Елеазар Хараш – Лекции Том 14: Окултната мъдрост 2003 г.

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

ОКУЛТНАТА МЪДРОСТ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2003 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Ако имаш истинска Любов, Бог е заживял в тебе.

Елион

Чрез Любовта човек става истинен. Срещу тази Любов няма врагове, защото тя е покоряващата сила на Бога. В Любовта работи свещената сила на Бога.

В чистото слово се пробужда огънят на Бога.

Елион

В Любовта е скрит най-древният огън. Любовта има огнено слово. Огненото слово може да се излъчи до всяко кътче на вселената и да се превърне в око.

Смъртта не е смърт. Смъртта е портал към храма.

Евангелие от Салидон

Чрез смъртта любящият влиза в свободата. За любящия смъртта е наситена със свобода. Любящият има душата на свободата.

Свещеното сърце на човека е неговият велик учител.

Тот

Свещеното е наситено с Бог. Да действуваш свещено, означава да намериш Учителя в себе си.

По време на буря бъди спокоен. По време на спокойно море бъди внимателен.

Азонхир

Бурята е слуга на спокойствието. Спокойствието е слуга на бдителността.

Овладяването на себе си е безсмъртие.

Азира

Да си овладял злото в себе си, значи да си го покорил. Овладяването на себе си е преображение. Който не се владее, ще бъде въвлечен в тъмнина.

Ако се отдадеш на Истината, невидими сили ще устроят твоя живот.

Евангелие от Салидон

Чрез Истината в тебе тече древната невидима сила. Без Любов към Истината в твоя живот ще се яви една опасна самота, а в нея е скрита силата на злото, образът на злото. Много хора не са устояли на тази самота, защото са се отделили от Истината, която е великата опора. Истината руши самотата.

Пред Истината демонът на гнева изпада в ужас.

Спитама Заратустра

Истината работи безмълвно и поразяващо. Истината може да порази всяко дихание. Истината трябва да се съхранява, защото тя е нашето духовно оръжие.

Чистото съзнание е подслонът срещу бурята.

Евангелие от Египет

Чистото съзнание открива на човека друга вечност, по-вътрешна. Бурята, това е твоята съдба, тук логика и знания няма да устоят.

Който лъже, Истината го разрушава.

Спитама Заратустра

Който лъже, е в ума. Който говори Истината, е в Духа. Истината е оръжие на висшия свят. Който живее в Истината, висшия свят е зад него.

Тайната на спасението е връзката със самия Бог.

Енох

Елеазар Хараш
Варна, 2006 г.

1 април 2003 г.

Суфи

(лекция 1)

Исихазъм

(първа идея за размишление)

Сияещото безмълвие

Мъдростта на ДАО
(лекция 2)

Апокриф на Йоан

истинското учение на Христос
(втора идея за размишление)

Високият херметизъм

(лекция 3)

СУФИ

(лекция 1)

Суфи, най-общо казано, е мистикът, или този, който е постигнал реалността. Суфи е господар на двата свята: на външния се радва, на вътрешния се наслаждава. Ще говорим все за това, какво е суфи. Отнася се най-вече за арабските мистици, персийските, те са стотици – тези, които са постигнали реалността. Суфи не помни нищо друго, освен Бога. Мохамед казва: Моето вътрешно състояние е истината. От него са произлезли много суфи-организации. По-нататък ще говорим и за Мохамед. Неговото учение е толкова велико, че не отстъпва по нищо на Христос. Но понеже хората имат предразсъдъци, не могат да проникнат в неговото учение, в неговите тайни. Коранът е също дълбока книга, закодирана и нищо не трябва да се подценява, както и книгата на Лао Дзъ. На друго място казва: Говори истината, дори и когато тя е против тебе.

Според суфи не всяко добро е ешк, така го наричат, т.е. не всяко добро е любов, но всяка любов е добро. Ако освен Бога ти виждаш нещо друго, това е позор. Говорим за всичко, което се случва – война, нещастие, смърт, говорим тотално. Любовта е меч, който отсича времето и всичко преходно.

Що е любов според суфите: Океан от несъществувание. Любовта е свободна и от този свят, и от онзи свят. Когато любовта се слее с човека, той вече не е роб на временния свят и смъртта няма власт над него. Любовта е влечение към Бога чрез Бога. Друго определение за любовта от суфизма: Що е любовта? Безмълвна яснота. – Както виждате, много прост език, после ще говорим и за даоската мъдрост, също такъв език, подобен.

Суфите казват нещо много важно за трите вида хора: Който умира с любов към света, умира като лицемер. Този, който умира с любов към другия свят, умира като аскет. А този, който умира с любов към истината, с любов към Бога, умира като суфи.

Суфи е несъществуващ. Наистина това са същества от друго измерение, но живеят в нашия свят, подобно на даосите. И за даосите се казва, не знаят даже дали са живи или мъртви, обаче са будни и имат ДАО, имат Бог в себе си. Суфи не съществува в присъствието на Единствения. Той е опустошил себе си, изчезнал. Другият път ще говорим за „таслим“, смирението. Толкова смирен, изчезнал! Как може някой да обиди някого, който е изчезнал, който е станал никой. Никой не може да обиди никой, обидата не засяга никой.

Какво смятат те за съвършената любов? Съвършената любов е твоят Учител. Тя е, която ще те учи. Ако нямаш такава любов, нямаш и Учител.

Предаността. Предаността към тази любов, съвършената, истинската, е великият източник на енергия. Някои се чудят защо нямат енергия, губят им се енергиите, затова го напомням. Предаността е особен огън. Това, което религията обещава на вярващите като съвършенство и радост в задгробния живот, той го живее сега, не чака никакъв задгробен живот. Суфи превръща гроба в рай и още в храм, т.е. гробът не го ограничава, съзнанието му е постигнало предварително свобода.

Суфи е опиянен от чистотата на сърцето си. И в Библията е казано: Само чистите по сърце ще познаят Бога. Суфи живее във възвишено, безмълвно единство. Суфи също има лична любов, но тя е изпълнена с Божията Любов. За суфи добротата не е в това да даваш подаръци, добротата е да даваш себе си. Тук говорим за душата на суфи, да даваш душа на нещата. Суфи е този, който е настороил своите очи на вълната на безкрайността.

Според суфи човек може да стане силен, когато е разбит, когато е разрушен, т.е. в най-голямото изпитание. Тогава се ражда духът му. Значи при пълната мъка, при пълната скръб, именно тогава – затова Бог ги изпраща, за да може да се роди в нас духът, който ще реши нашите въпроси. Който знае тази тайна, е суфи – мъдрец, мистик, посветен в най-широк смисъл.

Да бъдеш суфи, значи да гледаш ограничено, т.е. само в една посока, посоката на Бога. Оттам нататък придобиваш безграничен поглед. Когато придобиеш този поглед, виждаш всички неща като едно, като единство. От това ограничение суфи е прогледал.

Казват, че суфи никога не може да бъде на гости на султана. Ако отиде на гости на султана, пак султанът му е гост. Това е една много тънка идея, няма да я коментирам, само я загатвам.

Да бъдеш суфи, означава да се откажеш от всяко безпокойство – и от най-малкото, най-микроскопичното. Суфи е подобен на земята, в която се хвърлят всички нечистотии, от което произлиза всичко прекрасно.

Суфи, това означава да имаш култура отвътре, а не да чакаш някакво образование да ти я дава.

Какво казват суфите за пътя: Направи една крачка от себе си и ето, виж – това е пътят. Знай, че ако се научиш на избавлението от себе си, ти ще достигнеш Бога, няма друга тайна.

Часът на молитвата за суфи, това е времето на истината.

Суфи задават въпрос и отговарят: Как мога да Те намеря, Господи? И Бог отговаря: Напусни себе си и ела. (Напусни своята низша природа, своето его и т.н. )

Що е суфи? Това е ден, който не се нуждае от слънце. Както виждате, суфите, даоските мъдреци не зависят изобщо от външния свят, нито от войни, нито от земетресения и т.н. Щом даосът живее в ДАО, той живее в друго измерение, нищо не го докосва, никакви събития.

ИСИХАЗЪМ

(първа идея за размишление)

Това е велико учение, което произлиза от Египет. В древна Гърция е много разпространено и на други места, в това число има и много българи – светци, които са постигнали святост чрез това учение.

Исихазмът е висше мистично учение. Думата е гръцка – исихия. Външно тя означава тишина, мълчание, покой, но има по-дълбок смисъл. Можем да го наречем учение за безмълвието. Според исихазма безмълвието е най-могъщото средство за познаване на Бога. Но както ще видим после, не всеки може да влезе в безмълвие. Можеш да мълчиш, може да казваш, че мълчанието е злато; и рибите мълчат, но не са мъдреци. Значи има мълчание и мълчание.

Истинският исихазъм е плод на духа. Можеш да мълчиш чрез духа си, можеш да мълчиш с ума си. Ако мълчиш с ума си, няма да постигнеш много. Умът може външно да мълчи, но той вътрешно говори или планира. Това е плод на духа, както преди говорихме за тези, които са познали шестото тяло. Това е велико и свято безмълвие, не просто седиш, затваряш се и се въздържаш. То е изпълнено с благословение.

Дълбокото безмълвие е непосредствено, пряко виждане на Бога, това е исихия. Т.е. висшата тишина е Боговиждане, откровение.

Исихастите казват, че исихията, безмълвието е такова състояние на незнание, което постига познание на Бога. Исихията е такова състояние на незнание, което превъзхожда всяко знание. И наистина безмълвието превъзхожда всяка мисъл, дори и Божествената, дори и свещената мисъл. Древните египтяни казват: Велико е жилището на безмълвието. Безмълвието се е смятало за мястото на свещената Мъдрост.

Когато човек страда с любов в своето безмълвие, така правят исихастите, скръбта им е свята. Това не е обикновена, не е човешка скръб, скръбта им е свята. Този, който не е познал Бога, не е способен на това безмълвие, на тази висша степен на исихия, безмълвие.

СИЯЕЩОТО БЕЗМЪЛВИЕ

Мъдростта на Дао

(лекция 2)

Ще говорим за китайската мъдрост и за Лао Дзъ. Лао Дзъ казва: Словото не може да каже много, но тишината може. Според Лао Дзъ думата ДАО означава много неща, но най-вече означава една идея: Истинност. По-нататък ще се спра на неговата книга, защото тя има много преводи. Външните преводи на Дао дъ дзин са примерно: Книга за пътя и неговата сила, Книга за пътя и благодатта, Книга за добродетелите и т.н., все външни преводи. Самият Лао Дзъ също има три имена. Външните му имена означават Старецът, Старото Дете, Престарелият Старец и много други неща. Обаче едно от имената му – Ли Ер – означава Дълбокото Ухо, което е много важно. Освен това не означава Престарелият Старец, а Изначалният. И наистина той просто изнася Дао – учението. Чрез него самото ДАО изнася учението за истината. Но по-нататък, в други лекции ще се спрем по-подробно на тези неща.

Според Лао Дзъ думата ДАО означава Истинност, може да се замести с думата Истина, Съвършена Истина, Бог и т.н. Що е ДАО? Едно определение на даоските мъдреци: ДАО, това е вечно отсъстващата реалност. Истинското ДАО се отличава по своето отсъствие. Това означава още, че истинският човек не показва себе си, толкова е смирен, толкова е скромен, неналичие. Китайците го наричат неналичие. Ако има наличие, той измества Бога, измества истината и нещата се развалят.

Ако следваш ДАО, когато стигнеш до върха, не спирай, защото ДАО е безконечен път, безконечно съвършенство. ДАО надминава и съвършенството, според Лао Дзъ, то също е ограничение за Него. Лао Дзъ казва: Ако станеш съвършен и спреш да следваш ДАО, ще се окажеш много несъвършен.

Даосът нищо не отхвърля и с нищо не се отъждествява. Даосът не знае даже дали е жив или мъртъв, но той познава ДАО, познава истината. А познавайки ДАО, той живее в чистотата на духа, в реалността.

За ДАО се казва следното: Само ДАО не владее Себе Си, защото постоянно се изгубва в другите, То постоянно се дарява, за да могат хората да растат. Даосът изгубва себе си в една бездънна одухотвореност, това е неговият път. Който не следва ДАО, т.е. истината, ще бъде погубен от своето неразбиране. А какво означава разбиране? Да имаш ДАО в себе си, т.е. истина, истинност.

Пустотата никога не създава препятствия. Пустотата е най-древното качество, първосъщността на сърцето, говорим за чистото сърце. Това е сърце, което няма желания, което живее в ДАО. Пустотата е другото име на чистотата, но тази дума обикновено смущава хората и затова някой път правим малки допълнения.

За славата даосите казват: Славата пасва най-много на душевно болни, тези, които търсят някаква слава, някакъв авторитет, те стават душевно болни, те вече са.

Според даосите всичко е ДАО и бедността е ДАО и тук обясняват каква привилегия е бедността. Разбира се, и богатството е привилегия, и бедността, всичко е привилегия. Аз съм ви казвал какво е казвал Учителят за бедността: Ако обувките ти са скъсани, не се оплаквай, не казвай, че са скъсани, а кажи, че те се проветряват – това е особен начин на мислене, при който никога не можеш да пропаднеш, става въпрос вътрешно, в съзнанието си. Какво казват даосите: Бедността е ДАО, това е пътят, по който можеш да забогатееш с истинност, разбира се, ако си буден. Бедността е движеща сила към разбирането на истинността на ДАО. Това е един шанс, не да завиждаш и да мислиш за други неща, а да се движиш към истинността на ДАО. Според даосите бедният е облагодетелстван да се движи към истинността на ДАО.

Даосите казват, че Лао Дзъ е написал Книга на безмълвието. Казва се, че той е произнесъл пет хиляди слова на мълчанието. Наистина неговата книга се казва така: Пет хиляди слова на мълчанието, но според даосите. Другият превод е Сияещото безмълвие. Това е истинският превод на Дао дъ дзин. Може да се преведе още и така: учение за Съкровеното, учение за Небитието, учение за Пустотата, което всъщност е най-голямата пълнота. По друг начин казано, учението на Лао Дзъ се намира в неизреченото. Когато изследвах много Лао Дзъ, разбрах, че той не говори това, което мисли. Той говори това, което мълчи, такъв е неговият стил. Той има и друга книга, която много хора не я знаят, но това е друг въпрос.

Лао Дзъ говори не мислейки, той говори немислимото. Неговата проповед е мълчанието между думите. Например чували сте тази негова идея: Дао, което е Дао, не е Дао и Дао, което не е Дао, е Дао. Даосите го превеждат така: Това означава, че думите са излишни и остава между тях тишината. Който може да улови тишината, може да расте. Който не може да улови тишината, той се хваща за тези противоречия, кокошката или яйцето, и цял живот има противоречия. Неговата проповед – на Лао Дзъ – е мълчанието, а не думите. Думите той ги е казал като компромис, по съвсем друга причина и между другото. Неговата книга е наречена Изреченото мълчание, така я наричат даосите, по най-правилния начин.

Тук трябва да уточним: той говори чрез мълчанието, държи повече на мълчанието, но цени словото. Според Лао Дзъ само мълчанието може да придаде значение на словото. Ако този, който говори, притежава дълбоката тишина, неговите думи докосват душите, той прониква, ако има реална, дълбока тишина в себе си. Ако няма тишина, думите му са плитки и мълчанието му е плитко.

Без мълчанието не можеш да проникнеш в тайната на думите, в тайната на словото. Мълчанието също се преподава като наука. Знаете, в древните школи начинаещите ученици по две, три, по пет години, много години са се обучавали в мълчание.

Ще разкажа една малка суфи-случка, преди да продължа. Един млад дервиш, който тръгнал по пътя на суфи, посетил един шейх, от големите суфи, тези, които са постигнали реалността. Този голям, велик шейх живял в къща като дворец – слуги, богатство. Младият суфи стоял няколко дена, но се смутил как може суфи да се занимава с богатство, да е толкова богат. И той казал на стария суфи: Позволи ми да си тръгна, притеснен съм. Старият суфи му казал: Аз тръгвам с теб. Младият казал: Ама как така, ти имаш дворец… – Така, тръгвам с теб! Тръгнали по пътя на странство. Думата странство, странствуване при суфи означава търсене на по-дълбока истина, а не просто разходка. Вървели те известно време и младият дервиш казал: Извинявай много, забравих си чашата в двореца, може ли да се върна и да си я взема, после ще дойда при тебе. Старият суфи му казал: Аз оставих цял дворец и не мисля за него, не съм привързан към него, а ти за една чаша се връщаш. Върни се, но аз няма да вървя с тебе на странстване, ти не си достоен мой събеседник. И така се разделили. Това е едно преподаване на урок и означава следното: суфи може да обладава голям имот, но той не е привързан. За суфи няма значение дали е богат или беден, той никога и към нищо не е привързан.

ДАО е мълчаливо слово и затова ДАО, което е изречено, Лао Дзъ казва, че не е истинско ДАО. ДАО се намира в неизреченото. Ако се движиш по пътя на ДАО, тогава времето ти ще съвпада с вечността, т.е. ти си намерил своя път. Думата път също е много по-дълбока, отколкото изглежда, по-нататък ще говорим.

От друга гледна точка, за Лао Дзъ не словото е съществено, а искреността, искреността на словото. Словото е значително, когато е искрено. Специално китайските мъдреци и даоси държат много на искреността. Те смятат, че без нея човек не може да стигне до себе си. Щом не е искрен към себе си и към другите, не може да се развива. Такъв подход имат и египтяните. Например думата геб означава земя, в речниците пише земя, но тя има друго значение. Според древните египтяни думата геб означава тяло на божество и много внимателно трябва да стъпваш по това тяло, по тази земя. Ако се изплюеш, забрави за развитие, духовност, идеи, богове и въобще път. Едно изплюване решава въпроса, значи нямаш връзка със същественото. Смятайте за какви отношения говорим и за какъв подход.

Когато ДАО проговори, словото Му се превръща в мълчание, т.е. в дълбочина. Защото ДАО е неизразимо, а словото Му е отблясък. Неизразимото, според Лао Дзъ, си съвпада с ДАО. Където ДАО Го няма, думите боледуват. Разбира се, и този, който ги произнася, който няма Бог в себе си, също думите му боледуват и той с тях.

В абсолютната тишина на ДАО даже и най-малкият шепот е като гръм. Нещо подобно казва и Учителят: Човешкият език в сравнение с ангелския е като гръмотевици, дори и внимателно да говори човек.

ДАО утвърждава неизразимото, съкровеното, а това е вечното, неизменното. Интересното е, че на китайски език думата син означава искреност. Преведено приблизително означава следното: Само искреният реализира себе си. Според Лао Дзъ Пустотата е единствената пълнота, той я нарича Сияещата бездна, говорим за бездна от одухотвореност. Който следва ДАО, без да го разбира, той вечно се обогатява. Понеже някои искат да разберат окончателната истина и изпадат в капан. Следвай истината, без да искаш да я разбереш. Учителят казва: Нашите пет бедни чувства – мога да допълня шестте бедни чувства, чувствата са дванадесет в човека, и дванадестте бедни чувства и т.н. Значи който иска да се ограничава, може да го прави, но истината трябва да се следва, без да искаш да я разбереш, все повече да се приближаваш до нея, все повече да се сливаш, но да не искаш да я разбереш: не можеш да издържиш, ако искаш да я разбереш.

Даосите казват, че Лао Дзъ всичко казва, преди да си е отворил устата, такъв е неговият стил.

Един мъдрец на сто метра виждал върха на игла, много остро зрение, много специално. Но веднъж ДАО му казало: Ти си сляп. Той казал: Как така съм сляп? ДАО му казало: Виждаш ли в тази малка, мътна река моята рибка? Мъдрецът казал: Не. – Ето защо казах, че си сляп. Аз я виждам, защото тя живее в моето сърце. – Това е една даоска случка.

АПОКРИФ НА ЙОАН

истинското учение на Христос

(втора идея за размишление)

Ще го изнасяме по малко. Това е учението, изнесено само на Йоан, няма го в Библията, учението за съвършения човек. Може да се каже най-важното нещо, което отсъства от Библията, предадено от Христос на Йоан.

Христос казал на Йоан: Ще те науча на науката за съвършения човек, защото ти си достоен. И после му дава определени закони.

Единното, което е в тебе, е съвършеният човек, това е Бог Незрим. Съвършеният човек не се нуждае от нищо, защото той живее в себе си, в своето съвършенство. Това е само един малък апокриф, между другото, те са няколко хиляди, аз ще ви запозная с една малка част от тях постепенно на лекциите. И всички апокрифи са нещо много дълбоко.

Съвършеният човек е първият човек. (Тук все Христос говори на Йоан. ) Той е андрогин, т.е. свято обединен в себе си. Пълнотата му е тройно велика. Така е обединил в себе си любовта и мъдростта, мъжа и жената, че е станал цял, не е на парчета и няма нужда от партньор, т.е. пълнотата му е велика.

Съвършеният човек поставя истината над всички неща. Съвършеният човек съществува в безмълвие. Ако той се покаже, ние го разбираме, но дори и когато е достъпен, той живее в тайната на безмълвието. Съвършеният човек е първото откровение на вселената, той е първата истина.

Съвършеният човек не е телесен, не е веществен. Той е дух и истина. Дори и когато е в тяло, той не е телесен, а е дух и истина.

Съвършеният човек не е свързан нито с излъченото, нито с времето, той никога не е бил заключван във времето. Съвършеният човек е свободен.

ВИСОКИЯТ ХЕРМЕТИЗЪМ

(лекция 3)

Кой е този, който може да предшества Единния?

Тъмнината и Единният са заедно, но не са съединени. Разбира се, ако се съединят, тя ще изчезне. Оттук е всичкото нещастие и страдание, понеже не са съединени.

Той е центърът на центровете. Центърът на центровете е навсякъде, периферия няма.

Единният нямаше да бъде Един, ако не беше всички неща.

Това, което е наистина цяло, няма части.

Кой може да даде на Единния нещо, което да Го обогати?

Той постига, но е непостижим. Чрез хората, чрез посветените постига най-различни неща, но е непостижим, остава в сянка.

Единният е мярка на собствената си безмерност, т.е. неизмеримост, и може да бъде разбран само от самия Себе Си. (Спомняте си, когато говорехме за индианците и за числата, ние смятаме от едно до безкрайност, не можем да броим. Ако вземем да броим, някъде по пътя ще заспим и ще умрем, не можем да достигнем до числата на безкрайността. Индианците го наричат дългата сметка. )

Ако отричаш Единния, ти разделяш нещата, а възможно ли е по-голямо безумие? Единният е вечно неизменен.

Единният няма начало, нито край. Краят Му поглъща началото.

Той не е дълъг, не е широк, не е дълбок. Но Той е източникът на всичко.

Единството с Него възраства чрез вечно приближаване.

Двойствеността е справедливо изгонена.

Единният е необходим, за да завърши всичко. Единният е източникът на ограниченията и свободата. Някои мислят, че хората ограничават другите, но тук има намеса на нещо по-вътрешно, по-дълбоко, което да даде на хората опит.

Чрез живот в Съкровеното човек вече не е в процес на съдбата. Той е човек, устремен към плана на истината. Брат Михаил казва: Мъдрият не се влияе от звездите. Ако отидем по-дълбоко, мъдрият не се влияе и от слънцата. И според древните египтяни звездите нямат пръст в човека, освен в тези, които сами са се ограничили. Според древните египтяни човек няма обикновена, човешка съдба, а има свещена съдба, той трябва да се върне в нея.

Разликата между световете се намира само в динамиката на вибрациите. Ние не виждаме ангелите, защото те се движат с голяма скорост. Светлината се движи с 300 000 км в секунда, но в сравнение с бързината на мисълта тя е като биволска каруца. А когато говорим за Бога, понятието скорост изчезва. В тази връзка Айнщайн е казал нещо много хубаво: Колко много неща знаем и колко малко неща разбираме. Това е човешкият свят, наистина е така. Много точно е казано, човекът знае много неща и оттук му излизат главоболията.

От тънките енергии са произлезли четирите низши стихии, наречени стихии на природата: земя, вода, въздух и огън.

Само много висши същества могат да ползват висшите динамични енергии и вибрации. Тук само едно малко отклонение ще направя: много хора се ограждат, правят си психическа защита, четат книги, някой път и формулите не им помагат; чертаят кръгове, палят свещи и в определени моменти изгарят, защото има нещо съществено, което не са разбрали. Истинската психическа защита идва от изключителната любов към истината. Имаш ли това, защитата вече е налице, но трябва да видиш дали искрено е така или си въобразяваш; дали с ума го искаш или с душата и с духа си. Ако искаш да имаш истинска защита, ще започнеш с основното, иначе никакви техники няма да помогнат.

Изкушението е зло за слабия, но добро за будния, защото будният ограбва неговата сила и увеличава светлината си.

Единният е центърът. Центърът е всякога вътрешен. Единният тласка в падение и Единният възнася. Той излъчва множеството, но си остава Единен.

Ако Единният пожелае, всичко би замлъкнало, в древната история има такива случаи.

Семето на двойствеността е началото на закона. Ето защо на евреите са дадени заповеди, понеже са се отклонили от Бога и трябва сега да изпълняват заповеди. Един разумен човек, който е пълен с любов, въобще няма нужда нито от десетте Божи заповеди, нито от тези над 600 на Тора и т.н., просто няма нужда от никакви заповеди. Закони има, защото има двойственост.

Този, който с готовност отстъпва на Единния, с лекота ще устои на множеството. Тука в случая една птичка пролет прави, обаче ако е съединена с Единния. Може да се справи, както Давид, само с една прашка и може да се справи не само с един въоръжен, а с много въоръжени, защото Бог е с него. Въпросът е дали така сме съединени.

Това, което не е от Единния, няма стремеж към Него. Някой път искаме да обръщаме хората, да ги направим вярващи, а не сме станали самите ние. И Учителят на едно място казва: Ако искате да оправите света и хората, косата ви ще побелее и нищо няма да оправите. Защото всеки има лична задача да оправи себе си.

На кръста израства Той, не Христос. И Христос покрай Него израства, но второстепенно. На кръста израства Единният, Той търси все по-дълбоко Себе Си, това е начин да върви към Себе Си.

Който се отклонява от пътя, излъгва себе си.

Той знае как да дава, но не умее да получава. Постоянно дава, храни цялата вселена, постоянно твори нови светове, но не умее да получава.

Херметистите казват: Единният не е отдалечен, той е скрит. Въпросът е дали ще се домогнеш до откровение.

Единният е ключът. Не казвам ключът на живота, защото това ще е ограничено, Той е нещо много повече от живота и смъртта.

АУМЪ

6 май 2003 г.

Суфи

продължение
(лекция 4)

Таслим

суфийски термин, означава смирение
(първа идея за размишление)

Та Кхора

един таен апокрифна едно древно братство
(лекция 5)

Дао

(втора идея за размишление)

Нетерит Асет

Богинята Изида
(лекция 6)

СУФИ

продължение
(лекция 4)

За суфи възкресението в Бога не става в задгробния живот, а тук, в този свят. Според суфи Бог можеш да Го видиш само чрез особения духовен орган, наречен сърцето. Суфите не се нуждаят от храмове, джамии, от философии и наука, от социална стабилност. Суфи има нещо повече от всичко това. Това е свещеното му сърце.

За суфи е правилно, че пеперудата изгаря в пламъка на свещта, защото тя правилно вярва, че пламъкът символзира съвършенството.

Книгата на суфи не е чернотата на буквите, а белотата на неговото сърце. Между другото да ви кажа, че суфите са от най-различни народи, не са само арабски мистици или персийски, или египетски. Има ги и във Франция, в Италия, в Германия, в Англия и т.н. Суфизмът е едно много особено състояние на душата, едно реално постижение.

Суфите казват: Преди да е дошло виното в този свят, нашите души са били пияни от виното на безсмъртието. – Методът на развитието, методът на суфи не е изучаване на нещата, а сливане с нещата.

За суфи сърцето не е анатомически орган, а метод на опиянението. За суфи любовта е методът за истинското развитие и опит. Любовта е целта и средството едновременно.

Суфи казва: Ако търсиш видимото, Бог ще бъде невидим за тебе. Ако търсиш невидимото, тайното, Бог ще бъде явен за тебе.

За суфи всеки враг е ценен, той се явява като лекарство, понеже човек може да се огледа, да види своите слабости и да се излекува.

Суфите казват: Познавай себе си многократно, това е вечен процес. Суфи е без вино пиян, без храна е сит. Неговата мъдрост не е от книгите, любовта към истината го е направила мъдър.

Безбожниците изучават всичко друго без най-важното – тайната на пътя. Пътят на езика на суфи се нарича тарика. Тарика-суфи означава суфийският път. Това е методът за постигането на себе си.

Суфи е избрал Бога и затова не е затворник на хората. Суфи знае, че няма друга връзка с Бога, освен чрез Бога. За суфи вътрешната светлина в човека е достатъчна като източник на религиозно ръководство. За суфи единственият учител е в човека, някои го наричат върховната чакра. Суфи наричат тази чакра Учителят и това е просто така. В Египет я наричат икх, означава раждане от истината, едно и също нещо.

Суфи превръща страстта в устременост към Бога. Суфите казват: Вие владеете само онова, което не можете да загубите при корабокрушение, т.е. своя дух. Суфи не търси пътя, той е влюбен в Бога и Бог му разкрива пътя към Себе Си.

Ако в душата на суфи, т.е. в душата на мъдреца, в душата на мистика, е скрит таен суфи, то той ще извърви правилно своя път. Суфи живее в света, но всъщност той е в друга вселена, която е скрита със завеса за суетните хора. Суетни означава тези, които са избрали най-различни неща, но не и Бога. Значи всички, които не са избрали тотално Бога или истината, малко или много са в суетата. И тази суета е завесата.

Ислямът е религия, суфизмът е любов. За суфите виното символизира езотеричното, вътрешното, реалното знание. Това е знанието, предназначено за избраните. Това вино не може да бъде пито безнаказано от всеки.

Суфите казват: Ако любиш Бога, Бог ще ти даде щастието да познаеш себе си.

ТАСЛИМ

суфийски термин, означава смирение

(първа идея за размишление)

Само смиреният става достоен за особеното внимание на Бога. Таслим означава да приемеш абсолютно всички лишения и страдания с радост, иначе нямаш таслим. Понеже някои като вярват в Бога, мислят, че всичко трябва да им е наредено и че всичко трябва да се случва, както те искат.

Таслим е убиец на егото. Хората на ума не познават тайната на това убийство. Защото тези, убитите, говорят на друг език, Божествен. Другите, религиозните говорят на научен език, на религиозен език, на еди-какъв си. Суфите говорят на Божествен език.

Този, който има таслим, никога не се чувства обиден. Това е една диагноза, една мярка. Могат да му се изсипят сто обиди, хиляда обиди, той е извън тях така, както казва Учителят: Никога не можеш да обидиш океана. Значи ако човек има сърце като океан, ако хвърлиш един камък, една обида, тя потъва. Но ако човекът е локва, ако е его, ако хвърлиш един камък, локвата се вълнува, това е егото.

Един от най-лошите грехове за суфи е да живееш личен живот. Значи дето всички искат да се устроят, всички искат да се осигурят и дето Учителят казва: От осем хиляди години гробищата са пълни с осигурени хора. Това е едно голямо осигуряване. Идеята за личния живот е грешка, защото това не означава отричане, а трябва да го разберем правилно. Има и отричане, но това означава да не отделяш цялото си внимание за Бога. Значи ако имаш личен живот и това не ти пречи да отделяш цялото си внимание за Бога, пак си в правия път. Но ако не отделяш цялото си внимание за Бога, независимо дали си женен или не, ти имаш личен живот. Това е един от най-големите грехове.

Този, който се смирява, според суфите, превръща себе си в прах. Така той се извисява до освобождение. Такъв суфи получава титлата „свободен прах“, т.е. свободата е негова. Ако някой чувства обида, това означава, че той няма таслим, няма смирение. Той няма дълбочина. Това означава, че той е его, а вие знаете, че егото винаги е обидено, дори и да не го обиждаш, просто самият живот е една обида за него. Понякога и радостта е обида, понякога и обидата е обида и т.н. Това означава, че той е его, това означава, че той е някой, а който е някой, той измества Бога. Истинският суфи е таслим, той е никой. Тогава как може някой да обиди никой. Значи унижени и оскърбени има само когато си някой, когато си изпъдил Бога. Докато си изпъдил Бога, докато си его, докато си някой, винаги ще те обижда животът. Когато станеш смирен, когато се изпълниш с Бога, обидите отпадат, защото вече си никой. И наистина кой може да обиди този, който е никой? Никой не може да го обиди, обидата няма къде да попадне. Ако смъртта иска да го хване, също не може да го хване, няма за какво да се хване. Смъртта обича да се хване за някой, който е някой.

