Учителя – Търсете Човека в Благородството

ПРЕДГОВОР ОТ
ВТОРИЯ ПРАСТАРЕЦ

Съществата на Благородството са Опората на света.

Благородните светът отдавна ги чака.

Ако Истината те е избрала, и Благородството те е избрало.

Благородството е Чисто Действие на Истината.

Благородният човек твори Истина, а не добро.

Благородството позволява само на Любовта да влезе в него.

Сърцето е Живата Вода, в която тече Благородството.

Благородството обича повече да е скрито лице, отколкото явно.

Разумният човек се старае да изяви доброто, а Благородният – да го скрие.

Когато Благородството действа във вас, то е Призоваване от Дълбините.

Чрез Благородството Дълбините искат да се опознаят с тебе.

Древният вижда и най-малкия Благороден замисъл, който се ражда в тебе.

Древният наблюдава най-много Благородните.

Благородството превъзхожда света и Вселената. То е от Нероден род. То сàмо слиза и възлиза.

Благородството има Древен Глас.

Благородството те отвежда в Древния Свят. То е част от нашия Древен Произход.

Истинското Благородство обитава в Непристъпна Светлина.

В Благородството няма живот – то е Древна Сияеща Праматерия, Велика Освободеност.

Благородството е Наситеност на Прасветлината.

Истински Благородният е видял Самия Древен.

Представено от Елеазар Хараш
Варна, 2023 г.

I. БЛАГОРОДСТВОТО В ЧОВЕКА

1. Благородството – опората на света

Светът се нуждае от Благородни души

Необикновеният живот е за Великите души, за Силните души, за Благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души.

(книга 4/лек. 14: стр. 32)

Светът се нуждае от здрави хора със Светли умове и Благородни сърца. (13/стр. 80)

Кои са Божии Избраници? Тези, които имат Светли мисли и Благородни чувства и желания.

(11/стр. 303)

…Трябват ни хора с Благородни сърца и умове, от нас се изисква живот на себеотричане, живот на Добри дела. (14/стр. 35)

…Човекът на Доброто, на Разумността, човекът на Благородството, като го срещнеш, то е най-голямото Благо на Земята, което човек може да постигне. (24/стр. 40)

Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с Благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте Благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с Добродетели? (10/стр. 105, 106)

Благородството е Красотата
и Смисълът на Живота

Невидимият свят всеки ден може да ни изпита… доколко можем да кажем: „Аз съм Благороден човек“; да, Смисълът на Живота е да сме Благородни.

(16/стр. 512)

…Колкото по-високи са мислите на човека, по-благородни чувствата му и по-чисти желанията му, толкова по-осмислен е неговият живот. (73/стр. 369)

Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота, а това не е Живот. Живот е, когато човек е изпълнен с Благородни чувства. (10/стр. 17)

Смисълът на всеки Живот е да пробудите в себе си това Възвишено и Благородно чувство, чрез което ще дойде Животът; Животът ще внесе Знанието, Знанието ще внесе Истината, а Истината ще направи човека Свободен, Безсмъртен, ще му даде простор да се развива, да разбере защо е създаден целият Космос, какво е предназначението на човека. (15/стр. 69)

Умът на човека трябва да е пълен със Светли мисли, сърцето– с Благородни чувства, за да бъде лицето му всякога светещо и отворено. Външно лицето му може да бъде прашно, почерняло от Слънцето, но отвътре да свети, да отразява Живота на душата. (11/стр. 380)

Често срещате културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с благочестив вид, но външно, само по форма– делата им не са благочестиви. В противоположност на тях срещате някой груб селянин с обгоряло лице, но Благороден по душа.

(13/стр. 17)

Защо е необходимо Благородството?

За да разбираш Смисъла на нещата, трябва да имаш Възвишен ум и Благородно сърце. (13/стр. 185)

Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде Благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. (21/стр. 120)

Личните чувства са дадени като задача на човека. Като се справя с тях, той развива своите Възвишени, Благородни чувства. (21/стр. 139)

По-умни и по-мъдри да станете! И сърцата ви да станат по-благородни! Само по този начин старите ви дългове ще се платят. (2/лек. 19: стр. 26)

…В нас ще внесем Благородните чувства на Любовта– нека те се борят с отрицателните, а ние трябва да бъдем Свободни. (75/стр. 372)

Сърцето на човека трябва да бъде пълно с Благородни неща, за да бъдем избавени от влиянието на външния свят. (1/лек. 18: стр. 24)

…Иска ли човек да влезе в Божествения свят, той трябва да отговаря на известни условия: да бъде Абсолютно Чист…, да носи Светли мисли и Благородни чувства, да има Ново разбиране за целокупния живот. (33/стр. 107, 108)

В Благородството се крие
благото на човека

Какво по-хубаво от това, ако човек спечели едно хубаво Благородно качество на своята душа? Това е важно за вас, защото богатството на човека не зависи от парите, но от това качество на душата.

(24/стр. 169)

Само една Благородна душа е в сила да чувства Великото в света. (6/стр. 397)

…Когато се качваме към Възвишеното, към Благородното, ще почувстваме Божията Любов. Ако опитаме тази Любов само за една минута или само за една секунда, никога няма да я забравим.

(5/лек. 5: стр. 29)

Когато тази… Жива Светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от Великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно Велико, Благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е Мощен, Силен.

(4/лек. 17: стр. 26)

Взаимни Добри чувства, Благородни чувства, това са носители на една Велика Сила. (75/стр. 159)

Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в Благородните пориви и стремежи да правим Добро.

(10/стр. 10)

Всички Добродетели, всички Благородни и Хубави мисли и чувства, това е облеклото на човека. Те образуват ореол около човека. (28/стр. 356)

…Или на Бога ще служиш, или на Мамона*– под Бог разбирам Възвишеното, Великото, Благородното в света… Ако служиш на Бога, ще живееш в Хармония с всички живи същества– това всеки може да опита… (14/стр. 221)

Благородното в човека е Велик свят– неговото щастие

Благородното, Светлото, което носите в ума и в сърцето си, представляват за вас Велик свят– вашето щастие. (11/стр. 314, 315)

Великият закон е във вашия ум, а малкият закон е в сърцето ви. Всяко Благородно желание, което се породи във вас, колкото и микроскопично да е то, ще определи вашето щастие в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и оттогава и Земята, и Небето ще работят за вас.

(13/стр. 359)

Ти не мисли, че в богатството може да си щастлив човек; не мисли, че в многото знание може да си щастлив човек, нито в силата може да си щастлив човек, но в ония, Благородните отношения, които имаш със своите братя. (25/стр. 65)

Проявявайте Божественото във вас – това, което е Благородно и Възвишено. Щом го проявявате, вие усещате едно вътрешно задоволство. Минават дни и седмици, но вие усещате една дълбока радост; никой не знае това, само вие го знаете. (48/стр. 428)

Същественото за всеки е
да има Благородство

Единствената Реалност в света е Съзнателният живот, който се проявява чрез Светли мисли, Възвишени чувства и Благородни постъпки… (14/стр. 216)

Съществено е да имаш един отличен ум, съществено е да имаш едно отлично сърце, Добро сърце, съществено е да имаш една Благородна душа, съществено е да имаш един Силен дух. (26/стр. 63)

Няма защо да се осигуряваме; единственото сигурно нещо у нас, това е Светъл ум, Благородно, Любящо сърце и Диамантена воля. (15/стр. 122)

Да бъдеш Благороден, това значи да стъпиш на здрава Основа. (74/стр. 65)

Понеже интересите на хората се преплитат, те мислят, че дружбата им с професори, министри и доктори ще им принесе голяма полза; важно е човек да бъде Благороден независимо от положението, което заема. (14/стр. 124)

Всичко, което ви придава цена, то са ония ваши Благородни мисли, желания и дела… (10/стр. 340)

Силата не е признак на Благородство; да си физически силен, е едно нещо, да си Духовно Силен, е друго– първият носи бомби, пушки и всеки момент може да убие човека, а вторият не носи никакво оръжие, но където влезе, помага и повдига хората. Вътрешната, Духовната Сила определя Достойнството на човека. (14/стр. 124)

Във всички хора трябва да се яви нещо Мощно, Силно, което трябва да изтича отнякъде от вътре, от душата на човека. Това, Благородното, трябва да изтича от духа на човека… (26/стр. 84)

2. Разбиране за Благородството

Търсете Човека в Благородството!

Външността на човека не е Истинският Човек: как е облечен, каква служба заема, как говори– това още не е Човекът. Търсете Човека в Благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен.

(12/стр. 261, 262)

…Дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на Земята. Радвай се, че носиш името Човек. Стреми се да отговаряш на това име! …Човек, който иска с Достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно Честен, абсолютно Добър, абсолютно Интелигентен и Разумен, абсолютно Благороден. (9/стр. 60)

…Бъдете Благородни спрямо всички! Тия четири правила ви са необходими: Честен към себе си! Справедлив към другите! Интелигентен спрямо Природата! Благороден към всички! (4/лек. 20: стр. 13)

Старият, проявеният, мъдрият, умният Човек… е Човекът, който за своята Честност може да пожертва всичко в света; Човекът, който за Справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; Човекът, който за Интелигентността си към Природата е готов да пожертва всичко в света; Човекът, който за Благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света. (4/лек. 20: стр. 19)

Всеки Човек се познава по своите дела, всеки Човек се познава от своите чувства, от онова, Възвишеното и Благородното в него. (4/лек. 24: стр. 32)

Всяко Благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в Човека, е Божественото Начало в него. То определя Човека като Човек.

(71/стр. 245)

Всеки Човек, който постъпва Разумно и Благородно, живее освен на физическия още и в Духовния свят. (44/стр. 312)

Кажат ли за някого, че е Благороден, с меко и топло сърце, това показва, че той има отношение към Духовния свят и се ползва от неговата Топлина… (72/стр. 448)

Благородното сърце… се изразява в лицето на Човека– лицето на такъв Човек свети, от него излиза нещо светло, магнетично, приятно; приятно е да гледате лицето на Човек, който има Благородно сърце, и такъв Човек не може да не бъде обичан; всеки обича Човека, от сърцето на когото блика Благородство. (73/стр. 25)

Вярата, Любовта дава една хубава Благородна осанка, една Светлина на лицето, бистри очи, един поглед, хубав, мек, Безкористие, Доброжелателство, Абсолютна Вяра. Човек е снизходителен, прощава, щедър е, занят с Велики работи. От сутрин до вечер той мисли това, което Господ мисли. Не го занимават дребни работи. (42/стр. 275)

…Аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари; юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята Свещена воля, в твоята Велика и Благородна душа, в твоя Мощен и Силен дух. Това е Човекът… (4/лек. 1: стр. 23)

Сърцето на Добрия Човек трябва да бъде пълно с Добри чувства и желания, умът му– със Светли и Възвишени мисли, а волята– с Благородни постъпки; това значи да бъде Човек Съвършен.

(11/стр. 442)

Във всяка Благородна постъпка трябва да виждате проявлението на Божествената Мъдрост.

(28/стр. 666)

Обикновеният човек ще слезе на Земята пеш, а Божеството– с колесница… Под думата колесница разбирам съвкупност от всички Възвишени и Благородни мисли, чувства и постъпки. Качи ли се Човек на тях, те могат да го занесат отвъд земния свят. Това значи да бъде човек Божество. (34/стр. 117)

Всеки Благороден Човек е Божествена Слава– изказана, въплътена, видима. (28/стр. 697)

Благородното, това е
Божественото в нас

Възвишеното, Благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас и то никога не се губи.

(4/лек. 22: стр. 21)

Всички Благородни черти имат Божествен произход… (38/стр. 185)

И някога, когато ние проявяваме някоя Доблест, някое Възвишено и Благородно качество, това е Божественото в нас. (5/лек. 10: стр. 4)

Всеки стремеж за Знание, за Светлина, за Свобода, за прогрес, за Любов– това са импулси на Великия Божествен Дух… Казвам: когато срещнете когото и да е с такива Благородни пориви, признайте, че в него се проявява Божественото. (4/лек. 22: стр. 33)

…Божественото, това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по Божествен Път, а има религиозни, които вървят по човешкия и обикновен път. (79/стр. 75, 76)

В Божествените неща има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо Благородно и Възвишено се заражда в него. (4/лек. 22: стр. 35)

Това именно, Благородното във всеки човек, то е Божественото, което се пробужда. Пробуди ли се Божественото във всеки човек, тогава ние казваме: този е Пътят, по който трябва да вървим.

(4/лек. 28: стр. 24)

Благородното в Човека е неговата душа

Възвишеното, Благородното у Човека, това е неговата душа. Човешката душа, това е Божествената Любов. (5/лек. 32: стр. 10)

Ние ще се спрем върху закона: „Искам своето добро, растенето и Благородството на моята душа. Аз трябва да любя, понеже това е Волята Божия“.

(1/лек. 4: стр. 15, 16)

И всичко Възвишено и Благородно в човешката душа може да зрее само при Лъчите, при Божествената Светлина на Великата Любов… (38/стр. 242)

Ще се отвори твоята душа за тази Божествена Светлина… да се явят в нея тия Възвишени, Благородни пориви. (2/лек. 17: стр. 14)

Не спъвайте Разумната душа в нейните проявления! …Защото всичките стремежи на Божествената душа, която живее в нас, са Свещени и всеки един порив, какъвто и да е той, той е Свещен. Всичко у нея е Благородно. Ти не можеш да се съмняваш. Всичките нейни пориви са Благородни, Свещени, Чисти и Святи. (2/лек. 4: стр. 16)

Ако хората биха се подчинили на онези вътрешни Благородни импулси на своята душа– да правят Добрини, щяха да бъдат по-добре, отколкото са сега. (15/стр. 112)

Аз не говоря за външната доброта, но за Добротата на душата. Аз наблюдавам: някой човек говори криво, но има нещо Хубаво, Добро, Благородно в душата си, с което влияе на другите хора. Такива хора са Добри, щедри, не обръщат внимание на дреболиите в живота. (84/стр. 33)

Човешката душа е Благородна и тази душа е в състояние да се издигне и да се преобрази и в една минута да стане като Диамант; грешникът в една минута може да стане Праведник, но трябва едно Абсолютно решение. (14/стр. 471)

Любовта е подтикът на Благородството

Само Любовта е, която може да внесе Благородни елементи в човешката душа. (10/стр. 104)

Любовта е единственото Реално нещо в света. Като Реалност Любовта се изразява чрез четири неща: тя внася Светлина в ума, Топлина в сърцето, Благородство в душата и Сила в духа. Всяко нещо, което не внася тия четири елемента в човека, не е Реалност. (34/стр. 11)

Любовта е най-великата, най-разумната Сила в човека и след като проникне в него, тя му дава по възможност най-благородните, най-възвишените пориви на духа. (4/лек. 22: стр. 18)

Когато Любовта се прояви, човек става смел, силен, безстрашен, Благороден. (16/стр. 131)

Как се проявява Любовта на физическия свят? Като Топлина, която събужда Благородни чувства в човека… (12/стр. 339)

В Закона на Любовта всяка Благородна мисъл, всяко Благородно чувство, всяко Благородно желание трябва да се изпълни без разлика на това дали то се отнася за майка, за баща, за деца… (4/лек. 33: стр. 11)

…Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи живот… Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с Благородни сърца и с Благородни умове.

(1/лек. 3: стр. 20, 21)

Любовта е, която поддържа Честността, Справедливостта, Благородството, Разумността. Всичките Добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа. (6/стр. 455)

Всеки има едно Вътрешно Ръководство, което му подсказва как да постъпва– това е Ръководството на Светия Дух, това е Ръководството на Любовта. Понякога Любовта се изявява като Велико, Мощно, Благородно чувство– то прави човека мощен, пластичен, готов с лекота да носи всички мъчнотии, страдания и нещастия. (15/стр. 315, 316)

В какво се заключава Благородството?

Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде Благороден“. Добре, но в какво седи Благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е Благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният Човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. (48/стр. 278)

Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на Благородния Човек: съвест, твърдост, Любов, ред интелектуални способности, Разумност в обходата, Правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н. (48/стр. 278)

…Няма по-благородно нещо от Вярата, Надеждата и Любовта. Когато питат с какво се храня, казвам: с Вяра, Надежда и Любов. (52/стр. 224)

Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и Благородното в живота на човека.

(28/стр. 874)

В какво седи Благородството на вашия характер? В Любовта. И наистина, ако имате Любов, Мъдрост и Истина, Пътят ви ще се отвори. (4/лек. 5: стр. 31, 32)

Туй, което прави човека Благороден, то е Любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде Свободен във всеки един свой акт. (4/лек. 18: стр. 26)

…Благородството на човека е извън времето и пространството; то е един момент, който не заема даже една стомилионна част от секундата. За да бъдеш Благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче. Имаш ли и едно петаче, ти си опетнен– твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш, с образа на един идеал. Аз говоря за Благородството по Принцип, не за това обикновено благородство, за което мислите (така всеки може да бъде благороден); Благородството е едно– трябва да бъдеш Абсолютно Чист. (16/стр. 366)

Благородното в човека е неговата Мъдрост. Благородното в човека е неговата Интелигентност. Благородното в човека е неговата Вярност. Благородното в човека са неговите Добри постъпки, неговото Добро сърце, а не едно да мислим, а друго да вършим. Не, вътрешните ни и външни отношения към кого и да е, трябва да бъдат Правилни, Абсолютно Чисти. (4/лек. 30: стр. 20)

Благородството на човека се заключава в неговите постъпки. (19/стр. 111)

Истинският християнин е Благороден, ако знае как да постъпва със своя ближен. (13/стр. 701)

Мнозина християни, които са влезли в този Път, са станали по-чувствителни и казват: „Не струва човек да бъде много добър“, т.е. не струва да бъде много чувствителен, да страда. Благородството на човека се състои именно в това– да бъде чувствителен, възприемчив към чуждите скърби и радости.

(49/стр. 14)

Благородство е човек да носи страданията за общото, за колективното. (4/лек. 4: стр. 16)

Кои са най-благородните качества
в човека?

Един човек може да е Благороден, ако е кротък; ако не е кротък, може да се вземе Благородството му и с това той губи своето щастие. (17/стр. 337)

И тъй, Мирът, Миролюбието, което човек трябва да има в себе си, е едно от Благородните качества, чрез които човек може да запази своето равновесие.

(4/лек. 10: стр. 12)

Чистотата и Светостта – това са качества, които привличат, те са качества, които дават Благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи Чистотата и Светостта, той е Велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е Велик, и в големите неща е Велик. (78/стр. 97)

…На човека му трябва едно малко Смирение, но смирен може да бъде само онзи, който има Велик ум, Велико сърце, Велика душа. Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух.

(16/стр. 368)

Вие трябва да разбирате Смирението в неговата дълбочина и животворна сила. Да бъдеш смирен, значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравя. (5/лек. 34: стр. 23)

Горделивият заема всякога първо място, а смиреният– последно. Горделивият иска всички да го ценят, а смиреният цени всички. (18/стр. 268)

Ние, съвременните хора, имаме едно криво понятие за щедростта. Щедростта е едно Благородно качество, за което, като проявим, трябва да се радваме. (5/лек. 24: стр. 13)

Бъдете щедри във всички случаи на живота си. Щедростта не се добива лесно. Всеки трябва да носи в ума си идеята да бъде щедър… Всеки трябва да дава на другите заради Господа. Носете Божественото в света и давайте от изобилието, което имате.

(45/стр. 169)

Благородна мисъл е тази,
която повдига човека

Силна и Благородна мисъл е тази, която дава подтик на човека. Благородната мисъл никога не внася отчаяние, никога не внася отрицателни, песимистични мисли в човека. (48/стр. 116)

Имайте предвид, че да мислиш и да си замислен, са две различни неща. Мисленето е съзнателен процес– в него влиза нещо Възвишено и Благородно. В замислеността влизат някакви елементи на чувствания: ти мислиш, че животът не върви добре, че светът не е нареден правилно и т.н. Това е криво схващане на живота. (48/стр. 180)

У всинца ви трябва да има една Благородна мисъл. Имате ли тази Благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно. (2/лек. 21: стр. 24)

…Мислете по пет минути на ден за Вечния Живот, за Бога, за добрите хора, …за добрите приятели; мислете за нещо Благородно и то ще ви повдигне.

(10/стр. 442)

Само Чисти и Благородни души могат да възприемат Божествените мисли, без да накърнят тяхната Чистота и Сила. Само такива души са в състояние да реализират тия мисли. (57/стр. 138)

Благородство е да зачитаме
Свещените Закони

Раят, това са хора Високоинтелигентни, Благородни, които през милиардите години на своята опитност изпълняват Божествения Закон без никаква погрешка. (17/стр. 15)

Целта на Природата… [е] да ни застави да зачитаме нейните Свещени Закони. В това седи нашето Благородство! (2/лек. 23: стр. 28)

Малкият човек ще слуша Учителя си, а Учителят ще му предава… Благородство е да слушаш, да внимаваш, когато един учен човек ти разправя Законите в света. (4/лек. 4: стр. 17)

Да бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли. Няма по-благородно от [това] да бъдеш ученик. Но ученикът трябва да отговаря на туй Благородно име. (17/стр. 39)

Нашите очи може да бъдат Благородни, лицето ни да бъде Благородно– всичко зависи от нас; но в действителност Благороден е само онзи, който разбира Словото Божие и го изпълнява. (14/стр. 424)

Най-благородното е
живот в Бога и за Бога

Знаете ли какво нещо е, човек като се обърне към Бога? Леко ти е, приятно ти е, усещаш една приятност, нещо нежно, което се усмихва. Хората може да говорят всичко, каквото искат, но ти усещаш в себе си нещо Хубаво, Възвишено, Благородно; един порив имаш и след време ти ще израснеш както едно мощно дърво. (2/лек. 16: стр. 38)

Има едно течение от душата на човека към Бога и друго течение– от Духа на Първичната Причина към душата на човека. Високоинтелигентният човек, моралният човек използва тези две възможности и щом ги използва, имате един Благороден човек. (7/стр. 87)

Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в ума си, толкова е по-благороден. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем Благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като Същина, Която протича през нас. Във всички положения на живота си– и в радости, и в скърби– ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство или занаят, нищо не съществува. (51/стр. 11)

…Ти трябва да имаш Благороден ум: ум, който схваща своето отношение към Бога; ум, който е зает да приложи в живота Възвишените мисли– това е Благороден ум. (10/стр. 193)

…Когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко за него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, това показва, че не сме Го обикнали… Когато обичаш някого, не мислиш, готов си на всички жертви…

(15/стр. 20, 21)

Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията и същевременно да носиш в душата си Великата Идея, че всичко това правиш заради Бога, без най-малко да се поколебаеш– това е Благородството, това е геройството, това е красотата на човека. (84/стр. 88, 89)

…Благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата Воля, когато ти си спомниш, че си Благороден човек, ще разбереш своето произхождение… (14/стр. 689)

Ние искаме да служим на Бога, понеже всичко сме получили от Него. Ние сме имали доверието Му, дал ни е всички блага през вековете. И ако не искаме да Му служим, де е Благородството ни?

(63/стр. 365, 366)

Душата на ученика трябва да бъде изпълнена само с една Благородна мисъл: Делото Божие!

(28/стр. 50)

Молитвата е най-високото занимание

Да се моли човек, това е най-високото и Благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. (10/стр. 272, 273)

Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на Възвишени сили и Благородни средства, чрез които се крепи целият човешки род. (51/стр. 12)

Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В това растене трябва да има един Благороден и Възвишен порив. (4/лек. 18: стр. 16)

3. Проявление на Благородството

Всеки може да бъде Благороден

Чувате да се говори, че трябва да бъдем Добри, Благородни. Обаче Добротата и Благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда Добър и Благороден, но той трябва да прояви Добротата и Благородството си, които са вложени в душата му. В помощ на това му идат условията. (61/стр. 43)

Доброто, Добрите навици, Благородното сърце у вас Бог ви ги е вложил още когато ви е създавал вас, още когато сте излезли от Бога.

(1/лек. 24: стр. 12, 13)

Във всеки човек има нещо Благородно, в известни моменти то се пробужда… (28/стр. 395)

Под името Разумни хора аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки Благороден, всеки Разумен човек трябва да има една Звезда! …Един Разумен, Смислен живот. Звездата е това!

(4/лек. 17: стр. 17, 31)

Ако искате да станете Благороден, Ангел, Светия– то е много лесно. На ден можете да станете десет пъти и Ангел, и дявол. Някои не вярват в прераждането, ама вие десет пъти на ден можете да се преродите. Вие сте прероден дявол, щом искате да убиете човек… Готови ли сте да се самопожертвате или да направите Благородно дело, вие сте Светия.

(10/стр. 274)

Бъди смел и решителен
да проявиш Благородството!

…Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата. Паднал си долу, хваща те и те избавя, изважда те от потъване, но с това изваждане ти не си станал изведнъж Благороден, а си оставаш същият човек. За да станеш Благороден, трябва да работиш върху себе си. (75/стр. 94)

Бъдете смели и решителни да проявите Благородното и Възвишеното във вас и да го развиете.

(15/стр. 561)

Когато едновременно в ума и в сърцето ви влязат една Благородна и Възвишена мисъл и едно Благородно чувство, вие ще се новородите и ще бъдете готови да се жертвате за тях. (12/стр. 308)

…Всяка Възвишена и Благородна мисъл или всяко Възвишено и Благородно чувство, което се зароди в нас, трябва да го оставим да се развие напълно, да направи един кръг. Тази наша мисъл ще мине през цялото Небе, ще слезе на Земята, ще мине през центъра и пак ще се върне при нас, като ни донесе всички Благословения, които ни са необходими.

