Елеазар Хараш – Сафа Таора. Книга на Съзерцанията на Древните Атланти

Елеазар Хараш

САФА ТАОРА

Книга на Съзерцанията
на Древните Атланти

Варна, 2001 г.

ПРЕДГОВОР

В Съзерцанията, които ви представям, Таора се определя като Бог, Който е Любов, и като Бог, Който е достъпен. Но същевременно в Таора има и нещо, което води към Незнайното, Безпределното, Недостъпното.

Сафа Таора означава „Съзерцателят, който открива собствената си Светлина в Словото“.

Думата САФА означава „Стихията на Светлината, вградена в буквите“. Всеки, който е постигнал овладяване на тази стихия, той може да излезе от тази стихия, той може да бъде независим от нея и да се насочи към ТАОРА.

ТАОРА – това е „Съзерцателят, Когото всички съзерцават, и Съзерцателят, Който съзерцава всичко в Себе Си“. От друга страна ТАОРА е „Този, Който съзерцава само Себе Си“. Това е наречено още „Самосъзерцаващият се“. И от друга страна ТАОРА означава „Този, Който се вглъбява толкова навътре, че никой не може да Го види“, защото в най-дълбокото място Той самият не се вижда, Той самият се изгубва. За да може всички други да съществуват и да Го съзерцават, Той се е изгубил в Дълбините, за да може да им даде пространство. И понеже се е скрил на толкова дълбоко място, някои казват, че не съществува, а други смятат, че съществува. Тези, които смятат, че Той не съществува, те започват да съзерцават все повече себе си и стигат до онова място, което е наречено себепонание, хармония, блаженство и покой. Но тези, които търсят в Съзерцанието само ТАОРА, те напускат себепознанието, отказват се от хармонията, изоставят блаженството, отричат се от покоя, за да изчезнат в ТАОРА. Това са тези, които са се отказали и от доброто, и от злото, и от времето, и от вечността, и от радостта, и от блаженството. И навлизайки в дълбокия покой, те се отказват дори и от него. Така те пристигат при ТАОРА.

Думата ТАОРА има ватански произход. Външният превод на тази дума означава „Единственият Самосъзерцател“. Във вътрешен смисъл тази дума означава „Единственият Самоизчезващ“. Всички други същества могат да се потопяват все по-дълбоко и все по-дълбоко, но без да изчезват. Те могат да се разтворят в Него, но продължават да съществуват като идея. Докато само Той може да съществува извън всяка идея. За Него няма идея, няма описание, няма понятие, няма помисъл. Той храни идеите, без да е идея. Той храни понятията, без да е понятие. Той храни помисъла, без да е помисъл. Той храни живота, без да е живот. Той се любува на живота и дори се наслаждава на живота, но без да е влюбен в него. Той е влюбен само в едно. Той е влюбен в това, че другите живеят и съществуват, че се радват и блаженствуват, че другите постигат хармония и покой. Той се радва на всички постижения на другите същества. Единствената радост за самия Него е Непостижението. Непостижението е единствената Му радост, защото Непостижението разкрива собствената Му Безпределност. Според Древните Атланти всички, които се стремят към постижения, стават пределни, защото в постиженията те изгубват себе си. И затова Древните Атлантски Мъдреци са се насочили изцяло към Непостижимото, защото са разбрали, че само Непостижимото е Безпределно. Това е единственият Път към Високия Идеал. Всички Древни Мъдреци на Атлантида са се насочвали изцяло към Непостижимото: така те са ставали подобни на Непостижимото и са придобивали сродство с ТАОРА, като всякога са знаели, че Той винаги си остава подобен само на Себе Си, вечно Непостижим, вечно Недосегаем и завинаги Неразгадаем.

Съзерцанието превръща човека все повече в Душа. Душата води човека в Съкровенолюбието. Съкровенолюбието търси все повече Непостижимото. И обновявайки се с Непостижимото, Съкровенолюбието все повече се обогатява. Това, което е постижимо, не може да нахрани Душата напълно. Непостижимото е истинската храна за Душата.

Мъдреците са съзерцавали Непостижимия, за да се приближават все повече до Неговата Пресвята Същност. В тази Същност те са опознавали все повече себе си. Съзерцанието е метод да пиеш от най-чистата Вода и от най-чистия Източник. И този Източник е наречен ТАОРА. Този Източник никога не се изчерпва. Той е вечно Непресъхващ. Той дава Опиянението от Красотата на Живота. Тази Красота на Опиянението е Виното на Мъдреците. Това Вино е наречено още Живата Вода.

Елеазар Хараш

Съзерцание за Сътворението

Светът е произлязъл от Живота. Животът е произлязъл от Музиката. Музиката е произлязла от Радостта на Бога. Радостта е произлязла от Неговото Блаженство. Блаженството е произлязло от Неговата Пълнота. Неговата Пълнота е произлязла от Неговата Нероденост. Неговата Нероденост е Началото на всички неща. Всички се раждат, но само Той е Нероден. Всички живеят, но само Той съществува. Всички са блажени, но само Той има Пълнота. Всички са радостни, но само Той ухае. Всички живеят от Нероденото, само Той не живее. Само Той избягва ограниченията, защото е избрал за Себе Си Нищото. Той е дал на другите Музиката, Радостта, Живота, Блаженството, за да може самият Той да се откаже от всичко това. Който се откаже от всичко това, ще Го намери в Нищото. Нищото е това, което превъзхожда всичко и което е свободно от всичко съществуващо. Това е иносказание.

Съзерцание за Непресъхващото

Когато Душата съзерцава нещата, тя съзерцава себе си. Когато Душата съзерцава себе си, тя съзерцава Слънцето. Когато Душата съзерцава Слънцето, тя съзерцава Таора. Когато Душата съзерцава Таора, тя се възвръща в Непресъхващото.

Съзерцание за Розата

Има дълбоко в тебе едно скрито Цвете. То е наречено Роза. Тази Роза ухае на Вечност и Миролюбие. Тази Роза ухае на Истина и Уют. Тази Роза е твоят Дом – Дом, съграден от Древен Покой. Тази Роза е твоята Душа. Познаваш ли тази Роза?

Съзерцание за Пътя

Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и ще откриеш Пътя. Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и ще видиш Пътя. Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и нищо няма да видиш, защото не си ти, който вижда Пътя. Пътят те е видял.

Съзерцание за Птицата

Ти все летиш, летиш и летиш. Колко много път са изминали твоите Крила. И все Ме търсиш, търсиш и търсиш. И не Ме ли видя? Защото Аз бях твоите Крила.

Съзерцание за Жертвата

Жертвай се, жертвай се, но не за идея. Жертвай се, жертвай се, но не за другите. Жертвай се, жертвай се с Любов. Тогава ще ти дам да се познаеш. Жертвай се, жертвай се, докога? Докато се превърнеш в Любов. И тогава ще Ме познаеш. Защото Аз съм Любовта. Аз съм Таора.

Съзерцание за Книгата

От хиляди години четеш Книгата, а Аз съм между редовете. От хиляди години четеш Книгата, но не жадуваш за Мен. От хиляди години четеш Книгата и размишляваш, но не размишляваш за Мен. Ти самият си Книгата. И тази Книга е твоята Душа. И тук Аз съградих Своето Писание. Моето Писание не е в Книгите. То е в твоята Душа. Питаш как се нарича това Писание. Казвам: Словесно Безмълвие.

Съзерцание за Орела

Колкото по-високо летиш, толкова по-високо се издигаш. Колкото по-високо се издигаш, толкова повече Ме изгубваш. Защото Аз не съм по височините. Аз съм в твоята Дълбочина. Когато се откажеш от всички върхове и постижения, само тогава ще постигнеш Таора. Аз съм нещо повече от постиженията. Ако искаш да изгубиш смисъла на живота си, лети високо и търси все нови и нови постижения. Но ако искаш да Ме намериш, тогава узнай: Аз не се намирам в постиженията, защото никой не може да Ме постигне. Аз не се намирам в смисъла на живота, защото никой не може да Ме осмисли. Аз се намирам в Любовта.

Съзерцание за Неразгадаемото

Този, който иска да Го разгадае, той иска да Го постигне. И ако успее да Го постигне, той постига смъртта. Всяко постижение стига най-много до съвършенството. Съвършенството е смърт, защото в него няма развитие. Който търси съвършенството, той търси своята смърт. Съвършенството е застой, липса на ново пространство. Съвършенството е омагьосан кръг. Съвършенството е пещера без изход. Тези, които наистина търсят Таора, те вечно се усъвършенствуват, защото знаят, че във вечното усъвършенствуване има вечно движение. А в това движение Древните Атланти са открили покоя. Покоят и движението вечно се обновяват, без да имат нужда от съвършенство. Така е с Извора. Той вечно извира, без да е съвършен, защото ако имаше претенции за съвършенство, той щеше да изгуби чистотата си. Всичко, което изгубва чистотата си, се превръща в смърт. Пътят на Извора е вечно да тече, вечно да се усъвършенствува и да остане всякога неразгадаем. Защото кой може да разгадае Извора на Живота?

Съзерцание за Красотата

Когато съзерцаваш Цветето, вгледай се в неговия Аромат. Тук е скрит Неуловимият Таора. Когато съзерцаваш Душата, вгледай се дълбоко. Душата е проблясък на Таора. Душата – това е стремящият се Таора. Защото само Любовта има устремление. Когато съзерцаваш Истината, вгледай се дълбоко. И ще откриеш Безпределния Таора. Тук Той е толкова Безпределен, че сякаш не съществува. А съществува ли Таора? Таора не съществува. Съществува само Красотата Му. Красотата Му е Вечна. Тя е Неговото отражение, което царува във Вечността. Но самият Таора се е скрил от Вечността. Съзерцавай единствено Скрития.

Съзерцание за Пътя на Покоя

Погледни в своето съвършенство и ще откриеш колко си несъвършен. Вгледай се в несъвършенството и ще откриеш Пътя си – Път дълбок, неясен и неутолим. Именно това е Пътят. Той ще те води от несъвършенство към несъвършенство, докато постигнеш онази неизмерима Пълнота и речеш: Това е Пътят на Покоя.

Съзерцание за планината

Изкачвай се, изкачвай се високо нагоре. И изкачи се до най-високия връх на планината. И когато се изкачиш до най-високия връх на планината, тогава ще съзреш, че това е долина. Ако разбереш долината, тогава тя ще те понесе със своите крила високо, високо в подножието на Смирението. Едва тогава Смирението ще ти даде да погледнеш Таора. Защото Таора е Единственият Връх, а всичките планини са Неговите деца.

Съзерцание за Водата

Откъде се яви тази Вода? Откъде се спусна? Защо е толкова мека? Водата е Отломък от Таора. Той я спусна от Себе Си. Тя се роди от Неговите Сълзи. Той реши да създаде нещо друго извън Себе Си. Той реши да създаде необятни светове, безпределни същества, незрими мирове. И реши да ги направи щастливи. И разплака се като Водата, защото искаше да бъдат независими в своя Вечен Път. И отлъчи Водата от Себе Си, за да им напомня тя за Таора. Във Водата е записан споменът за Него. Когато се миеш, когато се чистиш, всякога си спомняй за Неговите Сълзи, защото ти можеш да Го постигнеш, когато очите ти станат Кристални Сълзи. И тогава Той ще се вгледа в очите ти и ще каже: Ти си Вода от Моята Вода. – Пътят на Водата никога не се свършва. Животът всякога тече, той никога не е имал начало, защото Таора всякога е съществувал. И Водата Му е Необятна.

Съзерцание за Усмивката

Позволи на Таора да се усмихне в теб и ще видиш Светлината на деня. Позволи на Таора да се усмихне чрез очите ти и ще видиш Красивото в живота. Позволи на Таора да се усмихне чрез тялото ти и ще съзреш външния Храм. Позволи на Таора да се усмихне чрез сърцето ти и ще съзреш Олтара. Позволи на Таора да се усмихне чрез Душата ти и ще съзреш вътрешния Храм. Позволи на Таора да запали Истината в теб и тогава Олтарът ще се разгори. Външният Храм ще се изпълни с Радост, вътрешният Храм ще се изпълни с Благост. И когато целият се превърнеш в Огън за Единствения Таора, тогава твоят Устрем е твоята нова Усмивка. Вече си докоснат.

Съзерцание за тревичката

Тревичката е малка, защото иска да расте. Когато дървото иска да стане най-голямото, то иска да засенчи всичко около себе си, за да могат да го видят. Но Таора вижда само тревичката. Таора вижда само малките деца, защото те обичат развитието. Тревичката всякога танцува с вятъра, а дървото не иска да се помръдне. Тревичката всякога се радва на слънцето, а дървото иска сянка. Но как да дадеш сянка на този, който е засенчил другите, и как да го успокоиш? Защото той не иска никой над себе си. Тогава Таора размислил и решил, и казал: Ще изгоря това дърво. Ще му помогна да си отиде от този свят и ще го родя отново като тревичка. – Тогава дървото отговорило: Колко хубаво е да живееш с вятъра и колко е чудно слънцето, което ме гали. Сега съм свободна тревичка. Имам си нова Душичка. И росната капка се люлее върху мен. Понеже съм малка, всички ме забелязват. Ще си остана тревичка.

Съзерцание за Воина

Воин, който побеждава, не е Воин. Воин, който губи, не е Воин. Воин, който расте, е Воин. Воин, който се смее, не е Воин. Воин, който плаче, не е Воин. Воин, който расте в Безмълвието, е Воин. Воин, който се възвисява над другите, не е Воин. Воин, който се унижава пред другите, не е Воин. Воин е само този, който съхранява Таора. Този, който съхранява Таора, вижда само Един Воин. Този Воин е Таора. Таора е истинският Воин. Той е захвърлил всички видове оръжия, захвърлил е победата и загубата, захвърлил е смеха и плача, захвърлил е възвисяването и унижаването. Оставил е за Себе Си само Благостта.

Съзерцание за малката сламка

Летяла си малката сламка от клон на клон. Понеже вятърът я обичал, той я пренасял ту на сянка, ту на слънце. Понякога я изпращал в морето да се изкъпе. Така тя си живяла волно като птичка, щастлива като древна песен, която носи в себе си уханието на Свободата. Но веднъж се ударила в един камък и се явила болка. Започнала малката сламка да мисли: Всички ме обичат, но аз съм сама, трябва да се задомя. – И решила да се задоми. Явила се още една сламка и вятърът на съдбата ги запратил в една лодка. Те се скрили на дъното на лодката и си разговаряли. Малката сламка казала: Тук е много уютно. Вятърът го няма да ме гони, слънцето го няма да ме пече, водата я няма да ме мокри, а земята не е толкова студена. Мисля, че изкарах късмет. – Но се оказало, че лодката има дупка. И лодката почнала да потъва. Веднага дошли майстори да я поправят. Запълнили дупката и си заминали. Казала малката сламка: Късметът е на моя страна. – Но явила се буря и потопила цялата лодка. Казала малката сламка: Щом лодката умря, тогава и аз ще умра. Не желая да имам повече късмет в живота. Не искам повече да се задомявам, нито искам спокоен живот и уют. Искам само вятърът да ме прегръща, слънцето да ме гали, водата да ме чисти и Свободата да се грижи за мен. Не искам друг късмет, нито искам щастие. Искам си само Свободата.

Съзерцание за кокичето

Казал Таора на кокичето: Наведи се надолу, за да видиш белотата си. Казал Таора на кокичето: Наведи си главата надолу, за да виждаш нещата нагоре. Казал Таора на кокичето: Наведи си главата надолу и ще имаш корен. И попитал Таора кокичето: Доволно ли си сега от живота? – Казало кокичето: Щом имам белотата си, кой ще ме очерни? Щом се смирявам, кой ще ме опетни? И щом имам корен, кой ще ме помести? – Казал Таора на кокичето: Щом мислиш така, ти ще се наречеш Цвете на Поклонението. И всички други цветя трябва да ти се покланят, защото ти прие своя Господар.

Съзерцание за пчелата

Решила пчелата да открие меда в живота, защото знаела, че щастие има само в меда. Тя вярвала, че медът е нейното блаженство. И тръгнала да го търси, защото вярвала, че блаженството съществува. Летяла много, летяла от камък на камък, но в камъните нямало нито щастие, нито блаженство. Но знаела, че трябва да лети. И както си летяла, попаднала на едно цвете. И видяла в цветето странна усмивка. Цветето било дружелюбно. От това дружелюбие, от тази малка усмивка пчелата извлякла първата си капка мед. Видяла пчелата, че до това малко цвете има хиляди цветя и всички те се усмихвали. И казала си пчеличката: Защо си губих времето по камъните? В тях няма мед. – И попитала пчеличката Таора: Защо в камъните няма мед? – Казал Таора: Защото нямат усмивка. – И разбрала пчелата: мед има само в тези същества, които могат да се усмихват. Казал ѝ Таора: Имам в Себе Си милиони цветя. – Казала Му пчеличката: Искам да живея в този Океан от цветя.

Съзерцание за числата

Попитала Душата Таора: Защо са подредени числата така: от едно до десет, от десет до сто, от сто до хиляда и т.н. до безкрайност? – Казал ѝ Таора: В този свят и във всички сътворени светове трябва да има ред и порядък до безкрайност, защото редът съгражда разума, а порядъкът съгражда пътя. Разумът ще се движи към пътя, пътят ще се движи към безкрайността, а безкрайността ще се движи към Мен. – Казала Душата: Благослови разума ми, за да извървя пътя си, чрез който да стигна до безкрайността. Когато стигна до края на безкрайността, повикай ме, защото не познавам други пътища.

Съзерцание за Любовта

Търси Любовта, но тя е всякога отвъд търсенето. Стреми се към Любовта, но тя е всякога отвъд стремежа. Жадувай за Любовта, но тя е всякога отвъд жадуванието. Любовта, това е твоята Дълбочина. Открий Дълбочината си и ще бъдеш реален. Твоята Дълбочина е твоята Реалност, защото в Дълбочината си ти си Любов.

Съзерцание за Промисъла

Неговото Око е затворено, но то вижда всичко. Той промисля за пътя на мравката. Той промисля за растежа на тревичката. Той чертае пътя на малкото клонче, което трябва да израсне на дървото. Той рисува със звук. Той говори с мълчание. И според въжделенията на всяко същество Той промисля за съдбините му. Всяко същество, от най-малкото до най-голямото, е в Неговата Ръка. В Неговата Ръка е написан Великият Промисъл.

Съзерцание за Вселената

Вгледай се в звездите. Вгледай се в луната. Вгледай се в слънцето. Вгледай се в незримите слънца. Докога да се вглеждаш? Докато откриеш своята Безпределност. Тази Безпределност е твоята Вселена. Тази Безпределност е твоето вечно себепознание. Следвай своя вечен Път, следвай своята Безпределност, следвай своята Незримост без въпроси и отговори.

Съзерцание за свещта

Защо свещта гори? За да ти покаже, че и ти трябва да гориш. Защо свещта свети? За да ти покаже, че и ти трябва да светиш. Защо свещта се топи? За да ти покаже, че и ти трябва да се стопиш. Защо пламъкът постепенно угасва? За да ти покаже, че и ти трябва да угаснеш. Защо твоята свещ трябва да угасне? За да се върнеш в Невидимия Пламък. Този Пламък ще те облече в нови одежди – одежди, изтъкани от Светлина. Затова си горял, затова си светил, затова си се топил, затова си угасвал – за да станеш Светлината на света.

Съзерцание за Невидимото Цвете

Вглеждаш се в цветето и виждаш красотата му необятна. Но след време красотата му изчезнала. Вглеждаш се в цветето и виждаш радостта му необятна. Но след време радостта му повяхнала. Вглеждаш се в цветето и долавяш аромата му необятен. Но след време ароматът му изчезнал. Красотата на цветето се скри. Радостта на цветето се скри. Ароматът на цветето се скри. Цветето се завърна в своя Източник. Всичко това беше красотата на Невидимото Цвете. Цветята не съществуват във външния свят. Във външния свят те само се появяват. Цветята съществуват в Невидимото. А когато се раждат във външния свят, те проверяват твоята Любов, защото ако си откъснал цветето, ти си се отрекъл от Любовта. Ти не познаваш Невидимото Цвете. Невидимото Цвете те гледаше през себе си.

Съзерцание за Любимата

Когато съзерцаваш Любимата, ти се преоткриваш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти се раждаш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти възкръсваш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти заживяваш във Великото. Когато напълно заживееш във Великото, тебе вече те няма. Съществува само Великото. Съществува само Любимата. Съществува само Любовта. А ти мислеше, че съществуваш. Любимата, това е Святото име на Любовта.

Съзерцание за болката

Ти казваш: Болката ме мъчи. Аз казвам: Болката те очиства. Ти казваш: Болката ме топи. Аз казвам: Болката те просвещава. Ти казваш: Болката ме умъртвява. Аз казвам: Болката търси пътя към твоето събуждане, към твоето истинско добро. Болката иска да ти помогне и ако не я разбереш, тя ще се превърне в твое мъчение. Знаеш ли, че болката е съградена от незримите лъчи на Любовта?

Съзерцание за Лицето Му

Съзерцавай Лицето, което няма Лице. Съзерцавай Името, което няма Име. Съзерцавай Любовта Му, която е Безпределна. Съзерцавай Мъдростта Му, която е Недосегаема. Съзерцавай Дълбочината Му, която е Бездънна. В тази Дълбочина съществува Абсолютното Нищо. Това е Неговото Лице. Понеже никой не може да Го види, понеже никой не може да Го докосне и понеже никой не може да Го помисли, поради всичко това само Той има Неопетнено Лице.

Съзерцание за Пътя на Ухото

Ухото Го слуша. Сърцето Го чува. Душата Го изживява. Духът Го осъществява. Ухото се стреми. Сърцето лети. Душата се възвисява. Духът се слива. Всичко това е Пътят на Ухото.

