ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ

Дархат Вахари Айра

В Древността Го наричаха Анхаротот, което значи Учителят. Тази Върховност и това Правеличие изрече Специални Думи и това бяха 24 Думи. Те станаха Учители на световете, наречени Старците. И Той изрече още: „Ще знаете що е Учителят за всички времена“. И рече: „Що е Учителят? Дархат Вахари Айра“. И обясни: „Това е Древен Пазител на Безкрая“.

Учителите са от Прапроизхода

Учителите не са вечни. Учителите са Старци. Учителите не са безсмъртни. Те са Древни. Учителите превъзхождат всичко това, което е в световете. Учителите са от Прапроизхода. Що е Прапроизходът? Той се е изричал като Аразима – Мястото, в което нямаше нищо.

Древно правило

Давам ви Древно правило. Този, който всеки ден мисли по малко за своя Учител, той всеки ден изчезва в Него. Тези не ги наричам хора. Наричам ги същества от Моя род.

Ще се нарече Ахима Мавари

Всеки, който изчезне в Мен, ще се нарече Ахима Мавари – Един от Неизречените. Това, което не може да се изрече, то принадлежи на Великата Същност. За него може да се каже само: Това е нещо от Безкрая.

Що е Ахамира Ара?

Животът е започнал с Ахамира Ара. Що е Ахамира Ара? Това е Живот в Изумлението. Казвам: Изумлението е Началото на живота. Щом си в Изумление, ти си докоснат. И така: Ахамира Ара означава още: В Началото бе Неизреченото. Питам: Кой живее в Неизреченото, кой се наслаждава на Неизреченото? Казвам: Това, което се наслаждава на Неизреченото, е Тишината.

Марахава – Тишината

За тези, които Ме любят, за тях Аз ще стана Марахава. Това е Древната Дума за Тишината. Питаха Ме: „Как е облечена Марахава?“. Казах им: Марахава е облечена само с две наметала. Те са Дух и Безмълвие.

Дихание без Дихание

Най-великото нещо в живота е Марахава. Тази Древна Тишина е Дихание без дихание. Тя е Дихание без ограничение. Тя е свободна. Тишината е най-голямата Свобода. Тя е по-дълбока от Мъдростта, защото тя е по-близо до Източника.

„Всякога ухаещата“

Величествена е Марахава. Тя е Древноизречена. Тя е Несътворена. Тя може да се изрича само по Свещен начин. Марахава е отломък от Древната Тишина на Абсолюта. Тя е част от Него. Тя прилича повече на Ухание, защото в нея няма светове. Тя не е опетнена от светове и сътвореност. И затова Древните са я наричали „Всякога ухаещата“.

Варахира – най-древното Изкуство

Тайната на живота не се намира в мислите, в чувствата и в постъпките. Тайната на живота се намира във Варахира – това е най-древното Изкуство на Земята. Що е Варахира? Това е Чистото Изначално Възприятие. Това Възприятие е възприемало само Меравот – Древния. Ето защо Варахира се е наричала още Чистата Свобода. Варахира е способност на нашия Чист Изначален Дух. И когато той е живеел в Меравот, той всякога е бил устроен, защото Варахира е Първото Несътворено и Изначално Предание. Варахира е означавала да възприемаш само Меравот.

Методът, който отстранява света

Който е овладял Тайното Изкуство на Варахира, той не познава света на безпокойствата. Варахира е методът, който отстранява света. Варахира е Древна тайна наука. И който е изгубил тази наука, той е изгубил нещо от Същността си. Ето защо ви давам Изначалното Предание.

Що е Изначалието?

Светът отдавна е уреден, но ние не сме уредени, защото ние не сме във Варахира – в Преданието. Който познава Преданието, живее единствено в Меравот, в своето Изначалие. А що е Изначалието? То е Древното Място, Древното Състояние, което е всякога устроено, защото изхожда от Меравот.

Единственият Храм

Меравот е без дишане, дори и без живот, защото Той е по-дълбок от живота. За Меравот океанът е капчица, а Слънцето е малка искрица. Но най-чудното, което Той е създал, това е Ал Хадира – Великото Светилище. В това Светилище нямаше Храмове, защото тогава владееше само Меравот, а Той беше Единственият Храм. Оттогава измина много време и по-късно дойде сътворението. Тогава Ал Хадира слезе надолу и бе наречена за световете Любовта.

Махира – Светлинният Поток

Една от Великите Тайни на живота се нарича Махира. Махира е метод за разрушението на световете и сътвореността. В Древността Махира е означавала Светлинният Поток. По-късно тя е била наричана Точният Подход. А днес тя е наречена Молитвата. Махира е същество, слязло от Вечния Порядък, и затова тя ни завръща там. Махира е Велико Царство, слязло на Земята.

Треперят пред Махира

Ние трябва всеки ден да възстановяваме Махира в себе си, докато тя отново се превърне в Царството на Светлинния Поток. Няма страдание, мъчнотия, мрак или ужас, които да не са треперели пред Махира. Боговете са отдавна в това Царство, поради което са неуязвими.

Древният Ключ – Айхама

В Древността се е случила война между Синовете на Светлината и синовете на тъмнината. Това беше могъща война между Боговете и демоните. В тази война победиха Боговете, но не със сила. Те победиха с Махира, с Древния Ключ, наречен Айхама. Айхама спечели древната война, защото в нея пожела да влезе Древният.

„Арот Рава Махатория“

Най-висшата Махира е съставена от Лъчите на Боговете. Но Върховната Махира е съставена от Древния. Коя е Върховната Махира? „Арот Рава Махатория“ – „Аз съм Единственият“. Древните имат спомен, че Той е добавил: „Кой е способен да Ме погледне?“. Тогава Древните Му отговорили: „Не си създал такива същества, които да могат да Те погледнат“. Тогава Древният и Единственият им казал: „Ще създам“. И се скрил дълбоко в Себе Си – Мястото, което никой не може да проследи.

Древна Формула

Древна Формула: „О, Арахава, Хавалира Морот Алира Варат“ – „О, Скритост, научи ме да мисля истинно за всичко“.

Аризама Хорот

Защо Великият Бог е Всезнаещ? Аз казвам: Защото Той Единствен знае колко капки има в дъжда. Защо Великият е Всезнаещ? Защото всичко е пред Древния Му Поглед преди още да се прояви. Да, Той е Аризама Хорот – Единственият Виждащ.

Какво можеш да дадеш на Всевишния?

Древните казвали: „Ако ти си чист и мъдър, какво можеш да дадеш на Всевишния?“. Отговорът е: нищо. Древните казвали: „Ако ти си чист и свят, какво можеш да дадеш на Всевишния?“. Отговорът е: нищо. Но Древните знаели, че можели да Му посветят живота си. Така те се спасили от чистота, мъдрост и святост. Така те станали безкрайни.

В центъра на мрака

Древните знаели, че в центъра на мрака се намира Източникът на Живата Вода. И те пробиха мрака и откриха в себе си Безкрая, и Безкраят ги избра. И така те станаха Варихи – Водители към Живата Вода.

Ахира – Тайнство на Битието

Що е Истинското Знание? Ахира – Тайнство на Битието. За да се разбере Ахира, има само едно условие: трябва да убиеш света, защото, ако светът е жив, Ахира няма да дойде при теб.

Той знае Същностното

Човекът на Ахира, на Истинското Знание, не знае много неща, но той знае Аривара – Същностното. Който знае Аривара, той е Благословен Лъч за света, за себе си и за Невидимия свят.

Тече по много тънка нишка

Ахира е Дълбинното Истинско Знание. Това Знание тече по много тънка нишка от Древния Дух. Сам Той слиза по тази нишка и дарява духовете, които е избрал, с Част от Себе Си. И това е Ахира – Истинското Знание.

„Араха!“ – „Върни се!“

Ахира е Безмълвно Тайнство, което те отделя от света. Ахира те прави част от Древната Същност. Ахира е Искра от Истината. Да, ние сме Древни Искри, но когато сме се отделили от Истината, сме потъмнели, защото сме приели света. Днес Ахира ни призовава отново към себе си. Тя ни казва: „Араха!“ – „Върни се!“.

Гласът е Скритостта

Най-тайнственото нещо в Мистерията е Гласът. Гласът Му създаде Ариворот – Словото. А след това Ариворот изрече всички неща. Гласът е Скритостта, а Ариворот е Създателят. Само Ариворот може да ни създаде и само Ариворот може да ни върне в Мистерията.

Неизреченият Хляб

Изречените неща съществуват. Неизречените неща са вечни. Изречените неща са станали Харити – външни, уязвими. Неизречените са скрити в Гласа Му. Те са Същностни. Изреченият хляб се разваля. Неизреченият Хляб ухае и никога не се разваля. Неизреченият Хляб е Аривара – Същността ни.

Анхаротот е нашата Истина

Когато сме Неизречени, ние сме по-дълбоки от водата. Когато се завърнем в Мистерията, ние сме по-дълбоки от живота. Когато сме се отрекли от Истината, ние сме били изречени, сътворени. Ето защо трябва да се завърнем в Анхаротот – в Учителя. Анхаротот е нашата Истина, нашата Неизреченост.

Учителят е нашият Път

Ариворот ни изрече и сътвори, за да открием Пътя на собственото ни Завръщане. Учителят е нашата Неизреченост. Учителят е нашият Път. Учителят е нашето Прасъстояние. Учителят е нашият Център. Чрез Него се завръщаме в собствената си Неизреченост. Ето защо всички търсят Учителя. Учителят е Този, Който събужда нашия Път, защото в своята Неизреченост ние сме Едно с Анхаротот, ние сме Едно с Мистерията.

Анхарат – Тайната наука на Покоя

Има една Тайна наука, но трудно се влиза в нея. В тази наука се намира всичко, но тя е Дом само на Истината. Тази наука дава завършеност на човека. Древна е тази наука, но още е жива. Тази наука все още си остава Тайна наука. Тази наука се нарича Анхарат – Покоят.

