Елеазар Хараш – Лекции Том 13: Очите на любовта 2002 г.

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2002 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Истинската Любов е сродна с безмълвието.

Мавахари

Бог е тази истинска Любов – тя се постига с висша динамика, с висша чистота, с владеене на себе си, а за да владееш себе си, трябва да си в единство с Бога.

Тайната на Любовта е тази, че тя създава Бог в човека.

Мавахари

Ако имаш Любов към Бога, ще се родиш в Него. Любовта е самото осъзнаване, а това осъзнаване има космическо значение. Всичко, в което си постоянен, се сътворява в тебе.

Тайната на Любовта е в това, че тя създава твоята вечност.

Тот

Любовта твори капка по капка. Постоянството на капката разкрива силата на Любовта. Такова нещо е и молитвата, тя е постоянно духовно творчество.

Когато човек е придобил истинското знание, то става за него свобода.

Махадари Персиецът

Истинското знание има свещено значение за човека, за неговото развитие. В това истинско знание е заключено Велико Учение. Тук всяка дума е важна, защото се знае, че всяка дума е призоваване на определена духовна сила.

Който е изгубил Любовта, е заключен от времето.

Тот

Да възвърнем Любовта в себе си, значи да възвърнем вечността и безсмъртието си.

Чистото действие разрушава царството на мрака.

Евангелие от Салидон

Кой има чисто действие? – Любящият, зрящият, духовният. Да имаш Любовта в себе си, това е възкръсналият Бог. Чистото действие е Негово действие.

Чистото сърце е подготовка за мистични усещания.

Евангелие от Салидон

Който е съхранявал чистотата на сърцето си, той е съхранявал Любовта. Който е съхранявал Любовта в себе си, той е съхранявал Бога.

Съкровеното сърце не принадлежи на този свят.

Евангелие от Египет

Има тайна в човека, която се справя и с най-страшните изпитания в живота – това е съкровеното сърце.

Без Любовта ти не можеш да осмислиш своята вечност.

Тот

Любовта е пътуване навътре към своята собствена вътрешна реалност, към своята собствена вътрешна вечност.

Пречистото съзнание може да призовава Бога и да Го чете в себе си.

Нерима

Когато Бог навлиза и се сгъстява в тебе, значи за Него има условия. Трупай Любов, защото когато тя се концентрира, тя става могъщ проводник на Бога.

Любовта одухотворява. Мъдростта осмисля. Истината обожествява.

Учителят

Любовта е живата духовност. Любовта е проява на свещената сила на Бога. Любовта е образувала в нас душата.

Ако се случи така, че да изгубиш опората си – придобий увереност.

Учителят Мелхория

Тайната, скрита в човека, е по-дълбока от всяка опора. Тайната, скрита в човека, е Бог.

Елеазар Хараш
Май 2006 г.

2 април 2002 г.

Дълбокото

(лекция 1)

Кармата

(първа идея за размишление)

Дълбокото

(лекция 2)

Мъдростта на индианците

(втора идея за размишление)

ДЪЛБОКОТО

(лекция 1)

Когато ни сполети нещастие, ние мислим, че това е враг на нашето щастие. Но Учителят казва: Ние мислим, че това е враг на нашето щастие, но ние не виждаме, че този враг ни предпазва от бездната, от нещо много по-лошо. Има много по-лоши неща от нещастието. Тук няма да се спирам, едно от тях е демонизирането на човека.

Учителят казва: Ако умееш да посрещнеш нещастието и страданията си, те ще се преобразят. Въпросът е дали имаш правилен подход. И Бог ще ти покаже другото Си лице, скритото Си лице. Как трябва да се посрещат? С пълно приемане, това е метод на Любовта. А методът на Любовта, това е метод на Бога. Примерно ако съдбата ти е лоша, трябва да я приемеш тотално такава, каквато е. Ако така я приемеш, вече половината е разрешена; ако се бориш с нея, кармата се увеличава. Същото важи и за всеки проблем. Приемаш го – наполовина е разрешен и останалото е лесно; бориш се с проблема и той се увеличава. Същото е с болестта. Ти нямаш избор, просто трябва да я приемеш, да я обикнеш, да я прегърнеш и да почнеш да я сто пяваш.

Любовта е единствената сила, която сътворява истинския човек. Даже Мъдростта не може да направи това и справедливостта не може, даже и доброто. Любовта е единствената сила, която сътворява истинския човек.

Другият важен момент: Ако човек работи с усилията си, той ще си остане обикновен човек. Но ако работи с цялата си същност, това е нещо друго.

Учителят казва: Господ е пред вас, а вие гледате настрани. Ще преведа: Да гледаш настрани, означава да си избрал обикновения живот – лъжата, критиката и т.н. Това е пътят на света. Бог е допуснал злото, но самото зло не Го познава. Има дълбоки причини за това. То Му служи, но не Го познава, защото в Бог има скрита и непозната светлина за злото. Злото е просто само част от Бога. Бог казва: Само в Любовта имам присъствие. Значи в Бог има една скрита светлина, тя се дължи на Любовта. Който е приел Любовта, това не означава да я цитира или да има понятия или определения за нея, а да я проявява – това означава приел Любовта.

Който е приел Любовта, осветява пътя си и става свободен от злото. Той не се занимава с доброто и злото, а приема Любовта, която го освобождава и от доброто, и от злото. После ще видим, че доброто също вреди много на човека. Това е много дългият път към Истината. Злото е по-късият път, защото събужда много специален интерес към Истината. Например кога става това? Когато човек изгуби нещо много скъпо, когато злото ти отнеме скъпите хора, когато ти открадне апартамента, когато ти направи най-различни бели; изведнъж ще искаш да постигнеш нещо по-дълбоко, нещата да станат по-вътрешни, вътрешно царство, където никой нищо не може да ти вземе. Когато нещата са вътрешни, никой нищо не може да ти вземе.

Скоро на един брат, не знам дали е тука, му откраднаха телевизора заедно с дистанционното. Понеже той отделя много време за телевизия, няма големи запаси от енергия за духовно развитие. Това е много важно. Телевизията краде. Нямам нищо против телевизията, но имам една мярка: просто малко за разнообразие да погледнеш. Но когато това стане голям навик, когато започнеш да спиш на телевизора, вече е друго, енергията ти отива. Това е нещо като живо погребение, само че се усеща след много години. И затова му казах: Радвай се, Духът иска да ти напомни нещо, да тръгнеш повече към себе си. И той каза: Само телевизора са ми взели, само това е. – Туй ти трябва.

Любовта е всякога свободна от злото. Учителят казва, че който люби Бога, той заменя знанията си с Мъдрост. Значи тук се получава нещо много важно. Тук понеже се сещам за тази дума любя, тя не е като обичам. Затова има различни думи – любов и обич. Любовта има отношение към центъра. С любовта ще обичаш Бога, т.е. ще любиш Бога, а пък хората ще ги обичаш. Значи Любовта е отношение към центъра, обичта към периферията, към хората.

Мъдрият никога не е знаещ, трябва да се знае тази разлика. Някои смесват знаещите, философите и мъдреците. Мъдрият никога не е знаещ, мъдрият е съкровен. Мъдростта никога не идва като знание, тя идва като откровение.

Някои мислят, че нирвана е крайната цел. Учителят е на друго мнение. Учителят казва буквално: В нирвана са, но не са приети от Истината. Пак ще го повторя, защото е много важно. Някои мислят, че блаженството е крайна цел, а то е само първа стъпка. Значи в нирвана са, но не са приети от Истината. Ще обясня: Любовта е съкровено отношение към Истината, а не към блаженството, това е една разлика, не към нирвана. Освен това Любовта не е отношение към човека, а към скритата Истина в него. Любовта не обича самия човек, ще го кажа по друг начин: Когато обичаш един човек, не трябва да искаш да разбереш човека, а Любовта, самата Любов. Това е Бог в него. Тогава вече ще научиш някои неща от Бога и за тази душа, които ще ти помогнат да общуваш с Бога. Човека не можеш да го познаеш, има причини.

Учителят казва: Любовта е единствената изява на Истината. Ти може да си блажен и Истината да не те познава. Много малко хора от блажените въобще познават Истината. Значи може да си блажен и Истината да не те познава, нито пък ти да я познаваш. Искам да кажа: Истината е много повече от блаженството. По отношение на Истината блаженството е бедно, но това не означава, че трябва да го отричаме. За самия човек блаженството е богатство, едно истинско духовно богатство. Не говорим за отричане, нищо не отричаме. Духовно богатство, но не абсолютно богатство. Ще обясня: така както знаещите са заблудени, така и блажените са заблудени, когато погледнем нещата от една по-дълбока гледна точка. Най-голямото заблуждение на знаещите е, че разбират нещата. Те нямат по-голямо заблуждение. И Бог казва: Оставете ги, те разбират всичко. – Няма вход за Бога, няма място, няма смирение, Бог не може да влезе да им помогне. При мен идват много знаещи, от най-различни места, даже наскоро един от телевизията, които закъсват. Елементарни проблеми не могат да разрешат, най-елементарни, въобще не говорим за дълбоки духовни неща. Заблуждението на блажените е, че това блаженство е крайната цел и те заспиват в него. Но крайна цел няма – има вечен стремеж към Истината, но без да има крайна цел. Затова Учителят казва: Любовта има по-дълбока мисия от блаженството. Затова някои блажени слязоха на Земята в името на Любовта.

Любовта търси Истината. Но какво означава да си постигнал блаженството? Това означава да си в една велика хармония със себе си, а това не е малко. Както казах, това е едно духовно богатство. От сутрин до вечер е радост и пълнота, велика хармония, велика постоянна радост. Но от една по-дълбока гледна точка това е едно много голямо утешение, но утешение, това още не е Истината. Но все пак за блажения животът е пълен с красота. Той вижда нещата от тяхната духовна страна. Винаги вижда духовното, както онзи пример, който е дал Учителят с коня: един умрял кон, който от няколко дена се размирисал и обикновеният човек като видял коня, казал: Колко лошо мирише! Духовният човек, блаженият човек вижда друго, той казал: Какви прекрасни бели зъби има! Божественият човек даже не вижда и зъбите. Той вижда душата на коня като една красива форма в невидимия свят, изтъкана от силни цветове, особено бялата светлина, защото конят е същество на служенето. Така че той вижда нещо съвсем друго.

Извън вселената, казва Учителят, има други светове. И казва още: Има същества, чийто дух превъзхожда и живота. Значи тук не става дума за знанията и смъртта, те превъзхождат живота. Тези същества са двадесет и четирите Старци, тази година малко по малко ще говорим за тях. Ето какво казва например накратко Осмият Старец. Старците имат много дълбока Мъдрост, един от най-младите Старци е на един милиард години. Има Старци на три милиарда, има Старци, които са, казва Учителят, на едно число, което се равнява на единица с тридесет и шест нули. Значи въобще не може да се мерят нещата като опит. Ще говорим по-нататък и за Втория Старец, от най-интересните, от най-дълбоките Старци, това е Старецът на Черното братство. Такава дълбока Любов и смайваща Мъдрост, включително не само той, а и неговите ученици, мъдреци и синове. Те са извървели съзнателния път на злото, спасили са се и от доброто, и от злото и са в съвсем друг свят. Понякога слизат да помагат на хората, но това е друг въпрос. Живеят в Божествената Любов.

Значи всеки, който е извървял пътя съзнателно, който е почитал тотално злото или тотално Бога, е израснал чрез почитанието и Бог го е превърнал в Мъдрост. Ако например отричаш Бога – ами ти едновременно отричаш и Сатана, защото Сатана е част от Бога, това е свещеният замисъл на Бога и злото е свещено. Затова казвам, че злото е свещено, защото скъсява пътя. То събужда в тебе изключителен интерес към Истината, после ще обясня защо.

Какво казва Осмият Старец? Нито един път не води към Истината, Истината е самият път. – Но хората трябва да извървят един друг път, наречен Пътя на кръста. Ще обясня нещо за кръста: кръстът означава, че човек е избрал пътя на знанието. Запомнете много ясно за какво става въпрос, кои са съществата на кръста. Затова Христос хвърли кръста. Малкият кръст означава едно, големият кръст означава друго, но и двете са заблуждения. Човекът на кръста е човек, който е избрал пътя на знанието. Учителят казва: Малкото знания са образували малкия кръст; многото знания са образували големия кръст. Това е пътят на една изостанала древна цивилизация. В Библията тя е наречена Дървото за познаването на доброто и злото. Това са всичките знаещи – и тук ги има, и в другия свят ги има и т.н.

Само Любовта може да се справи с кръста. Това означава, че само Любовта може да превърне пресечните линии в кръста в успоредни, т.е. в разумни. Вие знаете, там силите се пресичат; не са успоредни, разумни, които вървят във вечността, без да се пресичат, а са пресечени. Само Любовта може да превърне пресечните линии в кръста в успоредни, т.е. разумни. Така ще се образува вечното движение на Любовта. И това движение ще се насочи към своя център, който е наречен Дървото на живота. Това е друга древна цивилизация, слънчева цивилизация, която е наречена Дървото на живота и която в дълбочината си се ръководи от двадесет и четирите Старци. Това е друга цивилизация. Това Дърво ражда същества на истинското добро, на вечното добро. Не говорим за човешкото добро, защото Лао Дзъ казва, че хората страдат от човеколюбие. Въобще светът страда от човеколюбие. И това, което Учителят казва: Да те обичат по човешки начин, значи да те изядат, това е човешката любов. Затова някои казват: „Ще те изям“ – чували сте го. Това Дърво ражда същества на истинското добро, т.е. абсолютното добро, без изключение и на вечната Любов. Има още две Дървета, на тях няма да се спирам, защото в книгата казвам по нещо за тях. Те са много особени и изискват по-дълбок път. Едното е Дървото на Мъдростта. В книгата, в раздела „Дълбоко в тайнството“ се споменава за тези Дървета.

КАРМАТА

(първа идея за размишление)

Кармата не е дълг към определен човек. Кармата е дълг към Бога. Всички хора са стари длъжници на Бога. Дали малко са длъжници, дали са средно, дали са много, няма значение, всички хора са длъжници на Бога. Човекът до тебе няма такова значение, само Бог има значение. Ако разбереш това, ще се справиш с кармата, защото ти ще имаш свещен подход към Бога. Тогава и човекът ще се измени към тебе, дори и много да те мрази. Познавам един човек, който много мрази жена си и казва: Ще ти съсипя целия живот, ще те унищожа и няма да спра до тук, в другия свят пак ще те гоня! Тук става въпрос за голяма омраза. Не съм се срещал с този човек, но така, както ми го описаха, не може да прости.

Искам да кажа: само проявената Любов ликвидира кармата, не знания за Любовта, а само проявената Любов – това е методът. Някои ме питат какъв е методът – това е! И затова който има Любов, няма карма, той има Бог в себе си, Любовта е Бог. Как може да имаш Бог в себе си и да имаш карма? Значи който има Любов, има Бог в себе си и кармата си отива. Тя не може да съжителства с Бога.

Кармата, това е неразбраната любов, неразбраното отношение към Бога. Който е изпълнен с Любов, който е изпълнен с Бог, няма празни места в съзнанието си – той не може да създава карма. На това основание казвам: Люби и това е всичко. Често ме питат: Какво да правя? – Люби и това е всичко. Но това не значи, че трябва да се натрапваш с Любовта си или да настояваш.

Какво означава „люби“? Един от преводите ми е следният: Люби всичко – и доброто, и злото. Ще обясня: това не означава да правиш зло. Казвам за някои, защото някои казват: Чакай сега да направим някои бели! Люби и доброто, и злото; не да правиш зло, а когато злото ти идва, да го приемеш – то е част от твоето минало, то е част от твоя път. Ако обичаш само доброто, ще имаш празнина в съзнанието си, защото това е само половината истина. Ако обичаш само злото, пак ще имаш празнина.

Затова казвам: Люби и доброто, и злото. Любовта е цялостна, тя не разделя нещата на добро и зло също като даоските мъдреци. Те не говорят въобще за зло, нито за Бог, нито за дявол. Там има само Дао, т.е. път. Както ви казах и преди, когато се случи зло на един даос, той казва: Това е път. Когато се случи добро, пак казва: Това е път. Значи няма такава идея за правилно и неправилно. Пак казвам: Няма правилно и неправилно, има неразбрани неща. Няма светли и тъмни сили. Ако една скръб и мъка те направят дълбок и след време те направят истински човек, това зло ли е? Ами ако доброто те приспива, това добро ли е? Ами ако злото те събужда, както казва вторият Старец, а доброто те приспива, къде е злото? След време ще се спрем по-подробно на втория Старец и на неговите ученици, на неговите мъдреци.

Любовта е цялостна. Тя обича и доброто, и злото. И затова именно тя превръща злото в добро. Понеже го обича, злото няма избор, то не може да направи нищо, тя го превръща в добро. А доброто го превръща във вечно добро. Затова Учителят казва: В този свят първо ще дойде злото. Когато злото си свърши работата, после ще дойде доброто да работи и чак накрая ще дойде Истината да твори – такъв е пътят. От друга страна е казано да прощаваш многократно. Защо? Накратко ще обясня: Прошката е единственото правилно отмъщение. Няма по-точно отмъщение от прошката. Ако искаш да отмъстиш на някого, това е най-точното. Това означава да мислиш правилно. А който мисли правилно, казва Учителят, ще бъде научен как да проявява Любовта. Който мисли правилно, вече Любовта се насочва към него и тя ще го научи как да я проявява.

ДЪЛБОКОТО

(лекция 2)

Учителят казва, че злото е много тънка тайна на природата. И ангелите не го разбират, има причини. За тази тайна Учителят казва: И Бог да питате, няма да получите отговор. Става въпрос за реален отговор. Бог не е Същество, което разкрива нещата. Бог е Същество, което действа, което твори, което пресътворява. Не обяснява. Неговите обяснения са само загатвания, но това не са обяснения. Това са посоки и идеи.

Не само ти изучаваш, казва Учителят, доброто и злото. И те те изучават. Даже за житното зърно казва Учителят, когато го приемеш в себе си, ти мислиш, че си го изял, но житното зърно има един есенциален духовен атом. Той пътува в теб, в тялото ти, в кръвта ти и си прави свои проучвания – и той те изучава. Така че в житното зърно има скрит един дух, който също те проучва по свои закони.

Въпросът за злото е от хиляди години неразрешен. Този въпрос е присадка, както казах, от една много стара цивилизация, една много стара раса, която не е могла да извърви своя път. Така тя се е загубила в самата себе си и така се е родило Дървото за познаване на доброто и злото, наречено още Дървото на скръбта.

Когато Учителят казва: Люби Бога повече от себе си – това означава освобождение от тази древна цивилизация и раса, наречена Дървото за познаване на доброто и злото. Значи затова има такава заповед: Люби Бога повече от себе си. Това е освобождение от тази цивилизация, която е скрита в тебе. Това е цивилизацията на Дървото за познаване на доброто и злото, неразрешеният въпрос.

От ученика се иска голяма будност. Защо? Защото това не е въпрос, който трябва да разрешиш, той въобще не подлежи на разрешаване. Въпросът, който трябва да разрешиш, е в твоята любов към Бога. Това е нещо, което трябва да разрешиш: каква е тази любов, неизменна ли е, човешка ли е, животинска ли е, полу-животинска ли е, полу-ангелска ли е и т.н., но това е твой въпрос. А другият въпрос няма да го разрешиш. Въпросът е не защо има зло, защото колкото повече задаваш този въпрос, толкова повече оглупяваш, егото расте. Задаваш ли въпроса, защо има зло, просто оглупяваш, защото няма отговор. Бог не е пожелал да отговори, има причини. Въпросът е: Защо аз не живея в Божествената Любов? Това е съществен въпрос. Защо не живея в Истината? Защо не живея в истинското добро?

Злото се е явило, защото ти не си разбрал Любовта. Това е една от причините, това важи и за болестите. Какво значи болести? Неразбрана любов. Какво значи скръб? Неразбрана любов. Какво значи нещастие – всичко това е все неразбрана любов.

Сатана не е зло. Когато го наричат в църквите враг, отстъпник, така те го правят враг. Той само това чака да ги направи свои хора. Много е лесно, когато смяташ, че едно нещо е враг. Всъщност ти го създаваш, както и злото. Злото не е твой враг, обаче ако ти го избереш, то започва в теб да расте. Това не означава, че злото е зло, но твоят избор е зло. И когато сега си в лошо положение, това са все твоите избори от минали животи. И се чудиш все още защо искаш да си добър, а пък злото тече по някакъв начин в теб.

Сатана не е зло, той не е един зъл Бог, той е един неразбран Бог. Ще обясня: той е част от Бога, но същевременно той е един неразбран Бог. Според Учителя той е онази скрита част от Бога, която те пробужда за самия Бог. Забележете, Сатана е онази скрита част от Бога, а понеже Бог е свещен, злото е свещено, говорим за Божествено зло, което има мисия да направи хората истински. Той е онази скрита част от Бога, която те пробужда за самия Бог. Това означава, че „стани любов“ е по-важно от всякакво учение. Учението си е учение, то е хубаво нещо, но твоята цел е да станеш любов. Учителят казва не да обичаш, а да се превърнеш в любов, това е много повече, ти пак ще обичаш. Значи когато правиш добро и очакваш нещо насреща, ти всъщност правиш зло, така не можеш да съхраняваш любовта, напротив, изгубваш я. Пак ще повторя: Когато правиш добро и очакваш нещо насреща, услуга, благодарност и т.н., каквото и да е, вътрешно човек трябва да е буден и да знае, тогава всъщност ти правиш зло. Постъпката може да е добра, но ти правиш зло. И тогава разочарованието ще дойде. И затова някои хора ще ги чуете да казват: Цял живот все правя добро и все ми се случват злини. Разбира се, ти нямаш нищо общо с доброто, така е, съвсем други неща си правил. Какво искам да кажа: Няма разочарование за този, който е неочакващ! Как може да бъде разочарован този, който не очаква за услугите си нещо насреща.

Другият важен момент е, че будният човек няма път. Ще обясня: той има любов.

Другият важен момент: Будният човек няма път, той има дух. Това са двата важни момента.

Какво означава думата „път“? Преди време ви казах, че означава дълбочина. Сега давам друг отговор, подобен: пътят никога не е разстояние. Пътят, това е самата Любов. Това означава думата „път“.

Разбирането на живота не се намира в знанията. Къде е? Намира се във възхищението от живота. Това е качество на душата.

Живее този, който се възхищава, а не този, който знае. Защо? Защото възхищението е единение с душата, това е качество на петото тяло. Значи възхищението е единение с душата на нещата, това е вътрешна връзка. Знаещият няма единение, това се подразбира, той няма единение със себе си; днес е един, утре е друг, в следващия ден е трети и се чуди какво става.

Другият важен момент, който казва Учителят: Дайте на хората любовта си, а не помощта си. Сега това не означава да се откажеш да помагаш, защото някои хора на ума само това чакат и ще кажат: Значи той каза да не помагаме и т.н. – защото съм чувал такива неща. Дай на хората любовта си, а не помощта си. Любовта е по-дълбока реалност от всякаква помощ. Не бъркайте услугите с любовта, т.е. с вечното добро.

Много дарители се смятат за добри; има терористи, които се смятат за зли, по-нататък ще обясня. Едно нещо става, казва Учителят, когато Бог го допусне. Тероризмът не може да живее и да действа, ако не е допуснат. Той скъсява пътя на развитието и учи злите същества, т.е. самите терористи, да бъдат предани на един ръководител. Тази преданост след време Бог ще я превърне в преданост към Истината, но това е много специален момент, ще трябва да го обясня повече да не кажат някои, че възхвалявам пък тероризма. Когато издадох преди време в Талмуда еврейските легенди, някои ме изкараха евреин; сега ако издам египетска книга, ще ме изкарат египтянин, но така постепенно ще ви обяснявам нещата, защото тук говоря пред пробудени души. Затова се осмелявам да ви кажа тези неща, защото всичко има свое много специфично значение и трябва да се види така, както Бог го вижда и ние трябва да имаме Неговия поглед.

За Бог всичко е красиво. Нямаме друг избор, освен да разглеждаме нещата, както Той ги вижда – с погледа на Любовта, защото със злото Той прави добро, с доброто прави добро и всичко е все Неговата Любов. Дали ще разберем това, рано или късно това ще се случи и ще го разберем.

Друг важен момент: Силното желание за Истината ще те отведе в големи заблуждения. Това е една тънкост. Само цялостното желание ще те отведе при нея. Забележете разликата: силно желание за Истината и цялостно желание. Силното постепенно ще те заведе в заблужденията, а цялостното желание ще те отведе при нея, защото Истината те иска целия, не те иска деветдесет процента, не иска от тебе преданост деветдесет и девет процента, тя те иска целия. Това означава: не бъди желаещ, а цялостен, целият.

Най-важният въпрос, който трябва да разрешиш: най-важният въпрос, това си ти самият. Това е най-важният въпрос и най-важният проблем. Защото хората искат да оправят света, затова го казвам. Учителят казва: Който иска да оправя хората и света, косата му ще побелее и нищо няма да оправи. Ти си самият въпрос, ти си самият проблем. Щом тебе те има, и проблемът го има, веднага си налице. Значи става въпрос за егото. Щом тебе те има, егото го има, проблемът е веднага тука. В момента може да няма проблем, но той е вътре; и да минаваш за безпроблемен, проблемът е в тебе. Щом тебе те няма, Божественото го има, тогава проблемът го няма. Щом тебе те няма, твоето его, което пречи, го няма, Божественото е в тебе, Бог е в тебе, тогава как може да има проблем? Това означава, че освобождението всъщност е освобождение от самия себе си, от егото.

Другият момент, за който казах нещо: Любовта е много повече от доброто, не трябва да се бърка с доброто. Любовта е много повече от доброто, защото тя проявява Бога, не просто добро, а тя проявява присъствието на Бога. В най-големите ти изпитания в живота не ти трябват знания. Това, което ти трябва, е дух и Истина. В големите изпитания знанията няма да ти помогнат. Има много хора, които имат много знания, но нямат дух да приложат нещата, т.е. те нямат знания. Значи трябва да имаш дух и Истина.

Учителят казва: Когато Бог не може да ти помогне с добро, Той се превръща в зло. Дали ще Го харесаш под тази форма, няма значение. Понякога Бог не може да ти помогне с добро, Той се чуди: дълги години ти прави добро и ти не можеш нито да растеш, нито да обичаш Истината. Ако забележите, добрите хора нямат изключителна любов към Истината, затова казвам, че това е дългият път. Когато Бог не може да ти помогне с добро, Той се превръща в зло. Това означава, че и злото, и доброто, това е все Неговата Любов. Тук няма разделение, Той просто търси начини, това е все Неговата Любов. Това означава още, че и злото е любов, защото всъщност зло няма. Злото е скрита любов, но за пробудения човек. Зло няма, злото е скрита любов с малко по-строго лице, по-сурово лице, обаче това е така; скрита любов, защото то е част от Бога. Това означава, че Бог не може да бъде зъл. Трябва да станеш дълбок, не да станеш добър, да можеш да станеш дълбок, любящ и тогава ще бъдеш освободен.

Другият важен момент: Понеже много лекари все лекуват хората – и лекарите са болни, и хората са болни. Болестите после продължават, променят се, видоизменят се, увеличават се и т.н. Това, което трябва да се излекува в човека, не е болестта, а неговата неразумност. Това е главният проблем, неговата неразумност. Ето защо идват болестите и страданията. Те идват, за да излекуват твоята неразумност. Дали ще разбереш това, дали ще разбереш, че болестта е помагач, че има мисия? Учителят казва: Тя идва да те мачка, за да те направи по-добър, истински добър. Даже и болестта се измъчва с човека – много мъка, много пот, докато изкара от човека нещо истинско. Човек нарича това зло. Като дойде болестта, човек мисли, че го е сполетяло зло и иска да оздравее, но не иска да стане разумен. Това означава, че дори и да оздравее, го очакват нови болести. Това е игра на болести и на здраве. Всъщност здравето на такъв човек не може да е истинско.

Здравето започва от момента, в който станеш цялостен, т.е. от блаженството нагоре. Това е най-нисшата степен. Оттук нагоре вече може да си здрав, защото си цял. Когато се занимаваш с добро и зло, със знания, със скръб и т.н., ти не можеш да бъдеш цял, не можеш да бъдеш и здрав. И затова казвам, че любовта към Истината е единственото здравословно състояние.

Знае се, че Бог е казал на Сатана, когато той се е отцепил от Него (разбира се, това е привидно, на вътрешен план между тях няма отцепване, но това е привидно за пред хората и за пред света), Бог му казва: Вникни в най-дълбоките си намерения и ще видиш част от Моя план.

Кога един човек увеличава злото в своя живот? Когато разхищава енергията си по ненужни неща. Когато започне да смята второстепенните неща за важни, когато отделя Истината, благородството, светостта, чистотата настрани, казва: Тези неща не са за мен, има сега други по-важни – и тогава той увеличава злото в себе си.

Доброто не те подтиква да търсиш Истината по един изключителен начин. То е една хубава възможност, но почти във всички случаи пропиляна. Доброто не те подтиква да търсиш Истината по изключителен начин, интензивно, т.е. с голяма любов. Затова казах, че доброто е дългият път. Ето защо на помощ идва злото. То има способности да събуди в теб един изключителен интерес към Истината. Това е късият път. Ето защо идват страданията и злото в света – да събудят този голям интерес към Истината. И ако една голяма катастрофа събуди двама човека, това не е малка работа. А пък ако събуди сто човека, това е вече още повече.

Защо Бог действа така? Бог действа така, защото в Истината е пълното освобождение от злото, което е в самия тебе. Това е неговият подход, Той няма друг подход. Ето защо Бог ти изпраща Своето строго лице, т.е. злото Си, за твоето освобождение. Някои го наричат жестокост. Всъщност няма нищо общо Бог с жестокостта. Затова е казано, че Бог е любов. Той ти изпраща строгото си лице, наречено злото и това е за твоето освобождение. Както казах, добро, което те приспива, добро ли е, същото важи и за щастието; и зло, което те събужда за Истината, зло ли е? И пак казвам, тези неща не са казани от кой да е, а от един от великите синове на втория Старец, Старецът на Черното братство. Той казва още: И доброто вреди, и злото вреди. Само Любовта помага. – Колко просто се изразява. Вие сте виждали как една майка се грижи за детето си. Цял живот прави добрини и накрая се оказва, че доброто няма нищо общо с Истината, с образованието, т.е. с образованието на душата си. Само добрини е правила и накрая нито на себе си е помогнала, нито на детето, да не говорим, че е станало много по-лошо. Това са добрините, неразбраният път на доброто.

МЪДРОСТТА НА ИНДИАНЦИТЕ

(втора идея за размишление)

Това е от една книга, която скоро подготвяме, казва се „Авалира“, книга на незнайните индианци.

Много е дълъг списъкът на индианските мъдреци, като се започне от Мъдрият елен, Мъдрият лист, Тишина в косите… Вие знаете, те имат много такива мистични имена, което не е случайно, това са символи; Белият гълъб и т.н., много дълъг списък, става въпрос за стотици. В тази книга, която се надявам след един-два месеца да излезе, има много неща. Това е само един малък откъс от тази книжка.

Страданията – казва един от индианците – които ни причиняваш, превърнах в любов и сега тази любов Ти дарявам.

После: Не се опитвай да летиш с крила, приятелю! Ти имаш вдъхновение, на което всички птици биха завидели. Пак ще повторя, това е свещена поезия на индианците. Между другото осмият Старец, за който ви споменах, казва се Авал Мавара, той е Старецът на всички индиански традиции от Първата слънчева раса. Авал Мавара означава Споделящият слънцето. За него ще говорим по-специално по-нататък.

Ти имаш вдъхновение, на което всички птици биха завидели. Ти имаш вдъхновение, за което всяка птица би ти подарила крилата си.

И още: За да летя, не са ми необходими крила. Аз летях, преди да се родят крилата. Истината, това са моите крила. Всички други крила объркват моя полет.

И последното: Ще ти кажа нещо, приятелю! Истината расте в тебе тихо като тревата и идва невидимо като вятъра. Дори и когато не искаш да я видиш, тя е тука, приятелю. Тя е всякога в теб.

АУМЪ

7 май 2002 г.

Дълбокото

(лекция 3)

Коя е истинската майка?

(първа идея за размишление)

Злото е тайна на Бога

(лекция 4)

Кое е същественото?

(втора идея за размишление)

ДЪЛБОКОТО

(лекция 3)

Учителят казва: Можеш да направиш най-голямата жертва за света, но ако любов нямаш, Бог нямаш. Тогава кой ще те одухотворява?

Най-дълбоката наука, според Учителя, се намира в неизреченото. Всеки, който има особена жажда за любовта, той ще изрече думата Отец не като дума, а като благоговение. Има една разлика: благоговението е силата на произношението. Изречените думи съставят було, було на неизреченото. Благоговението отмахва това було.

После Учителят казва: Определено е човекът и злото да работят много. Ако човек работи много и ако работи разумно, той ще ограничи злото в себе си. Ако човек не работи много, тогава злото ще работи (става въпрос върху него). Учителят нарича дявола резервния учител. Той идва да доизкусури човека, т.е. когато човек се е отдалечил от Истината, дяволът е резервният учител. Той идва с една трудна задача да доизкусурява. За това ще говорим по-нататък. Ако човек не работи много, тогава злото ще работи в човека, за да му предаде своите уроци. Така че или човек ще работи много, или злото; едно от двете ще работи.

После: В момента, в който се изрече Истината, духът ѝ отлита. Това още един път показва, че тя не може да бъде изречена, а нещо друго се получава. Това означава следното: Истината не може да се изрече, не може да се обясни. Но тук има една тайна, тайната на слушането. Ако слушаш с дълбочината на петото тяло, т.е. на душата си, висшата душа, ти ще чуеш Неизговоримото, понеже душата слуша с тотално доверие, това не е като ума. Неизговоримото е единственото, което може да те пресътвори, казва Учителят. Истината говори с езика на Неизговоримото. Това е нейният начин.

Другият важен момент от дълбокото: Който има любов, той знае какво да търси. Това е мярка: има ли любов, той знае какво да търси. Той никога не търси знания. После ще стане въпрос за грехопадението. То се състои в това, че човек е избрал знанията. Вместо любовта той е избрал Дървото за познанието на доброто и злото. Който има любов, той никога не търси знания. Той е изцяло насочен в търсенето на своя Учител. Думата Учител обхваща много неща. Едновременно обхваща и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и Небитието, и всичко, което е съществено, така че тази дума е много широка. Той е изцяло насочен в търсенето на своя Учител, защото Учителят е неговият корен, неговата свещена основа. Знанията не могат да те преобразят, защото нямат корен, т.е. нямат корен в любовта. Примерно ако почнете да четете Стивън Хокинг, така нареченият втори след Айнщайн – големи знания за вселената, но той няма любов. Означава, че всичките му знания накрая отиват някъде и той потъва с тях. Това също има хубава страна, но то е от съвсем друга гледна точка.

Дървото за познанието на доброто и злото няма корени. Затова Учителят казва: Търсете корена на нещата. Само любовта има корени, затова тя е наречена Дървото на живота. Това е всъщност любовта – Дървото на живота.

За недостойния човек няма реални изпитания. Той има някакви изпитания, но никога няма реални изпитания, затова той живее като мъртвец. За стремящия се ученик има много изпитания. Те ще му дадат прозрения, но тези прозрения не са достатъчни за Истината, те са само въведения, говорим за стремящия се ученик. Само достойният, казва Учителят, се среща с най-страшните изпитания. Те го връхлитат със страшна сила. Казвам това, защото в последно време много хора идват с големи изпитания и с малки и ме питат: Какво да правя? А човек трябва да се организира, винаги може да победи изпитанието. Духът в човека е всякога силен, по всяко време, въпросът е човек да е буден. Те го връхлитат с голяма сила, защото той се е устремил изцяло към Истината – не деветдесет процента, а изцяло. Понеже се е устремил изцяло, Истината иска да проникне в него и тя му показва най-страшното си лице, т.е. най-страшните изпитания. Това е начинът, по който Истината се образува в човека – най-големите, най-страшните изпитания. Това е начинът, по който Истината избира най-достойните. Казвам това, понеже скоро пак имаше хора, които идваха при мене и говореха за самоубийство. Едното братче се отказа, понеже успях да му кажа нещо.