(78/стр. 259)

Искам да градите вашето здание. Каквато Благородна мисъл дойде у сърцето ви, изпълнете я. Ще изпълните тази мисъл не както е писано в книгите, а както ви подсказва вашето сърце. Ще я изпълните не по принуждение, а по Закона на Божествената Воля. (81/стр. 143)

Една Благородна мисъл, ако я култивирате, ще ви направи след 12 години най-благородната жена.

(81/стр. 62)

Дай ход на всичко Благородно в себе си!

Нашата работа през тази година е да се използват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си за своето индивидуално развитие… И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. (69/стр. 293)

Дайте ход, дайте възможност на всяко Благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят. (51/стр. 7)

Като приемете Божествената Светлина, вие ще дадете ход на Благородството на вашата душа, ще чувствате Благоволението на Бога… (18/стр. 239)

Бог се радва на здравия човек, който има Права мисъл, Благородни чувства и постъпки. (33/стр. 114)

Онзи Божествен импулс, онези Благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. Каквито Благородни чувства и желания ви дойдат, изпълнете ги. (4/лек. 23: стр. 28)

Каквито Благородни Идеи имате, не отлагайте, приложете ги! Вие мислите за последствията от тях. Направете опити през тази година, приложете ги, без да мислите за последствията. Даже и при най-големите несполуки, които имате, ще сполучите повече, отколкото ако не приложите Идеите си.

(78/стр. 328)

…Всякога, когато имаш условия да проявиш една мисъл или едно желание, но не ги проявиш, ти се спъваш, ти влизаш в дисхармония с Битието. Дойде ти някой приятел и ти имаш желание да му направиш една баница, ти трябва да му направиш тази баница, та колкото време и да ти коства. Изпълниш ли това си желание, в тебе ще се развие едно Благородно качество. (1/лек. 25: стр. 11)

Та като дойде Божественото, човек трябва да му се подчини… Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на Благородното в себе си. Тогава дохожда Спасението на твоята душа. (4/лек. 24: стр. 7)

Всяко Божествено чувство, всяка Благородна Божествена мисъл, която клони да погине, ще подкрепиш и ще ѝ дадеш живот; в тази мисъл, в това чувство има Живот, там един ден ще влезе да живее един Ангел; в това днес слабо чувство утре ще влезе да живее един Херувим. (16/стр. 493)

Благородното е достъпно за хора,
които имат сърце

Вие трябва да обръщате внимание на онова, което ви дава Сила. Кое е онова, което дава Сила на човека? То е неговият ум. А пък кое е онова, което дава на човека ония Благородни чувства, оная Доброта? То е неговото сърце. (8/стр. 5)

Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце. (4/лек. 14: стр. 3, 4)

…Насочете всички свои сили, всички усилия към сърцето си да работите за неговото облагородяване; Разумното, Благородното сърце крие в себе си Нови начини за живеене и за работа. (73/стр. 25)

Един християнин трябва да бъде смел и решителен и да има Благородно и признателно сърце, в каквото и положение да го постави Бог. (80/стр. 93)

И при най-лошите условия да си, внеси едно Право чувство; имай едно Хубаво, Благородно чувство! (55/стр. 41)

…Господ ти е дал едно Благородно и Възвишено сърце и ти ще му дадеш всички условия да се прояви в най-благородни и Възвишени чувства.

(5/лек. 11: стр. 29)

В Писанието се казва, че Господ е дал на хората Хубави сърца. Всеки ден Господ дава Нови сърца на хората. Аз всеки ден виждам хората с обновени сърца, с меки, Благородни сърца; жест има в тях, жертва, култура има в тях. (5/лек. 11: стр. 29)

Как и в какво да проявим Благородството?

Че е Добър, че е Благороден човек, що от това? Използва ли своята Доброта, своето Благородство? …Че е Благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето Благородство?

(4/лек. 18: стр. 14)

Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш: Благородството изисква първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот, Който от векове и до днес се е грижил за тебе. (29/стр. 105)

Да се благодари, това е най-хубавото… Всеки човек трябва да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, за това, че има подслон, за всичко да благодари. Благодарете, че Господ ви е дал условия да се развивате. Благодарете на Господа за малкото, то носи голямото. (64/стр. 65)

Благодарете на Бога, че сте в едно Велико училище, дето трябва да се учи, и че сте в един свят, дето имате всички възможности. (64/стр. 65)

Задаваш въпроса защо Господ така направи света, ти ли си най-лошият, защо те остави без пари. Туй станало, онуй станало, че през целия живот само се оплакваш от Господа. Питам може ли да намериш този Господ. За да може да намериш този Господ, ти трябва да отделиш всичките нещастия в света. Ако не произтичат от Бога, те произтичат от нас. …Да остане в тебе едно Свещено чувство, че всичко може да се измени, но в Бога промяна и измяна няма, не може да има. Туй трябва да остане. Ти си човек, който имаш известна Свещена Идея– туй значи Вяра в Бога. (59/стр. 301)

Като не разбират Разумните Закони на живота, при всички свои неуспехи хората се нахвърлят с обидни думи върху дявола, него държат отговорен за всичко. Благородство се иска от човека. Видите ли дявола, кажете му: „Ти си отличен работник. Както разбираш, така постъпваш“. (83/стр. 92)

Има една Благородна черта в човека, според която той всякога може да постъпва справедливо.

(4/лек. 23: стр. 16)

У българина личните чувства са много силно развити. Когато му стане мъчно в живота, това са неговите лични чувства. Те са на мястото си. Но при нашите лични чувства трябва да имаме (предвид) личните чувства на всички хора. Едновременно трябва да знаем, че всичките хора искат щото другите да бъдат справедливи към тях. Когато аз искам другите хора да бъдат справедливи към мен, то и аз трябва да бъда Благороден в постъпките си спрямо всички хора. (8/стр. 606, 607)

У всички хора [го] има този Вътрешен Глас, но те не смеят да го признаят. Ти искаш да се скараш с някой човек, но този Глас ти казва: „Недей, постъпи благородно! Бъди търпелив!“. (5/лек. 18: стр. 18)

Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство, това аз наричам Братство, това аз наричам Благородни души! (4/лек. 17: стр. 29)

Благородният се занимава с малките,
а не с великите неща

Истинският човек се познава в малките работи.

(58/стр. 146)

Благороден човек е онзи, на когото сърцето е тъй чувствително, че той забелязва у себе си, в своите чувства най-малките недостатъци и най-малките Благородни чувства и пориви. Благороден човек е онзи, който употребява своята енергия не за велики работи, но за такива маловажни работи, дето никой не е обърнал внимание. (17/стр. 18, 19)

…Милостивият човек е човекът, който се въодушевлява от най-малките работи. Той се въодушевлява от бедния човек, от дребните работи и от всичко, от което друг не се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а Милосърдният човек– от едно бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушието показва размера на душата. (79/стр. 74)

За пример такъв един Велик човек– няколко души се препират по пътя, няма да ги примирява; знае, че друг ще направи това. Но някое малко дете е паднало в калта, ще го повдигне. Той ще направи това, което другите хора не правят. Той помага там, дето другите не може да помагат. Той е умният човек. (17/стр. 19)

Минавам покрай някоя вадичка и гледам, че някоя мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не ѝ обръщам внимание. Не, трябва да се спра, за да ѝ помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. (17/стр. 273, 274)

Благородство е да знаеш да страдаш

Ако при големите мъчнотии твоите чувства се уякчават, ти си Силен човек. Ако в твоите Благородни постъпки се закрепиш, ти си Силен човек.

(25/стр. 84)

Новата култура изисква от хората няколко неща: …в скърбите си да бъдат радостни, в сиромашията си да бъдат Благородни. Когато нямаш нищо в джоба си, да считаш, че си богат. (16/стр. 115)

Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия, да има Благородство в себе си, да лъха от тази душа ароматът на розата, на теменужката и да каже: „Господи, благодаря Ти!“.

(4/лек. 8: стр. 26)

Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва. При страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква Надежда. (64/стр. 473)

С усмивка носете страданието. Много мъчно е да се усмихнеш, когато си скръбен. Знаеш колко мъчно е да се усмихнеш, когато си скръбен.

(35/стр. 205)

Един закон има в усмивката. Казвам: нека нашите човешки усмивки показват едно удоволствие, че можем да носим страданието, което Човешката Любов изисква. (35/стр. 199)

Всяка Любов, която носи страданията, е Човешка, Благородна. Любов, която не носи страданията, не е Благородна. Да имате определение що е Човешка Любов. Любовта, която носи страданията с радост, е Човешка. Сега на Земята сме и с радост да носим страданията. Да се радваме, че Господ ни е дал тези страдания. (35/стр. 203)

Аз търся хора на страданието. Аз съм петимен да видя човек, който страда. Много красиво е страдащото лице. Аз не съм намерил още страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?“. Погледна го и казвам: не си дошъл още до страданието, до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновляващо. Има някоя Надежда… Погледът му е жив, с Надежда, а не с обезсърчение… Страданието е нещо Възвишено, Благородно. Всички Светии са страдали, Христос е страдал. Всички Учители са страдали. Страданието е последното, с което се завършва еволюцията. (51/стр. 105)

Страдай така, че окръжаващите
да се веселят

Изкуство е да въздишаш и скърбиш…, без да те чуват другите. В тази скръб има нещо музикално.

(43/стр. 51)

Изкуство е да плаче човек така, че окръжаващите да се веселят. Или така да плаче, че никой да не го вижда. (43/стр. 51)

Всички, които сме в това Учение, искаме… всички да страдат заедно с нас. Не, скрийте се дълбоко във вашите страдания никой да не ги подозира; в най-големите страдания се старайте да бъдете тихи и спокойни в душата си. Не е лесно изкуство– да страдаш вътре в себе си и да се покажеш спокоен.

(16/стр. 149)

„Защото имам петима братя, да им засвидетелства, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ (Лука– 16: 28.)

…Значи, единият брат, богатият, който е вече в това мъчително място, мисли за петимата си братя… Всички трябва да бъдем Благородни, искрено да пожелаем нашите братя да не минат през това мъчително място. (16/стр. 75, 76, 92)

Да проявим Благородното,
значи да работи Бог в нас

Бог е най-познатото, най-възвишеното Същество в света. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме от Хубавото в света, всичко онова, което ни тласка към Възвишеното, към Благородното– това е Бог, това е Божественото в нас. (4/лек. 33: стр. 28)

…Вярвайте във вашата Интелигентност, вярвайте в Благородството на вашата душа, във вашето Добро, понеже туй Добро, туй Благородство и тази Интелигентност не са ваши, те са Божествени. Следователно, ако вярваме в туй Добро у нас, ние вярваме в Бога, във Великото, Благородното, което движи света. (2/лек. 31: стр. 29)

Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и Благородното в себе си… Тогава само ще позная, че Бог живее в мен.

(4/лек. 13: стр. 38)

…Да проявим в себе си най-хубавото, най-благородното, най-възвишеното, което можем в даден случай. Това значи да работи Бог в нас!

(1/лек. 34: стр. 20)

…Всички онези Благородни пориви, които се проявяват в каквото и да е направление, това са подтици, мисли на онова Велико Същество– Бог, Който работи сега в света. (4/лек. 16: стр. 14)

Всяка Възвишена и Благородна мисъл, която прониква в твоя ум, всяко Благородно и Възвишено чувство, което прониква в твоето сърце, и всяко Възвишено и Благородно желание, което прониква в твоята душа– това е Христос, Който прониква.

(4/лек. 24: стр. 21)

…Внасянето на Светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшето Същество, даже не и на Ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят пак само от Бога! (1/лек. 38: стр. 6)

Ако грешиш, ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе; но ако се стремиш към Неговата Любов и вършиш Неговата Воля, колкото и да си малък, колкото и микроскопическа Любов да имаш, Той те държи в Своя Ум, занимава се с тебе. И ако някои хора успяват, а други не успяват, ако някои са Благородни, а други– неблагородни, аз отдавам това на следното нещо: колкото повече време Господ те държи в Ума Си, толкова повече успяваш, толкова по-благороден ставаш. (4/лек. 12: стр. 16, 17)

„Господи, вложи Любовта в сърцето ми да говоря меко и сладко, да постъпвам винаги благородно, да изразявам Твоята Любов!“ (28/стр. 774)

II. ЖИВОТЪТ В
ОКУЛТНАТА ШКОЛА

1. Изисквания на Окултната Школа

В Школата се изисква Благородство

Ученичество по благодат не се дава. …Ученичеството е по достойнство. Достойният може да бъде ученик. Ученикът се отличава с едно качество: у него, в характера му, трябва да има Благородство… И тъй, първото нещо сега заради** вас, учениците, е да имате Благородство. (2/лек. 21: стр. 22, 23)

Следователно първото място подразбира способността на човека и Благородството на неговата душа. (13/стр. 185)

…Смирение, Честност, Доброта, крайна Интелигентност, Благородство на душата– това са необходимите качества, за да влезете като ученици в един клас на тази Божествена Окултна Школа. Тия качества не трябва само да ги познавате в тяхната пълнота, но отгдето минете, да ги носите– да са написани и в сърцата, и в умовете, и в душите ви.

(2/лек. 31: стр. 31, 32)

Без Честност, Доброта, Интелигентност и Благородство ученикът не може да намери своя Учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика си на име, ще го благослови и просвети.

(18/стр. 239)

Е, как ще влезете в Школата? Вие мислите, че като дойдете при мен и ви кажа да влезете, че вие сте вътре в Школата. Ами че в тази Школа се изисква Благородство в обноските, деликатност на мислите, никаква критика! (2/лек. 6: стр. 8)

Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава– какво означава това? Това е лош навик… Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. (48/стр. 357)

Каква полза, ако вие, като се събирате в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия Благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща– вие трябва да предизвикате във вас всички ония Благородни навици и да им дадете място, възможност както земеделеца да растат и да се развиват правилно. (48/стр. 357)

Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на Разумното във вас. Благородните обноски– това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в Училището. То ще ви даде подтик за Разумно развиване… (48/стр. 358)

Под ученици на една Окултна Школа подразбирам хора, които се стремят към Божествен живот. Тия хора трябва да развиват чувствата на деликатност и Благородство по отношение [на] своите близки, а после същите качества ще приложат и към външния свят. (1/лек. 25: стр. 19)

Благородство се изисква от всички ви… Който ви види, да каже: „Това са хора, които служат на един Висок Идеал, това са хора с Идеи!“. Всички можете да бъдете такива. Ясен ли съм? (48/стр. 366)

Първото нещо, което сега липсва на хората, то е Благородството. За пример в тази Школа някой път се карате за столове. Някои ме питат: „Ние нямаме ли право да седнем напред да слушаме?“. Питам кой е по-благороден– който сяда отпред или който сяда отзад? (1/лек. 24: стр. 12)

После окултният ученик– той никога не трябва да подава ръка, да иска пари. Той ще каже: „Имате ли работа да свърша? Може да копая, може всичко да върша“. Ще свършиш работата. Да си изкараш прехраната с труд, то е Благородство. (17/стр. 20)

…Ученикът в Божествената Школа… трябва да прояви всичкото Благородство на ума и на сърцето си и върху него да гради своето бъдещо щастие, своя бъдещ живот. (83/стр. 55)

В Школата се изисква
Абсолютна Честност

Първото нещо: никаква лъжа! …Една сестра отива при един търговец евреин, отваря кредит, взима платно да си правят сестрите рокли. Той, човекът, дава. „Кои сте вие?“ „От Бялото Братство“– за Господа живеят. Правят дрехи, това-онова без сметка. Взимали топове от плата, чорапи, ширити, това-онова, набрали се 3000 лева нещо. И тези всички се радват. Стяга ги евреинът– парите! Всички се изпокриват, остава само една сестра… Казах на тази сестра тъй: „Аз не те осъждам, но ти, като отиде при евреина да отваряш този кредит, пита ли Господа: „Господи, да ида ли при този евреин да отворя кредит“? Ти не Го попита…“. След това всички сестри почнаха да идват една по една при нея и да ѝ казват: „Да мълчиш, не казвай, че имам да давам, нямах пари“. Не, ще кажеш: „Аз съм еди-коя си сестра, аз имам да дължа, ще ме извините, но аз ще платя“. Туй е Благородство! А да се спотайваш и да минаваш за праведница, не може така.

(2/лек. 6: стр. 19, 20, 21)

Въпросът е да се спази Принципът. Ще бъдете Искрени и Честни във всичките си постъпки! …Аз застъпвам един Принцип и без този Принцип нищо не може да извършите; работите ви ще се заплетат, ще боледувате, някои ще умират преждевременно. …Непременно трябва да положите този Принцип и ще видите тогава как всичките ви работи ще тръгнат напред. (2/лек. 6: стр. 21, 22)

Богат господар с прецизен характер има 10 души слуги. Един ден посажда орех в градината си, обаче там, където не би трябвало да го посади. Израства орехът. Той пита: „Кой го посади тук?“. Вика първия слуга. Пита го, хока го, кара му се– не е той. Тъй изрежда всичките 10 слуги– никой от тях не го е посадил… Хока ги, бие ги, всички мълчат, никой не го посадил. Господарят…, както седи при ореха, изведнъж си спомня, че този орех го посадил сам той. А сега белята! Божественият Закон какво изисква от господаря? Той може да заглади работата, като каже на слугите си тъй: „Аз ще ви простя, но още веднъж да не ме лъжете“. Това е по човешки, обаче Божественият Закон казва другояче: ще събереш слугите си и ще им кажеш, че този орех ти си го посадил. Той ще се изповяда пред тях и ще им целуне ръка. Божественият Закон така урежда нещата… И кой ли няма такива орехи, посадени в градината си? Всеки един от вас има посят по един такъв орех. И там е спорният въпрос кой го е посадил. Не е лошо, че ти си го посадил, но кажи: „Аз го посадих“– и въпросът е уреден. (2/лек. 34: стр. 19, 20)

Ученикът признава
своите погрешки и ги изправя

Аз приемам за Благороден онзи, който признава своето добро и зло като факти и познава живота си като художник, който рисува една картина и вижда грешките си, не чака други да го критикуват.

(16/стр. 158)

Аз считам за Благороден онзи, който, след като е направил ред грешки, знае как да ги поправи. За мен падналите ангели, които са изправили живота си, струват повече, отколкото тия, които никога не са грешили. (16/стр. 161)

Да съзнаваш в себе си своите погрешки… и да кажеш: „Има неща в мене, които не са чисти; трябва да се очистя и нищо да не крия“. Това е Благородство! Вие не трябва да криете своите погрешки, но да бъдете Доблестни да ги изправяте. (4/лек. 5: стр. 31)

Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е Благородство на характера. Трябва да си кажа: „В еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър“. (5/лек. 7: стр. 26)

Духовният свят обича да констатира нещата тъй, както са си, точно, с мярка. Така и ти няма да преувеличаваш, няма и да намаляваш. Ще кажеш Истината. Благородството в характера седи в това да си признаеш погрешката, както е, без никакво пристрастие. Не се плашете от вашите погрешки. Няма същество в света, което да не е грешило.

(1/лек. 7: стр. 15)

Мъчно е да се говори Истината, мъчно е, но най-благородно и най-доблестно е ние да я изкажем.

(14/стр. 806)

Кажете: „Господи, сгрешихме! Ние не опазихме Твоите Велики Закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Ще ги опазим сега“. Туй е Благородството на човека! (4/лек. 29: стр. 26)

Ученикът е Доблестен в отношенията си

Ученикът на Бялото Братство… трябва да бъде Доблестен и Благороден и да има една Воля, Възвишена, неумолима, постоянна тъй, както е постоянна Волята на Бога. (82/стр. 167)

Ученик ли си, ще бъдеш Доблестен в отношенията си. Туй, което не можеш да кажеш някому в очите, не го казвай и зад гърба му. Някой направил погрешка. Ще отидеш при него и ще го посъветваш братски, без да чуе някой друг, без да го изобличаваш. (28/стр. 780)

На такъв човек, който отстъпва от Принципите си, кажи: „Приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва!“. Пък ако желанието, което той има, е Право и Благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: „Не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам“. Подкрепете го в доброто… Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална Доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици за доброто на окръжаващите. По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи. (48/стр. 364)

Само така може да бъдете ученици

Великите Идеи живеят в Благородните души, Светлите мисли– в Светлите умове и Чистите желания– в Чистите сърца. (28/стр. 815)

Ученикът трябва да има едно сърце, Чисто като кристал; един ум, Светъл като Слънцето; една Възвишена, Благородна и Широка душа като цялата Вселена и един Крепък дух като Бога! Само така може да бъдете ученици. Това са Окултни Принципи, които трябва да приложите. (2/лек. 23: стр. 17)

Вие трябва да бъдете външно и вътрешно богати– с Мощен дух, Широка душа, Светъл ум и Благородно сърце. (3/стр. 116)

Съвременните хора казват, че човек трябва да се моли. Молитвата подразбира Силен дух, Благородна душа, Чисто сърце, Светъл ум. Който няма тия качества, той не може да се моли. Че как ще се моли! Ти Силен трябва да бъдеш, Благородство трябва да имаш в душата си, Чистота трябва да имаш в сърцето си, Светлина трябва да имаш в ума си.

(6/стр. 463)

Ако ти в своята молитва не почувстваш Сила в духа си, ако ти в своята молитва не почувстваш Благородство в душата си, ако ти в своята молитва не почувстваш Чистота в сърцето си и Светлина в ума си, това не е молитва. (6/стр. 465)

Нас ни трябват хора, братя и сестри, със сърца Любящи, с умове Светли, с души Благородни и с духове Възвишени. Това е, което… ще ни направи Истински Герои в света. (4/лек. 29: стр. 33)

2. Учителя ни казва така:

„Аз искам да видя Благородство във вас!“

Аз искам в бъдеще да видя Благородство във вашето поведение… (48/стр. 366)

Като ученици, от вас се иска Смелост и Благородство. С тези качества вие можете да напредвате в науката. (60/стр. 14)

Желая на всички да проявите своите Благородни чувства, Светли мисли и Възвишени постъпки.

(14/стр. 283)

Радвам се на вашите Светли мисли, на вашите Благородни чувства, на вашите Добри постъпки. Не се интересувам от вашите дрехи, от вашите къщи и богатства; интересувам се от успеха на вашата душа и на него се радвам… (15/стр. 371, 372)

Аз се радвам на Благородните хора, защото Благородството е качество на душата. (30/стр. 75)

Аз се радвам, като видя една Благородна черта у някого, защото всяка Благородна черта е Божествена, не човешка. (16/стр. 567)

Казвам: у всинца ви трябва да се създаде такъв Благороден характер, душите ви да бъдат широко отворени, че който и да ви срещне, да усети, че от вас диша живот, свежест; във вас да съществува една вътрешна Пълнота и Доброта без всякакво усилие; вие да се проявите естествено по един Божествен начин. (5/лек. 35: стр. 12)

Като кажеш на човека: „Добър ден“, от тебе да лъха Доброта, да излизат Добри чувства. А някой сега каже: „Добър ден“ и от него нищо не излиза. Онова, което излиза от нас, трябва да бъде Възвишено и Благородно. (6/стр. 57)

Светлина трябва да излиза от вас, мисъл, Любов, Благородство. (30/стр. 280)

Аз гледам какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е Благородство, това е жест на душата! (4/лек. 13: стр. 35)

„Бъдете хора на онзи Възвишен, Благороден Живот!“

Ученикът има сърцето на дете. По ум той е възрастен. А в душата си храни винаги най-възвишеното и Благородното. (28/стр. 67)

…Бъдете хора на Живота! На кой Живот? На онзи Възвишен, Благороден Живот. (4/лек. 16: стр. 19)

И тъй, вие ще вложите една Велика Идея и ще желаете онова, Възвишеното, Благородното, Мощното. (2/лек. 31: стр. 15)

Най-първо човек трябва да съгради най-благородното, най-възвишеното в себе си; да съгради най-възвишени мисли и чувства в себе си, да стъпи на краката си, да стане Морален човек.

(5/лек. 19: стр. 34)

Човек трябва да бъде Благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. (22/стр. 486)

Неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух трябва да бъде облечен. В какво? В онова, Възвишеното, Благородното, което живее в него. (5/лек. 11: стр. 11)

Благородното, Възвишеното в човека се проявява, но в един Съзнателен човек то трябва всякога да присъства, да не го напуща. (5/лек. 20: стр. 29)

Всички ние, които говорим за един Възвишен, Благороден, Разумен Живот, трябва да го приложим и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на Земята. (4/лек. 17: стр. 31)

„Само при стремежа към Благородното има Път и Развитие“

И тъй, Възвишеното, Благородното в човека ще го преобрази. (15/стр. 319)

На всеки един от вас предстои едно Велико Вътрешно Учение: да промени своя живот и вътрешно, и външно– да преобрази напълно себе си. …Всеки ден да усещате, че нещо Благородно, Възвишено се влива във вашата душа, нещо Ново се заражда вътре във вас и вие растете от Сила в Сила, от Любов в Любов, от Знание в Знание, от Свобода в Свобода. (4/лек. 12: стр. 26)

Не се смущавай, дай път на Благородното и Възвишеното в себе си! Ако искаш да познаеш Бога, дай условия на Новия човек в теб да израсте и да се развие. (15/стр. 521)

…Как да се свържем с Бога, как да отидем при Него? Има условия, при които човек може да отиде при Бога; има условия, при които отиването при Бога е невъзможно. …Само Възвишеното, Благородното, Чистото може да влезе в непроницаемия чертог, където Бог живее. (16/стр. 186)

Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“, което значи: „Аз и Отец Ми ще ви се изявим“. На кого ще се изявят? На Благородния, на човека с Широка душа, на Любещия. Това е човек с Велик, Възвишен характер. (16/стр. 233)

Когато у нас се зароди тази Жажда– да придобием всичко онова Възвишено и Благородно, за което копнее душата ни, тогава Бог ще дойде. Този е Пътят. (4/лек. 11: стр. 18)

Да гладуваме и жадуваме за какво? За Благородни чувства. Да гладуваме и жадуваме за какво? За Благородни мисли, за онова, Възвишеното, Великото в света! Само то ще вложи своята Светлина и Дух в нас… (4/лек. 11: стр. 30)

Знанието, което имаме, Благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. (4/лек. 16: стр. 28)

Любовта се изявява чрез Прави мисли и чувства, чрез Благородни постъпки. …Ако постъпките ви стават по-благородни, волята ви се усилва… (14/стр. 154)

…От човека се иска Просветен ум, Благородно сърце и Силна воля– без тия качества не може да се развива правилно. (15/стр. 311)

III. ЛЮБОВ КЪМ ДУШИТЕ
КАТО СЪКРОВИЩА

1. Свещено отношение към душите

Обичай душите!