Съзерцание за поезията

Твоите Очи са поезията на мистични слънца. Твоето Сърце е поезията на чистотата. Твоята Душа е поезията на Любовта. Твоята Воля е поезията на Благостта. Твоят Дух е поезията на всички светове. Всичката тази поезия е преклонение пред Тебе самия.

Съзерцание за Търсача

Търсих Те в Любовта. Открих Те и не Те намерих. Търсих Те в Доброто. Намерих Те и не Те видях. Търсих Те в Мъдростта. Зърнах Те, но не Те прозрях. Търсих Те в Истината. Ти ми се откри, но изчезна в мига. Все Те търся и все оставам сам. И реших да Те търся в самотата си. Самотата ми беше изпълнена със страданията на света. И реших да Те търся в страданията. Навлязох много дълбоко в страданието. Приех страданието с цялата си Душа. И разбрах, че Ти си пожелал да се родя от страданието. И родих се отново. Защото само в страданието истински Те видях. От всичко това разбрах, че аз трябваше да Те търся, а Ти трябваше да ме намериш.

Съзерцание за Огъня

Твоят Огън изгори сърцето ми. Твоят Огън освети ума ми. Твоят Огън изпепели душата ми. Твоят Огън заличи страданията ми. Твоят Огън възроди духа ми. Сега съм Огън от Огъня. Сега съм Искра от Искрата. Сега съм Пламък от Пламъка. Сега съм видим и невидим. Сега живея, защото само Ти съществуваш в мен. Съществувай само Ти.

Съзерцание за Полъха

Нещо те полъхва и ти се усмихваш. Нещо те погалва и ти се възраждаш. Нещо те докосва и ти оживяваш. Нещо те възлюбва и ти засияваш. Нещо те търси, но къде си ти? Полъхът на Таора те търси. Този Полъх осмисля всички неща.

Съзерцание за Учителя

Гледам Те, гледам Те и все не мога да Те видя. Слушам Те, слушам Те и все не мога да Те чуя. Навярно Ти живееш в Свята Дълбина. Търсих Те, търсих Те и не Те намерих. Следвах Те, следвах Те и не Те открих. Никога не спрях да жадувам за Теб. И в един чуден миг Ти ми се откри. Този миг ме превърна във Вечност и Безмълвие. Когато Те видях, изгубих всичките си думи и се превърнах в Твой Син. Сега съм част от Твоята Вечност, от Твоето Безмълвие и Отломък от Твоето Чудо. Сега знам, че Ти не съществуваш, но си единствената моя Реалност. Когато Те открих, разбрах, че всичко друго е нереално, а то наричаше себе си реалност. Тебе Те наричаха нереален, но Ти се оказа единствената Реалност. Нека всеки, който Те търси, да Те открие. И нека този, който Те открие, да бъде докоснат от Пламъка на Твоето Чудо.

Съзерцание за въображението

Въобразявах си, че Ти си звук, но открих, че звукът е нещо външно. И реших да Те преоткрия в Тишината. Въобразявах си, че Ти си Светлина, но открих, че Ти само храниш Светлината. И реших да Те преоткрия в своя Център. Въобразявах си, че Ти си Слънце, но разбрах, че Слънцето се храни от Теб. И реших да Те търся като Слънцето над Слънцата. И най-накрая разбрах, че Ти не можеш да бъдеш намерен. Ти не можеш да бъдеш открит. Никой не може да си въобрази кой си Ти. Ти си Непознатият. И само който не Те познава, но който вечно Те търси, може да бъде приет. Само Незнайният може да бъде търсен.

Съзерцание за Неоткриваемия

В чудото не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всяко чудо. В живота не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всеки живот. В религията не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всяка религия. В науката не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всяка наука. Реших да Те търся в Дълбокото. Но Ти се оказа по-дълбок от всичко. Реших да Те търся във Високото. Но се оказа, че Ти си по-висок от всички Висоти. И най-накрая разбрах, че просто трябва да Те търся. А щом постоянно Те търся, Ти ще ме намериш, защото нали аз съм Твоето дете.

Съзерцание за Нулата

Съществува ли Нулата? Има ли живот в Нулата? Има ли смърт в Нулата? Има ли път към Нулата? Нулата, това е Таора. Това е Този, Който съществува и не съществува. Ти самият едновременно съществуваш и не съществуваш. Ако обичаш съществуването, ти казваш: Аз съществувам. Ако не обичаш съществуването, ти казваш: Аз не съществувам. Но ако си разбрал Таора, тогава процесът е цялостен. Няма вече разделение. Съществувайки, ти не съществуваш. И несъществувайки, ти съществуваш. Всичко това е твоята естественост. Пътят не е това или онова. Пътят не е това, което се случва, и това, което не се случва, защото в Дълбочината си ти си Нулата, ти си Необяснимото. И поради това не искай да се обясниш. Не обяснявай себе си, защото ти самият си Пътят. Ти самият си Наблюдателят. А това, което се случва, е само явление. Ти си отвъд всички явления, поради това, че си Нула. Бъди в Нулата. Тук всякога си цял. В Нулата няма лош път и добър път, има само Пълнота, Цялост. Нулата е неразрушима.

Съзерцание за ехото

Когато извиках Името Ти, Ти ми отговори с ехо. Ехото се яви, после постепенно заглъхна и накрая изчезна. В какво да Те търся: в отговора, в заглъхването или в безмълвието? Когато призовах Името Ти, Твоето ехо ми отговори. Яви се отговор, яви се помощ и после всичко изчезна. Къде да Те търся: в отговора, в помощта или в изчезването? Ти ми каза: „Съзерцавай всичко безмълвно. Наблюдавай всичко безмълвно. И когато се слееш с Мен, ще разбереш отговора. Отговорът не е в думите. Отговорът не е в помощта. Отговорът е в сливането ти с Мен. Слей се с Мен и ще имаш това, което е по-дълбоко от отговора и от помощта.“

Съзерцание за водата, която тече

Вода, която тече, се променя. Вода, която тече, се преобразява. Вода, която тече, се обновява. Ако ти вечно се променяш, ако ти вечно се преобразяваш и ако ти вечно се обновяваш, ти всякога ще имаш ново съзнание, ти всякога ще бъдеш неизменен. Новото се променя чрез Неизменност. Новото се преобразява чрез Любовта. Новото се обновява чрез Пустотата. Променяй се вечно, преобразявай се винаги, обновявай се всякога. И тогава ще разбереш, че Аз живея в твоето настояще. Миналото е встрани от Мен. Бъдещето е встрани от Мен. Аз съм в настоящето.

Съзерцание за Единственото Благо

Имах жена и деца. И те бяха голяма радост в моя живот. Имах красив дом. Той навяваше топло чувство и уют. Имах много книги. Те ми носеха проблясъци за един велик и незнаен живот. И в един момент изгубих всичко това. Насочих се навътре и открих Душата си. Бях облян от Душата си, но все още нещо ми липсваше. И изведнъж Той се появи. Той беше Блясъкът над всички неща и видях Славата Му за миг. Това беше Славата на Таора. И разбрах завинаги: Той е Единственото Благо. Той е Единственото, което трябва да се търси. Той е Единствената Цел. И когато постигнеш тази Цел, тя се превръща в Неизменното Благо. А Целта сякаш не е съществувала. Кой може да замени това Благо с нещо друго? Който веднъж Го е видял, той живее и умира само за Него. А който не Го е видял, нито живее, нито умира. Таора е Единственото Благо.

Съзерцание за Молитвата

Молитвата е най-висшата Разумност. Молитвата е най-висшето Единение. Молитвата е пътят, по който ставаш незнаен. Молитвата е най-великият процес на Сливане с Таора. Молитвата, това е Будността на Душата. Молитвата, това е желанието на Душата да търси своя Източник. Молитвата е Молитва, когато думите утихват все повече и все повече и се превръщат в Неизреченото. Молитвата е Бог. Молитвата е Таора.

Съзерцание за изцелението

Има един универсален метод за изцеление: това е да обичаш докрай. Ако обичаш докрай, това е постепенно изцеление на твоето минало. Ти можеш да обичаш така една Птица. Тогава тя ще се превърне във Врата към Таора. Любовта докрай винаги се възнаграждава, защото в Любовта докрай винаги има един момент, в който Таора се появява. В този Съкровен момент Птицата отлита и се появява Таора. В мига, в който ти Го видиш, ти си вече напълно изцелен. Поклони се на Птицата, защото тя жадуваше за твоето изцеление. Тя беше Душа от Душата на Таора. Тя заместваше Таора. Понеже ти не мислеше постоянно за Таора, Таора си изпрати заместник. И сега, когато ти видя Таора, Птицата отлетя. Защото кой може да замести Таора? Видението на Таора е единственото изцеление. Но преди това да се случи, ти трябваше хиляди години да обичаш Птицата.

Съзерцание за Легендата

Легендата няма произход. Легендата не говори с думи. Легендата говори с Безмълвие. Когато Легендата нашепва Слова, тези Слова са Послание на Таора. Чуй в Легендата Безмълвието на Таора. Виж в Легендата Сиянието на Таора. Не търси нищо повече от Безмълвието и Сиянието на Таора. Безмълвието и Сиянието са двете Ръце на Таора. А Легендата, това е Неговият Дух. Загледай се дълбоко в Легендата. Легендата е символът на Отвъдното. Загледай се в Отвъдното. И само тогава има какво да видиш.

Съзерцание за Невидимото

Има ли нещо видимо в Невидимото? Има ли нещо скрито в Невидимото? Може ли да се види скритото в Невидимото? Може ли Невидимото да ни промени? Може ли видимото да открие Невидимото? Когато Великият Мъдрец от Атлантида, наречен Мадрогара, живеел в планината Тагуа, си задавал тези въпроси. И впоследствие той разбрал, че всичко видимо е Невидимо и че всичко видимо е Откровение. И той решил да попита Таора, и казал Му: Таора, Ти, Който си дълбоко в Невидимото, кажи ми как да Те открия във видимото. – И казал му Таора: Не гледай нещата. Не ги назовавай с имена. Не ги ограничавай. Но виж в тях идеята. Прозри идеята. Не казвай, че това е роза, а проникни в нейното ухание. Ако навлезеш много дълбоко в уханието, ако се слееш с него, ще видиш, че това ухание е безименно. И в момента, в който погледнеш отвъд уханието, ще видиш Невидимото. Думите са изчезнали, уханието се е скрило, явила се е Реалността. Розата е път към идеята. Идеята е път към Реалността. Реалността е Невидима. И само в тази Невидима Реалност можеш да Ме видиш.

Съзерцание за Жаждата

Сърцето ми жадува за Таора. Умът ми копнее за Таора. Душата ми лети към Таора. Духът ми броди в Неизвестното. Сърцето ми всякога ще жадува, то е моята запалена свещ. Умът ми всякога ще копнее, той е Светлина от Зора Несътворена. Душата ми всякога ще лети, тя е Огън, изтръгнат от Нетленното. Духът ми всякога ще броди в Неизвестното, той е Пламък от Неизвестното. Само Неизвестното може да открие Неизвестното. Само Неизвестното отвежда Духа при Незнайното. И само Незнайното си остава всякога скрито. Открита е само Жаждата.

Съзерцание за Скъпоценния Камък

Когато за първи път видях Скъпоценен Камък, видях, че в него е стаено нещо необикновено. И реших да търся необикновеното, защото моята Душа ми казваше: Ти си роден, за да станеш Скъпоценен Камък – обикновен отвън и необикновен отвътре. – Много мислих кое трябва да бъде необикновеното в мен, за да не превърна необикновената си Душа в обикновен камък. В безсънните си нощи на търсения аз открих най-простото нещо на света – открих, че моята Душа е Скъпоценният Камък. Какво представлява тя? Открих, че тя е Океан от Любов, Океан от Божественост. И разбрах, че Таора още преди времената ме е създал като Скъпоценен Камък. Аз само трябваше да се преоткрия. Сега не ми остана нищо друго, освен моята Душа, която свети със скромната си Светлина.

Съзерцание за Косите на моята Любима

Когато я видях за първи път, видях само Косите ѝ. Видях в Косите ѝ Древни времена. Видях в Косите ѝ вятър от отминали спомени. Видях в Косите ѝ реки от Живот. Косите ѝ се носеха като Небесен Огън. Косите ѝ загатваха за Вълшебството на нейната Душа. Всеки косъм сякаш носеше Прозренията за Таора. Исках да ви опиша само част от Косите на моята Любима.

Съзерцание за Ухото

Когато човек искрено се концентрира, неговото Ухо изчезва в собствената му Дълбочина. Така Ухото се връща в своя Център. Този Център е наречен Сърце. Когато Сърцето се концентрира с цялата си Чистота, то се разтваря, разширява се и стига до друг Център. Този друг Център е наречен Душата. Само Душата има Ухо. Човек, който има Душа, той умее да превръща ума, сърцето и тялото си, и всичките си клетки в нещо напълно организирано. Това е наречено Слух. Когато целият човек се е превърнал в Слух, той може да съзерцава Божествените неща. Той може да приема правилно Посланията на Таора. Да умееш да се превърнеш в Слух, това е най-великото нещо, което може да постигне Любовта. Това е крайният предел на Любовта. Ухото се превръща в Сърце, Сърцето се превръща в Душа, Душата се трансформира в Слух, а Слухът символизира цялата Любов. Таора се нуждае от цялата Любов на човека. Такъв е пътят от Ухото до Таора. Който извърви този път, той може да съзерцава нещата, защото Слухът е, който вижда, а не очите. И затова Слухът се нарича Аора, или Универсалното Духозрение.

Съзерцание за Майката

Любовта е Майката на всички същества. Мъдростта е Бащата на всички същества. Истината, това са идеите-деца, които трябва да бъдат отгледани. Но Любовта е най-важната. Любовта е Майката, която ражда, възражда и отглежда. Всеки човек е Майка на себе си. Само Майката в човека може да роди от себе си Свещения зародиш. Който отгледа този зародиш, който го възроди и който го съхрани, той е познал Душата си. Душата е Майката на човека. Таора е Майката на Душата. Който е познал Душата си, Таора започва да го отглежда. Когато Таора започне да отглежда едно същество, това същество се превръща в Майка за другите същества. Това същество е наречено още „Отблясък на Неговата Слава“.

Съзерцание за Цветето, което никога не угасва

В планината живееше едно Цвете. Всякога, когато отивах при него, то беше спокойно и приветливо. То никога не разговаряше за своите проблеми. А аз знаех, че то имаше проблеми. Вятърът искаше да го отнесе. Дъждът искаше да го залее. Студът искаше да го замрази. Слънцето искаше да го изсуши. И когато аз, наречен още Авалар, имах проблеми, все посещавах това Цвете. Ние отдавна се познавахме, но аз не знаех името му. Не исках да питам за името му, за да не изгубя връзката си с неговия Дух. За мен то си остана Безименното Цвете. То ме научи как да разрешавам своите проблеми, защото то ми позволи да общувам с него и да зърна неговата Тайна. А когато имаш Любов, Тайната е всякога толкова проста. Когато вятърът се вихреше, когато студът сковаваше всичко, Цветето се навеждаше и като че ли правеше поклон. Когато слънцето го гореше, то се радваше, сякаш листенцата му бяха видели Рая. Когато дъждът го заливаше, то сякаш си казваше: Таора, колко много чистота си създал и нека Твоята осветена вода вечно да ме чисти. – И когато идваха вечерите на мрак, аз стоях до Безименното Цвете, но не го виждах. Попитах себе си: Къде е сега Цветето? – И чух Гласа на Безименното Цвете. И сякаш беше Гласът на Таора: Цветето на Любовта никога не угасва. Това Цвете, Авалар, е твоята Душа. – И тръгна си Авалар умислен и вдълбочен. И разцъфтя се животът му в Дълбините, защото позна Цветето в себе си и разбра, че то никога не угасва. И стана Авалар Цвете в Градината на Таора.

Съзерцание за Настоящето

Когато живееш в Настоящето, няма минало. Когато живееш в Настоящето, няма бъдеще. Когато живееш в Настоящето, няма добро и зло. Когато живееш в Настоящето, ти си реален. Тази Реалност превъзхожда миналото и бъдещето, доброто и злото. Реалността да си буден, това е най-голямото добро. Таора живее в Будността. Будността е всякога висша Реалност. Каквото и да прави будният, то е всякога правилно. Будният е всякога настоящ. Настоящ е само Таора. Всички други търсят минало или бъдеще, а Таора живее в Любовта. Всички други творят добро или зло, а Таора проявява Истината. Будният е Син на Таора. Будният е Син на Настоящето.

Съзерцание за Очите на моята Любима

Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Древни Небеса. Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях милиони Слънца. Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Любовта на Таора. Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Вечния си път към Таора. И аз вече съм на път. Аз вече знам, че твоите Очи вечно ще озаряват пътя ми. Чрез твоите Очи ме гледаше Таора. Чрез твоето Сърце ме любеше Таора. Чрез твоите Коси ме галеше Таора. Чрез твоите Ръце ме прегръщаше Таора. Чрез твоите Уши Таора се вслушваше в моите нужди. Но чрез твоите Очи Таора осветяваше Вечния ми път. И сега съм на път.

Съзерцание за Великата Любов

Съзерцавах пеперудата и видях Твоята Красота. Съзерцавах пчелата и видях Твоята Мъдрост. Съзерцавах агънцето и видях Твоята Мекота. Съзерцавах извора и видях Твоята Чистота. Съзерцавах орела и видях Твоята Висота. Съзерцавах коня и видях Твоето Достойнство. Съзерцавах числата от едно до безкрайност и видях пътя на Вечен ред и порядък. И най-накрая реших да съзерцавам Любовта. И колкото повече я съзерцавах, толкова повече виждах Твоето Лице. Разбрах, че Любовта е Твоето най-велико Лице. Твоята Любов е Безпределен Океан и никой не може да го преплува. Твоята Любов няма начало и няма край. Таора е Великата Любов, Великата Безначалност, Великата Реалност – Реалност, която никога не се изчерпва. Всичко друго в света може да свърши, но Великата Любов продължава да тече. И ето аз, Авалар, превърнах се в капка от Твоята Безпределност.

Съзерцание за Святото Изцеление

И видях: всеки, който е избрал Любовта, е избрал Дълбокото. И видях: всеки, който е избрал Любовта, е избрал Мъдростта. И видях: всеки, който е избрал Любовта, е избрал Святото Изцеление. Всеки, който е избрал Любовта, е избрал Таора. Има ли Изцеление извън Любовта? Има ли Изцеление извън Дълбокото? Има ли Изцеление, когато избираш злото? Само когато избереш Любовта, ти си избрал Изцелението. Любовта е Единственият Изцелител. Любовта изцелява човека и го освобождава от цялото му минало. Таора не вижда миналото. Таора вижда този, който е избрал Любовта. Само Любовта може да изцели миналото. Който е избрал Любовта, той е избрал Святия Таора, той е избрал Святото Изцеление, той е избрал своята Вечност. Само Любовта е Вечност. Да бъдеш изцелен, значи да разбереш, а да разбереш, значи да избереш.

Съзерцание за вярата, която изчезва

Когато вярвам, аз изчезвам. Когато изчезвам, аз се вливам в Таора. Когато вярвам, аз се преобразявам. Така аз се превръщам в Душата на вярата. Вярата винаги преобразява. Любовта винаги осъществява. А Истината винаги изживява Таора. Когато изживееш Таора, твоята вяра е изчезнала, твоята вяра те е преобразила. Ти си се превърнал в Душата на Таора. И когато Таора те погълне, тогава къде си ти, къде е твоята вяра, къде е твоята цел? Вярата е изчезване в целта, целта е изчезване в Таора. Таора е Единствената Цел. И когато изчезнеш в Таора, може ли да имаш своя цел? В Таора вярата изчезва, целта се разтваря, остава само Той.

Съзерцание за Тесния Път

По много пътища вървях и видях собствената си скръб. Много пътища избрах и видях, че съм като кораб, който потъва. И видях, че съм като птица без крила. И видях, че съм като човек без очи. И видях, че съм като дърво без корени. Много неща видях със своята слепота и разбрах: много пътища означават много слепота. И реших да прогледам. И едва избрах Любовта, и вече прогледах. И превърнах Любовта в свой Път, защото само Любовта вижда Пътя. И бях блажен, защото вече имах Път. Но Пътят ме въведе в себе си. И видях мрак, толкова много мрак. И казах си: Трябва ли да вървя по този Път, толкова мрачен, толкова тесен? – И каза ми Любовта: Върви напред, върви заедно с мен и ще пробиеш сърцето на мрака. – И пробих сърцето на мрака. Познах красотата на Тесния Път. Изгубих всичките си пътища, защото Тесният Път ме отведе в моя Дом. Таора е моят Дом. Тесният Път ме заведе у Дома завинаги. И сега гледам хората. Всички си имат къщи, а аз намерих своя Дом.

Съзерцание за Чудото

Чудо е, когато вятърът ме гали. Чудо е, когато морето ме прегръща. Чудо е, когато Небето се спуска в мен. Чудо е, когато птиците пеят около мен. Чудо е, когато се раждам в този свят. Чудо е, когато се връщам при Теб. Чудо е, когато изцеляваш болестта ми. Чудо е Словото Ти, което променя живота ми. Чудо е всичко, което виждам и което не виждам. Чудо е всичко, което разбирам и което не разбирам. Но най-голямото Чудо е Твоята Неизменна Любов към мен. Това Чудо аз назовах Таора.