КОЯ Е ИСТИНСКАТА МАЙКА?

(първа идея за размишление)

Истинската майка те оставя да бъдеш самия себе си. Тя те дарява със свобода отвън и отвътре, защото има някои дават свобода отвън, но отвътре не я дават. Така действат пробудените същества. Първият най-важен момент е да дадеш свобода на детето си, да не искаш да го моделираш със своите амбиции да прилича на тебе. Защото след време ще има отмъщение. И за да се избегне това, трябва да му дадеш свободата, която и Бог му е дал.

Истинската майка е тази, която познава петото си тяло, т.е. своята душа. Тя е душа. После ще разберем какво дава на детето си. Майка, която иска да те направи проекция на себе си и на своите амбиции, убива нещо в детето и в себе си.

Истинската майка е велико духовно и Божествено явление. Това не е просто нещо обикновено, а велико духовно и Божествено явление. Тя никога не ти предава знания. Тя ти предава Любовта си и тази Любов ще те научи на всичко, защото Любовта е Бог. Само Любовта може да те направи реален, знанията не могат. Те са напълно безпомощни, както казах, нямат корен. Само Любовта може да те направи реален. Защо? Любовта е Бог.

Истинската майка те обича, както Бог те обича. И тя не се налага, не те насилва. Любовта, която дава майката на своето дете, е единственото нещо, което може да го учи реално отвътре. Тук трябва да признаем, че истинската майка е много рядко явление, защото това е въпрос на душа, на себепознание, петото тяло. Така както е рядко себепознанието и прякото виждане на душата си, така е рядко явление истинската майка.

Любовта на майката създава около детето жив огън, защото предадената любов е Бог. Това е едновременно и психическа защита, не знанията, не уменията и съветите, а любовта.

Истинската майка има първо любов към Бога (тук трябва да се разберем по един въпрос), а после към детето. Защо казвам това? Защото без любов към Бога, абсолютна, тотална любов към Бога и винаги на първо място, това означава едновременно и любов към Истината, без любов към Бога отношенията стават нереални. Дори и когато обича детето си и иска да направи всичко за него, постепенно отношенията стават нереални,въображаеми и нещо съществено се изгубва. Бог не е между тях – най-лошото нещо, което може да се случи. Затова първата заповед е любов към Бога, не втората, не третата, а първата – любов към Бога. Така че тук правя ударение, защото без любов към Бога любовта към човека се превръща в нещо опасно. Пак ще повторя: Без любов към Бога, без Бог да е в тебе и между вас с другите души, любовта към човека се превръща в нещо опасно. Без любовта към Бога, т.е. без изпълнението на първата заповед и майката, и детето пътуват към злото. Независимо каква философия имат, какви знания имат, без изпълнението на първата заповед те пътуват бавно към злото. Само въпрос на време е то да се случи.

Някои майки смятат, че най-важната им мисия е да отглеждат децата си. Въпросът стои според окултната наука по друг начин. Не казвам, че това не е важно, но въпросът е поставен по друг начин. По-важно от всяка мисия е самият Той, в Кабала се нарича Единственият. Мисиите не се изпълняват заради хората и световете, а заради Единствения. Искам да кажа кое е на първо място. И другите неща са важни, но те не са на първо място. Скритото във всяка мисия е в това, дали ти се насочваш изцяло и изключително към Единствения. Ще обясня: ако мисията ти се окаже по-важна от Единствения, т.е. от Бога или от Истината, примерно проповеди, отглеждане на деца, най-различни дарби и т.н., проучвания, науки и т.н., каквато и да е мисията, ако тя се окаже по-важна от Бога, ще знаеш, че ти никога няма да я изпълниш по правилния начин, по свещения начин.

ЗЛОТО Е ТАЙНА НА БОГА

(лекция 4)

Първо, злото е родено от свободата. Преди свободата то не е съществувало. Когато Бог е дал свободата, това е началото на раждането на злото. Злото се е родило по пътя на свободата и злоупотреба със свободата, т.е. свободата му дава това право. Тук има много дълбоки причини. Много дълбоко разумно е, че Бог е дал свобода, както много дълбоко е, че Той е допуснал грехопадението, защото без Него то не може да стане. Както ще видим по-нататък, особено в другите лекции – за да станат хората истински, има дълбок план на Бога. Затова не трябва да осъждаме нищо. Както ще видим, грехопадението има скрита хубава страна, ще видим в какво са сбъркали Адам и Ева – не в самото грехопадение, а в нещо друго.

Злото е злоупотреба със свободата, но също така именно от свободата ще се роди и истинското добро. Това означава, че доброто също произлиза от свободата. И единственото истинско добро е, когато то е произлязло от свободата, това означава от мярката на Истината, доброволно, не насилено, а изработено по пътя на свободата и на страданията. Само тогава ще се роди истинското добро, именно затова е допусната свободата. Няма значение дали човек ще страда един живот или хиляди, той ще стигне до истинското добро. Защо? Защото в душата е много дълбоко вложена любовта към Единствения. Където и да ходи, всички светове да обиколи, тя винаги ще иска да се върне при Него. Това е неизбежно, така че причината за свободата е много по-дълбока и много по-разумна, отколкото изглежда. Това означава, че свободата може да създава и добро, и зло. Ще обясня: ако отхвърлим свободата, ще създадем още по-голямо зло. Има такива, които искат да отхвърлят свободата. По пътя на свободата ще се зароди истинското, изстраданото добро.

Другият важен момент: някои отричат злото, правят капитална грешка и си натрупват карма. Отричането на злото означава едновременно отричане на доброто, което ще дойде впоследствие. Именно затова е казано: „Не съдете“. Въобще хора, които се занимават със завист, злоба, омраза, критика, Учителят казва, че те са извън учението, те не са в школата. Може да цитират Учителя, може да говорят, че го обичат, но щом допускат тези неща, включително и лъжата, те са извън.

В учението има много странни хора. Има такива, които много обичат Учителя, обаче не са го разбрали. Други са разбрали Учителя, обаче пък нямат любов. След време ще се спра на що е последователи, що е ученици и що е синове. Това са три категории, които се движат по различен път и слушат по различен начин. С различни мотиви слушат, по различен начин разбират и различно е развитието им. Затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“.

Злото означава, че в човека има една много дълбока скрита истина, която трябва да се прояви; самото зло я предизвиква. От друга страна, злото е страдание, но в това страдание е скрит новият поглед за живота. Това означава, че злото работи за пробуждането на човека, това е една от неговите мисии. Затова Бог се е превърнал в зло, Той го е допуснал, това е Неговото друго лице. Всичко е Той. Той се превръща, за да те доведе при Себе Си, готов е на всичко. Ако не може да ти помогне с добро, се превръща в зло, само и само да станеш любов. Значи злото е страдание, но в това страдание е скрит новият поглед и злото, както казах, работи за пробуждането на човека.

Пробуденият човек вече никога не може да върши зло. Значи злото се върши само от спящи хора – насилници, въображаеми учения, религии, такива, в които всеки иска да наложи своето. А който иска да наложи само своето учение на другите, в него има насилие. Той ще изкриви и собственото си добро, и собственото си учение.

Светът може да те смята за добър човек, но Великото Око, което те наблюдава отвътре, никога не може да бъде излъгано. То те познава безпогрешно. Казвам това, защото ние много често казваме: Еди-кой си е много добър човек, еди-кой си е много хуманен. Лао Дзъ казва, че светът страда от хуманните хора, от човеколюбивите.

Великото Око те наблюдава безпогрешно и то знае дали си добър. Красивите ти постъпки пред света може да изглеждат по един начин, но те нямат никакво значение пред Окото на Истината, което познава твоите най-дълбоки и тайни намерения, така че красивите ти постъпки не се одобряват. А над деветдесет процента от красивите постъпки са фалшиви. Затова преди време ви казах, че чистите постъпки нямат голямо значение, а важно е кой постъпва. Ако постъпката е от съкровено същество, всичко е на място. Ако един нечист човек прави много добрини, той не може да направи никакво добро. Нека да се старае, но аз ви казах, че не трябва да бъркаме любовта с услугите. Любовта е нещо много по-дълбоко, а често услугите объркват нещата.

Злото е скрито в твоите тайни помисли и намерения и затова всеки ще се срещне с Истината. Може да си въобразява, че е добър, но ще се срещне с Истината лице в лице, така наречената зряла карма. Това е задължителна среща, за да даде отчет пред Истината за своите най-тайни и скрити помисли и намерения, които иначе пред хората са забулени.

Щом имаш и най-малката зла помисъл в себе си, макар пред света да изглеждаш много добър, Истината ще те накаже за това скритото, защото ти си виновен пред Духа на живота, пред святия Дух на вечността. Ти всъщност дълбоко в своето малко зло намерение извършваш реално зло и оттам се отдалечаваш. Затова Учителят казва: Истинските отношения се намират в подсъзнанията на хората. Истинските отношения не са това, когато се поздравяваме на улицата и се усмихваме, а примерно аз дали имам едно дълбоко, реално, Божествено отношение към твоята душа. Аз трябва да си дам отчет. Ти може да ме мразиш, може да ме критикуваш, но аз пред Учителя, пред себе си, пред своята душа, пред Духа на вечността, аз трябва да знам точно дали съм на място. Значи важно е какво вършиш в своето подсъзнание. Затова на някои хора казвам: първо си уреди отношенията с подсъзнанието и тогава ела да говорим. Някои хора идват и мислят, че могат да се скрият. Подсъзнанието е мястото на скритото зло. То може да е малко, но то расте, като синапеното зърно – от малко става много голямо. Там е мястото на малкото зло, което винаги може да стане голямо. Затова Учителят казва, че ако някой убива муха, след време ще убие кокошка, кон и накрая човек. Това обяснявах преди години на един пастор, пасторът на адвентистката църква в България сега, станал е голям, той убиваше мухите. Аз му казах: За какво ти е тази палка? Не заради самата муха, а заради живота, който ти не можеш да върнеш в нея; ти посягаш на един живот. Освен това, какво толкова: мухата може да ти кали търпението. После, ако кухнята е чиста, какво ще прави тази муха при тебе – но той така и не ме разбра. Продължи да си ги чука и след време, разбира се, Духът ще го чукне и него. Важно е какво вършиш в своята дълбочина, там ученикът трябва да е буден.

После: Денят на страшния съд, това е разобличението на твоите скрити помисли. За някои това е дошло, за някои ще бъде, за трети ще дойде след време, но твоите скрити помисли ще бъдат разбулени.

Другият важен момент: Ако Бог унищожи злото, Той ще създаде по-голямо зло. Ще обясня: преди време, когато говорехме за тайната реч във вселената, там обяснихме нещо. Сега ще кажа друго нещо: ако Бог унищожи злото, Той ще създаде по-голямо зло. Защо? Защото ще отнеме пробуждането на човека за съзнателното добро, за истинското добро, заради което е дадена свободата. Значи свободата е дадена, за да стане човек съзнателно добър, както преди това ви казах, пак ще го повторя, понеже е важно. Учителят казва: Не трябва да бъдете добри, а абсолютно добри, т.е. да няма изключения. Дали ти правят зло, няма значение, винаги отговаряш с добро. Тогава ако си спомняте, бях ви казал диагнозата, кой човек е добър и кой лош, пак ще я повторя: ако на добрия човек му направят деветдесет и девет злини и едно добро, той ще помни само доброто – всичко друго забравя, изтрива го и запомня само доброто; ако на лошия човек му направят деветдесет и девет добрини и само едно зло, той ще помни злото – само това помни, всичко друго го забравя, това е лошият човек.

Пътят на свободата е много странно явление. Ще обясня: пътят на свободата, това е самият път на страданието, а страданието е пътят на изкуплението. Всички погрешни избори трябва да се изкупят. Изкупление означава съзнателното завръщане в Бога, това е идеята за възкресението. Възкръснал си, когато съзнателно се завръщаш при Бога, както блудният син със смирение се завръща. Смирението е началото на дълбочината, едно от най-важните качества. Когато Учителят е дал двадесет и пет добродетели, когато на едно място казва: Истински йога, това е човек с двадесет и пет добродетели – там първото място се заема от смирението. Първата добродетел е смирението, последната е благоговението. Това е друг въпрос, друга тема.

Страданието ще те освободи от несъзнателното добро. Една от красивите страни на страданието е, че то ще те спаси, ще те освободи от несъзнателното добро. Вие сте чували много хора да казват: Все правя добро и все зло идва. Човек, който прави добро и който иска нещо насреща, ще му идва зло. Който го прави заради Бога, той насреща не иска нищо и когато му се случи зло, той го приема с любов и израства, не казва „защо ми се случи зло“. Той го приема и расте. Страданието ще те освободи от несъзнателното добро, което всъщност е зло. Правиш добро, но без мярката. Ти не познаваш нещата, затова Учителят казва: Когато правите добро, питахте ли Бога? Много хора не знаят последствията. Има много добри постъпки с много лоши последствия, те са от Черното братство. Има лоши постъпки с много добри последствия, те са от Бялото братство. А има постъпки добри, които са с много добри последствия, те са от Всемирното братство. Отначало докрай там работи истинското добро. Какво добро може да направи например обикновеният човек? Той първо не е направил добро на себе си, не познава себе си, не познава душата си. Въобще какво добро може да направи спящият човек? Не казвам да не прави услуги и да не се старае. Какво може да направи спящият, неосъзнатият човек? Цял живот да прави добрини, ако той не познае себе си и любовта, всичко накрая ще бъде разрушено, защото това не е съзнателното, пробуденото, истинското добро. Това означава, че несъзнателното добро те увлича във все по-голям мрак. То не те пробужда, както наблюдавате обикновените хора – правят добрини, но по този път не познават нито Бога, нито себе си, нито Истината, нищо. И накрая изпадат в безизходица. В момента имам десетки хора, които много добрини правят и идват при мен, защото са в безизходица.

Ако свободата те води към своеволие, ти вървиш към самоунищожение. Свободата не е своеволие. Човекът на своеволието изгубва себе си. И да прави добрини, и да прави злини, все едно, той изгубва себе си. Той не познава своите скрити намерения. Ще дам един пример, който е малко странен и може да се разглежда от много гледни точки. Един циганин имал малко циганче и то постоянно го питало: Татко, какво е това живот? Циганинът отговаря: Не знам. Какво е това свобода? Циганинът отговаря: Не знам. Какво е това истина? Не знам. Какво е това добро? Не знам. Накрая циганката казала: Стига си измъчвал баща си, не го питай за нищо. Но циганинът казал: Нека да пита, ма, да се учи. – Тук има нещо странно, има и една такава гледна точка: той не му казва нищо. Има много хора, които учат децата си на знания и накрая тези знания ги разрушават. Забележете едно от тънките тълкувания: той не го учи на нищо. Това задължава детето да търси отговори отвътре, от Бога. Дали то ще търси и ще намери отговорите, може да се окаже след време, че това е по-голяма помощ. В света има много странни неща и много са различни гледните точки. За едни гледната точка е живот, а може да се окаже, че това е смърт, а от друга гледна точка, смъртта може да се превърне в живот. На едно място Учителят казва: Що е смърт? И дава кратко определение: Това е ново оживяване.

Като казах за гледните точки, накратко преди да продължа, още една случка: Един корабокрушенец има битка с морето и след големи усилия изведнъж вижда бряг. Голяма радост! Поглежда към брега и казва: Бряг! Бряг! Там го чакат канибали и те се развикали: Месо! Месо! Значи те виждат, месото идва, а той вижда спасение на брега. Искам да кажа: много са различни гледните точки и ако не се съобразяваш с Истината, винаги ще попадаш в капан.

В света има толкова много зло и толкова много страдания, защото има много свобода. Така и трябва да бъде. Но истинското достойнство на човека се намира в разбраната свобода.

След около един-два месеца се надявам да пуснем една от нашите книги, казва се „Авалира“, книга на незнайните индианци, от най-различни раси. Те имат корен в Първата слънчева раса и оттогава насам най-силното качество на индианската раса, това е достойнството. Да умреш достойно и да се върнеш при предците си, това е за тях най-дълбокото нещо, което може да се случи, най-важното нещо в живота, именно достойнството. Това е друг въпрос.

Всеки човек има задача да осмисли своята свобода. Например от тебе зависи дали да има зло, или да няма зло. Някои хора много често изкарват дявола виновен, за малко ще се отклоня. Каквото и да се случи, все дяволът виновен. Учителят казва, че дяволът не може да направи престъпление без тебе. Ти трябва напълно да си дадеш ума, сърцето, волята, тялото, ръцете, напълно да се съгласиш и тогава дяволът може да го направи, но без теб не може. Така че нека не изкарваме дявола виновен, защото по-нататък ще видим, както ще говорим в следващата лекция, виновен е изборът на човека и тогава дяволът и човекът се съединяват. Дотогава злото няма думата, но при погрешния избор на човека вече злото си върши работата. Нека не изкарваме злото виновно винаги, защото нещата стоят по друг начин: човек трябва да види злото в себе си.

Връщам се на идеята: от теб зависи дали да има зло, или да няма. Ще дам един пример, говорили сме много по този въпрос: храниш се, ядеш спокойно, бавно и спираш на най-сладката хапка. До този момент е Бог. Няма зло. Правиш някакви постъпки, спираш на точната постъпка. Не се натрапваш на човека, чисто, благородно – до този момент е Бог. Това е мярката. Бог е вече в тебе. В момента, в който преядеш със следващата хапка (защото Учителят казва, че следващата хапка е отрова), в момента, в който преядеш, злото се явява. Досега го нямаше. Една крачка само. Аз ви казах и за онази сестра във Владиславово. Когато ѝ казах това за сладката хапка, тя каза: „На мене всичките ми хапки са сладки“. Само че злото навлиза, следващите хапки не са сладки. Затова някои казват, че Истината е горчива, но всъщност Истината е много мъдро нещо. Истината има един вечен вкус и няма нищо общо с горчивината, но тя е горчива за тези, които не я разбират. Тези, които не я обичат, за които всичките хапки са сладки, за тях Истината става горчива. Това беше мярката. Но както казах, ти решаваш да ядеш още. Някои ядат много повече, аз тук само загатвам. Някои преяждат по три пъти вечерта. Познавах едни екскурзоводи, които вечер ядяха от първо до седмо. Е, мъжът почина от ядене и пиене; тя остана сама, за да мисли. Не осъждам нищо, но искам да кажа: има едни мерки. После, някои се тревожат за напълняването. Има една малка тревога в напълняването и в по-голямото отслабване. Къде се намира тя? Има една мярка, която е плюс-минус около четири килограма от твоето нормално тегло. Може да напълнееш малко повече от четири килограма, в мярката си; малко по-малко от четири на минус, пак си в мярката. В момента, в който минеш тази мярка, някои се разтревожват, това не е случайно, това е подсъзнанието. Защото се разрушава, посяга се на равновесието на духовното здраве, не говорим за физическото; нещо в духовното здраве се нарушава. И затова някои леко се тревожат, почват да спортуват, което го одобрявам. Каквото и да правят, го одобрявам, за да търсят оня баланс, който е в мярката, в който не преяждаш. Не преяждаш с още една хапка, а гледаш да си в онова духовно поле, което ти осигурява твоето лично тегло, твоята свобода.

Следващата хапка беше злото. Това означава, че ти покани дявола. Него го нямаше до този момент. Някой сега ще започне да се оправдава… Аз не казвам, че е лесно и на никого не препоръчвам лесно да разреши този въпрос, защото някои може да се отчаят. Допреди тази хапка дяволът го нямаше; една хапка и той се яви. Някой път една лоша постъпка и той се явява, така злото оживява. Ти го съживи, а не че то съществува. Ти му даде храна с тази постъпка. Някой път четеш книга повече, отколкото трябва – това е преяждане. Водиш разговор по-дълъг, отколкото трябва – това е преяждане. Гледаш телевизия повече, отколкото трябва. Този приятел, дето ви казах миналия път, дето му откраднаха телевизора, понеже гледа повече, отколкото трябва, дойде да ме пита какво да прави. Казва: Взеха го с дистанционното. Аз му казах: Те вървят винаги заедно. Той сега ме среща и така, взе да мисли, казва: Май хубаво стана… и т.н., започна да мисли. Защото Бог мисли за него, иска да му спести нещо. Тази телевизия му поглъща основната енергия, а той няма запаси от енергия да си позволи да гледа повече телевизия. Той трябва главната си енергия да даде за Истината, а остатъците да ги даде за телевизията. Той обърнал нещата наопаки. Казвам му: Радвай се, че не са ти изнесли апартамента със стените. Това са символи. Пак казвам: не казвам да разрешаваш въпросите бързо, а да се заемеш бавно, спокойно и разумно. Никога не трябва да се бърза.

Бог съществува, защото съществуват злото и страданията. Именно затова съществува идеята, наречена Бог. Бог съществува, за да ги погълне – и злото, и страданията, това е Негова идея. Той съществува за да ги погълне, но трябва ти да се отдадеш на Истината. Ти самият трябва да направиш правилния избор и да се отдадеш на Истината. Ако светът беше тотално добър, на всяка крачка добър, нямаше да има нужда от идеята за Бог, въобще нямаше да има нужда от Бог, ако всичко течеше като постоянно добро, неизменно добро, на всяка крачка добро. Затова Учителят казва, че в ангелския свят е много трудно да намериш същество, на което да направиш добро. Какво добро ще направиш на един ангел? Голяма мъка има, много трябва да се измъчиш, за да му направиш истинско добро, а да не говорим на архангел или на серафим. Някои искат да направят добро на Бога.

И така, свободата е най-великото явление в живота. Тя е съдбата на самия Бог. Свободата е първородна тайна на живота, най-голямата тайна, първородната тайна. Това означава, че да разрешиш тайната на живота си, значи да разрешиш тайната на Бога. Защото човекът е бог в развитие, още не е бог, но той по същество, в дълбочина е бог, но в момента е в развитие. Да разрешиш тайната на живота си, означава да разрешиш тайната на Бога.

Само двадесет и четирите Старци и техните синове са разрешили тази тайна. Всички други ученици, последователи вървят по този изключително важен път. Защо двадесет и четирите Старци, особено те? Защото те имат изключително отношение към Истината, не просто отношение, а повтарям, изключително отношение към Истината. Доброто и злото са безсилни да познаят Истината. И добрият човек не може да познае Истината, и злият човек не може да я познае. Само Любовта е в сила и е в състояние да познае Истината. Дървото за познанието на доброто и злото няма никакъв шанс. Това са знаещите хора, интелигентните и т.н. Ако те не се откажат от знанията си в името на Любовта, те нямат шанс.

Божественото учение няма да ви донесе слава, богатство и положение в обществото. То ще ви донесе само Истината, същественото.

Питат ме защо има черни учители, лъжеучители и т.н. Тук ще ви обясня защо е на място и защо е точно. Просто трябва да има, както трябва да има кръчми, защото хората пият, за да не мислят. Ако само мислят, ще направят десет пъти повече престъпления, докато алкохолът спасява много. Затова те се опиват, зловещата астрална енергия се притъпява и престъпленията се намаляват. Колкото повече пие такъв човек, по-добре. Пие, за да не мисли, защото ако започне да мисли, злото в него може да се разрасне, а обикновено при знаещите хора злото расте. Дали е скрито или е явно, то расте.

Защо има черни учители? Разбира се, това „черни“ е в кавички, защото те вършат друго добро. Казвам: неправилно вярващите създават черните учители, просто те ги сътворяват. От Небитието налага се да дойдат черни учители. Както демоните създадоха Хитлер, както тези черни учения и любовта към злото създаде Хитлер. Просто Хитлер трябваше да дойде, той няма избор. Той просто е сътворен и трябва да се яви. Същото е и тука: неправилно вярващите, неискрено вярващите, т.е. лицемерните в дълбочината си, те явно се представят по друг начин, говорим в дълбочината си, те създават черния учител, те са основата, а той само идва. Той има основание, затова идва. Това е все едно да обвиняваш дявола за еди-какво си. Ами защо човек не обвинява себе си за това, че не следва Бога? – аз поставям въпроса така. Защо казваш, че дяволът е в твоя живот? Защо казваш, че семейството е прокълнато? А защо ти не следваш Бога? Не е ли това по-важният въпрос? Както някои питат: Има ли живот след смъртта? Живот има преди смъртта, това е. Ако имаш живот преди смъртта, няма да питаш, защото животът тече като вечен поток, няма такъв въпрос. Защо ти не обвиняваш себе си? Ето вижте колко човекът е коварен, човешкият ум, логичният ум, знаещият ум как все търси вината другаде. Защо ти не следваш Бога? Твоят изопачен вътрешен ум не е ли дявол? Като казваш за дявола и като мислиш, че той някъде отвън идва, ами той не идва ли, защото има нещо в тебе, което го привлича? Той идва отвън само като потвърждение. Това означава: не изопачавай себе си и дяволът ще изчезне, ще отпадне.

Учителят казва: Да проявиш любов към Бога, това не означава да пожертваш нещо от себе си. Ще обясня: да проявиш любов към Бога, това не означава да пожертваш нещо от себе си, а да пожертваш самия себе си, целия. Както ви казах, Истината те иска целия. Обичаш Истината, ама донякъде – няма такова нещо. Истината те иска целия и в случая трябва да пожертваш себе си, не нещо от себе си. Пожертвай се самия ти, за да не излъжеш себе си. Така знанията са излъгали много хора.

КОЕ Е СЪЩЕСТВЕНОТО?

(втора идея за размишление)

Да търсиш информация и знания, това означава да искаш да станеш егоистичен. Няма значение, че някои не разбират, че е така, то е малко скрито.

Някои обаче ще кажат: Искам знания, за да помагам на хората. Забележете как работи четвъртото тяло, хитрият ум, изтънченият ум. В искането на знания е скрито едно много дълбоко лицемерие, защото знаещият е, пак повтарям, много хитър. Той не е като любящия човек и като будния; той е много хитър. Той често говори, че иска да прави добрини, това е основният му мотив, основното му изказване. Но кой може да прави добрини? Само пробуденият, истинолюбивият, този, който пробудено, съзнателно се е посветил изцяло на Истината и на своя Учител. И той все още не може да прави истински добрини, защото има да извърви път, но той има право да казва някои неща, да въвежда и то по закона на скромността и на смирението, без да се смята за голям съветник; просто със скромност и смирение да въвежда хората към нещо по-дълбоко.

Знанията никога няма да те направят ученик. Само Любовта може да те направи. Знанията нямат шанс, те нямат как да те направят ученик. Ще обясня: знаещият отива при Учителя с желания. Примерно иска да оздравее, иска да получи някакви по-тънки знания, иска да познае билките, цветята, по-дълбоките книги, иска да научи много неща. Това са все желания. Как отива ученикът? След време ще говорим повече за това. И как отива синът? Ученикът отива при Учителя с любов и пълно доверие. Затова казвам: Не се движи в желанията; движи се в любовта, в доверието. Не се движи в желанията, защото ще получиш нещо второстепенно от Учителя, това не е същественото. Движи се в любовта, в доверието.

Някои се страхуват от злото, други се страхуват от секти, някои пък се страхуват и от Бога. Ако трябва да се страхуваш от нещо, това не е нито Бога, нито злото, нито дяволът, нито сектите. Страхувай се от неправилния си избор, от твоята упоритост в злото, в лъжата, в критиката, в омразата и т.н. Ако нямаш любов към Истината, можеш да се страхуваш, защото се отдалечаваш. Ако нямаш любов към Истината, можеш да се страхуваш, но тогава дори и да не искаш, ще се страхуваш, защото в човека има много духовни същества, които се страхуват заедно с него. Всички се страхуват от Истината. Тя преследва всички безпощадно.

Кога се погубва душата на човека Не когато дяволът я вземе, а когато Бог се отдалечи от нея. Тя може да е в ръцете на дявола и на злото, да расте и може да придобие опит много дълбок, но ако Бог я изостави, това вече има много дълбоки причини. Когато Бог се отдалечи от нея, това е вече наистина опасно.

Любовта към Истината е същественото, правилният избор. Той трябва да стане от любов. Затова казвам: любов към Истината, не казвам желание за Истината, даже не казвам стремеж. Най-точната дума е любов към Истината. Любовта към Истината е същественото, правилният избор. Любовта към Истината означава съхраняване на Бога. Щом държиш на Истината, ти съхраняваш Бог в себе си. Съхраняваш ли Бог в себе си, ти вече имаш душа, можем да говорим за душа, можем да говорим за петото тяло. До този момент имаш ум, сърце, воля, логика, знания, много неща, но в момента на истинолюбието вече имаш душа.

Любовта към Истината е, която решава нашите проблеми. Ако се движиш правилно, т.е. искрено към Истината, невидимият свят ще ти решава проблемите. Ако се движиш правилно, с любов към Истината, искрено, няма значение, че понякога ще правиш грешки, не може изведнъж да говориш Истината завинаги правилно. Просто трябва да си искрен и да се стараеш, независимо от малките грешки в началото. Тогава невидимият свят ще се намеси в твоя живот и невидимите помагачи ще ти решават въпросите. А как ги решават, това всеки е усещал и казва: Стана от само себе си. Но някой път нещата не стават, има причини.

Не ти трябват знания и информация, трябва ти любов към Истината. Земните знания, казва Учителят, са формулата на смъртта. Примерно как се ражда болестта рак, накратко ще ви кажа. Когато един човек прекалено много мисли за земни проблеми, за материални неща, една група клетки стават некултурни. До момента не са, защото клетките са много разумни живи същества, с тях може да се разговаря. Има клетки на интуицията, има клетки на здравето, веднага се впускат да помагат, когато човек иска. Но когато човекът стане неразумен, тези клетки започват да се отделят. Така се образуват ракообразните клетки. Те се отделят от тялото и човек почва да губи своето здраве. Затова кой може да е здрав? Само цялостният човек, блаженият. Човек, който не е цял, как може да бъде здрав? Както виждате, хората с прекалена нужда за земни неща, не искам да давам някакви примери, хора, които са презадоволени, как продължават да искат още земни неща и как се саморазрушават на вътрешен план. Това е много дълга тема.

Ще ви кажа нещо за грехопадението. В грехопадението има нещо много дълбоко, красиво и нещо неправилно. По-нататък ще говорим и за величието на грехопадението, защото то е много дълбока тема и много истинска. Самият Бог го е допуснал и Той участва, без Него нямаше да има грехопадение. Той тайно участва с много дълбока цел – да направи, както казах, хората истински. Тук сега ще ви кажа една тънкост.

Желанията на Сатана, на Адам и Ева да бъдат като Бога, са на място. Това са едни от най-красивите желания, които може да има всяко същество – да бъде като Бога. Но те са изпуснали нещо съществено, тук е разликата.

Кое е същественото? Същественото не е в това, да искаш да бъдеш силен и знаещ като Бога, а да искаш да бъдеш Любов като Бога. Това е тяхната капитална грешка. Те са поискали да бъдат силни и знаещи – това е егото. Егото винаги иска знания. Егото никога не получава мъдрост, то получава знания и информация, но никога не може да се докосне до мъдростта. То иска знания заради властта. Те са поискали да бъдат силни и знаещи като Бога. Същественото е да станеш Любов като Бога и чак после, като последствие, идва съкровеното знание, съвсем друго знание, истинско знание, чисто знание, знание от друг род. А пък вече ако Бог реши да ти даде сила, част от Своята сила, с която да помагаш на хората, това е съвсем друг въпрос, но тя не е твоята сила.

Другият път ще говорим за грехопадението, за неговия път, защото грехопадението се състои в това да бъдеш знаещ, да си пожелал да бъдеш знаещ вместо любящ. Затова знанието води към смърт, а Любовта води към живота.

АУМЪ

4 юни 2002 г.

Бог и дяволът

(лекция 5)

Мъдростта на фараона

(първа идея за размишление)

Бог и дяволът

(лекция 6)

Десетият Старец

или Старецът от Тишината
(втора идея за размишление)

БОГ И ДЯВОЛЪТ

(лекция 5)

Дяволът те изкушава, но той никога не те принуждава към грях. Това, което те принуждава, е твоята собствена воля, твоята скрита слабост и т.н.

Бог позволява само изкушението, но ти си, който си позволява греха. Твоята воля е позволението. Това означава, че злото се състои в неправилното използване на свободната воля. Но без тази свободна воля в бъдеще не може да се роди една истинска и велика вселена, какъвто е замисълът на Бога. Тази велика вселена трябва да е обхваната от истинското, Божественото добро. Целта на тази бъдеща вселена е така да бъдат изстрадани нещата, че човек да е пожелал истинското добро и то да се наложи като нещо осъзнато, изстрадано и Божествено.

Знанието без любов става невежество. Силата без любов става насилие. Доброто без любов става зло. Знанието без любов е грях, т.е. източник на зло. От друга страна знанието без любов е слепота, т.е. знаещият е сляп, затова казваме, че слепият е грешен. Защо? Защото се е отказал от любовта, като я е заместил със знания. Той е заместил любовта с Дървото за познанието на доброто и злото, т.е. той е избрал грехопадението. Това Дърво именно е грехопадението – старата култура, която не може да се развива. Доброто и злото са черна и застояла вода. Знанието е блато.

Защо е допусната смъртта? Смъртта е допусната да ограби знанието на човека, понеже то е ненужно, понеже това знание е без любов. Една от причините за допускането на смъртта е тази – смъртта ограбва знанието. Тя оставя само любящите да минат през нея, знаещите не могат да минат през смъртта.

Дървото за познанието на доброто и злото е Дървото на грехопадението. Смъртта дълго ще спасява знаещите от техните заблуждения, става въпрос за много животи. Например знаещите много воюват за правата си. Но Учителят казва: Само любящият е прав. Правата са в Любовта, а Любовта – това е Той, това е Бог.

Учителят казва: Със сърцето си обичай, с ума си учи, с душата си служи, а с духа си живей. После казва Учителят: По пътя на знанието ще срещнете смъртта. Но ако тръгнете по великия път на Любовта, Мъдростта и Истината, вие смъртта няма да я срещнете никога вече.

Който не е роден от Любовта, е осъден на смърт, затова е казано: Родете се изново. Роденото от Любовта е дух и вечност, преведено означава дух и свобода.

Дяволът представлява силата на злото, която превъзхожда злата воля в човека. Това е спрямо човека. Иначе дяволът е голяма сила, но сила, която е уязвима от Божията сила. Дяволът, това е злото, което е в Бога, но е против Бога. Ще имаме много лекции по този въпрос, така че където някой не разбира нещо, постепенно ще бъде обяснено.

Пълнотата на Бога е такава, че Той допуска злото и допуска символична борба със злото. Но злото е просто обречено. То няма никакъв шанс срещу Бога, срещу Божията сила. Това означава, че Бог е допуснал съществуването и деятелността на дявола за Своите цели. Бог е съдал дявола и му е позволил да падне, това е част от Божия план за космоса. Първо го е създал и после му е позволил да падне. После Бог е дал разрешение на дявола да изкушава Адам и Ева. Но тук трябва да обясним нещо: дяволът има власт над тези, които се изкушават, но той няма власт над тези, които имат любов към Бога.

Сатана е казал: Аз нямам власт над вас. Аз мога само да ви изкушавам. Но ако вие пропадате, вгледайте се в собствената си воля и не упреквайте мене.

Бог е казал на Сатана: Ще изпълня ада с тебе и с тези, които те следват.

