Елеазар Хараш – Лекции Том 12: Тайна и духовност 2001 г.

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

ТАЙНА И ДУХОВНОСТ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2001 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Човек е могъщ, когато Бог е в дълбочината му.

Нерехер

Ако постоянно мислиш за Бога, то Бог е заживял в тебе. Който обожава Истината, ще се одухотвори отвътре. Ние опознаваме тайната в себе си чрез Бога. Ако Бог не е с нас, ние само ще се изучаваме.

Който има зло в себе си, ще бъде съкрушен. Който има Любов в себе си, ще бъде възвисен.

Евангелие от Салидон

Бог има само една воля и затова не греши. Човекът има две воли – разумна и неразумна воля – и затова допуска грешки, но този, който стане Бог, се завръща в Божията воля.

Истината вечно одухотворява тези, които я търсят.

Накалът Барихот

Бог и човек са всъщност една древна идея. Ако човек осъзнае своята Божественост, той ще се върне в Бога и ще стане като Него вечен.

Правилното мислене е космическа святост.

Тот

Правилното мислене зависи от това да осъзнаваш, че живееш вътре в Бога. Да осъзнаваш, че живееш вътре в Бога, е благословение.

За да проникне Истината в тебе, тя се нуждае от твоето безмълвие.

Ар Зуама

Ако искаш волята ти за Истината да се разгърне и тя да проникне в тебе, трябва да придобиеш Божествената Любов. Истината се постига с висшата степен на безмълвието.

Любовта към Истината дарява безсмъртие.

Морохир

Има обикновено знание, има духовно знание, има божествено знание, има и специално знание. Божественото и специално знание имат връзка с великата вътрешна динамика на Любовта. Тази Любов е изцяло насочена към Истината.

Човекът на Истината живее в тайната на невидимото.

Морохир

Ако искаш да разбереш дали в човека има тайна, вгледай се в тайния говор на неговите очи, но човекът на Истината има по-дълбок и мистичен говор, това е говорът на една велика и древна пълнота.

Ако избереш Истината, тогава Бог ще се зароди в тебе.

Морохир

Човекът на Истината има светещо безмълвие, това безмълвие е оплодено от една велика любов към неизречената същност, наречена условно Бог.

Безмълвието е стихията, в която се образува Духът на Истината.

Тот

Безмълвието е тайна духовност. Дълбоко в безмълвието не може да влезе нищо несъвършено. Безмълвието не допуска несъвършенството.

Бездната е вечна безсловесна дълбочина.

Василид

Този свят не познава Древната безсловесна дълбочина. Само този, който има велика и неизменна Божия Любов, може да влезе в този бездънен океан.

Елеазар Хараш
Варна, март 2006 г.

3 април 2001 г.

Тайната реч във вселената

(лекция 1)

Тайнството вяра

(първа идея за размишление)

Отговорът на Бога

(лекция 2)

Благоговението

(втора идея за размишление)

ТАЙНАТА РЕЧ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

(лекция 1)

Това е една много специална реч. Всъщност истинското грехопадане започва от тази реч, а не в Райската градина, както ще разберем, но първо ще кажа някои общи положения и после ще видим как Бог е допуснал за първи път във Вселената да бъде обвинен – обвинен от така наречения Луцифер в една изключително дълбока реч, която е държана пред многобройни същества, небесни, интелигентни. И впоследствие една трета от съществата пропадат. Затова ще говорим за тази реч. Първо някои общи положения.

Според окултната наука Бог може мълниеносно да приключи войната със злото. Сатана може да бъде заличен за един миг от лицето на Вселената. И самият той го знае. Но ако унищожението на Сатана би станало веднага, в момента на тази реч или преди това даже, небесните същества нямаше да разберат пътя и естеството на греха. По този начин те нямаше да схванат още и величието на Божията справедливост. Ако един разбунтувал се ангел срещу Бога беше унищожен веднага, тогава много небесни същества щяха да служат на Бога, щяха да Му служат, но не от любов, а от страх. Това е една друга тайна причина.

Окултната наука казва, че злото трябва да узрее, плодовете на злото трябва да узреят, да изгният на дървото за познанието на доброто и злото и сами да паднат, от само себе си да паднат на земята.

Бог изчаква и в това велико търпение злото си образува голямата присъда. Съблазняването на съществата, небесните, не започна в рая, а в горните светове по времето на тайната реч, за която ще говорим, която се състоя пред Бога и пред всички небесни жители. Тук в този момент Бог беше допуснал да бъде за първи път обвинен и както ще видим по-нататък, всеки, който обвинява Бога за нещастията си или за злото, става съдружник на злото. После ще видим, че Бог има по-дълбок план, който нито Сатана го е знаел, нито Божият Син, който е стоял отдясно. В тази много тънка съблазнителна реч, логична, донякъде разумна, Сатана е повлиял на многобройни интелигентни същества. Според Библията една трета от ангелите са последвали неговото слово. А то, както казах, изглеждаше много логично и с голямо красноречие, и в известен смисъл даже разумно. Сатана имаше искания и те изглеждаха в известен смисъл благородни.

Пак казвам: за първи път във вътрешната история на Вселената Бог беше обвиняван. Но това, което ще видим по-нататък, беше едно древно намерение на Бога, един изключително дълбок план. Никой не знаеше замисъла на Бога. Тогава, както казах, са присъствували много същества. Сатана е бил отсреща, Божият Син е бил отдясно, по него време е присъствувал и Учителят, отзад, той не е взел никакво отношение, през цялото време е мълчал. По-късно на едно място в лекциите казва Учителят: В невидимия свят ме знаят за най-мълчаливия. И това е вярно. Но по изключение той слезе и изнесе впоследствие други неща.

С власт и красноречие тогавашният Луцифер, впоследствие Сатана, защото той вече се преобразява после, се обърна към Бога и живеещите ангели в Неговото присъствие със следната реч. Сатана започна своята реч. Тя е следната: О, Боже, безкрайно съм признателен – Сатана се обръща към Бога и всички същества – че мога да излея словото и пред Твоето Свято Присъствие (както виждате, всичко изглежда логично и точно) и пред твоите служители. Моите желания може да изглеждат несъвършени пред лицето на една съвършена Вселена, но всички ние не можем да изявим Твоето съвършенство, защото нямаме Твоята мярка и дълбочина. – И после Сатана казва към Бога: Искам да съм подобен на Тебе и само Тебе признавам, но Твоето съвършенство за мен е неразбираемо и непостижимо. Всички искат да приличат на Тебе, на Твоята Святост, Мъдрост и Велико Съвършенство. Но кой може да докаже, че нашето абсолютно послушание към Тебе не Те удовлетворява и даже превъзнася. – Значи оттук започват вече тънките отклонения. Сатана казва на Бога пред всички небесни жители: Ние сме изцяло зависими от Тебе. – Това е изключителна реч. Тя се е състояла на Алфиола. Това е невидимото Слънце във Вселената, което управлява всички други Слънца – център на Космоса и на Галактиката въобще. Значи: Ние сме зависими от Тебе и от тази голяма зависимост се зароди и нашето безпокойство, а безпокойството е бреме. Какво развитие може да има в един завързан ангел, защото зависимостта е въже. – Забележете колко мъдро и колко дълбоко. – Твоят Син отдясно – тука вече се обръща и към Неговия Син, става въпрос за Христос – не познава други правила, освен единствените, Твоите правила. Твоите правила и закони необходими ли са и за нас? – Сатана казва на Бога и небесните жители: Ние имаме вътрешното убеждение, че можем сами да се управляваме чрез мъдростта, която Ти си вложил в нас, и затова сме ти признателни и Те обожаваме за това, което си вложил в нас. Ние всички живеем от Твоето изобилие. Но защо да нямаме свое изобилие и своя щедрост? – Сатана казва на Бога: Ние дължим на Тебе всичко, но не можем ли да бъдем независими и щастливи с това, което си вложил в нас? Защо не ни дадеш свобода и ние сами да открием своето щастие и своя път? Защо не чуеш нашата молба и ще пострада ли Твоето Величие от това, ако ни дадеш свобода и свободен избор, чрез която да извървим своя път и да изработим своето щастие? – И после Сатана казва: Ние винаги ще почитаме Твоето безкрайно знание и всемогъщество. Има ли риск да бъдем оставени самостоятелни, защото нали Ти Великият си навсякъде? Нали всички сме Твои деца? Нямаш ли ни доверие, след като сме всички от възвишен род? Дай ни свободата. Нека да сме свободни. И каквото мислим, да го изразяваме свободно. Ние не искаме нищо друго, освен свобода. Да действуваме в свобода. Защото Ти си ни направил разумни, за да отговаряме за своите действия. Зависимостта е подчинение – той говори от името на една група ангели, които вече са били съгласни с него – и окови за нас. Освободи ни от Себе Си. Твоят закон на зависимост ни пречи и затова те моля, дай ни свободата, дай ни свободния избор. И ако Ти, Боже, ни обичаш, дай ни жадуваната свобода и покажи ни Своята безгранична доброта. Твоето могъщество е безпределно, а аз съм само едно малко дихание пред Теб – тука има и признание – което е произлязло от Твоята щедрост. Ако ни дадеш свободата, тогава плашиш ли се от нещо, Боже мой, защото Ти си Съвършеният. – И после: Боже, приеми нашата молитва и позволи ни да опитаме непознатото, и ако наистина ни обичаш, дай ни свободата.

Много небесни същества слушаха тази изключителна реч и оттук започна, както ще видим, после грехопадението. Райската градина е само последствие. Тези, които не умееха да слушат, се поддадоха на тази много тънка, красноречива и съблазнителна реч. И те не разбраха, че всъщност грехът, както постепенно след хиляди и милиони години се изясни, беше злоупотреба със свободата. Значи не отделяне от Бога, защото кабалистичната дума за думата грях в еврейски език означава злоупотреба със свободата. Не отделянето от Бога, защото човек може да се отдели и да жадува абсолютната разумност и тогава той щеше да расте в Бога по един друг закон. Значи грехът е злоупотреба със свободата, с доверието. Но повечето небесни същества не умееха да слушат – после ще обясним какво означава думата слушане – но тези, които бяха с Божия Син и на Неговата страна, те умееха да слушат. Те познаваха тайната на думата „шема“. „Шема“ е една дълбока еврейска дума. Една от най-дълбоките молитви на древните евреи започва с „Шема Израел“. Тази дума, дешифрирана по законите на буквите, означава „блаженото слушане“. Тук не става въпрос само да слушаш с чисто сърце, а с цялата душа, с цялата любов на душата – това означава блаженото слушане – „шема“. Това е слушане, което те пробужда, а не онова обикновеното, което те приспива. Едното слушане те пробужда, а другото те приспива. Това означава, че всеки, който умее да слуша, ще се превърне в Божествено същество, ще се преобрази. Всеки, който познава „шема“, който умее да слуша, той ще се преобрази, ще се превърне в Божествено същество, т.е. това, което е бил в първичната си същност. Това се отнася до човека.

Учителят казва: Слушащите Истината не умират. Тези, които умеят да слушат Истината, които я различават, те не умират. Това означава, че слушането е средство за придобиване на Истината и метод за преобразяване.

Както видяхте, това беше една реч с голямо красноречие, но и с голяма хитрост. Тази именно реч пося съмнението в милиони небесни, интелигентни ангели и същества. Това стана постепенно. След тази реч съмнението вече беше посято. И тези, които го приеха, оттук нататък съмнението започна да работи в тях много тихо, постепенно и то работеше, разяждаше тяхната атмосфера и така постепенно то развали небесните ангели, които му се поддадоха. Това съмнение работи и сега. Съмнението е закон за разяждане. Учителят го нарича „психически червей“, но това е друг въпрос, друг път ще говорим за съмнението. Това беше накратко първата лекция.

Във втората лекция ще продължим с отговора на Бога.

ТАЙНСТВОТО ВЯРА

(първа идея за размишление)

В по-следващите лекции ще говорим за най-великата наука на света – става въпрос за тайните и мистериите на молитвата. Ще говорим по-нататък и за великата наука за радостта. Защото ако Сатана ти отнеме близките, жилището, ако ти запали колата и какво ли не ти направи, но ако той не може да ти отнеме радостта, трябва да знаете, че той е победен. Радостта, истинската радост е качество на петото тяло – Висшата Душа. Ако той това не може да ви го отнеме, ако не може да ви отнеме радостта, всичко друго може да ви е отнел, но ако не може да ви отнеме радостта, след време нещата ще ви се върнат седмократно. Това е библейски закон и вие ще израснете в Духа и после ще различавате неговите ходове, ходовете на Сатана. Но ако той може да ограби радостта ви, той посяга вече на безсмъртието на вашата душа и вие ставате смъртни. При всички условия той атакува най-много радостта. Има хора, на които им е отнето почти всичко, но радостта не е отнета. Те са победители. След време ще говорим за тази наука по законите на Учителя, казва се науката за радостта.

Сега накратко ще кажа някои неща за тайнството вяра, а след време специално ще говорим по-дълбоко за мистерията на вярата.

Вярата работи извън видимото, тя работи отвъд видимото. Учителят казва: С вяра трябва да живееш, а не със знание. Това определя ученика, определя истинския път. Това не означава, че вярващият трябва да се откаже от знанията, но трябва да знае кое е първично. Вярата е по-дълбока – казва Учителят – и от знанието, и от виждането. Всякакъв род ясновидство отпада тука. Тука става въпрос за нещо по-дълбоко. Вярата е по-дълбока и от знанието, и от виждането. Вярата общува с Бога, а не с ума. В най-лошия случай вярата общува с висшите същества. Говорим за истинската вяра, а не за вярвания. На най-високо поле вярата общува пряко с Бога, а в по-ниското си поле вярата общува с ангели, архангели, разумни същества, напреднали същества, които са живели в този свят, и така нататък.

Вярата е стихия, която се движи в петото тяло – т.е. Висшата Душа. Що се отнася до вярата на ума, тя е болна. Докато вярата на Висшата Душа означава зрялост. Тя свързва човека със стихията на Бога. Ето защо стихията на вярата разкрива същността на Бога. Когато вярата стигне своя абсолютен връх, своя апогей, тя разкрива същността на Бога.

Другият важен момент е, че вярата е сила, която вижда невъзможното. Ще дам един пример. Има хора, които казват:“ Аз вярвам, че ще оздравея, вярвам, че ще се подобря“, имат положителна мисъл, умът ги подвежда, те вярват с ума си и след време не само че не оздравяват, ами става още по-лошо. Някои казват: „Аз мисля, че ще оздравея“. Някои казват: „Какво ще кажеш, ще оздравея ли?“ Всичко това означава съмнение.

Вярата има много строг начин на изразяване. Тя не работи с думите „ако“ или „може би“. Вярата е нещо абсолютно. Умът не може да види в невидимото. Но вярата е сила – както казах – която вижда невъзможното.

Другият важен момент е, че абсолютната вяра се превръща в „шема“, т.е. абсолютно ухо, което слуша в света на Бога и на висшите същества. Това е един метод. Целият се превръщаш в ухо. Трябва да имаш абсолютна вяра, не говорим за деветдесет и девет процента, при деветдесет и девет процента всичко се разваля. При стопроцентовата вяра се превръщаш целият в слух. Няма нищо друго. Цялото ти тяло и очите ти стават ухо, и ръцете ти стават ухо, целият ставаш слух. Тогава проникваш и слушаш в света на Бога или в най-лошия случай в света на ангелите. Това ухо слуша само разумните неща и няма нужда да вижда, защото вярата прониква в Бога и тя е по-дълбока от всяко знание и от всяко ясновидство. Със знание не можеш да проникнеш в Бога, а с вяра, която произхожда от любов. Със знание не може да проникнеш в Бога, може даже по пътя на знанието да си станал мъдрец, но ако нямаш тази вяра, ще се заблудиш, дори и когато си в известен смисъл и мъдрец. Аз съм дал примери преди, има мъдреци, които не са посветени. Такъв е Конфуций, мъдрец, но не е посветен. Вярата е реалност преди знанието.

Другият важен момент – вярата променя обстоятелствата. Вярата е такава сила, че привлича ангелите, а те управляват така наречените обстоятелства, условия, съчетания. Учителят казва какво значи условия, какво значи обстоятелства. Това са висшите, разумни същества. Това не е просто дума мъртва. Някои казват така: Стана от само себе си, помогнаха ми. – Това са съчетанията, които идват отгоре. Някои въпроси се разрешават така. Висшите разумни същества работят и това се нарича условия или обстоятелства.

Другият важен момент е, че вярата е врата към свръхестественото. Вярата те прави необикновен. Вече не си обикновен човек. Тука не говорим за възгордял се човек, а говорим за смирен човек, който влиза в необикновеното. Вярата е врата към свръхестественото. Лично аз съм проверил тази вяра стотици пъти – и когато живях в гората и преди да живея в гората, и много други пъти, но сега не искам да говоря за себе си. Защо не искам да говоря? Защото макар че моят опит ще помогне на много хора, аз съм избрал мълчанието по моя път, защото в мълчанието съм разбрал, че най-много израства доверието към Бога. Има едни тихи вътрешни чудеса, ежедневни понякога, те се случват често, понякога са на най-различни степени, като се почне от обикновени, силни, необикновени и т.н. Имах възможността да преживея буквално в този живот стотици неща, както и да е, това е друг въпрос. Разбира се, имаше хора и които не ме послушаха, но това остава за тях. Някои от тях се разболяха, някои от тях заминаха в другия свят, някои се самоубиха, защото просто не изпълниха няколко думи, а законът на любовта не ми позволява да се натрапвам да искам да помагам. Просто казах, каквото трябваше и се оттеглих. Не можаха да чуят, защото нямаха идея за разумен живот. И Учителят казва, че който е избрал неразумния живот, той няма „шема“. Той няма истинско слушане и оттам нататък вече те го повличат. За тези, които чуха, така само бегло ще спомена, една майка и една дъщеря, която беше от неизлечима болест болна, и Учителят пожела да помогнем, за шест минути болестта изчезна. Една жена с тумор в мозъка – за кратко врече туморът изчезна, всички с подобни операции около нея умряха, но тази жена имаше „шема“, имаше някакво желание за разумен живот. Тя се яви само един път на моя лекция и аз разбрах, че това не е нейният път, и тя после си тръгна в църквите, защото нещата трябва да са естествени. Аз не държа хората да идват при мене неестествено. Както и да е, много такива случаи има, но те са нещо странично в моя път и аз не ги смятам за нещо важно, защото смятам други неща по-важни, за които ще говорим постепенно тази година в лекциите.

Другият важен момент. Вярата пренася невидимото във видимото. Това е вярата, която произлиза от неизменната любов, от неизменната любов към Бога. Тази вяра е свръхестествена. Тя звучи по-дълбоко от всяка музика, но тя е много скромна, много тиха и незабележима. Говоря за вярата на ученика. Тя не шуми. Не създава шумове, не създава шумна атмосфера. Тя е тиха, скромна и незабележима. Такъв е пътят на ученика.

Сатана в човека – искам да запомните този закон – това е големият стремеж към знание. Забележете, големият стремеж към знание откъде идва, от Сатана в човека. В тази връзка Учителят казва нещо за избраните – имам цял отдел в една от следващите книги, които ще издадем за избраните, по Учителя, кои са избраните, кои са истинските ученици, защото има разлика, кои са въобще ученици и там ще стане по-ясно, тука ще кажа само накратко.

Учителят казва: Избраните не са избрали знанието, те са избрали любовта и тази любов е, която вселява мъдростта в тях. Значи избраните не избират знанието, те са избрали любовта. Те се стараят да постигнат абсолютно неизменна любов към Бога. И тази любов е, която вселява мъдростта в тях. Това означава, че мъдростта се дава само на любовта. И ако искаш да бъдеш ученик, трябва да избереш Божествената Любов.

ОТГОВОРЪТ НА БОГА

(лекция 2)

Бог слушаше речта на Сатана и Той слушаше с безкрайно дълбоко виждане и търпение. Защото Той има слушане, което е по-дълбоко от „шема“. Ватанската дума е „Айхама“, преди време загатнахме за нея. Тя не означава само Единство, а нещо много по-дълбоко. Ватанската дума, първичната дума е „Айхама“, но това е друг въпрос и не е свързано с тази лекция.

След тази реч Бог насочи погледа си навътре и погледна в ангелите и във всички висши същества и Той видя тяхното колебание. Неговата Велика Любов и Святост бяха поставени под съмнение – тука става въпрос за милиони същества – и Той трябваше да реши как да постъпи. Бог знаеше, че ако даде тази свобода, Сатана щеше да зарази цялата Вселена. Лично аз съм видял изостанали същества на много други планети и звезди и съм разговарял с тях преди време, когато Учителят ме водеше на Марс, на Луната, на Венера, на Юпитер. Там също има лунни погребения, също има неразбиране, също не разбират тайната на покаянието, тайната на задгробния живот, тайната на вярата, като изключим адептите и посветените, които са малко и живеят там. Например на Луната живеят около сто и петдесет посветени от най-висока степен. Учителят конкретно е говорил за тези неща и те, разбира се, познават законите, но обикновените жители също страдат много, също имат много неразбирания, също имат много проблеми. Там има лунни погребения вместо земни. Там се смята за наказание, ако след смъртта човек не е предаден на огъня. Смъртта с огън е награда. Ако те изгорят, това е една награда, освобождава се душата, за да осмисли своя път. Но когато човек е живял лошо, той е наказан, когато умре, да бъде придружен там от своите приятели и близки. Да го придружат, да видят с кой са общували и е погребан в лунен гроб, където няма огън, защото той трябва да изстрада всичко в себе си, в своето астрално тяло, и постепенно ако обича разумността, ще се пречиства и ще се освобождава, но това са други неща. По този въпрос аз много малко знам, докато Сведенборг в тази област е говорил много. Аз имам само някакви четири-пет посещения, тъй като Учителят ме спря, докато Сведенборг има осем тома небесни мистерии където описва с много подробности много от тези неща. Една от хубавите книги на Сведенборг съм дал в печатницата и след няколко дена ще излезе. Но това е друг въпрос. Да се върна към лекцията.

Бог трябваше да реши как да постъпи.Както казах, Бог знаеше, че ако даде тази свобода, Сатана щеше да зарази цялата Вселена. Ако пък беше унищожил Сатана в мига, тогава съвсем друг род смърт щеше да проникне в цялата Вселена и към Бог щеше да има страхопочитание, обаче нямаше да има към Него благоговение. Щеше да има страх, но не оня мъдрият страх, за който говорихме преди. Защото мъдрият страх означава благоговение. А неразбраният страх е болест.

Но както се знае, Бог винаги решава въпросите по един единствен начин, с Божествена Мъдрост, съчетана с Любов. Това е Неговият начин. При това условие винаги се взима абсолютно правилното решение. Тука никога няма грешка, няма изключение. Когато Любовта е съчетана с Мъдростта в човека, той също винаги ще взима най-правилното решение. От Библията знаем, че Сатана е имал достъп до Земята. Самият той е пожелал, след като Бог му е дал свободата, той е пожелал да има и достъп до Земята. Защото заради свободата вече Бог трябваше да даде свободен избор. И Бог му даде да контактува с жителите не само на земята, но на всички сътворени светове. Бог вече му позволи да контактува с всички сътворени светове, защото вече въпросът за свободата беше решен. Разбира се, Учителят казва, че имаше таен разговор между Бога и Христос – това е съвсем друга тема за друга лекция – но Бог попита Христос дали гласува за свободата и Христос гласува. На тайно събрание на Всемирното Братство Христос гласува и след време Той трябваше да слезе да изкупи всичко, което се случи в името на свободата, всички злоупотреби. Той вече имаше дълг, Той вече беше длъжен, нямаше избор, Той трябваше да слезе на земята, за да изкупи това гласуване, това одобрение на свободата. Това е друг въпрос.

Нашите прародители, които бяха по това време на Земята, бяха предупредени. За тях можеше Бог да направи само едно нещо, да ги предупреди. Бог ги предупреди за опасностите, които щяха да дойдат, но както знаем, само с един въпрос от Сатана Адам и Ева бяха разколебани във вярата си към своя Творец. Беше достатъчен само един въпрос. Нямаше нужда от два. Бяха предупредени за дървото, но те сгрешиха. Сатана им каза – в Битие, трета глава, пети стих в Библията – аз ползвам Библията, която е ползвал лично Учителят, и затова цитирам точно нея, защото, според Учителя, това е една от най-близко преведените Библии, от най-точните, тя е от предния век, една стара Библия, това е друг въпрос. Буквално е казано следното, Сатана им казва: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в който ден ядете от него – става въпрос за дървото на познанието – ще се отворят очите ви и ще бъдете като богове. – Така. Те бяха предупредени, но нямаха „шема“, нямаха истинското дълбокото слушане. Защо? Защото те пожелаха в себе си неразумния живот. Това означава, че всеки, който пожелае този неразумен живот, той вече няма уши, той чува, но не слуша. Всеки, който е избрал неразумния живот, ти можеш да му говориш цял ден, цял живот може да искаш да му помагаш, но той даже не може да разбере, че молитвата е изключително важна. Най-важното нещо на този свят е молитвата и молитвеният дух. И колкото повече проблеми има един човек, толкоз повече молитва трябва, толкоз повече енергия трябва да даде, но за това ще говорим в по-следващите лекции. Значи той избра неразумния живот и вече изгуби нещо от слуха си. Чуваше но не умееше да слуша, вече не можеше да различава. Да пожелаеш да бъдеш като Бога е много голяма примка. Защо? Защото ако си богоподобен, тогава няма нужда да имаш отговорност пред някакво върховно същество. Почваш да мислиш, че ти си всичко и нямаш нужда от отговорност. Както Учителят казва за мързеливите хора, защо искат да се осигурят. За да мързелуват. В крайна сметка някъде скрито в подсъзнанието има идея да се осигурят, да мързелуват. Обаче истинското осигуряване се намира в познаването на Истината, придобиването на Истината и виждането на Бога чрез абсолютна вяра. Това е друг въпрос, за други лекции, за истинското осигуряване.

Така, идеалът на злото е да няма отговорност. Ако има някои между вас, които да бягат от отговорност, искат да минат някак си незабелязано, да не носят отговорността на любовта, на доброто, въобще отговорност към света, към хората, към децата и т.н., малко или много те се свързват с идеала на злото. Те сключват договор със Сатана. Затова Учителят казва, че ученикът не бяга от отговорност. Той не се страхува да носи отговорност и я носи дори когато това е опасно за живота му. Когато злото бяга от отговорност, кармата му расте. Когато човек бяга от отговорност, кармата му расте, защото той просто хитрува, обаче няма да може да избегне кармата.

И така, злото предложи на Адам и Ева един много привлекателен и непознат свят. Това се намира в думите: Ще бъдете богове. Това беше един много привлекателен и непознат свят и те искаха да го опитат, след като той им каза: Ще бъдете богове. Ако трябва да кажа за себе си, ако Сатана на мен беше ми предложил да опитам от това дърво и че ще стана Бог, аз щях да му кажа: Я първо ти опитай и ми докажи. Ако ти станеш Бог, може да помисля. – Но това е друг момент. Значи: ще бъдете богове, т.е. господари на себе си, независими. Те го послушаха и заедно с него оглупяха, защото в това желание за независимост от Бога е много тънко скрита гордостта. Който иска да бъде независим от Бога, трябва да знае, че в това желание е много тънко скрита гордостта, както ще разберем по-нататък. А за гордостта беше определено само едно дърво, дървото за познанието на доброто и злото, дървото на скръбта.

За смирението е определено друго дърво, това е друг въпрос. Независимостта от Бога е на първо време отклонение, след време самоубийство и т.н. Който иска да е независим от Бога, Бог може и да му даде независимост, особено ако много желае, но това е метод, който се превръща в отклонение и в самоубийство. Независимостта от Бога е избиране на смъртта. И Адам, и Ева станаха от този момент смъртни. Понеже избраха независимост, те станаха смъртни. Ще обясня.

Зависимостта е естествен закон във Вселената. И всички са зависими. Включително и най-великите Учители, и Учителят, и Христос, и двадесет и четирите Старци са зависими. Но да разбереш своята зависимост по правилен начин, значи да бъдеш истински свободен. Трябва да разбереш своята зависимост, от кого да бъдеш зависим, а когато си от Бог, това означава да си зависим от Абсолютната Разумност, това значи да ставаш все повече свободен, защото свободата е на много степени, но във всички степени тя дава красота и в човека се развива истинският Божествен разум. По друг начин казано: ние сме свободни дотолкова, доколкото следваме Абсолютната Разумност. Това се отнася и до волята на човека. Колкото повече волята следва Абсолютната Разумност, толкова е по-свободна. Познавам много хора с парализирана воля. Те искат свобода, но нарушават ежедневно законите на разумността и волята им е все повече парализирана. При някои е дотолкова парализирана, че ще ни отнеме много време да обяснявам, а това е друг въпрос.

Ако не следваме тази разумност, ние сме в илюзията на свободата. Ние си мислим, че сме свободни и можем да правим всичко, можем да посягаме на живота на други същества, на животни, но ние винаги грешим. Както преди време ви казах, дори и когато настъпваме една мравка, ние сме в опасност, просто в бъдеще ще заплатим. В древността мравките са били много едри същества, много опасни, даже по-опасни и от термитите. Единственият най-опасен враг на термитите са мравките. Мравките знаят едно тяхно слабо място, което се намира в корема. Термитите могат да се спасят от почти всички същества, могат да разрушават, една къща от камък могат да я изядат за двадесет и четири часа. Страхотни зъби, страхотна концентрация, страхотни същества, но мравките знаят тяхното слабо място. И в миналото мравките са били много опасни. След време ще говорим за тайния живот и на мравките, и на пчелите, и т.н. Ще разберем тайната на пчелите, защото това са девствени съзнания, съвсем девствени същества, които служат на едно бъдеще и на една свобода, на една истинска еволюция, но това е друг въпрос, няма да се отклонявам. Ако не следваме тази разумност, ние сме в илюзията на свободата. Например тези мравки, които сме настъпвали, след време те ще искат своето, те забелязват всичко, те забелязват кой ги настъпва и кой ги подминава, и кой ги благославя. Абсолютно всичко се регистрира. Нещо повече. Учителят казва, че и животните носят карма, ако те правят грешки. И не само животните. Учителят отива по-далече, даже и растенията имат карма и тези, които се увиват около някои дървета, около някои цветя, около някои други растения и изпиват техните сокове, също ще плащат. Абсолютно всичко носи отговорност. Защото във Вселената всичко е живо, всеки атом е жив, включително и камъкът. Туй, че ние не можем да видим неговия живот и неговата история, това е съвсем друго. Във всеки камък има централен скрит атом, и в най-малкото камъче, и ако човек направи връзка с него, ще получи нещо много ценно. Това е друг момент.

Сатана въпреки всичко си остава неразумно същество, защото той не притежава живот в самия себе си. Само Бог има живот. Сатана не притежава живот в себе си. Адам трябваше да се грижи за земята, но той сгреши и чрез непослушанието си той предаде земята на тъмните сили. Но Бог имаше план. Той имаше отдясно до Себе Си Син, Който трябваше да изкупи и да плати цената. Защото Бог беше справедлив. В една от по-следващите лекции ще говорим за тайната на скритата справедливост. В момента заради тези лекции аз продължавам да имам много врагове, макар че вече приятелите да са около хиляда, обаче и враговете ми са много. Тези, които не разбраха лекциите, продължават да се заканват, включително в това число и много опасни хора, и то такива, които воюват и с оръжие, търгуват с оръжие, деца, наркотици и т.н., не искам да изреждам. От много време ми се заканват, тъй като техни близки идваха на тези лекции и в София и продължават да се заканват и това ми коства допълнителни енергии и формули, за да се справям, макар че въобще не искам да се занимавам с такива неща, но трябва да се съобразявам с всичко. Но това е друг въпрос. Искам да кажа, че моите лекции не създават само истински хора, здрави хора, успели хора в живота, а създават и врагове. Но аз ще продължа да говоря по този начин, по който иска Учителят, и никога няма да изменя.

Бог беше справедлив, защото Той имаше в Себе Си една велика Любов, не просто любов, а една Велика Любов, която впоследствие щеше да стане велика основа за всички разумни същества във Вселената. Адам изгуби живота си – става въпрос истинския живот – но Бог има изобилен живот и пожела да му го върне отново, защото законът на живота, т.е. да живеем, е толкова свят закон, колкото самия Бог. Това важи и за всяка тревичка, за всяко цвете, за всяко животно и за всяко същество без изключение. И така Бог изпрати своя Син на Земята, и то на територията на тъмните сили. И така в цялата Вселена висшите същества бяха концентрирани да наблюдават какво ще се случи. Христос беше изпратен, затова Той и промени календара, едно обикновено същество ако се роди, не може да се промени календара, да се нарече нова епоха. Това е Божият Син и Бог, Който променя света. Христос разкри величието на своя Отец, Неговия истински характер, разкри величието на Неговата Любов. Той живя по законите на Великата Любов и разкри точно какъв е неговия Отец. Христос разкри Неговия характер, защото самият Той беше сърцето на Бога. Тука няма сега да доказвам, че Учителят не е сърцето на Бога, а Духът на Бога и това е съвсем друг момент и за друго време и място. Сърцето на Бога беше слязло на земята, за да изпълни една велика мисия, която засяга цялата Вселена и всички същества, които наблюдаваха събитието. Христос показа, че Любовта е ключът към познаването на Бога. Вярата е само едно спомагателно средство, важно, но именно Любовта, Божествената Любов е ключът за познаването на Бога. Христос желаеше да бъде зависим от Бога. Именно от тази зависимост Той придоби силата на възкресението и самият Той стана носител на живот. Затова Учителят казва, че Христос носи изобилния живот и може да го даде на всеки, който има тайнството вяра. Не просто вяра, не вярата на църквите; трябва да кажа, че в момента в света има около шест – седем вида църкви, тъй като аз проучвам и тях, някои от тях са много напреднали, отказали са се от всички земни желания и слабости, молят се горещо да разберат мъдростта и някои от тях са израснали, имат вдъхновение, което за съжаление аз не го виждам в много окултни ученици. Имат изключителна вяра, много изчистена любов и тук става въпрос за едно три – четири хиляди същества от определени църкви в Корея, в Америка и т.н. Така че нищо не може да бъде подценявано, в някои области църквата наистина расте, и то в хубав смисъл, в най-хубавия и чист смисъл. Някой път може да ви запозная с тези същества, истински същества, които разбират наистина своя път.

Сатана и Адам искаха независимост и получиха своето, Адам стана смъртен. И той все още търси еликсира на безсмъртието. А еликсирът се намира в закона, даден от Учителя: „Люби Бога повече от себе си“. Който иска безсмъртието – това е законът. И всеки трябва да го разбере. Ако един човек се посвети една година на този закон да го проучва най-дълбоко, той ще разбере тайната на безсмъртието. „Люби Бога повече от себе си.“ Христос нямаше за цел да покаже своята тайна сила пред Сатана. Той можеше, но нямаше такава цел. Той имаше за цел да покаже величието на любовта и величието на доброто, истинското добро. Преди време ви казах думите на Учителя, Учителят казва: Ние не трябва да бъдем добри, а истински добри, абсолютно добри, т.е. без изключения. По-нататък когато ще говорим за тайната справедливост, ще видим, че скритата справедливост на Бога наказва и добрите, и злите. Не само злите, а скритата справедливост на Бога наказва и добрите. Защо? Защото това са добри в относителен смисъл и това наказание, тази справедливост идва да им покаже пътя към истинското добро, защото ние много често мислим „той е добър човек“, а не знаем неговия вътрешен замисъл, не знаем скритите му желания и намерения и много често лесно се произнасяме и казваме, че той е добър. Само че мярката за доброто е друга. Това е друг въпрос в другите лекции.

От тука много ясно се вижда древното намерение на Бога, което показва, че Бог е наистина Любов. Оттук наистина се разбира, че Бог е Любов. И всички небесни същества трябваше да разберат това свято откровение, което се случи на Голгота: че Бог наистина е Любов и Бог пожертвува най-съкровеното от Себе Си, за да може да преобразява не само земята и хората, а и другите същества на другите планети, които са също в грехопадение. Това е всъщност тайната на откровението на Йоан. За нея сме говорили – за откровението – и след време пак ще говорим. Всеки трябва да разбере закона „Бог е Любов“ и после който разбере, може да постъпва, както си иска. Но който е разбрал наистина, че Бог е Любов, той ще направи правилния избор. Той ще посвети живота си не на знанието, а на Любовта, на неизменната, на вечната Любов. Тогава истинското знание само ще го търси, а не той да го търси. Истинското знание ще му даде различаване. Защото който е избрал Любовта, ще има различаване, защото ще му бъде изпратена интуиция. Ангелите имат тази грижа да управляват човека чрез неговата интуиция. Сведенборг много хубаво обяснява как ангелите и хората се сливат, имат едно общо чувство, обща мисъл, това става чрез интуицията, чрез сливане, но това е друг въпрос.

Сатана не можеше да предвиди величието на Любовта и въобще величието на Бога, пък и нямаше никакъв шанс. Сатана не можеше да предвиди това величие на Любовта, това величие на Божия план и величието на Бога. Защото Любовта и нейните пътища и дълбини, до които тя стига, стигнаха и до Земята, докоснаха Земята. Отговорът на Бога е в книгата на Йоан, трета глава, шестнадесети стих от Библията, (буквално, пак казвам, от тази Библия, която е ползвал Учителят, и аз също предпочитам нея да ползвам, старата Библия). Казано е следното: „Защото Бог толкова възлюби света – повечето от вас са го слушали този стих, чували сте го – щото даде Сина Своего Единородного, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ Слизането на Христос, според Учителя, определя спасение не само за земните жители, но както казах, засяга цялата Вселена. Това е събитие на целия космос, на всички, които са участвували в онази реч и които са се отклонили. Тука те слушаха по друг начин. Защото в Божия Син е скрита тайната на предвечното намерение на самия Бог. Планът на Бога е по-дълбок от всичко, което се е случвало и което някога ще се случи. Ако по-нататък Учителят ми позволи, ще ви кажа нещо за тайния план на Бога и за Неговата стратегия. Бог промисля нещата – най-точната дума е промисля – много издълбоко и това е свързано с едно от тайните му имена, което е дадено от Учителя. Ще говорим и за тайните имена на Бога и по този въпрос подготвяме цяла книга, защото има много видове обръщения към Бога. Различните обръщения означават обръщане към различни видове сили от Неговия характер. В имената няма противоречие, те са стотици и всяко име означава точно към коя Негова сила конкретно се обръщаш. В случая говорим за името, което е дадено в еврейския език „Йова и ре“, и Учителят го ползува. „Йова и ре“ означава: Бог ще промисли. Буквално означава: Бог ще промисли – но всъщност е нещо много по-дълбоко, но най-близкият превод е този. Бог е подготвил своя отговор отпреди основаването на световете, защото Той е, Който промисля. Това е една много древна формула и много дълбока. Ако човек всеки ден си кара тази молитва, тя е кратка: „Йова и ре“, това означава, че той призовава Бог да промисля за неговите задачи, за неговите решения, да му помага да взима по-правилни решения в живота си. Както казах, за тайните имена ще говорим. Много е важна чистотата на човека, чистотата на молитвата. Тогава обръщението вече е по-пълно. И затова има голямо значение как се обръщаш. Например дали казваш, както казах, „Йова и ре“ или пък „Йова и рой“ – това е друго тайно име, другото тайно име е „Йова шалом“,означава „Бог дарява мир“. Друго тайно име е „Йова рафа“, означава „Бог е изцелител“ или „Бог е моето изцеление“. Значи призоваваш силите конкретно на изцелението. Има и „Йова шама“ – една от най-дълбоките формули, за нея специално ще говорим.

БЛАГОГОВЕНИЕТО

(втора идея за размишление)

Според Учителя целта на ученика не е да се учи от Учителя, а да се домогне до свещено отношение към Него. Забележете тънката разлика. Защото от това се решава съдбата ви за хиляди години. Тука няма никакво подражание. Има нещо по-важно, което трябва да се разбере. Затова пак ще повторя. Целта на ученика – в една по-нова книга, която ще излезе след няколко месеца, тези неща ги обяснявам много надълго, даже книгата ще бъде много дебела, над триста страници, подробно за пътя на ученика във всички сфери – не е да се учи от Учителя, а да се домогне до свещено отношение към Него. Ако ученикът придобие това свещено отношение към Учителя, той ще се освободи от знанията на света – едно от нещата, от които ще се освободи – и ще придобие живот в дух и истина. Ще придобие съвсем друг живот. На земята това е незабележимо, ученикът няма да бъде познат така, както трябва. Истинските ученици са посветени. В България те са малко, но все пак те растат. Но той ще живее тайно в дух и истина. И после Учителят казва: Когато имаш вяра в себе си, ще познаеш своята душа. Но когато имаш любов към Бога, ще познаеш своя вечен път. Ще познаеш и дълга си тука конкретно на Земята. Няма да питаш: „какво да правя“, а просто ще познаеш. Но първо трябва да решиш тези въпроси. Когато имаш вяра в себе си, ще познаеш своята душа, висшата душа, петото тяло. А когато имаш любов към Бога, ще познаеш своя вечен път, ще познаеш и своя дълг на Земята. И после Учителят казва: Когато познаеш своята душа и своя път, Аз ще ти се изявя и ще осмисля твоя път. При тези условия Аз ще ти се изявя напълно – тука става въпрос за изявяване от друг род. Аз ще ти се изявя и ще осмисля твоя път. Тогава твоята душа ще има живот, говорим за Божествен живот, а твоят път ще има дух. Значи той ще бъде абсолютно непоклатим. Нито смъртта, нищо не може вече да спре такъв ученик. Когато ученикът е цялостно отдаден на Учителя, Учителят се превръща в отворена врата за своя ученик. Той става духовен поток и ученикът възприема благата, които се изливат от вътрешното измерение на Учителя. Тука вече става въпрос за шестото тяло и в известен смисъл за седмото. За да разбере една душа словото, което изнасям – това са думи на Учителя – тя трябва да има организирани Божествени желания. Докато има още земни желания, тя ще разбира оттук – оттам. Ще вярва, ще живее в приливи и отливи, ще се надява и т.н., но когато има организирани Божествени желания, тогава вече тя ще навлезе надълбоко в своя Учител, тогава ще бъде изпратен в най-лошия случай ангел, който да ръководи този ученик. Това е най-малкото, което може да се случи, най-ниското, най-ниската степен. Моята мярка за ученика, една от мерките е – след време ще говорим много за мерките – че на окултния ученик най-нисшата му степен трябва да е да се занимава постоянно с положителни мисли. Дали е пред прага на смъртта, дали има тежка болест, дали го е нападнало нещастие, дали има много проблеми, дали е уволнен от работа – най-лошото му нещо, най-ниското му състояние е постоянна положителна мисъл при всички условия. Оттук нататък, оттук нагоре започва ученикът. Оттук надолу не говорим за ученик, говорим за слушател, говорим за наблюдател и т.н., но това са съвсем други неща. Целта на знанието – казва Учителят – е смирението. Най-дълбокото знание, до което можеш да стигнеш, е да се смириш, защото другото знание няма да ти помогне наистина в света на Бога. Освен това е много смешно да отидеш при Бога със знание и да мислиш, че знаеш нещо. Ако имаш някакви дарби и способности, какво можеш да покажеш на Бога? Тези неща там не вървят, във висшия свят също не вървят. А тука понякога помагат на хората, но в повечето случаи пречат. Само дарба, която е посветена на Бога, донякъде просветлява човека, но не е това пътят, пътят на ученика е друг. Ще повторя. Целта на знанието е смирението, целта на истинското добро е здравето, т.е. който постигне истинско добро, ако му направят десет злини, ще отговори с десет добрини, ако отговориш с девет добрини и едно зло, вече не говорим за твоето здраве, за истинско здраве, не говорим, че имаш разбиране или че си ученик. Няма изключения. Целта на чистотата е устрем към светлината, т.е. жажда за истинска светлина. Чистотата се трансформира и се превръща в устрем за истинска светлина. А целта на любовта е обожествяване и благоговение към хората. Това няма нищо общо с уважението. Да уважаваш хората е едно, да ги обичаш – Учителят казва – е друго подобно. Да обичаш хората, това означава да ги изядеш, така както вълкът обича агнето, така и хората обичат хората и Учителят казва: Да те обичат по човешки начин, значи да те изядат. Тук става въпрос за благоговение.

Благоговението е методът за развитието на най-висшата чакра, за която преди време говорихме и след време пак ще говорим. Това е методът – благоговение към всички същества. Към живи същества, към така наречената мъртва материя, към всичко. Това е методът за развитие на най-висшата чакра и за познаване на Истината в най-дълбокия смисъл.

1 май 2001 г.

Окултният път

(лекция 3)

„Тауба“, „вара“ и „сабр“

(първа идея за размишление)

Съкровеното учение

закони от Учителя
(лекция 4)

„Йова шама“

(втора идея за размишление)

ОКУЛТНИЯТ ПЪТ

(лекция 3)

Търсенето на Истината е по-важно и по-дълбоко от срещата с Истината. Значи тука се набляга на самото търсене. Защо? Защото в търсенето човек се съгражда и обожествява вечно. А срещата с Истината е само един нов тласък. Това означава, че пътят не е създаден, за да се постигне целта – един важен момент – а заради самото вървене, заради самото търсене и то трябва да е вечно. В тази връзка Учителят казва, че човек, на който е прекъснал стремежът, той е вече наистина умрял духовно. Той може да върви по земята, да чете книги и да мисли за разни неща, но щом стремежът му към Истината е прекъснал, той всъщност е умрял. Това е по-лоша смърт от физическата.