Към своя брат – човека – ще проявявате Любов, почитание и нежност. (28/стр. 301)

Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно; не само да ги любиш така, не, не, това чувство е най-възвишеното, най-благородното, което от сега нататък трябва да се развива в човешката душа. (14/стр. 481)

…На сина да каже[м]: „Баща ти на тебе е дал живота, той те обича и ти трябва да го обичаш! Благородно е да бъдеш син“; …на дъщерята ще кажа: „Отлично нещо е дъщерята да обича майка си, майка ти ти е дала живот. Няма по-благородно от това да обичаш майка си с всичкото си сърце“; на майката пък ще кажа: „Ти, която си дала живот, няма по-благородно нещо от това да обичаш дъщеря си! Не я ограничавай, не я слагай в своята пещ“. …Оставете и вашия Благороден син, и вашата Благородна дъщеря, в които умът е намясто, сърцето е намясто, душата е намясто, оставете да вървят, както Бог ги ръководи. (14/стр. 737, 738)

…В света има Един Господ, Който призовава всички хора да живеят в братство; този е Правият Път– в братство, в сестринство; тъй казва Божественият Глас, Който идва от горе, и Той говори във вашите сърца тази Истина… Има ли по-хубаво нещо от това да срещнеш брата си или сестра си, да те прегърне, да ти даде тази братска или сестринска целувка– то е най-великото, най-благородното в света. (14/стр. 678)

…Като видиш един брат пред себе си, трябва да изпиташ едно трепетно чувство, като че си пред Бога. …Благородни сърца трябва да имат хората– сърца, пълни с тази Велика Любов! (5/лек. 16: стр. 27)

Любовта изисква от нас онова Свещено чувство… И тъй, братя и сестри трябва да хранят помежду си Благородно чувство. Приятели, мъже и жени, всички трябва да имате най-благородни чувства помежду си. (16/стр. 473)

Вие казвате: „Трябва да се обичаме!“. Но как ще обичаш някого? Ти най-първо трябва да храниш в ума си една Светла мисъл, да му изпращаш Светлина. При това трябва да храниш едно Благородно чувство, чрез чувството да му изпращаш Божествената Топлина; след туй спрямо него трябва да постъпваш най-добре, за да можеш да му дадеш онова Благо, което Бог дал на тебе. (8/стр. 528)

С пример ще изнеса една отличителна черта на Любовта. Двама души още от рождение били затворени в един замък и нищо не знаели за външния свят, само книги четели и така се просвещавали. Единият постигнал голямо просветление: един ден му се казало, че трябва да пробие стената на замъка и да излезе навън; той пробил стената и пред очите му се открил чуден свят. Ако след като е пробил стената, той каже на другаря си пръв да излезе, в неговата душа има Любов. Следователно едно от качествата на Любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите; тя казва: „Излез ти преди мен“. Ако ти излезеш пръв, нямаш Любов в себе си… Като пробиете стената на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: „Братя, вие излезте първи и аз след вас“. Питам вие имате ли това качество. (15/стр. 215)

Пет минути в Любов струват повече
от хиляди години без нея

Когато богатият от имането си дава, това не ме учудва ни най-малко, но когато онзи беден човек, който си е взел мотиката и отива на работа, като ме срещне, веднага напуска работата си и идва да ми услужи, мен това ме учудва– ние именно трябва да бъдем като този, последния… По-богатият човек казва: „На мен времето ми е скъпо“, а времето в света е създадено само за Бога; пет минути, прекарани в Любов, струват повече, отколкото хиляди години без нея и отколкото всичко друго в живота. Разбирате ли, пет минути, прекарани в Божията Любов, струват хиляди години; следователно вие тези пет минути готови ли сте да ги прекарате в Любов?

(14/стр. 706)

Да кажем, аз съм един цар и разбирам Гласа на Бога. Вървя с една каляска по пътя и срещна една бедна жена. Мога да дам заповед: „Вземете тази жена, отстранете я от пътя ми!“– но това не е Любов, това не е разбиране на Гласа на Бога; ако вземат жената и я отстранят, това не е за моя похвала, това е едно престъпление. Аз трябва да сляза от своята каляска, да взема жената на ръце, да я заведа в дома си и да ѝ прислужа– това е Любовта. Сега друг е въпросът, ако питате: „А това може ли да се направи, или не може?“. Може или не може– това са философски разбирания. И ние, съвременните християни, имаме една погрешка– постоянно отлагаме. Дойде една Благородна мисъл, казваме: „Утре“; дойде една Светла мисъл, казваме: „Аз съм при особено разбиране, утре“. Не, това са човешки схващания… Едно разбиране има в света– Божественото– и когато ние, всички същества в света, схванем Божественото разбиране, ще внесем един Нов импулс. (16/стр. 483, 484)

Аз бих предпочел да прекарам пет минути в Божията Любов, отколкото да ме коронясват като цар и да получа наследството на целия свят… Ако прекарам пет минути в Божията Любов, ще сложа брата си на моето легло в стаята ми; той ще стане свеж, бодър и като ме види, ще каже: „Вярвам, Господи, в Сърцето Ти, в Ръцете Ти, в Любовта Ти, защото Ти с делата Си го доказваш“. (14/стр. 706, 707)

Е, хубаво, ето какво изисква Любовта: допуснете, че аз съм писател или един проповедник, животът ми е много добре уреден, къщата ми е много добре мебелирана; леглото ми е добро, удобно, искам сам да спя на него, да няма никой друг при мене, флуидите ни да не се смесват, за да не изгубвам силата си, и казвам: „В моята стая никой не може да влезе“, и проповядвам на хората за Любов отвън– това е старото учение. Е, хубаво, една сестра… дошла на гарата отнякъде, никой не я приема, а вън– дъжд, сняг и тя похлопа на моята стая. Ако аз кажа: „Не ме безпокой, ела утре; за утре имам важна тема, готвя проповед“– това Любов ли е? Аз ще оставя беседата си, ще оставя всичко друго, ще я приема, ще стопля вода, ще я нахраня, ще дам моето легло, а аз ще дежуря и ще кажа: „Сестричко, няма нищо, аз се радвам; че ти от толкова години не си дошла, сега те намерих, изгубена беше“. И обувки ще ѝ дам, ще ѝ дам дрехи да се облече; ако ѝ е нужно учение, на училище ще я пратя. Ще кажете: „Можем ли да направим всичко това ние?“. Можем, можем– това е Новото Учение… (14/стр. 702, 703)

Когато изучавате Истинската Любов, вие няма да правите въпрос, че мъж ви не работи. Вие ще работите, а той ще седи вкъщи, докато съзнанието му се пробуди. В това седи Силата и Красотата на Любовта. Щом мъжът ви не иска да работи, ще го оставите около огнището да размишлява, а вие ще отидете на работа. Ще работите, без да се оплаквате, без да го съдите. Като постъпвате така, съзнанието му ще се пробуди и той ще благодари, ще ви възнагради за това, което сте направили за него. Лесно се живее с това разбиране. Без него обаче мъчно се живее. (21/стр. 261)

И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази Безконечна и Безгранична Любов, която действа в целия Космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е Смисълът! Вън от тази Любов животът няма никакъв Смисъл. (38/стр. 206, 207)

Пази свещено душите в себе си

Когато дойдем до душата, тя е една Велика Божествена книга, която постоянно се разкрива. Пристъпите ли към някоя човешка душа, вие ще считате тая душа за Свещена. Вие с благоговение ще пристъпвате към нея, за да пристъпят с благоговение и към вас. (78/стр. 62)

Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас тъй Свещени, както са и нашите. А сега? Дойдем до някой православен или евангелист, или будист и веднага казваме: „Той е антихрист“.

(4/лек. 24: стр. 28)

Когато се срещнем, според Вярата, която имаме, ние ще се изпълним с уважение един към друг. Когато вярвам в един човек, аз имам най-възвишени мисли заради него. Когато имам Вяра, като срещна един човек, в мене няма да се яви нито капка съмнение. Аз ще го поставя високо в своите очи, ще му дам най-хубавия прием в себе си, в своя ум и в своето сърце. (5/лек. 12: стр. 17)

Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, но вътрешни, да няма лицеприятие. Онова ухилване… аз не считам за някакъв Благороден подтик. Аз мога да срещна някой човек и да [не] му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един Свещен образ за него и да държа в душата си неговия образ като писано яйце. Питам кое е по-хубаво– да те държа в душата си като един Свещен образ или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти? (4/лек. 18: стр. 27)

Вие, младите, ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов– никакво лицемерие, никакво флиртуване. Нашите чувства в сърцата трябва да бъдат Благородни. Разбирате ли? Когато при вас има една сестра, една сестра ученичка, вие трябва да я пазите тъй, както пазите своето око. (50/стр. 50)

Честни, чисти, откровени! …Аз уважавам един ученик, който се застъпва за ученичката, който има най-високо почитание към нея и не си позволява даже лоша мисъл. (76/стр. 145)

Отдалече се радвай на този,
когото обичаш

Две млади моми от високо произхождение обичат един млад княз. Той се намира в трудно положение, не знае как да разреши въпроса. Момата, която първа се е влюбила в него, е духовна, а втората е материалистка. Втората иска непременно да се ожени за него. Тя казва: „Аз гледам реално на нещата. Обичам го и искам да се оженя за него“. Първата мома отстъпва. Тя казва: „За мене не е важно да се оженя за него. Аз го обичам и мога да му се радвам отдалече. Наистина едно благо е за мене да го виждам от време на време, но радостта ми, че не го ограничавам, е по-голяма от скръбта ми“.

(22/стр. 333)

…Момък се влюбва в една мома; понеже тя не го иска, той се самоубива. Това е несъзнателна жертва вън от Любовта. Защо се самоубива? Нека живее и работи за нея. Когато един ден тя се ожени, той да се отдалечи и да я носи в мисълта си, да бди върху нея като Ангел хранител– това е жертва по Закона на Любовта. (15/стр. 467)

Разправяха ми за Любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10-годишно, и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка. Това е един хубав пример за Любовта: той живял при своята Любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя. А вие сега по 100 писма пишете на вашите любими: „Ах, умирам, не мога без тебе!“.

(4/лек. 19: стр. 20, 21)

Бъди крайно внимателен към душите

Бъдете внимателни към вашите братя и сестри да не накърните с нищо душата им. В това седи Благородството на човека. (28/стр. 502)

Вашето съзнание трябва да бъде толкова будно, че да не причинявате никакви страдания на окръжаващите ви. Това е Благородство! (48/стр. 318)

…Препоръчително е щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората, защото това ще ни улесни в Благородство и Духовен подем.

(69/стр. 309)

Само един набожен човек – не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от Благородното в света– може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. (48/стр. 277)

Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите. Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе. Бъди досетлив както Разумната Природа, която се вслушва в зова на най-малките буболечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. (28/стр. 115)

(Една сестра запита: „Учителю, как да благодаря за вниманието, с което ме приехте вчера на разговор?“.)

Като проявиш същото внимание към другите.

(63/стр. 377)

Ето, аз ще ви моля едно нещо. То е следующето: понеже желанието на всеки ученик в Школата е той да бъде изслушван, когато говори, то щом двама измежду вас водите разговор, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влезете в думите и да се разберете. Туй е едно от условията за почит.

(2/лек. 30: стр. 20, 21)

Трябва да бъдете много внимателни помежду си! Говорите ли на някой брат, наблюдавайте лицето му. Почне ли тъй малко да се мърда, спрете разговора. Това мърдане показва, че не може да ви слуша, но го е срам да ви каже. Тогава у вас пък се набира енергия, заражда се едно още по-силно желание да му говорите. Не, спрете да говорите и кажете: „Братко, друг път ще продължим разговора, ще извините, че може би говорих повече, отколкото трябваше“. В Училището непременно трябва да се отнасяте вежливо помежду си, ако искате да бъдете ученици. (2/лек. 30: стр. 21)

Някой казва: „Обхода“. Обхода*** е в едно неразположено състояние да посрещнеш човека. Не е виноват този човек. Защо ще му се сърдиш? Дошъл, има несъвпадение, но аз като човек трябва да реагирам. Този човек е непричом, той не е причина. Да го посрещна и да си покажа своята човещина– туй е самовладане. (59/стр. 299)

Предавай на другите само
най-доброто от себе си

Ще идеш при някой свой приятел, ще занесеш най-хубавите мисли, ще занесеш най-хубавите чувства, най-хубавите постъпки. В който дом да влезете, занесете най-хубавото, което Бог ви е дал. На всички да го занесете. От онова, което Бог ви е дал, да дадеш от него на другите хора, като направиш другите хора съпричастници на Божественото, което е в тебе. Тогава Божието Благословение иде.

(35/стр. 62)

…Ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с Любов, духа му– със Знание и Мъдрост, с Красота, Доброта и със Справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: „Братко, радвам се, че те срещнах, радвам се, че те видях“. (4/лек. 19: стр. 25, 26)

Недей да гледаш погрешките на човека

И престъпник да срещнеш, бъди готов заради Любовта… да видиш доброто в него. (34/стр. 62)

…Любовта – тя е много хубава и нежна, тя не вижда хорските погрешки; пред нея каквото и да направиш, даже и най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си.

(11/стр. 261)

…Герои трябват, ние трябва да покажем на сегашния свят в какво седи Любовта. Мъжът направил една погрешка, жената трябва да се прави, че не разбира нищо, че нищо не е видяла. Онези, които разбират това Учение, които вървят по Бога, трябва да покажат този пример– тъй разбирам аз.

(16/стр. 467)

Седите някъде, някой е казал нещо несвързано– тихо и спокойно мислете само за Любовта…

(16/стр. 467)

…Религиозен живот е именно това– да имаме и да даваме Свобода на хората, да извиняваме техните погрешки. (10/стр. 456)

Не се възмущавайте от грешките на другите хора– те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. (69/стр. 63)

…Докато виждаме доброто в човека и го държим в ума си, ние го обичаме. Намерим ли обаче един малък дефект в него, и Любовта ни към него отслабва… Защо не обичаме човека такъв, какъвто е? Нека го обичаме с неговите недостатъци, но да обичаме в него Божественото. (67/стр. 111)

Виждате погрешките на хората. Виждай погрешките на хората, без да ги изнасяш. Да имате тази Благородна черта. (2/лек. 17: стр. 16)

Там, в Библията, се говори за Ноя, че като излязъл из кораба, като пил винце, се напил. Единият син видял баща си разголен и казва: „Онзи, старият наш“. А другият син взима една дреха и покрива голотата на баща си. (2/лек. 17: стр. 16, 17)

Взаимното почитание е
една от най-благородните черти

У вас трябва да се развият Благородни отношения и почитание към хората, които да ви подтикват към Благородното и Възвишеното в света. Мислете за хората, че са добри, и те ще бъдат добри.

(75/стр. 80)

…Искам от всички вас да бъдете учтиви по душа и сърце, да имате взаимно почитание и да се стремите към всичко това, защото туй, което вършите към другите, вършите го и към Бога. (75/стр. 154)

…Ще дойдем към онзи стих от Писанието, който казва: „Надпреварвайте се да си давате почит един на друг“. Ако почиташ другите, ще почитат и тебе. Като почиташ другите, ти развиваш едно Благородно чувство. (2/лек. 24: стр. 18)

Силният знае как да се постави, как да прояви Любовта си: като срещне човек, той пръв му отдава нужното почитание и уважение. Ще отдадеш на човека нужното почитание, понеже Бог му го е дал.

(29/стр. 213)

Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог ѝ е определил. (71/стр. 402)

Сега аз ви навеждам на този, Великия Закон– да знаете, че всяка една душа в света си има своята стойност. …Във всяка една душа има заложени ценни неща и тия ценни неща трябва да ги зачитате. Това трябва да бъде като едно морално правило у вас. (17/стр. 90, 91)

Отидеш някъде, виждаш, че някой се моли на Бога. Застани някъде далече от него, не му [се] бъркай, окажи най-голямото уважение и почитание към неговото сърце, към неговото разположение.

(5/лек. 14: стр. 26)

Много баби са се влюбвали. Тупка сърцето на бабата, внимателна става тя. Свещени са нейните чувства! Колко е хубаво това нещо! Ще уважавате тия чувства. Няма да казваш: „Туй старо бабище“. Не, това е голяма обида. Сърцето ти трябва да тупти с едно детинско чувство, като погледнеш старата баба, която се е влюбила. В душата на старата баба се развива една велика драма. Погледнете я с онова Велико уважение и почитание, че в тази ѝ възраст, на тия стари години, Господ се проявява в нея.

(78/стр. 89)

Като срещнете някого, да имате към него истинско уважение тъй, както спрямо себе си– ни повече, ни по-малко. (1/лек. 18: стр. 13)

Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята. (56/стр. 305)

…Човек… Щом има вярна представа за нещата, той ще може да отдаде нужното уважение и почитание на всеки човек, на всяко животно и на всяко растение. Това изисква Новото Учение от всеки човек. И вол да срещнете, ще му отдадете съответно уважение и почитание. (21/стр. 240, 241)

Еднакво почитай богатия и бедния

Често, като минавам, аз виждам колко е мъчно ние да държим еднакво положение спрямо всички: като срещнеш един богат и един беден, еднакво да ги обичаш и уважаваш без разлика, еднакво разположение на духа да имаш спрямо тях… (14/стр. 453)

В мене има една черта, която в другите хора не съм забелязал. Тя е следната: аз като давам вода на един беден човек, може да е дрипав, и на един богат или учен човек, еднакво ми е приятно. Като давам вода на бедния, на дрипавия и като пие той водата, тъй ми е приятно, както като давам водата на някой учен, светски или какъвто и да е– еднакво ми е приятно. И то е Правилният Път… Аз не обръщам внимание на неговите дрехи, не обръщам внимание и на обущата му, но считам: единият е Божествена душа и другият е Божествена душа, само облеклата им са различни. Щом аз направя сега едно различие, то вече Любовта я няма там. По малките работи се отличава човек. (42/стр. 218, 219)

Имате двама души приятели, съученици. Единият е бил беден, баща му не е могъл да го поддържа и той е останал прост и бедняк. Другият е бил богат, свършил е училище и после станал пръв министър в България. Един ден, когато той срещне своя приятел, да му предложи да го заведе у дома си, да не се спира върху положението си, а да му услужи и да храни към него същите чувства, каквито е имал в началото. Туй е Благородство. А не да мине покрай него и да се престори, че не го вижда; и като дойде в къщата му, да каже, че не приема. Не, да го приеме и да му се зарадва. Това са неизменните чувства! Той може да заема и най-високото положение, но като дойде в дома му този беден човек, да каже: „Приятел ми беше някога и сега ми е приятел“. Това е характер, това е Идейното! (79/стр. 49, 50)

Ако той минава с автомобил покрай бедния си приятел, да спре автомобила и да каже, че му е приятно, че го вижда; да го вземе в автомобила, да постави приятелството с този човек по-горе, отколкото сегашната си служба. Защото Любовта седи по-горе от всички материални неща. (79/стр. 50)

Постъпвай с другите както със себе си

…Човек… Когато се приближа при него, какъвто и да е, мъж или жена, да бъда толкова чист, да имам всичкото благопожелание, да постъпя с този брат тъй, както бих постъпил със себе си; и тъй е Великият Закон, който гласи: както искате хората да постъпват с вас, тъй постъпвайте и вие с тях. (14/стр. 631)

Знаете ли какво нещо е Благородната обхода? Някой казва: „Е, да се отнасяме благородно“. Аз наричам човек с Благородни обходи този, който би постъпил спрямо другите тъй, както би постъпил и спрямо себе си. Той да е толкова внимателен, че като се постави в известно положение, да почита и другите тъй, както почита и себе си. (4/лек. 25: стр. 16)

…Като ви срещна, в ума си да ви държа тъй, както държа себе си; да ви почитам тъй, както почитам себе си; да ви обичам тъй, както обичам себе си; във вашето лице да виждам Бога тъй, както Го виждам и в своето лице. Тогава всички ще носим Божието благо. И само тогава светът ще се оправи.

(5/лек. 14: стр. 24)

Радвай се на чуждото благо като на свое

Честен, Благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. (9/стр. 60)

Срещате една красива мома, която занимава цялото общество със своята красота. Всички говорят за нея, възхищават ѝ се, а тя върви спретната, напета. По едно време в същото общество дохожда друга мома, по-красива от първата. Погледите и възхищенията на всички се отправят към нея. В сърцето на първата се явява озлобяване към втората като към нейна конкурентка. Какво трябва да прави първата мома? Как трябва да постъпи към втората? Тя трябва да се радва на красотата на втората мома така, както ѝ се радват всички, и да престане да мисли за своята красота. (21/стр. 59)

Ако някой не е станал още добър, красив и благочестив, нека се радва на тези качества у другите хора. Радвайте се на доброто, което живее във вашия ближен, за да стане то основа на вашия живот.

(13/стр. 34)

Непременно трябва да имате тази Любов в душата си! Тя започва със следното: за пример дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: „Защо да не съм аз?“. Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте: „Защо да не съм аз?“. Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него! Някой се облякъл хубаво. Зарадвайте се за него! …Туй е вътрешното Безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. (4/лек. 24: стр. 28)

Искаш да пееш, но като чуеш по-добър певец, не можеш да се въодушевиш и казваш: „Аз не мога да пея“. Всякога, когато слушаш който и да е добър певец, ти се радвай, понеже всеки добър певец внася нещо ново. Като срещнеш един добър човек, радвай се, че си го срещнал; радвай се, че не си като него. Някой ден и ти ще бъдеш като него. (30/стр. 556)

Има едно състояние, когато човек се радва, когато другите хора правят. Този Велик човек идва до едно място и казва на себе си: „Тази работа не е за мен“. Погледне другите… и казва: „Дано те да го направят по-добре от мен“. (59/стр. 385)

Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни даже и когато той е пропаднал на изпитите си. Който може да се радва на успеха на своите другари, той е Благороден човек. Да се радваш, когато си пръв между другарите си, това всеки може да направи; да се радваш, когато си последен, това е достояние само на Благородното и Възвишено сърце. (39/стр. 284)

При Чистотата сърцето на човек не се свива, като погледне, че някой има големи знания; напротив– той се радва, че другият е даровит, и в същото време е благодарен за това, което има. Но това, разбира се, не означава, че няма да се стреми към по-горно състояние. (64/стр. 444)

Някой казва за другиго: „Ама той е по-учен от мене“. Ами че какво от това? Аз се радвам, че той е по-учен. „Ама еди-кой си е по-умен, по-силен от мене.“ Че какво от това? …Аз ще кажа: „Приятелю, я ми кажи как изработи твоята Доброта. Кажи ми метода си, по който си я изработил, та да мога и аз да стана по-учен, по-умен и по-силен“. Мене ме радва това! (4/лек. 10: стр. 24)

Връща се един благочестив евангелист от църква и казва на жена си: „Много ми е мъчно, днес не можах да се помоля, както трябваше“. Жена му го пита: „Защо не можа да се молиш?“. „Не зная да ти кажа или не, но видях едно нещо, че има много хора, които могат да се молят по-хубаво от мене. Като гледах как се молиха днес пред мене двама млади, отиде ми сърцето!“ „Кажи да видим!“ „Двама млади, мома и момък, около 21-годишни, стояха пред мене и се молиха. Той ѝ казваше: „Миличка, ти си моето божество, аз без тебе не мога да живея“. И тя слуша. Слушам ги и аз и си казвам: ето на, този момък познава божеството си, казва, че не може без него да живее, а аз никога не съм се молил така на Бога, никога не съм признал в себе си, че без Него не мога. Аз не познавам Бога така, както този момък познава своето божество, което седи до него.“…

Втори пример. Връща се един стар евангелист от духовно събрание и казва на жена си: „Знаеш ли, аз сега съм много доволен. Никога в живота си не съм се молил на Бога тъй, както днес. Благодаря на Бога, че ми даде възможност днес да Го позная, да излея душата си към Него!“. „Какво има?“– запитва жена му. И той попаднал при тия двама млади и разправя на жена си: „Научиха ме тия млади как да се моля на Бога“. „Как?“ „Младият момък разправя на своята възлюбена: „Ние тъй ще живеем, иначе ще живеем, ще се разбираме добре, ще се обичаме“ и т.н. Аз, като ги слушах, обърнах очите си нагоре към Бога и казах: „Господи, благослови тия двамата! И аз се присъединявам към тяхната радост“.“

Каква е разликата между двамата евангелисти? Първият се върнал [у] дома си обезсърчен, че не може да се моли като тия млади. Той си казвал: „Боже, благослови ги, но и на мене липсва нещо“. А вторият разбрал смисъла на молитвата. Тяхната радост и тяхното веселие било и негова радост и негово веселие. Той си казал: „Господи, и аз прибавям своя живот към техния. Благослови ги!“. (5/лек. 19: стр. 22, 23)

Да допуснем, вие, трима души, сте бедни. Вървите по пътя и срещате един благодетел. Но той има пари само за едного от вас и нему дава. Не завиждайте, че той ги е взел… Благодарете, че един от вашите приятели се облагодетелства.

