Елеазар Хараш – Моето скрито Дао

МОЕТО СКРИТО ДАО

Дао е вещият Водач.

Без Дао аз ставам майстор на безпътицата.

Ако Дао ме води, дори и погрешният ми път, ще ме заведе в Дао.

Ако Дао не ме води, дори и Правилният Път, ще ме обърка.

Тънкостта е есенцията на Дао.

Дао ни дарява ясното неразбиране.

Дао често споделя с нас Своята Неуловимост.

Когато Дао ми споделя Себе Си – пия от Неговата Неизразимост.

Ако Дао е в сърцето ми, дишам рози.

Дао ни води уверено към Своята Непознаваемост.

Вятърът не вижда как Дао го управлява. Дао е вятърът във вятъра.

Дао общува с Дао.

Имаш ли Дао, имаш себе си.

Всичко можеш да изгубиш, но не и Дао.

Който мисли за Дао, оживява себе си.

Прекрасно е, когато те няма – тогава си Дао!

Постъпваш ли като Дао, Дао те е превзело.

Дао е толкова ясно как да Го разбереш!

Когато си помисля за Дао, в мене тече изворна вода.

Ако действаш с Дао, действието е реално. Ако действаш със себе си, действието е нереално.

Ако празнуваш Дао в себе си, това го наричам празник.

Ако си намерил Дао, още не си започнал да Го търсиш.

Живея чрез Дао, защото само Дао е живо.

Когато Дао ми се откри, разбрах, че нищо не съм видял.

С Дао съм в Божието Царство. Без Дао съм в човешката пустиня.

Дао все ме извисява, а аз се старая да не Му преча.

Този, който се бори с Дао, успешно побеждава себе си.

Дао е като ухаещ въздух: нито виждаш уханието, нито въздуха, но те са тук.

Не виждаме Дао, но Дао ни наблюдава.

Да намериш Дао – това е Умение на Дао.

Дао мъдро ни руши, за да оцелеем.

Можеш да живееш с Дао и да не разбереш това.

Дао е Тишина, спотаена в нашата тишина.

Всички предания са изречени. Дао е Неизречено Предание.

Дао е по-леко от Лекотата.

Тревичките са леко наведени. Защо са леко наведени? Покланят се на Дао.

Дао е Тайна в този свят и Мистерия в другия, а в Себе Си Дао е Велика Неведомост.

Ручеят е проповед на Дао. Изворът е Слово на Дао.

Дао е тънкост, нежност, ефир и скритост.

Ако си в Покоя – Дао те управлява.

Дао е безмълвна Искреност.

Кое е най-дълбокото Учение на Дао? Неизреченото.

Дао не преуспява с успехи. Дао преуспява с Дао.

Ако Дао е в мене, всяко безпокойство е мъртво.

Дао е лишено от светове, време и сътвореност.

Дао е Същество без край.

Тези, които имат Дао, са винаги очаровани.

Дао е меко като Зефир, но държи в ръцете си строга Справедливост.

Който е в Дао, е богат с Дао. Който е в себе си, е беден със себе си.

Човекът е в порядъка само когато се управлява от Дао.

Ако сме в Дао, имаме най-важния Разрешител на въпросите си.

Дао е незабележимо, дори когато е явно.

Не можем нищо да дадем на Дао, освен себе си.

Дао украсява Чистото Сърце със Себе Си като му дарява слух за Себе Си.

Никой не знае къде се намира Дао, дори когато Дао е в нас.

За да се вслушваш в Дао, трябва да си станал част от Дао.

Когато търсиш изключително само Дао, ще се домогнеш до различаване на правилните неща.

Никой не може да покори Дао, защото Дао е неуловимо.

Дао не иска твоята доброта, Дао иска твоята Безкрайност.

Когато си в Дао не отиваш да Го търсиш някъде.

Има само една посока: Дао. Светът има четири посоки.

Търсиш ли само Дао, Дао ще търси за тебе само нужните неща.

Който е в Дао, не очаква края на света, защото Дао е Безкрайно.

Който е изоставил Дао, е объркал живота си и себе си.

Който няма Дао в себе си, няма Тишина.

Във всяка трудност Дао е посяло Лекота.

Дао няма гняв, но може да е строго.

Не виждам Дао, но То ми внушава голямо Доверие.

Защо Дао ме кара да обичам хората? Защото Дао иска да оживее в тях.

Дао е Премъдър Водител, но не заповядва.

Дао е Чисто Нищо и затова не обладава форма.

Дао няма нужда от власт, защото Дао владее всичко.

Дао няма нужда от лице, за да е красиво.

Дао диша без сърце, но ние се нуждаем от сърце.

Когато Даосът умре, той влиза в Покоя на Дао. Как можеш да плачеш за Покоя?

Който превзема със сила, изгубва Дао.

Да си в настоящето, значи да си в Дао, защото само Дао е в настоящето.

Всяка сила е слуга на Дао.

Няма по-насъщен хляб от Дао.

Който има Дао, има Мъдра Тишина.

В Дао има една Тишина, която никога не може да бъде чута.

Дао не крие Тайните Си в тъмнината; Дао крие Тайните Си в Яснотата.

Защо Дао е безметежно? Защото Дао никога не желае желаемото.

Дао владее Центъра на живота, а периферията е слуга на Дао.

С правилно мислене не можеш да разбереш Дао. Дао не мисли правилно – Дао мисли безкрайно.

Когато Дао докосне нещо, то става Истинно.

Дао не е побеждаващо, Дао е ухаещо.

В Древността Дао ми даде Себе Си, днес Дао ми даде близостта Си.

Който следва Дао, има Могъщ Невидим Приятел.

Който е познал Дао, не иска нищо друго да постигне, защото кое друго е по-важно от Дао.

Който е заживял в Дао, няма нужда от оцеляване, защото той е станал вечен.

Нищо не влияе на Дао. Дао е Влиянието.

Никога не подобрявай света – просто живей в Дао.

Ако си в Дао, тежката ситуация се превръща в райска градина.

Доброто не е в Доброто, а в това: следваш ли Дао.

Ако силният не се владее, Дао ще му подари самопоразяване.

Дао има най-чудният говор и най-прелестното Безмълвие.

Когато погледна в сърцето си, виждам колко възхитително е Дао!

Има нещо, което липсва на Дао. Какво липсва на Дао? Напрежение. В Дао всякога има една Велика Лекота.

Когато си в Дао, ти е приятно със себе си.

Дао е нещо по-дълбоко от Праведността.

Дао е Величествен Полет. Дао, за да лети, не се нуждае от крила.

Мъдрецът нищо не постига. Мъдрецът иска само едно: да живее в Дао.

Когато застанеш пред Дао, какви постижения можеш да имаш?

От милиарди години Дао не среща по Пътя си врагове.

Дао е толкова ясно, че не можеш да Го определиш.

Само Дао умее да лекува и здравите, и болните хора.

Само Дао може да улавя Неуловимото.

Дао не умее да се тревожи.