По-нататък ще говорим, понеже има много спорове дали дяволът може да се покае, дали може да се върне обратно при Бога. Има много спорове, но има и точни отговори.

МЪДРОСТТА НА ФАРАОНА

(първа идея за размишление)

Става въпрос за един фараон, който е говорил около хиляда и триста-четиристотин години преди Христа. Казва се Аменхотеп четвърти. Много отдавна казани неща, по негово време имали голямо влияние в Египет, в Индия и в Тибет. И досега неговите думи продължават да са важни.

Извлякъл съм някои кратки, важни неща от неговата книга. Той казва: Добротата никой не може да достигне, преди да е завършил своя път.

После казва: Неискреният дори и по пътя на Мъдростта се труди неразумно и разочарованието е наградата му за труда.

Пътищата на Бога превишават твоето разбиране.

Тщеславието скрива сърцето на човека от самия него.

Ти си слаб, о, човече, в много неща. Но има неща, в които си твърд и непоколебим. Ти си твърд и непоколебим в своята печал.

Достатъчно зло е определено на човека, а той го увеличава със своите оплаквания. В една от следващите лекции ще говорим за кармата и за тайните на кармата, тъй като много хора правят добро сега, живеят разумно, а им се струпват много трудности и те не могат да разберат, че тези трудности идват от миналото и трябва да се изхарчат. И продължават някой път да се оплакват и създават дефекти в следващите си тела. Когато пак ще се преродят, ще имат дефекти в менталното и астралното тяло и отново ще продължава старата игра, понеже не могат да разберат как работи кармата. Затова в една от следващите лекции ще говоря и по този въпрос.

После казва: Страхът от събитието е по-голямо нещастие от самото събитие.

Благородно същество е онзи човек, който върши велики дела, без да бъде подбуждан за това. Той не се нуждае Бог да му напомня или ангелите, или интуицията. Просто самият той вече е станал душа, действа с душата си, с петото тяло.

Казва: Не може да бъде обида това, което не се чувствува. Ако го чувстваш, то става обида. Приел си я, то става твое разбиране. Примерно аз питам: Защо чувстваш обидата? Защо не виждаш скритата красота в обидата? Защо не извадиш енергията ѝ? Защо не виждаш така, както Бог вижда? И може ли някой примерно да обиди Бог в тебе? Ако човекът е его, много лесно ще бъде обиден. Но ако човекът е с Божествено съзнание, никой не може да го обиди. Той е океан, обидата потъва.

После казва: По-добре несгоди, които те водят към доволство, отколкото радост, която те прави неспособен да понасяш бедствията.

Казва: Страданието е златен кръст, върху който се разтваря розата на душата.

После казва още нещо важно: Нима не е по-добре да изстрадаш красиво това, което ти не си в състояние да избегнеш?

Накрая: Да се страда, е необходимост, предопределена за твоята природа. Нима ти би искал чудо да те избави от нейните уроци? (От уроците на природата, от уроците на страданието.)

БОГ И ДЯВОЛЪТ

(лекция 6)

Който иска да бъде свободен, нека да остави Сатана настрана и да се освободи от тъмните подземия на своето собствено сърце. Дяволът не е враг на Бога, а на човека. На кой човек? На този, който не търси с цялата си любов Бога. На него той става враг.

Бог винаги може да вижда Сатана, но Сатана не е способен да Го вижда. Сатана е като слепец пред слънчевата светлина. Това, разбира се, е слабо сравнение, все пак го използваме като идея.

Грехът на Сатана, според окултната наука, символизира недостатък на реалност. Друг път ще говорим защо той няма цялата реалност. Бог е, Който разрешава злото и Той е, Който го ограничава. Защо Бог позволява на злото да действа? Бог позволява на злото да действа не заради лошите цели на самото зло, а заради добрите цели на Бога. Това означава, че Бог използва дявола, символично казано, и неговите изкушения, за да израсне Той и да се укрепи в нас. Това е неговата цел, Той прави всичко. И ние чрез нашата будност постепенно се укрепяваме в Него.

Според Учителя Бог ще превърне грехопадението във велико благо. Дяволът засега е отделен от Бога, от реалността, но същественото е защо човекът се отделя от Бога? Волята на дявола е винаги зла, но неговата власт никога не е несправедлива. Ще обясня: волята на дявола е винаги зла отпреди рая, от минали цивилизации, които са съществували на друго място. Но неговата власт никога не е несправедлива. Злата воля му принадлежи, но властта му изхожда от Бога. Това е една много тънка разлика. Злата воля му принадлежи, това той си го е избрал от минали цивилизации, преди още да бъде раят, но властта му изхожда от Бога. Въпреки всичко Сатана никога не може да проникне в нашата най-вътрешна същност. По-нататък ще говоря защо е бил разпънат Христос, накратко само ще кажа: Христос умишлено е позволил това, Бог е дал власт на Сатана да бъде разпънат, за да може Сатана да постигне външен успех и да загуби вътрешно борбата за завладяване на петото и шестото тяло. Така че Сатана не може да проникне във висшата душа на човека и в духа, там, където е образът и подобието на Бога. Той може да постигне само външна смърт и външни успехи, това му е позволено. След време при второто пришествие няма да има и външен успех, ще бъде изтласкан още по-навън, но дотогава ще има успехи във външния свят.

Властта на Сатана над нас е вид символично наказание, наложено ни от Бога, а Сатана е само инструмент на Божия закон. По този начин Бог се бори с нашата упоритост. Тя може да е скрита, може да е много прикрита, рано или късно човек трябва да се прости с нея.

След като човекът е допуснал греха в себе си, той не е вече в състояние да използва свободната си воля правилно. Може да се старае, донякъде да успява, но той не може напълно да я използва правилно; няма пълната свобода, има частична свобода.

Другият важен момент: Бог не е зло. Той само го е допуснал. Ще обясня: Ако Бог беше зло, тогава злото щеше да е нещо абсолютно, никой нямаше да има шанс за развитие. Не само хората, включително от ангелите до серафимите, защото злото щеше да произлиза от самия Бог и никой нямаше да има шанс. Това означава, че злото не изхожда от Бога, то е състояние на грехопадение, което преведено означава отчужденост от Бога.

Злото не е събитие, станало във времето. Изкушението на Адам и Ева е историческо събитие. То е станало в известен смисъл във времето, но голямата отчужденост на злото е съществувала преди грехопадението и много души носят тази отчужденост от древни времена преди рая. В рая само се проявява едно последствие от едно много старо зло, което е било скрито в човека и, разбира се, в Сатана и в демоните. Злото е съществувало много преди рая. То е съществувало още от създаването на вселената, а що се отнася до ада, това е просто твоята отчужденост, отделеност от Бога, това е адът. Това е станало по твоя собствена воля, защото адът не е желание на Бога. Той е бил пожелан от теб и затова сега адът е в единство с теб. Това е твоят неправилен избор от древни времена и този избор и досега тече в теб, в твоите тела. И ти сега трябва да го излекуваш. Всъщност това е най-голямата болест на човека – неправилният избор. Най-голямата болест на човека не е т.н. рак и др. подобни, те са много бедни в сравнение с тази болест. Най-голямата болест на човека е неговият неправилен избор.

Ще ви обясня какво означава на окултен език думата болест: болест означава погрешно разбиране на живота, погрешни представи – това е скрито в тази дума. По друг начин казано – неразбиране. Това означава, че докато имаш неразбиране, винаги ще боледуваш, просто ще се сменят болестите. Неразбирането обаче, казва Учителят, е излечимо, но трябва да търсиш Истината с цялата си душа. Какво означава с душа? Това не означава със знания, с амбиции, с информация. С душа означава с любов.

Всички болести говорят за отхвърления Бог. Малко или много те говорят за отхвърления Бог. Само любовта към Истината може да ти върне здравето и живота. Аз лично се учудвам как може хората да боледуват, но това е друга тема.

Сатана не е твой враг, но понеже ти си враг на себе си, превръщаш всичко във враг, не само Сатана, но даже и Бог.

Грехопадението е особен род болест, особен род неразбиране. Врагът е създаден именно от неразбиране, от отричане. Когато отричаш нещата, примерно отричаш смъртта, нищо не можеш да постигнеш. Ако се опиташ да я разбереш, ако проникнеш в нея, ще видиш, че тя съдържа нещо съвсем друго. Учителят казва: Що е смърт? Това е ново оживяване. – Просто няма смърт.

Един от учениците на втория Старец (за втория Старец може би няма да говорим, но за неговите ученици от време на време ще казваме по нещо; вторият Старец, това е Старецът на Черното братство, една изключителна универсална мъдрост. Но за да се изнесе тя, тук трябва да има абсолютна атмосфера и не трябва да присъства и най-малкото его. Затова има опасения и затова ще говорим за неговите ученици, а него самия ще отложим), казва се Авдахар, казва следното: Страданието, това са сълзите на мрака в тебе. И мракът ще плаче, докато не съградиш храма на Бога в него.

ДЕСЕТИЯТ СТАРЕЦ

или Старецът от Тишината

(втора идея за размишление)

По принцип рядко ще говорим за Старците, защото те са много оскъдни на слово, но от десетия Старец имаме няколко страници от великото учение за тишината. Тук съм направил няколко извадки, а следващата книга, индианската, която се нарича „Шептящата тишина“, към края завършва с този Старец. Тук съм извадил по-важни неща от него.

Десетият Старец се казва Мавахари, означава Старецът от тишината или Споделящия тишината; друг превод – Старецът от бездънната тишина.

Ти си пристигнал в душата си, когато си станал съзерцател. Става въпрос за божествените неща, изцяло насочен към божествените неща. После казва: Ти си пристигнал в духа си, когато си станал благоговение. Именно това е благата вест. Това е свещеното отношение към всичко сътворено и несътворено. И накрая казва: Ти си пристигнал във великата тишина (това няма нищо общо с мълчанието; мълчанието е на духовен план, тишината е на Божествен), когато твоята любов е изпълнила цялата бездна.

Друга идея от него: Днес ти слушаш много хора да говорят. И те говорят най-различни езици. Но знаеш ли, страннико, какво искаш да чуеш? Това, което искаш да чуеш, е тишината на Този, Който ти говори. Няма да превеждам какво означава, само ще загатна: тишината се тълкува като дълбочината на човека, дълбочината на неговата любов, дълбочината на неговия дух и т.н. в тази посока.

После: Ти ме питаш кой е истинският човек? (Тук говори с един от своите ученици). Ако искаш да познаеш истинския човек, когато го срещнеш, ти ще забравиш за думите. Ти ще видиш в очите му безпределната тишина. Ти ще си забравил за думите, защото ще бъдеш поразен от него. И после казва: Тишината поразява думите. Има такава тишина, за нея ще говорим друг път. Истинският човек е поразяваща тишина. Тази тишина е съществувала преди думите, преди езиците, преди народите, преди вселената.

После казва: Когато ти говоря, приятелю, не ме слушай. Аз съм същество, което говори на твоята тишина. Само тишината може да говори на тишината. Защо? Защото само те, двете тишини, могат да се слеят.

После казва: Смъртта е неразбиране. Животът е говор. А тишината е безмълвно велика пълнота.

Друга идея от него: Истинските същества са звучаща тишина. Дори и когато говорят, те дават на тишината да говори в тях. Те са отстъпили своето място на преданието. Преданието, това е едно от имената на Духа. Не случайно следващата ни книга „Авалира“ се казва „Шептящата тишина“, там има много предания, много легенди и много мъдреци говорят, тук-там някои Старци.

Една друга идея: Само тишината може да обясни живота и само тишината може да те освободи от тебе самия. Само тишината е твоята свобода, приятелю.

Накрая: Този, който изговаря думите, изгубва нещо. Само неизречената дума е истинска. В своята неизреченост тя е цяла. Например това, което мислиш за някой човек, най-дълбокото, се намира в твоята неизречена дума, скрито.

АУМЪ

2 юли 2002 г.

Бог и дяволът

(лекция 7)

Отче наш

арамейският вариант
(лекция 8)

Ава Торот

Тайната книга на Черното братство
(лекция 9)

Мавахари Десетият Старец

Споделящият Тишината
(идея за размишление)

БОГ И ДЯВОЛЪТ

(лекция 7)

Бог дарява на избраните (избраните означава истинолюбивите; когато чуете думата избрани, винаги ще разбирате истинолюбивите), Бог дарява на избраните сила да преодолеят дявола и да избягват греха. Понеже злото е произлязло от Бога, именно затова то е скрито добро. Не трябва да го тълкуваме като зло, защото ще изпаднем в неразбиране. За съжаление само пробудените разбират и оценяват това. В края на краищата злото във всяко създание ще бъде унищожено, така казва окултната наука, защото само по себе си то е ограничено.

Според Учителя даже и дяволът ще бъде очистен от греха и от злото, разбира се, в други времена, защото сега има мисия. По този въпрос има много спорове, но любовта на Бога е толкова велика, че е предвидила всичко. Даже и дяволът ще бъде очистен от злото и от греха. Това е друга тайна, друг въпрос и друг разговор. Учителят казва: След време дяволът няма да бъде дявол, той ще бъде съвсем друго същество. Отново ще бъде видоизменен и отново чрез силата на Бога. И той ще продължи да съществува, но не като дявол и зло, защото всички неща трябва да се завърнат отново при Бога. Т.е. всичко трябва да се върне в своя Източник.

Учителят казва: Бог е изкарал нещата от Себе Си. И злото е изкарано навън, и творението е изкарано навън, и всичко в своето определено време ще се завърне обратно. Това, което е излязло от Бога, ще се върне обратно в Него. Учителят казва: Бог ще призове към Себе Си всичко и тогава Той ще стане Всичко във всичко, и Бог ще пребивава във всичко.

В бъдеще дяволът ще има любов, но сега – не. И понеже сега дяволът няма любов, той разчита на знанията си. Няма на друго какво да разчита, защото трябва все пак на нещо да се разчита. Но Бог е неведом за знаещия, Бог е непознаваем, недостъпен за знаещия – това е положението сега. Това означава, че знаещият винаги ще бъде изненадан от съдбата, докато любящият, неизменният живее в Бога. При него нещата се развиват по друг начин. Това означава следното: знаещият не е благословен, само неизменният в любовта си е благословен, а знаещият трябва да търси нещо изгубено. Ето защо който има любов, придобива живот; който няма любов, казва Учителят, придобива знания. Това е заместител на този етап.

Знания без любов е придобиване на проклятие, но такъв е пътят на обикновените хора. Затова има много престъпления в света, защото има много знаещи, но не любящи. Любовта никога не прави престъпления.

Смисълът на живота не се намира в Дървото за познание на доброто и злото, а в неизменната любов. В Дървото за познание на доброто и злото човекът винаги стига до самоизчерпване, това е неизбежно – умора, отпадналост и много, много такива знаци. Докато в любовта няма изчерпване. В любовта просто животът е вечен, може да има почивка, но няма изчерпване, няма умора.

Всеки, който е свързан с Дървото за познание на доброто и злото, рано или късно винаги стига до задънена улица, това е друг закон. Това е предопределено за знаещите, за да се види какъв избор ще направят именно в тази задънена улица. Знаещите означава изменилите на любовта. Дали те го осъзнават, това е друг въпрос.

На езика на Ава Торот (така наречената Черна ослепителна мъдрост, но тя няма нищо общо със Сатана, нито с черния цвят), на техния език това е казано така, буквално: Това, което ти си овладял, приятелю, на този свят, е дарбата нещастие. Учителят казва простичко в книгата „Блажен този раб“: В света има нещо по-високо от Дървото за познание на доброто и злото, това е да любиш. Много просто и същевременно много дълбоко.

Коя е причината, поради която Сатанаил е станал Сатана? Коя е тайната на неговото грехопадение? За Адам и Ева знаем. Учителят казва: когато Сатанаил е поискал да разбере Бога, той е изгубил голяма част от съзнанието си и е изпаднал в голяма тъмнина и във вечен сън, т.е. той е изгубил нещо от своята реалност и затова е в сън. На това основание правя обръщение към човека: Човеко, искай да разбереш себе си и тогава Бог ще дойде да се разбере с тебе. Не искай да разбереш най-голямото, най-великото не можеш да обхванеш, защото Учителят казва, че човек има пет бедни чувства. Истинският човек няма пет бедни чувства, пет сетива, а има, казва Учителят, четиридесет и пет. Буквално, точно казано от Учителя – четиридесет и пет. Така че го очаква голямо развитие, за да стигне до онзи момент, когато ще разбере Бога, но пак частично. Значи първо искай да се разбереш със себе си и тогава Бог ще дойде да се разбере с тебе.

Но човек, който има зло в себе си, не може да се разбере със себе си. То може да е микроскопично, може да е скрито, няма значение, той никога няма да се разбере напълно със себе си.

Не искай да разбереш Бога. Може да поискаш да се слееш с Него и Той ще реши доколко ще се слееш, но не искай да Го разбереш. Искай единство, искай сливане, това става чрез Любовта. С Неговата Любов трябва да искаш да се слееш и тогава няма да имаш зло в себе си, това означава, няма да имаш смърт.

Според окултната наука, злото е нереална реалност. Бог е реална Реалност. Абсолютът е Велика Реалност. Злото е едно ораничение на реалността. Защо? Това е допуснато, за да могат човешките съзнания да се разширят и да станат достойни за Бога. Учителят казва: Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната Си страна. Някои мислят, че това е злото. Не, това е действие на Бога. Понеже не е могъл да ти помогне с добро, сега показва строгото Си лице. Това не е зло, а подтик да работят и прилагат, уточняваме една тънкост. Както по-нататък ще видим, Бог няма нищо общо със злото, това е казано и в Библията, и на други места. И затова всеки, който осъжда злото или тъмната страна на Бога, той се самоосъжда.

Всичко, което се случва, е Той. Това е древният замисъл. И злото е също Неговият замисъл. Който иска да се освободи от дявола в себе си, трябва да се съедини с Истината, с Бог в себе си, защото само чрез Истината се завръщаш при Бога.

ОТЧЕ НАШ

арамейският вариант

(лекция 8)

Някои важни неща. Оригиналът на тази молитва е на арамейски език. От него древноеврейският е почерпил много неща, къде правилно, къде неправилно, но долу-горе правилно.

Още първите думи, които са преведени като „Отче наш“, не са правилни, макар че има една малка идея, която загатва за Божествен родител, но всъщност в дълбочина няма такова нещо, тъй като Той не ражда, не сътворява, а излъчва от Себе Си – това е нещо съвсем друго. Голям спор има за една дума и при кабалистите, и при другите, за думата „берешит“. Някои мислят, че това е сътворяване, това е битие, а всъщност това е нещо друго – излъчване, точната дума е „отделяне от себе си“. Няма създаване на някакъв свят, а просто това е Той. Всичките светове, това е Той.

Първата дума в арамейския език е АБВООН, това, което в последствие погрешно е преведено като „Отче“. Няма мъжки принцип, няма Отец, нито пък има Велика божествена майка, нито пък има „наш“. Той не принадлежи на нас, защото е нещо съвсем друго. Ние трябва да Го търсим като приятел, но без да искаме да Го познаваме напълно. Тази дума произлиза от корена АББА и затова някои са се подвели. По-късно е наречено АВВА, с две В. Приблизителният превод означава Божествен родител, но както ще видим по-нататък, думата „хляб“ въобще не означава хляб. Има нещо с хляба общо, но означава други неща. Едно от нещата, което означава, е същината на Бога – то е хлябът.

Според Учителя преводът е: О, Велика Мистерия! Няма никакво разделение, няма Отец, няма майка, няма полове, няма енергии, няма два вида енергии. Има едно Велико единство и истинското обръщение е „О, Велика Мистерия“, което приблизително означава „О, Велико и универсално Единство“.

Тази дума започва с буквата А, буквата на Абсолюта. В около пет хиляди азбуки и шрифтове тя е майката на буквите. Почти винаги тя е първа, с много малки изключения тя винаги заема първото място и затова се нарича водачът, буквата на светлината. Тя е идеята за скритата светлина.

В тази дума, която ви казах, АБВООН, има две О-та, това означава два кръга. Вторият кръг означава несътворените светове, първият кръг е сътворените светове. И не случайно някой път има промяна на имена: Аврам беше наречен Авраам, с две а-та, т.е. той придоби допълнителна светлина. Понеже влезе в посвещение, той придоби още една, нова светлина, прибави му се нова светлина. Това е всъщност посвещението, новата светлина.

Буквата Н в края на АБВООН означава творческо дихание. Това е творческото дихание на тази изначална светлина.

Втората дума е много сложна: отпред има едно д‘ със запетайка, което е малко отделено, на него няма да се спирам. После следва думата Бвашмая. Ключовите букви тук са ШМ, по-късно в еврейския стават „шем“. Тази дума се тълкува по много начини. Тя означава слово, присъствие, светлина, но духовният превод е следният: Ти си слово, което се движи в светлина. Значи: „О, Велика Мистерия! Ти си слово, което се движи в светлина“. Няма намек за наш. Човекът, егото понеже обича да си присвоява нещата, започва да ги нарича с най-различни имена – наш, мой, твой и т.н. Той пак е близък, но по друг закон. Няма нито „Отче наш“, нито „Който си на небето“ и т.н., защото Той е навсякъде, няма нужда да е на небето, на земята и т.н. Просто Той е навсякъде. Според Кабала Той се намира в четиридесет хиляди висши светове, включително и в нисшите, навсякъде. И не е „наш“, макар че чрез Любовта ние ставаме приятели с Него, т.е. близки, даже много близки. Дори можем да кажем, че Той е Единственият приятел, няма да сгрешим. Даже нещо много по-дълбоко от сродната душа и нещо много по-скъпо, тъй като има три вида сродни души: третата степен, последната, това е Той, най-дълбокото ни сродство.

Другите думи от древния език, арамейски, са следните: НЕТГАДАШ ШМАК. И те не означават „да се свети името Твое“, както знаем, защото то си е всякога осветено, няма нужда някакъв човек, някакъв ангел или някой друг да го осветява. Тези думи означават: „Излей светлината си вътре в нас, за да отключим пътя си“.

Моята цел не е да изнеса тук буквално цялата молитва, а да посоча най-дълбоките моменти, особено следващия път; има една древна дума „нузун“, после се нарича „нузуна“, „нузуин“, която смущава все още хората, църквите, окултистите, даже напредналите, която се превежда като „изкушение“. Най-дълбокият превод на тази дума дава Бащата на думите, Повелителят на думите, Бащата на всички древни езици и предания, това е абсолютният авторитет, четвъртият Старец. Следващият път ще говорим за него, защото той дава най-дълбокия превод: „Не ни въвеждай в опустошение“. Но и думата „изкушение“ донякъде е вярна.

После идват думите: ТЕЙТЕЙ МАЛКУТАХ. Ние ги знаем като „да дойде царството Твое“, така са известни. Искам да предупредя: аз не искам да променям тази молитва, защото светът е свикнал с нея. Просто искам да кажа, че трябва да имаме една отворена врата към нещо ново, за да може след време да излеем най-дълбокото с Учителя в тези, които са готови. Това е просто една подготовка. Затова не се спирам съвсем подробно на тези и на още много други космически молитви. Освен „Отче наш“ има „Гаятри“ – древноиндийска мантра, ватански формули от Учителя, които имат много, много дълбоки преводи, които ни е трудно да осмислим.

„Тейтей малкутах“, знаем го като „да дойде царството Твое“. Иначе думата „тейтей“ буквално означава „ела“, обаче това е буквален превод. Какво означава „ела“? Три букви, имат връзка със светлината: по средата е поставена буквата „л“, буквата на любовта, най-високият връх; отдясно е буквата „а“ – на светлината; отляво е буквата на разширението, буквата „е“. Разширение до безпределност, много силна дума. Преведено това означава следното: това е призив за взаимност – не просто „ела“, а това е призив за взаимност. Другият превод е: „ела и зароди се“, става въпрос в нас, означава още „зароди своето царство в нас“. Всъщност истинският превод според четвъртия Старец, буквално, Божественият превод е: „Пресътвори Себе Си в нас“. „Пресътвори“ – това е да надминем старото сътворение и да навлезем в нещо друго, пресътворяване, както прераждане – пре-ра, да преработим миналото. Както „прости ни дълговете наши“. Какво означават „дълговете наши“? Според Стареца, ще говорим другия път, това са нашите скрити грехове и ние искаме много пробудено, с голяма любов да ни бъдат простени, за да може и ние да разберем какво всъщност е освобождение.

Ще кажа и нещо за думата „хляб“. Арамейската дума на древния език е ЛАХМА. Думите са така: ХАВЛАН ЛАХМА Д’СУНГАНАН УАОМАНА. Ние го знаем като „хляба наш насъщний дай ни го нам днес“. Но думата „хляб“ е много по-дълбока от думата хляб въобще, защото тя обхваща много светове. Думата „хляб“ означава в духовен смисъл „дай ни дълбоко разбиране за нещата“. Не онази жалка борба за външен хляб, за корички и т.н., дето се водят битки, даже войни, а „дай ни дълбоко разбиране за нещата“, това е духовният превод. По-късно евреите вземат ключовите букви ХМА и го превръщат в хохма; правилното е хохма, защото буквата х означава тайно рождение. Има две пресечни линии и в тази точка, където се срещат тези линии, винаги има ново рождение, т.е. нов поглед за нещата, нова светлина. Това се осъществява чрез пресечните точки именно в буквата х, хохма. Божественият превод е следният: не „дай ни хляба наш насъщни“, а „дай ни свещената мъдрост“ или „дай ни светата мъдрост“.

Характерното за първата дума, АБВООН, според Учителя е, че Той няма никаква нужда нито от хляб, нито от дълбоко знание, нито от свещена мъдрост. Той живее в свят без абсолютно никаква нужда.

Казано е: „Не само с хляб ще се храни човекът“. Това е едно загатване за нещо дълбоко, което ще се случи в бъдеще – ще се храним с Него. Бог е хлябът, т.е. ще се храним с Неговото Естество, както ангелите се хранят, получават даром нещата.

Той въобще няма нужда от каквото и да е. Ако някой каже, че се нуждае от блаженство, няма такова нещо, защото блаженството за Него е унижение. Щастие, блаженство, каквато и да е пълнота не са Му нужни. Той е толкова извън нещата, че въобще не можем да Го определим. Защо? Защото е абсолютно и съвършено пълен в Себе Си. Блаженството е само една част от Него, то не означава цялата пълнота.

Тези видове хлябове са необходими за сътворените и несътворените светове. Когато говорим за външни хлябове, вътрешни хлябове, още по-вътрешни хлябове, те са необходими за сътворените и несътворените светове.

„И не ни въвеждай в изкушение“, другия път ще говорим за това, както и за „дълговете наши“. Тук само ще загатна, че първичната дума за изкушение е „незун“, първичната тайна е именно „незун“ и означава приблизително: „не ни отклонявай от смисъла на живота, от смисъла на нашия път“. Това са по-външни преводи. Това е много специална дума, това е ключът на живота. Който я разбере наистина, който я разреши наистина, получава това, което се нарича спасение в най-дълбок смисъл. И това е най-вече поради тайната на двете букви „у“ – „незуун“, защото и те съществуват като друг вариант, макар и добавени по-късно. Някои са искали да отпаднат тези букви, въобще този израз също са искали да отпадне, защото той ги смущава – „не ни въвеждай в изкушение“. Много хора са се смущавали от това „не ни въвеждай в изкушение“, но четвъртият Старец казва: Той продължава да ни въвежда. Защо? Защото иска да станем Любов. А тези, които са се отказали от Любовта, това е техен избор. Но тези, които искат да станат истинска Любов, трябва да бъдат въведени, трябва да победят чрез Него и да надраснат тайната на „незун“. Но затова ще говорим по-специално друг път.

АВА ТОРОТ

Тайната книга на Черното братство

(лекция 9)

Една специална книга, тя е много богата, много дълбока, тайната книга на Черното братство. Нарича се още книгата на ослепителната Мъдрост или съкратено я наричат Ослепителната. Това е книгата на втория Старец, на неговия клон, която съдържа в себе си стотици ученици и мъдреци. Няма нищо общо с дявола, със Сатана. Дяволът е надраснат по такъв път, че и той не е разбрал как става това. Те са минали през него и са го надраснали, без той да разбере техния замисъл.

Преди време, когато говорихме за Атлантида, говорихме за три хиляди души, които на едно общо велико събрание се изправят и заявяват, че тотално се отказват от черната магия. За другите, които са ръководили черната магия на високо ниво, това означавало тотална смърт за тези, които се отказват от този път. Но докато се опомнят, докато направят нещо срещу тях, те са станали невидими, защото са избрали нещо съвсем друго: не белия път, а Великата Истина и са се изплъзнали. Това е бил най-големият удар, нанасян на Черното братство, защото те са загубили най-богатите с опит души, които в момента не отстъпват по мъдрост на Бялото братство. Единствено Всемирното братство, единствено двадесет и четирите Старци и едни други старци, Независими, са малко над тях.

Днес ще говорим за извадки от тази книга. Иначе тя е над три хиляди страници. След време аз ще издам една малка част от нея, около една шестнадесета, но тя е напълно достатъчна да разберем тяхната мъдрост и да не я подценяваме. Ние трябва да знаем различните видове мъдрост.

Това е книга на висшата мъдрост на Втория клон. Означава ослепителната черна мъдрост, няма нищо общо с думата „черна“. Понеже трябва да бъдем цялостни в Истината, трябва да се докоснем до тази мъдрост, която е също свещена.

Казва се: Знаеш ли, приятелю, защо Истината те е изоставила? Истината те е изоставила, защото ти си избрал доброто. Доброто е грях, приятелю, защото това е твоето добро, което е извън Истината. (Забележете как е казано, много точно.) Това е човешкото добро, погребаното добро. Колкото повече правиш добро, толкова повече увеличаваш злото, защото ти си изоставил Истината, приятелю. И само Истината може да те спаси от тебе самия. – Това означава от твоето добро, от твоето зло.

После: Някога, в древните времена, Бог е създал райската градина. Но в тази райска градина се вмъкна едно зло. Това зло е наречено човекът, а змията беше само гостенин. Казват, че змията е изкусителка. (После ще видим как Библията потвърждава това.) Изкушението не е грях, приятелю. Грехът се намира в този, който се изкушава, т.е. ти си грехът. Защо Христос не се изкушава? Има ли там грях? Напротив, изкушението го прави силен. (Правя само едно допълнение, някои да не се смутят. Затова съм я крил тази книга още навремето, в ковчег под земята. Когато Държавна сигурност ми направиха обиск, ми взеха книгите, които много-много не ми трябваха, защото всичко просто е предвидено. И не аз съм предвиждал, аз въобще не мога да предвиждам нещата, а Любовта. И тя предвижда съвсем други неща. Това е между другото.)

Човекът превърна изкушението в грях и сега се чуди как да се отърве от себе си. (Вие знаете – чуди се, тръшка, пъшка… В София на едно събиране една сестра ми казва: Какво да го правя този моя мъж, чупи много чинии, хвърля това-онова? Казвам: Първо, радвай се, не посяга на теб, много красиво – чупи чинии. Второ, ако искаш да си спестиш чиниите, купи му пластмасови чинии, няма проблеми, най-много да те изцапа малко. Това е друг въпрос. Искам да кажа, че трябва да виждаме навсякъде положителната страна, но не говоря, че трябва да тръгнем по тези учения на света за позитивна енергия. Никой с позитивна енергия не е познал Бога. Може да оздравее малко, да се залъже и после пак да живее глупаво и т.н., но по пътя на позитивната енергия човек се залъгва, съвсем други неща се искат. И това надбягване за чакрите, което също подвежда хората… Аз съм ви казвал, един виетнамец в София ги отваря по телефона, само трябва да се обадиш, да платиш малко. Една сестра дойде при мене, казва: Ние си говорихме…, какво ще кажеш? Казвам: Нали знаеш! И тя казва: Знам. И така нататък. Когато обувките ти са скъсани, Учителят казва: Те не са скъсани, те се проветряват. Край! Когато имаш такъв начин на мислене, ще изработиш от сиромашията истински качества. После като дойде богатството, ще изработиш други хубави качества и накрая ще се спасиш и от бедността, и от богатството, защото и двете са особен род погребения за този, който не е буден. Как може да си богат без Истината и без Бога? Трябва да ги изоставиш и двете, ако искаш да познаеш истинското богатство.)

Продължавам: Ти нямаш дом, приятелю, ти си скитник. И в този, и в онзи свят ти търсиш все ненужни неща. (Забележете как говори така наречената черна мъдрост.) Има само един дом, приятелю, това е твоята любов. Ако имаш любов, ти имаш душа. – Това е мярка, това е висша диагноза, въобще не говорим за човешка любов. – Душата е твоят дом, приятелю.

После: Само злото ще те избави от тебе самия, но дори и на злото е много трудно. (Забележете, и злото се мъчи с човека. Не само доброто се измъчва, а и човекът измъчва доброто, а и самото зло се мъчи.) Но дори и на злото е много трудно, приятелю, защото ти си създал много крепости в себе си. И най-голямата крепост, приятелю, е в това, че ти смяташ себе си за добър. Който си присвоява доброто, разваля себе си.

После: Доброто е развалило много хора, злото е обезобразило много хора. Само Любовта дарява образ. Любовта трябва да бъде насочена единствено към непознаваемата Истина.

После: В знанието няма живот, приятелю. Ако търсиш живот, търси го в Незнайното и не наричай Незнайното мрак, защото ще се заблудиш в пътя към себе си. Незнайното е душата на нещата. Злото се покланя само на Бог в тебе. Не на тебе, а само на Бог в тебе, т.е. само на съкровеното, на най-дълбокото.

Доброто те води към злото, приятелю, и знаеш ли защо е така? Защото в ръцете на злото трябва да откриеш истинското добро. Не твоето добро, което го смяташ и си въобразяваш, че е добро, а истинското добро. Това е Истината, която си изгубил, и затова злото ти идва на помощ.

После: Ако имаш Истината в себе си, трябва ли ти щастие? Трябва ли ти унижение? Да търсиш щастието вместо Истината е голямо унижение. – Да търсиш щастието вместо Истината, т.е. да изместваш важните неща, да ги поставяш на второ място, да поставяш Бог на второ място и между Него и себе си да поставяш други неща, това е голямо унижение, голямо отдалечаване, това е болест.

После: По-добре е да бъдеш лош и искрен, отколкото добър и лицемерен. Не е ли така? Това означава, че някога ще станеш добър. Искреността е много дълбока вода.

После нещо много важно: Опасно е злото в човека, а не злото в дявола. – Злото в човека е причина, а злото в дявола е последствие. Ето защо човекът е господар на своето нещастие.

После: Който се е отрекъл от Истината, е направил доброто невъзможно. – И днес човекът може да прави услуги, а не добро. Не трябва да се бъркат нещата.

После: Не противи се на злото, защото злото, това е скритият Бог. Чрез доброто Бог помага, а чрез злото Бог съгражда Себе Си в нас.И затова само мъдрият има право да прозре тайната на злото.

Злото е смърт за мъртвите и живот за светещите.

И сега вижте какво казва Библията, Исайя, четиридесет и пета глава, буквално думи на Бога. Много хора също са искали да махнат този превод, но няма махане, когато Бог се намесва, няма изопачаване. Бог казва в Исайя: „Аз творя тъмнината, Аз творя зло“. Буквално. Затова никой няма да се спаси, който е хитър, който прави зло; после Той предупреждава. Има около четиристотин стиха за злото в Библията, няма да ви занимавам подробно. Това са думи на Бога. Отново в Исайя Бог казва: „Ще дойде зло върху тебе, без да знаеш откъде се ражда“. Бог предупреждава тези, които злоупотребяват, и казва: „Ще дойде зло върху тебе, без да знаеш откъде се ражда“. Затова има неразкрити престъпления, колкото и да ги търсят, има зло от миналото и Бог не дава да ги разкрият, просто миналото се разплаща. Други позволява да бъдат разкрити, има си дълбоки причини.

