Елеазар Хараш – Лекции Том 05: Древна и нова мъдрост – 1994 г.

Елеазар Хараш

ДРЕВНА И НОВА МЪДРОСТ

Окултни лекции
държани в градовете Варна и София през 1994 г.

Второ, преработено и допълнено издание

Варна, 2013 г.

ПРЕДГОВОР
към второто издание

Покоят е пълен с безкрайност, с Дао.

Интуицията не слиза до Дао, но ако Дао слезе в интуицията, те стават приятели.

Дао в човека е реалното изобилие.

Дао не върви по пътя на звездите. Дао върви по своя безконечен път.

Който е избрал гордостта, Дао ще го научи как се изостава в пътя.

Да си видял Дао, значи да си разбрал своя път.

Не можеш да предскажеш даоса – той няма бъдеще и минало, той има само Дао.

Даосът е близък с всичко, но той не е съчетан с нещата. Той е съчетан с Дао.

Когато обикновеният човек се ражда, той влиза в смъртта. Когато даосът се ражда, той влиза в Дао.

Колкото и да се взираш, само Дао е виждащо.

В пустотата на Дао злото не може да осъществява помисли.

Животът е ясен и неразбираем, когато се основава на Дао.

Целта е да бъдеш в Дао, а не да имаш някаква цел.

Дао е позволило да Го изучават, но не е позволило да Го познават.

Без чистота ти сам ставаш свое собствено безпътие.

Отделеното от Дао се заблуждава.

Който иска да оправи света, изпуска Дао.

Когато съзнанието е чисто, то е хранилище за сърцето.

Само чистият може да практикува, другите само се подготвят.

Когато следваш Дао, света го няма.

Само чистотата може да се движи в покоя.

На нечистия Дао дарява заблуда и безпътие.

Даосът излъчва небитие.

Из „учението на Дао“

Елеазар Хараш

УПРАЖНЕНИЕ ЗА НАМИРАНЕ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

(Идеи за размишление)

Медитация, състояща се от шест опорни точки:

1. Да намериш укреплението в себе си.

2. Да се освободиш от признанието на другите.

3. Да си построиш огнена сърцевина.

4. Да се самоопределиш.

5. Да различаваш същественото от второстепенното.

6. Да освободиш психическата си енергия за осъществяването на своята цел.

Да намериш укреплението в себе си – това означава да изчезнеш за всичко външно, но трябва да знаеш как да изчезнеш.

Да се освободиш от признанието на другите – това е много важно изцеление на тщеславието и суетата в човека.

Да си построиш огнена сърцевина – тука главно размишленията трябва да са върху огъня. Заратустра казва: Доброто побеждава злото, не защото е по-силно от злото, а защото има една способност, която злото я няма. Това е способността да предвижда. Доброто може да предвижда своите последствия, т.е. своите постъпки, своите действия. Тук трябва да се размишлява за Огъня, защото Огънят е Неговият трон. В библейски смисъл казано: „Само чистите по сърце ще познаят Бога“. Огънят е Неговият трон и Неговата власт.

Да се самоопределиш – защо? Защото винаги ще живееш под чуждо робство и влияние. Самоопределянето е връзка с висшите същества.

Да различаваш същественото от несъщественото. – Въжделението за богатство и власт е от дявола, но често и тук той греши. Защото, ако това богатство попадне в едно пречистено съзнание, тук той съжалява за своите въжделения, защото неговите сили са отишли напразно, той е имал друг план. В пречистеното съзнание той става слуга. Тази грешка идва от това, че той не може да различава, той не може да предвижда.

Да освободиш психическата си енергия за осъществяването на своята цел – този въпрос е свързан с постоянството и най-вече с постоянството във формулите, защото от там ще дойде будността, а оттам ще дойде осъзнаването на дълга и цялата енергия ще се групира в своята цел. Постоянството от окултна гледна точка е нещо, което се смята над дарбите и над образованието. Когато един ученик има ясна цел и висок идеал, точно чрез тази ясна цел и чрез този идеал той изгражда новия Йерусалим в себе си, това е новото духовно тяло. По друг начин казано, постоянството е вяра, непостоянството е закона на съмнението и разграждането. При постоянството силите се групират. Човек може да постоянства само в това в което вярва, това е закон.

За различаването – това се отнася до висшата будност, която напълно отстранява илюзията. Какво означава илюзията от гледна точка на Кабала? – Илюзията е илюзия, защото е смесица от светлина и тъмнина. Висшата будност е чиста Светлина, а това в което светлината присъства частично е илюзия. Само чистата Светлина (Духът в човека) може да даде различаването. Цялостното виждане, това е Духът в човека. Нещата са цялостни само в Духа. Умът никога не е цялостен. За да постигнеш цялостното виждане трябва да си отдаден цялостно.

ЗА КАБАЛА

(Лекция 1)

За Неговата Универсалност и Безкрайност.

Кабала ни казва, че Той е обвит във воала на Своята Универсалност. Въпреки това, въпросът какво е Бог съществува само до един определен момент. Това е моментът в който познаеш себе си. Когато познаеш себе си, въпросът какво е Бог изчезва. Посветените казват, че Той е Върховната Светлина в Хокма или Универсалната Мъдрост, а тя е твърде ослепителна и ако ти не си придобил трите аспекта, които са Любов, Мъдрост и Истина, т.е. трите деца на Бога, тогава Той е твърде ослепителен за да се покаже директно на световете (световете означава съзнанията). И тази Универсална Светлина поради неспособността да се възприеме, се възприема погрешно като тъмнина. Докога ще трае това? – Учителят отговаря: Докато се изработи върховната чакра. Това е най-висшият център: Любов към Бога в космически мащаб. Тази чакра е свързана със седмия печат в Библията и това е свързано директно със седмата раса. По законите на Учителя истинският живот започва след приключването на седмата раса, шестата и седмата раса са само подготовка.

Посветените казват, че Той е Върховната Светлина и тази Светлина общува само със себе си. И същевременно тази Върховна Светлина слиза и осветява пътя на любящия. Учителят на едно място в лекциите казва: „Когато ви запаля вие никога вече няма да изгаснете“. Кабалистически това означава, че когато Върховната Светлина те докосне ти ставаш универсален. Това се отнася до ученика, докоснат е неговият дух. Ученик е този, който гони непрекъснато своята цел. За да постигнеш своята Универсална Същност, която е скрита в израза „образ и подобие“, трябва да се отдадеш тотално на Хокма или Универсалната Мъдрост. От гледна точка на Кабала, така отдадените на Хокма надрастват дори и предаността. Тази Хокма, която е Универсалната Мъдрост е винаги извън обсега на ума и ще остане винаги извън него. Древното предание на Кабала е извън всяко търсене на ума. Когато умът стане господар на живота на човека, тогава целият живот на човека се обърква и човек от образ и подобие става жаба, която слиза в блатото и се опитва да пее. Учителят казва: Няма образ и подобие в блатото. Първо трябва да излезеш от блатото, т.е. от греха, а образът и подобието е чистата и огледална призма, в която Творецът се оглежда.

Кабала и Учителят казват: Любовта е живот, Любовта е мистична река, Любовта раздава живот. Казано е в библията: От Едем изтичаше река, за да напоява рая. Животът на рая, това е животът на Любовта. Да бъдеш истински обичан, това е свещен въпрос, защото това е насочване на специална енергия към тебе, това е енергията на Бога. В Кабала се смята, че Едем това е синоним на Кетер, а Кетер това е Любовта. Любовта е която напоява рая. Раят, според Учителя, това е синонимът на душата. В Кабала се казва, че Любовта е майката на живота, в Любовта тече живот и в този живот няма край. Животът това е синоним на пълнотата и изобилието. Посветените казват, че животът е най-пълен в тишината. Това не е тишината и мълчанието на обикновения човек, а тишината и мълчанието на посветения. Животът е мястото, където сияе тишината. Посветените казват, че тишината е мястото където се прекъсват гласовете. Това е мястото, където гласовете се заличават. Там където има много гласове и там където много се говори, това е мястото на наказанията и изкупленията. В тишината ти се познаваш, а това е същественото. Себепознанието е същественото, защото ако не се познаваш не можеш да имаш истинско мнение за нещата. Непознаването е едно особено слизане надолу. Кабалистически това означава, че когато Светлината се е разложила тя е слязла в един много по-нисш свят, който е наречен умствен или ментален свят. Това е светът на бедния ум и неговите ограничения. Това слизане е един символ, това е едно символично раздробяване на Вечната и Неограничена Светлина. Бог е извън границите. Посветените в Кабала казват, че понеже е Безграничен, на Него не Му са необходими граници. Границите за ума и за света са необходими, защото ако няма граници щеше да има само Безкрайност, която щеше да бъде унищожителна за ограничения ум. За бедния ум са необходими граници, за да не се изгуби в Безкрайността. Посветените в Кабала казват, че лицето на Безкрайността е страшно за всяко ограничено съзнание. И нека засега това бедно и ограничено съзнание да си живее в своята малка къщичка. Тясното е винаги свързано с ограниченото съзнание, а разширението е метод на Любовта. Тук е уютно за него, докога? В Библията е даден отговора. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Това жилище е духовното тяло, което е извън всякакви граници.

Идея за семката според Кабала: Тъмнината е граница. Например едно семе покрито от земя е всред тъмнината, но вътрешната сила в него, която е силата на Светлината го извежда. Значи скритата Светлина го освобождава и това е Божията милост и Неговата Любов (милостта на Бога към семето). Любовта е неговото спасение и затова Учителят говори най-много за Любовта, тук окултните сили в човека се разрастват. Най-силният метод за развитие на окултни сили според Учителя е методът на Любовта и същевременно е и най-лесният. Любовта е неговото спасение (на семето), Любовта е неговият изход, Любовта е изход от тъмнината. Дълбокият живот вътре в семето е извън границите. При повърхностния живот ти винаги ще живееш в ограниченията. Дълбокият живот отстранява ограниченията. От кабалистическа гледна точка истинският ученик живее и в Кетер и в Хокма, т.е. и в Любовта и в Мъдростта. Когато те са съчетани се образува Голямото Лице, което е Истината. Това е Лицето на волята. Истината е съединение на трите Лица и само тя обхваща Универсалното Същество в Неговата Безкрайност, при все това Хокма, т.е. Мъдростта си остава Неговата Универсална Воля. От гледна точка на Кабала понятията Любов, Мъдрост и Истина не са подредени като йерархии, а те са едно цяло. Те нямат, от кабалистическа гледна точка, йерархическо разделение. Любов, Мъдрост и Истина се смятат за едно цяло, неделимо. Най-висшият израз на волята трябва непременно да е един чист израз на Мъдростта, за да може Той да се прояви. Тези три аспекта Любов, Мъдрост и Истина образуват Абсолютната Реалност и те държат в себе си всички тайни, а в тайната се заключава Неговата Реалност. Затова в Кабала се казва, че Бог е тайна в тайната. Неговото Универсално Лице е животът, но илюзията не дава разбиране за Духа, а оттук и за живота. Например, от гледна точка на Кабала, раздялата между хората е винаги дълбоко ефимерна, т.е. фиктивна, но ако илюзията е в тебе, тогава в раздялата има тежест. Ако тежестта е много голяма значи илюзията е много голяма. Неговото многообразие се събира накрая в Неговото Единство. Влизането в Единството се осъществява чрез Върховната Хадира (равнозначно на Самадхи, Универсално Проникване, Върховното Сливане). Това Върховно проникване, според Кабала, се смята за едно чисто и духовно светлинно изливане на Духа в човека.

Голяма Мъдрост се крие в идеята за допускането на двата пола. Защо? – За да има търсене на другия. А кой е този другият? – Без този другия няма търсене, няма тайна и няма Реалност, а Реалността е недвойствена. Тогава какво търсиш ти? – Отговора е: Себе си. Търсейки другия ти трябва да намериш себе си. Кабалистически това се нарича себепознание или себенамиране. Другият това е тайна, другият който търсиш е Бог и като го намериш в себе си другият изчезва. Какво търсиш? – Кабала отговаря: Това което търсиш е Божествената Вроденост. Да намериш и познаеш себе си, това е краят на търсенето. Тогава змията захапва опашката си и става кръг, кръгът е символ на Вечния живот, защото тогава ти свързваш началото с края. Според Посветените в Кабала да познаеш себе си, значи да станеш Светлината на света. Бог се разкрива само в същността на етера, т.е. в есенцията на Любовта.

Лекция, държана на 4 март 1994 г. Варна

ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ВАЖНОСТ НА МОЛИТВАТА

(Идея за размишление)

Учителят казва: Религиозните казват, че изпълняват Волята Божия. Какво се разбира под думите „изпълняват Волята Божия“? – Само онзи изпълнява волята Божия, който е здрав, силен и разумен. Здрав – свързано с физическия свят, силен – свързано с духовния свят, разумен – свързано с Божествения свят. Който е здрав, силен и разумен, той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема (на хиляда случаи има едно изключение). Какво ще кажете за онзи, който се хвали със своя приятел милиардер, а няма пет пари в джоба си? Невъзможно е да ходиш бос, гладен и окъсан и да имаш богат приятел. Невъзможно е да изпълнявате Волята Божия и същевременно да боледувате и да живеете в сиромашия.

Бедността е синоним на бедното мислене. Омразата е бедност, Любовта е богатство, т.е. дълбока каса. И тази Любов се е разляла в етера като Безкрайност. Сега Любовта обитава в най-закътаните дълбочини на сърцето. А това, което е закътано, е съвършено и това закътаното е Любовта, която се съхранява.

Учителят казва: „Ако си учен, здрав, силен твоето верую е право. Ако си болен, невежа и слаб, твоето верую не е право“. Ако говориш за студа през зимата, Любовта още не е дошла. Любовта е духовна топлина. Този Огън е който топли и той е дълбоко внедрен в сърцето. И именно този Огън представя вярата на всяко същество. И чрез този Огън всяко същество е насочено към Него.

Ако твоето безверие ти носи успех, ти си на прав път. Ако при своята вяра ходиш бос и окъсан, вярата ти не е истинска, защото истинската вяра храни човека, прави го силен, здрав и богат. Истинският Бог изважда човека от заблужденията.

Учителят казва: „Заблужденията това са бесовете в човека“.

Ако твоето безверие ти носи успех, то е всъщност вяра, но скрита, дегизирана вяра. Трябва да се различава кое е успех и кое е привиден успех.

Откъде идва безверието? – От липсата на постоянство в молитвата. Сатана много по-добре от нас и от другите знае какво значи молитвен живот и затова неговото главно нападение е насочено към това да разубеждава, че молитвата не е необходима и не дава резултат. Така без постоянен молитвен живот Сатана подготвя своя разрушителен план. Този разрушителен план отначало ще бъде незабелязан, но после ще стане видим. Това е най-безболезненият начин на Сатана да превзема и руши. Така той буди най-малко съмнение върху себе си и така си набавя удобни служители на съмнението. И такива хора си вярват, че са в ръцете на Бога и са Божии чада.

Окултната наука казва: Милиони са отпаднали от еволюцията и все пак са чада.

Учителят казва: „Тези, които много четат окултна литература, но нямат молитвен живот, постепенно влизат в левия път на Черното Братство“.

ЗАРАТУСТРА

(Лекция 2)

Заратустра казва: „Бог е обитател отвътре“. – Когато си цялостен, тогава не си умствен. Умствен означава непълен. Трябва да си интуитивен (духовен), не умствен, не чувствен. Интуицията е най-чистият лъч на Духа, чрез нея се разговаря с Духа.

Когато си цялостен или интуитивен, няма двойственост. Тогава умът не може да бъде господар на твоя живот, тогава ти се ръководиш от Духа.

Формула: „Господи, само Ти медитирай в мен и никой друг“.

Не позволявайте плановете на ума да разрушат живота ви.

Заратустра казва: „Божествеността във вас е единственият Истински Учител.“

Божествеността е образът на небето. Всеки процес на просветление е път към тази Божественост. Кабалистически това е процес на Бога – т.е. Бог отправя Своето творческо Слово. Този процес на просветление се определя от ангелските Йерархии, наречени „Колела“ (зад тях стои Бог).

Заратустра казва: „Ако искаш да бъдеш щастлив, стреми се към себепознание, защото тогава ставаш неразрушим“.

Себепознанието идва, когато човек си изработи едно висше духовно тяло, което трябва да е построено по законите на небето и духовните светове. Материята, която съставя това тяло, съдържа духовни и Божествени елементи. Затова това тяло принадлежи на небето.

Заратустра казва: „Да се радваш на временните неща, значи бавно да се разрушаваш“. – Да се радваш на временни неща значи да си извън кръга (кръг, това е разумност). Извън кръга, значи извън Божествените възможности. Когато едно общество тръгва срещу кръга, т.е. срещу разумността, срещу Божествеността, то е вече осъдено. То ще се обвърже с материята, с кармата. Такива същества ги очаква голяма катастрофа.

За Заратустра се казва, че е бил роден с усмивка и неговата аура е разнасяла светлина по целия град. Светлината е проява на Духа, тя е неговата атмосфера и Светлината има власт над въпросите на живота. В тази Светлина навлиза всеки, който се е отказал от себе си. Само тогава човек има слух, който е извън (отвъд) ухото. И това ухо е така наречената „тайна стаичка“.

Тъмните сили са се опитвали да убият слънчевото дете (Заратустра), но все не успявали, защото то разпространявало много силни лъчи, които го правели неуязвимо, защото то е било част от Аура Мазда (Великата Аура). Великата Аура определя Върховна динамика. Знае се, че най-важните въпроси на живота се разрешават с динамика.

Преданието казва, че на 7 години Заратустра е бил въведен в окултните мистерии на маздейската вяра от своя учител Куруш. На 15 години той е бил Посветен, а на 25 години се оттегля в усамотение и общува с Великата Аура (Аура Мазда) и получава Неговия План.

След духовните откровения, които получава, той после реформира маздейската вяра. Когато цар Бистасп прегърнал учението на Заратустра, тогава то станало национална религия в Иран и постепенно навлязло в целия свят.

За Аура Мазда Заратустра казва, че това е Съществото, което представя Истината.

Аура – Създател на живота.

За Мъдростта: Тя е Първичният Мислител. По-късно това се е променило в Промисъл или Провидението. Провидението помага на будните, но на спящите не може да помогне на високо ниво, а само донякъде.

Учителят казва: „Най-трудно се помага на спящите съзнания“. Защото умът слуша повърхностно – т.е. периферията няма слух. Затова тук работят страданията и те ще възстановят слуха. Голяма е тайната на този слух.

Кабала казва: „Този слух не е даден дори и на ангелите“. Значи Бог не е посветил дори ангелите, защото този слух има универсално значение.

Заратустра казва: „Мъдростта е Първата Вечност“. За да бъдеш посветен в нея са необходими две условия: постоянен стремеж и изключително търпение.

Мъдростта е без форма. Търпението е метод, който ще те заведе при Бога и Неговата Мъдрост. Мъдростта е магически знак и символ за реалното присъствие на Бога.

Аху – това е да бъдеш Същността.

Заратустра казва: „Аху“ във вас – това е животът, а животът във вас е вашата Истина.

Същността, това е тайната, а всеки който се стреми към тайната, всъщност се стреми към Бога. Умът е извън обсега на тайната.

Кабала казва: „Тайната е универсален център в битието и небитието“. И само когато проникнеш в тайната можеш да бъдеш Посветен.

Кабала казва: „Проникването в тайната е връщане при Бога“.

Когато човек е Посветен, той става жертва (доброволна) на Небесния дълг.

Заратустра казва: „Аз съм от Слънцето и помня, че съм от там, но вие сте го забравили“. От Слънцето, това означава от Силата на живота.

Всяко същество носи в себе си една тайна, която трябва да осъществи. Това е тайната на живота. Това е животът в Духа и само тук човек може да стане от раздвоен – цялостен.

Кабала казва: „Цялостта обхваща всички светове, всички съзнания“.

Заратустра казва: „Ние всички сме дошли от Великата Аура и ние трябва да постигнем отново тази Аура чрез осъзнаване“.

Чрез осъзнаването човек става отново цялостен. А осъзнаването е завръщане. Това е завръщането на човека към тайната на Бога. Бог обхваща всички светове и това става чрез символа на Огъня. Огънят на този възход се запалва в тайната стаичка на сърцето. Това означава най-вътрешната област на душата.

Заратустра казва: „Човек трябва да осъзнае, че не е човек, а част от Великата Аура, част от Духа“.

Методите на новия човек и новия живот могат да дойдат само от тайната стаичка. Методът, който идва от Тайната, изисква огромна енергия, която да бъде посветена на Великата Аура.

Кабала казва: „Магическата сила на човека е скрита в развоя на неговата енергия“ – т.е. в развоя на неговата воля.

Заратустра казва: „Придобиването на Любовта е придобиване на мощна аура“.

Разликата между Любовта и страстта е както между розата и тръните. Космосът е извън висшата тайна и той се нуждае от велико покаяние, защото без покаяние животът не може да се обновява. Покаянието е свързано със смирението. Човек, който не се е покаял не може да се обновява цялостно и в живота му все ще има тръни, защото той не може да има истински молитвен дух.

Заратустра казва: „Чрез изпълнение на Неговата Воля ние влизаме в Неговата Аура“. Това означава, че животът става разбираем само чрез изпълнението на Божията Воля. Например учените не са могли да обяснят с каква способност Хермес и Заратустра са черпили от чистата Истина. Методите на науката и религията не са чисти изпълнения на Волята Божия. Страданието работи по-точно от тях, защото то пробужда в човека вродената Светлина.

Заратустра казва: „Истината закриля тези, които я пазят“.

За да се разбере Истината трябва пробуждане, а когато си пробуден, твоят дух е вече погълнат от дълга (Небесният дълг, който е тук на земята).

Кабала казва: „Небесния дълг се ръководи от Авир (Етер)“.

Пробуждането води до една Универсална способност, чрез която се възприема Истината.

Лекция, държана на 11 март 1994 г. Варна

ТАЙНАТА НА РАЙСКАТА ГРАДИНА

(Идея за размишление)

Говори се за „Дървото за познаване на доброто и злото“ и за „Дървото на живота“. „Дървото за познанието на доброто и злото“ символизира сексуалната любов. То е двойствено дърво, затова се казва „за познанието на доброто и злото“. Там, където има двойственост няма истински живот.

„Дървото на живота“ в Кабала символизира Божествената Любов, която е Великият Замисъл на Бога. Грешката на Ева и Адам е, че те преждевременно станаха мъж и жена, без да са готови за големите изисквания на Божествената Любов и затова бяха предупредени от Бога. Те трябваше да станат първо брат и сестра, т.е. да придобият Свещени отношения и след това щяха да имат Божествено разрешение и щяха да създадат едно небесно семейство и да имат Божествени деца, вместо деца на греха. Същото се отнася и до дарбите на човека. Който бърза с дарбите, ще се роди преждевременно като дете на греха.

Човекът вместо да даде Бог да управлява неговия живот, той даде главната роля на Сатаната. И така чрез греха се увеличи силата на злото. Сексуалната любов е връзка със Сатаната. Грехопадането се състои точно в сексуалната любов, а изкуплението се намира в Божествената Любов.

За сексуалната Любов Учителят казва, че хората сключиха договор със Сатаната и сега носят последствията на този договор. Но сега те трябва да сключат нов договор. Старият договор, това е черната кръвна връзка. И тази черна кръвна връзка се предаде от поколение на поколение. Сега всеки човек има задача да промени и скъса със стария договор.

Помнете: Тъмните сили не се страхуват нито от вашата сила и умения, нито от смъртта. Но има едно нещо от което те се страхуват, дори повече от смъртта – това е молитвата.

Който се жени без Божествено разрешение, той се отклонява от еволюцията, която е пътят към небето. Без Божествено разрешение никога не може да се създаде небесно семейство. Само когато има Божествено разрешение, само тогава има еволюция. Това е изразено със стиха „тези, които Бог е съчетал, никой не може да разлъчи“, защото тук Любовта е позволена. А сексуалната любов в която изпаднаха Ева и Адам беше непозволена и затова се нарича „грехопадане“. Затова те се отклониха от символа, който Кабала нарича „Дърво на живота“ или Божествения живот.

Истинският човек произлиза от „Дървото на живота“, а фалшивия човек има друго родословно дърво – това е дървото „за познаването на доброто и злото“. Това е дървото, което е разделено на две, защото тук не участва Божествената Любов. Само Божествената Любов може да изпълни целта на творението. Останалото е, Христос го нарича, „варосани гробища“.

Станислав де Гуайт казва: „Животът е даден от Духа, защото без живота Духът би бил непостижим“. Това е един много дълбок закон.

ЗАРАТУСТРА

(Лекция 3)

Една от най-важните молитви на Заратустра е била насочена към отварянето на ушите, към отварянето на слуха, защото според него слухът е решаващ. И който път избере човекът, това е решаващото, а то идва от слуха.

Нещата се улавят със тотално (цялостно) внимание.

Учителят казва: „Слушането е външен процес, а вниманието е вътрешен процес“.

Затова е необходима висша будност, която различава слушането от вниманието. Висшата будност оперира извън менталното поле, т.е. извън мисловния свят. Колкото повече се развива висшата будност, толкова повече идва Духът в твоя живот. Заратустра казва, че доброто и злото се явяват като сътрудници, които изпълняват плана на Твореца, защото те са родени от Него. Затова търси Духът, защото в него е цялостното разбиране и само чрез това разбиране ти можеш да разбереш своята цел и своя дълг.

Заратустра казва: „Удоволствието е причината, а нещастието е последствието. Истината е извън удоволствията“. За да се освободиш от нещастието трябва да се освободиш от удоволствието, т.е. от причината. Чрез удоволствията ти се обогатяваш илюзорно. Но когато работиш върху едно качество в себе си ти се обогатяваш реално, защото едно развито качество разкрива все повече Божествената същност на нещата. Ето защо то е важно, защото чрез това качество ти се обогатяваш. Според Кабала истинското тълкуване на думата е обогатяване, обожествяване. В този смисъл нисшето никога не може да се обогатява, защото то няма Божествени цели. Например, какво блаженство може да има при нисшия живот?

Заратустра казва: „И причината, и последствията могат да бъдат преодолени от човека“. Така човек може да преодолее раждането и смъртта и да се освободи от вечния кръг на раждане и смърт.

Ученикът трябва да повиши преди всичко изискванията към себе си и ако той е чист и искрен в своя стремеж, то всеки ден в живота му ще се прибавя нещо ново, което ще го води към ново просветление и към ново измерение на нещата. Ако ти си искрен към себе си, тогава Духът ще ти казва всяка година точно какво се иска от теб. Ето защо е важна искреността към себе си. Това означава, че искреността към себе си определя и отношението на Духа към тебе. Искреността към себе си е важен път към познаването на себе си, а това води до познаването на причините и последствията на нещата. Който познае себе си прекратява смъртта и преражданията си в света. Ти можеш да познаеш себе си само когато го желаеш цялостно, а според Учителя да желаеш цялостно едно нещо значи да го постигнеш, защото цялостното е от Духа. Смъртта и страданията трябва да се използват. Това означава, че чрез тях съзнанието трябва да израсне на още по-високо ниво. Само който познае себе си влиза в Святата Тайна. Това преведено означава, влиза в плана на Вечния живот.

Думата „тайна“ не отговаря на цялостната идея на Абсолютната Реалност. Двете букви „а“ на думата „тайна“ означават два вида светлина, но тук липсва третата светлина (в еврейския език има дума, която има три вида „а“, която изразява нещо много по-дълбоко), което е главният ключ за себепознанието.

Заратустра казва, че при истинския стремеж има истински помагач, който му помага да се освободи от веригите на ума. Там където няма истински стремеж умът кове нови вериги. Когато имаш истински стремеж, ти се стремиш преди всичко към духовното и божественото, а материалното идва от само себе си. Учителят казва, че когато станете сутрин човешките неща трябва да поставите най-накрая, първо трябва да поставите Божествените неща, за да могат да се подредят всички други. Така е и във вътрешният живот на човека. Главното управление трябва да се даде на Бог в човека, а не на твое желание или твое намерение. Тогава нещата ще се нареждат, иначе се отдалечаваш от Духа и започваш да кроиш планове на ума.

Съдържанието е духовно, смисълът е Божествен, а логиката е човешка работа. Истината е извън логиката. Това означава, че тези които са се вкопчили в логиката остават повърхностни. Защо е важен искреният (истинският) стремеж? – Защото при него се изгражда и вярата, и волята. Когато изградиш в себе си абсолютната вяра ти винаги ще бъдеш цялостен. Учителят казва, че който вярва в Бога никога не се съмнява, при всички условия и при тежки и при добри. Когато имаш абсолютна вяра винаги имаш истински помагачи, а когато нямаш тази вяра ти си винаги уязвим.

Заратустра казва, че човек може да постигне спасение в един единствен живот, ако следва пътя на Истината. Важното условие за спасението е вярата, защото колкото повече вярваш в Бога, толкова повече се превръщаш в Светлина, защото чрез метода на вярата ти се обменяш. Но трябва да имаш ясно знание, а това се определя от чистотата. Нечистият е пълен с дезинформация по всички въпроси. За да се яви истинската вяра, ти трябва да развиваш своята воля, а развитието на волята зависи от разбирането на Любовта, защото който не разбере Любовта се саморазрушава. Разбирането определя истинско творчество, другото творчество е фалшиво, то е имитация. Разбирането на Любовта надхвърля човешките възможности, защото богатството на човек се състои в това дали той има живот и ясна цел. Истинската цел е нематериална.

Заратустра казва: „Съвършенството и спасението може да бъде постигнато само от ревностните души, които са пламенни в усърдието си и искрени във своята работа“.

Ученикът трябва да развива волята си дори и да не постигне най-дълбоката Мъдрост. Той трябва да има силна воля, за да не бъде обсебен от силите на тъмнината. Според Кабала човек живее и е обграден от невидими същества. Той живее всред тях и те са вътре в неговата мисъл и в неговите желания. Точно затова се изисква искреност в своята работа, защото това ще даде будност (различаване). Чрез своите мисли и желания човек се оплита с много същества.

Мярката за искреност в своите работи е тази: Ако мисълта ти е будна, тя ще усилва светлината ти, а това ще усилва и твоята воля и твоята духовност. А това постепенно води до възпламеняване на стремежа на човека за вечни времена.

Заратустра казва: „Натискът на материалното тяло е необходим, за да блесне в един прекрасен ден Светлината на Истината“.

За този, който има стремеж, натискът на ковчега (тялото) е натиск, който е благодатен (затвора на душата е място за медитация, размишление). Когато психическото напрежение е най-голямо, тогава раждането на Светлината е най-близко до човека.

Човек може да вярва само на това, на което е отдаден. При големия натиск (голямото психическо напрежение), в неговото дъно се решава на какво ще се отдаде. Ако си отдаден на една идея, това значи че ѝ вярваш. Това е мярка. Без Любов всички дарби си остават бедни. Любовта е подобна на Бога и който няма тази Любов и това подобие, религията не може да му помогне, защото само Любовта прави човека подобен на Бога, а не религията.

Лекция, държана на 18 март 1994 г. Варна

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

(Идея за размишление)

Първичният човек или съвършеният Адам се символизира чрез Дървото на живота, а несъвършеният Адам – чрез двойственото дърво – за познание на доброто и злото.

Ученикът не иска промяна в окръжаващата среда – той променя себе си.

Учителят казва: „Който иска да променя хората греши, но който променя себе си, с това помага и на хората за тяхната промяна по вътрешен път“.

Когато ученикът се променя, всичко около него тайнствено се променя, дори и предметите си променят отношението към него (духът скрит в предметите). Чрез промяната в себе си, ученикът се възвръща към Дървото на живота. Когато ученикът владее своите скрити мотиви, той живее правилно, а когато живееш правилно Бог знае какво трябва да направи за теб.

Христос е образът на Дървото на живота, т.е. образът на Първичния човек, който е изпълнил дълга си (или отговорността си) към Висшия Идеал, т.е. Отец. Понеже е изпълнил своята отговорност, той е свързан с Дървото на живота, със самия Бог. Дървото на живота е самият Извор на живота. Това е което има Божествена стойност.

Чрез дървото за познание на доброто и злото, хората живеят в сън, в хипноза. Това означава, че хората губят живота си в съня.

Христос е единен с Бога и точно затова Той носи живот. Христос изхожда от Дървото на живота и затова Той има космическа цена.

Учителят и Христос казват: „Аз и Отец ми едно сме“.

Учителят казва: „Без моето учение вие ще умрете“. Защото Учителят носи учението за Дървото на живота – дава най-дълбокото тълкуване на Христовото учение.

От окултна гледна точка Христос и Учителят не са Бог, те са само Богоподобни. Христос е видимо явление на Бог. Христос има сърце изключително чисто, което е в единство с Бога. Това означава, че Той може да Го преживее в себе си, защото изхожда от Дървото на живота, защото е съвършен. Чистият е съвършен.

Окултната наука казва: „Над 40 милиона съвършени същества в момента са в единство с Бога и са Синове на Бога“.

Всеки ученик трябва да се справи със страха в себе си, защото чрез страха става управляем от Черното Братство. Ученикът трябва да открие истинския свят в себе си, за да се освободи от Черното Братство и смъртта.

Според окултната наука: Сексуалната енергия е твоята основа. Тя представя корените на Дървото на живота. Оттам може да израсне Дървото на живота. Тя е чисто слънчева енергия. Това означава, че не трябва да отричаш корените, а трябва да качиш тази енергия горе в цветовете и плодовете. Сексуалната енергия трябва да се превърне в плод – плод от Дървото на живота.

Учителят казва: „Плодът – това е Любовта“. Това е животът, който е скрит в тази енергия – енергията на корените.

Учителят казва: „Христос е централният живот и централната религия в света. Всички минали учители са били със значително по-беден живот. Христос дойде да даде новия живот на цялото човечество“. За разлика от другите учители, които не можаха да донесат тайната на възкресението.

Христос е излъчен от Отец, от Неговата най-съкровена Същност.

ЗАРАТУСТРА

(Лекция 4)

Обиталището на неистината е нашата земя. Обиталището на земята е съмнението. Това е умът, който в своята основа е винаги съмняващ се.

Учителят казва: „При съмнението висшият живот се отнема от човека“.

Заратустра за Бога: Той в Своя план е създал за нас и блага и злочестини. – Тези трудности трябва да се използват за израстване и оценяване на благата. Защо? – Защото чрез оценяването човек се движи все по-близо до Бога.

Заратустра казва: „Необходимо е надрастване на злочестините, а не бягство“.

Надрастването е свързано с търпението. Това, което разпъва злото на кръст е търпението. Ако търпението е голямо и Любовта е голяма, т.е. търпението е метод за овладяване на трудностите и проблемите.

Първо качество на Бялото Братство е смирението, което е метод за възприемане на Божествената Истина.

Учителят казва: „Всички Велики Учители са минали задължително през смирението“.

Нетърпението превръща доброто в зло, а търпението обратно.

Заратустра казва: „Не е възможно за човечеството да избяга от злочестините“.

Злочестините ще съществуват до шеста и седма раса. Според Христос освобождението ще бъде след седмата раса, след седмия печат.

Не се препоръчва бягство. Всеки лично трябва да се срещне със злото, за да се изпита неговата вяра. И ако устои, това е победа на добродетелите в него. Иска се предвиждане и увереност. Това е голямата вътрешна борба, при която ученикът трябва да излезе победител.

Ученикът, преди да стане такъв, е бил вярващ. Ще бъдат спасени не вярващите, а учениците.

Само вашата собствена Истина може да ви доведе до Божествената Истина.

Огненото съзнание в човека е което никога не се разпръсква. Който истински вярва той трябва да се изпита. Това става при най-големи опасности на живота. Тогава излиза наяве същността на човека. Точно за това ученикът трябва да се подготви за тази голяма вътрешна борба.

За Огъня Заратустра казва: „Той означава символ на Сина“.

Огънят е Синът, излъчен от Бащата или Праогъня. Огънят е есенцията на окултните сили. И точно този Свещен Огън е който ще разреши въпросите на човека.

Синът е една висша степен на Огъня. А Бащата е Абсолютната степен на Огъня Отец, което се съдържа в много изрази и един от тях е така наречения „Божи съд“. Времето на Сина е възможността, която се дава, т.е. на огнената сила да прояви себе си. Нейният израз е така наречената мисия. Има строго определено време за стихийните изяви на Сина и затова Христос казва: „Моят час не е дошъл“. – Има определено духовно време.

Исак Лурия (един от най-великите Посветени) казва: „Ще поразя Сатана с жезъла на устата си“.

Заратустра казва: „Свещеният Огън е най-красивото тяло на Бога“.

Огънят е унищожителен, всепояждащ, но това не пречи той да бъде красив. Огънят е най-висш израз на Бога и когато Огънят действа, той никога не греши, защото всемогъществото принадлежи само на Първичното.

Искрата – това е Синът в човека или вътрешният Огън. Ние трябва да видим същността на Бога в себе си. Този Огън трябва да израсне в нас, иначе ние ще бъдем победени.

Заратустра казва: „Този вътрешен Огън е нашият вътрешен Учител (Гуру)“.

Гу – тъмнина; ру – освободител, разрушител на тъмнината, на невежеството.

Това означава, че Свещеният Огън е нашият освободител и е с първично могъщество.

Заратустра казва: „Огънят изгаря невежеството чрез своята собствена сияеща Светлина и тя е скрита в сърцето на огъня“.

Огънят е Божествена енергия и този Огън пламти само чрез Истината.

Истината – това е обединението на ум, сърце и воля. Тримата свидетели обединени в една цел.

Без Огън, т.е. без вътрешно могъщество, няма сигурност. Точно затова работата върху себе си е най-важната дейност на земята. Самопознанието е истинското знание.

Заратустра казва: „Огънят това е Атар, или Синът на Великата Аура“.

Огънят – това е вътрешната искра, това е жизненият Огън на сърцето.

Заратустра казва: „Всеки ученик е длъжен да намери своя път. Необходимо е търсене и мълчание, а не питане“. И когато намериш своя път, пак не е необходимо много говорене, просто го следваш до края.

Заратустра казва: „Твоят вътрешен Огън, Аура, ние копнеем да видим. Той пламти чрез Истината. Той има Твоята сила. Нашите надежди и целта е Той. Той осветява пътя на верните през живота. Но, о, Мазда, в сърцето на неверните Той вижда злото с един поглед!“.

Вътрешният Огън, това е чистотата, небесната енергия, която дава възможност на ученика да види Истината за Бога, което е Истина за всички времена.

Лекция, държана на 25 март 1994 г. Варна

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

(Идея за размишление)

Заблужденията са извън Дървото на живота. Те са плодове от двойственото дърво. Заблуждението е едно изкуство на змията, същевременно то е израза на нечистия живот, който е свързан с мъртвото познание.

Едно дърво не може да даде истински плодове, ако Слънцето не е дошло в неговия вътрешен живот.

Синът на Светлината идва от сърцето на Бога, т.е. от Съвършеното Дърво. Който идва от Дървото на живота е дарен с могъщество, за да ръководи хората в правия път. Има синове избрани и има синове поставени, за да се види доколко те ще изпълнят своята отговорност. Мойсей беше избран, защото в многократни прераждания той е давал едно и също обещание: да служи на всеобщото благо и да забрави за своя личен живот. Така той се обвърза със Словото и беше избран. Понеже беше избран, той разбираше символите в тайния живот на Египет. За него лесно се разкриват вътрешните тайни и той разбира скрития смисъл на сфинкса и символът се превръща за него в Светлина. Мъдростта му бързо стана духовна, а очите му станаха орел. Орел означава силен в своето вътрешно виждане.

Истинското виждане изхожда от Дървото на живота. Така Светлината роди своя Син и Мойсей стана Жрец на Озирис. И той имаше могъщ жезъл, могъща връзка с невидимия свят, със Словото. Когато десетте Божи заповеди са изпълнени от един ученик, се открива тайна, първообразът на истинския човек – Словото. Затова Христос символизира Словото.

Учителят казва: „За да успееш в живота си трябва да имаш връзка с невидимия свят“.

Чрез жезъла се познават върховни тайни. Така Мойсей чрез жезъла разбра, че Слънцето е Извор, а Светлината е неговата вода. Всичко това се отнася до вътрешната тайна, която е свързана с Дървото на живота. Докато двойственото дърво е със сатанинско рождение. Сатана е посадил лошо дърво, лош живот и оттук е произлязъл неговият гняв и тъмнина. А който е посадил Божествено дърво ще живее вечно.

Кога се явява най-голямата опасност в живота? – Когато се свържеш със сатанинското дърво, т.е. когато приемеш съня за реалност.

Според Кабала числото на Христос е 888 и Неговата сила. С него става връзка с Христовата сила.

Отец е извън мярката, няма число.

Кабалистическото значение на 888 е че, Той е винаги над условията, а очите Му са по-ярки от слънцето.

ЗАРАТУСТРА

(Лекция 5)

За погледа на Огъня:

Това означава символа на всепроникващата природа.

Атар – Искрата – Синът.

Погледът на Огъня е чистотата на Духа.

Упражнение: Когато докосваш някого концентрирай се в ръката си и докосни с духа, а не с ума. Докосни човека, неговата душа със своя дух в себе си.

Учителят казва: „Не пипай човека с ума, не го цапай“.

В чистото духовно докосване участва само Духът. Няма мисли, няма чувства. Концентрирай се в ръката си и си представи, че си Духа. Само в подходящо време гледай с погледа на Огъня. Можеш да внесеш Огън и Светлина в този, когото докосваш.

Според Заратустра физическият огън е външен символ, а Атар (Свещеният Огън) е вътрешен символ.

Физическият огън е външен и ограничен, защото той има форма и цвят. Истинският Огън, Свещеният Огън е без форма и цвят. Истинският Огън е Свещен и затова в окултната наука има нещо, което е над молитвата. Това е Свещеният Огън или Божествената Любов. Когато тази Любов се възроди в човека, тя го просветлява и той става сияещ, небесен център за видимия и невидимия свят. Тази сияеща Любов е Атар или Свещеният Огън. Без Свещения Огън много усилия и енергия се губят, а няма и истинско творчество, защото няма дълбочина. Дълбочината, когато я няма, Духът не участва.

Когато учениците на Заратустра служели в храмовете още в древна Атлантида, Заратустра е искал служене само на Вътрешния Огън или на неговите идеи.

Висшата душа е тази, която е възприемчива за идеите на Свещения Огън. Защото за да възприемаш правилно трябва да обичаш, а това е качество на висшата душа. Висшата душа е тази, която може да слуша и да възприема. Който слуша, но не възприема, той живее на повърхността. Повърхностното слово е отражение на нечистия живот.

Учителят казва: „Поведението на човека показва доколко той разбира Словото“.

Поведението разкрива какви вътрешни сили се крият в човека.

Учениците на Заратустра също са се концентрирали в Огъня, но по друг начин. Освен това те са търсили във външния огън скрития Вътрешен Огън, искрата. Но те са правили това като Свещено действие. За неговите ученици е имало голямо значение начина, по който са се палели клечките. Истинският начин на паленето е произлизал от вътрешното духовно сърце. Това сърце е трябвало да запали клечката. Така запалената искра трябва да обхване цялото духовно същество на човека. Изискват се много упражнения, докато най-после ученикът е съумявал да влезе в искрата и сам той да стане искра и да се възстанови в Духа. Да можеш да влезеш в искрата, това е най-добрият метод.

В учението на Заратустра се говори за ходещия и седящия приятел отвътре. Тялото върви във външния свят, а Духът във вътрешния свят.

Според Заратустра всички действия на външния приятел (тялото) трябва да бъдат посветени на вътрешния приятел.

Сега, за да се роди вътрешния приятел, са необходими много страдания – те са преобразяващ принцип. Удоволствията никога не могат да преобразяват, защото са повърхностни духове, а страданията преобразяват, те посягат в дълбочината. Страданията проникват дълбоко, а удоволствията не мога да проникнат в тайната стаичка, която е елемент на Висшия етер. Само това което прониква дълбоко е елемент на Висшия етер.

Учителят казва: „Страданията са разумни същества“.

Мярка: Когато човек е страдал той става търпелив и внимателен към другите същества.

Черните братя нямат търпение. Всички нетърпеливи са кандидати за страданията.

Според Заратустра тялото е храм на Духа и трябва да бъде хранено с чиста растителна храна, за да стане проводник на Огъня за неговите цели. Защото само чистият може да бъде служител на Великата Аура, защото той може да възприема и да бъде проводник.

Растителна храна – за да растеш!

Ученикът се храни с нещо повече от чиста храна – специални формули, музика, упражнения, медитации.

Лекция, държана на 1 април 1994 г. Варна

АТЛАНТИДА

(Идея за размишление)

Окултната наука и Посветените са знаели, че изучаването на Атлантида е свързано с разкриването на големи магически тайни. Те са знаели, че тук се крие една дълбока окултна мистерия и че Атлантида е била унищожена, за да бъде скрита тази тайна в една по-вътрешна област.

В Атлантида е имало десет царства, които са имали десет трона. Но техните царе пожелали нещо повече от своите царства. Тогава от Вечния трон е слязъл Господарят на всички царе и царства, защото посегателството към Отец прави всяко царство смъртно.

В централния остров на Атлантида е имало гора, а в нея имало централна ос на света. Това има дълбоко окултно значение, защото тази ос е трябвало да се развие като глава на света. Но в тази ос, която е била свързана с Висшия етер, от нейната вътрешност се е излъчил унищожителен лъч (строгостта и милостта), който е унищожил тази ос тъй като царете са посегнали на Вечната основа и Вечния трон.

И кръстът, и змията в Атлантида са били символи на Божествената Мъдрост. Техните жреци са носили в себе си ключовете на универсалната Мъдрост. Техният най-велик храм е бил Великата пирамида.

