Елеазар Хараш - Лекции Том 04: Живата вода - 1993 г. - Търсачка

Lekcii-tom-04

Елеазар Хараш

ЖИВАТА ВОДА

Окултни лекции
държани в градовете Варна и София през 1993 г.

Второ, преработено и допълнено издание

Варна, 2013 г.

ПРЕДГОВОР
към второто издание

Живата вода не живее в обикновеното време, тя живее в съкровеното безвремие.

Елеазар Хараш

Молитвата е по-висока от света. Вдъхновението е по-високо от молитвата.

Елеазар Хараш

Бог е живата вода у човека. Човекът е уверен само чрез Бога у себе си. Без Бога неговата увереност е самозаблуждение.

Елеазар Хараш

Ако водите стигнат до небето, Мъдрият няма да се удави.

Чуан Дзъ

Има Творец, но няма следа от Него – много е изящен.

Чуан Дзъ

Най-доброто постижение е яснотата.

Чуан Дзъ

Съвършеният човек язди облаците и мъглата, прескача Слънцето и Луната и броди отвъд хаоса.

Чуан Дзъ

Истинският човек търси неизвървени пътища.

Хераклит

Който е възлюбил Истината, Бог го въоръжава със Себе си.

Раймонд Лулий

Тълпата не е способна да разбере и явната Истина.

Хераклит

Чистият се съветва с Бога, а нечистият – с другия.

Аполоний Тиански

Мъдростта е постоянно състояние на Вдъхновение.

Аполоний Тиански

Всички имат живот, защото Великото Дао прелива.

Лао Дзъ

Можеш ли да направиш така, че силата ти да постигне мекота?

Лао Дзъ

На умеещия да слуша, ще му бъде казано.

Техути

Светът не се нуждае от правила и подредби, а от Дао.

Чуан Дзъ

Бог е Върховен. Той винаги извършва зло, когато от него ще се роди благо.

Шри Ауробиндо

Мъдрецът знае съществени неща, той не е многознайко.

Хераклит

Свинята се радва повече на мръсната вода, отколкото на чистата вода.

Хераклит

Истината е всеобща и космична, няма избран народ.

Хераклит

Намерите ли Бог, ще получите всичко друго от само себе си.

Рамакришна

Праведността е в покоя.

Ангелиус Силезиус

Елеазар Хараш
Варна, март 2013 г.

ПРЕДГОВОР

ПЪТЯТ НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК

Докато окултният ученик живее в ума, сърцето и волята си, той още не е в Реалността. Когато започне да живее в душата си, той вече е в простора на своята Същност, в богатството на своето Небе, но това е само началото.

Славен е пътят на ученика, защото този път надминава всяко съвършенство. Пътят е по-дълбок от съвършенството.

Елеазар Хараш
Варна, август 1999 г.

Идеи за размишление:

Истинският път и на изток, и на запад е един. Този път се нарича различаване.

Тези, които питат често „Защо?“, привличат безпокойството. Първата буква на „защо“ е законът на злото. Когато умът е неспокоен, той все задава въпроси. Когато умът се успокои, въпросите изчезват, защото спокойствието, това е Духът. В присъствието на Духа въпросите си отиват. Нечистият винаги ще задава въпроси. След отговора ще възникват нови въпроси.

Чистият не говори много, той живее в Духа. Значи той е вътре в живота, той е изпълнен от живота. Който е извън живота, задава много въпроси. Това е умът, писачът на кармата. Когато умът задава въпроси, той прави сам себе си смешен, защото Духът е над всички въпроси. Духът е едно изключително присъствие и тук въпросите се разбягват, а тревогите тихо се отдалечават, разбирайки своята нищожност. Въпросите са илюзии на ума, защото умът пита и нищо не разбира. Красиво е, когато човек пита с дълбочината на душата си. Красотата е в мълчанието и работата върху себе си. Болният ум казва: „Ти си много мълчалив, много замислен, да не си болен?“

Мълчанието е капитал за Духа, а говоренето – капитал за ума. Във висшия свят няма глас, защото там животът е неизразим. И въпросите, и отговорите не могат да ви изпълнят, само животът може да ви изпълни. Учителят казва: „Дяволът е нещастен, защото е интелигентен, много знае“. Умът живее чрез неразбирането, чрез илюзията. В дълбокото виждане на нещата умът не участва. Умът създава прегради, защото сам той е преграда и това е змията. Учителят казва: „В змията има известна интелигентност, но тя няма разум, няма разбиране“. Ето защо не можеш да помогнеш на някого, когато той е интелигентен; той е още под влияние на змията. В него трябва да настане промяна.

Дълбокото разбиране е свързано с търпението – единственото, което липсва на хората.

ПЕНТАГРАМЪТ

Още от древно време е даден пентаграмът от великите Посветени. Пентаграмът – това е пътят на ученика. Пентаграмът има външен кръг, вътрешен кръг и център.

Външният кръг се състои от пет степени, стъпки:

1) Сабята – това е пътят на насилието. Тук човек мисли, че всичко му е позволено. Външният кръг не спада към пътя на ученика.

2) Чашата – тя е символ на страданието, но който върши насилие, ще си научи урока. Страданието е вътрешен метод за пробуждане на Духа. Чрез страданието човек започва да мисли, че насилието не е правилният метод, защото човек започва да разбира, че след насилието идва страданието. Тези, които не виждат ясно връзката между насилие и страдание, виждат ясно това в задгробния живот. Там мисъл-формата става много силна и пряко атакува съзнанието. Учителят казва: „Страданието се превръща в Любов бавно и сигурно“. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време и страданията ще изчезнат, защото изчезва и причината, която ги създава. Учителят казва: „Новите идеи идват от слънцето“. И ако човешкият организъм не е префинен, той не може да ги възприеме. Страданието е бич в ръцете на Бога. Страданието лекува много точно безумието.

3) Книгата – чрез страданието човек започва да изучава законите на живота. Страданието помага да се спазват тези закони.

4) Свещта – книгата на живота дава нова светлина и съзнание. Тази светлина е свещта в човека.

5) Жезълът – има няколко значения: той е власт над себе си, т.е. човек е извлякъл поуки и сега управлява себе си. С жезъла се завършва външният кръг. Човек минава по този път, преди да стане ученик.

Влизането в самия пентаграм е начало на ученичеството.

Вътрешната част на пентаграма:

Във вътрешната част на пентаграма човек съзнателно работи върху себе си за усъвършенстване. С тази съзнателна работа започва пътят на ученика. Тук ученикът поема своята еволюция в ръцете си.

Вътрешният кръг на пентаграма има пет степени:

1) Леки изпитания. Ако човек при тези изпитания изгуби кураж, сила, мир и ако отпада духом, той е пропаднал на изпита. Изпити: ако човек е изгубил много ценен предмет или ценна книга – ако сърцето му трепне, той е скъсан.

2) Началото на връзката с Христовия Дух. Тук ученикът почва да се изменя, постепенно влиза в Правдата. Тя има две степени. Първата степен: почит и уважение към кон, дърво, човек, птичка, цвете и т.н. Втората степен на Правдата: изучаване на нейната мярка – това става най-точно с дневник на будност.

3) Стръмният път и по-тежки изпитания. Пример за изпит: Любов към врага. Когато някой ти е враг или ти пакости, ти да не се озлобиш, иначе си скъсан на изпита. Истинско прощаване има само когато е придружено с Любов. Изпит за тежка болест: като минава ученикът през тежка болест, да не се обезсърчи, а да запази радостта и спокойствието си. Това е изпитът на Йов – тези изпити са подготовка за Посвещение. Ако ученикът се съблазни от власт, слава и богатство и измени на убежденията си, той е скъсан. След като издържи тези изпити, ученикът е вече годен да приеме Любовта. След приемането на Любовта ученикът вече влиза в живота. Тук ученикът разбира, че досегашният живот е само подготовка за истинския живот.

4) Окото. Това значи дълбок поглед върху нещата, който улавя Истината, скрита в нещата. Тук ученикът има Любовта и само на Любовта се отварят портите на Мъдростта. Тук му се доверяват окултните методи-ключове, защото е издържал изпитанията и няма да ги употреби за лични цели и интереси, а за служене на Бога, на Цялото. Защото който не е минал през изпитанията, ще злоупотреби.

5) Дървото на живота. Тук ученикът живее дълбок вътрешен живот. Тук е правенето на истинско добро и различаването. Това е добро, което произхожда от Духа, а не от ума. Тук се разбира качеството различаване, с което се помага за пробуждането на душите.

Центърът на пентаграма:

Това е пътят, който води към вечния живот, към безсмъртието. Тук е самоотричането и отдаването на Божието дело. Тук се постига висшата проява на Любовта. Тук са най-тежките и страшни изпити – изпит на бездната и хаоса, тук е агонията на хаоса. Окултният ученик трябва да превърне агонията в хармония и светлина. Когато тези изпити се издържат, става сливане с Духа, при което всичко запазва своята индивидуалност.

За да постигнеш центъра на пентаграма, трябва да минеш през големи и страшни изпитания. Никакви думи и описания не могат да изразят този изпит – изпита на Голгота. „Изпий чашата, за да станеш Бог.“ Да издържиш този изпит, значи напълно да трансформираш змията, но първо трябва да минеш през смъртоносно страдание. В този изпит ще бъдеш оставен сам, в най-дълбока самота, която не си познавал – като че ли всичко е пропаднало и всички стремежи и копнежи са били напразни. Голяма тъмнина и голям мрак те обхващат за известно време. За известно време като че ли няма изход въпреки формулите, но много същества бдят и треперят над ученика и жадуват той да издържи този изпит. Тук се проявява неговата воля. Тук няма помагачи и кой да му пречи – тук ученикът решава въпроса. Ако ученикът издържи този изпит, той влиза в нов живот на светлина и свобода. Ученикът е вече безсмъртен – той е завършил човешката степен на развитие. Това е изпит, който води към Възкресението. Оттук нататък започва истинската работа на ученика с ума, сърцето и волята. Страданията са само подготовка за големите изпитания, а върховното изпитание на Голгота е нещо абсолютно. Тук всички нисши мисли, чувства и желания изгарят в огъня на изпитанието, защото те са били пречка за проявата на Духа. Оттук започва дълбокият окултен живот на ученика.

Учителят казва: „Пентаграмът е построен по окултни вътрешни закони и от него постоянно извира светлина“. Пентаграмът е много опасен за стая, в която има лоши мисли и чувства. Няма друг път, освен Божествения и който не е живял по законите на Любовта, ще загуби всичко, което има.

Учителят казва: „Пробудени са само тези, които са надраснали личния живот“.

Закони, свързани с кармата:

Човек побеждава кармата си, когато се качи в Духа. Тогава Духът му дава окултни методи. В Духа няма карма. Когато ученикът влезе в Духа, той не се направлява от законите на необходимостта, а от Провидението. Тук има избор, а в сферата на кармата свобода няма. В тази сфера хората стават напълно затормозени, угнетени, защото кармата работи с неумолими закони. Справедливост и Бог са едно и също нещо. Хората правят добро, а им отвръщат със зло и те се чудят, защото не познават законите на кармата. Доброто ще дойде в следващия живот, а злото, което идва от вашето минало, то е неизбежно – вие не сте господарите на миналото си. А тези, които сега не работят истински върху себе си, ги очаква лошо бъдеще. Църквата пречи на хората да узнаят за прераждането. Това им пречи, защото без прераждането хората не могат да разберат своите истински възможности. Хората след смъртта отиват при змията, защото тази карма им пречи да отидат при Бога.

Сега е време за мощна работа върху себе си. Иска се постоянство и търпение, за да изчезне цялото ви минало и когато победите тази карма, миналото, вие ще заживеете пак по определени закони, но Божествено определени.

Има хора, които имат благоприятни условия – охолство, разкош, спокойствие, нищо не ги безпокои. Но в очите на Посветените този живот е едно влачене в астралната тъмнина. В очите на Посветените високите места в живота са заети от празни хора. Там много ясно се вижда техният „хубав хороскоп“.

Един астролог, който няма духовна връзка, той няма мярка за нещата; той се забавлява, но в окултизма няма място за забавления.

Лекция, държана на 5 февруари 1993 г. – Варна

Идеи за размишление:

Умът няма Мъдрост. Той има само мнения. Учените търсят знания, а Посветените – Мъдрост. В главния план и задачите на твоя живот умът ти не трябва да се бърка, само така ще намериш своя път. Пътят не е нещо външно, пътят трябва да се намери отвътре. Жертвата трябва да стане твоят път, но ти трябва да узрееш за нея. Всички съчетания около теб са дадени за твоето развитие. Трябва да постигнеш пълен контрол над ума, за да не ти пречи той във вътрешния живот, когато търсиш съкровеното.

Когато не разбираш един дълбок окултен закон, единственото нещо, което ти трябва, е търпението. Учителят казва: „В змията има известен интелект, но тя няма разбиране, няма разум“. Затова змеят е паднал на земята, защото умът му е изопачен. Той не вижда новото, а новото идва безусловно. Новото – това е пробуждането, това е влизането в новия живот. Животът на ученика е надрастване на историята със змията, но има едно дълбоко окултно преживяване в живота на ученика – това, че той трябва да бъде изоставен в самота, за да може да се роди изново. Само тогава той може да познае истинската реалност. Този изпит на самотата идва, за да се разбере дълбоката окултна същност на Словото. Когато Словото не е разбрано правилно, то се губи, защото Духът си отива, а който губи Духа, губи и живота. Самотата е един страшен и силен изпит, но ученикът го побеждава. Тук се крие Новораждане (не най-високите степени). При този изпит никаква светлина няма да има за ученика и тогава, в дълбоката самота на душата си, той ще призове Реалността, скрития Бог. И тогава ученикът ще види Реалността и ще я признае дълбоко в своята душа. Тогава настава „ден първи“ на твоя живот. Досега твоята земя беше неустроена и пуста и Духът се носеше над бездната. Бездната – това са неустроените земни елементи. „И разлъчи Бог вода от вода“ означава: Бог отдели Божествения живот от човешкия живот. И в скръбен час на самотата ученикът ще пие водата, която е горе.

Учителят казва: „За да се роди Божественият живот в ученика, той трябва да се определи в своите принципи“. (Земният живот – това са фактите, духовният живот – това са законите, Божественият живот – това са принципите). Ученикът трябва да надрасне историята, защото Духът е над историята, т.е. той трябва да развие в себе си духовния и Божествения живот и чак след това започва Великият живот.

ОКУЛТНА ИСТОРИЯ

първа лекция

Учителят казва: „Блаватска беше един окултен ученик, който трябваше да послужи като посредник на розенкройцерите и да изнесе част от окултните истини, но тя се отклони, като се поддаде на друго влияние, т.е. отклони се от първоначалния си път, който е създаден в невидимия свят“. Тя отклони теософското общество и не можа да изпълни добре своята задача. Но тази задача се пое от друга школа, която знаеше по-добре своята цел – школата на Щайнер. Той знаеше, че за всяка истинска окултна школа централно място заема Христос, т.е. въплътеното Слово. Христос не слиза от центъра на слънчевата система, а от центъра на космоса и носи в себе си изключителните творчески енергии и сили на Любовта.

Учителят казва: „Тази Любов, в която ще се роди духовната воля, постепенно ще превърне земята в слънце“. Тази Любов, която е свързана с духовната воля, дава ново направление на силите в човека, за да могат животните в човека да отпаднат и човек да изкупи своето грехопадане.

Защо Бог допусна и направи възможно грехопадането? Учителят казва: „Когато Бог искаше да даде нов импулс за по-висша Божествена степен на развитие, Той направи възможно грехопадането, за да могат духовете да се облекат в по-плътна материя, от която да се роди това изключително развитие на волята“ – това е духовната воля в учението на Учителя. За да се предизвика развитието на духовната воля, бяха необходими плътни тела и много големи напрежения и изпитания. В тези напрежения на гъстата материя действат силите на злото. Тази материя има тенденция да създава външни форми, т.е ограничения, но истинският човек не е форма, а образ на Бога. Но след като духовете изгубиха Високия идеал, те изгубиха образа на Бога в себе си. Те попаднаха под влиянието на тъмните сили, които искаха да внесат в човека образа на своите страсти, образа на животните. Човек може външно да е паднала форма, но неговият вътрешен образ е образът на Бога. Христос слезе от космичния център, за да възстанови образа на Бога, а образът на Бога е роден от първичния импулс на Бога. Грехопадането е отнело образа поради измяната по отношение на Бога и оттук и волята е загубила своята диамантена същност. Сега развитието на тази воля може да освободи човека от плътните тела, т.е. от тежките обвивки.

Волята е ключът, който ще трансформира всички животински енергии и ще ги превърне в светлина. Тази мощна воля, която работи в човека като импулс, е, според Учителя, Христос. Той е преобразяващата сила. Ето защо волята и нейното развитие е всъщност ключът, който ще направи преобразяването, т.е освобождението – това, според Учителя, е мисията на Христос.

Учителят казва: „Ако Любовта не влезе в живота на човека, не могат да влязат и окултните сили, които преобразяват“. Когато волята постигне контрол, се освобождават скритите енергии на живота. Жалко е образованието на всеки човек, който има слаба воля. Без развитие на волята човек се превръща в нищожество, защото той се превзема от земните сили и губи своя образ. Именно падането на волята е изгубване на човешкия образ. Усилията на Бялото Братство сега, в четвъртия импулс, даден от Учителя, падат главно върху пробуждането на волята. Учителят казва: „Само развитието на волята може да организира неорганизираните земни сили“. Четвъртият клон на Бялото Братство синтезира всички предшестващи. Учителят казва: „Ако в един човек работи преди всичко импулсът на Любовта, то той ще извлече истинската Мъдрост и ще се преобрази“ – защото от съчетанието на Любовта и Мъдростта се ражда волята, която ще покори всички земни и животински сили.

Последната и мощна проява на Христовия импулс е Учителят и Неговата школа, която се отваря само за готовите. Учението на Учителя е посято, То ще даде плод главно в Шестата раса. Учението на Учителя е пълно изложение на християнското езотерично учение.

Първият импулс беше в Египет, на херметистите. От тях се родиха древните окултни школи.

Вторият импулс бяха есеите в Египет и Палестина – Мойсей, Авраам, Пророците и Христос.

Третият импулс беше свързан с манихеи, богомили и розенкройцери. Поп Богомил и Боян Магът – това са архангели, които обновяват учението на Христос. Манихеите (манис – ум) от IV-ти век имаха задача да пречистят ума; богомилите продължиха, а розенкройцерите завършиха тази идея.

Четвъртият импулс е свързан с Учителя и Учението, Което дава синтез на всичко от миналите окултни школи.

Учителят казва: „Животът на ученика не е живот на благодат, а живот на творчество“. Източната традиция има инволюционен характер, а западната – еволюционен. Закон е: С един пръст на ръката доникъде не се стига. Учителят казва: „Източната традиция е дадена при слизане на Духа в материята“ – т.е. при отдалечаването на Духа от Бога. Много от качествата на висшата светлина са се изгубили. Твърдението, че материята е илюзия, както твърди Адвайта Веданта, Шанкара, е заблуда. Когато Духът е допуснал материята, Той не е допуснал грешка, защото Духът е абсолютната разумност. Те създадоха много системи на йога, за да победят тази илюзия, но за запада физическият свят е въплътеното Слово, въплътената духовност и всички неща на физическия свят са една велика книга, една велика азбука, която разкрива постепенно същността на Духа. Чрез изучаването на физическия свят и символите му окултният ученик се освобождава от нисшата природа. Изучаването на материята дава един много важен опит, а той е изключително важен. Учителят казва: „Духът е скрит дълбоко в материята и се разкрива не с отричане, а с изучаване“. Например ръката крие в себе си изключителни магически тайни, особено палецът. В ръката на човека е скрит Бог, а не илюзията. Физическото тяло е една дълбока окултна идея на скрития космос. Ученикът е на земята, но живее в Духа, а не в илюзията, т.е. във времето. И Учителят, и Христос живяха в тяло, но не живяха външен, т.е. илюзорен, живот. Запетаята, точката символизират Бог на физическо поле – това е великият принцип, който дава живот. Материята не трябва да се отрича, а да се изучава и да се извлече есенцията от нея, която е скритият Дух. В Христос имаше нещо, което Той не знаеше, и го научи на кръста, на земята.

Хранейки се с плодовете, ние се храним с Духа, който е в тях, а в плодовете е скрит Духът на Слънцето, т.е. Слънчевото Слово. Тези скрити духовни сили ни помагат да се пробудим във високото поле на Духа, в Неговата светлина и топлина. Чрез храната Духът в нас се издига до познание за Бога и Неговата Мъдрост. Служителите на Бялото Братство не са свързани външно; те са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото слънце, а не помежду отделните лъчи.

Учителят казва: „Човечеството е на земята отпреди около 18 милиона години и духовете са се уплътнили в гъстата материя, като са минали през много раси и култури“.

За расите:

Първата раса се развива в етерния свят, а втората – на границата между етерния и физическия свят. Третата е Лемурийската раса, която е живяла милиони години. Нейни остатъци са чернокожите. Четвъртата е Атлантската, която преди потъването на Атлантида се изселва в две посоки. Първата е под ръководството на Посветени и преминава през северния бряг на Африка и се установява в Египет, който е бил колония на Атлантида. Там е имало много храмове на Слънцето, където са били посветени Хермес, Заратустра и др. Сахара е била цветуща страна, пресечена от Нил. После египтяните отбиват Нил и Сахара се превръща в пустиня. Вторите преселници, водени от Посветени, преминават през днешна Англия и Скандинавия, стигат до Руските степи, като една част остава в Европа, а друга – на юг и на изток от Каспийско море, по посока на пустинята Гоби, където имало затворено море, подобно на Каспийско море. Там те преживяват хиляди години и една част от тях под водачеството на Рама преминава в Индия. След дълги войни с местното население, което се е състояло от лемурийски остатъци, завладява Индия и основава първата култура на бялата раса – индийската.

Трета част минава в Персия и под ръководството на Зороастър създава Персийската култура. Зороастър е знаел тайната да влиза в Духа на Слънцето, от което получавал своите откровения за Битието. Той знаел, че скрито в Слънцето е живеело едно изключително космическо същество; нарекъл го Ахура Мазда или Аура Мазда, което означава Великата Аура. Той е влизал в тази аура и е съзерцавал този Велик Дух, който му разкривал своето велико Божествено учение, т.е. Слънчевото учение. До XVIII-ти век почти нищо не се е знаело за Зороастър. Това Слънчево учение се е предало и на Хермес, чрез който се образува културата на Египет. Според Учителя тя е образец. Хермес е вдъхновител и основател на египетската култура. Тя става изходна точка за еврейската, гръко-римската и западно-европейската култура.

Според Хермес най-голямата тайна на Посвещението се състои в предаването на Духа. Това е най-силният елемент, това е знаел от Посвещението си в Атлантида. Предаването на Духа е свързано с дълбока окултна тайна. Това е предаване на един специален Божествен лъч. Това се отнася до един специален атом в човека, който улавя първичната, истинската Мъдрост – това са съществата на Мъдростта. Учителят казва: „Който получи това Посвещение, влиза в безкрайното вдъхновение. Аз съм бил с вас и в Египет, и в Персия, и в Рим, и в Гърция, и във Вавилон“.

Зороастър внася космичното Слово, за което Йоан казва: „Словото стана плът и се всели, и живя между нас“. Чистото Слово е проводник на Слънцето в Духа, затова чистото Слово е живот в Духа. Посвещението е едно специално обновяване с Духа, от което се дават нови сили и импулси, нови методи.

Знае се, че когато един човек търси нещо по-дълбоко и простонародната религия не го задоволява, той по интуиция намира мъдри хора, които му разкриват нещата по-дълбоко.

За да разбереш Учителя, трябва да преживееш това, което Той е преживял. Учителят казва, че е минал през девет кръста.

Посвещението изисква нов начин на живот. Това се налага от Духа – промяна в мисли, чувства, храна, мотиви. Светлината на Мъдростта е една много могъща вибрация, която изисква една изключителна нервна система. За да може да се издържи срещата с Духа, която е среща с абсолютни вибрации, осветлението на петте бедни чувства е много слабо; иска се ново око, ново виждане.

Агни-йога е старо учение, което в миналото е имало значение, то си има хубави закони и правила. Но то няма за център Христос, т.е. космическият принцип на Словото. То почива на стари откровения на Буда, на стари импулси, на стари енергии. Има Посветени и на изток, и на запад, които не ни противоречат; има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България – например Рамачарака, който е писал даже книга за живота на Христос.

Лекция, държана на 12 февруари 1993 г. – Варна

Идеи за размишление:

Всичко в света има свой странен смисъл. Казано е: „Любете враговете си“. Защо? Защото страшни са пречките, които идват от омразата. Дълбоки, непознати мрежи дебнат вътре в дебрите на вашата мисъл. И докато не постигнете контрол, винаги ще ви дебнат. Хората, добри или зли, са винаги оръжие на Духа за неговата правда, която е закон на живота. Ако не победите омразата, тя ще роди във вашата душа много образи на чудовища. Чрез страстите и омразата в душата се произвеждат много чудовища, докато един ден станеш тяхна жертва. Тези чудовища се оплодяват от змията.

ОКУЛТНА ИСТОРИЯ

втора лекция

Учителят казва: „Христос е първообразът, по който е създаден човекът“.

Учителят казва: „Първороден е само образът, а всички други трябва да се родят изново“. Учението на Учителя е разкриване на езотеричното християнство.

Седир, на който окултните сили не са стигнали да бъде посветен в Мъдростта, се е отказал, за да бъде посветен в пътя на Любовта. Той е по-лесен, с по-малко опасности. Посвещенията в Мъдростта са много по-тежки, защото изпитанията са много по-тежки.

По-известни розенкройцери: Хенрих Кунрад, Якоб Бьоме, Екхард Парацелзий, Занони, Раймон Пул, Гьоте и др.

Едно от важните неща, които иска Учителят: преди всичко личните усилия на ученика. Той иска учениците да постигнат целта, защото Учителят не е внушител, а будител. Учителят не обучава, а пробужда. При източните учения ученикът е подчинен на своя Учител, а в западните учения това се избягва напълно. Тук подчинението е свободно, по закона на Любовта. Учителят не иска да владее и не трябва да моделира ученика по свой образ, а трябва да разкрие в него самия загадката. Учителят не иска да изфабрикува един изкуствен модел, едно изкуствено цвете. Всяка истина, която не е една жива сила, вдъхновяваща, творческа, преживяна, няма голямо значение.

Окултните школи в древността се пресичат. В тях има нещо единно. Евангелието на Лука е чист будизъм. Буда е изработил изключително астрално тяло и го е дал на Христос, също и Заратустра. За да може една мисъл да проникне в душата, тя трябва да е пропита от чувство, иначе тази мисъл е мъртва. При теософското общество е пренебрегната личността на Христос, Който е развоят на човешката еволюция. Без Христос това учение не може да се обнови в своята истинска Мъдрост. Без Христос, Който е принципът на космическото Слово, не може да има истинско развитие.

Има едно Велико Братство, което е над Черното и над Бялото Братство – това са свръхйерархии, които са абсолютни същества на принципа. И Учителят, и Христос идват от това поле, но по различен път и с различни задачи и методи. Тези свръхйерархии всъщност участват в съчетанията на тези учения. Те коригират и Черното, и Бялото Братство. Те ръководят съдбата на целия космос. На тези свръхйерархии са подчинени и Бялото, и Черното Братство. На тях са подчинени и злите същества, за да се изпълни силата на доброто, която има дълбока основа и в битието, и в небитието. За целта на Христос Учителят казва: „Да се всели чрез Своя стремеж в душата на човека и така той да стане безсмъртен и вечно стремящ се към Отец, към Извора“. Но това вселяване трябва да стане по закона на Любовта и свободата. Павел в Библията казва: „Не аз, а Христос в мене“.

Постоянната Любов е тази, която действа заедно с Мъдростта. „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Това е духовното тяло в човека или огнената аура. Учителят казва: „Без Христос душата потъва в животинското царство, защото змията не може да дава живот, защото само Любовта може да оживява“. Сега се дава импулс на духовната Любов, която има за цел да съедини душата с Духа. Тази Любов освобождава душата от змията, а същевременно и от материята, от веществото. Тези, които остават в материята, не могат да намерят Бога. Те ще Го търсят в бъдеще.

Според окултната наука отричането на Христос е отсъствие на душата, а отричането на Отец е отсъствие на Духа.

Най-вътрешното учение на Христос и Учителя не се изнася на показ; външната Библия е ценна, но не е меродавна, само вътрешната е меродавна. Документите, които са свързани с Библията, са само бледи отражения на това, което е било. Истинският източник за Посветените е не Библията, а Акашовите записи. Старият Завет и неговата най-дълбока част идват от Египет, от първия импулс на Бялото Братство, откъдето и Мойсей научи велики тайни на битието. Учителят казва: „Християнството беше една окултна школа, но като изгуби правилата, дадени от Христос, се набраха много отрицателни сили и като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, повдигна се гонение против тях, докато се намери изход на тази енергия“. Учителят казва: „Ако и вие не приложите методите, които ви давам, ще дойде същият закон. Той не може да се измени“. Набраните окултни сили трябва да се впрегнат на работа. Но след като не се впрегнаха, те предизвикаха гонения.

Словото на Учителя е продължение на Словото на Христос. То обобщава всички древни школи и учения. Името Исус – Йешуа – е символично и съдържа основния принцип на битието и живота. Посветените знаят, че Неговото Име е един окултен ключ на живата енергия. Йешуа отговаря на идеята за Любовта и тази Любов слага в ред и порядък всичко. Йешуа е бил определен от Отец още преди създаването на света и човечеството. Силата, която свързва и обединява две същества, се нарича Йешуа, но трайността на връзката зависи от друга сила, която е наречена Мъдрост. Чрез Любовта към ближния човек расте и се развива, а чрез Любовта към Бога човек се ражда.

Някои мислят, че ще бъдат спасени чрез Христовата кръв. Това е една велика и свещена идея за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си, защото кръвта е носителка на живота, а животът произлиза от Любовта. Който не се храни с Любов, няма живот.

ПОБЕДА НАД ЗМИЯТА

За да изпъдиш едно силно изкушение или една лоша мисъл, не е достатъчна само формула (молитва), а е необходима и енергия, и активност в самата формула. А също и будност (тя не се отнася за сетивните органи). Будността пази свободата на душата, а концентрацията дава сигурност на вътрешния живот. Учителят казва: „За да стане силен ученикът, той трябва да медитира върху изпитанията“. Те се побеждават с воля, защото волята е активната сила на природата. Огненият змей във вас ще ви издигне до Бога, но трябва да го покорите. Намерете змията в себе си, хванете я с ръцете на волята и контрола и я изпратете нагоре към главата – Божествения свят, за да се просвети. Тогава тя става служител на Бялото Братство.

Формула: „Господи, научи ме да постигна абсолютно овладяване на себе си“.

Лекция, държана на 19 февруари 1993 г. – Варна

Идея за размишление:

Духът е твой. Но чакай търпеливо с Любов и доверие, защото Духът узрява в търпението и доверието. Абсолютното доверие, това е пътят към най-вътрешното светилище в човека. Твоята сигурност е в доверието, а сигурното знание винаги изхожда от опита. От опита, защото вътре в този опит е вибрирал Духът. Истинският опит идва от вселяването на Духа, а това изисква абсолютно доверие и търпение. Има обикновен опит, има духовен опит, има и специален опит, който се отнася до тайните.

Закон на Хермес: „Въоръжи се със светлината на тайната“.

ЗАРАТУСТРА

Съвременната наука много малко знае за Заратустра, защото на тази наука ѝ липсват методи. Истинските методи са аркани, ключове на Духа. До XVIII-ти век не са знаели даже името му, докато в Гърция и древния свят се е знаело, че то е синоним на Първичната светлина. Заратустра е един велик и мистичен водач на Бялата раса, която той изведе от Атлантида. Той участва и в Библията с едно особено име, което едва се загатва – Мелхиседек. Според окултната наука Заратустра е живял в Персия преди 8 хиляди години. Според него в проявения свят работят две начала, чрез които се изявява Абсолютното Битие:

1) Доброто начало – Ахура Мазда, означава Великата Аура.

2) Злото начало – Ариман.

Според Заратустра има много дълбоки духовни причини, които са създали космоса и хората. Човек е изтъкан от космическата дейност на съществата на светлината и тъмнината и тази тяхна дейност се отразява в човешката душа. Всички тези сили се борят помежду си, затова в човешката душа има борба, защото животът на човешката душа е отражение на космическия живот, а това, което Заратустра изнася, е космическо учение. Но той не е говорил за специалните сили, които се събуждат в душата под действие на космическите сили. Доброто той свързва със светлината и вижда неговото начало в Слънцето. Слънчевата светлина той смята за Духа на Слънцето. Тази светлина той е нарекъл Великата Аура, зад която стои Великият Дух на Слънцето. Този Дух за него е космичното творческо Слънце. Иранците (древните перси), приемайки учението на Учителя Заратустра, се заели да изучават и развиват в себе си духовните сили, с които да преобразяват околната среда. Добрите и лошите действия стоят едни срещу други в космоса.

Заратустра казва, че човек е изтъкан от духовните сили на нисшия и висшия свят. За лошия човек се е казвало, че той е обсебен, в смисъл, че при Заратустра чистотата не се е разглеждала като път за дълбокото развитие на окултните сили в човека, не се е разглеждало и понятието вина. Когато се явяват Десетте Божии заповеди, се дава възможност да се различават хората, т.е. тези, които ги спазват, и тези, които не ги спазват. Тук се явява понятието вина и престъпване на закона. Преди грехопадането законът е бил даден вътре в съвестта, но след грехопадането този закон се дава външно от Мойсей. След Мойсей трябваше да дойдат Пророците да покажат как се живее по закон. Мисията на Заратустра беше да посочи пътя на този народ към изгубения духовен свят.

Заратустра е казвал, че до Ахура Мазда може да се издигнеш само чрез скритата Слънчева сила в себе си. Учителят Заратустра е знаел, че вярата, която е събудена от тази скрита Слънчева сила, дава изключителен стремеж и мощен възход. Когато хората се свържат с Ахура Мазда, т.е. с Духа на Слънцето, чрез получаване на неговите сили те ще се издигнат в него и ще се върнат там, откъдето са излезли. С тези идеи Заратустра е организирал Персийската държава. Това течение на Слънцето, което изхожда от импулса на Заратустра, се разлива впоследствие по цялото човечество. Неговите идеи и мисли се предават главно чрез неговите ученици. Цялата западна традиция произлиза от това учение, и културата в Египет също, защото Хермес е бил негов ученик – това е още по времето на Атлантида. На него принадлежи мисълта: „Злото е ненавременно добро“. Учителят казва, че злото е началото на доброто, а доброто е краят на злото. На въпроса, защо човек трябва да бъде добър, Учителят казва: „Човек трябва да бъде добър, за да постигне целта си, защото доброто привлича духовните сили“. Във времето на вавилонското робство Заратустра е бил прероден като Учител – Заратус – и тук евреите влязоха в контакт с неговата Мъдрост. И Мойсей е бил в контакт с него в храмовете на Атлантида.

Заратустра казва: „Слушай с ушите си само това, което е съвършено, и следвай го добре, с ясен ум, за да знаеш какво да правиш в живота си, преди да настъпи великият ден, защото ние ще получим своята награда само за това, което сме прилагали. Злото ще отиде при злия дух, а доброто ще отиде при чистия дух“.

Има вложена магическа сила в Свещените Имена, затова никога не ги променяйте.

Заратустра е имал вътрешен кръг от ученици, на които е разкривал същността и пътя към Слънцето. Според него Слънцето поставя всички неща в ред. Заратустра казва: „Роденият от Слънцето не умира“. Това се отнася до вътрешните мистерии. Това, което се е преживявало във вътрешната школа, са мистерии. В тези мистерии Огънят е организирал духовните тела на учениците за връзка със себе си (Тот, или тайната на египетските мистерии).

Животът, който ние получаваме от Слънцето, е един велик израз на Любовта на Великата Аура. Заратустра казва: „Лъчите на Великата Аура, които струят към нас, са духовни лъчи. Така Великата Аура изпраща своя живот към нас“. Това е Словото на космическото Същество. Знае се, че чистото Слово се съдържа в Първичната Слънчева светлина, а тази светлина е жив Дух. Заратустра казва, че виждането зависи от височината на Слънцето в човека. Слънцето – това е Духът в човека. Слънцето е един велик символ, който значи раждането на Бога в човека.

Заратустра е бил Учителят на Хермес, а също е бил и в тясна връзка с Христос. Той му е отдал своето астрално тяло, всички сили, които са били в него – сили на чистите и благородни желания. Още преди да слезе на земята, Христос е посветил великите Посветени от Атлантида и Египет. Те са били в тясна връзка. Когато Исус бяга с родителите си в Египет, той отишъл да вземе много от Своите сили, вложени за великото дело. Астралното тяло на Заратустра, което се предава на Христос, развива постепенно и същевременно с голяма бързина онези вътрешни сили, които Христос е трябвало да развие. Заратустра е казвал, че зад сетивните органи стоят духовните същества, които са ги създали. Тези духовни същества са израз на духовните сили. Зад всеки орган седи висше духовно същество. Където и да се намира човек, той е в един одухотворен космос и всичко около него е Божествени мисли и идеи.

Според Заратустра човек е роден от Великата Аура и почива в нея. Заратустра казва: „Всяка вдишка е в контакт с тази Аура“. Значи човек с всяко вдишване поглъща Божия Дух. Тази разумна енергия е навсякъде и храни съществата, тя е храната. Заратустра е можел да се вглъбява във Великата Аура, откъдето е черпел субстанциалната Мъдрост. Това велико космическо Същество е влизало в него и го е учело, а той е трябвало да изнесе тази Мъдрост отвътре навън, към света, като своя мисия за земното развитие. Според Заратустра в Слънцето се намират всички Божествени възможности.

Учителят казва: „Кой е най-големият враг на Слънцето? Това е змията“. Това е задачата на ученика. Пречистването е възвръщане на Първичната огнена енергия в човека. Мъдростта се познава като се извисим в Божествения живот, а не долу в калта на земното съзнание. Животът може да се устрои само с енергия. Слънцето е образът на енергията. Висотата на живота се намира в Слънцето. Именно Слънцето в човека е скритото богатство. Великите Посветени са образи на Слънцето. Според Учителя Слънцето е най-чистата излъчена форма на Духа. И Отец е Създателят на този Първообраз.

Казано е: „В безграничната еволюция няма връх, освен Отец“. Великите Посветени са проводници на Христос. Буда също е посветен от Христос. Той има определена цел: да предаде постепенно учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност.

Лекция, държана на 26 февруари 1993 г. – Варна

Идея за размишление:

Този, който доминира над другия си партньор, служи на тъмните сили. Чрез доминирането той поглъща голяма част от неговата енергия, от неговата жизнена сила. Такива хора се разделят, защото при Любовта няма господари. Раздялата е особен род лечение на изкривеното съзнание и когато хората победят това съзнание, могат да живеят по-близо един до друг. Човешката любов винаги пътува към психични разстройства, тя е патологическа.

Питагор казва: „Който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония“.

ХЕРМЕС

Хермес е посветен в Храма на Слънцето още в Атлантида. После той става водач на преселниците от Атлантида. Той минава през северните брегове на Африка и се установява в Египет. Хермес е представител на Небесното Посвещение. Той е единственият, който посвещава Египет в тайните доктрини. Той казва: „Всички неща са свързани с тайни сходства“. Самото име Хермес е талисман и значи „вълшебен звук“. В главната си книга за тайната наука той разкрива тайните на Огъня.

Хермес има пряка връзка с Озирис – Божествения разум, който му се открива. Той е използвал най-дълбокия окултен метод: потъване в дълбоко размишление за тайните на живота, който се намира в огнените глъбини на Духа. Според Хермес препятствията са така наредени, че да бъдат винаги победени (трудностите в живота). За окултните тайни на небето Хермес казва: „Само този е достоен да вижда тайните на небето, който има трите ключа: смелост, воля и да умее да мълчи“. Когато победиш себе си, ще получиш отговор на всеки въпрос.

Учителят казва за Мусала: „В етерната област на Мусала се намира най-древната школа на земята и тук са идвали да учат от Индия, Египет, Персия и всички школи и мистерии. Мусала никога не е потъвала под вода“.

Хермес казва: „Когато победиш себе си, ще получиш отговор от Божественото Слово“. Бог е Бащата, Словото е Синът, а тяхното съединение е животът.

Питагор: „За да се спасиш, трябва да се слееш със Словото“. Орфей: „Чистият пламък ще влезе в човека и той ще го привлече при себе си“. Хермес: „Виждането става, когато Словото е вътре в тебе“. Питагор: „Мисълта е, която вижда и чува в самата себе си, а сетивото е сляпо и сакато“. Хермес: „Когато победиш всичко отрицателно в себе си, смъртта вече няма власт над теб“. Озирис, според Хермес, е символ на абсолютна активност. Озирис никога няма да бъде изцяло разбран, защото той не произлиза от никого.

Човешките духове трябва да се родят в материята, за да я победят, за да се усъвършенстват чрез борба и придобиване на по-голяма зрялост. Така духовете ще се изкачват все по-нагоре и колкото по-нагоре се изкачват духовете, толкова повече светят и толкова повече Любов излъчват, докато се върнат отново и се слеят с Праогъня.

Хермес за Посвещението: „Това е късият път на еволюцията“ – но това е само за избраните. За Хермес волята е основен закон, с който се строи всичко във вселената. Хората са призовани към съвършенство. Онова, което в теб вижда и чува, е Словото.

Хермес казва, че Озирис спасява, като привлича душата с лъчите си и я освобождава от смъртта. Всички явления в природата са духовни процеси. Който върви по пътя на съвършенството, Свещените книги не са необходими за него, защото той вече е поет от древната сила – Огъня, поет от самия Дух.

Има мисли, които приличат на тъмната част на ада. Мъката на злите се свършва с тяхното разрушение, което ги лишава от съзнание. Скалите и камъните са спящи духове. За чистото Слово Хермес казва, че е метод за увеличаване на жизнената енергия. Бог управлява хората чрез самите тях. Нечистите духове са пленени от материята. Истинската воля е мощна и свободна енергия. Свещеното име Озирис е ключ, това име е и мярка.

Учителят казва, че мярката на времето е къса за Вечността. Хермес казва, че там, където Божествените закони имат власт, се явява красотата. Всяко удоволствие задържа човека в неговото развитие. Нашата воля е изворът на нашата сила. Духовете, които са без воля, живеят в лоша и тежка атмосфера. Когато придобиеш Любовта, ти ще излъчваш светлина, на която злият не може да устои. Когато познаеш Истината, тогава ще развиеш магическите сили в себе си. Висшите излъчвания съдържат магията, която държи враговете в плен. Концентрацията разсейва тъмнината, това е метод. Последиците от човешките амбиции са разрушение и смъртта е Божия работа. Там, където вибрациите са най-бързи, там се намира Духът.

Висшият закон всякога контролира нисшия. Няма случайности! Всички неща стават според закона. Законът е в сила на всички полета.

БИБЛИЯТА – ТРИ НАЧИНА НА ТЪЛКУВАНЕ

Учителят за Библията:

Библията е символична книга и тя се тълкува по три начина:

1. Материален, обикновен. Тук Учителят казва, че това е обикновена книга. Тук обикновеният човек чете буквално. Обикновеният човек е неспособен да открие Истината, защото той е външен, той живее на повърхността, а Истината е най-вътрешната област на Духа. Вътрешното никога не се дава на външното, защото външният живот е свързан с Черното Братство. При това условие Истината не се проектира навън. Тя остава в своята вътрешна област. Ето защо най-вътрешната област е най-чиста и съкровена.

2. Духовен. Когато човек чете Библията по втория начин, той казва: „Тази книга е полезна, има някакво съдържание“. Тук човек търси и намира правила и идеи за себе си. Но и тук много идеи не се разбират, защото нещата стават разбираеми само чрез чистотата.

3.Божествен. Тук човек се слива с идеите и в него се вселява едно Божествено вдъхновение, което става за него носител на живот. Тук ученикът навлиза в Словото и Словото навлиза в него като същност, като Дух. Щом Словото е влязло в тебе, Духът е влязъл, защото със Словото работи самият Бог. И наистина ще дойде това, за което жадуваш, защото Бог в тебе жадува. В това жадуване Бог, човекът и ангелите се сливат. Това е жажда за най-великия принцип в Битието, наречен свобода. Но за да постигнеш свободата, първо трябва да минеш през ада.

Учителят казва: „При изучаването на Свещените книги всички трябва да минат през трите начина: от формата към съдържанието, от съдържанието към смисъла и от смисъла към Великия живот“. Библията не може да бъде обяснена без светлината на окултната наука, защото фактите, дадени в Библията, не са прости разкази и случки, а окултни писания и окултни факти. А тези окултни факти разкриват знаците и пътищата, които обясняват духовните светове и действащите в тях окултни сили. Така се разкриват проявленията на духовния свят на земята и в живота на хората.

Лекция, държана на 5 март 1993 г. – Варна

Идея за размишление:

Водата е жива. Тя се радва и скърби. Ако я пие лош човек, тя скърби. Ако я пие добър човек, тя се радва и весели. При добрия човек вътрешните сили на водата се оживяват чрез закона на подобието и тайните сходства. Това се отнася до вътрешните елементи, които се разбират помежду си. Когато определени хора се сближават, има специални клетки в тяхното сърце, които правят сближаването. Тези клетки си говорят вътрешно и понеже си говорят разбираемо, то хората се привличат дори когато нямат какво да си кажат. Те са завладени от вътрешното разбирателство на тези клетки. Учителят ги нарича живи, разумни същества.

ОРФЕЙ

Близките му са го наричали Орфи – значи аура или светлина. Орофан значи „този, който лекува със светлина“.

Орфей казва: „Същността на Първообраза е Слънцето, а залезът на Слънцето не е умиране, а скриване“.

Орфей, заедно със Заратустра и други, е бил служител в Храма на Слънцето още в древна Атлантида. Той се ражда преди около 12 века в Тракия. Задачата му е да даде нов духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и впоследствие на Европа. В Рило-Родопския масив е имало много скрити хранилища и светилища. Орфей е бил син на жрец от Храма на Аполон, затова от малък го привлича Мъдростта. Той най-много е бил привлечен от тайните, които са скрити във видимите неща. Неговата натура е била поетична и музикална и затова е изливал в музика и поезия своите мисли. Неговият идеал е бил Слънцето. То се изявява в Зевс, Аполон, Дионисий и Уранос. Редом с тези Храмове на Слънцето е имало и Храмове, посветени на Хеката – Луната, които са се отклонили от правия път и са се отдали на черна магия. Те са водили борба срещу Слънчевите богове. Имало е и много други народи в Тракия, които са носили своите божества, но основни били гетите, скитите и първите келти. Сент Ив д’Алвейдър пише, че тази бяла раса принадлежала на славянското семейство, от което произхожда и Орфей. Творческият дух на древна Елада се дължи на славянския елемент в нея. Впоследствие тази раса се смесва с преселници, колонизатори, дошли от изток и се оформя гръцкият език – смес от келтски, санскритски и финикийски. Аполон означава „Всемирен Баща“ – това е тълкуване от египетски жрец.

Орфей даде нови сили на Слънчевото Слово, а Словото се съживява само в присъствието на Духа. И преди Орфей е имало светилища и мистерии в Гърция и Тракия, но Орфей беше будител на духа на Гърция и нейната Божествена душа. Учителят казва: „Силата на Орфей се крие в това, че той предаде на своето време един таен импулс“ – а това е метод само на Божествените същества. Знае се, че Орфей е говорел много поетично и е бил вдъхновен. Имал е тъмносини и дълбоки очи. Свирепите тракийци отбягвали неговия поглед, а бягството е една слабост. Жените са го обожавали. Внезапно изчезва от Тракия; отива в един град и оттам – в Египет, воден от жажда за придобиване на Мъдрост. И след като научил тайните на египетските мистерии, след 20 години се връща в Тракия с името на Посвещението си – Орфей, което е извоювано с много тежки изпитания. Главните разговори са с неговия любим ученик. Казва му преди да умре: „От Любов вникнах в тайните на магията и видях етера на боговете. Изтръгнах тайната, скрита в Пламъка. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Аз имах за свой Бог Любовта и вдъхновен от Любовта аз пях, говорих и победих. Благодарение на Любовта аз усвоих словото на Хермес и словото на Заратустра“.

Когато Орфей се завръща, светилището в Тракия е запустяло. Той го преобразява, а същевременно преобразява по-голямата част от тракийците. Преобразява религията на Бакхус и обуздава вакханките – служителки на Хеката, и много бързо неговото влияние прониква в светилищата на Тракия. Посветените в тайните под наставленията му са се сдобивали с чиста светлина. А тя е изтичала от висшите Истини. Под булото на поезията и омайните празненства част от светлината на великите Истини намалявала, но така той говорел на народа – забулено. Така станал първосвещеник в Тракия и велик жрец. А на своите ученици е откривал тайните на Слънчевото Слово. Това ставало в Свещената планина, от която извира река Ебра – Марица. Там имало Храм на Слънчевото Същество от хиляди години. Там са идвали и се покланяли келти, скити, гети и много други. Жрец в този Храм е бил Орфей.

Той имал при себе си любимия си ученик, който е взел от Делфи. Казвал му: Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до Началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер. Изгори тялото си с Огъня на мисълта си. Отдели се от материята, както Пламъкът се отделя от дървото и гори. Тогава духът ти ще полети в чистия етер на вечните причини. Да си свободен, значи да изтичаш от Духа. Любовта е Пламъкът, който изгаря дървото и носи свободата. Ти си Пламък. Ти трябва да се разрастваш ежедневно. Пламъкът е ключът на живота. Само Първото Същество царува в безкрайното небе и в дълбочините на земята. Това е етерният Баща, това е Пламъкът неугасим. Има определени моменти, когато силите на злото се съюзяват срещу нас, но ти си Пламъкът и това е твоята власт, оставена ти от етерния Баща. Има само една власт, само един Баща и само един Учител. И ти можеш да го откриеш само чрез Пламъка. Той е Мъдростта и Любовта, Той е мъж и жена, той е баща и майка. От това вечно съчетание се раждат съществата. От това истинско съчетание произлизаш и ти. Пламъкът побеждава смъртта. Любовта на небето и земята не е известна на хората. Тайната на съпруг и съпруга е известна само на Посветените. Тази тайна е скрита от хората, скрита в Пламъка. Посветените са същества на Пламъка. Който намери Любовта – Пламъка, се смесва с него и се освобождава от печалната пропаст на преражданията. Синът е в Неговото проявено Слово. Синът е Неговото лъчезарно Слово. Това е Неговият жив Разум, който сияе отвътре. В разгръщането на Пламъка е всяко постижение. Истинската Любов, това е неизменният етер, а чистото сърце се превръща в пламтящо Слънце. Такова всъщност е сърцето на Бога. Космичната идея е пламтящ Огън, духовете са Пламък от Пламъка. Един ден те ще светнат и ще станат като Пламъци. Ще разкъсат илюзията, ще възкръснат по-живи от всеки друг път във висините на седмото небе. Пламъкът е, който възпроизвежда в нас Божественото. Пламъкът е вечно сливане. Истините – това са силите на светлината. Бог е един и винаги подобен само на Себе Си. Божествеността е вечна и безкрайна, а човечността е крайна. Всички са произлезли от Свещения Пламък, който е Първоначалната светлина. Когато аз съм слязъл в ада, аз съм слязъл, за да обуздая демоните на пропастта. Пламъкът на Духа ще потече в чистите и ще ги поведе към Себе Си.