(2/лек. 20: стр. 22, 23)

Ами когато минавате покрай къщата на някой богат човек и видите неговото богатство, въздъхвате си и казвате: „Ах, защо не е моя тази къща?“… Зарадвай се, че този човек си е направил една хубава къща! …Кажи: „Аз се радвам, че Господ е дал такава хубава къща на този човек. Нека Бог му даде повече имàне, та да зарадва и децата си“. Не минавай покрай къщата му със завист… Господ е предвидил за тебе нещо много по-хубаво. Зарадвай се на богатството на своя ближен! (5/лек. 17: стр. 22)

Например представете си, че вие сте бедна, обущата ви са скъсани, роклята– също и три дни не сте яла. Излизате вън на улицата и виждате една хубаво облечена мома, роклята ѝ– нова, модерна, с панделки, шапката и обущата ѝ– нови. Можете ли в този момент да почувствате нейната радост, без да ви се стисне сърцето? Зарадвате ли се, това е разширение на сърцето, това е характер. (56/стр. 34)

Сиромахът да се радва на богатия, за това се иска Сила и Благородство. (39/стр. 284)

Божествената Любов ще ви опита. Утре ще ви дадат по малко хлебец и най-после ще ти дадат и обяд. Трябва да благодарите, но ако не се случи и обяд, ще кажете: „Слава Богу, че другите хора ядат. Аз ще си почина и ще се порадвам, че другите ядат. Благодаря Ти, Господи, че ми се отдаде случай да погладувам малко! Аз благодаря, че сега мога да оценя хляба“. (50/стр. 16)

2. Милосърдие към душите

Милосърдието е едно
от най-великите качества

Всеки човек, който иска да бъде помилван, трябва да бъде Милостив. …Непременно трябва да имаш Милостиво сърце. Ами че това е едно Велико качество у човека, това е един Благороден импулс!

(4/лек. 11: стр. 18)

…Това Милосърдие. Аз го наричам едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния оттенък на човешката душа. Да бъдем в себе си Милосърдни! Да го чувстваме в себе си и да се радваме на своето Милосърдие. То дава особени черти, една мекота за човешката душа, едно снизхождение… (76/стр. 182, 183)

Следователно, като вложите Любовта във Великия Закон, като вложите Милосърдието, в душата ви ще се появи едно желание да бъдете снизходителни към всеки, който има някаква слабост. (76/стр. 184)

Казвате: „За да обикна някого, той трябва да бъде чист“; не, сега, в това състояние го обикни, защото той има нужда от теб днес. (13/стр. 132)

…Аз не започвам с най-благородните, а с най-калпавите, с хромите, клосните, прокажените, с всички, които са изхвърлени; ако аз не съм в състояние тях да приема, да им дам Любовта си, с мен въпросът е свършен… (14/стр. 654)

Любовта не борави с много думи. Това същество плаче там. Аз, без да искам, изпитвам съжаление към него. Това е едно проявление на Любовта. Това, че съм срещнал този човек, е една привилегия за мен. Без да искам, без да правя някакво усилие, моето сърце се разтваря и тази душа чувства Любовта. (5/лек. 15: стр. 28)

Велико нещо е да познаеш Любовта. Като я познаеш, ще бъдеш толкова предвидлив и искрен, толкова Смирен и Милосърден, че и цар да си, като дойде при теб твоят беден брат, веднага ставаш, посрещаш го, задоволяваш нуждите му. (15/стр. 363)

Влез в положението на всяка душа

…Като слушаш някой брат да ти говори, изслушай го с такова внимание– да чувстваш, като че себе си слушаш. Сега някой брат седи там недоволен. Защо? Не е намерил човек, който да го разбере. (78/стр. 60)

Гледам, някой брат седи, всички се разговарят помежду си, а той, горкият, седи сам: никой не се занимава с него, никой не му проговаря. Иди при него, седни, почни да се разговаряш, вникни в душата му! Не казвам да го прегръщаш, но влез в положението му! Изпълниш ли Великия Закон, и за тебе, и за него ще дойде това Благословение.

(78/стр. 60)

Като ученици вие трябва да влизате в положението на страдащите и да ги облекчавате. …Като срещнеш една страдаща душа, не я питай как е паднала, не я морализирай, но влез в положението ѝ и я облекчи. (22/стр. 448)

Стреми ли се към Идейния живот, човек трябва да влиза в положението на ония свои братя и сестри, паднали в калта, и да им помага. (34/стр. 134)

Помогни на грешника, на падналия

Та първото нещо: трябва да бъдете герои в малките работи. Някой път казвате за някого: „Той си има карма, нека си я носи!“… Не, аз като човек трябва да му помогна, да улесня неговата карма да мине малко по-лесно. (48/стр. 428)

Ако брат ти е сгрешил, не го съди, не го отблъсквай от себе си, но помогни му да се очисти, да се облече в нова премяна. (11/стр. 302)

…Не казвайте на човека, че е нетърпелив, нечист, неморален и т.н. Ако видите, че някой е нетърпелив, създайте му такива условия, които да превърнат нетърпението в търпение… Видите ли отрицателна проява някъде, притичайте се на помощ. (12/стр. 131)

Видиш ли, че ближният ти лежи болен, помогни му. „Но той бил голям грешник.“ Това не е твоя работа, ти си длъжен да му помогнеш, да му дадеш поне чаша вода. (11/стр. 300)

…От Божествено гледище няма грешници– има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи… Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате.

(12/стр. 86)

Някой ден вие мислите, че сте най-големият грешник, че греховете ви не са простени, окайвате се. Какво трябва да направите? Намерете някой голям грешник и му кажете: „Братко, и тъй аз не съм спасен, поне тебе да спася“. Платите ли дълговете му, ще се простят и вашите. (78/стр. 63)

Не презирай падналия, но му помогни да стане.

(12/стр. 86)

Днес всички хора се запитват как ще се оправи светът. Светът ще се оправи, когато всеки човек бъде готов да дигне своя паднал брат, без да го осъди, без да пита за причините на неговото падане. Помогни на човека, без да питаш защо и за какво е сгрешил. (34/стр. 98)

Помагайте на всеки паднал, тъжен и нещастен човек, без да го критикувате и осмивате. Бъдете снизходителни едни към други, както е снизходителна майката към погрешките на своите деца.

(12/стр. 479)

Много пропасти има в живота. В една пропаст ще видиш своя брат или сестра със счупени ръце и крака; ако викаш и плачеш, ще им помогнеш ли? Не, ще излезеш навън и ще намериш най-близкия до тях път; като отидеш там, ще им помогнеш. „Ще отида нависоко някъде, оттам да помагам.“ На високото място можеш само да се молиш и да плачеш; ако искаш да им помогнеш, ще отидеш долу при тях. (15/стр. 274)

Като видите, че някой е на опасно място, помогнете му. Като излезе от това място, нагостете го и се радвайте с него заедно. Не съдете хората, задето са попаднали на опасни места, но помагайте им. Това е предназначението на човека. (22/стр. 127)

Утеши наскърбения

Всички, като ученици на това Велико Училище, трябва да се стремите да имате израз, да изслушвате душите, да знаете, че когато ти страдаш, има още много души, които страдат в друга посока, и както ти искаш да бъдеш утешен, така и те искат да бъдат утешени. (78/стр. 61)

Срещнете някой брат, паднал духом, с наранено сърце– какво ще правите? Седнете при него, поговорете му малко, дайте му нещо от себе си. Направете му едно най-малко добро, което ръката ви дава. Аз ще ви дам една формулка за този случай. Като минете покрай някой брат, който е много наскърбен, а не знаете какво му е, кажете: „Братко, твоята скръб скоро ще се махне!“. Като чуе това, той ще се зарадва. (78/стр. 123, 124)

За да бъдат всичките молитви приети от Господа, ще ви дам метод: ако срещнете една неутешена, отегчена душа, помолете се на Бога за нея и с нея; ако срещнете беден, помогнете му. (10/стр. 455)

Когато хората плачат, плачете и вие с тях! Какво значи да плачеш с хората? То значи да можеш да им помагаш. Какъв смисъл има, ако аз постоянно роня сълзи върху ръцете на някой човек? Обаче, ако пророня само две сълзи и взема след това два или повече хляба, и отида заедно с този човек в дома му да го утеша, това плачене има смисъл. (5/лек. 19: стр. 24)

Аз харесвам на извора една отлична черта– неговото пълно Безкористие. Той хиляди години наред извира и никога не казва: „Дайте!“… Тази е отличната черта на извора, която трябва да бъде черта и на Родения от Дух и Вода, Животът на когото трябва да минава през ония наскърбени души и да ги утешава. Който няма този Живот в себе си, как ще утеши тия наскърбени души? Той ще каже: „Е, Господ казал така“. Не, не е казал Господ така. Роденият от Дух и Вода, като види наскърбени души, няма да каже: „Волята Божия е такава“, а ще ги утеши. (4/лек. 29: стр. 34)

Кажи една блага дума на човека

Не се старайте да раздадете хиляди левове на бедните, но постарайте се един ден, като излезнете, да кажете на един човек по една блага дума. На някоя просякиня, бедна жена, може нещо да ѝ дадете, но кажете ѝ една блага дума: „Сестро, ти довечера, като се напросиш, ела ми на гости у дома“. Не ѝ давайте пари, то е в някои случаи престъпление, а кажете ѝ: „Аз бих желал да те нагостя, да си поприказваме“. Срещнете някои бедни, дайте им покана еди-кой ден да дойдат на обед у вас… И ако всички бихме приложили туй правило, много от тези души щяха да се утешат. (38/стр. 336)

Най-красивите неща в живота ни са малките добрини, които можем да направим. Някой човек е изпаднал в света, самотен е, …никой не му е дал мил поглед. Ти минаваш покрай него, кажи му една сладка дума! Това ще се запечата в неговия ум.

(78/стр. 151)

Ами че този твой брат е един човек, когото никой не обича, …никой не му е казал досега една сладка дума. Дай му сърцето си и му кажи: „Братко, в тебе има нещо хубаво, нещо добро, ти си една отлична душа! И аз съм готов (или готова) да извърша за тебе всичко онова, което Бог иска“. (4/лек. 30: стр. 26)

Като срещнете първата бедна жена, спрете се в себе си и ѝ кажете две сладки думи! Като срещнете първото сираче, кажете му две сладки думи! Като срещнете първия затворник, кажете му две сладки думи, донесете му от дома си малко хубав хляб, малко плодове! Като срещнете първия фалирал търговец, първата паднала жена, спрете се в себе си и им кажете две сладки думи! (4/лек. 19: стр. 26, 27)

Който съчувства на всички
живи същества, е човек с Идея

Истинският път е чрез Благородството на човешката душа– всеки човек да вижда в човека своя брат. Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш своя брат, и във всяко растение да виждаш своя брат. (26/стр. 84)

И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, [че] в туй, което се движи, е скрит животът… В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена. Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си Благороден човек. И тогава в душата ти ще се зароди едно малко Благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка. (24/стр. 53)

Ако една муха кацне на пръста ми и каже: „Учителю, искам да ме обичаш!“, как ще изявя Любовта си към нея? Понеже крилцата ѝ са много мекички, ще я пипна така лекичко, отгоре-отгоре, за да не ги смачкам. Туй е Любов. Друго, което мога да направя, то е, че ще взема една клечица за чистене на зъби и с върха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам, и ще ѝ дам. Тя ще каже: „Учителя ми даде отличен обяд“. (76/стр. 139, 140)

Трябва да се научим да бъдем нежни, учтиви с малките растения и животни… (75/стр. 154)

Аз, като гледам някоя мравя да върви, отварям ѝ път. …Аз виждам, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: „Господине, ти си умен човек, не ми препятствай в пътя. И аз имам една задача за разрешение“… Божественото в мен казва: „Бог, Който определя посоката на моя живот, определя пътя и на тази мравя“. (70/стр. 213)

Представете си, че някой професор отива на работа и вижда на пътя, че един кон е паднал на земята от голямата горещина; какво трябва да направи– да се спре пред коня и да му даде да пие. И на умиране да е, конят ще благодари за направената му услуга. В дадения момент той страда като човек. Ако професорът продължи пътя си, без да обърне внимание на коня, той е човек без Идея. За свое оправдание ще каже, че бърза, че не е негова работа да се занимава с падналия кон; никакви оправдания не го извиняват– щом няма кой да помогне на коня, професорът е длъжен да се спре и да му даде поне малко вода. Който влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ, той е човек с Идея, на него може да се разчита. (3/стр. 292)

Благородство се иска от човека. Някой върви по улицата, вижда, че бият кон или вол, и продължава пътя си, като казва: „Не е моя работа да се меся в това. Че някой бил коня или вола си, той си отговаря“. Не се разсъждава така. Утре тебе ще впрегнат и ще те бият. Кой човек не е бил впряган? Всеки ден впрягат човека. …Нещастието го посещава всеки ден. (62/стр. 311)

Аз ще ви кажа какво трябва да правите. Един жив пример е това, на мене много ми е приятно да ви разправям за туй… Един български кираджия, софиянец, натоварва коня си с 300 кг въглища, отива към Семинарията, към нашия Изгрев. Конят– бял, но е слаб, едва ли 150–200 кг може да изкара. Като идва там, на ръта, пада на колене, не може да изкара колата, не може да върви. Човекът му казва: „Дяволия правиш ти, ще го изтеглиш!“. Удря го. Конят седи и пъшка, но тъй се случва, от горе идват десетина души, млади ученици и ученички, поглеждат коня, засмиват се и всичките се налепят отзад на каруцата, помагат на коня и изкарват каруцата. Конят поглежда каква стана тази работа. Те го изкарват на равното и се връщат назад. Аз казвам: ето една Благородна черта от тези ученици. Няма никакво разпореждане, никакви заповеди, изведнъж налепят се на колата отзад и казват на коня: „Хайде напред“. Казвам: ето един хубав пример заради нас. (50/стр. 95)

Видите някъде някой вол, който тегли някоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нещо от товара, за да го освободите. (4/лек. 19: стр. 27)

…Всички тези същества работят за вас и вие трябва да им благодарите. Като впрегнеш вола си в колата, потупай го по гърба и му кажи: „Благодаря ти, че ми услужваш“; ако не му благодарите, къде остава вашето Благородство? (15/стр. 243)

Да страдаш и за най-малкото същество, това е съзнателен живот

…Едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото и малко да е едно същество, и то се мъчи и страда… Да влизате в положението на всички живи същества, това е едно от нежните, от Благородните чувства на човека… (71/стр. 423, 424)

…Има в човека едно Аз, което е великодушно. Вижда: една мравя мъчи се, едно сухо дърво някъде; където минава, едно съчувствие има към най-малките неща. Пък има едно, което се тревожи, дребнаво аз, и друго нещо, което е Благородно– отдето минава, съчувства… Искам вие всички да дадете място на туй, Великото Аз. Като кажеш „Аз“, да се отвори сърцето, че в тебе Бог се проявява. (8/стр. 330)

Като срещнете първото куче, на което кракът е счупен, спрете се да го превържете; ако не можете да сторите това нещо сами вие, платете някому 20 лева, за да го превърже! (4/лек. 19: стр. 27)

Гледам, някой паяк хванал една муха. Казвам му: „Пусни тази муха!“. Той не ме слуша, казва ми: „Влиза ли ти това в работа? Я си върви!“. Казвам: „Тъй ли? В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата…“. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избяга и мухата избяга, освободи се. (4/лек. 4: стр. 20)

Видите ли, че някой паяк хванал муха или някоя змия хванала жаба, или някой човек хванал заек, или някой сокол хванал птичка, насочете мисълта си към тях и кажете им да пуснат жертвата си. Кажете им, че във ваше присъствие пред очите си не позволявате да вършат престъпления. (58/стр. 144)

Ако човек не се трогва от страданията на мухата, на птичката, на заека, той няма да се трогва и от страданията на хората. Ако човек страда само за своите близки, че жена му умряла или дъщеря му се разболяла, това е обикновен, прозаичен живот. Да страда човек за мухата, за жабата, за птичката, за заека, за човека, това подразбира поетичен, съзнателен живот. (58/стр. 146)

Като услужиш на един бръмбар,
на Бога услужваш

Да спасите мравка, която се дави, това е геройство. Защо? Защото изпълнявате Волята Божия. Бог се грижи и за най-малките същества. (63/стр. 364)

Като наблюдавам хората, аз считам за Благороден, за културен човек този, който, като види, че някоя мравя се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата. Онзи, който може да извади една мравя от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, Благороден човек е. (4/лек. 16: стр. 28)

Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвете, той е Благороден човек, той е в Правата посока. (4/лек. 16: стр. 28)

Когато услужиш на един бръмбар, на Бога услужваш. Бръмбарът се моли на Господа, а ти, като му помогнеш, на Господа помагаш. Едно растение се моли на Господа, че няма влага. Като го полееш, ти си му направил едно добро. Това добро на Господа си го направил. И растението ще ти благодари. Те чувстват нещата. (63/стр. 312)

Отидете в някоя гора, там някой сече дърветата. Питай колко искат за това дръвче, което в този момент секат. Кажи: „Колко искаш, приятелю?“. „Двадесет лева.“ Плати двадесет лева на този човек, но спаси живота на дървото. Покажете Любовта си! …Това е Великото в света, за което Господ се радва.

(4/лек. 19: стр. 27)

3. Помощ към душите

Всички същества от Бога надолу
имат нужда да си помагат

Само Бог може да живее самичък в света, а всички същества от Бога надолу имат нужда да си помагат. Човек трябва да чувства, че има някой, който храни нежни и Благородни чувства към него; той трябва да знае, че има поне един човек в света, който е готов в даден случай да се пожертва за него– тогава той ще има кураж да живее. Това е една морална сила, която крепи човека; тогава той може да учи, всичко може да направи. (48/стр. 446)

Като държите съзнанието си будно да помагате на всички, които се нуждаят от вашата помощ, вие ще развиете в себе си Благородни чувства.

(22/стр. 247)

Няма по-добра молитва от тази– да помогнете на ближния си, когато е в нужда. (28/стр. 613)

Дойде някой при вас, оплаква се от положението си. Изслушайте го, помогнете му, вижте от какво се нуждае. Може би вие сте определени да му помогнете. И други могат да му помогнат, но ако вие се притечете на помощ, придобивката е ваша. Който помага на другите, той помага първо на себе си. Защо? Защото Благословението ще мине първо през него, а после през другите. (21/стр. 169)

Силен е само онзи,
който помага на слабите

Де се показва силният човек? Човек може да покаже своята сила по два начина: той може да се бори с друг силен човек, да покаже силата си, както пехливаните се борят. И след като победи своя противник, дават му награди, окичват го с венци и той казва: „Като мене такъв пехливанин няма; който ме бутне, като го мушна, карамбол ще стане“. И казват: „Той е един герой на нашето отечество“. Светът е пълен с такива герои. Вторият герой, силният човек, е онзи, който като срещне някоя стара баба…, той като силен взема я на гърба си, приказва с нея: „Бабо, къде може да те занеса?“. Занесе я [у] дома, оставя я, прислужва ѝ и заминава. Види, някой ще се дави, хваща го за ръка, извади го и му помогне. Този юнак, откъдето мине, услуги прави на всички. Кое е по-хубаво: да си мерим силата или да правим услуги на слабите? Силен е само онзи, който може да помага на слабите. Да помагаме на слабите! (38/стр. 383)

Когато работиш за другите хора, ти си силен човек, а силата е качество на Разумните хора. Разумните хора представляват голяма сила в света. Те ще носят своите по-малки, по-слаби от тях братя, ще им помагат. Следователно силните хора ще носят по-малките от тях, ще работят за тяхното благо.

(5/лек. 12: стр. 14, 15)

Казват: „Той е мъж“; е, в какво седи мъжеството? Аз наричам мъж онзи, който може да застане на страната на слабите; аз наричам жена само онази, която може да превързва раните на страдащите. И тъй, мъжът всякога трябва да застане на страната на слабия, на онеправдания– това е мъж, това е Благородство… И когато силният застане пред слабия и го защитава, от очите на слабия да потекат две сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“– това е човечество. (16/стр. 536)

Геройството е да помогнеш на душите

Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си– защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ, обаче, докато сте на Земята, ще мислите и за другите. (12/стр. 101)

Де е геройството на човека – в помощта, която може да даде на своя ближен, или в безучастието към него? Който може да помогне на една страдаща душа, която се дави някъде накрая на света, той може да се нарече герой. Може никой да не знае, че си придобил някаква добродетел или че си спасил някого, но ти си герой. (20/стр. 170)

Срещате един беден, отчаян човек, който е решил да се самоубие. Не го съдете, не търсете причината на отчаянието му, но отправете своята добра мисъл към него да му въздействате, да го отклоните от решението му да се самоубие. Опитайте се после да поговорите с него, да създадете връзка. (58/стр. 145)

Човек трябва да бъде герой в себе си, да е доволен, че е помогнал на някой страдащ, колкото и да е малка помощта му. (20/стр. 170)

Като помагате на слабите и на болните, вие давате възможност на Божественото във вас да се прояви, да отворите пътя си към Велики възможности и постижения. (34/стр. 118)

Ако ме поканят да стана министър в България, но същевременно трябва да отида да нагледам някоя бедна вдовица, по-скоро бих се отказал от този пост, отколкото да оставя тази бедна жена без моята помощ. (17/стр. 271)

Вие се готвите за един голям бал или концерт, но в това време идва при вас един беден човек, но вие го връщате, защото нямате свободно време да се занимавате с него. Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този Велик Закон, който е създаден от Бога. (17/стр. 271)

Ще се обърнеш към Бог, ще кажеш: „Господи, аз много Ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна на няколко бедни“. (76/стр. 411)

Помогни, без да уронваш
достойнството на човека

Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж. Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.

(5/лек. 7: стр. 27)

Ще ви приведа един пример за добро, направено по един красив начин. Един студент имал един добър приятел, но много беден момък. Вижда го веднъж в студен зимен ден със скъсани обувки. Отива той на пазара, купува едни нови обувки и търси начин как да му ги даде, без да го изложи, за да не накърни чувствата му. Обикаля около дома му, когато той не е вкъщи, и забелязва, че прозорецът на неговата стая е отворен. Набързо написва с изменен почерк следната бележка: „Тези обувки са твои. Ако ги вземеш, ще направиш голямо удоволствие на този, който ги подарява“. Хвърля кутията с обувките и избягва. В каквото отношение и да се прави добро, трябва да е така изнесено, че да се щадят човешките чувства, т.е. да не се унижава човешкото достойнство. (56/стр. 437, 438)

Вървиш с твоя приятел. Ти си внимателен. Качвате се на трен**** или на трамвай, или на файтон. Той е забравил кесията си, няма пари. Ти не чакай да ти иска, но дай му, без да се досети. Не прави да се уронва неговото честолюбие; предвиди, не го заставяй да ти иска, но преди да иска той, дай му. Всичките тия малки неща помежду си трябва да ги предвиждате, да ги правите. (2/лек. 17: стр. 15)

Спри се в пътя си и помогни,
за да изпълниш Волята Божия

Светията знае, че Бог се проявява чрез бедния като през фокус, и той трябва да се спре пред него, да го запита за положението му и тогава да си замине. Това значи, че той е поздравил Бога. Бедният се намира в трудно положение и Светията трябва да го подкрепи. Не изпълни ли това, той не е изпълнил Волята Божия. Че не е видял бедния, че бил зает– нищо не го извинява. (58/стр. 225)

Казват, Христос бил Син Божи, това бил, онова бил. Но дойде Христос и казва: „Я направи това нещо за Мен!“. „Не мога, нямам условия.“ Син Божий бил Христос, а не могат да направят най-малкото нещо за Него. Някой казва: „Господи, много Те обичам!“, но като дойде да направи нещо за Него, няма го… Срещам един работник, беден човек, гледам го– вдига една бедна жена, паднала на улицата, крака си навехнала. Казвам му: „Отлична е тази твоя постъпка!“. „Не, не, колко други добри постъпки съм пропуснал, но тук тъй дойде. Не съм от тези, отличните. Ти си ме видял от най-добрата страна на живота ми, но не мисли, че съм добър човек; съзнавам, че има хиляди други неща, които не съм извършил.“ (16/стр. 485)

…Ти вървиш, съсредоточен си в мисълта си, много важна работа имаш, но виждаш, едно дете на улицата страда, плаче. У тебе се породи едно малко желание да се спреш, да му помогнеш, но веднага си кажеш: „Нека друг някой се спре да го утеши, аз имам високо предназначение“. Кажеш ли така, …ти си изгубил един Велик Божествен импулс. Не, каквато важна работа и да имаш, ти ще се спреш. Спреш ли се да помогнеш на това дете, ти си помогнал и на себе си. (5/лек. 10: стр. 20, 21)

…Като видиш паднало дете, вдигни го. Като видиш, че някое дете си е счупило стомната, помилвай го и му купи нова стомна. Скарали са се двама души, бият се, как ще ги помиря? Казвам им: „Нося ви подарък– една торба с пари“. И те, като видят парите, забравят да се бият. (30/стр. 464)

Вървят двама млади, интелигентни и добре възпитани брат и сестра и разговарят. По пътя срещат една 80-годишна жена, която едва върви, пъшка. Сестрата казва: „Братко, да помогнем на старата жена, да ѝ покажем своята Любов“. Те приближават към нея, хващат я за ръка и заедно поемат по пътя… И тъй, като братя и сестри ще хванете бабата под ръка и ще ѝ помогнете. (16/стр. 248, 250)

…Проявлението на Любовта зависи от пробуждането на съзнанието. Какво изисква тази Любов, когато се пробужда нашето съзнание? Ще ви приведа един пример за един от младите царе в Европа, чието име няма да кажа. Този случай е станал преди войната. Един ден този цар излиза на разходка със своя файтон и по пътя среща един дядо и една баба, които се подпират на тояжката си, едва вървят. Като ги вижда, царят веднага спира файтона си и казва на тия стари хора: „Заповядайте, качете се на моя файтон да продължите пътя си!“. Качват се те на файтона при него… Питам какви са били подбужденията на този млад цар, за да спре файтона си, да покачи в него тия двама старци и да се разговаря по целия път с тях. В него имаше някакви подбуждения. Този дядо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани във файтона си, краката ми се бяха откъснали от умора, всред пътя щях да си остана“. „Няма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай да ви услужа.“ И бабата също казва на царя: „Господ здраве да ти дава, синко, ако не беше ти, щяхме да си останем по пътя“. „Няма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнах и можах да ви услужа.“ Той ги завежда до къщата им, взима им адреса и казва: „И друг път бих желал да ви услужа“. Те му казват: „Е, синко, такива хора много рядко се срещат, не знаем где си възпитан“. Не, има добри хора по света, има ги навсякъде. Когато човек иска да прояви Любовта, той може и като цар да я прояви, може и като прост, като беден човек пак да я прояви. (4/лек. 12: стр. 9, 10)

Приеми човека у дома си като свой брат

Да служиш на Божественото в себе си, това значи да се вслушаш в неговия Глас, който ти нашепва: „Спри, тук има една страдаща душа; каквато и работа да имаш, ще се спреш да помогнеш!“. Ще поканиш този човек у дома си, ще го нахраниш и облечеш. Ама бил окъсан, нечист– нищо от това… Щом задоволиш нуждите на този човек за деня, ще го пуснеш да си отиде. (15/стр. 539)

Ти си длъжен да задоволиш нуждите на човека за един ден… Утрешният ден не е твой– нито себе си ще осигуряваш, нито близките си. Кажи на страдащия: „Иди си с Бога и когато се намериш в затруднение, ела при мен, всякога ще бъдеш добре дошъл“. (15/стр. 539)

Знаеш ли какво значи да имаш поне един приятел в света? Заради Бога, на Когото служим, вратата ни трябва да бъде всякога отворена– ако не за всички, поне за един човек. Ако всеки може да отвори сърцето си поне за една душа, животът ни щеше да се подобри с 50%. (15/стр. 539, 540)

В едно американско пристанище в един от големите градове… всичките пътници ги приемат, отиват с автомобилите, а един остава сам, горкият, няма накъде да отиде. По едно време той се провикнал и казал: „Няма ли някой брат на Исуса Христа?“. Явява се един, хваща го, целува го, завежда го [у] дома си. (24/стр. 233)

Покажете ми Образа на Христа! …В Него има Благородство.