Съществува велико изкуство, чрез което се познава Дао и то се нарича: Изкуството на Чистото Сърце.

Дао принадлежи на тези, които Го познават.

В Дао няма религия, Дао е Безкрайност.

Диханието на чистия е наситено с Дао.

Дао диша Чиста Безпределност.

Когато навлезеш в Дао, вече не можеш да се губиш в света.

Уханието на цветята е временно. Уханието на Дао е Безпределно.

Смъртта се напрегнала да улови Дао, но като не успяла, казала: „Това не е за мене“.

Дао изпълва нещата, защото те се празни, а Дао е Безкрайно.

Ако изпуснеш Истинността, Дао става опасност за тебе.

Само Дао умее да живее – другите съществуват.

Ако си в Дао, злото е заключено за тебе.

Дао винаги става Приятел на Чистото Сърце.

Който няма Дао в себе си, е земен.

Без Дао няма Реалност.

Какво може да каже адът на Дао?

Дао е Вратата към всичките светове.

За да намериш Дао, намери Чистото си Сърце.

Ако искаш да се усъвършенствуваш в Дао, намери Чистото си Сърце.

Дао е Пътят в Пътя.

Ако постоянно мислиш за Дао, Дао ще стане Извор в тебе.

Дао ни дарява Пътя, но Дао превъзхожда Пътя.

Колкото по-малко мислиш за Дао, толкова повече пресъхваш.

В Дао живеят всички. В Дао се връщат всички. В Дао са всички светове.

Мъдрецът има опит в Дао, а не в себе си.

Нито една Свещена книга не може да ти бъде Учител. Само Дао е Учител.

Дао е подобно на Чисто Присъствие.

Дао е Безкрайно, Чисто Присъствие.

Целият живот на Мъдреца е пронизан от Дао.

Дао е като хоризонта: виждаш го, но не можеш да пипнеш.

Не може да се разбере Древността на Дао, защото Дао е преди нея.

Дао е живяло в Бездънна Древна Тишина.

Там, където Дао се вселява, трудностите изчезват.

Ако често мислиш за Дао, Дао те вибрира.

Създай си сърце, което да живее само в Дао.

Ако Дао иска да ни спаси, дарява ни Себе Си.

От Дао блика Неизречимост.

Дао е Древният Поток на Живота. Чрез този Поток живеем.

Дао е без рождение и затова не се ражда.

Дао е твоето чисто и естествено ежедневие.

Дао търси твоята Безкрайност, а не твоята култура.

Дао отвън е Безкрайност, а отвътре – Древна Мистерия.

Дао е Неизчерпаемо – тече от милиарди години.

В Дао всичко се успокоява и олекотява.

Дао е Безмълвно Излияние от Безкрая.

За да разбереш Дао, трябва да си постигнал своето Чисто Незнание.

Най-чистото, което излива Дао върху нас, е Тишината.

Никой не можеш да опорочи Тишината на Дао.

Дао е богато с Безкрая си.

Дао се изразява, но никога не се изрича напълно.

Дао е, което осъществява връзката с Дао.

Кой живее в Дао? Човекът, който има в себе си вкусът на Истината.

Който е разбрал Дао, е заживял в едно прекрасно неразбиране.

Дао е Мярка за всички неща, а не човекът.

Дао е извисено над всяко Учение и религия.

Дао е създало смъртта за завръщане и обновяване.

Всичко реално се намира в Дао. Всичко нереално се намира в света.

Има белег за тези, които са призовани от Дао.

Ако Дао те е призовало, Дао ще решава твоите въпроси.

Дао е потопено в Себе Си и затова не можем да Го открием.

Дао в нас – това е способността за Безкрайност.

Когато честно търсиш Дао, ще бъдеш намерен.

Дао е Древно Съвършенство.

Ако Дао е вътре в нас, ние сме господари на себе си.

Дао е Безпределна Реалност – как можеш да Го видиш, след като не виждаш през три къщи?

Дао ни устремява към собственото ни сърце.

Дао прави всички неща, а ние само се учим и поучаваме.

Дао е най-проникващото Същество, защото е най-финото.

Дао ни учи да бъдем господари на себе си.

Всички имат Път към Дао, само Дао няма Път. Дао е краят на Пътя.

Никой не може да обясни Дао, но Дао може да обясни всичко.

Който се преражда като Търсач на Дао, той дълго Го е търсил в миналото си.

Който не слуша Дао, се отдалечава от себе си.

Словото на Дао е стаено в Безмълвието. Ако Дао ни призове в Безмълвието Си, ще чуем Словото Му.

Пустотата е истинското обиталище на Дао.

Ако Дао не ни даде път – нямаме път.

Дао си отдъхва в Чистото Сърце.

В Дао не е важно кой си ти, а твоят начин, твоят Подход.

Дао навън е сияние, а навътре е Безпределност.

Очите Му са Древни. Сърцето Му – Безкрайно.

Ако Дао влезе в сърцето на акулата, тя ще стане мека като сърна.

Дао познава Тайната на всяко сърце и на всяко същество.

Дао е Учителят на учителите.

Дао строи Себе си в нас, чрез Поученията. Ние сме родени заради Поученията.

В Неизреченото човекът не съществува – там е Дао.

Дао е Съвършено и не се нуждае от образование.

Дао е допуснало трудностите, за да създаде лекото в нас.

Дао извира от Себе Си, а ние – от Него.

Дао язди без кон. Дао язди вятъра.

Бъди Дао, а не света.

Тези, които не слушат Дао, са отделени от себе си… и все нещо търсят.

Само Дао може да излекува човешката природа.

Дао – Същността Му е Безкраят.

Дао в мен, това е уютът.

Дао е Неуловимо, но ако позволи – можеш да Го уловиш.

Ако Дао влезе в бедния човек – този човек става богат, защото Дао е богато.

Който е осъзнал Дао, се е разделил с недоволството, защото Дао прави винаги най-доброто.

Дао прави лекарството да действа.

Който познава Дао, става тиха Лъчезарност.

Дао има най-могъщите думи.

Ако Дао е в тебе, имаш лекарството.

Дао върши и невъзможни неща.

Не е важен твоят план, а Планът на Дао.

Концентрирай се в Дао и светът ще изчезне.

Да виждаш само Дао навсякъде, означава да станеш Дао.

Във Висшата Тайна има само Дао – няма двама.

Да живееш в Дао, това е Тоталност.

Никога не можеш да докоснеш Дао.

Да си винаги в Дао – това е нещо, което превъзхожда всяка практика.

С Дао се слива само Чистата Преданост.

Който е вкусил Дао, пие нектара на Дълбините си.

Чистото Сърце пие Дао.

Бъди в Дао, а не в себе си.

Нужно е Дао, за да имаш Истината.

Истинската Любов е съюз на Дао с Дао.

Не е важно дали разбираш Дао, а дали си Предан.

Когато изчезна в Дао – оживявам.

Всяка важна работа Дао я прави, но оставя хората да си мислят, че те са правещите.

Дао създава естественото.