Суфите казват: Ако усещаме обида по нашия път, няма значение дали е справедлива обидата или не, просто обида, това е неверие – така те го тълкуват и това е правилно. Който вярва в предопределението на съдбата, той е невярващ, той няма таслим, т.е. той няма способност да получи новия живот от Бога. Защото който живее в Бога, няма предопределение. Значи тези, които смятат, че няма изход от съдбата и така нататък, все едно да няма изход за Бог в човека, което е абсолютно невъзможно.

ТА КХОРА

един таен апокриф на едно древно братство

(лекция 5)

Да обясня името Та Кхора, понякога го наричат съкратено Та Кху, това е името на Техути, Тот или Хермес, но когато е бил в Атлантида. Там са му викали и по друг начин, но това е друг въпрос, няма да се спирам. По принцип са му викали Арамон, думата е атлантска и означава врата. Но думата врата е много дълбока, тук няма да се спирам. Това приблизително означава, че за такъв човек във всички светове е отворено. Значи за него няма затворени пространства, всичко е врата, Арамон. Той е бил велик жрец в Атлантида. Има 42 книги писани, седем апокрифа и освен това над 36 000 книги, писани от жреци чрез него и посветени на него, в негово име.

Днес ще говорим за един от апокрифите. Това е един откъс, но важен, защото трябва да разберем нещо за тайния живот на едно древно братство. В човешкия свят това братство е наречено пчелите, значи ще говорим за тайния живот на пчелите.

Пчелите са същества от тънкия свят. Те общуват с тайната душа на цветята и имат с тях една много фина интимност в тънкото измерение. Тук участват: душата на пчелите, душата на цветята и душата на Бога. В древността са наричали пчелите сари. Ще говорим за сари. Това са онези, които събират мъдростта. Наричат ги още събирачи на слънцето. Според Та Кхора сари са братство от напреднали, просветлени души, не просто пчели, защото и мъдрецът не може да направи мед, нито ученият, нито никой. Това е много особена способност, която се дължи на едно качество в тях.

Сари са хранители на древна мъдрост. На едно тяхно събрание в Атлантида те се чудели как да скрият и опазят своята най-чиста мъдрост, своята традиция. И са я превърнали в мед. Това означава, че в меда е съхранена мъдростта на определени същества, мъдрост, която ще дойде в бъдеще. Тази мъдрост е включена в меда. И нещо повече, медът е особен род хляб, свещен хляб. Освен това той е скритото предание на първата слънчева раса, за която след време ще говорим. След време, ако трябва, ще ви дам много богомилски рецепти, повечето са с мед.

Медът се предава и продължава да се предава като една тайна традиция на тази скрита мъдрост именно на тази древна раса, за която и сфинксът загатва нещо, но по друг начин. Значи пчелите си имат свой начин на изразяване, а сфинксът си има друг начин. Пчелите са носители и хранители на тази вечна и слънчева мъдрост. Това означава, че който се храни съзнателно с този мед, с чистия мед като храна, не го наричам лечебен, защото той е лекарство покрай другото, второстепенно – това е нещо свещено, свещена храна, това е сгъстена слънчева енергия, най-чистата форма на енергията.

Както пчелите са свидетели на отминали цивилизации, също медът е един свидетел. Разбира се, има и други свидетели, например металите, те също пазят тайните на съответните планети. Например в желязото е скрита тайната на Марс, в среброто е скрита тайната на Луната, друг път ако трябва, ще говорим по тези въпроси. Златото например пази тайната на Слънцето. Там пък по друг начин е скрита тяхната мъдрост. Но да се върнем на меда. Според окултната наука истинската храна е чиста, сияеща и слънчева енергия, а това е именно универсалната субстанция. Въобще човекът се храни с енергия, каквото и да яде, това е все енергия. Всички видове храна са нещо като вторична енергия, докато Слънцето е първична енергия. Според брат Михаил свещената любов към Слънцето, тази специалната любов, специалното чувство побеждава чувството за глад все повече и повече. Говоря за тези, които имат вътрешна връзка със Слънцето, които имат таен контакт, а не които просто се греят, тъй като Слънцето е тяло на божество. Гладът е дошъл много по-късно, след като е било изгубено Слънцето, универсалната субстанция, наречена още Дървото на живота. Значи тогава се явява гладът, когато този контакт с най-чистата есенция е изгубен.

Според сари на съществата не им трябва Учител, а истински живот, истинолюбие. Защо? Защото без истинолюбие Учителят е напълно излишен, може цял живот да стои до тебе, той е излишен. Според сари истинолюбието е съкровенолюбие, то може да те ръководи само по себе си и да те заведе при Единствения Учител. Както виждате, даже пчелите са разбрали нещо много дълбоко, те имат свои правила, другия път ще продължим с тях.

Според Та Кхора, или Хермес, или Тот, истинолюбието е единственият път към съвършенството и според него съвършеният човек е съвършената религия. Мъдростта на Нетер е създала пчелите. Нетер, това е древната египетска дума за Бог, за нея след време ще говорим повече. Тя е малко по-дълбока от думата Бог, както и идеята ДАО, но това е друг въпрос, съдържа много по-дълбоки тайни.

Когато сар, или пчелата, посещава цветята, тя прониква в тяхната душа чрез сетивото на сетивата. На езика на сари сетивото на сетивата е просто съкровеното. Между другото, една пчела посещава на ден между 4 и 6 хиляди цвята. Това е едно огромно трудолюбие, една изключителна работоспособност. И най-вече тя работи с едно специално сетиво, наречено сетиво на сетивата, всъщност това е съкровеното. Нещо, което в известен смисъл е по-дълбоко от шестото чувство, понякога се приравнява към шестото чувство, но понякога е нещо по-дълбоко.

Пчелата прониква в душата на цветята и изважда есенцията. Тя прониква във вечността вътре, после прави кръг от времето към вечността.

Учителят казва, че цветята са деца на ангелите, значи никой няма право да къса цветята. Ако някой скъса цвете, според Учителя, някога и той ще заприлича на скъсано цвете, понеже е посегнал на децата на ангелите. Ще дойде време, той ще заприлича на скъсано цвете, това е неизбежен закон. Казвал съм ви, ако някой много иска да подарява цветя на някого, в саксийка, ако въобще иска и не може да избегне, това е начинът. Цветята са деца на ангелите, а това означава, че те символизират добродетелите. А добродетелите са това, което дава винаги най-хубавото от себе си. Пчелите могат да го видят, могат да го извадят, човекът не може, човекът няма тази способност.

Учителят казва: Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го откъсне, а пчелата ще извади мед. Кой е най-умният? – Това говори, че сари са много напреднали духовно и това е наистина така, след време ще говорим пак за тях. Затова цветята дават себе си само на сари, на пчелите, на просветлените души, само на тях те дават своята есенция. Има, както казах, много тънка интимност между душата на сари и душата на цветята. И от тази тънка интимност се е родило нещо свещено, това е медът. Другият път ще продължа по този въпрос.

ДАО

(втора идея за размишление)

ДАО е по-древно от самата древност, но не е старо. Лао Дзъ не отдава предпочитанията си нито на живота, нито на смъртта. Той казва: Трябва да се почита единствено съкровеното.

Чистото действие. След време ще говорим много по този въпрос, говорили сме. На китайски се нарича у вей. Чистото действие е съкровено съвършенство. Според Лао Дзъ мъдростта, това е умение да разсейваш всички затруднения, преди още да се появят. Понеже когато някога се появят, вече може да е много късно. Това е предвиждане, което идва от съкровеното. Тук не говорим за ясновидство, за способности, а за естественото виждане на съкровеното.

Съкровеното е това, което обхваща всички неща, но не изразява своя образ. Съкровеното на китайски се нарича сю ан. Това е ключовата практика в даосизма, истинските даоси нямат друга практика, освен съкровеното. По-нататък когато ще говорим за чистото действие, ще разберем какво означава. Но това просто означава самия вечен живот, самата безпределност, самия небесен живот и т.н.

Даосите казват: Чистото сърце няма в себе си място за смъртта. То е толкова изпълнено с ДАО, че няма място за нищо друго. А там, където е ДАО, много ясно е, че смъртта не може да стъпи. Както ви казах, ДАО е много по-дълбока дума от Бог и по-нататък ще я обясним. Казвам това, защото някои християни са превели на китайски Библията: В началото беше Бог – пък то е съвсем друго, ДАО и Бог са различни и по този начин преводът е развален. Един коментатор казва, че ДАО не е фабрикант, нито слово произвежда, нито обича словото, нито обича славата и ДАО никога не е казвало „Аз съм Бог и покланяйте ми се“ и т.н. В Даосизма, в китайския начин на мислене тази идея е много по-дълбока и никога не може да се каже „Аз съм Бог и ми се покланяйте“. ДАО не обича никога тези неща. ДАО обича само едно нещо: скритостта; заема най-ниските места, както водата. Там, където никой не иска да отиде, в низините, ДАО е там. На даоски език това означава, че чистият няма нужда от Аз, даже от висшия Аз, въобще даосите отиват много далече. Например ако трябва да ви кажа едно от определенията за ДАО, то гласи: ДАО, това е отсъствие в отсъствието. Някой път ако трябва, малко ще го обяснявам, макар че то не може да се обясни. Едното отсъствие не може да се обясни, да не говорим за другото отсъствие. Но даосите са отишли изключително напред в дълбочините на мъдростта, такъв е техният път.

Чистият няма в себе си аз и затова смъртта няма за какво да се хване. Чистият има в себе си пустотата, т.е. има в себе си ДАО, има истината, има всичко. Няма нищо, но има всичко. Който все още има нещо, и малко аз, даже и висше Аз, той е още много далече от ДАО, смъртта малко или много ще го хваща.

Чистото действие или недеянието на китайски е казано у вей. Има и друго название, у уей, но ние сме приели тази идея у вей. Това е чистото действие и то предопределя вечността. Значи ако имаш чисто действие, твоята вечност е предопределена, ти си в нея, ти живееш в нея и няма нужда от други методи, няма нужда от практики и въобще няма нужда да стоиш три часа с главата надолу. Чистото действие е самият небесен живот.

Има една случка, която се е случила с Конфуций. Разхождал се из природата и стигнал до един водопад. Този водопад бил опасен, имало водовъртеж даже. Той видял един старец, който се върти във водовъртежа. Помислил, че този старец е отчаян и се чудел как да му помогне, ама там не може да се помогне. Наблюдавал го, наблюдавал го и забелязал, че този старец се смее. После открил, че водовъртежът изхвърлил стареца и той си излязъл спокойно на брега, радостен. Старецът бил даос и Конфуций го попитал: Какво става, как така не се удави? Старецът казал: Аз се отдадох изцяло на ДАО и ДАО ми помогна. – Значи те са сродни, стихиите на природата, даосът, ДАО, истината са сродни. Конфуций, разбира се, не можал да проумее това, защото с ума не става. Ако Конфуций беше влязъл, щеше да потъне, защото той има съпротива, още има ум, има интелект. Интелектът винаги се бори, винаги се съпротивлява, а водовъртежът само това чака: щом се бориш, нека да видим кой е по-силен. Даосът излиза и се радва, и царува, за него всичко това е било една детска игра. Това е тотално отдаване на ДАО. Значи тук законът е: при 99% не работи, при 99% потъваш. При 100% отдаване вече излизаш на брега с радост. Но може и да потънеш, но пак ще потънеш с радост, защото даосът не умира. Каквото реши да направи ДАО, това е все добро.

Даосите казват: Нищо не прави за себе си и ще бъдеш съвършен. Който търси истината, придобива второ дихание, диханието на ДАО.

Според даосите всички метали са неузряло злато, всички метали са в процес на развитие, да станат злато. Това важи и за хората, всички хора са неузрели богове. Въобще човекът е бог в развитие. Ще дойде време, тъй като е предопределено всеки да стане ДАО, няма изключения, включително и Сатана след време ще стане ДАО.

Чистото действие, или недеянието, означава да не нарушаваш порядъка на ДАО. Значи ако направиш една услуга, абсолютно не искай нищо насреща, нито външно, нито вътрешно и няма да нарушиш порядъка на ДАО, оставаш в благословението. Някои хора външно не искат, но вътрешно теглят, те нарушават свещения закон.

Лао Дзъ казва за победата: Победата трябва да се чества с траурен обред. В даосизма героите са отречени, там те въобще нямат място, те са особен род пропаднали души. Няма кого да побеждаваш, ти трябва да познаеш себе си и да израснеш в ДАО, няма нужда от победа, няма нужда от загуби.

Според даосите мъдростта на живота е придобиването на ДАО, това е цялата мъдрост. А както ви казах, техният единствен метод е сю ан, съкровеното. Няма други методи, няма други практики, всичко изхожда от това. Съкровеното ги ръководи, всеки по неговия правилен начин.

НЕТЕРИТ АСЕТ

Богинята Изида

(лекция 6)

За нея ще говорим и друг път. Първо, трябва да се знае, че в Египет е нямало развитие на цивилизация, въобще е нямало еволюция, нямало е развитие. Боговете просто са слезли и това е наречено цивилизация. Боговете – Изида, Озирис, Тот и много други са слезли и са донесли една много велика култура от Сириус. На египетски това е наречено зеп тепи – първото време. Ще говорим по-нататък и за сфинкса. Когато са слезли, оставили са една велика култура, постепенно са се оттеглили, останали са после полу-боговете, жреците, после фараоните и сега е останало само съвременно Кайро. Ясно е какво означава, когато се оттеглят боговете. Значи тогава вече няма цивилизация, а има стремеж към развитие, но не това е пътят. Пътят е съкровеност. Нетерите, боговете просто са слезли. Това е едно слизане и едно показване на една дълбока култура. Както знаете, думата култура произлиза от култ и ра, култ към Слънцето, което не е случайно и има много дълбок смисъл, но Слънцето е съвсем друга тема, за която ще говорим.

Изида има много имена. Наричат я Изет, Изис, Асет и Алсет.

Асет буквално означава стол, но вътрешно означава трон, а думата трон има съвсем друго значение. Буквално означава стол, вътрешно означава трон, а на абсолютно ниво означава Владетелката на вечността, прамайката на световете. Тя се отличава много от Дева Мария, имат нещо сродно, но тя е много по-дълбока и работи на много нива. Освен че е неизменна, освен че е дева, тя е и неизменната майка, и вечната майка, прамайката на любовта и е велика магьосница в най-чистия смисъл на думата, тъй като тя е обучавана от Та Кхора, т.е. от Тот. А в древен Египет магията е била едновременно религия и нещо свещено. Там са се учили как да изпълват думите с истина и как да живеят по законите на истината и това е било един магически начин на живот. Така че там понятията са съвсем други.

Тя е успяла да открадне тайното име на Слънцето, поради което е успяла да придобие много дълбоко знание. Асет означава: Родената с мъдростта, Тронът на мъдростта, Майката богиня. Тронът като идея в Кабала символизира могъществото във вселената. В други лекции ще разгледаме как кабалистите го тълкуват. Означава още Майката на световете, Майката на боговете, Майката светлина. Думата трон означава още обиталище и царственост.

Асет означава още Даряващата живот, говорим за всички същества на всички нива. Думата трон означава още славата на божествеността. В древен Египет Асет е позната още като таен извор, таен източник, това се тълкува като мястото, откъдето идват боговете. А те идват от мястото, което е отвъд вселената. Те посещават определени места във вселената, но те са извън нея.

За Асет е казано, че без нея и Слънцето може да се разболее. Значи и Слънцето няма такава пълнота, каквато пълнота има великата девствена и вечна любов.

За какво говори Асет? Тя казва така: Може да живее само този, който е чул гласа на душата си. Казва: Звездите блестят, слънцето грее, но само любовта сияе. Който е открил любовта, ще живее, това означава едновременно, че ще бъде спасен. По-нататък ще разгледаме на египетски какво означава думата спасение, тъй като тя няма нищо общо с християнските приказки, защото в египетския език в спасението не участва никакъв посредник, никакъв учител, никакво висше същество, никакви богове. Това е лично дело, да не говорим, че свещеници не могат да се намесят там. Лично дело, който придобие любовта напълно, ще бъде напълно спасен. Другите ще се прераждат с частично спасение, докато стигнат до съвършенството на Прамайката, наречена Изида. Защото само истинската любов е пълно спасение, тя се постига с лични усилия, никога няма посредници. Може временно да си бил упътван от някой бог, учител или каквото и да е, но няма посредници в това дело – много лично, много специално, много интимно и всеки трябва да си го постигне.

Изида казва: В тайната на живота има само една велика любов, която ни обхваща. Любовта има съвършенство в сърцето си. Човекът има две лица, в смисъл изгрев и залез, тъмно и светло. Любовта има само едно лице – това е сияещият разум. Когато любовта посети човека, той изгубва едното си лице, остава само сияещото му лице. Така в човека вече няма залез. Който има любов, има сила да се спаси от земното царство. Щом нямаш любов, времето ще властва върху твоя живот, а времето означава ограниченията. Значи един път се оплакваш от топло време, после от студено време, после от лошо време, после от хубаво време, после от ограниченията и т.н.

Асет казва: Времето изчезва пред облика на любовта. Само една велика и съкровена любов може да съхрани вселената. Който диша въздуха на любовта, той погубва времето.

Асет казва още: Твоята любов е твоят спасител. – Това означава, че не очакваш спасител отвън, а това си ти. Този, който няма любов, не може да образува в себе си вечното спасение. Твоят истински живот е твоят учител.

Според Майката богиня мер кхет, или пирамидата, това е видението на изначалната вселена, когато е имало само един единствен връх. На древноегипетски се нарича Нетер Нетеро, или Бог на боговете, или Върховният. Това е времето, когато е имало само един Господар, това е символ на пирамидата – завръщане при единствения Господар. Тогава всичко е било движение нагоре, нямало е сътворение, нямало е друг свят, нямало е движение надолу, нямало е грехопадение. Тогава имало само един Господар, символизирано е от върха на пирамидата и от специалния камък Бен-Бен, за него ще говорим друг път.

Според Божествената Изида посланието на сфинкса, на египетски Шешет Анкх, е следното: Човекът е слънце, което само се създава.

АУМЪ

3 юни 2003 г.

Суфи

(лекция 7)

Кришнамурти

(първа идея за размишление)

Свещеното слово на Орфей

(лекция 8)

Спасението

както е било в древния Египет
(втора идея за размишление)

Агарта

(лекция 9)

Учителят за благодарността

(трета идея за размишление)

СУФИ

(лекция 7)

Който няма любов към Бога, неговата аскетичност е недостатък, а знанията му са безполезни. За суфи любовта е чист огън, а знанието е дим и пушек. Който е изчезнал в Бога, не се завръща с човешки качества (понеже някои казват, че са Го видели, обаче остават хора с всичките си слабости, което означава, че нищо не са видели и този закон го потвърждава) . Една случка за една от най-големите суфи-жени, казва се Ал Рабия. Нещо, което може да стане само при суфите, не може да стане при християнството, не може да стане и при даосите, много е специфично: при Ал Рабия се явява Мохамед и ѝ казва: Обичаш ли ме? Тя казва: Мохамед, Мохамед, че тебе кой не те обича? Но ако питаш мене, аз съм толкова заета с Бога, че нямам време за теб.

Суфите казват: Всеки живот, в който отсъства Бог, е смърт под названието живот.

За учените и мъдреците: Учени са тези, чиито думи са по-хубави от постъпките. Мъдри са тези, чиито постъпки са по-хубави от думите им. Казват: Различавай поклонението към Бога от самопоклонението.

Що е искрена любов? Искрената любов е единствено в търсенето на Бога. Не обиждай нито мравка, нито човек – пътят на спасението е такъв. (Става въпрос за съденето, за което сме говорили.)

Бог не открива пътя на човека, докато той не направи истината цел на своя живот.

Суфи е този, който го няма. Ще обясня: Красотата на живота на суфи е в това, че той не съществува; дал е живота си на Бога, Той да живее в него. Който не съществува, само той живее, т.е. живее само този, в който е Бог. Тези, които са избрани, Бог украсява сърцето им със Своята сияеща светлина. Самопостижението е най-трудното достижение.

Суфи практикува уединение в обществото. Значи ако ти не можеш да го практикуваш в обществото, няма да можеш никъде реално да го практикуваш. Еволюцията на суфи се осъществява вътре в него самия. Една случка: в земния си живот един суфи и един цар много се обичали и много се уважавали. Един благочестив човек наблюдавал това. После благочестивият отишъл в рая и в рая видял царя, а суфи го нямало. Той попитал Бога коя е причината за възвисяването на царя в рая и защо е унижен суфи в ада? В отговор той чул гласа на Бога: Този цар е приет в рая заради своята привързаност към суфи. А суфи е хвърлен в ада заради своята привързаност към царя.

Еликсирът на живота съществува в твоето собствено, мистично сърце. Вглеждайки се в него, ти можеш да съзреш тайната на всички същества. За фалшивия човек суфите казват: Фалшивият човек е насмешка за дявола. (На следващи лекции ще говорим повече за дявола, за Сатана и за Луцифер, ще разгледаме тайния живот на Христос и особено на разпятието от една особена гледна точка – гледната точка на Луцифер, Сатана, дявола и демоните и как те са го преживели, какво са разбрали, какво знаят, това е за следващия път. )

Суфите казват: Който изпада в гордост, изпада в разрушение. Зад гордостта има завеса; когато се махне завесата, се вижда колко дълбоко е падението.

Суфи е излязъл от кръга на времето и е влязъл в кръга на любовта. Суфи е избрал за свое лекарство Бог. Това, което за обикновения човек се оказва камък, за учения се оказва бисер, а за суфи се оказва освобождение. За суфи молитвата е времето на истината. В молитвата глупостта си отива. Това е такъв процес, в който няма място за глупост. Защо казвам това? Няколко пъти ме питат и в София, и тук, и от Сант Мат, те казват: Молитвата не е важна, само медитацията е важна. Когато човек започне да разделя нещата, да казва „умът е важен, сърцето не е важно“ и т.н., той неминуемо ще попадне в капан, нещата не се делят. Всичко е важно. И когато един път ги удари токът, те започнаха да се замислят, че медитацията не им помага. Дойдоха да ме питат какво да правят, само го загатвам.

КРИШНАМУРТИ

(първа идея за размишление)

Истината е единственото нещо, което всеки трябва да търси. Каквото утвърдите в себе си, никога не може да бъде разколебано. Който е зърнал истината, не ще се спре пред никой храм по пътя си. Свободата е единственото светилище, единствената цел, единствената истина. Който иска да търси истината, трябва да копае дълбоко в сърцето си.

Намерите ли в сърцето си свободата, там трябва да издигнете храм на поклонение. Вие трябва да придобиете сила от преходните бури на живота. Преходните бури, психическите бури не трябва да ви изтощят, а трябва да ви увеличат силата и разумността. Подобни закони има много и при даосите, другия път ще говорим. Примерно има един такъв закон при даосите: Даос е този, който черпи ентусиазъм и вдъхновение от скучните неща.

Кришнамурти казва: Ние можем да помогнем дотолкова, доколкото сме намерили истината. И после: Свободата стои над боговете и над човешкото съвършенство.

СВЕЩЕНОТО СЛОВО НА ОРФЕЙ

(лекция 8)

Преди години говорихме за учението за пламъка, след време ще продължим с учението за пламъка, сега ще кажем някои други неща. Както знаете, близките му са му викали Орфи.

Казва: Животът е безсмъртен поток. – Няма значение дали умираш и какво правиш, животът е безсмъртен поток. – Любовта е, която ни въоръжава със смисъла на живота. Бог обитава в мрачно тайнство, там е скрита светлината Му, за което тъмнината не знае.

Казва: О, Велик Дух! Ти си непрогледен! Но моята любов Те видя в тъмнината. Видях Те в тъмнината, защото Ти пожела да Те видя. Любовта е спасителят на вечната вселена. – Вечната вселена, това е третата вселена, не физическата, не духовната, а Божествената. – Любовта е вечният ключ към тайната на човека.

Казва: Любов, ти си тази, която ни дава достатъчност. Всеки дом почита любовта, защото тя е като пълна чаша. В любовта се взира космосът, за да види нейната красота.

Казва: Любов, дали сме обет да превъзнасяме твоето светло име. Тъмнината е тъмнина, защото изгонва лъчите на възхода. Който е видял любовта, прогонва сладките сънища на света и узрява в своя устрем. Любовта умее да извайва сиянието си от тъмната нощ.

Той също е минал през големите изпитания, той също е посветен още от Атлантида, няма да се спирам на този въпрос. Но минал е и затова нещата ги знае и ги е преживял. Любовта умее да извайва сиянието си от тъмната нощ, както и Христос от Голгота. Оттам той извади своята сила, своята мощ и своето възкресение, нещо, което рано или късно ще се случи с всеки човек, а не да чака някой да го спаси. Защото във всеки човек е вътре самата Божия сила, самото царство Божие, самият Бог. Както ще видим после, според древния Египет, няма посредник – човекът е сам по себе си спасението, само трябва да го разбере и да извърви този път.

Казва: В молитвите изгаря твоето смъртно име – човешките неща, слабостите, името, въобще всичко. За Бога Орфей казва: Ти си вечно цъфтящ. После казва: В тези, които Те обичат, Ти пораждаш взора, за да Те видят. А който Те е видял, става чуден в себе си. Ти си Този, Който има тайни и явни проявления. Ти си Този, Който ни устремява към Себе Си.

За Луцифер казва следното: Луцифер е грозният Отец. Но благодарение на него ти се извисяваш в своята собствена светозарна същност. – Както ще видим в следващи лекции, единствен Луцифер е знаел, че разпятието на Христос и унищожението му на кръста е голямо зло и голяма опасност. Нещо в неговата древна памет е знаело, че това е най-опасното нещо. Но понеже той е дал заповедта на Сатана, на дявола и демоните, вече е било късно да се върне. После всички те е трябвало да преживеят разгрома, но за това ще говорим по-нататък.

Истинският човек е приятел на добродетелите. Добротата е самото оживотворяване на смъртните хора. Добротата е законът на неизменната вселена. За славата на Бога ние носим в себе си съкровено смирение. Според него световете са създадени от неизречено Божество, от неизречения пламък. Първородният човек е неизречен, той е вечен странник, нарича се още пречист и бързовиждащ.

Усърдната молитва е зачитането на боговете, т.е. нашите невидими помагачи. В дълбок мрак е скрита твоята свещена природа, твоят свещен огън и ти трябва да го изведеш оттам. Само за малко ще коментирам: този мрак в човека е създаден лично от него още от онези древни времена, когато човек е сключил договор с дявола и когато е натрупал голямата карма. От многобройни прераждания е натрупал голяма карма и голям мрак. И рано или късно той трябва да се опълчи, защото той я е създал и той може да я победи. За да може да се освободи от нея, той трябва да се срещне с този силен мрак и има възможност да го победи. Тези, които са го победили, стават посветени.

Най-великото нещо в живота е да си подвластен на Божията воля, така казва Орфей. Някои питат често какво точно е Божията воля. Много е просто: всичко разумно. А пък душата ти знае кое е разумно. Всичко неразумно е твоята воля и волята на други помагачи, астрални, неразумни същества.

Орфей казва за Бог: Ти си ясносияещ във всичко, което пожелаеш. – Това се отнася и за животни, за растения, за всичко. Скоро Духът ми изпрати една лястовичка в ръцете и аз видях в нея такова огромно сияние. Малко я подържах, не исках веднага да я пущам и после я благослових, и я изпратих. Значи навсякъде може да се яви това голямо сияние.

СПАСЕНИЕТО

както е било в древния Египет

(втора идея за размишление)

Спасител на нашата душа сме ние самите, това е гледната точка на древните египтяни. Ти си спасен, когато видиш собствената си тайна, своята собствена божественост. Най-важното качество на човека е нетерът, т.е. божествеността. Най-важното качество, според древните египтяни, е божествеността, може да се каже и съкровеността. Тя е, която го освобождава. Значи без нея никой не може да го спаси. Частично може да имаш някакво спасение, но няма да бъдеш спасен реално. Египетската идея за спасение е изразена така на египетски: Нук ану ап маат. Маат означава истина, справедливост и много други неща. Преведено означава следното: Аз откривам сърцето си за истината. Това се отнася за тези сърца, които са отворени за истината, които обичат истината и които живеят за нея.

Истинският спасител не е спасител, той е само наставник. Той упътва към спасението, което всеки сам трябва да си изработи. Никой не може да се спаси по волята на някой отвън. Да не говорим, че в Китай даоските мъдреци, великите учители въобще не говорят за спасение; просто няма нужда, защото те постоянно пребивават в живота на ДАО. Който живее в Бога, той наистина няма нужда да се спасява от нещо. Никой не може да се спаси по волята на някой вън от нас, защото ние носим в себе си нетера, висшата сила. Затова е казано, че царството Божие е вътре в нас. Затова е казано: „Богове сте“. И не може богове да чакат някой да ги спасява. Значи нещата трябва да бъдат разбрани правилно. Древните египтяни казват така: Ние трябва да придобием своето слънчево аз, своята чиста божественост, която съдържа в себе си качеството спасение. Затова е казано: Царството Божие е вътре във вас. Всеки от нас е Озирис, неговото пътешествие в смъртта е нашето пътешествие; неговото възкресение е нашето възкресение. Той е показал пътя, по който минаваме и ние ще го изминем. Когато сме готови, ще издържим изпитите. Някои се притесняват, че няма време, но Бог може да сгъсти вечността до няколко минути, така че въобще не става въпрос за време. А след време ще обясним какво означава думата време в египетската физика, по-точно във физиката на Хермес, на Тот. Там въобще времето не се обяснява като поток от време, защото такова нещо няма. Времето е движение на боговете и на техните състояния. Това е време, но по-нататък ще се спрем по-подробно. Другото време е нещо съвсем друго.

Посланиците на злото са само призраци по пътя към нашето спасение, така казват древните египтяни. Защото те никога не могат да докоснат нашия нетер, т.е. нашия божествен дух, нашата божественост. Спасението се придобива по пътя на лични усилия, няма посредници в това свято дело. Има племена, които нищо не са чували за Бога и ще бъдат спасени. Техни вождове, техни шамани вярват само в истината, не са чували никакви думи, дори и думата Бог, обаче ще бъдат спасени, защото именно истината е спасението. Между човека и неговото спасение не съществува посредник, защото човек по своята природа е нетер, т.е. самата божественост, самият Бог.

АГАРТА

(лекция 9)

Агарта е велик подземен град, велико подземно царство, което съществува в момента и на физическо поле. Няма да ви обяснявам, има много излази, има определени места и пещери, които излизат в Съветския съюз, в Палестина, в Египет, в Монголия, в Тибет и т.н. От хиляди години тук се развива велика цивилизация. Именно тук в Агарта и в миналото, и сега е установен златният век, това, което казахме на египетски „зеп тепи – първото време“.

Агартяните произлизат от Лемурия и Атлантида. Най-чистите техни мъдреци, Учители, Старци са от Лемурия и Атлантида. Тяхното правителство е изцяло съставено от Посветени. Първо, има един велик Старец, който ги ръководи, който е на три милиарда години. После има трима велики Посветени – Учители; после има 12, после има 22 и после има 365 и всички отговарят за своите области. Най-чистите и мъдри същества са се преселили от Лемурия и Атлантида в Агарта. Те се ръководят като цяло от един от изначалните Старци, наречен царят на света. И тогава така са го наричали, и сега така го наричат, царят на света. Докато Атлантида е потъвала в морето, агартяните с много сложен механизъм се скрили под земята, където са построили своя град. В Агарта владее тотално правителство от Посветени. В Агарта се работи изключително много с тайните на светлината, това е изключителен техен закон, за който после ще стане въпрос, ще изнесем някои закони от тайните на светлината. Тук не става въпрос само за тази светлина, която е от триста хиляди километра в секунда. Тя е друга светлина; има светлина, която се движи с 500 000 км/сек.; има светлина, която се движи с милиони км/сек. и има светлина на Духа. Там думата скорост отпада, затова Бог е навсякъде, защото става въпрос за нещо повече от скорост. Там има вътрешно слънце. В Агарта също обитават дървета, цветя, животни и хора. В момента агартяните знаят, че аз говоря за тях – толкова дълбоко е виждането им, толкова дълбок е духът им, че могат да уловят навсякъде кога, какво се говори за тях.