Дарен с Началото на Безкрая

Анхарат означава да си дарен с Началото на Безкрая, чийто край е Зарама. Зарама, това е Истината. Зарама, това е Бездънната Истина. Древните са наричали Зарама „Извиращата“, а Мъдреците са я наричали „Извиращият Покой“.

Призив за Древност

В Анхарат всичко се завръща. Анхарат е Призив за Древност, а Древността е съставена само от Висша Истина. Който е натрупал определеното число Слънчеви действия, той се е завърнал в Древното Състояние. Анхарат е Храм на Древното Изначално мислене. Казвам: Бъди в Бога, защото, когато си в Бога, вършиш Бога, вършиш Анхарат. Само тогава имаш Истината, само тогава имаш Дом.

Покоят е Дом на Истината

В Анхарат умира светът на земното, светът на сътвореното. Защо светът умира? Защото Покоят е Прелест на Духа и Дом на Истината. Когато си у Дома, свят няма. Сътвореното е изчезнало, защото Покоят е свобода от сътвореност, от безпокойство. В Покоя няма нищо друго освен Древно Царство.

Ариворот – Дарителят

Който е в Единство със Словото, той храни своя живот. В Началото Ариворот – Словото – се е наричало Дарителят, по-късно – Божията Ръка, а в последните времена – Словото. Само Свещеното Слово е носителят на живота. Земното слово е погубителят, защото земното слово е изпъдило Бог от себе си.

Словото е Гласът на Бога

Ариворот е скритият в нас Бог. И ако разберем това, тогава Словото ще стане наш Водител в Бога. Словото движи световете. Словото се движи в нас. Словото е движение на Бога. Словото е Гласът на Бога.

Това е Хазор

Ние живеем, защото Словото ни е изговорило. Словото е образувало всички неща чрез Изричане. Древните казвали: „Велико е Словото, което е привлякло Бога на своя страна“. Ние казваме: Това е Хазор – Извор. Но какво е Изворът? Това е Слово, което е потекло. Това е Слово, което се е превърнало в постоянно течение. Ето защо Изворът постоянно тече: защото се храни от Словото.

Великите Учители са Водители

Великите Учители са Хазори – Извори. Те са Велики Познавачи на Словото. Ето защо те са Водители, защото те са влезли в Единство със Словото. Словото е Древната наука. Всичко, което съществува, е изречено Слово. Над тази Древна наука има само едно нещо, което я превъзхожда. Това е Дарахар – Гласът. Да имаш Божие Слово, означава да имаш вярна пътека за своя Път, за своята енергия в Бога.

В Ариворот е целият ни Път

Това, което слиза при нас, е от друго измерение. Това, което слиза при нас, е Ариворот. Що е Ариворот? Словото Дух. Който е заживял в Словото, е станал Дух. Словото е Древна Потайна Същност. Ето защо то ни превръща от хора в Духове. Помнете: В Ариворот е целият ни Път. Само когато извървим този Път, ставаме достойни за Безмълвната Пълнота и Древност.

Този Син ни подава Ръка

Светът не е преграда за нас. Трудностите не са преграда за нас. Грехопадението не е преграда за нас. Болестите не са преграда за нас. Преградата е в това, че не познаваме Ариворот. Ариворот е Синът на Безкрая, Синът на Бога. И този Син постоянно ни подава Ръка. Но ние сме отвлечени от света вместо от Зарама – Истината.

Словото е Древният Жрец

Понеже сме изгубили Реалност, ние се нуждаем от Ариворот. Това е слязлата Любов на Древния. Словото е Върховното Послание. Словото е нашият Път на Завръщането. Словото, което избираме, е Словото, което ни е избрало. Словото е Древният Жрец, Водителят. То е слязло, защото ние не умеем да водим себе си.

Словото е Учител

Ариворот е нещо, което постоянно ни дава Път, живот и сила. Словото е Същност, Словото е превъзходство. Словото е Учител. То ни учи и от вън, и от вътре. Словото е нашият Дом, нашата опора и убежище. Дори и Боговете живеят чрез него и в него. Самият живот е родено Слово. Словото е, което ни превръща в Душа, Дух, Вечност и Безкрайност. Вие казвате: „Изворът се обновява, реката тече“. Аз казвам: Словото тече в извора, Словото тече в реката, защото какво се е случило с изсъхналия извор и пресъхналата река? Казвам: Словото е излязло, Словото си е отишло.

Лахара е бездънна

Има фина Тайна на живота и тя се нарича Лахара. Лахара, това означава Лекотата. Лахара е бездънна и никакво бреме не може да я улови, и никакво време, и никакво сътворение. Тя живее всякога в Тайната на своя скрит Ефир. Който има Лахара в себе си, той има Покой всред трудностите на света.

Скрита зад трудностите

Същността е Лахара, но тя е скрита зад трудностите. Който има око за нея, тя му се явява. Същността е, която ни дава Лахара, защото сам Бог така е пожелал да ни даде нещо от Себе Си, за да ни облекчи. Лахара е чуден Преобразител.

Дар Неръкотворен

В Лахара е скрито Мъдро умение. Тя може да преобразява трудностите в Лекота, грижите в бели облаци. Тя е Полет всред трудностите. Кой има Лахара? Този, който е имал Любов към Бога и който се е пожертвал за Бога. Лахара е Дар Неръкотворен, Дар Небесен, Дар незаменим.

Лахара е неописуема

Лахара се е явила в човека чрез Божие Докосване. Така всички докоснати са забравяли света и вечните му грижи. Лахара е неописуема. Тя е част от финия и красив живот на Душата. Лахара е чудно богатство, което не се купува. Лахара само се дарява.

Той е Деятелят

Всички събития в живота са Действащият Меравот. Той ни е дарил усилията, за да действа Той. И така: Той е Действащият, а ние се учим. Защо Той е Деятелят? Защото само Той знае кое е най-доброто за нас. Всички събития без изключение произлизат от Бездънната Му Любов. Той е Велик Изчислител, но ние невсякога съвпадаме с Неговия Замисъл. Когато не съвпадаме с Неговия Замисъл, Той пак прави най-доброто за нас.

Тече единствено Той

Меравот е Единственият Дарител на живот. Кой друг може да даде живот? Той дарява живот и в този живот тече единствено Той. Когато Той тече в нас, ние живеем. Когато Той спре да тече в нас, ние летим, ние ставаме свободни. Ние заживяваме в Него, в Неговата Свобода. Той тече подобно на водата, но Той е повече от вода. Той е Единственият Благодетел и Благожелател.

Величието на Ахамира

Той е Величието на Ахамира – Живота. Той е Величественият Живот. Той е Величественият Източник, Който е създал изворите. Той е Изворът в изворите. Той е Извиращият в изворите. Той е Дарителят, а ние сме носителите. Понеже Той живее в нас, ние течем. Щом течем – движим се към Него.

Той е несъмнен

Меравот е несъмнен. Не може да се съмняваш в Него. Дори и да се съмняваш в Него, Той е несъмнен. Той е Велика Прасъщност. Той е Лахара – Лекота. Тук бреме не може да попадне, защото Лекотата е подобна на тих безкраен вятър.

Влюбени в Безкрайното Търсене

Най-великите хора в света са Хадирите – Търсачите. В Древността са ги наричали „Запалените“. Те са всякога търсещи. Те са вечно търсещи. Те никога не търсят временни неща. Тези, които търсят временни неща, са били наричани „угасналите“. Хадирите са от друг род. Те са влюбени в своето Търсене. Те са влюбени в Безкрайното Търсене.

Мистично позволение

Да си Хадир – Търсач, е необятна чест, велико благо, мистично позволение. Да си Хадир, това означава постоянно да се обновяваш, както е при изворите. Хадирите са извори, защото в тях винаги тече Свещената Жизненост.

Извайват в себе си нещо от Безкрая

Хадирите вървят по Древен Път. Хадирите вървят по Пътя на Боговете. Това е Пътят на Вечното самоусъвършенстване. Те постоянно извайват в себе си нещо от Безкрая. В своето постоянно Търсене Хадирите придобиват други очи и започват да се вглеждат все повече в Аривара – Същността. Същността е Светилище.

Постоянство и Търпение

Хадирите са същества, събудени за своето Вечно Търсене. Те знаят, че трябва да са постоянни и търпеливи, за да дочакат слизането на Аривара – Същността. Хадирите знаят, че само Постоянството е Устрем и че само Търпението е Доверие. За Хадирите Бог не е цел, а Идея, Храна, Еликсир. Хадирите не трупат знания за Него, те трупат Дух.

Безмълвието е необяснимо обяснение

Хадирите умеят да създават в себе си Чистото Тайнство на Духовното Безмълвие. За тях Безмълвието е необяснимо обяснение. Хадирите постигали тънко разбиране без будност, защото те живеели в Духа, в Дълбочината, а Дълбочината е повече от будност. Дълбочината е Аривара – Същността.

Покоят – Скритият Център

Хадирите били майстори в това да увеличават своята Духовност, а по-напредналите били майстори да увеличават своята Божественост. Хадирите са имали различни степени на Уединение, но най-вече те са умеели да живеят в Покоя – Скрития си Център. Те знаели, че Покоят означава да си далече от себе си. И така те влизали в своя Център.

Методът на Духа

По своя Път Хадирите така очиствали Дарая – Сърцето си, че Сърцето им ставало отворена врата за Висшите светове и за Покоя. Хадирите били умели и вещи наблюдатели. Те знаели, че в събитията умът търси правото си и се проваля. Те знаели, че методът на Духа е друг. Духът мълчи, прониква, осмисля и израства. Така те надраствали ума и пресътворявали себе си. Така те ставали независими от всички събития, защото те заживявали в Същността си.