Който е в Дао, е в действията на Дао.

Дао иска да те ограби. Дао иска да ограби твоя страх и да ти даде Изначалната Увереност.

Човек воюва, за да си изработи правилно поведение към Дао.

Дао разбира Простотата, защото е просто. Сложното не е Негов свят.

Сложното е оплетено. Простото е разплетено.

Дао е Господарят на Покоя и Тайнството.

В тежки времена Дао е винаги в Покой.

Това, което постига нещата в нас, е Дао, а ние сме само носители.

Това, което не търси Дао, не разбира себе си.

Дао е Царство от Простота и Безпределност.

Дао е, което живее в нас, а ние се движим.

Когато в бремето си спокоен, то е, защото Дао е в тебе.

Човекът на Дао слуша Дао, а не себе си.

Който люби Дао, ще бъде пленен от Неговата Скритост.

Появявайки се на Земята, оживяваме в Дао. Умирайки на Земята, оцеляваме в Дао.

Който живее в себе си, не познава Дао.

Ако Дао те е избрало, ти ще станеш Дао.

Има само един начин да направиш добро на себе си и света – да заживееш в Дао.

Разбереш ли Дао, няма нужда нищо друго да разбираш.

В Даоското Сърце се разгръща Безкраят.

Когато общуваш с Дао, в сърцето ти винаги тече нектарът на Покоя.

В Даоското Сърце няма смърт, защото там се е настанило Дао.

Чистото Сърце е еликсирът на Дао.

Да виждаш като Дао е Тайна на Дао, Тайна на живота.

Дао подготвя нашите изпитания, защото Дао иска да израснем в Него.

Дао е това, което осмисля изпитанията в нас, а ние се поучаваме.

Дао не се стреми да познае тайните, защото те са вътре в Него.

Как ще предвидиш Дао, като Дао превъзхожда всяко предвиждане?

Който е овладял себе си – Дао ще го владее.

Който е изгубил сърцето си – няма Дао.

Дао е нещо, което се самосъздава в нас.

Познаваш себе си, ако Дао те е докоснало.

Ако Дао те е погълнало, ще оцелееш.

Ако Дао се всели в Мекотата, тя става най-страшното оръжие.

Ако Дао е в тебе, изменя се цялата окръжаваща среда.

Дао – простотата му е велика… Нищо излишно.

Дао вижда и в най-обикновеното действие чудно съкровище.

Никоя Мъдрост в света не може да се сравни с простотата на Дао.

Който е избрал Дао, е избрал собственото си развитие.

Който се е отрекъл от Дао, е избрал собствения си провал.

Едно самотно цвете живееше в пустинята и никой не го виждаше, но то знаеше, че Дао му се радва и беше радостно и доволно от живота си.

Дао управлява всичко, но незабележимо.

Дао е най-тънкият Наблюдател – вижда и най-нежният полъх.

Познавам Дао като Необяснимо.

Познавам Дао като нектар.

Дао ни управлява без да Го виждаме.

В дълбините на Дао няма време и вечност.

Дао се движи във всичко и чрез всичко.

Дао следи полета на комара и походката на мравката.

Дао е толкова ясно, че е трудно за разбиране.

Щом си с Дао, всяка задънена улица става ясна и широка улица.

Който слуша Дао, има живот. Който слуша себе си, има безпътица.

Дао си има Тайна Цел – да се слее с човека.

Дао е Освободител.

Ако търсиш Дао, търси Го заедно с Дао.

В Дао никога е нямало Луцифер – Дао е Единствено.

Дао цени Устремът и затова му дава крила.

Ако имам Дао, защо ми е моето висше „Аз“?

Ако вкусиш Дао, ще разбереш, че този вкус е неповторим.

Дао е покоряваща Необятност.

Дао е, което храни пустинята с вода.

В Дао няма логика, в Дао има Истина.

Дао е винаги там, където е Дао – Дао винаги идва при Себе Си.

Който е познал Дао, е изгубил познанството си със света.

Когато видиш Дао, ставаш Храм на Дао.

Дао живее между присъствието и отсъствието.

При успех Дао се усмихва, при неуспех Дао се очарова.

Дао крие доброто си и затова е Добро.

Дао не е щастливо, Дао е Безпределно.

Погледни в гъстата мъгла – Дао е там с цялата си Яснота.

Ако имаш Дао в себе си, трябва ли ти друга поезия?

Дао е Чисто в своето Безмълвие.

Само чрез Дао можеш да видиш своята Безкрайност.

Дао е Чист Поток.

Дао съществува всякога в Своята Скрита Реалност.

Осъзнай Дао в себе си, защото няма какво друго да търсиш.

Ако ти си в Дао, Дао е твоето действие.

Дао е загадка на самата загадка.

Дао се разхожда в нашето Безмълвие, но не можем да Го чуем.

Ако любим Дао, Дао ни дава Стремеж да вървим към Него.

Ако Дао е в сърцето ни, сърцето ни е птица.

В обикновените хора тече светът. В Даоса тече Дао.

В Дао религията е неуместна. Дао е Истина.

Дао няма дом. Дао е Безпределно.

Дао е Неуловимо, не можеш да го издириш. Дао само` идва.

Истинската Любов е завръщане в Чистото Съзнание на Дао.

За някои Дао е Древен спомен. За други Дао е естествено ежедневие.

Дао е Учителят, който ни изпраща учителите, които ни учат.

Когато се подчиняваш на Дао, ставаш господар на себе си.

Когато мислиш много за Дао, нещата се сбъдват.

Дао преодолява всичко без усилия.

Ако Дао е в нас, То ще реши нашите въпроси.

Всичко без Дао, е заблуждение.

Ако Дао е в тебе, животът ти вече е устроен.

Решавай всичко чрез Дао, а не чрез себе си.

Покоят е есенция на Дао.

Дао върви с лекота сред трудностите.

Да се храниш с Дао – това е могъщата помощ.

Ако Дао е с тебе, все едно е, какво казват звездите и хората.

Ако не се поддаваш на злото, то е безпомощно.

Всичко е в Дао и затова всяко решение е в Дао.

Дао е помощ отвътре, а после помощта идва и отвън.

Само в Дао сме силни.

Дао не живее в предположения – Дао е Съвършено.

Най-голямото лекарство е да фокусираш Дао в себе си.

Докато изворът е в Ръцете на Дао, той всякога ще тече.

Океанът може да прелее, но Дао никога, защото океанът е само Негова капка.

Хаосът се опитал да влезе в Дао, но като не успял, казал: „Това място не е за мене!“.

Или избираш Дао, или последствията.

Дао желае да ти се отдаде, за да те устрои.

Дишането е Духовна обмяна с Дао – Дишането е мост.

В Дао е Древната памет за всичко.

Дао е единствената Манна – всичко друго е нещо друго.

Настоящето е семе за Дао. Бъдещето е жътва в Дао.

Въпросът за енергията е един единствен: кого храниш с енергията си Дао или света?

Дао е в Истината, а не в бъдещето.

