Елеазар Хараш – Индианската Мъдрост

СЪЗДАНИЕ

В Началото всичко беше в безизвестност, всичко беше в Покой, в Безмълвие, всичко беше неподвижно, смълчано и празна беше небесната шир. Още нямаше нито един човек, нито едно животно, нито птици, риби, растения, дървета, камъни, пещери, треви, само небето съществуваше.

Лицето на Земята беше неизявено, имаше само спокойно море и небе в цялата своя шир. Нямаше нищо наблизо, което да вдига шум, нито пък нещо, което да се движи, нямаше нищо.

Нямаше нищо, което да е изправено. Само водата беше в Покой. Тихото море беше самотно и уединено, нямаше нищо, дарено със съществуване, с Битие. Имаше само Неподвижност и Безмълвие в тъмнината в нощта. Само Създателят, Образувателят беше Наблюдател и той обхождаше всичко.

Първородителите бяха във водата, обгърнати от Виделина, тяхното естество беше голямата Бодрост и тогава тук дойде Словото заедно със Създателя, Образувателя и Той дойде тук в мрака, в нощта и тогава стана Ясно.

Първото Същество, което е било надарено с Разум, е било сътворено от Предците, Боговете. Те са унищожили всички свои предни творения, защото те са били неуспешни. Впоследствие са създали човека с разум и са се скрили отново в своето място – Небето, мястото на Всеобхватността. После Предците са се върнали в Сърцето на Небето, при Този, Който вижда в тъмнината.

Боговете Предци можели да преминават и през камъка.

Първите Разумни хора са били създадени без баща, наричали ги Тайната, защото били сътворени чрез Тайна.

Между първите сътворени мъже имало и такива с голяма Мъдрост. Това били хора чудни и силни, готови винаги да помагат и никога да не разрушават.

Предците са имали много неуспешни опити докато сътворят този разумен човек.

Първите хора не са се родили от жена, нито били заченати от Твореца и Образувателя – те са се родили от Боговете.

И даде им се уста, лице, говор, чуване, мислене, вървяха и имаха походка и благодариха за Битието си… Но Върховният човек, Сам Хуракан – Бог го е направил много грижливо.

Много човеци бяха направени в тъмнината, защото те не поддържаха и не съхраняваха своя Бог.

Върховното убеждение на индианските народи е, че едно Върховно Същество – Невидимо и Извечно е създало Всемира, а останалите Божества са само Негови изяви.

Човекът крепи Всемира и Боговете, защото той има взаимни отношения с тях.

Боговете искали да създадат и животните като човека – с глас, който да възпява Бога, но опитът им бил неуспешен…

Земята се е появила след небето и водата. Тя е била потопена във водата и по силата на Словото излязла от водата…

Върховното Същество е превърнало Себе Си във Велика Божественост и това дало много възможности на излъчените Божества да творят, а това Върховно Божество се е скрило и станало Наблюдател.

Цялото Сътворение се извършвало в мрак, защото тогава още е нямало Слънце… Тогава дълго време е царувала Тъмнината.

Кичианците наричали падналия свят Шибалба – това било падналият свят, в който определени Божества разболявали хората и дори отнемали живота им.

Кичианците смятали, че изречените думи на Върховното Същество, са изречена Воля, защото всичко изречено е станало.

Подобно на човека беше Слънцето, а Зората е Прачовекът, Древният, но вторият човек е искал да блести.

Според някои легенди във времето на Рая – времето преди всяко време, Космосът е бил в пълна Хармония със себе си. Тогава за всички създания и елементи, включително и за хората, е имало един-единствен език. Взаимоотношенията в Рая обаче започнали да се влошават все повече и повече. Силата се оттеглила, а това имало фатални последствия. Тесните роднински връзки между обитателите в него се разпаднали. Това довело до тяхното разделяне. Въпреки че общият език се загубил, Космичните проявления останали свързани едни с други. Ето защо и до днес делата на хората оказват голямо влияние върху природата и духовния свят.

Земята и Небето са били направени от разчлененото тяло на огромна, чудовищна змия.

Който е овладял тази змия в себе си, той владеел особеното оръжие Ксиухкоатл – Огнената Сила, Огнения меч.

Вътре в самата змия има много спирали и огъвания, чрез които човек може да влезе в света на духовете или в света на Боговете.

А разтворената паст на змията символизира пещера, която е вход към света на духовете или към подземния свят – миктлан.

В Безвремието всички времена и епохи се сливат.

Всеки, който върши зло се намира пред взора на Сърцето на Небето – пред Хуракан.

От Бездната Вечна се разгръща животът и Вселената.

Бездната е изляла духовете и всичко, което съществува – и видимото, и невидимото.

Бездната е Тайна на напълно Неизразимото Начало.

Всички хора на тази Земя произхождат от едно място.

ПОПОЛ ВУХ 1

Попол Вух е Свещен епос, тайна книга на индианците Киче от семейството на маите, живели в Гватемала, езерото Атитлан.

В Началото всичко беше скрито… и всичко идваше отвъд морето, отвъд тъмнината, но ясно се виждаше животът – Първообразът, който също беше скрит и Образувателят му беше скрит, а по-късно, той породи дишането, мисленето и всичко, което той изрече. Той породи и Мъдреците, които да разбират всичко това, за да водят другите. И така всичко беше в безизвестност, в Покой, в Безмълвие. Всичко беше неподвижно, смълчано, небесната шир беше празна.

Вселената е дело на Велик, Несътворен Бог. Той преди да пристъпи към създаването на света, е разделил Себе Си на Божества. Негови части и сътворението е пряко участие на тези Божества, но в истинския смисъл на понятието в сътворението участва само и единствено Върховното Божество, защото само това Същество може да изважда Битие от Нищото, а Божествата са само Негови изяви и помощници. Само Върховното Божество е Създател, а Божествата са образуватели.

В началото е бил Хуракан, Създателят, Той е Баща и Майка на всичко съществуващо. Той е причината за съществуването. Той е Създателят на всичко ценно.

Бащата е Хуракан и е наречен Сърцето на Небето.

Началото е било Безмълвие, Безмълвно море, небеса, земя е нямало… само Древност и Дракони Богове, Богове на Небето и на морето… Те се обърнали за помощ към Хуракан – Сърцето на Небето – и поискали да създадат Земята, и така създали всичко по нея: дървета, растения и животни…

Това е Първата Реч, първият разказ и нямаше още нито един човек, нито едно животно, птици, риби, раци, дървета, камъни, пещери, треви, гори… Имаше само тази празна небесна шир… Нищо не се изявяваше на земята, имаше само спокойно море и просторно Небе, нямаше никакъв шум, нито движение, нямаше нищо, което да е изправено – само водата. В покоя си, само това тихо, самотно, дълбоко и спокойно море – смълчано и затворено. Нямаше нищо дарено с живот и движение.

Имаше само неподвижност и безмълвие в тъмнината, в нощта. Само Скритият, Образувателят и Първородителите бяха във водата, но обгърнати от чудна светлина…

И дойде тогава тук Словото и Първородителите и размишляваха обединени в своето Слово и в своите мисли, и стана ясно, че когато съмне трябваше да се появи той, човекът – предстоеше зараждането.

Дойдоха първият Какулха Хуракан, после вторият Чипи Какулха, после третият Раша Какулха – тия тримата са Сърцето на Небето. После дойдоха Тепеу и Гукумац и говориха за живота и зазоряването. Те говориха за това как ще се направи така че да се развидели и съмне, и кой ще създава храната, поддръжката…

Върховното Същество се съветва със своите Божества – Тохил, Гукумац, Кукулкан, Кетцалкоатл, Тепеу… Още преди сътворението тези Божества са размишлявали за Живота, за Виделината и за това как ще съмне, как ще изгрее… После те размишлявали и се питали кой ще произвежда храната, жизнената енергия, а после размишлявали как да бъдат направени животните…

И в Древността странно започна Сътворението и растежа на растенията и увивните растения, и зараждането на живота, и Сътворението на човека… Тъй беше разпоредено в мрака и в нощта от Сърцето на Небето. Тъй беше разпоредено от Този, Който се казва Хуракан.

И изрече се: „Тъй да бъде! Нека се изпълни празнината! Нека тази вода се отдръпне и освободи пространството. Нека възникне земята и да се затвърди!“. Тъй рекоха. „Да се развидели, да се съмне на Небето и на Земята!“ и развидели се, и съмна – и на Небето, и на Земята. Не ще има нито слава, нито величие в нашето сътворение и образуване, докато не просъществува човешкото създание, образуваният човек. Тъй рекоха.

Така се сътвори и Земята, тя се появи от изреченото.

Като мъгла, като облак, като прах беше сътворението, когато от водата изникнаха планините и в миг пораснаха планините.

Древното Слово е магическо изкуство.

Само по чудо, само с магическо изкуство се образуваха планините и долините, и мигом кипарисовите, и боровите гори покълнаха заедно на повърхността. И тъй се изпълни с радост Гукумац, та рече: „Добро бе твоето идване, Сърце на Небето; ти, Хуракане, и ти Чипи-Какулха, Раша-Какулха!“.

И всички се възрадвали на Хуракан.

Първо се образуваха земята, планините и долините; разединиха се водните течения, ручеите потекоха свободно между хълмовете и водите останаха разделени, когато се появиха високите планини. Тъй стана сътворението на Земята, която бе образувана от Сърцето на Небето… По тоя начин се усъвършенства творението, когато го извършиха след размисли и разсъждения…

И рекоха Първородителите: „Само Безмълвие и Неподвижност ли ще има?“ (…) И бяха създадени елените, птичките и много животни… И когато сътворението на всички четириноги и птици беше завършено, Творецът, Образувателят и Първородителите им казаха: „Говорете, крякайте, цвърчете, тръбете, говорете всеки според вида си, според разновидностите на всеки!“ (…) „Казвайте прочее нашите имена, хвалете нас, вашата майка, вашия баща!“… Ала не може да се постигне те да проговорят като хора…

Животните не можеха да говорят, не можеха да прославят Образувателя и затова трябваше да се създаде нещо друго, което да слави Създателя и да Го призовава.

„Да опитаме пак!“ – рекоха Създателят и Първородителите. И вече наближаваше разсъмването и Зората. „Да направим този, който ще ни призовава и помни… Вече опитахме с нашите първи творения, ала не можахме да постигнем това те да ни възхваляват и да благоговеят пред нас. Да опитаме сега да направим покорни същества, уважителни, които да ни издържат и хранят.“ Тъй рекоха.

Тогава стана сътворението и образуването. От земя, от кал направиха плътта (на човека). Но видяха, че не е добре, защото се разпадаше и човекът беше мек и неподвижен, нямаше сила и затова падаше, и беше разводнен, не си изправяше главата, а лицето му беше на една страна, погледът му беше замъглен; не можеше да вижда назад. Отначало говореше, ала нямаше разум. Във водата не можеше да се крепи и бързо се навлажняваше.

И рекоха Образувателят, Първородителите и Предците: „Ясно се вижда, че не може да върви, нито да се множи“. И Предците си рекоха: „Да се посъветваме относно това“.

Тогава разтуриха и развалиха своето дело, своето творение. И веднага рекоха: „Как да направим така че да усъвършенствуваме, та да излязат добри тези, които ще ни боготворят, тези които ще ни призовават?“…

Тъй рекоха, когато отново се посъветваха помежду си: „Да опитаме отново късмета си и да направим това сътворение“.

Тъй рекоха помежду си Създателят и Прародителите, те си говореха като Древни Прозрители, като такива, които бяха скрити в Зората и накрая решиха: „Всички заедно да се съберем и да образуваме човека, който да ни призовава и да си спомня за нас“…

„Хвърлете жребий с вашите зърна от царевица и ците 2. Тъй да стане и ще се узнае, и ще се разбере дали ще издяламе, или ще изваем неговата уста и неговите очи от дърво…“

И започвайки гадаенето, тъй рекоха: „… Ти, царевице, ти, ците, ти, участ, ти създание: съберете се, съешете се… призоваваме те, ела и стани наша участ, наше създание. Ела да се жертвопренясаш тук на Земята… ела тук, Сърце на Небето…“

Тогава проговориха и казаха истината: „Добре ще излязат вашите направени от дърво кукли, ще говорят и ще разговарят върху лицето на земята“…

И мигом бяха направени издялани от дърво кукли. Приличаха на хора, говореха като хора и населиха повърхността на земята… Вече не си спомняха за Сърцето на Небето и затова изпаднаха в немилост…

Според Попол Вух животните в началото били създадени с цел да прославят Хуракан – Великата Тайна, но на езика, който те започнали да говорят (крякане, цвърчене и т.н.), те станали неразбираеми за Боговете и затова всички животни по-късно били осъдени да бъдат ядени и убивани.

И не само животните са били неуспешен опит на Боговете, но дори и при създаването на хората, е имало няколко неуспешни опита. Ето защо и до сега човекът не призовава постоянно Хуракан, и не си спомня постоянно за Него.

В сътворението има нещо, което увлича човека и той много трудно помни Хуракан и Боговете, и почитта му не е истинска.

Предците казват, че потопът беше предизвикан от Сърцето на Небето и така стана голямо наводнение, което падна върху неразумните създания… и по тази причина те бяха удавени, бяха наказани… понеже не бяха мислили за своите майка и баща.

… Веднага дървените кукли бяха унищожени, разрушени и раздробени и получиха смърт. Наводнение бе предизвикано от Сърцето на Небето; стана голямо наводнение, което падна върху главите на дървените кукли…

Тези, първите неразумни хора бяха сътворени и създадени, за да бъдат унищожени.

…Тъй погинаха хората, които бяха сътворени и образувани, хората, направени, за да бъдат разрушени и унищожени, на всички им бяха строшени устата и лицата.

И казват, че потомството им са маймуните, които живеят сега в горите; те са техен образец, защото само от дърво бе направил плътта им Творецът и Образувателят. И по тая причина маймуната прилича на човек, тя е образец на едно поколение хора сътворени, хора образувани, които бяха само кукли и бяха направени само от дърво…

ЗА БОГА НА ИНДИАНЦИТЕ, СЪЗДАТЕЛЯ УАКАН ТАНКА

Всеки, който е тук на тази земя, е тук по причина, избрана от Създателя.

Вярвам, че нашият народ и всички хора по земята се подготвят да се завърнат към Корените си. Те търсят нещо, това нещо е Създателят.

Винаги ще има нужда от Духовни хора, които да са близо до Създателя.

Уакан Танка – Великата Тайна – това са скритите Тайнствени Сили, сътворили Вселената, камъка, четирите вятъра, небето, Майката Земя, Слънцето, Луната, светкавицата, човека, бизонът, растенията, мечката…

Щом Уакан Танка – Великата Тайна – е сътворила нещо, то има Дух и ти трябва да го уважаваш.

Създателят ми даде Почит. С тази Почит се изкачвам към Него.

Само Праотецът – Великата Тайна – знае истински нещата.

Ти си винаги наблюдаван от Великата Тайна във всичко, което правиш.

Ние всички сме цветя в Градината на Великия Дух.