Закон от Учителя: Не е достатъчно само да имаш стремеж, за да постигнеш нещо, но трябва да имаш и самоувереност.

БИБЛЕЙСКА ПРИТЧА ЗА СЕЯТЕЛЯ

Сеятелят – това е Божественият Дух, Който сее Божието Слово. Падналото на пътя е паднало на физическия свят, т.е. земното, затворено съзнание, и затова птиците небесни го стъпкват и изяждат. Падналото в каменистата почва и в тръните е паднало в астралния свят, където няма почва да се развие. Тук семето е заглушено от много грижи и проблеми, защото астралният свят е много загрижен, главно за излишните работи. А падналото на добрата почва се отнася до будността. Каменистата почва показва плиткия живот, тук не се сади. Тук няма дълбочина. Където е плитко, няма условия. Плиткото е свързано с теориите на мъртвото слово. А дълбокото – само тук влиза живото Слово. Така чрез това Слово Бог се развива у нас. Това е наречено усъвършенстване. В плиткото няма условия да се посади Истината. Такива хора казват, че ценят Истината, но те нямат сила да я приложат в живота си, защото плиткото е качество на астрала. Добрата почва, т.е. добрите условия, се отнасят до учениците, до тези, които се отдават напълно на Божията Истина.

Лекция, държана на 12 март 1993 г. – Варна

Идеи за размишление:

Истинският човек има спокоен стремеж. Неспокойният стремеж е свързан със злото, със змията, т.е. с ума. Спокойният стремеж е свързан с волята и с Духа. Земята не може да задържи човека на волята. Волята е устремена към слънцето. Учителят казва: „Когато дойдете при Мен на слънцето, тогава ще се познаваме“.

Змия стават жизнените сили, които не се превръщат в чиста духовна същност, а остават само една мозъчна интелигентност.

ПИТАГОР

Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди неговото раждане майка му го посвещава на Аполон. Когато навършва една година, по съвета на жреците от Делфи го занасят в храма на Слънчевия Бог. Там жрецът го благословил и казал на майка му: „Твоят син ще стане велик, но помни: ако Гърция притежава науката за боговете, то науката за Бога се намира в Египет“. Когато пораснал, майка му му казала това. Още от малко дете бил кротък, смирен и справедлив. Имал е много силен стремеж към Мъдростта. На двадесет години е водил научни разговори с Талес, но те не са го задоволили. Той размишлявал вътре в себе си и вътрешният глас му казал, че трябва да придобие Мъдрост и вътрешна свобода. Така той стигнал до извода, че тайната на космоса и духовния свят се намира вътре в човека. Навлизайки много дълбоко в себе си, той видял една тайна, която му дала особена сила и несъкрушима увереност в Духа.

Той искаше дълбока наука и като размишляваше, си припомни думите на жреца от храма, че само в Египет се намира науката за Бога. Отива с препоръчано писмо от Поликрат до египетския фараон. Когато отива в Египет, той се представя на фараона, откъдето е предложен на жреците в Мемфис. Те го приели много студено, след много затруднения, защото не се доверявали на гърците, които смятали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко необходимо да обезсърчат Питагор, но той издържал изпитите. Прекарал в египетските храмове 22 години и преминал през всички фази на изпитанията и през Посвещение. Много пъти е рискувал живота си с опасни практики на магията, но вярвал докрай в своята звезда и нищо не могло да го отклони да придобие великото знание. Когато жреците се уверили, че той притежава необходимите духовни сили и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили съкровищницата на своя опит пред него. Тогава той научил свещените числа като принципи, които направил център на своя живот и своята Мъдрост. Той се обучавал дълго в изкуството на силната воля, която в Египет се смята за главен ключ на магията. Тези два ключа (числата и волята) отварят всички врати на вселената.

После, при един плен, Питагор попаднал във Вавилон и се срещнал с халдейските и персийските маги. Тук се запознал с истински ученици и наследници на Заратустра. Те били изучавали специално магическата сила на Словото. Служели си с формули, взети от най-древните езици на земята. Той минал и през халдейско Посвещение и прекарал във Вавилон още 12 години, и след 34 години се завръща в Самос. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той отишъл с нея в Гърция, като имал идея да продължи мисията на Орфей и да възвърне на храма на Аполон неговата предишна слава. След като се върнал в Гърция, всички храмове го очаквали като Учител и обновител. Той се спрял на храма в Делфи. Питагор искал да възвърне тук първоначалната слънчева сила и обаяние на Аполон. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да събуди тяхната енергия, защото знаел, че да действа върху тях, значи да действа върху духа на Гърция.

В Гърция Питагор срещнал млада девойка с ясновидска дарба, тя се наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, който е търсела и чакала, че това е нейният Учител. А и той имал нужда от последователи за неговата мисия в храма. Още при първите разменени думи и погледи те се разбрали.

Чрез словото си той е внесъл нов дух в храма. Казвал е така: „Което може да се слее със Словото, се спасява, защото Словото е Бог“. Той искал народът на Гърция да се обедини под ръководството на храма.

Говорил е на учениците си: „Само чистият се издига до пълнотата на духовния свят. Посветените, със силата на волята си, могат да привличат смъртта или да я отблъскват. Образувайки магическа верига със силата на волята, силата става изключителна и от вас зависи Гърция да блесне с истинска светлина. От вас зависи да засияе отново храмът на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят техните богове. Бог се явява само при тези, които Го призовават. Какво нещо е Аполон? – Словото на Слънцето. Истината – това е Духът на Бога, а Неговото тяло е Светлина. Това е истинското тяло на Аполон и без неговите лъчи нищо не става на земята. Любовта е Светилището на Посветените – така те имат Бог в себе си“. Учителят казва: „Бог живее вътрешно в Любовта“. От вас се иска Божествено развитие и вие трябва да се осигурите с постоянството на волята. Така тя добива своята увереност.

Питагор казва: „Любовта дава магическо равновесие на вътрешните духовни сили в човека“. Бог в човека – това е Свободата. И Питагор се е чувствал свободен. Който няма равновесие, няма и воля. Волята ражда свободата в човека, а свободата ражда безсмъртието. Според Учителя безсмъртието е абсолютно разумният живот. Тук не се говори за компромиси, защото Духът обича сигурните неща.

Питагор казва: „Ние привличаме вдъхновението си със своите мисли и желания. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с безсмъртна светлина. Великата мисия на Словото е ключът и тайната на живота. Словото е висшият служител на Аполон“.

Учителят казва: „Словото като принцип определя най-висшето служене на Бога“. Когато Словото е принцип, зад него стои Духът. Възстановяването на чистотата на Словото ликвидира грехопадането, защото грехопадането е започнало с нечистото слово, нечистите помисли.

Питагор казва: „Числото е същност на всички неща“. Той си спомнял много свои прераждания. Казва, че Хермес му е дал съзнанието за състоянието му в миналите прераждания.

Мисълта вижда и чува в самата себе си, а сетивото е сляпо и сакато.

Учениците на Питагор минават през четири степени:

1) подготовка – слушатели;

2) пречистване;

3) усъвършенстване – включва се волята;

4) съзерцание и пряко виждане на Бога.

За приятеля Питагор казва, че е едно второ „аз“, което трябва да се почита.

Емоциите са против Духа, но всяко чувство, което се овладее, ще стане Божествено. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност за посвещаването в мистериите. Който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява хармонията.

Денят започва с посрещане на изгрева и с молитва. Когато един ученик работи със Словото, висшите същества го обикват. Числата са активни качества на Бога. Числата са живи сили на Божествените способности.

Словото, това е Духът, който сам се движи и само сливайки се със Словото, човек може да разбере тайните на Бога. Понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само като се превърне в хармония.

Духът има за свое число единицата, която съдържа в себе си безкрайността, за свое Име – идеята за Бащата, а за своя емблема – живия Огън. Единицата действа като творческа двойка – когато двама се обикнат истински, те са две тела, но една вътрешна същност, външно разделени в две тела, вътрешно сливащи се.

Жената, това е истинската природа, небесната природа. Тя не е видима за физическите очи. Тази жена е наречена в Египет Изида. Тя е животът на небето. Питагор казва: „Пълният образ на Бога не е само мъж или жена, а е в съединението на двете Божествени качества – Любовта и Мъдростта“. Тази Любов ражда вечно нови идеи и образи и вечно обновява своите сили.

Числото 10 задвижва всички принципи и сили на Духа. Събуждайки своите Божествени сили, душата се възвръща в Духа.

Да обичаш, според Питагор, значи да създаваш, а да съществуваш, значи да отразяваш истинската красота и доброто. Питагор казва: „Когато човек се пречисти, висши същества му дават сила да изпълни мисията си“.

Питагор се е оженил за една от своите ученички и е имал двама сина и една дъщеря. Те също минали през Посвещение и станали носители на учението. Умрял е в дълбока старост.

РИБОЛОВЪТ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР

Когато Петър е хвърлил мрежите си в морето, той не е уловил риба. Когато Христос му казва да отиде в дълбокото и да хвърли пак, Петър казва: „По Твоята дума ще отида, Господи“. И отива, и хвърля мрежите, и мрежите се оказват изпълнени с риба. Окултната наука ни казва в този случай, че душата на Петър е бедна, в нея Божествените възможности не са се развили и рибите не чуват неговото слово. Душата на Христос е изобилие и по вътрешен път тя привлича изобилието, което е отвън. Рибите са символ на етерните жизнени сили, а морето е израз на духовния живот. Ако имаш Словото в себе си, ти можеш да влезеш в изобилието на духовния свят и тогава мрежите ти ще бъдат пълни с риба. Но преди всичко изобилието трябва да дойде отвътре. Тогава риболовът е богат. Красотата на живота се намира в символа на риболова, т.е. в символа на изобилието. Но душата трябва да възстанови своята Божественост. Не е лесно да станеш достоен за изобилието.

Лекция, държана на 19 март 1993 г. – Варна

Идеи за размишление:

Абсолютното единство със Словото не позволява на нещата да се разпаднат. Словото събира и обединява съществата в определени групи, партии, църкви, окултни школи и т.н. Там, където е нечистото слово, съществата се разделят и раздвояват във вид на противоположности. Словото е центърът на вселената, а вечният ред е създаден от определени закони и принципи на Словото. Около Словото се движи всичко. Около Словото се насочва всичко, понеже всичко е произлязло от Словото. Това означава, че всичко, което търсим, можем да го намерим само в Словото. Словото е извор, защото няма друго начало, то е началото на всички реки, но то не се изчерпва с тях. Ако те спрат да текат, то продължава да тече. Който познава чистото Слово, става извор, защото Духът се вселява в него. Духът се вселява само в себе си. Словото съдържа в себе си изворите, реките, моретата. Те са излъчвания на Словото, но Словото е същността, Словото е дълбочината. От Словото те са излезли навън, на повърхността, а Словото произлиза от Духа. Както огънят разпръсква около себе си топлина и както цветята разнасят аромат, така и Словото осветява Битието.

ЕВАНГЕЛИЕ НА ЙОАН

Най-дълбоката окултна книга в Новия Завет е Евангелието на Йоан, защото Йоан е проникнал най-дълбоко в същността и мисията на Христос. Йоан е познавал Христос външно и вътрешно. Това е скрито в израза: „ученикът, когото Исус обичаше“. Това говори за висши духовни отношения от древността. Вътрешната връзка между ученик и Учител се отнася винаги до хиляди години. Ето защо Йоан е разбирал най-дълбоко Учителя си. Затова той е ученикът, когото Исус най-много любеше. А Любовта се обуславя винаги от вътрешна близост, от вътрешно познаване на две същества, които са сродни. Любовта на един ученик към своя Учител, когато е истинска, се пренася от прераждане в прераждане, в по-висша форма.

И Христос, и Неговите ученици имаха за задача да говорят – това на окултен език значи да въздействат на способностите на хората, за да могат те да се издигнат над земните цели. Например Христос никога не можеше да каже за Йоан това, което каза за Петър: „Три пъти ще се отречеш от Мене“. Връзката между Христос и Йоан изключваше и най-малкото съмнение. Йоан знаеше тайната на Голгота. Знаеше, че на Голгота се изнесе древното Посвещение, което е ставало тайно само в храмовете. То се изнесе на цялата историческа сцена, което само по себе си е едно Посвещение пред очите на целия свят. Йоан се е издигнал дълбоко в своето съзнание, чрез което е влязъл във вътрешна връзка с висшето съзнание на Христос, Който му е разкрил Своите тайни, защото в случая Учителят е дълбоката вътрешна същина на ученика. И когато тази вътрешна същина на ученика се пробуди, той влиза в непосредствена връзка с Учителя, защото Бог е едно велико вътрешно единство, а в проявленията Си се изявява като множество, така че Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо. Те са една и съща Божествена същина, проявена в две различни форми и степени. Така Йоан е черпил от най-високия източник на Мъдростта – прякото общение с Духа.

Защо дойде голямото страдание на Голгота? – Защото, в окултната наука се знае, големите магически сили могат да се черпят от мрака и от страданията. За да имаш магическа сила, т.е. Божия сила, трябва да победиш мрака и неговите слабости. Ето защо Учителят казва: „Големите страдания отговарят на големи Посвещения“. Само чрез тези страдания Посветените получават Словото като оръжие.

Евангелието на Йоан е проникнато с висша светлина и безкрайно вдъхновение. Много окултни методи и практики се крият в Евангелието на Йоан. То е било практически наръчник за богомили, тамплиери, албигойци, розенкройцери, окултисти и т.н. В стиховете чрез окултно съзерцание се разкриват магическите сили на Духа – тези Божествени сили, които всеки Посветен трябва да знае. Учителят казва: „Работата върху Йоан дава изобилни плодове. Има стихове, които ускоряват вътрешната еволюция и дарбите“. Важното за окултното изучаване на Библията, и въобще на дълбоките неща, е очистването на нашите мисли и желания. Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас, а това е окултният ключ за познаването на Отец. Най-дълбокото познаване на Бога е свързано с дълбоките мистерии, т.е. с дълбоките преживявания. Йоан беше срещнал Логоса както и древните Посветени – като Дух. Но Йоан имаше една голяма чест – той познаваше Словото не само като Дух, а и като плът – физически.

Има голяма разлика между древните и християнските мистерии. Пречистването на астралното тяло е било най-важно за влизане в мистериите. На християнски език това е пречистването на сърцето, изразено в стиха: „Сине Мой, дай ми сърцето си“.

Евангелието на Йоан е най-неисторично, поетично. То е плод на пряко вдъхновение и интуиция. Някои мислят, че Йоан е заимствал от Хермес и че Йоан е прероденият Хермес. Учителят казва: „Пророците са Посветени от древните мистерии“.

Първообразът на човека е бил създаден по образа на Словото, защото Словото е работило отначало върху него. Словото действа и до днес върху човека, включително и на физическо поле. Навсякъде, където има голямо творчество, в центъра на това творчество стои Словото. Словото участва във всичко. Словото, това е Духът на живота.

Когато човек се е отделил и станал „аз“, той започнал да вижда външно и сега този „аз“ трябва да се научи да познава Словото и вътре в себе си. В Първообраза, т.е. в Първичния човек, Словото се е проявявало като живот и светлина, но когато Словото е загубило своята чистота, то е загубило и своята динамика, т.е. своята сила, а същевременно и светлината, и живота отвътре. Тази светлина свети и вътре във физическото тяло, което само по себе си е тъмница, и в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си. Словото прониква във всичко и носи живот, защото то е висша духовна субстанция. Когато обичаш едно същество, ти излъчваш към него духовни сили, с които изграждаш в него духовното тяло. Така ние разбираме Любовта като една дълбока окултна идея на Бога. Висшата Любов е свободен дар спрямо другото същество, но първо човек трябва да стане свободен, независим, т.е. да се освободи от кармата.

След грехопадането човек разви своите външни чувства. Ето защо Словото слезе на земята, за да спаси човека от външните чувства. Ето защо Отец изпрати Сина Си, т.е. Синът трябваше да стане плът, Духът трябваше да стане плът – едно сетивно, физическо същество. Словото стана плът, за да може да бъде възприето от сетивата на падналите духове, защото те изгубиха първичната връзка със Словото, с Духа. И затова Словото се яви в едно тяло от плът. Словото слезе в плът, за да избави хората от тази болна сетивност, от която произлизат, според Учителя, всички трудности. Всички трудности произлизат от външното виждане на нещата, но Словото, което стана плът, не е от този (външния) свят. Словото е изградено от висши, вътрешни духовни сили. Ето защо то се справя с трудностите, защото те са изградени от паднали сили, т.е. от нечисти сили. Но за да работиш с висшата сила на Словото, трябва да си Син на Бога, трябва да си роден от Духа. А за да познаеш висшите тайни на Словото, както Йоан, трябва да минеш през великото Посвещение. Словото има много окултни свойства. Например висшите сили на Словото могат да се сгъстяват – така Исус стана видим и достъпен. Така Словото-Дух стана близко и достъпно чрез преобразяване.

Учителят казва: „Христос идва от централното Слънце, което е невидимо и се нарича Алфиола“. То дава блясъка на всички видими слънца. Учителят казва: „За да слезе Христос до нас, Той трябвало да се смали 75 милиона пъти“ – за да стане достъпен за духовете. Докато Словото-Дух, което не е в плът, се познава само от Посветените – те са извън обикновеното знание. Но всяко истинско Посвещение се ръководи отгоре, от висшия свят, т.е. от самото Слово. Обикновените хора още не знаят, че Словото определя цялата им съдба, в това число и бъдещето.

ЗАКОНИ ЗА НЕБЕСНАТА ИКОНОМИКА

(Брат Михаил)

Всяко същество е свързано с космоса. И всяко същество има особено космическо раждане. Едно дърво, за да може да расте и да носи плодове, се нуждае от подкрепата на цялата природа. То се нуждае от въздух, вода, слънце, топлина, от човешка намеса и от много същества – много от тях невидими, освен за Окото на Духа. Някои могат да мислят, че дървото за тях е една случайност, но човек също е едно дърво – той идва от Дървото на живота и ако са му отказани някои елементи и същества, които да го обичат, той умира. Без вода въздух, светлина и някои същества, които да го обичат, той умира, значи трябва много банки да го кредитират – и видими, и невидими. На едно по-високо ниво цялата вселена му дава своите елементи. Отгоре висши същества обмислят колко духове да се родят на земята и колко да живеят – това се отнася до небесната икономика. Всичко необходимо за едно същество се подготвя предварително, но човек трябва да е буден, а хората си мислят за случайности.

Дълбоко обмислено е слизането на едно същество като Исус. Слизането на Исус е обмислено от велики същества, които са над Бялото и Черното Братство. Никой не е оставен на волята на случая.

Брат Михаил казва на друго място: Слизането на Хитлер е също разчетено предварително, за да може да даде някои уроци и сам да извлече уроци за себе си.

Има духовен компютър, който прави справки за това или онова същество и за неговото минало. Физическият компютър е дошъл много по-късно. Физическите неща са отражение. Способностите са определени и закодирани вътре във физическото тяло. Има същества, които следят за изпълнението на предписаното и на всичко важно, което става в живота. Освен това всичко важно, което става, става в строго зафиксирано време. Ако е определен например нещастен случай, то духовете от висшия свят предварително разглеждат това и в указания час изпращат нещастието, което е техен слуга. Тук работи една изключителна математическа точност. Но къде е тогава свободата? Брат Михаил казва: Свободата е в Духа, а вие сами сте си предопределили нещата. Вие сте сяли във физическия, астралния, менталния, причинния свят. Вашата воля може да сгъсти и ускори кармата, а може и да я влачи с хиляди години.

Когато срещнете човек, който преобразява вашия живот, това е много отдавна предвидено. За да може да живее едно малко цвете, природата е длъжна да му помага във всички негови външни и вътрешни нужди. Вселената трябва да се е съгласила, иначе то умира. Ако и вие не работите върху себе си, природата ще ви хвърли в много тревоги и безпокойства и вие можете да бъдете едно цвете, което увяхва и умира.

Лекция, държана на 26 март 1993 г. – Варна

Закон за размишление:

Христос каза на Своите ученици: „Който съблазни едного от тези малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да си окачи воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето“. Който съблазни, т.е. който даде крива посока в развитието на малките, неукрепналите души – това е левият път, който отклонява човека от вечния път. Отнася се до самозвани учители, ръководители и т.н. Идеята за съблазняване: „Ако ръката ти те съблазни, отсечи я; ако ногата те съблазни, отсечи я; ако окото те съблазни, извади го“. Ръката е символ на волята, т.е. ако волята на човека е насочена в крива посока, човек не трябва да я следва, защото ще отиде в ада. Човекът трябва да се откаже от тази воля – „Отсечи я!“ Ногата е символ на човешките добродетели. Ако добродетелта в човека е лицемерна, човек трябва да я изхвърли от себе си, трябва да я отсече. Който е с фалшиви добродетели, пак ще отиде в ада, левия път, който води не към вечен живот, но към смърт. Окото е символ на Истината. Ако човек няма истинско разбиране за живота, по-добре да се откаже от това илюзорно знание, т.е. да го извади от себе си. Точно в Истината е разрешението на всички въпроси и който няма истинско разбиране, той няма Око. Истинско Око означава истинско разбиране на нещата. Пример: отчаянието е пълно със светлина, но само който има Окото, може да я извади и да я види. Пример: разпъването не беше отчаяние за Христос. Учителят казва: „На кръста не беше разпънат Христос, на кръста беше разпънато Черното Братство“. Мощното разпъване беше мощно проникване и пленяване на черната сила. Черното Братство не можа да предвиди това пленяване, те бяха запечатани на кръста. От този момент нататък злото постоянно губи своята сила.

АПОЛОНИЙ ТИАНСКИ

Майката е родила Аполоний по осияние на Бога. Той разбирал езика на животните и птиците и правил безчислени чудеса. При Домициан (около I-ви век) бил затворен в тъмница, но по чуден начин изчезнал и същата вечер се появил при своите ученици. Той е един от последните гръцки философи, който изхожда от Мистериите; смятали са го за Божествено въплъщение. Посветен е в древната Херметична Мъдрост. Името Аполоний, а и имената на Посветените, са имена на Слънцето. Той е знаел, че в Слънцето се влиза само чрез чистотата – чистия принцип.

Слънцето, това Божествено Същество, ще те промени или ще те остави такъв, какъвто си, според отношението ти към Него. Любовта в човека се запалва от Бога.

Аполоний казва: „Абсолютното Слово е съвкупност от всички идеи. Абсолютното Слово е Първична светлина. Абсолютът не може да се познае, може да се познае само Синът – Неговото копие, Неговият отблясък. Само Първичното Слово е родено от Него. Словото е властващият дух, властващият ангел. Чистото Слово Го съдържа в себе си“. Чудото не е нищо друго, освен развихрената сила на Бога – закон на вибрациите. Чистото Слово е сгъстител на Абсолютната сила. Чистото Слово, това е Прачовекът.

Аполоний казва: „Човек може да изгрее в Духа само чрез Словото“. Да се роди в Словото, това е пътят на ученика. Аполоний е знаел окултната тайна: Словото е условие да влезе Бог в него и да се прояви като чудо.

Словото е висшата идея на творчеството. В Словото се намира най-голямата динамика, защото в Словото е Божието дело. Чистотата е символ на динамиката. Словото е учител на Мъдростта. Словото е ключът, който посредничи между Бога и човека.

Най-първо Бог създал чрез Словото идейния свят, който е светът на самата Истина. Тази Истина не е нищо друго, освен Словото Божие.

Аполоний: „Най-чистото Слово – това са най-чистите ангели и тези ангели не се разкриват на сетивата. Сетивният свят не е първичен свят и затова той не може да познае Истината. Една душа, която не може да се отдели от тялото, не може да общува с висшия свят, а отделянето на душата от тялото се извършва от чистата мисъл. Чистото Слово е чисто битие и това Слово е в самите нас. Това всъщност е Царството Божие. Словото е есенцията на всички неща. Понеже Словото е същността на Бога, това означава, че чрез Словото ние влизаме в единство със същността на Бога. Чистото битие е абсолютно добро. Абсолютното единство със Словото не позволява на нещата да се разпаднат“.

Чистото Слово ухае около себе си, защото то е без недостатък отвътре. Чистото Слово е изпълнено с Бога. Чистото Слово е спокойно битие, понеже е Абсолютна същност. Чистото Слово е връщане в самия себе си. Чрез Словото ние влизаме в Духа и се изпълваме с неговия живот.

Който няма свещено отношение към Словото, не може да познае същността. Формулите са първични образи на Словото. За единицата се казва, че единицата не е число, а Слово преди всичко – една велика идея. Материята – едно изоставане в Словото, затова тя е много тежък и тъжен образ, защото тя е отрицание на Словото. Материалното съзнание е смърт за човека. Материалното съзнание трябва да се върне в Словото, в своята противоположност. Материята показва, че сме излезли от Словото, а излизането предполага, че трябва да има връщане в Словото, т.е. в същността на Духа. Материята е крайната противоположност на Абсолютния Разум и ние трябва да изучим нейната тайна.

Според Аполоний когато се е явила лъжата, се е явила и материята. Според Учителя заповедта „Не лъжи!“ е свързана с този закон; по-правилно е „Говори Истината!“ Когато е допуснал лъжата, човек е влязъл във време и пространство. Лъжата води към робство, а Истината – към освобождение. Колкото по-материален е човек, толкова по-голяма е лъжата в него.

Словото има велик космически произход. В окултизма къща означава едно специално състояние на съзнанието. Има хора, за които не е съдено да познаят Бога, и ако се опитате да ги накарате, губите сили и енергия.

Злото не е грях, но когато го изберете, то става грях. Грешката е в избора. Появата на боговете в твоя живот доставя сила, успех и блага. Аполоний е работил с пентаграма. Бог се призовава чрез Абсолютната сила на символа на пентаграма.

Учителят казва: „Най-висшите Истини могат да се изразят в света само чрез символи“. Един от тях е пентаграмът.

Аполоний: „Свещените неща не се изпълняват от ума, умът не ги разбира, защото те не произхождат от него“. Силата на великия символ – пентаграма – не може да се движи от ума, а само от Огъня на чистия Дух. Само той може да извика тази велика сила. Това се отнася до вътрешния вихър на Любовта. Волята и чистотата са основата на динамиката на Огъня.

Има един ключ, с който можеш да се издигнеш над всички слънчеви системи и над цялата вселена: това е Огненото извисяване.

СЛУЧКИ ОТ БИБЛИЯТА

За Левий Алфеев – Евангелист Матей – Христос казва: „Вехта дреха не се кърпи с нови кръпки и ново вино не се налива в стари мехове“. Вехтата дреха означава старото човешко съзнание, старото човешко разбиране. В това разбиране не може да се влее новото вино, т.е. новото учение, новото разбиране и същевременно новият импулс, който влиза в света. Ново вино означава новата космическа енергия, която Христос носи и излива върху цялото човечество, за да може с течение на времето човечеството да я приеме в себе си, да се подмлади и поднови, защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, т.е изгубило е своята младост, своята жизненост. Но тази нова космическа енергия, която идва от Христос, идва, за да се родят хората изново – от старост в младост и оттам във вечния живот, който е в Духа.

Учителят казва: „Когато тялото е болно и остаряло, не е необходимо да се кърпи“. Природата предпочита да го смени с ново тяло, да му даде нов шанс. Новото вино е една особена есенция на окултната енергия, която обновява всичко. Новото вино е свързано с идеята за новите методи на Любовта.

Учителят казва: „Новият метод е преди всичко разграждане на егоизма“ – защото да живееш, за да устроиш само своя живот, е остаряла дреха. В новото вино се намира всичко, за което копнее човешката душа. Новото вино – това е новото космическо разбиране на Любовта. Учителят: „След като човек е опитал високия си ръст, яките си мускули и външната си красота (което е свързано с ума), сега той трябва да се насочи дълбоко вътре в себе си, в своята вътрешна същност, която е самата Божественост“. Новото вино се намира вътре в човека – това е Божественото начало, това е скритата Първична енергия, която може да обнови и преустрои целия живот. Ученикът трябва да уповава само на новото вино, т.е. на новото разбиране. В новото вино стои разрешението на всички въпроси.

Бог се проявява вече в новото разбиране и в новите методи. Бог не се вселява в старите мехове, т.е. в старото разбиране; Бог живее в новото вино. Вашият живот зависи и в настоящето, и в бъдещето от това, доколко възприемате новото вино, т.е. новия импулс, който е началото на Шестата раса.

ПРЕОБРАЗЯВАНЕТО НА ХРИСТОС

(свързано със Самадхи)

Исус е завел учениците Си на планината. В окултен смисъл високата планина е емблема на висшия, Божествения свят. Това е издигане във висшето космическо съзнание. В случая Христос се издига в Своето свръхсъзнание и пробужда свръхсъзнанието на тримата Си ученици и те Го виждат в Неговото Божествено естество. За да Го видят в Неговото Божествено естество, те са навлезли в Самадхи, т.е. във висша степен на съзнание. Това означава, че те са навлезли в своята Божествена, Първична природа и след това преживяване (от окултната наука се знае) човек може да стане вече носител на новото учение, на новия импулс.

Самадхи е пряко влизане в Царството Божие. С това преживяване Христос въдворява Царството Божие в Своите ученици. Учителят казва: „Самадхи не е последната дума на окултната еволюция, а само първата степен“ – един специален момент в живота на ученика. Момент, в който Духът прониква напълно в човешкото тяло и го преобразява – това е преображението.

Буда също е стигнал до тази степен – Самадхи, но това е най-висшата степен, до която той е стигнал. Учителят и Христос дават много по-високи степени.

Лекция, държана на 2 април 1993 г. – Варна

Формула: „Господи, постави могъща огнена стража на всички наши събирания“.

Идеи за размишление от Бо Иин Ра:

Недей се самозалъгва, подобно на мнозина други, със самонадеяната мисъл, че Бог бил длъжен да отговаря на всеки твой въпрос. Раните, които ти нанасят съмненията, са необходими, за да укрепне силата на твоята вяра. На мълчание трябва да се научи душата ти, за да се доближи до нея светлината и с мълчание ще встъпи някога твоята душа във вечното сияние. Колкото по-добре се научиш вътрешно да мълчиш, толкова повече ще се доближаваш до прозренията, за които копнее душата ти. Криеща се под хиляди маски обаче, все твоята суета е тази, която смущава твоя вътрешен покой чрез нови и нови въпроси, които не могат да получат отговор, преди да си постигнал великата тишина. Едва когато се научиш вътрешно да мълчиш, ти ще стигнеш в тишината на своята душа до оня отговор, който дарява вечно спасение. Не търсете онова, което само не ви е потърсило, защото ще станете жертви на пъклени заблуждения. Защото дори и разкритото си остава тайна за всеки, който не може още сам да вижда. Всичко в теб е все още поглед и затова не можеш да виждаш. Всичко в теб е все още говор и затова не можеш да чуваш. Словото твори в дълбока тишина, а вярата е воля и според вярата ти ще се сбъдне, което с воля си поискал.

ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА

първа лекция

Евангелието на Лука е книга на Любовта, докато Евангелието на Йоан е книга на Мъдростта и книга за мистиците. Тази книга за Любовта е източник за утеха на страдащите и болните в живота. Тук най-много се говори за Спасителя на обременените и потиснатите. Това е книга за тези, които искат да се проникнат от Христовата Любов.

За да се разбере Откровението на Йоана, трябват специални качества, докато в Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, че да не може да почувства топлината на Любовта. Лука е бил посветен в принципа на Любовта и е бил лекар; знаел тайните на окултната медицина и затова от неговото Евангелие струи Любовта.

Детството на Исус се описва в Лука и Матея по два различни начина. При Матея: при детето Исус идват да му се поклонят мъдреците от древния Изток, които са представители на древната Мъдрост, която в тяхно лице трябва да се поклони на Великия Учител на всички Посветени. Той идва на земята, защото това е една изключителна проява на висшия свят, който слиза на земята, а поклонът е израз на почит към висшия свят. Лука говори за друг поклон – на пастирите пред детето. Пастирите са хора на сърцето, на течението на Любовта, а мъдреците са представители на течението на Мъдростта. Божият Дух е, Който движи тези Посветени и пастири да отидат и да се поклонят на Вечната Мъдрост. Същевременно те се поклоняват на нещо, което е дълбоко скрито вътре в тях – това е Божият Дух, а вечната Му Мъдрост заслужава дълбок поклон. Това се отнася до свещените отношения към Духа. Свещените отношения произлизат от самата Мъдрост.

Нов закон: Честните и искрени отношения са голям удар срещу Черното Братство.

Да имаш свещени отношения, значи да имаш Божията Мъдрост в себе си. Чрез детето Исус висшият свят слиза и се разкрива на земята. С това слизане идва и новата Мъдрост.

Лука е бил ученик на Павел и се е ползвал от Откровенията на Павел пред Дамаск за разбирането си на Христос. В Евангелието си той е предал дълбокото и мистично разбиране на Павел за Христос. „Исус растеше в Мъдрост, а неговата душа е обгърната от аурата на Дева Мария.“ В окултната наука се знае, че Дева Мария е избран ангел, който да приеме със своята аура това дете. Този ангел е слязъл с тази мисия.

Царството Божие – това е една изпълнена с Дух вътрешна сфера. Само тези, които могат да се издигнат високо в душата си, ще видят Христос в етера.

Лука е познавал гръцкото окултно лечение, което е лекувало, като използва силите на природата. Срещата на Павел с Христос пред вратите на Дамаск не е случайно явление. Дамаск има връзка с окултните сили и самият Дамаск е изграден в местност, в която има много важен етерен център, където силите на Аполон са били концентрирани. Тук са действали силите на райските първични състояния на земята. Дамаск е бил обиталище на вътрешните и окултни сили на природата. Павел е имал среща точно тук с Христос и тук се разкрива за него етерният вътрешен свят. С това преживяване на Павел пред Дамаск той е поразен от Христовата светлина и то направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия, а също го направи учител на Лука. Чрез това преживяване се привлече окултна светлина и той я предаде на своя ученик Лука. Лука разбра един много важен окултен момент, че където някога е било напоено мястото с духовните сили на Аполон, тук на същото място действа и Христос. Точно тук проникването на вътрешните сили е най-дълбоко и покоряващо. Знае се, че тук в миналото е действал Заратустра.

Христос няма да дойде физически. Той ще проникне от етерния свят в човешката мисъл като светлина, защото Христос е духовна светлина. Истинският Христос е светлина, която е проявление на етерния свят, а трептенията на светлината са оръжието на Бялото Братство. В Кабала се казва: „Ние воюваме чрез трептенията на светлината“. Така и според Хермес висшата Любов държи враговете в плен. Второто пришествие е идване на етерния Христос. И когато един ангел се разкрива на един човек, това е също разкриване на етерния свят. Етерният свят се разкрива като светлина. Белите дрехи на Христос са символ на светлината. Славата – това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите са видели тази светлина със своето сърце, понеже цялата атмосфера там е била изпълнена с етерното присъствие на ангелите. Второто пришествие е за тези, които могат да се извисят в Духа. Те ще Го видят във висините, а тези, които са в злото, не могат да се извисяват; те ще останат долу, защото злото и егоизмът не могат да надраснат земята. В сърцето има една етерна област и ако то е пречистено, ученикът постига чисто виждане чрез сърцето (сърце, чисто като кристал).

СЦЕНАТА ЗА ХРИСТОС И ДВАМАТА РАЗБОЙНИЦИ

Единият от разбойниците е разбрал нещо от същността на Христос, защото казва: „Господи, приеми ме“. Това е знак на вярата, а това е виждане на сърцето. Така разбойникът на кръста, като позна Христос, беше в рая, защото познаването на Христос внесе светлина и при това условие човешкото съзнание се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в светлина. А който не Го намери, той след смъртта е в тъмнина, защото Христос е светлина и в този, и в онзи свят.

Учителят казва: „Ако раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него“.

И преди Христос е имало велики учения, но всички те са били стъпки, които подготвят идването на Христос – и Буда, и Хермес, и Заратустра. За централния импулс в човешкото развитие те са създали условията. Тялото на Исус е трябвало да бъде подготвено за великата мисия – за вселяването на Отец. Затова Исус е отишъл в Египет. Преди да стане това, в него се е вселявал духът на Заратустра и на Буда, за да го подготвят. За да може Исус да приеме Христос в себе си, е трябвало да работят върху него велики Посветени. Заратустра е бил един от първите велики Синове на Слънцето. Той е бил във връзка с Христос преди слизането на земята. Такава връзка е имал и Хермес. Будизмът е предаден на Буда от Христос, когато Той го изпратил на земята като Учител.

Евангелието на Лука има дълбока окултна връзка с будизма. Тук будисткият светоглед се е слял с Евангелието на Лука, но за да се разбере първичният будизъм, трябва голяма подготовка и чистота, за да се влезе в чистите етерни сфери на Любовта. В Лука се говори много за състрадание и Любов, която е същината на будизма, но в Евангелието на Лука има места, които издигат душата на по-висока степен, отколкото в миналото. Лука е имал най-голяма възможност да разбере Христос като лекар на тялото и душата, защото той е бил лекар в окултен смисъл.

Учението на Буда се явява в Лука подмладено, като новородено от извора на младостта, което е същевременно извор на Мъдростта. На 12 години в храма Исус говореше като мъдрец – тогава в него се е вселил Буда и се е утвърдил в него като Мъдрост. Будизмът е учение за човешката душа и как тя може да се издигне над кармата. Същността на това учение е свързано с вътрешните сили на душата. Всичко, което е в човека, се е родило от една вътрешна духовна вселена, която е светлина.

Брат Михаил казва: „Първото същество, което е създал Бог, е светлината“. Тази светлина, която е вътре, е излязла навън – в тялото. Това е окото. Окото е създадено от светлината, тя го е родила. Това, което в човека е вътрешно, е Божествено, то изтича от духовните сили на космоса. На всичко вътрешно в човека отговаря нещо външно във вселената.

Учителят казва: „Субективният човешки свят е обективен за Бога, а обективният Божествен свят е субективен за човека“. Отвътре могат да влязат окултни сили, да влязат в човешката душа и да заработят. Отношението към външните неща е отношение към вътрешни реалности, затова са важни външните неща.

Ако детето Исус се развиваше по обикновен път, то не можеше да изпълни своята мисия. То получава изключителни сили и възможности от астралното тяло на Буда и Заратустра, които му дават най-хубавия плод – едно съвършено пречистено астрално тяло. Ето защо Исус е проникнат от Мъдрост и благодатта беше над него. Астралното тяло на Буда разви една изключителна дълбочина във вътрешния живот на детето Исус. Тази окултна дълбочина във вътрешния живот не може да се сравни с нищо друго по рода си в света. Така в детето Исус се развива една изключителна дълбочина на чувствата, които вдъхновяват окултните сили на душата по един чудотворен начин, а това впоследствие се предава телепатично на цялата окръжаваща среда. Това се е предавало от детето Исус на окръжаващите, без те да знаят дълбоките причини, по които идва тази невиждана зрялост и дълбоко разбиране на света.

Исус имаше една много важна задача: да подготви тялото си за великото същество Христос. Пътят на Исус е пътят на душата. Пътят на Христос е пътят на Духа.

Лекция, държана на 9 април 1993 г. – Варна

Идея за размишление за коприната:

Гъсеницата се храни главно с листа и точно в тези листа е скрита коприната, която ние не виждаме, както не виждаме в цветята мед, но пчелите го виждат.

Учителят казва: „Листата представят в дървото най-фината част“. В листата е отразена фината светлина на Слънцето. Когато гъсеницата видяла пеперудата да лети, тя се смутила от своята груба и пълзяща форма и се скрила в себе си – така си създала пашкул. Скрила се и започнала да медитира. Листата са приемници на слънчевата светлина. Това, което в бубата медитира, е скритото Божествено съзнание и чрез медитация Божественото съзнание извлича тази светлина, която я има в листата, и я превръща в коприна. Коприната много се цени, защото в нея има слънчева светлина. Коприната, тази фина материя, се цени, защото е резултат от медитацията на това скрито съзнание.

Медитация, в истинския смисъл, значи привличане на светлина, а светлинната субстанция е всъщност висша изява на Бога. Тази светлина, тази първична субстанция, тази коприна е втъкана в Неговото Слово и ученикът трябва да я извади и да се облече с ново облекло. Коприната е едно творение на Словото и чрез Словото Бог иска да ви даде всичко, което ви е необходимо, защото сам Бог слиза в Словото и твори. Ученикът трябва да осъзнае Словото като Бог в себе си и това, че чрез него идва всичко. Гъсеницата е навлязла дълбоко в себе си, в своето подсъзнание, където си е изработила формата на пеперудата с нейните крила. С тези крила тя навлиза в новия живот – живота на светлината.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

Само който е победил змията, може да работи с висшите практики на Словото, а висшите практики на Словото са методи на Огнения свят. Словото е могъщество на Бога и на Неговата правда, защото чрез Словото се явява Неговата правда. Словото трябваше да слезе от своята висша власт и да се яви на човечеството в плът. Невидимото Слово стана видимо за човека и неговото сетивно познание. Така Христос стана въплътеното Слово, а това Слово е слязло от Първичната Слава, т.е. от Първичната светлина. Когато Словото стана плът, то същевременно стана и един окултен метод – ключ, който вселява един мощен импулс за развитието на човечеството. Чрез този импулс (думата импулс е една от най-силните думи), ключ, стремящите се ще познаят своята вътрешна Божествена природа. Те ще познаят своето висше Аз, както и Йоан го е познал.

Често се говори за „Аз съм“. „Аз съм“ е символ на висшето Божествено начало, което е Словото. Ето защо великите Посветени са се чувствали обединени в това висше начало – Словото – и главно в Словото „Аз съм“. „Аз съм“ е Името, с което са били посветени тия, които са познавали Христос. Светлината, която излиза от Христос, е същата, която излиза от Слънцето, защото Той идва от Слънцето и всяка по-висока степен на пробуждане в Словото съответства на степен на Посвещение. Духовните светове се съзерцават окултно чрез „Аз съм“, т.е. чрез висшето Аз. С това висше Аз е работил и Йоан. Както чрез чистите сетива се съзерцава висшето Аз, така чрез Третото Око се виждат най-важните събития в живота на човешката душа.

Духовната чистота надминава блясъка на всички звезди. С тази чистота Йоан е привлякъл Христос, защото тази чистота е свързана с Началото – Праобраза, който е самото Слово. Чистият е над кръста, а не на кръста. Чистият е във Възкресението.

Учителят казва: „Ако не можеш да възкръснеш, ти оставаш да висиш на кръста“. Ето защо над кръста е имало рози – това е символът на розенкройцерите: роза и кръст. Закон от Учителя: „Любовта издържа всички изпитания и страдания“. Родените от Любовта са пробудените. Те са познали Словото и живеят в неговата светлина. Когато Словото се пречисти, в човека се ражда живот, който побеждава смъртта, защото Първичното Слово е носителят на живота. Ето защо Учителят казва: „Христос носи изобилния живот“. Капиталът на човека е точно в това, доколко той носи живот в себе си, т.е. доколко той носи Христос, или Първичното, в себе си. А този живот е носител на висши сили, които изтичат от Любовта. В този живот се крие Духът, който побеждава всичко, защото този живот представлява силата на Любовта, а това е силата на Бога. Това е знакът за всемогъществото, това са ни го показали Учителите.

Виното, алкохолът прекъсва връзката с духовния свят и унищожава дълбоката вътрешна памет. Така чрез виното хората стават земни същества. Учителят казва: „Алкохолът е дявол и пиенето на вино е забавление с дявола“. Алкохолът е инструмент за разрушение и всяка слаба воля се разрушава, защото тя не е образ и подобие. И наистина там, където няма воля, няма и образ. Всички висши същества са волеви. Това, което преобразява водата и храната в кръв в човешкия организъм, са окултните сили на Аза, на Духа. Виното е необходимо на някои, за да забравят своето минало, защото то преследва човека като смъртна сянка. Но ако човек започне нов живот, той постепенно ще се освободи от своето минало. Тогава виното не му е необходимо. Но когато човек не върви в правия път, нисшите духове ограбват неговите сили. Окултният ученик трябва да знае, че само човешкият дух може да се издигне до Божествения свят.

От Йоан е изтичала една сила, която е проникнала в Христос, т.е. в космическия принцип. Това е Любовта, Свещеният Огън. Този Огън е самата енергия на Любовта, така че Евангелието на Йоан изтича от Свещения Огън и затова тя е окултна книга, запечатана със седем печата; тя е книга на окултната Мъдрост.

Защо Христос слиза точно в еврейския народ? Окултната наука казва, че този народ е най-втвърденият в Божествените неща. Този народ е бил откъснат най-дълбоко и съзнателно от висшия свят. Това е старата духовност, която е дошла до упадък и се е нуждаела от обновяване, от ново Същество, което да посочи новия път. За тази мисия на новото Същество еврейският народ е бил подготвен още от Аврам и Мойсей, и от Пророците. Втвърдяването на еврейския народ е свързано със стиха „минаване през пустинята“. Христос е търсил най-втвърдения народ, който е слязъл най-дълбоко в земната материя, и по такъв начин най-висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земя.

Учителят казва: „Това е едно велико отношение на висшия свят към твърдото, към отдалеченото“ – защото само висшият свят може да се справи с втвърденото земно схващане за живота. Втвърдяването – това е най-умъртвеният свят. Дори и в Апостолите е имало нещо втвърдено.

Казва се, че Йоан е умрял от естествена смърт. Втора версия е, че е бил хвърлен във врящо масло, но не изгорял. Учителят казва: „Посветеният не гори“.

МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ НА АУРАТА

(брат Михаил)

Магическият кръг и формите са реални в духовния свят.

Първото същество, което Бог е създал, е светлината: „Да бъде светлина!“ След светлината Бог е създал други същества. В окултната наука се казва, че когато Бог създавал света, в началото Той е проектирал голям кръг от светлина около Себе Си и че тази светлина е определила и установила границите на вселената. После Бог проектирал образи в тази светлина, образи, които постепенно се сгъстили и били материализирани, и станали животни, растения и хора. Именно светлината е осигурила субстанцията, т.е. материята, за сътворението. Този творчески процес се повтаря от великите Посветени, те също са обиколени от светлинен кръг – кръга на тяхната аура. Посветеният си служи със същите средства, с които и Бог си служи. Той проектира образ или Слово, които проникват и прекосяват аурата му. Същественото в случая е, че именно неговата аура осигурява субстанцията, от която той се нуждае, за да извърши своята разумна проява. Мисловните образи са облечени от неговата аура и затова неговото Слово има власт. Силата на Посветените е, че те знаят как да насищат думите, защото те притежават своята аура, Първичната субстанция, която е динамичен елемент на Прасветлината. Техните думи получават своята сила от тяхната аура, а аурата на Посветения е потопена в чистата светлина. Именно тази светлина прониква в душите.

Когато аурата на човека е слаба, той може да говори безспирно, но без никакъв резултат. Истинската аура е кръгът, в който живее Посветеният. Всеки ученик трябва да си създаде живия кръг на своята аура и да остане вътре в неговия център. Това преведено означава: духът му трябва да стане активен и буден. Ученикът трябва да работи, за да направи своята аура чиста и могъща. Този кръг от светлина се подготвя чрез много работа върху себе си, Любов и постоянство. Това, което дава сила на Словото, е аурата. Само чрез една Огнена аура мислите ви могат да имат крила и да пътуват безпрепятствено в пространството. Когато една мисъл е могъща, това означава, че тя е наситена от Първичната субстанция на светлината, която е основата на истинската аура. Тази аура, която е наситена със светлина, е най-добрата защита за ученика.

Учителят казва: „В Първичната аура има могъща активност на вътрешните елементи на светлината“. Тази светлина е сферата на Духа. Ние всички се стремим към тази аура, в която е концентриран животът и неговата тайна, която е наречена за външния кръг Бог.

Огнената аура е резюме на пентаграма. Петте лъча са пет велики окултни сили на вътрешния Божествен свят. Аурата е антена на човека и когато ограждате едно любимо същество, вие правите една аура около него, т.е. вие внасяте в него вътрешни активни сили и елементи на светлината. Когато Свещеният Огън влезе в твоята аура, той става твоята най-добра защита. Огнената аура пътува безпрепятствено в пространството. Без чиста аура ученикът не може да твори. Всички, които не са си изработили аура, са изложени на всякакви безпокойства и смущения от самата окръжаваща психическа среда. Една чиста и огнена аура е мощна и непреодолима преграда срещу всички вредни енергии, които изтичат от видимия и от невидимия свят. Тази аура е крепостта на ученика. Крепостта е символ на Първичната светлина, т.е. на Първичната субстанция. Който е в тази крепост, е спокоен, въпреки че около него цари безредие и хаос, защото той знае, че в него живее светлината. Това не означава, че като имате такава аура, няма да бъдете обезпокоявани и нападани, но с тази аура положението е различно.

На този свят дори Посветените са длъжни да се защитават, да поддържат своя щит от светлина. Това е Огнен кръг между тях и злите духове, които винаги чакат момент за връхлитане. Дошло е време да разберете колко важно е да работите върху своята аура и че всеки ден трябва да се ограждате. Христос казва: „Бди и се моли!“ – и ако не получаваш помощ от Бога, то е защото не си изпратил никакви лъчи от светлина. Небето не помага и не се занимава с тези, чиято светлина е угаснала, а за да получите изключителна помощ, трябва да включите цялата си светлина. Някои могат да кажат, че нямат време за ограждане. Брат Михаил казва: „Тогава ще имате време за нещастието“ – и ще имате много време, през което да оплаквате съдбата си. Така действа природата. Ако нямате време за светлината, ще имате време за мрака.