Агарта е изключително мъдро организирано царство. В това царство царува абсолютно благоденствие, мечтата на хората, на всички цивилизации. Абсолютно благоденствие, мир и дълголетие. Има жители на 500 години, на 1000, на 2000, на 40 000 и т.н. Болестите тук не виреят, няма условия за болести. Например един човек от нашия свят би се чудил как може да има живот без болести. Сигурно би казал, че е много скучно, но това е неговото разбиране. Лекарите от нашия свят биха се питали какво щяха да правят там и щяха да изпаднат в недоумение. Както такива, като Айнщайн, като попаднат сред велики посветени или сред ангели в другия свят, Учителят казва, че сред тях те стават общи работници и не се чувстват добре – носят вода, носят хляб, докато на света се чувстват много добре, защото се смятат за авторитети. Но там, в другите полета, за тях е скучно, освен ако не са смирени и ако не искат да израснат в духа.

Дълбоки тайни и поразителни знания са скрити в Агарта. Историята на човечеството от миналите четири потопа, преди големия потоп в Атлантида, именно там се съхранява от този изключителен Старец. Царят на Агарта, или както го наричат царят на света, е на 3 000 000 000 години. Но има и по-стари от него, но не в неговия свят, Учителят е говорил за това. Има Старци, които са на 1–ца с 36 нули години – много трудно е да се говори за техния опит, за техния живот. Те ще останат и в бъдеще да помагат на съвсем други раси.

В Агарта се е случило следното, това е едно предание, което много хора го знаят, в случая това е предадено от брат Михаил. Той казва: Така както си вървят хората в Агарта, животните, и така както си летят птиците, изведнъж за секунди всичко спира, застива, замръзва на местата си, настава неподвижност. Птиците бързат за няколко секунди да се хванат някъде, настава неописуема тишина. Знае се, че в този момент царят на света навлиза в своя подземен дворец и храм да се моли. Когато той влиза, произвежда такава вибрация, че го усещат всички същества, това е едно предание от Агарта.

Според агартяните светлината е всесилният закон. Тя е родена от великата, бяла енергия. Най-чистата енергия, която се образува при продължителни молитви, в Египет тя се символизира от един йероглиф, наречен птицата-ибис. Тя символизира бялата власт, т.е. властта на Хермес, която произлиза от истината. Истината произвежда бяла власт и няма нищо общо с човешката власт. Значи светлината е родена от велика, бяла енергия, ослепителна, на високо ниво, която се е разгърнала в Атлантида. В Атлантида, говорим специално за посветените, мъдреците и учителите, тази светлина се е разгърнала на много високо ниво. От друга страна, там се е разгърнала и черната енергия. Една част от тази черна енергия, която е пропаднала, се намира в Бермудския триъгълник. Това е черна енергия, остатък, отломък от Атлантида, от онези племена – туранците, за които говорихме преди време.

Светлината е наречена в Агарта бялата власт. Агартяните казват буквално: В светлината живее истинската власт. Всички агартяни са победили човешките слабости и всеки се развива на своето ниво. Те са неуязвими и могат да блокират с лъчите си всички, които ги преследват, няма значение, дали са въоръжени, тежко въоръжени, те имат методи и техният основен метод е светлината. Те винаги работят със светлината, светлината е тяхното могъщество и с нея те неутрализират всички враждебни сили. Тъй като различни правителства са се опитвали да тръгват по техни пътища, по стари предания да ги открият, но още отдалече са били отстранени и тръгват по съвсем други пътища. На Хималаите, както знаете, има такива пещери и на Рила има такива пещери – искаш да отидеш в нея, минаваш покрай нея, поставя се такава силна енергия, че просто не виждаш пещерата. Има и друг вариант: изпраща се такава енергия, че просто отдалече се отклоняваш и отиваш на друго място. Или пък ти се внушава страх от местността и е толкова силно излъчването, и същевременно е толкова тихо и могъщо, че просто ти знаеш, че трябва да завиеш. Не може да отидеш директно там.

Агартяните вземат съвети само от своите старейшини, т.е. от тези, които имат по-голяма светлина. Те мислят по свобода, по своему, но и по свобода имат право и обикновено доброволно искат съвети от по-голямата светлина. Освен това Агарта се намира не само под земята, но и в нашите вътрешни недра, вътрешни корени. Агартяните казват: Ти придобиваш своята сила, когато се превърнеш в поток от светлина.

Ако ти си искрен към себе си, ти се движиш към собствената си жива светлина.

УЧИТЕЛЯТ ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

(трета идея за размишление)

Благодарността е дума, останала от езика на древните мъдреци. Учителят казва: Ако страданието не предизвика чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползвано, т.е. не можеш да извлечеш от него сила, опит и навлизане в духа. Събуждането на човека, казва Учителят, се определя от неговата благодарност. Само онзи може да се събуди, който е благодарен за всичко. Значи като ти дойде едно хубаво нещастие – една хубава благодарност; като ти дойде една тежка болест – една хубава благодарност – реална, от сърце, такъв е моят съвет. Като ти дойде едно щастие – пак една хубава благодарност и т.н. Като се наложи да умираш – една много дълбока благодарност – ако може и специална. Някой ще умира, даосите казват: Какъв проблем има? Просто падаш и умираш красиво, така казват те, няма никакъв проблем. Но не всеки може да падне и да умре красиво, защото даосите нямат минало, нямат проблеми, нямат карма. Значи един обикновен човек може сто пъти да пада, но той не може да изпълни този закон. Това е изкуство, изкуство на душата, която е придобила своя Бог, своята пълнота.

Учителят казва: Колко се радвам, че съм тъжен; колко се радвам, че пари нямам; колко се радвам, че хората ме обиждат. И после: Който пее тази песен, работите му се оправят, работите му се нареждат. Когато обувките ти са скъсани, Учителят казва: Не казвай, че са скъсани, а кажи, че те се проветряват. Това е начин на мислене, това е неразрушимост; това е един неразрушим начин на мислене, който след време надраства оптимизма и влиза в духа.

Накрая: Тайната на живота се крие в благодарността.

АУМЪ

1 юли 2003 г.

Науката за Бога

въведение
(лекция 10)

Мойсей Кордоверо

един от големите кабалисти
(първа идея за размишление)

Парламентът на демоните

(лекция 11)

Исаак Лурия

един от най-големите кабалисти в света
(втора идея за размишление)

Дао

(лекция 12)

Четири суфи-истории

(трета идея за размишление)

НАУКАТА ЗА БОГА

въведение

(лекция 10)

В началото на началата Бог е трябвало да направи един изключителен избор, самият Той: дали да създаде живота или не. Той е избрал живота. Според Исаак Лурия Той много е страдал, докато вземе това решение, тъй като е виждал всичко в Себе Си като развитие. Много е страдал, но е взел това решение за живота и създал живота.

Бог е имал и друга трудност в това начало на нещата: дали животът да бъде предопределен или свободен. За Бог свободният избор е върховният избор във вселената, говорим за Божествената вселена и Бог избра свободния избор. Бог е предвидил всичко от самото начало, защото е преди началото. И свободата беше дадена. Това означава, че оттук нататък човек може да избере свободата, или съществата сами да се предопределят. Преведено това означава, че реално предопределение не съществува; човек може да си го направи, може да се освободи от него, но то реално не съществува. Предопределението се яви впоследствие, когато се яви Луцифер и тези, които смятаха, че пълно съобразяване с Бога е невъзможно.

По-нататък Бог допусна и грехопадането. Защо? Защото Той не искаше да има послушание към него чрез насилие. Според окултната наука Бог държеше изключително много на свободата и затова Адам и Ева бяха предупредени, но те избраха непослушанието, т.е. страданието. Те избраха Дървото за познанието на доброто и злото. Ще обясня: Дървото за познанието на доброто и злото са всички тези, които се изкушават. Значи както виждате, светът е препълнен. Това са всички тези, които се изкушават, включително и в астралния свят. Те ядат всякакви ябълки. Ще изредя няколко от тях, защото списъкът е дълъг: критика, похот, омраза, завист, алчност, злоба, гняв, лъжа и т.н.

Според окултната наука без свободата човек не може нито да избере Бога, нито да Го отрече, свободата му дава това право. Когато приемеш Бога чрез свободата си, това е истинското приемане. Ще го кажа по друг начин: когато обикнеш някой човек не по карма, а по свобода, а любовта е именно един велик дар към другия, тогава можем да говорим за Божествена Любов. Когато хората са свързани по карма, това е по закона на необходимост. Затова има много разводи, много убийства и много усложнения, защото някога са се предопределили. Учителят казва: Някога са сключили договор с дявола и сега хората го изстрадват и трябва да го изстрадат напълно, за да се върнат напълно, както ще видим по-нататък във втората лекция, в правилният избор, който го показа Христос. Христос показва правилния избор, а Луцифер неправилния, както по-нататък ще видим.

Когато приемеш Бога чрез свободата си, това е истинското приемане. Това е идеята на Бога, това е идеята на Божия план – да приемаш нещата по свобода, т.е. от любов. Именно Христос символизира правилния свободен избор и неговите последствия, т.н. възкресение. Възкресение в чистия дух, във вечния дух. Луцифер символизира неправилния свободен избор и неговите последствия, кармата. Ето защо думата съдба произлиза от съд, осъдени.

Страданието и трагедията влязоха в света поради свободния избор. И поради избора на човека Сатана стана временен господар на този свят. Но Сатана си е само едно творение с временна цел. Докога? Докато човек узрее в своя свободен избор. Когато Адам и Ева приеха внушенията на Сатана, тогава Бог включи своя таен план за спасението, т.е. сам Бог се намеси чрез Христос. Но Христос нямаше право да разгръща своята свръхестествена сила, той беше ограничен. И освен това трябваше да бъде и човек в известен смисъл, затова го наричат и човешки син – освен Божествен, и човешки син. Но той беше ограничен, затова го наричаме Син човешки. Величието на Христос е в това, че той показа пътя, той показа, че трябва да бъдеш послушен на Бога до смърт, докрай. Той показа нещо много важно, тъй като във вселената положението беше много сложно дори и за ангелите. Някои вече се съмняваха дали Бог е любов. Именно Христос показа нещо, което утвърди съществата във вселената, с това послушание докрай на кръста, защото, както ще видим после според Исаак Лурия, Бог се ражда в най-голямото изпитание; не в малките страдания, които са подготовка, а в най-голямото изпитание.

Христос показа, че Бог е любов и че Бог е свят дори до смърт. След Голгота Сатана знаеше вече, че е изгубен. Защо? Защото милиони същества разбраха и във видимия свят, и в невидимия свят тайната любов на Бога и свободата, която е дал. Голгота разкри на милиони същества, и най-вече от невидимата вселена, как да направят своя свободен избор. А изборът е избор, когато е направен в името на любовта. От друга страна, Сатана е тайна на Бога, това е друг Негов син, Негово скрито лице. Той е тайна от Великата Неделимост. Чрез Сатана, както казах, който е скритото лице на Бога, Бог ще преобрази цялата вселена. Затова е създаден, затова е допуснат. Чрез него Той разрушава цели светове и цивилизации в името на нещо ново. Чрез него ще бъде преобразена цялата вселена.

Другият важен момент: да видиш в злото скрития Бог, е също тайна наука. Не всеки може да види в злото, особено в зловещото зло, тайната на Бога и как работи Неговият Син. Могъщата ръка на злото е всъщност ръката на Бога. Трябва много добре да разберем тази Негова неделимост, за да не изкарваме виновен някого, или Сатана, или някой друг. Много могъщи армии и цивилизации бяха разтурени, защото нямаха правилен свободен избор. Нямаха, по друг начин казано, нямаха за вдач истината. И не случайно Сатана казва: Аз съм пробният камък. Чрез мен Бог изпитва кои са в истината и кои не са.

Поради свободния избор цялата мирова история е борба между Сатана и Бога. Не че Сатана е противник на Бога, Бог и любовта нямат противници, но разиграва се нещо външно, в името на свободния избор, на новата вселена, в името на истината, която трябва да се роди.

МОЙСЕЙ КОРДОВЕРО

един от големите кабалисти

(първа идея за размишление)

Той казва: Свободата е причината за създаване на света. Преди всичко открий Бога в собствената си тъмнина. Казва: Да имаш приятел, това означава да имаш Бог в себе си, това е най-великото приятелство. После: Всеки, който греши, задължително създава в себе си интелект. А който много упорито греши, създава в себе си демони.

Друг важен закон от него: Всеки, който се съкращава, т.е. някой път кабалистите наричат така смирението, смаляването, или който се смирява и стигне до нула, той ще бъде открит от Бога и осветен.

Какво казва Мойсей Кордоверо за думата ЛАХМА, на древноарамейски език, преди време говорихме за тази дума в „Отче наш“ – „хлябът наш насъщний“, какво означава тази дума. Казва: Да не ти е даден хлябът насъщен, т.е. лахма, означава да си оставен без истинско разбиране за смисъла на живота. Да ти бъде даден хлябът насъщен, т.е. лахма, означава да имаш откровение от Бога за смисъла на живота. И казва: Без да си разбрал смисъла на живота, ти ще ядеш само външния хляб, т.е. камъни. Смисълът на живота е в лахма, т.е. смисълът на живота е в хляба насъщен. А що е хлябът насъщен? Същността на Бога, същината на Бога, това е хлябът насъщен. Учителят казва: Истината е смисълът на живота – това е хлябът насъщен.

ПАРЛАМЕНТЪТ НА ДЕМОНИТЕ

(лекция 11)

Преди да започна, ще направя едно разграничение. На най-високото ниво съществува Луцифер, после съществува Сатана, после съществува дяволът и долу – демоните. Т.е. Луцифер е изкушавал съществата на най-високо ниво, дори в Божествения свят. Сатана изкушава съществата в духовния свят. Дяволът изкушава съществата във физическия свят, демоните изкушават съществата в подземния свят, т.е. в техните подземни, подмолни желания, там работят демоните. Всички си сътрудничат и затова е много смесено някой път да се различи. Злото си служи на различни нива, както и ангелските йерархии.

Сатана казва пред демоните: Мен много ме безпокои този Исус и тази Дева Мария. Кой е този Исус и кой е неговият Отец, защото ако от дева се роди син, дете, ние имаме малко шансове. Значи тук размишляват Сатана с дяволите, демоните и служителите на злото. После ще видим защо не могат да различават. Значи те виждат външно, но вътрешно са слепи, понеже са изгубили любовта, не могат да проникнат отвътре да тълкуват. Те трябва да видят нещата, да се случат, тогава си правят изводи. За нашите тайни намерения нищо не знаят, както ще разберем по-нататък.

Сатана е събрал парламента на демоните. За този парламент често ще говорим в по-следващите лекции. Защо? Защото раждането на това дете по негово време и тази история му била много противна и опасна. Те предчувствали нещо, но не знаели защо. И демоните започнали да разсъждават. Пророците са предсказали идването на Христос, но този, който ще се ражда, е Исус. Те не могат да свързват нещата. Той не е опасен. По-късно Луцифер повиква Сатана и демоните и казва: Ти, Сатана, ще изкушаваш този Исус. Той ме тревожи. Не го познавам, но той ме тревожи (понеже има було, вътрешно не могат да го видят). – Чистият Дух е неуловим и недостъпен за загубената способност, която се е явила при демоните, загубената любов, загубената истина. – Той ме тревожи, трябва да разберем чрез изкушенията дали той е Божи син. И както знаете, Христос бил изкушаван, подобно на Адам и Ева, но резултатът бил друг. Сатана предлага на Христос да скочи от височината, като му казва: Ако си Син Божи, ангелите ще те повдигнат. – Той иска да види това нещо, да се случи, за да знае парламентът на демоните какви мерки да вземе. Ако Христос беше скочил, той щеше да разкрие същността си, ангелите щяха да му помогнат и той щеше да стане център на атаките. Но Христос не скача и те няма какво да видят. Сатана и демоните остават в неведение, в незнание. Почват да разсъждават, да тълкуват, но реално не знаят. Много съвещания има, но те не могат да разберат за какво става въпрос, нищо не е показано.

После Сатана тайно се връща в ада, без да е убеден, че това е наистина Божият син. Той споделя това с Луцифер и демоните, но съмненията на Луцифер остават и това се предава и на демоните, макар че те мислят, че не е опасен. Но Луцифер има нещо в древната си памет и има една съвсем малка будност, която му казва, че това същество е опасно.

После Луцифер отново събира парламента на демоните на съвещание и им казва: Тъй и не можах да разбера прост човек ли е, обикновен пророк ли е или е Син Божи, или е просто Бог. Изкушавахме го, но не го разгадахме. – Въобще низшите същества се занимават с гадаене. Те нямат любовта, с която да проникват и да виждат. Любовта е единствената сила, която прониква. – Той си остава, казва Луцифер, за мене загадка. Някои от демоните се обадили: Навярно той е лъжепророк. Това бил демонът Астарот. И повечето демони се съгласили с него. Но Луцифер не можел да се съгласи. Нещо в древната му памет му казвало, че това е голяма опасност. Страхът на Луцифер бавно започнал да расте. Между другото, всички демони и всяко зло се страхуват от любовта. Затова е много важно между нас да има любов, съгласие и хармония, там няма условия за проникване на злото, но това е друга тема. Ще обясня: Една от големите слабости на демоните е тяхното неведение. Те не могат да разберат нещата такива, каквито са. Те мислят, гадаят, умуват, но чистият дух винаги работи в друго измерение. Например така както мравката ходи по човека, но не може да го разбере, тя няма такива способности, тя е в неведение. За малко ще се отклоня, една случка, дадена от един суфи – Руми, подготвяме една негова книга. Казва: В едно индийско село закарали един слон по тъмно, вечерта. Никой не го видял, всички разбрали, че това е много странно същество и отишли да го оглеждат. Но в тъмното не могат да го видят. Това е една много тънка история-суфи. Започнали да го пипат, единият хванал хобота и казал: това е тръба; другият му хванал ухото и казал: това е ветрило. Третият му хванал крака и казал: това е колона. Значи всеки си прави разни изводи, това е едно осмиване на учените и ученото невежество, които така пипат Бога и истината, на парчета, понеже нямат любовта, нямат целостта в себе си. Така напипват нещата и Руми казва: Понеже нямат лампа в себе си, понеже нямат запалена свещ, понеже нямат любов, учените нямат представа за истината. Единият казва едно, другият друго и никога няма пълнота. Ако имаха лампа или свещ да си запалят, щяха да видят, че това е слон, че слонът е цял и нито е тръба, нито е ветрило и т.н. Те нямат такива способности и са винаги в неведение. Неведението е съществената част на демоните и на съществата на злото. Това е тяхна съществена черта, съществена част. Ето защо демоните много често действат против собствените си интереси, понеже нямат виждане. Вие знаете как много мафиоти, много мафиотски групи в един момент тръгват едни срещу други – така си объркват интересите и помежду си в групата, и срещу другите групи. Така се смесват интересите, че и демоните не знаят какво искат.

Божият промисъл е толкова прост и неизбежен, но демоните не могат да го разберат. Но трябва да кажем, че простотата, простото, което излиза от Бога, е дълбоко. И Лао Дзъ е прост човек, както си признава, но е много дълбок, по-дълбок от цялата китайска култура, от всички китайци, взети заедно. Това се дължи на простотата в него, на ДАО в него, просто ДАО е влязло в него и работи по един простичък начин.

По-късно, по време на възкресението на Лазар, демоните вече разбрали, че тук действа голяма Божия сила, понеже има видим резултат. Изведнъж демоните разбрали, че действа някаква голяма Божия сила. Защото Лазар бил в ада и изведнъж се оказал изтръгнат. Както казах, тука има видим резултат. И на следващото си съвещание в парламента на демоните те са вече силно смутени и угнетени. За тях това възкресение е много опасен знак, защото на земята е слязла опасна сила, а може би сам Бог. И тази сила действа в името на Бога. Започват безсънни нощи за демоните и за техните съвещания. Според Исаак Лурия – най-големият кабалист в света, така както Яков Бьоме е най-големият теософ, макар че някои прибавят към него и Сведенборг, и майстер Екхарт; но Яков Бьоме е особена, специална мъдрост, така както Исаак Лурия е в Кабалата; посветен в Египет, отдал целия си живот на Кабалата, той достигнал до най-големите заключения и тълкувания, включително и за сътворението на света – според Исаак Лурия освобождението на Лазар от ада означава, че тук става въпрос за по-голяма сила от силата на ада. Оттам идва смущението на демоните. Спасението на Лазар означава, че много други души могат да бъдат изтръгнати и спасени от ада и демоните няма да има с какво да се хранят. Защото те се хранят с енергията на изостаналите души. А Сатана бил твърдо убеден, че след грахопадането, по закона на справедливостта, всички тези паднали души принадлежали на ада. Той бил твърдо убеден, че те са му вързани, защото той смятал, че това е по закона на справедливостта, както е било в миналото. Наистина по този закон той има право да властва над тях. Но щом една душа е спасена, това означавало, че всички души могат да бъдат спасени. Това било най-големият ужас на събранието на ада.

Но и Сатанинската надежда е голяма. Демоните, които от толкова време били на земята, където е техният ад – понеже някои питат къде е адът, просто е много елементарно, това е земята, това са земните състояния на хората, самите земни състояния са малко или много ад – понеже от толкова време били на земята, пък и земята е техният ад, те не могли да повярват, че така лесно ще изпуснат душите и че краят на демоните приближава. Това не било за вярване.

Въпреки всичко в парламента на демоните все пак се промъкнало едно отчаяние, буквално отчаяние. Защото те не разбирали в своето неведение тайната сила на своя противник – Христос. Те не познавали неговата истинска природа. Но така или иначе те вече планирали да го убият на всяка цена, понеже опасността, която се излъчвала от него, вече и след случая с Лазар, била голяма. Разбира се, както ще видим, това е стратегия на Бога, много по-голяма, отколкото можем да си представим.

После на съвещанието те изпращат любимата дъщеря на Луцифер. В кабалистиката е наречена тази дъщеря Отчаяние. Изпращат Отчаянието на Юда, за да може той да продаде своя Учител. Когато Юда извършил своето предателство, същата тази дъщеря, наречена Отчаяние, го склонила да се самоубие. Те са много близки и много сродни, отчаянието и самоубийството са много близки, както например омразата и критиката, те са нещо като брат и сестра. После е много лесно, защото имат власт по закона на справедливостта, по закона на предателството да му внушат, да му натрапят внушение за самоубийство и той го изпълнил.

Както казах, те са го склонили, защото предателството вече дава власт. Така отчаянието се усилва докрай и демоните му внушават да се самоубие. Така отчаянието става господар на човека и вече няма избор. Понеже е направил голяма грешка, вече няма избор. Разбира се, в парламента всички демони се радвали на самоубийството. Значи когато се случат такива неща с хората, там царува радост, това е тяхната радост, техният начин на мислене. Сатана, разбира се, бил доволен много от своята работа, защото носел много добри новини и на Луцифер, и на целия ад, а там тези новини са нещо много хубаво. Там тези новини са радостта на ада. На последното съвещание на демоните Сатана казал: Горе главите! Аз съм щастлив. – Но Луцифер продължавал да не споделя неговия оптимизъм. Всички демони и същества на злото, това е законно положение, винаги имат фалшив оптимизъм. Техният оптимизъм не е реален, както не е реален оптимизмът на обикновения човек.

Защо Луцифер не споделял неговия оптимизъм? Защото за него Христос си оставал жива опасност. И тази жива опасност работела в съзнанието на Луцифер.

ИСААК ЛУРИЯ

един от най-големите кабалисти в света

(втора идея за размишление)

Казва: Който постигне собствената си святост, т.е. висшата си душа, петото тяло, сам става спасител на себе си. Всеки, който не е пробудил себе си за истината, е мъртъв. Бог се ражда в най-дълбокото изпитание. Там човек е максимално концентриран, максимално е дух и изведнъж се отваря врата, можеш да Го видиш реално, не отдалече, не в гръб, а лице в лице можеш да Го видиш със силата на своя дух.

Не само светът е в изкушение, но и цялата вселена е в изкушение, за да се роди свободата. И ангелите размишляват, и архангелите размишляват, за да се роди свобода в още по-високо измерение; свободата на новата, духовната, на бъдещата вселена. Тя сега се заражда постепенно, а тогава ще избликне в нова светлина.

Той казва: Чистото действие образува храма в човека. – Той набляга на истинския храм, не еврейските храмове, не традиции и ритуали, а чистото действие, на което набляга и Учителят. Учителят казва: Моята църква, това са моите мисли, чувства и постъпки – едно от нещата, за които църквата го отлъчи. Отлъчени са и Яков Бьоме, и Майстер Екхарт, и Сведенборг – това са все отлъчени хора от църквата, защото са се отдали изцяло на истината.

ДАО

(лекция 12)

ДАО може да бъде разбрано само чрез покой. Даосите казват: Не трябва да живееш нито за другите, нито за себе си, а за ДАО, за истината. Щом живееш за ДАО, ти ще живееш правилно и за себе си, и за другите. Това вече е последствие. Ти ще живееш по начина на ДАО, не по твоя начин. По друг начин казано, не по твоята човешка логика, а по Божествената логика. Аз съм също за логиката, но Божествената, не човешката. Знаете какво е казал Учителят: Когато хората, обикновените човеци говорят за логика, ангелите и серафимите са хващат за корема от смях – понеже тази логика е абсурдна.

Ако искаш да живееш, според учението на даосите, не се привързвай към живота. Най-голямата опасност в света е нашествието на добродетелните хора. Според даосите ако се яви такова нашествие в света, това е най-голямата опасност. Както виждате, много странен начин на мислене, но много дълбок и точен. Много хора ще се представят за добри, а всъщност само Бог е добър и много хора ще злоупотребят, защото истинското добро не принадлежи на човека, нито на ангелите, то изцяло принадлежи на Бога. Затова това нашествие е голяма опасност в света.

Казват: Живей като ДАО и няма да имаш нужда от самоусъвършенстване. Значи даосите изключват дори и самоусъвършенстването. Просто живей като ДАО, т.е. живей като Бога.

За даосите бъдещето няма никакво значение. Само ДАО е значимо. В даосизма вселената се смята за абсолютно безполезна, говорим за цялата вселена, с всичките му красиви звезди и слънца. Според тях, говорим за най-високото ниво даоси – шеста степен, само ДАО е полезно.

Даосите казват: Колко е неуместно да се самоусъвършенстваш – ти си просто ДАО. Значи ти си просто любов, ти си просто истина, ако се проявяваш, просто нямаш нужда от еволюция, но това не е лесно да се разбере от някои съзнания.

Даос е този, който черпи ентусиазъм и вдъхновение от скучните неща. За мен е малко трудно да си обясня съществуват ли скучни неща, но все пак допускам, че някъде има такова нещо. Значи все пак има скучни неща, щом все пак се използва тази дума.

Този, който е привързан към живота, подхвърля себе си на смъртна опасност. Тук ще направя само едно малко тълкуване. Който е привързан, той винаги изкривява начина си на мислене. Самата привързаност е мярка, че човек си изкривява начина на мислене. Може да е малко, но това малко може да стане голямо. Когато човек е привързан към нещо, това означава, че той ще се привърже към кривите неща, той е привързан към страданията. Спомням си преди години за един спомен от един брат. Някакви студенти посетили Изгрева и Учителя, само за малко се отклонявам, преди да продължа. Учителят ги попитал: Вие какво следвате? – Ние следваме право. Учителят казал: Като завършите правото, ще започнете с кривото. Учителят попитал други студенти: Вие какво следвате? – Философия. – Като завършите философията, ще започнете с невежеството. – Ама, какво да правим, тогава кой е прав? Учителят казва: Прав е този, у когото Бог живее. Много просто, дали тези студенти са разбрали нещо, не знам, но отговорът е много простичък: Прав е само този, у когото Бог живее.

Пътят на Лао Дзъ, почтеният Старец, затова е велик, според даосите, защото пребивавайки в него, в пътя, просто никъде не отиваш. Ти си пълен с ДАО, няма къде да ходиш, ДАО е просто пълнотата на живота. Няма самоусъвършенстване, няма еволюция, просто живееш в пълнота. При Лао Дзъ ДАО е постигнало пълнота, те са в единство и затова ДАО изнася чрез него едно много велико учение. Една от най-дълбоката мъдрост в света се намира в даоското учение. Аз още не съм ви я изнасял, за да не смутя някои, но след време може да се престраша и да ви изнеса по-дълбоките закони на ДАО.

Даосите казват: Истинското съвършенство не се нуждае от усъвършенстване. Ако нещо се нуждае, значи то не е, значи ДАО го няма там. И Учителят казва: Любовта, Мъдростта и Истината не се нуждаят от усъвършенстване. Те са вечни, завършени, съвършени процеси. Вие се нуждаете, но те не се нуждаят. Значи истинското съвършенство не се нуждае от усъвършенстване.

Какво е това съвършен човек? Съвършеният човек просто претворява истината, така действа той. Той просто я изразява, защото към всичко се отнася с отсъствие. Скоро малко се затрудних, в един вестник – „Черно море“ – ми искаха интервю. Казват: Представи себе си. Казвам: Това е много лошо! Това означава да изпъдя Бога. – Все пак се наложи малко със зор, малко с увещания да се разбираме. После: Какви добрини си правил, кажи? Казвам: Това е много опасен въпрос. Ние не само че не правим добрини, ние даже не сме проводници. – Тя се усмихна, ама дали ме разбра журналистката, няма значение, но един такъв странен разговор водихме… Така или иначе, това е моят начин на говорене.

Според даосите да знаеш, означава да се окажеш незнаещ. Казват: Само незнанието е просветлено. Значи знанието не е просветлено, не е благословено, но незнанието е просветлено, защото то символизира смирението. Смиреният човек не знае и затова Бог му дава все повече да узнава. Без да знае, той узнава нещата.

Казват даосите: Пътят е скрит в своята бездна, за да не смущава хората.

Казват даосите: Този, който напряга силите си при носене на тежести, той не умее да използва своите сили. – Разбира се, това има дълбока връзка с Египет, по-нататък ще говорим пак за Египет, за тайните на пирамидите. Учителят е просто категоричен: Събрани жреци със силата на мисълта пренасят там тези товари. Никакви техники, никакви там бутания по релси и никакви глупости. Но тъй като хората са изгубили чистотата и оттам динамиката на мисълта, те се занимават с разни бутания – с колички, с каруци, с големи каруци, с релси, с кранове и т.н.

Даосите казват: Когато ДАО става на прах, то не губи своята истинска същност. Вие сте виждали едни малки прашинки, които светят като слънца. И там е ДАО. ДАО е навсякъде, и в прашинките.

Ако искаш да направиш жертвоприношение на ДАО, даосите дават един съвет. Както знаете, там при даосите въобще няма никакво жертвоприношение. Това е една шега, която трябва да разберем. Казват: Направи си едно сламено куче и го изгори. Хем няма да бъде отнет живот, хем жертвата ти няма да бъде приета, защото ДАО не се занимава с такива глупости. Ето, това е най-мъдрото жертвоприношение, според даосите.

За политиката: Секретът на успешната политика е да въведеш ред и порядък в себе си, няма друга политика, т.е. да въведеш ДАО, истинността.

За даоса кокошката и яйцето съществуват заедно, никога е нямало разделение, както цветята и пчелите са заедно, както шумът и тишината са заедно. В момента може да има шум, но тишината е тука, тишината е въпрос на съзнание. Може да си сред най-големия шум и да си в тишина и покой. Може да си в най-тихото място на Рила и духовете да шумят в тебе. Нещата са заедно. Ако постигнеш покоя, ще бъде добре.

ЧЕТИРИ СУФИ-ИСТОРИИ

(трета идея за размишление)

Първата история: Един ученик попитал своя наставник-суфи, своя Муршид (на суфи-език Муршид означава Учител, наставник или суфи-наставник): Учителю, какво би казал ти, ако би узнал за моето падение? Учителят казал: Ставай! – Ами ако узнаеш, че и следващия път съм паднал? – Пак ставай! – Ами когато това продължава всеки ден, да падам и да ставам всеки ден? Суфи казал: Падай и ставай, докато си жив. Защото тези, които са паднали и не са станали, са умрели. – Такъв човек е умрял, защото се е предал.

Втора случка: Утешение. Ученикът попитал суфи-Учителя, Муршида: Учителю, светът е пълен със страдания, в какво може да намери човек утешение? Суфи казал: Зависи за какъв човек говориш. Защото мъдрецът се утешава с мисълта: Случило се е това, което е трябвало да се случи. А глупавият се утешава с мисълта: Това се е случвало и на другите, на мене никога повече няма да се случи. – Първият го приема и го надраства. Думата „приема“ е една от най-дълбоките думи в българския език, тя не е обикновена дума. Когато приемеш злото, ти го надрастваш. Когато приемеш страданието и болката, ти ги надрастваш, изведнъж се оказваш над тях, ако ги приемеш напълно. Законът не работи при 99% вяра. Глупавият е казал така: Това се е случило с другите, но с мен повече няма да се случи. Това изразяване показва, че той поканва страданието, той го привлича, защото не е господар на себе си. Това ще се случва, докато го приеме напълно, а приемането е качество на любовта.

