Учителя – Човекът Господар на себе си

ПРЕДГОВОР

Ако любиш Бога ще станеш
господар на себе си.

Който мисли като Бога, става господар на себе си.

За да станем господари на себе си – Бог ни дарява концентрираната мисъл – като стража.

Учителят в третото око, това е единството – това е пътят на самоовладяването.

Концентрираната мисъл господства над трептенията на света.

Един концентриран поток от мисли – променя окръжаващата среда.

Мисъл, която твърдо си утвърдил в своят живот ще стане господар и пазител.

Мисъл с огнен устрем е дух.

Истинският човек е жива, огнена пентаграма.

Господството над себе си е свързано по особен начин с искреността. Ако ти си искрен със себе си – ти проникваш в тъмните сили и ги разлагаш.

Искреността е дълбока и свещена стратегия, но хората все още не я познават.

Ако една тактичност не е чиста Истина – тя е обречена.

Служенето на Бога създава неуязвимост.

Ако ти си в единство с Бог, с Учителя и със себе си – тъмните сили не могат да ти изпратят страх и да те тревожат, и ограбват.

Който е чул гласът на Бога е станал господар на себе си.

Възможно ли е да си господар на себе си – без чисто съзнание?

Който е овладял себе си – Бог му става господар.

Натрупването на Словото е натрупване на Божията сила, която ще те направи да станеш господар на своята карма.

Дяволът бяга от натрупаните светли мисли.

Натрупаният егрегор е най-могъщият чук на Бога срещу злото.

Казвам: Възложи всичко на Словото – Бог.

Словото владее отвътре. Помощта не иде отвън, а отвътре.

Натрупаното слово и Бог са едно и също нещо – това е велико единство.

Чистият е господар на себе си, защото той има концентрирана мисъл, която унищожава света.

Бог е дарителят на концентрираната мисъл.

Що е концентрирана мисъл? – цялата енергия.

Концентрираната мисъл е влияние на Бога.

Концентрираната мисъл господства чрез проникване.

Чрез концентрираната мисъл Бог е на твоя страна.

Ако ние сме концентрирани в Божия път – ще станем господари на себе си.

Концентрираната мисъл убива ума и света.

Концентрираната мисъл, това е работещият Бог за тебе.

Създавай Бог в себе си и ще бъдеш господар на съдбата си.

Елеазар Хараш

Варна – 2024 г.

1.
ЧОВЕКЪТ –
ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ

Който може да контролира мислите, чувствата и постъпките си, той е пълен господар на себе си. Не можеш ли да контролираш мислите си, не си господар и на чувствата си; ако не можеш да контролираш чувствата си, не си господар и на своите постъпки. (2/ стр. 254)

Ученикът на Божествената школа трябва да живее по закона на Любовта. И да го удари някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия вътрешен мир. (1/ стр. 358)

Който носи Духа в себе си, той лесно се справя с всички обиди и огорчения. (1/ стр. 367)

Да се справя човек с отрицателните си състояния и да реализира добрите мисли и желания, това значи сам да решава задачите си. (1/ стр. 48)

Онзи, който може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, който е дошъл на земята, трябва да има един мощен дух. Аз наричам герой онзи човек, който като носи страданията си в света и да го ударят, пак да се повдигне и като се повдигне, пак да пее. Това е човек с мощен дух.

(3/14:17)

Вие трябва да схващате Христа като възвишена, абсолютна добродетел, приложена в домовете ви, във вашия индивидуален живот. Схващате ли Христа така, вие ще имате Неговото велико присъствие в себе си. Знаете ли какъв ще бъде тогава вашият живот? Всички вие щяхте да бъдете алхимици. А знаете ли какво значи алхимия? Алхимикът е маг. Смъртта не може да хване този алхимик, този маг за гушата и да го души. Този маг е свободен от всякаква сиромашия и страдания. За този маг, който е в безсмъртието на живота, и най-големите вълни на живота са само едно приятно наслаждение. Той седи горе над вълните и колкото по-големи са вълните, толкова по-добре за него. Той като се качва над тия вълни, може да си играе с тях. Той може да си играе и с ветровете, които донасят тия вълни. Този маг, човекът на добродетелта, като влезе в огъня и с него си играе огънят не го гори. (3/11:20, 21)

Разумният живот включва само разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху разумния човек. Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия. (3/6:24)

Добрият човек при всички условия си остава добър. Нищо не е в състояние да измени неговите условия. Заблуждение е, когато мислят за човека, че условията могат да го изменят. Човек сам може да измени себе си. (3/25:10)

За един човек, който е свързан с Духа, животът представлява такова нещо, каквото представляват вълните за един голям океански параход. Той си върви напред, защото тези вълни не представляват за него нищо. Вълните се блъскат в него и се разбиват, но параходът продължава своя път. Всеки човек, който не е свързан с Духа, който не разбира законите, ще се уплаши от тия вълни. (3/29:24)

Да си опитал справедливостта, тъй както тя съществува в живота, това значи след като срещнеш онзи свой брат, който ти е причинил най-голямото зло и страдание, да можеш да му се усмихнеш, без да ти трепне сърцето и да му кажеш: Как си, братко, забогатя ли? Ако не си забогатял, аз съм готов да ти услужа. Такъв трябва да бъде всеки великодушен, всеки гениален човек, който борави с Правдата в живота! (3/31:36)

Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата душа, но като дойде страхът, той го побеждава. (3/25:24)

Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия, да има благородство в себе си, да лъха от тази душа ароматът на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! (14/8:26)

В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора само те минават по тесния път. (14/13:37)

Като се позная, че съм човек, трябва при всички изпитания на живота си да служа само на Бога, да следвам само една идея и като мина през всички изпитания, и не се поддам нито по ум, нито по сърце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъв съм. (14/21:22)

И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до Великата Истина.

(14/22:30)

Разумен, чист човек е този, чието сърце не се смущава от условията на живота… (17/ стр. 87)

Човекът на Истината не може да бъде нито болен, нито беден той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта, той е свободен гражданин. (17/ стр. 198)

Разумният човек не се нервира, разумният човек не се сърди. Някой ще каже: Аз се въздържам. Не, разумният човек има едно особено разположение в душата си. (15/ стр. 23)

Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете й може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание в името на Бога да покаже тази Любов.

(15/ стр. 39)

Силния, идеалния, гениалния човек нищо не може да го сломи! Каквото и да му казват някои, той казва: Мене от нищо не ме е страх. Няма сила в света, която може да ме смаже. (15/ стр. 301)

Човек е само онзи, който изключва от себе си всяко престъпление, всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, всяко лошо действие. Нищо повече!

(15/ стр. 340)

За да прощаваш, изисква се силен човек. Да прости, това може да направи само силният човек, човекът с воля, а да не прости, това и бабите могат. (15/ стр. 362, 363)

Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения, който може да въздържа ръката си от удряне, който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. Той е издържал бляскави победи и може да се нарече герой. (1/ стр. 67)

Да влезе човек в школата и да се радва на успеха си, това значи да е затворил вратата си за външния свят, т.е. за всички смущения, които идат отвън. Затварянето на вратите, или прекъсването на съобщението с външния свят, не е механически, външен процес, но вътрешен, органически процес. (1/ стр. 90, 91)

Като изучавате законите на живота и неговите прояви, вие се натъквате на известни недъзи, както лично ваши, така и на цялото човечество. Щом ги забележите, пазете се от тях, защото те спъват развитието на човека. Да се пазите от недъзите си, това значи да ги владеете, да им бъдете господари. (1/ стр. 95, 96)

Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак това не трябва да го смущава. (1/ стр. 172)

Ако някой ви открадне пръстена, който обичате, или някоя книга от виден автор, веднага състоянието ви се изменя. Друг щеше да бъде въпросът, ако вие носехте знанието в главата си или ако бяхте вътрешно богат. Ученият, богатият, силният не се поддават на външни влияния. Те са устойчиви. (1/ стр. 300)

За разумния и за онзи, който има будно съзнание, не съществува нито карма, нито наследственост. (1/ стр. 319)

Православен казва една обидна дума на един евангелист. Последният му отговаря: Благодари, че съм евангелист. Ако не живея с Евангелието, за тая обидна дума щях да те търколя на земята. Силен е тоя човек, защото се държи за Евангелието. Сега и на вас казвам: Дръжте се за новото учение и бъдете силни да издържате на всичко.

(2/ стр. 38)

Може ли тялото да се произнася за своя господар? Може. Тялото е сътворено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага и те го уважават и обичат като добър и умен господар. (2/ стр. 127)

Кои са нормални, естествени прояви на ума и на сърцето? По какво се познава абсолютно здравият? Той не трепва от нищо. Каквото и да срещне на пътя си луд, пиян, човек, мечка минава спокойно, без да му трепне сърцето. (2/ стр. 194)

Желая всички да бъдете силни, не физически, но духовно. Като се натъкне на злото, духовно силният знае как да се бори с него. (2/ стр. 221)

И като умираш, ще бъдеш с усмивка на лице. Невидимият свят ще се отвори за тебе и твоите братя ще дойдат да те посрещнат. (2/ стр. 243, 244)

И Христа поставиха на изпит да видят колко е търпелив. Плюха Го, ругаха Го. Каква мисъл имаше в ума Му? Той гледаше тихо и спокойно на всичко. Той гледаше как римските войници се подиграваха с Него. Той разреши една от най-мъчните задачи. Изпитанията, през които мина Христос, ще се наложат и върху вас. (2/ стр. 348, 349)

Добрият може да слезе в противоречията на живота, но съзнанието му никога не може да се измени. (4/ стр. 21)

…Човек не е всезнаещ. Знае ли той какво има на слънцето? Знае ли той какво всъщност е въздухът? Знае ли на каква височина достига атмосферата около земята? Знае ли какво има в дълбочината на океана? Знае ли какво има в центъра на земята? …Само онзи може да знае тези неща, в когото космическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тялото си и да обикаля цялата земя, да влиза във вътрешността й, да види от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето.

(4/ стр. 135)

Идейният човек живее в чистота, в широчина на своите идеи, в сила, в мощ, във вътрешно разбиране и прилагане на Божествените закони.

(4/ стр. 173)

Да бъдеш идеен човек, това значи да приемаш всички неща с радост, с усмивка на уста, защото съзнаваш, че пътят ти е такъв. (5/ стр. 203)

Ти си търговец, но един ден изгубваш всичките си капитали. Ако си идеен човек, ще повикаш приятеля си, ще му разправиш какво е положението ти, но ще кажеш, че не съжаляваш, понеже пътят ти е такъв… Ако разсъждава така, човек прилага Божествения ум в живота си.

(5/ стр. 203, 204)

Духовен човек е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човек се движи в светлина и никога не се спъва. (5/ стр. 260)

Кой човек е вярващ? Вярващ човек е онзи, който при най-големи противоречия в живота си не се разколебава, не се поддава на никакви съмнения. (5/ стр. 262)

Ако хората се занимаваха с Божествената наука, те сами щяха да регулират своя живот, щяха да знаят каква е Волята Божия и щяха да я изпълнят. Който разбира тази наука и я прилага в живота си, той може да се справи с всички удове на своя организъм и да ги управлява. Такъв човек е господар на себе си. (7/ стр. 125)

Устойчив човек е онзи, който при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии не губи присъствието на духа си. Представете си, че някой е внесъл 500 000 лева в банка Гирдап и както се храни, съобщават му, че тази банка е фалирала. Ако запази присъствието на духа си, благодари на Бога за станалото и продължи да яде, като че нищо не е било, той е устойчив характер човек с велик морал. (7/ стр. 189)

Устойчив човек е този, който еднакво приема и омразата, и любовта. (7/ стр. 190)

Какво значи да бъде човек свободен? Абсолютно свободен е онзи, който е господар на мислите, на чувствата и на действията си. (9/ стр. 36)

Абсолютно здравият човек е свободен от закона на отрицателното внушение, от всички кармически връзки. Той се е развързал благодарение на закона на Любовта и на закона на Истината.

(9/ стр. 38)

Кой човек познава своя дух и своята душа? Който е дошъл до реалността на живота. Този човек държи кормилото на своя живот. Той е господар на своите мисли и чувства, той сам се управлява. Каквито знания е придобил, той може да си служи с тях, може да ги прилага. Обаче ако не познава духа и душата си, човек не е господар на себе си, не може да се управлява. Каквито знания да има, той не може да разполага с тях. Знанията му не са нищо друго, освен украшения, с които ще се кичи само за показ пред хората.

(9/ стр. 110)

Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести. (10/ стр. 72)

Силни хора са онези, които могат да издържат сиромашията. (10/ стр. 91)

Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания пренася мълчаливо, с радост в живота си! Каква велика гледка представлява такъв човек! (11/34:16)

И тъй, дойде ли човек да прояви разумното начало, той ще бъде силен и свободен от всички лоши и низки прояви в себе си. (12/ стр. 63)

Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито служи за съблазън на другите. (12/ стр. 236)

Човек може да се усъмни и на небето, и в ада. Съмнението прониква навсякъде. Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни. Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ. Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ. (12/ стр. 248)

Човек трябва да дойде до положение да не се прекъсва съзнанието му и да седи над мъчнотиите в живота. Който е постигнал това, той е силен човек. (13/ стр. 197)

Изискват се хора, които след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили Волята Божия и да вярват, че никога няма да осиромашеят. (14/1:22)

Кой човек е напреднал? Който е силен по ум, по сърце и по душа, т.е. който носи в себе си вярата, надеждата и любовта. (16/ стр. 8)

Кой е добър човек? Който помни доброто и забравя злото. Ако на такъв човек кажеш сто лоши думи, а една добра, той ще помни добрата дума, а ще забрави лошите. (16/ стр. 79, 80)

Който живее по Божествения принцип, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си. (16/ стр. 92)

Лицето на спокойния е огледало на душата му. И да страда, той понася всичко със съзнание и Любов… (16/ стр. 120)

Под Любов не разбираме физически преживявания, настроения и чувства, но нещо високо, което надминава възможностите на физическия човек. Само онзи люби, който е надрасъл физическите условия, който е господар на себе си.

(16/ стр. 129)

Силен човек е онзи, който е запазил своята първоначална светлина на ума, която Бог е вложил в него. (17/ стр. 88, 89)

Един ден, когато станем господари на своето тяло, ние ще познаваме всички свои клетки и те ще ни познават, и служат. Тия клетки са живи душички, които някога ще образуват организма на едно велико братство, в което и вие ще живеете по любов с тях… Организмът на такъв човек ще бъде съвършен и ще се подчинява на неговия ум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. (17/ стр. 119)

Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него. Щом няма противоречия в живота си, той е в пълна хармония и вътре, и вън от себе си.

(17/ стр. 187)

Можем ли и ние да станем ангели? Можете. Кога? Когато се преобразите не само по ум, но и по същество. В България има много ангели по ум, но по същество няма нито един. Да бъдеш ангел по същество, значи като изгубиш всичкото си богатство, да останеш тих и спокоен и да кажеш: Благословен Господ! Бог даде, Бог взе! Умре някой твой близък, да кажеш: Благословен Господ! Бог разруши старата къща, ще даде нова.

(18/ стр. 17, 18)

Ако на всяка обида отговаряш с усмивка, Бог живее в тебе. (18/ стр. 147)

Христос казва: Който слуша моите думи и ги изпълнява, ще го уподобя на разумен човек, построил къщата си на камък. Това значи, че външните изпитания ще дойдат, но той няма да се поколебае в онова, което е решил в себе си.

(18/ стр. 199)

Да познаеш Бога, това значи да си намерил великия смисъл на живота. От този момент ти придобиваш вечна радост, вечно блаженство. И колкото по-големи стават страданията ти, толкова повече се увеличава радостта ти. Така е за мистика. Колкото по-големи са страданията му, толкова повече се радва той. По 20 пъти на ден да го бият, той повече се радва. Всичко да му отнемат, той остава тих и спокоен, не губи своя вътрешен мир. (19/ стр. 200)

Твърдият човек издържа всичко, което му дойде в живота… В него търпението е силно развито. (20/7:12)

Аз наричам силен човек онзи, който като дойдат страданията, казва: Тия страдания са на място. (20/18:26)

Първото нещо: силен човек е този, който влада ума си. Трябва да владате ума си! (20/31:32)

Който има Любов към Бога, той лесно се справя и със сиромашията, и с богатството. В сиромашията той изпитва едната страна на Любовта, а в богатството другата. За човека на Любовта сиромашията не може да служи като спънка в живота му. Той знае, че като осиромашее, дават му се условия да забогатее. Като изгуби знанията си, дават му се условия да придобие нови знания.

(21/ стр. 54)

Щом изгасите свещта на съзнанието си, вие сте вече в ада. Запалите ли я отново, вие сте в рая… Когато човек дойде до положение нито да гаси свещите на своето съзнание, нито да ги пали, той е влязъл вече в правия път. (21/ стр. 81, 82)

Силен човек е онзи, когото желанията му не го ограничават; силен човек е онзи, когото външните условия не ограничават, но представят само външен подтик за придобиване на неговата свобода. (23/ стр. 19)

Високоорганизираният човек не губи присъствие на духа си. Той притежава велико самообладание. От него лъха мекота и благородство. Когато някой се ожесточава от страданията, той едва е започнал да се организира. (24/ стр. 65)

Идейният човек… Той никога не се обезсърчава. Че три дена гладувал, че нямал обуща на краката си, че хората го хокали, той всичко побеждава заради идеята, която носи в себе си.

(24/ стр. 134)

Има една красота, която човекът на бъдещето носи. Този човек, който сега носи мекотата в себе си и има чиста мисъл, той има красота. Трябва да се сравни този човек със сегашния да видите разликата в какво седи. Този новия човек, него няма да го смущава една дума. Този новия човек сиромашията няма да го смущава. Този новия човек болестта няма да го смущава. Този новия човек трудности няма да го смущават.

(25/ стр. 252)

Адептите знаят изкуство то да излизат от тялото си, когато пожелаят. Те отиват на различни места, обикалят из пространството, а тялото си оставят на някой брат да го пази. От религиозна гледна точка човек не може да се нарече вярващ, докато поне веднъж не е излизал от тялото си и с духовното си тяло се качи в разумния свят да се свърже с възвишените и разумни същества.

(27/ стр. 12)

Който живее съзнателно и разумно, според законите на Битието, смърт не съществува за него. Той съзнателно заминава, а не умира. Той знае часа на своето заминаване и се прощава със своите близки. Той ги поканва на гости, разговаря се с тях и щом дойде часът му, заминава тихо и спокойно. Който живее по този начин, той не познава смърт, не познава и старост. Съзнателният и разумен човек не греши, затова и не остарява. (27/ стр. 39, 40)

Когато всички мисли и чувства в човека са в хармония, той може да бъде в хармония и със своите близки. Този човек наричаме син на светлината. (27/ стр. 122)

Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка.

(27/ стр. 204)

Който е господар на своите мисли и чувства и може да служи на своята разумна воля, той е истинският човек. (27/ стр. 241)

Роденият от Бога не греши, т.е. не къса връзката си с Божест-веното начало, от което идат енергиите на живота. Само роденият от Бога може да бъде силен и велик човек. (27/ стр. 280)

Според мене, силен, благороден човек е този, на когото мислите, чувствата и постъпките са прави. На такъв човек може да се разчита, от него излиза доброто. (27/ стр. 321)

Който има будно и чисто съзнание, живее в абсолютна чистота и святост. (28/ стр. 227)

Любещият понася лесно страданията. Дали са големи или малки, за него е безразлично.

(28/ стр. 306)

Какво по-хубаво от това да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. (19/ стр. 140)

Малцина са влезли в скришната си стаичка. Който влезе в тая стаичка, става господар на себе си и възкръсва. (30/ стр. 137)

Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме новораждане. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания. Той е господар на своя живот. (28/ стр. 261)

2.
ОТ ЧОВЕКА ЗАВИСИ

Казвам: Всичко в света зависи от вътрешното решение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. (3/32:31)

Човек… Природата всеки ден му дава известно количество разумна енергия, която той може да използува правилно, а може и да не я използува както трябва. От него зависи какво ще направи с тази енергия. Който не разбира силата на тази енергия, той казва: Какво ме ползува тази енергия? — Щом каже така, енергията се разпръсва. (4/ стр. 8)

Ама условията в живота заставили човека да сгреши, да извърши някакво престъпление.Това е философия, която не оправдава човека. При всички условия на живота човек може да бъде чист — от него зависи. Щом иска да бъде чист, той може да запази чистотата си. (5/ стр. 212)

Човек сам създава ада, сам създава и рая. Всичко зависи от човека. (5/ стр. 269)

Не мислете, че сега трябва да придобиете доброто. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е. благоприятни условия, за да се прояви. Създаването на тия условия пък зависи от вас. (6/ стр. 46)

Човешкият език — това е човешкото слово, човешката мисъл. От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум. (6/ стр. 181)

Човек сам си внушава и добри, и лоши неща, вследствие на което от него зависи успехът или неуспехът в неговите работи. (7/ стр. 81)

От вас зависи да поставите живота си на устойчива или неустойчива основа. (10/ стр. 17)

Във всеки живот има неща, които са определени да станат и са неизменяеми, а има неща, които са определени, но може и да не станат. Те зависят от нас, ние можем да ги изменим. Има, за пример, такива хиромантически знакове по ръцете, които ние можем да изменим. Ако линията на живота на едната ръка на някого е скъсана, а на другата е цяла, значи, че около 40-50 годишната си възраст той ще умре. Но ако реша да живея един добър, хармоничен живот и взема мерки за това, тогава ще мога да изменя тази скъсана линия на ръката си и ще мога да продължа живота си до 60 години. Следователно има неща, които могат да се избегнат. Следователно сегашната карма, която имате, може да я измените, да я преодолеете, да я смекчите.

(11/27:19, 20)

Съвременните хора… трябва да знаят, че 99% от всички неща зависят от вътрешното разбиране на човека, а само едно от стоте зависи от природата. (13/ стр. 11, 12)

Злото в човека може да трае една секунда, една минута, един час, един ден, една седмица, един месец, една година — от вас зависи да се продължи ли времето на злото, или да се съкрати.

(14/16:26)

Какъв ще стане човек, това зависи от неговата вяра. Някой става богат, учен, философ или музикант, понеже вярвал, че може да стане такъв. Забелязано е, че великите хора са вярващи. Те вярвали в постигането на своите идеали и станали силни и велики хора. (16/ стр. 27)

Вие очаквате щастието и спасението си някъде отвън, без да подозирате, че това зависи от вас, от вашия ум. (18/ стр. 150)

От човека зависи да развие ли своите дарби и способности, които като зародиши се крият в него, или за дълго време още да ги остави в спящо състояние. (24/ стр. 12)

Любовта е за мене сила, която работи за моето добро. Злото е сила, която работи за моето разрушение. От мене зависи да възприема едното или другото. Аз съм независим. (25/ стр. 268, 269)

Съдбата на човека се определя от неговия ум. Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба. Следователно от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен. (27/ стр. 198)

— Тежък е животът ми. — Ти си го направил такъв, от тебе зависи да бъде лек. (27/ стр. 262)

Всички помощни средства за лекуване са скрити в човека — от него зависи да ги изнесе навън и да ги използува. В това отношение човек представлява склад от запасни сили и енергии, които чакат момента на своето проявление.

(28/ стр. 128)

Някой казва: Аз имам известни слабости, наследени от родителите ми. — Човек може да надделее на всички наследени черти. От него зависи да бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н. (29/ стр. 117)

Всичко зависи от добрата воля на човека. Искаш да си добър, ставаш добър; искаш да си лош, ставаш лош. (30/ стр. 195)

3.
ЧОВЕКЪТ –
ТВОРЕЦ НА СВОЯТА СЪДБА

Човек сам пише съдбата си. (7/ стр. 102)

Стихът “Бог е Любов” съдържа творческа сила в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, той всеки момент расте и се развива. Той сам твори съдбата си. (5/ стр. 32)

Задачата на човека е да си изтъче един доброкачествен организъм. Това означава, че човек е творец на своята съдба. От него зависи бъдещето му. Бъдещето на човека… зависи от това, какъв организъм той ще си изработи и какво самият организъм ще изработи. (4/ стр. 127)

Едно е важно за човека днес: той не трябва да мисли как може да отмени лошите условия, които му се готвят, но да работи върху себе си съзнателно с цел да приготви добри условия за своето бъдеще. Тези добри условия ще го поставят при същите условия и в невидимия свят. Ако води непорядъчен живот, без да иска, той си приготвя лоши бъдещи условия, които ще го заведат в ада, в тъй наречената тринадесета сфера на земята. (4/ стр. 141, 142)

Не се оплаквайте от съдбата си, но работете. След време съдбата ви ще се усмихне. (6/ стр. 167)

Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование в Бога… Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят… (8/ стр. 83)

Само разумният може да бъде господар на съдбата си. — Защо? — Защото той познава законите на живота и природата. Тези закони не са механически. Законът подразбира нещо разумно. (10/ стр. 154)

Нямаш право да говориш за слабостите си и да се извиняваш с тях. — Роден съм със слабости. — Това са празни думи. — Условията са тежки. — И това са празни думи. — Майка ми ме родила със слабости, условията ме създадоха такъв. — Нито едното е вярно, нито другото. Ти сам се създаде такъв. Ти сам създаде своята съдба.

(10/ стр. 209)

Сега аз в своите изследвания имам факти, които показват, че човек в няколко години може да измени своя живот, може да измени своята съдба. (11/15:14)

Вие можете да бъдете такива, каквито искате, а законът говори: Вие можете да измените вашия живот, у вас има сили. (20/8:17)

На какво може да бъде господар обикновеният човек? — На съдбата си и на своите задачи.

(27/ стр. 189)

Ако от изгряването на слънцето до залязването му ти прекарваш деня добре, отнасяш се с всички хора и животни правилно, и следният ден ще бъде за тебе добър. Ако предния ден не си жи-вял добре, и следния няма да живееш добре. От тебе зависи да си създадеш добро или лошо бъдеще. Затова именно казват, че човек сам кове съдбата си. (27/ стр. 227)

4.
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕКА

В човека са вложени всички възможности. От него се иска само да прилага Любовта. (19/ стр. 59)

Във всички същества, излезли от Бога, са вложени възможности да станат велики. Използувайте тези възможности. Ако не сте ги използували разумно и сте попречили на Божествения план, вие ще станете нещастни. (18/ стр. 140)

Често хората грешат, защото търсят щастието си вън от себе си. Те не подозират, че щастието е в самите тях, в Любовта, като първа възможност, вложена в тяхната душа. Дай път на Любовта и ти ще бъдеш щастлив. (18/ стр. 140)

Хората не се раждат учени, но се раждат с възможности да бъдат такива. И умни не се раждат, но се раждат с възможности да бъдат умни. Човек не се ражда добър, но с възможности да бъде добър. Всеки човек трябва да работи, да развива вложените възможности в себе си. Само така той ще създаде от себе си това, което възможностите изискват. (18/ стр. 178)

В този великия живот пък се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието — то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието — то е бъдещият човек — възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. (14/14:17)

Всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. (14/14:17)

Мислите ли, че Бог, Който е толкова умен, Който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост? – Вложил е. (14/2:18, 19)

Слабите хора аз ги наричам хора на лъжата. Това са хората, които са сгрешили, но не искат да изправят погрешките си. И най-слабият е толкова силен, колкото и Учителят. (2/ стр. 338)

Богатството на човека е вложено в самия него. Няма същество по-богато от човека. И най-престъпният човек съдържа в себе си грамадна енергия, която ако той използува правилно, може и светия да стане. (17/ стр. 87)

Имали ли сте опитността да излезете от тялото си и да се върнете отново в него? Това е една от възможностите на човека, с която малцина разполагат. (2/ стр. 291)

Някой иска да стане маг, да си служи с магическа пръчица. Каквото пожелае, да махне с пръчицата и да го придобие. И това може да стане, но ако се освободите от користолюбието, от съмнението, от подозрението и от тщеславието.

(2/ стр. 105, 106)

Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии. (6/ стр. 123)

Съвременните хора се страхуват от живота, без да подозират, че крият в себе си грамадно богатство. И най-бедният с това богатство може да се справи с беднотията си. С това богатство и най-нещастният може да се справи със своето нещастие… Като ви наблюдавам, аз се чудя как не сте могли досега да използувате това грамадно богатство, което Бог е вложил във вас. (10/ стр. 186)

Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. (14/14:30)

Колкото слаб и малък да е човек, той крие в себе си Божествена енергия, която го прави мощен и велик. Благодарение на тази енергия той може да видоизмени своето съзнание. (27/ стр. 64)

Няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби. Човек се ражда с възможности да развива скритите сили в себе си. И аз казвам, че няма бедни хора в света. Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато престанал да работи. (27/ стр. 195)

5.
ВРЪЗКА С БОГА

За да бъде самостоятелен, човек трябва да бъде свързан с Първата Причина. Вън от тази връзка той не може да бъде самостоятелен, не може да има свобода. (13/ стр. 47)

Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата душа и Бога, в будността на неговото съзнание. Щом има тази връзка, щом съзнанието му е будно, той никога няма да изгуби това, което е придобил. (5/ стр. 260)

Ние разрешаваме отношенията си към Бога, връзката си с Бога. Каква е тази връзка? Тя е връзката, която ще освободи човека от онова материално робство, от онзи вътрешен гнет, под който се намира. Тази връзка ще даде простор и свобода на неговия ум, на неговото сърце, простор и възможности на неговата душа и сила на неговия дух, за да се прояви. (3/5:12)

Да служим на Бога, значи да служим на безсмъртното, на вечното, на онова, което ще осмисли живота ни, което ще ни направи мощни.

(3/27:12, 13)

Сега запитайте се кой е ваш глава. Ако кажете, че е Господ, бих се радвал. Турете Господа начело. А знаете ли какво ще бъде тогава вашето състояние? Няма да има във вас двоумение, страх, трепети, ще имате воля, ще бъдете смели, решителни, умни, добри хора. (8/ стр. 39, 40)

Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа; всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички. (8/ стр. 70)

В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последната минута. Тази вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи. (8/ стр. 84)

Ако искаме да се съединим с Бога, да живеем с Него, да придобием вечен живот, непременно трябва да слугуваме Нему другояче пак ще се слугува, но на кого? На дяволите, на князете на този свят, които ще ни впрягат по три пъти на ден… Аз не искам да слугувам на Господа. Щом не искаш да слугуваш на Господа, ще имаш друг господар. Искам да бъда свободен. Лъжете се: няма свобода на този свят; свобода има само онзи, който е съединен с Бога; който има съзнателен живот, той е свободен. (8/ стр. 129)

За да можем да регулираме туй чувство страха, трябва напълно да се обосновем на Божествения закон, на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога. (8/ стр. 173, 174)

Намерите ли Господа, ще придобиете устойчивост… (12/ стр. 170)

Бог, Който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот… (14/7:20)

Когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствувате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност, каквато никога не сте чувствували. (14/9:20)

Значи има Един, Който може да внесе в тебе сила. (14/25:33)

Бог дава сила, Бог дава знания на онези, които Го обичат от дълбочината на сърцето си и са готови да вършат Неговата Воля. (14/28:25)

Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог… Следователно когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. (15/ стр. 49)

…Като служим на Бога, само тогава укрепват в нас вътре онези скрити сили. (15/ стр. 303)

Кого да слушаме? Себе си ще слушате, защото там е Бог. (16/ стр. 32)

Единственото нещо, което препоръчвам на всички, е да пазите вътрешната връзка с Бога. Само тя ще внесе сила в живота ви и ще го осмисли. Нужна ви е връзка с Бога нищо да не ви смущава, от нищо да не се колебаете. (18/ стр. 221)

Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум. (27/ стр. 214)

6.
ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

Велика наука е да познаете себе си! Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. (4/ стр. 50)

Казвам: Тази свещена книга трябва да се изучава. За това нещо и старите гърци са казали: Човек трябва да се познае. Тази написана книга е самият човек. (14/11:22)

Ние сме изгубили вътрешната връзка със самите нас. Човек не познава себе си. (3/14:14)

И вие трябва да дойдете до това изкуство, да познавате себе си. И когато у вас се зароди това познание, да работите за развиването на вашите вътрешни органи, вашите вътрешни мощни сили. Тогава и вашите желания напълно ще се постигнат. (3/14:14)

Като говоря за топлина в живота, подразбирам онази топлина, която не иде от човешката, но от Божията Любов, която преобразява човека и му дава условия да познае себе си. (7/ стр. 18)

Като не познава себе си, човек е готов да се унижи… без да съзнава какво богатство, какви дарби и способности крие в себе си. (7/ стр. 18)

Ученикът трябва да прави анализ на своите прояви, да бъде справедлив към себе си, за да дойде до истинското себепознание. Да познае човек себе си, това значи да хармонизира силите на своя организъм. (1/ стр. 118)

Ученикът трябва да познава състава и свойствата на веществата, които съставят неговия организъм; той трябва да познава и силите, които се крият в него. (1/ стр. 87)

За да разбере и познае себе си, човек трябва да се върне към първичните движения, които подразбират отношения на абсолютна чистота и безкористие. (1/ стр. 337)

Велико нещо е да разбере човек аза в себе си. Той е лъчът, който иде от Бога. (2/ стр. 114)

Велико нещо е да познаеш една своя мисъл, едно свое чувство. (2/ стр. 252)

Ако искаш да намериш себе си и да се познаеш, намери най-голямото зло, което живее в тебе. После съсредоточи се и потърси най-малкото добро. Щом го намериш, в тебе става голям преврат. (2/ стр. 279)

Човек се нуждае от истинско, положително знание. Само така той ще дойде до вътрешното познание на себе си. (2/ стр. 315)

Няма по-велико нещо от това човек да познава себе си… (2/ стр. 315)

Истинското самопознаване разбира познаване на онова, което е скрито в душата на човека. Само това нещо трябва да се реализира. А тъй, да познава човек своите недъзи, това не е самопознание. Тъй щото самопознаването подразбира разкриване на човешката душа, да знае човек какво може да направи. (4/ стр. 157)

Познай себе си! Това е великата задача в живота на всеки човек. Да познаеш себе си, значи да познаеш Бога, т.е. да познаеш Божественото в себе си. (17/ стр. 144, 145)

Да се отречеш от стария живот на престъпления, това значи да се отречеш от себе си. Да се откажеш от туй низкото себе, себе си на корист, себе си на лъжа, на омраза. От туй да се отречеш и тогава да познаеш в себе си какво? Онова възвишеното, благородното, което въздига човека.

(15/ стр. 243)

Ако ти си слуга при един лош господар, при него може да познаеш себе си, да разбереш има ли Божествена Любов в тебе или не. Ако ти можеш да издържиш на опърничавия характер на твоя господар, ще разбереш каква е твоята любов… (15/ стр. 501, 502)

Противоречията се крият в човека, в неговите вътрешни чувства, в това, което той е складирал в своето подсъзнание. За да разбере това, човек трябва да познава естеството си.

(5/ стр. 138, 139)

Има недъзи у човека, които са създадени отпреди няколко поколения. Също така има добродетели у човека, които са създадени от хиляди години насам. Ученикът трябва да познава произхода на недъзите и на добродетелите си, да знае по какъв начин да работи с тях. Познай себе си казва Сократ. Това се отнася за всеки човек, специално и за ученика. (5/ стр. 265)

Колкото по-възвишена е човешката мисъл, толкова по-голяма е връзката й с духа; колкото по-благородни и чисти са човешките чувства, толкова по-голяма е връзката им с душата. Да познава човек проявите на духа и на душата си, това значи да познава себе си. (9/ стр. 110)

И тъй, за да познае духа си, човек трябва да мисли право, да желае и да се стреми към целта си. (9/ стр. 110)

Когато се стреми да реализира известна идея, човек придобива големи знания. Ако не може веднага да реализира идеята си, поне ще проучи условията за реализирането й, а същевременно изучава себе си. Затова е казано още от старите гърци: Познай себе си! (9/ стр. 122, 123)

Като ученици, вие трябва да дадете права насока на енергиите си, да не се подпушвате. Всяко подпушване води към страдания, които отклоняват човека от правия път. Затова именно старите философи са казали, че преди всичко човек трябва да работи съзнателно, да познае себе си. Да познае човек себе си, това значи да познае скритите сили в своя организъм, да научи законите, на които те се подчиняват. (9/ стр. 225, 226)

Докато не познае себе си, човек не може да се справи с окръжаващата среда. (9/ стр. 226)

Като познае себе си, човек е в сила да махне от пътя си всички мъчнотии и страдания.

(10/ стр. 67)

В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват. (12/ стр. 88)

Люби, жив бъди това изречение, тази мисъл осветява пътя към Великата Мъдрост. Само по този начин ще познаете себе си, ще разберете своите стремежи. (13/ стр. 78)

Всеки говори за себепознанието, но като се натъкне на известно изпитание, вижда, че не се познава. (16/ стр. 117)

Когато се казва познай себе си, това значи: познай онази специфична черта, която те отличава от другите същества в колектива. (19/ стр. 162)

Що значи да познава човек себе си? Да познава това същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят заради него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова неизменното в себе си при всички случаи на живота си. (20/16:8)

Аз говоря за онова вътрешно знание, което може да доведе ученика до самопознание. Познай себе си, познай възможностите, които живата природа е вложила в тебе това е една от важните задачи в развитието на ученика. (20/20:5)

Задача на всеки човек е да познава душата и духа си. Като невидими величини той не може да ги изучи, докато не излезе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание. Това са умът и сърцето му. (27/ стр. 178)

Временни, преходни и безполезни неща има в човешките мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човек трябва да отдели тези неща от вечните. (28/ стр. 182)

Познай себе си. Тази мисъл крие в себе си учението за душата. Да познае човек себе си, това значи да отвори книгата на своята душа и да чете. Там той ще намери тайните на Битието. Светото Писание съдържа по-малко тайни от това, което Бог е написал в човешката душа. Четете написаното във вашата душа да видите как са живели всички живи същества, всички ангели. Само така светът ще оживее и ще се отвори пред вас. (28/ стр. 334)

7.
САМООБЛАДАНИЕ
И САМОВЛАДАНЕ

Казвам: Самообладание се иска от човека.

(2/ стр. 344)

Изкуство е да владее човек мисълта си. Каквото и да правите, не можете да избегнете смущенията, безпокойствата. Следователно от вас се иска самообладание да минете през тези състояния и да извадите от тях някакво благо, някаква поука. (1/ стр. 47)

Като работите върху себе си, вие се натъквате на мъчнотии, които можете да понесете със самообладание. Ето защо човек трябва да има самообладание, лесно да се справя с гнева, с обидите и униженията. Който може да се владее, той е постигнал много нещо. (9/ стр. 215, 216)

Не можеш да бъдеш ученик, ако нямаш самообладание. Какъв смисъл има знанието, ако в момент на изпитание не можеш да запазиш разположението си? Щом се разгневиш, ти ще изгубиш всичко, което си придобил. (9/ стр. 216)

И тъй, когато се препоръчва на човека самообладание, това подразбира вътрешна хармония между мислите и чувствата му. (9/ стр. 264)

Често човек трепва, стряска се без никаква видима причина. Това се дължи на тъй наречените инстинктивни чувства, които действуват в човека, когато се уплаши. Работете върху себе си, върху самообладанието, за да се освободите от тези чувства. (1/ стр. 65)

Няма по-голямо благо за човека от това да владее силите на своя мозък, да регулира своите състояния и да пренася енергиите на мозъка от един център в друг. Това значи да има човек самообладание. От ученика се изисква да има освен самообладание, още и да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да туря в действие и как да ги заставя да работят.

(1/ стр. 115)

Щом мъчнотиите и страданията дойдат при вас, веднага кармата ви става тежка и губите всякакво самообладание. И наистина най-трудната наука в света е самообладанието. Най-мъчно човек влада себе си. След като завършите всички науки, най-после ще дойдете до науката на самообладанието. Най-малко десет пъти ще побелее главата ви, докато се научите да се самовладате. Най-трудната, най-мъчнопостижимата наука е науката на самообладанието. Съвременните хора едва са във въведението на самообладанието.

(4/ стр. 181)

Съвременното човечество е влязло в нова област, която изисква нови разбирания и нови методи за живота. Новата област изисква от хората и пълно самообладание. Тя изисква и нова наука. Новата наука не е за обикновени ученици, които не могат да се самообладават. Обикновеният ученик едва има понятие, какво нещо е самообладанието. (4/ стр. 183)

Самовладането е наука за светиите, за адептите, за великите Учители в света. Но и учениците на окултизма отчасти поне трябва да прилагат самовладането в живота си. И те трябва да имат светлина върху въпроса за самовладането.