Понеже Атлантида се е отклонила от пътя на Светлината, това е главната причина да бъде тя погълната. Така са били отнесени много свещени и секретни доктрини. Но после голяма част от атлантската Мъдрост се пренася в Египет от Посветените. Пренасянето на тайните е свързано с окултния символ на думите „новата земя“. „Нова земя“ – означава новият образ на вътрешния живот.

Когато ученикът пречиства словото си, той съгражда „новата земя“ в себе си, или Христос, защото Христос е символ на Словото-Син.

Учителят казва: Това означава „тялото на Истината“. Пречистеното Слово води до изграждането на третото тяло, тялото на Истината.

ЗАРАТУСТРА

(Лекция 6)

Заратустра казва: „Ако се яде месо и се пие алкохол, то цялото посвещаване и почит на Атар (Огъня) е просто служене на устните, т.е. служене на думи, а резултата е провален“.

Учителят казва: „Месната храна не съдържа достатъчно Светлина“.

Учителят казва: „За да се изчисти кръвта на човека по естествен път се изискват най-малко десет поколения“.

Има методи за изчистването на кръвта бързо, но се дават на малцина – само на тези, които са готови да се посветят в служене на Бога.

Общо мнение: Месната храна усилва сатанинското влияние.

Според Заратустра Слънцето е пълно с чистота и мир.

В човека Слънцето е Духът.

Христос дойде като символ на Слънцето, което означава Спасителя на хората. Но хората продължават да страдат, защото Неговото учение още не е разбрано. Христос слезе и заплати скъпата цена, цената на спасението на човечеството – това е кръвната жертва. Знае се, че всяка чиста жертва възкресява. Възкресение в случая означава обновление.

Чрез възкресението Отец откри пътя към спасението за тези които вярват докрай.

Ако обичаш някой човек и той не върви в правия път, ако имаш истинска Любов, ще му вярваш докрай, ще му предадеш сила, ще се смекчи кармата му. Това е мярка. Това е духовна помощ.

Учителят казва: „Любовта е реална сила, която се влива и дава живот“.

Христос показа, че обича и че е готов да помага на другите.

Според Заратустра най-великият метод за пречистване на тялото е Свещеният Огън (Божествената Любов). Той чисти и ума, и сърцето, и волята така, че Синът на Бога (Атар) да може да се настани в своя трон, в чистото сърце.

Пречистването на сърцето е пряко свързано с второто идване на Христос, което пък е пряко свързано с промяната на материалното тяло.

Казано е: Духът си строи жилище в човека.

Понеже Духът си строи жилище, затова човек още страда, защото жилището, т.е. духовното тяло, още не е изградено. А страданията са установени във физическото тяло, защото там е влязъл грехът. Това означава, че материалното тяло е тялото на страданието, защото то още не е изградено от Духа.

В Библията е казано: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“.

Ще има намеса от други звездни материи и човек ще завибрира на по-високи честоти. Дотогава човек ще страда.

Белият цвят се смята за емблема на религията на Заратустра. Затова те са носели бели дрехи.

Според Заратустра белите дрехи напомнят за чистото служене на Бога.

Служенето на Бога е подготовка на новото тяло. Това е тялото на Светлината. Служенето привлича нови духовни елементи. Така се подготвят новите условия.

При сефиротите в Кабала белият цвят е поставен даже над Кетер – над висшите йерархии. Всичко това означава, че белият цвят е едно много високо поле.

Според окултната наука белият цвят е есенция и врата на най-висшия живот.

Да носиш белия цвят, това означава да имаш в себе си един изключителен живот. Белият цвят е пълен с Дух, така както синия цвят е пълен с вяра и упование.

Според Заратустра Атар (Огънят) лежи дълбоко вътре в теб и той се събужда само чрез Истината. Това е така, защото само Истината има право на власт.

Кабала казва: „Ние трябва да се движим от светлината към тайната“.

Човечеството трябва да измине един път от тъмнина към светлина, т.е. от тялото към Духа.

Окултната наука казва, че минаването през тъмнината е изключително важен процес. Минаване през процеса на филтриране. Тук се вижда кои са достойни за живот в Светлината. Тези, които имат истински стремеж, минават през тъмнината и оживяват в Духа. Това означава, че смъртта не прекъсва техния път. Това означава още, че стремежът към Истината има по-голяма сила от злото.

Много важно: Който носи в себе си съмнението, той носи в себе си смъртта и злото.

Окултната наука казва: „Съмняваш ли се – умираш. Съмнението е носител на злото и смъртта“.

Заратустра е реформаторът на персийската народна религия. Той е бил Посветен от такава висота, че след него в Персия не се появява никакъв сериозен мислител, който да доразвие великите идеи, които са дошли от слънцето чрез Заратустра. Той е имал висока позиция в Духа.

Според Кабала човешкото раждане е началото на смъртта.

Раждането на земята в тяло не е истинското начало. Истинският живот е свято начало. Сексуалната любов е смърт, защото животът не е удоволствие и никога няма да бъде удоволствие.

Учителят казва: „Истината е извън удоволствията“.

Истинският живот е Святост и този живот изисква Свещени отношения.

За възкресението: Възкресението е силна дума, защото означава излизане, освобождение от смъртта и влизане в живота.

Всичко, което се ръководи от вторичната разумност е мъртво, защото енергията на мрака е лишена от Светлина. Христос казва на своя ученик, който иска да погребе баща си: „Остави мъртвите да погребват мъртвите си“. Това означава, че всички които са под господството на сатаната са мъртви, независимо, че се движат физически.

Окултната наука казва: „Мъртви са тези, които не познават целта на своя живот“. Целта на живота е реализация или себепознание. И това е безкраен процес, защото съвършенството няма граници. Смисълът на живота е във вечния стремеж, не за едно прераждане или за 5000 години, а стремеж завинаги.

Много молещи се са мъртви и Христос като дойде ще им каже: „Не ви познавам“ – отнася се за мъртвите.

Христос казва още: „Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв“.

Лекция, държана на 8 април 1994 г. Варна

ЗА МЪРТВИТЕ

(Идея за размишление)

Когато говорим за мъртвите, това означава, че хората се намират под властта на злото, дори и човек да живее физически.

Животът, това означава да се намираш под Божествено ръководство. Животът, това означава да изпълняваш своя Свещен дълг и своята отговорност. Значи всичко, което е свързано с Божественото ръководство живее, независимо дали е във физическия или духовния свят.

За простителния Дух: За да оздравееш трябва да простиш дълбоко в себе си, за да освободиш енергия. Ученикът трябва да прощава.

Тези, които са направили голямо отклонение – Адам и Ева, Йоан Кръстител – падат в по-ниска еволюция, въпреки стремежа си. Христос не е трябвало да бъде разпънат на кръст. Йоан Кръстител е бил поставен, а не избран, като Мойсей. Макар, че Йоан Кръстител се е молил е допуснал неверие: „Този ли е Месията…?“.

При грехопадението и неверието можеш да живееш външно, но си умрял вътрешно. Защото всяко нарушение на Божествените заповеди е свързано малко или много със смъртта. Когато Сатаната те ръководи няма живот, защото той няма истинска Любов.

Само които познават Бога имат истинско знание и могат да различават. Има хора, които не са познали Бога пряко, но те са направили избор за целия си живот – да служат на Бога. Затова им се дава различаването.

Самопознанието е истинско знание, защото то е възкресение в Духа.

Стремежът на тъмните сили е мъртъв, защото е сляп. От окултна гледна точка войната е закон на слепите и мъртви същества.

От 3 до 7 часа формули на ден (съзнателни изричания на Словото, придружени с жажда за познаване на Истината) – за вътрешния кръг.

Формула: „Господи, направи ме Бог на Словото.“ – За да помага ученикът на все повече същества, и видими, и невидими.

Господи, нека моите лекции (идеи) разрешат въпросите на всички присъстващи.

ЗАРАТУСТРА

(Лекция 7)

Според Заратустра Аура Мазда представлява Всезнанието и представлява това, което всички търсят – Истината.

Ариман – това е духът, който съсипва нещата.

Според Заратустра Престолът, който се обитава от Аура Мазда е Светлината, а Върховното знание е резултат на тази Светлина. Той превръща всичко в добро чрез Словото Си.

Заратустра казва: Чистото и свято Слово бе преди небето, преди водата, преди земята, преди животните и растенията.

Доброто побеждава злото, не защото е по-силно от него, а защото има една способност, която злото няма – предвидливост, будност. Чрез тях то предвижда своите действия, което му дава превъзходство.

Добро и зло. Над тях е Любовта и ги контролира и тя управлява двете противоположни сили.

Заратустра казва: „Ариман не може да предвижда, затова не може да твори истински“.

Според Заратустра това предвиждане ще победи злото, но постепенно. Така злото постепенно ще се изгубва и накрая ще изчезне.

Пример: Когато един човек е предвидлив, мракът, който е свързан с него постепенно ще изчезне и ще се разпръсне от нахлуването на могъщата Светлина, която също ще дойде постепенно.

Чистата светлина е велико присъствие и тя присъства във всеки отвътре. – Тя е Царството на Духа.

Когато има Светлина в човека – има цел. По това се познава присъствието на Бога. Когато има влияние на тъмнината има суета. Този свят се суети, защото няма цел, няма идеал.

Проникването на Светлината в човека е навлизане в Царството на Аура Мазда.

Важно: Когато Светлината навлезе в човека, тя носи нови методи. Старите съзнания не искат нови методи.

Заратустра казва: „Развитието на предвиждането ще освободи човека от тъмнината“.

Според Учителя само Любовта предвижда, защото Любовта превъзхожда всяко знание.

Има места в морето, гората, морската градина, които са белязани. Тук има много астрални духове, които дебнат своите жертви. Хората без контрол могат да попаднат на тези места (също и вълнолома). Контролът дава неуязвимост, той е капитал на Словото и сила на Духа. Хора без контрол на Словото са винаги уязвими и са белязани жертви, защото техните чакри са открити. Формулите закриват чакрите, защото наслояват своята духовна сила вътре в тях.

Борбата на човека срещу тъмните сили е много важна, защото тя прави той да напрегне всички свои вътрешни сили и способности и да развие една много силна воля, която отклонява човека от пасивност.

Учителят казва: „Ученикът трябва да изучава звука на всяко свое желание“.

Ученикът трябва да изучава движенията, защото има окултни движения, които са по-силни от Словото.

Има думи, които са по-силни от мълчанието.

Според Талмуда човек трябва да говори само тогава, когато говоренето е по-силно от мълчанието.

Силната воля е свързана с контрола. Само чрез контрол човек може да има господство над духовете.

Чистият предвижда събитията, защото Духът е с него.

Заратустра забранява аскетизма на своите ученици, защото за него това е пасивност, отдаване на фатализъм и самоизмъчване.

Според Заратустра пътят на аскетизма е много рядко път към свободата.

За този, който иска свобода:

Личната отговорност в човека произтича от свободната воля.

Най-голямата омраза на древните перси се е отнасяла до лъжата.

Учителят казва: „Лъжата е двоен грях, никога не може да се прости“.

Лъжата е атрофия в космоса, духовно разлагане, духовно гниене.

Заратустра казва: „Чрез искреност човек е подобен на Бога“.

Заратустра казва: „Чрез искреност душата е подобна на Истината“.

Лекция, държана на 15 април 1994 г. Варна

ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

(Идея за размишление)

Организма има голяма нужда от благодарността, защото чрез нея ти растеш духовно. Благодарността е качество на небето. Неблагодарният човек е земен.

Благодарността носи здраве, защото тя е процес, чрез който се обновяваш с небето. Обновяване може да има и с определени песни и определени картини. Те са духовна храна, която е носител на растежа и извисяването. С формула и картина взаимно се усилва образът.

Човек, когато е благодарен, живее в Духа, защото самата благодарност се храни от Духа, т.е. от Светлината.

Вярата е също символично духовен витамин, духовен импулс. Тя съществува в духовния свят, а в Божествения свят същественото е Любовта.

Ако благодарността или вярата липсват като елементи в организма, равновесието се нарушава.

Учителят казва: „Истинската благодарност е тази, която не се изменя при всички условия на живота“.

Много важно! Благодарността е пряко свързана с причинното тяло. Тя усилва волята.

Благодарността привлича вътрешни сили, а недоволството – външни.

Закон е: Колкото повече работиш върху себе си, толкова повече се усилват благодарността, вярата и Любовта.

Хората обичат слънцето защото в него има много духовност.

Богомилите казват: „Слънцето е радостно, защото е духовно.“ Това означава, че за да сме радостни, трябва преди всичко да бъдем духовни. Иначе ще носим сянката на радостта.

Според Богомилите Бог е скрит в слънцето. То е духовно същество и колкото повече мислиш за него, толкова повече се одухотворяваш.

Брат Михаил говори за Сурия Йога: Сурия Йога означава контакт със Слънцето. То е една от най-силните идеи на Словото.

От Свещената книга на Хермес знаем, че Словото е хляб, който храни сам себе си.

ЛАО ДЗЪ

(Лекция 8)

Лао Дзъ казва: „Истинският подвиг живее в тайната“.

Истинската жертва е вътрешен процес. Жертвата е пряко познание на Реалността (разумност, съзнателност, осмисляне, жертва).

Няма човек, който да не е жертва на някакви външни или вътрешни същества, идея и т.н. Но когато се жертваш съзнателно за Бога ти се опознаваш.

Силата на един Учител е в това, доколко може да ти съдейства да се опознаеш. Без самопознание ти не можеш да оживееш.

„Дао дъ Дзин“ – Лао Дзъ. Тази книга се издига над цялата китайска култура. Означава „Книгата на разума и добродетелите“.

Дао – майката, т.е. основата на Вселената. Майката е символ на Любовта, т.е. на Първичната субстанция. Само във връзката с Любовта ние можем да познаем себе си. Без Любов ние не можем да направим никакъв прогрес, нито една крачка.

Окултният ученик трябва да има конкретен план за подобряване на себе си. Свещените книги иначе ще бъдат за него пречка. Когато има пречки, Дао отсъства. Пречките са дело на ума, а умът не е истинската основа.

Лао Дзъ казва: „Аз не зная неговото Име, но Го наричам Дао“. Когато един Велик Учител казва „аз не зная“, това означава, че той върви по пътя на себепознанието и себевдълбочаването.

Да познаваш себе си означава да развиваш будността си за всеки идващ миг. Защото чрез будността ще можеш да навлезеш все по-дълбоко и все по-навътре в себе си.

От болния се иска – вглъбяване, изолация от външни мисли и процеси, за да черпи вътрешни сили.

Лао Дзъ казва: „Дао е същество непостижимо и непонятно. Вечното Дао няма име“.

Той е непостижим, но доловим. Долавянето е процес на Дао, процес на чистата духовност.

Свещените книги се разбират само по един единствен начин – чрез себепознанието. Познанието на себе си е влизане в центъра на окръжността.

Много хора четат Свещени книги, но не се ръководят от Духа.

Дневник на будността означава: мълчание; проникване в нещата (мълчанието го определя); тотално наблюдение (това е участие на Духа, това наблюдение е носител на живота в Духа).

Стига се до извода – не отричай света, а се отречи от своя изопачен ум.

Лао Дзъ казва: „Дао е скрито, безименно и заради това е недостъпно за познанието“.

Някой заминал за другия свят, но светът е в него. Тогава заминал ли е той?

Дао се разбира най-вече чрез себепознанието.

Според Кабала първото магическо познание е себепознанието.

Себепознанието не означава пълно разбиране на Дао или на Абсолюта.

Лао Дзъ казва: „Дао е празно“.

Бездна – много силна дума. Символизира дълбоката вътрешна същност на човека и неговият Дух. Това е идеята за необятност.

Дълбокият мир е една идея на бездната.

Ако при много голяма опасност ти останеш спокоен, тази опасност няма да те хареса, защото тя се изгубва в бездната, т.е. в необятното Дао. Така опасността си отива, а ти си проверен.

Лао Дзъ казва: „Дао има за свойство Вечност, Вездесъщност, Неизменност. Дао е Абсолютно“.

Тишината е една идея на Вечността.

За учениците: Ако отидеш на Рила и се усамотиш на четвъртото езеро, в теб ще настане една тишина. Тази тишина не е истинска, тя е чужда. Това е тишината на Рила, на четвъртото езеро, тя е взета назаем. Тя не е твоя. При това положение ти си зависим от Рила и от четвъртото езеро. Който е зависим от това, не може да познае Духа. Това означава, че трябва да имаш изработена в себе си своя тишина. Тогава няма да имаш желание да бягаш от света. Защото щом си зависим, ти ставаш уязвим.

Лао Дзъ казва: „Дао е несътворено, то е произлязло от небитието“.

Учителят казва: „Истинската Реалност е небитието“.

Но за да влезеш в небитието, трябва да влезеш през Посвещение. По обикновен път не можеш.

ЗА ПЛАНИНАТА

(Идея за размишление)

Скритият символ на планината е, че тя е нещо несътворено. Когато Учителят е ходил на Рила, той е имал идея. Когато ти отиваш на Рила и мислиш, че постигаш нещо, това е бягство. А сега не е време за бягство. За учениците сега светът е пълен с възможности за едно велико необятно израстване.

Лао Дзъ казва: „Дао е принципът на всяко едно движение и на живота“.

Обикновените хора се движат от други хора. А животът на Посветените не се движи от други хора. Посветеният сам контролира съдбата и живота си. Животът се управлява преди всичко чрез контрол. Контрол – то е едно от имената на Духа.

В контрола се намира най-висшето движение.

Волята може да направи най-могъщото вътрешно движение.

Който лети високо, вижда ясно (окултен символ на волята).

Лао Дзъ казва: „Дао е причина на всички същества и прояви. Дао ги произвежда“.

Полетът към високото има отношение към волята. Ангелите нямат крила, но имат тази воля, която символизира крилата.

Лекция, държана на 22 април 1994 г. Варна

Молитва за България:

„Господи, направи от България свой дом.

Господи, приеми България в Твоята Реалност и възстанови нейното име във Всемирния Храм.

Господи, съгради България отново от Светлина и хармония.

Господи, прояви своята безкрайна милост и освободи България от силите на тъмнината“.

ФОРМУЛИ ЗА ЦЯЛОТО.
ПОЛУЧАВАНЕ НА ЕНЕРГИЯ ЗА ЦЯЛОТО

(Идея за размишление)

Бог е субстанция, в която съществува Вечността. Молитвеното Слово е възвръщане към тази субстанция. Бог е дал Христос, който е част от Неговата тайна субстанция.

Христос дойде и разгроми тъмните сили, защото е представител на тази Първична субстанция. Той ни даде правото да използваме Неговото Име и това е много голяма чест. Неговото Име е част от Великата и Първична Тайна, излязла от Дървото на живота. Това означава, че то има Божествена стойност.

Само този, който изхожда от Бога носи живот и има космическа цена.

Учителят казва: „Христос е центърът“.

Учителят казва: „Досега ангелските йерархии са се занимавали с развитието на човека и човечеството. Сега вече сам Бог поема това ръководство“.

Според окултната наука в миналото са идвали ръководители на човечеството от планетни сфери на нашата слънчева система. От епохата на Христос, самият Божествен Дух, Космичното Слово поема ръководството на човечеството. Той е и ще остане най-големият авторитет и централна религия за целия свят, като сам се вселява във физическо тяло. Това физическо тяло на Месия е подготвяно от четиридесет поколения. Сам Авраам е подготвял кръвта, за да се изпълни мисията.

Името Христос или Господ е есенция на Първичната субстанция. Който вярва в това Име, ще помогне за преобразяването и на себе си, и на България, и на света.

За важността на молитвата: „Постоянно се молете“ – това съгражда Първичното тяло, (тялото на Истината, според Учителя).

Учителят казва: Бялото Братство от сто милиона години не е променяло никога своите закони.

ЛАО ДЗЪ

(Лекция 9)

Лао Дзъ казва: „Дао е силата, която дава живот на съществата. Неговата мощ ги образува. Неговата сила ги осъществява“.

Живот има само при свободата от сатанинско влияние. Дао е силата, която освобождава от това влияние и Дао е силата, която възкресява. Победата на Бога е във възкресението. Неговата сила усъвършенства. Усъвършенстването е постепенен процес на пречистването. В чистотата човек се познава и оживява. В нечистотата човек става смъртен, в нея е гроба на човека. Дао е силата, която дава живот на чистотата.

Според окултната наука чистотата е най-големият помощник в еволюцията на човека, защото чистотата е основа по пътя навътре. Само тази основа може да унищожи съмнението и страха, защото в нея работят висшите сили на Духа.

Лао Дзъ казва: „Ние заради това имаме големи мъки, защото имаме тяло. Когато нямаш тяло, каква мъка имаш тогава?“.

Според Кабала чистият е освободен от материята, от веществото. Тогава можеш да бъдеш в тяло, но си свободен.

Лао Дзъ казва: „Само в Дао изчезват всички противоположности, които владеят света“.

Пътят на Дао дава себепознанието, а то дава увереност от която няма изключения. Дао лекува противоположностите.

Лао Дзъ казва: „Злото изтъква степента на доброто и тъмнината изяснява светлината“.

Можеш да се излекуваш от една мрачна болест, но ако невежеството остане, ти пак си болен. Целта на болестта е да изясни Светлината, но при условието на истински стремеж.

Учителят казва: „Невежеството – то е най-трудно излечимо“.

Невежеството се побеждава с Мъдрост и тъмнината изяснява Светлината.

Много важно: Невежеството се побеждава с истинска нравственост.

Лао Дзъ казва: „Истинската нравственост е насочена към отдръпването от този преходен свят на противоположностите. Чрез тях човек трябва да се върне във Вечното Дао, във Висшия Разум“. Противоположностите имат своя цел – да те върнат в Реалността.

Учителят казва: „Бог можеш да го срещнеш само по пътя на вглъбяването“.

Нравствеността е насочена навътре. Да станеш вътрешен, а не външен. Външният човек е човек на ума, на повърхностното.

Христос казва: „Моето царство не е от този свят“ – света на ума и неговите сънни творения.

Външният човек (на ума) никога не може да бъде нравствен.

Лао Дзъ казва: „Във Вечността няма противоположности“.

Именно за това човек трябва да се оттегли в своята вътрешност, където той намира своята собствена същност и Висшия Разум.

Когато имаш външни отношения към Бога, никога не можеш да познаеш себе си.

Учителят казва: „Истинските отношения между хората се намират в подсъзнанието, в душите“.

Съответствия:

Съзнание – сърцето,

Самосъзнание – умът,

Подсъзнание – душата,

Свръхсъзнание – духът.

Когато хората имат външни отношения, думата Вечност за тях е без значение.

Лао Дзъ казва: „Учението за мълчанието и недействието малцина постигат в света“.

Всички есенциални сили се намират в мълчанието, в тишината и в недействието.

Учителят казва: „Тишината е пълна с блага“.

Бог отключва тази тайна само на тези, които Той си избере. Неговият избор е безгрешен.

Лао Дзъ казва: „Светият човек пребъдва в дейността на недействието“.

Тази тайна на недействието осветява мрака. Мракът има тайно лице, скрито в недействието, в небитието, това лице е светещо. Ако в човека има и най-малката илюзия, той няма да види скритата Светлина. „Лицето“ – това не са тайни на вярата, а на Мъдростта. Вярата е само подготовка за Мъдростта.

Лао Дзъ казва: „Святият човек върши поучение без думи“.

Учителят казва: „Само гледайте какво върша, не е необходимо да четете моите лекции“.

Лао Дзъ казва: „Мълчанието или неговоренето е Неговата проповед“.

За да проповядваш това Свещено мълчание трябва да си се слял с Дао или с Бога. Да се слееш, значи да действаш както иска Бог. Защото който действа в съгласие с Дао, става едно с Дао.

Лао Дзъ казва: „Главните добродетели на Светия човек са качествата на малката воля: скромност, отстъпчивост, пестеливост, пожертвователност“. – Все добродетели на малката воля. Те са силите, които дават власт над силите на тъмнината.

Например някъде се води разговор за ел. техника, всички говорят и не разбират, а ти разбираш. Трябва ли да вземаш думата? – Не, или само ако бъдеш поканен от Бог в някои от тези хора. Това е мярка за скромност. Трябва да има различаване.

Закон от Боян Мага: Храмът е сияещ, когато познаеш Бога.

Святият човек е човек на пълнотата. Той представя пълнотата на съществуването. Святият човек не трупа. Колкото повече употребява за човеците, толкова повече има. Колкото повече дава на хората, толкова повече има.

Даването е процес на забогатяване. Това е Божествен процес, метод на Слънцето.

Учителят казва: „Щедрият никога не обеднява“.

Лао Дзъ казва: „Оръжията са оръдия на нещастията, а не оръдия на мъдреца. Светият човек е миролюбив, той отбягва борбата и войната, освен в крайна нужда. Святият човек е тихата красота на космоса. Той е и вечната красота“.

Според Кабала един от символите на Древното Сияещо Същество е наречено Святият Старец или Древният по Дни.“

Лао Дзъ казва: „Святият човек побеждава със спокойствие и не е горд. Той побеждава и не тържествува, не се превъзнася“.

Това доказва и закон в Кабала: Всички Велики неща са лъчезарни.

Човек може да разбере само Същността – това е Безкрайното и Неограниченото. Крайността и ограничеността не могат да се разберат.

Когато станеш Божество не можеш да разбираш крайното, защото си вече Безкрайност. Няма крайности в Безкрайното.

Лао Дзъ казва: „Висшето познание се състои в познанието на Дао, което обгръща в единство всички противоположности“.

„Откровението на Йоан“ е една от най-силните книги, които съществуват на земята. От нейното разбиране зависи и бъдещето на ученика, и точно какво бъдеще.

Лекция, държана на 29 април 1994 г. Варна

ЗА ХАРМОНИЯТА

(Идея за размишление)

Възкресението на човека е възкресение на неговите добродетели. И понеже вътрешните сили в човека са в дисхармония, то една от задачите на Христос беше да хармонизира тези вътрешни сили.

В обикновения човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга посока, а силите на волята в трета.

Христос внесе Любовта като сила в земното развитие. След развитието идва освобождението. Любовта е сила, която може да възкреси всичко, което е умъртвено в човека. В пътя на слизането човек е умъртвил много неща в себе си. И сега пътят на човешката душа към Бога се открива, когато Христовата сила (т.е. Любовта) хармонизира трите елемента – умът, сърцето и волята.

Когато човек организира умът, сърцето и волята си, той постепенно изгражда своето безсмъртие и така се хармонизира с Висшия свят.

С идването на Христос Отец беше изпратил своята Любов, която проникна в цялата земя, в цялата планета и постепенно я преустройва. По такъв начин земята ще реализира своята мисия.

Въпросът за Любовта е съществен и трябва да се разбере, защото когато в един въпрос има Любов, има и дълбочина. Тогава в него има и аура, т.е. духовност.

Съществено е, че за да получиш правилни отговори, трябва да зададеш правилни въпроси. Един въпрос е отношение към цялото небе и се наблюдава от много същества.

Когато Словото на Любовта проникне в душата, образува се една общност, братство. Любовта е основата на братството.

Има един въпрос в живота, който дава разрешението на всички други въпроси. Ученикът трябва да открие този въпрос вътре в себе си.

Учителят дойде в света да извърши нещо специфично. Точно в специфичното се крие новото, което идва. Защото, ако Той беше донесъл това, което е отпреди, всичко става безсмислено.

Всяко едно окултно движение е винаги един нов импулс на духовния свят. Същевременно е ново слизане на Божествения Дух. Всяко ново слизане на Духа е от една непозната за света област на субстанцията. Така се раздвижват нови пластове на мисленето. Във всяка една епоха на човешкото развитие се развиват различни страни на човешката природа. И затова са необходими различни методи.

Какво е метод? – Методът е път, фокус, в който се проектират специфичните енергии на Духа. Например, когато развитието поставя нови задачи, искат се и нови методи, защото, ако се приложат старите методи, те ще донесат зло. Същественото, което трябва да запомните е, че злото не е нищо друго, освен опит за приложение на старите методи при новите условия на живота. Новите методи идват от нова, по-вътрешна област на битието. Те носят нови сили и енергии. Те носят новите и най-необходимите елементи на съзнанието.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН
„Книга на Тайните“

(Лекция 10)

Всичко преходно е само символ на проявяващото се Божествено начало в света.

Думите са символи на Духовни реалности.

Откровението на Йоан е едно от най-великите откровения, които някога човек в плът е получавал. Откровението на Йоан е предадено от Христос, а Христос го е получил от Отец. Ето защо тези книга има изключително значение.

Много голямо тщеславие е, ако някой обикновен човек мисли, че може да проникне в тези тайни. Много са тези, които са се опитвали да тълкуват Откровението и Свещените книги. Кабала казва: „Горко на този, който тълкува външно Свещените книги“. Външното води към смъртта. Тук става въпрос за тези, които се хващат за буквата, а не за Духа.

В противоречието има голяма красота. В противоречието има една много важна цел. Когато едно голямо противоречие идва в твоя живот, скритата цел на това е, че то иска ти да намериш един по-дълбок и вътрешен смисъл на нещата.

В Откровението на Йоан е изнесена окултната наука в символи. Много стихове потвърждават, че това е окултна книга (езотерична, вътрешна).

Когато Христос слиза на земята става коренна промяна, при която методите на Посвещение се изменят.

Според окултната наука целият сетивен свят и живот, който ни обкръжава е физиономия на една невидима реалност, на една Божествена действителност. Тази действителност е неуловима за хора с обикновена будност.

Физическият свят е израз на едно вътрешно и Божествено съществуване.

Откровението на Йоан съдържа най-великите Истини на Християнството. Това е Откровение, което е дадено на християнски Посветен. Само на един Посветен се разкриват тайните на битието и живота и тайните на човешкото развитие.

Окултната наука казва: „Христос имаше голяма мисия, но тя не е още изпълнена напълно“. Затова слезе Учителят и затова ще има и Второ пришествие.

Учителят казва: „За да бъде разбрано Откровението и Евангелието, те трябва да бъдат преживяни“. Понеже не са преживяни, преводът на Библията не е точен.

Учителят постепенно обяснява дълбоките окултни закони на Библията, защото той носи и нови методи.

Знае се, че Христос още не е спасил хората, а само е посял семето и затова Той ще идва втори път. Но едно от най-важните неща е направено – посято е спасението! При първото идване Христос донесе само един вид спасение, това е духовното, но физическото още не е дошло. Това означава, че ще има ново пришествие и нова промяна на материалните тела, и нови методи.

Според окултната наука всичко, което става като факти и явления на физическия свят, съществува в астралния, духовния и Божествения свят. Фактите и явленията в Божествения свят съществуват като Идея или Първообраз. В духовния (ангелския) свят към идеята са прибавени и съответните духовни сили на този свят. В астралния свят тази идея се явява като образ.

Според окултната наука причините на явленията във физическия свят се крият в невидимия свят. Това означава, че това което се изявява физически, има свой архетип или първообраз в по-висшите светове.

Неверието трябваше да се заплати много скъпо и Отец определи своята Свещена жертва. Той даде живот на Своя Собствен Син (първообраза), като откуп. Резултатът беше унищожение на физическото тяло на Иисус като беше разпънат на кръст.

Според окултната наука Мъдростта на Христос се крие в това, че Той прие доброволно и съзнателно жертвата.

Закон е: Който се старае да избегне една трудност, непременно ще срещне още по-голяма трудност.

Ако Христос не беше приел жертвата, Той щеше да се отклони от своята Божествена отговорност. Но тук именно е силата на Христос, Той не избегна, а разреши.

Окултната наука казва: „Който разрешава, му се дава да разбере смисъла“.

В Откровението на Йоан се изнасят именно първообразите на невидимия свят. Това става чрез Откровението в символи.

Посланията на Йоан са отправени не към църквите, а към седемте културни епохи на Петата раса.

Седмата раса е която ще снеме Царството Божие на земята, затова посланието е обръщение към седемте раси. А седемте тръби, за които се говори, представят развитието на седмата раса и великият небесен живот. Затова ангелите с тръбите представят (символично) хармонията на сферите или Небесния свят.

Окултната наука казва: „Ангелите с тръбите представят първичните духовни есенции на световните явления“. В случая тези явления се излъчват от символа на тръбите и ангелските сили, които стоят зад тези символи. Чрез тръбите се изливат тези сили в света на явленията.

За противоречията и трудностите: Адските сили, които ви затрудняват, могат да ви донесат много вътрешна сила и Светлина. Това е пътят по който израства ученикът, защото целта на големите противоречия е да познаеш скритата Истина в него. Учителят казва, че колкото е по-голямо едно страдание, толкова е по-голямо и Посвещението. Ако един човек може да издържи едно много голямо страдание, той ще може да влезе и в едно много голямо Посвещение.

Ученикът страда, той страда до край, максимално, защото тук, в този момент на това сгъстено страдание, са струпани всички сили, всички хора и същества от миналото, с които той е имал пряка връзка и те си искат своето. В това максимално страдание, ако той оцелее, това Учителят го нарича „ликвидация на века“, т.е. ликвидация на кармата. Тогава вече ученикът се превръща от ученик в служител на Бялото Братство, ако издържи цялото това напрежение, тези психически дългове от миналото в своите отношения. Това е пътят по който израства ученикът.

На повърхността на трудностите работят тъмни сили. Във вътрешността работят силите на Светлината, ангелските йерархии и ако ученикът издържи, ще получи нови методи и Посвещение. В дълбочината на всяка трудност са скрити ангели. Същественото е дали ще направите вътрешна връзка с тях. Когато издържите голямото страдание, те ви просветляват.

В една голяма трудност са скрити вътрешните сили на природата.

Лекция, държана на 6 май 1994 г. Варна

СЕДЕМТЕ СТЕПЕНИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ

(Идея за размишление)

Христос е показал пътя на ученика (седемте степени) със своето слизане. И накрая Възкресението не е нищо друго, освен връщане в Божествения свят.

Сътворението е един сгъстен образ на висшия свят. Долу са подобията, т.е. копията, а горе е останал оригиналът. Горе е първообразът.

Бог е отпечатал в копието своята фина и невидима природа, за да могат копията да изучават оригинала и така да си изградят тялото на Истината.

Учителят казва: „Има седем степени, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над тъмните сили“.

За да стане ученикът господар на своя живот, той трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергията на неговите състояния. Ученикът в своето ученичество трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни и творчески сили.

Изпит в окултната школа: Някъде ще те засегнат и тези, които действат срещу тебе няма да бъдат прави. Според Учителя трябва да се смириш, да отстъпиш, да благодариш, а не да защитаваш правдата. Това е метод при който ще я надраснеш и после ще получиш едно просветление от по-дълбока степен. Ако започнеш да я защитаваш остро, ти няма да имаш това смирение от което ще дойде онова просветление, което Учителят ти е подготвил. Някой път при защита на правдата можете да загубите много повече, отколкото ако отстъпите.

ПЪРВА СТЕПЕН – ОБРЪЩАНЕ КЪМ БОГА

(Идея за размишление)

Учителят казва: Нечистите духове ги е страх от Светлината, но човек докато е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Щом си обърнат с гръб към Бога в твоя живот има тъмнина. Затова трябва да се обърнеш с лице към Бога. Без определяне (обръщане) в Бога твоят живот не може да се устрои.

Учителят казва: „Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху тях от миналото“.

Учителят казва: „Обръщането е от Бога“. Има степени, които зависят от човека, а не зависят от Бога, за които лично човек трябва да направи усилия. Тази степен не зависи от човека. Тази степен е от Бога. Когато тези неща (работата на Бога и работата на човека) се съединят, когато всеки изпълни своите длъжности, става хармонизиране и разбиране на своя път в живота.

Да се пречистиш, преведено на окултен език, това значи да си си поставил висша духовна цел.

И затова Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец не го привлече“. По-вътрешния превод на този стих е: Никой не може да влезе в духовния свят, ако Отец не го привлече.

И после още един момент: И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, Словото не му покажа пътя.

Тук трябва да се разбере, че има две взаимно свързани положения. Първо трябва да бъдеш привлечен, а после е разкриването на пътя. По друг начин казано: Първо действа Отец, а после Синът, т.е. Словото. Това означава, че Духът е началото на всички неща. Когато Духът действа и привлича една душа, тогава се явява и Словото, което упътва тази душа.

Всичко това означава, че когато една душа е привлечена, в нея има условия за Словото. Това значи условия за развитие, а развитието е пътят към съкровеното знание.

За най-съкровеното знание, дори и вечен стремеж да има ученикът, няма да му стигне. Тук се разграничават три неща: Първо, най-нисшата степен, това са амбициите, второ – влизане в стремежа и трето – стремежът трябва да се превърне във жертва. Точно жертвата е влизане в най-съкровените тайни на живота. Значи от амбициите към стремежа, и от стремежа към жертвата. И всеки, който иска да върви по пътя към съкровеното знание, той трябва да пречисти своя ум и своето сърце, за да може в неговия живот да се включи волята – волята, която обхваща в себе си Словото или Сина, защото само Синът може да отиде при своя Отец и да бъде привлечен завинаги.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 11)

Ангелите с тръбите представят първичните духовни есенции на световните явления. Чрез тези есенции съществата и нещата се съграждат. Например окултната наука казва, че стремежът се поддържа от вътрешни есенциални сили. Въобще съществата се поддържат и съграждат от така наречения стремеж.

Стремежът се поддържа от духовния свят. Волята, ако е свята, се поддържа от Божествения свят.

Истински стремеж е този, който не угасва никога. Когато говорим за Висшата Воля, това всъщност е Духът. Всички съкровени тайни се съхраняват именно в тази Висша Воля, което означава, че само с една Висша Воля може да се проникне в тях.

Астралният свят е свят на образи. Например в Откровението на Йоан има дадени образи, във вид на четири вида коне. Символичното им значение е: Бял кон означава светлото и първично състояние на душата. Червен кон, това е когато в душата са се явили противоположни елементи, т.е. смесени елементи. Черен кон – образ на падналото съзнание, това е душата която е оплетена в материята.

Според окултната наука цветовете са вътрешни същности и те работят отвътре навън.

Колкото повече се разгръща нашият стремеж, толкова повече той се превръща във воля. Символично, волята е най-дълбоката и вътрешна същност в човека и тя отговаря на идеята на Слънцето. Слънцето е идеалната форма, то се смята за идеала на космоса, като образ, като идея, и именно затова около него кръжат всички други сили, за да се усъвършенстват. Ако Слънцето е най-важното за външния свят, което усъвършенства планетите, плодовете и т.н., то Христос представя Слънцето на духовния свят, това е вътрешната идея, и според Учителя, всички могат да се развиват само чрез Него.

Слънцето е един първообраз в който се помещава Безкрайността. Всички съкровени тайни живеят в Духа, т.е. в Неговата Воля.

В далечното минало човек не е имал индивидуална душа. Окултната наука казва, че в далечното минало човек е принадлежал на групова душа, както и цялото животинско царство. После от груповата душа постепенно се отделя индивидуалната душа и започва своето развитие и съществуване. Човешката групова душа в астралния свят се свежда до четири главни типа или образа: Първият образ е Лъв – това е външната царственост, която е отражение на битието. Вторият образ, това е Телец – това означава устойчивост и търпение, това са вътрешните сили на Божественото отражение. Третият образ е Орел – това е външната висота, която трябва да стане път към вътрешната и Божествената висота. Четвъртият образ е това, което се нарича Човек – това е идеята човек, която се отделя постепенно от животинското царство.

Тези тайни са се разкрили във миналото (Йоан е прероденият Хермес) и сега той отново повтаря едно грандиозно Откровение. В миналото това се намира в Арканите (Свещената книга на Хермес) и сега тези Откровения по нов начин се дават в Библията.

На Йоан се разкриват тайните на Битието и това става чрез духовния поглед на Йоан. В миналото така му се изявил астрала и затова идеята за Сфинкса е станала като една идея, която е пазач на тайните.

В центъра на тайните винаги стои Божественият Дух. Освен това тайните на живота са скрити в символите. Например един от тези символи е сътворението. В Кабала се казва, че Бог оттегли мощната си Светлина и остави едно място, където да се създаде светът. Кабалистите казват, че създаването на света отне част от Светлината. Величието, което виждат кабалистите в този жест на Бога, жест на жертва е изразен в следната идея: Те казват, че Уникалната, Святата, Ослепителната и Божествена Светлина беше намаляла, за да даде живот на душите. Сега тази Светлина в душата е живата искра и постепенно чрез стремежа и волята тази искра ще разгърне своята сила и ще стане ослепителна, и отново ще се върне в своя дом, който е наречен Царството Божие.

В искрата има безкрайни възможности (става въпрос за човешкия дух), защото Бог е скрит в нея и тя определя Неговите възможности, а те са безкрайни.

Откровението ни описва преживяването на един християнски Посветен. Окултната наука казва, че Откровението на Йоан се разкрива в процес на Посвещение. На окултен език, това означава, че Откровението на Йоан е една Посветителна книга или книга за Посвещение. Точно за това тя е била наръчник на Богомилите, Розенкройцерите, окултистите – това е била тяхната основна книга.

Двадесет и двата Аркана в книгата на Хермес съответстват на двадесет и двете глави от Откровението на Йоан. Между тези две Велики Откровения има подобие. Тука се разкриват едни и същи процеси през които минават всички Посветени. Тайните на древната египетска Мъдрост са тайни на една слънчева Мъдрост. Тези тайни са били вложени в тези двадесет и два големи Аркана. Най-висшите духовни Истини на християнството са оповестени в Откровението на Йоан.

Скритата искра ще одухотвори постепенно всяко същество и всеки трябва да чака, докато Бог се роди в него. Само когато Любовта е в човека той може да чака. Търпението е в единство с разбирането, защото търпението е в единство с Любовта.

Учителят казва: „Бог е дълготърпелив, а ти бъди търпелив. И тогава Той ще те учи. Търпението е условие да бъдеш учен“.

За стремежа: Същественото условие за постигането на Бога е чистият и силен стремеж към Вечното Начало, но този стремеж не се ражда случайно, той идва по определени закони на Битието.

От неразбирането на Откровението се е стигнало до материалното разбиране и до голямото отклонение. Но още в самото начало екзотеричната (външната мисъл) не е била способна да разбира езотеричното християнство (вътрешното християнство), което е представено в Откровението. Външното разбиране на Откровението е символ на неразбиране. Хората са вярвали, че събитията за които се говори ще се развият във физическия свят. Например когато в Библията се говори, че църквата е тяло на Христос, се подразбира човечеството, цялото. Но тук има един по-вътрешен смисъл. Църквата, това е символично Бялото Братство или вътрешното човечество, вътрешното християнство.

Учителят казва: „Всички разумни души в света образуват външната страна на Христос, това е външното тяло, всички ангели образуват духовното тяло на Христос, а Боговете образуват главата или Божествения свят (Богове – тези, които са над ангелските йерархии, става въпрос за първите три йерархии – серафими, херувими и престоли). Когато се говори за Боговете се има предвид не ангели, архангели, власти, сили и началства и т.н., а се има предвид първите три йерархии, които в Кабалата се смятат за Божествения свят“.

В Откровението на Йоан се съдържат тайните на Бялото Братство, същевременно това означава на езотеричното християнство. Външното християнство винаги се е стремило да задуши вътрешното християнство. Когато външното християнство иска да управлява, това означава, че тялото иска да бъде ръководител на Духа. На земен език това е наречено безумие и от това се е родила идеята, че папската църква е върховна църква. Тази църква, външната църква е била винаги църква на антихриста и тя гони и подтиска духовното и езотеричното (вътрешното). Всеки в тази църква се е смятал за истински християнин, а другите за антихристи. Буквалното тълкуване доведе до материалното разбиране на нещата и така се роди материализмът и след него безумието. Да видиш дълбоката и скрита страна и смисъл на Откровението, това е качество на вътрешното, на Авир или Етера.

Според Кабала виждащият не вижда творението, виждащият вижда само Реалността. Виждащият не вижда смъртта, не вижда злото, не вижда илюзиите. В Кабала (Зохар) думата „берешит“ или „бара“, която означава „създавам“ се тълкува като проекция на илюзията. Затова се казва, че творението е илюзорно, но същевременно в него има и един скрит елемент. Понеже в думата „илюзия“ участва и сричката „ил“, която е много важна. Когато Богомилите изговарят Сатанаил и отнемат неговото „ил“ – остава Сатана. „Ил“ – означава, че е отнета Божествената му природа. Когато в илюзията има нещо илюзорно, това означава, че тук е скрито и нещо реално. Всяко отражение има скрито в себе си нещо от Първообраза или от скритата причина. Откровението на Йоан е Откровение, дадено от Отец на Христос и от Христос на Йоан, чрез неговия ангел, за да слезе откровението на Отец за спасението на човечеството.

Откровение означава да проникваш със духовен поглед в бъдещето.

Лекция, държана на 13 май 1994 г. Варна

ВТОРА СТЕПЕН – ПОКАЯНИЕ

(Идея за размишление)

Учителят казва: „Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бог за нов кредит и нови възможности“.

Някои неща зависят от Бога, а някои неща от човека и неговите усилия. Учителят казва, че покаянието е от самия човек.

Когато човек се изповяда за греховете си в него започва да тече една нова енергия и започва да се проявява един нов начин на мислене. Дори се явява един нов начин на мълчание (за тези, които го направят както трябва).

Окултната наука казва, че истинското израстване на ученика е винаги свързано с едно особено мълчание. Това мълчание работи преобразяващо и е свързано с духовното израстване. Тук не се говори за видения. Много хора преживяват най-различни видения, но са в застой, те нямат духовен ръст.

Покаянието (в превод от арамейски) означава – върни се към своето начало, към своя произход.

Учителят казва: „Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед“.

Ако човек иска трайно психическо здраве, той трябва да бъде цялостно отдаден на една Свещена идея, т.е. трябва да има една Свещена цел, която да го крепи. Тук имам в предвид главно постоянството, защото според окултната наука всички висши сили се изграждат чрез метода на постоянството. Постоянство значи групиране на силите и елементите. Другият превод на думата постоянство значи постигане.