Трета случка: Тримата мъдреци и султана. Трима мъдреци поискали да отидат на гости на султана, защото знаели, че султанът е мъдър. Задали му някои въпроси, но султанът се смутил. Разбрал, че тези мъдреци задават сложни въпроси. Искал да си помогне и извикал Молла Насредин, нещо като Настрадин Ходжа, един суфи-мъдрец. След малко Молла Насредин идва с едно магаре, двамата се люлеят насреща на тримата мъдреци. Мъдреците, като го видели, се засмели и първият мъдрец казал: Кажи, неукий, къде е центърът на земята? Молла казал: Много просто, центърът на земята е точно под десния крак на моето магаре. – Как ще докажеш това? – Почвай да копаеш и когато стигнеш до дъното, ще сверим резултатите и ще се убедиш. – Така първият „мъдрец“ разбрал, че не може да излезе наглава с Молла Насредин и се отказал.

Дошъл ред на втория мъдрец. Мъдреците разбрали, че е малко опасен, но продължили битката. Вторият казал: Кажи, неукий, знаеш ли колко звезди има на небето? – Разбира се, тяхното число точно съвпада с космите и косъмчетата на моето магаре. – Как ще докажеш това? – Почвай да броиш, като преброиш звездите, ела при моето магаре, аз ти го давам, ще броим, накрая ще сверим резултатите. – Разбира се, и вторият „мъдрец“ се отказал.

Двамата мъдреци се оттеглили с наведена глава. Дошъл ред на третия мъдрец, той бил по-смел, коварно се усмихнал и казал: О, премъдри говедарю, ти много прекрасно смяташ. Кажи ми колко косъма има на моята брада? – И той погладил своята дълга, разкошна брада. Молла Насредин казал: Твоята брада има толкова косми, точно колкото косми има опашката на моето магаре. – Как ще докажеш това? – Много просто, започваме да скубем по един косъм от твоята брада и по един косъм от опашката на моето магаре, накрая ще сравним резултата и сам ще се убедиш, че съм прав. – И така тримата подръка се хванали с наведени глави и избягали от неукия говедар.

И последната случка: При Молла дошъл един съселянин и му казал: Молла, твоят бик е убил моята крава, какво казва за това законникът? Полага ли ми се обезщетение, какво трябва да получа за това, че твоят бик уби моята крава? – Молла казал: Какво обезщетение, ти да не си луд? Моят бик е само една глупава, четверонога, безсловесна твар. Как може тази твар да отговаря за своите деяния? Откъде накъде тя ще отговаря за своите постъпки, тя няма съвест, тя е безсловесна твар. – Съселянинът казал: О, Молла, прости ми, извинявай, много сгреших, защото моят бик е убил твоята крава, обърках се от смущение, поправям се. Моят бик е убил твоята крава, все едно, нали? – Молла си замълчал, станал много сериозен. – Знаеш ли, казал Молла с много строг глас, трябва да видим какво казва законът. Мисля, че все ще намерим някакво наказание за този бик. И то задължително ще намерим наказание, и той ще бъде наказан. Ако нищо не е писано в закона, аз ще ти кажа каква голяма сума трябва да ми платиш, плюс курбана, който ще направим с този бик. Ще направим тази твар на курбан и ти ще ми платиш цялата сметка.

АУМЪ

05 август 2003 г.

Парламентът на демоните

продължение
(лекция 13)

Боян Мага

истинският ръководител на богомилите
(първа идея за размишлеине)

Парламентът на демоните

продължение
(лекция 14)

Закони от Омраам

брат Михаил
(втора идея за размишление)

Дао

продължение
(лекция 15)

Седемте дъщери на змията

(трета идея за размишление)

Преди да започна, понеже сега е време на изпитания, в неделя бях в София на лекция, много хора са в много изпитания, много хора работят старателно: четат, молят се, действат благородно, обаче ги нападат мисли за самоубийство. Отчайват се и т.н. и някои смятат, че учението не им върви. Значи отговарям с едно изречение. Учителят казва: „Вие сега живеете своя минал живот.“ Това вече е посято. Нямате кой знае какъв избор. Трябва да го приемете, да го изстрадате. Означава: продължавайте да се молите, продължавайте да обичате Истината, да действате благородно до края. Продължавайте да сеете, за да може в другия живот, като се видим, да не говорим за проблеми, защото ако всяко прераждане се срещаме и само за проблеми говорим, значи не говорим за учението. Учението работи докрай, без да гледа какво се случва на човека, прави най-доброто. Винаги прави най-доброто, най-благородното, обича Истината и последствията са в ръцете на Бога. Някой път няма да можем да помогнем и на свои близки хора. Това не пречи да ги обичаме всякога и в този свят, и в другия свят, защото Учителят казва: „Любов, която е до гроба, не е истинска Любов.“ Значи всякога, при всички условия, във всички времена. Няма значение дали човек е в този свят или в оня свят.

В Русе и Бургас ме питаха: „Кажи ни нещо за твоите специални отношения с Учителя.“ Отговарям накратко: Нямам отношение към Учителя. Имам Любов към него. Отношения някога съм имал, сега нямам отношения. Но искам да кажа: отношенията трябва да се превърнат в Любов, да изчезнат сами по себе си. Да остане само Любовта.

ПАРЛАМЕНТЪТ НА ДЕМОНИТЕ

продължение

(лекция 13)

Първата лекция смути някои хора в София, но няма значение.

Сатана и демоните искали да убият Христос чрез Пилат, чрез тълпата, чрез всякакви средства. Но Луцифер тайно се измъчвал. Той имал опасения. Според Луцифер ако Христос е Бог, това би означавало голяма катастрофа, която Сатана и демоните не предвиждали. Така се стигнало до момента, когато Луцифер казва на Сатана: „Ти всичко развали.“ Понеже той вече е задвижил силите и тълпите. „Ти всичко развали. Ако го убием, ще стане по-лошо. Бягай да оправиш грешката си. Да се върне каквото може.“ И Сатана хуква при жената на Пилат. Дава ѝ видение. Видение означава силно внушение. Той ѝ дава видение, че Христос е невинен. Писанието казва: „И предадоха го на Пилат. И Пилат се чудеше.“ В Писанието има около двадесет стиха за Пилат, но има един, който го няма. Той гласи: „Жено, това е коварен сън. Изпъди видението си.“ И така както Пилат е харесвал нещо в Христос, привидно, и както се е съмнявал в себе си, след това силно внушение на демоните той предава Христос. Имал е нещо наум, но е нямал принципи. Следва ново съвещание на Парламента. Луцифер се обръща към Сатана и демоните и им се кара на висок глас. Какво означава на висок глас? Когато говорим за духовете, това означава на висок вътрешен глас. Тук няма викане както при човека, нещата в другия свят са по-различни. Както някой път ви се е случвало да се скарате на някой, да му се заканите вътрешно, с голямо ударение. Така е там на висок глас. Въобще там нещата са малко по-различни. Примерно ако в нашия свят четеш една книга, отваряш двадесета страница, четеш. Там проникваш при всички книги. Ако решиш да спреш на двадесета страница, който може да прониква, чете. Въобще нещата са по други закони. Така… кара им се на висок глас, че всички те са избързали. После Луцифер казва на Сатана: „Бягай на кръста. Искам да върнеш събитията. Искам да върнеш душата на Христос в тялото му. Искам да го съхраним в тялото му, защото тогава той е по-безопасен.“ Това наистина е така. Става въпрос, че тогава няма разгръщане на енергията. Няма разгръщане на душата, която може да обхване всички светове. Когато енергията е освободена, когато вярата е освободена, силата е изключително могъща. И Сатана веднага хуква. Някой може да каже: „Как? С какво бяга? Какви са тез крака?“ И змията бяга без крака. Някой път сънувате, че някъде бягате, че сте на морето и питам аз нали сте в леглото? Как така сънувате морето, бягате – това е душата и астралното тяло. Те си вършат много процеси. Така човек бяга без крака и демоните бягат без крака. Но там в близост до кръста го пресреща мечът на Архангел Гавраил. Там той е пресрещнат. Пресреща го мечът на Архангел Гавраил и Сатана веднага отстъпва с голям ужас. Веднага отстъпва и с голям ужас се връща при демоните в ада, и вижда потвърждението, че те се страхуват от тайната сила на Христос, която вече е освободена от ограниченото тяло. Тялото е голямо ограничение за съзнанието, то е нещо като мъгла за съзнанието и затова човек някой път гледа, но само донякъде вижда. Тялото е една мъгла, освен ако не е много пречистено и ако човек не е много буден. Това тяло е ограничение за разгръщане на големите, динамичните енергии на тази тайнствена сила.

После някои демони започват да се успокояват с внушение. Там се успокояват с внушение. Между другото, и в този свят е подобен законът. Един от тях казал: „Защо да се страхуваме от Христос? Аз съм виждал неговия Отец – той е дърводелец. Той е обикновен човек. От такъв баща дърводелец не може да произлезе могъщ син.“ Значи все още някои не могат да разберат, понеже демоните са изгубили Любовта, истинската, единствена способност да виждаш. Значи окултният закон от Учителя гласи: Само Любовта има реални очи. Значи не ясновидството и всичките му глупости, а само Любовта има реални очи. Значи от такъв баща не може да произлезе такъв син. „След малко Христос ще бъде при нас в ада.“ Така разсъждават те. „Ще бъде при нас в ада и ще се радваме на мъките му.“ Те се радват на всеки, който влезе в ада. Това е тяхната радост. Но след малко се чул страшен шум… „Какъв е този шум?“ – попитал уплашен Луцифер. Един от демоните отговаря на Луцифер: „Това е родът човешки. Те се радват на своето спасение.“ Една голяма категория хора пробудени са разбрали за какво става въпрос и това е родът човешки, те се радват на своето спасение. Това е началото на посяването на истинското спасение. Луцифер му казва: „Така и си знаех, че той ще дойде и ще вземе нашето имущество, т.е. душите (става въпрос за човешките души) . Христос се приближава до ада и почуква, като казва: „Отворете!“ И те отварят. Той им казва: „Отвори се вечната врата за човека.“ И демоните вече разбират всичко, но както винаги със закъснение. Както и в този свят хората закъсняват: като се разболеят, тогава започват да оценяват здравето и много други неща, така и демоните закъсняват, понеже нямат любов, не могат реално да предвиждат и закъсняват. От този момент нататък демоните вече разбират, че нямат вече пълна власт над човека. Имат някаква власт, но отнета им е пълната власт и те трябва да слушат и да се съобразяват със заповедите на Христос. Вече трябва да го слушат, защото неговата Любов е проникнала и трябва да се съобразяват със заповедите на Христос. Разпятието отне властта, пълната власт на демоните. Частична власт имат и те имат право на това, но Разпятието отне пълната власт на демоните. Голямата жертва се превърна в голяма власт – това е окултният закон. Става въпрос за Божествена власт. Не говорим за политика. Демоните плачеха и бяха в голяма мъка, но те трябваше вече да се подчиняват, а за тях това вече беше мъчение. Това означаваше най-лошата участ. Разпятието означаваше най-лошата участ за демоните въобще, която може да съществува. Те плачели и казвали: „Уви, уви! Сега вече знаем, че ти си Бог!“ Сатана и Луцифер започнали да молят Христос за една последна сделка. Значи те продължават, много са упорити, винаги имат за какво да мислят. За една последна сделка: Христос да си вземе Юда и Каин и да си отиде, да ги остави на спокойствие, да им даде властта. Значи това е окултен бизнес, духовен бизнес: вземи си Юда и Каин, щом са твои хора – и да си отидат, да им оставят властта. Но Христос им казал, че в това дело уговорки няма. „Вашата власт е изгубена и всяка пробудена душа, която търси истината, ще се завърне при Отца Ми. А вие ще бъдете завързани в центъра на земята.“ Там е, както знаете, адът в центъра на земята, главните сили са завързани там. Тук действат второстепенни сили във външния свят

БОЯН МАГА

истинският ръководител на богомилите

(първа идея за размишлеине)

Съвършените богомили винаги говорят Истината. Значи това е разликата между другите два вида богомили. Най-високата степен – съвършените.

Съвършените богомили никога не правят нищо без молитва. Съвършените богомили не правят нищо без благословението на Бога. Те са истинските пазители на тайните. Всеки, който е от Истината, се стреми към нея и изгаря в нея. Значи ако някой от вас има стремеж към Истината, трябва да знае, че те са едно. Самият стремеж, самият устрем, от една страна, означава, че Истината го е повикала. От друга страна, той я носи в себе си и я разгръща постепенно. Тези неща са свързани.

Според Боян Мага от всичко най-лошото не е грехът, а да не искаш да се върнеш при Бога – при Истината. Съвършените богомили са изцяло посветени на Бога. Значи не както другите – 50%, 70%, 10%, а изцяло са посветени на Бога. За разлика от вярващите и слушателите. Казва: „Най-дълбоката проповеде изстрадването на живота.“ Казвам, защото някои, тук има някои и между вас, не искат да страдат, други пък не умеят да страдат. После ще видим при брат Михаил какво означава щастието. Това е голямо умение да страдаш. Затова следващата книга, която подготвям за издаване, е по Учителя. Казва се „Разбиране на страданията“. Който ги преодолява, той може да стане духовен, който бяга, който не умее да страда благородно, той няма развитие. „Най-дълбоката проповед е изстрадването на живота.“ Без това изстрадване Истината не може да оживее. Човек е длъжен да проникне в тайната на самия себе си.

ПАРЛАМЕНТЪТ НА ДЕМОНИТЕ

продължение

(лекция 14)

Сатана и Луцифер нямали вече власт да разрушават душите. Разбира се, душите можели и да се саморазрушават, но това е по свободен избор. Но разумните души имали път към Вечността, имали отворена врата. Може да се зададе въпросът: „След като Сатана и Луцифер са заключени в недрата на земята, кой тогава днес изкушава хората?“ Това са техните слуги – демоните, защото не е отнета цялата власт на злото. Но все пак голямото зло е заключено. На този етап съдбата на демоните и дяволите е решена от времето преди Атлантида. Значи тяхната съдба е решена. На този етап тя е решена още по времето на Атлантида и преди това. Но човешката съдба не е решена и затова хората трябва да бъдат изпитвани. Преди да продължа, ще кажа нещо. Според Учителя когато дяволът прави зло, това е в Божествения порядък. Никой не може да го осъжда. Когато Ангелите правят добро, това е в Божествения порядък. Когато човекът прави зло, това не е в Божествения порядък. Не е. Значи дяволът може да прави зло, Ангелите могат да правят добро. Човешкото зло не е благословено. Това е единственото зло, което не е благословено. Хората трябва да бъдат изпитвани, за да се видят техните най-скрити, но и от друга страна, явни намерения. Защото който избира злото, той трябва да отиде при него, такъв е законът. До Великия Съд демоните и дяволът все ще имат власт и някаква сила заради тези, които избират личния живот, удоволствията и злото. Само тези, които постоянно се молят и работят върху себе си, ще имат постоянна победа над тези отрицателни сили. Дори когато изглежда, че губят, на вътрешен план те не губят, те печелят нещо реално. Това, което се е случило с Разпятието, е идея на Бога, Негов Замисъл. Това е най-великият жест на Любовта, защото Бог е пожелал не само да промени хората, нещо по-дълбоко: пожелал да просвети и мрака. Защото има демони, които са се обръщали и са ставали ученици на Бялото Братство. Разбрали са своя погрешен път и са се обърнали рязко по другия път. Така както ученици на Бялото Братство са тръгвали в школата на Черното Братство, но всичко това е по свобода. Значи Бог иска да просвети и мрака, и хората, включително и добрите същества. Всичко е за просветление, включително и за Ангелите. Злото за човека не е зло за Бога. Това, което наричаме зло, е необходимо за съвършенството на света, на човека и на Вселената. На едно място Хермес казва: „Кой е този, който смее да знае неизповедимата воля на Бога?“ Бог всичко прави правилно. И злото е поставено правилно в света. Злото не се прогонва със знания, тъй като знанията са тясно свързани с Дървото за познанието на доброто и злото. Злото не се прогонва със знания, а с Любов. Това е тази Любов, която е устремена към Божествената Мъдрост, не към човешки неща. Учителят казва: „Избраниците на Бога са хора на Мъдростта, а не на Любовта.“ Любовта е важна като основа, хората на Любовта са спасени, но избраниците на Бога са хората на Мъдростта, а не на Любовта. Защото мъдрият умее правилно да борави с Любовта и знае просто как да служи. Той не пита като любящия, като добрия човек: „Какво да правя, как да служа на Бога?“ Мъдрият е друг път, друга категория, той е извървял пътя на Любовта, сега е в пътя на Мъдростта. Той умее да служи. Учителят казва: „Много страдания има в този свят, но кой е страдал?“ И отговаря, дава една мярка: „Страдал е само този, който е намерил смисъла на живота. Другите са се мъчили.“ Това означава, че страданието е нещо благородно. То е разумно същество. Страданието въобще е нещо разумно. Човек се поучава и постепенно става все повече Бог. Тези, които се мъчат, това е съвсем друг път. Те или обичат злото и удоволствията, или отклоненията. Тяхното страдание не може да ги обожествява, напротив, то там се превръща в мъчение. Науката въобще не е компетентна в тайните на Сатана и злото. А религията го избягва. Тук-там някой път се проучва малко, но като цяло го избягва като проучване. Тя все още смята, че злото е враг. Дори и религията смята, че злото е враг. Това означава заслепение. Защо? Това означава, че не можеш да проникнеш с този метод на отричане, заобикаляне в Замисъла на Бога и тогава частта от Бога, която е злото, ти става враг. Понеже не знаеш Божия Замисъл и злото за тебе става враг. Някои казват, че злото е враг на Бога. Нима Бог може да има враг? Бог е допуснал, позволил злото заради свободата, без която никога нямаше да има истинско добро. Без тази свобода никога нямаше да се развие истинското, съзнателното, пробуденото добро. Ето защо в „Ава Торот“ казахме, че доброто е грях. Човек, който не е постигнал Истината, може да си прави колкото си иска добрини, но той все има някакви намерения дори когато някой път мисли, че действа правилно и разумно. Човек, който не е съединен с Бога, доброто му е грях. Но все пак е по-хубаво да се старае, да прави упражнения. Той всъщност не прави добро, прави услуги. Преди време обяснявахме, че той не прави добро, а прави услуги. Това е нещо друго. Страданието е също много необходимо за свободата. Дяволът е голямо зло, но уязвимо, уязвимо зло. От една страна, той съществува, от друга страна, когато се слееш с Бога, изведнъж разбираш, че е голяма илюзия. От една страна, смъртта съществува. Когато я проучиш дълбоко, изведнъж виждаш, както ще видим после при даосите, че тя е просто смешна. Тя няма шанс. Значи дяволът е голямо зло, но уязвимо зло, уязвимо от Любовта. Ако живееш в Любовта, там злото е сляпо, не може да те пипне. В Любовта злото ослепява. Любовта е аурата на Бога. Ако в твоя живот има зло, не се питай защо злото те гони, ами защо ти не си в Любовта. Ако искаш да зададеш по-разумен въпрос на себе си, не казвай: „Защо злото ме гони?“ Учителят казва: „Защото има да му даваш.“ Не си го прегърнал, не си го обикнал, не си го разтопил. То е нещо като снега. Някои казват: „Много сняг, какво ще става с този сняг?“ Такова нещо е злото. Учителят казва: „Този, който е допуснал снега, Той ще го разтопи.“ След време така ще стане и със Сатана. Той просто ще изчезне. Ако сега в момента Бог влезе в него, за Сатана ще има само Бог, както при Ангелите, нищо друго, но Бог не влиза. Сатана си има задача. Това означава, че дяволът е изначално обречен, той няма никакъв шанс срещу Бога и срещу Любовта. Той е изначално обречено същество. Една игра на Бога. Той съществува поради Милостта и Замисъла на Бога. Злото съществува като една голяма илюзия, но човек може да разбере това, след като правилно се движи в живота, т.е. ако се движи в Любовта, Мъдростта и Истината. По друг начин казано: животът на всеки човек е всъщност очакване на среща с Бога. Значи всеки затова се оглежда навсякъде, иска да види нещо по-особено и когато това желание е 100% узряло, когато е подготвен, ще стане тази среща. Какво се случва на тази среща, защото много хора казват, че са видели Бога. Ще ви дам една мярка, да не се подвеждате. Много хора сега претендират, че са срещнали Бога. Всъщност много рядко са хората, които са видели Бога. Тези, които са срещнали Бога лице в лице, никога не се завръщат в живота с човешки качества, вече нямат слабости: не могат да мразят, не могат да завиждат, не могат да лъжат, не могат да крадат и всичко отрицателно изчезва. От друга страна, надрастват и доброто. Те са толкова вътре в Любовта, Мъдростта и Истината, че даже доброто избледнява пред техните качества. Такива хора, разбира се, не е лесно да бъдат познати. Но те са, които са коренно преобразени. Които са Го видели, са коренно, тотално преобразени. В окултната наука е даден един закон: Не се бори с дявола, а се съедини с Бога и тогава няма да има дявол.

ЗАКОНИ ОТ ОМРААМ

брат Михаил

(втора идея за размишление)

Свободата на човека се определя според близостта с Бога.

Истинската свобода е Посвещение. Само Посветените са свободни. Тези, които смятат, че свободата означава да не зависиш от никого, не знаят какви опасности ги очакват. Някои искат да си знаят бъдещето: вашата духовна работа сега създава вашето бъдеще. Значи доколкото работите сега във вашето ежедневие, доколкото отделяте време за Бога, това е вашето бъдеще. Това няма нищо общо със звездите, вие решавате дали да работите, вие решавате дали да обичате Бога и един час може да работите, и пет часа ако искате на ден. Тези, които казват: нямам време – лъжат себе си. Който обича Истината, пробива времето, силата на желанието пробива времето и създава ново време. Такъв човек се лишава дори от сън, а който не обича Истината, за него няма време.

„Човек е свободен – казва брат Михаил – само чрез свободата на Бога.“ Това е нещо взаимно. Казва: „Трябва да бъдеш верен на Бога, а не на хората. Който е верен на хората, го очаква печална участ, дори това да е един добър човек, очаква го печална участ.“ За щастието: „Щастието няма да дойде във вид на среща или благоприятни условия.“ Знаете, някои хора все чакат благоприятни условия, нещо да се случи, без да правят създаване на случая. „Истинското щастие зависи от нашето умение да възприемаме събитията.“ И после обяснява: „Щастието не означава да живееш без изпитания, без препятствия и без страдания. Щастието, това е да бъдеш способен да преодолееш изпитанията и да се обогатиш.“ Щастието – това е способност на преодоляване. В победата над изпитанията човек придобива своето щастие. Значи в победата над изпитанията, не в бягството, а в победата човек придобива своето щастие. Има само един способ да намериш щастието: да отдадеш предпочитанието си на вътрешния живот, а не на външни придобивки. И после казва: „Колкото по-голямо зло те е нападнало, толкова повече светилници трябва да запалиш в себе си.“

ДАО

продължение

(лекция 15)

Който е предан на ДАО, няма свое Аз. Даосите казват: „В пътя ние сме единни с пътя, не със своето Аз и затова то е непотребно.“ Когато говорим за шестата степен даоси, най-високата степен, там и най-висшето Аз е непотребно. Значи твоето Божествено Аз е непотребно. То също пречи на ДАО, на най-великата Истина да работи в тебе. Има много категории даоси, някои работят с разумността, други я надминават. Даосите казват, че когато ДАО се показва, То се скрива. Затова човек казва: „Видях нещо, халюцинация ли беше, истина ли беше“, но който умее да различава, знае кое е. Мъдрият говори, действа и мисли и по това не се отличава от обикновените хора, но в това, което мъдрият не говори, не прави и не мисли, по това той се отличава от обикновените хора. Пътят има свойството безконечно да се изплъзва. Пътят е чужд на всяка общественост. Ще го кажа по друг начин: народите не се развиват. България като народ не се развива, развиват се определени хора. Тези, които имат специална Любов към Истината, които имат специална Любов към Бога, те се развиват в един дълбок вътрешен план. Другите правят опити за работа върху себе си и все работят върху себе си. Този, който е избрал Великия Път, трябва да забрави всички условности.

Преди време една сестра каза: „И аз мога да отида в гората да живея.“ Казвам: „Тръгвай!“ И тя каза: „Ами с какво ще се храня? Какво ще ям там?“ Свърши. Цялото твое пътуване се е разпаднало. Нямаш никаква връзка с истинското отиване. Най-малкият въпрос означава, че не си годна за живот в гората, в пещера и т.н.

За даоса нищо не се оказва чуждо и нищо не се възприема като свое. За даоса всичко е възможно и затова не се случва нищо неочаквано. ДАО – ПЪТЯТ е толкова тайнствен и толкова прост, че може да си позволи дори да не е ПЪТ. Даосът не търси знания и опора, той живее в ДАО, в покой и истинност. А що е това покой? Според даосите покой – това е поток от постоянно облекчение и течаща благодат, присъща на естеството на истинността. Истинският даос, тук говоря за шестата степен, абсолютно нищо не практикува. Тук няма практики. Той просто живее в ДАО. Начинаещите даоси практикуват много неща: че алхимия, че дишане, въртене на енергии, всичко, каквото може да се сетите. В шестата степен, съкровените даоси, няма практики, просто живеят в ДАО. На едно място Учителят казва: „Който мисли, не живее, а който живее, не мисли.“ Значи който мисли, не живее, той затова мисли, търси нещо, а който живее, който така е изпълнен с Бога, той няма място за мисъл, той просто живее. Според най-висшите даоси твоята собствена истинност е еликсирът на живота. Даосът се смее дори когато умира, просто защото смъртта е смешна. И на едно място Учителят обяснява: „Смъртта е един голям театър.“ Умрелият имитира, че е умрял, защото Духът никога не умира, онези имитират, че скърбят, някои даже скърбят донякъде, те го смятат за скръб и всичко това е, Учителят казва, един голям театър. След време ще издадем книга за задгробния живот по Учителя. Дават му цветя, когато не му трябват. Като е бил жив, няма цветя, сега е пълен с цветя.

ДАО-ПЪТЯТ е само за тези, които не искат да придобият нищо в живота. Те нямат цел да придобиват нещо. Никакво придобиване, а непридобиване. В това непридобиване, в тази чистота живее ДАО. ДАО-ПЪТЯТ – това е да не желаеш да придобиваш каквото и да е в света, включително и нищо в духовните постижения, тука не говорим само за света. Говорим – никакви духовни постижения. Никаква идея за придобивка, никакви резултати. Странен и особен, красив е този ПЪТ на даосите. Нищо не искат да придобият и ДАО живее в тях, БОГ живее в тях. Най-важното го постигат, без да го придобиват. ДАО-ПЪТЯТ – това е вкусът на простотата. Тук говорим не за знания, а вкусът на простотата, вкусът на естеството на нещата. Когато двама даоси си говорят, същественото е в неговоренето. Те просто си обменят ДАО. За даоса смъртта е един приятен отдих по вечния и чуден ПЪТ към ДАО. Нещо като отпуска, нали знаете, като някъде отидете на планина или на море, колко е приятно. Казват даосите, че там, където залязват звездите, изгрява ДАО. Казват: Чистотата е водата на ДАО и затова Чистотата умива ума от тревогите. Когато влезеш вътре в ДАО, не ГО откриваш, но ДАО е там. Вие не можете да уловите ДАО и вие не можете да ГО изпуснете. ДАО се живее в простотата на ДАО. В тази простота няма загадки, няма тайни. В тази простота всички проблеми са решени, защото простотата е яснота. Даосите дават един пример с маймуната и рибата: една маймуна хванала една риба, казала: Сега ще направя една услуга, ще те изсуша тук на това дърво. – Преведено това означава, че много добри хора правят такива услуги на другите хора. Обикновените хора, които нямат връзка с ДАО, подобно на маймуната все правят услуги. Това е услугата на маймуната, тази услуга, която маймуната направила на рибата. ДАО трябва да се знае, че не е учение, а е Откровение. И накрая завършвам с последната идея за размишление: Дъщерите на змията.

СЕДЕМТЕ ДЪЩЕРИ НА ЗМИЯТА

(трета идея за размишление)

Седем дъщери имаше змията. Ще говоря за седемте чакри.

Първата спи вцепенен сън и не вижда нищо.

Втората спи дълбоко и вижда пъстри мъгли около себе си. Третата вижда сънища и далечни картини.

Четвъртата, сърцето, тя е будна. Тя вижда всичко създадено около себе си. На египетски тази чакра се нарича ХЕПЕР. ХЕПЕР означава сърце. На египетски да имаш сърце, означава безсмъртие. От тази чакра нагоре започва спасението, духовното раждане и т.н. Да нямаш сърце, означава да си придобил смъртта. ХЕПЕР означава, че сърцето е духовното раждане на човека. Какво означава това? Това означава: работа за другите и работа върху себе си, но най-вече работа за другите. Сърцето е владетел на духовните неща, не на Божествените, а на духовните неща. Исаак Лурия казва: „В чистото сърце е скрита древна светлина, тя осветява духовния път на човека.“ ХЕПЕР означава още, че в чистото сърце отсяда НЕТЕР, Божеството, в чистото сърце отсяда БОГ със Своя чист Огън. Това е началото на девствеността. Тук се намира тя, в чистото сърце, няма значение какъв път е извървял човек, щом е стигнал дотук, в него се заражда девствеността, зачатъкът на силата на Истината. ХЕПЕР се съединява с духовността на нещата – значи с хора, с животни, с Ангели и т.н. За ХЕПЕР е казано: „ Отвори ушите на сърцето си.“

Петата чакра вижда душите, има много неща, които не вижда, но тя вижда душите, не вижда Боговете, не вижда Върховното духовно Слънце, т.е. ВЪРХОВНИЯ БОГ, но тя има способност да вижда душите. На египетски петата чакра се нарича СЕХЕМ, наричат я още МЕДУ НЕТЕР, което означава Съкровената Реч. Значи само този може да отвори тази чакра, който е постигнал в абсолютен смисъл Съкровена Реч. В Египет е казано, че който ползва МЕДУ НЕТЕР, т.е. Съкровената Реч, божествен начин на говорене, той не се различава от безсмъртните. ХЕПЕР означава да обичаш, или преведено на египетски – да одухотворяваш. Това означава да обичаш каквото и да е. Няма значение дали това ще е човек, животно, птица или камък, скъпоценен или обикновен камък. Щом обичаш, ти го одухотворяваш. Докато ХЕПЕР означава да обичаш, да одухотворяваш, то СЕХЕМ – петата чакра – означава въведение към НЕТЕРИТЕ, въведение към Боговете. Петата чакра води към Боговете. ХЕПЕР означава, че когато някой те обича или когато ти обичаш някой, го насочваш към вечността. Значи ако някой те обича истински, те насочва към вечността, ако ти обичаш някой истински, ти го насочваш към вечността, към реалността. СЕХЕМ е въведение от духовността към Чистата Святост като тайнство. Това е въведение в огнените енергии на Третото око към голямата динамика. За ХЕПЕР доброто е вечната религия. За СЕХЕМ Съкровената Реч е вечният разумен път.

Шестата чакра вижда Боговете. Тази чакра е също едно въведение към нещо по-дълбоко. Ако трябва, аз след време ще ви запозная по-дълбоко с египетската система на чакрите, но тук само ще загатнем някои неща. Тя е въведение в Богосияещото единение с ЕДИННИЯ – най-високата степен, тя е въведение. На първо време тя свързва човека с НЕТЕРИТЕ – Боговете и после това е друго въведение. Така се стига до седмата чакра.

Седмата чакра вижда Слънцето. На египетски е НЕТЕР НЕТЕРУ – ВЪРХОВНИЯТ БОГ. Това е върховната чакра. След време ще ви я обясня от египетска гледна точка. Според един египетски жрец Истината можеш да я видиш само тогава, когато станеш НЕТЕР. Само тогава, когато станеш Бог. Дотогава можеш да я търсиш, можеш да я жадуваш, можеш да я страдаш. Но само когато станеш Бог, можеш да я видиш. Това се осъществява в седмата чакра. Тя вижда Слънцето. Седем дъщери имаше змията.

АУМЪ

2 септември 2003 г.

Египетската физика

(лекция 16)

Учителят за страданията

(първа идея за размишление)

Шешет Анх

сфинксът
(лекция 17)

Абулафия

един от големите кабалисти
(втора идея за размишление)

Въведение в Хекао

словото-светлина
(лекция 18)

Някои важни неща от Тот

(трета идея за размишление)

ЕГИПЕТСКАТА ФИЗИКА

(лекция 16)

Главно ще говорим за времето, понятието време.