(4/ стр. 183)

Нещастията, които сполетяват съвременния човек, се дължат на това, че той не може да се самообладава. (4/ стр. 183)

И тъй, ще знаете, че законът за самовладането е в зависимост от закона за движението. Който не може да владее краката си, той не може да владее и своите умствени способности. Ученикът трябва да владее движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надясно — наляво, той няма хармония между ума и сърцето си, между мислите и чувствата си, вследствие на което заболява от неврастения. Като ходи, някой човек удря силно с петите си и предизвиква голямо сътресение на гръбначния си стълб. Това сътресение се предава и на главния мозък. Човек трябва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стъпва. (4/ стр. 189, 190)

Понеже вие влизате в света, трябва да владеете органите си, клетките си, да имате самообладание както моряците. Наблюдавайте някой моряк какво спокойствие, какво самообладание има! Когато се качва на мачтата, той спокойно върши работата си, връзва, развързва въжето, не се смущава, че наоколо му и под нозете му всичко се люлее и вълнува. Този моряк има присъствие на духа. Ако е някой неопитен, той не може да се качи на мачтата. Та казвам: Вие, като окултни ученици, трябва да се самовъзпитавате, да издържате мъчнотиите, които ви идват. Като се качите на една такава мачта, трябва да се самообладавате, да бъдете тихи и спокойни. (6/ стр. 204)

Трябва да се самовладаме. Няма да губите своята енергия в света. Този свят е само на препъване. Всякъде ще ни спънат, понеже ще ни изпитват. Ще се спрем. Светът е само за учение.

(11/13:6)

На ученика е нужно самообладание. Чрез самообладание ученикът развива своя ум, своето сърце и своята воля; от друга страна, то помага за усилване на паметта, за подобрение на физическото му здраве, за подобрение на отношенията между приятелите му. Човек трябва да прави усилия, да работи съзнателно върху себе си, за да развива самообладание. Без това качество той не може да прогресира. (13/ стр. 216)

Аз мога да ви представя ред автори, които са препоръчвали разни методи за самообладание, но тия методи не са дали нищо досега. Защо? Защото у хората днес липсва Любовта. (20/27:21)

Човек трябва така да се владее, че да не трепва. При всички изненади той трябва да бъде тих и спокоен. (24/ стр. 46)

Самообладанието е качество на духа. Придобие ли самообладание, човек е постигнал много нещо. (42/ стр. 47)

И тъй, самообладанието е потребно за човека. То се придобива чрез работа, чрез усилие.

(24/ стр. 48)

Днес страданията на хората идат точно навреме и на място. Чрез тях те придобиват самообладание. (24/ стр. 48)

Като ученици, препоръчва ви се да работите за придобиване на самообладание. Чрез самообладание човек асимилира излишната енергия на своя организъм по вътрешен път и я впряга на работа. (24/ стр. 51)

Човек… трябва да развие такова самообладание, което да преодолява на всички болки.

(24/ стр. 50)

Някой път ще дойде някаква мисъл неспокойна, не мислете, че то зависи от вас. То е посторонно. Научете се да се самовладате. Всеки един от вас трябва да стане силен. (25/ стр. 131)

Човек трябва да придобие такова самообладание, че нищо да не е в състояние да развали настроението му. Всичко да изгуби, той трябва да остане тих и спокоен в себе си, да знае, че едно нещо не е изгубил — Господа. (28/ стр. 233)

8.
ХАРАКТЕРЪТ В ЧОВЕКА

Като ученици на живота, от вас се иска работа да развивате своите дарби. Това можете да постигнете само когато сте в хармония с разумната природа. При това положение можете да станете виден музикант, художник, философ, учен и т.н. Обаче най-голямото постижение за човека е да си изработи характер, т.е. да се пресъздаде по нов, съвършен начин. Постигне ли това, човек е осмислил живота си. Добрият характер подразбира култивирани мисли и чувства и проявени добродетели. (9/ стр. 219)

Величието на човека в света трябва да се прояви в неговия характер. (3/17:7)

Казват за някого, че има характер. Има характер, но само той знае как го е създал. Не е лесно да създадеш характер или да преобразиш характера си. (1/ стр. 387)

…При служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти при тия условия трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога. (3/7:25)

Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер. (1/ стр. 36)

За да създадете характер в себе си, изпълнявайте обещанията си. (1/ стр. 75)

Та първото нещо, което е необходимо за вас, е филтрирането, пречистването, за да придобиете ония елементи, които са нужни за създаването на един мощен характер, за явяването на един светъл ум и за съграждането на едно благородно сърце. Няма друг начин. Този е правилният път за развиване. (6/ стр. 24)

Човешкият характер се изпитва чрез мъчнотиите и страданията. (1/ стр. 279)

Ако линиите на челото, на носа и на брадата са повече отвесни, отколкото легнали, имате човек с установен характер. Каквото намисли да прави, той го постига. Той не се лакоми за много неща изведнъж. Едно нещо намисли и пристъпва към реализирането му. След това започва друго нещо. Той не се колебае в мислите и чувствата си. (2/ стр. 26)

Имаш да дължиш 20 хиляди лева. Казваш: След десет дена ще ти ги платя. Каквото кажеш, това правиш. След десет дена изплащаш дълга си. Това е характер. Скарваш се с някого, но казваш, че след пет дена ще се примириш. Ако наистина се примириш след пет дена, ти си човек с характер. Ако след пет дена не се примириш и още повече развалиш отношенията си, ти не разбираш живота. (2/ стр. 347)

За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания. Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите? (3/4:8)

Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота. (4/ стр. 38)

Ученикът не се нуждае само от знания, но той трябва да има и характер, с нищо да не се подкупва. Истински характер е този, който с нищо не се подкупва: и цялата земя да му дадат, той пак няма да се подкупи. (4/ стр. 133)

Човек още не е минал през всички процеси на живота да изпита характера си. Всичко, каквото животът и природата дават на човека, имат за цел да изпитат устойчивостта на неговия характер като морално същество. (4/ стр. 133)

Най-красивото нещо е човек да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрез тази наука той ще създаде в себе си характер, чрез който ще моделира своя ум и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислите и чувствата си. (4/ стр. 138)

…И хубаво е по някой път да опитвате характера си така, да изпитвате вашата издръжливост. За пример, представете си, че вие сте бедна, обущата ви са скъсани, роклята също и три дни не сте яли. Излизате вън на улицата и виждате една хубаво облечена мома, роклята й нова, модерна, с панделки, шапката и обущата й нови. Можете ли в този момент да почувствувате нейната радост, без да ви стисне сърцето? Зарадвате ли се, това е разширение на сърцето, това е характер.

(6/ стр. 28)

Човешкият характер пък се познава по издръжливостта. Поставете човека в мъчнотии, за да познаете силата на неговия характер, развитието на неговия ум и благородството на сърцето му. (7/ стр. 126)

Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания, те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. (8/ стр. 73)

Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. (8/ стр. 78)

Да мислиш зло, да си отмъстиш, да одумваш това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство. (8/ стр. 81)

Външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас той е именно ценното. (8/ стр. 83)

Нямаш благороден характер – придобий го.

(8/ стр. 160)

Всичко, което постоянно се изменя, наричаме сянка. За пример, ако характерът на човека постоянно се мени, той е сянка на истинския характер. В този смисъл когато казваме, че някой човек има характер, подразбираме нещо постоянно, устойчиво, неизменно. Характерът може да се уподоби на извор, който тече десетки, стотици години, без да измени качеството на водата си. Колкото време и да извира, както и да се менят условията, водата му остава чиста и неизменна. Това значи човек с характер. В него умът, сърцето и волята му през всички времена и епохи остават едни и същи. (9/ стр. 169, 170)

Тъй щото проявите на човешкия характер могат да бъдат различни, но по естество характерът не трябва да се изменя. Щом характерът на някой човек се изменил, това показва, че в естеството му е влязъл някой чужд елемент от низък уровен. За да се върне в първото си положение човек трябва да изхвърли този елемент от характера си. (9/ стр. 170)

За да не изпада в областта на сенките или на нереалността, човек трябва да се кали, да изработи в себе си характер. Ето защо от човека се искат две неща: сърцето и умът му да бъдат устойчиви. С други думи казано: човек трябва да има ум и сърце, които да се проявяват по различен начин, но никога да не се изменят. (9/ стр. 170)

Казвам: Не пренебрегвайте малките работи! Само чрез тях човек може да създаде в себе си характер. Вървите по пътя, ударите се в някой камък и започвате да се сърдите. Наведете се, дигнете камъка, турете го настрана, никой да не се спъва. По този начин вие ще въздействувате върху съзнанието си така, че ще бъдете будни и към най-малките външни и вътрешни препятствия в живота си. (13/ стр. 44)

Човек в даден случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характер. В какво седи човешкият характер? Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата душа. Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата душа, това показва, че той има характер. (14/10:11)

Характерът на човека се показва само при условия, дето неговата воля може да се прояви.

(15/ стр. 363)

…Ще добиете онези велики добродетели. Само така ще може да си създадете характер на един ангел. Знаете ли какъв е характерът на един ангел? По лицето ви, в очите ви ще се чете една мекота. (15/ стр. 507)

Човек постига своя идеал само ако има твърд, непоколебим характер. (16/ стр. 132)

Не се старайте да премахнете неблагоприятните условия, при които живеете. Работете под тях, докато си създадете един добър характер, докато създадете новото в себе си! Само тъй се създава човешкият характер! Трябва да знаете, че само ония хора са създали от себе си велики характери, които са издържали, превъзмогнали неблагоприятните условия на живота си. (20/28:19)

Ще работите вътрешно, скрито в себе си, тъй както скрито, незабелязано за другите работи и самата природа. Ще работите така, докато съградите в себе си един солиден характер. (20/28:26)

Та казвам: Когато имате една груба черта в характера си, може да я смекчите с някоя мека дума. Да имате една мека дума като смекчаваща.

(25/ стр. 186)

Само онзи може да се нарече истински човек, който има в характера си поне една основна черта, която не се изменя при никакви условия нито в живота, нито след смъртта. Няма ли такава черта в характера си, той не е още истински човек. (27/ стр. 325, 326)

Изкуство е човек да се отказва доброволно от временните и преходни желания… Такъв човек е с характер. Той е разбрал Божествения живот.

(28/ стр. 262)

Има неща в света, които всеки може да ви вземе пари, дрехи, къщи, имоти, даже и мъжа, и жената, и сина, и дъщерята. Но има неща, които никой не може да ви отнеме. Това са вашите добродетели, вашият характер. (28/ стр. 262)

Характерът подразбира устойчивост. Тя е най-важната негова черта. Устойчив характер е оня, който при всички условия на живота е един и същ, т.е. не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е. лишени от индивидуалност.

(30/ стр. 19, 20)

9.
ВОЛЯТА В ЧОВЕКА

На всеки човек е дадена магическа пръчица, но малцина съзнават това. Магическата пръчица това е разумната воля на човека. (1/ стр. 67)

Да работи човек върху себе си, това значи да приложи своята разумна воля в действие.

(1/ стр. 52)

Волята е детето на ума и на сърцето… Каквито са майката и бащата, такова ще бъде и детето. Като знаете това, възпитавайте ума и сърцето си да родят разумно и добро дете. (1/ стр. 52)

Малко хора са поставили за основа на живота си разумната воля, т.е. воля, която се управлява от Любовта. (1/ стр. 144)

Какво представят недъзите? Те са болезнени състояния на ума и на сърцето. За да се справите с тях, природната хигиена препоръчва приложение на разумната воля. (1/ стр. 238)

Всеки може да възпита своята воля така, че в даден момент да може да регулира всички мъчнотии. Като ученици, мъчнотии в окултната школа са предвидени, за да калите вашата воля.

(11/ стр. 18)

Именно в преодоляване на мъчнотиите ще калите волята си. (11/10:11)

Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички и стари, и млади. (1/ стр. 35)

Ако не можете да спите спокойно, приложете волята си да се научите да спите добре.

(1/ стр. 63)

Прилагайте волята си и при възпитание на тялото. Понякога мускулите ви са толкова напрегнати, че държат цялото тяло, даже и ума, в напрегнато състояние, при което нито можете да слушате, нито да възприемате. (1/ стр. 63)

Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство в човека. То е животинско чувство, което се преодолява със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. (1/ стр. 89)

Колкото по-дълга е линията на брадата, толкова по-силна е волята на човека… Работете върху брадата си да се усъвършенствува. Иначе вие може да имате добри желания, добри мисли, но нищо няма да постигнете. За постигане на добрите мисли и желания е нужна силна и разумна воля. (2/ стр. 26, 27)

Мнозина се питат: Защо не мога да реализирам желанията си? Защото волята ти е слаба, защото брадата ти не е добре оформена. Това не трябва да ви обезсърчава. Човешкият дух е работил хиляди години и още много има да работи.

(2/ стр. 27)

Всеки ден работете и върху волята си да я усилвате. Ако волята ви е слаба, кажете си: Утре като стана от сън, веднага ще отида за вода. Щом се събудиш, не се обленявай. Стани, вземи стомната и иди за вода. Какво ще кажат хората за нас? В дадения случай мнението на хората не е важно. Ако се съобразявате с тяхното мнение, ще поставите едно препятствие пред волята си…

(2/ стр. 27)

Волята взема участие и при страданието, и при радостта. Който няма воля, не може да се освободи от страданието. Колкото и да мисли, мисълта не може да го освободи от страданието.

(2/ стр. 33, 34)

Щом имаш воля, и в дъното на ада да влезеш, сам можеш да се освободиш. (2/ стр. 34)

Като ученици, работете за усилване на волята си… Като дойде една добра мисъл в ума ви, не я отлагайте. Ако искате да усилите волята си, веднага приложете мисълта. (2/ стр. 87)

Не дръж палците си скрити между другите пръсти. Ако ги криеш, волята ти ще отслабне.

(2/ стр. 87)

Болестите са необходими за каляване на волята. (2/ стр. 87)

Силната воля подразбира твърдост. Ако човек не е твърд, волята му ще бъде слаба. Щом волята му е слаба, и моралът му ще бъде неустойчив.

(2/ стр. 313, 314)

Да кажем, че си беден човек, три дни не си ял нищо. С въображението си започваш са мислиш, че имаш хубава къща, че си цар, че уреждаш закони, пущаш затворници, на бедните раздаваш хляб и т.н. Всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това са илюзии, нали? Щом тия илюзии са за добро и за напредъка на твоята душа, един ден те ще се реализират. И ако при такова състояние на духа, когато не си ял три дни, можеш да мислиш така, твоята воля е доста силна, от тебе може да излезе нещо. (6/ стр. 28)

Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова именно му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята. Той трябва да постави всичко в себе си в хармония. (6/ стр. 95)

В окултната наука се изискват от ученика няколко условия (сили). Най-първо той трябва да има не само силна воля, но и благородна, устойчива и разумна воля. Защо му е такава воля? Няма ли такава воля, той не ще може правилно да прояви силите, с които действува. Има ли тази воля, всяка сила, която ще прояви той, ще представлява един чук, употребен разумно на своето място и време. (6/ стр. 152)

Вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си да бъде силна, устойчива и разумна. Имате ли такава воля, вие ще я прилагате за изправяне на своите минали погрешки. Всички имате погрешки, лични и наследствени, които трябва да изправите. Някои от тия погрешки се виждат, някои не се виждат, някои се знаят, някои не се знаят.

(6/ стр. 152)

Вие трябва постоянно да работите върху себе си с волята си, както един скулптор постоянно работи върху своята статуя, защото от тази работа зависи благото на вашия живот. (6/ стр. 152)

За да прекарате един разумен живот на земята, за да бъдете по възможност щастливи, трябва да имате силна воля. Силната воля е пък разумната воля. (6/ стр. 152)

Ако направите един малък опит всеки ден да калите вашата воля като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да не се подчини на туй усилие на вашата воля. (8/ стр. 128)

И бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро. (8/ стр. 139)

Някои казват: Аз имам воля. Ако пусна едно колело от връх Витоша, ще се търколи надолу, но то не може да върви нагоре към върха. От планинския връх река с устрем слиза надолу, но тя не може да възлезе нагоре. По същия начин повечето хора се търкалят и вървят надолу. А само човек, който може да се качи на планината, само такъв човек има воля; той може да премахне и победи известни спънки и съпротивления.

(8/ стр. 139, 140)

За да прояви разумната си воля, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки. Тъй щото не е достатъчно човек да има желания, но желанията му да бъдат организирани, т.е. да знае защо желае едно нещо, как може да го реализира и какъв ще бъде резултатът на даденото желание. (9/ стр. 23)

Като изучавате проявите на волята, добре е да наблюдавате под чие влияние се намира тя: под влияние на ума или на сърцето. Проявите на волята в двата случая ще бъдат различни. Добре е да изучавате тия прояви, за да придобиете повече опитности. (9/ стр. 149)

…Какво представя тоягата? Тя не е нищо друго, освен разумната човешка воля. Прилагайте волята си разумно, както Мойсей своята тояга, за да постигнете всичко, каквото желаете. Жива е била тоягата на Мойсей, жива е и вашата воля. Тя показва правата посока на движението. Разумната човешка воля, т.е. магическата пръчица или правата линия, показва на човека как трябва да мисли, чувствува и действува, как и накъде трябва да се движи. (9/ стр. 228, 229)

Казва се, че човек трябва да има воля, за да се справи със страданията. (10/ стр. 47)

Силна воля е онази, която е заквасена с Любовта и Светлината на Бога. (10/ стр. 47)

Ако си свободен, ще знаеш, че работиш със собствената си воля. (10/ стр. 48)

Умът трябва да бъде два пъти по-силен от волята, волята трябва да бъде два пъти по-слаба от ума. Ако волята е два пъти по-силна от ума, не можете да бъдете човек, ще бъдете човек животно. Всички хора развиват волята си. Силата на волята трябва да се изрази в ума, в разумността. Под силна воля разбирам разумност. Следователно ако искате да бъдете разумен човек, умът ви трябва да бъде два пъти по-силен от волята.

(10/ стр. 88)

От цялата беседа искам да остане във вас следната мисъл: силата на вашето сърце и на вашия ум да бъдат еднакви, а силата на вашата воля да бъде два пъти по-малка от силата на сърцето и на ума ви. Само така ще придобиете онзи идеален живот, към който се стремите. (10/ стр. 88)

Вие имате един недостатък ето един случай да калите вашата воля. (11/17:21)

Волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението по друг начин. (11/18:17)

Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин. (11/18:17)

…Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали… И те не искат никакъв прогрес, никаква светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество… Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: Като вас ученици няма! Не е тъй. Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона. А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля.

(11/18:27, 28)

Та първото нещо, искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привлечете противоположни влияния и да си объркате сами пътя.

(11/18:27, 28)

Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ… Болен си, втресло те е. Стани! Казал си да излезеш на 1/2 километър вън. Излез! Болен, неболен излез. Ще упражняваш волята. (11/18:28)

Аз наричам волев човек този, който като си тури един идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи. Трябва да има воля като тази на онези мъченици макар 100 гвоздеи да му забият, да каже: Христос пострада така и аз мога да постъпя по Неговия пример. Това е идеал!

(11/22:11)

Като четете окултни книги, ще видите, че там в разни форми е предсказано, че учениците на 19-ти и 20-ти век ще бъдат подложени на големи изпитания. За да издържат на тези изпитания, те трябва да имат силна воля. Волята се засилва и с ред упражнения и опити. Мъчнотиите, изпитанията ще бъдат повече вътрешни, отколкото външни. (13/ стр. 120)

Любовта е единствената сила, която може да направи всичко, което човек пожелае. Тя дава подтик, импулс, стремеж. Без Любов волята нищо не може да направи. (16/ стр. 75)

Волята е дете на ума и на сърцето. Следователно когато казват за някого, че волята му не е възпитана, това значи, че умът и сърцето му са невъзпитани. Щом те са невъзпитани, и детето, родено от тях, ще бъде невъзпитано. (16/ стр. 121)

Велико нещо е да имаш воля. Това значи да се издигнеш над условията нищо да не те засяга.

(18/ стр. 201)

Съвременните хора минават за културни, за учени. Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. Защо? Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие. (18/ стр. 201)

Често се говори, че трябва да имаме концентрирана, силна воля. Едно от условията за развиването на силната воля е чистият живот. (20/18:13)

Ние казваме: диамантена воля трябва. (20/18:26)

Някой седне малко, вземе да учи и пак стане. Тъй не се учи. Това не е характер… По-нататък вие ще имате по-мъчни задачи. В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля. (20/32:17)

Научил си се да пушиш тютюн. Ще си кажеш: Аз сега ще опитам волята си, няма да пуша. Като кажеш, че няма да пушиш, ще ти притъмнее на очите, 20 пъти ще ставаш, ще се разхождаш из стаята, ще пухтиш, слугинята ще хокаш, жена си ще хокаш… Не, ще бъдеш тих, ще си кажеш: И без тютюн мога. Вземи си едно кило череши вместо една цигара. Ама не си научен тъй ще се научиш, нищо повече! С това ще се уякчи вашата воля. Или имате друг недостатък: нетърпелив сте. Ще упражните волята си, ще кажете: Ще бъда търпелив! Някой път някой иска да ви предизвика нещо. Ще се стегнеш в този случай, ще гледаш да победиш. Ако не можеш да издържиш, зарадвай се, кажи си: Вторият път ще видя къде е неприятелят. Тъй три-четири пъти ще опитваш, докато вземеш надмощие. Всичките недъзи, които имате, са дадени, за да калят вашата воля. (20/34:14, 15)

Волята е в състояние да развърже гордиевия възел, който никой досега не е могъл да развърже. (23/ стр. 20)

Само разумният човек може да бъде господар. Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек. Волев човек е този, който има Любов. Воля без Любов не може да се прояви. Дето има Любов, там може да има воля; дето няма Любов, никаква воля не може да има.

(27/ стр. 167)

Като регулира мислите и желанията си, човек калява своята воля. (28/ стр. 126)

Кой има силна воля? Който не се изненадва от нищо и може да издържа на всички изпитания. Че го ограбили, че ходи бос и окъсан, че боледува нищо не го плаши. Ще кажете, че днес дрехите и обущата са скъпи, че животът е тежък. За волевия човек и това не е страшно.

(28/ стр. 131, 132)

10.
МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
НА ЧОВЕКА

И тъй, ще знаете, че топлината, светлината, чувствата, мислите са условия, материали, с които човек трябва да работи, както алхимикът работи в своята лаборатория, а домакинята в своята кухня. (4/ стр. 87)

И животът представя химическо съединение, образувано от много елементи. И ако човек знае да съчетава елементите в своя живот, своите мисли и чувства, той ще може правилно да образува химическото съединение, т.е. ще си създаде правилен, хармоничен живот. (12/ стр. 55)

Настоящето е основа на бъдещето. Възоснова на това всяка мисъл и всяко чувство, които вълнуват човека днес, служат за основа на ония мисли и чувства, които ще дойдат у него за в бъдеще. (12/ стр. 214)

Ако вие не подхранвате вашия ум със светли, чисти мисли и ако не подхранвате вашето сърце с чисти и безкористни чувства, ще дойде ден, когато можете да попаднете под изкушение. (3/30:20)

Трябва да знаете, че с болни мисли и чувства не можете да възприемете Истината. (1/ стр. 233)

Днес от всички се изисква да пресяват своите мисли и чувства, да ги анализират и да задържат от тях само съществените, на които всякога могат да разчитат. Една мисъл да остане в главата ви и едно чувство в сърцето ви, но да са Божествени. (1/ стр. 13)

Вие ще мислите и ще чувствувате, но ще дадете път на възвишените мисли и чувства в себе си. (1/ стр. 86)

Всеки от вас трябва да си даде отчет за своите мисли. Вие трябва всякога да разделяте вашите мисли, да ги пречиствате. Хубавите мисли всякога образуват светлина в човешкия мозък.

(3/28:28)

Всяка мисъл, която произвежда светлина, или която носи светлина, е гениална. Тя е Божия мисъл. Всяка мисъл, която е неопределена, около нея има тъмнина. Тя е лоша мисъл, не се предавайте на нея. Всяко чувство, което има малка светлинка, е хубаво чувство; всяко чувство, което няма светлина около себе си, е лошо чувство, пазете се от него! Всяко действие, около което се образува светлина, което създава приятна аура, направете го, но от всяко действие, което е обградено с тъмнина, пазете се! (3/28:23, 24)

Бъдещият живот, бъдещата култура зависи от мислите, които се поставят за основа. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни: мислите ви трябва да бъдат светли, възвишени.

(4/ стр. 56)

…Приятните, красивите чувства трябва да се превърнат в мисъл. Щом мисълта дойде, явява се истинският човек, който разполага с условията на живота и може вече да гради. (4/ стр. 99)

Ще различавате отде идат вашите мисли и чувства. Всяка Божествена мисъл трябва да се приеме; всяка мисъл, която не е Божествена, трябва да турите настрана. Само по тази закон ще укрепнете, ще бъдете здрави, силни и ще създадете хармония помежду си. (4/ стр. 212)

…Така трябва да постъпвате и с всяка добра мисъл, и с всяко добро чувство: ще ги поливате, докато израснат, цъфнат и дадат плод.

(5/ стр. 15, 16)

Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата в междуатомното пространство на симпатичната нервна система. В това именно се заключава разликата между мислите и чувствата на човека. Ако човек подпуши някоя своя мисъл, т.е. не й даде възможност да се реализира, тя ще предизвика взрив в мозъчната нервна система. Ако пък подпуши някое свое чувство, то ще предизвика взрив в симпатичната нервна система. Ето защо за да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и междумолекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: Не противодействувай на своите добри чувства и желания! Не противодействувай на своите възвишени мисли! (5/ стр. 115, 116)

Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с 10 години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле. (6/ стр. 9)

Вие, като ученици на тази Школа, има да се борите с някои наследствени мисли, които трябва да преодолеете. Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне. (6/ стр. 39)

Всички трябва да имате в основата си правилна мисъл. Ако тази мисъл е в пътя, по който вървите, и не ви отклонява, тя е правилна, затова дръжте я в ума си. Ако тази мисъл ви отклонява, тя не е правилна, не я приемайте в ума си. Дайте ход на всяка мисъл, която ще ви помогне в пътя, по който вървите. Не давайте място на всяка мисъл, която може да ви отклони от вашия път. Тя е чужда, не е ваша мисъл. Същото се отнася и до желанията ви. (6/ стр. 56)

…Не е физическата сила, с която човек може да преодолява мъчнотиите. Ако между мислите и чувствата на човека има хармония, той ще може да отбива всички онези влияния, които засенчват слънцето. (7/ стр. 83)

Ако имате някаква мисъл, която можете да употребите като сила срещу злото, не я хвърляйте настрана. Послужете си с нея. Захвърлите ли я, вие сте слаб човек. (9/ стр. 13)

Мислите и чувствата на човека не са нищо друго, освен ония светлини и сенки, които той поставя върху платното на своя живот и така чертае пътя си. (9/ стр. 44)

Както можете да завъртите ключа на електрическите лампи и да стане светло около вас, така човек може да повдигне мисълта си и да произведе светлина в себе си. Ще кажете, че това е невъзможно. За умния, за добрия и за здравия човек е възможно. За глупавия, за неразумния и за слабия човек това е невъзможно. (9/ стр. 157)

Допущайте в ума си само идейни мисли, за да излезете по-скоро от областта на разочарованията, която наричам област на смъртта, на ада, на мъчението. (9/ стр. 201, 202)

За да хармонизира мислите, чувствата и постъпките си, човек трябва да се свърже със законите на природата. Има закони, които регулират мислите; има закони, които регулират чувствата и постъпките. Свърже ли се човек с тези закони, мислите и чувствата му ще потекат така правилно, както той приема естествено, спокойно и без усилие въздуха и светлината. Кой внася въздух в дробовете на човека? Кой внася светлина в очите му? Той сам. Следователно дайте ход на чувствата и мислите си свободно да се проявяват, да не се спъват. (9/ стр. 227)

Като ученици на Великия живот, вие трябва да изучавате ритмуса на своите мисли и чувства и да ги съгласявате с ритмуса на природата. Всяко нарушаване на ритмуса на вашите мисли и чувства води към лоши последствия.

(9/ стр. 263, 264)

Във вас има нисши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствувате правилно. Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти. Когато решавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото. (11/21:18)

Всички трябва да знаете в даден момент известна мисъл дали е ваша или не. Ако е ваша, трябва да знаете как се е появила, а ако е чужда, ще знаете каква е, откъде е, какво е нейното произхождение. Ученикът трябва да знае всичко това точно. (11/26:11)

Ако човек знае как и де да отправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо най-важно, най-велико нещо за човека са неговите мисли и чувства.

(12/ стр. 54)

Мислите, добри или лоши, се въртят около човека, от когото са излезли, като около център. Често човек се чуди отде е дошла в ума му някоя лоша или добра мисъл, без да подозира, че тя е онази мисъл, която той някога е изпратил в пространството. (12/ стр. 207)

Задачата на човека е да намери онази мярка, с която да измерва своите мисли, чувства и постъпки и да определя посоката на тяхното движение. Ще кажете, че мислите и чувствата са невидими, не трябва да се занимаваме с тях. За обикновеното око те са невидими, но за въоръженото око са видими. При това колкото и да са малки, те влияят на човека и могат да изменят живота му, в положителен или отрицателен смисъл. (16/ стр. 158)

Всички отрицателни състояния на човека се дължат на дисхармонични мисли и чувства. Те съставят една психична, духовна среда, на която човек не може да бъде господар. (19/ стр. 85, 86)

И тъй, вие трябва да изпъдите от вашия ум всяка мисъл на недоволство, всяка мисъл, която внася дисхармония в живота ви и да бъдете в хармония с великата Любов. (20/6:14)

Най-първо ще се научите да владате чувствата си, понеже те са във вашите ръце, те са на ваше разположение… Като завладате чувствата си, ще постигнете много работи. (20/38:21)

Не ти върви, имаш една мисъл, вземи втора, трета, четвърта, пета. Онази мисъл, която ти даде подтик, върху нея мисли. Напусни мисълта, която не ти дава подтик. Онази, която може да те изведе в нова област, то е новото положение, в което човек трябва да бъде. Търси тази мисъл.

(25/ стр. 49)

Разчитайте на положителните мисли и чувства в себе си. (27/ стр. 338)

Проверявайте мислите и чувствата си да знаете възходящи ли са или низходящи. (28/ стр. 157)

Каквито отрицателни мисли и чувства да ви посещават, водете ги при Бога. Кажете им: Аз отивам при Бога. Ако искате да бъдете с мене, елате и вие там. (30/ стр. 8)

11.
СИЛАТА НА ЧОВЕКА

Вложете в ума си мисълта да бъдете силни. Съществуват закони, методи и правила за придобиване на сила. Внимавайте как ще използувате силата си за вашето издигане или за падането ви. Човек пада, когато изнасилва себе си. Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила. Само Божията Любов е в състояние да запази силата, която е дадена за вашето повдигане. (1/ стр. 110)

Човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. (14/24:3)

Когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази Любов в душата си! (14/24:28)

Силата на човека седи в неговата разумност.

(5/ стр. 271, 272)

Всички, които любят Господа, ще укрепнат и ще станат силни. (15/ стр. 80)

Онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, то е тази именно сила, силата на неговите добродетели. (15/ стр. 146)

Кога слабият човек ще стане силен? Когато живее според Божествените закони. И обратно, ако живее според човешките закони, непременно ще отслабне. (1/ стр. 111)

Силен човек е онзи, който е опитал и приложил Истината. Той върви в пътя си смело и решително. (1/ стр. 381)

Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и във всяко друго отношение, а това е важното. (14/23:5)

Ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. (14/23:11)

Мощна е и човешката мисъл! Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата . Затова е нужна воля. Чрез мисълта се лекували хора от неизлечими, страшни болести. Повярва ли в силата на мисълта, човек може да прави чудеса с нея. Има такива случаи в живота. За пример, болен, който лежал 10-12 години, повярва в силата на мисълта, казва, че ще стане от леглото си и става. Това значи да направи човек преврат в своето съзнание, в психиката си. Обаче за това се иска силна воля, без никакво колебание. (1/ стр. 69, 70)

Отрицателните качества в човека са живи сили на природата, с които той е бил свързан в миналото, но и до днес още не може да се освободи от тях. Единствената сила, чрез която може да се справи с тях, е Любовта. Тя е мощна сила в живота, която използува отрицателните сили на природата за свои оръдия и ги превръща в положителни. (1/ стр. 101)

Някога човек се чувства силен, а някога слаб. Силен е, защото мисълта му е силна. Силна мисъл е тая, на която Любовта е тил. Тая мисъл никога не отпада. (2/ стр. 53)

Силата на човека не е в неговата външна форма, но в дълбокото разбиране на живота, в неговата права мисъл, която при никакви условия не може да се изопачи. Силата на човека се крие в чистотата на неговите чувства. (2/ стр. 268)

Бог… казва на човека: Аз съм вложил в тебе сила, която трябва да използуваш. Никога не мисли, че си слаб. (2/ стр. 339)

И тъй, Христос казва: Давам ви власт. Каква власт? Власт в разумното, власт в Любовта. Всичката сила е в тази власт именно и всички трябва да се стремите да изучавате този велик закон на Любовта. (3/9:26)

Разбирайте ме сега, аз говоря за онзи вътрешен живот, за онова дълбоко разбиране на живота, което ако бихте приложили в живота си индивидуално, би ви дало сила, каквато всеки от вас желае. (3/11:10)

Любовта се изразява чрез онова свещено чувство, което никога не умира, с онази сила, която никога не отпада, и с онази мисъл, която винаги е светла. Това е Божественото в нас. И всеки от вас може да бъде силен само по този начин.

(3/17:17)

И само онзи, който не лъже и който има вяра, той ще бъде силен човек. (3/25:7)

Истината носи красота в себе си, носи богатство в себе си, носи сила в себе си, носи знание в себе си, носи мощ в себе си, носи безсмъртие, носи всички блага в света. (3/25:8)

Силата на човека седи в любовта му към великата Истина. (3/32:16)

Казвам: Онзи човек, който обича Истината, е силен. (3/32:29)

Онзи човек, който не греши, е силен. Направиш ли най-малкото престъпление, ти нямаш сила вече. Всеки човек, който иска да бъде силен и морален, той трябва да бъде безгрешен. (3/32:29)

Когато при една добра мисъл в човешкия ум се вмъкне и една лоша, последната създава в съзнанието му раздвояване. При това положение човек започва да се бори, след което една от двете мисли издържа борбата: ако лошата мисъл е надвила, добрата отстъпва; ако добрата мисъл е надвила, лошата отстъпва. Силата на човека се заключава в това именно да даде място на добрата мисъл в себе си да живее. (4/ стр. 64)

Сега и на вас казвам: всяка сутрин след ставане ще определите две минути за връзка с невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с невидимия свят… За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към космическото, Божественото съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствувате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. (4/ стр. 142, 143)

Три категории знания има в света: едните знания са необходимост в живота, другите са украшения в живота, а третите са благословение в живота. Последните дават мощ, сила на човека. Следователно човек трябва да се стреми към трите категории знания. (4/ стр. 144)

Силата на човека седи във вътрешния му живот. Много хора са пренебрегнали своя вътрешен живот, вследствие на което вместо да прогресират, те остават на едно и също място. Преди всичко те отричат съществуването на душата, без да подозират, че вътрешната работа принадлежи изключително на душата. Които са съзнали това, те започват да работят и казват, че правят големи усилия. (5/ стр. 273)

Да бъде човек умен и разумен, това е пак проявление на силата. Той трябва да проявява силата си. Силата на човека е потребна само за разумното му проявление. (6/ стр. 21)

Кое е силно в човека? Силно е разумното начало в човека, защото може да реализира копнежите на човешката душа… (7/ стр. 77)

Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните прояви и стремежи да правим добро.

(8/ стр. 5)

Но казват някои: силен по ум. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е във връзка с всичките Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят от най-нисшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействуват. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота. (8/ стр. 78)

Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че природата се подчинява на една най-слаба наглед сила Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява. (8/ стр. 95)

Силата на човека се крие в правата мисъл. Правата мисъл е кинетическа енергия. Тази мисъл не е само за един произволен момент, но и когато се касае за разрешаване на известен въпрос. (10/ стр. 31)

Дръжте се за онова знание, което е вложено във вас. То представя велика, мощна сила.

(10/ стр. 67)

Какъвто е умът, такава ще бъде и силата.

(10/ стр. 163)

Единственото нещо, което може да направи човека силен и мощен като божество, е законът за доброто. Като говоря за доброто, аз разбирам онази основа на живота, върху която може да се гради… Няма друга основа вън от доброто, която може да направи човека силен и мощен.

(10/ стр. 218)

Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество… Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим. Трептенията на тази мъртва материя са много слаби. Като влезем в нея, нашият дух веднага се ограничава, губи и ние изгубваме половината от своите знания. (11/30:4, 5)

Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен. (12/ стр. 35)

Когато Божественото се яви в човека, той става мощен, силен. (14/26:27)

Щом простя, както Бог иска, веднага ще дойде в ума и сърцето ми светлина и топлина и в душата си ще се усещам силен и мощен.

(15/ стр. 364)

Силата на човека се познава в изпитанията.

(16/ стр. 23)

Тъй щото ако си силен, знай, че Бог работи чрез тебе. (16/ стр. 33)

Силен може да бъде само този, който служи на Бога. (17/ стр. 138)

Светлата мисъл, светлото чувство правят духа на човека мощен и крепък. (17/ стр. 272)

Казвам: Всички трябва да имате тази вътрешна сила в себе си, та като махнете с пръста си и кажете, че нещо ще стане, моментално да стане. Не е достатъчно само да казвате, че Учителят тъй казва или този и онзи така казват, но да имате и вие някакви резултати. (17/ стр. 288)

Силен е само онзи, в когото Мъдростта живее. (18/ стр. 231)

Да остане в ума ви следната основна мисъл: да имате правилно отношение към Бога. В това е силата на човека. Той може да минава през обезсърчения и противоречия, но правилното отношение към Бога ще му помогне да се справи с всички мъчнотии. (19/ стр. 104)

Казваш: Не можах да претърпя. Там е силата на човека да може да претърпи. В противен случай той е слаб. Щом не може да претърпи, той не мисли, не чувствува и не действува правилно.

(19/ стр. 167)

Когато човек иска да развие каква и да е сила в себе си, било умствена, било душевна, било волева, непременно трябва да се тренира. (20/25:23)

Нека хората ви говорят, без обаче да ви засягат, само тъй ще опитате силата на своя дух.

(20/31:20)

Истинската придобивка се заключава в Божественото знание, което веднъж придобито, никога не може да се изгуби. Това знание се складира в подсъзнанието на човека и той го носи вечно със себе си. В това знание седи силата на човека. (21/ стр. 11)

Силата на човека седи във вярата и в разбиранията му. (21/ стр. 19)

В изпълнение на Божията Воля е силата на човека. (21/ стр. 191)

Мнозина мислят, че са силни, но могат ли със своята сила да пренесат този салон например в Америка или на друго място? Не е въпросът така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита де може да приложи силата си и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете от по-лоши в по-добри условия. (23/ стр. 144)

Ако искате да бъдете силни, да не се спъвате в живота си, дръжте в ума си положителни мисли за Бога. (24/ стр. 121)

Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, без да разбирате каква сила криете в себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употребите на място. (27/ стр. 88)

Със сегашните си възгледи за живота хората не могат да постигнат нищо. Изменят ли възгледите си, те ще видят каква магическа сила крият в себе си. (27/ стр. 91)

Когато се чувствувате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас.

(28/ стр. 57)

12.
ДАЙТЕ ПЪТ НА
БОЖЕСТВЕНОТО В СЕБЕ СИ

Божественото в човека се изявява навън като велика психическа сила, чрез която работи и побеждава. Призовете Божественото в себе си на помощ и работете с него. Без Бога няма успех.

(1/ стр. 244)

Какво крие Божественото начало в човека? Знание, сила, любов, разумност и т.н. Изобщо всички възможности на човека се крият в Божественото начало. (1/ стр. 244)

Влезе ли в ума ви една Божествена мисъл, приемете я, отдето и да иде тя. Дайте път на Божественото в себе си… (1/ стр. 17)

Който приеме Божественото в себе си, той лесно ще разреши и най-мъчните въпроси; който не го приеме, ще се намери в задънена улица.

(1/ стр. 20)

Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. (1/ стр. 166)

Бъдете верни на Божественото в себе си!