Съзерцание за Огнения Дракон

Драконите са Одеяние на Лъчезарната Мъдрост. Драконите са Одеяние на Пламтящата Стихия. Първите Дракони, които е създал Таора, са били същества на Магическата Мъдрост. Те са били страховити, зловещи и могъщи. Никое същество не е могло да се бори с тях. Те са били властни и непобедими, надарени с Огнена Сила. Това бяха първите деца на Таора. Но те бяха съградени от Пламък. Те бяха отвън страховити, а отвътре Лъчезарни. Те бяха отвън властни, а отвътре Любвеобвилни. Те бяха отвън смъртоносни, но отвътре носеха една малка шепичка Живот. Те бяха непобедими, но Мъдреците можеха да проникват в тях. Мъдреците познаваха тяхната вътрешност. Докато другите хора изпитваха към Драконите страхопочитание, Мъдреците общуваха с тях като с равни. И Мъдреците, и Драконите бяха възлюбени деца на Таора. А всички други хора сякаш бяха творение на един неразбуден свят. Хората дишаха, Мъдреците проникваха, Драконите горяха. Това ви казва Авалар. Това, което видях с очите си, това ви разказах.

Съзерцание за смъртта, която не съществува

Ти, който казваш, че умираш, защо продължаваш да съществуваш? Ти, който казваш, че умираш, защо продължаваш да мислиш? Ти, който казваш, че умираш, защо продължаваш да желаеш? Ти, който наричаш себе си умрял, защо искаш да се родиш отново? Може ли умрелият да се ражда? Щом се раждаш отново, какво става със смъртта? Дори и когато вярваш в смъртта, тя не съществува. Това, което съществува, е заблудата. Това, което съществува, е илюзията. Ако казваш, че си умрял, защо продължаваш да търсиш себе си? И ако ти истински се търсиш, какво мислиш, че ще откриеш? Ти ще откриеш смъртта, която не съществува.

Съзерцание за Магията

Най-висшата Магия на живота, това е Скритото Съкровено. Съкровеното няма образ, но има Лице. Съкровеното няма образ, но е добродетелно. Съкровеното няма слова, но поучава. Съкровеното не говори, но твори. Всичко, което твори, се докосва до Несътвореното. Несътвореното е създало сътвореното чрез Магията на Съкровеното. Съкровеното е неуловимата Магия. Никога не можеш да го докоснеш. Никога не можеш да го видиш. Никога не можеш да го разбереш. Но това е Магията, чрез която живееш. Само Съкровеният Живот е Магия. Обикновеният живот е развалена магия. Обикновеният живот е магия, която не се е случила. Съкровеният Живот е Магия, която се е случила. Ако Магията води към Съкровеното, тя ще породи Таора. Това е наречено „Новият Живот“. Таора е Магическият Живот на Душата. Това е Живот без обяснения, защото тук, в Душата, Магията на Съкровеното е пълна.

Съзерцание за Ръцете, които се извисяват

Когато Ръцете се сливат, те се извисяват и образуват Небето в себе си. Когато ръцете се сливат, човек става единен със себе си. Когато Ръцете се сливат, те се извисяват, а противоречията се снижават. Когато Ръцете се сливат, те образуват Върха на планината. Изкачвайки се на Върха на планината, човек стига до Подножието на Таора. Когато двете Ръце се превърнат в една, те образуват Тайната на числото десет. Единицата образува единството на човека, а единството е всякога преклонение. Молитва означава преклонение. Преклонение пред кого? Единицата се прекланя само пред Нулата, пред своя Творец. Единицата всякога пътува към Нулата. Нулата е Таора. Ръцете, които се извисяват, се смиряват пред Таора. Това са Ръцете, които благоухаят. Да се извисяваш, значи да се смиряваш. А който се смирява, ще бъде извисен в Нулата. Когато Нулата те приеме, Таора е възлюбил твоите Ръце. Това са Ръцете, които се извисяват. Те се сливат в едно и образуват в себе си кръг. Този кръг е Нулата, или Мястото, в което Таора слиза да живее. Таора може да живее само в Нищото.

Съзерцание за Името, което излъчва Благоухание

Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо ме огрява. Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо в мен засиява. Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо в мен се пробужда. В мен се пробужда Най-Древната Зора. Тя изпълва Душата ми със Съкровени спомени. Това са спомените на моята Душа, когато тя е живяла в Таора. Не е необходимо да разбирам Неразбираемото. Не е необходимо да разбирам Незнайното. Необходимо е Името Му да благоухае в мен. Необходимо е да се къпя в Името Му. Неговото Име всякога благоухае. В миналото ние наричахме Таора Най-Древната Зора. От тази Зора се родиха милиони Слънца. Днес ние не можем да изречем Името на Древната Зора, защото всеки, който Го изрича, Го изгубва. А всеки, който Го съхранява, благоухае. Името Му води към Благоуханието. Благоуханието нито се ражда, нито умира. Благоуханието е твоят Дом, в който трябва да се завърнеш. Всеки, който благоухае, е намерил своя Дом.

Съзерцание за Златото

Ти търсиш Златото, а то е в тебе. Златото, това е твоята Чистота. Чистият не живее във времето, той живее във Вечността. Чистият не живее в думите, а в Смисъла. Чистият не живее в доброто, а в Любовта. Чистият не живее в знанието, а в Мъдростта. Чистият не живее, за да живее, а за да се учи. Който се учи, увеличава Златото в себе си. Чистият не живее, за да се бори, а за да помага. Чистият не живее, за да побеждава, а за да преоткрива. Чистият символизира Духовното Злато на света. Духовното Злато е всякога неопетнено. Златото е най-чистата Духовност. Човекът е роден, за да постигне това Злато в себе си. Това е Златото, което блести при всички условия. Това, което блести, се нарича Злато. Златото може да се замести само с думата Неизменност.

Съзерцание за здравето и болестта

Попитало здравето болестта: – Защо си толкова тъжна? – Защото имам много проблеми. – Казало здравето: А защо проблемите ти не светят? – Умълчала се болестта и казала си сама на себе си: Колко е глупаво здравето. Как може проблемите ми да светят? Та нали ако светеха, аз нямаше да бъда болест. А без болест как щях да се препитавам? – Минало се много време, болестта станала много голяма, товарът бил непоносим. Болестта мислела само за себе си и животът ѝ бил на привършване. Уплашила се болестта от приближаващата смърт. Казала си болестта: Какво ще правя, като умра? Кой ще ме храни? Кого ще измъчвам? – И помислила си: Смъртта идва да ми отнеме радостта. – И казала си: Смъртта е мой враг, тя иска да ми открадне мъката. – И отишла болестта при здравето, при своя приятел. И казала болестта на здравето: Напада ме един непознат враг, иска да ме погуби, а може ли погубеното да живее? – Казало здравето: Понеже не видя Слънцето в своите проблеми, понеже не видя Светлината, ти помисли, че смъртта е твой враг. Но смъртта идва, за да те излекува. Искаш ли да бъдеш излекувана? – Казала болестта: Но ако бъда излекувана, ще имам ли проблеми? – Казало здравето: Пак ще имаш проблеми, но те ще светят. – И решила болестта да оздравее. И такава Светлина се разляла в душата ѝ, че пожелала никога повече да не боледува. Казала болестта: Сега разбрах защо здравето обича своите проблеми. – И казвам ви: Който не обича проблемите си, те го разболяват. Който обича проблемите си, те го изцеляват. Проблемите са красотата на човешкия живот. И когато ги обикнеш, те изцеляват душата ти. Сега вече си изцелен и здрав. Започни да обичаш проблемите си, защото Любовта е единственото изцеление.

Съзерцание за котката и мишката

Живели в самотен хамбар котка и мишка. Котката все гонела мишката. Не разбирала мишката нищо от тази гонитба и решила да попита: – Защо все ме гониш? – Защото бягаш. Попитала мишката: – Защо все ме дебнеш? – Защото се страхуваш. Попитала мишката: Защо все ме търсиш? – И тогава котката казала: Много си малка и няма да разбереш отговора, но понеже си ми приятелка, ще ти го кажа: аз не търся тебе, аз живея в самото търсене; търсенето е смисълът на моя живот. – Казала мишката: Че какъв смисъл има в това търсене? – Казала котката: Смисълът, това е постоянната радост от търсенето.

Съзерцание за цветето, което разговаряло със себе си

Едно цвете много обичало да разговаря със себе си. То все търсело отговори на своите въпроси. Само се питало и само си отговаряло. Казало си: Защо съм се родило в този безумен свят? – И чуло Глас в себе си: Ти си се родило, за да ухаеш. – Казало си цветето: Че защо да ухая? Какъв смисъл има да ухая, когато никой не ме забелязва? – Явил се Гласът отвътре и казал на цветето: Не се тревожи, има един човек, който ще те забележи. Аз лично ще ти го изпратя – казал Гласът. – Зарадвало се цветето, засияло, започнало да се озърта. Нямало търпение да дойде човекът. Чакало цветето, чакало, три дена минали и чак тогава дошъл човекът. И скарало се в своето нетърпение цветето на човека: Защо се бави толкова? Омръзна ми да те чакам. И защо ме гледаш така особено? – Казал човекът на цветето: Не се страхувай от мене. Аз ще те занеса в моята къща, понеже много те харесах. Ще се радваме всички в моето семейство на твоята красота. – И зарадвало се цветето, че ще го гледат много хора. И изведнъж се озовало в ръката на човека с напълно отрязана глава. – Защо ми отнеха главата? Та кой ще ме разглежда с отрязана глава. Че как без глава ще благоухая? – Казало си цветето: Знаех си, че този свят е безумен. Когато хората искат да те разглеждат, те ти отрязват главата. – И потърсило цветето в себе си изгубения Глас, и казало цветето на Гласа, и скарало Му се: Защо ми изпрати този касапин? – И отговорил му Гласът: Никого не съм изпращал. Твоето нетърпение го извика. Ти го покани да ти вземе главата. – Казал Гласът: Обичай живота си, без да каниш непознати хора. – Казало цветето: Не обичам живота и по-хубаво е да живея без глава. – И тогава казал Гласът: Ти ще се наречеш нетърпеливка.

Съзерцание за наслаждението от Истината

Когато живееш за Истината, Душата ти се наслаждава на живота. Когато живееш за Истината, Любовта ти се усмихва отвсякъде. Когато живееш за Истината, ти придобиваш своята Дълбочина. Тази Дълбочина е твоето Безсмъртие. Не търси друго Безсмъртие, освен собствената си Дълбочина. Когато живееш за Истината, Таора заживява в теб и ти си вече Несътворен. Само Несътвореното може да се наслаждава на Истината. Сътвореното търси Истината, а Несътвореното живее в Истината. Несътвореното се наслаждава на Истината. Несътвореното е вечно. Несътвореното е познало своята неизменност към Истината. Истината е единственото наслаждение на Святите Мъдреци.

Съзерцание за израстването в Таора

Да израстваш в Таора, значи вечно да Го търсиш. Да израстваш в Таора, значи вечно да Го любиш. Да израстваш в Таора, значи вечно да Го осмисляш. Щом Го търсиш, ти Го любиш. Щом Го любиш, ти Го осмисляш. Щом Го осмисляш, Той израства в теб от само себе си. Човекът ли расте или Таора, Който е в него? Когато Таора живее в човека, Той живее само като едно Присъствие. Това Присъствие е истинският Живот. Само в истинския Живот човекът расте. И тогава сърцето му се усмихва, умът му просветлява, Душата му се озарява, Духът му засиява. Ето Таора в човека. Човекът е цял. Той е всякога в Таора и Вечността на Таора му е подарена. Който е придобил Вечността си, той е придобил Дълбочината си. Дълбочината е израстването в Таора.

Съзерцание за Възхищението

Когато Го виждам, аз се устремявам. Когато се устремявам, аз се възхищавам. Устремът, това е Таора в мен. Ето моето Възхищение. Когато Го любя, аз се оживотворявам. Ето, аз съм оживотворен. Това е Таора в мен. Когато Таора е в мен, той твори в мен, а аз живея. Ето, това е Възхищението ми. И след като много Го търсих, и след като много Го чаках – и ето, Той ми разкри Лицето Си. И видях Лицето Му – Лице, което нямаше образ. И беше Лицето Му като чиста самородна Светлина. И разбрах: Възхищението ми никога нямаше да има край.

Съзерцание за Блясъка на Възторга

Когато Възторгът блести в мен, това не е ли Таора, Който се възхищава на Творението Си. Когато Възторгът блести в мен, това не са ли Очите на Таора, които обхождат Творението Си. Когато Възторгът блести в мен, аз изведнъж разбрах, че съм докоснат. Когато Възторгът блести в мен, аз разбрах, че Той ме дарява със собствената Си Вечна Усмивка. Светът ми беше отнел тази Усмивка, но ето, днес аз съм отново роден от Блясъка на Възторга.

Съзерцание за Стареца, който носеше Светлина

Живееше Старец в съседната планина и наричаше се той Йохавания. И ходехме често при него. И учеше ни Йохавания на Учението за Таора. И казваше ни Йохавания: Когато се вглеждате в нещата, съзирайте само Блясъка на Таора, защото ако виждате този Блясък, тогава Таора ще блесне във вас. И Блясъкът Му ще ви запали. И Славата Му ще просветли сълзите ви. И Величието Му ще озари Душите ви, които са капки, отронени от Неговата Любов. Вглеждайте се само в Блясъка на нещата и този Блясък ще замъгли съзнанието ви, той ще ви опияни, както е опиянен изначално Йохавания. Откакто се помня аз, нареченият Йохавания, все съм опиянен и не можах никога да се събудя за света. Все Таора виждам и все Блясъка Му виждам, и все пия от Светлината Му, и няма да успея да се събудя от опиянението си, защото избрах да бъда вечно опиянен. – Всичко, което ни рече Йохавания, беше Учението за опиянението. – Аз, вечно опияненият, никога не отрезнявам. И защо да отрезнявам? И що да диря в света? Стига ми моето опиянение. Стига ми да пия от Блясъка на Неговата Светлина. – И отидохме си от Йохавания, защото получихме от него първия си урок. И върнахме се в селото си, и казаха близките ни: Тези хора са пияни. – И ние им отговорихме: Пияни сме. – Всеки, който познава Йохавания, все ходи като опиянен и пие неспирно от Светлината на Таора, понеже се вглежда в Блясъка на всички неща. Все някога това опиянение ще залее света. Да бъдем опиянени с Виното на Таора, това е най-големият ни Дар. А виночерпецът се наричаше Йохавания. Той всякога носеше Виното със себе си.

Съзерцание за Любовта, която е Неземен Смисъл

Любовта е Безпределна и със своята Безпределност тя докосва Таора. Любовта е Съкровена и със своята Съкровеност тя докосва Сърцето на Таора. Любовта живее на Дълбоко място. Дълбокото място е Тихо място. То е Тишината на Таора. Таора пристъпва само в Тишината. Тишината е мястото, в което всички земни сили угасват. И тогава на Трона на Тишината се появява Любовта, която е Неземен Смисъл. Всеки, който има Любовта в себе си, може да се превърне в Абсолютна Тишина. И тогава в тази Тишина се появява Таора – Смисълът на Неземния Смисъл. Таора е Целта на всички цели. Целите са много, но има само Една Цел. Някои мислят, че целите са еволюцията, проучването на нещата, религията или пътуването в космоса. Всички подобни цели не са Целта. Истинската Цел е Любовта, която е Неземен Смисъл. Любовта отвежда човека в Таора. Само Любовта знае как да намери Таора, защото самата тя е вроденият в нас Таора. Открием ли тази Любов в себе си, всички други цели изчезват. Остава само Таора. И ние Му посвещаваме живота си завинаги. И Любовта ни отвежда в Неземния Смисъл, който е самият Таора.

Съзерцание за Стареца, който е Изгрев

Живееше един Старец в местността Ахайа. Той всякога стоеше до едно голямо дърво. Преди да беше изгряло Слънцето, той винаги беше там. Най-много обичаше да бъде потопен в себе си. Той говореше много рядко. Никой не знаеше името му, сякаш бе роден заедно с голямото предвечно дърво. Никой никога не узна името му. Когато го посещавахме, той много бавно си отваряше очите. И очите му бяха като Съкровени Извори. Те превъзхождаха Изгрева на Слънцето, те предшестваха Слънцето, сякаш този Старец беше същество от един Незнаен свят. Когато стояхме до него, ние неусетно се потопявахме в собствените си Свещени корени. Забравяхме света, забравяхме живота и смъртта, забравяхме дори задълженията и стремежите си. Забравяхме дори имената си. В нас се зараждаше нов Изгрев, ново Единство, нов поглед за нашия Път. А Безименният стоеше тих и дълбок като Незнаен Владетел. Той дори не се усмихваше. Понеже нямаше име, запомнихме само очите му. Те бяха Изгревът, който се роди в нашите Души. Нарекохме го Старецът, който е Изгрев. В Любовта му имаше Тишина, но Тишина, озарена от Таора. Безименният беше Тишина, която свети. Ние го нарекохме на нашия език Бава Дара. Тези думи само приблизително го разкриват. Те означават „Този, който свети в Тишината, този, който изгрява от Тишината“. Но дали Безименният превъзхождаше Тишината? Това никога не можахме да разберем. За нас той си остана Старецът, който е Изгрев. Вечно ще запомним очите му. Неговите очи сякаш бяха Очите на Таора. Те се превърнаха за нас във вечен спомен, във вечен повик, сякаш Таора ни викаше, сякаш ни казваше: Елате във Вечния Изгрев, защото без Таора не може да познаете своята Вечна Цел.

Съзерцание за Говора на Изгрева

Когато Изгревът говори, той свети. Когато Изгревът говори, той те милва. Когато Изгревът говори, той те изцелява. Когато Изгревът говори, той те вдъхновява. Когато Изгревът говори, той те обожава. Когато Изгревът те обожава, той се вселява в теб. Когато Изгревът се вселява в теб, Таора ти се открива като Вечен Дом. Щом имаш Вечен Дом, ти ставаш Говор на Изгрева. Ти ставаш Изгрев и за себе си, и за другите. Ако ти си Вечен Изгрев, ти си Син на Таора. Ти си Изгрев от Изгрева, ти си Пламък от Пламъка. Ти си Месия за всички Изгреви, които не са преоткрили Изгрева в себе си.

Съзерцание за Хаоса, който ражда Светлината

Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да познаеш Душата си. Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да познаеш собствената си Вечност. Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да познаеш, че си съграден от Музиката на Таора, а не от симфонията на мрака. Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да се яви Откровението, че ти си Син на Таора и че само този, който се изтръгне от Хаоса, се ражда като Светлина. Светлината, която е родена от Хаоса, е истинската Светлина. И затова всеки трябва да се роди от Хаоса, да изтръгне от Хаоса собствената си Светлина. Защото предназначението на Хаоса е да ражда Светлина. Светлина, родена от щастието, е заблудена светлина. Светлина, родена от доброто, е заблудена светлина. Само Светлината, родена от Хаоса, се явява като Откровението на Таора. Ако щастието и доброто знаеха за тази Светлина, те биха завидели. Ако те съумееха да видят тази Светлина – това Откровение на Хаоса – те биха видели колко са голи и боси. И ако любеха Таора, биха пожелали и те да се облекат с Одеянието на тази незрима Светлина. И тогава хората биха разбрали, че щастието не е техният баща и че доброто не е техният баща. И биха потърсили Хаоса. Защото от Хаоса са родени милиони звезди и слънца. Всичко е родено от Хаоса. И красотата на живота е родена от Хаоса. Но най-голямата красота на живота са Синовете на Светлината. Само тези Синове познават Тайната на своя Вечен Път, който е незрим.

Съзерцание за Тишината, която се усмихна

Вгледах се в Тишината и видях, че тя няма лице, но тя ми се усмихна. Вгледах се в Тишината и видях, че тя няма сърце, но бях озарен. Вгледах се в Тишината и видях навред Покой, Покой и абсолютно Безмълвие. И открих, че има два вида Тишина: едната е мълвна, а другата – безмълвна. Едната мълви и навява Древно Предание, а другата Тишина беше толкова величествена, толкова безмълвна, сякаш беше неосветена, сякаш желаеше да остане вечно непозната. В тази Тишина нямаше никакви звуци, никакви Предания, никакъв шепот, сякаш беше Бездна от Безмълвие и Дълбочина. И реших да разговарям с малката Тишина, и реших да я попитам знае ли тя Тайната на Голямата Тишина. Малката Тишина само ме погледна и се усмихна. Попитах малката Тишина: – Кой живее в Голямата Тишина? – Там живее Белият Владетел. – И попитах малката Тишина: Над кого владее Белият Владетел? – И каза ми малката Тишина: Белият Владетел владее над всички светове, но без да е Господар. Той владее, но не управлява. Той ръководи, но не упътва. Той не говори, но отговаря. Аз съм Неговата Дъщеря, която ти отговаря. – Дълбокото никога не говори, защото всеки говор е ограничение. Дори и Свещеното Слово е отклонение, то нарушава Предвечния Покой. В Началото беше Великата Тишина. От нея се роди малката Тишина, която започна да говори на най-древния Свещен Език. Този Първичен Език е наречен Ватан, което значи „Одеянието на Великата Тишина“. Впоследствие този Свещен Език беше наречен „Словото“. И нарекоха това Слово Началото. Но не знаеха народите Тайната на Ватан. – Само аз, малката Тишина, мога да ти загатна една от Тайните на Великата Тишина. Тайната се състои в това, че само тези владеят Ватан, които са прекарали милиони години във Великата Тишина. Само 24 Същества са били избрани от Великата Тишина. Само те са устояли в Бездната на Безмълвието и затова са били наречени Старци. – Като каза това малката Тишина, тя се поклони и се усмихна. Аз още тая в сърцето си спомена за Тишината, която се усмихна, и вярвам, че пак ще се срещнем.