Същественото в живота е постоянното търсене. Затова Учителят казва, че дори когато срещнеш Истината, когато я видиш лице в лице, ти вечно ще я търсиш. При самата среща не престава търсенето, а продължава да е вечно. Защо? Защото когато се види – това става в самадхи, най-висшето преживяване (следващия път ще говорим малко и за чакрите, за пътя, седемте основни пазачи на чакрите, през които трябва да се мине – седемте големи слабости, които всъщност пазят този път до върховната чакра), тя е толкова дълбока, толкова изумителна, че човек пожелава вечно да върви в нейната посока. И наистина тя го запалва с едно вечно вдъхновение и от този момент нататък можем да кажем, че и самата смърт вече е безпомощна да прекъсне това вдъхновение на човека и неговия стремеж. Това се осъществява в самадхи – в седмата чакра.

Докато търсиш, ти винаги се оживотворяваш вечно. Докато се стремиш, ти си жив. Именно затова е пропаднал Сатана. Той е пропаднал, защото не е познавал тайната на постоянното търсене. Това означава, че когато човек изгуби стремежа си, това търсене, той умира. Така Сатана се е изгубил в своя хаос и в своя мрак.

Яков Бьоме – един от най-големите теософи – всъщност ако трябва да бъда по-точен, това е най-големият теософ за всички времена. Малко е труден за разбиране, обаче той си остава най-дълбокият и към него се приближават донякъде Сведенборг, Майстер Екхарт и някои други, но най-големият теософ си остава Яков Бьоме, шестнадесети век живял, специално в областта на теософията и на Божествената Мъдрост говорил. Той казва: „Когато някое същество е създадено от силите на светлината и иска да се извиси по-дълбоко от тази светлина, която го е създала, и се опитва да гори по-силно от Бога, т.е. да иска да има по-големи възможности от Него, тогава тази светлина в него загасва“. И това същество става тъмно, това е произходът на тъмните същества, оттук започва, когато са поискали нещо повече, отколкото е мярката. Такова същество става тъмно. Това е подобно на свещта. Като я запалят – гори, а като я духнат – угасва и наоколо настава мрак. Изгасналата свещ става тъмна. Това означава, че светлината свети от вътрешната подкрепа на Бога. Значи в духовен план законът е следният: Светлината свети от вътрешната подкрепа на Бога, от Неговата вътрешна сила. Но когато някой с личните си качества иска да повреди силата на светлината, тогава свещта изгасва. Неговият пламък към Истината изгасва. И както казах, съществото става тъмно, неосветено. Това се е случило с Луцифер и с много негови последователи, можем да кажем милиони.

Всичко това означава, че Любовта към Бога е ключът на живота, ключът на стремежа. Който има тази постоянна Любов към Бога, той има ключа на живота и ключа на стремежа.

Окултният път е свързан с една дума, която на ватански се изрича „Атавах“. Атавах означава гласът. Ще обясня някои неща за тази дума. Идеята е следната. Ватанската идея е, че когато Бог е проговорил – в смисъл такъв, например много хора казват, че Бог им е проговорил, даже в тази книга „Разговори с Бога“ много хора ме питаха. Тази книга въобще не е разговори с Бога. Това е – има белези, има мярка, затова се хванах да я прочета, да я видя – това е разговор с едно разумно същество. Това не е даже ангелски йерархии, защото ангелите имат особен начин на говорене, признаци, белези и т.н, разговор с напреднало разумно същество, което е живяло на земята и което същество от време на време даже и разумността му се изгубва. Но така или иначе такива книги са приятни, защото все пак повдигат някои хора и от тази гледна точка могат да се правят компромиси, но те не водят към мярката. В този смисъл Ошо е прав, когато казва, че когато на една книга е погрешно заглавието, той никога не я чете. Щом заглавието е погрешно, той дава пример с един американски автор, който е писал една книга „Спокойствието на ума“. Докато има ум – няма спокойствие. Едното трябва да го няма. Или спокойствието трябва да го няма, или ума. Двете не могат да са заедно. Защото овладеният ум, напълно пречистеният ум – той вече е дух, той вече няма нищо общо с ума. Той е толкова духовен, че става чиста духовна същност и няма следи от ума, следи от змията.

Ватанската идея е следната. Ще дам някои мерки, кога Бог е проговорил на човека. Това е въпрос и отговор. Мярката е в следното: Когато Бог ти е проговорил, твоите неща се оправят завинаги. Не за един живот, не за една година, а твоите неща се оправят завинаги. Това е ватанската дума „атавах“. Тя означава най-дълбокият смисъл на нещата. Тука си стигнал до най-дълбокото. Преди това може да са ти говорили много ангели, разумни същества, архангели, но когато Бог ти проговори, тогава е вече съвсем друго. Тази дума „атавах“ е много близка до еврейската дума „атева“. И двете приблизително означават едно и също – стихия. Еврейската дума означава стихия. Този глас внася в тебе различаването. Значи когато чуеш гласа на Бога, вече можеш да различаваш, защото щом си го чул, Той внася в тебе различаване. Знаеш кое е добро. Знаеш коя добра постъпка е лоша. Защото има добри постъпки – казва Учителят – които имат лоши последствия, те са от черното братство. Има лоши постъпки, които водят към добри последствия, те са от бялото братство. А има добри постъпки, които водят към добри последствия, те са вече по-изчистени.

Когато Бог ти проговори, твоето пето и шесто тяло се пробуждат, а за тези тела животът е устроен. Това не означава, че няма трудности – после ще обясня – но за тези тела животът е устроен, става въпрос за човешката душа и човешкия дух. Но за ума нещата не са устроени, той много дълго трябва да се преустройва. Неговата земя е неустроена и пуста. Именно това е стихът в Библията, че „земята беше неустроена и пуста“, става въпрос за ума. Неговата земя е неустроена и пуста, той трябва да се преустройва и да се организира.

Друга мярка: Който е чул гласа на Бога, от този момент нататък всяко преживяване, независимо колко е лошо или добро, работи за неговото вечно добро. Това означава, че който е чул Божия глас, има сила да преобразява отвътре всички свои преживявания. Този глас, наречен „атавах“, му дава тази специфична сила.

Един друг важен момент. Докато му липсва на човека свещена цел в живота, той трябва да знае, че тази липса ще му създава всякога уязвимост. Ако човек няма свещена цел в живота – той е всякога уязвим. Може да си мисли, че е осигурен, даже и вътрешно, обаче в един момент може всичките му крепости да рухнат, понеже тука липсва слизането на „атавах“, или на гласа. Разбира се, тука все пак говорят ангели, говорят понякога архангели, говорят напреднали помагачи от невидимия свят, говорят разумни същества на човека, за да му помагат, но техните гласове не са достатъчни. Те са само упътване.

Ще обясня. Например ангелите може да ти говорят през целия живот и ти да пропуснеш правия път. Има много такива подведени хора. Примерно някой път ангелите помагат, човек успява в бизнеса, в някои приятелства, в имоти, даже хубави приятелски отношения с хората и той мисли, че и Бог му помага. Той не може да разбере, че успехът в живота не означава, че си в правия път. Няма нищо общо. Правият път има съвсем друга мярка и самата дума път не означава да вървиш по някакъв път към успех, към щастие или по някаква улица, а в арабската мистика се казва, че път означава дълбочина. Това означава да навлезеш навътре в своя център, а не да вървиш нанякъде навън. Защото и щастието даже е излизане навън. Преди време ви обяснявах как да се спасим от щастието, от успеха, от светлината и т.н. Даже за тази лекция много хора в София ме намразиха, така и напуснаха лекциите, но това е техен проблем. Те просто трябваше да знаят истината и да изберат – дали избират бизнеса и успеха в живота или избират Истината. Това е вече много лично.

Когато Божият глас ти проговори, всичко се променя. Например който е чул „атавах“, или Божия глас, той също страда – някой да не мисли, че иде край на страданията му, приключват, или че иде край на трудностите му. Той също страда, но ще обясня разликата – с любов, т.е той приема страданието с любов, прегръща го и по този начин страданието му се отплаща с радост. Ще обясня. Защо? Защото така разбраното и осмислено страдание се одухотворява – т.е. когато го приемеш с любов. Страданието се осмисля и одухотворява, иначе то се превръща в мъчение. Щом го приемеш с любов, то се осмисля и одухотворява от любовта и се превръща в радост. Ако страданието не може да се одухотвори, то си остава мъчение и бреме и не може да се превърне в път, в дълбочина. Ако страданието не може да се одухотвори, т.е. ако човек няма правилен подход към него, ако си казва „баш на мене ли се паднаха тези страдания, баш от този човек ли“ и т.н. и т.н., той го увеличава. Това означава, че всички обикновени хора носят своите неодухотворени страдания. Имали са задача, която не са разбрали и сега носят бреме. Те носят своите неодухотворени страдания.

Другият важен момент. Който е чул гласа на Бога – друга мярка – той никога няма да бъде победен от злото. Той вече няма участ, няма съдба.

Който е чул гласа, той превръща страданията и лошите преживявания в мъдрост и светлина – това е мярката. Който наистина е чул Божия глас, а не ангелски гласове или други разумни, той превръща страданията и лошите преживявания в мъдрост и светлина.

Друга важна мярка, че този, който е чул „атавах“, Бог го облича с една тиха и свръхестествена сила – с една свръхестествена вяра. Но тази сила в човека, в пробудения, си остава незабележима, защото такъв човек има истинско смирение.

Гласът на ангелите е всякога разумен и той може през целия живот да ти помага и да те съветва, но ти още не си спасен. Защото всичко това е само подготовка за срещата с гласа на Бога. Този глас съдържа най-специалните духовни и Божествени сили и той изисква духовна зрялост, за да може човек да оцелее и да понася Неговата мъдрост, не ангелската, а Божествената Мъдрост, която слиза от много високо ниво – от двадесет и четирите старци. Както ще видим по-нататък, ще говорим за старците по-специално. Старците са много специални същества. Те са създадени не от Бога, а от Абсолюта и имат съвсем друго измерение, съвсем друг път. Докато човекът, вторичният човек е създаден от Бога, от ангелите и от тъмните сили – смесено. Човекът е смесено същество, но му е даден избор и той можел да тръгне по пътя към тези съвършени същества, които наричаме двадесет и четирите старци, и както знаем двадесет и пети се подготвя.

Човек, който е чул гласа на Бога, никога не се проваля – друга мярка. Това не означава, че всичко в живота му тече гладко. Напротив, и той си има трудности, и то много големи, но трудностите се провалят, а не той. Болестите се провалят, нещастията се провалят, но не и той, защото той живее в духа, в шестото тяло. Преди време говорихме доста за шестото тяло, след време пак ще кажем някои неща.

Който е чул гласа на Бога, той има – друга мярка – правилни действия, т.е. той има скритата мярка. Защо? Защото той има любов към вечното добро. Не към обикновеното добро или човешкото добро, което всъщност е зло, а любов към вечното добро.

Който е чул този глас, той има правилни действия и мярката, защото има любов към вечното добро.

„ТАУБА“, „ВАРА“ И „САБР“

(първа идея за размишление)

Ще обясня как ги разбират арабските мистици. Първата дума е „Тауба “, някъде а-то го четат, някъде не го четат, зависи. Втората е „Вара“ и третата е „Сабр“.

Думата „Тауба“ означава в арабската мистика покаяние. Но на мистичен език какво означава всъщност това? Защото тука има много хора, които се покайват в църквите и животът им остава същият, което означава, че те не разбират тази идея и след време много скъпо я плащат. В арабската мистика думата покаяние – „Тауба“ – означава абсолютна решимост да се отдадеш на самоусъвършенствуване. Не просто покаяние, а да направиш преврат, революция в сърцето, революция в ума, революция във волята.

Един от големите мъдреци Руми – за него ще говорим от време на време, а и подготвяме една книга негова, персийски мъдрец с духовен произход, защото такива хора обикновено даже нямат произход – казва: „Заший си очите и гледай със сърцето“ – тука става въпрос обаче за чистото сърце, някои да не се объркат за кое сърце става въпрос. На едно място, когато го питат може ли накратко да обясни своето учение, той казва така: „Бях суров, опекоха ме и сега светя“ – това е цялото учение. В начало си суров, после те опичат, прекарват те през страданията и накрая светваш. Той е минал по този път. Разбира се, за него много мога да ви говоря, включително и детството му, и всичко, но в момента нямам такава задача. Той казва: „Заший си очите и гледай със сърцето“ и после казва: „Не се страхувай от смъртта, а от слепотата на своето сърце“. Значи трябва да знаеш от какво да се страхуваш. Който е решил да се самоусъвършенствува, той е разбрал тази дума, за която говорим – „Тауба“. Той се подчинява само на Истината. Все повече мисли за нея и тя все повече става негова мярка. Който е решил твърдо да се самоусъвършенствува, той се подчинява само на Истината. Вече няма държава, няма закони, няма господари, а само Истината. Това не означава, че няма да слуша някои хора, които му говорят разумно, защото Бог може да говори чрез хората, чрез растенията, чрез децата, чрез животните и т.н. Но той е буден поради любовта си към Истината да различава. Истината постепенно започва да му дава будност.

Според Руми водачът в усъвършенствуването не е логиката, а любовта – една много важна мярка. И после казва: „Водачът в живота, това е чистото сърце“. Който иска да има водач, трябва да има Божествени желания. Тогава вече чистото сърце започва да го ръководи. Учителят казва, че сърцето е по-дълбоко от ума. Умът е изграден и изработен от ангелски същества, а човешкото сърце е изработено от серафимите. Има много по-дълбока еволюция и човек наистина трябва да го пречисти – защото Бог е казал: „Сине Мой, дай Ми сърцето си“. Той засега не иска ума, умът е прекалено опетнен и е оставен настрани да си размишлява, както си иска, но Бог се обръща към сърцето и казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си“. Тогава започва истинското ръководство. Ако човек знае как да даде сърцето си на един Божествен живот, тогава стават промени.

После Руми казва: „Чистото сърце си има своя собствена мъдрост“, която надминава всички науки на света.

Следващата дума „Вара“ – на арабски означава будност. Това е будност, която различава кое е позволено и кое е забранено. Който е разбрал тайната на тази дума, духът на тази дума, тъй като думите са живи, той вече различава кое е позволено, какво може да си позволи и кое е забранено. Само будният може да придобие вдъхновение, защото той се домогва до мярката. Ще обясня: Човек, който няма вдъхновение, може да има амбиции големи, но това няма нищо общо с вдъхновението. Може да стане фанатик, но не и вдъхновен човек – вдъхновен в чистия смисъл на думата. Според Руми вдъхновението се дава само на тези, които във всичките си помисли се стремят само към една цел и това е Истината. И после казва: „Най-висшата цел в човека е най-висшата му любов. А най-висшата любов е любовта към Истината“. Не може да има по-висша любов от любов към Истината. И после казва Руми: „Любовта е единственото средство за познаването на Истината“. И Учителят казва, че Любовта всякога има постоянен стремеж към Истината – говорим за изчистената Любов, Божествената Любов, тя се отличава по това качество. Тя всякога се насочва към Истината. Това е нейният път и нейната посока. Руми допълва: „Все още в пелените си – той е малко поет и говори поетично, неговата книга от шест тома се смята за персийския Коран – Мас Нави, откъси от нея ще преведем по-нататък – беше този свят, а аз вече бях влюбен.“ Става въпрос за отношението му към Истината. И после казва, че будността – тази дума „Вара“ – това е нейният белег, създава хора с душа. Значи не хора с ум, не лицемери, не пресметливи хора, а хора с душа. Там, където има будност, това е път, по който душата възкръсва, душата се възражда.

Следващата дума „Сабр“ в арабската мистика означава просто търпение, както знаете, много известна дума – търпение. Но според арабските мистици това означава следното – това е покорно и послушно приемане на всички трудности, страдания и изпитания. Именно тук е скрита силата на Любовта, защото само който има Любов, може да търпи. Затова се казва, че Бог е дълготърпелив. Търпи всякакви престъпници, понеже има изключително дълбока любов и има по-дълбоки замисли, отколкото ние мислим. Казано е, че Бог е дълготърпелив, а човек просто трябва да бъде търпелив. Да не иска да стане като Него, защото ще му бъде прекалено трудно. В тази връзка за Христос се казва, че „беше послушен до смърт“.Именно това се дължи на тази дума, на неговото изключително търпение. Търпение и послушание до смърт – това е мярката на „Сабр“. Това означава – според арабските мистици – че любовта е силата, която завладява и покорява смъртта и открива пътя, който няма край, защото вдъхновението е безгранично. Пътят няма край. От друга страна, търпението е едно друго име на чистотата, защото нечистият не може да бъде търпелив. Той може да иска, може да си го налага, може да се въздържа, но въздържанието още не показва търпение. Ти се въздържаш, но правиш усилия. А в търпението има една голяма любов. Любовта понася, трансформира и това става естествено, както когато прощаваш. Ако наистина прощаваш, трябва да простиш с лекота, не да се мъчиш, не да се напъваш, не да повтаряш, че много си простил, че си голям човек на прошката, а просто да забравиш. Прощаваш и забравяш, и то с лекота, без усилия.

Казахме, че търпението е другото име на чистотата, а в чистотата – според арабските мистици – има само Бог. Той се намира именно там. В чистотата има само Бог.

СЪКРОВЕНОТО УЧЕНИЕ

закони от Учителя

(лекция 4)

Това е по законите на Учителя и така до няколко месеца ще ни излезе тази книга, която се казва „Учителят като съкровена мистерия“. Там има много мерки за това, кои са ученици, какъв е пътят, съкровеното учение, кои са в съкровеното учение и т.н., тя е доста дебела книга с големи подробности. Тука съм извлякъл някои неща от тази книга, които ще ви ги изнеса днес.

Учителят казва: „Този, който умее да ме слуша, придобива живот, а този, който не умее да ме слуша, придобива знания“. Вижте двата различни пътя. Тука говорим за едно велико послушание и смирение, за една велика любов, както миналия път казахме за „шема“ – блаженото слушане, истинското слушане. „Не търси да познаваш Истината чрез хората, а чрез любовта си към Бога.“ Значи трябва да знаеш кое е на първо място, защото някои хора са почнали от любовта си към хората и след време, разбира се, са разочаровани. Защото човек още не е Бог, някога може да стане, но на този етап, Учителят казва, че човекът не е нито Бог, нито венец на творението, а една жаба, която кряка в гьола. Трябва да различаваме, защото хората обичат да се превъзнасят, че са богове, но този превод, както ще разберем по-нататък, по дълбокото учение на Учителя е напълно погрешен в Библията, че хората са богове. Никога не са били равни и Бог е толкова различен от човека, а пък скритият Абсолют в Него е толкова различен даже от Бога, че просто въобще не може да става въпрос за мярка, за сравнение и т.н. Разбира се, човек трябва да се стреми към Богоподобие, но без да стига до този момент да казва, че е станал бог, защото оттам нататък се връща назад и ще изпусне онова дълбоко, което е скрито в Бога. Но когато говорим за Абсолюта, нещата са пък вече съвсем други, Той надминава и безкрайността. После ще стане въпрос, в тайното име „Шама, ще кажем нещо за времето, вечността и безкрайността. Включително и безкрайната любов, безпределната, Го ограничава. Той е извън Бога, макар че Му е дал сила и реалност, Той го е създал, но Той е съвсем друга мярка. Той е абсолютно и свято Небитие. Няма понятия, но все пак ще се опитаме да го обясним с някакви понятия, да се приближим, като идея.

„Не търси Истината чрез хората, а чрез любовта си към Бога, чрез неизменната си любов към съкровеното.“ Така трябва да търсиш Истината. Не да търсиш жив Учител, защото Учителят е винаги жив, както съм обяснявал – няма умрели Учители, защото ако Учителят беше умрял, няма за какво да го търсиш. Учителят е винаги жив, очаква се жив ученик, напълно пробуден в любовта, за да може да го намери. Така в „Сант Мат“ търсят все жив Учител. И жив Учител не може да ти помогне, ако ти не изпълняваш Божията воля и ако нямаш тази чиста и неизменна любов. В тази връзка Учителят казва за свои ученици: „Тридесет-четиридесет години вървят след мене, но нищо не са разбрали“. Значи бяха до него, той беше жив, те бяха уж живи и искаха да бъдат близко до него. Някои даже искаха да бъдат много близко, но се оказаха много надалеч. Затова Учителят даде мярката и каза: „Кой е близко до мене? Само който изпълнява Божията воля.“ А това са: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Само те са изпълнение на Божията воля. Когато говорим за висша мярка, трябва да знаем какво точно търсим и да не търсим жив Учител и накрая да не намерим нито себе си, нито Учител.

„Всички, които следват – казва Учителят – моето учение, ще могат да го проверят в живота си. А тези, които проверят истините на моето учение с правилна мярка, те ще се наслаждават на живота с непрекъсната и блага радост.“ Тука става въпрос за вечна, безкрайна, непрекъсната блага радост. Но какво означава с правилна мярка? Учителят обяснява: „С правилна мярка подхожда само този, който има съкровена любов към Истината“. Който има обикновена любов към Истината, той е изгубил мярката. Единственото нещо, до което трябва да се домогне ученикът в своето ученичество, е благоговението. Това е висшата мярка на любовта. То обхваща всичко. Там вътре има преданост, има жертва, има любов на най-висока степен. Тука вече не можеш да посегнеш нито на човек, нито на животно, нито с лоша мисъл, нищо не можеш да нараниш. И най-малкото дихание, което пълзи или което лети, не може да бъде докоснато от тебе с лоша помисъл. Това е мярката на съкровената любов и на благоговението.

Според Учителя съкровеното учение изисква жива духовност и смирение, защото само смиреният човек може да прогресира във всяко отношение. После Учителят казва: „Аз не доказвам Истината с аргументи. Истината сама се доказва в своето безмълвие. И всеки, който има отношение към нея, ще бъде пробуден. Това ще става постепенно.“ Когато основата на ученика е Божествената Любов, всичко друго се изяснява от само себе си. Дали ще пита приятели и разумни същества, дали ще пита себе си, дали няма да пита, няма значение. Всичко около него се изяснява от така наречения закон от само себе си, т.е. условията работят за него. А какво означава думата условия? Учителят казва: „Това са висшите разумни същества“. Някой казва: „Нямам условия.“ Нямаш помагачи. „Имам условия, мога да се развивам.“ Имаш помагачи.

„Истинското учение – казва Учителят – първо се проповядва чрез силата и благородството на вътрешния живот“ – не да станеш проповедник, да почетеш малко и да говориш, да си почел малко книги, а първо трябва да огледаш вътрешния си живот и чак после идат думите, защото само вътрешният живот, Божественият живот може да осмисли думите. Иначе си започнал да проповядваш преждевременно и разбира се, ще създадеш една карма и за тези, които учиш, и за себе си. Има много такива проповедници и аз познавам такива, които обичат да говорят, и в това число даже и намират слушатели, защото винаги има слушатели. Много хора има винаги, които обичат да бъдат заблуждавани и това става много лесно. Те се намират, сродни са, говорят си, докато който разбере истината, напуска, но тука исках да ви кажа мярката.

За да намериш Учителя си – Учителят казва – трябва да си го търсил вътрешно. Вътрешното търсене принадлежи на петото тяло, висшата душа в човека.

Според Учителя, който много е говорил за любовта, любовта е ключът на учението. И познаването на любовта е спасение, не възкресение, а познаването на любовта е спасение. А казва: Възкресението е вечен процес. Не можеш да кажеш „аз възкръснах“ и да помислиш, че всичко е наред. Възкресението е вечен процес, защото човек всеки ден трябва да възкръсва за новото, за новата истина, за новите истини, които слизат. Затова то е вечен процес.

После казва: „Отдай себе си на Божественото, на Истината, а човешкото само наблюдавай“. За пробудените Бог е слязъл. Значи тука става въпрос едновременно, както ще разберем, за второто пришествие. Някои го чакат. Но за пробудените Бог е слязъл. Той се явява като център на тяхното съзнание и затова те имат опорна точка. За тези, които не са пробудени, Бог съществува някъде като сила – ще чуете такива хора да казват: има такава сила, вярвам в някаква разумност. Това са два съвсем различни пътя. Това са хора, които се стремят към външния живот, към повърхността. Докато тези, които имат идея, имат любов към Истината, те не се изразяват така. Защото тези, които казват, че има някъде такава сила, означава, че нямат център в себе си. Те я търсят някъде, защото са изключили вътрешната възможност. Те са изпъдили Бога и понеже човек трябва да има опорна точка и почва да Го търси навън. Всеки трябва да намери центъра на своето съзнание и в тази връзка Учителят казва, че ако човек правилно търси, той и правилно живее. А човек живее, за да създаде Бог в себе си. Но пак трябва да кажа – вечно ще Го създава и вечно ще възкръсва в Него на все по-високи степени.

Всички, които прилагат Божествената Любов – Учителят казва – ме разбират, защото приложението се превръща в разбиране. Това е пътят на приложението. Тези, които не прилагат Божествената Любов, говорят за някой си господин Дънов – така се изразяват – доктор Дънов, някои даже го наричат екстрасенс и т.н. Те нямат представа за понятието и думата Учител – какво означава. Разбира се, след време ще говорим и за много други свещени имена. Едно от най-великите имена е „Учителю благи“, това е космическо име, включително и минава мерките на космоса. Друго изключително име е „Господи Иисусе Христе“, надарено с изключителни и специални сили на любовта, име, което може да преобрази целия живот на човека из корени. Така че постепенно ще говорим за всичките имена по малко, за всичките, до които аз съм се домогнал,за да ги разберем правилно и да се обръщаме правилно.

Всички, които се съблазняват – казва Учителят – в която и да е област, не могат да бъдат мои ученици. Това е в раздела „Кои са мои ученици и кои са истинските ученици“. В книгата има много подробности по този въпрос. Всички, които се съблазняват в кое и да е отношение – като почнем: страстта, гнева, привързаността, преяждането и т.н. и т.н. – всички те не могат да бъдат мои ученици. Разбира се, те трябва да се стараят да търсят Учителя – Истината, но те не могат да влязат във вътрешния път на учението. Защото Учителят казва: „Моите ученици вървят по строго определен път“, не по относителен път. После Учителят обяснява: Има външни опити, които ученикът сам трябва да прави, а има и други опити – тука става въпрос за опит, по-нататък ще разберем, че човек може да има опит от хиляди години, но този опит е много по-слаб от опита, който е скрит в Божието Име. Божието Име надминава всякакъв опит. Значи има външни опити, които ученикът сам трябва да прави, но има други опити, които ученикът трябва да прави само със своя Учител, заедно. Например: когато искаш да победиш страстта, трябва да искаш Учителят да ти помага, за да можеш да наблюдаваш обмяната на енергии със своя партньор, можем да го наречем даже донякъде приятелка, сестра, ако искаш да извървиш за кратко този път и той да не те спъва, ще искаш помощ от Учителя, от Бога Той да те учи. Той ще ти покаже астралния свят. Ще покаже змията как идва, как се опитва винаги да те съблазнява, винаги да продължаваш да се увличаш в удоволствието, вместо да различиш змията кога влиза и вместо ти да владееш всичките астрални енергии, накрая тя ще те овладее и ще те погуби. Следващия път ще говорим за чакрите, понеже първият пазач, един от най-силните пазачи на първата чакра, това е именно страстта; значи има седем мощни пазачи, ще започнем другия път с първата чакра, това е изключително голямата страст в човека и привързаност, тя не го пуска да мине нагоре. После има, разбира се, гняв, после има друга страст, голям пазач, това е мързелът и т.н., ще стигнем до седмата чакра, там въпросът е най-труден, защото там пазачът е светлината и ученикът трябва да се спаси от светлината, за да влезе в духа. Но това е друг момент, другия път ще поговорим по този въпрос.

При тези опити – става въпрос съвместните с Учителя – се навлиза в свойствата на мрака и началата на светлината. Минава се – казва Учителят – през ред съзнания, през много видове съзнания ще минеш, най-различни духове, през ред светове вътрешни и така ученикът се освобождава от илюзията и на мрака, и на светлината, защото те са полюси – и двата свята не са реални. Така ученикът ще се освободи, когато иска помощ от Бога, от Учителя, от Божието Име. Ще се освободи не само от мрака, но и от светлината. И ще стигне до свещеното място, което в Библията е наречено тайната стаичка. Трябва да кажем, че тази стаичка е извън обсега на света. Светът нищо не знае за тази тайна стаичка. Това е специален център, който се намира и в сърцето, етерен център, най-висш, и в душата. Това е един много специален вътрешен дом и ученикът трябва да го пази само за Учителя и за Бог, а не да допуска там друга намеса. Затова Учителят казва: „Моето сърце аз съм го заключил с девет ключа. Никога не го давам на хората, никога даже на ангелите, а само съм го поверил на Бога. Единственият път, когато го отключвам, то е, когато допускам Бог в себе си.“

Както казах, тайната стаичка е отвъд света. Тука ученикът има Духа за свой център. Оттук нататък ученикът вече може да прави опити, след като е правил много опити заедно със своя Учител, той може да прави сам опити, а Учителят става само негов наблюдател. Значи след като ученикът е победил изкушенията, удоволствията, страданията, изпитанията и т.н., Учителят вече му дава една свобода, отделя се на вътрешен план и го наблюдава, защото ученикът е спечелил доверието – най-важното нещо в пътя на ученика е да спечели доверието на своя Учител, тогава вече може да прави сам опити, да си ги избира, а Учителят ще го наблюдава и ако ученикът желае, Учителят ще го коригира. Той ще го упътва към по-дълбоките измерения.

„ЙОВА ШАМА“

(втора идея за размишление)

От тайните имена в случая ще се спра само на едно име,за да го разгледаме по-подробно, а другия път ще говорим за други едно или две имена. Едно от тайните имена в Библията, в еврейската Библия – и в Бога – което е дадено, се казва: „ЙОВА ШАМА“. Първо ще кажа какво означава и после ще обясня. Това означава – Бог, Който е в теб винаги. Другото значение – Бог постоянно пребъдва, т.е. всякога е тук. Няма миг, в който да не е тук. Бог постоянно пребъдва тук. И другото е подобно: Бог всякога присъства. Някои хора си направиха табелки, има фирми, които изработват с много красиви букви – Йова Шама – поставят си го на стената и то работи като мисъл-форма, разчиства пространството даже и когато те няма, става въпрос за духовното пространство. Но в случая по-важното е да имаш отношение към това име и да го произнасяш с онова произношение, което да произлиза от твоята максимална искреност. Защото истинските имена могат да се произнасят само от хора, които са новородени и посветени. Но другите могат да се упражняват искрено, за да могат след време да постигнат връзка с тези имена. Разбира се, това не означава, че тези имена веднага ти решават въпросите, някой път бавно, някой път не ти решават въпроса, което означава, че Бог има по-хубав план за тебе, т.е. когато нещо не става по твоя план, трябва да разбереш, че Бог има по-хубав план, защото може да се отклониш съвсем много от своя път. Така, ще обясня във връзка с тайното име Йова Шама: Ако можеш да пребъдваш в настоящето, ти ще се слееш със своето шесто тяло, т.е. Духа, защото той знае метода. Но трябва да обясним какво означава думата настояще. Учителят казва: Настоящето – това е най-краткият миг, това е мигът на Бога. Значи това не е мигът на светлината, както някои мислят, не е мигът на мисълта. Светлината се движи с около триста хиляди километра в секунда, мисълта се движи с около петстотин хиляди километра в секунда, но тука говорим за скоростта на Духа и когато говорим за тази скорост, въобще понятието скорост изчезва, тъй като Духът е по-бърз от мига. И нещо повече. Тука има едно уточнение, защото всъщност Бог не живее точно в мига, а в една малка частица от мига. Това е тънкостта. Бог не живее в мига, както някои мислят, защото Той е с много по-голяма скорост, включително и от човешкия Дух, от шестото тяло. Той живее в една малка частица от мига. Можем да кажем така: в миг от мига. Толкова е голяма скоростта, че Той живее в миг от мига.

Ще обясня нещо във връзка с вечността. Понеже някои мислят, че вечността се състои от хиляди години, от епохи и т.н., но това е една голяма илюзия, разгърната от силата на Бога. Вечността не се състои от хиляди години, епохи и времена. Тя се състои от най-краткия миг. Разбира се, ако можеш да го видиш, ако Бог пожелае да ти разкрие. Тя се състои от най-краткия миг. В един миг можеш да я видиш, ако Бог е в тебе и ако пожелае да ти я разкрие. Разбира се, Той може да сгъсти времето до един миг, може до десет минути, може до един час. И в това време ти може да видиш цялата вечност, ако Той пожелае. За някои е пожелал. Например за Енох, един от великите посветени в миналото. За Енох е пожелал, на него се е разкрил за кратко време и на други. Но за да ти обясни Бог вечността, на самия тебе ти трябва време. На Бог въобще не му трябва време, нито му трябва вечност, но за да може да ти обясни, на самия тебе ти трябва време. Разбира се, все пак това е вътрешно време. Ако говорим за шестото тяло, на тебе ти трябва духовно време. Веднага ще я схванеш. Но ако не си в шестото тяло, трябва да има време, за да ти бъде обяснено, за да можеш да я възприемеш, за да можеш да разсъждаваш върху този въпрос. Разбира се, както казах, това може да продължи за десет минути, за един час, за два часа и т.н. Пак повтарям, на Бог не му трябва време, защото Бог е Абсолютно Небитие. Нито време, нито безкрайност, Нищо. Даже Учителят казва, че Той не е и любов. Даже на едно място казва: Ако ви кажа, че Господ не е любов, какво ще разберете? Но тази мисъл е само за юнаци и затова тя не се разкрива. Той е нещо много повече от любовта. Вярно е, че е излъчил любовта от Себе Си, и с тази любов е създал Единството, помага на световете, но Той е нещо много повече, когато говорим за Абсолюта и за Абсолютното Небитие. В тази връзка Яков Бьоме казва: „Бог е създал световете от Нищото и това Нищо е самият Той“. Разбира се, това е много трудно за разбиране, защото умът ще каже: ама как така от нищото и т.н. Но тези, които имат „шема“, ще разберат за какво става въпрос. Аз тука накратко ще обясня: в Абсолюта няма нито пространство, нито време, нито вечност, никакви ограничения и затова Той е всякога Йова Шама. Понеже няма никакви ограничения, не е необходимо да ходи някъде, за да бъде там. Той е едновременно навсякъде и това се нарича „Йова Шама“. Така, има случаи, когато Учителят едновременно е бил на шест места и помага на шест различни места. Както си разговаря в стаята, някакъв ученик на далечно място с коня си, конят му тръгнал към някаква пропаст и той успял само да каже: „Учителю“. Учителю – това е формула. „Учителю благи“ е също една велика формула. Успял да каже: „Учителю“ – и с това бил спасен. Учителят казал на тези, с които разговаря: чакайте за малко, затворил си очите – те не разбрали за какво става въпрос – и в момента конят спира и ученикът благодари на Учителя, Учителят си отваря очите пред своите близки и продължава разговора си, без да споделя какво е станало. Учителят е казал, че може да се обръщаме към него за помощ при всички случаи, така както и към Господа, тъй като някои се смущават, има такива, но формулата „Учителю благи“ аз съм я изпитвал много пъти, но не само аз, много хора са я проверили. Имената може да се ползуват, но всеки трябва да избере любимо име, душата му трябва да избере това име, което е достъпно за него, което му е близко по душа. Не да иска най-високите имена, а тези, които му са много близки по душа, тези, към които изпитва любов, тези вибрации на имената, с които има връзка.

Хората мислят, че като увеличават времето, ще го превърнат във вечност, но времето си остава всякога време. Казват: „има време“ и оставят за други прераждания да решат въпросите си, особено това е популярно в Индия – казват: карма. Ние сега не можем да станем като Махавира. В други прераждания, постепенно, бавно и така хиляди години се влачи кармата и те все се успокояват и времето не идва. Времето не им стига, защото въпросът е извън времето.

Времето си остава време. Времето не можеш да го превърнеш във вечност или в безкрайност. Привидно можеш, но иначе не можеш. Просто трябва да излезеш извън него. Трябва да излезеш извън времето, за да видиш Духа. Тука не ти трябва вечността, а ти трябва да видиш Духа. Това е свързано с някои окултни аналогии, за които ще загатна тука. Понеже хората не разбират този закон за времето, за вечността и Бога, и това, което е зад Бога, те правят такива капитални грешки. Например хората не разбират желанията си, защото не познават именно тайната на „Йова Шама“. Те не разбират, че човешките желания се явяват като време, т.е. ограничение. Който има човешки желания, влиза във времето и се ограничава, а Божествените желания се преживяват като живот. Не като време – това е разликата – а като живот, не като желания. Изглеждат желания – Божествените желания – но всъщност не са желания. Това е само условно казано, защото те се възприемат като живот. Те са присъствие на живот. А човешките желания са присъствие на време, присъствие на затормозяване, присъствие на напрежение, присъствие на време. За такъв човек казваме, че той живее във времето.

Има други хора, които правят друга грешка, чакат нещо да им се случи. Чакат изпитания и разбира се, след време нещо им се случва. Но те правят една капитална грешка, защото също не познават тайната на „Йова Шама“. В случая не е важно какво ще се случи, дали изпитанието е голямо или малко, това няма значение. Важно е дали имаш в случая неизменна любов към Бога. Някои се хващат да чакат трудностите, трудността като дойде, почват да търсят причините, но не трябва да търсят причините, а трябва да търсят дали са били неизменни към Бога и трябва да настояват на това. Ако бъдат неизменни на Бога, ще разберат нещо малко от тайната, защото всъщност има само една причина и това е Бог. Така че човек ако търси много причини, ще се домогне до една, до втора, до трета и накрая – Първопричината е Бог. Но няма полза да се обвинява Бог, затова Бог е скрит зад много причини, защото човек има погрешен метод. Ако човек има любов към Бога, за него трудността ще бъде нещо друго. Тя ще му разкрие скритото лице на Бога и човек ще израства. Това означава разбиране на „Йова Шама“.

Има други хора, които имат погрешно отношение към болестите. Те смятат, че болестите са болести. Понеже те са се превърнали в толкова силни внушения, даже някои си вярват, че болестта е неизлечима. Внушението е станало много силно. Според окултната наука няма болести, а има отношение към нещата. Примерно когато нямаш правилно отношение към сърцето си, сърцето ще заболее – това е отношение, ти ще го наречеш после болест, но това е неправилно отношение към устройството на твоето сърце. Защото твоето сърце така е устроено от серафимите, че да познае Бога. И после като получиш инфаркт, ще кажеш, че Бог е виновен или че някой друг е виновен, но не и ти. Можеш да изкараш и Бога виновен или някои други, обикновено човек не иска да си признава вината. Има такъв много ярък пример в един дзен-манастир. Отива един тежко болен, на който навсякъде в света са му повтаряли, че е болен. Тука болен, там болен, ще не ще, той станал болен. Той приел така болестта от толкова много внушения, не може да се пребори, крехка душа, и се разболял. И наистина хората го смятали за неизлечим. Отишъл да живее в един манастир, препоръчали му един дзен-манастир. Посетил хората, никой не му казал, че е болен, даже не са говорили с него. Никой не смятал, че въобще съществува болест. И той в един момент се почувствувал здрав. Разбрал, че няма болест, защото никой тука не му напомнял и той сам се отказал да си напомня, защото тези хора говорят по съвсем друг начин. Както виждате, това са отношения, а не болести.

Някой човек – става въпрос при трудностите – трудностите го гонят към бездната. Има хора, които трудностите ги гонят. А друг човек трудностите го гонят към Истината. Това са различни подходи. Който е буден, разбира, че трудностите идват да му помогнат. И тези гонения, да кажем богомилските, те не са идвали, за да те измъчват. Бог искал, допуснал тези гонения съвсем съзнателно, защото иска Неговите Синове да израснат. Когато богомилите са били гонени, те са умирали, изгаряли са на кладата с любов, защото в тези гонения те са намирали Истината и после са се сливали с Бог на съвсем друго ниво, на много високо ниво и в следващи животи се прераждат с ново тяло физическо, което е абсолютно организирано и може да понесе вибрациите на Мъдростта. Гоненията са план на Бога, а не на църквата, инквизицията и т.н. А тези, които не са търсили Истината, те са омеквали, отказвали са се от богомилството, от Истината и т.н. Някой път Бог ги е пощадявал, някой път им е бил отнеман животът. Така че гоненията са благословение. Аз също имах гонения в туй прераждане, както навремето са ме гонили като богомил и сега. Спомням си, когато живях в гората, от държавна сигурност на много фронтове ме гониха, и то много групи от тях, най-различи, но аз ги приех, почнах да се моля за тях, почнах да ги благославям и просто разбрах, че те не са ми врагове, а помагачи. Те искаха наистина да ме убият и да ме унищожат, разбира се, това не може да се случи, защото аз ги дадох в ръцете на Учителя, исках Учителят да се справи с тях и той просто се справи. След време абсолютно всички изчезнаха от моя път и остана само един, който се оказа, че е скрит ученик на Учителя и който понякога ми иска някои съвети, и той се интересува дали във Варна има черномагьосници, жестоки хора, фанатици, бомбаджии и т.н. Но аз даже за тези неща избягвам, не му давам съвети, защото просто говорим на различни нива, понеже един път ми показа конституцията и каза: „Трябва да се съобразяваш с нея“ – и казвам: Ами аз имам мярка за доброто и ако искам да направя едно добро и в конституцията ако не го пише, какво ще кажеш? – И той млъкна по този въпрос, защото мярката не е в конституцията. Както и да е, но той остана един човек с такт, запази доброто в себе си и наистина иска така да помага в името на сигурността, само че понякога неговата сигурност е относителна. Един път е тръгнал да се бори с терористи, аз също не одобрявам тероризма, но той тръгнал с голи ръце трима мъже въоръжени да ги сломява и пак не му обясних, че това е опасно, но понеже го ограждам, засега е жив и здрав, но това няма значение, това е между другото. Исках да кажа, че гонението е едно благословение и трябва да го приемеш. Така както навремето когато ми взеха книгите и около пет кашона тетрадки по Учителя, тогава през 1982 година нямаше много книги, нито по йога, всичко това го взеха; от този момент нататък аз почнах да ги благославям, защото разбрах, че ако едно нещо е вътре в мене, никой не може да ми го отнеме. И това ми помогна да не си създам врагове. Ако аз бях ги намразил, враговете щяха да се умножават – такъв е законът.

Някои трудностите ги гонят към бездната, малко или много, а някои пътуват към Истината. Тези трудности са благословение за този, който ги разбира, и проклятие за този, който не ги разбира.

Когато трудностите те гонят, трябва да разбереш, че Истината те гони. Тя иска нещо от тебе. Когато мъчнотиите те гонят, значи имаш да дължиш нещо на дявола. Той иска да си го вземе обратно, от миналите животи нещо му дължиш. Той ще те гони, докато си го вземе. И колкото повече се обърнеш към Истината, дяволът по-малко ще те гони, защото в Истината той ослепява. Но трябва да кажа, че гонението понякога е силно.

Аз си спомням, че едни от тези, които ме следиха, бяха трима разузнавачи специалисти, специалисти в държавна сигурност по разузнаването, завършили школа. Имаха моя снимка и се концентрираха в третото око и по едно време главата ми се пръскаше и аз реших да им изпратя обратно тази енергия и на тримата. Разбира се, те не можаха да ме намерят. Много време ме търсиха, отидоха да питат Ванга. Ванга не им каза нищо, защото тя щеше да тръгне срещу Учителя. Тези неща ги казвам между другото, защото на някои ще се случат подобни неща. И след като не ме намериха, аз след години се върнах доброволно и те сметнаха, че са ме хванали и се опитаха да направят нещо с военните, изпращаха ми много бележки да се явя на запас – искам да кажа как действува светът и как действува Духът – затова споделям, а не че е свързано с мене. Говоря за моя опит. Понеже чрез много бележки за запас ме викаха и аз трябваше да се явя на запас и ако не се явя, аз не съм верен на Родината, пък аз не съм верен. Аз съм верен на Бога и на Истината и нямам нищо общо с Родината. Много бележки и вече се стигна до военен съд. Понеже аз не се явявам, как така, трябва да служа на Родината, да се явя, за да ме хванат. След години когато се върнах, трябваше първо да се справям с много хора. Военните искаха да ме съдят, а държавна сигурност ме следи. Да се чудиш с кой по-напред да се справяш. Именно Името, Имената на Бога ми помогнаха и формулите. Първо отидох при военните, започнах с много формули, преди да отида при тях и отидох. И разговорът започна. На вас, на които ви се случва такова нещо, трябва да действувате по един подобен начин, не точно като мене. Значи стана въпрос за военен съд. Те говорят за военен съд, аз говоря за Любов, Мъдрост и Истина. Това са различни светове, различни съзнания, които се разминават, няма допирни точки. Накрая казват: „Абе, май няма да те съдим, ама ще платиш една глоба от двеста лева“, пък тогава двеста лева бяха много. Те пак говорят за глоба, аз пак говоря за Любов, Мъдрост и Истина, за Доброто и т.н. „Абе няма да те глобим, ама 20 лв. глоба ще направим.“ Казвам: добре – и пак разговорът продължава. Тука става въпрос за една светска сила демонична, която няма контрол над себе си, която иска просто да те вкара в своите – в книгата по магия на Учителя, която не сме издали, засега я пазим, защото има опасности, Учителят казва: „Когато допуснеш страха, ти навлизаш в чужд магнетичен пояс и можеш да бъдеш обсебен и побъркан“. Аз тези неща ги бях тренирал, защото имах много изпитания и много проверки от държавна сигурност и така имахме много разминавания. Те говорят едно, аз друго и т.н. Накрая казват: „Абе, знаеш ли какво, няма да те глобим, ти май си християнин.“ И накрая като се разделихме, казаха:“ Ако имаш време, идвай пак да ни говориш.“ Това беше раздялата. Искам да кажа как всичко може да се завърти.