В Иеремия, отново в Библията: „Измий сърцето си от зло, за да се избавиш“. Едно чудно предупреждение! Това са чистите желания, това е измиването. И отново Библията: „И ще излея върху тях собственото им зло“.

Отново в Иеремия, осемнадесета глава: „Ето, Аз готвя зло върху вас“. Как може някой нечестив да се спаси при това положение? Когато тайно е правил зло и когато си мисли, че всичко така ще си тече нормално, как може някой въобще да се скрие. Как може някакъв ясновидец да му помогне, как може той да смята, че може да мине между капките. Просто е много жалко! Сам Бог казва: „Ето, Аз готвя зло върху вас“.

После в Михей, отново в Библията, втора глава: „Аз измислям (в старобългарската Библия думата е измислювам, която е по-дълбока, защото буквата ю е буква на великия опит. Освен това тя означава числото 10, числото на Божествения свят, опита на Божествения свят. Това е една чертичка, съединена с о, означава ю, силовите линии означават 10), Аз измислювам зло за недостойните“. Няма скриване, никой не може да се скрие.

И така, искам да кажа: Всяко същество, което не се стреми да осъществи Бог в себе си, това е зло, това е избор на злото. И Учителят казва: Бог всякога избира доброто. Бог няма нищо общо със злото, Той всякога избира доброто, както и Любовта винаги вярва в най-доброто. Обаче демоните не избират пътя на доброто; демоните избират пътя на злото. Това е техен проблем, но след време и те ще бъдат преобразени, но след много времена. Думата време за духа, за шестото тяло и за петото тяло няма голямо значение.

МАВАХАРИ – ДЕСЕТИЯТ СТАРЕЦ

Споделящият Тишината

(идея за размишление)

Тишината освещава говора. Тя е звукът на Истината.

Той живее в тишина, за да можеш да чуеш Неговия Глас, Неговата Истина. Без тишината ти си изоставен на собствения си път. (Много дълбоко изразяване, аз лично се възхищавам.)

Може ли злото да съществува в тишината? – Той не отговаря, а казва: Тишина означава цялостност, а цялостност, това е едно от имената на Истината. – Това е нещо много повече от блаженство. Блаженство означава цялостност, но цялостност на петото тяло, цялостност на висшата душа. Когато говоря за тази цялостност, имам предвид шестото тяло, което означава цялостност на духа. За духа, за човешкия дух, шестото тяло, блаженството е унижение. То е по-долна степен и той не се задоволява с това.

После: Когато човек е изгубил тишината си, тогава в него се е образувала празнота. – Отново нещо много дълбоко от десетия Старец Мавахари, Споделящият тишината.

Какво казва Библията за тишината, в Йов: „В тишината чух Твоя глас“. В псалмите: „Превръща бурята в тишина и умълчават се вълните“. Това е кабалистичен израз, много по-дълбок, отколкото можем да си представим.

АУМЪ

6 август 2002 г.

Незун

(лекция 10)

Бог и дяволът

(лекция 11)

Незун

(лекция 12)

Ава Торот

(идея за размишление)

НЕЗУН

(лекция 10)

Това е арамейската дума за изкушение. Чували сме това: „И не ни въвеждай в изкушение“. Но както ви казах и преди, Бог ни въвежда. Не самият Той, но определени закони има задвижени, които ни въвеждат. И ние трябва да бъдем въведени. Защо? За да станем като Него. За да станем подобни на Него, за да станем свободни и независими, трябва да минем през това. Няма свобода и независимост, ако не минем правилно през изкушенията и ги надраснем.

За да бъдем независими и свободни от злото, ние трябва да преодолеем именно идеята за „незун“, изкушението в най-широк смисъл, защото всеки, който се изкушава, не може да бъде истински добър човек, това е диагноза. За каквото и да се изкушава, щом се изкушава, той не може да бъде истински добър човек, става нещо въображаемо. Започва да си въобразява, че е добър, след време се сблъсква с някои неща, които му показват, че няма нищо общо с доброто.

Този, който се изкушава, не може да служи на Истината. Значи трябва да мине през тези неща, това е един дълъг период на учение, вътрешно и външно, ако иска да служи на Истината. Той може да проповядва, може да изнася много книги и какво ли не, но той не е служител на Истината.

Външно „не ни въвеждай в изкушение“ означава: Не ни оставяй да Те изгубим – едно от значенията. Друго значение: Нека външният вид на нещата да не успее върху нас. Това е друг превод на „не ни въвеждай в изкушение“.

Друго тълкуване: Не ни въвеждай в мрак.

И друго: Не ни отклонявай от смисъла на живота.

Друго тълкуване: Не ни въвеждай в забвение. Това са все такива тълкувания, аналогични на тази идея.

И още: Нека външното не отнема пътя ни към Тебе.

Но ето какво казва един от великите познавачи, един от великите Старци за незун. Говорим за четвъртия Старец, един от най-дълбоките познавачи на древните езици, древните думи и т.н. Той казва: „Ако изкушението те кара да воюваш за Истината в себе си, то това не е ли благодат?“ Тук вече говорим за пробудените души. И после казва: „Бог, който е в теб, е по-силен от всяко изкушение“. Това означава, че който наистина има любов в себе си, ще победи изкушението. Въпросът е дали има любов или си въобразява, че има любов. Тук само искам да ви кажа какво казва Учителят: „И най-слабият човек може да победи изкушението, и най-силният може да пропадне“. Всичко зависи от молитвения дух, от нагласата да трептиш за Истината. Ако имаш постоянен молитвен дух, което е една библейска заповед, извън десетте, много важна – постоянно се молете – и трептиш на вълната на Истината, това – победата над изкушенията – става постепенно, естествено, даже не може да се каже, че има много усилия в това. Просто става естествено.

По-дълбокото казано е: Въвеждай ме в изкушение. Сега ще ви го преведа, да не се смутят някои: Въвеждай ме в изкушение и ме научи да го победя. Това става заедно с Него. Има хора, които мислят, че сами могат да го победят. Някога, осемдесет и някоя година, и аз мислех, че сам мога да победя изкушенията. И в някои случаи успявах. И после разбрах: Учителят казва: „По този път вървим заедно“. И казах: Заедно! Край. Значи силите се обединяват.

Въвеждай ме в изкушение и научи ме да го победя. Тук главната идея е обединението с Бога. Не да предизвиква човек изкушенията, той и да не ги предизвиква, ще дойдат, но някой път човек може да не знае какво предизвиква.

Четвъртият Старец казва: „Само устременият в Истината ще победи изкушението“. И после казва: „Ако изкушението не дойде, ти си оставаш човек на смъртта, човек на ограничението“, т.е. човек на времето. В София на лекцията стана въпрос за човек на времето и човек на търпението. Накратко: Ако човек е нетърпелив, той е човек на времето. Именно търпението поглъща времето. Затова Учителят казва: „Търпението означава силата на Любовта. Тя поглъща ограниченията, поглъща времето“. Но друг път ще говорим специално за търпението, защото то спада към една от двадесет и петте добродетели, дадени от Учителя. Победата над изкушението е победа над времето. Ето защо изкушението идва, за да се освободим от времето, от ограниченията, от болестите и т.н. Това е просто разумен закон, задължителен, през който трябва да минем. Изкушенията ще идват, докато ние намерим правилния подход и се освободим от времето.

Преди време дойде един познат при мен и каза: „Аз съм на двадесет и две години и никога не съм общувал с жена, никога не съм се поддавал на изкушение“. Аз му казах: Това нищо не значи. И след време той пропадна. Това дали общуваш или не, няма нищо общо, както дали някой е женен или не. Казвам ви накратко: Бог благославя любовта, а не брака. В църквата смятат, че бракът е благословен. Аз ви казвам, че Бог благославя любовта. Ако любовта е благословена, ако ти имаш такава любов, свещения огън, Божествената любов, няма значение дали си женен или не, просто любовта е Бог, няма по-голямо благословение и няма по-дълбок документ от самата любов. Няма нужда от хартии. Ако ти нямаш тази любов, все едно е дали си женен или не, просто благословението го няма. Въпросът се решава от самата любов, а не от други неща.

Изкушението идва, обаче будният не допуска времето, не допуска ограниченията, защото той е избрал да живее в духа. Четвъртият Старец се казва Ахал Бавада, най-големият авторитет на всички древни езици. Наричат го още Пронизващият думите, тъй като той живее в тайната на думите, в дълбините на думите, а не в обикновените преводи. Наричат го още Повелителят на думите. Това са символи, много дълбоки и важни. Той казва за незун: „Незун е прикрит ангел“. Значи изкушението не е дявол, както някои мислят, а прикрит ангел. Затова този ангел е силен и ако го победим, ставаме много по-силни. Незун е прикрит, замаскиран ангел, който е служител на Божия дълбок замисъл, ще разберем защо. И затова тези, които победят незун, т.е. този силен ангел, те образуват началото на една нова и сияеща вселена. Ето вижте, колко е важен този прикрит ангел. Тези, които победят изкушението, този силен ангел, защото той е силен, но с Бога сме по-силни, те образуват началото на една нова и сияеща вселена, каквато е и целта на Бога.

Този Старец е най-големият авторитет за думите. След време ще говорим подробно за много думи, ще разберем защо във ватанския език не се чете едно, две, три, четири, пет, защото там няма такива числа, а истинските числа са едно, десет, сто, хиляда и т.н., по съвсем друг начин са поставени нещата.

Бог казва: „Аз съм Този, Който твори зло“. В Библията, в Исайя е казано от самия Бог. Този Старец превежда накратко, без да коментира или да обяснява, само превежда и оставя празно място. Той казва така: „Аз съм Този, Който пресътворява хората“.

И така, ако изкушението има власт над човека, тогава човекът заслужава своята участ, защото този, който се изкушава, все още няма любов. Не че въобще няма любов, но все още няма онази Божествена любов и затова той се изкушава.

От друга страна Бог допуска дяволът да изкушава дори и избраните. Това е правилно, защото Бог знае, че те ще воюват разумно за своята съкровена природа и ще станат още по-силни. Те са силни, но ще станат още по-силни. И обикновените хора воюват, но когато нямат любов към Истината, техният опит е отрицателен, т.е. те придобиват опит чрез ума и сърцето си и дълго време се застояват в удоволствията и изкушенията.

Когато говорим за избраните, преведено истинолюбивите, те трупат истински опит, т.е. опит, който влиза в тяхната душа и в техния дух, опит на пето и шесто тяло, реален опит. Другите хора имат опит, но той е фалшив и дълго време няма да им помогне, отново падат, понеже опитът им е на нисък план. Тези, които имат истински опит, те го имат в душата и в духа, това е всъщност истинският опит, истинската светлина.

Понеже хората не са решили въпроса с изкушението, днес в света ще видите много голямо търсене и никакво намиране. Огромно търсене има в света: книги за медитации, книги за чакри, почти всички искат да отворят чакрите – и неразбирането расте. Казвам: И най-слабият може да победи изкушенията, и най-силният може да пада. На персийски език, на езика на Зенд Авеста (по-нататък ще говорим за тази книга, защото в дълбочината си тя е в пълна хармония с Учителя), на персийски език думата е АКОМАН, означава „изкушаващият“ и преводът е „умъртвителят“ или „унищожителят“. Значи постепенно умъртвява до унищожаване, ако човек не се събуди за Истината. Това означава АКОМАН.

Четвъртият Старец превежда това, става въпрос за изкусителя, умъртвителя или унищожителя, като дава следния превод: „Акоман означава този, който събужда смъртта“, а смъртта означава времето, ограниченията и т.н. Тази дума произлиза от авестийската дума „ака мана“ и означава „злата помисъл“.

Изкушението е сила, която съкрушава живота на тези, които не обичат Истината. Тя съкрушава живота, но на неразумните хора. Неразумните всякога ще бъдат съкрушени, такъв е законът.

Един от другите преводи на „не ни въвеждай в изкушение“ е: не ни въвеждай в смъртта – защото изкушението е завело много хора в смъртта. Или: Не ни давай в ръцете на умъртвителя. Четвъртият Старец казва: „И не ни въвеждай в опустошение“.

Всеки, който не избира за свой път Любовта, Мъдростта и Истината, ще бъде въведен в опустошение. Няма значение към кое учение принадлежи и към коя религия, това въобще няма да повлияе. Нека да ви обясня нещо за човека на изкушението. Човекът на изкушението е човек на неразумните желания. Именно те ограничават човека. Тези желания създават постепенно и смъртта. Всеки трябва да огледа неразумните си желания и да поиска Бог да ги превърне в разумни, Бог да му даде реален опит. Затова скоро дадох една формула: „Господи, само Ти живей в мен и никой друг“. Така постепенно започват да се парализират неразумните желания. Неразумните желания създават време, създават отраничения, създават смърт, докато чистите, разумните желания създават вечност, т.е. създават душа. Човек се пробужда в своята душа. Не че той я няма, но чистите желания пресъздават душата на човека, той се пробужда в нея.

Неразумните желания са любов към удоволствията. Ето защо Учителят казва: „Истината няма нищо общо с удоволствията“. Познавах едно семейство, което беше образец (Учителят ме е срещал с най-различни образци), което по един изключителен начин обичаше удоволствията. Някой път за вечеря те си готвеха от първо до седмо. Толкова неща, по такива изискани рецепти, отбрани от България и от чужбина, докато в един момент от тази претоварена програма мъжът си замина за другия свят. Просто дойде прекалено много за вечеря от първо до седмо.

Неразумните желания са любов към удоволствията. Ето защо тук изкушението отнема светлината на човека, то има право да я отнема. И той вече не може да вижда пътя си. Чете книги, но книгите не помагат. Който иска да чете Учителя в оригинал, първата му задача е да победи изкушенията, после вече ще говорим за потънкостите на учението, не просто за положителни мисли, за т.н. „глупава“ позитивна енергия. С позитивна енергия никой не може да отиде при Бога, защото позитивната енергия е много далече от любовта към Истината, толкова далече, че ако взема да обяснявам, трябва до края на годината да изнасяме лекции само по този въпрос. Такъв човек тръгва по своя път, който всъщност не е негов път. Но аз и тук виждам красота, защото Учителят казва: „Даже отклонението от пътя е пак част от пътя“. Така че на всяка крачка има красота, просто трябва да съумеем да я видим.

Но Учителят казва: „Само чистият има път. Неразумният има пътища.“

Ако не можеш да се справиш с изкушението, тогава то става твоето наказание, твоята съдба, твоя участ. То наказва твоята неразумност, твоите неразумни желания, това е закон. Това означава следното: Който няма любов, се самонаказва; не Бог го наказва или дяволът, както някои мислят.

БОГ И ДЯВОЛЪТ

(лекция 11)

Някои наричат Сатана враг. Но врагът съществува, защото ти нямаш любов. Това е причината, поради която съществува врагът. Ако ти имаш Бог в себе си, откъде ще дойде този враг? Това означава, че врагът се създава от невежество, от неразбиране. Познавах един учител, смятаха го за много интелигентен, много напреднал, знае няколко езика, той казва: Каквото и да ми казваш от Учителя, за мен Учителят не съществува. И Христос не съществува, аз не съм ги виждал. Не вярвам в тях. – Казах му: Вярваш ли, че Ботев и Левски са съществували? – В тях вярвам. – Той не може да разбере за какво става въпрос. Не иска да вярва, подозрението му беше толкова силно, аз само исках да му покажа да се огледа. Вярва в тях, понеже хората говорели за тях и т.н. С такава логика си създаваш карма и болести и после идва да ме пита какво да прави. Всъщност човешката логика е болест. Божествената логика е нещо съвсем друго. „Когато хората разсъждават логично, казва Учителят, серафимите и ангелите се хващат за корема от смях.“

Врагът не съществува, ако ти си в Бога. И не само врагът не съществува, но и приятелят. Тук трябва да разберем нещо важно. Освен че врагът не съществува, ако живееш дълбоко в Бога, не съществува и приятелят. Приятелят е само символ. Съществува само Той, Единственият. Малко е трудно да разберат хората това, но няма значение. Съществува само Той, Единственият. Това означава следното: врагове и приятели отвън няма. Те са символи, за да можеш да израснеш в Учителя, в Единствения. Врагове и приятели няма, те се проявяват като такива, но това са други, вътрешни сили; отвън ги няма.

Помисли си само: ако ти имаш враг, ти си в грехопадение, в случая означава неразбиране. Тази дума има много значения, но в случая означава неразбиране. Просто няма враг, защото всичко е Бог. Откъде ще се вземе този враг, след като всичко е Бог? „Ако ти имаш враг, това означава да превърнеш Бог в свой враг, най-лошото нещо.“ Това са думите на четвъртия Старец. И тогава какъв е твоят шанс? Няма шанс. Който е превърнал Бог в свой враг, няма шанс, докато не се превърне в любов, докато не се откаже от идеята за врагове и дори за приятели. Когато обикне Бога, Единствения Приятел, изцяло, тогава ще има истински приятели. Дори и някои от враговете ще ти бъдат приятели и ще ти помагат. Бог ще ти ги разкрие и Бог в тях ще ти бъде Приятелят.

Без Божие разрешение Сатана не може да те въведе в изкушение, т.е. в мрак. Това не означава, че Бог изкушава. Пак ще обясня: Сатана изкушава, а Бог изпитва. Той иска да познае характера на човека, за да знае какво да му възложи, как да го благослови и как да му покаже един по-вътрешен път към Истината. Бог е длъжен да изпита човека, както случая с Йов. По-нататък ще говорим специално за Йов, защото това е една много дълбока идея в Библията. За нея има и неписани неща. Много дълбок разговор се е състоял, който всъщност не е написан в Библията, в книгата на Йов.

Първо: ти със своето неразбиране си си създал враговете, но Бог те е предупредил, т.е. подал ти е ръка: „Любете враговете си“. Твоят враг е самото твое неразбиране. Това неразбиране е направило дупка в твоето съзнание. Пак ще кажа: Сатана е велика идея на Бога. Нито Учителят, нито Христос могат да го отстранят, защото толкова е дълбока идеята на Бога. Сатана е отсъствие на Божието съвършенство, на Божествената пълнота, Бог го е поставил в отсъствие. Ако Бог влезе в него и го изпълни, грехът и злото в него изчезват, но това ще стане в бъдеще, не сега, защото Сатана има мисия.

Ако Бог му даде пълнотата си (на Сатана), той отново ще стане светлина. Но както казах, засега нещата ще останат така. Защо? Защото когато не си разбрал смисъла на едно нещо, това нещо ти става враг. Примерно някои смятат смъртта за враг, не искат да я изучават, но ако те я приемат с любов, ако я проучат дълбоко, изведнъж ще открият, че смърт няма; няма враг, няма смърт. Това обясних скоро на лекцията в София: ти можеш да се самоубиеш, но не можеш да умреш. И да искаш, само можеш да се самоубиеш, но не можеш да умреш. Ще дойдеш при по-тежки условия да живееш, понеже си посегнал на дара на живота.

Ти си изгонен от рая. Това е много красиво изгонване. Ти си изгонен от рая, за да си създадеш напълно съзнателен рай. Тогава не е бил истински рай – някакво блуждаене, някаква илюзия. Ти си изгонен от рая и това е много правилно, за да си създадеш съзнателен рай.

Най-големият грях на човека е липсата на любов, т.е. нежеланието му да проявява любов. Учителят казва: „Ако ти имаш любов, грехът не би съществувал“. Ако имаш душа, висша душа, не да питаш имаш ли душа, безсмъртна ли е душата и т.н., а то се знае че имаш душа, грехът не би съществувал. По този повод Сведенборг казва: „Любовта е законната врата за влизане в Бога“.

Много хора тръгват да се борят срещу злото или за някаква правда, но няма какво да дадат. Учителят казва: „Няма какво да дадат на злото и на тази борба и така увеличават неправдата. А без любов борбата със злото е напълно обречена“.

Злото е създадено като недостиг на Божественото съвършенство. То е отрязък от Бога, отломък, една част от Бога. Злото е непълнота, това е злото. Защо е създадено така ограничено? Исак Лурия е един от най-големите кабалисти в света, посветен в Египет. Погълнат от Кабала, изоставил всички земни неща, тринадесет години на река Нил, погълнат изцяло и мислещ само за Дървото на живота. Казал е изключителни неща за тайните на Кабала. Много хора са го чели и проучвали, но не са го разбрали. Дори и йога-учители са го чели и казват: „Много е сложна системата му“. Няма никаква сложност, ако можеш да направиш връзка с неговия дух, защото той е същество на Любовта. Макар че има големи спорове, всъщност той е прероденият Мойсей, но това е друг въпрос.

Той казва: „Злото ще се превърне във вечно благо, в общо благо на човечеството и на космоса“.(Става въпрос за бъдещия космос.) Някои казват: Как ще стане това? Това въобще не е наш въпрос, Бог има грижа за това. Учителят отговаря на този въпрос така: Натрупал се е много сняг. Някои казват: Какво ще правим с толкова сняг, кога ще се топи, как ще стане? Учителят казва: Който го е натрупал, той ще го разтопи. Значи който е създал злото и го е вледенил, той ще го разтопи, защото няма никакъв проблем със снега. Само трябва да дойде часът на слънцето, т.е. часът на Истината, малко да напече и проблем няма. Проблемът със злото, това въобще не е наша тревога.

Някои смятат, че щом Бог не е създал Сатана в пълнота и съвършенство, че Бог е отговорен. Някои търсят вина в Бога. Има такива, които освен, че Сатана е виновен за тях, и Бог е много виновен за злото. Понеже Бог не му е дал на Сатана Себе Си, Той го е оставил в състояние на зло, т.е. недостатък от цялата светлина. Учителят казва: Когато Сатана е поискал да бъде равен с Бога, Сатана предварително е знаел, че това е абсолютно невъзможно. Злото не е в това, че Сатана е поискал да бъде равен с Бога. Злото се намира в това, че той е поискал да стане като Бога със собствени усилия, това е неговата грешка. Докато Христос е поискал правилно: Той е поискал да стане равен на Бога, но с усилията на Бог в себе си. Затова той казва: Аз и Отец ми – едно сме. Той първо отстъпва мястото си на Бога, но преди това работи разумно.

Да искаш да станеш като Бога без Бога, това е твоето неразбиране. И Христос е поискал да бъде като Бога, но по един правилен начин. Много важен е начинът, по който искаш нещата. Правилен начин е чрез самия Него, чрез самия Бог да станеш като Него, тогава ще станеш любов. Сатана е поискал свободата от Бога и после Му е казал (което не е писано в Библията): „На мен ми трябва свобода, за да наруша законите. За какво ми е тази свобода, ако няма да ги наруша?“, но друг път ще говорим по този закон. Той е знаел защо иска свободата, но и Бог знае защо му я дава. Всичко това има един много дълбок замисъл.

Ако искаме да бъдем като Бога, това става чрез самия Него, чрез единство с Него. И затова Христос казва: „Аз и Отец ми – едно сме“. Изборът на Сатана е бил свободен, но несправедлив. Ще обясня: Бог е дал на Сатана свободна воля. Тук искам да кажа, че самата свободна воля не е зло, но когато се намеси желанието и когато пожелаеш това, което не е справедливо, ти изгубваш Бога. Губиш отношението си към Великата Справедливост, а това вече създава злото. Това означава, че злото се намира в самата несправедливост, в погрешното отношение към свободата.

На езика на Зенд Авеста (най-дълбоката персийска книга, тяхната библия) думата е АША, означава две неща: Истина и справедливост. Наричат го Великия закон, същото нещо, което означава и Дао – общо понятие, всепоглъщащо или всепоглъщащият закон, който обхваща всичко. Това е Аша и това е Дао: всепоглъщащият закон, който е образуван от Истина и Велика Справедливост. Нарича се още Абсолютният закон, в случая това са синоними на едно и също нещо: Великия закон, Дао, Аша, Абсолютния закон или Абсолютната Истина.

Според Зенд Авеста „който нарушава Аша, сам се обрича“. На какво? Искам да ви кажа, че Бог е познавал избора на злото в детайли. Още когато му е дал свобода, Той е знаел злото какво ще избере. Но Сатана не познава докъде ще доведе това, тъй като Бог всякога има по-дълбока идея. Бог е познавал избора на злото в детайли отпреди вечността. Преди да го допусне, преди да го създаде, той е познавал неговите избори. Заратустра казва: „Най-хубавият дом е там, където живее Аша“. Не някаква къща или някакъв манастир, или еди-къде си. Най-хубавият дом е там, където живее Аша, т.е. Истината. И казва още: „Има само един път, това е пътят на Аша“, т.е. истинолюбието. Всичко друго е безпътица.

В древните Веди, много дълбоката Мъдрост, там думата е АРТА вместо Аша, означава същото – Великата Истина, Великото истинолюбие.

НЕЗУН

(лекция 12)

Един от най-големите кабалисти, Исак Лурия, казва така: „За да създаде света, предварително Бог много е страдал“. Защото е виждал последствията и любовта Му към душите е била такава, че Той много е страдал. Той е знаел какво означава даването на свобода.

Исак Лурия казва: „Свободата е причината за създаването на света, на вселената“. Това е най-дълбоката причина, именно свободата. Това е думата, това е ключът. После Исак Лурия казва: „Злото, това е страдание, което Бог е причинил на самия Себе Си“. Това са думи на един от най-големите кабалисти и познавачи на тайните на живота – рави Исак Лурия, посветен в Египет. Злото, това е страдание, което Бог е причинил на самия Себе Си. Така че Той е, Който страда в нашата душа. И ние страдаме покрай Него, но главният страдател (това е древна българска дума), това е Бог в нас. Дори да не разбираме това, това е Той.

Бог си причинява страдание, за да може да се роди истинската свобода. Това е Неговият замисъл. И той казва: „Не само светът е в изкушение, а цялата вселена. И всичко това е, за да се роди истинската свобода, истинската нова и сияеща, съзнателна, пробудена вселена“, т.е. пробудени същества.

Изкушението желае твоето робство, но това е на по-нисък план, за непробудените хора, за тези, които обичат обикновения живот. При това положение изкушението желае твоето робство, то те отделя от Истината. Понеже и ти сам не я желаеш както трябва, то ти помага. А Бог желае твоята свобода. Изкушението, изкусителят има една задача, Бог има друг план; Бог желае твоята свобода.

Щом обичаш удоволствията, ти ще станеш зло и за себе си, и за другите. Нямаш просто избор. Щом си избрал удоволствията, ти си избрал постепенно да станеш зло за себе си, за близките и за някои по-далечни.

Сатана символизира личната тъмнина в човека. Той си има и своя тъмнина, но в случая говорим за човека. Има една тайна книга на есеите, наречена „Воините на светлината срещу воините на тъмнината“. Когато Мойсей е избягал в пустинята, една от дълбоките книги, които е чел, е именно тази. От тази книга и от още една, и от посвещението му в Египет произлиза неговата идея за Битието. Оттук е почерпил малко тайни, сглобил е нещо и е направил нещо, донякъде достъпно за хората в „Битие“. В тази книга се казва, че човек, който воюва срещу тъмнината в себе си, накрая открива светлината в себе си. Значи не срещу тъмнината в света, това е погрешен подход; затова Учителят казва, че „ако искаш да оправиш хората, главата ти ще побелее и нищо няма да оправиш“; въпросът е насочен навътре.

За всеки, който иска да се спаси от злото, има само един единствен закон: Да се избави от собствената си тъмнина. Това е основната идея в тази книга.

Понеже някои ме питат откъде ги намирам редките книги, с простички думи: аз се занимавам с антикварна дейност от пет-шест хиляди години, това е моята професия. Има специални заклинания за намиране, за поръчка Бог да ми достави специални книги. И никога не бързам. Така съм намирал много редки книги. Някой път съм чакал книги по двадесет, тридесет години, с огромна жажда, но с търпение. Така идват книгите при мене, от най-различни държави. Тези, които ме питат, да не се безпокоят, защото почти всичко най-ценно ще го издам в книгите. Някои поискаха някои книги, но тези книги се пазят, те са на друго място, така че най-хубавото ще бъде издадено. Макар че някои се смущават и от книгата „Ава Торот“, и от много други, нещата ще бъдат издадени. Още отсега знам, че от така нареченото Бяло братство в България ще придобия много нови „приятели“, понеже тази книга ще ги смути. Но Учителят знае, че аз ги обичам предварително и книгите ще бъдат издадени. Това е между другото.

От самия човек, от избора на човека зависи дали изкушението ще се превърне в грях и ще стане слаб, или ще го превърне в дух и Истина. В Зенд Авеста се казва: „Когато устоиш на едно голямо изкушение, ти променяш условията, променяш разбиранията си“. Какво изначава условия? Според Учителя щом променяш съществата, влиянията, духовете, ти променяш условията. В Зенд Авеста за това има една прекрасна дума. Тази дума се нарича УШАХИНА. Тя е преведена като „времето преди изгрева“. Другият превод на четвъртия Старец означава „близък до зората“. Едно от древните имена на Бога във ватанския език е ДРЕВНАТА ЗОРА. Той е нито светлина, нито тъмнина, зората между тях – нещо много по-дълбоко и по-отвъдно. Той не е ограничен от светлината, нито от тъмнината. Има една дума, която е още по-точна, това е думата ХАДАЙ АШ, пак е от древния персийски език, от Зенд Авеста. Тази дума означава „всякога чист“. Според четвъртия Старец тя означава „получаващият светлината“. Този, който устои на голямото изкушение, става Хадай аш, получаващият светлината.

За този, който падне в незун, т.е. в изкушението, се казва, че заживява в земните енергии, значи обикновения живот. Това означава, започва животът на заблужденията едно след друго. Този древноперсийски се нарича езикът Дзенд, означава следното: „Черният огън отсяда в сърцето му“, т.е. става дума за черния огън, за земната енергия, която заживява в сърцето на човека.

После е казано: „Само в постоянното търсене на Истината отсяда Свещеният огън“. За този, който побеждава изкушението, се казва: „Побеждаващият изкушението овладява смъртта“. Според Учителя Любовта е непрестанна победа и затова е всякога динамична, понеже това е Бог. Понякога тази динамика не се вижда, но любовта е всякога динамична, Любовта е непрестанна победа. В който и свят да е, законът е постоянен, ако човек има тази любов. Това не означава, че човек няма да умре, както някои може да изтълкуват. Има един случай с един арабски мистик – много чиста душа, много свята и накрая един убиец се явява и иска да го убие. Какво казва този мистик? Казва: „Господи, не можеш да ме излъжеш, това си Ти. Ти искаш да ме убиеш и аз идвам при Тебе.“ Това е будност докрай. Той до такава степен вижда навсякъде и във всичко Бог, направо се обръща към убиеца и казва: „Аллах, това си Ти, не можеш да ме излъжеш“. Така говорят мистиците.

Когато победиш изкушението, тогава се случва Бог. Разбира се, това няма нищо общо с ясновидството, защото ясновидството е много особен род слепота, това друг път ще го обяснявам. Когато победиш изкушението, тогава се случва Бог, защото в чистотата има само Бог и нищо друго. Това означава, че победата над изкушението е познаване на Любовта, а познаването на Любовта е спасение, спасение в най-дълбокия смисъл. В Библията, в Яков се казва: „Никой да не казва, че Бог ме изкушава, защото Бог се от зло не изкушава“. Той никого не изкушава, а всеки се изкушава, като се завлича от собствената си похот, т.е. от самия себе си.

Всичко това означава, че човешкият род е обвинен в допускането на злото в самия себе си, както и всеки човек. Но той не е обвинен от Бога, а сам се обвинил поради това допускане. Човек е обвинен в това, че е допуснал злото да съществува в него. Не е пуснал Бог да живее в него, не е желаел изцяло Бога, а е допуснал човешки желания и злото да съществува в него. Този човек и това човечество в Библията са наречени Адам и Ева. Някои се чудят какво означава Адам и Ева и смятат, че Адам и Ева са виновни, а пък те самите са извън Адам и Ева, нещо друго. Иначе първичният Адам е нещо друго, той не означава Адам и Ева, а означава Адам Кадмон, първичният човек, първичното чисто съзнание. То е равно на Христос-съзнанието.

Тук има още една скрита идея на Бога: Падението в материята е и падение на Бога едновременно, но в друг смисъл, не в човешки, а в Божествен. Ще обясня: Падението в материята е и Негово падение, падението на самия Бог. Защо? Защото Той иска да освети материята. Той иска да направи видимия, материалния свят много фин и много чувствителен към невидимия свят и така от материята да се върви правилно към духа, към духа на Истината. Това е друг Негов замисъл. Той иска да направи видимия свят много фин и чувствителен, в това число участват и страданията, защото те изработват тази чувствителност, това ухо към невидимия свят. Какво означава това? Това е падение в името на възхода, което означава според Божествената логика, че това е нещо чисто и свято, чист замисъл.

После: Изкушението е поставено на пътя на човека, за да може човек да постигне Бога. Това една от идеите на Бога – да може човек да постигне Бога. Ако човек не избере Бога, изкушението ще му стане спънка, това е закон. Това означава следното: Незун, или изкушението, идва в живота на човека, за да му покаже какъв е самият той. Да не си въобразява, а да му покаже какъв в действителност е самият той.

Библията предупреждава, като казва да не се изкушаваш от злото. В Евангелието на Лука е казано: „Когато ти ударят едната буза, обърни си и другата“. Това означава да не се изкушиш, това е предупреждение. В Сатанинската библия е казано: „Ако някой те удари по едната буза, размажи му неговата“. Същата библия казва: „Не трябва да оставяме сметките недовършени“. Значи в момента го удряй, защото може и да няма друг момент, може да го изтървеш. По-нататък ще ви запозная с тази библия. Там има малко мъдрост, но повечето е глупост. Но така или иначе всичко е красиво, защото има и красиви моменти. Например в тази Сатанинска библия е казано: „Когато се молиш, да не се окаже, че вместо на Бога се молиш на себе си“. Има някои зрънца, но всъщност има много дупки, но това е друг въпрос. Значи удряй, за да няма сметки недовършени. Друг път ако трябва, ще ви обясня тази глупост, макар че изглежда малко логична. Някои хора може да кажат: „Да, правилно, може да го изпусна, в другото прераждане къде ще го търся, сега ми се е паднало да удрям“ и т.н. Тази логика някога подвежда, защото тя не е Божествена.

В тази библия също се казва: „Не давай добротата си на тези, които не я заслужават“. Но според Бог няма недостойни същества. И още: „Не прахосвай любовта си за неблагодарници“. Изглежда много логично, но всъщност няма нищо общо с великата Любов на Бога. Това е чиста глупост, казана по умен начин и затова много хора са подведени. Но в тази Сатанинска библия има и някои хубави моменти. Има един закон за сатанистите: „Нямаш право да бъдеш неискрен към себе си“, т.е. винаги трябва да бъдеш искрен към себе си. Дори и да лъжеш другите, към себе си нямаш право на това. Значи има едни такива малки зрънца… Учителят казва за дявола: „Едно малко дяволче отишло да го лъже. Тогава дяволът му казал: Внимавай! (Понеже той е бащата на лъжата и знае всички лъжи.) Внимавай много, другите може да ги лъжеш, но мен не. На мен ще казваш истината“. Даже и дяволът не обича да го лъжат. Неговите служители могат да лъжат другите, но Учителят казва за дявола: „Когато говориш с мене, искам само истината“. Даже и той не обича да го лъжат.

Учителят казва: „Хубаво е всеки да изгори злото в себе си, но не отвън, а дълбоко вътре в себе си“. Ако ти постоянно се стремиш към Любовта, Мъдростта и Истината, вече малко или много ги имаш. Затова Учителят казва: „Ако имаш Любов, Мъдрост и Истина в себе си, ще можеш да изгориш Дървото за познанието на доброто и злото“, т.е. Дървото на смъртта.

