Учителя – Смисълът на живота

ПРЕДГОВОР

Смисълът на живота е в Любовта. Твоята Любов трябва да изгори рая и да остане само Бог.

Ал Халладж

Смисълът се разбира чрез Бога.

Азира

Смисълът е в предвечното начало – Любовта.

Ал Халладж

Що е смисълът? – Пълнотата, вечната религия.

Ал Халладж

Изгорях в Любовта си към Бога.

Хафез

Да видиш скрития смисъл, значи да съзреш Бог в нещата.

Ибн Араби

Действувай с Любов, за да не очакваш, а за да живееш.

Азира

Човекът се стреми, а цветето ухае.

Рмоахали

Когато Бог ме е погледнал, за какво ми е светът.

Арохол

Да погледнеш дълбоко в себе си, означава да видиш тайната на Бога.

Тот

Бог не е това и онова не е, а всичко.

Дионисий Ареопагит

Истината свети в тъмнината.

Василид

Ясното мислене е благословия.

Махарадж Джагат Сингх Джи

Да познаеш себе си, значи да си докоснат от мистерията на живота.

Яков Бьоме

Любовта вижда издълбоко, защото има допълнително око.

Изихор

Който слуша гърма, няма да чуе тишината.

Чан

Божествената река тече нагоре.

Исаак Лурия

Любовта е моята религия.

Ибн Араби

Елеазар Хараш
Варна

1.
В КАКВО СЕДИ СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Великото се добива само в Бога. Всички трябва да бъдем във връзка с Него! Това е смисълът на нашия живот. (книга 3/11:30)

Любов към Бога, Любов към тази абсолютна велика Правда, която е еднаква към всички! Това е смисълът на живота. (3/11:30)

В Истината е скрит смисълът на живота.

(4/стр. 87)

Защо трябва да бъда свободен? За да съм в общение с Истината. Истината, това е смисълът на живота. (5/стр. 126)

Трябва да знаете, че развитието е един велик процес, който няма свършване. В това вечно развитие е смисълът на живота, в него е всичката радост. (6/31:35)

Смисълът на живота е в изпълнение Волята на Бога. (7/стр. 150)

Великият смисъл, който се крие в света, е да създадем в себе си едно благородно сърце. Няма по-хубаво нещо от това човек да благодари за това, което Бог му е дал. (8/37:20)

Смисълът на живота е в Любовта – да вършиш всичко с Любов. (2/стр. 68)

Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта, в нейното приложение като пропуск, като динамическа сила. (9/стр. 164)

Смисълът на живота се заключава в следното: Бъди доволен от това, което ти е дадено днес. Благодари на Бога, че и днес слънцето изгря; благодари за радостите и скърбите, които ти са дадени.

(10/стр. 192)

Всички вие дойдохте не само да ме видите, не само да се срещнете, но и за да ви се открие Господ. И ако Той ви се открие, това е красивото. Да ни се открие Бог, в това седи смисълът на живота.

(11/стр. 11)

Смисълът на живота седи в Любовта – да любиш и да те любят. (12/стр. 18)

Какво разбираме под думата Божествено? Най-благородното, най-възвишеното, най-красивото, което човек носи в себе си, наричаме Божествено начало. В него се крие вечният живот, безсмъртието, красотата и смисълът на живота. (13/стр. 112)

Смисълът на човешкия живот се заключава в отстраняване на лошите качества в себе си и в култивиране на добрите, които го повдигат и му създават условия за спасение и за единение с Бога. Как може да се освободи човек от лошите качества? Като премахне от пътя си всички условия, които прекъсват връзката му с Божествения свят. (1/стр. 45)

Смисълът на живота седи само в Любовта към Бога. Той е единственото същество, което не се мени. Той е принцип. (5/стр. 416)

Днес всички питат: – Где е животът? Где е смисълът на живота? – Животът е в тесния път, в тесния път е смисълът му. (3/13:20)

Всеки ще намери по една свещена идея в себе си, за която да живее. Следователно това е целта, това е смисълът, към който човек трябва да се стреми. (3/28:5)

Какъв е тогава смисълът на живота? Смисълът на живота е, че можеш да живееш за себе си, можеш да живееш за другите, можеш да живееш и за Бога. Има десет категории живот, но тия три категории са важни – да живееш за себе си, за другите и за Бога. (3/29:23, 24)

Кой е дълбокият смисъл на живота? – Да имаш този правилен ритмус в сърцето си, че като станеш сутрин, да си радостен и да не започваш с лошото в хората. (3/32:8)

Казвате: Човек трябва да има богатство! – Много добре. Действително търсенето на богатство, в това е смисълът на живота; ние го търсим криво. Любовта, това е великият живот, това е смисълът на живота, това е богатството на човешката душа. (3/33:14)

Много мъже, жени и деца поливат своите градини със сълзи, които идат от дълбините на техните сърца. Един ден от тези сълзи ще се родят сладки, вкусни плодове. Не се плашете от сълзите си! Не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина. Не казвайте, че сърцето ви се разкъсва от скръб и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. Разоравайте и поливайте Божествената нива да даде изобилно плод. Това е смисълът на живота.

(1/стр. 19)

Вътрешният смисъл на живота се заключава в жертвата, в самопожертвуването. (1/стр. 27, 28)

Смисълът на живота не се заключава в търсене на погрешките на хората, нито в свалянето им от високия пост, но в работата, която вършите. (1/стр. 67)

Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието. Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота. (2/стр. 15)

Смисълът на човешкия живот се заключава външно в материално смаляване, а вътрешно – в духовно разширяване. (2/стр. 39)

В какво седи тогава смисълът на Божествения живот? В благородството на човешкото сърце. Ако всеки човек се заеме да изработи в себе си благородно и възвишено сърце, той ще познае истинското си положение като човек. Кое сърце е благородно? Което и при най-големите бури не отпада.

(4/стр. 247, 248)

Кой е реалният смисъл на живота? Реалният смисъл на живота е човек да опита своя плод. Този плод не е материален. (5/стр. 4)

За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя. (5/стр. 19)

Някои ме гледат, казват: – Какво искаш да кажеш? – Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. – Ами в какво седи смисълът на живота? – Да ни даде Любов. – Защо ни е Любов? – За да ни даде Живот. (5/стр. 137)

Млади сте, пълни сте с идеи. Тук е смисълът на живота. (5/стр. 161)

Смисълът на живота е да определи човек в що стои неговият идеал. Идеал не може да бъде вашата къща, идеал не може да бъде знанието, идеал не може да бъде светлината, идеал не могат да бъдат парите, идеал не може да бъде силата, идеал не може да бъде красотата, идеал не може да бъде добротата. Защо? Всички тия неща търпят промени в света. Силният е силен при известни условия, слабият е слаб при известни условия, ученият е учен при известни условия, глупавият е глупав при известни условия. Всички неща, които се видоизменяват, не съдържат в себе си идеал. Следователно идеалното е без промени и без измени. Но туй е пак неопределено. Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото Битие в себе си. Този идеал, тази реалност съдържа всичко в себе си. И първото проявление на този идеал в света, това наричаме ние обикновената човешка любов, за която всички говорят. (5/стр. 209)

Да, смисълът на живота е да сме благородни.

(5/стр. 222)

Христос пита: „Искаш ли да любиш Господа?“ Искам, Господи! Как? Казано е там в закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила и ближния си като себе си.“… Искаш ли да любиш Господа, да се прояви Славата Божия в тебе? Ето смисъла на живота, който всеки иска да разреши при сегашния си живот! (5/стр. 427)

Всички трябва да се новородим, да видим Царството Божие и да влезем в него да живеем. Там е дълбокият смисъл на живота, там е красивият език, оттам можем да почерпим тази нова наука, по която да проучим целия живот отдолу нагоре.

(5/стр. 491)

Най-първо този свят е за учение. Вие казвате, че сте дошли на земята, за да живеете. Да, дошли сте и да живеете, но животът ви се дава само като едно условие. Животът ви е даден като почва, а учението е смисълът, целта в живота ви. (6/2:16, 17)

Та казвам: Сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас. Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, живота на формите. Тази реалност може да бъде и вътрешна… Това е съдържание на самия живот. При това тази вътрешна реалност, която съдържа и формите, и съдържанието, прониква всичко и ние я наричаме смисъл на живота. (6/6:6)

Смисълът на живота, особено в тъмната, мрачна нощ, е светлината, която свети някъде далеч на хоризонта. Коя е причината за явяването и изчезването на светлината? Зависи или от мястото, или от самия човек. Ако пътят, по който вървиш, не е равен, светлината ту ще се явява, ту ще изчезва; ако съзнанието ти не е будно, светлината пак ще се явява и изчезва – става прекъсване на светлината в човешкото съзнание. Като се качваш нагоре, светлината свети и ти показва пътя; като слизаш, тя постепенно изчезва. Същото става и в психическия живот на човека, поради което той ту губи идеала си, ту го намира… Когато слиза в материята, човек губи своя идеал. Няма нищо по-тежко в живота за съзнателния човек от това да изгуби своя идеал. Той може да живее в охолство, да разполага с богатство, но щом изгуби идеала си и животът му се обезсмисля. (7/стр. 57)

Днес всички се питат какъв е смисълът на живота. Да живеете в съгласие с живата природа, да живеете в съгласие с разумните същества, да живеете в съгласие с Бога на Любовта – ето смисъла на живота. (7/стр. 69)

Знаете ли на какво прилича физическият живот? На стомна, която постоянно овлажнява. Хората опитват външната влага и я наричат физически живот. Какво има в стомната, каква е водата в нея, те не знаят. Въпреки това те казват: Велик е животът. – Те говорят за физическия живот, за влагата на повърхността на стомната. Истинският живот е в стомната, в Битието. Там е смисълът на живота…

(7/стр. 132)

Тогава някой ще каже: – Какъв е смисълът на живота? – Смисълът на живота е извън тази материя, извън този свят, в който живеем. (8/14:10)

„Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие.“ Царството Божие е стремеж на човешката душа, а цел и смисъл на човешкия живот. (10/стр. 256)

Наистина мъчнотиите, изпитанията, на които човек се натъква, до известна степен спъват неговото развитие, но той трябва да прави усилия да ги преодолява. Той знае, че смисълът на живота е в Царството Божие, дето ще намери своите близки, които обича и които го обичат. Той знае, че смисълът на живота е в придобиване на Царството Божие, т.е. в придобиване на света на хармонията и красотата, на светлината и простора. Към този свят именно се стремят съзнателно и несъзнателно всички мъже, жени и деца. (10/стр. 259)

Казвате: – Какъв е смисълът на живота? – Вие можете да разберете смисъла на живота само след като сте се прераждали 777 пъти на земята, и то епохални прераждания, в които да сте изпълнили нещо велико. Знаете ли колко кардинални и колко обикновени прераждания трябва да мине човек на земята? (9/стр. 89)

Като наблюдавам отношенията на хората, виждам, че много от техните мъчнотии и страдания се дължат на обстоятелството, че те не отстъпват едни на други. Смисълът, красотата на живота седи в постоянното отстъпване. Това вечно отстъпване природата нарича вечно обновяване. Вечно да отстъпваш, това значи вечно да се обновяваш. (9/стр. 71)

Казвате: – Какъв е смисълът на живота? – Животът има трояк смисъл. Първо, смисълът на живота се отнася до физическото тяло на човека, да си създаде той здраво, добре организирано тяло, в което духът и душата да живеят, да извършват своята работа на земята. Второ, смисълът на живота се отнася до астралното, или звездното, тяло на човека, да подобри неговото състояние, да повдигне неговите чувства и желания на такава степен, че да уравновеси силите на неговото сърце. Тъй организирано това сърце, Любовта ще влезе в него като енергия, като сила, която ще донесе живота. Иначе това тяло може да бъде пълно с отрицателни чувства и низши желания, които ще му причинят смъртта. И най-после, смисълът на живота се отнася до умственото тяло на човека, да създаде той в себе си здрав мозък, който да възприема само ония мисли, необходими за храненето на неговия дух. Щом разбере смисъла на живота по този начин, човек се намира вече пред границите на Божествения свят, пред живота на душата, дето съществуват закони на пълна хармония, закони на вечна красота и единство. (9/стр. 93, 94)

Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни!“ Това значи: разбирайте нещата, както Бог ги разбира! Бъдете в съгласие с Бога, с ближния си и със своята душа! Този е смисълът на човешкия живот на земята. (9/стр. 114)

В какво се заключава смисълът на живота? В братството и сестринството, в съзнанието на хората, че са братя и сестри. (10/стр. 406)

Намерете една добра черта даже и в най-лошата сестра или брат. В това е смисълът на живота. Това е хубавото, това е Божественото, чрез това може да дойде победата в света. (11/стр. 12)

Смисълът на живота седи във връзката, която чувствуваш в съзнанието си с всички напреднали твои братя и сестри. (12/стр. 18)

Смисълът на живота седи в работата. Думата работа се употребява често в обикновения живот, дето ѝ се предава обикновено значение. Същата дума има и по-високо значение. В този смисъл под понятието работа разбираме всичко възвишено и велико, което човек може да извърши на земята. На земята по-високо нещо от работата не съществува. Само чрез работата човек разбира надеждата, вярата и любовта. Ако не работи, той нищо не може да разбере. (13/стр. 3)

Вътрешният смисъл на живота се заключава в това именно да дадете възможност на Бога да живее във вас. По кой начин Бог ще живее в човека, не е определено. Не питайте как може Бог да живее във вас, но приемете тази идея като дадена. (13/стр. 81)

Смисълът на живота седи именно в това да намериш онзи, който те обича и когото обичаш.