Покаянието означава да отстраниш всички непотребни елементи от душата си. Това е една хигиена и едно изчистване на душата. След покаянието идват нови просветления, а едно ново просветление е едно висше намерение на Боговете. Чрез просветлението човек може да иска методи и формули как да развие своите първични способности, т.е. истинските добродетели.

Например окултната наука казва, че съвременните учени нищо не знаят за способността, чрез която Хермес е възприемал Висшата Истина. Йоан също е възприемал това най-висше Откровение, това е една специална способност. Например Хермес е знаел, че зад звездите действат духове със строго определени намерения и той е правил пряка връзка с тези духове.

Покаянието е свързано със смирението. Гордият не може да се покае, защото той не може да се смири, т.е. гордият не може да се смалява, защото той заема голямо духовно пространство. Той е голям и не може да става малък. Точно затова гордостта е неговата смърт.

Покаянието е от самия човек, което означава, че то е доброволен процес. То не става пред никакъв свещеник, то става насаме при заключена врата с голяма дълбочина и искреност на желанието, т.е. на душата.

След покаянието в ученика се ражда една по-висша мярка за нещата. Кое е истинското покаяние? – След като е направено, трябва да усетите в душата си един много дълбок вътрешен мир, който преди не сте го изпитвали. Ако го направите искрено, ще се яви този знак, един дълбок вътрешен мир, който преди точно такъв, в такъв вид, в такава дълбочина не сте го виждали. Този дълбок вътрешен мир е мярка, че покаянието е действало преобразяващо и то е донесло този мир. Появява се по-висша мярка за Истината като цяло. А Учителят казва, че Истината, това е проявлението на самия Бог. Това означава, че Истината е най-важното условие за развитие.

Учителят казва: „В Истината се крият Великите цели на Битието“.

Да познаеш Истината, това значи да познаеш законите по които се гради този величествен и Вечен живот.

Ние постепенно ще говорим за Истините на Откровението. Например в Библията се говори много за седемте печата. После се говори за седемте тръби – също един много голям, много дълбок въпрос. Само има една опасност за седемте чаши на Божия гняв. Това, ако го обясня, понеже е много жестока Истина, много безпощадна и реална, и тези, които разберат, но не са подготвени могат да се спънат. И засега се чудя как да го кажа. Когато дойде времето или трябва да намеря друг начин за учениците, които да ме разбират по вътрешния начин, т.е. да разбират това което премълчавам, или мога да реша да го кажа пряко, но това ще стане постепенно в лекциите.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 12)

В това Откровение Йоан казва нещо, което се е случило с него в миналото, когато е бил в Египет. Йоан е прероденият Хермес.

В някои индийски и тибетски книги се говори, че Христос се е прераждал в Индия и в Тибет. Постепенно ще ви разкрия че няма нищо подобно! Окултната наука е напълно категорична по този въпрос – душата на Христос никога не е слизала в земно тяло преди това. Това ще стане ясно, когато обясним законите по които тя слиза, да покаже Първичния Адам, който никога не е падал, да покаже другия Адам, затова тя е трябвало да остане горе. А по времето на слизането на Христос, дори когато Той е слязъл (говоря за Иисус) в неговото тяло дълго време пак не е бил Той. Вие сте чували за звездата, която е управлявала тримата Мъдреци от изток, които са отишли да се поклонят на детето Иисус. Учителят казва, че това е жива звезда, живо разумно същество и това е Духът на Заратустра. Тези трима Мъдреци са ученици на Заратустра, които са посетили Христос – Слънчевия Логос, защото Заратустра е знаел, че Христос слиза и той е имал пряка връзка с Него още от Атлантида, където е живял Заратустра. В детето Иисус се вселява Духът на Заратустра и дълго време той го управлява. И после, когато отиват в Египет, Учителят казва защо Христос отива във Египет, а не в Асирия или Вавилон. Учителят казва: Защото в Египет тогава се е намирал центърът на Бялото Братство. И тогава тези Посветени от Бялото Братство са го подготвили, подготвили са неговото тяло, за да приеме мисията и да се всели в него Христос.

Отношението между Иисус и Христос трябва да се разбере. Учителят дава съотношението. Разликата е едно към седемдесет и пет милиона. Това е точно тази разлика, която е между Централното Слънце в галактиката – Алфиола (невидимото слънце) и нашето слънце. То е точно седемдесет и пет милиона пъти по-голямо от нашето слънце. Така казва Учителят и това е за нас мярка. На друго място Учителят казва, че Христос се е смалил седемдесет и пет милиона пъти, за да стане достъпен за хората, за да не могат те да изгорят в тази изключителна аура. Той е трябвало дълго време да бъде подготвян от Посветените и от Заратустра.

Тъй като Йоан още от Атлантида и Египет е спечелил доверието, т.е. той е бил Посветен и сега има отново Откровение от най-висшата Свещена област. Отново пак е избран, като човек достоен да получи най-висшите откровения от Свещената област. Йоан казва така (в Откровението): „В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа и чух зад себе си силен глас, като от тръба, който казваше…“ После Йоан продължава и казва: „И обърнах се да видя този, който ми проговори, и като се обърнах видях седем златни светилници. И видях сред светилниците един, който приличаше на човешкия Син“.

Всичко това означава, че Йоан е чул Словото да му говори и е видял образ, който му говори. И той по вътрешен път е разбирал това, което му се говори (тук става въпрос за интуицията). Интуицията не работи с мисловни вълни и тя не може да бъде обхваната от ума, тя е вътрешен орган на Духа. Това ясно показва, че Йоан не описва физически процеси и явления, а духовни процеси, които се опитва да обясни с взаимни понятия и образи. Това ни показва, че състоянието на Откровението е едно върховно състояние на съзнанието. Това върховно състояние на съзнанието е постигнато чрез разцъфтяването на творческите способности на душата чрез Посвещение. Окултната наука казва, че силата на Посветения е в неговите качества. Разликата между Посветения и обикновения човек е както между пеперудата и гъсеницата. В някои древни Посвещения Посветените са се наричали пеперуда, а в някои други случаи – пчела. Това са символични образи, които са изразявали, че съответните хора са Посветени.

Чрез качествата човек се преобразява и става пеперуда, т.е. Посветен. Това, което не може да се види и чуе с физическите сетива, се е дало на Йоан под формата на Откровение. Това е Откровение за света, за развоя на човешкото развитие, което обхваща в себе си седемте раси.

Посветеният е коренно преобразено същество и трябва да се знае, че силата на Посвещението се намира в преобразяването. Как в Библията разговарят Посветените? – Библията не е написана на човешки език и никога няма да се разбере от хората. Библията може да се разбере само от тези, които са надраснали понятието човек. Надрастване означава Посвещение. Библията е писана на космически език. И аз така съм озаглавил една от следващите си книги – „Космическият език на Библията“.

В Библията е даден пример, за това как разговарят Посветените. Когато Христос се приближава до Натанаил, Той му казва: „Ето един истински израелтянин в когото няма лукавщина“. Тук ще се спра да обясня няколко момента. Тези думи са с много дълбок шифър и означават много неща. Думата „израелтянин“ означава Посветен от пета степен, което спада към малките мистерии, които са се извършвали в древните храмове на Посвещение. В миналото Посветените от пета степен са се наричали на името на народа. Примерно, Халдеец, Персиец или Израелтянин. В случая – Израелтянин. Четвъртата степен се е наричала Лъв, шестата – Слънчев герой, седмата – Отец. Те спадат вече към големите мистерии. Натанаил е бил в пета степен на своето духовно развитие.

И още нещо Христос му казва: „Аз те видях под смоковницата“. Това също означава, че Христос спада към големите мистерии. Понеже Той познава Натанаил и начина по който се обръща означава, че Той спада към големите мистерии.

И после Натанаил отговаря: „Учителю, ти си Син Божий и Цар Израилев“. Това е много точно обръщение, защото Цар Израилев означава Цар на всички Посвещения. И после това се потвърждава от Учителя. В случая Натанаил така отговаря, че това означава едно признание към Върховния Посветител на всички Посветени.

Учителят казва значителните думи: „Христос е Великият Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи“. Това е едно изключително изказване в архивите на Бялото Братство. По принцип преди време такива изказвания бяха запазени само за вътрешния кръг.

Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, а по-късно сам слиза и поема ръководството на човечеството.

На друго място Учителят казва: „Извън Христос няма космос и няма история“. Това означава, преведено, че извън Христос няма организиран и устроен свят.

Ще продължа с идеята за Йоан. Понеже Посветеният е коренно преобразено същество, то той има други възприятия и преживявания, които са коренно различни от тези на обикновения човек. Обикновеният човек няма такива органи за възприемане на висши Откровения. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват и нещата от духовния свят стават достъпни за ясно виждане. Първата стъпка във всички окултни школи се състои в събуждането на онези вътрешни сили на душата, при която тя започва да управлява астралното тяло и всичките му желания. Главните методи и в миналото, които важат и за сега за развитието на тези способности на душата, са главно четири: формули, съзерцание, концентрация и медитация, което значи сливане със Светлината. Всичко това са вътрешни дейности на душата и ако тези процеси станат много силни навици, тогава те проникват и в съня и във физическото и етерното тяло.

Учителят казва: „Концентрацията е най-потребното нещо за ученика и тя ще му трябва и в задгробния живот“.

Учителят казва: „Ние употребяваме пеенето, свиренето и писането като методи за концентрация“.

Ще се върна пак на идеята за слизането на Христос. Слизането на Христос е слизане на самия Слънчев Логос, с който Заратустра е разговарял в миналото и е получил своите Откровения. После Той ги предава на свои ученици. Знае се, че Негови ученици са Хермес и Мойсей и много други. Христос слезе и мина през Голгота, но после възкръсна. Тук за малко ще се отклоня преди да продължа. Главната битка, която води Христос, това изключително космическо същество, което не може да се сравнява с никой друг Учител (някои правят грубата грешка да го сравняват), главната битка която се води за спасението въобще на човешкия род, досега е минала през три етапа, три главни, големи битки са се състояли от космически мащаб в които главното действащо лице е Христос – Пазителят на човечеството. Първата битка е била по времето на Лемурийската раса, когато Сатана е искал да разкъса мислите, чувствата и постъпките на тези полухора. Той е искал да ги направи животни като разкъса тяхната психика. Това е първият етап на голямата борба на тъмните сили с Христос и Неговите ангели. Христос е главният водач на Всемирното Бяло Братство, а не на Бялото Братство (Бялото братство се намира в Слънчевата система, а Всемирното Бяло Братство се намира на Алфиола – централното Слънце в галактиката. Там е Великото Всемирно Братство, което управлява и Бялото, и Черното Братство). Първата битка е била по време на Лемурийската раса, когато Сатана като е раздвоявал ума, сърцето и волята е искал да разкъса психиката на тези хора и донякъде е успял. Затова те са нямали чист образ на човек.

Втората голяма битка е в Атлантида отново под водителството на Христос и Неговите ангели срещу тъмните сили. Учителят казва за тази битка, че тя е загубена, понеже Бялото Братство е допуснало една грешка, чрез която Черното Братство е спечелило преднина.

Третата голяма битка това е мистерията на Голгота, където Бялото Братство постига голяма победа. Точно в тази мистерия започва възхода на земното човечество, което иначе нямаше шанс. Според Учителя то е било тръгнало по пътя на втвърдяването, по пътя към камъка. Защо? – Окултната наука обяснява, че слизането е процес на сгъстяване, огрубяване и втвърдяване. Става въпрос за възприемането на злото. Когато човек приеме злото в себе си, той слиза и се втвърдява все повече и все повече. Христос обърна този процес на еволюцията в разширение и това стана на Голгота. И всички, които Му вярват напълно, тръгват към процеса от втвърдяването към разширяването, което значи, че земното човечество има шанс за еволюция. Иначе, то нямаше да има шанс, ако Христос не беше слязъл. Той изпълни цялата земя със Своята Любов, защото Христос в космоса представлява символично Духът на Любовта. Според Учителя само този Дух на Любовта може да проникне дълбоко в земята и постепенно да преустрои цялата земя и цялото човечество. Христос е изключително космическо същество, Той работи не само на земята, но и на другите звезди и слънца, но по малко по-различен начин.

Христос после възкръсна (става въпрос за след Голгота) и четиридесет дена се среща със своите ученици и им предава вътрешната страна на учението, т.е. вътрешното разбиране. Тези четиридесет дена са изключително важни. Той ги е прекарал през Посвещение, но това не означава че ги е прекарал през изпитания. Той само е събудил техните минали Посвещения, те са били Посветени от миналото. Той само е направил един процес на събуждане. Учителят във вътрешния кръг е обяснил как става този процес, но още не може да се каже масово, защото той е много опасен.

Възкресението е най-висшата степен на човешкото развитие, краят на човешкото развитие. Това е седмата степен.

После следва само една друга степен, но тя вече е извън тази мярка. В окултизма, тя е много символично забулена в една дума, която се споделя в Библията. Тази дума е наречена „Възнесение“, която на този свят не е ясна, защото тя крие една много дълбока окултна тайна в себе си. Възнесението е сливане с Духа на космоса, това е извън света, извън човечеството.

Ще продължа с някои идеи, които са свързани с Откровението. Окултната наука казва, че ако човек действа според Божията Воля, то тогава той се преобразява и одухотворява. Когато човек не работи върху себе си той забавя и прогреса на света и своя прогрес. За прогреса на ученика е необходима голяма противоположност и предизвикателство. Злото според Учителя е допуснато за израстване, но ако нямаш истински стремеж ти ще се обединиш със злото.

Окултната наука казва, че голямата грешка на човека е, че той смята злото като противоположност, която трябва да се премахне. Това е най-голямата грешка, която прави човека. Окултната наука казва, че злото трябва да се изучава и да се победи, но не да се премахне, защото злото е едно було, което човек трябва да надрасне, за да види Истината зад завесата. Тези, които са тръгнали да побеждават страстта и половия живот, те са се натъкнали на най-големи противоречия, защото половата енергия е чисто слънчева енергия и тя само трябва да се трансформира, да се пречисти и да се качи горе като Слънце – дори и в Сахасрара чакра, в най-висшата чакра. Не да се подтисне, не да се унищожава, не да си отшелник, а да трансформираш, както Учителят казва, не да бягаш от изкушенията, а да ги побеждаваш. Тази енергия трябва да се трансформира и тогава тя отваря дарбите, чакрите, силите на човека и чрез нея ученикът става Божествено същество. Чрез тази същата енергия, която може да ви унищожи, ако не се разберат нейните закони.

Образите, които са дадени в Откровението са духовни символи и също трябва да се изучават. В Откровението се говори за чуването на музиката на сферите. От една по-дълбока окултна гледна точка, тази хармония на сферите е също едно далечно отражение на един универсален свят. Но все пак, този отзвук (който го чуе), той е ценен за вдъхновение по пътя към Универсалната Мъдрост. Затова Учителят казва, че Питагор е стигнал само до тайната на числото четири и по-нататък той не е могъл да проникне. Четворка преведено означава, че той се е освободил от физическите и духовните сили на квадрата и е влязъл в Мъдростта, но според Учителя това е само началото на Универсалната Мъдрост. Но все пак той е влязъл в началото. Това означава, че той е бил приет от Висшия свят и е бил вдъхновяван от него.

Силите на злото работят привидно против прогреса на човека. Но всъщност окултната наука ни казва, че те са най-големите помагачи за пробуждането на ученика и неговото израстване. Злото е помощник само на тези, които имат истински стремеж и е разрушител на тези, които не се стремят към Бога.

Има такъв стих във Исая: „Бог казва – Аз Съм Творец на зло и добро“. Това е един изключителен стих, но той не може да се разбере на обикновено ниво, даже и в окултизма той не може да се разбере, защото има скрита идея. Света на хармонията на сферите се възприема от тези, които имат духовен слух. Ученикът може да прогресира в духовния и в Божествения свят главно чрез развитието на този слух. Това се нарича някъде третото внимание. Това се развива чрез концентрация в точка, може и концентрация в песен, и ако човек се концентрира в една окултна песен, от нейните лъчи ще излязат много дълбоки просветления (става въпрос за много силна и окултна песен), които ще вдъхновяват ученика.

В Библията има един стих, в който се казва че Юда е продал Христос за тридесет сребърника. И в света се мисли, че предателството е за тридесет сребърника, което е голяма илюзия. Юда не е продал Христос за тридесет сребърника, това е външна причина, нереална. Има една друга, много дълбока вътрешна причина и Юда е имал честта да изиграе тази незавидна роля, която е много тежка роля и същевременно много отговорна, и в нея се крие голямо благословение, но това е много особено в окултизма и не може да се открие. Наистина тридесет сребърника не са били причината, а причината е друга и тя е свързана със спасението на човечеството, но това е много дълбока идея.

Лекция, държана на 20 май 1994 г. Варна

ТРЕТА СТЕПЕН – СПАСЕНИЕ

(Идея за размишление)

Учителят казва: „Покаянието и спасението са две неща, тясно свързани“.

Спасението настъпва след като човек е минал през обръщението и покаянието. Спасението е в това, че на човека се дава нов кредит и Бог го праща да учи в света.

Тук в третата степен умът и сърцето се хармонизират. Както ви казах и преди някои от тези степени зависят от Бога, а някои от човека. Тази степен, спасението, е от Бога.

Учителят казва: „Христос сега е решил да оправи света и няма сила, която да Му се противопостави“.

Бях ви казал за трите големи битки на Христос: по време на Лемурийската раса, когато воюва с тъмните сили, по време на Атлантида, и третата на Голгота. Четвъртата, най-голяма ще бъде при Второто пришествие.

В третата степен, на Голгота, се отваря астралният свят и тези, които имат истински стремеж могат да излязат. Преди това астралният свят е бил населен от тъмните сили.

Голямата привилегия, която дава Христос на човечеството е че се отваря астралният свят за тези, които имат истински стремеж и те вече тръгват по пътя към небето. В по-следващи степени при Второто пришествие ще има освобождение и във физически смисъл, на материално поле.

Според Учителя Черното Братство, ще бъде натикано в центъра на земята, където въобще е неговият център. Това ще стане при Второто пришествие. Затова Учителят казва, по един особен начин, че „на дявола гащите му треперят“. Понеже той усеща, че нещата се сгъстяват и той ще влезе повече в телата на хората, вътре в животните, в камъните и т.н., към центъра на земята. Това е наречено бездната. Учителят е говорил за бездната, но малко. Тя е нещо, което е повече от ада и от пъкъла, но за бездната и в Библията почти не се говори. И Учителят избягва да обяснява дълбоко този въпрос.

Който приеме Христос в себе си ликвидира напълно със своята карма. Тук трябва да обясня закона на вярата. Абсолютна вяра преведено означава да имаш всичко необходимо при всички условия. А който не е свързан с Христос, т.е. със Словото, той остава свързан със своята карма.

Учителят казва: „Черното Братство сега е свалено на земята, която ще бъде фатална сфера за тях“. Преди тъмните сили са господствали в астрала, сега те са свалени на земята, а следващият цикъл е в дълбините на земята… Точно затова Христос е преминал през смъртта, за да я победи и точно затова Учителят казва, че тя е едно изобретение на тъмните сили. И след смъртта Христос казва много важни думи.

Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света“.

Учителят казва: „Ако сте в гроба не сте ученици“. Това означава, че ученикът не трябва да има нищо общо със злото, т.е. със смъртта. Учителят коментира, че когато Христос казва „Аз победих света“, тук под света се разбира тъмните сили. Светът, това е черната ложа. Учителят казва, че досега астралният свят е бил крепостта на тъмните сили. Но астралният свят е вече преобразен и очистен за тези, които вярват напълно на Христос. Тук ще припомня едни думи на Учителя. Той казва, че когато става въпрос за вярата има само два вида вяра. Едната е абсолютна вяра, а другата е нищо. Значи или имаш вяра или нямаш, при вярата няма компромис. При деветдесет и девет процента вяра всичко се разлага. Само тези, които имат абсолютна вяра могат да направят духовен пробив в астрала.

С идването на Второто пришествие ще бъде нанесен тотален удар срещу Черното Братство и те ще бъдат изпратени в бездната.

Спасението ще дойде от абсолютната вяра, вяра чиста като Светлината, т.е. без примеси.

Това, което казах от думите на Учителя, е изразено в Библията със стиха: „Дяволът ще бъде вързан и хвърлен в бездната“.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 13)

В Откровението на Йоан са дадени тайни, които извисяват стремящия се към все по-висши степени на Посвещение. Същевременно и във все по-висши степени на битието.

Ще кажа някои неща за Посвещението. Както ви казах и в предните лекции, Откровението ни показва преживяването на един Велик християнски Посветен. Посветеният е коренно преобразено същество. Когато човек е във висша будност (става въпрос за Посветените) всичките му седем тела са в абсолютно единство. По време на сън, астралното тяло и душата излизат, а физическото и етерното тяло остават в леглото. Етерното тяло излиза много малко над главата, като едно малко сияние. По-надолу от главата това сияние е мъгляво, защото е размесено с психическите сили на тялото. През деня физическото и етерното тяло са проникнати и обвити от астралното тяло, което е лъчеизпускащо и във вид на яйце. Всички нисши и висши влияния на астралното тяло идват от душата. Душата е двойна – в нея има висша степен, наречена висша душа, и нисша душа, което е всъщност астралното тяло. А Духът на човека обитава обикновено в Безкрайността. Духът е независим.

Учителят казва: „Умът потъмнява, сърцето се изопачава, душата скърби. Духът ги лекува и трите“.

Същественото е душата да може да направи връзка с Духа, за да потекат най-висшите целебни енергии. Когато човек влезе в посвещение тези тела се хармонизират и точно тази хармония е същественото, за да може Духът да проникне в човека и да го ръководи. При Посвещението телата на човека се преобразяват и започват да вибрират на една вълна.

Тука пак ще кажа някои неща, които са свързани с Посвещението. Никой не може да намери Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец не го подтикне към това. Това става по строго определени вътрешни закони.

В по-предните лекции бях обяснил нещо в тази връзка за стремежа. Стремежът идва по строго определени закони на Битието. Стремежът като могъщество и като велика огнена сила не се заражда случайно. Идва по строго определени закони. Окултната наука казва, че чрез чистия стремеж човек е подет от проявения Бог, който е Христос, който съгражда неговата вяра и с това го води към Отец (най-висшият Етер). Христос и Отец са двата най-велики и вътрешни Принципа и в битието, и в небитието. Някои бъркат, като сравняват Христос с някои други Учители, което е немислимо и не може да се сравнява според Учителя. Христос си остава такъв Учител, който с никой друг не може да се сравнява. Тук говоря за Христос, а не за Иисус. И Христос, който е изява на Отец, нямаше нужда да се учи в човешки училища, защото сам Той казва: „Каквото Отец ми каже това говоря“. Той се учи направо от Отец.

Има стихове в Откровението и съответни формули, които чрез съзерцание, молитва и размишление, постепенно водят до Посвещение. Но методите на молитви и размишление са безкрайно много, защото този, който се пречиства, медитира по един начин, а нечистият разсъждава по друг начин. А който не знае своите мотиви, той никога не може да навлезе в Реалността.

Упражненията в съзерцание, формули и концентрация (размишление) са се практикували във всички школи за Посвещение. В най-старите школи тези упражнения са имали за цел най-вече да култивират силите на мисълта. По-късно по времето на Христос се е целяло най-вече развитието на мистичните сили на душата. След Христос Учителят казва, че други школи са имали по-висока цел. Това са школите на Розенкройцерите, на Богомилите и на Учителя. При християните пътят на Посвещение се отнася главно до сърцето и до чувствата. Седем степени на пречистване на чувствата и накрая чрез чувството постигане на високо ниво. Учителят казва, че най-хубавият метод е когато и трите сили работят едновременно – умът, сърцето и волята. Затова ще срещнете в църквите християни, които имат някаква любов, някаква вяра, но Мъдрост нямат. За волята е много трудно да се говори. И на много от тях не им пречи да живеят обикновен живот. Така както имат вяра, живеят повърхностен живот и Мъдростта е все още далече от тях. Не говоря за Посветените или за тези, които са станали святи души, поради Любовта си към Словото на Господа.

Учителят препоръчва най-вече съчетанието на трите метода едновременно – развитие на ума, сърцето и волята. Учителят казва, че най-вече се набляга на диамантената воля, която използва богатствата, които са се развили в миналото от ума и сърцето.

Ще се върна на идеята за Христос. Той казва, че се учи направо от Отец. Когато Отец те учи ти имаш правдата, т.е. ти имаш мярката. В земните училища не можеш да постигнеш мярката и правдата. Затова понякога се чудиш защо някои неща стават така. Чудиш се, защото не можеш да откриеш скритата, вътрешната причина. Правдата е властна, но не винаги разбираема, защото тя не борави с човешки мерки. Правдата може да се научи най-точно направо от Отец, т.е. от Великия Дух на битието, защото всички причини са скрити в Него. Правдата може да се научи само чрез съзнателно общение – това, което е показал и което има Христос.

Божествената правда не се разкрива на ума, защото тя сама за себе си не е обяснение, тя е по-точно Откровение или принцип. Принцип означава окултно действие. Ние сме говорили за факти, закони и принципи. С факти работят земните същества, тези които имат материално разбиране, най-елементарните духове. Те говорят за факти и не могат да разберат скритата причина, и не могат да направят връзка на трите свята. Със закони работят духовните хора, а с принципи работят Божествените хора. Окултният ученик трябва постепенно да надрасне законите и да влезе в Божествения свят, където е мярката на нещата.

Окултната наука казва: „Нека умът да мълчи като риба“. Когато става въпрос за правдата, нека умът да мълчи като риба (това е всъщност спасението на човека). Колкото повече говори умът, толкова повече умираш. Такъв е същественият закон, защото умът няма мярката и така той трупа своята карма.

Както казах най-важното нещо според Учителя е хармония на ума, сърцето и волята и методи, които правят съчетание на тези три сили (умът, сърцето и волята). Учителят казва, че това развитие на ума, сърцето и волята, води до вселяване на триединството на Духа в едно завършено цяло.

Най-голямата основа за Посвещение са били Библията и Откровението на Йоан, или лично дадените неща от Учител. Тези неща не се дават, когато ученика иска, а когато Учителят реши. Всички тези упражнения за които говорих, съзерцание, формули, размишление в окултната наука имат и една друга основна цел. Това е да се постигне една много висша степен на будност.

Тук ще кажа някои неща от кабалистическа гледна точка за виждането. В ума винаги се ражда измислицата, в интуицията се ражда просветлението, а в Духа се ражда осмислянето и оживяването (това е най-високата степен). На ума не се разкрива никога Истината, защото той не може да я обхване. Умът обезсмисля и обезценява нещата. Това е неговата природа, това е природата на змията. Христос е виждащ, защото не дава никакъв шанс на ума (това е един образец). Затова Той казва: „Каквото Отец ме учи, това говоря“. Каквото Духът ме учи, (не духовете) това говоря. Учителят говори за виждането като прави връзка с Виделината. Той казва, че тази дума е една от най-силните думи в българския език. Виделина значи да виждаш чрез Духа. Виждането изхожда по принцип от Прасветлината. В Кабала се казва, че Прасветлината е Неговото Лице. За да видиш Неговото Лице, трябва да влезеш в единство с Него. И точно това е направил Йоан, той е влязъл в това единство и затова е получил Свещено Откровение, което важи за цялото човечество до края на седмата раса. Точно Йоан е един от най-великите Посветени, избран да му се даде Откровение от Свещената област, Откровение което обхваща цялото земно развитие на човечеството включително до седмата раса. В Кабала се казва, че този вид Откровения са чисто светлинно изливане на Духа, чисто, без примеси.

Тук искам да кажа на този, който се съсредоточава в определени стихове от Евангелието или определени закони от беседите на Учителя: Този, който се съсредоточава върху тези определени стихове или закони, с това той влияе на своето астрално тяло по време на сън, което по това време е излъчено от физическото тяло. Когато то е излъчено от физическото тяло, това е момент на пречистване, ако то се е отдавало на тези закони. И после, когато астралното тяло се връща в етерното и физическото тяло, то се обогатява с други състояния и цветове и постепенно неговите органи се променят. Образуват се нови органи за чисто духовно виждане и чуване. Учителят казва, че разликата между виждането и чуването на един Посветен и на един обикновен човек е същата разлика, както виждането и чуването на обикновения човек и една жаба. Образуването на органите на астралното тяло не прави още човека ясновидец. Това е само една подготовка и по-късно чрез тези органи ще нахлуе истинската и духовна Светлина. В Кабала се казва, че тя ще нахлуе в недрата на цялостния мрак на който човек се е отдавал по-рано в своето минало. При това нахлуване на духовната Светлина ще се разкрие едно ново виждане и чуване, което е извън света на астрала, а това е само началото на ясновидството. И там, където бе царувал мрак в съзнанието, се явяват вече реалностите като в сън (отначало) и постепенно се проектират в четирите съзнания на човека (съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание). По този начин са били видяни много от образите на всички митологии на народите от древността. Така се е зародило описанието на Рая и на Дървото за познанието на доброто и злото. Преди време аз ви говорих за вътрешния живот на Мойсей – книгите, пустинята, където е живял и изучавал тайните книги и стигнал до тези извори. Говорили сме за Дървото на живота какво означава, за разлика от Дървото за познание на доброто и злото. Всичко това е резултат на едно астрално виждане, което е само начало и път към великото истинско виждане на нещата. Включително и Мойсей е работил с това виждане, но по-късно той влиза в по-високи степени на Посвещение, особено когато изкупва живота си четиридесет години в пустинята, и после му се дават много по-големи неща по благодат.

В бъдеще, когато човек влезе в Дървото на живота той ще познае Духът, който е есенцията на небето. Кабалистите казват, че тук не се диша, тук няма техники за дишане, няма такива упражнения. Дишането и въздуха са елиминирани. Тук в Етера не се диша. Бог може да се познае само в Етера, т.е. в същността, а не във въздуха. Тук въздухът е надраснат въобще като понятие – и външно, и вътрешно. Затова в Тибет се казва, че въздухът е негативна прана, т.е. отрицателна жизненост. Но въздухът може да бъде една подготовка.

В Кабала се казва: „Ти възкръсваш само в Авир, т.е. само в Етера“. Преведено по законите на Учителя това означава, че ти възкръсваш само в Любовта. Тя е самият и най-жизнен Етер. Затова Учителят казва, че Любовта работи с най-бързите вибрации в света.

Лекция, държана на 27 май 1994 г. Варна

ЧЕТВЪРТА СТЕПЕН – ВЪЗРАЖДАНЕ

(Идея за размишление)

Първа степен – Обръщане към Бога; Втора степен – Покаяние; Трета степен – Спасение; Четвърта степен – Възраждане. От Петата степен нататък започват висшите степени на ученика. Пета степен – Новораждане; Шеста степен – Посвещение; Седма степен – Възкресение. Осма степен – Възнесение. Тя е извънредна и за нея няма да говоря.

Възраждането е процес на оплодяване и вързване на плодовете на Духа.

Учителят казва: „След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод“. Като плод той се възражда за нов живот. Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот във себе си.

Четвъртата степен Възраждането е от човека. При петата степен каквито и усилия да прави човек, тя зависи от Бога. Това е Новораждането. Шестата степен – Посвещението е от човека. Седмата степен – Възкресението е пак от Бога.

Тук във Възраждането (четвъртата степен) се намира доброволната работа, която е работа с много Любов и търпение. Тук се работи мощно, системно и без показ. В четвъртата степен най-вече се практикува медитацията. Сатана няма власт и достъп до нашия Дух, но той има достъп до нашия ум. И точно затова ние трябва да медитираме за да станем духовни и да отстраним чрез чиста духовност натиска на тъмните сили. Само тази чиста духовност може да разчупи силите на смъртта. Силите на съмнението са свързани с тъмнината и със смъртта. Най-лошото при съмнението е, че то пресича дейността на творческото Слово.

Преди време ви бях казал, че голямата грешка на човека е, че той смята злото за противоположност. Това е вярно и точно от тук той получава раздвояване на съзнанието, понеже смята злото за противоположност, а не за идея чрез която той израства и тя влиза в Божия план. Точно тук е голямата грешка на човека и при раздвояване той губи. Когато смята злото за противоположност, той си създава враг. Има още една голяма грешка на човека и тя е, че той мисли много за своите проблеми. Когато мисли за проблемите, мислите създават проблемите. Правилно е, според окултната наука и според Библията, човек да мисли изцяло за Божествените неща, да се отдава изцяло на тези мисли. Тогава проблемите ще отпаднат. Тогава Духът ще има грижата да разрешава неговите проблеми. Това е идеята: Първо търсете Царството Божие (Божествените неща) и всичко друго ще ви се придаде.

Продължавам с Възраждането. Словото работи и възражда ученика само при пълна вяра. При абсолютната вяра ти влизаш в аурата на Висшия свят. И така със всеки изминат ден ти се възраждаш в ново виждане на невидимата реалност.

Възраждането е свързано най-вече с формулите, т.е. с молитвата и усърдната работа.

Учителят казва: „Молитвата е най-великата дейност на земята“.

На едно място в своите лекции Учителят слага молитвата в по-висока степен от Любовта, Мъдростта и Истината. Чрез молитвата се осмисля и Любовта, и Мъдростта, и Истината. Оттам идва будността. Там, където няма будност, живота изтича. Молитвата е най-важната дейност, защото дава власт над Сатаната. На много сатанински събрания Черното Братство решава въпросите как все повече да привлича хора в ада и търси нови и нови методи. И там е пълно с много идеи, с много предложения и понякога тези идеи дават много големи попълнения за ада.

Възходът и възраждането на човека се определят от тази именно дейност на молитвата. Но никога ученикът не трябва да разчита само на молитвата. От него се иска и много друга важна работа. Това е работата върху себе се, работата върху изкореняването на слабостите. Защо? – Защото например едно нетърпение, един гняв, това е вашата преграда към Бога. Ако тази слабост не се трансформира, гробът ви очаква заедно с молитвата. Има хора, които години се молят, но нямат методи как да се освободят от гнева. Трябва да знаете, че освен молитва има и нещо друго специфично в окултизма, и то е свързано вече с по-висока степен – методи на Любовта, методи на Духа. Човек може да се моли и да иска методи, например как да се освободи от своя гняв. С дълги молитви той може да се подготви и Бог да му подскаже как постепенно да се освободи от своя гняв, защото гневът, страхът показват, че връзката с Бога е прекъсната. Молиш се, но нямаш пряка, реална връзка.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 14)

Когато ученикът е изчистил своето астрално тяло на него му се дават просветления, които той може да съзерцава и които никога не е виждал по-рано. В миналото човек не е притежавал индивидуален „Аз“. Той е бил свързан с груповия „Аз“ на народа, племето, или расата. Обикновените хора от народа или от племето не са могли да видят тази групова душа. Само Посветените от племето или народа са могли да видят тази групова душа. Има много такива примери. Например един от тях е Винету. Той се отделя от груповия „Аз“ и тръгва свободно да пътува, защото има една разумност, една правда, която го ръководи, защото той е постигнал нещо цялостно във себе си. И като него има много такива. Ще видите защо казвам тези неща в по-нататъшна връзка. Той е развил индивидуалното си съзнание и се е отделил от груповата душа на племето и народа, но без да бъде отделен от идеята за цялото. Така след време той се връща обогатен при своя народ и му дава една нова по-висша степен в пътя на усъвършенстването.

Тук ще кажа някои неща за цялото. Който има истински стремеж винаги надраства неразбирането. Това е една мярка. В Кабала е казано, че който изхожда от живота, ражда същества на живота. Тук става въпрос за Дървото на живота, за Христос и за Посветените въобще. За да работиш за цялото трябва да изпълниш чисто и безкористно своята отговорност, а който изпълнява своята отговорност към Духа той става Храм. Но за да знаеш своята отговорност, трябва да умееш две неща – едното е да знаеш как да говориш и другото е да знаеш как да слушаш. Учителят казва: „И говоренето и слушането са магия. Най-дълбокият говорител в света е Бог и най-добрият и смирен слушател е също Бог“. Това е един много важен момент.

Ще кажа нещо за слушането. Когато Бог придружава слуха, ти започваш да разбираш вътрешните неща на Словото. Точно това е красивото в християнството, че покрай много простите думи на Христос, незабележимо покрай тях е истинското християнство. Някои разбират дословно нещата, а някои разбират онова, което Духът разкрива на твоя слух. Именно малко встрани се намира истинското християнство, т.е. силата се намира в Духа, който тълкува вътрешните неща.

Окултната наука твърди, че има четири вида групови души. Между другото Откровението на Йоан е свързано с древната египетска Мъдрост и затова правя и аз тази връзка, защото е важно да се разбере по-лесно самото Откровение.

Четирите вида групови души се представят пред погледа на Посветения под четири образа. Това е образът на Сфинкса. Първо – образът на Лъва, второ – образът на Телеца, трето – образът на Орела и четвърто – образ подобен на Човека. Зад тези четири образа стоят символични сили, които постепенно ще преорганизират праобраза на човека. Силите, които стоят зад образа на Човека, организират главата с мозъка и нервната система. Силите с образа на Орела организират белите дробове. Това е силата на духовния свят. Силите с образа на Лъва организират сърцето и кръвоносната система, а силите с образа на Телеца организират стомашната система. Този образ на Сфинкса е един общ елемент – едновременно и човешки, и Божествен, но Божественото е скрито по-навътре. Посветеният вижда, как тези четири групови души са се отделили от Безкрайността. А Безкрайността е един елемент с абсолютно съдържание и смисъл за Посветения. Сфинксът, това е пътят на човека който се освобождава от външния свят, и навлиза и се утвърждава в Божествения свят, т.е. в своята божественост, която е скрита зад Сфинкса.

Учителят казва, че сега човешкото сърце е отклонено на 23 градуса и затова то не може да схваща ясно Божествените цели и намерения. Аз съм виждал много напреднали братя, които говорят с убеждение много фалшиви неща. Когато обикновеният човек прави грешки той затъва. Когато окултният ученик прави грешки той се смирява и грешките му стават помагачи, защото при грешките той веднага прави връзка с просветлението. Значи обикновеният човек утвърждава своята греховност, а окултният ученик своята вяра и увереност.

Сфинксът, това е пътят по който човек се освобождава от животните в себе си. От безкрая са се появили тези образи на Сфинкса. Някога този символ (Сфинксът) и ореола около него е бил свързан с дванадесетте зодиака, а зад тях (става въпрос за зодиаците) Посветеният вижда символичните сили (силите на зодиака), с които се влиза в Реалността. Тези дванадесет елемента съдържат сили, които определят влизането в Реалността. Тук важното, което трябва да кажа е, че силите които са формирали един човек, това са силите, които го пазят. Едно от важните неща, които също трябва да се знае е, че астралното тяло е свързано с нервната система, а Духът е свързан с кръвта. От техните сили, които се излъчват, се поддържат нервната и кръвоносната система и когато тези вътрешни сили и излъчвания напуснат човека, физическото тяло се разрушава, а тези сили се оттеглят във вътрешността, т.е. Духът прибира своите излъчвания.

Обикновеният човек не може да възприема висшите просветления, защото няма такива органи за възприемане. Ще кажа нещо за обикновения човек. В някои случаи Ошо е прав, когато казва, че философията е мислене (процес на ума) и това е нейната грешка. Истинската Мъдрост не е мислене, а възприемане. Дълбокото възприемане е дело на смирението. Само смирението може да възприема Божественото знание. Много философи се прераждат от прераждане в прераждане и все имат философски проблеми. Там, където има проблеми, Духът го няма, т.е. Духът побеждава всички проблеми. Ако Духът е с тебе никаква философия не ти е нужна, никакво мислене. Пълна вяра и проблемите изчезват. Иска се абсолютна вяра, защото понякога тези, които мислят много, правят от един малък проблем един много голям проблем. И понякога един такъв малък проблем става голям проблем и завлича човека в гроба. Обикновеният човек е свързан с греховността, с грехопадането, а грехопадането означава, че Бог за този човек не е център на живота. Тези хора са допуснали втори център в своя живот. Вторият център е донесъл всичките проблеми на човека и на човечеството. Чрез греха човек става жилище, а не Храм. Жилище в случая означава врата на тъмните сили. Така тези хора са приели природата на змията, на Сатаната, на така наречения „княз“. В ангелския свят тази дума „княз“ е много смешна, но от човешка гледна точка тя има някакъв образ. В ангелския свят тази идея за княза е труп, т.е. мъртво явление. В ангелския свят той обикаля като рикаещ лъв, но няма жертви. В ангелския свят Сатана не може да управлява мислите, чувствата и желанията на съществата, защото там няма грях, няма възприятия за греха, за змията. В абсолютната вяра няма никаква пукнатина. Абсолютната вяра означава абсолютна власт.

Откровението започва с думите: „Откровение на Иисуса Христа, което Му даде Бог…“. И по-нататък Йоан казва, че „в Господния ден бях в изстъпление чрез Духа и чух зад себе си глас…“ – Главната идея е, че всичко това е един процес на Посвещение. Това не е обикновено разговаряне. Този силен глас казал: „Каквото виждаш напиши го на книга и прати го до Седемте църкви“. До Ефес, Смирна и т.н (изреждат се седемте църкви). Ефес – означава древноиндийската култура, Смирна – древноперсийската и т.н. После Йоан казва: „Обърнах се и видях един, който приличаше на човешкия Син“. Продължава, като дава някаква характеристика за това, което е видял: за косата Му, за очите Му, за нозете Му, за гласа Му и т.н. „Главата и косата Му бяха бели като вълна, като сняг, а очите Му – като огнен пламък“. Това са символични изрази. Тук ще се спра главно на идеята за „очите Му, като огнен пламък“. Този огнен пламък е част от великата същност на Етера – Първичната субстанция. От окултна гледна точка, когато този огнен пламък се моли (тук имам предвид огнения взор) Учителят казва, че Той (Христос) влиза във връзка с цялата вселена, с всички йерархии и със самия Отец. Христос е един символ, който съдържа целостта на Светлината, а това според Учителя е символично свързано с очите. Според Учителя те са мярката за Истината. Учителят има цяла наука за очите и за окото. Тези очи (очите на пламъка), а и Неговото Име са част от великата тайна на Отец. Христос показа, че на Първичния човек, т.е. образът и подобието на Бога, е била дадена власт още в самото начало да господства и да живее над греха и над злото. Другите, които са загубили тази власт е по тяхна лична вина. Христос слезе да покаже Първичния образ на човека, който има власт над злото и над смъртта и с това да очертае пътя на ученика.

Лекция, държана на 3 юни 1994 г. Варна

ПЕТА СТЕПЕН – НОВОРАЖДАНЕ

(Идея за размишление)

Новораждането идва след Възраждането. Това е петата степен. При Новораждането, Учителят казва, че човек се освобождава от кармичния закон и става свободен гражданин и господар на своя живот. Тук никой не може да владее над него.

Учителят казва, че само когато влезе в петата степен, човек може да владее нисшите духове. Само тогава човек може да бъде истински ученик на Христос, т.е. на Словото. Щом си ученик, тогава Христос ти дава власт над лошите духове. Това означава, че учениците на Христос са били новородени. Тази власт не може да бъде дадена преди Новораждането.

Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между менталното и причинното тяло. В душата се започва един нов път на развитие. Само при тази степен може да се говори за чистота (когато кармата е заличена). Това е свързано и с контрол над ума. Символично казано, понеже Христос е чист, то Той никога не губи връзката си с Отец. Това се осъществява в пета степен.

В петата степен стават големи промени в живота на човека. Предните степени са подготовка. В петата степен към човека се насочват големи психически бури. Те предшестват раждането на ученика. Ако издържи, ако оцелее, той се новоражда. Тук е струпана цялата карма, цялото минало като психическа атака. Тук понятието човек се разгражда, тук ставаш ученик и Новороден. А когато ученикът е Новороден, нищо вече в света не може да го безпокои, даже и най-големите напрежения.

Окултната наука казва: Нито къща, нито семейство, нито прехрана – всички те заглъхват и умират. Това става в петата степен. Тук тези проблеми не съществуват, защото умът е отстранен. Тук няма никаква тревога за пенсия, защото връзката с Бога е направена, защото чрез Новораждането вече живееш в Духа. В окултизма няма пенсионери. Новораждането определя абсолютна вяра, а това преведено означава да имаш всичко необходимо. Тук ученикът се е простил с вярата в обикновения смисъл на думата. В абсолютната вяра ти си над условията.

При Новораждането ти вече правиш нови и Свещени отношения с нови хора, вече не правиш обикновени връзки. Това трябва да се знае, като един важен вътрешен момент. Тези отношения никога не се прекъсват, а само се видоизменят.

Страданията, казва Учителят, през които човек минава са символ на новото, което се ражда. Това е новият живот, новото разбиране, новата духовност. В големите страдания ученикът се освобождава и пречиства (става въпрос за интензивните страдания). Той се освобождава от илюзиите и се обновява. Това е закон.

Новораждането е излизане от тялото (пашкула) и влизане в Духа. Това е започване на нов живот. Новораждането определя чиста връзка с висшия свят, връзка без примеси. Тук ще напомня нещо, което казах преди. Големите и интензивни страдания в тази пета степен са свързани с голямото разплащане с цялата минала карма, за да можеш да скъсаш със своето минало и да бъдеш освободен. Учителят казва, че тежките болести също са свързани с изплащането на миналата карма.

Новораждането е погребване на кармата, то е погребване на стария живот. Тук в петата степен ученикът надраства мисленето. Тук се ражда будността. Будността е, която надраства мисленето. Будността е качество на Духа. За будния злото и проблемите не съществуват, защото той вижда чрез Духа. Духът е винаги над проблемите и злото.