Съзерцание за целта на Ушите

Целта на Ушите е да долавят посланията на другия свят. Другият свят е название на Дълбокото в нас. Целта на Ушите е да доловят Гласа на онази Любов, която превъзхожда света. Който е доловил Любовта, тя ще го отведе в Царството на Съкровеното. Оттук произлиза всяка Мъдрост. Затова ние казваме, че който има Мъдрост, той има Уши за Недоловимото. Целта на Ушите е да минат през различни светове, да се освободят от тях и да чуят Недоловимото, което ще възроди в тях Съкровеното естество на Душата и което ще възкреси в тях Мъдрото естество на Духа. И най-накрая Духът ще помогне на Ушите да чуят Нечутото. Нечутото е Царството на абсолютното Безмълвие. Това е Царството на Истината. Ти никога не можеш да чуеш Истината, но можеш да проникнеш в нея. И тогава Ушите са извървели своя Път. Ти вече си променен и преобразен завинаги. Целта на Ушите е да те заведат до Истината – Истина, която не можеш да чуеш, но Истина, която се превръща в твой Вечен Път.

Съзерцание за Величието на Послушанието

Най-великото нещо е да умееш да слушаш Гласа на Сърцето си. Тогава Сърцето ти ще се превърне в Цвете. Най-великото нещо е да слушаш Гласа на Душата си. Тогава Душата ти ще се превърне в Благоухание, а Благоуханието е Път, по който се придвижваш навътре в Духа. Когато Сърцето е Цвете и когато Душата е Благоухание, те са скъпи гости за Духа. Духът отваря широко вратите си за тях, за да черпят те от Съкровищата на Нетленната Мъдрост. Когато Цветето, Благоуханието и Нетленното се обединят, тогава човекът е пред Прага на Таора. Това е истинският човек, роден от Величието на Послушанието. Тогава Таора казва: Пуснете човека да влезе при Мене. – И човекът влиза в Преддверието на Таора. И това, което вижда, е изгубване на всичко, което е придобил. Пред Видението на Таора дори и Съкровеното изгубва своя смисъл, защото тук човекът на Великото Послушание вижда това, което милиони години е търсил. Тогава Цветето в него се прекланя, Благоуханието в него се прекланя, Нетленното в него се прекланя, защото този човек е познал Тайната на живота, която се превръща във Вечно Вдъхновение. Тук човек става цялостен. Тук вече в човека има само едно единствено желание: той иска да открие цялата Тайна за Таора. И той се превръща от човек в Син на Истината. Синът превръща всичко във Вечен Път към Единствения, Който не може да бъде с нищо заменен. Така човекът се превръща в Син. Синът ще се превърне в Същество на Истината, а Съществото на Истината ще се превърне в Праобраз. Праобразът ще заведе човека при Стареца. Старецът е Същество, Което е Предобраз. Старецът е Същество, Което е най-висшата граница между Таора и Нищото. Когато съществата са завършили и извървели Пътя на своята Вечност, Старецът ще ги отнеме от Таора и ще ги заведе пред Прага на Нищото. Оттук нататък няма Път и Цел, има само Служение на Стареца или отказване от Служението и Пълно Разтваряне в Предвечния Източник. Старецът е Мостът между Таора и Абсолютното Нищо. Старецът има Властта, Великата Божествена Власт, да ти даде част от Своята Есенция, която да те превърне завинаги в Несъществувание. Тук завършват всички пътища и всички цели. Завръщането в Нищото е Завръщане в Незнайния Храм. Това е Храм, за който никой нищо не знае. Само Старецът може да поглежда към този Храм, без да бъде погълнат. Затова ние почитаме Стареца. Думата Старец символизира Почит и Благоговение, защото само Той може да ни изведе от световете към Незримия за нас, Посветените, Храм.

Съзерцание за Очите на Таора

Очите, които те любят, виждат Душата ти. Очите, които те любят, виждат Красотата ти. Очите, които те любят, те спасяват. Това са Очите на Таора. Когато Таора се вглежда в Душата ти, Той вижда собствената си Душа. Душата е дете на Таора. Когато Таора се вглежда в Красотата ти, Таора вижда собствената си Красота. Красотата е Несътворен Цвят от Градината на Таора. Когато Таора се вглежда в теб, Той вижда собствената си Реалност, собствената си Вечност. Затова казваме, че Очите на Таора са Спасение. Когато Таора се вглежда в теб, ти не можеш да умреш. Затова всеки човек търси Очите, които да го възлюбят, Очите, които да го спасят, Очите, които да го съхранят. Но Очи има само Таора. Само Неговите Очи са реални. Само Очите на Таора загатват, че има един друг свят – свят, който е съграден от Любов и Безпределност. Който е срещнал тези Очи, той е срещнал Таора. Но Мъдреците знаят, че Очите на Таора са Несътворени. Те имат Дълбочина, която не позволява сътворяване. Очите на Таора не живеят в този свят. В този свят те само се загатват. Но който е видял това загатване, той е тръгнал на път. Очите на Таора са пътят към Несътвореното.

Съзерцание за Необикновения Храм

Съществува външен храм, но той не е Храмът. Съществува вътрешен храм, но и той не е Храмът. Съществува Несътворен Храм. И той не е Храмът, но е Преддверието към Храма. Който е стигнал до Преддверието, той трябва да е изпълнен с Благоговение пред това, което ще види. Той ще бъде посетен от Истината, която е създала всички храмове, но самата тя живее в Абсолютна Тишина. Тази Тишина символизира най-висшия Храм. В тази Тишина няма нищо изречено и неизречено. Тази Тишина е наречена „Предвечното“ или „Истината“. Хората наричат това Свобода. Мъдреците наричат това Истина. Старците наричат това Ахавар, което означава „Мястото, което никога не можеш да достигнеш, защото Той не е там“. Още означава „Вечно Непознатият“. Всеки, който е искал да Го опознае, се е отделил от Него. Всичко, което е искало да Го опознае, се е превърнало в хора, растения, минерали, животни, слънца, звезди, космос, вселена, ангели и незнайни същества. Всичко това е пожелало да съществува. Само Той е пожелал Абсолютната Пълнота на Несъществуването. Всичко, което съществува, това са Отломъци от Неговата Съвършена Пълнота. И затова съществата се търсят, за да запълнят нещо в себе си. Всяко същество търси своя Храм. Но само Той се е отказал от всички храмове и затова Мъдреците наричат самия Него „Необикновеният Храм“.

Съзерцание за Ахавар – Абсолютното Нищо

Не можеш да Го видиш с дарби и способности. Не можеш да Го видиш с вяра. Не можеш да Го видиш с молитва. Не можеш да Го съзерцаваш с очите си. Не можеш да Го чуеш с ушите си. Не можеш да Го избереш за свой Път. Само Старците могат да се приближат малко до Ахавар, защото само те са събудили в себе си Частица от Величието на Ахавар. Ахавар е отвъд Акаша, отвъд Пустотата. И най-големите дарби са сенки пред Неговия Трон. Вярата е само път към Неизвестното, тя едвам го докосва. Само Любовта на Старците Му е близка. Те не познават Ахавар, но са близо до Него. Те са близо чрез Величието на Любовта. Но дори и тази Любов не Го познава и затова е наречен Ахавар – Най-Скритият от Скритите, Най-Скритият Непознат. Няма звук, който води към Неговата Тишина. Няма Тишина, която води към Неговото Присъствие. Ахавар няма Присъствие. Само Старците са близо до Трона Му. Всички други, които искат да Го видят, изчезват в бездната на злото. Но Ахавар, Който е излъчил Старците, ги е оставил като споменание за всички светове. И всеки, който е видял Бял Старец, е видял Частица от Ахавар. Това е достатъчно за всички времена и за времената, които не съществуват. Най-съкровеното явление, според Старците, е че ТОЙ съществува в Абсолютното Си Несъществуване, а не че може да бъде намерен. Това е Дарът Му към всички, които са се устремили към Него. Да не Го видиш никога, това е най-великият Дар, това е най-неизразимият Дар – Дар, който не може да бъде изречен.

Съзерцание за Безкрайността

Чистотата ражда устрем. Устремът търси Любовта. Любовта ражда Безкрайност. Любовта е най-великата идея, която съществува. Тя се разширява до Безкрайност, защото целта ѝ е да обхване всички същества. Само Безкрайната Любов може да се грижи за всички същества. Когато са живи, тя ги храни и облича. Когато са умрели, тя ги успокоява и напътва. Чрез Любовта си Таора се е разлял в Безкрайността. И Окото Му постоянно обхожда всички светове, и търси тези, които се нуждаят от Него. Само Любовта ражда Синове на Таора. И чрез своята Любов те се уподобяват на Великата Безкрайност. И в който и свят да бъдат изпратени, те винаги служат на Безкрайността. Безкрайната Любов е тяхната храна. Тази Любов храни постоянно тяхната Цялост. Да си нахранен, означава да си цялостен.

Съзерцание за Стария Дъб

Старият Дъб живееше самотно. Той беше дълбок и наблюдателен като Мъдрец. Около него се случваха много неща. Той нямаше мнения, само наблюдаваше, наблюдаваше. Той търсеше Душата на всички неща и взорът му беше тих и дълбок. Аз, Йохавания, бях приятел със Стария Дъб. Ние имахме навик много неща да си споделяме, но без да ги обсъждаме. Никога не обсъждахме, а само споделяхме. Обсъждането беше дело на нашите Души, защото Старият Дъб ми беше казал, че обсъждането трябва да става само в процес на Мълчание и че само в Мълчанието нещата придобиват Дълбочина. Казваше ми Старият Дъб: Виж Душата на нещата. Не е ли Душата сестра на Слънцето? Не е ли умът подобен на вятъра. Не е ли вятърът променлив? Постоянно пътешествува и колко често се гневи. Понякога утихва, но това не е природата му, а защото е уморен. Вятърът е изгубил своя Център и затова той е толкова променлив. Мислиш ли, че променливото може да достигне до Царството на Таора? Виждаш ли птиците? Все се носят нагоре и надолу. Но когато дойдат на моите клони, те сякаш се успокояват, защото аз живея в Таора. Аз избрах за себе си Великата Неподвижност. Само неподвижният може да наблюдава нещата с взора на Таора. Неподвижността означава да имаш корени в Таора. Когато си неподвижен, когато си напълно изчезнал и утихнал в собствената си Дълбочина, тогава Таора започва да се движи в теб. Тогава виждаш, че истинският живот, това не си ти. Истинският живот принадлежи изцяло на Таора. – Като чу всичко това, Йохавания рече: Нека завинаги бъдем приятели, защото и двамата с теб имаме един единствен приятел. – И каза Йохавания на Стария Дъб: Ти имаш само един единствен приятел – това е Истината. И аз имам само един единствен приятел – това е Истината. Всички, които имат за приятел Истината, те са Братя. Таора ги превръща в Братя, а Истината ги ръководи. – И още много пъти разговаряха Старият Дъб и Йохавания, защото Братството е всякога Свещен разговор между съществата. За да има истински разговор, трябва да има Братство. Това е закон в живота. Много години се срещаха още Старият Дъб и Йохавания, защото Братството никога не омръзва.

Съзерцание за молитвата на Дракона

Молитвата на Дракона Тахор: „Аз съм Огънят, който привлича всичките си жертви. Аз съм Огънят, който поглъща всичките си жертви. Роденото трябва да бъде привлечено от моя Огън. Аз имам велико предназначение. Аз трябва да разруша всичко сътворено.“ Казал Драконът Тахор: Всичко, което е сътворено, е зло. Само който съумее да превърне сътвореното в несътворено, само той ме съсипва. Само той има Любов, която съсипва злото в мен. Но в света малцина са тези Божествени герои и затова моята молитва е още на власт. Моят Огън вечно ще поглъща тези, които са се отказали от Огъня на Любовта. Огънят на Любовта, това е Таора, Който всякога ме побеждава. Никой не може да воюва срещу Таора, освен безумните, които никога нямат шанс. Докато има безумни, моят Огън все ще се храни. Докато има безумни, аз, Драконът Тахор, всякога ще съм пробуден. Разумните съм оставил на Таора, защото те са Негови жертви. Те са Неговата чиста храна, защото Любовта се храни с Любов, Разумът се храни с Разум. А Тахор се храни с нечистата храна. Казва Тахор: От нечистата храна израснах. Тя е моята участ. Но така повелява по-големият ми Брат, наречен Таора.

Съзерцание за сълзите на Мрака

Мракът е сбор от същества, които са изгубили Живота. Тези същества са обединени в едно цяло, което образува идеята за Мрак. Мракът – това са същества, които са се установили в смъртта. Мракът – това са същества, които са потопени в застоя. Най-тъжното в Мрака – това са неговите очи. Едно същество на Мрака разглежда света само с външните си очи. Чрез външните си очи това същество внася в своя вътрешен свят желанията на света. Очи, които не допускат Светлината, се превръщат в сълзите на Мрака. Когато външните очи на един човек са отворени само за света, това е въведението към Мрака. Когато външните очи на един човек желаят само света, тогава тези очи развалят вътрешния живот на човека. Така Мракът си сътворява сълзи, които оплакват неговата участ. В тези сълзи няма Светлина. В тези очи няма Свещенолюбие. Очите стават истински, когато се затворят. Да затвориш очите си, означава да затвориш прозорците си за желанията на света. Затворените очи са Пътят навътре към Духа. Това е Пътят на Мъдрите очи. Тези очи разсейват постепенно Мрака, докато се яви Зората на Посвещението. Но не всички затворени очи са Мъдри, защото когато човек е привързан към света, той внася света вътре в себе си и го умножава. Всеки, който умножава желанията на света в себе си, той увеличава сълзите на своя Мрак. Когато тези сълзи попаднат в градината на човека, цветята повяхват. Сълзите на Мрака ни разкриват черната участ на земните желания. Който е вкоренен в земните си желания, Мракът ще му даде своята участ – сълзи, сълзи, сълзи от Мрак.

Съзерцание за Светлината и Мрака

Казал Мракът на Светлината: Защо си толкова глупава, защо виждаш само доброто в този свят? Казала скромно Светлината: Да виждам само доброто, означава да съхранявам само доброто. Казал Мракът на Светлината: Ти не видя ли вчерашното ми убийство? Казала Светлината на Мрака: Видях красотата на твоето убийство. – И смутил се Мракът: Че каква е тази гледна точка? – Не виждаш ли, казала Светлината, как съвестта се пробуди в моя убиец? – Разсърдил се Мракът: Този убиец е мой и жертвата е моя. – Казала Светлината: Убийството е твое, но убиецът е мой. Ти събуди убийството в него, а аз събудих съвестта му. –Казал Мракът: Който убива, има ли съвест и защо му е съвест на убиеца, и що за невзрачно нещо е тази съвест? – И казала Светлината: Тази съвест е Гласът на Бога. Казал Мракът: Че кой е този Бог, аз не Го познавам. Казала Светлината: Всеки, който има съвест, Го познава. Тогава Мракът казал: Ако аз имам съвест, ще мога ли да убивам? Казала Светлината: Няма да можеш да убиваш. – И тогава разсърдил се Мракът: Че за какво ми е този Бог, че за какво ми е тази съвест да ме заслепява? Нали аз трябва да се храня? Твоят Бог иска да обърка живота ми. – И тогава убиецът се намесил: Аз открих в себе си съвестта и съвестта ми каза да се отделя от тебе, защото Светлината е моят Път. – Казал Мракът: Защо ме изоставяш, защо бягаш от мене, нали имахме и други набелязани жертви, нали ми каза, че ставаш убиец? Кой те заблуди? – Казал убиецът: По-хубаво е да съм заблуден, но да имам съвест и винаги да се въздържам от зло. – Тогава дошла Светлината и казала на човека: Ти вече имаш религия. Истинската религия е да признаваш само един Господар и всякога да се въздържаш от зло. Който има тези две опорни точки, той има религия. – Разплакал се Мракът и казал: Отнеха ми убиеца и ме оставиха в самота. Какво ще правя сега? Че аз вече нямам ръце, с които да убивам? – Казала Светлината на Мрака: Моли се Бог да ти даде съвест и ще се подобри животът ти. – И казал Мракът: Не искам подобрение на живота си. – И продължил Мракът тихо и горещо да си плаче. А Светлината се обърнала към убиеца: Това е истинската религия – да имаш само един Господар и да Го признаваш в себе си, и всякога да се въздържаш от зло. Ако имаш само едното, изгубваш религията си, защото само с една ръка не можеш да служиш на Светлината. Който признава само един Господар, но върши зло, той няма религия в себе си. Който постоянно върши добро, но не признава Таора, Единствения Господар, той няма истинска религия. – И казала Светлината на човека: Това е доброто, което не ти трябва. Това е добро без благословение. Доброто без Таора е зло. – И поклонил се човекът на Светлината, и казал дълбоко в себе си: Само Таора познава доброто. – И пожелал в Душата си човекът Таора да се всели в него и само Той да върши добрите дела, за да не изцапа човекът Таора със собствените си добри дела. Защото само доброто, което излиза от Таора, е истинската религия.

Съзерцание за Сина на Бездната

Много път извървях – каза на себе си Йохавания – и най-накрая познах Името на Таора. Името Му е Името на Бездната. Ако паднеш в една яма, това е твоят късмет. Ако паднеш в един кладенец, това е твоето добро. Ако паднеш в една пропаст, това е твоето щастие. Пропастта може да те преобрази най-много до нивото на щастие. Тя не може да ти даде нещо повече от щастие. Щастието е сигурен път, по който съществата изгубват Таора. Ако вървиш по пътя на късмета, на доброто и на щастието, тогава знай, че нещастието те очаква. Синът на Бездната избира само Истината. Тогава може ли Синът на Бездната да разчита на щастието, на късмета или на доброто? Синът на Бездната разчита само на Таора. Когато изпадне в нещастие, той открива Истината в това нещастие. И тази Истина прави Сина си дълбок. Така Синът минава зад пределите на нещастието. Той става Син на Бездната. Само Бездната знае тази Тайна, защото Бездната превъзхожда всичко. Посветените в Истината са същества на Бездната. И когато гледат света с очите си, те гледат по закона на Бездната. Синът на Бездната никога не живее в света и светът никога не може да оживее в него, защото Бездната – това е Истината, която поглъща света и отвън, и отвътре. Когато Синът на Бездната живее в света, тогава Таора е посетил света. Таора е слязъл за Душите, които искат да се спасят от своя късмет, от своята доброта и от своето щастие. От милиони години Таора търси изгубените Си деца, но те все настояват на това, че щастието е тяхната награда, незнаейки колко е бедно тяхното щастие. Казва Йохавания: Таора ме научи, че щастието е крехко като прогнил клон. – Но хората му казваха: Не ни отнемай този клон. Не виждаш ли, че ръцете ни са здраво заловени за него. Защо искаш да ни отнемеш единствения клон? – И каза им Йохавания: Има друго Дърво – Дървото на Бездната. И който вярва с вярата на Таора, нека дойде при мен. Дървото на Бездната е Океан Необятен. Красотата му няма край. Водата му никога не пресъхва. Светлината му никога не угасва. Любовта му никога не се изменя. Мъдростта му никога не се изчерпва. А Истината му е всякога нова. Дървото на Бездната е Дървото на Необятния Живот. Очите не могат да го обхванат. Ушите не могат да го доловят. Сърцето не може да го вкуси. Само когато се превърнеш в Син на Бездната, ти разбираш разликата между Океана и локвата. – И присмяха се щастливците на Йохавания: Ние си имаме свой рай, светът е нашият рай. Ти не си наш приятел. – И замина си Йохавания от тях, и рече в Душата си: Таора, нека никога не ме сполетява щастието на този свят. Нека бъда всякога Син на Бездната.

Съзерцание за светлината, която не свети

Има светлина, която не свети. Това е светлината на света. Има светлина, която блести, но не свети. Има светлина, която се усмихва, но е тъжна. Това е светлината на човека. Всеки, който е обикнал света, ума и човека, е обикнал нереалната светлина. Който разчита на тази светлина, успехите му се превръщат в неуспехи. При тази светлина човек всякога се проваля. При тази светлина щастието се превръща в нещастие, а нещастието дава поуки за постигане на ново щастие, което е бъдещо нещастие. Така хората от хиляди години все се поучават, но поуките не ги завръщат в Таора, защото светлината на света е винаги нереална. Тази светлина никога не обхваща истинския живот. Светлината, която е без Таора, притежава блясък, който не свети. Този блясък е разкошът, който задоволява хората. Така разкошът задоволява света, но погубва Душите, потопява ги в собствения си блясък, който е блясък на мрака. Да обичаш блясъка и да обичаш разкоша, това значи да обичаш мрака. Любовта към мрака е създала светлината, която не свети. Може ли тази светлина, която не свети, да се почита? Може. И затова е създаден светът, защото светът е обикнал светлината, която не свети. Светът не обича да бъде ръководен. Светът не обича съвети, защото светът е избрал за себе си светлината, която му е изгодна. Това е светлината, която не свети.

Съзерцание за Тишината, която изцелява Душата

Мълчанието облагородява сърцето. Разумността овладява ума. Тишината възвисява Душата. В Мълчанието сърцето блести. В Разумността умът свети. В Тишината Душата се възкачва на своя Трон. Кой е Тронът на Душата? Тронът на Душата е Искрата, излязла от Бога. Този Трон се състои от чисто Злато, а вътрешността му е самороден Диамант. Душата има два пътя: единият път се състои в това, че при срещата си с чистото Злато тя се изцелява; вторият път се състои в това, че при срещата си със самородния Диамант тя се разтваря в неговия Трон. След като Душата е изцелена, тя се завръща от сферите на ума и сърцето в собствената си Дълбочина. И така нейната Дълбочина я отвежда до Великата Тишина. В тази Диамантена Тишина Душата е напълно изцелена и освободена от своето минало и от странстванията си в световете. Завръщайки се в Диамантената Тишина, Душата преоткрива себе си завинаги.