(13/стр. 91)

Да живеем, това е най-голямото изкуство. Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот.

(13/стр. 197)

Смисълът на живота се заключава именно в това да станем едно с Бога, да се потопим в Любовта Му и да започнем да работим със съдействието на възвишените същества, които са завършили своето развитие. Без съдействието на тези същества човек нищо не може да направи. Като се свърже с тях, той работи съзнателно върху себе си без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах. Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. (13/стр. 218, 219)

Време е да се откажете от отрицателните мисли и чувства. Смисълът на живота е в положителното, а не в отрицателното, т.е. в прилагане на новото…

(13/стр. 343)

Обаче и музикантите още не знаят всичко, което се отнася до музиката; и духовните хора не знаят всичко за молитвата; и учените не знаят всичко за науката. Има нещо ново, което всеки момент се прибавя към познатото. Животът е непреривен, постоянно приижда. Хората са изучавали и изучават преривния живот, поради което преждевременно остаряват… Смисълът на живота се крие в неговата непреривност. (13/стр. 344)

Като се говори за страдания и за болести, за радости и скърби, хората търсят смисъла на живота и казват, че смисълът на нещата е във формите им. Всъщност не е така. Говори се за красиви очи, за красив нос, за красива уста, за красиво тяло, но красотата не е в самите очи, нос, уста, тяло, но в това, което излиза от тях. Нещо невидимо излиза от очите на човека, което ги прави красиви. На същото основание казвам, че смисълът на живота не е в неговите форми, но в невидимото, което излиза от тях.

(13/стр. 395)

Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. (14/стр. 18)

Смисълът на живота е в здравето, а не в болестта и страданията. Когато е здрав, човек работи и разрешава правилно въпросите. (16/стр. 103)

Питате: Какъв е смисълът на сегашния живот? – Смисълът на този живот е в придобиване на знания. (16/стр. 137)

Няма по-велико нещо от това да видиш как расте човек и се развива, как се повдига той в умствено и сърдечно отношение. Радвай се на всяка душа, която се развива. В това се крие смисълът на живота. (16/стр. 145)

Дето има обич и омраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. (17/стр. 63)

Динамиката има отношение към динамото, което произвежда енергия… Стомахът е динамо за физичния живот, дробовете са динамо за духовния живот – това динамо работи повече от стомаха, третото динамо е мозъкът, който работи непрекъснато. Като ученици, вие трябва да изучавате свойствата на тия динамо в себе си, да знаете как да ги пазите. – Как ще ги изучаваме? – Това именно е целта, смисълът на вашия живот. Ако не научите пътя, по който животът се проявява, нищо няма да постигнете… И тъй, като се храните, помолете се на Бога да ви научи да се храните правилно. Като дишате, молете се да ви научи да дишате правилно. Като мислите, молете се да ви научи да мислите правилно. Едно се иска от човека: да се храни правилно, да диша правилно и да мисли правилно.

(18/стр. 112, 113)

Искате да станете богати, но това не е смисълът на живота. В какво се крие смисълът на живота? В разбирането и прилагането на Божията Любов. Смисълът на живота се заключава в познаване на себе си. Щом разбереш Бога като Любов, а себе си като проява на Любовта, ти придобиваш оная вътрешна светлина, която ще ти служи като вечногоряща свещ. (18/стр. 322)

Божественото у човека, което му дава сила, съзнава, че смисълът на живота седи в изпълнение Волята Божия, не по външна форма, но по съдържание.

(19/стр. 11, 12)

При каквито условия и да се постави здравият, разумният човек, той ще ги използува добре. Обаче болният, неразумният човек не може да използува правилно и най-добрите условия. Смисълът на живота се заключава в това, което човек във всеки даден момент може разумно да използува. (19/стр. 16)

В какво седи смисълът на живота? В обичта. Кого ще обичате? Ще кажете, че грешникът има нужда от Любов. Не е достатъчно само да обичате грешника, но трябва да му покажете начин, как да понесе греховете си. (19/стр. 108)

Смисълът на живота се заключава в служене на доброто. Ако не служите на доброто, вие ще изгубите и здравето, и силата, и знанието си. И сто пъти да се прераждате, в края на краищата ще останете такива, каквито сте днес. Ще ставате и ще лягате, без да придобивате нещо съществено в живота си.

(19/стр. 120)

Смисълът на живота не е в многото, но в онова, което сте обработили и приложили. Малко да е, но обработено. (19/стр. 130)

Като не разбират смисъла на живота, някои казват, че обичат само себе си – никой друг не ги интересува и за никого не искат да знаят. Да се говори така, това значи да не разбира човек какво значи самотията! Тя представя затвор, в който не прониква никакъв слънчев лъч. Няма по-голямо нещастие за човека от самотията: да живее сам, без хора около себе си, да не чуе две думи от своя ближен, да няма с кого две думи да сподели… Да се усамоти, да се отдалечи човек от хората, това значи да се откаже от злото в тях и да заживее с доброто, с тяхната любов. Това значи да се свърже човек с Бога… В свързването с Бога е смисълът на живота. (19/стр. 190, 191)

За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим Бога, скрит някъде в необятната природа. Този е смисълът на живота. (20/стр. 165)

Когато някой ангел види един добър човек, той веднага съобщава и на другите ангели, че е видял добър човек на земята. Един след друг тия ангели започват да посещават добрия човек и всеки от тях му носи по един ценен подарък. Питам: Какво по-добро от това човек да бъде обект на ангелите, на светиите и на добрите хора? Какъв по-велик смисъл може да има животът от този? (20/стр. 187, 188)

Казвам: Смисълът на живота седи в това човек да дочака времето за идването на абсолютната реалност. (20/стр. 238)

Смисълът на живота седи във вечното постигане на Любовта. (20/стр. 251)

Ученикът е намерил смисъла на живота в четенето. (21/стр. 19)

Човек трябва да бъде подобен на Бога. В това седи смисълът на живота. (22/стр. 76)

Само трябва да бъдем готови, когато дойде Христос, Който идва – за някои е дошъл, за някои ще дойде тепърва – когато дойде, да ни каже думите: „Който слугува на Мене, Мене да последва“, да Го последваме. Ще Го последвате ли или не? В това последване ще намерите идеала на индивида, на дома, на обществото, на народа и на цялото човечество: то е смисълът на човешкия живот тук на земята. (23/стр. 99)

Съзнанието и самосъзнанието, това включва само рамките на човешкия живот… Следователно растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието – то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят и ще започне новият живот, живот на хармония… В нашето самосъзнание ние констатирваме нашите погрешки или правите си дела. В самосъзнанието някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро. Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. (24/14:5)

Смисълът на живота седи в малките работи.

(24/24:4)

Бог всякога се стреми към нас, а ние се стремим към Бога. Значи смисълът на нашия живот е в стремежа ни към Бога. (24/34:9)

– В какво се заключава смисълът на земния живот? – В движението отдолу нагоре. Така човек се развива, става по-благороден, по-разумен и чистосърдечен, а отношенията му към Бога и към ближните – по-правилни. (25/стр.244)

…Да живеем на земята, но да изпълняваме Божията Воля. – Каква е Божията Воля? – Да живеем добре, да придобием безсмъртие. В това се крие смисълът на живота. Според някои учени смисълът на живота е в изучаване природата и нейните закони. Това са сенки на живота. Това е външната страна на живота. Истинският смисъл на живота е в добрия живот и в безсмъртието. (25/стр. 290)

Първото нещо – да се почитате един друг… Почитанието е предпоследната врата на Любовта. Вие за да влезете в Любовта, трябва с години да влизате и излизате през тази врата, да се научите какво нещо е почитанието и след туй ще влезете във вратата на Любовта. После ще влезете в първата врата на живота, за да разберете живота. Истинският смисъл на живота започва с почитанието. То е вече предисловието на живота. И човек, който не се е научил да почита, той не може да разбере живота. (28/стр. 86, 87)

…Тъй като сте възлюбени от Божественото, туй Божественото предайте го на другите, които очакват Любов от вас. Божественото трябва да се предаде. Смисълът на живота е там. Който очаква да го обичат хората, той нищо не може да постигне. Божественото като те възлюби, ти ще обикнеш хората. (28/стр. 286)

Такава обмяна става и в човека: енергиите от физическия му живот отиват в духовния, а енергиите от духовния му живот слизат във физическия. Това значи правилна обмяна, правилно превръщане на енергиите. Енергиите от низшия живот трябва да отидат във висшия, там да се преработят. Така преработени, те слизат отново в низшия живот да го повдигнат на по-високо стъпало… При слизане на енергиите от духовния свят във физическия и при качването им от физическия в духовния е нужна наука, с която човек трябва да се справя. В тези два процеса се крие смисълът на истинския живот.

(30/стр. 37, 38)

И тъй, смисълът на живота седи във взаимопомощ, във взаимно помагане. Законът за взаимопомощта гласи: Никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не са проникнати от силно желание взаимно да си помагат. (30/стр. 102)

Човек се нуждае от физически, духовни и Божествени органи. Без тия органи той не може да влезе във връзка нито с физическия, нито с духовния, нито с Божествения свят. Всеки свят изисква съответни органи. У когото тия органи са развити, той свободно ще действува. Иначе ще очаква на благоволението на съществата: каквото те направят за него, това ще има. Обаче смисълът на човешкия живот седи в това той сам да си достави всички необходими неща. Следователно усилията, които човек прави в живота си, се свеждат към това да развие в себе си ония органи, които му са нужни за всички светове. (32/стр. 27, 28)

Христос обяснява на учениците си какво означава женитбата. Според Него женитбата е духовен процес, свързване на духа с душата. В тази връзка е смисълът на живота. Който е направил тази връзка, той по никой начин не трябва да я разкъсва. Скъса ли я, той започва да се стреми към физическа женитба. (32/стр. 33)

Мнозина отричат идейния живот, понеже бил живот на мечти, на илюзии. Смисълът на живота се заключава именно в мечтите. Човек живее, докато мечтае. Престане ли да мечтае, престава и животът. Докато мечтае, човек има стремеж да работи, да предприема, да върши велики дела. Щом престанат мечтите, човек казва, че това няма смисъл, онова няма смисъл и мисли само за смъртта. (32/стр. 192)

Смисълът на живота се заключава в незавършените процеси. Те са Божествени процеси. Който работи с незавършени процеси, той е влязъл в смисъла на живота и носи в себе си идеята за щастие, за блаженство, за знание, за Мъдрост, за Любов не като завършени процеси, а като незавършени. Незавършените процеси обхващат цялата вечност.

(32/стр. 203)

Смисълът на човешкия живот не се заключава в разбиране тайните на Битието, нито в разбиране на благовествуването на ангела, но в това да намери човек начин да подобри своя живот. Да се въодушеви човек от една идея за ден-два или за година, това още не подобрява неговия живот. Да вярва човек в думите на пророците – и това още не разрешава въпросите на неговия живот. От всичко, което чете, слуша и разбира, човек трябва да се ползува за подобряване на своя живот, за разрешаване на своите трудни задачи. (33/стр. 155)

И тъй, всеки човек може да живее едновременно и на земята, и на небето. В това се крие вътрешният смисъл на живота. (33/стр. 179)

Смисълът и красотата на живота седят в служенето. Христос казва: „Не дойдох да ми послужат, но да послужа.“ (34/стр. 195)

Смисълът, красотата на живота е в разумността. Това не значи, че човек нищо не може да придобие, но за да придобие това, което душата му желае, без да го изгуби, той трябва да бъде свързан с разумния свят. (34/стр. 227)

Съвършената Любов дава възможност на човека да изпълнява Волята Божия – смисълът на целокупния живот. (34/стр. 341, 342)

Смисълът на живота не е в страданието. Смисълът на живота се заключава в постигане на вечното щастие… Щом престана да говоря за страданията, ще започна да говоря за вътрешния смисъл на живота – за щастието. Истинската наука седи в постигане на щастието. (35/стр. 100)

Смисълът на живота не седи в придобиване на много големи работи, но в определената мярка за нещата. Смисълът на живота не седи в придобиване на големи богатства. (35/стр. 159)

Какъв е смисълът на човешкия живот? В Божественото начало в него. То го подбужда да се проявява.