Времето зависи от възприятието на човека. Това, което ние усещаме, не е течение на времето, а движение на Нетерите (боговете) . Боговете пребивават в състояние на постоянно изменение, което човешкият разум погрешно смята за течение на време. В наставленията на един фараон към неговия син се казва (фараонът се казва Меркара): Сине мой, не се занимавай с времето, а със своите чисти действия, които ще те отведат в твоето слънчево състояние. Не разчитай, сине мой, на дългите години живот. Защото целият живот е само част, довери се само на чистото и правилното действие. Животът в другия свят, сине мой, е вечен. А този живот тук е само частица. Ти иди достойно в другия свят, за да те погледне Нетер в очите, за да те погледне Бог в очите. – Не е важно какво е външното време, важно е вътрешното време. Да имаш любов, означава да имаш правилното време.

Според египтяните има два вида време: човешко и свещено. Този, който живее в човешкото време, прави бели, човешки неща. Вреди на себе си и на другите. Който живее в свещеното време, той живее в състояние на Божественост. Той наистина се развива, работи, помага, твори и се пресътворява.

Древните египтяни казват: Малко да се отклониш от любовта и ти изгубваш своето правилно време, и заживяваш вече в света, в друг начин на мислене. Злото живее във времето, в неправилното време. Но дори и тук на земята, в неправилното време, злото е относително. Земята е енергия, вплетена в материята. Древните египтяни казват: И Космосът, и този свят са слязлата надолу енергия на Нетера, на Бога. Така Непроявеното е станало проявено. По същество цялата вселена е концентриран Огън и Дух, заключени в материята. Само който придобие правилното време, т.е. Любовта, може да се освободи, да излезе от това заключено място – света и вселената.

В Свещеното никога не действа време, нито пространство, нито планети. Свещеното е първичната субстанция. Тук действа само Нетерът, само Бог. Времето не е време, то е само една идея. Ще обясня: Тази идея пътува към своя край и когато се сблъска със своя край, времето ще изчезне, ще остане само Духът. Духът е без време. Той не живее във време, той живее в състояние.

Този, който постигне Духа, се освобождава от сянката, наречена време. Съществата на времето са същества на злото, малко или много са същества на злото, т.е. заключени същества, изпратени да научат някакъв урок, да научат нещо. Изключваме тези, които имат мисия, които са слезли по други закони, говорим като цяло за света – заключени същества, същества на сенките. Те нямат реално добро в себе си. Имат някакво добро, правят някакво добро, правят някакви услуги, но нямат реалното добро в себе си. И не случайно жреците на Египет казват така: Времето е заклеймено зло. И всеки, който е попаднал във времето, е попаднал в своята сянка.

От друга страна, жреците казват: Времето е създадено, за да бъдат подчинени на него съществата – обикновено нисшите същества. Казват: Грехът символизира изпускане на вечността, изпускане на любовта, това е грехът, и придобиване на времето. От друга гледна точка, изпускане на Мъдростта и придобиване на знание. А придобиване на знание означава придобиване на смъртта. Това е обяснено в Библията като Дървото за познаване на доброто и злото, това е придобиване на смъртта. Но смъртта се побеждава с Мъдрост, а не със знания. В окултната наука на Атлантида е казано (по-нататък ще говорим за Атлантида и за окултните науки там): След грехопадението човекът е изгубил хекара (хекао – егип. ). На атлантски език това означава своето чисто състояние, своето най-чисто съзнание или своята Божествена жизненост, хекара. С това той е изгубил връзката си с Бога и след грехопадането започнал да диша с носа си и с устата, един изостанал начин. А при това обикновено дишане се възприема съвсем друга реалност. Защото човекът е изгубил Бога и сега възприема други неща.

Истинското дишане е с душата си. Истинското дишане не е нито с устата, нито с носа, а с душата си. Между другото, делфините дишат така, но след време ще говорим за тях. Те владеят едно тайно дишане, което Тот нарича „сферично“, много дълбоко дишане, дишане с любов, дишане с душа. Там, където има любов, не диша носът или устата, а диша душата.

Така била изгубена меркаба – светлинното тяло в човека. Според египтяните тя се намира в 13-та чакра, която се намира една педя над Сахасрара. Сахасрара чакра се смята от египтяните за духовна, 13-та чакра се смята за Божествена. Меркаба – светлинното тяло в човека, наречено още в Библията Огнената колесница. Това тяло е състоянието на абсолютно неизменната Любов. А без Любов човек няма реалност, няма колесница – има тела, много тела, но няма реалност. Човек, който няма реалност, знанието му нищо не струва. Всичкото му знание нищо не струва, понеже няма реалност. Човек без реалност, т.е. без Меркаба, на еврейски е Меркава, на египетски е Меркаба, е без дух. Много неща има, но няма чистата реалност, Духа. Такъв човек е бреме и за себе си, и за другите. Единственото нещо, което му остава, е да се учи, доколкото има любов към Мъдростта.

По-нататък фараонът казва на своя син: Ако искаш свобода в другия свят, сине мой, ако искаш да се разхождаш свободно, тогава действай чисто в този свят.

Какво е атом на египетски? Жреците казват: Под ръководството на върховния Нетер, върховния Бог атомът сътворява всичко, което му е казано. Ето защо атомът, това означава воля и способности за сътворяване на нещата.

Според древните египтяни вселената е абсолютно разумна и този, който е постигнал разум, е постигнал власт над себе си и власт над времето. Трябва да знаем, че древните египтяни, тези от първото време, от свещеното време, времето на Боговете, не живеели във времето. Те живеели на земята, но обитавали във вечността. Те обитавали в Боговете и във Върховния Бог.

УЧИТЕЛЯТ ЗА СТРАДАНИЯТА

(първа идея за размишление)

Страданието поставя човека в пътя, който Бог му е определил. Чрез страданието човек се приближава все повече до Истината. И Учителят казва: Кое е най-важното нещо в живота? Страданието. – Разбира се, хората не го желаят, не знаят, че то пробужда разума и извисява човека. Кое е най-важното нещо в страданието? Поуката. Кое е най-важното нещо в поуката? Вниманието. И наистина като придобие известен опит, човек става много внимателен, това е крайният резултат.

Учителят казва: Човек не може да разбере живота, докато се страхува от страданията, от сиромашията и от злото в света. И казва: Привилегия е за човека да страда. Чрез страданията той придобива права на гражданство. Не мине ли през страдания, човек не може да стане гражданин на Царството Божие. Единственото място, където можете да чуете тихия глас на Бога, казва Учителят, това е областта на скръбта и страданието. Значи ако започнеш да разправяш навсякъде и да се оплакваш, няма да чуеш този глас, ще чуеш други гласове. Но ако страдаш тихо, с любов, без да споделяш, заради самата любов, ако страдаш за нещо истинско, в тази скръб именно, в това страдание, дори в този мрак ще чуеш тихия глас на Бога. Не в радостта, в радостта ще заспиш. Тя може да ти каже нещо приятно, но там няма да чуеш дълбокия и тих глас на Бога. Говорим за скръбта, дълбоката, истинската скръб на душата, не на ума. Следователно като дойде страданието при вас, не го отбягвайте. Но вслушайте се в него, за да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Който разбира страданията, той ще разбере и смисъла на живота.

И после Учителят казва нещо важно: В тъмнината на страданието човек може да научи това, което в светлината по никакъв начин не може да научи.

ШЕШЕТ АНХ

Сфинксът

(лекция 17)

Сфинксът е пратеник на първата слънчева раса. Той е построен от жреците на Атлантида, които се прераждат в Египет. Значи една част от чистото общество на Атлантида се преражда в Египет и те са го построили. Шешет анх носи в себе си посланието на посланията на древната, Първата Слънчева раса. Това е културата на хората-богове, наричани още Прастарите хора или Предците, когато хората са били богове. Ще обясня: Истинското послание не е слово, то е самата Слънчева култура. Не е слово, не е думи, макар че думата култура означава култ-към-Ра, култ към Слънцето. Но то не е послание, което е в думи. Това е самата Слънчева култура, самата Божественост. Това няма нищо общо с философия, цитати и научни трудове по култура. Това е самата Божественост. Ето защо Шешет анх, или Сфинксът, мълчи.

Слънчевата култура изисква да извървиш пътя на Любовта. В тази връзка Сфинксът е едно безмълвно въведение в тайната на живота. От друга страна, Шешет анх, или Сфинксът, символизира скрития ключ към истинската мъдрост, което е съкровеното знание на тази култура на Нетерите, или Боговете. Според Тот Сфинксът символизира един вечен завет, завет с Духа на човека и че този човек трябва да се завърне, човекът-Дух да се завърне в културата на Боговете. Не случайно Сфинксът вечно гледа в посоката на изгрева, той очаква в човека да изгрее Духът. Самият Сфинкс е едно прастаро същество, идея от милиони години. Тази идея е съществувала в астралния свят. Според Тот посланието на Сфинкса е целта на живота. А тази цел е разтваряне в Нетера, разтваряне в най-висшата Божественост, което е началото на най-древната Слънчева култура, културата на първата Слънчева раса.

В Меду Нетер, има една такава книга, т.е. Съкровената реч, е казано: Отдавай себе си на Бога ежедневно. Посвещавай себе си на Бога непрестанно. И направи утре същото, което и днес правиш. – Това означава, че отдаването на Нетер не трябва да има край. Там, където в Библията е казано: „Непрестанно се молете“, тук е казано, че отдаването на Нетер не трябва да има край.

Посланието на Сфинкса е човек да познае своята слънчева същност, своето слънчево Аз. Ето защо Сфинксът е наречен още Душата на Египет. От друга страна, Сфинксът е построен на древна земя. Преданието на Тот казва, че Сфинксът е построен на свещена земя. По време на потопа, когато всичко е било наводнено, по време на него и после, след него, когато всичко е било във вода, нямало е нищо. Изведнъж се явява хълм, той се издига, подобен на пирамида. После той става образец. Върхът на този хълм, точно там е започнало зараждането на света. На този хълм е бил построен Сфинксът и после около него постепенно са се зародили държавите, народите и т.н. Но това е първото място, което е излязло от водата. Затова Сфинксът има много древен произход. И понеже е произлязъл като връх, после той е дал идеята за пирамидите. Пирамидите са построени в негова чест, в чест на Сфинкса, в чест на появата. Затова е казано, че е построена Свещена земя, което означава още Духовна земя. И в човека има външна земя и духовна земя, има външна пирамида и духовна пирамида. Това е мястото на Сфинкса, където са живели, където са стъпвали Боговете – свещено място, свещена земя.

Сфинксът гледа постоянно на изток, мястото, откъдето са родени Боговете. Това е посоката на Истината. Погледът на Сфинкса е насочен към великото и звездно безсмъртие на човека. Както казах, това е посоката, откъдето са слезли Боговете и това е посоката на самия човек и на неговия произход. Значи това е посоката на произхода. Сфинксът е построен от жреци на Атлантида. Друго негово име е Хара хиф, други го превеждат Хара хис. Това символизира идеята за възкресение. От друга страна, Шешет анх се превежда като Окото на живота, Окото на Мъдростта и Окото на Прасветлината. Има и друго име – Хор ем Ахет. Преведено означава Окото на Хоризонта. Шешет анх означава още Живият образ, или както казах Окото на живота. От друга страна, Сфинксът символизира Неземния Покой или Тишината, изгубената Родина на човека. Но само който има Мъдрост, или Мъдро Око, може да се завърне в тази родина, наречена Неземен Покой.

Гатанката на Сфинкса може да бъде разгадана само когато човек стане Нетер, или Бог, пълна Божественост, когато се завърне с Меркаба в Древната Слънчева раса. Значи когато се завърне със своето светлинно тяло в Древната Слънчева раса, расата на Боговете. Който познае тайната на Сфинкса, както и тайната на пирамидите, той изгубва родството си с този свят. Той пак помага на този свят, но изгубва своето родство, вече не е от този свят. Да познаеш тайната на Сфинкса и да познаеш тайната на Меркхет (пирамида на египетски означава Дом на съкровеното), означава да познаеш своята собствена съкровена, изначална същност. Тяхната тайна – и на пирамидите, и на Сфинкса – е и нашата тайна – да познаем своята собствена изначална, съкровена същност, това е тяхното послание. Тогава, казват древните египтяни, Тот ще се яви и ще ти разкрие Древната Мъдрост, която по времето на Атлантида е била изтрита от Акаша. Някои смятат, че всичко е записано в Акаша и се пази. Не, Тот казва, че Древната Мъдрост наистина е изтрита от Акаша, става дума за една много дълбока Мъдрост. В тази връзка ще кажа: в древния Египет жреците, Тот и посветените са познавали два вида памет: вертикална и хоризонтална памет. Вертикалната е живата памет, такива като Тот и жреците имат такава памет. При нея живееш хиляди, милиони години и прераждания и по време на смъртта си никога не губиш съзнанието си и паметта си. Паметта е жива, нямаш страхове, защото си победил. Малко ще вмъкна: в пирамидата е имало такива изпитания: когато някой иска да бъде посветен, жреците го хвърлят в една кална яма. Той става и около себе си изведнъж вижда крокодили. Ако победи страха, ще бъде посветен, жреците наблюдават. Крокодилите са така нахранени, че никога не посягат на човека. Макар че изпитанието е изкуствено, то работи. Тези, които показват любовта си и смелостта си, а смелост има там, където има истина, те биват въвеждани в подобни, по-дълбоки изпитания. Такива изпитания са правели по 12 години и след време човек навлиза във вертикалната памет – никога, когато умира, не си губи паметта. Има живи спомени, живи видения, живи неща. Ето защо Тот познава тайната история на планетата Земя преди Атлантида, по времето на Атлантида и след нея. И в Сфинкса това е скрито, архивите са там, но са писани на древен език. И аз в момента проучвам около 3000 езика и някои от древните езици на Египет, но все още напълно не мога да се домогна. Но радвам се, че ми попаднаха и в момента ги проучвам и малко по малко, постепенно ще се домогнем до един от тези, които носят най-голямата мъдрост на света. Тот е въвел на планетата първата писменост, това изключително същество – свещената писменост, свещените йероглифи. А тези йероглифи са думи на боговете и те са около 700 йероглифа. Ако започнем, трябва една година да се занимаваме само с тях. Аз съм проучил само около 500 йероглифа и всичките ги нямам. Но те всички разкриват много дълбоки тайни, дълбоки думи на самите богове. Това е нещо повече от азбука, тъй като азбуките малко унищожават човека, докато свещената писменост те прави духовен, интуитивен. Тя те кара да разсъждаваш, да проникваш и накрая да намериш своя Дух. Затова се нарича свещена писменост, но това е друга тема.

АБУЛАФИЯ

един от големите кабалисти

(втора идея за размишление)

Той казва: Победата над света се нарича любов към Бога. Главният въпрос на живота е намирането на Бога, останалите въпроси се решават от невидимия свят. – Казвам, защото някои все ме питат какво да правя, какъв дълг имам. Нямаш дълг към семейство и нямаш дълг към професия, това са второстепенни и третостепенни неща. Нямаш дълг да строиш къщи, апартаменти и т.н. Първият ти дълг е Бога и после се решават от невидимия свят твоите въпроси. Това, което в Библията е наречено: Първо търсете Царството Божие и всичко друго ще ви се даде. Първо е Бога, първо е Истината, това съм го казвал много пъти, пак го повтарям. Ако поставиш Бог на първо място в живота си, постепенно нещата ти, независимо каква ти е кармата, ще се устройват, бавно и постепенно, не бързо. Защото имаш много написана карма, много надписи.

После: Ако поставиш Бог на второ място в живота си, постепенно всичко ще се обърква. Освен че имаш стара карма, ще имаш и нова, и т.н., все по-лошо и по-лошо.

Абулафия казва: Човек познава себе си само чрез съкровения живот. В чистото сърце лежи скрита вечността. После казва: Раят, това е доброто време на човека. Адът, това е лошото време на човека. А Любовта – това е вечността на човека. Казва за будния: Будният човек черпи сила от всяко страдание. Той си увеличава личната сила. – Значи не страданието го съкрушава, а той съкрушава страданието. Това е Любовта. Той умее да превръща страданието в лична сила. Взима енергията на страданието и израства. Това е будност. А да се оплакваш от страдания, е вече толкова изостанало и според Учителя означава, че ще изпуснеш смисъла, ще изпуснеш защо ти е изпратено страданието и няма да разбереш целта на страданието. Така ще изгубиш опита и своето развитие.

Човек се явява едновременно свое собствено творение, произведение и произведение на Бога. Това е нещо едновременно, тъй като човек има свобода, има нещо специфично, което той си го твори, и има нещо, което Бог допълва.

ВЪВЕДЕНИЕ В ХЕКАО

словото-светлина

(лекция 18)

Това е едно от нещата, на които египетските жреци са учили своите избраници, на хекао.

Хекао е наука за словото, за словото-светлина, наука за свещените думи. Как човек да си изработи свещен начин на говорене, свещена реч, свещен начин на мислене и на действие, всичко това върви заедно.

Жреците казват, че в словото владее могъща сила, когато е чисто и свято. По този начин са построени пирамидите, със слово – никакви колички, никакви релси, никакви глупости. Учените се опитват да открият, защото са изгубили науката за боговете и смятат, че камъните са се бутали. Само че и сега не могат да ги бутат. Смята се, че чрез свещените думи времето и пространството изгубват своето значение.

Хекао е велико изкуство за силата на свещените думи. Жреците казват: В свещените думи е скрита първичната енергия на Нетерите, на Боговете. Това са думи, които се движат, т.е. живи същества, думите са живи. Учителят казва, че даже и трудностите са живи, те могат да се местят. Значи изместваш една трудност от човека, тя отива в друг човек, тя обича да живее в човека. В боговете не може да живее, там, където има свещено мислене, не може да живее. Разговорите също са живи същества. При разговорите има обмяна на духове, на енергия, на същества. Затова някой казва: Много ми тежи разговорът с този човек. Ами, такива духове има. Някой път е хубаво да се натовариш, да го облекчиш. Друг път пък неговият ангел, който вижда, ще дойде да ти помогне, ти ще се нуждаеш от разтоварване и така нататък, има една верига.

Според Тот само Истината е въоръжена с хекао, със свещени думи. Значи само съществото на Истината е въоръжено с хекао, т.е. свещен начин на мислене, на изразяване и на изговаряне. Преди да продължа, само между другото ще ви кажа, че почти всички велики посветени в света са били посветени в Египет, включително и Христос е ходил там не случайно – и Питагор, и Платон, и Мойсей, и т.н. Но те са били частично посветени, жреците никога не са разкривали напълно своята тайна наука. После ще стане въпрос за водата, как Мойсей я е разделил, като се е домогнал до едно хекао на древен език. Но Тот обяснява нещо по-дълбоко.

Ще продължа: Хекао е жизнената, вечната същност на боговете. Символично хекао е дошла от Острова на Огъня, това преведено означава Страната на боговете. В Египет се е смятало, че само този човек, който е въоръжен с хекао, с магическа, Божествена жизненост (там думата магия означава Истина, но друг път ще говорим за това), с думи, изпълнени с Истина, с магическия огън на Истината, минава уверено през задгробния живот и става свободен човек, става Озирис. Той вече е възкресен. Това означава, че хекао е най-чистата енергия на живота или есенциалната енергия. Чрез хекао, или хека, древните египтяни са притежавали тайната на безсмъртието, просто няма нужда от свещеници, от кръщения, хляб, вино, ритуали и т.н. Магическият огън в човека превъзхожда всички тези неща, говорим за съкровения човек. Този, който не е съкровен, никакви кръщения не могат да му помогнат, но това е друга тема.

Хекао, от друга страна, е храната на боговете. Значи свещените думи са храната на боговете. Египтяните имали закон: От всичко, което ти се случва, изваждай манна, еликсир. Скоро в София ме питаха: Кажи нещо за вегетарианството. Казвам: Вегетарианството е една голяма илюзия, както и месоядството. Понеже някои мислят, че като са вегетарианци, че са решили въпроса. Нищо не можеш да решиш. Казвам: Ако искаш истинско хранене (след време ще говоря по този въпрос, защото той се повдигна в София в тесен кръг; във Варна и в София нямаме въпроси, в Русе и Бургас имаме), ако искаш да се храниш истински, трябва да имаш свещени отношения към всички неща. Тогава вече вегетарианството, макар че е илюзия, има някакво малко значение. Защото когато се храниш със свещеното отношение към всички неща, ти се храниш със съкровената есенция, с Любовта. Истинската храна е от духовна, много фина материя. Учителят казва, че истинският хляб е от много духовна, фина материя. Това е свещеното слово, свещените думи, съкровените неща. Тогава вече вегетарианството има значение някакво, но никога решаващо значение. Не пречи да си вегетарианец и да мразиш, да завиждаш и т.н., да си смъртен и т.н. И хиляди прераждания да си вегетарианец, трябва да разбереш истинската храна, храната на душата – не на ума, не на сърцето – храната на душата. Това е Любовта и свещеният подход. Другото аз не го наричам храна, защото ме питат вегетарианец ли съм. Не съм. Не съм и месоядец.

Хекао е храната на боговете и всичко, което ти се случва, е манна – някой те обижда, това е манна, манна небесна. Хващаш обидата, изваждаш енергията и се зареждаш. Какво ще прави този, който те е обидил, това е негова работа.

Хекао, това е свещеният език, свещеният говор, културата на боговете, която се е изучавала тайно в пирамидите. Чистата свещена реч е хекао – свята земя, Обетована земя, девствена земя. Искам да ви кажа нещо за Мойсей, преди да продължа: той е писал Битието на египетски, много малко хора в света са знаели тайната на йероглифите, произношението и изписването. След време се превежда на халдейски, вавилонски, арамейски, древноперсийски, гръцки, римски – латински. Поначало почти никой не може да превежда от египетски, дори и Мойсей. Той само е написал нещо, доколкото жреците са му разкрили нещо от тайната на йероглифите. Това означава, че в момента Библията е така написана, че просто ако един познавач я чете, не може да я познае. Няма истински превод, ако някой от вас търси – има средни преводи от велики посветени, кабалисти, които познават тайните на превода, но средни преводи – пак е скрит смисълът. Защото в смисъла има нещо, което всеки сам трябва да го намери, разбира се, ако е търсач на Истината. Така че всички претенции за преводи по-добре ги оставете настрани и по-добре се хванете с търсене на Истината, с живот в Любовта, в чистите действия, за да може после да разберете, че човешкият Дух, Меркаба е Библията и освен това превъзхожда Библията. Човешкият Дух може да напише такива неща, даже не само човешкият Дух, Висшата Душа в човека може да преживее такива неща, които дори и свещеното слово не може да ги изкаже. Не говоря само за Библията. Аз имам една книга „Свещената книга на народите“. Значи всички свещени езици не могат да изразят състоянията, дълбините на Висшата съкровена Душа. Идва се до един момент, в който думите, включително и свещените думи, отпадат. Това е науката за безмълвието. Значи който овладее хекао – науката за говоренето, за свещеното слово, за контрол на всяка дума, той ще бъде въведен после в Безмълвието – първичния език, езика на Боговете, езика на Бога, език, който са го разбрали и делфините. Те също владеят този език и владеят много неща. Те живеят на Сириус, оттам идват и там отиват. Те са същества от Сириус, много напреднали, но това е друга тема, за друга лекция.

Съкровените думи са свещеното време на човека. Това е времето, когато човек се намира в душата на Боговете и в душата на Бога. Според жреците (след време ще говорим и за тях, какво означава думата жрец и какво са били те в Египет – те въобще не са се занимавали с проповеди, това не е било тяхна длъжност; правили са го като компромис по време на някои празници или по стечение на обстоятелствата, но те имат много подълбока мисия от това), според жреците Свещеното слово е винаги по-бързо от светлината. И Учителят обяснява това: Мисълта е по-бърза от светлината – светлината е около 300 000 км в секунда, мисълта е около 500 000 км в секунда, а Духът няма скорост, там понятието скорост изчезва, затова се казва, че Духът е навсякъде. Затова Учителят казва, че светлината в сравнение с Духа е нещо като биволска каруца… Ако сравняваме биволска каруца и влак, ако сравняваме влак и светлината и т.н. Значи винаги по-бързо от светлината. Това слово не се съобразява с времето и пространството. Ето защо молитвата е много важна, едно от най-важните неща в този свят. Човек с молитвата натрупва хекао, бяла енергия. След време тя ще избухне в него, ще стане преврат, малко или много човек ще стане светлина. После вече няма да има проблеми с времето, т.е. с ограниченията. Препятствията за него и в този свят, и в другия свят ще отпаднат. Те няма да съществуват, защото той ще има Меркаба.

Свещените думи въздействат върху сърцето на Боговете. Между другото, аз съм започнал една нова книга с формули, ще има 1 000 формули, между тях ще има много сгъстени. Например сещам се: Господи, посвети ме в тайния смисъл на нещата – за тези, които искат да разберат нещо по-дълбоко в Библията, навсякъде, за всичко в живота. Господи, въведи ме в корените на праезика – за този, който иска да разбере праезика, а това е езикът на Истината, езикът на Любовта, езикът на светлината, езикът на безмълвието – то е на степени и т.н., всичко идва постепенно.

Тот казва: Съкровеното хекао, съкровената енергия в човека погубва смъртта – и физическата, и духовната. Който има хекао, минава през всички времена и пространства, през всички светове. Тук не говоря за глупостите на екстрасенсите и ясновидците, а говоря за тези, които са постигнали Меркаба, истинското светлинно тяло – посветените, жреците, адептите, Учителите и пробудените души. Те никога не говорят общи приказки. Един такъв посветен никога няма да те занимава със звезди и с глупости. Той ще те учи на принципи. Никога няма да ти казва какво те чака и какво трябва да правиш. Той първо ще те научи на начин на живот; ще те научи на принципите Любов, Мъдрост и Истина и ако ти умееш да слушаш, след време няма да се занимаваш със звезди, напротив – звездите ще се учат от тебе. И не те ще те греят, а ти ще ги грееш. Защото Учителят казва: Когато застана до Слънцето, то угасва. В човека има нещо, което надминава 10 милиона слънца, някои го наричат това кундалини, но при Учителя и в Египет има нещо по-дълбоко от кундалини, то се намира в 13 чакра.

Дори самите Нетери, Боговете, живеят в убежището на Свещените думи, защото те искат да имат връзка с хората, да помагат. Има такива Нетери, които не обичат свещените думи, живеят в безмълвие. Има и такива Учители, срещал съм се с тях – една дума не иска да каже, дори и мъдър съвет, дори и в името на помощта на хората, нищо. Същества на не-говора. Има такива Старци – от 24-те Старци има такива двама. Абсолютно неговорене, надминали са и мълчанието, и словото, нещо по-дълбоко. Но все пак за тях Учителят казва: В бъдеще, след милиони години ще кажат няколко неща, обаче те ще бъдат нещо повече от светлината. Това е друга тема.

Който е изгубил свещеното си слово, е изгубил и хекао, бялата си енергия, т.е. своята Божествена жизненост. Вие знаете, сега е много модерно да се говори: Аз съм изморен. Аз се чудя на тези думи, каква е тази умора, откъде идва, какви са тези неща… Но хората често го казват, някои даже много често. Просто енергията се е изгубила във взаимните неща, привързаности и не знам къде, много дълъг списък, не знам къде е изгубена.

Хекао е водителят в духовната земя, свещената земя. Според Тот Първата Слънчева раса е тайната родина на Прастарите хора, Боговете. Тот казва: Боговете са били хора и хората са били Богове. Тези Прастари хора били господари на хекао, на енергията. С тази енергия построили пирамидите. Така е построен и Стоунхендж, с така наречения на египетски „магически вихър“. Той първо не е бил там, където е сега, бил е на едно място в Англия, после се премества на друго място – бил е в Ирландия и после с магически вихър го пренасят там, където е сега – това е магически храм. Слънцето е изгрявало по такъв начин, че е възвишавало Духа на човека. Те са били господари на хекао, което означава още господари на светлината – такива, каквито са и в Агарта, господари на светлината. Именно тези Прастари хора-богове са родили същества с хекао в Атлантида, в Египет и в Лемурия, откъдето произлизат великите строители на пирамиди и цивилизации. Там, където има хекао, има цивилизации, там има пирамиди, там има свещени места. Свещените места са места на хекао, на голяма сила – магнетични, чисти места.

За Тот, който е един от върховните притежатели на хекао, т.е. притежател на свещената жизненост на всички времена, жреците казват за него: Той притежава силата да разкрие всяко нещо и да го обясни. Значи, всяка дума, всеки език, всяка тайна, всяка загадка – той има такова хекао, което може да прониква навсякъде и да обясни всеки свещен език на разбираем език.

Всички свещени места по света са дело на хора, същества, Богове с хекао, т.е. там има тяхно присъствие – места със свещена аура. Един приятел от София, издател, преди време ми се хвали: Бях на Божи гроб. – Какво прави там? – Ами, запалих една свещ, тя угасна, ама имаше гроб. – Ето, той ходил на свещения гроб. Все пак е някакво зачитане, дори и когато свещта не гори. Значи и Сфинксът, и пирамидите са дело на хора и същества с хекао. Те символизират тези места – символизират цивилизациите на Боговете. Имам предвид и маите, и инките, и много други племена – догоните и т.н. В Етиопия живеят много дълбоки племена, които имат такава мъдрост, че доволно и достатъчно можем да се смущаваме в хубавия, в благородния смисъл.

Според Тот: Който говори истината, има хекао. Който иска да трупа хекао, трябва да говори истината. Това е метод. Освен молитвите, освен свещения подход към нещата трябва да говориш хекао. Няма значение дали насреща някое дете ти задава въпрос, ако не можеш да отговаряш дълбоко, говори искрено: просто не знам. Аз така казвам, питат ме някой път нещо, казвам: не знам. Мога да го науча, ако трябва, но зависи кога, ако има естество… Така че много неща не знам. Аз още преди години съм се определил пред невидимия свят като много голям невежа, чак не мога да го опиша и така ще си остане.

За хекао е казано: Словото е по-силно от битката. Значи имаш някой път среща с по-трудни хора, битка. Преди да отидеш, атакувай с Божествено слово. Какво искам да кажа: Господи, бъди постоянно между нас; Господи, ти разреши този въпрос. И когато Бог е там, по друг начин се развиват нещата, не да се чудиш какво ще говориш, а поискай Бог да е там и Бог да говори. Той може да проговори обаче и чрез така наречения враг. Но той не е враг, той също е Бог. Ако умееш да слушаш, ще разрешиш въпроса за битката предварително. По-нататък ще говорим за тайните на бойните изкуства. Един от големите майстори – Такуан Сохо – казва: Ти трябва да си изработиш (само за малко се отклонявам) вътрешна сабя. Ако вадиш външна сабя, ти вече си загубил битката. – Какво е вътрешна сабя? Това е една способност в човека. Каква е тази способност? Това е твоят дух. По-нататък ще говорим за тайната на бойните изкуства и докъде водят те. Защото всички са воини и всички воюват, но само този побеждава, който абсолютно овладее в себе си злото и дявола. Ти може да си много голям боец на сабята, но дяволът да е в тебе. Значи със сабята нищо не можеш да решиш. Решаващото е да победиш и да изкорениш дявола в себе си. Когато Бог заживее в теб напълно, ще видиш, че няма дявол. То наистина няма.

Хекао е дълбоко скритата в човека слънчева същност. Това е наречено още Древната духовност. Според Тот водата тече по закона на (водата сега в реките, в морето, въобще) Ур–хекао. Ур–хекао означава едно древно заклинание, ще обясня. Значи водата в момента тече по закона на Ур–хекао – тя няма избор. Тече. Това е особено заклинание. И Тот казва (това заклинание той го е създал) : ако това заклинание се оттегли, водата спира да тече, реката пресъхва. Има такива реки, които са изчезнали, просто там е оттеглено хекао. Това заклинание е спряло, изтеглена е енергията, защото водата е движеща се енергия. Зад водата тече енергия, както змията се движи с енергия, не се движи с крака. Това заклинание изтегля енергията и водата потъва, изчезва. Има и такива изворчета. Учителят ми е обяснявал преди, като ходех по горите: изворчето не излиза от земята, не идва от небето, не идва от дъжда, то е тайна. Малко изворче, чиста вода. То е създадено от същества с хекао и от ангели. Те постоянно обновяват водата вътре, това е нещо като тяхно тяло, живеят в тази вода и се радват. Обаче знаете, минават овце, говеда, хора, тъпчат, хвърлят кал, не благодарят. Аз съм виждал такива изворчета, на които отивам после, няма го. Учителят ми обясни: ангелите си го взели, просто си го преместват на друго място – там, където ще бъде оценено.

