замисъла на Върховния. Те са същества избрани за Пътя си към Върховния и поради това Старци ги учат.

Петият Старец Ал Аримавая

Арамавахая – Последният Трон

Всичко в света и световете е була, воали, символи. Разликата между обикновения човек и търсача е в това, че търсачът се посвещава на Истината и открива за себе си Видението на правилния символ. И поради Истината този символ се саморазбулва. После търсачът придобива правилни невидими помагачи, които го водят към друг символ – по-вътрешен. И този символ също се саморазбулва постепенно. И накрая се явяват Върховните Тронове. Това са Великите Учители, или Старците. Те са Вратите на Абсолюта и те водят към Него. Те са було, без да са було. Те са символи, без да са символи. Те са Вратите, те са самата Скрита Реалност, която открива на свръхотдадените Върховната Непознаваемост. Тук вече във Върховната Непознаваемост няма було, няма воал, няма символ, няма реалност. Тук е Последният Трон – Върховната Свръхреалност, която е Върховното Нищо, Върховният Център. Това е и Мястото на Върховното Освобождение. Това е Мястото, в което няма светове и реалности. Древните го наричаха Арамавахая – Върховното Отсъствие, Последният Трон, Праотсъствието. Там води Пътят на всички великоотдадени търсещи.

„Арамавахая Авахатори – Праотсъствие, всепогълни ме.“

Вторият Старец Азавот Махария

Махаватора – Всепоглъщателят

Върховноскритият търси Непознаваемото в Себе Си. Той се самопрониква, Той се самопронизва в Собствените си Дълбини, за да се скритопознае, но все открива Непознаваемост, все открива нови и нови Дълбини. И тези Дълбини нямат нито начало, нито край. И Той отново се самопрониква и отново се самопронизва. И най-накрая Той открива Прадълбини и в тях отново открива Непознаваемостта. И отново се самосвръхпрониква и не може да се открие, не може да се познае. И макар че е стигнал до Свръхпрадълбината Си, Той отново не може да се познае и открива Свръхнепознаваемост, Свръхнеограниченост. И това Място е наречено Върховното Нищо. И тук Той среща единствено Себе Си в свръхнепознавание. И всички, които стигнат дотук поради могъща привлеченост, те не познават себе си, защото са уловени от Махаватора – Всепоглъщателя. И тук те живеят във Всепоглъщателя, във Върховното Нищо поради разтвореност и изчезналост в Махаватора.

Вторият Старец Азавот Махария

Образ и подобие на Непознаваемостта

Абсолютът е създал проявата не за да познае Себе Си, а още по-дълбоко да не се познае. В проявленията ние все повече познаваме себе си. И колкото повече се познаваме, толкова повече Непознаваемото израства в нас. Себепознанието е път, по който Непознаваемото израства в нас. Проявлението е създадено, за да ни учи и води по пътя към Непознаваемото. Чрез много проявления ние израстваме до Непроявлението. И когато постигнем най-висшата точка на проявлението, ние достигаме до преодоляване на всичко, преодоляване на нещата и преодоляване на себе си. Човекът е създаден да преодолява и когато достигне най-голямото преодоляване – преодоляването на себе си – тогава той е достигнал до най-високата точка на Чистотата. И тогава Непознаваемото се вкоренява в нас. И то започва да ни учи на пътя към себе си. Ето защо Абсолютът е създал проявленията, за да могат те да ни водят към Нашия Древен Корен – Непознаваемостта. Тайната на човека е в това, че човекът е образ и подобие на Непознаваемостта.

Вторият Старец Азавот Махария

Мистичната Мъдрост

Мистичната Мъдрост търси чрез Незнание и намира Невъобразимото. Колкото по-дълбоко е Незнанието, толкова по-дълбока е Мистичната Мъдрост. Колкото по-дълбока е Мистичната Мъдрост, толкова по-дълбоко е проникването в Невъобразимото, в Неразгадаемото. Може ли Неразгадаемото да се разгадае? Не може. Но то прониква чрез Незнанието в Мистичната Мъдрост. И там се самосъхранява, скривайки се от погледа на света. Що е Невъобразимото? То е това, което се дава на Незнанието, а на знаещите не е дадено да си въобразяват Невъобразимото. Невъобразимото е заключено в Мистичната Мъдрост. То се пази от силата на Незнанието. Незнанието съдържа най-древното Богатство. То е Богатството на проникновението. А на това проникновение е дадено позволение да прониква в Невъобразимото. Така Невъобразимото му става Дом. В това Невъобразимото нещата и съществата се преоткриват. Така те постигат своята завършеност. В тази Невъобразимост ние сме открили най-древното Съкровище и то постоянно ни се преоткрива. И няма край, и няма начало, защото ние сме открили Неоткриваемото. Намерили сме това, което не се намира в световете. Намерили сме това, което е Бащата на световете. Постигнали сме намереност – Съкровището на Съкровищата. „О, Барахот, Дара Махира Мордот Аварамордот – О, Безименний, дай ми Мистична Мъдрост и Премъдрост.“