Великата Тайна направлява всички и всичко.

Великата Тайна е сътворила всичко да е живо. Камъните също са живи… ние им говорим и те ни отговарят.

Хората се различават помежду си само по това как ползват всичко, което им е дадено от Великата Тайна.

Великата Тайна, това е Великият Дух.

Великият Дух е дал на всички по един Свещен Път.

Всички неща разказват за Великата Тайна.

Огледайте се наоколо – всички неща потвърждават, че Творецът ги е създал. Хората не могат да сътворят дърво.

Великата Тайна е по-велика от всички дарове.

Истинският човек никога не изгубва своята посока към Великия Дух – Великата Тайна.

Тези, които са изгубили своята посока към Създателя, те са изгубили и своята цел.

Великата Тайна е нашият Създател. Той е нашата история и ние трябва да се учим от самите себе си, за да станем достойни за Него.

Отдавна и далеч във времето ние сме живели в Създателя и сме били свободни, както вятъра в прерията.

От Великата Нероденост е изгрял животът.

Прастарият Бог е причината за всяко сътворение. Този Прастар Бог – Ометеотл – бил Не-действащ, Не-подвижден, но Боговете, които създал започнали да действат и да изпълняват ролите си – те били дарени със силата на движението.

Създателят ми разкри Милостта Си и аз мирно вървя по светлия си Път.

Уакан Танка е най-висшият и най-­свещеният от всички.

Уакан Танка дава на всеки Свещен човек самостоятелни сили, за да си ги използва за своето развитие.

Върховното Същество е Едно за всички народи.

Великата и добра Воля на Уакан Танка е породила Душата.

Във Връзката ни с Уакан Танка няма нищо механично.

Уакан Танка ни учи как да сме устроени, за да можем да изживяваме нещата по-правилно, по-пълно и по-дълбоко.

Уакан Танка и Помагачите са Водачи на епохите – те всякога са били и ще бъдат.

Ние идваме и си отиваме, а Уакан Танка е всякога. И ако Го следваме, Той всякога ще върти Свещеното Колело в нас.

Тези, които се отдават на Уакан Танка, ще постигнат Покоя и ще се освободят от страха.

Тези, които се отдадат на Уакан Танка, ще разберат, че Помагачите са навсякъде около тях.

Тези, които познават Уакан Танка нямат тревогите на обикновените хора.

Тези, които познават Уакан Танка, се занимават с неща, които обичат.

Когато сме се отдали на Уакан Танка, Той върви с нас по пътищата на живота и прави онова, което ние никога не бихме могли да направим сами.

Когато човек е в контакт с Уакан Танка, той има специално Дълбинно усещане за нещата.

Уакан Танка съдържа цялата Духовна Енергия в Себе Си, но Той обича да я споделя.

Според Уакан Танка всяко племе трябва да вярва по начините, по които му вършат най-добрата работа, защото разликите идват от начините по които се възприемат Духовните неща.

Всяко нещо, което е било създадено от Уакан Танка, е определена енергия. Това важи за Слънцето, Луната, скалите, животните, птиците, рибите, растенията и хората.

Ако ние сме Духовни, тогава Уакан Танка и Помагачите са включени в нашите мисли и пътища.

Какво по велико от това да бъдеш ума, очите, ушите, носа, устата, дланите, ръцете и краката на Уакан Танка тук на Земята!

Енергията е едно, Силата е друго. Енергията е навсякъде, но Свещената Сила е Ключ, който трябва да се задвижи. Този Ключ е особен вид Познание, Прозрение.

Енергията е разпръсната навсякъде, но Силата не е. Тя е скрита в Центъра и само чрез призоваване, тя може да стане Ключ за разрешението на нещо важно.

Духовната Сила е Двигателят на Енергията. Духовната Сила е Първичният, Древният двигател, а Ключът и прозрението за този двигател идват от Уакан Танка, Който е самата Сила.

Силата идва чрез разбирането на нейното значение, защото Силата е Свещена и се задвижва Свещено от Уакан Танка и Помагачите.

Никой не може да живее добре, ако не е в Единство със Свещената Сила на Уакан Танка, а Единството с тази Сила е свързано с пречистването.

Уакан Танка и Помагачите не идват лично, те просто осъществяват контакт с нас.

За да се освободим от страха, трябва да се доверим на Уакан Танка и Неговите Помагачи.

Ние придобиваме истинското Познание, когато към нашата естествена сила прибавим частици от Силата на Помагачите и Уакан Танка.

Уакан Танка е огромна Бяла Светлина и когато отивам при Уакан Танка, аз отивам на гости в тази огромна Бяла Светлина.

Ако ние познаваме Уакан Танка, ще разберем, че Майката Земя има същите усещания като нас.

Уакан Танка винаги знае кога имам нужда от Него. Той ми даде да разбера, че Духът Му изглежда съвсем като мен.

Уакан Танка ме научи да летя с Духа си и аз летя по-бързо от вятъра, и светлината, сякаш плувам в пространството и там виждам само светлини.

С Уакан Танка животът е едно постоянно Откровение.

С Уакан Танка и Помагачите винаги има предостатъчно въодушевление.

Уакан Танка се занимава с човешките потребности, а не с разкоша.

Когато човекът е развил високо мнение за себе си, в един момент той решава, че вече няма нужда от Уакан Танка и Помагачите… Високото мнение за себе си е мярка за провал.

Енергията е навсякъде, но Силата е само Негова – на Уакан Танка.

Висшите Сили знаят, че се чувстваме най-добре, когато сме близо до тях.

С Уакан Танка и Помагачите е възможно всичко.

Когато настоящата ситуация е тежка и почти безнадеждна, Уакан Танка идва, за да я поеме в Свои Ръце.

Уакан Танка в решителни часове казва това, което човекът най-много иска да чуе, казва му това, което е най-значимото за него.

Най-желаното от всичко е да бъдеш с Уакан Танка във Вечността.

Висшата Свещена Сила, това Велико Същество, Създателят на света присъства във всички създания.

Когато Уакан Танка – Великият прави нещо, то не е чудеса, това е просто изпълнение на обещание.

Докато християните научават за Бога от Библията, то индианците учат за Него от природата и легендите.

Върховният Повелител на Силата е Уакан Танка.

В Началото цялата Сила е била в Ръцете на Уакан Танка – Създателят, но после Той дал части от нея на останалите Небесни Предци, Праотците, за да я използват и даряват.

Силата е форма на Озарение и Просветление, които дават на човека правилно да разбира дадено нещо или Учение.

Силата е нужна за извършване на необходимото – тази Сила е навсякъде във Вселената и тя се разпределя от Небесните Праотци по два начина: директно или чрез посредници.

Един индианец знае, че Силата не е негова, както е научен от Предците. Той знае също, че е само отвор и че Силата не е негова и той знае, че ако помисли, че е негова, той ще я загуби.

Ще оцелеят само тези, които се пречистят, защото те ще се слеят с Уакан Танка.

Уакан Танка е Силата, която движи всичко. Уакан Танка е Мистична Сила.

Вятърът е мястото, където се приема Енергията на Уакан Танка.

Начините, по които напътствията идват при нас от Уакан Танка, са много.

Ако вярвате във Великия Дух, вашата мрежа ще улавя добрите идеи, а лошите ще отпраща през отвора. Всеки човек е символ на тази мрежа и това, което улавя в мрежата си, показва посоката на неговото бъдеще.

Дълбочината на нашето разбиране ни показва мястото, до което сме достигнали в своя живот.

Всичко в природата е създадено от Уакан Танка и Той е част от него.

Великият Дух е навсякъде, Той се проявява различно чрез животно, птица, дърво или хълм. Понякога говори чрез камък или от водата.

Всичко идва от Великата Тайна.

Човекът всякога ще си стои очи в очи срещу Великата Тайна и колкото и да я изследва, тя все ще си остане Тайна.

Животът започва и свършва с Духът вътре в нас.

Човекът е творение на Великия Дух, на Великата Тайна.

Не изоставяй Тайната заради живота.

Топлината и огъня на Уакан Танка са огромна Сила.

Уакан Танка не присъства изцяло при нас – това е само Силата, която Той ни изпраща, за да разберем, че е сред нас.

Кристалите са получили необикновена сила. Тяхната чистота улеснява Уакан Танка и Неговите Помагачи в изпращане на послания до нас. Кристалът ни е даден, за да общуваме с Уакан Танка. Кристалът е средство за чиста концентрация.

КЕТЦАКОАТЛ

Кетцалкоатл е Жрецът на Толлан. Това е човекът, който създава цивилизация. Наричан е още „Великият Владетел“. Той е бил 20 години Водач на Толтеките, живял е в Толлан от 900-та до 1156 г. Преданието казва, че Кетцалкоатл е заченат от скъпоценен камък.

Кетцалкоатл е Първосъздател на Новия живот. Той е можел да предава на хората много умения.

Той е Бог и човек. Той бил почитан от старите Толтеки като Дракон, заради изобилието, което носел в себе си. Толтеките вярвали, че той носел свежия вятър и животворните дъждове.

Кетцалкоатл е бил Върховен Жрец и Покровител на жреческата йерархия в Теночтитлан. Кетцалкоатл бил непорочен Цар и Жрец. Всякога будел страхопочитание, бил завинаги безсмъртен.

Кетцалкоатл е свързан със Зората и поради това, Той е имал всичко необходимо.

Той е казал: Както Боговете слизат отново на Земята, те отново ще приведат в ред онова, което някога сътвориха.

Времето е създадено за изцеление, то е велик Целител.

Той е казал: Остави Духа си да се слее с духа на пирамидата.

Той е казал: Учителите са Преобразителите. Остави външния свят, но се преобрази отвътре!

Той е бил Жрец – истински Творец.

ДОБРО И ЗЛО

В хората има добро и лошо. Те отиват твърде далеч по единия или по другия път.

Добър си, ако истинското лечение означава да изцелиш напълно злото в себе си – своята стара култура.

Който е потопил злото си в тъмнина, той се ражда Свободен като вятъра.

За маите доброто било скрито в злото и злото било скрито в доброто. Те били в Единство макар и изглеждащи като противоположности.

Великото Космическо Дърво уравновесява всичко. Мракът бил вездесъщ, но той се уравновесява от Светлината; както нощта от деня; както женското от мъжкото; както смъртта от живота; както подземният живот от сияещите небеса.

Великото Космическо Дърво, според маите, растяло на Небето, на Земята и в подземния свят.

За маите нищо не било само добро или само лошо – и двете се самосъдържат.

Според маите, ако не постигнеш чист живот, ще бъдеш измамен от силите на злото.

Ако искаш от хората повече от това, което могат да ти дадат, ще получиш енергия от силите на злото и тази енергия ще разрушава всичко, към което се стремиш.

Ние привличаме собствените си проклятия върху себе си, а спасението е да се обърнем изцяло към Уакан Танка и Помагачите.

Благодарение на злото научаваме най-добрите уроци в живота си.

Всеки има в себе си способността да израства Духовно.

О, Слънце, ти оставаш Вечно, но ние трябва да умрем!

Човекът не продава земята, върху която ходи.

Не забелязвай световете и ще уловиш вятъра – Духа.

Всичко се променя и винаги за добро.

Завърналият се от Дълбините на мрака човек, е като новороден. Ако той е намерил своето Просветление, тогава той с очите си може да вижда и в другия свят.

Просветлението дава способност да виждаш в другия свят, а с тези други очи човекът узнава Духовната Есенция на всички същества.

Всичко е енергия. Въпросът е да не позволяваш на трудностите, проблемите и хората да те изсмукват. Това е опасен кръговрат.

Мъдростта ни предпазва от този кръговрат и ни учи да се зареждаме от по-висш Източник.

Когато енергията се очисти, тя черпи от Висшия си Източник. Тогава развитието е правилно и тогава развитието привлича ситуации, които ни движат напред.

За ацтеките подземният свят бил място на мрак, страх и безпределна скръб.

Според маите подземният свят е бил царство на ужаса. Тук на мъртвите се налагало да преминат през много изпитания, на които ги подлагали злосторни божества.

Нашият свят е обитаван, както от добри, така и от лоши духове.

Високият свят живее в Духа. Средният свят – това са хората, те живеят във въздуха, те са зависими от въздуха. А най-низшият свят – дяволите, те са под въздуха, те са зависими от големите трудности и мъченията.

Който приема злото, той приема и смъртта.

Маите вярвали, че лошите неща стават по друг закон. За тях в този закон се случва и се изпълнява нещо, което се задвижва от Боговете, то се предопределя от тях.

Растенията се посяват в мрака (почвата) и изгряват, когато я пробият. Същото е и с човека – той се посява в тялото и изгрява, когато осветли Бога в себе си, когато осветли Хуракан.

Всичко във Вселената си има антипод – това е другата половина на двойственото тяло.

Нощта е време на страх, защото Тескатлипока се вихри на свобода в часовете на мрака. За него се казва, че той се е движил като странстващ демон.

Също през нощта са опасни и „цитимиме“ – женските демонични духове, които със зловещи внушения обичат да покосяват хората.

Тескатлипока – това е Бог на съдбата и носителят на неразбирателството и покварата.

Тескатлипока има невероятни сили и мощ и ги прилага много често злонамерено изпитателно.

Тескатлипока е сътворец и носи част от славата на сътворението на света. Неговото тяло е тялото на Земята.

Толтеките смятат, че Тескатлипока е добър рушител, защото като руши с това създава новосътворения.

Тескатлипока е бил изпъден от 13-то небе, заради злоупотреба с тъмните си сили.

Тескатлипока имал метод да вижда съкровените неща, скрити в човешките Души.

Според Толтеките Тескатлипока обича тъмните деяния, кражбите и той умеел да вижда в скритата страна на човешките подтици.

Скритата му сила му давала достъп да прозре – да прозре тъмната природа на хората и животните.

Тескатлипока съществува във всички нива на Вселената, а не само в подземния свят.

Тескатлипока е Бог на силните бури и урагани.

Тескатлипока е символ на бъдещата разруха, когато ще му бъде дадена власт върху неотменимата, неизбежната катастрофа.

Тескатлипока ще участва предопределено в заличаването на това сътворение, което не почита Ометеотл – Единствения Бог.

Тескатлипока е символ на тъмния вятър – вятърът на мрачното бездихание.

Тескатлипока е символ на черният бездиханен вятър за разлика от светлия – Еекатл – жизненият, животворният вятър.

Тескатлипока е Същество, което търси и обича конфликтите. Той ги подклажда, той ги насърчава, заради самия себе си и заради наблюденията си. Той е изпитание, което изглежда като злотворство.

Тескатлипока се движи потайно в
тъмнината и има вид на остро зрящ хищник. Той познава гибелните места в човека и подземния свят.

Тескатлипока умее да изпраща всички неразумни в чернотата – празнотата.

Тескатлипока има в себе си особено умение: той умее да съчетава положителното с отрицателното – и така той обърква всички, които са неустановени в Пътя си.

Тескатлипока или великата илюзия, умее да вижда в мътната природа на човека.

Тескатлипока представлява постоянна опасност и не само нощем. Той всякога броди и търси жертви.