Пристигнал един пътник в село, където имало трима свещеници и десетина учители. Похлопал на вратата на единия свещеник, той му казал: „Нямам място за теб“; отишъл в къщата на втория свещеник и там– същия отговор; похлопал на третия свещеник– „Нямаме излишно място“. Отишъл при учителите, но и те не го приели. Най-накрая отишъл при един беден селянин и му разказал как никъде не са го приели. „Заповядай у дома на гости.“ …Къде е Христовият Образ– у бедния българин. Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой брат…“. (16/стр. 62, 63)

Любящият не мисли за себе си,
а за другите

…Любовта всякога мисли не за своето благо, а за благото на другите. (16/стр. 468)

…Човек… да бъде тъй честен, че никога да не пожертва чуждите интереси за свое добро, а винаги да подчинява своите интереси на благото на ближните си. (75/стр. 176)

Ако аз всеки ден мисля за себе си как да подобря своето положение, не съм добър човек. Но ако аз седна през деня и мисля за страдащите, постоянно мисля как да премахна страданията, може да не направя нищо, но в мислите си, че искам да помогна, вътрешно аз съм добър човек. (38/стр. 274)

Докато се жертвам за ближния и мисля за другите, аз съм Свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял.

(38/стр. 275)

Любовта винаги подразбира даване

Често вие говорите за Любовта, но като кажете „Любов“, подразбирате да вземете. Любовта винаги подразбира даване. Като дадеш, няма да го оценят. В Любовта ти не мисли другите какво ще правят. Дай от себе си… (6/стр. 220)

Сега да не бъде тази Любов, която взема, но Любов, която дава. Най-напред да започнем с Любовта, която дава… (35/стр. 122)

…Ако аз мисля за Любовта тъй, както и вие мислите, като дойда в дома ви и видя, че сте беден човек, а аз имам 10000 лева на разположение, ще кажа: „Братко, според Закона на Любовта аз трябва да разделя тези пари с вас. Тия 5000 лева са ваши, вземете ги. Поздрав от домашните ми!“. Снемам шапката си и си излизам. Отида в друг дом. И там намеря бедни хора. Ще направя същото нещо. Ще дам половината от 5-те хиляди лева и ще си изляза. Навсякъде ще постъпя по същия начин. Това е Божественото. (5/лек. 1: стр. 20)

Сподели с ближния си своето благо

…Мога, като копая, да мисля и добро за хората; мога, като изкарам 30 лева, да отделя от тях 20 за някоя бедна вдовица. (16/стр. 380)

Какво значи да ядете с Любов? Аз ще взема хляба и ще ида при някоя бедна вдовица. Ще ѝ го дам, тя ще яде и ще я гледам. Това е Любов. …При вдовицата от хляба, който има, и аз мога да взема малко. Този хляб ще го ям с Любов. Да споделиш, да занесеш, че тебе да ти е приятно да вкусиш от плода на лозето. То е Любов. (35/стр. 62)

Когато намериш твоя брат в страдание, в немотия, беднотия, да споделиш с него залъка си– това е не само физически, а и духовно. Това е Учението, което Христос е проповядвал. (14/стр. 729)

Ако си богат, …извикай бедния у дома си и му кажи: „Братко, извини ме, че досега не съм влизал в положението ти– гладувал си, но аз не съм те разбирал. Сега вземи от житото и брашното ми, колкото искаш“. (12/стр. 82)

…Няма по-голяма радост в живота на човека от тази, когато дойде при него един от приятелите му в момента, когато той се вижда объркан, на всички задлъжнял, и му каже: „Приятелю, днес получих голямо наследство. Искам да споделя радостта си с тебе. Давам ти една голяма сума, с която да изплатиш всички свои дългове“. Каква по-голяма радост можете да очаквате? И двамата се радват: единият се радва, че взема, а другият се радва, че дава.

(22/стр. 44)

И единственото, което имаш, дай!

Един твой приятел носи пет лева, но ако му кажеш: „Дай ми пет лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече, остани без тях– какво от това! (16/стр. 553)

Един мой познат от Нови Пазар ми разправяше следната своя опитност: „Един ден бях така изпаднал, имах само един лев в джоба си едва за парче хляб. Мислех си как ли ще изкарам другите дни. В този момент при мене се приближи един просяк, искаше помощ. Помислих си: ако дам лева, ще остана гладен. Обаче от вътре нещо ми казваше: „Дай лева, не мисли за утрешния ден. Не го ли дадеш, ще ти се случи нещо по-лошо от глад“. Послушах този глас и дадох лева на просяка. От този момент моите работи започнаха да се нареждат добре“. (18/стр. 267)

Един американски милионер изпаднал в голяма беднотия, което се случва понякога, и отива при един друг богаташ, малко закъсал, и му казва: „Може ли да ми дадеш малко пари назаем?“. „Нямам никак.“ Той си записал това. Отива после при един беден човек, който имал всичко един долар, и му казал: „Можеш ли, моля ти се, да ми услужиш с нещо?“. „На драго сърце.“ …Той дал един долар, но този долар ще му донесе хиляди други. (26/стр. 151, 152)

Знаете ли какво е направил един голям скъперник, който никога в живота си не е правил добро? След като изгубил всичкото си богатство, започнал да се измъчва и да си казва: „Голям глупак, голям серсемин бях! Досега нито на един човек не помогнах, никому добро не направих. Не стига това, ами опълчих всички хора против себе си, опропастих много нещастни. Сега имам всичко сто лева в джоба си, тях ще дам“. Отива, намира един беден човек, купува му едни дрехи и казва: „Носи тези дрехи за мое здраве! Аз нищо не мога да направя, поне тебе да благослови Господ“. Друг един господин го проследява и като вижда туй проявление на скъперника, отпуща му един аванс от сто хиляди лева… И тъй, щом дадеш всичко, Божието Благословение ще дойде върху теб. (78/стр. 63)

Герой е онзи, който, след като не е ял три дни нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен. (12/стр. 152)

И колко е трудно да дадеш на един човек туй, което обичаш. Имали ли сте такава опитност? Имали сте. За пример гладували сте 2–3 дена и тъкмо седнете да се храните, дойде някой да ви иска малко хляб. Как ще се почувствате? Ще ви мръдне сърцето и ще кажете: „Аз съм гладувал толкова време, а сега дошли хляба да ми искат!“. Не, трябва да кажете: „На драго сърце! Заповядайте“. И като дадете, да забравите това, като че нищо не се е случило.

(1/лек. 8: стр. 24)

Знаете ли какъв е Свещеният трепет на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа? …Тя е готова да раздели последната хапка със своя приятел, с най-бедния човек. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. (48/стр. 51)

В Природата има една законосъобразност. Идва някой при мен, а аз имам само една ябълка… Давам му ябълката. След малко гледам– идва друг човек и ми носи две ябълки. (63/стр. 145, 146)

Като раздаваш ябълки, най-малката остави за себе си. Ако оставиш за себе си най-хубавата, най-голямата ябълка, след хиляди години макар ще ти дойде едно голямо нещастие. (63/стр. 183)

Бог чрез тебе промисля

…Някой брат няма пари да се върне в София. Другите казват: „Господ да промисли за това!“. Хубаво, Господ е промислил. Как? В моя джоб Той е турил няколко лева и за този брат. Трябва да ги извадя и да му ги дам. (78/стр. 69)

Някоя сестра няма пари да дойде тук и си казва: „Господ ще промисли за мен“. Качва се на трена, влиза в първа класа купе– пътува. Казвам: добре е постъпила, но тя не разбира законите. Аз, който разбирам законите, ето какво ще направя. Като разбера, че тази сестра няма билет за пътуване, ще взема един билет от първа класа, ще го дам на кондуктора и ще му кажа: „Този билет е за тази сестра там“. Така тя няма да знае, че пътува с билет; ще мисли, че Бог е промислил за нея, и вярата ѝ ще се утвърди… Тази сестра ще каже: „Аз се радвам, че Господ ми помогна“. И аз ще се радвам, че Господ ѝ е помогнал. (78/стр. 69, 70)

Аз бих желал всички братя, които са без пари, да се качат на трена, а другите, които имат пари, да отидат след тях, да им купят билети и да се радват, че са изпълнили Божия Закон. Нека те отидат след тях като Ангели хранители. (78/стр. 70)

Един брат казва: „Тази година аз не мога да дойда на събора, парите ми не дойдоха навреме“. Ти, който искаш да получиш Божията Светлина, побързай да купиш на брата си билет, за да не съжаляваш после… Тъй да направим тази услуга, че този брат да не знае нищо. Ако пък узнае, тъй да я направим, че да не се обижда. Ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз ще ти услужа сега, но не се обиждай, не се огорчавай от постъпката ми. Един ден, когато имаш възможност и аз изпадна в нужда, ти ще ми купиш билет“. (78/стр. 70, 71)

4. Подкрепа на душите

Направи едно малко добро на човека

Доброто дали е във вас, или е в мен, е все добро– то е едно Благородно качество, което съзижда, съгражда живота. (14/стр. 800)

Доброто е Смисълът на живота; когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Всяка мисъл и всяко Благородно чувство произтичат от доброто, което вършим… (13/стр. 493)

Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва на ум как да реши известна задача. След като свършиш своята работа, иждиви***** половин час заради него! Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: „Господи, покажи ми какво да направя днес заради Тебе!“. Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече да я поощри в работата. А сега ние се чудим какво да направим заради Господа. (4/лек. 27: стр. 23, 24)

Тръгнали на път господар и слуга. Господарят бил краен скъперник, а слугата– щедър, широк човек. Среща ги един просяк. Господарят отминава, нищо не дава на просяка, но слугата го спира и казва: „Господарю, дай нещо на този бедняк. Аз съм готов да работя за него“. Засрамен от слугата си, господарят изважда кесията и дава на слугата пари да ги предаде на просяка… Бъдете готови при всички условия да правите добро. И нищо да нямате, кажете: „Аз ще работя вместо бедния и пак ще му помогна“. (62/стр. 245)

Един бедняк в Австрия пожелал да отиде в Америка и като нямал средства, потърсил такива у един банкерин, комуто поискал хиляда крони. Последният казал в себе си: „На много души помагах, давах в заем, но не ми ги върнаха, ще дам и на тоя бедняк хиляда крони“. Бедният взел парите и заминал за Америка. В това време банкеринът изгубил цялото си състояние. След петнадесет години бившият бедняк се завърнал в Австрия голям богаташ, потърсил банкерина и го намерил в най-окаяно материално състояние. И вместо дадените му в заем хиляда крони връща на бедняка банкерин петнайсет хиляди крони. Божественият Закон е: всяко добро, сторено в името на Любовта, не се забравя никога. (82/стр. 10)

Когато съм наскърбен, тогава трябва да направя най-големите добрини. А сега кога очакват хората да направят най-големите добрини? Когато са радостни. Това не е Правият Път. (5/лек. 3: стр. 30)

Прави доброто тайно

Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти.

(64/стр. 171, 172)

В душата на Новия човек има Милосърдие, Разумност и където отиде, той е готов да помогне на бедни, на страдащи. Като направи добро, се крие никой да не знае какво е направил; хората на Новата култура са толкова скромни, че не искат да изпъкват… (16/стр. 130, 131)

…Дойде някой и ми се оплаква, че бил беден, страдащ, бъдеще нямал– иска да му помогна да живее добре. Аз не му казвам, че ще му помогна… Той не знае, аз ще си помисля и ще отида да разплатя всичките негови дългове, и ще взема полиците. После скришом му изпратя няколко чувала брашно. Подобри ли се положението му? Такъв човек носи скърбите на други хора, изпразва своята каса. Ще кажете: „Ама като правим така, какво ще стане с нас?“. Като правим така, ще възкръснем, а понеже сега не правим така, умираме. (76/стр. 129)

Правете добро на близките си, без те да знаят; обичайте ги, без да ви разбират– това изисква Новото Учение. По резултатите ще познаят, че ги обичате, че им правите добро. (15/стр. 469)

Радвай се, че си направил
доброто безкористно

Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно. (10/стр. 17)

Ние отиваме по-далеч и казваме: правете добро за самото добро, а не за това как ще ви се отплатят… Няма добро, което да не носи своите добри последствия. Без да очаква човек нещо от доброто, което е направил, само по себе си то има добри резултати. (33/стр. 146)

Онзи човек, който може да ви направи добро без никаква користна цел, това е човекът, който обича Истината. (5/лек. 33: стр. 17)

И сега аз ще ви представя, че в света има два вида Любов– и в двата си вида тя е Благородна. Ето как ще я представя в две фигури: представете си двама Благородни момци… Единият момък намира една осемдесетгодишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива [ѝ] краката, лицето, нахранва я, услужва, оправя леглото, гледа я, докато умре; другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи и той го храни, облича. Питам коя от тия два вида Любов е по-благородна. Първата е по-благородна, понеже е безкористна, а вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: тази, бедната мома се влюбва в другиго и той остава недоволен. Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък останал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми, те са неблагодарни същества“– поне тази мисъл ще му мине. И тъй, Великият Закон е: да се яви в нас онази безкористна Любов. (14/стр. 687, 688)

Казвате: „Как да се обичаме?“. Ако обикнете една мома, която е княжеска дъщеря, мислите ли, че вашата любов е чиста? Ако обикнете една мома, която е пианистка прочута или ако обикнете една мома, която е красива, здрава, мислите ли, че вашата любов е чиста? …В какво седи Божествената Любов? Другояче седи тази Божествена Любов. Тази мома е почерняла, оцапана, гола, проказа я хвана. Ти я видиш на пътя, една душа страдающа; вземеш тази душа, обикнеш я, облечеш я, лекуваш я, пратиш я на училище, започва да се учи, казваш ѝ: „Ето света, учи се“. То е Божествената Любов. После не се плашиш заради нея къде ще иде. Да върви, където иска. Ако иска, добре; ако не иска, пак ще намериш същото положение. Ти в себе си като човек ще постъпиш така. То е Божественото. Божественото е абсолютно безкористно. (46/стр. 310, 311)

Доброто се оценява
много високо на Небето

Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един Благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. (5/лек. 6: стр. 21)

Някой беден човек извърши някое Благородно дело, той и не подозира даже, че в Небето става такова голямо тържество заради него. (5/лек. 8: стр. 6)

Един уважаван професор минава веднъж покрай едно паднало дете и се спира при него. Той е учен човек, преподава на студентите, но се заинтересува от малкото дете, казва му една сладка дума. Това е най-добрата лекция, която този професор някога е държал. Това, малкото добро, в Невидимия свят ще се запише. За другите лекции, които е държал на студентите, вече са му платили. В Невидимия свят големите добрини изобщо няма да ги има, но това, което професорът е направил с малкото дете, ще му се запише за възнаграждение. (30/стр. 252)

Бъди готов да услужваш на всички

Малките услуги развиват Благородството в човека. (83/стр. 271)

Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва… Дали някой е прост, или учен, той се отнася човешки с всички. Той зачита човека като човек. (34/стр. 65)

Ти трябва да бъдеш най-мекият, най-благородният, най-идеалният човек, да бъдеш готов да услужваш на всички хора, за да услужват и на тебе.

(5/лек. 30: стр. 21)

Ученикът на Окултната Школа трябва да използва онези незабелязани микроскопически случаи, за да услужи. Допуснете, че вие носите лачени обуща и аз виждам, че вашето ремъче се е отвързало и се влече. Казвам: „Не е моя работа това да услужвам“. Не, ако си ученик, ти ще се спреш и ще кажеш: „Извинете, моля, почакайте“. Ще се наведеш долу и ще оправиш ремъчето… Навеждате се долу, ще кажете: „Позволете да Ви услужа. Извинете, че Ви спрях“. Това е една малка услуга, но комуто я направите, той няма да я забрави. (2/лек. 17: стр. 14, 15)

Да допуснем, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавал, сирене, но случило се, че един от вас не си е взел хлебец… Никога да не кажеш в ума си: „Отгде се взе той!“. На този ще трябва да му се даде. Използвай случая да му дадеш ти и да ти стане приятно, че той не си е взел хляб. Кажи: „Друг път пък ти ще ме угостиш, но сега ще ми направиш голямо удоволствие да ти услужа“. Този другар никога няма да забрави тази малка услуга. (2/лек. 17: стр. 15, 16)

И най-малката услуга е Велико дело

Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска: а ако аз се спра да завържа обувките на един старец, то е една Благородна черта; ако аз се спра при някоя стара баба да дам една чашка водица, това е Велико дело– то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните, то струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. (14/стр. 691)

Да кажем, че вървите по пътя и срещнете някой беден старец; той трепери и не може да си върже обувката, а вие не му обръщате внимание, това ви се вижда дребна работа, защото в този момент вие решавате някой важен въпрос за братството и равенството. Не, ще оставите настрана въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете обущата на този старец. Постъпите ли така, въпросът за братството и равенството е решен, а отминете ли стареца, без да му помогнете, въпросът не е решен. (75/стр. 249)

Веднъж бях в едно доста благородно семейство; навело се момиченцето– на един старец с окъсани дрехи че му връзва обущата. Казвам: ето една отлична постъпка. Ръкувам се с него и си тръгвам. Много добро дете, не съм срещал такова. Други са минавали, гледали са обущата и са заминавали. Че вие ако не можете да се спрете на един старец да му завържете обущата по Любов! (41/стр. 136)

Да слугуваш на ближния си,
значи да слугуваш на Бога

…Най-благородното Учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един Разумен свят и служиш на всички. Под думата служене на Бога аз разбирам да служиш на всички. (5/лек. 7: стр. 24)

Душата на всички хора трябва да се изпълни с Възвишени и Благородни стремежи– да служите на ближния си, на цялото човечество. (14/стр. 36)

Да съдействаш на човека в добро, да му слугуваш, да го повдигнеш– в това се изразява Благородството. Това е проповядвал Христос. Той казва: „Син Человечески не дойде да му слугуват, но да послужи“. (39/стр. 303)

Ние трябва да служим тъй, както Христос не дойде да Му послужат, а Той да послужи. Трябва хората да станат служители на по-слабите, на по-немощните… Ще ви обясня в какво се състои слугуването, какви качества трябва да има един слуга: той трябва преди всичко да има Благородно сърце, да бъде чувствителен, отзивчив, да бъде смирен, да бъде човек пластичен– да може към всички условия да се приспособява; при това трябва да бъде работлив… (10/стр. 111, 112)

Има Благородни хора в света. Една селянка цял ден е работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи, видяла гост. Поляла му да се измие. Макар и уморена, омесила му погача. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. (77/стр. 328)

Два, три или седем дена като живеете при мене, може да ме познаете… Ако живеем в една стая, ако за една седмица на този приятел, който влезе в стаята ми, аз му донеса вода и му поливам, направя му леглото– аз съм добрият човек. Ако той ми направи леглото и ми полее– той е добрият човек… И всеки човек, който работи и прислужва на ближния си, е добър. Туй е моето правило. Не работиш ли за другите, не си добър човек. (38/стр. 274)

…Ще научим Великото изкуство да се обичаме. Но обич не може да има без слугуване; ти не трябва да гледаш грешките на този, комуто искаш да слугуваш, ще се правиш, че не ги виждаш, и ще го обичаш. (75/стр. 258)

Ако едно от тия Възвишени Същества бе слязло на Земята, то ще слезе като един слуга, ще свърши работата си, ще се прояви и ще си замине. Голямо смирение има у тези Същества! Ако го пратят за изпит във вашия дом за една седмица само, то ще слезе, ще ви стане слуга, ще прояви смирение, ще ви остави своята веселост и след седмица ще изчезне, като казва: „Аз имам работа, трябва да замина“. В неговия ум има Благородство! (5/лек. 15: стр. 30)

Бъди готов да носиш
бремето на ближния си

Казва Писанието: „Вие, силните, носете товара на слабите“. Или вие, които имате голямата Любов, носете товара на онези с малката Любов.

(41/стр. 208, 209)

Аз бих желал хората да спорят, но само за едно: кой повече да даде и да помогне на брата си… Когато види, че брат му изнемогва под тежестта на своя товар, нека снеме товара от гърба му, да го тури на своя гръб и двамата да продължат пътя си и братски да се разговарят. (22/стр. 516)

…Всинца да си носим бремето и на всички ще бъде леко; като срещнеш някого, да кажеш: „Я ми дай малко от бремето си“. Да има едно състезание, че животът да е красив! (14/стр. 785)

…Като срещна едно плачещо същество, казвам: „Аз съм с тебе“. Взимам половината от неговите скърби и си заминавам. Това същество се зарадва…

(5/лек. 15: стр. 28)

Някой ме пита: „Учителю, ти скърбиш ли? Как носиш скръбта?“. Дойде някой при мене, скръбен е. Гледам го, скърби. Туря скърбите му на гърба си. Срещне ме някой в това време, пита ме: „Защо си замислен?“. Нося един чувал. Като го занеса до някоя къща, ще го сваля и тогава няма да съм замислен. Като му занеса чувала, той… се смее и аз се смея. Когато носиш някой тежък чувал, тук се изгубва благоприличието и то е много естествено. Сега в дадения случай аз няма да седна да му казвам: „Ти няма защо да скърбиш, ще занесеш този чувал, дето трябва“. Не, Божествено е в този момент да помогна [за] чувала му. Ако се откажа, това не е Божествено. Той върви по същия път, по който и аз вървя. Ще туря чувала в каруцата си. Малко ще се постесня, но ще му помогна. Ще стигна до някое място, ще спра каруцата си, ще сваля чувала и ще му кажа: „След мене идват добри хора. И те ще ти помогнат, не се бой!“. (50/стр. 15)

Не само да спасиш себе си,
но да се жертваш за всички

Всички ония хора, които се жертват за своите ближни, които и да са, каквито и да са, те са благото на един народ… (38/стр. 275)

Онези хора, които крепят съвременното общество, …това са Честните, Справедливите и Благородните хора, които жертват своя живот за благото на другите. Това произлиза от изблика на онзи Вътрешен Божествен живот, който се таи в дълбочината на техните души. (5/лек. 20: стр. 14)

Срещате един човек разположен, готов на услуги, на жертви. Защо? Той е проникнат от някакво Благородно чувство. (22/стр. 95)

Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото Благородство, умът– по замаха на неговите мисли, душата– по готовността ѝ да се жертва. (12/стр. 261)

Майката… трябва да бъде религиозно настроена… Религиозно настроена разбирам, когато в душата на майката блика такава Любов, че тя е готова да обгърне в тази Любов не само своето дете, но и целия свят и да се жертва за другите. Туй е религиозно настроение: да блика Любов– не само да спасиш себе си, а да се жертваш за всички.

(38/стр. 477, 478)

Например един богат жертва всичко на околните, но те никак не му благодарят. Той остава без нищо, но въпреки това никак не роптае, а благодари на Бога. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, по едно време у него се отварят изворите на Любовта и той вече преминава в по-висш живот. (64/стр. 117)

Любовта се проявява само тогава, когато вие сте готови да се пожертвате за един човек, когото всички отхвърлят, гонят и никой не го приема.