Тук за малко ще се отклоня и после ще продължа. Прави са хората, прави сте и вие, които търсите истинската Любов. Ще ви кажа защо. Това е един много важен момент, в който искам да схванете вътрешното, което премълчавам. Истинската Любов е правилно да се търси, защото само тогава, когато я постигнеш, ти можеш да постигнеш истинска и висша медитация. Дотогава ти работиш с ума. Когато постигнеш истинската Любов, това преведено означава, че ти постигаш връзка с Бога, връзка с Реалността. Само тогава можеш да медитираш. Останалото е фантазиране, мислене, умуване, въображение и т.н. Има неща, които са над будността, те се дават от Учителя. Това е вече една по-висша степен, която е свързана с Възкресението, но на този въпрос няма да се спирам, защото за нас стигат седемте степени. Даже от петата степен нататък, според Учителя, ти си в Царството Божие. Това е един важен момент.

Тук искам да обясня още един момент. Новораждането е свързано с една голяма загуба. Например ако загубиш нещо много скъпо и обичано, нещо много съкровено, това е твоят голям момент в живота, това е моментът да спечелиш Бога отвътре, да Го откриеш отвътре, защото Съкровеното – това е Той. Когато се отнема най-скъпото, това е метод на Бялото Братство. На най-скъпото посяга Бялото Братство, за да види твоето устройство на чувствата, твоята дълбочина на Любовта. Когато ти се отнеме най-скъпото, точно тогава се вижда какво представляваш. Тогава се вижда също имаш ли истински стремеж и какво избираш – дали избираш пътя на злото или пътя на доброто. Тогава се решават много неща. Това става в петата степен. Когато ти отнемат Съкровеното, трябва да вярваш че печелиш напълно. Пълна вяра, за да станат нещата и да дойдат просветленията. Трябва да вярваш с абсолютна вяра, за да може Духът да се роди отново отвътре, като така нареченото „Съкровено“. Когато Той се роди отвътре настава мълчание. Окултната наука казва, че мълчанието Го познава и че мълчанието е важна част от нашето учение. Мълчанието е влизане в Храма. Това е една велика наука и аз, чрез говорене трябва да стигна накрая до там, да станем всички по-мълчаливи, по-смирени и по-достъпни за Учителя. Без смирение не може да се намери пътя.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 15)

В Откровението се казва, че (Йоан обяснява): „Той тури десницата си върху мене и каза: Не бой се. Аз съм първият и последният, бях мъртъв и ето живея за вечни векове“. После Христос казва: „Имам ключовете на смъртта и ада. Опиши прочие, това което си видял“.

Аз и предният път говорих за това, което е видял Йоан – за очите като пламък, за косите и т.н. Същественото, което искам да ви кажа е, че Йоан е видял Праобразът на човека и това е Христос.

Ще кажа нещо за Праобраза. Цялото това видение показва, че Йоан е влязъл във висшите светове и е видял Праобраза на човека. Праобразът – това е съвършеният човек. Това беше показано символично от Христос. Ще обясня някои неща. Трябва да се знае, че злото работи за изработването на Праобраза. Учителят казва: „Ако злото не съществуваше ти нямаше да можеш да оцелееш“. И още нещо казано от Учителя: „Ако хората не ви мразеха, от вас нищо нямаше да излезе“. Когато те мразят се вижда дали ти можеш да обичаш и това става вътре в твоята дълбочина. Това е свързано с идеята „Любете враговете си“. В шестата степен, Посвещението, за която ще говоря другия път, тези неща се разбират в дълбочина.

Злото идва за да те обедини, за да придобиеш единство на съзнанието си. Например когато злото напада човека, се вижда ясно с кого се обединява този човек вътрешно. Всяка дума на зло определя създаването на зло. Само трябва да се различава. Това става при петата и шестата степен. Когато изпущаш думи на зло, будността е загубена. Тук животът се изплъзва. Искам да кажа, че там където няма будност животът изтича, изплъзва се.

Казва се, че Йоан е паднал като мъртъв при нозете на Христос. Да не говорим за обикновените хора, как могат да понесат тази аура, ако те видят Праобраза. Праобразът е символ на Абсолютния Дух. Христос и Абсолютният Дух – тези идеи са тясно свързани. Абсолютният Дух Му дава нареждането, защото Праобразът се изявява чрез Него. Откровението е дадено от Абсолютния Дух на Христос, от Христос на неговия ангел (така се казва) и оттам на Йоан. Това е Откровение от най-висши степени.

Откровението се пише до седемте църкви. Това символично означава не църкви, а седем културни епохи. В древността, първото Откровение в Египет – Таро – т.е. първото и най-голямо откровение, което е получил Хермес, първата картина е наречена „Озирис“. Тази картина представлява най-възвишения Бог. „Безкраен, Вечен, Неизговорим“ – така казва Хермес. „И никога изцяло разбран“ – така казват Учителят и Хермес. Тук Той е представен (става въпрос за първата картина, в една велика херметична книга на Хермес) като един мъж в облекло на Маг. Ще обясня символа. Тук, този най-възвишен Бог на земята е представен като един мъж в облекло на Маг, т.е. познаващ вечните закони и владеещ ги. В Кабала се казва, че Магът е човек, който заповядва на небето и осъществява на земята. Той не се нуждае от чужда помощ. Когато човек има връзка с небето, той не се нуждае от чужда помощ. Така Магът (Посветеният) става олицетворение на Праобраза или Божественото Начало.

Тук ще обясня нещо за осъществяването или реализирането, например на една идея, на един живот, на една Свещена цел. Осъществяване в най-широк смисъл. За да осъществиш нещо в своя живот първо трябва да имаш будност. Будността изключва ума. При будността злото не съществува. Това е силата на ангелския свят и на ангелските йерархии. Там будността е толкова голяма, че злото просто няма никакъв шанс, никакъв вход. Например щом имаш гняв или гордост, ти не можеш да осъществиш нищо. Какво е гняв, гордост, омраза? – Ще кажа накратко съществената идея. Това означава концентрирана змия, това е умът. Там, където се проявява гняв, колкото и да е забулен, както и да изглежда, това е концентрирана змия. Това означава, че не можеш да управляваш своя живот и оттук нататък нищо не можеш да осъществиш. Значи първо трябва да разрешиш малките неща. Учителят казва: „Верният в малкото е верен в голямото“. Трябва да се набляга на малките неща. Учителят на друго място казва: „Истината се намира в подробностите“. Например при спокойствието, при Любовта, при смирението няма условия за змията. Това е път по който можеш да осъществиш своята цел, но пак трябва много планирано и с будност.

Искам да обясня също един важен момент. Понеже понякога се събират братя и сестри и мислят, че като имат приятни отношения, много се обичат и че това е по законите на Учителя. Искам да обясня, че когато една връзка е по законите на ума, любовта е сатанинска и краят никога не е хубав. В света се виждат крайните резултати на такива връзки. В чистата и Божествена Любов или връзка между двама, змията е труп. Труп означава мъртво явление.

В Кабала се казва, че ръката на Мага достига навсякъде и неговото око вижда всичко, защото вижда чрез Духа.

Накратко искам да кажа за посланията до седемте църкви, т.е. до седемте културни епохи. Те са: Първо – Ефес, до Ефеската църква. Това е древноиндийската култура. Тя е била с много чиста и силна връзка с духовния свят. Постепенно тази връзка е започнала да се губи. В другите лекции ще обяснявам подробно за силата на тази култура, която в последствие загубва някои неща. Тя е била ръководена от един изключителен Посветен, това е Рама. Рама е един от най-великите Посветени, които произлизат от Слънчевото Посвещение още от Атлантида, тогава, когато са работили заедно и със Заратустра и с Хермес.

Второ – до Смирна. Това е древноперсийската култура. Трето – до Пергамската църква (така се нарича в Библията). Това е египетско-халдейската култура, ръководена главно от Хермес. И после ще видите Христос какви допълнения прави на тези Велики Учители по закона на Любовта. И накратко ще изредя, защото друг път ще се спирам подробно: Четвъртата – Тиатир, тиатирската църква; Петата – Сарди; Шестата – Филаделфия; Седмата – Лаодикия.

За да се издържи на едно Свещено Откровение, окултната наука казва, че се изискват цялостно силите на Аза, т.е. на човешкия Дух. Това преведено означава тоталната сила и чистота на ума, сърцето и волята – тримата свидетели. Точно затова Йоан казва: „Бях в изстъпление в Духа“. Това означава, че е бил излъчен от тялото. Това става само при тази цялостна хармония на ум, сърце и воля. Чрез това излъчване той е проникнал в духовния свят и после пренася своето виждане оттам (от духовния свят) във физическия свят, т.е. във физическото си съзнание. Йоан е медитирал в най-висшия смисъл на думата.

Ще обясня нещо за истинската медитация. Ти не можеш да медитираш, ако умът е твоят ръководител. Можеш да искаш, можеш да четеш много книги, но не можеш да медитираш, това е змийска медитация, това е омагьосаният кръг. Ти не можеш да разбираш дълбоко нещата, докато си още човек на ума. Трябва да станеш човек на Духа. Това е наречено в Библията Син Божий. За да медитираш истински ти трябва да си познал истинската Любов, т.е. трябва да си посетен от истинската Любов. Това е посещение на Бога. Истинската Любов е пряко влизане в тайните на небитието, т.е. най-висшата Реалност. Само Духът може да медитира в теб, защото змията е с отнета Светлина. Тя няма какво да ти даде, защото, окултната наука казва, че дори когато дава, тя взема и когато взема, пак взема. Точно затова някои хора не искат подаръци от други хора, защото те усещат, че има нещо користно. И най-малкото напрежение показва, че нещата не са точни. Но някой път може да има напрежение, което да покаже, че трябва да вземете. Това е въпрос за будните.

Йоан е бил извисен много високо в Божествения свят, откъдето е можел да вижда духовно всички събития на земята. Това е едно изключително Откровение, да виждаш всички събития на земята, седемте послания, които са свързани с хилядолетната история на човешкото развитие. Това е наистина едно изключително Откровение, затова казах, че то се нуждае от един изключителен организъм, един абсолютно устроен организъм, който може да понесе Свещената област.

Посветеният вижда нещата в тяхната сърцевина, той вижда вътрешната същност на нещата. Йоан е видял и поглъщането на Атлантида от океана. Той е видял периодите на цивилизации, които са изчезвали една след друга. Той е видял денят, в който нашата цивилизация също трябва да изчезне, за да се обнови. Такъв е Великият космически закон. Да се обнови в една нова раса, в едно ново човечество, защото разумността винаги изисква да се отстъпи на един нов период, който идва и е винаги предопределен от Духа. Разрушенията идват от моралния упадък, в който ще изпадне човечеството постепенно. Тук трябва да ви кажа, че това се отнася и до седмата раса. Седмата раса ще бъде финал и тогава земята трябва да изпълни своята мисия и да се превърне в астрална планета – одухотворена, грубата материя ще отпадне.

Ние сега живеем в пети земен цикъл. Накратко ще кажа как се наричат тези периоди в окултната наука. Първият период се нарича Полярен; вторият – Северен период; третият – Лемурийски; четвъртият – Атлантски. Петият е наречен Следатлантски период. Това е този период, в който ние сега живеем. Обновяването на човечеството генерално ще стане в Седмата раса. Най-голямата битка между тъмните сили и силите на Светлината ще се развие тогава, но тези, които минат петата степен (Новораждане) и нагоре, няма да бъдат засегнати от това зло, и в петата, и в шестата, и в седмата раса. Тогава в седмата раса, на финала, окултната наука казва, че това ще бъде време на война всеки срещу всеки. Това в момента не може да се разбере лесно, защото се нуждае от един по-вътрешен коментар. Друг път ще обяснявам какво означава, но това не засяга тези, които са постигнали освобождение (Новораждане), те няма да бъдат засегнати от тези събития.

Искам да кажа нещо за обновяването. При връзка с Духа ти си в естествена връзка и във висша медитация. Това е естествено обновяване. Само при истинската Любов можеш да се обновяваш. Тази Любов е много важна не само да се обновяваш, но и това е метод да можеш да се усъвършенстваш. Затова тези, които я търсят са на правия път, независимо в какъв образ. Най-вече символично в образа на Учителя и на Отец (за по-висшите степени). Само при истинската Любов можеш да се обновяваш, защото тогава живееш в Реалността. Истинската Любов е смърт за ума, смърт за змията, защото тя е самият живот на Духа. При истинската Любов змията символично е в агония, тя е умираща. Ако си посетен от истинската Любов, ти си посетен и от Бога. Това са неща тясно свързани.

Лекция, държана на 10 юни 1994 г. Варна

ЗА БУДНОСТТА

(Идея за размишление)

Будност означава винаги над ума.

Къде трябва да са насочени главните усилия на ученика? – Главните усилия на ученика трябва да са насочени към точно себепознание. В тези две думи се изразява всичко. Защо себепознанието е важно? – Същественото е това, че себепознанието е най-могъщото убежище. Това е един много важен вътрешен закон.

ШЕСТА СТЕПЕН – ПОСВЕЩЕНИЕ

(Идея за размишление)

В шестата степен се развива най-голямата сила на волята. Шестата степен се нарича Посвещение. Седмата степен е Възкресение. За нея ще говорим другия път.

В по-следващите лекции може да включа седем степени на християнския път. Това са седем степени на чувството, докато накрая се постигне истинското, Божественото чувство на Любовта. Резултатът е пак такъв, много възвишен и силен. Целта се постига и по този път.

Тук, в шестата степен, се развива волята, а волята трябва да е развита, защото злото винаги се пречупва в силната воля. В тази шеста степен се събират плодовете на абсолютната вяра. Само в шестата степен познаваш истинската Любов – при Посвещението. Тук познаваш себе си.

Учителят казва, че Посвещението е от човека, то е дело на неговата воля и усилия. Ще дообясня този момент. След като е добил Новораждането (петата степен) и след като е станал господар на лошите духове, тук ученикът се посвещава да служи на Бога. До петата степен е ученик, а в шестата става служител. Оттук нататък той е служител, а на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си.

Учителят казва: „Велико нещо е Посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен“.

Между другото трябва да ви кажа, че и Хитлер в известна степен има посвещения, но донякъде. Накратко само ще дам един пример. Когато са измислили специалните снаряди Фау-1 и Фау-2, неговите агенти и учени са проникнали в някои от тези тайни – това са снаряди с изключителен огън. Една малка част са се изпробвали в Англия, но обстоятелствата не са позволили повече. Това е спряно не от кой да е, а точно Хитлер се отказва и става съюзник. Той е проникнал в една висша степен, откъдето негов окултен наставник му е казал, че ще стане дисбаланс в природата, защото в природата има определено количество огън и студ, които трябва да са в равновесие. Тези снаряди ще нарушат равновесието и после обратния удар ще се върне в Германия и Хитлер веднага е взел решение, като е научил тази тайна. Той е спадал към едно Черно братство, но после се отказва и става съюзник. Той също е умеел да прониква в някои неща, но въпросът е с какви цели се прониква.

Велико нещо е служенето на Бога и тук ученикът като Посветен влиза във връзка с възвишените същества и с Бог. При тази шеста фаза настава голяма трансформация на съзнанието. Тук ученикът влиза в областта на свръхсъзнанието. Тук ученикът няма да плаща карма, тук той носи кармата на човечеството и точно затова минава през изпита Голгота. Преди време говорих за този изпит, когато говорихме за трите степени на Посвещение в Пентаграма. Точно затова той тук минава през изпита Голгота. След това идва седмата степен. Посветеният има концентрация, чрез която влиза във връзка с небитието. Небитието означава Абсолютната Реалност, която е всъщност скритата Реалност. Само тук в тази степен ученикът е способен на Божествена Любов. Чрез Посвещението той познава истинската Любов и постига истинското знание. Истинското знание винаги е свързано със смирението, а смирението носи Откровението.

За Посветения истинската Любов е врата към Вечния живот. Посветеният цени истинската Любов, защото за него тя означава влизане в най-висшите мистерии на Битието. Например голяма мистерия е, когато завесата се е раздрала (в Библията има един такъв случай). После ще кажа нещо по този въпрос. Тук ученикът вече знае, че обикновената любов, човешката любов е отклонение от Духа и път към смъртта. Тук той вижда ясно, че към Посвещение вървят само тези, които действат с чисти мотиви, т.е. действат духовно. И само те знаят смисъла на истинското Посвещение, защото на тях се открива Духът.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 16)

Първо ще кажа някои неща за седемте културни епохи, а след време ще говоря по-подробно за всяка отделно. Седемте културни епохи на нашия пети период са:

I. Староиндийската – преди повече от десет хиляди години. Тя се е ръководила от група Посветени.

II. Староперсийската културна епоха – преди повече от шест хиляди години.

III. Египетско-халдейската – преди повече от четири-пет хиляди години.

IV. Гръко-римската – позната е на историята.

V. Западноевропейската епоха – тази в която сега живеем.

VI. Ще се зароди в Славянството.

VII. Губи се в далечното бъдеще. Тя ще продължи до края на нашия голям период, който ще завърши със символа „всеки против всички“. Тя ще свърши с голяма катастрофа, която ще сложи край на нашата отклонила се цивилизация. Това е посланието към седемте църкви от Йоан. Тази катастрофа ще бъде разбрана от малко индивиди, това са тези, които са приложили Божествените принципи на живота. Те ще бъдат спасени от общата разруха причинена от егоизма.

Тук ще кажа няколко неща за егоизма. Първо трябва да знаете, че егоизмът не позволява да разбираш нещата духовно. Това е неговата капитална грешка. Егоизмът е религия на Черното Братство. Той е дошъл след грехопадането, а грехопадането това е нарушаването на Божествената заповед, защото „Той беше забранил да се яде от дървото на смъртта“, наречено Дървото за познаване на добро и зло. След време ще говоря по-подробно за историята на Черното Братство. Важното, което трябва да знаете е, че в егоизма съществата умират. И въпреки това Библията казва, че „Бог изпрати своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Тук искам да обясня един момент към този стих. Всичко това означава, че няма човек, който да е предопределен за лоша участ. Това трябва да се знае, че злата участ е лично дело, лични усилия. Злата участ, това е отделянето от цялото, отделянето от Христос.

Ще се върна на първата културна епоха. От староиндийската култура до нашата пета култура човешкият дух е слизал все по-дълбоко в материята. В древноиндийската култура духовният свят е бил реалност, с която хората са живеели, а материалният свят те са считали като „майа“, т.е. илюзия.

В древноперсийската култура Духът слиза още по-надълбоко в материята, но все още една запазена част хора живеят с реалността на духовния свят. Когато говорим за първа и втора култура, говорим за едно ядро от хора, които са живеели в духовния свят. Тук по движението на звездите се е разгадавала мисълта на духовния свят, мисълта на боговете. Тук астрологията е постигнала най-голям разцвет.

В четвъртата, Гръко-римската култура, човек е потънал вече много дълбоко. След време може да изнеса един документ, който не е много известен, документ на Пилат. Пилат е искал да защитава Христос и Го е обичал, и в този документ се пишат неща, които не са писани в Библията. Там се изразява неговата любов към Христос и отношението му към другите, които той нарича „тълпа от демони“.

В петата културна епоха Духът вече е слязъл много ниско. Окултната наука казва, че дори има опасност много същества да слязат под линията на човешкото царство и това се потвърждава и от Учителя. Днес човек се е превърнал в роб на физическия свят и на механичните сили. Окултната наука казва, че човек стана роб и дори стигна дотам, че трябва да се бори за насъщния хляб. Това е пътят на падането. Трябва да се знае, че когато човек постави второстепенните неща на първо място в живота си, той бавно и сигурно се проваля. За да може човек да се предпази необходимо е едно пробуждане, за да може да бъде предпазен от едно цялостно слизане в злото, от което не само се губи Божествения образ, но и човешкия образ. Точно затова беше необходим един мощен импулс, който трябваше да слезе на земята и да ориентира човечеството към един нов живот. Този импулс беше даден от Христос за човечеството, което беше слязло много ниско в материята.

Тук ще кажа някои неща за слизането. Слизането в материята е процес на слизане, т.е. на падане от високото съзнание. Това слизане е пряко свързано със страданията на света.

Само за малко ще се отклоня. Когато човек живее в Духа, той вижда и в тъмнината и в светлината, за него те не са различни неща, той вижда навсякъде, живее в единството и нищо не му пречи. Трябва да знаете, че за окултния ученик няма нищо отрицателно. Злото не е отрицателно. То е привидна противоположност, която работи за единството.

Има случаи в Библията, когато Бог не изпълнява Своите предсказания, но в това няма противоречие. Например единият случай в Йон (в третата глава), другият в Езекиил. Тук искам да се спра на един момент. В този град (в Йон) хората се разкаяха и Бог отмени разрушението. То беше предсказано. Дори и когато съзнанието е паднало, пак има изход то да се изкупи. Тук искам да разкрия една красота на страданията, за тях мога да говоря повече, но тук искам да се спра на един важен момент. В страданията има един важен момент и той е, че човек ще се блъска в тях докато открие своя път. Те са едно заобграждане, един психически натиск.

Учителят казва: „Страданията произвеждат разум“.

Христос слезе, за да даде нов импулс към духовния живот и когато човек се пречисти той ще направи връзка с Христос – т.е. с неизтощим източник на енергия. Тогава вече за умора няма да се говори. Точно затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно“. Той не каза, че носи наука или религия, тези неща трябва да се различават. Този живот (става въпрос за духовния и Божествения живот) е свързан с много изтънчени сили и елементи, които работят много динамично. Казвам това, защото истинският живот е най-висшата динамика. Христос се явява в света като Принцип, който означава – тук окултната наука прави едно голямо ударение – разрешаването на космическата трагедия. Ако Учителят ми позволи след време бих ви казал какви проблеми има и на Марс, и на Луната, и на Венера, и на Юпитер и т.н. Там също има много проблеми, много невежество, също има смърт, но там смъртта е астрална.

Христос е лъч на най-съкровената Същност на Абсолютния Дух.

Тук ще вмъкна един важен момент, който се отнася до Съкровената Същност. Знае се, че само Съкровеното и Свещеното могат да дадат отговор на най-дълбоките въпроси на живота. Преди време дойде при мен един брат, който гъмжи от въпроси. И след отговорите нови въпроси. Това е една голяма верига на ума. Няма да обяснявам неговите въпроси, той искаше да ги обхване всичките с логиката. Искам да ви кажа, че идва един момент, в който логиката безпощадно се пропуква и човек увисва. Логиката не може да обясни живота, защото животът е без форма, не е ограничен. Животът е безформен и неизразим и логиката не може да го обхване. Но тук искам да кажа нещо друго. С много въпроси се занимава умът. Духът не се занимава с въпроси и отговори, Духът е пълен с живот.

Окултната наука казва, че целият древен свят е едно предверие за явяването на Христос. Христос е символ чрез който се разрешава мировата и личната трагедия. Но ученикът трябва да е много буден, да внимава и да не измени на Съкровеното в себе си. Вие сте чували, че Христос беше прободен, за да може Неговата кръв да направи контакт със земята. Пробождането не е случаен процес, а процес на Великия свят. И така в земята се вля Неговата космическа сила, която е решаваща за развитието на цялото човечество. В тази кръв има много тайни, много скрити динамични и първични елементи от Дървото на живота. Друг път ще се спирам на този въпрос.

Благодарение на слизането на Христос ние днес притежаваме известни духовни сили. Тук ще кажа нещо за Висшия живот. Ученикът трябва да знае, че Висшият живот или Висшата небесна енергия се извлича от трансформацията на нисшия живот. Тази трансформация става чрез съединението с Христос – скритата слънчева сила в човека, защото Христос е силата, която слезе от света на Истината и Той е притежавал Великата космическа Мъдрост в нейната пълнота. Тук искам да наблегна на една разлика, понеже някои смесват Христос с разни учители, окултната наука в това отношение е категорична, а също и Учителят, че Христос е главата на Всемирното Бяло Братство. Промяната на света можеше да бъде направена не от някой Велик Учител, а само от едно Велико Космическо Същество, което е Принцип в цялата Вселена. Христос е Принцип и именно Принципът е във връзка с Абсолютния Дух.

Висшият живот е свързан с големите мистерии, а земният живот е свързан с малките мистерии. Тук ще кажа нещо за големите и малките мистерии. На евреите Христос каза: „Ако не разбирате земните работи, за които ви говорих, как ще разберете небесните работи“. Под небесни работи Христос разбира Великите мистерии на Слънцето, от което Той е слязъл на земята. Той обаче е разбирал и земните неща. Това означава, че е познавал и е владеел и малките мистерии. Ще направя едно малко обяснение. Малките мистерии се занимават с проучването на всички земни тайни и развиващият се живот на земята. Окултната наука казва, че Христос е познавал основно Кабала и всички мистерии на изтока, защото Той ги е ръководил, но Той не преповтаря тяхната Мъдрост. Словото на Христос е ново слизане на Великата и Космическа Мъдрост, тази Мъдрост е Всеобхващаща и за първи път слиза на земята в своята пълнота. Точно затова се казва, че когато Той е бил на кръста завесата на храма се е раздрала, т.е. Мъдростта вече е открита за тези, които имат чиста и искрена вяра и за тях Христос е Пътят. На друго място Христос казва, че е „Пътят, Истината и Живота“. Това са окултни символи, за които друг път ще говорим.

Лекция, държана на 17 юни 1994 г. Варна

СЕДМА СТЕПЕН – ВЪЗКРЕСЕНИЕ

(Идея за размишление)

Учителят казва: „Възкресението, това е последната степен в развитието на човека. Тук се завършва човешката еволюция“.

Учителят казва: „Възкресението е от Бога. То е едно пробуждане на космическото съзнание, при което човек става съработник на природата и служител на Бога в най-висшия смисъл на думата“.

При възкресението долните тела – физическото, етерното, астралното, менталното и причинното се свързват с Духа. Това е влизането във Висшия Божествен свят и всички тела тук започват да работят в унисон, т.е. в единство. Сега физическото тяло тегли в една посока, астралното в друга и менталното в трета, и на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Ученикът трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки, за да се хармонизират неговите тела.

Възкресението е излизане от смъртта, то представя един велик закон на будност и пробуждане. Когато разбереш смъртта, ти я посрещаш с будност, т.е. с Духа си. Тогава тя се превръща в живот. Това е окултната алхимия на Духа.

Всичко това означава, че будността води човека към Духа и към Вечния живот. Такъв е Великият път на ученика, докато дойде той до големия връх на Възкресението.

Учителят казва: „При този връх той ще извоюва своята свобода и ще поеме съдбата си в своите ръце, и ще се постави в служене на Бога“.

Когато умът и сърцето се пречистят се създават нови духовни органи и ученикът тръгва по нов път, защото с тези органи той вече има ръководство от духовния свят.

Животът на Христос е изнасяне на историческата сцена на пътя на ученика, който път в миналото се извървяваше само в храмовете за Посвещение, далече от погледите на хората. Пречистването е много важен елемент, защото в него се определят духовните органи, а за духовния свят са необходими духовни органи и възприятия.

Окултната наука казва, че методът на сърцето е чисто християнски път към Посвещение. За йогите Учителят казва, че те вървят по законите на волята и на Истината. При Учителя и при Розенкройцерите се практикуват трите главни метода едновременно – ум, сърце и воля. Това са най-точните методи, защото тук ученикът има чист ум, чисто сърце и активна воля. Това са най-важните, най-всеобхватните методи, най-съществените.

Пътят на християнското Посвещение е пътят на чувството, това е път в седем степени, където чистотата на чувствата се повишава. В по-следващи лекции ще кажа нещо за техния път, който не е достатъчен за нас, но все пак да знаете тяхната идея, в която се крият също много хубави неща. По този път също се променят по-нисшите тела на ученика.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 17)

Както сте забелязали, аз вмъквам много други идеи, за да може след време да ги сглобим и да направим общо връзката, да придобием една обща картина за Откровението като цяло.

Ако не беше Христовият импулс човек постепенно би се превърнал в животно. Този импулс в бъдеще ще се издига все повече в полза на човека и човечеството. Според Учителя, периодът на слизането, който започва от Сатурновия период и до сега, това са двеста и петдесет милиарда земни години.

Първото послание в Откровението на Йоан е обръщение към Ефеската църква или символично това означава древноиндийската културна епоха. Тук трябва да се знае, че Христос се обръща чрез Йоан към ръководителите на тази култура. Божественият Дух, който говори на Йоан, му казва: „До ангела на Ефеската църква пиши: Така казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата си и Който ходи сред седемте златни светилници“. Посланието казва, т.е. Христос чрез Йоан: „Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш злите человеци, и си опитал онези, които наричат себе си апостоли, и си ги намерил лъжливи и имаш търпение и за Моето Име си издържал, и не си се уморил“. Обаче после Христос казва: „Но имам нещо против тебе. Това, че си отхвърлил първата си любов“. Това са много особени и мистични думи, които после ще коментирам. После Христос казва: „И така, спомни си откъде си паднал, покай се и върши първите си дела, и ако не, Аз ще дойда върху тебе и ще вдигна светилникът от мястото му, ако не се покаеш“. После Христос казва още нещо: „Но ти имаш това добро, че мразиш николаитите, които и Аз мразя“. После Христос завършва: „Така, който има ухо нека слуша що говори Духът към църквите“.

Преди да коментирам ще кажа някои неща за ухото. Първо, ухото е една голяма магическа способност, а умението да слушаш е ключът към влизането в истинското знание. Да умееш да слушаш, това значи да превърнеш смъртта в живот. Да умееш да слушаш Духа, това значи да станеш устойчив и организиран. Във вътрешен и окултен смисъл ухото означава контакт с истинското знание, с истинската Реалност. И човек, който има ухото, не изпълнява своята воля. Да умееш да слушаш, това не е качество на ада и на смъртта, това е качество на новото съзнание. Например хора в които има страх, нямат ухото, защото страхът е пречка. Страхът е пълен с опасности, а вътре в спокойствието няма никаква опасност, защото когато познаеш Бога ти можеш да разчиташ на себе си. Дотогава не можеш да разчиташ. Ухото е крепост, духовна крепост и ако имаш ухото ти ще бъдеш спокоен, а ако си спокоен злото е вързано. Ако си нервен злото е проникнало в крепостта. Който има ухото никога не се бори със злото. Учителят казва, че който се бори със злото той сам е подписал своята присъда. Тук ще ви кажа един важен закон, който досега не е изнасян от Учителя. Аз няма да го коментирам, защото той е свързан с една голяма космическа тайна, с тайната на числото „три шестици“, на която само окултната наука може да махне булото. В по-следващи лекции аз ще говоря за трите шестици, но самата същност ще остане неразгадана…

Учителят казва: „Не се борете със злото, защото ще се срещнете със силата на Непроявения Бог“.

Висшият свят е отворен само за тези, които имат ухото. Ако имаш ухото ще можеш да проникнеш в себе си, а ако можеш да проникнеш дълбоко в себе си ще познаеш кой си ти. Тогава желанията се променят и се пренасят в ново измерение. Тогава животът става една чиста Божественост и затова Христос и Учителят никога не питат „Кой съм аз?“. За този, който има ухото, денят не е обикновен, а духовен ден. Който има ухото има и Духа. Тогава животът се разбира, защото той е скрит в Духа. Тогава животът, който е скрит в Словото се разбира, защото Словото е Дух. Тогава животът в Словото се разбира и животът в мълчанието също се разбира. Това е когато имаш ухото, т.е. когато имаш Духа. Така Лазар, чрез ухото е бил събуден за Вечния живот. Знае се, че Светлината е създала окото, а Мъдростта е създала ухото.

Ще продължа с първата културна епоха. Тази първа културна епоха, т.е. Ефеската църква или символично древноиндийската култура, някъде тя се нарича първа подраса на Арийската раса, която се е развивала в предисторически времена. Знае се, че като далечен отзвук на тази култура са Ведите, които се смятат за Свещените книги на индусите. Ще кажа най-характерното за тази култура и после ще кажа гледната точка на окултната наука, която вижда нейното отклонение. Най-характерното за тази култура е, че тези хора са имали силно и развито съзнание за духовния свят и той е бил за тях реалният свят. А материалният свят за тях е бил една голяма илюзия и те не са му отдавали голямо значение. Но окултната наука казва, че това впоследствие се оказва много голяма грешка и голямо отклонение. Точно затова тази култура е осъдена от Христос и от Учителя. Защото основната задача на човешкото развитие след потопа е била човешките души да проникнат в материята, да я овладеят и одухотворят, но без да стават нейни роби, а господари на материята. Това го показа и Христос. Вие постепенно ще видите в лекциите седем корекции на тези култури. Учителят казва, че когато Духът допуска материята, той има една велика идея и точно затова окултната наука казва, че материята не трябва да се счита като илюзия, защото това посяга на духовното развитие. И точно затова се явява първото послание на Христос към тази култура, която се е отклонила.

Окултната наука казва, че материята трябва да се приеме като една реалност, която трябва да се опознае, овладее и използва. И Христос показа как материята може да се овладее без да станеш неин роб. Именно затова Христос се обръща към ръководителя на тази култура и казва: „Аз имам против тебе, че ти си изоставил първата си любов“ – т.е. той е изгубил Любовта си към земята, същевременно към тялото. Христос показа, че във всички светове трябва да имаш пълна Любов към нещата, че във всички светове Любовта не трябва да се губи. Земята трябва да се очисти като поле, същевременно и тялото, където да се посеят и обработят Божествени семена. С това Христос иска да каже, че истинската Любов е Принцип и тя не трябва да се прекъсва и в отношението си към земята. Когато Любовта се е прекъснала, това е отворило вратата на злото и на омразата и когато Свещеното липсва тогава са се родили много проблеми и много въпроси.

В книгата „Свещени думи на Учителя“ се казва: „Винаги да течеш, а не да изтичаш“. Тук към древноиндийската култура Христос прави първото си послание, като говори за прекъснатата Любов и от нея започва и отклонението. Затова Учителят казва, че Любовта съществува преди знанието.

Накрая ще кажа нещо за николаитите. Николаитите, за които се говори, са тези, които са се предали на материалния живот и са му станали роби. А човек е роден да бъде господар, а не роб. Всичко фалшиво живее в робството. Докога? – Докато се освободи. Свободен може да бъде само господарят. Това е този човек, който умее да желае.

Накрая ще завърша с един закон на Хермес: За да има ученикът живот той трябва да умее да желае.

Лекция, държана на 24 юни 1994 г. Варна

ОКУЛТНА ЛЕГЕНДА

(Идея за размишление)

Един космически факт: В началото на създаването на нашия космос, преди милиарди години в недрата на Битието се пробужда едно Космическо Същество, което озарява със Светлината си цялата Вселена. Това Същество е било с грамадна власт и мощ и е нямало равно на себе си. И това Същество си е помислило, че е Всевишният Господар във Вселената, но за негово голямо нещастие от този миг нататък неговата Светлина започнала да намалява и то започнало постепенно да губи силата си, и да се чувства все по-ограничено. Това Същество е известно в окултната наука като Луцифер.

Пак по същото време от недрата на земята се явява едно друго мощно и Велико Космическо Същество. То също се отличава с голяма Светлина и мощ, но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от едно велико смирение и това второ Същество е съзнавало, че е само проводник, а не Господар. То се е съзнавало като един велик проводник на Битието и е отдало себе си в служба на Великата Реалност, която стои зад него. В него е нямало стремеж да прояви себе си. С това Същество се случило обратно явление – това Същество започнало да се чувства все по-мощно и Светлината му се увеличила дотам, че тя обгърнала цялата Вселена. Това Същество е известно в окултната легенда под името Христос.

Тази окултна легенда отговаря на един велик космически факт, който ни показва основните черти на двете школи: школата на Черното Братство и школата на Бялото Братство. В Бялото Братство на първо място е служенето на Великото и Всемогъщо Начало наречено Отец. В Черното Братство на първо място е служенето на личното. Велика е мистерията, която забулва пътя на човека, неговото слизане и неговото възлизане. Тази мистерия е от космическо естество и е предадена във вид на легенда. Тук е изразено какво богатство е загубил човек – преди всичко безсмъртието си. Оттук нататък започват дълги процеси на раждане и прераждане, в който път човек се учи да възвърне изгубеното богатство, наследство, т.е. своето безсмъртие. С грехопадението си човек е загубил пътя си, защото се е отделил от Реалността и затова Христос дойде и каза: „Аз съм пътят“. Да изгубиш пътя си това значи да погубиш Бог в себе си и затова сега човек е търсещ.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 18)

Човек трябва да оживи и одухотвори материята, затова Христос в посланието казва: „На този, който победи, т.е. който проникне в материята, и я овладее и стане господар, ще му дам да яде от Дървото на живота“. Всичко това означава, че онзи, който одухотвори материята ще види че в нея е скрит принципът на Истината, а според окултната наука принципът на Истината е този, който носи Вечния живот.

Учителят казва: „С принципите хората се хранят, със законите учат, а с фактите те събират знанието“.

В думата „принцип“ е скрита думата „храм“. Храмът, това е Бог в твоето тяло. Храмът е тяло на Бога и Който беше въплотен в едно човешко тяло, което е също Храм. Поради живота си в Принципа това тяло, което е Малкият Храм стана светилище за Големия Храм, т.е. Христос стана храм за Отец. Това означава, че тук имаме сливане на Малкия и Големия Храм и големите космически тайни на Отец се вселиха в Малкия Храм, т.е. в тялото на Христос и от Него на Неговите ученици, за да се яви едно изключително Откровение, което има за цел да спаси света и тези, които вярват в Храма, т.е. Свещеното Начало. Храмът е идея, която определя най-наситената Божественост, а тази Божественост има способността да прониква навсякъде в космическите тайни. Една от тайните е, че Христос е едновременно и сеятел, и семе. Той пося самия себе си в земния свят като една велика жертва и от това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят и този свят ще бъде обгърнат от Христовата аура. И Той казва за това време: „Тогава ще видите Сина человечески да идва на облаците с голяма сила и слава“.

Когато човек влезе в окултния път и познае Истината, която е скрита в материята, като я одухотвори той ще придобие Вечния живот, който е скрит в материята, защото Вечният живот е посаден в материята като семе.

В „Свещени думи на Учителя“ Учителят казва: „За Любовта като Принцип всичко е добро и възвишено“.

Вечният живот е посаден в материята като семе и това семе е един Велик и Божествен зародиш и когато този скрит зародиш се пробуди, той ще одухотвори материята и Духът ще възкръсне отвътре в материята. Тогава може да се каже, че е настанало Царството Божие на земята. Настъпването на Царството Божие е един велик процес на одухотворяване. Без смирение няма одухотворяване.

Мохамед казва: „Ако Бог не ме покрие с наметалото на своята милост, нямам никаква надежда“. – (Изразява смирение.)

Христос в седемте послания коригира седемте култури. Той не е велик човек между човеците, Той е Универсално Същество. Това означава, че Той е централна фигура в човешкото развитие.

Един от важните закони, които дава окултната наука: Абсолютната вяра в Христос е тази, която ще те направи ново същество. Христос е вратата към универсалния живот, Той е вратата към Отец. Христос е образът на Великото Начало, т.е. на Великото космическо Слово. „В началото бе Словото…“ – това означава, че в началото на Битието стои Словото, чрез което всичко е станало. „Словото слезе в плът на земята“ – означава Любовта като принцип към който ние учениците трябва да се стремим, т.е. неизменната Любов. Тази Любов пое ръководството на човека и човечеството. Изразът „Великото Начало“ символизира съвършеното Слово. Това Велико Начало е проявеният Бог. Сътворението на света е тайна на проявлението на Словото, а Словото може да се прояви само в своята абсолютно разумна среда, която Учителят нарича Любов – това е вътрешното име на субстанцията, външното се нарича обич. Така Писанието казва: „Бог е Любов“.

В миналото Христос се е изявявал като един Велик Дух, който имал седалище на Слънцето и оттам Той се изявявал в мистериите при посвещаването на Посветените. На Посветените Христос се е откривал като Азът на човека, а на всички хора като висшето Аз (висшето себе), което се пробужда бавно и постепенно, след като човек минава през окултно развитие и стига до Посвещение.

В Ефес е съществувала една общност, която е криела езотеричното християнство. Такава подобна тенденция е имало в древноиндийската култура от една малка група и тези култури са изчезнали.

Учителят казва: „Любовта работи по законите на Божествената Мъдрост. Любовта си има своите специфични прояви“.

За Йоан Кръстител: Знае се, че той е роден от възрастни родители, което от окултна гледна точка не е случайно. Любовта и съхранената разумност на възрастните родители е много благодатно условие за раждането на един такъв велик дух, защото при възрастните родители няма страст и ревност и по този начин те предават на Йоан едно чисто астрално тяло, което го освобождава от много излишни проблеми, защото се знае, че нечистото астрално тяло тегли човека надолу – това е спестено на Йоан Кръстител. Когато се говори за седемте култури има по нещо много хубаво и всяка културна епоха дава отпечатък в тялото на човека, който ще живее в новата Шеста раса.

Лекция, държана на 1 юли 1994 г. Варна

ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА

(Идея за размишление)

Учителят казва: „Когато ви обвиняват, никаква защита, защото влизаш в грешна посока. Това е много важно окултно правило“.

Паневритмията спада към големите мистерии на Слънцето и на космическия живот, но сегашната раса е много далече от тази наука – тя е наука за движение на Светлината. Паневритмията ще се играе в бъдеще, а сега може само да се упражнява. Тя е свързана с тайната на Адам Кадмон. Сега не може да се говори за такава наука, защото с тъмнина не се строи живот. Тя е свързана с Първичния човек и неговият космически подход към малките неща.

Учителят казва: „Паневритмията в своята универсална същност е танц на сто милиона слънчеви системи“. За този танц не е достатъчна дори и святост. Учителят може да я играе, защото е минал през Универсалния живот на тези слънчеви системи. Първо трябва да се придобие един съвършен и Универсален живот и после ще бъдат разкрити великите мистерии, които са мистерии на Слънцето.

Паневритмията е контакт с Универсалния живот, но този живот е скрит в невидимите Слънца. Святост не е достатъчна, будност също не е достатъчна. Този, който иска да имитира или да се упражнява нека го прави, защото и това е полезно.

Движенията на Христос също спадат към големите мистерии на Слънцето. Понякога Универсалният живот е много прост (като този на Учителя), изглежда като приказка.

* * *

Когато Учителят е обикалял България, обикновените хора са го спирали и са го питали:

– Ти откъде идваш? Кой си? Какво правиш?

Учителят отговарял:

– Дойдох от Слънцето да правя наблюдения в България.

Хората питат:

– А може ли да ни ги разкриеш на нас?

Учителят:

– Засега не ги давам.

Хората:

– Какво правиш?

Учителят:

– Беседвам.

Хората:

– Пари вземаш ли?

Учителят:

– Не.

Хората:

– Ами нямаш ли жена, деца и т.н. Българин ли си?

Учителят:

– Засега съм българин.

* * *

Един брат занесъл на Учителя кошница с круши и му ги подарил. Учителят излязъл навън и ги раздал на братята. После този брат отишъл при Учителя и се усъмнил, защото Учителят раздал крушите.

Учителят казал:

– Аз имам много уста.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 19)

Послание до Смирненската църква или Втората културна епоха. Тя представя древно-персийската култура преди пет-шест хиляди години ръководена от Великия Учител Заратустра. Тук голямата грешка на тази култура е, че злото се счита за Ариман и че материята се счита за едно зло в лицето на Ариман. Когато мислиш, че злото е зло ти му даваш сила и утвърждение. При това условие Христос не може да те въведе в Реалността на живота, т.е. в изобилието. Христос никога не си е поставял философски задачи пред себе си.

Учителят казва: „Христос си е поставил за задача да спаси човечеството, а философите само да го облекчават“. (Често облекчението е фалшиво, защото то не почива на реална основа. Ти облекчаваш и утешаваш, но самия ти не си утешен – това е философията.)

Ариман е Бог на злото и на тъмнината. Задачата на тази култура е била да се организира и да се победи злото с борба, но злото не се побеждава с борба, а с все по-висшите степени на будност. В тази култура не се е разбирала Любовта, а Любовта е мощен метод, който може да даде универсалност.

Новата култура е скрита в много прости и тихи думи. Светлината е вътрешна, интимна сила и област на Духа. Интимността е много специален и вътрешен път. Астралното тяло е едно от най-големите оръжия и се изгражда в интимност и искреност. Ученикът трябва да има поне един човек, с когото да е много искрен и да го разбира в дълбочина. Посветените знаят, че навътре всичко е Светлина, а излизайки навън всичко потъмнява. Излизайки от ума потъмняваш и се помрачаваш – така се ръководи борбата срещу Ариман. Един човек може да обединява хората само когато е духовно същество. При всяко зло човек излиза навън и се втвърдява, т.е. материализира. Знае се, че материалистът е винаги беден, а чистото духовно поле е висшето или реално богатство. В това поле няма борба, няма Ариман.

Самадхи не е нищо друго освен влизане в Универсалното вътрешно поле на Духа. Светът се е излъчил навън именно от тази Универсалност, а Самадхи е просто завръщането обратно. Тази Универсалност е от Бога или скритата основа на живота.

Закон свързан с „Познай себе си!“: Чрез Светлината на Духа човек познава своята най-дълбока и интимна същност. Така човек съзнава, че е слязъл от Светлината и че трябва да победи материята, но това не става с борба, защото борбата води до още по-големи ограничения. От борбата са дошли много ограничения в живота, а на истинското добро е дадена свобода. Ученикът не трябва да чака да отиде в света на Светлината, за да победи злото, а още докато той е тук в материята трябва да разбере, че той е господарят. Но за да си господар трябва да имаш основата, т.е. чистотата.