Съзерцание за светогледа на Слънцето

Слънцето има само един Център и този Център се нарича „Откровението на Живота“. Чрез това Откровение Слънцето обхваща Живота. Слънцето има само един Център и този Център се нарича „Изворът на Живота“. Така Слънцето пренася Живота във всички светове. Слънцето има само един Център и този Център се нарича Таора. Таора живее в Абсолютно Безмълвие. Това Безмълвие привлича всички гласове. Това е Безмълвие, което не говори, не разговаря, не общува, не споделя нищо за себе си, но всички гласове го търсят. Когато гласовете се превърнат в реални Същности, или в това, което наричаме Слънце, тогава това Слънце се превръща в саморазкриване на Пределния Смисъл. Пределният Смисъл е светогледът на Слънцето. Пределният Смисъл се явява по един единствен път: като Откровение. Откровението – това е Таора. Откровението е Несътвореното Съкровено Лице на Таора. Така Слънцето придобива своя Вечен светоглед.

Съзерцание за Древния Език

В Първопричината най-древният Език се е изявявал като лееща се Светлина, като потоци от Неизразима Светлина. Но минало оттогава много време. И аз, Йохавания, видях много светове, които се сътвориха и които останаха несътворени. Явиха се хората и безбройните същества. И аз исках да им изявя Древния Език и да им разкажа за него. Но хората и съществата сякаш бяха изгубили себе си. А те бяха сътворени и трябваше да се разговарят по сътворения начин. И разговаряха си те с движения, с жестове. Опитваха се с жестове да рисуват Светлината. Но видях, че сътвореното е ограничено. После се яви говорът, дойдоха думите. И всички ние бяхме пренесени в един свят, който Таора нарече Атлантис. И всички ние възприехме този свят като Атлантис, но моята Душа не ми даваше покой. И аз поисках да разбера от Таора Замисъла за Атлантис. Аз знаех в себе си, че всяка изговорена Светлина е идея на Великия Замисъл. И узнах от Таора идеята: Атлантис е Речение, Изричане, което означава „Мястото на Съзерцанието“. И съзерцавах хората и безбройните същества. Едни си говореха с очи, други си говореха с жестове. Едни си говореха с усмивки, други си говореха с думи. Но Несътворената Светлина сякаш беше потънала. Всички си говореха, но сякаш не се разбираха. Но в този свят имаше много същества на Таора. Аз ги нарекох Мадахари, сиреч Мъдрите. И само с тях можех да общувам. И с тях заедно основахме Великото Царство на Атлантис. Ние живяхме много времена и общувахме помежду си на единствения Език – Езикът на Несътвореното. И нарекохме го Ватан – Царството на Несътворените идеи, или Царството на Преподобната Светлина. Тази Светлина беше Праобразът на Таора – изобилна, ослепителна и неизговорима в сътворените светове. Но ние, децата на Таора, си общувахме само на Ватан, защото Любовта ни към Таора беше съхранена. И видях впоследствие Видение за много светове: те всички жадуваха за сътвореното, те искаха да ограничат Светлината в себе си. И превърнаха се съществата в сътворена светлина, и искаха да я притежават само за себе си. Но изгубиха нещо от Несътвореното. И до ден днешен хората си говорят на дадения им сътворен език. И видях: в сътвореното няма разбирание. Само Мъдрите имат разбирание в себе си. Само те носят в себе си Древния Език. В този Език няма думи, няма слова. В този Език има само Таора, сиреч Присъствие на Несътвореното. Само в това Присъствие има разбирание. А останалото наричам „сътвореният свят“.

Съзерцание за Пресветлия Образ

Когато съзерцавам Пресветлия Образ, аз се вглъбявам, вглъбявам, вглъбявам. И най-накрая нищо не виждам. Във вглъбяването нищо не трябва да си представяш, нищо не трябва да си въобразяваш, нищо не трябва да си измисляш, защото ще ограничиш Пресветлия Му Образ. Вглъбявах се, вглъбявах се с Любов и най-накрая нищо не видях. В това абсолютно невиждане аз докоснах Ослепителната Му Светлина и се преля в мен Велико Възхищение. И тогава разбрах, че това Велико Възхищение е частица от Пресветлия Му Образ. И схванах, че Той се възхищава от всичко. И казах си: Ето качеството на Ослепителната Светлина. Разбрах в себе си, че Възхищението е събирач на Светлина. И направих първия си извод: Възхищението събира Светлината от всички светове и тази натрупана Светлина се самовъзпламенява и се саморазкрива в себе си. По този път аз се приближавах все повече към Пресветлия Образ. Още в Атлантис, когато наблюдавах вглъбено живота, аз разбрах, че трябва да се възхищавам от всичко, дори и от злото. Аз долових, че Той е Творецът на злото и че това зло твори в Тайна и изработва истинското добро. И направих втория си извод: злото е свято. То работи в Тайна, но ако му се възхищаваш с Любов, Тайната му става явна. И така от Тайната на това зло се родиха истинските Мъдреци и Учители на Атлантис. Злото твореше пресвятото добро, което беше частица от Пресветлия Му Образ. Чудна е Тайната на злото. Само в Дълбините на Любовта могат да се разкрият святите намерения на злото. И вглъбявах се, вглъбявах се в Тайната на Пресветлия Образ. И нищо не виждах, и нищо не очаквах. А Той се зараждаше в мен. Уморяваха се очите ми от Любов. Вглъбявах се, вглъбявах се и изгубих мярка за годините и времената. И рече ми Пресветлият Образ: Ще те направя Първия Старец. И ще бъдеш Трон в Нозете Ми. И ще бъдеш Мост между световете и Мен. И ще се наречеш Авахал, което ще рече „Отвъд Безпределностите“ или „Този, който живее отвъд Безкрайността“. Понеже Възхищението ти беше подобно на Любовта ти и понеже Любовта ти нямаше край, ти ще носиш в себе си Възхищение без край. Твоята Любов зърна скритите Ми намерения. И затова ти си Авахал, сиреч „Старецът от Дълбините на Вечния Покой“. И учи народите Ми на Възхищението, което ти дадох. И този, който се възхищава от всичко, направи го свой Син. И на тази земя, Атлантис, Аз ще зародя и другите 23-ма Старци. И ти ще ги познаеш, защото те ще Ме носят в очите си и в словата си. И вие ще се наречете 24-те Старци. И вие ще вървите от Слава в Слава, защото Пресветлият Образ ще ви ръководи.

Съзерцание за Чудните Неща

Дълго съзерцавах малката тревичка и 40 дни продължи Съзерцанието ми. Всеки ден ѝ се покланях, докато най-накрая успях да вляза в сърцевината ѝ. И видях Чудните ѝ размишления. И те бяха като размишленията на Таора. Когато вятърът свистеше злокобен и студен, тя сякаш се разпъваше във всички посоки и казваше ми: Защо този вятър ме гали и защо е толкова забързан, сякаш иска да ме вдигне във въздуха при Таора – моя Творец. Защо бърза? Не вижда ли, че аз имам рай и тука на земята? – И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Отговорих ѝ: Да. – И каза ми тревичката: Кажи на вятъра, че за никъде не бързам. Имам си задача тука на земята: трябва да проуча тайните на земята. – И остави я вятърът, но дойде дъждът. И валеше изобилно, та наводни малката тревичка. И каза тревичката на водата: Защо си толкова изобилна? Толкова ли много ме обичаш? – И посъветва малката тревичка водата: Ако ме обичаш, давай ми капка по капка, защото не мога да понеса изобилието ти. Че ти ще ме удавиш. – И каза ми малката тревичка: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. – И рече тревичката: Кажи на водата да си отиде, защото имам още много работа на земята. И докато не си свърша работата, Таора няма да ми се усмихне. Защо водата се меси в моите работи? – И ми каза тревичката: Освободи ме от водата. – И видя тревичката, че потъна водата в земята и стана по-ниска от нея. И изгря слънцето, и тревичката се усмихна. Но започна слънцето да грее много силно, толкова силно, като огън, който иска да я изсуши. И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. – И рече тревичката: Откъде се яви този огън, който иска да ме пояде? Не вижда ли, че имам много задачи на земята и че имам работа? Защо ми са толкова много страдания? Та аз искам да се уча, да раста. – И тогава аз, Авахал, ѝ казах: Твоите страдания са също уроци. Приеми ги с Любов. – И рече тревичката на Авахал: Приемам ги. – И разбра тревичката, че земята, въздухът, водата и огънят са били нейни приятели и че те жертваха нещо от себе си, за да може тя да познае Таора. И издържа всичките си изпитания тревичката, и рече накрая на Авахал: Ето ме, сега приличам на песен без край. Постигнах целта си и разбрах, че целта е радостта, постоянната радост. – И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. И казах ѝ още: Ти постигна целта, защото търсеше само Таора. А природата на Таора е Безкрайна радост, Безкрайна песен, Безкрайна музика. И тази музика никога няма да свърши. – И рече Авахал на тревичката: Ти чуваш ли ме? – И каза тревичката: Да.

Съзерцание за Светостта на Мълчанието

Словото израснало от Мълчанието. Колкото по-свято е Словото, толкова по-дълбоко е било Мълчанието. Душата е Откровение на най-чистото и свято Слово. Тя символизира най-чистата Небесна енергия. В Древността са я наричали Небесна Птица. Тя се е реела свободно в Океана на Таора. Но дошло време, когато пожелала да се отдели от Таора и да стане независима. И започнала да лети към незнайни светове, да се потопява в тях и да се ражда и умира. Веднъж отделила се от Океана на Мълчанието, тя попадала в най-различни светове и народи и видяла, че в тези светове и народи много се говори. Така Небесната Птица се превърнала във феникс. Спускала се в един народ да го проучва и се връщала обратно в Мълчанието. И разбрала Птицата-Душа защо тези същества, наричани хора, много говорят и защо много спорят. Тя разбрала, че те били изгубили Светостта на Мълчанието. Дълбоко в себе си Душата-Птица открила начина, по който да се върне в Таора. След дълъг размисъл тя открила, че по пътя на Словото може да се разкрие Тайната на Откровението на Таора. И разбрала, че колкото повече се пречиства Словото, толкова повече се отваря Вратата, през която ще влезе Таора. Душата-Птица познавала Предвечното Слово и тя успяла да се завърне в него. Предвечното Слово не е думи, а идеи. Тези идеи са Откровения на Таора. И тя пожелала за себе си най-дълбокото Откровение. И наложило се на Душата-Птица да мине през Тесния Път, да мине през иглени уши. С вяра в Словото и с доверие в Мълчанието тя се потопила в най-дълбокото Откровение на своя живот и видяла Лицето на Таора. И разбрала в себе си, че постижението на Таора се състои в две неща: Любов към Словото и Любов към Мълчанието. Когато имаме Любов към Словото, нашата Душа се саморазкрива. Когато имаме Любов към Мълчанието, към Светостта на Мълчанието, ние постигаме най-дълбокото Откровение. В това Откровение ние откриваме Духа на Таора. В световете това е наречено Свободата. Но Свободата се постига само чрез Откровение. Откровението е едно друго название на Преданието. И всеки народ си има по едно Съкровено Предание. Това Предание е Книгата на Живота. Но само тези, които придобият чистото Слово, което е въведение към Светостта на Мълчанието, само те се домогват до Есенцията на Преданието. В това Предание Душата-Птица изгубва своите крила, освобождава се от вечното преселение и се възвръща в своя Източник. Възвръщайки се в своя Източник, Душата е вече готова да бъде ученичка на Старците. 24-те Старци символизират 24-те вида Мъдрост. И Душата ще участва в Събранието на 24-те Старци, и ще избере своя Нов Път на Вечно самоусъвършенстване. И потапяйки се в най-дълбоката Святост на своето Мълчание, тя ще направи Вечния си Избор. Този Избор е извън времената и извън Вечността. Той се осъществява в друга Вечност – във Вечността на Старците. Това е най-големият Дар за Душата-Птица, защото тя постигна в себе си Светостта на Мълчанието. И сега ще лети към нови Откровения, и ще пие от вечно живата Вода на Стареца, Който ще я ръководи. Ето колко Велик е Пътят на Душата.

Съзерцание за Сиянието на Древния Език

Най-Древният Език се състои от Великите идеи на Прабитието, или Праизначалието. В този Език думите имат Дълбини, в които съществата трябва да се разтворят и да бъдат погълнати от тези Дълбини, за да могат те да бъдат разбрани. Думата Махабир е една от най-великите идеи на Праизначалието. Това е идея за бъдещето, което очаква Синовете Божии. Махабир означава „Светлината, която те прониква, Ослепителната Светлина, която те поглъща“. Това е Светлина, в която изчезваш и като Душа, и като себепознание. И в тебе остава единствено Духът – Праизначалната Искра, Есенцията, наречена Син. Само тази Есенция, наречена Син на Тайната, може да бъде ученик на Старците, чието Царство е Махабир. Но след взрива на Праизначалната Светлина Духовете са се превърнали в съзнания, които и до днес търсят да намерят себе си. В Махабир са останали само Старците. Те са останали абсолютно неизменни на Върховния Лик. Върховният Лик е Мистерия, която никога няма да бъде разкрита. Към Него ще се стремят всички светове и съзнания, а Старците ще образуват Моста към Него, когато Вселената ще се поглъща от Него и ще се разтваря в Него, за да се образува нова Вселена и нови светове. Настоящите светове трябва да разберат Тайната на една друга дума, която е изречена от Праизначалието като Амореа. Тази идея означава, че всяка Душа, събуждайки се в утрото, трябва да запалва постоянно своя Изгрев, трябва сама да се възпламенява, трябва да изгрява в самата себе си, докато постигне Вечния Изгрев, който ще я отведе при Старците. И тогава Те ще ѝ разкажат за Махабир. В настоящия свят разумните Души посрещат Изгрева на Слънцето, което е едно далечно възпоменание за Амореа, или Древния Изгрев, който е царувал в Душата. Същественото в посрещането на Изгрева се крие не в отношението към външното слънце, но същественото е процес на вглъбяване, в който процес трябва да откриеш, че ти самият си Амореа – Славата на Таора, Слава на едно Праизначално Сияние. Тази Слава трябва да въведе милионите Души в Тайната на Амореа. Във всеки човек е скрит в Дълбините му Вечният Махабир, наречен още Ослепителят на всички видове Светлини. Всяка Душа, която се отказва от светлината на света, върви към своя Изгрев, към Древния Език, към познаването на Същността на Древния Език. Тайната на човека е, че в него има хиляди и милиони Слънца. И изгрявайки от Слънце в Слънце в себе си, и минавайки през милионите Слънца в себе си, човекът ще се възвърне в Първичното Сияние на Амореа. И Амореа ще възведе човека в Сиянието на Най-Древния Език, наречен Махабир. Понеже Махабир е Ослепителят, в Атлантис е било прието да се нарича Ватан. Впоследствие това било наречено Царството Божие. Ватан може да се нарече още „Малкият Ослепител“. В Атлантис са живели мнозина Мъдреци, които са владеели напълно Ватан. Те са били наречени „Малкото Събрание“. Тези Мъдреци са били 70 на брой. И те са взели решение впоследствие да се преселят в Египет и да сътворят пирамидите. Със силата на Древния Език Ватан те са успели да изтръгнат камъните от скалите, да ги оформят като пирамиди, които да напомнят на хората за Най-Древното Царство, наречено Махабир. Самият връх на пирамидата символизира срещата с Махабир. Така Мъдреците от Ватан, знаещи Древния Език, оставили за спомен на хората пирамидите. Пирамидите са малките букви, които са част от Величието на една Древна азбука. Те са частица от Сиянието на Най-Древния Език… Буквата „А“ символизира в Най-Древната азбука Всепоглъщащата Светлина. Но поради неразбирането на тази Светлина и поради това, че Душите не са готови за нея, тази Светлина се явява като абсолютен мрак. Само в най-голямото Изпитание този мрак може да се разкъса. В най-голямото Изпитание се разкъсва силата на мрака и се навлиза в буквата „Б“. Такова същество придобива частица от Присъствието на Ослепителната Светлина. И всеки, който съзре тази Светлина, става ученик на Вечността. Буквата „Б“ символизира „Присъствието, което не присъства, но само се явява“. Следващите букви от Ватанската азбука ще бъдат разкрити в други времена и в други Вечности.

Съзерцание за Словото, което е без Глас

Когато съхраняваш Словото, то ще те въведе в Откровение. Това е Откровение без Глас, Откровение на Мълчанието. В това Мълчание ще съзреш полъха на Блаженството. Чистото Слово всякога излъчва Блаженство. То храни Душата на нещата. То съхранява Душата на нещата. Чистото Слово може да се съхранява само чрез Любовта. Така Чистото Слово се превръща в средство, в метод на саморазкриване. В това саморазкриване се явява Гласът, който не говори. Това е Откровението на Любовта. Това е Откровението на Словото без Глас. Този Глас на Любовта не ни казва нищо, но ние получаваме всичко. Само Любовта умее да говори вътрешно. Само тя може да докосва Душата на нещата, защото тя е Първопричината за Душата. Душата съществува, защото съществува Любовта. Чистото Слово съществува, защото то е средство за Откровение на Словото, което е без Глас. Когато Откровението е насочено към една Душа, това е най-големият Дар за тази Душа. Това Откровение означава, че Душата е извървяла земния си път и сега тя има Нов Път – Вечен Път. Това е Пътят навътре. Душата знаеше за този Път, но сега вече го има. Откровението на Словото без Глас – това е Дарът, това е Благословението да се движиш навътре. Вътрешният Път осмисля и външния Път. Вътрешният Път дарява външния Път с Душата си.

Съзерцание за Есенцията на живота

Таора е Есенцията на живота. Идеята е Есенцията на живота. Таора е Идея – Идея на Безпределното. Там, където живее Безпределното, Есенцията на живота тече постоянно. Идеята за Есенцията в човешкия живот може да се открие в много направления. Когато човек е превърнал молитвата си в начин на живот, той събира в себе си Есенцията на Таора и Вечността му принадлежи. Той може да постигне в тази Вечност всичките си разумни желания. Когато човек е превърнал работата си в начин на живот, тогава Есенцията ще го дари с постоянна радост. Така Душата ще носи радостта всякога със себе си. Когато човек е превърнал доброто в начин на живот, този човек ще носи всякога щастието със себе си. И щастието му ще прелива в него, и не ще има край. Когато човек е превърнал Любовта в начин на живот, Есенцията ще го дари с Блаженолюбие. За такъв човек няма рай и ад, за такъв човек няма двойственост. Той живее в Единение със Съкровеното, а Съкровеното е винаги блажено. Съдържанието на Съкровеното е Блаженствувание. Когато човек е превърнал Истината в свой начин на живот, той надминава радостта, щастието и Блаженството. Постепенно той се освобождава от живота, който царува във Вселената. Той е радостен, щастлив и блажен, но Любовта му към Истината го кара да търси нещо ново, нещо по-дълбоко от живота и смъртта. Търсенето на един такъв човек е изключително. Той се устремява към Най-Дълбокото Тайнство, което е скрито извън Есенцията на живота. Той е придобил Есенцията и сега търси Най-Дълбокото Тайнство. Есенцията е изиграла вече своята роля. Този човек е вече пред Прага на Най-Скритата Мистерия. Този човек е пред Прага на 24-те Старци. Той ще се срещне с Авторитета на Неизразимото, с Авторитета на Вечната Любов.

Съзерцание за Авторитета на Неизразимото

Когато Неизразимото ти говори, няма Говор, но думите му се превръщат в Сияния за твоята Душа. Когато Неизразимото ти говори, няма Говор, няма Глас, но има едно Присъствие, което те изпълва с Любовта си. Когато Неизразимото ти говори, нищо не виждаш и нищо не чуваш, но започваш да носиш в себе си нещо от неговия аромат. Неизразимото присъства на всяка крачка, но само на Любовта е дадено да се потопява в него. Понеже Любовта, в най-висшия си смисъл, е Неизразима, тя е сродна с Неизразимото и може да общува с него. И затова всеки, който има Любов, има Божествен Авторитет, има Божествена Власт. Това е Властта, която никога не злоупотребява. Тази Власт си остава всякога неизговорима. Но само тази Власт има последната дума. Авторитетът на Неизразимото се състои в Силата на Любовта. Любовта владее отвътре. Любовта е Авторитетът на Неизразимото. Тя върши всичките си дела в света тайно, без думи, без шум, без да иска благодарности. И така както се явява, така и изчезва. Всякога помага и нищо не иска. Всякога, когато помага, се крие. Тя помага по законите на Вечното Добро. Когато отваря очите на слепия, тя иска да му каже: От днес нататък гледай с очите на Неизразимото. – Отваряйки очите на слепия, Любовта иска да му каже: Направих ти една малка услуга, но ти трябва да откриеш в себе си своето вътрешно зрение, защото само с вътрешното си зрение ще ме съзреш. Външните очи са само твои слуги. Те не са създадени, за да се изгубиш във външния свят. Те са създадени, за да дадеш на Любовта да гледа чрез тях, защото само чрез Любовта очите ще придобият своите неизразими измерения. – Именно затова, когато хората се срещат, те разглеждат най-много очите си и очите решават техните отношения. Но най-красивото нещо в живота е, когато срещнеш човек с Неизразими очи. Това са очите, които водят към Дълбокото в живота. Това са очите, които носят в себе си Таора. И който разбере правилно тези очи, той постепенно напуска света и тръгва на пътешествие към Неизговоримото. Авторитетът, който е скрит зад тези очи, е повикал човека на дълъг път – път, който води човека към собствената му Съкровена Същност. Само в тази своя Съкровена Същност човек ще може да съзре своята Неизразимост. И тогава подобното ще види подобното. Съкровеното Неизговоримо ще види Великото Неизговоримо. И Съкровеното Неизговоримо ще види Абсолютно Неизразимото.