(36/стр. 96)

Смисълът на живота се заключава в прекрасните работи, които свършваме; в доброто, което правим; в Любовта, която проявяваме; в знанието и свободата, които придобиваме. Много работи осмислят живота. (36/стр. 191)

Смисълът на живота се заключава в това да възлюбиш Господа и да бъдеш едно с Него и в множеството, и в единството. Постигнеш ли това, ти ще разбереш донякъде поне крайните цели на Битието. (37/стр. 250)

Съвременните хора се намират в края на една епоха и трябва да държат изпит за завършено образование… Как познавате кой човек е издържал изпита си? По начина на обличането вие познавате дали даден ученик е издържал изпита си. Ако някой човек е добре облечен, външно и вътрешно, той е издържал изпита си добре. Ако не е облечен с нови дрехи, той не е издържал изпита си… Да издържи изпита си благополучно и да се облече в нови дрехи, в това седи смисълът на човешкия живот.

(39/стр. 317, 318, 319)

Като се намерят в мъчнотии и изпитания, хората се запитват какъв е смисълът на живота. Смисълът на живота се намира в послушанието. – Кого трябва да слуша човек? – Любовта. Само онзи проявява послушание, който носи Любовта в себе си и е готов да ѝ служи. (40/стр. 95)

Смисълът на живота седи в това да се освободим от всички ограничителни условия и да живеем за Бога. (41/стр. 66)

Смисълът на живота не седи в материалните блага. Външните условия не съдържат живота.

(41/стр. 157)

Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? …Съвременните хора не знаят какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното. Това е смисълът на живота. От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата.

(42/стр. 116, 117)

В свободата на душата, в силата на духа, в светлината на ума и в доброто на сърцето седи смисълът на живота. (42/стр. 277)

Смисълът на живота седи в помагане на ближните си. Оттук трябва да започне човек. Този е пътят на познаване на себе си и на своя ближен.

(42/стр. 290)

Докато е в пролетта и лятото на живота си, човек не говори и не пита за смисъла на живота. Влезе ли в есента и в зимата на живота, той започва да се интересува от смисъла на живота. Смисълът на живота седи в придобиване на Истината. Що е Истина? Това, което свързва всички неща в едно цяло и ги осмисля, наричаме Истина. (42/стр. 392)

Смисълът на човешкия живот седи във вечното подмладяване. Като се подмладява, човек се освобождава от своите стари възгледи, от неразбиране на нещата. (42/стр. 408)

Смисълът на живота не е в многото, но в разбирането на нещата. Малкото, но разбрано струва повече отколкото много, но неразбрано. (43/стр. 44)

Смисълът на живота се заключава именно в това да дойдем до познаване на Бога. Да познаваме Бога, това значи да познаваме Любовта. За да дойде до познаване на Любовта, човек трябва да познава себе си, да познава и своя ближен. (43/стр. 117, 118)

Смисълът на живота се заключава в това да обичаш, а не да те обичат. Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. (44/стр. 187)

Да питате какъв е смисълът на живота, това е ваше право. И като питате, трябва да си отговорите: смисълът на живота е да любим. Смисълът на живота подразбира начало на живота. Значи да любим – в това седи началото на живота. (44/стр. 188)

Не се съмнявайте във вашия ум, не се съмнявайте във вашето сърце, не се съмнявайте във вашата душа, не се съмнявайте във вашия дух. И най-после – не се съмнявайте в Бога. Това е смисълът на живота: да престанете да се съмнявате. (45/стр. 34)

…Искам, като дойде при мене Господ, да ме намери човек, който обича, който мисли, който обича Истината и свободата. Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него. Това е смисълът на живота. (45/стр. 91)

Смисълът на живота е във вечното движение, а не във вечната борба. (47/стр. 44)

Смисълът на живота се заключава в това именно да опитате плодовете на вашите мисли, чувства и постъпки. (48/стр. 278, 279)

Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. (48/стр. 361)

И религиозният има задача да проповядва и да печели души. Докато е живял на земята, човек трябва да е спечелил поне една душа. В това се заключава смисълът на живота. (49/стр. 210)

Във всеки човек са вложени условия и възможности да бъде божество, да се нарече Син Божий. Няма по-велико нещо за човека от това да се нарече Син Божий. Това е смисълът на живота. (51/стр. 114)

Питам: Каква е задачата на младия човек? Да живее според законите на младостта. Каква е задачата на стария? Да се подмлади. В това седи смисълът на живота. Ако човек мисли, че като се роди веднъж, трябва да расте, да бъде млад известно време и след това да остарее и да умре, той не разбира смисъла на живота. (52/стр. 203)

Старият трябва да се подмлади, а младият да запази младостта си. Смисълът на великия живот седи в трансформиране, в превръщане на енергиите от едно поле в друго, при което електрическите сили могат да се превърнат в магнетични, а магнетичните в електрични. В природата съществува закон за превръщане на енергиите. (52/стр. 210, 211)

Та Божественият живот – това е смисълът на сегашния живот. Ако го постигнете, тогава всички наболели въпроси, които имате, каквито и да са те, ще се разрешат. (52/стр. 317)

В човека има едно хубаво чувство. Всеки човек иска да мислят добре за него, да го обичат. Туй е смисълът на живота, прав е той. (53/стр. 115, 116)

Смисълът на човешкия живот е в постоянното усъвършенствуване! Човек не е съвършен. Даже и един светия на земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи. (53/стр. 433)

Искам сега да бъдете служители на Любовта, служители на Мъдростта и служители на Истината. Да имате Любов към майка си, да имате Любов към баща си, да имате Любов към вашите братя и сестри и да изпълните напълно съвършената Воля Божия. И тогава ще носите онова бъдещо благословение, за което никога няма да се разколебаете, ще благославяте този час, в който сте започнали новия живот. В това е смисълът на живота, това е основанието. (53/стр. 463)

Смисълът на живота не се заключава в това да избягвате лошите мисли, чувства и желания и да се стремите да се освободите от тях, но трябва грижливо да ги чистите, както майката чисти малкото си дете. (56/стр. 134, 135)

Смисълът на живота не е във високото положение, което заемаш. Смисълът на живота е в това да бъдем здрави, разумни, добри, да се радваме на всичко, което работим и преживяваме. (57/стр. 97)

Смисълът на живота се заключава в познаване на душата. (57/стр. 237)

Сега стремете се чрез своя живот да облагородите мислите и чувствата си, за да възприемете най-фините мисли и чувства на възвишените същества. От човека се иска работа – да облагороди своето грубо естество, за да възприема деликатните и фини вибрации на природата. Хората трябва да се разбират. Ето смисъла на живота. (57/стр. 237)

В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената мирова скръб. Тайната на живота се крие в страданието. (58/стр. 24)

Христос обаче казва: „Аз дойдох виделина на света“, а виделината – това е смисълът на живота, това е храна на ума, душата и сърцето. Това значи да сте доволни от себе си, сити в живота и да имате енергия и желание за работа в живота. (58/стр. 67)

В приложение на това учение е вашата радост и в повдигането ви е смисълът на вашия живот.

(58/стр. 168)

Добродетелта не е нещо отвлечено, а е реално, то е есенцията на човешкия живот. Смисълът на човешкия живот, това е доброто. Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта, това са силите, които работят за доброто, за да се реализира то в човешкия живот.

(58/стр. 215)

На всички хора се дават добри условия, но те ги изгубват. На коя майка не са дадени деца? На всяка майка се дават деца, но много майки са изгубили децата си. Кому не са дадени приятели? На всички хора се дават приятели, но някои изгубват приятелите си, а някои ги запазват. Кому не е дадена красота? На всеки човек е дадена красота, но не се минават 20-30 години и човек изгубва красотата си. Кому не са дадени знания? На всички са дадени знания, но не се минава много време, мозъкът на някои хора се поврежда и те изгубват знанията си. Смисълът на живота седи в това: каквото имаме, да не го изгубваме. (59/стр. 141)

Казвате: – Какъв е смисълът на живота? – Смисълът на живота седи в това да се възлюби Истината. Като възлюбите Истината, тя ще отвори всички врати, ще ви направи свободни. (59/стр. 141)

Казвам: Само в Любовта има смисъл, само в науката има смисъл, само в изкуството има смисъл. За коя наука и за кое изкуство се говори? Наука с Любов, изкуство с Любов дават смисъл на живота.

(59/стр. 175)

Да любиш, това е великият смисъл на живота. Аз не говоря за обикновената, за човешката любов, но говоря за възвишената, за Божията Любов, която носи новия живот и лекува хората от всичките им рани. (59/стр. 193)

Смисълът на живота се заключава в това да се обърне човек към разумната жива природа с цел да я изучава и богатее. (61/стр. 73)

Питам: Знаете ли какво значи да видиш Господа? Това е смисълът на живота. Велико нещо е да влезеш в съприкосновение с тази висша интелигентност.

(61/стр. 157)

Красотата на живота е в разнообразието. Смисълът на живота е във великото разнообразие на природата. (61/стр. 196)

Казано е в Писанието: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти.“ Превеждам стиха: Запали в твоя ум малката свещица на Господа Исуса Христа, за да бъдеш спасен ти и домът ти. Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Значи щом малката ти свещица е запалена, ти носиш Христа в себе си, ти си едно с Него, мислиш като Него. В това е смисълът на живота. (62/стр. 118)

Болестта и болезнените състояния в науката, в живота и в самия човек трябва да се изключат. В това се заключава смисълът на живота във физическия свят. Остане ли болестта да царува на физическия свят, тя ще разруши всичко. Докато болестта съществува, животът, богатството, знанието, силата са безпредметни. Защо? Защото, от една страна, човек ще придобива, от друга страна, болестта всичко ще изяжда и руши. (63/стр. 258)

Смисълът на живота не е в многото ядене, но в благодарността, която сърцето изказва за това, което е получило. (66/стр. 18)

Този е смисълът на живота – придобиване на безсмъртието, т.е. на Възкресението, после връзка с ангелите и най-после да станете Синове Божии.

(66/стр. 20)

Загубено е днес името на Бога и всеки трябва да го намери. В това седи смисълът на живота.

(66/стр. 149)

Когато Любовта минава покрай мене, ще кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечер! – Когато Мъдростта минава, ще ѝ кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечер! – Когато Истината минава, ще ѝ кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечер! – На всяка добродетел, която минава покрай мене, ще кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечер! – Този е великият смисъл на живота. (66/стр. 174)

Смисълът на живота не седи в разрешеното, но в неразрешеното. Не са важни радостите в живота, но важни са мъчнотиите и страданията, с които трябва да се справяме. Страданията носят щастието на човека. (68/стр. 14)

Смисълът на живота седи във вътрешното разбиране и прилагане на закона на Любовта. (68/стр. 23)

Смисълът на живота се заключава в безсмъртието. Някои определят безсмъртието като вечен живот, като условие за осъществяване на всички идеали, вложени в човешката душа. Без вечния живот тези идеали са неприложими. Безсмъртието няма никакви граници. То изключва всякаква смърт от себе си. В безсмъртието човек запазва всичко, каквото има. Когато се насити на живота, безсмъртният може да замине за онзи свят – от него зависи да живее или да не живее. Безсмъртният е свободен човек, той може да живее и в смъртта, и в безсмъртието. (68/стр. 151)

Сега желая на всички душата ви да похлопа на вашата врата и да каже: „Ела след мене!“ …Не се съмнявайте в душата си. Покани ли ви, идете след нея и не се смущавайте. Смисълът на живота е при нея, а не при сърцето и ума ви, които са изложени на постоянни промени. (48/стр. 171)

Какъв е смисълът на живота? Като живее, човек се стреми да придобие нещо. Ако всеки ден не придобива нещо ново, той мисли, че не живее.

(69/стр. 92)

Често хората се запитват какъв е смисълът на човешкия живот. Отговорът е прост: човек живее, за да си изработи права и чиста мисъл, да облагороди сърцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъл изключва всякакви тревоги и безпокойства.