Учителят казва: „Как се развива висшата светлина в човека? Чрез интензивен духовен и Божествен живот.“ Аурата се храни най-вече чрез пост и медитация, т.е. сгъстяване на формулите ежедневно, а вътре в Словото е скрита светлината и топлината на живота. Те са, които правят нашата аура, а светлината и топлината като излъчване на Мъдростта и Любовта са вечни елементи на живия Огън. Христос беше една аура, чрез която на земята се вливаше космическата Сила и Мъдрост на Бога. Така Той донесе вечните закони на Отец.

Лекция, държана на 16 април 1993 г. – Варна

Идеи за размишление:

Човек може да вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат на изобилието на Любовта.

Когато искаш да се освободиш от една идея, трябва да я замениш с друга, по-висока. Същото се отнася до мислите и до чувствата. Така лекува природата. За да освободи човека от мисълта, че е болен, природата внася в съзнанието му една възвишена идея, която го отклонява от обикновените мисли.

Какво е природа? Сбор от съзнания на разумни същества.

ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА

втора лекция

В Евангелията са изразени тайни, които не могат да бъдат изказани направо. Исус трябва да стане път на душата, а според Учителя Исус – това е Любовта. Учителят казва: „Любовта, това е пътят на душата, а Мъдростта, това е пътят на Духа.“

Благовестията са окултни факти, а окултният факт се състои от съзнателната връзка на човека с духовния свят. Когато духовният свят и разумните същества се намесват в живота на човеците, това е за доброто на човечеството. Чрез този окултен факт духовният свят се разкрива на хората и носи своето благословение. Духовният свят има много начини да се разкрие на хората. Физическият свят сам по себе си е едно велико откровение на духовния свят. Учителят казва: „Физическият свят е външната страна на духовния свят, а духовният свят е външната страна на Божествения свят“ и затова външното е откровение на вътрешното. А за всичко, което става в духовния свят, ние имаме изявление във физическия свят. Божественият свят е най-вътрешният свят и затова той е само мярката на нещата. Мярка може да бъде само най-вътрешното, най-дълбокото – това е Духът. Истинската мярка не принадлежи никога на външния свят.

Учителят казва: „Духовният свят движи физическия свят“. Но съзнанието и самосъзнанието, т.е. сърцето и умът, са една ограничена област и те не могат да схванат целокупния живот на човека, защото сам по себе си той е необятен както вселената. Човешката душа е една велика ненаписана книга, на която разумните същества милиони години са писали и ще продължават да пишат. Благовестията са откровенията на духовния свят. Има благовестия от специални същества на духовния свят.

Много дълго се е подготвяло вътрешното тяло на Христос, за да стане вселяването на космическото Същество, защото това изключително Същество е носител на грамадни динамически енергии и сили, по-могъщи и от физическия, и от духовния Огън. И ако Христос не беше подготвен, Учителят казва, че Неговото тяло щеше да бъде разтопено. Тялото на Христос беше подготвено и така организирано, че никакво раздвояване в него не беше възможно. За да няма раздвояване в човека, той трябва да мисли чисто. Който мисли чисто, т.е. Божествено, той никога не се раздвоява. Този Велик Божествен Дух с течение на времето постепенно се е вселявал, докато постигне Своята пълнота и размах на Абсолютната Си власт. И ние трябва да Му дадем всички условия в себе си, в своята вътрешност – това е пътят на окултния ученик. Що се отнася до Христос, отначало Христос се е вселил в тялото на Исус, а после Отец се вселява в Христос. Голяма тайна се крие във вселяването. Вселяването става постепенно, по законите на Словото, затова има специални формули, които се изнасят във вътрешния кръг.

Злото умира в Словото. Главното оръжие на Христос е Словото. Христос е бил заведен от Духа в пустинята и е изкушаван в пустинята. Христос е бил отведен в човешката вътрешност – това е пустинята, а Божествената вътрешност се отнася до Царството Божие. Той е бил и във външната пустиня, но за нас е важно това, което става във вътрешната пустиня. Когато човек е паднал в греха, той е изгубил своята Божественост и в него е влязъл хаосът и самотата. Самотата е свързана с раздвояването и хаоса на елементите. Щом има раздвояване, има отделяне от живота, така че пустинята е символ, който значи отделяне от живота. Извън живота, извън Любовта човек запустява. Там, където е Духът, пустинята изчезва и раздвояването е невъзможно.

Знае се, че Христос е вършил много изцеления, но тези болни са постигнали една разумност, която привлича изцелението, и изцелението за тези болни е един шанс за развитие на други степени на тази разумност. Учителят казва: „Разумността в своя висш смисъл е самата Божественост“. Тази разумност в случая е много важна, защото чрез нея се приема Христовият импулс, който помага за еволюцията на съответната душа.

Закон на розенкройцерите: „За да се постигне тази разумност, човекът трябва да се освободи от един много голям и опасен враг – хитростта и лавирането“. Умът е голям майстор на тези неща, само разумността е тази, която устройва живота. Само Божественият начин на мислене изтича от Духа.

За преображението:

Какво са видели тримата ученици на планината? Те са видели Христос такъв, какъвто се изявява в етерния слой: „дрехи бели и бляскави“ – това е символ на окултната школа на есеите. Христос им показва Своята етерна, Своята Първична и Божествена природа. Великият свят на Духа се отразява в етерния свят. Тримата са били в Царството Божие.

На Голгота Христос казва: „Прости им, те не знаят какво вършат“. Това говори ясно за силата на Любовта. Словото и Любовта трябва да станат главно оръжие на окултния ученик. Слънцето е потъмняло и завесата на храма се е разкъсала. Слънцето е външната дреха на Христос, а падането на завесата е символ на окултната школа на есеите – разкрива една дълбока тайна: тази завеса е скривала тайната на Посвещението. Сега тази тайна се изнася на истинската сцена пред лицето на всички хора, значи тайната на мистериите се изнася пред света. Раздирането на завесата показва, че когато човек мине през мистичната смърт на Посвещението, завесата на физическия свят се разкъсва и той вижда в духовния свят. Има Посветени, за които слънчевата светлина изглежда като тъмнина пред тяхната светлина.

Задачата на Христос на кръста беше да мине през смъртта и да я победи, това е задачата и на окултните ученици. Христос е победил смъртта, защото има власт над нея. Това означава, че който е победил напълно злото в себе си, има тази власт. Когато Христос е проповядвал в Капернаум, хората се учудвали, защото Словото Му имало власт, а това е, когато самият човек е облечен във власт. Каквото каже човек, облечен във власт, то става. Това значи, че думите на такъв човек се чуват в духовния свят, т.е. в невидимия свят. Който има власт, не е от този свят, той е извън земното съзнание.

Словото, което има власт, разтопява злото, ако законът позволява то да се насочи. Затова Учителят казва: „Там, където се насочи Свещеният Огън, всичко се разтопява“. Словото-власт, това е мощният живот на Духа в нас. Според Учителя силата на Словото се състои от Огъня на Любовта. Когато Христос лекувал болестите, Той е изпъждал духовете. На едно място Той е смъмрил треската – това означава, че тя е живо същество, което чува и разбира Словото, което ѝ се говори, а Христос ѝ е говорил с власт. Според окултната наука болестите са живи същества, които се вселяват във физическото, етерното и астралното тяло и човек трябва да има власт да ги изгони, но самият човек е причината, за да влязат те в него, защото той сам им е отворил вратата по някакъв начин.

В Евангелието на Лука се говори за бурята, как Христос заповядва на бурята, вятъра и морските вълни и как те утихват. Вятърът и морските вълни се произвеждат от живи същества, за да може да им се заповядва. Любовта е, която има власт, защото тя е върховна творческа сила в битието, с която сила Христос разполага. Притчите в Библията представляват екстракта, квинтесенцията на целия път на ученика. Но когато библейските стихове и притчи се разбират външно, те водят до заблуждения. Притчите трябва да се тълкуват като духовни процеси. Във всеки човек има един, който спи, и един, който се стреми да събуди спящия. Ученикът трябва да развие своята вътрешна активност, за да се пробуди – това става главно чрез формули, медитация и упражнения. Така се събуждат духовните сили в човека.

Второто пришествие на Христос се отнася до това изключително качество, което се нарича будност.

Учителят за мързела: „Бъди мързелив в гнева“ – докато се ядосаш, да ти мине.

Учителят за свещения егоизъм: „Ако човек постоянно се раздава и винаги е алтруист, той постепенно се изразходва и после няма сили да служи на другите. А за да служи, трябва да има свещен егоизъм“. Той трябва да има ежедневни упражнения по уединение, за да се зарежда.

Често в Библията се казва, че Христос се уединявал. Притчата за нечестивия домоуправител – за да се разбере тя, трябва ключ, това е Христос. Бог е, Който извършва прогреса на човека отвътре, но трябва да има условия. Бог тика непрестанно човека напред. За окултния ученик е настанало време, когато двойственият живот трябва да отпадне – това е миналото, което умира. Двойственият живот е голяма пречка за духовното развитие. Това, което е било полезно в миналото, сега в настоящето се превръща в пречка. Окултният ученик може да накара съвестта в него да замлъкне. Съвестта е строгият съдия в човека, който говори на ученика за неговите грешки. При истинска работа върху себе си – ежедневна работа с формули, дневници и ежедневно развитие на волята – се укрепяват вътрешните сили и те надминават тези грешки в характера. Ученикът постепенно израства и отстранява от себе си всички грешки. Така съвестта заглъхва и обвинението се оттегля. Така отношението на съдията се променя и присъдата се оттегля. Голяма грешка в окултизма е да се молиш, да медитираш, без да оправиш своите грешки в характера. Тези, които се молят, стигат само донякъде; те не могат да постигнат различаването, а в окултизма различаването на духовете е като оръжие в духовната област.

Лекция, държана на 23 април 1993 г. – Варна

ПРИТЧА ЗА СЕИТБАТА

Идея за размишление

Сватбените дрехи са бели и чисти. Това означава, че за да влезе във връзка с Духа, човешкият Аз трябва да си изработи чисти и бели дрехи. Бялата дреха, това е слънчевото естество, което човек трябва да пробуди в себе си. Това е висшето Аз и то свети отвътре. Външният израз на това слънчево същество е етерното тяло на човека, което трябва да бъде пречистено. Но това пречистване не зависи само от това, което се нарича морална чистота. Това е само едната страна на чистотата. В човека има нещо мъртво, което е свързано с нисшето аз. Това се проявява чрез интелекта. Мисли, родени от съюза на интелекта и нисшето аз, са мъртви – това се нарича в Библията „варосан гроб“. Тези мисли са сенки и хвърлят петна върху бялата дреха на човека, която е етерното тяло. Чрез работа върху себе си мъртвите мисли се превръщат в живи и с тези живи, Божествени мисли се влиза в сватбената ритуална зала на етерното тяло. И който не се облече с тези живи дрехи, той ще бъде изхвърлен навън във външната стая, т.е. външната тъмнина. Това се отнася до физическия свят.

Бялата дреха, това е чист, Божествен живот, на който човек дава път, когато в него се пробуди висшият Аз. Христос казва: „Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани“. Учителят казва: „Във Варна 2000 са поканени за новата раса“. Те носят в себе си светлината, защото са във връзка с Духа. Останалите са погълнати от ежедневния живот, т.е. от Черното Братство. Ежедневният живот е метод за отклонение. Това поглъщане в този живот е разрушение, то не им оставя време за същественото. Тук Любовта не се развива, а Мъдростта се отдалечава. Любовта е маслото за светилника. Тези хора се сещат в последния момент за Бога, когато вече е късно и тогава те се връщат, но вратата е затворена, е казано в притчата.

ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА. БЛАЖЕНСТВАТА

Не давайте Божественото учение на хора, които не са подготвени за това. Блажен (от гръцки) означава изпълнен с Бога. Окултната наука казва, че се иска много чист характер, за да можеш чрез него, с неговата светлина, да проникнеш в интимния живот на Христос и интимните разговори с учениците Му. Христос и Учителят дават нови методи, ново ясновидство и белезите на това ясновидство. Те са три; ако те отсъстват, отсъства и истинското разбиране. Древните ясновидци и Посветени не са притежавали такова ясновидство. Древните са виждали възвишените същества в космоса. А сега има нещо скрито и нещо явно – учениците виждат Бога в човека. Голяма будност се иска, защото Христос ще дойде по особен начин от етерното царство – като светкавица в облаците (на окултен език). Окултният ученик чрез формули и духовни дневници се разгръща в светлината на Христос.

Знае се, че Йоан Кръстител е допуснал съмнение в Христос, когато е изпратил ученици да питат: „Ти ли си, който трябваше да дойде, или да чакаме друг?“. И преди, и след кръщението той обявява публично, но след това си задава въпроса: „Аз ли съм Илия?“. Всичко това означава, че борбата с тъмните сили иска много воля и будност. Тази борба завършва с Възкресение. Деветте блаженства възкресяват човешкото същество. Те са методи и пътища за развиването на Божествените сили.

Чистото сърце е орган за виждането на етерния Христос. Чистото сърце е проявление на етерния свят във физическия, т.е. вътре в сърцето е скрита тайната на етерния свят. Затова и Учителят говори за „сърце, чисто като кристал“, защото това е есенцията на етерния свят. И този етерен свят на чистото сърце е абсолютен проводник на Духа. В този първичен етерен свят на сърцето Черното Братство е безсилно, затова само чистите по сърце познават Бога. Според окултната наука в човешкото тяло – етерно и астрално – се намират много възприемателни центрове, наричани „лотосови цветя“ или чакри. Една от най-могъщите е чакрата на сърцето. Човек има не само физическо, но и етерно сърце. Преди грехопадането в човека е преобладавало етерното, вътрешното сърце. След грехопадането вече надделява физическото, външното сърце. Така физическото сърце заглушава истинското сърце и прави човека студен. Така финото сърце е слязло и е станало плът, а за някои хора се казва, че имат каменни сърца. С това сърце се познава Сатана и Черното Братство. Това са два различни метода за познание. Чистото сърце става етерно, т.е. виждащо. Физическото сърце е тъмница, затвор за етерното сърце. Да имаш земно, или човешко, сърце, значи да си безсърдечен. Божественото сърце е „цветето“, „лотосът“. В Божественото сърце има специфична етерна топлина. Когато човек се освободи от нечистото сърце, той се освобождава от тъмницата. Чистото сърце е първична чакра, първичен орган за възприемането на Христос. Чистото сърце става Око за виждането на Христа. Затова е казано, че чистите по сърце ще видят Бога. Чистотата премахва слепотата. Вярата е способност на сърцето и когато тя е истинска, тук Христос излива Своята Любов. Така човек се подготвя за окултната Мъдрост, която ще дойде отпосле. Цветето-сърце е център на вътрешното виждане. Чистото сърце схваща Истината, но в скрита форма, както цветът е скрит в пъпката. Само чрез чистотата вярата ще се превърне в истинско виждане. Тогава от пъпката ще се разтвори цвят, цвят на светлината. „Лотосът“ ще засияе и това е светлината на Христос. Така че, когато се казва, че чистите ще видят Бога, това е буквално, а не абстрактно. Така човек ще види Христа в себе си.

„Лотосът“ или „цветето“, на сърцето може да се развие чрез окултно съзерцание на морето, защото земята е идея на физическия свят, а морето е идея на етерния свят. Водата отговаря на етерното тяло, а облаците отговарят на въздушната област; огънят отговаря на вътрешните сили на Духа. Водният елемент на сърцето се вълнува от много желания. Така се привличат и вълненията от астралния свят и постепенно се навлиза в безпокойствата. Когато астралният елемент е пречистен, етерното тяло е спокойно като тихото море – това е най-точният път за отваряне на цветята-чакри.

Окултната наука казва, че и Евангелията, и Библията могат да се разберат само чрез отворените чакри и само тогава душата намира истинската опора, която е Духът. Умът не може да бъде опора. Само от Духа се излива силата, която пречиства душата.

Във връзка с пречистването:

Всеки има в себе си две Марии: първата – Мария Магдалена – е нисшата душа, която е свързана с астрала; втората – Дева Мария – е висшата душа.

Непречистеното, грешното ще страда, докато се превърне в Любов. Да изгониш едно заблуждение от душата на човека, значи да изгониш един нисш дух, това не винаги е лесно.

Изкушение – това е всеки неспокоен стремеж на душата, независимо дали е към добро или към зло.

Когато Христос казва „Мария избра по-добрата част, а Марта – външната част“, това е един символ. Мария е изцяло отдадена на Христос, т.е. на Бога в себе си.

Защо Христос дава молитва на Своите ученици? – Защото молитвата, това е метод; защото чрез молитвата душата се научава да се вглъбява в себе си. Това е много важно, защото при вглъбяването в себе си всичко външно заглъхва и умира. Концентрацията е път, по който се добива вътрешното единство. Тогава множеството заглъхва и остава само Едното в тишината. Пречистването става чрез вярата в Божественото в себе си. Така след време концентрацията става виждаща сила. Да се концентрираш в себе си, значи да се укрепваш в Духа.

Апостол Павел казва: „Прощаването на враговете става чрез вярата, а не чрез дела“, защото чрез вярата човек се концентрира в себе си, укрепва в Божественото и се развива. Но това не означава, че добрите дела не помагат. Добрите дела са друг път на пречистване на душата, по-бавен.

Словото Божие като семе е нещо реално. То се посажда в човешката душа и там, според степента на развитието на човешката душа, ще израсне и ще даде плод. Хората различно слушат Словото и по различен начин го отглеждат. Когато семето попада на пътя, това означава, че човек още не е влязъл във вътрешното развитие. Той още не е тръгнал по пътя, който води нагоре.

Окултен символ: човек трябва първо да стане жена, т.е. вътрешно да придобие мекота, за да подготви в себе си място за семето на Словото. На скала семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст. Там, където Словото не може да се посее, хората ще бъдат уловени от изкушенията, от Изкусителя. Изкушението не е нищо друго, освен изпаднал в заблуда копнеж. В душа, в която има безпокойство и грижи, семето не може да расте, защото в неспокойствието Духът не може да хване дълбоки корени. Окултният ученик може да има напрежение, но неспокойствие, нервност или падане – не.

Мария, майката на Христос, е един Първообраз на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си. Душата, която е добила мир в себе си, това е добрата почва. Плодът на тази душа – това е виждането на сърцето, на етерното сърце, което се превръща в орган на вярата, а след това и в орган на виждането. В спокойната душа семето разцъфтява в разтворен цвят, а на неспокойните и втвърдени сърца Сатана отнема семето на Словото.

Мярка, кога Словото в човека е Истина: само когато обхване волята на човека.

ОТЧЕ НАШ

„Отче наш“ е велико обръщение към Божията Воля, която да даде храна на седморната човешка природа, защото в нея се съдържат седем молби и това са седем формули, които издигат окултното развитие на ученика на едно изключително ниво. Това са седем метода.

„Отче наш“ е построена по законите на Кабала и затова действа с хилядолетия напред. Наистина, за да действа една молитва с хилядолетия напред, тя трябва да е построена по законите на Мъдростта. Според Учителя „Отче наш“ е едно велико изложение на Божията Мъдрост.

„Отче наш“ е изказана на Христос от Върховното Същество и самата тя е стълба към Него. Тази молитва има тайна връзка с волята и нейните вътрешни методи. Според Учителя чрез „Отче наш“ Върховното Същество е посетило земята и това е най-великият дар.

„Отче наш“ е най-силната молитва в света. Много древни мантри вече нямат значение, след като е изнесена „Отче наш“.

Не хвърляйте бисери на свинете, защото те ще злоупотребят.

Лекция, държана на 30 април 1993 г. – Варна

Идея за размишление:

Медитацията е жертвоприношение. Боговете се хранят от амброзията на твоята мисъл, пият нектара на твоето сърце и превръщат твоята същност, твоето същество в неугасим пламък, който е тяхно вечно обиталище.

ОТЧЕ НАШ

(най-силната молитва в света)

Когато Христос дава молитвата „Отче наш“ на Своите ученици, Той им казва да не се молят, както фарисеите – тези хора, които спазват закона външно. Според окултната наука тези, които спазват външно законите, стават малко или много служители на Черното Братство. Той казва на Своите ученици: „А ти, като се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна. И Отец, Който е в тайна, ще ти въздаде наяве“. Всичко това показва каква трябва да бъде молитвата на ученика. „Влез във вътрешната си стаичка“ значи: вглъби се в себе си. „Като затвориш вратата“ – т.е. като се изолираш чрез концентрация от всичко външно. „Отец, Който е скрит в тайна“ – Бог, Който е скрит дълбоко в човешката душа. Бог се намира в най-вътрешната част на душата, т.е. в нейната най-вътрешна област. Така молитвата е един вътрешен, съсредоточен разговор на душата с Бога и при този разговор душата получава откровение, в зависимост от истината на своето развитие. Христос казва нещо много важно: „Да не се молите като езичниците с много думи“ – означава, че тук е отхвърлено многословието, което е един голям враг на душата.

И Христос казва: „Защото Отец ви знае от що се нуждаете, преди вие да Му искате“. Учителят казва: „Да, Бог знае вашите нужди, приготвил е благата за вас, а вие, като се молите, отивате да си ги вземете“. Той е приготвил това, което ви е нужно, но вие трябва да отидете, Той няма да ви ги донесе. Ние трябва да отидем, това става с молитвата. Молитвата започва с „ОТЧЕ НАШ“:

Отче наш, Който си на Небесата, да се освети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на земята. Хлябът наш насъщний дай ни го нам днес. И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги. Амин.

„Да се освети Името Твое“ е свързано с тялото на Любовта; „да дойде Царството Твое“ – с тялото на Мъдростта; „да бъде Волята Твоя“ – с тялото на Истината. „Хляба наш насъщний“ – свързано с физическото тяло. „Прости ни дълговете наши“ – с етерното тяло. „И не ни въвеждай в изкушение“ – с астралното тяло. „Избави нас от лукаваго“ – свързано с душата.

В „Отче наш“ буквата О се смята за буква на безкрайните възможности. Това показва, че Бог е наш Баща и всички хора имат Божествен произход. Във всеки човек са скрити Божествени възможности, възможностите на кръга. Щом всички са Негови деца, то благата на живота са общи и интересите са общи.

„Който си на Небесата“ – Небето е Божественият свят, който е основата на нашия, видимия свят. Светът не е нещо мъртво, защото зад него е скрита разумност – това е Небето, това е Божественият свят. Това е за будните, така че Небето не е нещо откъснато от физическия свят. Силите, които ръководят явленията от физическия свят, идват от Небето, т.е. от Божествения свят. Това е разумното, което ръководи явленията в природата и живота. Зад всичко, което виждаме в природата, стои силата на Божествения свят.

„Да се освети Името Твое“ – има вътрешно отношение към Любовта, защото е казано „Бог е Любов“ и Името на Бога е Любов. Това означава, че когато проявяваме Любовта, ние осветяваме Името Божие. Проявите на Любовта нямат нищо общо със задоволяване неразумните желания на хората. Когато се произнасят думите „да се освети Името Твое“, това значи: Нека Твоята Божествена Любов да протече през всички сърца, за да могат те чрез нея да Те познаят и да станат същества на Любовта. Учителят казва: „Велико нещо е да влезеш във връзка със силите на Любовта“.

„Да дойде Царството Твое“ – това има вътрешно отношение към Мъдростта. Когато се говори за Царството Божие, разбираме приложението на Любовта чрез Мъдростта. С тези думи се подразбира, че ние искаме да ни се даде Мъдрост, която дава методите за приложение на Любовта. Също така тези думи имат връзка с идването на Божията Правда, която идва от съединението на Мъдростта и Любовта.

„Да бъде Волята Твоя“ – това има отношение към Истината. За тези, които искат да усилят в себе си волята – те трябва да бъдат постоянно в Истината, защото лъжата отнема силите на волята. Волята на Бога е Той да се проявява все повече в нас, а това е същността и целта на окултното развитие. На въпроса, кога се реализират нашите желания, Учителят отговаря: „Само тогава, когато Божията Воля и Мисъл са насочени към нас“. Но и разумните желания си имат свое строго определено време. Кои желания са разумни? – Само тези, които са на душата и на духа. Желанията на ума и на сърцето не са разумни, умът е сянка на духа.

„Както на Небето, така и на земята“ – горе на Небето съществуват идеален мир и идеални условия и този ред, който е горе, трябва да слезе и долу.

„Хлябът наш насъщний дай ни го нам днес“ се разбира и в буквален, и в преносен смисъл. В буквален смисъл: всичко, което имаме на земята, е дар от Бога и всичко това е наша храна, наш хляб. В преносен смисъл: хлябът наш насъщен е Словото Божие. Учителят казва: „Бог постоянно говори на човека и ако човек е буден, той ще Го чуе“. За да Го чуем, трябва да въдворим в себе си спокойствието и тишината, защото Бог говори с много дълбок и тих глас. Тихият глас на Бога е трептяща светлина. Стихът за хляба също значи: „Господи, давай ни винаги Словото Си, т.е. помощта Си, и направи ни способни да чуваме това, което ни говориш отвътре“. Според Учителя този въпрос има и друга страна: всичко, което виждаме около нас – цветя, треви, дървета, животни, реки и звезди – всичко това е Словото Божие и ние трябва да го проучваме. Това означава, че освен отвътре, Бог говори и отвън чрез цялата природа. Природата и цялата вселена представляват една грандиозна изложба на Божието Слово. Всичко това в природата са листа на Божията Книга, в която е писал Бог. Така че изразът „хляб наш насъщний“ е свързан с придобиване на една много важна способност – да четем Словото, което е вложено във всичко.

„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Учителят казва: „Прощаването е лъжа, ако не е придружено с Любов“. И когато хората ни пакостят, ние трябва да им прощаваме, защото те правят това от незнание и недоразвитост. Затова Христос каза на кръста: „Прости им, те не знаят какво вършат“. Този стих е свързан с един окултен закон, който определя твоето отношение към другите, а от това се определя отношението на Бога към тебе. Когато човек не прощава, той прави преграда между Бога и себе си и не може да приеме силите, които изтичат от Любовта, и благословението, което изтича от Бога. С непрощаването човек става невъзприемчив към това, което изтича от Бога – значи човек губи една много важна способност.

„И не ни въвеждай в изкушение“ – според Учителя означава „Не ни въвеждай в опасност“, защото има изкушения, които са опасност и за настоящето, и за бъдещето. Помогни ни поради нашето невежество и глупост да не изпадаме в изкушението, т.е. сатанинската мрежа.

„И избави нас от лукаваго“ – изостаналите същества могат да завладеят човешкото съзнание, когато то не е будно. При връзка с Бога съзнанието е винаги будно и избавено, това е скрито в „избави“.

„Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги. Амин.“ Царството отговаря на Мъдростта, Силата – на Истината, Славата – на Любовта. Това означава, че когато произнасяме думите „защото е Твое Царството и Силата, и Славата“, ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга мъдрост; няма друга сила, освен Силата на Бога; няма друга любов, освен Любовта на Бога.

„Отче наш“ е най-добре да се изпълнява с техника 3-1-3: при вдишване на въздух мислено се произнася три пъти „Ом“, при задържане на дъха се произнася цялата молитва и при издишване се произнася отново три пъти „Ом“.

ЛЕГЕНДА

Прогоненият Адам е търсил дълго време да премине от външния двор на светилището, външната вселена, в Светая Светих, но пред него винаги се изправяло едно същество, което владеело свещеното пространство и не допускало никого. Това е един Херувим. (Херувим – това е мистичната пълнота на Мъдростта, Серафим – това е мистичната пълнота на Любовта.) Това същество е изпълнено с такава Мъдрост, че Адам не може да премине. Който е въоръжен с такава Мъдрост, има най-висшето оръжие, а Адам не може да мине, защото е загубил тази Мъдрост.

Херувимът говори мистично. Той се обърнал към Адам и му казал: „Човече, ти си от прах и в праха ще се върнеш“. Прахът е една идея на хаоса. „Ти си направен от Строителя на формите и принадлежиш на ограниченията и хаоса. Ти си жител на външния свят и на теб е забранено да влизаш в това вътрешно място.“ Адам отговорил: „Много пъти съм заставал вътре в този двор и съм се молил да бъда приет в дома на моя Отец, и ти си ме връщал обратно да скитам в тъмнината на външния свят. Истина е, че бях направен от кал и че моят Създател не ми даде благословията на безсмъртието. Но аз ще се върна, защото съм открил, че Всевишният е оповестил моето спасение, защото Той изпрати най-скритата мистерия – Своя Единороден Син, Който пое върху Себе Си греховете на света. Той беше разпнат и от Него изтече капка кръв и за моето спасение“. И така, чрез тази кръв, Бог влезе в Своето творение и ускори пътя на тези, които Го търсят. Той ускори пътя, който води към Него самия.

Адам казва на Херувима: „Аз минах вече през смъртта и виждам вече, че вечният живот се е отпечатал дълбоко в мен. И ти отказваш ли ми сега вход, когато най-после съм открил тайната за себе си?“. Херувимът тогава казал: „За този, който е схванал себе си във Вечността, за този, който е осъзнал себе си, вратата се отваря“. И след малко Адам се видял в една блестяща вътрешна сфера. В центъра на тази сфера той видял Дървото на живота. След малко се появила една светеща змия. Адам казал: „Коя си ти?“. Змията отговаря: „Аз съм Сатана, който беше твоят противник. Аз те изкушавах, аз бях твоят враг чрез най-различни форми и имена. Аз те предадох в ръцете на злото и аз съм пазителят на Дървото за познанието на доброто и злото, и само който ме победи, може да вкуси от тайната на живота“. Тогава Адам отговаря: „През безбройни векове аз съм бил твой слуга и поради своето невежество съм слушал твоите думи, и те са ме водили по пътя на скръбта. Ти си възкресил в ума ми мечти за сила и аз използвах тази сила, а тя ме обезсилваше. Тя нищо не ми донесе, освен скръб. Ти си посявал в мен семената на желанията и когато аз съм искал желанията на плътта, моята награда е била агонията. Ти си ми изпращал фалшиви учители и фалшив разум, и сляпа гордост. И когато аз съм се опитвал да схвана величието на Истината, само съм постигал учудване и усилията ми отново се загубваха. Но сега завинаги съм свършил с теб, о, изкусен дух. Уморен съм от твоя свят на илюзии, махни се от мен заедно с тълпата твои изкушения, защото няма щастие, няма спокойствие, няма доброта в доктрината на егоизма, омразата и страстта, проповядвани от теб. Всички тези неща аз изхвърлям от себе си. Отхвърлям твоето управление завинаги!“.

Така змията изчезнала и на нейно място застанал един ангел с ослепителна светлина, облечен в бели, светли дрехи. После се явила още една светлина, още по-ослепяваща – това било Върховното Същество – и казва: „Аз съм Бог, Който беше против теб, и по този начин успях да постигна твоето спасение. Ти си вече благословен със знака на безсмъртието. Ти си вече свободен от илюзията. Аз те очистих от желанието. Аз събудих в теб безсмъртието, в което самият Аз участвам. Последвай ме, Адаме, защото аз съм Пътят, Истината и Животът“.

Лекция, държана на 7 май 1993 г. – Варна

Идея за размишление за противоречието:

Като срещнете едно противоречие, ще видите хубавата му страна. Така то се преобразява и вие се освобождавате. И след като го разрешите, вървете напред. Никога не оставяйте противоречието зад себе си неразрешено, защото ако го оставите зад себе си, то ще образува засада срещу вас.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРКО

първа лекция
(Тълкуване на някои случаи)

В Евангелието на Марко се говори за жената с кръвотечение в продължение на 12 години. Тя имаше много силна вяра. Тя си казваше: „Само да се допра до дрехата Му и ще оздравея“. Тук е подчертана вярата, която разрешава въпросите на живота, в случая – нейното изцеление. В Писанието е казано: „И на часа спря кръвотечението ѝ“. После Христос казва: „Твоята вяра те изцери, иди си с мир“. Това е един много дълбок окултен момент. Тук стоим пред тайната на вярата. Тя вярва, че ако се допре до дрехата Му, ще направи контакт със силите, които изтичат от Него, а тази сила е Първична, отпреди Сътворението. Тя е космическа и всемирна. Това означава, че нейната вяра е докоснала великата Първична енергия, която в своята същност е Началото, т.е. Свещеният Огън. Това е самият Дух. Само който има истинска вяра, може да се докосне до Него. Истинска вяра означава: свещено отношение към Духа. Учителят казва: „Човек носи вярата и убежденията си със себе си“. Той не ги възприема от външния свят. После Учителят казва: „Вярата побеждава големите мъчнотии, а Любовта – малките“. Когато дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата. Любовта се занимава с малките, с фините неща. Тя изпитва подробностите.

Тази вяра, става въпрос за вярата на жената с 12-годишно кръвотечение, не е обикновена. Тя има ангелски произход, тя е задвижена от ангела на болната душа и не само болната душа е вярвала, но и ангелът в нея е чакал подходящия момент, защото ангелът познава тайните на това докосване до Съществото, Което е скрито вътре в Христос. Тази вяра не е обикновена. Тя е израз на дълго чакана Любов и при това условие е достатъчно само едно докосване. Учителят казва: „Силната вяра лекува“, но това означава да влезе в теб силен дух. Един много важен закон от Учителя: „Вярата е завършен процес, тя е наследство от ангелите“. И ако тя се прояви безусловно, резултатът е безусловен. Обратното: ако тя се прояви условно, резултатът е условен. В безусловната вяра са съсредоточени всички възможности. Учителят казва: „В закона на вярата всичко е строго определено“. За нея можеш да разсъждаваш само при едно условие – след като я приложиш. А тези, които страдат, също са вярващи, но вярват в страданието, в мъчнотиите и в беднотията.

Още един окултен момент при въпроса с жената: при докосването тя усети вътре в тялото си, че се изцери, а Христос усети вътре в Себе Си, че излезе сила от Него.

Много важен момент: Защо другите хора, които отвсякъде Го притискат, без да имат вярата, те не чувстват, че излиза сила от Него? – Това означава, че за да действа тази космическа сила върху нас от Христос, е необходимо условието вяра. Това означава, че вярата разрешава въпросите на живота, защото тя е метод, с който се привлича космическа енергия. Значи, за да се излекуваш, трябва да привлечеш космическа енергия, а условието за това е вярата.

Учителят дава мярка за вярата: „Щом вярата не е в състояние да ти помогне в живота, това означава, че имаш материалистично схващане за живота“. Един важен окултен закон за вярата: Ние трябва да вярваме, че това, което искаме, става, а не да чакаме да стане. Това е чистата вяра. Това става в съзнанието. Чистата вяра изхожда от Любовта и, според Учителя, вяра, която не изхожда от Любовта, не е още истинска. Когато един човек има истинска вяра, той вижда чрез вярата си реализирано това, което иска. Той го вижда първо в своето съзнание, а след това и физически.

Докато Исус говореше с жената – това става по пътя за дома на Яир, идват от дома на Яир и му казват: „Дъщеря ти умря“. А Исус, като дочу думите, му каза: „Не бой се, само вярвай“. Това е вече едно изключително подчертаване на значението на вярата. Тук Христос изисква само едно условие: „Вярвай!“. После Той взема тримата Си ученика, бащата и майката на момичето, а на другите казва да се отстранят. Той взема със Себе Си пет силни лъча. Всичко това са все окултни закони. Влиза при болното момиче, което е вече умряло. Хваща детето за ръка и казва една магическа формула „Талита куми“, което значи „Момиче, стани!“. И момичето стана и ходеше. Тук се знае, че тя също беше на 12 години – друга окултна идея. „И веднага се смаяха твърде много.“

Учителят дава друга мярка: „Истинската вяра не се колебае от нищо“. Учителят казва: „Вярващият е свободен човек. Той не се влияе от никакви външни условия и от никакви промени“. При такава вяра ти не можеш да се безпокоиш, безпокойствието е невъзможно. Пак ще дойдат изпитания, но те, тези вълни, ще се разбият в скалата на твоята вяра и Любов.

Възстановяването на здравето и жизнената сила си има своята тайна. Във висш окултен смисъл това означава възстановяване на бъдещето. И когато човек оздравее, той трябва да е разумен и да започне да работи върху себе си. Учителят казва: „Истинският окултен ученик не боледува“. Той не боледува, защото спазва Божествените окултни закони. Ако човек не се излекува, има опасност за бъдещето му, защото чрез болестите се произвеждат отрицателни мисъл-форми. Ако се излекува, има друга опасност, ако не е разумен.

Излекуването на момичето има още една тайна – тя се намира в числото 7, число на Духа. От едната страна стоят майката, бащата и излекуваното дете, а от другата – тримата ученици на Христос Петър, Яков и Йоан, и самият Христос в средата. Първите трима са в кръвна връзка, а другите трима са роднини по Дух, а Христос е, Който стои по средата. Словото е винаги в средата на събитията. В средата стоят думите „Талита куми“ – те са магическият ключ. Христос ги е произнесъл тържествено, с особено свещено отношение към тях и те са излекували момичето. Неверието пречи на Божествените сили и енергии да потекат в човека. Вярата е добрият проводник на Божиите сили. Съвършенството е в пентаграма, който е съчетание на по-високо ниво. Вярата не е толкова съвършена и няма тази сила на пентаграма, но засега тя е важна.

Само когато човекът възкръсне, чрез него започват да действат великите Божествени сили, а методите за това действие са най-различни и разнообразни. Словото от разстояние е, което действа безпогрешно – случаят със стотника и неговия слуга. Христос действа и лекува от разстояние. За Словото разстоянието е без значение, но трябва да има условия за това, т.е. проводници. Двете главни условия са вярата и смирението.

Вярата и смирението не са само думи, а специфична субстанция, която приема чистата жизнена космическа сила. Чрез тези две субстанции се изсипва здравето и животът. Смирението носи живот, а гордостта – смърт. Гордостта и неверието не могат да бъдат канал за Първичната жизнена космическа енергия. С гордостта се навлиза в мрака и после, като се изгуби пътят, трябва да се излиза обратно, да се връщаш обратно. Често от тази болест на съзнанието се излиза чрез метода на смъртта. Смъртта е помощник в еволюцията на човека. Смирението е път към светлината.

Всяко физическо действие на Христос има духовен характер и се отнася до цялото човечество. Христос действа както в настоящето, така и в бъдещето; както на хората, които са живели в Неговата епоха, така и на тези, които живеят сега и ще живеят и в бъдеще. Исус е казвал на Своите ученици: „Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода“. С това Той е искал да каже на Своите ученици да не се поддават на учението на фарисеите и иродите, т.е. да не се формализира учението, а да се държи на Духа на учението, защото Духът е, който носи живот.

Важна идея за мъжа и жената, двете страни в човека: от сливането им зависи истинското разбиране, защото Бог е съчетал двата принципа в човека – душата и Духа, в по-ниско поле – умът и сърцето – и човек не трябва да ги разлъчва, а да ги хармонизира. В човека трябва да пулсират двата принципа – и Любовта, и Мъдростта. Тогава будността ще бъде техен пазител.

„Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. Детето – това е чистосърдечният стремеж, това, според Учителя, е пробуждащото се Божествено начало в човека. За това начало е определено Царството Божие. Това, което Христос нарича „дете“, се отнася до Божественото дете в човека и човечеството – това е Божественото начало. И когато Христос благославя тези „деца“, Той благославя Божественото начало в човека. С това Той му дава нов импулс за развитие. Това Божествено начало трябва да се върне в Божието Царство.

Важна идея от Учителя: „Ако вярата ви не ви прави силни, тогава или вие не сте я разбрали, или тя не ви е разбрала“.

Лекция, държана на 14 май 1993 г. – Варна

Идея за размишление от Учителя:

С каквато и наука да се занимава човек, има една наука, която е преди всички други – това е науката за Словото, това е науката да се мисли право. Ако човек не се е научил да мисли право, всяка наука е безполезна. Истинската мисъл е сила, която има за обект служенето на Бога, и ако човек мисли по Божествен начин, и работите му ще стават по Божествен начин. Да мислиш – това е наука. Живот вечен – това значи пробуждане на мислещия човек, защото мисълта е единение с Първичната Причина. Свободният човек има права мисъл, според както Бог го е създал.

Идея от Кабала: Истинският човек е синтез на Словото – това е всъщност Праобразът.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРКО

втора лекция
(Тайните на вярата)

Евангелието на Марко е главно свързано с тайните на вярата. Учителят казва: „За да има истински възход, човек трябва да мине през смъртта и да възкръсне“. Със Словото Си Христос действа върху цялото човечество в процеса на неговото развитие, защото Божественото Слово прониква в живота на човечеството, което е Неговото тяло. Това е така, защото Христос е Дух на цялото човечество. Човечеството е тяло на Христос и Той постепенно се въплътява в него. Ако човек няма вяра, Христос не може да му помогне. Учителят казва: „Никой досега не е изнасял тези истини от 2000 години насам“. Вярата е каналът, по който се изсипва Божествената енергия, която носи живот.

В човека има две природи. Едната го тегли към Духа, другата – към центъра на земята. Христос показа пътя към Духа.

Христос за прераждането: „Илия дойде, но те не го познаха. Илия дойде и те сториха с него каквото поискаха“. Тук Той говори за преродения Йоан Кръстител. Това показва, че учението за прераждането не е чуждо на Евангелието.

Легенда за осела:

Оселът, който Христос е възседнал и управлява, е символ на физическото тяло на човека и човек трябва да възседне това упорито тяло и неговите желания. Вторият символ на тълкуването: учениците, които Му водят осела, представят душата, която служи на Духа. В Евангелието на Марко се казва, че народът Го посреща с думите: „Осанна, Благословен, Който иде в Името Господне“, което преведено означава „Благословен Този, Който е слязъл долу на физическото поле в Името на Отец.“ И постилаха пътя Му с палмови клонки. Учителят казва: „Оселът е физическото тяло, учениците са душата, а Христос е Логосът, т.е. Словото, което слиза на земята“. С осела Христос минава покрай много хора незабелязан, но при слизането Си от висшия свят Той е тържествено изпратен от цялото Небе. Тези, които го посрещаха с вейките и с думата „Осанна“, не са земните жители, а жители на етерния свят. Това влизане на Христос в Йерусалим е едно много голямо предизвикателство срещу Черното Братство и всички тъмни сили. Преди всичко това е голямо предизвикателство срещу княза на този свят и неговото царство. Народът казва „Осанна“ и иска да Го направи цар, но знае се, че Черното Братство и тъмните сили не могат да търпят друг цар, освен Сатана. Когато Христос изгонва търговците от храма и обръща масите им, това е второто голямо предизвикателство срещу тъмните сили, защото Христос не допуска търговия в храма – това е мястото на Любовта. Това е символ, който означава, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечисти духове, които препятстват на Божественото да влезе в него. Христос казва: „Домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп“.

Символът на смоковницата: Христос произнася проклятието срещу смоковницата. Тя е нещо духовно, тя се отнася в случая до древните мистерии, а това проклятие означава, че се прекратява дейността на древните мистерии, защото тяхното време е изтекло. Силата на смоковницата се намира в духовния свят, в света на идеите.

Екстазът представлява същността на предхристиянския духовен живот и старото ясновиждане. В миналото чрез екстаза се е запалвала една по-висока степен на съзнанието и така екстазът е съдействал на ясновидството. То е свързано днес с нови, по-високи степени на волята, главно е свързано с волята, а Христос е, Който внася в света новата мирова Воля. Тя е безусловна и същевременно е универсален метод. С изсъхването на смоковницата Христос иска да каже, че старото ясновиждане и екстазът трябва вече да отпаднат от душата на народа. Христос премахва смоковницата, но Той никога не събаря старото, без да посади новото. Тук има нещо ново – това е вярата.

Учителят казва: „Там, където става раздвояване, никакъв прогрес не може да има. И колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи“.

Учителят казва: „Аз не вярвам на онзи човек, който не обича Бога“. Всички тези, които говорят за Любовта, ако не са отдали живота си на Бога, те никога не могат да обичат по Божествен начин и те нямат мярката за тази чиста, Божествена Любов.

Учителят казва: „За да вярва човек, трябва да е изработил правата мисъл в себе си“. Съмнението е метод за разрушение. Съмнението разрушава човека и там, където няма чист стремеж, се промъква и настанява съмнението.

Божественото семенце расте само при страданието.

Учителят казва: „Вярата показва силата на твоята Любов“.

Смоковницата е дървото на старото, отживялото ясновиждане, което е свързано с древните мистерии, а вярата е семето на новото. Учителят: „Има само два вида вяра. Едната е безусловна, пълна вяра, а другата е нищо“. Първата вяра изхожда от Любовта и е съединена с Мъдростта. Учителят казва: „Най-висшата мярка в човека е Истината“, защото волята изхожда от Истината. Волята, която се развива от Истината, се развива от Любовта и Мъдростта.

Епохата на вярата започва, когато е изтекла епохата на смоковницата. Но както за смоковницата хората са си съставили едно грубо и материално схващане, така е и с вярата. Въпросът се свежда до дълбочината на вярата. Тя е едно семе, което е скрито в човека и израства от него, дърво, наречено в Кабала „Дърво на живота“.

Христос казва: „Ако бихте имали вяра колкото синапено семе, бихте казали на планината да се премести и тя ще се премести“. Това не е физическа планина, а преместване на едно тежко преживяване. И тази планина се премества и човек проглежда, и вижда в духовния свят. Физическото гъсто земно съзнание е планината, която отделя човека от духовния свят. Учителят казва: „Отвън няма да се показваш за вярващ, но отвътре дълбоко ще вярваш“. Учителят: „Вярата на човека трябва да се превърне в живот“. Човекът на абсолютната вяра е силен, защото се развързва сам отвътре. Ако това синапово семе започне да расте, според окултната наука, то ще пробие скалата, която е каменното сърце на човека и тогава физическият свят се отстранява от погледа на човека и той проглежда по нов начин, духовният свят му се открива. Така се ражда вярата и новото ясновиждане, и новото Око – Третото Око. Третото Око вижда отвъд „планината“.

Времето на смоковницата е изминало и затова на нея вече няма плодове, защото смоковницата е отстранена от Върховния ръководител на древните мистерии. Това е тайната на смоковницата. Този символ се е знаел от Посветените. Новото е тайната на вярата.

Учителят казва: „Абсолютната вяра е законът на изобилието“. И най-малкото допускане на съмнението – и ти си навън. Вярата проправя пътя на Любовта, реализира нещата.

Закон от Учителя: „Когато човек се усъмни, той вече не е сам“. Около него вече идват големи майстори на съмнението. Закон от Учителя: „Благоприятните условия на живота не са нищо друго, освен Божествения живот в нас“. Природата крие своите тайни в привидно празните работи.

Философските разсъждения са от един по-нисш свят. Между ангелите никога няма философски разсъждения.

Лекция, държана на 21 май 1993 г. – Варна

Идея за размишление за АУМ:

АУМ – това е дума, останала от първата възвишена култура. Тази дума съдържа всичко в себе си. Тя е ключът, който избавя човека от всички несгоди. Който има този ключ, никога не е роб на условията, но сега вие не произнасяте тази дума, друг във вас я произнася. Вие чувате само звука на ключа, който ви отключва вратата. В думата АУМ е скрито Името на Бога. Тази дума е по-висока от майка, баща, приятел и брат. Само когато се научите да произнасяте тази дума, животът ви ще се осмисли. Осмислянето ние наричаме Възкресение.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРКО

трета лекция
(13-та глава – предсказание на Христос за ликвидацията на гъстата човешка карма)

„Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко, което съм казал.“ „Това поколение“ – в случая означава Петата раса, която в Неговото време е в своето зазоряване и която приема Неговия импулс. Понеже новият импулс навлиза в живота, това поражда голямо противодействие от страна на старото, което по думите на Христос неминуемо трябва да слезе от историческата сцена. И понеже противодействието на старото е голямо, затова са всички страдания, за които говори Христос. Той казва: „Големи страдания ще сполетят човечеството“.

Учителят казва: „Старото – това е кармата, която човечеството е натрупало в течение на своето развитие“. Но тази карма трябва да бъде разчистена, за да може новият импулс да породи кълна на новата култура, която дреме в душата на човечеството. Тези страдания са резултат на старото, което си отива, и новото идва, и навлиза в живота на човечеството. Този процес почва още от времето на Христос.

Казано е в същото Евангелие, че Христос ще дойде в облаците – това е светът на човешката мисъл. Учителят казва: „Второто идване на Христос ще бъде като светлина в човешката мисъл“. Тогава Той като светлина ще проникне в умовете, защото и Той сам казва: „Аз съм светлината на света“. И с тази си духовна светлина Той ще проникне в умовете на хората от края на Петата раса. Христос ще слезе от етерния свят и ще въздейства върху умовете на хората, и тези, които са по-пробудени и чисти, ще влязат в пряка връзка с Христос и ще станат носители на новия импулс и на Неговата светлина между хората. И когато се казва, че ще изпрати ангелите да съберат избраните, това означава, че в Петата културна раса и епоха ще стане разделение на човечеството. Тези, които са възприели новия импулс, ще образуват ядката на новото човечество.

В същото Евангелие е казано, че слънцето, луната и звездите ще паднат. Слънцето е държавната власт и тя ще изгуби своето влияние, сила и авторитет. Луната означава религиите и църквите, които също ще изгубят своето влияние сред човечеството. Звездите – това са учените, авторитетните и интелигентни хора, те също ще загубят своето значение и влияние. Христос казва: „И когато това стане, ще дойде човешкият Син във всичката Си сила и слава. Защото през ония дни ще има небивала скръб от началото на съзиданието досега, нито ще има такава“. Това значи, че в определените дни ще се даде власт на скръбта.

Учителят за скръбта: „Хората скърбят, защото нямат добродетели“. Това са все хора, които са оправяли другите, а не себе си. Учителят казва: „Освобождението на човека не може да дойде от неговото щастие, а от неговото страдание и скръб“. И затова страданията идват да спасят хората. Хората на скръбта са тези, които са изгубили свободата си, защото са съгрешили спрямо Истината.

Учителят казва: „Ученикът води кармата си, а не тя него“.

Действията на Христос са Божия дейност и тази дейност означава, че Отец се грижи за всичко чрез Христос. Отец работи за цялото човечество, но претеглени ще бъдат само тия, в които има условия. Същественото е, че чрез вселяването на Христос ще стане нов обрат в разбиранията на хората. Идването на Христос е Божествен процес.