Основата на Дао е невидима, а сърцевината Му е изящна.

Дао е вятър с бели криле.

Една усмивка на Дао може да тласне развитието на човека с векове.

Дао не се развива, Дао е Съвършено.

Дао е ароматът на Безпределността.

Дао е Тишина, съставена от Неподвижен Огън.

Дао е в тебе – ако и ти беше в себе си, щеше да Го осъзнаеш.

В Дао светът свършва. В Дао светът изчезва.

Дао е Чистата Тайна на живота – Тайна без примеси.

Познаеш ли Дао, узнаваш Смисъла на Нищото.

Дао те чака, за да те погълне, за да ти даде Себе Си.

Познаеш ли Дао, Нищото те изпълва.

Дао е нашата вродена, неизразима Пълнота.

Никой не може да измери Дао. Дао превъзхожда мярката.

Дао е тихо и могъщо Безмълвие.

Дао е чудно Нищо – чудно чисто пространство.

Дао е скрито в собствената си Пълнота.

Който иска да си отдъхне, трябва да влезе в Дао.

В Дао няма наука, че какво има да учи Дао!

Дао е образ и подобие на Дао.

Дао, това е скритият и Несътворен свят в нас.

Ние винаги трябва да търсим Дао дълбоко в себе си, защото това е нашата Тайна.

Дао е нещо повече от „тук и сега“.

Който е съзрял Дао в себе си, не може да умре.

Сърцето на Дао е красотата на света.

Дао е Ясно и Безмълвно Слово.

Който е изгубил Дао, е в робство.

Който търси Дао с постоянство, ще осмисли себе си.

Дао – това е способността да разбереш Безкрая.

Роденият от Дао е кристал.

Далеч от Дао – значи в света.

Дао е Извор без ключ.

Доверието в Дао е Ключът на живота.

Дао е явно в Чистотата.

Дао ни дарява вкуса на живота.

Ако Дао ти е позволило да Го познаваш, значи Дао те е повикало.

Срещу всяка сила има друга сила, но срещу Дао няма сила.

Има само едно чудо – това е Дао в човека.

Дао никога не е губило Чистотата Си.

Дълбокото разбиране е в Дао.

За да разбереш Дао, трябва много пъти да си се жертвал за Него.

След пожертването за Дао идва разбирането.

Истинското Разбиране е раждане в Дао.

Как може да разбереш това, което е по-дълбоко от океана?

Разбирането с Дао е сливане с Дао.

За да се оправи животът ти, е необходимо участие на Дао.

Щом си спрял да разбираш правилно нещата – Дао се е оттеглило.

Дао не вижда грешките на хората – Дао вижда Пътя им.

Дао е нашият Чист Път, по който вървим.

Дао живее неуловимо в нас.

Дао е Велик и Невидим свят – и като Присъствие, и като Отсъствие.

Там, където е Дао – царува разбирателство.

Дао в човека е най-могъщото оръжие.

Дао е Опората на всичко.

Истинното лекарство от билките ли излиза, или от Дао?

Ако Дао даде Себе Си на билката, тя става магически Лечител.

За да привлечеш Дао, не трябва да си човек.

Дао е Чисто, Безмълвно и Леко.

Дао е Мълчаливо и Могъщо.

Дълбоко слушащият човек възприема Дао.

Да слушаш Дао е живот. Да не слушаш Дао е смърт.

Който търси само Дао – Дао ще го обучава.

Ако искаш да познаеш Дао, трябва да течеш в Дао, а не в себе си.

Дао е Сияещата Врата към Себе Си.

Дао е Независимо – То може да живее и без Дихание.

Дао е Древно, а не безсмъртно.

Бездната е Древният Образ на Дао.

Вътрешното пространство на Дао е Безкраят.

Живей в Дао и ще имаш себе си.

Дао има най-красивото сърце, защото, кой има по-красиво сърце!

Ако си прозрял Истината, Дао те е докоснало.

Спасението е потапяне в Дао.

Не можеш да познаеш Дао със своето знание – можеш да познаеш Дао с Неговото Знание.

Животът е създаден – Дао е Несъздадено.

Гласът на Дао е Тих, но уверено те повежда.

Усмивката на Дао е Несътворена.

Дао е Вдъхновението за всички времена.

Дадено ни е да вървим към Дао, а не да Го постигнем.

Най-голямото чудо е да живееш в Дао – другите чудеса са само последствия.

Мъдреците милиони години изучават Дао в себе си и не Го познават – ето защо са вдъхновени.

Дао е постоянно радостно.

Дао умее да превръща тежкото в леко.

Човекът на Дао и когато притежава, и когато не притежава, е все богат, защото има Дао в себе си.

Който няма Дао, какво му е богатството?

Истинските неща се намират в Дао, а не в света.

Дао е Потайно Скрито в сърцето на нещата.

Дао е Неуловимо, но улавя всичко.

Животът на Дао е потопен в Безпределното.

Човек може да намери Дао само със своето Дао.

Който следва Дао, ще открие себе си.

За да хванеш Дао, трябва да уловиш Пустотата.

Дао е скрито тихо в нашето ежедневие.

Дао има в себе си чудно Величие, защото умее да се само намалява.

Следвай Дао – няма нужда от никакви религии. Само Дао е важно.

Мъдрецът служи само на един Цар и този Цар е Дао.

В Мистерията на Дао няма никакви послания и поучения, а само Безпределност.

Каква святост и праведност можеш да имаш, когато застанеш пред Древността на Дао?

Дао – Словото Му е чудно, а Безмълвието Му е велико.

Не можеш да видиш Дао, защото Дао засенчва Себе Си.

Мъдрият има Чисто действие; Дао има съвършено действие.

Да живееш в Дао, това превъзхожда добрите дела.

Дао е това, което сменя старото с ново.

Да живееш в Дао – то е да пиеш Пълнотата.

Твоята Разумност е неуместна пред Дао.

Който се е отрекъл от Дао, е погубил себе си.

Без Дао каква е твоята реалност?

Посвети се на Дао и ще станеш Спасител на себе си.

Ако заживееш в Дао, твоята тъмнина ще стане светеща, защото в Дао всичко свети.

Дао знае без знания.

Който иска да види Дао, трябва да изчезне и тогава Дао ще му каже: „Видях те!“.

Разбери чисто и ясно Неговата Непонятност.

Правилната преценка за нещата в нас – това е Дао.

Дао е Чисто като глътка вода.

Дао не е разумно – Дао е Съвършено.

Към Незнайното Дао се върви с незнание, но това незнание, трябва да е Извисено.

Дао е скрито в Собствената Си Неизразимост.

Мъдрецът е Мъдрец, защото е убил своето невежество.

Дао, което е Истинското Дао, е Скритото Дао.

Що е Дао? Пълното Безмълвие.

Дао е всякога в Себе Си, но ние не сме.

Когато мисля за Дао, всичко ми се услажда.

Когато познаеш Дао като Нищо – Нищото засиява в тебе.