(69/стр. 300)

Изгубите ли мислите, чувствата и говора, всичко сте изгубили. Смисълът на живота се крие в мислите, чувствата и словото. (70/стр. 239)

Като страдате, ще знаете, че истинският ви възлюбен не е дошъл още. Като дойде той, скръбта ви ще се превърне на радост. Това е смисълът на живота. Да намериш възлюбения на своята душа, това е задача на всеки човек. Това е великата цел, към която всеки се стреми. (70/стр. 281)

Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? Бог да те обича и ти да Го обичаш. (71/стр. 19)

2.
ПЪТ КЪМ РАЗБИРАНЕ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

Това е, към което Бог ни призовава сега всинца – да дойде да живее в нас и да направлява работите ни. Само така ще разберем смисъла на този живот, в който сме потопени. (3/11:30)

И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони. (3/15:8)

Бог ще повдигне всяка душа и ще я тури на мястото ѝ. Това значи да разбере човек вътрешния смисъл на живота. (1/стр. 41)

Ще дойде ден, когато Бог ще се яви на всички хора във вид на една вдовица, беден момък или някоя страдаща душа и ще ви изпита доколко сте готови да Го приемете с Любов и безкористие. Той ще ви изпита доколко сте верни на вашия идеал. Само така и вие ще разберете дълбокия смисъл на живота… (1/стр. 68)

Седем пъти трябва да минеш през огъня, за да разбереш донякъде смисъла на живота. (2/стр. 37)

Когато тази Любов се прояви, Духът започва да работи за онази велика Мъдрост, която е необходима, за да схванем смисъла на нашия живот. (3/12:15)

Казва Писанието: „Той ще ви кръсти с Дух Свят.“ Под думата Свят се разбира онзи разумен Дух в човека, който ще го упъти в разбиранието на вътрешния дълбок смисъл на живота. (3/26:6, 7)

Няма по-хубаво нещо от това човек да обмени само две мисли с Бога и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно! Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули направо от Господа само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност. И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ. Знаете ли какво ще ти каже Господ? „Люби Бога! Люби ближния си!“ В интонацията, с която са изказани тия думи „Люби Бога, люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си. (6/5:32, 33)

Вие имате да разрешавате семейни, обществени, научни въпроси и можете да ги разрешите само по начина на Божията Любов. Ако ги решите по този начин, ще разберете вътрешния смисъл на живота… (6/5:33)

Но ако вие искате да разберете вътрешния смисъл на живота, непременно трябва да дойдете до онази велика идея – Любов към Бога. Това е вътрешно единение с Бога. (6/13:14)

Аз наричам тази вяра вяра в законите на живата природа, вяра в законите на разумния човешки живот и най-после вяра в законите на Божествената Любов. Придобием ли тази вяра, тогава ще разберем дълбокия смисъл на Божествения живот.

(8/25:15)

Изучавайте закона на Цялото и закона на частите, за да разберете великия смисъл на живота.

(10/стр. 160)

Христос… За учениците си Той казва: „Когато се намерите в затруднение, Духът ще ви помогне, Той ще ви научи в истия час що трябва да речете.“ Носете тази истина в ума си, за да разберете смисъла на своя живот. Щом разберете своя живот, ще разберете живота и на ближния си, както и на всички живи същества. (10/стр. 290)

Желая ви надеждата, вярата и любовта да бъдат у вас, за да разберете дълбокия смисъл на живота.

(10/стр. 428)

Някой е свършил университет, станал професор, учител или чиновник, но с това още не е разрешил основния въпрос на живота. Трети се оженил, станал баща, майка, но пак не е разрешил задачата на своя живот. Как ще разрешите въпросите на живота? Всички тия професии, всички тия служби турете отзад като нули, а пред тях турете единицата. Само по този начин ще разрешите вътрешния смисъл на живота. Значи когато турите Любовта на мястото на единицата, а всички противоречия, неприятности, страдания турите след нея на мястото на нулите, вие ще разрешите задачата на вашия живот, ще разберете вътрешния смисъл на целокупния живот.

(12/стр. 69)

Езикът на природата е общ за всички същества. Той е подобен на есперанто. На него говорят всички ангели и богове. Който иска да разбере смисъла на живота, непременно трябва да знае този език.

(16/стр. 205)

Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни.“ Следователно само чрез Истината човек придобива свобода. Щом придобие истинската свобода, той ще разбере смисъла на живота, ще се освободи от заблужденията си. Това значи да се облекчи, да постави нова основа на живота си.

(19/стр. 10)

Казва се, че човек трябва да бъде силен. За да бъде силен, той трябва да разбира вътрешния смисъл на живота. А за да дойде до това разбиране, той трябва да има търпение. (19/стр. 24)

Какъв е смисълът на живота? Ако искате да разберете смисъла на живота, изучавайте пътищата на Любовта. (19/стр. 169)

Казвам: Ако погледнете на живота през очите на Любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него. Без Любов животът няма смисъл.

(20/стр. 20)

Любов към Бога – това е мистическа, вътрешна опитност, която едни ще разберат по един начин, а други – по друг начин. Магическата сила на тази опитност се крие в момента, когато човек отправя ума, сърцето и душата си към Бога, без колебание, без съмнение. Дойде ли до този момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Само Бог може да разкрие смисъла на живота. (20/стр. 42)

По какво се отличава човек, който преживява някакво Божествено състояние? Той е концентриран, съсредоточен в себе си… При това състояние разумният свят се разкрива за него. Докато сте били глухи за тоя свят, сега чувате да ви се говорят прекрасни неща и започвате да разбирате целта и смисъла на живота. (21/стр. 31)

Ако искаш да разбереш смисъла на живота, непременно трябва да се смириш. (21/стр. 118)

Един ден когато вашите уши се отворят и почнете да слушате малко повече и по-отдалече, отколкото сега слушате – сега те са много дебели, нямате даже музикална способност, схващате само най-грубите тонове – вие ще забележите, че в цялата вселена се движат известни тонове, които предметите – изворите, дърветата, листата – издават и ще чуете велика музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота. (23/стр. 115)

Животът може да се прояви в две величини, насоки, и то според това, в каква насока живеете: в движение към малкото или в движение към великото… Щом идват страдания, значи се движите към абсолютно малкото, а то е необходимо, за да определите същността на вашия живот. Тази абсолютна малка величина е Божествената величина, с която трябва да се мерят всичките неща. Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мярка да мерите всички величини и ще разбирате смисъла на живота. И когато разберете тази абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения.

(24/34:3, 4, 6)

Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа. Чашата носи и страдание, и радост. Когато човек се научи как да пие от тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисъл на живота.

(25/стр. 26)

Най-големите злини и беззакония в света стават все за частната собственост. И парите, и яденето, всичко е частна собственост. Ако искате да живеете добре и в хармония с великата разумност, откажете се от частната собственост. Само така ще разберете дълбокия смисъл на Божествения живот.

(25/стр. 254, 255)

За да разберете дълбокия смисъл на живота, освободете се от мисълта, че сте грешни и че Бог не ви обича. (25/стр. 274)

И вие, като българи, желая да имате за девиз самопожертвуването. Само така ще разберете смисъла на живота. Дето има саможертва, там е Духът.

(25/стр. 294)

Под думата Любов аз не разбирам онази обикновена любов, която изгасва като въглен във вода, то не е любов; истинската Любов е въглен, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този жив въглен, той е разбрал смисъла на земния живот.

(31/стр. 3)

За да дойде до най-високата форма на развитие, човешката душа трябва да мине през всички форми. Във всяка форма тя седи известно време, докато научи нещо. Щом научи необходимото, тя напуща тази форма и влиза в друга, по развитие по-висока от първата. Достатъчно е човек да погледне на този въпрос от положението, на което се намира днес, за да види през какъв красив път е минал. После като погледне какъв път му предстои да минава, с какви форми да се облича, едва тогава ще разбере красотата и смисъла на живота. (32/стр. 179, 180)

Нещата се изучават в техните противоположности. Смисълът на живота се разбира чрез смъртта, чрез сиромашията; човек познава смисъла на богатството, на благата, които му са били дадени, без той да ги е оценил. (32/стр. 192, 193)

В истинския живот няма измама, няма заблуждения. В него е реалността. Можем ли да схванем и приложим тази реалност, ние сме разбрали дълбокия смисъл на живота. (33/стр. 63)

Молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилно предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота.

(33/стр. 79)

Христос беше велик, но мина през големи, небивали до това време страдания, които обезсмъртиха името Му. Той мина през много тежки, непосилни условия, но разбра вътрешния смисъл на живота. За да дойде до това разбиране, човек трябва да се откаже от дребнавостите на живота. Не се занимавайте с живота на другите хора, нито ги отклонявайте от техния път. (33/стр. 233)

За да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голямо разрушение, както и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дълбок, вътрешен смисъл. (33/стр. 236)

Човек се видоизменя дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си да разбере, че е истински човек, който не се променя от условията. Само при това положение човек може да разбере вътрешния смисъл на живота. Докато дойде до това съзнание, човек живее в света на промените: днес е радостен, на другия ден – скръбен; днес печели, на другия ден губи. (34/стр. 22, 12)

Сега ние говорим за онези от вас, които са напъпили и се готвят да цъфнат. Когато за пръв път чуе гласа на Бога, човек напъпва; втория път се разцъфтява и завързва плод, а третия път узрява. Човек разбира смисъла на живота само когато мине през процесите напъпване, разцъфтяване, завързване и узряване. Тези процеси стават в Божествения свят, а не на земята. (34/стр. 139)

Права мисъл е тази, която внася светлина в човешкия ум. Прави чувства са тия, които внасят топлина в човешкото сърце. Прави постъпки са тия, които внасят сила в човешкото тяло. Човек не може да расте и да се развива без светлина, без топлина и без сила. Това са три важни и необходими елемента за човешкия живот. Това значи да придобие човек Любовта, Мъдростта и Истината. Щом придобие тия добродетели, той разбира вече смисъла на живота и работи съзнателно както за себе си, така и за своите ближни. (34/стр. 264, 265)

Значи човешкото ограничение заробва човека, а Божественото го освобождава… Дойдеш ли до Божественото ограничение, знай, че се намираш пред прага на освобождението си. Щом се намериш пред прага на освобождението си, ти си разбрал вътрешния смисъл на живота. (39/стр. 188)

Гладувайте за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота. (40/стр. 185)

И тъй, гладът е първият и най-велик подтик, който води човека към разбиране благата на природата… Познай глада, за да разбереш смисъла на живота. (40/стр. 183, 191)

И тъй, като станеш търпелив, ти си придобил вече едно богатство. Като станеш трудолюбив, ти придобиваш второ богатство. След това като приложите тези богатства и ги задържите в себе си, вие сте разбрали вече смисъла на живота. (48/стр. 179)

Да придобиеш вечния живот, това значи да видиш красотата на нещата, да опиташ силата и мощта на своя Създател. Достатъчно е да зърнеш само един лъч от Него, за да разбереш смисъла на своето съществуване. (51/стр. 98)

Само чрез страданията вие можете да разберете смисъла на живота, да познаете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. (51/стр. 136)

Турете Любовта като начало на живота, като мощна сила. Турете реда и порядъка като основа, а развитието като цел. Съедините ли трите неща в едно цяло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия живот. (51/стр. 158)

Пък молитвата е въведение на Божествения живот… Някой ще каже: „Защо трябва да се молим?“ Ще четеш туй въведение, за да разбереш вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. (55/стр. 56)

И тъй, ако всичко, което ви говоря, разглеждате в буквален смисъл, вие ще извадите от думите ми някаква крива философия; обаче ако в тях разберете законите, които действуват в разумната природа, тогава ще разберете и смисъла на целокупния живот. (56/стр. 113)

Значи когато хората дойдат до вътрешно разбиране на великата духовна наука, т.е. до науката на великата разумна природа, или до Божествената наука, те ще разберат вътрешния смисъл на живота. (58/стр. 151)

Това е, което Христос казва: „Аз ви нося Божествената Любов, влезте в нея, проявете вашата обич и тогава Духът ще дойде и ще влезе във вас и вие ще разберете вътрешния смисъл на живота.“ (58/стр. 69)

Ще попитате: – Какво трябва да правим? – Да държите всякога отворено, светло и чисто окото, което Бог е вложил във вашата душа, за да може да се греете на неговата топлина и светлина… Христос казва: „Ако окото ви е непокварено, то ще осветлява цялото ви тяло, ще разберете смисъла на живота и ще бъдете в свръзка с миналото, настоящето и бъдещето, а също ще бъдете и в непреривна връзка с Любовта.“ (58/стр. 78, 79)

Духът е онова висше разумно начало, с което като дойдете в съприкосновение, непременно ще разберете смисъла на живота и ще заживеете по всички негови правила. (58/стр. 129)

Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога. Той трябва да разбере себе си, т.е. да познае себе си. (59/стр. 142)

За човека е важно да разбира истинския смисъл на живота. За да го разбере, той трябва конкретно да разбере своите първични желания, които играят важна роля в живота му. За пример, някой човек има едно конкретно желание да учи, обаче ако той е гладувал няколко дни, не може да учи. Иска да се яви на изпит, не може, краката му не го държат, свят му се вие, губи съзнание. Следователно първо човек трябва да задоволи нуждите на своя организъм, да се нахрани, а след това да задоволи своите второстепенни желания. Също така едно от първичните желания у човека е нуждата да диша. Ако не може да диша правилно, той всеки момент рискува да се задуши. Друга първична нужда у човека е стремежът му да мисли, и то правилно да мисли.