За Тайната вечеря: Според окултната наука с Тайната вечеря ние навлизаме в сърцето на Голготската мистерия, в сърцето на мисията на Христос. Там Христос е разкрил Своята космическа същност най-ясно само на Своите ученици. Христос е показал на Своите ученици едно особено и космическо отношение към въпросите, които се повдигаха пред тях. Според Учителя, за да можеше Христос да даде нов импулс на човешкото развитие, Той трябваше да мине през Голгота. За да можеше душите да бъдат привлечени от Отец, трябваше да се създадат условия и затова Христос трябваше да мине през Голгота, за да покаже пътя на ученика. Това е тесният път – пътят на ученика. Светът и църквите вървят по широкия път. Словото е Божията сила на Отец, чрез която човек става Божи Син. Словото е магнитът на Духа. Отец избра Христос и слезе в тази аура, и така Словото стана Дух. Тази аура беше необходимият посредник за могъществото на Неговото Слово. Именно това Слово е, което изпълва човешкия живот, а не религията. Велико е, когато това Слово дойде в твоя живот.

В Кабала се казва: „Чистото Слово – това е магическото лице на Отец“. (Отец управлява 40 000 висши светове.) Но това Слово е тайният живот на Духа и когато Той се разкрива, това става постепенно. Това се нарича осъзнаване. Осъзнаването е един процес, който става от самия Дух. Словото е най-вътрешният свят на Духа и когато Духът направи една проекция на Словото към нас, времето престава да съществува, то изчезва. Христос се излъчва и се вселява в душите и точно чрез това те се оживяват от Неговата аура, т.е. Неговата аура действа оживяващо. Неговата аура се простира надалеч и тази аура най-вече действа върху тези хора, които Той е избрал. Докато Христос е свързан със Своите ученици, Той им изпраща Своята аура, чрез която излива в тях Божествените Си сили и Мъдрост. Но там, където има неразбиране, т.е. недоверие, аурата се оттегля и великите космически сили и идеи не могат да посещават човека. Така човек остава в обикновеното разбиране, което е смърт. При неразбирането и недоверието връзката веднага се разхлабва и ако това продължи, тя се разпада.

Ако не разбирам Учителя, аз пак му вярвам докрай! Тогава неразбирането се превръща в разбиране, но не веднага. Постоянството в Словото означава, че Бог работи в самия Себе Си. Който познае Словото, се извисява над света, защото се съединява с Неговата сила.

На кръста беше разпънат Исус, а Христос никой не може да разпъне. Христос е космическо същество, космически принцип. Учителят казва: „Христовият дух е напуснал тялото на Исуса, преди да го качат на кръста, а в това тяло е останала душата на Адам“. Божественото не може да се разпъне. Само човешкото се разпъва. Адам трябваше да мине през кръста на Голгота, за да се преобрази. „Елой, Елой, лама савахтани“ – „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“. Това са думите на падналия Адам. Това означава, че думите на Адам не се чуват, но него чашата не може да го отмине, защото той в рая не послуша Бога и затова сега Бог не го послуша, и го изостави. И когато той вика тези думи, това означава, че Христос е напуснал тялото Си и в Исуса е останала душата на Адам. Това, според Кабала, е душата на човечеството. Душата на Адам трябва да преживее кръстната смърт, за да се поучи и разбере, че това, което Бог е казал първоначално в райската градина, трябва да се изпълни.

Хората хванаха Адам, нисшата душа, и го разпънаха, а Христос – космическия елемент – никога не могат да хванат. Според Учителя те хванаха външната дреха на Христа, но същността им се изплъзна. Затова Учителят казва: „Вътрешното, Божественото е всякога неуловимо“. Според египтяните кръстът е ключ, с който се отваря вратата, която води от земния в духовния свят. Освобождението на човека от формата е освобождение от плътта.

Учителят казва: „Окултният ученик трябва да постигне излъчване от тялото“, което е освобождаване от земното и неговата обвързаност. Излъчването издига човека над неговата съдба, над неговото лично съществуване. Съзнанието на човека е много тясно свързано с тялото. Тясното съзнание не може да се свързва с космичното, с великото, с Христос.

Кръвта, дадена от Христос на Голгота, е най-големият космически дар. Тя е символ на Божествената светлина, а тази светлина е извън смъртта. Кабала: „Чистата светлина няма пол“. Животът, който е ограничен в тялото, трябва да се освободи. Ето защо е необходима Божествената светлина. Истинският живот е Царството Божие, което е освободено от формите на материята. Всички форми са ограничени.

Кабала казва: „Да се определи Името на Бога, значи да се оскверни“.

Без Христос, без светлина човек е слуга, а с Христос заедно човек е господар на съдбата си и е господар на своята наследственост. Учителят казва: „Щастието и разумният живот никога не се предават по наследство, те се придобиват“. Защо се раждат учениците? – За едно велико умиране. Ще умират по велик начин само тези, които са надраснали себе си. А това, което е останало в границите на земното и личното, ще загине, т.е. ще изостане. За да може да възкръсне човек, е необходима космическата сила на Любовта, а тези, които живеят в земното, няма да имат възможност да оживеят и да възкръснат.

Най-тежките преживявания на Христос не бяха на самия кръст, а това, което ставаше дълбоко в душата, след като учениците се разпръснаха и избягаха, и онзи момент, в който Той бе изоставен от Отец на кръста. Това е едно тежко състояние на душата на Адам, когато се произнасят тези думи, и те се отразяват във всеобхващащата душа на Христос. Това са вътрешни символи, които означават, че най-голямото и най-тежко преживяване, което трябва да издържи всяка душа, това е космическата самотност и само който я издържи, може да се роди в Словото. Тук Исус бе изоставен от космичния принцип, за да може да се роди това космично преживяване. Учителят казва: „Колкото по-добре ученикът разбере мистерията на Голгота, толкова повече в него се вселява великият космически импулс, който е ключът към бъдещето“. Този космически импулс е преобразяващ принцип и една воля, която работи с този импулс, става носител на живота на новото човечество. Тази воля организира духовния живот на човека по нов начин. Развитието на волята става ключ в ръцете на Духа за вашето бъдеще. Най-висшите практики в окултизма са свързани все с волята. Волята е метод, чрез който ученикът се ражда в Огъня, т.е. в Духа.

Птиците преодоляват земното притегляне, а волята преодолява даже и слънчевото, но това е въпрос на бъдещите постижения на волята.

Идея от Учителя: „Волята работи с Божествени вълни“. Огнената воля е абсолютен проводник, който има безусловно превъзходство над всякакви вибрации на света. Волята работи със Словото, а в чистото Слово се крие Праенергията. Това Слово, според Учителя, е най-висшият служител на Отец. Отец е слязъл в Писанието и е казал: „И ако вие приемете Моето Слово, то ще ви донесе плодове стократно“. В истинския път към Словото Раджа-йога е най-висшата степен, защото в по-висшите степени се изисква специално отношение – това се отнася за Кабала. Например в Кабала има букви, които, ако се подредят секретно, веднага се открива тайната на Сътворението.

Лекция, държана на 28 май 1993 г. – Варна

Идея за размишление от Учителя:

„Казваш: Нещастен съм. – Считай това за привилегия. – Обувките ми са скъсани. – Благодари за това, това е привилегия. Не съжалявай, че са скъсани, така те се проветряват“. Тук Учителят допуска и шегата, но в това се крие и една дълбока тайна, която учениците ще разберат. Учителят казва: „Това е много хубав начин на разсъждение“. Това е пътят към правото мислене. Ако човек бърза да си купи обувки, може да се лиши от опита и поуките. Правилното мислене повишава будността. Учителят казва: „Щастието на човека е в Бога“. Тук има едно особено тълкуване. В случая Бог е мястото, в което съзнанието на човека е всякога будно. Будността е ключ, с който се познава свободата, а да познаеш свободата, значи да станеш независим. За този, който иска свобода, има само един път – това е пътят на Истината. Истината – това значи да виждаш духовно. Който е започнал да мисли по законите на Истината, той вече не може да бъде пленник, но свободата не дава безопасност. Тя налага най-голямата отговорност. В нея са скрити най-големите изисквания на живота. Тя изисква диамантена воля. Истината е най-взискателният свят. Ето защо хората бягат и предпочитат в крайна сметка робството, но тогава те са пленени от илюзията. Истината не е за хората, тя е за ученика. Тя е пътят на ученика, тя е тесният път. Тя е пътят на духовната воля. Философията на човека със слаба воля е нула.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРКО

четвърта лекция

Импулсът има задача да издигне душата на по-високо ниво (става въпрос за космическия импулс). Това означава, че той работи за една по-съзнателна връзка на душата с Духа, за да стане тя постепенно гражданин на духовния свят. Изразът на Христос, че камък върху камък няма да остане, означава, че нищо няма да остане от стария свят и стария начин на живот, защото това е животът на застоя. Черното Братство много обича застоялия живот, старите съзнания не се променят. Всичко ще бъде унищожено от новия космически импулс. Когато говорихме за космическия импулс, това в Библията е изказано по няколко начина. На едно място е казано: „Не наливайте ново вино в стари мехове“. Новото вино, това е новата космическа енергия на Любовта. Пътят на ученика е път на развитие и постижения на волята. Волята е, която ще събори стария живот. Това не трябва да се разбира като разрушение, а като ново творчество, защото новият импулс е творчески, а не разрушителен – става въпрос за новия импулс, който е даден от Христос. Старото рухва под напора на новото и затова Учителят казва, че всички стари форми на живот ще бъдат унищожени. Те ще бъдат унищожени от само себе си, защото те ще бъдат напуснати от живота, т.е. от Духа.

Красиво е, когато животът на ученика се развива под новия импулс. „Не наливайте ново вино в стари мехове“ – означава новия импулс, който ще разруши всички стари мехове, т.е. всички стари форми, защото, за да се изяви новият импулс, трябва да се създадат нови форми както в органическия, така и в психическия живот, в най-широк смисъл. Старите мехове просто трябва да отстъпят на новите идеи, на новия живот и на новите форми. За да се прояви богатството на дълбокия космически живот, трябват нови форми. От този закон не прави изключение и окултната наука, окултното учение. То също се нуждае от обновяване. То също се обновява, но самото окултно учение си остава неизменно само в своите принципи. Но знанията и Мъдростта ще се изявят в нови форми. Затова голяма грешка правят тези, които искат да приведат древната Мъдрост в тази форма, в която е дадена в миналото. Тези, които преповтарят старото, приличат на стари мехове. Те наливат старо вино в стари мехове. Аз често срещам такива, които много са чели и накрая идват да ме питат какво да правят, защо не върви. Не върви, защото виното ви е старо. Те не могат да разберат, че е настанало ново време и че има нов космически импулс, който носи нова енергия и нова жизненост, чрез която животът коренно се променя.

Учителят казва, че всички тези брожения и промени, които стават, всичко това се дължи на новия космически импулс. За Учителя този космически импулс идва от тайната на Голгота. Марко също дълго време не е можел да разбере тайната на Голгота, но в един момент му просиява и той я разбира. Дълго време трябва да му се обяснява тази тайна, докато той проумее и промени живота си. Този импулс постоянно се усилва и постоянно преобразява живота. Този нов импулс идва от импулса на Любовта и в нашата епоха. Това е най-дълбоко дадено от Учителя. По времето на Учителя този импулс се усили извънредно много. Какво представлява този нов импулс, даден от Учителя? Това е един много дълбок психически процес, който работи отвътре навън. За него няма пречки. Старите мехове му правят път. Няма сила срещу новия импулс, защото с този импулс е ангажиран целият духовен свят, който е дал и продължава да дава своите огнени и безусловни методи. Цялото Небе и сам Бог участва в новия импулс. Този импулс е израз на великата Божия Воля, която действа в света и в настоящия момент. Той има за задача да създаде братството между хората и народите, да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Но тук става въпрос само за тези, които са годни за това, а не за старите мехове. Старите мехове ще подлежат на нова обработка и страдания от енергията, но това ще стане, според Учителя, след 12 000 години.

Сега става въпрос за раждането на новото вино, новата енергия. Това всъщност е новата раса, която се образува. Значи тези, които не приемат този импулс, отпадат от развитието и се израждат. По такъв начин човечеството ще се раздели, според Учителя, на два големи лагера. В Библията тази идея е изразена, според Учителя, в стиха: „При второто идване Христос ще отдели овцете от козите“. Овцете са хората, които са приели новия импулс. Ние се намираме вече в отделянето на овцете от козите. В много семейства вече се води тази борба между старото и новото и те се разделят. Този процес вече е започнал и ние сме вече пред второто пришествие на Христа, според окултната наука. Това е принципът на полярност, който е и принцип на творчеството. А в принципа на творчеството всякога има отделяне от старото, което не е годно да влезе в градежа на новото. Учителят казва: „Само новото расте, цъфти, развива се, връзва и дава плод“. Новото навлиза в живота и затова всички трябва да бъдем будни, за да приемем този импулс и да му дадем път в себе си.

Евангелията не са обикновени човешки творения. Тук искам да ви кажа нещо за тях. Те са резултат на едно дълбоко ясновидско проникване в дълбочините на космоса, откъдето идват и се разкриват тайните на живота, и се дават в Евангелията. Апостолите и Пророците са видели и преживели тези тайни на космоса, които са отразени в живота на Христос, защото, според Учителя, Христос е Духът на космоса и това, което Христос е изявил долу на земята, е това, което е горе. Думата горе означава вътре, най-вътрешен свят; долу означава вън. Колкото по-долу е един човек, толкова по-навън е той, в най-външния свят. Евангелистите са влезли във връзка с космически същества, които участват във великата драма на света и те са им предали тази драма, за да могат те да я предадат на земен език на цялото човечество. Тук искам да ви кажа също, че учениците на Христос, без изключение, не са обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора. Учителят казва, че те в миналото са били посветени в древните мистерии, главно в Египет. Евангелист Марко също е научил най-големите тайни в Египет. Учителят казва, че те са преродени Пророци от Стария Завет. Още като Пророци те са били във връзка с Христа. Учителят казва, че Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят, в един свой частен разговор, е казал, че есеите са пратеници на Всемирното Бяло Братство – това е Школата, в която е учил и Христос – с цел да подготвят душите за идването на Христос, т.е. да създадат среда, условия, в които да работи Христос. Те са имали за задача да подготвят съзнанието на хората, доколкото е било възможно, за да разберат това, което Христос ще донесе на човечеството.

За вътрешния живот на хората: Ние винаги се интересуваме от вътрешния живот на Посветените, защото външният е едно прикритие. Вътрешният живот е скрит и той е същината. За живота на Марко: Първо, след възкресението Христос е бил със Своите ученици около 40 дни. Това е най-дълбокият момент, който се отнася до учениците Му, според окултната наука. След възкресението срещата на Христос с учениците Му има едно изключително въздействие като импулс. В тези 40 дни, според Учителя, той им разкрива великите тайни на Битието, тайната за навлизането в новия космически импулс и същевременно в новия космически живот. След възкресението се казва, че Христос отваря Третото Око на Своите ученици и те навлизат в нова степен, в ново виждане на нещата. И тогава, чрез Третото Око, те видяха ясно тайната на Голгота, която преди това не можаха ясно да видят – те се бяха разбягали. Това означава, че към тайната на Голгота съществува само един път за разбиране – това е отваряне на Третото Око, въпреки че тази тайна е извършена на физическо поле. След срещата си с Христос, след възкресението Неговите ученици навлизат в една по-висша степен на развитие и на проповядване по нов начин. Дълго време Марко беше ученик на апостол Петър и много неща той трябваше да чуе и възприеме, докато накрая в него просия тайната на Голгота. Евангелието на Марко ни дава най-ясно да почувстваме космическото величие и значение на Христа. После Марко оставя Петър в Рим и отива в Александрия, където изучава юдейската окултна наука и нейната вътрешна светлина. И той възприе този окултен светоглед на тази наука, която много му е помогнала. Той е изучавал излизането на човешкото същество от духовните светове и влизането му в контакт с Луцифер, възприемането на нисшите сили от Луцифер в своята душа. От окултната наука той получи разбиране за произхода на човека и космоса. Окултната наука ни казва, че той също е бил в Египет, където много ясно и дълбоко е видял контраста за това, за което първоначално е бил предопределен човекът, и това, което е станало. Той имал склонност специално към архитектурата и пирамидите. Обикалял е много по пирамидите и дворците. В Египетската архитектура той откри най-възвишените откровения на Духа, особено в пирамидите и дворците. Той видя великите постижения, които са произлезли от чистата и първична Мъдрост на Хермес. Марко беше една душа, която можеше да вижда в основата на нещата. Марко, изследвайки окултната Мъдрост в Египет, успя да види, че падането на човечеството се дължи на неговия мироглед. Той видя падането именно в мирогледа, а според окултната наука падането в този мироглед означава падане от висотата на Духа. Тук, в Египет, имаше една първична аура, чрез която той придоби едно дълбоко разбиране за Истината. Той разбра, че най-великият импулс живее в една особена аура, в една свръхсетивна област и това беше потвърдено после от неговия учител Петър. Марко разбра, че новият импулс, който слиза на земята чрез Христос, може да избави човечеството от неговите падения в мирогледа. Само този нов космически импулс може да издигне човечеството до онези духовни висини, от които след грехопадането е слязло долу. Той разбра, че първичният човек е бил проникнат от светлина и че тази светлина се е загубила по пътя при слизането надолу. И сега всички тези, които разберат тайната на Голгота, ще имат велико бъдеще.

Лекция, държана на 4 юни 1993 г. – Варна

Идея за размишление от Учителя:

За мистичното сеене: Щом посея нивата, знанията ми свършват. Аз вече оставям нивата на Господа, Той да завърши работата. До посяването работата беше моя. Оттук нататък умът ми вече не стига. Работата, която не разбирам, предоставям на Господа. По-нататък аз вярвам в добрия резултат. После Бог изпраща един посланик, чрез когото ми казва, че житото е узряло. Бог казва: „Аз вече свърших Своята работа“.

Коментар: Щом посея, свършвам своята работа. Там, където човешкото знание умира, човек трябва да отстъпи със смирение и вяра и да даде път на Духа, Той да завърши своята работа. Ако една работа не е отдадена с доверие на Духа, тя не е завършена. За да се роди Божественото знание, човешкото трябва да умре. Когато посееш нивата с Любов и се оттеглиш със смирение и вяра в резултата, тогава си постигнал сливане с Бога. После идва добрият резултат, защото добрият резултат произхожда от вярата. Добрият резултат е доброто посяване, добрата мисъл, която трябва да хване корен в подсъзнанието на човека.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАТЕЯ

първа лекция

Евангелието на Лука е книга на Любовта, Откровението на Йоана – книга на мистиците и Мъдростта, Евангелието на Марко – книга за тайните на вярата, Евангелието на Матея – книга за живота.

Учителят казва: „Животът има своето зазоряване, своя изгрев и своя зенит. Зазоряването на живота – това е Любовта. Изгревът на живота – това е Мъдростта. Зенитът – това е Истината“. Над едно нещо трябва да се бди: да не се похаби вътрешната сила на човека, защото тя превръща елементите на физическия свят в духовен живот и духовно развитие. Учителят казва: „Да не се пропускат условията, които дават възможност за духовно развитие“. Тук е тайната на успеха на всеки разумен живот. Окултното учение на Учителя е ключ за ускоряване на вътрешното развитие и освобождаване.

Евангелието на Матея е било написано на еврейски, оригиналът е загубен. Гръцката редакция е от латинския текст. Латинският текст е направен от гръцкия монах Херонимус. Окултната наука е казала, че това е трагично изопачаване на оригиналния текст. Той е затъмнил оригинала, отчасти съзнателно. Тайните се губят. В сравнение с латинския и гръцкия език еврейският е надарен с по-могъщи духовни сили и дълбочина. Той съдържа големи магически и мантрични сили, които запалват съзнанието отвътре. Чрез превода на монаха Словото е понижено.

Евангелист Матей произхожда от средата на есеите, езотеричното юдейство, което е предхождало явяването на Христа. Оригиналният текст е имал по-голям вътрешен блясък, но поради един предразсъдък е променен. Словото на Христос е недостъпно за едно интелектуално разбиране. Словото е недостъпно за външни същества и съзнания. Евангелието на Матея се определя така: Християнството като философия на живота.

Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в космоса, в историята и в човешката душа. Учителят ни дава идеята, какво да разбираме под думите Исус Христос: едно всеобщо проявление на Божествения Дух, от Който изтича Любовта, и от тази Любов се ражда живот, който ние търсим. Това е обяснено в космогонията на Заратустра.

Учителят казва: „Христос не е едно верую, а живот“. Христос не е философия или научна система и затова не може да се разбере с ума. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христос, а после умът, защото сърцето възприема Любовта. Сърцето е ученикът и в сърцето липсва ли Любовта, липсва възприемане. Тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме от сърцето, за да започне да тече живот в душата на човека, защото животът минава през сърцето. И затова в сърцето са корените на живота, а в ума са клоните. Учителят казва: „Трябва да се върви отдолу нагоре, от сърцето към ума и към светлината, а плодовете са самата Мъдрост“. Плод означава резултат. Християнството не е верую, а живот. Ние не разбираме обикновения живот, при който човек изглежда жизнен, радостен, задоволен и нахранен, и постепенно започва да прилича на варосан гроб – това е сянката на истинския живот. Истинският живот – това е едно велико космическо течение, което излиза от Любовта и чрез сърцето се вселява в човека като един изключителен импулс на вдъхновение и творчество. Този импулс не е само за едно прераждане. Той е нещо неугасимо и само чрез този особен импулс може да се разбере християнството като живот. Този импулс изхожда от чистотата, т.е. основата.

Брат Михаил казва: „Само чистотата прави възможно развитието на интуицията“. Затова в учението се говори много за чистотата, за да имаш истинско ръководство. Ръководство чрез ума е от Черното Братство, то води до задънена улица. Брат Михаил казва: „Цялата съдба на човека зависи от чистотата на вътрешното Око“, т.е. Окото на интуицията.

Волята е ключът за придобиване на силата на живота, защото тя се развива и получава своите вътрешни сили от Истината. За да разберем християнството, трябва да го разберем като наука за Истината, Любовта и Мъдростта. То трябва да влезе в ума, сърцето и волята на човека. То трябва да влезе в тримата свидетели и да ги завладее, това са трите аспекта на Божествената Троица. Това са трите аспекта на висшата природа в човека, а животът като едно велико космическо учение е проявление на тези три велики принципа – Любовта, Мъдростта и Истината. Според окултната наука животът е една пълнота на духовност, т.е. там, където има Дух, има и живот. Това е една наситеност на Духа, това е тайната на живота, на Извора.

Учителят казва: „Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога, прониква и оживява цялата вселена и трите нейни свята – физически, духовен и Божествен“. Когато този живот, или това течение, мине през умствения свят, той събужда човешките мисли. Когато мине през духовния свят, той събужда човешките чувства. Когато мине през физическия свят, той събужда волята. Тогава волята прониква цялото тяло.

Учителят казва: „Животът е най-голямото благо, което познаваме, и всички други блага се познават само чрез живота“. Когато говорим за живота, в окултизма разбираме онова, което е съществено. Реалност е това, което никога не се губи. Там, където животът се губи, благата са нещо външно и илюзорно. Външните проблеми на живота съответстват на вътрешните. Учителят казва: „Никаква външна сила не е в състояние да видоизмени живота и да внесе в него дисхармония“ – това се отнася до ученика. Учителят казва: „Истината не е за хората, а за ученика, който учи с Любов“. Хората се оплакват, недоволни са и губят истинския път.

Ако някоя много силна причина отвън внася дисхармония, нещастие или тежък удар върху живота, то винаги причината е вътрешна – тук няма изключение, всичко се решава отвътре. Учителят казва: „Това, което съвременните хора наричат живот, е само предисловие на истинския живот“. Ако във вашата градина се влива една река, пълна с тиня, нима това е вода? Разлагане има във физическия живот, но в самия живот никога няма разлагане. Когато човек мисли, че е стар, той нарушава един велик принцип – принципа на Хермес, принципа на ритъма – и когато човек мисли, че е стар, животът му не може да бъде в ритъма. Ритъмът е първично движение на живота. Вторичното движение, това е разумността на живота. Живот, това е разумното движение на Словото. Всяко движение си има особен звук и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има вътрешно Слово.

Смисълът на живота е да имаме ритъм в сърцето си и като станем рано сутрин, да се веселим в тайната си стаичка и да виждаме красивото навсякъде, защото за Бога всичко е красиво – такава е Неговата гледна точка. Малкият живот се проявява и ограничава в малки форми, а великият живот изисква велики форми. Като не разбираме дълбокия смисъл на живота, ние губим връзка с висшите разумни същества, които носят истинско разбиране, т.е. Божествения живот. Това не означава, че винаги трябва да се отговаря на нашите въпроси. Ние се стремим към доброто, за да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот.

Закон от Заратустра: „Работата е изтребител на злото и именно тя подготвя на човека справедлива съдба“. Но става въпрос преди всичко за работа върху себе си, защото от работата върху себе си се възражда животът отвътре. Без доброто животът не може да стане елемент в нашето съзнание. Доброто е път, по който можете да придобиете Божествения живот и неговата радост, която е един извор. И щом този извор не тече, тогава няма живот. Но когато работим върху себе си, този извор ще бликне отвътре – това е пътят на самопознанието. И тогава хората ще се напояват от нас, и тогава Духът в нас ще храни техните души.

В началото чистото битие е било абсолютно добро, т.е. в Божествения свят първо се родило доброто, а после мисълта. В човешкия свят по-рано се родила мисълта, а после доброто. Тъй като доброто се е загубило, сега идва скръбта и само скръбта може да роди доброто, и затова скръбта е допусната, за да се роди отново доброто.

Египетският жрец Хемо казва: „Нищо не идва късно за онзи, който умее да чака. А ученикът, който не знае да чака, още не е започнал своето учение. Но нищо не идва при този, у когото Огънят на стремежа не гори непрестанно в душата. Много видях, но малко ти казвам, защото излишни са думите към тези души, които са тръгнали по свещения път на светлината. Ти ще бъдеш факел в собствения си път и съдбата си ти сам ще отсъдиш. Свободата е оръжие, но то унищожава този човек, който не може да го насочва правилно. Но ако ти обикнеш великия Озирис, Окото ти няма да престане да се радва на живота и на красотите, които Той е оставил на Своите деца – да бъде Волята Му“.

Тези, които работят върху себе си, знаят кой е техният Водач.

Лекция, държана на 11 юни 1993 г. – Варна

Идея за размишление от Учителя:

Истинското съзерцание е висш магически процес и означава сливане с Бога. Има два важни метода за постигане на този процес. Вторият метод се определя от отношенията на мъжа и жената и от тяхното истинско вътрешно разбиране се решава дали Бог ще бъде видян и достъпен и дали ще се всели в техния живот. Тази тайна на чисто вътрешно разбиране разкрива една друга дълбока тайна от битието и тогава се постига съзерцание (става въпрос за чисто Божествено съзерцание), което води човека към вътрешно съвършенство. Чрез съзерцанието се влиза в живота на Духа, откъдето Посветените получават един особен лъч на магическо наслаждение и вдъхновение в своя живот и чрез това те постигат безмълвното обожание. Тези, които се докосват до тази тайна, се посвещават изцяло на Истината. Има Посветени в Агарта, които изучават специално тайната на свещените отношения и оттам те се свързват със специална жизнена сила на Духа. Това е една велика наука и метод, а за този свят това е само една приятна и интересна идея. При свещените отношения зареждането с енергия е в най-висша степен. Посветените в Агарта знаят, че обикновените отношения не дават условия за дълбоко окултно развитие. Обикновените отношения не дават условия за истинско познаване на Любовта, а оттук и на Бога, понеже Бог е Любов. Само тези, които постигнат свещените отношения към Бога, само те могат да разчитат на своите вътрешни сили, защото Божественото не е в обикновения живот и обикновените отношения. Бог се намира в Огненото Слово и в свещените отношения. Свещената атмосфера е Негова.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАТЕЯ

втора лекция

Учителят казва: „За да разберем живота, трябва да го разгледаме като едно космическо явление, като един космически факт“. Етерът е първична енергия и има пряка връзка с Любовта. Етерът е това, в което се оглеждат съществата. Етерът е самата есенция на Любовта.

Когато човек обича, от него извира животворен етер и с този етер, с тази първична субстанция се отглеждат децата. Това означава, че който може да даде Любов, той може да даде и живот, т.е животворен етер, а страданията са градеж, те са първичните камъни, с които се гради бъдещето. Страданията са свързани с топлинния етер. Всяка чиста постъпка на Любовта е едно насищане с етер и там, където има мощно покоряване на злото, има мощна Любов, т.е всепроникващ Огън. Мощната Любов, това е първичната Любов. Това Учителят е означил с думите „Любовта като принцип“, т.е. Любовта като самия Дух, Духът на нещата. Тази Любов има в своята основа чистотата.

Брат Михаил казва: „Истинската чистота вие можете да я намерите единствено чрез повдигането всеки ден“. Ако нямате този стремеж, тогава всяка грешка, която правите, помрачава духовното зрение, духовното Око и то повече не може да ви води и предупреждава. Така човек се заплита в затрудненията. При чистия духовен живот Третото Око дава своите напътствия, съвети и методи и затова съществува Третото Око, за да се дават съвети на човека и да му се показва по кой път да тръгне, с кого да се сдружава, как да постъпва, как да се храни и т.н.

Брат Михаил: „Жителите на небето са чисти, т.е. напоени със светлина, и фини благоухания струят от техните мисли, чувства, от цялото им същество. Те пръскат около себе си неизказани, прекрасни симфонии и затова учениците трябва да работят неуморно, да се научат да виждат тази велика реалност и да се слеят с нея“. Ако сте разумни и будни, ще започнете тази работа веднага, без никакво отлагане.

Любовта е абсолютен свят и тя никога не може да принадлежи на обикновени и относителни същества. Ето защо, когато човек придобие Любовта, той се извисява над относителния свят. В Божествената Любов най-пълно е изразена Волята на Бога и тази Любов е първичния етер, който трябва да залее цялата вселена.

Помнете: Истинската чистота никога не се основава на изгодата. Учителят казва: „Библията е само едно малко помагало на тази воля и на тази велика Любов“. Учителят казва: „Без помагало може, но без Любовта не може“, т.е. трябва да различаваме съществените неща.

Първичният етер се вселява в човека чрез Любовта, а Любовта и Реалността са едно и също нещо. Вътре в Любовта е скрита най-голямата тайна на живота и тази тайна е наречена за външния свят Бог.

Закон: Когато човек мине през Посвещение, той не си служи с „Бог“ и „Господ“, а получава едно вътрешно Име. Тази Любов е тайна, която е винаги извън обикновеното знание. Там, където живее Любовта, е наситено с Огнени трептения и тогава всеки зъл дух или опасност не могат да издържат на тази свещена атмосфера.

Учителят казва: „Любовта е кондензиран Дух, сгъстена сила“.

Топлинният етер е свързан с религията. Той влияе на чувствата и сърцето, а светлинният етер е свързан с науката, с мозъка. Те идват от слънцето.

Окултното разбиране на живота разкрива големи възможности и велико бъдеще. Дълбокото познаване на живота дава истински възможности, а истинските възможности на човека са окултните, т.е. скритите в дълбочината. А тя е свързана с Любовта и Словото. Тази дълбока Любов е, която ни свързва с всички могъщи и разумни същества във вселената. Това е дълбоката страна на християнството, която е скрита в Евангелието и затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно“. И който възприеме този живот, който Христос носи, той е разбрал истинското християнство.

Учителят казва: „Съществува една вътрешна философия за живота, която определя пътя на човека“. За да придобие тази философия, човек трябва да прави много съзнателни усилия, т.е. да работи върху себе си, защото само тогава човек ще разбере защо е дошъл на земята и какъв е смисълът на неговия живот. Който е разбрал смисъла на живота, той е дошъл до едно чисто схващане и се развива правилно в окултния път. Учителят казва: „Той върви със сигурност в живота си и с отворени очи и на каквито и трудности да се натъкне, той лесно ги разрешава“ – защото е във връзка с окултния лъч на Любовта, чрез който Духът му дава тайни методи. Той знае, че е дошъл на земята да събира опит. Той се стреми да познае тайните на живота в себе си, а после в окръжаващите, това е правилният път. Той проучва главно законите на вътрешния живот и за да разбере това велико благо – живота, той знае, че трябва да изпълнява Божията Воля, т.е. законите на живота, и в този живот именно е отразена Божията Воля. Тогава на този човек молитвата му всякога се чува, защото когато в една молитва участва Любовта, тя прониква в етера, т.е. в Духа, защото Любовта е единна същност с Духа. Любовта е най-могъщият етер, най-могъщият вибрационен свят. Затова Учителят казва: „Любовта има съвършени вибрации“. Ето защо чрез Любовта ние се сливаме с Бога и преживяваме най-дълбоките неща в живота, а те са от етерния свят, света на Бога, докато Черното Братство работи с астрала. Астралът означава нечистия, паднал огън. Нечистият не може да живее в етера, а този, който изгуби Любовта си, навлиза все повече в астрала, където животът става все по-труден и все по-труден. Такъв човек е все едно дали живее в дворец или пещера. Но който живее в етера, никога не може да бъде изсмукван, защото тук змията няма власт. Любовта е свещена атмосфера на Бога. Любовта е всемогъща аура и чрез Любовта ученикът постепенно се изпълва с живот.

Който изпълнява Божията Воля, е една пръчка от лозата. Тогава той приема нейните сокове, т.е. нейните жизнени сили, чрез които идва животът и затова Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките“. Ако не сте свързани с лозата, т.е. с Христос, във вас не може да се влива животът като едно велико благо. Това велико благо – животът – може да се разбере само чрез истински, т.е. постоянен, стремеж – стремеж, който няма прекъсване. Стремеж, който трае само едно прераждане, не е истински. Смисълът е в постоянния стремеж и там, където се прекъсва стремежът, се прекъсва и животът. Тези, които нямат истински стремеж, попадат в опасности и в преждевременен опит, който много не им помага. Който не може да приеме в себе си това велико благо – живота, той прилича на пукната стомна: каквото налееш в нея, изтича. Човешкото тяло е тази стомна, в която се влива животът. За да не може да изтича животът, човешкото тяло трябва да бъде добре организирано. Това е свързано с работата на ученика. Започне ли тази вътрешна работа, животът няма да изтича. Иначе човек винаги ще бъде неразположен, ще се оплаква от много неща и преждевременно ще остарява. За да изчезнат неразположението и остаряването, той трябва да е пръчка от лозата, т.е. той трябва да е свързан с Христос. Ако пръчките нямат връзка с лозата, човек не може да си състави ясна идея за Бога, нито за себе си.

Учителят казва: „Лесно се възстановява здравето на човека, само трябва да е готов да служи на Бога“. Неговото дълбоко и искрено решение по този въпрос определя дали ще потече здравето и животът в него. Учителят: „Христос дойде да помогне в света на тези, които бяха външно или вътрешно слепи, но готови да изпълняват Божията Воля и да служат на Бога“. А духовните очи на човека се отварят само тогава, когато той много дълбоко желае да прогледа, за да служи на Бога. Спящият не може да служи на Бога, нито да изпълнява Божията Воля. Когато човек е чист, той може да даде израз на Божествените сили в себе си, защото той е в постоянна връзка с Бога. Неговата молитва се чува, защото излиза от дълбочината. Между чистотата и Бога не съществува никаква преграда. В чистотата е скрита най-могъщата окултна динамика. Когато човек се изправя за молитва пред Бога, той трябва да заеме позицията на дете, което е готово да бъде искрено във всеки момент, без оправдания да признае всичките си грехове. Това се отнася до тайната на изповедта. Тогава за висшия свят не е важно защо е грешил. Що се отнася до прощението, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави грешки.

Помнете: Човек не трябва да се оправдава за погрешките си нито с условията, нито с други хора, но да ги признае пред себе си, пред Бога и да работи за изправянето им. Ако човек не изправи грешките си, ще изгуби своята сила, своята енергия, своя капитал. Това означава, че животът изтича през грешките и слабостите. Ето защо се изисква усилена вътрешна работа от ученика.

Лекция, държана на 18 юни 1993 г. – Варна

ТАЙНАТА НА ХРАНАТА

Идеи за размишление

Когато се храниш с Любов, ти привличаш етерните частици на храната. Но когато обичаш Божествено, привличаш още по-фини частици от етера.

Брат Михаил казва: „Духовната Любов е един по-висш начин да се храним. Тайната на храненето се намира в обмяната, главно в отношенията със слънцето, хората, храната, музиката и т.н.“. Има песни, които са пълни с етер. Когато срещате мъже и жени по улиците на видимия и невидимия свят, вие можете да получавате от тях много фини етерни частици. Това е въпрос на окултна обмяна. Чистата вътрешна обмяна, това е метод на духовно хранене. Окултната обмяна е един много силен метод да се усвоят свещените етерни елементи, които са скрити в Духа. Например след като пчелите се обменят с цветята свещено, те получават чисти етерни частици, така наречения прашец, и го превръщат в една много важна фина храна. Символично това е работата на Посветените или на много напредналите ученици. Те улавят фините етерни частици от хората чрез скритите свещени отношения и приготвят със своята Любов мед, от който се хранят ангелите.

Обикновеният човек къса цветето и унищожава нещо у себе си. Пчелата не къса цветето, тя постъпва като Посветен. Тя взема най-фините духовни елементи и чрез своето анатомично познание ги превръща в мед, храна и живот. Така работи пчелата. А Посветените правят от себе си едно благоухание и който има чиста Любов, получава от това ухание, което се разпространява през пространството.

Учителят казва: „Говедото ще стъпче цветето, човек ще го скъса, а пчелата ще извади мед. Кой е най-умен?“. Посветените са символи на пчелите. Във всяка човешка душа Посветеният вижда един чист Божествен, етерен елемент и той прави вътрешна връзка с този елемент. Посветените нямат и не правят никога външни отношения. Техните отношения са вътрешни. Да виждаш по този начин, значи, символично, да си пчела. Медът е вътре в ученика и той има тази фина задача, да го открие в своята вътрешна лаборатория на съзнанието. Ученикът трябва да извлича най-доброто от цялата природа и да го трансформира. С всяко поглеждане може да се улавя този скрит етерен елемент на живота. Това е окултната гледна точка. Така ученикът узрява в Словото, защото Словото е плод и истински човек е само този, в когото Словото е узряло.

Кабала казва: „Словото е съвършено творение“. Да влезеш в съвършеното творение, значи да навлезеш в тайните на Словото. Всяка чиста мисъл е етерна животворяща частица от живота на Духа. Цветята и техните ухания са символи на добродетелите и затова Посветените, които се намират и работят вътрешно в пчелите, винаги се свързват с първичния символ на цветята. Когато в човек има такъв прашец, ангелите често ще го посещават. Това е вътрешно хранене, това е вътрешна обмяна с ангелския свят.

АГАРТА

От хиляди векове се знае, че под земята в Азия има милионен град, в който живеят същества, познаващи дълбоки тайни на живота, и за тях хилядолетията на миналото и бъдещето са отворени книги, в които те еднакво дълбоко четат. А в техните пещери на каменни плочи са записани архивите, които са дълбока окултна Мъдрост, и записано е всичко, което се е случвало с тяхната раса. В Агарта има Посветени, които могат да разберат големи тайни на живота, без да минават по пътя на опита. Тези методи са връзка с Духа. Истинските методи винаги идват от Духа.

Учителят казва: „Истинските методи печелят духовна сила“.

Посветените в Агарта, за разлика от всички други народи, са преживели най-много войни, земетресения, всякакви атмосферни изненади и всякакви катастрофи. Пътят на изненадите, страданията и катастрофите е път на съкращаване на дългата и мъчителна еволюция, която се отнася до обикновените хора. Учителят казва: „Който иска да съкрати пътя на своята еволюция, трябва да приеме страданията с дълбока, съзнателна благодарност“. Учителят: „Там, където човешкото преобладава над Божественото, винаги ще има страдания“.

Едно голямо число могъщи и разумни същества сполучват да устроят един милионен подземен град, където въвеждат особено управление – синархия, което означава единство. Техният живот е траял под земята хиляди години и сега под земята има Посветени, но по-малко. Посветените в Агарта знаят, че само който се стреми чисто, получава увереност в своите вътрешни сили, а тази увереност е една особена сила на Духа, чрез която се влиза в същността на нещата.

Веднъж част от населението се разбунтувало срещу Посветените и по този начин една груба сила се обявила срещу тяхната Мъдрост. Посветените са владеели необикновени закони на природата и тайни на вътрешната сила. Борбата е траяла доста дълго време и свършила с изгонването на непокорниците вън от подземията на благословената земя, която носи името Агарта. Това, което е могло да бъде отнето от непокорниците, е било отнето и все пак една част от знанието, което им е било казано, е разнесено из външния свят. Тия изпъдени са сегашната циганска раса и факирите. Тяхната воля е вече паднала и тяхното знание сега е само остатъци, те си остават сега в застоя. За тях няма да има засега вътрешни условия за висша еволюция. Тези, които веднъж са злоупотребили с Духа, със свещеното, остават задълго в застоя. Те не са оценили условията, които са им били дадени от висшия свят. Затова те са засегнати от застоя. Дори тези, които имат силно желание да развият волята си, не могат, защото само силно желание не е достатъчно. Първо: чистият мотив е, който решава много неща. Второ: безусловно изпълнение на Божията Воля. Трето: условия отвътре (отгоре).

Много от индийските факири са образували свои школи, често с религиозен характер, но с механични и външни методи, защото те са загубили вътрешните методи. А циганите са се пръснали по целия свят и изнасят често изгубеното знание на Агарта – гадаенето на ръка, за числата и т.н. Циганите и факирите са паднали от волята, защото са паднали от Високия Идеал. А Посветените в Агарта знаят, че една воля се развива правилно само когато има ясно определена цел и Висок Идеал. Развитието на волята е най-същественото във всички времена и всички окултни школи, защото когато усилим волята си, ние ще усилим и нашата вяра. Смешна е вярата на хората със слаба воля, дори когато постигнат някакъв успех. Ние трябва да осъзнаем важността на развитие на волята и да не се задоволяваме с временни успехи – това е за учениците.

Посветените в Агарта знаят, че най-дълбокото намиране и познаване на Бога можем да придобием само чрез нашата разумна воля. Днес факирите знаят закони за каляване на тялото, което трябва да бъде напълно подчинено на волята – това са трохите от знанията на Бялото Братство – и да бъде проводник на определени сили. Например чрез упражнения ръката може да стане носител на сила, която да господства над други души, и това е тяхната (на факирите) фаталност.

Всички тези паднали същества не могат да владеят висшите сили в техния истински смисъл и вид, защото непокорността е лошо отношение към Духа и кармата. Истината е, че покорни трябва да бъдат и господарите, и слугите. Това е въпрос на вътрешно виждане и разширение на съзнанието. Днес техните гадания са изгубили своя смисъл, защото те вече не могат да черпят от Извора.

Посветените от Агарта могат да правят много дълбоки окултни опити в лабораторията на своето съзнание. Те знаят, че когато се променя един човек, се променя и бъдещето му. Те познават тайната на някои думи, с които се променят и способностите на човека. За Посветените няма неуспехи, защото неуспехът привлича опита, а опитът – успеха. Някои от изгонените от Агарта, които са съхранили нещо от знанието, което им е било дадено, са се прилепили към някои религиозни системи и със своето знание привличат много хора към себе си. Но те самите чувстват и знаят, че това е необходима дейност, но тя не е съществена, за да даде един дълбок вътрешен и окултен смисъл на живота. По-долните от тях са улични чудотворци, илюзионисти, укротители на мечки, змии, продавачи на билки. Много от тях са паднали в чашата на страданието и буквално, и физически. Не алкохолът разрушава човека, а желанието, което се е загнездило отвътре.

При свещените отношения зареждането с енергия е от най-висша степен. Посветените знаят, че обикновените отношения не дават условия за дълбоко вътрешно развитие, не дават условия за истинско познаване на Любовта и оттук – за познаване на Бога. Там, където отношенията са обикновени, Бог е изпъден.

Учителят казва: „Човешките, обикновените работи погребват Божественото“.

В Агарта се смята, че чистото сърце може да отстрани всички духовни и космически нападения с най-голям замах. Чистото сърце е абсолютно силна защита.

Посветените в Агарта смятат постоянството като най-добрия съюзник. Агарта си остава в своето ядро една изключителна раса от Посветени. Агарта означава неподчинение на насилие и недосегаемост за анархията. Тя признава само общото управление, което е свързано с Духа. В Агарта не се допускат учени и политици, за да не бъде осквернена.

Има Посветени, които знаят мястото на Агарта, но между тях не може да се намери нито един предател, който да посочи къде се намира нейният съвет – съветът на Боговете, нейното юридическо сърце. Централната част на Агарта не е била омърсявана. Посветените знаят думи, които привличат най-могъщите сили на земята и небето, и отстраняват всеки, който иска да се доближи до тях.

Лекция, държана на 25 юни 1993 г. – Варна

Идея за размишление:

Лулчев за Левски: Той престана да смята султана за султан. Той разбра, че човек е роден свободен да бъде. А после му накачулили килимявка (ограничение). Той я хвърли и пак стана свободен.

Коментар: Той си имаше своя власт, вместо властта на султана. Той си имаше свои помощници, които отвън изглеждаха като роби, а отвътре бяха свободни. Чувството на свобода е най-скъпото и то идва само при този, който знае Истината. А Истината по това се познава, че щом се запознаеш с нея, тя те освобождава отвътре. Тогава вече не е важно какъв си отвън. Освободеният отвътре е истински свободният. Той знае какво иска и как да го постигне. Който вярва в Бога, има необикновен живот.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРКО

пета лекция

В Евангелието на Марко се говори за изповедта. Когато човек изповяда грешките си, той възстановява отношенията си към Бога и започва да се чувства силен и смел. Истинският окултен ученик не се смущава от мнението на хората или от общественото мнение. Истинската вяра, както и истинската обич, подразбират много работа и много усилия.

Учителят казва: „Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Да вярваш в хората и да ги обичаш, значи да работиш за тях. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и да се развиваме. И ние трябва да изпълняваме Волята на Бога от Любов към Него. Хората се радват на живота, на здравето, на силата си благодарение на грижите на Бога и напредналите същества. Любовта на един човек към друг продължава неговия живот, защото щом хората го обичат, те искат той да живее и с това удължават живота му. Затова, дето има Любов, има и живот“. Извън Любовта има само остатъци.

Когато страдате, не търсете причината вън от себе си, но знайте, че сте нарушили своите святи отношения към Бога. За да може да протича животът правилно във вас, трябва да възстановите свещената връзка с Бога. При връзката с Бога животът потича. При връзката с Бога ти не живееш на земята, а живееш в един Божествен свят, това е въпрос на съзнанието. С мислите и чувствата си човек подобрява своя живот и своето бъдеще. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Оттам е мярката. Няма по-велико нещо от това, Бог да проговори на човека. Мярката на проговарянето е преобразяване на вътрешния живот. Това проговаряне дава специален импулс в живота на ученика. Импулс значи да имаш пулс, ритъм. Да имаш импулс, значи да осмислиш своя живот.

Започнеш ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквай. Това означава, че ако започваш работа, питай Бога дали Той я одобрява. Щом е одобрена от Него, ще дойдат и вътрешните методи. Хората не успяват в работата си, защото започват без мисъл. Каквото и да предприеме човек в живота си, трябва да се допита по вътрешен път до Бога. Отговорът на Бога се изживява вътре в съзнанието при концентрация и мълчание. Може отговорът да не идва веднага, но той ще бъде вложен вътре в подсъзнанието, което ще го разкрие на съзнанието. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас как да ни помогне и да задоволи нашите вътрешни и външни нужди. Ето защо най-красиво е да пожертваш всичко за Бога, това става доброволно. Когато човек е готов за истинска жертва, Бог му казва само една дума, но тя е дълбока свещена идея. Оттук започва раждането на космическия импулс. Който не може да направи тази разумна жертва, е осъден на бавна смърт, защото жертвата е закон за придобиване на живот. Човек започва да умира и физически, и духовно. Духовна смърт значи изгубване връзката с Любовта. Когато един човек е изоставен от Любовта, той е изоставен от Бога. Съответно връзката с живота се намалява и прекъсва, защото животът черпи своята сила от Любовта, т.е. от Бога. Прекъсването на притока на Любовта е прекъсване на притока на живота. Тогава идват всички страдания и нещастия. Тогава кармата от миналото започва да се проявява и говори.

Ако има отричане от Бога, кармата започва да работи разрушително. Изходът е един – трябва да дойде едно светло същество от невидимия свят, което да разпръсне този облак, който е застанал между човека и Бога. И Христос, Който дойде на земята, имаше именно тази задача: да свърже отново хората с Бога. Като премахна този тъмен облак, който отделяше тяхното съзнание от Божественото съзнание, Той възстанови връзката, защото Божественото съзнание е подобно на слънцето, което изпраща светлина и топлина към хората. Но когато хората са натрупали много облаци в себе си, връзката с това слънце е прекъсната. Затова идва зимата в този свят и задачата ѝ е да сковава и вледенява. Но който се свърже със слънцето, ще разтопи леда. С възкресението на Христос настъпва нова епоха в света – ликвидация на кармата на човечеството.

Христос се обърна към Бога и каза: „В Твоите ръце предавам духа си“. Неговият дух беше натежал, защото той пое кармата на човечеството. Окултната наука казва, че Христос сам не може да разреши този въпрос. Той го предостави на Бога. Така и всеки човек не може да разреши въпросите на своя живот сам, ако не е свързан с Бога. Затова трябва да има неизменна вяра. Учителят казва: „Който иска да поддържа връзките си с Бога, трябва да е в хармония с целия космос“. Това е дълбок вътрешен въпрос. И при това отношение силите на космоса, които са сили на Бога, се вливат в човешката душа. От душата тези сили влизат в другите тела и ги хармонизират. Без свещени отношения животът става мъчение. Когато един дълбок метод не е дълбоко преживян, проверен, осъзнат, той се изгубва. Той преминава в един по-вътрешен свят и ние губим силите, които изтичат от него.

Това, че някой говори задълбочено по въпросите на живота, това не означава, че ги разбира. Идеалният Учител не е този, който разрешава проблемите и прави живота по-лек. Учителят дава нещо много повече. Учител не е този, който може да даде всичко на ученика. Само Господ може да му даде всичко. Но той дава дълбокото разбиране само при специални условия. Пътят за усъвършенстване е безкраен дори за най-великите Учители. Всеки велик Учител знае, че е много далеч от възможността да постигне абсолютно съвършенство, защото това съвършенство принадлежи само на Абсолютното Същество.