Ако Дао е в мене, аз съм един изчезнал вид.

Ако искаш истинска Любов, обичай Дао повече от себе си.

Дао е моята Вяра, аз нямам Вяра.

Понеже Дао е много далече, Го чувствам много близко.

Първо стани Нищо, за да влезеш в Дао, а после ще имаш всичко.

Дао действа в Нищото, а в нещото се губи.

Ако си Истинен, Дао ти дарява Пътя, Дълбината.

Защо Дао е много смущаващо? Защото е Пречисто.

Всяко разбиране изхожда от Дао, а не от тебе.

За да се разбереш с един човек, трябва да се разбереш първо с Дао в него.

Ако Дао се е разделило с тебе, то е, защото иска да придобиеш Истинното Единство.

Ако си разбрал една дълбока Истина, то е, защото Дао те е проникнало.

В Неговото Присъствие всичко е ясно, разбираемо, защото Самото Дао е ясно в Себе Си.

Имаш ли Дао, имаш Ключа на живота.

Чистият – Дао може да гради Себе Си в него, в неговото сърце.

Дао може да направи малкото и слабото много силно; и голямото, и силното – много слабо.

Дао е отнело на камъка усета за своето съществуване.

Начинът на говорене решава дали Дао ще дойде в твоя живот.

Начинът на говорене определя Пътя към Дао.

Отдъхни си в Лекотата на Дао.

Имаш ли постоянен стремеж към Дао, Пустотата те е повикала.

Само Дао може да запълни твоето празно пространство.

Колкото повече мислиш за Дао, толкова повече Дао се укрепява в теб.

Дао е Прасъстоянието.

Човекът, който те обича, е жив подарък от Дао.

Не е важно твоето разбиране, а това – живееш ли в Дао.

Дао ми отне безпътицата и ми даде Себе Си.

Щом Дао е в мен, аз съм в сигурни Ръце.

Когато съм в Дао, тревогите ми ухаят.

Ако Дао те възлюби, ще ти дари Тайната на Уединението.

Не ти трябва ред и порядък – трябва ти Дао.

Дао иска да разруши твоя ад и твоя рай – те са толкова бедни.

Колко е красиво, че не разбирам Дао!

Дао е мека Сила.

Дао в нас – това е способността да си лек и ефирен.

Вътре в Дао звукът не е звук – звукът е Тайнство.

Що е Дао? Древното Пречисто Съзнание.

Към Дао можеш да имаш Абсолютна Искреност.

Създай Пустота в себе си и Дао ще дойде.

Дао във всяко падение вижда възход.

Във Вселената няма сила. Само Дао е Силата.

Ако днес аз търся Дао, то утре Дао ще живее в мене.

Когато Дао говори, думите са скъпоценни камъни.

Уединението в Дао улавя Пустотата, а Пустотата ражда Вдъхновението.

Дао – това е начинът на мислене на Свободата.

Дао се ражда в подвига на Самоотричането.

Всяко Дао ще се върне в Дао.

Мъдрецът заменя страха си със Слънцето.

Всяко нашепване на Дао е живот.

Дао се случва в Дао.

Дао не иска твоите грандиозни дела, а твоята лека усмивка.

Който отрича Дао, попада в друго знание, в друго пътуване.

Да откриеш Дао в себе си, това е смисълът, който търсиш.

Пътят на истинския Воин е в Дао и той няма нищо общо с оръжието.

Дао е по-дълбоко от всяко даване.

Дао не обяснява, но дава ясно разбиране.

Дао е Неизповедимо вътрешно явление.

Който люби Дао, Го открива вътре в себе си.

Да изчезнеш в Дао, означава да придобиеш себе си.

Дао е без оръжие, но кой може да Го победи.

Не искам да разбирам Дао, искам да съм в Единство с Него.

Обичам да търся Дао в себе си, но То е много спотаено.

Който е овладял себе си, разбира все повече Дао.

Истинското Знание е отражение на Дао.

Дао не разкрива знание, Дао разкрива Безпределност.

Голямата Преданост към Дао, това е Дао в нас.

Дао е най-древният образ. Най-древният образ е скрит в Себе Си.

Който има Дао, има себе си.

Дао е Мистичната Цел на живота.

Дао е това, което дарява способността за истинско разбиране на нещата.

Дао е Тишина, пропита с Безпределност.

Дао вижда повече от милиони очи.

Що е Дао? Възвишена Бездна.

Любовта към Дао, ще те превърне в Дао.

В Дао няма глад и жажда, защото Дао е извор в Себе Си.

Дао е зрящата Реалност.

Ако си заживял в Дао, ще прозреш своя истински Път.

Безпределността е Висотата на Дао.

Бездната е образът на Дао.

Дао е Тайната, която диша в нас.

Дао има най-древния поглед.

Дао знае коя тревичка в коя посока се покланя.

Всяка мисъл за Дао е цвете.

Дао говори с думите на Тишината.

Който се е слял с Дао, може да наблюдава скритите неща.

За да има изцеление, е необходимо силно Дао.

Има много Дао в Даоса.

Без Дао няма себепознание.

Що е Дао? Висшето качество на нещата.

Човек с цялостна енергия е Даос.

Даосът има Мисия отвъд света, а не в света.

Даосът е Първочовек с корен в Дао.

Даосът е човекът, който е намерил себе си в Дао.

Дао живее в Мистичните измерения на сърцето.

Дао е Несътворен поток.

Светът е сътворен, защото е избягал от Дао.

Дао е Неуловима, но пълна Реалност.

Това, което лекува, е Неуловимото Дао.

Дао е в съюз с Тишината.

Дао е в Безмълвния говор.

В Дао няма свят.

Избереш ли Дао, Дао те е избрало.

Смъртта само в живота е смърт. В Дао смъртта е разцвет и Слънце.

Ставаш Истинен, ако си вселил Дао в себе си.

Жертвай себе си за Дао, а не жертвоприношения.

Ако си в Дао, какво ще променяш?

Животът ти е даден, за да създадеш Дао в своето настояще.

Даосът не променя, Даосът блаженства.

Когато си в Дао, Покоят е в твоя живот.

Дао е тук, а хората бродят някъде и Го търсят.

Който е търсил Дао, е открил себе си.

Защо Дао не помага на много бедстващи? Защото те пак ще останат в злото и невежеството.

Искам да давам чрез Дао, а не чрез себе си.

Дао е даващото, аз как мога въобще да дам нещо!

Ако постоянно мислим за Дао, ще благоухаем.

Връзката с Дао означава да имаш Дао.

Дао е Създателят на моя живот. Аз съм създателят на моята смърт.

Ако съм в Лекотата – в Дао съм. Ако съм в тревогата – в себе си съм и в другите.

Ако имам живот, то е, защото Дао ме крепи.

Ако имам Лекота, то е, защото Дао тече в мене.

Ако радвам другите, то е, защото отсъствам.

Не можеш да се наситиш, ако пиеш Дао, То е безкрайна жажда.

И когато изчезна, пак ще търся Дао.