(59/стр. 203, 204)

3.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗГУБВАНЕ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си. (3/7:9)

В Божествения свят всяко нещо е на своето място. В човешкия свят нещата са разбъркани. Тази е причината, задето хората са изгубили смисъла на своя живот. Който иска да осмисли живота си, трябва да постави мислите и чувствата си на определените им места. (2/стр. 5)

Ако се съдиш с ближния си, ще те отрежат от лозата и ще те хвърлят в огъня, дето ще се изпаряваш. Това значи да обезсмисли човек живота си. След години ще съзнаеш погрешката си и ще разбереш, че никой няма право да се съди със своя ближен. (2/стр. 45)

Благото, дадено от Бога, никой не може да ви го отнеме. Но човек сам трябва да пази благото си. Остави ли други да го пазят, той се лишава от него – губи смисъла на живота. Сам ще пазиш своето благо! (7/стр. 108)

Добро е желанието на човека да хвърчи високо като орела, но същевременно орелът е хищник – много животни страдат от него. В умствено отношение хората се стремят към високи идеи, с които да хвърчат из пространството, но много от тях са хищнически. Влезе ли такава идея в ума ви, тя нарушава спокойствието ви и вие губите смисъла на живота. (10/стр. 31, 32)

Да злоупотребяваш с богатството на ума си, това значи да се изложиш на крайна сухота и безплодие, което води към обезсмисляне на живота. (10/стр. 172)

Щом Господ не съществува за тебе, ти изгубваш смисъла на живота си. (11/стр. 193)

Ако човек живее без Любов, без Мъдрост, без Истина, всичко около него ще се обезсмисли. Какъв смисъл има животът без Любов? (12/стр. 18)

При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота.

(12/стр. 35)

И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли отнякъде най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. (12/стр. 65)

Съвременните хора се трудят не по силите си, терзаят се морално, физически, докато един ден изнемогнат и обезсмислят живота си. Какво трябва да направят, за да се освободят от тези терзания? Те трябва да възприемат положителната наука и философия, да създадат в себе си прави убеждения, на които никога да не изменят. (12/стр. 89)

От памтивека и до днес още хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят. По този начин те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него на абсолютно неправилна основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време и те ще се разочароват в своите вярвания. Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота. (12/стр. 123)

Във всяко живо същество в природата има един вътрешен, неопределен стремеж… Този вътрешен стремеж в човека наричаме Божествено начало. Когато изгубят вътрешния, неопределен импулс в себе си, хората изгубват смисъла на живота, вследствие на което се втвърдяват, стават недоволни и започват да търсят външно богатство, външна слава.

(13/стр. 77)

И тъй, когато изпадне в ограничение и робство, човек трябва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка с Първата Причина, с разумния свят. Ако не направи тази връзка, той е… осъден на пълно обезсмисляне на живота. (13/стр. 282)

Ако всеки ден към човешкия ум и към човешкото сърце не влиза по една нова мисъл и по едно ново чувство, животът се обезсмисля. (13/стр. 332)

Радвайте се и вярвайте на вечното Божествено начало, за да влезете в живота на безсмъртието. Само по този начин връзката между Първата Причина и човешката душа остава неизменна. Прекъсне ли се тази връзка, съзнанието на човека потъмнява, животът му се обезсмисля и той умира. (13/стр. 353)

Когато изгуби връзката си с Божественото Начало, човек започва да остарява, изгубва смисъла на живота си и се обезсърчава. (13/стр. 356, 357)

Ако чувствата и мислите не се проявяват, животът на човека се обезсмисля. (15/стр. 181)

И тъй, ако извадите от себе си Божествения елемент, т.е. връзката си с Божествения свят, вие ще обезсмислите живота си. (15/стр. 195)

Всеки трябва да пости. Защо? За да продължи живота си. Защо не трябва да яде много? За да не скъси живота си. Какво става с воденицата, която много мели? Камъните ѝ се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота. (16/стр. 224)

Без музика животът губи смисъла си и постепенно се изхабява. (17/стр. 164)

Ако не можете да опазите скъпоценностите на вашия ум, на вашето сърце и ако изгубите светлината на ума си и благородството на сърцето си, къде е вашето богатство? Умът и сърцето са двете стрелки на живота. Като изгубите стрелките, изгубвате и смисъла на живота. (18/стр. 238)

Както сухият хляб убива апетита на човека, така и много от сегашните разбирания на хората за живота обезсмислят тяхното съществуване. (18/стр. 357)

Преди всичко обикновените хора нямат дълбоки разбирания за живота, а без такива разбирания животът се обезсмисля. (19/стр. 18)

Заблужденията не произтичат от живота, те са в самите вас. Вие очаквате нещо, което не може да ви се даде и ако не го получите, веднага се разочаровате и казвате, че животът няма смисъл. (19/стр. 99)

Ако животът ви се обезсмисля, вие сте в свят на заблуждения. (19/стр. 99, 100)

Волята Божия… Който доброволно изпълни тази Висша Воля, той ще има големи придобивки. Който не я изпълни доброволно, той ще носи своите стари разбирания, своите стари знания и ще каже, че животът няма смисъл. (19/стр. 108)

Докато си млад, ти си весел, разположен. Щом остарееш, ставаш кисел, недоволен, не ти се живее, намираш, че животът няма смисъл. Не, животът всякога има смисъл, безразлично дали си млад или стар. Само за тебе животът е безсмислен, защото си слязъл в човешкия свят, дето няма никакво изобилие, а очакваш резултати на Божествения свят. Ти трябва да дадеш ход на Божественото начало в себе си и от него да очакваш резултати. (19/стр. 136)

Човешкият живот изсушава нещата, а Божественият ги опреснява и възкресява. Каквито печалби и да имаш в човешкия живот, най-после животът ти ще се обезсмисли. За да не изпаднеш в това положение, ти трябва сам да осмислиш нещата. Роди ти се дете. Кажи си: Ще се грижа за Божественото в това дете и ще съдействувам за развитието му. – Ама остарях вече. – Докато живееш по човешки, непременно ще остарееш. Щом осмислиш живота си, щом дадеш ход на Божественото в себе си, и старостта ти ще стане приятна. (19/стр. 139, 140)

Докато Любовта се проявява чрез даден човек, той свети. Щом Любовта престане да действува в него, той става черен въглен. Тази е причината, задето човек се обезсърчава, отчайва и изгубва смисъла на живота. Съзнанието му се помрачава и всичко пред него потъмнява. (19/стр. 152)

Лошото не е в желанията, но грешката седи в това, че човек има по-голяма любов към желанията си, отколкото към Бога. Вследствие на това той изгубва смисъла на живота. (20/стр. 32, 33)

Човек е силен само тогава, когато умът и сърцето му са на своето място. Ако умът и сърцето на човека не са на място, т.е. ако те са откраднати от някого, той мяза на празна кола. Дойде ли човек до това положение, животът му се обезсмисля.

(20/стр. 191)

Кога не се препъва човек? Когато е в Божествения свят. Като ходи нощем, човек се препъва, защото няма светлина. Тогава той е в човешкия свят. Пазете се от тъмнината да не се препънете, за да не изгубите смисъла на своя живот. (21/стр. 267)

Моралът на днешния свят е безморалие. Ако не се откажете от този морал и от старите си разбирания, вие преждевременно ще остарявате и животът ви ще се обезсмисли. (21/стр. 357)

Ако вие не си турите максими и норми, които са верни и за самата природа, няма да мине дълго време, вие ще изгубите смисъла на живота си и ще минете през пътя на всички страдания, по който минават и обикновените хора. (27/стр. 21)

Силен човек е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пък е това, в което няма никакво прекъсване. Греховете и страданията на хората се дължат на отклоненията, които стават в техните съзнания. Например някой човек отваря Евангелието всеки ден да прочете поне един стих от него. Една сутрин обаче казва: И без четене на стихове може. – Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзнанието на човека се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При тези прекъсвания на съзнанието човек губи своя дух, губи смисъла на живота. (29/стр. 137, 138)

За да дойде доброто за човека, той трябва да търси Славата Божия. Търси ли Славата Божия и неговото добро ще дойде. Не търси ли Славата Божия, доброто няма да дойде. Щом доброто не дойде, и животът му ще се обезсмисли. (32/стр. 252)

Човек не трябва да бърза в своите заключения. Като види звезда, растение, животно или човек, той трябва да се спре пред тях внимателно, със свещен трепет, да чуе нещо ново от тях. Когато момък говори с някоя мома, той постоянно открива в нея нещо свещено. Във всяка душа, във всяко живо същество се крие нещо ценно. Сегашните хора са затворили пред себе си вратите на свещените извори и казват, че животът няма смисъл. Те сами се задушават и обезсмислят своя живот. (33/стр. 223)

Велико нещо е човек да учи! Престане ли да учи, животът му се обезсмисля. (33/стр. 228)

Всеки ден носи със себе си един важен момент. Кой е този момент, човек сам трябва да го намери. Не намери ли този момент, животът му става еднообразен и безсмислен. (34/стр. 144, 145)

Ако употребявате енергията си безразборно, в една вътрешна борба, животът ви ще се обезсмисли. (34/стр. 171)

Човек живее, докато трепти. Той вижда, че светът е красив и се радва на всичко, което го обикаля. Престане ли да трепти, човек престава да живее. Той яде, движи се, но няма живот в себе си – животът му се обезсмислил. Какво е станало с този човек? Системата, в която се движил, претърпяла някаква катастрофа. Кой не е изпитвал красиви трепети в живота си? И кой не е изгубвал смисъла на живота си, когато преставал да трепти? Страшно е, когато Любовта напусне човека! Страшно е, когато човек сгреши по отношение на Любовта. (34/стр. 254)

Ако не обичаш Бога, целият свят е затворен за тебе. Ти се чувствуваш изолиран от всички, нещо ти е мъчно, животът няма смисъл за тебе. (36/стр. 11)

Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля. Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията.

(37/стр. 86)

Едно от качествата на великата Любов е даването. Придобиете ли това качество, вие ще запазите Божественото в себе си. Без него вие всичко ще изгубите и в края на краищата животът ви ще се обезсмисли. (37/стр. 247)

Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на Любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. (37/стр. 323)

И тъй, като ученици, вие трябва да изучавате всички състояния, през които минавате. Не ги ли изучавате, вие ще обезсмислите живота си.

(39/стр. 153)

Физическият живот е проекция на Божествения. Следователно ако не върви паралелно с Божественото, човек ще изгуби смисъла на своя живот и ще се отчае. (39/стр. 153)

Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение. Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си. (40/стр. 255)

Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили основата, на която седят. Основа, стълбове са нужни на човека. Без тях той не може да живее. Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва, и стълбовете, за които се крепи. (41/стр. 121)

Външната страна на живота не е още същественото. Който се занимава само с външната страна на живота, в края на краищата той ще изгуби същественото, той ще изгуби смисъла и съдържанието на живота. (42/стр. 5)

Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпреки това нямат. Защо? Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила:

Пази свободата на душата си!

Пази силата на духа си!

Пази светлината на ума си!

Пази доброто на сърцето си! (42/стр. 267)

Наистина когато човек изгуби свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си, животът няма вече смисъл за него, той е мъртъв човек. Той трябва да възкръсне! (42/стр. 274)

До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот. (47/стр. 49)

Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му и той изгубва смисъла на живота си.