Идея за размишление: Брат Михаил казва на Бабаджи: „Ти си само мой приятел, а това е моят Учител (Петър Дънов)“.

За да влезе човек в новия живот на свободата, той трябва да се отрече от стария живот на греха, да тръгне към планината, към Божествения свят. Учението на Христос е учение за Синовете Божии, това са Белите Братя. Само при това разбиране човек може да прогресира и това правилно развитие е изложено в Евангелието.

Хегел: „Историята е разкриване на мировия Дух“.

Закон от Кабала: „Всички се приближават, но без да достигнат до Него, защото Той е Ен-Соф, Безкрайното“.

Когато посадим в земята едно семе, то първо се поляризира и пуска корени надолу и стъбло нагоре. И постепенно израства, цъфва и завързва плод. Целият този процес представя историята на една душа. Подобно нещо е и човечеството. То е един зародиш на мировия Дух. То е посадено в материята и минава през процеса на развитието, като минава през много фази и степени на развитие на съзнанието. Крайната цел на развоя на това съзнание е то да даде плод, в който може да се разкрие Божествената красота на зародиша – Праобраза, Искрата.

В това Евангелие има една дълбока идея. Това е историята на еврейския народ. Матея говори за историята на еврейския народ, който е минал през 3 пъти по 14 поколения, което е равно на 42 – пътят на развитие на един народ и неговият краен резултат, който е светлината(трите вида живот). Крайният резултат на развитие на еврейския народ е Исус Христос и това е плодът, това е завършекът на това окултно развитие. Той е плод, а плодът е винаги символ на светлината. Плодът – това е едно от имената на светлината. Учителят казва: „В тъмнината (което означава съмнение, страх, безверие) нищо не расте“. Светлината е плод на Духа.

Якоб Бьоме – най-дълбокият теософ – казва: „Целта на злото е възраждане на живота“. Бьоме се е докосвал до най-дълбоки тайни. Знаел е тайната на змията; тя пази тайната на Бога, тя е могъща окултна сила и който е намерил тази тайна, той е намерил и тайната на живота. Той е видял тайнственото значение на символите (думите). Символът е един остатък от древния свят, закодиран източник на енергия. Бьоме загатва за победа над змията – могъщество на Словото във вътрешния живот. Победа над змията значи да възстановиш Небето в себе си.

В Евангелието на Матея се говори за тайните на историята на човешкото развитие. В Евангелието на Йоана Христос е показан като космическо същество, като Богочовек. В Евангелието на Лука – като същество на Любовта, в Евангелието на Марко – като идеален образ на живота и на жертвата, като човек, който се намира в единство с всичко – това е образ на идеалния човек. Исус се корени в древноеврейския народ и този, който идва сред древноеврейския народ и сред човечеството, е самата светлина. Тя трябва да влезе в хода на човешкото развитие на земята. Ето защо Христос трябваше да дойде като човек, а светлината трябваше да бъде скрита отвътре. Тя се разкриваше само на избраните, т.е. същества, в които има истинска Любов. Тази тайна на историята се разкрива главно на Третото Око.

Лекция, държана на 2 юли 1993 г. – Варна

Идеи за размишление:

Ангелите са образувани от Божествени семена и всеки си има свое тяло, в което е посадено Божественото семе, и всеки трябва да отгледа това семе, както майката отглежда детето, за да може да намери то своя истински дом. Но вечният живот, който тече в човека и в ангелите, не е тяхна собственост, както и детето не е собственост на майката, защото Бог може да отнеме детето от майката. Това всъщност означава отнемане на Божествената сила от майката. Тази Божествена сила може да се отнеме и от един ангел, и от архангел, и от Учител. Така се е случило и с Луцифер. И тогава този дух е започнал да умира в своята вътрешност, както умира човек, който е лишен от въздух. Божието семе е тайната на човешкия живот. Това е Искрата, това е великата основа на човека. Тук е огледалото на великата тайна, тук е дълбоката съкровеност. Вглъбяването в това Божествено семе води до дълбоко опознаване на космоса. Тайните на злото и на живота могат да се разберат само когато се навлезе в тази дълбока съкровеност, т.е. дълбоко в Елохима – Божеството. Най-красивият живот, който всички търсят, се намира в Неговата дълбочина, но тази дълбочина е жестока за нечистите и неподготвените.

Кой е виновен, че Луцифер е станал дявол? Кой е виновен, че и човекът е станал дявол? Бог ли, съгласно твоята лъжа? Не! Ти самият. Ти си лъжец и убиец, когато говориш, че Бог те е създал такъв. Ти трябва да се изцериш от своето отклонение, защото твоята лъжа и твоето съмнение не допускат раждането на светлината, която е Бог и която ще освети твоя живот.

ИСТОРИЯ НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД

Много дълбока е стратегията на Божествения свят. Той сне човека на земята и го оформи като едно земно същество, с едно земно съзнание, което трябваше да прекъсне връзката си с висшия свят, с който е бил свързан човекът преди. Това земно същество със земно съзнание трябваше да получи много външни въздействия от окръжаващия свят. Това беше нужно, за да се развие човешкият аз и човешкият ум. За тази цел Божественият свят създаде един народ, който да е обърнал силно погледа си навън, към окръжаващия свят. Това неизбежно води до жаждата за вътрешно развитие на окултните способности, които са в душата и които са чисто Божествени. И това същество накрая трябва да открие Бога в себе си и да осъзнае вътре в своето физическо тяло присъствието на Бога и че това тяло е храм. В лицето на Авраам провидението избра такъв човек, който беше годен за развитието на ума и чрез ума той стигна до познанието за Бога. Окултната наука казва, че Авраам не се осланял на древното ясновидство, а на наблюденията на околния свят. Така той е изградил своето познание. Така той откривал Бога в цялата природа. Именно той е началото на цялата западно-европейска култура. И когато човек започне да прониква с мисълта си в нещата, той се приближава все повече до Бога. В прадревни времена процесът е бил обратен: Посветените намирали Бога първо в овладяната душа и тогава Го откривали във външния свят. Силата на Авраам е, че той се отличавал с голяма, изключителна преданост към Бога. Но тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Окултната наука казва, че предаността е най-голяма в своя зенит, т.е. когато се превърне в жертва. И предаността на Авраам е била изпитана, когато Бог е поискал в жертва неговия син. Авраам е бил веднага готов и е понесъл своя син към жертвата. И когато Бог вижда готовността му, го спира, като му връща отново сина. Тогава Той му дава възможност да предаде тази преданост в наследство, което той е носил в себе си. А тази преданост е била новият начин за връзка с Бога.

В Духа се влиза само чрез преданост, чрез жертва. Жертвата е закон за придобиване на етерния живот, безсмъртния, висшия живот. Преданият ученик задължително трябва да бъде търпелив, защото който издържи докрай, само при него може да дойде светлината. В този смисъл търпението е метод за придобиване на светлината и за израстване на жизнения потенциал. Предаността е едно много важно условие, но тя трябва да измине един път, за да може да постигне пълната жертва. Само тогава ученикът може да направи връзка с тайната на Словото. Всяко Божествено Слово е една окултна тайна. В Небето се влиза само когато се открие вътрешният смисъл на Словото, защото вътрешното Слово е Дух на Небето. Еврейският народ, като отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за собствения свят отвътре, нямал откровения отвътре, понеже погледът му бил силно насочен навън. Това е погледът на злото, това е погледът на Черното Братство – външните неща. Черното Братство има силно изразен външен поглед, т.е илюзорен поглед. Те гледат навън и затова не могат да осъзнаят своето безсмъртие. Така тези същества стават неуверени в живота. Когато човек е уверен в себе си, той не може да получи енергиен удар от мислите на Черните Братя, защото тази увереност е свързана с Духа и с вътрешния потенциал. Това евреите трябваше да научат от друг народ, който има такива вътрешни преживявания. Такъв народ са египтяните. Йосиф, от Авраамовия род, бил продаден на египтяните и така е била образувана връзката между евреите и египетския народ, при която е можело да се научи това, което е било собствен вътрешен духовен опит. Египтяните притежавали във висша степен богат вътрешен духовен опит и тази вътрешна способност за изживяване трябваше да се съедини с логичното мислене на евреите. Йосиф направи връзката между двата народа, а по-късно Мойсей, който беше Посветен от Египет, който същевременно притежаваше и логическа мисъл, и вътрешно преживяване. Така Мойсей осъществи тази връзка, хармония между външен и вътрешен опит, между видим и невидим свят. И след като това беше постигнато, Мойсей беше определен да извади от плен еврейския народ, за да може еврейският народ да преработи по свой начин изпитаното, преживяното в Египет. Една голяма част от силата на еврейския народ беше въплътена в Мойсей. Чрез него древноеврейският народ беше откъснат от Египет, за да култивира в себе си нова духовност, освен наследството от Авраама, като се направи връзка с придобивките от Египет.

Новата духовност, това са нови методи, т.е. ново вливане на живот от Духа. Новите методи са винаги закони на една по-висока степен на оживяване и възкресение в Духа. Небето се образува в човека чрез чистите елементи, т.е. чрез чистите качества. Ангелите в своята съвкупност се наричат Небеса, а абсолютната вяра е едно качество, една способност, чрез която се живее в тези Небеса.

Първичният дом е домът на вярата.

Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ е трябвало да създаде едно тяло, което да е така организирано, че да бъде добър проводник на Логоса, Словото, който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло е трябвало да съчетае в себе си способностите на логическото мислене и най-дълбоките преживявания на Духа. И всичко това е трябвало да стане близко, достъпно за хората, за да се роди историята. И всичко това протече през народите и създаде историята. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябваше да бъде заведен в плен във Вавилон, където по това време е бил въплътен великият Учител Заратустра. (Според Учителя, Заратустра не спада към човешката раса.) Тук най-добрите от еврейския народ, заедно с Данаил, били подготвени и посветени от него. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни той своята мисия, за да могат те да създадат подходящо тяло, в което да се всели Логосът.

Словото и Христос, и кръвта са тясно свързани с еврейския народ и чрез кръвта по духовен начин Христос изживява цялата история на еврейския народ, но в сгъстено време. Заратустра е бил във връзка с Христос, преди Христос да слезе на земята. Историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество и на развитието на бялата раса. Това същевременно е история на човешкото съзнание и на степените, през които то преминава. Еврейският народ е главно свързан с историята и развитието на човешкия ум и неговата крайност. Това се отнася до петата раса, чийто връх е западно-европейската култура: изучаването на външния свят и неговата закономерност. А това приближава човека до откритието, че зад нея стои Божественото, т.е. зад тази закономерност стои една велика Разумност, която евреите са виждали в лицето на Йехова. Пътят на окултната история е наистина много дълбок.

Лекция, държана на 9 юли 1993 г. – Варна

ТРУДНОСТИТЕ

Идея за размишление

Който се старае да избягва трудностите, обезателно ще срещне още по-големи. Не да избягваш, а да разрешиш, иначе следващата ситуация е по-лоша. Ако вие искате да избегнете тежката ситуация, значи вие не познавате суровите закони, които управляват кармата. Ученикът трябва да се опита да разбере смисъла на трудностите, а не да ги избягва. Адските сили, които се намират в една трудност, могат да ви донесат много вътрешна сила и спокойствие. Така ученикът израства. Ученикът израства, защото в дълбочината на тази трудност има скрити ангели, които му дават своите просветления. Това се отнася до будните. Вътре в трудностите и страданията са заключени силите на природата. Ученикът трябва да извади тези сили на природата, които са вътре в просветлението, т.е. вътре в Словото. Словото може да заключи и да освободи от себе си много сили. Трудността е една сила, която прониква във вътрешния живот, за да го преобрази и организира. Когато ученикът превъзмогне една трудност, винаги се раждат нови идеи. Една трудност е едно живо същество, затова в определени случаи завлича човека. Затова Учителят казва: „Трудностите могат да се преместват, те са живи“. Трудността може да завлече човека, но към ученика тя има друго отношение. И когато ученикът не вижда никакъв изход, той продължава да вярва. Тогава Духът се намесва и превръща невъзможното във възможно. Така ученикът и Духът се запознават. Окултният ученик знае, че в най-безизходното положение всеки изход е в мисълта, защото в Кабала е казано: „В мисълта се крият всички възможности“. Целта на трудностите и страданията е освобождението от външния свят, т.е. освобождение от злото.

Ако човек не може да бъде честен със себе си, това е раждане на една лоша възможност. Той ще бъде манипулиран от другите за това си отклонение.

ПРЕЧИСТВАНЕТО НА КРЪВТА

За кръвните връзки: В началото е съществувала любовта на кръвните връзки, т.е. обичали са се и са се женили хора със сродна кръв от едно племе. С течение на времето това се променя и хората започват да се женят за по-далечни хора, и любовта от близките сродници се пренася в пространството на далечно разстояние. Чрез тази сродна кръв вече любовта се пренася и върху други, чужди хора, с идея любовта да обхване постепенно и целия свят. Тази любов е проникнала в човека и се е стремила да го направи силен и можещ, за да може той да ѝ служи.

Любовта – това е специална енергия на Бога, която обединява всички същества в един първичен живот, живот на единство. Според Учителя Любовта е нюкс, ангелско ухание. Любовта е вложена в нас и когато я откриваме като велика окултна сила в себе си, ние ще побеждаваме всяка трудност. Любовта не може да се открие с молитва и медитация. Същественото, което трябва да се прибави, е развитието на волята. Човек трябва да прави много усилия, а останалото е работа на Бога, т.е. Бог ще направи всичко останало. Там, където няма усилие и стремеж, това доказва отричането на Бога, това е отклонението и застоят.

Любовта не може да бъде свързана само с един народ или едно племе, защото възможностите за развиване на Духа ще бъдат ограничени. Когато Любовта се разширява, разширяват се и нейните възможности, това са възможностите на безграничния Дух. В пътя на човешкото развитие най-важното е раждането на Аза, който ще бъде обогатен от своите лични възможности и опитности. Азът е трябвало да се развива така, че да дойде до една Любов, която е родена от самия него. Това същество определя вече раждането на истинския човек и на Любовта, същевременно и на свободата. А който обича само затова, защото го тласкат кръвните връзки, той ще се изроди и изостане в своята еволюция. Когато Любовта се развие в човека, той става Кетер – в Кабала Кетер означава Венец на земното творение. Тогава му се дава ново име отвътре от самия Дух. Тогава в този „Аз съм“ вече говори Бог и се проявява. В този пречистен Аз на Духа вече говори Царството на Духа. Великият Дух говори, когато този Аз на Любовта е стигнал сам до себе си, до своята същност. Това е Божественото, това е пробудената същност. Тогава ученикът вижда красотата във всичко. И когато този Аз стане самостоятелен, той става силен и мощен, а от друга страна, тази мощ и самостоятелност го свързват с всички същества чрез връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик от Духа, който живее в него. Царството Божие се схваща само от Духа, който живее дълбоко в човека. Когато този Аз е пробуден, можем вече да говорим за пътя на ученика. Тогава в този човек влиза Царството Небесно, това е т.н. нова земя, това е новият образ на живота и новите вътрешни отношения. И когато в Библията е казано „наближило е Царството Небесно“, това значи, че Азът е започнал да се пробужда.

Човек, който има чиста кръв, не може да бъде помрачен от тъмните сили, защото чистата кръв е условие за динамиката на висшия свят, също и за динамиката на Духа. Само чрез тази пречистена кръв се схващат въпросите на живота. Тя е едно изключително важно условие.

Формула за пречистване на кръвта: „Таро, тора, рота, тарота, ротаро.“

Пречистването означава премахване на земното съществуване. Когато има такава кръв налице, тогава Духът говори на човека по особен начин, тогава противоречието се осветлява – това е въпрос на кръвта. Тогава противоречието не се възприема като борба и пречка, а като сътрудничество. Пробуждането е пътят, по който едно същество може да се осъзнае като Божественост. Учителят нарича това „разцъфтяване“, или пробуждане, на човешката душа. Така цялата история на човечеството може да се раздели на две части: времето преди идването на Христос, когато Царството Божие не е дошло на земята, и времето след идването на Христос, когато това Царство добива едно по-голямо значение, защото кръвните връзки вече са отпаднали. Когато Христос слиза на земята, старото ясновидство, мистериите и кръвните връзки се разпадат, т.е. губят своето значение, защото Неговата велика Любов обхваща всички хора, всички същества. Там, където има условия за ново разбиране и нов живот, се вселява все повече Христос. Учениците на Христос са били подготвени чрез развитието на цялата еврейска култура, но тези хора са били малцина и само малцина са знаели за идването на висшия Аз на човечеството на земята. След като се ражда сред човечеството, Христос трябвало да се роди във всяка една душа. Тези избрани хора чрез ясновидство видели какво се подготвя в този народ, защото човечеството е тялото на Христос. Когато змията се вмъкнала в душата на човека, е трябвало да се изгради подходящо тяло. Така се е дошло до физическото тяло и неговото устройство.

Какво означава „Покайте се!“? В окултен смисъл тази дума означава промяна, т.е. изменете чувствата, мислите и постъпките си, защото ако покаянието не променя човека, то не е истинско. Когато Йоан е кръщавал с вода за покаяние, подразбира се изменение на разбиранията. Когато кръстеният излезе от водата, трябва да измени своето схващане и да влезе в ново разбиране.

Матей е бил в школата на есеите. Пречистването на кръвта е било много важен метод на есеите. Това се отнася главно за чистата храна и контрола на мисли, чувства и желания. Есеите са знаели, че чрез пречистване на кръвта ученикът се освобождава от наследственост, от всички наслоения на миналото и от всяка слабост. Така Духът се отърсва от непотребното и навлиза в ново разбиране. Крайната степен на това пречистване е, че душата става такава, каквато е излязла от Бога. В тази област са насочени главните усилия на есеите, тази велика окултна школа.

Прераждане означава да преработиш своето минало, т.е. да премахнеш всяка нечистота от себе си. За есеите е било много трудна и мистична дисциплина. Това е път, който освобождава душата от влиянията на физическия, т.е. на външния, свят – освобождаване от всяка нечистота, която се е загнездила от миналото във вътрешното устройство на душата. Така за есеите чистота значи освобождение. И чрез тази чистота те са могли да почувстват своята дълбока вътрешна същност. Чистотата постига Божествения принцип отвътре. Те са познавали този принцип вече чрез собствена опитност. Само окултната наука знае колко много чиста кръв е трябвало, за да може Бог да слезе като човек между човеците – 42 поколения от Авраам, като поколенията му също са работили за пречистването. Така са учили и работили есеите под ръководството на Йешуа Пандир. Онова Същество, което е вдъхновявало Авраам и е вложило в него Божествените зародиши, се е нуждаело от 42 поколения пречистване на кръвта, за да може после свободно да слезе сред хората и да се прояви като чиста Божествена сила.

Формула от брат Михаил за висше ръководство: „Господи, защити ни от нас самите и от тези, които ни окръжават. Съхрани ни в светлината и изпрати ни ангел да ни съпровожда“.

Лекция, държана на 16 юли 1993 г. – Варна

ЗА СЪЧЕТАНИЯТА И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

Идеи за размишление

За да се избегнат ударите на съдбата и света, трябва да станеш истински ученик, иначе обстоятелствата ще управляват твоя живот. Тези, които не работят върху себе си, стават роби на обстоятелствата. Истинската Мъдрост не е натрупано знание, а себепознание. За да живееш добре в един дом или в един град, ти трябва да обикнеш този дом или този град, иначе градът става място, което ще отнеме твоята енергия. Градът може да задържи дълго един човек, ако градът и човекът са се приели взаимно, за да си съдействат. Градът дава скъпи дарове на този, който го е приел с Любов, и само чрез Любовта може да се проникне в тайната на един дом и на един град. Тогава окръжаващата среда се подготвя от висши същества и тя става един специален сътрудник в пътя на ученика. Да проникнеш в едно село, град или дом по закона на Любовта, значи да ти се дадат най-благоприятните условия. Причината е в теб, а условията са от ангелите. Когато отиваш в един град и създаваш обикновени отношения, не можеш да имаш условия за развитие. Има условия и съчетания на окръжаващата среда, при които силите и Мъдростта постоянно се увеличават и ти се обновяваш. В тези съчетания участва Бог. Най-хубавото съчетание в живота е връзката с Духа. Има места в гората, които са лоши и опасни, и ако човек остане там, духовете на тази местност ще отнемат неговата сила. Но на други това място може да даде много, понеже те имат друга гледна точка. И тогава духовете на тази местност се изместват в зависимост от гледната точка. Затова Учителят казва: „Ако човек може да промени гледната си точка, ще промени целия си живот“.

За дявола: От всяка гледна точка дяволът е сляп.

Човек трябва да обича мястото, в което живее, за да се решат въпросите на кармата, защото там, където има Любов, идват обстоятелствата и стават слуги на Духа, на Духа в нас. Чрез окултната гледна точка окръжаващата среда се преобразява, променя. Тя става щедра и изсипва своите енергии. Тогава една стълба от камъни става изключително богат символ. Във всяко село, във всеки град, във всеки дом има магически места, които ученикът трябва да открие. Когато обичаш една местност, една стая или един човек, тогава ти правиш връзка с един обновителен център на сила. Окултният ученик обича да слуша (да усеща) всяка местност в гората и да прави връзка с нейните вътрешни сили. Така той постига добрия прием. Духът е, който се крие в тайната на обстоятелствата.

ЗАКОНИ, СВЪРЗАНИ С БИБЛИЯТА

първа лекция

Главното в Библията е не преводът, а тълкуването. Чрез пречистването човек излиза извън земята, защото чистотата е плод на духовния свят. Пътят на пречистването е пътят на одухотворяване. Следващата степен е обожествяване. Това е вече издигане за живот в космоса, където се разкриват много от тайните на живота, които са скрити в неговата основа.

Изкушението на Христос от дявола е един много дълбок, мистичен въпрос. Това изкушение е отразено в трите Евангелия по различен и приблизителен начин, а в Йоан не се говори за изкушението, нито за кръщението. Изкушението се ръководи изцяло от Духа. Бог никога не изкушава, а изпитва силата на убежденията, за да се види дали ученикът е годен за по-високи нива. Изкушението на Христос става във вътрешността, защото Духът не е нещо физическо. Пустинята не е физическа пустиня, а навлизане във вътрешността. Изкушенията са три, свързани с ума, сърцето и волята. В изкушенията на Христос има много важен момент: Христос е бил изкушаван в пустинята, където не е бил нито един от учениците Му. Тогава кой е знаел за тези изкушения, защото Христос не е разказвал на учениците си. Следователно Евангелията са писани по откровения на окултния свят. Изкушенията са едно изнасяне на забулен език на това, което е ставало в древните мистерии. Чрез изкушенията Христос говори за това, което се е извършвало в древните мистерии, когато даден човек е минавал през процеса на Посвещението. Какво означава Посвещение? Посвещението е процес, при който се унищожава съмнението – изкореняване на съмнението. Само чистият може да издържи на изпитанията. Тогава се разбира чистотата като плод, т.е. чистота, даваща живот.

Злото е символ на безплодието и бедността. Когато злото е било убито (отделено) от Духа, от неговото тяло е създадена вселената. Умъртвяване значи материализиране, а пречистване значи одухотворяване. Думите умъртвяване, пречистване, топлина са символични. В тях са зашифровани дълбоки окултни идеи. Топлината е вътрешната сила на Любовта, която убива злия принцип – студа. Смъртта е символ. В Бога се влиза само през вратата на смъртта. Това означава, че хората умират от недостиг на Дух. Бог е дал Своето безсмъртие само на чистотата. Именно затова чистотата е оживотворяващата сила и само чрез тази сила оживяват Божествените и окултните сили в човека. Нечистият е лишен от своята Божественост, това означава загубване на творческите сили.

Когато един човек е минал през процеса на Посвещение, той се освобождава от тъмнината на съмнението. Когато Христос е бил на кръста и напуснал физическото тяло, завесата на храма се раздрала – символът на есеите. Това, което е ставало само пред един ограничен кръг, сега става достояние на цялото човечество.

Тъмните сили пораждат страсти и желания. Ученикът не трябва да се поддава на внушенията на тези сили, защото те ще завладеят вътрешния живот и ще парализират волята му. Изкушенията не идват, за да ограничат ученика, а да работят за освобождението му. Ако ученикът се поддава на изкушенията, той не може да дойде до познание за Божествените сили в своето естество. Когато човек навлезе дълбоко в пустинята – своята вътрешност, в него се разкриват много духовни сили. Опасността е в това, че без пречистването той достига до най-високата степен на егоизма и мисли, че всичко е създадено за него. Този егоизъм прави човека жертва на тъмните сили и ако един ученик иска да премине безопасно духовните светове, трябва да се освободи от своя егоизъм. Ученикът трябва да превърне енергията на егоизма във възходяща. Затова се искат усилия от човешката воля за превъзмогване. Чрез егоизма човек се вижда обективно нападнат от тъмните същества и макар че егоизмът изглежда силен, той спада към лъжата. Когато волята превъзмогне и победи тъмните сили в своята вътрешна област, тогава тази воля може да се срещне с Божествените сили, които работят в самия ученик.

За да има една дълбока окултна гледна точка, ученикът трябва да има 12 гледища, становища, за да може да се ориентира в лабиринта на космоса. Това се е разкривало в древните Посвещения. Те си имат и своя минус, защото ученикът не е бил напълно самостоятелно същество. Той се е намирал под влияние на своя Посветител, който обезвреждал в него демоничните сили. Но след Христос това е трябвало да отстъпи мястото на друго Посвещение, при което човек трябва да се справя сам със себе си и със силата на съществата, с които влиза в контакт. При това Посвещение Учителят дава методите и оставя ученика да действа сам. Чрез този метод ученикът става самостоятелно същество и за да можело да стане това, трябвало е Христос да слезе на земята. И за човек, който иска да мине през Посвещение, Христос е изходната точка. Това е изразено в „Аз съм пътят“. В най-тежкото изпитание ученикът постига свободно влизане в макрокосмоса – Великия свят. Във вътрешния кръг на Бялото Братство се работи с практики, които са на самия Бог. Тук се работи с воля.

Учението е преди всичко учение на волята. Тя изхожда от Любовта и има сношение с всички светове без изключение. Волята е скрит символ на една друга дума и нейният външен израз е „воля“. Волята е най-активната сила на природата, защото тя е съчетание на Любовта и Мъдростта. Това е най-деятелната и освободителна енергия. Това е освобождаващият Дух. И силата, чрез която човек се съединява с Бога, е наречена външно „воля“. Истинското познаване на Бога се определя от волята като принцип. Докато човек не е развил волята, познанието му за Бога е илюзорно.

Ученикът се цени по искрения стремеж.

Само тази воля се извисява до Върховното Същество. Тя е самият метод. Според Учителя в тази сила се намират всички други окултни сили.

Лекция, държана на 23 юли 1993 г. – Варна

ЗА ИСТИНСКИЯ ОКУЛТЕН УЧЕНИК

Идеи за размишление

Истинският окултен ученик не разчита на други хора или на своите близки. Само този може да бъде уверен в себе си, който не разчита на помощ отвън, от външния свят. Който разчита на други хора, ще загуби нещо много ценно – своята увереност. В тази увереност се крие безграничната сила на Духа. Увереност – това е ученикът от новата раса, защото в тази увереност се крият абсолютно всички възможности на Духа, които постепенно се откриват. Богомилите бяха жестоко преследвани, за да се изработи в тях тази увереност, в която да може Духът да живее. Когато падналите ангели загубиха своята будност, те загубиха и своята увереност. Когато един човек не може да се излекува, това означава, че той е външен, а не вътрешен, т.е. той разчита на външна помощ и така пренебрегва същественото, вътрешното в себе си. Това е Духът, който чрез увереност в себе си привлича космичната енергия, в която се намират необходимите елементи на здравето. Който очаква помощ отвън, той постепенно става слаб и неуверен в себе си. Който се занимава с учението на Учителя (Петър Дънов) и губи своята увереност, това означава, че той не е приет поради сериозни вътрешни причини. Този човек прави връзка с иронията на съдбата.

Увереност в себе си значи връзка с Духа. Който се опира на другите, не може да познае себе си и не може да намери себе си. Когато такива хора стават ръководители, илюзията се влюбва в тях. Увереност в себе си означава също и Новораждане. Само който познае себе си, влиза в тайната на Храма. Хора, които не познават себе си и нямат увереност, попадат в рая само насън. В Кабала са наречени блуждаещи духове или пленени духове.

Ученикът вече не търси външни изяви. Най-великите Божествени дарби и сили ще останат винаги вътрешен свят. Страхува ли се увереният ученик? Учителят отговаря: „Да! Той не се страхува от силата или от ножа на някого, а само от нарушението на Божествените закони. Това е естественият страх, който е на място“.

ЗАКОНИ, СВЪРЗАНИ С БИБЛИЯТА

втора лекция

Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си проникна през трите тела – обвивки на човека Исус. Христос имаше чисти качества. В Кабала чистите качества означават стихийните свойства на Бога. Името на Бога е абсолютна опора във вселената. Това Име започва с десетата буква – това е Йод, точката, която е станала запетайка – точката в кръга. Това е голяма мистерия. Точката от кръга е единицата, а кръгът – нулата, това е окултният символ на числото 10. То е символ на съвършенство, това число е символ на Бога. Точката е Той – Единственият Център, кръгът е цялата вселена – и външна, и вътрешна. Всички възможности се намират в кръга. От тази точка започва развитието на безконечните сили, защото точката и кръгът са безкраен и цялостен символ.

При древните Посвещения човек се излъчвал и прониквал в духовните сфери. Той е изживявал духовния живот, но извън физическото тяло. Сега, след новите Посвещения от Христос, тези преживявания се внасят вътре във физическото тяло и се изживяват вътре. Това се нарича Самадхи и си има степени. Духът прониква цялата човешка същност, чак до етерното и физическото тяло. Така Христос е слязъл в тялото на Исус. Въобще Христос е показал на света двете страни на Посвещението – разпъването на кръста и разпъването на тъмните сили. Който издържи, възкръсва, а възкресението е плод на Любовта. По този начин Христос е показал на света слизането от космоса и възлизането обратно. Това са „Пътят, Истината и Животът“, за които се говори в Библията. И понеже Христос победи изкушенията и съблазните, Той се върна неуязвим.

Формула: „Господи, направи ме абсолютно неуязвим за злото през целия ми живот“.

Който не може да победи изкушенията, ще се срещне с опасности и висшият свят ще го върне обратно. Изкушенията се побеждават с усилия от човека и помощ отвътре.

Христос е направил слизането и възлизането не за Себе Си, а за хората, за да им ги покаже.

Кръгът е магическа фигура. Точно затова Учителят е познал тайната на тази велика идея: „О, Господи…“ Когато Учителят казва „О, Господи“, това е абсолютен ключ, който означава задвижване на безкрайните сили на Бог-Отец, които се намират в кръга. Оттук е тайната на „Отче наш“ и „Ом“. Буквата О е символ на безкрайните сили.

Христос е слязъл в тялото и Неговото съзнание се разширило. Това разширяване е процес на светлината и затова ние не трябва да търсим Христос във физическото тяло, а в светлината, защото Христос сам казва: „Аз съм светлината на света“. Той прониква цялото човечество като светлина. Хората трябва да търсят Христос не в тялото, а в Духа, който прониква цялото пространство като светлина – символ на великото Посвещение. Окултният ученик трябва да победи своите сили в своята вътрешност, за да може да се срещне с Божествените сили в себе си. Само тогава той може да стане носител на Словото и на Любовта и същевременно – свидетел на тайните на духовния свят.

Извод: За да се постигне Божеството, човек трябва да мине през себе си, през своята вътрешност. Демоните дебнат човека главно в неговата вътрешност. Когато Азът на човека е буден за външния свят, той не е буден за духовния свят. Посвещенията на Христос и Учителя дават тази будност, която обхваща духовните светове. Тази будност в древноеврейския езотеризъм (Кабала) се нарича Малкут – Царство. Будността изпреварва мига, ума и светлината. Тя се движи с изключителна скорост, тя е качество на Духа.

Защо е важна победата над изкушенията? Тя осигурява силата на енергията. В тази разумна енергия е ключът на разрешението на въпросите на живота. Човек, който няма енергия, каквито и големи идеи да има, няма воля да ги движи. В борбата с изкушенията се ражда истинското величие на човека. Това в Кабала се нарича Гебура. Това величие е истинско, защото не се изразява навън. То не е агресивно. То е чисто духовно величие. И след вътрешната борба човек се ражда в Духа – Тиферет – плод, наречен „Красота“. Тук е връзката със Слънцето. Истинската красота е вътрешна, ангелска красота. Истинската красота е винаги нещо вътрешно и когато това се постигне, човек се запознава с най-древните Божествени същества, които са работили над него. Най-древните Божествени същества на Мъдростта – Хокма – се наричат Херувими, това означава: мистичната пълнота на Духа. Херувимите са същества на друга Мъдрост, те са пребродили всички възможности на Мъдростта – най-древният път, пътят на Учителите.

Пътят на свободата изисква да се заробиш с истинска работа върху себе си. Това е най-хубавото робство. Само чрез него идва свободата. За да постигнеш свободата, трябва да знаеш нейните методи. Основният метод, това е Истината. Истината ще ви направи свободни. Тя премахва всички ограничения без изключение. Истината е най-могъщата сила, защото в нея е пробудена най-висшата енергия, която е съчетание от Любовта и Мъдростта. Ако Мъдростта може да проникне и влезе в човека, тогава той ще познае тайните на светлината. Затова Учителят казва: „Нещата са скрити само при отсъствие на светлина“.

За древните същества на Мъдростта: Днес първичната Мъдрост е огрубяла, защото хората са се отдалечили от тези древни и велики същества на Мъдростта. Тези същества сияят изцяло от това качество, което е изразено чрез думата Мъдрост. Има и друг вид сияние, което е свързано със съществата от Кетер – Венец. Това са съществата на Любовта, живи Святости. Най-точният превод на съществата от Кетер е Серафими. Когато човек е пречистил своите тела, тези древни същества се вселяват и му дават нещо от своето сияние. Те влизат в неговата вътрешност. Те работят в неговата вътрешност, докато просияят. На земята това е най-висшата позиция, това са Божествените същества. Но преди да влезе във връзка с тези същества, ученикът трябва да се срещне със съществата на тъмнината, които трябва да победи. Победата показва, че стремежът е чист. Преминавайки през тях, ученикът влиза във връзка с Божествените същества в себе си.

И Христос, преминавайки през изкушенията и побеждавайки ги, показва на хората пътя. Той мина през изкушенията чрез силата на Своя Дух. Със Своето етерно, астрално и физическо тяло Той победи всички нападки и внушения на тъмните сили. Това е описано в Матея. Там, където човек пада в изкушения и егоизъм, това означава, че той не знае как да се справя със себе си. И когато човек реши да стане окултен ученик, в неговата вътрешност веднага се явяват тъмните сили, обсаждат го и се явяват като пречка. Ако човек се откаже от това, той става неопитен по отношение на себе си. Ако в него няма егоизъм и има чист стремеж, тези сили се разреждат и му отстъпват. Егоизмът показва, че човек е зависим от външния свят.

За да минеш през тъмнината, е необходима увереност. Кой прави ученика уверен? Това е Духът, като му предава своето качество. Когато тази увереност влезе в ученика, тъмните сили го напускат, защото тук Черното Братство не може да се разширява. Например там, където има егоизъм, човек е зависим от илюзията. При егоизма Черното Братство се разширява в човека понякога дотолкова, че човек го вдигат в другия свят, защото това разширение е илюзия и ограничение.

Лекция, държана на 30 юли 1993 г. – Варна

ТАЙНОТО ИМЕ НА БОГА

Идея за размишление

Истинското произношение на тайното Име на Бога може да убие и разложи всяко същество. Затова е голямо щастие, че не се знае от обикновените хора. В окултната наука се казва, че евреите отдавна не произнасят това Име. То първо се е употребявало от египтяните и финикийците. Знае се, че то задвижва абсолютно могъщество.

В окултната наука се казва, че Бог е съобщил на Мойсей истинското произношение (тайното Име) на Синай.

Тези, които имат отворено Трето Око, не познават тайното Му Име. Тайното Име може да се научи само чрез отварянето на най-висшата чакра (Сахасрара чакра).

Това Име е било казано на Мойсей и е било много мъдро скрито и преоблечено в друго Свято Име, което макар и Свято, не е така стихийно и поразяващо, както тоталната тайна, защото тайното Име може да порази целия ад и самата смърт. Адът и смъртта не могат да го понесат.

Тайното Име е Всемирното Слово.

Това, което се говори в Йога – „Аз съм този, който съм“ – е само сянка на тайното Име. Името не се открива нито на йоги, нито на окултисти, нито на Посветени, а само на специална степен Посветени – те имат специална аура.

ЗАКОНИ, СВЪРЗАНИ С БИБЛИЯТА

трета лекция

При грехопадението човек е излязъл навън и е загубил храната си. Така той е започнал да се нуждае от външна храна, станал е зависим, а това го свързало с ограниченията. Според окултната наука човек може да извади храна и светлина от собствената си воля, но тя трябва да се развие до една определена степен.

Исус е пренесен в пустинята от Духа. Пустинята е символ на уединението на душата, а това е областта, в която влиза Духът. Човек търси уединение като място и условие за развитие на своята душа. При чистия стремеж уединението е важно условие за придобиване на сила на волята, а също и за придобиване на Любовта.

В Любовта е скрита най-великата сила на Духа. В Любовта е скрита потенциалната сила на Вселената. От нея, от Любовта, всеки атом и същество черпи своя живот и сила. Волята също черпи своята колосална сила от Любовта. Волята черпи своето могъщество от съчетанието с Любовта. Ето защо Любовта стои в дълбочината на всеки живот. И когато съществата се уединяват, то е защото искат да се доближат до Любовта и нейните вътрешни тайни и ключа към нея, който в Кабала се нарича Всемогъщество.

Въпросът за пустинята трябва да се схваща вътрешно. Още от древността Христос беше победил силата на изкушенията в духовните светове. Отдавна войнството на Христос е победило тъмните пълчища и затова (в Лука) Христос казва: „Видях Сатана да пада като мълния от небето“. Тези тъмни сили бяха свалени на земята, но Христос също слезе долу в царството на Сатана и отново се срещна с тъмните сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Затова Христос казва: „Не мир съм дошъл да давам, а меч“. Към учениците обръщението е друго: „Мир вам!“.

Самият Христос е като идващ от небето Огън. И този огнен Дух слиза и се потопява в трите елемента: земя, вода и въздух, т.е. физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.

Когато Христос слиза във физическото тяло, Сатана иска да го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в етерното тяло изкушението е Христос да се хвърли от високо. При слизането в астралното тяло на Христос се предлага да стане владетел на света.

Когато ученикът започне да обича всичко, тогава тази могъща сила – Любовта – започва да се влива в него. И тогава чрез тази Любов може да бъде разбрана великата тайна на живота, която се нарича символично „Пътят към тишината“. Съзнателният и чист стремеж води именно към тишината – това е истинският Път. Този стремеж очиства всичко по своя път, т.е. всички тъмни сили правят път на този стремеж – това е Пътят към Духа.

Злото се умъртвява в Словото. Вътре в Словото се води борбата и точно затова се иска голяма будност от ученика. Когато злото попадне в чистото Слово, то умира, губи своето влияние и сила. Тук злото е разпънато на кръст. Христос разпъна злото на кръста именно чрез Слвото.

Учителят казва: „Духът е, който движи Словото“.

При слизането в астралното тяло на Христос се предлага да стане владетел на света вместо спасител на света. Можел е да направи от камъка хляб, да се хвърли от високото и да стане неуязвим. Но той се отказа от космическото превъзходство над тъмните сили, което имаше, за да изяви едно по-дълбоко разбиране на живота чрез смирението. Той не беше слязъл от специалното Слънце, Центъра на Всемира, за да си играе магически със силите на земята, а беше слязъл да посее в гнилия свят на земята семето на едно ново човечество и ново съществуване.

Сатана искаше да превърне хляба в камъни, т.е. чрез физическото разбиране искаше да отнеме силата на живота, защото нечистото слово е хлябът, който се превръща в камък.

Учителят казва: „Нечистото слово означава да хвърля човек камъни по главата си“. С това се убива сериозността на живота и човек постепенно се втвърдява.

Христос победи изкушенията, когато самият Христос (самият Дух) завладява тялото на Исус. С това Той дава главния ключ и метод, че Духът е, който трябва да проникне и завладее трите по-нисши тела. Именно тук се намира освобождението на душата от властта на тъмните сили.

Само чрез силата на Любовта може да се проникне в тайните на Вселената и Любовта излива своята Божественост върху всеки чист стремеж. Всички, които служат на Любовта, получават нейната сила и мощ. Но тези, които мислят, че Любовта е сантименталност, бъркат. Любовта е Бог и Бог не е сантиментален. Бог е воля. Чрез сантименталност никой никога не може да победи злото.

Любовта е владетелка на Божието Слово, което извежда душата на свобода. Без тази Любов не можете да направите връзка с Божието Слово, което премахва препятствията.

Христос изгонва с бич всички тъмни сили, които са влезли в храма. Те са влезли в храма на тялото, където трябва да живее Духът, а не разбойниците, които са превърнали тялото в хаос и вертеп.

Учителят казва: „Словото е камшикът за тъмните сили, защото съдържа в себе си Божествената динамика“.

Това е дълбокият смисъл на сцената в храма – очистването на храма. С това Христос е победител над изкусителите не само в духовните светове, но и в тялото на човека, което той иска да направи храм, за да бъде освободен земният свят от тъмните сили и тяхното влияние. Това е една велика идея – да се пренесе Царството Небесно в царството на земята и в човека, за да могат да царуват силите на Христос, силите на съществата, които са наречени от Учителя „Светлина“.

Словото е самата Любов, която се грижи за нас.

И най-малката нечистота в мисълта отстранява човека от Духа. От учениците се иска да изпращат в пространството само чисти и определени мисли – това е най-висшето служене на Бялото Братство. Ученикът може да си направи цяла армия от такива мисли, които носят помощ на безкрайно много същества, защото тези мисли се използват от ангелите за доброто и възстановяването на равновесието на законите там, където те са нарушени.

Лекция, държана на 6 август 1993 г. – Варна

ПЪТЯТ НА ЖИВОТА

Идея за размишление

Някои искат да знаят Пътя на живота, но Пътят е универсално нещо, което и Посветените не знаят, защото Пътят е вечен и безкраен. Посветените само са влезли в Пътя, а извървяването е Вечност. В тази Вечност е скрита красотата на живота. Красивото е, че тази Вечност и Безкрайност няма извървяване. В тази Безкрайност умът се изгубва. Той не може да обхване тази грандиозна идея.

Пътят е една дълбока и мистична идея. Пътят е вечно търсене и преоткриване. Например какъв е пътят на Словото? Словото получава своя образ чрез съчетанието на буквите, например символът „сфинкс“, но този образ също е прикритие на тайната.

Пътят е тайна, която е тишина, а тишината не говори. Тайната на живота е тази, че всичко зависи от това, в коя посока е концентриран твоят живот. Който е концентриран във външните неща, не може да се преобрази. Какъв е стремежът на ученика? – Вечен. Който има този стремеж, постепенно се преобразява, докато постигне Божеството в себе си.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАТЕЙ – ПЛАНИНСКА ПРОПОВЕД

първа лекция

Когато Христос е говорил, Той е вливал нови сили за развитието на земята и специално за развитието на човека. Кабала: „Да говориш, значи да твориш“. Той ясно е съзнавал, че е дошъл на земята да постави началото на ново развитие на човека. Той знаел по-добре от всеки друг, че старият цикъл на човешкото развитие е приключен и трябва да започне нов цикъл. Старият цикъл, това са норми, правила, закони. Това са все външни закони, но когато Христос идва, идва и вътрешният закон и тогава външният закон отстъпва на вътрешния закон. С идването си Христос приключи външния закон. Всички тези тайни се намират в Планинската проповед, която е епохална и е проповед към възлизащото човечество, което постепенно ще вземе съдбата си в свои ръце и затова са му необходими нови правила и нови принципи, които бяха дадени в Планинската проповед.

Според окултната наука Христос не е само една личност, но Той е една творческа сила, която се вселява в живота на човека и на човечеството. До времето на Христос хората са се развивали под влиянието на външни импулси, а при слизането на Христос се изляха Божествените сили на космоса и чрез тези сили човек се стимулира от висшия свят и отвътре. Оттук нататък човек се развива под импулса на Божественото, което е вътре в него. Това е именно новото, което влиза в света чрез Христос. Божественото, което е вътре в човека, е неговото бъдеще. То е внесено от Христос, за да има човек с течение на времето бъдеще.

Целият дух на Планинската проповед е проникнат от новия импулс, който се дава на Божественото в човека (на вътрешното).

През време на човешкото развитие Планинската проповед се е тълкувала главно по три начина:

1) Тя е несвързана и със случайно подредени правила;

2) Христос е искал да даде морално учение.

Първите две тълкувания отпадат.

3) Това е дълбока езотерична проповед, която има отношение към пътя на душата и към нейното съвършенство.

Планинската проповед започва със следните думи: „Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна. Учениците му се приближиха и ги поучаваше“. Оттук става ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е. към тези, които образуват езотеричната среда, в която Христос работи. На тях Той казва основни правила и методи, по които да работят за своето развитие. Но Христос не е безучастен и към народа, защото подготвя учениците си да станат учители на народа. Според окултната наука в проповедта Христос строи моста, който гради пътя на съвършенството. Деветте блаженства са девет степени (стълбове) на съвършенството. Христос иска всеки да стъпи на една вътрешна основа и да гради.

Главната цел на Христос е да насочи погледа на човека навътре към себе си. Целта на всички религии и по-дълбоки учения е погледът да се насочи навътре, защото навън е разпиляване на енергия. Истинската опора е отвътре. И тогава човек става мярка.

Христос казва на учениците си, които подготвя за ръководители на човечеството: „Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях. Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си“.

Когато Бог живее в Самадхи, никой не може да Го обясни на друг.

Началото на проповедта започва с думата „блажени“, което се повтаря девет пъти, а в края на проповедта Христос говори за скалата. Тези, които изпълняват това (разумното), напомнят разумни хора, които съграждат своя дом на скала. Скалата е символ на Божественото в човека. Скалата е символ на величествения и сигурен реализъм на християнството. Това е твърдата основа, върху която бурите се разбиват, и който няма тази основа, не може да се стреми към небето. И когато Христос призовал Симон за Свой ученик, го нарича „скала“, „камък“, или Петър.

Дейността на Христос е съграждане върху скала. Това е мъдрото строителство. Твърдостта в характера на Неговите ученици е идеята за скалата и основата за човечеството.

Учителят казва: „Твърдостта е качество на волята“. Твърдостта е свързана със силата на убежденията и няма нищо общо с ината и упоритостта. Тук става въпрос за разумната твърдост, която е основа, скала. Христос казва: „Ти си Петър и върху тази скала ще съградя Моята църква“. Скалата са разумните ученици, разумността в тях. С това основният камък е поставен. Под скала Христос разбира следното: осъществяване на Духа в тялото – това е скритата идея. Духът е мощна скала в тялото, в която всички бури се разбиват, защото всяко зло се разбива в Духа. Това е идеята за скалата. Скалата, това е Духът, проявен във физическото тяло. Негов израз е твърдост и сила на волята. Само в тази твърдост и воля Христос ще съгради Своята църква. Това същевременно означава, че Духът се е пробудил в учениците. И когато в гръцката митология Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея. Това е човешкият дух, който се осъзнава във физическото тяло, откъдето започва развитието на Аза.

Лекция, държана на 13 август 1993 г. – Варна

ЗА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

Идея за размишление

Когато някои дълго време живеят заедно, това не означава, че любовта им е истинска. И когато противоречията идват, те никога не рушат Любовта. Разрушението не идва от противоречията, а от неразбирането. При истинското разбиране противоречието идва и усилва единството между душите. Противоречието не е друга вмъкната воля, то е Волята на Бога. То идва на гости, но за будния. Противоречието е в мистично единство с Бога. Противоречието е тайното лице на Бога. Противоречието е волята на Единството.

Помнете! Дяволът е скритото лице на Бога. Това е тайното лице и някога Той идва с това лице. Ако Го познаете, това лице се променя и вие виждате тайната.

Истинска Любов между двама има само при едно условие: ако единият смята другия за Божество и обратното – това се отнася до свещените отношения.

Учителят казва: „Любовта е сляпа за грешките“. С това тя съдейства на човека да израсне.

Любовта вижда само Любов, само чистота. При истинската Любов съществува само доверие. При условията на това доверие Черното Братство е безсилно. То работи само до вярата, това е неговата граница. В свещените отношения никога няма критичен дух. Тук критичният дух е мъртъв, няма никакъв гняв. Едно разгневяване през цялото прераждане е допустимо, но с мярка.

Истинските отношения са Божествена обмяна на висшия свят. Няма гняв, но има строгост, която не трябва да се бърка. В истинските отношения никога няма спор. Спорът винаги показва невежество. Има едно изключение, когато Учителят спори със своя ученик. Например ученикът казва, че е ден, Учителят казва, че е нощ. Учителят винаги е прав. Той има тайна мисъл. Когато ученикът се откаже да спори, Учителят казва: „Ти победи егото, не искаш да спориш“. Умът е спорен, Духът е безспорен.

Истинската Любов не се съчетава със земното съзнание. Не можеш да имаш доверие на обикновен човек (на ума). Умът не може да обхваща цялостно нещата, той е двойствен и ги дели.

Доверието не се дава на всеки. Христос го е дал на учениците си след изпитания.

Когато обичате истински, злото престава да съществува, защото Любовта го унищожава. Истинската Любов е преодоляване на всяка двойственост. Когато две души се обичат истински, те стават единица, единство. При човешката любов те винаги са двама (двойственост). При Божествената Любов умът е премахнат, няма двойственост, те са в единството. Ето защо Любовта е метод, с който се премахва двойствеността и злото.

Когато хората търсят Любовта, това е правилно, те искат да се освободят от ума – умът не дава живот. Умът е така устроен, че винаги губи, пропада, но се надява през много прераждания.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАТЕЙ – ПЛАНИНСКА ПРОПОВЕД

втора лекция

Много окултни тайни крие Планинската проповед. Кабала казва, че всяка дума е свързана с тайна. Според окултната наука блаженствата ни рисуват Първообраза на духовния човек. И този човек сега трябва да бъде съграден.