Никога не се поддавайте, дори и когато вече виждаш, че е свършен факт, продължавай да вярваш в Бога, в Истината и накрая Бог завъртва всичко обратно. Бях заключен в една стая и записват на машина дали съм враг на държавата или не. Много мислеха и накрая – разбира се, аз си карах формулите – се оказа, че аз не съм враг. Искам да кажа: просто формулите разчистват всичко. Но за вас Бог трябва да е тук. Не някъде, не сила, която някъде съществува, а именно това, за което говорим: „Йова Шама“.

Истината и трудностите трябва да гонят човека, за да не си остане той мечтател. Някои са били мечтатели, смятали са, че вървят по най-великия път, но в тези гонения са се отказали от Истината. Това са мечтателите. Пак повтарям. Истината и трудностите ще те гонят, за да не си останеш мечтател. Това означава, че човек не живее за света, а за Истината в себе си. И наистина е така. Човекът не живее за света, той може да помага на света, но това е друг въпрос. Човек живее за Истината в себе си.

Йова Шама означава: стремеж към това никога да не бъдеш лишен от присъствието на Бога. Това е жажда – никога да не бъдеш лишен. И да имаш една такава табелка или идея, или в себе си запомнено, или на една тетрадка записано, означава да си го припомняш. Припомнянето е, за да не го забравяш. Защото много хора са забравили Бога и сега питат: Има ли друг свят, няма ли и т.н., има ли Бог? Идеята е припомняне. Затова понякога външни неща могат да помогнат на вътрешен план.

Ако живееш в Духа, времето не може да те улови и проблемите също. Това не означава да станеш неадекватен, както има някои, като дойдоха тука на лекциите, нещо им хареса и изпаднаха в крайности и техните родители идват и ме питат: „Какво става, това ли е учението?“ Че тя не може да се ръкува с един човек. Критикува. Казва: това е така, онова е така – изпада в крайности. Както една сестра в София смята, че практикува Учителя като дъвче една чушка един час. Понеже Учителят казал, че трябва да се дъвче храната с голямо търпение и тя една чушка я дъвче един час, обаче аз после я видях, тя е просто пълна с нетърпение. И при един конфликт в един рейс един пиян леко я бутна и тя забрави търпението и всичко, ядоса се. Значи има практики, които наистина помагат, а има практики, които не помагат.

Ако живееш в Духа, времето не може да те улови и проблемите също. Но който е овладян от времето, той не може да живее в Духа. Някои живеят във времето, има хора, които имат любов към болестите, към проблемите, към трудностите и т.н., и то голяма любов. Някои даже имат толкова голяма любов, че болестта е станала неизлечима. Това е вид любов, само че в обратен вид, обратен смисъл.

Който е овладян от времето, той не може да живее в Духа, защото казано е в Библията: „Кръстен в Дух и Истина“ – това означава кръстен извън времето и пространството, роден в друго измерение. Той вече може да живее и във времето правилно. Докато който живее във времето, а не живее в Духа, неговият живот е объркан и във времето, и за духовните неща.

Другия път ще говорим за „Йова Рафа“. „Йова Рафа“ означава Бог е изцеление, Бог е мой изцелител и т.н. Във връзка с „Йова Рафа“ ще кажа само един закон от Учителя. Учителят казва: По-важно е да обичаш хората, отколкото да им помагаш. Има хора, които цял живот помагат на хората и накрая нито са помогнали на хората, нито на себе си, че и станало по-лошо. По-важно е да обичаш хората отколкото да им помагаш, защото в Библията има закон, който гласи, че Любовта е изпълнението на целия закон. Тя е пълнотата на закона. Значи ако изпълняваш любовта, ти правиш нещо повече от помощ. Но това не означава, че трябва да се откажеш някой път на някой човек да му помогнеш външно. Не трябва да се изпада в крайности, но който има любовта към Бога, има мярката, доколко да помага външно и вътрешно.

В този закон има тайна: „да обичаш повече хората, отколкото да им помагаш“. Защото само едно висше същество знае как да действува по мярката на Бога. Това не означава, че висшето същество винаги постъпва правилно според човешката мярка. Понякога то постъпва привидно лошо, обаче, както казах, резултатът е хубав.

Има един пример, когато за първи път почнах лекциите си, това беше около 1982 година, тука се събирахме в тайни къщи и апартаменти във Варна. Идваха в началото по-малко хора, около 15-20 човека се събирахме. Един йога идваше, той беше много напреднал във физическите упражнения, разбира се, в гимнастиката и той един път предизвика една сестра. Постъпката беше лоша, обаче резултатът беше много хубав. Тя искаше той да я излекува. Тя беше доста пълничка, приятно пълничка, и тя много поиска той да я излекува, имала някакви болки и той ѝ казал: „Ако беше едно младо момиченце може, но ти не си.“ И тя така се ядоса, обиди се и взе да спортува, като почна да бяга години наред по стадиона, така и стана по-здрава, по-блага, по-мека. Значи както виждате, една лоша уж обида, обаче стана помагач. А някой път може да похвалиш човека, той да се отпусне и след време да има лоши резултати. Крайният резултат е хубав, но още по-хубаво е да го кажеш точно на човека. Тогава имах един друг случай, когато тази същата сестра от старите от братството каза: „Можеш ли да ме излекуваш?“ Когато човек говори така:“ Можеш ли?“ – значи той не е решил да си променя живота коренно. И казах: Не мога да ти кажа, трябва да питам Учителя – и Учителят, разбира се, каза не. Но тогава имаше едно друго момиченце, ученичка с нейна приятелка и майка ѝ, болна от неизлечима болест, изоставена от лекарите, и казаха: „Можеш ли да я излекуваш?“ Казах: Не знам, нищо не зависи от мене. – Обаче Учителят каза: да. Изоставена от лекарите от много години и понеже Учителят каза: да – и аз знаех, че това е свършен факт. И за шест минути неизлечимата болест изчезна, но аз нито съм лекар, нито съм нищо, просто Учителят ми даде начина, метода, техниката и това момиче е здраво. Макар че имаше един момент, когато те искаха да избягат с майка си, понеже духът на болестта беше разбрал, че ще има огнена атака, огнено въздействие и свръхконцентрация и той понеже иска да живее в това тяло, да го измъчва; болестите са живи същества, казвам, те си правят крепост в човека, имат си начин на говорене, не се дават лесно. Ако почнеш да говориш с такъв човек, има много проблеми, но който трябва и който иска да си промени живота, може да стане много лесно, но най за предпочитане е хората да се лекуват сами.

Може цял живот да си правил услуги и да нямаш нищо общо с неизменната любов към Бога, както обикновено се случва. Цял живот услуги и нямаш нищо общо с Бога.

5 юни 2001 г.

Тридесет и три загадки от Учителя

(лекция 5)

Чакрите

(първа идея за размишление)

Дълбокото

(лекция 6)

Йова рафа

(втора идея за размишление)

ТРИДЕСЕТ И ТРИ ЗАГАДКИ ОТ УЧИТЕЛЯ

(лекция 5)

Първо ще ви изредя 33-те загадки, както са дадени и после за всяка ще кажа по нещо малко.

Става въпрос за 33 най-най. Нещата са много точно казани, строго определени.

1. Най-красивото: Небето

2. Най-желаното: Свободата

3. Най-потребното: Слънцето

4. Най-чудното: Окото

5. Най-вълшебното: Музиката

6. Най-истинното: Приказката

7. Най-примамливото: Тайната

8. Най-чистото: Детето

9. Най-великото: Любовта

10. Най-бързото: Мисълта

11. Най-сладкото: Сънят

12. Най-необходимото: Въздухът

13. Най-дълбокото: Духът. Оттам нататък, разбира се, има нещо повече, но то вече не е дълбоко, а нещо друго.

14. Най-благословеното: Изпитанието

15. Най-благородното: Душата

16. Най-святото: Молитвата

17. Най-важното: Доверието

18. Най-скромното: Мъдростта. Тука говорим за Мъдреца, а не за знаещите хора.

19. Най-неразбраното: Страданието. Има причини.

20. Най-мистичното: Тишината

21. Най-неуловимото: Нищото

22. Най-могъщото: Истината

23. Най-общителното: Словото

24. Най-здравословното: Спокойствието

25. Най-непотребното: Съмнението

26. Най-задължителното (нещо в живота): Работата

27. Най-одухотвореното: Вдъхновението

28. Най-неопетненото: Безименното

29. Най-тънкото: Ароматът. После ще обясним нещо.

30. Най-полезното: Водата

31. Най-сияещото: Жертвата

32. Най-неизбродимото: Пътят

33. Най-щастливото: Изворът. После ще обясним какво означава извор.

Започвам подред. Ще дам кратки обяснения, тъй като нямам много време, защото всяка идея означава лекция, тука съм ги сбил така по-накратко.

1. Най-красивото беше Небето. Небето символизира живото присъствие на милиони слънца и звезди и скритата красота, която се намира в тях. Всичко това е Небето. Например по-нататък ще стане въпрос за красотата на Сириус. Тя е свързана със седмата чакра.

2. Най-желаното – Свободата. Учителят казва: Най-опасното в свободата е, когато човек мисли, че сам може да оправи всичките си работи. Смисълът на свободата е само един – познаване на Истината. Докато неразбраната свобода е оковала много хора във вериги, външни вериги, психически вериги, астрални вериги и т.н.

3. Най-потребното – Слънцето. Слънцето символизира пламъка на Висшите Същества. То е лицето на живата енергия. И Учителят казва: „Водата е свободна да тече, докато Слънцето грее. Щом Слънцето престане да грее, водата замръзва.“ Разбира се, в духовния свят това означава друго нещо, това важи и за човека. Това означава, че щом едно висше същество напусне човека, той замръзва, остава в застой – блато.

4. Най-чудното – Окото. Учителят дава неговата мярка. Може да се говори много; дясното око е мъжко, лявото е женско, дясното око е на Слънцето, лявото е на Луната, дясното е на ума, много дълга тема е. През очите се изреждат много духове от цялото човечество, но след време когато ще говорим специално за окото, ще говорим повече. Тука накратко Учителят казва, че мярката за окото е тази, че в очите на човека трябва да се вижда, че Бог говори чрез него и чрез тези очи. Това са правилните очи, това е истинското в окото.

5. Най-вълшебното – Музиката. Също много дълга тема. Има музика на очите, има музика на сърцето – пеещото сърце, постоянната радост, има музика на тишината. Учителят казва, че тоновете са живи, самите тонове са живи същества. И най-вече будният живот е истинската музика, нарича се още свята музика. Будния живот можем да го наречем свята музика. Музиката е едно друго име на любовта, едно видоизменяне на любовта, влизане на любовта и превръщане в музика. Например в Япония се е упражнявало и досега се упражнява така нареченото писане – изкуство на писането. Човек може да постигне екстаз чрез писане. Учителят казва: Ако се научиш как да управляваш всяка буква – защото тя не трябва да се люлее наляво или надясно, буквата трябва да е права, трябва да се изписва много бавно, да се управляват силите в нея – по този начин човек може да придобива спокойствие, търпение и да си изработи много качества. Например когато е надясно, означава, че предимство има умът, когато е наляво, предимство има сърцето, а когато е правилно изписана буквата, нито наляво, нито надясно – равновесие, но това е друга тема. Става въпрос, че в писането има екстаз, има радост, но се иска специално отношение. Учителят дава упражнение на ден да се изписва по една мисъл. Аз съм го правил много време преди години, по една мисъл на ден да изпишеш максимално красиво, да вложиш цялата си любов и тогава се получава нещо много хубаво. Влагаш душата си, електричество, магнетизъм, т.е. вложена любов. И Учителят казва: „Всяко нещо, което е направено с любов, се увеличава.“ После като погледнеш почерка си и ще видиш, че изтича нещо – радиация, т.е. нещо като извор, това, което си вложил, не се губи. Аз направих опит да пиша впоследствие по една страница, но не се получава, просто по една мисъл, максимална концентрация, без да се иска повече и така човек почва да придобива някои качества в себе си, които ги няма, както казах, спокойствие, търпение, послушание и т.н.

6. Най-истинното – Приказката. Приказката е стаена истина, прикрита истина. Приказката – както се казва в кабалата и за книгата Зохар, това важи и за тази свещена книга, и за приказката – не е нещо, което можеш да четеш, тя е нещо, на което трябва да се отдадеш. Това е една идея, в нея има истина и това е нещо, на което трябва да се отдадеш.

7. Най-примамливото – Тайната. Учителят казва – тука обяснява защо тайната е тайна – „Тайната е тайна, защото зад нея има друга реалност.“ Ако откриеш тайната, пак ще остане нещо в тайна. Тайната е тайна, защото в нея има друга реалност, по-вътрешна, скрита. И Учителят казва: „Който носи в себе си ключа на Любовта – говорим за Божествената Любов – той може да прониква във всички тайни на Битието.“

8. Най-чистото – Детето. Детето символизира онова първично и девствено състояние на съзнанието, което възприема постоянно Бога.

9. Най-великото – Любовта. Учителят казва: „Любовта е течение на най-чистата вода, наречена още живата вода.“ И после Учителят обяснява нещо. „Да се въртиш около себе си, значи да имаш любов към себе си, а да се въртиш около Бога, значи да имаш център.“ В тази връзка Учителят казва нещо много важно за любовта, много кратко и много ясно, един велик свещен закон. Учителят казва: „Любовта е единственото свещено писание.“ Тука няма Библия, няма Бхагават Гита, няма Коран. Който постигне свещената любов, той наистина е приложил учението. После ще стане въпрос и за приложението.

10. Най-бързото – Мисълта. Учителят казва: „Понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл.“ Значи ако можем да сгъстяваме мисълта си, времето все повече изчезва. Ако можем да постигнем свръхконцентрация, време няма, няма ум, който да пречи, затова е важно упражнението в концентрация. Преди време обяснявах за упражненията в точка, много по-дълбок въпрос, отколкото упражнения в образ, преди години, преди време го обяснихме кабалистически, тука няма да се спирам.

11. Най-сладкото – Сънят. Сънят е сладък, когато душата се отделя естествено от тялото. Тогава човек заспива естествено. Човек не може да заспива, когато има много привързаности, когато умът му е по-развит, отколкото трябва, тогава душата много трудно се отделя или се отделя частично, душата става неспокойна и човек не може да заспива. На някои препоръчах един метод, тъй като между вас има такива, които трудно заспиват, макар че правилното е човек още като легне, да заспива и по всяко време да може да спи с лекота. Но тъй като все пак за някои хора е проблем, значи не приспивателни или други неща – а вечер по-малко храна и другото е, когато легнеш, в полулегнало състояние да си повтаряш: заспивам, заспивам – в полусън, така между пет и десет минути. Така постепенно умът се приспива иска не иска, той се приспива и душата почва естествено да се отделя. Ако това ви стане навик, вече някои хора почнаха да нямат проблеми по този въпрос с този много елементарен метод. Понеже е много елементарен, някои може да го подценят, но такива са методите.

12. Най-необходимото – Въздухът. Това е една също голяма тема. Тука не мога да се спра подробно, но въздухът има много елементи: азот, въглерод, кислород, водород и т.н. и ако някой човек примерно е мързелив, инертен, това показва, че има в себе си много азот и т.н. Тези неща показват как диша човек и какви сили от въздуха изтегля, но това е друг момент, тука ще кажа нещо друго. Учителят казва, че въздухът е склад на всички Божествени енергии и всичко, което търсите, може да го намерите във въздуха. Ето защо дълбокото дишане е много важно. Всичко, което търсите, можете да го намерите във въздуха. В него има освен това и скрита светлина. Затова при дълбоко дишане могат да се взимат по-правилни решения. Има дълбоко дишане с молитва, когато имате по-трудни въпроси, после ще стане въпрос, при по-труден въпрос как да се постъпва. Също Учителят казва, че ако искате да проверите силата си, трябва да проверите доколко можете да задържате въздуха. Ако можете да задържате много въздуха, може да странствате по други планети, звезди, слънца и т.н. Това е много важно за излъчване, но човек трябва да е непривързан. От друга страна – казва Учителят – ние дишаме, за да възприемем живота на Бога.

13. Най-дълбокото – Духът. Следващата лекция е посветена на дълбокото, а и подготвяме цяла книга по този въпрос.

14. Най-благословеното – Изпитанието. То проверява буден ли е човек или спи. Учителят казва – тука не говорим за човека, а за ученика – „Ученикът трябва да бъде всякога буден.“ Не от време на време, а всякога, защото само в един миг той може да направи престъпление, може да допусне лъжа и може да стане изменник на учението, може и да стане и подлец, може и страхът да влезе в него; затова в ангелския свят няма страх, защото има будност. Ако човек е буден, злото е обезсилено. Има ли будност, злото не може да проникне, няма ли будност, достатъчно е едно малко внушение. Значи – всякога буден. Без будност никога не можеш да владееш злото. Осигурен е само будният, т.е. само живият.

15. Най-благородното – Душата. Това означава, че който има душа, има и благородство. Който няма душа, няма това скъпоценно качество. Любовта е тази, която създава хора с душа, хора с благородство. Тука само между другото се сещам, искам да вмъкна, понеже това е свързано и с благодарността. Благородният човек, човекът на любовта, човекът, който има душа, е всякога благодарен. Искам да ви кажа един важен закон накратко: Благодарността създава енергия. Увеличава енергията, която ще ви трябва за много неща, включително за битката с кармата. Така че хубаво е да се настроите на тази вълна, да благодарите особено когато положението е лошо. Не при хубавите условия, защото тогава е лесно, а особено когато някой ви е обидил така много тънко, близките обикновено, те играят такава роля – много тънко, много фино, много проникващо, като тънък меч, точно тогава да благодарите. С благодарността хем разтопявате злото и хем увеличавате енергията си. Разбира се, астралните същества няма да ви обикнат, като вземете да благодарите. Някой път ще ви кажат: Какво толкова благодариш? Можете да не споделяте на глас, но важно е благодарността да тече, ако не отвън, особено задължително отвътре.

16. Най-святото – Молитвата. В Кабалата се казва, че молитвата е възход към Бога и че тя има свещени огнени крила. Това означава, че тя е небесен огън. Истинската молитва е небесен огън, свещен огън и никой не може да я спре, нито астралният свят, нито менталният свят. Тя пробива и отива в целта си.

17. Най-важното – Доверието. Учителят казва: Загубиш ли доверието, всичко губиш. Учителят дава един пример. Ако на един българин му загубиш доверието, после и светец да станеш, пак няма да си върне доверието, пак няма да ти прости. Даже и да станеш светец после, пак си загубил доверието. По този въпрос в Япония има един закон между самураите, който гласи: ако един път се провалиш в живота, си се провалил за целия живот. Значи един провал е достатъчен. Така че въпросът за доверието трябва да се пази много и човек трябва да се старае да го оправдае. Става въпрос за доверието към невидимият свят, към Бога. Казано е: „Не мисли за промяна, а за будността си.“ Някои хора много искат да направят промяна, понеже е свързано с доверието. Не мисли за промяна, а за будността си, защото в будността ти си променен чрез силата на доверието към Истината. Доверието е постоянен поток от светлина. Ако трябва да кажа накратко, от вече около двадесет години изнасям лекции, най-вече тука и в София, вече почнаха и в други градове, никой досега не е могъл да ми загуби доверието, дори и тези, които са опетнявали учението, пак съм запазвал отношение към тях. Някои са го разбирали, някои не са го разбирали, но това няма значение. Но аз съм запазвал доверието, за да тече между нас връзката и хубавото чувство, защото има такива хора, на които в този живот не може да се помогне, нали, в голяма безизходица са и не правят усилия, обичат прекалено много злото. Но това чувство на доверие трябва да остане, защото то е към Бог в неговата душа. То не е към самия него, към неговия ум, а към Бог в неговата душа. За да може в други прераждания като се видим, той да възприеме, ако се е настрадал достатъчно, да възприеме Истината. Така че доверието трябва да се пази като нещо много скъпоценно.

18. Най-скромното – Мъдростта. Мъдростта е пълна със съкровени знания. Не просто със знания, а със съкровени знания. А съкровеното е всякога скромно. Ето защо всички тайни са скрити в съкровеното. Скромността ги съхранява.

19. Най-неразбраното – Страданието. Вие имате състрадание към някой човек, но Учителят казва: Нека да си страда – даже Бог обича, като го гледа, че страда. Защо? Защото така ще се роди нещо ново в него. Какво искам да кажа, някой да не помисли, че сме коравосърдечни. Защото умът само чака да си направи прибързани изводи. Ако искаш наистина да му помогнеш, не му прекъсвай страданието, но ако искаш да му помогнеш, не се съмнявай в него, защото така прекъсваш енергиите и прекъсваш любовта да тече към него. А любовта е единствения истински реален помагач и за нея няма значение разстоянието. Дали си в този или другия свят, любовта тече навсякъде. Не се съмнявай в него, ако искаш да му помогнеш. Освен това в страданието е скрито спасението на тази душа и ти като не знаеш, много искаш да я облекчиш някой път, но Бог пак ще го постави в страдание, защото много повече обича тази душа от тебе. В страданието е скрито спасението. Страданието на ученика е възходящо, страданието на човека не. Има два вида страдания, възходящи и низходящи. Страданието на ученика е възходящо и на някои благородни хора, които имат някаква идея в себе си, които имат някаква душа, това страдание е възходящо т.е. то ги облагородява. А другият вид страдание – низходящо, това са вече хората, които обичат злото, те се ожесточават.

20. Най-мистичното – Тишината. Именно в тишината е словото на Истината, не в мълчанието, а в тишината. Тишината – според Учителя – е ключът на учението. И всеки, който е овладял напълно своя ум, сърце и воля, т.е. своите мисли, чувства и постъпки, това Учителя което нарича светли мисли, благородни чувства и чисти постъпки постоянно, само той може да влезе в тишината. Другите влизат в мълчанието и се объркват, те не знаят, че в мълчанието има много говорене, умът им говори, други умове говорят и не могат да приемат чистата истина. Това се осъществява при овладяване.

21. Най-неуловимото – Нищото. Тука ще кажа някои неща, макар че след време ще говорим специално за тази дълбока идея. Нищото няма нищо общо с живота и смъртта. Познаване на Истината не съществува. Ако го познаваш, значи трябва да изчезнеш. То е подобно на Истината, иска те целия. Или те поглъща, или не. После ще видим изискването на Истината. Познаването на Нищото не е спасение или възкресение, а изчезване, тотално изчезване. При Учителя то е десетата степен на посвещение – най-висшата. Преди време говорихме за седем степени на посвещение, седмата беше възкресението. Тука при Учителя това е най-висшата степен – десетата – и тя се нарича посвещение в Нищото. Това е условно казано. За това посвещение няма никакво мнение, за него няма слово, то няма история, не може да бъде уловено от нищо. Затова е най-неуловимото, то няма история. Не можеш да вярваш в него. И затова от Нищото, от така наречения още Абсолют е произлязъл Бог. В Бог вече може да вярваш, тука вече може да се хванеш за нещо, но в Нищото не можеш да вярваш и не може да го търсиш. Затова трябвало да бъде създадено нещо, излъчено, за което хората да се уловят. Макар че идеята Бог е също голяма тайна. Тя не е такава, каквато хората очакват да видят. Нищото няма нужда от думи, макар че използвам думи, аз ги използвам символично. Ако влезеш в Нищото, не може да се одухотворяваш, там няма нужда от одухотворяване. Все едно да кажем, че Истината има нужда от усъвършенстване. Учителят казва: Всичко друго може да се усъвършенства, но Любовта, Мъдростта и Истината не се усъвършенстват. Те са вечни и съвършени. Те са мярката на всички видове учения.

22. Най-могъщото – Истината. Истината е най-голямото благо. Но Учителят казва: Тя е опасна, когато не ѝ посветиш целия си живот. Истината е най-голямото благо, но едновременно с това е най-опасното нещо. Кога? – Когато не ѝ посветиш целия си живот. Учителят казва: Истината не се занимава с факти, учените се занимават с факти, но Истината не се явява като факт, а като реалност, има голяма разлика. Хора, които се занимават с факти, не могат да намерят Истината – това е едно от значенията. Истината не се явява – казва Учителят – като факт. Например: твоята къща е факт, но не е реалност. Едно нещо, което изчезва, никога не може да бъде реалност, никога не може да бъде истински дом. Защото твоят дом е в Духа, и то именно в Духа на Истината. Така че фактите са си факти, но реалността е нещо друго. Истината не се явява като дом или като къща, а като една реалност – вътрешна дълбока реалност.

23. Най-общителното – Словото. Някой път сте забелязали една малка дума ако кажете на едно дете. Преди много години когато работих на „Златните пясъци“, исках да уча немски език. Не ми трябваха учебници и граматики. Казвам една дума на едно дете и почвам да слушам. И то почва да ми говори и аз слушам думите как ги произнася и всичко, както си е. Словото е дълбокото в човека, то е в шестото тяло. Неговата дълбочина се намира в шестото тяло или човешкия дух. То е самия вашия дух. Той е, който познава тайната на всяко общуване. Някой път вие може да кажете някоя дума на някой човек, без да знаете защо сте я казали, но духът знае и ангелът, и душата в другия човек също знаят тази дума, какво значение има. Тя е символ и означава други неща. Духът е предопределен за вечен живот и за него – казва Учителят – какво казват звездите и астрологията няма никакво значение. Духът е просто предопределен. Той е всъщност истинският човек, на едно по-високо ниво той е истинският човек. Няма значение за него какво казват звездите, защото той е, който казва. Духът е, който казва, духът е който променя нещата. Той може да промени всяко влияние с лекота. Ако човек се научи да живее в шестото си тяло, ако овладее Божието Слово, той ще променя влиянието. Този Дух е нещо много по-дълбоко и от звездите, и от слънцата, и от вечността. Най-дълбокото нещо е Духът.

24. Най-здравословното – Спокойствието. То овладява всички внушения на злото. Ако човек почне да се занимава с тази наука, преди време издадох една книга „Златните закони на спокойствието“, след време пак ще я издадем, той овладява абсолютно всички внушения на злото. Но спокойствието не е пасивно състояние, както някои мислят, сядаш в един стол, един фотьойл, отпускаш се и мислиш, че си спокоен. Не. Спокойствието е будно, динамично състояние и то е още стаен огън. Това е будно, динамично състояние, овладяно, тука силите са овладени, тука има равновесие и в това равновесие всички сили на злото и на внушенията се разпадат. Затова ви казах преди време как постъпва истинският ученик. Ако лекарят му каже: „Болен си от рак“, ученикът казва:“ Няма такова нещо“. Как може Бог в мене да няма изход. Как може да има неизлечима болест, след като Бог е в мене. Ученикът не се поддава на лекарите и техните внушения, а просто казва, че винаги има изход, наистина има изход и ако той се моли, просто изходът идва. Казва му се какво трябва да направи, къде трябва да отиде и т.н. Освен това спокойствието е сродно със справедливостта и любовта. Ако нямаш справедливост и любов, можеш да си въобразяваш, че си спокоен, но това ще бъде нещо пресилено, една игра на ума. Умът обича да имитира някой път спокойствие, но той няма нищо общо със спокойствието. Спокойният човек е сроден с любовта и справедливостта. Казано е, че най-висшето благо за човека, за човека звяр – тука има три вида блага, най-висшето благо за човека звяр, човека на ума, е здравето. Това е неговата най-голяма цел, за да може после пак да прави много грехове, нова карма и т.н., и глупостта да тече непрестанно. Най-висшето благо за духовния човек е справедливостта. А най-висшето благо за Божествения човек е любовта. Затова съм ви казал, че в нашето учение здравето не е най-важното нещо, а най-важното е – от друга гледна точка – мъдростта. Защото когато имаш мъдрост, просто няма да се разболяваш. Докато придобиеш мъдрост, ще те лекуват от една болест, после ще дойде друга, като бъдеш излекуван, защото недостатъците винаги носят нови болести. Хората искат да се излекуват, но не искат да си оправят недостатъците, както ще видим посетне, но когато човек придобие мъдрост, просто няма да боледува.

25. Най-непотребното – Съмнението. Учителят казва: Съмнението е закон за разрушение и саморазрушение. То означава символично на вътрешен план отричане на любовта. Едно или няколко тела на човека вътрешно отричат любовта, независимо човек дали го осъзнава и така човек става съмняващ се. Учителят нарича съмнението психически червей, който разяжда човека. Макар че в историята има случаи, когато някои хора са постигнали нещо със съмнението, един от тях е Буда. Той се е съмнявал във всичко. Обаче накрая, понеже искал да проучи нещата по този път на съмнението, той се съмнявал във всичко, но накрая стигнал до една идея, че не е могъл да се съмнява в себе си и разбрал, че трябва да се раздели със съмнението. Така или иначе, рано или късно човек трябва да се раздели със съмнението.

26. Най-задължителното – Работата. Учителят казва: Онзи, който не е работил отвън – т.е. външна работа, професиите на света – както трябва, и отвътре няма да може да работи. Ако не е бил абсолютно честен, точен, прецизен, старателен, усърден във външната си професия, като изключим, пак казвам, трите забранени професии от Учителя – ловец, кръчмарин и касапин, всички други професии човек трябва да ги работи с любов, със старание. Ако иска по-бързо да се освободи от техните ограничения, ако не ги харесва, трябва да ги обикне, т.е. когато обичаш едно ограничение, по-лесно ще се освободиш от него. Защото една тежка професия, която не ти харесва, не я работиш с любов, може да я работиш пет години, а може и една година. Ако я приемеш с любов, ще си съкратиш пътя и ще си научиш по-бързо уроците от тази професия, на която дължиш психически дълг. Истинската работа е процес на Бога. Тука не говорим за труд и за мъчение, както преди говорихме. Има три степени – мъчение, труд и работа. Тука говорим за самата работа, най-висшето нещо, това е процес на Бога. Чрез истинска работа Бог се съгражда в човека. Това е вече работата, която си обикнал завинаги, работата, за която душата ти е жадувала. Тя обикновено идва късно или на края на живота като награда, след като си научил другите уроци, смирение, послушание, търпение, твоята любима работа, работата на душата ти се дава като награда обикновено към края на живота. И това е все пак радост, ако някой стигне дотам.

27. Най-одухотвореното – Вдъхновението. Учителят казва: Въодушевлението е за ден и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновението се дължи на специално – тука думата специално има особено значение – отношение към Божественото и към съкровеното, оттам се постига. Да си загубил стремежа си, означава да си загубил малко или много част от съзнанието си. А да си изгубил вдъхновението си, означава да си се отдалечил от своя дух. Ако си загубил стремежа си, това означава, че малко или много си загубил нещо от съзнанието си, някаква част от съзнанието ти е загубена. Ако си загубил вдъхновението, духът се е отдалечил от теб, понеже си нямал свещена цел и той нямал защо да те вдъхновява. Вдъхновението е съвместна работа с шестото тяло, или това, което наричаме човешкия дух – най-дълбокото в човека.

28. Най-неопетненото – Безименното. Това, което няма име, е недосегаемо за ума. Безименно означава несътворено. Остава недосегаемо. Това е качество на Бога и едновременно качество на Любовта – става въпрос за Божествената Любов. Учителят казва: Можеш да опетниш себе си, но не и Любовта, не и Бога. Някой мисли, че е опетнено учението, че е опетнен Учителят, някой път ми казват: „Някои хора около тебе нещо са се изложили“ и т.н., всеки носи своя отговорност и освен това е много хубаво, че е при мене, за да може да научи нещо, ако иска, не е казано непременно с разговор.

29. Най-тънкото – Ароматът. Става въпрос за аромата на енергията. Ароматът – според Учителя – това е най-висшата еволюция на енергията. Когато енергията е извървяла своя път по най-правилния начин, тя започва да благоухае. Това важи и за човека. Някой казва: „Прилича на ангел, има ангелско ухание“. Има такива цветя, някои ухаят, други не ухаят, има си причина, има си причина защо кокичето е наведено и е бяло, защо минзухарът гледа нагоре. Учителят казва: Защото кокичето е постигнало нещо по-дълбоко, смирението, и то се е навело, постигнало е светлина и това е поклон на светлината. А минзухарът още е търсач, той търси, гледа нагоре, търси нещо, още не е намерил. Като намери и той ще побелее – в хубавия смисъл – и ще се наведе. Когато енергията е огрубяла, когато човек е станал по-жесток, вече отиваме към обратната страна на енергията, това, което се нарича зловоние. Това се забелязва особено при порочните хора, при престъпниците, при мястото на престъплението и т.н и т.н. Това е обратният път на енергията, когато не е овладяна, когато е нямала цел, тя се превръща в зловоние – духовно разлагане, подобно на лъжата.

30. Най-полезното – Водата. Преди време имахме специална лекция за водата. Тука ще кажа нещо накратко. Водата символизира първичното състояние на Божествената енергия. Това означава думата вода в първичен смисъл. Според окултната наука не водата тече, а енергията, която е скрита в нея – енергията, която се движи. Ако енергията се отдели, хората казват: реката пресъхна. Водата почва да изчезва, защото енергията се оттегля, а то си има закони, понякога енергията се оттегля и водата пресъхва и казват: тука имаше река. А енергията си е отишла, Бог е изтеглил енергията. Така върви и змията, както ви казах преди. Змията няма крака, тя върви с енергия, тя се движи със силата на своята енергия и понякога много бързо.

31. Най-сияещото – Жертвата. Жертвата е метод, чрез който се потопяваш в Бога. Тя е Богоподобие. Тя е атрибут на самият Бог. Първо Той е показал най-голямата жертва като се е разпръснал из цялата Вселена и се грижи за милиони същества. Само мравките са милиарди и Той знае за всеки мравуняк, какви са неговите нужди. Става въпрос за тайната на Абсолюта, едно изключително съзнание, което ние не можем да си представим. Жертвата е зрелият плод на любовта. Ако човек не е узрял в любовта, той може да поиска да се пожертва за някаква велика идея, но неговата жертва не се приема. Затова има в Библията жертви, които са правени, на някои се приемат, на някои не се приемат, защото Бог знае кой има любов и на кой трябва да бъде приета жертвата. Учителят казва, че жертвата подразбира дълбоко познаване на закона на Любовта. Само който се самопожертва в името на Бога и на Истината, той ще намери пътя си. Иначе все ще пита: Какво да правя, какъв е пътят ми? Но това е методът – ако се пожертва с любов за Истината, той ще намери своя вечен път. Не само този път в този живот, но той ще знае и нещо за своя вечен път. Чрез жертвата човек се освобождава от учението на змията, т.е. от учението на ума, логиката, схващанията, чувстванията и т.н. и т.н., жертвата е начинът. Затова се казва, че жертвата е закон за придобиване на Бога. Така са умирали богомилите, защото са знаели, че когато умрат с любов, когато приемат жертвата, това е начин да влезеш в Бога и да увеличиш изключително много енергията си за други животи. После се прераждаш много силен, много интензивен, с организирани духовни тела. Този, който е разбрал този закон, после придобива изключително голямо увеличаване на енергията.

32. Най-неизбродимото – Пътят. Думата път означава дълбочина. Именно човешкият дух е този, който отваря пътя към Бога. Учителят казва: Само в тесния път ученикът разбира – става въпрос за най-големите страдания, Голгота – откъде е дошъл, защо е дошъл и как точно трябва да живее. Само в тесния път, т.е. в най-голямото си страдание, върховното страдание на своя живот, ако може да го издържи, ученикът ще разбере откъде е дошъл, по вътрешен път, не от книгите, не от Библията, ще му се разкрие откъде е дошъл, защо е дошъл и как трябва да живее. После той разбира, че краят на пътя е винаги начало на нов път, на друга дълбочина. И Учителят казва: Защо хората търсят пътя? Защото по него те се завръщат в своята родина, в своята неразрушимост, това е Духът. Хората търсят някакъв път, защото съзнателно или несъзнателно те търсят своя дух, своята неразрушимост и своята вечност. Но Учителят казва: Истината е тесният път. Тя е пътят на ученика. Затова Учителят казва, че това учение не е за света. То е за ученика.

33. Най-щастливото – Изворът. Щастлив е само този – една мярка дадена от Учителя – който е по-силен от съдбата си, от кармата, т.е. който е едно с Бога. Само той може да бъде щастлив – който е едно с Бога. Щастливият човек има велика цел в живота си, това е любовта. Тука не говорим за романтика, говорим за една велика реалност и това е любовта. И колкото повече човек се стреми към любовта, толкова повече Бог започва да извира в него и той се превръща в извор на самия себе си. Защото именно Бог е любов и любовта е Бог. Чрез Бог в себе си човек става извор. Щастието на извора е неописуемо. Вие сте срещали малки изворчета и знаете, те не черпят своята сила и своята постоянна обмяна някъде от небето, не чакат дъждът да ги посети, че тогава да имат вода, и не черпят от земята, те черпят от само себе си. Всеки трябва да постигне Бог вътре в себе си и да стане извор на себе си, на своите енергии, а не да ограбва другите хора, да ходи да им се оплаква, да ги товари със своята енергия, после пък други него ще товарят, а човек трябва сам да се разтоварва и сам да се обменя – това е, когато стане извор.

ЧАКРИТЕ

(първа идея за размишление)

Първата чакра, както знаете – муладхара – ще използвам тези имена. Тези чакри имат седем много строги пазачи, мога да ги нарека жестоки пазачи, мога да ги нарека строги пазачи, все е вярно. Който иска да се изкачва по пътя на чакрите, трябва да се спаси от тези пазачи. Първата чакра муладхара е свързана със силата на сексуалната страст, това е пазачът, който не пуска човек да се качва нагоре в развитието. Ако човек може да се справи със страстта си, а това става – после ще разберем – със силата на чистите желания, това е златният ключ – всяка чакра има ключ, тука не се спрях подробно, тъй като няма много време, но по-нататък ще говорим повече. Силата на сексуалната страст трябва да бъде овладяна, тя е създадена, тя е първична слънчева енергия, изключително важна енергия, никой не трябва да я подценява, но тя трябва да се превърне в Божествена Любов. Затова е създадена, за да се изкачи нагоре до върховната чакра, която е абсолютната любов към Бога. Това е нейният път.

Втората чакра – свадхистана – тя е свързана с гнева. Знаете, когато човек е малко незадоволен, човешката любов, незадоволеността се трансформира и човекът е гневен. Това са остатъци от страстта, остатъци от неговото неразбиране, неорганизирани тела и той търси някъде да си излее гнева. В София на едно от събиранията ме питаха: Моят мъж много чупи чинии, какво да правя? – Казвам: Първо, радвай се, че не ти посяга, защото чиниите са нищо и второ, купи му пластмасови чинии, много е просто.

Трето – манипура чакра – тя е свързана с мързела, едно много тежко препятствие за някои хора. Има такива в Русе, питаха ме: Какво да правя с мързела? – Ами ето ти един метод, само че ти пак може да злоупотребиш, но все пак когато сутрин те мързи да ставаш, излежаваш се, почваш да броиш от десет до едно, на едно казваш: „Едно с волята на Бога“ – и ставаш. Ако е трудно, почваш да броиш от сто до едно, по-хубаво е да броиш от десет до едно и да се научиш да ставаш, за да можеш да победиш това много опасно качество, което ще ти навреди, защото мързелът е и болест, той след време ще привлече, той е магнит за болести, както и страхът, както и гневът и т.н.

Освен, че са пазачи и че са ценни в развитието, те са и приятели, и помагачи в развитието.

Четвърто – анахата чакра, или сърдечната чакра – безлюбието. Колкото и да не можеш да търпиш един човек, рано или късно трябва да трансформираш това.

Следващата чакра, петата – е свързана с критичния дух. Много тежка задача. Преди време говорихме за трите шестици, за третата шестица, една от най-тежките задачи – критиката и недоволството. Учителят казва: Най-лошото нещо на земята е недоволният човек. Казва: Цялата земя да му дадеш, всички богатства да му дадеш на моретата и океаните, пак ще е недоволен, защото е изгубил нещо съществено – това е вечният живот, това е духът. Казвал съм ви, че критиката е болест, произлиза от думата крие и тика. Значи криеш нещо и тикаш нещо друго подсъзнателно, за да изпъква нещо друго или да изпъкнеш ти и т.н., като политиката – и двете са много тежки болести. В това отношение Ошо е прав, казва: Светът ще се оправи, когато от света изчезнат абсолютно всички политици и свещеници, макар че и това е трудно, защото ще се яви друга политика, докато има свят, ще се явят друг род свещеници, но това е друг въпрос. Да се върнем на критичния дух. Критиката е демагнетизиране, тя изпъжда енергията и винаги изтича скъпоценна енергия, след което след време човек се демагнетизира и разболява много лесно. Ако искаш да станеш уязвим и след време да се разболееш, почваш да критикуваш. Ако няма хора удобни, почваш да критикуваш животни, растения, вселената, музиката и т.н. Ще си изхарчиш енергията, обаче трупаш черни точки.

Шесто – третото око. Тука вече е гордостта. Най-малкото его да имаш и микроскопична гордост да имаш, вече третото око е запушено. Всъщност то няма да се отвори истински, докато има микроскопична гордост. Когато се смириш напълно, защото смирението поглъща гордостта, тогава вече навлизаш в будността, защото будност и смирение са тясно свързани и тогава вече третото око започва да работи. Но гордостта, както знаете, не е лесна задача. Умът пак може да си въобрази, в София имах случай, една сестра играеше много хубав театър със смирението, навеждаше се, много хубаво лице, смирено, но нямаше нищо общо със смирението, тъй като мене и Учителя никой не може да ни излъже, тъй като аз виждам вътрешно чрез любовта. Не защото виждам, просто любовта ми помага да ги виждам такива хора, за да знам доколко да им помагам. Но все пак театърът беше хубав, после тя се издаде, разбира се, но това е друг въпрос. Те са ценни неща за наблюдение и разбира се, пак трябва да обичаме душите, въпреки всичко.

Седмата чакра – сахасрара – това е вече най-трудната задача, там пазач е светлината. Преди време ви говорих как трябва да се спасим от успеха, от щастието, от светлината – една трудна задача. Ако се отървем от тази светлина, ще влезем в истинската светлина, не светлината на ума, тука трябва да се освободим напълно от ума, никакъв ум, никакви остатъци, абсолютно чисто духовен ум, превърнал се в чист инструмент. Тогава слиза светлината на духа, съвсем друг род светлина. Ще кажа няколко общи неща за чакрите.

Всяка чакра е врата, която си има своя златен ключ. Например петата чакра изисква чисто слово. Ако искаш да се освободиш от критиката, трябва да се научиш да почнеш да говориш много чисто. Например ако си много недоволен, какво трябва да направиш, ако искаш да развиваш тази чакра и да се спасиш от критичния дух. Ако те е обхванало голямо недоволство, достатъчно е да произнесеш няколко пъти думите: Недоволство, колко си красиво. Разбира се, то няма да понесе това, защото недоволството е живо същество от астралния свят. Малко ще го обидиш. Може да каже: Откъде накъде така ще ми говориш. Но не изпадайте в разговори, защото астралните същества са големи дипломати. Просто кажи няколко пъти: Недоволство, колко си красиво, аз ти се възхищавам. И така то ще напусне. Това може да стане някой път само с едно такова изказване, с хубаво произношение, насаме, а може пет-десет пъти като го кажете и вече става много непоносимо за другите същества.

Освен, че изисква петата чакра чисто слово, тя изисква и голямо търпение, за да се придобие това слово. В шестата чакра, третото око, изисква се пък голямо търпение, защото гордостта не е лесна задача. Винаги човек иска нещо да постигне, нещо голямо, някакви големи планове. Учителят казва: „Любовта има малки планове, тя търси подробностите“, иска да е силна в малките неща, защото Бог е силен в малките неща, обаче човек иска да е много голям. Иска да стане голям авторитет, много знаещ, иска да натрупа много пари, много имоти, все големи неща иска и затова пропада, защото не му стига енергията и накрая съвсем други астрални същества постигат целта си. В шестата чакра ставаш много търпелив и човек, който отвори третото око, абсолютно нищо не може да го обиди. Може малко да се трогне, защото все пак човек е човек, обаче никога вече нищо не може да го обиди. Той поглъща обидите със своята любов, със своята духовна любов, защото това е чакра на духовната любов. Човек е постигнал тук духовната любов – будността. Да не говорим, че някои обиди са похвала. Учителят казва: Когато те нарекат „будала“ – това произлиза от буда и от аллах. И това е прекалено голяма похвала, ако може да я разбереш. Третото око е именно изгубеният рай, някои търсят рая, това е третото око. Ако искате да знаете, на окултен език, това е будността, изгубената будност, това е раят. В шестата чакра човек става образ, образ на Бога, той става жива душа, а в седмата чакра става подобие, там се намира нещо друго. Шестата чакра е раят, а седмата е Царството Божие. Ако човек съумее да надрасне светлината на ума, дори и положителната светлина, оптимизма си, защото той също е плитък в сравнение със светлината на Духа, тогава човек ще влезе в седмата чакра, в така наречената друга светлина, нарича се ослепителната светлина и това е Царството Божие. Нарича се самадхи – според йогите – най-висшето преживяване на земята. Според мене не е най-висшето, но това е друг въпрос. Смята се, че това е едно от най-висшите преживявания на земята. Освобождението от първата чакра се намира в чистите помисли. Аз не казвам, че ученикът трябва да избяга от половия живот и да мисли, че е разрешил въпроса. Учителят казва: Не бягайте от изкушенията, а ги побеждавайте. Обаче който не е искрен, ще бъде оплетен от удоволствията, а който е искрен и работи заедно с Бога, и иска Бог да му помогне, той ще овладее астралните сили. Ще иска помощ от Бога, Бог да го учи. Аз съм минал по всичкия този път – и човешки, и нечовешки, и през човешката любов, и през духовната, и сега не съм привързан към никакво същество и към никаква идея. Но разбира се, това коства много, не е така лесно да кажеш просто непривързан. Сега вече може да го кажа, но преди десетина-петнадесет години не можех да го произнеса, това е друг въпрос.