Чистотата е важна защото е ключ, който ще отключи тотални творчески възможности и енергии. Чрез чистотата се навлиза в Любовта, а чрез Любовта се навлиза в един Велик Космически и Универсален живот. Това става постепенно. Любовта е много висока духовна творческа енергия. Когато обичаш един човек разстоянията не са от значение, ти съграждаш неговото духовно тяло.

Ограниченията на злото трябва да се победят още тук, в тялото, но човек трябва да развие една по-голяма будност чрез която да разбере, че ограниченията работят за спасението на човека. А без будността ограниченията стават разрушителни.

Чрез Любовта се отключват окултните сили на природата и в по-висш смисъл окултните сили на Духа. Любовта е мощна космическа сила, която носи Възкресението. Любовта е живот в Духа, а Духът е бликащо безсмъртие. Красиво е когато Духът посети човека, защото тогава той излиза от света на борбата, т.е. от долината на смъртта.

Новото, което Учителят носи, това е Първичният живот, това е новото разбиране, което се влива само в нови мехове, т.е в новата раса.

Учителят казва: „Старите раси си заминават“.

Закон е: Винаги една голяма част от обществото изостава.

Учителят казва: „Не може да се сключва договор със старите мехове за новите Истини на живота“. Новото вино, това е новото разбиране и то е много фино и дълбоко, за да нагаждаш Великите Истини на спящото съзнание е напълно безсмислено.

Учителят казва: „Вие се занимавате с великите въпроси на живота, но Бог не се интересува от това. Той се занимава с малките неща, които вие не забелязвате“. Божественият подход към малките неща е метод за привличане на Универсалния живот. Сега Бог иска да пробуди хората за малките неща в живота. Защо? – Да постигнеш малкото, това според окултната наука означава да постигнеш необятното.

Лекция, държана на 8 юли 1994 г. Варна

ЗА НОВОТО

(Идея за размишление)

Соломон казва: „Няма нищо ново на земята“. Но Учителят е на друго мнение.

Учителят казва: „Няма нищо старо на земята.“ Защо? – Защото в Библията е казано: „Бог твори новото в света“. Всичко това, което е ново носи живот. Днес във всички народи и общества се явяват нови хора (не може да подценяваме и църквите).

Любовта е новото учение. Защо? – Защото тя раздвижва най-интимните и космични пластове в душата на ученика. Тук се раждат нови и колосални прозрения за мистериите на живота. Любовта е най-финото мислене и чувстване, което е скрито в дълбочината на душата и така новото разбиране на Любовта носи нови отношения и нови условия за развитие.

Учителят казва: „Не е важно твоето знание, а твоето отношение към нещата“. Тези условия ще дойдат по един строго определен начин.

Учителят казва: „Божественото учение ще се приложи само от пробудените“. Сега Светлината се усилва, процесите се сгъстяват и всичко това е за да се роди новото пробуждане. Под напора на голямата Светлина всички нечисти тела и характери ще се пропукат и техният живот ще изтече. И затова идва новото учение, защото на него ще се основе бъдещият строй.

Учителят казва: „Ще кажете, че искате новия строй. А какво ще стане, ако той дойде, а вие запазите недъзите си?“.

Учителят казва: „Христос дойде в света, за да можете да работите и да еволюирате. Затова вярвайте в Христа и работете“.

На една лекция в Русе през 1903 г. Учителят казва: „Тази Истина съм Аз, Господ ваш, когото постоянно търсите… Изпитвайте Писанията и вижте, че Аз постоянно говоря и уча, от Началото и до сега. През всичкото време АЗ съм бил с вас и за вас. Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказани. Добрите желания са от Божията Воля, а прищевките са от человеческата воля. Добрите желания са Неговата красота. Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Който се съмнява в Мене, не може да вярва в Истината, нито може да я намери“.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 20)

Ако злото и Ариман са изостанали в своето развитие, това не означава, че и човек трябва да ги следва и изостава. Борбата е следване и поради това изоставане. Когато човек е слязъл в материята, той не е слязъл като безпомощно същество. Напротив, вътре в себе си той носи тайна сила, която може да победи всяко зло. Според окултната наука постигнеш ли Духа, ти излизаш от външните светове и навлизаш във вътрешната красота и необятност. Бавно, постепенно и с голяма будност трябва да се постигат малките неща. Малкото владее безкрайните сили на творческата мощ.

Окултната наука казва: В полето на висшата област могат да проникнат само кротки, смирени, разумни, саможертвени души. Те минават през иглени уши. Борбените не са смирени. Това е грешката на тази Втора култура. Слънцето е смирено, любящо и жертвено и затова то е Извор в нашата слънчева система. Борбеният свят е бавен, външен и неразбиращ. Вътрешният свят е интензивен, динамичен, светлинен – той е духовният свят, който не трябва да се бори срещу злото, а трябва да развива в себе си все повече Духът на Светлината и той може тогава чрез този Дух на Светлината така да го одухотвори, че злото да се чуди какво е това преобразяване. Тогава Ариман (Бог на злото) чрез одухотворяване ще бъде победен и Светлината в човека ще блесне за един нов живот.

Христос казва: „Дерзайте, Аз победих…“.

Не борба, а одухотворяване ще даде властта и царството на доброто, но трябва да се знае, че това, което не може да се разбере, не може да се сбъдне.

Това, което учи учениците, е не Учителят, а Неговото присъствие.

Нашето пробудено съзнание е, което ни води към новата култура. Думата култура е мистична. Тя се дели на три части, които отговарят на трите свята: 1. Външен; 2. Вътрешен или духовен; 3. Централен или Божествен.

1. „култ“ – преклонение, поклонение;

2. „у“ – влизане навътре във вътрешността

3. „ра“ – Слънцето или Уникалната Светлина.

И така преклонението трябва да се превърне в служене на една вътрешна култура – културата на Уникалната Светлина на Слънцето. Истинската култура е скрита в Слънцето, т.е. в Светлината и тя не е нищо друго освен служене на Ра или служене на Духа. Така е разбираемо, когато Учителят казва, че идва от Слънцето. В този смисъл Учителят носи едно слънчево учение за живота. Така поклонението е на място, защото Слънцето е Дом на Прасветлината, а Прасветлината е символ на Божественото разбиране на живота. В Слънцето се изявява Универсалният живот на Духа. Общуването със Слънцето е влизане в интимност с Духа.

В посланието към тази църква Духът казва: „До Ангела на Смирненската църква пиши! Това казва Първият и Последният, който беше мъртъв и оживя. Зная твоите дела, зная твоята скръб и сиромашията, но пак си богат, когато те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинска синагога. Не бой се от това“.

Никога не е лесно да се говори на хората.

За чистия път според Учителя: Дори и пътят на Любовта е труден, все някой трябва да те води, а това дето хората се влюбват се дължи на факта, че те искат ръководство.

Много хора се питат кой е бил Учителят, но Той не разкрива нарочно своите минали прераждания. Учителят казва: „Това означава изключително голяма карма за българския народ“.

Учителят е вплетен тайно и много дълбоко в българския народ и в планетата, но по един Божествен начин.

„…Ето скоро дяволът ще тури някои от вас в тъмница, за да бъдат под изпитание и ще имат скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам Венецът на живота.“

Венецът (Кетер в Кабала) е свързан с Божествената Любов и тя е, която създава условия за близост. Така Бог пази своите неща. Венецът – това е жизненият елексир на алхимиците. Той идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на земята. На всеки две хиляди години слиза по една вълна на безсмъртието, т.е. по един Миров Учител. Бъди верен до смърт – това е качество на Истината, това е качество на волята. В специалната книга на Учителя „Заветът на цветните лъчи“ участва и Христос, там участват Велики космически тайни. За цвят на Истината в един по-висш смисъл въобще не може да се говори, защото вибрациите на Истината надрастват понятието цвят. Истината е една абсолютно стихийна същност и затова тя няма цвят. Тази същност е необикновена, но това не е цвят нито на земята, нито на ада, нито на рая. Земята – това е мястото, където много плачат. Адът е мястото, където винаги плачат. Раят е мястото, където никога не плачат, но раят е само началото, подготовката за този универсален цвят на Истината. Този цвят на Истината е непоносим, символичен и затова думата цвят се използва само символично.

Учителят казва: „Вие виждали ли сте моята Душа? Слънцето потъмнява, когато Аз застана до него“.

Когато Учителите използват думата „Аз“ те обозначава единството, цялото, но само тогава, когато го няма егото. Това е една велика идея за силата на Любовта.

Учителят казва: „Като не разбира Любовта човек слага за център своето разбиране и така изгубва живота“. За да може ученикът да получи Венеца на живота за който говори Христос, се изисква едно много важно условие: ученикът трябва да съхрани и запази своята интензивност. Това се отнася до скоростта на мислите и чувствата, това се отнася до светлите мисли и благородните чувства – тайна на късите и всепроникващи вълни. И тук се крие силата на живота.

Лекция, държана на 15 юли 1994 г. Варна

РАЗМИСЛИ ЗА ОКУЛТНАТА МЪДРОСТ

(Идея за размишление)

Учителят казва: „За Мъдреца грехът е богатство“.

Казва се, че Христос слезе на земята и понесе греховете на човечеството. Бог не хвърля греховете (въглените), а ги превръща в диаманти. Грешките и престъпленията на хората, Той превръща в добродетели. И злото в крайна сметка се превръща в скъпоценен камък.

Учителят казва: „Истински можеш да обичаш само този, който е изработил нещо съвършено в себе си. Който иска да стане съвършен трябва да се освободи от всички лъжеучители вън и вътре в него“.

Учителят казва: „Ние носим едно Божествено учение, но не спорим. Не можем да го сравним с нещо“.

Учителят казва: „Миналото оставяме на светските хора, бъдещето за религиозните, а за нас е настоящето, то е Божественото“. В Духа няма минало, няма бъдеще, той е живот, който се реализира сега, в настоящия миг.

Навремето учениците на Христос се държаха за различни старозаветни идеи. И тогава Духът ги подложи на гонения, за да се освободят от идейното насилие на старозаветните форми. Така Йоан Кръстител плати с главата си, Павел пострада, Петър се преобрази…

Учителят казва: „Всяко учение е добро, но може да се използва от хората за зло“.

Необходимо е да даваме свобода на хората, а не да искаме да ги правим ученици на Учителя. Най-малкото насилие е знак на Черното Братство.

Църквата казва: „Смирението е майка и основа на всички дарби и развития“.

Идването на Царството Божие представлява пробуждането на космическото съзнание. Но това не е краят на Пътя.

Учителят казва: „Краят на Пътя е началото на нов Път“. Това означава, че Пътят е безкраен. Всички въпроси във връзка с Пътя са неразумни, а всеки неразумен въпрос усилва и утвърждава егото, т.е. ума.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 21)

Христос казва: „Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам Венеца на живота.“

Венецът на живота се изработва под вътрешното влияние на космическия импулс, който идва от Христос. Христос има космическо влияние и затова само едно такова Същество може да донесе нова епоха и да даде обратен и възходящ път на еволюцията.

Словото се превърна и слезе на земята като Син. Това означава, че Логоса (жертвата) или проявеният Бог, е пожертвал своето величие и е слязъл от Уникалната Светлина и се е вселил в едно човешко тяло. Така космическото Слово стана плът (това е от големите мистерии), за да донесе на земята една нова окултна и обновителна сила, която да се всели в човешката душа и да извиси човешката еволюция.

Във Венеца е заключено всичко, което човешката душа търси. Венецът е символ на Дървото на живота, а това всъщност е Абсолютната Реалност и тук се държат всички тайни.

Кабала казва: Кетер – Венец – най-висшите йерархии на Любовта. Наричат се Живи Святости.

Великото Лице обхваща Съществото на Съществата в неговата безпределност. Няма абсолютно познаване на Твореца, защото Неговото Лице е безкрайно, това е Голямото Лице.

Когато едно същество проектира мисълта си към Бога, то постепенно Го изучава, без да може да Го изучи. А когато Бог изучава нещата, Той насочва мисълта си към тях, но не ги изучава, защото Той ги познава, защото те са в Него, те и Той са Едно. Знае се, че нищо не съществува, което да не е свързано с Него.

Учителят казва: „До идването на Христос, земята слизаше все по-надолу в гъстотата на бездната. С идването си Христос спря този процес и даде обратно движение. Сега земята се движи отдолу нагоре и с това тя навлиза във все по-рядка среда. Постепенно ще стане астрална, а по-късно и духовна планета“.

Трябва да се знае, че в духовната същност е закодирана Великата Любов на Логоса. И тук се намира Венецът на Истината. В тази духовна субстанция се крие една нова и девствена материя на вътрешния космос.

Словото на Христос трябва да се разбира винаги като идея на една скрита дълбочина.

„Бъди верен до смърт“ това е истинската и абсолютна вяра.

Учителят казва: „Ако по време на изпит се съмнявате или колебаете, това е мярка, че изпитът няма да бъде издържан“. В последните времена Антихристът ще има изключителна власт. Той ще лекува и ще обсебва. От ученика се иска само будност. За да се заличи кармата е необходимо пробуждането.

Истинската вяра е вяра до край. Това означава до смъртта. Когато вярваш с такава вяра, ти ще преобразиш смъртта в живот. Вярата докрай надраства смъртта, надраства ума. Умът не може да служи. Сърцето е постигнало висша еволюция, то може. Само при тази вяра можеш да възкръснеш. Надрастването на ума е освобождение, защото където има ум, има граници. Една от тях е смъртта.

Христос казва: „Който има уши нека слуша що говори Духът“. – Уши значи будност.

Будността е винаги висш израз на волята и на душата. Ако имаш земни уши ти не можеш да слушаш. Човек има земни уши, когато има земни интереси и нечисти желания. И тогава на помощ трябва да дойдат страданията. Те произвеждат разум. Страданията ще направят ушите на човека духовни. Това е благородната мисия на страданията.

„Който има уши…“ – това е будността на човека, на учениците към новата духовност, а не към земните уши, които винаги спят дълбок сън. Спящото ухо няма способност да слуша Божието Слово. Спящо ухо означава спящо съзнание.

В човешкото същество Венецът се намира във върховната чакра. Тя има ослепителна и Уникална Светлина. Трябва да се знае, че отварянето на тази върховна чакра означава тотален край за съществуването на злото.

Кабала казва: Светлината на Великото Лице, т.е. Светлината на Истината, е така върховна, че тя може да се свърже само със самата себе си, т.е. с Посветените. Затова Посветеният е същество на Светлината. Той живее сред ослепителната Светлина на своя Баща – връзката между Баща и Син. Така Посветеният става духовно същество.

Усилията на Посветения (ученика) се възнаграждават с Венеца на живота.

Ние трябва да се подготвим за новия живот, който ни очаква. Едно от най-важните неща е молитвата. Колкото повече се молиш, толкова повече се изпълваш със съзнателност. Молитвата в чист вид, това е пламъкът на добродетелите. Колкото повече се молиш, толкова повече има кой да те чуе и ръководи. Без молитва ще останеш без просветление. А без просветление и ново разбиране ще останеш в безизходност.

Молитвата е творящо действие.

Кабала казва: „Думите вибрират в своите строго определени закони“.

Учителят казва: „Светлината е свързана с определени думи, топлината с други, могъществото си има свои специфични думи“.

„Който има уши…“ Кого да слуша? – Любовта. В сферата на Любовта нещата се разбират по Божествен начин. Защото в сферата на Любовта ти не си човек, ти си Божествено съзнание.

Защо трябва да слушаш Любовта? – За да разбереш себе си и за да бъдеш избран. Когато си избран от Духа, тогава вътрешният глас е безгрешен.

Венецът на живота – Кетер, това е есенцията на Любовта.

Важно за размишление: Лао Дзъ, когато е бил ученик, често посещавал своя Учител и винаги е мълчал. Не е Учителят този, който учи, а неговото присъствие. Години наред мълчание са изработили в него изключителна пасивност и дълбочина. В пасивността се постига дълбокото мълчание, където се открива Истината.

Лао Дзъ казва: „Смиреният Дух е виждане“.

Дао, това е Пътят, по който няма никакви знаци.

Тайната на орела е, че когато той лети не оставя никакви следи. Орелът е символ на висотата на Словото. Всеки ще го постигне по свой собствен начин.

Когато орелът лети, крилата не се движат, но той лети мощно. Това е тайната на синтеза между движението и покоя – дълбоко качество на Духа.

Лекция, държана на 22 юли 1994 г. Варна

ХРИСТОС

(Идея за размишление)

Бог никога не се учи, но всички Негови служители има какво да учат. Този, Който е вътре в дълбочината на човека никога не учи, Той само се проявява.

Христос, който е научен от Отец слезе, за да покаже разумния живот на човечеството.

Виното, което Христос направи, това е новото учение, което прави хората трезви.

Учителят казва: „Усилвайте Светлината си, за да разкриете и най-затънтените кътчета на своята душа“.

„Блудният син“ представя старото човечество. Възкръсналият човек представя новото човечество, което се създава сега.

Учителят казва: „Аз зная кога ще дойде Христос на земята, но ако ви кажа това ще бъде най-голямото нещастие за вас“.

Голямото брожение в света се дължи на Великия Христов Дух, който работи в дълбините на цялото човечество, както и в дълбините на земята.

Христос е живата енергия, която слага всичко в изправност. Христос дойде на земята, за да се справи със злото. Той пое отровата на злото и го смекчи. Учителят казва: „Затова Христос проля своята кръв и тя стана квасът на живота“.

Учителят казва: „Христос дойде на земята обвит в мантията на страданието, затова малцина Го познаха. Но има 144 000 души свързани с Него, те Го познават при всички условия, защото са завършили своето земно развитие“. А тези, които не Го познават, те се държат за старите разбирания, те са хванати от тях.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 22)

Послание до Пергамската църква (третата културна епоха). Това е Египетско-Халдейската култура. Тук слизането в материята е още по-дълбоко. Но в тази епоха много същества са намерили в себе си вътрешни сили и способности и с тях са започнали да изучават околната среда. В тази културна епоха се е работило най-много със Словото.

За израза в Библията: „Меч, който излиза от устата“. В Египет специално са се изучавали вътрешните сили на Словото. Например думата „Истина“ се смята, че е изградена от най-великите Божествени сили и се е знаело, че в нея се крие тайната на свободата. Малко са били Посветените, които са постигнали ключа на тази универсална Истина. Знаело се е, че животът придобива своята сила само чрез свободата.

Силите на тази епоха са били едно изострено Слово, което е от такъв характер, че прилича на меч с две остриета. Египтяните са проучили тайната на вътрешните сили на Словото и са развили магията на Словото. Така е можело да се прави добро и зло, според характера на този, който го употребява – „меч с две остриета“.

Важен момент: Когато висшата Светлина е слязла в по-ниските полета, тя се е превърнала в „меч с две остриета“. – Става въпрос за менталния свят.

Това Слово е път към живота и за Посветените е изключителен инструмент за постигане на живота, защото Бог се реализира под формата на живота.

Посветените в Египет са наблюдавали, че когато едно семе е покрито от земя, то е сред тъмнината. Но вътрешната сила в него, която е духовна го освобождава. Оттук следва, че истинското могъщество е безмълвно, вътрешно и духовно.

Библията казва: „До Ангела на Пергамската църква пиши: Така казва Този, Който има двуострия меч. Зная къде живееш, там където е престола на Сатана. И държиш здраво Името Ми. И не си се отрекъл от вярата си в Мене. Но имам малко нещо против тебе: защото имаш някои, които държат учението за Валаама, който поставя съблазън пред израелтяните, та да ядат идолопоклонството и да блудстват. Така и ти имаш някои (кръга на Хермес), които държат учението за николаитите. Затова покай се и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми“.

Двете остриета – положителната и отрицателната власт на Словото.

Кабала казва: „Милосърдието е положителната власт, а Строгостта е другата власт“.

Трябва да се знае, че Милостта е едно творящо присъствие, а Строгостта не е негодувание на Бога, а аспект на Неговата Истина.

Кабала казва: „Строгостта или Суровостта се явява за хората като космическа тъмнина поради недоразвити способности“.

Важно за Божия гняв: Неговият гняв е чист, защото изхожда от мярката, която е самият Той. Именно затова Неговият гняв е справедлив. Само Истината има право да се превръща в гняв. Човешките същества нямат това право, защото те пропадат. Истината е универсалното право. Когато Бог се разгневи не може да се говори за никакви противоречия. Затова Христос казва: „Ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми“. Тук Милостта се е превърнала в Суровост. Това отстранява злото и така се явява правдата.

Кабала казва: „Ако имаше само Милост щеше да има разлагане. Тогава Милостта не би била положителна без нейната отрицателна страна Суровостта (строгостта)“.

Така Бог действа понякога чрез Суровостта, но в Него няма никакво зло.

Христос казва: „Който има ухо нека слуша що говори Духът. А на тези, които победят ще дам скритата манна, и ще му дам и бяло камъче. И на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен онзи, който го получава“.

„Бялото камъче“ е тайно духовно име на човека, дадено му преди сътворението на света.

Гневът може да се владее само от Истината. И гневът, и Милостта са израз на Този, Който владее всички неща.

Бог ни учи какво да избягваме и към какво да се стремим.

Мечът – в тази епоха са работили със силата на Словото. „Острият меч“ – силата на тази епоха. Но имало и нещо, което те не са разбрали, защото мечът е бил с две остриета (не се отнася за меча на Хермес). С Меча на чистото Слово се е прониквало в силите на природата и астрологията е достигнала връх. Само Посветените могат да правят хороскопи, защото влизат във връзка с Ангела-хранител и невидимите помагачи.

С това Слово-острие се е прониквало във вътрешността на звездите и се е разчитал техният език.

В Египет по върховете е имало различия и „Словото-меч“ е стигнало опасна граница – между бялата и черната магия.

Отец ни даде да възприемем Истината чрез Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Живота“. Христос ни изважда от обикновеното съзнание чрез Истината и ни въвежда в свръхсъзнанието.

Учителят казва: „Всички Истини ни се откриват посредством Любовта“.

Лекция, държана на 29 юли 1994 г. Варна

РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА СМЪРТТА

(Идея за размишление)

Смъртта е велико явление, велика красота, защото смъртта е процес, който разлага в духовния свят егото. А когато егото бъде разложено, човек се връща към истинския живот.

Смъртоносните моменти в живота на искрено стремящия се ученик отговарят на идеята на кръщението, защото само кръщението е, което преобразява живота и което надраства смъртта или егото.

За да оживееш в Духа, егото трябва да умре. Дълбочината е чиста духовност. Егото умира в дълбочината.

Смисълът на живота се разкрива в най-опасните и трудни моменти. Опасните или смъртоносни моменти отговарят на идеята за дълбочината.

Голяма опасност означава големи разкрития.

Лао Дзъ е умрял много красиво, чрез медитация, т.е. чрез будна съзнателност. Щом умираш в будност егото е надраснато.

Окултната наука казва: При това условие навлизаш в нов по-дълбок живот на съществуване, навлизаш в покоя на динамиката на Небитието. В Небитието няма его. От тази дълбочина Лао Дзъ е водил учението.

Според Лао Дзъ Истината трябва да бъде възприета, а не разбрана. Разбирането е въпрос на бъдещето. Лао Дзъ не е изнасял учение, нито религия. Учителят прави изключение по Божествени причини. Лао Дзъ във всеки миг се е стремял да постъпва чисто и свято без техники. Трябва абсолютна будност, за да си постоянно в Дао.

Когато един човек плува към дълбочината на морето и има его, той не познава законите на морето и може да се удави, защото егото умира в дълбочината.

Ако един човек живее несъзнателно, той така и ще умре. Такъв човек не може да наблюдава най-важния процес на своя живот. Защото тук може да се види видението за Тайната на живота, т.е. да се види Духът, който е мистична сърцевина на съществуването.

Ученикът трябва да прави всичко с будност, за да може да съхранява всичко в себе си. Например, ако ученикът се стреми към щастие, то той е загубил своята будност. Навътре в най-дълбоките тайни на Битието не се говори за щастие. В най-голямата дълбочина на живота щастието е само една малка светлинка.

Дълбочината на живота е Възкресение и Възнесение, а не щастие.

Когато Христос беше разпънат на кръста, това разкри величието и красотата на живота, защото когато Исус е разпънат се ражда Христос, т.е. когато човешкото е разпънато се ражда Божественото.

За да разберете ясно всичко, което говоря и което премълчавам, трябва да умрете. Как? – С Любов, с будност, с воля! Живата Истина не се прекъсва в процеса на умирането, т.е. умирането има полза само ако можеш да възкръснеш, защото само тогава ти се раждаш в полето на Истината. А това е, което ти търсиш през целия си живот. Иначе има опасност да си въобразяваш, че си жив, но това е илюзия, защото си двойствен. Щом не можеш да надраснеш егото, то си остава твоята смърт.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 23)

Христос казва: „На този, който победи ще дам скритата манна“. Това означава, че който победи отрицателните сили в себе си и ги превърне в положителни и слугуващи сили на Великата и Вечна Воля. Тази Воля е Велика, защото е Всеобхващаща. И защото е казано: „Едно врабче не умира без волята на Небесния Отец“.

Човечеството не е в състояние да разбере тази Велика и Всеобхватна Воля. Тази причина налага смирението като естествен закон.

„Скритата манна“ – това е есенциална храна, това е Любовта. Кой се храни с тази есенция или с тъй наречения Елексир на живота? – С тази храна се храни само будният, т.е. ученика, в който се е пробудило космическото съзнание.

Любовта е есенция и източник на всички неизказани съкровища. Само висшият Аз в човека може да се храни с есенциалните сили на Любовта.

Има една велика способност, чрез която могат да се разберат и най-закътаните тайни на живота. Това изключително качество се нарича смирение. Това е магическа способност да проникваш вътрешно в Същността на нещата. Гордият няма тази способност и затова силите на живота го унижават и оскърбяват. Никой не може да унижи смирения.

Тази способност има и друго едно име, но то е скрито там, където са скрити свещените неща. Всяко качество от този род се развива по строго определени Божествени закони. Когато то се развие в своята пълнота, то придобива Божествена власт и влияние.

Много важно! Мярка е: Най-малкото насилие е диагноза, че не можеш да обичаш по Божествен начин (отнася се и за майките, и за всички хора).

Когато това качество (смирението) е цялостно развито, то позволява на Бога и висшия живот да заработят в човека по закона на късите вълни, т.е. висшите вибрации.

Истинското смирение е символ на една велика, чиста приемствена воля.

Смирението е „скритата манна“.

„Бялото камъче“ е финото, пречистено човешко съзнание, в което се пробужда Богочовекът. С това Първично съзнание човек е излязъл от Универсалната Същност и Светлина на Бога. На това „бяло камъче“ е написано тайното и духовно име на човека, т.е. името на човека, когато той е излязъл от Същността. Това е окултното име на човека, което ученикът трябва да възстанови в своята вътрешност. Това име е загубено поради начина на живот. Това е Свещеното име, което всеки човек има. Това е неговият космичен код. То идва при Посвещението. Останал е един тайнствен и свещен спомен. (Хората търсят по бреговете обли бели камъчета.) Символично подсъзнателен спомен. Бялото камъче е една дълбока идея и вътрешно Божествена тайна.

Тайното име на човека отговаря на неговата вътрешна цялост и Светлина. Това е неговата сияеща пълнота на съществуването. Окултното име на човека е свързано с идеята за Безкрайността то носи в себе си чисто Божествено излъчване без примеси. Христос го е обещал на тези, които победят, т.е. минат през вратата на Посвещението. Това става когато в ученикът е пробудена една висша степен на Божествено Съзнание. Божественото Съзнание е много висок връх и до него трябва да се изминат много стъпала.

Кабала казва: „Най-висш символ на душата, това е Неговото Лице, т.е. Голямото Лице“. Това лице на Абсолюта не може да се познае, защото е синтез на всички добродетели, т.е. синтез на всички Божествени излъчвания. Те са израз на Неговите върховни качества.

В Кабала това още е Ен-Соф, т.е. Безкрайната Непорочна Светлина.

В нашия малък свят е необходима Суровата Истина, за да може да се твори. И чрез символа на творчеството и ние да засияем един ден.

Библията казва: „Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш Небесен“.

Именно Суровата Истина е важно условие за творчество, което е път към Светлината и Сиянието.

В суровите условия се ражда творецът. – Това е една от окултните тайни, защото Бог е произлязъл от хаоса. Тук е Величието на Твореца. И Неговият Син Христос трябваше да бъде разпънат от силите на могъщия хаос и да възкръсне, и да стане творец на новия живот и новата светеща раса. Това ще се случи и с учениците, които искат да израснат.

Учителят казва: „Антихристът ще се въплъти в Европа и по един закон на силата ще привлече всички лоши хора около себе си. После ще бъде разпънат“. Преди това ще бъдат изкушавани даже избраните красиви и важни неща от живота на ученика. За да се роди новото са необходими две противоположности. Затова е необходим хаосът.

1. Могъщият хаос се явява като забулено зло на Единството и Универсалната Реалност.

2. Самата Истина облечена в облеклото на Сияещата Светлина.

Кабала казва: „Суровата Истина е Самият Бог в действие“. И тази Сурова Истина за Посветените от Кабала не се различава по нищо от Неговата Милост. Тази Сурова Истина е една Вечна мярка, но слепите наричат тази мярка зло или дявол поради тъмнината в себе си.

Лекция, държана на 5 август 1994 г. Варна

ЗА ПРАВИЛНОТО МИСЛЕНЕ

(Идея за размишление)

Посвещението е най-красивият процес на земята, защото това означава да се върнеш в своята собствена безкрайност. Всеки, който върви по златния път навътре, ще съзре своята абсолютна огнена Същност.

Когато ученикът навлезе в Любовта, в него започва непрестанно да извира отвътре една чисто духовна сила, която дава устой в живота и затова именно Любовта е Велика основа.

Пътят на ученика е път към неговия собствен огнен произход, към неговата собствена Светлина. Истинският стремеж ще превърне ученика в Огън.

Когато познаеш себе си, ти си вече у дома. Това е идеята „Царството Божие вътре във вас е“. Истинското царство е в дълбочината на душата.

Изида е символ на Любовта, а в тази Любов човек се ражда и себепознава. Чрез Любовта човек се възражда в своята първична Божественост.

Любовта е особен образ на живота, а всички други образи са обикновени. Любовта е образ на будното развитие на вътрешността. Любовта е която освобождава пленените от кръста на материята, т.е. от кръста на илюзията. Някои се страхуват от кръста, а други смятат да се преборят с него. Но не е необходима никаква борба. Това, което се иска, е промяна на мисълта, промяна на начина на мислене. Само където начинът на мислене се променя, се променя и светът.

Главното условие е правилно мислене, а правилното мислене е мислене на Бога, същевременно е мислене чрез Бога.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 24)

Послание до Тиатирската църква (четвърта културна епоха).

Това е послание към Гръко-Римската култура.

В посланието се казва: „До Ангела на Тиатирската църква пиши: Така казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и чиито нозе мязат на лъскава мед“.

И после Христос чрез Йоан казва: „Зная твоите дела и Любовта и служенето ти, и търпението, и че последните дори са по-много от първите“. И както по-преди, пак има едно „но“! – „Но имам против теб това, че търпиш жената Иезавел (ще обясня символа на тази жена), която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох ѝ време да се покае, но не иска да се покае за блудствата си. Ето Аз скоро ще я тръшна на болно легло и ще туря в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея. И ако не се покаят и чедата и ще поразя със смърт, и всички ще познаят, че Аз Съм, Който изпитвам вътрешността и сърцата.“

Казва се: „Ще поразя със смърт“.

Ще обясня. Когато някой е убит жестоко, това е един окултен процес на кристализиране на Суровата Истина, а не работа на дявола, както мислят слепите (става въпрос за слепите съзнания). И понеже Истината не е дошла да ги освети и освободи от мрака в тях, и те поради своята слепота мислят, че тъмнината е вечна.

Учителят казва, а това се потвърждава и от Хермес, и от Мохамед: „Смъртта е чисто Божия работа“. А не работа на бедния ограничен служител на Бога, наречен дявола. Дяволът няма думата, когато Суровата Истина говори, той изпълнява някои неща, но не може да взима решения, защото той тогава трепери и прави само това, което се допуска от тази Велика мярка, наречена Голямото Лице (в Кабала) или Истината. Защото има само една Вечна мярка и всички Йерархии, и на Черното, и на Бялото Братство се съобразяват само с нея. Тази мярка е Вечната красота в Битието и Небитието и тази мярка е идеалът на космоса. Тази форма на Истината външно е символизирана от Слънцето (има само един център), което е идеалът на космоса. Но тази форма по своята есенциална същност е чиста субстанция, т.е. тя е чисто духовна, а понятието „слънчевата Светлина“ е прикритие на една от най-дълбоките окултни тайни на Небитието. За което по принцип всички Посветени спират да говорят, защото тук се навлиза най-дълбоко в Свещената Аура. Този въпрос спада към друг цикъл.

Казва се: „Ще поразя със смърт“. Това е израз на Суровата Истина, а тя се намира навсякъде. И именно поради това хората често чувстват, че смъртта дебне на всяка крачка.

Христос може да порази със смърт, но Той не се смесва с нея, защото Той е символ на Великия живот.

Едно Висше същество може да прониква в злото и мрака без да се смесва с тях, но при човека не е така. Той се смесва със злото, с лъжата, със страстта и т.н. и това е неговата голяма грешка.

Висшият свят има проникване без смесване.

Учителят казва: „Висшите светове могат да проникват нисшите, но нисшите не могат да проникват във висшите“.

Това проникване без смесване разкрива метода на Универсалната Светлина. Това проникване е първично качество на Светлината. Ако това се разбере добре, тогава няма голямо значение дали един човек ще се роди грозен физически, защото той може да развие красотата на своята душа. В този случай е възможно до голяма степен вътрешната му красота да осмисли външната му грозота.

Христос казва: „Ще въздам на всеки от вас според делата му. А на този, който победи и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще му дам власт над народите, както и Аз получих от Отца си. И ще му дам утринната звезда. Който има ухо нека чуе що говори Духът на църквите“.

В тази четвърта културна епоха човешкото съзнание е паднало напълно във физическото поле. Затова Христос казва: „Аз Съм Този, който изпитва вътрешност и сърца“.

В тази четвърта епоха Космическият Аз (Христос) е слязъл на физическото поле, т.е. Христос слиза в плът и с определена мисия, за да утвърди Аза или човешкия Дух.

Космическият Аз (Христос) работи същевременно отвътре и отвън, макар че е слязъл и на физическото поле. Той работи много усърдно за организиране на душевния живот на човека. А това е епохата, в която се утвърждава властта на Аза в човека. И затова Христос казва в посланието: „Аз съм, Който изпитва вътрешността“. И който победи, т.е. който утвърди Аза в себе си, т.е. Духа под влиянието на Христовия импулс, той ще стане господар на своя живот, т.е. ще му дам да влезе в мистичния живот на новата епоха. Това е идеята за „утринната звезда“.

Христос говори окултно, макар и с прости изрази. „Ще му дам утринната звезда.“ Тези думи са все пак завеса, която не дава пълно разбиране на вътрешния живот на Духа. Въобще, когато се говори за завеса, трябва да се знае, че Христос и Посветените отстраняват обикновените и паднали духове от разбирането на Духа. Друг път ще обяснявам дълбоките причини защо Христос говори на народа с притчи, на своите ученици разкрива символите, а само на Йоан разкрива Универсалната Истина. Това са три степени, три категории, три различни метода. Това, което казах не означава, че този въпрос ще се разкрие, но дава една идея (става въпрос за новия живот, за утринната звезда).

Защо има завеса? – Завесата предпазва човека, т.е. неразбирането предпазва човека от опасната среща лице в лице с Небитието.

Учителят казва: „Невежеството за сега е едно голямо Благословение за хората“.

Една от най-големите опасности в живота е да застанеш лице в лице срещу самата и единствена Тайна на живота.

Ако искаш Бог да се разкрие в твоя живот, ти трябва да се превърнеш в Любов, защото Бог се разкрива само в Същността, т.е. в есенцията на живота, а това е Любовта.

В тази епоха човешкото Аз на истински стремящите се ще се утвърди напълно и ще се одухотвори, и ще добие власт над материята.

Пророчествата на Иезавел и това, което е казано за тях в скритият смисъл означава, че това е едно отпадъчно ясновидство, което трябва да изчезне напълно, защото в него вече има нещо остаряло и болезнено. А развитието е отишло вече много напред и поради това, че човешкият Аз вече е слязъл на физическото поле и чрез този Аз вече се изработва новият поглед, чрез който се гледа отвътре навън. Затова този, който дава посланията, иска това остаряло ясновидство да прекъсне вече, за да може човешкият Дух да се осъзнае и пробуди напълно в долното материално поле.

Тук ще обясня още някои моменти. В това остаряло ясновидство няма творчество, то е в застой. Там, където няма творчество, Светлината се раздробява и накрая от човека остава една малка и мъждукаща светлинка. Но тази малка светлинка не може да бъде представител на Уникалната Светлина. По този път човек изгубва Светлината си, т.е. себе си (става въпрос за това отпадъчно ясновидство). А човек има задача да се познае.

Изразът „Познай себе си“ означава едно пряко разкритие на Уникалната Светлина отвътре.

Кабала казва: „Да познаеш себе си значи да станеш Светлината на света“.

Уникалната Светлина не е нищо друго освен квинтесенцията на небето. Другият израз е Универсалният Дух.

Трябва да се знае, че творчеството е образ на Бога и то води към целостта на живота. Целостта на съществуването няма собствено отделно естество.

Всички неща, които виждаме са едно символично було на Неговата Универсалност и Цялост.

Защо е отправена забележката към Иезавел? – Това отпадъчно ясновидство е загубило един важен елемент в себе си, а това е чистотата. Без чистотата никога не може да се говори за истинско творчество.

Окултната наука казва: „Остарялото ясновидство е вмешателство на нечисти сили и изостанали духове в своето развитие“. С това вмешателство те задържат човешкото развитие.

С думата „Иезавел“ са обозначени изостаналите духовни сили – това са медиуми, които спекулират със стремежите на хората към чистото, духовното и святото.

Лекция, държана на 12 август 1994 г. Варна

ЗА ВЯРАТА

(Идея за размишление)

Всяко нещо в своята най-дълбока вътрешна същност съдържа центъра на центровете.

Всяко създадено нещо съдържа в себе си Универсално Начало.

Когато едно същество се просветли, то се връща към Универсалния Център. И когато то се просветли, то става жертва, свята жертва. Всяка жертва се поглъща от Универсалния Център и се абсорбира, за да може да осъществи в себе си целостта на съществуванието, целостта на живота. Всичко това означава, че човек дълбоко в себе си е едно Универсално Същество. Само човек е образ и подобие на Бога. За ангелите не е казано. Всеки трябва да постигне своята Универсалност.

Кабала казва: „Завръщането на човека към този Универсален Център обхваща всички сфери и светове“.

Всички проблеми се разрешават чрез метода на абсолютната вяра, когато тази вяра се превърне в сила на Любовта. Това означава надрастване.

Само когато надраснеш една трудност можеш да направиш връзка с Божественото Начало. Тогава се освобождаваш от привързаността, която е бариера. Надрастването е въпрос на вяра, на преобразувание. Това означава задвижване на всички динамични сили в душата. Ще обясня: Вярата е процес, в който душата се поглъща от Бога. Така тя осъществява своето освобождаване. Вярата е процес, който ускорява окултните и динамични сили в човека. Именно чрез тях човешката душа се освобождава от злото и проблемите. Това означава, че когато един човек има много проблеми и не може да се справи с тях, той няма динамика и няма сила на вътрешния си живот. Чрез тези окултни и динамични сили се навлиза в истинското знание, което се трансформира в живот. Чрез абсолютната вяра човек се домогва до истинското знание и то става негова мярка.

Вярата е важна основа, тя е началото, чрез което животът ще се преобрази. Чрез абсолютната вяра, твоята енергия се поглъща от Авир, или Етера, и по този начин идват новите методи. Защото Етера е свързан завинаги с безкрайната вътрешна същност на душата.

Чрез абсолютната вяра се навлиза в най-дълбоката вътрешна същност на сърцето. Тук се осъществява Богопознанието, защото Бог е скрит в най-закътаната част на сърцето. Тук се осъществява Богопознанието. Затова никой не може да построи живот без Бога или Богопознанието, което се осъществява от абсолютната вяра. Защото вярата в Бога е най-мощния лост на динамичните сили.

1. Когато съмнението попадне в безбожния, то се увеличава и после се развъждат проблеми и тревоги.

2. Когато съмнението попадне във вярващия, то се обезсмисля, защото другото име на вярата е дълбочината. Дълбочината изхвърля всяко съмнение, т.е. всичко нечисто и повърхностно.

Закон е: Нечистият никога не може да се самоусъвършенства. Всичко започва с пречистването.

Щом съмнението е в теб не можеш да заблудиш никой друг, освен себе си. Ако вярата е твоята основа тя постепенно ще те обожестви.

Кабала казва: „Истинската религия е само тази, която обожествява човека“.

Само когато си обожествен ти можеш да навлезеш в сърцевината на живота. В това число в големите мистерии.

Съмнението ще си остане винаги една лоша вътрешна рана. Рано или късно човек трябва да се освободи от нея.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 25)

С всичко това Посланието иска да каже, че това ясновидство е отхвърлено (прекъснато) и човешкият Аз трябва да се насочи дълбоко в себе си и да открие там Бога.

Знанието за Бога не зависи от никаква наука, а от правилния начин на живот. Той е свързан пряко с Божествените принципи. Това няма нищо общо с ходенето на църква, защото вътрешните правила на живота са записани в дълбоката книга на живота, т.е. в човешката душа.

Само който живее правилно, ще получи истинско знание, а то произлиза от Неговата Милост. Има хора, които посвещават живота си на една кауза и не постигат нищо съществено, защото не живеят правилно. Когато живееш правилно ти превъзхождаш всяка друга наука. И когато правилният живот е налице, всяка наука, която обичаш ще те дари с живите си вътрешни истини.

Първо е науката за живота, т.е. Свещените отношения към нещата (в тайната стаичка) и после е всичко останало. Търсете първо Свещеното, останалото ще ви се придаде. Изработете Свещени отношения към Бога, след това всички останали хора и неща ще се определят.

Всяка наука е свързана с едно невидимо Същество, което управлява нейните най-вътрешни закони и тайни. За да се разберат те, човек трябва да има една висша способност. Това е смирението или възприемането. Само смиреният е възприемчив за Божествените Истини. Тази способност идва от правилния начин на живот.

Закон е: Всички нечисти хора, които трупат знания, вървят към голяма тъмнина.

Правилен живот е живот отдаден на Бога и на хората. Когато си отдаден на Бога не можеш да очакваш и най-микроскопическата благодарност, това е слабост.

Силата на Христос се намира в неговия начин на живот. Това определя и силата на Неговото Слово. Ще обясня: Правилният начин на живот е метод за истинска връзка с Бога. Ученикът няма достъп до фантазии и илюзии.

Чрез правилния начин на живот се постига видението на Истината, а то издига човека над всичко преходно и измамно. Такъв човек няма проблеми, има задачи. Чрез правилен начин на живот ученикът издига своя дух в неизменна област.

За да се разберат Съкровените тайни на Библията не зависи от четене и цитати, зависи от начина на живот.

Учителят казва: „Това е едно Велико и Свято изкуство, за което Христос едва е загатнал“.

Тъмните сили са паднали от живота, защото са сгрешили в начина си на живот, на мислене. Как е станало това? – Чрез един могъщ и властен светлинен лъч на Духа. (В Кабала е обяснено.) Когато този лъч е излязъл навън, това е бил изпит за всички йерархии и светове. И само тези, които са издържали са могли да организират своя вътрешен живот. Те са станали същества на Светлината. Някои не са падали, като Христос, Архангел Михаил. Други са постигнали освобождението с цената на много прераждания. Това са двадесет и четирите старци, 144 000 Посветени и милиони техни ученици.

Учителят казва: „Сега се подготвя двадесет и петия старец“. Двадесет и петия Велик Посветен от всеки голям цикъл.

Истинските усилия, които се искат от ученика не са нито големи, нито натоварени, нито тежки. Те са малки, леки, с Любов, т.е. като работиш с Любов ти работиш с лекота.

Които са се стремили в отношението си към Святото Слово без Любов, са били изтласкани навън и са станали веществени, облечени в тяло. При това условие част от Светлината се е скрила. Когато един човек те привлича с нещо, това е остатъкът от тази малка светлина. Тази малка светлина в човека трябва да се разгърне и да обхване всички светове. Това е въпрос на себепознание или раждане на Бога в човека. Тогава няма да остане нищо от Иезавел или отпадъчните духове и сили, които държат човека в застой. Те ще бъдат отстранени и тогава човек ще покаже своите скрити съкровища, т.е. своите Божествени блага и богатства скрити в неговата душа.

Адам и Ева са били изхвърлени от живота, защото не са познали Любовта, която им е говорила, не са познали гласа ѝ, метода ѝ, предупреждението, че само Посветени могат да ядат от Дървото за познаване на доброто и злото.

Бог е Любов и тя е опора на всичко живо. Но когато тя не се познава, тя се превръща в голяма опасност. И днес се знае, че най-големите нещастия са произлезли от злоупотребата с Бога, защото Бог е Любов. От тази злоупотреба е произлязла идеята за Божествения гняв.

Лекция, държана на 19 август 1994 г. Варна

ЗА БОЛКАТА

(Идея за размишление)

Има една болка в ученика, която е наречена свещена. Това е болката по изгубената вътрешна Реалност. Тази болка е ценното в живота, защото без нея човек щеше да се отдели от Истината и да се самозабрави в нереалния свят на многообразните илюзии. Но тази болка гори отвътре и напомня за възстановяване на Съкровеното в живота. Тази свята болка тихо и мощно руши всички заблуждения на света. Тя ще разруши всичко фалшиво, за да те заведе при Бога.