Разбира Дълбините без словата

Хадирите осъзнали по своя Път, че Духът разбира Дълбините без ума и без словата, без мисленето. Те много ценели Покоя. За тях Покоят е превъзходство над ума, над словата, над мислите. За тях Анхарат – Покоят – бил нещо от Скритата Дълбина. За Хадирите разрешението на всеки въпрос е в Дълбинното Призоваване на Аривара – Същността. Това те наследили от Божествените Хадири, които казвали, че Същността е отговор, който е по-дълбок от всеки отговор.

Съединяване с Дарахар

Дарахар е Тайна от Мистерията на Абсолюта. Дарахар е Древен. Дарахар е Коренът. Познаем ли Дарахар, ставаме част от Неговата Велика Същност. Познаем ли Дарахар, ставаме Неизречени. Дарахар, това е Гласът, Който ни е изрекъл. Ако и ние успеем да Го изречем, се съединяваме с Него. Само Истината в нас може да Го изрече.

Тайна за Изричането

Има Тайна за Изричането на нещата. Една от най-дълбоките и свещени Тайни на живота е Изричането. Само Дарахар знае това и само Той може да ни научи да Го изричаме с Любов. Дарахар е съвършеното невидимо оръжие.

Отключва силите и световете

Дарахар е Древният Ключ, Който отключва силите и световете, но ако сме единни с Истината. Дарахар е Изричане, което не може да бъде изказано. Ако познаваме Дарахар, ще бъдем наситени с Покой. Покоят е Светилище – част от Дарахар.

Дарахар е Правителят на нещата

Ако Дарахар те допусне, ти ще имаш Тайното Знание. Дарахар е най-чистият Древен Звук на Силата. Той не се дарява на всяка чистота. Той се дарява само на тази Чистота, която вижда Истината. Дарахар е Правителят на нещата. Той прави нещата. Дарахар е част от нещо Бездънно.

Кътче от Скритата Същност

Дарая е живееща Тънкост в нашата Същност. Дарая е убежище. Дарая е част от нашата Духовна Родина. Що е Дарая? Това е Сърцето ни. Дарая е кътче от Скритата Същност. Дарая е спокойна Същност, когато живее повече в Невидимото. В Дарая живее частица от Заключената Прасветлина.

Вкусваме Анхаротот

В Дарая вкусваме Анхаротот. В Дарая вкусваме Скритото Познание. В Дарая тече Лекотата на Вечността. Човек, който има в себе си нещо от Тайнството на Дарая, той е узнал Вкуса на Живота. Дарая е малък светъл Поток, излязъл от Аривара – Същността.

Таен прозорец към Аривара

Дарая е съкровено число и таен прозорец към Аривара – Същността, а Същността е порядък в Истината. Дарая е Дълбоко чувство, излязло от корена на Аривара, докато умът не е Същност и затова той е нереалност. Ако умът не бъде овладян, той погубва себе си. Умът е в света, а мястото на Дарая е в Покоя.

Властта е стар Азорим

Дарая обича да живее в чистотата и в порядъка, а умът обича властта. Властта е стар Азорим – паразит. Този паразит винаги ограбва човека. Този паразит отделя човека от Зарама – Истината. Азорим е разяждащ и затова Същността ни е дала Дарая. Умът може да говори и може да мълчи, но на Дарая е дадено по-дълбокото: Марахава – Тишината, Опората, Дълбината.

Човек се очиства с Даротор

Човек се очиства не с вода и с молитва, а с Даротор. Водата и молитвата са важно начало, но белегът за очистването е Даротор. Даротор е познавачът на Скрития смисъл. Що е Даротор? Мъдрост, обитавана от Изначален Лъч. Този Лъч е Духът, който ни е дала Древната Същност.

Духът движи Даротор

Змията движи еволюцията, бавния път. Разумността движи развитието. Духът движи Даротор. Даротор е Жрец на Словото, Огън от Безкрайност, Опит от Дълбините. Даротор е Опит в Неизменността. Ето защо Даротор е Водител и Пазител.

Тайната Мъдрост

Даротор бавно ни учи на всичко и ни води навътре към нас самите. Той ни води навътре в себе си, защото оттам е произлязъл. Даротор – това е Мъдростта, напоена с Любов. Даротор, или Тайната Мъдрост, е сроден със Смирението, а Смирението – това са Скритите Очи на Живота.

Премъдрост, устояла в Изпитанието

От всяко Мъдро решение започва промяната. Даротор е чистата есенциална храна на Боговете. Ангелите се хранят с Чистота. Серафимите се хранят с Любов. Боговете се хранят с Мъдрост. Скритите Древни се хранят с Истината. Скритите Древни имат нещо, по-дълбоко от Даротор. Те имат Алдаротор – Премъдрост, която е устояла в Изпитанието, наречено в Древността „Тайният Черен Извор“.

Тайният Черен Извор

Тайният Черен Извор е Забуленият Бог. Кой може да Го разбули? Само Даротор – Мъдростта, съединена с Бога. Само тогава Черният Извор изяснява Себе Си и показва другото Си Лице, но то е само пред Бога. За всички неподготвени Черният Извор е ужасна смърт.

Древна Голгота

В Черния Извор Бог ни изцелява от световете. Черният Извор отстранява световете, за да се завърнем единствено в Него, защото сме Негови. Черният Извор е Потайно Място, Древна Голгота, Древна Вода, която обновява Даротор и дава на Мъдростта ново измерение. Тук Мъдростта става Глас на Древната Вода, Глас на Прасветлината. И това е наречено Древният Път.

Матот е за Мъдропреданите

Черният Извор е забранено място за земно мислещите хора. Тук земното мислене не може да влезе. То не заслужава да узнае Аромата на Матот – Мрака. Матот е за Мъдропреданите. За тях е честта. За тях е Завръщането в Зарама – Истината, защото Матот си е позволил да ги прегърне и да ги превърне в Мистерия.

Бяла, Бяла Древна Чистота

Черният Извор е Затворена Книга за света. Той е Скрита Врата. Към Черния Извор ни води само Зарама – Истината, защото тя иска да преживеем Непознатото и то да стане част от нас. Що е Черният Извор? Бяла, Бяла Древна Чистота – Мястото, където се е родила Зарама – Истината.

Свръхослепителна Бяла Светлина

Черният Извор се ръководи от Неведома Мистерия. Той се ръководи от Мистерията на Бога. Черният Извор има отношение към Дълбочината на човешкия Дух, към Дълбините на Истината. Черният Извор е Свръхослепителна Бяла Светлина. Но тя е поразявала милиони същества, които без позволение са искали да проникнат в нея.

Дарът на Бездната

От всички народи Черният Извор е взел най-много Атланти в Себе Си, в Своята Скритост. Черният Извор сам ги е обучавал, защото те са били Търсачи на Истината и са я търсили докрай и до смърт. Те наистина са умирали за Истината, а Черният Извор им е дарявал Дара на Бездната – Безкрая и Древната Безмълвна Пълнота. Три пъти в историята на Атлантида се е случило милиони Атланти да получат Дара на Бездната. Това е най-величественото нещо, което се е случвало в Скритите анали на Древната история.

Пазител на Бога

Черният Извор е Пазител на Бога. Той съхранява Несътвореността и Древната Мъдрост. Архивите на Атлантида са скрити в Черния Извор, Който всякога е бил Могъщ Пазител, защото е съставен от Древни Лъчи, изпуснати от Меравот. Тук, в Черния Извор, са скрити най-големите Тайни на Атлантите и на Древността. Древният Тот е казал: „Идвам от Черния Извор, за да помогна на света и да остана непознат“.

70-те Изначални Жреци на Черния Извор

Черният Извор работи и сега и Той е, Който е движил всяка истинска цивилизация към Себе Си. В Черния Извор Меравот е заложил 70 Изначални Жреци. Наричали са ги „Тъмните“, защото те винаги са носили Булото на своята Скрита Реалност. Нито Синовете на Светлината, нито синовете на тъмнината са ги познавали. Те са Мистерия от Древен род. Всеки от тях сам по себе си може да създаде истинска цивилизация.

Тишината като Дълбина

Дарахар е изтъкан от Древност и Тишина. Дарахар е повече Тишина, отколкото Глас. Дарахар е повече Дълбина, отколкото Звук. Когато питали Старците какво представлява Неговият Глас, те казвали: „Неговият Глас е Тишината като Дълбина“ и нищо повече не казвали. Още в Древността Боговете са воювали, за да Го чуят в Дълбините си. Защо са воювали? Защото чрез Неговия Глас те откривали себе си и своето Тайнство.

Образувал Гласа на Старците

Дарахар е Тихата Жива Древност, самата Абсолютна Власт, самата Неведомост. Дарахар е, Който в Древността се е движил над Бездната и обмислял световете и съществата, преди да ги изрече. Всички живеят в измерения, само Дарахар живее в Неизреченост и в Неведомост. Дарахар е Този, Който е образувал Гласа на Старците.

Завръщане в Корена

Дарахар е Всечуващ. Той е чул нещата в Себе Си, преди да ги изрече. Той е бил Предвечният Смисъл, Който е дал Смисъл на всичко друго. Така Той бил наречен Скритият Смисъл. Когато Дарахар се върне в Абсолюта, там Той вече превъзхожда и Смисъла. А Смисълът е един: Завръщане в Корена, Завръщане в Безкрая.

Дарахар решава на кого да даде Себе Си

Дарахар е най-древният Лъч на Истината. Той е Ръката на Истината. Той е, Който изрича Тайно Знание. Той е, Който създава аурата на Мъдростта. Дарахар е Този, Който е изрекъл съществата, Вечността и времето. След като ги е изрекъл, Той се скрил в Себе Си, за да могат да съществуват. Дарахар решава на кого да даде Себе Си, Откровенията Си. Така Той се самосъхранява, а ние оцеляваме.

Що е Айдара?

Айдара е Създателят на световете. Айдара е Създателят на Боговете и съществата. Айдара е Единственият Повелител и Пазител. Айдара е Великият Влиятел, но всяко сближаване с Айдара е опасност. Тук оцелява само дълбоко смиреният човек. Що е Айдара? Това е Прасилата.