Числото – седем чакри – е мистичната природа на човека. В това число се намира цялата духовност на човека. От първата чакра до седмата, от първия ден на седмицата до неделя, последния ден, който означава ден, в който човек си почива. Почивката означава сливане с Бога. Това е последното посвещение – сливане с Бога. Окултната наука казва, че това число – седем – е лишено от материя, от вещество. То символизира чистото съзнание. Именно това чисто съзнание се възпламенява в седмата чакра и там се ражда истинският човек в неговия първичен вид. Това число е свързано в Египет с реката Нил. Ще кажа нещо за тази идея – реката Нил, или наречена още свещената река. Много се е говорило на времето в Египет за разлива на Нил, т.е. изобилните води на Нил. Разливът на Нил е голяма тайна за посветените. Те са знаели, че този разлив идва от Сириус. Това означава, че един ден, когато хората са готови и когато цялото човечество е готово, изобилието на тайната доктрина ще се разлее върху целия свят. Изобилието на Божествения живот, изобилието на тайната доктрина и на седмата чакра ще се разлее върху целия свят. Именно това разливане е свързано със седмата чакра. Това е Божественото разливане на свещената енергия върху човека. Това е наречено самадхи. Това е и седмият ден в седмицата, символично това означава човек да стигне до седмия ден и да си почине. Ако правилно е извървял степените на посвещение от първото до шестото, преди време говорихме, накрая стига до седмото посвещение. Слънцето в Египет е означавало езотерично седмата чакра. Това е едновременно чакрата на Слънцето. Тогава вече човек става слънчево същество. На окултен език това означава Месия. Някои хора чакат външен Месия, но именно в седмата чакра се осъществява срещата с истинския Месия. Това е всъщност Месия, т.е. това е същество помазано – тази чакра е същество помазано, осветено пряко от Древното Дихание. Така са мислили посветените в Египет. И човек е роден – според египтяните – за да стане чиста духовност. Това е неговата цел.

ДЪЛБОКОТО

(лекция 6)

Тука съм се ограничил, тъй като ще има цяла книга, подготвяме за дълбокото, във връзка с учението.

Само когато човек приложи всичко, изнесено от Учителя, само когато човек възстанови образа и подобието на Бога в себе си, може да разбере пътя, по който е бил създаден, защото за този въпрос няма отговори. Той се решава отвътре, защото сътворението е процес отвътре навън. После Учителят казва: „Злото е голяма тайна на природата“ – за тази тайна даже и Бог да питате, няма да получите реален отговор. Например символичен отговор може, има символи, има приказки, има легенди, понеже истината не обича да говори пряко, защото тя е най-могъщото явление и много хора няма да я понесат. Затова тя се изнася в символи. В тази връзка скоро в Русе изнесох една шега, тука се сещам, пак ще ви я кажа и на вас. Истината се изразява символично, понеже не може да се каже пряко, тя избира символите. Става въпрос за истината и лъжата. Пътят е индивидуален, човекът и ученикът трябва да търси истината, а не партиите и обещанията, и т.н., но шегата е следната. За малко само ще се отклоня в света на шегата. Един комунист умрял и отишъл при свети Петър – това е вътрешно окултна шега, няма нищо общо с това, което изглежда външно – и му казал: Какво ще правя? – Ами как какво. Отиваш в ада. – Ами какво ще правя в ада? – Ами колкото си лъгал, толкова ще се въртиш около себе си. – Той му казва: Ех, много работа ми отваряш. – Обаче казал: Да му мисли моят правителствен говорител. – Свети Петър го утешил: Не се тревожи за него, него ще го вградим като постоянен вентилатор. – Има лъжи, които рано или късно трябва да прекъснат, колкото и да са големи, колкото и човек да обича лъжата, рано или късно трябва да прекъсне, но има някои, които не искат да се разделят и във вечността с тях.

Учителят казва: Който познава духа, той живее в дълбокото, който не познава духа, той живее собствения си живот. Човек трябва да бъде – казвам това, защото някои хора искат да бъдат независими – зависим от Истината, от Божественото, защото ще стане самонадеян и ще се разболее. Има такива хора, които пренебрегнаха моите лекции, става въпрос за едно тридесет, четиридесет, петдесет човека и повече от различните градове, аз им се зарадвах, защото им казах, че не държа да идват на моите лекции, аз наистина не държа, но след време в много окаяно състояние идват, какво да правя и т.н. и почваме отначало. Човек трябва да бъде зависим само от Истината. Познаването на любовта освобождава човека от всички земни знания. Човек може да провери, защото някои хора смятат, че имат любов, познават любовта. Който е познал любовта, той е свободен от всички земни знания, т.е. ненужни. Има малко знания, скромен е, обаче има съществените знания. „Да имаш подход – казва Учителят – значи да имаш дух, да имаш живот“, защото много хора смятат, че имат правилен подход. Казват: Постъпвай правилно и всичко е наред. Само че докато се научиш да постъпваш правилно и да различаваш кое е правилно, може да мине много време, много животи, докато ти побелее косата. Така че някои използуват такива приказки и успяват да увлекат някои с логиката.

Човек е излязъл от Бога, за да служи на Истината. А този, който служи на Истината – казва Учителят – той никога не е излизал от Бога, защото Бог работи в него и чрез него, при всички условия. Няма излизане от Бога и няма връщане, има само работа за Бога. Привидно има, но всъщност няма излизане от Бога и няма връщане. Има само работа за Бога. За да се справи човек с нещастието си – Учителят казва – човек трябва да се свърже със строго определени хора, с молитва може да ги намери. Така той ще се свърже не със самите хора, а със съвършените същества, които работят тайно в тези хора, и те ще благословят пътя му. И казва Учителят: „Намери ли тези същества, тогава нещастието ще напусне човека“ – ако човек успее да намери тези скрити същества, не винаги успява, защото зависи от неговите скрити намерения. Може да иска здраве, за да живее един глупав живот примерно, има много намерения. После Учителят казва: Всеки, който иска да разреши един важен въпрос, какво трябва да направи? – И преди съм давал подобни методи. Първо: трябва да се потопи в себе си, просто потапяне, изчезване, умът да изчезне, сърцето да изчезне, волята да изчезне, светът да изчезне, стените, апартамента да изчезнат, дълбоко навлизане извън всичко материално. Дълбоко да се потопи в себе си, в своята любов, в дълбочината на своето сърце и душа. И там да се пожертва, да се откаже от някаква слабост, от някакъв недостатък, да вземе някакво решение, да говори истината примерно, да направи просто някаква жертва. От това вътрешно самопожертване, скрито, насаме в себе си – изтича разрешението на неговия въпрос. Ако той го направи както трябва, ще изтече разрешението на неговия въпрос.

Друго нещо, което казва Учителят: Когато човек не разбере страданието – казахме най-неразбраното беше страданието, една от загадките – което го сполетява, тогава той увеличава в себе си способността да се безпокои. Щом не разбере страданието, казва: „Откъде накъде, точно сега ли трябваше да дойде, има ли Бог“ и т.н. и т.н.

Всеки Учител или посветен, който е изпратен близо до теб, той има цел да скъси твоя път. Той винаги те обича, дали разбираш или не, той винаги има към тебе истинско чувство. А ти трябва да му се отплатиш с вяра, с доверие, нищо друго не се иска от тебе. Не е както някои мислят – подаръци – няма такива неща, просто трябва да се отплатиш с вяра, с доверие, със стремеж.

ЙОВА РАФА

(втора идея за размишление)

Едно от другите тайни имена, тайни и в известен смисъл явни, известни – Йова Рафа. Предния път говорихме за Йова Шама, днес ще говорим за Йова Рафа.

Йова Рафа означава – Бог е изцеление. Постепенно ще обясним какво точно означава и как може да се постигне истинско изцеление. Защото тука не става въпрос за болести, човек трябва да бъде изцелен тотално. Докато той има нечист ум и да бъде излекуван, след време ще дойде друга болест. Има едно изцеление, което трябва да стане завинаги. Как може човек сам да се домогне до истинското изцеление? Първо: отговорът е усърдна молитва. Най-важното условие е усърдна молитва. Понякога човек може да бъде изцелен от тежка болест с много елементарни средства. Някой път може да даде примерно 1000 лева за лекарства и да стане по-лошо. При Учителя има един случай, доколкото си спомням, беше генерал, жена му тежко болна, обикалял лекарите, плащал пари, тя ставала все по-зле. И накрая му казали да отиде при Учителя. Когато стане много трудно, се отива там и много пъти така е било. Учителят му казал: „Дай ѝ малко зехтин и ряпа и край.“ „А само туй ли, Учителю?“ – Край. Слушай и толкова, защото Учителят може да вкара енергията си в твоето послушание, в твоята вяра и да я излекува по много тайни начини. Той казал: „Абе, Учителю, нямам зехтин.“ „Добре, дай ѝ да яде имамбаялдъ“ – и тя се излекувала. Искам да ви кажа: много са начините и някой път може да са много простички, много елементарни и всичко може да стане много сложно от ума. Умът обича големи усложнения и той обича да си ги допълва, да ги украсява и т.н.

Казах: отговорът е усърдна молитва. Има много вярващи, които вдъхновяват много хора, възвисяват много хора и променят живота им по пътя към Бога. Но самите те имат много тежка болест, често неизлечима и останала да края на живота им. При тях това често се случва, трае цял живот. Къде отиват след смъртта си такива хора? Тука искам да ви кажа, че те наистина отиват при Бога, но Бог е едно много тънко нещо. Светият Дух е едно много велико Същество и Той въобще няма да ти обяснява защо е така. Той няма да ти даде да надникнеш в тайната на чуждата душа и в нейният интимен живот. Защото тази болест възнася душата в по-дълбоки нива на духа. Тя поддържа напрежението, будността и играе много важна роля. Но духът няма да ти обяснява по-дълбоките неща, защото той не отговаря на глупави въпроси или на съмняващи се въпроси, защото дори и да ти каже, за тебе няма голямо значение. Духът на Бога не отговаря на неразумни въпроси. Но когато имаш любов, просто ще се домогнеш до необходимото, такъв е законът. Просто сам ще се домогнеш до необходимото. Когато ти наблюдаваш човека, ти си правиш едни изводи. Когато Истината го наблюдава, тя си прави съвсем други изводи. Само Истината има право да знае тайните на чуждия живот. И само тя знае кой трябва да бъде изцелен. Ти може да настояваш много, но само Истината знае кой трябва да бъде изцелен. Затова Учителят и Христос са подминавали хиляди същества, без да им подадат ръка. Има си причина. Помагали са на много и на много не са помагали. Има причини. Истината знае кой трябва да бъде изцелен и от какво, защото не болестта е най-тежкото. Някой трябва да бъде изцелен от невежеството си, някой друг от голямата си упоритост, някой друг трябва да бъде изцелен от знанията си, има такива хора, които са много знаещи, всъщност те създават най-многото проблеми и те всъщност вървят по пътя на болестите, защото знанията са свързани с дървото на скръбта, дървото за познанието на доброто и злото. Докато любовта е свързана с дървото на живота. Бог е изцелението и когато Бог те изцелява, Той възстановява твоята енергия, за да му служиш. Не да си живееш някакъв собствен личен живот, а за да му служиш. Този болен трябва да е жадувал служене на Бога и Бог го наблюдава отвътре и когато е дошъл моментът, той ще бъде изцелен, защото той е жадувал промяната и служенето. Всяка болест – казва Учителят – е излечима чрез енергията на любовта. Това е енергията на Бога, но Бог трябва да реши. Чрез кого няма значение, стига Бог да реши. Сто лекари да си ти казали, че си безнадежден, няма значение, въпросът е решен. Но тази енергия, както казах, работи по строго определени закони. Тя не се случва просто така, а работи по строго определени закони. Именно с това е свързана идеята Йова Рафа. Това е едно от Божиите Имена. Това Име стои високо над всеки проблем и над всяка болест. Въобще Божиите Имена и всяко Божие Име, и самият Бог стоят над всеки проблем и над всяка голяма трудност, и над всяка трудна задача. Но грехът е в това, че ти вървиш по свой собствен път, който е далеч от Бога и Неговите закони. И после искаш да бъдеш здрав. Не можеш да искаш здраве, когато нарушаваш законите. Ще обясня. Някои мислят, че непременно религията може да им помогне, други мислят, че науката. Нито религията, нито науката, нито даже окултизмът, нито теософията, нито йога са достатъчни да те спасят и да те изцелят напълно. Някои мислят, че личното самоусъвършенстване може да помогне. Донякъде да, но правилото е следното: ти трябва да растеш чрез Бог в себе си, чрез Учителя в себе си. Защо? Едновременно като се развиваш, трябва да искаш Бог да е в тебе, да ти помага, да те ръководи, защото може да си помислиш, че си всестранно развита личност и накрая се оказваш всестранно невежа във всичко. Със своите глупави усилия ще стигнеш само донякъде и после много лесно може да пропаднеш. Знам десетки такива случаи, не мога да кажа стотици, но десетки знам – много лесно може да пропаднеш. Това означава, че в твоите усилия задължително трябва да е вплетен Учителят, Бог или някое висше същество, в най-лошия случай твоят ангел хранител. При молитвата, се знае, на твоето ниво ще изпратят съответно същество, но то винаги ще ти помага. Но винаги твоите усилия трябва да са вплетени най-малко с едно разумно същество. Няма значение дали това е видимо или невидимо, каквото ти дадат. Някои мислят, че с вършене на добри дела също могат да се изцелят напълно и да живеят както си искат. Само с вършене на добри дела накрая ще излъжеш себе си. Защо? Защото можеш да вършиш дела по най-различни причини и без любов. Казано е, че само любовта е изпълнението на закона. Без любов всичките ти добри дела не са благословени. Каквото и да правиш, целият живот може да го посветиш на услуги, всичко ще бъде напразно. А изцелението изисква живот в любовта, Божествена любов. И Учителят казва: Моята сила е в моя живот, а не в моите разбирания. Разбиранията са само украса. И накрая Учителят казва: Свещеният живот е единственото изцеление. Казвам това, защото някои мислят, че с пост могат да постигнат нещата, това не върши работа. Свещеният живот е единственото изцеление и това е Йова Рафа. Това вече означава: Бог е моето изцеление – и това вече е приложеното учение.

3 юли 2001 г.

Учението на Дао

(лекция 7)

Десет закона за благодарността

(първа идея за размишление)

Великите закони на Любовта

(лекция 8)

Телата

(втора идея за размишление)

УЧЕНИЕТО НА ДАО

(лекция 7)

Който цялостно следва Истината, той отговаря за себе си само пред ДАО. Който не следва ДАО, в тялото му проникват много нечисти енергии. Даосите казват: Ако смъртта дойде, умри, но не отстъпвай от ДАО. Както казахме, ДАО е друго име на Истината. Когато сърцето се укрепи в Истината, човек става последовател на пътя. Тогава сърцето на човека си отдъхва в покой. Да очистиш сърцето – на даоски език това означава да се потопиш в покой. Постигането на ДАО е най-доброто дело на земята. В случая ДАО означава съкровеното. Според даосите главното объркване на самоусъвършенстването идва от неразумните желания на сърцето. И когато неразумното желание стане много силно, то се превръща в преграда. Да се справиш с неразумните желания, това е придобиване на покой. По пътя към самоусъвършенстването най-хубавото средство е покоят. Ще го преведа по друг начин. Докато имаш земни желания – може да четеш много, може да практикуваш най-различни неща – няма да имаш истински резултати, истинско самоусъвършенстване. Защото това ще бъде една игра на ума. Умът обича също да се самоусъвършенства и все повече изостава. Това са така наречените неразумни усилия.

Според даосите Любовта е мекотата на ДАО, наречена още водата. Те казват, че ДАО няма лице, защото постоянно тече. Един даоски мъдрец дава следната идея: когато нисшият човек слуша за ДАО, той се присмива. Понеже се присмива, това означава, че отсреща му е ДАО. Толкова е велико ДАО, че допуска да се присмиват на Истината. И после казва: ДАО мълчи, а нисшият човек се присмива на себе си. ДАО се радва, а човекът се присмива. Който е постигнал ДАО, той превъзхожда всяко деяние, всяко действие, включително и всяко добро, той е нещо повече от доброто. В даоското учение думата „пост“ означава очистване на тялото, а думата „въздържание“ означава очистване на съзнанието.

Първата степен в даоската медитация е следната: седене в покой и затваряне на очите – това е тяхното най-първо условие. Те казват, че това е така, защото очите са врати на сърцето и чрез тях сърцето гледа и се разсейва и затова очите трябва да се затворят, трябва да се спусне завеса, за да се насочи сърцето изцяло навътре към ДАО. Именно ДАО е източникът на един още по-дълбок покой, неземен. Според даоските мъдреци думата „покой“ означава възстановяване на живота. Който постигне дълбок душевен покой, това означава възстановяване на живота. Според тях покоят помага на сърцето да живее правилно.

Едно даоско правило: когато във волята ти няма воля, това е истинската воля. ДАО няма традиции, защото обича свободата. Както знаем, ДАО е учение за пустотата, или това, което се нарича Нищото. Даоските мъдреци казват: Пустотата не може да се запълни с богатствата на света, а само с любовта към ДАО, т.е. любовта към Истината. Тука в случая можем да кажем така: душата не може да се запълни с всички богатства на света, а само с идеята за ДАО, с любовта към ДАО или любовта към Истината. Даоското учение казва, че който не е познал Истината в себе си, богатството ще го направи беден. Да срещнеш ДАО, т.е. да срещнеш Истината, не означава да видиш образ или лице, а означава да намериш истинския път в своя живот. Именно виждането на този път, на своя личния, истинския път,това е източникът на вдъхновението и дълбокия покой. Истинският човек – според даоското учение – живее в съгласие само с ДАО, а не с обществото, т.е. истинският човек живее в съгласие със своя съкровен и неизговорим път. Чрез стремежа към ДАО пускаш корени в пустотата, т.е. в случая в несътвореното. Това е именно съкровеното, или казано по друг начин – Божествената Любов, за по-разбираемо – Божествената Любов. Някои мислят, че пустотата е пусто място. Даоските мъдреци казват: Пустотата не е пусто място, а тя е изпълнена с ДАО. Според Лао Дзъ пустотата е безпределна пълнота. Това, което обърква много хората, думите „пустота“ и „нищо“ всъщност означават безпределна пълнота. В Кабалата също има подобен закон. Бог, т.е. Абсолютният, Който се намира в Ен Соф – безпределната светлина, се смята за мрак. Това не означава, че Той е мрак, но понеже светлината Му е толкова ослепителна, че за всички други светове Той се явява като мрак, понеже никой не може да го възприеме. Защото който навлезе в Нищото, той не може да съществува, той се разтваря. В арабската мистика това се нарича „фана“ – пълно изчезване, без връщане, тотално разтваряне. И всъщност според Лао Дзъ Нищото е единствената реалност, всичко друго не съществува – хората, животните, световете, вселената, звездите, абсолютно нищо не съществува реално. И според Учителя е също така, защото всяко нещо, което може да изчезне, не може да е реално. Ако един човек днеска го виждаш, утре го няма, изчезнал, умрял, той не е реален, ако един град изчезва, ако един потоп заличава света, значи всичко това е нереално. Обаче Нищото никой не може да го докосне. Както ще обясним по-нататък, именно злото се страхува най-много от Нищото. Когато има его, злото не се страхува, но там, където човек е нищо, където има пустота, където няма его, това е опасност за злото.

ДАО, както ви казах, това е равнозначно на Истината. Истината е толкова всепоглъщаща, че човек става нищо. Тя го поглъща, това става в седмата степен, при седмото посвещение, понеже Истината иска човека цял, иска да се отдаде напълно и тя го поглъща. Затова Учителят казва, че който иска да познае Истината, трябва да заложи целия си живот. Значи цялостно, ако се отдадеш 99%, няма да познаеш Истината. Но ако заложиш целия си живот – това е диагнозата, това е мярката – до няколко години ще я видиш лице в лице. Както казахме, няма образ, няма глас, никакви видения. Всички видения са голяма измислица дори и когато помагат, тъй като Духът не се нуждае от видения. Докато виждаш нещо, това е двойственост, ти и някой друг. Когато се слееш, живееш в ДАО и няма нужда да виждаш, защото просто това си ти.

Според даоското учение Нищото е бездна, която застрашава и доброто, и злото. Така както има една справедливост, която застрашава не само лошите хора, а и добрите, защото има много добри хора също с много грехове. И тази тайна справедливост, наречена скрита справедливост, също е заплаха и за добрите хора, така както Нищото е заплаха. Но за истинолюбивия, за този, който люби Истината, за него пустотата се разкрива като безпределна пълнота. По друг начин казано: за него Бог има друго лице. Тези, които обичат Истината, Бог им показва едно лице, любящото си лице, а за тези, които не обичат Истината, Бог им показва строгото си лице. Някои го наричат жестокост, но всъщност не е жестокост, а строгост.

ДЕСЕТ ЗАКОНА ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

(първа идея за размишление)

1-во. Първият закон: Благодарността създава енергия. Който благодари, си увеличава енергията и запасите. Те ще му трябват за здравето, да разрешава някои важни въпроси и след време енергията ще му трябва за пробиване на астралния свят и за връзка с Бога. Бог се постига със свръхенергия; който има обикновена енергия, не може да пробие астралния и менталния свят и остава долу. После ще стане въпрос за телата. Благодарността създава енергия.

2-ро. Благодарността е вечно възприемане на любовта. Човек, който е постоянно благодарен, това означава, че той непрекъснато възприема любовта.

3-то. Благодарността е Божественият сок на живота. Можем да го наречем еликсир, можем да го наречем жива вода, тъй като, както ще видим, благодарността е тясно свързана с любовта, тя произлиза от любовта, тя е лъч на любовта. Благодарността е Божествен сок на живота.

4-то. Благодарното око осветява живота, т.е. дава правилна гледна точка, привлича помагачи, напреднали същества. Тука искам да напомня, че става въпрос за благодарност при всички условия. Не когато нещата ти са наредени и не когато нещата ти са объркани, а когато нещата ти са много объркани. И тогава да благодариш, и то естествено, с лекота, не да се мъчиш да благодариш, а говоря да ти е приятно, това означава да вярваш, че наистина има само една воля. Както ще видим после, има един важен закон в тази връзка. Благодарност при всички условия.

5-то. Благодарността е като музиката. Трябва да я създадеш в сърцето си. Не да я търсиш някъде навънка а трябва да я създадеш, да я сътвориш вътре в сърцето си. Сърцето е нейното място.

6-то. Учителят казва много кратко и важно: Само благодарният човек може да се развива. Може да правиш по цял ден упражнения по йога, 3 часа с главата надолу, 3 часа с главата нагоре, няма значение, но трябва да изработиш това скъпоценно качество благодарност. Само благодарният може да се развива.

7-мо. Благодарният не живее във времето, а във вечността, т.е. той живее в своята душа, по друг начин казано: в своята душа, в петото тяло. На окултен език думата време означава непостоянство и изменчивост, а думата вечност означава постоянство и неизменност.

8-мо. Истински благодарният човек е едно тихо и вътрешно преклонение пред нещата, той обожествява всичко, той вижда всичко в светлината на любовта. Чрез своята любов той ги вижда в друга светлина и ги обожествява, т.е. повишава ги.

9-то. Благодарността е райското състояние на душата.

10-то. Благодарността е метод, който поглъща злото. Един от най-простите методи, но той е много важен, защото той изхожда от любовта. Не говоря за благодарност, която излиза от ума, тя е лицемерна. Тя се представя, тя се извинява, тя казва, че ще се поправи, тя казва, че много цени вас и т.н., но това не е истинската благодарност. Тука говоря за благодарност, която излиза от петото тяло, т.е. от висшата душа на човека. Тази благодарност е метод, който се справя със злото. Поглъща го така, както любовта го поглъща. Защото любовта в своята дълбока основа е Бог. Бог в своята основа е Нищо. А злото не може да живее в Нищото. То не може да направи абсолютно никаква пакост на човека, който е нищо, т.е. човек, който е истински смирен. Затова се казва „нищите духом“, нищите духом – това произлиза от нищото. Те са неуязвими, тези, които са нищи духом, не могат да бъдат обидени, докато чували сте за унижените и оскърбените, това се отнася за хората, които имат гордост. Те винаги ще бъдат унижени, винаги ще бъдат оскърбени, докато постигнат нищото, тогава вече никой не може да ги обиди. В тази връзка Учителят казва: Как може да окаляш океана? Ако хвърлиш един камък в океана, т.е. ако твоето сърце е океан, Божествено, разширено и ако го обидят, ако хвърлят един камък, камъкът потъва, изчезва, обаче ако човекът е локва и ако хвърлиш един камък, ще се развълнува, т.е. ако човекът е его, ако е с тясно съзнание, и най-малката обида ще го измъчва, ще го обработва и ще го накара да страда, докато си научи уроците.

ВЕЛИКИТЕ ЗАКОНИ НА ЛЮБОВТА

(лекция 8)

Те са някъде около тридесет. Разбира се, те са много повече, но тука ще се ограничим.

1-во. Първият закон: Бог се съчетава само с любовта, само с хората на Божествената, свещената любов.

2-ро. Способността да действуваш като любовта е по-важна от всеки резултат.

3-то. Любовта е дълбочина. Ти можеш да обичаш някого, но да нямаш любов, това са различни неща. Ти може да знаеш много за религията и за науката, но да не знаеш нищо за любовта, става въпрос за Божествената любов, четвъртата степен, която Учителят нарича Любовта като принцип.

4-то. Това е един закон, даден от Мохамед. Той казва така: Господи, направи така, че любовта да ми е по-скъпа от мен самия, от моето семейство и от моето богатство.

5-то. Да любиш, без да искаш нищо, значи да си истинен – една мярка. Накратко ще обясня защо е така. Когато обичаш, не може да задължаваш другия да те обича, понеже любовта, това е Бог. Не можеш да задължаваш Бог да те обича, понеже не познаваш законите, кармата и дълбоките причини. И всеки, който настоява да го обичат, той предизвиква Бога и така постепенно си изработва нещастие, катастрофа, защото всеки, който насилва Бога, трябва да пострада. Понеже любовта не търпи никакви закони, никакви правила. Тя е закон над законите.

6-то. Само любовта – казва Учителят – има право да вижда в тайната. Това означава много неща, няма да коментирам, но ще кажа, че чрез този закон който е придобил любовта, може да чете Библията в оригинал – става въпрос за смисъла. Той няма да се занимава с формата, няма да се занимава със съдържанието, а с третата степен – смисъла на нещата.

7-мо. Любовта е всякога будна, т.е. динамична, никога злото не може да я изненада, понеже любовта има вибрациите на Бога. Това е една постоянна динамика и човек, който живее в любовта, злото не може да му посегне, защото Учителят казва, че когато злото влезе в любовта, то ослепява, то не може да вижда в тази сфера.

8-мо. Любовта има пробудени отношения с всички светове. Не само с животни, минерали и растения, но и със съществата на другите звезди.

9-то. Трябва да бъдеш добър от твоята любов, а не от култура и образование, т.е. доброто да произхожда като резултат от твоята любов.

10-то. Любовта носи в себе си едно естествено и дълбоко разбиране за живота, т.е. който има любовта, има ключ да разбере всеки свой проблем. Ако иска да го разбере, ще го разбере много лесно, защото може да задвижи любовта в себе си, т.е. Бог.

11-то. Насилието – става въпрос за човека на насилието, насилника – е неспособност да любиш. Всеки, който е изгубил способността да люби, става насилник, малко или много той все насилва някого и в краен случай себе си. Насилието е изгубена способност да любиш.

12-то. За да стигнеш до розата – това е един кабалистически закон от Зохар – трябва да минеш през бодлите. Казано по друг начин: за да стигнеш до любовта, трябва да минеш през страданията.

13-то. Който няма свещено отношение към любовта, той няма център.

14-то. Познанието на любовта е спасение, истинското спасение.

15-то. Любовта държи ключа към тайната на Бога. Само тя го разкрива. Тя е единственият метод, не е мъдростта, мъдростта не може да помогне. Мъдрост без любов не може да свърши това нещо. Учителят казва: Любовта държи ключа към тайната на Бога. Само тя може да го разкрие.

16-то. Любовта е образ на свещената сила, свещената сила на живота.

17-то. Само любовта има уши, т.е. висша будност, тя може да различава, може да разбира. Затова е казано в Библията: „Който има уши, нека да слуша“, т.е. който има любов, той ще разбере, а който няма любов, може много да слуша, но няма да разбере.

18-то. Един много важен закон, даден от Учителя. Учителят казва следното: Не ходиш ли в пътя на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, всички Учители да се съберат около тебе, нищо няма да могат да ти помогнат. Всички най-велики Учители, които се сещате, да са до вас, няма да ви помогнат, защото има изискване. И това е дадено с много прости думички от Учителя. Тука няма жив Учител, няма умрял, просто има условия. Не ходиш ли в пътя на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина и да търсиш Учител, и да не търсиш, няма да намериш; и да е до тебе, няма да го видиш или ще го видиш от съвсем друга гледна точка. Например от гледната точка на менталното тяло. Даже и да си оптимист, малко ще ти хареса, но както ще видим после за телата, оптимистът не е духовен човек. Той е също отчаян човек, както и другите, само че временно е оптимист, докато не е станал песимист. На такива хора не може да се разчита, а само на пробудени. После ще видим разликата между четвъртото и петото тяло.

19-то. Учителят казва: Любовта не живее в бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. И обяснява Учителят кратко и много точно: Понеже всяко нещо, което не е станало, е бъдеще. Всяко нещо, което човек е изпуснал, то вече е избягало и човек го нарича бъдеще и се надява, че ще го постигне. Така говори човек, който изпуска настоящето, който спи. Понеже всяко нещо, което не е станало, е бъдеще, понеже човек иска да го постигне и умът му изиграва пореден номер и му казва: „в бъдеще ще стане, вярвай в бъдеще“, а всъщност всичко е сега. Ти сега може да проявиш любовта, а не някога.

20-то. Учителят казва: Най-великият закон в света е любовта. И обяснява: Тя е само в ръцете на Бога, не е дадена в човешки ръце. Любовта е единственият закон, който само Бог може да прилага в света.

21-во. Само любящият е готов за духовен подвиг.

22-ро. Само любящият може да се посвети на Бога. Дотогава, разбира се, може да се старае, може да прави упражнения, да чете, да се занимава, може да се моли много, но той още не може да се посвети, понеже не е постигнал онова състояние на молитвата, при което молитвата се превръща в любов. Защото истинската молитва е състояние на любов и ако той постигне това, от този момент нататък ще му бъде дадена част от любовта, т.е. той ще познае своята душа, и в тази душа той може да се посвети, защото без душа всяко посвещаване е илюзия.

23-то. Когато се пожертвуваш за любовта, Божият глас става твое ръководство, тука става въпрос, когато се пожертвуваш изцяло.

24-то. Засега последният закон, след време ще продължим. Любящият живее с душата си. Не с ума си, даже не със сърцето си, а той живее с душата си.

ТЕЛАТА

(втора идея за размишление)

Главно ще говорим за четвърто, пето и шесто тяло. Преди време говорихме доста за телата, пак ще продължим, ще ги разглеждаме от различни гледни точки.

Четвъртото тяло – това е мисловното, наречено менталният свят и още умът на човека, но това не е Божественият ум, това е човешкият ум. Затова четвъртото тяло е много мисловно, прекалено мисловно и понякога от много мисловност се създават много проблеми.

Петото тяло – това е висшата душа и означава тяло на будност и духовност едновременно, защото тези две неща са тясно свързани.

Четвъртото тяло означава, че ти можеш да имаш много положителни мисли, разбира се, и отрицателни, то си играе, то е поляризирано, то е двойствено тяло. Човекът до четвъртото тяло е двойствен, от петото тяло става единен с Бога, тъй като неговата душа има желанията на Бога. Но докато човек живее най-много в ума си, ако това е най-високата му позиция, той е двойствен. Това означава, че той или се занимава с положителни мисли, които също са илюзия, или се занимава с отрицателни мисли, или има хубави настроения, или има лоши настроения. Той постоянно се променя. Понякога може да не е всеки ден, но на различни периоди той се променя, изпада от едни мисли в други. Понякога чрез положителните мисли човекът на четвъртото тяло става голям оптимист. Това е една друга илюзия, защото оптимизмът не означава, че си духовен. Ти си само просто оптимист, за момента ти е добре, но ти още не си духовен. Това означава, че само будният е духовен. Той има също положителни мисли в петото тяло, но той е техен господар. Например той никога не ги губи, защото ги управлява, т.е. в четвъртото тяло мислите управляват човека. Дойдат някакви мисли, завладяват го, той се радва, формули, молитви, положителни мисли, внушения и т.н., почва да повтаря „ще оздравея, ще се оправя“ и т.н. После като дойдат другите мисли, почва да повтаря обратно. Познавам една такава сестра: „лошо ми е, лошо ми е, става ми много лошо“ и т.н. Значи каквито мисли дойдат на гости, управляват.

В петото тяло човекът е господар, затова това се нарича себепознание. Петото тяло е мястото на себепознанието. Човекът решава кои мисли да си избере, как да работи с тях и той решава дали да е спокоен, а не някой друг. Ако някоя мисъл иска да му отнеме спокойствието, няма да успее, защото той познава своето пето тяло, познава себе си и той си налага спокойствие дори и когато е в много тежки условия поставен; когато е в свръхнапрежение, той пак е господар на себе си. Това е мярката на петото тяло. Никой не може да извади от равновесие човека на петото тяло, може да го напрегне много, може да го развълнува, но този човек никога не изгубва постоянното си състояние, не настроение, той не се занимава с настроения, а той има едно вечно състояние, това е една постоянна радост, която е естествено качество на неговата душа. Душата без усилия има постоянна радост, понеже в петото тяло се намира безсмъртието. Всички истински решения в живота се вземат в петото тяло, не от ума, не от сърцето, не от въображението, а в петото тяло, висшата душа, т.е. извън четирите нисши тела, те не знаят нищо. Защо? Защото човекът на петото тяло може да се вглъбява, т.е. да изчезва, умът не му пречи да се излъчва от тялото. Човекът на петото тяло може да се излъчва спокойно, затова такъв човек може да спи много дълбоко. Докато умът не позволява на човека – когато човек има много развит ум, понякога той трудно спи, понеже умът не позволява на душата да се отделя. Но има и такива хора с развит ум, които спят добре, но това е по друга причина.

Истинските решения в живота се вземат, когато участваш с цялата си душа, когато се вглъбиш в молитва, когато навлезеш дълбоко в себе си и в продължение на пет-десет минути си в абсолютна концентрация, абсолютно изчезване от света, абсолютно успокоен и тогава може да вземеш решение, което означава следното: когато някой път искаш много прибързано да вземеш решение, трябва да си наложиш да изчакаш, защото умът ще те подведе, умът, четвъртото тяло, или третото, астралното тяло, тялото на емоциите, обичат да вземат прибързани решения и после да съжаляват много. След време пак ги вземат и пак съжаляват и това е някой път една безконечна игра, игра на решения.

В петото тяло човекът е истински ученик, а в шестото тяло – както преди време казах – той вече е син, син на своя Учител, син на своя Бог. В петото тяло си истински ученик, а в шестото тяло се превръщаш в син.

Седмото тяло не се постига на земята, нито в другия свят, а в една по-друга сфера. В шестото тяло има велико съществуване. В петото тяло има велико блаженство, в шестото тяло има нещо по-дълбоко от блаженството, можем да го наречем велико съществуване, защото в шестото тяло, това е човешкият дух, а той е част от Нищото и това е една подготовка за един по-дълбок живот.

Петото тяло е блаженството, шестото тяло е великото съществуване, в седмото тяло има велико не-съществуване. Значи тука се намира святото Небитие. Това е едно от другите имена на Бога, т.е. това е областта на съкровеното, но не в човешки смисъл, а в един много по-дълбок, който засяга областта на Нищото, т.е. абсолютна Божественост, разтворена в самия Бог. Както казах, в арабската мистика това е наречено „фана“, в седмото тяло има изчезване. Това е свързано с вечната тишина, няма говор, няма слово, няма даже мълчание, тишината е по-дълбока от мълчанието, вечна тишина, вечна дълбочина.

В петото тяло, както казах, човекът става ученик на своя Учител, а в шестото тяло той се слива с него, сливат се и те работят заедно. Човекът на петото тяло е всякога буден, защото той живее в своята висша душа, т.е. във вечността. Ако изгуби будността си, има такива случаи в окултната история, човек на петото тяло да слезе надолу, той изгубва състоянието на вечност и влиза във време, влиза във времето, където се намират проблемите. Ако изгуби будността си, той изгубва състоянието на душата си, състоянието на вечност. Това означава, че който е изгубил будността си, е същество на времето. Всички същества, които живеят във време, са изгубили своята будност. Такъв човек има настроение като времето, променливи настроения – или хубаво настроение, или лошо. Някой път такъв човек може да е много усмихнат, много приятен и някой казва: „Ето, това е истински приятел, ще разчитам на него.“ След време се оказва друго, казва: „Сякаш не го познавам.“ Десет години примерно вярност и изведнъж съвсем изменчив човек. Такива са хората на четвъртото тяло, които не знаят пътя към прехода, за който после ще загатна към петото и шестото тяло. Трябва да знаете, че и доброто настроение, и лошото настроение са илюзия, те се взаимно изместват; когато човек е в добро настроение, е изместено лошото, после има друг период на приливи и отливи. Ученикът, който живее в петото тяло, не се занимава с приливи и отливи, той е извън тях. В петото тяло човек няма настроения, а има вечно състояние, това е състоянието на душата, наречено още „райското състояние“ или „изгубения рай“, за тези, които са го изгубили. Душата е самото райско състояние, самата тя е райската градина, няма външна градина. Самата тя е, душата – петото тяло, висшата душа, това е всъщност райската градина. А плодовете на райската градина, това са добродетелите: смирение, търпение и т.н., това са плодовете на райската градина. Например ако спорят човек с развито четвърто тяло и човек с пето тяло, разбира се, спор в кавички, защото човекът на петото тяло никога не спори, но тука идеята е да дадем един пример, ако спорят, условно казано – този от четвъртото тяло винаги губи. Защо? Защото след разговора той продължава да си говори сам. Диалогът продължава, той продължава да мисли. Понеже е привързан към менталното си тяло, ако мисълта е лоша, той не може да я прекъсне, ако е бил обиден или сам се е обидил, той не може да си прекъсне мисълта и дълго време ще бъде засегнат поради привързаност. Докато човекът на петото тяло, т.е. будният, много лесно прекъсва мислите си, защото той живее в богатството на своята душа, той не е привързан към мислите, към чувствата, към настроенията, към емоциите и той много лесно се освобождава. Будният много лесно прекъсва мислите си – и хубавите, и лошите, в случая говорим за лошите. Той може да ги прекъсне без усилия, с лекота, навлиза в богатството на своята душа, а другият продължава да се тормози или продължава дълго време да мисли, понякога положително, което е по-добрият вариант.

Човекът на петото тяло никога не спори реално. Ще обясня. Той спори винаги привидно, даже няма спор, но някои го наричат спор, понеже не разбират как действува човекът на петото тяло. Човекът на петото тяло не спори реално, а привидно; дори когато изглежда, че спори, той е извън спора. Защото за него истината не се ражда в спора, както мислят обикновените хора. Учителят казва: Истината се ражда в много дълбоко мълчание. Не в спора, а в много дълбоко мълчание на душата, насаме. Забележете: не даже в истинския разговор, който има приемственост, защото при истинския разговор няма спор, а има една голяма взаимствена приемственост. Но даже и там не се ражда Истината. Истината се ражда в много дълбоко мълчание, в едно състояние молитвено на душата, когато душата е изпаднала в много дълбок покой и иска да разбере и тогава шестото тяло изпраща един лъч. Този лъч е наречен интуиция, друг път ще говорим за устройство на интуицията, това не е чувства, както някои мислят, не е схващания, а точно интуиция. Интуицията е вътрешен орган, инструмент на шестото тяло, на духа. Духът излъчва и душата веднага схваща Истината, но умът нищо не знае. Четвъртото и третото тяло нищо не знаят, защото Истината е предназначена за душата, а не за ума, защото умът я изкривява дори и когато не иска, постепенно той я разваля.

Има и по-високи истини, те се предават от Учителя на шестото тяло. Това са вече дълбоки окултни истини, които ги няма в книгите, няма ги в лекциите, ученикът сам трябва да се домогне и ако той си е отдал живота на Учителя, той ще придобие метода, защото шестото тяло има метод, как да се свързва с Учителя.

До четвъртото тяло мислите са господари на човека, мислите, чувствата, емоциите, настроенията и т.н. Пак казвам: няма значение дали са положителни или са отрицателни, защото положителните след време ще станат отрицателни, отрицателните ще станат положителни и т.н., те ще се сменят, защото човек си остава извън реализацията. До четвъртото тяло човек няма истинска духовна реализация. Той няма истинска духовност, той е извън духовния живот. Може да има положителни мисли, но той не е духовен, той си остава извън. Това означава, че положителни мисли без будност са също опасни. Някои мислят: най-важно е да съм здрав. Само че това не пречи да оглупееш. Може да си здрав и може да оглупееш, може да се разболееш пак, защото глупавият винаги ще се разболява, само че ще сменя болестите. Това е разликата, че от една болест ще пътува към друга. Положителни мисли без будност, т.е. без душа, без участието на висшата душа, са също опасни.

В петото тяло – както казах – ти лично решаваш дали да си спокоен. Примерно когато един от богомилите, когато са го изпращали на клада през 1111 г., Василий, той си е наложил спокойствие. Няма значение дали ще е на клада, или дали ще го убиват. Но има и по-тежки случаи от него, които са били господари на себе си. Това е един от големите богомили, наречен Симеон Антипа. Това е един от най-жестоко обезобразените хора от църквата, когато властта се е съединила с църквата, понеже този човек, едно от най-великите същества, посветени, е съхранявал тайните книги на богомилите, които в момента се намират в Малта, пазят се от посветени, този човек именно е съхранявал най-дълбоките книги и как ли не са го мъчили. Примерно Николай Райнов обяснява в книгата си, в тайната книга за богомилите, първо са му изрязали езика с ножица, после са му овъглили очите, в ушите са му слагали олово, горещо олово, какво ли не са правили, мокрили са го с вода и са го поставяли в жарава, нищо не е казал. Когато са го закарали при патриарха на църквата, патриархът изпитал едно състрадание, но това е глупаво състрадание, защото те заедно са избрали да го измъчват, а той не се е намесил. Но този човек е останал верен на себе си; такива хора в бъдеще постигат много силно пето и шесто тяло, с изключителна динамика, нова нервна система, ново устройство на тялото, едно тяло, което е абсолютно недосегаемо за злото. Това е пътят, по който се изработва истинско духовно тяло, чрез страдания, но не чак чрез такива, това е за определени посветени само, но страданията изработват огненото тяло на човека, когато човек става неуязвим за злото.

В петото тяло ти решаваш да си спокоен, а не твоите мисли или чувства, защото мислите, както казахме, са живи същества, чувствата са също живи същества, желанията са астрални същества, но в петото тяло ти ги управляваш.

Оптимизмът на четвъртото тяло е полезен, но елементарен, защото, пак повтарям, той просто не е чиста духовност.

Ето, накратко ще кажа нещо за прехода от четвъртото тяло към петото и шестото.

Първо: Трябва да се насочиш изключително към Истината, за да ти стане тя приятел. Това е пътят на четвъртото тяло и спасението от четвъртото тяло. Изключително насочване към Истината – това е само посока.

Второ: Това е свързано с петото тяло – трябва да се отдадеш на Истината – тука вече не е само да си се насочил, а тука вече се оформя нещо друго – отдаване, това става с душа. След като си се насочил изключително, ти постепенно придобиваш един елемент в четвъртото тяло, който ще те изведе в душата, в петото тяло. Тогава вече в петото тяло трябва да се отдадеш на Истината, за да ти стане тя път. Тука Истината вече се превръща в твой път.

Трето: Трябва напълно да се слееш с Истината – тука вече не става въпрос за отдаване, а трябва напълно да се слееш с Истината, за да стане тя за тебе вечен живот. Тука тя вече не е път, а вече е живот, и то вечен живот, живот в дълбочината на шестото тяло. Това е живот в дълбочината на шестото тяло.

По друг начин казано: Чистият ум, пречистеният ум, или чистият човек, търси Истината, т.е. съкровеното или душата си, натам е насочен той.