В блаженствата има три предупреждения:

1. Не си събирайте съкровища!

2. Не се грижете!

3. Не съдете!

За молитвата: Молитвата е път към духовната област. Молитвата е път, по който Бог постепенно се разкрива, т.е. молитвата е път на осъзнаване. Молитвата е израз на почит към Словото, но тя не означава още проникване в Словото – това е въпрос на време. Проникването в Словото е сливане със Словото. Тогава Словото учи ученика как да преодолява времето и пространството. Словото е единственият истински Учител във Вселената.

Най-важните отговори на дълбоки въпроси никога не се дават външно. Отговорът трябва да бъде изживян.

Молитвата освобождава постепенно човека от фалшивото знание. Чрез молитвата се побеждава „ябълката“, тя отговаря на числото две и е символ на разделението на половете. То е допуснато, за да се яви новото извисяване, новото възраждане в живота, в Духа. В двойствения живот няма никакъв прогрес, никакво възраждане. Двойственият живот е един много, много тъжен дом.

„Не убивай!“. Когато човек дава превес на телесното, на материалното в себе си, той убива духовното, т.е. себе си. Външното убийство е същевременно вътрешно посягане. Има различни видове убийства. Например гневът е убийство и той показва кривия път в развитието на човека. Той показва, че човек е излязъл от своя Път.

„Прелюбодеянието“ е омърсяване на Духа чрез нисш духовен елемент. Всяко въвличане и смесване на Духа с нечистотата на нисшето (душевно, астрално) е прелюбодеяние. Опасно е, когато нечистите чувства на удоволствие се смесват с духовния стремеж. Това е невярност спрямо започнати и посадени в душата семена на Духа. Неверието е образ на мрака. Това е една сила, която се е отклонила.

Учителят казва: „Най-малкото отклонение от разумните закони на Духа – и човек се свързва с илюзията, и трябва да се чисти“.

И Христос трябваше да умре, като слезе в този свят. Раждането на Христос на земята е особен вид смърт. Слизането от един по-висш в един по-нисш свят е символична смърт. Едно от нещата, които Христос дойде да покаже, това е Слънчевата сила и тя е там, където няма пол. Окултният ученик трябва да надрасне сексуалния живот. Самото съществуване на физическото тяло доказва, че човек е пленен. Но не е лесно да се излекува невежеството – това е най-тежката болест в света.

В това Евангелие се говори за съблазните: „Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли… Ако дясната ръка те съблазни, отсечи я и я хвърли от себе си“. Защо дясното око? Учителят казва: „Човешкото тяло е поляризирано на две части: дясна – положителна, активна – и лява – отрицателна, пасивна“.

Дясната страна е, която напада, а лявата е отстъпваща. В дясната страна се изразява по-силен стремеж към земното, докато в лявата се изразява бягство от земното, стремеж към духовното.

Дясното око и дясната ръка увличат духовното твърде надолу към земното. Ето защо дясното око и дясната ръка са прелюбодействащи и може да се отсекат (не физически). Това означава стремежът им да се насочва нагоре към Божественото, вместо към земята. Тогава духовното се издига по-високо, вместо да е въвлечено в земното.

Активни в злото – това са тъмните сили. Но на тази активност се противопоставя Свещеният Огън – това е силата, която покорява тъмните сили, защото тя е Първична.

Символизмът в окултната наука е винаги зашифроване на вътрешните неща и идеи, но само Посветените имат ключовете на тези имена, защото те имат вътрешна връзка. Те са възкръснали в новото съзнание. Възкресението е символ и означава превръщане на смъртта в живот.

Учителят казва: „Ако сте в гроба, не сте ученици“.

Христос казва: „Не се кълнете, не заклинайте!“. Клетвата и заклинанието в миналото означавало властване на един дух над душата на друг човек, защото с клетвите и заклинанията се привлича един по-висш свят, който да вземе участие в нашия живот. Човек апелира към по-висш свят, че това което говори е вярно. В този смисъл понякога клетвата е стар мях, нещо остаряло. Когато човек кълнял лъжливо, а това е почти винаги, той е пострадвал, защото е получавал обратния удар на своята клетва.

Христос казва: „Не се кълнете!“. Това означава, че човек вече не може да апелира към висшия свят, но вътре в себе си той ще знае дали е прав или не. Това е промяната. Този стих показва, че отсега нататък прегрешението на клетвата е не само външно, но и вътрешно и обратният удар е сигурен. Тези, които кълнат, влизат в опасен омагьосан кръг, в учението на змията. Те стават много убедени в илюзията. Илюзията означава омагьосан кръг, т.е. нереални размишления. Човек размишлява с ума, а не с Духа.

Окултната наука казва, че който има знания, а не може да възкръсне след смъртта, е в илюзията. Учението на Учителя възкресява, защото истинското учение е едно вечно откровение. И ученикът, и Учителят застават пред това вечно откровение със смирено приветствие.

Задачата на ученика е да превърне гордата змия в себе си в светлина и сияние, защото само подобното може да се срещне с подобното. Всяко духовно възгордяване, превъзнасяне, прекомерно обещание и вземане на решение, което не се изпълнява, е клетва, т.е. едно престъпничество, и подготвя след себе си обратен удар.

Учителят е имал специални беседи върху всеки стих от Планинската проповед на Христос.

Блаженствата имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земното съзнание, нито към земния живот.

Учителят казва: „Чрез деветте блаженства Христос е дал правила, как човек трябва да живее“. Деветте блаженства са деветте опорни точки, върху които трябва да се съгради нашият живот, общественият живот и семейството. Деветте блаженства имат както външен, така и вътрешен смисъл.

Лекция, държана на 20 август 1993 г. – Варна

Идеи за размишление:

Учителят казва: „Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога. Защото българският народ е един от най-древните народи на земята“.

Главни сили в развитието на българския народ:

1) Прабългари – сили на Воля и Истина.

2) Траки – сили на Мъдрост и Светлина.

3) Славяни – закон на Жертвата и Любовта.

Щайнер е питал: „Учителю, чудя се как можете в толкова малко и обикновени слова в човешкия обикновен език да изразите толкова много неща – велики идеи и истини“. Учителят казва: „Само че този език не е обикновен език – той е най-точният на земята. И единствено с него могат да се предадат окултни истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята“.

ЕВАНГЕЛИЕ НА МАТЕЙ – БЛАЖЕНСТВАТА

Блаженствата са път на душата към съвършенство. Те имат едно външно значение – като правила и норми за съвременното човечество. Това се отнася и за Евангелието. Моралното значение на Евангелието спада към външната, екзотеричната страна. Но блаженствата имат и дълбока езотерична (вътрешна) част, която спада към мистичните и космични тайни на Битието. Тук се очертава пътят на ученика към Посвещение – в деветте блаженства. Но те са дадени така забулено, че за да се открие този път, трябва да се вдигне булото.

Блаженствата не са случайно девет (според окултната наука и според Учителя). Числото 9 е завършване на еволюцията, отчет пред Бога и влизане в нови измерения. Като са девет, те образуват един специфичен духовен организъм, те са като девет члена на едно семейство, на едно тяло. Взети заедно, те образуват образа на духовния Прачовек.

Окултната наука казва: Човек се състои от три части по три:

1. Нисша област – физическо, етерно и астрално тяло.

2. Душа (троична) – работи с ум, сърце и воля (три инструмента, които се обединяват в триъгълник; в равностранния триъгълник се образува истинският Аз).

3. Висша област – тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.

Блаженствата са свързани с тези девет степени.

Блаженствата спадат към мистичната област. Истинският мистик е абсолютно разумно същество. Неговата гледна точка е изключително красива и установена. Мистикът е по-висока степен от окултиста. За него всичко е красиво и организирано, защото той гледа с Окото на Духа. Когато Окото на Духа даде виждане на ученика, той не иска да оправя света, а себе си.

Мистикът не работи с ума, защото той знае, че умът е ограничен и е основан на предположения, решения и изводи, които не са верни, защото умът има частична представа за реалността. Това означава, че той не е цялостен. Истинското виждане се нарича интуиция – тя е цялостна. Умът няма синтез, за него реалният свят е скрит. Синтезът е качество на Духа. Животът е над разсъжденията и логиката, той трябва да се изживее.

Методи за развитие на интуицията:

1. Концентрация в точка.

2. Мълчание.

Окултният ученик трябва да се откаже от представите, защото Духът няма образ (по-висшата степен). Умът разсъждава, а интуицията обхваща реалността, защото тя е плод и лъч на Духа.

Умът е създаден, за да изучава външните явления, външните неща. Именно за това не може да бъде истински водач и ръководител.

Трите прояви на Духа, според индусите, са манас, бодхи и атман (на Любовта, на Мъдростта и на Истината).

Окултната наука казва: Истината е висшата степен на волята. Любовта е висшата степен на сърцето. Мъдростта е висшата степен на ума.

Любовта и Мъдростта се обединяват от Истината, която ръководи волята.

Учителят казва: „Този въпрос принадлежи към най-дълбоките окултни науки и мистерии“. (Най-дълбоката степен на волята).

В това прераждане тези мистерии не могат да се изнесат дори при пълно доверие насреща.

ВОЛЯТА

Човешкото същество е изпратено на земята и в материята (бездната), за да развие своята воля и да се освободи от ума. Умът никога не работи с чисти мотиви, защото той не може да обхване смисъла на нещата. Той разбира само съдържанието. Умът не може да разбере какво означава безкористие и няма методите. Волята остава главен метод за освобождаване от ума, воля, която работи съзнателно. Сънна, спяща воля работи несъзнателно. Само съзнателната воля отстранява ума и се освобождава от бездната. Умът е свързан с разсъжденията и с логиката.

Учителят казва: „Интуицията не разсъждава, тя владее, тя обхваща“.

Логиката пипа, а интуицията вижда. Интуицията не е разсъждение и логика, а виждане, т.е. пряко влизане в Духа. Това означава истинско разбиране на реалния свят, който е отвъд ума, отвъд ограниченията.

Деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество; деветте блаженства показват как човек може да бъде блажен и това е, когато приеме Духа в себе си.

Натрапчивост, напрежение изработват будност на волята.

Блаженствата ни насочват към съграждане на небесния Йерусалим. И когато Христос оплаква Йерусалим, Той оплаква земния Йерусалим: „Камък върху камък няма да остане“.

Новото разбиране

Освобождението на човека се намира в новото разбиране. Новото разбиране е свързано с това, да имаш пълен контрол над своите мотиви. Иначе не чакай разбиране. Изпълнява се правилото, дадено от Христос: „Бди и се моли!“.

За нечистия и външният, и вътрешният свят е джунгла. За да се освободите от нея, е необходимо новото разбиране, новата светлина, която дава друга гледна точка.

Новото разбиране идва, когато си докоснат от Духа. (Думата „докоснат“ е много силна дума.)

Новото разбиране прави човека богат, а тези, които работят с нахалство и искат да проникнат в богатството на космоса и Духа, срещат особено ужасно лице – така наречения „Пазач на Прага“, който ги отклонява.

„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“. „Нищите“ – бедни по Дух, но със силен стремеж към Него. Затова са блажени.

Физическото тяло също е бедно поради прекратената връзка с Духа, затова често отпада.

Сега чрез новото разбиране (в Библията „новото вино“) идва ново отношение към Христос и към импулса, който Той донесе.

Нищият духом намира възможност да намери Духа в собствените си глъбини. Душата някога е имала богат живот, но го е загубила и е станала „нища“, т.е. бедна. Чрез стремежа тя се възвръща в богатия живот. Това богатство се намира чрез скритите в душата духовни сили. Някога тази душа е имала ключ кам познанието, но го е загубила. Учителят е говорил за този ключ – онова детско състояние на душата, което е подарено чисто духовно богатство. Човек е излязъл от това чисто състояние и сега се блъска в камъка (твърдия камък на земното тяло). Когато човек пипа тялото си, той иска да хване тайнството на живота и душата, но тя не може да се пипне. Той хваща нещо мъртво, хваща камъка, защото този студен дом е изоставен от Духа, защото е твърде земен дом. В него, в земното съзнание, Духът не може да живее и да обогатява. Сега човек трябва да осъзнае своята бедност и нищият духом трябва да се превърне в човек, копнеещ за Духа, в който е всяко богатство и всяка пълнота. Извън Духа всичко е бедно, всички са „нищи духом“.

Духът може да се намери само с чистия копнеж. Тогава „нищият“ ще стане богат, защото богат е само този, който живее в Духа. Духът е цялото богатство. Истинско богатство е това, което не се руши, което не се яде от молци. То е недосегаемо за разрушението, това е Духът. Пътят към това богатство е чистият и искрен копнеж: „Блажени са нищите духом“. Когато в ученика има такъв копнеж, той е вече поведен от своя ангел. Копнежът не е само до развиването на дарби и сили. Същественото е придобиването на Слънчевия елемент на живота – Духа.

Диамантената воля е по-важна от всички дарби и окултни сили. Тя е в единство с Бога.

Лекция, държана на 27 август 1993 г. – Варна

Идея за размишление за интуицията:

Интуицията помага на ученика да се предпази от своята собствена мисъл. За да се приближиш до интуицията, трябва да си изработиш едно дълбоко мълчание. Това мълчание е едно специално отношение към Духа. Това мълчание е особен род молитва – молитва за просветление. Интуицията помага на ученика да открие своята цел. А който има сигурна цел в живота си, има и сигурни помагачи.

БЛАЖЕНСТВАТА

първа лекция

Първо блаженство:

Когато бедните духом (нищите) се смятат за богати, те стават фарисеи и лицемери. Първото блаженство е за нищите, т.е. тези, които имат стремеж, нищите, които търсят Духа със своя чист и силен стремеж.

Второ блаженство: „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат“. Скръбта произлиза от тежестите, които животът носи, от материалните потребности на живота. Духовната сила в човека е, която противодейства на чисто материалното, и духовното е, което създава лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно.

В човека има една скрита сила, която носи тежестта и бремето на съдбата. Силата, която свързва душата с тялото, в окултната наука се нарича „етерно тяло“. Именно в това тяло работи скръбта (болки, страдания и т.н.) Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло. Точно затова второто блаженство гласи: „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат“, т.е. те ще се утешат, защото чрез Христос една нова сила е била донесена за етерното тяло. И когато хората се свържат с Христос и възприемат новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание.

За скръбта: Посветените черпят сили и от скръбта и нещастията. Това се отнася до силата на Духа – особена гледна точка. Скръбта и нещастията сломяват някои, а на други дават сила, енергия и израстване. Който има истински стремеж, израства и разбира някои тайни на живота.

Когато обичаш по човешки начин някой човек, ти се привързваш към този човек и към скръбта, защото самата човешка любов е скръб. Божествената Любов е свободна от привързаност, същевременно от скръбта и нейното разрушение. Когато майка се тревожи за детето си, това е мярка, че любовта не е Божествена.

Човешката любов е една голяма тревога и с тази любов никога не можеш да влезеш във висшия свят, защото, за да влезеш във висшия свят, се иска не сила, а могъщество. Това идва от Божествената Любов.

Скръбта е много изгодна за Черното Братство, защото тя води към отчаяние. А отчаяните често нямат защита. Затова Черното Братство разчита много на отчаяните хора.

Третото блаженство: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Кротост не значи овчедушие. Това е едно състояние на съзнанието, при което човек е господар на своите страсти, инстинкти, вълнения, гняв, ярост, възбуда и т.н. Това означава висока степен на контрол. Кротък във висш окултен смисъл е само този, който има пълна власт над себе си. Той не се стреми да владее другите. И Христос казва за Себе Си: „Елате при Мен, защото Аз съм кротък и смирен“. (Кротък и смирен – две много силни думи, които вървят заедно.)

За контрола: Като цяло контролът надминава всички науки и религии. Когато мразиш, ти си извън контрола и размножаваш своите врагове. Когато изпращаш силна струя на Любов към врага си, това е истинската заплаха за него, защото злото бяга от енергията на Любовта – това е енергията на Бога. Когато енергията на Любовта се сгъстява, тя става Бог, т.е. покоряваща сила (принцип). Любовта е първична енергия, затова има власт над злото.

Тъмните сили, адептите на Черното Братство също знаят ясно цената и силата на мълчанието. Те знаят, че:

1. Мълчанието е неизразходвана енергия.

2. Мълчанието съхранява живота, т.е. силата и могъществото.

Важно за контрола: Който няма контрол, неговото въображение може да се превърне в убиец за самия него и за много други хора!

Учителят казва: „В човека трябва да командва волята, а не въображението“. Въображението трябва да бъде слуга на волята.

Само който е кротък и смирен, може да бъде истински ръководител и учител на хората.

За пропагандата окултната наука казва: Всеки стремеж да се прави пропаганда на едно религиозно учение или каквото и да е то, произхожда от липсата на контрол. Това е знак, че тук има жажда за власт. Това произлиза от егото и от липса на контрол.

Третото блаженство има отношение към астралното тяло на човека, което е носител на егоизма, страстта, жаждата за власт, гняв и т.н. Точно тук е силата на кротостта – тя побеждава астралната област. Затова е казано: „Блажени кротките…“.

В егоизма винаги се сгъстяват силите на злото. Ако един човек е голям егоист, това е знак, че в него са обединени много същества на астралния свят. Егоизмът е качество на ума и понеже вътрешните неща са затворени за ума, той се насочва към външна пропаганда и външни методи. При егоизма няма себепознание, няма себеконтрол.

Себепознанието е най-важният метод за откриване на Истината. Философските разсъждения не са важни, а методът (ключът), как да се постигне Истината. Тя се постига на степени. Без метода може да създадеш религиозно учение или система и въобще да не познаваш Бога.

Четвъртото блаженство: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще бъдат наситени.“ Четвъртото блаженство спада към втората група блаженства, която има отношение към душевния живот на човека, защото гладуването и жадуването оживяват душата. Гладуването и жадуването за правдата е стремеж навътре. Четвъртото блаженство има отношение пряко към сърцето.

Когато човек иска да изживее в себе си Христос, той трябва да изпитва много силен порив – точно така, както тялото жадува за вода и гладува за храна. Тази жажда за Христос в най-широк смисъл може да се нарече жажда за правдата и когато човек се изпълни в своето сърце с Христовата сила, той може да утоли в себе си своята жажда за правда.

Стремежът навътре: Когато има стремеж навътре, идва един особен работник на Бога, който изкушава хората. Защо ги изкушава? Дяволът изкушава хората, за да ги направи силни и святи. Няма светци и Посветени, които да не са били изкушавани, в това число и Учителите. Борбата винаги е била голяма, защото дяволът е винаги логичен. Окултната наука казва: „Логичен значи сляп“. Накрая истинският стремеж побеждава тази логичност и се освобождава от злото.

Лекция, даржана на 3 септември 1993 г. – Варна

ЗА ИНТУИЦИЯТА

Идея за размишление

Интуицията е над ума, тя е от по-висока степен на вибрации. Тя е от по-висша степен на енергията и затова прониква и в ума, и в душата. Умът не може да прониква в Истината и да я изучава. Умът може да прониква в тялото.

Умът и тялото са нисши духовни нива и степени и затова те не могат да проникнат във висшите явления на живота. В ума няма условия за обяснение на висшия смисъл на нещата. Пътят на ума е обречен на неуспех.

Интуицията е неуловима същност. Интуицията прониква без мисловни вълни. Интуицията е тайна на Духа и чрез тази тайна Духът разкрива на избраните смисъла на нещата.

Интуицията подготвя пътя, по който се ражда Духът в човека. Това, което най-много трябва да се слуша, е интуицията. Науката за интуицията се е загубила, когато човек е паднал в земното съзнание. Затова сега земните много търсят и малко намират. Умът е път навън, а интуицията е път навътре. Интуицията е, която посочва този вътрешен път към Духа. Пътят навън е пътят на съня, на спящите. Пътят навътре е път на пробуждането.

Когато човек има нечисти цели, умът го управлява и крайният резултат е неуспех. Когато човек има чисти цели и мотиви, интуицията го управлява отвътре и резултатът е пълен успех.

Окултната наука казва: Духът слиза в интуицията и оттам нататък материята за него е груба.

БЛАЖЕНСТВАТА

втора лекция

Петото блаженство: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани“. Петото блаженство е свързано с равновесието – то стои по средата на деветте блаженства. Тук човек се научава да проявява Любовта. Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Човек лесно може да разбере дали обича: като изолира тялото мисловно, ако Любовта остане, значи е Божествена. Чиста Любов на душа към душа може да има само този, който е намерил себе си, който е разкрил Бог в себе си, защото който е познал себе си, той е познал и Бога.

Петото блаженство е свързано с ума. Тук умът се учи на отношение, тук се пробужда неговата сила. Тук се развива милосърдието, което е свободен дар от човек към човек. Онзи, който е приел Христовата Любов, той я дава безкористно на друг. Когато обичаш някого и искаш той да те обича, това е нарушение на Божествения Свят закон, защото Бог е Любов и никой не може да задължава другия да го обича. Който не е приел Любовта, той се придържа към формалната страна и закона със своя интелект. Формалната любезност, това са книжниците и фарисеите. Учителят казва каква е разликата между тях и Христос. Христос е висял на кръста, докато при фарисеите и книжниците кръстът виси на тях.

Любовта е сила, която дава равновесие на човека. В Кабала се казва, че за да възродим религията, трябва да приспим богословието и да събудим милосърдието. Буда не е бил благосклонен към никаква вяра. Той е смятал, че най-важното е опитът, то е същността. Само чрез опита се излиза от пределите на ума и илюзията. Докато има ум, за истинска Любов и равновесие не може да се говори, защото умът винаги има едно силно желание, което е отклонено. Силното неразумно желание, това е силен вампир, вселен вътре в желанието.

Учителят казва: „Има хора, които отричат Сатаната дори когато той ги води за врата“.

За ученика положението е друго. Той взема енергията на желанията и я трансформира за по-висши цели. Така постепенно той се домогва до контрола, а контролът е метод на безсмъртието.

Метод за омагьосване на гнева от Духа, кажи: „Светлина и Сияние!“ и гнева ще просветне.

Шесто блаженство: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Това се отнася до съзнателната душа. При това блаженство Духът навлиза все повече в човешкото съзнание. Когато човек изживее Любовта в своето чисто сърце, той изживява Бога. Така чистото сърце вижда Бога, понеже Духът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космическия ритъм. Този човек, който пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види и Бог в себе си.

Без вътрешна чистота човек не може да се развива правилно в окултния път на еволюцията. Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен. И само тогава, когато човек се пречисти, в него може да се оглежда висшият свят и самият Бог. Фарисеите са хора, които се стремят към външна чистота.

Чистотата на сърцето е голяма наука, защото чистото сърце отразява Божествената Любов не само на небето, но и на земята. Съхраняването на чистотата е свързано пряко с волята. Великата тайна в живота на ученика се явява само когато в ученика се пробуди цялата воля. Възпламеняването идва от Учителя, но трябва да има условия. Самата воля се проявява в търпението. Нетърпението е липса на воля.

Седмо блаженство: „Благословени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии“. Седмото, осмото и деветото блаженства се отнасят до висшата Божествена природа в човека. Мирът се явява като резултат на сливането на душата с Духа. Връзката между тях е интуицията. Тогава, при това сливане, в душата настъпва такъв мир, какъвто дотогава не е наставал. Тогава в душата утихват всички бури и вълнения. Затова миротворците са хора, които са приели в себе си Божествения Дух и са станали негов външен израз. Именно чрез сливането са постигнали дълбок вътрешен мир.

Учителят казва: „Ако твоето сърце е океан, кой може да окаля водата ти?“.

На дъното няма вълни, в ума и сърцето има вълни, кошмари, сънища и т.н. Дълбокият сън без сънища е символ на сливането на душата с Духа. Той е също като дълбините на океана, там няма вълни, има пълно спокойствие, дълбок вътрешен мир.

Миротворците постигат дълбок външен и вътрешен мир, понеже са съединени с Бога – затова се наричат Синове Божии. Мирът на фарисеите е външен – това е мирът на гробищата. Зад този мир се крие човешкият призрак, човешкият скелет, и затова Христос казва: „Вие сте гробници варосани“. Духовната смърт се представя външно и лъжливо като мир.

За мира: Дълбокият мир е дълбоко познаване на основите на живота и затова Учителят казва: „Само спокойствието може да те научи да мислиш дълбоко“ – защото самото спокойствие е Мъдрост.

Седмото блаженство е свързано с Любовта.

Основно правило: За да бъдем в мир с другите, трябва да бъдем в мир със себе си.

Дълбокият мир идва, когато познаеш себе си. Това става по време на големите, тежки изпитания. Например как умира ученикът при големи изпитания? – Астралният труп се изпарява като чист тамян.

Големият мир на душата е пълно съгласие с вечния порядък.

Осмо блаженство: „Блажени преследваните заради правдата, защото тяхно е Царството Небесно“. Това блаженство има отношене към Мъдростта и просветлението. Онези хора, в които Духът е напълно проявен, са малцина в света, те са избраници на Духа и другите хора не могат да ги разбират, и затова ги преследват. Правдата е външно проявление на Любовта и Мъдростта, т.е. когато Любовта се съедини с Мъдростта, се явява правдата. Тя е Божествена справедливост. Тези същества са възстановили правдата в себе си (постигнали са мярката) и сега я възстановяват в света. Те работят за възстановяването на правдата.

Девето блаженство: „Блажени сте, когато ви похулят и ви гонят заради Мене, и говорят всякакво зло против вас на лъжа. Радвайте се и веселете се, защото ще получите добра заплата на небето. Затова преследваха и пророците, които бяха преди вас“. Това блаженство има отношение към най-висшата Божествена природа в човека – Истината.

Учителят казва: „Само чрез тялото на Истината човек става гражданин на Божествения свят“. Това е тялото на Възкресението.

Окултната наука казва: Възкресението, това е най-великата магическа сила, която Христос е показал, и чрез него се побеждават най-тъмните сили. Ученикът трябва да знае, че за да възкръсне, първо трябва да мине през Голгота.

Учителят казва: „Зад страданията се крият благата на живота. Ако едно страдание е голямо, и благословията е голяма“. Значи ученикът трябва да се подготвя старателно за страданията, за този изпит, наречен Голгота. Тези, които изпълняват външни закони, малко или много се превръщат в служители на Черното Братство.

Смъртта е в служба на Възкресението. Това е нейната задача. Това е ученикът – да понесеш смъртта с радост, значи да я победиш. Радостта е елемент на светлината.

Идея за тялото на Истината: Тялото на Истината – това е Посветеният, това е завършената воля. Това не е казано все още в абсолютен смисъл. Волята не е още абсолютно завършена, има много степени на развитие, докато се стигне до абсолютната воля след завършената воля.

Лекция, държана на 10 септември 1993 г. – Варна

ЗА РАВНОВЕСИЕТО

Идеи за размишление

Когато човек в тежки изпитания и опасности има равновесие, това е мярката за правото. Равновесието идва от правото, а правото – от Мъдростта.

Окултен закон: Мъдростта се превръща и се трансформира в равновесие.

Ти имаш равновесие, защото правдата е с теб, а зад правдата е Мъдростта.

Кабала казва: „Във всяка дума има други две думи скрити, с по-дълбок смисъл“ – втората се казва, третата се премълчава. Например в думата „уравновесеност“ е скрита думата „праведност“. В думата „смирение“ е скрита думата „възприемчивост“.

Учителят казва: „Само смиреният е възприемчив за висшето знание“. В гордия няма такава способност, а който няма тази способност, бавно умира. Гордият не може да има равновесие, а без него човек губи себе си, губи себепознанието, което е най-важното нещо в неговия живот.

ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

След образуване на църквите и на братските общности – както между юдеите, така и между езичниците – и от контакта на Апостолите с широките народни маси, който не може да се осъществи навсякъде чрез лично присъствие на Апостолите, тези църкви и общности имат нужда от упътване и ръководство. Именно затова се е явила нуждата от Посланията. Те са упътвания и размишления на Апостолите върху новото учение, което навлиза в света. В тези Послания се изнасят тайните на Християнската жерва и тайните на Голгота.

Всеки Апостол изнася Истината според своите дарби и според своята връзка с Духа, и според степента на своето Посвещение. Посланията са плод на един дълбок вътрешен живот.

За дарбите: Какво са дарбите във висшия свят? – Те са ухания на истинския живот.

Окултната наука казва: „Дарбите са живи същества и висша духовна субстанция“. Когато ученикът иска безкористно да развие една дарба, тогава водач му е едно висше същество, което го ръководи.

Пречистването е задължително, защото чистата кръв има магически, или Божествени, свойства. Има случаи, когато човек със силна воля не се пречиства, но развива много силна дарба. Но той ще бъде затрупан с други невидими грижи и карма, защото нечистотата служи на Черното Братство. Защото извън дарбата той си остава нечист. И докато тази нечистота съществува, тя ще посегне на човека, защото има съчетания, когато нечистотата се превръща в убиец.

Посланията са плод на един чист контакт на Апостолите с духовния свят и духовните същества, и същевременно с Христа, както преди Неговата смърт, така и след Неговото възкресение. Посланията са плод на хора, които са минали по пътя на езотеричното (вътрешното) развитие, което се осъществило под ръководството на Христа. И в миналото и сега те са Негови ученици.

В Посланията са отразени новото езотерично разбиране на света и живота. След слизане на Христа на земята Истините са предадени по нов начин, защото човешкото съзнание расте и се променя. И затова се променя и начинът на предаване на Истината, както и методите, които се дават за духовно развитие и усъвършенстване. Посланията не са обикновени разговори, а наставления на Посветени към тези, които искат да влязат в пътя и да се развиват в духовно-мистичния път, или област, за да могат след време и те да проникнат в тайните на Битието.

Езотерично развитие:

1. Там, където има страх, няма вътрешно развитие. Страхът прави живота несигурен.

Учителят казва: „Страх трябва да има, докато се пробуди съвестта“. След това той е ненужен.

2. Страхът не е враг, той е приятел, но за будния, той е знак за предупреждение.

3. Страхът може да донесе много страдания, но ученикът знае, че в страданията се изработват две много важни неща: интуицията (тук значи и опитът) и могъществото. Езотеричното знание изисква точно тези две неща – интуиция и могъщество. Могъществото е необходимо, защото срещата с някои духове от астрала е унищожителна. Затова ученикът трябва да изработи в себе си едно окултно могъщество, което няма нищо общо с показността. Великите и окултни науки се изучават точно с тези две неща. Кабала, Учителят, Библията не се изучават с ума, а само с интуиция – иначе не могат да дадат разбиране. Езотеричното учение е за сериозно търсещите. Истинското търсене е процес на излизане от хаоса.

Посланията посочват пътя, който води към духовно познание, но без още да разкриват същността на Божествените тайни на живота, които са достояние само на вътрешната окултна школа.

Посланията са само подготвителен път за тези, които се стремят да влязат в окултно развитие. Именно затова Апостол Павел казва за начинаещите по този път, че още са деца, младенци и още ги хранят с мляко, защото не са готови за твърдата храна, т.е. предаването на дълбоките тайни на окултната наука, за която символично се изисква „здрав стомах“, т.е. особено вътрешно устройство. Свързано е главно с мислите и чувствата на човека и с неговия контрол и равновесие, за да приеме и асимилира дълбоката окултна Мъдрост.

Павел, освен църкви, е основал и окултни общности, където е имал условия за това. Например такава е основал в Атина и е оставил свой ученик – Дионисий Ареопагит – за ръководител.

За Божествените тайни окултният ученик трябва да се въоръжи с качества и способности. Чрез пречистването интуицията ще му покаже точно кои качества тябва да развие (за всеки те са различни) и те ще преодолеят всички спънки и съблазни по пътя към тайните на Духа. Тези качества са важни, защото интуицията се гради само на скала, т.е. на увереност. Окултната наука казва: „Тази увереност идва само като резултат на безкомпромисни размишления, решения и изпитания“. След тези изпитания ученикът навлиза в Божествените тайни и в магичните творения на Отец. Само тогава ученикът може да разбере дълбоката причина за сътворението на интуицията, която също е тайнство – тайна област в Битието и Небитието.

Апостол Павел, освен обикновени проповеди, в които е разкривал външната страна на учението, е изнасял и слова, в които се разкрива езотеричната страна – за окултни ученици, които могат да мислят, защото това е една важна способност. От тези слова не е останало почти нищо, защото те не са поначало за публикуване. В Посланията, които са главно екзотерични, т.е. външни, има загатвания, които само чрез светлината на окултната наука могат да разкрият езотеричния момент, загатвания, които могат да разкрият много дълбоки тайни – например за стремежа. В истинския стремеж има стаена могъща Божия сила.

Дон Хуан казва: „Стремежът е господстващата сила във Вселената“. Такъв стремеж пробива мътната аура и се освобождава от злото. Чрез чистотата на стремежа окултният ученик се домогва до една тайна: правилните методи. Защото да знаеш да търсиш, значи да се домогнеш до правилния метод. Чистотата е важна, защото тя е степен на стихията и степента на чистотата определя степента на стихията, която определя Абсолюта. Стихията е магически символ на Абсолюта. В присъствието на стихията никой не може да говори, освен самия Той.

Легенда: Когато се събрали духът на вятъра и духът на огъня и искали да делят могъщество и сила, тогава се явил някакъв друг дух, който им показал една сламка и предложил да я изгорят или преместят. Но въпреки напъването си те не успели и разбрали, че има трета сила, тайна, която е по-силна и могъща от тях.

Лекция, държана на 17 септември 1993 г. – Варна

ТЪРПЕНИЕТО

Идеи за размишление

Умът в своята основа е винаги съмняващ се. При съмнението жизнената енергия се отделя от Духа и човек постепенно залязва. Да търпиш, значи да не допускаш съмнението, т.е. раздвояването, вътрешната борба. Търпението изключва съмнението, т.е. борбата. Истинското търпение не е да чакаш своята любима или своя Учител една, десет, двадесет или сто години. Истинското търпение е да чакаш до безкрайност (окултна гледна точка). Който има такова търпение, няма какво да губи. Нетърпеливите духове го напущат, защото такова търпение ги разпъва на кръст. Нетърпението е отворена врата за нисшите духове. Те обичат нетърпеливия човек, а в търпението те се задушават. И затова чувате някой такъв дух да се изказва чрез някой човек: „Докога ще чакам?“. Той си признава, че в него няма такава Любов, която да чака. Когато Любовта е в човека, той има търпение и може да чака.

Учителят казва: „Търпението овладява злото“.

Търпението е трансформатор. „Транс“ значи издигане високо, „форматор“ – ново формиране чрез това издигане.

Когато човек се издигне, получава нов елемент и трансформира злото. Търпението е трансформатор, то превръща злото в добро и болестта в здраве. Болестите и болките се лекуват не само с вяра, но и с търпение. Болката не съществува в тялото, но във вниманието. Тя е уловила вниманието и когато вниманието е уловено, болката може да стане голям проблем, защото вниманието е особен род храна – то храни и уголемява болката. Ученикът трябва да се учи с търпение да овладява своето внимание, защото от голямото внимание към болката вие можете да я нахраните и да я направите много голяма. Накрая тя може да стане господар на положението. Тя може да се превърне в голямо страдание и стенание. Тук има скрита красота – тези стенания могат да изработят една дълбочина в човека. Стенанието може да се превърне в много силна мантра – за будния ученик. Това е особена песен на душата. Посветените израстват в дълбочината на бедствието или нещастието – това е техният шанс.

ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ

Яков е работил между евреите и затова в началото се обръща към дванадесетте племена. Той е Апостол на евреите. Неговите Послания са път към школата. Тук се дават правила и методи за придобиване на морална чистота, за създаване на морална основа, която е преддверие към школата. Моралната чистота е първото условие във всяка истинска школа, а придобиването на чистотата е свързано с големи изпитания от най-различен, и преди всичко вътрешен характер.

Яков казва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания, като знаете, че изпитанията на вашата вяра произвеждат твърдост, а твърдостта нека извърши делата си“.

Голяма радост е, когато изпитанията и изкушенията произвеждат търпение.

Войната е нечистота. Опитът на миналото показва, че всяко царство на меча се съкрушавало с меч. Ударът е точен и научен. Всичко е наука. И вярата е наука. Когато науката израсте, тя ще потвърди вярата. От друга страна, вяра без знание не е истинска. Вярата трябва да е знаеща.

За Посветените нещастието, бедствието е също научно – те всичко изучават и израстват в бедствията. Например, за да постигне Посветеният истинска сила и опора в живота си, той трябва да е загубил всяка друга опора. Това означава, че само изоставеният от всички може да познае реалността – това е неговият шанс. Да си изоствен от всички, това е една голяма възможност за ученика в неговия живот. Това е гласувано доверие.

Учителят казва: „Мисълта на ученика е всякога будна“ – и най-вече в тежките изпитания.

Твърдостта, за която апелира Яков, в съвременния език се нарича морална стабилност или морален устой. Истински ученик е този, който има морален устой, а не морален стремеж – той е начало и подготовка.

Яков дава един метод за тези, които нямат Мъдрост: „Ако някому от вас не достига Мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро. (Тук въпросът се свежда пак до търпението.) И ще му се даде. Но ще просите с вяра, без да се съмнявате ни най-малко, защото който се съмнява, да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища. (Колебливостта е свързана с непостоянството.) Блажен онзи човек, който издържа изпитания, защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят. Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на Светлината. От собствената Си Воля ни е родил чрез Словото на Истината“.

Пътят на Голгота не може да се избегне от никого, защото тук се решава най-важният въпрос за човека – въпросът за волята. Защото който е едно с Истината, той възкръсва. Волята в човека се усилва чрез Любовта и когато тя се усилва, злото се топи. Свобода без Любов е началото на безволието и злото.

Учителят казва: „Злото е зло, защото е пропуснат един миг“ – липса на будност. И когато си пропуснал да мислиш и работиш за Бога, за Неговата Воля, ти пропускаш нещо съществено. Мигът е решаващ. Сега страданието работи усърдно за възстановяване на пропуснатия миг и сега, когато страда човешкото, Божественото в теб расте и така чрез страданието Бог си строи мост към теб.

Предната мисъл на Яков ни разкрива, че всяка дарба и всяко добро са резултат на връзката на човека с Първичната Причина, т.е. с Отца. „От собствената Си Воля ни е родил и чрез Словото на Истината“. Тук става въпрос за Принципа, който е родил човека и света – Божествената Воля, който чрез Словото на Истината е създал човека и света. Всичко това означава, че във волята се крие тайната на живота.

Учението на Учителя е учение за волята преди всичко. Волята е най-великото качество на Божеството. Нейната най-висша степен е пълен израз на Истината. Само когато върви по пътя на волята, ученикът ще извоюва своята Първична същност.

Окултната наука казва: „Волята е върхът на всички науки и тя е реализираният Бог в нас“. Това означава, че Бог се развива в нас най-вече по пътя на волята. Посветените и Учителите са форми, чрез които се проявява тази Божествена Воля. Те показват частично Неговото Сияние и Красота.

Как да разберем каква е Неговата Воля в нашия живот? Мярка: Постоянството – това е Неговата Воля. Учителят казва: „Всичко, което правите с постоянство, се сбъдва“. Това е мярка.

За постоянството: Човек побеждава кармата си, когато работи с постоянство, защото само чрез постоянството ученикът се качва в Духа и само оттук може да получи своите методи. В Духа няма карма. Тук човек е свободен и не се направлява от кармата, а влиза в Провидението. Тук ученикът вече има избор и всичко, което прави, е вече пред Духа и е осъзнато. В сферата на кармата няма свобода, няма избор. И всички, които не вървят по пътя на волята, която е свързана с една истинска работа върху себе си, остават в областта на кармата. И затова те са угнетени и уморени, защото тук Високият Идеал се губи, защото кармата работи чрез правдата, т.е. кармата работи чрез неумолими и унищожителни закони.

Важен стих от Яков: „Бивайте изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си“. Защото изпълнението е, което усилва волята, и когато изработите силата на своята воля, ще преодолявате всичко.

Учителят казва: „Чрез волята си човек може да преодолее всички външни и вътрешни препятствия“.

Истинският ученик намира своя живот в мощната вътрешна (огнена) дейност.

Учителят казва: „Когато някой е болен, нека да повика близките и приятелите си и нека те да се помолят за него“.

Яков казва: „И тъй, молете се един за друг, за да оздравеете“. Голяма сила има усърдната молитва на праведника.

За молитвата: Силата на молитвата се определя от вътрешния живот.

Брат Михаил: „Когато църквата пречи на християните да приемат прераждането, тя посяга на тяхното бъдеще, защото без прераждането те не могат да узнаят своите истински вътрешни възможности“. И те си въобразяват, че след смъртта отиват при Бога. Блажени вярващите! Те отиват в своята карма, която не ги пуска да отидат при Бога. Те ще се прераждат и ще живеят по закона на необходимостта, т.е. по законите на кармата. Само молитвата не стига, нужна е и тази изключителна работа върху себе си.

Грешката на религиозните е, че разчитат само на молитвата, а грешката на учените е, че разчитат само на себе си. С мярката нещата се съчетават. Човек трябва да знае какво се иска от Бога и какво от него. Когато ученикът се освободи от кармата си, той пак ще живее по определени закони, но както казва брат Михаил, Божествено определени. Затова ученикът не работи само с молитва, а работи и върху себе си, защото само силна воля може да се освободи от кармата и да създаде бъдеще.

Лекция, държана на 24 септември 1993 г. – Варна

ЗА ПОВЕДЕНИЕТО

Идея за размишление

Всяка лоша поза е привличане на отрицателните сили на природата. Всеки лош жест и всеки нечисто зададен въпрос – и аурата се пропуква. И всичко се регистрира. За да се проведе правилно един разговор между двама, трябва да знаеш как да застанеш, как да седнеш и в каква поза да бъдеш.

Учителят казва: „Това твое поведение е твоята философия“. В твоето поведение се намира твоята същност.

По-дълбока окултна гледна точка: Да знаеш как да застанеш, значи да знаеш как да привлечеш скритите сили на природата, т.е. висшия свят. Правилната поза, това е окултната поза и веднага ставаш вътрешен магнит за възприемане на Истината.

Брат Михаил казва: „Лошата поза е връзка с пагубни сили на природата“, най-малко с един вампир от астрала, който изсмуква соковете на живота. Ако нямаш будност, ставаш жертва. Тогава се променя и дишането и става лошо – ти си вече ограничен. Каквото е сродството, такова е и привличането – поглъщаш сродни елементи. За дявола чистите елементи, които са скрити във въздуха, са смъртоносни, т.е. чистотата е унищожителна за злото. Но трябва да имаш в себе си едно особено поведение. Най-силният метод на Черното Братство за разрушение на хората е удоволствието. В живота на ученика няма удоволствия и никаква скука.

ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР

Апостол Петър насочва вниманието на учениците към великата тайна на Голгота, т.е. към изкуплението на човечеството, направено от Христос чрез метода на жертвата. Петър говори и за Възкресението като метод, който побеждава смъртта. Чрез Възкресението Христос е победил смъртта и отворил пътя за всички хора, да могат да минат по този път на възхода. Петър също разкрива, че Христос ни е спасил чрез Своята кръв от греха. Кръвта е символ на Божествената светлина. Кръвта е свързана със силата на живота.

Учителят казва: „Силата на живота не се намира в Библията или в Свещените книги“. Дълбокият живот трябва да го откриеш в себе си. Тогава, щом го откриеш в себе си и познаеш себе си, тогава ти ще го откриеш и в Библията, и в другите неща, защото той е мярка. Първо трябва да дойде животът, който се дължи главно на истинското пречистване. Чистотата е оживяване, одухотворяване. Всичко друго е отражение на живота.

Окултната наука казва: „В Библията не се разкрива най-същественото“. Най-дълбоките окултни методи са най-старателно скрити, както и Тайното Име на Бога. Мойсей промени на Синай Името, защото никой обикновен човек не трябва да знае как се отваря невидимата Врата, преди да знае как да я затвори.

Брат Михаил казва: „Щом целта на един мъж и една жена е удоволствието, разрушението е сигурно“ – защото това е отваряне на невидима врата. В друг случай ангели и архангели изсипват блага. Сексуалната енергия е чисто Божествена енергия и който я качи горе, е изпълнил една от най-важните задачи на земята. Ученикът трябва да работи най-вече върху контрола (мисли, чувства, постъпки, храна, движения и т.н.), за да може умът му да бъде просветен.

Петър също апелира за чистотата като първа и най-важна стъпка в пътя, който Христос посочва на човечеството.

Окултната наука казва: „Христос е особена жертва, жертва без недостатък, и за тази жертва Той беше предопределен преди създаването на света“. Апостол Петър казва: „Повярвайте в Бога, Който Го е възкресил от мъртвите и Му е дал Слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога“.

Окултната наука казва: „Надеждата е за отчаяни хора, вярата – за духовни, Любовта – за Божествени хора“. В окултизма не се работи с надеждата.

Петър говори срещу плътските страсти, като казва, че те воюват срещу душата. Той казва: „Не употребявай свободата за закривало на злото, но когато вършиш добро и страдаш. Ако понасяте търпеливо, това е угодно на Бога, защото и за това сте призвани. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив, благославяйте, за да наследите благословение“.

Учителят казва: „Не оставяйте улица, дръвче, птичка, животно без благословение“.

Апостол Петър казва: „Защото очите на Бога са върху праведните, а ушите Му – към техните молитви“. Праведност в случая означава да има идея, стремеж, искреност – нещо, заради което праведникът да бъде послушан.

„Защото по-добре е да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията Воля, а не като вършите зло“.

Метод: Всяка ваша грижа възлагайте на Него, защото Той се грижи за вас.

За търпението: Търпението е средство за спасение.

Учителят казва: „Търпението е вътрешната сила на Любовта“.

„Не въздавайте зло за зло…“ (Любовта към враговете.) Щом небето търпи един злодей, то има някаква идея (мярката е небето). Доброто и злото се определят от Духа във вас, той е мярката, а не от обществото. Докато не се постигне мярката, да има скромност, смирение, мълчание. Никой не може да знае карма, минало, настояще.

Енергията на омразата се улавя само от слабите и невежите, защото само те се хранят с груби еманации. Когато любим враговете си, ние разреждаме злото в тях и в себе си.

Учителят казва: „Любовта е поразителна енергия за злото“. В един кръг от лоши мисли, ако изпратиш една топла и светла мисъл, тя трансформира злото. Любовта е жива сила на Бога. Любовта дава живот – всичко е свързано с тази сила.

Великото дело на Бога може да се извърши само с тази велика енергия на Любовта. Всички необходими сили, чрез които се постигат разумните цели в живота на ученика, идват от Любовта. Ето защо ученикът трябва да има свято отношение към тази Първична сила, зад която е скрит Бог.

За очите на Господа: Виждането на Бога е чрез Свещения Огън. Тогава Духът вижда без очите, т.е. със своята същност. Гледната точка на Учителя – всеки миг е тотален и сияещ. Там, където са удоволствията, Истината я няма и погледът го няма. Човек не вижда. Защо? Защото тук няма възвисяване на енергията.

Брат Михаил казва: „Жалко, хората още не могат да видят скритите тъмни сили в удоволствията“.

Да се пресява – гледната точка, книгите и т.н.

Защо паневритмията не е вече актуална? – Подражанието е монотонен закон и път към застоя.

Окото на Бога гледа хиляди години как скъпо струва удоволствието. То е загуба на живот. Удоволствието е убило много пориви и стремежи. Удоволствието е силата на Черното Братство и то е в различни степени. Пътят на ученика е да превърне удоволствието в светлина и сияние. Сега се гледаш в огледалото, но един ден ще можеш да се видиш без огледало, защото няма да бъдеш отражение, а Дух. Най-висшата окултна сила се нарича Дух-Етер, т.е. Дух Всепроникващ. Дух – това е в най-висша степен сгъстен Огън. Учителят казва: „Духът е абсолютна разумност“. В Божествения свят няма изключения, те са в ангелския свят (1%) и в човешкия свят. Този сгъстен Огън е Неговата Същност, Неговото Око и това е наречено Всевиждащото Око. Оттук изхожда Вечното Слово. Всички, които служат на това Слово, стават жители на Етера и Отец има Око за тях.

Окултната наука казва: „Христос също е огледало, Той е слънчевото огледало на Отец“. Христос е станал огледало по вътрешни закони на Неговата Воля (на Отец).

Лекция, държана на 1 октомври 1993 г. – Варна

БУДНОСТТА

Идея за размишление

Когато изгубиш будност, ти изгубваш себе си и тогава ставаш външен, периферен. Пример: Умрял е баща ти и ти плачеш, т.е. излязъл си от центъра (от Духа) и си влязъл във външното. Станал си периферия, т.е. сляп. Външното е винаги сляпо. Ако си буден, ти си в Духа, тогава външното е изоставено. Духът не се занимава със скърби и плачове. Духът няма очи за такава външна дейност. Когато си навътре, сълзите изчезват. Когато си навътре в центъра, ти се съхраняваш. Сълзите водят навън, а радостта – навътре. Но сълзите засега са необходими. Тяхната цел е да те научат да се радваш, т.е. да се съхраняваш. Това значи да станеш вътрешен. Значи при будността и съхраняването ставаш вътрешен.

Ако си его, ще плачеш. Ако си его и се радваш, това е пак скръб. Външната радост не е от Духа. Тя не е чиста светлина, тя е периферия. Периферията е винаги скръб.

Освободи се от егото и ще се освободиш от скръбта. Тогава ще можеш да се радваш без егото. Така ще бъдеш свободен от фалшивата радост. Външната радост е болна и бедна. Това не е радостта на центъра.

Ти плачеш за умрелия, защото си тяло, т.е. периферия, външен. Ти плачеш, защото в тебе има нещо умряло. Така умрелите плачат за умрелите. Докога ще плачеш? – Докато си умрял. – Кога ще спреш да плачеш? – Когато оживееш. В истинския Божествен живот няма плач, няма сълзи, няма очи – ти си Дух. Когато егото се радва, радостта скърби.

И егото се радва, и Духът се радва, но има голяма разлика. Разликата е в будността, в осъзнаването. Едното е радост на съня, а другото е радост, която е будна, радост, която е живот в Духа.

Радостта на егото е сънуване, а радостта на будния е свързана с центъра, т.е. с Духа. Ако живееш извън Духа, радостта ти е сън. Истинската радост е възвръщане в Духа, в Източника, в Живота.

ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЙОАН

Йоан е Посветен от висша степен (това не може да се каже за всеки Пророк от Библията). Той е проникнал в дълбоките тайни на Битието и живота и говори от личен опит. Затова той казва: „Това, което видяхме с очите си…“. И после: „Животът се яви и ви възвестяваме Вечния Живот, който беше от Отца и се яви нам“. Явлението на живота е велика мистерия – това е чисто окултен стих, който има отношение към Сахасрара чакра, чрез която се вижда тази дълбока мистерия. В Сахасрара чакра вибрира кулминацията на живота и на живите добродетели, които според Учителя са живи вътрешни течения на природата, и само чрез тях животът има своя пълен израз.

Йоан казва: „И животът се яви“. Това е явяване на тоталната жизненост. „Явявам я на вас“ значи, че Духът може да препредава живота.

За да разбереш живота, трябва да имаш способността да възприемаш тези невидими сили. Силите на живота са могъщи, но тази способност ги управлява – това е Третото Око, а при Сахасрара чакра – в по-висша степен. Тази способност е една висша степен на волята (въобще всяка способност е една определена степен на волята). Истинското знание за живота и волята не може да се предава навсякъде, защото, според окултната наука, то ще принесе повече вреда, отколкото блага, поради скритото и дебнещо зло. И затова много хора са спрени в своето духовно развитие.

Третото Око е свързано с една висша сила на живота. При контрола, а Третото Око е свързано с контрола, злото е безпомощно. Тогава животът може да се проявява.

Йоан казва: „Бог е Светлина и у Него няма никаква тъмнина. Който пази Словото Му, в него Божията Любов е съвършена“. Това доказва един велик окултен закон, че чистото Слово е пряко свързано с Бога.

Йоан казва: „Не любете света и ако някой люби света, в него няма Любов към Отец“.

Йоан казва: „Деца, последно време е и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време“.

В Първо съборно Послание на Йоан (2:25) се дава обещание: „Обещание, което сам ни обеща Вечният Живот, защото Вечният Живот е най-великото благо“. Това е абсолютно обещание.

Да пазиш Словото, значи да пазиш духовната субстанция. При големите изпитания, когато се влиза в Посвещението, се променя химическият състав на кръвта. В кръвта се вселява нов ритъм, а това означава нова духовна същност. При обикновения човек в кръвта му има липса на най-важните елементи, затова той живее неосъзнато. Затова обикновеният човек не може да прави съзнателно връзка с Бога, защото, за да влезеш в Духа, се искат две основни неща, които, погледнати външно, са противоречиви, но вътрешно няма противоречие. Те са скорост и контрол. Голяма скорост и никакво движение на ума – тук е тайната. Контрол значи: нисшият свят няма думата.

Йоан казва: „Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола“.

В 3:14 се казва: „Който не люби, остава в смъртта“. Значи който не люби, се лишава от живота. Кой мрази? – Който няма будност. А будността е надрастване на ума. Будност значи да превъзхождаш себе си. Смъртта руши човека, защото той не може да твори и който иска да твори, първо трябва да намери себе си, т.е. трябва да намери Бог в себе си, защото Той е Единственият Творец. И творчеството – това е Негова изява, изява на Неговата Воля.

Основата на творчеството е Бог и когато хората познаят Словото като Бог, то ще ги изпълва с живот, т.е. с най-висшата степен на енергията. И затова ученикът трябва да владее желанията си, за да вземе тяхната енергия.

За лишаването от живота: Нечистият е лишен от живот, затова той е нереален. Той живее в призрачни светове и градове и в този, и в онзи свят. Умът е, който ръководи нечистите, той е, който отклонява тяхното внимание от същественото. А за ученика е необходимо внимание без никакво отклонение. Затова са важни упражненията в концентрация, защото концентрацията след време елиминира дишането, т.е. при този процес умът не работи. Тогава идва Духът и животът.

Формула: „Господи, изпълни ме с настроението на Слънцето“ – за настроение и придобиване на слънчев елемент.

Този, който не люби, се лишава от живота, а когато обичаш дори и предмети, от тях излиза лъч на живот. Този лъч е съзнателен, защото е от Духа.

Учителят казва: „Цялата основа на образованието е Любовта“. Затова ако обичаш една наука, това е началото на връзката с Духа.

Учителят казва: „Какво образование може да има там, където няма Любов?“. – т.е. ако няма Любов, въпросът е предрешен.

Когато учиш с Любов дори и в едно земно училище, ти си в правия път. Когато се стараеш, когато си прилежен, тези качества ще те освободят от много излишни неща и ще ти помогнат по-късно в окултния път на твоето развитие. Защото Духът цени тези качества и с тях ще те изведе при себе си. Значи искат се качества, а не дипломи и „авторитет“, защото дипломите са безпомощни при ударите на кармата. Съдбата не може да се победи с дипломи от земното училище, а с качества и стремеж.

За Любовта: За да се разбере Любовта, трябва да се разбере, че доброто и злото не са противоположности. Те са две части на един процес.

Учителят казва: „Доброто и злото са два ключа, две сили на Бога с винаги разумно предназначение“. Доброто и злото по пътя на ученичеството се надрасват. Един от методите е дишането. При дишане с Любов възприемаш най-дълбоката жизненост.

Един велик китайски Посветен казва: „Великият път не е труден, вие го правите труден. Вие сте трудни. Великият път е лек“.

Идея за медитация за ума и Духа: Опасностите притежават голяма притегателна сила. Те са много важни за ученика и за неговата будност, защото чрез тях се влиза в дълбоко медитативно ниво. При голяма опасност умът изчезва, изгубва се, спира – метод на елиминиране. Тогава идва Духът, реалността. Това е твоят шанс да видиш реалността.

Големите опасности са създадени, за да отстранят ума от твоя път. Това е шанс за откриване на Духа. При голямата опасност се развива много голяма скорост. При нея, в тази динамика, умът не може да живее, изчезва. Тогава нещата се разбират с Духа. Точно тогава се виждат недостатъците на ума и всички негови ходове и хитрости.

В голямата опасност се промъква една особена тишина. Ученикът трябва да улови този изключителен момент. В тази тишина умът е напълно парализиран. И в тази тишина Духът ще ти открие тайна. Тази тишина е техника на Духа. Умът е отстранен от теб и ти трябва само да слушаш. Никакво мислене в тази тишина, а само слушане, защото мисленето е процес на разединение.

Лекция, държана на 8 октомври 1993 г. – Варна

ОТНОШЕНИЕТО НА УЧЕНИКА КЪМ СИМВОЛА „ЖЕНА“

Идея за размишление

Жената е изключителна вътрешна същност в Битието. Съединението (сливането) с жената е ключ към разбирането тайните на живота, защото жената е символ на Любовта, а Любовта е универсалният израз на Бога (според Кабала).

Любовният акт е акт с Бога, защото Бог е Любов, защото Любовта е Неговата най-вътрешна същност и затова именно жената е символ на една универсална идея в Битието. Затова тя е майка и матрица на великия и скрит живот, зад който се намира Бог. В Любовта ти се сливаш с Бога (това е на много нива) и с Неговата универсалност и се самоопознаваш. Тази Любов, тази велика идея, кара хората да Го търсят и да Го опознаят.

Жената е велика магическа врата и ако успееш да се слееш с нея, с нейната чиста същност, ще разбереш една велика тайна на живота. И понеже жената е Любов, а чрез Любовта се влиза във Вечността, това изисква свещено отношение в най-висшия смисъл, защото Любовта е енергията на Бога. Енергията на Бога може да се превърне в Любов, а жената е избраният проводник. Тя е образувана, като символ, от лъчите на Любовта, от субстанцията на Любовта.

Съединението и сливането с Любовта е път към великото Посвещение. Ти трябва да работиш върху себе си с Любов и само тогава Любовта ще те намери. Жената не е обикновено същество, както изглежда. Тя е една велика окултна идея във вселената и който не може да се слее с тази идея, остава в астралния свят, т.е. извън живота, извън реалността.

В съединението с Любовта са скрити универсалните възможности на човека. Но ученикът не трябва да търси Любовта, т.е. жената, а трябва да работи, за да стане достоен за нея. Тогава тя сама ще го намери. И тогава чрез Любовта ще виждаш цялата вселена в себе си – ставаш магическо огледало.

Кабала казва: „Едно от най-великите неща е да бъдеш погълнат от Любовта“, т.е. да станеш жертва на Любовта.

За образованието: Какво образование е това, което не може да победи един лош навик?

Защо обикновените хора са слаби? Защото нямат истински мотиви и техният стремеж е пресечен. След като са взели диплом, даже не знаят, че още не са започнали да учат. Затова те носят кармата със себе си, както носят чантата и дипломата си.

Умствените познания не могат да изменят характера, а точно промяната на характера е същественото. Ако спреш до умствените познания, се лишаваш от живота, защото когато един стремеж е прекъснат, това е винаги смърт. Умствените познания никога не засягат дълбочината на живота или дълбоката духовна същност на човека, а само повърхността. А повърхностното знание никога не може да преобрази една личност, едно его. И точно затова често се случва, че под натиска на една трудност човек пропада в хаоса, защото умът е под нивото на тази трудност.

Волята е силата в човека, която освобождава, защото волята е над всяка трудност. Волята е Духът. И когато един ученик има воля и падне в поражение, той е над поражението. Окултната наука казва, че той е и над успеха – това е качество на Духа.

Духът е над всички обстоятелства и условия, т.е. за него няма трудни условия, защото той ги превръща, трансформира. И затова най-големият успех в живота на ученика е придобиването на Духа. Тук символичното и буквалното се сливат. Обикновените и слабите хора се опитват да се спасят в удоволствията и стават още по-слаби. Затова те много лесно стават лицемери, изменници, егоисти (поради слабостта) и се опитват да играят ролята на щастливи.

Окултната наука казва: „Какво безумие – щастливи без Духа!“.

ПОСЛАНИЯТА НА ЙОАН

първа лекция

Първо Послание (3:15): „Всеки, който мрази врага си, е човекоубиец“. Това означава, че ученикът трябва да се прости с омразата.

Окултната наука казва: „Да мразиш, означава да се обезсилваш“. Също: „Да мразиш, значи да си извън светлината“. Щом омразата се допуска, за какво образование можа да става дума? Какво образование може да има една слаба воля? Това означава, че ние сме длъжни да развием своята воля, за да можем да се освободим от вмешателството на падналите духове.

Вярата се обуславя от силата на волята, т.е. волята е, която задвижва вярата. Една силна воля лесно се превръща във вяра, Любов, търпение, милосърдие и т.н.

Казва се (Първо Послание, 4:1): „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете, дали са от Бога“. Защото с такава вяра се влиза в психически отклонения. Този стих е свързан с двата вида вяра: вяра в тъмните сили, които ни изпитват, и вяра в Бога и в светлите същества. Закон е: В каквото вярваш, то те прониква. Или: В каквото вярваш, с такива сили се свързваш.

Вярата трябва да е знаеща, т.е. вярата трябва да е различаваща. Когато ви е трудно, искайте различаване от Бога.

Първо Послание (4:4-5): „Вие сте деца от Бога и победили сте света, защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света. Те са от света и затова светски говорят, и светът тях слуша“. Значи външното говори външно, светски, а вътрешното говори духовно, душевно. Външното е опасно, защото е отклонение на енергията. Когато човек се отклони от пътя на Любовта, законите на природата и обществото стават силни срещу него. Окръжаващата среда става силна и унищожителна. Това се отнася даже до предметите.

Казва се (Първо Послание, 4:6): „Който познава Бога, нас слуша и който не е от Бога, не ни слуша“. По това разпознаваме Духа на Истината от духа на заблудата.

„Който не е от Бога, не ни слуша. Който е от Бога, върши това, което е позволено.“ Да правиш само това, което е позволено, значи да се свържеш със светлината и колкото по-надолу са съществата, толкова са по-загаснали, защото не правят позволеното.

Кабала казва: На Синай се е проявило реалното присъствие на Хокма (на Отец) пред Мойсей, но избраният народ бил отстранен. На Синай са дадени Десетте Божии заповеди – вторият (косвения) израз на Светлината. На Синай се видя Славата на Хокма (Първичната Мъдрост) лице в лице. Това се отнася до Мойсей и Посветените, а народът е останал настрани.

Първите Скрижали са произлезли от Дървото на Живота, а вторите заповеди са отражение (външни) и са дадени поради поклонничеството на хората пред златния телец. Мойсей даде вторите заповеди, а истинските Скрижали, които носят живота на Духа, останаха скрити в Кабала (Преданието) и се разкриват само устно.

Според заповедите животът произтича само от това, което е позволено, а смъртта – от това, което е забранено. „Денят, в който вкусиш от този плод, ще умреш.“ Забранено е вкусването, защото не си готов и който прави само това, което е позволено, привлича живота. Първите Скрижали са това, което е позволено от Духа, а позволеното е носител на живота. Да правиш това, което е позволено, значи да познаеш Вечния Живот.

Хокма, това е чистата и изкупителна Мъдрост. При грехопадението тази Мъдрост остана скрита зад завесата. Хокма, или дълбоката Мъдрост, не позволява на човека да черпи от Извора на Живота, защото необходимо е едно условие – това са свещените отношения. И понеже човек още ги няма, той е лишен от Живота, от същността. И затова не може да протегне ръка, за да яде от Дървото на Живота, за да живее вечно. Сега човек се учи да живее правилно, за да придобие Живота. Да живееш правилно, означава да прилагаш Божиите закони.

„Не лъжи!“ – това се отнася за духове, които са се отклонили, за Първичните духове това няма смисъл. Това означава да правиш само това, което е позволено (Божиите закони) и тогава Духът се превръща в Слово и в така нареченото „Ухо“. И Словото прониква в „Ухото“ като Кабала, или Преданието – това е много дълбок магически процес, който разкрива същността на Хокма, или Първичната Мъдрост.

В книгата „Универсалният смисъл на Кабала“ се казва как е наблюдаван говорът на Бога на Синай. „Всяка буква, която произнася Бог, има 70 сияния (значения)“. Това е дълбочината на Словото.

Лекция, държана на 15 октомври 1993 г. – Варна

ЧЕТВЪРТИЯТ ЛЪЧ НА ПЕНТАГРАМА – СПРАВЕДЛИВОСТТА

В думата „справедливост“ е скрита думата „власт“.

Кабала казва: „Когато Той показва власт, се явява пред човека с особено излъчване на тази власт, за да бъде тя възприета от конкретните способности на човека“. Така Бог показва чрез властта Си, че светът се крепи на една абсолютна справедливост. Той разгръща Своята власт чрез положителните и отрицателните сили в космоса. В тази власт са концентрирани Неговите висши окултни сили, защото това е власт чрез Любов, Мъдрост и Истина.

Суровостта на Бога е специфичен израз на Неговата Любов. Тази суровост наказва, защото тя е мярка на Бога; втората суровост отрича Бога, понеже само Той е мярка. И чрез втората суровост се явява разделение от Него и от Неговата Светлина, а това говори за отделяне от Неговата справедливост и вмъкване на втора справедливост, която не е мярка. За да стане тя мярка, се намесва Бог със Своята суровост, защото това, което не е мярка, е отричане на Неговата Реалност и на Неговата справедливост. Неговата суровост е израз на скритата милост. Това е четвъртият сефирот в Кабала и се нарича Хесед (Милост).

ПОСЛАНИЯТА НА ЙОАН

втора лекция

Първо Послание на Йоан (4:7-8): „Възлюбени, да любим, защото Любовта е от Бога и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е Любов“.

Бог не се съзерцава. В Авир (Етера) се диша, живее се и чрез Словото се влиза в него.

Кабала казва: „Любовта е неделима безкрайност, или неограничена единност, и всяко същество, което се изявява като Божествена същност, влиза в Божественото единство. Единството е сливане с Неговите качества.

Проникването в Духа не е чрез концентрация, а чрез качествата на сефиротите, т.е. Първичните Скрижали. Тогава и само тогава концентрацията е значителна. Преди да има истинска концентрация, има нещо предшестващо и тогава Единният вижда Себе Си във всички неща и всички неща в Себе Си. Според кабалистите това виждане става „в един вечен поглед“.

„Който не люби, не познава Бога“ – този стих е свързан с оценяването, защото чувството на Любовта е най-големият дар и безкрайното богатство. Това Божествено чувство на Любовта е нещо цялостно, за разлика от ума, който е разделителен. Не се постига лесно тази цялост.

Кабала казва: „Всички човешки души са предопределени да постигнат активна връзка с Бога“. Забавянето на реализирането на тази идея идва от това, че душите не работят на високо духовно и съзнателно ниво за своето обожествяване.

Ако не си тотално предан, пропускаш живота. Тази идея трябва да се разбере – предан значи цялостно отдаден. Затова са упражненията в концентрация. Например двойката е отделяне. Ти трябва отново да станеш единица, т.е. цялостен. Божественото чувство обединява, а умът разделя.

Библията казва: „По-нататък ние видяхме и свидетелстваме, че Отец прати Сина Си да бъде спасител на света“. Всъщност изпратено е едно Велико Същество, Спасител, и едно Божествено учение. И когато тръгнеш в пътя на Истината, и ако тръгнеш с голям замах, много твои близки и цялото общество застават и тръгват срещу тебе. Защо? Защото всички тези духове имат особен и тайнствен страх от Истината. Милиони прераждания умът търси и чака Месия. И Христос дойде и си замина, а умът продължава да търси нови и все нови заблуждения. Христос никога не може да задоволи ума и затова търсенето продължава от „гроб в гроб“, т.е. от тяло в тяло. Докато търсиш Духа с ума си, ти винаги ще го търсиш и никога няма да го намериш, защото Духът се разкрива само на Духа, т.е. на себе си. Интуицията не е интелектуална, тя не е от умствено вещество. Тя е висша духовна субстанция, затова само тя може да покаже пътя към Духа, или пътя към Месия.

С формули и дневници се работи, защото чрез формули умът излиза от своите релси (предразсъдъци). Релсите са преграда, не позволяват да се отклониш от предразсъдъка. За тези закостенели духове е опасно да излязат от релсите и да попаднат в обятията на Бога.

Библията казва: „В Любовта няма страх“. Съвършената Любов изпъжда страха, защото страхът има в себе си наказание. И който се страхува, не е усъвършенстван в Любовта. Страхът е метод на ума и чрез страха умът прави много проблеми. Умът от всяко нещо може да направи проблем дори когато няма причина. Силата на формулите е, че постепенно вие се изплъзвате от ума. Умът спори, защото не знае. Знаещият е Духът, той никога не спори. Духът е безспорен, както и Истината.

Умът търси, учи, работи и нищо съществено не знае. Това е неговият метод – така нареченият омагьосан кръг. Интуицията не учи, „не ходи на училище“, не мисли, но знае, защото тя е нещо цялостно. Умът знае, но е страхлив, от страх оглупява още повече.

Окултната наука казва: „Човек от страх може да стане и лъжец, и подлец, и изменник и т.н.“. Умът спори. Интуицията е тиха, безмълвна и сияеща. Интуицията минава, прониква, просветлява и не говори. Интуицията не търси Истината, защото тя е самият лъч на Истината. Тези същности, които се сливат, не се търсят (интуицията, Истината, Духът). Интуицията и Истината се сливат. Тези, които не се сливат, все се търсят. Не е необходимо търсене, а развиване на будността (чрез дневниците). Търсенето показва, че си загубил Истината. Същевременно си загубил и Учителя.

Лао Дзъ казва: „Не търси, за да намериш“. Това се отнася до будността.

Буда казва: „Не задавай въпроси, ако искаш да получиш отговор“. Това се разбира с интуицията. Умът не го разбира, защото е търсач.

Учителят казва: „Учението на теософите е булгур“, т.е. не е чиста небесна храна (жито). Само който е постигнал мярката, може да даде на другите. Учителят казва: „Защото те бяха търсили с ума, Мировият Учител не пожела да им се открие“. Те Го търсиха, а това означава, че Го нямаха още в себе си. Скритата илюзия пречи да Го видиш в себе си. Търсенето винаги показва, че нещото е изгубено. За интуицията Истината е винаги тук, затова тя не гони, не търси и не се занимава със спомени. Истината е виждане и мълчание.

Учителят казва: „Това, което търсиш, е винаги вътре в тебе“. Но умът е, който пречи на виждането. Затова умът се изгубва в търсенето, разпилява се. Умът е увлякъл много търсачи, които много са търсили, но не са намерили. Умът е свързан с един нечист елемент и затова търсенето му е винаги безплодно. Умът е разпилян, а Духът – цялостен.

Кабала казва: „Целостта не е нищо друго, освен същността на човека“. Кабалистите казват, че тайните на космоса са заключени в Словото, но това Слово е отворено само за Посветените. Това означава, че за да бъдеш допуснат в някакъв свят, град, свещена идея, близост, всичко се решава от Словото. И самото Слово е, което води ученика към света на мистерията. Кабала е свързана с Божествената същност на нещата, със смисъла, с Истината за нещата. За Кабала Истината е безкрайното богатство.

Синайското Откровение е за това, че човешкото знание трябва да се съедини с Божествената Мъдрост на Отец и в това съединение е освобождението.

Лекция, държана на 22 октомври 1993 г. – Варна

ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО

Идеи за размишление

Злото не е пречка в живота. Пречката е в това, че човек не е отдаден на Бога.

Кабала казва: „Когато Бог говори, възникват събития“. Събитията са особени излъчвания на Словото. Това се отнася до окултната власт на Словото. Тази област на Словото е затворена и недостъпна за злото.

Някои Посветени изучават само буквите. В едно прераждане изучават най-много една буква. Накрая правят синтез и влизат в специално съчетание на буквите – Словото.

Тайното Име на Бога е състоянието на Пълнотата.

Кабала казва: „Отдай се изцяло на Бога, за да бъдеш съхранен“.

Злото е незнание, недоимък. То е противоестествено, а светлината е нашата Първична същност. Незнанието е също и изпитание. Казано е: „Призови ме в ден на изпитание“. Това означава: призови Бог да ти помогне в твоето незнание.

Злото е произлязло от уникалната светлина, то е излъчено от нея. То е излязло от нея в момент, в който се е отделило (в момента, в който става грешка в словото). То е станало паднала светлина, отражение, докато Първичната светлина си е останала непорочна. Бог е вложил Своята сила в светлината, не в отражението. Злото изглежда силно само чрез илюзията. От Божествена гледна точка то е безсилно. Но трябва да се знае тази особеност, че нито на небето, нито в ада няма сила, която да не изхожда от Бога. Всяка сила и всяко свойство се намират под Неговата власт и без Неговата Воля нито една сила не може да бъде приведена в действие. Във всяко адско място Бог си има Свои служители, които изпълняват наказанията.

Злото е образувано от хаотични елементи, а светлината е образувана от просветлени елементи. Светлината може да прониква в тъмнината и да я осветява. Затова мъдрецът е свободен от тъмнината.

Седмата тайна в Кабала гласи: „Трябва да умееш да се възраждаш“. Точно тук, според Кабала, е важна ролята на злото. За този, който има мощен (истински) стремеж, злото се явява като един изключителен импулс да се отдаде по-цялостно на Мъдростта, за да разбере Божествените тайни. Злото въздейства върху усилването на стремежа и волята. И когато човек стане Посветен, злото няма думата.

ПОСЛАНИЯТА НА ЙОАН

трета лекция

В Посланията се казва: „Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога. И всеки, който люби родителя, люби и родения от него“. Тук става въпрос за Словото, което е родено от Бога (Христос). Всеки, който вярва, че Христос е Словото, е роден от Бога. Словото е родено от Бога и символично то е Неговият Син. Това означава, че всички, които се родят в Словото, стават Синове на Бога. Това става по пътя на контрола. Великите идеи на Словото бликат от Неговата Мъдрост.

Чистото Слово е чист жизнен лъч за съществата. Това е Словото-Син, което носи живота. И всяко нещо, което е горе, си има свой контрапункт тук долу. Това Слово-Син се е родило от Мъдростта, която Бог има в Себе Си. Засега Кабала казва, че никой не може да наследи това Слово, но всеки може да стане негов проводник и приемник.

Знанието за Бога е тайна на Словото. Това не зависи от никаква наука, а преди всичко от правилния живот. И само след началото на този живот започва началото на всяка наука. Човек трябва да се концентрира в своите мисли, чувства и постъпки, иначе книгите не помагат. Правилата на живота са записани в душата на човека, затова няма значение ходенето на църква.

Кабала казва: „Всяко знание зависи от Него, от Неговата милост“. Иначе ти може да се занимаваш много с една наука и да останеш незнаещ. Когато живееш по Божествените закони, тогава всяка наука, с която се занимаваш, е вече животворна. Тогава можеш да узнаеш името на невидимото същество, което управлява тази наука. То ще ти разкрие най-вътрешните закони на тази наука, но трябва да има в тебе една способност, която да възприеме тези вътрешни закони, които някои наричат „открития“. Тази способност идва именно от правилния живот, който е съобразяване с Божествените закони. Тогава ти се раждаш от Него.

В Посланието се казва: „Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света“. Роденият от Бога е отдаден на Цялото, без да иска и най-малкия намек за благодарност. Ако има и най-малката нужда от благодарност, една специална способност в този човек не може да се развие. Умът е, който иска да му бъдат благодарни и задължени, за да има зависимост. Трябва будност, за да разбереш това, защото Духът може да види и най-малката слабост в това отношение. Ако тази грешка е допусната, вътрешната сила на тази специфична способност се губи. Това спада към така наречените малки неща.

Науката се явява като една форма за откриването на Бога, но не задължително. Но все пак тя може да бъде благодатна и чрез чистите мотиви и методи да се открие в нея Божественото знание. Чистите мотиви и методи са един начин, който дава възможност за възприемането на Истината, а виждането на Истината издига човека над фантазията и илюзията на астралния свят. Виждането на Истината е за тези, които са родени от нея. Виждането на Истината е универсален метод, защото Кабала ни казва, че вечната Вселена – така, както изглежда – е нищо в сравнение с Истината, т.е. с Бога, Същността. Точно затова ученикът трябва да издигне своя дух в неизменната област. Само неизменният може да бъде роден от Бога. Христос беше изпитан за неизменност. Мощното разпъване беше метод на Отец, което същевременно означава мощно проникване и пленяване на тъмните сили.

Учителят казва: „Оттук нататък (става въпрос за разпятието) злото постоянно губи своята сила“.

Онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него. Когато човек няма разумност, той не може да се пази, да се съхранява. Защото той нито може да говори, нито може да слуша. Ученикът се пази и съхранява дори когато е в отчаяние, защото за будния отчаянието е пълно със светлина и красота, понеже Бог живее скрито във всяка идея и само будният може да види и извади тази светлина. Така той се съхранява. Будността – това е опазването и който не може да постигне истинска връзка със Словото, той не може да развърже своята карма, т.е. той си остава вързан от собствените мисъл-форми, от собствените мисловни прегради. Сам си ги прави и се блъска в тях.

Кабала казва: „Първичното Слово е израз на върховните качества на Любовта“. Извън Словото не можеш да се опазиш. Например Орфей е същество на Слънцето, плод на Словото. Това е същество на Словото, тъй като Словото е господарят на Слънцето, символично на Слънчевия, или Божествен, живот.

Словото е власт Божия, но човек трябва да се пречисти. Защо? – Защото когато човек се пречисти, в него вече се събуждат други чувства, които не са опасни. Иначе има опасни събуждания. Учителят казва: „Подсъзнанието на човека е склад на милиони желания, натрупани от миналото“. При тези събуждания се пробужда и нечистото слово – ставаш бъбрив и пилееш скъпоценна енергия, и на човека не му стига сила да победи своята карма. С мълчанието и разумното говорене ти се съхраняваш. Затова в Посланието се казва: „Пази себе си!“. Обикновеното говорене и бъбривостта, като се натрупат, създават нещастията. Нещастие означава неразбиране законите на мисълта. Тогава какво трябва да прави човек? – Да стане ученик. Когато един човек питал Учителя какво да прави, Учителят му казал: „Учи!“. Това са три букви, три символа. Буквите са буквени послания. У – значи упътване; Ч – минаване през неизбежните страдания на чашата, буква на луната; И – влизане в Истината.

Който не учи, няма да разбере същността на нещата и въпреки че светът е хубаво устроен, той няма да го вижда, защото това не е неговият вътрешен свят. И на човек с такива желания не може да се обяснява смисълът на живота. Такъв човек какво може да очаква от живота? – Късмет. И ако получи някое наследство, което може да бъде неговият „късмет“, този „късмет“ ще го осакати и ще му даде урок за следващи прераждания, и рано или късно ще дойде да пита: „Какво да правя?“. Отговорът ще бъде пак същият: „Учи!“.

Лекция, държана на 29 октомври 1993 г. – Варна

ЗА УЧЕНИКА

Идеи за размишление

Когато вървиш в едно учение, задай си въпроса, истински ли вървиш и привързан ли си? Защото да си предан, е едно, а да си привързан, е друго. Привързаните стават фанатици. Истината е да си предан и непривързан. Само тогава ти си в учението. Ти не трябва да си привързан дори и към формулите. (Новите формули искат пластичност.) Ако не се откажеш от един навик, няма да ме разбереш. Ако си привързан, ставаш достоен за съжаление. Ако си привързан, винаги ще имаш проблеми.

Първо трябва да разрешиш главния проблем, кой си ти? Когато разбереш кой си ти, ще изчезнеш в универсалната субстанция. Тогава Етерът ще разрешава твоите въпроси, а ти само ще наблюдаваш тихите чудеса на своя живот. Тогава ще съзнаеш ясно, че целта на сътворението на злото е изявлението на Единството. Тогава ти ще разбереш, че изкушението в своята основа е спасително, но трябва будност. Изкушението идва, за да види твоя избор: ти за Сатана ли си или за Бога. Изкушението те опитва, опитва твоите убеждения, твоята вътрешност. Ако си за Бога, тогава ще се създаде една чиста интимност. Тогава ще Го видиш чрез тази чиста интимност. Така ти навлизаш все по-дълбоко в себе си, в своята Божествена същност.

В свещените отношения има един първичен аромат – това е Любовта, самата Божествена атмосфера, и тук всяка енергия е приятелска, всяка енергия се превръща в поздрав. Чрез тази чиста интимност се постига един много фин вътрешен поглед.

Учителят казва: „Само благодарният може да се развива“ – защото благодарността му дава нов поглед. Благодарността е лъч на Любовта, а любовната връзка не е земна връзка.

ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

първа лекция

Учителят казва: „Изучавайте Писанията, защото думите в Писанията са магически“.

Посветените само с работа върху себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките тайни на Битието и живота. Това са Посветени, които са влезли в окултно развитие. Самият Бог е окултно, скрито Същество даже и за Учителите.

Учителят казва: „Истинската Мъдрост се разкрива само във вътрешните окултни школи на подготвени хора“. Тук се разкриват вътрешни закони на живота.

Апостол Павел казва: „Твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнения са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото“.

Защо човек трябва да работи върху себе си? – За да се познае, защото Бог е скрит в Себе Си. Той вечно ще бъде скрит в Себе Си. Работата върху себе си води до познаване на Бога у себе си. Това става на степени.

Кабала казва: „Познаването на Твореца не е еднакво с познаването на Неговите създания“. Кабалистите казват, че животът е домът на ученика, т.е. ти си у дома, когато придобиеш Духа. В този дом няма спорове, няма бедност, няма мъка. Точно това е, което Лао Дзъ нарича Дао. Духът е твоят най-добър приятел. Работата върху себе си е чисто духовен процес.

Кабала казва: „Когато откриеш Духа в себе си, ставаш Дух в Духа“. Това е Единството. Тук вече няма двойственост, тя става невъзможна. Словото е вътрешна врата за тебе към истинския живот, към истинското съществуване.

Кабала казва: „Когато човек не работи върху себе си, светлината в него е в изгнание“. Тогава животът на човека е разпръснат и раздробен. (Израз в Кабала: „раздробени на мрак“.)

Млякото, за което говори Павел, е екзотеричната (външната) страна на Христовото учение. Това учение той го проповядвал в църквите – това е, което е написано на книга. А твърдата храна, това е езотеричната (вътрешната) страна на учението, което той е проповядвал в окултната школа в Атина.

Христос казва: „На вас е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на тях (масите, широкия кръг) се говори с притчи“.

На църквите, които са младенци, се дава млечна храна (вяра), а на пълнолетните се говори за знание и Мъдрост. Вярата е подготвителна стъпка към знанието, защото, за да дойде човек до знанието, първо трябва да повярва в това, което иска да знае. Това в съвременната наука се нарича допускане на хипотеза, която трябва да се докаже, за да стане очевидна, т.е. да стане знание. Вярата дава твърда увереност за онези неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила.

Павел казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога“. Той говори за едно много дълбоко окултно разбиране и виждане на Бога. Това изказване означава, че според Павел целият свят и всичко съществуващо е проявление на Бога. По-нататък Павел казва: „Вечната Му сила и Божественост се виждат ясно и разбираемо чрез творенията… Така щото хората остават без извинение, щото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, но извратиха се чрез своето мъдруване и неосмисленото им сърце се помрачи. Като мъдруваха, те глупееха“.

Кабала казва: „Любовта е Неговата вечна и реална сила, тя е най-реалният свят, защото във всеки момент от нея тече живот“. Когато си буден, животът тече.

Мярка е: Окултният ученик завършва винаги своите разговори с положителни думи.

За да изживееш океана, трябва да си създал условия в себе си, тъй като вечната сила на Бога е Любовта и ако ти имаш Любовта, ще имаш и пълнотата, защото Любовта е Бог, Който те изпълва. В тази пълнота въпросите са излишни.

Кабала казва: „Дълбоко осъзнай, че чрез Любовта ти живееш във Вечността, защото Любовта е Вечност“. Чрез познаването на Любовта ти ставаш невидим, т.е. ти вече не си личност. Всяка личност е далече от храма на тайните.

Учителят казва: „Методите са пътят към вечната сила, те са калдъръмът, по който слиза резултатът“.

Вечност – това означава да си изпълнен с Духа. А ако си изпълнен с ума и неговите планове и илюзии, тогава как да дойде Духът? Любовта е самата Вечност и само Любовта може да те направи тотален. Срещата с Любовта е тотална и преобразяваща. Тя те изважда от света и от стария живот. Но много трябва да се готвиш за тази изключителна среща.

В Посланието към Тимотея Павел казва: „Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитава в безсмъртна светлина“. Има само една светлина, към която може да се пристъпи, и тя е наречена Сияние. Кабала казва: „Това Сияещо Същество те чака отвътре“. Сиянието, от гледна точка на Кабала, е елемент, който приема и най-тежките събития много леко. Същевременно то е метод, чрез който можеш да видиш Неговото Лице, което е скрито зад тези събития. То е зад всички тайни и То е, което управлява тайните. Само тук, в тайната, можеш да Го видиш и познаеш. Тук Той обитава в непристъпна светлина. Тук виждаш Неговото Голямо Лице.

Кабала казва: „Той прилича на великото и необятно етерно пространство“. И понеже е Необятен, затова е Недостъпен. Той съдържа в Себе Си всички явления и самият Той е явлението в случая.

Защо висшите същества живеят в светлината? Защото те не се борят със злото. Кабала казва, че да се бориш със злото, означава да му дадеш силата си да те победи. Енергията на злото расте чрез борбата. А борба има само там, където няма светлина.

Ти в своята вътрешност си уникална светлина и по пътя на пречистването ще срещнеш себе си, своята собствена светлина. Чистият не е знаещ, чистият е Посветен и затова той е смирен. Смирението не е знание, то е въпрос на Любов към Бога, то е въпрос на Свещено отношение към Твореца. Смиреният се извисява в Бога не чрез знание, а чрез чистотата на своята Любов. Знаещият разрешава въпросите на света, смиреният не се занимава с такива въпроси, защото светът не е проблемът, проблемът си ти. И затова си задаваш често въпрос: „Кой съм аз?“. – Ти си проблемът, ти трябва да се разрешиш. Ти си уравнението с три неизвестни.

Учителят казва: „Ако искаш да оправиш хората, нищо няма да оправиш“. Но ако оправиш себе си, целият свят се променя, оправя се, защото имаш нова гледна точка.

Лекция, държана на 5 ноември 1993 г. – Варна

СЪМНЕНИЕТО

Идеи за размишление

Никакво съмнение не може да проникне в тебе, ако си чист. За да проникне съмнение в тебе, трябва да има скрита нечистота – това е главното условие. Затова да вярваш, значи да излезеш от забърканите въпроси на ума.

Съмнението е свързано с плиткия и повърхностния живот. Вярата е свързана с духовния живот, а Любовта и Мъдростта – с Божествения живот. За този, който се стреми, съмнението не може да бъде пречка. При истинския стремеж съмнението постепенно губи своята сила.

Буда е постигнал Бога по пътя на съмнението. Той казва: „Няма нужда да вярваш в Бога. Същността е в опита. Затова подлагай всичко на съмнение, докато постигнеш резултати, докато постигнеш лично заключение. И така твоят собствен опит ще се превърне в истинска вяра“. Понеже Буда не е говорил за Бог и за вяра, за него се казва, че е бил атеист – най-безбожният и най-богоподобният. Той не говори за вяра и за Бог, но ги постига. В църквите се говори за вяра и за Бог, но реализация няма. Буда е постигнал Бога, защото никога не е заблуждавал себе си. Буда е постигнал своята цел чрез съмнението. Той е подлагал всичко на съмнение и на изследване. Това е научният път, но съединен с истински, чист, искрен стремеж. Който е подлагал всичко на съмнение, той е срещнал по пътя си едно нещо, в което не е могъл да се усъмни. Не е могъл да се усъмни в себе си. Тогава съмнението се е самопобедило и се е превърнало във вяра. Това означава, че във вътрешността съмнението е мъртво. Съмнението живее във външния живот, на повърхността. Отвън е съмнението, вярата е отвътре, а Духът е една още по-вътрешна идея. Всичко това означава, че дълбокият вътрешен живот отстранява съмнението, а ако животът е повърхностен, съмнението и илюзиите царуват.

По пътя към вътрешния живот в тебе се пробужда Реалността. Нечистият има преграда по пътя към вътрешния живот, затова той се отделя от Реалността. Силата на Буда е била там, че той е бил искрен към себе си. Иначе съмнението щеше да се превърне в смърт. Съмнението е един път на бавно умиране, но понеже той е бил искрен и истинен, той е превърнал съмнението във вяра.

Окултната наука казва: „Съмнението на Буда се е оказало сполучливо. А вярата на много вярващи се е оказала несполучлива“.

ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

втора лекция

„Бог е огън всепояждащ за тези, които не Му се покоряват“. За всеки ученик трябва да дойде времето на хаоса, защото оттук произтича Посвещението – от сблъсъка с тъмните сили. Сгъстява се великата тъмнина. Защо? – Кабала казва: „За да се родиш отново“. Това е време на изключително вътрешно бедствие, в което се крие тайната на твоето духовно израстване. Ти ще минеш през хаоса, за да станеш покорен на Бога и за да изчезнат всички упорити духове от тебе. Времето на хаоса е време на велика духовна трансформация.

Учителят казва: „Когато един от видните окултисти решил да поведе борба, да победи злото в себе си, той съвършено изчезнал“. Библията казва: „Не се противете на злото“. Злото не се побеждава, а трябва да се трансформира и този, който го трансформира, е Бог във вас. Всичко това е, за да станеш покорен, защото огънят на Бога ще те погълне. Той е „всепояждащ“ за онези, които не Му се покоряват. Именно затова идва изпитанието на хаоса – той те прониква, тук нямаш никакъв избор. Целта на хаоса е да те тласне до крайния предел на неразбирането. Точно в този краен предел ти трябва да се родиш в Духа – тогава идва разбирането. Преди да влезеш в Духа, трябва да оцелееш. И ако оцелееш, това означава, че си годен за покорност. Тогава Свещеният Огън става твое ръководно начало.

Кабала казва: „Хаосът и злото работят много усърдно за твоето Новораждане.“ Те имат огромно значение във вашия живот. Без хаоса и тежките изпитания ти оставаш в съня, ти не можеш да се родиш.

Учителят казва: „Вие много прераждания сте се раждали от много различни майки, но сега вие трябва да се родите от себе си“. За да се родиш, е необходим хаосът, това е свързано с тайната на човека. И когато този хаос е насочен към теб, това е голяма чест – ангажирани са космически сили. Всички тъмни сили са впрегнати за твоето Новораждане, или твоето Възраждане. Това, което се иска най-много в тези изпитания, е будност, защото хаосът работи тотално и самият той е под влияние на самата Божия сила. Така се създава ученикът.

Учителят казва: „Седем пъти ще ви прекарам през огън“.

Библията казва: „Създава се нова земя“ – идеята за ученика (символично). Тук Бог не е „огън всепояждащ“, а Свещен Огън. Това е Неговото Първично Лице, Неговият Първичен Образ.

Павел казва: „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците – човекът Христос Исус, който даде Себе Си откуп за всички“. Има само един Бог и хаосът служи само на този Един. И ако издържиш този хаос, ще получиш светлината. Тогава тя кристализира. Светлината кристализира от самия хаос и ти се възраждаш. Бъди благодарен, че няма два Бога. Това означава, че от хаоса трябва да се зародиш, т.е. от стълкновението с тъмните сили. Така се е зародил и човешкият дух – това е една голяма мистерия, която в Кабала не се обяснява. Друга мистерия: От Светлината се е родил Гласът, а от Гласа се е родил Звукът и оттук – Словото на Истината. И тази Истина звучи и достига всички краища на вселената. Духът се е превърнал от Светлина в Глас, от Глас в Звук, от Звук в звучаща Истина. И този Глас сега прониква в дълбочината на всяко сърце, защото само дълбокото сърце е осмислено. Да постигнеш връзка с този Глас, е най-големият дар. Само тогава ставаш уверен в своя път към Вечността. Този Глас няма отношение към ума, умът е глуха същност. Много учени, включително и гениални, си остават повърхностни, защото умът ги ръководи. Когато постигнеш този Глас, смъртта се разпада. Затова е казано: „Позволи на Духа да бъде твоята смърт и твоето Възкресение“.

Има само един Бог и само един Глас и всеки Буда (всеки Посветен) е чул този Глас. Според Кабала в този Глас е скрита цялата Вечност. Човек се ражда и умира, докато постигне тишината. Тишината отстранява ума, тишината е Неговият Глас. Това е наречено от Учителя „Тихият Глас“. Във висшата тишина е събран целият аромат на Духа.

Кабала казва: „Тишината е вашето Сияние, вашата същност“. Това трябва да се изучава, за да не попаднеш в привидната тишина, защото има много мълчаливи и тихи хора, които живеят в невежеството. Истинската тишина изхожда от пълнотата на живота. Когато постигнеш това Сияние на тишината, тогава тази тишина става твой учител. Всички същества, които са постигнали пълнотата на живота, живеят в тишината. Това е Неизразимото, което в Кабала се нарича Ен-Соф.

Учителят казва: „Това, което свети, не говори“ – т.е. пълнота без думи, без говор, идея на слънцето. Само в тази дълбока тишина ти можеш да узнаеш своята уникалност и своята Вечност.

Буда казва: „Когато аз изчезнах, видях същността в себе си, видях звездите вътре в себе си, видях възхода на слънцето вътре в себе си. Всичко вътре в мен и нищо отвън. Сега аз съм цял“.

Кабала казва: „Тишината е най-дълбокият вътрешен свят и той не се ограничава от нищо“. Тишината е центърът на кръга. Това е тоталната пълнота на живота, а пълнотата никога не се описва, защото умът, който е описвачът, е вече умрял. Тишината е смърт за ума. Тишината е област, в която умът умира.

Брат Михаил казва: „Суетният човек в самота и тишина се атакува от много духове, които парализират ума“.

Голямо търпение се иска, за да достигнеш до тази област на тишината. Всички нетърпеливи духове са кандидати за страданието, което ще ги направи да утихнат – това е задача на страданието.

Павел казва: „И стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-голямо от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог: Ти си мой Син, Аз днес те родих… Аз ще му бъда Отец, а той ще ми бъде Син“. Само човек е образ и подобие, а не ангели и архангели.

Кабала казва за тайната на човека – „същество, което надраства всички ангелски йерархии“.

Павел казва: „А когато въвеждали Първородния във Вселената, Отец казва: И поклонете се нему всички ангели“.

Тук се говори за Неговото Име. Да имаш Името, в окултен смисъл значи да имаш силата, защото Името е специфично съчетание на окултни сили. Според Кабала Името е скритата идея на вътрешния образ. Името Христос в Кабала се тълкува като отворена врата за силите на светлината. Това означава, че на Неговото Име е дадена власт. Чрез Името ти можеш да се слееш с Духа, т.е. чрез скритите сили на духовната му същност (на Името), защото Името е духовна същност. Неговото Име е щит на светлината и без тази светлина много енергия се губи и творчеството не е истинско.

Учителят казва: „Хората се трудят, за да станат накрая нещастни“. Защото не изхождат от светлината.

Всеки трябва да развие силите, които са вложени в неговото име. Това означава, че Духът трябва да се разцъфти в тебе (не можем да бъдем подражатели). Който не развие окултните сили, които са вложени в неговото име, той се отстранява от Духа – не е изпълнил своя дълг, защото не е изпълнил това, което е вложено в неговото име.

Лекция, държана на 12 ноември 1993 г. – Варна

ЗА СЛИВАНЕТО

Идеи за размишление

Създателят е поставил задача да се постигне сливане с Него по пътя на постепенното духовно развитие. И доброволно или чрез страдания всеки ще постигне своята цел – сливането с Бога. Затова запомнете: драмата на човечеството не представлява и не означава нещастие. Това се разбира чрез пробуждането. А тези, които са вътре в драмата, засега нямат будност. Когато човек няма будност, той винаги е нарушил Божествени закони.

Кабала казва: „Няма драма, защото целта е сливане и целта е предрешена от Безусловното Начало“. И всички страдания, ежедневни и периодични, и всички глобални катастрофи тласкат всяко същество към тази идея – сливането с Бога. Сливането – по друг начин казано: необходимостта от изпълнението на Божествените закони, което означава още тотално изкореняване на егото и егоизма и развитие на Божествената Любов. Глобалните катастрофи във вселената са глобални илюзии, но трябва да живееш в Духа.

Според Кабала законът „Люби ближния си като себе си“ е фундаментален закон. Той е подготовка за построяването на храма, чрез който ти ставаш независим и свободен, а храмът е условието, за да се спусне Сиянието. Храмът трябва да е построен, защото той е условието за вселяването на Сиянието. Чрез Сиянието ние се връщаме към Твореца. И тогава се разкрива свещената тайна на книгата „Зохар“ (Кабала). Съединението с Твореца става само по пътя на съвпадението със свойствата, желанията и целите на самия Отец.

Чрез Любовта към ближния ти строиш своя храм и своето бъдеще. В Кабала и в „Тора“ тази заповед се смята за втора по важност от 613-те заповеди. Тя подготвя за великите тайни на живота.

ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

трета лекция

Апостол Павел казва: „Той прави ангелите Си силни като ветровете и служителите Си като огнен пламък“.

За съществата на пламъка: произнасянето на Словото за тях е магическо изкуство. Чрез произнасянето на някои думи тези същества се преобразяват във все по-висшите степени на пламъка. И колкото по-висша е една степен, толкова по-висше е служенето на Бога. Например, ако си самотен и отпаднал и произнесеш думата „Любов“, ще задвижиш космическата сила, която стои зад тази дума. Духът ще те научи на произношението. Когато си ограничен, трябва да умееш да влезеш в думата „свобода“. Ако знаеш как да я произнесеш, свободата идва.

Според Кабала една дума може да бъде продължителен и лъчезарен Огън. За да видиш Учителя, трябва да произнесеш специални думи, които изразяват една особена почит към Него. Когато посещавате различни местности, ако произнесете с тримата свидетели (ум,сърце и воля) формулата „Господи, разкрий ми Духа на тази гора (или море)“, той ще се яви. За съществата на пламъка това е лесно. Те са издълбали отвътре в Словото една много силна позиция, защото за тях Словото-ключ е уникално вътрешно движение, динамика. Те знаят, че Словото отделя от себе си пламък. Един такъв отделен пламък от Словото на Отец е Неговият Син. Например думата „съдба“ е едно съчетание на вътрешни сили, но ученикът може да разложи тези сили, ако излезе от обикновения живот. Иначе кармата тече и влече, защото хаосът е образуван от вторичната сила на Словото. Думата съдба е вторична. Затова хаосът може да бъде елиминиран само чрез Първичното Слово. Това се отнася главно до съществата на пламъка. Този, който има стремеж, изработва огньовете, т.е. добродетелите.

Апостол Павел казва: „Скиптърът на Твоето Царство е скиптър на Правдата. Твоята власт е власт на Правдата“.

Павел за Христос: „Възлюбил си Правдата и намразил си беззаконието. Затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя“.

Съчетанието с Правдата дава власт. И само чрез съчетание се откриват великите закони и техните сили. Съчетание е много силна дума, тя е символизъм и според Кабала символизъм е зашифроване на вътрешни неща и идеи. За да имаш вътрешна сила, трябва да имаш съчетание с Духа.

Чрез Правдата имаш власт, защото чрез Правдата вътрешната сила оживява. Енергията на Правдата се превръща в духовна власт. В миналото пентаграмът е бил духовен символ. Той е освобождавал човека от всякакви опасности и илюзии (нереални размишления). Разликата между реални и нереални размишления се бърка.

Пентаграмът изисква голямо търпение, за да се научиш да чакаш. Преведено на езика на Кабала значи да видиш Лицето на Бога. Където няма Любов, има много нетърпение, но животът се придобива с търпение. Учителят казва, че за това качество се искат най-много прераждания. Пътят на ученика минава задължително през търпението, а по-късно и през Посвещението. Ученик, който минава през Посвещение, той вече няма минало. Посвещението е метод, който разрушава миналото, защото Духът вече е слязъл и когато Духът слезе, миналото изчезва.

Павел казва: „В началото Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце е небето. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш… Да, те всички ще овехтеят, като дрехи и като одежди ще ги свиеш и те ще бъдат изменени, но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат“. („Ти си същият“ – Същността.)

Любовта е метод, врата за предаване на живот. Самата Любов е най-висшата техника (метод), тя отива отвъд съзнанието, тя пали всички огньове, т.е. всички добродетели, в човека. Когато сме запалени, когато станем същества на пламъка, можем да кажем: „Ти си същият, Ти си Същността“.

Когато обичаш истински, ти влизаш в Същността. В тази Същност твоята форма изчезва. Тогава ти си духовен, ти си вече извън ограниченията. За да проникне в Същността, ученикът трябва да превърне съмнението във вяра, в увереност. Иначе съмнението се превръща в смърт. За да превърнеш съмнението във вяра и увереност, се иска голямо търпение. Търпението е метод за разбирателство със светлината. Чрез търпението учениците се връщат обратно в Етера. Това е идеята „търпение докрай“.