Мистиката – това е влизане в Дао.

Какво търсиш на другите планети – животът е в Дао.

Мъдрият не е свързан с историята, а с Дао.

Безмълвието на Дао е силно изразено мнение. Моето безмълвие е бедно.

Свещените сълзи са бисерите на Дао.

Дао е Мистична Вода.

Дао е създало Безкрая, но как се е скрило от Безкрая, не знам.

Дао ме направи Тайна в Себе Си.

За да разбереш Дао, трябва да разбереш своето безмълвие.

С Дао може да се извърши и невъзможното, а със себе си не мога да сторя и възможното.

Дао е по-дълбоко от настоящето и бъдещето.

Видях Дао, но продължавам да Го търся… Видях Го чрез преживяване.

Ако имам Дао, не ми трябва бъдеще.

Ако едно цвете е увехнало, то е, защото Дао се е скрило.

В Дао винаги има неоткрити неща, неоткрити красоти.

На героите Дао дарява подвиг и смърт, а на Мъдреците – Свобода.

Дао никога не възкръсва, защото е Безкрайно.

Живей в Дао и няма да има какво да предвиждаш.

Дао е вътрешен Дом.

Ако имам Дао за какво ми е късметът?

Не искам да постигам, искам да се сливам.

Ако Дао ти е Приятел, смъртта ще те прегърне.

Пътят към Дао е постоянно изоставяне на себе си.

Дао е Мярката. Дао ражда тънката Енергия.

Колко е красиво, че не мога да споделя любовта си към Дао, защото Несподелената Любов спада към Несътворения свят – Неродения!

За Мъдрия Тишината е Съкровено Дао.

Да мислиш за Дао, то е летене, то е полет.

Дао е усмивка. Дао е полъх на Безкрая.

Любовта на Дао е фина Безкрайност.

Дао е звукът на Тайното лечение.

Чистите сияят в Сърцето на Дао.

Ако Дао ти е дало мъката, открий в нея Скрития Покой.

Когато човекът се пречисти, Дао го поглъща.

Докато не си изчезнал, все ще се натъкваш на себе си.

Чудесата са съсредоточено Дао, съсредоточена Истина.

Ако Дао влезе в нас, сътворението изчезва, защото То е Несътворено.

Дао ме научи, че това, в което не вярвам, то умира, угасва.

Да нямаш Дао – това е достатъчно бедствие.

Научих се да не очаквам Дао и красивите неща все повече се случват.

Дълго се търси Дао, а срещата с него е само за миг, но този миг дарява всичко.

Няма истинска Любов без Дао.

За да влезеш в Дао, трябва да си цялостен.

Дао е Върховното Наблюдаващо Съзнание.

Само Дао може да излекува нашата сътвореност.

Дао живее, а ние само си мислим, че сме живеещите.

Дао е тук, но в Пълното Осъзнаване.

Дао не съществува, защото е Безкрайно, а съществуванието е ограничение.

Дао – това е моята Бездънност. Ако светът попадне в тази Бездънност, той изчезва.

Ако съм в Дао, за какво ми е медитация?

Ако съм в Дао и съм в бедност, аз ще виждам единствено Мира.

Дао е преди всяко благосъстояние.

Животът е произлязъл от Дао, а не от взрив. От взрив е произлязло невежество.

Дао е есенцията на човека.

Цялото човечество не може да даде на човека това, което дава Дао.

Ако ти си в Дао, ще виждаш един устроен свят.

Само Дао е устроено.

Дао чува и това, което не се изразява.

Живея в Сърцето на Дао.

Когато си помисля за Дао, една малка искрица се запалва в мен.

Дао влезе в моя мрак, и го направи блажен – аз просто нямах избор!

Дао ме научи да виждам във всяка тъмна пропаст ярко Слънце.

Мъдреците са част от Истината на Дао.

Преди Дао е било Дао, а сега е само Дао – ето великата Неделимост.

Търси Дао в безкрая си, а не в живота и в смъртта.

Дао е Мистичен Вятър.

В Покоя на Дао и злото, и доброто умират.

Дао милиарди години се е вслушвало в своята Безпределност.

Кой друг е могъщ освен Дао?

Колкото повече се вглъбявам в Дао, толкова повече не виждам Дао и това ме вдъхновява.

Дао – произходът му е чудно неизвестен.

Дао няма произход. Дао има Безпределност.

Да търсиш Дао, означава да търсиш Неизразимото.

Дао ме покани в Дълбините Си и узнах, че никога няма да Го разбера, но обхвана ме чудно, Вечно Вдъхновение.

За да не намериш Дао, се изисква вечно търсене.

Ако Дао е в мен, аз съм Бездна.

Дао е Учение за Явното Отсъствие.

Който търси Неразгадаемото Дао, все повече опознава себе си.

Приближаването до Дао е все повече познаване на Нищото.

Дао е зора скрита от изгрева и залеза.

Безсмъртието – това е Дао в човека.

Дао се състои от Нектар.

Всички трудности ме водят към Върховното Състояние, което наричам Дао.

Ако Дао иска да разберем Истината, то ни дарява Своето Присъствие.

Ако възприемаш само Дао, то е, защото Дао иска да стане твоята реалност.

Ако Дао те повикало, то е, защото иска да те учи.

Само Дао може да ни даде осъзнаване за Единството.

Да виждаш само този свят, означава да нямаш Дао.

Този, който е докоснат от Дао, е изоставил света.

Срещата с Дао е промисъл на Дао.

При срещата с Дао, светът умира.

Дао е много скрито – като стар, прикрит приятел.

Ако Дао те обича, То ти дарява Себе Си.

Дао е скрито в тайното даване, а не в явното.

В Дао го няма семето на смъртта.

Чрез Дао аз ставам това, което съм.

Дао ни дава онова Истинско Разбиране, което се превръща в наше Тайно Убежище.

Колкото повече не разбирам Дао, толкова съм по-очарован.

Древно е само Дао, всичко друго е последствия.

Дао ме научи да не Го виждам.

Усмивката в трудности е силно Дао.

Ако събитието е станало известно – зад него е Неизвестното Дао.

Връзката с Дао е по-дълбока от чудо.

Дао е скрито в Своето Съвършенство.

В Дао няма развитие. Дао е Съвършено.

Тайната на Живота е Дао да тече постоянно в тебе.

За да намериш Дао, е необходимо Древно Умение.

Мъдрият има сърце за Дао, а не знания.

В Дао е моят стар и прастар Храм.

Дао превъзхожда всички Добродетели.

Човек означава смърт, Дао означава Живот.

Който влезе в Сърцето на Дао – излиза от света.

Да разбереш Дао, то е, преодоляване на себе си.

И бедният живот е прекрасен, ако си с Дао.

Истината е Дихание на Дао.

Дао е нашето неизговоримо естество.

Само животът в Дао е блага вест.

Дао е Тиха, Дълбока, Златна река.

Дао е Съкровен Говор.

Животът в Дао е живот в Мистично Безвремие.