Но вижте какво казва Сатанинската библия. Пак ще повторя, защото това е важно за честността: „Сатанистът изпитва крайно презрение към тези, които не са честни пред себе си“. Значи и там има някои правила, без които не може; не може да диша душата, ако лъже себе си.

Доброто и злото са нисши състояния на Бога, това Дърво е нисша енергия на Бога и затова ученикът трябва да се освободи от тях и да влезе в любовта, където се намира истинското добро, Дървото на живота.

Странно нещо е Сатана. Какво искам да кажа? Това е пак Бог, част от Бога, но Бог, Който символично се е противопоставил на Себе Си. Много странна игра, много странно решение. Но както разбрахме от някои закони, има дълбок замисъл. Той е пак Бог, част от Бога, но си е създал символичен враг от самия Себе Си, от Свое излъчване. Много странно е създаден Сатана. Той е създаден, за да работиш и да откриеш Бог в себе си. Забележете как е създадено всичко: той е създаден за самия човек, да можеш да работиш и да откриеш Бог в себе си, което е и целта на Бога.

Страданието е Бог, който превръща нещата или съществата в любов. Бог има любов, а дяволът няма. Човекът е поставен по средата. Учителят казва: „Любящият ще познае Бога, а нелюбящият ще има друго запознанство, ще познае дявола“.

Целта на всяко познание е да се стигне до истинското добро. Тук не говорим за познанието на Дървото за доброто и злото, а за доброто, което изтича от Любовта и Истината. Това е добро, което произлиза от любов, а не от ума, т.е. говорим за свещеното добро. Знанието не може да отиде по-нагоре. Колкото и да е дълбоко, според Учителя, това е крайната му мярка, да знаете. Свещеното добро има много по-дълбоки степени, но оттук нататък може да се върви към другите степени. Крайната цел на всички знания в света, на всички учения, които се занимават със знания, не с мъдрост, и особено със съкровени знания, е да се стигне до Свещеното добро, това е крайният предел.

Злото, това е скритата и блага цел и вест на Бога. Това е тайно евангелие, не е писано, но то работи между хората. Казвам: Велик е Бог и много чуден. Защо? Защото първо Той е разрушителят на човека и на световете, но Той е разрушител, който впоследствие се явява като скрития спасител. Това е едновременен процес. Прави едно, после върши друго, но все е Той и ще осмисли всички същества, всички неща. И този спасител е същият Бог и разрушителят, другото Му лице, е все Той. Лично аз не мога да спра да Му се възхищавам и мисля, че никога няма да спра.

АВА ТОРОТ

(идея за размишление)

Книгата на втория Старец и неговите синове.

„Злото не е зло, това е просто Божествен мрак.“ В Кабала някъде го наричат Съкровения мрак. А какво е Божественият мрак? Това е скритата светлина на Бога. Ако човек влезе правилно в Божествения мрак, той може да е под формата на страдание, на нещастие и т.н., ако влезе с любовта си в този мрак, ако влезе с духа си, той ще види скритата светлина на Бога. Иначе ще види мрак и ще мисли, че това е мрак. За обикновения човек това си е мрак.

Злото не е реално съществуващо. То е резултат от голямата самоизмама на човека и човечеството. Злото не съществува в тайния смисъл на живота. То съществува само в човешки смисъл. В Божествения смисъл то не съществува.

Човекът е развалил доброто и затова сега идва злото да го коригира. Дори и в „Ава Торот“ се казва: „Доброто не е достатъчно за един истински живот. Ти трябва да се обожествиш в любовта, т.е. в Бога, приятелю, не в доброто“.

На езика на „Ава Торот“ какво означава истински човек? Казано е много кратко: „Истински човек е този, който е пронизал собствения си мрак“.

Да победиш, означава да преодолееш. Да победиш Дървото за познание на доброто и злото, това се нарича разсичане на мрака.

„Ти трябва да плениш злото в себе си, приятелю. Ако плениш злото в себе си, значи да плениш своята смърт.“

„В твоя дух няма време. В твоя дух даже няма и вечност. В твоя дух е скрита Истината на Бога. И затова и времето, и вечността те чакат да им помогнеш, приятелю. Без Истината и времето, и вечността са бедни, приятелю.“

„От човешкото добро всякога се оглупява. Светът страда от човеколюбие, понеже много човеколюбие има и много страдание.“

Един изключителен закон от втория Старец, това е едно от най-дълбоките неща, казани от него. Той казва: „Ти можеш да придобиеш живота (говорим за най-великия живот, живота на Истината), когато в най-дълбокия мрак видиш роза“.

АУМЪ

3 септември 2002 г.

Тайната на Йов

(лекция 13)

Тайната на Аврам

(лекция 14)

Ава Торот

(лекция 15)

Идеи от Учителя

(идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ЙОВ

(лекция 13)

Това е един от царете на вярата. Трябва да се домогнем до неговия характер, до неговата дълбочина. Това е една от най-старите книги в Библията, книгата на Йов.

В Библията се казва: „И рече Господ на Сатаната: Откъде идеш?“ Първо ще цитираме някои неща и после ще коментираме. Отговорът на Сатана: „От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея“. Между другото този разговор е допуснат от самия Бог. Той се води в друго измерение, там, където се решават съдбите на хората. В този разговор участват и много ангели, и Бели братя, но и Сатана е поканен.

Библията продължава: „Господ рече на Сатана: Какво ще кажеш за моя верен слуга Йов?“ Бог прави една похвала на своя верен слуга Йов, започва да го хвали: „Непорочен, правдив, бои се от Бога и отдалечава се от злото“. Тези неща са казани в Библията, както казах, това е разговор в друго измерение. Когато там се реши нещо, то после слиза на земята и става. От този разговор произлиза едно много дълбоко намерение на Бога, което е важно послание за целия свят.

Разговорът между Бог и Сатана продължава в Библията: „И рече Сатана на Господа: Не си ли го оградил него, къщата му и всичко, което има?“ Забележете каква логика и разумност: „Вземи му каквото има и ще видим не ще ли те похули“. Друго значение на тези думи е: Не си ли го подкупил с тези блага и благословения? Така ли си създаваш приятели? – Това е много странен разговор, защото Йов наистина е благословен и има много блага: много деца, много овце, много камили, много имоти и т.н. и освен това защитен.

Отново Библията: „И рече Господ на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, каквото той има.“ Бог вече тук го предава в неговите ръце. „Само на него не посягай.“ И после се казва в Библията: „Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа“. Това е събранието, където участват ангели, Бели братя и понякога Бог вика Сатана за разговор пред тях.

После Библията ни показва, че за много кратко време са избити синовете, дъщерите, слугите и много животни. Просто няма проблеми, когато Бог е позволил. Така, когато Бог позволи смъртта на някой човек, никой нищо не може да направи. Вярно е, че трябва да правим най-доброто, но да не си мислим, че можем да направим всичко. В този свят всички губим скъпи хора, да не говорим, че всички души са скъпи и нищо не трябва да бъде подценявано.

За кратко време са избити всичките му деца, слугите и много животни. Изпращат се вестители, които съобщават за това: как къщата паднала, как еди-кои са избити, овцете, камилите и т.н. Това означава, че когато Господ е позволил, Сатана действа унищожително. До този момент той не може да действа, но в момента, в който Бог му позволи, той действа унищожително. Тук въобще няма нужда от глупавия въпрос защо Бог е позволил. Който пита защо, оглупява още повече, тъй като всичко, което Бог прави, го прави по много дълбоки причини.

Какво казва по-нататък Йов? „Господ даде, Господ взе. Да бъде името Господне благословено.“ Тук въобще не става въпрос за безразличие към изгубеното, а за царството на вярата, както ще разберем. После ще видим мъката на Йов, а тя е много голяма. Това е пътят, по който се стига до създаване на чисто приятелство с Бога, което ще бъде и по-нататък посланието.

Бог казва отново на Сатана в събранието: „Какво ще кажеш за моя верен слуга Йов? Сатана казва: Да му вземем здравето.“ Значи отива още по-навътре – да му вземем здравето, т.е. да посегнем на самия него. И Бог отново позволява на Сатана и казва: „Посегни на плътта му и костите му, само живота му остави. И тогава Сатана излезе от Господа и отиде при Йов и го порази със струпеи.“ Това са дълбоки гнойни рани, целия от главата до петите. Щом на Сатана му е позволено, действа унищожително.

Замисълът на Бога е винаги по-дълбок и от този на Йов, и от този на Сатана. Винаги е така, без никакво изключение. „И го порази със струпеи отгоре до долу. Тогава жена му каза на Йов (тука има едно изкушение): И още ли държиш незлобието си“? (Той продължава да няма критика към Бога.) „Похули Бога и умри.“ Това е нейното предложение. „А Йов ѝ рече: Ти говориш като безумна.“ Забележете за каква вяра и за каква любов става въпрос. Йов е един от царете на вярата. И после казва много мъдро: „И доброто ли само ще приемеш от Бога? Злото да не приемеш ли?“

Въпреки всичко болката на Йов беше много голяма. Ето думите му, както са казани в Библията, за да видим, че не е безразличен, но да видим как вярата побеждава всичко; вярата в смисъл тоталното доверие в Бога и в невидимия свят. Ето думите на Йов: „Защо не умрях от рождението си? Защо не издъхнах, щом излязох от утробата? Преди ястието ми дохожда стенанието.“ Това е мъката, скръбта на една душа. Скръбта, която произвежда велики души. Не радостта, както ще видим после в „Ава Торот“, там не се препоръчва радостта, а отчаянието, което води до откровение. После казва: „Нямам мир, нито успокоение, нито тишина. И смущение ме нападна. Ужас ме хвана и трепет.“

Говорим за това, защото рано или късно всеки от нас, на по-малка степен или на по-голяма, ще мине през нещо подобно. Затова ще говорим после и за Аврам, те са подобни. Ще преживеем нещо подобно, раздялата с най-скъпото. Затова ги изнасяме тези неща, за да са подготвени душите; дали могат да се разделят с най-скъпото си, за да получат Истината.

„Ужас ме хвана и трепет. Но аз Бога ще потърся. Той поразява, но ръцете Му и изцеляват.“ И казва още Йов: „Божиите ужаси се опълчват срещу мене“. В едно друго арабско предание се казва, че от тези гнойни рани са излизали червеи. Говорим за нещо ужасно, а не някакъв зъбобол на съвремения човек, от който той се чуди дали да умре; говорим за нещо съвсем друго. „Божиите ужаси се опълчват срещу мене. Кожата ми се пука и тече“ – буквално така е казано в Свещеното писание. „Дните ми чезнат без надежда.“ В един момент вижте колко скръбта е голяма. „И станах бреме за самия себе си. Не ме оставя да си отдъхна, но ме насища с горчивина.“ Обръща се към Бога, към невидимия свят. „В ужас съм от всички скърби. Бог ме предаде на неправедните.“

Продължава: „Диханието ми чезне. Дните ми гаснат. И всичките ми удове (т.е. органи) станаха като сянка. Гробът е жилището ми.“ Забележете за каква голяма скръб става въпрос. „Но аз зная, че е жив Изкупителят ми. Раната е по-голяма от стенанието ми, но жив е Бог. Доде издъхна, няма да се отметна от незлобието си, защото коя е надеждата на лицемерния човек? Отдалечаването от зло е разум.“

Само накратко ще ви кажа какво означава думата разум. В Кабала се казва, че Бог създаде човека по свой образ и подобие. В Зохар изразът „образ и подобие“ се тълкува, че Бог го създаде като свой разум, т.е. че по разум те са еднакви.

И после: „И кой може да каже на Бога: Направил си беззаконие.“ И казва: „Бог е велик. Кой поучава като Него? Страшна слава има в Бога (37 гл. 22 ст.). Всесилен е и не можем да Го проумеем.“

Как завършва тази история? Казва се: „И даде Господ на Йов двойно всичко, каквото имаше по-напред.“ (42 гл. 10 ст.) И после: „И благослови Господ последните дни на Йов повече от първите му. И живя Йов още сто и четиридесет години.“

И така, едно от важните неща, които разбираме от разговора на Бога и Сатана, е че Сатана не може да действа по собствена воля. Трябва му позволение. В началото Сатана искаше да каже на Бога: Ти не може да си създаваш приятели с подкупи, с блага и благословения. И в известен смисъл Сатана беше прав, защото това не е истинско приятелство, което се основава на затрупан човек с блага и благословения. Сатана беше прав в известен смисъл, но не в абсолютен. По отношение на Бога той никога не може да бъде прав в абсолютен смисъл, само в относителен. В абсолютен смисъл на нещата е прав само Бог.

Светът на Сатана е видимият свят, а светът на Бога е невидимият. Но когато се молим, невидимият свят влиза във видимия и го устройва. Говорим за усърдната молитва, тогава двата свята стават едно. Това означава, че Сатана не е пълен господар даже на видимия свят.

Най-накрая Йов показа истинското си приятелство с Бога извън благата и извън благословенията. Това беше и целта на Бога. Това означава: всеки трябва да постигне чисто приятелство с Бога – и когато е богат, и когато е беден, и когато е болен, и когато е нещастен, и когато е щастлив. Всякога буден за Бога и всякога поддържащ принципно чистото приятелство с Бога. Това е посланието. Така злото се превръща в добро. Йов превърна злото в добро. В края на краищата злото ще се превърне всякога в добро, въпрос на време. Защо? Защото злото е в ръцете на Бога, то не е в ръцете на Сатана. Затова именно то няма избор, то просто ще се превърне в добро.

Същото важи за грехопадението. Грехопадението ще стане велико благо, велик опит за цялата вселена, тъй като грехопадение, изкушение няма само в нашия свят, но има и на другите планети и звезди. Така че цялата вселена ще натрупа опит, за да влезе в нова степен, за да стане сияеща вселена.

Бог не само дава живот, Той и отнема. Отнемането на живот е Негово дело, ако човек вътрешно е в застой. Това не означава, че Бог иска хората да умират, но Той променя условията. Когато Бог допусне, човекът отива в другия свят. Смъртта е Божие дело. Дали на нас ни харесва, дали одобряваме, няма значение. Някой път ние казваме: То беше малко дете, но ние не знаем, че това е още по-хубаво, защото детето не помни раждането си. Изкупва нещо; то е живяло почти в рая до седмата година, изкупва и се преражда в ново, по-хубаво тяло. Така че има таен път за тези неща и Бог ги знае, защото Той действа.

Едно друго послание в тайната книга на Йов е, че злото въобще не се намира в смъртта или в нещастието и т.н. Злото се намира в раздялата с Бога.

Бог е допуснал злото, за да се разгърне то пред очите на цялата вселена. То работи навсякъде. Това е съзнателно намерение на Бога, за да може всички същества да видят, че отделянето от Божия закон или от Божествения живот е едно голямо саморазрушение. И това ще се окаже важен опит за цялата вселена.

Сведенборг казва, че тези, които вярват в себе си, те изгубват развитието си. Много хора казват, че вярват в себе си и че трябва да вярваш в себе си. Той го обяснява много хубаво. А тези, които вярват в Бога, знаят, че когато обичат и когато са разумни, това е Бог в тях. Те намират изходен път, те израстват. А онези, които вярват в себе си, Бог ги оставя. Те смятат, че самите те обичат, че самите те са разумни и че дори могат да раздават правосъдие, но другия път ще говорим за тези неща.

Злото съществува, защото Бог е Любов и за да можем да Го познаем като Любов. Любовта дава свободата и по пътя на свободата съществата ще разберат Неговата Любов по един правилен начин. И те ще се завърнат при Бога с любов, не от страх, защото Бог може да порази Сатана в един миг, но всички същества щяха да имат страх от Бога. Но планът на Бога е друг: Те ще се завърнат по закона на свободата със съзнателна любов към Бога. Това означава, че любовта ще победи всичко. Учителят казва, че злото е временно, то не е нещо съществено. Когато космосът се организира, злото ще отпадне. То въобще няма думата и сега. Но когато злото организира космоса, когато хората го победят чрез любовта, то ще отпадне, защото поначало не е нещо съществено.

ТАЙНАТА НА АВРАМ

(лекция 14)

Преди да започна с Аврам, ще ви кажа нещо за петото измерение, за да можем да разберем по-дълбоко Аврам, тъй като Аврам е същество от пето измерение. Вярно е, че не е могъл да стигне до шесто, до седмо и по-нагоре, където са Старците. Това е съвсем друг въпрос и той няма връзка с тази идея. Аврам е същество на петото измерение и не случайно е избран за Праотец на еврейския народ.

Какво е това петото измерение? Това е същественото в живота. По друг начин казано, това е съкровеното или това е съкровеният човек. Това означава пето измерение. Учителят казва: Там живеят ангелите и напредналите същества. Това е извън човешките разбирания, защото петото измерение е неизразимо. Аз говоря условно, не мога да го изразя, но говорим условно, за да обясним нещо вътрешно. Това е неизразимото, което е в човека. Но това е онова, на което наистина можеш да се опреш.

Съкровеното е безусловно и не принадлежи към нещо или към нещата. То е напълно извън Дървото за познанието на доброто и злото. То не е свързано с това или онова учение или религия, а само с отделни хора. То е независимо. То може да участва и в едно учение или религия, както и в един човек, може и да не участва; зависи дали има условия за него. То може да участва и това учение става съкровено; учението може да е съкровено, а хората да не са. Но ако един е съкровен в учението, рано или късно всички ще станат, това е закон. Щом един може, това означава, че всички могат.

То винаги живее в Любовта. В човека живее рядко, рядко се показва. Възпламенява понякога сърцето му, душата му, но в пълнотата си то не живее в човека, а живее в Любовта, т.е. не е в човешки ръце. То живее в себе си, в своята неизразимост.

Петото измерение си има своя незнаен път и в хората, и извън тях.

Как говори петото измерение? Учителят казва: Петото измерение се изразява иносказателно, тъй като няма думи, извън думите и словото е. Такъв е случая с Аврам.

Аврам символизира съкровения човек. Той познава това тайно начало в себе си. Съкровеното е тайно начало, докато (уточнявам) словото е явно начало, а съкровеното е тайно начало, преди словото; то е по-дълбоко от словото. Затова словото се опитва, но не може да го изрази.

Докато разумното слово е явното начало, то съкровеното е тайното начало. Ето защо словото не е способно да го опише. Например това се случва при самадхи, най-голямото преживяване на Бога, когато видиш Истината лице в лице. Умът започва да пита: Ама какво стана, какво беше? Това даже не е преживяване. В него няма дишане, няма мислене, но това, което виждаш, е нещо изключително: ако кажеш светлина, ще сгрешиш; ако кажеш първородната, непорочната светлина, пак ще сгрешиш. Но този, който го е видял, животът му се променя коренно. Не някаква малка промяна – коренно! Той вече и да иска, не може да мрази, не може да завижда, не може да критикува, неспособен на нищо отрицателно, едновременно с това надраства и доброто. Става същество на Любовта. Планетите и звездите му се отварят. Той наистина може да разговаря с посветени, с учители, защото е съкровен човек, става същество на Любовта. Но докато дойде до този момент, той е жадувал за Истината, умирал за Истината, горял за Истината, живял интензивно за нея. Това го е подготвило за голямото изпитание – Голгота. Голгота не преобразява всеки. За някои Голгота е толкова страшна, че е трудно да го опиша. Много по-лошо, отколкото може да се случи. Голгота преобразява само тези, които са верни докрай на Истината, но друг път ще говорим за Голгота.

За съкровеното може да се говори условно. Например: Неизразеното е твоето проявление, или както казват евреите: ЙЕХИЕ АШЕР ЙЕХИЕ – АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ. Хем е казано нещо, хем нищо не е казано. Какъв е, никой не знае, не може и да го познае. Учителят казва: Бог през цялата вечност ще остане непознат, но ние можем да станем приятели с Него. Това е друг въпрос.

Съкровеното пребивава извън земята, извън света. То ги посещава, но това е друго – пребивава извън земята, извън света, понякога прави посещения.

Най-важният път към съкровеното, това е постоянният молитвен дух, това е изработване на пътека – постепенно, бавно. Който е усърден в молитвата и постоянен, рано или късно ще стигне дотам. Съкровеното е тясно свързано с духовния смисъл на нещата. Няма смисъл без съкровеното. Съкровените хора не грешат. Мойсей имаше убийство, но нямаше грешка. Защо? Защото и държавата не може да хване такъв човек и да го накаже. Посветеният няма нищо общо с държавата и със света. Той сам си налага наказание, Мойсей си налага четиридесет години в пустинята. Израства на нова степен, намира убитата душа в астралния свят. Оженва се, тази душа се ражда чрез неговата жена, израства чрез него и той израства на нова степен. Всичко расте.

Другият момент: Ако Бог беше допуснал Аврам да убие сина си (защото Аврам уби сина си вътрешно), ако Бог беше допуснал и външно, хората щяха да кажат, че Аврам е убиец. Пълна глупост. В очите на Бога той щеше да бъде послушен до смърт. После ще видим защо е така и защо Аврам е съкровен човек. Затова подготвям нещата, за да разберем, че Аврам не избира последствията, а причината. Той не избира най-скъпото в живота, а го замества с Бога; Бог може да му даде и десет сина. Така че трябва да знаем точно какво искаме в живота, защото рано или късно ние всички ще се сблъскаме с това – можем ли да се разделим с най-скъпото – жена, дете, съпруга, приятелка, сестра, професия, тяло и т.н. Можем ли да се разделим с най-скъпите неща? Който обича Истината – може. Който е съкровен – може, и то с любов.

Съкровените хора не грешат. Преди време ви казах, че не е важна постъпката, а кой постъпва. Един обикновен човек цял живот може да прави хубави постъпки, той няма нищо общо с истинското добро. Съкровеният човек каквото и да прави, и хубави, и лоши постъпки, той е всякога благословен и всичко около него расте. Преди време ви казах за един дзен-учител, за малко се отклонявам, какво казва той. Той казва: „Ако един фалшив човек проповядва истинско учение, това учение ще стане фалшиво“. И обратното: Ако един истински човек, искрен, чист, съкровен, проповядва фалшиво учение, това учение ще стане истинско. Той ще му придаде такъв смисъл, такава красота, защото той вижда отвътре, той внася аура, той внася дълбочина.

Защо съкровеният човек не греши? Защото той всякога изхожда от своя древен произход. Той всякога се съобразява с Бога. Постъпката няма значение. Той се съобразява с Бога и Бог го благославя. Той никога не се съобразява със света, никога не слуша своя ум. Аврам даже не слуша своята съвест, а слуша Върховния глас. Съвестта е също глас Божи, но на по-ниско ниво.

Какво казва четвъртият Старец за буквата „а“? Знаете, че Авраам първо се е казвал Аврам – с една буква а, после му се прибавя още една буква а. Някой може да каже – какво толкова, една буква. Но тази буква е много специално явление. Четвъртият Старец казва: „Буквата а, която Авраам е получил допълнително в своето име, символизира най-чистото състояние на енергията“. Тук енергията излиза извън мярката. Тя не е вече енергия, а съкровен разум. Значи има нещо повече от енергията, друг път ще го обяснявам по законите на Учителя. Някои смятат, че енергията е всичко. Има скрит Висш разум и над разума има нещо повече.

Какво още казва четвъртият Старец за буквите? „Буквите са различни състояния на космическата енергия на Бога. Те са сгъстена енергия. Буквата а е състоянието на съкровеното, най-чистото начало.“ И затова тази буква е първа в над четири хиляди и петстотин азбуки и шрифтове. Според четвъртия Старец това означава, че „тя е първото нещо, което се иска от човека да придобие, нейния символ – съкровеното начало и това начало – казва Старецът – е светлината на Бога“. Тази светлина няма нищо общо със светлината на ума или със светлината на деня. В кабала се обяснява, че това са паднали светлини.

В Библията, Битие, 22гл. се говори за Аврам. „Бог изпита Аврам, като му рече: Авраме, и той рече: Ето ме.“ Тук става въпрос за разговор пак в друго измерение, на душа с душа; съкровеното разговаря със съкровеното, подобното разговаря с подобното естествено; не въображаемо, а естествено, по закона на любовта. „И рече Бог: Вземи сега единствения си син, който любиш, сина си Исака, та иди в местността Мория (така се нарича една местност) и принеси го там в жертва, във всеизгаряне“. Тук не става въпрос за изкушение, а Бог директно му обяснява къде и как.

Някои може да помислят, че Бог е жесток. Няма да се спираме на излишни въпроси, тъй като Бог е наистина велика Любов. Тези, които питат защо Бог постъпва така, ще останат без отговор на вътрешен план. Те няма да получат истинските отговори, дори и цял живот да питат. Само любящите, само тези, които идват с любов и доверие при Бога, получават постепенно най-дълбокия отговор.

„Принеси го там в жертва, на всеизгаряне, на един от хълмите (т.е. хълмовете, но някъде в Библията се наричат хълмите), за които ще ти кажа.“ Тук има уточняване на подробности от Бога. Библията казва: „Като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Аврам издигна там олтаря, нареди дървата и като върза сина си Исака, тури го на олтаря върху дървата. И Аврам простря ръката си, та взе ножа да заколи сина си.“ Според окултната наука той вътрешно вече го беше заколил. Толкова беше велика любовта му към Бога, Върховния глас и към Истината.

После „ангел господен задържа ръката на Аврама“, казва Библията. Това място, на което се случва това, е наречено от Аврам ЙОВА И РЕ. Това е една велика формула, която означава: БОГ ЩЕ ПРОМИСЛИ.

Как завършва тази история? Библията казва: „Господ благослови Аврам във всичко. И Аврам живя до сто седемдесет и пет години.“ Ще обясня някои неща. Първо: Аврам, съкровеният човек, човекът на петото измерение, поставя на първо място Истината безусловно. За него няма по-скъпо нещо от Истината, от Върховната причина на нещата. Синът е последствие, Истината е Върховната причина. Който няма такова отношение, той става същество на последствията, на кармата. Който има такова отношение, той се освобождава от последствия. Първо Истината, а после най-скъпото в живота. Тук най-скъпото се заменя или замества с Истината. Аврам не се колебае. Той не казва: чакай да помисля, да реша. Той никога не замества Истината с последствията, с любимия си син.

За съкровеното Истината е безусловно важна, най-важното нещо на света.

В историята на Аврам е скрита една голяма тайна: Бог е Любов, но преди това е земетресение. Тук думата „земетресение“ означава огромно, изключително изпитание.

Всеки рано или късно ще бъде поставен в положението на Аврам и ще трябва да избира между най-скъпото и Истината. И всеки, който не избере Истината, проваля пътя си. Той ще трябва да търси този път отново във вечността. Това са хората, които все питат: В правия път ли вървя? Все търсят пътища, но в „Ава Торот“ има нещо много важно, една от заповедите на „Ава Торот“ обяснява това: „Това е заблуждение да търсиш пътища. Същественото е да имаш чисто действие.“ Който има чисто действие, няма нужда от пътища към Истината. Просто Истината е самото чисто действие. Чистото действие е по-дълбоко от всички пътища и които са го загубили, търсят пътища.

Аврам знае, че пред съвестта си е отговорен (когато е трябвало да убие своя син), но той оставя съвестта настрана. Тя също е глас Божи, но на по-ниска степен. Гласът на Истината е Върховният глас, първостепенен и той оставя съвестта заради гласа на Истината, избира по-дълбокото.

Само който може да даде най-скъпото си за Истината, той може да я получи, т.е. той става достоен за нея. Това е едно от посланията за тайната на Аврам. Аврам умееше да слуша в дълбините на Бога, не в дълбините на съвестта, на своя чист ум. Аврам имаше много чист ум. Четиридесет и две прераждания той се подготвя, с чиста кръв, с чисти мисли, да стане Праотец и посветен на еврейския народ, но той слуша нещо още по-дълбоко от чистия ум.

Който умее да слуша, се домогва до Истината. Учителят казва: И Лазар умееше да слуша. Който умее да слуша, става Лазар, той става истински ученик. Затова Лазар стана от гроба, но за Лазар е друга история, друг път ще говорим. И синът на Аврам произхожда от безграничната любов, но преди сина е Началото на всички неща – Истината. И Аврам избра Началото. В началото бе Истината, а после са последствията. Само който има една велика любов, може да разбере това. Човек с обикновена любов не може да разбере това. Десет пъти да си убие сина, няма да има никаква полза, но и Бог няма да иска нищо от такъв човек. Той и добрини да направи, пак няма да има полза. Бог не иска от такива хора да правят неща, в които те не могат да участват като съкровени същества. Те нямат тази чест – да влязат в нови посвещения.

Тук трябва да прибавя, че Исак също влезе в ново посвещение, защото той прие жертвата. Той прие да се пожертва съзнателно. И Аврам израсна в нова степен, и Исак израсна в нова степен на посвещение. Той повярва в Аврам, че всичко е от Бога и всичко е разумно. И понеже прие, душата му израсна в нова степен на посвещение.

Тези неща се разбират само от съкровения човек, човекът на петото измерение. Ако Аврам беше направил компромис, той нямаше да бъде достоен Праотец на еврейския народ, нямаше да бъде избран. Но той не избра последствията, а причината. Аврам се преклони пред Върховната Истина, затова казвам: Велико нещо е съкровеният човек!

Ще ви обясня още една тънкост за съкровения човек. Например човекът на петото измерение, съкровеният човек никога няма лоши деяния – това го казах, нарочно го повтарям – никога няма лоши деяния, лоши постъпки. Просто той действа с любов, няма как да направи нещо лошо, каквото и да е то. Например ако един съкровен човек се прекланя пред идол, той е прав; ако един нечист човек прави хиляда поклона на Христос, той е крив. Пак ще повторя, за да го разберете: Ако един съкровен човек се прекланя пред идол, понеже той е искрен, той е толкова чист, че той няма как да не е прав; той навсякъде вижда Бога. Той даже не вижда идола. Но ако един обикновен човек, нечист, неискрен, прави хиляда поклона на Христос, той си остава лицемер. После може да се хвали: Всеки ден се покланям на Господа! Може и да пали много свещи, Учителят казва: „Няма нужда от свещи – ти трябва да бъдеш запалена свещ, запалена любов“. Просто няма нужда от свещи, само дето ги гориш, хабиш свещите.

Защо е прав? Защото е всякога съкровен и искрен. В Китай най-дълбокото нещо е искреността. Ако искаш да се развиваш, имаш условия само ако си искрен. Преди време ви казах за тайната на искреността, както се разбира в китайския окултизъм. Понеже е искрен, съкровеният човек се обожествява от всичко. Той се обожествява в душата си, защото не е важно пред кого се прекланяш, а важно е да имаш душа. Учителят казва: „Понякога, когато се разхождам сред световете, се срещам със Сатана. Ние взаимно се покланяме и се поздравяваме и всеки си отива по своя път.“ Това едно дълбоко уважение и всеки си върши задачите. Значи всеки си има път, но има една душа в нещата. Учителят знае, че Сатана трябва да изпълнява своята мисия. Ако не я изпълнява, според Учителя, го очаква нещо много лошо, което дори и Сатана не може да понесе. То ще дойде от Бога. Понеже няма избор, Сатана е избрал да бъде естествено зъл по природа, но ще видим по-нататък защо е така.

Не е важно пред кого се прекланяш, но дали имаш душа, дали си съкровен. Самото съкровено чувство променя врага, променя нещата. Ако ти имаш любов към един враг, той ще се видоизмени към теб. Затова е казано „любете враговете си“, понеже любовта е Бог. Бог, любовта няма противници. Даже врагът може да ти стане слуга и да се опита да ти направи услуги. Понеже той служи на любовта, на теб ще ти направи услуги – по друг начин ти ще видиш лицето му и ще видиш, че и в него има скрита светлина.

Важно е да имаш душа, важно е да имаш чистота. Това преобразява всичко – и доброто, и злото, и враговете, и болестите, и т.н. Ако хората имаха правилен подход към болестите, ако те смятаха, че болестите са едно добро, те щяха да прегърнат болестите и да ги преобразят. Но те смятат болестите и страданията за врагове. Превръщат ги във врагове и тези врагове стават мъчители.

Понеже хората нямат любов и затова има болести. Учителят казва, че болестите в този свят са благословение, защото иначе щеше да бъде по-лошо. Там, където болестите те атакуват, означава, че имаш неразрешени проблеми. Болестите показват какво трябва да оправиш. Примерно всички напрежения в сърцето – инфаркт, напрежения от най-различен род – показват, че устройството на твоите чувства и желания не е правилно, нямаш благородни чувства. Всички видове главоболия показват, че мисълта ти не е права. Ако в челото ти има някакви аномалии и в очите, трябва да се коригираш по отношение на Истината, трябва да се научиш да говориш Истината и да спазваш нейните закони. Ако имаш проблеми с ушите, имаш проблеми с Мъдростта, не умееш да слушаш. Ако имаш проблеми с брадичката, ако тя нещо е изкривена, имаш проблеми с волята си, волята ти не е разумна. Ако имаш проблеми с бузите, имаш проблеми с обичта – не с любовта, с обичта. Ако имаш някакви изкривявания в устните, имаш проблеми с любовта. Ако имаш болки в ръцете, имаш проблеми със справедливостта. Ако имаш проблеми с краката, имаш проблеми с доброто – там, където ходиш, нещата, които вършиш, не са истинско добро и т.н., списъкът е много дълъг, но да не засегна някого, макар че нямам такава идея.

Само искреното поклонение очиства човека, защото искреността е родена преди поклонението. Когато се е раждала висшата душа, петото тяло, заедно с нея се ражда искреността, което ние наричаме чистота. Искреността е преди поклонението.

Аврам обичаше Бога по един велик начин – не просто по един начин, а по един велик начин. И заради това той обикна и тежките условия на живота, поставени му от Бога. Това означава, че всеки, който обича Бога, трябва да приеме тежките условия с любов. Ако ги приеме с любов, те вече не са тежки. Петдесет процента отлита тежестта в момента на пълно приемане. Ако приемането е деветдесет и девет процента, законът не работи. При пълното приемане тежките условия се променят.

Какво означават думите тежки условия? Учителят казва: Условията, това са висшите същества. Тук може да участват и разумни, и неразумни същества, няма значение. И неразумните са разумни, но това е друг въпрос. Когато някой човек казва: Условията ми се объркаха, съчетанията ми са лоши, това означава, че той има атака от висши същества, затова нещата не му текат. Когато казва, че нещата му се наредиха от само себе си, условията се подобриха, нещата станаха, въпросът се реши, значи висшите същества работят, променят условията, обстоятелствата.

Но има и такъв момент. Учителят казва: Не винаги трябва да искаш пълно разрешение на един въпрос или проблем. По-важното е да имаш правилен, благороден подход. Много често това е по-важно, отколкото да искаш напълно да разрешиш един въпрос.

АВА ТОРОТ

(лекция 15)

Първо, искам да направя едно предупреждение: тъй като има някои хора, те са много малко, идват на някои мои лекции няколко човека от Държавна сигурност и записват какво говоря, те смятат, че тази книга е много опасна, даже че може и да сме секта. Опасно няма. Опасно е неразбирането. Затова правя едно предупреждение, тъй като Учителят иска да го направя. Това предупреждение е много важно за техните души, защото в следващите прераждания, понеже те идват без любов и без доверие, те влизат в карма. Остават критични, смятат, че аз съм опасен – в следващи прераждания, понеже обичам душите им и ги предупреждавам, те ще имат дупки в петте тела – от физическото до причинното тяло. Тук не говоря само за проблеми и болести, говоря за тежка карма, тъй като те не знаят каква любов имам към душите им и защо съм си отдал живота на Учителя и на Истината. Тъй като не знаят много неща и не могат да виждат, нека да си останат слепи, няма проблеми, пак ще ги обичам, но аз ги предупреждавам, защото после ще е късно. Имах дълг да направя това предупреждение.