Петото тяло, т.е. душата, общува с Бога, с Истината, тука вече има общуване, можем да го наречем свещен диалог, но все пак има още диалог. Душата все още търси, обогатява се, иска, обаче тя живее в хармония в своето богатство. Тя е блажена, но това не е крайната цел на ученика.

А в шестото тяло вече има сливане с Истината. Тука блаженството не е достатъчно, а има една по-висока степен, която е сливане с Истината.

За седмото тяло, разбира се, е трудно да се говори, защото там човек трябва да се раздели с всичко, даже трябва да се откаже от своята душа и от своя дух. Напълно да се разтвори в Бога и да разбере, че тайната на Нищото е най-дълбоката тайна на живота.

7 август 2001 г.

Медитацията

(лекция 9)

Злото

(първа идея за размишление)

Учението на Дао

(лекция 10)

Истината

(втора идея за размишление)

МЕДИТАЦИЯТА

(лекция 9)

Първо: трябва да се знае, че медитацията е винаги извън ума, няма вмешателство на ума. Тя се осъществява извън пределите на ума. Медитацията е извън ума. Това означава тихо и безмълвно да навлезеш в собствената си дълбочина, която е извън четирите тела. Истинската медитация е състояние без мислене, т.е. няма умствени процеси, няма разсъждения, няма вмешателство на ума, понеже човек се слива с дълбокото в себе си, т.е. душата и духът, петото и шестото тяло. При медитация човек се слива с дълбокото в себе си и няма умствени процеси, умствени решения. Учителят казва за човешкия дух в човека, че да го постигнеш, това е едно велико изкуство на сливането. Не разсъждение, а сливане, едно велико изкуство на сливането. Това означава, че медитацията е уединение в своята съкровена същност. Четвъртото тяло на човека, умът, умственото тяло, му предава разсъждения и размишления. При петото тяло, когато медитацията се осъществява чрез душата, тогава медитацията предава на човека свещено знание, не просто знание, а свещено знание. При сливане с шестото тяло медитацията предава на човека дух, дух и безмълвие. Защо? – Защото шестото тяло, т.е. човешкият дух, е толкова свръхзапълнен, такава запълненост, такава всеобхватност и пълнота на живота, че няма нужда от никакви знания и от никакви мнения. Той схваща нещата естествено, разбира ги първично и затова няма нужда от знания. Те за него са ограничение.Дори и свещените писания ограничават човешкия дух, но за душата те са нещо много важно. Шестото тяло не прави човека знаещ, а безмълвен, можем да кажем медитативен, но в един по-дълбок смисъл, не просто мълчалив. Хората казват: „Мълчанието е злато“, но както ще видим по-нататък, мълчанието е злато само когато е качество на петото тяло. Истинското мълчание е качество на петото тяло и на душата. Когато умът мълчи, мълчанието не е злато, а е нещо съвсем друго, това е едно бедно мълчание, повърхностно. Затова Учителят казва, че и „рибите мълчат, но не са мъдри“ – те много мълчат. Тука в шестото тяло нещата се схващат без никаква нужда от знания, мнения и изразяване, просто пълнота – схващат се и има пълнота, човек знае как да действува, без да има нужда от знания, методи, правила, техники и т.н. Защото тук човек е открил своята божественост, своята пълнота, и то такава пълнота, че няма място за никакви знания и методи. Защото има хора, които все искат правила, техники, методи, все искат да практикуват. А в неделя имах една лекция в София, идва един възрастен човек при мене и казва: Много съм зле, само ти може да ми помогнеш. – За първи път го виждам, казвам: Зависи, може и да помогна, може и да не ти помогна. – Обаче той посегнал на жена си, насилие, и тя му сипала отрова и той сега останал с половин мозък, и иска да се самоубива, отчайва се, казвам му един метод, казвам му втори, той на нищо няма доверие. На такъв човек е много трудно да се помогне, защото е станало късно. Някои казват: „никога не е късно“, но има една категория хора, за които е късно. Можем да се молим за тях, за да ги подобрим в другия живот или в бъдеще и донякъде да смекчим съдбата им в този живот, но някои искат напълно да ги преобразим, но вече има много такива случаи, въобще не може да става въпрос за помощ, а само за смекчаване, понеже насилието в тях е живо. Връзката им със злото е силна и такъв човек ако го излекуваш или ако му помогнеш, е много опасно. Там има най-различни такива интересни случаи, не искам да ви занимавам, но се сещам за още една от възрастните сестри в братството, тя ми е симпатична като този човек, но по друг закон. Тя идва и ми носи подарък, казва: Аз съм много бедна, обаче много исках да ти подаря нещо и ето ти тези увехнали цветя. – Едни много увехнали цветя, разбира се, това е по-хубаво, че не ги е късала, мен ме зарадва това, че тя не ги е късала. – Аз, казва тя, ги взех от едни казани тука с боклук. – Обаче аз се зарадвах на красотата на душата ѝ, защото макар и бедна, тя иска нещо да даде. Тя видя, че аз видях нещо в душата ѝ, между нас стана една много хубава връзка, а нея никъде не я търпят в братството и каза: Само ти ме търпиш, тука ще идвам на тези лекции. – Казвам: Добре. – Има много такива случки, но те показват нещо друго. Те показват какъв трябва да е нашият таен подход. Някой път външно може да изглеждаме строги или особени, но вътрешно не трябва да има душа, към която да нямаме свещено отношение, каквато и да е тя, както и да изглежда. В новата книга, която издадох скоро „Учителят като съкровена мистерия“, има много такива закони и мерки за отношенията към нещата. Там са свързани главно с Учителя и от него ще се учим на съкровен пример, Учителят като извор, Учителят като мъдрост, неговият свещен подход и т.н.

Който може да медитира истински, открива, че физическото присъствие на Учителя не е необходимо, не е нужно. Който може да медитира истински, т.е. който може да се слива със своята висша душа и със своя дух, той няма нужда от физическо присъствие. Аз познавам хора от Сант Мат, които посещаваха години наред Учители с физическо присъствие и накрая напуснаха учението и взеха да идват при мене и ме питат могат ли да станат ученици? Това е друг въпрос. Става въпрос, че физическото присъствие е нещо второстепенно. Кое е същественото? Същественото е дали ти самият си в любовта. Ако ти си в любовта, ще имаш Учител. Дали ще е отвън, дали ще е отвътре, ще имаш правилно вътрешно ръководство. Ако ти не си в тази съкровена и Божествена любов, както казва Учителят, и миналия път го казах: Ако ученикът не върви в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, всички велики Учители да се съберат около него, с нищо не могат да му помогнат. Всички велики Учители остават безпомощни, защото той е избрал друг път. Учителят казва: Ако ученикът не се движи в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, не може да му се помогне. Може да имаш хубаво желание да му помогнеш, но няма условия. Когато няма условия, означава, че висшият свят не участва. Това означава, че няма условия. Трябва да се чакат, човек трябва да ги изработи и да се подготви. Когато си в медитация, никога няма отговори от ума, защото тогава ти си дълбок. Не си умствен, не си сърдечен, а си дълбок. Медитацията, това е силата на петото тяло – висшата душа, а нейната дълбока тайна се крие в шестото тяло. Това може да се изрази приблизително така: обикновените ученици вървят по пътя към Учителя, понеже не са разбрали нещо съществено, изгубили са нещо съществено, те вървят по пътя към Учителя. Това е до четвъртото тяло. При петото и шестото тяло вече законът е друг, изразен е така: не да вървиш към своя свят Учител, а заедно с Него, това е разликата. Не да вървиш към него, това е посока към някакъв обект, а едно с него, едновременно, заедно с него. Шестото тяло отговаря на петото тяло, но не чрез знания, а чрез откровения – това е една друга тънкост. На даоски език казано: Дао не говори, но отговаря. Даоските мъдреци казват, че Дао не говори, понеже е толкова изпълнено, такава велика пълнота, че няма нужда. Обаче от някакво състрадание слиза надолу и говори, това е закон на любовта. Дао не говори, но отговаря. Това е едно просто естествено отношение на Дао, т.е. на Нищото, тъй като човешкият дух е най-близко до Нищото. Това е отношение на Нищото, на пустотата към светостта на душата. Това е едно много дълбоко и свещено отношение, същевременно естествено. В медитацията отговорите идват извън пределите на ума. И както казах, някои търсят Учителя. В известен смисъл това е правилно, но в един много по-дълбок окултен смисъл не е правилно. Някои търсят Учителя, но Учителят не е външно същество, той не е личност, а е вътрешна идея. Преведено това означава следното: Учителят, това е твоята дълбочина. Дали може да се домогнеш до нея, това е друг въпрос, но там се намира твоят Учител, на вътрешен план. Вашата дълбочина – това е вашият Учител. По-ниската степен е петото тяло – душата, говорим за висшата душа, тя е учител на човека и може да го ръководи правилно. Защо? – Защото тя има желанията на Бога. В по-дълбок план това е човешкият дух, той е още по-дълбок и той е всъщност Учителят. От една гледна точка душата е ученикът, духът е Учителят. А когато вече говорим за Учителя в най-дълбокия смисъл – Абсолютното Нищо – това е вече нещо Универсално, то ръководи и духа, и душата. Всъщност думата Учител, в най-дълбокия смисъл, означава Нищото. После ще стане въпрос в учението на Дао като идея. Но до четвъртото тяло човек няма дълбочина, може да си я въобрази, но това няма нищо общо с дълбочината. Както и преди обясних, дори и когато човек е голям оптимист, в четвъртото тяло човек може да стане голям оптимист, но оптимизмът е нещо елементарно и повърхностно и той трябва да се надрасне.

Сега ще ви кажа два метода, с които постепенно се върви към истинска медитация. Пак казвам постепенно, защото това е метод на бялото братство, не бързо, а постепенно.

Един от методите, чрез които човек става все по-медитативен, т.е. все по-сливащ се със своята дълбочина, това е мълчанието. То трябва да се проучва като наука. Ще обясня накратко, тъй като има няколко вида мълчание. Тука няма да се спирам подробно, но ще загатна за двата вида.

Става въпрос за мълчание, изпълнено с любов към живота, а не онова наложено мълчание на ума. Налагаш му да мълчи, обаче това е насилено мълчание, умствено, то не води до проникване в душата си. Защо? Защото умът участва – неговото качество е привързаност, той е привързан към своето мислене много силно. Умът се различава по това, че той има едно качество на силна привързаност, той е привързан към своето мислене, не се отказва от него, освен ако не стане някоя катастрофа и пак зависи. Затова Айнщайн е казал една много хубава мисъл: По-лесно е да се унищожи, да се разруши атомът, отколкото предразсъдъкът на човека. Човек може да умре и да си носи заблужденията в другия свят и пак да дойде с тях. Умът е изключително привързан. Т.е. какво искам да кажа: той винаги говори, ако външно не говори, вътрешно мърмори, обаче говори, няма значение дали външно или вътрешно, той е привързан и винаги говори.

Нужно е мълчание, изпълнено с любов, любов към мълчанието като съхранение на своята душа. При мълчанието душата се съхранява. Учителят казва: Когато замълчиш, заключваш устата си, умът е заключен и душата се пробужда. Почват едни по-тънки наблюдения. В момента вие печелите, вие мълчите, аз говоря, макар че аз обичам мълчанието, но в момента е така, вие печелите. Когато мълчанието е наложено, това не дава Божествен резултат, т.е. не подобрява, не постига връзката с душата, защото то е наложено, това е дисциплина. Както ще видим по-нататък, Дао няма нищо общо с дисциплината, защото то живее истинолюбиво. То няма нищо общо със законите, не му трябват закони, защото живее с истинолюбие. И ще видим, че всички техники и правила нямат значение, ако човек не е истинолюбив. После ще стане въпрос и за това.

Мълчанието с любов създава покой и дълбоко спокойствие. Затова Учителят казва: Само спокойствието може да те научи да мислиш дълбоко. Защо? Защото в спокойствието ти си застинало море, огледалото е ясно и Бог може да се отразява в тебе, душата може да се отразява в тебе, духът може да се отразява в тебе и Учителят може да се отразява по един правилен начин. Тогава си абсолютно медитативен, медитативен означава тотално възприемане, това е аурата на абсолютно доверие. Затова има една такава поговорка, която е много ценна: „Когато морето е спокойно, мравките излизат да пият вода“. Когато морето е спокойно, няма риск за тях. Те могат спокойно да излязат да пият вода. Това е духовното огледало.

Другият метод – след време ще говорим повече за мълчанието, тука така бегло споделям – при който човек става все по-медитативен, е пасивната будност, това, което даоистите наричат „водата“, силата на водата, а това означава още мекотата в човека, благостта, но будната благост, не онази мързелива пасивност, а будна, хем пасивна, хем будна. Тази будност е естествено вродена в човека, тя не е нещо създадено или сътворено, въпросът е човек да я открие в себе си. Тя е преди всичко създадено, преди да са създадени нещата, човек е имал тази будност. Затова Учителят казва: Нещастието е създадено. Човек много се е трудил, един живот, два живота, три живота, сто живота да го създаде, много усилия, много е работил по този въпрос, да си изработи нещастието в най-различен вид и форма, докато щастието не е създадено, то постоянно тече. Няма какво да го търсиш, то е винаги тука. И блаженството постоянно тече, и Истината е всякога тука. Затова говорихме за онази идея Йова Шама – всякога тук. За нещастието се искат много усилия, а за щастието няма нужда от усилия и за блаженството също.

Когато обединиш любовта с мълчанието, тогава умът постепенно започва да се пречиства, т.е. да изчезва. Колкото повече умът изчезва, толкова повече се пречиства, или обратно, колкото повече го пречистваш, толкова повече изчезва. Накрая остава Божественият ум в човека. Това е вече истинско ръководство, той става слуга на човешкия дух. Изчезва човешкият ум, изчезват всички разсъждения, които са го подвеждали, остава една малка бяла точка, светла. Това е Божественият ум, който се ръководи от шестото тяло, тогава вече умът е слуга и никога не може да обърка човека и да го подведе. Преди това е бил господар, човек го е слушал и винаги е обърквал живота си. Това е ставало постепенно от живот в живот и сега картината е ясна.

Мълчанието на петото тяло, т.е. на висшата душа, е злато, а както казах, мълчанието на четвъртото тяло е бедно, елементарно и повърхностно. Мълчанито на петото тяло е красиво, жизнено и благоухаещо, още освободено от вмешателство, т.е. както даосите го наричат „незаето“– това мълчание е незаето, умът го няма. Това мълчание е тихо и сияещо, то е една вътрешна благодат. Мълчанието – както казах – на четвъртото тяло, на ума, е привързано, защото човекът на ума е привързан към своето мислене или към своите болести. Аз съм срещал такива хора, толкова привързани. Една сестра каза: Аз обичам болестта, не я давам. – Казвам: Добре, няма проблеми. – Това е привързаност. Тази привързаност е подобна на алкохола, именно затова в тази област често се раждат фанатици, в четвъртото тяло се раждат фанатиците. Какво означава думата фанатик? Само с едно изречение ще ви я обясня. Това означава преданост без любов, най-лошото нещо. Това означава фанатик.

Истинското мълчание не е качество на ума, то няма нищо общо с въображението. Човекът на четвъртото тяло не може да се уединява в медитация и да чака тя да се случи, но той ако е буден, може да се моли. Молитвата е другият метод, който подготвя в бъдеще сливането с истинската медитация. Така обикновено като цяло в Сант Мат много не обичат молитвата, някои от Сант Мат обичат някои видове молитви, но скоро дойдоха хора от Сант Мат, на които им се случило нещастие, понеже те обичат само медитацията, всъщност не медитация, а размишленията. И ме питат какво да правят, защото все медитират, все медитират, пък станаха някои нещастия, защото те не са извървели пътя на молитвата, който въвежда, пътя на истинското мълчание, не са постигнали онази Божествена любов, от която се ражда истинската медитация. А пътят на молитвата е много продължителен процес, дори и Учителите, които имат истинска медитация, продължават да се молят, защото е толкова важно. Но подценявайки този въпрос, хората изпадат в така наречената медитация – понеже обичат тази дума – а тя означава сливане с първичната светлина – това е светлината на духа. Но има много посветени и полу-посветени, аз срещах много такива, в София имах среща с много такива, които не са в пътя. После ще видите Дао какво казва за пътя и кои са в пътя. Истинското мълчание не е качество на ума поради привързаност и затова той не може да се уединява. Какво искам да кажа. Ако вкараме двама човека, единия, който има душа и познава душата си, и другия, който е умствен, в една пещера, още първия ден човекът на ума ще почне да се притеснява, той не може да се уединява, защото уединение означава – у Единния, в единния Бог, сливане с Бога, с висшите светове. Понеже не може, той се усамотява, влиза в самота, попада в самотата на егото, егото е самотно нещо и си внушава все по-голяма самота. На втория ден ще му стане много тежко, а вече не се знае на третия ден къде ще избяга. Докато за човека на себепознанието – на петото тяло, за него мълчанието е благодат, той няма да пита: „какво правя в тази пещера, защо съм тука“, ако той е поставен при тези условия, той ще направи връзка с душата си, с духа си, с Бога и ще намери разрешение на най-трудните въпроси. Преди време когато се наложи да тръгна за гората и да живея в гората, никога не съм поставял въпроса, какво ще правя там и как ще живея – просто тотално приемане. И си научих ценните уроци от там. Набързо разбрах къде се крие храната в природата, но когато преди време питах една сестра, тя така също имаше идея за гората, първият ѝ въпрос беше: „какво ще ям“ – и край, това означава, че гората не е за тебе. И няма да издържиш там и силите, които ще срещнеш, няма да ти откликнат и няма да ти помогнат, макар че те са много разположени, ако си буден и помагат на всяка крачка. Имах възможност там да се срещна и с много умрели, и външно с хора, които ги наричаме ние луди, обаче не са луди, ако ги обикнеш и отделно с групи животни, които и ме нападаха, и ме посещаваха, и т.н. Всичко туй благодарение на Учителя, научих едни ценни уроци, защото го бях приел тотално. Ако го приемеш тотално, ще израснеш, ако не го приемеш, ще имаш проблеми и няма да научиш туй, за което си отишъл.

Истинското мълчание е качество на петото тяло, т.е. на душата. Както казах, умът винаги обича да говори, ако искате съвети от него, ще бъдете смаяни, пълен е със съвети даже когато е в окаяно положение, той може да продължава да ви дава съвети.

Думата мълчалив означава на окултен език пасивен и бдителен едновременно, има голямо значение да си не само пасивен, защото може да станеш мързелив, то и сънят е пасивност, обаче не е медитация, защото там липсва другото качество, което е бдителност. Мълчалив – означава да бъдеш пасивен и бдителен, двете вървят заедно и подготвят човека за медитативност. Така човек узрява за срещата си с петото си тяло, т.е. със собствената си душа. В този смисъл медитацията е важна, защото издига човека над собствените му проблеми и също този човек не се занимава да разрешава проблемите на света и на хората, защото Учителят казва: Ако искаш да оправиш хората, ще ти побелее косата. Първо трябва да оправиш себе си, оттам се тръгва. Чак после вече по някакъв начин може да помагаш на хората, но трябва да знаеш методите. Те идват в медитация, и то доколкото отсреща човекът ги приема. Медитацията издига човека над собствените му проблеми, няма значение какво се случва, както после ще видим чрез законите на Дао. Има един златен закон в Дао: Дао е щастливо от подхода си, а не от ситуациите, които се случват. Един златен и дълбок закон. Дао е щастливо от подхода си, т.е. човекът на истинолюбието е щастлив от начина, по който действа, после ще го обясня чрез техния закон.

Да търсиш петото си тяло, означава да имаш свещена цел в живота си. Това означава следното, т.е. който има свещена цел в живота си, който търси своята душа, той никога не се извращава, това е закон, това означава, че търсенето му е правилно. Ако се извращава, той лицемери.

ЗЛОТО

(първа идея за размишление)

Говорили сме много за злото, тъй като трябва да го познаваме, не да го смятаме за враг, а да го познаваме и да го проникнем, и да го осветлим, да го преобразим.

Според окултната наука в същността на живота злото не съществува, т.е. то е нереално. На физическия свят привидно съществува, но това не означава, че физическият свят е реален. В същността на живота злото не съществува. Същността се намира в петото и шестото тяло, там злото не съществува. Учителят казва: Някои искат да направят дявола добър, никога няма да успеят. И казва Учителят: Не можеш да направиш дявола добър, но можеш да го направиш безвреден. Например идва ти една лоша мисъл, това са куршуми на дявола, внушения. Стреля той, внушава такива съвети да се самоубиеш и т.н., най-различни, или че си болен от рак, той обича внушенията, няма значение чрез човек ли ще ги изпрати или вътрешно. Учителят казва, че тази мисъл е като змия, почва да се усуква около тебе и той казва: Не я пъди, овладей я, не я убивай, а я укроти. Не можеш да я убиеш, тя след време ако я потискаш, ще избухне, ще стане още по-силна в тебе. Човек може да се моли, да иска да разбере какво означава овладяване. Срещал съм хора, като ги заболи зъбът и веднага: „Господи, помогни ми, помогни ми“ и т.н., кажи речи до припадък. Ами малко не искаш ли да потърпиш. Ами не знаеш ли, че търпението е важно. И винаги ли искаш бързо да ти се махне болката, защото тя те прави по-търпелив, по-издръжлив и по-овладян – само загатнах една идея, някои много бързат.

Едно нещо има, казва Учителят, с което можем да победим дявола, това е да не говорим никога лъжа, защото тя веднага става силен капитал за него и ставате все по-зависими от него. Да не говорим никога лъжа. Много често хората казват, че са изморени, това е качество на четвъртото тяло, т.е. хората са изморени от ума си, т.е. от собствените си неразумни желания. „Ама уморен съм“ – да, щом имаш неразумни желания, има кой да те уморява.

Другият важен момент за злото е следният. Злото е недостиг на вяра, а това означава, че е недостиг на любов. Щом има недостиг, винаги се пораждат малко или много страдания. Щом има недостиг, тази празнота трябва да се запълни и страданията идват да я запълнят и да произведат разум, не човешки разум, а Божествен. Някои се опитват с човешка логика да са разумни, това няма да стане. Преди около десет дена участвах в едно предаване в София по телевизията, по БТВ, бяхме поканени заедно със Зор Алеф, с Антон Дончев и един литературен критик, който стоя до мене. Идеята беше поначало неправилно извадена от ръководителката на предаването „Искрено и лично“, тя чела едно изречение от Учителя, харесало ѝ и направила предаване, аз реших все пак да участвам, повикаха ме. Идеята беше: да те обичат, значи да те изядат. А то от Учителя е казано така: „Да те обичат по човешки…“, а това вече е съвсем друго. Но когато заговорих за Божествената любов, всички се смутиха, даже и Зор Алеф малко се смути, после си поговорихме, гледаше ме така доста особено, както и да е, аз го харесах, защото има причина, така едно много приятно дете, след време аз съм решил да го поканя, той ми даде координатите си и мобифона, харесах нещо в него, смятам някой път ако е удобно, да му дам думата, защото обичам да му се радвам, стана ми много приятен, но това е между другото. Искам да кажа: литературният критик направи едно изказване срещу Учителя и изречението изглеждаше логично, имаше логика, но всъщност то беше една глупост, той не случайно каза, че го е заболял коремът още като ме е видял. Има разлика между човешката логика и Божествената. Той казва: Защо е необходим Учителят? Хората и преди Учителя са се обичали истински. – Логично изглежда, те и досега продължават да се обичат, само че нямат резултати. Не са стигнали още до онези методи, а Учителят е изнесъл много методи и дълбочини за любовта. Той е единственият, който е говорил най-много за любовта, и той сам го казва, макар че на друго място казва, че не е почнал още да говори, но по мои изчисления около десет тома дълбоки, дебели могат да се направят за любовта. Разбира се, не можах да му отговоря, че и преди Христос е имало християни, но е трябвало да дойде Христос. Просто там думата се взимаше така малко напрегнато, пък аз не исках така да взимам думата, че да се налагам, затова едвам едвам говорих два пъти по малко и реших да остана в мълчание, просто да наблюдавам, имаше и публика, тя трябваше да задава въпроси, стана въпрос за сексуалната любов, за човешката, всички взеха да се радват.

Без вяра заблуждението расте, трябва да се стремим да изработим вяра в себе си. А заблуждението си има своето възмездие вътре в самото себе си, това е наречено отчаяние. Те са тясно свързани, щом се заблуждаваш, може временно да се радваш, да, но това е временно, това е закон, след време ще те обхване едно отчаяние и ще питаш какво да правя, дано да не е късно.

Критиката означава, според Учителя, да даваш боеприпаси на врага, даваш му енергия, даваш му сила и той расте. Критика означава неразумност. Даваш боеприпаси на врага, т.е. правиш го силен, а той когато расте в сила, расте в неразумност. Така дяволът става силен в твоя живот чрез собствените ти думи, не чрез други думи, а чрез твоето минало, когато си натрупал такива думи и чрез твоето настояще. Така дяволът става силен чрез твоите собствени думи, това за него е капитал да те атакува и да те обсебва.

Само за малко ще се отклоня, така в София стана въпрос във връзка с тази идея, значи какво да се прави, когато човек е много потиснат, обсебен, идва му да каже нещо лошо на този, който го е обидил, или на близките си. Ами в момента на този напън кажи: „Господи, благодаря ти, обичам те в тези хора“ – и вместо да избухнеш и да кажеш някакво проклятие или някаква лоша дума, избухни с думата „Господи“ или с думата „Любов“, или „Обичам ви всички“. Няколко такива думи, това са такива бомби, които зашеметяват злото и критичните, астралните същества в човека. Разбира се, те няма да те харесат, ще кажат: на този човек му става нещо, нали – но няма значение.

Именно затова е казано: Не съдете, за да не бъдете съдени. Защо? Защото твоето съдене е неговият капитал, капиталът на злото.

Но когато имаш любов, ти не съдиш, това е една мярка, ако ти имаш любов – не съдиш, имаш забележки, но тава е друг закон, както сме говорили, забележката не е критика, тя е по закона на любовта. Когато имаш любов, ти не съдиш и затова в любовта злото е ограничено. Иска да каже нещо, но не може, задушава се. В любовта злото е ограничено, все едно е в затвора, любовта за него е затвор. Понеже Бог е Любов, в тази Любов злото е винаги ограничено, важното е ние дали сме в любовта. В петото тяло ние винаги сме любов, защото душата, нашата душа е изтъкана от любов, тя е просто любовта. Ако в нас има зло, то е защото имаме недостиг на любов и така ние не познаваме своето пето тяло. Именно затова е казано: „Познай себе си“. Защо? Защото познанието на себе си е будност, дарява будност, а будността никога не позволява на злото да живее. Злото живее, където няма будност. Будността никога не позволява на злото да живее. Кой е методът срещу злото, много елементарен, много пъти казван, пак ще го кажа. Учителят казва: „Накажи злото с добро, така прекъсваш развитието му“, нито му даваш енергия, нито му даваш сила, то почва да отслабва. Накажи злото с добро, ако някой ти направи две злини, ще му направиш четири-пет добрини или пряко, или чрез някой посредник и вътрешно ще се помолиш Бог да му помогне и той ще почне да те гледа по един особен начин. Змията е символът на злото, така се смята, обаче от друга страна се казва, че змията е мъдра, значи има два варианта. Ще обясня. Когато змията не е овладяна, тя дава знания, мнения и т.н. Когато е овладяна, тя дава мъдрост, това е вече нещо друго. „Бъдете мъдри като змията“ е казано за този, който е овладял змията в себе си, т.е. който е овладял всяко зло. Когато змията не е овладяна, тя ще те напълни със знания и ти ще кажеш: „всичко знам, много знам“ – знаещите са така. Както говорихме преди, най-скромното нещо е мъдростта. Когато змията е овладяна, тя дава мъдрост. Това, което е овладяно, е без власт. Неовладяният ум е изиграл много хора, например много хора чрез самоубийството, така ги е изиграл. Неовладяният ум често внушава самоубийство, т.е. освобождение. Човек мисли, че ще избяга. След време ще говорим специално за самоубийството, но тука само загатвам един важен закон. Значи човек си внушава, че ще избяга, но това е една голяма лъжа. Защо? Защото всеки самоубиец в следващо прераждане увеличава своето его, а това означава, че увеличава тежестта на своя живот. Всеки самоубиец увеличава своето его, то става много по-силно и тежестта на живота става много по-голяма в следващия живот. И обикновено такива хора се раждат с някакви израждания, недостатъци. Самоубийство означава, според окултната наука, да нанесеш вреда на следващите си животи. Дали вярваш или не вярваш, няма значение, самоубийството означава да нанесеш тежка вреда на следващите си животи.

Другият важен момент за злото е следният. Учителят казва: Злото не идва в твоя живот, за да се бориш с него, а за да увеличиш доброто в себе си. Злото не идва в твоя живот, за да се бориш със него и да го побеждаваш, защото колкото повече се бориш, повече се увеличава. Злото идва, за да увеличиш доброто в себе си. А доброто ще те заведе при любовта, а любовта няма противници.

УЧЕНИЕТО НА ДАО

(лекция 10)

Много пъти сме говорили, ще продължим да говорим и след време ще излезе една книга за „Златните закони на Дао“, много неща, които тука не мога да ги кажа, там ще бъдат изнесени.

Това е от много различни видове даоски мъдреци. Даоските мъдреци казват така: Остави в покоя всичко да се утаи и на повърхността ще остане само Дао.

Следващият закон обяснява как даосите се справят с проблемите си. Те казват така: Каквото и да се случи в живота ви, за вас то не е проблем, т.е. приемаш го като не-проблем, тогава вие живеете в естествения път на Дао. Каквото и да се случи, казваш: „това не е проблем“, няма значение как изглежда. Когато го приемаш, че не е проблем, тогава вие живеете в естествения път на Дао. И тогава проблемът минава и заминава, защото никой проблем не се застоява при Дао. Ако имаш нечисто сърце, според даосите, е глупаво да търсиш Дао, защото нечистото сърце изпуска Дао и улавя собствените си проблеми.

Когато Дао ти се открие, то продължава да е скрито. И Учителят го потвърждава, и Кабалата го потвърждава, пълно единство на всички велики учения. Когато Дао ти се открие, то продължава да е скрито от теб, но ти ставаш вечен в своя път, т.е. ставаш вдъхновен. Но при това откритие става вече една промяна, ти ставаш вечен в своя път, ставаш вдъхновен, не амбициозен, даже не стремящ, ставаш вдъхновен. Ако имаш чисто сърце, дори и да не си чувал нищо за Дао, тука няма никаква нужда от кръщения, от спасение и т.н., дето Учителят казва: „Ако аз живея в Бога, от какво да се спасявам“ – да се спасява този, който е извън любовта, това е друг въпрос. Значи ако имаш чисто сърце, дори и да не си чувал нищо за Дао, ти си в пътя. В тази връзка Лао Дзъ казва, че безразлично е какъв е социалният строй, няма значение каква партия управлява, важното е недеянието, т.е. чистата постъпка, за тебе е важно това. Няма значение кой управлява, за тебе лично е важно не-деянието, или чистата постъпка.

Даоските мъдреци казват: Търси Дао в дълбочината на своя живот, а не в учения и ритуали. Не можеш да правиш ритуал на Дао, защото Дао е безпределно, какво ще му покажеш, няма нужда, според даосите, от никакви ритуали. Това е едно голямо забавление; дори и когато утешава човека, то си остава забавление. После казват: Само чистото сърце е способно на отдаване. И обясняват: обикновеното сърце търси ползата, а чистото сърце търси само Дао. Думата Дао преди казахме какво означава, тя е равнозначна на думата Бог, на думата Истина, на думата Великия закон на живота, на думата Съкровеното. Дао има няколко значения и всички тези са верни. Да видиш Дао, означава да видиш откритото. Придобиването на Дао е придобиването на всичко необходимо. Всичко най-важно ще го имаш. Онази вътрешна пълнота, която я търсиш, зависи от това, иначе може да имаш всичко, но да си беден, беден вътрешно. Придобиването на Дао е придобиването на всичко необходимо. Казват, че Дао няма начало и затова постоянно се ражда в себе си, т.е. постоянно е ново, не е ограничено от начало и край. Който иска да има начало, това означава, че иска да има край, тези неща са свързани, а който иска да няма начало, това е безпределността на душата и на духа. Тогава вече той не иска да открие своето начало. Защо? Накратко ще ви обясня. Един от глупавите въпроси, по които много хора медитират, включително и окултисти, йоги, будисти и т.н., е: Кой съм аз? – Един фалшив въпрос. Ами това е – човек е Бог в развитие, и то във вечно развитие и винаги ще се преоткриваш, никога няма да разбереш кой си. Важно е да си в пътя, важно е да си в истинския път, но винаги ще се усъвършенствуваш, защото то е нещо без край. Тогава как ще откриеш: кой съм аз? Не можеш да откриеш, но трябва да разбереш кое е същественото. На този въпрос не може да се отговори, защото това е вечен процес. Така че въпросът отпада от само себе си. Но някои обичат да се забавляват с този въпрос.

Дълбокият покой е породен от вслушването в Дао. Даосите казват, че дълбокият покой, който настъпва в човека, е породен от вслушването в Дао. Когато човек придобие Дао, настава една необикновена радост, защо? Защото човекът започва да вижда своята безконечност и тази радост няма край.

Другият важен момент. Това е мярка за всички висши учения, които са истински. Даосите казват: Който иска да има ученици и последователи, това значи, че той не е достоен за Дао. И обясняват. Който иска да има ученици и последователи, това значи, че той не е достоен, той не е постигнал Дао, защото Дао следва само себе си. Разбира се, по правилния начин. Според даоските мъдреци постоянството е най-доброто знамение за пътя към Дао, т.е. когато постоянно мислиш да Дао, за благородството, за чистотата, това е най-голямото знамение, че си в пътя към Дао.

Другият важен момент. В Дао няма упражнения, някои външни даоси са измислили някакви техники, но тука говорим за истинското учение на Дао, т.е. за тайното учение на Дао. В Дао няма упражнения, няма техники, никакви такива глупави упражнения за младост и т.н. Няма пози и няма методи, но целта се постига. И казват простичко: Целта се постига с една дума – Истинолюбие.

Казват още: Мълчанието е скритото Дао, а говоренето е разумното Дао. Както виждате, и двете неща са на място поставени. Когато умееш да мълчиш, придобиваш енергия. Когато умееш да говориш, пак придобиваш енергия и благодат. Мълчанието е скритото Дао, говоренето е разумното Дао. Отказвайки се от Дао, човек никога не може да разбере своя път.

Тука ще ви кажа една разлика между конфуцианците, последователите на Конфуций, и последователите на Лао Дзъ – учението на Дао. Конфуцианците търсят Дао, за да постигнат своята цел. Тука няма да обяснявам защо това е тяхната глупост, просто това е техният път, това са хората на ума. За тях Бог е изгоден, ако постигнат своята цел. Учението, Бог са изгодни, ако съвпадат с това, което се случва в живота им. Ако животът им върви, значи учението е правилно и Бог е разумен. Ако нещо почне да не става, както те искат, вече нещо им липсва на учението и Бог, защото егото не обича нещата да стават по друг план. Обаче за егото нещата винаги ще стават зле.

Конфуцианците търсят Дао, за да постигнат своята цел, а даоистите, даосите търсят Дао, за да го превърнат в свое вечно ръководство. Те не гонят цел, защото после пак трябва да гонят друга цел и все ще играят на игри, те търсят Дао, за да го превърнат в свое вечно ръководство.

Закона, който казах, пак ще го повторя: Дао е щастливо от подхода си, а не от ситуациите. Т.е. няма значение какво се случва в живота ти, ако ти постъпваш благородно, ти постоянно ще имаш една пълнота, една увереност и ще бъдеш осигурен на всички нива, защото спазваш великия закон на Дао.

Другият важен момент. Който се е отделил от Дао, е заживял с въпроси, все пита, отговаряш му, раждат се нови въпроси, играта няма край. В София също разбраха отдавна, че не трябва да питат, защото има някои по-дълбоки въпроси, които са убийствени, и не всеки и всяка душа може да ги понесе. Но и по други причини разбраха, че няма много полза от въпроси, освен когато са лични, за помощ и т.н. Който се е отделил от Дао, е заживял с въпроси. На даоски език думата въпроси символизира нерешени задачи – това означава въпроси: нерешени задачи. Това не означава, че човек въобще не трябва да пита, но трябва да пита по един свещен начин, с любов, и въпросът му трябва да е разумен, т.е. трябва да си готов за отговора да го изпълниш, иначе става лошо. Ако просто питаш, това е техника на ума, той пита, но не за да разбере, той просто пита, докато душата пита по друг начин и тези неща се различават. Вече двадесет години изнасям лекции, нито един ученик в градовете на България, където съм ходил, включително и чужденци, никой още не ми е задал истински въпрос. Около дванадесет въпроса има зададени през тези години полу-разумни и всичко друго е така между другото.

Искам да кажа, че има една наука за въпросите, която е изключителна. Ако поставиш въпроса с душа, с тоталност, Истината го превръща в отговор, става преобразяване, веднага получаваш отговора, защото това е въпрос, поставен пред небето и пред Бога. И ако ти си тотален, той ще се преобрази и ще получиш отговор отвътре, но понякога Бог може да избере да ти отговори чрез някой човек разумен, за да може после да се съветваш и за да не си помислиш, че си постигнал най-високите върхове на окултизма и т.н.

Другият важен закон в даоското учение. Който се жертва за другите, преди да се е пожертвал за Дао, т.е. за Истината, изпуска своя живот, т.е. той се отклонява. Има много такива хора, първата им грижа е семейството. Така те почват да изпълняват желанията на детето, на мъжа, на жената и постепенно загърбват Бога. Това става постепенно, тихо и накрая отклонението става много голямо. Много е смешно да се ограничиш в едно малко семейство, тъй като нашето семейство е целият свят, цялото човечество, всички животни, всичко това е нашето семейство и ако ние се ограничим, ще изпуснем Истината.

Какво означава на даоски език думата недеяние, за която сме говорили много. Недеяние на китайски се изрича У Вей. Преди време говорихме, означава следното. Това е чистото действие – означава дълбоко възприемане на Дао. Щом има чисти действия, дълбоко възприемаш Истината, отваря се врата, ставаш възприемчив поради благородството си и постъпките си, говоря за благородство при всички условия. Тогава може да възприемаш правилно Истината и Дао.

После даоските мъдреци казват: Дао се явява като нещо много просто, много естествено, а всичко друго е много трудно и е много усложнено. Това може да се наблюдава в живота. Който е приел Дао, нещата му текат с някаква лекота.

Другият важен момент в даоското учение, едно от най-великите учения. Който действа с недеяние, т.е. чисто, той никога не познава чувството за вина. Не съществува такова чувство. Който действа с недеяние, чисто, необвързано, т.е. Божествено, той никога не познава чувството за вина.

Който не може да съхранява Дао, не може да овладее своята свобода. Който не може да овладее свободата си, той се изражда. Всичко, което е извън Дао, вярва в учение, в правила, в закони, в методи и в култура и образование, новата култура, новото образование и т.н., новата вълна. Но когато си извън Дао, когато не живееш за Истината, и то изцяло, всичко тези неща са анти-култура, всичко е напълно погрешно. Дали го осъзнаваш, това е друг въпрос.

Животът в Дао е пълнота, а не придобивки. Те може да идват по някакъв закон, но те нямат значение. Понеже Дао е истинолюбиво, то живее без закон. Учителят казва: Изкуство е да живее човек без закон и без правила. И обяснява: Тежко на човека, ако се яви закон, който да го заставя да живее добре или да прави добро – ако затворът трябва да го учи, ако училището трябва да го учи и т.н.

Другият важен момент в даоското учение. Слабият, но който живее в Дао, има неизмерима сила. Когато Дао е в човека, човек няма недостатък. Когато Дао е в човека, когато човек е изпълнен с любов – защото Дао означава Великият Съкровен Закон на Природата, именно Съкровеното, т.е. Любовта – когато Дао е в човека, човек няма недостатък, защото там, където е любовта, няма недостатъци. Там, където я няма любовта, трябва да се запълни с нещо и това са недостатъците.

После има една много важна идея, дадена от даосите, за така наречените мъртъвци, накратко. Мъртвият се нарича завърнал се, а живият се нарича странстващ. Ако странстващия забрави завръщането си, той се нарича бездомен.

Друго, което обясняват даосите във връзка с човеколюбието. Някои хора мислят, че човеколюбието е голяма работа. Човеколюбието причинява много болки на хората. Само Дао никога не вреди. От човеколюбие много хора са пострадали, но от любовта на Бога никой не е пострадал. Някои хора даже са умрели от човеколюбие. Човешката любов умъртвява, а Божествената оживява. Само Дао никога не вреди.

По своя път Дао няма препятствия, а всички други същества имат, малко или много, имат.

Даосът върви по своя неизповедим път.

ИСТИНАТА

(втора идея за размишление)

Няколко неща ще кажа за Истината.

Виждането на тайната на живота се дължи на дълбока, тиха и лична преданост към Истината. Именно това виждане на Истината, когато се случи, е източникът на вдъхновението. При това виждане се заражда истинското вдъхновение. Според Учителя смисълът на живота не е в подмладяването, а в Духа на Истината. Всеки, който се стреми към Истината, не може да се изврати и не може да се отклони. Когато се посветиш на Истината изцяло, само тогава Учителят става твой път, твое ръководство. Има един междинен път, когато обичаш Истината и се стремиш към нея, но тогава те ръководят ангелите или напреднали братя окултисти от другия свят, включително понякога и от този, но това е междинно ръководство. Но когато си заложиш целия живот за Истината, тогава вече Истината и Учителят стават твой път. Това, с което смутих това предаване по БТВ и другите, беше, че аз настоях много на неизменната любов като единствения метод за познаване на Бога. Но за съжаление почти всички се смутиха, макар че Зор Алеф каза, че специално уважава Учителя и в лекциите си в Москва го цитира, но това още не означава нищо. Всеки, който не съхранява Истината, не може да избегне своята гибел – един важен закон, свързан с Истината.

И накрая последната идея. Знаещият става хитър. Това е пътят на знанието. Чистият става устойчив. Святият става сияещ. Любящият става истинен.

4 септември 2001 г.

Сведенборг

за десетте Божи заповеди
(лекция 11)

Идеи за медитация

(първа идея за размишление)

Телата

(лекция 12)

Чун чи – чистата енергия

(втора идея за размишление)

СВЕДЕНБОРГ

за десетте Божи заповеди

(лекция 11)

Почти всичко и изцяло е взето от него.

„Раздай своето имане.“ Той разкрива много библейски неща от своя гледна точка основно в книгите си „Небесните мистерии“.

„Раздай своето имане, та ме последвай“ – това е една идея от Библията. Той я обяснява простичко. „Откажи се от всички традиции на своята религия“ – той го обяснява така. И още: „Откажи се от любовта към себе си – става въпрос за егото – и от любовта към света.“ Само този е раздал своето имане и може да последва Господа, който се откаже от традициите, от подражанието, който се откаже от любовта към себе си, става въпрос за егото, егоистичната любов, и който се откаже от любовта към света.

За да следваш Господа, казва Сведенборг, означава да признаваш само Божественото ръководство в живота си, само разумността. Дали ще идва отвън, дали ще идва отвътре, това е чистото Божествено ръководство, само него трябва да следваш. Това означава да следваш Господа.

„Да нямаш други богове“ – една от Божиите заповеди. Това се отнася за тези, които имат любов към себе си и любов към света. Защото който люби себе си и света, той има други богове. Не говорим за този, който има любов към свещеното в себе си, защото това е друга любов към Бога и към себе си. Който люби себе си и света, той има вече други богове.

„Не произнасяй Името Божие напразно.“ Това означава да имаш почит към всички свещени писания, почит към светостта на словото, независимо откъде идва, това е почит към светостта на словото и неговите наставления – става въпрос за святото, чистото слово. Да имаш почит към светостта на словото и да зачиташ чистото слово и неговите наставления. Това означава да изпълниш тази заповед.

„Не прелюбодействай.“ Една от заповедите, както знаете, която най-много се нарушава. Да нямаш любов към удоволствията, независимо дали партньорът ти насреща е съпруга, няма значение, съпружеството ще бъде осъдено и той много хубаво го обяснява. Да нямаш любов към удоволствията, защото удоволствията увеличават отклоненията и прелюбодеянието. Любовта към удоволствията е метод да се увеличават отклоненията на човека. Тези, които са съпрузи – казва Сведенборг – са събрани не за удоволствия, а да увеличат своята Божественост. Това е неговата идея, много точно казано. Те са събрани не за удоволствия, не за да се ограбват, а да увеличат своята Божественост, да придобият все повече и все повече Божественост. Ще обясня още нещо в тази връзка. Човекът на половата любов е човек, на който винаги ще му липсва нещо. Защо? Учителят казва, че тази любов, самата страст е астрално пиянство, психическо пиянство и много хора са се изгубили в тази страст.