Хекао – това са думите, които се движат и отварят врати. За този, който има хекао, т.е. свещена енергия, за него категорията време не съществува. Той си има врата в безвремието. Привидно живее във времето. Думата врата е много дълбока, на атлантски език се нарича арамон – врата, означава да имаш отворени врати, т.е. отворени светове. Където искаш, да можеш да отидеш, защото вратата означава преход. Минаваш от една стая в друга, малкият преход, т.е. в друго измерение, в друга стая, в друг живот. На духовен език означава: минаваш в друг свят, а на Божествен език означава: в света на Боговете, в света на Бога.

Хекао е езикът, говорът на Слънцето.

НЯКОИ ВАЖНИ НЕЩА ОТ ТОТ

(трета идея за размишление)

Има три вида Тот: Древният Тот, преди Атлантида, после Тот в Атлантида, после Тот в Египет и едно отражение като Хермес Трисмегист в Гърция. Истинският, древният Тот е, който е направил най-голямата услуга на планетата, внесъл е писмеността, той е видоизменил и развитието.

Един от най-великите Учители в света, живели и временно на Земята, но иначе същество на Сириус. Но те не живеят дори и на Сириус, тъй като има изход извън вселената, те живеят извън вселената, те слизат на Сириус, а оттам и по-надолу, за да помагат и на други същества.

Неговото египетско име е Техути, означава Баща на Мъдростта и друг превод е Великият Бял, още Баща на Светлината. И Учителят лично величае неговата Мъдрост и след време, когато ще издам книга за Египет и по Учителя за Египет, там ще видим какво казва Учителят за него, тъй като той наистина смята, че това е едно велико същество и носи една велика Мъдрост.

Тот казва: Само търсещият Истината си изработва свещен поглед за нещата. На най-високо ниво Истината поразява и светлината. (Ако трябва, друг път ще коментирам този въпрос. )

На Нетер Нетеру, т.е. Върховния Бог (на египетски), се служи тайно, а не явно. Понеже има някои, които смятат, че непременно трябва да облекат расо и да служат.

Който се е отдал на Истината, той е изпълнен с Божественост, със съкровеност, със святост. Това е белег, диагноза, мярка. Не можеш да го хванеш да мисли за земни неща, примерно какво ще ям. Толкова е несъвместимо…

Еликсирът на живота – това е огромен запас от скрита и чиста енергия в дълбините на човека. Значи тези, които се изморяват, нямат запаси. Има хора с много малка енергия. За деня му стига едно готвене и енергията свърши; една обида и вече не си знае работата, денят объркан, проблеми и т.н. Затова има такива хора, които се крият, не обичат да говорят с хората, защото за тях всеки човек е проблем. Аз им препоръчвам повече да се молят, ако могат, да не готвят, повече да четат свещени неща, да изучават свещени думи и да живеят повече в мълчание. А тези, които са будни, наистина търсят Бога. Обикновените разговори са голямо разхищение на енергия. След време това разхищение разбива дарбите на човека, развитието му и най-вече светлинното тяло, хекао. При мен също се опитват да идват хора за общи приказки, но някой път говорим няколко минути и това е или последният, или предпоследният разговор. Давам им да разберат, че няма такива неща. Имаше един брат, каза: Досега си говорихме за свещени неща, дай сега да си говорим за човешки, земни неща – и така ни свърши разговорът.

Ако си допуснал любов към материалните неща, ти винаги ще блуждаеш в тъмнина. Има такива хора, които казват: Ама все пак трябва да мислим за прехраната. Няма такова мислене. Учителят казва: Ако ти се отдадеш на Бога изцяло, това е Божия грижа. Аз съм го наблюдавал от 1982 година, Бог се грижи за моите права, за моите нужди. Никога съм нямал проблем. Между другото, нямал съм проблем и преди това. Но го споделям, става дума, когато се отдадеш. Ако не можеш да се отдадеш, да се подготвяш да се отдадеш. Ако не можеш в този живот, в друг живот ще се отдадеш. Но все някога все трябва да узрееш за това отдаване на Истината.

Ако си допуснал любов към материалните неща, ти винаги ще блуждаеш в заблуждения. Можеш да смениш едно заблуждение с друго, но то е все заблуждение. Ако си допуснал любов към Бога, ще бъдеш въвлечен в Божественост, така казва Тот. И после казва: Там, където се събират боговете, там са мистериите. Знаете, преди е имало много храмове на мистериите. Имало е събрания, хора-богове, същества-богове и невидимо присъствие на богове. След време ще говорим за такива събирания на мистериите, за мистични школи, включително и за школата на Ехнатон. Оттам са произлезли есеите и там негова ученичка е била Дева Мария, но друг път ще говорим по тези неща. Това е школа, която е произвела 300 безсмъртни и още малко е имало, но около 300 са постигнали безсмъртие в тази школа. Но Ехнатон е особено същество, не случайно намразен даже от жреците. Когато той се е явил в Египет, казал: Няма нужда от храмове, няма нужда от жреци. Бог е вътре в човека, Нетерът е вътре, търсете го навътре. – И оттам почти са му заличили тайните слова, искали са да го изтрият, но все пак не са могли, тъй като той е проповядвал само за Слънчевия Бог и че всеки сам трябва да намери Слънцето в себе си. Това е друга тема, друг път ще говорим.

АУМЪ

2 октомври 2003 г.

Бену

фениксът, древната птица, птицата светлина
(лекция 19)

Поп Богомил

непокорният свещеник
(първа идея за размишление)

Техути бялото слово

древният Хермес
(лекция 20)

Яков Бьоме

(втора идея за размишление)

Мистерията Бездна

за Съществото, което е създало Бога, вселената, но превъзхожда всичко
(лекция 21)

Майстер Екхарт

мистик от средните векове, отлъчен от църквата
(трета идея за размишление)

БЕНУ

фениксът, древната птица, птицата светлина

(лекция 19)

Това е древната огнена птица. Някои смятат, че е фантазия, че е измислица, но тя е съществувала и съществува реално. Тази птица, според древните египтяни, се е родила в огън. Според жреците тя владее магическия обрат на времето.

Огънят на Бену е образуван от Сириус. Това е птица на Сириус, това е мистична птица. Тя е скрита в космическото измерение (според жреците) на човешкото сърце. После ще видим, че тя е едновременно и послание към човека; защото и човекът е Бену.

Тази птица, по друг начин казано, е съкровеният Дух в човека. Това означава, че всеки трябва да постигне СЪКРОВЕНО СЕБЕПРОНИКВАНЕ, т.е. трябва ДА ВЪЗКРЪСНЕ В СОБСТВЕНАТА СИ ДЪЛБОЧИНА – нещо, което е постигнала Бену.

Според жреците Бену е омагьосана единствено от една идея – безсмъртието. Тя изглежда като птица, но това е привидно – тя е повече същество. (В други лекции ще обясним какво означава тази идея.) Поведението ѝ не е на птица. Идвайки в храма на Слънцето, най-вече в Хелиопол, най-често там се е явявала, тя се самоизгаря. След това се възражда от пепелта и новият млад Бену отлита обновен. След време пак се завръща и повтаря това. В Хелиопол е имало т.н. Хет Бену – храм на Феникса.

Тя има много имена. Нашите народи са я наричали Жар-птица; в Китай също се е явявала, там е наречена Фен хуан. Те казват следното: Фен Хуан е основана и сътворена от Огъня. Огънят е нейното вътрешно царство. В Персия е наречена Симурк – царствената птица, суфите я наричат Рух – свещената птица.

Тя живее различно. Има много спорове: някои смятат, че живее само до петстотин години и прави това изпепеляване. Но жреците казват, че тя живее до седем хиляди и най-много е живяла до дванадесет хиляди години. Това е крайният срок, в който те са я засичали тя да се самоизгаря. Защото при нея, както ще видим после, няма смърт и няма живот, а само ОБНОВЯВАНЕ.

Бену е СЪЩЕСТВО, КОЕТО СЕ Е САМОСЪЗДАЛО. Тази птица е посветена изцяло на Слънцето, на слънчевата идея. От друга страна, Бену символизира ВИСШИТЕ МИСТИЧНИ ПОСВЕЩЕНИЯ. Всяко раждане отново е раждане с ново качество и с нов пламък. Според жреците нейните крила са само символи, защото тя НЕ ЛЕТИ С КРИЛА, А С ОГЪН. Крилата символизират силата на боговете – това е идеята крила. По-нататък ще говорим за символите отделно.

За Бену няма нито смърт, нито раждане – има само ПЕРИОДИЧНО ОБНОВЯВАНЕ И ТО Е СЪЗНАТЕЛНО – нещо, което човекът трябва да постигне.

Бену е символ на възкресението, което означава победата на новия живот над старото мислене, над смъртта. Бену символизира възкресението. От друга страна, Бену е свещено послание на безсмъртието, а това е религията на Слънцето. По друг начин казано, посланието е следното: В човека е скрита мъдрост, подревна от началото на времената. Бену е птица на вечността, а вечността не се обяснява – тя само се долавя от тайната на сърцето.

Който е познал Бену в себе си, той може да се самосъздава от живот в живот във все по-високи степени.

В Бену Нетер (това беше египетската дума за Бог) се проявява като свещен символ на вечно новото. Което означава, че в Бену Бог е изваял Себе Си. Той е родил Себе Си в Бену. Бену символизира най-вътрешната птица в човека, същността му, неговия Дух. ЧОВЕШКИЯТ ДУХ Е БЕНУ. Той постоянно се възражда в своята Божественост – това е негово качество. Да станеш Бену, означава твоята собствена сянка да е изчезнала в твоето собствено Слънце.

Според Тот Бену е открила своята Истина, защото е търсила с ИЗГАРЯЩ КОПНЕЖ, което означава следното: всеки, който се отдава усърдно на нещо, го постига.

Жреците казват, че в очите на Бену сияе Слънцето, т.е. спасеният живот. Бену е надживяла вековете и времената и все още е неразгадана от хората. Някои казват: просто някаква птица. Но тя е послание на Бога към човека. Бену принадлежи на древната цивилизация на боговете, същевременно тя принадлежи и на нас, защото ние също сме Бену.

Учителят казва: Да се приготвите за Огъня на Любовта и който издържи този Огън, спасен ще бъде. И казва още: Имате една любов, тя е направена от паяжина. Аз говоря за Любовта, която не се къса. И цялата вселена на тази нишка да я окачиш, тя няма да се скъса. Да дойдат всички дяволи, да се качат на гърба ти, пак няма да се скъса (говорим за нишката на Любовта). Да те сломят, да те направят на прах, тя пак ще остане – няма да ти мръдне окото. (Това е неизменната Любов, това е нишката.)

Ще го кажа по друг начин: Само който е изгорял в Огъня на Любовта, е знаел какво търси. Бену е изгоряла. (Както преди говорихме за трите пеперуди – суфи-историята – третата изгоря, напълно се сля с Истината, днес ще говорим за Бездната – и там има такова нещо.)

ПОП БОГОМИЛ

непокорният всещеник

(първа идея за размишление)

Поп Богомил казва: Ти можеш да намериш покой само в постоянната си жажда за Бога.

Сатана изкушава, Бог освобождава.

На кладата може да издържи само чистотата.

Страданието е вековен спътник, особено на хората с велика Любов.

После казва как се става християнин, тъй като богомилите са истинските приемници на Христовата вяра, истинските, тези, които са устояли: Християнин се става, когато извървиш правилно пътя от Витлеем до Голгота. (Дава една мярка. )

Призовавай Божието име и ще видиш, че злото е преходно. (Това е съвет към един от неговите ученици.)

Злото е допуснато, за да могат хората постепенно да го покорят и да станат силни в Бога, за да могат в бъдеще да бъдат защитени от всякакъв нов хаос.

Когато говорим за зло, говорим за зло в името на по-голямо добро.

ТЕХУТИ: БЯЛОТО СЛОВО

древният Хермес

(лекция 20)

Ще изнеса някои важни неща от него. Казва: Когато говориш със свещени думи за нещата, сърцата на Нетерите (Боговете) сияят. Който люби Маат (т.е. Истината на египетски), е напътстван от Боговете. Неговото сърце ще придобие правилния устрем.

Когато Любовта те роди, ти беше душа; когато се отдели от Любовта, смъртта те взе в своите ръце.

Който е преодолял собствената си тъмнина, е съхранил Любовта си.

Казва: И в най-големия мрак да потънеш, Истината е в тебе – само насочи взора си към нея и мракът ще потръпне.

Ако говориш правилно, ти си отваряш врата към Мъдростта. Ако не говориш правилно, мракът те заключва.

Казва: Заключената уста е заключена тайна – тя е видяла Истината и умее да я съхранява. Който умее да съхранява Маат, или Истината, той е син на Тайната, или син на Безкрая.

Казва: Истината се възприема чрез ушите, извира чрез устата, сияе чрез очите, съхранява се чрез сърцето, живее чрез душата, възнася се чрез Духа. Който е разбрал това, не принадлежи на света.

Казва: Ако имаш свещена Любов, ти също ще живееш сред страдания, но ще бъдеш над тях.

Между човека и Истината съществува най-древната връзка на Земята.

Който е осветил мрака си, се превръща в храм.

Това, което е горе, е и долу, за да предизвика възхищението си в собствената си същност.

Животът става дълбок и истинен само когато е насочен към невъзможни постижения. (Значи не идеал, който се постига, а идеал, който е вечен развой. Тук не говорим за идеал, който може да го постигнеш след шест хиляди или след двадесет хиляди години и после спираш. Става въпрос за непостижим идеал.)

Любовта към Нетер, т.е. към Бога, е единственият Огън, който никога не угасва.

Казва: Твори Истината и ще преуспееш на Земята и във всички светове. Но Истината е повече от световете, тя надживява световете.

Казва: Моето учение е Бездна, в която оцеляват само тези, които обичат Истината докрай.

Който е видял Истината, той е видял нещо повече от света и вселената. Който е видял лицето на Истината, той е видял славната победа над мрака. Виждането е победата. Докато не си видял Бога, мракът е победител.

Чети книгата на Любовта, ако искаш да разбереш живота си.

За пчелата казва (преди време говорихме): Пчелата вади не мед от цветята, а своето безсмъртие.

Казва нещо много важно: Животът е хубав не когато си щастлив, а когато Нетер е доволен от тебе, когато Бог е доволен от тебе.

Който е прекрачил прага на мрака, е завладял себе си.

Говори като светлината и ще станеш светлина.

Който обича Истината, той вижда много надалече, той вижда отвъд нещата.

И казва: Истината знае как да се справи с всяко зло. (Египтяните имат една такава формула срещу враговете си: Нека Истината те отклони от моя път!)

За Боговете: Боговете са най-древният народ във вселената. И казва начина как можеш да отидеш при Бога, при Нетера: ЗА ДА ОТИДЕШ ПРИ БОГА, ТРЯБВА ДА СИ ГО ОБРАЗУВАЛ В СЕБЕ СИ. Постигането на Нетер е възможно. То изисква само едно нещо: ОГРОМНА ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ – това са двете думи, дадени от Техути.

Казва: Всяка дума е роза, когато Любовта ти е свята. (Роза, т.е. ухание.)

ЯКОВ БЬОМЕ

(втора идея за размишление)

Казва: Молитвата е изход от самия себе си.

Само Любовта е тази, която може да разруши в тебе вродения дявол.

Твоето собствено слушане, желание и зрение ти препятстват да чуеш Бога. (Когато обичаш много да слушаш себе си, своята гледна точка, да нагаждаш нещата на себе си – това са препятствията да виждаш и да чуваш Бога. )

Любовта живее единствено в Нищото. Там, където човек има собствена воля, Любовта не живее.

Адът живее навсякъде и винаги в самия себе си.

Той дава една идея какво означава тъмнина: Тъмнина означава угаждане на своята воля.

На Земята скръбта е дадена, за да се облечеш в сила.

Който е изгубил Истината, е изгубил езика на Бога. И обяснява какво означава глад: Истинският глад е глад за добродетели.

МИСТЕРИЯТА БЕЗДНА

за Съществото, което е създало Бога, вселената, но превъзхожда всичко

(лекция 21)

Тази лекция е компромис. Учителят е избягвал да говори, не е искал да говори. Тази лекция съдържа огромно вдъхновение, но само за тези, които ще я разберат. В известен смисъл е опасна, но само така изглежда. Тази лекция е главно на Та Кхора – името на Техути, на Тот, на Хермес, когато е живял в Атлантида. Той има около четиринадесет лекции по този въпрос. Не знам дали ще изнасям другите лекции, но за тази е определено да говорим. Иначе тя се нарича БЕЗМЪЛВНИЯТ РЪКОПИС.

Казва: От Бездната са произлезли Бог, боговете, тези, които съществуват, и тези, които не съществуват (защото има и такива). Учителят това го е казал по друг начин, в книгата „Висша мистика“ сме го изнесли. Казва: Има едно същество, което е създало Бога. (Той го нарича Абсолют, Бездната е друго Негово име.) По принцип се смята, че този ръкопис е за неродените.

Казва: Бог, боговете и вселената – всичко това са деца на Великата Бездна. За Бездната е казано: Тишината там е неизразима, а дълбочината – неизговорима. Бог и боговете са родени от Неродения; понеже Той не може да се роди, раждат се Неговите ограничения.

ВЕЛИКАТА БЕЗДНА Е ЧИСТА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ. Според Тот (Та Кхора) Бездната е Тайната на нещата. Тази Тайна е неоткриваема. Това важи и за боговете, и за Старците, и за всичко, което съществува и не съществува. Тази Тайна е неоткриваема.

Но казва и нещо друго: Бездната е скрита в нас като недостижимост – остатъкът, който всеки търси. В Бездната няма Любов, няма Мъдрост, няма Истина; в Бездната няма живот, няма смърт – тя ги превъзхожда всичките. В Бездната няма благост, нито строгост, нито жестокост. В Бездната няма числа (Питагор дето казва, че всичко е число, няма значение – просто отпада); няма небеса, няма идеи. В Бездната няма йерархии.

Ако от същността на Бога сияе Любов, то в Бездната има нещо много по-дълбоко, защото и Бог, и Любовта са произлезли като малки лъчи от тази Бездънна Мистерия. В Бездната няма душа, няма Дух (много е трудно да ви обясня какво е Не-Дух, друг път може да се спра и на този въпрос).

Във Великата Бездна няма идеи. Там такива идеи, като например Отец, Син и Святия Дух не могат да съществуват; ако кажа невзрачни неща, ще е правилно, но зависи кой как ще го тълкува – там няма такива неща. Там всичко е погълнато. В БЕЗДНАТА ИМА САМО ЧИСТО НИЩО.

Докато на Бог можеш да уповаваш, то в Бездната няма упование. В Бездната няма възкресение, няма откровения. Великата Бездна е допуснала Бога като една необходимост за съществата и вселената. Бог може да помага само до крайния предел на вселената; оттам нататък помощта Му отпада. За Великата Бездна Бог не е нужен. Докато в Бога времето е спряло, в Бездната е спряла и вечността.

Казва Тот: В света има време; В Бога има вечност; В Бездната всичко е погълнато, защото и времето, и вечността са ограничения. Докато Бог можеш да Го видиш чрез преживяване, за Бездната няма такива условия.

Учителят казва: Реалността е в това, което човекът не вижда. Няма образи, няма идеи, в Бездната няма цветове, няма такива неща; няма никакво ограничение, няма слово, няма и Свещено слово, защото всичко е ограничение.

Казва: За да живееш в света, са нужни знания. За да живееш в Бога, е нужна Любов. Но за Бездната нищо не е нужно. Ако тя те призове ( има такива случаи), ти ще бъдеш погълнат.

В Бездната е скрита тайната на Съвършената Пълнота. Тук не говорим за блаженство.

В Бездната няма Свръхсъзнание. Има само едно ТАЙНО СЪЗНАНИЕ. То е последната връзка с ЧИСТОТО НИЩО, петата степен.

Тот казва: Нетерите, боговете имат безгранично обожание към Бездната и неразбираем трепет така, както пеперудата обожава пламъка.

Що се отнася до Самадхи, ще кажа нещо: тъй като преживяването на Бога е преживяване на частично Нищо, т.е. на една по-ниска степен на Нищото, то в Самадхи се осъществява само едно малко докосване до Нищото. Както предният път ви обясних, тринадесетата чакра е тук (една педя над главата); Сахасрара чакра се смята за духовната, а тази се смята за Божествената. В нея е Тайното Съзнание и тя е пътят към Нищото. В Самадхи се осъществява само едно малко докосване до Нищото – не сливане, а докосване. Когато преживееш Самадхи, когато преживееш Бога, с тебе става една коренна промяна, защото Той е също част от Нищото. Но ти нищо не си преживял, защото Нищото само те е докоснало, понеже Нищото е нула, няма преживяване, няма обяснения. Нищото нищо не обяснява – такъв е Неговият метод, доколкото говорим за метод. В Нищото няма субстанция, няма същност, няма енергия. Самадхи е само едно загатване за тази Мистерия.

Само когато човек извърви дългия път на Истината, някога ще бъде привлечен от един мистичен лъч – лъчът на Тайното Съзнание, на петото съзнание, това, което е над Свръхсъзнанието. И тогава ще придобие това, което е съвършената пълнота. Учителят казва, че в нашия Дух има нещо, което е над Бога – именно за това става въпрос – в нашия Дух има нещо, което е по-дълбоко от Бога. Именно това ще се случи някога, това се е случило само на двадесет и четирите Старци и други двадесет и четири Независими, но те също не познават Бездната. Те също имат само някакво загатване, някакво частично, съкровено познание, но то е много тайнствено. Съвършената Пълнота е свързана с тринадесетата чакра в човека.

Бездната няма име, няма и слово – никакви ограничения. Дори и Безкрайността е ограничение за нея – тя е Бездънна Мистерия.

Бездната е Мистерия за бъдещите раси. В тази връзка Учителят казва: Има истини, които са недостъпни за човешкото съзнание – умът не е готов за тях. Тази тема спада към тази категория. Затова Учителят е избягвал и аз ще избягвам – не знам дали друг път ще говоря – има някъде около тридесет лекции-компромиси, но засега се ограничавам. Това е единственият компромис, който правя, както и с формулите. Скоро ще ни излезе книгата с около хиляда формули, но аз имам около тридесет хиляди; няма нужда от толкова много. От тези хиляда има достатъчно силни, включително и такива за проникване в Бездната на Мъдростта, така че всеки търсач ще намери самостоятелно, без да зависи от авторитети – ако е търсач на Истината, ще навлиза все повече в тези дълбини.

Казва още Учителят: Душата е свързана с различните йерархии, човешкият Дух е свързан с Бога, а Тайното Съзнание е свързано с Бездната. Но засега стига ви да знаете, че никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов. Това важи и за всяко учение – никое учение не може да ви спаси, ако вие самите нямате Любов.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

мистик от средните векове, отлъчен от църквата

(трета идея за размишление)

Един велик посветен, също отлъчен от църквата; ако не беше отлъчен, нещо нямаше да е наред.

Той казва: Който е пристигнал в Бога, се преобразява. Всеки, който се е посветил на Бога, получава най-доброто за своя път.

Казва Майстер Екхарт: Всичко, което Бог ти дава или не ти дава, е най-доброто за тебе.

После: Колкото и тежко да изглежда страданието, което Бог ти е изпратил, ако радостта ти не е огромна, нещата няма да бъдат наред. Всеки ден казваме:“Да бъде Твоята воля.“ И когато бъде волята Му, ние се сърдим, защото тя не ни удовлетворява.

Тези, които приемат напълно Божията воля, намират мир във всички неща и в себе си. Но вие често си казвате: Ах, ако беше станало другояче, щеше да е по-добре. И после Екхарт казва: Докато мислиш така, мир няма да имаш. (Ако мислиш, че онова, другото ще бъде по-добре, мир няма да имаш; може да си го въобразяваш, но реално няма да имаш мир.)

После казва нещо важно: Който не познава Бога, може само да си въобразява, че живее.

Когато някой започне да не желае нищо за себе си, тогава върху него слиза Бог, Който започва да желае за него.

За дълбокия мрак: Дълбокият мрак всъщност е ярка светлина. И затова е казано: Светлината в тъмнината свети.

Казва: Когато човек се намира в тъмнина, неговата светлина узрява.

АУМЪ

4 ноември 2003 г.

Тайната на Луцифер

(лекция 22)

Думите

(първа идея за размишление)

Богомилската клада

(лекция 23)

Истината

(втора идея за размишление)

Тайната на Луцифер

продължение
(лекция 24)

Учителят

(трета идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ЛУЦИФЕР

(лекция 22)

Преди Бог да създаде Луцифер, е нямало свободна воля. Целият живот е протичал по Божията воля. Но Бог е пожелал да направи един важен опит в името на нещо по-дълбоко. Оттук се подразбира, че Луцифер не е създал свободната воля. Както по-нататък ще видим, в дълбините въобще злото няма избор. Бог е дал свободната воля. А тя е началото на злото, но в това има дълбок замисъл. Въпреки това Бог има свещен замисъл, макар че това е началото на злото. А това е придобиването на съзнателното единство с Него. Бог първо е създал Луцифер, за да може после да създаде и свободната воля. Бог е пожелал да направи един важен опит и затова Луцифер е бил много необходим. Този велик замисъл, както казах, е за благото на всички същества във вселената.

Архангел Михаил останал на страната на доброто и светлината. А Луцифер, когато свободата била дадена, застанал на страната на злото и на тъмнината. Човечеството било по средата и затова то трябвало да преживее много възможности.

Няма нищо сътворено без намерение и причина. Фактически грешки не съществуват, но във времето те изглеждат почти като реални. Преди време говорихме какво означава на египетски ВРЕМЕ. Докато човек мисли, че това е светът на доброто и злото, той си остава ограничен и предопределя своето развитие. За да се освободиш от това предопределение, трябва да се откажеш да съдиш кое е добро и кое е зло.

В самото начало Луцифер е нямал гордост. Той е имал смелост. Той е искал истинското знание, за да живее в свобода. Но по пътя към това истинско знание той допуснал грешки и станал постепенно неукротим и горд. Така той станал сянка. Тук трябва да обясня нещо: Луцифер не е истинско дете на Прапламъка, докато Христос е създаден от Абсолютния чист Пламък на Любовта. По принцип по този въпрос не може да се пита защо е така. Просто Луцифер не се е родил от Любовта, а от желанието. И именно желанието му създаде гордост, а гордостта – смърт. Освен това гордостта му създаде могъщество, но във въображението, защото и Луцифер, и Сатана, и цялото зло са само една Мисъл-форма на Бога.

И така Луцифер постепенно не пожелавал да се подчинява на Бога, а само на своето желание. И така той станал зло и преграда. Но Бог сам е сътворил тази преграда, за да я победим заедно с Него. Както ще видим после, Той сътворява инквизицията, той изпраща на клада богомилите, за да види кой му е верен, но после ще стане въпрос за това. Въобще Той е всичко. Това означава, че докато твоята любов не е преодоляла злото, ти не можеш да служиш на Бога. Може да правиш опити, може да искаш, но реално още не си готов – не можеш да служиш. Бог отсъства от сърцето на злото и на дявола, за да могат те да съществуват. Както и преди ви обясних, ако Бог навлезе дълбоко в тяхното сърце, ще има само Бог и нищо друго. Но Бог не влиза, защото има план. Въобще злото е нужно, за да познаеш Бога отвътре, т.е. да познаеш Бог в себе си – не някъде, не да казваш, че има някаква сила, защото ако така мислиш, в тебе има нещо обречено. Не че някъде има сила – Той е просто в тебе и там трябва да Го познаеш.

Когато Бог тайно създал Луцифер – това е чрез един особен род пречупване на енергията, но тук нямам такава идея да се спирам на това – Той е знаел, че Луцифер ще иска да бъде като Него. Луцифер наистина пожелал да бъде Бог на уровен Творение. И това не е гордост, а естествено желание. Но Луцифер сгрешил, като пожелал да бъде повече от Бога – това е вече неговата капитална грешка, това вече е неестествено. Луцифер бил много умен. Според окултните архиви той е знаел как е създадена вселената, знаел е за Божествения взрив, имал тайни архиви, планове и кодове. Но в момента, в който сгрешил, като решил да се отдели от Бога и да стане самостоятелно същество, той загубил връзката си с истинската Меркаба – т.е. чистото Божествено светлинно тяло – придобил друго духовно тяло. Останал даже с полудуховно тяло, т.е. тяло от смесена светлина – добро и зло смесено, светлина и тъмнина смесени, разум и безумие смесени в едно и не може да се разбере в края на краищата разумен ли е или не. Той останал с това тяло, но му липсвало най-важното, понеже прекъснал връзката – липсвала Любовта. Въпреки всичко той е искал много неща да научи, но тръгнал по един странен път на своето развитие. Така много планети попаднали в разрушение, в това число и нашият Марс.

ДУМИТЕ

(първа идея за размишление)

Думите са врати към същността на нещата. Това означава, че навлизането в думите е навлизане в същността, т.е. в Духа. Думите са същества. Според окултната наука те дишат, облагородяват, оживотворяват и много други подобни неща. Те са идеи. Хем са същества, хем са идеи, хем са символи. Кирил и Методий казват: „Думите погубват мрака“. Значи те са разбрали това дълбоко значение на думите.

Тот, древният Хермес, казва: „В чистите думи са скрити Нетерите, т.е. боговете“. Ако ние работим с чисти думи, ще привличаме все повече боговете, понеже думите са врати. Например смирението е дума и идея. Думата смирение означава да растеш в душата си. Тишината е също и дума, и идея, означава завръщане в дълбокото, завръщане в Бога.

Брат Михаил казва: „Думите са врати към невидими същества“. И после обяснява много хубаво: Думите, казва, които използваш, показва какви връзки създаваш, с какви същества общуваш.

Думата преданост означава: слей се с Бога, а не със себе си. Вярата е също дума и идея. Тя означава да отдадеш цялата си енергия. Ако си отдал деветдесет и девет процента, значи не говорим за вяра, а за нещо друго.

Древният Тот, или Хермес, казва: „Думите са особен род ръце, които улавят съществата. Ако ползваме лоши думи, ние улавяме зли демони, които ни разрушават“. Лоши думи са също и критиката към каквото и да е; забележката – не, но критиката – да. Критиката е саморазрушение.

Думата молитва означава отношение, преклонение, благоговение. Думата медитация означава сливане, дълбоко вглъбяване, изчезване. И двете са много важни, вървят заедно. Човек, който се моли усърдно, след време ще се домогне до истинската медитация, иначе ще разсъждава и ще мисли, че медитира. А разликата е много голяма; разликата между истинската медитация и разсъжденията е такава, каквато е между ума и Духа. Например думата кахик на езика на маите означава въздух, но те не го тълкуват само като въздух, имат си и друго тълкуване – въздухът е нещо външно. Вътрешното тълкуване е жизненост. Но имат и друго тълкуване. Тази дума на езика на посветените на маите означава необикновено пространство.

Двете думи мантра спента на персийски език означават свято слово, но има тълкуване. Свято слово означава надарено слово, надарено със свещено влияние. В тази връзка Учителят казва: „Търсете вътрешното съдържание на думите“. Учителят казва, че думите ОМ и АУМ са ватански и после другите народи са ги взели. За думата вода тук само нещо ще загатна, друг път ще се спра на нея. Учителят казва за нея, че тя има много древен корен. Тя произлиза от една идея, която означава водач, ръководител, това е Духът. Духът е слязъл във водата със своята енергия, ето защо водата ни води. Енергията на водата, не елементите, от които е съставена, а това, от което не е съставена – самата вода съдържа една есенция, която ни пречиства и ни води; водата е водач.

БОГОМИЛСКАТА КЛАДА

(лекция 23)

Боян казва: „Който умира за Бога, стъпва тихо на брега, където е Истината“. Още: „Най-красивото нещо в този живот е да напуснеш този свят с любов към Истината“.

Богомилите са същества, намерили великата Светлина – Меркаба, своето светлинно тяло, именно на кладата, в пламъците на кладата. Те са особени същества. Те са били истински търсачи на Бога, а търсенето е нещо извън времето. Който наистина търси, той надминава времето и неговите ограничения, говорим за истинските търсачи. Това търсене е отваряне на вратата, на завесата, която е отвъд времето. Търсачът на Истината винаги разкъсва завесата, т.е. веригите на времето – това е закон.

За богомилите смъртта на кладата е реална среща с Бога, защото в най-голямото изпитание оживява Духът. При тази среща Бог изгрява отвътре. Огън и Огън се сливат; човешкият Дух и Божият Дух се сливат. Това е процес на велико посвещение и придобиване на Меркаба – светлинното, новото тяло на човека, при което човек става напълно свободен вече от времето и от ограничените светове.