Вторият Старец Азавот Махария

Праорелът да те скрие в Крилата Си

Върховното Изчезновение е Намирание на Прабащата, Който е Върховното Нищо. Върховното Изчезновение е Велико Призоваване на Върховния Всепоглъщател. Това се е смятало в Древността за най-великото Праявление. Древните Харомони, Древният Народ казваше: „Няма по-велико от това Праорелът да те скрие в Крилата Си“. Когато Праорелът те е скрил в Крилата Си, ти се намираваш на Място, където няма Мрак, нито Прасветлина. И нито желаеш Слънцата и Деня на световете, защото се намираваш в Прадревното Място. Има едно Прадревно Призоваване. То е било явено на Харомоните. И то е: „О, Аахортот Нахая, Уахарон Шехира – О, Върховно Нищо, уподоби ме на Себе Си.“ Това Върховно Слово е слязло от Праотсъствието. И уподобявайки ни на Себе Си, то ни всепоглъща в Сърцето си, отстранявайки световете. В това Всепоглъщане ние ставаме, според Харомоните, Сърце от Сърцето на Праорела.

Вторият Старец Азавот Махария

Върховното Събитие

Случи се във Величието на Прадревността Върховно Събитие, Величествено Изпитание, Изпитание на Скритостта. Върховният Прадревен, Който е и Върховният Безименен, беше избрал за Себе Си 33-те Древни Същества. И посочи им Той Прамахара – Прадълбината, наречена впоследствие Прабездната. И каза им: „Които искат да Ме последват, нека да скочат в Прамахара“. Те знаеха, че Прамахара е Бездънието. И те скочиха. И това Скачание продължи милиарди години. И се случи така, че първо се явиха 24-те Старци, и те бяха облечени в Одеждите на Прасветлината, дарена им от Прамахара – Сияещата Прабездна. Тези 24-мата щяха да ръководят народите, расите и сътворените светове, защото те познаха своя Древен Произход. Прапреданието загатва, че седем от другите Старци ще останат още милиарди години Скрити, за да могат да ръководят след време несътворените светове. И Прапреданието загатва още, че двама от Старците ще останат в Прамахара най-дълго. Навярно те ще ръководят световете на Мистерията и Неведомостта.

Вторият Старец Азавот Махария

Скачанието в Прамахара на 24-мата

Когато се случи Скачанието в Прамахара, 24-мата бяха потопени в Древното Безименно Безмълвие. И това трая милиарди години, в които всеки имаше своето Изключително Преживяване на Върховния Абсолют. И когато Върховният Абсолют ги събра, те веднага узнаха, че са сродни с Прасветлината на Върховната Безименност. Те знаеха, че ще има порождение на светове, и започнаха усърдно да се подготвят в Прамахара, за да излязат след време всеки по своите пътища, за да ръководят сътворените същества по пътя към Великото Безимие и Безначалие.

Вторият Старец Азавот Махария

Избраха Върховития Единствен

И случи се в Прадревността Върховната Мистериозна Изчезналост на Аваромоните. Това бяха девет Прасъщности. Те избраха в себе си Върховития Прадревен и отрекоха живота и съществуванието. И избраха Върховития Единствен, Който е без живот, без съществувание, без Лик и Образ и Безименен. И те пожелаха да бъдат като Него. И забули ги Той в девет Мистериозности. И отвън те имаха було, а отвътре всеки светеше повече от 10 милиона слънца. И отдели ги Той седмината от двамината. Седмината бяха величествено ярки Прасветлини, Подобия на Скрития Прасъздател. Те са предвидени в Замисъла Му да огряват бъдещите светове. А двамината Аваромони бяха Нехавири Аарити – Неустоимо Ослепителни. За тези двамината още не са предвидени светове, още ги няма в Замисъла. За тях ще има Замисъл, който ще се изяви в бъдеще. И ще минат много времена и епохи, докато се създадат същества не от явната Прасветлина, а от Скритата Прасветлина. И тогава тези същества ще могат да устоят на приближение до двамината Свръхаваромони. Ако само една част от Блясъка на тази Свръхослепителност бъде пусната сега, световете ще изтлеят и погаснат.