Тази книга ще излезе, защото тя е много важна и нещата са казани точно и чисто от мъдреците на втория клон, от втория Старец, за който нямам право само да му кажа името, и от неговите синове. Но ако някой вземе един закон и го отдели, тази книга става опасна. Аз ги казвам нещата цялостно, не може да отделяш, както който прави нещата частично, нищо не може да разбере. Не може да търсиш частично Бога, не можеш само с ума си да търсиш Бога и да искаш да Го разбереш. Ще имаш провал. Не може да търсиш Бога с ума и сърцето си – това е пак частично. Бог се търси цялостно – с ума, сърцето, волята, душата и духа. Само тогава ще ме разбереш. Само цялостният човек може да познае Бога. Направих предупреждението и в книгата също ще го направя в предговора, а който си въобразява, че е прав и иска да предпази душите от мене, той ще си навлече карма, която е много по-тежка, отколкото мога да опиша. Заради Учителя и заради тези души го направих това.

Освен това те смятат, че много хора от моите лекции са фанатици. Слушали само моето мнение и не зачитали никакво друго мнение. Тук не става въпрос за фанатизъм; всеки човек има право да мисли, както си иска, защото Бог е дал свобода; кои сме ние да решаваме кой е фанатик и кой е секта? Освен това няма секта в света. Тъй като Бог е навсякъде, Бог управлява и „сектите“. Трябва да разберем дълбоко тези въпроси и да не критикуваме нищо, тъй като и най-малката критика е карма, голямата критика още повече.

„Ава Торот“: „Тъмнината поглъща само себе си, приятелю, и затова не създавай тъмнина в себе си.“

„Ти търсиш здравето, приятелю. Запомни: здравето не може да те излекува.“ Това е вторият Старец, нещо много специално, което в бъдеще ще разбираме; тук той говори само достъпните неща; има неща, които не ги изваждам в книгата. „И понеже те обичам, приятелю, искам да ти кажа: на тебе ти трябват болести, много болести. Те са твоите помагачи. Те със своите задружни усилия искат да те излекуват от твоите безумия.“

Това е целта на болестите – атака срещу човека, за да го направят по-истински, по-мек, по-благ, по-добър. Става въпрос за неразумните желания, които са посятите семена за болестите. Аз имах такъв чичо преди години от министерството в София, с когото се разминавахме по много въпроси. Спомням си, че още като дете му метнах една лопата. Копаех нещо в едно село, уговорката беше метър на метър, никаква философия; той идва и започва да ми диктува, понеже много знае, в министерството работи, много съвети дава – оттук ще копаеш, оттам ще копаеш… И му метнах лопатата. Той разбра, че не трябва да ми дава съвети. Ако съветът е разумен, го приемам, защото той е от Бога. Същият този мой чичо боледуваше от много болести, толкова много, че спрях да ги броя и те се смесваха: пие лекарствата за едната болест, хваща го другата болест. Накрая преди да умре, му казвах: Ти няма ли да повярваш? – А бе на Бога се молех… – Тя твоята молитва е толкова опасна, че по-добре не се моли. – Той така си и замина, но искам да кажа, че болестите го атакуваха много. Искаше да ме учи как да печеля, да стана търговец, казва: Ще продаваш бира (почти ми заповядва) и винаги ще наливаш малко по-малко. И от всяка бира ще печелиш по една стотинка. Тогава му метнах вътрешната лопата – говоря символично.

„Болестите искат да те излекуват от твоите безумия и ако успеят да те излекуват, тогава върху теб ще слезе духът. Това е наречено „здрав дух в здраво тяло“ – когато безумията ги няма. Щом си се освободил от безумията, ти имаш право вече да си здрав. Такъв е свещеният закон, приятелю.“

В тази връзка Сведенборг казва: „Който се храни от дървото за познаване на доброто и злото, е безумец“, т.е. който слуша ума си, който слуша земните желания, той е безумец.

„Добрините подготвят човека за благословения“ – това е друга идея. „Злините подготвят човека за разочарования; знанията подготвят човека за смущения; стремежът подготвя човека за изпитания; молитвата подготвя човека за победа (говорим за постоянната молитва); любовта подготвя човека за посвещение.“

„Това, което очиства човека, е великата жажда за Бога.“ Това е третата заповед на „Ава Торот“: „Очисти себе си“. Тук въобще не става въпрос за правила, методи, техники, упражнения с главата надолу. Става въпрос за една велика жажда; самата жажда ще превърне човека в чистота, това е нейна работа. Това е третата заповед на „Ава Торот“: „Очисти себе си“.

„Остави щастието на спокойствие, приятелю. То ще ти отнеме здравето. Щастливецът е обкръжен от смъртта.“ На друго място се обяснява, че за него има черни времена, колкото и да си въобразява, че е щастлив. „То ще ти отнеме здравето.“ Тук говорим за тънкото здраве, вътрешното, понеже е заблуждение, понеже си заменил истината с него. „Нека твоят таен пламък вечно да търси Истината, не щастие.“

Вторият Старец казва: „Щастието е радост за ада. (Много специално изказване.) Истината е скръб за смъртта. В щастието ще изгубиш здравето си; в нетърпението ще изгубиш силата си; в омразата ще изгубиш очите си (т.е. истинското виждане, ще промениш техните атоми, става въпрос за духовните атоми); в Истината ще си върнеш изгубеното. В Истината всичко се завръща десетократно.“

„Щастието е бягство от истината на живота.“ Това е, което избягват щастливите хора. Познаването на истината е среща с най-дълбокото изпитание на живота – това е, което избягват щастливите. Бог не се ражда в щастието. Бог се ражда в най-дълбокото изпитание на живота.

„Надеждата е за нечистите. Вярата е за чистите. Любовта е за истинолюбивите.“ Пак ще повторя: Надеждата е за нечистите. Разбира се, те все трябва да се надяват, понеже губят живота, трябва да има някаква надежда за други животи; другите животи пак се надяват, докато променят начина си на мислене. Искам да ви кажа: човек може да промени съдбата си още в този ден за вечността. Това е наистина така, не в бъдеще. Кой е методът? Ще ви го кажа от Учителя, който го чуе с душата си, ще разбере: още от днес можеш да се откажеш тотално от лошите си постъпки – това е промяната, решаваща за вечността. Може да направиш тотална промяна от днес. Това няма нищо общо със звездите, нищо общо с книгите, нищо общо с влиянията, защото духът е над звездите, над книгите, над влиянията – твоят дух, искрата от Бога. Не може Бог да зависи от някакви звезди, от някакви хора, от някаква държава, от някакви партии, от някаква икономика, от някакъв свят.

„Когато те обхваща голяма радост, ти си в опасност, приятелю.“ Преди да продължа, се сещам за един случай от Учителя: някой спечелил от лотарията параход и тръгнал да си го види. Когато го видял, радостта му била толкова голяма, че полудял. Нямал будност, не можел да посрещне толкова голяма радост. Радостта е също опасна и също трябва да се контролира. „Когато те обхваща голяма радост, ти си в опасност, приятелю. Радостта отнема будността.“ С тази радост можеш да живееш приятно, но няма да имаш истински прозрения за живота.

„Когато те обхваща голямо отчаяние, ти се намираш в благословение, приятелю, защото в това голямо отчаяние ти можеш да провериш своето истинско отношение към Бога. Радостта не може да ти даде това. Ти трябва да си наясно със себе си. Това отчаяние го наричам благословение, защото то носи откровение за твоята същност. Ако трябва да избираш между радостта и отчаянието, избери откровението, приятелю.“

„Смисълът на живота се намира в онова велико търсене, което завършва без намиране. Докато търсиш и смисълът те търси. Щом спреш да търсиш, безсмислието идва.“ Щом стремежът ти спре, Учителят казва: Ти умираш. Това е духовна смърт. И после се казва: „Търси и няма да намериш, но ще осмислиш живота си и вечността си.“ Учителят го казва по друг начин: „Този, който е видял Истината лице в лице, той вечно ще я търси.“ Той разбира, че не може да я познае, но вече тръгва на вечно търсене с любов. Той не я търси с усилия, с някакви науки. В „Ава Торот“ не се препоръчват пътища. В една от заповедите на „Ава Торот“ се казва: „Живей.“ Само това е. Не проучвай живота, живей – и се обяснява много добре.

„Всеки човек, който къса цвете, няма тънко разбиране за нещата. Той изгубва смисъла на живота.“ Някой може да мисли, че това е нещо дребно, но според Учителя той е отрязал главата на едно дете на ангелите. Този ангел ще търси отговорност; той може да мълчи, но той ще търси отговорност. Затова Учителят казва, че всеки, който е скъсал едно цвете, след време ще заприлича на скъсано цвете.

„Ако пътуваш към себе си, ще се окажеш безпътен. Ако пътуваш към Истината, ще се окажеш безпределен.“

ИДЕИ ОТ УЧИТЕЛЯ

(идея за размишление)

Никой никога не може да разреши въпросите с човешката любов.

Когато при теб дойде едно изпитание, покажи му любовта си.

Който яде месо, ще се натъкне на такива страдания, които и през ум не са му минавали. Това става бавно и постепенно, но няма значение. Само ще направя едно допълнение: Този, който яде месо, има дълбоко в себе си скрити месоядни идеи. Чрез месото кръвта се заразява, заблужденията се увеличават и постепенно други същества ще имат планове в подсъзнанието на човека; дали човек разбира, това е друг въпрос. Законът от Учителя е даден. Тук става въпрос за вътрешна карма. Дори и нищо да не му се случи на човека, не може да се спаси.

Между другото: Има черна карма, има бяла карма, има смесена карма, има неутрална карма. Черната карма е два вида: външна и вътрешна. Външната означава нещастия, катастрофи и т.н. Вътрешна означава тежки психически състояния и депресии. Така се изплаща вътрешната карма. Който е грешил в менталния свят, ще изплаща с тежки състояния и депресии – това е един хубав начин на изплащане, много по-лек, отколкото другите. Бялата карма е за този, който е правил много услуги, много добрини и особено този, който служи на хората, той натрупва особено много от тази бяла карма, тази бяла енергия; все още е карма, но е много по-хубава. В смесената карма човек преживява много хубави приятелства, много услуги прави, на него му правят, едновременно преживява тежки умствени състояния, понякога тежки болести – смесена карма. Какво означава неутрална карма: има един тип отшелници в манастирите – нито обичат хората, нито служат на Истината. Като отидат в другия свят, Сведенборг обяснява, чудят се защо Бог не ги е приел. И Бог ги връща отново на земята и те се сърдят. Които са упорити, продължават да ходят някъде – манастири, молитви и т.н., но нямат истинска любов към хората, нямат и към себе си, нямат и отношение към Бога; особен род странници.

Учителят казва: Кой е месоядец? (Нека да ви обясня, защото някои мислят, че като не ядат месо, всичко е решено. Аз съм ви казвал, че този, който критикува, завижда, мрази, е духовен месоядец, много по-опасно от външното. По-хубаво е да ядеш месо и да не критикуваш, отколкото да си вегетарианец и да критикуваш. Разбира се, най-хубаво е да не ядеш месо и да не критикуваш, няма съмнение.) Каква е мярката от Учителя? Всеки, който престъпва великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината, е месоядец. Кратко и ясно казано. И допълва: Месоядец е всеки, който не изпълнява Божия закон.

Ние имаме право да се съединяваме само с Бога и с никого другиго в света.

Още една важна идея за вегетарианците: Ако цял ден се тревожиш за щяло и нещяло, ти не си вегетарианец.

Нищо не трябва да пожелаваш – това е чистота. Например някой казва: Не може ли да пожелая Любовта, не може ли да пожелая Истината? –Не можеш да ги пожелаеш. Може да имаш Любов към Истината, но Любовта не е желание. Любовта е Любов, желанието е нещо друго. Любовта обича, без да желае.

АУМЪ

1 октомври 2002 г.

Сведенборг

(лекция 16)

Ученикът

24 важни неща
(лекция 17)

Ава Торот

(лекция 18)

Хермес

(идея за размишление)

Тези неща, за които няма да успеем да говорим тази година, ще продължим другата. Радвам се, че имаме голяма помощ и много повече можем да говорим и за Сведенборг, имаме вече около десет книги, на Хермес имаме около осемнадесет и други ценни книги имаме. Радвам се, че ще можем по-дълбоко да се спрем, това е моя грижа, да извличам есенцията и да ви предлагам, за да ви спестя търсенето. Разбира се, и опасната книга Ава Торот, която смущава, ще продължи да тече. Макар че някои хора се уплашиха от нея, но всъщност няма нищо за плашене – трябва просто човек да я приеме, да я погледне с любов, защото ние се учим от всичко. Нямаме право да проучваме само нещата, които ни харесват.

Едно от нещата, които ще разглеждаме, може би догодина, е въпросът за Библията от окултна гледна точка. Официално се смята, че Библията се състои от шестдесет и шест книги, боговдъхновени и единадесет апокрифни. Нищо подобно, боговдъхновените книги са осемдесет-деветдесет. Наричат ги апокрифни, понеже не са изгодни. Те са също на библейски пророци, има други книги на Аврам, на Павел и много други. Почти всички са боговдъхновени. Така че ще разглеждаме в поширок смисъл нещата и това, което някои не са пожелали да влезе в Библията, то не е случайно, но там се намира много красота и много дълбочина.

СВЕДЕНБОРГ

(лекция 16)

Злото е допуснато в живота, защото неговата цел е спасението на човека. Голямото заблуждение на човека е, когато той мисли, че злото е нещо външно, нещо отделено от него.

Човек сам не може да се освободи от злото, но чрез Господа може. Но който не търси Господа, увеличава злото в себе си. Искам само малко да допълня: някои казват, това е пак според Сведенборг, че има някаква сила и самата природа е Бог. Това изказване, според Сведенборг, означава, че хората са поклонници на идоли. Който се изразява така, че имало някаква сила, значи той няма връзка с тази сила и той не търси любовта. Той става идолопоклонник. Не можеш да намериш Бог като сила или като природа. Бог е нещо дълбоко, вътрешно и съкровено и само по пътя на любовта човек се освобождава от тези идоли, тези отражения.

Всеки човек може да бъде преобразен и няма предопределение, т.е. няма такъв, който да е предопределен цял живот да бъде зъл. Между другото, Сведенборг също е отлъчен от църквата, неизгоден – много нормално, както и Яков Бьоме и много други. Сведенборг казва: Предположението, че спасени могат да бъдат само тези от църквата, е безумна ерес. Малко ще се отклоня: Аз лично познавам от почти всяко учение много искрени хора, включително и хора от левия път, като се започне в църквите. Навсякъде има искрени хора и няма значение учението, а любовта към Истината; любовта към Бога решава въпроса. Познавам хора от министерството, един човек, който толкова много обича Учителя, той идва на лекциите в София и няма да спре да обича Учителя до края на живота си; познавам хора от държавна сигурност, много благородни, много тактични, много търпеливи, много интелигентни и разумни; познавам хора от левия път, обичащи разумността и искреността към себе си. Има между другото девет сатанински гряха, единият от тях е, че никой няма право да бъде неискрен към себе си, много се държи на това. Но най-опасният грях, според сатанистите, е тъпотата, друг път ще говоря специално за това, това не се прощава там. Също не се прощава да нямаш чувство за красота – деветият им грях – и красотата не се смята за нещо приятно, а за това, което е. Значи ние черпим отвсякъде, обичаме всички без изключение, включително и враговете си, доколкото те са врагове, но те са привидни. Навсякъде, включително и в левия път, съм срещнал хора, които казват: Искам да владея себе си, искам да бъда разумен. Край. И между нас вече има връзка. Познавам някои, които избягаха в чужбина да търсят по-дълбоко развитие, тогава нямаше тука книги, но това е друг въпрос – търсенето е нещо вътрешно. Навсякъде, във всички посоки работи Истината, стига човек да е сериозен с това, с което се е заел.

Да се предполага, че някой човек е осъден по предопределение, това е жестока ерес, казва Сведенборг. Доброто не принадлежи на никакви чувства и постижения на човека, то принадлежи на Бога.

Сведенборг казва: Адът не е произлязъл от някакъв дявол, а от човека, а изкушението идва, за да очистиш дълбочината си.

Небето произхожда от тези, които имат любов към доброто; адът произхожда от тези, които имат любов към злото. Тези от небето имат разбиране за Истината, а тези от ада имат разбиране за лъжата.

Чистият човек във външния свят се нарича църква (както виждате кратко, ясно говори. Между другото той един от най-добрите тълкуватели на Библията, така че ще срещаме много библейски неща от него). Тези, които правят зло, не принадлежат на себе си, те са увлечени от злото. Те са се съгласили, в това е техният грях и вече те не принадлежат на себе си.

Сам по себе си човекът се стреми към дълбокия ад. Става въпрос за този, който е без Господа, който няма идея, оставен сам по себе си – такъв е стремежът му, дори и да не го осъзнава. Това не се забелязва, защото става постепенно. Злото, което човек смята, че е позволено, но не го извършва, също му се приписва. Малък пример: някой иска да убие някого, обаче не му позволяват разни хора, съветват го друго – да запази доброто име, да не му пропадне бизнесът, не го убива поради разни съображения или поради някакъв морал. Вътре в себе си той го убива; ако има удобни условия, той ще го убие. Понеже го таи в мисълта си, това му се приписва. Това влиза в кармата, няма значение, че във външния свят може никога да не го докосне – престъплението остава.

Доколкото човек обича удоволствията, дотолкова той обича и злото. Удоволствията произвеждат незнание. Това е една мярка: ако много обича удоволствията, много обича злото; ако малко ги обича, малко обича злото, но пак е в капана.

Прошката преобразява отрицателната енергия. В момента на прошката ти се освобождаваш от отрицателната енергия, която те контролира. Само за малко ще се отклоня: ти може да кажеш, че си простил, но да не си простил и да излъжеш себе си. Учителят дава една мярка. Ако простиш на някой човек, мярката е тази: получаваш един дълбок, вътрешен мир и спираш да говориш по този въпрос – че си простил. Ако на десет човека казваш, че си простил, не се лъжи, злото е още вътре. То ще пие още от енергията ти и ще се храни, а ти ще плащаш сметките. Това е диагноза: дълбок вътрешен мир в момента на истинската прошка и спираш да говориш по този въпрос, не разнасяш навсякъде, че си простил; просто спираш. Това е достатъчно, това е диагноза, че си простил.

Дървото на живота – това е любов и мъдрост по законите на Бога.

Дървото за познанието на доброто и злото – това е любов и мъдрост по законите на самия себе си. Тази е разликата. Този, който се храни от Дървото за познанието на доброто и злото, е безумец.

Търсенето на обетованата земя символизира търсенето на Бога. Както виждате, много е прост езикът му и много е ясен. Този, който се храни от Дървото за познанието на доброто и злото, той мисли, че е мъдър, но само този, който се храни от Дървото на живота, действително е мъдър и той мисли, че няма мъдрец, освен Бога. Безумецът вярва в себе си, а не в Бога. Пак ще повторя, защото някои казват: Достатъчно е да вярваш в себе си. Безумецът вярва в себе си, а не в Бога. Сведенборг обяснява: Да вярваш в себе си, значи да мислиш, че ти самият любиш и си разумен чрез себе си, а не чрез Бога – това е разликата.

Да вярваш в Бога, значи да вярваш, че любиш и че си разумен чрез Бога, а не чрез себе си. Ето, това значи да се храниш от Дървото на живота.

Библията е само една част от великото търсене на Бога. После обяснява: търсенето на Истината не обхваща само Библията. Това търсене надминава всички свещени книги, взети заедно.

Другият важен момент за звездите, за хороскопа; аз се учудвам – още милиони хора в света искат съвет от звездите, а не от Бога. Който търси звездите, попада в капан, но това е друг въпрос. Сведенборг казва: Ако човек се свърже с Бога, променя звездите, променя съдбата, променя влиянията, променя всичко. Това е, което човек трябва да търси. Много жалко е да търсиш помощ от някакъв екстрасенс. Една голяма част от тях ги познавам – те са тежко болни, самите те трябва да се спасяват. Ако човек се свърже с Бога, променя звездите, променя съдбата, променя влиянията. Много просто – Бог е над звездите, те са негови деца; не може да искаш съвети от отраженията, вместо от Бога.

После казва нещо важно за мъдростта и любовта: Мъдростта твори присъствие, а любовта твори съчетание.

Който знае, че доброто е от Господа, получава блаженството, скрито в доброто. Един много важен закон. Но този, който смята, че доброто е от него самия, получава нещо от злото, това е закон.

Бог понякога преизпълва ангела със своята божественост и то толкова много, че ангелът не знае нищо друго, освен Бога. По същия закон ще ви обясня нещо: в древността Бог беше изпълнил Луцифер със Себе Си и Луцифер беше светлина на световете, голяма красота – Бог го беше изпълнил. Общоприето е в света да се смята, че той е пропаднал поради гордост. Причината, която даже и много ангели не знаят, е съвсем друга – Бог се оттегля от него, излиза, отнема си присъствието. Луцифер става Сатана и започва да изкушава духовния свят. После Бог излиза още повече и той става дявол. Дяволът изкушава долу – земята и хората. След време, когато Бог отново го изпълни със Себе Си, и дяволът, и Сатана, и Луцифер ще забравят всичко и ще кажат: Има само Бог. Но не е дошло това време, защото злото има мисия.

Луцифер не е обикновено същество. Той не е бил, както някои мислят, ангел или архангел. Луцифер е херувим, запомнете това, затова битката е голяма. Но който се стреми към Истината и към Бога, няма проблеми.Луцифер е херувим, затова се говори и в Библията, в Иезекиил.

Сведенборг казва: Всеки човек, в който царува злото, е ад в малка форма.

Много хора са утвърдени във вярата. Тук ще видим заблуждението на много хора от църквите, които смятат, че вярата ще ги спаси. Сведенборг тълкува много по-дълбоко нещата. Това, което спасява, е любовта, а не вярата, така че това е много важно разминаване и много хора са подведени. Много хора са утвърдени във вярата, но те са отделени от любовта. Те не знаят, казва Сведенборг, че са в ада. Може би е по-хубаво да не знаят. Те не знаят дори какво е зло, защото не размишляват за злото. Така те не знаят и какво е добро, нямат мярката. И те не могат да сторят действително добро, понеже нямат мярката. Застояват се във вярата и се отделят от любовта. В църквите за около седемдесет процента въпросът стои така: много вяра – няма любов, няма мъдрост. Казвам около седемдесет процента, понеже проучвам и църквите в света, тяхната литература – нова, стара и т.н. Там има много прогресивни, много напреднали хора, много изчистени, много святи, много искрени, молещи се с часове Бог да им даде мъдрост. И получават. Много от тях ги знам, те са наистина растящи, развиващи се в духа на Истината. Затова казвам, че навсякъде, във всяко учение, включително и в сектите, ако човек има любов, ще срещне хора, които са искрени и любящи. Въпросът е дали имаш Истината в себе си и тогава ще срещнеш директно тези хора. Те може да са само няколко, но това важи навсякъде, във всяка група. Въпросът е дали можеш да ги намериш, а това не е лесно, но не е и трудно.

Много вярващи не правят зло, въздържат се от него, за да запазят доброто си име. Но не вършейки злото, те пак си остават в него. Такива хора питат: Каква е твоята вяра, каква е твоята доктрина? Те никога не питат какъв е твоят начин на живот. Ако им кажеш нещо, те казват: „Ясно!“ – и те поставят в граници. Учителят казва, че хората от света ще изпреварят духовните хора и духовенството. Хората от света много се развиват и много мислят, много страдат и една голяма част от тях растат духовно, някои от тях даже без да знаят. В много случаи е по-хубаво да не знаят, за да запазят скромността и смирението и т.н. Навсякъде работи Духът, където може да се работи; където не може, не може, няма значение ние дали го наричаме братство. Включително и в Бялото братство се играе игра на братство, но тази игра е само игра. След време тя също ще се плаща, защото не можеш да си играеш на братство.

После Сведенборг казва: Не вярата твори живота, а животът твори вярата. Вярата не може да създаде истинския живот, напротив – истинският живот създава вярата.

УЧЕНИКЪТ

24 важни неща

(лекция 17)

Ще изнеса двадесет и четири важни неща:

Първо: Ученикът никога не задава въпроса „защо“. Ученикът не работи с този въпрос.

Второ: Ученикът е всякога по-дълбок от всичко, което се случва – всякакви събития, всякакви трудности, всякакви нещастия – всичко. Тук говорим за духа на ученика. Това, което ви изнасям, е продължение на „Свещените думи на Учителя“, четвърти том, който след време се надявам, че ще имам време и за него, ще го издам. Това е едно малко продължение чрез Учителя.

Трето (това е раздел „Ученикът“): Ученикът не се храни с вегетарианска храна, а с любовта. Тук няма обяснение, нещата се казват кратко и ясно. Те са специално за ученика, не за хората от света, затова няма обяснения – някой път само загатвам нещо. Ученикът не се храни с вегетарианска храна – това не означава, че трябва да яде месо – а с любовта, единствената истинска храна. И плодовете са илюзия. Не казвам не яжте плодове, някой да не хукне да се отказва от плодовете. Единствената истинска храна е наречена още еликсирът на живота. Плодовете не са еликсир – те са хубави, там работят ангелски, духовни сили, но не са еликсир.

Четвърто: В погледа на ученика няма време и вечност. Има само дух и истина. Той не си „губи времето“ с времето и вечността. Той живее в духа.

Пето: В ученика няма способност за гняв – просто не може, няма. Изгубена е някъде по пътя. По кой път? По пътя на любовта. Аз лично съм се учудвал: пробвам, мъча се, много хора са ме предизвиквали, абе не мога да се разгневя и толкова. Не се получава. Не ми помагат никакви усилия. Едно от нещата, което дава учението, е това. Другото е: не можеш да мразиш. Как ли не съм се мъчил, не се получава. Няма способност за гняв, няма откъде да дойде, т.е. в дълбокото, в духа, във висшата душа, петото тяло, няма гняв, просто няма.

Шесто: Когато ученикът иска да говори на Бога, той се моли по съкровения начин. Това е начинът да Му говориш. Не да Му изнасяш проповеди или да даваш съвети както някои. Какво означава съкровеният начин? Законът на необятната любов. Тук въобще няма място за обърканата човешка любов – говорим за необятната любов на ученика. Това е съкровеният начин.

Седмо: Ученикът познава закона на вярата. Той гласи: Това, в което вярваш, това отключваш, такива сили. Дали са тъмни, дали са духовни, дали са божествени – това, в което вярваш, това отключваш. Ако вярваш тотално в Бога, отключваш Бога и Той започва да тече в теб. Това, в което вярваш, това отключваш – златен закон за вярата.

Осмо: Ученикът никога не осъжда. Забележки прави, но както съм ви обяснявал, забележките са по закона на любовта, критиката не е. Всеки, който осъжда, пропада в осъждането си. Всеки, който осъжда, ще бъде трижди осъден.

Девето: Ученикът вижда Бога навсякъде и Бог го вижда, т.е. те си разменят погледи. Това е една вътрешна идея.

Десето: Ученикът знае, че здравето е част от тялото на любовта, петото тяло или висшата душа; може да се нарече тялото на Христос, едно и също нещо. Той знае, че болният оздравява, когато е достоен за изцеление, т.е. за благословение. Може да търси лекари, няма да му помогнат – той трябва да стане достоен, трябва да знае какво се иска от него: вътрешна промяна, разумност и т.н. Тогава за Бог няма пречки, болният ще бъде изпратен на подходящо място. Иначе ще се разхожда по екстрасенси, по лекари и т.н. Някой път ако екстрасенсът или лекарят помогнат, може да се окаже с много по-лоши последствия; нито той знае това, нито екстрасенсът, но това са други моменти.

Единадесет: Ученикът посреща трудностите с усмивка. Говорим за всякакъв род трудности. Дали тя ще е широка или много широка, това е друг въпрос; може да е вътрешна, въпросът е, че усмивката е там.

Дванадесет: Ученикът е разумен. Ще обясня: Разумен има много значения. Едно от значенията е: божествен – няма да се спирам подробно. Ученикът е разумен, т.е. той изплаща кармата си с търпение, не роптае. Неразумният я изплаща със страдание – това е разликата. Не казвам, че това е лошо: страданието може да облагороди човека, а може да се превърне в мъчение, зависи от човека.

Тринадесет: Ученикът не е щастлив и радостен, той е истинен. Той е нещо много повече. Много пъти ме питат: Ти щастлив ли си? – Не съм щастлив, няма да бъда. Някои казват: Не ти вярваме, ти си щастлив. Не ги убеждавам.

Четиринадесет: Ученикът знае, че в сравнение с любовта знанието е невежество. Няма да обяснявам голямо невежество ли е, с една дума – невежество. Ето защо той действа с любов, т.е. действа с Бог. В Китай това го наричат „у вей“ или „у уей“, означава чистата постъпка, безкористната постъпка, недеяние, благородната постъпка, т.е. да действаш с Дао. Няма значение как го наричаме, това е действие с любов.

Петнадесет: Ученикът знае, че единственото реално осигуряване и в този живот, и във вечността е любовта. Никакво друго осигуряване. Учителят казва: Абсолютно никакви банки. Няма да обяснявам защо е глупаво и за да не засегнем някои.

Шестнадесет: Ученикът е пробудено същество. Накратко какво означава това: той първо живее правилно, а после се учи, а не обратно.

Седемнадесет: Ученикът вярва в Истината, а не в звездите или в бъдещето. Това е конкретно казано. Без Истината твоите звезди ще угаснат, всичките наред, а бъдещето ти ще бъде в упадък. Просто нямаш избор – това е за отделените от Истината.

Осемнадесет: Ученикът знае, че истинският спасител на човека никога не е външно явление. Истинският спасител е дълбоко вътрешно явление. Ако имаш любовта, ти си спасен – любовта е Бог. Може да не си чувал нищо за думата Бог, има такива индианци; те вярват само в Истината. Тази дума Бог въобще не са я чували. Вярват само в Истината и се стараят да живеят само по закона на любовта – те са спасени. Въпросът е дали имаш любов, иначе ще говориш много за спасение и ще го търсиш.

Деветнадесет: За ученика отчаяние няма – отчаянието е забранено. То не съществува. Не че въобще го няма; някъде го има там, заедно с илюзията за този, който обича илюзията. Казвам: Говоря за ученика. Дали ще го разстрелват, никакво значение няма и никакво отчаяние няма, защото куршумът никога не може да докосне духа. Просто куршумът няма шанс. Той така е устроен, че не може да докосне духа.

Двадесет: Ученикът знае, че злото бяга от молитвата, т.е. огненото слово. Интензивната молитва е огън всепояждащ. Ако имате някакъв проблем, може спокойно да не идвате да ме питате какво да правя, макар че много хора идват все повече и повече. Просто започваш молитва с огън. Ако проблемът ти е голям, започваш с часове. Няма да искаш с няколко секунди молитва да излъжеш Бога, започваш с часове, както аз съм стигал близо до единадесет часа и половина. Значи огън, направо бях забравил себе си и това помага много. Тренирал съм много упражнения в концентрация в този живот, не мога да кажа милиони, но мога да кажа стотици хиляди и нямам проблеми, а аз имам много врагове, макар и привидни, лекциите ги създадоха – тези, които не разбраха лекциите, станаха малко или много врагове и те ми костват много, включително и от братството. Не само че забраняват книгите ми на Рила и насам-натам, новото ръководство и то е на единно мнение – няма никакви проблеми. Когато ги забраняват, книгите ми вървят повече, това съм го забелязал отдавна и аз продължавам да ги обичам. Но Божественият закон не прощава, не може да прости.

Двадесет и едно: Ученикът има истинска любов и затова той всякога сияе. Не човешка, истинска. Това не означава, че винаги е на показ, но всякога сияе, защото любовта му не зависи от другите. Той не държи въобще да го обичат, той просто обича. Така той живее в Бога и там е мястото на истинската любов.

Двадесет и две: Ученикът е неспособен и на най-малкото зло. Нито в мисълта си, нито в чувствата си, нито в действията. Например само един човек да имаш да мразиш, само малко – не разчитай, че ще имаш реална връзка с Бога и с Учителя. Вече можеш да не разчиташ – най-малката омраза, който и да е той. Ако мразиш животно или нещо друго – също. Най-малката омраза прекъсва свещената връзка с Бога, защото Бог се намира и в това същество, което ти мразиш. Вътрешно трябва да си дадеш отчет – мразиш ли, защо мразиш и да искаш Бог да ти помогне, да те изпълни със Себе Си, за да изчезне и най-малката омраза.

Двадесет и три: Ученикът е търпелив. Ако някой иска упражнения за търпение, веднага му давам, има много упражнения. Едното, дадено от Учителя: купуваш един килограм житни зрънца и започваш да ги броиш всичките. Колкото ги изкараш, си отбелязваш. Просто упражнение, който иска може да го пробва. Ученикът е търпелив. Когато търпиш злото, ти го побеждаваш, в смисъл овладяваш. Казвам това, да не помисли някой, че е станал голям победител. Това е и метод на Бога, само че ние сме търпеливи, а Той е дълготърпелив. Казвам това, защото някои ангели се чудят защо Бог търпи дявола. Има ангели, които не знаят, защо Бог търпи дявола. Но Бог е дълготърпелив. Бог побеждава не със силата си, а с търпението, т.е. търпението е силата на любовта.

Двадесет и четири: Ученикът знае, че с любов и молитва той е по-силен от всичко, въобще от света.

Искам да напомня: тези, които искат да навлязат много дълбоко в учението, има две основни неща: те са преди мъдростта, преди истината, преди чистотата. Това е да проучват най-дълбоко любовта и молитвата. Да проявяват любовта и да се молят усърдно, интензивно, както Библията казва: „Постоянно се молете“. Това е основата на учението; постепенно идва чистотата, постепенно идва различаването, по-късно идва Мъдростта и по-късно Истината. Но основата са тези две неща. Който иска да навлезе много дълбоко в учението, най-много трябва да наблегне на любовта и молитвата. Не казвам, че трябва да се моли по двадесет и четири часа и да припада. Богомилите са стигали до припадане от молитва, не го препоръчвам. Който може да си увеличава молитвите, да ги увеличава. На когото му тежат, ако има тридесет молитви, да ги направи двадесет, ако и те му тежат, да ги направи десет, но никога да не ги прекъсва. Ако и десет са много, да ги направи пет. В краен случай стигам до една – оттам нататък не отивам.

АВА ТОРОТ

(лекция 18)

Злото е зло само за този, който се е отрекъл от Истината. Този, който е избрал Истината, злото, което му се случва, се явява като помагач.

Мракът познава само Истината. Той дори не познава себе си. Има една много деликатна разлика между мрак и зло, тук ще загатна нещо: има голямо зло в живота, има огромно зло. Но има Върховен мрак. Той е нещо много повече, нещо много по-дълбоко, но в Ава Торот само на две-три места се споделя за него, защото е много опасно. Това е нещо, което ще се разкрива в шестата раса. Става въпрос за четирите шестици. Това е Върховният мрак, там посветените не могат да издържат. На този мрак са издържали само двадесет и четирите Старци и още няколко, които са много тайни, подобни на Старците. Условно са наречени Независими, включително са наречени Независими от Бога – много специални същества, рядка мъдрост. Много малко материал имам от тях, почти нищо, но те са такива – много дълбоки същества. Някога в минали цивилизации те са спечелили доверието на Бога до такава степен, че Бог им е дал абсолютна свобода. Независимо дали ще решат да се намесват в живота на някои същества, те са винаги прави и няма контрол върху тях, но това е друга тема.

Има нещо много по-лошо от смъртта, приятелю, и много хубаво е, че ти не го знаеш, защото щеше да се устремиш към него. – Това е обръщение към обикновените хора и полудуховните. – Живей в невежеството си, приятелю. – В тази връзка Учителят казва: В този свят невежеството е голямо благословение – не просто благословение, а голямо благословение. Ще загатна – става въпрос за демонизирането и пътя към бездната – не към ада, не към пъкъла, а към нещо много по-опасно, за което е хубаво да не се отваря вратата.