Дао е силната Лекота на нещата.

В Дао е жадуваната Яснота.

Дишай в Дао, а не в себе си.

Погледни откъде се заражда твоята Истинска Усмивка – от Дао се заражда.

Дао блести като слънцето, но понякога се крие зад облаци.

Дао никога не попада в трудности, защото е леко като вятъра и Свободата.

Лекотата е действие на Дао.

Ако си преживял Дао, преживял си океан без брегове.

Любовта към Дао дарява динамика и Покой.

Колкото повече слушаш Дао, толкова повече изчезваш.

Щом живееш в Дао, каквото и да практикуваш, е правилно.

Щом не си в Дао, всяка практика е шум.

Дао е в красивото и безмълвно състояние на живота.

Интуицията е Дар от Дао.

Човек няма образование в себе си – образованието е в Дао.

Въпросите не могат да живеят в Дао. Въпросите живеят в човека.

Нечистият е винаги беден, защото е без Дао.

Дао е Тайно Място в мен. Ако Дао ми е позволило, аз мога да вляза в това място.

Да създадеш здравето в себе си, то е да създадеш Дао.

Качествата не принадлежат на хората – те са само дадени инструменти от Дао.

Качествата са енергии, а Същността е сила.

Никой няма собствен живот в себе си. Животът е течение на Дао.

Вглъбяването в Дао преодолява Вселената.

Красивият живот се намира в Дълбините на Дао.

Любовта към Истината, Любовта към Дао е по-дълбинна от свещените писания.

Дао владее над съществата чрез Дълбината си.

Дао движи всичко и затова Даосът не тъгува.

Дао е изпреварило всички науки и затова тези науки нищо не могат да кажат за Дао.

Спокоен си, ако си заживял в Дао.

Дълбокият Мир не е твое царство, той е Царство на Дао.

Свободата е в Дао, а не в света.

Само в човека на Дао се раждат Тайните на Словата.

Дао никога не се губи, но се скрива.

Всяко Чисто Действие е умножение на Дао.

Ако ние пътуваме към Дао, ние пътуваме към себе си.

Ние не постигаме Дао, Дао постига Себе Си в нас.

Смешно е да разчиташ на наука или религия, след като, само Дао решава въпросите.

Дао е Майстор на изчезването.

Който е постигнал нещо в света, е изгубил Дао. Постижение е да отстраниш света.

Дао ни поддържа неизказано.

Само Дао ме насища, а светът ме пресища.

Цветето жертва аромата си за Дао.

Дао ме научи да дишам бисери.

Дао е моят „меден месец“ и той трае цял живот.

За да си свободен, трябва да имаш Дао в себе си.

Който не разбере Дао, убива нещо в себе си.

Дао е царство в Хаоса.

Ако разбирах Дао, нямаше да мога да живея в Него, но Дао ме научи да не Го разбирам и нарекох това: „прекрасното неразбиране“.

Ураганът за Дао е спокойно явление.

В Дао има скрита, неземна музика.

Дао ми каза: „Когато умреш, ще ти взема сърцето“. Отговорих Му: „Че то си е Твое!“.

Даоската смърт е лека, тя прилича на фина радост.

Благодаря на Дао за смъртта, защото, ако не беше смъртта, как щях да умра?

Дао е като жената – едно красиво Възвишение.

Дао наказва и с щастие, и с нещастие – ето защо Мъдрият търси само Дао.

Дао събужда Почит.

Който е разбрал, че не може да разбере Дао, е заживял в Дао… И все не иска да Го разбере.

Въпросът не е в това да разбереш Дао, а да живееш в Него.

Дао отваря измеренията.

Единството с Дао е Тайна Наука.

Всеки произход е от Дао. Само Дао е без произход.

Що е Дао? Прасияещата Незнайност.

Дао няма образование, Дао е Съвършено.

Който няма Дао, устроен ли е?

Дао е подобно на вятъра, който не се вижда.

За да имаш Дао, не трябва да Го иска – тънкото неискане Го намира.

Дао е Мистичен Смисъл, а не Духовен.

Когато Дао е избликнало, е станало вода.

Дао е Изначална Стихия.

Дао е себеотречено от всичко и затова е Цар на всичко.

Дао в Древността е изгоряло в Себе Си и затова е всякога живо.

Дао е безмълвен Извор, който храни говорещите извори.

Никой не знае възрастта на Дао, защото Дао няма възраст – Дао има Древност.

Когато отстраниш себе си, Дао става твоя Истински Живот.

Дао е постижение на Чистото Нищо.

Дао дарява безценното.

Който живее като присъстващ, е изпуснал Дао.

Направи себе си реален и ще усетиш вкуса на Дао.

Дао е Прасъстоянието. Всичко друго е настроения.

Дао не е успехи и загуби. Дао е Истина.

Дао – това е твоята крачка в Неведомото.

Когато Дао е в сърцето ти, ти обладаваш велика Сила.

Щом си тих и спокоен в трудни времена, ти имаш Дао.

Без Дао и светлината е болна.

Който е преживял Дао, е разбрал неразбраното в себе си.

Ароматът на Дао е изявената Истина.

Ако твоето неразбиране е Мъдро, Дао ще ти стане Приятел.

Истината е могъщ Дух от Бездната на Дао.

Когато си без Дао, твоята Разумност е провалена.

Дао дарява постоянния Устрем и се съединява с него.

Не празниците са празници – Дао е Празникът.

Търсачът на Дао е Търсачът на Свободата си.

Дао се изплъзва на думите, защото ги предхожда.

Даоското Сърце е Океан от Нектар.

Приятелят в тебе е Дао, а врагът в тебе, това си ти.

Ти можеш да мълчиш, но Дао може да каже, че си бъбрив – Дао е право.

Защо Дао изпраща болестите? Защото болестите ще излекуват болестите.

Възвишеното Дао лети.

Прекрасното Дао сияе.

Мистичното Дао ухае.

Върховното Дао е тихо.

Дао е Тайнство за Себе Си и за другите.

Лекотата е звукът на Дао.

Дао вижда всяка твоя крачка, защото всяка крачка е Негова.

Самоуважението е отношение към Дао.

Който търси богатството, изпуска съкровището Дао.

Само Дао създава истинските неща.

Какво струва красноречието пред Дао?

Дао в нас е Истинното мислене.

Истинското Познание е част от Дао.

Който е избрал Дао, прекратява всички други пътешествия.

Дао е това, което създава Дао в нас.

Търсачът на Дао е Неземно Същество.

Който обича Дао, ще разкрие собствената си Тайна.

Голяма Любов се иска към Дао, за да помогнеш на себе си.

Трудностите в Пътя към Дао са твоята награда.

Дао е Върховен закон, който нищо не пропуска.

Който се е отдал на Дао, ще преодолее себе си.

Да имаш дарби и таланти, и да откриеш Дао-смисъла – това са различни неща.

В Дао противоречията угасват.

Дао е Висотата на живота, а не Вярата.

Образованието те учи, а Дао те прави Истинен.