(3/19:35, 36)

Днес хората мислят, че знаят много, че всичко могат да направят, защото не съзнават, че мощното у тях е Божественото, че тяхната сила е в зависимост от Божественото начало. Те са толкова по-силни, колкото повече са дали ход на Божественото в себе си. Дават ли ход само на човешкото в себе си, те постоянно ще се натъкват на измами и заблуждения. Тази е причината, задето някой мисли, че е силен, учен, голям, а като се подложи на изпитание, вижда, че се е лъгал. (5/ стр. 76, 77)

В кого вярваш? В себе си. Да вярваш в себе си, това значи да бъдеш силен, добър, умен и благороден. Вярата в себе си подразбира вяра в Божественото. Като вярва в Божественото начало, човек е наистина и добър, и силен, и разумен, и благороден. (9/ стр. 60)

Когато даде предимство на Божественото начало в себе си, човек се е организирал вече. Всяка сила в него се управлява от Божественото. Това значи: мислите, чувствата и постъпките на човека се ръководят от гласа на Божественото. (9/ стр. 81)

И тъй, несполуките в живота на хората се дължат на техните вътрешни противоречия. Ако е господар на положението си, човек не може да бъде в противоречие със себе си. Обаче щом изгуби положението си на господар, той изпада във вътрешни противоречия. Само онзи човек е свободен от противоречия, който има правилни отношения към Божественото начало в себе си.

(9/ стр. 168)

Има нещо разумно в човека, което решава и най-трудните задачи. То е Божественото начало в него. Който слуша гласа на това начало, всякога успява. (10/ стр. 32)

Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи. В него се разкриват сили, способности, възможности. Той става творец, чудеса може да направи. (13/ стр. 92)

До известно време вие сте много кротки, смирени, благи, но след време вашият характер се изменя, вие ставате нервни, избухливи и се чудите какво става с вас. Питате се: Защо се измени моят характер? Върху тебе е присадена една отрицателна енергия. Тогава казвате: Какво да правя? Ще отчупиш туй клонче от твоя ум и от твоето сърце, за да може Божественото в тебе свободно да расте. (15/ стр. 499)

Работете върху себе си да дадете път на Божественото съзнание. Щом проникне във вас, вие ще живеете без страх и тъмнина. (18/ стр. 174)

Човешкото е слабо, а Божественото силно. Човешкото се къса, Божественото не се къса. Човешкото умира, Божественото възкръсва.

(21/ стр. 136)

Дръжте в ума си мисълта за Божественото начало, което е вложено във всеки човек като сила, която може да го спаси от злото в света. Като знаете това, работете върху себе си да събудите Божественото съзнание, да бъдете спасители сами на себе си. (27/ стр. 85)

Дайте предимство на Божественото в себе си, за да подобрите живота си. В един ден, в една вечер човек може да преобрази живота си.

(27/ стр. 164)

Наистина Божественото в човека трябва да стои по-горе от човешкото, за да може той да се справя с всички нисши и обикновени чувства и мисли, които минават през него. (27/ стр. 299)

13.
САМОВЪЗПИТАНИЕТО

Човек трябва да се самовъзпитава. (2/ стр. 278)

Да се самовъзпитава, да се самооблагородява човек, това е велика наука. (4/ стр. 110)

От това, доколко човек е стигнал в самовъзпитанието, зависят и неговите прояви като истински човек. (4/ стр. 114)

Помнете следното нещо: каквото и да става в живота ви, то е необходимо за вашето самовъзпитание. За всички случаи, които се представят в живота ви, трябва да се радвате, защото в тях се крие нещо дълбоко, нещо смислено. Това именно показва, че разумните същества от невидимия свят се интересуват от вас и се радват, когато вие правилно използувате случаите, които ви се дават в живота за работа. (4/ стр. 119, 120)

…Щом изпадне в неразположение на духа или в недоволство, първата му работа е да измие краката си с топла вода. После той трябва да стане прав, да помисли малко, да се помоли и да си каже: Господи, Твоето Слово е светилник на нозете ми. След това се разходи малко, като ще види какво влияние му е оказал този метод. Този метод е физически. Той е най-лесният метод за самовъзпитанието. Освен него има и други два: метод на ума и метод на сърцето… При самовъзпитанието си човек едновременно трябва да прилага и трите метода, обаче първо трябва да започне с физическия. Така постепенно той ще върви от видимото към невидимото.

(4/ стр. 198, 199)

Човек… Като възпитава съзнанието си, той става самостоятелен. (5/ стр. 250)

При окултното възпитание и самовъзпитание трябва да обръщате внимание на начина, по който спите. Щом си легнете, ще кажете на тялото си: Слушай, както си легнеш, така ще останеш до сутринта никакво мърдане надясно или наляво! Ако тялото ви се подчини на тази заповед, значи вие сте му господари, можете да го владеете. Не се ли подчини, не сте господари. Добре е да правите тези опити да видите дали тялото ви се подчинява на вашите внушения, или не се поддава. Всички клетки в организма на човека са разумни и ако можете да им говорите, а те да ви слушат, вие ще можете да се възпитавате. Ако говорите на клетките си и те не ви слушат, вие не можете да се възпитавате. Основното възпитание на тялото зависи от възпитанието на клетките. Легнеш ли на дясната страна, ще си кажеш: Тази вечер ще спя само на дясната страна, няма да се обръщам никак. Ако до сутринта не се обръщате, това показва, че мисълта ви е била силна. Може да правите ред опити, при които да заповядвате на клетките си да ви слушат. Ако при всички тия опити тялото ви се подчинява, всичко у вас ще върви в хармония. (6/ стр. 203)

Човек трябва да си наложи дисциплина. Дойде ли 10 или 11 часа вечерта, каквато важна работа и да имате, ще си кажете: Сега ще си легна, ще спя, без да се обръщам, ще си почина добре и утре сутринта точно в 4 часа ще стана и ще започна отново работата си. Това значи дисциплина на тялото, възпитание на клетките. А сега вие като си легнете, въртите се цяла нощ, не сте спокойни. Питам: Какви идеи ще можете да възприемате в такова състояние, щом не можете да заповядвате на ръцете, на краката и на тялото си да не мърдат? Какви идеи и чувства ще възприемате, щом не можете да заповядвате на вашата артериална и венозна система, нито можете да урегулирвате известни неправилни състояния у вас? (6/ стр. 203)

Когато се говори за самовъзпитанието на човека, това подразбира да възпита той своето тяло, своето сърце и своя ум. Тялото, сърцето и мозъкът са трите главни фактора, които играят важна роля за развитието на човешкия дух и човешката душа. (7/ стр. 88)

Ако вложите в ума си идеята да станете милосърдни, ще станете. Тази идея работи в подсъзнанието, дето се организира и незабелязано се проявява и на физическия свят. Приложете този метод при самовъзпитанието си. Каквато добра мисъл мине през ума ви, приемете я. Тя ще влезе в подсъзнанието ви и там ще работи. Един ден ще даде своите плодове на физическия свят. Защо съвременните хора не успяват с този метод? Защото те или не вярват в него или наполовина вярват. В заключение, всеки ще получи толкова, колкото е вложил. (7/ стр. 144)

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да прилагате знанията и способностите си като методи за самовъзпитанието си.

(9/ стр. 6)

Отрицателните мисли правят човека нервен и неразположен. За да се освободи от лошите и отрицателни мисли, човек трябва да работи върху самовъзпитанието си, да прави опити… В пътя на самовъзпитанието си човек прави много опити, докато дойде най-после до известен метод. Така той изработва прави чувства и мисли, които представят негова лична опитност. (9/ стр. 8)

За да не произвеждате несъзнателни експлозии в себе си, трябва да контролирате движенията си. Избягвайте несъзнателните, безразборни движения и вървете към съзнателните и разумни. В този смисъл самовъзпитанието се заключава в съзнателно движение. Да се самовъзпитава човек, това значи да прави съзнателни движения, да дава път на разумността в себе си. (9/ стр. 10)

Физиологически човек може да е построен по един или по друг начин, но чрез съзнателна работа, чрез самовъзпитание той може да изправи лошите влияния на планетите върху себе си и да усили добрите. (9/ стр. 11)

…За човека природата разполага и с други методи. Тя му посочва своите по-високи методи и го оставя сам да се възпитава. Ако следва нейните методи, той ще има добри резултати. (9/ стр. 12)

Изобщо когато човек иска да възпитава и да се самовъзпитава правилно, трябва да следи методите на мъдреците и на светиите, защото те черпят знания от разумната природа. Проследете техния живот да видите как лягат и стават, как се мият и обличат, как се молят и работят.

(9/ стр. 12)

Чрез самовъзпитание човек може да измени стария живот, да влезе в областта на новия, дето нещата стават правилно. (9/ стр. 12)

Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което е вложено във вас, е разумно; че животът има смисъл и трябва да се ползувате от методите на природата при самовъзпитанието си. (9/ стр. 13)

Работата е един от важните методи при самовъзпитанието. (9/ стр. 14)

Приложете Любовта като метод при самовъзпитанието, за да развиете и най-малките дарби, вложени във вас. (9/ стр. 15)

Ако искате да възпитате злото в себе си, работете със силите на доброто. (9/ стр. 85)

Като знаете силата на думите, добре е при самовъзпитанието да си служите само с такива думи, които повдигат и облагородяват както вас, така и ближните ви. (9/ стр. 241)

Днес всички говорят за самовъзпитание. Няма по-трудна наука от самовъзпитанието, когато не знаеш как да постъпваш; няма и по-лесна наука от самовъзпитанието, когато имаш вътрешно разбиране и метод. (10/ стр. 175)

Да се самовъзпита човек, да се влада, да обуздава себе си, това е най-трудната работа.

(12/ стр. 88)

Всяка твоя дума трябва да произвежда чудеса върху тебе! Вие говорили ли сте на себе си? Аз ценя хората по това не какво ви говорят, не какво говорят на мене, но какво говорят на себе си.

(14/29:29)

Та когато говорим за самовъзпитание, разбирам да владееш онези неестествени сили в себе си, които могат да ти причинят някакво зло.

(19/ стр. 167)

И при самовъзпитанието си постъпвайте по следния начин: всяка вечер като си лягате и всяка сутрин като ставате, казвайте: Всичко е възможно! Всичко е възможно, подразбирам, като живеем в Божествения свят, като спазваме онези велики Божествени закони, за нас няма да има невъзможни неща. Нарушим ли един Божествен закон, всичката възможност става невъзможност. И тогава колкото и да е силен един човек, той се лишава от възможността да успява. (20/17:21)

Не трябва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език. (20/38:18)

При самовъзпитанието на човека се препоръчва да държи в ума си здрави, положителни мисли. Кои мисли са здрави? Здрава мисъл е тази, която носи мир за душата и светлина за духа. Здравата мисъл трябва да произвежда такава реакция в човека, която да внася разширяване на съзнанието. Ако човек е неразположен, здравата, добрата мисъл трябва да измени състоянието му в добро. (24/ стр. 109)

Има хиляди методи за самовъзпитание. Какви ли не методи има. Отлично нещо е, когато човек може да възпита себе си. Няма нещо по-приятно от туй. И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод. (25/ стр. 179)

Всяка добра мисъл има свои постижения. Ако в даден случай нямате постижения, постоянствувайте във вашата мисъл. Защото има плодове, които узряват за шест месеца. Ако така не мислите, вие нямате един начин за възпитание. Така може да се самовъзпита човек. (25/ стр. 239)

Когато духовното тяло на човека започне да се проявява като физическото, само тогава може да се говори за възпитание и самовъзпитание на човека. (27/ стр. 10)

Като развива и възпитава физическото си тяло, човек трябва да направи същото и с духовното си тяло. (27/ стр. 20)

14.
ИЗУЧАВАЙТЕ СЕБЕ СИ

Изучавайте себе си, изучавайте сърцето и ума си, изучавайте душата и духа си. (10/ стр. 18)

И тъй, първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения и от тях ще се поучава.

(4/ стр. 49)

Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае кое е за него и кое не е, от какво трябва да се пази и от какво не. (1/ стр. 246)

Човек трябва да се изучава и възпитава. Ако забележи, че се поддава на мързела, трябва да знае, че в него се е събрала повече инертна материя, която трябва да се обработи; ако се поддаде на лакомство, нисшите чувства преобладават в него. (1/ стр. 350)

Човешката мисъл се е деформирала, изопачила. Всеки трябва да се вгледа в себе си и да си даде отчет права ли е неговата мисъл или крива.

(2/ стр. 52)

Човешкото сърце е река, на която първо трябва да знаеш дълбочината, а после широчината. Линията на сърцето в човека има дълбочина и широчина, които трябва да се изучават.

(2/ стр. 77)

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете кои нужди и желания във вас са съществени и кои несъществени. Първите ще задоволите, а вторите ще турите настрана. (2/ стр. 127)

Всеки момент човек трябва да изучава своята мисъл, да знае доколко е чиста. Под чиста мисъл разбирам организирана мисъл, с която може да правите всичко. Нечистата мисъл е неорганизирана, тя не влиза в работа. Тя създава само противоречия и разлагане. (2/ стр. 236)

Всеки от вас трябва да види какви са неговите чувства, постоянни ли са те или изменчиви. Защото ако те са променчиви, един ден ще ни причиняват вреда. (3/3:21)

Човек трябва да изучава всички свои състояния, да знае защо е създаден по този начин.

(3/14:13)

Преди всичко вие трябва да изучавате естеството си, да знаете с какъв материал и с какви сили разполагате. (4/ стр. 46)

Ако искате да се домогнете до положителни знания, вие трябва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъм.

(4/ стр. 95)

Изобщо хората трябва да се самонаблюдават, да се учат от своите движения, от своите навици.

(4/ стр. 198)

Казвам: Безпокойствията на хората се дължат на отрицателни мисли в тях, на външни влияния от лоши духове. Казано е в Писанието: Изучавайте духовете! Значи човек трябва да изучава своите мисли и чувства, да ги различава, да знае техния произход и влияние. Така той ще може да се предпазва. (4/ стр. 230)

Един ден като изучите и разберете строежа на вашия мозък, вие ще дойдете до положителната наука на живота. Тогава ще гледате на мозъка като на динамо, в което се срещат и преплитат енергии от целия космос. Енергиите, които минават през мозъка и през сърцето, са радиоактивни сили на космоса, които вие някога съзнавате, а някога не съзнавате. Тези енергии минават през съзнанието ви като особен живот, като нещо, което постепенно изучавате. От вас не се иска нищо друго, освен да бъдете в хармония с целия космос. (5/ стр. 8, 9)

Човек трябва да се изучава, да знае докъде е достигнал в развитието си и като говори, предварително да знае какво може да направи.

(5/ стр. 58)

Тъй щото влезе ли в сърцето ви чувство на омраза или завист, хванете го внимателно с клещи и го разгледайте научно, както естественикът изучава разни пеперуди, насекоми, животни и дава своите обяснения за тях. (7/ стр. 109)

И аз похвалявам светските хора в едно отношение. Една дама, която се приготвува да отиде на някоя вечеринка или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, огледва си лицето, носа си, ръцете си всичко да е в изправност. Аз я похвалявам. Но вие, християните, колко пъти сте седели пред вашето огледало да огледате и изправите вашия характер? Казвате: Без огледало може. Трябва ви огледало. Вземете пример от тази светска дама. Аз поддържам огледалото, но сърдечното и умствено огледало: като се огледате в него, всичко да е в изправност.

(8/ стр. 143)

Влезе ли някое неестествено желание във вас, не се борете със себе си, но търсете начин как да се освободите от него. Като търсите начин за освобождаване от чуждите желания, проникнали във вас, вие изучавате сърцето, ума и волята си. След това дохождате до изучаване на своята психика. (9/ стр. 21)

Някои желания се намират под влияние на сърцето, а други под влияние на мисълта. Също така има и мисли, които се намират под влиянието на сърцето или под влиянието на волята. Човек трябва да изучава мислите и желанията си, да знае кога се намират под влиянието на сърцето и кога под влиянието на волята. (9/ стр. 32)

Добре е да знаете причините на разположенията и на неразположенията си… Като правите наблюдения върху себе си, вие откривате ред външни и вътрешни причини, чрез които увеличавате знанията си. (9/ стр. 40)

Като ученици, вие трябва да изучавате силите, които действуват във вас, да знаете къде и как да ги прилагате. Ако силите във вас имат възходяща посока, отворете им път да излязат навън и да се проявят. Ако не са възходящи, работете върху себе си да ги трансформирате. (9/ стр. 93, 94)

Вглеждайте се в себе си да разберете на какво се дължи вашето вътрешно недоволство и как можете да го задоволите. (9/ стр. 102)

Човек лесно може да изучи себе си, ако се постави като външно лице, от което не е специално заинтересуван. (9/ стр. 215)

Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувствуване ще се изяви чрез какво и да е движение: или чрез движение на вашите уста, или чрез движение на вашите очи, на вашата дясна или лява ръка, на вашия десен или ляв крак, на веждите, на главата все ще заемете каква и да е поза. Ако наблюдавате себе си, от движенията си ще можете да познаете какво е настроението на душата ви, в каква посока вървите надолу или нагоре.

(11/32:4)

Да кажем, веднъж през деня имате едно меланхолично състояние, туй не трябва да ви плаши, туй е в реда на нещата. Или някой път може да имате едно весело състояние, това не трябва да ви радва, вие не знаете кое е по-хубаво, кое от двете състояния ще произведе по-добър резултат… Окултният ученик трябва да следи постоянно състоянията си. (11/33:7, 8)

Защо е необходимо да изучавате себе си? Като се изучавате, вие ще различавате проявите на личността от Божествените и ще можете лесно да се справяте. Ако не дойдете до това различаване, вие ще се обиждате, ще страдате, че на едного давали предпочитание пред вас и т.н.

(13/ стр. 32)

Онези от вас, които са по-свободни, нека направят това наблюдение върху себе си, да видят с какви думи започват деня. Това упражнение ще държи съзнанието ви будно поне за десет дена.

(13/ стр. 213)

За да не изпадате в заблуждения, да не правите криви заключения, вие трябва да проучвате състоянията си. Разположение и неразположение, това са състояния на съзнанието. (13/ стр. 247)

Вие трябва да бъдете последователни, да изучавате вашата природа, вашия ум. Всеки ден си задавайте задачата да определите на какво се дължи туй постоянно сменяване на вашите чувства, туй постоянно сменяване на вашите мисли и на вашите действия. (15/ стр. 120)

И тъй, нашият живот, както и нашето тяло представят книга, от която можем да се ползуваме. В този смисъл всеки трябва да се изучава.

(18/ стр. 30)

Всеки от вас може да провери какви са мотивите, причините, които вас ви подтикват към действия. (20/6:25)

И тъй, изучавайте себе си да видите доколко имате външна и вътрешна Любов. Ако Бог всичко ви е дал и сте доволни, вие имате външна Любов. Ако всичко ви е взел и пак сте доволни, вие имате вътрешна Любов… Радвайте се и когато ви се дава, и когато ви се взима. (21/ стр. 71)

За да дойдат до Божествения живот, на всички хора предстои велика задача: да работят върху себе си, да се изучават и във всяка своя мисъл, във всяко свое чувство и действие да различават човешкото от Божественото… Неразположен си, виж къде се е вмъкнал човешкият елемент в тебе. Човешкото прекъсва съзнанието на хората. Те губят връзка с Божественото и търсят начин отново да възстановят тази връзка. (21/ стр. 140, 141)

В продължение на една седмица от днес правете следните наблюдения върху себе си: като ставате сутрин, отбелязвайте си коя е първата мисъл, дошла в ума ви. Направете опит да видите отвън ли е дошла или отвътре, от самите вас. Като прави тези наблюдения върху себе си, човек ще се натъкне на много странични мисли, които идат отвън някъде като гости на неговото съзнание. Човек трябва да се изучава, да дойде до вътрешно познаване на своето естество.

(24/ стр. 164, 165)

Не се бори със себе си, изучавай себе си.

(25/ стр. 108)

15.
ИЗПРАВЯНЕ НА СЕБЕ СИ

Ще живеем, ще приемем Божественото и ще изпълняваме Божията Воля. Само по този начин ще изправим своя вътрешен свят, т.е. своя ум и своето сърце. (1/ стр. 21)

Сгрешил си някъде, не казвай, че си лош, но изправи погрешката си. (1/ стр. 50)

Всеки сам може да се справи с недостатъците си. Как? Като се влюби в тях. Щом се влюби, той ще ги прояви, ще си причини някаква вреда, която ще го застави да ги изправи. (1/ стр. 200)

Важно е да знаете причините на вашите недъзи и да ги изправяте. (1/ стр. 236)

Едно се иска от ученика: да се освободи поне 75% от недъзите си. Ленивият да впрегне на работа своите енергии, критикът да престане да критикува… Приложете Любовта като един от методите на природната хигиена да се освободите от недъзите си. В първо време ще ги намалявате по малко, докато останат само 25% от недъзите ви, с които ще се справите впоследствие.

(1/ стр. 248)

Казвам: Отрицателните неща спъват проявите на великия живот. Те спъват развитието на дарбите и способностите. Как да се справим с греха и с отрицателните сили в себе си? Като се повдигнете над тях. Щом се натъкнете на някакъв грях в себе си, кажете си: Толкова време съм го търпял, още малко ще го търпя. Познавам го вече и лесно ще се справя с него. (2/ стр. 96)

Съществуват болезнени състояния и на ума, и на сърцето. Човек трябва да изправи живота си, да се освободи от тия състояния. (2/ стр. 194)

И тъй, няма по-лесно нещо от това да изправи човек живота си. Това не става изведнъж, но постепенно. Днес ще изправиш една своя мисъл, утре едно чувство и незабелязано ще изправиш живота си. Така ще изправиш и постъпките си.

(2/ стр. 324)

Да изправи човек една своя погрешка, в това има велика сила. Че ако нямате препятствие в живота, де ще се покаже вашата сила? (3/25:10)

И тъй, аз говоря за лъжата в съзнанието на човека. Затова първото нещо, което предстои на човека, е да се освободи от лъжата. Освободи ли се от лъжата, тогава ще потекат в неговия ум сили, които ще го направят силен и мощен да мисли. (3/30:14)

Само онзи има право да се спира върху недостатъците, който може да ги изправя. Този човек ще вземе четката си и като художник тук ще драсне, там ще заличи и ще ги изправи. (4/ стр. 56)

Някой човек съзнава, че има някаква погрешка в себе си, но не знае конкретно де е тази погрешка. Щом я намери, работата се урежда: взима четката, тегли една малка линийка на някое специфично място и картината добива своята цена. Това е истинско знание. А тъй, да разправяте, че имате грехове и да не можете да ги поправите, това не е знание. (4/ стр. 57)

Ако човек е искрен спрямо себе си и всеки ден се справя с някой свой малък дефект, за сметка на който прилага някоя добра черта, той лесно ще се справи с мъчнотиите и трудностите на своя характер. (4/ стр. 58, 59)

Когато се говори за новата философия на живота, аз имам предвид онова съзнание, което показва на човека миналото и бъдещето му. Той трябва да знае своето минало, за да изправи настоящето си. Той трябва да изправи настоящето си, за да приготви своето добро бъдеще.

(4/ стр. 128)

Всичко, което човек върши на своя глава, не е от Бога и лесно може да се изправи. Методите за изправяне на погрешките, на престъпленията се намират в ръцете на човека. (4/ стр. 228)

Изправяйте погрешките си, а не се извинявайте за тях. Много пъти може да греши човек, но трябва да изправя погрешките си. Някои погрешки трудно се изправят, но човек трябва да постоянствува, да работи върху себе си, докато ги изправи. (5/ стр. 70)

Ученикът трябва съзнателно да работи върху себе си да преустрои своя организъм, да изправи в себе си всичко онова, което отпреди хиляди години е изкривил. (5/ стр. 293)

Отрицателните неща у нас трябва да стоят като неща чужди, наследствени, атавистически. Има много недъзи на миналото, които се преповтарят периодически. Те не се придобиват сега. Вие се намирате сега на земята при завършване на своята еволюция и трябва да изправите всички форми, в които сте съгрешили. (6/ стр. 33)

Значи всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки.

(6/ стр. 103)

Вашите мисли, чувства и действия представляват сили, с които може да манипулирате при изправяне на погрешките си. (6/ стр. 159, 160)

Та една погрешка може да се изправи с бързината на светлината, а това зависи от духовността на човека. (6/ стр. 160)

Всички низки мисли и желания в човека трябва да се изхвърлят навън и в него да останат само здрави мисли, чувства и желания. (7/ стр. 55)

Съвременните хора трябва да изправят грешките си, ако искат да се освободят от страданията. Има неща, които сме забравили, но трябва да се пробуди съзнанието ни, за да ги разберем и изправим. Само така ще се намери причината на злото и страданията. Ако не намерим причината на злото и не я отстраним, то ще се отрази или върху ума, или върху сърцето, или върху волята ни. (10/ стр. 176)

Сега някои от вас имат грешка и казват: Аз моята погрешка няма да я изложа вънка пред другите, не искам да я знаят… Ти ще извадиш тази погрешка пред Божественото съзнание, пред своето съзнание, ще я изложиш на светлината, ще я погледнеш трезво и тя ще оздравее. Може да мине ден, два, три, месец, година, но най-после ще оздравее. (11/27:21)

Недъгът, това е един придобит навик, може да се справите с този навик, като пресадите на него нещо добро. (11/28:23)

Молете се за всяка една грешка. Цял ден ще водиш борба, 99 сражения ще имаш и като направиш 99 сражения, ще кажеш: Победата е моя. Но 99 пъти трябва да се молиш, да се свържеш с Бога. (11/30:31)

Като медитира, човек първо трябва да се спре върху своите добри страни, а после върху лошите с цел сам да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух дух на свобода. (13/ стр. 202)

Може да си се напил един път, но повече не пий! Започни с мисълта, че няма да пиеш година, две, десет; дръж тази мисъл постоянно в главата си, докато най-после станеш господар на онзи вътрешен недъг, който те мъчи. (14/19:14)

Ние казваме: Времето ще изправи живота, Господ ще изправи живота. Не, нито Господ ще изправи живота, нито времето ще изправи живота, а ти ще си кажеш: Аз ще изправя живота си съобразно Божиите закони! (15/ стр. 368)

Ще живееш, ще правиш погрешки, ще страдаш и сам ще изправяш погрешките си.

(16/ стр. 10)

Ако искаш да поправиш живота си, хвани най-голямата погрешка, не се занимавай с дребните. Хвани оная най-голямата погрешка, дръж я ден, два, три, седмица, месец, година, 10 години и най-после тази погрешка да знае, че има човек пред себе си и да каже: Аз капитулирвам. Ти заслужаваш да бъдеш на туй положение, на което се намираш. (20/1:7, 8)

Ако си нетърпелив, казваш: Аз съм нетърпелив, от майка си наследих този нрав, не мога да се поправя. Ти можеш още тази вечер да поправиш поведението си, всичко можеш да поправиш. (20/17:21)

Радвай се всякога, и когато имаш погрешки, и когато нямаш. В единия случай ще имаш едно упражнение да покажеш волята си, как ще изправиш един лош навик. (20/34:14)

16.
РАБОТЕТЕ ВЪРХУ СЕБЕ СИ

Работете върху ума и сърцето си да усилите вярата си, да придобиете опитности, на които да разчитате. (1/ стр. 14)

Който иска да се усъвършенствува, трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да ги постави в пълен ред и порядък. Не може ли да направи това през времето, когато е в школата, само за един час, той нищо не може да постигне. В първо време от ученика се иска само един час през седмицата съзнателна, разумна работа да живее в пълна хармония. Колкото повече напредва, толкова повече време за работа се иска от него. Истински ученик е онзи, на когото животът е хармония и музика. (1/ стр. 98, 99)

Срещате един човек, който живее при неблагоприятни условия, но каквото мисли, всичко постига. Той има вътрешни условия и работи усилено за развиване на ума, сърцето и волята си. В него лесно стават преврати. (2/ стр. 23)

Големи възможности се крият във вас, но работа е нужна. (2/ стр. 30)

Работете с ума, със сърцето и с волята си, за да развиете основния капитал, който Бог е вложил във вас, да го увеличите и да придобиете големи приходи. (2/ стр. 33)

Сега и на вас казвам: Цяла седмица работете съзнателно върху оформяване на брадата си и усилване на своята воля. Как ще работим? Ще се молите на Господа Той да ви помогне. (2/ стр. 39)

Трябва да работите върху себе си да се освободите от старите навици, от старите си разбирания. (2/ стр. 104)

Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си да станат безстрашни.

(2/ стр. 122, 123)

Оставете във вас само онези вътрешни заложби, които Бог ви е дал. Работете с тях и за тяхното разработване. (3/14:28)

Днес всички хора говорят за подобряване на своя организъм, на своето тяло. Прави са те, защото тялото не е нищо друго, освен организирана материя. Организирането на тази материя се постига с ред усилия, със съзнателна и непреривна работа от страна на човека. (4/ стр. 127, 128)

Като работи върху себе си, човек може да придобие всички добродетели. (5/ стр. 14)

И тъй, Божественото начало у човека го заставя да се стреми към новия живот, който е живот на пълна хармония. За да дойде този живот, човек трябва усилено да работи върху себе си, да развива онези органи, посредством които може да влезе във връзка с висшите светове.

(5/ стр. 42)

За да дойде до положение да изправи погрешките си, човек трябва да работи върху себе си, да мисли, да разсъждава право. (5/ стр. 160)

Всеки човек има някаква дарба, някакъв талант в себе си, но той трябва да работи, да го развива. Не работите ли, не развивате ли дарбите си, погрешката е ваша. Никой не може да работи за вас. (5/ стр. 272, 273)

Работете върху себе си да се справите с личния елемент у вас, който е взел надмощие над духовния. Като работи върху себе си, човек трябва да различава личния, индивидуалния и духовния живот, да познава техните отличителни черти. Личният живот представя физическата страна на човека; индивидуалният представя духовната, а съзнателният, душевният живот, това е Божествената страна у човека. (5/ стр. 279)

За развиване на всеки център, на всяка способност са нужни работа и упражнения.

(9/ стр. 11)

Не е лесно човек да се усъвършенствува, но не е невъзможно. Чрез усилена и съзнателна работа върху себе си той може да възпита своите слабости и да усили доброто, което е вложено в него. (9/ стр. 11)

Тъй щото всяка област, през която човек минава умствена или сърдечна, представя свят, повече или по-малко културен. От съзнателната работа на човека зависи културата на неговите светове. (9/ стр. 45)

Какво разбираме под организиране на силите? Съсредоточаването им към общ център. Наистина когато човек работи съзнателно върху себе си, най-после дохожда до организиране на своите сили, които се отправят към общия център, отдето черпят нови сили. (9/ стр. 81)

Всеки човек трябва да прави усилия, да приложи труд и работа, за да измени своя вътрешен свят. Това се постига чрез съзнателна работа и самовъзпитание. Като работи с любов и постоянство, човек може да постигне всичко.

(9/ стр. 116, 117)

Едно се иска от съвременния човек: съзнателна работа. По този начин той ще открие в себе си онези дарби, които природата е вложила в него. Тази работа наричаме вътрешна, духовна.

(9/ стр. 211)

За да успявате, трябва да работите върху себе си. Само така светлината ви ще се усилва. Колкото по-силна е светлината на човека, толкова в по-висок свят влиза той. (10/ стр. 49)

Какъвто е роден човек, такъв ще си остане. Малко може да се измени, но при усилена и съзнателна работа върху себе си. (10/ стр. 85)

Та онова, което се събужда във вас, разработвайте го. Всеки ще работи върху себе си. (11/2:13)

У вас, учениците, липсва разположение на чувствата. За да придобиете това разположение, трябва да посветите цяла една година усилено да работите, за да изправите чувствата си хармонично да действуват. Това е цяло изкуство, а сега по нямане на това изкуство ония енергии, които придобивате в разходките, ги изгубвате. С един замах изгубвате богатството, което имате, и после страдате. Трябва да имате разположение на чувствата. Вие сами може да се упражнявате в това. (11/33:14)

И тъй, започнете да работите съзнателно върху себе си. Вземете едно от своите противоречия, най-малкото, и го подложете на анализ да видите кое е същественото в него и кое несъщественото. Същественото задръжте в себе си, а несъщественото турете настрана или го превърнете. Ако можете да изкарате нещо от него, ще имате добри резултати. (13/ стр. 123)

Вие трябва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия живот. (14/27:23)

Като се ражда и преражда, и работи съзнателно върху себе си, човек вае своето лице, докато се представи пред Бога като завършена, съвършена картина. Много недостатъци, необработени линии има върху човешкото лице, но той трябва да работи и да върви напред. (16/ стр. 15, 16)

Много работа се иска от човека, за да хармонизира ума, сърцето и волята си. (16/ стр. 16)

Любовта е велика сила, която може да произведе вътрешен преврат в душата на всеки едного. Затова всеки човек трябва да работи усилено върху себе си, да намери този малък огън, тази малка искра, която е в състояние да произведе преврат в неговата душа. (17/ стр. 74)

Настоявам да работите за развитието на това, което е вложено във вас от хиляди години. (20/5:30)

Ако искате да придобиете новия живот, вие ще работите върху себе си сами да извоювате своя вътрешен мир и своята свобода. (21/ стр. 113)

Понякога човек се натъква на някоя пустиня в себе си и тогава идват обезсърчението, отчаянието, лошите и мрачни настроения. Той казва: Няма смисъл животът. От мене нищо няма да излезе. Щом се натъкне на една от пустините на своя живот, човек трябва да знае, че му предстои грамадна работа върху себе си и да започне да работи. Той може да превърне пустинята във велик оазис на живота. (24/ стр. 159)

Какво казват съвременните хора за своите условия? Те се оплакват от своите условия, казват, че не били добри… Не, трябва да се стегнат, да работят, да могат първо да подобрят своите вътрешни условия. Щом подобрят вътрешните си условия, едновременно с това ще подобрят и външните. (24/ стр. 174)

17.
МЕТОДИ ЗА РАБОТА
ВЪРХУ СЕБЕ СИ

Вън от мисълта за Бога като най-разумно същество, което има предвид всички живи същества и им помага, не търсете друг метод за регулиране силите на своя мозък. Следователно сутрин като станете от сън, помолете се на Бога и започнете да мислите за Него като вечна Любов, вечна Мъдрост и вечна Истина. Мислете за Него, че е благ, не се гневи, не отмъщава, не прави погрешки. (1/ стр. 124)

Всичко, което Бог е създал, е добро. Като държите тази мисъл в главата си, вие регулирате силите на своя мозък. Това значи правилна връзка на човека с Бога. Свържеш ли се с Бога, ти можеш вече да владееш силите на ума и на сърцето си… Да се свържеш с Бога, това не значи, че изведнъж ще потекат енергиите от Него към тебе. Ти само ще предизвикаш да започнат да текат енергиите от Бога, но те ще минат през същества от по-високо развитие и постепенно ще слизат надолу, докато стигнат до твоя ум. Като възприемаш теченията, които слизат от възвишения свят, ти се свързваш с тях и започваш да живееш според Божиите закони. Това значи регулиране и владеене силите на човешкия мозък. Приложете този метод като един от най-добрите, най-безопасните и най-леките. Той е наречен метод за свързване с Бога или метод за възстановяване на хармонията между човешките души.

(1/ стр. 124, 125)

Мнозина търсят лесен начин за тониране силите на своя мозък, но по-лесен начин от свързването с Бога няма. Като станете сутрин от сън, помислете една-две минути за Бога, че е вселюбящ, всемъдър и всеблаг. Веднага силите на мозъка ви ще се регулират и вие ще бъдете готови за работа. Този е първият и най-лек метод… При първото пробуждане веднага започнете да мислите за Бога… Ако пропуснете този момент, мъчно можете да се тонирате. (1/ стр. 127, 129)

Когато умът ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената в него светлина. Най-малката загуба в топлината на вашите чувства и в светлината на вашите мисли ви налага работа без никакво отлагане. Окултният ученик трябва да постоянствува. Той трябва да се моли, да размишлява… (4/ стр. 60)

Добре е да си имате по една тетрадка или едно тефтерче да отбелязвате какво смущение или безпокойство ви е налегнало, колко време е траело и как сте се справили. Ако сте се разгневили, вижте за колко време ще се справите с гнева. (1/ стр. 47)

Намерите ли се в трудно положение, ще се молите ден, два, три, седмици и месеци наред, докато превърнете всичкото желязо в кръвта си в злато. Някога не са нужни много дни. Достатъчни са няколко часа, за да стане това превръщане. (13/ стр. 259)

Няколко часа сте радостни и весели и след това казвате: Тежко ми е нещо на душата. Няма какво да ви е тежко. Трябва да работите върху себе си, за да изпитате силата на вашата молитва.

(13/ стр. 259)

Сега ще работите със закона на внушението в себе си. Ще казвате: Ще ида, ще ида, ще ида; ще се моля, ще се моля, ще се моля и т.н. Взимайте ред силни думи и ги повтаряйте много пъти… Ще повтаряте много пъти тия думи, които вие сами ще си изберете. Аз искам да видя какви думи ще изберете. Ще започнете упражнението от сутринта. Избраната от вас дума ще я произнасяте сутрин 100 пъти, на обяд 100 пъти и вечер 100 пъти. (6/ стр. 147)

Велика и мощна е силата на мисълта! …Някой иска да стане учен човек, друг иска да стане добър човек. Всеки ден ще изказват в себе си мисълта ще стана учен човек или ще стана добър човек, докато най-после придобият това, което желаят. (17/ стр. 273)

И тъй, кой каквито дефекти има, кой от каквото е лишен, нека каже в себе си: Ще стане това, ще го постигна, ще направя. Като повтаря тези мисли всеки ден, най-после той ще види резултатите на положителната мисъл в себе си.

(17/ стр. 289, 290)

Ето, аз ви давам различни упражнения, но някой казва: До мене ли дойде ред да правя упражнения, да клякам, да ставам, да скачам… Чрез упражнения всичко се постига. Като се упражняваш, ти можеш да станеш и философ, и светия. Голяма сила се крие в упражненията. Има упражнения, без които не може да успееш. Например, ако не побутнеш брадата си няколко пъти на ден, нищо не можеш да постигнеш. Чрез упражненията човек развива търпението си. Изкуство е да правиш упражнения, без да се отегчиш. Можеш ли да дойдеш до това положение, в тебе става преврат, придобиваш нещо ново… Каквито и да са упражненията, всички имат обща, крайна цел да се развива Божествената воля в човека.

(2/ стр. 34, 35)

Друг метод за усилване на волята и оформяване на брадата е молитвата. Не зная как да се моля. Знаеш, не знаеш, ще се молиш. Какво да искам от Господа? Ще се молиш и без да искаш нещо. Като се молиш десетина години наред, ще се оформят и челото, и брадата, и устните. Това ще се отрази не само върху волята, но и върху ума ти. Умственият и сърдечният ти живот ще се подобрят. (2/ стр. 28)

Казва се в Писанието: Бъдете съвършени! Ако вие бяхте турили тази идея в ума си, като ставате всяка сутрин, да казвате: Аз ще бъда съвършен, това е идеалът на моя живот! вие наистина ще успеете в това. Ама може да ти каже някой: Ти си нервен човек, ти не живееш добре с жена си. Ти си кажи в ума: Нищо, аз ще бъда съвършен! Ама ти не си изплатил още дълговете си, знаеш ли какво мнение имат хората за тебе? Ти ще си кажеш: Нищо, аз ще бъда съвършен! Ама ти не си добър музикант. Нищо, аз ще бъда съвършен! Ама ти не знаеш нищо, ти си прост. Нищо, аз ще бъда съвършен! Който повтаря често тия думи в себе си, те са една велика сила, която повдига.