Съзерцание за Цвета на Тайната

Тайната на живота се крие в Отношението към нещата. Думата Отношение е сама по себе си Тайнство. Към каквото имаш Отношение, това ти се открива. Отношението към Съкровения Живот създава Душа. Отношението към Тишината създава Тайна – Тайна, през която трябва да преминеш. Отношението към Истината създава Дух – това е собственият ти Дух, когото трябва да опознаеш. Който има Душа, има Любов към Тайната на Живота. Външният живот е съставен от много цветове и звуци. Но когато Душата започне пътешествието си към Царството на Тишината, звуците все повече изчезват, докато най-накрая остане само един единствен Звук. Това е Звукът на Безмълвието, Звукът на вътрешното Единство, Звукът на Неизговоримото Единство. Този Звук е Тайната на Живота. В този Звук няма цветове, защото Тайната няма цвят. Тайната на Живота е толкова прозрачна, че е станала абсолютно безцветна. Тази Тайна е толкова беззвучна, че нито един звук не е останал в нея. Тайната на Живота няма цвят, защото в Дълбочината на Безмълвието човек се слива със своя Дух. Този Дух е наречен Ослепителят. Който го е срещнал в своето Безмълвие, той вече не желае нищо друго, освен Ослепителя. И той разбира, че Цветът на Тайната е Ослепителната Светлина. Който е изгубил всички цветове на живота си, той се е приближил до най-голямата Прозрачност и в тази негова Прозрачност, която е най-дълбокото качество на Душата му, ще нахлуе Ослепителят. И тогава човек ще познае Цвета на Тайната. Цветът на Тайната съществува, за да познае човек своята Прозрачност. Цветът е сбор от много цветове, но Прозрачността е само една. Многото цветове са много светове, но Прозрачността е само една. Когато Душата стане прозрачна, когато е кристализирала най-чистото в себе си, тогава в живота ѝ се явява Ослепителят и той излива в нея Ослепителната си Светлина. И тогава Душата разбира, че Тайната няма цвят, че Тайната прилича на кристално езеро и че Душата е подобна на кристал, който блести поради собствената си безцветност, поради собствената си Прозрачност. И тогава Таора ще погледне в Душата на човека и ще му каже: Ти си вече Извор от Извора на Вечността. Ти си вече Тайна от Тайната на Вечността. И ти си вече Дух от Духа на Вечността.

Съзерцание за Музиката на Съкровеното

Когато Съкровеното те докосне, в сърцето ти затрептява полъхът на Вечна Песен. Когато Съкровеното те докосне, в очите ти засияват милиони Звезди. Когато Съкровеното те докосне, Душата ти се превръща в част от Вечността. Когато Съкровеното те докосне, ти долавяш, че скрит Извор има в тебе – Нетленен Извор, изпълнен с Вечните Води, които текат от Океана на една Вечна Музика. И всичко това беше само докосването на Съкровеното до теб. А нима не искаш да заживееш в тази Вечна Музика. Защо ти е песента на света, която има начало и край? Защо ти е песен, която тежи на Душата? Не искаш ли да потърсиш Музиката на Съкровеното? Ако искаш да намериш тази Музика, посвети живота си на Таора. Който е посветил живота си на Таора, той ще чуе Нетленната Музика на Съкровеното – Музика Вечна, Необятна и Безпределна, Музика, в която цветята пеят, вятърът лети, птиците плуват, слънцето грее, а Съкровеното твори Образа на Вечната Святост. Само тази Святост е Музиката, в която няма тление. Само в тази Музика няма смърт. Музиката на Съкровеното е Музика на най-тайнствената Птица, която обхожда всички светове. Тази Птица е Душата на Таора. Тя е Музиката, която е отвъд музиката. Тя е Музиката на Съкровеното.

Съзерцание за Търсача на Истината

Търсих Истината в живота. Живях един прекрасен живот, но не можах да открия Истината. И казах си: Прекрасното не е отговорът. Търсих Истината в религията и видях чудни неща в религията. Чух много хваления и разбрах в себе си: хвалението не е отговорът. Търсих Истината между хората и видях много щастливи семейства и много нещастни. И разбрах: щастието и нещастието не са Истината. Реших да потърся Истината в Любовта и с тази Любов реших да навляза дълбоко, дълбоко в себе си. И Любовта ме заведе дълбоко, дълбоко в недрата на Истината. И видях Океан, Безграничен Океан, Необятен Океан от Безмълвие. И разбрах: отговорът беше Безмълвие. Кой може да изрече това, което не може да бъде изречено? Поезията се опитва, но безуспешно. Радостта се опитва, но безуспешно. Музиката се опитва, но безуспешно. Човекът на молитвата, застинал в Безмълвие, беше най-близко до Прага на Истината. И видях образа на Душата му. Той благоговееше пред Безмълвието. Той се подготвяше за Великия свят на Безмълвието. Той беше Търсачът, стигнал до Прага. Той жадуваше да бъде погълнат от Истината. И този, когото наблюдавах, се превърна в мой Учител. И каза ми той: Всеки Търсач на Истината стига до Великото Благоговение и застава пред Лицето на Истината, онемял в своето Безмълвие, защото това, което е видял, може да бъде изразено само чрез Безмълвието. – Аз, Йохавания, ви разказах за моя Учител. Моят Учител се наричаше Авахал – Безмълвният. Той е Старецът на бъдещите светове.

Съзерцание за Простора на Незнанието

Знанието отнема Простора. Незнанието отваря Простора. Да имаш Незнание, означава да имаш Необятен Простор. С дълбокото Незнание ти се превръщаш в Дух на Таора – Дух на проникновението. Знанието за нещата – това е безпокойство. Незнанието за нещата – това е Покоят. Незнанието е разбирането за нещата. В Незнанието работи Таора. Щом си постигнал пълното Незнание, Таора те прониква със Своето разбиране. Това разбиране е всякога изход от нещата, изход от безпокойството на нещата. Незнанието е другото лице на Смирението. На Смирението се дава дарът на разбирането. В момента, в който разбереш, безпокойството си отива. Разбирането е единственият изход. Разбирането внася Таора. Разбереш ли, преобразяваш се. Безпокойството става Покой. Революцията става еволюция. Скръбта става радост. Такъв е Просторът на Незнайното. Такъв е Просторът на Таора. Такъв е Просторът на Незнанието. Щом знаеш, ти изместваш Таора. Щом не знаеш, ти изместваш себе си и Таора се явява, а с Него се явява разбирането. Щом Таора е в тебе, не ти трябват знания. Таора разбира всичко без помощта на знанията. Върни се в своето Незнание и ще станеш дете на Таора. И ще имаш Простор в живота си. И твоето Незнание ще се превърне в разбирание. Това разбирание е Просторът на Пробудения. Това разбирание е дарът на Пробудения.

Съзерцание за Цветето, което искаше да живее на Слънцето

Имало едно време едно Цвете. То живеело в една малка горичка, заобиколено от най-различни цветя. Тези цветя били всякога радостни и весели. Но това Цвете било винаги тъжно. То тъгувало сякаш по някаква изгубена родина. Това Цвете често разговаряло с Таора. Веднъж то казало на Таора: Таора, защо съм посадено в тази кал? Защо всички около мен са радостни, а аз съм тъжно? Защо не ме посадиш на самото Слънце? – Отговорил Таора: Че ти живееш на Слънцето. – Но Цветето възразило и казало: Не виждаш ли, че съм в калта? Не виждаш ли, че краката ми са заровени в калта, а ръчичките ми са едвам над земята? – Казал Таора: Краката ти са в калта, за да намериш твърдата основа на своя живот, а ръчичките ти са обърнати към Небето, за да откриеш Слънчевата основа на своя живот. Когато обединиш земята и Небето в себе си, ще се появи третият Център – това е мястото, където искаш да живееш, това е мястото, което искаш да постигнеш. – Казало Цветето: Как да постигна това място? – Отговорил Таора: Помни постоянно Моето Име. Това, за което мислиш най-много, това е мястото, в което живееш. – И почнало малкото Цвете всеки ден да мисли за Таора. И събрало толкова много Светлина в себе си и толкова много радост, че Душата му била готова да излети от калта. И разбрали другите цветя, че до тях живее странно Цвете. И видели те Светлината му. И попитали Цветето: Откъде взе тази Светлина? – И когато всички цветя насочили взор към него, от Цветето изригнал Пламък. Душата му полетяла към Слънцето, а самото Цвете повяхнало. Но Пламъкът, който излязъл от Цветето, преди да излети, написал с Огнени букви във въздуха две Свещени думи: „Авахар Таора“, което означава „Помнете Таора“ – помнете Таора и Слънцето ще бъде вашият Дом. – Така Цветето се върнало на Слънцето. Това е Единственият Завет на Цветето към света. „Авахар Таора“ означава, че това, което постоянно помниш, то те образува, то те пресъздава, то те пресътворява.

АВАХАР ТАОРА. АЙХАМА.

Съзерцание за зовящото Сияние

Ето Поемата на Сиянието. Бъди чист като Водата, бъди радостен като Слънцето, бъди тъжен като Луната. Бъди дълбок като Океана, бъди жизнелюбив като Поточето, бъди тих като Изворчето. Бъди вглъбен като Душата, бъди изчезващ като Пътя, когато бъде намерен, бъди Велик като Любовта на Незнайното. Бъди непресъхващ като Вечната Тайна, бъди озарен като Мъдреца, бъди кристален като очите на Детето. Бъди Път в своята безпътица, бъди като Вдъхновението, което извира от самия тебе. Бъди всичко това, за да те погълне Сиянието на Таора.

Съзерцание за Тайнството на Предаността

Живял някога в Атлантис Авихара. Най-много обичал той да съзерцава Любовта на Таора. Всеки ден съзерцавал Таора и Словата му били Нетленни. И обожавали го жителите на Атлантис, но със Словата му растели и враговете му. И създал си Авихара много врагове, защото мразели те Нетленното му Слово. И минали се 80 години от началото на Словата му Нетленни, и биде той заловен от жестоките си отмъстители. И разбрал Авихара, че е дошъл Часът на Трона – Изпитанието за най-достойните. Знаел предано отдаденият Син на Таора, че Часът на Трона е най-голямата чест, която му се полага. И изсипали се жестокостите върху Авихара. Отрязали първо ушите му, но казал Авихара: Защо сте толкова бедни – лишени от Съкровената си природа, че нали аз имам сърце, което постоянно чува Таора. – И отсекли ръцете му, и казал им Авихара: Защо сте толкова бедни, че нали аз имам Душа, която постоянно обгръща Таора. – И отрязали краката му, и казал им Авихара: Защо сте толкова бедни, че нима ми трябват крака, за да ходя при Таора. – И извадили очите му, и казал им Авихара: Защо сте толкова бедни, че нима на Таора в мен Му трябват очи, за да вижда. – И накрая пожелали да отрежат езика му, и казал им Авихара: Почакайте малко и после извършете делото си. – И обърнал се Авихара към Таора: Благодаря Ти, Великий Таора, че прие с такава Любов моята преданост. Благодаря Ти завинаги. – И тогава от очите му възродени капнали две сълзи, и разнесла се мълния. И всичките му врагове, които бяха застинали в преклонение пред чудото, бяха изпепелени на място. И остана само един – най-жестокият. Наричаше се Алогот. И видя той новото тяло на Авихара: и ръцете му, и краката му, и цялата му снага – и външно, и вътрешно, и от цялата му снага извираше Светлина. И поклони му се Алогот, и каза му: Приеми ме за свой ученик и давам ти себе си и всичките си лоши деца, които ръководих досега. И учи ни на Вечния Път към Светлината на Таора. – Така се роди един от Старците в Атлантида и ръководеше расата на толтеките, и превърна много неверници в Синове на Вечната Светлина. И когато изпълни съвършената си мисия, върна се Авихара в Прасветлината. Това е Тайнството на Предаността. Само 24-те Старци са минали през подобни страдания, за да може техните Възлюбени ученици да вървят по Пътя на Любовта и Разума. Така завършва тази история.

Съзерцание за Тайния Път към себе си

Външното въвежда човека към вътрешното. Вътрешното въвежда човека към Съкровеното. Съкровеното въвежда човека към Скритото. А Скритото води човека към разкритото, към това, което е най-явно, към това, което е най-разбулено, към това, което всякога е било и всякога ще бъде. Когато съзерцавах реката, аз открих няколко неща. Водата постоянно течеше, във всеки миг беше нова, постоянството бе нейната неизменност, тя постоянно беше нова, а си оставаше неизменна. Движението на реката беше изцяло насочено към Океана. Реката следваше своя естествен път. Тя се отбиваше в пътя си, без да прави отклонения. И всичко в нея беше толкова красиво и свещено. Нейната енергия търсеше своя източник. Тя търсеше Океана. Океанът е подобен на Таора. Той символизира Безкрайния Екстаз, Безкрайното Възхищение, Безкрайното Вдъхновение. Реката постоянно се стремеше към Океана и когато пристигнеше в него, тя изчезваше, тя се разтваряше. Аз, Авалоар, последвах пътя на реката. Следвах естествено своя път. Когато моята Душа-река срещнеше препятствие по своя път, моята река продължаваше да тече. Не се съпротивлявах, не се борех. И препятствията оставаха зад мен. И в съзерцанието си видях, че препятствията се борят само със себе си. Те не можеха да текат. А аз бях река, защото исках да бъда река, исках да тека естествено към своя Източник, исках да открия Тайния Път към себе си. Така моята река се сля с Океана. И от хиляди години радостта не ме е напускала, Блаженството ми няма край, защото Океанът никога не се изчерпва. Заживееш ли веднъж в своя Източник, ти си познал своя Вечен Път и тогава Тайният Път за самия теб е вече явен. Ти вече течеш вечно, защото си споделил живота си с Океана, защото ти всякога си бил в Него и едно с Него. И това е твоето вечно естество. Реката ме научи да открия Тайния Път към себе си. Не се бори с живота, а просто обичай Океана. Всякога се стреми към Него и Той ще ти даде Дара на Пробуждането.

Съзерцание за Великия Уют на Тишината

Тишината всякога те гали. Тя е Уют, сътворен от нежност. Тя е Дом, сътворен от Дълбочината на Таора. Звуците са вторични. Звукът е произлязъл, когато съществата са изоставили своите Свещени корени. Звуците са милиони, те говорят на най-различни езици. Всеки звук си говори на свой език. Но Тишината е само една. Тя говори на един единствен Език – Езика на Единството, Езика на Таора. Тишината е Праезикът. Когато в човека всичко утихне, дори и най-висшите желания на неговата Душа, тогава той се превръща в Тишина. Тогава той открива, че живее в Уюта на Тишината, в Уюта на своя Съкровен Дом, в Неръкотворния Храм на Предвечната Тишина. Всеки, който иска да открие своя истински Дом, трябва да се засели в Царството на Тишината, в Обетованата Земя, в Царството на Таора, в Царството на Бава Дара. На външен език Бава Дара означава „Не говори, за да разбереш“ или „Мълчи, за да изживееш Съкровеното, което е скрито в Мълчанието“. А вътрешният превод означава „Бъди пресътворен от Тишината и ще познаеш своя Вечен Дом, защото Тишината е Дълбочината на нещата“.

Съзерцание за Любовта, която никога не се изменя

Любовта вечно осветява Душите. Любовта вечно огрява Душите. Любовта вечно дарява съществата с живот. Когато съществата изменят на Любовта, тя продължава да тече към тях. Любовта е Топлина. Любовта е Цвете. Когато говори, Любовта е разумна. Когато мълчи, Любовта е мъдра. Любящият всякога вижда Красотата на нещата. Това виждане е неизменното виждане. Виждащият Красотата става Красота. Виждащият Любовта става Любов. Виждащият Таора става Неизменен. Неизменният живее в Дълбините на Таора. Изменчивият живее в света на промените. Когато времето е студено, изменчивият става студен. Когато времето е топло, изменчивият става топъл. Когато животът е лош, изменчивият става лош. Но когато времето е студено, топло и изменчиво, любящият си остава неизменен. Любящият не живее нито в топлото, нито в студеното, нито в променливото. Любящият всякога живее в Неизменност. Любящият е Син на Таора. А Таора не живее във времето и времената. Времето се влошава, времената се изменят. Но Синът на Таора е извън времето и времената. Той се влияе само от Любовта. Ето, това наричаме Син на Таора – всякога неизменен, всякога течащ, всякога благодарен и всякога скромен. Любящ и скромен – ето Печатът му. Скромен, защото скромността никога не опетнява Таора. Благословен е всеки Син на Неизменното, защото в Неизменното живее сам Таора.

Съзерцание за злото, което е скрита Любов

Когато злото убива един човек, то е защото то иска този човек да възкръсне. Възкръсналият в Таора никога вече не може да бъде убит. Когато злото те убива, то ти поднася своята Любов, за да можеш да придобиеш онази Любов, която никога не се убива. Злото е Тайнство на доброто. Доброто е Тайнство на Любовта. Любовта е Тайнство на Таора. Таора има три Лица. Само четвъртото Му Лице е Непознаваемо. Злото, доброто и Любовта са трите Лица на Таора. Но злото е най-скритото Му Лице. Злото е наречено „обратното Лице“. Доброто е наречено „правилното Лице“. Любовта е наречена „Светлото Лице“ или „Сияещото Лице“ на Таора. Истината е наречена „Непознаваемото Лице“, „Мистерията на Таора“ или „Лицето, което не е Лице“. Всеки човек трябва да извърви Пътя на трите Лица. Обикновеният човек има две лица – лицето на доброто и лицето на злото. Когато е добър, злото лице се промъква в него и когато е зъл, доброто лице се промъква в него. Той всякога се блъска в двете си лица. Когато прави добро, неговото добро не е истинско. Когато прави зло, и злото му не е истинско. Злото му е недоносено, несъвършено. Само съвършеното добро и само съвършеното зло могат да растат към третото Лице – Любовта. Обикновените хора в света не разбират, че стремежът към Вечното Добро се е зародил от Дълбините на съвършеното зло. Злото работи неуморно за Вечното Добро. Посветените в Тайните на злото и на доброто са освободени напълно от тази двойственост. Тази категория Посветени се занимават с доброто и злото, но служат единствено на Любовта. Те придобиват все повече Светлото Лице на Таора. За Таора не е важно дали си отдаден на злото или на доброто, защото Той всичко ще превърне на Любов. За Таора не е важно дали си отдаден на злото или на доброто. За Таора е важно дали си съвършено предан на своята идея. Всяка Преданост е път на едно трудолюбие, което ще бъде възнаградено. Таора превръща всяка Преданост в Любов. Така засиява третото Лице в съществата на Предаността. Но как може да доведеш човека на злото и доброто до третото Лице на Таора, когато тези същества са изключително мързеливи – нито следват пътя на злото, нито следват пътя на доброто, нито следват пътя на смъртта, нито следват пътя на живота. Любовта ги обърква, омразата ги заслепява, гордостта ги завлича, а мързелът ги свлича. Самият Таора се чуди какво искат тези хора. Защото ако искаш злото, стани зъл, следвай злото, защото чрез злото Таора ще те научи на добро. По пътя на злото ще се сблъскаш с такива страдания, че ще се откажеш завинаги от злото. Но мързеливият с нищо не може да се сблъска – единствено със собствения си мрак. Ние отричаме мрака, защото мракът разрушава нашите Свещени корени. Злото може да направи човека добър, но мракът – никога. Всяко зло, което не съгражда човека, е път към мрака. Ние благодарим на злото, което ни е направило същества на Любовта. Злото ни пресътвори в Любов. А мързелът е за тези, които не са разбрали пътя на злото. Те са потопени в мрак. И в този, и в онзи свят мракът ги следва, защото мързелът в този свят продължава да твори мрак и в другия свят. Който е разбрал Тайната на злото, той е познал Любовта на Таора.

Съзерцание за Огненото Посвещение

Когато се явяват проблеми в живота ти, просто се усмихни. Когато се явяват противоречия в живота ти, просто се зарадвай. И проблемите, и противоречията минават през теб, за да се укрепиш в Божественото. Когато се явява силно внушение да извършиш престъпление, тогава бъди само един наблюдател, не взимай решение. Ако си останеш тих и спокоен наблюдател, вътрешното зло ще се обезличи. Когато много зли духове те нападат и искат да те обсебят, това е времето да бъдеш упорит. Дори и в известен смисъл да си обсебен, извади меча си и започни да воюваш. Мечът – това е Будното Слово. Какво трябва да направиш? – Първо: направи си едно искрено Покаяние пред Таора. Покаянието е магически метод. Чрез Покаянието злото се отдалечава, Мечът е отрязал главата му. Но не забравяй, че войната продължава, защото Огънят в теб трябва да израсне, за да бъдеш напълно преобразен. След Покаянието някои от най-упоритите духове все още не искат да си отидат и затова продължавай да въртиш Меча. Кажи: „В Името на Таора и в Името на Новия живот, зли духове, заповядвам ви да се стопите в мрака!“ Всичко това е подготовка за Огненото Кръщение. Злото няма да спре да те атакува, докато ти не станеш едно Божествено същество – същество от Огън и Пламък. За да заслужиш своето Огнено Кръщение, ти трябва да се насочиш изцяло към Истината и да слушаш нейните повеления. Така Истината ще расте в тебе отвътре, а отвън ще дойде тежкият изпит в твоя живот. Изпитът е суров. Но не ти воюваш, а Истината, която е в теб. Истината знае как да те подготви и как да победи. Щом Истината те е избрала, тя ще те направи свой Син. В момента на най-тежкия изпит е необходима най-вече твоята Любов. Приеми страданието с Огъня на своята Любов и тогава Истината ще прелее своята Сила в теб. Така Любовта, обединена с Истината, се превръща в Огнен Вихър. И този Вихър поглъща цялото зло. И ти си вече Син на Таора, облечен с Огъня, който се роди от Любовта и Истината. Ти си вече Син на Таора, облечен с Божествена власт. Следвай Достойния си Път с онази скромност, която притежават само Мъдрите. Всеки, който е издържал Огненото Кръщение, се превръща в Син на Огнения Вихър. Всеки, който е станал Огнен Вихър, ще бъде избран от един от 24-те Старци. Такъв е Пътят на Огненото Кръщение. В своя Огнен Вихър ученикът може да се срещне със своя Учител, Синът може да се срещне със своя Баща, Искрата може да се срещне с Праогъня, Пламъкът може да се срещне с Прапламъка. Това е Тайната на Огненото Кръщение.