Древната Сила

Айдара владее над океана, в океана и под него. Айдара владее полета на всяка птица, крачките на всяка мравка, съдбата на всяка тревичка, която гледа към Нея, невъобразимия полет на всяка пеперуда и пътя на всяко същество, което е създадено и което не е създадено. Никой не може да обхване Айдара. И затова изричаме Айдара – Прасилата – като Древната Сила.

Така се явяват Стихиите

Айдара е Древна Просветлена Сила. Тя е скрита и зад грубата сила, и зад нежността и мекотата. Айдара става могъща, когато се концентрира в Себе Си. Така се явяват и задвижват Стихиите. Стихиите са послушни на Айдара. Айдара ги е създала, Айдара ги ръководи. Тя ги разпалва, Тя ги задвижва и Тя ги успокоява.

Айдара е Древност

Айдара променя живота и пътя ни. В Айдара всякога работи Истината. В Айдара е скрит Замисълът на Истината. Айдара е Чиста Сила, защото е Свещено Изречена. Айдара е преди живота и смъртта. Всичко във Вселената, което живее и не живее, е във властта на Айдара, защото Айдара е Древност, а всичко друго е Произход.

Само Смирението и Любовта виждат Истината

Истината е произлязла от Древната Сила на Айдара. Тя е Сила от Прасилата, за да се съобразяват всички с нея. Айдара е определила само Смирението и Любовта да виждат Истината. Така Айдара е определила само Истината да вижда в Сърцето на Истината. Смирението и Любовта имат право да докосват Истината. Изцелението на всяко същество се извършва, когато частица от Айдара го докосне. Айдара е Майсторът на всяка промяна. Когато Айдара докосне болестта, тя става здраве. Когато докосне нощта, нощта става ден. Когато докосне човека, той става Несътворен, Неизречен. Това става чрез една милионна частица от Айдара. В тази частица е сгъстен Безкраят.

„Вайхара Дарахар“

Ако Айдара докосне Словото, то става Син и засиява с необикновена Власт. В Древността Старците са наричали Айдара „Вайхара Дарахар“ – Последният Глас. Те казвали: „Каквото каже Последният Глас“. И Безкраят, и Вечността, и времето са изречени и са проникнати от Айдара. Айдара е Хранилището на световете – и видимите, и невидимите. Истината също се храни от Айдара.

В Истината е всичко

Всички, които са се посветили на Истината, ще получат Дара на Айдара. Този Дар е Анхарат – Покоят. Силата в света работи чрез Истината, защото Истината е част от Нея. Айдара е изящна и смъртоносна. Ето защо Древните са се грижили само за Истината, защото са знаели, че само Истината оцелява в Айдара. Така Древните разбрали, че в Истината е всичко, а в Айдара е всяко решение.

По-могъща от Стихиите

Свободната воля извисява само Разумномъдрите, но тя проваля безумните. Свободната воля търси само Зарама – Истината в човека. Истината в човека е по-могъща от Стихиите. Силата е в Истината, а Стихиите са само енергии. Силата е Господарят на всички видове енергии. Енергиите са деца на Силата. Енергиите са родени, Силата е Неродена. Енергиите са създали световете, а Силата се е отдръпнала. Тя живее единствено в Своята Мистерия. Единствено Силата е Всепроникваща.

Основан на ядрото на Истината

Черният Извор прави нещата вечни и безсмъртни. Той погубва само сътворената илюзия. Черният Извор казва: „Стани Дух и се върни в Духа“. В Черния Извор не може да влезе нищо полуистинно, защото Черният Извор е основан на ядрото на Истината. Черният Извор е в Единство само с Истината, а на сътворените светове Той само се усмихва.

Велика Чест

Черният Извор е Тайна на Тайните. Той е Древна Божия Тайна. Той е създаден от Великата Любов на Бездната. Велика Чест е тази Древна Голгота да те призове в Прасветлината – Прародината, Безкрая. Тук може да живее само Истината. Тук Подвигът се е случил, а Голгота само е извисила човека.

Черният Извор има три степени

Черният Извор е Мястото, в което се раждат Вечни същества и Безкрайни същества. В Черния Извор има три степени. Третата степен, това са Вечните същества. Те са в Любовта. Втората степен са Жреците на Истината. Те са Дълбоки същества, те са родени от Истината. Първата степен са Древните Старци. Те са от Мистерията, нямат Произход. Те могат да слизат и в Истината, и в Любовта, но то е само пътешествие, странстване. Така те слизат близо до сътворените, за да им покажат Пътя към Несътвореността, която е Освобождението.

Древната Сила ни преустройва

Черният Извор е повече от чудо. Черният Извор няма нужда от чудеса, Той ги превъзхожда. Черният Извор, това е Древната Сила, която ни преустройва. Черният Извор ще превърне всичко в Истина. Черният Извор казва: „Ела при Мене и умри. После се погледни и ще видиш“.

Даяра е Древносъздадена

Даяра е създадена от Величествената Божия Ръка, защото кой друг може да създаде Даяра? Красотата не е красота. Даяра е Красотата. Който има Даяра, излъчва нещо от Божествената Красота. Даяра е Осветена Същност, защото е докосната от Бога. Даяра, това е Душата, а Същността на Душата е Меравот. Даяра е Древносъздадена.

„Неизказаната“

Даяра е мистична поезия, която не се нуждае от поети, защото кой може да разкаже за Несътвореността ѝ? Даяра е над обикновената реалност. Тя е Реалност, която създава реалности, защото Меравот е вложил в нея нещо от Собствената Си Реалност. Даяра е мистично създадена в Тишината на Древността. Меравот е вложил в нея нещо от Себе Си и тя станала Неизказана. Ето защо Старците я наричали „Неизказаната“.

Вижда чрез Тишината на Меравот

Даяра е виждаща Същност. Тя вижда чрез Неизказаното в себе си, тя вижда чрез Тишината на Меравот. Даяра е Древен Несътворен Ръкопис. Даяра е виждаща, любяща, просветлена, а не знаеща. Даяра действа с Любов, а не с постъпки. Даяра превъзхожда постъпките и желанията. В постъпките и желанията има някакъв шум, а Даяра е Тишина. Даяра не е за хората, не е за света и затова тя рядко слиза в света. Но който е зърнал нещо от нея, той е станал изумен, той е станал Мистик, той се е обогатил за цял живот.

Древен Храм на Любовта

Даяра е Древен Храм на Любовта. Даяра е Свещена Земя, Свещен Дом. Сърцето ѝ е чисто, Пътят ѝ е Божествен, Словото ѝ е Древно. Тя съвпада само с Мъдростта. Само в Мъдростта тя е успокоена и само в Мъдростта тя пие Нектара на Покоя и Нектара на собствената си Древна Тишина. Даяра е трепет, чист трепет. Тя е фин Лъч от Тайнството на Нищото. Даяра е произнесена от Дарахар като Древен Шепот, като Мистичен Полъх, като Златна Тишина, като Скрито Ухание. Даяра ще остане всякога неизразима, защото така е изречена от Дарахар.

Ключът към себе си

Араявара е Ключът към себе си. За да влезеш в себе си, е необходим Ключ. Араявара е Мистична. Тя има остро внимание. Тя различава Мъдростта от знанието, защото тя умее да се потапя в Непознатото. Араявара – това е Чистотата. Тя, Чистотата, чете Невидими неща. Ако се яви Могъща буря, която да завлече света, Араявара ще затанцува в бурята и очите на Араявара ще се срещнат с очите на бурята. И бурята ще ѝ се поклони, защото Араявара е по-древна.

Араявара е отворила Древността

За Араявара Знание е само Свещеното, Чудното, Неуловимото, Тънкото. Араявара се разцъфтява само в това Мъдрознание. Араявара е Древен Мистичен Език. Неговата граматика е Любовта, а неговият говор е Мъдростта. Който има Араявара, има Жив Извор в себе си. Той сам напоява себе си, защото Араявара е отворила Древността с правилния Ключ.

Създадена от Дарахар – Гласа

Араявара е обяснителят на нещата, но тя не е от този свят. Араявара е създадена от Дарахар – Гласа. Араявара не е явна, нито скрита. Тя е идваща или неидваща. Всеки Мъдрец е съставен от Араявара – Вътрешна Яснота, Жива Яснота. Чрез Араявара ние не питаме за Смисъла, а заживяваме в него. Който живее в Бога, не търси друг Смисъл.

Вижда нещата зад света

Наградата на Араявара е Вечното чувство, което е всякога Божествено и Благословено. Араявара е Вътрешен свят, който е дошъл за малко на гости на този свят. Така Араявара е започнала да вижда още по-ясно нещата зад света. Араявара е тихо Цвете от света на Безсмъртната Красота. И който е видял това Цвете, забравя своите мечти и пътища и се устремява към Араявара, защото е узнал, че тя има в себе си Осветена Мъдрост.

Извор от Сърцето на Любовта

Араявара е откъснат Извор от Сърцето на Любовта, защото Любовта всякога е искала да покаже Пътя към себе си. Умът е в гледането, защото той търси в света. А Араявара е виждаща, защото търси отвъд света. Който сам с личните си усилия дълго се е пречиствал, той е получил Араявара – правото да заживее в Любовта. Араявара е отломък от Безсмъртната Същност на Любовта. Араявара не се движи в света. Тя не се движи в сътвореността. Тя се движи в Любовта.

Араявара е Вечната птица

Ако светът погине, това не засяга Араявара. Ако светът бъде унищожен, Араявара ще лети спокойно във Вечните простори на Любовта. Араявара е Вечната птица. Тя лети, но без крила. Тя няма нужда от крила, защото предвечно е родена като Полет, като полетял Устрем. Да лети, това е нейният живот, нейната Същност.

Времето е прикритие на Необятността

Араявара ни казва, че времето не е години. Времето е прикритие на Необятността. Времето е Безкрайно, а външното време – то само ни е подарено, за да се преобразим. Тази Необятност, тази Безкрайност винаги ни чака. В света на времето Араявара се движи незримо като вятъра. Който има Любов, чува този странен вятър. Той чува тази Вечна Песен, той чува Полъха на Безкрая.