(75/стр. 155)

Няма по-хубаво нещо в света– да намериш един твой другар, който в ума си да има същото мнение за тебе, каквото ти имаш за себе си; другар, на който можеш да разчиташ при всички условия. Двамата да се държите като една светиня. Този твой другар всякога да бъде готов да жертва живота си за тебе и ти да си готов да жертваш живота си за него. Няма нещо по-благородно от това. (65/стр. 271)

И Христос казва: „Вие сте Ми приятели“, т.е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел. Това е приятел. (65/стр. 271, 272)

Едно време, когато Господ създал животните, всички се изредили при Него да Му се представят. Дошъл ред и на лъва. Той се въоръжил и тръгнал на път. Като вървял, чул жално бръмчене. Погледнал нагоре, видял високо някъде на едно дърво пчеличка, здраво омотана в паяжина. „Моля ти се, ти си един от големите юнаци– казала пчеличката, –помогни ми да изляза от тази мрежа. Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време да се представя на Господа“. Въпреки това той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката. В този момент в лъва се създала една черта на Благородство. Той пожертвал своето благо да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Бог го възнаградил– произвел го цар на животните. Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните. (61/стр. 197, 198)

5. Тайно приятелство с душите

Бъди приятел и на лошите, и на добрите

Герой е онзи, който е приятел и на лошите, и на добрите хора. (43/стр. 105)

Йосиф… живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тия хора добри приятели. „Ама– казват някои– хората са грешни.“ От тия грешници именно си създайте приятели– в тях има Благородни души. (10/стр. 107)

Та първото нещо е… да имаш Пълна, Абсолютна Вяра. И като те лъжат, и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Който и да дойде, и разбойник да дойде да пие, изворът дава; не се смущава, че е пил някой вълк, мечка, разбойник… (51/стр. 62)

Един Добър, Разумен човек усетил, че апаш бърка в джоба му. Той не се възмутил, но спокойно хванал ръката му, усмихнал се и казал: „Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си; ще ти дам повече, отколкото ти може да вземеш със своята ръка“. (54/стр. 90)

Изправи погрешката на човека,
без да казваш нищо

Човек иде на Земята първо да изправи погрешките си. После– да забогатее с Добродетели. Най-после– да изправи чуждите погрешки и да плати за тях, както направи Христос. (18/стр. 265)

Проявявайте навсякъде Любовта… Като видите, че някой направил някаква погрешка, не го критикувайте, но приложете Любовта си към него– помолете се да се справи той с положението си.

(83/стр. 199)

Видите ли нещо лошо в характера на човека, не го съдете, но помогнете му по някакъв начин да се изправи. Ама обущата му били нечисти! Не го съди, но вземи една кърпа и без да те забележи, изчисти го. (22/стр. 425)

Някой от вас може да се е окалял, това нищо не значи. Който разбира Законите, не обръща внимание на калта. Ученикът няма право да съди. Като види, че някой се окалял, ще го очисти, без да каже дума, с която да го осъди. (83/стр. 125, 126)

…Понеже всеки отива при Господа, като срещнеш един човек и видиш, че има петно, очисти го, без да му казваш, та като отиде при Господа, да няма никакво петно. Защото, ако има петно, няма да го приемат. (30/стр. 706)

Най-малката погрешка да видите в приятеля си, постарайте се да я изправите. Казвате: „Как можем да изправим чуждите погрешки?“. Ще приведа един пример, който ще ви покаже един от начините за изправяне погрешките на вашите ближни. Един млад момък от Варна отишъл един ден при един евангелист, книжар, да си купи някакви книги. Като го видял, книжарят му казал: „Преди няколко седмици един твой приятел дойде при мене да иска пари назаем. Аз му услужих, но ето, толкова време мина вече и той не ги връща. Такива са твоите приятели!“. „Колко ти дължи?“ „Еди-колко си.“ „Заповядайте, вземете тази сума и считайте, че сметката е уредена. Аз и моят приятел сме едно и също нещо.“ С тази постъпка младият човек доказа, че той и приятелят му са честни хора. Това е Благороден характер. Тъй щото чуете ли някъде да одумват вашия приятел, извадете кесията си, платете вместо него и кажете: „Аз и моят приятел сме едно и също нещо“. (36/стр. 101)

Да кажем, че някой от вас влиза в една гостилница и гостилничарят му казва: „Един от вашите приятели яде тука и не си плати“. Какво трябва да направите? Вие трябва да кажете: „Извинете, моят приятел отдавна ме упълномощи да платя вместо него, но аз забравих“. И ако имате пари, още този момент ще платите. („Това няма ли да бъде лъжа?“) Не, погрешката е пак негова. Законът е верен– щом този гостилничар ми казва, че моят приятел не си е платил, аз вече съм задължен да изправя неговата грешка, без да казвам нещо. Ако аз кажа на гостилничаря: „Добре, аз ще платя за него“, това е човешка постъпка. От моя страна ще направя Благороден жест, ако аз извадя пари и платя на гостилничаря от името на приятеля си, без да му кажа какво съм направил за него. (48/стр. 445)

Ако видиш, че някой брат постъпва с някого по начин, какъвто ти не одобряваш, не го съветвай, не го изобличавай, но ти постъпи с него тъй, както намираш за правилно. Ще ви дам един конкретен пример. Идва при този ваш брат друг някой да му иска пари назаем. Той се отнася с него грубо и не му дава пари. Ти виждаш това нещо и не го одобряваш. Няма защо да съветваш брата си как трябва да постъпи, но ще се обърнеш внимателно към нуждаещия се и ще му кажеш: „Братко, извини, ти си изпратен до мене, сбъркал си адреса, не си отишъл на определеното място. Ето, заповядай тази сума, услужи си с нея!“. Постъпиш ли така, ти ще повдигнеш брата си в очите на другите. Благородство се изисква от всинца ви. Вие можете да изнасяте погрешките на хората, но в Божественото Учение е правило да се постъпва с Благородство и Любов.

(84/стр. 142)

Ти плати дълга на човека

Една сестра взела назаем 3000 лева от един брат, но главата ѝ побеляла от него. Постоянно я безпокоял да му ги върне по-скоро. Мисля си какво да направя, за да освободя тази сестра. Реших в себе си да извикам брата и да му кажа: „Сестрата е внесла парите си в моята банка; […] ето, вземи тези 3000 лева, които тя ти дължи“. Така се разреши въпросът. (15/стр. 499)

Две сестри се карат. Ти казваш: „Не зная как да ги примиря“. За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари назаем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: „Колко Ви дължи?“. И плати! Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете“. Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите“. Казвам сега: „Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна“. Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва… На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по цял самун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите. (8/стр. 548)

Вместо да критикувате, помагайте на ближните си. Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари назаем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него. Ако постъпвате така, вие ще вървите от Слава в Слава и ще веселите Бога. Тогава Духът ще дойде във вас и ще ви учи… (83/стр. 226)

Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник– събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева назаем и от адвоката– сто лева с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашното, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече, те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари назаем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек; исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек? В Името на Христа платете дълга на своя ближен. (12/стр. 260)

Един мой познат, мирови съдия, ми разправяше една своя опитност: „Богат човек съди един беден за известна сума. Като разглеждам делото, виждам, че бедният е невинен. Богатият го оплел така, че той не може да се оправдае. Като слушам обвиненията на богатия, иде ми да си дам оставката, не ми се ще да се занимавам с такова дело. Тогава казвам на богатия: „Слушай, не мисли, че си неуязвим. Аз виждам, че правото е на страната на бедния. Решавам едно от двете: или да си дам оставката, или да платя половината от сумата, която му искаш; другата половина ти ще му простиш. Ако ме послушаш, ти ще спечелиш, ще имаш моето почитание, ще те давам за пример. Какво ще спечелиш, ако вземеш пари от този беден човек с жена и четири деца? Ако му простиш, и Небето, и Господ ще те почитат“. „Има ли Бог в света?“ „Има, разбира се. Ако ме послушаш, сам ще се убедиш в това“. Така проповядвал съдията и проповедта му имала резултат. (20/стр. 97, 98)

Колкото и да се кълнат хората, с клетва нищо не се постига. Трябва ли да съдиш брат си и да го караш да се кълне? …Ако аз съм свещеник и ме викат да закълна някого, ще кажа: „Колко дължи този човек?“. „Хиляда лева.“ „Ето, аз давам парите за него, освободете го.“ (15/стр. 421)

Ще отиде свещеникът да закълне някого и след това ще му платят. Нека го закълне, но не да пълни джобовете си, а да ги изпразва. Защо свещеникът не каже на съдията: „Господин съдия, колко дължи обвиняемият“? „Хиляда лева.“ „Ето, аз плащам вместо него, но да се прекрати делото.“ Съдията ще прекрати делото и ще каже: „Ето един Благороден човек“. На друго дело свещеникът пак ще пита: „Колко дължи обвиняемият?“. „Две хиляди лева.“ „Колко разноски има по делото?“ „Петстотин лева.“ „Ето, аз плащам всичко.“ „Съгласни ли са страните да се примирят?“ „Съгласни са.“ Даже и за десет дела да плати свещеникът, няма да обеднее. Поне на Небето ще го посрещнат като човек, който осветява Името Божие. (15/стр. 422, 423)

Ти направи нещата вместо другите

Да допуснем, че вие сте един работник, когото наемат да работи на лозето– вие копаете донякъде хубаво, но случва се нещо през деня, дойде ви някоя мисъл, която ви отклонява от работата, и вие оставяте двадесет-тридесет чукана неизкопани. Вие обаче мислите, че лозето е прекопано, и си отивате. Аз минавам, разглеждам работата ви и виждам, че лозето е недоизкопано. Какво трябва да направя? Трябва да довърша вашата работа. Ако забележа вашата погрешка в книгата си, ще кажа: „Ти не прекопа всички чукани, направил си една голяма погрешка, подобава ли ти да вършиш такива неща?“. Започна ли да те морализирам, това не е разрешение на въпроса. Щом съм видял твоята погрешка, трябва да я изправя– нищо повече! Сега вие готови ли сте да прекопаете тия тридесет чукана на приятеля си? (48/стр. 380)

Защо господарят трябва да бие слугата си? Ако слугата не е свършил нещо навреме, нека господарят вземе неговия образ и сам свърши работата си… За предпочитане е да свършиш работата вместо слугата си, отколкото да го биеш с ръката си.

(43/стр. 105)

Бедният казва: „Гледам, онзи богат защо не ми даде пари?“. Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“. Ще взема този човек да го заведа [у] дома. Длъжността е моя. Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим Волята Божия. (38/стр. 219)

И намислил съм в бъдеще не да казвам какво да правите, но като видя нещо, аз ще го направя. Няма да мисля, че тези хора не ме разбират. Казвам: „Много добри са, те живеят, както разбират. Я аз да започна да работя“. Ще мина покрай вашата къща, видя, че не е мазана, ще я замажа. Ще видя, че някой има скъсани обуща. Няма да му кажа: „Ти защо не работиш, защо не вземеш да си купиш обуща?“, но ще му занеса едни нови обуща. Ще видя някой със скъсана шапка, няма да му кажа: „Защо не си купи шапка?“, но ще му купя шапка. Ще оставя, както са живели хората, но което не е направено, ще кажа: „Моя работа е“. Когато видя скъсаната шапка, ще оставя нова. Като видя скъсаните обуща, ще оставя нови. (35/стр. 117, 118)

Изисквай от себе си, а не от другите

Що е Любов? Всички да почиват, а пък аз да работя. Това е Любов… Що е Законът на Любовта? Всички други да бъдат лоши, аз да бъда добър и да слугувам. (35/стр. 243)

Като съзнателен човек аз се стремя всякога да постъпвам добре. Как постъпват хората с мене, това не е важно; аз трябва да постъпвам добре. (59/стр. 216)

…Не се интересувай да знаеш дали хората те обичат. Най-първо искай да знаеш обичаш ли ти, или не. Любиш ли ти, постъпваш ли ти добре. То е първото нещо, което трябва да се знае. (35/стр. 13)

Цяла нощ се мъчите за нищо и никакво: дали някой ви обича, или не… Аз разрешавам другояче: не дали мене обичат, но дали аз обичам. (42/стр. 434)

Като ученици работете върху себе си вие да разбирате хората, а не те да ви разбират. (44/стр. 344)

Когато някой се отнася зле с тебе, ти се отнеси с него добре. Тогава ще се трансформира неговото състояние, доброто в него ще победи злото и той ще се измени. (63/стр. 341)

Щом някой не може да те търпи, търпи го ти. Ако не те обича, обичай го ти. Ние имаме този Велик Закон: и като не обичаме Бога, Той ни обича.

(30/стр. 182)

Не се обиждай, но люби

Двама родни братя се срещат на улицата: единият бил подполковник, а другият– прост войник. Последният се приближил към брата си и започнал направо да разговаря с него, без да му отдаде нужното уважение като на подполковник. Той го арестувал за двадесет и четиричасов строг тъмничен арест, като му казал: „На улицата няма братски отношения, те съществуват само вкъщи– ти трябва да знаеш, че вън от дома ние сме като чужденци“… Следователно, ако си офицер и те срещне брат ти, не се обиждай, че не ти е отдал нужното почитание; спри се, кажи му няколко топли думи и продължи пътя си. (13/стр. 150, 151)

Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде Благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, да не се размътва при всичките мъчнотии в живота си; бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините– не. Каква Благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той да повдигне очи към Бога и у него да не се яви желание да отмъсти, а едно Благородно желание в Името на Бога да покаже тази Любов.

(16/стр. 316, 317)

Например срещна един човек, нахокам го, кажа му няколко обидни думи, но той ме погледне кротко и си отива тих и спокоен– аз му благодаря… (13/стр. 546)

Тия наши езици, тия наши губерки– по-опасна губерка от езика не съществува! Аз съм опитал вашите губерки… Тъй щото, когато някой ми забие губерка в ръката, аз мълча, нищо не казвам– чувствам болката, много дълбоко я чувствам, но си казвам: „Такъв е Божият Закон, ще понеса всичко с Любов; заради мен са носили и аз ще нося за другите“. Това е изпит за всеки християнин. (13/стр. 547, 546)

Дойдете при мен, вие сте ме обидили, а аз ви направя една услуга без никаква користна цел, така както Бог изисква– моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. (15/стр. 23)

Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин, защо някой ви обидил, защо ви спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото никога не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват. Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки капан. Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам. (83/стр. 303)

„Ама защо да ме обиждат!“ Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил, и му кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя“. Подай му ръка и забрави всякаква обида. Ако отидеш да се оплакваш при Бога за обидата, ти ще Го огорчиш. (29/стр. 334)

Много мъчно е да простиш, не само да простиш, но и да забравиш; не само да забравиш, ами и помен да не остане от лошите думи и на мястото на най-лошите думи да туриш най-хубавите думи за този, когото си мразил. (28/стр. 613)

Навсякъде отстъпвай

Мнозина се питат: „Как се изразява Божественият живот?“. Чрез Разумността. Да бъдеш Разумен, значи да бъдеш Благороден и отстъпчив. Разумният живот изисква взаимни отстъпки: единият отстъпва и другият отстъпва. (56/стр. 400)

Като ученици на Великия Живот надпреваряйте се да правите отстъпки на ближните си, да прощавате, да проявявате взаимна почит и уважение.

(83/стр. 196)

Силният трябва да отстъпва. В Божественото Учение седи идеята, че силните трябва да отстъпват на слабите. (6/стр. 120)

Онези от вас, които са най-силни в Учението, най-първи, да се зароди във вас едно желание навсякъде да отстъпвате, навсякъде да бъдете кавалери, да имате една отстъпчивост, да вземате последното място. (41/стр. 208)

Когато причинното тяло е събудено и развито, човек почва повече да живее в мозъка си. И ако човек стои на стол, отстъпва го. Такъв човек се жертва за другите. Днес ще отстъпиш, утре ще отстъпиш, ще дадеш място на някой друг и така постепенно възпитаваш причинното тяло. (64/стр. 190)

Казвате за някого, че е много набожен човек. В какво седи набожността на един човек? Като влезеш в трамвая и стоиш прав, ако някой е набожен, ще стане и ще каже: „Заповядайте, аз слизам“. Този е набожен човек. Онзи, който седи и те гледа, не става от мястото, той няма никаква набожност. Ако е набожен, казва: „Аз ще стоя прав, а ти ще седнеш“– предпочитание ти дава. Така той ще създаде в тебе една идея. Като гледаш този човек, добре облечен, пък на тебе ти дава предпочитание, ти ще кажеш: „На какво основание ми отстъпи този човек?“. Той ти дава една идея: постъпвай спрямо другите тъй, както аз постъпих спрямо тебе. Това е един човек религиозен. Ако ние не можем да дадем един пример в живота, какви религиозни хора сме?

(6/стр. 345, 346)

Аз не съм видял нито един от вас да окаже на някого една услуга от Любов. Наблюдавал съм хората, като съм пътувал в трамвая, и само един случай съм имал, за толкова години само един случай. Влязох веднъж в трамвая и една доста Благородна мома ми каза: „Моля, заповядайте, седнете“. Казах ѝ: „Не, стойте си!“. Тя каза: „Аз мога да стоя права, Вие заповядайте“. Приех и седнах на мястото… Ето една хубава черта. (6/стр. 365)

…Домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, …биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи; всеки отстъпва– не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. (38/стр. 217)

Всякога казвай: „От мен да мине!“

Досега девизът на хората е бил: „От теб да замине!“, обаче този девиз е създал нещастията, недоразуменията, крамолите в света. Новото Учение носи Нов девиз: „От мен да замине!“. Каквито и вземания и давания да имаш, каквито и да са отношенията ти с хората, дръж Новия девиз: „От мен да замине!“. Този девиз носи Мир… (12/стр. 153)

В Стария Завет е писано тъй: „От другите да замине“. В Новия Завет е писано: „От мене да замине“. Сега ще кажете: „От мене да замине!“, нищо повече. Аз пръв трябва да започна със Закона на Любовта, пръв трябва да се подчинявам на Новата Заповед. (6/стр. 456)

Ако жената казва: „От мен да мине“, братът– „От мен да мине“, сестрата– „От мен да мине“ и т.н., тогава всички ще са във връзка с Христа и ще са разбрали Неговото Учение. (13/стр. 714)

Това е да прилагаме Христовото Учение: „От мен да мине“. Когато ти откраднат хиляда лева, ще казваш: „Благодаря Ти, Господи, че от мен замина…“.

(13/стр. 714)

Да си съвестен, то значи с постъпките си да не ощетиш никого. Ако си бакалин, да не подядеш човека с нито един грам, като му продаваш някоя стока, но даже да сложиш един грам повече. То е съвест. Ще кажеш: „Един грам от мене да замине“. Човек, който може да даде един грам, може да даде и десет, петнайсет, хиляда грама. Колкото повече от тебе заминава, толкова по-добър ставаш. (6/стр. 217)

Не само да взимате, но и да давате. Нека всякога минава от вас. Кажи: „Ще давам, даже и от мене да замине“. (62/стр. 246)

…Бакалинът ти е взел повече пари. Не се връщай да вземеш парите си, понеже ще направиш една погрешка. Нека мине от тебе, остави… Не се смущавайте за един лев, че ви подял някой. Благодарете на Бога и се радвайте. Понеже той ви подял един лев, да не мислиш за него. Като ти подяде един лев, напиши му едно писъмце и му турете още пет лева… (35/стр. 197, 198)

Направи един Благороден жест

Наскоро имах случай да се срещна с един български офицер. …Ще ви приведа преживяното от него, което той ми разказа. „Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош– ревнувах я и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ. Да я оставя да върви сама някъде– Боже съхрани! […] Един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език, а ние дете имаме. Тя ме моли: „За три месеца ми позволи да замина!“. „Не мога, но за четиридесет дена може.“ Породи се в мен една борба– с какво право искам да бъда свободен, а нея ограничавам? Нека и тя бъде свободна, мисля си. Един ден ѝ дадох 5000 лева и ѝ казах: „Иди в странство и стой колкото искаш“. Едва-що изрекох тия думи, усетих, че ми падна товар от сърцето. Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: „Ти си изпълнил Христовия Закон“… Една Благородна черта, да, но той е претърпял вътрешна борба, вътрешна криза. Ние всички ще минем през тия вътрешни борби и Невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим. (16/стр. 317)

6. Изглаждане кармата с душите

Признай, че си сгрешил спрямо човека

Ти си наскърбил своя брат, …да въздъхнеш и да кажеш: „Съжалявам, че със своя егоизъм съм огорчил брат си“. Каква по-благородна постъпка от тази– да съзнаеш, че си съгрешил спрямо брат си, и да поправиш погрешката си? Такъв човек наричам аз брат, мъж, приятел, сестра. (15/стр. 216)

Благородно е човек да иска извинение, да изправи грешката си. (20/стр. 160)

Следователно, ако си обидил своя приятел, ще отидеш при него и ще му кажеш тъй: „Аз не трябваше да се поддам на своята слабост…“. Вие ще държите само себе си отговорни. Другите няма да ги държите отговорни, защото погрешката, която другите направят, не засяга мене, но погрешката, която аз направя, тя само ме засяга. (17/стр. 92)

Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно: „Ти си такъв, ти си онакъв, ти ме направи такава, ти ме направи такъв…“? А Учението на Истината не е там. Всеки трябва да признае факта тъй, както е. Където е виновен мъжът, да си каже: „Това е тъй“– Благородство се изисква за това; където е виновна жената, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва, всеки сам трябва да си знае вината. Искреност, искреност се изисква! Души, Благородни души се изискват от съвременните хора! (16/стр. 378)

Казвам: ние трябва да бъдем Доблестни, да си изповядаме един на друг погрешките, т.е. не да ги изповядаме, а да ги признаваме. Ще ви приведа един пример за дядо Тричко и за слугата му Марин… Цели 20 години прекарал Марин при дядо Тричко, но дядото бил много скържав******, та постоянно използвал Марина. Най-после Марин започва да краде. Дядо Тричко бил земеделец и затова Марин днес взима една крина жито от него, утре– друга и по този начин незабелязано си пооткрадвал по нещо. И дядо Тричко обирал Марина, като го използвал, но и Марин го обирал. Обаче един ден Марин си купил едно Евангелие и започва да чете. Тъй, като чел, казва си най-после: „Лошо направих аз, тъй не се живее“. Един ден той отива при дядо Тричко и му казва: „Слушай, дядо Тричко, много зле постъпих аз по отношение [на] тебе. Не трябваше така да направя. Аз от известно време взех да те обирам: днес си пооткрадна жито от хамбара ти, утре– друго нещо, но така не се живее. Това не е живот. Аз тръгнах вече в нов път, не искам да живея постарому!“. Дядо Тричко му казва: „Е, синко, и ти не направи добре, но и аз знаеш ли колко те изядох? Я вземи да прочетеш колко време си служил, колко ти се пада и колко си получил“. Изважда кесията си и му заплаща всичко, като му казва: „За в бъдеще ще ми станеш син, ще бъдеш мой храненик“.

Такъв дядо Тричко и такъв Марин трябват на света. Това са идеали. (5/лек. 15: стр. 31, 32)

Примирението е цяла наука

Ако успеете да се срещнете лице с лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: „Слушай, приятелю, няма защо да стреляш; ако си обиден нещо от мене, аз съм готов да изправя погрешката си; ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре“. (71/стр. 210)

Да кажем, говорили сте лошо за някои хора. Как ще изправите това нарушение? Ще им направите някоя услуга. (63/стр. 340)

Примирението е цяла наука. Не е достатъчно да кажеш на някого, когото си обидил: „Извинете, аз Ви обидих“. Допуснете, че при вас дойде някой беден чувствителен човек, който дълго време се е молил на Бога и най-после се решава да попроси нещо отнякъде и дойде при вас, а вие веднага започвате да му четете морал и да му казвате: „Ти трябва да работиш, да не си мързелив“ и т.н. Този човек си излиза от вас огорчен, наскърбен и вие почувствате скръбта му, разбирате, че не сте постъпили добре. Какво ще направите? Ще го настигнеш и ще почнеш да му се извиняваш ли? Не, това е по човешки. Ти ще постъпиш по Божествено. Ще отидеш при него, ще му занесеш една кола дърва, един чувал с брашно, малко масълце, това-онова. Туй е примирение. Това ще направиш не само един път, но девет пъти, при това не само един път през годината, но девет години наред ще трябва да направиш това. И той ще каже: „Да, имало душа у този човек…“.

(5/лек. 22: стр. 12, 13)

Имаш някой, който те мрази; този човек е беден, иди му помогни, направи му едно добро и ще се примириш– Господ ти е дал един случай да помогнеш на един беден, благодари! (14/стр. 779)

Всички хора, с които се срещаш, едни са добри, а други– лоши към тебе. Това е последствие от миналото. Някой те обира, ти си го обрал в миналото. Ако разбираш закона, ти ще бъдеш благодарен, че си се отплатил. (47/стр. 23)

…Да ви приведа следния пример. Той се е случил тук, в България. Умрял бащата и той оставил своето имане на двамата си сина: единият– по-голям, другият– по-малък. По-големият брат бил по-силен, казал: „Ако е тук брат ми, аз ще го убия“. Той взел по-хубавите ниви. Но когато той казал тази мисъл, в по-големия брат се заражда мисълта: „Какво ще добия, ако го убия? Не, аз ще го поставя на своето място“. Отива по-малкият брат при брата си и казва: „Няма защо, братко, да ме убиваш, да те затворят в затвора. Ако ти ме убиеш и после използваш имането, което баща ни остави, аз ще се радвам, но след като ме убиеш и седиш дълги години в затвора, то нито ти, нито децата ти ще прокопсат. Без да ме убиеш, аз съм намислил да те оставя на своето място. Аз ще ти оставя всичкото“. Най-после двамата братя се споразумели да обработват заедно имането на баща си. (26/стр. 171)

Прости на своя длъжник

Как ще стане примиряването между хората? Много лесно. Който има да взема, да прости дълга на брата си. Който има да дава, да бъде готов да си плати дълга. Като отиде при своя кредитор да плаща, последният да му каже, че в името на братството той прощава дълговете му и го признава за свой брат. (22/стр. 516)

Най-първо Любовта ще поставите като Закон. По Закона на Любовта ще вървим. Какъв е Законът на Любовта? От когото имаш да вземаш, ще се откажеш да вземеш. …Някой има да ти дава 100 лева. Какво ти струва да му кажеш: „Не ги искам.“?