Всеки, който можел да победи Тескатлипока, можел да поиска всичко от Великата Тайна.

Тескатлипока обичал да прави засади и често да праща разбойници да му вършат работата.

В своята по-вътрешна част Тескатлипока имал много опасна енергия, която е причинила голям смут сред обикновените толтеки.

Истинска Мъдрост има и в светлината, и в тъмнината.

Тия, които превъзнасят себе си, ще бъдат угасени.

Заниманието на злото е да изтощава хората докато ги направи кости и череп.

Злото е мъчилището на земния и подземния свят, защото хората са изгубили истинската си Почит към Боговете и към Хуракан.

Злото присъства само чрез разрешението на Уакан Танка, а ние оцеляваме само ако вярваме, че сме близо до Уакан Танка и Помагачите.

Хората, които не познават Уакан Танка, не могат да привличат добри неща. Злото знае това и ги изкушава, и хората лесно влизат в капана.

Тъмната къща или тъмното съзнание е дърво, което никога не дава плод и тук никой нищо не може да бере.

Съществата на злото погубват човешкото в себе си и стават животни – така пропадайки, те се връщат в миналото си.

Злото е заставило някои хора да убиват по принуда, защото те били длъжници от миналото на злото и подземния свят.

БОЛЕСТ, ЗДРАВЕ, ИЗЦЕЛЕНИЕ

Болестите идват от лоши ветрове – влияния. И какво са влиянията? Вдъхнати зли духове.

Истинското целителство се осъществява с помощта на Духа и Светлината.

Изцелението се извършва чрез светещо енергийно поле.

Изцелението се извършва чрез закона на Чистотата.

Чистотата е умение да създадеш Свещено пространство.

Болестите са същества, които се хранят с определени видове енергия.

Истинското Изцеление е в пробуждането на Изначалната природа на болния и в неговото възприятие за безконечност.

Оздравяването е само подобрение, а Изцелението е нещо цялостно. То е свързано с голяма промяна в живота.

Маите нямат дума за здраве и за болест. Те казват: „Човекът има две състояния „кав-ал-и“ и „ками“. Първото „кав-ал-и“ – означава да си силен, събран, цял, подреден. „Ками“ – да си разсеян, отпуснат, мъртъв и размекнат.

За живите и умрелите те казват: „Жив е този, който има дни, болен е този, който няма дни“. А оздравяването при маите означава „да възвърнеш дните си“.

В човека има две основни състояния, които са определени към болестни – първото е „камелал-сманил“ – това е болестта на тялото. Тук уврежданията са външни, те докосват човека, но не се вкопчват в него, те не проникват в него. Този вид болести (външните) се смятат за добри. Те са замисъл на доброто, те не са изпепеляващ замисъл. Второто „камел-л кахси-л“ – това е вече болест. Това е болест на жизненото начало – това заболяване е винаги особено тежко, защото засяга човека цялостно – и физически, и психически. Тук болестта се вкопчва, тя прониква отвътре по право, определено от Замисъла.

Тук може да се домогне човекът до спасение само ако се намеси „чилам“ – Жрец – Тълкувателят на Божеството. Тук е необходим Жрец Ягуар – мощен вятър. Тук човекът се е отклонил от Хуракан – Бог – и Го е предизвикал и затова Бог му е изпратил мъгла в очите. И затова много неща за този човек са станали мъгла – тайнствени, неразбрани, неразбираеми. Тук е необходим Жрец Ягуар, защото той може да проникне в Сърцето на Вятъра, в Сърцето на нещата.

Болест, която е тежка може да се яви от уплаха, мълния, силно излъчване, земетресение. И тогава част от жизненото Начало започва да чезне от човека, и човекът започва да се губи. Тогава трябва да се намери „камам“ – бранител, защитник, пазач на чезнещата му енергия. Този пазител, който може да призовава Хуракан чрез мощния си вятър, за да започне да завръща „кахси-л“ – жизненото Начало обратно в изоставеното тяло, защото Жрецът може да прониква в „ка-хик“ – въздуха необикновеното пространство, което е наситено с добри и лоши частици и дихания. Наистина въздухът е наситен с добри и лоши сили, в него витаят най-различни добри и лоши сили, и дихания.

„Камам“ – пазителят – може да оказва и постоянна помощ, но ако човекът успее да го убеди и привлече на своя страна.

За индианците гората е очарование и изцеление. За тях гората е Майка Целителка, а растенията са съкровищата на джунглата.

Здравето е хармония между човека и Предците.

Джунгалата е индианската аптека и когато я обичаш, тя ти проговаря. Иначе тя мълчи.

Растителният свят представя лечебни вещества, създаващи защита в човека.

Когато следваме правия Път, болестите не се появяват.

Ако хората искат да са реално здрави и да живеят дълго, има реален начин за постигане на това… Не еликсири и Тайни, а трябва да се отдадат на Уакан Танка.

Тези, които се посветят на Уакан Танка, ще видят, че болестите не съществуват и че няма болест, която да не може да се излекува… Те ще видят, че и страховете не съществуват.

Изцелението е много специален Дар от Уакан Танка, за което човекът трябва да е специално достоен.

Ако искаш да излекуваш някого, цялото ти тяло трябва да стане жива Енергия, жива Сила, живо трептящо Състояние – и това се предава на болния. Това могъщо и живо трептене е Неговата Божественост, това е подкрепата от Уакан Танка. Това Божествено трептене е Тайнствена и странна Сила. Това е Силата на Уакан Танка.

Могъщата Сила на Уакан Танка е страховита и затова е без значение сериозността на заболяването.

Изцелението изисква могъщо енергийно насищане на Силата.

Когато един човек трябва да се изцели, тогава много духове идват да помагат.

Самият Уакан Танка се явява в ролята на лечител, когато случаят го изисква.

Благата, които идват от Уакан Танка са далече и отвъд всяко лечение.

За да се изцели човекът, трябва да се промени неговият сън, неговото въобразяване.

Лекуването на човека е лекуване на погрешното в него, а то е отношението му към нещата. Лечението трябва да промени съзнанието.

Индианците казват: Който е в хармония със себе си, може да съхранява здравето си.

ШАМАНЪТ И СВЕЩЕНОТО

Животът на Свещения човек е танц от енергия.

Истинният танц е призоваване на Духа да се въплъти в живота.

Когато лекува, Шаманът първо създава Свещеното пространство и после те въвежда в него.

Уединението и страданието разкриват на човешкия Дух онова, което за другите остава скрито. Шаманът трябва да търси своята Мъдрост именно там.

Лечителят обича Покоя. В него той се завива като в одеяло. Лечителят не е нито добър, нито лош – той живее, нищо повече.

Лечителят не трябва да е светец, той трябва обаче да може да потъва толкова надълбоко като един червей и да лети толкова нависоко като един орел. Ако не е опитал и двете, тогава не е добър лечител.

Индианският лечител получава своята сила от нощта. Този Дух е навсякъде, Той няма име.

Орелът и совата не дават сила на Шамана, те са само пратеници, които носят посланието на Духа на нощта.

Когато Шаманите получават сила, тя винаги идва от нощта… тази сила няма нищо общо с луната и звездите.

Лулата на индианския Шаман лечител е неговия подвижен олтар – символ на Единството между природата и културата.

Един лакота лечител казва: „За нас индианците съществуват само лулата, земята, върху която стоим и откритото небе… Димът на лулата се издига нагоре към света на Духовете. Сила тече през дима, през отвора на лулата към нас надолу… Човек чувства тази сила, когато държи лулата – тя прониква от лулата направо в твоето тяло. Лулата не е обикновен предмет, тя живее“.

Свещената лула е ключът, методът за разбирането на живота.

За ягуара се смята, че има особени прикрити движения, които го правят ловец в мрака и поради това, той е съюзник на Шаманите. Смятало се е, че ягуарът е величествено същество на Силата. Смятало се е, че чрез тази Сила това същество улавя прозренията си. Той бил превъплъщение на Силата. Мъдрите индианци смятали, че чрез движенията си той можел да вижда.

Смята се, че този Ягуар Шаман действал като дух, като магьосник.

По Свещен начин аз живея и към Небесата гледам.

Всеки има вътрешна способност да се пробуди и да върви по Свещен начин.

Начинът, по който вървим през живота, е най-важната ни отговорност като хора.

Нашата религия е Свещена – това е старият път.

Свещеният човек има верен поглед за Духовния свят.

Реалното човешко право е: пътуване към Свещеното.

Чрез Самоотричането вътре в човека се създава Свещен Олтар – мистериозно място и време, в което може директно да се общува със света на Духовете.

Специална е жизнената енергия на Свещения човек.

Свещеният човек правилно се контролира, защото няма право да изгубва силите си.

Всеки настъпващ изгрев е Свещено събитие. Всеки ден е Свещен заради Светлината, идваща от нашия Баща – Уакан Танка.

Трябва да помните, че всички народи са Свещени и трябва да бъдат почитани.

Уинян Уакан – Тайнствената жена

Всеки, който пречи на Свещения човек, го прави още по-силен.

Уинян Уакан – Тайнствената жена

Когато обичаш Свещеното, Духовете те учат как да постъпваш със себе си и така те те учат на правилни отношения със себе си.

Уинян Уакан – Тайнствената жена

Когато обикнеш Свещеното, случва се правилното.

Уинян Уакан – Тайнствената жена

Когато обикнеш Свещеното, светлина прониква в Сърцето ти и го ръководи. И ако Светлина ръководи Сърцето ти, значи Свещеното те е приело.

Уинян Уакан – Тайнствената жена

Свещеният Път е Стар Път, той ни е познат от векове, а новият път е млад – той ни руши, ние не сме сродни с новия път.

Истинският човек се сродява със Свещеното и се прикрепя към Душата си.

Светът е забравил само едно нещо, но то е най-важното: това е Свещеното.

Само в Свещеното се сбъдва всичко.

Здраве постига само Свещеният човек – вътрешно пречистеният.

Свещеното лечение е лечение по вътрешен път.

Свещеното дава право да проникваш във вътрешни неща.

Силата, която излиза от Свещеното живо твори.

Свещеното е нещо, в което Тайната на Живота може да стане зрима.

Истинският произход на Свещеното е Създателят.

„Шаман“ означава в първичния му смисъл Свещен човек.

Шаманът е майсторът в царството на духовете.

Шаманът се впуска дълбоко в себе си и общува с духовете.

Шаманът е Извор на Свещеното, той го събира в себе си и го дарява.

Шаманът умее да говори с народа на духовете и с народа на бизоните.

Шаманът минава през голямото си страдание, за да пречисти злото в себе си и за да се преобрази. Така той става Свещен човек, свободен от болестта на злото.

Шаманът е Свещен, защото той първо е излекувал напълно злото в себе си и затова има вече право да лекува другите, иначе той е без право.

Шаманът се посвещава на Тайните на енергиите, които ръководят Живота.

Свещеният Шаман е Майстор в съживяването на Енергията и освен това той лекува отношенията на човека към нещата, защото болният няма отношения.

Шаманът познава новите енергии, които са скрити от погледа на света и човека.

Шаманът е Същество от Свещеното; Същество от други светове, а болният е същество от времето.

Системата на Шамана не е мисловна, а Духовна. Той работи в друго измерение. Той може да лекува, защото е разрушил своя стар свят, наречен злото. Той се е преобразил.

Шаманът различно мисли, различно живее, различно говори – той не е от времето.

Шаманът е открил Свещеното, защото е търсил своето собствено Истинско Виждане.

Шаманът има право да влиза в другия свят, а в този свят той само привидно живее.

Свещеното е преобразило Шамана, то му е дало Очи за нов Живот.

Шаманът чрез Свещеното живее Мистично в света на духовете. Той общува с определен Таен Учител и се учи от Него така, както син от баща.

Истинският Шаман има способността да вниква в Свещената Мъдрост.

Шаманът е Посветен в Свещеното и оттук в него се излива бликаща животворна Сила.

Шаманът преминава през големи страдания, защото това го изисква Свещеното. След това Преобразяване, той вече не може да бъде обсебен от зли духове, защото заживява в Свещеното, в старата си Тайна.

Шаманизмът е Изначалната религия, най-старата религия в света.

Шаманизмът клони повече към Мистиката, отколкото към религията.

Шаманизмът не е религия, той е Подход – Свещено Отношение към Тайната на Живота.

Който няма Свещено и Почтително Отношение към духовете, бива превзет от тях.

Който има Свещена Почит към нещата, постига Духа си.

Чуй Свещеното – то е като шепот на вятъра.

Ако нямаш Свещеното, ти си лишен от Път.

Ако мислиш Свещено, ти няма да си човек, а Светлина.

Свещеното дава способността да виждаме в Незримото.

Детето се обучава от малко да общува със Свещеното.

Всеки настъпващ изгрев е Свещено събитие.

Всеки ден е Свещен заради Светлината, която идва от Великата Тайна.

Всички хора са Свещени и трябва да бъдат почитани.

Ако си искрен, разбирането ти за Свещеното, ще се разраства.

Всички живи Същества са свещени.

Всичко се мени, но има неща, които никога не се променят – те са най-свещени.

Всеки ден е Свещен.

Аз разговарям само със Свещени хора, но те не са разговорливи.

Само Чистият и Свещен човек носи в себе си Истинската Същност на цивилизацията.

Няма никаква Тайна, има само едно Свещено Отношение.

Животът не е развлечение, животът е Свещенодействие.

Животът започва и завършва със Свещеното – с Духа вътре в нас.

Твоят Свещен Път е Невидим, но е винаги до теб. Може и да не знаеш къде води, но трябва да го следваш.

Пътят, Свещеният Път – това е Пътят към Великата Тайна, това е единственият Път.

Ако си искрен, ще разбереш Свещените неща.

Понеже Великата Сила е Свещена и затова и всички Същества са Свещени.

Свещеното е Пътят за спасението на човечеството.

Човекът е човек само когато е Свещен човек.

Когато Шаманът се посвети изцяло на Свещеното, му се дава Дух Помощник.

Главното обучение на Шамана е обучение в Свещеното.

Шаманът живее в огнена земя.

Шаманът е осъзнал, че светлината винаги грее в нас.

Шаманът трябва да мине през Посвещение, през Пресътворение, за да се възродят духовните сили в него и старият човек да умре.

Шаманите са Мистици, те изучават изкуството за сливането със Същността на нещата.

Един индианец казва: „За мен Христос е бил голям Шаман. Виждам, че е притежавал Чиста Шаманска Сила. Аз прозрях, че религията му е произлязла от пустинята и планината оттам, където е живял“.

Шамани са тези, на които духовете служат.

Шаманът е Същество, което общува със Свръхестествени Същества, посредством своите Духовни Помощници.

Всеки Шаман е свързан с едно единствено Същество – своя собствен Дух Помощник и оттам с всичко друго.

Истинският Шаман е отдаден изцяло на своите практики и проучвания.

Помощникът на Шамана е несравнимо по-реален, отколкото духовете на стихиите, или един зъл дух.

Според Шаманите ходът на живота на човека се определя от духове и всичко около нас си има духове господари. На тези духове господари може да се въздейства.