(3/15:26)

Задайте си задачата да направите опит за цяла една седмица да не минава през ума ви нито една лоша мисъл, в сърцето ви нито едно лошо чувство и във волята ви нито едно лошо действие. За да не се лъжете, направете този опит поне за един ден или за един час да видите за колко време ще можете да издържите. Някои мислят, че са много силни. Не, трябва да бъдете тъй чисти като един ангел, като един светия. Ако пък можете да издържите за един час или за един ден, или за една седмица, или за една година, това ще бъде още по-добре. Ето една велика наука! (3/17:24)

Ще ме питате: Как можем да уякчим волята си? Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Например страх ви е от мечка. За да се калите, не трябва да отидете в гората да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума, и дума, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава. После направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение 10 милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите… Окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Прави такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх. Трети опит. Вие се гневите много. Как ще въздействувате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. (6/ стр. 153)

Всяка сутрин като станете, нагласете вашата нервна система… Как ще нагласите вашата нервна система? Ще отидете да се помолите молитвата, това е нагласяване. (8/ стр. 116)

Направете с вас един малък опит. Болен сте, нервен сте, неразположен сте, децата ви не са добри. Оставете децата намира, не се безпокойте за тях, помислете малко за себе си… Първият ваш опит нека бъде следното: постарайте се за една-две минути да държите вашия ум свободен, да не мислите за обикновените, изтъркани неща на ежедневния живот. Вие казвате: Аз спрях да мисля, не мисля за нищо, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни и вие мислите, че сте свободни… Кажете най-сетне: Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа великата Любов на живота, всички вън в двора, вие тук ще играете, и ще ме оставите свободен, понеже имам много важна работа. Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат, две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта. Ето изкуството най-малкото. Ама, ще кажете, това е много лесна работа. Не е май лесна. След туй опитайте се пет минути, десет минути. (8/ стр. 130, 131)

Ако живее в абсолютна чистота на мисли, чувства и действия, човек ще бъде съвършено здрав… Направете опит в продължение на десет дена да живеете в абсолютна чистота, за да схванете разликата между чистия и обикновения живот. (9/ стр. 99)

Единственият метод, който не произвежда никакви лоши последствия, той е действието чрез закона на Любовта, Мъдростта и Истината… Ще имате вътрешна борба, ще дойдат съмнения, но по този метод ще работите. (11/6:13)

Пението, размишлението, това са средства. Сега вие трябва да работите, защото чрез тия неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребното е концентриране на ума. (11/12:3, 4)

Седнете за 1/2 час тихо и спокойно и си кажете: Няма да мръдна. Веднага почва щипене оттук-оттам. Не правите ли никакво обещание, нищо няма да ви щипи. Дадете ли обещание да сте спокойни за 1/2 час или 20 минути и седнете на стол, всичките щипения ще дойдат. Вие ще седите спокойно и всички тия щипения за 20 минути време ще ги изтърпите, като че нищо не е станало. (11/30:30)

Когато ви е скучно, нарисувайте един висок планински връх, покрит с дебел сняг, който на места само се топи и образува потоци, извори, реки. После нарисувайте една долина, опъстрена с различни цветя. На друга картина нарисувайте голяма река, покрай която са насадени плодни дървета. Част от речната вода е отбита и полива хубава цветна градина. Освен тази картина, можете да отидете някой ден край морето и да нарисувате морето с параходите, които пътуват по него. Ако не можете да нарисувате тия картини в действителност, нарисувайте ги мислено… Като рисувате с въображението си, по този начин ще трансформирате състоянието си и ще станете весел, радостен. (13/ стр. 294, 295)

Всяка вечер вие си правете един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите. (15/ стр. 38)

Вашият опит сега е лек. Да говори човек само добро, да не слуша зло, само за една седмица какво по-лесно от това? …Тия малки опити са необходими за каляване на волята, за да можем да противостоим на всички изкушения в света. Ние трябва да бъдем хора със силна воля, да владаме ума си… (20/31:21)

Като изучава закона на концентрирането, човек трябва да прави опит да съсредоточава погледа си върху някой предмет, без да мигне с очите си. Правете този опит, като започнете от една минута и постепенно увеличавате… Когато правите опита, съзнанието ви трябва да бъде съсредоточено. През това време не се позволява никакво разсейване на мисълта, нито на съзнанието.

(24/ стр. 45)

Всички влагате в себе си хубави мисли. Всяка сутрин като ставате, поне за десет дена, прилагайте една хубава мисъл. Всяка сутрин още от леглото като станеш, наложи си една хубава мисъл! …Ти ще кажеш: Туй, което вложа, ще стане ли? То е друг въпрос. Вложи една мисъл, както единия лев вземаш и туряш в касата. Като станеш сутрин, една мисъл всеки ден. За 365 дена по една мисъл. Не каква и да е. Тури най-хубава мисъл, от която ти да си доволен… (25/ стр. 147)

Най-първо употребете закона на внушението върху себе си. Внушавайте си и работете! Да кажем, че мнозина се намират под влиянието на мързела. Какво трябва да правите, за да се освободите от него? Ще си служите със закона на внушението. Ще си кажете: Утре ще стана в 4 часа! Но успите се и ставате в 5 часа. На втория ден пак ще си кажете: Утре ще стана в 4 часа! Обаче ставате в четири и половина часа. На третия ден пак ще кажете същото. Ще продължавате така, докато придобиете навик да ставате точно на времето, което искате. Можете да продължавате така 1-2-3 месеца, докато добиете навик. Придобиете ли навика, престанете с това упражнение, започнете с друго. Например кажете си: За три месеца ще науча есперанто. Ако не можете да успеете още през първите три месеца, продължете още за три месеца. Ако пак не успеете, продължете опита за още три месеца и т.н. Продължавайте дотогава, докато научите есперанто. Какво означава есперанто? Надяване.

(26/ стр. 227, 228)

И тъй, всички трябва да работите върху себе си със закона на внушението. Имаш една скръб, кажи си: Утре скръбта ми ще бъде по-малка. На втория ден ще кажеш същото, на третия ден пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премахне. По този начин скръбта може да се намалява, но може да стане и обратното. Значи чрез закона на внушението може да се привлича радостта, т.е. скръбта може да се превърне в радост, несполуките в живота могат да се превърнат в сполуки. Когато научите закона на внушението и можете да го прилагате целокупно във вашия живот, вие ще имате успех във всичко. (26/ стр. 228)

18.
ЗАКОН ЗА
ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ

Всяка мъчнотия произтича от онзи излишък, който остава в човека неизползуван. Следователно ще се заемеш да изучаваш закона за превръщане на енергиите. По кой начин ще ги трансформирате? (3/24:11)

И онзи, който иска да се запознае със закона за превръщане на енергиите, той трябва да потърси три неща, с които да се запознае. Той трябва да потърси най-първо Божията Любов, от която произтича вечният живот на безсмъртието. Той трябва да потърси Божията Мъдрост, която носи истинското знание, която носи разширение и усилване на светлината. Той трябва да потърси Божията Истина, от която произтича свободата и повдигането на човешкия ум. Оттам трябва да се започне. (3/24:17, 18)

Възкресението е закон за превръщане на енергиите. И когато една по-нисша енергия се превърне в по-висша, човек се спасява. (3/24:22)

И всички вие трябва да се заемете да трансформирате всички ваши сегашни състояния, да трансформирате всички ваши мисли, минали и настоящи, да видите каква светлина ще прозре в ума ви. (3/24:28)

Някой казва: Аз съм малко сприхав човек. Много хубаво, отлична черта е това, че си сприхав, но сприхавият човек трябва да се превърне в един деятелен човек. Ама аз съм малко гневлив. Гневливият човек трябва да се превърне на един горещ, любящ човек. Този човек, който се гневи, той може да люби много силно, той може да обича интензивно. Той трябва да трансформира своята енергия от гняв в любов. (3/9:33, 34)

Човек трябва да знае законите, чрез които да превръща отрицателните енергии в положителни, разрушаващите в съграждащи. За това е нужно знание и съзнателна работа върху себе си, т.е. приложение на знанието. (1/ стр. 372)

Като ученици на Божествената школа, вие трябва да правите опити със закона за превръщане на енергиите да видите за колко време можете да превърнете една обидна дума в приятна. Правете изчисления да видите за колко време можете да превърнете енергиите на обидата от горчиви в сладки, от обикновени в музикални. Колкото по-бързо стане това превръщане, толкова по-силен е характерът ви. (1/ стр. 378)

Какво означава законът за превръщане на енергиите? Плащане за отрицателното в живота с нещо положително, на злото с добро. (1/ стр. 378)

Като прилага закона за превръщане на енергиите, ученикът разбира значението му и не пита защо трябва да си служи с него. Той знае, че с прилагането на този закон се пести енергия. Той води човека по пътя на най-малките съпротивления. Вместо да се противопоставя на злото чрез мисълта и чувствата си, той прилага доброто срещу него и запазва силите и вътрешния си мир.

(1/ стр. 381, 382)

Сега, като ученици, от вас се иска да научите закона за трансформиране на енергиите, да отправяте енергията от един мозъчен център в друг. (5/ стр. 10)

Та най-първо трябва да различавате всички подтици, които работят върху вас. Затова ще правите наблюдения. Има мисли, които действуват върху задната част на главата ви. Вие трябва да се освободите от тях. Някои мисли действуват по наследство върху стомаха ви и вие слушате нещо постоянно да ви казва: хляб, ядене. Вие се поддавате на това внушение и постоянно мислите за ядене. Не, не е време сега за ядене. Тази мисъл иде отдолу, тя е наследствена. Други мисли идат чрез внушение от под лъжичката. Те са по-благородни внушения. Трети мисли идат от предната част на главата. Те не са опасни. По някой път идат внушения от слепите очи. Тогава ще почувствувате силно притискане на главата. Сега именно трябва да знаете да трансформирате вашите енергии, да ги прекарате нагоре към предната част на главата си, към разумната част на мозъка. (6/ стр. 137, 138)

Човек трябва да се стреми да дойде до хармонично съчетаване на силите в своята душа. За да постигне тази хармония, той трябва да се откаже от съмнението и подозрението в себе си като отрицателни сили. Натъкне ли се на тях, трябва да ги трансформира, да ги превърне в положителни. Невъзможно е човек да остане завинаги в едно и също състояние. При това колкото по-скоро сменя състоянията си, толкова по-добре за него. (9/ стр. 240)

Изпаднете ли в отрицателно състояние, направете опит да трансформирате състоянието си по някакъв начин, чрез движения, чрез ядене и т.н. Забелязано е, че яденето уравновесява силите в човека. (9/ стр. 240, 241)

И като ученици на тази окултна школа ще имате едно широко понятие за злото, че то е една потреба на живота. И ако някое зло ви е нападнало, да знаете, че то е най-доброто, не се оплаквайте за нищо. Не бъдете индиферентни, но постоянно превръщайте отрицателните сили в положителни! (11/1:20)

Чрез музиката може да създадете в себе си характер. За пример, разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте сила жива, изворна, течуща, fir fьr fen и като ги пеете 10-ина пъти, ще кажете: Хайде, аз се отказвам. Така ще се свърши работата и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрез музиката да трансформирате енергията си. (11/3:7)

Каквато и да е песента, пеете ли я с любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро.

(11/5:14, 15)

Дойде туй желание у вас да ударите някого, трябва да знаете как да превърнете тази енергия, да й дадете друго направление. (11/19:6)

Станеш сутрин, неразположен си, казваш: Когато ми дойде разположение, тогава ще се моля. Не, не, ще се молиш без разположение, ще превърнеш тия сили. (11/24:10)

Ако ти имаш едно настроение и искаш да го видоизмениш, ще се научиш на онзи велик закон на превръщане на енергиите, настроението да превърнеш в чувство. Ако твоето състояние не се измени, тогава ще проучиш закона на чувствата, как се изменя едно чувство в мисъл. Ако твоето неразположение остане също, тази твоя мисъл ще я превърнеш в разумност. Ако остане още нещо в живота ти, тази разумност ще я превърнеш в един велик вътрешен Божествен принцип. И ще бъдете уверени, че всичките противоречия, които съществуват в живота, като се изкачите на тази висота, всичко ще ви стане ясно и вие ще се освободите от този кошмар, който ви измъчва.

(15/ стр. 281)

Да говориш с езика на слънцето, т.е. с езика на светлината, това значи да превръщаш нисшата енергия във висша и да я препращаш направо в мозъка като динамична, творческа енергия.

(16/ стр. 62)

Превърни недоволството в доволство и благодарност. (19/ стр. 324)

…Гняв, омраза, злоба. Всички тия отрицателни проявления трябва да се превърнат в положителни. (20/8:29)

Ние сме възприели страха от животните. То е животинско състояние, от което не само трябва да се освободим, но трябва да превърнем неговите енергии, да ги внесем в човешкия живот, за да ги облагородим. Страха трябва да превърнем в благоразумие! (20/19:11)

При радости или скърби, при доволство или недоволство хората трябва да изучават закона за трансформиране на енергиите да могат да задържат радостите за повече време и лесно да се освобождават от скърбите. (23/ стр. 15)

Ако не знае да трансформира правилно енергиите на своите нисши желания, човек може да заболее. Това заболяване ще се отрази върху чувствата му, върху неговия духовен живот… Болестите на съвременните хора се дължат именно на неразбиране закона за превръщане на енергиите. За да дойде до естествено приложение на този закон, човек трябва да живее висок морален, идеен живот. (24/ стр. 38)

В алхимията превръщат желязото в злато… Ти не можеш да преобразиш своя характер, ако не можеш да превърнеш този елемент… Ако едно кисело чувство не можеш да го превърнеш, да направиш опит, в едно благородно чувство, тогава не разбираш закона. Цялата окултна наука е превръщане на чувствата, на мислите. Щом може да превърнеш една мисъл, да й дадеш друга насока, една постъпка ти по същия закон може да я превърнеш. (25/ стр. 146)

Когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в себе си в положителни, а нечистата кръв в чиста. (30/ стр. 7)

19.
ПРИДОБИВАНЕ НА СВОБОДА

Вие трябва да си създадете нови възгледи според природата. Само тия възгледи правят човека вътрешно свободен. Няма по-красиво нещо от свободата. Затова всички трябва да работите, да придобивате свобода в движенията, в мислите, в чувствата. (4/ стр. 45)

Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни и вие ще мислите и чувствувате право. (1/ стр. 311)

Човек трябва да бъде свободен. Ако носиш страданието си съзнателно, ти си свободен.

(2/ стр. 33)

Доброто живее във всеки човек като сила, която подкрепва неговата свобода. Злото е сила, която ограничава човешката свобода… Ако доброто участвува във всичко, което говориш и правиш, ти постоянно се освобождаваш. Това, което ограничава ума, сърцето и волята на човека, е зло. (2/ стр. 72)

И тъй, разсъждавайте правилно, за да се освободите от ограниченията на живота. (2/ стр. 150)

Възлюбете и вие Истината, за да бъдете свободни. Истината ще ви направи смели и решителни да работите за придобиване на свободата си, за да се справите, от една страна, с вътрешните мъчнотии в себе си, а от друга с външните мъчнотии. (5/ стр. 180)

Да допуснем, че си роб, но искаш да се освободиш. Туй робство обаче не е материално, то е духовно. Какво трябва да направиш тогава?… За да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се обаче с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв. (6/ стр. 103, 104)

Вие можете да бъдете свободни при реализиране на едно свое желание само тогава, когато умът ви е взел участие при създаването на това желание; ако умът ви не е работил при реализиране на желанията ви, не можете да бъдете свободни. Свободата е свързана със знанието. Който знае нещата, само той може да бъде свободен.

(9/ стр. 33)

Казано е в Писанието: Истината ще ви направи свободни. Всеки се стреми да извоюва своята свобода. За да я извоюва, той трябва да изучава формите, законите на Истината, както и отношенията между живите същества. После той трябва да изучава съдържанието и вътрешния смисъл на тези форми. Без това знание човек не може да познае своето собствено съдържание.

(10/ стр. 134)

Казвам: Всеки човек, който се грижи само за земния си живот, заравя главата си в земята. И обратно: който мисли за Божествения свят, държи главата си изправена към центъра на слънцето. Той е свободен човек. (10/ стр. 237)

Човек е свободен само когато мисли. Престане ли да мисли, той изгубва свободата си.

(12/ стр. 3, 4)

Мисли ли човек правилно, той е свободен…

(12/ стр. 5)

Да познае себе си, човек трябва да познава онези условия на живота, при които може да извоюва свободата на своята душа. На български тази мисъл бих изразил с думите: благо желание, блага мисъл, благо действие. (13/ стр. 61)

Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум. Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум и постоянно ви безпокои.

(14/2:18)

За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква. (15/ стр. 49)

Абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство.

(15/ стр. 50)

Когато кажем духът на човека, подразбираме най-висшето нещо свободата. Дето е Духът казва Господ, там е свободата. Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духа, тогава може да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. (15/ стр. 56)

Сега хората са роби и за да се освободят от това робство, непременно трябва да се новородят. Новораждането е освобождение, скъсване на тия връзки, които сега ни спъват. (15/ стр. 490)

Свободен е този, който е научил законите на кротостта и на смирението. (16/ стр. 114)

Само при свободата се проявява свободната воля, а там, дето се проявява свободната воля, се проявява Истината. (20/2:6, 7)

Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. (20/2:7)

Свободният ум, свободното сърце, свободната воля всичко могат да направят. Вие можете да бъдете свободни! Всеки един човек се ограничава от своите мисли, от своите желания и от своите действия. (20/8:26)

Най-голямото изкуство е да се научиш да бъдеш вътрешно свободен, да не се притесняваш. Една от най-големите спънки, която сега срещате, е притеснението. Едно от качествата на духовния свят е абсолютната свобода. (20/9:4)

Когато ние говорим за свобода, разбираме абсолютно разумен човешки живот. Само при разумния живот може да се говори за свобода… Всяко същество, което изгуби своята разумност, само по себе си се ограничава и като не разбира законите, хвърля вината на другите хора. Казва, че те го ограничават. (20/26:5, 6)

За да бъде човек абсолютно свободен, трябва да бъде абсолютно чист. (20/29:14)

Когато дойде до истинското знание, човек е свободен вече. (21/ стр. 106)

Когато разрешите правилно въпросите си, вие ще придобиете свобода. (21/ стр. 117)

Вие трябва да придобиете онази свобода, която ще ви извади от вътрешното робство.

(21/ стр. 165)

Със своите отрицателни мисли и чувства, със своите криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него. Щом е така, той сам трябва да събори, да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода. Хората днес… не мислят как да се освободят от затвора, в който са влезли, но мислят как да наредят работите си на земята. (22/ стр. 11)

Всяка добра мисъл, всяко добро чувство и всяко добро действие освобождават човека. И обратно: всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяко лошо действие ограничават човека.

(22/ стр. 49)

Казвате: Каквото Учителят е казал, всичко ще изпълним, без обаче да станем роби на Неговите думи. Това показва, че вие не разбирате дълбокия смисъл на думата Учител. Без Учител човек става роб, с Учител той става свободен. (23/ стр. 16)

Човек може да бъде свободен, самостоятелен само в доброто. Вън от доброто никаква свобода не съществува. Злото ограничава човека, а доброто го освобождава. (24/ стр. 21)

Та всеки от вас трябва да има висок идеал. Свободата не може да се придобие без такъв идеал. (26/ стр. 73)

Човек е създаден свободен, а не роб. Той сам се е ограничил и заробил, вследствие на което сам ще се освободи. (27/ стр. 122)

Свободен е онзи, който може да превръща отрицателните сили в положителни. (28/ стр. 289)

Свободата не се постига в един ден, нито в един живот. Хиляди години трябва да живее човек, за да стане свободен. (28/ стр. 408)

Свобода съществува само между разумните хора. Човек може да има много знания и пак да е роб. (29/ стр. 125)

20.
ПРАВИЛА

Когато ви се правят бележки, не се сърдете; когато ви изобличават, понасяйте всичко с търпение; когато ви сполети някакво нещастие, търсете в него добрата страна. (1/ стр. 357)

Както и да постъпват с вас, никога не мислете за отмъщение. Не казвайте, че ще отмъстите на своя неприятел, но кажете си: Аз ще му отплатя с любов, с мъдрост, с истина, с правда, с добро, с милосърдие и т.н. (1/ стр. 383)

Някой жертвува туй свое щастие, туй вътрешно богатство… за един крив поглед от някого или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бога, че еди-кой си те погледнал накриво. Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бога. (14/9:22)

Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. Защо ми правиш тази баница? За сладките ти думи. (15/ стр. 37)

Опитвали ли сте вие да се примирите с някого? Не само отвънка да се примириш и да кажеш: Аз съм доволен. Не, не, да си кажеш: Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов аз съм готов да се примиря. (15/ стр. 54)

Всяка мисъл вие ще я спрете пред вашата врата, ще снемете всичките й външни дрехи, ще проверите надписът й какъв е, тъй както в лабораторията по надписа опитвате всичките шишенца и най-после ще я пуснете да влезе вътре.

(15/ стр. 219, 220)

И тъй, от човека се изисква едно нещо: да бъдем крайно внимателни към думите, които употребяваме, защото казва Христос: От думите си ще се оправдаем и от думите си ще се обвиним.

(15/ стр. 226)

Всяко нещо, което те измъчва, ще го туриш настрана! (15/ стр. 259)

Абсолютно забранено е на човека е да се гневи при ядене. Това е закон в природата. Разумният спазва това правило. (1/ стр. 29)

Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спрете ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви.

(1/ стр. 29, 30)

Като разбирате значението на добрия сън, правете опити да заспивате лесно и да спите добре. Тук се иска воля. Като легнете, в продължение на 10-15 минути да сте заспали. Това се постига само като освободите ума си от всичко, което сте минали през деня. Не трябва да мислите и за работата си на другия ден. (1/ стр. 66)

Като отиваш на работа, не бързай. Тръгни бавно, полека и постепенно ускорявай хода си. Така по-добре ще свършиш работата си, отколкото ако тръгнеш бързо. (2/ стр. 35)

Кой каквото ви каже, да не ви смущава. Потопете се в Божественото съзнание и забравете всичко, което са ви казали. (2/ стр. 189)

Казвам: преди да възприемете една мисъл, проверете я. След това разсъждавайте върху нея да видите дали е права или не. В това се изразява силата на вашия ум. (2/ стр. 198)

Ще ядеш точно толкова, колкото ти е математически определено или позволено, защото ако внесеш една милионна част от грама повече, отколкото природата предвижда, тя ще произведе окисляване, което ще докара отравяне на твоя организъм. Де ще стане това отравяне? В твоя ум.

(3/31:8)

Еди кой си ми каза, че съм неспособен. Какво лошо има в това? Тури запетая след частицата не и ще стане: не, способен съм. Запетаята спасява положението. Кажат ли ви нещо отрицателно, турете запетая след частицата не. Искате ли вие да кажете нещо отрицателно, турете запетая след частицата не и всичко лошо ще се превърне в добро. Казваш на някой човек: Невнимателен човек си! Помисли малко, не бързай, тури мислено запетая след частицата не и кажи: Не, внимателен човек си. Това значи Божествен език, Божествен говор. (5/ стр. 235, 236)

Не считайте, че можете да мислите каквото искате… При сегашното ви развитие това е правилото: да мислиш каквото не искаш! Казваш: Не искам да уча, не ми е приятно. Не, ти трябва да научиш урока си! Тогава именно ще постъпиш съгласно новото правило ще учиш, без да искаш. Друг път не искаш да направиш добро, а при това трябва да го направиш. Ще го направиш, без да искаш. Следователно ако правим това, което не искаме, ние сме на правата посока. Де седи противоречието на тази мисъл, да правиш това, което не искаш? То значи, че у тебе има едно същество, което не иска нещо, а има и друго, по-голямо, по-висше, което иска да му го наложи. Тогава това, което нисшето същество иска, висшето ще му го откаже, а това, което нисшето не иска, висшето ще му го наложи по всички правила на приятелското изкуство. (6/ стр. 33, 34)

Не се противопоставяйте на вашите желания! Голяма погрешка е да се противопоставяте на желанията си. Никога не влизайте в борба със себе си. Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори. За пример, някой казва: Няма да направя това нещо. Не, не се бори със себе си! Изслушай спокойно, не разрешавай въпроса предварително.

(6/ стр. 144)

Първото нещо: не се борете със себе си! Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи й: Ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра да не ми правиш много пакости. Поговори й мъничко, тя разбира. (6/ стр. 145)

Имайте само една основна мисъл в ума си и всичко ще върви хармонично. (6/ стр. 176)

За пример, срещате един човек, който ви обижда, каже ви някаква обидна дума. Ако се поддадете на влиянието на тази дума, тя ще влезе в подсъзнанието ви и там ще почне да се организира, докато един ден даде своите лоши резултати. Ако искате да се освободите от обидата, не бързайте да се поддавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете някоя Божествена мисъл или Божествено чувство, с които да й се противопоставите. Кажете си: Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи?

(7/ стр. 145)

Каквото и да правите, не можете да се освободите от закона на внушението. Велик и мощен е този закон. И ангелите, и боговете се намират под положителното му влияние. Не можете ли и вие да се ползувате от неговата положителна сила? Можете. Каквато работа и да започнете, каквото и да мислите, кажете си: Аз мога да свърша тази работа, мога да мисля право, мога да бъда добър, мога да стана учен, силен, разумен, мога да изправя погрешките си. (9/ стр. 38)

Та сега първото нещо: ще изучавате точността, тя е необходима. Точно навреме ще ядете, точно навреме ще лягате, точно навреме ще ставате ще се научите на точност. А сега казвате: Както духът каже. Какъв е този дух? Той е мързелът. (11/24:15)

Преди да дадете обещание, мислете, но дадете ли едно обещание, една дума, стойте на тази дума, изпълнете я и ще видите какво благословие ще дойде. (11/31:29)

Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си. Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички мъчнотии и грижи… В яденето, в спането трябва да се спазва същият закон. Човек трябва да яде и да спи при най-голямо разположение на духа. При всички положения в живота си човек трябва да бъде господар.

(12/ стр. 116, 117)

В окултната наука има един закон: всяко нещастие, което дойде отгоре, превръщайте го за ваше добро! (15/ стр. 121)

Тази обида, която ти е нанесена, на мястото й да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-добрия си приятел. (15/ стр. 369, 370)

Има един начин за отмъщение: ако искаш да отмъстиш на един човек, отмъсти му с Любов!

(15/ стр. 493)

Има ли човек на земята, който да не се е разгневил някога? Ето защо като се разгневиш, кажи: Радвам се, че се разгневих. Паднеш и си удариш крака, кажи: Радвам се, че паднах. Изгубиш парите си, кажи: Радвам се, че изгубих парите си. Сгреших. Радвай се, че си сгрешил. Бог помага и на грешниците. (19/ стр. 290)

Казват някои: Той с мене не беше учтив… Първото нещо за един окултен ученик: той трябва да е сляп за обръщенията на другите хора.

(20/6:29)

Кой каквото ви казва, ще го изолирате, ще мислите най-хубавото. (20/31:19)

Първото нещо за всички ви, и млади, и стари, трябва да ходите право, няма да се прегърбвате. Правило е това! И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света. (20/32:5)

Ще си казваш: Ще бъда буден, ще ходя прав. Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш. Ревматизъм имаш, ще си кажеш: Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми. Имаш да даваш, ще си кажеш: Платих си дълга, платих си дълга докато най-после го платиш… После някой не може да учи. Като стане сутрин, целия ден да казва: Ще уча, ще уча. (20/32:16, 17)

Привикнете да казвате всеки момент само това, което трябва. По някой път вие казвате туй, което не трябва, но ще се научите. (20/38:21)

Бъдете благодарни за всичко, което идва в живота ви. (21/ стр. 22)

Имате едно желание, което не можете да постигнете. Благодарете на Бога, че не сте го постигнали. Оженили сте се благодарете за това. Не можете да се ожените пак благодарете. Осиромашели сте благодарете на Бога. Разбогатели сте пак благодарете. Благодарете за всичко, което става около вас и с вас. В това се заключава новото възпитание. (21/ стр. 192)

Благодарете и за злото, и за доброто. Като благодарите за злото, Бог ще го превърне на добро. Като благодарите за доброто, ще вкусите от неговите плодове. Докато избягвате злото, вие сте на крив път и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите със злото, не бягайте от него, но благодарете на Бога, че ви е посетило. Щом благодарите за злото, Бог веднага ще го превърне на добро. За всичко благодарете, но не външно, а вътрешно. Когато човек дойде до положение да благодари за всичко, което преживява, това показва, че той е събуден. (21/ стр. 192, 193)

Каквото и да ви се случи, кажете в себе си: Всичко е за Слава Божия. (21/ стр. 195)

Ако си огорчен, не търси виновника за огорчението, но си кажи: Заради Господа мога да превърна горчивината си в сладост. (28/ стр. 116, 117)

Като се върне мъжът ви от работа неразположен, сърдит, кажете си: Няма да губя равновесието си. Оня, Който е в мене, е по-силен от всички около мене. (30/ стр. 222)

Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал! (14/13:25)

И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: Благодаря Ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен. (14/13:25, 26)

21.
ЗАДАЧИ

Първата ви задача е да се научите да живеете правилно. Да живеете правилно, това е една от великите науки, към които всяка душа се стреми.

(13/ стр. 83)

Една от задачите на ученика се заключава в пресяването: да пресее старите си мисли и чувства, старите си разбирания. Потребните ще задържи, а непотребните ще изхвърли навън… Потребни мисли и чувства са онези, на които човек може да разчита при всички условия, които е придобил чрез жив опит. (1/ стр. 70)

Една от задачите на ученика е да владее ума и сърцето си, т.е. своите мисли и чувства, своите сили и способности. Те трябва да бъдат под контрола на разумната воля. Който не може да придобие това, ученик не може да бъде. (1/ стр. 113)

Духовният човек трябва да извае своята духовна красота, да остави само онова истинско тяло, с което може да живее, без да го засяга смъртта. Това е една от великите задачи, които решават както учениците на света, така и тия, които следват Божествената школа. (20/20:19)

По-голямо зло на земята от смъртта не съществува. Като се справи със смъртта, човек става господар на положението. Той придобива истинското знание, което го прави щастлив. Да се справите със страданието и със смъртта, това е задача, която всеки човек трябва да разреши.

(2/ стр. 258)

Сега като ученици на Великата Школа, вие имате за задача не само знания да придобивате, но да развивате нови органи, които се намират в зародишно състояние във вас. Без тия нови органи вие не можете да отидете напред. Тази задача е трудна, но без нея не може. Да развиете един от тия нови органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички трудни условия на житейското море да се държите на повърхността на водата, да не потънете долу… Изобщо животът не е равна повърхност; седиш тих и спокоен, размишляваш върху нещо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справиш с нея, дойде втора, трета и т.н. Това става всеки ден. (4/ стр. 42, 43)

Самоусъвършенствуването представя велика задача за човека. (5/ стр. 209)

Недъзите, слабостите, грехът, това са паразити… Една от задачите на ученика е да се справи с паразитите на физическия, на сърдечния и на умствения свят. Щом намери паразит в себе си, от който свят и да е дошъл, веднага трябва да го изхвърли навън. Може ли паразитът да влиза без позволение? Паразитът влиза без позволение и в царската глава, и във философската, както и в главата на простия човек. Къде ще спре, за него е безразлично. Той иска да намери сигурно място да посмуче малко кръв. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от паразитите? Той трябва непрестанно да се чисти, да дойде до своето естествено положение… (5/ стр. 264, 265)

Сега ви предстои една важна задача за създаване на характер и за правилно мислене.

(6/ стр. 33)

Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. (8/ стр. 79)

Неразположението, недоволството, обезсърчението, съмнението, безверието не са нищо друго, освен сили, които отклоняват човека от правия път. Страшно е, ако тези отклонения влязат в съзнанието. Обаче докато са още в сърцето и в ума на човека, те са неизбежни. Те са задачи, които трябва правилно да се решават. (9/ стр. 104)

Задачата на човека е да изправя кривите си мисли и да дава път на правите. Като реши задачата си на земята, човек влиза в други светове, дето му се дават по-мъчни задачи. (9/ стр. 143, 144)

Като ученици, една от задачите ви е да бъдете господари на тялото си… За пример, с едно нехармонично движение човек може да изпадне в голямо неразположение на духа. И обратно: с едно хармонично движене той може да придобие голямо разположение на духа. (9/ стр. 385, 286)

Два себе си има. Едното е висшето аз, а другото е нисшето аз. Кое е висшето и кое е нисшето? Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е нисшето. Това са все задачи. (11/8:38)

Турете си като задача днес да не направите нито едно прегрешение… (12/ стр. 37)

Задачата на ученика е да се стреми да разбира нещата правилно, за да може сам да си помогне. (13/ стр. 159)

Животът е пълен със задачи: една ще разрешите, втора ще дойде на нейно място. Вие трябва да разполагате със светъл ум, с широко сърце свободно да решавате задачите си. (13/ стр. 162)

Когато се намерите в туй велико противоречие на живота, а неизбежно ще се намерите, понеже живеете в тази гъста материя, винаги ще се обръщате към вашето разумно сърце и ще разберете, че във вас има заложено нещо добро. Туй добро няма да го търсите отвън, то е вътре във вас. Отвън ще търсите само стимул. Основата, семената ще търсите вътре в себе си, затуй човек трябва да има вяра в своето разумно сърце и вяра в своя ум. Да добиете вяра в своя ум и вяра в своето сърце, това са задачи за всеки човек.

(20/26:10, 11)

Ако се намерите пред трудна задача и цяла година наред постоянствувате в мисълта си, че тази задача ще се разреши благополучно, ще видите, че наистина тя ще се реши. (23/ стр. 71)

Съвременният човек е дошъл на земята да реши една важна задача. Каква е тази задача? Да научи закона за подмладяването. Да се подмлади човек, това значи да измени своето естество. Да измени човек естеството си, това значи да мине от световното към вечното, към Божественото.

(27/ стр. 40)

Първата задача на човека е да превърне горчивите чувства в сладки, изопачените мисли в светли и прави. (28/ стр. 114)

Задачата на човека се заключава в използуване на най-малките страдания да извае от тях нещо велико и ценно. (28/ стр. 267)

Всеки да се стреми да изяви образа, който му е определен отпреди милиони години… Задачата на всеки човек е да възстанови този образ. Как ще постигне това? Като работи върху себе си да изправи погрешките си, които са помрачили съзнанието му; като придобие онези добродетели, които някога е загубил; като изправи кривите линии на лицето си. (28/ стр. 416, 417)

22.
ЛЕКУВАЙТЕ СЕ САМИ

Ще намерите начин сами да се лекувате.

(2/ стр. 186)

Когато сте болни, пейте. С песен ще се лекувате… Онези хора, които са изгубили музиката в себе си, не могат да се лекуват. Докато музиката е в тях, те лесно се справят с болести, с неразположения, с неприятности и т.н. (1/ стр. 286)

Боли те крак. Не казвай, че няма да оздравееш, но кажи в себе си: Ще оздравея. Като повтаряш често, че ще оздравееш, наистина ще оздравееш. (2/ стр. 17)

Някой път може да имате някой малък бодеж в гърдите си или в гърба си, или някоя болка в стомаха или в главата си, направите един опит да видите доколко е силна вашата вяра, доколко можете да премахнете болката си в името на тази вяра. Кажете тъй: В името на моето верую, в името на моя Господ, в Когото вярвам, заповядвам на тази болест да излезе! Ако болестта ти те послуша, значи имаш вяра. Че как? Всяка болест е жива и разбира, като й се говори.

(3/9:30)

Болестите, това са чисто вътрешни процеси, върху които ще приложиш волята си. Ще кажеш на хремата си: Слушай, аз съм господарят тук. Давам ти всичко 7 дни срок, през това време можеш да се считаш като моя гостенка, за което ще ти окажа всичкото внимание и след този срок ще си излезеш. (3/17:18)

Правете следните опити: имате например някъде по тялото си някаква подутина, цирей или какво и да е друго нещо, турете ръката си върху него и опитайте дали може да премине. Циреят е резултат на един излишък у вас, който трябва да се отправи в друго направление. Или имате някакво възпаление, температурата ви е около 39°-40°. Вземете само рициново масло и не викайте никакъв лекар. Опитайте се сами да трансформирате това болезнено състояние. Аз не съм против лекарите, но казвам, че онези от вас, които са ученици, трябва да правят опити за трансформиране на енергиите. Ученикът трябва да знае как да трансформира своите състояния.

(3/24:25, 26)

Някой от вас е болен. Сам може да провери дали може да оздравее или не. Вие сами можете да намерите какъв е лекът за вашата болка и дали има лек или не. Имате някаква мъчнотия в душата си, сами можете да проверите дали можете да я премахнете или не. (3/25:12)

Този, който вярва в Бога в пълния смисъл на думата, ако страда от някоя епидемична болест, било от чума или от холера, или от петнист тиф, с тази вяра именно той ще може да унищожи болестта. Петнистият тиф се предизвиква от бацили, които се размножават много бързо. Ако вярата на даден човек е силна, тя ще бъде в състояние да унищожи тия бацили. Вярата е процес, който спира размножаването на всички бацили и човек чрез нея се лекува. (3/26:16, 17)

Имате цирей на врата си. Начертайте около цирея един кръг и концентрирайте мисълта си върху цирея. Силите на кръга ще започнат да действуват върху цирея и след известно време циреят ще се пробие и изчезне. По този начин вие ще опитате силата на вашата мисъл, силата на вашата вяра. Ако казвате, че имате вяра, а не можете да лекувате най-малките болести, вярата ви не е силна. (4/ стр. 8, 9)

Имате някаква малка пъпчица на ръката си. Направете опит да я махнете със силата на вашата мисъл, със силата на вашата воля. Направете един малък кръг около пъпчицата си и концентрирайте мисълта си към нея. Ако пъпчицата не се махне, направете втори, по-голям кръг. Ако не успеете, направете трети, четвърти кръгове, по-големи от първите. Ако и при това положение не успеете, причината е или в мислите, или в чувствата, или във волята ви. Потърсете причината и я отстранете… На другия ден повторете опита. Докато не махнете пъпчицата от ръката си, не се отказвайте от този опит. Така ще усилите волята си, така ще усилите мисълта и вярата си. Някой има затвърдяване на ставите си. Нека направи същия опит да види силата си. (4/ стр. 9)

Някой заболява от ревматизъм и започва да търси лекари да го лекуват. И това е добре, но преди да се обърне към лекарите, нека се върне към миналото на своя живот и проследи причините на заболяването си… Ще видите, че причината се крие в някакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате чрез внушение да отстраните от вашето подсъзнание. Щом се освободите от тия мисли и чувства, и ревматизмът ще изчезне. (4/ стр. 101, 102)

Човек трябва да регулира силите на своя организъм. Това може да се постигне чрез връзка с Първата Причина, с космическото съзнание. Само по този начин човек може правилно да се лекува. Космическото съзнание е в сила да регулира енергиите в човешкия организъм, като ги насочва в права посока. (4/ стр. 139)

Когато окултният ученик заболее, той не трябва да прибягва до лекар. Защо? Защото тази болест му е дадена като задача за разрешаване, в която да приложи своя ум и своето сърце.

(5/ стр. 153)

Представете си, че имате някакъв оток на крака си. Ако вие можете да заповядвате на тялото си, ще кажете на клетките, които се намират около отеклата част на крака, да изпратят по-чиста кръв и да изхвърлят нечистата по-скоро навън. Кажете ли си така, на сутринта ще почувствувате едно голямо подобрение, едно разположение на духа. (6/ стр. 204)

Понякога се яви у вас кашлица. Турете волята си в действие. Борете се с кашлицата. Ето как да се лекува кашлицата: веднага пратете в дробовете си светлина. В гърлото пратете портокалените лъчи, после сините, зелените. Прекарайте ги, какво ще ви костува? Кашлицата всякога детонирва организма на човека. По този начин ще се ускори лекуването… Кашлицата е жива, кажете й да излезе, да ви напусне. По този начин ще упражнявате волята си. Трябва да покажем, че умът има сила да лекува. Ако с ума си ние не може да лекуваме, где е силата ни? Ще гледате да упражнявате ума си. (11/25:8, 9)

После друг опит може да направите. Имате треска. Вие можете да покажете на тази треска едно място, откъде да излезе. Може да й кажете да излезе някъде зад ухото в едно малко цирейче или на устата отстрани. Тъй стават тези работи. При болестите се зараждат известни нечистотии, които могат да излязат по един правилен начин.

(11/25:10)

За да познаете дали вашата воля се е развила, т.е. дали имате воля да приложите една окултна формула, най-добрият опит е следующият: някой път ви заболи коремът… опитайте си волята! Турете си лявата ръка отзад на гърба, а дясната отпред на корема, съсредоточете ума си и произнесете следната формула към стомаха си: Моля болестта да престане! Ако тази формула не помниш, кажи: Болестта е престанала. Ако след като кажете формулата в единия или в другия случай, се подчините на волята си, вие сте послушни и волята ви е силна. Но след като кажете едната и другата формула, болестта ви седи, волята ви е слаба. (11/32:9, 10)

Който иска да работи съзнателно, като ученик, той ще влезе в лабораторията. Тази лаборатория е невидима. В нея може да влезе само онзи ученик, който има искрено желание да работи, да се самовъзпитава. Той ще има на разположение всички химически реактиви за своите опити. Както трескавият взима хинин и се лекува с него, така и ученикът, когато страда от треска, ще влезе в своята невидима лаборатория, мислено ще вземе хинин и ще оздравее. И в двата случая резултатите ще бъдат еднакви. За това се изисква вяра. (13/ стр. 113, 114)

Човек може да се лекува чрез лекарства, но може и мислено да се лекува. Имате хрема, за пример. Какво трябва да направите? Някои препоръчват да седите в топла стая, да правите промивки със солена вода или да изпиете няколко чаши гореща вода, докато се изпотите и след това да се преоблечете. Но същото може да се направи мислено: седнете спокойно на един стол и започнете мислено да пиете гореща вода. Като изпиете няколко чаши, ако опитът ви е сполучлив, ще се изпотите. След това ще се преоблечете и ще видите, че на другия ден още хремата ви ще мине. Това показва, че мисълта ви е силна. Силната мисъл лекува всички болести. Ако мисълта ви не е силна, опитът ще излезе несполучлив. Кабалистът изяснява научно лекуването чрез мисълта по следния начин. Той казва: Мисълта е в състояние да измени вибрациите на човешкото тяло. Когато човек заболее, вибрациите на неговото тяло се понижават. С мисълта обаче той може да повдигне вибрациите на тялото си и от нисши да ги превърне във висши. Щом постигне това, той вече се е излекувал. (13/ стр. 114)

Ако имате известна рана в някой орган на тялото си, вие ще чувствувате болка. Вашата ръка може да се помъчи да помогне на тялото ви, но не ще може. Има една сила в организма ви, която може да премахне тази болка. Вие трябва да апелирате към тази сила и когато тя дойде, ще премахне тази болка в организма ви. (14/4:7)

Подигнете вашата мисъл към Бога, свържете се с Него и кашлицата ви ще спре, ще изчезне. Заповядайте на кашлицата си да спре! (14/19:7)

Ако можеш да се освободиш от мисълта, че си болен, ти веднага ще оздравееш. (19/ стр. 299)

Човек разполага с вътрешни възможности, чрез които може да се справя с всички болести.