Другият важен момент е, че на този човек винаги ще му липсва нещо, защото това е подобно на виното, колкото повече пиеш, повече ти се пие, докато водата утолява. Ако го кажем по друг начин, има едно вино, което утолява човека, това е наречено от мистиците, най-вече от арабските мистици – Божественото вино – това всъщност е другото име на Божествената любов. Който има Божествена любов, се опиянява, но по съвсем друг закон. Той не си изгубва ума и не става престъпник, а нещо съвсем друго. На тази нисша любов винаги ще ѝ липсва нещо и на тези хора, които са свързани с нея, защото на тази любов не е дадено единство и цялост, тя не е благословена, тя е само път, врата, през която трябва да минеш и да надраснеш. Само на духовната любов е дадено едно по-дълбоко качество на пълнота, на човешката не е дадено, само на духовната. Вярно е, че в половата любов и половите отношения времето изчезва, това важи и за духовната любов, но има една разлика. В половата любов времето изчезва, но егото остава. Когато егото остава, означава, че винаги ще има проблеми. Дали по-рано или по-късно, проблеми винаги ще има. Докато в духовната любов и времето, и егото изчезват. Това означава пробудени отношения. Това е разликата в духовната любов – не само времето изчезва, а и егото изчезва. Щом изчезва егото, и проблемите ще изчезнат; най-големият проблем е егото. Това е изопаченият ум. Както ще видим после за заповедта „Не лъжи“. Защото всеки, който изопачава Истината и писанията, също пада в лъжата, после ще стане въпрос. В духовната любов има и друг хубав момент, тя прави човека не разсъдителен, а медитативен, релаксиран и по-дълбок. Понеже на духовната любов е дадено благословение и тя придобива нещо по-дълбоко, по-дълбоки качества. Надминават се разсъжденията и се постига постепенно медитативност. Докато в едно нещо има его – пак ще повторя – винаги ще има проблем.

Другият важен момент в тази връзка. Обикновеният човек се влюбва в жената, в тялото и в ползата. Това е пътят на обикновения човек, външния човек. Духовният човек се влюбва в нещо друго: духовният човек се влюбва в проблясъците, които излизат от жената, а те идват от духовния свят, от ангелите. Те му показват път и от тази любов той може да израсне. Ако наистина оцени жената като душа, той ще се насочи към невидимото и няма да остане физически, външен, елементарен човек. Божественият човек е нещо друго. Той не вижда нито жената, нито проблясъците, той се интересува от нещо друго. Понеже той цялостно желае само Бога, той ако има партньор, понякога има, понякога няма, ако има партньор, той вижда само душата и вижда душата като част от Бога и в тази душа Бог му се разкрива. Той се обновява не с жената, а с невидимия свят, със самия Бог. Затова той може да обича неизменно, вечно, без да изменя. Понеже той се обновява с Бога, може да вижда правилно. Той вижда душата, после вижда душата като част от Бога, защото душата е Божество, излъчено от Бога, и постепенно вижда Бога на все по-високи нива. И той се обновява постоянно поради това, че има истинска любов към тази душа. Тази любов е най-благословената, най-цялостната и в нея няма значение дали имаш партньор или нямаш. Защото душата е в тебе и духът е в тебе, а това означава мистичният брак. Този въпрос е много дълъг, но аз тука няма да се спирам, след време може да поговорим повече. Има съюз на сърца, чистите сърца могат в известен смисъл да бъдат благословени, но още не е достатъчно. Има женитби на умове с умове, ум със сърце, те са все най-различни категории в по-нисшето поле. После има връзка на душа с душа. Душа с душа означава любов, която е образ и подобие – според Сведенборг – на второто небе. Такива са отношенията между ангелите. Но има и по-дълбока любов. Тази любов, душа с душа, е образ и подобие на Бога, по-точно образ на Бога. А в третото небе, там е вече душа с дух, това е още по-високо поле, това е третото небе и там е най-висшата любов, това е подобието на Бога. Нарича се още мистичен съюз, мистична женитба. Така се говори за алхимическата женитба на Кристиян Розенкройцер. Той се е оженил точно по този начин. Той е оженил в себе си душата и духа и е постигнал алхимия на любовта. Човек, който е влюбен външно в жената, той ослепява постепенно от своите заблуждения, понеже тази любов е сляпа и постепенно те се превръщат в разочарования, неизбежно. Човешката любов – казва Учителят – винаги завършва с разочарование, изключение няма, дали по-рано, дали по-късно, винаги завършва с разочарование. Докато Божественият човек е всякога в Бога, той всякога е влюбен в Бога, независимо, както казах, дали общува с някого или не. Той всякога е влюбен в Бога. Той осъзнава само невидимото, Божественото, съкровеното. И това е самодостатъчно. Затова той има пълнота. Това се нарича още блаженство. В това блаженство той е толкова пълен, че даже няма място за партньор. Обаче ако има партньор, той може да го направи съдружник или да го направи сестра, но не и жена, не робиня и така нататък. Нещастието на обикновения човек е в това, че той не осъзнава в кого се влюбва. Това означава следното: когато си влюбен само във външното, ти не отделяш внимание на душата и на Бога, пренебрегваш ги и понеже не отделяш внимание на Бога, Той си отива. Тогава най-хубавото нещо, което може да ти се случи, е разочарованието, защото има много степени по-лоши, това е все пак награда, малка награда – разочарованието. Всеки, който не обича Бога, той не може и да го види, нито в жената, нито в животните, нито в минералите, нито в звездите, никъде. Виждането е въпрос на – не ясновидство, то няма нищо общо с ясновидството – любов. Само който има любов – казва Учителят – има реални очи. Всички други, включително и ясновидците, нямат реално виждане, някой път ще се спра по-подробно на този въпрос. Само любовта е реална и само любовта дава реални очи, включително и за други светове. Такъв е и Сведенборг, който е странствал, който е разбрал много тайни и на Библията, и други тайни на живота. Щом не виждаш Бога, ще обикнеш разочарованието и нещастието. Това е неизбежно. Щом не обичаш Бога, не го виждаш. Щом не го виждаш, ще започнеш да виждаш разочарованието, нещастието, проблемите, трудностите и т.н., а има проблеми, които се справят с хората, разрушават ги. Докато за други хора тези проблеми са играчка, освен че се справят с тях, те усилват и любовта си, и волята си, и мъдростта си, и опита си, и т.н. и т.н. Щом си съсредоточен във външното, тогава вътрешното, духовното си отива. Зависи къде си съсредоточен и какво гледаш. Щом държиш много на външното, вътрешното ще си отиде.

Продължаваме със Сведенборг. Докато в човека има зло, нито едно негово добро деяние не може да бъде истинско. Ако човек не е изкоренил злото в себе си, ако не го е преобразил в чиста Божествена любов, той може да прави цял живот услуги и това е пак хубаво, но това не означава мярка за истинско добро. Освен че не е добро за него, то не е благо, истинско благо и благословение за другите. После Сведенборг казва: Ако вътрешността на човека не е очистена, тогава всяко негово жертвоприношение е лицемерие. Според Сведенборг чистият човек никога не търси удоволствията. Човекът на Истината не се занимава с удоволствия. После казва: Когато човек се очисти, първото чувство, което се явява в него, е изключително динамична любов към Истината. Първото чувство на чистия човек – той поставя на първо място Истината. Тука няма място за кой в какво учение е и в каква религия, религията няма нищо общо. Това е въпрос на чистота и чистотата решава въпроса за Истината. Същевременно такъв човек държи и на Божествената Любов. Тука накратко ще кажа нещо: Ако имаш любов, Божествена любов, няма никаква полза да ходиш в църквата или в храмовете, абсолютно никаква полза, защото именно тази любов те спасява. Не църквата, не ритуалите, а тази Божествена любов, говоря просто. Ако нямаш тази любов и цял живот да ходиш по църквите и храмовете, въпросът е също решен, няма никаква полза. И в двата случая няма полза. Човек трябва да търси навсякъде любовта, а когато човек придобие любовта, всичко става храм, включително и света, той го вижда под един друг ъгъл, Божествена гледна точка, изведнъж той разбира, че по всяко време е в храм – и в природата, и навсякъде, всичко е храм – но само за човека на любовта. За другия, по цял ден да стои в храма, всичко е безполезно.

Чистият намира – казва Сведенборг – наслаждение само в Истината. Тези, които имат любов към света, обичат света заради собствените си удоволствия. Това са обясненията на Сведенборг. Тези, които имат любов към света, обяснява защо го обичат, защото те обичат в него собствените си удоволствия и ги намират и стават обречени. Казва Сведенборг: Любов към света – това е друго название на любов към удоволствията и любов към себе си.

Какво означава Божията заповед: „Не кради“? Тука ще обясним, както е според Сведенборг. Той казва: Има хора, които цял живот не крадат. После обяснява защо остават крадци. Това става ясно в другия свят. Той не краде на външно поле, но вътре в себе си той си остава крадец. Защо? Всичко зависи от неговите скрити намерения. Той не краде, става въпрос за много хора, не крадат по следната причина – някои не крадат заради натиска на общественото мнение, други – да не си загубят авторитета, властта, репутацията. Понеже властта дава богатство, защо да краде? Обаче такъв човек в другия свят е много жалко същество. Защо? Сведенборг обяснява: Там вътрешното е външно. И всичките ти кражби се виждат, защото ако ти си имал условия, ти просто щеше да крадеш. Но понеже в момента си задоволен, имаш други намерения и избягваш кражбата, но всъщност ти си оставаш вътрешно крадец и този въпрос не е разрешен. А десетте заповеди са, за да се образува в тебе духовният живот и впоследствие – свещената връзка с Бога. Те затова са дадени. Такива хора не означава въобще, че имат любов към Бога и че имат дълбоко разбиране на заповедта „не кради“. Тези хора, които разрешават въпроса по външен начин, не крадат, защото имат причини, но вътрешно са крадци. Те сами се запечатват в своето развитие. И ако такива хора работят върху себе си, това е въображаемо и това е лицемерие. Пред вас той се представя, че работи върху себе си, държи на контрола, мисли, чувства, старае се да постъпва благородно, прави услуги, но всичко е въображаемо, няма нищо общо с реалната работа върху себе си.

Духовната любов е винаги любов към Истината, а не към човека и към мненията на света. Такъв човек не държи на това, какво казва общественото мнение. За него е важно мнението на Бога и той държи на Истината и Абсолютната Разумност.

Другата заповед: „Не лъжи“. Това не означава само да не лъжеш, т.е. да не даваш лъжливи свидетелства за някои хора. Това означава още да не изопачаваш Истината във всички писания. Как се изопачава Истината? С логика, със спорове, с философия, със софизми, с красноречие и с криволичене. Истината не се нуждае от тези неща. Има един пример, дава Учителят, за един свещеник и жена му. Той казал на жена си: Заповедта гласи: когато имаш две ризи, дай едната риза на ближния си. – Оказало се, че той имал две ризи, дошъл ближният и жената я дала. И той казал: Как можа да направиш това? Това важи за другите хора, това не важи за нас. – Такива са попските неща, но те са много.

Другият важен момент. Сведенборг тука докосва съдиите. Всички съдии, които обявяват справедливостта за несправедливост, които обръщат черното в бяло и обратно, бялото в черно, остават в лъжата и запечатват своето развитие и след време това, което ги очаква, се нарича тежка карма. Защото една от най-тежките заповеди, най-тежките грехове, това е лъжата. Учителят я нарича двоен грях. На друго място обяснява, че това е космическо разлагане, атрофия, абсолютно разлагане, духовно гниене даже го нарича. Това е един от най-тежките грехове. Всеки, който се въздържа от лъжа, който се пази от нея, му се изпраща духовна сила, която се превръща в любов към Истината. Когато се види, че човекът е устойчив, продължително време се въздържа, пази се от лъжата, пази се в изказванията си, му се изпраща духовна сила отгоре, която се превръща в любов към Истината.

ИДЕИ ЗА МЕДИТАЦИЯ

(първа идея за размишление)

От една неиздавана книга, която подготвяме, на Учителя – „Книга на загадките“ – ще кажа нещо. Тука ще се спра само на няколко закона, както казах, те са стотици. По друг начин казано: това представлява окултният Дзен.

Учителят казва: Когато познаеш себе си, ще влезеш в едно по-дълбоко незнание – това е правият път.

Втората: Когато любовта в човека е сляпа – за злото става въпрос, става въпрос за грешките, когато не вижда грешките нито на хората, нито на света, става въпрос в този смисъл, когато вижда само Божественото, защото любовта никога не е сляпа, това е в друг смисъл – тогава човекът е изпълнен с живот. Докато всеки, който е прогледнал за света, който обича да наблюдава злото и да казва, че това е зло, той го утвърждава, той е изгубил нещо много ценно в живота си. Защо? Защото който живее в любовта, няма нужда да вижда нещо друго, освен Божественото, ръката на Бога навсякъде. Защото любовта живее изцяло в Бога, любовта вижда само Бога, нито света, нито злото, нито недостатъците на хората, нито слабостите. Не се занимава с тях, защото занимаването с тях означава да се оцапаш. Ако дълго време мислиш за недостатъка на един човек, ако години наред повтаряш, че той е лош човек, това ще се отпечата в тебе, малко или много ще бъдеш окалян.

Следващото: Стремежът спасява човека от неговите амбиции. Амбициите – това са законите на ума и на егото. Усетите ли, че някъде има амбиции, ще знаете, че това е погрешен път.

Вдъхновението, казва Учителят, спасява човека от стремежите му.

А покоят спасява човека от вдъхновението. Става въпрос за най-дълбоката степен на вътрешен покой и сливане с Бога, Универсалното Единство.

Който се е отказал напълно от злото, той е придобил умението да търси Истината. И после казва Учителят: Който е придобил умението да търси Истината, той никога няма да я открие. Това е неговата най-голяма награда.

Тука само ще обясня, за да не остане в някой смущение. Той никога няма да я открие и това е неговата най-голяма награда. Това означава преведено по друг начин: който вечно търси Истината, той вечно ще се обожествява. Той ще става все по-божествен на все по-високи нива и това обожествяване няма да има край, пълнотата му ще придобива нова пълнота, нови качества на вдъхновение, на спокойствие, на търпение и на любов, всичко това ще расте. Докато човек ако е спрял да се стреми към Истината, той е вече умрял. Щом няма стремеж, той ходи, вие го виждате, движи се в света, Учителят казва: това са движещи се гробове. Такива хора, които са спрели да се стремят към Истината, са движещи се гробове.

ТЕЛАТА

(лекция 12)

В петото тяло, т.е. висшата душа, човек познава себе си, а това означава, че не позволява на други същества да мислят вместо него. Ако се срещнат двама души с пето тяло, т.е. висша душа с висша душа, те могат да се разберат с много малко думи или без думи. Защо? Те нямат нужда да си говорят с думите, защото те си говорят с присъствието си, със своите излъчвания. Най-доброто средство за общуване е душата, а не думите. Може да се ползват малко думи, но те са само повод, но понякога може и без тях. Шестото тяло – човешкият дух – е реалност без никакви знания, той няма никаква нужда от знания, понеже е изпълнен с мъдрост, той е така сътворен. Това е искрата на Бога. Толкова е пълен с мъдрост и той има такова схващане, такова разбиране, че знанията са напълно излишни. Истинската реалност е абсолютно безмълвна. В нея няма въпроси, няма нужда от въпроси, няма и отговори. Даже се сещам в момента, имаше една от загадките на Учителя, ние ще ги издадем след време тези книги,Учителят казва: Ако ти си в тишината, съществуваш ли или не. Защото ако все още съществуваш, ти не си влязъл тотално в областта на тишината. А тишината е съвсем дълбоко явление, това е друго име на Бога. Тя е така дълбока и различна, както е разликата между Христос и християнин. Христос е едно велико събитие, нещо реално, нещо много дълбоко. Християнин – това е нещо съвсем друго, това е нещо болно, нещо отклонено, нещо, което подражава, но нито има любов, нито има мъдрост, докато Христос-съзнание е нещо съвсем друго.

Четвъртото тяло – това е човешкият ум. И четвъртото, и третото тяло си имат висша степен и нисша. Астралното тяло може да бъде облагородено, може да бъде и нисшо, нисши емоции и благородни емоции, в случая говоря за четвъртото тяло. Четвъртото тяло знае, но не живее в реалността. Много знания има, но то не може да живее в реалността, не му е дадена реалност, защото в реалността няма знания.

В тази връзка Учителят казва: Дяволът много знае, но е нещастен. Това е подобие на човека, много хора са такива. Много знания, много информация, но са нещастни. Защо? Изгубили са шестото тяло, а това е вечността. Човек, който е изгубил вечността, аз познавам такива хора, е постоянно недоволен. Аз пак го обичам, но от друга гледна точка. Но искам да кажа: цялата земя да му дадеш, всички блага да му дадеш, той е просто недоволен. Години наред, животът му е на привършване, той вечно е недоволен и не може да се примири. Изгубил е нещо съществено.

Обратно – шестото тяло не знае, но живее, живее в реалността. По друг начин казано от Учителя: Който мисли – става въпрос, който много разсъждава, който много философствува, който много логично се опитва да разбере Истината, понеже Истината е нелогична, по-дълбока от логиката – не живее, а който живее, не мисли. Който живее истински живот, Бог в него мисли,Той промисля живота му, Той се грижи за неговите нужди, за неговите права, няма нужда човек да се защитава и да се страхува. Просто той се е отдал в ръцете на Бога.

За петото тяло вечната религия е любовта. Именно затова когато човек стигне в развитието си до това тяло, петата степен, висшата душа, той няма никаква нужда да става будист, християнин, мохамеданин, дъновист и всичко, което може да се сетите. Няма нужда, защото същественото е в любовта. Той избира същественото, защото същественото е: стани любов, а не ставай християнин или будист, или нещо друго. Същественото е накратко казано: стани любов. Учителят го казва по друг начин: Има нещо повече от това да обичаш – това е да станеш любов.

Законът на шестото тяло по отношение на Библията е следният. Законът гласи: Ти бъди вдъхновен, а не Библията. Библията нека да си е вдъхновена и нека да си е Богу вдъхновена. Но ти лично, самият ти бъди вдъхновен от Любовта, Мъдростта и Истината. Не чакай Библията да те вдъхнови или пророците, защото в тебе има вродено много по-дълбоко вдъхновение. Това се нарича шесто тяло или човешкия дух. Това е не само шестото тяло, казва Учителят, а и петото тяло е по-дълбоко от Библията, това е висшата човешка душа, толкова дълбока, такива свещени неща преживява, че нито една Библия не може да ги опише. Толкова са тънки, толкова незрими и толкова съкровени, че няма такова слово. Дори и Словото, което е Бог, не може да ги опише, защото те са приблизителни неща на това, което преживява висшата душа.

Няколко неща ще кажа за уединението, за разлика от усамотението и самотата. Уединението е благословение за петото тяло, докато в самотата няма благословение, в усамотението има его. Там, където има его, няма благословение. Затова за някои хора самотата е ужас, те я преживяват като ужас, плашат се и почват да пият много приспивателни или какво ли не, дълга история. Уединението – това е радостта да бъдеш със себе си, със своята висша душа. Тя е такова богатство, че е много трудно да го обясня. Макар че ако реша, след време ще мога да намеря най-близките думи, но това не означава, че ще съм я обяснил напълно. Уединението – това е радостта да бъдеш със себе си, с богатството, наречено душа. В уединението има вътрешна красота, има ширина, има дълбочина, докато в самотата няма такива неща. Защо? Защото там има его. По друг начин казано: тясно пространство, ограничено съзнание. Самотата е болест на егото и болест на ума. Тя разяжда, разяжда човека. А който не търси Истината, малко или много ще бъде разяждан. Такъв е законът. Докато в уединението и медитацията човекът черпи нови енергии от себе си. Не ходи да краде енергия от хората, да ги обижда, да ги насилва, да ги обсебва, да властва над тях и да им измъква енергията по един лицемерен начин, защото след време той ще бъде ограбеният. При медитацията и при уединението, при любовта към Истината човек черпи от своя извор, от своята душа, която е извор. Няма нужда да краде енергия. В душата – във висшата душа става въпрос, понеже човек когато влиза в нея, той е чист, иначе не може да влезе дълбоко в нея – тука е чистата енергия, а тази енергия е всякога в любов и във възторг. Енергията се самозаражда. Тука има винаги любов и възторг. Любовта всякога увеличава енергията. Възторгът, благоговението пред нещата всякога увеличава енергията. Дори и да обичаш едно животно, това е метод да си увеличаваш енергията и живота.

Ако не си постигнал живота на петото тяло, всичко е суета, затова е казано в Библията: суета. Наистина тогава всичко е суета. Даже и паневритмията – някои ми се сърдят, смятат, че аз отричам паневритмията, продължават да говорят, да произнасят лъжа, това е техен проблем. За мене паневритмията е нещо толкова свещено, но само при един случай тя е свещена – когато се ръководи или от посветени, или от самия Учител, защото тя излиза от тяхната дълбока хармония. Тука няма имитация, а има живот. Тези движения придобиват съвсем друг живот. Обикновеният човек няма такава енергия и цял живот може да подражава, но подражанието, казва Учителят, е самоубийство. Няма развитие в подражанието. Докато когато Учителят играел това, това произлиза от неговата дълбочина. Той го заражда, той не подражава. Това е начин на живот.

Боян Мага казва: Ако нямаш идея за чистота, не каляй пустинята със своето отшелничество – Боян Мага, истинският ръководител на богомилите, основният стълб. Това е негова мисъл.

Третото тяло – то може да бъде чисто и облагородено. Например ако човек се вкорени в постоянството и започне да го пречиства, става въпрос за своите емоции и чувства, своите желания, ако започне да ги пречиства, ако започне да ги облагородява, той ще се освободи от астралното тяло. Ще може да влиза в него и да излиза, без да е зависим. Когато тялото е пречистено, ти си свободен от него. Влизаш в него, но то не може да те обсебва. Не може вече да ти внушава примерно да убиеш еди-кой си или да направиш пакост на еди-кой си. Защото вече вратата е затворена, ти си господар и различаваш кой ти говори. Само чистият може да различава кой му говори. Това тяло ще остане да го имаш, но то ще бъде само мост, ти няма да имаш привързаност. Понеже си постигнал други желания, Божествени, ти си свободен от тези желания, които те заробват, които се намират в астралното тяло. Обаче ако човек е непостоянен в своите желания, амбиции, самото непостоянство прави астралното ти тяло хаотично, безцелно и дава безразличие към живота. Поради самото непостоянство на желанията, понеже те не са вкоренени в Божествена цел, те стават хаотични. И те правят астралното тяло на човека хаотично.

Що се отнася до четвъртото тяло, тука трябва да се пречистят мислите. Защо? Защото ако не се пречистят и овладеят, те образуват ада. Ако човек не овладее мислите си, ако не ги пречисти, самите тези отрицателни мисли образуват ада. Ще го кажа по друг начин: адът не е нищо друго, освен погрешния начин на мислене. Това е адът, погрешният начин на мислене.

Друг важен момент за човека на четвъртото тяло, става въпрос, който не си пречиства мислите, който е променчив. Човекът на четвъртото тяло винаги иска да е преуспяващ, известен. Освен преуспяващ, това е едната глупост, втората – известен, третата – амбициозен. Окултната наука казва: Не е нужно да си преуспяващ, амбициозен или известен. Нужно е да си любящ, търпелив и истинолюбив. Това, което е нужно, което е съществено, е да си любящ, търпелив и истинолюбив. Защото Истината е вечен враг на всички, които я изопачават.

Човекът на петото тяло, т.е. на висшата душа, живее не в нещата, а в своите отношения към тях. Той не живее в нещата вътре, той не ги обсебва, не се привързва, а живее в своите свещени отношения към тях. Най-голямата реалност на човека на петото тяло е неговият свещен подход. Тука не може да се придобие нещо по-дълбоко, това е крайната мярка. Свещен подход към всички неща, хора, животни, врагове, приятели, всичко наред. Този подход също е особено важен към словото. Защо? Защото при това условие, ако имаш свято отношение към словото, чистото слово се превръща за теб в една динамична енергия. Това е истинската защита на човека. Човек има защита, когато има любов, когато има динамика. А Учителят казва: Любовта е всякога динамична. Както извора. Постоянни, могъщи, невидими духовни сили витаят около този човек. И този човек е буден, затова злото не може да го изненада, защото той предварително взема мерки.

ЧУН ЧИ – ЧИСТАТА ЕНЕРГИЯ

(втора идея за размишление)

„Чун чи“ – ще обясня накратко как го разбират даоските мъдреци. Те казват така: Само чистата енергия е неизменна. Т.е. в нея няма примеси. Всички други видове енергия трябва да се изменят и трансформират. Тънката „чун чи“, т.е. тънката чиста енергия, представлява вечност. Едната от тези енергии е наречена душа. Душата символизира чистата енергия. Това е друго име на чистата енергия. Тънката енергия символизира вечност, а най-тънката енергия символизира пустота. Тя е път, по който изчезваш в Истината. Това е наречено пустота. Другото, което исках да кажа, е че само чистата енергия представлява велико единство. Другите енергии още нямат това единство. Само чистата енергия вече се домогва до това, което се нарича „велико единство с живота“. Например мъдрецът на Дао, т.е. даоският мъдрец, става въпрос за истинските даоси, те никога не размишляват за Истината и неистината. Те намират покой в своята безпределност. Те избягват размишления и спорове даже и за Истината. Нито искат да я доказват. Те просто живеят в нея и в нея откриват покоя на безпределността. Те смятат покоя за най-дълбокото Дао.

Според тях когато енергията „чи“ се разсейва, настъпва смъртта. Когато се сгъстява и се концентрира, настъпва раждането. Въобще с енергията те си обясняват много неща и това е правилно. За да поддържа своя живот, човек трябва постоянно да попълва своята „чи“ енергия. Как става това? Това става чрез правилен подход към Дао. Както виждате, с едно изречение обясняват всичко. Правилен подход, благородство във всяко отношение, постъпване по законите на Истината и т.н. и т.н., все в този дух. Това означава правилен подход към Дао. Когато човек постъпва чисто, в смисъл – правилно, Дао храни неговата цялостност, неговата душа.

Според даоските мъдреци в „чун чи“ няма пороци и няма беди. Когато човек живее в своята чиста енергия, няма пороци, няма беди. Те казват: енергията „чи“ съществува във вид на невидимо вещество. Тя е все пак вещество, духовно, понякога по-гъсто, понякога по-разредено, но е вещество. Според тях всеки истински успех в живота произхожда от съхранението на чистата енергия. Чистата енергия е получена от Дао, за да следваш пътя. Когато тя се увеличава в тебе, тя ти се дава, за да следваш пътя. Чистата енергия прави далечните неща близки. Така се осъществява и връзката с Учителя. Някои казват, че е далеч. Христос е далеч, но той може да е много близко. Въпрос на чиста енергия. Чистият съхранява твърдостта си с помощта на мекотата. Това е един даоски закон, много важен. Не е необходимо да говориш на висок глас за своите принципи. Тихо, убедително, устойчиво, т.е. чистият съхранява твърдостта си с помощта на мекотата. Затова учението на Дао го наричат „пътя на водата“. След време ще говорим защо. Говорили сме много за водата, пак ще говорим. Водата, както знаете, е много пасивна, обаче най-пасивното нещо, най-непретенциозното пътува надолу без претенции в долините, не търси върхове, но може да разруши и най-твърдата скала. Може да пробие камъка, което означава, че капката е по-твърда от камъка. Но това е друг закон, след време ще говорим и за него от друга гледна точка.

2 октомври 2001 г.

„Не съдете, за да не бъдете съдени“

(лекция 13)

Очите, които виждат реалността

(идея за размишление)

„Не съдете, за да не бъдете съдени“

(лекция 14)

„НЕ СЪДЕТЕ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ“

(лекция 13)

Един стих библейски, който в много случаи все още се тълкува и не е разбран. Не са разбрали много хора, много учения, че даже и в злото има нещо свято. Разбират го много късно, когато злото направи хората добри, но след много време или след много прераждания. Затова ще стане въпрос. Защото злото е също Бог. Само че по други причини.

„Не съдете, за да не бъдете съдени.“

Защо не трябва да съдим? Защо „не съдете“? – Защото всичко е Бог. Не само злото, не само доброто, не само любовта, не само всичко, което се случва, всичко е Бог. И доброто е Бог, и злото е Бог. И злото, и доброто Му служат за определени цели. В Неговите ръце абсолютно всичко е за добро. Ако отричаш нещо, ти отричаш Бога. Отричането е осъждане. Например: не осъждай злото в човека, защото и без това злото е осъдено, но се моли Бог да израсне в този човек. Злото е създадено, за да може Бог да израсне в човека и човек да израсне в Бога. От една страна, Бог израства в човека и, от друга страна, човек израства в Бога.

Съществува, казва Учителят, само Една Воля. Съществува само Бог. Злото е слуга, то работи за бъдещото добро. Това е неговата мисия. То работи за бъдещото добро. В Библията се казва в Исая – сам Бог казва: „Аз творя тъмнината, правя мир, творя и зло“. Той сам го казва в Библията: „Аз творя тъмнината“. Той после прави мира, Той после твори и зло. Примерно: Той пороби България. Той изпрати богомилите да донесат новата Истина, после Той ги гонеше, после Той пороби България и после Той я освободи. Всичко друго е инструменти, както ще стане по-нататък на въпрос. И после казва: „Аз, Господ съм, Който правя всичко това“ – и доброто, и злото, всичко е в Негови ръце. И така: злото е скритият Бог, доброто е явният Бог. Не казвай, че лявата ръка е лоша. И двете ръце ще ти трябват, затова не осъждай и не казвай, че едната ръка е хубава, а другата е лоша. Ако злото работи за пробуждането на хората, то ще се превърне в добро. То наистина работи за пробуждането. Тогава след като ние сме станали истински добри, след като то си е изпълнило задачата и ние сме станали истински добри, от тази гледна точка можем ли да кажем, че злото е било зло? Когато извървим един път, ще разберем мисията на злото, дотогава няма да можем да разберем. Но все пак някои хора и отсега разбират. Това означава, че злото в крайна сметка не е зло. Именно затова не трябва да го осъждаме. Осъждането е зло. Злото не е зло, но осъждането е вече зло.

Питаха ме скоро в Русе, много хубав въпрос: „Трябва ли да бъда естествено лош, или да бъда изкуствено добър?“ Въпросът беше много хубав, човекът ме пита искрено. Казах му: „Остани си лош. Бъди си естествено лош, но бъди буден“ – това е разликата. Не се прави на добър, защото ще измъчиш себе си. Когато лошият човек прави добро, той се мъчи. По същия закон когато добрият човек прави лошо и той се мъчи, защото това не е естеството му. На лошия доброто не му е естествено. Това означава, че той трябва да се изнасили, и след време ще стане още по-лош. Аномалията ще стане още по-голяма. Затова просто си остани лош, но бъди буден. Това е вече важно. Както казах, злият се мъчи, като прави добро и добрият се мъчи, като прави зло. Именно думата Дао обяснява това. Дао означава: върви, следвай пътя си, следвай естеството си. Не се осъждай, че си добър или лош. Щом си лош, Бог има задача за тебе. Чрез злото, чрез тази лошавина ще познаеш Бога, ако си запазиш будността. На някои хора е определено да вървят по пътя на злото, по пътя на лошото, да получат особен род страдания, които ще ги обърнат в пътя на доброто. Бог знае през какъв огън да прекара и добрите, и лошите, за да ги направи истински добри. Както преди време ви казах, Учителят казва: „Вие не трябва да бъдете добри, а абсолютно добри.“ Ако си добър, ще станеш лош. Ако си лош, ще станеш добър. Когато станеш абсолютно добър, няма вече двойственост. Тогава вече ще различаваш истинското добро и никога няма да мислиш, че правиш добрини, а пък ти правят злини. Защото който прави добро, той никога не иска нищо насреща. Това е вечното добро. Ти можеш да мислиш, че нещо е лошо, но ти не знаеш Божия замисъл. А той е всякога по-дълбок от твоето бедно мислене и от твоите мнения – става въпрос за бедното мислене на четвъртото тяло. То раздава мнения, обаче няма мъдрост. Злото, казва Учителят, е тайна на Бога. Чрез злото Той ще направи хората дълбоки, истински и добри, добри във вечния смисъл на думата. Това е мисията на злото – дълбоки, истински и добри във вечния смисъл на думата. Злото е скритият Бог, Който работи за истинското добро, доброто, което е в друго качество, не обикновеното добро, човешкото, защото Лао Дзъ казва, че човеколюбието е донесло много страдания на хората. Именно това е човешкото добро, човеколюбието. Скритият Бог работи в злото. И злото, пак повтарям, всякога си остава слуга на Божия замисъл. Не съди злото, защото ще бъдеш осъден от скрития Бог в него. Това е предупреждение, което е дадено в Библията в Евангелието на Матей. Именно затова Бог е предупредил. Не осъждай и без това осъдения си живот. Както ви казах, затова хората имат съдба, карма. Думата съдба произлиза от съд, думата съд, осъдени. Има нещо, което хората трябва да научат тука на земята, за да се освободят от осъждането. Пробуденият никога не осъжда, това е човекът на петото тяло, говорим за човека на петото тяло, на висшата душа. Пробуденият никога не осъжда, той не се меси в дълбокия замисъл на Бога. Неосъждането е качество на чистото съзнание. Докато осъждането създава нови карми, нови проблеми – и настоящи, и бъдещи. Ако критикуваш злото, злото ще проникне в теб, това е негова врата. Критиката е врата на злото. Затова се казва, че критиката е саморазрушение. Не само че нямаш право да критикуваш събитията и хората, а и себе си. Защото Бог работи тайно в тебе. Не Му пречи, не критикувай скрития Бог в себе си и скрития Бог в хората. Критиката е саморазрушение, самоизяждане, самоотравяне, тя е болест. Всеки, който осъжда, влиза в застой. Присъединява се към злото, няма значение дали иска, или не иска. За съжаление този въпрос и в братството още не е разрешен, но не само в братството. Много малко хора знам, които са освободени. Това е една много трудна задача, но задача, която може да се постигне само за няколко години. Бог е Същество, Което – казва окултната наука – никога не прави зло, никога. Той само го допуска, защото Той знае, че ще се превърне в добро. Той знае пътя, който извървява то. Това е закон. Но трябва да се извърви един път. Сега или в бъдеще, няма значение кога ще се превърне в добро. Защото зависи от съзнанието на човека. Тъй като съзнанията на хората са на много степени и затова зависи кога човек ще разбере, че неговото зло е за добро. Не съди, защото попадаш в строгия закон на Бога. Щом осъждаш, ти осъждаш Бога и попадаш в Неговия строг закон. Ако ти осъждаш злото, ще бъдеш осъден от скритата справедливост на Бога, дори и когато критиката ти изглежда справедлива, тя понякога изглежда справедлива и разумна, по законите на логиката е така, но логиката няма нищо общо с Истината, става въпрос за човешката логика, не говоря за Божествената. Затова Учителят казва, че когато хората разсъждават логично и за любовта, и за проблемите, ангелите и серафимите се хващат за корема от смях; тази логика, която иска да изглежда много точна, много прецизна, всъщност тя е за смях. Дори когато критикуваш и се чувстваш справедлив, даже и понякога прав, ще бъдеш осъден, защото критиката сама по себе си е болест и осъждането си остава. Може да е изглеждало разумно, но осъждането си остава, то е изречено и вече не може да се върне. Това означава, че при това положение законът „не съдете“ е нарушен. Докато неосъждането е отношение към Бога. Не съди, защото всичко, което се случва в твоя живот и в живота на другите хора, е Бог. Осъждането е самоотделяне от Бога. Нечистото съзнание е всякога критично и осъждащо. То е подобно на недоволния човек. Дай му цялата земя, казва Учителят, всичко му дай, всичкото злато, всичките блага, пак е недоволен. Защото е изгубил нещо съществено. После ще видим какво е загубил. Нечистото съзнание е всякога критично и осъждащо. То няма единство в себе си. И именно в това съзнание е грехът. Не в самото зло, а в това съзнание, нечистото съзнание, осъждащото съзнание.

Окултната наука казва, че за святия всичко е свято, за чистия всичко е чисто, а за нечистия даже и святите неща са провал. Това означава, че идеята, че всичко е свято, означава, че даже и злото е свято. Обаче умът много лесно може да изкриви тази чиста идея. Даже и злото е свято. То работи, пак повтарям, за бъдещото добро. Защото казва окултната наука: Кой дава енергията си на злото? Това е Бог. И отговаря: Енергията на злото се дава от Бога. Бог е източникът и на доброто, и на злото. Няма друг източник. Бог е източникът. Например Бог е създал грешника и после Той го прави свят, светец. Значи Бог е грешникът в човека, това са превръщания, после Бог е святият в него. Така човекът расте. После и Бог прави обратното. Първо Бог прави човека грешник, после Той го прави светец. Има и обратен процес. Той прави първо човека светец и после го прави грешник. После в продължението ще обясня.

ОЧИТЕ, КОИТО ВИЖДАТ РЕАЛНОСТТА

(идея за размишление)

Какво представляват обикновените очи, двете очи, външните? Обикновените очи са вратите за навън, за външния свят. Те са врати за външния свят. Но когато трябва да отидеш при Духа, там се отива без очи. В света на Духа не ти трябват очи. Там с очи нищо няма да видиш. Те трябва да изчезнат. Освен това този, който гледа в очите, е Духът, а не си ти. Зад очите гледа Духът. Самите очи не могат да видят себе си. Те могат да гледат външния свят, но този, който е скрит в тях, който е очи в очите, те не могат да го видят. Това означава, че те са ограничени и затова съдбата им е да станат на прах. Те са също осъдени в името на нещо по-дълбоко. При Духа се отива със затворени очи. Това е символът на висшата медитация. По пътя навътре трябва да изоставиш външните си очи, затова те се затварят. Няма нужда от тях по пътя навътре. Но тука трябва да обясня. Ако ти си външен човек, и затворените ти очи няма да помогнат. Защо? Защото външните очи са очи на ума. Те обират желанията на света, концентрират ги, сгъстяват ги и ги вкарват навътре. И отново светът е навътре и развалят всичко. Това няма нищо общо с медитацията. Такива затворени очи подобно на отворените са бедни. Това означава, че и отворените очи, и затворените очи няма да свършат работа. Ще обясня. Ако ти си външен човек, когато си затвориш очите, ти просто вкарваш – повтарям го – външния свят навътре. Тогава ти си пак в света. Може да си отшелник, можеш да живееш в манастир, в пещера, но ти поканваш външния свят навътре. Може да викаш астрални жени и пак да живееш в разврат. Това е твой проблем. Това означава, че не можеш да разрешиш въпросите по този начин. Духът не се проявява в такива затворени очи, които вкарват света навътре. За какво ти е умът навътре, след като ти трябва Душата и Духът. Достатъчно е дето умът е навън и ти е объркал доста неща. Навътре той трябва да бъде овладян и пречистен. Той трябва да се превърне в слуга. А когато влиза още по-навътре, той просто трябва да изчезне. Никаква намеса. Що е медитация? Медитацията е създаване на пълно отсъствие на ума. Иначе говорим за разсъждения и мисловни процеси. Истинската медитация е създаване на условия, създаване на пълно отсъствие на ума и това означава и отсъствие на света. Медитацията е извън света, извън времето. После ще обясня и този въпрос. Умът е събирач на желания, събирач на свят. И се опитва да вкара света и невежеството си навътре. Но така човек още повече се отклонява. Умът трябва да бъде обикнат, приет като слуга, пречистен, овладян. Тогава той става помагач, той може да се използва разумно. Това е нещо съвсем друго. Но само когато бъде овладян, пречистен, облагороден, обикнат. Не трябва да го превръщаш във враг, защото омразата и пренебрежението го превръщат във враг. Затворените очи са отсъстващи очи. Даосите казват, че очите трябва да станат пусти, пустота, нищо, за да могат да видят Нищото, т.е. истинското блаженство, Бог на вътрешен план, Който е Нищо, а не образ или подобие, или някаква форма, или личност. За да могат очите да Го видят, те трябва да се превърнат в пустота, в нищо, защото самият Бог и самият Дух е пустота. Няма образ, няма личност, няма същество. После ще обясним в какво се състои красотата на идеята за Бога. При тези очи, при пустите очи Бог се случва, Духът се явява. Но трябва да го желаеш. Преди време, ако си спомняте, говорихме за Конфуций и за Лао Дзъ. Когато Конфуций видял очите на Лао Дзъ при тяхната среща, той се уплашил. Видял в тях бездна. Истинските очи са толкова дълбоки, че са като бездна. Самият Бог, самото Дао, самата Истина, това е бездна от Божественост, от съкровеност и от дълбочина. Който попадне в тези очи, не може да издържи. И умът на Конфуций, неговата интелигентност са се уплашили и избягали. И казал на своите ученици: По-хубаво е да срещнете лъв в гората и той да ви разкъса, отколкото да видите тези очи. Бягайте от този човек. Всъщност той не е разбрал за какво става въпрос. Защото истинските очи не те гледат в очите, а те гледат на вътрешен план, по съвсем друг начин. Но ние тука искаме да ни гледат в очите, да се усмихват, да ни уважават,егото да засвидетелствува своето уважение и да каже: „да, ти ме уважаваш“ и егото да се нахрани.

Двете очи са символ на раздвоение, те затова са две, числото две, което означава, че те са изгубили своя център. Пак ще повторя. Двете очи са символ на раздвоение,защото са изгубили своя център, своето единство. Затова Учителят казва, че дясното око е мъжко, а лявото е женско. Дясното око е на ума, лявото е на сърцето. Дясното око е на Слънцето, лявото е на Луната. Но така или иначе, това са две очи и затова човек може да стане и кривоглед. Как? Ами умът гледа в една посока, сърцето – в друга. И когато дълго време гледа така, става разнородство, вместо хармония, вместо да се обединят, да се превърнат в едно око, в третото око, което означава, че човек е в единство със своята душа, те започват да гледат всеки по своему. Умът иска едно, дърпа на една страна, сърцето друго и накрая човек пострадва. Очите са станали две, двойственост. Това означава, че те съществуват като две идеи. Както казах, едната идея е на ума. Умът си има свои предпочитания, начин на виждане. Другата идея е на сърцето. Сърцето си има свои чувства, то не отстъпва, казва: „аз си имам такива чувства, ти си имай такива“ и става раздвояване. Така както е станало между науката и религията. Защото дясното око символизира науката, а лявото – религията. Някой религиозен казва: „На мен не ми трябва наука.“ Друг казва: „На мен не ми трябва религия.“ Значи единият отрича ума си, другият отрича сърцето си. А те трябва да бъдат обединени. Някои учени са разбрали това. Например Нютон. Нютон дълго време се е занимавал с наука, много старателно, с много голямо постоянство и любов. В един момент разбира, че само науката няма да му помогне и той ще остане половин човек. И започнал да навлиза в Библията. Има много дебели книги, писани от него, за тълкуване на Библията и Откровението, които тука не са издадени. Има и трудове по алхимия. Обаче те го водят учен и смятат, че с другите неща той се е отклонил. А пък тези неща са били други. Той бил добър като учен, но после нещо му било станало. Но в момента, в който Нютон започва да се занимава с тези неща, той казва: Вече моят приятел не е науката, а имам само един единствен приятел и той е Истината. Много точно казано и много добре. Това е друг въпрос, друг път ако трябва, ще ви занимавам с него.

Истинското око не съществува като нещо външно. То е нещо единно и символизира абсолютно чистото съзнание. Това е окото на човека. Тука не говорим само за третото око, а говорим и за най-висшата чакра. За върховното съзнание, абсолютно чистото. Именно това съзнание е абсолютното виждане. То няма нищо общо с ясновидството, нито с дарбите, както ще разберем после. Никакви дарби не помагат да видиш Бога. За външния свят ти са нужни външни очи. Вършат работа, не трябва да ги отричаме. На външния свят нашите очи вършат една хубава работа. Но за пътя навътре положението е друго. И както казах, съдбата на външните очи е след време да станат на прах. С външните очи не можеш да проникнеш в себе си. За пътя навътре трябва да ги изоставиш. Това, което вижда в дълбокото, е Духът. Именно това нещо е медитацията. Медитацията е дълбоко виждане. Защо? Тя вижда по-дълбоко от молитвата. Ще обясня накратко. Молитвата е все още общуване. Молитвата е един път, който трябва да се извърви. Не трябва да се отрича. Някои отричат молитвата за сметка на медитацията, както някои отричат ума за сметка на сърцето. Молитвата е път към истинската медитация. После медитацията ще доведе до нещо много дълбоко. Медитацията е виждане, защото е сливане, сливане с Духа. Медитацията е най-висшият израз на любовта. Ето защо когато любиш, примерно човек, ако любиш истински, ти виждаш в него Бог. Когато любиш Бога, когато каквото и да любиш, ти виждаш по един Божествен начин. Това означава, че самата любов е виждането. Истинското виждане се дължи на самата любов. Само Любовта, казва Учителят, има очи за Бога. Те са абсолютно сродни. Подобното вижда подобното. Само Любовта има очи за Бога, защото Любовта е най-висшето съзнание в човека. Любовта е най-висшето съзнание. Това означава най-висшето око. Любовта е във велико единство с Бога и затова тя вижда чрез Бога, чрез Неговите очи, т.е. чрез силата на Единството. Така вижда тя. Любовта има очите на Единството. Тя не дели нещата и не ги отрича. Нищо не осъжда. Затова Учителят казва, че Любовта е сляпа за грешките. Когато обичаш нещо, не виждаш грешки. А когато критикуваш, това е вече друг въпрос. Казва Учителят: Критиката се дължи на безлюбие. Това е диагноза. Колкото повече критикуваш, толкова по-голямо е безлюбието и толкова повече ще затъваш.

Именно очите на любовта са очите, които виждат реалността. Това са единствените истински очи. Очите на любовта.