Тези, които имат истински стремеж (учениците и пробудените), за тях нещастният брак е винаги сполучлив. Който има стремеж, той винаги намира Истината и надраства своята карма. Просветленията са свързани със стремежа към Истината. Светостта е свързана с Мъдростта. Светостта е самата Мъдрост – едно от най-висшите качества. За Бог се казва: „Свят, Свят, Свят“.

Кабала казва: „Началото и краят на всички неща са обхванати от святост“.

Апостол Павел казва: „А кому от ангелите е рекъл някога: Седни отдясно Ми, докато положа враговете ти за твое подножие“. Това е много дълбок стих. „Седни от дясно Ми“ е свързано в Кабала с тайната на съзерцанието на скритите очи и още с тайната на изкуплението. Универсалното изкупление е тайната на бъдещия свят и за това изкупление Той работи и действа отвътре в чакрата на сърцето.

Същността не е в чувстването, а в изпълнението. Тогава сърцето се благославя и се извисява „отдясно на Отца“. За да седнеш отдясно, трябва да се домогнеш до милостта Му (четвъртата йерархия). Всички средства на милостта са концентрирани в пресвятото Име.

„Дясната страна на Бога“ е символ на идеята за приближаване до Реалността, Същността, Центъра на кръга. Който знае на кого да е предан, се домогва до метода и застава отдясно. Тогава сатанинската природа остава похлупена и настрана, т.е. подчинена. Тогава твоят живот съществува като радост и светлина. Когато жертвата не е поднесена към когото трябва, тогава връзката с „отдясно“ не се осъществява и светлината не идва. Когато не знаеш метода на преданост, тогава не можеш да се слееш с Него и не можеш да употребяваш Неговото Свято Име по подходящ начин. Затова в Десетте Божии заповеди се казва да не се употребява Името Божие напразно. Името е отпаднало и е останало във вътрешността. Връзката с Името е, която изгражда опората, тоталната опора, според Кабала.

Лекция, държана на 19 ноември 1993 г. – Варна

БЛАЖЕНСТВОТО

Идеи за размишление

Кабала казва: „Духовните същества не са разделени от пространството и времето, а от духовните си несъответствия, т.е. несходност в техните свойства“. В началото на творението те са били една обща душа и съответното тяло (в Кабала Адам Кадмон) – това е била общата душа, която се е сливала с Твореца и тогава тя е получавала максимално наслаждение, наречено блаженство. По своята природа душата е така устроена, че тя винаги да жадува и търси това максимално наслаждение. Това е всъщност първичната ѝ обмяна с Реалността, а Реалността е блаженство. Понеже първичното желание е било чиста светлина, затова в душата се изливало блаженството, но когато тя е станала непослушна, в нея вече се е вливал позор и тя е разбрала, че трябва да работи върху себе си, за да се избави от този позор и да се върне в блаженството. Понеже е сгрешила, тя вече не е могла да получи цялостно наслаждението и именно затова всяка разумна душа се стреми да стане отново безгрешна, за да се върне отново в своя дом – блаженството. Същественото, което се иска от нея, е тя да оправи своите отношения към Създателя.

Най-точният път за душата не са Свещените книги, а себепознанието. Затова Учителят казва: „Може да си чел много пъти Библията, но ако дойде едно изпитание и не знаеш как да се справиш, нищо не знаеш“. Но ако познаеш себе си, ще можеш да се справиш с всеки въпрос.

За разумните души близостта се определя от степента на наслаждение, която те взаимно получават – но заради и в Името на Създателя, а не заради себе си. Това е свързано с безкористното отдаване, което е метод за слизането на Духа. Това важи и за безкористното отдаване на свещена идея и тогава от нея потича живот.

Според Кабала, ако отдаването на една идея или на Твореца е на висока степен, то и блаженството е на висока степен. Всички лични желания произхождат от системата на тъмните сили. Според Кабала желанията са лични, когато човек е отделен от Създателя. Отделен значи духовно мъртъв, но в борбата със себе си той започва да оживява. Това е разумна борба без натоварване и големи усилия, защото Учителят казва, че Любовта работи по пътя на най-малкото съпротивление. Когато работиш с Любов, ти влагаш малки усилия и нещата стават естествено. При безлюбието усилията са големи, умората е голяма и недоволството е голямо.

Учителят казва: „Най-лошото на земята е недоволният човек“. Недоволният не работи върху себе си, а който работи върху себе си, се освобождава от вторичния образ. Работата върху себе си означава приближаване към Твореца. Душата трябва да се преобрази (става въпрос за това, което е вмъкнато, животинското в нея). Според кабалистите именно затова е създаден светът и всички духовни светове са само степени по пътя към Духа. Затова сливането с Твореца е задача и цел, която може да се осъществи още тук на земята. Това е въпрос на работа. Затова следните думи на Учителя, макар и обикновени, са с универсално значение. Учителят казва: „Започнете да работите с велико постоянство“.

ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

четвърта лекция

Апостол Павел казва: „Не са ли те всички служебни духове, изпратени да слугуват на ония, които ще наследят спасение“. Много висши същества са изпратени да слугуват, затова същественото, което се иска е: вложи цялата си енергия в идеята за учението, защото, за да постигнеш една идея, трябва да бъдеш цялостен (тримата свидетели – ум, сърце и воля). Думата цялостен е една от най-силните думи в българския език. Но ако работиш с ума, ти не можеш да бъдеш цялостен. Например умът може да поиска да стане алчен за блаженство или за Самадхи. Но блаженството не идва никога при алчността (ума). Реалността се вижда винаги без ума, без посредник, без медиум. Ако умът участва, той изопачава виждането, а това усилва съмнението. Ако работиш с ума, ти никога не можеш да бъдеш служител на Бога, а тези висши същества, които се изпращат, според Апостол Павел, те могат да служат само на Божествена идея. И когато ти имаш една такава идея, те ще бъдат изпратени да ти слугуват.

Учителят казва: „Критиката е болест на ума“. Критиката означава, че човек не разбира живота. Критичност – това е умът, безкритичност – това е Духът. Той никого не съди. Ако някои вземат много силно решение, ще имат много силни помощници, огнени помагачи, които ще посочат кое е критика, кое – забележка.

Когато ти имаш една идея, точният метод ще те завладее. Тогава Павел казва: „Ще наследят спасение“. Точният метод е спасяващ. Тези, които не са приели Бога, в тях е възникнало егото, но дори и за тях са предвидени духове да им слугуват и накрая и смъртта ги обслужва.

Учителят казва: „Мързеливите не стават за нищо нито на земята, нито на небето“. Мързеливият ражда изобилни грехове.

Тези, които служат на Божествена идея, работят отвътре в съзнанието. Интензивността, това е силата на осъзнаването. Колкото по-голямо е осъзнаването (будността на човека), толкова по-голяма е неговата сила и мощ и толкова по-голяма е неговата отговорност.

Апостол Павел казва: „Коя мощ подейства в Христа, като Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата?“. „Коя мощ?“ – Учителят казва: „Има думи на мощ, но само една Божия сила има власт да ги задвижва“.

„Аум“ – тази дума съдържа всичко в себе си. Тя е ключът, който избавя човек от всички несгоди, но сега вие не произнасяте тази дума, друг във вас я произнася. Вие чувате само звука на ключа, който ви отключва вратата. В думата „Аум“ е скрито Името на Бога и само когато се научите да произнасяте тази дума, животът ви ще се осмисли. Осмислянето – това наричаме Възкресение. Всичко, което е осмислено, ще възкръсне.

„Коя мощ?“ – Могъществото е реалността на висшия свят. Никога няма мощ в съня (астрала). Там никога нямаш пълна будност, т.е. ти не си цялостен.

Страданията на хората идват от любовта им към формите, които Бог им отнема. Да се отнеме формата, значи да се отнеме сънят, който води към бездънната пропаст на земното мислене. Когато обичаш формите, ти се обезсилваш. Когато обичаш един човек, трябва да знаеш, че той не е форма. Трябва да си напълно уверен. Ако смъртта ти го отнеме, и най-малката мъка и израз на съжаление означават, че не го познаваш. Човек се разхожда по улицата като форма, но не е. Когато обичаш по човешки начин, това означава да изгубиш силата си. Точно в тази сила е твоето порастване. Силата, която трябва да дойде и да подейства, е същата сила, която дойде в Христос и Го възкреси. Тя идва чрез Божествената Любов. Тази сила ще дойде само тогава, когато познаеш себе си. Познаването на себе си е излизане извън формите. С познаването на себе си човек е образ на невидимия Бог. Познаването на себе си е преди всичко познаване на Неговия образ.

Учителят не е форма, той е специфичен образ на светлината. И когато обикнеш истински и цялостно един Учител, ти проникваш в неговата светлина, а не във формата. Учителят е аура на светлината. Ученикът трябва да се научи на едно велико изкуство – това е науката за проникването, а проникването е метод на Любовта. И понеже Бог е образът на Любовта, Любовта е методът. Затова Павел казва, че Христос е образът на тази невидима същност, която е Любовта. Любовта е образът на невидимия Бог и затова ние трябва да имаме специално отношение към невидимото, а не към формата. Невидим значи безформен, неограничен, защото е същност. Връзката с Любовта е интимност с тайната на живота, т.е. интимност с Бога. Връзката с Любовта идва в твоя живот с една цел – да изчезне егото, т.е. да изчезне формата, защото ти не си никаква форма. Това не означава пренебрегване на формата. Тя се поддържа.

Любовта е сливане с Бога, сливане с безформеното, т.е. чрез формата да видиш безформеното. Ние трябва да се слеем с Духа и неговата безкрайна идея, която е Любовта. Според кабалистите Любовта е вътрешен образ на живота и затова, когато ученикът се слее с Любовта, той излиза от ограниченията и навлиза в безграничното. Тогава пак се случва да се задават въпроси, но тогава си пълен с доверие и търпение. При това условие твоят въпрос никога не означава съмнение. Съмнението е ограничено доверие. Там, където няма цялостно доверие, няма истинско разбиране за живота.

Апостол Павел казва: „Той възкръсна от мъртвите, за да има първенство във всичко, защото Отец благоволи да се всели в Него съвършената пълнота“.

Хората пропадат, когато умът им стане учител. Умът е водач за ада. Умът е, който създава съмнението, а съмнението е преграда и ако ти работиш с ума, когато дойде едно съмнение и ти се справиш с него, после ще дойде друго съмнение.

Учителят казва: „Има цяла редица майстори на съмнението. Когато малко се усъмниш, те са около тебе“. Кога изчезват? – Когато се справиш с ума. Логичният ум е сънна материя, защото Истината е извън логиката и самият живот е извън всякакви обяснения. Когато умът ръководи човека – за това в Библията е казано: „Когато слепият води слепия, и двамата падат“.

Ако умът би могъл да раздели слънцето на части, той би го направил. Той раздробява нещата и е развалил много прекрасни отношения между хората. Слънцето не е нито християнско, нито мохамеданско – то е Божествено и свободно. Образът на пълнотата е образът на Слънцето. Това е чистата Божественост и затова ние посрещаме Слънцето, защото Слънцето е образ на Духа. За проникването в този образ (в Духа) не е необходим никакъв храм, защото ти си храмът. Когато разбереш, че ти си храмът, тогава външният храм се разпада, т.е. чистотата е пълнота, чистият е непробиваем. Чистотата ще задоволи твоя живот, а не външният храм или някаква религия, защото само чистият може да привлече Духа. Затова чистотата е наречена в Кабала „Йезод“ – значи фундамент, основа. Иска се чистота, тя е същност.

Учителят казва: „Чистотата се справя с въпросите на живота“.

Лекция, държана на 26 ноември 1993 г. – Варна

КОТКАТА И МИШКАТА

Идеи за размишление

Борбата и гоненето на мишката е капан, от който трябва да се освободиш. Ако ти си в Духа, тогава мишката е безопасна. Ако си спокоен, мишката е влязла в капана. Ако се безпокоиш, тогава ти си влязъл в капана. Ако живееш в Духа, тогава той ще те направи спокоен. Ако се безпокоиш, мишката става опасност.

Безпокойството е техника на ума. Чрез безпокойството се размножават тревогите и опасностите. Всеки има един капан, с който трябва да се справи – това е умът. Например в момента, в който завиждаш, ти си влязъл в капана. Според Буда ти си направил засада срещу себе си. Нищо не тревожи и не безпокои Духа. Спокойствието е метод да се освободим от мишката, т.е. от опасността. Котката е, която се справя с мишката. По друг начин казано: Духът е, който се справя с ума. Умът е, който прави капаните на живота, създава опасностите и проблемите. Ако си Дух, тогава нещата стават духовни. Тогава материята, която е символ на безпокойството, изчезва. Да мислиш духовно, значи да се преобразяваш. Котката хваща мишката, защото е по-търпелива. Символично това е Духът и ако ние работим с Любов и търпение, ще се освободим от капаните на ума. Търпението е победител, търпението е спасител. Ако се бориш с мишката, т.е. с опасността, нейната сила оживява. Борбата е метод на тъмнината.

Учителят казва: „Светлината не се бори с тъмнината. Тя само изгрява“. Не се бори със злото, ако искаш да се освободиш от него. Злото се побеждава без борба, защото, Учителят казва, „дяволът е най-безпомощното същество“, но чрез борбата той е получил своята сила. Бог не се бори и затова няма противници. Мишката пада и губи живота си, защото се изкушава. Победата над изкушенията, според Кабала, е целта на всички Свещени книги. Трябва да станеш независим от изкушенията, за да имаш силата. Цялата тайна на магията, от кабалистична гледна точка, е победа над изкушенията. Това значи да победиш астрала, а също това значи да станеш пазител на силите на самата субстанция, т.е. на силите на самия Бог. Затова котката се концентрира, за да може да улови нечистото. За да победиш астрала, се искат две неща: концентрация и изхвърляне. Това е законът на всяка свобода.

ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

пета лекция

Идея за въдворяване на мира: това е свързано с будността – главното качество за въдворяване на мира. Който отрича Бога, не може да въдворява мир. Това е мярка. Как можеш да въдворяваш мир, като живееш в капана, т.е. по законите на ума? В клетката крилата на птицата се повреждат, т.е. силата на волята се губи – по законите на ума силата на волята се губи. Ако птицата забрави небето, тя става земно същество.

Да познаеш свободата, това значи да станеш независим. Ако една тревога те поразява, тогава къде е твоят мир? Ако тревогата попадне в твоя мир, тя се изгубва. Радостта от дълбокия вътрешен мир се познава окултно. Това става в една дълбока вътрешна част на душата.

Кога може да се въдвори мирът? Само тогава, когато се научиш да виждаш нещата духовно, или вътрешно. В този смисъл мир значи да живееш заедно с Бога, заедно с Духа. Дълбокият вътрешен мир също е свързан със себепознанието, докато обикновеният човек не се ползва нито от своите очи, нито от своите уши, нито от своята воля. Волята му е обсадена, защото човек не се познава, защото умът му е завладян от злото, а злото е завладяло ума чрез допускането на лъжата, омразата, съмнението, т.е. нечистотата. Съмнението е нечистота. Без себепознанието няма мир.

Учителят казва: „Истината не е за хората. Тя е пътят на ученика, тя е тесният път“.

Апостол Павел казва: „Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството“. Пълнотата на Божеството, това е Истината.

Учителят казва: „Злото се умъртвява вътре в Словото на Истината“. В лъжата злото оживява. Лъжата е двоен грях. Затова човек трябва да тренира, за да не я допусне при никакви условия. При среща с Истината злото умира и самата Истина е тази, която разпъва злото на кръст.

Учителят казва: „Христос никога не е бил разпънат на кръста. Там бяха разпънати всички тъмни сили“.

Правият път трябва да го намериш в себе си, а там, където лъжата се допуска, винаги ще има проблеми. Христос е свободен, Христос няма проблеми. Христос не е роб, защото Истината е пълнота и освобождение. Истината ще ви направи свободни.

Апостол Павел казва: „Защото в Него обитава всичката пълнота на Божеството“. Когато Бог взема участие в твоя живот, има пълнота. Ако не живееш и не работиш по законите на Бога, Сатана ще посее много заблуждения в твоята душа. Който нарушава Божествените закони, винаги ще има врагове. Окултният ученик няма врагове.

Има мярка за хората, които нарушават Божествените закони – такъв човек все гледа да се осигурява и колкото повече се осигурява, толкова повече се съмнява. Това е фалшивата пълнота и доволство. Това трябва да се различава. От окултна гледна точка тази пълнота и доволство са скръб, защото тук Духът не участва. Тук не е пълнотата на Духа, както Апостол Павел говори. Например външното сближаване е нищо. Съществено е вътрешното, физическата близост няма значение. Ако ти загубиш такъв човек и покажеш и намек за скръб, значи ти не си готов. Близостта с Любовта е нанесла много големи удари, защото хората не са били подготвени. Затова засега близостта с Любовта е пречка и не дава истинска окултна еволюция. Близостта заслепява. Някои хора са станали толкова близки със своите очи, че просто няма дистанция, те не могат да виждат ясно. Когато се сближиш много с нещо, губи се яснотата на виждането. Затова Бог се е отдалечил от съществата.

Апостол Павел казва: „…Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение“. Без страдания няма усъвършенстване, без страдания е животът на спящите души. Според Учителя Христос също се усъвършенства чрез страдание и е научил на кръста нещо, което не е знаел.

Нашият път с Христос е общ. Без страданията ще останем в илюзията. Умът е илюзорен създател. Умът създава илюзорен живот, в който хората се изгубват. Слушайки ума, някои мислят, че Бог им говори. Според Кабала светът – това е умът, излязъл вън от своя източник, а всичко, което е излязло вън от своя източник, е илюзия. И за да се усъвършенстват хората, идват страданията, защото страданията изменят ума. В още по-висш смисъл те го отстраняват. При най-големите страдания и опасности се вижда ясно и нагледно, че умът е напълно безпомощен.

Това, което трябва да се измени, не е светът, а умът. И проблемите не са в окръжаващата среда, а вътре в ума. Всички проблеми са все слабости на ума. Затова ум, който си има определени слабости, си привлича подходящи хора за своя ад. Съответните слабости привличат съответни условия. Всичко това означава, че същественото е подобряването на себе си. Това е себепознанието.

От кабалистична гледна точка най-доброто лекарство срещу егоизма са страданията.

Учителят казва: „Страданието е красиво същество“. То си има определена цел. То работи върху отстраняването на ума и с това помага за усъвършенстването на човека. Страданието е спасител за тези, които имат истински стремеж. За другите страданието се превръща в мъчител, което е пътят на смъртта. То е чисто психически натиск, атака на злото, защото, ако го победиш вътрешно, ще го победиш и външно.

Апостол Павел казва: „…Без да има начало на дни или край на живота. Такъв остава винаги свещеникът. Истинският свещеник не се установява по закон, изразен от плътска заповед, но по силата на безконечен живот“. Ако нямаш живот, не се залъгвай с никакви проповеди, защото силата на една проповед идва от силата на безконечния живот. Тогава ти си свещеник. Ти не можеш да лъжеш Духа, защото той те познава и отвътре, и отвън. Точно затова себепознанието е съществено и в Кабала е наречено „първо магическо знание“. После идва всичко друго. Значи това, което търсиш, се намира в себепознанието. За да се познаеш, се искат главно три условия:

– сериозна и постоянна работа, в която няма компромис;

– духовни дневници;

– чист, силен, искрен стремеж; не трябва да лъжеш нито себе си, нито другите при всички условия, защото всеки човек има много вътрешни свидетели и те са скрити в неговия вътрешен свят.

Учителят казва: „Животът и величието на един народ (човек) зависи от новите идеи, които той може да възприеме и приложи“. Когато ученикът работи и проучва себе си, той влиза в една свещена област и опознава дълбоките вътрешни закони на природата и живота. Чрез себепознанието ние намираме Бог в себе си. Който търси навътре, ще намери това, което търси. По друг начин казано: навътре означава все повече живот в Духа, навън – живот в ума. Тогава ще знаеш, защото ще видиш Неговото Лице, което е образът на живота. Неговото Лице е символ на живота. Знае този, на който е дадено, по силата на безконечния живот. От кабалистична гледна точка знанието може да направи човек обучен, но истинската Мъдрост идва само чрез себепознанието.

Лекция, държана на 3 декември 1993 г. – Варна

ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО

Идеи за размишление

Вярата в прераждането е една от основите на морала, но докато на хората не се разясни законът за причината и следствието – който остава в сила от едно съществуване в друго – колкото и да се опитваме да ги вразумим, каквито и поучения да прилагаме, няма да постигнем големи успехи. Хората ще си останат непроменени. Онзи обаче, който знае, че трудностите и изпитанията, които среща в живота, са последствия от прегрешения, допуснати в предишно съществуване, не само че приема тази трудност, но и работи за доброто с цел подобряване условията на живота през следващите си прераждания.

Независимо, че сте в духовното учение и живеете в просвещение, се налага да изживеете от време на време някое нещастие или болка. Не може да си пощаден само защото си в школата на Посвещението. Имате ли дълг, няма значение дали сте приели Божественото учение и дали живеете в светлина. Вие може да вършите само добрини, но трябва да се знае, че това ще даде резултат в бъдеще, а не веднага. Така че, ако срещнете трудности, трябва да ги приемете с мисълта: „Господи, това няма да наруши моята работа със светлината. Трудностите са добре дошли, защото носят моето освобождение. Сега аз зная защо идват при мен. Аз няма да недоволствам или да моля за пощада“.

Много хора се раждат сред своите древни врагове.

ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

шеста лекция

Апостол Павел казва: „Всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо, познаването на моя Господ Исус Христос, за Когото изгубих всичко и счетох всичко за измет, само Христа да придобия“.

Истинската Мъдрост, според окултната наука, присъства винаги в интуицията. Интуицията, това е написаното отвътре от Духа. Точно затова интуицията дава вътрешното, същественото знание. Тя е познаването на нещата и всичко, което не изхожда отвътре, не е истинско знание.

Например, когато човек говори Истината, но не я е преживял по пътя на опита, това е лъжлива информация, защото ако Истината не е преживяна, тя не може да разруши илюзията. Например, ако ти си преживял Истината, какво значение има, че светът мисли, че ти си заблуден. Мнението на света не е мярката.

Познаването на Господ е станало вътрешно. И апостол Павел казва: „…Счетох всичко за измет“.

Между старото и новото няма да има съединение. Старите мехове, това са ученици, които от хиляди години четат, но не се преобразяват. Преобразяването е важен метод в живота на ученика, то означава участието на Духа. Когато Христос се е преобразил, Той е излъчвал сияние и красота. Такова е сведението на Библията. Красотата е на място само в Божествения свят, защото там тя не произвежда безпокойство. Нито логиката, нито умът могат да разберат тайната на преображението. Посветените минават задължително през този тайнствен процес и тогава законите за тях се променят, защото те постигат чрез преобразяването една много висока степен на съзнание и тази степен на съзнание става превъзходство над самите закони. Когато мислим по Божествен начин, въпросите се разрешават по Божествен начин. Тогава другите закони, които са живи сили, променят отношението си към тях, защото насреща е „познаването на моя Господ“.

Апостол Павел казва: „Нашето гражданство е на небесата, откъдето очакваме и Спасителя, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане славно тяло, което да покори всичко в себе си“.

В Библията има посочени, дадени от Христос, седем закона за забогатяване. „Първо търсете Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се придаде“ (в материален, духовен и Божествен план). Този път е Божествен, духовен, с прилагането на Любов и Мъдрост. Без Любовта и Мъдростта няма Правда.

За будния служенето е всеки миг, а не всеки ден и всеки час.

Колкото повече човек се осигурява, толкова повече съмнението се разраства и нуждите му стават по-големи. Това се отнася до гражданството на земята.

Апостол Павел казва: „Нашето гражданство е на небесата“. Това се отнася за душата.

Учителят казва: „Душата е една вътрешна и необятна идея и тази идея се храни, обновява и оживява от Духа“.

Същественото е, че там, където има истинско знание, има и обновяване. Това знание за обновяването се съхранява в мистериите.

Кабала казва: „Щастлив е този, който е познал мистерията“, т.е. който е познал Причината на нещата, защото той е победител на непреклонната съдба. Например Слънцето е метод и път към Посвещение, защото то е символ на вътрешните окултни сили на живота. Това са именно добродетелите, чрез които нашето тяло ще стане славно и тогава то ще може да покори всяко зло в себе си, т.е. във вътрешността.

Учителят казва: „Животът на ученика е на небето“. И макар че той присъства тук, той живее повече с душата и Духа си. Това значи да знаеш как да се обновяваш. Тези, които са на земята, не знаят как да се обновяват, те са в застой. Пример: Има много богати хора, които имат какво ли не, но вътрешно е пустиня. Застоят е винаги свързан със злото, т.е. с ума и с външния живот. Злото е ограничено и ограниченият живот е неговата драма. Животът на небесата е живот без ограничения.

Апостол Павел казва: „Ние чрез вяра добихме достъп до тази благодат“. Тук ключовата дума е вяра. Вярата в най-висшия смисъл е една свещена сила в действие. Такава сила е била дадена на Първичния Дух, който е роден безграничен.

Друидите казват: „Свещената сила в човека, това е храмът, това е същността и който няма в себе си тази свещена сила, напразно посещава храмовете“. Друид означава дъб, основа, фундамент, символизира древната Мъдрост. Според друидите кръстът е символ на прераждането. В страданията се раждат крилата на Духа, защото крилата изобразяват движението на Божествения Дух – едното крило е Любовта, другото е Мъдростта. Ръцете също представят Любовта и Мъдростта и тяхното съединение е Истината. Според друидите вярата е метод, чрез който човек се освобождава от земния живот. Такъв човек може да присъства на земята, но той никога не прекъсва връзката си с небесата. Чистото съзнание никога не прекъсва връзката с живота и с Духа. Друидите казват, че чрез вярата ние можем да излезем от земята и да станем клони, цветове и плодове.

Питагор казва: „Всеки подрежда буквите в своя живот чрез своя характер и своята вяра и именно чрез това определя отношението си към тях и към своята съдба“. Чрез буквите може да се открие Върховната Причина – Създателят.

Вярата в Христос е съществена и Кабала казва, че Христос е роден като Първичен Божи Син, а това е Този, Който охранява и пази Светлината на Словото от осквернение. Божественият Син е Син на Словото, а изявеното Слово, от гледна точка на Кабала, е всемирният образ. Изявеното Слово, това е светлинното тяло. Роденият от Небето е Син на Словото.

Апостол Павел казва: „Но нека се хвалим в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост“.

Роденият от Небесните сили е Син на Словото и Светлината и Той е част от великия образ на космоса, а падналият син, синът на скръбта, е малкият космос. И тези паднали синове са станали бездейни, защото са се отклонили от центъра.

Учителят казва: „Природата се е видяла в чудо, как да накара мързеливия на работа“.

Колкото по-далече си от центъра, толкова по-голяма е скръбта. „Но нека се хвалим и в скръбта си.“ За да се хвалиш със скръбта си, ти трябва да си я надраснал, трябва да си доволен от нея. „Скръб, заповядвам ти да се превърнеш в нектар и светлина!“

Има само една наука, при която можеш да бъдеш доволен – тя е най-великата наука. Всички други науки и религии си остават деца пред нея, тя е най-древната и най-великата наука. В Кабала и при Учителя тя е леко загатната, но същността на нейната тайна не е разбулена. Това е науката за волята. Волята спада към най-големите тайни и мистерии и според Кабала волята е тайното учение на древната Мъдрост. Волята развива най-голямата динамика. Всеки Учител и всички Посветени правят връзка с Бога благодарение на волята. Волята определя най-голямото превъзходство, а то изисква висша будност. Сатанинското същество се нарича вътрешна тъмнина и това означава, че всяко материално съзнание има скрита в себе си тъмнина – това е безволието, а то увлича съществата към хаоса.

Свещените книги са създадени от съществата от висшия свят, но волята е много по-важна от тях. Волята е най-същественото нещо, което се изисква от Вечността.

Лекция, държана на 10 декември 1993 г. – Варна

ЗА ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ПОСВЕТЕНИТЕ

Идеи за размишление

За Посветените злото е една могъща окултна сила, която пази тайната на живота и тайната на Бога и само който победи всяко зло в себе си, се домогва постепенно до тайните на живота и получава живот от най-дълбокия окултен източник, чието външно име е Бог. Злото има за цел да възроди живота.

Злото е било в райската градина и в момента, когато Адам е сгрешил, животът е изтекъл навън и змията е станала пазач – „пазачът на прага“. Тя е същевременно пазач на външни сили, които биха атакували живота. Външните сили са лъжата и непослушанието. Учителят казва, че грешката се крие в тях. Лъжата и непослушанието привлякоха страданията, които имат за цел възраждането и съхраняването на живота, понеже злото е „пазачът на прага“. Това означава, че то е една вътрешна и дълбока окултна идея на Бога. Това е мистерия, но за Посветените тя е открита и те могат да влизат в Първоизточника и да черпят живот.

На практика Посветените са тези, които напълно са изпълнили Десетте Божии заповеди и работят с Първите Скрижали. Основният извод е, че ти можеш да придобиеш живота само когато победиш всяко зло в себе си и тогава в себе си ще видиш чудесата на невидимия свят. Тогава става ясно, че тези, които се стремят към съвършенство, т.е. към Бога, трябва да бъдат най-малко духове, а според Кабала – да бъдат не пленени, а свободни духове, които работят в астрала. Пленените не могат да надраснат огъня, водата, въздуха, земята. Тогава техен съюзник става небето. Затова да победиш „пазача на прага“ (изкушенията), означава да възстановиш небето в себе си. Това означава да се върнеш в Божествения живот. Що се отнася до съвестта, тогава тя се нарича „умалено небе“ и тогава в съвестта се намират всички права на човека.

ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

седма лекция

Апостол Павел казва: „Който сее за плътта си, ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“.

От кабалистична гледна точка думата „Вечност“ е изградена от специални сили на Словото (букви и скрита идея на числата). В буквите се намират всички тайни на вселената и на живота. Думата „Вечност“ има връзка с философския камък в алхимията. Философският камък означава човешкото съвършенство. Да сееш в Духа, означава да живееш абсолютно разумно.

От гледна точка на алхимиците, когато се говори за превръщане на желязото в злато, не се има предвид обикновеното желязо.

Корнелиус Агрипа казва: „Желязото е символ на несъвършенството в човека, а златото е символ на съвършенството и благородството“.

Има един духовен елемент в желязото, който е останал несъвършен. Именно този елемент „сее за плътта“ и „жъне тление“. Който „сее за Духа“, т.е. за своето съвършенство, ще познае тайната на символа на феникса. Той е емблема на Новораждането на ученика. Да се новородиш, значи да си сял в Духа. Ето защо Синовете на Бога се раждат в Духа, а синовете на злото се раждат от земята, в плътта.

Според франкмасоните едно от най-важните качества, за да се родиш в Духа, е търпението. Търпението изисква необикновена кръв, огнена кръв – тя се състои от чисти елементи на външна и вътрешна храна. Това е в хармония с изискванията на кабалистите – храната за сърце, ум, воля и т.н. да е чиста. Чиста храна означава: все повече Дух. После, след търпението, следва разтварянето във вътрешната красота – именно тук човек се ражда в Духа и тук става жертва на Висшата Воля. Според франкмасоните той става „орел“ – орелът е емблема на слънцето и висотата на правдата. Който „сее за Духа“, той лети високо и вижда ясно. Окото на орела не е създадено, за да вижда планините, а най-малката песъчинка.

Апостол Павел казва: „И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра“. Учителят казва: „Любовта е свят на услуги“. Например Христос служи на „своите по вяра“. При закона на сродството помощта е най-точна и пълноценна.

Учителят казва: „Най-близко са до мен тези, които изпълняват Божията Воля“. Учителят иска да правим добро и на враговете си, защото това е много важен и преобразяващ метод. Според Учителя този метод е най-силен, когато така нареченият враг не знае кой му е направил доброто и услугата, защото тогава имаш невидим капитал и невидима власт. Тази власт се дава отгоре. Бог също прави услугите по този начин и Неговият метод е станал метод и на Бялото Братство.

Бог помага най-вече на Своите Синове – тези, които най-много се жертват за Него. Това не означава, че не се грижи за другите, но Той го прави по друг начин и с други методи. Например един от методите е страданието. То е също помощ от Него и за този, който страда разумно, страданията произвеждат много процеси, които го преобразяват. Доброто, от окултна гледна точка, е много силен процес, който е преобразяваща сила. Учителят казва, че в този процес и скрит един възвишен и свят Дух.

Апостол Павел казва: „Нека струваме добро“. Защо? Учителят казва: „Доброто носи живот в себе си, доброто е врата на живота.“ Добрият човек никога не може да е беден, защото добрите хора доброто ги изпълва и затова те са богати. Защо добрият е богат? Учителят казва: „Доброто е жива сила, която идва от Бога, и тази жива сила се влива в душата на човека“.

„Нека струваме добро.“ Защо? – Защото доброто прави човека устойчив, защото доброто е връзка с висшия свят. Истинско добро в най-висш смисъл правят само Посветените.

Учителят казва: „Когато правиш добро някому, питай Бога“. На дявола добро не се прави, той го превръща в зло.

Апостол Павел казва: „А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева… когато ще се открие праведната съдба“. Гневът на Бога е един чист и очистителен процес, наречен за хората карма, съдба (съд значи осъден). Този гняв е Божествен израз на Правдата. Нечистите, упоритите и непокаяните не могат да избегнат този гняв. Този гняв е самият съд. Всичко външно ще стане жертва на Неговия гняв. Всичко външно е плячка, т.е. съдба, т.е. осъдено от Правдата.

Важен закон: Когато отношенията на хората са външни, те вече са осъдени, защото външните отношения са от ума, а вътрешните са от Духа. Външните отношения са осъдени, защото свещеното е пренебрегнато. Външните отношения са фалшиви, а фалшивото е винаги осъдено, защото свещеното не може да бъде пренебрегнато. Външните отношения са път, по който се ражда и развива злото. Чрез тези отношения Бог се изгубва, не можеш да Го намериш. Външните отношения за ученика трябва да изчезнат.

Когато отношенията са вътрешни, духовни, свещени, те са път към самия Бог. Тук, в тези отношения, умът се изгубва и всички негови ходове се изгубват, защото свещените отношения са извън времето и пространството. Те са отношения в Духа, те са живот в Духа. Когато имаш външни отношения, твоето творчество не е истинско, защото ти неизбежно нарушаваш много свещени закони и „трупаш на себе си гняв за деня на гнева“. Външното трябва да се изучава по Божествен начин и с Божествени методи, които трябва да те доведат до вътрешното, за да не бъдеш осъден.

Апостол Павел казва: „…Скръб и неволя на всяка душа, която прави зло“. Кой ще те освободи от злото и неволята? Казано е: „Волята е твоят Бог, твоят най-силен инструмент“. Само едно същество без воля и разумност може да прави зло и за това зло са определени скръб и неволя.

Окултен закон: Тези, които не постигнат свещени отношения към Бога, никога не могат да разчитат на собствените си сили.

Бог може да бъде намерен в свещените отношения. В тази вътрешна интимност може да бъде намерен Бог и затова тези отношения трябва да се пазят много. Те се намират в много висока област и тук няма скръб и неволя. Който прави зло, за него е неволята, защото той се оплита все повече в тъмнината. Тук Третото Око не дава своите напътствия, тук работи умът и затова Павел казва: „…Скръб и неволя за всяка душа, която прави зло“.

Когато Христос говори за идеята „Ако твоето око е чисто, цялото ти тяло ще бъде чисто“, Той говори за духовната същност, която е Третото Око. Тогава Духът дава методи, които ще освободят човека от скръбта и неволята.

Методите на човешкото освобождение се намират в Третото Око, а то само по себе си е една силна степен на волята. Отварянето на Третото Око е знакът на новата култура. Един от най-големите врагове за отварянето на Третото Око е лъжата, защото тя поглъща най-важните, най-фините сили на човека, чрез които се прониква във висшия свят. Понеже Бог е много фин, само с много пречистена сила може да се достигне до Него. Всички учения имат за основа чистотата.

Чрез свещените отношения вие ще разберете всичко, което е най-важно за вашия живот. Когато умът, сърцето и волята на човека се развият, той ще влезе в свещените отношения и тогава мъжът и жената ще се разбират (мъжът е умът, жената е сърцето). И тогава Бог ще дойде в техния живот и ще се даде сила на тяхната воля, която се домогва все повече до тайните на живота и до тайните на Бога. Волята е чисто магическа способност, тя не спада към обикновените мерки. Именно с нея се влиза в Бога.

Лекция, държана на 17 декември 1993 г. – Варна

ЗА ПРЕЧИСТВАНЕТО

Идеи за размишление

Пътят на пречистването е пътят, по който слизат много просветления. И колкото повече се пречистваш, толкова повече просветления ще идват, докато накрая целият твой живот се просветли.

Просветленият живот е вратата към Вечността. Бог оживява само в чистотата. И затова от ученика се иска в тайния си живот, в скритата си стаичка да бъде чист. А за света може да изглежда всякак – светът не е мярка. В тайния си живот трябва да си точен, защото свидетелството пред Бога е вашият таен живот.

Чистотата премахва илюзиите и фалшивия живот. Духът никога не живее в илюзии. Просветленият и пробуден дух е безкрайно чист. Той живее в Първичната субстанция – Ен-Соф, Непорочната Светлина.

Умът взема една мисъл или идея и я прави проблем. Той живее чрез проблемите. И когато един проблем изчезне, това означава, че е изчезнал умът. Когато Духът докосне един проблем, той изчезва.

Чистотата е висша духовна сила и човек с чисто сърце не се нуждае от признание, той е одобрен от небето и това е неговата пълнота, неговото признание. Колкото повече се пречистваш, толкова повече ставаш Дух. Когато станеш Дух, окръжаващата среда не действа – ти я надрастваш. Времето, което е нереално, също се отстранява.

Учителят казва: „Мярката на времето е къса за Вечността“.

Не съществуват външни събития, външното не съществува. Съществува само Реалността, която е отвътре. Това е Духът. И при това условие съществува само Вечността. При това условие ти и Учителят, ти и Бог сте едно. Няма разстояние, защото разстоянието е ограничено понятие на ума.

Пречистването означава да забогатееш, а да забогатееш в истински смисъл, означава името ти да бъде записано на небето.

ЗА КРИТИКАТА

Идеи за размишление

Критиката е отхвърляне и ти не можеш да разбереш нещо, ако го отхвърляш. Критиката е преграда за проникване навътре. Чрез критиката си оставаш външен и повърхностен. Критичният дух е повърхностен, той никога не е дълбок.

Учителят казва: „Критиката е неразбиране на живота“. Критиката е метод на ума. Тя е преобразена омраза.

Безкритичност – това е Духът, той никога не съди. Библията казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Ние трябва да разберем неговите методи, защото разбирането на Духа ще те направи господар на проблемите. Това, което ще разреши твоите външни и вътрешни въпроси и проблеми, това е разбирането на Духа.

От окултна гледна точка критичният дух не може да бъде нито здрав, нито спокоен. Критиката е болест на ума. Критиката е граница, която трябва да надраснеш, иначе оставаш в ума. При критиката ти винаги ще живееш в двойственост. Затова трябва да я надраснеш, за да влезеш в Духа. Духът е безкритичен.

Само този, който има пълнота, е безкритичен – той никого не съди. Ако има критика, хората сами се осъждат, защото се натъкват на своите нарушения. Те нарушават законите на вечния порядък. Нарушението трябва да се изкупи и затова нарушеният закон се обръща срещу теб.

Учителят казва: „Законът е жива сила и той те хваща“. Законът се обръща срещу теб, но Бог не е желал това, това е твоето безволие и твоята неразумност.

Закон е: Всеки ученик, който остава със слаба воля – това е, защото не е приет от Духа.

Учителят казва: „Истинското ученичество започва, когато се освободиш от всичко отрицателно в себе си“.

Критиката е граница, ограничение. Тук еволюцията се затваря. Безкритичност – това е Духът. Тук се освобождаваш от границата, от предела, от ума. Критиката е свързана с ума, с разделителното съзнание.

Например в един труден и безизходен момент в живота трябва да си буден и недвойствен, защото ако продължиш да живееш с ума си, губиш една велика възможност – да надраснеш ума, да надраснеш предела. Губиш възможност да влезеш в преображението, т.е. в Духа. Ако учените бяха разбрали това, те щяха да разцъфтят в Адепти, Посветени и т.н. Това се е случвало в много прераждания. А понякога една такава безизходност решава дали да влезеш в Посвещение или да останеш в стария живот (с ума).

Критиката, това е плиткият и повърхностен живот, а безкритичността – дълбокият живот. Безкритичността е свързана с търпението.

Учителят казва: „Търпението, това е силата на Любовта“. Търпението е метод за разбирателство със Светлината, т.е. с висшия свят. Но за да постигнеш безкритичност, трябва да постигнеш пълнотата на живота, т.е. живота в Духа. Тогава критиката става невъзможна.

КАБАЛА – ТАЙНАТА НА ЧОВЕКА

Кабала казва: „В началото, преди да се създадат фигура и форма, Бог беше без форма и подобие. Но когато бе сътворена формата на Върховния човек (Адам Кадмон), той беше за Него като една опора на излъчването и тогава Бог слезе от свръхсетивната неосезаемост, слезе над човека, за да бъде познат“. Тук Кабала говори за Бога като Тайна, т.е. същност и действие. Тайната се отнася за Свръхсъществото. Духът, Който е вселен във фигурата на човека, говори за скритата в Абсолюта Божественост.

Кабала казва: „Предаващият се изцяло на Бога получава власт над цялото творение“.

За тези, които искат да постигнат Учителя или Бога, има само един път: желанието за отдаване трябва да е тотално (цялостно, абсолютно). Това означава да участват тримата свидетели – ум, сърце и воля, а те са представители на най-висшия човек (Любов, Мъдрост и Истина).

От една страна, се казва за Бога, че е скрит (Тайна), а от друга, че е действие. Кабала казва „Това е недействащата Причина“, която се нарича Мистерия в Мистерията. Това е универсален Принцип, който е отделен от творението – един неопределен Принцип, който не може да бъде познат. След този неопределен Принцип Бог се разглежда като активната Причина, която излъчва фигурите на сътворените неща и същества.

Кабала казва: „Влиянията на Бога образуват причините, а душите са символичните отражения на Духа“. Чрез символите работи само Духът-Принцип. Най-висшата Истина се изразява не чрез факти и закони, а чрез символи.

От кабалистична гледна точка човек е „подобен“, а подобието означава уникално обединено същество. Всички ангелски йерархии са в него. Всички ангелски йерархии са на по-ниско стъпало от човека. Само човекът може да изрази висшия и нисшия свят. Това уникално обединено същество включва в себе си всички космически реалности, защото човек е образ и подобие на Бога. Той е универсален прототип, докато ангелите изразяват само частично Божественото същество. Фигурата на човека е фигурата на Пентаграма, т.е. цялото Единство – това е синтезът и това е тайната на човека.

В човека има част от Несътворената същност и затова той е образът на всичкото, и този образ е Неговата космическа изява. Висшият човек (горният човек) е безкрайно Единство на десетте ангелски йерархии (сефироти). Такива велики образи и подобия са великите Учители – Учителят, Христос.

Учителят казва: „Най-хубавото нещо е да си слуга на Бога“.

Велика е тайната на човека, защото Бог искаше и горе, и долу човекът да бъде Неговият израз. Бог е дал свободата на човека, за да има шанс за съвършенство. Иначе нямаше да има никакъв шанс.

Универсалното учение на Учителя има тази задача, да възстанови този израз, този образ и подобие.

Кабала казва: „Всички сили се стремят да бъдат концентрирани, събрани и изразени чрез универсалното и Божествено същество на човека“. Затова Кабала казва, че всеки трябва да постигне своята универсалност, защото същността на човека е в тоталния живот, цялостния живот, живота в Духа.

Човек е причинното същество, а универсалното и несътвореното, което е вътре в него, това е Съществото преди всичко. Това е онова Същество, Което е съществувало, когато още е нямало творение. Тогава човекът е бил в Ен-Соф, или Непорочната Светлина, която е Небесният Извор. Тогава Небесният Извор не се е разливал над света, защото човек е бил скрит в тази Светлина (Ен-Соф). И когато човек се е излъчил от така нареченото „Върховно Нищо“, той е слязъл, за да покаже своята Божественост, която ще се разгръща все повече и повече. И само след като този човек се познае отново, тогава от този човек ще бликне универсалният живот, който е животът на Истината.

Бог е вечно скрит в Себе Си. Но Неговата Божественост, която е скрита в нас, улавя свръхсетивните неща и това е Единният в нас. Единният Вечен продължава да съществува, въпреки големия брой същества, произлезли от Него. Той облича чистите в могъщество (това означава бързи вибрации), а нечистите – в адска сила (бавни, дълги вибрации).

От гледна точка на символизма човек представя единството на сефиротите, т.е. на всички ангелски йерархии, и неговата най-вътрешна същност е най-висшата есенция на чистотата и Любовта.

Чрез Хокма (втората йерархия), човек се самопознава и съзерцава себе си. По пътя на Хокма (Мъдростта) се постига Тайното Име на Бога. Защо Посветените се стремят към него? Кабала казва: „В Тайното Име на Бога е цялостното излъчване“.

Тайното истинско тяло на човека е Авир (Етерът). В атмосферата на Любовта вибрира само Етер, само Божественост. Когато човек нарушава законите, той върви към наказанието, а законите произхождат от Божествения център. Този център улавя всеки нарушител. Има специална окултна полиция в невидимия свят, която следи всички нарушители. До четири прераждания законът настига всеки нарушител.

Истинското сърце на Първичния човек не е физическо – то е Авир (Етер). Авир е скрит в сърцето и чрез сърцето Етерът извисява душата към небето.

Посветените в Кабала имат следната задача: да слязат в най-закътаните дълбочини на сърцето си – дълбоко мистично спускане и проучване. То може да стане само при едно условие – след като си постигнал висшата етерна същност на сърцето. Това в Кабала е петата степен, в която сърцето се нарича „тих и небесен извор“. Само при това условие може да започне мистичното спускане.

Когато душата започне да се пречиства, тя преоткрива пътеката, която я връща в Началото. След грехопадението човек е загубил постоянния съюз с Бога и тази загуба го е тласнала към индивидуално съществуване. Райското състояние на Първичния човек показва пълното владеене на една безпрекословна съвест. Първичният човек е Авир (Етер) и чрез този Етер той е разкривал присъствието на Бога. В тази връзка Учителят казва: „Бог не е Реалност, а нещо повече. Той е над всяка Реалност“.

Отделянето от Бога също води до връзка с Бога. Бог е създал човека за безсмъртие. А ония, които имат омраза, завист, лъжа, страст, трябва да опитат смъртта. Закон е: Смъртта има много важна мисия – да разрушава всяко его, което е умствено, за да стане първично.

Суровост и Милост, от кабалистична гледна точка, са свързани с четвъртата йерархия „Хесед“ (Милост). Суровостта не е била сътворена в началото, но тя е била скрито заложена в Милостта. Чрез греха човек е загубил постоянната връзка с Бога и непрекъснатата връзка е станала прекъсната. Това е станало чрез забранения плод. Така чрез греха злото е надделяло и тогава от вътрешността на Милостта е излязла Суровостта, която е била скрито заложена. Така Суровостта е започнала да действа по определен начин в обратна посока на Милостта, за да отрече Единния, но това е привидно. Така грехопадението обърка човека и цялостния космически ред. Падането отне райското състояние и същевременно състоянието на Милостта. Така космическото благословение се превърна в проклятие. И Дървото на живота – което всъщност е Божественият Дух, което беше универсално Дърво и от това Дърво всички можеха да се нахранят, за да задоволят глада си – сега се пази от херувим с Огнен меч. Огненият меч – това е Първичното Слово. В реалния свят то е Огън, Огнена стихия, и никой не може да проникне в тази аура.

Падайки в греха, човек е отворил вратата на смъртта. Затова е казано: „Денят, в който вкусиш от този плод, ти ще умреш“. Пренебрегвайки това Слово на Единния и доверявайки се на Сатана, човек прекъсна своя съюз с Бога и затова именно е бил разделен в себе си на две – станал е двойствен. А дотогава цялото му същество е било едно с Милостта. След случката със забранения плод човешкото същество беше разделено на безкрайно много жизнени нива, разделени от смъртта. Така Адам стана прекъснат, той престана да бъде универсално същество. След като яде от забранения плод, той придоби разделително съзнание.

Универсалният човек имаше неограничено виждане на Единния, но след грехопадението той стана умствен е се прилепи към осезаемите способности. Истинското ясновиждане няма форма, цвят, размер и т.н.

Ева е съвършено олицетворение на Авир, Първичния Етер. Това е Любовта, това е чистата и универсална първична материя, която означава Божественост, т.е. първична жизнена субстанция. Затова тя ражда живота, който е скрит в недрата на космоса. Тя е активно и светещо начало, но изглежда пасивна. След падането, което е излизане от този Божествен съюз, Божествената Светлина в човека е била освободена и тогава следва стихът в Библията, който казва: „Очите на двамата бяха отворени и те видяха, че са голи“. Голи значи лишени от Божествената Светлина, която до този момент е била в тях. Сега те имат външни очи за един външен и веществен свят. Те изгубиха Третото Око, което е духовна (вътрешна) същност на нещата. Но външните очи са осъдени и съдбата им е да станат на прах.

Така след греха те бяха изгонени от райската градина и от райското състояние – изгонени навън, за да обработват материята на своята земя, т.е. материята на своята сътворена природа. Оттук нататък сътворената и веществена природа е трябвало да се владее от вторична сила, която е излъчена от Милостта. Това е Суровостта. Тогава Милостта се сви навътре в себе си, към вътрешните дълбочини на творението. След грехопадението настана една празнота, която се изпълни с така наречената еволюция и всичките ѝ жизнени нива. Еволюцията е едно лишение от Милостта, но по нейния път човек трябва да се освободи от празнотата.

Духът не еволюира, той само се проявява. Душата трябва да еволюира, защото тя е полусветлина. Дадени са ѝ три инструмента, за да постигне Духа – умът, сърцето и волята. Чрез волята се създава Духът в човека. Това е пътят на ученика.

Лекция, държана на 24 декември 1993 г. – Варна