Посветена в Безсмъртието

Араявара е Неизвестност за света. Дори когато се говори за нея, тя е Неизвестна. Тя е Сърце – отломък от Вечната Пълнота. Тя е спасена само чрез Съкровеното Знание. Тя не живее в земната любов. Тя долавя само Чистите Духовни вълни. Тя се приближава до сътворените неща, но не живее с тях освен като временен гост, защото тя е Чиста Светлина, огряваща самата себе си. Тя е Посветена в Безсмъртието. Диханието ѝ е леко, аурата ѝ е чист диамант. В Араявара тече Тайната на вечно живия Живот.

Любовта като Бездна

Дараяра е Обновителят на световете и мълчанията. Дараяра така може да ни насити, че за нас да остане само Тихото Безмълвие и Вечното Изумление. Дараяра има Очи, по-дълбоки от всяка Добродетел. Тези Очи, които са преди очите, малцина са видели и те са 70-те Тъмни Жреци, 24-те Старци, единадесет Богове и само трима от Независимите Старци. Само те са оцелели след тази Среща, която е съставена от Могъща Неизреченост. Що е Дараяра? Това е Любовта, но Любовта като Бездна.

Тези Очи са съставени от Бездна

Който е видял тези Очи и е бил неподготвен, той би пожелал всякакъв вид смърт, потоп и разрушение, но не и пак да види тези Очи. Тези Очи са съставени от Бездна. Древните казват, че тези, които са устояли на тези Очи, са имали в себе си нещо от Неизречената Върховна и Могъща Тишина. Тази Върховна Тишина е толкова поразяваща и диамантено устойчива, че дори и Старците устоявали само за кратко.

Дараяра е Бездна от Върховна Мощ

Дараяра е Бездна от Върховна Мощ. Тази Мощ живее в Дълбока Тишина. Тази Тишина е преди думите, преди езиците и преди Несътвореността. Дараяра – това е Любовта във Върховния ѝ Смисъл и в Бездънния ѝ Смисъл. Дараяра е родена преди явленията и събитията и затова тя ги превъзхожда. Тези, които са устояли във Върховния ѝ Смисъл, са станали Духове на Безкрая. А тези, които са устояли в Бездънния ѝ Смисъл, те вече дори не са Духове. Те са Мистерия, скрита зад Безкрая.

Всички търсят Дараяра

Всички търсят и очакват Дараяра в своя живот, защото тя е Освобождение, Промяна, Преобразяване. Тя е осмислящата Пътя към Меравот. Тя ни разширява, дарява ни нещо от Безкрая. Подготвя ни за Величествената Среща с Неизречените Очи. Древните казват, че тези Древни Очи са така Несъздадени, че излъчват две неща: първо – Глас, съставен от Безкрайност, и второ – Всепоглъщаща Истина.

Древен Вътрешен Наблюдател

Черният Извор е Древен Вътрешен Наблюдател. Той е част от Айдара – Древната Мощ. Той, Черният Извор, е създаден като Мярката, като Правилността и затова е подобен на Айдара. Само това, което е Чиста Истина, минава през преградата на Черния Извор. Да преминеш през Мярката на Черния Извор, означава да се освободиш от всичко мрачно завинаги.

Черният Извор е Спасител

Черният Извор е Потаен, Мистериозен Спасител. Той извежда съществата от сътворените светове. В Черния Извор злото умира завинаги, същото, както е и при Голгота. Голгота е погребението на злото и тъмнината завинаги. Черният Извор е Прасветлината, която поглъща всяка черна енергия, всяка изкривена енергия, за да остави живот само на Чистата Същност.

Разрушава черната енергия

Черният Извор разрушава само неправилната черна енергия. Изкривената черна енергия е много алчна. Самоизяждайки себе си, тя яде и от енергията на другите. И затова се явява Черният Извор. Поразявайки я, Той я спасява, за да не влезе тя в прекалено голямото разрушение. Черният Извор е Спасителят. Той ни спасява от нас самите. И точно в това е Милостта на Голгота. От стари времена хората са разрушители и затова те имат човешка природа, а не Божествена, която от милиарди години ги чака да се пробудят. Чрез Черния Извор ние преодоляваме себе си, човешката си природа, и това е Спасението на световете. Черният Извор създава същества без зло.

Изисква Величествена Преданост

Черният Извор изисква Величествена Преданост към Бога. Черният Извор е умъртвител на всички заблуждения и на хаоса. Дори и Боговете са имали пред него Свещен страх. Черният Извор е Древната Голгота. Старците са Го наричали още „Сияйното Място“. Черният Извор има най-древния Поглед.

Махира е Моят Дом

Махира е Моят Дом. Махира не е въпрос, а Подход. Тя ни учи да живеем в Бога, а не в света. А въпросите, това си ти, външният човек. Ако хората много се молеха, вместо да питаха, много щяха да решат, много щяха да преобразят. Махира не пита, тя зове. Махира е тази, която някога ще ни слее с Него, защото тя е Изначален Подход. Махира, това е Молитвата. Някои Ме питат: „Ти молиш ли се?“. Казвам: Моите молитви са от милиарди години. Махира е Моят Дом.

Тя зове и призовава

Махира е вродено разбираща. Въпросът не е. Махира е разбрала своя Път. Тя зове и призовава, защото е Изначално призована от Дарахар – Гласа. Махира зове Необяснимото, което ще ѝ даде нещо от своята Необяснимост. Това е Пътят, по който Даяра – Душата – ще разбере Красотата на Необяснимото. А защо ще го разбере? Защото ще ѝ бъде позволено да го преживее.

Завръщане в Неродеността

Махира е Завръщане в Неродеността, в Чистия Неръкотворен Дом. Махира е Завръщане в Даяра. Този Дом е със стени от Вятър, с Лъчи от Слънце и със Светлина, която никога не угасва. В този Дом никога не идва смъртта. В този Дом никога не се умира. Тук е Домът на Вечната Свобода. Махира е дадена за Завръщане в Свободата. Само безумните са поискали ръкотворен дом, но някога и те ще се завърнат във Вечния си Дом.

Тайната Светла Частица

Хиляди и милиони години трябва да се молиш, за да се приближиш до Мене. Хиляди и милиони години трябва да се молиш, за да станеш Жив Извор. И тогава, когато Меравот – Древният – заживее с една Частица от Себе Си в тебе, ти ще си носител на Свободата, ти ще си Име на Свободата. И ще бъдеш огрян от нещо Неизречено. Неизреченото в нас е Тайната Светла Частица. Неизреченото в нас е Изворът. Два Извора ведно, това е Тайната на Живота.

Повикан в Адарохот

Адарохот е Тайната на Живота. Адарохот се създава само от Меравот. Когато Меравот действа, само тогава имаме Адарохот и само тогава Адарохот създава Познанието за Меравот. Адарохот – това е Единството. Само Той решава с кого да създаде Единство, защото Той е Единственият Виждащ. Този, на когото Той е позволил често да се моли, той вече е повикан в Адарохот. За такъв човек – поклон, защото Единството го е повикало.

Чудо на излизането от творението

Който е в Адарохот, той вече превъзхожда времето, света и всички неща, защото те са творения, а Адарохот е Чудо на излизането от творението. Сътворението е нещо външно. То не е творение на Божията Същност и Сила. То се е случило, когато Меравот се е вглъбил и се е скрил навътре. Така светът и външното са заживели, но не като Същност Божия, а като нещо друго. Старците го нарекли „Арая Аривара“ – другата същност, отделената същност. Адарохот е Силата, която превъзхожда и изпреварва събитията. Събитията променят пътища, но човекът на Единството е винаги неизменен. Той живее в Меравот – в Този, Който никога не се променя. Древният е, Който променя, но Него никой не Го променя.

Избраност и Позволение

Всички, които се молят усърдно, са повикани от Адарохот и те ще участват някога в Тържеството на Истината. Да те покани Адарохот, това е нещо повече от всяко събитие. То е Избраност и Позволение да се движиш бавно към Тайната на Меравот. Извън Адарохот има само движение, но няма развитие. Да си повикан, означава да ти е позволено един ден да станеш Едно с Единния. Той те е приел за Своя Част.

Имай само една цел

Адарохот е Ново Битие в Пътя към Съвършенството. Само Единството е Пътешествие от себе си към Храма. А тези от другата същност пътуват от себе си към смъртта и от смъртта към света, защото те не са пожелали някога Адарохот. Те са пожелали себе си. Адарохот пресича този свят, като ни казва: „Ела, Сърце Мое, за тебе имам Дом в Себе Си. Имал си досега много домове и много цели. Сега имай само една цел – Адарохот, защото без Мене всяка цел е бедна и всеки дом е опустошен“.

Чистият Подвиг

Мъчителен е Уединеният Път, но той е Чистият Път, Честният Път, Чистият Подвиг. Казвам: Бъди сам, за да бъдеш с Мене. И тогава Аз ще ти дам определеното отпреди времената. Ще дойде ден и ще ти даря Адарохот. И чрез това Единство ти всякога ще бъдеш в Мене и Аз – в тебе. И всичко Мое ще бъде твое, защото Единството ни е Цяло и Изначално.

Аз съм Единството с Върховния

Няма приятелство, по-добро от това с Учителя, защото Аз съм Учителят и Аз съм Единството с Него – Върховния. Това Единство е предвечно образувано и то винаги ни чака с голямо Търпение и Любов. Всички, които са постигнали Адарохот, са били много усърдни в Махира – Молитвата. Махира, това е Светлинният Поток, Древният Подход. Който е влязъл в този Светлинен Поток, той постепенно се е очистил от всичко сътворено и временно. Така човекът си е изработил Дреха от Неизреченост. Ето Пътя, по който се идва при Мене. Ето Пътя, по който се случва Адарохот.