(19/ стр. 312)

Тъй щото иска ли да се лекува, човек трябва да влезе във връзка с духовното си тяло. Лекува ли се само по физически начин, той нищо няма да постигне. (27/ стр. 11)

Дръжте в ума си някаква положителна мисъл, с която да се лекувате. (27/ стр. 165)

23.
СПРАВЯНЕ С
НЕРАЗПОЛОЖЕНИЯТА,
МЪЧНОТИИТЕ И СТРАДАНИЯТА

Дръжте в ума си основната мисъл на лекцията: ползувайте се от науката за справяне с мъчнотиите си. За да постигнете това, никаква тъмнина не трябва да допущате в ума си. Пазете светлината на ума си и топлината на сърцето си.

(9/ стр. 143)

…Животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея. Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния егоизъм. (1/ стр. 15)

Как ще се справите със своите отрицателни, мрачни състояния? Седнете спокойно на едно място 5-10 минути, отпуснете мускулите си да няма никакво напрежение и започнете да мислите за хубави, красиви неща. Представете си красиви картини, образи, докато придобиете добро разположение на духа. Това значи да владее човек мускулите си, т.е. да бъде господар на своето тяло. (1/ стр. 64)

Ако не сте разположени, разгневени сте, пак пейте гамата и наблюдавайте как ще се отрази върху психиката ви. (1/ стр. 282)

Тъжен съм, не мога да пея. Сега именно ще пееш. Когато си тъжен, тогава имаш нужда от песен, а не когато си радостен и добре разположен. (1/ стр. 286)

Срещу отрицателното и дисхармоничното ще излизаме с хармония, т.е. с музика и песен.

(1/ стр. 287)

При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: Аз ще докажа на Бога, че имам Любов към Него. (17/ стр. 26)

Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него и то ще ви напусне. (17/ стр. 26)

Мнозина седят на едно място и мислят за чудеса, за велики работи… Прави чудеса със себе си. Обезверил си се нещо. Намери причината за това и си помогни. Ето едно чудо. (2/ стр. 78, 79)

През каквито мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа и не се страхувайте. (2/ стр. 136)

Доброто е нещо реално, което всеки може да опита. Добрият лесно трансформира състоянията си, лесно се справя с мъчнотиите си. (2/ стр. 210)

При всичкото си нещастие трябва да имате онова усмихнато лице на зората. (3/6:30)

Когато Христос седна в лодката със своите ученици и навлезе в Генисаретското езеро, как укроти бурята, която се яви? Той простря ръката си и повели на вятъра да утихне. Затова когато вашето море се развълнува, прострете ръката си върху вашия ум и кажете: Защо трябва да скърбя? Господ не скърби, ангелите не скърбят, само малките деца скърбят, само малките деца плачат.

(3/17:16)

Всичката философия на живота седи в следното: като ви дойде някое нещастие, всеки от вас да може да контролира ума си, да се проникне от онази дълбока вяра към Бога, да се зарадва и да знае, че това нещо е за добро. Дойде ти петнист тиф или друга някоя болест, при която температурата ти се повишава до 40 или до 41 градуса, да кажеш: Не, аз зная, че и при 41 градуса няма да умра! (3/31:21)

И когато дойдеш в най-лошото състояние на духа, ще кажеш: Туй състояние е временно. Бог живее в мене. Защо да не Го осветя? (3/32:27)

…По същия начин идат и мъчнотиите на човека: днес мъчнотията му тежи един килограм, утре два килограма, после три килограма и т.н. С усилие, с постоянство той ще дига мъчнотиите една след друга, докато един ден се засили умствено и стане велик човек. Велик ще бъде, защото ще може лесно да се справя със своите мъчнотии и страдания. (4/ стр. 12)

Страданията са живо нещо, а не мъртво. Те седят на пътя, по който хората вървят, и ги чакат. Като минете покрай тях, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика им. (4/ стр. 19)

Когато изпадне в неразположение на духа, в гъста материя, човек ще вземе мерки да се издигне над тази материя, да мине в по-рядка среда, дето условията са по-благоприятни. Това показва, че човек често минава от гъста в рядка среда. Гъстата среда създава противоречия в живота му, рядката среда помага за разрешаване на тия противоречия. (4/ стр. 23)

Понякога човек се усеща толкова отпаднал духом, че не знае как да се повдигне. За да се повдигне духът на човека, изисква се малко усилие от негова страна. Това малко усилие е в състояние да даде добри резултати. (4/ стр. 29, 30)

Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях. (4/ стр. 70)

Като ученици, вие навлизате в област, в която мъчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нещо, за да преодолеете всички мъчнотии. (4/ стр. 105)

На каквито мъчнотии да се натъквате, с усилие на волята си, с разумна работа ще можете да ги преодолеете. (4/ стр. 110)

Когато познава законите и силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота. (4/ стр. 114)

Един добър метод срещу настроенията е четенето на книги от различни автори. Ако имате някакво мрачно, тежко настроение, четете някоя книга от автор, който е идеалист, и ще видите, че настроението ви ще се подобри. И обратно: ако сте добре разположени, четете някоя книга от материалист писател и ще видите, че настроението ви веднага ще се понижи. (4/ стр. 170, 171)

Когато се натъкне и на най-големите страдания, човек трябва да разшири душата си и да каже: Животът, който Бог ми е дал, има само външни, но не и вътрешни противоречия. При това разбиране и 42° температура да има, човек ще бъде спокоен и ще каже: Каквато температура да имам, аз зная, че няма да умра, защото вътрешната ми температура е толкова голяма, колкото животът я изисква. Като дойде смъртта при такъв човек, той ще я хване за ушите, ще я разтърси и ще каже: Аз не искам да умра! Смъртта ще го погледне, ще види, че не може да се бори с този човек и ще си отиде. (4/ стр. 180)

Правили ли сте опит да видите при колко произнасяния на думите Бог е Любов ще можете да смените скръбта си в радост или да се освободите от известно изкушение? (5/ стр. 98, 99)

Пред вас седи едно бурно море, което трябва да преминете. Пред вас седи един живот, който е пълен с мъчнотии. И за да можете да победите и превъзмогнете всички тия мъчнотии, трябва ви вдъхновение. И тъй, щом дойдете до някоя мъчнотия, ще се спрете малко и ще изговорите думата вдъхновение. И като вдъхновиш мъчнотията, тя казва: Аз отстъпвам пред вдъхновението. Тогава тя отваря пътя и ти минаваш напред. Дойде някоя друга преграда, ти пак произнасяш в ума си тази дума и преградата казва: Пред вдъхновението и аз отстъпвам. И ти пак минаваш напред. Няма ли вдъхновение, всички мъчнотии, всички прегради казват: Ние не признаваме хора без вдъхновение. Те не ви пущат да минавате и вие се събирате един до друг, седите и плачете. Някои питат: Кои са тези хора там? Отговарят: Тези са плачущите хора, които нямат вдъхновение. Защо седят там? Да се научат да придобиват вдъхновение. Щом се вдъхновят, и те ще тръгнат напред. (6/ стр. 85, 86)

Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност, да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат.

(6/ стр. 134)

Като станете сутрин и изпитвате едно неприятно състояние, спрете се, погледнете на природата и знайте, че в следния момент вашето състояние ще се смени на добро. Такъв е законът. И тъй, като станете сутрин, ще си кажете следното: Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. (6/ стр. 145, 146)

Щом възлюбите Бога, всички мъчнотии и страдания ще изчезнат, т.е. те няма напълно да изчезнат, но вие ще имате сила в себе си да ги преодолявате. (7/ стр. 60)

Като се натъкнете на известно страдание, разгледайте съществено ли е това страдание или не. Като плачете за нещо, спрете се да разберете коя е причината за вашите сълзи. (7/ стр. 110)

Когато страданието похлопа на вратата ви, дайте му едно угощение! Когато в живота ви се яви някаква спънка, поговорете с нея и я угостете! Научете се да давате угощения не за благата в живота, както е било досега, но поне за малките страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Щом ви дойде някое малко страдание, поканете своите приятели на угощение и кажете: Поканвам ви да си хапнем заедно и да благодаря на приятелите си от невидимия свят за изпратения от тях подарък. Великите хора в света са се повдигнали благодарение на това, че всякога са били доволни, признателни на Бога за малките страдания и нещастия, които са ги сполетявали.

(7/ стр. 127)

Който носи в себе си новите идеи, той трябва да бъде толкова пластичен, че каквото да му се случи в живота, на каквато мъчнотия да се натъкне, да е готов да се справи. (7/ стр. 135)

Отнасяйте се съзнателно към мъчнотиите си, за да откриете ценното, което се намира в тях.

(9/ стр. 15)

Когато се натъкнеш на известна мъчнотия, приложи мисълта си да намериш път за преминаването й… Като мисли, човек ще се справи лесно с мъчнотиите си. (9/ стр. 44)

Ако знае как да постъпва със сиромашията, човек ще види в лицето й голям банкер, който разполага с милиарди. Човек трябва да знае как да отвори сърцето му. Ако сиромахът излезе срещу сиромашията си със засмяно лице и със съзнание, че не е беден, сиромашията ще му открие богатството си и ще го благослови. (9/ стр. 87)

Като ученици вие трябва да правите опити върху себе си да видите за колко време можете да се справите със своите несгоди и мъчнотии, както и със страха си. Ако сте обидени на някого, за колко време можете да се освободите от обидата? Правили ли сте опити в това отношение? (9/ стр. 107)

Като ученици и като млади хора, вие трябва да се откажете от старата философия на живота, която води към обезсърчавания и отчаяния. Защо се обезсърчавате? Ако имате някакво страдание или изпитание, мислете как да се справите с него. Човек трябва да бъде герой, да не изпада в малодушие. (9/ стр. 130)

Изпаднете ли в мъчнотии и противоречия, пазете се да не загасите вътрешната светлина в себе си и кажете: Има условия, при които мога да разреша тази мъчнотия. Кажете ли, че е невъзможно да разрешите мъчнотията си, вие сами се спъвате. Всичко е възможно в света. (9/ стр. 139)

Когато мисли много, човек се намира в трудно положение. Той знае, че като мисли, ще излезе от мъчнотията си. Значи човек трябва да мисли, не да се тревожи и безпокои. Мисълта е едно нещо, а тревогата друго. Като мисли, човек открива различни методи за научни изследвания, за справяне с мъчнотиите. (9/ стр. 197)

Стремете се към положително знание, което да прилагате в ежедневния си живот. Това знание е нужно, за да се справяте с малките мъчнотии. Ако можете да се справяте с тях, те ще ви покажат път за справяне с големите мъчнотии. Започнете ли от големите мъчнотии и вървите към малките, нищо не можете да постигнете. И светиите, и адептите започват от малките величини и постепенно отиват към големите.

(9/ стр. 216)

Ако страданията могат да ви сломят, вие не разбирате живота. Защо да не се радваме, като страдаме? (10/ стр. 138)

Каквото и да е твоето състояние, с музиката ти можеш да го измениш. (11/3:10)

В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! (11/8:34)

Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, …но да бъдете тих и спокоен. (11/18:17, 18)

Мога да ви кажа, че 9/10 от мъчнотиите, които имате, можете да се справите с тях, остават само 1/10, с които мъчно може да се справите. Но за да се справим с известни мъчнотии, непременно трябва да имаме едно хармонично разположение на духа. Без туй хармонично разположение на духа не може да се постигне нищо.

(11/27:20)

Някой ден сте разтревожени, може би случайно, гледайте в една минута да измените състоянието си. (11/34:14)

Когато преодолява спънките и мъчнотиите в живота си, човек расте и се развива. (13/ стр. 87)

Като учите, това не значи, че съвършено ще отстраните мъчнотиите в своя живот, но ще можете поне 75% от мъчнотиите си да разрешите по естествен начин. (13/ стр. 89)

За справяне с всяка мъчнотия има различни методи, и то за всяка мъчнотия специфичен метод. Всеки сам може да се справи с малките си мъчнотии. Големите мъчнотии, които препятствуват на човешкото развитие, се дават като специални задачи. Когато може самостоятелно да реши една такава задача, светлината в съзнанието на човека се увеличава и той става радостен и весел. (13/ стр. 119, 120)

Наскоро дохожда при мене една госпожа, свършила по музика, която се оплаква, че не може вече да пее. Преди години пяла и свирила, но вече престанала да пее, защото баща й фалирал, всичко изгубил. В същото време един от нашите братя заболя тежко, по цели дни и нощи не можеше да спи: страдаше, мъчеше се от някакво възпаление, но през всичкото време на боледуването си пееше. Като го слушали да пее, запитвали: Как можеш да пееш при тези големи болки и страдания? Пея на болестта си. Казвам: Този човек е на прав път. Всеки може да плаче това е най-лесно. Мъчно е обаче в най-големите страдания да пееш. Това значи силна воля. Това значи усилия. (13/ стр. 163, 164)

Сега вие ще ме запитате: Какво трябва да правим с тия страдания, които бушуват, които разяждат сърцето ни и смущават ума ни? Ти ще имаш присъствието на духа… (14/6:19)

Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания и ти ще се подигнеш. (14/14:22)

Тези резултати, които разумната природа ни праща, наричаме болки. Не са болки, това е учене на нещата. Защо при болестта да не се учим на геройство? Защо като дойде болката, да не седиш да видиш доколко можеш да издържаш?

(15/ стр. 153)

Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта в радост. (15/ стр. 144)

Който има разумна вяра, преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. (16/ стр. 27)

Всичко зависи от средата на Любовта. Щом влезете в тази среда, вие ще бъдете силни да се справяте с мъчнотиите си. (18/ стр. 116)

За онези, които имат и Любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях. (18/ стр. 208)

Когато ние дадем място на Божественото вътре в нас… ще имаме сили да преодолеем сегашните мъчнотии, които ни измъчват. (20/5:25)

Разумният човек се учи от всичко и търси причината на нещата. Като се намери пред някакви противоречия или неразположения, той веднага търси произхода им, за да може да се справи с тях. (21/ стр. 134)

Всеки трябва да изработи нещо ценно в себе си, което да го отличава от другите хора. Ценното в него е капиталът му, силата му, с която той работи при всички мъчнотии и изпитания. Такъв човек лесно се справя с трудностите в живота.

(21/ стр. 182)

Вие трябва да бъдете учтиви, внимателни към страданията си. Ако заболеете, започнете любезно да се разговаряте с болестта си, да благодарите, че ви е посетила. Като се отнесете с нея учтиво, тя ще ви напусне. (21/ стр. 194)

Някой се страхува от най-малкото страдание. Дойде ли ви някакво страдание, кажете си: Добре дошло това страдание! (22/ стр. 14)

За да се справяте със страданията, с мъчнотиите и изпитанията в живота си, вие трябва да придобиете търпение. (22/ стр. 16)

Великото малко е закон за смаляване. При това положение човек става толкова малък, че минава през места, дето никой не може да мине. Следователно когато човек се намери при най-големите мъчнотии и затруднения и не знае отде да мине, не знае как да се освободи от тях, казвам: Мини по пътя на великото малко и ще се освободиш… В закона на великото малко действува законът на самоотричането. Който не се отрече от всичко старо в себе си, от своите стари такъми, той не може да влезе в закона на великото малко. (22/ стр. 53)

Не се спирайте пред мъчнотиите, но се запитвайте какво се изисква от вас, за да ги разрешите. (23/ стр. 32)

Когато разумно понесе страданията и изпитанията си, човек се повдига в съзнанието си. Той знае вече колко е силен и какво може да направи. (24/ стр. 48, 49)

Реши ли човек в себе си да носи страданията си с радост и търпение, той проявява вече своята разумност. Не след дълго време този човек ще стане гениален. (24/ стр. 64)

Съвременните хора всички се борят с мъчнотиите. Не, казвам така: Изучавайте мъчнотиите. Изучавайте несгодите на живота. Изучавайте противоречията. Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте! Разрешението е там.

(25/ стр. 108)

Всяка мисъл, която разрешава мъчнотиите, тя е права мисъл. Всяко чувство, което разрешава във вас една мъчнотия, то е право чувство. Тъй трябва да разбирате. Щом имаш мисли, които не могат да разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли. Тури една мисъл, втора, трета, докато дойдеш до онази мисъл, която може да разреши мъчнотията. Тя е правата мисъл. Правата мисъл разрешава мъчнотиите. (25/ стр. 163)

За да може да победите всички мъчнотии, непременно трябва да си поставите за задача да обичате Бога и да реализирате тази задача.

(26/ стр. 218)

За да разбере вътрешната страна на живота, човек трябва да бъде оптимист. Само по този начин човек може да се справи със страданията.

(27/ стр. 265)

24.
БЪДЕТЕ БУДНИ

И тъй, говоря ви за будност на съзнанието. Съзнанието на всинца ви трябва да бъде будно, понеже от него зависи вашето развитие, от него зависи здравето на тялото ви, на сърцето, от него зависи и стабилността и устойчивостта на човешкия ум в своите прояви. Ето защо съзнанието на човека никога не трябва да спи. (3/32:7)

Често човек сам се поддава на внушения. Той си казва: От мене човек не може да стане. Каже ли си така два-три пъти, най-после той се убеждава в тези думи и наистина от него човек не става. (1/ стр. 73)

Бог е поставил силите на човешкия мозък в хармония. Следователно човек трябва да се пази от всичко, което нарушава тази хармония. Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията в мозъка. (1/ стр. 116)

Ученикът трябва да се пази от нисши, животински влияния… Докато не разбира още силите на своя мозък, той не може да регулира теченията, които идат от центъра на слънцето и от центъра на земята, не може и да ги различава, поради което лесно се поддава на нисшите сили и изпада в трудни положения… Следователно дръжте съзнанието си будно да не се поддавате на нисшите, животински влияния. (1/ стр. 119, 120)

Пазете се да не би човешкото да изкорени и отнесе проявите на Божественото начало във вас. Трябва да мине дълго време след това, да възстановите хармонията в себе си. (1/ стр. 138)

Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствувате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева, и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите се. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. (1/ стр. 171, 172)

Докато сте трезви и разумни, вие се радвате на добре нареден живот. Щом изгубите разумността и трезвостта си, сами нарушавате правилния ход на живота си. (1/ стр. 256)

Пазете се от трънете, които могат да наранят ума и сърцето ви. Те са по-страшни от онези, които нараняват тялото. Например чувствата на омраза, завист, отвращение са тръне, които влизат в човешкото сърце и произвеждат големи смущения в него. Дали сте философ, учен или проповедник, влезе ли един от астралните тръне в сърцето ви, дълго време ще ви причинява болки и смущения. При това положение вие ще забравите своята философия, своята наука и религия и ще се проявите като обикновен човек, ще охкате и ще търсите външна помощ. (1/ стр. 372)

Една горчива или една обидна дума, казана от някой ваш близък, е в състояние да произведе голяма буря във вас. Вие ще се развълнувате, ще се нахвърлите върху него с желание да му отмъстите. После може да се помирите, да си подадете ръка за взаимно приятелство, но докато се справите с обидата, ще мине известно време.

(1/ стр. 372)

Не се страхувайте от изкушенията, но бъдете будни да ги познавате. Каквото и да правите, не можете да избегнете изкушенията. Изкушенията и изпитанията, горчивините и мъчнотиите неизбежно следват човека, но той трябва да знае как да ги посреща. Те съществуват не само на физическия свят, но и в духовния, и в умствения свят. (1/ стр. 374)

Че сте нервни, това не е лошо. Трябва обаче да пазите нервната си система от пропукване. Това е опасно за вас. (2/ стр. 38)

Влезе ли едно отрицателно чувство в сърцето ви, например завист, мисълта ви отслабва, а с нея заедно и вие губите силата си. (2/ стр. 53)

Кога човек губи разположението си? Когато равновесието между силите на неговия организъм се нарушава. Причините за това са все материални. Например започваш да мислиш какво ще стане с тебе, като остарееш. Какво ще стане с тебе, ако жена ти и децата ти умрат? Кой ще те гледа на стари години? Какво ще стане с тебе, ако ослепееш или оглушееш? Достатъчно е да ти дойде една такава мисъл в главата, за да изгубиш разположението си. (2/ стр. 127, 128)

Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре да олекнете. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. (2/ стр. 128)

Само оня може да приеме Бога в съзнанието си, който е всякога буден по отношение себе си и окръжаващите. Той има ясна представа за всяка своя клетка, която се намира под контрола на съзнанието му. (2/ стр. 202)

Неразположението, недоволството, вкисването в човека не е нищо друго, освен процес на ферментация. Сладките сокове в него се превръщат на киселини. Не оставяйте в себе си отвори, през които да влизат ферменти. Има ли такива отвори, това показва, че не сте разумни.

(2/ стр. 335)

Онзи, който иска да успее в живота си и да го съгради правилно при сегашните мъчнотии, трябва да има будно съзнание. (3/32:14)

…Не искам да кажа, че сегашните хора нямат вяра; хората имат вяра, но в съзнанието им има малки пропуквания, отдето част от енергията им изтича навън. Вследствие на това изтичане човек се демагнетизира. Това показва, че силата на човека може да изтича така, както изтича водата от шишетата. (4/ стр. 7)

Започвате да говорите нещо, но без да мислите много, кажете някоя дума не на място и веднага мисълта ви се прекъсва. Защо? Станало е някакво нарушаване в Божествения свят. Когато съзнанието на човека е будно, той всякога ще нарежда своята мисъл, своята реч според Божествените закони. Тогава нито мисълта му ще се прекъсва, нито говорът му ще бъде дисхармоничен. (4/ стр. 86, 87)

Човек трябва да има будно съзнание да схваща еднакво и радостите, и скърбите. Тъй щото мрачните състояния на човека говорят за низходящите промени на неговия барометър. При всяко подобно положение умът на човека трябва да бъде буден да схваща и възходящите състояния на своя барометър. (4/ стр. 127)

Силен човек е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пък е това, в което няма никакво прекъсване. Греховете и страданията на хората се дължат на отклоненията, които стават в техните съзнания. Например някой човек отваря Евангелието всеки ден да прочете поне един стих от него. Една сутрин обаче казва: И без четене на стихове може. Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзнанието на човека се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При тези прекъсвания на съзнанието човек губи своя дух, губи смисъла на живота. (4/ стр. 137, 138)

Малко или много човек все се поддава на влияния. Достатъчно е да минете покрай някое дете, което ще ви каже една обидна дума, за да се повлияете от нея. Ако това дете ви запита дали сте болен, защо имате малко жълт цвят на лицето, вие веднага ще се върнете дома си и ще започнете да се самонаблюдавате какво ви боли. Като мислите по този начин, ще намерите, че имате някакво възпаление в червата или в бъбреците, или в сляпото черво и т.н. (4/ стр. 171)

Рече ли човек да се поддава на промените, които стават в живота, той навлиза в закона на приливите и отливите. (5/ стр. 60)

Животинското е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. Вие имате в себе си и мечката, и тигъра, но в миниатюр. Ако дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, много страшна, че да ви владее. Като я погледнете само, ще се сгушите и ще й се подчинявате. Някой път казвате: Не може без гняв. Не, това са животински състояния. Това са състояния на един неразумен живот… (6/ стр. 25)

Англичаните наричат сърцето място на постоянното безпокойство. Като дойдат такива състояния, ще ги познавате, те са състояния на сърцето. Те са детински, своенравни състояния. От нищо и никакви неща, които не струват ни пет пари, ти си в състояние да вдигнеш цял скандал. Това са детински работи. Та всички трябва да се владеете, т.е. да не се поддавате на такъв детински устрем. (6/ стр. 143, 144)

Човек трябва да се пази от отрицателните мисли и чувства. (7/ стр. 203)

Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаване на човешкия ум. (8/ стр. 33, 34)

Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят, работата е да не правим приятелство с тях. (8/ стр. 64)

Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, престанат да ги хранят и вече се почувствува парализиране. (8/ стр. 94)

Вие сега си казвате: Ние знаем, като се върнем вкъщи, ще почнем да прилагаме закона правилно. Какво ще прилагате? Пак стария закон. Една малка неприятност ще ви извади от релсите и ще забравите вечния живот. (8/ стр. 197)

Волев човек е онзи, който е буден в три посоки: в посоката на своя ум, в посоката на своето сърце и в посоката на своята воля. (9/ стр. 22)

Днес сте доволни, радвате се, но стане нещо и на другия ден вече сте недоволни, гневни. Защо сте недоволни? Търсите причината, обяснявате си я по един или друг начин, но недоволството не ви напуща. Недоволството е сила, която съществува в природата и засяга всички живи същества. (9/ стр. 159)

Във всичките ваши действия умът ви трябва да бъде буден, сърцето ви трябва да бъде будно и волята ви трябва да бъде будна. Като направите някоя погрешка, трябва всякога в себе си да я констатирате, не я разправяйте навън. Ще я забележите, ще кажете: Това е погрешка. Така ще знаете буден ли е умът ви. (11/20:28)

Правата, Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден. Не бързай да произнесеш неразумна дума. Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде. Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. (11/21:11)

…Вечерно време като заспивате, губите вашето съзнание. А окултният ученик трябва винаги да има будно съзнание. Вие сега не знаете как да заспивате, там е всичкото зло вие заспивате несъзнателно, а като станете ученици, ще заспивате съзнателно и ще се събуждате съзнателно… Да се добие такова едно будно състояние на душата, се изискват доста упражнения. За пример, нека някои от вас се опитат да заспят съзнателно като да знаят, че заспиват. (11/33:8)

Ако човек се обърне с лицето си към света и очите му са отворени за него, а няма Любов в себе си, той ще изпадне в изкушение.

(12/ стр. 14, 15)

Ненаситните желания заставиха човека да напусне рая. Има желания, които всеки ден хлопат пред вратата на човека и го поставят в положение да изгуби своя мир, своите светли мисли и възвишени чувства. (12/ стр. 32)

Опасността е там, че и спасеният пак може да греши, пак може да създава карма… За вас е важно, като ликвидирате с кармата си, да не се свързвате отново, да не създавате неправилни връзки… Иначе веднъж спасен, Бог е вложил в човека възможности и условия да поддържа своето състояние. (13/ стр. 104)

Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекъсва? Всяко прекъсване показва, че съзнанието не е будно. Истинският адепт, истинският ученик при никакви изпитания, при никакви болести не прекъсва съзнанието си.

(13/ стр. 197)

Ако ние направим в себе си подпушвания за Божествената Любов, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието в нас. (14/6:15)

Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лева и не иска да ти ги плати ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението! Защо пожертвува щастието си за 1000 лева?

(14/9:22)

Често смущенията внасят в нас един вид киселини и ние изгубваме най-хубавите си чувства за много маловажни работи. (14/23:5)

И действително излишната енергия в организма на когото и да е от вас, и на най-добрия, може да го изкара от равновесието му.

(15/ стр. 145)

Всеки гняв, всяко възбуждане, всичко туй спира онези възвишени и благородни мисли и прояви у нас. (15/ стр. 174)

Всеки момент енергиите могат да се сменят, затова човек трябва да бди над живота си.

(18/ стр. 212, 213)

Умът ти трябва да бъде силен, да не се поддава на чужди влияния. Дали четеш, пишеш или се молиш, ще бъдеш буден. Щом заспиш, ти си под влияние на задушливите газове на дявола. Само една секунда задрямах. Дали си спал два часа или си задрямал само за една секунда, то е все едно… В една секунда ти можеш да изгубиш най-ценното в своя живот… Една секунда си дрямал, но не можеш да набавиш изгубеното и в продължение на 4-5 години. Защо задрямах? Мисълта ти не е будна. Мисълта на светията и на разумния човек е всякога будна. Мисълта на глупавия е слаба и разсеяна. (19/ стр. 96)

Казвам: Не се безпокойте! Не си създавайте излишни тревоги. Някога хората се тревожат за нищо и никакво: че някой не те поздравил, че написал в писмото си една по-остра дума, че ти махнал небрежно с ръка и т.н. (19/ стр. 312)

Вие казвате, за пример, понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божий, мирът Божий е във вас… Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божествен мир. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезва. Къде остана всичко това? Та нима Божественото в човека може да изчезне? (20/32:6, 7)

Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез приятелите ви, чрез всички ваши близки и познати. Най-малкото вътрешно смущение показва, че човек не е готов още да възприеме новото. (21/ стр. 112)

Какво представя кармата на човека? Кармата е бомба, заровена в земята, която те разравят и започват да изследват. Бутнат ли я не на място или изпуснат ли я на земята, тя веднага експлодира… Много бомби има човек в себе си, които не трябва да пипа. Докато не ги пипа, той е добре. Пипне ли ги, кармата се проявява. И грешният, и праведният имат бомби в себе си. Разликата между тях се заключава в това, че грешният постоянно пипа своите бомби, а праведният ги заобикаля. (21/ стр. 189)

Вие сте център, дето се посрещат не само хиляда, не и десет хиляди, но милиони духове. Вие сте поле, дето те работят… Духовете се покоряват, но само временно, защото и те са интелигентни. Те се покоряват, докато намерят във вас някоя най-малка слабост. Намерят ли такава, те веднага ви завладяват и се проявяват тъй, както си искат. (26/ стр. 113, 114)

Казвам: такова затъмнение, или помрачаване, често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си да запази будност на съзнанието си, докато премине тази тъмна зона. В това положение неверният ще се отрече от Бога, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво. Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще върви напред. (29/ стр. 101)

25.
НЕ СЕ ПОДДАВАЙТЕ
НА ЧУЖДИ ВЛИЯНИЯ

Никога не се поддавайте на влиянието на чужди мисли, дошли отвън някъде. (5/ стр. 233)

Мнозина се намират под влиянието на чужди мисли и чувства, поради което са като хипнотизирани. Те трябва да се събудят от хипнотичния сън, в който са попаднали, и да действуват по своята разумна воля, която се управлява от Божествената Воля. Черните братя, които разбират законите на школата, всеки момент внасят смут в ума и в сърцето ви да ви спъват. Щом видят във вас едно добро желание, те веднага влизат в ролята си и ви смущават. И тогава вместо доброто желание, вие ще се скарате с някого или ще заспите и доброто, което сте намислили да направите, пропада. Не е лесно да бъдеш господар на своите мисли и чувства. Ученикът трябва да работи в това направление, да бъде господар на себе си. (1/ стр. 146)

Като разбира своите мисли и чувства, човек ще дойде до положение да разбира мислите и чувствата и на другите хора и по този начин да се пази и от чуждите влияния. Защо? Защото както доброто се предава, така и злото се предава. (4/ стр. 230)

Съмнението може да дойде отвън, но вие не трябва да го пущате вътре. Външното съмнение е опит на същества вън от вас, които искат да ви спънат в пътя. (5/ стр. 22, 23)

Вашият дядо… Някога той се е разгневил и намислил да удари някой човек по пътя и да му пукне главата. Той само е проектирал тази мисъл, но не я реализирал. Защо? Случило се, че се разболял и умрял. Тази негова мисъл само се е отложила, но е останала в неговото подсъзнание. Дядо ви има син, който се оженва и нему се ражда син… Този син ще изпълни желанието на дядо си по внушение. Той ще срещне на пътя си онзи човек, когото дядото искал да бие, и ще му пукне главата. Така у вас се ражда по някой път желание да биете някого… Вие или вашето поколение ще извърши известно действие, което се е зародило в ума на някой ваш дядо или прадядо. Ето защо вие трябва да търсите причините за всички ваши постъпки. (6/ стр. 136)

Тъй щото много ваши състояния се дължат на миналото. За пример, вие сте неразположени духом и по някой път ви иде на ум да извършите някоя лоша постъпка. Тази мисъл или това желание е вложено от някой ваш дядо или прадядо може би преди 100, преди 200 или преди 300 години, а вие сте изразител на тази негова мисъл. Следователно за да не бъдете изразител на такива стари идеи, вие ще им противопоставяте контраидеи. (6/ стр. 136)

Вървите по софийските улици, които са пълни с разни мисли и ги възприемате някой път, затова не ви се иска да минете направо през някоя улица, по която имате работа, а обикаляте. Защо? Като чувствителен човек вие усещате, че влиянията там не са приятни и не искате да минете по тази улица. Но човек не трябва да се поддава на влияния от улиците… Причините за лошите влияния по улиците са лошите мисли на някой човек, който е минал преди вас. Ако вие не сте достатъчно концентриран, тия лоши мисли ще намерят достатъчно място във вас.

(6/ стр. 138)

Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не слушайте чужди съвети никога.

(8/ стр. 69, 70)

Като се натъквате на някое желание, запитайте се желанието ли е по-силно от вас или вие от него; чуждо ли е това желание или ваше? Ако едно желание произтича от вас, то не може да ви връзва. Обаче чуждите желания могат да връзват човека. Никой не може да ви връзва с ваше въже, но с чуждо въже всеки може да ви връзва и ограничава. За да не изпадате в противоречия, вие трябва да различавате вашите мисли, чувства и желания от чуждите. (9/ стр. 33)

Съмнението, безверието, обезсърчаването са качества на лошите хора, на съществата, които живеят в тъмнина. Обаче, като по-умни от синовете на светлината, те турят отрицателните качества на гърбовете на добрите хора и ги заставят да носят чужд товар… Отрицателните качества не принадлежат на добрите и на разумните хора. Те са присадки, от които трябва да се освободят. Следователно щом се натъкнете на една чужда присадка, счупете я и я хвърлете далеч от себе си. (9/ стр. 141)

Сега много от вас са под влиянието на духовете. Говорят им те. Даже и най-големите материалисти са под влиянието на духовете. Те се скриват и им казват: Духове не съществуват, всичко е материя. Това са пак духове, които ви нашепват. И тъй те те заблуждават, ти им изпълняваш волята и вярваш, че ти си господар. Не, той е господарят, той е прехвърлил ремъците върху тебе и ти казва: Тази книга няма да я четеш, онази няма да я четеш. Те ти казват, че няма никакъв Господ… После ще ти кажат: туй направи, онуй направи; ред такива мисли ще ти внушават, докато най-после дойде време да се разберем, да се пробудим, да разберем къде сме, на кое място. И аз ще ви кажа правата мисъл, где си ти. Може да направиш един опит, той е следующият: решил си да станеш сутринта в 4 1/2 часа. Станеш, но нещо ти казва: Можеш да си поспиш още 5-10 минути. Тази мисъл не е на място, не я слушай. Щом ти каже така, стани, не отлагай! Искаш да направиш някому добро, нещо ти казва: Отложи го. Не, направи доброто! Направиш ли точно противоположното, на права посока си, тия са твоите мисли. (11/27:15, 16)

Падналите същества… Те изпращат своите мисли и чувства в пространството, вследствие на което хората се заразяват от тях като от епидемия… Ето защо напредналите същества от най-стари времена са давали методи на хората да се предпазват от тия течения. Те неизбежно ще дойдат, но като знае методите, човек ще се разклати външно само, а вътрешно ще остане неуязвим. (13/ стр. 111, 112)

Аз бих желал да направите един анализ да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши. (20/32:10)

Казвате: Коя е причината за страданията, за мъченията, които преживяваме? Те се дължат на същества от астралния свят, изостанали в своята еволюция. Като влезе едно от тия същества във вас, хване управлението в ръцете си и цял ден ви измъчва. Като не знаете как да се справите с това същество, вие охкате, пъшкате, казвате: Не зная защо днес ми е толкова мъчно. (22/ стр. 68)

Човек трябва да различава състоянията си, да знае кои са негови и кои чужди. (22/ стр. 70)

На вас предстои да усвоите изкуството да се справяте с духовете, да ги разбирате. (26/ стр. 33)

Едно трябва да знаете: никой не може да обсеби човека, ако той не е в съгласие с този, който го обсебва. (27/ стр. 12)

26.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОМЯНА

Който не е господар на съзнанието си, при най-малката вътрешна борба в себе си, при най-малкото изпитание той всичко изгубва. (5/ стр. 620)

Някой път искаш да направиш едно добро, но дойде дяволът около тебе, хлопа на една, на друга врата, докато му отвориш и най-после се отказваш от доброто и направиш това, което никога не си мислил. Не ти е приятно, че дяволът те разиграва, но не си господар на себе си. Като дойде, дяволът се качва на гърба ти, туря ти гем и цял ден те възсяда. Вечер те освобождава и ти се чудиш как си се оставил да те възсяда.

(2/ стр. 50)

Ако 25-те хиляди лева, които сте изгубили, могат да изменят вашето съзнание, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако дори изгарянето на вашата къща или ако всички страдания, през които минавате, могат да изменят вашия живот, могат да скъсат онази връзка, която ви държи с онова велико битие на живота, вие не сте човек на съзнателния живот. (3/18:12)

Всички хора говорят за Божията Любов, а като се натъкнат на някаква малка мъчнотия, веднага се смущават; ако ги заболи пръст, стомах или изгубят парите си, те веднага забравят всичко. (4/ стр. 4)

Ако срещнете човек, в когото мислите и чувствата не са организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекъснато. И наистина всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. За такъв човек се казва, че е особен. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него… Цялата му нервна система е разклатена. Всичко в него е в дисхармония.

(4/ стр. 138, 139)

Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи и обижда и не може да носи страдания? (4/ стр. 228)

Доколко земният живот е устойчив, се вижда от това, че най-малкото изпитание на човека е в сила да го изкара от релсите му и да изгуби съзнание, разположение, правата си мисъл.

(5/ стр. 205)

Сърцето е център на звездното тяло, а мозъкът на умственото тяло на човека. Който не може да владее своето физическо, астрално, или звездно, и умствено тяло, той всякога ще бъде изложен на страдания, противоречия и несполуки в живота. (7/ стр. 94)

Съвременните хора са станали неврастеници поради това, че често се гневят… Казвам: Ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите! Как? Ще приложите волята си. Не можем с воля да преодолеем себе си. Думата не мога е илюзорна. В разумния свят тя не съществува. (7/ стр. 181)

С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща.

(8/ стр. 69)

Днес и учени, и прости като се натъкват на изпитания, не могат да се справят. Учените говорят за наука, имат знания, но не могат да си помогнат. Религиозните вярват в Бога, но като се затруднят с някоя задача, веднага иде съмнението. Дойдат ли болестите, хората изгубват и знанието, и вярата, и любовта си. Те вече не са господари на себе си, на своите сили. (9/ стр. 226)

Като наблюдавам хората, виждам, че всички се тревожат. Няма човек, който да не е под постоянни тревоги. Това се дължи на крайно възбуденото в тях чувство на предпазливост. Всеки се безпокои, тревожи се какво ще стане с него. Всички се питат: Какво ще стане с нас? Най-малката промяна в личния или обществен живот на хората ги стряска. Те губят разположението си, без да могат да си помогнат. (10/ стр. 16)

Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човек без път и направление. (10/ стр. 72)

Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Това е положението на всеки, който не обича Бога. (12/ стр. 6)

Като наблюдавам хората, от единия до другия край на света, виждам, че те са роби на своето честолюбие. Те приличат на барут: докоснеш ли се до тях, веднага избухват. (12/ стр. 17)

Някой казва: Какво ще правим, като слезем утре-други ден от планината? Да се говори така, това значи да разчита човек на условията. Докато говорим днес, утре ние сме хора на условията.

(12/ стр. 95)

Даден момент имате щастливо състояние. Дойде нещо отвън, смути духа ви и цялото небе пред вас се разрушава. Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада. След малко отново проблесне нещо в ума ви и вие пак сте на небето. Ако се усъмните дали ще ви приемат на небето или не, пак слизате в ада. Ангелите си играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек. Те трябва да престанат да си играят с вас като с ябълка. (12/ стр. 249, 250)

Докато човек живее в света на промените, в преходния свят, не може да му се вярва.