От три хиляди съвършени богомили, наречени облечените, само трима са се отказали и са изменили на кладата – т.е. Огънят ги е отхвърлил, не ги е приел. Те не са били достойни за Огъня. Те се върнали в църквата на застоя, където има ритуали, размишления, цитати, но те се отказали от Истината. Връщат се в една по-задна степен, но някога пак трябва да стигнат до Огъня, защото това е неизбежно.

Който е търсил Истината докрай, той побеждава огъня, побеждава външния огън и влиза във вътрешния Огън – Духа. Тези, които са имали любов към Истината, на кладата се докоснали до Абсолютната Любов на Бога и станали част от нея. Такъв е бил и Божият план. Така те придобивали своята изначална Меркаба, на египетски, на еврейски Меркава – тялото на Любовта.

Кладата е един опит отвъд живота и смъртта. Това е едно много дълбоко навлизане в Бога, в Духа-Огън. Само Духът-Огън може да навлезе в Бога-Огън. Както казах, Огън и Огън се сливат. Тези, които са умирали на кладата, всъщност са оживявали в своя Дух.

Има в архивите нещо писано за Василий, 1111 година. Когато тръгнал към кладата, за малко спрял. Някои от тълпата помислили, че се страхувал. Не, той се помолил Огънят да го приеме напълно и понеже хората отвън не могат да тълкуват, не знаят кои са достойни и как влизат. После той се изправя, придобива една увереност, която те преди това не са видели. Излъчва едно особено лице, тръгва смело и спокойно и не издава никакъв звук. Да не издадеш никакъв звук на кладата е нещо много дълбоко, това е една много специална любов. Това означава да надминеш изцяло звука, изцяло словото, изцяло знанието. Защото Истината не е слово, тя е най-дълбокото преживяване, което те променя завинаги.

Тези, които са умирали на кладата, както казах, са оживявали в своя Дух и с това са оживявали в Бога. Те често казвали: „Господи, колко е хубава смъртта!“ Но това важи само за търсачите на Истината. Не може Бог да извика на кладата един обикновен човек, например презвитер Козма, един от критиците на богомилите, дето даже ги нарича богонемили; но то е точно мили на Бога. Такъв човек няма полза да бъде горен, той ще бъде горен в бъдеще. Тези, които навлизали в огъня на кладата с любов към Бога, усещали толкова дълбок покой, че не могли да го опишат, защото Бог прониквал в тях. Защото там, където има идея за истината, Бог навлиза. На кладата Бог се сливал с тях и ги изпълвал със Себе Си, а това означава победа над външния огън. Та нали Той самият ги очаквал на кладата, нали Той създал инквизицията и кладата, нали Той направил всичко това, за да вземе верните, избраните при Себе Си. И Той ги взел, както е бил и Неговият план – пресял ги на кладата и ги взел при Себе Си. Тук трябва да допълня, че от втората степен – вярващи богомили, несъвършените – също хиляди са горели. Има един случай във Франция, само за една вечер на една и съща клада сто осемдесет и трима човека и между тях много жени. Значи една голяма част от вярващите са се отказали, но друга голяма част са изгорели, защото са имали идеята.

Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо в света и с нищо в живота. Тази среща надминава и света, и живота като идея, защото човешкият Дух е нещо повече от живота. След време ще говорим на тази тема специално, тя е обяснена от един много дълбок посветен, Майстер Екхарт. Защото Меркаба, самото това тяло, самата Любов е нещо много повече от живота. Тя е създала живота, но е повече.

Кладата е тотално извън човешкото разбиране, тя е идея на Бога. На тази клада Бог завладява човека със Своята Любов и с великия си мир. Бог познава своите, а кладата е тяхната награда. В тази връзка Учителят казва: „Най-лошото нещо в света е, когато хората искат да избегнат страданията“. Разбира се, те пак ще дойдат, но не винаги ще дадат на човека най-ценното, не винаги ще изработят в човека онзи велик Огън, защото хората не умеят да ги посрещат. Значи кладата е голямата награда. Той ги превръща в нови същества, същества на мир и любов. Това няма нищо общо с подписи и декларации за мир, тук става въпрос за нещо съвсем друго. Бог ги превръща в нови същества, истински същества, изтъкани от мир и любов. Такъв човек няма нужда да подписва декларации за мир, той просто е в мира; тези, които нямат мира, може да подписват.

Не всеки е бил достоен за тази чест, да бъде преобразен. Защо? Защото човек дълго трябва да е жадувал за любовта и мира, трябва да е създал условия в себе си, за да бъде повикан на кладата и преобразен.

Изгарянето на кладата е едно завръщане в реалността, която е била преди Сътворението. Изгарянето е изгаряне на стария свят, на стария начин на мислене и зараждането на новия свят – светът на Духа и душата, както казах, мир и любов. Душата е любов, Духът е велик мир, велик покой.

Изгарянето е замисъл на Бога. Инквизицията няма нищо общо с това, тя е само една ръка, един посредник, един инструмент на Бога. То е придобиване на космическото съзнание, съзнанието за истинско братство. Това означава, че кладата е едно тайнствено пътешествие към истинския Център на твоята собствена същност, към самия Бог. На кладата се е осъществявало едно велико и мълниеносно посвещение, по друг начин казано – осъществявала се е истинската среща на човека с Бога.

За богомилите на кладата се е решавал най-важният въпрос – победата на доброто над злото, и то окончателната победа. Става въпрос за абсолютното добро, истинското добро, не човешкото. В света и в живота винаги е имало една голяма опасност – това е псевдотърсенето на Истината. За съжаление такова търсене има и сега. При богомилите не е било така. За тях на кладата се е осъществявала най-щастливата смърт, а малко са тези, които могат да имат щастлива смърт. За богомилите това е просто истинската църква, те са истинските християни, приемниците на Христос, на Христовата вяра в най-чистия смисъл. Наречени са ЦЪРКВАТА НА ДУХА, това означава богомили. Именно на кладата, според тях, човек придобива ново небе и нова земя. Именно на кладата се изхвърля човешкият начин на мислене, човешкият начин на живот, които могат иначе да траят хиляди и милиони години. И Боян казва (както съм ви казвал, Учителят казва за Боян, истинският ръководител на богомилите – Боян Магът и поп Богомил, те двамата са архангели, от архангелската йерархия), Боян казва: „Най-същественото в живота е чистото духовно търсене“, това е търсене, в което няма примеси: няма любов към жена, няма любов към семейство, няма привързаност, няма дълг към професии или каквото и да е – чисто духовно търсене, означава да търсиш Бога по един свещен начин, абсолютно непривързан. Това е чистото духовно търсене.

Чрез инквизицията Бог изпитваше вярата на своите избраници. Тук за Бога смъртта нямаше никакво значение. За Него имаше значение неизменността към Него, неизменността към Истината – това е, което разбраха богомилите. (След време от всички източници, от всички богомилски книги – около стотина – ще направя една есенция и ще издам богомилска книга, защото тук не можем да говорим само за богомилите. Тези, които обичат тази тема, ще имат на разположение много идеи.) Който от богомилите устоеше на кладата, той щеше да намери в нея срещата си с Бога. Иска се един устой, този устой го дава Истината. Щом обичаш Истината, тя ти го дава. Можеш да живееш в несигурен свят, но ти си сигурен – това е устоят. Значи не трябва да чакаш осигурен свят, защото сигурният свят е Духът, неизменността. Само там има сигурност, а когато си в Духа, няма значение в колко несигурен свят си или в кой ад си, тези неща са вече без значение. Понеже те устояха на кладата и постигнаха среща с Бога, с това богомилите откриха всичко, което им е липсвало в процеса на хиляди години търсене на Истината. На кладата, при срещата с Бога тази липса беше запълнена, явява се вече истинската пълнота на живота.

Поп Богомил казва: „Всеки компромис с Истината е грях“. Любовта към Истината, това е много точно казано – не желание за Истината и не жажда, защото желанието обикновено иска да притежава, а именно точно казано е – любов към Истината. Любовта към Истината е пътят към Истината.

Боян казва: „Човекът е съставен от една велика Божественост и в най-голямото изпитание той трябва да я открие в себе си.“

ИСТИНАТА

(втора идея за размишление)

Говорили сме преди, сега ще кажем нещо, след време пак ще говорим.

Истината никога не можеш да я срещнеш в знанията, защото Истината не е слово. СРЕЩАТА НА ЧОВЕКА С ИСТИНАТА СТАВА В ДУХА. Това означава следното: че решаващият въпрос е не имаш ли знания, а имаш ли Дух. Ще обясня: едно е да живееш заради Истината като знания, като информация, като багаж; съвсем друго е да живееш за Истината като живот, съвсем друго е да живееш за Истината като Дух. Който обича Истината заради знанията, ще попадне в лъжата; който обича Истината като живот, той обича душата на нещата, той цени душата на нещата. Знаещият не се ръководи от Истината, а от Дървото за познание на доброто и злото, което означава, че той се ръководи от хитростта, което означава от ползата. Например ако обича някой човек, той го използва. Не обича душата му и даже не отива по-навътре – да не говорим, че трябва да се обича Бог в душата – той обича самия човек, обича тялото му, обича навиците, обича удоволствията. Такъв човек пропада, когато ближният му или приятелката му, или жена му умре, той много страда, защото я няма ползата. Макар и да не си го признава, ако той обичаше душата, страданието се прекратява. Защото той ще продължи да общува с душата и няма да има прекъсване. Затова Учителят казва, че който обича до гроба, той няма любов. Истинската любов продължава след гроба, това е любов. И няма никаква мъка. Преди време питах майка ми: „Когато си замина от този свят, ще плачеш ли?“ Защото тя се смята за вярваща, каза: „Ще плача“. Казвам: „Нищо не си разбрала“.

Знаещият се ръководи от ползата. Затова даосите казват, че най-ценното в човека е безполезното. Понякога е трудно да бъдат разбрани, но е точно така – това, което не можеш да използваш, това е най-ценното, това е душата, това е красотата. И тя не е за използване въобще, а за отношение, за благоговение и т.н. Знаещият, тук трябва да признаем, често се старае да мисли истинно. Но той не живее истинно. Старае се да живее, да мисли, но на практика не живее истинно. Твоят Дух е Истина, а твоят ум е знания. Знанието не може да постигне Истината, защото знанието не е любов. То е от друго дърво, дървото на смъртта, дървото на скръбта и т.н. Само Любовта е тази, която може да те заведе при Истината, знанието не може. Истината не е знание, тя е дълбок живот в Духа и, разбира се, в душата. Няма по-нещастен човек от този, който ненавижда Истината.

Истината си има строго определен начин на изразяване, защото тя е нещо абсолютно, тя няма човешки произход, тя въобще не зависи от хората. Истината не е знание, знанието е свят, който е вмъкнат в потока на времето, т.е. ограничен свят. Ето защо знаещият цени времето. Вие сте чували тази глупост, че времето е пари. Иначе времето е Дух. Който върви по този път, че времето е пари, той просто загива. Но който смята, че времето е Дух, това е вече другият път. Който иска да трупа Дух, той ще трупа Истина, ще се стреми към нея ежедневно.

Знаещият цени времето, а пробуденият цени Истината. Той цени искреността, той цени отношенията, той благоговее пред нещата, има съвсем друго оценяване, а знаещият цени времето. Само Истината, казва Учителят, може да изцели човека от знанията, защото това е една от най-тежките болести на света, въобще знаещите хора – проблемите идват от тях. Но не е лесно да бъде изцелен знаещият човек, понеже той мисли, че знае. И Бог го оставя. Бог казва: „Щом знае, този го оставете“. И след време, когато той загази, започва малко по малко да се замисля. Доскоро имах един приятел, хубава душа, няколко пъти идва тука. Казах му няколко неща за молитвите, не искаше да ги чуе, навежда главата… Няма проблеми, защото няма насилие, свободен си. Първият път катастрофира, оцеля; вторият път катастрофира и си замина на място. Продължавам да му помагам в другия свят, но това е друг въпрос. Става дума, че той не можа да свърже нещата, защото дори и това, което ти е писано, с молитвата, с усърдната молитва го видоизменяш. Книгата за формулите излезе, така че тези, които искат, с хиляда молитви по всякакви въпроси могат да променят съдбата си, но това е за хора, които имат молитвен дух и които жадуват за тези неща.

Само Истината може да изцели човека от знанията му. И само Любовта може да заведе човека при Истината.

ТАЙНАТА НА ЛУЦИФЕР

продължение

(лекция 24)

(Учителят желае да разберем тайните на злото, защото когато ги разберем правилно, и в тази лекция сега ще стане въпрос, ще видим по един особен начин, че злото няма избор и понеже Бог е Любов, и то е любов, само че скрита любов – скрита, прикрита, обаче работеща в името на Любовта.)

Истинската Меркаба принадлежи само на Любовта, на чистия Дух. Това означава, че само Дървото на живота твори чиста светлина, не смесена, докато Дървото за познание на доброто и злото твори смесена светлина.

Луцифер избрал смесената светлина. Той е избрал знанията вместо Любовта, за да може да контролира съществата и хората. Луцифер увлякъл много ангели, защото ги убедил (той иначе можел да убеждава), че системата на знанията води до много опит. Тук ще обясня заблуждението, защото милиони ангели се увлекли, става въпрос за фалшив опит, опит без любов. Това е нещастният опит. В света има много такива хора, които все говорят за опит от хиляди години и още са далече от Божия път и от Истината; все опитват едно, опитват друго, но опитът нищо не им помага. Това е нереалният опит, опит без любов. Учителят казва: „Всички тези, които са влюбени в знанията, са подведените още от древността от Луцифер и все още го следват“ – следват знанията и следват него, защото щом следваш знанията, ти следваш него.

Всички хора на земята са фокус на този велик опит. Кой какво ще избере – знанието, т.е. изкуствената, въображаемата реалност, или Любовта, наречена още Дървото на живота. Затова хората се питат какъв е този свят, що за свят е и т.н. Разбира се, има и още едно Дърво, трето Дърво, още по-дълбоко, но това е друга тема. Тази древна битка между Дърветата (има една свещена книга, която превеждаме в момента, тя е древна книга на друидите, казва се „Ферилт“, там много се говори за битката на Дърветата – след време се надявам, че и нея ще издадем), тази древна битка между дърветата и досега продължава на земята. Но вътре в човека има сила, която може да създаде в човека трета реалност – това е искрата; тя може да създаде трета реалност, която да надмине и Луцифер, и архангел Михаил. Тази сила надминава и доброто, и злото. Тя е едно от най-великите прониквания в тайнството на Бога, говоря специално за искрата – именно искрата може да проникне в тайнството на Бога.

Почти цялото човечество отдавна е избрало пътя на знанията. И не случайно, както казах, сега хората се чудят, що за свят е това, що за реалност. Но пробуденият следва пътя на Любовта и постепенно, неуловимо видоизменя Дървото на познанието. Той видоизменя земята и окръжаващата среда, видоизменя даже и хората.

Човек е тук на земята, за да реши великия въпрос – коя реалност да избере. Едната е Дървото на знанието, изкуствената, а другата е чистата реалност – Любовта. Това е и загадката на Сфинкса, а отговорът е скрит в сърцето на човека. Луцифер използва знанията и интелекта си, но без любов. Резултатите на това са бавна смърт – понякога бърза, понякога бавна. Значи всеки, който използва знанията си, интелекта си без любов, резултатите му са бавна смърт. Всеки, който няма любов, ще има същите резултати.

Друг важен момент: Може ли Сатана, когато си поиска, да ти направи зло? Отговорът е: Не! Ако той иска да ти направи зло, той ще те подготвя с внушения, с неразумни желания, ще те подмамва, ще те подвежда, ще те изкушава, ще те увлича. Защо е така? Защото е ограничен. Той има власт само когато има зряла карма. Но при зряла карма то е ясно: ако наблюдаваме едно дърво и видим една презряла круша, то е ясно, че крушата ще падне сама. И той само трябва да се намеси. Когато кармата е зряла, дава му се някаква свобода, но не защото той е свободен – просто Божият закон е такъв, нещата трябва да се разплатят по древните кармични закони. Затова Сатана търси съдействие от тебе, защото е ограничен – все едно сам да си говори, той трябва да си говори с тебе. И ти трябва да го слушаш и казваш: „Аз така и така ще направя, такива планове, такива желания, уж за доброто, ще построя църкви…“ и след време ставаш обречен заедно с всичките си строежи, защото не знаеш кое желание е истинско; не си се молил достатъчно на Бога, за да можеш да се очистиш и да останат само истинските желания. А истинското желание е едно: Любов към Истината и Любов към Бога. А то е едно и също. Значи увлича, изкушава и т.н. Такъв е методът за познаване на доброто и злото.

Молитвата е методът за освобождение от това Дърво. (Вие сте чували, има едно учение Сант Мат, което иначе има своя дълбочина, но те там не се молят. Смятат, че само медитацията е важна, молитвата не била важна. Все едно да кажеш, че само лявата ми ръка е важна или само дясната ми е важна; или да кажеш: сърцето ми не е важно, умът ми е важен. И в София, доста напреднали от Сант Мат ме извикаха, защото имаха големи проблеми. Няколко човека от най-напредналите идват, само един пример ще дам, жената казва: „Какво да правим, иначе много се уважаваме и са разбираме, само че не само, че имаме проблеми, не само, че ставаме нервни, ами вече изпадаме в истерии“. Казвам: Сега ще ви дам една формула: „Господи, бъди постоянно между нас с еди-кой си по най-красивия, свещен начин“. И какво ми отговарят те: „Бе, можем да направим един компромис… ама…“ Край! След време проблемите са още по-големи, само че аз няма да ходя всеки месец там, макар че ги уважавам. След време ще стане късно, а вече за много хора стана късно, както за този брат, който доскоро така си навеждаше главата, … но аз не мога да му заповядам, защото свободата е свещена. ) Значи молитвата е методът за освобождаването от това Дърво. В книгата съм писал: „Много молитви, слаби демони…“ Колкото повече молитви, по-слаби демони; при по-малко молитви, макар и животът ти дълги години да изглежда приятен, изведнъж демоните ще се окажат силни. Много молитви означава все по-малко зло, все по-слаби демони. Когато се молиш усърдно и когато вярваш, че Бог е до тебе, Той е до тебе, злото е ограничено. Развързваш ръцете на Бога, ръцете на ангелите, на невидимите помагачи да ти помагат. Когато няма молитви и няма Любов към Истината, каквато и психическа защита да си правиш, ще станеш смешен. Бог е до теб, ангелите до теб, могат да ти помогнат веднага, по-бързо от светлината, но демоните те поразяват по всякакъв начин, защото просто не си ги призовал. Щом не си призовал, те не могат да дойдат, ръцете им са завързани. Така че някои казват: „Какво ще се моля, всичко ще стане естествено…“ Вече знам около тридесет случая, в които нещата станаха естествено, сега са в другия свят. И там ще си учат уроците и след време пак ще им повтарям същото.

Злото е една илюзия без реалност. Ако приписваме реалност на злото, то започва да съществува чрез своята нереалност. Злото не може да бъде там, където пространството е свещено, т.е. където е пълно с Бога, с Любовта. Именно постоянната молитва съгражда това свещено пространство, затова хората обичат да ходят на свещени места, защото могат да получат нещо от това намагнетизирано, надарено пространство.

Защо злото е нереално? Защото дяволът може да загуби своята реалност в един само миг чрез силата на Бога. Ако той беше реален, нямаше да губи тази реалност. Както и този град, абсолютно нереален – хубав, любимият ми град, най-любимият ми, обаче нереален, защото при един потоп утре изчезва. Учителят казва: „Всяко нещо, което изчезва, е нереално“. Но Духът, нашите духове са реални, защото тук си говорим като духове и души, ако има някои изключения от ума и те са добре дошли, но реалността е в Духа.

Злото е нещо дадено, за него няма обяснения. Защо е дадено? Защото и злото е Любов, защото в дълбочина зло няма – на повърхността има, стават много неща, но в дълбочина зло няма. Съществува само един Тотален Бог. Бездната и Абсолютът не можем да ги наречеме тотални, защото там нещо ще унижим, тук няма да се отклонявам. Съществува само един Тотален Бог, само една велика воля, която движи всичко без изключение, включително дава сила на злото, злото няма собствена сила. Тя му дава и то чрез своите методи има право да я вади и от хората, и отвсякъде. Само една велика воля! В своята дълбочина злото няма избор, защото Бог е Любов, а това означава, че и злото е Любов, само че прикрита, прикрит замисъл на Бога. Ето защо никой не може да го унищожи – нито Христос, нито Учителят, нито който и да е от Старците. Злото е част от силата на Бога и Бог има план – никой не може да го унищожи или да го изкорени. Но всеки човек в себе си може да го преобрази и да го заведе при светлината, там, където злото не иска да отиде, но може да бъде заведено; в краен случай човек може да заведе себе си. Прикрит замисъл на Бога в името на едно скрито и много по-голямо добро. Затова съществува злото.

УЧИТЕЛЯТ

(трета идея за размишление)

Някои неща от Учителя. Тук ще ви кажа нещо за вътрешната астрология. Тъй като някои още гледат, да не казвам, зяпат по звездите, да не ги обидя, още се залъгват по звезди и изчисления, така че в тази връзка ще ви кажа нещо от Учителя. Това е за ученици.

Учителят казва: „Казвате: тази година астрологичните условия не помагат. Те ако не помагат, вие можете да си помогнете.“ Значи отпадат всички звезди. Накратко казано по моя начин, просто отпадат. Казва Учителят: „Има един Юпитер вътре във вас. Има един Сатурн вътре във вас. Има една Венера вътре във вас.“ Продължавам: И Бог е вътре във вас, и Учителят е вътре във вас, и царството Божие. После казва Учителят: „Външните условия когато не помагат, вътрешните ще помогнат. До тази астрология още не сте дошли. Всички мъчнотии човек може да ги преодолее, макар малко да се поохлузи кожата му.“ Значи с нещо малко трябва да се плати, за да се успокои злото, малко може да се поохлузи кожата ти, но всички мъчнотии можеш да ги преодолееш. Така че ако след време ви говоря за астрология, то ще бъде само за тази вътрешната– не за онази външната, а тази.

Казва после Учителят: „Истината не е горчива, но е неразбираема.“ После: „Бъдещето на човека не зависи от това, което взема, а от това, което дава.“ „Карма значи да допуснеш в своя ум неща, които не са Божествени.“ „Науката нищо не казва; човешкият Дух е, който казва.“ „Ако знаете какво нещо е злото, вие никога никого не бихте осъдили за нищо.“ Значи дълбоко в себе си нямаме право никого да осъждаме, дори когато нещата изглеждат явни. Фактите са голяма илюзия. Туй, че боговете мълчали пред фактите, някой път ако трябва, ще го обяснявам, е голям майтап, защото Учителят го е обяснил – няма такива неща, че боговете се прекланяли пред фактите, които са една трета и то съвсем външна страна на истината.

„Във всеки узрял плод е събрана енергия по законите на четвърто измерение.“ Ето защо плодовете са много важни, те внасят в човека нещо от четвърто измерение. Значи в плодовете има събрана енергия по законите на четвърто измерение.

„Има нещо по-свещено от Библията – това е Христос, Който е говорил Словото.“

После казва нещо важно за Третото око: „Физическите очи са необходими, но ако Третото око не е зад тях, човек нищо не би могъл да предаде на ближния си“ – в смисъл нищо съществено, нищо реално.

И накрая: „Когато никой не може да ви помогне, можете сам да си помогнете. Това е философията на живота.“ Сам означава единение с Бога, умът не може да направи всичко.

АУМЪ

2 декември 2003 г.

Дзен

(лекция 25)

Майстер Екхарт

(първа идея за размишление)

Орфей

(втора идея за размишление)

Тот

(лекция 26)

Водата

(трета идея за размишление)

Суфи

(четвърта идея за размишление)

Учителят

(лекция 27)

Загадки, тайни и мистерии

(пета идея за размишление)

Древният метод

(шеста идея за размишление)

ДЗЕН

(лекция 25)

За Дзен езикът на живота е тишината. Както ще видим, там въобще няма обучение, това е учение в кавички; не е нито учение, нито обучение, обаче е нещо, което е по-важно от всичко – пробуждане.

Дзен не се интересува от ад и рай, не се интересува от Бог и дявол, не се интересува от вяра и съмнение. Дзен се интересува от искреност и правдивост, и хармония със себе си, а тези неща водят до най-важното – пробуждането. Ако задам един въпрос: Кое е най-важното – християнството, дъновизмът или пробуждането, въобще кое учение е най-важно? Става ясно, че пробуждането е по-важно от всяко учение и от всяка религия. Именно на това нещо се набляга в Дзен.

В Дзен биографията няма значение. Важен е само моментът, в който ти ставаш посветен, пробуден. Това е единственият момент, който се цени, който е важен. Тук само между другото ще кажа едно послание на Тот, малко ще се отклоня, то няма нищо общо с глупостите на Нострадамус, неговите послания не са морални, а свещени. Тот казва, че съдбата на всеки човек е да стане посветен и никой няма избор да се спаси. За някои това ще стане по-рано, за някои по-късно, но това няма никакво значение за Великия Замисъл, защото Той просто е направил нещата така. Така че няма да остане нито един, който да не бъде посветен в тайната на Бога и на живота, в мистерията можем да го кажем. Има съвсем други послания в живота, които изхождат от много дълбоко място и не се занимават с изчисления, защото никой не може да изчисли Духа и Бога, просто е нелепо.

Какво означава просветен, пробуден? На езика на Дзен означава Вечен пламък. Може ли този Вечен пламък да се ограничи с някаква биография? Веднага отново става ясно, защото такъв е стилът на Дзен – не може. Става ясно, че Духът, човекът, Вечният пламък не може да се ограничи с някаква биография.

Словата на Дзен имат и аромат, но само в тишината.

За Дзен животът е безкраен – една вълна си отива и идва друга, за да смени старата. Защо? Ами старата отива да си поспи, да си почине, изморила се е, така казват в Дзен. Става въпрос за смърт – една почивка, вълната си отива.

Дзен е много странен и тънък и ако искаме да го разберем, трябва много дълбоко да проникнем в него. Единственият начин, с който можем да проникнем, са оръжията на Учителя – Любовта, Мъдростта и Истината, няма никакъв друг метод. Значи ако искаме да разберем потънкостите на всички отношения и на медитацията, после ще кажа какво означава тя, нужни са тези три неща. Който иска да разбере Дзен интелектуално, той пропада, няма никакъв шанс да го разбере. Ще се чуди какви са тези стихове, какви са тези идеи, какво е това хайку и въобще има ли смисъл. А то има съвсем друг смисъл.

Според Дзен най-важното е пробуждането, защото именно пробуждането създава в човека истинската реалност, истинския живот и т.н. Не е науката, не е религията, не са техники и методи, а пробуждането. Това е, което създава истинския живот, истинската реалност. Дзен не е философия, което означава следното: Пробуденият човек не се занимава с философия и философстване. Пробуденият се занимава с един много тънък начин на наблюдение на живота и нещата.

Дзен е много деликатен, много фин и мога да кажа – много изящен. Това е някакво велико изкуство на простотата, обаче простота, която погребва всички философии и науки. Думата простота се използва много и при Дао и това простото нещо се оказва много дълбоко и надрастващо земните науки и неща. Значи простотата така, както е проста, е и много дълбока.

Дзен е едно много тънко живеене в реалността, която е отвъд ума. Това означава, че в Дзен умът е оставен настрани, както вкъщи си оставяш кошчето с боклук настрани, има си място, слагаш го там някъде. Такова нещо е Дзен. Умът не ти трябва, защото той създава проблемите. С въображението пък ги уголемява и накрая от нищото станало слон, два пъти слон и т.н.

В Дзен се говори с езика на будността и простотата. Ето едно хайку, простичък пример: „Седни мълчаливо, нищо не прави и пролетта сама ще дойде, и тревата сама ще израсте“. Няма да го коментирам, за да не го развалям, понеже е много ясно. Човек постига Бога без усилия, само трябва да следва естеството си, естествения си разум, естествената си разумност. Просто пролетта ще дойде, Бог ще дойде и всичко в Него ще израсне, докато с усилия, с борба доникъде няма да стигнеш.

Дзен не е отговор на въпроси, а нещо много повече. Защо? Защото в Дзен има правило: Всеки сам трябва да си отговори на въпроса, сам да го преживее, сам да го разбере, а не някой да му го казва. В Дзен се смята, че ако някой започне да отговаря на въпросите ти, някой Дзен –Учител примерно, това означава, че той ще ти стане враг.

Какво е Дзен от друга гледна точка? Дзен е чистият ум, медитативният ум в човека, напълно изчистен и одухотворен. Това е умът, който навсякъде вижда само красотата. Знаете онзи пример за Христос и умрелия кон: един вижда в него само как конят мирише, а Христос видял какви прекрасни бели зъби има. Погледът е насочен в съвсем друга позиция, винаги вижда по-дълбоко, по-чисто и Божествено. Такъв медитативен ум не мисли за вечността, понеже няма защо. Например ти мислиш за вечността, а Дзен казва: Тя е тук! После ще видим какво мислят и за звездите. Въобще звездите трябва да станат на прах, ако искаш да познаеш своя център. Докато се занимаваш със звезди, ще се окаже след време, че си човек на знанието, човек на външните неща и илюзията. Така че и звездите трябва да си почиват, но после ще стане въпрос за това.

Вечността е просто тук. Това означава, че Дзен е учение за тънките намеци. В медитативния ум времето не съществува, то е просто прекъснато. Това означава, че времето съществува само за нечистия ум. За чистия, одухотворения, медитативния ум времето не съществува. То е прекъснато поради природата на чистотата.

Що е медитация? Медитацията е тънкост. Тя означава едновременно две неща: хем да запазиш будност, едното, хем да те няма, т.е. да забравиш себе си. Ще ви го кажа по друг начин, така както Учителят ми го разкри: Медитацията е умение да не съществуваш и същевременно да си тук, т.е. да умееш да не съществуваш. Ще обясня: Ако ти съществуваш, изпъдил си Бога, изпъдил си Великата Разумност; ако Бог съществува, тебе те няма. Ти трябва да разбереш кой ще съществува: ако ти искаш, можеш да съществуваш, имаш право, но ще имаш много проблеми; ако Бог съществува в тебе, ще имаш съвсем друг живот, съвсем друг подход, съвсем друго виждане за нещата.

Както казах, това е учение за намеците. Например: един ученик искал да бъде приет от един Дзен-учител. Той бил кандидат, искал да бъде приет за ученик. Когато отишъл при него, Учителят го попитал: „Ти имаш ли си Учител?“ Кандидатът за ученик казал: „Да, имам си.“ „Кой е твоят Учител?“ Тогава кандидатът отговорил: „Ранната есенна прохлада.“ Учителят казал: „Да се обърне особено внимание на този ученик.“ Няма да го коментирам, само ще загатна посоката, тъй като Дзен няма право да се коментира, но ще дам само една посока. Ранната есенна утрин или прохлада означава, че този човек е съзрял за истинско ученичество, че той вече може да се учи от всичко. Когато животът иска да те учи, той или ти изпраща Учител, или те учи самият живот, директно. Този ученик е бил готов и на едното, и на другото, просто е готов, трябва му една крачка, макар че в случая Провидението избира да го изпрати при Учител. Отговорът „да се обърне особено внимание“ означава, че той е ценен, той е почти достигнал, само малко му трябва и както се оказва след време, той също е станал Учител. Това са намеци.

Дзен е много интуитивен. Според Дзен ако умееш да говориш, ще се сближиш с Истината; но ако умееш да мълчиш, ще се слееш с Истината. Значи хубаво нещо е умението да говориш, но е само сближаване; ако умееш да мълчиш, ще се слееш. По друг начин казано: будното говорене трябва да те отведе при тънкото мълчание. И там е мястото, където интуицията се слива с Истината – в тънкото мълчание, не просто в мълчанието.