„НЕ СЪДЕТЕ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ“

(лекция 14)

„Не съдете, за да не бъдете съдени.“

Бог създава светеца, има много такива случаи в окултната история, и после го превръща в грешник. Защо? Ще обясня накратко. Първо Той го създава като светец и после го превръща в грешник. Който е критичен, няма да разбере нищо, но който приема нещата, ще разбере, защото приемането е един от най-дълбоките закони на живота, дълбокото приемане на всичко, което се случва. За малко ще се отклоня. Примерно ако съдбата ти е тежка, ако я приемеш с любов, такава, каквато е, тежка, да я наречем тежка, ти ще можеш да минеш зад нейните предели. Иначе нямаш никакъв шанс, защото когато я осъждаш, злото расте чрез осъждане, съдбата се задълбочава и ти ставаш все повече завързан от своята съдба. Това е неприемането. Ти даже не можеш да разбереш, че това, което ти е дадено в момента, е най-малкото зло. Но все някога човек разбира това.

Щом Бог е решил да превърне светеца в грешник, Той има по-дълбока идея, отколкото ние можем да видим. Това означава, че този светец има да учи още много тънки вътрешни уроци, които ще го обогатят и ще го извисят до онази святост, която никога не се изменя. Това е светостта на Синовете Божии, на посветените, на Учителите и т.н. Пълното приемане на всичко, което става, води до много по-дълбоко разбиране. Това е закон. Пълното приемане на всичко, което става и в твоя живот, и в света, води до ново по-дълбоко разбиране. Пълното приемане дава живот на чистото съзнание. Както казах, ако приемеш съдбата си такава, каквато е, ще преминеш зад нейните предели. Това ще стане постепенно, но ще си спестиш много усложнения. Съдбата ти не може да се подобри с оплакване и с осъждане. Напротив, по този начин тя винаги ще се влошава. Приемането винаги води до освобождение, но ако се бориш със съдбата си, тя ще те победи. Освен това ще си създадеш нова карма и в другите животи. Само приемането може да погълне съдбата и злото. Говоря за пълното приемане. Това важи и за болестите. Това е – става въпрос за приемането – метод на любовта. Само любовта е в сила да погълне злото и омразата. Няма друга сила, която може да се справи. Затова говорим за този важен закон – за приемането. Това е метод на любовта. Чрез тази любов Бог ще се задейства във вас, а Той знае как да се справи с вашето минало, няма значение колко е тежко вашето минало. Когато приемете съдбата, каквато е, с любов, тогава Бог ще проникне във вас, а Той знае как да се справи с вашето минало. Добрите условия за Бога са пълното приемане. Това е методът на любовта. Добрите условия за Бога – защото Бог в човека се справя с кармата му, а не човекът – са пълното приемане или любовта. Ти пак ще си правиш разумни усилия. Няма да мислиш, че всичко Бог ще ти го направи, защото Учителят казва: Когато на една баба ѝ паднали буриите от печката, тя казала: „Господи, слез да ми ги качиш“. И все се молела и все чакала, но се искат лични усилия от човека. Така че има много неща, които ти трябва да ги направиш, защото много ще чакаш иначе. Ти ще си правиш разумните усилия и старания, а Бог ще решава дълбоките неща. Ще се стараеш, ще се молиш, ще правиш всичко разумно, но дълбоките неща ще ги оставяш Той да ги решава, без да се намесваш, без да пречиш. Например дишаш. Дишай! Старай се да дишаш дълбоко, да задържаш въздуха, моли се, обаче позволи и на Бог да диша в тебе и не казвай: Аз дишам. Някои искат да кажат „аз“, но само Бог има право да каже в човека „Аз“. Самият човек няма право да каже. Посветените когато казват аз и дори когато понякога хвалят себе си, те винаги хвалят Бога, защото са скъсали с егото и никога нямат идея да похвалят себе си, когато казват „аз“. Те имат право да кажат, след като са се справили с егото. Бог диша във вас, а не вие. Например ако Бог спре да диша във вас, какво ще направиш? Нищо не може да направиш. А пък ако вземеш да спориш, е много смешно.

Люби и не осъждай, защото в неосъждането Бог ще расте в теб. В неосъждането, в приемането Бог ще расте в теб. Ти не можеш да растеш. Сам по себе си не може да растеш, но чрез любовта, чрез приемането Той може да расте в тебе, а ти ще се учиш. Той вътре в тебе ще расте, ще ти покаже нещо, а ти от това ще се учиш, ще се поучаваш. Например Бог говори. На тази лекция Бог говори в мене, аз съм инструмент. Във вас Бог ме слуша. Ние тука само участвуваме. Ние просто сме участници. Някои искат да постигнат Бога с дарби и със способности, което е погрешен път. Пак повтарям: някои искат да постигнат Бога с дарби и способности. Ще обясня защо е погрешен този път. Това е пътят на егото. То иска да се представя, иска да измести Бога, иска да има много големи дарби, да прави чудеса и т.н. Бог никога не се постига с дарби и способности. Бог се постига с любов. Всички дарби и способности са сенки пред Бога. Много е смешно един даровит човек и способен да застане пред лицето на Бога и да иска да го съветва и да го учи или да му дава съвети, или да му каже колко е интелигентен. Скоро срещнах един много интелигентен човек, на когото малък проблем беше в състояние да му обърка целия живот. И макар че е много горд, смята се за много интелигентен, понеже ръководи големи телевизионни предавания, но той пред мен сподели, че просто едновременно с това е много слаб, беше някак си смирен и аз разбрах защо се срещаме. Но той изведнъж разбра, че нещо не е наред с него, въпреки цялата му интелигентност, уж призната в България. Малък проблем може да го погуби. Така става с интелигентните хора, с гордите и т.н.

И така, в живота се случва всичко, което е длъжно да се случи. Ако приемеш по-малкото зло, казва Учителят, ще се освободиш от по-голямото зло. Осъждането и критиката увеличават злото в твоя живот.

Какво означава дълбокото приемане? Дълбокото приемане е дълбоко доверие. Това означава вяра, защото вярата в истинския смисъл е пълно доверие във всичко, което се случва. Това означава вяра. Пълно доверие във всичко, което се случва. Аз съм ви давал примера преди години, когато работих на „Златните“, питах една администраторка вярва ли в Бога. – Вярваш ли? – Вярвам. – Ако умрат комшийските деца, вярваш ли в Бога? – Вярвам. – Ако умре твоето дете, вярваш ли в Бога? – Не вярвам. – Така разсъждават спящите. Да не говорим, че това дете въобще не е нейно. То си е на Бога. И Бог има по-дълбока грижа за неговата съдба. Да не говорим, че майката не може да създаде не само дете, тя не може да създаде един косъм, един нокът не може да сътвори. Това е тайна. Детето е голяма тайна на природата и означава съвсем други неща.

Бог е скрит в дълбочината на нещата и ако ние сме дълбоки, приемствени и изпълнени с любов, ще Го видим. Но не чрез себе си, а чрез Него. Той сам в Себе Си ще се види. Не чрез тебе, а чрез Него, защото Той е дълбокото. Някои казват, примерно ти казваш: „аз виждам“ или „аз гледам“. Но не ти гледаш със своите очи. Понякога толкова много духове гледат през твоите очи, и ангели, и дяволи, и душата ти, и висши същества от най-различни категории. Ти не можеш да ги различиш. В края на краищата Той гледа, затова не казвай „аз“, не му пречи Той да гледа свободно. Остави Бог да гледа в тебе, защото Той може да вижда дори и чрез външните очи. Защото Той е Духът в очите. Понякога в редки случаи чрез външните очи можеш да видиш неща, които стават в петото и шестото тяло. Не говоря за външния свят. Във външния свят може да видиш някои знаци, признаци, предупреждения, но те идват от Духа, а не от твоите очи, които гледат. Именно Той е очите в очите и Той е говорът в говора. Както ви казах, не аз говоря, включително на тези лекции, а Той говори, аз само присъствам, но даже и това е под въпрос, дали присъствам, не се знае. Защото аз знам в себе си, че съм нищото и пустотата, така че някои хора някой път искат да направят контакт с мене и разбират, че мене ме няма, и въпросите им се разпадат. Това е друг въпрос. Той говори и не вие ме слушате – пак ще го кажа – и наблюдавате. Той говори и Той слуша и наблюдава. Понякога във вас Той много тънко ме наблюдава. А пък аз знам, че имам голяма отговорност. Аз също слушам лекциите и раста чрез тях, доколкото мога. Доколкото Той ми помага, доколкото приемам, доколкото съм се отдал. Аз мога да раста само чрез Него. Аз съм тук, защото Бог ме е превърнал в свой инструмент. Аз само съм приел. Нищо друго, само съм се съгласил, и то напълно, понеже Учителят е поискал.

Това, което Той говори – другият важен момент – е че не става тука във времето. Нали днеска казваме вторник, еди-коя си дата, еди-коя си година, няма такова нещо. Това, което Той говори, не става тук във времето, както изглежда, а извън времето, в Духа. Тука говорим в Духа. Ние само външно присъстваме във времето. Но вътрешно, в момента тука ние сме във вечността. Нямаме нищо общо с времето на вътрешен план. Но външно изглежда, че сме се събрали в тази зала и т.н. Не сме във времето. Само привидно сме тука. Ние трябва да бъдем много будни. Какво означава това? Ще обясня. Будният е верен на любовта, а не на логиката и на ума. Будният е любящ, а не даровит. Говоря за пътя на ученика. Будният е блажен, а не даровит. Ето защо много даровити и способни хора са се самоубивали. Много способни, много даровити, много интелигентни и продължават да се самоубиват. Да сте чули някога блажен човек да се самоубие? Това е абсолютно невъзможно. Блаженият човек никога не може да се самоубие. Блаженият човек пребивава в покой и дълбочина, не в дарби, не в способности и интелигентност, не в его, а в покой и дълбочина. Той живее в любовта. А любовта съществува, за да обожествява и себе си, и другите. Тя наистина действува така. Когато обичаш някой, го обожествяваш. Дори и това да е животно, обожествяваш го. Дълбокото разбиране не идва никога от дарбите и способностите на човека. Поначало такива хора нямат дълбоко разбиране. Дълбокото разбиране идва от пустотата, от Нищото, т.е. от Бога, или от дълбините на Любовта. Дълбокото разбиране за живота не идва от дарбите и способностите, а от пустотата, от Нищото.

Който няма будност, осъжда. Това означава, че се осакатява. Другият важен момент е, че който няма будност, се изгубва в знанието. Много чете много прераждания, много интелигентност и понякога не може да се справи с нещо елементарно. Какво искам да кажа? – Знанието е много далече от целта. Будността е близо, защото действува благородно и свято. Тя има едно предимство. Говорим за будността на петото тяло. Будността никога не осъжда, никога не критикува. Тя прави забележки, загатва, забелязва, отбелязва, но това е по закона на любовта. Вътре в себе си тя изхожда от любовта и не може да осъжда, защото будността е отношение към любовта. Какво означава любов към Бога? – Любов към Бога не означава, че ще видиш Бога, някакъв образ или личност. Не можеш да видиш това, което няма образ и личност. Той няма лице, само Синовете Му имат, но Той няма. Синовете Му, Синовете Божии, посветените, Учителите имат лице, но Той няма. Той е абсолютна пустота, Той е Нищото. Както ви казах, след време ще говорим за това Нищо, Което е една от най-големите тайни и мистерии.

Любов към Бога не означава, че ще го видиш. Това означава обаче, когато го търсиш, че ще се обожествиш. Няма да го видиш, но когато го търсиш с любов, ти ще се обожествиш. Именно затова е създадена идеята за Бога. Това е въпрос на отношение. За да имаш отношение. Затова слизат Учителите, не да те обучават, а те слизат като присъствие на Любовта, като присъствие на Бога, като присъствие на Нищото, за да имаш отношение. След време когато Учителят изчезне, ти ще имаш отношение към себе си, свещено отношение и ще постигнеш Бог в себе си. Т.е. ще постигнеш съкровената си същност, ще постигнеш обожествяване. Затова Абсолютът се е излъчил надолу и е създал Бога. Затова Учителят казва, че има Същество, което е над Бога. Това е Абсолютът. Абсолютът означава Абсолютното Нищо. Понеже е толкова недостъпен, че никой не може да го разбере, никой не може да го познае, нито имена, нищо; няма врата към Него, казва Учителят, няма никаква врата към Него. Не може да го търсиш и да го намериш, не може да се молиш и да го намериш. Той превъзхожда всичко. Затова Той е излъчил от Себе Си Бога, дал Му е безпределност, но Той самият, Нищото, надминава всякаква безпределност. Но Той е създал Бога като идея, за да бъде човек обожествен и да намери себе си, да познае себе си, своята собствена Божественост. Това е всъщност целта.

Пробуденост означава, че просто ще станеш Божествено същество. И както казах, Бог е само една идея, за да можеш да откриеш себе си, своята най-дълбока и съкровена същност. Когато откриеш, тогава вече нещата се променят. Тогава вече можеш да се наречеш ученик. Това е мярката за ученик. Това означава още познаване на себе си. Но тука искам нещо да уточня, преди да завърша. Познаването на себе си е вечен процес. Ще се познаеш на едно ниво в един живот. В следващото прераждане на още по-високо ниво. В тази връзка ще ви обясня нещо, което смущава в окултизма някои хора. Понеже някои мислят, че Бог е съвършен. Не знаят, че само Абсолютът е съвършен. Бог е несъвършен. Пак ще го повторя. И точно това е красивото. Ако беше съвършен, щеше да има застой. Но Бог е несъвършен. Той вечно се усъвършенствува в човека. На все по-високи нива. Той постоянно обожествява всичко. И няма спиране. Ако имаше съвършенство, щеше да има застой, щеше да има смърт. Затова всички, които се стремят към съвършенство, пропадат. Някои даже смятат, че са стигнали до края на съвършенството, такива като Сатана и поискаха да превземат престола на Бога, понеже са много съвършени. Има и такива хора, които смятат, че край, знаят всичко и вече няма какво да учат. Оттук нататък те почват да умират, застой.

Бог е несъвършен, за да има вечно развитие, вечно усъвършенствуване. А съвършен е само Абсолютът, но не в смисъл на съвършенство, а в смисъл на проява. Той няма нужда от качества. Бог има нужда от качества. Той е добър, Той е Любов, Той е благ, Той е търпелив. Абсолютът няма нужда от нищо, понеже има всичко в себе си, абсолютна пълнота, Той е наистина съвършен, но в съвсем друг смисъл. Той е съвършен чрез Бога, в смисъл такъв, трябва да търсим Бог по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Учителят казва, че Любовта, Мъдростта и Истината са съвършени. Не може да усъвършенствуваш Любовта. Не може да усъвършенствуваш Истината. Тя е абсолютно завършена и вечна. Но тя вечно е нова, вечно се обогатява и чрез Любовта вечно се открива. Когато човек познае Бог в себе си, т.е. Божествената си природа, той вечно ще се преоткрива на все по-високи нива. Но първо трябва да стане Син на Бога, Син на Любовта. Тогава той ще разбере тези неща в един друг по-вътрешен смисъл. Съкровеното – това е самата Любов. Тази Любов никога, никога не осъжда, никога не спори. Любовта е последната дума, последното слово на всички науки и религии. Те трябва да завършат там всичките си спорове, всичките си открития, те трябва да завършат там. Трябва да се превърнат в Любов. Затова Учителят казва: Не е достатъчно да обичаш. Трябва да се превърнеш в Любов. Любовта е последното слово. Не само в този живот, не само в бъдеще, а и в далечното бъдеще. Любовта е последното слово.

6 ноември 2001 г.

Пътят на предаността

(лекция 15)

Знаещите хора

(първа идея за размишление)

Предаността

(лекция 16)

Посвещението

(втора идея за размишление)

ПЪТЯТ КЪМ ПРЕДАНОСТТА

(лекция 15)

Изкушенията служат за погибел на всичко, което е лъжа. Една от целите на изкушението е, че изкушенията служат за погибел на всичко, което е лъжа. Който обича Истината, израства чрез изкушенията. Който обича Истината, е уверен, че ще победи изкушенията.

Тука само за малко ще се отклоня. Значи страстта, половият живот – след време ще говорим и за него, така нареченият секс, сексуална енергия и т.н. – той е създаден за възход, не за падение, не за пропадане. Трябва да минеш през него съзнателно, с цялата си любов, да го превърнеш в нещо свято, в молитва, да се разцъфтиш и да качиш енергията нагоре във висшите чакри. Да се превърнеш в чиста любов, освободена от страстта, любов, която се съединява с Бога, а не любов, която се съединява със страстта. Това между другото, но след време ще говорим по този въпрос.

Който обича Истината, превръща изкушението в спасение, а някои мислят, че изкушението е враг. То е враг на спящите и на тези, които обичат лъжата и удоволствията. Тука говорим от друга гледна точка. Който обича Истината, превръща изкушението в спасение. Изкушението не е враг на този, който обича Истината, но то е враг и рушител на този, който обича лъжата и злото. За спящия човек животът е низ от изкушения и падайки в тях, той увеличава своите заблуждения – така наречената въображаема реалност. Заблужденията произлизат от знанията. Знанията създават въображаема реалност. Докато няма нужда да се създава реалност, тя вече съществува и трябва да се открие, но това е друг въпрос, чрез любовта.

За пробудения човек, за търсача, търсача на Истината, животът не е изкушения, а изпитания, чрез които той израства в петото си тяло, т.е. в собствената си съкровена същност. После ще стане въпрос за посвещението, което отговаря на идеята съкровен човек. Той израства в собствената си съкровена същност. Този, който се изкушава, увеличава разсъжденията си, илюзиите си, знанията си, докато пробуденият човек увеличава своята духовност. Това са два различни пътя. Той минава по друг начин през изкушенията, минава с любов и ги надраства. Който не е минал през сексуалния живот с дълбока любов, със свещено отношение, той все ще се връща, ще си подпушва енергиите, но няма да може да надрасне този въпрос. Същото важи и за гнева. Който има любов, ще може да го погълне. Който няма любов, ще се връща.

Когато изкушението е преодоляно, човек вкусва от благословението на живота. След изкушението идва благословението, когато е преодоляно. Изкушението води до обновление и възраждане, т.е. след тъмнината и тревогите на изкушенията идват светлината и покоят. Това означава, че в изкушението е залогът на спасението, в изкушението е скрито спасение, но пак казвам – за пробудения.

Изкушението не е враг, няма нещо, което да е враг за ученика. Някой смята, че сексът е враг. Ако е враг, ти не можеш да го надраснеш, не можеш да го предвидиш, той ще е изненада. Първо трябва да го превърнеш в приятел, после в нещо свято, да минеш през него и да го надраснеш, да се освободиш. Никой не може да израсне без изкушение. Изкушението е наш скрит приятел. Това е Божествен замисъл на Бога. Сам Христос мина през него. Не само обикновените хора, но и духовните хора минават през него. Не е враг, а е наш скрит приятел. Той е промисъл на Бога. Бог има идея. И затова никой не може да израсне, ако не мине през изкушения. Изкушенията работят за нас. Самото изкушение работи срещу старото в нас. Затова пак казвам, че то не е враг. То работи срещу старото в нас.

Изкушението е – от друга гледна точка ще го разгледам – голямо сражение между стария и новия човек, между четвъртото и петото тяло. Тука се води голяма борба, дали човек ще познае себе си, или ще си остане човек на знанията, заблужденията, плановете и т.н. Изкушението е много дълбоко вътрешно сражение, сражение – мога да кажа даже – на живот и смърт. В края на тази голяма борба старият човек умира. Накрая ще завършим с идеята за посвещението. Старият човек умира и се явява така нареченото новораждане, новото раждане. Изкушенията са пътят за възраждането в новото, в новото съзнание и за да се избегне адът и тежките състояния, човек трябва да премине през изкушенията с будност, с осъзнатост и да ги надмогне. След преодоляването на изкушенията човек вече става жив. Преди туй той пак ходи, въобразява си, че е жив, но не е жив. След изкушенията, след преодоляването човек вече става жив, може да се нарече жив. След преодоляването на изкушенията започва реалното развитие, дотогава е било подготовка, въведение, предговор. Оттук нататък почва реалното развитие. Защото този, който е преодолял изкушението, се съединява вътрешно с Бога. Този, който е преодолял, той вече се съединява и започва реално развитие.

Който обича Истината, той умее да люби; който умее да люби, той умее да медитира, не да разсъждава, а да медитира. Медитацията е сътворена от Божествената любов. Самата любов се превръща в духа на медитацията. Тя вече става нещо естествено.

Само любовта умее да живее. Защо? – Защото тя не се стреми към това. Самият стремеж е преграда. Тя не се стреми да живее. Ще обясня. Който се стреми да живее, да съхранява живота си, той загива. Но който пожертвува живота си, а любовта умее да го пожертвува, той оживява. Който иска да го съхрани, нищо няма да съхрани. Но който го пожертвува в името на Истината, в името на Бога, в името на нещо велико и свещено, той оживява. За този, който няма любов, няма изход от смъртта. За този, който има любов, има изход от смъртта, това е наречено възкресението. Любовта има в себе си силата, която изменя смъртта, променя качеството на смъртта, превръща я в живот. Именно любовта е тази сила. Любовта е явление на Бога, на Бог в човека. Затова е казано, че Бог е любов, не е казано, че човек е любов. Именно любовта е Бог в човека, затова тя променя смъртта в безсмъртие.

Любовта е явление на Бога, явление на чистата духовност. В чистата духовност няма смърт. Любовта е тясно свързана и с Истината, и с предаността. Според откровението на Истината в човека се увеличава самоотричането. Когато човек има любов към Истината, тя почва да му дава малки прозрения и откровения. И според тези откровения на Истината в човека се увеличава самоотричането. Именно тука израства предаността. Във втората лекция ще разберем точно какво означава преданост.

ЗНАЕЩИТЕ ХОРА

(първа идея за размишление)

Който не обича Истината, става знаещ. Една от диагнозите – много знания, много информация. Знаещият знае, но не вижда. Той е свързан с дървото за познанието на доброто и злото, т.е. нереалното дърво, за което Бог е казал, че носи смърт. Знаещият знае, но не вижда. Именно знанието е невежеството на знаещия. Бог го оставя да знае. Казва: Ще го оставим, защото той много знае, сам да си решава проблемите – но знанието увеличава проблемите.

Навън знание – това е знаещият човек – а отвътре е невежество. Това е неговата характеристика. Отвънка знание, съвети и т.н., отвътре – невежество. Знанието няма връзка с дълбочината на човека. Знаещият е неуравновесен, фалшив, избухлив и т.н, защото знанието е нещо, което изхожда от ума. Умът дава знания на хората, т.е. Сатана дава знание, а Бог дава Любов. Това са две различни дървета. Сатана дава знание и много съвети. Учителят казва, че Сатана много знае, обаче е нещастен. Знаещият е неуравновесен. Какво искам да кажа? – Представете си махалото, което се люлее, това е умът – постоянно изпада в крайности. Наляво и надясно, т.е. или много яде, или голям пост прави, но не може да яде с мярка, винаги пътува в крайност. И или иска да се самоубие, или е много привързан към живота и държи много на живота и все изпада в крайности. Когато махалото спре, това означава, че умът е овладян, по средата – това е равновесието. Знаещият няма такова качество. Докато има ум, той ще пътува в едната крайност и в другата. Днеска е весел, утре е отчаян, времето се променя постоянно. Знанието създава в човека една измислена реалност, той почва да си въобразява. Окултната наука казва, че ти не си създаден да създаваш нова реалност, ти си създаден, за да откриеш реалността в себе си, в своята дълбочина. Именно от любовта към Истината ще дойде постепенно, както ще видим в последната глава за посвещението, откровението на реалността. Именно любовта към Истината, а не към знанията, води човека до откровенията на реалността.

Какъв е подходът на будния човек. Будният човек е отворен не за знания, а за Истината. Ето вижте една разлика. Спящият човек се интересува от знания, от съвети, от рецепти и т.н., той не се интересува от Истината. Той иска да оздравее, после може да живее още двадесет години глупав живот, но за него е важно здравето, защото то ще му осигури глупостта.Но това е друг момент. Умният човек е отворен за Истината, а не за това или онова знание или за това или онова учение. Няма значение в кое учение си, ако обичаш Истината. Решаващото е в Истината. Това важи и за Любовта. Няма значение дали си женен или не, а дали имаш свещена любов. Ако имаш любов, все едно е дали си женен или не, ти имаш целостта на живота в себе си. Ако нямаш любов, пак е все едно дали си женен или не, това се нарича брак. Знаете думата брак какво означава. Знаещите често критикуват посветените и пробудените, те си позволяват, без да имат мярката. Те изхождат от трето и четвърто тяло, което значи пълна слепота, даже за най-елементарни неща. Всяка тяхна критика е писане на карма на своя гръб, те си пишат така кармата. Ще дам един пример елементарен, който се е случил с Кришнамурти. Един последовател на Кришнамурти двадесет години чел книгите му, възхищавал се, вдъхновявал се и един път се случило така: в самолета, Кришнамурти пътува за едно място, където трябва да изнася лекция, и този негов последовател от двадесет години, който много го обичал и го ценял, много се вдъхновявал, се случило да пътува до него и наблюдава, че Кришнамурти чете детективски роман, криминален роман. И казва: Как може да следвам този човек двадесет години, кой ме обърка в този път, какво да правя, обърках си пътя. – Край. И той вече тръгва по друг път, изпуска развитието си и всичко, защото не може да разбере нещо елементарно. Кришнамурти не чете криминален роман, той го държи в ръцете си, но той чете Корана. Т.е. за посветения, за пробудения каквото и да чете, всичко за него е свещено. Обаче спящият вижда външните неща и не може да разбере елементарното, че вътре нещата са съвсем други.

Човек много късно разбира, че знанието е слепота, след много страдания, понеже човек е привързан, самият ум, това е качество на ума, умът се привързва към знанията. Това е целта на страданията, Учителят казва: „Философията не може да помогне“, страданията работят много по-точно, те ще изместят знанията, но много трудно. Много страдания, много страдания, докато накрая човек стане смирен и каже: Аз нищо не знам. Както после ще стане въпрос за Сократ. Знанията са от дървото на смъртта. Именно затова беше казано в Библията: „Ако ядете от това дърво, ще умрете.“ Значи ако се привържете към знанията, ще умрете. Именно това е методът на ума. Умът ти дава много знания, много желания, много капани. Много знания означава много капани и означава много желания.

Любовта ти дава будност, а будността ти дава прозрение в желанията, прозрение отвътре. Затова Учителят казва, че знанията не са важни, но в тях има нещо, което трябва да го изтръгнете. Трябва да умеете да изтръгнете от знанията живота, който е скрит в тях. Самите знания не ви трябват, но животът, който е скрит в тях, трябва да умееш да го изтръгнеш. Както един цигулар умее да изтръгне хубава музика от струните. Ако си в знанията, ти си в ума; ако си в ума, ти си във времето и настроенията, и в ограниченията. Щом си в ума, ще имаш достатъчно ограничения, проблеми и настроения, но няма да имаш вечното състояние.

Ако си в душата, ти си във вечността, защото любовта е създадена за вечността. Тя ще служи във вечността и затова е важно ученикът да се научи да живее в своята душа. Ако си в душата, ти си във вечността. Любовта е създадена за вечността и вечността също е създадена за нея, за да може тя да служи.

Ако си в духа, това е вече друг въпрос. Тука не си при себепознанието, а тука вече си при своя Учител, защото връзката с Учителя става с духа. Ти си вече и при Истината. Присъствието на знанията е присъствието на смъртта в човека, те може да са много хубави, много приятни, даже от тях да произлизат и някои изгоди, обаче ти си в смъртта. Присъствието на любовта е вече друг въпрос. Присъствието на любовта в тебе, това е присъствието на рая. Ти си в живия живот, това е животът на душата. Присъствието на Истината е духът в човека, това е наречено „Царството Божие“. Присъствието на Истината – това е равнозначно на духа в човека.

ПРЕДАНОСТТА

(лекция 16)

Какво означава преданост? Предаността означава цялото решение на петото тяло, т.е. това е пълно решение на висшата душа. Казвам това, понеже някои питат: Как да стана предан? – Той говори чрез четвъртото си тяло, чрез ума си, умът никога не може да бъде предан. Защото който е стигнал до зрялост в душата си, той взема тотално решение, това решение е безусловно, затова го наричаме цялостно, цялата душа. Това означава, че душата вече знае какво се иска от нея, как трябва да действува, защото душата е много досетлива, тя е самата любов. Любовта има досетливост за всички неща – и за фините неща, и за всичко. Само тогава може да бъдеш предан, когато това излиза от твоята душа. Човекът на ума никога не може да се отдаде на Истината, защото самият ум не е цялостен, той няма в себе си цялост, няма блаженство, няма пълнота, не му е дадено, както на знанията, на знаещия не е дадено да бъде блажен. Който се отдава, той се отдава с душа и въпросът „Как да бъда предан?“ изчезва. Нищо не може да направиш. „Какво да направя?“ – няма такъв въпрос. Просто това става.

Предаността е нещо прекрасно, когато излиза от петото тяло, т.е. от душата, от любовта. При тази преданост ученикът е в пълно единство със себе си. Преданост, която идва от ума, е фалшива. Пак казвам: човекът на ума може да иска, но той не може да бъде предан. Дори и когато години наред се старае да бъде верен, помага, прави услуги, но той не може да бъде предан. Предаността е едно от най-великите явления на душата. Предаността е придобиване на себе си, това е отдаване на себепознанието, това е навлизане все повече в дълбините на душата си, в собствената си душа, във великия храм на живота, това е душата, великият храм на живота. Предаността към себе си е искреност към самия себе си и тя завършва със себепознание, а не със знания и натрупана информация.

Например накратко ще ви кажа случката със Сократ. Има една случка със Сократ и делфийския оракул. Отиват учениците на Сократ при делфийския оракул да питат да им каже нещо оракулът за Сократ. Делфийският оракул казва: Сократ е най-мъдрият човек на земята.Те се радват, че имат такъв Учител, отиват при него и му предават. Казват на Сократ: Делфийският оракул каза, че ти си най-мъдрият човек на земята. – Сократ се засмива и казва: Няма такова нещо, някога това щеше да бъде вярно, когато трупах знания, когато знаех, когато имах его, може би тогава да е имало нещо подобно, но сега аз знам, че нищо не знам. – И те се връщат при делфийския оракул и му казват: Това, което казваш, не е вярно, защото Сократ не го приема, Сократ казва, че знае, че нищо не знае. – И делфийският оракул им казва: Точно това ви казах, че Сократ е най-мъдрият човек в света, понеже знае, че нищо не знае.

Когато душата се отдава, тя никога не търси полза, тя живее от самото отдаване, няма полза, няма изгода, тя се отдава на Истината и това е решено. Няма търсене на полза и на изгода. Отдаването е именно силата на любовта, силата на доверието. Именно това отдаване е силата на любовта, силата на доверието. Предаността не е мислене или някаква техника, тя дори не е действие. Тя е едно много дълбоко вътрешно явление на душата. Нито мислене, нито техника, нито действие, тя е явление, събитие, вътрешно събитие, дълбоко събитие на душата. Предаността е самата любов. Ако ти си изпълнен с тази любов, не можеш да питаш: Какво да правя? – Просто самата любов ще те научи. Тука няма въпроси. Именно затова казвам: не превръщай любовта в знание, защото животът ти ще стане фатален. Никога не превръщай любовта в знание и не превръщай Бог в знание, защото не може да го изречеш, каквото и да кажеш. После в посвещението ще стане на въпрос. Любовта е живот, а знанието е смърт. Любовта е душа, а знанието скръб. Любовта е душата на нещата, а знанието е скръб. Знанието е умствен процес, докато любовта е нещо, което е чиста духовност. И когато влезеш в любовта, тя пак може да ти даде знания като компромис, но това е вече така нареченото съкровено знание, съкровенолюбие, което няма нищо общо със знанието, което идва от ума. Знанието, което идва от душата, е истинско, знанието, което идва от любовта, е истинско. Знанието, което идва от ума, е много далече от Истината. Блаженството е любов, а не знания, блаженият човек е човек на любовта, а не на знанието. Само невежеството може да превърне Бог в знание, понеже иска да го улови, да си го обясни, обаче никога не може да си го обясни. Затова казах: не превръщай Бог в знание, защото Бог е Любов и за Него е казано, че Бог е любов, а не знание, не интелигентност или интелект. Не живей със знанията си, защото ще бъдеш разочарован. Живей с любовта си и тя е всичко, тя ще те научи на всичко. Както казах: предаността е любов, предаността е искреност, искреност към себе си и към другите.

Един изключителен Дзен Учител казва следното, една много забележителна мисъл, забележителна идея. Той казва така: Когато съкровеният човек или искреният човек проповядва фалшиво учение, лъжливо учение, това учение става правилно, защото не е важно учението, а кой го проповядва, кой е самият човек, дали той е съкровен, както ще видим после за постъпките, или не. И другият момент: когато фалшивият човек, неискреният, неистинският човек проповядва истинско учение, Божествено учение, то става погрешно и неправилно. Ще обясня. Това са неща, които обикновено не се казват, но все пак някои неща трябва да се загатват. Затова реших да кажа нещо за посвещението после, макар че имах идея да ви кажа нещо за десето, единадесето и дванадесето тяло, но се оказа, че няма да има полза, напротив, ще се смесят телата и някои не ме разбират; тука има един брат, без да го критикувам, скоро дойде при мене и каза, че спрял молитвите и размишленията въобще, защото стигнал до седмо тяло. Добре, казвам, няма проблеми, може и да си в седмо тяло, всичко е възможно. Само че после му обясних, че е закотвен в третото тяло и той казва, че почва да има много проблеми, разбира се, и не само проблеми, но щеше да има и повече неща, ако не беше ме послушал, така че благодарен съм, че дойде и че имаше някакво смирение чрез което се разбрахме. Значи говори се, че най-важното са чистите постъпки и в учението така се говори, сега ще ви убедя в обратното. Говори се, че най-важното в учението са чистите постъпки и благородните постъпки, чували сте го и Учителят много често го говори, но сега Учителят иска да ви кажа нещо по-ново и по-друго: Чистите постъпки много често доказват, че човекът, който ги върши, е фалшив. Ще обясня. Чистите постъпки, благородните постъпки, така наречени дарения, благодеяния, да не изреждам, много често показват, не често, а много често, че човекът е фалшив. Този, който не е постигнал себепознание, т.е. съкровената си природа, какви са неговите постъпки и благодеяния? Ами той е его, той може да иска да постъпи хубаво, може да си въобразява, че е постъпил хубаво, може да си въобразява, че е нахранил сираците, нито те ще израснат духовно, нито той. Напротив, даже има карма, понеже не знае как да постъпи. И няма в себе си съкровеното. Сега, неговите постъпки изглеждат добри, чисти и хубави отвън, така изглежда и те го водят благодетел. Но Истината вижда отвътре, тя мери с друга мярка. Постъпките на егото са скрито лицемерие и понякога дори жестокост. Това не изглежда така, то е скрито, обаче Истината, която раздава после правосъдие, не прощава нищо. Вътрешно това е лицемерие, дори жестокост, но това е много трудно да се забележи, но както казах, Истината – Учителят казва – преследва всички безпощадно. Тука няма йоги, няма окултисти, няма теософи, няма владици, Истината преследва абсолютно всички безпощадно, не прощава на никого. Другият случай: този, който е постигнал съкровената си природа, себепознание, съкровеният човек, за който ще говорим накрая, за посвещението, постъпките му не винаги изглеждат чисти, външно постъпките му не винаги изглеждат чисти, понякога изглеждат неразумни, понякога даже сурови, има Дзен Учители, които са удряли учениците си, а Гурджиев даже често ги е биел и правил такива безумия с тях. Примерно идва Успенски от чужбина, носи един куп пари, Гурджиев му казва: „Давай парите и заминавай пак да печелиш, махай се“ и т.н. Кара един да копае, той копае два метра трап, после отива, заравя го и казва: „Копай отново“. Обаче когато това го прави Учител, това е съкровено, от това може да израснеш, ако това го прави обикновен човек, е много лошо.

Постъпките на посветения, на съкровения човек, на този, който е познал душата си, не изглеждат чисти отвън, но Истината го вижда и дори когато постъпките му изглеждат нечисти и даже сурови, те са благодеяния, те са милосърдие, защото произлизат именно от съкровеното. Това означава следното: не е важна чистата постъпка, а кой постъпва, кой е този, който постъпва.

В тази връзка ще ви кажа два случая, даже единият случай е с Учителя, другият се е случил с Буда. Накратко, със свои думи ще ги кажа, защото важна е идеята. Двама светци си вървели в планината – две святи души и по пътя намерили едно гърне, гърнето било пълно със злато. Единият свят човек като погледнал гърнето, подскочил и избягал като попарен. Другият погледнал и казал: аз ще направя много благодеяния. Взел златото, почнал да строи къщи и т.н., училища и той смята, че помага на хората. След време този, който направил много благодеяния, отива в ада, а другият бил в рая и този в ада се чуди защо съдбата му е такава. И му обяснява свети Петър какво е положението. Казва така: Всичките ти благодеяния не струват нищо, не струват повече от подскока на твоя колега, на другия свят човек. Всичко, което си направил, не струва колкото този подскок.

Другият случай е с Буда. Отива един богаташ, трупал години наред пари и отишъл при Буда: Искам съвет – казва – ти можеш да ми дадеш, искам да помогна на хората, имам много пари, имоти, какво да направя? – Буда му казва: Ти не може да помогнеш на никого. – Той казва: Защо така, аз искам да помогна нали, мислех, че ти ще ми дадеш разумен съвет. – Буда му казва: Хубаво е да помагаш, но ти не може да помогнеш. – Ама защо? – Ами тебе те няма, не си познал себе си, ти си съвсем друг, кой е този, който ще помага. – Както виждате, важно е не постъпката и деянието, а кой действува отзад.

Съкровеното се постига чрез посвещение в петото тяло. В шестото тяло вече е по-висока степен, но в случая говорим за петото тяло. Това посвещение се постига с любов, без желания, без резултати, нищо не желаеш. В тази връзка ще кажа нещо за съкровеното. Не са важни твоите знания, не са важни твоите усилия, важна е твоята любов. Разбира се, някои имат обратна любов към нещата, примерно: сещам се за един случай, за един, който, чували сте за Мулла Насредин, е нещо като Настрадин Ходжа. Той обичал да си играе с нещата и с любовта, само че понякога тя му носела страдания. Обичал да носи два сантиметра по-тесни обувки и те много му стягали и много го боляло. И той ги носи, носи – това е случка, която Ошо я разказва, много интересна, и Ошо го пита: Бе защо ги носиш тези тежки обувки, събуй ги да ти олекне. – Не, казва, вечерта като много ме измъчат и като ги събуя, се чувствам прекрасно, цяла вечер се чувствам прекрасно. – Но това не е разбиране на любовта и не е разбиране на пътя. Човек може да нагажда нещата всякак си, но има една любов, която знае как да действа.

Ще се върна на идеята за предаността и после ще кажа и за съкровеното. Предаността е осмисляне и на външния, и на вътрешния живот. Тя не осмисля само вътрешния живот и външния. Предаността не е бягане от външния живот и от отговорност, напротив. Пробуденият носи отговорност, той не бяга от отговорност. Предаността е увеличаване на будността и отговорността. Едно от важните неща, които трябва да знаете за предания ученик, е че той развива вътрешната си тишина. Не външна, а вътрешната си тишина, защото предаността те въвежда много дълбоко в любовта, такъв е пътят на преданите, предаността те въвежда много дълбоко в любовта, в Бога. А това увеличава вътрешната тишина. Само любовта може да изцели човека от егото, никакви лекарства, никакви рецепти, никакви знания, само любовта. Само любовта те води в дълбокото и в Бога. И когато навлезеш там, просто егото го няма и изведнъж усещаш, когато влезеш да живееш в Божествената любов, изведнъж усещаш, че егото го няма, няма слабост, няма недостатъци, те са изчезнали, защото в любовта ги няма. Виждаш колко е ненужно да се бориш със слабостите, когато се бориш, те се увеличават. Няма нужда да се бориш, просто увеличавай любовта в себе си. Увеличавай светлината, те ще отпаднат. Поначало те не съществуват, но трябва да отпаднат. Във външният свят донякъде съществуват, но трябва да отпаднат. Будният човек не се занимава с проблеми, а със самия себе си, защото самият човек е проблем, проблем за себе си и докато познае любовта, той е все проблем. Това означава, че ти трябва да решиш себе си и тогава проблемите ще отпаднат. Не да решаваш някакви проблеми, защото няма такива проблеми, които могат да бъдат решени. Те си остават, прехвърлят се в други хора и т.н. Ти трябва да решиш себе си и когато решиш себе си, тогава проблемите ще отпаднат от само себе си. Ще разбереш, че те сякаш не са съществували. Всъщност те не съществуват. Те са изработка на ума, умът ги създава, въображението ги увеличава и т.н. и т.н., това, което сте чували, от нищото, от мухата станало слон, от слона станало нещо по-голямо. Предаността е пътят на любовта. Ако не разбереш любовта, тя ще стане твоето нещастие и тогава ще трупаш знания, защото това е някакво утешение, ще трупаш знания, но те никога не могат да заместят любовта. Ако растеш в човешкото, това означава, че проблемите ти ще се увеличават. Ако растеш в преданост и любов, тогава будността ти се увеличава, тогава проблемите намаляват. Там, където се увеличава любовта, се увеличава Бог. Там, където е Бог, както казах, няма проблеми, има задачи, има работа, има служение и т.н. и т.н., но няма проблеми. Увеличавай любовта си и проблемите ще бягат от тебе, това е решението.

ПОСВЕЩЕНИЕТО

(втора идея за размишление)

Ще кажа общи неща за посвещението, тъй като за него не може да се говори пряко, но общите неща са посока, въведение, загатване, затова ще направя загатване.

Първо, посвещението е тайнство. Това е другото име на съкровения човек. После ще видим как то произлиза от Нищото, защото някои мислят, че могат да му заповядат да дойде. Посвещението е другото име на съкровения човек. Съкровеният живот и съкровеният човек са създадени от веществото на просветлението. Поради липсата на съкровен живот посвещението се е превърнало в тайнство. И сега хората все търсят чакри, звезди, планети, астролози и т.н. и кашата става много по-голяма. Както някои търсят психотерапевти, аналитици и т.н., психоанализа, всъщност психоанализата никога не помага, тъй като самите аналитици са с проблеми, те не са посветени. Примерно един Фройд, това е един вътрешно напълно отчаян човек. Едно нещо, което казва, е достатъчно, без да се спирам надълго. Казва: Човекът е нещастен и никой не може да му помогне, ние можем само малко да му намалим нещастията, но не можем да му помогнем. – Как може такъв човек да решава дълбоките въпроси. Но има нещо хубаво в самите психоаналитици и психотерапевти, всъщност те нямат Божествена диплома, всичките им знания са фалшиви, но има едно нещо много хубаво в тях, което аз харесвам. Това е умението да слушат, вярно, че това е заплатата им, че от това зависи заплатата им и т.н., многото пари, обаче те умеят да слушат. А пък хората искат да се разтоварват и да се изповядат и трябва да си намерят отдушник, така че в случая те имат диплома за търпение, но нищо друго нямат, всичко друго е голяма илюзия. Даже и това търпение в края на живота не може да им помогне, защото то е изкуствено, то не произлиза от любовта, защото само любовта има истинско търпение. И самото търпение е силата на любовта, а не умението да изслушваш.

Днес посвещението изисква голямо очакване, много дълго очакване, и то с голямо доверие, после както ще видим, без въпроси. Днес всеки иска да стигне до посвещение, абсолютно всеки се стреми към това, някой съзнателно, някой несъзнателно, защото това е срещата с Бога, това е най-важното нещо, така че няма човек тука от вас, който да не се стреми. Всичко, което прави в живота си, книгите, които търси, хората, всичко е пътуване към това. Въпросът е колко голяма е жаждата и после ще видим, че няма полза от жаждата, има нещо друго.

Ти не можеш да заповядаш на посвещението да дойде. Има такива, които бързат, казват така и така, за колко време, три месеца, поставят срокове, после се оказва, че няма нищо подобно, увеличават сроковете с още една година, още две и така може да мине целият живот, вторият живот и т.н. Ти не можеш да му заповядваш, защото то е тайнство, което произлиза от Нищото. Запомнете, посвещението не идва от някъде, а от Нищото. Ти трябва да работиш много и много да чакаш. Като работиш, ти просто създаваш условия, то някога се случва. Работиш много и чакаш много, това е твоята задача, без да питаш кога. Това, което правиш в момента, се нарича създаване на условия. И още нещо. Посвещението е лична революция, няма нищо общо с народ и партии, демокрация, социализъм и т.н., да не изреждам, всичко е настрани, важен е лично човекът, личната революция. Това е лично дело, дело на петото тяло и на шестото, в по-висока степен на шестото. Работи и чакай, посвещението просто някога ще се случи. Умът не може да го хареса, кога е това някога, но пак казвам, някога ще се случи. Не задавай глупавите си въпроси: Кога? Как? – скрий абсолютно всичките си въпроси. Пак казвам, посвещението е тайнство, то идва при този, който много, много го е търсил и който накрая е престанал напълно да го търси. Пак ще повторя. Това е парадокс, обаче е така. То идва при този, който много го е търсил; жадувал си за Истината, жадувал си и накрая нищо, разочарование и така абсолютно се отказваш от привързаност към резултати и плодове, това е начинът да се откажеш. Защото ако много искаш, означава още да търсиш и още по-лош резултат, идва един момент, в който ти омръзва, спираш, толкова си жадувал, толкова много енергия и накрая нищо. В един момент се успокояваш, както учените са правили своите открития, много мисли, много мисли и нищо, и в един момент на релаксация се случва откровението. Това е нещо подобно. И накрая напълно преставаш да го търсиш, просто ти става толкова излишно да го търсиш, никакви резултати, просто нищо не искаш. Както казах, това е парадокс и не питай защо е така. Както се разбрахме, глупавите въпроси настрани, защото глупавият ти ум нищо няма да разбере, той поначало не пита, за да разбере. Преди време един философ ми задаваше въпроси, много въпроси, като му отговоря, се раждат десет въпроса, после още въпроси. Той каза: Ти не можеш да ме задоволиш. – Казах му: Разбира се, въобще нямам такива намерения, никога не мога да те задоволя. Аз съм доволен сам по себе си, въпросът е ти да станеш доволен, но и това не е достатъчно, трябва да надминеш и доволството.