Шаманът има много древни представи за човека. Шаманът е човек, който има много опит и стари практики за връзка със Свръхестествените Същества.

Шаманът има умението да си отделя Душата от тялото.

Шаманът е човек в изстъпление, а това е Вътрешен Възход.

Шаманът е Същество, което има Велика Почит към духовете.

Събуждането на екстаза доказва силата на Шамана и връзката му с другия свят.

Ако Шаманът не може да проникне в някаква сфера на Вселената, там проникват неговите Духове Помощници.

За Шамана екстазът е Висша форма на възторг и въодушевление. Пред величието на Духовете обикновените хора ще видят само изстъплението на Шамана и няма да могат да разберат за какво става въпрос.

Екстазът на Шамана е велик метод. Тук съзнанието ти е погълнато изцяло от един вътрешен образ, защото тук всички други представи са отстранени.

Екстазът на Шамана е пределна концентрация в невидимата област. Той е концентриран в определена невидима Същност или в своя Дух Помощник.

Екстазът на Шамана е вид странично състояние на личността и навлизане във вътрешно Вдъхновение.

Екстазът е особено състояние на Вдъхновение, чрез което той вижда и чувства духовете, защото те живеят там във Вдъхновението.

Екстазът на Шамана е осъзнато пътешествие в страната на духовете.

Екстазът е навлизане в областта на Свещената енергия.

Всичко съществуващо носи в себе си своя вакан – жизнената си енергия или своята Свещена Сила.

Има един случай, когато една индианка се отдала изцяло на Свещеното, но човек с нечисти мисли се насочил към нея да я оскверни. Тогава тя му изпратила своя вакан – своята скрита вътрешна Сила – и той попаднал в мъгла. А когато мъглата се вдигнала, от него били останали само кости.

Всичко в живота е Свещено.

В ритуалите оживява Древното Свещено време.

Само Душата може да ни разкаже за вакан – за нашата Свещена Същност.

По пътя на Почитанието в нас оживява Свещеното Начало.

Свещеното е есенцията на съществуванието, но трябва да си го търсил цялостно, усърдно и продължително.

Ако следваме Свещеното, ще бъдем предпазени от фатални грешки и отклонения.

Човекът на Свещеното стои над ежедневните неща.

Отнасяй се с уважение към всичко, което е Свещено за другите, независимо дали ти самият го почиташ, или не.

Нашият живот е изпълнен с усета за Свещеното.

За да живееш, трябва да познаваш Свещеното.

Ако Свещеното не присъства в живота ни, дори и в обикновените неща, ние не сме Истинни.

За нас индианците съществуват земята, лулата, Свещеното и Безкрайността.

За нас лулата не е просто предмет, тя е жива, а димът отива нагоре при духовете.

Когато Шаманът ще лекува болен човек, той действува Свещено-могъщо и болният започва да вярва, защото той започва да вижда това Могъщество вътре в себе си, защото Шаманът му предава нещата отвътре.

При Шаманите шаманската наука не се предава по наследство, защото има правило: Всеки Шаман трябва да завоюва сам своя собствен авторитет.

Всеки Истинен Шаман преди това е минал през голямо изпитание на духовете и те го разкъсват на парчета, и ако той оживее, става Шаман, Свещен човек. Така той оживява, но с ново качество.

Шаманският Дар не е подарък от съдбата, а е преминаване през много тежко бреме, което е овладяно. И да бъдеш син на Шаман, въобще не е достатъчно, за да станеш Шаман, защото трябва да бъдеш приет, одобрен от духовете, Предците и утвърден от тях.

Шаманът трябва да обладава Глас – дълбок, вътрешен Глас, защото Гласът е жезъл във вътрешната, невидимата област.

Само Шаманът може да води човека към земята без зло.

Тънките знаци, които дава животът на човека, нищо не значат, ако човек не е чилан – Жрец, Шаман, защото само той ги разчита.

Светът може да стане все по-истински само когато Шамани и Жреци ръководят образованието и развитието.

Шаманът вижда много надалеч, защото е преминал през тъмнината и я надраснал, и затова той отива отвъд, той улавя невидимите същности.

Когато един Шаман избира лечебната билка и тя го избира.

Шаманът и билката взаимно се избират, защото между Шамана и билката протича Любов, и изборът им е взаимен.

Един Шаман е казал: „Нямам нужда от дарби. Най-важното за мен е да слушам Силата и да я разбирам“.

Шаманът трябва да умее да оказва и психическа, и Духовна помощ на човека.

Шаманът може да стане Шаман, ако съумее да влезе в контакт с напреднал Шаман от отвъдното.

Най-силните Шамани се обучават не в Духовния свят, а във Върховния, Висшия свят – там, където е гнездото на Свещеното дърво.

Много Души на бъдещи Шамани духове се превръщат в птици – така те се подготвят. Това най-често са кукувици и дъждосвирци.

Истинският Велик Шаман минава през три много тежки изпитания и трите го разсичат.

Шаманът живее в Тайнствения свят на духовете и общува естествено и съзнателно с тях.

За Шаманите оцеляването се намира в правилния начин на общуване, в отношението към природата, която е жива.

Според Шаманите онова, което ни заобикаля – камъни, вода, гори, въздух, растения, не е окръжаваща среда, това е нашето семейство, наши роднини.

Шаманът е Същество, което е открило величието на Свещеното, величието на Любовта, величието на необикновената Реалност – Шаманите наричат това Скритата Вселена.

За Истинския Шаман всичко е живо: камъни, растения, море, гора, цветя…

Когато Шаманът умира, той се завръща при своите приятели духовете – Помощниците, Закрилниците.

Шаманът може да получи много дълбоко знание от дърветата.

Най-голямата опасност за живота произтича от факта, че храната на хората произтича от души. Всички тези живи създания, които ние трябва да убиваме и ядем; всички ония, които трябва да раняваме смъртоносно и унищожаваме, за да правим дрехи, имат Души, Души, които не умират с тялото. Ето защо те трябва да бъдат после омилостивявани, за да не си отмъщават на нас за това, че сме отнели телата им.

Ние не ядем жива храна. Ние убиваме нашите животни. Зърната и плодовете, които при прибирането на реколтата не умират, умират между зъбите и разяждащите сокове на стомаха.

Придобиването на Шаманска Сила изисква най-напред едно отношение към корените…

Само след като е развил определена Дисциплина, Шаманът може да „съблече“ дрехата на обичайното си мислене и поведение и да се отдаде изцяло на Непоз­натото, на Мистерията навътре в себе си.

Първото призоваване към Сила въвежда кандидат-шамана в царството на хаоса, лимена, където управлява първична, неорганизирана сила.

В Дълбините на подземния свят, в Праначалото, преди началото и времето, Шаманът се бори с демонични сили, които го разкъсват.

Според якутите в Сибир Шаманът може да помага само при условие, че причинителят на дадената болест, злият дух, е получил „своята“ част, или една част от плътта на Шамана.

Огромни, алчни тълпи от демони, причинители на болестта, се събират около новака, разкъсват го на малки парчета, които разпределят помежду си… Ако демоните са яли например от месото на крака на Шамана, тогава той има право да лекува заболявания на краката.

Кандидат-шаманът трябва да претърпи без страх смъртта, за да придобие Контрол върху елементите и царството на хаоса.

По време на боледуването кандидат-шаманът се уединява, за да се отвори вътрешното му виждане.

След като кандидат-шаманът престане да се страхува от ужасяващите картини по време на задължителните видения, него повече от нищо няма да го е страх.

Една Шаманка разказва: „Аз не се нуждая да ходя някъде, за да виждам. Видения има навсякъде. По пътя аз преминах през всички изпитания, затова сега съм Шаманка. Пази се по пътя към Небето – ме предупреждаваха те – Човек никога не трябва да се връща… Изпитанията са за това – да уча народа си как трябва да се живее… По пътя човек трябва да страда… Докато върви има една Бяла Светлина пред него… Понякога ми се е искало да говоря, а друг път – да танцувам, но в Името на Другия свят, аз оставях всичко това след себе си… Ако човек иска да достигне Небето, трябва доста да работи…“

За Шамана всички неща от видимия свят са изпълнени с жизнена енергия – една Всепроникваща Божествена Сила.

Животът за Шамана е Сила и неговата задача като Шаман е да влиза в контакт с онова, което предава Силата.

В Търсене на Силата, Шаманът влиза в контакт с духовете на природните стихии и с тези на животните, камъните, растенията.

Според сибирските чукчи Жизнената Сила изпълва всички неща. Всички неща и всяко нещо притежава неограничени възможности за преобразуване.

Според чукчите всяко нещо, което съществува, живее.

Мрежата от Сила пронизва целия Космос.

Силата не се предава по наследство. Човек може да се стреми към нея, да пости, за да я придобие, може да се опита да я извика чрез сънищата и въпреки това, тя да не дойде.

Не всеки е готов и е в състояние да борави със Силата. Ето защо изпитите за кандидат-шамана са толкова трудни. Те имат за цел да го подготвят, за да може той да борави със Силата.

В началото при овладяването на Силата, може да се стигне до екстаз, Шаманът обаче трябва да достигне до едно вътрешно равновесие, което да позволява постоянно присъствие на Духа.

Връзката с Отвъдния свят е възможна след пълно отделяне от този свят.

Смъртта е предпоставка за придобиване на Шаманска Сила.

Начинаещият се отдава изцяло на царството на хаоса, а опитът от преживените страх и ужас в него, му служат за това той да повиши интензивността на вътрешното състояние.

Бъдещият Шаман придобива власт над хаоса, едва след като се е борил с демоните на болестта в него. В тази борба те го побеждават и го довеждат до прага на смъртта. Същите тези низши сили обаче после могат да станат негови Учители и да го наставляват за Същността на причиняващите болести и вредящи духове.

В състояние на транс Шаманът е обсебен от Богове и духове, които чрез него предават Божествени Послания.

Според чукчите потенциалният Шаман се познава по погледа на очите – по време на разговор той (бъдещият Шаман) не гледа събеседника си директно, а насочва погледа си към нещо отдалечено.

Чукчите смятат, че Шаманът с голяма Сила би се пазил от това да демонстрира способностите си пред непознати. Той се страхува от чужди, необитаеми жилища, чужди барабани и амулети, които хората носят в джобовете си и от непознати сили.

Пътешествието на Шамана започва под натиска на тъмнината и копнежът му за Светлина. Тогава той… изпива опасното питие на Безсмъртието. Така той познава смъртта като живот и живота като смърт. Така онова, което е било уязвимо и ранимо до този момент в него, става Безсмъртно.

По време на транс Шаманът е особено чувствителен, защото Душата му може да бъде ограбена и той да умре.

По време на „полета“ Шаманът е съпровождан от представители на животинското царство като: мечка, елен, кон и опе`рената змия, които пренасят Шамана на Небето или в подземния свят.

Царството на Слънцето се намира извън времето и пространството. В него Шаманът влиза през Слънчевата Порта.

Срещата със смъртта и надрастването на противоречията дават на Шамана Мъдростта на Реалния свят – на онзи, който е зад видимия свят.

Шаманът знае, че смъртта е Великият Преобразувател.

Всеки Шаман знае, че смъртта изпълва всичко с живот.

Шаманът работи в Единство със Силата на Живота.

Шаманът знае, че е Дух, който търси един по-голям Дух. Великият Дух познава смъртта. Майката Земя познава Живота.

Според чукчите, ако човекът се откаже от призванието си и се противопостави на това да стане Шаман, това може да доведе до неговата смърт.

Съществува Сила, която не може да се обясни с прости думи. Тя е един Велик Дух, който поддържа света, стихиите и целия живот на Земята.

Силата на Великия Дух е толкова голяма, че Той не говори на хората на обикновен език, а чрез бури и снегове; чрез дъждове и бушуващи морета; чрез всички природни сили, от които човекът се страхува.

Великият Дух може да говори на хората и по друг начин: чрез слънчевите лъчи и спокойното море, и чрез малките невинни, играещи деца, които все още нищо не разбират.

Понякога децата чуват един нежен приятелски глас, почти като този на една жена. Той прозвучава в тях по Тайнствен начин, но толкова нежно, че да не се уплашат от това. Те чуват само, че дебне опасност.

Ако всичко е наред, тогава Силата не изпраща поличби на хората. Тя се оттегля надалеч – в своето собствено, Вечно Нищо. Там тя остава дотогава докато хората не злоупотребят с живота и се грижат за своето ежедневно препитание.

Малко са културите, които са се осмелили да назоват Великата Сила, но много са Я описали като Жизнената Енергия.

Според Шаманите истинската Сила е Свръхестествената Сила на Изцелението.

Никой не е виждал Силата. Мястото, където Тя живее е Тайна, защото тя управлява същевременно под нас и Неизговоримото надалеч.

Шаманът е във връзка с Предците и духовете, той лекува най-вече с Духа си.

Шаманът умее да се самовглъбява – така той черпи сили и Мъдрост от другата Реалност, Реалността на Предците.

За Шамана влизането в по-високо Съзнание, е въпрос на Посвещение, което се дава от Предците.

За Шамана Висшата Целебна Сила е Светлината, защото тя е необикновено Лъчиста – подобно на Предците.

Най-дълбокото вътрешно Пътуване, чрез което се преминава през прага на времето и пространството, е привилегия само на най-висшите Шамани. То става чрез метода но едно Вътрешно Отдаване – особено Вглъбяване, което е прието от Предците.

Чрез постоянството на барабана Шаманът влиза в един Вечен Поток от Лъчиста Енергия.

Не е лесно да пожертваш низшето си аз, защото то е свикнало много прераждания със своите си навици, които с всяко въплъщение се възстановяват. Но не е лесно и да пожертваш своето Висше Аз, и да го разтвориш във Великия Дух – Нищото, защото Висшето Аз е свикнало със своите положителни и хубави навици, но рано или късно идва денят на Великия Дух – денят на Великото и Пълно Шаманско Изчезване, Завръщане.

Шаманът бие барабана докато Предците, Боговете проникнат в него. Така те го озаряват, защото в него е влязло Първичното, Божественото.

Шаманът знае, че Боговете се отзовават на продължителния ритъм и накрая те влизат в него. Това означава, че барабанът със своя ритъм се застъпва за нас пред Боговете и така Боговете изливат Същността и Енергията си върху нас.

Шаманът не разглежда барабана като барабан и като нещо външно, а като жива идея, като живо същество.

Човекът живее в един свят, който малко или много е натрапен, докато Шаманът е излязъл от този свят и живее в своята Чиста, Духовна Същност – така той е свободен от този свят. А когато се случи светът да е в него, той го разглежда с Шамански очи.

Шаманството не се учи, то се практикува, а една от неговите големи Тайни е ритъмът.

Шаманът не се движи в обикновеното време, той се движи в Свещеното Време и то с голяма Концентрация.

Шаманът е Същество, което е минало през тежко външно и вътрешно състояние, в което е бил изпитан от Предците и ако той е бил приет от тях, това означава, че съзнанието му е било прието за пречистено, защото той иначе не би могъл да понесе изпитанието.