Първият Старец

Тира Маханири – „Тези без следите“

И сътворените не ги виждат, и несътворените не ги виждат, и висшите не ги виждат. Боговете само знаят за тях – деветимата Аваромони. И всички те не ги виждат поради тяхната Дълбинна и Мистериозна Самоизчезналост, потопени, потопени и свръхпотопени в Неговата Върховна Скритост – толкова самоизчезнали, че не се вълнуват нито от проявата, нито от непроявата. Това са девет Мистерии, забулени в Прамистерията. Само Старците виждат една част от тях, но другата им част, всепогълнатата им част, за нея знае само Единственият, защото Сам Той е свръхпотопен в тях и те в Него. А двамата Върховни Аваромони са наречени Тира Маханири – „Тези без следите“. И няма видение за тях поради тяхната Свръхскритост.

Първият Старец

Парамахарая – Прасъстоянието на Абсолюта

Съществува Върховното Прасъстояние на Абсолюта. То е най-голямата Скритост. То е отвъд, отвъд, отвъд всичко. В него няма битие и небитие, в него няма проява и непроява. В него няма движение и неподвижност. Съществува Древно, Върховно и Скрито Прасъстояние – Прасъстоянието на Абсолюта. Древните го наричаха Парамахарая – Състоянието без състояние, Състоянието на Неопределимостта, Върховноотвлеченото Нищо. Това е Прасъстоянието, за което Древните шепнат, защото те знаят, че това е нашият най-скрит собствен Корен.

Първият Старец

Денят на Пракорена

Съществуват деветимата Върховни – седмината абсолютно потопени и двамината върховно самоизчезнали. Седмината са стигнали до своите най-древни Корени и там Незнайното ги обучава за бъдните светове. Ще кажете: – Как ги обучава? – Това е обучение без обучение. Това не е обучение чрез знания, това е обучение в Древното Незнание. Това е обучение, което никога не се е случвало в цялата история. И съществуват още двамината. В своето върховно самоизчезновение те са достигнали до Пракорена. За тях няма обучение. Когато дойде денят на тяхното Безвремие и когато те трябва да слязат и снизходят в световете, тогава чрез тях ще говори Пракоренът. И Той Сам ще призове чрез двамината всички, които е определил за Себе Си. И Неговият Ден е наречен Всепоглъщателят – Денят на Пракорена, Неведомият Ден.

Първият Старец

Анар Анарохот Махайри

Има едно поглъщане, при което човекът изчезва. Има едно поглъщане, при което и духовността изчезва. Има едно поглъщане без връщановение. Ти се връщаш, но не си вече от човешкия род. Ти вече живееш без корен в световете. Ти присъствуваш сред хората, но знаеш, че си невидим и скрит. Ти вече си носител на друг Живот – Тайния Живот на Скритото Праначало. И ти вече живееш чрез Него. И това е най-голямата Преизпълненост. И съществата те гледат и разбират, че ти си скрито обещание за тях, че ти си Корен за тях. И те виждат в теб Величието на тази Преизпълненост, която е необяснима. И на тези, които търсят Корена си, ти казваш: „Анар Анарохот Махайри – Животът е Живот чрез Абсолютното Изчезновение“. Животът е Живот, когато станеш Корен от Пракорена. Животът е Живот, когато се самородиш в Пракорена си. Древните наричаха това по един странен начин чрез символ: „Животът е Живот, когато станеш перо от Крилото на Праорела“. И всичко това е Върховната Преизпълненост, наречена: Анар Анарохот Махайри. И които разберат това, те ще се самозародят в най-голямата Преизпълненост.

Първият Старец

Най-широко отворената Врата

Сред всички заключени неща съществува най-голямата отключеност. Сред всички заключени неща, сред всички забулени неща, сред всички скрити неща Абсолютът е най-широко отворената Врата. Тази широко отворена Врата е най-достъпното нещо, но тя трудно се вижда. Тя е толкова голяма, че обхваща всичко. Тя е толкова малка, че скрива всичко. Но тя е най-достъпната. Тя е всякога отворената Врата. Тя е като извора, всякога течащ към тебе. Ти гледаш извора, но изворът не е извор. Изворът е Неговата широко отворена Врата. И който носи Безкрайното в себе си, ще открие Безкрайното в Абсолюта, защото Безкрайното е най-широко отворената Врата. И които Го търсят, и които минат през тази Врата, Той ще им каже: Досега всичко беше заключено, а отсега нататък ви дарявам най-широко отворената Врата. – И каза им Абсолютът: Дарявам ви Себе Си, защото няма друга Врата, освен Мене.