Това, което дяволът предложи на Адам и Ева в райската градина, беше едно велико предложение и те го приеха. Дяволът е много услужлив. Той им предложи целия си ад – това беше неговото предложение.

Лесният живот ще ти помогне да изгубиш себе си. А всеки, който е избрал трудния път, е избрал пътя към себе си и пътя към Истината. В трудния път няма придобивки. Единственото нещо, което придобиваш, е Истината – говорим за тесния път. Този, който е придобил Истината, няма нищо, но притежава всичко.

Радостта е една скрита скръб, приятелю, а щастието е един спотаен провал. Само Истината може да те освободи от тази скръб и от този провал. Не казвам, ако някой търси щастието – откажи се. Не съм казал такова нещо, говоря точно по тези закони, които изнасям.

Най-великото нещо е да останеш сам с Истината. И още по-велико има от това – да изчезнеш в нея, защото Истината е Истина, когато е сама. Чак тогава имаш право да кажеш: Аз и Отец ми – едно сме. Учителят го казва. Тогава вече можеш да го произнесеш. Но това е от съвсем друга гледна точка.

Който е усърден в търсенето на Истината, той се освобождава от всички ограничения. Най-важното, от което се освобождава, е от самия себе си. Главната пречка за Истината е самият човек. В това изключително търсене на Истината той се освобождава от самия себе си.

Овладей собствения си дракон, т.е. това е твоят ум. Иначе външни дракони също са съществували.

Овладей собствената си бездна. Някои го наричат джунгла, но в случая – бездна. Това е твоето сърце. И тогава ще бъдеш свободен от себе си. Истината се явява при този, който е извоювал собствената си свобода.

Ако ти имаш път, ти си безпътен. Ако ти нямаш път, ти си безпътен. Това, което трябва да откриеш в себе си, е неизменността. Тя не е път, но ще те ръководи. Неизменността е повече от пътя.

Единственият, който живее, е търсачът на Истината. Той е по-дълбок и от живота, и от смъртта. Когато търсачът на Истината е посетен от радостта и скръбта, той ги обогатява, а себе си одухотворява. – Значи има какво да им даде. Обикновеният човек обезсмисля и радостта, и скръбта. Той е майстор в развалянето. Но търсачът на Истината осмисля дори и безсмислието, забележете докъде стига. Обикновеният човек ще каже: Това са подробности, но търсачът ще види съвсем други неща. Бог в него ще види съвсем друго нещо – това, което обикновеното око не вижда.

Най-големите изпитания ще те заведат при найголямата скръб. Обикновеният човек няма право на тази скръб, примерно той може да скърби за децата си, за професия, за жилище, но той няма право, не е достоен да изживее величието и страданието на душите, понеже няма такава любов. Той нито може да понесе, нито да разбере космическата скръб, нито има кой да му я даде. Така че скръбта на посветения, скръбта на пробудения не може въобще да се сравнява с човешките малки, микроскопични мерки. Само търсачът на Истината е достоен за тази скръб. Това е голяма, изключителна чест. Само търсачът на Истината може да осмисли голямата скръб. Затова казах предния път: Голгота не преобразява всички; за много хора тя е по-лоша и от смъртта. Тя преобразява само търсача на Истината. Скръбта е само за достойния.

Ако не умееш да скърбиш, ще унижиш себе си. Тук говорим за едно изкуство, понеже скръбта е голям помощник на човека. Говорим за скръбта на висшата душа, на петото тяло. Не говорим за скръбта на ума, не говорим дори за скръбта на чистото сърце. Говорим за висшата душа в човека, скръбта, която е другото име на любов към Бога, на жажда за Бога.

Ако не умееш да скърбиш, ще унижиш себе си. Скръбта изисква умение – това е изкуство. Който умее да скърби, извлича от скръбта еликсира на живота. Еликсирът на живота – това е другото име на твоята собствена душа, висшата душа.

Който няма любов, изпитанията му подготвят засада. За нямащия любов изпитанията се превръщат във врагове. И затова е казано: Любете враговете си. Те са най-различни, в случая под формата на изпитания. Защо е казано така? Защото който люби враговете си, в случая изпитанията, той ги превръща в пътека към Истината, те се преобразяват. Който люби враговете си, той ги поглъща. Любовта е бездната, в която враговете изчезват. Любовта е Бог.

Какво ни казва тази велика книга Ава Торот, или Ослепителната? Другото име е Книга на ослепителната черна мъдрост, понеже произлиза от втория клон, от втория Старец и от неговите синове и мъдреци; няма нищо общо с черния цвят.

Едно от най-хубавите неща в живота е обидата. Ако до тебе има човек, който упорито те обижда, той е благодетел – ще разберем после. Преди да продължа, има едно упражнение от Учителя, искам да ви го припомня: ако не можеш да понасяш мръсни думи, обиди и т.н., Учителят казва – намираш един човек, който много псува, като луд – плащаш му десет или двадесет лева за десет, двадесет минути или един час, ако искаш. И започваш да слушаш. Познавах такива хора, не могат да спрат, като автомати. Не стигнах до там, просто не ми се наложи, но давам съвета все пак – плащаш му и се наслушваш. После който и да те обижда през целия ти живот, ще избледнее. Познавах един Петър Джото, беше такъв, смятах по едно време да му платя, на него даже една бутилка ракия му стигаше, но хубаво е да му дадете повече пари, да може той да се настърви – не стискайте парите, защото ще ви спести много бъдещи тревоги. Някой път от една обида човек доста може да се отклони, да я храни и да се чуди какво да я прави. С едно такова плащане, отделно почерпка, ако ме питате, ще си спестите много неща.

Ако до тебе има човек, който упорито те обижда, той е твой благожелател. Не се интересувай, дали той знае това (че е благожелател). Не навлизай в подробности, защото Бог, който е в него, знае. Не те интересува човекът, а Бог.

Злото, вършейки своите злини (в случая обиди), всякога твори добро. То не знае, но твори добро, затова Бог го е допуснал. Защо е благожелател? Защото обидата може да направи човека търпелив, смирен и дълбок – три неща, пак ще ги повторя: обидата може да направи човека търпелив, смирен и дълбок. Когато изработиш тези качества, злото ще си прибере обидата, то няма да си губи времето с тебе. То ще търси други хора и там ще дежури. Злото също не обича да си губи времето. То ще те изостави и ти ще израснеш.

Злото ще си отиде и ти ще останеш насаме с Бога. Тези качества означават насаме с Бога. Има ли по-хубаво от това? И тогава Бог ще ти каже: Сега можем да бъдем приятели. Това означава, според Ава Торот, че обидата е чудно посещение.

ХЕРМЕС

(идея за размишление)

Чистотата отстранява злото.

Не силата, а Мъдростта обладава истинска власт – говорим за божествена власт. Всеки човек може да извиси Бог в себе си.

Да желаеш да познаеш Бога, това е пътят към доброто. Самото това желание показва, че ти наистина избираш пътя на доброто. Пътят на услугите също е хубав. Това е микроскопично добро, то има някакво значение. Тук говорим за нещо по-висше. След време ще говорим какво казва Хермес за тайната на пирамидите, защото той е важният автор и един от най-дълбоките познавачи на тайните на пирамидите. Почти всички други знаят по нещо, включително и някои посветени, но в сравнение с него почти нищо не знаят, като изключим Старците. Хермес е един от учениците на Старците, а Старците рядко говорят по този въпрос.

Който желае да познае Бога, върви леко по своя път. Самото това желание е истинско. Такъв човек върви леко по своя път.

Това е едно обръщение към един от неговите ученици: Ти говориш – Бог е невидим. Не говори така, защото кой е по-явен от Бога? После казва: Няма нищо, което да не е Бог. Ние можем да разберем това (правя малко загатване), ако Бог влезе в това нещо. Пример: една жена попада в морето, срещу нея – акула. Акулата тръгва срещу нея и тя изпада в гореща молитва, т.е. не си забравя името и молитвата, и акулата я бута до брега и си заминава. Край. Наистина Бог е навсякъде.

Друг малък пример. Когато обичаш едно същество много искрено, истински, независимо дали е цвете, камък, рибка или друго, Бог работи там, в самата връзка, в тази любов. Случката е следната: Станал пожар. Жената, която години наред гледала една рибка, между тях имало искрени чувства, била заспала и по време на пожара рибката изскача от аквариума и пада на лицето на жената. Жената я слага в аквариума, взима го, излиза навън и се спасява от пожара. Бог работи навсякъде, няма значение по какъв начин – навсякъде. Въпросът е дали можем да създадем такава любовна връзка с нещо, каквото и да е то, включително и камък.

Блажен е този, който е минал през мистериите. Той знае началото и края на живота.

Една много дълбока идея: Най-висшето зло е да не познаваш Бога.

АУМЪ

5 ноември 2002 г.

Въведение в тайните на Египет

(лекция 19)

Мъдростта на апокрифите

(лекция 20)

Древни и нови езици

(идея за размишление)

Ава Торот

(лекция 21)

ВЪВЕДЕНИЕ В ТАЙНИТЕ НА ЕГИПЕТ

(лекция 19)

Светът не познава тайните на Египет. Много книги са излизали, но светът не познава тайните на Египет. Някъде около три-четири процента налучква, но не ги познава. Радвам се, че Учителят ми помогна да открия ватанската азбука, една много стара книга за египетския език и въобще древните езици, включително древносирийски и т.н. Тук между другото ви споделям, че има шест вида египетски език, езици на народа и само един свещен език, езикът на жреците. Дори и духовните хора не го знаят – само тези, които жреците определят да им кажат нещо от този свещен език. Това е един от тайните езици, подобен на ватанския. Този език се е произнасял в тайните стаи на пирамидите и имало думи, чрез които е ставало излъчването, както после ще видим.

Жреците са ползвали древен език, съвсем друг от този на народа, и неговите свещени думи.

Какво означава свещени думи на древен език? Означава ключове за вътрешни светове. Не просто думи, защото според Учителя думите са духове. Въпросът е дали имаш ключа да завъртиш съответната сила. Дълбочината на думата е дух, не е просто нещо буквално или някаква астрална сила, а е чист дух.

Хермес казва: Човекът се страхува от времето, времето се страхува от пирамидите. Пирамидите се страхуват от Мистерията. (После ще стане на въпрос за коя мистерия говорим.)

Знае се, че свещените думи отварят вратите на вътрешната вселена. Има три вида вселени, според Учителя: външна, духовна и Божествена. Свещените думи отварят вратите на вътрешната вселена. И ако отидем още по-навътре, на Божествената.

Централното слънце в галактиката, според Учителя, Алфиола, спада към духовната вселена, а не към Божествената, докато Мистерията, за която ще споменем нещо, засяга Божествената вселена. Това е едно от нещата, които са се случвали в тайните стаи на пирамидите.

Една от големите тайни в пирамидите е, че вътре в тях е имало специфични стаи, където жреците изговаряли на закрити врата думи от своя свещен език. Този език е подобен на ватанския, той се нарича ЗАЛИХИР. За този език ще говорим малко, доколкото позволява да се каже. Тук накратко ще кажа, че например в този език има тридесет думи за думата очи – няма такъв език в света, който така да обхваща тайните на идеята за очи. Първите десет очи са специални, свързани с Истината, другите двадесет – второстепенни, отделени от Истината, свързани със световете. Този език се познава от някои хора от Бялото братство и висши адепти от Черното братство. Накратко да ви кажа нещо, преди да продължа, за висшите адепти: има черни адепти, има висши черни адепти. Висшите черни адепти също са извървели пътя на злото, но не го обичат. Те са имали тайни намерения на светлината и в един момент са се отказали напълно от злото, не са привързани към него и поради това остават висши черни адепти: черни, защото са минали по този път, а висши, защото са освободени. Докато обикновените черни адепти, колкото и да изглеждат могъщи, си остават свързани със злото и понякога се сблъскват с Божията воля и нищо не остава от тях. Или ако остане нещо, аз го наричам „останки от разбит кораб“.

Изговорената тайна дума в строго определено време е отключвала вратата към т.н. Велико черно слънце. Тук думата черно има съвсем друго значение. Това Слънце е бащата на слънцата и то не е Алфиола. Наречено е черно, защото е прекалено ослепително, както и самия Абсолют. Толкова ослепителна светлина, че се възприема като мрак и под тази идея – Великото черно слънце – се крие съвсем друга идея, посветените и жреците знаят това. Насаме помежду си го наричат Морето от светлина, имат съвсем друг израз, а външно се изразява като Великото черно слънце. Именно от това Велико черно слънце произлиза древната мъдрост и силата на свещените езици.

Думите придобиват дух именно когато стане контакт с това Велико черно слънце. В случая говорим за този древен език, който го няма упоменат в света, макар че излезе книга с около пет хиляди азбуки и шрифтове; азбуките са много повече и шрифтовете са също много повече. Да не говорим, че преди Атлантида е имало съвсем други народи и цивилизации, за които почти нищо не се знае. Айнщайн казва, че нещата са започнали отпреди петнадесет милиарда години – напълно погрешно изчисление. Учителят на две места говори за двеста и петдесет милиарда години – двеста и петдесет, а не петнадесет, разликата е голяма. Разбира се, Айнщайн не случайно казва, че светът се прекланя пред него, а той се прекланя пред Учителя, но това са други неща. Той, разбира се, някога ще израсне. Красивото при него е стремежът му да търси; не е намерил, но търсачеството е нещо хубаво. Защо казвам това? Защото в Залихир едни от десетте очи са очите на търсача. Там има очите на търсача, очите на благостта, очи на дълбините, очи на тайната – тези спадат към първостепенните очи. Едните от тях са очите на търсача, а те издирват на много дълбоко ниво нещата.

Учителят казва, че в Египет по онова време беше центърът на Бялото братство. И казва: Защо Христос не отиде в Персия, във Вавилон или в Асирия, а в Египет? Именно там отиде Христос. Жреците трябваше да го подготвят за неговата мисия и трябваше да го свържат с Великото черно слънце – именно затова отиде в Египет.

Хермес казва: Ти се усъвършенстваш единствено, когато търсиш Истината – това е начинът. Казва още: Тялото е твоята съдба (говорим за външната съдба), душата е твоето предопределение, това означава: твоята Божествена съдба, а духът е твоята Истина. И казва още Хермес: Не се тревожи за тялото си, съдбата ще си го вземе; не се тревожи за предопределението – то принадлежи на Божествения разум; и не се тревожи за духа си – той принадлежи на Истината, той е син на Истината. Човешкият дух е син на Истината.

Мистерията, това е самото черно слънце, Морето от светлина. Защо в Хеопсовата пирамида беше открита една тайнствена врата и проучванията бяха спрени? Кой повели забраната? Много учени изведнъж разбраха, че там е забранено и се спусна заповед, че тази врата не трябва да се отваря. В тази врата има канали вътре, в стените; като ги изучават учените с техника, откриват, че тези канали не стигат доникъде, само че тук има нещо друго. В строго определено време на годината, в строго определен час, когато жреците знаят и влизат, по тези канали потичат енергиите от Орион и Сириус. Там живеят Озирис и Изида, велики същности, велики същества, същества от Небитието. Те изпращат своите послания, своята тайна мъдрост по тези канали. Те са символично външни, но вътрешно са духовни и жреците приемат по този символичен път и буквалната мъдрост, но те знаят кой е часът и знаят свещения език.

В това прастаро Море от светлина са заключени тайните на съвсем други народи и времена, както казах, много преди Атлантида. Според Учителя е имало четири подобни големи потопа преди Атлантида, които са се случили на съвсем други същества. Учителят казва: Съвременното човечество съществува отпреди двеста и петдесет милиарда години – два пъти използва Учителят това число.

Пирамидата (после ще се спрем и на думата, защото тя не е реална дума, има някакъв гръцки произход, преводът почти нищо не означава, докато египетското значение е съвсем друго) външно символизира грандиозност, величие и възход на Божествената природа към тайната на живота – това е външната страна. Но вътрешно възходът не е насочен към тази посока, дори не е насочен към Алфиола, което се води централно слънце в галактиката. За това слънце Учителят казва, че Христос е дошъл оттам. Учителят буквално казва, че той е слязъл от Алфиола и е смалил силата си седемдесет милиона пъти, за да стане достъпен за света, светът да може да понесе неговото слизане. Ако вземем да говорим за изначалните Старци, които са свързани с Великото черно слънце, мерките са страхотни, но после ще кажем за тази идея, за числото на безкрайността.

Жреците от Египет са били насочени към Мистерията именно на черното слънце. Оттам идва дълбоката култура и затова Учителят казва, че най-дълбоката мъдрост е била в Египет и Египет е била образцова държава, имало е такъв период по време на фараоните. Но фараоните едва-едва са знаели нещо от този свещен език, понеже жреците почти нищо не им казвали, а какво остава за чуждоземците, такива като гърци, сирийци, вавилонци, които са ходили да научават мъдростта – те въобще нищо не знаели за този език, понеже жреците са го скривали. Давали са посвещение на някои, но не са разкривали истината; посвещение донякъде, защото там изискванията са много големи – по-големи от изискванията на духовния живот, говорим за чистия и свят живот.

Тук на това слънце, за което говорим, става въпрос за третата вселена, Божествената вселена – това е мястото на изначалните двадесет и четири Старци. В тази връзка искам да ви кажа, че има три вида двадесет и четири Старци: Изначални, които принадлежат на Божествената вселена; други, които принадлежат на духовната вселена – двадесет и четири, и двадесет и четири на външната, физическата вселена, които са придобили главно мъдрост от нея. Тези Старци се преплитат и взаимно си помагат. Но има още едни, за които е много трудно да се говори, те се наричат Независимите. След време това число ще се промени, те ще станат четиридесет, както ще видим по-нататък, числото на Светлинния Мрак. Думата четиридесет на езика на посветените означава числото на Светлинния Мрак.

За жреците свещените думи са имали Божествена власт, затова отговорността е голяма. Те не са дали на египетския народ тайната на тези свещени думи на Залихир. Дали са нещо малко на фараоните, но то е толкова малко, че ако сложим високата мярка, означава, че почти нищо не са им дали. Колкото донякъде да управляват, да владеят нещо в себе си, но фараоните не са били същества от съсловието на жреците и затова много малко на тях им е разкрито.

За жреците пирамидата символизира хармонията със свещеното място, т.е. мястото, при което се осъществява сливането с Морето от светлина. За обикновените египтяни пирамидите са свидетели на вечността, но всъщност това е пътят към Третата вселена. Реалността е съвсем друга – не само свидетели на вечността, а нещо, което излиза отвъд вечността – Третата вселена. Някога го наричат Третата светлина.

Думата пирамида не е египетска. В гръцкия език тя означава доста общи приказки, а единият от преводите даже е много смешен – нещо като островърх сладкиш, което няма нищо общо, и други някакви значения, които са далече от реалността. Египетската дума е МЕР – означава водител. По-късно се прибавя още една дума, също египетска, с много дълбок произход, думата е КХЕТ – и е станало нещо съществено – МЕР КХЕТ – което означава „водител към съкровената мъдрост“. Както виждате, няма нищо общо с гръцките сладкиши и там разни подобни истории. Поначало в гръцката азбука, казва Учителят, са влезли две букви, които са развалили много неща, почти целия гръцки народ. Тези две букви са влезли и в тяхната музика и са развалили и музиката, понеже тези хора са изгубили владеенето на себе си и тези две букви поразяват като цяло гръцкия народ; не всички, говорим като цяло.

Всъщност тайната свещена дума е Водителят. За тези, които са знаели тайната дума на свещения език, тази дума е ключът, т.е. на човешки език казано – паролата, за да влезеш в тази трета вселена, малко грубо е казано, но това е парола. На вътрешен език е свещена дума; на още по-вътрешен – самата дума. Още може да го наречем пропуск. Но човешкият език е толкова беден, че на тези думи, които са изгубили свещеното и не могат да възродят езика, е много трудно да бъде обяснено. Например на езика Залихир, както ви казах, има тридесет думи за думата очи и няма такива думи като сини очи, кафяви очи, зелени очи. Просто има десет вида специални очи, изтичащи от Истината, като се започне от Авор Хара – очите на търсача – и се стигне до десетите очи, специалните очи. По-нататък може да говорим повече по този въпрос, а двадесетте вида очи са второстепенни – очи на заблужденията, очи на лъжата и т.н. – тези, които са се отделили от Истината. Има и очи на мъглите, те са много специфични неща и всяко означава нещо специфично.

МЕР КХЕТ означава още Великият дом на мъдростта – пирамидата напомня за Великия дом на мъдростта, на Свещената мъдрост, който всъщност се намира в Третата вселена, Божествената вселена.

МЪДРОСТТА НА АПОКРИФИТЕ

(лекция 20)

Аз лично съм се домогнал до малко апокрифи засега, но се радвам, че един екип от френски учени – учени, за които думата наука означава свещена наука, и търсещи мистиката, имат много от тези ръкописи и постепенно в близките години ще ги издадат. Примерно едно от нещата е „Тайното евангелие на Йоан“, любимата книга на богомилите, която я няма в Библията; две тайни книги на Енох, които също ги няма в Библията, но в Етиопската библия ги има и много апокрифни книги. Аз засега познавам около петдесет апокрифа, но скоро открих, че те само в Египет са над осемстотин. Говорим за такива разкрития, които ни очакват – това, което Христос казва: Много неща имам още да ви кажа, но не може да го понесете. Но постепенно ще се изнася и тези, които са готови, ще могат да го понесат.

Тук ще кажем нещо за тези апокрифи, ще изнеса някои неща, които съм извадил именно от тях. Там има съвсем други предания, съвсем други откровения – откровения на Ева, откровения на Адам и се оказва, че Адам е също един много дълбок мъдрец. Той знае, че е паднал в грехопадението, но той помни своя дълбок произход.

Апокрифите са древна мъдрост, нарича се още скрита мъдрост. Някои смятат, че тя не е Боговдъхновена, но всички апокрифи, които досега съм прегледал, без изключение, са Боговдъхновени. Но не казвам, че всички са – има белези; някои не са. Но тези, които лично аз преглеждам, са именно Боговдъхновени. Те са писани на древни езици, като се започне от египетски, древносирийски, древногръцки, арамейски, древноперсийски, древноеврейски и няколко тайни езици. Един от тайните езици е АВИНОР, също почти неизвестен на учените, тъй като има много малко неща за него. Той е подобен на Залихир и подобен на ватанския. Аз се радвам, че намерих на Боян Боев една архивна тетрадка, където някой го е обучавал на ватански. Азбуката имаме, след време ще кажем нещо за нея – двадесет и две букви, интересна е първата буква. Тя не е а, нито б, има една легенда от Учителя за а и за б, но първата буква е минус – означава връщане в Небитието, в Несътворения свят на духа, има съвсем друго измерение и означава нещо по-дълбоко от а, която е светлина и водач на светлината. Тази буква е по-дълбока от светлината, но е трудно да се обясни; след време ще се спрем на нея.

Ето откъси от някои апокрифи:

Когато мракът преследвал светлината, тя все бягала и била неуязвима. Но веднъж решила да се спре и да го проучи (мрака). Спряла се и се загледала в него и оттогава се родили доброто и злото. От този момент нататък светлината се смесила с тъмнината и доброто и злото се смесили; те и двете са смесени. В злото понякога може да се крие светлина и поука, а в доброто може да се види зло. Аз съм ви казвал, че има добри постъпки, които имат лоши последствия, а има лоши постъпки с добри последствия; има добри постъпки с добри последствия и т.н. Доброто и злото са родени от смесена светлина.

В евангелието от Ева е казано, Бог ѝ казва: Аз съм посят във всички неща. Това означава, че Той тайно е посят и в злото. И Бог ѝ казва още: Навсякъде, където си ти, там съм и Аз.

Най-великият, става въпрос за Най-Древния – името на Абсолюта и според апокрифите, и според древните езици, и според Хермес – е бил наричан Светлинният мрак. Защо? Хермес обяснява: Защото светлината Му е в излишък, става въпрос за преизобилната светлина. Толкова много светлина има в Себе Си, че тя е в излишък. Именно от тази светлина се е създал мракът, понеже е толкова ослепителна и толкова в излишък, преляла е и се е създал особен род мрак, който скрива самото лице на Абсолюта.

В друг апокриф се казва: Той, Великият, изпраща светлината Си на тези, които съществуват и на тези, които не съществуват (става въпрос за обикновените хора и за пробудените). Но несъществуващите не могат да приемат светлината Му и се натъжават. Хермес обяснява: Несъществуващите нямат още дух – нямат шестото тяло. Ако трябва да преведа приблизително, нямат още дух, нямат шестото тяло и затова понякога тъгата им е много голяма. Тя се превръща понякога в мрак, толкова е голяма тъгата им, толкова голяма е скръбта им, че не могат да я посрещнат – нямат още дух, не са узрели. Тук въобще не става въпрос за способности и дарби; духът е над всички дарби и способности. За него те са особен род ограничения.

После се казва, че който се е завърнал в тишината (друг апокриф), се освобождава от влиянието на звездите. В тишината няма предопределение. Нищо не може да влияе, ако някой се е върнал в дълбоката тишина.

В друг апокриф се казва, че значението на змията е символично. То означава наставник. То е наставник за тези, които са изгубили любовта. Тези, които са изгубили любовта, трябва да имат наставник и змията се явява наставник и възродител. Наставник, не враг и отстъпник, а наставник и възродител.

Египетското евангелие е едно от най-дълбоките, то принадлежи на един от синовете на Адам. Между другото, Адам е живял деветстотин и тридесет години, преживял е много неща и в едно от откровенията той ги изнася на своя син, който се нарича Сит. Това евангелие е писано от този Сит. Той е обещал пред Адам да живее праведен живот, за разлика от другите синове е изпълнил дълга си. За това евангелие е казано: Тази книга е положена над високи планини – място, до което слънцето никога не достига. Толкова е висока тази мъдрост, че и да иска слънцето, не може да стигне до тези планини.

После в тази книга се казва за Неговото тайно име: Неговото тайно име никога не е влизало в сърцата и в ушите на съществата. Никога ушите не са го чували. Това име се дарява само на духа, даже и на висшата душа не се открива. Това име се дарява, то не може да се издири, това е дар. То се дарява на духа. Тези, които по особен начин търсят истината, по един изключителен начин, някога в определено време на тях се дава.

В откровението на Адам към своя син, както ви казах Сит, е казано (Адам е живял деветстотин и тридесет години, Ной е живял деветстотин и петдесет години, това е казано в евангелието): Сине мой, грехът е изпускане на изначалното съкровено познание. Ние не послушахме Бога (той споделя за себе си) и дните на живота ни бяха скъсени. Вечността ни се превърна във време. Но ние не сме същества на времето (това е откровение към неговия син). Макар че ядохме от горчивото дърво и макар че станахме подвластни на смъртта, ние помним своя скрит, Божествен произход и ще се завърнем при него. – Това е една увереност, че рано или късно ще има възвръщане, ще се завърнат при Него. И после му казва: Но ти, сине мой, бъди праведен. И Сит устоя на думата си – обеща, устоя и стана светлина.

По-нататък се казва, че всички, които са родени от сътворението, са прах. Те имат нещо общо със сътворението и по някаква тайна причина са прах. Тези от сътворението са тези, които дълго време бяха търсили Бога, но не откриха отговора и станаха прах. После се казва: Само най-мъдрите отгатнаха тайната на сфинкса, т.е. тайната на истината, сиреч истината за Бога. Те отгатнаха истината, но не я постигнаха, но тя стана техният вечен път.

Съществува и тайна книга на Йоан, една от любимите книги на богомилите. Ще кажа няколко общи неща, свързани с тази книга. Това се е случило по време на разпятието. Един ерусалимски епископ казва на Йоан: Та къде, значи, отиде твоят Учител? – Това е подигравателно, това е довело до една скръб Йоан. Йоан бил много наскърбен от тези думи и отива в усамотение на планината. Той носил много въпроси в себе си и в своята скръб, в своето умъчнение. Йоан се е питал: Защо Отец е изпратил сина на този свят? Каква е дълбоката тайна на Отец? – Голяма скръб, придружена с голяма съкровеност, тъй като Йоан е същество на пето и шесто измерение. За тази голяма скръб, за това съхранено съкровено чувство, което е специална любов към Бога и към истината, в това тайно евангелие се казва: И тогава небето се отваря за Йоан. – Има и такава книга „Ритуал за отваряне на небето“, също апокрифна, но това е друг въпрос. И на Йоан се разкрива тайната книга за видимия и невидимия смисъл на нещата и въобще за смисъла на скритите неща. И казва му Великият, понякога го наричаме Отец, Хермес го нарича Великият Разум. Казва му Великият, че Той самият съществува в покой и че живее в светлина, а царството Му е образувано от тишина. Самият Той, Великият, се разкрива само на откровени същества, тези, които са от пето и шесто измерение, които са съхранили съкровено чувство към истината, неизменност. Обяснява се още на Йоан, че Великият може да бъде съзерцаван само тогава, когато човек стане чиста светлина – това е условието Великият да може да бъде съзерцаван. И тогава Йоан вижда до Отец една чиста, сияеща светлина. В това видение той вижда Сина, Христос.

После на Йоан се разкрива тайният смисъл на искрата. В някои древни предания тя се нарича бялата точка. Много дълбока идея, за която понякога сме говорили малко. И как Великият е създал искрата като самородна светлина. Всеки човек я има и чрез нея някога ще се върне при Великия. Тя е самородна светлина, означава, че не можеш да търсиш светлина отнякъде другаде, от някакъв външен Бог. В дълбините, това си ти. Въпросът е дали можеш да влезеш в своите дълбини, в себе си. И колко дълбоко можеш да влезеш в себе си, защото там е искрата, която ще те отведе при Великия, включително и при Великото черно слънце.

За тази искра се обяснява на Йоан, че който я придобие, това е името на истинския човек. Който се върне в тази искра или в бялата точка, това е името на истинския човек. И после се казва на Йоан: Истинският човек е нещо, което разклаща устоите на бездната. Когато Христос посети този свят, който е едно от имената на ада, бездната беше разклатена. Затова не беше понесен Христос, защото той смути съществата. Истинският човек смущава света и близките. И само тези, които обичат Истината, могат да го разберат.

Минавам на друга идея. Една от молитвите на Хермес е: Само Тебе призовавам, защото Твоето слово създава светлина. – Другият път ще говорим повече за Хермес и за великата тъмна енергия, наречена змия. Хермес много хубаво обяснява и за тази светлина, която е придобил. Той я нарича Великата тъмна змия, също и тъмнина, но тази тъмнина е осветена.

Има и много други апокрифи и откровения. В най-чистия смисъл думата „апокриф“ означава скрита мъдрост.

Ще ви кажа още нещо от една древна и тайна книга. Излязъл един странник във вселената на разходка – така предава тази книга. След много ходене решава да си почине и се оказва в райската градина. И както знаете, змията е там, само това чака. Веднага отива при този странник и му предлага храна от старото дърво, Дървото за познанието. Странникът казва: Нямам нужда от тази храна. Той не ѝ обяснява, че това са хубаво изгнили ябълки и т.н., нищо не обяснява на, както я наричат на друго място в един апокриф, старата прегърбена змия. Казва: Нямам нужда от тази храна. После се явява Бог и Божият глас и предложил храна от Дървото на живота. Странникът казва: Нямам нужда от тази храна. Преди да се родят тези две дървета, Аз бях. – Тази древна книга казва, че става въпрос за двадесетият Старец, наречен Аварама – дадено е името му – двадесетия Старец от изначалните Старци. Нарича се още Старецът от Мистерията. Извън живота, извън смъртта има нещо по-дълбоко. То не е нито живот, нито смърт, а нещо друго – истина, просто истина, но не е лесно на човешки език да бъде обяснено.

ДРЕВНИ И НОВИ ЕЗИЦИ

(идея за размишление)

Например в момента в Нигерия се говорят около четиристотин езика, смятайте как се разбират тези хора. Има три национални езика и понякога трябва да спорят на тези три национални езика, които някои не ги знаят. Но въпреки всичко най-много говорят на английски. Не го искат английския, но когато трябва да спорят, даже трябва да спорят на английски. Засега е така.

Даже и пигмеите имат свой собствен език. Този език се нарича „банту“. Например когато ние броим числата, никой от нас не може да брои от едно до безкрайност. Някъде по пътя ще умре; и да се прероди, пак ще умре, защото няма как да броиш милиарди числа, просто няма край. Ние го наричаме от едно до безкрайност. Едно индианско племе го нарича дългата сметка, няма край. Всеки си има различни изрази за различните неща.

Но трябва да кажа, че няма по-дълбок език от Свещения език, говорим за любовта. Това е по-дълбок език дори от ватанския. Има два вида ватански – духовен, който е нещо като съкровеноведение, и другия, който е специален. Но няма по-дълбок език от любовта. Затова Учителят казва, че след време всички свещени езици, които в минали цивилизации са се раждали, ще изчезнат; ще има съвсем нови свещени езици. Дори и там ще има промяна, защото духът може да обогатява една дума безкрайно; може да внася в нея нови измерения, нови тълкувания, може да съживява нови езици на най-различни нива.

Ще ви кажа нещо от мистичната книга на един мъдрец-суфи. Той се казва Атар, книгата се казва „Езикът на птиците“. Тук навлизам малко в мистичния език. Това е едно предание на суфите. Казва: Имало три пеперуди. Трите пеперуди спорили и много се интересували от свещта и нейния пламък, какво представлява този чуден пламък. Пламъкът символизира истината. Първата пеперуда отишла до свещта, върнала се и казала: Свещта свети. Това била нейната идея, дотука стигнала, това разбрала. Втората пеперуда отишла, докоснала свещта с едното крило и то изгоряло. Тя казала: Свещта свети и гори. Третата пеперуда отишла и изгоряла, изгоряла в истината. Тя се сляла с неизреченото в пламъка, т.е. тя се сляла с истината, преживяла истината, но нищо не могла да обясни. Нямало как.

Казвам: Трябва да изчезнеш в истината, за да я разбереш. Това е, което се случва в самадхи. Няма дишане, няма мислене, даже не е преживяване. Наистина не е преживяване, но понеже няма как да се каже, в кавички го наричаме „преживяване“. Но според мен това самадхи е едно далечно въведение, защото след време ще има втора степен на самадхи. Според даоската мъдрост има тринадесет вида самадхи. Но след време кой знае колко още вида ще има.

На езика на Мали има две ключови думи. Първата се казва така: МАА НГАЛА, означава Върховният, но това не е Бог. Даже някои такива народи имат различни имена за Бог и за Абсолюта и не ги смесват. Другата дума е КУМА – означава инструмент на съзиданието, това е Бог. Тъй като има народи, които ги смесват и казват, че има само един Бог, даже и в такива народи има различни думи, различни идеи, а те обогатяват много. Кума, това е сила, вложена от Върховния още преди времената, вродена сила, да може Той да създава. Това означава, че Бог е замисъл и има причина Той да съществува и затова Той съществува. Докато Абсолютът не може да съществува и да иска. Според Учителя Той не може да бъде побран нито във външната вселена, нито в духовната, нито в Божествената; няма къде да се побере. Не може да се изрази, надминава безкрайността; трябва да се ограничи и става Бог. И е дал на Бог също безпределност, но Абсолютът е друга идея.

В много южноафрикански племена основните числа не са едно, две и три, а са десет, пет и двадесет – друга система, други начини на изговор. Например племето яруба в Нигерия няма дума за числото шестнадесет, не могат да кажат шестнадесет. В края на краищата това няма голямо значение, ако има отношение между душа и душа. Това вече е друг момент. Понеже не могат да кажат шестнадесет, те казват така: еерин дин лугун – означава четири преди двадесет.