Шаманът е в живо взаимодействие със Свещеното, защото той е избрал да Му служи.

Великото за Шамана и за всеки истински Човек е Срещата – удивителната Среща с Великото Свещено Начало.

Най-висшите Шамани освен с Боговете, можели да се срещат и с Хуракан, когато било особено наложително.

Шаманът дълго е търсил Видението на Истината, докато стане истински Шаман.

Ние всички почитаме една и съща Сила.

Шаманът е Същество, което има опит в общението с Божественото.

Истинският Шаман има неразривна връзка с Уакан Танка – Великата Тайна.

Шаманът е доброволно подчинен на Уакан Танка и Помощниците му, Помагачите.

Шаманът не лекува, той е само дупка, през която тече и се излива Енергията на Уакан Танка и Помагачите.

Най-чистите тръби Проводници служат най-добре на Уакан Танка.

Когато Шаманът навлезе достатъчно навътре, му се дават сила, спокойствие, енергия, насока.

Как едно дете е определено и призовано да стане Шаман? Още от малко то има странни усещания за Висшите Невидими Сили. Другият белег е, че говори меко, играе по-малко детски игри, повече се усамотява и наблюдава какво се случва с него самото отвътре. Разбира се, всичко това е дело на Уакан Танка и Сам Той се вглежда в нас и ни опознава. В действителност: Сам Той ни зове.

Истинският Шаман ще ти помогне и нищо няма да ти иска в замяна… Пък и какво можеш да му дадеш, когато Той има в себе си Уакан Танка?

Най-силната защита срещу злото е нашата Лула.

Чрез Лулата Шаманът навлиза в Дълбоко Вглъбяване, Дълбоко Мислене, Дълбоко Изчезване – там, където злото не достига.

Лулата е Свещен Дар за Шамана, тя осъществява връзката с Уакан Танка и Предците.

Един Шаман казва: „Не трябва да търсиш Съвършенството, но трябва да се стремиш към него – и така един ден ще се приближиш много до него“.

Шаманът и болният трябва да са потопени едновременно във Вярата, за да се стигне до реално проявление на Изцелението.

Истинският Шаман никога не си губи времето.

Шаманът лекува с врящата енергия – Източникът ври и гори.

Енергията не присъствува навсякъде, тя просто ни заобикаля и когато реши, се спуска.

Духовните хора използват енергия, за да се извисят над обикновения живот.

На всеки човек от рождението му е дадена естествена сила, а когато той се умъдрява в Пътя на Уакан Танка, тогава му се добавя една специална Енергия към неговата сила.

Не можеш да излекуваш болен човек и да кажеш: „Аз направих това и ти трябва да ми благодариш“. Шаманът е само тръба, проводник, а Уакан Танка и Висшите Сили правят това. Ние също помагаме, но само като тръба, през която минава Висшата Енергия.

Да твориш големи и велики неща невинаги е важно, важно е Висшите Сили и Уакан Танка винаги да се съгласяват да работят в нас и чрез нас. Важно е този съюз да е Свещен.

Всяка Висша Сила си има свое животно или птица пратеник, а Шаманът разбира и разчита тези символи.

Свещената Сила идва при Шамана чрез Лулата. Лулата е връзка с Източника. При хора, които са Шамани или Свещени хора, може и без лула – при тях Силата може да дойде и по въздуха.

Понякога на Шамана се налага търпеливо да чака отговорите, защото е необходима подготовка. Така Помагачите ни подготвят да различим и да разпознаем отговорът, който идва в много точно време и да го използваме по най-добрия начин.

Истинският Шаман – това е доброволно приетата роля на Служене.

Винаги Уакан Танка е Този, Който разкрива чрез Шамана точния начин на изцеление.

Начинът за получаването на Силата е пречистването – чрез него ставаме тръба, канал за Висшите Сили, които стават Водачи на нашата цел.

Шаманът вижда нещата през очите на Висшите Сили.

Шаманът е напълно отворен за Помагачите и за Уакан Танка.

За Шамана сънят е реална случка и най-често той не спи докато сънува, той е буден и пренарежда реалностите.

Шаманът казва:

Когато плача за някого, аз го докосвам с очи, така с очите ние изразяваме нещата.

Сърцето ми е като Сърцето на Уакан Танка.

Шаманът е Водач в Свещеното, защото сам той е Свещен.

За Шамана голямата отдаденост към Уакан Танка е истинското ходене по вода – ходене над живота.

Шаманът е същество, което е провидяло собствената си истинска Същност, а това му е било дадено, защото е бил достоен.

Духовната Сила на Шамана е най-­мощният, пронизващ елемент.

Шаманът – това е изкуството да накараш нещата да се случат.

Да си близо до един истински Шаман, значи да си близо до един чист, енергиен Източник, а светлината му е Свещена и успокояваща, и излизаща на вълни.

Истинският Шаман е докоснат от Уакан Танка – Великия Дух – и хората около него чувстват това.

Шаманът е истински Учител, защото той е минал през много водовъртежи и дълбокият му Мир си е останал същият, и затова той е Учител и любещ човек.

Шаманското видение е придобиване на Второто Съзнание – Тайното, друго Съзнание, Висшето Съзнание.

Шаманът умее да се влива и свързва с Безпределната Енергия.

Истинският Шаман се опира на Дълбините на възприятието и когато трябва да се измени светът, Шаманът изменя своето възприятие и така се преобразява взаимовръзката с всичко наоколо.

За Шамана не са важни някакви си правила на медицината, а важен е само Духът.

Шаманът е светещо Същество, той усеща вкуса на Безконечността.

Шаманът, Свещеният човек е изтъкан от Дух и Чиста Светлина.

Когато Шаманът се съедини с могъщите енергии на Духа, случва се Изцелението, защото тези енергии са кипящи.

Свещеното Пространство е влизане в Безконечността. Когато проникнеш в тази Безконечност, миналото и бъдещето изчезват, остава само настоящето.

Шаманите също преживяват загуби, глад, болки и страдания, но те разбират, че всичко това е Пътешествие в Безконечността.

Уакан Танка е Свръхестествен Източник на Енергия, и когато един Шаман трябва да излекува определен човек, Уакан Танка му дава Увереност и Сила да го излекува… Така в Шамана се надига особено голяма енергия и Духовете дават знак, че ще има излекуване.

Уакан Танка изгражда Изцелението вътре в Шамана и така Шаманът узнава, че Изцелението ще се осъществи.

Шаманът казва:

Когато получа виждане от Уакан Танка и Помагачите, това за другите може да не означава нищо, но за мене става чудо и вълнуващ Път, по който да тръгна.

Чрез виждането, което идва от Уакан Танка и Помагачите, преодолявам препятствията, създадени от болестта или злите сили.

Когато съм тръба на Уакан Танка това не означава, че нямам мнение в решенията на Уакан Танка и Помагачите. Те ми дават възможност и на моето разумно мнение, защото така е с всеки, който им служи.

Всеки от нас разчита по различен начин на Уакан Танка и така ние вършим нещата според това до каква степен чуваме и усещаме Неговото ръководство.

Да служиш на Уакан Танка е нещо повече от всичко друго на света, а да ти е дадено това – това е Върховно Благоволение.

Където и да съм – казва един Шаман – Той, Уакан Танка прави това служене вместо мен. Където и да съм, Той е винаги в мен, а аз изживявам това неповторимо усещане за близост с Уакан Танка.

За да странствуваш в други светове с Духа си, Уакан Танка трябва да ти е позволил това.

Светът на индианците е духовен и пропит с един по-висш ред и порядък.

Хора, животни, камъни, растения – всичко е свързано Свещено в едно Цяло.

Формите са Космичната Вселена на индианците. Те търсят в тях скритото и Свещеното.

Всеки човек трябва да тръгне на Път и да потърси своя Дух, своята Просветлена Същност.

Майката Земя ни говори чрез тъпана, а дрънкулките са нежния Глас на Уакан Танка.

Всички красиви звуци са творение на Уакан Танка.

Шаманът знае, че чрез Дървото за познанието на доброто и злото ние всички сме предупредени, че доброто може да бъде също толкова застрашително, колкото и злото за връзката ни с Уакан Танка.

Шаманът казва: „Когато животът е твърде хубав и устроен, ние развиваме прекалено високо мнение за себе си и се потапяме в заблуждение“.

Ако попиташ един индианец: „Какво е Тишината?“. Той ще ти отговори: „Голяма Тайна“. Свещената Тишина е самият Глас, достойният Глас.

Хората не могат да говорят с реките, горите, растенията, Боговете, защото всичко това е свързано с Мистичното Съзнание на Тишината, то е свързано с вкуса на Вечността и Живота.

Чрез това Мистично Съзнание Шаманите са пазители на Древния рай. Те чуват полъха на Древния Глас във вятъра.

Енергията е одушевена сила.

Възприятието на Безкрайността е ядрото на Посвещението.

Възприятието на Безкрайността разрушава напълно илюзията на смъртта. Тук е и Свободата, но трябва да се домогнеш до това Велико Възприятие.

Вечността не трябва да се бърка с Безкрайността. Вечността означава безчислена редица от действия, тя е свързана с времето, с възрастта и узряването, и с гибел. А Безкрайността е това, което я предшества, тя е свободна, тя никога не е възниквала и никога не погива.

Нашето Безкрайно аз съществува извън живота и смъртта… Само по себе си то никога не се потапя в потока на времето. То не се ражда едновременно с тялото и не погива, когато тялото умира.

Нашето безкрайно аз живее в Свещеното пространство, тук е и Великото Състояние на Свобода.

Нашата светеща Същност е абсолютно неунищожима, тази Същност знае, кое е сведения и кое е истинско знание, защото тя изхожда от Мистичното, Древно състояние.

Процесът на Посвещението – това е проникването в собствената си Същност, а това позволява да възродиш себе си в Мистичното.

Бог, това е Гласът във всичко сътворено.

Всеки от нас е обкръжен от Чиста Светеща Същност, това е и матрицата, която съхранява здравето, бодростта и пътят ни.

Ние сме Светлина, заключена в материята.

СЪРЦЕ

Сърцето на нашите религии е живо.

Когато Сърцето е Чисто, то вижда Тайната. Тайната има очи, тя гледа със собствената си Светлина.

Окото на Сърцето вижда всичко.

Сърцето е Светилище, в чийто Център обитава Великата Тайна.

Сърцето е Окото, чрез което Великата Тайна вижда всичко и с което ние виждаме Великата Тайна.

Ако Сърцето не е чисто, Великата Тайна не може да бъде видяна.

За да познаеш Центъра на Сърцето си, в което обитава Великата Тайна, трябва да си чист и да живееш по начина, по който ни е учила Великата Тайна.

Чистият човек побира в Сърцето си цялата Вселена.

Важно е да имаш правилно отношение в Сърцето си към всичко, с което се захващаш.

Пътят на всеки човек му е разкрит в неговото собствено Сърце, но ако той съумее да се домогне да види Истините за света и духовете.

Съществува Път в Сърцето на всеки от нас, той ни води към Тайното, Непознато място.

Ако човек умре в невежеството на своето нечисто сърце, неговата Душа не може да се върне веднага при Великата Тайна. Душата, която броди в света, трябва да бъде пречистена.

На отчаяните и земни хора сърцата им са паднали на земята.

Чудно е Сърцето и влезеш ли в него, то решава твоите проблеми преди още да са възникнали.

Искам да знам: за какво крещиш вътрешно и дали имаш куража да се изправиш пред копнежа на Сърцето си?

За да познавате Дълбините на Сърцето, където живее Великият Дух, трябва да сте чисти и добри, и да живеете по начин на който ни е учил Великият Дух.

Чистият Дух носи цялата Вселена в Сърцето си.

Жената е длъжна да поддържа Свещения Огън в Сърцето си.

Много неща отвличат вниманието ти, но ти се посвети само на онези, които завладяват Сърцето ти.

Мирът ще дойде при онези, които разбират нещата със Сърцето си.

Да обичаш едно цвете означава да имаш отношения със Сърцето си.

Според толтеките думата „цвете“ означава още, че всеки човек трябва да придобие своето истинско Сърце, своята истинска Саможертва.

Да гледаш едно цвете, това е умение да общуваш със Сърцето си.

Сърцето е особено цвете – то може да нахрани девет пустини.

Ти си Божествено цвете, когато си овладял своето Сърце.

Сърце цвете е само това Сърце, което е устремено към Възвишеното.

Да искаш съвет от едно цвете, значи да искаш съвет от едно скрито Сърце.

Мисл – мисленето не е толкова лошо, но решаващият глас принадлежи на Сърцето, то умее да чува съветите на духовете.

Твоето Сърце е част от Вселената, част от Тайната и ако слушаш Сърцето си, ще чуеш Гласа на Всемира. Ние го наричаме: „Зовът на Душата“.

ИСТИНА

Всички пътища ще влязат някога в Един Единствен Път – Истинния Път.

Онзи, който иска да разбере Истината, трябва да пътува в собствената си Духовност.

Само Истинният човек притежава силата и способността да постигне целите си.

Само когато човекът достигне до Истината – вътрешното Просветление, той се превръща от половинчато същество в цялостен, завършен човек.

В Истината винаги е леко.

Ще спазвам думата си, докато камъните се стопят!

Духовете на нещата – това е Истинският свят и той се намира отвъд този, в който живеем.

Всичко, което виждаме тук, е само сянка на онзи истински свят на духовете.

Ние се учим от Един и Същи Бог.

Всичко идва от Бога и това е достатъчно.

Когато обичаме Истината, тя ни занася в скрито място.

Днес хората са изгубили досега с Истината.

СМЪРТ

Няма смърт, има само промяна на световете.

Дойде ли денят да умреш, тръгни като човек, който се завръща у дома.

Смъртният човек няма силата да повдигне воала на Нероденото време.

Смъртта е само едно Преобразяване.

Всеки трябва да преобрази смъртта (и особено кръвожадния звяр в себе си) в Светлина.

Всичко умира, за да се Преобразява.

Ацтеките не вярвали в смъртта, те вярвали, че винаги живеят. Те въобще не можели да си се представят несъществуващи. За тях мъртвият в действителност ставал жив, но невидим, скрит и неуязвим.

Който умеел да се завърне в Хуракан – Върховния Бог – него вече смъртта не можела да го достигне. Тази жестока ръка вече не достигала свободния от смърт. А Предците – те отдавна са преодолели смъртта.

Според ацтеките външното тяло е било символ на смъртта. Те смятали, че тялото се състояло от три основни елемента: глава – мястото на съдбата и човека; Сърце – обител на съзнанието на човека и черен дроб – мястото на връзката с низшите паднали духове, подземния свят.

Смъртта винаги е включвала живота като Ново Начало.

Обитателите на смъртта са винаги в низшия свят, те блуждаят без посока и цел. Те са като болни духове, сякаш постоянно разпадащи се, защото не владеели себе си и духовната си самота.

Смъртта не е лошо нещо, щом като след нея можем да останем завинаги с Великата Тайна.