Тази болка е духовно богатство на ученика и тя му помага да блаженства тихо, когато изживява своите страдания. Тази болка е алхимичен елемент и тя ще превърне страданието в радост.

Окултната наука казва: „Величието на човека се вижда и разгръща най-вече в страданието“. Така кръстът се превръща в кръг, т.е. във Вечност. В него се изписват четири букви, като Тайното Име на Бога. И тогава вестта на всички мистерии се явява като разкриването на своето собствено Битие.

Целта на страданието е да те превърне във Вечност.

Много важно! Душата трябва да бъде разпъната на кръст, за да постигне кръга или изгубената Вечност. Човешката душа трябва да страда докато разбере, че всяка истинска помощ и Вечността идват отвътре.

Ученикът на Бялото Братство има много важна задача: От търсач на Светлина да се превърне в носител на Светлината на Вечния живот.

Смирението е силното оръжие по пътя на ученика. Духовният ръст на ученика зависи от тази изключителна способност. Това е възприемчивост. Чрез смирение винаги си буден, а това означава, че си учащ. При гордостта този процес е прекъснат.

Когато не разбирам нещо в дълбочина аз не се тревожа, радвам се, оставям Бог у мен да го почувства и разбере. След време отговора идва обогатен. Това е знанието на доверието.

Учителят казва: „При доверието Светлината не се прекъсва, а тече“. Така животът върви към по-висши промени.

Смирение – Доверие – Светлина – Вечност.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 26)

Послание на църквата в Сардис (пета културна епоха). Това е послание към петата култура – нашата. Следващите две послания се отнасят до близкото бъдеще.

„До Ангела на Сардинската църква пиши: Така казва Онзи, Който има седемте Божи Духове и седемте звезди. Зная твоите дела, че на думи си жив, но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е близо до умиране, защото не намерих никого от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочие какво си приел и чул и пази го, и покай се.“

„Бодърствай и закрепи останалото.“ Това означава, че когато човек е буден и бодърства, той укрепва нещата.

Окултната наука казва: „Всяка минута е наситена с Божествени мигове“. Това означава Откровения, просветления чрез интуицията, просветленията са непрекъснати. В момента в който уловиш мига, ти се зареждаш с Божествена енергия, а тя носи смисъла на една идея. Да изпуснеш мига, това означава да изпуснеш един лъч на Божествената енергия, лъч на Божествената идея.

Бог никога не се доказва, защото е тук във всеки миг (за будните). Затова всеки миг е едно изобилие, едно богатство.

Бог е тук, но е абсолютно тих, толкова тих, че от тишина не се забелязва. Как можеш да Го докоснеш? – Само когато откриеш тази тишина в себе си. Тази тишина е Неговото облекло. Само тя Го докосва. Затова трябва да станеш сроден с тази вътрешна тишина.

Кабала казва: „Мълчанието е закон за приближаване до Духа“.

Тишината е висше благо, защото Бог е скрит в нея. Да разбереш тази тишина означава твоето его да изчезне. Тогава пред теб се отваря нова мистична врата. Тук твоето знание е изхвърлено, защото когато разбереш Духа, твоето знание е непотребно, то трябва да изчезне.

Христос казва: „Ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе“.

Кой е буден? – Който живее в тишината, т.е. в Бога. Тишината е единство с Бога. Тишината е лечител, успокоител. Тишината е сгъстена разумност, сгъстена духовна сила.

Кой е спящ? – Знаещият. В знанието винаги има разцепление. Не в Мъдростта, а в знанието има разцепление. В тишината знанието е надраснато. Който придобие тишината, той надраства двойствеността, разцеплението, съня и т.н. Защо? – Във висшия свят царува тишина, абсолютна тишина. И ако ти влезеш в нея всички твои знания стават излишни, защото има една тишина, при която всяко слово заглъхва. Това е най-висшия Бог. Даже молитвата се парализира.

Непотребното знание е свързано с Дървото за познаване на доброто и злото. За тези хора Христос ще дойде като крадец, т.е. незабележимо. Тези, които живеят по закона на това дърво (Дървото за познаване на доброто и злото), те трупат знания и стават все по-невежи, т.е. все по-мъртви. Дървото на живота е друг път. То е тишина. В Библията едва се загатва. Тишина – Дълбочина – Пълнота.

Дървото за познаване на доброто и злото е шум и разединение.

Бог беше предупредил Адам да не яде от това дърво, защото то носи празнота и смърт. За тайнственото Дърво на живота Бог ни говори много. Преди време ви бях загатнал, че тайната на това дърво е скрита в десетте Божи заповеди, които са предадени от Мойсей. Но той ги е преобразил и в тях е сменил Свещеното Име на Бога. То е друго. Според Кабала десетте Божи заповеди са изпълнени, ако са изпълнени всичките. Ако не е изпълнена една, нищо не е изпълнено. Десетте Божи заповеди са изпълнени само при това условие, ако са изпълнени всичките. Тогава те повеждат към вътрешната страна на този въпрос – към Дървото на живота. В посланията си Христос ги сведе до две заповеди, за които съм говорил. А Учителят ги сведе до една.

Понеже Адам е бил беден, т.е. любопитен, той се е съблазнил от змията да яде от другото дърво, да изучава нещата отделно от истинския живот. Истинският живот е извън знанието и логиката, защото животът ги надраства.

Логиката пипа, а интуицията вижда. В истинския живот няма знаещи и разбиращи същества, има Божествени и владеещи същества.

Учителят казва: „Ако питаш ангелите за Любовта те нищо не могат да ти кажат, но са готови да умрат за нея“.

В знанието има нещо разумно, ако води душата към смирение.

Ако Адам не беше любопитен и се беше смирил, змията щеше да остане парализирана. Сега Адам има много знания, но изгуби Същественото – няма живот. Това означава „На думи си жив, но си мъртъв“ – отношението към ума и змията. Тя има много знания, но е нещастна, няма живот.

„Имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни.“

Достойните не са любопитни и знаещи, а смирени и любящи – Бог е с тях и живота е с тях. Адам беше чиста Светлина докато беше смирен.

Учителят казва: „Смирението е първият знак на Бялото Братство“. (За учениците.)

В момента в който Адам е изменил на закона на смирението, той е изгубил своята Светлина. Това означава „белите дрехи“.

Чрез гордостта човек внася тъмнината в себе си.

Много важно!

Не Бог е изгонил Адам от живота. Адам е имал избор, свобода. Изборът е негов. Това е самоизгонване. Адам е избрал дървото, което носи болести, мъки и смърт. Бил е изгонен от живота в изгнание и е станал блуден син – нечисто слово.

Идея за предопределената съдба:

Когато човек живее обикновен, човешки живот, каквото е писано на ръката му това ще стане. Когато ученикът се определи в духовния път, предопределението се разпада. Хороскопът не важи, защото Учителят казва: „От вашата воля зависи бързината на вашето развитие“.

Слабата воля е предопределена, обсебена, докато разумната воля на една любяща душа променя предопределението. При истински стремеж, дори волята да е слаба, идват помагачи и постепенно става преобразяването.

Знанията на гордия са смъртни. Смирението ще доведе човека до Светлината.

Адам, това е човешката душа, която скита в световете, защото няма зрялост и опит. Най-ценното сега е Адам да събира опит.

Окултната наука казва: „Този опит ще победи смъртта“. Ще му даде нов и обогатен живот. Адам ще знае, че при гордостта и непослушанието ти изпускаш живота.

Бог е дал свобода, чрез нея всеки сам осъжда себе си.

Чрез смирението и послушанието се изработва нов поглед, ново виждане, което води към Дървото на живота.

Лекция, държана на 26 август 1994 г. Варна

ДЪЛБОКОТО УБЕЖДЕНИЕ

(Идея за размишление)

Когато в теб има дълбоко убеждение за Абсолютната Реалност, ти вече приемаш себе си като жертва. Ти вече се жертваш колкото и скъп да е живота. А чрез жертвата ти навлизаш още по-дълбоко в сърцевината на живота.

Дълбокото убеждение е дълбока духовност.

Там, където има дълбоко убеждение, всички духовни сили в човека се разрастват.

Истината се явява в живота на ученика под формата на образи:

1. Като откровение.

2. Като вдъхновение.

3. Като дълбоко убеждение отвътре.

Едно от великите Откровения на живота е, че Истината не може да се създаде. Тя е създадена от Бога и ние нищо не можем да направим. Само с дълбоко смирение и благоговение можем да я възприемем. Тя ще ни донесе дълбоко убеждение за Реалността, която ще стане наша основа. Истинското вдъхновение идва от тази Реалност.

Жертвата във висш смисъл на думата означава да предложиш своето сърце с искреност и смирение на Истината. Да предложиш своето сърце на Истината означава да отвориш своята вътрешност, своята дълбочина. Тогава ще дойдат новите методи, които носят новия живот. Тогава ще дойде и възкресението, а то означава да имаш нов космически поглед върху нещата и живота.

Чрез метода на жертвата сърцето става възприемчиво, а впоследствие ухаещо и обогатено от това, което е възприело от Истината. Това в Библията се нарича благодат.

Святостта на жертвата е част от аромата на Уникалната Истина. Възприемането е вратата. Това е способност, която може да увеличи изключително силите на нашата воля. Ако розата е възприемчива за Любовта, тя цялата ще се изпълни с нейния аромат. Розата е символ на сърцето.

Смирението е метод за възприемане на нови истини, за новия живот, врата за новото. Гордият е затворена врата. Той е във връзка със стария живот, със застоя, със змията. Гордият е обречен поради невъзприемане.

Гордост значи невъзприемчивост. Така човек се отделя от Истината, същевременно и от живота. Затова гордите живеят илюзорно. Едно погрешно възприемане и се създава отклонение. Следва верига от погрешни изводи. Отклонението носи страданието. Страданието е спасител, защото, ако е разбрано, то преобразява.

Отдаденият на Бога живее насаме с Него. И само когато си отдаден познаваш Любовта.

Учителят казва: „За тайната на жената аз не мога да намеря думи“.

Лао Дзъ казва: „Да познаеш постоянството е висше просветление“.

Постоянството е едно с Любовта, това е първичният съюз. Човек се променя чрез постоянството. Да промениш себе си е голяма обида за змията, защото тя обича застоя. И когато грешиш и се самооплакваш змията пирува. Това не е така при ученика. При него грешките са просветления, които разрушават застоя, т.е. неговия стар живот.

Когато се бориш с врага си това е застой, защото тогава злото трупа енергия и става силно в твоя живот. Злото обича борците, в това число и борците за свобода.

Лао Дзъ казва:

„Победата трябва да се разглежда като погребение“.

„Стани господар на Вселената без да се стремиш към това.“

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 27)

Христос казва: „Който победи ще се облече в бели дрехи“.

Победи значи устои.

Христос казва: „И Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядвам името му пред Отца и Неговите ангели“.

„Бели дрехи“ – това е облеклото на Посвещението. Да постигнеш Посвещение това е въпрос на обожествяване. Бели дрехи – облекло на Святост и божественост. И с тези дрехи и добродетели човек се изкачва на небето.

Посветеният има голяма свобода, но той прави само позволеното. И така той си осигурява чист достъп до Дървото на живота. Дървото на живота е несътворено. Това е дълбока мистична тайна, докато светът и Вселената са изградени от сътворени лъчи.

Белите дрехи са символ, име на живота. Те са свързани с изворите на живота (добродетелите), с Източника на Универсалния живот. Да носиш бели дрехи означава да научиш истинското Му Име и тогава в теб да потекат тайнствените и Божествени извори на живота.

Тайната на живота, според Кабала, е скрита в двадесет и двете букви. Те са чисти космични, първични вибрации. Те са съгласувани с вътрешните движения на Духа. Тези букви рисуват Светлината и тъмнината в живота на човека, според начина по който той ги употребява.

Да се знае: Всички събития в живота на човека са произлезли от Словото.

Когато човек не мисли правилно, той привлича нисши духове, които стават част от неговия живот и от неговото мислене. При този начин на мислене, независимо от външното, човек е облечен в черни дрехи. За да се освободи е необходимо покаянието. Покаянието е метод за освобождаване от всичко изостанало.

В Откровението всичко се отнася до нашето време и има голямо значение.

Христос със седемте духове и седемте завеси дава символично изображение на Първичния човек, който се състои от седем тела, седем принципа – изявяват се седем принципни сили във Вселената. Всички те са проникнати от един величествен и основен принцип – Христовият принцип. Този принцип има специална аура в Битието.

Чистата постъпка има космична сила, която носи в себе си такава богата духовност, че разрушава злото и пречиства околната среда. Такава е постъпката на кръста. В нея имаше космичен заряд – Божественото, което се проявява само в Учителите и Великите Посветени. Но въпреки всичко Христос беше разпънат.

Докато човек е горд, той се ръководи от мрака. Но ще му се пратят унижения, които да го извадят от застоя, за да оцелее и да може да расте. Униженията и страданията са метод на невидимия свят за осъзнаване и пробуждане. Тук увещания не помагат. Мракът не позволява на човека да признава грешките си, защото при признание и покаяние тъмнината напуска човека.

Покаянието е вибрация на Светлината.

Гордият не се покайва лесно. Той пътешества в тъмен и илюзорен живот. В мрака човек не може да познае себе си.

Христос се е сдобил със своето знание и сила в дълбочината на мрака и страданието, защото Христос беше по-дълбок от страданието. Злото Го атакуваше и с изкушения, но когато Христос го победи, Той отиде в един още по-дълбок и вътрешен свят и стана неуязвим. С това показа пътя.

В дълбочината на змията има скрита Светлина. Затова Христос трябваше да навлезе много дълбоко в страданието и да извади скритата Светлина, която е известна на света като Възкресението.

Христос показа, че пътят за придобиване на Светлината минава през страданието, през змията (пазачът на прага).

За тези, които умеят да страдат, Христос ще дойде. В страданието има скрита Светлина и тя ще накара човек да изтрезнее и да пие от новото вино, новото разбиране на новия живот.

„Любете враговете си!“ Христос иска и на тях да помогне и тях да спаси. Това се дължи на голямата Любов, която Той носи в себе си.

Когато ние обичаме враговете си, Той ще ги преобразява и ще ги извади от застоя. Значи тогава ние помагаме на Христос да преобразява света.

Нечистите, мразещите, престъпните ще научат всичко не от книгите, а от трудностите и от страданията, защото в тях работят силите на Светлината.

Много важно! Целта на злото и мрака е да направят хората щастливи и безсмъртни. И който не може да издържи страданията до край, той не е годен за ученик, не е годен за новия живот.

Лекция, държана на 2 септември 1994 г. Варна

ЗА СЛОВОТО

(Идея за размишление)

Когато духът на злото е бил убит, от неговото тяло се е създала Вселената. И тези, които участват в това тяло и в тази вселена, са изгубили съчетанието.

Учителят казва: „Изгубили са ключа“.

Тези, които са се отклонили от Словото, са били умъртвени, т.е. материализирани. Сега те се раждат физически и изучават буквите отново и отново. И така много прераждания докато Словото ги пречисти и одухотвори.

Сега учените изучават думите. Това понякога отнема целия живот, за да се приближат до тайните на една дума (познаване и влизане в дълбоката духовност на думата).

Бог е дал Своето безсмъртие на чистото Слово. А нечистото слово умира, защото то е недостиг на Любов. Да знаеш как да говориш, това е въпрос на Духа в теб, защото Той е чистият говор. Да знаеш как да мълчиш, това е въпрос на Духа в теб, защото Той е чистото мълчание.

За да можеш да трансформираш смъртта в живот, трябва да имаш силата на Словото. Буквите имат своя вътрешна природа, те са духовни същества. И цялата Вселена е проникната от Словото, т.е. от тези духовни същества.

Вселената и всичко съществуващо се изграждат от специално съчетание на буквите.

Кабала казва: „Словото е това, което е отделило Светлината от тъмнината“. Божественият човек не е сбор от Светлина и тъмнина, а той е Светлина и Огън.

Безсмъртието е лъчезарно и тук смъртта не може да се приобщи. Злото никога не може да бъде лъчезарно.

Когато хората търсят Любовта, това е правилно, защото чрез нея те се сливат с Бога и проглеждат за един по-висш живот.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 28)

Задачата на петата културна епоха е да развие и да разкрие силата на човешкия ум, като го направи проводник на по-висша и универсална сила – Божественият Дух.

В Посланието се казва, че в нашата епоха Христос е намерил много малко хора, които вървят в правия път. Кои са те? – Само тези, които се пречистват, защото те се одухотворяват. Защото само одухотвореният може да постигне своята цялост. Тогава той се съчетава с Универсалната Воля. И така човек ще стане безкраен в безкрайното и свободен от крайни прояви. Това означава смърт на крайното и повърхностното, защото този човек ще е възстановил Първичния си образ. Това означава да си изпълнен до горе, до последната чакра с Дух.

Сега същественото за човека е да възстанови своята будност и чрез нея да постигне Постоянното в себе си. Само Постоянното постига Божествения съюз. Само той е Свещен. Само когато се разбере и осъществи Свещената връзка, може да се разбере част от тайната на Божието дълготърпение. Това е Велика тайна даже и за ангелите. Чрез дълготърпението Бог е отправил Своето образувателно творящо Слово. Така чрез Него съществата нагаждат Светлината в себе си и впоследствие се проявяват като Светлина.

Проявите на Светлината са прояви на Бога. Чистата проява е чиста Светлина, а чистата Светлина е чиста Божественост.

Задачата на Петата раса е да се насочи към чистите прояви, които се изискват от самия живот.

Обръщението на Христос в посланието за първи път има няколко вътрешни тълкувания. Той казва: „На думи си жив…“ Отнася се за ума. В дълбочина умът не носи истински живот. Това, което няма живот, не може да носи живот. (Разлика между ума и Духа.) Умът е говорител и проповедник на живота, но без да има живот в себе си.

Които са потънали в ума са потънали в материята. Те не могат да живеят, защото са извън дълбочината на Духа, т.е. те са отвън. За да си жив трябва да си духовен, единен, а не умствен (единство със свръхсъзнанието, а не с ума). Когато си духовен няма двойственост и тогава живота се съхранява.

Когато се страхуваш от общественото мнение, ти не си жив. Не се страхувай, защото обществото е една много малка частичка от Духа.

Христос казва: „Все пак има някои, които ходят с Мене“.

Това са тези, които са се освободили от ума. Когато умът изчезне изчезва и светът с неговите проблеми. Тогава ти си вече духовен и се сливаш с живота. Тогава ти вече ходиш с Христос, т.е. ти вече си влязъл в Реалността.

Учителят казва: „Адепти и Посветени са пускали силно Слово, за да организират войни, за да изпитат учениците си“. Учениците са наблюдавани в тези изпитания и на практика са се виждали техните замисли.

Христос е в Реалността. Той е вътрешната магична врата за теб към космичната Реалност. Това води към Божествено съществуване. Христос е връзката със самия живот. Тези, за които се говори в посланията, са влезли във връзка с живота чрез Христос.

В Христос е скрита Вечната и безкрайна сила на Отец.

Тайната се смята за символ на Вечното могъщество и власт. Всички окултни сили на природата са скрити в тайната.

Христос е тайна за света. Той е известен на света, но още не е познат. Той живее в изключителна духовна дълбочина. Неговите думи са мистични, покривало.

Говоренето е външен процес, а тайната е вътрешен метод. Тези, които са изследвали тайната в по-висша степен, са разбрали, че тайната поразява ума и змията.

Тишината поразява и ада. Умът няма живот в тишината. Тишината е живот в Духа. Тишината е дълбочина и в нея няма място за ума, тя е дълбока духовност. Животът не е за ума, защото е свят Божествен и необятен. Умът иска граници и умира в Безграничното. Умът се изгубва в тишината и Необятното.

За светския човек тишината е опасност, той изнемогва в нея. А за ученика тишината е благо.

Свободата се дава на ученика, за да носи той своите последствия.

Бедна е смъртта за ума. Да ходиш с Христос значи да се родиш в Необятното, Безкрайното. Безкрайното е дом за живота на Духа. За да се родиш в Безкрайното, трябва да надраснеш всички граници, да станеш безграничен.

Любовта е смърт за всичко нечисто и повърхностно. Любовта е живот за тези, които имат Свещени отношения към Бога, към Реалността. В тази Любов е истинският дом.

Учителят казва: „Центърът на върха на главата е свързан с Безкрайната Любов“.

Отварянето на този център (Любов към Бога) е най-висшата мярка за съществата в този свят. Същевременно, когато този център се отвори, това е символ на себепознанието и Богопознанието. Чрез този център Битието се открива на човека по вътрешен път.

Правилното тълкуване на Библията е ключ, който освобождава човека от злото. Злото е тотално ликвидирано, защото чистият човек не може да прави зло.

При отваряне на третото око може да има грешки. Седмата чакра е най-висшата мярка да познаваш Бога и да ходиш с Него, да си свободен от злото.

Новото, което очаква учениците е, че с Бога животът е едно непрестанно Начало, непрестанно Откровение. Христос е символ на изобилния живот.

Лекция, държана на 9 септември 1994 г. Варна

ЗА УЧЕНИКА

(Идея за размишление)

Ученикът трябва да знае:

1. Грехът се отрича, защото образува психически непрогледна стена.

2. Когато човек е нервен, това е процес на подземни сили. Но да не се страхува от това.

В дълбочината на змията (страданията, изпитанията, опасностите) е скрит Бог, Който работи тайно за нашето израстване в Духа. Една голяма опасност е скрито благословение.

Мракът в човека, това е дългият живот на змията от хиляди години. Съюзът с нея, е определил кармата на човека. В Духа няма карма, няма мрак, няма его. Егото е извън Светлината.

Когато идеалът на един човек се изгуби, той е погълнат от змията (неговото минало, мрака). Злото е зло, защото няма Идеал.

Бог в теб е неизмеримо по-силен от змията. Той ще те възроди. Бог превръща смъртта (тъмнината) в живот. Така смъртта бе превърната във Възкресение чрез Неговия Син – Словото.

Смъртта бе допусната за да се изяви Възкресението, защото Бог винаги е Ново Начало. Възкресението е едно Велико Откровение на Светлината и нейната власт.

Да намериш Учителя си, това означава да осмислиш живота си. Осмислянето е свързано с послушанието, защото чрез послушанието към Учителя се развиват нови чувства и способности, чрез които се навлиза в духовната еволюция.

Учителят казва: „Една от най-важните задачи на ученика е да се изработят нови органи“.

Ако влезете неподготвени в аурата на Учителя, непременно ви очаква смърт.

Учителят казва: „След всеки ученик вървят детективи от Бялата и Черната Ложа и всичко записват“.

Важно! Детективите на Черната Ложа изучават характера ви, за да могат по най-лесен начин и незабелязан от вас път да ви привлекат на своя страна. И двете школи са много учтиви. Има и други общи неща. Затова от ученика се иска силна воля.

Важно правило! Учителят казва: „Силата на волята се заключава в изпълнение на обещанията“. Мисли много преди да обещаеш, може и повече от десет минути, но мисли!

На ученика не се позволява да говори много.

Ако ученикът няма морална стабилност, ще изгуби всичкото си знание.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 29)

До Филаделфийската църква (шеста културна епоха). Посланието се отправя към епохи, които представляват минало и настояще. Шестото послание се подготвя отсега (като епоха), макар че принадлежи на бъдещето. Сега се сее расата на Любовта и Братството. След време ще даде своя плод, а който не е сял, няма какво да очаква.

Характеристика на расата: В нейната есенция ще се появи по-висша степен на Божественост. Волята ще е на по-високо ниво и ще може да отстранява всичко външно. То няма да има влияние.

Чрез волята си човек ще бъде господар на своята вътрешност и без нейното съгласие никаква зла сила няма да може да нахлува. Всяко решение се намира в разумната воля. Там, където няма воля, хаосът на злото навлиза във вътрешния живот на човека.

Задача на ученика: Волята да се изгражда по Божествени закони!

Когато стремежът на човека е търсил и жадувал Истината, той ще получи необходимите условия, за да може да работи за по-висше израстване в Духа.

Тайната на новото учение се намира в думата „воля“. Думата „воля“ обединява Любовта и Мъдростта, това е волята, която е единна с Бога.

Йоан е проводник, а Откровението е посланието на Христос.

„Давидовият ключ“ – ключът на Откровението.

Когато човек има слабости, той не може да живее във висшата степен на енергията и тишината.

Дълго трябва да работиш и да мълчиш, за да се приближиш до Духа и неговата висша степен на енергия.

Учителят казва: „Тишината и волята са могъщи оръжия на Истината“.

Кабала казва: „Тишината е пътят, по който можем да Го намерим, защото тя е дом на разумния живот, т.е. дом на небето и на висшата енергия“.

В посланието се казва: „До Ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, Истинният, у когото е Давидовият ключ, който отваря и никой не може да го затвори; и затваря, и никой не може да отвори. Ето поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори, понеже имайки малко сила, пак си опазил Моето Слово и не си се отрекъл от Името Ми“.

Който пази Словото, пази и Съкровената висша степен на енергия. А Словото и енергията са тези, които са решаващи при изпит и опасност.

Който има чисто сърце, това е отворена врата. Тази врата злото не може да затвори, защото е нисша степен на енергия, а чистото сърце е отворено само за Божествени степени (влияния) на Христос.

Библията казва: „Сине Мой дай Ми сърцето си“.

Силата на енергията, която отваря и затваря врати се определя от силата на вътрешния живот, от силата на вътрешната динамика.

Когато сърцето е чисто то се докосва до Святата Любов. А тя определя върховна динамика. На такъв човек мислите и чувствата се движат много бързо.

Учителят казва: „Истинският ученик никога не говори за обикновени неща“.

Най-важните въпроси на живота се решават с динамика или интензивност. Чистотата е динамика която разпръсква злото.

Интензивната и разумната воля имат абсолютна власт над въпросите на живота.

Тайната на Откровението разкрива не само закони, а и методи. По страници Откровението е малка книга, но с наситено Слово. (Бог говори малко, но изчерпателно – това е контрол, към който трябва ученикът да се стреми). То е скрито в символи, които са вечен език на небето. Това означава, че Бог не обича говоренето, т.е. Отец говори с малко думи. Колкото по-малко говори човек, толкова повече съхранява своята висша енергия.

Бог не обича много въпроси, защото всичко съществено е написано отвътре в душата, т.е. в Книгата на живота.

Мълчанието и тишината са верен път към Бога.

Учителят казва: „От мълчанието никога не можеш да се разкайваш, но за една изпусната дума можеш да се разкайваш цял живот“.

Тишината е врата. Има тишина, която парализира всякакъв говор – това е силата на тишината като присъствие на Духа. Това са Свещени области в Духа. Тук присъствието на Бога е абсолютно и безусловно. Това е тишина, която е израз на цялата сила на Духа. Тук се таи Истината.

Тишината е врата и тихият човек е богат.

В истинската тишина царува Божествена сила.

Кабала казва: „Сияеща Тишина, Древният по Дух или Сияещото Същество“.

В тишината всичко се успокоява, защото тишината същевременно е и лечител. Тишината е едно от имената на Бога. И великите Учители не могат да го определят. Вътре в тази тишина работят най-бързите вибрации. Тези могъщи вибрации отстраняват всякакъв глас. Той е ненужен тук.

Най-висшите решения на въпросите на живота идват от Тихия глас.

Лекция, държана на 16 септември 1994 г. Варна

ЗА ВОЛЯТА

(Идея за размишление)

Това, което в нашата епоха е най-слабо развито, е волята, но в бъдеще тя ще стане най-съвършеният инструмент на човешкия Дух. Но засега до нейното развитие и всемогъщество се допускат много малко същества, които напълно са победили изкушенията. Само те са получили вътрешни методи от съществата, които са специализирани в областта на волята, т.е. съществата наречени Престоли (третата йерархия след серафимите и херувимите). Днес волята на съвременния човек е ограничена от всички страни. И духовете, които работят в областта на волята ни дават най-дълбоки методи, защото човек много дълго трябва да се пречиства. Но и това не е достатъчно.

Съвременният човек няма воля, затова има много малка власт над този свят. Засега волята на човека е уловена от злото и е ограничена поради голямата неразумност. В бъдеще човешката воля ще се освободи от своята неразумност и ще става все по-силна, докато той постигне своята Божествена цел – Великата Жертва (според окултната наука).

Великата Жертва – тук се крие изключителната сила на Волята. Жертвата отговаря на едно изключително развитие на волята.

В Библията е наречено „Агнец“, а това символизира слънчевата сила на волята. Кабалистично „Агнец“ означава цялостно отдаване.

Величието на жертвата може да разбере само този, който развие една изключителна воля.

Важно! Жертвата е, която е създала космоса и дълбочината на живота. Жертвата изхожда от най-дълбоката област на Истината, т.е. от Волята на Бога. Затова чрез жертвата осмисляме своя живот. Такава е Волята на Небитието, т.е. чистото Божествено поле (Реалността).

Всички, които стават съзнателно жертви, стават Негов огледален образ.

Волята е най-великата сила и тя е, която вдъхва живот в космоса. Най-дълбоката енергия и в човешкото, и в Божественото битие, произлиза от тайната на волята. Волята се изразява в безкрайното разнообразие на космоса.

В центъра на окръжността се намира Волята Божия. Целият космос е едно отражение на този център. Лъчът, който излиза от този център (Волята) се нарича просветление или интуиция.

Окултната наука казва: „Волята е най-висшата същност на Божеството и тя е образът на скритата Истина (воля родена от съединението на Любовта и Мъдростта)“.

Най-голямото изявление на Бога е там, където има воля.

Най-висшата окултна и Божествена природа познава себе си във волята.

Чистият лъч на волята се нарича Буда.

Човек греши, понеже неговата воля се е отделила и е пожелала да стане самостоятелна. За да работи самостоятелно и мъдро има едно условие: връзка с Божията Воля. Иначе при тази самостоятелност човек ще се отклони от еволюцията. Защото човек може да стане самостоятелен, когато е постигнал символа на Агнеца – идеята за самоотричането, великата жертва.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 30)

Тишината е врата за Бога. Тя е Негова същност и Негово древно име. Без тишина, която е врата и която Го приема, ти ще останеш уязвим. Ти можеш да живееш в тишината само когато си познал Любовта, а това е вратата на Богопознанието. Всеки ще открие тайната на живота си в своята най-дълбока тишина.

Христос казва: „Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат. Ето, ще ги накараш да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че Аз те възлюбих, понеже си опазил моята заповед да търпиш. И Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде в цялата Вселена, да изпита ония, които живеят на земята“.

Важен закон от Учителя: В двехилядната година ще се случи събитие, което коренно ще промени света – това събитие е духовно.

Защо идва и трябва да дойде този изпит? – Защото всеки лично трябва да се срещне със злото. Змията представя концентрирана енергия на злото. Това е изпит за вътрешността на съществата. Този изпит идва за да утвърди твоята Божественост (за будните). Само чистите ще се утвърдят във висшата енергия.

Библията казва: „Само чистите по сърце ще познаят Бога“.

Сърцето означава динамичния ключ, метод, чрез който Бог отстранява злото. По този път на изпитанията чистият ще се познае, ще оживее и ще стане безсмъртен.

Нечистотата ще бъде гроб за нечистия.

Окултната наука казва: „Чистотата е най-големият помощник в еволюцията на човека“.

Чистотата е основа по пътя към дълбините навътре. В чистотата работят висши сили, които унищожават съмнението и страха.

Когато един човек има много големи проблеми, той ги разрешава с вяра, а не с умуване и мислене. Ако вярваш, че един въпрос ще се разреши, не е необходимо да мислиш, защото вярата ще привлече Духа.

Ако един човек говори много за своите тежки проблеми, това означава, че самият той е станал проблем. Нечистият винаги ще има проблеми, ще го обсаждат винаги, защото невежеството е неговият най-голям проблем и трън.

Ти можеш да се излекуваш от кармична болест, но ако невежеството остане, ти пак си болен. Това е закон.

Идея на Христос е, че ще опази избраните от голямото изпитание, което ще стане в цялата Вселена. Големите изпитания разрешават въпроса за живота на този, който се е отклонил.

Христос казва: „Ето ида скоро. Дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой Венеца“.

Да устоиш в Господа това означава да съхраниш живота. Търпение до край! Нетърпение, това е неразбиране. Търпение значи разбиране.

Търпението изхожда от Любовта. Ако искаш да преобразиш някого – с търпение, с постоянство ще постигнеш това.

Христос казва: „Който победи ще го направя стълб в храма на Моя Бог, откъдето няма да излезе вече вън и ще напиша на него Името на Моя Бог“.

Новият Йерусалим, Давидовият ключ означава новият човек, който слиза отгоре (свързано е с духовните тела).

Давидовият ключ: Духът има ключа, а ключът има власт над човешката природа (воля, контрол и т.н.) Това е един велик метод, мощен процес на човешкия дух.

Който има волята никакъв външен процес не може да му повлияе. В това число и Учителят също не може да му повлияе.

Учителят пред всички от Братството се е скарал на брат Михаил и го е обявил, че служи на Черното Братство. Всички са се отдръпнали от него, но той само усилил волята си и заработил още по-силно за учението. Това показва, че е издържал проверката с Любов и издържал тежкия изпит изпратен от Учителя. Затова е заслужил да отиде като Посветен във Франция.

Шестата раса се ражда сега от дълбочината на Новото учение. И днес постепенно цялото човечество се подготвя за нея.

Учителят казва: „Това е расата на светещите“. Тази раса е вече оформена, образувана, но понеже слиза постепенно, не може да се види.

Учителят казва: „В Шестата раса писмата ще се пишат със силата на волята. Те ще се пренасят духовно през пространството чрез волята“.

Писмата това са човешките мисли.

Новата култура носи в себе си волята, която извлича есенцията от старата култура и ще я превърне в нова наука за Светлината. Възгледите и стремежите коренно ще се променят и преобразят. Природата ще се изучава духовно и ще разкрие нова красота, която принадлежи на новата духовност.

За да влезеш в новата култура, в новите духовни условия трябва да обожествиш своята воля.

За всеки човек: Силата на волята му зависи от неговото минало, от запаса на неговите Свещени добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и т.н. Ако имаш запас ще имаш и вдъхновение. Вдъхновението е красив лъч на Вечното просветление.

Истински волевите същества са изчистени и напълно добродетелни, без примеси. Когато две такива същества влязат в съюз, те се обогатяват взаимно, защото си предлагат един на друг Бог, т.е. своята чиста Божествена Същност. Така връзките стават вечни и неизменни.

Да се обменяш с Бог, това е Вечен празник, Вечно вдъхновение.

Често говоря за орела, защото полетът му е красив, действията са контролирани, движенията спокойни и уравновесени. Това са действията на Духа.

Величието и разгръщането на волята могат да се разберат само когато си смирен. Тогава ти си Божествен, духовен и цялостен.

Бог живее в Храма на смирението. Засега Храмът (сърцето) не е подготвен, затова Бог още не живее там. Когато сърцето се подготви, то ще привлече чистата Божествена Любов в себе си. Тя ще привлече могъществото на Божествената Воля. Тогава човек ще стане велик проводник и двигател в живота на хората и народите.

Ученикът има важна мисия: да стане воля, двигател за другите.

Тъмнината е винаги безпомощна, защото е външна сила. Тя губи дори когато печели. А ти печелиш дори когато губиш. Тъмнината, когато измъчва човека, не усеща как се ражда ученикът. Стани воля, двигател, тотален, проникновен, победи мрака със силата на Любовта си.

Нечистият не може да познае Реалността, защото не може да проникне в себе си.

Мъдростта се постига само от тези, които проникват дълбоко в себе си, които познават своята чиста Божествена Същност.

Лекция, държана на 23 септември 1994 г. Варна

ЗА МЪЛЧАНИЕТО

(Идея за размишление)

Говоренето е само едно от средствата за съобщаване между съществата. Мълчанието е друго средство.

Който е изучавал науката за мълчанието, знае как да говори. Който говори много, губи своя Божествен образ.

Окултната наука казва: „Мълчанието е стихията, в която се съгражда истинският ученик“. След като се съгради той изявява истинските знания.

Има три вида мълчание:

1. Обикновено,

2. Идейно или съзнателно,

3. Специално мълчание или Свещено.

Мълчанието е едно от най-желаните качества за окултния ученик. То е важно за доверяване на вътрешни тайни и за тяхното опазване.

Има едно проговаряне, което показва, че сме сгрешили и че веднага една Божествена врата се затваря за нас. (Да се размишлява.)

Мълчанието е метод, чрез който ние се ограждаме и изолираме от неканени мисли, защото при изговарянето ти вече си я поканил. Това означава, че вече си се обвързал.

Важно правило на квакерите и за окултния ученик: Постоянно да си зает с любимите си мисли! За квакерите важи за всяка минута. Почти съвършено правило. Има само една грешка. Друг път ще я обясня.

Чрез мълчанието обикновеният живот рухва и прави място на много по-дълбок вътрешен и неизмерим живот.

Идейното мълчание изработва равновесие и владеене на вътрешните окултни сили. Мълчанието изработва различаване, а това помага да се виждат лошите мисъл-форми и да се избягват лесно.

Важно! Мълчанието усилва увереността в ученика.

В най-висш смисъл истинският живот е изтъкан от мълчание. Това се намира в дълбочината на човешката душа и в тази сфера обитават ангелските йерархии. Тук в дълбочината на душата се намира вярата като абсолютна Реалност.

Мълчание и молитва постигат контрол, който превръща мисълта в покорно оръжие за висшите цели на Духа.

Мълчанието е в по-висока позиция от звездите и е по-дълбоко от смъртта.

Мълчанието е висша окултна наука. Метод на висшия свят – да работиш, твориш, сияеш в мълчание.

Учителят казва: „В невидимия свят ме знаят като най-мълчаливия“.

Злото се чувства неудобно на няколко места:

1. В благодарността – там злото мълчи. Ако един човек или ученик е изпълнен с голяма благодарност, това е висша молитва. Човек може да не се моли за такъв човек, защото благодарността е завършения процес на молитвата.

2. В мълчанието злото не може да се развива.

3. В свещенодействието злото не може да се проявява.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 31)

Послание до Лаодикийската църква (седмата културна епоха).

„До Ангела на Лаодикийската църква пиши: Така казва Амин, Верният и Истинският свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си нито студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те избълвам из устата си… Който има ухо нека слуша. Така казва Амин“.

Амин – едно от имената на Христос. Името на проявения и могъщ Принцип. Това е проявената Божествена Същност.

Тези, които приемат принципа на новото християнство, те ще влязат в Принципа, т.е. в Амин, а това е законът на единството, в което ще се съхранява живота.

Които не приемат новото учение, остават в лагера на смъртта – „нито топли, нито студени“. И затова ги „избълва от устата си“. Това означава една могъща проява на Суровата Истина. Защото „избълва от устата си“ ще означава, че тези същества отпадат от развитието, т.е. тяхното развитие се отлага за бъдещето.

С тази културна епоха завършва цикълът на една остаряла Пета раса, започнала от древноиндийската култура. Цикълът завършва със седма културна епоха, която затваря кръга и дава път на Новата раса. Шестата раса ще продължи около триста хиляди години и ще има седем културни епохи.

Знае се, че Лемурийската раса загина от Огън, Атлантската от вода, а Петата раса ще загине от специална болест – егоизъм. При егоизма войната е всеки срещу всеки. Егоизмът не позволява да се мисли духовно. Това ще бъде завършекът на седма културна епоха. Завършва старото и Петата раса се разпада. Развитието продължава след като есенцията на тази раса има право да влезе в Новата раса. Следващите Откровения са по-дълбоки и се отнасят за други времена и събития.

Седемте църкви са пътят на тази раса. Шести и седми период ще има след Петата раса и всички трябва да изживеят своята еволюция.

Всяка раса си има своя основа, свой фундамент.

Атлантската раса е била потопена, защото е загубила тази основа, този фундамент. Без него не е могла да се развива, защото духовният прогрес е изисквал основа за новите условия. От тази раса е оцеляла братската Любов в Египет и на други места.

Върху посланията не се говори в подробности, защото има величествен и зловещ закон: Законът на Хермес за полярностите. Една част от човечеството винаги изостава в своето вътрешно духовно развитие. Това се е случило със старите раси – Лемурийската, Атлантската, по късно в Индия, Персия, Египет. Случва се и сега – във всяка раса едни напредват, а други изостават. Тези, които напредват, образуват ядрото на новата култура. Голяма част от сегашното човечество ще изостане в своето развитие.

Името Петър Дънов е външно, името Беинса Дуно е прикритие, то е символично, а истинското име на Учителя е неизговоримо, но за имената няма да говорим сега. Само ще кажем, че когато една раса отблъсне такъв Учител като Беинса Дуно, тя губи своето развитие, своя прогрес.

Пътят, който посочва Учителят, е пътят на Святата жертва, пътят към Святостта. Любовта се кристализира в жертвата. Всички останали хора са мъртви. Те ще бъдат пленени от илюзията или застоя.

Учителят казва: „Христос е Великият Водач на човечеството и които се вслушат в Неговия глас, ще могат да избегнат голямата катастрофа“.

Христос по този начин изнася своето учение и в други слънчеви системи. Той е повече от Учител и Водач. Първото величествено видение на Йоан и третото видение за седемте печата са изявени чрез израза: „Само агнето е достойно да ги отвори“. Печатите са символът на Книгата на живота. Дълбочината на човешката душа.

Христовата Любов, която представя и Христовата Сила, ще отвори тайната на живота за тези, които са приели новия универсален импулс – „новото вино“, новото разбиране. Сега то се разгръща в окултната школа на Бялото Братство (има оттенъци и на други места), ще обхване същевременно и цялото човечество.

Да се знае: В България само една малка част ще може да го осъществи. Последните години във Варна, София, Ямбол, Шумен, Казанлък и др. се подготвят ученици, които работят в мълчание.

Учителят казва: „Новата раса вече е образувана, но слиза постепенно и затова не се забелязва“.

Всички тези същества работят под ръководството на Учителя – строго секретно, могъщо и незабележимо. Истината е работила винаги така.

Лекция, държана на 30 септември 1994 г. Варна

ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

(Идея за размишление)

Благодарността е велико духовно оръжие. Тя заслепява злото в човека и то се обременява в своите планове срещу него.

В Библията е казано: „Хвалете Бога!“.

Благодарността е вибрационен израз на Светлината. И затова чрез нея се изработва Божественото превъзходство над злото. Благодарността образува около човека защитна аура от Светлина. Благодарността е източник на енергия.

Да се знае: Чрез чувството за вина Сатана изсмуква много енергия от човека и се зарежда. Но благодарността е метод, който руши чувството за вина и усилва увереността и волята на човека. Чрез благодарността се събира много Светлина и сила.

Когато един ученик е благодарен във висшия смисъл на думата, тогава нервността е невъзможна. Тя е илюзорна сила на тъмнината, а благодарността е сила на Светлината.

Благодарността не е земна материя. Тя е изтъкана от небесна материя или небесно съзнание.

Щом си благодарен и работиш, ти ще се развиваш и Учителят ще те посвещава. Връзката с Учителя не става във времето. Затова ученикът трябва да победи времето.

Благодарността не работи във времето. Тя е чисто небесно състояние на душата. Или казано по-друг начин: чрез благодарност ученикът живее небесен живот на земята.

Ученикът трябва да надрасне времето. Той трябва да се движи с голяма скорост, за да улови мигновеното просветление, което се дава от Учителя. Просветлението се движи мълниеносно. И всички висши същества, които ни помагат се движат с голяма бързина, с голяма скорост. Затова ангелите са невидими.

Просветлението, което идва от Учителя е извън времето, защото Учителят не живее във времето. Той само посещава (прониква) за един миг и си отива. Това означава, че мигът е решаващ.

Ако ученикът живее в Любовта, той ще има връзка с Учителя, защото животът на Любовта е живот на Вечността. А те са извън времето и пространството. Времето в известен смисъл е извън Духа, затова то не е Вечност. Вечен е мигът. Но мигът е толкова духовен и бърз, че ако загубиш будността си, той отлита.

Когато си пълен с благодарност, ти си духовен. Когато си Посветен, ти си Божествен. И тогава всеки миг е плодоносен.

Благодарността е метод за одухотворяване, а вътре във времето няма духовност. Времето е символ на злото и ограниченията. Вътре в злото духовността е привидна и фалшива. Затова ученикът трябва да победи времето, злото и ограниченията.

Извън времето животът е Пълнота. Тук е Духът. С Духа се живее извън времето, но без да си отнесен.

ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН

(Лекция 32)

Второто мистично видение на Йоан представя Престола на Бога, ограден от дъгата на велика тайна – „двадесет и четирите Старци и четирите животни.“

Йоан казва: „След това видях, ето врата отворена на небето и предишният глас, който бях чул казваше: Влез тук и ще ти покажа какво има да стане подир…“ – Йоан навлиза в нова степен на Посвещение – „врата отворена на небето“.

Седемте послания от предните лекции бяха отношението към земята и цялото човечество.

Тук Йоан е в по-рядка, ефирна област – „небето“. Второто видение вече е в небесната област. Тя е област на по-висша духовност и съответно дълбочина.

Йоан казва: „На часа се намерих в изстъпление чрез Духа и ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един… (Следва кратко и мистично описание.) И седналият приличаше на камък яспис и сардис“.

Дълбок окултен символизъм. Това, което се разкрива на Йоан се определя от дълбока вътрешна близост. Йоан и Христос имат древни отношения. Йоан е прероденият Хермес.

Йоан казва: „Имаше около престола дъга, наглед като смарагд и около престола имаше двадесет и четири престола. На тях видях двадесет и четирите Старци облечени с бели дрехи. И на главите си имаха златни венци. И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове. А пред престола горяха седем огнени Светила, които са седемте Божи Духове“.