Съзерцание за придобиването на Махатара

Пътят към Махатара е всякога тесен, но Благословен. Пътят към Махатара е всякога тесен, но Достоен. Пътят към Махатара е всякога тесен, но Съкровен. Пътят към Махатара прилича на скок във Великата Бездна. Скачаш и полетяваш в Дълбините на Бездната. И все летиш надолу, но дъно няма. И откриваш изведнъж, че и страхът ти го няма, изчезнал е. И започваш да ставаш смел. Това е първият ти урок. Досега в тази смелост имаше нещо безумно, но сега, когато си в Бездната, разбираш, че скокът в Бездната се превръща в основание на нова Разумност. Разумността е Отломък от Махатара. Този, който е хвърлил себе си в Бездната, той е станал Син на Бездната и Махатара го обгръща със своята Разумност. Разумността е най-нисшата степен по Пътя към Махатара. Втората степен е превръщането на Разумността в Благоговение. При третата степен Благоговението се превръща във виждане на Истината. Четвъртата степен е най-дълбоката област на Махатара. Тук Истината ти разкрива своята Мистерия. Докато при третата степен виждаш Истината и общуваш с нея, при четвъртата степен нито я виждаш, нито общуваш. Изчезнало е виждането, изчезнало е и общуването. Тук е мястото на истинското себепознание. В тази степен си чист Дух, чисто съзнание. В тази степен сам по себе си ти си Присъствие на Истината. Ти ставаш Извор за съществата. Съществата идват да пият от твоята Вода, от твоето Присъствие. И тогава твоето Слово няма значение, защото ти си вече зад пределите на Словото. Махатара е Истина. Това е Истина без Слово. Махатара е Присъствие. Само в това Присъствие съществата могат да растат. А Словата, които казва един Махатар, са само един компромис. Махатарите са Присъствието на Истината във всички светове. Само 24-те Старци са над тях. Само Старците могат да бъдат и Присъствие, и Неприсъствие. Това е Пътят към Махатара.

Съзерцание за Старците, Които живеят и не живеят

Старците посещават сътворения свят, живеят в Несътворения свят и съществуват в Абсолютното Нищо. Старците са 24 Велики Идеи на Абсолютното Нищо. 24-те Старци са Идеали на бъдещото Космическо развитие. Целият свят не е в състояние да разбере Любовта на един Старец. Светът не може да понесе Любовта на един Старец, не може да издържи на нейните трептения, не може да я осмисли, дори и когато е налице абсолютната Чистота. Всеки Старец е една Велика Идея, един Велик Замисъл. Старецът е Идея на Универсалната Мистерия. За тази идея може да умреш, но не и да я разбереш. Старците са непознаваеми, защото Те носят в себе си Незнайното Присъствие, което никое същество не е видяло и никой никога няма да види, защото Абсолютът е извън пределите на всичко, което съществува и не съществува. Абсолютът ще остане Вечно Непознаваем. Старците ще бъдат постепенно опознавани, но без да бъдат разбрани. Техните Синове ще бъдат достъпни. Те ще ръководят хората, те ще подготвят хората за бъдещите раси, но те също няма да бъдат познати. Старците живеят и не живеят, съществуват и не съществуват. Но Те общуват с тези, които в бъдеще ще бъдат техни Синове и Дъщери. Пътят към Старците е най-дълбокият Път, който може да бъде извървян. Когато Избраните стигнат до края на този Път, те ще се приближат до Осмото Посвещение. В това Посвещение завършват всички пътища, тъй като в Деветото и Десетото Посвещение няма никакви пътища.

Съзерцание за Неуловимите Неща

Има уловими неща в живота и има Неуловими. Всичко, което можеш да уловиш, и всичко, което можеш да обясниш, се превръща в знание, а знанието разваля живота, знанието убива живота. Вижте знанията на света, вижте знаещите хора. Носят ли те в себе си истинския Живот? Не, защото знанието в тях е погребало Отношението към Неуловимото. Неуловимите Неща са Тайната на Живота. Животът се съхранява в Тайната. Само човекът на Любовта може да расте от Незнание в Незнание. За човека на Незнанието всичко е Тайнство. Той е като малко дете, заобиколено от хиляди Тайни. Той не иска нищо да си обясни, той иска да живее в тези Тайни. Тези, които са поискали да си обяснят Тайните на Живота, са погубили собствения си живот и живота на другите чрез многото обяснения. Няма знаещ човек в света, който може да обясни и най-малкото нещо. Абсолютно всичко е необяснимо. Вижте малката тревичка – кой може да я обясни? Всички знаещи на света, взети заедно, не могат да обяснят нейната Тайна. За Мъдрия тревичката е Тайнство. Само човекът на Незнанието може да каже нещо реално за тревичката, защото той не знае, а се удивлява. В своето Удивление той се слива с нейното Тайнство. Чрез моето Незнание аз ще ви кажа нещо за тревичката. Тревичката не е създадена, за да я изучаваш като химическо съединение или за да я тъпчеш. Това правят знаещите. Тревичката е създадена, за да придобиеш чрез нея Отношение към Тайнството на Живота. Най-малкото, което придобива ученикът на Незнанието по този Път, е Удивление, Възторг, Възхищение. Това са първите три стъпки. Те не увеличават знанието в човека, а Любовта. После следват вторите три стъпки: Екстаз, Блаженство и Разтворение. По тези стъпки вървят всички, които имат Любов към Душата си и Любов към Неуловимите Неща. Вижте малките деца и вижте старите хора. Вижте стария човек, колко е безжизнен и отегчен. Ако беше разбрал само Тайнството на тревичката, щеше да кипи от живот. Но той е напълнен със знания и знанията са го убили. Знанията отнемат Душата на човека. Но вижте децата, колко са живи. А защо са толкова живи? Защото те чувстват, че живеят заобиколени от Тайни. Те чувстват, че всичко около тях е Тайнство. Те се радват и на най-малките неща, защото ги разглеждат не със знания, а с Душата си. Но децата трябва да извървят един дълъг път и да съумеят да станат Мъдреци. Мъдреците са Божествените деца. Те живеят във Вечен Възторг и Вдъхновение, защото са съхранили в себе си Любовта към Неуловимото. Те са имали истинска Любов към Душата си, а не към знанията. Те са знаели, че земните училища напълват човека със знания, които убиват Душата на човека. Те са отстранили знанието от своя Път и са запазили в себе си Удивлението, Възторга, Любовта към Неуловимото, и така са съхранили Душата си. Мъдрият има Душа, а не знания. Мъдрият има Любов, а не обяснения. Нима някой може да обясни Любовта на Таора, освен знаещия, който е човек на смъртта. Само умрелите имат големи знания за Любовта. Мъдрите нищо не знаят за Любовта, понеже те са толкова потопени в нея, че са изгубили всичките си знания. И ако срещнеш Мъдрец по пътя си, и ако имаш очи, ще видиш в него не знания и обяснения, ще видиш в него Душа и Възторг, Удивление и Любов, Изумление и Вдъхновение. А има ли нещо по-хубаво от това да срещнеш в живота си едно Божествено дете, едно дете на Незнанието – Незнание, което е пълно с Красотата на Живота. Това дете е образ и подобие на Таора, защото самият Таора от всичко се възхищава и Възхищението Му не ще има край. Всички, които следват Пътя на Незнанието, ще придобият Удивление, Възторг, Възхищение, Вдъхновение, Екстаз, Изумление, Блаженство, Благоговение, Любов – все Дарове на Незнанието, Дарове на истинския Живот. Това са малките Дарове на Таора. Това е за тези ученици, които ще бъдат избрани от Старците.

Съзерцание за Любовта, която погълна Хаоса

Само Любовта може да погълне старото съзнание. Само Любовта може да твори Ново съзнание. Само Любовта превръща старите неща в нови, само тя може да ги преобразява. Любовта е Диханието на Живота. Любовта е изтръгнала Хаоса от неговата смърт. Древният Хаос е населявал милиони земи. Той е съществувал разпръснат, необятен, изглеждал е сякаш като началото на всички светове – първичен и неустоим в своята красота и грозота, разпрострян навсякъде като извечен Господар. Но Хаосът е знаел, че му е липсвало нещо – липсвало му Диханието. Той не знаел, че съществува друго Изначалие, чието Име е Мистерия. Мистерията е това, което превъзхожда всички Тайни – и явни, и скрити. Мистерията е Единственото Начало, което няма начало. Била е наречена Безначалие. Никой не може да прогледа в Нея, защото началото ѝ не съществува, а краят ѝ никога не се свършва. От тази Велика Мистерия се е родило Първото Дихание. Това Дихание е било наречено Таора. Това Дихание е Любовта, която погълнала Хаоса. И така Древният Хаос започнал да оживява. Родили се милиони слънца и звезди, милиони същества, милиони птици и животни, и хората. И всичко това започнало да диша. Било поставено Тайнственото Основание на Диханието. В Архивите на 24-те Старци това е наречено Първата Слънчева Раса. Това е било Началото на един Живот, който е вдишвал Мистерията на Безначалието. Тази Раса се е ръководела от 24-те Старци. Те са обучавали съществата в Тайнствата на Мистериите. Те са предали на съществата своето Слънчево Знание, което може да се уподоби на Съкровено Дихание. И след като са го предали, Те са се върнали във Великата Мистерия. Всичко Красиво и Свято в следващите раси и култури се дължи на тяхното Учение. Впоследствие Старците рядко са слизали в другите раси и култури. Тяхното слизане е било компромис към Диханието на Любовта. Те са слизали, за да помогнат на Хаоса да се превърне той от материя в Живот, дишащ Мистерията на Безначалието. Защото само Любовта може да накара Хаоса да диша, според Учението на Първата Слънчева Раса. Първата Слънчева Раса беше Първият Ден, сътворен от Великата Мистерия. Този Ден беше наречен Зората на Живота. Силата на всяко Учение и на всяко същество е скрита в Живия Спомен, който е свързан със Зората на Живота, в Спомена за Древните Старци. Те бяха 24-те Лъча на Безначалната Любов. И могат да бъдат познати само чрез Диханието на Любовта. Само тази Любов може да погълне Хаоса с всичките му страдания и противоречия и да пресъздаде Живота на Първата Слънчева Раса. Когато Любовта те погълне, тя те пресъздава. Силата на Живия Спомен е силата на Живата Връзка с Първата Слънчева Раса. Този Спомен се нарича още Диханието на Любовта.

Съзерцание за Диханието на Старците

24-те Старци са Господари на Диханието. То е дадено на Старците като Вечен Дар от Великата Мистерия. Това Дихание никога не се прекъсва. С неговата помощ могат да се обхождат всички светове. Само Диханието на Любовта има това Свещено Право. Старците водят два вида живот: външен и вътрешен. Външният е, когато посещават световете, когато проникват в Своите Синове и ученици и когато проникват в Словото, в Душата на Мълчанието и в Душата на всички неща. Вътрешният живот на Старците е едно изключително потопяване във Великото Незнайно, във Великата Изначална Мистерия. Чрез това потопяване Те поддържат Своята Праначална Енергия, която е наречена още Несътвореното Дихание. Именно в това Дихание живеят 24-те Старци. В това Дихание няма стремеж към себепознание и Съвършенство, защото това Дихание е Най-Висшият Израз на Незнайната Мистерия. Това Дихание само по себе си е Най-Висшият Израз на Съвършенството. Това Дихание е онази Любов, която никога не можем да познаем, но към която всички се стремим. Това Дихание е Изгубеният Ключ на Живота, който всички същества търсят. Животът на 24-те Старци е скрит в това Дихание, което е Най-Чистият Израз на Великата Мистерия. То е немислимо, не се поддава на определения. То е неназовимо. Ние го наричаме Дихание на Любовта. Но как можеш да обясниш това, което обхваща 40 милиона светове?

Съзерцание за Невидимата Справедливост

Съществува една вечно скрита Справедливост. Всеки човек, който нарушава нейните закони, ще чуе нейния Глас в едно строго определено време. Всяко животно също ще чуе нейния Глас. Всяко растение, което е разширило съзнанието си повече, отколкото трябва, също ще чуе нейния Глас. Всеки минерал, който е почнал да расте там, където не трябва, също ще чуе нейния Глас. Абсолютно всичко в Природата е живо. Всеки атом е надарен с живот. Животът може да бъде явен или неявен. Съзнанието може да бъде външно или вътрешно. Великата Справедливост обхваща всичко. Най-осезателно чувства Справедливостта човекът. Справедливостта е най-строга, когато се злоупотребява с Любовта. Първото качество на Любовта е Служението. Любовта е била Служение, преди още да е била Вселената. Всеки, който посяга на Любовта, посяга на Служението. Ако един човек е сгрешил преди 70 прераждания и ако тогава е убил живо същество, и е прекъснал Любовта му към Твореца, тогава убиецът ще бъде намерен от убития и ще се чуди на омразата му. И двамата могат да се спасят само по един начин: ако са постигнали съзнание за Любов и Служение, тогава ще има и прошка, и смекчаване. Тогава Справедливостта ще влезе в убития, прошката ще се увеличи, той ще му прости напълно и ще тръгне в своя Път на развитие, който ще му бъде посочен според склонностите му. Какво ще стане с убиеца? Ако той се потопи в Любовта и Служението, грехът му ще бъде заличен. Но отвреме навреме той ще изживява трудни състояния на съзнанието си, но не поради греха, който е сторил в миналото, а поради друга причина. Невидимата Справедливост изисква тези състояния да се изживяват от човека, за да бъде той предпазен от бъдещи покушения. Тези състояния на Душата изработват една по-вътрешна съвест на този, който служи, тъй като има три вида съвест: външна, или природна; вътрешна, или душевна; и трета – най-дълбоката съвест, която превръща човека в Бог. Външната съвест е свързана с външната Справедливост – тази съвест е ограничена, защото тя се съобразява само с външния свят, с окръжаващата среда, с обществото, с морала, с чувството за правилно и неправилно. Това е съобразяване само с външния свят. Ако един такъв човек, на външната съвест, не се стреми към Любов и Служение, тази съвест постепенно ще се превърне в зло. Това ще бъде едно собствено, лично самоосъждане. Втората съвест принадлежи на Душата – при тази съвест човек се вглежда навътре в себе си. И ако той се стреми към Любов и Служение, и ако той се моли, Великата Справедливост ще ръководи живота му поради това, че той има Любов към Душата си. Който има Любов към Душата си, се отдава на Служение. Тогава Великата Справедливост пробужда вътрешната му съвест, която се превръща в негово ръководство. Великата и Невидима Справедливост има за задача да коригира всеки живот и всяко съзнание. Благословени са само тези, които са се отдали на Любов и Служение. И въпреки това тези Души ще изживяват своето бреме, но нека да знаят, че то ще се превърне в Нектар за следващите им животи, защото Великата Справедливост ще излее върху тях Блаженството, което им се полага. Третата съвест е тази съвест, която се съобразява само с Истината и с нищо друго. Тази съвест произхожда от Първопричината на нещата. Малцина са Посветени в тази съвест.

Съзерцание за Всепобеждаващия Дракон

Съществуваше в миналото един Дракон, който живееше само за една идея: и в мир, и във война винаги да бъде победител. Когато имаше мир, той го превръщаше във война. Когато имаше война, той я разпалваше в още по-голяма война. И наричаше се Нахабар. Пламъкът му беше неуморен. Таора му се възхищаваше, защото знаеше, че дивата му енергия ще се превърне някога в Слънце. В много войни той излизаше все победител и славеха името му, но той искаше похвала единствено от Таора. И каза веднъж Нахабар на Таора: Всички ме хвалят, а само Ти мълчиш. – И каза му Таора: Всеки Дракон, който побеждава, не е истински Воин. Истинският Воин не побеждава, а царува. Всеки Дракон, който побеждава, ще изгуби Пламъка си. Само който люби Истината, ще има Вечен Пламък. И само който прави Вечно Добро, не се уморява. В това Добро Пламъкът вечно се разраства. – И каза му Таора още: Има неща, които не можеш да победиш. – И каза Му Нахабар: Дай ми враг, когото не мога да победя. – И каза му Таора: Ето, давам ти враг, когото не можеш да победиш. – И рече му Таора: Воювай с Небето, Аз ще гледам отстрани. – И втурна се Пламъкът на Нахабар срещу цялото Небе. И стреляше с устата си Пламък, и викаше, и ревеше. И сгромоляса се на земята повален. И чудеше се Нахабар как може Небето да го повали. И попита Нахабар Таора, и рече Му: Дай ми истински враг, враг, когото мога да пипна, да уловя, да сграбча. – И рече му Таора: Давам ти враг, когото можеш да пипнеш, да уловиш и да разбереш, че си по-слаб от пеперуда. – И въздигна се дивият Пламък в Нахабар, и рече на Таора: Дай ми врага. – И рече му Таора: Ето, това море е твоят враг, победи водата. – И хвърли се Нахабар в люта битка. Дърпаше, късаше и ревеше. И падна на дъното Нахабар, изтощен от своя враг. И рече Нахабар на Таора: Не искам повече от Твоите врагове. И ето, вземи Пламъка ми и превърни ме в Служител на Своята Воля. – Така Таора превърна дивия Пламък на Нахабар в едно живо и пламтящо Слънце. И това Слънце беше наречено Сириус. И сега свети и грее на милиони същества, защото пожела в дълбините си да служи на Таора. А Сириус, това ще рече „Служение, сътворено от Пламък“. И до днес Сириус разнася културата си и влиянието си към безбройните същества на Таора. И рече Нахабар на Таора: Ето, пак съм победител, но с Любовта, която извира от Теб.

Съзерцание за сътворения човек

И създаде Таора сътворения и Несътворения Човек. И сътвореният човек беше извлечен от Хаоса, защото Таора искаше да облагороди Хаоса. И създаде Таора човека като образ и неподобие Свое, и рече му Таора: Имай Любов към всички неща и ще станеш подобен на Несътворения Човек. И рече му още Таора: Любовта е Моят Закон. Любовта превръща сътвореното в Несътворено. Живей в Любовта и Аз ще ти покажа Величието на твоя Дух, Величието на Несътворения Човек. И когато видиш Несътворения Човек в себе си, всичко вече за тебе ще бъде Храм. Където и да отидеш, ще бъдеш в Храма. И тогава ще живееш вечно в Моето Сърце. Сътворените човеци наричат това Свободата. Но само който живее в Мен, може да разбере думата Свобода, защото само той ще бъде пресътворен в своята сътвореност. – Ако сътвореният човек живее само в Любовта, той ще се освободи от неподобието си и ще стане подобен на Таора, защото Таора е подобен само на Любовта. И който има Любов, има Таора в себе си. А който има Таора, живее като Несътворения Човек. Несътвореният Човек живее така, както живее Любовта. Любовта – това е Несътвореният Таора. Само тази Любов може да превърне неподобието в подобие. А който иска да остане в неподобието си, той вечно ще се тревожи и вечно ще страда, докато пожелае подобието си с Таора. Човек е сътворен, за да познае Любовта.