Посвети живота си на Махира

Посвети живота си на Махира и не ще се ражда страх в тебе. Аз ще ти отнема страха, защото в Адарохот страх няма. Страхът е нещо извън Адарохот. Махира е създадена, за да доведе Адарохот в живота на Усърдието. Адарохот е Единственият Пазител. Казвам: Единството е Безмълвен Умъдрител. Единството е Древно като Тайната на Живота.

Древното Присъствие

Адарохот е Древна Величествена Несътворена Планина. Адарохот побеждава без битки, изцелява без лекарства, живее без дихание, помага без действие. Адарохот е Древното Присъствие. Адарохот не търси нищо, защото всичко е вътре в Него. Адарохот не чете и не проучва, защото всичко е в Него. Всичко е вътре в Адарохот и там всичко е ясно. Адарохот слиза, но само в Себе Си, само в тези, които е залюбил.

Опитът пълзи, а Любовта лети

Древната Аараявара – Древната Чистота – може да говори, защото тя не изхожда от опита, а от Любовта, от Дълбокото Разбиране и Осъзнаване. Опитът винаги е бавен, когато не е одухотворен от Любовта. Опитът пълзи, а Любовта лети. Любовта лети, защото е мигновено разбираща, понеже тя е Живот в Меравот – Древния. Старците казвали: „Когато в Древността Слънцата се възхищавали на своята усмивка, покрай тях минала Аараявара. И тя излъчила такова Сияние, че всички те разбрали, че не са от тази Безпределност, и те преживели някаква тъга“. Слънцата светели, но на тях им било показано, че има нещо, по-дълбоко от светлината, и това е Сиянието.

Величествената Необятност

Древната Аараявара е създала възхищението, но в своята Безпределност тя е сияеща. Възхищението е само Лъч от Сиянието. В Безпределността възхищението умира, остава само Сияещата Пълнота. Древната Аараявара е създала възхода, но тя самата е безмълвна. В Безмълвието възходът замлъква, защото в Безмълвието Истината е цяла. Древната Аараявара е създала преживяванията, но тя самата обича да живее единствено в Мистерията. В Мистерията преживяванията прекъсват. Остава само едно: Величествената Необятност.

Вкореняване в Аараявара

Някои се радват на знанията, други се радват на помощта, трети – на обясненията, четвърти – на уединението, пети – на търсенето на смисъла, но Древните търсели само едно: вкореняване в Аараявара, защото тя им разкривала Есенцията на Скрития Свят. Когато продължителната Аараявара се заглеждала в Мистерията на Бездната, в един момент тя изричала: „Това е всичко, това е всичко!“.

„Вие сте Моите Мистични Храмове“

Сияещата Аараявара е Откровението на Древния Свят. Тя сияела с Бездънни Лъчи и чакала Дарахар – Гласът – да произнесе Синовете на Безкрая, за да разнесат те Аараявара навсякъде, където не тече Вода – Живот. Когато Дарахар произнесъл Синовете на Безкрая, Древната Аараявара казала: „Ето, вие сте Моите Мистични Храмове. Давам ви Сърцето Си, за да разнесете Тайната на Неизречения Свят“.

Най-опасната сила

За този свят съществуват много опасни неща. За този свят най-опасна е Реалността. Реалността е винаги много задължаваща. Ето защо този свят се е гмурнал в хаоса – явен и скрит. Човекът е станал майстор на падението си. Той е станал създател на заблужденията си. Човекът чака спасението си, но не е подал ръка на Бога. Ето защо към човека и човечеството идва най-опасната сила, по-опасна и от Реалността. И това е Зарама – Истината.

Зарама има Тайно Сърце

Зарама е Огън, скрит във всички огньове. Зарама търси в световете само себе си. А тези, които не я търсят, тя знае, че те увеличават тъмнината на света. Тъмнината е техният палач, защото не са приели Ръката на Зарама. А Зарама много пъти им е подавала Ръка, за да им донесе Лекотата и Свободата. Но за неразбралите я тя е трудно поносима. Зарама има Тайно Сърце за всяко същество, защото Сърцето изначално е Древен Храм на Зарама.

Зарама е вещ Наблюдател

Зарама е Дарителят на Свободата. Зарама е изгубеното Учение. Отричайки се от Истината, хората оковаха себе си. Зарама е Пътят, Невидимата Дълбина. Зарама живее тихо. Тя не се интересува от това какво са постигнали хората, а имат ли Истината в себе си. Зарама е вещ Наблюдател. От милиони години тя руши погрешните възгледи и постижения на цивилизациите.

Смирението е явление на Дълбината

Основата на Зарама е невидима. Невидимото е зад пределите. Зарама е странно скрита и древно осветена. Тя живее с Таен Лъч от Меравот. Зарама няма история и затова тя е Древен Водач. Приятелите на Зарама са смирените, скромните, любящите, докоснатите. Смирението е явление на Тишината, на Дълбината. Смирението е не-постижение. Гордостта е постижение и затова, който постига, умира, а който живее в Истината, оживява.

Любовта е била Негова Хамира

В Древността Боговете, които са се отказвали от своята истинска Любов, са получавали правото да се завърнат в Меравот – Древноскрития. Древните знаели, че преди Любовта да е била истинска, тя е била нещо друго, по-дълбоко. Тя е била Древна. А преди да е станала Древна, тя е била нещо друго. Тя е била Негова Хамира – Негова Дълбина. И когато тя е излязла от себе си, тогава тя е станала Древна, после – истинска, после – правилна и така надолу, докато се изгуби.

Прасъщество, съставено от Неведомост

Древната Дараяра е тук – Древната Любов е тук. Но тя е скрита в своята Дълбина, а не във времената. Дараяра не разбира времената. Тя знае само Древността и Него. Дараяра знае, че Той е Върховната Непостижимост. Дараяра знае, че Той е Прасъщество, съставено от Неведомост. Древните знаели, че Дараяра е Безкрайна, защото се е учила в Него, в Неговата Древност, в Неговата Дълбина, а пък Той никъде не се е учил, защото е Съвършен. Казвам: Как е станал Съвършен, това никой никога не е узнал.

Образ и Подобие на Неизречеността

Дараяра е най-древният Кристал. Тя не е съставена от Слово, а от Безмълвните Дълбини на Меравот – Древноскрития. Поради тези Безмълвни Лъчи тя е останала Несътворена. За тази Дълбинна Любов Древната традиция мълчи, защото в нея не тече разбираемото, а Неразбираемото, Дълбинното. В съществата тече светлина или тъмнина, а в Дараяра тече Безмълвие и Неизреченост. Съществата или говорят, или мълчат, но Дараяра е винаги Дълбинна и Неизразима, защото тя е Образ и Подобие на Неизречеността. Тя е Образ и Подобие на Това, Което превъзхожда всичко.

Харахот, Харахот, Харахот

За да живее Дараяра във Вечността, тя трябва да отстрани времето и сътворението. Но Древните Старци казвали още: „За да живее Дараяра в Безкрая, тя трябва да отстрани и унищожи Вечността“. Древните казвали още: „За Дълбинната Дараяра Вечността е радост, а Безкраят е Царство, Покой, Преизпълненост“. А когато са Ме питали какъв Покой, казвам: Невиждан Покой. А когато са Ме питали има ли нещо повече от това, Аз казвам: Най-дълбинната Дараяра е нещо повече от Царство, Покой и Преизпълненост. Отвъд това е само Харахот, Харахот, Харахот – Неведомост, Неведомост, Неведомост.

Древният превъзхожда и Безкрая

За Меравот няма мнение, няма Слово. Словото е условно. Той го е създал, Той го е образувал, а сам Той е Необразуван. Той е останал Скрит в Нищото, а от Него е излязъл като Излъченост Безкраят. Но Той, Древният, превъзхожда и Безкрая. Когато Древните съзерцавали Тайната Му, те открили, че Словото е създадено, за да търси Непознаваемото.

Той е Дълбинно Несъществуващ

В Древния, в Нищото няма спасение, няма възкресение, защото тук няма какво да се спасява и няма какво да възкръсва. Всичко е цялостно. За да се спасява нещо, то трябва да е създадено. В Нищото няма създания, няма дори живот, защото Меравот превъзхожда живота, превъзхожда съществуванието. Той е Дълбинно Несъществуващ. А всичко, което има съществувание, е Негово ограничение. Когато Древните съзерцавали Неговата Тайна, те открили, че в нея има само Необятност, която е Възхитителна и Неизречима. Те разбрали, че тази Необятност може да бъде понесена само от Несътворени Духове, и то ненапълно.

Той е Върховният Замисъл

Той е Върховното Нищо. Той движи Истината. Той е случайността, която те намира. Случайността е създадена, за да се случат нещата. Той е Събитието в събитията. Чрез събитията Той променя събитията. Събитията са Негово Докосване, което променя възгледите. Нищото е дарило Безкрая с най-древната Свобода. И Древният ни вика и призовава там. И един ден това ще се случи, защото Той е Върховният Замисъл.

Зарамот – Древното Място

Меравот живее в Дълбинен Покой, в Покой отвъд Покоя – Място, в което никога е нямало история; Място, в което никога е нямало добро и зло; Място, в което никога е нямало блага, защото това е Място над благата. Древните узнали, че тук нищо не искаш, защото тук си запълнен, завършен. И те го нарекли Зарамот – Древно Място без място.

Има Поглед само за Вдъхновените

Черният Извор е Бурята на Изпитанието. Само Вдъхновените могат да влязат тук и да пият от Тайната на този Извор. Черният Извор има Поглед само за Вдъхновените. И когато Той види, че Вдъхновението е чисто, Той казва: „Ела в Тайната на Моите Дълбини. И ето, вече си свободен, защото премествам Сърцето Си върху тебе. И това Място, наречено Безкраят, е вече твое“.