(6/стр. 364)

Представете си, че имате един ваш брат по кръв, когото обичате. Той взел 1000 лева и не ги връща. Вие му се сърдите… Нима Любовта на брата не струва 1000 лева? Дайте му още 1000 лева. „Къде ще му отиде краят?“ Давайте дотогава, докато дадете и последното петаче. След като нямате какво да давате, станете му слуга. (27/стр. 333)

Един българин лежал в затвор три години. След излизането от затвора решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието. Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски. Как постъпил той? Извикал длъжниците си един след друг и запитвал всекиго поотделно: „Колко ми дължиш?“. „Еди-колко си.“ „Можеш ли да изплатиш целия си дълг?“ „Не мога.“ „Половината?“ „Не мога.“ „Четвъртината?“ „Мога.“ „Плати колкото можеш и бъди свободен.“ В лицето на своите длъжници той спечелил приятели вместо неприятели. (12/стр. 17)

„Глупавите“ хора ще оправят света. Кои са глупавите? Двама души се съдели. Дошъл синът на единия и казал на баща си: „Татко, не ни трябва това, за което се съдите. Да го оставим, да простим“. Този син минавал за глупав, но той прекратил делото.

(63/стр. 264)

Характер е да прощаваш

Когато направят грешка спрямо тебе, ти прости. Това е Закон на Милосърдието. Друг Закон гласи: ако простиш, добиваш своята Свобода. Иначе те свързват веригите на кармата. (63/стр. 338)

Характер е да прощаваш – само така може да се издигнеш до степен на Благородство. И този пример ние виждаме в Христа: когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи!“. Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха?“. (10/стр. 104)

Щом искате да се освободите, да се явите чисти пред Лицето на Бога, вие трябва да простите на своите длъжници и да кажете: „Господи, прости им!“. (21/стр. 186)

Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други– зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата Любов. (19/стр. 48)

Днес повечето хора се намират пред третото Посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с Любов и да каже: „Заради Бога прощавам на всички“. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото Посвещение. (19/стр. 49)

Да оживееш, това значи да си готов да простиш на онзи, който ти е направил най-голямата пакост. Ако си слуга и господарят ти те е ощетил, отнел е силите ти, прости му. Ако му простиш, той ще бъде готов да раздели богатството си с тебе и да те приеме като свой брат. (39/стр. 136)

…Ще бъдете последователи на едно Учение, според което винаги ще казвате: „Аз ще му простя“. Само силният духом може да прости– това не е за малодушните. (15/стр. 104, 105)

Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и са ти причинявали пакости– това е качество на Великия човек и то не се постига изведнъж; много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит да работите поне една година върху това качество, за да видите какво ще постигнете. (3/стр. 28)

Имай Величие на душата

…Ще ти дадат един урок. Ще те оженят за един лош мъж, който три пъти ще те бие на ден, и ти да му благодариш и да му целуваш ръката. После ще родиш две деца и те ще те бият по три пъти на ден и ти да благодариш на Господа, че ти дал такова благословение. Не е лесна работа. Ред сълзи ще капят. …Да намериш пътя на Любовта. (41/стр. 205)

Христос изказал…: „Ако те ударят по едната страна, дай и другата“… Ще кажете, че много мъже бият жените си, че и до днес още те практикуват това изкуство. Значи, не е дошъл още денят, когато жената ще се застъпи за себе си– не чрез насилие или грубост, но със силата на своите чисти мисли, чувства и постъпки. Ако тя е духовно силна, нека мъжът се опита да ѝ удари една плесница… Какво коства на жената, когато мъжът ѝ удари една плесница, да обърне тя и другата си страна към него и да каже да ѝ удари още една плесница? Мислите ли, че при това положение той би се осмелил втори път да вдигне ръка против нея? Коя жена може да постъпи така? Само Разумната и Любеща.

(39/стр. 157, 158)

Ако вие извършите своята роля на Земята добре, и вие ще бъдете един ден Светия. Една жена, която е живяла двайсет години със своя мъж и е носила неговия тежък ярем, готвила му е и той я е малтретирал, а тя всичко понасяла с Търпение– тя ще бъде една Светица. Така е и с мъжа: един мъж ако понася търпеливо всички несгоди, предизвикани от жена му, ако тя го малтретира– той ще бъде друг Светия. Такива мъже и жени на Небето ще бъдат Светии. (17/стр. 249)

…Имате мъж, той обикаля някоя жена, по-умна от тебе; тя знае да свири, а ти не можеш да свириш; и този мъж казва на тази жена: „Ти издигна жените в моите очи“. Ти благодари на Бога, че този мъж е с тази жена; ти я считаш за лоша, но той, ако вие му пречите, ще иде при друга, трета, четвърта. Кажете: „Благодаря на Бога, че тази моя сестра ще го упъти“… „Нямам вяра в него.“ Не, не, имай вяра и в твоята сестра, и в твоя мъж. Туй е то характер! Вложи добрите си мисли– тогава и тя, и той ще се издигнат. (40/стр. 248)

Аз се радвам, че имаме в нашето Братство един брат, няма да му кажа името, той е женен, жена му има приятелство с друг и той се радва. Нему му е приятно, той не се съмнява, радва се, даже е доволен. Много съм доволен, че имаме един такъв брат. Само един брат досега съм срещал. Това е действителност, не е измислица. (46/стр. 312, 313)

Люби врага си!

Като ви говоря за Любовта, вие си представяте Любовта към вашите деца, към вашите братя и сестри; не, повдигнете се една степен по-високо от Любовта, която имате. Да обичаш дъщеря си или сина си– това е естествено, да обичаш брат си или сестра си– това е естествено, да обичаш врага си– това е геройство. (14/стр. 36)

Да любиш Бога с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си– това е Християнското Учение. (4/лек. 24: стр. 32)

Който иска да смекчи съдбата си и да избегне от закона на кармата, трябва да приложи Любовта към близките и към враговете си. (28/стр. 381)

Само силният, любещият може да обича врага си. (28/стр. 651)

Обичай Бога във врага си! (28/стр. 477)

По какво се познава силата на една мисъл– по нейната Светлина и Благородство. Който има Светли и Благородни мисли, той е в състояние да възлюби и врага си… (14/стр. 156)

Само Великите хора могат да любят враговете си, те имат метод, по който проявяват Любов към тях; който не е дошъл до този метод, трябва да прави опити, за да си изработи свой специфичен. Защо трябва да любите враговете си– за да станете Велики. (3/стр. 28)

Да обичате врага си… Как ще го обичате? Представете си, че някой ви направи най-голямото зло. Един ден Бог отнема всичкото му богатство и го поставя в положението на последен бедняк. Такъв идва той в дома ви да поиска помощ. Ако го приемете добре, ако го нахраните и напоите и не му кажете нито една дума за направеното от него зло, вие обичате врага си. (63/стр. 340)

Кое е по-хубаво: когато имаш един враг, който се дави в тинята и се моли, че го натиснеш да умре или да го извадиш, че този човек да ти стане приятел? Кое е по-хубаво? (24/стр. 52)

Аз туй Учение наричам Диамантено, Учение на Божествената Любов– да съзнаеш в дадения момент, че имаш един противник, да го обичаш, а не да искаш да го унищожиш. Ние трябва да бъдем толкова Благородни, както във времето на Пруско-френската война един французин минава и вижда един германец, паднал в един трап. Французинът взема пушката му, подава я и му казва: „Отдалечи се на разстояние 200–300 метра, аз ще те чакам, иначе трябва да те застрелям“. (65/стр. 52)

Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, Който изпраща слънцето, дъжда и вятъра и за добрите, и за лошите; когато раздава благата, Бог има предвид всички същества: малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да прощава. (3/стр. 28)

Да обичаш онзи, който не те обича– това е подвигът

Казва Писанието: „Ако обичате тези, които те обичат, какво правите повече?“. Ако обичате онези, които не ви обичат, та и в туй отношение сега е подвигът. (41/стр. 240)

Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи– то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб– то е Божествено. (69/стр. 380)

Ако вие ме обичате, защото аз ви обичам, това не е никакво предимство; но ако вие обичате един човек, който не ви обича, това показва, че имате характер. Ако вие давате нещо някому, който ви е давал, това е в реда на нещата. Понякога може да правите услуги на човек, който ви преследва. Това е изкуство, това е характер! …Ако вие правите услуга някому, който десет пъти ви е излъгал, това вече е нещо особено. И Господ казва: „Станете особени в своите прояви!“. Ние трябва да вършим необикновени неща. Този свят се нуждае от такива необикновени неща. (75/стр. 453)

Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и онези, които ти причиняват радост. (64/стр. 143)

…Ще обичате доброволно, а не по задължение и онзи, който ви е причинил някаква пакост.

(58/стр. 44)

Всяка дума има свой антипод, който трябва да използвате. Каже ли някой, че ви мрази, не се смущавайте. Антиподът на омразата е Любовта. Проявете вие Любовта си и турете омразата на гърба ѝ. Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си. (33/стр. 40)

…Висшата Идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това– туй ще рече Идейна Любов, туй ще рече Служение на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов– тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не. (9/стр. 28)

Някои хора имат към мен неприязнени чувства, но аз ще им се отплатя с Любов. Не само на тях, но на всички българи ще се отплатя според Великия Божи Закон, Закона на Любовта… (13/стр. 516)

Направи услуга на своя неприятел

На всеки човек може да се представи случай да направи услуга на свой неприятел и да му стане приятел. Използвайте този случай. (28/стр. 711)

Разгневите се някой път и си казвате: „Аз никога няма да простя на този човек“. Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние. Какво трябва да направите? Идете да услужите на този човек в нещо– това аз наричам лекуване на гнева. (48/стр. 158)

Да си опитал Справедливостта тъй, както тя съществува в живота, това значи, след като срещнеш онзи твой брат, който ти е причинил най-голямото зло и страдание, да можеш да му се усмихнеш, без да ти трепне сърцето, и да му кажеш: „Как си, братко, забогатя ли? Ако не си забогатял, аз съм готов да ти услужа“. Такъв трябва да бъде всеки великодушен, всеки гениален човек, който борави с Правдата в живота! (5/лек. 31: стр. 36)

Моли се за онзи, който не те обича

Не само един човек да обичаш, но ще се стараеш да обичаш и да се молиш за всички и за тези, които ти правят зло. (28/стр. 523)

Не е лесно да храните човек, който ви е направил зло. Обаче Христос можа да направи това. Той слезе на Земята да покаже на хората как трябва да живеят, но в края на краищата те Го разпнаха на кръста, отдето Той трябваше да се моли за тях, да казва: „Господи, прости им…“. (58/стр. 43)

Нали Христос е казал: „Любете враговете си!“? …Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост– молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения! (76/стр. 272)

В Америка един крадец влязъл в къщата на една жена с намерение да я убие през нощта и ограби. Но тя го усетила, че се приближава, и почнала да се моли усилено. Жената се молила на Бог да помогне на крадеца, да го спаси, да излее над него Своята Благодат. Крадецът, като чул всичко това, излязъл вън и побягнал развълнуван– молитвата на жената подействала. (64/стр. 51)

Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.

(28/стр. 278)

Приемайте нещата, както идат. Ако някой ви приеме студено, като си излезете оттам, помолете се за този човек и той ще си каже: „Господи, аз приех този човек малко студено, другояче не можах. Като сменя състоянието си, ще изправя погрешката“. (29/стр. 197, 198)

Направи най-доброто за този,
когото ти не обичаш

Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, от микроскопическото добро. При това опитайте се да го направите първо на онзи, когото не обичате. (63/стр. 364)

Да допуснем, че вие сте решили да направите някому едно добро. Обаче има един Закон, според който ти ще направиш добро на този, когото не обичаш и който те мрази. Да направиш добро на този, когото обичаш, това е най-лесно, но да направиш добро на този, когото не обичаш, това е мъчно. Невидимият свят изисква това. Защо? Понеже ти му дължиш. В дадения случай за тебе този човек е най-добрият. Този човек, като те преследвал, като те измъчвал, накарал те е да търсиш Бога, да Му се молиш и да Го познаеш. Питам ви сега този човек не е ли най-добър за вас? (56/стр. 268)

Тъй щото, ако правите добро, направете го на този, когото не обичате, без да знае той за това добро. Направите ли го, вие ще бъдете доволни от себе си, че сте се повдигнали над вашите обикновени чувства и настроения. (56/стр. 268)

Ако не обичаш някого, не търси случай да изкажеш омразата си, но му дай всичко, от което той се нуждае, и се отдалечи. Постъпиш ли така, той никога няма да те забрави. (70/стр. 62)

В човешкия свят, когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, пъдиш го. Светската наука така разрешава въпросите. В Божествения свят става обратно. Когато не обичаш някого, най-много го храниш и гледаш. (18/стр. 225)

За бъдеще биенето ще става по друг начин. Като искаш да накажеш някого, да идеш да го нахукаш*******, ще вземеш една кошница с най-хубавите плодове, ще ги занесеш и ще кажеш: „Братко, имам желание да те нахукам. Изяж тия плодове, че да ми дадеш мнението си“. Тъй ще бъде бъдещото хукане. Или– искаш да го нахукаш– ще му занесеш хубави дрехи и ще кажеш: „Облечи тия дрехи и ми кажи мнението си“. За бъдеще, когато искаш да набиеш някого, ще му купиш обуща, ще му купиш шапка, ще му купиш апартамент, ще му купиш автомобил, ще му дадеш градина. Че кой от вас не би желал така да ви набият? (41/стр. 14)

IV. ПРИМЕРИ ЗА БЛАГОРОДСТВО

1. Най-силните образи
на Благородство

Примерът на Учителя

Бог се наслаждава, като вижда, че всички същества могат да живеят. Аз минавам покрай някоя мравица, правя ѝ път; може да я стъпча, не, аз се радвам– и тя има свой живот, качва се, слиза. Казвам: това е мое братче и ако мравката зачитам, онзи брат, големия, повече ще го зачитам. (14/стр. 634)

На един мой приятел аз казвах следното: много пъти, като срещна един вол, аз се спра и го помилвам… Казвам му така: „Действително твоето положение е много тежко, но ще излезеш от него“. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в това трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“.

(16/стр. 310)

Един ден, като бях в Търново, излязох на края на града да се разходя. Виждам: една кола с два вола тегли товар нагоре. Господарят им ги биеше да вървят по-бързо. Един от воловете се обърна към мене и ми каза: „Моля ти се, кажи на господаря да не ни бие. Пътят е труден, височина е, не се върви лесно…“. Тогава аз се приближих при селянина и му казах: „Знаеш ли какви хубави волове имаш! Ако искаш, продай ми ги. Както виждам, твоето щастие зависи от тях“. Като му казах така, той се замисли и каза: „Не ги продавам“. Аз продължих да му говоря: „Ако ги пазиш, целият ти дом, жена ти, децата ти ще бъдат добре; косъм от главата ти няма да падне. Ако не ги пазиш, сиромашията ще те нападне“. Той ме гледа и си мисли нещо. Питам го: „Знаеш ли колко е тежко положението на тези волове? Ако аз те впрегна като тях, тогава ще разбереш какво значи тегло. Човещина се изисква от всички“. Волът се обърна и ми каза: „Много ти благодаря, че се застъпи за нас“. (62/стр. 310, 311)

Сега аз ще ви представя една жива картина за Любовта. Аз съм в едно общество от благородници, всички са добре облечени, с добра обхода; разговарят, смеят се и се веселят. Между тях е попаднало едно бедно момиченце, кръгло сираче; то се сгушва, срамува се да не видят скъсаните му дрехи. Тук го побутнат, там го побутнат, никой не му обръща внимание; то си мисли: „Нямам майка и баща, няма кой да ми се радва и да ме обича. Всички ме гледат студено и презрително“. Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: „Как си? Както виждам, ти си добро дете“. То се усмихва и пита: „Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете. Никой не ме поглежда, не говори с мен. Никой не ме обича“. „Ела с мен да се разходим.“ Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо; състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: „Има Господ и за мен“. Душата му се стопля, разтваря се и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича– окъсано, с боси крака, Бог спира вниманието Си върху него; то чувства безкористната Любов на Бога и се насърчава. Казвам му: „Хайде сега да отидем да си поиграем!“. И аз ще събуя обувките си и заедно ще тичаме по росната трева.

Как мислите, това момиченце, като се върне от разходката и пак влезе между хората, ще изпита ли същото стеснение и мъка както по-рано? То си казва: „Сега ще понасям всички страдания с лекота: хули, обиди, бой“. Като види моето засмяно лице, то ще се освободи от ограниченията и ще стане силно да носи страданията. Аз ще го запиша в училище да се учи– така то постига своя идеал. По този начин постъпва Любовта, така работи Бог в света.

(15/стр. 364)

Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: „Не обирай това момиченце!“. С мисълта си само му казвам: „Не обирай това момиченце!“. Той казва: „И на мене ми трябват пари“. Втори път му кажа, трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднъж аз видях това престъпление, аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението. Длъжен съм вече да платя вместо него. Тогава аз казвам на момиченцето: „Вземи тези 10 лева; този, който ги взе, е мой другар“. Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видял, че го върши. (4/лек. 27: стр. 25, 26)

Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере вкъщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: „Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам“. „Е, 1000–2000 лева.“ „Ето, вземи ги и когато имаш нужда, пак ела.“ Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. (4/лек. 7: стр. 22)

Преди години дойде при мене един, който взимаше пари назаем. Казва ми: „Искам да се самоубия“. „Защо?“ „Имам дългове, не мога да ги изплатя.“ „Колко имаш да плащаш?“ „Две хиляди.“ „Ако се убиеш, ти ще продадеш душата си на дявола.“ „Продавам я, измъчих се вече!“ „Тогава продай я на мене. За две хиляди лева продаваш ли душата си?“ „Продавам я. Как няма да я продам? Дай парите.“ Дадох му две хиляди лева и купих една душа. Не се уби човекът. (23/стр. 228)

Преди години бях в Америка, дето имах една особена опитност. Вървя по една улица, срещам един господин, бедно облечен. Той ме спира и започва да разправя своята история: „Аз съм семеен човек, имам деца и жена, която от дълго време е болна. Служба нямам, никакви средства нямам, в голяма мизерия съм. Ако обичате, помогнете ми“. Аз го погледнах, влязох в положението му и му дадох една помощ, с която да си услужи. Дали говори Истината, или не, това не проверих. Аз приех факта, както ми го предаде. Той взе парите, които му дадох, и отиде в една кръчма да пие. След четири часа пак го срещам, но той не ме позна и започна отново да разправя същата история. Тогава аз му казах: „Слушай, това, което правиш, не е хубаво. Аз мога и сега да ти помогна, но ти си служиш с лъжата, която няма да те изведе на добър път. […] Ела с мен да отидем в някоя гостилница“. Завеждам го в една гостилница, заръчвам му ядене да се нахрани, купувам хляб за жена му и казвам: „Като се нахраниш добре, вземи този хляб за жена си и децата си, дай им да се нахранят. Гледай обаче да не го продадеш някъде и не преувеличавай страданията си“.

(37/стр. 72)

Благородството на Христа

…Христос със Своето идване в света искаше само да даде един образ на Божията Любов, която не можеше да се изкаже с думи… Той се яви като човек с Любов. Няма по-благородна душа с по-голямо безкористие от Неговата. Той искаше да повдигне света, да повдигне Своите братя. (16/стр. 377)

Аз, когато мисля за Христа, мисля за Неговото Търпение. Когато беше турен горе, на кръста, закован, присмиват Му се. Какво Благородство имаше в Душата Си и казва: „Отче, прости им за грешките. Аз не искам отмъщение, те не знаят какво правят“. Това е до вътрешната страна. Благородство има. Казвам си: „Ако мене заковат на кръста, ще бъда ли способен и аз да кажа така?“. (8/стр. 155, 156)

Христос издържа страданията. Това е Любов: когато страдаш, да повдигаш другите и със своите страдания да помагаш на човечеството. (64/стр. 472)

Носете страданията си, както Христос носеше Своите. Христос можеше да измоли Господа да изпрати легион Ангели да Му помогнат, но Той понесе Своя кръст с Велико Търпение… Христос Си каза: „По-добре Аз да умра, но хиляди други да се спасят, отколкото Аз да живея, а хиляди души да страдат“. (22/стр. 365)

Една чужденка, бедна жена, дълго време търсила Христа, за да я излекува, но не могла да Го намери. Когато приковавали Христа на кръста, тя чула това, отишла на мястото, където ставало приковаването, и започнала да плаче, че било късно и няма да може да я изцери. Като я видял, Христос помолил войниците да освободят едната Му ръка, положил я на главата на жената и я изцерил, като казал: „Иди и живей според вярата в Любовта“. Сега вие всичко правите, но това не можете да направите, нали?

(14/стр. 699)

…На ближния си… пожелайте му по-голямо Добро от вашето; Христос изрази този Закон чрез стиха: „Онези, които идат след Мене, ще правят по-големи чудеса от Моите“. Христос… не мислеше, че след Него не трябва да дохождат Велики хора, но Той пожела да се увеличи Силата на Доброто в света– това показва какво Благородство се криеше в душата на Христа, Който е носел в Себе Си Велика Идея. (3/стр. 16)

Христа като Любов познал ли си Го? Неговото разположение, това, Благородното разположение– да се пожертва за самото човечество, да въздигне всичко– ти познал ли си го? Това е важният въпрос. (15/стр. 66)

…Всинца ние искаме да живеем с Христа и можем да живеем– как? В нас трябва да тупти същото Благородно сърце (вземете го не само в преносен смисъл), това Благородно сърце, което е туптяло в Него преди две хиляди години… (14/стр. 754, 755)

Доблестта на блудния син

„Рече още: някой си человек имаше двама синове.“ (Евангелие от Лука– 15: 11.)

…Христос е неподражаем в Своите примери. Блудният син е един великолепен сюжет… Съгрешаването на блудния син е резултат и ние трябва да знаем причината защо по-младият син е напуснал баща си. Всички казват, че по-малкият бил блуден. Човек може да страда в света, без да знаем причините… Тогава кои са причините? Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя по-големия си брат да наследи твоя престол. И понеже не съм толкова нужен във вашия дом, дай ми дела от имането, който ми се пада“. Аз виждам в този син постъпка, много по-добра, отколкото постъпката на вашите синове. След като ги пратите в странство, те изхарчват по четиридесет-петдесет хиляди лева. Този момък беше Благороден, защото постави пред баща си този въпрос. И виждаме, че бащата не направи никакво възражение; даде му имота, който му се падаше… (52/стр. 43, 44)

Казва се, че след като изял всичко, синът отишъл при един гражданин и пожелал да му работи: „Аз съм навикнал на труд– когато бях при баща си, работех“. Човекът го изпратил да пасе свине. Този момък предпочел да пасе свине, отколкото да се самоубие; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да краде; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да мами хората. Питам в съвременното общество колко са онези, които подражават на примера на блудния син? В църквата колко са онези, които подражават на примера на блудния син? Ето защо Христос в Своята притча изважда образа на този блудник като един отличен тип. Казва се, че след като пасъл свине, на сина му дошъл умът и се върнал при баща си. Бащата разбрал хубавата черта на сина си и в негова чест заклал теле. (52/стр. 44)

Казва се в притчата, че когато синът се върнал, бащата се зарадвал. Защо? Защото този младеж внесе в бащиния си дом едно Благородно чувство. Той се върна със Смирение и каза: „Татко, съгреших пред Небето и пред теб и не съм достоен за твоя дом“. Той показа Истинска Любов. (52/стр. 45)

Чертата, която Христос изтъква, е онова Дълбоко Смирение, което трябва да има всяка човешка душа… И когато някой ме пита как ще се оправи светът, аз му казвам, че по този начин ще се оправи. Стани слуга и кажи на баща си да даде всичко на другите ти братя. И колкото си по-грешен в тяхно лице, толкова е по-добре за теб. (52/стр. 46)

Ние всички обичаме такива християни като днешните синове или дъщери, които са кавалери и казват на бащите си да им дадат колкото им се пада, пък като свършат науките си, ще ги хранят на стари години. Но когато синът свърши университет, знаете ли какво прави на баща си? Срамува се да се наименува, че е негов син, и го държи далеч… В двамата сина от притчата Христос представя какви трябва да бъдат отношенията, представя дълбоката Любов, която малкият син имаше към баща си.

(52/стр. 47, 48)

Сега примерът на младия син, който се връща при баща си, живее ли у нас? Някои ще кажат: „Как е възможно един блудник да живее у нас!“. Да, аз желая у нас да живеят десет такива синове. Аз бих желал да имам това Велико качество на Смирение.

(52/стр. 49)

Аз ви казвам, че човек ще стане като сина, който казва: „Татко, дай ми моя дял“. Ще кажете, че такъв може да падне в пороци. Нека падне, но той ще се върне при вас. …Блудният син, като се върна, и каза: „Съгреших, защото имаше дълбоки причини в живота. Повече няма да блудствам, затова ме направи един слуга и за мен ще е най-голямо удоволствие да слугувам“.

Сега да се върнем при нашия Баща. Той е в света. Някои казват, че Бог бил на Небето. Според моето схващане Бог е на Земята в домовете ви.

(52/стр. 49, 50)

…Трябва да имаме Смирение. Всеки един от вас се терзае, защото няма Смирение. Например някой ви погледне накриво и вие се докачите… Трябва да имаме доблестта на онзи господин, на когото един приятел му казал: „Ти си вагабонтин и крадец“, а той отминал и му благодарил… Това е блудният син.

(52/стр. 53)

Като малкия син аз искам да играя тази роля на Смирение… Няма по-голяма борба от тази да се смири човек и да дойде вътрешното самосъзнание. Това е много тежко! Това е геройство, само Великите души могат да вършат тази роля. Само малките братя могат да вършат тази роля. И Христос беше един от малките братя. Той беше пръв, Който служи на хората за всичките им грехове. Но Бог Го въздигна… (52/стр. 54)

Изпитите на Йосиф

„А Йосиф видя сън и приказа го на братята си; и възненавидяха го още повече…“ (Битие– 37: 5.)