Това са мистични тайни на окултната наука. Двадесет и четирите Старци представляват двадесет и четирите развоя на Уникалното космическо и духовно развитие. Тези двадесет и четири развоя са съществували преди сегашното човечество. По законите на Учителя, това означава преди 250 милиарда години. Същевременно тези мистични двадесет и четири Същества са изтъкани от Кетер и Хокма, т.е. от Любов и Мъдрост, от най-лъчиста и духовна есенция.

Учителят казва, че в новия, сегашния цикъл, се приготвя двадесет и петия Старец, който е изява на новата Любов. Той ще е представител на сегашното човечество. То още след две раси завършва своето развитие. Двадесет и петия Старец ще бъде небесен представител.

Двадесет и петия Старец, който е изява на новата Любов сега си създава аура, аура от специфична динамика. В нея, която е аура на Любов, е спасението на човека и човечеството, защото той се явява централна фигура на кръга, т.е. на тази двадесет и пета епоха.

Да станеш дом на Любовта, това означава Бог да влезе да живее в теб.

Окултната наука казва: „Любовта дава криле за всичките светове“.

Любовта дава силата на волята да прониква.

Любовта е живата святост и това е еликсирът на безсмъртието.

В „Завета на цветните лъчи“ от Учителя са дадени методи как човешката душа може да се къпе в Любовта (розовите лъчи).

Затова е казано: „Блажени вярващите“. В ада могат да бъдат блажени само Посветените. Но те не са жители, а само посетители на ада.

Йоан казва: „Около престола имаше кристално море… Имаше четири животни отпред и отзад пълни с очи“.

Тези животни са: Лъв, Телец, Човек и Орел – четирите основни вида души, през които минава човечеството. Накратко процеса на падение на душите и тяхното диференциране. „Кристалното море“ е мистичен символ на спасението. Символът е свързан с кристализирането на Аза. След като душите са паднали, сега трябва да кристализират и да познаят своята Първична Същност.

Кристализацията е мощен процес на волята, но волята се разгръща само чрез вътрешната си връзка с Любовта.

Окултната наука казва: „Висшето развитие изхожда винаги от Любовта“.

Волята трябва да я намериш в своята дълбочина. Тук ще намериш и Божия глас.

Когато имаш трудности и този глас ти проговори, тогава въпросите се разрешават по Божествен начин, защото силите, които излизат от този глас, са универсални. Това са силите на Любовта.

Учителят казва: „Любовта е всякога динамична“.

Вътре в Любовта силите са винаги мощни и организирани.

Следващият път ще говорим за книгата със седемте печата. Тя е с по-дълбоки символи.

Лекция, държана на 7 октомври 1994 г. Варна

ЗА РАДОСТТА

(Идея за размишление)

Не губете радостта си означава не губете Божественото присъствие в себе си. Ако можеш да се усмихнеш на една грешка или на една опасност, ти можеш да се справиш с грешката и да се справиш с опасността, защото когато се усмихнеш, ти не си изгубил връзката с Духа. Усмихни се и вярвай, за да може Духът да те научи да побеждаваш.

Ако при тежко състояние успееш да направиш връзка с Извора на радостта вътре в себе си, ти си победил тежкото състояние.

Несъкрушимата радост е качество на ученика. Тя показва, че той е над условията и е станал неразрушим. Неразрушимост – това е качество на Духа. Силата зад всичко е Духът.

Радостта е за блажените. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ Това означава, че чистите ще придобият Божествено виждане. Това става вътре в съзнанието.

Окултната наука казва: „Който разчита на духовна чистота и който вярва в нея, и окото му няма да мигне от черната ложа“.

Чистотата изкоренява тежките изпитания и трудностите на кармата. Чистотата на една душа е в състояние да унищожи духовната смърт. Пречистването руши всички връзки с ада.

Който има сърдечна чистота, той има и духовно око.

Ученикът трябва да усъвършенства радостта си, т.е. своето говорене и своето мълчание.

Радостта за която говоря идва от небесната Мъдрост, защото само тази Мъдрост разкрива духовния смисъл на нещата. Тя разкрива и какво е живота.

Животът е могъща духовна вълна, която излиза от центъра на Небитието. Истински е животът само в центъра. Тук животът е непрекъснато лъчисто състояние. Този велик и невидим живот е вътре в добродетелите. Който ги загуби, губи и душата си.

Добродетелите са най-светлите духовни дрехи, в които можеш да се облечеш. На тези дрехи Духът дава неописуема радост. Тя надминава всичко земно.

Добродетелите спират дейността на черната ложа. Това означава, че добродетелите са качества на висшите духовни и огнени сфери. И именно оттук идва радостта за която говоря. Тази радост ни прави граждани на небето. Тя няма нищо общо с радостта на гордия.

Окултната наука казва: „Гордостта убива братолюбието“.

Гордостта отнема живота и отнема радостта. Гордостта е началото на смъртта. Гордите са мъртви, т.е. нечистите са мъртви, за Словото Божие и за Божествения живот.

Гордостта е болест, която се лекува само по два начина:

1. Преврат, който започва с покаяние и смирение.

2. Дейността на смъртта.

КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА

(Лекция 33)

Става въпрос за третото мистично видение на Йоан.

Библията казва: „И видях в десницата на седящия на престола книга написана отвътре и отвън и запечатана със седем печата. И видях, че един силен Ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгърне книгата и да разпечата печатите ѝ? И никой не се намери достоен нито на небето, нито на земята да разгърне книгата и да разпечата печатите… И видях Агнец“.

После Йоан описва как Агнецът е взел книгата от седящия на престола.

„Книгата“ рядко се използва в Библията. В случая става въпрос за Книгата на живота. В окултен смисъл обхваща цялото човечество. В тази книга са съхранени вътрешните постижения на всяка културна епоха – петте културни епохи, през които е минала човешката душа и ще бъде разпечатана в Шестата раса.

Тази книга, която е напечатана, е човешката душа. Това са даровете на всяка душа през многото прераждания. Това е опита, а вътре в него се съхраняват небесните блага на душата, които са плод на благородните усилия. Това са натрупани духовни блага и те са знания и опит, които са складирани в подсъзнанието. Това е духовна архива в дълбоката памет на душата. Това знание и опит не остават в полето на будното съзнание и затова душата не го съзнава при дадено влизане в тяло или въплъщение. То е скрито дълбоко в архива. Запечатано е в подсъзнанието.

Това скрито знание и опит е символ на печатите, които запечатват книгата.

Защо е запечатана книгата-душа? – Душата е била запечатана, защото в миналото тя е била будна за пътя на злото. Знае се, че когато ние сме будни за нещо, ставаме активни и силни, увлечени и така на помощ са дошли печатите. От друга страна, когато сме будни, ние винаги сме силни и защитени, когато сме будни за пътя на доброто.

Няма опасност в живота, ако си буден и имаш вяра.

Според Библията книгата е написана отвътре и отвън и е запечатана със седем печата.

Във всяка културна епоха душата е придобивала един специфичен опит и знание, които са оставали в душата (подсъзнанието) и са запечатани там. В Шестата раса запечатването ще се махне и подсъзнанието ще се изяви навън.

Окултната наука казва: „Тези, които са приели чистия духовен импулс даден от Святата жертва на Агнеца, стават безсмъртни и могат да просперират“. И за тях ще се яви Христовата сила, която ще отвори печатите. Това е за тези, които са приели новия еволюционен импулс.

Само Агнето е достойно да отвори книгата със седемте печата, т.е. само Христос, защото само Той е направил най-висшата жертва за цялото човечество.

Свята жертва означава Свято отношение към човешките души.

В Шестата раса всички, които са приели импулса на Христос (Агнеца) ще имат благословение, което е отваряне на печатите, т.е. всичко скрито в подсъзнанието, като опит, ще се изяви в полето на съзнанието и ще се отпечата върху лицето и тялото на новия човек.

И така съхранената красота на душата ще се изяви като опит, живот, радост и увереност. В този смисъл това е истинска радост, истинско виждане – окото на абсолютната вяра.

Какво е вярата? – Изявление на невидимите неща, т.е. тя вижда незримото. В този смисъл вярата е око, което е вътрешно. Тази вяра прониква в Съкровения смисъл на духовните неща (в окултизма вярата е око, меч който прониква). Истината никога не се вижда с просто око. В него трябва да влезе една духовност, за да се види Истината. Това око е едно мощно извисяване във Волята Божия. Само с това око се вижда ясно пътя на новото учение.

Пътят на учението ни води в света на Абсолютните закони, които могат да се разбират само със символа на окото, т.е. с чиста духовност.

От по-висша окултна гледна точка това е тоталното първично духовно съзнание (става въпрос за окото). Само с това око ще отидеш в безкрая с озарена Същност, състояща се от Светлина и потопен в мълчание ще се познаеш като самородното ухание.

Лекция, държана на 14 октомври 1994 г. Варна

ЗА ТРИТЕ ШЕСТИЦИ

(Идея за размишление)

Тайната, за която Учителят разреши да говоря.

Обикновените хора толкова много са пленени от ежедневния живот, че считат, че това е всичко. Това е малкото отклонение.

Средното отклонение е за тези, които изпитват радост, когато измъчват другите (не само човешки същества); които са свързани с всякакъв вид жестокост.

А тези, които са навлезли дълбоко в черната магия и са обвързани с това число (тотално число на черната магия – трите шестици), означава напълно съзнателно разрушение на живота. Те са обвързани с този звяр, който, трябва да знаете, не е човешко същество. Вмъкнало се е в човешката еволюция, а не както мисли науката и религията. Името му не е Сатана, но за истинското му име не може да се говори. Същото се отнася и до Христос.

Учителят казва: „Христос има друго име, което на небето се знае само от Посветени“.

Това изключително чудовище, което по една вътрешна причина се е вмъкнало в човешката еволюция, то принадлежи към друг вид, към друг Вселенски период. Спада към друга Вселена. В нея то е напълно отдадено на злото. Става въпрос за абсолютното зло, то е крайната мярка. „Благото“ му име е Звяра (меко казано).

Това чудовищно същество, след като се е вмъкнало в човешката еволюция, сега намира удоволствие да увлича хората от нашия свят. Но това същество не е получило и няма да получи същественото от нашата земя, поради уникалното слизане на Абсолютната Светлина на Христос и Учителя. То се е чувствало чуждо на земната еволюция и е разбрало, че не може да еволюира заедно със земната еволюция.

Окултната наука казва: „То би могло да извлече полза от земята само ако би могло да добие власт над нея“.

Преди около 2 хиляди години това уникално същество се е приближило изключително много до земята, но в този решителен и ключов момент слиза Христос и носи новия импулс. Ако Христовият импулс беше задушен още в самото начало и ако противника бе победил Христос, цялата земя щеше да падне под властта му (само по себе си то е изключително силна космическа Същност). Но това не е станало и поради тази причина космическото зло трябваше да се задоволи само с големите отпадъци на човечеството. Това са тези, които отричат Христос и не приемат Божественото начало. Които са закоравели в материята и които по-късно ще образуват неговите легиони. Това са хора с ужасна съдба и най-вече тези, които са избрали съзнателно пътя на злото. Тези хора са под неговото зловещо влияние, но те сами са направили избора, поради благата, които дава това същество и черната магия. И така, всеки сам е избрал своята участ. Това е станало когато те са отхвърлили Христос, Който единствен има окултните ключове и е в състояние да отклони човечеството от тази ужасна съдба.

Символът на звяра е силният външен живот. Защото за звяра няма живот във вътрешността. Там за него е смърт.

В Библията е казано: „Дерзайте Аз победих…“. Един от най-силните стихове с изключително значение.

Учителят казва: „Светът, това е Черната ложа, това са тъмните сили“.

Тази тъмна сила на звяра дебнеше цялото човечество. И затова една от най-красивите тайни на живота е тайната на Голгота, тайната на кръста.

Христос на Голгота е взел ключовете на страхотната черна магия, която в този свят в дълбочина не се познава. Всичко, което сега се говори за черната магия, са много далечни предисловия. В шестата и седмата раса ще има пълен размах на черната магия – нито Хитлер, нито Нерон могат да се оприличават на звяра, за който говорим, това са погрешни изчисления на науката и религията. В следващите раси ще има две слизания и изключителни битки със злото. Ще се родят Посветени, които познават тайната на звяра.

Христос пресече достъпа на тази ужасна сила и нейните прийоми и методи. Четирите нисши тела принадлежат на черната магия – физическо, етерно, астрално и нисшето умствено тяло. Те дават името на звяра.

ОТВАРЯНЕТО НА ПЕЧАТИТЕ

(Лекция 34)

Символично отварянето на печатите е под образа на коня с различни цветове.

Същественото за първия печат:

Йоан казва: „И видях, ето бял кон и ездач с лък, и даде му се корона, и той излезе като победител, и победи“.

И така, белият кон е символ на чистото духовно знание и на Мъдростта. Те са придобивката на човека от първата културна раса – древно-индийската култура. С тази важна придобивка човек ще бъде победител на нисшия живот, който е пряко обвързан и оплетен с материята. Окултната наука казва: „За да познаеш себе си се иска вечен стремеж“. И тази придобивка, колкото и да е важна и ценна, не може да ни задоволи напълно. Тя се коригира от Христос и от Учителя, защото тя е помогнала на една много малка част от хората.

Когато една култура трябва да се коригира, това означава, че тя не е съвършена. Това означава, че тя не е всеобхващаща. Затова тя отминава и от нея остават само паметници, книги и останки. За да се разберат дълбоките основи на живота трябваше да слезе и Учителят. В Атлантида, в Лемурия и в друга Вселена Учителят е изучавал законите на черната и на бялата магия, без да зависи от тях, и които в този свят не се познават в тяхната дълбочина.

Учителят казва: „Невежеството на хората сега е благословение“.

Въпреки че тази магия е силна, тя ще бъде победена от тези, които са приели Христовия импулс, т.е. чистия духовен импулс. Ужасната сила на черната магия е тайната на числото три шестици. Йоан сам ни призовава да разберем тази тайна.

Учителят по десет въпроса е избягвал да говори и се знае много малко. Някои от тях са бездната и звяра (трите шестици).

В Откровението се говори за звяра. Това число (трите шестици) е велика космическа тайна и тя е запечатана със специален печат от Христос. Това стана на Голгота.

Учителят казва: „Тук Бялото Братство взе победата и Христос отне зловещите методи на звяра, който щеше да изроди тотално цялото човечество по един ужасен начин“.

Само окултната наука и с някои методи на Кабала може да се махне булото на тази тайна. Тя е една от най-големите тайни в Битието. И тя е свързана с един от великите закони, който е дал Хермес (Хермес е прероденият Йоан), който още в Египет е бил Посветен и е знаел тази магическа тайна, но ги е писал по друг начин.

Лекцията от Учителя „Великият закон“ има поставено було и не може да се разбере в нейното високо ниво.

Закон на Хермес: Закон на полярността.

Учителят казва: „В основата на Битието стои Великата космическа Мъдрост, която се изявява чрез два велики принципа. Те образуват закона на полярност“. Тези принципи Учителят не ги нарича с истинските им имена, а ги облича в було и ги нарича първи и втори принцип.

Тайни са имената на Христос и звяра, защото с истинските им имена се задвижват най-активните сили на доброто и злото. И те са с най-висока интензивност.

Първият принцип (злото) се обяснява от Учителя така: „Той е силен, мощен и страхотен в своите проявления. Той е подобен на силна киселина, която разяжда и руши всичко. И това е принципът, който е създал материалните светове и човешкото тяло“.

Много важно! Този принцип сам по себе си не е лош, но от неговото проявление и дейност произлиза това, което наричаме зло.

От злото произлиза гладът и жаждата. Духът не познава глада. В това се крие много дълбок смисъл, защото за да придобиеш Вечността трябва да си гладен и жаден на първо време за правдата.

Когато човек е паднал от високото съзнание, той е изгладнял. Падане значи слизане от идеалното в материалното. Сега този глад към съвършенството е мярката, която ще създаде новите Божествени хора.

Учителят казва: „Вторият принцип е мек принцип. Това е принципът, който организира света и внася живота в света, и в него сам Бог пребъдва“. Става въпрос за Любовта.

Първият принцип (принципът на злото) втвърдява сърцата на хората, но той се страхува от мекия принцип на Любовта, защото във втория принцип има вложена стихийна тенденция, която може да го погълне и разруши.

Тези два принципа са двете Дървета на рая: Дървото за познаване на доброто и злото и Дървото на живота. Дървото на живота или втория принцип е стихията на Любовта.

Лекция, държана на 21 октомври 1994 г. Варна

ХРИСТИЯНСТВОТО И ТРИТЕ ШЕСТИЦИ

(Идея за размишление)

Християнството е есенцията на древните окултни мистерии. То се роди като нова мистерия и като нова Мъдрост. Голгота е синтез на древните мистерии. Тя надраства древността, т.е. старата мярка, защото тя, християнската мистерия, стана Всемирна мистерия.

Благата вест, която е разпятието, е вече съобщена на всички. Мистерията на Голгота означава, че вратата се отваря за всички, т.е. за цялото човечество.

Голгота е символ на Посвещението и това разпятие в миналото се е криело в храмовете само за избраните.

Мистерията, Словото, самият Принцип слезе на земята за всички. Така космическото Слово стана плът. Всеки ще разбере тази мистерия Голгота според вътрешната сила на своите дарби и възможности. Това зависи от така наречения Ангел-хранител, който обитава в нас. Защото той решава вътрешно нещата и той решава кой до каква степен да бъде Посветен.

Окултните ученици трябва да знаят, че Христовата дейност, която беше проповядвана и учението Му – това е външната дейност. А идването Му на земята се състои в нещо съвсем друго. Тук е мистерията.

Учителят казва: „Да не се изнася масово това, което се отнася до тайната на Битието“.

Тази мистерия е тайна на Битието. Тя е висша тайна на Битието и тя е самата Тайна, която е слязла и постепенно ще разреши всички проблеми на Битието.

Звярът играе много важна роля. Той представя було на Истината, през което се минава, за да се стигне до нея. Пазачът на прага.

Звярът (трите шестици) има особено предназначение. Булото може да падне само за Посветените, защото звярът изпълнява заповедите на Тихия глас.

Звярът като характер е празно и напълно усъвършенствано в безумието същество. Трябва да се знае, че той понякога е деликатен, състрадателен и нежен, макар и привидно.

Учителят казва: „Крокодилът плаче от любов докато привлече жертвата си и после я гълта цяла“.

Състраданието и нежността на това чудовищно его са много окаяна история. Това зловещо същество води понякога много магнетични разговори с ученика, затова той трябва да знае правилото: излъчването е винаги по-дълбоко и важно от всеки разговор. Необходима е дълбока вътрешна будност, защото близостта със звяра е разрушителна.

Човек сега страда, защото в много прераждания е давал енергията си на дявола и така е създал отношения с него, т.е. има връзка с неговата животинска енергия и инстинкти. Но тази древна карма трябва да се изхарчи и договорът, който сте сключили с него, трябва да бъде скъсан напълно.

От ученика се иска чиста духовност, която е поле извън звяра.

Чиста духовност означава чисто небе.

Има ли красота в звяра (трите шестици)? – Накратко: Да. Звяра поглъща всичко, което е инволюция, т.е. всичко застояло и негодно за развитие. Този застой е пряко свързан с първичната бездна, над която се носи Духът.

Да се знае! Този звяр има специална роля в историята на човешкото развитие.

В дълбоките окултни школи на Египет Йоан е бил жрец. Тук е получил своето Посвещение за тайните на живота и тайните на Битието от Озирис.

Учителят казва: „Тук е работил първият клон на Бялото Братство“.

Той е работил с тайните на Дървото на живота, т.е. с тайните на одухотворението и обожествяването.

ЗА ОТВАРЯНЕТО НА ВТОРИЯ ПЕЧАТ

(Лекция 35)

Малко и кратко се говори по тези въпроси.

Йоан казва: „Когато отвори втория печат, чух живото същество да казва: Дойди и виж! Излезе друг кон, червен и на ездача му бе дадено да вдигне мира от земята. Тъй щото човеците да се избиват едни други и даде му се голям меч“.

Този печат разкрива това, което човек е придобил във втората Древно-Персийската култура.

И в първата, и във втората култура придобивките са много големи. Рама – един от най-великите Посветени в „Синархия“-та – много дълбока система, разработена по-късно от един гениален кабалист във Франция.

В тази култура човек е воювал, за да победи материята и червеният кон е символ на тази голяма борба. Поради своето отклонение, съществата тогава е трябвало да се хранят с борбата. Този възглед е остарял, защото Бог е изпратил лъч на земята, който да храни света с мир и Любов. Този лъч е особен елемент, който слиза от Словото.

Кабала казва: „Лъч от Нешама, т.е. лъч от Духа от Божественото Слово“. И това Слово е слязло и поддържа нишката на непрекъснатия стремеж към Вечността.

Вечността е пожелала падане на душите в гъстата материя за опит. А за това е трябвало да бъдат изкушени, да паднат на земята за опит и да израснат чрез опит. Чрез опит да се върнат в своя дом завинаги.

„Да се избиват едни други.“ (Библията)

„Да се избиват едни други“ означава, че трябва да загине всичко онова, което не може да прогресира до края на определения цикъл на еволюцията. Това избиване е особен род ограничение на злото. То е насочено срещу звяра, който живее във връзка с тези, които са в застой и пречат на себе си и на другите да се развиват.

Войната е нещо неразумно, но в своята основа тя има едно разумно основание. В Откровението тази борба и този закостенял дух е представен от змея със седемте глави и десетте рога и от още един звяр с два рога. Става дума за духовната война.

Има и още един, мекият, всемогъщ принцип на Агнето – символът на Слънчевите сили на природата.

Христос идва от Слънцето, затова атаката на звяра е срещу Слънцето.

Агнето, което стои на хълма Сион, заедно със своите избраници – 144 хиляди. Това число е свързано с всички съвършени същества. Те са 144 хиляди.

В древността в колосалната битка между доброто и злото, тези 144 хиляди същества винаги са отстоявали и оставали неизменни. Така те са съхранили и своето съвършенство, поради което са избрани от Христос. Тези същества в своята целокупност образуват Бялото Братство.

Учителят казва: „По силата на този принцип, точно толкова същества има и в ада“.

Адските същества са част от тялото на звяра.

Войната в Германия се смяташе за нацистки сатанизъм, но това не е Сатана – оригиналът не е човешко същество, а могъща космическа същност. Нерон, Хитлер са бледо отражение на черната магия. Трите звяра са едно същество с обща същност. След известно време двата звяра ще бъдат отстранени, но основния ще остане за далечното бъдеще. Бог има специална идея за него. Името му започва със „С“, но не се разкрива. И това е добре.

Йоан ни призовава да сметнем това число и да го изучим, да изучим неговата тайна.

Всички служители на злото и черната магия не могат да се сравняват с най-могъщия цар на дълбокия мрак. За него се знае, че има седем глави и десет рога. На тях десет корони и на тях написани десет богохулни имена. Меко казано това е старовремската змия. Трите шестици е главен ръководител на Черното Братство. Наречен е Сатана или Вероотстъпник.

Има един могъщ Бял Брат, който излезе срещу този звяр в миналото и воюва със закона на Бялото Братство и бялата магия, и го свали на земята. Това означава, че на този Бял Брат е гласувано изключително голямо доверие. Външното му име е Архангел Михаил. Има и друго окултно име, което означава специални сили и енергии. За неговата тайна не се говори. Той е представител на Слънчевия Дух на Аура Мазда или Великата Аура. Той работи изключително усърдно за спасението на хората от злото. Точно той в невидимия свят се грижи за душите преди да се родят, за да намерят окултни школи и центрове, за да се разкрие Истината за техния път, доколкото е възможно.

Лекция, държана на 28 октомври 1994 г. Варна

ЗА ТРИТЕ ШЕСТИЦИ

(Идея за размишление)

На Голгота блеснаха двете древни сили – силата на звяра и силата на Христос.

Когато човек не вярва в Бога и не Го приема, тогава в неговата душа се настанява звярът и постепенно го изражда.

Звярът, чието име е три шестици, е абсолютен образ на безверието. Звярът е едно специално Откровение на Великия Божествен замисъл. Постепенно в лекциите ще стане въпрос за този замисъл. А ще говоря по-нататък и за сътворението на света, което е скрито в Библията, което е станало чрез медитация на Ангелските Йерархии и дълбоко в своята душа те са извадили Първообразите на небето, на човека и т.н.

На Голгота беше определено, от този замисъл, пряка среща между мрака и Светлината. Тук имаше голяма активност и в двете страни.

Звярът е този, който създава големите противоречия във Вселената, не само в света. Звярът е паднал от небето, когато се е опитал да проникне и завладее Божествената Същност. Това е описано в Лука, но самата борба и нейните свойства не са описани.

Преди падането си звяра, знае се, е бил друго същество пълно с Мъдрост, с красота и смирение.

Йезекил казва: „Той е бил в райската градина още преди адамовото време“. Това има значение за по-следващите лекции. Някои такива закони правят връзка.

Тогава звярът е хвалил Бога. Преди гордостта си той е бил смирен. Тогава той е живеел в рая. Рай – това значи да живееш в Божието Първично Присъствие.

Образът на Бога, който е скрит във вътрешността на човека, е от чиста субстанция, до която звярът не може да се докосне. Това е безсмъртната субстанция, която е наречена „образът и подобието“. В следващи лекции ще говоря за тази безсмъртна субстанция и как чрез медитация ангелите създават Светлината, топлината, въздухът, земята и накрая втвърдяването на всички тези неща в така наречената Земя.

Трябва да се знае, че отношението към Бога се изпитва чрез това, какво прави човек със Словото. И ако човек има абсолютно чисто и свято отношение към Словото, звярът не може да го докосне.

Голямата атака на звяра, чрез която той прониква и руши човека, е атаката към Словото на човека, т.е. към неговите мисли и чувства, чрез тях и постъпките. Звярът прониква чрез мисълта, ако го приемеш. При най-малкото съмнение будността е загубена и тогава умът става водач, а в неговата дълбочина работи звярът.

Когато човек има абсолютна вяра, тогава интуицията го ръководи.

Учителят казва: „Голямата грешка на Ева в райската градина е тази, че тя е поискала да познае Бога чрез знание и е загубила същественото, което е вярата“. Това днес е голямата грешка на цялата съвременна наука. Само вярата може да осмисли знанието. Тогава чрез вярата и знанието е на място.

Нечистият е поискал да бъде независим от Бога, но така той пропада.

Пак ще повторя. Ева се надяваше да израсне чрез знание и затова сгреши. По този път върви науката и затова сгреши. Разбира се има учени, които могат да го постигнат, но това е кръвната връзка с Първичния Адам. Там е вложена една специална дарба в тази кръв и тези които, вървят точно по тази връзка, могат чрез логично мислене да го постигнат в душата си. Но това важи за много малко хора.

Трябва да се знае, че вярата е преди истинското знание.

Бог може да се постигне само чрез изключителна преданост (в случая не се казва знание), която се основава на абсолютната вяра.

От хиляди години Ева (символизира в случая науката) трупа знание, но все умира. Защо? – Защото при съмнението ти веднага умираш духовно. При вярата връзката с Бога не се прекъсва и затова при вярата ти си в живота.

И така, звярът ограби вярата на човека и му остави знанието. Знание много, но засега то не носи живот. Това означава, че знанието отново трябва да се превърне във вяра и да се върне в своята изходна позиция. Съмнението е осъдено от Вечността.

Учителят казва: „Който се съмнява е вече осъден“.

Такъв човек се занимава с излишни и суетни неща. Оттук произлиза суетата – от съмнението.

Учител от Талмуда казва: „Онзи, който не се занимава с духовни и благотворни дела, отгоре го натоварват здраво с големи задължения и грижи, които ще не ще, ще мъкне до гроба“.

ТРЕТИЯТ ПЕЧАТ

(Лекция 36)

За този печат е казано: „И когато Агнето отвори и третия печат, чух живото същество да казва: Дойди и виж! И видях черен кон и яздещият на него имаше везни в ръката си“.

Везните показват, че тук се е работило с мярката и монетата. Някой път може да се спра повече на този въпрос и дори ако трябва за бизнеса и търговията от окултна гледна точка… Хермес много дълбоко е обяснил тези неща (става въпрос за науката на числата и мерките във връзка с числата).

Искам да кажа нещо за черния кон. Черният кон, това е човешкият интелект, който е свързан с гъстата материя. Гъстата материя от своя страна е свързана със злото, а злото със звяра. Тук няма жизнерадост (става въпрос за гъстата материя), защото никаква нечистота не може да живее в Бога. Може да има привиден живот, но ние трябва да различаваме същественото от привидното.

Нечистият умира в Бога (това е символ).

Окултната наука казва: „Затова между човека и Бога се е породила дистанция. За да може човек някак си да живее“.

Звярът има право да съществува, защото, когато той стане много динамичен и много активен в хода на човечеството, това означава, че се полага основата на една нова раса и на един по-хубав и по-красив живот.

Ученикът трябва да знае, че само разумният риск е на място. И когато работи върху себе си, не трябва да съжалява за пораженията, защото те ще изработят и оформят неговата победа.

За да имаш бъдеще трябва напълно да се освободиш от звяра, от злото в себе си. Това е свързано с черния кон и това е втвърденият интелект, втвърденото зло. Това е символът на застоя.

Пак ще кажа. Когато злото стане активно и насочи своята психическа сила срещу ученика, когато върху ученика има голям, изключителен натиск, с това се подготвя ново Посвещение, чрез което се отваря вратата за един нов и по-извисен живот.

Учителят казва: „Жалко е, че при един зъбобол някои губят представа за Реалността, понеже нямат още желания контрол“.

Контролът и господството над себе си е наука, която побеждава смъртта.

Звярът работи в гъстата материя, която е символизирана от черния кон. И тези, които са отхвърлили Христос, ще навлязат в областта на черния кон. Те ще огрубяват и затъват все повече в материята, защото тук вярата се обезличава.

Трябва да се знае, че отричането на Христос е отричане на еволюцията. Затова тези хора ще се втвърдяват все повече в злото. Досегашните парализи са само една далечна подготовка за бъдещото втвърдяване.

Учителят казва: „Парализата идва от дълго трупане на отрицателни мисли“.

Оживяване или освобождаване има само в Бога, а Бог може да живее само в чистото сърце.

Що се отнася до черния кон, трябва да се знае още, че когато един човек се съсипва от хората около него и от разрушителната окръжаваща среда, в това число и предмети и т.н., то той е посял причините на това съсипване, поради връзката си със злото и звяра.

И така, законът е много естествен: Който вади нож, от нож умира. Или по друг начин казано: Който съсипва ще бъде съсипан. Сега това съсипване е все още само едно докосване, една ласка, защото звярът, чието име е три шестици, е принципът на пълното втвърдяване и огрубяване на човека във физическия и материален живот. Това е така, защото да отхвърлиш Христос, това означава да отхвърлиш силата, която помага да победиш нисшата природа.

Да приемеш Христос дълбоко в себе си е висша мярка и началото на промяната. Думата „вяра“ се тълкува като промяна. Ако една вяра не носи промяна на живота, значи не става въпрос за вяра. В окултен смисъл думата „вяра“ трябва да се разбира като промяна, промяна на начина на живот – мислене, чувстване, постъпки, хранене, спане и т.н. – постепенна промяна на всички тези процеси.

Знае се, че само това, което обичаш и приемаш дълбоко в себе си ще ти се открие.

Черният кон, изостаналият човешки ум, е противник на Агнето (символ на слънчевите сили в природата).

Черният кон частично ни разкрива тайната на звяра. Този звяр, който е трите шестици, е същество, което носи едно изключително зловещо зло в себе си. Това зловещо зло е влязло във връзка с човешката еволюция още от самото падане на човека. Това вмъкване на звяра в човешката еволюция е посегнало и на безсмъртието на човека.

Голямата грешка на човека е тази, че той е започнал да трупа своята енергия за временни и външни неща.

Енергията на Адам и Ева вече беше започнала да се пилее, защото те бяха изкушени. Изкушението се състои в това, че звярът откри преждевременно външния свят и направи връзка с Адам и Ева. Ще обясня. Връзката се състои в това, че звярът свърза Адам и Ева с външните и преходни сили. А когато една сила е излязла навън, тя е станала преходна и смъртна.

Трябва да се знае, че пътят на истинските окултни ученици е този, че те никога не се отказват от тесния път, от трудния път. Точно тук е ролята на звяра. Вътре в звяра се намира тесния път.

Истинският ученик ще срещне по своя път само вътрешни чудеса. Другото е допустимо като изключение, защото чрез тези чудеса (вътрешните), нещата и тайните се съхраняват.

Външните чудеса са свързани със звяра и неговите ефекти, и така звярът привлича своите жертви.

Христос и Великите Учители никога не са правили и търсили ефекти. Техните методи са винаги по-вътрешни и по-дълбоки.

Всички, които станаха външни, трябваше да напуснат мястото, което е наречено „Небесният рай“. Така те излязоха от вътрешността и отидоха в мястото, което се нарича „света“ или „земната зона“.

Сега във вътрешността могат да живеят само Мъдри същества, само разумни (Божествени) същества, защото вътрешността е заключена.

Тогава светът се управляваше от злото и по-късно бе наречено още и „князът“. Съществото с името три шестици се състои от дълбок мрак, от дълбока тъмнина и хаос. И днес всички тези, които са свързани с него, живеят в тъмнина и хаос. Днес те се учат в земни училища по негативен път. Те трябва по негативен път да познаят законите на доброто и на истинското знание. А в рая това ставаше по положителен път. Няма да обяснявам защо земните учители са за окайване. Тук ще кажа, че тези учители носят своите недостатъци и слабости без срам. Това същество, което е звяра, също учи хората, но по негативен начин.

Учителят казва: „Това, на което Светлината не може да ви научи, на това ще ви научи тъмнината“. Това е свързано със страданията, мъките, ужасите и т.н.

Учителят казва: „Страданието произвежда разум“. Това означава, че то носи едно благословение и то помага на душата да възвърне своето безсмъртие. Страданията са нещо много благодатно, нещо много ценно. На много души страданието е помогнало.

Лекция, държана на 4 ноември 1994 г. Варна

ЗА ТРИТЕ ШЕСТИЦИ

(Идея за размишление)

Бездната е символ на крайното безумие. Звярът е роден от древния хаос. За да излезеш от този хаос (това също означава и от древната карма) е необходима абсолютна вяра, което означава абсолютно вътрешно единство с Бога, т.е. с Този, Който е преди хаоса и преди всички времена.

Звярът работи в егото и с егото. Егото е наслоено зло, т.е. наслоен мрак. То е изградено от мрак.

От окултна гледна точка Светлината, това са най-висшите напреднали същества, а тъмнината – изостаналите същества. (Когато говорим за Светлина и тъмнина, не се подразбира нито лунната светлина, нито дневната и т.н.) Висшите същества се изразяват чрез Светлината – съответни мисли, чувства, постъпки и т.н., а нисшите същества се изразяват чрез тъмнината.

Бездната не е нищо друго освен отделянето от Абсолютния живот. Сега това отделяне се изучава чрез Дървото за познаването на доброто и злото. Тук, на това дърво, са се събрали всички безумни същества.

Учителят казва: „Те си имат също свои планове и свои събрания“.

Колкото и да затъваш, по-надолу от бездната не можеш да отидеш, тя е дъното, тя е мярката. Не можеш да бъдеш по-жесток от звяра.

Преди време един приятел от миналото ми загатна нещо от този род. Загатна, че се опитвал да бъде по-хитър от дявола. Момента, в който се опиташ да бъдеш по-хитър от дявола, ти вече си надхитрен. Въпроса се решава в момента, ти си загубил будност. Той правеше такива подробни планове.

Макар, че звярът е крайно жесток, той се подчинява на един по-велик и неизговоримо по-могъщ Принцип. Звярът е силен и жесток, но Бог е могъщ, защото Бог е Любов, а Любовта е власт над всичко. Това е така, защото Любовта е съвършенство на Принципа, а съвършенството винаги има по-голяма власт. Любовта е съвършенството на вибрациите.

Учителят казва: „Любовта ще стане за ученика най-могъща сила и закрила, когато тя стане за него Принцип“. Тогава звярът никога няма да може да влезе и да руши, защото в света на Любовта няма вход и звярът обикаля като „рикаещ лъв“.

Любовта е Свещена област и тук е абсолютно невъзможно проникването на звяра.

Учителят казва: „Звярът е напълно сляп за Божествената Любов“. Точно затова, когато той влезе в Любовта, ослепява.

Всичко това означава, че Любовта излъчва първични кристални лъчи, което означава, че тя е чиста духовност. Затова чрез нея нещата и живота се развиват и разбират.

Между другото, без Любовта ще чувате изразите, от които окултният ученик трябва да се освободи напълно: това е скъпо, това е евтино; времето е студено, времето е топло; обувките ми стягат и всички неща от този род – един много голям списък. Всички тези думи разкриват едни големи вътрешни пукнатини в човека, на които тук няма да се спирам, защото това е един голям въпрос и изисква отделна тема. Трябва да се наблюдавате, при тези изказвания. Дори и да стоите един или два часа зимно време на спирката и да не идва автобуса или ако дойде и го изтървете с малко, точно тогава да видите своето равновесие, защото истинското развитие започва от равновесието.

Истинското разбиране на живота е присъщо само на Любовта, т.е. на чистата духовна същност. Защото Любовта има съвършен вътрешен или духовен поглед за нещата. Когато ученикът придобие своята чиста духовност, той разбира живота и злото се обезличава.

Очите на звяра са очите на мрака. Те са ослепели при срещата си с Истината в големия космически взрив, когато са се срещнали с очите на Първата Причина. Очите означават воля в случая.

Всичко, което се сблъсква с Първата Причина става мрак и хаос. Звярът се е сблъскал със силата на Любовта. Любовта е тайна на Бога. Тя е Неговата дълбочина и тук е скрит Съкровеният план на Вечността, който обхваща живота на всички същества.

Любовта определя всемогъща вътрешна енергия и в нейната аура звярът губи своята сила.

Ако ние влезем в сферата на Любовта и започнем да работим с Любов и търпение, звярът ще застане на една определена дистанция от нас.

ЧЕТВЪРТИЯТ ПЕЧАТ

(Лекция 37)

През тази важна епоха се явява Христос и Възкресението, което символизира победата над смъртта.

В тази четвърта култура се говори така: „И видях ето сив кон и върху него един ездач, чието име беше смърт и адът вървеше подире му. И даде му се власт да умъртвява с меч, с глад, с мор“.

Какво означава сивия кон? – Сивият цвят въобще (не само сивия кон) се свързва с всички тези, които са извън Любовта. Те не са приели духовния импулс и затова те отпадат от еволюцията. Те се числят към расата на злото и се обвързват със звяра и неговия план.

Сивият кон е свързан със символичната идея за тъмнината. Тъмнината, това са изостаналите същества. Има случаи, когато не е необходимо да говорите с тях. Достатъчна е една среща, за да видите какъв мрак навлиза във вас, дори част от силата на волята ви се губи. Затова ученикът тези срещи трябва да ги приеме като благодат, те му помагат той да свикне да се изолира. Не трябва да бяга, а трябва да калява своята вътрешна нервна система, своята вътрешна сила.

Ще кажа нещо за тази тъмнина. В тази тъмнина са се изгубили добродетелите. Затова сега хората търсят правия път. Правият път е в добродетелите.

Както казах, напредналите същества се изразяват чрез езика та Светлината, а булото, което скрива Истината, не е нищо друго освен толкова сгъстена Светлина, че тя изглежда подобна на мрак.

Учителят казва: „Силите на Светлината са свързани с живите добродетели, които са есенциалната сила на Духа“.

Ако ти нямаш тази сила (добродетелите), ще бъдеш поробен. Всичко това означава, че за да пробудиш Светлината в себе си, трябва да имаш есенциални сили, т.е. живи добродетели.

Добродетелите са Първични сили на природата.

Понеже Адам и Ева са сгрешили спрямо добродетелите, те бяха изпъдени от рая. Те допуснаха лъжата, чрез което създадоха отрицателното наслоение на енергията. Затова Учителят нарича лъжата „атрофия в космоса“. Тези, които приемат дълбоко в себе си Христос, ще влязат в чистата духовност. Тук те ще превърнат ума в Мъдрост. Тази Мъдрост е освобождението от сивия кон или от расата на злото.

Най-важното нещо за ученика е искреният стремеж. Защо? – Искреният стремеж е важен, защото в него се разгръща духовната сила на волята, която освобождава човека постепенно от всички житейски окови.

Там, където тежестите на живота оковават човека в самота и скръб, се явява силата на звяра. Но и тук има изход, защото Учителят казва: „Единственото място, където можете да чуете Тихия глас на Бога, това е областта на скръбта“.

Ако си буден ще чуеш Тихия глас на Любовта, а Любовта дава винаги чисти явления, чисти лъчи.

Великата сила на живота е вложена в Любовта като Принцип. А явленията на злото, те са нечисти излъчвания, нечисти флуиди. Това се отнася и за този, и за другия свят.

Дотук говорихме за четирите коня, за четирите окултни символа, които са тясно свързани с развитието на човешкото същество. Последният, сивият кон, е свързан със скръбта и страданията.

Учителят казва: „Вслушайте се в гласа на страданията си, за да чуете гласа на Онзи, Който търсите. Къде ли не търсите Бога, обаче не предполагате, че ще го намерите в страданието“.

Учителят казва: „Бог не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при осъзнаването на своите грешки. Това наричаме морално страдание и тук ще чуем Тихия глас“.

Когато злото се изпраща върху един човек и то се налага (даде му се власт отгоре) в неговия живот, то е пратеник на Правдата. Няма значение дали хората одобряват или не одобряват.

Дотук говорихме главно за четирите коня (за четирите символични свята), а оттук нататък тези, които са приели Христовия импулс на чистата духовност, се обличат в един нов символ, за който ще говорим следващия път. След четвъртия кон се навлиза в нов символ, това са белите дрехи.

Четирите коня, това бяха четирите важни периода в пътя на човешката душа, а след това идват белите дрехи. Те са символ на безсмъртния живот.

Белите дрехи са облеклото на Първичния живот. Те са свързани с Посвещението. Чрез процеса на Посвещението в човека се организира небето или висшия духовен свят. Посвещението е процес, при който ученикът излиза извън сферата на злото. Посвещението е скъсване на стария договор със звяра. При това условие, ученикът е вече приет на небето и става от ученик служител. Едновременно е и ученик, и служител. Затова се казва, че тук той е вече Посветен, а Посветеният разполага с висши сили, които му се дават. Затова той се справя със злото.

Обикновеният човек не може да се справи със злото. Може да има някои привидни неща, които да изглеждат така, но по принцип той не може да се справи със злото. Накрая е винаги уловен.

Обикновеният човек живее в безволието, т.е. в широкия път.

Най-дълбокото и цялостно окултно знание и истинската Мъдрост се намират в тесния път.

Лекция, държана на 11 ноември 1994 г. Варна

ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА

(Идея за размишление)

В Библията има закон, който означава, че Сатана може да се преобрази в ангел и то така, че дори и ангелите не могат да го познаят. Затова връзката с Учителите е толкова важна, защото само Бог може да го разпознава.

В големите противоречия са скрити много духовни сили. Трябва да се знае, че в дълбочината на голямото противоречие е скрито Неговото Лице. Това означава, че противоречието е противоречие отвън и светлина отвътре. И ако си външен, противоречията за теб са разрушителни. Ако си вътрешен, т.е. духовен, тогава за теб те са съграждащи.

Срещу големия натиск, който идва от противоречията не се иска знание, иска се абсолютна вяра и спокойствие. Знанието идва после.

Противоречието е голям помагач за ученика. В по-висш смисъл това е свързано с новораждането.

Голямото противоречие трябва да се разбере като оказване на голяма чест, на голямо доверие.

Окултната наука казва: „Колкото е по-голямо противоречието, толкова по-голямо ще бъде явяването на Светлината“.

При обикновените хора противоречието усилва съмнението, а то увеличава тъмнината (разрушението).

Учителят казва: „Противоречията в този свят са неизбежни, защото те идват да възродят новото и да умъртвят старото, което обича застоя“.

За ученика противоречието идва, за да изясни в по-висша степен пътя към Духа, пътя към Новия живот. Това означава, че без големи противоречия не може да дойде Новият живот и пътят към новата духовност, и чистото смирение.

Важно! Диагноза за истинско смирение: Учителят казва: „Най-висшият и чист израз на смирението е постоянната благодарност“.

Тази благодарност руши всички противоречия. Тя е съзнателен процес.

ПЕТИЯТ ПЕЧАТ

(Лекция 38)

В Библията петият печат е свързан с белите дрехи. Това са тези хора, които са приели дълбоко в себе си Христос и са се одухотворили.

Съществено: Общението с Христос преобразява човека (и ума, и сърцето, и волята) и го облича в бели дрехи. Това е символ на новото и одухотворено мислене. Привързаните към земното мислене не могат да се преобразят като форма, защото земното мислене не дава необходимите вътрешни сили. Тук човек обеднява и външно, и вътрешно. Волята изостава в своето развитие. При земното и външно мислене няма Любов, защото то е извън Духа. Това означава, че то няма основа. Без Любов човек не може да възвърне Първичния си образ.

При отваряне на петия печат в Библията е казано чрез Йоан: „И видях пред олтара душите на онези, които са заклани заради Божието Слово и които го опазиха“.

Тези, които са опазили Словото, ще оживеят и възкресението ще бъде техният дял. На всички неизменни се дава бяла дреха, която е символ на Посвещението.

Истинското Посвещение не се дава на този, който има стремеж, а на този, който е постигнал определени резултати чрез стремежа.

Посвещението разрушава властта на злото. Тук злото изгубва своята власт и силата на влияние. Затова Посветеният е господар на разрушителните сили на природата. Когато той умира, той оживява, защото отсъства съмнението, което е самото разрушение. Посвещението разрушава корена на съмнението. Посветеният е свободен от разрушителните сили, понеже е изкоренил злото и съмнението в себе си.