Дао движи събитията, които са превръщания на енергии.

Защо ти е дълголетие без Дао?

Дао дарява Дара на Пустотата.

Ако Дао ти изпрати Дао, значи Дао иска да ти бъде Учител.

Трудностите са от Дао, те са особен род майстори, които ни изцеляват.

Дао е Изворът на нашия живот.

Познаваме Дао, ако сме в Дао.

Как познаваме Дао? Познаваме Го като Неизговоримо.

Търси Дао при всички условия!

Който е в Дао, подрежда хаоса.

Който усърдно търси Дао, е потърсен.

Дао е постоянен слънчев ден и в мрачното време.

Чрез истинска Любов към Дао, Дао се извайва в нас.

Дао е това, което позволява Мъдрото Уединение.

Дао е безкраен Еликсир.

Дао решава въпросите, а не волята на човека.

Дао не се нуждае от ритуали.

Който всеки ден жадува за Дао, вече е в Сърцето на Дао.

Безкраят е Чистото Състояние на Дао.

Истината се ръководи от Дао – тя е Негово Тайнство.

Който не цени Дао, се самопогубва.

От Даоса лъха тънка Неземност.

Ако сме овладели себе си, Дао става наш Владетел.

В Дао е Вдъхновението за твоя път.

Само Дао може да ни помогне да разгадаем себе си.

Дао е Гласът – народите, света и Вселената са второстепенни.

Единство с Дао – това е истинското Знание.

Науката пред Дао е едно велико невежество.

Мъдростта на Дао е лека и прелестна.

За да понесеш Дао, трябва да си лек като ефира.

За да разбереш Дао, трябва да си станал част от Дао.

Дао е вкусът на живота – Вътрешният Уют.

Дао се ражда в Мъдрия контрол.

Дао докосва света, но Дао е дълбоко отвъд света.

Дао е Единственият Водител – ти не можеш да водиш себе си.

Дао е Майсторът на Пътя.

В Дао няма напредък. В Дао има само Пълнота и Съвършенство.

Дао ти е дало Свободата, за да сътвориш Дао в себе си.

Където и да си, ти си в Храма на Дао.

Ако Дао те убива – Дао те извисява. Ако лъжата те убива, тя те проваля.

Дао обяснява нещата чрез преживяване.

Дао е Майстор на необичайното.

Дао е извечно сияещата Незнайност.

Даоските очи са видели зората.

Дао е Неродена Вода.

Водата е родена от Извора на Дао.

Дао гледа с Безкрая – ние гледаме с очите си.

Дао е най-ценното, защото е Безценно.

Докосне ли те Дао, това е краят на времето.

Не розата ухае, Дао ухае.

Дао е действие в действието.

Безкраят е нещо, което тече в Дао.

Дао е моят Храм, как тогава да посетя друг храм!

За човека безопасността е опасна. За Дао опасността е безопасна.

Дао казва: силна е само Тишината.

Ако една армия се насочи срещу Дао, това означава, че тя е мъртва.

В Сърцето на Дао изначално гори Тишина.

Изгревът е поезия на Дао.

Дао е Вечно Пробудено Безмълвие.

Дао – това са лъчите на Истината.

Дао е Сила, която може да раздвижи всяка материя.

Мълчанието на Дао е изразително.

Дао е цялата Сила.

Там, където е Дао, водата блика.

Усмивката на Дао е химн на световете.

Ако Дао ти е дало Вдъхновение – дало ти е Божествената Колесница.

Дао е Скритият говор на нещата.

Дао е моята родина.

Водата дарява живот, защото, Дао е дарило на водата Себе Си.

Лицето на Дао е изумление за нас. Изумлението е Тайнство.

Дао си живее спокойно и без слънцето, и без въздуха.

Дао живее спокойно и без диханието.

В Древността слънце не е греело – греело е Дао.

Дао е Самородено и никой не знае този процес.

Всеки плод, който е сладък и зрял, е докоснат от Дао.

Дао е Велика Нула, но е решило да слезе, и се превърнало в Единица.

Дао владее изкуството да се превръща в тъмнина и светлина.

Защо не можем да обясним Дао? Защото Дао е преди словото, преди езиците.

Дао е трудно обяснимо, поради Великата си Простота.

Мъдрецът умее да чува Дао в нещата.

Дао вижда невидимото, но невидимото не Го вижда.

Дао е красотата в красотата и затова трябва да търсим само Дао.

Красотата на човека е само малка рисунка от Ръката на Дао.

Дао не се нуждае от младост и старост – Дао е Древно.

Ние говорим, но само Дао е Живият Глас.

Дао се покорява на смирения човек, защото Смирението е излязло от Сърцето на Дао.

Дао храни Покоя, а Покоят храни съществата.

Що е Дао? Дао е Неизразимият Древен Път.

Дао – това е изливащата се Безкрайност.

Любовта означава да бъдеш в Сърцето на Дао.

Много трябва да се вглеждаме в Невидимото, за да не видим Дао, но усилието си струва.

Дао е Безмълвието на Тайните.

Дао е Силата на Лекотата.

Лекотата е ефирна птица – птица от чист вятър.

Дао дарява на преданите Увереност в Пътя.

Съвършенството на Дао е преди Вечността.

Съвършенството на Дао е над всички въпроси и отговори.

Дао е създало съществата, но не е същество – Дао е Мистерия.

Съвършенството на Дао предхожда всичко.

Съвършенството живее в Дълбока Тишина.

Съвършеното Дао обхваща всичко.

Велико Съвършенство е създало нещата.

Един тих и съвършен свят се движи сред нас.

Вдъхновеният човек е Истина, която има Дао в себе си.

Чрез Дао решаваме себе си.

Дао познава нашето Мълчание и нашата скритост.

Дао е Умение да намериш себе си, а щом се намериш, ти ставаш част от Дао.

Дао е преживяване, което е отвъд знанията.

Извън Дао хората имат знания и смърт. В Дао хората имат Същност и Лекота.

Ако Дао ни възлюби, ще преодолеем себе си.

Вярвай в Дао, а не в доброто, защото, само Дао е истинското Добро.

Ако разбереш Дао, вечно ще Го търсиш.

Дао-животът е Път към собствената ни Древност.

Не е лесно да се изкачиш до лекотата на Дао.

Дао много може да каже, но То обича Безмълвието. Аз малко мога да кажа и малко казах.

Дао е по-леко от вятъра.

Дао е по-леко от пеперуда. Пеперудата е тежка.

Който има Дао, няма бреме.

Нищо никога не е могло да разочарова Дао.

Дао е Майстор на забулването и Майстор на разбулването.

Търси Дао до пълно сливане и изчезване.

Мъдростта не е в действието, а в Уединението.

Лао Дзъ

Мъдростта не е в действието, а в Тишината.

Лао Дзъ

Дао е Необятно навсякъде.

Лао Дзъ

Спокойствието умее да се съхранява.

Лао Дзъ

Който счита живота за нищо, цени живота.

Лао Дзъ

АУМЪ