Всъщност това е целта на нашето раждане – раждаме се, за да умрем, тъй като смъртта е Началото на големия живот, който Уакан Танка пази за нас.

Уакан Танка избира и живота, и смъртта на хората.

Дори и смъртта е победа, ако разбираш крайната цел на живота.

Според индианците да отидеш в болницата на белите хора, значи да отидеш на място, където да умреш.

Придобиването на Дълбокия Покой е освобождение от всичко външно – дори и от смъртта.

Умирането е крачка към живота, към Уакан Танка. Умирането е Начало.

Истината е, че си отиваме и това ни тежи, защото напускаме цветята, песните и Земята.

Човекът умира, когато Душата го напусне.

Инките нямат думата „възкресение“, но те имат идеята за Високия свят – да са Истинно добри, за да излязат от гробницата.

Животът на белите хора омръзва дори когато е приятен, а при индианците животът става все по-хубав, а смъртта е просто завръщане и почивка.

Белите хора естествено навлизат в омагьосания кръг на живота.

При маите Бог при смъртта носи в Ръцете Си факела на живота.

Нашите сълзи са сълзи на радост от опознаването на Великите Тайни на смъртта.

Когато човекът е постигнал Покой, той е готов за смъртта, за големия сън.

Покоят е знак, че вече си в безопасност и си при Уакан Танка.

Продължителността на живота се определя от Благосклонността на Уакан Танка.

Истинският Воин знае, че смъртта дава живот.

Краят на Рая се оказал Начало за времето на смъртта.

С края на Рая непосредствената връзка между човека и Свръхестествените сили била почти разрушена. Това довело до възникване на церемониите и жертвоприношенията – като един опит да се възстанови Мистичното Единство в Рая.

Три години в нашия свят се равняват на три дни в Невидимия.

Да имаш контакт с мъртвите означава ти самият да си мъртъв.

Мирча Елиаде

Ние всички сме родени от Великия Дух. След като завърши нашият живот, ние ще се върнем отново при Него.

Заради изключителното му силно действие, някои от племето Кунг наричат Нун средство на смъртта.

ДЕСЕТ ИНДИАНСКИ ЗАПОВЕДИ

Оставай винаги тясно свързан с Великия Дух.

Отнасяй се с голямо уважение към твоите ближни.

Помагай и бъди приятелски настроен там, където е нужно.

Във всички времена бъди Истинен и честен.

Прави само онова, за което си убеден, че е правилно.

Обръщай внимание на хармонията между Духа и тялото.

Имай страхопочитание пред Земята и пред всички създания, които живеят на нея.

Поемай цялата отговорност за делата си.

Посвети една част от своите усилия на по-голямото благо – на Цялото.

Работете заедно за спасението на цялото човечество.

МОЛИТВИ

Молитвата на скалата

Аз съм една скала – животът и смъртта приемам за Истина.

Изпитвам щастие и болка, радост и тъга, споделям живота на камъните.

Аз чувствам с Майката Земя, даваща живот на всичко живо.

Аз чувствам нейното Сърце да тупти в мен.

Аз чувствам нейната болка,
аз чувствам нейното веселие.

Аз споделям живота на камъните.

Нека винаги да бъда Мъдър в своето Сърце, защото, когато Свещената Мъдрост ме води, тогава обърканият от сенките живот ще се превърне във Вечна Светлина.

Думи на един ловец към елена, който е убил:

„Съжалявам, че трябваше да те убия, малък братко! Аз се нуждая от твоето месо, защото децата ми гладуват. Прости ми, малък братко! Аз искам да почета твоята смелост, сила, твоята красота! Ето, аз окачвам твоите рога на това дърво и всеки път, когато минавам оттук, ще мисля за теб и ще отдавам почит на твоя Дух! Ето, за да те спомена, аз пуша лулата, изгарям този тютюн.“

О, Велик Дух, аз искам да стана преди изгрева на Слънцето и да се изкача на онзи връх, за да видя как Новата Светлина прогонва изпаренията и премества облаците.

О, Велик Дух, дай ми сполука.

Когато Слънцето залезе, о, Луна, тогава ти ми дай достатъчно светлина, за да мога натоварен с плячка да намеря обратно пътя към своята палатка.

Молитва

Аз се стремя към сила, но не за да изпреварвам своите братя,

а за да победя моя
най-голям враг: себе си.

Остави ме винаги да бъда готов

да идвам при Теб с чисти ръце и поглед напред,

така че Духът ми, когато животът избледнее,

както Слънцето вечерно време,

да може да дойде при Теб без срам.

Молитва

О, Велик Дух,

Помагай ми винаги спокойно

да говоря Истината.

Да слушам внимателно, с открит Дух,

когато другите говорят.

И да си спомням за Мира,

който човек може да намери в Тишината.

Молитва

О, Велик Дух,

Чийто Глас аз чувам във всяка тъга.

Направи така че да бъда винаги готов да се отнасям

към своите братя и сестри, и всички създания на

Майката Земя така, както искам и те да се отнасят с мен:

С Любов, Искрено, Справедливо, с Внимание, с Достойнство и Почит.

О, Велик Дух, превърни страхът ми в Сила!

О, Велик Дух, научи ни да вървим по Свещен начин през живота.

О, Велика Тайна, научи ни да вървим по Свещен начин през живота, за да излекуваме Земята и себе си.

Как искам от горе да ми помагат да стана истински мъж и да живея истински!

О, Велик Дух, аз идвам при Тебе като едно от многото твои деца!

О, Велик Дух, направи ме силен, за да мога да се боря с най-големия си враг – този, в мен самия!

Винаги помни, че най-доброто време за молитви е, когато Пътят ти стане труден и суров. Точно тогава Великата Тайна е най-близо до тебе.

О, Велика Тайна, помогни ми да видя истинската си Същност!

Шаманът казва:

Уакан Танка, благодаря Ти за моя живот и за възможността, която Си ми дал да Те позная и да Ти служа, и да служа на нашите хора! Помогни ми да прибавя към себе си още добрини!

Уакан Танка, научи ме да казвам това, което хората най-много искат да чуят!

О, Велик Дух, аз идвам при Тебе като дете. Нуждая се от Твоята Мъдрост, направи ме силен, но не да властвам над братята си, а за да мога да се боря с най-големия си враг – този в мене самия.

Ако всеки се молеше по-често и по-­искрено, щяхме да живеем в един доста по-различен свят.

Главното, което искаме е да запазим силата на нашите молитви и близостта ни до Създателя.

При индианците молитвата е почитание или дълбоко вглеждане чрез което те виждат Свещеното в себе си.

За Шамана Молитвата е нещо много важно, но същественото е: пряката връзка с Безконечното Царство на Духа.

Всяка стъпка върху земята, трябва да бъде Молитва. Ако осъзнаете това, ще вървите по Свещен начин.

Молитвата е единственият начин да постигнем добър живот.

Когато станеш от сън, благодари за радостта от живота.

Бог те приема само когато се обръщаш съкровено към Него.

ОРЕЛЪТ

Орелът се смята за първото същество, което е последвало Боговете в огъня на Древното Изпитание. След орела, второто същество, което влязло в огъня, е ягуарът. Тези две смели създания дръзнали пред Великата Тайна да се хвърлят в свещените пламъци. Преди тях е имало само две същества, които са се хвърлили в този огън. И едното от тях станало Слънце, а второто (с малко колебания), но когато видяло първото, и то скочило, и станало Луна.

Орелът лети не в пространството, а в Енергия.

Орелът вижда всичко, което се случва в този свят.

Орелът, борът, езерото са деца на Великата Тайна.

Орелът е израз и символ на Слънцето.

Орелът се е смятал за Древна Свещена птица – високо извисена.

Орелът е птицата, която лети близо до Върховното Същество – Слънцето.

Ние сме единни с живота, както орелът и небето.

Някои сибирски народи, свързват Орела с най-висшето Създание – с Твореца на Светлината.

Издигналият се на голяма височина Орел, се възприема като: превъзмогналият преходното, достигналият безсмъртие и завърналият се в своето Праначало.

В много култури Орелът с плячка символизира пожертването на низшите сили и възникването на един по-висш порядък на живота.

Според Древното Предание еленът, ягуарът са били измежду първите сътворени същества.

ЗА ЛЮБОВТА И МИСТИКАТА

Вътрешният Мир и Любовта са най-големите Дарове на Уакан Танка… Затова ние правим Сърдечна Връзка с Уакан Танка.

Без Любовта не можем да гледаме уверено света.

Любовта произнася несътворени думи.

Аз обичам Земята и всичко по нея, а Духовността идва сама.

Любовта е Първото чувство на Древността, най-древното чувство.

Любовта това е самото чувство на Древността, на водата, на вятъра, на Изначалното.

Любовта означава Пълното Дихание и това Дихание е Чистата Радост на Живота.

Смъртта е дошла, понеже не умеем да обичаме безкрайно.

Любовта е дълга, безкрайна, но когато не обичаме, животът става къс, ограничен, кратък.

Голямата Любов е просто голям живот, дълъг живот, Безкраен.

Индианците казват, че Любовта обича Свободата, но религията не обича свободните същества. Религията обича човекът да е окован в незнание.

Любовта е живата връзка на човека с Древността, с Дълбокото, с Безкрая.

Любовта е Откровение на Древността.

Любовта те иска Свободен и Любещ, а религията иска да пожертваш Свободата си и да станеш роб.

Ние можем да разберем своята Древност само чрез Любовта.

Религията съществува, защото се е отрекла от своята Древност – Любовта.

Истинският Жрец или Шаман е Майстор на Любовта.

Само Любовта може да ни обедини с Древността – нейната Тайна.

Само Любовта може да разбере Древността.

Любовта е по-древна от човечеството и религиите.

Само Любовта може да проникне в Тайната на Древността, защото Любовта е самата Тайна.

Висшият Жрец е по-важен от обществото, защото той е начало на Любовта, той е израз от Древността.

Истинският Жрец е Откровение на Любовта – Майяпан – Древността на Любовта.

Жрецът не живее във времето, а в Майяпан, той живее в Древността на Любовта.

Дарът да виждаш ясно идва от Любовта, от Древността.

Жрецът живее, както и самата Любов – в Свръхвреме.

Жрецът живее в своя Център – Любовта, първото чувство на Прасъществото.

Древността е Любов, а не история. А истинската Любов не се дължи на обществото, а на Жреците, Изначалните, защото обществото, това са заключени същества, а Жрецът е свободен чрез Любовта, чрез Древността си.

Любовта винаги е присъствала в Древността, защото тя е част от Древността, тя е Същността на Древността, а обществото се е отделило от Любовта и затова то си живее в своето заключено състояние.

Жрецът е подчинен на Любовта и Древността, а не на обществото.

Обществото не може да постигне Свободата си, защото няма Устрема на Любовта. Обществото е изгубило Древната Същност и Сила.

Злото съществува само като игра, която трябва да възстанови Любовта, а когато достигнем до Любовта, ще възстановим Древността в себе си.

Злото твори приближаването до върховното чувство на Любовта, а това чувство възстановява Древността.

В Древността на Любовта времето угасва, защото тук, в Древността човекът живее в пълното си Дихание.

Човечеството и обществото нямат бъдеще, защото нямат пълното си Дихание. Само Любовта има пълното си Дихание, защото има Древност.

Жрецът е Същество, което е надживяло бъдещето, защото той живее в Древността си, в Любовта.

От обществото не се иска да има бъдеще, а да се домогне до великото Духовно Откровение и Обновление.

Човекът трябва да се освободи от всяка религия и да познае Любовта, своята Древност, своето пълно Дихание.

Целта на живота според Жреца е: взаимно разбиране, но не с хората, а с Любовта и със своята Древност.

Смисълът на живота е твоята Любов да проникне в собствената ти Древност.

В Тайната на живота има три извора:

1. Водата – външното, извираща Любов;

2. Любовта – вътрешната извираща Същност;

3. Бог – Тайната, извираща от Себе Си.

Тези три извора са едно и също състояние на Древността, но на различни степени.

Детето се ражда от втория извор – Любовта и навлиза в първия извор – времето, за да познае третия извор – Тайната на живота. Ако не се познае Третият Извор, то и след смъртта човекът си остава във времето.

Любовта е свърхестествено същество, Прамайка на всичко създадено. Тя е извикала всичко за живот, за да бъде познат Третият Извор.

В края на всички краища Третият Извор – Тайната на живота ще извика всички при себе си, дори и тези от първия извор, защото всичко е произлязло от Него.

В Третия Извор е Тайната на Живота. Във втория извор е съществуването – Пълното Дихание, а в първия извор е времето, водата и земният път.

Обществото си пътува във времето и вселената, но Любовта си има друг Път – тя пътува в Древността си, в собствената си Тайна.

Любовта е нашата майка, а Вселената е нейната дъщеря и затова Любовта слиза да помогне на света, и които я разберат, стават древни – напускат дъщерята, Вселената – и така напускат времето и света, а които не я разберат, остават заключени във времето.

Обществото е преходно като човечеството. То се ражда и умира, но Любовта е непреходна, тя е нашата връзка с Древността.

Там, където има Любов, има и връзка с Древността. Наистина човекът умира и животът му продължава и след смъртта, но той е пак в обществото, в своето заключено състояние, това е този, който не е разбрал Любовта.

Само Любовта има ясна цел и тя е Древността.

Първият извор – водата – съществува, за да очисти пътя на човека в неговото извисяване.

Първият извор определя живия Път към Втория Извор – Любовта, но ако човекът не върви към Втория Извор, той ще си остане във водата на първия извор – във водата на времето… И в този, и в отвъдния свят той ще бъде окован в своите ограничения. Когато първият извор е изтекъл към Втория, се е образувала Любовта, после Любовта е слязла на Земята като вода, която е подобие на Третия Извор, като майка, като спасение.

Самият живот на човека тече поради първия извор – теченията на водите. Това всъщност означава, че в човека тече водата вятър, или Духовната вода.

Който се е отдал изцяло на Втория Извор – Любовта, той прониква в Третия Извор – Тайната на Древността.

Според маите Любовта е мястото, където се става Бог.

Любовта е спойката, Любовта определя Свещения съюз.

Любовта е най-могъщата енергия, която можем да постигнем.

Силата ни е толкова голяма, колкото и Любовта ни.

Любовта е Чистота, Висша енергия, защото тя носи в себе си спомен – Древното.

Любовта към Уакан Танка – Великата Тайна – дарява очи, с които ставате универсално виждащи.

Индианците, които имали голяма Любов към природата, остарявали с изящество, защото те вярвали в природата и Уакан Танка, и така се преобразявали. Така те придобивали ново усещане за посока, цел и творчество.

Любовта към природата, дарявала на индианците нови звуци – богати и идващи от Невидимото.

Най-важното лекарство е Любовта, а използването на билки е само допълнителен процес.

Крайната цел на историята е сливане чрез Божествеността с Тайната на Маяпан – Прасъщността.

Любовта за маите означавала Първичната жизненост.

Любовта е Мъдро отношение към нещата, защото тя те привежда в чист контакт със самия себе си.

ЗОРАТА

Дълбокият Глас, Който те ръководи, идва от Зората на твоя живот.