Често в живота си задаваме въпроса защо по някой път ни се случват нещастия… Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той бил с тайни замисли и задни цели. И за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат… Така те при първия удобен случай го хващат и продават на измаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните******** за Йосифа– Бог изпитва неговия характер… Ако пристъпим да разгледаме… характера на Йосифа, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а плакал заедно с тях и изливал всичката своя Любов към тях. Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра… Характер е да прощаваш– само така може да се издигнеш до степен на Благородство.

(10/стр. 94, 104)

Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; …понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце освен теб, ти си негова собственост, негово право и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ… Той е имал Благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа да му служа вярно и не мога да му изневеря.“ …Във всички случаи той се е водил от Благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. (10/стр. 94, 95, 102)

Забележете: когато сполетяха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу… Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат– туй Бог ли е, не вярвам!“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате– страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща, те ще образуват вашия характер. (10/стр. 97, 105)

…Йосиф е имал… Благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества, и са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. (10/стр. 101)

2. Най-красивите примери –
ето какви трябва да бъдем!

Хора на Божествената чест

Когато някоя красива мома срещне един момък и го погледне, той веднага изважда един чек, подписва го и ѝ го предлага, без да му се е молила тя, като ѝ казва: „На високо уважаемата […] госпожица в знак на голяма признателност“. Тя веднага туря този чек в ръката му, като казва: „Господине, аз нямам нужда от пари. Има бедни хора, които се нуждаят от пари, дайте този чек на някои от тях. Аз съм привикнала да изкарвам прехраната си с честен труд, затова услужете на моите бедни сестри“. Аз уважавам такива хора. (5/лек. 30: стр. 24)

Днес в целия свят надали може да се намерят честни хора. Не казвам, че хората са безчестни, но дали може да намерим хора с чест, с Божествена чест? …Преди десет години аз имах една опитност в София. Ще ви приведа пример за едно малко момиченце като факт– фактът е верен по съдържание и смисъл, но не и по форма. Минавам един ден към „Свети Крал“, там се продават вестници. Надвечер отивам на разходка, затичва се едно малко момиченце на около дванайсет години: „Господине, няма ли да си купиш Мир?“. Гледам го– босичко. „На драго сърце ще си купя.“ Бръквам в джоба си, нямах дребни пари; бръквам в другия джоб, изваждам пет лева, давам ѝ ги. „Нямам да ти върна.“ „Вземи ги всичките.“ „А, не всичките, аз съм решила да изкарвам с честен труд хляба си, не искам даром.“ Рекох: „Аз съм добър човек“. „Макар че си добър, зная такива „добри“ хора като тебе.“ Питам я: „Какво ще правиш? Колко не ти достигат?“. „Един лев.“ Казвам: „Да вървим, че може из пътя, като разговаряме, някои да купят вестници“. Вървим и разговаряме. „Ти гледаш, че съм боса“– ми казва тя. „Гледам те.“ „Знаеш ли защо съм боса? Защото не съм добра– ако бях добра, щях да бъда обута. И сега, като мине някоя богата дама, облечена хубаво, казвам си: „И ти щеше като нея да бъдеш, но сега се научи боса да бъдеш!“. Един ден гледам– дама с един господин седят в бирария, пият и си говорят любезно– и си казвам: „Хм, ще продавате и вие вестници като мене“.“ И казва ми тя: „Сега се наказвам, нещо ми говори: „Не искай нищо даром!“. Така вървяхме оттук-оттам и разговаряхме с това малко момиченце. Запитах я: „Не искаш ли да идеш на училище?“. „Искам, ако мога сама да си спечеля пари; но ако не, не искам учение. В света има много учени хора. Ако аз мога със своя труд…“ Казвам: „Ако аз ти купя едни обувки?“. „Не, не, ще ме накараш да мисля, че си много лош човек; аз така Ви гледам– добър човек, ама който купува обувки на другите хора, аз имам особено мнение за него. Внимавай– и ти някога като мен може да ходиш бос, ако даваш даром тия пари и вземаш обувки.“ „Ти си много добро момиченце.“ „А, не ме хвали, защото бос ще ходиш!“– и ме гледа изпитателно. Казвам: ето едно Благородно момиченце с характер… Като напуснах това малко момиченце, казах: ето един пример за подражание, един характер изработен– дванайсетгодишно момиченце. (14/стр. 440, 441, 442)

Има една просия, много Благородна. Когато аз бях във Варна в 1917 година, направи ми впечатление следното. При мене в хотела дойде един ученик и ми каза: „Да се запознаем с Вас“. Разправи ми за семейството си, родителите му били бедни и той ходел да работи. И ми каза: „Ако искате, мога да Ви направя услуга. Мога да Ви донеса вода, да Ви купя лимони, хляб, каквото искате. Аз съм на Ваше разположение“. Не дойде да проси. Каза още: „Като се освободя от училище, аз мога да идвам при Вас и да Ви правя някои услуги, ако Вие обичате“. Един ден дойде при мене и като ми услужи, не поиска нищо. След като слугува една седмица, ми каза: „Можете да ми дадете 20 лева. Толкова ми трябват“. Дадох му 100 лева. Той каза: „Не, на мене ми трябват само 20 лева“. Попитах го: „Защо не искаш да вземеш всичките?“. Той ми отговори: „Че трябва да се плащат тези пари! Не искам да вземам даром. Аз имам правило: като ми дадат пари назаем, да ги изработя. Искам аз да бъда свободен и ти да бъдеш свободен. Ти да не мислиш, че си ми давал пари, и аз да не мисля, че съм те изнудвал, но да имаме правилни отношения“. Ето един ученик, който има доста правилни социални схващания. Той има почти същата философия като онзи 40–50-годишен дервиш, който, след като живял и се учил в разни школи, срещнал един турски бей и му казал: „Можеш ли да ми услужиш с малко пари?“. В кесията си беят имал меджидиета********, наполеони, турски лири и прочее; извадил я, отворил я и казал на дервиша: „Вземи си колкото обичаш“. Дервишът казал: „Няма ли други по-дребни монети? Тези са много едри“. Беят извадил друга кесия. Дервишът взел 20 пари и казал: „Толкова ми трябват за дадения случай“. Той оставил меджидиетата, лирите. Та и в ученика откъде се е родила тази философия? Давам му 100 лева, а той ми казва: „На мене ми трябват само 20 лева!“. (30/стр. 437, 438)

Хора на Мъдрата постъпка

Един царски син, на име Ацек, ходел често на лов, дето срещнал една млада красива овчарка и останал при нея заедно да пасат овцете. Така прекарал той три-четири години. Един ден царят изпратил свои доверени хора при него със следното предложение: „Ако останеш при овчарката, ще те лиша от всички права и условия да се развиваш. Така ще си останеш завинаги овчар. Ако се върнеш при мене, ще те оженя за царска дъщеря, ще станеш цар и ще се ползваш с всички права и привилегии. Избери едно от двете и отговори кое предпочиташ“. Той извикал овчарката при себе си и казал: „Дойдоха хора от страна на баща ми да ми предложат две неща: или да се върна при баща си, или да остана при тебе. Ако се върна при баща си, цар ще стана; ако остана при тебе, овчар ще бъда. Оставям на тебе да разрешиш този въпрос. Каквото кажеш, така ще направя“. Тя го погледнала в очите и му казала: „На полето няма нужда от двама овчари. Един е достатъчен. Двама овчари не могат да пасат овцете. Върни се при баща си. Между цар и овчар могат да съществуват само приятелски отношения“. Както виждате, овчарката разрешила правилно въпроса. (20/стр. 29)

Ще ви приведа един пример на жертва. В дома на един млад княз между многото слуги и слугини имало една красива и Благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил [с]годен за една княжеска дъщеря. Като знаела това, слугинята търсила начин как да се махне от този дом да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата. Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие. Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята да не замисли нещо срещу живота си. Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея. В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канарата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш? Кажи ми обича ли те князът“. „Мисля, че ме обича.“ „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом. Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома и тя те обича. За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба. Аз не се нуждая от твоята любов“. Казвам: княгинята представя една от силните натури в живота. Питам загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза. Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби. И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича. (31/стр. 374, 375)

Хора на Божествената Любов

Аз съм срещнал досега само един случай на Любов, той е следният. Една жена гледала мъжа си седем години болен и ми казваше: „Като умря мъжът ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах седем години болен“. (16/стр. 565)

Аз ще ви приведа онзи пример. Вашата Любов трябва да се повдигне като на онази американка, която се е сгодила за едного по време на Гражданската война. Отива той на бойното поле и след две седмици ѝ пише: „Раниха ме и единия ми крак до коляното отрязаха, затова аз Ви освобождавам“. Тя му отговаря: „Ти си ми приет, макар тъй, с един крак“. След един месец отрязват и другия му крак и той ѝ пише: „И другия крак ми отрязаха, Вие сте свободна“. „И без двата крака ти си ми приет.“

(14/стр. 430)

Хора на Великата саможертва

Какво се иска от човека, за да служи на Любовта? Пълно себеотричане. Животът е пълен с примери на себеотричане. В далечното минало в едно руско село се извършило голямо престъпление, но не могли да намерят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица с четири малки деца. Съдът решил да я изпрати в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни за двадесет и четири часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: „Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен; ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението“. Същия ден още той се явил в съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си– признал се, че е истински виновник за престъплението, направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към Великото и Възвишеното. (13/стр. 66, 67)

Ще ви приведа един пример за един Светия, който живял цели 20 години в пустинята и дълго време се молил на Христа за своето Спасение. Един ден Христос му се явил и му казал: „Остава ти още само един ден, когато ще ти се открият всички тайни и ще се прибереш горе, на Небето, да живееш с Мене“. Напуща той своята хижа и тръгва с радостно сърце, че отива вече при Христа. По пътя обаче го среща една бедна, болна вдовица с детенце в ръка, която му казва: „Аз умирам, вземи, моля ти се, това дете и го спаси!“. Тя умира и оставя детето си в ръцете му. Светията си казал: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на Небето, като ми остави това дете на ръцете“. Светията имал възможност да се освободи от това дете, като го даде на други някои хора, но той го взел. И протекоха му две сълзи от очите, че не може да отиде на Небето. Питам какво спечели Светията с това дете. Той спечели една Велика Истина. В това дете беше Христос. След дълги страдания той разбра това нещо. С това дете го подложиха на изпитание да видят дали е готов на тази Велика жертва. Колко братя и сестри казват: „Скъса ми се сърцето, отиде всичко!“. Ти още не си изпитал тези страдания. Ти не си бил още пред прага на Небето и да ти дадат това дете, да видят дали си готов на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една Истинска жертва не сме дали още нищо!

(4/лек. 31: стр. 20, 21)

Хора на Мистическата жертва

Когато един праведник бръкне в джоба си и извади нещо, той изпитва такава радост, каквато изпитва онзи Светия, който пожертвал своя скъпоценен камък, даден му от Учителя [му] да го пази, за живота на един човек. Дохожда при него една бедна вдовица и му казва: „Продават сина ми роб. Той е верующ, но нямам средства да го откупя“. Какво да се прави? Светията погледнал камъка и си помислил кого да пожертва– камъка или сина на вдовицата. В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък!“. Светията пак си помислил: „Дали не ми говори някой дявол?“. Гласът повторно му казал: „Дай този камък на вдовицата, той е заради******** нея, тя ще го пази“. Той бръква в пазвата си, изважда камъка, подава го на бедната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камък, той е заради тебе; аз 20 години го държа“. И ако при вас дойде някой ваш беден брат, който страда, дайте му този камък, нека го продаде да откупи сина си.

(4/лек. 30: стр. 25)

Ще ви дам един пример да видите къде седи това Благородство. Това е един мит, или едно предание… Говори се за един римлянин, който се наричал Сафио Бертручио… Той бил изпратен от своя Учител за 20 години на уединение– това е бил един голям изпит като на ученик от една Мистична Школа… Изпраща го неговият Учител 20 години на уединение и му казва: „Ще научиш един Велик Закон и само тогава ще минеш към втория стадий на своето Посвещение– да разбереш смисъла на Истинския живот, да видиш как ще дойде Радостта на този свят…“. Като християнин, изпраща го в пустинята, където 20 години отлично се подвизавал. Изпокъсал си дрехите, обувките, съвършено оголял. Той бил един от видните римски патриции, от висок произход. Един ден се заражда у него желание да се пооблече и си казва: „Е, хубаво е да има човек едно топло облекло, пък и едни здрави обувки, изпоядоха ме тия животни“. Животните там, в пустинята, не го считали за постник, Светия, използвали неговите крака, хапели го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна– все круши, ябълки, сливи.“ Дошла му тази мисъл в главата и започва да си разсъждава: „Имам такова желание, намирам, че е законно, най-после душата ми го иска. Двадесет години живея тук, моля се, моля се– никакъв глас; ни Ангелите, никой не дохожда при мен, всеки дойде и си замине“. Той имал много знания, затова идва един ден при него виден римски патриций, чийто син бил на умиране; идва при Сафио като при прочут постник и му казва: „Дайте помощ на сина ми!“. Сафио отива при болния и с едно махане на ръцете премахва болестта. С едно махане на ръцете маха болестта, но своята скръб не може да премахне. Този патриций останал много доволен и като мислил какво да му даде от благодарност, направил му едни много хубави дрехи, обувки, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко това му изпратил в златни и сребърни сервизи. Сафио, като видял тези неща, казал си: „Е, имало добри хора на света“. И тъкмо мислил да се облече, понахрани и понарадва, ето, идва един беден, казва му: „Гол съм, нямаш ли една дрешка?“. Той погледнал, погледнал, въздъхнал и си казал: „Няма да се носят дрехите“; взел ги и му ги дал. След него идва друг един бос, казва: „Бос съм, обувки нямаш ли?“. „Е, че отидоха гащите, отидоха; хубавата римска тога– и тя отиде, но и обувките ще отидат.“ Дава и тях, въздъхва си. Не минава много време, един гологлав идва, иска шапка; дава и шапката, казва си: „Е, поне яденето ми остава“. Не минава много време, идва една одърпана мома, гладна; дава ѝ яденето и въздъхва. Поглежда– едно парченце хляб му остава, мисли си: „Поне малко хлебец ще си хапна“. Остават още и сервизите, той ги гледа, но минава една римлянка, казва му: „Отче, помогни ми, моят възлюбен не иска да ме вземе, иска прикя, някакви златни съсъди, някакви чаши“. Въздъхва си Сафио, дава и тях, остава само с малкото парченце хляб. Но ето, гледа: идват отвън птички, накацват около него, започват да чуруликат– и те искат. Отделя и за тях, но оставя и за себе си едно малко парченце. Току изведнъж от дупката се явява малка мишка, казва: „За мен няма ли?“. Дава и на нея и остава без нищо. …Той въздъхва дълбоко, намира се пред една дилема. Тогава се явява неговият Учител, Христос, но не тъй, както вие си мислите, че ще се яви. Явява се Той при него, поглежда го, усмихва му се и казва: „Ти премина добре изпита, Аз съм доволен от теб“. Знаете ли какво е станало [със] Сафио? Той веднага се намира в една прекрасна вила, в която всички дървета били окичени с хубави плодове; веднага се намира между своите приятели, които го обичат; за него била сложена хубава трапеза; вижда и дрехи, приготвени за него, много по-хубави, отколкото онзи римски патриций можеше да му приготви. (16/стр. 528, 530, 531, 532, 533)

Хора на Божественото даване

Има един пример с руския проповедник Иван Кронщадски. Идва една бедна рускиня да го моли за помощ. Той ѝ казва: „Нямам нищо. Като намеря пари, ще ти дам“. Умира един руски княз и Иван Кронщадски отива да го погребва. Близките на княза турили осем хиляди рубли в един плик, запечатали го и му го дали. Той взима плика, занася го на вдовицата и си тръгва. Тя после го разпечатва и като вижда колко са парите, отива при него и му казва: „Тия пари са много, аз не искам толкова“. Иван Кронщадски ѝ казва: „Те са за Вас. Толкова даде Господ, вземете ги“. Давайте онова, което Бог ви е дал. (6/стр. 594, 595)

Аз ще ви приведа един пример за някой си богаташ американец, комуто името няма да кажа, псевдонимът му обаче е Шмид. Той бил много богат, но през целия си живот не е направил никому едно добро дело. Постепенно той започнал да се парализира, и то най-напред се парализирал левият му крак, после– лявата ръка, след това– и лявото око. Здраво останало само дясното око и дясната ръка, която слабо се движила. Лежи той и си размишлява: „Какво ми остава сега? Остава ми само едно око и една слабо движеща се ръка. Сега разбрах смисъла на живота. Цял живот живях, ядох и пих, никому добро не направих. Чакай поне сега, докато още мога да движа дясната си ръка, да направя едно добро дело“. Извиква човека, който го гледал, и му казва: „Дай ми един чек!“. Донася му се един чек и той със слаба, трепереща ръка написва на него една сума от 20 милиона долари, като му се помолва: „Моля ти се, понеже аз не мога да стана от леглото си, бъди тъй добър, извади тия пари от банката и скрито, без да те види някой, раздай тия пари на някои бедни свои приятели“. И какво става с него? Започват постепенно да се развързват краката и ръцете на този болен. (5/лек. 24: стр. 11, 12)

Един млад англичанин, квакер, отличен писател, бил в Италия, в Рим, и при един случай наблюдавал как един италианец искал да се самоубие. Изважда револвера, туря го към устата си, пак го отстранява. Отново го туря към устата си, после пак го изважда– не се решава да се самоубие. Квакерът влиза при него, запитва го: „Защо не искаш да живееш?“. „Заборчлях, не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живея.“ „Колко дължиш?“ „Еди-колко си“– отговаря италианецът. Квакерът изважда един чек пред него, подписва го и му казва: „Заповядай тия 200000 шилинга за твоя револвер. Този револвер е ценен за мене, а за тебе животът е ценен…“.

(4/лек. 17: стр. 21)

Разправяше ми един приятел: срещнал един млад човек, обезсърчен, не иска да живее. Чел някои философи и разбрал, че животът няма смисъл, ще си тегли куршума. Той не му казал нищо, не го разубеждава, но туря в джоба му една кесия с няколко златни монети. Младият човек усеща нещо тежко в джоба си. Бръква, изважда кесията. Изведнъж състоянието му се изменя, става разположен, не мисли вече да се самоубива. Пита се: „Отде дойде това?“. Започва да чете монетите и си казва: „Имало добри хора! Ще ида сега да се нахраня добре…“. Ето магията. Дай на човека няколко златни монети и ще спасиш живота му. (23/стр. 227, 228)

Разправяше ми един господин от русенско. Като пътувал, срещнали го разбойници. Той се спира и казва: „Искате ли от мене нещо?“. Главатарят казва: „От тебе нищо не искаме“. Потупва го по рамото. „Ние знаем сега от кого да искаме. Ти си върви.“ Питам защо от него не искат. …Няма какво да дава. Главатарят го поглежда и казва: „Аз те виждам, че ти не си богат човек, сиромах си, много си страдал“. Изважда от джоба си пари, дава му ги и казва: „Хайде, да ни помниш. Помисли си за нас да имаме берекет, да можем да си свършим успешно работата, да не ни сполети някое зло. Не е хубав, лош е занаятът ни, но какво да правим“. (25/стр. 82)

Хора на Божественото Милосърдие

Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко, и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: „Защо седиш тука?“. „Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари.“ Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: „Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си“. (4/лек. 15: стр. 16, 17)

…Ще ви приведа един пример с един модерен виден философ. Един ден той се разхождал и гледа, едно четири-петгодишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази, счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна…“ Мислил да му даде шест лева, но изважда и кесията му– празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам шест лева…“. Сега де се явява характерът на професора? Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце. Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията“. Отива да изправи погрешката на малкото момченце. (27/стр. 261)

Ще приведа още един пример от живота на английския проповедник от Бостън. Той слушал да се говори за една бедна вдовица, останала с едно малко дете, която от деня на смъртта на мъжа си не видяла бял ден в живота си. Тя не знаела какво е почивка, какво е разходка, толкова била отрудена. Един ден този проповедник отишъл в дома на вдовицата и казал: „Ето какво съм намислил: днес ще оставиш детето си на мен, на моите грижи, а ти ще бъдеш свободна да прекараш целия ден в почивка някъде на чист въздух. Няма да се грижиш за детето си“. Той ѝ дал пари и я освободил от грижата за детето. Не можа ли този проповедник да плати на някого да изпълни тази задача вместо него? Той имаше възможност да плати не само на един, но даже на десет души. Ала той пожела сам да изпълни задачата си, да види при какви мъчнотии живее бедната вдовица. Това е Велико дело. (15/стр. 432)

…През време на римската империя в едно царство в Мала-Азия някой Светия се е подвизавал: 20 години живял като отшелник, самотен. Искал да има някое видение, да му се изяви Христос. Хора отивали при него. Христос не се явявал. Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да Те видя“. Молил се, плакал, молил се, плакал. И така в плача си се върнал в колибата си и казал: „Работих 20 години и Христос не ми се яви“. Но вечерта към залязване идва една мома… Приближава се отдалече; вижда този Светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш?“. Но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето ѝ е само скули, тя страдала от проказа. В него се явява едно колебание да я приеме ли, или не… А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра ще я приема“. „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива ѝ краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва ѝ леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя!“. На сутринта, като погледнал на нея, видял Христа в тази мома и моментално тя се изгубила. (40/стр. 87, 88)

Хора на Благородната помощ

Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай. Във време на Англо-американската война, като обикалял войниците, видял как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ от вън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: „Защо не помогнеш на войниците?“. „Аз съм подофицер!“– с достойнство отговорил той. Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата, и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към техния началник и казал: „Аз съм генерал Вашингтон“– и спокойно продължил пътя си. (66/стр. 10)

Хора с голямо Великодушие

При един богаташ дошъл един беден човек. Богатият сложил трапеза на бедния. Той започнал да яде направо с пръстите си, понеже никога не употребявал вилица, лъжица и нож. Богатият веднага турил настрана вилиците и лъжиците и придружил госта в яденето, но по същия начин– без вилица и лъжица. Той се приспособил към госта си, а не гостът– към него. (68/стр. 176)

…Един пример има в романа на Виктор Юго „Клетниците“– за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“; казал така, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. (16/стр. 312)

Ще ви приведа един интересен случай от живота на Шлятер– виден американски лечител. Той попаднал на един болен, при това беден човек. Шлятер го излекувал и докато се настани на работа, взел го при себе си. Понеже имал само десет долара в джоба си, дал пет долара на бедния, а останалите пет долара задържал за себе си. През нощта бедният откраднал палтото и панталоните с петте долара на Шлятера и избягал. След това трябвало Шлятер да работи цял месец, за да си купи дрехи. След няколко години той срещнал същия човек в Сан-Франциско, пак болен. Шлятер и този път се заел да го лекува.

(18/стр. 266, 267)

Във войната раняват един сръбски офицер в крака, счупват му крака. Отива един германски лекар, започва да го превързва. Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря. [Лекарят] взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш, може да се бием“. Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер, и аз имам“– и му го показва. „Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа. Като оздравееш, тогава пак може да се бием.“ (32/стр. 186)

Ще ви представя друг един реален пример из сегашния живот. Той се отнася до поета Винсон и неговия ученик Камрин. Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислил да издаде, обаче неговият ученик успява да подкупи един от слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове!“. Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравлявам новия поет с тях“. Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му. Той искрено поздравил новия поет. Идея има във Винсона! Ще обясня какво се случило по-нататък. След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам. Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало. Знаменитият Винсон пак се проявява. Това е един изпит в живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една Велика Истина, дайте ѝ място да върви, не туряйте името си. (4/лек. 20: стр. 20)

Сега ще ви приведа друг пример… Примерът се отнася за един виден лекар, англичанинът Белмон Морис, отличен човек по ум, по душа, по характер. Оженил се той за една красива англичанка, но жена му никога не го разбирала. Тя… мислела, че той е безсърдечен, егоист, който мисли само за себе си, и всеки ден имала разправии с него, като му правела известни забележки. Той обаче си правел своите добрини. Когато искал да направи някое добро, слагал маска– направи го и като се отдалечи, хвърля маската си; това било негов навик, искал никой да не знае кога прави добро. Един ден вижда на улицата, че жена му язди кон, но пада от коня и си счупва крака. Слага маската набързо, дава първа помощ на жена си, завежда я в клиниката да ѝ превържат крака и се отдалечава. Занасят я вкъщи. Връща се вечерта мъжът ѝ, тя го посреща с думите: „Видях днес един Благороден човек, не е като тебе поплювко“… „Е– казва ѝ той,– какво има?“ „Крака си счупих, но намери се един лекар, Благороден човек, отлична душа, той ми помогна, ала не можах да запомня лицето му.“ „Тъй ли? Радвам се, че има такива хора.“ (16/стр. 489)

Елате при мен да ви кажа как ще се оправи вашата работа. Една млада мома се влюбила в един граф от висок произход, но крайно западнал в материално отношение. Тя искала да му помогне, но не знаела как. Един ден графът отишъл при нея, показал ѝ един златен пръстен с фалшив камък, помолил я да го занесе на някой богат човек и да се опита да го продаде като ценен, за да вземе от него много пари. Момата, готова да се жертва за графа, взела пръстена и го занесла на свой познат, който имал добро разположение и доверие в нея. Той погледнал камъка и казал: „Този камък е фалшив, нищо не струва. Аз не мога да купя пръстена, но ще превърна фалшивия камък в скъпоценен“. Той свалил своя пръстен от ръката си, извадил скъпоценния камък от него, сложил го на мястото на фалшивия и казал на момата: „Вземи този пръстен, продай го, за да се поправи положението на твоя възлюбен“. Така се поправят работите на хората. (15/стр. 318)

---