Съмнението е пряко свързано със злото. Вярваш, когато Бог е в теб. Съмняваш се, когато злото е в теб.

Мярка е: Докато има съмнение разрушителните сили са налице. Степента на съмнението е и степента на разрушението.

Стремежът завършва с Посвещение и от този момент нататък той се превръща във воля, която се слива с плана на Божията Воля.

Тези, които са приели чистия духовен импулс на Христовата Любов, преминават през специфични страдания със строго определена цел: да преобразят, да трансформират живота от външен и земен във вътрешен и небесен.

Библията казва: „Бяха заклани за Божието Слово“.

Това е метод на трансформиране, преобразяване.

Атаката на едно силно страдание върху човека е особена проповед. Целта е да възвърне човека към Първоначалната духовност.

За нечистия страданието се превръща в мъчение, а то води към разрушение и обезличаване. За звяра и злото тежките страдания са обезличаване и смърт.

Любовта като Принцип е закона на Универсалното Единство.

Учителят казва: „Любовта като чувство, като стремеж и Любовта като сила са само подготовка“.

Любовта като чувство действа в сърцето. Любовта като стремеж действа в душата. Любовта като сила действа в ума. Любовта като Принцип е закон на Духа.

Там, където има Любов, злото е победено.

Посвещението е начало на истинското вдъхновение.

Важно! Който търси Посвещението неизбежно трябва да мине през смъртта, за да се облече в белите дрехи и да влезе във Вечността.

Това означава, че външната форма трябва да стане жертва на дълбоката вътрешна идея, т.е. заради Бога и Вечността. Трябва да приемеш Свещената идея за жертвата, за да се облечеш в белите дрехи.

Звярът (трите шестици) е създаден поради един дълбок и необходим закон на полярност. Звярът е особен род печат, а печатът има отношение към съхраняване на Вечните неща.

В окултизма има затворени думи, много вътрешно духовни, които не се разкриват. Трябва да имаш вътрешно отношение. Тайните имена на Бога – Любов, Мъдрост, Истина и др.

Ако при трудни условия можеш да произнесеш „Истина“ с вътрешните сили на своята душа, ти се освобождаваш.

Който иска да познае Христос трябва да мине през сферата на злото, на звяра (трите шестици).

Окултната наука казва: „Само сред големи ужаси може да израсне истинското християнство“.

И затова тази зла космическа същност (трите шестици) е допусната в човешката еволюция. Това означава, че нейната мисия е специална. Тя умъртвява всичко, което не е чисто духовно и което се стреми към преходното.

Целта на ужаса е да предизвика слънчевата природа в човека, която е свързана с развитието на Агнеца.

Христос казва на Йоан: „Вземи тази малка книжка и я изяж. И тя ще бъде горчива в корема ти, но сладка в устата ти като мед“.

Накратко: Това означава, че Йоан трябва да напише цялото съдържание на тази книга или на тази жива Мъдрост, която трябва да стане за него храна. Това е дълбока окултна идея и означава, че Мъдростта трябва да стане Живот.

Лекция, държана на 18 ноември 1994 г. Варна

ЗА АЗБУКАТА НА НЕБЕТО

(Идея за размишление)

Еврейските букви са произлезли от тайните на египетските йероглифи, а тези йероглифи са копирани от небесните знаци, т.е. от азбуката на небето. Този израз „азбуката на небето“ е също една голяма мистерия и голяма космическа тайна. Двадесет и двете букви са двадесет и две същества и техните абсолютни закони, които ще се наложат постепенно във Вселената.

Всяка буква е израз на един небесен знак, т.е. на едно небесно същество. Това означава, че след време всяка буква ще се превърне в Принцип, т.е. в една сила, която ще стане закон на живота на съществата.

Така от Принципите са произлезли закони, които действат в космоса и космическия организъм. По вътрешната сила на тези закони, т.е. когато ние ги произнасяме със свято чувство (става въпрос за думите), ние раздвижваме специфична духовна сила на скритата в Принципа природа. Тези имена или думи, които произнасяме ни носят това, което съдържат в себе си – благословение или проклятие.

Думите и буквите са като копчета, бутони на една духовност, които отварят вратата към определени космически сили. Колкото повече се пречистват думите, толкова повече се приближаваме до азбуката на небето, т.е. до белезите на космическото Слово.

И затова всяко име не е случайно, то е носител на определени космически сили, които влияят върху съдбата на хората за добро или зло.

Учителят препоръча на своите ученици: „Когато не ви върви в живота, трябва да промените своето име, да направите връзка с нови духовни сили“.

Това е важно за някои, защото когато се смени името, човекът се свързва с други духовни сили. И не случайно в Библията стават също тези неща – Савел стана Павел, Аврам стана Авраам. Всичко това говори за тези промени и за тези нови сили.

Учителят препоръчва: „Ако не ви върви с няколко имена да продължавате да сменяте имената докато ви провърви“. Това означава да попаднете на своето име.

Когато съчетанията и обстоятелствата в живота се нареждат според твоята разумна и изчистена воля, тогава ти си попаднал на своето име.

Мярка е: Тъмните сили изпитват страх от произнасянето на Свещени думи, защото в тях е вложена окултна сила.

Ако не приемеш пречистването дълбоко, като важна основа на живота си, ще сменяш много имена, но други духове ще ти ги внушават.

Преди години една сестра сменяше често имената си, сменяше ги, сменяше ги, но все не върви. Накрая започна да си сменя зодията. От Рак стана Лъв, обаче този Лъв за мене беше мъртъв. И досега все още е мъртъв. Освен смяната, трябва да се направи и нещо друго. Трябва човек да се определи в своя път. Лъвът и досега е мъртъв. Давам само една идея. Всъщност нещата бяха на една основа, която никаква смяна на имената не можеше да помогне. Тази основа в някои отношения в окултизма се нарича „камък“.

Думата „камък“ има няколко значения – и хубави, и лоши. В окултната наука камък става всичко в човека, което външният свят му дава чрез сетивните впечатления и всякакви външни дарове. Така става, когато човек не може да го приеме и одушеви (става въпрос за наблюденията, подаръците и т.н.) и не може да го преработи вътрешно.

ШЕСТИЯТ ПЕЧАТ

(Лекция 39)

За шестия печат е казано: „И видях, че като се отвори шестият печат стана голям трус. Слънцето почерня и цялата луна стана като кръв, и небесните звезди паднаха на земята, както когато смоковницата, разклащана от силен вятър, мята незрелите си смокини“.

По нататък се описва как най-различни хора са се криели между скалите на планините и казвали на планините и скалите: „Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на Престола и от гнева на Агнето. Защото е дошъл великият ден и кой може да устои?“.

Учителят казва за този символизъм следното: „Слънцето представя държавата и властта. Луната символизира различните религиозни системи, а звездите – това са великите хора“.

Всичко това означава, че в Шестата раса държавата, религиозните системи и великите хора няма да имат вече значение – те ще отпаднат.

Ще обясня. В случая държавата и властта, както и религията и великите хора, принадлежат към сетивния свят. В миналото, когато човек е живял на луната (лунният период според окултната наука), човек е развил своето сетивно тяло, което е нисшата душа. Тогава той е виждал много образи и досега не може да се освободи от тях.

Една легенда от Учителя: Звездите, планетите, Слънцето в миналото са били едно слънчево семейство. Всичко е било едно, но после е станало разделение: Слънцето от Земята, и Слънцето от Луната и т.н. Това е трябвало да стане, Слънцето е трябвало да се отдели от земята, защото при тези интензивни духовни сили, човек не е можел да се развива. От друга страна и Луната е трябвало да се отдели, защото човек също не е можел да се развива при нейното огромно влияние. Тя развива изключително въображение, но няма връзка с волята. Луната управлява въображението, а Слънцето – волята.

В тази връзка окултната наука казва, че много души в този период са емигрирали на другите планети – Марс, Сатурн и т.н., защото им е било трудно да се развиват и на Луната, и на Земята. По-късно, когато условията на Земята са станали благоприятни, тези същества са слезли на Земята и са наречени лунатици. На Земята са останали хората с по-силна воля, с по-големи устои. По-късно другите са слезли да довършат своето развитие тук. В тази връзка искам да кажа, че тези които днес се наричат сатурианци, марсианци, юпитерианци, означава къде са емигрирали по времето на Лунния период, който съвпада с Лемурийската раса.

Душата има едно тройно деление, което е в степени: 1) Сетивна душа 2) Разумна душа 3) Съзнателна душа (висша).

Разумността е подготовка за един висш и съзнателен живот. Тези, които не са приели Христовия духовен импулс, те няма да са пригодени за новия живот, защото ще останат в нисшата област на сетивността. А ние знаем, че в сетивността, която е пряко свързана с астралното тяло, се изливат всички сатанински сили. Всичко това означава, че тези, които не приемат Христос, ще останат под ударите на жестоката карма, която е закон на справедливост, която ще ги обвърже още по-силно с материята.

Този, който сериозно е избрал пътя на пречистването, не може да бъде атакуван зловещо от злото, а при нечистия кармата работи и руши.

Преди години един брат имаше къса линия на живота. И когато му гледах ръката, за себе си видях че му се пада да живее някъде около четиридесет и седем години. Обаче тъй като той прие всичко това, което му говорех, прие дълбоко Учителя, пречистването, след няколко месеца видях, че има допълнителна линия на живота.

Учителят казва: „Когато се вземат много важни решения, кармата се променя“. Това са решения на разумната воля и ако те са много искрени, много дълбоки, пропити с чувство, с ум, сърце и воля, Учителят няма големи изисквания. Той иска постепенно да се освободиш от лъжата, от страстта, от омразата и т.н.

Аз също имах подобни неща. Когато Николай Дойнов ми прочете хороскопа (тогава се интересувах), за много неща му казах, че няма да станат и те не станаха. Но имаше нещо, по което той беше точен и Учителят ми помогна да го различа, че около декември месец ме очакваше голяма катастрофа. И аз избрах този начин, казвам го защото на вас може да ви помогне. Взех твърди решения и избрах пътя на пречистването и пътя на един по-висш живот, и около един месец не излизах никъде. Изкарах с много мощни молитви. Още тогава, когато ми прочете хороскопа, му казах, че кармата ще я направя на парчета. Сега никога не бих се изказал така заради смирението, но тогава в тези години допуснах това изказване.

Искам да кажа, че много от вас, които имат голям натиск на кармата, могат да вземат важни решения и с това да усилят молитвения си живот и така да променят това, което е писано. Тогава то се разпада или се преобразява, просто се променя.

Такива случаи има много. Случаят с Георги Нанев от Нова Загора, когато му се дават много ясни картини от Духа и той знае, че всичко, което казва на хората става и дълго време това е ставало. В един момент Духа му дава картина, че куршум минава през неговата глава. Той знае, че това е опасно и че ще стане, но за разумния нещата не стават точно така, както е писано. Той усилва молитвения си живот и след време, когато брат му почиствал оръжието, излиза един куршум, който се забива в крака му и след три месеца оздравява. Както виждате кармата променя своето направление и тук пак наблягам на силата на молитвата и на промяната на живота.

За силата на молитвата ще говоря допълнително. Тя става особено силна, когато се качи в още по-високо поле и се превърне освен в молитва и в медитация. Когато молитвата се съедини с медитацията, това означава една голяма сила по пътя навътре. За тези неща ще говорим друг път повече.

За нечистия кармата работи.

Човешките сетивни чувства трябва да се преобразят в едно по-чисто направление и да станат Божествени сили. Тогава астралът, който винаги атакува сетивността (лунният елемент), ще бъде също преобразен и трансформиран за целите на Висшата природа. Сетивните мисли и чувства са от един нисш порядък. Точно затова държавата ще потъмнее.

Лао Дзъ казва: „Главата на човека трябва да се отреже и тогава започва истинският живот и истинската медитация“.

Ще обясня това, защото има хора, които мислят, че става въпрос за буквално отрязване, макар че има и такива случаи. Във Франция има случай, когато една жена изпълнила буквално стихът в Библията за изваждането на окото.

„Отрязана глава“ е един символ, който означава да чувстваш, че нямаш глава. Тогава никакви мисли не идват, т.е. никаква човешка сетивност, никакви човешки планове, които са винаги погрешни, тук се набляга за силата на живота, който се намира в благородното сърце, а не в главата.

Преди да продължа в тази връзка, тъй като някои хора ме питат за Ошо, дали да го четат, искат да знаят Истината, ще ви кажа накратко, без да обяснявам надълбоко. Макар че има много дълбокомислени изречения и противоречиви мисли при него, Ошо е един изключителен Мъдрец, макар че не спада към най-великите и Святи Учители. Той може да помогне на хиляди същества поради дълбочината си, но трябва да се проучва с будност и приемане. Това не означава, че не трябва да го четете, който си има връзка с Ошо ще почерпи от него много интересни идеи, които могат да му помогнат в духовното развитие.

Ние трябва да се насочим към Христос с едно изключително благородно чувство. По нататък ще обясня в лекциите. Ще видите как Той обяснява, този превод не е направен в официалната Библия, в тази Библия нещата са съвсем други. Там има едно изречение, което обърква дори и духовниците. На фарисеите, когато Го питат кога ще дойде царството Божие, Той обяснява по един начин, а на своите ученици обяснява по друг начин. Това е свързано с отварянето на една чакра, но това ще се обясни на една друга лекция. Но на учениците си Той казва по какъв начин ще дойде и как да Го разпознаят. В Библията този стих въобще не е писан, писано е нещо друго, което е приятно, но няма нищо общо с Истината…

Ще продължа. Едно от нещата, които трябва да разберем (става въпрос за молитвения живот и медитацията), това е дълбокото дишане. Молитвата и медитациите се осмислят от този важен процес. Да се стараем да ги придружаваме с дълбоко дишане. Белите дробове са органите за приемане и снемане на висшата енергия. В най-висшия пласт на белите дробове, според окултната наука, работят херувимите. Дълбокото дишане постепенно премахва сетивността. Учителят дава една аналогия между дълбоко дишане и дълбоко мислене. Той казва, че те са синоними.

Когато няма човешка сетивност, тогава Висшите същества се включват в твоя вътрешен план, който вече не е умствено дело, а чисто духовен процес.

Когато човек се пречисти, тогава и дълбокото дишане става на място. Тези процеси могат да вървят и успоредно. Тогава започва едно ново направление на енергията.

При сетивното мислене и чувстване човек се пълни със страх, съмнение, гняв и т.н., и те се вписват дълбоко в човешкото тяло, което е външната книга на сетивната душа.

При Божественото мислене и чувстване човек се изпълва с радост, смирение, Любов и те също се вписват дълбоко в тялото, което в случая е външната книга на човешката душа.

И така стихът от Библията казва: „Държавата, религията и много велики хора ще паднат и потъмнеят“. Защото сетивният свят не може да бъде и никога няма да бъде ръководно начало. „Силният вятър“, за който се говори в този библейски стих представя Божията сила, която изхвърля всички незрели същества от Дървото на живота. Това са тези, които не са годни за Божествен живот, които винаги се нуждаят от изцеление и преобразувание.

Тук искам да дам една идея от Учителя как той тълкува думата „прелюбодеяние“. Думата „прелюбодеяние“ Учителят я дава в много широк смисъл, докато някои мислят, че има връзка само с половия живот. В случая въпросът е много по-широк и обхваща всички области на живота.

Учителят казва: „Прелюбодеяние, е това когато даваш превъзходство на човешкото пред Божественото“.

Ще се върна на идеята за изцелението. Изцелението винаги се отнася до егото, което трябва да бъде трансформирано. Егото е винаги болно поради неверието. То е болно и когато има много знания, и когато няма. Егото, това е безверието, а то означава да не искаш да се откажеш от познатото и видимото, и да не искаш да навлезеш в непознатото и чисто духовното.

Егото е ограничението, а вярата е средството за преодоляването на тези ограничения, защото вярата отваря Пътя на Духа.

Ето защо егото е затвор, а вярата е символ на освобождението.

Лекция, държана на 25 ноември 1994 г. Варна

ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО

(Идея за размишление)

Учителят казва: „Човек е дошъл на земята не да се бори със злото, а да развие самообладание и търпение. Търпението е броня, която предпазва човека от злото“.

Учителят казва: „Вярата, Надеждата, Любовта, Истината, Знанието също са броня.“

За ученика е важно да учи.

Учителят казва: „Той може да бъде много добър по сърце, но мързелив. В случая доброто сърце не може да го спаси“.

Мярка от Учителя: Добър човек е онзи, който никога не се размътва. Добър човек е онзи, който никога не губи своята чистота.

Учителят казва: „Можете ли да размътите водата на някое дълбоко планинско езеро?“.

Учителят казва: „Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота“.

Не е лесно да се вземе всичко на човека и той да мисли че това е Любов. Това го казва Учителят и то е свързано с науката за живота. Като дойде до положение всичко да изгуби, човек трябва да знае, че ще придобие живота.

Доброто е врата, през която ще влезе Царството Божие в човека, а вярата е основният закон за разцъфтяване на доброто и за разгръщането на волята.

Вярата живее навсякъде, където семето на Словото е прието. А волята е най-високата точка в живота на ученика. Тя е Бог, когато е одухотворена.

Едно правило за учениците: Когато някои хора са сближени, никога не говорете за тях. Защото, Учителят казва: „Вие не знаете каква е целта на Бога, когато сближава добри и лоши хора“. Но и лоши с лоши и добри с добри, всичко това има много дълбок смисъл.

На друго място Учителят казва: „Не се занимавайте с лошите хора и не мислете, че можете да ги оправите“. После казва: „Лошият човек е развалена машина, която само майстор може да изправи, защото майсторът знае една тайна, която обикновените хора не знаят“.

Йоан казва: „Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината и не отива към Светлината, да не би да се открият делата му“.

Затова много хора не искат да чуят за прераждането, защото прераждането може да им разкрие престъпленията и донякъде тези хора са прави. Този страх може да стане по-голям и може да ги съкруши в тяхната еволюция, и засега е хубаво, че много неща не знаят.

Чистият и добър човек обича Светлината и не се страхува от нея и от нейния метод да разкрива вътрешните неща. Чистият и добър човек се стреми към Свещеното, защото той знае, че само Свещеното носи желаното.

ШЕСТИЯТ ПЕЧАТ

(Лекция 40)

В началото на Шестата културна епоха, човечеството е разделено на две – едни, които водят духовен живот под импулса на Любовта и други, които живеят стария живот на материята.

В шестата глава на Откровението се пише за тези, които не са приели Христос. Откровението казва: „За тях настана голяма катастрофа“.

За тези, които живеят стария живот на материята, усилията са суета. Това са хора, които говорят за знания и дела. Според Библията знания и дела не са достатъчни, за да бъде един живот благословен и една душа спасена. Иска се още едно условие, а то е по-важно от тези двете условия взети заедно. Това условие е абсолютната вяра. Всяко дело и знание без вяра е повърхностно и ограничено. А що се отнася до съществата, които живеят под импулса на Христос, те са в пътя на вярата, а вярата изхожда от Любовта.

Вярата по своята същност е виждащата и проникновена сила на сърцето.

Важен момент, който трябва да се знае е, че на вярата е присъща воля за развитие. В окултизма не се спираме само до вярата, а продължаваме по-нагоре.

В думата „вяра“ има четири елемента:

Буквата „в“ е свързана пряко със силата на Светия Дух, който е Духът на Вечността. Буквата „а“, която е на четвърта позиция означава, че вярата съдържа една сила в себе си, която преобразява. Преди съм говорил за буквите и стигнахме до буквата „о“. Буквата „а“ е буква на Светлината и на водачеството, почти във всички азбуки.

Вярата е една мощна сила, защото тя е отвореност за висшите енергии да действат свободно, т.е. висшите същества да действат свободно. Ето защо чрез вярата действат сили, които стоят над природните закони. „Преместването на планините“ за които говори Христос е свързано с тази велика магическа сила наречена вяра, т.е. с тайната на вярата.

Когато Христос дойде пак на земята (символично), тогава на тъмните сили тъмнината ще се увеличи многократно. А когато Христос дойде за тези, които Го обичат и Му вярват, тогава тяхната вяра ще се превърне във виждане (виждащата сила на сърцето).

Вярата е кулминацията на сърцето, а това се превръща във виждане. А това виждане е вече истинското знание без примеси.

Ученикът няма право да казва: „Аз имам вече вяра“, защото вярата е нещо развиващо се. Който има вяра не може да стои на едно място. Затова учениците на Христос се обръщат към Него с думите: „Господи укрепи вярата ни“. Това не означава, че те не вярват. Това означава, че вярата е на степени и че тя е нещо, което се развива и те искат по-висока степен на вярата.

После в Откровението се казва: „И видях друг ангел, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите ангели, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог“.

После се казва, че Йоан е чул числото на подпечатаните от всички времена на Израеля. Това са всички племена и народи на земята, облечени в бели дрехи и с палмови клонки в ръце. – Палмата е символ на победата.

Йоан има мистичен и дълбок разговор с един Велик Посветен. Разговорът между тях е много интересен, там всяка дума има необикновено значение. Това се отнася до дълбоки и вътрешни разговори. Посветеният пита Йоан: „Откъде идват тези с белите дрехи?“. Йоан казва: „Те идват от голямата скръб“.

Ще загатна за една тайна, но се опасявам да я коментирам по-дълбоко, за да не произведе дисхармония в някои съзнания, които разнасят на други места тези неща. Това е една тайна, която Учителят е изнесъл само донякъде, а който може да медитира и да навлиза навътре, може да я разбере по-дълбоко. Тази тайна казва, че и Христос има дял и участие в тази голяма скръб. Ще обясня думите на Учителя, но без да правя коментар.

Учителят казва нещо за погрешката на Христос. Разбира се грешката на Христос няма нищо общо с критиката, защото тя е произлязла от Любовта на Христос, тя е само условно грешка. Тези неща от ума не могат да се разберат, но от душата могат да се разберат.

Учителят казва: „Когато Бог създаде света, Христос помоли да се даде свобода на хората. В това отношение Христос стана поръчител за свободата на хората, обаче те злоупотребиха със свободата. По-късно Христос трябваше да слезе като изкупител и да възстанови свободата“. След едно слизане на земята се оказа, че то не е достатъчно. Ще има второ слизане. Ще има и трето и още много други. Но тези неща са малко по-дълбоки, по-далечни и затова засега за нас е важно второто идване.

На друго място Учителят казва, че Христос на земята научи нещо, което не знаеше.

Ще кажа нещо за притчите, защото на Христос се наложи да говори с притчи. Притчите са ценни, защото те предпазват хората от голямото разрушение, дори и когато не се разбират добре. Ще обясня точно какво искам да кажа. Притчата не храни пряко Духа, тя е храна за чувството, а народът и племето се съхраняват чрез чувството. Народът и племето живеят чрез чувството, а храната на чувството е образа. Затова Той говори в образи – „добрият самарянин“, „сеятелят“ и т.н.

Когато народът се старае да разбира образа, ще стане връзка с духовността, която е скрита зад този образ. Да разберем един образ, това означава скритата духовност да ни се изяви.

Учениците се различават от народа, защото те имат нещо, което народът го няма. Затова на учениците Христос говори по друг начин, на тях тълкува тайната, а не говори с притчи…

Лекция, държана на 2 декември 1994 г. Варна

ХРИСТОС ПЪТУВАШЕ ЗА ЙЕРУСАЛИМ

(Идея за размишление)

„Христос пътуваше за Йерусалим.“ – Искам да дам една посока, една идея как да се размишлява върху тези много прости думи.

„Христос пътуваше за Йерусалим.“ – Първо трябва да се знае, че освен това е имало едно физическо пътуване, но същевременно това е един важен окултен символ.

„Йерусалим“ – това е пътят към вътрешността. Това пътуване е пътуване към учението на Вечния живот.

От окултна гледна точка се знае, че физическите действия и образи отразяват вътрешни духовни Истини на Библията.

Исус отива в Йерусалим, където бяха събрани силите на Черната ложа, т.е. Неговите врагове. Но той отиде с пълно съзнание за пренасянето си като жертва. Това беше жертва пред символа на Йерусалим, т.е. пред олтара на човечеството.

Той дойде като сеятел и пося в учениците и народа семената, т.е. идеите на истинското учение. Той показа, че краят на този красив път завършва със символа Святата жертва.

Христос предприе едно много голямо и дълго пътуване от невидимия свят, за да стигне до Йерусалим, като Свята жертва пред своя Отец. Всичко това означава, че пътят на ученика е дълго пътуване и жертва.

От окултна гледна точка жертвата е символ на Святото отношение към Отец. Жертвата е голямото и мистично посяване във Вечността.

Може ли всеки да се отдаде като Свята жертва? – В Библията има случай, случаят с Каин и Авел, когато и двамата правят жертва. Това означава, че и двамата вярват, но се приема само едната жертва. Само който е изработил морален устой може да се отдаде напълно. По друг начин казано: Само който е постигнал пречистването на душата си може да пристъпи към придобиването на окултното знание. В процеса на пречистването се придобива вярата.

В пътя на учението първо се придобиват външни знания. После ученикът трябва да мине през мистичната смърт, за да превърне в живо знание това, което е чел. Ако не издържи изпита си, той остава теоретик. Всичко това означава, че по пътя навътре всичко трябва да бъде изживяно (осмислено, одухотворено).

Пътят навътре е път на вярата, а вярата е началото на истинското виждане.

Една мярка за навлизане във вътрешния път: Само чрез пречистване се навлиза във вътрешния път на учението, защото чрез пречистването се отваря съкровената сила на етерното сърце.

Когато казвам етерно сърце имам предвид чиста духовност, а вярата не е нищо друго освен чиста духовност. Тук говоря за абсолютната вяра, т.е. вяра при всички условия.

СЕДМИЯТ ПЕЧАТ

(Лекция 41)

За седмия печат е казано: „Когато отвори седмия печат, настъпи мълчание на небето за половин час и видях, че на седемте ангели се дадоха седем тръби“.

Развитието на културите на Шестата раса е символизирано чрез седемте печата. Седмата раса е описана със звуците на седемте тръби – това е символ на звученето на хармонията на сферите.

Астралният свят се разкрива в образи, а Висшият – в тонове и хармония. Още по-навътре разкритието е Откровение на Словото.

В този смисъл Откровението на Йоан е една голяма концентрация на Христовото Слово и на Христовия замисъл.

Окултната наука казва: „Йоан е овладян от Христос“. Едно от тълкуванията по този въпрос е, че ако Бог те овладее, няма да има повече неразбиране. Това е овладяването на Идеала, но това овладяване се явява в един строго определен момент.

Когато говоря за Идеала подразбирам Духа, защото зад високия Идеал стои Духът. Идеалът се явява в завършека на човешкото развитие. Ако не беше така, щеше да има една голяма опасност. А тя е в това, че Идеалът щеше да остане настрани, като един далечен и отвлечен символ.

Идеалът, т.е. Духът, има едно правило, а то е следното: Духът се разкрива само в този момент на човешкия живот, в който има абсолютно и реално жизнено значение. От този момент нататък започва истинското вдъхновение към новото. Тук се дава новото вдъхновение в пътя на развитието. Явяването на символа на Идеала, т.е. Духът, оказва мощно вътрешно въздействие, което дава мистичен и силен тласък на ученика в неговото истинско развитие.

В по-висшия свят се описва като изявление на седемте тръби. След Седмата раса еволюцията на земята ще завърши и тя ще се превърне в едно астрално небесно тяло. Това е мисията на земята. Седмата раса е последната върху физическата земя. Тогава едни хора ще се изтънчват все повече и все повече, както физически, така и духовно, а други все повече ще огрубяват и ще се втвърдяват.

Любовта и злото имат две основни качества: Любовта разтваря материята и внася в нея живота, а злото, което е свързано с егоизма и омразата, втвърдяват материята. В това втвърдяване, в този ад се събират падналите същества, които не са приели новия импулс даден от Христос. Неприемането означава, че съществата не могат да изпълнят своята мисия.

Любовта в лицето на Христос влезе отвътре в душите на хората, за да действа в тяхната еволюция, която е и еволюция на човечеството. А Откровението на Йоан е едно Божествено и Всемирно изнасяне на Истината.

Силата на Христос е силата на Принципа. Принцип означава да обичаш Истината повече от живота си. Силата на Христос и на апостолите е именно в това, че те обичаха Истината, т.е. Отец, повече от живота си.

За да устоиш в Принципа се изисква синтез. Синтез означава едно безконечно вглъбяване във вътрешността. Който устои в Принципа, тогава му се разкрива самият Принцип, като едно безконечно съдържание и смисъл на нещата във Вечността. Само чрез Принципа можеш да прогледаш в Абсолютното Начало и Неговият замисъл.

Чрез Принципа в ученика се внедрява дълбокият корен, който е Тайната от Дървото на живота. Точно затова Лао Дзъ казва: „Душевен покой значи да се върнеш към корените на живота“. Дълбокият душевен покой и живот се разбират само чрез Духа, който е в корена на всички неща. Духът е скрит в корена, т.е. в невидимото. Това означава, че Истината е извън ума, извън логиката.

Отстраняването на ума означава отстраняването на звяра. Умът е винаги без изход (това е свързано с човешките планове), затова бездната е неговият краен резултат. Човешките планове са без изход.

Духът е твоят дълбок корен, твоята абсолютна опора.

Звярът няма орган за виждането на Истината, защото той е излязъл извън корена на живота, т.е. извън Духа. Това означава, че външното, повърхностното никога не може да има душевен покой, защото не е духовно.

Душевният покой е най-големият успех тук на земята, той е над благата.

Проникващата благодат, която слиза от Духа, се въплъщава в човека, като душевен покой или като мир. Именно за този мир жадува цялото човечество. Това е науката за корена на нещата. Тази наука за корена на нещата е свързана с Абсолютната вяра.

Учителят казва: „Да вярваш във възможното, това не е вяра, а знание“. Щом е възможно то е знание, а не вяра.

Учителят казва: „Истинската вяра подразбира да вярваш в неща, които днес са невъзможни“.

Лекция, държана на 9 декември 1994 г. Варна

ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО

(Идея за размишление)

Удоволствието е алхимически елемент, който превръща доброто в зло. А усърдната работа на ученика – молитва, медитация, упражнения, учение е друга алхимия, която превръща злото в добро.

Учителят казва: „Когато човек иска от длъжника си повече отколкото трябва, той ще се натъкне на злото. Не искай от длъжника си повече, отколкото може да ти даде“.

Когато искаш повече това е нечистота, зло. Нечистият няма вътрешен глас, той има гласове.

В пътя на доброто мисълта е оръжието, но мисълта не е дадена да променяш обстоятелствата, а себе си.

Словото Божие е пътят към себе си, то е път и цел. Думата „път“ определя проникване и влизане в йероглифите на буквите. Всеки йероглиф и всяка буква е една безкрайна сфера от вътрешни тайни.

Доброто и добродетелите представляват натрупано Слово. Всяко Слово ще гради и занапред живот в ново поле, т.е. в нова степен на Словото. Там, където свършва азбуката, започва неизговоримото Слово.

Словото е казало: „Познай себе си!“. Кога можеш да се познаеш? – Когато станеш Свята жертва ще познаеш себе си като Любов. Човек, който е Любов, изявява своята най-дълбока същност, която е Бог.

Бог е повече от доброто, от Любовта и от Мъдростта. Любовта и Мъдростта са подготовка за Истината и от тяхното съединение се ражда Истината – триединството, което е Универсалният образ на Бога.

Учителят казва: „За Истината ще има друга епоха“. Сега за нас е достатъчно да разбираме и различаваме доброто.

Доброто се нуждае да се отличава от предаността и търпението.

Търпението е най-добрият метод на търсенето. Търпението означава да търсиш Учителя по вътрешен път.

Силата на Божествените неща израства чрез предаността. Първо тя трябва да узрее и после да се превърне в Свята жертва. Бог е Велика жертва.

Когато пожертваш себе си в Името на Бога, ще получиш най-скъпия дар – себепознанието или намирането на самия себе си.

Самопожертването означава завръщане в себе си или завръщане в Бога. Чрез жертвата ти познаваш себе си като тържество на Първичната Светлина. Да вкусиш от тази Светлина значи да изправиш живота си, да изправиш отношението си към Бога.

ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

(Лекция 42)

Йоан казва нещо много важно: „Чух глас от небето, който ми казваше: Запечатай това, което говориха седемте тръби, недей го писа“.

Това означава, че тайните на седемте раси ще останат засега неразкрити. Това, което е казано, също разкрива много дълбоки тайни: „Само злини се изливат върху земята, които поразяват живота, проявен във всичките му форми“.

Йоан казва: „Но им се заръча на скакалците, които излизат от бездната при затръбяването на петата тръба: трябва да не повреждат тревата на земята, нито някое зеленище, нито дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си“.

Това означава, че всички злини ще се изсипят върху хората, които не са приели духовния импулс на Христос, те ще регресират. Другите са означени с Божия печат на челата си.

Символите „трева“ и „зеленище“, „дърво“ и „Божествен печат на челата“ са хората приели новата духовност и нейните идеи и са ги приложили в своя живот. Затова те са трева, зеленище, т.е. в процес на развитие, разцъфтяване. Дървото е емблема на етерния свят. Печатът на челото: устните представляват Любовта; ушите – Мъдростта; носа – характера; брадичката – волята; челото и очите – Истината. Материята на очите не е от този свят.

В Битието царува Универсален закон на свободата.

Учителят казва: „Който е разбрал Любовта става безсмъртен, който е разбрал Мъдростта става съвършен, който е разбрал Истината става свободен“. Това са кабалистично построени закони.

Бог е дал голям избор на човека, а с него човек сам си определя последствията. При избора имаш свобода, но при последствията нямаш.

Библията казва: „Кой каквото е сял…“

Има ученици, които работят много, но се мъчат. Това е стара сеитба.

Йоан Кръстител се натъкна на ножа на Ирод. Христос не му помогна, защото Йоан е прероденият Илия, който е колил в Името на Бога. Но Христос е помогнал на Петър: „Прибери ножа си! Който вади нож, от нож умира“.

Според окултната наука човекът трябва да има избор. Защо трябваше да има избор? – Защото, ако той нямаше възможност да падне в бездната и изпита ужаса на съдбата, той нямаше да има възможност да различи Истината. Тогава свободата щеше да бъде непостижима. От друга страна Любовта е неделима от Свободата. Това означава: Отделиш ли се от Любовта ставаш роб. Това е отделяне от Бога.

Човек, който няма право да избира по своя свобода, той би бил вечно спящ.

Великата Мъдрост даде правото на избора.

Когато човек прави лош избор се обвързва с договор със звяра и огрубява, става пленник на материята. Бездната и дълбокото деградиране дават ужасна съдба.

Когато човек избере Христовия импулс, т.е. пътя на Любовта, в своя вътрешен живот, тогава Христос трансформира неговата нисша природа, което е пряко свързване с тъмните сили и черната магия.

Чрез приемането на Христос се пресича плана на черната магия и обсебването, наречено от Учителя четвърта степен на хипноза. Черната магия се пресича отвътре. Мистерията на трите шестици съдържа голяма тайна на черната магия. И според окултната наука черната магия е най-ужасната сред греховете от земната еволюция. С това число не може да се сравнява никакво друго престъпление.

Които са злоупотребили с духовните сили, ще се обвържат със звяра и ще влязат в закоравяла и твърда материя. Това е обездушаването, връзка с вкаменената материя. Това е ужасното бракосъчетание с материята.

В осма глава в Откровението на Йоан се казва: „Падна великият Вавилон, който упои много народи със своето вино (краят на черната магия). Който се поклони на звяра и приеме неговия печат, той ще пие от виното на Божия гняв“.

Учителят казва: „Ученикът е длъжен да изучава законите на доброто и злото“.

Всички хора са длъжни да изучават силите на злото, да знаят как да ги преобръщат. Те са Божествени сили.

За учениците: Вие трябва да разбирате злото като творческа сила в света.

Учителят казва: „Ако правиш зло без Любов, това е зло. Ако правиш добро без Любов и това е зло“.

Лекция, държана на 23 декември 1994 г. Варна

ЗА СЪРЦЕТО, УМА И ВОЛЯТА

(Идея за размишление)

Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум.

Учителят казва: „Това, което умът научава за хиляди години, разумното сърце го научава само за един ден“.

Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така.

Учителят казва: „Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето“.

Човек трябва да разбере Истината първо със сърцето си, а после с ума си. Това се отнася и до Любовта.

Чистотата е качество на сърцето, но се добива с ума.

Там, където работи волята, умът мълчи и будността се усилва. Чрез будността човек запазва своя Аз.

Една права Божествена мисъл се предава като едно дълбоко чувстване на сърцето.

Учителят казва: „Чувстванията на сърцето са проверени от ума“.

Вярата е свързана със силата на сърцето. Силата на сърцето идва от Любовта.

Важно за вярата! – Абсолютната вяра решава твоята вечност. Вярата е на много степени, над двадесет: слаба, здрава, отчаяна, временна, мъртва, силна, съвършена, надяваща се и т.н.

Има хора със силна вяра, но няма да бъдат спасени, защото не работят с молитва. Това, което спасява, се нарича постоянна вяра. С много усилия слабата вяра може да стане силна, т.е. спасителна.

Каквато е твоята вяра, такова е твоето отношение към Бога и Вечността. Това означава, че абсолютната вяра определя абсолютното отношение. Последното сам Бог ще го изработи в ученика.

Една от най-големите космически тайни на Бога се крие в буквите на думата „вяра“.

Пречистените знаят своите мотиви и се водят от ангелите.

Само абсолютната вяра дава истинско разбиране. Частичната вяра е илюзия, но за стремящия се тя е подготовка за по-висша степен.

Абсолютната вяра е тайна и четенето на Учителя не е достатъчно да я имаш.

Учителят казва: „Да работиш по Божествен начин значи да си почиваш“.

Вярата е началото на съвършенството, а край няма. Извън вярата означава да не си влязъл още в начално училище.

Окултната наука казва: „Вярата е метод, чрез който се освобождаваш от законите на този свят“.

Вярата е абсолютния закон на ангелския свят.

Безверието и безверниците са свързани с изостаналите духове в еволюцията. Точно затова неверието е свързано със застоя.

Абсолютната вяра означава, абсолютна връзка с ангелския свят.

Безбожниците ще отидат при майстора на безбожието и съмнението, защото законът на сродството е винаги могъщ. Той събира и хора, и духове.

Когато тръгнеш сериозно по пътя на чистотата, ангелите ще променят живота ти, твоите мисли, чувства, мотиви и здравето. Ти ще имаш нещо повече от здравето, оптимизма и причастието.

За засилване на вярата в Бога, Бог често използва и вярващи, и невярващи около вас. За по-високите степени на вярата, Бог използва силата на звяра. И чрез този голям психически натиск, човек може да придобие пълнотата на вярата и нейната тайна.

Окултната наука казва: „Вярата е могъща, когато не прави компромиси с греха“.

Слабата вяра се дължи на слаб молитвен дух. При слабата вяра няма смирение. Слабата вяра е качество на непокорните духове и хора. Окултната наука казва: „Тук органът на слушането не е развит“.

Учителят казва: „Ухото е свързано с една голяма космическа тайна на Битието“.

Ако певецът не може през лявото ухо на слушането си да внесе Любовта и ценностите на живота, а през дясното Светлината и знанието на Мъдростта, той не е истински певец. И ако слушателят не може да възприеме Любовта и Мъдростта, той нищо не е чул. Той е слушал със затворени уши. Затворени уши това значи извън Божествения свят.

Според розенкройцерите, ухото е много силен, най-развитият орган в човека.

Ученикът трябва да слуша музика, която усилва волята и вдъхновението, и която разширява съзнанието му.

Изисква се конкретна работа с духовните дневници за волята, защото Бог работи в мига.

Разграничаване на будността и волята: За да има разграничаване на волята, трябва да се решат два главни въпроса – за вярата и за вътрешния мир.

Учителят казва: „Вътрешният мир е основата за истински дарби и способности“. Това е мярката.

Слабата вяра може да стане силна и силната да стане слаба – слабата вяра на апостол Петър, който щеше да се удави в житейското море и силната вяра на Йоан Кръстител, който се усъмни в Христа и неговата мисия.

Хора, които имат слаба вяра, се ръководят повече от знанието, а не от сърцето.

Вярата, която излиза от дълбочината на етерното сърце, е равна на могъществото на Бога.

Библията казва: „Волята е сила, която мести планини“.

Волята е важна, защото организира живота. В нея се изливат творческите сили на ангелския свят.

Съмнението идва, когато човек не може да твори, то е свързано с еднообразния живот. При съмнението човек е повече разрушителен. Съмнението е област, в която работят тъмните сили, т.е. черната ложа. Тук се изработват отчаянието, недоволството, егоизма, омразата и т.н.

Брат Михаил казва: „Трудностите на живота не могат да устоят на благодарността. Тя е наука“.

Ученикът трябва да знае, че ако волята не се усилва всеки ден, ще дойде момент, в който ще се сблъска с една голяма трудност – страдание, болест, опасност и др., при което той ще бъде победен и ще се обезсърчи. Волята се нуждае от растеж. Тя расте от постоянната молитва и духовното разбиране.

Постоянството е символ и означава духовно раждане.

Когато в ученика има абсолютна вяра, в него има ангелска сила.

Да се знае! – Вярата черпи живот от чистотата на сърцето. Волята черпи живот от Свещеното отношение към Словото.

Вярата за да става все по-силна, изисква много усилия и тя трябва да те заведе до ангелския живот.

Смисълът на живота на ученика е в постоянния растеж. Той няма право да пита за смисъла на живота.

Ако вярваш в Учителя ще имаш плод – търпение, Любов, вяра и т.н.

„Вярваш ли?“ – Това е един от големите важни въпроси в живота на ученика.

„Обичаш ли?“ – Друг важен въпрос.

ДОБРОТО И ЗЛОТО

(Лекция 43)

Еднообразието е човешки процес, а разнообразието – Божествен.

Живее ли в разнообразие, човек намира смисъл и в дисхармонията, и в Словото, и в безпорядъка на живота.

Защо Адам и Ева ядоха от забранения плод? – Учителят казва: „Те не бяха готови за безсмъртието и трябваше да отидат в света, в контрастите на живота.“

Важно правило от Учителя: Дръжте в ума си следната мисъл: никога не се борете със злото.

Важен метод от Учителя: Искате ли да се борите със злото, турете доброто в средата, вие застанете в дясната страна, т.е. доброто в средата, злото в лявата страна.

Правило е: Доброто трябва да стои всякога между човека и злото. Тогава всичката енергия, която се излъчва от злото, преди да дойде до човека, ще мине през доброто, а то знае как да се справя с него.

Учителят казва: „Ако искаш да помогнеш на един лош човек, най-важното е да го обичаш“. Любовта превръща слабостите и недостатъците на хората в добродетели. Да обичаш човека, това трябва да е постоянен процес.

Учителят казва: „Каже ли ви нещо отвътре да не отивате в известна гостилница, вслушайте се в този глас. Има гостилници, които не влагат добри енергии в яденето“. Яденето на такава храна е връзка със злото.

Учителят казва: „Дървото за познаване на доброто и злото в света, това са лошите хора в света“. Това означава, че Бог е забранил на човека да се храни с плодовете на лошите хора.

Къде трябва да търсим лошите и добри хора? – Учителят казва: „Лошите и добрите хора не са вън от вас, те са вътре във вас“. Лошите хора са вашите лоши мисли и чувства. Следователно не очаквайте нещо добро от тях. Доброто може да получите само от вашите добри мисли и чувства.

Като се намират пред мъченията и страданията, пред злото, хората искат да бягат далеч някъде.

Учителят казва: „Каквото и да правите не можете да ги избегнете, защото злото не е вън от човека. То е в самия него. Ако злото е вън от човека, а вътре го няма, то е безвредно. Докато е вън от човека, злото съществува само като възможност. Влезе ли в човека, то прониква в кръвта му и го отравя. Като знае това, човек не трябва да допуща в ума си нито една лоша мисъл, а в сърцето си нито едно лошо чувство и желание“.

Ако вярваш в доброто, не можеш да допуснеш нищо отрицателно в себе си. При допускането злото ограничава ума, сърцето и волята на човека. Затова вярата е важна, защото тя е метод, който освобождава от сатанински ограничения.

Израстването на ученика може да стане при големи заплахи, гонения, препятствия, защото вярата се утвърждава в бурята (психическата буря). Има един такъв период в живота на ученика, когато Учителят се занимава лично с ученика. Ако в този период ученикът е буден, вярата расте в своето могъщество.

Голямата, абсолютната, силната, съвършена вяра се придружава винаги от едно качество, което я прави незабелязана. Това е смирението.

При големи заплахи, закани се постига истинска вяра (те са неизбежни). Заплахите и трудностите могат да идват и от наши близки. Ние не трябва да питаме защо идват точно от тях.

При истинската вяра няма търсене на чужда помощ. При истинската вяра се отваря едно ново поле на волята отвътре и волята се насочва навътре в своя център.

Чрез големи изпитания, гонения, заплахи, Бог те вика при Себе Си, за да постигнеш абсолютната вяра, абсолютния контакт.

За връзката с Бога се изискват:

1. Интуиция;

2. Вдъхновение – може да работи без развита интуиция;

3. Дълбочина.

Този свят на всяка крачка е опасност. За да ходиш в него е необходима тази вяра.

Бог се утвърждава само в истинската вяра, тя е един от неговите образи.

Истинската вяра работи само в името на доброто. Добро без изключение. Доброто е основата на вярата. Любовта е основата на Мъдростта.

Най-важно за ученика е основата. Да разбере закона в който се постига основата. Това е самоотричането.

Учителят казва: „Когато се отрече от себе си, човек може да отреже главата на злото, на змията“.

Това означава да се отрече от своите лоши мисли, чувства и постъпки.

Лекция, държана на 30 декември 1994 г. Варна