Съзерцание за обикновеното, в което е скрито Необикновеното

Обикновено нещо е смъртта в живота. Но когато умреш, постепенно ти започваш да виждаш, че си жив. Това е така, защото Необикновеното живее в обикновеното. Животът на Пробудения е живот в Необикновеното. Той постоянно живее в свят от Чудеса. Каквото и да се случи, той вижда Необикновеното, Красивото, Божественото, Чудното. Необикновените неща са създадени за очите на Вярата и за очите на Любовта. А обикновените неща са създадени за човека без Вяра и без Любов. Живееше в Атлантис едно дете, което се наричаше Рахави. Очите му бяха като очите на Търсач. Аз, Йохавания, много обичах това дете. То приличаше на другите деца, но отвътре бе необикновено. Беше захвърлило всички играчки и винаги търсеше уединението. Родителите му много го обичаха. Те искаха то да бъде обикновено дете, но то живееше в Необикновеното. Случи се така, че на 10-годишната му възраст родителите му починаха и то остана кръгъл сирак. Всички около него плачеха на погребението и скърбяха, но то тържествуваше. На гроба Рахави изнесе първата си реч. Речта беше кратка и впечатляваща, но хората не я разбраха. В тази реч аз, Йохавания, видях зараждането на Мъдреца. Чрез устата му говореше Таора. И рече Рахави: Не скърбете, приятели. Родителите ми много ме обичаха, но тяхната любов спъваше развитието ми. Аз съм много благодарен на Таора, че повика родителите ми при Себе Си, за да ги учи на Своята Любов, а аз останах тук да се уча. И сега аз съм свободен да вървя по своя път, а не по техния. Вие мислите, че съм сирак, но всеки, който е изпълнен със страстната жажда да издири Истината за Таора, никога не е сирак. Аз съм препълнен с Духа на Търсенето. И днес дойде моят ден. Посвещавам живота си на изгарящата жажда за ученичество. От днес влизам в манастира Ахайа, защото моят час настъпи. Преизпълнен съм с Духа на Търсенето и ако някой се опита да ме спре, да изчезне от очите ми. – Всички чуха тази кратка реч. Дори в обикновените хора нещо се раздвижи, но те не познаваха Духа на Търсенето. Само Йохавания знаеше, че се е родил Мъдрец и Учител. След много години хиляди се прекланяха с Благоговение пред нозете на Учителя Рахави, защото страстната жажда за Търсене винаги означава откриване на Таора. В това обикновено дете узря Необикновеното. Жадуващият Таора става Таора. Жаждата за Таора е самият Пламък на Таора. И всеки, който е постигнал Таора, за него вече не съществуват обикновени неща. Дори в едно листенце, паднало на земята, Рахави виждаше вътре Историята на Таора. Листото се състои от една права нишка, свързана с много разклонения от нишки, а те от своя страна са свързани със зеления цвят. За Рахави правата нишка беше Таора. Разклонените нишки, които се вкопчваха в правата нишка, бяха Посветените – тези, които се вкопчваха в Таора, тези, които жадуваха да се влеят в Неговия Поток, колкото малки и обикновени притоци да бяха те. А обикновените хора пък бяха зеления цвят, който се улавяше за малките нишки. Колкото по-близко до малките нишки бяха, толкова по-близко бяха до притоците на живота. Така всички търсят Таора и според жаждата си се стремят към главната нишка. Обикновеното листо разкриваше История. Обикновените хора се стремяха към поточетата, а поточетата към големия Океан. Търсачите всякога се стремят към Таора, към Океана на живота. В листото са отразени всички светове, които се стремят към този Океан. Така Рахави се опияняваше от обикновените неща и в очите му блестеше Мистична Светлина. Рахави беше благодарен, че любовта на неговите родители не успя да го разруши, защото той знаеше още от дете, че любовта на родителите, съединена с техните най-добри намерения към детето, са главните врагове на развитието. Той виждаше, че тези добри намерения водят човека към ада. Но Търсачът на Истината се освобождава от всички свои врагове. И посвещавайки се на Таора, от обикновен той става необикновен. И заживява отново в обикновеното по един Необикновен начин – с очите на Мистика. Човек се е родил не за да живее, а за да познае Таора.

Съзерцание за Красотата на Творението

Да видиш Слънцето, което влиза в твоята стая – не е ли това Красотата на Таора? Да видиш въздуха, който влиза в твоята стая – не е ли това обновление с Таора? Да видиш една светла мисъл, която изпълва Душата ти – не е ли това подтик към Таора? Да видиш Океана пред себе си – не е ли това Безпределното, което те зове? Да видиш Пътя, по който израстваш – не е ли Велик Замисълът на Таора? Да виждаш Душата на нещата – не е ли това Любовта на Тора? Да чуваш птиците, които пеят – не е ли това многогласната арфа на Таора? Да чувстваш, че всичко е изпълнено с Красота – не е ли това Великият Замисъл на Таора? Великият Замисъл е провидял Пътя на всяка Душа. Всяка Душа е поставена в Творението, за да извърви своя Път към Таора. След много животи и след много умирания Душата ще извърви своя Път и ще разбере, че целта на Творението е била тя да познае Същността, която е била скрита в самата нея. В Красотата на Творението човек ще открие своята Красота. А щом открие своята Красота, в Душата му ще заживее Таора.

Съзерцание за Любовта, която те прави ученик на своя Учител

Да имаш Любовта, значи да имаш Предаността. Да имаш Предаността, значи да жадуваш ученичеството. Да живееш в ученичеството, значи да възлюбиш работата, която ти е поставена от твоя Учител. Така възлюбената работа се превръща в Свещен Дълг. Така Свещеният Дълг ще те отведе в Сърцето на твоя Учител. Само ученикът има Свещен Дълг към своя Учител. Обикновеният човек има дълг към света. Духовният човек има дълг към ближните си. А Съкровеният човек има Дълг само към своя Учител. Съкровеният човек, това е Пътят на едно Свято ученичество. Святото ученичество е Път към Святия Учител. Който изпълнява Свещения си Дълг с Възлюбвание, той се подготвя постепенно за Сливане със своя Учител. И когато дойде Денят на Чудото, те ще се слеят в Един Център, в Едно Сърце, в Един Ритъм, във Вечния Ритъм на Любовта. Пътят на ученика е Път на Сливане със своя Учител. Това е Път на разтваряне, това е Път на изчезване. А щом ти си изчезнал в своя Учител, остава да работи само Любовта, която е Вечният Закон на Мъдростта, подарен ѝ от Великата Истина. Крайната цел на ученика е Пълно Сливане със своя Учител.

Съзерцание за преобразяващата Сила на Молитвата

Величествена е Силата на Молитвата. Тя работи постепенно и преобразява всички светове. Тя превръща ума в Първична Светлина. Тя превръща сърцето в Духовна Топлина. Тя превръща Душата в Божество и поставя човека на неговото истинско място – на Трона на неговия Дух. Без Молитва злото не може да бъде овладяно. Молитвата символизира преклонение пред Великата Реалност на Невидимото. Молитвата е път, по който човек натрупва не знания, а осъзнаване, пробуденост, възвишеност. Знанието те обогатява отвън, Молитвата те обогатява отвътре. Това, което те обогатява отвън, не е реално. Но ако ти си пробуден, дори и нереалното може да те обогати, защото в нереалното ще прозреш един малък скрит подтик към Реалното. Нереалното е създадено, за да откриеш Реалното в себе си. И когато откриеш Реалността в себе си, вече няма да имаш нужда от нереалното. Тогава за теб ще съществува само Бог и ти ще искаш само Неговата Любов. И придобивайки Неговата Любов, ти ще разбереш, че Молитвата е изпълнила своето предназначение. Сега вече Молитвата е изместена от Благоговението. Молитвата е най-висшият израз на Душата. Благоговението е най-висшият израз на Духа. В Благоговението е скрито това, което се нарича Самопознание.

Съзерцание за Съзерцателната Сила

Съзерцателната Сила принадлежи на Душата. Когато Душата съзерцава нещата, тя се слива с нещата. Съзерцанието не е мисловен процес. Когато една пробудена Душа съзерцава нещата, тя не разсъждава за тях, тя не си вади мнения и заключения за нещата. Тя се слива с нещата и придобива Изумление. Това е първата степен на Съзерцанието. После следва Възхищението, което е втората степен. Третата степен е Благоговение, или Благолюбие. И когато Изумлението, Възхищението и Благоговението се слеят в едно цяло, тогава Съзерцателната Сила придобива четвъртата степен на Посвещение. Във Ватанския език това е наречено Авора Мерах, което означава „Вечно Устремление и постоянен Възторг от Живота“. В тази степен също няма знания и мнения, но има споделяне на Съкровените неща. Само Съзерцателят може да говори за Съкровеното, защото Съзерцателната Сила е едновременно част от Съкровеното и път към него. Това е пътят на Съзерцателната Сила.

Съзерцание за потопяването в Незнайното

Само любящият може да се потопява в нещата. Само любящият може да се разтваря в нещата. Само на Любовта е дадено да вижда Красотата във всички неща. Любовта има в себе си Очите на Съкровеното и Очите на Незнайното. Любовта вижда Съкровеното дори и в обикновения живот, в обикновените неща. Това е началото на нейния път към Незнайното – тя започва с обикновените неща. Любящият живее леко и естествено. Любовта приема всички неща с лекота. Така Любовта ги видоизменя и ги превръща в живот. Например любящият приема смъртта с лекота и с това той изменя качеството на смъртта – той превръща смъртта в Живот и Възкресение. Така Любовта поглъща смъртта и дава съвсем ново качество на живота. За любящия няма никакъв страх от смъртта, защото смъртта е просто едно продължение на живота. Така Любовта върви към Незнайното и се обогатява. За любящия смъртта е една дълбока релаксация. Любящият отива при този, когото най-много е обичал. Тази релаксация хората я наричат дълъг сън. Който е мразил в живота си, той също не умира, той също възкръсва, но не в Незнайното, а в знайното. Знайното означава да останеш в застоя. Знайното е някак мъртво, обезличено. Ето защо за знаещите животът е бреме. Те носят в себе си Дървото за познание на доброто и злото. Погледнете към Неизвестното и Незнайното. Неизвестното е всякога живо. Неизвестното всякога те обогатява. А Незнайното превъзхожда и живота, и смъртта. В Незнайното ще намериш своя Учител. Не можеш със знания да се слееш със своя Учител. Срещата на Учителя и ученика се осъществява единствено чрез Любовта. Любовта е пътят към Незнайното. Само Любовта дава позволение да се потопиш в Незнайното Царство на своя Учител. И само Учителят-Старец знае как да те заведе близо до Незнайното Царство на ДРЕВНИЯ. На обикновения човек се дават знайните неща. Впоследствие във времената щеше да бъде казано: „Нищо ново под слънцето“ и още: „Суета на суетите, всичко е суета“. Но за любящия всичко е ново, защото любящият живее в Незнайното. Той общува с Незнайното и се слива с Незнайното. Ето защо за любящия животът е изпълнен с Красота и Блаженство. Всеки ден той живее в приказния свят на Незнайното. Незнайното общува само с Любовта. Любовта е едно постоянно потопяване в Незнайното. В Незнайното е скрита Вечната Красота на Таора.

Съзерцание за Блаженството, което беше скрито в лошото настроение

Когато си в лошо настроение, предложи му Любовта си. И тогава ще видиш усмивката му, защото всичко се усмихва на Любовта. Когато си в лошо настроение, предложи му Радостта си. И то ще засияе от споделената Радост. На лошото настроение му липсва Радост. Споделиш ли Радостта си с него, то ще ти разкрие нещо от Душата си. Лошото настроение е като лошия човек. Този човек е искал много неща да знае и накрая този човек взел, че се изгубил в знанието. А знанието винаги увеличава скръбта. И ако ти предложиш на лошия човек част от Радостта си, в този човек нещо започва да се радва, защото той почва да осъзнава, че знанието му е отнело Радостта. Кажи на лошото настроение: Ти не знаеш ли, че си образ на Радостта, но си допуснало една грешка и образът ти толкова се е изменил, че сега ме гледаш с тъжните си очи. Ти сега си едно обърнато огледало и сега гледаш само себе си. Ами защо не видиш Таора в себе си? – Но лошото настроение казало: Че какво ще прави Таора в мен? – Радостта отговорила: Таора е скрит в твоята дълбочина. Ако погледнеш малко по-надолу, ще откриеш Океан от Радост и Блаженство. – Решило лошото настроение да се гмурне в Океана на Неизвестното. И тогава се явил Таора и казал на лошото настроение: Какво виждаш сега? – Нищо не виждам – казало лошото настроение. – Аз съм заслепено от Радост. Щом се потопих в Твоята Любов, Ти погълна всичките ми лоши настроения. И сега съм същество, изпълнено с Радост и Блаженство. – И казал човекът на лошото настроение на всички, които нямали Блаженство и Радост: Потопете се в Таора и ще видите Чудото. Аз се потопих и разбрах, че лошото настроение не съществува. А от хиляди години си мислех, че то е господарят на живота. А колко е лесно да се потопиш в Таора. Че ние всички и без това сме потопени в Него. Колко е просто всичко това. Трябва да направиш само една малка крачка, един малък скок. Този скок е наречен Осъзнаване. Който е разбрал това, Блаженството му няма да има край. – Така Блаженството погълна лошото настроение и превърна Душата му във Вечен Рай. Сега лошото настроение блаженствува. А аз, човекът, се превърнах в наслаждение за самия себе си. И сега приличам на Океан от Блаженство. И всеки, който ме разбере, ще изгуби лошите си настроения, защото за какво му е лошо настроение на Океана, наречен Таора? От милиони години блаженствувам, защото вече навсякъде виждам само Таора. Аз Го виждам и Той ме вижда, и не виждам нищо друго, освен Него. Когато не виждаш нищо друго, освен Него, ти виждаш само Блаженството.

Съзерцание за човека, който беше в нужда

Велики са Ръцете на Любовта. Святи са Ръцете на Любовта. Велики са Ръцете на Невидимия Таора. Който по време на нужда събира ръцете си в едно, той събира цялата си чиста енергия в едно цяло. Така човек става цял в нуждата си. Чрез истинската Молитва човек става скрит за света и открит за Таора. Там, където има откритост, отвореност, помощта на Таора всякога потича. Таора съществува, за да помага. Помощта съществува, за да растеш, да се развиваш, за да станеш някога и ти като Таора. Който истински се нуждае от Таора, в него има условие да се зароди Величието на Любовта. Който не се нуждае от Таора, той сам проваля собствения си път. Той вече няма нужда, защото е заместил нуждата със свои желания. Собствените желания на хората са създатели на нещастията в света. Желанията са страдания, а нуждата е търсене на Любовта. За всеки, който има лични желания, Таора казва: „Оставете го да изживее избора си“. Всеки, който изживее страданията си, ще потърси нуждата. Многото желания са много страдания. В многото страдания рано или късно ще узрее нуждата. Таора се отзовава само на нуждата. Нуждата произлиза от Душата. А Душата има нужда единствено от Любовта. Таора отговаря на всяка Душа, която е в нужда, а на желанията на хората отговарят други същества. Ако човек обича злото, той няма нужда, а има желания. Щом има желания за зло, Таора казва: „Нали този човек се моли за болест, дайте му я“. И съществата му я дават. Таора казва: „Нека тази болест да го излекува от злото“. Болестта е една необходимост в живота. Болестта има своя собствена цел: тя се стреми да разруши злото. Ако болестта успее, злото се изцелява и тогава желанията на човека се видоизменят, те се превръщат в нужда, сиреч в жажда за добро. Блажен е, който се нуждае от Таора.

Съзерцание за добрината на злото и за лошотата на доброто

Първо ще ви кажа за лошотата на доброто. Лошотата на доброто е скрита в добрите намерения на хората. Със своята добрина родителите майсторски съсипват децата си. Те искат техните деца да следват техните желания, техните амбиции. И тяхната добрина постепенно се превръща в насилие. Така детето става образ и подобие на света. И то започва да се съобразява само със законите на света и с общественото мнение. Така доброто е посяло своите лоши семена. И от тези семена се ражда едно дърво с изобилни прогнили плодове. В света това се нарича успех, толерантност, гъвкавост, тактичност, благородство, почтеност, търпимост – и всичко това в името на преуспяването. Това преуспяване е злото в света. Такъв човек е толкова преуспял, колкото е преуспял дяволът. Откакто е загубил Вечния Живот, дяволът се е превърнал в най-преуспяващото същество в света. Той иска вечно да успява във всичко. Милиони вървят по пътя на този успех. Днес хората са нещастни от многото си успехи. Добро, което води към зло, и добро, което носи болести и нещастия, и добро, което увеличава тревогите и безпокойствата – може ли това добро да се нарече добро? Но човекът е станал много хитър. Ако болестта го хване, той казва: „Понеже Таора ме обича, ми изпраща болест“. А не може ли Таора да те обича, когато си здрав? Болният казва: „Болестта ще ме учи“. Така хитростта продължава да живее. Но аз казвам: Ти от хиляди години и прераждания си все болен. И ти си още в първи клас, нищо не си научил, защото това, към което си се стремил, е успехът на света. Ти искаше да надхитриш света и хората около себе си, но сега успехът те надхитри. И днес ти разбираш, че си успял само в едно: успял си в собственото си нещастие. Време е вече да се отървеш от всичките си успехи и постижения, защото опитът, който си натрупал, е пълен провал. Ти си трупал човешки опит, а не мъдрия опит, произлязъл от Таора, Който е в тебе. Възхваляваше доброто, а ти самият стана лош. А не беше ли по-добре да възхваляваш злото и да станеш добър? Ти възхваляваше Светлината, а стана мрак. И защо ти е сега мракът? Има хора, които живеят в условията на злото. Те живеят в тежките условия на бедността, но те обичат Таора и Истината, която е вложена в тях. В тази злочестина те виждат скрития Замисъл на Таора. И живеейки в бедност, но обичайки Истината, те започват да разбират добрината на злото. Когато си в злото, но живееш за Таора, злото ти разкрива скритото добро. И ти започваш да разбираш, че бедността е едно благо, защото само в бедността можеш да разбереш дали си неизменен на Таора. Щом си неизменен на Таора, ти ще имаш правилно ръководство в живота си. И после Таора ще те направи Свой ученик и ще се наречеш Ел Абба, което ще рече „Верният Син“.

Съзерцание за Скрития в Скритото

Когато разглеждаш обикновения си живот, ти виждаш, че той е пълен с желания и цели. Но има ли животът истинска цел и необходими ли са желания? Животът сам по себе си няма никаква цел. Целта е нещо, което създава време, създава преграда. Таора е един Необятен Живот без цел и без желания. Целта създава време, а желанията укрепяват човека във времето. И целта, и желанията ограничават човека. И затова навлизай навътре. И колкото по-дълбоко влизаш навътре, толкова повече изчезват целта и желанията. Влизайки дълбоко навътре в себе си, ти ще откриеш в себе си Любовта. Това е Пълнотата, която ти е вече дадена. Това е твоята Душа. Същността на Душата е Любов. Любовта не е нещо, което има цел и желания. Любовта е Път към Скритото в живота. В Любовта няма цел и желания, а има Път към Истината. Не можеш да имаш за цел Истината. Не можеш да имаш желания за Истината. Истината не се постига с цел и желания. Към Истината можеш да имаш само подход. Не можеш да постигнеш Истината с действие. Сама по себе си Истината не е действие, защото всяко действие е ограничено. Истината не е действие, Истината е явление. Истината е най-великото явление, което изтича от Абсолютното Нищо. Истината е Скритото в Най-Скритото. Тя се явява само на тези, които я търсят с цялата си Любов, с цялата си Преданост. Когато си цял в Любовта си, ти си цял в Душата си. Тогава ти можеш да имаш подход към Истината. Само Любовта може да се срещне с Лицето на Истината, защото само тя може да устои. Истината е Скритото в живота. Тази цялостна Любов към Истината ще те отведе от Скритото към Най-Скритото. Най-Скритото – това е последната граница на твоя живот. Най-Скритото – това е твоят Учител. Тук вече ти си сроден със своя Учител. Тук вече си на една крачка до Абсолютното Нищо. 24-те Старци са 24 Велики Мистерии. Те живеят най-близо до Абсолютното Нищо, до Най-Великата Мистерия, до Най-Скритото от всички Скрити неща, до Това, Което не може да бъде изречено. То е Неназовимо, Абсолютно Непознаваемо, Абсолютно Непостижимо – Мистерия, Която е отвъд Вечността. С тази Мистерия е сродна само Истината.

Съзерцание за Словата на Отвъдния

Само който има Любов към Истината, чува Словата на Отвъдния, Словата на Незнайния. Така Незнайното се ограничава в знайното. Да имаш Любов, означава да имаш Душа. Незнайният може да говори само чрез Душата. Тогава в Словото има Душа, има Присъствие. Душата е Вратата, а Незнайният е Присъствието. Душата е Изворът, през който тече Незнайният. И Словата Му са Слова Отвъдни, но близки на всяка Душа. Когато Незнайният говори, ти пиеш от Неговото Велико Присъствие. Незнайният казва: Не Ме търси отвън, а Ме открий в себе си. Не Ме гледай с очите си, а Ме съзерцавай в Душата си. Не Ме желай, защото Аз превъзхождам всички желания. Аз съм предвечно в теб, отпреди всички времена. Аз съм в Душата ти, а Душата ти е Океан от Любов. Любовта – това си ти самият. И Любовта – това съм Аз самият. В Любовта ти Ме имаш завинаги. Щом имаш тази Любов, ти Ме имаш. И тогава трябва ли да желаеш нещо друго? Чрез Любовта Аз съм твой отпреди всички времена. Кое е това, което още търсиш? Не Ме търси, но преоткрий Любовта в себе си – Аз съм там. Аз те създадох като Любов. Чрез тази Любов ние сме от един и същи род. Да имаш тази Любов, то значи да си самодостатъчен, самоизобилен, самопрепълнен, самоблажен, самоизвиращ. Не търси нищо друго, защото Аз съм ти дал Себе Си. Аз съм вечно твой отпреди всички времена. – Това бяха Словата на Отвъдния. И откакто разбрах това, аз вече нищо друго не търся. Нямам цел, нямам име, нямам желания. И смъртта дори ме отбягва, защото Незнайният оживя в мен.

Съзерцание за Незнайното, което поглъща Съкровеното

Само Съкровеното може да бъде погълнато от своя Източник. Съкровеното – това е самата Любов. Любовта е едновременно и Съкровеното, и Пътят към него. Най-важното нещо за човека е да се научи да живее в Любовта. Човекът на Любовта не живее нито в миналото, нито в бъдещето. Вярата в миналото създава спомени и памет и ги подхранва. Вярата в бъдещето създава излишни предсказания. Не превръщай Таора в спомени и не превръщай Таора в предсказания. Не Го търси в миналото, защото Таора не е спомен. Не Го търси в бъдещето, защото Таора не е предсказание. Таора е Любов. Живей в Любовта и това е всичко. Не допускай вмешателството на миналото и вмешателството на бъдещето. Живей в Любовта и това е всичко. Така Любовта ще те отведе в Съкровеното. Незнайното те очаква да се завърнеш при него. Незнайното изисква само твоята Съкровеност. Само когато си Съкровен, можеш да се превърнеш в жертва, угодна на Незнайното. И когато Незнайното те погълне, ти ще бъдеш облечен в Нова Светлина и в теб ще засияе Присъствието на Съкровеното. И ти ще бъдеш наречен „Син на Светлината, Син на Незнайното“, и Мъдростта ти ще осветява световете. Когато Незнайното погълне Съкровеното, то го връща в световете, но облечено с Одеянието на Нова Светлина.