(13/ стр. 5)

Докато не се стабилизирате във възгледите си, вие всякога ще се поддавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата си. (13/ стр. 202)

Не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действуват, тъй че вие се движите не по ваша воля. Например някой път подскачате. Защо? Защото има нещо, което ви ухапало. После се гърчите, свивате. Защо? Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. (14/13:12)

Казваш: Не зная защо идат още страдания. Много просто, преди години, в близкото или далечно минало, си обидил някого или си го ударил с нещо и си го осакатил. Сега плащаш, т.е. носиш последствията на своите постъпки. Карма е това. Не, това е човекът, който не е господар на себе си, на своите неестествени прояви. (19/ стр. 166)

Ако не знае да управлява своя капитал, т.е. ако не може да контролира мисълта, чувствата и действията си, човек не е господар на положението. (27/ стр. 160)

27.
ВЪТРЕШНИЯТ МИР

Всеки ден стават промени в човешката душа, както и в съзнанието му. Обаче каквито и да са тези промени, мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхността на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, както и на съзнанието му могат да стават ред промени, обаче дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват. (4/ стр. 134)

Такъв е великият закон: ако искате да успеете, трябва да имате спокойствие. (11/ стр. 18)

За да може една окултна сила да работи, за да може да добием нещо, трябва да имаме един дълбок мир вътре в душата си. Но размъти ли се нещо в душата ни, окултната сила не работи. Най-първо ще възстановим вътрешния си мир. Възстановим ли го, окултната сила работи. Не го ли възстановим, тя не работи. (11/27:20)

Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си… (1/ стр. 10)

Аз ще ви оставя с този въпрос, вие сами го разрешете за себе си: в какво вярвате, какво обичате, какво желаете, какво да учите и каква свобода искате. Тези въпроси всеки от нас трябва да ги разреши правилно. Разреши ли ги правилно, той ще има вътрешен мир и ще добие Божественото. (3/22:36, 37)

…Постигнете ли това съвършенство, и мирът ще дойде във вас. (7/ стр. 113)

Когато човек се спъва и пада, това показва, че два елемента липсват в душата му: мир и светлина. (12/ стр. 135)

Когато започне да разбира Божията мисъл, човек придобива здраве, знание, сила, свобода. Той носи Истината в себе си; щом придобие Истината, в него настава мир, спокойствие.

(13/ стр. 47)

За вас е важно от десет състояния, които имате, да определите кои и колко от тях съдействуват за вашето повдигане. Ако можете да определите това, вие ще придобиете вътрешен мир в себе си; ако не можете да определите, ще изпитате голямо безпокойствие. (13/ стр. 224, 225)

Божествените мисли и чувства внасят в човека мир и спокойствие… (13/ стр. 241)

Аз мога да внеса във вас туй привидно спокойствие, като ви дам 1000-2000 лева. Не по този начин трябва да се внесе в човека спокойствие. Има друга една добродетел в света, която седи в това да покажем на хората как трябва да се родят от Бога. Тогава само ние ще почувствуваме този вътрешен мир, който никога няма да ни напусне. (14/3:24)

Ако един човек може да роди мира в себе си като едно свое дете, той се освободил, той е разбрал дълбокия смисъл на мира. (14/10:10)

И тъй, мирът, миролюбието, което човек трябва да има в себе си, е едно от благородните качества, чрез което човек може да запази своето равновесие… Щом човек има това качество в себе си, всички сили ще се балансират в него, той е човек, който може всичко да направи. (14/10:12)

Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих… (14/16:30)

Някои казват: Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава. Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради своя мир.

(15/ стр. 257)

За да може да се развива умът правилно, трябва да бъде спокоен. Мир трябва да има човек! (20/26:7)

След като си вървял дълго време през страданието, ще дойде радостта, ще се компенсира. След това радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините радостта и скръбта в едно и придобиете Божествения мир и спокойствие да може да разгледате света, без да се движите.

(20/29:21)

Казвате: Тогава в какво трябва да вярва човек? Че когато той се домогне до науката на вечния вътрешен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат. (29/ стр. 78)

28.
КРОТОСТТА И СМИРЕНИЕТО

Ще се смириш, защото само разумният човек може да бъде смирен. Някои мислят, че смиреният човек е слаб. Не, смиреният човек е много силен. Всички хора на добродетелите са смирени хора, а те са и най-великите, най-силните. Чудни сте вие! Човек с добродетели е най-силният човек. (3/19:35)

Кротост и смирение — две велики качества на астралния свят, които създават истинските желания и стремежи на сърцето… Кротостта и смирението подготвят човека за съзнателното му влизане в астралния свят. Те успокояват душата, която укрепва тялото и го прави здраво и бодро.

(16/ стр. 121, 122)

Кротостта и смирението са качества, които вървят заедно… Без кротост и смирение няма спокойствие. Вълнува се морето, т.е. човешкото сърце, но един е пътят за утихването му — пътят към кротостта и смирението. (16/ стр. 120)

Ако искате да преобразите земния си живот, да изчистите отношенията си, вложете кротостта за основа на вашите постъпки. Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист, Божествен живот. (16/ стр. 120)

Да бъдеш кротък и смирен, значи да проникнеш в благоприятни условия за твоето развитие, да не ферментираш и да бъдеш тих и спокоен, да дочакаш времето за изучаване тайните на живота. (16/ стр. 118)

Идеалът се постига с кротост и смирение. Това значи да бъде човек пластичен, да използува благоприятните условия на живота. Смиреният има всички добри условия да укрепва духът му.

(16/ стр. 132)

Какво представя свръхчовекът? Той се отличава с необикновена сила и възможности. Каквото пожелае, може да го направи. Той разбира законите на живота, знае причините и последствията на нещата, разбира вътрешния смисъл на доброто и на злото. Свръхчовекът е кротък, смирен, чистосърдечен. За него се казва, че ще наследи земята. Той нищо не говори за себе си, не се хвали, не се препоръчва и работи тихо, никой не го вижда, навсякъде минава незабелязан. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да се смири. Това значи да стане свръхчовек.

(16/ стр. 39)

Кротостта е едно велико качество, една велика сила. Кроткият човек не е слаб, той е стихия, но се въздържа, знае да влада сърцето си, знае да влада ума си… (14/11:14)

Само кроткият човек може да има туй велико търпение. (14/11:17, 18)

И тъй, имате невинност, кротост, търпение и чистота. Това са качествата на вярата, чрез които се побеждават недъзите на този свят. (14/23:31)

Гордостта е отрицателно качество, от което човек сам може да се освободи. (2/ стр. 16)

Кротък човек е онзи, който може да укроти вълните на морето. Кротък човек е онзи, който може да изгаси пламъците на някоя къща. Не е достатъчно само да си мислиш, че си кротък човек, а нищо да не можеш да направиш. (3/24:5)

Ако ти се намираш в онова бурно, развълнувано море, то е защото си поставен от онази Първична Причина да опиташ своята кротост.

(3/24:5)

Само кроткият човек може да бъде благороден. (3/24:5)

Според мен най-великото качество, което човек може да има, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Всичко, каквото му се тури да носи, той издържа. И беднотия може да дойде, и болести може да дойдат, …каквото и да дойде до главата на смирения човек, той всякога е тих и спокоен, всичко издържа. Това е истинският човек. (3/24:27)

Да бъдеш смирен, значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравя.

(3/34:23)

Човек се освобождава от своите лични чувства чрез закона на смаляването. (5/ стр. 12)

Смирение се иска от човека. Мекота се иска от човека. Има ли тези две качества, той ще има търпение да понася всичко… И тогава колкото и да го нападат отвън, той ще понася всичко с радост. (5/ стр. 69)

Силният човек е кротък, а не слабият, мекушавият. (5/ стр. 176)

Всеки да придобие кротост, въздържание и смирение. Само силният човек е смирен, слабият не може да бъде смирен. (10/ стр. 18)

А сега у съвременните хора, у съвременните християни липсва именно тази черта — смирението. И колко пъти ние разваляме най-хубавите неща само поради това, че сме се докачили…

(14/16:23, 24)

Кой изправя погрешките си? — Смиреният.

(16/ стр. 23)

Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. (16/ стр. 23)

Който има силна воля, той е кротък и смирен. (28/ стр. 316)

29.
ТЪРПЕНИЕТО

А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. (8/ стр. 60)

Търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие. Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. (8/ стр. 60)

Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек такъв човек има велико бъдеще пред себе си.

(8/ стр. 61)

Сега ще оставя думата благосклонност тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар… Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите.

(8/ стр. 61, 63)

Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата не онова търпение да понасяш обиди, то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използувате. Обидата това е един много корав орех, който ви е дал някой: вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използувате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използувате и с това да се обогатите. (8/ стр. 63, 64)

Само след като научим тия две качества търпението и благосклонността ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята. (8/ стр. 64)

Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост ще намерите Истината. (8/ стр. 69)

И тъй, само онзи може да претърпява, който има търпение. Ученикът трябва да бъде търпелив. Какво означава търпението? Някой мисли, че като въздържа гнева си, е търпелив. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, но мъчение. Търпеливият не се мъчи… Той има вътрешна сила, която му дава възможност да понася всичко с радост. (1/ стр. 107)

В школата мъчението се изключва. Докато сте вън от школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов. (1/ стр. 107)

Каквото и да се говори против нас, както и да ни критикуват, ние ще търпим и ще вървим в своя път. (1/ стр. 381)

Правете опити със себе си да опитвате търпението си. Представете си, че имате важна работа, която трябва да свършите в определено време. Тогава именно дохожда един ваш приятел да си поприказва с вас. Минават пет, десет минути, той седи спокойно и говори. Като ученик, вие нямате право да му кажете да си отиде, той сам трябва да се сети. Извадете часовника си и следете колко време ще стои приятелят ви и колко време ще търпите, без да нарушите равновесието си. (1/ стр. 386, 387)

Връщате се вкъщи, искате веднага да обядвате, но жена ви не е сготвила още. Вие се разгневите и започвате да викате. Философски трябва да гледате на нещата. Усмихни се и кажи: Днес ми е писано да чакам, да приложа търпението си. Ще ям, когато обядът бъде готов. Така ще възпитавам волята си. (2/ стр. 30)

Сега вие правите гимнастическите упражнения, но бързате, нямате търпение. Какво ще правите, ако страдате от ревматизъм? Ако нямате търпение, не може да се лекувате. Ще кажете на ревматизма да си отиде, защото вие сте господар на положението. Колкото и да му заповядвате да ви напусне, той не слуша. Той се подчинява само на търпеливия и свободния човек. (2/ стр. 35)

Велико нещо е да бъдеш търпелив. (2/ стр. 178)

Когато дойдат изпитите, изпитанията в живота ви, радвайте се не защото ги искате, но те ще ви дадат възможност да проверите силите си, да видите доколко можете да приложите Божията благост и да пренесете всичко с търпение.

(3/10:19)

Първото нещо: от учениците на окултната наука се изисква абсолютно търпение. Търпението е съзнателен процес на ума. (3/34:14)

Да бъдеш търпелив човек, значи да бъдеш велик човек, да пренасяш лесно всички мъчнотии на живота: да загубиш 200 000 лева и да вървиш, като че бълха не те е ухапала. (3/34:14, 15)

Като казвам търпение, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим, да ни радва. (3/6:27)

Без търпение нищо не се постига. Казвате: Как да придобием търпение? Търпението се регулира чрез дишането. Колкото по-дълго време човек може да задържа дишането си, толкова по-голямо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трябва да започне да задържа дишането си, в първо време десет секунди, после петнадесет, двадесет, половин минута, една минута и т.н. Това не може да се постигне изведнъж, но след много упражнения. Като стигне до една минута, пак ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако някой стигне до десет или повече минути, той минава за голям адепт. Години работа се изисква, за да достигне човек това нещо… Като правят тия упражнения за дишане, те трябва да бъдат тихи и спокойни, с будно съзнание в себе си. Дишането е най-добрият начин за развиване на търпение. (4/ стр. 81, 82)

Търпеливият човек се познава в моменти, когато му взимат онова, което той обича или за което се е приготвил. Например някой човек работил цял ден, уморил се и като се върнал дома си, навечерял се и легнал да спи. Тъкмо заспива, дохожда един негов приятел, сяда на леглото му и започва да му разправя някаква дълга история. Ако може да го изслуша, без да се раздразни, този човек е търпелив. Или представете си, че някой е гладен и сяда да яде; в това време отвън дохожда един негов познат и започва да яде от яденето му. Ако първият остане спокоен и отстъпи яденето си на своя познат, той е търпелив човек. (4/ стр. 104)

Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота.

(4/ стр. 104)

Преди всичко човек трябва да развива в себе си търпението. Материалите, които са необходими за развиване на търпението, съществуват в природата, но човек трябва да знае де да ги намери и как да ги използува. Това, което съвременните хора наричат търпение, не е истинско търпение, то е повече неволя. Който иска да му предам уроци по търпение, той трябва скъпо да плати за тях. (7/ стр. 38)

В природата съществува един велик закон на равновесие. Човек не може да придобие и най-малкото благо, ако не даде за него нещо, съответно на неговата стойност. Ако не пожертвувате, ако не дадете от себе си нещо, еквивалентно на търпението, на знанието, природата никога няма да ви накичи с тия венци. (7/ стр. 39)

При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата. (8/ стр. 84)

Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме.

(8/ стр. 84)

Да бъдеш търпелив, не значи да бъдеш вол, търпението е разумен акт; за да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума. (8/ стр. 90)

Дойдете, седнете на трапезата и жена ви, която толкова ви обича, трепери цял ден да ви угоди, отправите й един лош поглед, че не е сготвила навреме. Какво показва това? Нямате търпение. Търпял си 4-5 часа, че потърпиш още малко, защо ще бързаш? Какво има? Ще ти стане ли нещо? В природата няма бързане, няма и закъсняване, всяко нещо е на времето си. (15/ стр. 143)

Има една велика тайна в живота. Добрите хора трябва да се учат на търпение. Но по някой път вие смесвате търпението с неволята. Неволята всинца я носите, познавате това изкуство, научили сте го. Няма човек, който да не знае неволята. Обаче малко хора съм срещнал да познават търпението. За да научите търпението, за да го придобиете, изисква се не един живот, но 10, 15 живота. Търпението е разумна сила. Търпеливият човек… всичко може да издържа. (15/ стр. 152)

За да се реализира каквато и да е Любов, човек трябва да бъде дълготърпелив. Любовта трябва да изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание. (15/ стр. 400)

Ще срещнете в живота прости, но търпеливи хора. Например лекарят казва на болния, че трябва да го упои, за да му направи операция. Не, и без упойка може. Той седне на стола, тури ръката си на масата, окото му не трепва. Лекарят реже, а болният не охка. Той чувствува болка, но издържа. Има болни вярващи, които по десет пъти на ден се молят, но едва видят ножа в ръката на лекаря и почват да викат. Могат да се молят, но търпение нямат… Търпеливият става от операционната маса и благодари на лекаря за сполучливата операция. Той има самообладание.

(18/ стр. 97, 98)

Без търпение не можеш да бъдеш силен.

(19/ стр. 125)

Ако си търпелив, можеш да мислиш, всичко можеш да постигнеш. (19/ стр. 128)

Търпението е мощна сила, която привлича светлината в човека. (19/ стр. 130)

Търпението в човека морално чувство ли е или лично? …В личното търпение винаги влиза една неприязненост. Някой търпи, но прави усилия над себе си. Ние се радваме на моралното търпение. При моралното търпение щом ти дойде една неприятност, ти усещаш радост. (20/18:27)

Казва се, че човек трябва да бъде силен. За да бъде силен, той трябва да разбира вътрешния смисъл на живота. А за да дойде до това разбиране, той трябва да има търпение. (21/ стр. 24)

Истинското търпение изисква разбиране на нещата. Който знае и може да търпи, той се радва на всичко, което разбира. (21/ стр. 24)

Търпението показва силата на човека. Който търпи, той е силен човек. (21/ стр. 60)

Без търпение човек е подобен на дърво без корени. (22/ стр. 9)

Без търпение никой не може да разреши задачите на своя живот. (22/ стр. 16)

30.
ВЪЗДЪРЖАНИЕТО

Разумният свят възнаграждава щедро всеки, който е придобил въздържанието. За въздържанието именно се говори в Писанието като един от плодовете на Духа. Въздържание от Любов, а не от страх пред закона. Желая ви да бъдете въздържани и търпеливи не от страх и от срам, но от Любов и съзнание. (1/ стр. 67, 68)

Ако сте сприхави, ще приложите волята си да въздържате гнева си. (2/ стр. 30)

Има силни мъже, има и силни жени. Обаче най-силен е оня, който може да се въздържа.

(2/ стр. 222)

Да живееш добре, това е цяла алхимия. Колко години трябва да работи човек върху себе си, за да развие някои добри качества! Богатство са добрите качества, т.е. добродетелите в човека, заради които заслужава да работи. Какво по-хубаво от това да бъде човек милосърден, добър, кротък, въздържан? (4/ стр. 103)

Въздържаният човек не може да бъде слаб.

(4/ стр. 103)

Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед, във вторник седем пъти, а в сряда десет пъти. (6/ стр. 10)

А това, че ядем много, това е атавизъм… Ще се въздържаш! Ще упражниш волята си. (11/15:25)

Първото нещо: ще се въздържаш. Има неща, които трябва да казваме, но има неща, които не трябва да казваме. (11/30:30)

Във всичките религии, в окултната наука всякога се препоръчва въздържание. Под въздържание не се разбира абсолютен пост, но да няма никакъв излишък. Колкото малко и да ядеш, в душата си трябва да благодариш на Бога, че си можал да използуваш туй, което Бог ти е дал.

(20/6:13, 14)

Първият човек яде именно от забраненото дърво. Тъй щото това, което първият човек не можа да направи, вие ще го направите. Ще се учите на въздържане. (21/ стр. 53)

Всичко можете да правите, но от плодовете на забраненото дърво да не ядете. Който яде от това дърво, той ще носи последствията на своето невъздържание. Въздържание е нужно на всички! Всички ще се учите на въздържание. От какво да се въздържаме? Ще се въздържате да не ядете от последното дърво на вашата райска градина, за да опитате вътрешната страна на Любовта. Ако не можете или не искате да се въздържате, вие ще останете със сегашното си разбиране, със сегашното си развитие. (21/ стр. 66)

Геройството на човека се заключава именно в това да чувствува, да разбира нещата и да се въздържа. Герой е онзи, който след като не е ял три дена нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен. (28/ стр. 132)

31.
ПОУЧИТЕЛНИ СЛУЧКИ

Човек за да се очисти съвършено, трябва много дълбоко да разбира своето естество. За обяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Един английски лорд, под псевдоним Смидсон, като отишъл в Индия, взел със себе си едно малко тигърче и го опитомил. При всички разходки, които предприемал, навсякъде водил и този тигър. Той привикнал да следва господаря си тъй, както кученцата вървят днес след хората. Един ден този англичанин взима една класическа книга за четене и отива, придружен от своя слуга и тигъра си, в една гориста местност из Индия, сяда на едно място да чете и се пренася в размишление. В това размишление той изгубва будността на съзнанието си. Тигърът, който бил близо до него, започва да ближе ръката му. От това близане на ръката явява се една капка кръв, която англичанинът не забелязал. Веднага у тигъра се явява кръвожадният инстинкт и той се готвил да се хвърли върху господаря си. Обаче слугата, който видял всичко това, сграбчва пушката си и сполучливо замерва (уцелва) тигъра, с което го поваля на земята. Така той успял да спаси господаря си. И вие някой път мислите, че сте господари на вашето естество, което е опитомено само, т.е. временно дресирано, като този тигър. Ако вашето съзнание не е будно, достатъчно е само една капчица кръв да близнете, за да се проявят у вас всички ония спящи сили на вашето естество. (3/32:12, 13)

За пример, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея… Изведнъж вие почвате да набедявате този-онзи, че те са виновни за тази загуба. Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите тъй, както постъпили онези руски княз и англичанин. Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник Таймс и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: Господарят моли, като свършите вестника, да го дадете и нему. Тъй трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило… (14/1:17, 18)

Сократа… Той се оженил за една сприхава и нервна по характер жена, като си казвал: Ако с философията си мога да се справя с характера на моята жена, много нещо ще постигна. Един ден когато Сократ се разговарял с учениците си, жена му взела леген пълен с вода и го изсипала върху главата на Сократа. Последният запазил пълно присъствие на духа. Той погледнал спокойно към учениците си и казал: Когато едно дърво се посади, непременно трябва да се полее. Значи той взел добрата страна от постъпката на жена си, защото разбирал законите на живота и правилно ги прилагал. (4/ стр. 153)

Ще кажете, че имате търпение. Имате ли търпението на онзи виден математик, чийто 20-годишен труд бил изгорен в един момент и трябвало той да се заеме отново със същата работа, да дойде до решението на своите задачи? Той работил цели 20 години върху някои задачи и листчетата, на които правил изчисленията си, оставял на масата в стаята си, която винаги заключвал. Един ден той отишъл на разходка и забравил да заключи стаята си. Слугинята влязла в стаята му и се наела да я чисти, да зарадва господаря си. Като видяла на масата толкова много и все непотребни листчета, тя ги събрала с ръката си, смачкала ги и ги турила в печката да изгорят. След това изчистила добре праха от масата, проветрила стаята, измила дъските и заключила вратата. Като дошъл господарят й, тя го посрещнала засмяно и му казала: Господарю, днес изчистих стаята ти много добре. Как я изчисти? Всички непотребни листчета от масата събрах и изгорих в печката. Господарят й погледнал към празната маса и казал спокойно: Втори път да не правиш това. Той седнал пред масата и отново започнал да прави своите изчисления да възстанови изгорените листчета. (21/ стр. 34, 35)

Разправят как един англичанин калил волята си при един индуски факир, от когото взимал уроци. Двамата заедно отишли в една гора, дето имало змии, тигри, лъвове. Факирът седнал на един камък, скръстил краката си и така силно концентрирал мисълта си, че нищо не било в състояние да го разсее. Покрай него минавали зверове, змии, но не го докосвали: минавали-заминавали, като че не го забелязвали. Англичанинът го запитал: Как можеш да бъдеш толкова спокоен? Не виждаш ли как зверовете минават покрай тебе? Виждам всичко, но гледам силно да концентрирам мисълта си да не изгубя равновесие. Ако за момент само изгубя равновесието си, ще хвръкна от този камък нищо няма да остане от мене. Казвам: Ако и вие по същия начин седите на един камък и мислите само за Бога, никакъв звяр не може да ви засегне. (22/ стр. 27, 28)

Един американски мисионер разправял своята опитност между диваците-человекоядци. Той отишъл между тях да им проповядва, но те го заобиколили с намерение да го опекат и изядат. Той така силно концентрирал мисълта си, че успял да ги респектира. Те обикаляли около него, движили се, но не посмели да го докоснат. Той се върнал в Америка неповреден. След като прекарал 20 години между тях, той успял да обърне целия остров към християнството. Това значи самообладание. Това значи присъствие на духа.

(24/ стр. 47)

Един офицер разправяше един случай от войната, дето за пръв път в живота си видял проявено самообладание. Един войник бил ранен в ръката и трябвало да му се направи голям разрез. Лекарите му казали, че за да се направи операцията, трябва да го упоят. Войникът прострял ръката си пред лекаря и казал: Заповядайте, режете! Лекарят погледнал войника и спокойно пристъпил към операцията. Като свършил работата си, войникът го запитал: Свършихте ли вече? След това той взел фуражката си, благодарил на лекаря и отишъл в своята част. През време на операцията нито един мускул не трепнал на лицето на войника. Той гледал как лекарят реже, като че не се отнасяло до него. Той прекарал голяма операция без никаква упойка. Това значи самообладание. (24/ стр. 49, 50)

Има един разказ: Един окултен ученик, който следвал окултните науки, той си носил един пояс около своя кръст, не го снемал. Пък всичкото нещастие седяло в тоя пояс. Колкото пъти да му казвали: Извади тоя пояс, скъсай го, той казвал, че не може да се скъса, дебел е. Учителят на този ученик му дал една игла и казал на ученика: Ще прочетеш колко нишки има тоя пояс и всяка нишка ще скъсаш! Ще извадиш едната нишка, ще я скъсаш, после втората ще извадиш и ще скъсаш, и така ще прочетеш всичките нишки. Ученикът след като прочел колко нишки имал поясът, той се скъсал. Нишка по нишка трябва да четете. Щом вече си започнал да се занимаваш със своите погрешки, ти си започнал с изправлението. Изправлението не може да стане изведнъж. Вие мислите, че известна ваша погрешка може да я поправите изведнъж. Или пък мислите, че известна дарба може да я изявите. Положителните и отрицателните черти не може изведнъж да се турят в действие. Навсякъде се изисква време и работа. Да се поправи една погрешка, изисква се едно усилие. В развиването на една дарба законът е все същият. Има една последователност, постепенност, която трябва да се прилага. (25/ стр. 138, 139)

Един млад ученик отива при един индуски Учител и му казва: Учителю, научи ме на великите тайни на живота! Ще те науча, но ако можеш да изпълниш една задача. Ще направиш три неща: ще излезеш на пътя и ще срещнеш най-напред един военен. Ще отидеш при него и ще му удариш една плесница. По-нататък ще срещнеш един религиозен човек, който се моли на Бога тихо в себе си. И на него ще удариш една плесница. Още по-нататък по пътя ще срещнеш един светия, човек, който е завършил вече своето развитие. На него ще удариш две плесници. След това ще се върнеш при мене. Ученикът отива при военния, удря му една плесница, военният му удря две плесници. Отива при религиозния човек, който се моли на Бога, и му удря една плесница. Този човек се обръща, прекъсва молитвата си, вдига ръка да го удари, но веднага я сваля и продължава да се моли. Когато отива при светията, удря му две плесници, но той даже не мръднал. Ученикът се връща при Учителя си, който го запитва: Какво ти каза първият? А, много лошо беше. Военният ми удари две толкова силни плесници, че и досега ги помня. Това е методът на обикновения живот. Така постъпва всеки човек, който не може да контролира себе си, който борави със закона на необходимостта. Вторият, религиозният човек е човекът, който е започнал да живее по закон и затова пожела да направи нещо, но се спря, каза си: Нищо, закон има, той да го съди! Третият, светията, това е човекът, който живее напълно по закона на Любовта. Затова когато ти като ученик придобиеш състоянието на последния, ела при мен, тогава ще те уча! му отговорил Учителят.

Същото се отнася и за вас: като ви ударят, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви ударили. Светията даже не забелязал, че го ударили не мръднал нито един мускул на лицето си. Ако можете да понесете изпитанията си в живота като светията, на когото ударили две плесници, вие ще разберете и Божествените закони. (26/ стр. 122, 123)

От човека зависи да бъде в рая или в ада. Ако е в ада, той може да отиде в рая и от рая той може да отиде в ада. В един анекдот за Соломона се вижда как може човек да напусне ада. Един ден Соломон направил една погрешка, за която дяволът го завел в ада и му казал: Ще останеш тук при жените си. Всичките ти жени са тук. Соломон прекарал два-три дена в ада и започнал да мисли какво да работи. Той взел един метър и тръгнал да измерва ада. Какво правиш тук? запитал го един от главните дяволи. Меря ада да видя каква е дължината и широчината му, искам да съградя храм да се молят хората. Като чул това, дяволът веднага го изпъдил от ада, като му казал: Тук не искаме еретици. (27/ стр. 104)

Човек трябва да постоянствува, да се бори със своите слабости, докато надделее.

Един човек, голям пияница, пил цели 20 години наред и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на последен сиромах. Какви ли не опити правил през това време той сам, за да се откаже от пиянството, но не могъл. Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници да му четат, при баби да му баят, нищо не помагало той не могъл да се откаже от пиянството. Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и си поръчал половин кило вино. Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз слуга, отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар! След това си налял една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се да пие вино, но пил студената вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сложил на масата. Кръчмарят наблюдавал отдалеч какво прави този човек. Той повторил 20-30 пъти същото: дигал чашата до устата и пак я оставял на масата, без да пие. Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл. Така продължавал той няколко дни наред, все същия опит правил, докато най-после си казал: Аз съм човек и мога да бъда господар на себе си. Няма вече да пия! (29/ стр. 116)

32.
ВАЖНО ЗА РАЗУМНИЯ ЧОВЕК

Ще кажете, че е нужно да се подобрят външните условия. Не е така. Първо трябва да подобрите състоянието, или условията, на своя ум, после да подобрите условията на своето сърце. Щом постигнете това, вие ще подобрите и материалния си живот… (1/ стр. 13, 14)

Окултният ученик трябва да работи върху себе си, да стане господар на ония мисли и желания, които са в негова вреда. Той трябва да знае как да се справя с тях. (5/ стр. 259)

…И да ви не смущава идеята: От мене човек може ли да излезе? Може от всекиго да излезе човек. Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувствува и всеки може да действува. Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот. (11/8:40)

Вие трябва да бъдете сами на себе си господари. (6/ стр. 58)

Трябва ли човек да се поддава на условията и на мъчнотиите, да се остави те да му бъдат господари? Човек може да бъде господар на условията и на мъчнотиите, не теоретически, но на практика. (1/ стр. 6)

Като изправи себе си, човек вижда, че светът е изправен. Значи от него се иска да тури ред и порядък в себе си, да премахне всички спънки от своя път. (1/ стр. 21)

От вас всички се изисква ред, порядък, дисциплина, които не ви се налагат. Всеки сам трябва да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. (1/ стр. 39)

Някои мислят, че е проста работа да се занимава човек със своите мисли и желания. Не само че не е проста работа, но е една от най-важните.

(1/ стр. 48)

Често хората подлагат своите благородни мисли и чувства на смърт. Защо? За някакво свое лошо, мрачно състояние. Благородните мисли и чувства не са виновни за вашите лоши състояния. Другаде е причината за това. Намерете причината, отстранете я и ще се успокоите. (1/ стр. 63, 64)

Като влизате в школата, затворете вратата си за всички изкушения и смущения, които ви нападат отвън, и кажете: Искам да бъда свободен поне един час. Сега ще слушам какво ми се преподава. Като изляза вън, тогава ще бъда на ваше разположение, ще се разговаряме колкото искате. Човек не може изведнъж да се освободи от изпитанията и изкушенията си, но ще прави опити, ще се бори, докато победи. (1/ стр. 91)

Човек не може изведнъж да се справи с живота си, нито завинаги да се откаже от чувството на обида, но може да направи това поне за един час. Ако днес може за един час да забрави обидата, на другия ден ще я забрави за два часа, после за три, за четири, докато един ден се почувствува укрепен със здрава броня срещу всички обиди и огорчения. Не може ли поне един час да не мисли за обидата си, човек нищо не може да постигне. Защо? Той се намира в положението на пълно безволие и сам се излага на външни, чужди влияния, които го спъват в пътя му.

(1/ стр. 89, 90)

И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества присъщи на животните… Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се постави на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. (1/ стр. 100)

Вие трябва да прилагате закона на вътрешното пресяване, да отделите потребното от непотребното, същественото от несъщественото.

(1/ стр. 10)

Почнете да работите и нека всеки да работи вътре в себе си. (8/ стр. 147)

Когато правите наблюдения в себе си, избирайте тихо, спокойно време, когато духовете не размърдват ума и сърцето ви; ако внасят смущения и безпокойства в умовете и в сърцата ви, наблюденията няма да бъдат верни. (1/ стр. 10)

Не е лесно да контролира човек силите на мозъка и на сърцето си. Мозъкът е орган на мисълта. Затова ще се научите първо да владеете отделните центрове, като изразители на различните умствени способности… Ясновидецът вижда, че от мозъка излизат хиляди нишки в различни направления, по които минават различни течения. От мозъка тия течения отиват по цялото тяло. Те обхващат и мозъка, и сърцето… Колкото по-силни са теченията в един мозъчен център, толкова по-голяма е неговата дейност. Който не разбира направлението на тези течения и не може да ги трансформира, излага се на опасност. За пример, теченията, които минават в задната част на мозъка, събуждат нисшите чувства у човека и ако не може да ги владее, той изпада в големи изкушения. (1/ стр. 113, 114)

И тъй, за да владее човек силите на мозъка си, има различни методи, които трябва да се прилагат правилно. Това не значи още, че в няколко дена или месеца може да се постигнат големи резултати. Ако след няколкогодишна усилена работа имате микроскопически резултат, това е голямо постижение. Радвайте се и на най-малките резултати. (1/ стр. 115)

Какво означава хармонията в човека? Съгласуване на силите му. Както музикантът настройва инструмента си по даден ключ, така и всеки човек трябва да настрои силите и енергиите си по даден ключ. Кой е този ключ? Любовта. Тя е единствената сила, която хармонизира, т.е. настройва нещата. (1/ стр. 118)

Черните и белите лъчи на светлината се сливат, но въпреки това запазват поотделно свойствата си. Те се различават по вибрациите си: черните имат груби вибрации, а белите нежни, меки. Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили. (1/ стр. 121)

И тъй, първото нещо, което се изисква от ученика, е да владее силите на своя мозък. За да постигне това, той трябва да се справи със своите стари навици. (1/ стр. 123)

За да живее Бог в човека, последният трябва да е съгласувал силите в себе си. (1/ стр. 149)

Какво се иска от ученика? Да прощава. Ти трябва не само да простиш, но всичко да забравиш; не само да забравиш, но да заличиш всичко от съзнанието си, спомен да не остане в тебе от обидата, която са ти нанесли. И след това на мястото, дето са минали лошите думи, да поставиш най-добрите, и то за онзи, който те е обидил и когото мразиш. (1/ стр. 189)

Проявявайте навсякъде Любовта, за да държите страха вън от себе си. (1/ стр. 199)

Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. (1/ стр. 220)

Човек трябва да възстанови хармонията в себе си, сам той да бъде доволен от постъпките си. (1/ стр. 233)

Достатъчно е да имаш искрено желание да разрешиш задачата си. Никаква сила не може да се противопостави на желанието ти. Решението на задачата се крие в самия тебе. (1/ стр. 239)

Днес всички хора минават през големи изпитания, за понасянето на които се иска сила, разумна воля и вяра. (1/ стр. 144)

За да не изпада в изстъпления, от човека се иска абсолютна морална устойчивост, а не обикновена. (1/ стр. 254)

Когато човек даде път на гнева, в него се проявяват нисшите енергии, седалище на които е задната част на мозъка. Когато проявява благородството си, човек дава предимство на енергиите, които излизат от симпатичната нервна система. За да не заливате тези енергии с енергиите на гнева, трябва да си въздействувате по някакъв начин, да не се спъвате сами. (1/ стр. 267)

Правете опити да видите в колко време можете да превърнете една обида, да се справите с нея, без да остави следа в съзнанието ви. Отбелязвайте си за колко време сте се справили с обидата. Колкото по-лесно можете да превърнете обидата в приятно чувство, толкова по-силна е връзката ви с Духа. Оставите ли на времето да заличи обидите и огорченията и това става, но вие не сте научили урока си. Добър ученик е този, който в един час най-много може да заличи обидата от сърцето си. (1/ стр. 367)

Всеки момент човек е изложен на изкушения да се отклони от правия път и да поеме пътя на черните братя. Когато мрази, човек е наляво, когато обича надясно. Като върви ту наляво, ту надясно, той дохожда най-после до положение да различава състоянията и лесно се справя с изкушенията. Той върви вече по пътя на своята интуиция. (1/ стр. 374)

Не бягайте от изкушенията, но издържайте на тях. Който издържа на изкушенията, без да им се поддава, силен става; който се поддава на изкушенията, губи силата си. (1/ стр. 375)

Всеки може да бъде образец на Божествения живот. Ако желае силно това, ще го постигне. Достатъчно е в един момент да реши, че ще живее по новия начин, за да изработи от себе си образец на човек, който живее в Божествения свят. Реши ли веднъж, никакво колебание не се позволява. (1/ стр. 22)

Ще кажете, че гневът сам по себе си ще си отиде: както е дошъл, така ще си отиде. И това може, но гневът е буря, която всичко завлича. Ако не впрегнете енергията на гнева на работа, дето мине, ще причини големи нещастия: ще изкорени младите дръвчета, ще счупи клончетата, ще обрули пъпките и цветовете им. И гневът е на място, но когато енергията му се използува разумно. (1/ стр. 47, 48)

Казано е някъде: Убий всяко желание. Това е крив превод. Някои от източните народи поддържат същата мисъл, но те разбират друго нещо: Постави всяко желание на мястото му. Другояче казано: Желанието не трябва да господствува над мисълта. Дойдеш ли до реализиране на едно желание, ще се обърнеш към мисълта си да му услужи. Всяко желание, което се налага на мисълта, внася дисхармония, която създава условия за болести. (2/ стр. 5)

Дойде ти мисълта, че от тебе нищо не може да излезе. Ти мислиш дълго време в това направление, докато се обвържеш в тая мисъл и не можеш да мръднеш. Какво ще направиш, за да излезеш от това положение? Започни да се въртиш в обратна посока и си кажи: От мен човек ще стане. (2/ стр. 16, 17)

Вие трябва да знаете как да наблюдавате и какво да наблюдавате, какво да слушате и какво да възприемате. Човек трябва да наблюдава и изучава същественото в живота. (2/ стр. 18)

Дойде ти една отрицателна мисъл, казваш: Добър е Господ, ще ме освободи. Дойде ти една мъчнотия, казваш: Добър е Господ. Прави сте, добър е Господ, но и вие трябва да работите.

(2/ стр. 64)

Всеки ден може да направите нещо и за тялото си, и за ума, и за сърцето си. (2/ стр. 27)

Ако си сприхав и не работиш върху себе си, пак сприхав ще си останеш. (2/ стр. 33)

Някога не можеш да търпиш и себе си и казваш: От мене човек няма да стане. Намери една добра черта в себе си и кажи: Богата е моята душа. Тя е излязла от Бога. Като работя и от мене ще излезе нещо добро. Кажеш ли си така, в тебе ще се яви един вътрешен импулс за работа и ти ще измениш състоянието си. (2/ стр. 59)

Пръв ти трябва да съзнаеш, че Бог те е създал добър и си такъв. Ако очакваш хората да те признаят за добър, твоята работа е пропаднала. Сам ще намериш доброто в ума и в сърцето си и ще го проявиш. Ако е останало нещо отрицателно в тебе, ще го филтрираш. (2/ стр. 80)

Гневиш се и това не е лошо, но гневи се музикално, както музикантът се гневи и удря с лъка си. (2/ стр. 95)

Докато съзнанието ви не мине в по-висока степен, т.е. до Божественото, и да имате магическата пръчица, нищо не може да направите.

(2/ стр. 106)

Кое е важно за ученика? Малките прояви. Ще внесеш в живота си малко, слабо подобрение, но всеки ден ще придаваш по нещо.

(2/ стр. 162)

Човек си остава такъв, какъвто е роден, никой не може да го измени. За да стане преврат в него, той трябва да се върне към източника, от който е излязъл. Не само веднъж трябва да стане това, но много пъти. Човек трябва постоянно да излиза и влиза в съзнанието си. Това е вътрешен, духовен процес. Само така той може да възприеме нещо ново, да стане нов човек. (2/ стр. 258)

Ако не можеш да се справиш с една лоша мисъл и лошо чувство, де е твоята сила?

(2/ стр. 284)

Де е човекът? Между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си.

(2/ стр. 331)

…Търся онази опорна точка, онова място, което при всички условия на живота остава едно и също. Знаете ли какви чудеса стават? Щом стъпиш на това място, на тази опорна точка, наречена Божествената опора на живота, веднага твоето състояние се изменя в тебе протичат мощни сили. При най-малкото отклоняване от този Божествен център на нещата ти се натъкваш на големи противоречия. Колкото по-голямо е отклоняването, толкова по-големи са противоречията. (2/ стр. 339, 340)

Значи при разрешаването на всяка задача ти трябва да се качиш на най-високия връх и оттам да погледнеш на нещата. Ако не си се качил на тоя връх, никаква задача не можеш да разрешиш. Той е Божествената опора на живота. (2/ стр. 340)

Сега като ме слушате, ще кажете, че сте ме разбрали. Ако сте ме разбрали, ще ви подложа на изпит. Ще дам изпита първо на някоя сестра. Ще накарам всички да й говорят лоши думи и да я оплюят. Ако понесе това изпитание спокойно, като че нищо не става, тя ме е разбрала.

(2/ стр. 347, 348)

Вашите слабости идат отвътре, а не отвън. Отвън вие сте силни, а отвътре сте слаби. За да имате вътрешна стабилност, трябва да дойдете до Божествения център на живота. (2/ стр. 348)

Човек трябва да бъде разумен, да не се стълкновява, за да не губи равновесието си. (2/ стр. 185)

И вие още днес трябва да възприемете новото… Докато се държите за старото, ще бъдете в обикновения живот на падане и ставане, а в това няма никакво разрешение. Да падате и да ставате, това не е никакъв живот. (2/ стр. 353, 354)

Не е достатъчно само да мислиш, но мисълта ти не трябва да бъде тревожна. (2/ стр. 359)

Ти трябва да седиш по-високо от богатството и сиромашията. (3/4:26)

Всеки човек още откакто е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот. Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни!

(3/6:23)

Всички отрицателни качества на нашето сърце, на нашия ум трябва вече да се подчинят на Божественото в нас. (3/9:33)

Всичко, което имаме в себе си, колкото и да е отрицателно, то е едно благословение. Не ви казвам, че трябва да корените злото, но казвам, че трябва да използувате всичко в света за добро.