Посвещението идва от мистерията на Нищото, никой не може да го задължи. Никой не може да задължи Нищото, защото Нищото го няма, как може да го задължиш. Посвещението е абсолютно и пълно разрушение на егото, то е завръщане в собствените си свещени корени, това е посвещението – пълно разрушаване на егото и завръщане в собствената си природа, в собствените си свещени корени. След посвещението ти се изпълваш с Бог. Ще обясня. Бог ти дава Своята Любов, не знания, Бог ти дава Своята Любов, Своята Пълнота, Своето Блаженство, Блаженство, което няма край. Сатана ти дава знания, но да оставим Сатана настрана, защото многото знания са много проблеми. Докато Бог ти дава Своята Любов, Той ти се отдава цял. Той не ти се отдава донякъде, а Той ти се отдава целия и те иска целия. Така те иска Истината, не можеш да се отдадеш на Истината донякъде. Учителят казва, че който иска да срещне Истината лице в лице, който иска да я види, той трябва да заложи целия си живот. Няма компромис тука, ако искаш средно положение, откажи се, но ако ти си в средното положение, ще си загубиш времето и енергията.

След посвещението, което се случва, обикновената реалност придобива изумителна красота, за мистика вече няма обикновени неща. Цялото му ежедневие е от радост към блаженство и от блаженство към радост, просто това вече става ежедневие и е начин на живот – изумителна красота. Ти си вече Син на Съкровеното си Битие. Тука егото е разтворено, да гледаш живота без его, е наистина пълнота, изумителна пълнота, чудо. Да гледаш живота без его, е чудна пълнота.

Бог е посвещението, но Бог – трябва да обясня нещо – не е цел, не го превръщай в цел, нито в знание, Бог не е слово. Посветените знаят, че в началото беше Нищото, но това е много дълга история да ви я разказвам, от кабалистическа гледна точка, ако някога трябва, ще ви я разкажа. В началото беше Нищото, нито слово, нито мълчание, нито знание, както казах, това е дълга история. Връщам се.

Бог не е цел, Той е дълбоко окултно преживяване, тотално вътрешно явление, Той се преживява от петото тяло и от шестото тяло и в двата случая извън ума, умът нищо не знае. И това е наречено в петото тяло себепознанието. Още е наречено второто раждане, себепознанието е наречено второто раждане. А когато това се преживее от шестото тяло, това е наречено третото раждане, това вече не е себепознание, а Богопознание и познаване на Учителя. Познаване на Истината и познаване на Учителя. Именно посвещението в петото тяло е раждането на съкровения човек. Който е постигнал себепознание, той става съкровен човек. Той се преоткрива като такъв, той е бил такъв, но вече се открива. Ще кажа нещо за съкровения човек.

Съкровеният човек не е в знанията, както ви казах, той дори не се намира и в чистата постъпка, той превъзхожда всяка постъпка. Той може да направи добра постъпка, може да направи неразумна постъпка, може да не направи постъпка, но той е винаги съкровен и винаги ги превъзхожда. Той е над доброто и над злото, за него вече няма полярности, защото той е цял. Той не живее в доброто и злото, а живее в любовта. Той се намира в присъствието. Той не прави постъпки и действия. Той дарява душа на нещата. Това е разликата. Той е в присъствието. На по-високо ниво, ако има шесто посвещение, той дарява дух.

Съкровеният човек е малкото тайнство на Нищото, тъй като има голямо и има специално. Съкровеният човек е малкото тайнство на Нищото. Той е тайнство на Божествената енергия. И с постъпки, и без постъпки той е душа, той носи душата на нещата. Затова хората когато срещнат такъв човек, се чувствуват добре, особено ако имат доверие и направят контакт с неговата душа и с неговия дух. Ако не могат да направят контакт, това означава, че посветеният е затворен. Има дълбоки причини за някои хора да е затворен и да се опитва да ги учи отвън, доколкото те могат да схващат, но той си скрива аурата и те не могат да го видят. Той превъзхожда и действията, и словото, не само действията, той превъзхожда и словото.

Съкровеният човек е човекът на посвещението. Той е духовна врата към тайнството на живота. Ценното в него не е, че той ще ви даде знания, а той е духовна врата, през която може да минете и да познаете себе си, Учителя и тайнството на живота. Той винаги е отворен за искрените души, той ги различава, понеже е минал по този път и никой не може да го излъже, няма такъв, който да може да го излъже.

Той е вратата към Бога. Но той не решава въпроси – както някои мислят, търсят го с въпроси, да им отговори на въпросите и на проблемите. Той не се занимава с това, той не решава въпроси. Достатъчно е да влезеш в духа му и в душата му и въпросите изчезват. В тази връзка ще обясня нещо. Пак напомням, той не разрешава въпроси, не му е такава целта. Достатъчно е да влезеш във връзка с него, с неговата душа и ще видиш, че твоите въпроси са били нищожни, неразумни, понякога даже те изчезват от само себе си. Толкова са глупави, че се смущават от самите себе си – въпросите са астрални същества, същества ментални, същества на ума, той ги изработва и те се смущават понякога при срещата си с духа.

Много хора трябва да се избавят от въпросите си, а не да получават отговор, но понеже е много натрапено, някои въпроси са много натрапени и разрушават човека, той мисли, че като получи отговор, въпросът ще се разреши. Не. Въпросът е да се избавиш от въпроса. Има въпроси, които ако се загнездят в тялото ти, след две-три години ще се превърнат в тежка болест. Питаш един, питаш друг, срещам един брат по едно време и той казва: Много неща виждам, всичко виждам, навсякъде, такива свръхестествени видения. И казва: Ти можеш да ми помогнеш, да ми ги изтълкуваш. – Казвам: Не позна. – Той ходил при ясновидци, никой не може да му помогне – постоянно видения. Седнахме на една пейка, казвам: Аз не съм от тези хора, които могат да ти помогнат, първо ти ми нямаш доверие. – Той така се замисли, замисли – няма доверие. Добре. Показва ми едно слънце над дърветата, казва: Ама виж красотата на природата. Гледай – ама така малко насила. – Казвам: Не искам да погледна слънцето. – Той се ядосва. Казвам: Ама аз имам друго слънце вътре в мене. – Не. Ама виж го, виж каква красота, ти не виждаш красотата на живота. – Добре. Така се разделихме. Но приятелското чувство винаги трябва да остане. Разбира се, засега никой не може да му помогне, но това е друг въпрос. Докато много вижда, е много опасно. Когато стане смирен, любовта в него ще започне да вижда и вече ще се получи нещо съвсем друго. Да не се отклонявам.

Достатъчно е, казах, да влезеш в духа му и въпросите изчезват. И трябва да се избави човекът от самите въпроси. Съкровеното не отговаря, но всичко решава – още един парадокс. Отиваш при него, но то не се занимава с твоите въпроси, то не ти отговаря, но ако ти направиш връзка с него, с такъв съкровен човек, въпросите ти отпадат, бремето ти отпада, товарът ти отпада. Въпросите не са нещо, което се решава, те изчезват от само себе си. Въпросът е да стигнат до този момент. Те са изработени от ума и ако умът изчезне, ако ти се потопиш в съкровеното на другия, в душата му или в собствената си душа, изведнъж виждаш, че те са изчезнали. Трябва да изчезнат всичките ти въпроси, значи вече тука говорим за всичките въпроси, защото преди години в София ме питаха: Коя е мярката, че третото око е отворено? – Точно това отговорих: Когато изчезнат всичките ти въпроси. Тука сега казвам: Когато изчезнат всичките ти въпроси, се ражда Бог. Това не означава да станеш мълчалив, защото има хора, които мълчат, а вътрешно говорят и пак задават въпроси. И Учителят казва: И рибите мълчат, но не са мъдри. Това мълчание не е злато, то е нещо гнило. Това е изкуствено мълчание, което се натрупва, то няма нищо общо с това, което се нарича безмълвие. Въпросите са препятствие Бог да се случи. Много хора имат въпроси, напрегнати са, а Бог го няма в напрежението. Трябва да станеш релаксиран и щеш не щеш, ще станеш. Защото в краен случай смъртта те прави хоризонтален, има една линия, тя ще реши въпроса, но не е там въпросът. Въпросът е ти самият да станеш хоризонтален доброволно.

Необходимо е мълчание, което да те отведе в тишината, в дълбините на безмълвието. Само в дълбокото безмълвие Бог се случва. Няма да казваме кога. Само в дълбокото безмълвие Бог се случва. Бог не се разбира, Той се преживява. Никой не може да Го разбере. И да Го видиш, и да не Го видиш, не можеш да Го разбереш, Той се преживява. Именно във великото безмълвие ти се сливаш с Него. Това не е знание, защото знаещият не може да се слива, той се слива с ума си. Тука говорим за душата и за духа. Именно във великото безмълвие ти се сливаш с Него. Мълчанието е качество на душата. Тишината е качество на духа. Както преди ви обясних, има една разлика между мълчание и тишина. Душата може да навлезе в дълбоко мълчание, но тя все още е привързана, тя общува. Тя общува по един свещен начин с Бога. Това е диалог, свещен диалог. В тишината, в шестото тяло, по-високото посвещение, няма диалог, има тотално сливане – няма гласове, няма образи, няма никой отсреща. Даже няма никой отвътре, на по-висок план, само Нищото. Именно в Нищото Бог се случва и тайнството на живота се разкрива – именно в тази дълбока тишина, в това абсолютно безмълвие. Никакъв шум, става въпрос за шум на тихите мисли вътрешно, на някакви чувства, емоции, нищо. Това е абсолютното безмълвие. Всичко трябва да изчезне, защото тебе ако те има, Бог го няма, защото ти си пречка на самия Бог и на себе си и понеже не Му отстъпваш, смяташ, че ти живееш, ръководиш нещата, управляваш, даже ръководиш души, да не говорим как много хора искат да обсебват другите.

Само в дълбокото безмълвие Бог се случва и както казах, Той не се разбира, но се преживява. Във великото безмълвие се сливаш с Него и всичките ти разбирания онемяват, абсолютно всичките ти разбирания онемяват. Именно това очаквам от вас – революция. Защото всички вие, както казах, се стремите към това, към посвещението. Дали някой си го признава, дали не си го признава, няма значение. Той се стреми към личната си среща с Бога и с Истината. И това е лично дело. Ако някой чака държавата да му оправя работите и партиите, аз ще ви кажа: не си губете времето. В пътя на ученика няма държава и партии, няма общества и народи, това е лична революция, лично дело. Разбира се, има риск, това е друг въпрос. По-нататък пак ще говорим.

И затова изнасям тези лекции, заради именно тази революция, която се нарича съкровеното себепознание.

4 декември 2001 г.

Красотата

(лекция 17)

Красотата на безумието

в мистичен смисъл
(идея за размишление)

Сама: тайната на танца

(лекция 18)

КРАСОТАТА

(лекция 17)

Първо ще кажа някои неща от Лао Дзъ, те ще влязат във втората ни книга, която сега подготвяме – „Книга на Загадките“, първата излезе – „Книга на Съзерцанията“, някои са я видели, някои я имат и тази е подобна книга. Тука съм изкарал две неща, така за ориентир, като идея за Красотата.

Лао Дзъ казва: „Това, което живее, е вече мъртво; това, което умира, отдавна е умряло. Само Дао живее. Ето защо аз не се тревожа. Живите се тревожат, умрелите се тревожат, но аз не се тревожа. Който не познава тревогата познава Дао.“

Втората идея от Лао Дзъ: „Вървя напред и все виждам Дао, тръгвам назад и пак виждам Дао, гледам небето и Дао ми се усмихва, взирам се в земята и Дао ми се радва. Казвам си: навсякъде е Дао, няма свобода за мене. Ето това наричам освобождение.“

Ще го кажа по друг начин. Докато не разбереш постоянната радост от живота, Учителят не е дошъл, Истината не е дошла, Бог не е дошъл в твоя живот, Душата не дошла, учението не е дошло и т.н. Това е един фундамент. Някои го наричат блаженство, в Китай го наричат постоянна радост, няма разлика. Докато не разбереш постоянната радост, става въпрос за радост при всички условия, дали ще се случва нещо хубаво, дали ще се случва нещо лошо, абсолютно няма значение. Както ще видим после, цялата Вселена е градина на Бога. Същевременно и животът не е дошъл. Значи докато човек не постигне постоянната радост, и животът не е дошъл, и красотата не е дошла. Красота има във всичко. По-нататък ще ви обясня, че има красота и в лъжата, но само посветените и мъдреците могат да разберат за какво става въпрос. Тук става въпрос да излъжеш егото, да излъжеш смъртта и т.н. и т.н., друг път ще говорим по този въпрос. Сега ще говорим за три вида друга красота. За красотата в мързела, за която съм споделял нещо, за красотата в смъртта и за красотата във виното. После ще говорим и за полудяването, и за безумието, неговата красота, според мистиците.

За мързела Учителят казва: Бъди мързелив в гнева, докато се ядосаш и да ти мине. Бъди мързелив в гнева. Докато почнеш, докато се сетиш, че трябва да се ядосваш, докато се ядосаш въобще, то да ти е минало. Това означава, че мързелът заставя гнева да си мълчи, това означава, че той е по-дълбока сила и трябва да умееш да го използваш. Мързелът е господар на гнева, той го обезличава, той е капан за гнева. Той вкарва гнева в капана, както едно парченце сирене вкарва мишката в капана, само дето мишката не знае, че има само вход. Като влезе, разбира, че има само вход и се изгубва, не знае, че няма изход. Освен това гневът е друго име на егоизма. Той също трябва да влезе в капана. Другата красота на мързела е, че мързелът е особен род релаксация. Мързеливият човек има разхлабен ум. Преди време познавах един приятел, той се отличаваше с това качество, обаче имаше защо да бъдем приятели, говорихме си на разбираем език. Както и да е, една сутрин като се разхождал по улиците, няколко човека посегнали да го бият, ударили го и избягали. И той казва: Аз щях да ги бия, ама докато си дигна ръката, те заминаха. – И досега идва така и си говорим, приятен човек. Ето, такъв човек не може да пише карма. Този, който е активен, много бързо ще отговори на злото със зло и след време ще стане още по-голямо зло, защото ще бъде изпратен при майстора на злото. А такива хора имат едно предимство.

За красотата на смъртта. Целта на смъртта е да те освободи от лъжата. Колкото повече лъжеш, толкова повече увеличаваш смъртта. Ето, смъртта се явява на помощ. Както казах: увеличаваш ли лъжата в себе си, увеличаваш смъртта и увеличаваш егото. Егото расте най-много от лъжата, и от други неща, но най-много от лъжата. Някои казват: благородна, бяла, синя – няма такива цветове. Няма никаква лъжа, Учителят казва: Абсолютно никаква лъжа. Има една случка: миналият път ви говорих, някои хора постъпват външно неточно, обаче постъпката е благородна. Един такъв случай сега се сещам за Доген, един Дзен Учител: на седем години умират баща му и майка му и той се радва и казва: Много се радвам, че моите родители умряха навреме, сега се отдавам на истинското ученичество. – Като погледнете външно, ще кажете: че какъв е този човек, той не обича хората. Впоследствие той става един от най-големите Учители, помага на хиляди души да се събудят, след време баща си и майка си може да направи ученици в друго прераждане и т.н. Това ли е по-хубаво, или те да го бяха изкривили с така наречената своя любов. Както виждате, има постъпки, които не изглеждат добре, но завършват много добре.

Други задават въпроса, как е възникнал животът? Един напълно погрешен въпрос. Не е въпрос, как е възникнал животът, а важно е как да бъде изживян? Това е съществен въпрос, а онова е залъгване. Както после ще видим голямата илюзия за райската градина. Значи как трябва да бъде изживян? Някои питат има ли живот след смъртта – въпросът е ти живееш ли истински преди смъртта. Ако ти не живееш истински преди смъртта, въпросът е ясен. Ако живееш истински, няма да задаваш такива въпроси. Когато живееш истински, смъртта е красиво явление. Защото животът продължава, видоизменя се в по-хубава форма на вътрешен план, навлизаш в дълбоките си тела. Защото смърт няма, дори и който вярва, и той не умира, само че продължава да се заблуждава и да живее като сляп и да се прави на сляп. Някои не виждат райската градина, но всички са в нея. Както после ще видим, цялата Вселена е градина на Бога.

Смъртта на егото е раждане в петото тяло. Значи много пъти след като умира, някога ще умре и егото. Тогава вече ще се получи нещо красиво, човек ще се роди в петото тяло и впоследствие в шестото. Това означава, че ще умрат всичките ти болести, неврози, проблеми, планове и т.н. Смъртта ти отнема плановете. Понеже на почти всички земни хора плановете са безумни, а някои надминават и безумието, смъртта идва да си разчисти сметките с тебе, да ти спести безумието. Пак може да си безумен, но по-малко безумен е по-добре. В смъртта пропадат всичките ти глупави амбиции, амбициите са винаги от ума. Чистият стремеж е от душата, вдъхновението е от шестото тяло – Духа. Обаче амбициите са от ума. Едно от хубавите неща в смъртта е, че егото е разтворено. После има и много други предимства в смъртта. Когато отидеш в другият свят, освен че егото те изпуска, защото ти навлизаш в по-рядка материя, изпускат те и данъчните. Изгубват те много лоши хора, които ти пречат в развитието. Казват: Той замина, почина. Всъщност той се скри, откъдето е дошъл. Битието е дошло от Невидимия свят, връща се в Невидимия свят. Това е едно скривалище и някои, които искат да те намерят, не могат да те намерят, макар че не е хубаво да се бяга. Амбициите се отлагат, умът отлага амбициите. Душата има шанс да се прероди при нови по-добри родители, които може да видоизменят амбициите. Така че прераждането е много хубаво нещо. Наистина ако един човек алкохолик живее 900 години, както в миналото, и повече, представете си един алкохолик в тяло 900 години или един наркоман. Така че 50-100 години е благодат за такъв човек. По-добре да се преражда по-често, да си променя родителите и държавите и да проумява някои неща, отколкото дълъг и безсмислен живот. Затова е накъсан животът така на много парченца. Макар че временно е изчезнал умрелият в другия свят, ако той е много привързан, като се прероди, амбициите продължават. Тази привързаност въобще пречи на развитието и в бъдеще. Ако човек е много привързан към амбициите, към ума си, към мечтите, към земните неща, те ще продължат.

Будният умира и умът го изпуска напълно, тъй като той няма амбиции, не се занимава с амбиции, амбициите са път към провала; и умът го изпуска напълно. Будният е неуловим и приживе, и отвъд. Какво искам да кажа: две неща. Будният е човек на медитацията – а тя е качество на петото и шестото тяло, на душата и на духа. Смъртта никога не може да ти отнеме медитацията. Смъртта е научила будния да не умира, става въпрос за будния, да не умира, а да заминава. Тя е един съдружник на будния. Както ви казах: Какво означава мъртвец? – Това е релаксация, само че пълна релаксация. Наричат го още дълъг сън. Обикновеният човек е релаксиран, но той не е съзнателен. Той отива от един сън в друг сън. Докато пробуденият човек е съзнателен и в този свят и съзнанието му продължава да работи в другия свят. В смъртта и егото трябва да изчезне, трябва да остане само твоята реалност. Затова човек умира много пъти, докато егото изчезне и остане реалността. Така че смъртта за този свят е благословение. Там, където животът не е разбран, смъртта е благословение. Смъртта те освобождава временно от егото, но важното е да се освободиш приживе от него. Тя те освобождава временно, но ти трябва да стигнеш до този момент, приживе да се освободиш. Смъртта те учи, че в дълбочината си ти не си нито тяло, нито ум, нито сърце, нито воля. Тя предава някои уроци.

Сега ще ви кажа някои неща за красотата на виното. Става въпрос за Божественото вино, а не онова вино, което превръща хората в свине, в маймуни и т.н. Руми казва – един от големите мистици: Аз съм пиян и Аллах е моето вино. – Истинското вино, това е радостта, екстазът, опиянението от любовта, опиянение от единението с нещата – това разбират мистиците под думата вино. Това вино освобождава човека и от двата свята, и от този, и от онзи. Докато егото пие винаги от виното на нещастието. Това е виното на егото – виното на нещастието. Бъди прям с Аллах, т.е. с божественото в себе си, съкровеното в себе си. Казва Руми: Една капка от Божието вино ще унищожи всичките ти знания, всичките ти проблеми. – Що се отнася до външното вино, то е създадено от прах, а вътрешното вино, това е любовта. Мистиците казват, че външното вино е в немилост, а вътрешното вино, това е милостта на Аллах. Та имат такива изрази мистиците: С вино напълни чашата ми – знаете какво подразбира обикновеният човек, а всъщност това означава: с любов напълни сърцето ми. Това е молитва – Аллах, с любов напълни сърцето ми. А обикновеното тълкуване е: просто напълни ми чашата да се напия, да се замая, да направя някакви глупости и т.н. Човешкото вино е като знанието и като страстта, това е психическо пиянство, става въпрос за човешката любов. Човешкото вино или човешката любов е като знанието, като страстта, психическо пиянство. А какво са знанията? – Знанията са само обяснения, а обяснение значи завършек на нещата и смърт. Това означава да обясниш нещо, това е завършек, да го ограничиш и това е смърт. Такъв човек казва: аз знам – продължава да умира и продължава да мисли, че знае. С Божественото вино абсолютно всичко е необяснимо. В тази книга, която излезе, новата, там има едно обяснение за тревичката, едно загатване. Там се казва, че всички учени в целия свят, всички знаещи не могат да кажат нищо съществено за една тревичка, абсолютно нищо съществено. Могат да изследват, да наблюдават там състава ѝ, дори този мъдрец казва, че не знаят защо е създадена. А тя е създадена за удивление, възхищение, благоговение – това се оказват степени на посвещение и т.н., и води по съвсем друг път. Значи една тревичка не може да бъде обяснена. Който е пил от виното на Аллах, няма его. Който е пил от виното на Аллах, в него няма его, няма смърт, няма двойственост. А който не обича Аллах, той пие земно вино. Земното вино е диагноза, това означава, че такъв човек има лицемерие към любовта и затова той трябва да се опие, за да се намалят престъпленията. Учителят казва: Който пие, не мисли. Целта е да пие, за да не мисли, защото ако почне да мисли, животът става много опасен. И затова хората пият, за да не мислят. Но все пак, казва Учителят, в този свят трябва да има кръчми, трябва да има пиене, защото престъпленията ще станат много повече. Така се притъпяват духовете и частично се спасяват. Земното вино те прави, както казах, свиня, маймуна, много видове животни, лисица. Който пие от това вино, той не може да различава главата си от краката, почва да бърка кое беше главата, кое беше краката, това е резултатът на земната любов. И казва после Руми: Как може влюбеният в Аллах да бъде изкуствен? Влюбеният яде Аллаха, той пие Аллаха, а чувственият яде триците. – Божественото вино е океан от реалност, става въпрос за Божествената любов. И затова е казано: Ако не ядете от плътта ми – това, което е смущавало много църквите и продължава да ги смущава – и ако не пиете от кръвта ми, нямате живот вечен.

КРАСОТАТА НА БЕЗУМИЕТО

в мистичен смисъл

(идея за размишление)

Според мистиците умопобъркването или безумието е другото име на възторга. Това е само символ и означава другото име на възторга. Скоро дойде една сестра при мене, тя е тука, тя няма да се сърди, казва: Полудявам. Казах ѝ: Няма проблеми, успех, обаче важно е да полудееш с възторг и разположение. Ако туй го внесеш, тези, които искат да те побъркат, те ще бъдат полудели, значи другите същества. Трябва да имаш любов и разположение към нещата, тези две неща, а това означава едновременно да имаш и будност, защото който има любов, има будност, тогава не само че никой не може да те побърка в лошия смисъл, а напротив, ти ще ги изненадаш. Така че въпросът е да умееш да ги правиш нещата. Ако полудяваш, полудявай, но трябва умение. Само любовта има тези умения. Казва Руми: Аллах, спаси ме от знанията ми, искам да съм прост, смирен, простичък, естествен, а не да се изправя пред Тебе като магистър на всички видове науки. После казва: Аллах, направи ме прост, за да не се преструвам на прост – което преведено означава: Аллах, върни ми естеството, детето, детето в мен. Както знаете, детето не знае нещата, но радостта му няма край. Това е естественото дете, истинското дете, първичното. Не знае нещата, не ги разбира, но радостта му няма край. Това, за което Учителят дава пример: Ако дадеш един орех на дете, то ще се радва, ако го дадеш на един професор, ще каже: Този човек майтап ли си прави с мене. Ще почне да пита откъде е този орех, ще почне да проучва и ще изгуби радостта заради логиката. Има една такава идея, свързана с логиката, сега се сещам, преди да продължа, примерът е даден от Ошо, един много хубав пример. Един философ остарял, той обичал много логиката и като остарял, на 80 години ослепял. Идвали приятели, лекари, искали да му помогнат да вижда. Той казал: Няма нужда да виждам, защото ние сме голямо семейство. Имам 12 сина, те имат 24 очи; те имат 12 жени, още 24 очи; те виждат заради мене; после имат и деца, в тях има 100 очи. Обаче какво се случило: станал един пожар, всичките 100 очи избягали, напуснали, само той останал и много късно разбрал, че логиката е абсолютно безполезна. Просто трябва да разчиташ на своите очи, а другите 100 очи са друга история. Разбрал, но изгорял. Може би в бъдеще ще започне да разчита на себе си и ще разбере, че логиката е глупост и то абсолютна глупост. Така че Ошо в тази връзка дава много ценни примери, примерно на един ученик му казва: Ти си дурак – направо, директно. Знаете какво е дурак, нали, тука има рускини. И единият от учениците се засегнал малко. И той му го обяснява: Понеже те обичам, затова те наричам дурак. Ако не те обичах, щях да те наричам мистър, господине, госпожо и т.н., щях да те уважавам. Но сега мога да те нарека дурак. – Това е една радост, да можеш да наречеш така, само близък човек можеш да наречеш така.

Казва Руми: Аллах, умните водят война, а аз, умопобърканият, безумният, пия любов. После казва: Моята лудост общува само с Аллах, моята лудост ще вразуми умните хора. После казва: С умния си ум аз се отчуждих от Аллах, а с обичта си по Него аз Го открих. И после предупреждава, Руми казва: Не ме осъждайте за лудостта, това е моята любов към Аллах. Тука става въпрос за човека, въобще говорим за човека на любовта. Човекът на любовта е толкова отдаден на Бога, че за него отпадат всички видове заповеди; заповеди има, където няма любов, те искат да възстановят нещо. Когато говорим за човека на любовта, отпадат всички видове заповеди. Тука не говоря само за 10-те заповеди, евреите имат 614 заповеди в Тора, будистките монаси имат 33 000 правила и заповеди, да се побъркаш от заповеди. Обаче животът е постоянно нов и не може постоянно с правила да се обвързва – те имат правила даже как да ходиш в тоалета. Ще ви кажа едното правило: трябва да си снемаш много тихо дрехите, абсолютно безшумно, не казвам, че е лошо, но когато почнеш да живееш по правила, животът става много, много по-лош. Защото правилата са ограничение, а животът е всякога нов, всякога свеж и не търпи никакви правила. Там, където няма любов, има заповеди, правила, закони, техники, методи и т.н. Там, където има любов, нещата се постигат естествено. Любовта не е техника, не е метод, тя превъзхожда всичко. Така че когато човек придобие любовта, няма да търси нищо друго, защото любовта е Бог. Как може да си намерил Бога и да търсиш още нещо. Нали не може. Това означава, че само в Божествената любов можеш да се спасиш. Защо в човешката не можеш? Човешката е двойствена. Рано или късно тя изневерява и на себе си, и на другия, и на Бога, и на всичко. Божествената любов никога не изневерява. В тази любов е Единството, можеш да се спасиш. Някои вярват в звездите. Няма да се спирам надълго защо е глупаво, защо е въобще ненужно, макар че после ще дам един пример. Бъдещето не е в ръцете на звездите, а е в ръцете на любовта. Които не са истински духовни и любящи или бягат в бъдещето, търсят някакъв свят да измислят някъде надалеч, защото не могат да живеят тука реално. Други пък бягат в миналото. А истинският живот е в настоящето и в нещо, което е по-дълбоко от настоящето. В любовта няма минало и няма бъдеще. Будният живее в света на Бога, а не в бъдещето. Това трябва да се разбере, че будният живее в света на Бога, а не в бъдещето. За какво ти е бъдеще без Бога. Не е важно да имаш бъдеще, а важното е да имаш Бог в себе си, да имаш Божествената любов, Божественото вино. Това означава в една дума, в едно изречение: Бог е по-важен от твоето бъдеще. Защото някои хора могат да мислят, че тяхното бъдеще е по-важно, но Бог е по-важен от твоето бъдеще. И само Той може да те спаси от твоето бъдеще и от твоето минало. Има един случай с Равина, майката и детето, накратко ще ви го кажа: една майка родила едно хубаво детенце, иска да му знае бъдещето. Отива при равина и го пита: Искам да ми кажеш бъдещето на моето дете. – Равинът казва: Няма проблеми, доведи го при мене, ето на тази маса с една покривка ще наредя четири неща. Ще сложа Талмуда, Тората, една пачка с пари и един автомат, каквото избере детето, това е неговото бъдеще. Ако избере Талмуда, ще стане равин, ако избере Тора, ще стане адвокат, ако избере пачката, ще стане бизнесмен и търговец, ако избере оръжието, ще стане воин. И отива майката с детето, той нарежда нещата и детето грабва всичко с покривката. И майката казва: Какво ще става? – Казва: Не се тревожи, ще стане католически свещеник. Те искат всичко. – Те не искат едното, другото, те искат просто всичко. Ето това е бъдещето на хората, символично.

Не търси минало и бъдеще, не търси знания, казва Руми, но търси своето безумие, т.е. бъди безумен по любовта, по Бога, живей в любов, по друг начин казано, но мистиците понякога говорят така. Не търси миналото, не търси бъдещето, не търси знания, но следвай своето безумие. Той казва в случая: моето безумие. И после казва: Гледай ме от главата до петите, аз съм жива радост, жива лудост, жива вода – това го наричаме жива вода или съкровената природа в човека. Преведено означава следното: заеми се със своята съкровена същност – едно от най-важните послания, които така невидимо се излъчват – заеми се със своята съкровена същност, бъди човек. По друг начин казано: бъди човек на собственото си изучаване.

И другият важен момент. Ако не намериш приятел в живота си, стани приятел на самия себе си, това е напълно достатъчно. Думата самота и скука никога няма да я вкусиш, ако разбереш този закон. Понеже човек е враг на себе си, егото е неговият враг, умът, нечистият ум. Ако не намериш приятел в живота си, стани приятел на самия себе си. Така говори безумният по Аллах. Чуй безумието ми и ще се спасиш. Аллах е далече от тези, които са далече от Него – това означава, че Аллах е винаги близо, но хората ги няма, човекът го няма, той търси нещо друго, някакво бъдеще, някакви звезди, а пред него е всичко.

САМА – ТАЙНАТА НА ТАНЦА

(лекция 18)

Сама означава тайната на танца. Ще го разгледаме така, както го разбират мистиците, посветените, а не учените, за да не се объркаме. Какво е танцът? Танцът е послание. Тука смятам, разбирате, че става въпрос, че няма нищо общо с кючека и с другите подобни. Тука говорим за танца в най-дълбокия смисъл, който води към посвещение. Лично Руми е танцувал 36 часа без прекъсване с Аллах на уста. Учениците му се изморили да стоят на крака, седнали, ставали, разхождали се, връщали се. Той 36 часа е танцувал с изобилната си радост и благодарност от живота. Накрая е припаднал, получил е посвещение и написал 2 книги, които се водят за персийския коран – Мас Нави и една друга. Това е друг въпрос, след време може да говорим и за неговите книги, но в случая ще говорим за танца. Това е танц, който произлиза от твоята искреност, от твоята радост, от твоята душа. Не танцът на ума, не танцът, където има пари, печалба, говорим за съвсем друг танц. Танцът е послание от тези, които са скрити вътре в твоето сърце. А Учителят казва, че клетките на сърцето са изработени от Серафимите. Става въпрос за нещо много велико, за една любов, която е жива святост и която е нещо повече. Значи послание от тези, които са скрити вътре в твоето сърце. В танца се разцъфтяват енергиите на човека. Аз ви го препоръчвам насаме, защото могат да ви сметнат, че не сте добре пред хората. Насаме, аз съм ви го дал насаме, само че не като Руми. Разцъфтяват енергиите, танцът разкрива твоето вътрешно съществувание, твоя съкровен център. Това е домогване до собствения ти съкровен център, разкрива твоето вътрешно съществувание. Танцът на суфи – т.е. на мистика, на искрения човек – разкрива радостта от съществуването. Танцът показва дали човек пие чисто вино, или пие развалено вино. Дали в човека има Божествена любов, или има човешки движения, които са свързани с човешката любов. Танцът извиква вътрешния изгрев, тука говорим за посрещане на вътрешния изгрев, а не оня, за който там някои ходят на Рила, на морето и т.н. Нека пак да ходят, но човек трябва да се домогне до своя вътрешен изгрев. Танцът обременява всички демони и всички духове в тебе. Абсолютно всички астрални същества танцът ги обременява. Защото в танца се разгръща вътрешната светлина на човека, неговата собствена светлина, която излиза от душата му. Това означава, че чрез танца човек призовава рая отвътре. Раят е бил скрит, сега почва да излиза навън. Танцът е призоваване на рая отвътре.

Другият важен момент е, че танцът воюва с мрака, който е скрит в тебе. Танцът е оръжие. Да воюваш със злото, което е скрито вътре в тебе, означава да се приведеш в бойна готовност. Това е радостта. Това е бойната готовност на този, който е буден.

Казва Руми: Танцът е прозорец към твоята розова градина. Някой път мистиците наричат рая, райската градина – розова градина, розово сърце и т.н. А радостта е оръжие на изначалната светлина, това е природата на петото тяло, на твоята душа. Говорим за истинската радост, не радостта на ума, а радостта на душата. Радостта е оръжие на изначалната светлина, това е радостта на душата.

Вие сте чували, има много случаи за смеещия Буда, има 5-6 различни случая, даже и много повече. Единият случай е следният. Той се случил с един японски будист, посветен в учението на Буда, той се казвал Хотей. Когато влязъл в посвещение, настанал голям смях, огромна радост, такъв голям смях, защото той видял, че нямало какво да се постига, това просто си ти. Ти си раят, ти си всичко, ти си Царството Божие – толкоз голям смях, че той умрял по пътя. Има такива, които са умирали, защото радостта е неизчерпаемо голяма. Разбира се, такава смърт е голямо благословение.

Другият случай с един друг такъв смеещ се Буда също се е случил в Индия и в Тибет. След като е получил посвещение, той е видял естеството си. Също разбрал, че няма способности, няма дарби, че това просто си ти. И не е важно да имаш даже и характер. Ако имаш любов, ти ще имаш будност. Да имаш будност и любов, това надминава всички способности, това е живот в Бога. И при него настанал огромен смях. От време на време посещавал някои села. Понеже той не можел да говори, не бил проповедник, смехът бил неговата проповед. Събирал няколко човека и почвал да се смее, такъв голям смях, че всички почвали да се смеят. Някои частично били посвещавани, озарявани, припадали от радост и той си отивал, влизал в друго село и пак същото. Понеже радостта не може да се изхарчи, това е някакъв океан от радост, самият живот е такъв, той е океан от радост, това е Бог, но хората като не го разбират, го превръщат в мъка, превръщат Бог в знание, превръщат Го в логика, превръщат Го в онова вино и т.н. При големия смях океанът се отприщва, всички енергии потичат, това се нарича на мистичен език пълноводната река, така са наричали и реката Нил. Океанът се отприщва в човека, реката потича изобилно, защото тези посветени са видели, че в посвещението няма никакво постижение. Понеже много хора ме питат: Какво да постигна, какво ще постигна, какво ще се случи? – Няма никакво постижение. Това просто си ти, самият ти, просто си стигнал до своя си център.

Посвещението – ще обясня няколко неща за посвещението, преди време на предната лекция пак говорихме – е прозрение за собственото ти естество, това е посвещението, просто прозрение за естеството ти, за собственото ти естество. И ти изведнъж виждаш, че райската градина е тук. Ти си райската градина, твоята съкровена природа, твоята душа е райската градина, изведнъж я откриваш. Тя всякога е била тук, даже и спящият е в райската градина, но той просто не знае. Както казах, цялото съществувание е Божествено. То е Божествен рай. Цялата Вселена е градина на Бога. Но човекът на ума – аз го наричам жив съновник, така съм го нарекъл човека на ума, жив съновник – той сега започва да търси рая в Библията. Като не го намери там, започва да го търси в други книги. Почва да си измисля някакъв рай, почва там, май в Тигър беше или в Ефрат, почва да го търси по картата и все го изпуска. Всъщност раят е в тебе. Но който го намери, който намери съкровения си център, изведнъж разбира, че той винаги е бил в райската градина и винаги Бог е до него тука и сега е тука Бог, и змията е тука, всичко е тука. Просто няма някъде да ходиш и да търсиш някакъв рай. Тези, които го измислят, попадат в капани. Както казах, човекът на ума е жив съновник. Хем му казаха: Не яж от дървото на познанието, т.е. не бъди ум. Не бъди много логичен, ако искаш да познаеш Бога, не бъди ум, не бъди много умствен, просто не яж от дървото. Той каза обаче: Ще бъда умен – и стана много умен, обаче изгуби живота. Бог искаше да му каже: Бъди буден, бъди любов, не се превръщай в знание. Не превръщай любовта в знание, не превръщай живота в знание, защото животът не е знание, не е логика, той е тайнство, той е мистерия, няма произход, винаги е бил. Не е нещо, което е създадено, както извора, винаги е бил. А когато станеш умен, той каза: Ще стана умен – и сега сънува райската градина. Всичките умни хора сега я сънуват и я търсят някъде и почват да измислят реалност. Човек не е създаден да измисля реалност, а да я открие в себе си. Вече я има реалността, само че тебе те няма, трябва да я откриеш. Никакви проучвания няма да стигнат до райската градина. Защото будният не проучва нещата, а себе си. Това е посоката на будния и тя е правилна. Той проучва не нещата, не Библията, а себе си. Това е по-дълбоко от всички свещени писания. Душата на човека е толкова дълбока, че Библията ако можеше да разбере, щеше да занемее. Всичките живи същества, които участвуват в нея, те не могат да изразят дълбоките състояния на душата. Това означава, че посвещението е живот извън ума, умът го има, той е слуга, пречистен, но той няма думата. Посветеният живее извън ума. Това е разбиране отвъд ума. Защото посвещението е пълна отдаденост на Бога, това не е 90% отдаденост или 99%, това е пълна отдаденост на Бога. Този, който иска да Го постигне, не може с уговорки. Посвещението, от друга страна, е пълно възприемане на Бога. Щом има пълно отдаване, следва пълно възприемане. Това означава велико участие в Бога, в Неговия живот. А той, според мене, е нещо много повече от рай, от райска градина, но понеже няма много думи, с които да се опише, ще го оставим така – райска градина или рай. Посвещението е океанът от радостта на Бога. Посветеният влиза в този океан. Капката влиза в този океан от радост и наистина има много смеещи Буди, които не могат да спрат да се смеят и в другия свят, понеже това е непрестанна радост. Посветеният е просто препълнен с тази радост и затова той търси да я споделя. Иска да я сподели, да предаде нещо ценно на другите, не да им даде знания. Той дава нещо неизразимо. Всеки, който е минал през това, освен думите, той предава нещо от личния си преживян опит. Той е преживял Истината, преживял е съкровеното и освен, че говори с думите, той предава нещо незримо. Посветеният е просто отворен прозорец. Прозорецът е отворен, Слънцето влиза и си тече. И така Слънцето превръща посветения в райска градина. Докато спящият расте в логика, в знания, в информация и т.н.

Сега имах една лекция в неделя в София, една така хубава сестричка, бабичка, така много приятна, тя ми е от бисерите. – Кога ще отворя третото око? И защо ми крадат парите? – Понеже от братството я изхвърлиха, не могат да я търпят, тя създава такава атмосфера, при мене е много доволна, защото говорим на един език и много така е приятна. И продължава да пита: Кога ще стана като Учителя? Готова ли съм? И т.н. и т.н., но важното е, че е искрена и понеже е искрена, споделя и така се получава атмосфера. По-хубаво е човек да е искрен, отколкото да се прави на знаещ и на дълбок, да имитира, да има лицемерие. Това ще го отведе много по-надалеч. Затова обичам такива хора, защото има нещо естествено в тях. Казах ви: тя един път ми подари увехнали цветя, много увехнали, те въобще не знам дали цветя бяха. Каза: Много исках да ти дам нещо и тука ги взех от едни казани. – Казвам: Много ти се радвам – защото това е душа, която просто иска да даде нещо. Тя разбира, че няма какво да ми даде, макар че има нещо. Когато се стреми към Учителя и към Истината, това е вече даване, но тя по свой начин го разбира.

Спящият рови Библията и търси Твореца. Това е другата голяма илюзия, както райската градина, защото творец няма. Пак ще ви повторя: творец няма. Бог не е творец. Някъде се нарича така условно, символично, но Той не е творец. Той е самият свят. Това е преобразяване. Той се е преобразил в свят, не е създал, не твори, просто е преобразен. Той е навсякъде във всички светове. Той е нещо преобразено. Това означава, че Бог не съществува, за да разсъждаваш за Него, както и Любовта, а да Го реализираш в себе си. Бог съществува не за да разсъждаваш какъв е, откъде е дошъл, а за да Го реализираш в себе си. Това е твоята съкровена природа.

Да се върна на Сама – на танца. Това е танцът на твоя вътрешен рай. Говорим за искрения танц, танца на радостта, който всеки от вас може да си прави насаме. Танцът е отдаване на Аллах. Танцът е отдаване на Бога, отдаване на Аллах. Това не е на себе си, не на ума си и на знанията си, а отдаване на нещо съкровено, нещо на вътре в тебе, това е твоят център. Това означава просто: да се замаеш от Аллах. Това е пиянството. В танца трябва да строшиш, казва Руми, своето его, своята личност, това е едно от ценните неща на танца. И казва: Танцувай в собствената си светлина – това е танц на душата. После казва: Танцът е чистото вино на радостта. Една книга имаме подготвена, след време ще я издадем за Руми, цялата книга е посветена на Руми, казва се „В търсене на скрития смисъл“. Той говори по много въпроси, тука се спрях специално на танца. Казва: Танцът е изоставяне на глината – това е тялото, наричат го глина още. Танцът е изоставяне на глината, на тялото и влизане в градината на сърцето – розовата градина, т.е. райската градина. После казва: Танцът заставя твоята светлина да осветява глината. Подобрява тялото, здравето, всичко. Който има тук-там някои неврози, тука има някои хора, може да ги освети малко и това ще му помогне, вместо да се занимава с лекарства и т.н. Някои казват: Танцът унижава достойнството. Руми казва: Достойнството е само в Бога. Без Него ти си достатъчно унижен. Достойнство има само в Бога. Защо танцът е много важен? Защото танцът е опустошаване на злото. Достъпен метод за всички, има и животни, които танцуват. Там ако гледате този по телевизията – най-смешните животни – ще видите много животни танцуват. Танцът е опустошаване на злото, защото той е постижение на собствената ти съкровена същност. Казва Руми: Аллах, донеси ми вино, за да пожертвам безумната си глава заедно с тюрбана. Донеси ми вино – понеже Той е виночерпецът, Любовта, Възлюбеният. И казва: Не можеш да останеш трезвен пред Аллах. Когато си пред величието на такава любов, твоята трезвеност и будност е много безсмислена. Там просто трябва да си опиянен. Ако си буден, ще бъдеш опиянен, ако не си буден, ще бъдеш трезвен. Както умните са трезви. Всичко, което става в света, го виждат и изпускат Бога. Будният вижда само Бога в света, а трезвените виждат само света, което става в света. Да си трезвен, това е много по-лошо от пиянството.

Руми казва: Само една капка от Твоето вино и безплодната ми земя се превръща в розова градина. И обяснява. Аллах е, който черпи с вино, т.е. с любов, Той черпи всички. Който пие от съкровеното вино на Аллах, за него има изход от видимия свят към невидимия. И така: Каквото и да каже Любовта, това е истинско, а когато безлюбието говори вярно, това е шум и безсмислица. Каквото и да каже Любовта, това е истинско, тя си има своя дълбока позиция. А когато безлюбието говори вярно, това е шум и безсмислица. Затова Учителят говори много за любовта. А Руми казва: Любовта е влюбена в танца. Защо? – Защото танцът превръща смъртта в рай, превръща глината в рай.