Има едно племе в Африка, няма числа, понякога и пръстите не стигат, няма как да покажеш единадесет примерно. Но те имат начин да се разбират. Освен езика на душите, който е преди всичко, има и други такива начини, по които те се разбират. Например мъжът от едно племе тръгва на път за единадесет дена. Не може да обясни на жена си, че ще отсъства единадесет дена, но са намерили един начин с една връв – правят единадесет възела. Всеки ден, когато светне денят, тя (жена му) трябва да развързва по един възел. Значи пет дни той ще пътува в някакво далечно място да свърши работа, на шестия ден е там, на седмия ден тръгва обратно. По тези възли тя знае къде е стигнал и кога се връща. И всеки ден тя развързва възлите. Като стигне до десетия възел, това означава, че трябва да започне да му готви. Така се разбират. Не казвам, че този език е по-напреднал или че нашия съвременния е по-напреднал; там, където има отношения на душа и душа, това е напредъкът. Там, където има много изрази, не се знае дали всичко е на място.

АВА ТОРОТ

(лекция 21)

Бог много възлюби Адам и Ева и искаше да им направи специален подарък. – Това е също една от тайните книги, много дълбока. – Бог им подари змията. Бог искаше съществата да угаснат, да изгубят светлината си, за да могат да я пожелаят в дълбините си. – Забележете колко е дълбок замисълът на Бога. Така Бог възнамеряваше да се роди отвътре, в дълбините на съществата, но по един съвсем нов начин.

От рая досега светът и вселената са все в изпитание. Защо? Защото всяко същество трябва по свободен избор да зароди в дълбините си тайнството на искрата, т.е. тайнството на ослепителната светлина. Така съществата ще се завърнат във Великия Разум и ще станат част от самия Бог. И чак тогава ще разберат величието на подаръка, т.е. змията, който Бог им подари. Дотогава няма да бъде разбрано, но когато се завърнат, ще оценят величието на големия подарък.

В Ава Торот се казва: Ако искаш да станеш ученик, трябва да превърнеш целия си ден в училище. И после се обяснява: Ако твоето училище е съставено от двадесет и три часа и петдесет и девет минути, ти не си ученик, приятелю. Ти си човек на света, защото в тази решителна минута ти си се превърнал в зло. Училището е съставено от двадесет и четири пълни часа. Дали спиш, няма значение, трябва да си буден. Достатъчно е да направиш силно ограждане и малко или много ще си буден. Но има и по-дълбоки методи от това.

Друга идея: Само мракът може да те осветли, приятелю. И в Ава Торот, и при Хермес се говори за изпитания на мрака. И в Ава Торот, и при Хермес се говори за три вида мрак. Първият мрак е външният, обикалящата среда, самото тяло на човека, къщите – обикалящата среда. Вторият мрак е вътрешният в човека – мисли, желания, духове, същества и т.н. Но който стигне до третия мрак, това е голяма чест. Това е незнайният мрак, а там са оцелели само Старци и някои от техните синове. Това е прекалено голяма чест, но и за него ще говорим повече по-нататък. Но такъв е пътят, че трябва да се мине през тези три вида мрак.

Само мракът може да те осветли, приятелю. Без мрака ти ще се заблудиш в своята собствена светлина. Твоята собствена светлина е по-лоша от мрака и затова Най-Древният е допуснал изпитания, свързани с мрака. Самият мрак не може да ти разкаже за сиянието (някога го наричат дъга, тука ще говорим за сиянието), но ще те заведе при него. Най-важното е да бъдеш спасен от собствената си измислена светлина. Както казах, и Хермес говори за трите вида мрак.

Всички човешки същества пътуват към собствения си мрак. Искам да преведа: този мрак е създадената древна карма на човека, той трябва да се сблъска с нея. Той го преживява дълбоко като голяма скръб, като много сълзи, като нещо неразбрано, като нещо даже изпепеляващо. Но това е самият мрак, който човек си е създал от древността, когато е сключил, казва Учителят, договор с дявола и сега изплаща със страдания, с голяма скръб този мрак. Всички човешки същества пътуват към собствения си мрак, т.е. всеки трябва да се срещне с кармата, която е създал. Още от рая съществата са посяли този път, този мрак и сега те трябва да извървят пътя до собствения си мрак.

Един от посветените в Ава Торот, един от любимите ученици на втория Старец, казва се Изихор, казва: Съжалявам, че не мога да ви опиша какво точно се е случило в рая (по времето на тази карма), защото по него време аз не бях в рая. Но въпреки това имам нещо да ви кажа: всички човешки същества пътуват, пътуват към собствения си мрак. Едни стигат до него (до този мрак, до собствената си карма), но не могат да го познаят и остават в тъмнина. Други стигат до него, прегръщат го и стават светлината на света. Само този, който е прегърнал мрака (и Христос прегърна кръста, това е законът на любовта), може да се освободи от него. Тук няма заобиколни пътища – със своята любов трябва да посрещнеш своята древна карма.

Съветите на Ава Торот – те са откъси от книгата, а в книгата те са разработени по-дълго:

Първо: Който се покорява на истината, става самия себе си. Тук има неща, които не съм внесъл, но в книгата ги има. Едното от тях, седма или осма заповед беше: Не познавай себе си! Защото това е ограничение. Този, който търси Абсолюта, той се движи по пътя на една безпределност. Всяко познание е ограничение и там се обяснява.

Друг съвет: Не ти трябват храмове, трябва ти Бог.

Трети съвет: Никога не воювай със слънцето. Това е в най-широк смисъл – с разумността, с висшата си душа, с намеренията си, които са чиста светлина и т.н. Може да се каже и истината, защото слънцето символизира истината.

Друг съвет: Унищожи греха си, а не себе си.

После: Изтръгни съкровището от своето страдание.

В трудния път ще се намериш. Затова Учителят казва, че човек изгубва себе си.

Друг съвет: Търсещият надминава живота.

И още: Гледай живота с Авор Хара – един от видовете очи – със специалните си очи. Има и друго название – Авор Дара – те се покриват по-някога; и в двата случая означават специално виждане. Човек трябва да се домогне до своите специални очи. Когато започне да вижда с тези очи, всичко вече е разбираемо, има мярката за нещата и знае как да действа.

Накрая ще завърша с една идея от Учителя, това е казано в „Завета на любовта“: Греховете на света са смъртни, не се изкупват. Единственото нещо, което изкупва, е любовта. И после изрежда: Никакви мерки, никакви пари, никакви жертвоприношения (тук изрежда нещата, които не могат да изкупят), никакви молитви, никакво разкаяние не са в сила да изкупят греха. Единственото нещо, което изкупва, е любовта. (IV том „Заветът на любовта“, 23 стр.).

АУМЪ

3 декември 2002г.

Мъдростта на богомилите

(лекция 22)

Тайните на Египет

(лекция 23)

Свещените думи

(идея за размишление)

Тайните на Египет

(лекция 24)

МЪДРОСТТА НА БОГОМИЛИТЕ

(лекция 22)

Богомилите казват: Ако Сатана мисли, че е предизвикал падение за хората, то той греши, защото те са паднали отвътре, по рождение, и всякога са обречени на спасение.

Сатана не съществува като абсолютно зло. Той само работи и организира света. Сатана не е абсолютно зло, макар че неговото зло го тегли натам. Сатана е само проява на злото начало.

Казват богомилите: Злото не прави нищо друго, освен да проявява своето несъвършенство. Злото няма собствено битие. То присъства само там, където вярват, че то е зло. Това означава, че злото присъства само в опороченото съзнание. В чистото съзнание злото е мъртво. Когато злото е влязло в ума на Луцифер, той го е приел, защото е търсел свобода от нов тип. (Това, което ви изнасям, са ръкописи на богомилите, самото тяхно учение, а не общи приказки, както презвитер Козма и другите. Говорим за самото богомилско учение и все повече ще навлизаме в него.)

Злото начало е непознаваемо. То е неуморно и е пълно със смъртоносна отрова. После ще видим, че то е нещо различно и от Сатана, и от Луцифер, и от дявола – става въпрос за нещо друго. Тайното зло, което съществува във вселената, не е едно и също с Луцифер, Сатана, дявола и демоните. Те всички черпят от него, но не го познават. То е в ръцете единствено на Абсолюта. (Преди да продължа, между другото да ви кажа: Луцифер изкушава в Божествения свят, Сатана в духовния, дяволите в земния, демоните в подземния свят. Това са степени на изкушения. Богомилите са ползвали много дълбока литература: тайните книги на Хермес, тайната книга на Йоан и много мистични книги. Тяхната мъдрост не е нещо обикновено.)

Богомилите казват: Луцифер, Сатана и дяволът – това е зло, което не е зло. Има тайно зло във вселената, което е абсолютно непознаваемо. Условно е наречено Великия Звяр, но това е само условно, тъй като не може да се изрази. Приели са една от идеите да го наричат Великия Звяр. Преди ви загатнах за четирите шестици, в Ава Торот има нещо по този въпрос. Този Велик Звяр е в ръцете на Абсолюта, както ще видим после, Той го е създал с цел. Това зло е извън трите шестици. Тук няма да се спирам на изчисленията на Щайнер, които нямат нищо общо с истината – че го е изчислил, че е Сорат и т.н., нищо подобно. Има някакво изчисление по-дълбоко от Хермес, ако трябва след време ще се спрем, но това е съвсем друг въпрос. Въобще не говорим за изчисления тук.

Това тайно зло е дълбоко скрито в Небитието и ще си остане непознаваемо. Абсолютът няма намерение да го разкрива, то е част от Него. Щом няма, означава, че ще бъде вечно непознаваемо, ще бъде таен запас във вселената. Скрито е в Небитието.

Това тайнствено зло, според богомилите, е покварило четирите елемента – земя, вода, въздух и огън. Според Хермес има други, по-дълбоки елементи, но това е въпрос за друга лекция. Накратко казано: ограничена земя, вместо жива вода – просто вода, вместо чист въздух – просто някакъв въздух, а не първичния и вместо свещения огън – обикновен огън. То е понижило тези елементи. Това тайно зло е опорочило още и материята и затова материята е бреме, товар. Затова Учителят казва: Вие имате бреме, защото имате тегло, физическо тегло. Ако нямахме килограми, по-друго щеше да бъде.

Изходът от всичко това е даден от Учителя. Това са първичните три елемента, абсолютно непокварени – Любов, Мъдрост и Истина. Само тука това тайнствено зло не може да достигне, няма никакъв шанс. Защо? Защото Любовта е свещеният огън, Мъдростта е цялата светлина, непорочната светлина, а Истината е чистия дух, недосегаемост. Чистият дух е абсолютно недосегаем.

В други лекции, догодина ще продължим с една тайна дума, която се казва ХЕКА – много дълбока дума, която е изиграла много голяма роля в Египет и означава „магическата жизненост на боговете“. В по-нисша степен са я имали фараоните, но в малка степен; жреците са я имали в много висока степен.

Светът и вселената са в развала, защото още от миналото са създадени от смес. Това е сместа от добро и зло. Това означава, че и светът, и вселената са място на горчивото дърво. Не само нашият свят, но и вселената е място на горчивото дърво, място на смъртта, докато истинското Дърво на живота е скрито в Любовта, Мъдростта и Истината. Затова учението на Учителя е универсално, то води към нещо първично. Така е и при древните египтяни, за които после ще говорим. За тях науката за безсмъртието е била нещо толкова елементарно, владеели са я толкова лесно, както ние владеем безпокойството.

Любовта, Мъдростта и Истината са трите изначални елемента, които са абсолютно недосегаеми за развала. Човек може да се развали, но Любовта не се разваля. Именно затова това е пътят на ученика – Любовта, Мъдростта и Истината.

Това тайнствено зло е допуснато от Абсолюта, защото чрез него Абсолютът ще пресътвори старите светове, старата вселена, стария човек. Трябвало е да има някой, според богомилите, който да съществува като отрицание на Абсолюта, просто е било необходимост, т.е. символичен, привиден враг. И затова Абсолютът го е създал. Самото създаване е една много специална тайна, за която след време нещо малко ще кажем. Но във вътрешния смисъл тази тайна не се знае от посветените. Само изначалните Старци я знаят, но те много малко разкриват, има дълбоки причини и затова те я знаят в най-дълбокия смисъл, тъй като са минали през изпитанието „четири шестици“. Познават я, но много малко разкриват.

В този свят, казват богомилите, душите обичат изкушението. Защо? Защото изкушението ги вкарва в особен сън и успокоение – привидно, но все пак някакво успокоение. Но по този начин душите си остават смесени в себе си. Според богомилите те не обичат реално себе си (тези души, които обичат удоволствията и изкушенията) и затова се изгубват в удоволствията и изкушенията и така предопределят себе си.

Макар и много дълбоко, това тайнствено зло е несъвършено и в един определен момент то ще отпадне. Трябва да ви кажа, че това няма да стане нито в шестата, нито в седмата раса. Има съвсем друго време за него. Това ще стане, когато се възроди най-древната, първата раса, за която говори Хермес, когато хората са били богове. Те са построили пирамидите, били са безсмъртни богове и боговете са били хора. Това е станало в първата древна слънчева раса, най-изначалната слънчева раса. Хермес казва, че това са просто боговете, хората-богове и когато те са слезли в Египет, са се явили мистериите. Там, където се явят такива хора, от жреци нагоре, се явяват мистериите.

Падението на човека, според богомилите, е станало в много древни времена и то толкова древни, че Сатана още не е бил роден. Що се отнася до времето и материалния свят, те са само в царството на последствията, т.е. идват много по-късно.

Богомилите казват: Злото е вечно противоречие в света, но е необходимост за този свят. Разбира се, то е необходимост и за други светове, но в случая говорим за нашия свят. То е противоречие за тези, които живеят в ума.

Какво казват богомилите за времето? Казват: Времето е едно ограничение, една принуда, излязла от небитието. Да имаме време, календар, да смятаме празници, след като всичко е празник, трябва да го делим сега; то даже някои дни не са празници и т.н. Времето е една принуда.

Когато цялото творение бъде спасено и Сатана ще бъде спасен. Той ще почака, първо цялото творение трябва да бъде спасено и после и той ще бъде спасен.

Следващите неща са изцяло от поп Богомил, той казва: Злото само си е гибел и никой не му пречи да се погуби. Искаш ли да се погубиш, стани като злото. Злото самоотвержено създава своята гибел. (Вие сте чували, Учителят казва, че Боян Магът и поп Богомил не са от ангелските йерархии. Това са двама архангела, от друга еволюция.)

Злото възпява безсмислието на живота и умира в своята малка земя.

После: За злото няма изход, защото то е верига от лъжи и измами. Сетният дъх на злото е гибел.

Казва: Злото се образува най-много в църквите, значи там е образованието му. Разбира се, в църквите сега има и развитие. Аз следя развитието на църквите в света, догодина ще говорим за най-различни учения; те са над хиляда и осемстотин. Постепенно, по малко ще навлизаме в най-различни учения.

Злото е вечен враг на новото и затова отчаянието му си остава неосветено. Идеалът на злото, казва поп Богомил, е смъртта, защото животът му е жалък. Както виждате, малко е остър, но аз го предавам така, както говори. Животът му прилича на път към пропаст.

После казва: Злото е обсадено от отчаяние и гибел, а доброто е цвете, от което винаги извират нови цветове.

Според него злото носи черното тегло на своето старо безлюбие.

Казва за Сатана: Сатана е изгубил своя път, защото е пожелал от нищожество да стане величие. И издигайки се нагоре в небесата, е паднал от слабостта на своето нищожество. Извисявай се нагоре само със своето смирение и покорност. И дава една идея: Хаосът ще направи човека смирен. Ако сам той не може съзнателно, на помощ ще му дойде хаосът.

После казва едно много дълбоко прозрение: Любящият вижда блаженството и в своето страдание, защото Бог е с него. (Изключително важна и дълбока мисъл.)

Всеки истински човек е вдъхновен от Мъдростта на живота.

В доброто винаги има малка надежда, а малката надежда може да се превърне във вечен и неугасим пламък. Всеки богомил е пламък неугасим.

ТАЙНИТЕ НА ЕГИПЕТ

(лекция 23)

Ще продължим да говорим за Мер Кхет, египетската дума за пирамида.

Мер Кхет е мястото на вечността. Това не е някаква тайна камера, която учените търсят, това е състояние на съкровеност. Библията го нарича тайната стаичка.

Според древните египтяни Съкровеното е началото на вечността.

Трябва да мислиш със сърцето си и да чувстваш с ума си.

Древното египетско име на Хермес: Хермес е по-външното име, старото му египетско име е Тот, а по-старото му име е Техути; понякога се превежда като Дехути, но по-правилното е Техути. То означава „бог на Мъдростта“, има и други значения. Означава още „господар на свещените думи“. После ще кажа нещо като идея за свещените думи, които изменят времето. Все пак в Египет най-прието е да се нарича Тот, това още означава „великият бял“.

Според Тот откриването и проучването на свещените книги е означавало завръщането на боговете.

Преди да продължа, ще ви кажа няколко неща: Учителят казва, че Египет е имал образцова култура, нещо, което го е нямало в другите народи. Там се е стигнало до много висока степен на култура. Вие знаете, думата „култура“ – култ, у и ра – култ към слънцето. В древния Египет всички науки са били свещени: свещена химия, свещена алхимия, свещена геометрия, свещена астрономия, свещена астрология, всичко е свещено. Училищата са били „дом на живота“.

За Тот се казва, че поставя Истината над всичко останало. Значи всичко друго е последствие и няма голямо значение. Според него животът изисква пълно посвещаване на Истината. Значи не можеш да се посветиш само с ума си и да искаш да разбереш тайните на живота, тайните на Бога или пък даже своя собствен път. Ум, сърце, воля, душа, дух – всичко, целият. Животът изисква пълно посвещаване на Истината.

Мер Кхет не е просто архитектура или изчисление. Между другото, много пирамиди са посветени на Хермес и на Озирис, също и на Изида. Изида е нещо много специално, тя е великата прамайка, праосновата на световете, нещо много специално и много дълбоко. По-дълбоко, отколкото това, което Блаватска е писала за разбулената Изида – общи приказки. Самата Изида казва: „Никой не ме е разбулил и никой няма да ме разбули“. Тези, които повече я разбулват, я забулват повече.

Мер Кхет е свещен храм за посвещение, където най-ниската степен е космическо съзнание, посвещение в космически живот – значи вървим оттук нагоре. Да не говорим, че има път, и Учителят го потвърждава, отвъд космоса, но това е непонятно за ума.

Мер Кхет е израз на една велика и свещена наука, не просто наука – велика и свещена наука. Тот казва: Съкровеното общуване с Истината се нарича безмълвие. После казва: Истината, това е Божественото познание на безмълвния език. Това означава, че Мер Кхет е съкровеният път към Истината, а Истината, според него, е езикът на боговете.

„Книга на мъртвите“, египетската, в по-дълбоката си част е писана от Тот, Техути. Един от преводите е „Книга на живите“. Има и други преводи, тъй като човек е по-жив, когато знае как да мине през смъртта и да управлява отвъдния свят. Превели са я „Книга на мъртвите“. Според Хермес Мер Кхет е портата към Великия отвъден свят. Не говорим за астралния свят, където блуждаят екстрасенси, ясновидци, паранормални и т.н. Тук говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, а не за астрални или ментални светове.

Мер Кхет е мястото, в което твоят живот е реален, т.е. твоето съкровено състояние. На древноегипетски език това е наречено „първото време“, още е наречено „времето на Озирис“. Легендите, които досега са известни за Озирис, са съвсем странични и не са истински, не са дадени на света неговите истински легенди.

Озирис казва така: Само Любовта отваря пътища и пътеки за съвършените души и те ме узнават. Преди да продължа: Озирис е живял реално на земята като върховен жрец, заедно с Великата майка, наречена още Неизменната богиня Изида – те са били и мъж и жена, жрец и жрица и брат и сестра на най-високо ниво, посветени в най-дълбоките мистерии. Те са основателите на Египет. По-късно идва Тот, по-късно идва детето на Изида, което е също посветено в тайните и на Хермес, и на Озирис.

Мер Кхет означава още мястото на възвисяването или извисяването.

Според Тот себепознание означава да се превърнеш в божествено същество.

Първата слънчева раса, това е първото време, когато боговете са живели на земята. Това важи за изначалните Старци. На древния египетски език това е наречено зеп-тепи, нарича се още златния век на боговете. Именно от тях идват пирамидите и по-вътрешните неща, тази универсална култура, не просто култура.

В тази връзка Озирис казва: Подчиняваш ли се на Истината, тръгваш по пътеките на боговете.

Според Тот целта на живота е в търсенето на Истината – не в намирането, това и Учителят го потвърждава, а вечното търсене.

Хермес казва за Мер Кхет, най-общо казано съкровеното: Тот нарича съкровеното „виждащи очи“, т.е. единствените очи, които виждат. Наистина съкровенознанието само по себе си е виждащи очи.

Наричат още Мер Кхет „наблюдателят на звездите и световете“. Който може да се изкачи до това съзнание, съкровеното съзнание, той става наблюдателят на звездите и световете.

За жреците и за Тот Мер Кхет е мястото, откъдето е произлязъл човекът, светът и вселената. За много от днешните учени човекът е произлязъл от маймуната.

Ще ви кажа едно стихотворение за трите маймуни. То е окултно:

Трите чудни маймуни

Трите маймуни в кокосовата гора разговаряха мъдро за това, онова.

Каза едната: братя, наскоро дочух ужасен, предателски слух:

Човекът бил произлязъл от нашата раса!

Каква подигравка с маймунската маса!

Маймуната никога не бие своята жена, не проваля живота ѝ и няма вина.

И друго няма да видите вие: пияна маймуна децата си да бие.

Да размахва нож, пистолет или сопа, за да отнеме на друга маймуна живота.

Да, човекът е произлязъл, извикаха и двете маймуни тогаз, но, братко, не е произлязъл от нас!

И още една случка за учените:

В Небраска големите учени откриват един много стар, древен зъб. Започват големите разкрития. Зъбът се носи на специалист, доктор на историческите науки, на природата и т.н., големи титли. Той вика трима експерти и започват голямото изследване. И се оказва голямо откритие: този зъб е много древен и понеже няма с какво да го сравнят, смятат, че това е изгубеното звено от еволюцията, преходът между маймуната и човека – най-накрая е намерен ключът. Пишат се много публикации, хората се радват, вярват и се възпламеняват. Скоро други намират същия зъб, и то сто и петдесет зъба. Те били на една свиня. Както виждате, големи открития…

Тук не искам да омаловажавам учените, защото например Нютон е бил от истинските учени. Той има тълкуване на Откровението и тридесет години се занимава с алхимия, но нищо не пише, само за себе си. Учителят казва, че има учени, които са скрити адепти, не изнасят откритията си за другите. Изнесъл там нещо за гравитацията – и без него ябълката пада, нещо казал, но своите истински открития въобще не ги е изнасял, умеел е да пази тайна. Значи има учени и учени.

Тези зъби се оказали на едно животно, наречено пекари, подобно на питомна свиня. И така следва: ученият направи прасето на човек, а прасето направи учения на маймуна. Това е изводът.

На едно място Учителят казва, че който вярва, че е произлязъл от маймуна, ще стане на маймуна, просто такъв е законът. Хермес казва, че който вярва, че е произлязъл от живота, ще отиде в живота. Който вярва, че е произлязъл от маймуна, ще отиде при маймуните.

Понеже съм на тази вълна, ще ви кажа още една случка за един учен. Аз обичам в учените тяхната упоритост, защото това ще им помогне много, много са търпеливи. Случката е за Айнщайн и шофьора му. Айнщайн и неговият шофьор обикаляли много градове да изнасят лекции. Шофьорът му толкова много лекции слушал, че тази теория на относителността я научил наизуст, просто я знаел. И често ходели в такива градове, където Айнщайн въобще не го познавали. Отишли един път в такъв град, никой не знаел кой е Айнщайн. И той бил много изморен, а шофьорът му казал: Аз ти знам цялата лекция наизуст, сядай там отзад; днес ти си шофьорът, аз съм лекторът – ще я изнеса перфектно. Застанал на трибуната и започнал да говори с вдъхновение, с хъс. Изнесъл цялата лекция, бурни ръкопляскания, голямо вдъхновение, но след малко един става и му задава въпрос: Какво ще ми кажете, как да приложим на практика теорията на относителността? – Първо много се смутил, после се изпотил, после придобил хладнокръвие и казал: Това е много елементарен въпрос, ей там отзад седи шофьорът ми, той ще ви разкаже. И разбира се, Айнщайн им разказал.

СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ

(идея за размишление)

Свещените думи символизират, според древните египтяни, безвремие. В тях няма време.

Тот казва: Който узнае тайната дума на живота, не погива никога. После обяснява: В свещената дума е скрита първичната енергия на боговете. По-нататък, когато ще говорим за древните езици, ще се спираме на някои думи, защото те са врати към един много дълбок свят.

Свещената дума видоизменя времето и кабалистите даже го потвърждават по свой начин. Имаш примерно някаква лоша мисъл, казваш: Лошо ми е, болен съм… Само малко да промениш думичките: добре съм, ще оздравея – променяш вибрациите, веднага започваш да придобиваш друго състояние. Примерно: Господи, изпълни ме със свещено здраве! Веднага се променя атмосферата. Въпросът е дали ще се досетиш. Една сестра в София, Учителят ѝ дал някакво видение с моя дух, тя се окуражила, но имаше проблем дали да оцелее. Трябваше да ѝ вкарват едно устройство в сърцето, да диша – едно друго устройство, много малко хора оцеляват. Нещо като видение – видяла ме като светлина, че влизам в нея, аз нищо не знам. Както и да е, но не иска да чуе за формулите поне малко. С майка ѝ решихме да я убедим, защото не се знаеше дали ще живее. Радвам се, че все пак ме послуша и се моли – на ден аз ѝ казах, че трябва да се моли от един-два часа нагоре и ако може да минава десет часа, защото положението беше много критично. Тя все пак започна да стига до един час и в момента отпаднаха лекари, операции, диагнози и т.н. Който слуша, просто може да привлече помощта.

Имам такива тежки случаи често и в България, но въпросът е много личен. Просто който слуша, който изпълнява. Някои хора си заминаха от този свят, защото не мога да им заповядвам; на някои хора удължавам живота, без да съм аз, разбира се, доколкото самите те позволяват. Но има правила – когато се спазят, животът може да се продължава, дори и да е писано друго.

Свещената дума, според жреците, има божествена власт. Според древните египтяни свещената дума е метод, който те пренася на слънцето. Слънцето означава чистия дух на вътрешен план.

ТАЙНИТЕ НА ЕГИПЕТ

(лекция 24)

Мер Кхет е само част от древното знание на жреците. Както ви казах, има една древна дума в Египет – Хека – тя означаваше магическата жизненост на боговете или жизнената същност на боговете. Един фараон за да управлява, трябва да има най-малкото Хека, дори и в малък размер. Но те са имали малко количество от тази тайна дума, от този дух, докато жреците са разполагали преизобилно.

Сега се водят големи битки, тъй като някои учени разбраха, в Америка и в Англия, че под лапите на сфинкса се крие някаква скала и там долу се намира залата на архивите. Там се намират тайните книги на Хермес – не двадесет и двете известни научни, а книгите по магия и окултизъм, където магията се е смятала за чиста духовна мъдрост и се обяснява как думите да се напояват с истина, чистота и енергия – съвсем други правила, друга наука. Големи битки се водят, много пари се плащат, за да се проникне там, но затова той се нарича и Пазителят. Засега се знае, че египетските власти не позволяват. Но дори и да ги намерят, много от тези книги са написани на древните свещени езици и тук няма да помогнат преводите. Имам някои от тези книги, но засега те не могат да се разкриват, защото трябва да има абсолютно съкровена атмосфера, и то абсолютна, за да може да се говори нещо, и то частично за тези езици. От друга страна само ще ви загатна, че един от древните езици е йероглифичният. Тук правя само загатване, след време ще се спрем на това, какво означават някои йероглифи. Йероглифът също е свещен език, също се смята според Тот за език на боговете. Това не са онези букви, механичните азбуки, които повтаряш – а, б, в или четеш числа и ставаш все по-механичен. Йероглифите те задължават да тълкуваш, да бъдеш интуитивен и да ставаш все по-духовен. Там няма такива общи приказки.

За сфинкса: сфинксът е каменно предупреждение, че тези, които не се завърнат към свещеното си начало, ще си останат все човеци, т.е. същества от старите светове, от старата вселена, т.е. същества без родина, наречени още скитащи души. Тези скитащи души все питат: Кой съм аз? Откъде съм дошъл? – Но нито знаят кои са, нито знаят къде ще отидат, именно затова са скитащи души.

Ако човекът си остане човек, той няма да може да отговори на гатанката на сфинкса, т.е. на пазителя. Той ще остане да живее в старата вселена.

Според Тот съкровеното символизира рождение във великия разум на собствената си душа. Това е мястото, където човекът се освобождава от дългото и безсмислено странстване в старата вселена. Сфинксът предупреждава, че който живее по собствените си закони, изгубва свещения език и започва да говори на човешки езици. Тук става въпрос за древен свещен език, за който съм започнал книга. Този език се нарича Ра Авинор, един от най-редките, от най-специалните древни езици, подобен на ватанския – Ра Авинор.

Когато говорим за човешките езици, Учителят казва, че човешкият език в сравнение с ангелския прилича на гръмотевици. Може би меко казано, те мислят, че Учителят се е изразил меко.

За всичко това говори сфинксът, защото той е остатък от една прастара и древна универсална култура, културата на боговете. Това е културата на първата слънчева раса, която е построила Мер Кхет, съкровените неща, може да го кажем пирамидите.

Погледът на сфинкса е насочен на изток, точно към културата, откъдето идва древната слънчева раса. Това е един много дълбок символ. Тогава, когато, според Хермес, човекът е бил слънце. И още оттогава се е знаело, че хората са били богове, както ще видим от закона на Тот. Още оттогава произлиза поклонението на слънцето и пентаграма идва оттам.

Сфинксът продължава да мълчи, защото хората не са готови още за тази слънчева култура. Тот е слязъл в Египет по повеля на Озирис и е предал тази култура най-вече на жреците. Жреците са много и за тях ще говорим: един от големите жреци се нарича Битис, другият Манету, но те са много и за тях ще говорим отделно. Те са, които държат ключовете на мъдростта. Те са посветили много хора, много същества – Питагор, Платон, Аполоний Тиански, Мойсей, но има едно но – те са им дали най-ниските посвещения, колкото да бъдат вдъхновени в своя път. Когато говорим за жреците, там се сблъскваме със съвсем друга мъдрост, от съвсем друг порядък, но по-нататък ще говорим за тях.

Тук става въпрос за една универсална култура, която идва от така нареченото Море от светлина. Тази култура черпи своята мъдрост, за което говорихме предния път, от Морето от светлина. Изида също е била посветена в тайните на Тот и Озирис. Но тя е друго, много специално явление; за нея ще говорим специално, отделно.

Тот казва: Със слънцето в себе си ти можеш да виждаш отвъд мрака. Слънцето, това е чистият дух в човека, шестото тяло. Думата Хека – едно от значенията е чистата енергия, с която наистина можеш да се пренасяш в света на мъдростта.

За Тот е казано от жреците, те го определят така: Твоето око е от злато, говорът ти е огън, а словата – пламъци. Ти, Техути, говориш на езика на безкрая. – Наистина специалните му магически книги са точно такива.

Тот казва нещо велико. Някои мислят, че той после се е преродил в Йоан. Една десета част от Тот, от Техути участва в Йоан, другото си е просто Йоан, но това е друга тема. Тот казва: Далече от вселената държа злото. – Забележете колко дълбоко изказване. Вътре във вселената го няма. Голямото зло е отвън. В тази вселена работи само това зло, което е скрито добро. Тайното зло е вързано. Всичко това означава, а така е дори според жреците – Тот е учител от далечни светове. Той казва: Хората са безсмъртни богове, а боговете са безсмъртни хора. Щастлив е онзи, който схване смисъла на тези слова, защото притежава ключа към всичко.

И така, Мер Кхет, или пирамидите, са свръхестествена култура. Това е културата на боговете, и то на хората-богове, жреци-богове – събрани в единство, слезли заедно и образували мистериите на посвещението, разбира се, за достойните.

Изида казва: Аз, Изида, съм всичко, което е било и което ще бъде. (Това произлиза от самата нея.Тук трябва да знаем, че тя живее на Сириус. Учителят казва, че там, на Сириус, обитава една много велика култура.) Никой смъртен човек не ме е разбулил някога и никога не ще ме разбули. – Изида, според древните египтяни и жреците, е наречена – има една тайна древна книга, която се казва Коре космо, означава Девата на света или Зората на света, понякога даже ѝ викат Зорницата на света. Това още означава Тайната на пътя, това е един символичен език. Но както казах, за нея ще имаме отделна лекция, защото тя е нещо много специално. Ако кажа, че тя е нещо свещено, ще понижа нещата – тя е нещо много повече. Нарича се още прамайката на света и праосновата на вселената, значи става въпрос за нещо изключително.

Тот казва, това е едно негово обръщение: Призовавам този, който е роден от самия себе си. – Това е една много дълбока идея. После казва нещо важно: Твоят Божествен разум, това е Бог Отец (той го нарича още Великия Разум, няма значение колко дълбоко е скрит в тебе). И казва: Ако ти наистина знаеш, че си произлязъл от живота, ти ще се завърнеш в живота.

Още някои неща, конкретно от Тот: Който храни в себе си неразумни желания, той си създава невидим враг, който ще го погълне.

После: Бог е известен само на този, който Му принадлежи. – Той нарича Бог Великия Разум, понякога използваме тази дума като по-достъпна. И казва: Само тишината може да Го назове.

Казва още: Израсни до една безмерна висота (това е обръщение към негов ученик), освободи се от всички тела; освободи се от всички времена, стани вечност и тогава ще разбереш Бога. – Няма нужда от излишни въпроси, тук говорим за нещо, което трябва да бъде постигнато. Просто ще Го преживееш и ще Го разбереш. Няма да питаш хиляди години и да трупаш понятия, просто ще Го преживееш.

За любовта Тот казва: Любовта е лекарството от първа степен – кратко, ясно, точно.

Да осъзнаеш присъствието на божеството в себе си, това е мярката за истинската религия.

Съзерцавай в себе си Безграничното Начало – така е съветвал своите ученици. Така човек се учи да се освобождава от ограниченията на ума. Това преведено означава: излез отвъд ума.

После казва: Пребиваващите в смъртта са достойни за смъртта.

Според Тот човекът е син на Бога, а не син на съдбата. Тук трябва да стане ясно на кого е син.

Съкровеното е мярката за спасението. – Както виждате – кратко, изчерпателно, ясно и точно. Ако нямаш съкровеното, може да рецитираш примерно хиляда учения, няма значение.

Съкровеното означава всякога да постъпваш благородно. Примерно на последната лекция в Русе някаква групичка от духовни хора стоят отвън и спират другите да не идват на лекцията ми, понеже съм бил много опасна конкуренция за духовенството в Русе… За първи път имаше толкова хора на лекцията в Русе! Аз съжалявам, че там така се развиват нещата, но няма значение, за първи път дойдоха толкова хора и такава хубава връзка се получи.

Вече и в София, и в Русе, и в Бургас, и в Шумен имаме така, както и тука, едно общо съзнание, едно все повече стремящо се към съкровеното съзнание, независимо от проблемите, задачите, трудностите и т.н. Макар че аз ви пожелавам от следващата година не само да нямате проблеми, но даже и да нямате задачи. Не знам дали ще ме разберете, това значи да навлезете дълбоко вътре в себе си, но да се върна към идеята:

Само на съкровеното е дадено да прониква в нещата.

АУМЪ