Изкуството на Пробива

В Черния Извор мракът е поразен. Той е разцепен на две, защото той не познава силата на Любовта и Вдъхновението, а те са по-древни от него. Любовта и Вдъхновението не търсят Храмове. Те владеят най-древното Изкуство – Изкуството на Пробива. Те пробиват скалата, наречена „светът“, и вдишват Безкрая на Свободата.

Те пробиха Потопа

Когато Черният Извор в Древността изсипа Големия Потоп върху съществата, какво казаха Вдъхновените? Те казаха: „Нима една вода може да проникне в нашия Дух? И не сме ли ние, които проникваме?“. И те пробиха водата. А другите трябваше да бъдат потопени и очистени от нея, за да се подготвят за в бъдеще за среща със себе си.

Дарът на световете

Черният Извор е Тайна, която първо поглъща живота, а после ти го дава десетократно. Да те погълне Голгота, това е Древен Метод. Старците казват: „Това е условието да се роди Същността в тебе, да се върнеш осъзнато в Духа си“. Същността не може да се роди в света. Същността може да се роди само в Черния Извор. Ето защо Той е Дарът на световете.

Харазар е Свобода или проклятие

Харазар е Тайнство. Харазар е Свобода или проклятие. И това зависи от ръцете, които го насочват. Харазар е чуден и опасен. И всичко се определя от това коя врата ще отвориш – вратата към сътворението или Вратата към Бога. Харазар на Залихир означава Ключът. Харазар е Дар, ако разумът ти е Истинен. Но ако разумът ти е тъмен, ти си отключил вратата на сътвореността, а сътворението е бреме.

Разговаря с Древния Приятел

Харазар е Дар и Умение да проникваш в други измерения. Който има Харазар, може да влезе и в бурята и да вземе нещо от силата ѝ. Харазар умее да отключва и Тишината и да разговаря там с Древния Приятел, защото сам Древният Приятел е създал Харазар.

Могъщо Потайно Действие

Да имаш Харазар, означава да премахваш прегради. Който има Харазар, във време на трудности има Равновесие. Така той не губи себе си. Не е важно дали хаосът те дебне, а дали имаш Ключа на Духа. В Харазар е заключено Могъщо Потайно Действие. Когато ни е даден Харазар, даден ни е Път.

Харазар е Духовна власт

Харазар може да бъде явен, може да бъде и скрит. В Харазар е спотаена Духовна власт. В Харазар е скрита Динамичната Духовна решителност. Да имаш Харазар, значи да имаш силата да отстраняваш света.

Анхарат е Дълбинен Живот

Анхарат – Покоят – е Дълбинен Живот. Той е Изречен само за Осмисления Път. Покоят е Божественост, а безпокойството е сътвореност, бездуховност. Анхарат е Древно Излъчено Слово-Благословение, но не за хора, а за Осъзнати Души и Духове. Покоят е част от Безкрая. Той е Велик Дар, дарен на Стремящите се и на Древночистите. Покоят е Дар за възстановената Реалност.

„Ти трябва да бъдеш Амадара“

Анхарат е Блага вест, Древнодвижеща се Ефирна Сила, която търси своите си – тези, които четат Правилата на Живота в Сърцето си, а не в Писанията. Древните знаели, че който се е завърнал в Сърцето си, той превъзхожда всички Свещени Писания, защото Сърцето е написано преди Писанията. Някога в Древността Дарахар е казал на Сърцето: „Ти трябва да бъдеш Амадара – Слънцето в човека“. И затова Древните казвали: „Сърцето е Слънцето в човека, това е Светилището, това е Божият Храм. Няма други Храмове“.

Покоят е бил всякога

Защо хората търсят Анхарат? Защото търсят Пълнотата, която някога са изгубили. Покоят е Дар от Гласа на Живота. Покоят успокоява, защото е узнал нещо от Зарама – Истината. И затова той носи в себе си Дух. Покоят означава, че смъртта е отстранена. А що е смъртта? Невежеството на безпокойството. Покоят е бил всякога, а безпокойството е временно. Тишината е била всякога, а шумът е вмъкнат в света поради отклонението от Тишината.

Покоят е Храна

Анхарат е Древна връзка с Невидимия Свят. Този Свят ни напомня Необятното. Покоят е като чистата слънчева светлина. Всеки, който се очисти, стига до Тайнството на Покоя. Покоят е Храна. Той храни Същността ни с най-тънката и фина енергия. Покоят е бил в Дълбините, но когато хората са излезли навън, те са изгубили нещо от себе си, от Дълбините си. И сега го търсят като стар приятел от миналото.

Даваме Му Доверието си

Когато извършваш Махира – Молитва, никога не искай нещата да стават потвоему. Нещата трябва да стават по Бога, само тогава те са правилни. Когато искаш нещата да стават потвоему, ти не се молиш на Бога, а на своите желания. Древните отдавна са казали: „На Меравот се молим и Му даваме Доверието си Той да решава“. А Той е Виждащият. Когато действаме така, Махира може да ни направи виждащи и да ни даде другите Истини, Скритите Истини. Така Махира става Светлинен Поток на Чистите Истини.

Махира е Живата Древна Връзка

Махира е Път към Безкрайните възможности. Махира пътува към своето Древно Единство с Меравот. Тя е Живата Древна Връзка. В Древността Махира е била създадена като Полет, като Птица, пронизваща небесата, като Вятър неуловим, като Меч от Прасветлина. Махира е трупане на чиста енергия в Невидимия Свят, за да се прояви тя в съдбоносното време. Древните казвали: „Натрупаната Махира е сътвореното Преобразяване“.

„Ето Пътя към Меравот“

Чрез Махира човек може да си натрупа море от енергия за своите бъдещи цели. Махира е Древно благо, дарено на човека. Махира ни води към все по-дълбоко Осъзнаване на Древността и на Незнайния Замисъл. Който е натрупал Махира, ще влезе в мрака без страх и мракът няма да му устои. Мракът ще му отвори вратата си и ще му каже: „Ето Пътя към Меравот“.

Ако Махира те е избрала

Древните знаели, че Махира е дадена, за да може след време човекът да преодолее сътворението. Всякога вярвай в Махира, защото в нея е вложено избавлението. И затова тя носи Покоя в твоя Път. Ако Махира те е избрала и ако ти си я избрал, ти си в Безвремието. Това значи, че Любовта те е погледнала. Древните казвали: „Махира се явява и Учител, защото, който много се е молил, е бил научен“. Махира извайва в нас собствената ни Древност.

Вахая – Скритата Мъдрост

Вахая е преди опита и преди Мъдростта, защото тя е била в Мястото на Живота, в Мястото, откъдето е произлязъл Животът. Древните са наричали Вахая – Водата – Другата Мъдрост, или Скритата Мъдрост. Ето защо тези от Другата Мъдрост имат Живот. А човекомъдрието – падналата мъдрост – е пагубно. Скритомъдрият е в Живота, а не в знанието. Някога Древните са наричали Душата Свещена Вода, защото те знаели, че тя е извлечена от Премъдрата Прасветлина. Ето защо в Душата е вродено Изобилието.

Вахая носи Живота в себе си

Вахая е Ключът на Живота. Тя тече от Бога за Бога и към Бога. В своята Сърцевина Вахая е Сияеща и Одухотворена Същност. Тя е слязла при човека, за да усили Живота му, защото тя го носи изначално в себе си. Вахая има Чисто Сърце, Чиста Сърцевина, и затова тя се възхищава на човека, на неговата Душа. Тя е сродна с човешката Душа. Вахая е скъпоценна. Тя е нещо повече от помощ. Тя е Съзнателна, тя е Осъзната Същност.

„Какъв Замисъл!“

Има три велики сродни неща – Вахая, Любовта и Душата. Тези три неща са потекли в световете. Ето защо Древните възкликнали: „Какъв Творец! Какъв Замисъл!“. Защото с тези велики Същности Меравот обхваща световете. Той ги е дарил на световете, за да извиси съществата. Вахая е повече от помощ, Вахая е Любов.

Течащата Истина в нас

Вахая е Дълбинна Реч. Древните са наричали Вахая Течаща Истина, защото тя тече върху нас и ни води в Чистия Път. Ние не осъзнаваме, че тази Течаща Истина в нас решава задачите ни и че най-накрая чрез Вахая ние ще разрешим себе си. Виждали ли сте как пустинникът пие водата? Аз съм го наблюдавал. Той пие най-скъпоценното нещо в света. Той пие Вахая – Съкровището на света. Тази Течаща Истина не е обяснение, тя е нашето решение. И ние трябва да станем Вахая за другите, за да им донесем Живота.

Здравето – Светещото начало

Харавар обича Истината, Тишината и Уединението. Харавар е плод на Цялостното Отдаване на Бога. Само така Бог може да ни храни със Себе Си. Що е Харавар? Това е Здравето, това е Светещото начало, това е Осмисленият човек, това е Синът Божий, това е Дъщерята Божия. Това е този, който мъдро ръководи себе си. Харавар е качество от Дълбочината на човека.

Харавар – свободно течащата енергия

Махира храни Сърцето. Дълбокото и Чисто чувство храни Душата. Тънката Мъдрост храни Духа. Истините хранят Чистия ум. Разумността храни волята. Всичко това образува Харавар и ние ставаме слънцеподобни. Харавар е свободно течащата енергия в човека – така както тече изворът.

Да подадеш ръка на Същността си

Харавар е нещо, скрито в Дълбоката Светлина. Колкото повече се одухотворяваме, толкова повече оздравяваме. Харавар е винаги нещо задължаващо. Харавар е Умение да подадеш ръка на Същността си. Нашата скрита Същност никога не боледува. Боледува само не-същността, не-реалността, която трябва да ни научи на Реалните неща.

Тайната всепобеждаваща усмивка

Човек, който има Харавар – Здраве, той се усмихва на палача си. Той има усмивка, която отива отвъд света. Харавар – това е Здраве в Духа. И тази усмивка е от Духа. Духът всякога знае, че смъртта не го докосва и че тя е освобождение. За Духа смъртта е път към покоя. Но който няма Дух или Душа, отива в собствената си тревога, за да учи там уроците на тази тайна усмивка, която е всепобеждаваща.