(3/9:34)

Дотогава, докато ние вървим с краката на тия възвишени добродетели и казваме, че живеем тъй, както светът е построен от Бога, ние сме стабилни и у нас има един морален устой… (3/11:20)

Човек трябва да се установи в какво трябва да вярва, към какво трябва да се стреми, какъв трябва да бъде неговият идеал. Той непременно трябва да се установи. (3/15:6)

Питате: Как може да се намести умът на човека? Казвам: Не внасяй непотребни идеи в ума си! Как може да се намести сърцето на човека? Не внасяй непотребни желания в сърцето си! Как може да се намести волята на човека? Не предприемай работи, които са неосъществими.

(3/16:20)

Всички бурни страсти, всички противоречия в живота, това са неблагоприятните условия в живота. Те трябва да се премахнат и да дойдат онези меки, тихи влияния, които са подобни на първите слънчеви лъчи. Само тогава ще можем да мислим правилно. Всички ние трябва да утихнем, да станем тихи и спокойни в душата си.

(3/17:16)

И най-мощното нещо, което е потребно на хората, е онази наука, която е вложена в тях самите. (3/18:28)

Днешният ден е най-хубавият ден. Той е една нова епоха в живота ви. Туй, което е скрито в нас, е нещо велико. За него не трябва да чакаме утрешния ден. (3/19:32, 33)

Най-първо човек трябва да съгради най-благородното, най-възвишеното в себе си; да съгради най-възвишените мисли и чувства в себе си, да стъпи на краката си, да стане морален човек.

(3/19:34)

Друго нещо, което забелязвам между духовните, между религиозните хора, е това, че те се скоро обиждат поради това, че стават много чувствителни. Но духовният човек трябва да седи на своята висота и да знае, че думите омраза, обида в небето не съществуват. (3/21:16)

Като дойдат ред изпитания върху тебе, да не се помръднеш, не само привидно, външно, но и вътрешно. (3/21:27)

Та сега великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието, или как трябва да се култивира това съзнание. (3/22:25)

Ако ти имаш в себе си едно лошо желание, не трябва да го изкореняваш, но ще му противопоставиш някое добро желание. (3/23:19)

Ако имате една мисъл, каква и да е, която ви безпокои, не се стремете да я изхвърлите от себе си по механически начин, защото тя ще ви създаде някаква пакост, т.е. сами на себе си вие ще си причините пакост. Загнезди ли се във вашия ум някоя мисъл, която ви безпокои, вие трябва да намерите точно противоположна на нея, която да я замести. По този начин ще се излекувате.

(3/23:20)

Страхът е турен само като препятствие да се опита вашият характер, да видите доколко сте силни. Без страх в света не може. Бог е вложил в страха една сила и ти трябва да хванеш страха и да извадиш тази сила от него за своето самоусъвършенствуване. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш. В омразата също тъй Бог е вложил една сила, която ти трябва да използуваш. Затова и омразата ще ходи с тебе, но ти няма да мразиш. (3/25:23)

За човека са важни две неща, с които ще си служи, а именно: неговият ум и неговата воля. Това са две най-висши сили, с които човек трябва да работи: волята, с която работи на физическия свят, и разумността, с която работи в духовния свят. (3/27:11)

Човек не трябва да живее в подсъзнанието си, нито в съзнанието си, дето живеят всички животни, нито дори в самосъзнанието си. Той трябва да излезе от тия състояния и да живее в свръхсъзнанието си. (3/28:13, 14)

Та вие трябва да се стремите към придобиване богатството, което е скрито във вас. Това ще се добие чрез разумност. (3/28:16)

Доколкото човек е свързан с Духа и живее без съмнения, без отрицателни качества, дотолкова той може да постигне всичко и може да живее един идеен живот на земята без терзания…

(3/29:24)

Изпълнението Волята Божия седи в правилното уреждане на това малко владение, което Бог ни е дал. Ако човек не се заеме да уреди тялото си, ако той не се заеме да уреди мозъка си, дробовете си, стомаха си и ако не влезе във владение на цялото си тяло и не стане господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля, Бог никога няма да благоволи към него и да му даде нещо по-велико. Стане ли пълен господар на себе си, Бог ще благоволи към него. (3/29:27)

На първо място умът на човека трябва да бъде силен и благороден. (3/30:20)

Каква е нашата цел на земята тогава? Искаме да станем господари на природата. Не, най-първо ние трябва да станем господари на онези закони, чрез които животът се добива. (3/31:14)

Нищо в света не трябва да бъде в състояние да разруши вашата вяра. Ще бъдете силни и крепки. Това е новата култура. (3/32:31)

Човек трябва да влада тия елементи: земята, водата, въздуха, огъня, светлината и топлината. Човек трябва сам да си произвежда огън. Като е студено сърцето ти, трябва да можеш сам да го стоплиш отвътре… Имате ли огън, можете ли да го владате, ще можете да слезете и в ада. (3/35:11)

Всеки от нас трябва да бъде владика! Владика на какво? Да влада себе си. (3/21:26)

Спънките, противодействията са сили, които застават на пътя на човешките мисли, чувства и желания, и го карат да се бори с тях, да ги преодолява, а с това заедно и да се развива. Който успее да преодолее тия спънки, той ще може да използува техните сили за реализиране на мислите, чувствата и желанията си. И затова знайте, че всяко противодействие е сила, която можете да използувате за вашето растене и повдигане.

(4/ стр. 13)

Щом не е в съгласие със силите на природата, човек се усеща стар, неразположен, без идеи и т.н. Това е лъжливо положение. Човек не трябва да се поддава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владее силите си.

(4/ стр. 18)

Човек трябва да се разтоваря, да освобождава ума, сърцето и волята си от непотребния товар, с който се е нагърбил. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя определена тежест, които се отразяват и върху съзнанието на човека. Следователно колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-низки, толкова и тежестта им е по-голяма. Ако претеглите някоя възвишена мисъл, ще видите, че тя е почти без тегло. (4/ стр. 24)

Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му и един ден всички светли и възвишени мисли изникнат от него като хубави, доброкачествени семена. (4/ стр. 24)

Казвам: За да постигнете онова, което желаете, започнете да работите с мисълта си. Като ставате, всяка сутрин размишлявайте около 5-10 минути. Научете се да мислите право, конкретно, без излишни думи. (4/ стр. 57)

Физическият свят е отличителен с резките смени: токущо човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие. (4/ стр. 69)

Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае защо скърби или защо се радва. Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие човек да съзнава защо скърби и защо се радва. (4/ стр. 69, 70)

Сега, като ученици, вие трябва да изучавате законите, сами да си помагате. (4/ стр. 72)

Ако човек знае на кое място в съзнанието е поставена всяка негова мисъл или всяка негова проява, той се е домогнал до известна философия. (4/ стр. 92, 93)

Окултният ученик трябва да работи, да размишлява, да развива в себе си ония качества, с които да решава задачите на своя живот. Дойде му едно страдание той трябва да мисли върху него ден, два, три, докато се свърже с невидимия свят и се справи с това страдание. Иначе той ще събира една след друга неразрешени задачи и животът му ще свърши пак с неразрешени задачи. Не, има задачи в живота на ученика, които той непременно трябва да реши. (4/ стр. 105)

Велика наука е да познава човек силите на своя организъм и да се справя с тях. В това отношение окултната наука иде да улесни човечеството в неговия път. (4/ стр. 116)

Човек трябва да знае как да постъпва, как да се справя с всички условия на живота. (4/ стр. 125)

Значи при промяна на времето барометърът трябва да се повдига и спада, но човек трябва да знае, че при всички тия промени на неговия барометър естеството му остава неизменно. На неизменното в себе си именно той трябва да разчита. (4/ стр. 126)

Апостол Павел казва: Има тяло естествено, има тяло духовно. Естественото тяло е неорганизираното, неоформеното още тяло, в което съзнанието не взима участие. Духовното тяло е организираното тяло, в което съзнанието на човека взима участие и го прави буден за всичко онова, което го заобикаля. Такъв човек се радва и на радостите, и на скърбите, които невидимият свят му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, в които е поставен. (4/ стр. 128)

И след като се изпита и познае, едва тогава човек може да говори за Любов. Любовта се проявява само при морално стабилен човек. Когато човек изгуби своята морална стабилност, и Любовта изчезва от него. (4/ стр. 133)

Каквито усилия да правите, през каквито изпитания да минавате, те са необходими за вашето развитие. От всичко трябва да се учите. Добрият човек може да бъде и богат, и сиромах той от всичко се учи. (4/ стр. 134)

Който е развил в себе си космическото съзнание, той е разумен човек. Той знае какви усилия, каква работа, колко енергия е иждивил, докато стигне до това положение. Той постъпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Големи препятствия е срещнал той в пътя си, докато развие своето космическо съзнание. Щом стигне до това положение, той счита понякога земното богатство за спънка, а земната сиромашия за благословение. (4/ стр. 135, 136)

И млади, и стари души, всички трябва да работите, да развивате космическото съзнание в себе си. (4/ стр. 141)

Човек трябва да дойде до положение да не се смущава от външните условия, нищо външно да не го безпокои. Срещате някой човек, виждате, че е неспокоен. Защо? Дрехите му не били каквито трябва, обущата му били малко скъсани, шапката му била стара. Друг пък се смущава, че масата за ядене не била наредена както трябва: кърпите не били добре сгънати, солницата не била турена на място, в яденето нямало достатъчно пипер и т.н. Всички хора се безпокоят за дребни работи… (4/ стр. 158)

От ред години вече вие се занимавате с окултна наука, но все още не сте се домогнали до ония елементарни правила, с които можете да си обяснявате вътрешните преживявания. Вие често променяте състоянията си, което показва, че минавате през една област на настроения. Например както седите и размишлявате, изведнъж дигнете червеното знаме и сте готови да воювате. Подир малко се размислите, сгънете знамето, умърлушите се и казвате: Не му е времето още и се връщате назад. Можете ли да си дадете отчет кои са съществените причини, поради които тъй лесно изменяте състоянията си? (4/ стр. 170)

Сега всички трябва да изучавате основните принципи и закони на живота, за да разбирате своите вътрешни състояния. Следователно когато човек дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, само тогава той може да живее идейно. Ако не разбира своите вътрешни състояния, той всякога ще се излага на закона на илюзиите. (4/ стр. 173)

Няма по-велика наука от тази да знае човек как да се изпразва от злото, от съмнението, от омразата, от лъжата, от всички отрицателни качества в себе си. Отрицателните състояния в човека са излишъци, от които той непременно трябва да се освободи. Лесно се поддава човек на тях, но страшни са последствията им. (4/ стр. 194)

За да се повдигне човек, да запази достойнството си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. (4/ стр. 194)

Умът трябва да бъде напред, а сърцето назад. Сърцето трябва да отстъпва, за да се пази равновесие. (4/ стр. 194)

Сега ще разгледаме отличителните черти на индивидуалното съзнание… Дойде ли до това съзнание, човек е много деликатен, много внимателен към себе си. Той лесно се обижда и от себе си, и от другите хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живее в Божественото съзнание, никой човек, никое общество, никой народ не е в състояние да обиди човека. (4/ стр. 202)

Днес всички се тревожат как ще прекарат живота си, как да се справят със сиромашията си и т. н. Окултният ученик не се смущава от тия неща, той има вяра в себе си, в Първото Начало и знае, че всичко може да преодолее. (4/ стр. 230)

По естество човек трябва да бъде философ. Изобщо той може правилно да развива всички свои центрове, щом се съобразява с програмата, която природата е наредила. (5/ стр. 11)

Човек се нуждае от физически, от духовни и от Божествени органи. Без тия органи той не може да влезе във връзка нито с физическия, нито с духовния, нито с Божествения свят. Всеки свят изисква съответни органи. У когото тия органи са развити, той свободно ще действува. Иначе ще очаква на благоволението на съществата: каквото те направят за него, това ще има. Обаче смисълът на човешкия живот седи в това той сам да си достави всички необходими неща. Следователно усилията, които човек прави в живота си, се свеждат към това да развие в себе си ония органи, които му са нужни за всички светове.

(5/ стр. 27, 28)

Когато човек се поддаде на своето нисше съзнание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идат един след друг. (5/ стр. 35)

Човек трябва да пости съзнателно. Когато забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл или отрицателно чувство, той може да пости два или три дена с цел да се освободи от отрицателното в себе си. Обаче той трябва да избере съответно време за пост. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобил. (5/ стр. 37)

Когато греши, когато върши престъпления, човек губи равновесието си, вследствие на което постоянно пада. Праведният пази своето равновесие. (5/ стр. 38)

Когато грешният пада, той се гневи, сърди се, търси виновник за падането си. Когато праведният падне, той благославя падането и благодари, че е научил нещо ново. (5/ стр. 38)

И тъй, всяка сутрин човек трябва да пречиства съзнанието си, да пречиства своите мисли и чувства. (5/ стр. 40)

Физическото тяло не е още съвършено устойчиво. То постепенно се организира, докато най-после човек съгради духовното си тяло със съответни за него органи, за да издържа на всички външни и вътрешни условия. Само с това тяло човек може да бъде свободен. (5/ стр. 53)

Само добрият, светият човек е свободен от обществено мнение. Който иска да остане незасегнат от общественото мнение, той трябва да води добър и свет живот. (5/ стр. 63)

От всички се иска морал, който да издържа на мъчнотии, на всички бури и ветрове. (5/ стр. 65)

Злото като елемент съществува в живота. Каквото и да правите, вие не можете да го избегнете. Дойде ли злото при вас, разгледайте го внимателно и го използувайте. Мнозина са се борили със злото, но никой не го е победил. Злото няма да изчезне, нито може да се победи, но може да се впрегне на работа. (5/ стр. 70)

Когато изкушението дойде при вас, вие ще знаете, че зад него е Бог. Той е допуснал изкушението, за да изпита хората. Затова като дойде изкушението при вас, хванете го и се разговорете с него. Кажете му, че го познавате, че знаете кой го е допуснал… (5/ стр. 93, 94)

Ако старецът знае начин, по който може да регулира енергиите на своите очи, а също така и да уравновесява своята нервна система, той никога не би изпаднал в положение да не вижда. За да не дойде до това положение, човек трябва да подигне и мисълта, и съзнанието си до едно по-високо поле от това, в което се намира. Това значи да владее човек законите на подмладяването.

(5/ стр. 112)

Ако човек подпуши в себе си енергиите на едно висше желание, в него става голямо сътресение, голямо земетресение. Не отвори ли път на това желание в себе си, непременно ще го сполети някакво нещастие. За да не стане това, той трябва да даде ход на своето желание, да му отвори път. (5/ стр. 115)

Когато някой човек усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. (5/ стр. 125)

Който иска да подобри живота си, той трябва да познава законите на светлината и да ги прилага. Човек не може да бъде морален, нито духовен, ако не разбира законите на светлината. Моралният и духовният живот подразбират изобилие на светлина, която внася дух и разположение у човека. Тази светлина се отразява благоприятно върху развитието на човешкия мозък.

(5/ стр. 141, 142)

Ученикът… е твърд като канара. Никой не е в състояние да разколебае неговата вяра и убежденията му. (5/ стр. 177)

Докато човек се окислява, докато се тревожи, процесите на неговия живот не са организирани, т.е. не са завършени. Човек може да има много незавършени процеси в себе си, но покрай тях трябва да има и някои завършени. Завършените процеси у човека представят неговото верую и убеждение, както и неговите идеи. Човек без идея, без верую, без убеждение, без идеал живее в незавършени процеси. Всички експлозии, които причиняват страдания и нещастия на хората, стават все в незавършените процеси. Ние трябва да поставим основата на своя живот върху завършените процеси, за да работим съзнателно и с незавършените. (5/ стр. 191)

Човек може да разчита само на Божественото в себе си като на нещо устойчиво, неизменно.

(5/ стр. 230)

Изобщо каквото правите, всичко трябва да минава през вашия ум и сърце едновременно, защото у човека има хубави работи, но има и лоши, от които сам трябва да се пази. Лошото трябва да се изкорени и да се изхвърли навън. Човешката душа трябва съвършено да се изчисти, да се освободи от всички плевели. (5/ стр. 231)

Ученикът трябва да разбира физическия живот, за да може разумно да се справя с борбата, която изпъква между физическия и духовния живот, т.е. между плътта и духа. Плътският живот разрушава красивото, което човек е съградил в себе си. Той представя червейчета, които влизат в корените на дървото и прегризват малките коренчета, докато един ден цялото дърво изсъхне.

(5/ стр. 259)

Човек, на когото съзнанието е пробудено, никога не може да умре. (5/ стр. 269)

И тъй, искате ли да прогресирате, пазете единство на съзнанието си. Докато минавате през противоречия, мъчнотии и недоразумения, вие всякога ще се натъквате на прекъсвания на съзнанието си. Значи докато човек живее физически, всякога ще се натъква на прекъсвания на съзнанието, което води към мрак и тъмнина. Влезе ли в духовния свят, човек се радва вече на единство на съзнанието си. Дето е запазено единство на съзнанието, там владее пълна светлина.

(5/ стр. 272)

Всеки човек сам трябва да мисли и да чувствува, да не се обляга на други хора. (5/ стр. 283)

Човек трябва да владее очите си, езика си, ръцете си, както и всички останали удове. Чрез разумността си човек може да владее, да управлява всички свои удове. Първоначалните познания, които се дават на ученика, се заключават във владане на езика, на очите, на ръцете, на краката. Ученикът трябва да има правилни, красиви движения. Днес нито ходенето, нито гледането, нито яденето на човека е правилно. (5/ стр. 293)

Първото нещо, което се изисква от вас е да бъдете строители. Каквато работа и да ви дадат, да можете да я направите тъй точно, така добре като добри зидари. Ще опнете конеца по права линия и ще започнете да нареждате тухлите една след друга по всички правила на строежа… Както градите къщите си, така ще строите и вашите мисли и чувства да образувате от тях здрава, устойчива сграда. (5/ стр. 294, 295)

Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре. А когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. (6/ стр. 6)

Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Когато изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз. И тогава като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! (6/ стр. 10)

Вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. (6/ стр. 11)

И тъй, най-първо трябва да създадете разположение на ума си. Но това, което вие наричате разположение, по някой път е настроение. Разположението на ума се създава от правилната мисъл. (6/ стр. 24)

Казвам: За да си създадете настроение, или разположение, трябва ви работа. Значи разположението се създава чрез работа. Работата е благородно нещо, тя улеснява създаването на разположения. (6/ стр. 24)

При сегашните условия човек трябва да работи разумно. Той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. Такива криви навици съществуват у всинца ви. Тези навици са животински. За пример, някой път кипвате, искате да си отмъстите някому и казвате: Иде ми да го хвана и да го разкъсам. Това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и днес по навик се пробужда и у вас. Сега обаче вие сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. (6/ стр. 25)

У човека има едно животинско състояние и щом дойде, той трябва да се стреми да използува неговата енергия. То не е вредно; напротив, тия набрали се енергии съставляват почвата, върху която човек живее. (6/ стр. 25)

Човек всякога трябва да разчита на вложеното в него, т.е. в неговата природа. Като казвам човешката природа, включвам и Божественото, Бог, Който е у него. (6/ стр. 26)

Вие ще се стремите най-първо към хармонични мисли, чувства и действия. (6/ стр. 33)

Ще се спреш в себе си и ще си кажеш: Моята мисъл трябва да бъде права! …Мисълта ми трябва да бъде права! Чувствата ми трябва да бъдат прави! Действията ми трябва да бъдат прави! Това трябва да си казвате винаги. Аз трябва да бъда прав и всичките ми прояви трябва да бъдат прави! (6/ стр. 33)

Първото нещо за един човек, който се самосъзнава, е да излезе от тялото си навън и при това всякога да бъде господар на тялото си. Казваш: Не мога да изляза от тялото си навън. Тогава ти си затворник, ти мислиш със своите окови, а не мислиш като свободен човек. (6/ стр. 52)

Дотогава, докато човек е свързан със своя личен живот или докато той е свързан със своя семеен живот, или с обществения живот, или с човешкия живот, той е все ограничен. Това са четири положения, които трябва да надраснете.

(6/ стр. 52)

Имайте предвид следното правило: никога външната среда не може да бъде по-силна от нас.

(6/ стр. 52)

Знаете ли какво нещо е нормален ум? Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в живота. Нормално сърце наричам пък това, което не се дразни от малките работи. (6/ стр. 65)

Постоянно трябва да се калявате, но правилно да се калявате. Мозъкът ви трябва да се кали, да стане гъвкав, еластичен, издръжлив, за да можете да използувате теченията в природата, та като влезете в живота, да бъдете приготвени за всички противоречия, които можете да срещнете, и да излезете победители, а не победени.

(6/ стр. 67)

Много въпроси могат да ви безпокоят, но ще имате една опорна точка, от която никога няма да се отделяте. От тази точка ще разглеждате всички неща в живота си. Щом сте на опорната точка, всички въпроси ще могат да се разрешат; откъснете ли се от тази опорна точка, тогава ще изгубите и мярката. (6/ стр. 80)

Който може да преведе своя ум, своето сърце и своята воля в музика, той създава в себе си силно движение, срещу което никой не може да противостои. (6/ стр. 83)

Всеки ученик като влезе в какъв и да е клас, трябва да има вдъхновение. Нищо друго не трябва да го занимава. Ученик без вдъхновение е мъртъв. Това, че си нямал шапка, обуща, туй са второстепенни работи. Това нищо не значи за ученика. Или пък че си бил болен, че си имал сърцебиене, и това нищо не значи. Вдъхновение имаш ли, там е силата на ученика… (6/ стр. 84)

Имаш ли вдъхновение, всичко се разтваря пред теб. В природата съществува този закон. Виж например как затвореното зърно пробива яката земя. Вдъхновение има в него! …Ако в него нямаше вдъхновение, то щеше да се изгуби в почвата, щеше да загине. И когато ученикът има вдъхновение, дето и да го заровите вие, той пак ще излезе отгоре, ще покълне. Тъй щото този закон трябва да действува у всички ви. Сега първото нещо, за 10 дни наред като ставате сутрин от леглото си, ще кажете вдъхновение! (3 пъти) На обед преди ядене пак ще произнесете думата три пъти и тогава ще ядете. И вечерно време като си лягате, пак ще я произнесете три пъти. Всичко девет пъти на ден. И тъй, ще произнасяте думата вдъхновение десет дни наред по девет пъти. Ще си направите едно малко тефтерче и в него ще си отбелязвате опита. От този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което спечелите, е толкова ценно, че с милиони не можете да го купите. (6/ стр. 84)

Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло… Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. За пример, вие седите в клас и си казвате: Дано се свърши по-скоро часът! Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да свършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е свършване. Да свършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението. То е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите. (6/ стр. 89)

И тъй, първото важно нещо за вас е да се учите на концентриране… Концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума. Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача. Ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нищо. Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща, ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума. Те играят важна роля в живота на ученика. (6/ стр. 94)

Първо ще се стремите чрез концентриране да се справяте, да елиминирате, т.е. да отстранявате, всички кармически недъзи от себе си.

(6/ стр. 95)

Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат; когато пък концентрирането на ума е силно, страхът е изключен. (6/ стр. 95)

У човешкия ум, у човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат на дървото на живота, каквито и бури да се явят.

(6/ стр. 101)

Следователно у вас трябва да се създаде постоянство, черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях за да дойдат до някои малки резултати, са работили по 20-30 години върху известни задачи. Това вече е постоянство… Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство!

(6/ стр. 105)

Човек всякога трябва да бъде изправен пред съвестта си. (6/ стр. 107)

Вие трябва да бъдете доволни от характера си, да се проявявате естествено, такива, каквито природата ви е създала. Аз наричам естествено положение това човек да бъде доволен сам от себе си. (6/ стр. 107)

Ако искаш да се оглеждаш, морето не трябва да е само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира какво трябва да бъде неговото състояние, сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятствува на човешкия дух да види своя образ. Щом ние не можем да се огледваме, ние губим посоката на своето движение. Когато човек се оглежда, аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ. (6/ стр. 114)

Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал. В това седи вашето достойнство. И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз. И в такъв случай ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят. (6/ стр. 122)

Та във вашия ум идеите всякога трябва да бъдат положителни. (6/ стр. 128)

Като ви се говори за изпитания, някои казват: Неприятни неща са тия да бъде човек на изпитания. Не, не са неприятни. Човек сам даже трябва да се изпитва. Ами ако аз не изпитвам себе си, мога ли да се позная? Ако аз само кажа, че мога да плавам, но не се опитвам да плавам, това знание ли е? (6/ стр. 130)

Всяко упражнение, всяко движение, всяко действие, каквото и да е то, трябва да е разумно, да е обосновано на някакъв закон. (6/ стр. 132)

Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма. И всичките химикали, всичките елементи са там. Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива… Тъй щото вие трябва да влизате по-често в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: Излез де! Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си. Само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук!

(6/ стр. 133)

Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви… да я приемете. Не отлагайте, приемете я веднага. Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас. Бъдете всякога трезви да ги използувате. (6/ стр. 134)

Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните от какъв характер са те. (6/ стр. 134)

И на вас предстои да се борите с ред противоположни сили в света, но трябва да бъдете разумни, т.е. трябва да разбирате закона на внушението. Този закон изисква чистота на мисълта. Всякога трябва да имате чиста и ясна мисъл. Никакво раздвояване на ума! Раздвояването ще дойде, но не го допущайте да вземе място у вас. В момента, в който допуснете раздвояването, ще изгубите своето равновесие. (6/ стр. 138, 139)

Като хора, вие не трябва да давате място на страха. В животинското царство у по-нисшите животни страхът си има място, но за човека, който е тръгнал в Божествения път, страхът често ще бъде спънка. (6/ стр. 139)

И тъй, вие трябва да ликвидирате с всички наследствени прояви и мисли, които се зараждат в ума ви. Най-малко 50% от тези прояви са наследствени и по закона на внушението вие може да ги изхвърлите. Как? За пример, някой ден нямате разположение на духа и казвате: Не ми се учи днес. Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни пред масата си нищо повече! Че не ти се учи, това е внушение, закон на повторение. Ти си отлагал много пъти и днес казваш: Нямам настроение да уча. Не, ще седнеш да учиш, без да чакаш настроение! Срещу това внушение и вие употребете едно ваше внушение. Да кажем, че нямате разположение да отидете някъде. Какво трябва да направите? Повтаряйте цял час наред: ще отида, ще отида… Като повтаряте тези думи цял час наред, най-после ще отидете на това място. После направете друг опит. Имате силно желание да отидете някъде, но това отиване няма да ви ползува никак. Кажете си тогава: няма да отида, няма да отида… И ще видите, че няма да отидете. След като повтаряте една дума няколко пъти, ще имате резултат. Колко пъти трябва да се повтори една дума? Има известни числа: 100, 200, 300 и повече пъти. Това повтаряне представлява един цикъл около вас и с това се образува една сила, която дава подтик да бъде движението ви за или против, т. е. или в положителен, или в отрицателен смисъл, което е за ваше добро.

(6/ стр. 139, 140)

Правете наблюдения. Щом мислите и във вас има известно безпокойство, то винаги се дължи на сърцето. Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има безпокойство. Когато умът работи, тогава в човека има чистота, той е тих, спокоен и невъзмутим. Всичко това повдига човека. Та ще знаете: когато умът работи сам, човек всякога е тих, а когато сърцето ръководи, човек всякога се намира в едно тревожно състояние. Той ту едно решава, ту друго решава, едно предприеме днес, утре го сменя. Той все прави нещо и все го недоправя. (6/ стр. 143)

Вие ще употребите за сърцето си онзи пример за циганката, на която детето се разболяло, та казвало на майка си: Мамо, геврече искам! Ще купим, мама, ще купим! Халвица, мамо! Ще купим, мама, ще купим! Смокини, орехи, ябълки всичко искало то и тя все му казвала: Ще купим, мама, ще купим! Най-после то умряло и циганката казала: Е, мама, поне от всичко си хапна! Като дойде едно такова фалшиво желание в сърцето ви, ще кажете: Ще бъде, ще бъде! и там го оставете. И като умре вашето циганче, това показва, че вашето по-нисше състояние се е трансформирало в по-висше. Тогава ще си кажете: Действително всичко постигнах. Това значи, че си постигнал да трансформираш своите желания. (6/ стр. 144)

Ако искате да развиете ума си, непременно трябва да имате чистота. Какво се подразбира под думата чистота? Чистота в кръвта, чистота във всички сили, които действуват във вас.

(6/ стр. 146)

Значи всички сили във вас трябва да бъдат първични, а не смесени. С тях трябва да работите сега. И тия сили хората изразяват с думите да се обичаме, да бъдем разумни и т.н. (6/ стр. 146)

Да кажете, че можете да направите всичко, това значи, че не разбирате закона. Ще кажете: Аз мога да направя всичко, което е разумно. Кажете ли така, законът работи отлично. (6/ стр. 162)

Не трябва да ви смущават нито положителните, нито отрицателните мисли в живота. Те не трябва да хвърлят никаква сянка в ума ви.

(6/ стр. 192)

Дръжте постоянно в ума си мисълта, че всичко в света е разумно. Отиваш някъде, спънеш се, паднеш, удариш главата си, кажи: Разумно е това падане. Има ред учени хора, които при падане са разрешили много важни въпроси… Ще знаете: паднете ли, разрешавайте въпроса философски. Ако падне умен човек, той все ще разреши някой важен въпрос, но ако падне някой прост човек, той ще каже: Сега ли трябваше да падна?

(6/ стр. 194)

Ако на духовния човек се случи нещастие, той изведнъж ще се домогне до някоя духовна истина, ще забрави своето нещастие и ще благодари на Бога. Ако на глупавия се случи някакво нещастие, той ще каже: Все на мен ли се случват такива работи? Той ще роптае против съдба, против условия на живота и т.н. (6/ стр. 195)

Едновременно човек расте в сърцето и в ума си, т.е. в чувствата и в мислите си. Когато расте сърдечно, той развива добродетели, които съграждат характера му. Когато расте умствено, той развива своите дарби и способности. Сърдечните материали са едни, умствените други, но разумният човек, който разбира законите на природата, изважда и едните, и другите от светлината.

(7/ стр. 32)

Окултните науки идат днес да ни покажат, че ако разбираме законите на природата и вървим съобразно тях, ще можем и най-неблагоприятните условия да превърнем в благоприятни и по този начин да подобрим живота си. (7/ стр. 37, 38)

Доволството не седи във външното положение, което човек заема. Силата, доволството в живота на човека седят в неговото съзнание. Колкото по-високо седи човек по съзнание, толкова по-голямо е неговото доволство. (7/ стр. 52)

Да настояваш със своите добродетели това е най-високото положение, до което човек може да дойде. Този е пътят, по който човек може да реализира своите желания, а не със съмнения, с колебания, с ред отрицателни качества. (7/ стр. 75)

Не мислете, че който отстъпва, е слаб човек. В съзнателното отстъпване се крие благородството на човека. (7/ стр. 112)

Противоречията се дължат на степента на съзнанието, до което е достигнал даден човек… Колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-малко са и противоречията в неговия живот. (7/ стр. 124)

Някой се хвали, че има силна памет. Щом има силна памет, нека си спомни де е бил преди 100, 200 или 500 години. Който е развил Божественото съзнание в себе си, той ще помни миналото си, но ще предвижда и бъдещето. (7/ стр. 125)

Ако искате да станете виден човек, ако искате да станете учен човек, ако искате да станете силен човек, да създадете нещо, вие трябва да бъдете абсолютно чисти! (7/ стр. 144)

За да дойде човек до положение да възстанови своя първичен образ, той трябва да използува Божественото, което е вложено в него. За тази цел той трябва да се домогне до онази свещена наука, която е в него. Тази наука отвън не се преподава, тя се изучава отвътре. (7/ стр. 151)

Ние сме изоставили развитието на своето сърце и следователно трябва да се повърнем към този основен принцип да развием и облагородим сърцето си. Злото не се гнезди в ума, а в сърцето.

(8/ стр. 21, 22)

Не казвам, че човек не трябва да желае да стане цар или царица. Но кому? На себе си, на своя ум, на своето сърце, на своята воля. Как са вашите поданици вашите мисли, чувства и желания, подчинили ли сте ги, турили ли сте ред и порядък в себе си? (8/ стр. 23)

Преобразуванието следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато стане това преобразувание, ще почувствуваме, че у нас има известна вътрешна сила.

(8/ стр. 25)

Светът ти казва като онази жена: Ела с мене, аз съм много хубава, инак ще влезеш в затвора; изпитва те дали ще се изкусиш, или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. (8/ стр. 80, 81)

Когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон между вашия ум и вашето сърце да има равновесие.

(8/ стр. 82)

Думата възкресение заключава една велика идея в себе си. Тя съдържа Божествени тайни. Да възкръснеш това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. И как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща? (8/ стр. 113)

И тъй, турете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си и след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание да размишлявате върху тази велика проблема: защо сте на земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос… (8/ стр. 132, 133)

Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли да мисли и разсъждава, става щастлив и невъзможните по-рано неща в живота почват да стават възможни.

(8/ стр. 140)

И когато имате способността да мислите, да действувате и да създавате, вие имате преимущество, скрито в себе си, имате богатства, рудница, която трябва да разработите вашия ум, вашата воля. (8/ стр. 141)

И вие, когато видите дявола, недейте му тропа с крак, той не се плаши; той се плаши само от хора, които имат ум и воля, ръцете на които са развързани. (8/ стр. 146)

Има хора, които не обичат да отварят устата си, само мълчат. Разбирам да мълчиш, но кога? Когато си гневен, когато искаш да обидиш човека, когато завиждаш; но когато си радостен, когато трябва да се каже утешителна дума, отвори устата си и я кажи. (8/ стр. 164)

…На Апостолите Христос не им даде власт да властвуват над хората, а над лошите духове. Всеки от нас трябва да властвува над тях. Който не разбира този Божествен закон, всякога ще прави погрешки, ще има засади от тия духове, оттук или оттам. Хората имат разни методи за заканване срещу духовете, но духовете от това не ги е страх, тях не ги е страх от тояги, нито от думи. За да имаш власт над един такъв нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости. Имаш ли ги, може да си учен, философ, министър, ти ще бъдеш техен роб… Нямаш ли техните слабости, ти си техен господар. (8/ стр. 171)

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. Ако обичате да полъгвате, всички духове на лъжата са наоколо вас, те са на гости у вас, вие ги привличате. Ако обичате да злорадствувате, всички духове, които злорадствуват, са тъй също около вас. И ако бихте били ясновидци, бихте видели, че във вашите къщи има цели орди от тях, които само ядат и пият. Ако мразите, всичките духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. Ето защо умират хората. (8/ стр. 172)

Когато се уравновесим, когато дойдем да разбираме какво желаем, какво искаме и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на земята колкото време искаме 100, 500, 1000 години и ще можем да заминем пак, когато искаме от нас зависи. (8/ стр. 175)

Силата е там да се чувствуваш господар на лошите духове, да им кажеш да те слушат… Силата на човека е вътре в него, там той трябва да обърне своето внимание. Всеки от вас трябва да се завземе да контролира тия духове… Не можете да станете господар на своя живот, докато не се научите да управлявате тия духове. (8/ стр. 177)

Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвувате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от светлината. Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Що е обръщане? Вие сега сте обърнати към Бога с гърба, във вашия свят има тъмнота; направете кръгом и се обърнете с лицето си към Господа. Без обръщане към Него не може… Второто необходимо нещо е покаянието преглеждане, ликвидиране на сметката… Прощение и спасение са две неща свързани. Туй, което наричаме спасение в християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на обръщане и покаяние към Христа. Той казва: Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш … Четвъртата стъпка е възраждане… Възраждането е процес на цъфтене и връзване. Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и ново раждане петото. В новото раждане човек се освобождава от кармическия закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властвува над вас. Само в тази пета стъпка може да господарувате над лошите духове… (8/ стр. 177, 178)

Та имате сега метода, как да властвувате над лошите духове, да нямате техните слабости. Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас. Затуй изхвърлете всички тия слабости из себе си. (8/ стр. 180)

Киселицата ябълка може да се присади с доброкачествена присадка и да дава добри плодове. Значи разумният човек може да присади доброто в себе си. (9/ стр. 180)

Като ученици на Великия живот, вие трябва да се откажете от думата обезсърчаване. Знайте, че и при най-мъчните условия човек може да се развива правилно. (9/ стр. 14)

По естество на материята, от която е направен, човек е променчив, но по дух той е устойчив и постоянен. Дайте предимство на духа в себе си, за да не грешите. (9/ стр. 14)

Като ученици, вие трябва да гледате оптимистически на живота. Каквото и да ви се случи, приемайте го с радост. (9/ стр. 15)

Страданията представят известни напрежения, чрез които се изпитва силата на човешкия характер, както и силата на неговата морална устойчивост. Който не може да издържа на страдания, той няма здрав морален гръбнак. Ако човек не може да понася ударите и напреженията на страданията, още по-малко би могъл да издържа напреженията на доброто, което е по-силно от напреженията на страданията. За да се кали за напреженията на доброто, човек минава през страдания. Един ден, когато се кали в издържане на страданията, последните го напущат. (8/ стр. 37)

Като ученици, вие трябва да изучавате действието на положителните и отрицателни сили върху своя физически и психически живот, за да се справяте разумно с тях. (9/ стр. 82)

Разумният човек се познава по това, че еднакво използува и добрите, и лошите сили. (9/ стр. 86)

Мъчнотиите и несгодите са тежести, които произвеждат напрежение. Казват за някого, че има морален гръбнак, т.е. устоява на мъчнотиите. Моралният гръбнак е лостът, с който човек повдига своите тежести. Колко дебел и як трябва да бъде човешкият лост, за да издържа на тежестите в живота? Тази величина е неизвестна хикс и всеки трябва да я реши за себе си. (9/ стр. 90, 91)

Какво прави цигуларят, когато се намери пред известно затруднение? Той взима цигулката и свири. Вземете и вие вашата цигулка сърцето си и започнете да свирите. Впрегнете ума си на работа, т.е. вашия цигулар, и свирете. Ако не свирите и не учите, ще се обезсърчите. Всяко обезсърчаване води до големи противоречия. Съзнателната работа ще ви спаси от мъчнотиите в живота. (9/ стр. 99, 100)

Който може да се справи със своето недоволство, той лесно се справя с недоволството на другите. (9/ стр. 103)

Преди да бъде добър, човек трябва да бъде силен, да уповава на себе си. Отвън може да му съдействуват, но той трябва да уповава на себе си, на своите вътрешни сили. (9/ стр. 142)

Като ученици, вие трябва да изучавате закона на равновесието, чрез който можете да регулирате силите на ума и на сърцето си. Волята се явява като равнодействуваща между силите на ума и на сърцето. Обаче има случаи, когато умът и сърцето действуват сами. Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е. мислите трябва да регулират чувствата. (9/ стр. 149, 150)

Да бъде човек здрав, умен, добър, това значи да има сили в себе си да издържа на противодействията, които среща в природата. (9/ стр. 156)

Да открие човек своите дарби, това значи да е дошъл до пробуждане на съзнанието си. Който е проявил висшето си съзнание, минава за гениален. Той сам открива дарбите си, а не очаква на хората да го признаят за гениален. Той познава себе си и не се лъже в своите прояви. Съзнае ли своите дарби, човек сам се издига. (9/ стр. 211)

Човек трябва да яде, за да поддържа живота си, но той ще живее, докато мисли, чувствува, и действува. При това в мислите, в чувствата и в постъпките му трябва да има непрекъснато движение. Движението не подразбира анархия. Щом между мислите, чувствата и постъпките настане анархия, това показва, че вътрешната връзка между тях е прекъсната. За да не дойдете до тази анархия, пазете връзката между своите мисли, чувства и постъпки. (9/ стр. 225)

Защо душата дава някакво нареждане, а човек не може да го изпълни? Защото е изгубил връзката си със своята душа.Тя е изгубила мястото си. Дойде ли до това положение, човек става вече немощен, няма дух, сила, подтик. Той се намира в положението на кукла, т.е. има форма, но без съдържание. За да не изпада в това положение, човек трябва да държи връзката си с душата. Мост, посредник или връзка между душата и самия човек е вярата в Бога. Изгуби ли вярата си, човек губи и равновесието си. (9/ стр. 282, 283)

Всеки може да бъде виртуоз, да свири на своята цигулка тялото си. За тази цел той трябва да знае законите на своя ум, на своето сърце и на своето тяло, да знае как да огъва и проточва силите, които действуват в тях. (9/ стр. 285)

Човек трябва да бъде господар на своята мисъл, на своето знание, никой да не е в състояние да прекъсва мисълта му… (9/ стр. 289)

Школата, която следвате, разполага с правила, закони и методи. Ако ги прилагате правилно, вие ще преобразите лицето си. (10/ стр. 14)

В човека се крият мощни, незнайни сили. Незнайното в човека работи постоянно в неговото съзнание. Хората проявяват своите обикновени сили, понеже не вървят в Божествения път, дето работят живите, мощни сили. Свържете се с незнайното, което се проявява чрез подсъзнанието. (10/ стр. 32)

Значи вътрешното съзнание в човека, т.е. подсъзнанието му, решава и най-мъчните задачи.