В Дзен има много аромат. Тук няма никакви свещени книги, но целта се постига. Няма никакви кръщенета, никакви светени води и нищо подобно. Тук само твоята тънка будност и искреност са всичко. Тука ти самият си свещената книга, ти си Писанието. И наистина човекът е жива книга. Въпросът е дали може да проникне в себе си, в своя център. На езика на Дзен това означава, че живият човек е проникнал в себе си, в своята същност, а не в Писанията и в разни знания, да не говорим за спорове, цитати и т.н. Ти си важният, ти си същността и ти трябва да проникнеш в своя център. Можем да го наречем мястото на Буда и на Христовото съзнание, на Кришнасъзнание и т.н. Чистото съзнание е твоята реалност. Дзен не е нещо, което те учи, това е нещо, което те пробужда. Той те поставя в такива състояния, в които ти сам започваш да се пробуждаш. А след време самата тази пробуденост е, която ще те научи на всичко необходимо. Докато нашето чудно образование много ще те учи, накрая ще се окаже, че нямаш будност. Имаш много дипломи, нямаш будност, нямаш характер, нямаш медитативен ум, нямаш нищо. Изведнъж си обеднял, обаче много знаеш. Нямаш елементарна будност и елементарен подход към живота и към нещата. Имаш знание в нашите училища, будността е погребана; даже като убиваш някое животно, не знаеш, че унищожаваш в себе си една способност за развитие. Просто приключваш с развитието. Затова вегетарианството е важно. Не казвам, че е решаващо, но вегетарианството е едно съдействие за медитативния ум, който след време ще се образува. В тази връзка казвам, че пробуждането е твоето единствено истинско образование. Значи всички дипломи, медали, награди можеш да ги хвърлиш, но пробуждането е нещо, с което ще пътуваш през цялата вечност. Пробуждането е твоето истинско образование. Според Дзен когато познаеш своята истинска същност, своя център, тогава не изгревът на Слънцето ще те събужда, а ти ще го събуждаш. Значи забележете посоката на Дзен: не изгревът на Слънцето ще те събужда, а ти ще го събуждаш. Когато познаеш своя център, тогава всички звезди стават на прах. Защо? Защото толкова е велика и благословена твоята вътрешна и истинска същност. Затова на едно място Учителят казва, че когато застане до Слънцето, то угасва.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

един от големите мистици през средните векове

(първа идея за размишление)

Казва: „Бог живее в тайно познание на самия Себе Си.“ „Който се стреми само към Бога, на него Бог му се открива и му дава всичко, скрито в Неговото сърце.“ В тази връзка, ако човек търси разни блага, било семейство, деца, пари и каквото и да е, той прави грешка. Трябва да търсиш истинското благо, т.е. самия Бог ти трябва, благата са нещо второстепенно. Първо трябва да намериш същността, която по друг начин се нарича Буда. Буда, само за малко ще се отклоня, Буда не е лично име. Това произлиза от корена будх, на санскритски означава този, който е постигнал своята същност; неговото име е съвсем друго – Гаутама Сидхарта. Така че Буда е основното качество на абсолютно всеки човек. Няма човек, който да не е Буда, и както казах, според посланието на Тот, няма такъв, който да не се пробуди след време. Всеки човек ще стане посветен, никой не може да се отърве от този велик замисъл на Бога. Само че някои по-рано, някои по-късно, но това е без значение.

Майстер Екхарт казва: „Словото е скрито в душата тъй, че то нито се знае, нито се чува, преди в дълбините да се зароди слух за него.“ Значи самото слово, което е чисто Божествено и свято, е скрито във всяка душа, но за известно време то нито се знае, нито се чува, докато дойде моментът човек да се събуди в дълбините и в своя слух. Тогава той ще го чува, ще го разбира и ще може да го изразява.

За думата жена. Думата жена е едно много особено име на душата. Думата жена е тайнственото и благородно име на душата. След време ще ви кажа и как Тот тълкува тази дума, догодина. Жената е въведение в светостта на Бога. Тя е врата към великата Душа на Бога, тя е път, по който трябва да се родиш в Бога. В душата има една тайнствена сила, която не е докосната нито от времето, нито от плътта, нито от смъртта, нищо не може да я докосне, включително и грехът – там живее пробудената жена. Тази жена е чисто духовна. Посветените са я открили в себе си. Тези, които не могат да я открият, трябва да я търсят и външно, и вътрешно, по всякакви начини, докато я намерят. Но тя е нещо съкровено, дълбоко навътре. Никога жената не е била нещо външно, а нещо много вътрешно, съкровен център, част от Душата на Бога. Майстер Екхарт си задава един въпрос и си отговаря: „Коя е последната цел? Това е скритата тъмнина на Вечната Божественост.“ Обяснява: „Но има една скрита тъмнина, в която Бог остава непознаваем. Ние не можем да понесем тази Правелика Божественост и затова я наричаме тъмнина или непознаваемост.“ В Кабала светлината се нарича по друг начин, толкова е ослепителна, че ние не можем да издържим и да я понесем. Затова в древността Бог са Го наричали Тъмнина. На друго място Екхарт казва: „Тъмнината е истинската светлина.“ Въпросът е кой как ще влезе в нея, дали с Духа си или с ума си.

ОРФЕЙ

(втора идея за размишление)

„Да зародиш Слънцето в себе си, това означава да зародиш своя Баща.“ Казва Орфей, или както ние го наричаме – нашият Орфи: „Мракът е разгадаем, но светлината крие в себе си нещо друго, нещо, което е повече от самата светлина. То е неразгадаемо.“ После казва:“Бог е тайна неразгадаема, защото произлиза от Непознаваема същност.“

После казва: „Каквото и да ти се случва в живота, трябва да заплатиш с благодарност.“

Казва за огъня: „Огънят е велик космически елемент, излязъл от Духа и придобил самостоятелен живот. Той е Дух от Духа. И това, което гори в него, е част от Духа.“ Всички храмове, които са посветени на огъня, водят към Духа. Говорим за Свещения огън, който е едно въведение към Правеликия огън. И казва още: „Лирата ще спаси света, а не мечът.“

ТОТ

(лекция 26)

Любовта между човека и Нетера, т.е. Божеството, е среща на два велики огъня. Повече ще говоря по този въпрос накрая, за древния метод, даден от Учителя. Една идея за размишление за сгъстяването на словото, за сгъстяването на чистотата. В Атлантида това се е наричало Бялата птица, но аз ще ви го изнеса по законите на Учителя.

Тот казва: „Мракът може да бъде победен само от жив огън, огъня на Духа. Само със своята велика Любов (което е едно и също с Велик огън, Свещен огън) ти можеш да се движиш във Вселената и да останеш неуязвим.“

„Без стремеж към Маат, т.е. към Истината, човек ще се изгубва все повече в хаоса.“ Става въпрос за отдалечаване.

„Който няма дълбок вътрешен мир, той не може да прониква в Истината, но в него проникват други светове, паднали светове.“ Разбира се, може да прониква във въображението, във въображаеми светове, но в Истината не може. Но в него проникват други светове, паднали светове, паднали същества. По-нататък ще видим какво казва Учителят в тази връзка – как те си въобразяват, че получават големи откровения.

Тот казва, че вътрешният мир е лекарството на разумната душа. Една такава душа ако се разболее или има някакво изпитание, първата ѝ работа не е да се тревожи, защото тревоженето увеличава проблема, това е едно изкуство на Черната ложа – да се тревожиш. Първата работа е вътрешният мир. Без вътрешния мир няма да дойде истинският лекар – интуицията. Ето защо вътрешният мир е много важен, винаги ще вземеш правилни решения.

Методът любов към Нетера, казва Тот, е изпреварващ всички други методи. Значи ако имаш любов към Бога, изпреварваш всички други методи, техники и т.н. Това е методът на методите. Любящият Нетера вижда в живота си само това, което трябва да види, докато изследователят гледа други неща, защото не е в единство с Любовта. На него му е интересно, но по-други неща вижда, защото не е в единство с Любовта.

Магическият смисъл на вечността се състои в това, че тя ни води към тайните на мистерията. Значи вечността е една подготовка. Ето защо ни трябва вечност. Значи първо трябва да постигнем вечност, по друг начин казано – безсмъртие, след време ще тръгнем по пътя към великата мистерия.

Казва: „Да пиеш от Божествеността в себе си, значи да пиеш от извор, който го няма в света“, т.е. няма го във външните неща, то е нещо вътрешно, дълбоко, съкровено.

За Истината казва: „Истината величествено мълчи, защото ние трябва да я открием в себе си.“

За чистата енергия: „Чистата енергия въвежда човека все по-навътре към неговата свещена цел.“ Това е нейното предназначение. Някои смятат, че всичко е енергия. Това означава, че нямат обхват и не виждат нещата. Има три-четири неща, които са много повече от енергията, но това е друга тема. Чистата енергия въвежда човека все по-навътре към неговата свещена цел.

Който не може да говори (аз съм го казвал и преди, и пак го казвам), той не е одухотворил своето мълчание. В мълчанието му има пукнатини, не умее да мълчи. Той може да не говори, но не умее да мълчи. Вие знаете, Учителят казва: „И рибите мълчат, но мълчанието не е злато“. Има мълчание, което е желязо, и има и по-лошо от това.

Казва: „Ако човек е изгубил контакта си с Маат, т.е. Истината, той не може да пътува към сърцевината на своята сияеща същност.“

„Който не обича истината, той върви с главата надолу“, т.е. той се е посял в космическия мрак. Мракът, според Тот, това е тайнството на непознаваемия Нетер, на непознаваемия Бог. Той е решил да има мрак, а тези, които Го познаят, Той им разкрива, че мракът не е мрак. Въпросът е кой ще мине през този мрак? Който е пресътворен от Истината, живее като чист Дух.

Казва: „Чистият Дух диша само Маат.“ Храната на чистия Дух, храната на Боговете, това е Истината, Божественият въздух – не този въздух, а самата Истина. Който е пренебрегнал Истината в този свят, в другия няма да може да диша. Вие знаете какво означава риба на сухо – иска да диша, но не може. Това е друго измерение, друго място и за нея е много неудобно. Който обича Истината, се спасява от съдбата на света. Това е един особен ритъм: ако ежедневно мислиш за Истината и гориш, постепенно навлизаш в този слънчев ритъм на Истината. Това означава да дишаш Истината при всички условия. И тогава постепенно се спасяваш от съдбата на света и въобще от съдбата. Тук само ще кажа, че съдбата въобще не означава, че хората са предопределени. Това е една голяма необходимост във вселената, за да има ред и порядък и всеки след време да намери своето място, да разбере, че нищо не е случайно. И затова има съдба, именно за да може човек да разбере, че има ред и порядък в цялата вселена, но това е нещо временно.

Тот казва: „Според своите разумни и пробудени усилия човек се самосътворява чрез Нетер, т.е. Божествената същност, която е в самия него. Всеки, който живее в търсене на Истината, задължително открива своята Божественост.“

После казва: „Съвършеният говор е светлината на живота. Този говор е процес на Истината.“ И затова дава едно правило: „Първо се облечи с Маат, т.е. Истината, и после говори.“ А не ако имаш някакво его, натрупал си знания, прочел си малко книги, искаш да минеш за авторитет и след време слепият води слепите на най-сляпото място. Това не означава, че като си се облякъл с Маат, не можеш да растеш нагоре, напротив, отваря се по-голямо пространство.

Казва: „Името на Нетер, т.е. на Бога, е скрито в тайна, лицето на Бога е скрито в мрак, а ръцете Му са скрити в могъщество.“

„Всичко, което изговаряш, трябва да е сродно с Истината.“

ВОДАТА

(трета идея за размишление)

Учителят казва: „Водата е абсолютно интелигентна и разумна.“ „Живата вода, това е потокът от чистата енергия в човека.“

Според Тот водата е слово на Нетера, слово на Бога. Тя е скрит дух, който те води към Бога. Учителят на друго място го обяснява: Водата не е кислород, водород и т.н. В нея има един таен елемент, той не се вижда с никакви микроско, а и води към древния живот, това е нейната мисия. Тя се е пожертвала напълно съзнателно, тя ни води към древния живот. Това е подобно на това, което Учителят казва за житното зърно – напълно съзнателно е слязло на Земята, освен това е сътворено преди човека. Значи житното зърно се е пожертвало напълно съзнателно, плодовете – не. Плодовете наполовина са се пожертвали, наполовина не, но житното зърно ги изпреварва. Ще се върна на нуну: водата се е пожертвала в името на това да ни заведе при истинския живот. Това е една голяма жертва, която ние трябва да оценим. На български е малко трудно, думата оценяване има малко по-други нюанси. Може да се оцени, но ако изчезне водата за три месеца или за една година. Водата веднага ще стане Божество: ще има поклони и умиране в името на водата, но със закъснение. Тук нещата се разбират, но умът винаги закъснява. Обикновените хора, хората на ума оценяват нещата, когато ги изгубят. Като е здрав, човек не цени здравето; като го изгуби – то май било много ценно. Започва да го гони и ако може да го догони, това е вече друг въпрос.

На египетски нуну означава свещена поради своята жертва. Защото има и такава вода, която не е пожелала да се жертва. Тя е наречена блато, застояла вода, още мъртва вода. Вие знаете кой се разхожда в мъртвата вода. Ако в човека тази вода е мъртва, ако енергията му е нечиста, значи се разхождат разни астрални същества – недоволство, критика, и то с лекота.

Живата вода е едно живо и разумно жертвоприношение. Тя ни показва как трябва да действаме ние – живо и разумно жертвоприношение и както казах, нуну е енергия на Духа, слязла енергия отгоре, за да ни служи.

СУФИ

(четвърта идея за размишление)

Суфите казват: „Който търси Истината, Истината го е повела в търсене на самата себе си.“ Казват: „Любовта е огън, а влюбеният е пеперуда“, вие знаете накъде се стреми пеперудата, преди време говорихме. „Целият свят е пълен само с Аллах. Тогава може ли в света да има и някой друг? „Който е разбрал това, може да си отговори лесно; който не е разбрал, той търси Другия, т.е. търси си майстора.

За любовта към Истината суфите казват: „Любовта към Истината е твоят пътеводител към нея.“

Суфи първо изчезва от себе си, а после се слива с Аллаха. Това е неговият красив живот. Той знае, че трябва да изчезне от себе си, за да не пречи.

За истинското познание: „Истинското познание настъпва в тебе (това е една мярка, една диагноза много важна), когато ти не намериш в себе си и трошица вражда към каквото и да е“ – поначало враждата не ти трябва. Ако не намериш в себе си дори и трошица вражда, бъди сигурен, че истинското познание ще се всели в тебе. Нямаш ли и най-малката вражда, не се притеснявай, ако те изкарват, че си особен, че си нечист и т.н. Колкото повече се стремиш към чистота, толкова повече ще те изкарват нечист. Има си критични духове, недоволни, дежурят, винаги ще посещават, но те не влияят. Ти трябва да знаеш по какъв път да вървиш.

Учителю – попитали учениците един суфи, една малка случка – защо ти се поклони на престъпника, който го водеха в затвора? Суфи казал: Аз не се поклоних на престъпника, а на неговата целеустременост. Той е имал цел и е отдал целия си живот. Ако този човек е имал правилна цел, отдавна щеше да постигне истината.

Суфите казват: „Не ставай търсач на Истината, ако не си упорит като магаре“ – едно много важно правило, при което упоритостта е на място. „Сърцето на Бога, Сърцето на Аллаха се намира в сърцето на човека.“ Както виждате, много простичко се изразяват, както в Дзен, но по друг начин; Сърцето на Бога се намира в сърцето на човека.

УЧИТЕЛЯТ

(лекция 27)

Учителят казва: „Не се интересувайте дали другите хора ви обичат или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате!“ Малко ще го обясня, защото някои могат да не го разберат, макар че е елементарно. Ако се интересуваш другите да те обичат, значи да задължаваш Бога, оттам започват много катастрофи. Понеже Бог е Любов, никой не може да Го задължава. А когато ти обичаш, в теб тече Бог, в теб тече пълнотата на живота. Тогава можеш да искаш нещо друго. Как можеш да искаш някой да те обича, когато ти си пълен с Бог? Въобще как можеш да държиш някой да те обича, не говорим за задължаване или пък за насилие.

Казва Учителят: „Една идея е силна, когато може да расте и при най-неблагоприятните условия на живота, това е идея.“ Например както бяха богомилите – тежки условия, жестоко преследване, обаче идеята е по-силна. В момента има много християни и много такива, които се правят на богомили, но нямат такива тежки изпитания, където да се види наистина ли е така. Затова сега почти всеки може да мине за християнин или нещо подобно.

Казва Учителят: „Често Провидението изпраща на човека голямо страдание, за да го избави от друго, по-голямо нещастие.“

„Вие страдате – казва Учителят – защото търсите Любовта отвън. При Любовта и животът, и смъртта имат смисъл. При безлюбието и животът, и смъртта нямат смисъл.“ Значи при Любовта всичко има смисъл – и като умираш е приятно, и като живееш е приятно; при безлюбието и животът, и смъртта, всичко е трудно.

Казва Учителят: „Който няма правилни отношения към Бога, той често изпада в заблуждения и мисли, че му се дават особени откровения в живота.“

Казва: „Да запазиш любовта си и при най-лошите условия, това е изкуство.“ Например вие сте чували, че Орфей е тръгнал да търси Евридика в ада да я спасява; ами адът – това е нашата Земя. Къде е слязъл? На Земята. Ами какво търси? Своята любов, която трябва да съхрани. Евридика е само символ. Той трябвало да съхрани своята любов в този свят. Щом я съхрани, всичко си идва на мястото, Евридика е спасена. Т.е. твоята вътрешна любов, най-скъпото, съхранил си го; а щом си го съхранил, значи си съхранил безсмъртието, т.е. душата си. Това означава: Орфей спасил Евридика.

„Всеки – казва Учителят – който се пожертва за Истината, без да е готов за нея, той ще умре и няма да има развитие. Той ще изпадне в застой.“

„Докато не сте дошли до пълно разбиране на живота, любовта ви към Бога е слаба.“ Това е една мярка.

Казва: „Когато мислиш лошо за другите, ти се намираш в опасно астрално течение, не прилагайте този принцип.“ „Не е важно за вас дали сте изгубили приятеля си или сина си. Важно е да не изгубите любовта си към Бога.“ Това не означава, че не са важни децата и близките, но трябва да разберем кое е по-важно. Както в Библията има две заповеди, трябва да разберем по-важната. По-важната е не любов към хората, а първата заповед е Любов към Бога, после е любов към хората, а не обратно. Тогава ще разбереш правилно и хората, и себе си, и Бога, и всичко. Ако обърнеш нещата, ще вървиш по друг път. Някой казва: Може от хората към Бога. Пробвай! После ще видите какво казва Учителят.

„Ако влезеш в страданията, които са от Бога (т.е. благословените), човек ще станеш. Ако влезеш в блатото на човека, грешник ще станеш.“ Значи ако Бог ти предложи нещо лошо, по-хубаво е да го приемеш, за да израснеш; ако човек ти предложи нещо много хубаво, внимавай, това е опасно.

Казва: „В ръцете на съдбата човек е на много по-хубаво място, отколкото в свои собствени ръце.“

„Понеже Любовта не може да се прояви на Земята, на Земята се проявява религията.“ Нещо като заместител. Понеже любовта има големи изисквания, не може да се прояви на Земята, хората не могат да устоят, на Земята е слязла религията като заместител и, бих казал, като далечно въведение.

„Всеки, който има любов в душата си, всякога се намира в ръцете на великия Божи Промисъл.“

„Ако искате да изпълнявате волята Божия, непременно трябва да заместите религията с Любовта.“

„Един от начините за правилно разрешение на всички трудни задачи е всякога да се говори Истината.“ Това не е само просто говорене на Истината, това е метод и много други неща.

Учителят казва един важен закон: „Ще се развързвате чрез закона на внушението.“ Ще го обясня, за да бъде по-разбрано. Някой ти внушава, може да е лекар, може да е отвътре внушение, някой натрапчив дух, че ще се разболееш. Примерно на мен ми се явява някакъв такъв натрапчив дух. В случая е много хубаво да бъдете упорити като магаре. Ще му кажеш десет пъти „Ще оздравея“. Можеш и сто, така да му кажеш, че да избяга. Ако ти внушава нещо друго, Учителят казва: „На всяка дума поставяйте антипод“. Някой казва примерно, че ставаш все по-слаб. Казваш: ще ставам все по-разумен – и почваш да му пееш своята песен, докато тези духове от астрала кажат: тука нещо не ми се живее, не е удобно, много стана тясно. Аз така действам.

Учителят казва: „Една опасност има за човека – тя се заключава в търсене на лесния път. След време се оказва, че това е трудния път.“ Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. Тя се намира в самия човек и тя го влече да се натъкне на тази опасност, но тя е в самия човек, а не е нещо, което се случва впоследствие, отвън. Значи ти трябва да се справиш със своите вътрешни опасности, а не да се чудиш защо ти идват.

За Христовия живот – тъй като в църквите мислят, че Христовата кръв спасявала човека. Учителят го казва много просто и ясно: „Христовият живот спасява човека, а не неговата кръв.“ Ако ти не живееш подобен живот, много ще чакаш тази кръв да те спаси.

Кой има силна воля? Учителят дава една важна мярка, отново диагноза: „Само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото. „И от най-малкото зло, от всякакво зло, просто да стане неспособен – препоръчвам не способности, а пълна неспособност да направиш и най-малкото зло.

„Истинският човек се познава по това, че радостта му е вечна.“ Какво му се случва, това няма значение. Това е една мярка, радостта му е вечна.

Казва още Учителят: „Аз още не желая да бъдете щастливи. Защо? Защото при сегашните ви разбирания щастието ви ще се превърне в нещастие.“ Според мен е много лесно, мисля даже че и без усилия ще стане. Достатъчно е самото неразбиране, просто то превръща нещата.

За всички птички, които са затворени в кафез – да знаете какво означава, но не можете да споделяте с всеки, защото една сестра сподели след време за кученцето си и малко остана, едва се отърва от психиатрията. „Всички птички, затворени в кафез, са ваши стари възлюбени души от миналото, които обичате.“ Това важи и за всички животни, с които имате тесен контакт, това важи за кучета, котки, даже и рибки – всички тези същества са ваши възлюбени души от миналото, миналото е тук.

Казва Учителят: „Хиляди очи те гледат и в светлината, и в тъмнината. Те мълчат, нищо не казват.“

ЗАГАДКИ, ТАЙНИ И МИСТЕРИИ

(пета идея за размишление)

Загадката е свързана с ума. Тайната е свързана с душата, мистерията е свързана с Духа. Загадката е нещо, което може да се разгадае. Тайната, колкото повече я търсиш, толкова повече се скрива – то е нещо като приказка без край. Умът иска да има край, но има такива приказки – нямат край и той се обърква.

С тайната можеш да се слееш, можеш да живееш заедно с нея, но не можеш да я разбереш, дори и да царуваш заедно с нея.

В мистерията не става дума даже за разбиране – в мистерията изчезваш. Затова Майстер Екхарт казва: „Нищо не трябва да знаеш за Нищото“. Освен това ти няма и как да знаеш. Даже на едно място казва: „С Нищото не трябва да имаме нищо общо“. Разбира се, особено когато не сме готови, но когато се подготвим, пак нямаме избор, защото То решава нещата.

Загадката е приятна, тя е едно забавление, нещо като кръстословица. Тайната е велика и чудна. Тя те въвежда в своя мистичен опит и свят. Мистерията е абсолютно непознаваема. Тя е съградена от най-могъщото безмълвие, от чистото Нищо. Тот казва, че мистерията е неназовима, тя е великата Неизвестност. На египетски се нарича Нетер Нетеру – две думи, събрани в една, което Учителят нарича Абсолют, другаде го наричат Върховният.

Тайната е живот в реалността, докато мистерията е отвъд реалността.

ДРЕВНИЯТ МЕТОД

(шеста идея за размишление)

Ще говорим за сгъстяването на чистото слово, за сгъстяването на чистотата, т.е. сгъстяването на Любовта, сгъстяването на Огъня.

Силата на Любовта е мярката за сгъстяването на словото. По друг начин казано: Ако имаш любов към Истината, всеки миг тя ще е пред тебе и ще мислиш за нея. Не утре, не през ден, това ще бъде твое ежедневие. И няма да гледаш да се представяш пред хората, защото общественото мнение няма никакво значение. Истината е по-важна от общественото мнение и тя е погребала много общества с всичките им тълкувания, много общества и цивилизации са заминали.

Сгъстяването на словото, което означава и на формулите, е методът, който постига и върховната чакра, т.е. постига абсолютната чистота. Тази мощна огнена сила на сгъстяването изхожда от Любовта, това е неин метод, древен метод на Любовта. Сгъстяването на словото означава, че Бог работи за теб и всичко, което желаеш, ще се сбъдне, няма значение дали в този живот или в друг. В този живот ще се сбъднат неща, които няма да ти попречат. Неща, които ще ти попречат, ще се сбъднат в друг живот, когато си готов. Но всичко, което го сгъстяваш, пак казвам, означава, че Бог е на твоя страна и всичко ще се сбъдне.

Всяко сгъстено слово те очаква, за да работиш мощно за Истината. Затова е сгъстяването, затова е това постоянство, за да работиш за Истината. Всички сгъстени формули ще се материализират, понеже словото е Бог. Рано или късно те ще се материализират. Сгъстяването на словото е сгъстяване на самата Любов, т.е. върховната сила във вселената – Любовта. Това означава, че сгъстяването е безусловен закон, защото е творчество на Бога, безусловен закон – Негово творчество, което означава, че няма как да не се сбъднат нещата. Тези неща са ми казани лично от Учителя, няма ги в лекциите. Правя един компромис, накратко, тъй като това са около сто и тридесет лекции, не мога да ги изнасям тук, но ви изнасям една посока, нещо за пробудените. Някои може да се опитат, но ако разумността не е с тях, постоянството им ще се разхлаби или пък ще пострадат. Затова се изисква голяма разумност. Затова го казвам на някои души, може да го приемете и като новогодишен подарък, за мен няма голямо значение, но трябва да го кажа.

Сгъстяването доказва закона на вечната Любов, защото това, което се сгъстява, се образува и накрая идва, т.е. случва се. Сгъстяване значи образуване и накрая – материализация.

Бог и великото Огнено сгъстяване са неразделни. Значи ако ти имаш такава мощна Любов, такова мощно огнено сгъстяване, тогава можеш да разрешиш всеки въпрос. Аз си спомням, че преди години съм правил формули по единадесет часа, тъй като имам прекалено много врагове. И досега даже лекциите ми продължават да създават врагове, това са тези, които не ги разбират, но вече останаха малко. Казвам врагове в кавички, защото те не съществуват, просто ги давам в ръцете на Бога и не се занимавам. Но понякога ми е коствало много енергия. Някои идват след време, извиняват се и стават приятели, но някои стават още по-упорити. Така че всеки, който не е разбрал лекциите, много лесно ми е станал враг, други ги напуснаха. Менталните хора напущат моите лекции, те не могат да ми търпят лекциите и постепенно много напуснаха. Но няма значение, важно е, че аз също тях тайно ги обичам. Понякога се срещаме, понякога те ми се извиняват, питат ме дали съм им простил, дето са ме критикували. И сега има такива хора от други градове, стане ли въпрос за мене и веднага – критика. Аз тайно си ги обичам.

Искам да кажа: Много важно е да обичате всяка душа без изключение. Има ли едно изключение, ще знаете от мене, че ще имате проблеми след време. Ще обичате дори някой да ви изкарва и най-черния дявол. Да не говорим, че ученикът няма право да критикува даже и дявола, понеже дяволът също е Божия воля. Критиката, която е едно саморазрушение, особен род самоубийство, ако говоря по-меко, това е една тежка болест, но така или иначе е задачата за следващата година за тези, които искат да израснат реално, не да работят въображаемо върху себе си, а реално. За малко само се отклоних: на Рила има един братски живот, много приятен, с паневритмията, знаете го, обаче после оставаш сам. Има един друг, духовен живот – в него трябва да докажеш нещо, после има един Божествен живот, там вече трябва да спечелиш доверието на Учителя. Така че братският живот няма да ти помогне. Той ще те радва, ще те утешава, той е нещо като загадката – много приятно нещо, даже ангелска супа има.

Да се върна: Чрез постоянното сгъстяване словото се акумулира и накрая става Бог. Това означава, че Бог мисли за вас именно чрез вашето постоянно сгъстяване. Това го даваме за кураж за много души, които понякога за малко се отпускат – Бог мисли за вас чрез сгъстяването, т.е. чрез постоянни молитви. Не казвам да изпадате в крайност, да забравите задълженията си и да не знаете къде вървите по улицата. Казвам съвсем друго – будност навсякъде и постоянство. Зад сгъстяването стои Великият невидим свят, всички наши невидими, разумни помагачи и чрез това сгъстяване те воюват за нас.

Ограждайте близките си, децата си и заминалите и забравете и най-малкото съмнение. Всеки от вас има някакъв кръг от близки, разумни същества, пък и неразумни – обичайте ги, ограждайте ги и без най-малкото съмнение да имате. Ограждането винаги работи. Ако се случи някой път да сте ограждали някого и Бог да го е взел в другия свят, ще знаете, че Бог го е предпазил и е направил най-доброто. В този случай няма никакво изключение. Защото вие не знаете, че при неговото развитие на Земята той щял да натрупа много по-жестока карма и просто Бог го предпазва. Т.е. вярвайте при всички условия, а не само при някои условия.

Сгъстяването дава Божествени резултати. То е образувателят на всичко разумно. Щом сгъстяваш, значи Бог е влязъл в тебе. Само за малко ще се отклоня: преди години когато имах голям проблем с Държавна сигурност, и то с много хора от Държавна сигурност, когато искаха и да ме унищожат, пък и ми предлагаха такива работи за по-лесно сам да се унищожа, да нямат отговорност, аз по принцип преди това бях правил формули; и когато ги правех със страхотната енергия, специалната, на втората-третата минута припадах. После започнах да ги правя с часове. Разбрах, че аз нямам такъв огън, това са моите помагачи, всички, които застанаха на моя страна, а те ако кажа, че са много приятели или малко, ще излъжа; те наистина са много приятели. Важно е, това е знак, че Бог и тези велики същества са навлезли да работят в тебе чрез тебе. Затова се чудех защо не припадам както преди след такава енергия. И това продължи години и се смайвах, но след време разбрах какво означават тези неща.

Когато Бог е влязъл в теб, Той е влязъл, за да работи за тебе. Но преди това ти трябва да си избрал да работиш за Истината и Любовта. И пак казвам, няма значение какво хората говорят, няма значение какво светът говори, няма значение какво говори другият свят за тебе. Просто забрави всичко – отдай се така, както трябва. Т.е. сгъстяването е участие на Божията сила в теб. Тя си е била в тебе, но е била скрита. Само пробуденият може да разбере тази тайна. От друга страна, Учителят казва: „Истинският човек благославя своите препятствия. Защо? Защото енергията му се разгръща, расте.“ Значи когато дойдат такива препятствия, не питай: „бе баш на мене ли ми се падна, защо ми дойде“, а трябва да разбереш, че твоята енергия се нуждае от разгръщане, обновяване, освежаване, израстване.

Сгъстяването е метод на шестото тяло. Преди време говорихме за телата, т.е. сгъстяването е метод на човешкия Дух. А то става особено могъщо, когато и Божият Дух се съедини с него. Аз си спомням, че когато бях на държавно издирване от милиция и от Държавна сигурност, накрая отидоха да питат Ванга къде съм. Не могат да ме намерят много специалисти-разузнавачи. И Ванга не им каза. Това беше отговорът, нямаше какво да им каже, защото щеше да тръгне срещу Учителя, а от туй по-лошо не бих ѝ пожелал. Това сгъстяване постепенно води до сливане с тялото на Бога, т.е. със самия Бог. Това означава, че огненото сгъстяване е стихията на Любовта, стихията на живота. Тук говорим за Любовта, не говорим за четирите паднали стихии – земя, вода, въздух, огън. Говорим за нещо много по-дълбоко, което го има във всеки от вас. И пак казвам: сгъстяването е доказателство, че Бог е на твоя страна. Дори и когато се съмняваш, пак е така, но по-хубаво е – не пречи. Не се съмнявай, защото сгъстяването в постоянството, в пречистването, в разумността, в Любовта към Истината винаги показва, че Бог е на твоя страна.

Сгъстяването на словото и формулите показва, че това е могъщо работещият Бог за тебе, лично за тебе. Той работи и за много други, но в случая работи лично за тебе. Това е древният Огнен метод, който в Атлантида се е наричал Бялата птица.

Сгъстяването надминава всички науки и всички религии. Дори в известен смисъл надминава и будността. От една страна, то е самата будност, а от друга страна, е в единство с будността. То е подобно на Любовта, на онази древна, велика жажда, т.е. жажда за истинската Любов. Когато тази жажда я има, тази Любов ще се яви в твоя живот, Бог ще те посети реално, а не както екстрасенсите и много други ясновидци. Въобще ясновидството е сляпо. Дори и третото око да отвориш, Любовта е нещо много, много повече. Третото око е също сляпо за много неща, то също много малко неща вижда, но когато дойде време да говорим за чакрите, ще стане на въпрос.

Всички постигнати успехи в света, в който и свят да е, са сгъстена енергия, сгъстено мислене, натрупано мислене в една посока. Но на вас не ви трябват успехи, а Любов, Мъдрост и Истина, нещо много повече от успеха. На вас ви трябва самият Бог, не благата, а централното Благо. Тогава при Любовта, Мъдростта и Истината ще говорим за съвсем други неща.

АУМЪ