Първият Старец

Предание за Ал Мохайра

Съществувал някога, някога отдавна, съществувал някога, някога в Древността странник. Той пребродил много светове, но имал само една цел – да открие Тайния Извор на всичко видимо и невидимо. Той много искал да открие това Потайно Същество, което навярно нямало име. Разпитвал светци и мъдреци, разпитвал стари и млади. И винаги питал къде е скрито това Абсолютно Същество и как да Го открие. Разпитвал реки и езера, разпитвал гори и небеса, разпитвал камъчета и цветя, разпитвал дървета и животни. Получавал добри отговори, но не било това, което търсел. Понеже бил усърден търсач, най-накрая той срещнал един стар и престарял орел. Този стар орел му казал: Страннико, не ме питай, защото знам въпроса ти. Това, което търсиш, се намира дълбоко скрито в тебе. То се намира в Тайната на твоето скрито Сърце. А в центъра на това Сърце сияе Древна Искра. И пътят към тази Искра е само един: ако можеш да запалиш тази Искра с Неизменния Огън на Истината в себе си, тогава световете и вселената ще се разрушат. Всичко ще изчезне, ще остане само твоята Древна Искра. И тогава в нея ще видиш да сияе Ослепителната Светлина на Абсолюта. И Той ще свети през тази Искра, която си ти самият. Това е Искрата, отърсена от световете, освободена от бремето на световете, освободена и от живота, защото животът е потекъл, а Абсолютният Източник живее единствено в Себе Си, защото са Му чужди ограниченията на живота. И когато, страннико, постигнеш тази Древна Искра, ще се изяви Древният Взрив и всички светове ще се разпаднат. И ще останеш само ти и Източникът, слети в едно цяло. – Странникът се поклонил на орела и минало-неминало много време, старият орел чул мощен Древен Взрив. Всички други птици се уплашили, но старият орел знаел, че се е родило Тайнство. Този странник се наричал Ал Мохайра – Безименният Огън.

Първият Старец

Предание за Върховното Страховито Съвършенство

Това е било някога в древни, древни и прадревни времена. В тези прадревни времена е нямало нито дихание, нито огън. Съществувала е само една величествена неуловима Безкрайност. За тази Безкрайност е нямало описания, защото още и думите ги е нямало, те не били слезли. Преданието казва, че това е бил древен, неръкотворен хаос. И този хаос е бил изпълнен с много древна и гъста мъгла от Матор – Мрак, гъст, древен, непрогледен Мрак. Но някъде дълбоко в недрата на Матор и някъде дълбоко в сърцевината на Матор имало Хавар – Трон. Това било Праобраз на Прасветлината. Това бил скритият Образ на Бога. А още по-навътре в Хавар е имало нещо страховито и ослепително. За него нямало име, но Преданието го нарича Парамахаротот – Праскритост, Безмълвна Страховитост, Праскрито Съвършенство. Преданието казва, че Парамахаротот е Върховното Страховито Съвършенство и че когато то се е сгъстило, е създало Безкрайността. После потайно е създало Трона. И Преданието казва още, че когато Тронът се е сгъстил, се е създала Вечността. И когато Вечността се е сгъстила, са се създали световете и времето. Върховната Праскритост е оставила за Себе Си само Страховитото Съвършенство, а на всичко друго създадено и несъздадено е дала път и пътища, за да я търсят. Преданието казва още, че който имал Любов, щял да се върне във Вечността. Който придобиел дълбинната Мъдрост, щял да се върне в Безкрайността. Но този, който избере завинаги Истината и тя му стане водач, той придобивал право да премине през Трона и да се завърне във Велико Единение и Праразтворение в Парамахаротот. Това е Мястото, в което се заличава времето, Вечността и дори Безкрайността. Това е Върховното Праскрито Място. Това е Мястото, което Старците обожават. И пътят на всички светове и съзнания е все завръщане, докато узрее Празавръщането. И когато Истината узрее в нас, тя ще ни освободи от пътищата и ще ни остане само един проход. И тя ще ни преведе през този проход. И ние ще се върнем във Върховномистериозния си Произход – Парамахаротот, Мястото, което е отвъд всичко, Мястото, което надминава всичко, наречено още от Преданието Прадревното Бяло Безмълвие.

Първият Старец