(10/ стр. 32)

За да придобием изкуството да живеем добре, всеки ден трябва да прекарваме в размишление и работа, да сме готови за всичко, което ни се случва. (10/ стр. 51)

Който е разбрал живота, той е готов за всякаква работа, за всякакъв труд и мъчение. Той казва: Пратете ме, дето искате, готов съм на всичко. Той може и слуга да стане, и в ада да слезе, и на небето да отиде навсякъде може да живее. Който не е разбрал законите, той търси охолния живот. Той иска да отиде на небето, да живее между ангелите и светиите. (10/ стр. 51)

Има думи в езика, които, произнесени правилно, могат да събудят известни сили в човека. Ако само с една дума можете да нарушите равновесието на човека, защо с една дума да не предизвикате Любовта в себе си да се прояви с всичката си сила и мощ? (10/ стр. 57)

Малката река всеки може да я отбие от пътя й, но голямата река никой не може да отбие. Малките блата всеки може да пресуши, но големия океан никой не може да пресуши… Когато някои питат могат ли да устоят на условията на живота, казвам: ако твоето верую е като малка река, всеки може да те отбие от него; ако твоето верую е голяма река с мощна сила, никой не може да те отбие от него. (10/ стр. 72, 73)

Всеки трябва да разбира това, което е вложено в него. (10/ стр. 79)

Ти трябва да разбираш силите, които действуват и противодействуват върху тебе. (10/ стр. 80)

Необходимо е да имаш мощна мисъл.

(10/ стр. 92)

Който живее с религиозни разбирания, казва: Съдбата е такава. Съдбата е едно, а работата друго. Каквато и да е съдбата ти, ще работиш.

(10/ стр. 153)

Ако човек знае законите, които управляват живота, той може да предизвика онова истинско знание, дълбоко скрито в него. Ако не знае законите, той може да предизвика най-голямото зло в себе си. (10/ стр. 205)

Ти можеш да предизвикаш най-лошите чувства в себе си, както и най-добрите. Новата наука се стреми именно към това във всеки даден случай човек да предизвика доброто в себе си. За да се предизвика доброто, човек трябва да знае езика на природата. (10/ стр. 205)

Има неща, които сме създали тях ние трябва да подчиним на себе си. Всичко останало, което ние не сме създали, трябва да го изучаваме и да му се подчиняваме. (10/ стр. 207)

Трябва ви една канара на убеждението, която нито бурите, нито дъждовете да разклатят. Нашето убеждение, това е твърдата почва, която не може да се разклати. (10/ стр. 214)

Единственото мощно нещо в човека е неговата душа безсмъртният принцип в живота. Умът и сърцето му са нейни служители. Душата наричат с много имена, но аз я наричам разумният принцип… Когато душата присъствува в човека, умът му е светъл и благороден, а сърцето добро и благо. (10/ стр. 240)

Най-първо трябва да имате едно приятно настроение. А за да имате туй приятно настроение, трябва да имате музика в душата си. Туй музикално настроение трябва да го държите. (11/3:5)

Няма сила, която може да ни извади от релсите навън. Няма никой, който да може да ни хване за ухото и да ни накара да сгрешим. Ние грешим по собствена воля, по собствено желание. (11/4:7)

Положителното учение, окултното учение се изразява в радостта, а другото е само сянка. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии, всякога трябва да се радваме. (11/7:10, 11)

Аз не искам да ви направя изведнъж весели, защото аз зная какъв е законът. Голямата радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля да можете тази радост да я владате, да остава постоянно в душата ви. (11/7:12)

Каквото мислите, това ставате. (11/ стр. 9)

У човека има двама души: онзи, който се сърди и бърза — той е обективният човек, той бърза да си свърши там работата… Ти ще го укротиш, ще му кажеш: “Слушай, аз те управлявам. Ти си слуга, аз съм господар.” (11/11:13)

Съзнанието и самосъзнанието, това включва само рамките на човешкия живот. То е живот на постоянните, вечни промени, на скръб и радост. Скръб и радост, днес печелиш, утре губиш… Следователно растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието — то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят и ще започне новият живот, живот на хармония…

(11/14:5)

При най-големи обиди, бури, нещастия да се не размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш на този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае… (11/16:34)

Но преди всичко ни трябва една Божествена Мъдрост да владеем най-малките недостатъци в себе си. (11/16:37)

Някой се гневи, иска да въздържа гнева си. Не да спреш гнева, но да превърнеш този гняв в даден момент на една енергия и да използуваш тази енергия. Гневът от окултно гледище е една енергия. Не се стремете да унищожите вашия гняв. “Гневете се, но не съгрешавайте”… У гневливия човек се заражда енергия да работи. (11/17:21)

А важно е за вас да укрепнете по дух! Аз желая всички ученици да имате воля, стремеж съзнателно да укрепнете. (11/20:26)

Светът е по-активен от вас, черпи от вас. Ето защо вие не трябва само да развивате чувствата си, да ставате чувствителни, но трябва да имате знания, да развивате волята и ума си. Не трябва да бъдете слабохарактерни. (11/22:25)

Ти искаш да станеш окултен ученик. Ще ти дадем една задача да спечелиш за един месец 1000 лева, а нямаш нито 5 пари… Ще каже някой: Ама как ще ги спечелим? — Е, това е една от задачите. Може да дадем някому задача да нарисува една картина или в една година да се научи да свири на цигулка. Вие сте чудни! Ще ви се дадат невъзможни неща и ако ги превъзмогнете, това показва, че имате воля и можете да събудите ония скрити окултни сили във вас да работят.

(11/24:9)

Всички, които се заемат да изучават окултната наука, трябва да умеят да се концентрират в даден момент. Без туй концентриране вие не може да минете нито една крачка напред. (11/26:6)

Дойде някой беден човек, кесията ти е пълна, но не ти се дава. Вътре в тебе един ти казва “дай”, друг ти казва “не давай” — ти са раздвояваш. Кое е тогава човекът? Човекът не е там, в тия двамата, които спорят. Ти казваш: Аз имам разположение. — Не, в разположението не си ти. — Нямам разположение. — И в неразположението не си ти. Не се лъжете. Ако ти си в разположението и ако ти си в неразположението, ти си раздвоен. Онзи, който седи и наблюдава разположението и неразположението, и може да ги възприема, това е човекът. Щом искаш да помагаш на някой беден човек, ще кажеш: Да, аз не съм разположен, но ще направя обратното, ще дам. — Някой път си разположен, ще кажеш: Ще дам не защото съм разположен, но защото е право да дам.

(11/29:10)

Щом човек прави разлика между разположение и неразположение, той всякога ще закъснее в своя избор. (11/29:11)

Не се водете по настроения. Настроението е един особен свят, свят на илюзии. (11/29:11)

Не мислете, че в света, в който живеете, можете да бъдете свободни. Не! Този свят, дето живеем, е свят на борби, такива преплитания стават, че вие не можете да бъдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бъдете самостоятелни във вашата мисъл. Не, вие се лъжете. Борбата е от толкова векове, от толкова хиляди години и вие можете да бъдете под хиляди преплитания. За вас е важно само да знаете кои влияния да използувате. Тук е вашето спасение. Или казано на християнки език, за вас е важно да познаете в дадения случай една мисъл на вашия Учител ли е или не, на Христа ли принадлежи или не. (11/30:17, 18)

…В дълбочината на вашата душа вие трябва да бъдете чисти. Много пъти по повърхността на съзнанието ви ще станат пертурбации, това е в реда на нещата, но в дълбочината на вашето съзнание трябва да има единство. (11/32:13)

Всичките ни дела трябва да бъдат изправни. Значи на този, на когото искам да направя зло, ще му направя едно добро, ще му напиша едно хубаво писъмце и ще го зарадвам. Тъй ще бъде!

(11/32:14, 15)

И тъй, всяко едно криво желание е една крива връзка, която свързва душата с материята, а всяка връзка ограничава човека. Желанията, които имате, всякога трябва да бъдат свободни, да не ви връзват. Имайте желания, но не се връзвайте!

(11/34:7)

И тъй, на млади и на стари казвам: преди всичко вие трябва да бъдете такава реалност за себе си, че нищо в света да не е в състояние да ви разклати или измести. Ако има такава сила, която е в състояние да измести Божественото у вас, това показва, че нямате Любов. (12/ стр. 29, 30)

Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла — и това не трябва да ви смущава. За вас е важно Любовта ви към Бога да е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага и желания. (12/ стр. 34)

Сега под думата човек аз разбирам сбор от всички добродетели. Който няма този сбор от добродетели, той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. (12/ стр. 56)

Щом човек мисли правилно, той ще може и правилно да си въздействува. (12/ стр. 75)

Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си. (12/ стр. 75)

Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си ония качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека. Това, което върви с човека, е негово. (12/ стр. 95)

Всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка трябва да се анализират, да се види кои от тях са животински, кои човешки и кои Божествени. След това човек трябва да ги отдели едни от други, както се отделят металите от примесите, или от елементите, с които са съединени. И най-после след като е отделил и класифицирал желанията според техните места, да вземе от тях само Божествените. Има желания, които не са потребни за човека — тях той ще остави настрана. Има желания, които му са необходими — тях той ще употреби като градиво при строежа на Божественото здание. (12/ стр. 126)

Силата на мисълта седи в добрите мисли, а не в многото мислене. Да мисли човек много, това подразбира да се грижи, а грижата нищо не принася. (12/ стр. 190)

И тъй, хората трябва да разберат дълбокия смисъл на живота. Дойдат ли до това положение, те от нищо няма да се обиждат, нито пък на похвалите ще се поддават. (12/ стр. 212)

Както при радостите, така и при страданията човек изпитва, проверява и калява себе си.

(12/ стр. 219)

И тъй, главната мисъл на тази беседа е, че и в ада, и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая.

(12/ стр. 249)

Всеки трябва да има здрава, трезва мисъл, която от нищо да не се разколебава. (12/ стр. 251)

Разумният човек изобщо може да създаде в себе си характер, може да си изработи такова верую, което да почива на принципите на великата Истина. (13/ стр. 6)

Истинският човек се познава при неблагоприятните условия на живота, а не при благоприятните. Вярата на човека се изпитва при най-големите противоречия. (13/ стр. 23)

Тъй щото трябва да се заемете сериозно да обработвате излишната енергия в себе си. Като я обработите, тя ще се превърне в жив капитал.

(13/ стр. 48)

Вие често се поддавате на афекции и мислите, че те са присъщи на вашето естество. Като ги изучавате внимателно, ще видите, че те са сили извън вас, които не съставят неразделна част от вашия вътрешен живот. (13/ стр. 101)

Обезсърчението ще дойде при вас, ще ви посети, но приемете го само като гост да дойде и да си отиде, не го задържайте дълго време при себе си. (13/стр. 109)

От най-дълбока древност на учениците се е препоръчвало мълчание, докато развият в себе си деликатност, внимателност, да разбират де какво да говорят. Всеки ученик, който е постъпвал в школата на Питагора, е трябвало цели три години да мълчи. Мълчанието е било първото качество, което ученикът е трябвало да развива. Не е лесно човек съзнателно да си наложи мълчание. Египтяните са мълчали като риби. Силни хора са били те. Докато спазвали закона на мълчанието, египтяните били силни хора. Щом нарушили този закон, те загубили силата си. (13/ стр. 122, 123)

Всеки от вас трябва да има свещ, която като се изнесе вън в бурна нощ, да не гасне. На мнозина свещите изгасват в бурите на живота. Свещта представя човешкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свещта на човека е изгаснала. При това положение той забърква пътя, няма светлина в съзнанието си и е готов да спре, да чака спасение отвън. (13/ стр. 128)

Ако веруюто ви всеки ден се закрепва и ако светлината на съзнанието ви всеки ден се увеличава и не гасне в бурите на живота, вие се повдигате. (13/ стр. 128)

В индуската философия има едно изречение, което казва: “Убий всяко желание в себе си!” В християнската философия пък е казано: “Убий плътта си!” Според мене и едното, и другото изречение са криво преведени. Защо? Природата не търпи никакви убийства. Каквото има в човека, природата го е вложила. Как може тогава тя да убива сама себе си? Когато се натъкнете на някое низко желание в себе си, не го убивайте, не го коренете, но върху него присадете едно добро желание… Не е лесно човек да изкорени желанията си. Ако изкорените едно желание, ще израсте друго. Който има повече низши желания в себе си, но пожелае да се развива духовно, той трябва да научи закона на присаждането.

(13/ стр. 147)

От ученика се изисква всеки ден да уяква духом. Щом духът му се засилва, той може повече да издържа и по-лесно да решава задачите си. Бъдете силни по дух и всичко, каквото желаете, ще постигнете. (13/ стр. 150)

Когато омразата похлопа на сърцето ви, вие ще отворите вратата си, ще я погледнете и ще й кажете: Аз отивам на работа, нямам време да се занимавам с тебе. Ако не искаш да се върнеш, влез в стаята на миналото и чакай колкото искаш. — Според закона на кармата тя ще остане да чака, докато се върнете. В това време вие ще се разговаряте с Любовта… (13/ стр. 158)

Миналото е всякога тежко. Щом дойдете до миналото си, всички страдате, всички се оплаквате. Човек трябва да бъде герой, да се справи със своето минало. Той сам е създал миналото си, сам ще се справи с него. Няма защо да се страхува от него. (13/ стр. 158)

Тъкмо размишлявате върху Любовта, дойде в ума ви мисълта, че от вас човек не може да стане. Щом тази мисъл ви посети, веднага станете на крака и кажете: Добре дошла! Заповядай в стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си. — В това време ще видите, че нов човек може да стане от вас. Спокойно вършете работата си, а тази мисъл, неканената гостенка, нека чака в стаята на миналото… Ще ви почака известно време и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла. (13/ стр. 158, 159)

Каквото мисли човек, това придобива.

(13/ стр. 159)

Човек трябва да бъде разумен, да се издигне над дребнавостите в живота… Те не внасят нито мир, нито радост в човешката душа. (13/ стр. 160)

Всеки човек трябва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство в себе си и да престане да се занимава с външните работи, с външния свят. Дойде ли до това състояние на душата, човек нито скърби, нито се радва.

(13/ стр. 189)

Дръжте се за тихото, за великото в себе си, в което се крие животът. Що се отнася до скърбите и радостите, кажете: Такава е била Волята Божия! Бог е наредил всичко за добро. (13/ стр. 190)

Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде доволен от живота си. Ставаш сутрин, бъди доволен, че си станал. Боли те единият крак — бъди доволен и благодари, че само единият крак те боли, а не и двата. Ако те болят краката, благодари, че поне ръцете не те болят. Ако те болят ръцете и краката и не можеш да станеш от леглото, благодари, че можеш да се молиш. Като се молиш четири-пет часа, ще се развърже едната ти ръка. Като се молиш още четири-пет часа, ще се развърже другата ти ръка. След това ще се развърже единият ти крак, после вторият и няма да забележиш как ще се развърже тялото ти и ще станеш от леглото си здрав, доволен, че можеш да се молиш на Бога така, както никога не си се молил. Не са лесни тези упражнения. Те изискват воля, усилие. Мъчно е човек да бъде благодарен, доволен при всички условия на живота си, но трябва да работи в това направление, да развие тази черта в себе си. (13/ стр. 214)

Мнозина дават външен израз, че са доволни от условията си. Те се усмихват и казват, че са благодарни, но това е привидно. Човек вътрешно трябва да бъде доволен, вътрешно трябва да се усмихва… (13/ стр. 214)

Изпитанията ще минат и ще заминат, но вие не трябва да се смущавате. (13/ стр. 232)

Съмнението неизбежно ще дойде, но вие не трябва да го държите дълго време в себе си.

(13/ стр. 232)

Едно се иска от ученика: да възстанови своето вътрешно равновесие. Ако не успее да направи това, той ще изпадне в положение на пълна индиферентност, при което няма да върви напред, нито назад. За да придобиете вътрешно равновесие, вие трябва да си дадете отчет, колко от мислите и чувствата ви са ваши и колко от тях — чужди. Ваши мисли са тия, които ви са дадени от Бога. Само те могат да ви ползуват. Те са ваш капитал, с който можете да разполагате. С този капитал човек може да расте и да се развива.

(13/ стр. 241)

И тъй, впрегнете тази година ума си на работа да не допущате никаква тъжна мисъл да вземе надмощие над вас. (13/ стр. 288)

Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи. Туй, което ни говори, е толкова красиво! И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си. (14/1:19)

Знайте, че има един морален закон в света, според който когато аз направя една погрешка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, аз я чувствувам в себе си. Има един вътрешен глас, който претегля всичко и ми казва: Толкова липсва на твоята постъпка. — Аз зная всяка своя погрешка… Сега някой дойде при тебе, пита те: Ти мислиш ли, че аз постъпих право? — Няма какво да се турят хората за съдии. Трябва да намерим съдията вътре в себе си, в своята душа и там да се съдим — пред Бога. (14/3:19)

Аз не говоря за тази любов, която вие разбирате, в която се зараждат подозрения, ограничения… Това не е любов, това са примеси, това е окисляване. Аз говоря за онази Божествена Любов, която прониква в човешката душа… Любовта прави човека господар на себе си. Тя не заробва човека. (14/11:21)

Онази Любов, която сега е потребна на съвременното човечество, е Любовта, която носи сила вътре в себе си. Тя е Любовта, която носи мир, разумност и търпение в човешката душа.

(14/12:11)

На всеки един от вас предстои едно велико вътрешно учение: да промени своя живот и вътрешно, и външно — да преобрази напълно себе си. (14/12:26)

У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. (14/13:26)

Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения… Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сили, или качества, с които човек може да работи. (14/13:26)

Вие не можете да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. (14/16:22)

Човек е по-силен от условията на живота, понеже сегашните условия, при които се намира той, са създадени от него. (14/26:13)

Ако можем да живеем един възвишен живот, ще можем да минем през всички изпитания, ще надделеем себе си… (14/26:20)

Ти можеш да бъдеш лекар, жена, дете, всичко можеш да бъдеш и всичко можеш да опиташ, но трябва да бъдеш господар на всички форми, от нищо да не те е страх. (14/28:25)

В каквото положение на живота и да изпаднеш — и при най-бедните условия да живееш, и при най-богатите условия да живееш, да можеш да ги използуваш разумно. Това е великата наука, към която трябва всеки да се стреми. (14/28:25)

В сегашния човек има борба между неговия дух и неговата плът. Защо? Защото вътре в него става един процес на обновление. Когато този процес се завърши в нас, тогава ние ще съзнаем, че можем да бъдем господари на себе си. Засега ние не сме господари на себе си… (14/29:13)

Казвам: По закона на внушението вие може да си внушите да станете не физически големи, а духовно силни. (14/30:21)

Стани господар на твоите мисли, стани господар на твоите чувства, стани господар на онова благородното, което Господ ти е дал! (14/30:38)

Всички вие, които ме слушате, можете моментално да измените вашия живот… (15/ стр. 120)

Вие сега градите ума и сърцето си, сега калите волята си. Сърцата ви и умовете ви не са съградени. Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенствуване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. (15/ стр. 150, 151)

Бог е дал на всеки човек необходимото за живота, дал му е разумните сили, дал му е чувствуването, дал му е воля и казва: “Твоето благо сега се намира в твоите ръце, ще работиш според наставленията.” (15/ стр. 217)

Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си. (15/ стр. 255)

Религиозните хора казват: “Чакай да се усъвършенствуваме, да разберем тази работа, че тогава.” Няма какво да разбираш. Тази работа сега се разрешава, тя е според нашите методи. Ще решиш, туй е извън времето и пространството. Отлагаш ли, значи не си бил силен. Можеш да бъдеш силен всякога, когато искаш. (15/ стр. 302)

Всички тия капризи, честолюбие, недоволство, над всичко туй да се подигнем. Да се подигнем над обикновения живот! (15/ стр. 514)

Ако Любовта е проникнала дълбоко в човешката душа, никаква сила в света не може да отнеме мира, който Бог е вложил в нея; никаква сила в света не е в състояние да отнеме светлината на човешкия ум и топлината на неговото сърце. (16/ стр. 9)

…Като слушат да се говори така, мнозина ще възразят, че човек е свободно, мислещо същество, независимо от условията. Наистина човек е мислещо същество, но той е господар на условията само когато мисли, чувствува и действува правилно. Иначе той е роб и слуга на условията.

(16/ стр. 22)

Големи усилия трябва да прави човек върху себе си, за да превърне отрицателните си качества в положителни и да усили положителните.

(16/ стр. 27)

Голяма сила се иска от човека, за да се справи със злото в себе си. Един начин познавам за това: изпълнение на Божията Воля. (16/ стр. 32)

Устойчивият ученик има убеждение, на което не изменя. Неустойчивият мени убеждението си, той всеки момент е готов да приеме чуждо мнение, да се откаже от убеждението си. Той мисли, че от всичко може да се учи, но всъщност никога не дохожда до познаване на Истината.

(16/ стр. 37)

Свободният човек издържа на всички изпитания. Говори се за свобода, за любов, но ако ви подложат на няколкодневен глад, веднага ще се откажете от идеята, която преследвате. (16/ стр. 60)

Всеки трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля — да не позволява на хората да разполагат с тях. Божественият закон гласи: всеки сам да разполага със себе си.

(16/ стр. 159)

Когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание, върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова първо човек ще вложи в душата си най-важния закон — Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото. Първо Бог, а после ти. (17/ стр. 16)

И тъй, всички хора трябва да работят в подсъзнанието си, да знаят, че всяка добра или лоша мисъл, вложена с вътрешен стремеж и силно желание в подсъзнанието, непременно ще се реализира. (17/ стр. 19)

И тъй, най-важното нещо за човека е да запази чистотата, девствеността и силата на своето сърце и на своя ум. Някой казва: Всички възможности за човека се крият в силата на неговата воля. — Не, силата на волята зависи именно от чистотата на сърцето и от силата на ума. Волята представлява направление на силите на ума и на сърцето в известна посока. (17/ стр. 86)

Който иска да измени коренно живота си, той трябва да придобие дълбоко, положително знание, което да даде нова насока на неговите мисли, чувства и действия. (17/ стр. 270, 271)

…Човека. Той е в постоянна борба в себе си коя идея да вземе надмощие. За да не става тази борба в него, той трябва да даде място само на една свещена идея в себе си. Има ли тази идея, всички други идеи и чувства в него ще се групират около тази свещена идея по законите на групирането. (17/ стр. 276)

Търпението, кротостта, въздържанието, самообладанието, проницателността са качества, които човек сам може да изработи. Има неща, за изработването на които сам човек трябва да залегне. (18/ стр. 25)

Същината на човека е в неизменното… За да се домогне до него, човек трябва да има характер да устоява на всичко. (18/ стр. 161)

Когато човек си внуши, че не може да направи нещо, наистина не може. Като каже, че може да го направи, както каже, така става. Затова и Писанието казва: “Както мисли човек, такъв става”. (18/ стр. 192)

…Запитват къде е тогава свободната воля на човека. Дето има разумност, там има свободна воля. Дето няма разумност, там няма свободна воля. (18/ стр. 198, 199)

От всички се иска да турите ред и порядък в себе си, да се справите с онази компания от духове, които бушуват във вас. (19/ стр. 6)

Как може човек да се домогне до Божествено състояние? За да дойде Божественото състояние, трябва да се справим със себе си. Ако във време на размишление ти се движиш, пипаш носа, ухото си, движиш ръцете и краката си, това показва, че не си придобил Божествено състояние.

(19/ стр. 35)

Така и с мисълта си… човек лесно се мести от едно място на друго, т.е. от неблагоприятни в благоприятни условия на живота. Така той изучава законите на мисълта. (19/ стр. 87)

Казваш: Глупав, слаб човек съм. — Кой ти е крив? Упражнявай се всеки ден и след една година ще станеш силен. (19/ стр. 92)

Като дойде известно страдание върху тебе, да ти е приятно. Ако сгрешиш, пак да ти е приятно. — Защо? — Защото имаш възможност да се изправиш. (19/ стр. 124)

— Не струва да има човек толкова чувствително сърце. — Щом не си доволен от твоето сърце, това показва, че ти чувствуваш болезнено… Ти трябва да имаш такива чувства, че да устояваш на всички бури. При дъжд, при сняг, при буря, при всички промени на времето да бъдеш радостен и весел. (19/ стр. 167)

Казвам: Не допущайте в себе си неща, с които трябва да се борите. Това са омразата, обезсърчението, страхът, злобата, дребнавостите, клюките и др. (19/ стр. 174)

Всеки човек може ако не напълно, поне отчасти да измени живота си. Не казвам да го пресъздаде, но да вникне в себе си и да обработи това, което Бог е вложил в него. (19/ стр. 263)

Вие сами си създавате нещастията. Ако използувате това, което ви е дадено, вие ще имате щастието на ангела. (19/ стр. 319)

Мъчно се минава от стария в новия живот, но ако можеш да се повдигнеш на една стохилядна от милиметъра, това е голямо постижение.

(19/ стр. 324)

Трябва да владееш себе си, да не се поддаваш на никакви обиди и огорчения. (19/ стр. 338)

Свободният е попаднал на своето място и той мисли, чувствува и действува по свобода. Той е господар на положението. Той е като онзи земеделец, който свободно обработва земята и се ползува от нейните плодове. Който не е на мястото си, той е или слуга при лош господар, или в затвора с вериги на ръцете и на краката си… Който се съмнява, който се безпокои, който се гневи, той не е намерил още мястото си. (19/ стр. 342, 343)

Ако можете да използувате енергията на гнева, вие сте разумни хора. (19/ стр. 344)

Лесно мога да определя кой човек се гневи. Достатъчно е да му кажеш няколко обидни думи, за да се разгневи. Който не се гневи лесно, ще чуе обидните думи, ще се усмихне и ще ги отмине.

(19/ стр. 344)

Кое е по-добро: да се бият две неприятелски армии и да убият стотици и хиляди хора или с едно махане на ръката да прекратиш войната? Някога човек изпадне в такова състояние, че започва да воюва със себе си. В резултат на тази война той избива в тялото си около 10-20 милиона клетки. После казва: Победих, но не съм разположен. — Как ще си разположен, когато уби толкова милиона клетки в своя организъм? Ще мине цяла година, докато дойдеш отново на себе си. Обаче след една година пак започваш да воюваш със себе си. Някога се оплакваш и казваш: Много съм неразположен. — Въпреки това считаш, че без война не може. И без война може. Не изразходвай силите си напразно. Бъди разумен. (19/ стр. 350)

В личността се крият най-лошите неща. Тя е израз на егоизъм, на подлизурство, на страх, на измама, на лъжа. И човешката личност е създадена от всичките отрицателни качества в света… Ние трябва в себе си да се освободим от своята личност, не изведнъж, а последователно и разумно. Така да се освободим, щото да не нарушим чувствата, мислите и желанията на нашата душа. Някой казва: Изведнъж да направим това! — Вие не можете изведнъж да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камък по камък, разумно ще снемате, разумно ще изправяте погрешките си и никак няма да се обезсърчавате. (20/4:18, 19)

Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо и ти си тих… Аз бих искал, когато морето е тихо и вие да сте тихи, и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните. (20/14:28)

Под морален устой разбирам основа, върху която каквато буря и да дойде от света, да издържите. (20/19:11)

Някои изпъждат злото и туй зло се загнездва в тях… Злото чрез изпъждане се загнездва, а чрез възприемане бяга. Ако се противиш на една лоша мисъл, тя се загнездва. С доброто е обратното. Ако ти му противодействуваш, то се отдалечава. Ако го приемеш, то се загнездва. Дойде ли лоша мисъл, остави я да влезе в двора. Ти се скрий и следи само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излезе. Ако я питаш защо е дошла, какво иска и почнеш да я пъдиш, ти не можеш я изпъди. Белата ще си намериш, няма отърване от нея. Тя като влезе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влезе… При злото ще се скриеш да гледаш, при доброто ще излезеш да го посрещнеш и ще останеш при него. (20/23:12)

Онзи, който изтърпява злото, е по-силен от онзи, който му се противи. (20/23:18)

С отказването да изпълните каква и да е добра мисъл, вие всякога се понижавате, средата става все по-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на съдбата, т.е. на външните условия. (20/24:8)

Умът има настроения и сърцето има настроения. Вие ще напуснете настроенията, няма да ходите според тях. (20/32:14)

Вие не можете да дойдете до никоя добродетел, докато не обуздаете вашите недъзи. Не е лошо, че си кипнал, но трябва да се обуздаеш.

(20/34:15)

“Ама аз издържах една критика.” Това не е опит, 99 пъти трябва да издържиш критика, че тогава да имаш един малък опит. (20/36:9)

Каквото и да направим, да знаем защо и за какво го вършим. (20/38:9)

Щом искаш да се занимаваш с ума си, внесе ли Истината в него? Внеси Истината в себе си и ти ще имаш свободата да боравиш с твоя ум — това е първото условие. (20/38:9)

Вие трябва да контролирате вашите желания. Щом станеш по материалист, искаш да трупаш повече, отколкото ти трябва, ще се спреш, ще помислиш, че Божият закон е крайно взискателен. В живота си всеки трябва да носи толкова, колкото е необходимо. (20/20:13)

Не е въпрос да бъде човек недоволен, но в недоволството той трябва да намери доволство.

(21/ стр. 14)

Човек трябва да вярва и при добри, и при лоши условия на живота. Работете при всички условия, за да видите как работи законът на вярата. (21/ стр. 22)

Дали условията са добри или лоши, това зависи от разбиранията на човека. Ако разбиранията на човека са правилни, и условията му ще бъдат добри; ако разбиранията му не са правилни, и условията му ще бъдат лоши. Оттук се вижда, че при каквито условия и да се постави здравият, разумният човек, той ще ги използува добре.

(21/ стр. 16)

Човек може да решава трудните задачи в живота си със същественото, което има в себе си. То представя силния огън, пред който всичко отстъпва. (21/ стр. 25)

Съвременните хора трябва да изучват доволството — при всички условия на живота си да бъдат доволни. (21/ стр. 70)

Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи. (21/ стр. 89)

Новото учение не търпи никакви безпокойствия, никакви тревоги. Докато се безпокои, ученикът не може да учи. (21/ стр. 103)

Красотата на живота седи в това именно, че и когато работите на човека не вървят, той пак да не се безпокои. (21/ стр. 103)

Какво представят изпитанията? Те са условия за познаване на себе си… (21/ стр. 103)

Какво хората мислят за вас, не е важно. Какво вие мислите за себе си, това е важно.

(21/ стр. 115)

Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. (21/ стр. 116)

Всяка енергия се използува разумно само в Божествения живот. Там и гневът, и обидата са на място. Те са енергии, които се впрягат на работа и дават добри резултати. (21/ стр. 146)

В Любовта няма смущения, няма безпокойствия… (21/ стр. 161)

…Вие трябва да придобиете вътрешна светлина на съзнанието си. Само при тази светлина вие ще разберете ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са вложени във вас от памтивека още. Като ги разберете, ще можете да ги разработите. (22/ стр. 6)

Като четете историята на Давида, вие се учудвате на неговата сила и простота, чудите се на смелостта му да се бие с Голиата. Как мислите, само Давид ли се е борил с Голиата? Вие трябва да знаете, че на всеки човек предстои да се бори с Голиата в себе си. (22/ стр. 14, 15)

Човек трябва да има ясна представа за себе си, за силите, които се крият в него, и тогава той не трябва да очаква на външна помощ, но да се обърне към себе си. Не търсете външна помощ, преди да сте получили вътрешна. (22/ стр. 31)

И тъй, когато започне да изучава небето и неговото съдържание, както и земята, и нейното съдържание, човек дохожда до вътрешния смисъл на живота, до вечния живот и става господар на положението. (23/ стр. 12)

Вие трябва да бъдете хора на науката, да се стремите към знания, каквито ангелите и светиите имат. Мнозина имат това знание в себе си в зародиш, но то ще се развие и ще произведе голяма промяна в съзнанието им. Това знание може да превръща скръбта в радост, недоволството в доволство, невежеството в знание. Това знание е необходимо, за да може човек да се справи с противоречията, които неизбежно идват. (23/ стр. 32)

Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените — в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свърхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза: той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменя в радост.

(23/ стр. 38)

Казвам: Правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека… Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. (23/ стр. 40)

Човек… трябва да намери опорната точка на своя организъм, на своето сърце и на своя ум.

(23/ стр. 85)

Съвременните хора… трябва да възприемат положителната наука и философия, да създадат в себе си прави убеждения, на които никога да не изменят. И тогава като прости или учени, като богати или бедни да си създадат такова верую, което пред нищо да не отстъпва. Който има такова верую, той ще разчита на него във всички трудни моменти на своя живот. (23/ стр. 89)

И тъй, първо човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. (23/ стр. 131)

Да контролира човек енергиите, които минават през него, това значи разумно да ги използува. (24/ стр. 45)

И тъй, какъв трябва да бъде идейният човек? Той трябва да се отличава с устойчивост.

(24/ стр. 132)

Сега от вас се иска да правите ред опити, да се калите, да изработите от себе си нови хора, нови типове. Как можете да създадете от себе си нови типове? Колкото по-идеен е животът на човека, толкова по-лесно той може да преустрои целия си организъм, както във физическо, тъй и в психическо отношение. (24/ стр. 178)

Музиката да ти стане естественото състояние на съзнанието. (25/ стр. 9)

Щом започнеш да се сърдиш, щом започнеш да се нервираш, щом ставаш недоволен, щом критикуваш, вече твоите отношения към природата не са естествени. Значи най-първо да възстановиш онова здравословно състояние в себе си. То е независимо, то не зависи от хората.

(25/ стр. 53)

Често става спор кой човек е учен. Ученият човек, той във всичко намира смисъл. След като му се случи някое страдание, мъчение, някаква несгода в живота, сиромашия, препятствие, богатство, той веднага туря ума си на работа да има с какво да се занимава. Хване богатството, изследва богатството… Като види сиромашията, изучава я като предметно учение. Хване сиромашията от едната, от другата страна, вижда какви са дрехите, навиците, какво произвежда в човека, всичко туй изследва. (25/ стр. 77)

Когато никой не може да ти помогне, да можеш сам да си помогнеш. То е философия на живота. (25/ стр. 107)

Значи туй, което може да избави всички хора от всички противоречия, то е човешката мисъл… Човек трябва да се учи, да развива ума си, да може да разрешава онези противоречия, които ще се явят в живота най-естествено.

(25/ стр. 120, 121)

Вие допускате, че сте нещастен. Нещастен сте, защото сте допуснали, че сте нещастен. Следователно допуснете, че сте щастлив и ще бъдете щастлив. (25/ стр. 204, 205)

Тебе може да те турят в най-ограничените условия, може да ти свържат устата, може да те заковат, но ти, където и да си, можеш да мислиш. Никой не може да ограничи твоята мисъл. Ами че свободата на човека е в неговата мисъл, не във външни положения. (25/ стр. 235, 236)

Вие седите и не знаете как да организирате вашите мисли. Какво значи да организираш мисълта? Да организираш мисълта, значи да впрегнеш мисълта на работа. (25/ стр. 281)

Та когато някой път се казва, че трябва да бъдем заняти със себе си, какво се подразбира? — Че трябва да изследваме онези неизследими блага, онези неизчерпаеми богатства, които Бог е вложил в нас. (26/ стр. 92)

Като дойде отчаянието във вас, да се не отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да се не обезверявате. (26/ стр. 126)

Всеки човек има някаква идея за Бога, но някога се съмнява в своята идея и изпада в помрачение. Щом съзнанието му се помрачи, той изгубва всичко, на което е разчитал. Щом губи основата на живота си, човек е слаб. Силният човек при каквито условия да се намери, в каквато тъмнина да изпадне, не се разколебава. Убеждения има този човек! Морските вълни не са в състояние да заличат написаното в него. Неговите убеждения са написани на канара, на устойчива материя, а не на пясък. Докато възгледите на човека се заличават от вълните на живота, той се намира на физическия свят, дето нещата са преходни и неустойчиви. (27/ стр. 6)

От тебе не се изисква да създадеш някаква голяма вселена. Ти ще създадеш в себе си един малък свят и ще го поддържаш. Не го ли поддържаш, както Бог поддържа големия свят, ти ще влезеш в разрез с Него. (27/ стр. 19)

Като ученици, вие трябва да се стремите към същественото, което освещава нещата. Това е Божественият живот във вас. Разчитайте на този живот в себе си, а не на външни неща. (27/ стр. 26)

И тъй, ако живее съзнателно, човек може да измени посоката на своето движение и по този начин да се приближи или отдалечи от Истината.

(27/ стр. 82)

Изучавайте законите на разумната природа, за да можете, когато е необходимо, да увеличавате топлината си… Вътрешната топлина, за която говорим, подразбира правилно и разумно увеличаване на Свещения огън в човека. Под влиянието на този огън се развиват правилно човешките дарби и способности. (27/ стр. 112)

Когато създал човека, Бог му казал: Иди, завладей земята и стани господар. — На кого? — На низшето в себе си. Човек трябва да бъде господар на своите низши мисли и чувства, да ги владее. Станете господари на себе си, а не на хората. Който е станал господар на себе си, той е в хармония с всички хора. (27/ стр. 122)

Мисълта е разумното начало в човека. Тя е единствената сила, която държи човека в равновесие. Каквото представя земната притегателна сила за земята, такова нещо е човешката мисъл за самия човек. Чрез своята права мисъл човек е господар на себе си. Поддаде ли се на своите низки страсти и желания, той губи свободата си и става роб. (27/ стр. 139)

Може ли да се превъзпита, човек е намерил философския камък, чрез който алхимиците търсиха начин да превръщат неблагородните метали в благородни. (27/ стр. 154)

Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека да се справя лесно с мъчнотиите на живота си. Това е науката, която старите алхимици са изучавали. Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот. (27/ стр. 182)

Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е. да влезе в духовния живот. Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния. Значи човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия. Който постигне това, той владее магическата пръчица. (27/ стр. 194)

Човек… Щом придобие Истината, той може вече да изправи погрешките на миналото си, да се ползува от настоящето и да гради своето бъдеще. (27/ стр. 256)

Божествените чувства нашепват на човека кое е право и кое не. Те го ориентирват в областта на възвишения морал, който го прави здрав и силен да устоява на всички бури и изпитания. Човек се калява чрез възвишения морал. Този морал го прави устойчив, със здрав гръбнак.

(27/ стр. 268)

Дръжте в ума си мисълта, че сте богати, учени, силни, здрави. Каквото мислите, такива ще станете. (27/ стр. 338)

Истинският човек е духът, висшето съзнание в човека, което не се мени, което никога не умира. (28/ стр. 56)

Божията Любов прави хората устойчиви. Който е минал през огъня на Божествената Любов, той се отличава с морален устой. (28/ стр. 110)

Достатъчно е чрез вярата човек да отстрани от ума си онази мисъл, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. (28/ стр. 125)

Тук се приемат само бодри и здрави хора. Може да сте тъжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нямате пари, но вътрешно да се чувствувате богати. (28/ стр. 195)

Вложете в ума си мисълта да станете добри, честни, умни и справедливи и ще станете такива. Каквото човек мисли и желае, такъв става. Обаче за това е нужно постоянство. (28/ стр. 287)

Спасението на човека се заключава в истинското творчество, в истинския градеж. Това значи да съгради своето астрално тяло, своето умствено тяло и тялото на своята душа… — Как можем да градим? — Като възлюбите Господа с ума, със сърцето, с душата и със силата си, а ближния си като себе си. Без Любов не може да градите. Любовта носи материали, възможности и условия за градеж. (28/ стр. 322)

Човек трябва да си избира само такива мисли, чувства и постъпки, които са необходими за неговото развитие и които дават добри резултати. (28/ стр. 354)

Никой не може да направи твоя свят по-добър или по-лош, отколкото ти сам си го направил. Който очаква щастието му да дойде отвън, той скоро се разочарова. Твоето щастие е в самия тебе, не го очаквай отвън. (28/ стр. 389)

Вглъбете се в себе си да развивате своите скрити чувства и способности, да повярвате в могъществото на своята душа. (28/ стр. 128)

Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал… Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее, мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Де е човекът? (29/ стр. 63)

Отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвежда страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания… Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която обаче показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата и ние другояче ще действуваме. (29/ стр. 66, 67)

Помнете: в тялото, в мозъка се крият сили, които трябва да разработите. — Искаме да ни се разкрият тия сили. — Всеки сам може да ги разкрие. (30/ стр. 39)