(47/стр. 49)

Животът се обезсмисля, когато човек греши. Яви ли се в тебе желание да изправиш погрешките си, животът ти отново се осмисля. (47/стр. 149)

Значи човек има външни и вътрешни неприятели. Щом се справи с външните си неприятели, той се радва, че се е освободил от тях. След време той се натъква на някаква спънка в себе си – вътрешен неприятел. Като не може да се справи с него, той се сърди, гневи се, недоволен е. С кого се бори, не знае. Най-после той се обезсърчава и животът му се обезсмисля. (49/стр. 48, 49)

Някога разбиранията на светските и религиозните хора стават толкова еднообразни, че те изгубват смисъла на живота. (49/стр. 261)

Кога човек изгубва смисъла на живота? Когато живее в обикновената вяра, в обикновената надежда и в обикновената любов. За да не изгубите смисъла на живота, вие трябва да влезете в областта на необикновеното, дето нещата нито се изменят, нито се променят. Необикновеното е великото в живота, което носи всички блага. (49/стр. 276)

За да поддържа отношенията си с Бога, човек трябва да държи в ума си идеята, че Бог е Любов. Престане ли да мисли така, връзката му с Бога се скъсва. Ако човек не държи в ума си мисълта, че Бог е Любов, Мъдрост и Истина, той е изложен на големи страдания, на вечно недоволство и мрак. При това положение човек дохожда до пълно обезсмисляне на живота. (51/стр. 107)

Като не могат да разрешат задачите на живота, мнозина казват като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Те намират, че животът няма смисъл. Кога животът няма смисъл? Кога Соломон каза, че всичко е суета? Когато се отклони от правия път на живота, човек намира, че животът няма смисъл…

(51/стр. 122, 123)

Всяка престъпна мисъл оставя своите отпечатъци. И ако вие вървите по този път, няма да се мине дълго време и ще изгубите своята красота. Тогава човек почва да мисли, че е остарял, че е изгубил смисъла на живота. (52/стр. 156)

Всякога, когато човек изгуби желанието да учи, остава недоволен от себе си и обезсмисля се животът му. (53/стр. 24)

Ако ти се радваш на вятъра, който духа, ако ти се радваш на дъжда, който вали, ти имаш връзка с вятъра и с дъжда. Дъждът ще донесе своето благо. Ако не обръщаш внимание на тези неща, тогава ще се обезсмисли животът ти. (53/стр. 176)

Благодарността и признателността представят магическа формула, с която човек може да работи. Докато си служи с тази формула, човек е доволен. Изгуби ли формулата, животът му се обезсмисля.

(54/стр. 198)

Вземете например, един ден човек е щастлив, а на втория ден изгубва щастието си, изгубва смисъла на живота. Да изгубите смисъла на живота, това показва, че не сте били в реалността на нещата.

(59/стр. 247)

Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. (63/стр. 120, 121)

Изобщо, като ученици, вие трябва да изучавате външните и вътрешни прояви на живота, да знаете причините им. Ако не изучавате живота по този начин, той ще изгуби смисъла си. (64/стр. 298)

Представете си, че вие имате сила в себе си всеки ден да загасвате по една звезда от небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде ден, когато ще изгасне и последната звезда на небето. Тогава животът ви напълно ще се обезсмисли. С каквато сила и да разполага, човек никога не може да изгаси звездите на небето; обаче той може да изгаси звездите в своята душа. (66/стр. 25)

Някой казва: Този не заслужава моята любов, онзи не заслужава моята любов. – Кажеш ли така, настъпило е вече скончанието на твоя век. Ти съвършено изсъхваш и животът губи вече за тебе смисъла си. (66/стр. 128)

Когато изгуби разположението си към музиката, човек заболява, става мрачен, неразположен и животът му изгубва смисъл. (70/стр. 11, 12)

Любещият става слуга на Господа. Той е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Ако очаква всичко наготово, Бог и ближните му да работят за него, той ще изгуби Любовта и животът му ще се обезсмисли. Страшно е да се обезсмисли животът на човека. (70/стр. 254)

Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава. Тогава казваме, че Любовта се втича в човека. Когато Любовта изтича, животът се обезсмисля.

(71/стр. 18, 19)

4.
ОСМИСЛЯНЕ НА ЖИВОТА

…Истината пък осмисля живота. (4/стр. 68)

Казвам: Стремете се към Любовта, защото тя осмисля живота. (4/стр. 225, 226)

Който търси Божественото в света, той трябва да се стреми към разумното, към новото, към положителното в науката, което ще осмисли живота.

(4/стр. 320)

Любовта на Христа отчасти може да се уподоби на красивия и светъл слънчев образ. Когато почувствувате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава ще разберете защо се раждате и умирате, защо сте жени и мъже, защо раждате и отглеждате деца. Не само ще разберете тези неща, но те ще се осмислят за вас. (1/стр. 21)

Когато разберем отношенията на Бога към нас като наш Отец и нашите отношения към Бога като Негови Синове, тогава животът ни ще се осмисли напълно. Обаче не можем да бъдем Синове на Бога, докато не се пожертвуваме. (1/стр. 30)

Да следваш Бога, това значи да осмислиш живота си, да превърнеш страданията в музика, глада и сиромашията – в приятна задача. (1/стр. 54)

Който прилага Христовото учение, малко ще работи, големи придобивки ще има. Според това учение човек трябва да работи най-много девет часа през деня: три часа физически труд, три часа за ума и три часа за сърцето си. При това положение животът на хората ще бъде приятен и ще се осмисли.

(1/стр. 86)

Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри и животът му ще се осмисли. (1/стр. 122)

Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит да Му служи с Дух и Истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контакт? По последствията, а именно: ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, Любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот… Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота. (1/стр. 192)

Нужно ли е игото в живота? При сегашните условия на живота игото е необходимо. То води човека към мъчение, труд и работа. Понеже съвременният човек е проникнал дълбоко в материята и се е свързал с нея, той се мъчи, докато скъса тези връзки. След това започва да се труди и най-после животът му се осмисля. Щом осмисли живота си, човек работи. (2/стр. 112)

Който иска да осмисли живота си и да се спаси, трябва да се обърне към християнството. (2/стр. 151)

Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли. (3/15:20)

Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили досега никакво благо, и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, Който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. (3/25:24)

Най-великото състояние вътре в човека е да се учи. Онзи, който иска да осмисли живота си, трябва да се учи. (3/7:4)

Искате ли да живеете, искате ли да се осмисли животът ви, ние ще ви посочим начин. Ще ви кажем: Възприемете Любовта! (3/33:10, 11)

За да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка… Идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими. (4/стр. 181)

Ние мислим, че когато дойде Истината, ние ще се лишим от всичките си блага в живота. Не, Истината ще донесе онези новите блага, с които ще осмисли живота, ще ни направи по-силни, по-разумни. (5/стр. 59, 60)

Любовта носи живот, носи нежност, деликатност, привлекателност, всички тия качества, които осмислят вътрешния живот. (5/стр. 93)

Под думата Дух разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота. (5/стр. 387)

За онези истински души, които търсят пътя си, които искат да осмислят живота си, които искат да знаят как да работят при сегашните условия на живота, те не се задоволяват от тия външни обреди, те трябва да възнасят своята молитва направо към Бога. (6/1:16)

За всеки ден има определено само едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си.

(6/6:31)

Този остен е за полуразумните хора. Тоягата е за полуразумните хора. Любовта, Мъдростта и Истината, това са за пълно разумните хора, които разбират тия закони, защото само те ще осмислят нашия живот и ние само така ще възкръснем. (6/8:12, 13)

Да желаем сила, е хубаво, но ние трябва да изберем един метод, по който да живеем правилно и да се развиваме всестранно. Този метод е да се домогнем до тази основна идея – Любов към Бога! И щом тази идея проникне във вас, тя ще осмисли живота ви, ще ви задоволи, защото ще разбирате дълбокия смисъл на живота. (6/13:11,12)

И тъй, постарайте се да внесете тази жива вяра в себе си, защото само тогава вашият живот ще се осмисли. (6/26:28)

Обект на духовния живот е душата, а онези вътрешни сили, които работят в душата, които осмислят живота, това е Любовта. (6/27:4)

Главната цел е служене на Великото, на Божественото у нас. То осмисля живота. (6/27:12)

Да служим на Бога, значи да служим на безсмъртното, на вечното, на онова, което ще осмисли живота ни, което ще ни направи мощни. (6/27:12, 13)

И за нас идеята за Бога включва в себе си великата душа, която ние търсим и която ще осмисли живота ни. (6/27:16, 17)

Свържете се с Бога и ще постигнете всичко. Новият живот няма да ви покалугери, той няма да ви лиши от благата, но ще осмисли живота ви, дето и да се намирате. И най-долната служба да изпълнявате, ако сте свързани с Бога, животът ви ще бъде рай. (7/стр. 13, 14)

Докато хората работят, животът им се осмисля.

(7/стр. 35)

Какво представя Духът? Той е ангел, който осмисля живота. (7/стр. 35)

Любовта подразбира единство в целокупния живот. Единството осмисля живота. То го прави красив. (7/стр. 60)

Всички хора се стремят да наредят живота си, да го осмислят. Прав е този стремеж, но ако имат предвид само физическия живот, само него да осмислят, те ще реализират само една трета от своя стремеж. Физическият живот съставя само една трета от целокупния живот. Ядене и пиене ще има, но това не е всичко. Казваш: Искам да уредя духовния си живот. – Ти си дошъл до втората трета на целокупния живот. Обаче и духовният живот има две страни: външна, която се отнася до чувствата, до удоволствията, до стремежа към външна красота; и вътрешна страна, която се отнася до онзи непреодолим стремеж към великото и красивото в света. Най-после казваш: Искам да постигна Божествения живот. – Ти си дошъл вече до последната трета на целокупния живот. И Божественият живот има външна и вътрешна страна. Външната страна има отношение към умствения живот на човека, когато той се стреми към учене. Вътрешната страна има отношение към Любовта. В човека се изявява чувството Любов към Бога и в името на тази Любов той е готов да направи всичко, което се изисква от него.

(7/стр. 182, 183)

Любовта на сегашните хора е дошла до минимум, т.е. до нула. На това се дължат всички нещастия и страдания на хората. Любовта на някои хора е спаднала до 35° под нулата, т.е. те са дошли до точката на замръзването. Какъв живот може да се очаква при такава ниска температура? Какъвто и да си – поет, философ или учен, като попаднеш при тази температура, животът ти ще се обезсмисли и ти ще станеш песимист. При такава температура нищо не може да расте и да се развива. Ако повдигнете температурата до 35-40° или 50° над нулата, животът ви ще се осмисли. (7/стр. 200)

Трябва само да работите за Бога и животът ви ще се осмисли. (7/стр. 213)

Единственото нещо, което препоръчвам на всички, е да пазите вътрешната връзка с Бога. Само тя ще внесе сила в живота ви и ще го осмисли.

(7/стр. 221)

Да покажеш на човека правия път, това значи да го научиш да люби Господа с всичкото си сърце… Той ще ти каже: Благодаря ти, че ме упъти към Бога, животът ми вече се осмисли. (7/стр. 232)

Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, Аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: Ама той не я оцени. – Не, Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи живот. Туй е истинската философия, която осмисля живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате. (8/3:20)

Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, са разумните отношения между всички живи същества. (9/стр. 174)

Новото във всички области, във всички направления осмисля живота. (9/стр. 191)

И тъй, кого трябва да слушате? Словото Божие. То носи живот и осмисля живота. Бъдете готови да приемете Словото в себе си и проверявайте дали сте го приели или не, дали то действува вече у вас, или не действува. (10/стр. 41)

Единственото същество, което може да ни даде знания, което може да осмисли нашия живот, това е Бог. (11/стр. 208)

Хората търсят Бога отвън, вследствие на което се намират в голямо противоречие. Преди всичко човек трябва да търси Бога като вътрешна сила в себе си, която му дава мощ, която осмисля живота му. Ако по този начин се стреми към Бога, той ще се освободи от всички ограничения в живота.

(12/стр. 78)

Бог е Велика Реалност, която изпълва цялата вселена. Докато си свързан с Него, ти Го чувствуваш и животът ти се осмисля. Усъмниш ли се в Него, Той се оттегля, скрива се някъде и ти оставаш самотен, чужд за окръжаващите, за всичко, което те обикаля. Празен е животът на човека без Бога. (13/стр. 42)

Не само красивата мома и красивият момък са отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камъните, растенията, животните, хората, звездите – цялата вселена. При това гледане на нещата човек осмисля живота си. (13/стр. 208)

В пълния смисъл на думата, философията подразбира осмисляне на великия път на живота… Животът има смисъл, когато се разглежда философски, като многократен, е не еднократен процес.

(13/стр. 220)

Ако можете да внесете в ума на страдащия една светла мисъл, животът му ще се осмисли и страданията ще изчезнат. (13/стр. 225, 226)

Какъвто и да е животът ви, първо трябва да го осмислите. Животът се осмисля само тогава, когато човек разбере великите Божии закони.