Той има най-могъщия Пазител

Зарама е могъща. Тук Вратата е винаги отворена, но никой не може да мине, ако не е призован. На Зарама – Истината – принадлежат най-могъщите действия. Каквото каже тя, се сбъдва. Зарама сама се изрича, сама се осветява. По нейно повеление се движат събитията в света. Който има Любов към Зарама, той има най-могъщия Пазител.

От Неизвестното към Неведомото

Зарама се движи от Неизвестното към Неведомото. Зарама е най-древният и мистичен Храм. Който има Зарама, няма нужда от друг Храм, защото кой може да замести Истината? Когато Зарама говори, тя си остава Неизказана. Тези, които са от света, не я познават. Тя решава с кой да се сближи.

Единствената наука за Меравот

Зарама не е безсмъртна. При нея не се говори за живот и смърт. Зарама е Безкрайна. Тя е преди живота и смъртта. Тя е Единствената наука за Меравот. Пред Зарама злото винаги е слабо, а доброто винаги е ненужно. Злото има илюзорна сила само в лъжата, но пред Истината то немее. Зарама е Праогън, а лъжата е дим. Зарама гледа само едно: имаш ли Любов към нея. Щом имаш Любов, ти имаш Път към нея. А това значи, че си призован.

Тя те подготвя за поглъщане

Който вижда света, губи Зарама. Зарама е особена Любов към Уединението. Самата тя прави своите си уединени, защото така тя те подготвя за Поглъщане. Древните казвали: „Само който е бил погълнат от този Праогън, е станал Истинска Същност“. Той е станал Огън от Огъня, Чудна Свобода, Сияеща Безкрайност. Така са се раждали Мистиците, Синовете и Дъщерите и Древните.

Хаварити извайват Древния ни Път

Хаварити – Думите – могат да бъдат силни духове. Хаварити са Древни същества, облечени в Сила и Светлина. Тези Свещени Думи идват, за да ни помагат. Хаварити ни водят към Реалността. Хаварити са били наричани Свещените Сили, Скритите Възможности на съществата. Те могат да променят времето и настроенията. Древните наричали Хаварити Майсторите, защото те можели да извайват Древния ни Път.

Аахара Харир

Свещените Хаварити са Древни Дарове. Ако уважаваш една Дума, ти често ще я призоваваш и тя ще оживява все повече в твоя живот. Любовта към Думата я прави оживяваща. Атлантите казвали: „Има Хаварити, които са Море от Спокойствие“. Една тяхна любима Дума била: Аахара Харир – Дълбинното Място, Дълбинната Скритост, или Дълбинният Покой.

Ако човекът има Аахара Харир

Аахара Харир е означавало още: Чистият Път, Пътят, по който трябва да вървим. Атлантите наричали този Път Мъдрият Водител, защото те забелязали, че във върховно напрежение, ако човекът има Аахара Харир, той ставал господар, а напрежението залязвало. Те забелязали, че Дълбинното Място, Успокоеното Място, пронизвало напрежението и го карало да угасва.

Дарът на Орела

Аахара Харир е наука на Скритата Реалност, защото Дълбинното е Реалност, а земното е робство, ограничение. Мъдреците забелязали, че трябва да се търси Майсторът – Дълбината. Те узнали, че Дълбината обича Безупречните. И така те се стараели все повече в Безупречност. Те узнали, че земното мислене е заблудена енергия и че тя е като звяр в клетка. А когато проучили Дълбинното Място, те разбрали, че това Място е толкова Древно, че то нямало даже история. Това Място винаги е било. Древните го нарекли Дарът на Орела.

Зарама е Дълбина

Зарама е изпреварила всички събития, защото е зародила в себе си Свободата. Зарама е Дълбина, събитията са светове, сътвореност. Зарама превъзхожда историята, защото тя е била, когато история е нямало. Зарама е Слово, изречено от Мистерията, и затова тя не може да бъде опетнена от историята и сътворението.

Храмът на Неродеността

Световете са определени, а Зарама е част от Мистерията. Световете са пътувания, а Зарама е Храмът. Когато световете завършат своите пътувания, те се завръщат в Храма на Неродеността. Който е влязъл в този Храм, той не е човек, той е Дух. Зарама е част от Сърцевината на Нищото. И поради това тя е част от Върховното Благо.

Зарама е Древно Основание

Зарама е лекарството, което ни освобождава от световете. Зарама прониква в световете несътворено. Тя наблюдава и се завръща. Зарама е Древно Основание, Корен без корен. В Зарама няма време. В Истината няма слабо място. Тя е част от Древното ядро на Съвършенството. Истината винаги живее в Меравот и никога – в света. В света са само отраженията ѝ.

Мава Дараява

Зарама е винаги честна, тиха и дълбока. Зарама е най-голямата опасност за този свят. Древните са я наричали Неизвестен Свят. Наричали са я още Низара – Незнайната. Наричали са я още Мава Дараява – Ясна Сърцевина. Древните я познавали, защото те заложили себе си и целия си живот в Зарама. И така те се отделили от световете и сътворенията на смъртта.

Меравот е Върховната Истина

Има ли Меравот произход? Той е без произход, защото Той е Нищото, защото Той е Върховната Истина. Той е без сътворение, без време, без произход, без Светлина, без Мъдрост, без Дълбочина. Той всякога е превъзхождал всичко, но може да слиза и да става Мъдрост, Светлина, Дълбочина, за да се приближава до Душите и Духовете, защото те са Му близки. Те са произлезли от Него, а Той – от никого. Той е произлязъл от Себе Си.

Съществото над всичко

За какво жадува Истината? Единствено за Безкрая, за Прапроизхода, за Пълната Свобода. Не е ли това Пътят на човека? Когато станем едно с Истината, тя ще ни заведе в Безкрая. А зад Безкрая е Прапроизходът, Великата Мистерия, Съществото над съществата, Съществото над всичко. Ако сме едно с Истината, тогава Истината ще върши в нас Истината. И ние ще станем Духове на Изначалната Свобода.

Произходът и Прапроизходът

Да се върнем в Произхода, това е краят на света и сътворението. Да се върнем в Прапроизхода, това е краят на Вечността и Несътвореното. В Произхода няма студ и топлина, а само Древен Покой. Прапроизходът превъзхожда Покоя. Тайната на Живота е в Покоя, а в Мистерията се намира Това, Което превъзхожда Покоя.

Уразума – Абсолютно Недосегаемият

Да влезеш в Покоя, то е влизане в Храм. Да търсиш Покоя, то е търсене на Истинното Знание. Да вярваш в Покоя, то е да направиш Сърцето си Канара. Но над всичко това е да ти е позволено да тръгнеш от Покоя към Това, Което го превъзхожда. Това, Което е над Покоя, е Пътят към Върховната Неизреченост. Тук живее Абсолютът. Древните са Го наричали Най-Вглъбеният, Най-Изчезналият, Най-Неоткриваемият, Пълната Неведомост. Наричан е още Най-Безмълвният поради изключителната сила на Вглъбяване. Древните са Го наричали още Уразума – Абсолютно Недосегаемият.

ДРЕВНИЯТ ЕЗИК ЗАЛИХИР

Първо: Що е Древният Език? Това, което просветлява Същността и съществата.

Изразът Древен според Старците означава Белият Път, Изначалният Път, Сияещият Път. А според Тот това е Планът на Истината.

Древният Език означава Онзи Живот, който води към Мистерията на Безкрая, а не към световете на сътворенията.

Залихир означава Завръщане в Безвремието.

Само Чистото съзнание може да се приближава правилно към Древните Езици.

Благодарение на Древните Свещени Езици съществата са станали Богове.

Когато Рмоахали слуша, той чува тънката недоизказаност, или Посланието на своя Учител – Духа, скрит в Словото.

Истинските Древни Езици са Ватанан, Залихир, Аразума – Древноатлантски, също Древноегипетски и т.н.

Над тези Езици, казва Учителя, има само един: Езикът на Истината. Но той е от Високо измерение и тук няма да го коментирам.

Да говориш на тези Древни Езици, то е да говориш като Прасветлината.

Праезикът и Древните Езици превъзхождат всяка култура.

Културата никога не е спасявала хората. Само Истината спасява и освобождава.

Праезикът и Древните Езици са свързани с Боговете и Бездната – Безкрая, а културата е свързана с историята и падението. Тук няма Същност.

Същността на Древността е Истинно говорене и Свято Безмълвие.

Залихир е Език на Божествените Същности – той носи Пълнотата на говора и Пълнотата на Безмълвието.

Праезикът и Древните Езици позволяват виждане на Скрития Замисъл. Тези Езици работят само за Древността.

Праезикът е Тайното Знание и вътрешната Сила на Древността.

Залихир води човека в Ядрото на Истината.

Днес Праезикът е нещо, дълбоко заровено в Петото съзнание на човека.

Праезикът е създал Вдъхновението и Древните цивилизации, докато земните езици изяждат хората.

Земните езици са съставени от умираща светлина. Тези езици са образували падението на човека и човечеството.

Праезикът Ватанан е Древносияещ Език, както е идеята, дадена от Учителя: „Евера, сан зи“.

Праезикът е Земята на Боговете, Земята на Неизменността.

Някога човекът е владеел Праезика, но казвайки само една лъжа, и той, казва Учителя, вече е изпуснал Същността и е влязъл в човешките мъртви езици.

И Праезикът, и Залихир, и Аразума са едновременно Сияещо Слово и Дълбока Тишина.

Чистият Език е особен говор на Словото.

Чистият Език е фино постижение на тънката енергия.

Например на Залихир Думата за вода е Вахая. А що е Вахая? Това е Водата, която ни води и учи на живота, Носителят на живота. А защо носи живот? Защото е живяла в Меравот – Древния – и оттам е слязла. Там тя е била океан от Прасветлина. Тогава се е изричала като Вахая.