Уара

Ти може да намериш себе си само в Тайната на своята Непостижимост. Ако се постигнеш, ще изгубиш Зората, ще се обезличиш.

Уара

Който не постига себе си, се съхранява в Тайната на Зората.

Уара

Не можеш да видиш Зората, ти си отгледан от нея.

Уара

Който е докоснато от Свещения Полъх на Зората, засиява завинаги.

Зората живее в Потайно вътрешно място. Влезеш ли в това Потайно място, ще се докоснеш до Свещения Извор на Живота.

Свещеният Извор е Изумлението на живота и когато този Извор е докоснал света, тогава се явила и Зората.

Зората е Път на Свещените хора към Великото Начало на времената.

Не можеш да нарисуваш Зората, тя е преди изкуството, преди света.

ПОЕЗИЯ

Зрялата поезия е истинската поезия, а истинската поезия е Слово в Словото.

Истинската поезия е музика със Словата и с думите – това се нарича звучащи слова.

Истинската поезия е химни, това са Свещени отношения към Боговете и Светлия Баща.

Химните в индианската поезия са цветята на живота.

Истинното цвете в човека е химн, този химн на слънцето е това, което побеждава мрака.

Инките казват: „Поетът трябва да е Амаута – Мъдрец“.

Според инките истинската поезия е тази, която позволява да се проникне в света на Боговете, така те получават проникващо Слово от Боговете.

Цветето е голям изпивател, то пие Слънцето.

Цветето обича да слуша музиката на прохладния вятър.

Цветето знае нещата като един Толтек.

Цветето е като Мъдреца – светлина без дим.

Когато пчелата се вгледа в цветето, тя вижда в него една Дълбока Безкрайност.

Цветето е писменост, знание, Мъдрост, Път и наставник. То е Вестител. То ти помага да видиш себе си.

Който умее да слуша, той става цвете.

Цветето е наставник, огледало, опора, целител.

Цветето ни внушава да се разцъфтим… да се превърнем в Истина.

Цветето е също и куикани – певец, музика и песен.

Цветето възнася своя мек глас в Сърцето на човека.

Цветето има тънък глас в Сърцето си.

Цветето има спокоен глас и затова то омиротворява.

Цветето е узряла песен – узряла Истина.

От черната земя цветето вади чудни цветове.

Цветето поднася на човека благоуханието на Истината.

Когато цветето е откъснато, неговото скрито Сърце плаче.

Цветето не е нещо земно – то е Чисто Духовно Слизане от Небето, от Невидимото.

Толтекската поезия казва: „Цветето казва на пеперудата: Вкуси от нежния сок, еликсир, вкуси от слънцето в нас…“ – и затова там ходи пеперудата.

Благоуханието е Словото на Цветето.

Пчелата пие слънчевия мед в цветето, тя пие слънчевия еликсир.

Цветето е външната усмивка на Скритото навътре Същество, което е едновременно и Сърце, и Ангел.

Там, където нещата се разцъфтяват, там има радост.

Цветето излива върху нас чудния тих и невидим живот.

Цветето казва: „Срещу пронизващия вятър аз стоя, срещу свистящия вятър аз стоя. С Дух успокоен нека да вървя все повече към своята неподвижност, към своя център“.

Ударът щом ми носи настъпващия ден, съм готов да го посрещна със светлина и изправен.

Усещам мириса на вятъра и свободата и не се страхувам да умра.

Воинът нададе вик в битката със собствения си страх и каза: „Няма отстъпване назад!“.

Вятърът задуха и слънцето изгря, така въздухът заблестя от Любовта и Великото дърво разцъфна.

Аз вдишвам живия въздух.

Аз тръгвам и отивам към хълма и зная, че там ще те намеря, тъй дълго мечтано прозрение, тъй дългоочаквана сила.

В този живот ти се чувстваш грешен за това, че си в себе си самия. Грехът ни е, че сме в самите себе си.

Аз тръгвам и отивам на хълма, за да посрещна там себе си и отивам там, за да насоча себе си, че да дойда при Тебе.

Всички сме свързани помежду си и сме роднини.

ВАЖНИ НЕЩА

Когато имаш лош навик и той често се повтаря, това означава, че имаш същество придружител, което участва в този лош навик. Това същество често и упорито се завръща в тебе.

Роден съм в прерията, където вятърът духа свободно и нищо не пречи на слънчевата светлина.

Ако хората идват при тебе с любопитство за чудеса, не ги приемай, защото Уакан Танка и Помагачите не задоволяват любопитството на неверните. Чудесата никога не създават истински хора, защото друг е Пътят.

Важно е да знаеш, че старите пътища са верните пътища.

Човекът има само един Път – да открие собствената си Свещена Духовност – Същността си.

Когато се роди момиче лакота казват: „Пътник жена е пристигнал“. И по-късно се дава името на детето, по което определени духове да го разпознават.

Когато детето се роди, в него се търси една специална даденост, която определя близостта му до Великата Тайна.

Ако детето има необичайно поведение, тогава се проучва каква е връзката му със света на духовете. Това се наблюдава Мъдро и се обсъжда с Шаманите.

Детството се смята за специално време.

Да си баща или майка се счита за изключителна благословия от Създателя.

Когато човек се отдалечи от природата, той става коравосърдечен.

О, бели хора, не ви искаме цивилизацията! Ние индианците нямаме нужда от вашата църква. Черните хълмове са нашата църква. Нямаме и най-малка нужда от Библията ви, нашата Библия са: вятърът, дъждът, звездите. Светът е една отворена Библия за нас и ние индианците я изучаваме от милиони години.

Ние индианците може и да сме бедни, но сме доволни и свободни.

Ние не искаме църквите на белия човек, защото те ще ни научат да се караме заради Бога – Създателя.

Съдбата определя само донякъде живота ти. Само Чистите Духове имат право да прекрачат страната на Душите.

Душата си има бяла нишка, по която влиза в тялото или излиза.

Аборигените казват: Само Боговете са истински Просветители.

Индианецът е човек, който е съхранил връзката си с Космоса чисто.

Истинският човек се отправя на Път, по който търси своето строго индивидуално Просветление. Търсенето на Просветление е процес на възмъжаване – узряване.

Всеки цвят има дар за споделяне. Всяко цвете има дар за споделяне.

Във вятъра е скрит друг Вятър.

Когато чуя думите, аз виждам Тишината на човека.

Пътят е нещо, което се извисява нагоре, а пътищата пъплят.

Нашата Почит е нашето Пресътворяване.

Вулканът е дух, който може да оживява.

Концентрация значи да се събереш с Духа си.

Животът е мост, мини по него, но не строй там къща.

Аз обичам живота, а Духовността идва сама.

Знанието е свързано с миналото, а Мъдростта принадлежи на бъдещето.

Приемай случващото се, потапяй се в чудото му и израствай!

Ако си Мъдър, всичко, от което имаш нужда, го получаваш от само себе си.

Белият човек не познава Мъдростта и затова живее в илюзии. Мъдростта живее в Реалността.

Мъдростта ни води в Реалността – нашата естествена родина.

Велико е упованието в Мъдростта – Всеобхватната енергия.

С елемента вода човекът изхвърля от себе си негативните енергии и чувства, които го изтощават.

С елемента огън приема в себе си сила и жизненост.

С елемента въздух прочиства мислите си и постига Концентрация.

С елемента земя възстановява здравето си и доброто си физическо състояние.

Научи се да бъдеш кълбо от енергия.

Искам да знам: дали рискуваш да изглеждаш като глупак заради Любовта си, заради копнежите си?

Искам да знам: какво те държи отвътре, когато всичко останало те напусне?

Искам да знам: дали можеш да бъдеш сам и в моментите на празнота наистина да се наслаждаваш – да си сам със себе си?

Не променяй света, промени гледната си точка.

Същественото е качеството на живота, а не неговата продължителност.

Когато ползваме свещените числа, те умножават силата ни.

Древните маи въвеждат понятието Нула, те го наричат Бащата на числата. То е Безкрайността, която е пуснала числата да пътуват и да се развиват.

Нулата е Прасъществото, което е отвъд всичко. То е създало Началото от Себе Си като единица.

Йероглифите не се четат, а се тълкуват.

Трябва да събудиш в себе си умението да накараш йероглифа да говори.

Маите казват: „Йероглифите тайнствено ме гледат“.

От какво са направени йероглифите? От живи Същества.

Свещената писменост е достъпна само за Избраните.

Свещената йероглифна писменост не се чете, а се тълкува.

Броят на маянските езици е около 30, а дълбоката йероглифна писменост чака някой да изтръгне тяхната Тайна.

Камъните могат, като йероглифите да разкрият Съкровени Тайни.

Думата „маи“ произлиза от „Маяпан“ – царствен център, старинната столица на маите.

Голямата пирамида при маите означавала все по-близо до Бога.

Пирамидите са дело на Учители от Древни цивилизации. Те са били изява на Древната магия.

Слънцето ме изпълва със Свещена Сила – то ме огрява и отвън, и отвътре. Прави ме роднина на всичко съществуващо.

Растенията са Мъдри Същества. Растенията си имат Духовност.

Според ацтеките да страдаш значи да заслужиш достойнството си. А да си земеделец значи да имаш Мистична Душа.

Истинският Бог е Този, който те направлява при всяка трудност.

Щом си стигнал донякъде и няма вече път и изход, тогава се превърни в птица.

Бог е нещо между човек и птица.

Този свят е крехък. В този свят, ако няма вода, времето не може да действува. Без вода времето ще спре.

Не е истина, че съществуваме на Земята.

Работа, която не е култова, е без значение.

Сред многото илюзии, които ни обграждат, едната от тях е страданието, а друга илюзия е удоволствието.

За инките има три светилища: Култ към семейството; Култ към мястото – жилището, което е храм; Култ към Слънцето.

Според инките човешката ръка е около двадесет хиляди пъти по-универсална от Словото и езика, защото тя твори керамиката, изкуството, музиката – истинската азбука на живота.

Ръката е творецът на прекрасното.

Животът, от началото до края си, е изпълнен с Незрими Сили.

Работата я превърни в свой Учител.

Постигни Тайната на живота без правила.

Инките не създавали закони, защото те много обърквали хората. Тe казвали: „Нека работата и животът да те учат, а не законите. Но ако някой нарушава правилата на живота, тогава ще стоварим закона върху него“.

Във Високия свят е Покоят – това е Мястото без несгоди и без труд, поради Благоразумието на живеещите.

Мълчанието е белег за Съвършена Хармония. Мълчанието и Тишината представляват равновесието между тяло, Дух и Душа.

Тишината е Велика Тайна. Нейните плодове са: Владеене на себе си, истинска смелост и издръжливост, Търпение, Достойнство и Страхопочитание.

Човек намира истинската Мъдрост не в удоволствията, а чрез страданията.

Всички животни имат сили в себе си, защото Великият Дух живее във всички: в най-малката мравка, в една пеперуда, също и в едно дърво, в едно цвете и в една скала…

Забързаността съкращава живота.

Чистата вода няма нищо общо с романтиката.

Единствената ценност в един човек е неговата Душа.

Душата е най-могъщата сила на Любовта.

За дакота мълчанието винаги е имало по-голяма сила от Словото.

Земята, небето, реките, животните – всичко е създадено от една Велика Сила. Ако искаш да почиташ Създателя, Уакан Танка, е необходимо да почиташ онова, което Той е създал.

За човека е добре да държи главата си в облаците, а мислите си да остави да живеят сред орлите.

Човек трябва да знае, че колкото по-нависоко се издига едно дърво, толкова по-надълбоко трябва да се вкоренява то в Сърцето на Майката Земя.

Думи на лакота към една мишка:

„Ти си малка и въпреки това достатъчно голяма да заемеш мястото си в света. Ти си слаба и въпреки това достатъчно силна за своята работа, защото Свещените Сили ти дават сила. Ти също си и мъдра, защото Мъдростта на Свещените Сили е винаги при теб“.

Отнасяй се към всички хора като с роднини.

В света няма нещо, което да е без значение.

Ние не познаваме понятието „празнота“, самота.

Навсякъде има живот – видим и невидим. И всяко нещо, и всяко създание притежава нещо, от което можем да се учим, дори това да е само един камък. Това събужда едно голямо участие в живота.

Никой не е сам дори и да не е в компанията на други.

Светът е изпълнен с Живот и Мъдрост.

Пълно усамотение не съществува за лакота.

Остави ме да бъда свободен човек, да пътувам свободно и да оставам там, където си искам. Свободно да работя, свободно да избирам своите собствени учители; свободно да живея съгласно религията на моите бащи; да мисля и да действам свободно за себе си; и аз ще следвам всеки закон и ще изтърпявам всяко наказание.

Когато Творецът е създал Земята и всички нейни обитатели, Той не е имал предвид върху нея да живеят само хора. Ние с нашите братя и сестри сме поставени в света заедно с онези, които са на четири крака, с онези, които летят и с онези, които плуват. Всички тези създания: от най-малките тревички до най-големите дървета, образуват заедно с нас едно голямо семейство. Ние всички сме братя и сестри и еднакви по стойност на тази земя.

Красотата извира от жената– красотата извира от Сърцето на моята вътрешна земя… Извира от жената – красотата извира от огнището на моята вътрешна земя… Извира от жената – красотата извира от входа на моята вътрешна земя… Извира от жената – красотата се излъчва във всички посоки на небето.

Вождът не трябва да има гняв в Сърцето си и не трябва да изпитва неприятно чувство към никого.

Вождът не трябва да мисли само за себе си и своето собствено потомство. Той трябва да мисли за своите правнуци, за бъдещите поколения, които са все още скрити в утробата на Майката Земя.

В кръвта е скрит Огънят на човека.

Според маите Замисълът ти казва: „Тууш каха неч? Къде живееш, какво правиш, къде си тръгнал? Какъв е пътят ти?“.

Индианецът е Същество, което има в себе си Космическо чувство за нещата.

Маите са знаели неща отпреди 65 милиона години.

Маите казват: „Духовете на пространството бдят над нас“.

Върви изправен като дърветата; живей живота си силен като планините ; бъди нежен като полъха на пролетта; съхранявай топлината на Слънцето в Сърцето си и Великият Дух ще бъде винаги с теб!

Хора, които само работят, не намират време за Вдъхновение. Само вдъхновеният достига до Мъдростта.

Аз смятам, че мярката за една култура не е височината на нейните бетонни строежи, а по-скоро умението на нейните хора да общуват със своите ближни, със своята околна среда.

Птиците напускат земята със своите криле. Хората също могат да я напуснат, но не с криле, а със своя Дух.

Когато човекът е в обкръжението на народите, той трябва да се държи отговорно, защото в творението всички неща са свързани помежду си; и болката на един е болка на всички; и честта на един е честта на всички. И каквото и да правим, то се отразява на цялата Вселена.

Общувай внимателно със Земята. Тя не ти е дадена от родителите, а си я заел от децата си.

Ние не унаследяваме Земята от нашите предци, а я вземаме назаем от нашите деца.

Земята е Раят и където и да поставиш своя крак, там е Свещена Земя.