(13/стр. 265, 266)

Като изучавате човешкия живот, виждате, че между органите на тялото му, между по-важните мисли и чувства съществува вътрешна връзка. За да схване тази връзка, преди всичко човек трябва да разбере естеството на своя ум, основата на своето сърце и силата на своята воля. Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията. Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания. (13/стр. 275)

Животът се осмисля, когато между душите има общение. Това показва, че хората представят общ организъм. (13/стр. 332, 333)

Ще знаете: който се държи за човешкото, рано или късно ще го изгуби; при това човешкото ще му причини такива страдания, за каквито никога не е мислил. Човешкото е преходното в живота. Обаче който приеме Божественото и му даде условия да се прояви, той ще осмисли живота си. (13/стр. 403)

Ще дойде ден, когато човек ще влезе в новия живот, но за тази цел той трябва да се откаже от старото. Новото ще осмисли живота му, ще подобри здравето му и ще го направи свободен за работа.

(15/стр. 60)

Желанието на Бога е всички хора да учат, да работят, за да станат проводници на Божественото. По този начин те ще реализират своите идеали и ще осмислят живота си. (15/стр. 61)

Музиката, поезията, изкуството, науката, които осмислят живота на хората, слизат от възвишения свят като идеи и се реализират на земята.

(15/стр. 202, 203)

Щом постигнете желанията си по един правилен начин, вие ще осмислите живота си. (15/стр. 209)

Като ученици на живота, от вас се иска работа да развивате своите дарби. Това може да постигнете само когато сте в хармония с разумната природа. При това положение можете да станете виден музикант, художник, философ, учен и т.н. Обаче най-голямото постижение за човека е да си създаде характер, т.е. да се пресъздаде по нов, съвършен начин. Постигне ли това, човек е осмислил живота си. Добрият характер подразбира култивирани мисли и чувства и проявени добродетели. (15/стр. 219)

Всеки иска да осмисли живота си, но не знае по какъв начин. Ще го осмислиш, когато познаеш неговата същина. Ако разглеждаш живота само отвън, нищо не разбираш. (16/стр. 4)

Душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не тя в него. Това, което осмисля човешкия живот, което внася възвишени подтици в човека, е неговата душа. (16/стр. 123)

Само умният и добрият човек вижда и съзнава нещата. Дето няма разумност и доброта, там не може да се очаква никакво съзнание. Там може да има само интелект, но не и съзнание. Под съзнание аз разбирам вътрешна закономерност, която осмисля живота. (16/стр. 178)

Това, което осмисля живота, е еволюция. Еволюция, превъплъщение, страдание, това са синоними, в които се крие една и съща идея. (16/стр. 180)

Делата Божии са всички живи същества на земята. Като обичаш тия същества, животът ти ще се осмисли. (18/стр. 168, 169)

Страданията, през които човек минава, имат за цел да продължат човешкия живот, да го осмислят и да заставят човека да познае Божията Любов. Покажете ми един пример, дето човек без страдания е разбрал смисъла на живота. Всеки човек трябва да мине през страдания. (18/стр. 177)

Бъдещето, щастието и животът на човека зависят изключително от Любовта му към Бога. Който няма тази Любов, той трябва да учи, да работи върху себе си. Така ще придобие той живота и ще го осмисли. (19/стр. 48)

Време е вече хората да влязат в Божествения живот, да дадат ход на Божествените идеи в себе си. Тези идеи ще осмислят живота им, а не човешките. Някой иска да бъде богат, силен, учен, но нито богатството, нито силата, нито учеността са в състояние да осмислят човешкия живот. Всяко нещо, което се придобива отвън, не е в сила да осмисли живота. Само Божественото може да го осмисли. Когато животът на човека се осмисли, той вижда вече пред себе си всички възможности за постигане на своите идеали. (19/стр. 143, 144)

Любовта на човека към себе си е най-малката любов. Любовта на човека към Бога е най-голямата Любов, която осмисля живота. Човек се движи между тези два полюса на Любовта. Той започва от себе си, върви към ближния си, докато един ден достигне до Бога. (19/стр. 190)

Който върши Волята на Бога, той се подмладява, става радостен и весел и животът му се осмисля.

(21/стр. 19)

При сегашното състояние на човека няма по-велико нещо от Божието милосърдие. Онова, което осмисля живота, е милосърдието. И при най-лошите условия на вашия живот само Бог може да ви извади от дъното на ада и да ви спаси. Спасението не е еднократен, но непреривен процес. (21/стр. 52)

Нужно ви е знание, но не като сегашното. Знанието, което имате сега, е детинско. Аз имам предвид истинското, същественото знание, което осмисля живота. Аз още не мога да изнеса това знание, защото не сте готови. (21/стр. 94)

В Писанието се казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Да познаеш Бога, е нужно усилие. Това е цяла наука… Като познаеш Бога, ти ще придобиеш онези ценни неща, чрез които животът се осмисля. (21/стр. 148)

Желая ви Бог да живее във вас, както аз разбирам; и вие да живеете в Бога, както аз разбирам. Само така животът ви ще се осмисли и по ум, и по сърце, и по воля, и по душа, и по дух. (21/стр. 177)

Когато някой пита защо е необходима голямата скръб в живота, казвам: голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, незнайното – във вечния живот, в живота на Любовта. Така разбрана скръбта, тя осмисля и самия живот. Само по този начин човек ще може да използува ония богатства, които са скрити в неговия живот. (22/стр. 5, 6)

Както и да се гледа на живота, той се осмисля само при Любовта, при Мъдростта, която носи светлина и знание, и при Истината, която носи свобода. Значи на първо място седят Любовта, Мъдростта и Истината, от които произтичат животът, знанието и свободата. (22/стр. 23)

Когато се запитвате какво е предназначението ви на земята, казвам: вашето предназначение е да бъдете проводници на живота и Любовта, на знанието и Мъдростта, на Истината и свободата. Ако постигнете това, животът ви напълно се осмисля.

(22/стр. 86)

Работата е подтик на Божествения живот в човека. Човек не може да работи, докато в душата му няма стремеж към нещо. Като работи, той осмисля живота си и избягва всички спорове и недоразумения. (25/стр. 92)

Под Божественото аз разбирам туй, що осмисля живота. Без Божественото обаче човек идва до пълно отчаяние. (27/стр. 127)

Щом като можеш да пееш, ти вървиш по пътя на Мъдростта и знанието. Щом пееш, то е външната страна. Хармонията е там. А пък хармонията се изразява чрез пеенето. По този начин като се пее, ще се осмисли животът ви, изведнъж ще добиете едно вътрешно просветление. (28/стр. 68)

Науката, музиката, изкуството осмислят живота и помагат за разрешаване на трудни задачи, които се срещат в него. (30/стр. 14)

Да бъде човек щастлив, защото Бог го е погледнал и му се е усмихнал, това осмисля неговия живот. (32/стр. 181)

…Бога. Той е извор на всички възвишени мисли, чувства и действия, които осмислят живота.

(32/стр. 190)

Завършените и незавършените процеси осмислят живота. Завършените процеси осмислят физическия живот, а незавършените – вътрешния, идейния, т.е. духовния живот. (32/стр. 192)

Няма защо човек да се отчайва. Достатъчно е всяка вечер да наблюдава звездите, да ги изучава, за да се свърже с тях като с живи, разумни същества. Така той ще разбере, че между звездите и него съществува известно отношение. Само така той ще разбере, че между всички явления в природата съществува тясна връзка. Щом се убеди в това, животът му се осмисля и придобива известна красота.

(32/стр. 250, 251)

Колкото по-правилно вървите по пътя, толкова повече души ще ви помагат. Най-малко девет души идат в помощ на онзи, който изпълнява Волята Божия. Те идат от полето на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта и т.н. Щом девет души се заинтересуват от човека, след тях идат и други души, все от висши светове. Той вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга. Само при това положение животът на човека се осмисля. (32/стр. 250, 251)

Човек… За да се осмисли животът му, той трябва да остави Бог да работи в него. (32/стр. 252)

…И хората чрез своите дарби, светли мисли, топли чувства и чисти погледи взаимно си пренасят писма от невидимия свят. По този начин те осмислят живота си. (32/стр. 254)

За да съгради нещо устойчиво, човек се нуждае от цимент, някаква спойка. Когато зидарят гради, той поставя по малко хоросан, цимент или друга някаква спойка, която държи тухлите здраво. Такава спойка трябва да съществува между мислите и чувствата на човека. Няма ли някаква спойка, най-малкото изпитание е в сила да ги разпръсне. Такава връзка трябва да съществува навсякъде в живота. Тази връзка е Божествена и към нея се стремят всички живи същества. Тя осмисля живота и внася в него радост и веселие. Стремете се към Божествената връзка в живота си! Като я придобиете, пазете я да не се прекъсне. За да не се прекъсне, вие трябва да имате будно съзнание. (32/стр. 295, 296)

Човек трябва да се стреми към вътрешната, положителна наука, която осмисля живота. За да се домогне до тази наука, човек се нуждае от вяра. Вярата му трябва да бъде толкова силна, че при най-големите изпитания да не се разколебава.

(33/стр. 37)

Без духовния живот физическият не може да даде на човека нещо вечно и неизменно. Духовният живот осмисля физическия. (33/стр. 40)

Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. (33/стр. 109)

Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия. (33/стр. 109)

Щом е дошъл на земята, всеки човек има специално предназначение, което непременно трябва да изпълни… Щом разбере своето предназначение, човек осмисля живота си и става радостен и доволен. Не разбере ли предназначението си, той ще бъде недоволен от живота си и ще прави ред погрешки.

(33/стр. 227)

Да видиш Източника, от който си излязъл, това значи, според поета, да видиш възлюбения на своята душа… И тъй, събуждането на човешката душа подразбира срещата ѝ с нейния възлюбен. Да срещне човек възлюбения си, това значи да осмисли живота си: да се чувствува доволен и щастлив, че е господар на положението си. Той не е играчка вече на морските вълни, както някога е бил. (33/стр. 327, 328, 329)

Да страдаш за Великото, това значи да осмислиш живота си. Велико и славно е да страдаш за Любовта. (34/стр. 262)

Основна мисъл на лекцията е да внесете в ума си идеята за светлия образ на Любовта. Дето ходите, каквото правите, мислете за светлия образ на Любовта. Намерите ли този образ, вие сте познали Любовта. Щом познаете Любовта, животът ви се осмисля. (34/стр. 267)

Искате ли да се освободите от страданията и да осмислите живота си, приложете Любовта в отношенията си към хората, към себе си и към Бога.

(34/стр. 328)

И тъй, знайте, че няма по-велик момент за човешката душа от този да даде място в себе си на Любовта към Бога. Това значи да дойде човек до най-високата точка в своя живот – до зенита на своята душа. Дойде ли до тази точка, човек осмисля живота си. Не може ли да се издигне до зенита на своята душа, каквото и да говори човек, към каквото и да се стреми, всичко е безпредметно. (34/стр. 307)

Обърнете се към Бога с чисто сърце и кажете: Господи, нека Твоят мир и Твоята радост бъдат винаги с нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. – Това е великата задача, която всеки от вас трябва да реши. Реши ли задачата си правилно, той ще постигне здраве, сила, знание, мъдрост, благородство и животът му ще се осмисли. (35/стр. 103, 104)

Аз съм правил опити да се свързвам със съзнанието на хората, да влизам в положението им и да им помагам. По тоя начин чувам някой да казва, че не му се живее, защото работите му са объркани. Аз му изпращам мисълта, че работите му ще се оправят. Като възприеме тая мисъл, той се насърчава, успокоява и животът му се осмисля. (36/стр. 33)

И религията, и науката са в състояние да обновят човека, да внесат в него радост и веселие, да му дадат подтик към великото и красивото в света. По този начин само човек ще осмисли живота си, ще го направи разумен. (38/стр. 46)

За да живее в радостта и в изобилието на живота, човек трябва всяка сутрин да отива при своя възлюбен, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е определена за деня. Така трябва да живее ученикът, така трябва да живее всеки човек. Живее ли така, дето и да се намира, при каквито условия да бъде, животът му се осмисля. Бог е възлюбеният на човешката душа.

(38/стр. 117)

Няма по-велико нещо за човека от това Бог да му проговори чрез Своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота си, всички врати са отворени. (39/стр. 20)

Човек трябва да бъде готов да пожертвува всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертвува, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот. (39/стр. 22)

Растенето и развитието на човека са велики Божествени процеси, без които животът няма смисъл. Ето защо във всеки човек е важен онзи момент, който осмисля неговия живот. Онова, което осмисля живота, не се крие в нещо грандиозно. То не е в голямото богатство, нито в голямото знание, нито в голямата сила. Това, което осмисля живота, се крие в микроскопическите, едва видими и уловими неща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго, освен връзката на човека с Бога, с Първата Причина, с Великия Създател на вселената. (39/стр. 170)

Който прави добро, той осмисля живота си и си отваря път към щастието. Който прави зло, той обезсмисля живота си и си отваря път към нещастието. (39/стр. 184)

За да придобие права мисъл, човек трябва да си състави ясна представа за Бога. Има ли ясна представа за Бога, той може да придобие онова истинско, положително знание, което подига и облагородява човека, което осмисля неговия живот.