Почитай Свещеното, почитай Земята – нашата Майка; почитай възрастните; почитай всички, с които споделяме Земята: онова, което върви на четири или на два крака; което лети, което плува или пълзи, народите на растенията и камъните…

Превърни се в Хармония и Красота!

Когато имаш съмнения, въздържи се и чакай. Когато съмненията изчезнат, тогава смело продължи напред.

Докато те е обгърнала мъгла, устоявай. Устоявай докато Слънцето я проникне и я разсее – нещо, което то със сигурност ще направи; и едва тогава действай напред.

В живота на един индианец няма лоши дни. Дори когато времената са много тежки, всеки ден е добър. Защото ти живееш – затова всеки ден е добър.

Когато ти се роди, плака, а светът се радваше. Живей живота си така че когато умреш, светът да плаче, а ти да се радваш.

Едно блестящо камъче край пътя, толкова малко и въпреки това, толкова красиво. Аз го вдигнах – то беше наистина красиво! После го върнах на мястото му и продължих.

Космичното Дърво е символ на Вечното Обновление.

Целият живот произлиза от Праводата, която извира от Дървото на Живота и се събира около неговите корени.

Тази Жива вода е безпределна и тече в кръг около цялата природа.

Живата вода е в непрекъснато движение. Тя е началото и краят на цялото Битие – една изхранваща и съхраняваща живота Прамайка.

Дървото на Живота символизира Абсолютната Реалност, завръщането към средата и изходното Начало, към Родината на спасяващото Познание.

В митологията на много народи Слънцето се приема за Бащата във Висините.

Стрелата символизира моста между небето и земята и свързва Духа с материята.

В Америка змията се смята за пазителка на изворите, като символ на природните сили.

Смята се, че змията притежава магически сили. Тъй като тя линее, се приема за символ на Възкресение.

Заради гъвкавите си движения, змията се възприема като символ на Сила.

Змията символизира раждането и Новораждането, сексуалността и смъртта.

За племето Хопи Небесният Бог е една оперена змия с рога.

Спираловидната змия има връзка с Луната и водата и символизира Мъдрост, Сила и Космични Прасили във вечно разгръщащия се Космос.

Рогата, които се обновяват, символизират Новораждането и растежа и често се отъждествяват със Свещеното Дърво и мистериите на смъртта и Новораждането.

В азиатската митология еленът се свързва със Слънцето и утринната светлина.

Скитите почитали елена като златно животно, разпръскващо светлина.

Според много шамански народи еленът притежава мистични сили. Грациозен е, има чувство за финес, състрадателен е и е съпричастен.

Еленът като извор на живота, за тялото и Духа, се отъждествява също с дъжда и изобилието.

Птиците символизират възхода, Вдъхновението, промяната и жизнеността.

Слънцето символизира виждането на всичко и знанието за всички, както и на Свещения Огън отвътре.

Растенията разговарят с нас чрез ароматите си.

Вятърът ми казва откъде идва и накъде отива.

Водата, огънят и скалите могат да се изразяват, могат да говорят.

Цветята са трепети на Космоса. Те разговарят чрез аромата си с Космоса.

Индианците са имали много силна връзка с Майката Земя и затова са разкривали нейните Тайни.

Всяка епоха е влизане в нов огън.

За индианеца всичко е Духовно: търсенето, ловуването, изкуството – това са все Духовни приключения.

Каквото и да разрушаваме, разрушаваме себе си.

Човешката енергия е склонна да се самоизползва и да се самопогубва в своите лични цели – и така в човешката сила се създава чудовище, което ще я погълне.

Белите хора се нуждаят от индианското знание – от Тайното Знание на индианците.

Много хора са загрижени за замърсяването на околната среда, а не владеят своите отрицателни мисли и чувства – което е тяхната лична, вътрешна, окръжаваща среда. Ние трябва да очистим себе си, а пък ако окръжаващата среда е замърсена, човекът ще има чиста вътрешна среда.

Например за маите, когато един ловец убие друг ловец в гората случайно, това не е случайност, защото този, който е убил другия ловец, е бил избран от духовете за извършването на това, а убитият е бил избран за понасянето на това наказание. Ако някой посягал на имането на друг човек, то този човек си определял след време робство и понеже е мислил за кражбата, то робството щяло да го учи и отучи докато го освободи.

Според маите човекът е роден от песента на Любовта, а Любовта е Богинята на Рождението.

Който търси Хуракан, не посреща изгрева, а чака Зората, защото Зората е преди изгрева.

В миналото планината беше дом на Древния.

Според толтеките да си обменят хората цветя, това означава да си обменят своите скрити състояния, скрити радости.

Мотиката също е жезъл – тя пробужда земята.

Когато човек взема енергията от другите, той никога не става силен и устойчив. Човек става силен само когато създава енергия в самия себе си.

Енергията, която сам създаваш в себе си, създава и ново виждане, защото тя е честна и чиста енергия.

Малкото хранене е енергийно зареждане.

Живеем във време на много голямо и важно пречистване.

Всички ние се нуждаем от вътрешна натрупана сила и самоувереност, и особено когато сме изправени пред кризи – големи преображения. А тогава Мъдростта се състои в това да знаеш, че винаги разполагаш с тази вътрешна Мощ.

Изкуството на живота се състои в това да не насилваш реката да тече, а да се отдадеш на течението да те носи.

Според Мъдростта ние всякога живеем в Рая, в Свещеното, но сме изгубили чистото си отношение, а чистото отношение, това е истинското образование. Понеже сме изгубили това отношение, изгубили сме Рая.

Четирите елемента – земя, вода, въздух и огън – са основата на живота. Четирите елемента са: Земя – това е тялото и сетивността; Въздухът – това е Разумът или мисленето; Вода – това е психиката или чувството; Огънят – това е Духът или действието.

Отрицателното мислене е дишане на лош въздух, въздух съставен от низши същества.

Водата е мекият поток на енергията, която поддържа динамиката на живота. На друго ниво чувството е вода, чувството е енергийно поле. Всеки трябва да наблюдава собствените си чувства, защото те са Водачи.

Дълбокото чувство е стихийно послание. Чувствата не могат да бъда изразени с мисли, те искат да бъдат изживени.

Сънищата са символи, те даряват енергия и показват Пътя към Мъдростта и изцелението, но само ако умеем да ги тълкуваме.

Да разбереш един символ, това значи да отключиш енергията му, но трябва да влезеш вътре в символа и да го преживееш.

Мъдрият умее да превръща самотата в приятел.

Следвал съм Вътрешния Мир и Любов­та, и открих, че цветята, дърветата, слънцето, луната и сезоните са мои Учители.

Миналото ни е родило в настоящето и то е в кръвта ни – вибриращото ядро на нашата природа.

Истинският Покой устоява на бурите в живота.

Всеки естествен извор е енергийно място. Там е била нужна особена енергия, за да бликне водата от земните недра.

Слънцето е наш много стар приятел.

Огнената енергия е силата, която поддържа живота. Огънят е в Духовната енергия.

Огънят е двигателят на живота ни.

Животните на Силата са мощни Духове Закрилници, защото: всяка мечка носи в себе си Духа на Голямата Мечка; всеки орел носи в себе си Духа на Великия Орел… Така в нас е Духът на Великия Дух.

Индианците могат да задействат в себе си силата на мечката, на лъва, на тигъра, на Духа – поради Любов и Почит към съответната Сила.

Когато наблюдаваме смяната на деня с нощта, виждаме, че това е дело на Великото Същество.

Индианската религия е природна религия – и това е Любов към природата.

Вътрешният Мир, който ни даряват небесните Предци, не е пасивен, той е изпълнен със сила и действие.

Когато индианецът носи маска на животно, той не си крие лицето в нея, той усилва своето въображение и своята гледна точка и своя контрол над живота.

Едно дете чероки, наречено Малкото дърво се върнало вкъщи и видяло, че дядо му и баба му починали, но видяло бележка: „Ние си отиваме, мисли за нас като за Малкото дърво. Ние пак ще се върнем и следващия път ще бъде по-хубаво“.

Подпис: Твоята бабичка чероки

Понеже индианците са били големи Търсачи, те са били свидетели на много свръхестествени събития.

Опитният е винаги чист, великодушен и Господар на своята воля.

Спокойствието е твърдият камък. Плодовете му са: Самоконтролът, Смелостта, Търпението, Достойнството и Почитта.

Човекът, който лъже, отблъсква хората от себе си.

Ние вярваме в съзнателността на дърветата.

Пролетта е време, когато тече силата на живота, време за обновление, време за завръщане, в Духа, за възраждане в Духа.

Ние вярваме, че в нас съществува нещо, което ни контролира.

Животните ни носят съобщения от Уакан Танка, съобщения, които трябва да знаем.

Вътрешният Мир премахва всички бариери и препятствия.

Аура от Мистерия и Мъдрост забулва Древния свят на индианците и тя идва при тях от небесните Предци.

Вътрешният Покой е Мъдрост, той е най-ценната, трайна и непреходна ценност. Нямаш ли го, всичко друго ще ти липсва.

Чувството на Покой дава невероятна Сила.

Индианците били убедени, че докато търсили вътрешния Мир не те намирали него, а той тях и той ги завладявал като топъл, любещ и мощен Покой, който се превръщал в най-желания гост на света.

Покоят излиза извън сферата на разбираемото – той не е пасивен, а е изпълнен с вътрешна Сила и действие.

По своята Същност Покоят е абсолютна сигурна връзка с Небето, Праотците и Те са тези, които ни освобождават от всички страхове.

За индианците кристалът бил наречен „Светлина, която пронизва“.

Кристалите са специални камъни, на Великата Тайна, защото още докато се оформят, те събирали Светлите сили от цялата Вселена.

Вятърът те облъхва и те пречиства. И той е по-добро място да намериш Великата Тайна… Той е по-добро място от която и да е църква. Вятърът е Чисто Духовно място.

Силата е тук, във вятъра по хълмовете и той оживява в Сърцето ни, за да открием Бог.

По пътя на самотата аз поех и ми бе разкрита Мъдростта.

На черна магия са подхвърлени само тези, които вярват в нея. Ако ти не вярваш в черната магия, тя не може да ти навреди.

Отрицателните мисли и убеждения са също черна магия и те най-много ограбват нашата имунна система.

Да превърнеш своята мъка, отчаяние и гняв в Източник на сила, е също магия.

Всеки трябва да превърне своите душевни рани в източници на сила.

Който няма Почит, не може да преобрази мъката в светъл дом.

Всяко събитие служи на човека, за да познае той себе си.

Духът и Душата са вътрешните Тайни на Космоса.

Всичко е одушевено, няма разлика между човек, животно, растение, камък и дим.

Кой ми даде Диханието на Живота?

Кой ми даде ударите на Сърцето?

Кой ми даде очите, за да виждам?

Кой даде дарбата на розата, за да е красива?

Кой даде Тайната на смърча да расте и силата му да лекува?

Кой даде дарбата на мечката да усеща времето и да си намира място да зимуване?

Кой даде дарбата на орела да гледа с Любов и да гледа с гняв?

Кой даде на Слънцето светлината му, за да грее и да вижда своя път?

Кой даде на Земята зеленото изобилие?

Кой ни даде дарбите, които ние не притежаваме?

Вятърът ме научи как да говоря, а Слънцето ме научи как да гледам.

Покоят е скрит в дъното на вятъра, в Същността на нещата.

Който има в себе си силен вятър, разсейва мъглите.

Нашият най-вътрешен и дълбок вятър е Велико Безмълвие.

Вечно устремен вятър – това е Тайната на човека.

Ако искаш да разбереш човека, трябва да откриеш Безкрайността му.

Ние не можем да изречем себе си, защото сме Безкрайност.

Всеки глас е полъх от Древния вятър.

Вдъхновението е потаен вятър, поезия на вятъра.

Вятърът има Дълбок Слух, той чува всяко листо.

Това, което е велико в човека, е мълчанието на неговия вятър.

Ние живеем, за да открием своята Безкрайност.

Тайната знае всичко, защото тя е по-дълбока от историята, тя е родила историята.

Всички предания са преходни, за да остане накрая само Пълното Дихание, Истинният Живот.

Истинската Сила е Тайната, защото, според Толтеките, за да направиш Сила, трябва да я въобразиш.

Животът е такъв, какъвто го сънуваш, такъв какъвто го въобразяваш.

Всичко е енергия и ти можеш да влияеш на всяка енергия, това се определя от твоето постоянно Намерение.

Не микробите убиват човека, а нашите представи за тях.

Убежденията са вид енергия, а голямото убеждение е голяма вкоренена енергия.

Джунглата е невероятна мощ, тя гъмжи от духове.

Да вярваш в опасността е глупаво, трябва да се отърсиш от тази вяра.

Светът е такъв, какъвто го сънуваш, какъвто го въобразяваш.

Разумният се отнася с Почит дори и към своя упадък.

Там, където е Тайната, там съществува земя без зло.

До земята без зло се стига като олекотиш тялото си с танци и молитви.

Днес Земята е стара и човешкият род е в застой и не се развива. Човешкият род се е отучил да слуша Вятъра.

Слушай Вятъра, който кара скалите да шептят и ще постигнеш Мъдростта.

Ние сме същества от утрешния живот.

Колкото повече се „превръщам“, толкова по-мъдър ставам.

Ако вярваш, че нещо е живо, то е живо. За мен камъкът е жив.

Трябва да ценим всичко одушевено и неодушевено.

Миризмите събуждат усещания, желания, хоризонти. Те ни осигуряват атмосфера на Мистика и Древност.

Всичко притежава звук, и когато нещата се доближават едно до друго, между тях възниква звучене.

През много мъки минава Мъдрият докато стане Смирен.

ПОТОПЪТ

Поради липса на почитания към Боговете и към Древния Бог се изпращал великият разрушител – Потопът.

Потопът, това са отприщените води, вихри – води сили. Така потопът е създаване на ново място за нов човек.

Един от най-опустошителните потопи в миналото бил изпратен от властващото Божество Чалчиухтликуе – Богинята на океаните, езерата, реките и потоците. Тя можела да събира всички води и да нанася опустошителен потоп.

Великите води на потопа носят много смърт, но и ново плодородие.

Майката Земя крещи за нарушенията, тя разтърсва земята, за да ни покаже как се чувства и да привлече вниманието ни.

Хората не се развиват и затова ги очакват тежки, тежки времена.

„Страшният съд“ не е страшен съд, той е новото пресътворение на света. Той е Велико Обновление.

Потопът е Вечен Извор на Нова обновителна енергия, промяна, усилване, нов мир, нова плодотворност, Велико Благоговение към съществата, които са търсили Уакан Танка.

Чрез това Велико Благоговение се постига нова свещена жизненост за избраните, която иначе в самия живот трудно се постига.

Когато дойде потопът, това е голямото пречистване.

Голямото пречистване, това е бурята на природата.

Всяка цивилизация има епоха, която завършва с катастрофа.

Който е преминал през мрака, може да вижда в мрака.

Човекът е роден, за да преодолява всичко.

АУМЪ

---