(41/стр. 224)

Като живее, човек трябва да спазва три неща: да служи на Бога, да обича ближния си и да почита себе си… Да почиташ себе си, това значи да виждаш доброто, красивото, разумното в света. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Като вижда тия качества в себе си, човек осмисля своя живот. Ето защо казвам: Да почита човек себе си, това значи да вижда смисъла на живота. (41/стр. 232)

Каквото са цветята за пчелите, такова нещо представят пробудените човешки души за ангелите. От тия души ангелите събират мед за своите кошери и се радват и на малките придобивки. Който се осмели да разруши живота на една от тия души, той разваля работата на ангелите, които са в небесата. Всякога дръжте тази мисъл в ума си, за да осмислите своя земен живот. (42/стр. 4, 5)

Разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Докато човек очаква този момент, земният му живот има смисъл. Престане ли да го очаква, изгуби ли надежда в него, земният му живот абсолютно се обезсмисля. (42/стр. 5)

Любовта, за която сега ви говоря, подразбира вечно подмладяване. Ако всеки ден човек не се подмладява, животът му изгубва смисъл. Подмладява ли се и животът му се осмисля. (42/стр. 287)

Който изпълнява Божия закон на време и на място, той осмисля живота си. (43/стр. 118)

Само чрез Божествения език човек може да изучава Великото, което осмисля живота му. (43/стр. 118)

Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко. Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо само когато работи и услужва на великото малко. (44/стр. 184, 185)

Само разумните хора осмислят живота. Животът има смисъл само при разумните хора.

(45/стр. 249)

Казвам, хубавото в живота седи в онова, което придобиваме, в знанието, което придобиваме. Силата, която ще придобием, онова възвишеното, хубавото, красивото, което ще придобием. Тази придобивка осмисля живота. (45/стр. 406)

Без основна идея човек не може да разбере живота, нито да го осмисли. (47/стр. 16)

За да разбере смисъла на разнообразието, което съществува във физическия свят, човек трябва да влезе в духовния свят, дето се крие смисълът и идеалът на живота. За тази цел трябва да се съедини външният, физическият живот с вътрешния, т.е. с духовния, или външното разнообразие на физическия живот трябва да се съедини с вътрешното разнообразие на духовния живот. Само така животът може да се осмисли; само така може да се разбере голямото разнообразие, което се включва в идеята Вечно Начало. (47/стр. 73, 74)

И човек е щастлив, когато покълне, т.е. когато се отвори прозорецът на неговата душа да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля. (47/стр. 290)

Човек трябва да прекара енергията от задната част на мозъка си в предната част, да развие моралните си чувства и да осмисли живота си. (47/стр. 337)

Някои искат да им дам метод за работа. Ето метода: Служете, за да усилите любовта си; приложете благостта, за да усилите вярата си; постъпвайте добре, за да усилите надеждата си. Като прилагате тоя метод, животът ви ще се осмисли, ще стане по-добър и весел. (49/стр. 239)

Според моята философия като се усъвършенствува и няма какво повече да прави за себе си, човек трябва да работи за другите. Само тогава животът се осмисля. (50/стр. 30)

Изкуство е при най-големите страдания да се яви у тебе любовно чувство към всичко живо. Животът ти ще се измени и осмисли. Затова е нужна вяра в живия Господ, Който е в тебе. (50/стр. 83)

За да осмисли живота си, човек трябва да обръща внимание на вечните, неизменни негови прояви, а не на тия, които всеки момент търпят промени.

(51/стр. 93)

Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с разумния свят над него. (51/стр. 138)

Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. (53/стр. 5)

Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината – това е Божественият Живот.

(53/стр. 5)

Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало и не се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! (53/стр. 14)

Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко. (53/стр. 14)

Истинското здраве осмисля живота. (53/стр. 14)

Та казвам: Ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богатство, което не е осмислило живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е!

(53/стр. 14)

Не казвай: „От мене нищо няма да стане.“ Не хвърляй петно върху Божието Име, но кажи: „Аз съм се лутал досега нагоре-надолу, не съм учил, но ще се запретна да уча.“ Само по този начин животът ви ще се осмисли. (53/стр. 149)

За да се осмисли животът на земята, ще работиш. (53/стр. 217, 218)

Днес от всички се иска да си отговорят на въпроса: защо са дошли на земята и какъв е смисълът на живота. Едни ще кажат, че смисълът на живота е в яденето. Необходим процес е яденето, но смисълът на живота не се заключава само в яденето. Други ще кажат, че смисълът на живота е в ученето. И без учене не може, но и в него не е смисълът на живота… Яденето и ученето са необходими процеси в живота, но между тях трябва да поставите и други някои, които ще осмислят живота… За да се осмисли животът, всички процеси, които стават в него, трябва да се съчетаят в едно цяло. (54/стр. 41, 42)

От Бога излиза живо дихание на живот. Затова е казано, че ние живеем и се движим в Бога. – Какво ще стане с мене? – Щом се безпокоиш, ти живееш вън от Бога. Този живот е пълен със страдания, обезсърчения, песимизъм. Влез в Бога, за да се успокоиш, да се осмисли животът ти и да се превърне в радост и веселие. (54/стр. 122)

Защо е нужна вярата на човека? Като вярва, човек осмисля живота си. (54/стр. 186)

Който иска да осмисли своя личен, семеен, обществен и общочовешки живот, трябва да служи на Бога. (54/стр. 232)

Следователно ние трябва да се стремим към онова знание, към онази наука, които могат да служат за опитно поле на нашия дух, понеже само те са в сила да улеснят и осмислят живота ни. Как ще се доберете до тази наука? Като изучавате минералите, изворите, реките, ветровете, растенията, животните и най-после дойдете до човека. В това се заключава целият живот, така се постига връзка с живата природа. (56/стр. 90)

Всичко благородно и възвишено, което правите, ще осмисли вашия живот. Осмисли ли се животът ви, тогава и болестите, и сиромашията, и страданията ви ще изчезнат – всичко ще се уреди. Казвате: – Може ли да се постигне това нещо в кратко време? – Ако вие живеете правилно и разумно, това може да се постигне най-малко в продължение на десет години. (56/стр. 138)

Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: Служа ли на Господа в името на Великата Любов и Мъдрост? Готов ли съм да държа страната на Господа? – Ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, мирът ви ще се върне и животът ви ще се осмисли. (57/стр. 36)

Да намерите Божественото в себе си, това значи да намерите Христа. Като Го намерите, животът ви ще се осмисли. (57/стр. 278)

Любовта е Бог, Който осмисля живота. Когато намериш Господа, т.е. Любовта, твоето свръхсъзнание ще се пробуди и ти ще минеш от физическия свят в духовния и от духовния в Божествения.

(57/стр. 278)

Казвам: За някои от вас е дошло време да възприемете и приложите учението на Христа, за да осмислите живота си. (57/стр. 280, 281)

Да бъдеш добродетелен, това е велика наука. Тя осмисля живота. (57/стр. 308)

При най-малкото съмнение в Бога смъртта туря вече своето начало; това значи, че материята е взела надмощие над духа. И затова който иска да стане силен, мощен, не външно, но вътрешно и да осмисли живота си, той не трябва да допуща дълбоко в душата си абсолютно никакво съмнение. (59/стр. 64, 65)

Докато човек страда и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне и животът му се осмисля. (59/стр. 173)

„В начало бе Словото.“ Всички неща в света са създадени само за Словото. Онова, което осмисля живота, това е Словото. Правиш къща. Защо? За да влезе някой да ти проговори. Правиш училище. Защо? Да дойдат деца да се учат. Правиш църква. Защо? Да дойдат богомолци да се молят. Правиш си нови дрехи. Защо? За своя възлюбен или за своята възлюбена. Ако вашата възлюбена е няма, безсловесна, т.е. не може да говори, тогава и новите ви дрехи стават безсмислени. Следователно всички неща в света имат смисъл само в Словото. (59/стр. 235)

Това, което осмисля земния живот, не е нито богатството, нито знанието, нито тялото. Богатството, знанието, тялото са само средства, условия, дадени на човека, за да се домогне той до великата Истина, която може да му даде свобода. (59/стр. 241)

Когато човек се убеди, че има някое същество, което го обича, животът му се осмисля. Щом се поколебае в тази основна идея, животът му отново се обезсмисля. Обаче пробуди ли се съзнанието на човека, той вече разбира, че първото същество, което го обича, това е той сам. Щом човек обикне себе си, той се свързва с Бога. Иначе той не може да намери Истината. (59/стр. 242)

„Ако Синът ви освободи.“ Синът представя Божественото в човека. То е онова разумното, Божественото начало в човека, което осмисля неговия живот. Това начало осмисля човешкия живот не само за един ден, но за вечни времена и във всички направления. (61/стр. 86)

Страданията на хората се оправдават, ако могат да осмислят техния живот. Някога човек изгубва окото си, крака си; дробовете му заболяват; стомахът му се разстройва. Всичко това има за цел да ни застави да осмислим живота си. (61/стр. 139)

Христос е велик принцип в човека, не е нещо материално. Той обновява хората и осмисля техния живот. Той прониква в човешкия ум, сърце и воля. (61/стр. 155)

По какво ще познаем, че сме видели Господа? Той ще внесе в човека Любов, Мъдрост и Истина. Той ще внесе в човека живот, светлина и свобода. Розовият цвят ще проникне в сърцата на хората и те ще затуптят. Животът им ще се осмисли. (61/стр. 164)

…Ако приемат новото учение, животът им ще се обнови, ще се осмисли. (61/стр. 167)

Великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога – майката на Любовта. Тази връзка осмисля живота. (61/стр. 225, 226)

Направете един жив опит да приложите Любовта. Само така ще придобиете истинското знание. Така ще осмислите живота си. (62/стр. 151)

Духът ще ви научи да употребявате всяка дума на място. Една дума казана на място, осмисля живота на човека. (62/стр. 161)

Още със ставането от сън внесете поне една малка Божествена мисъл в ума си и по едно малко Божествено чувство в сърцето си, за да осмислите своя живот. Обаче в желанието си да постигне нещо голямо, велико, човек пропуща малките неща, които всъщност ще го ползуват най-много. (63/стр. 68)

Човек не се е родил нито за болести, нито за здраве. Той се е родил да живее. Животът му се осмисля само когато цъфне и даде плод – Любовта.

(63/стр. 263)

Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля живота. (63/стр. 120)

Мнозина считат окултизма, окултната наука за нещо опасно. Не, окултната наука осмисля живота, дава подтик, импулс към знания. Тя показва на ученика пътя към Истината. (63/стр. 124)

Нека Бог бъде центърът… Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа да се стреми, да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот.

(63/стр. 268)

Да съзнаваш, че живееш за всички, без да загубиш себе си, това значи да си дошъл до великата философия на живота. Щом живееш за всички, всички ще живеят за тебе. Какво губи човек при това положение? Не само че не губи, но животът му се напълно осмисля. (64/стр. 54)

Казва се, че човек трябва да вярва. За каква вяра се говори? Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото като част от Него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. (64/стр. 110)

Думата съзнание обхваща само едната страна на понятието дух. Думата дух в българския език е силна дума. Другата страна на понятието дух подразбира великото в света, което осмисля вътрешния живот. (66/стр. 144)

И тъй, всяка идея, която можем да възприемем и приложим, дава плод, който осмисля живота.

(67/стр. 138)

Щом болният възстанови връзката си с Любовта, животът в него започва да тече: органите му правилно функционират, животът му се осмисля, всичко около него събужда интереса му и той става от леглото си моментално съвършено здрав и бодър.

(67/стр. 144)

Когато Любовта посети човека, тя внася в него мекота, разширение и светлина. Това осмисля живота на човека и той се ободрява, става смел и решителен и започва да се проявява, да вижда, че и от него може да излезе нещо. (67/стр. 163)

Земният живот със своите противоречия и страдания може да се осмисли от Божествения.

(68/стр. 119)

Божията Любов осмисля целия живот. Всяка любов, която не осмисля живота, не е Божествена.

(68/стр. 168)

Човешкият живот трябва да върви по стъпките на Божественото, за да може животът да се осмисли. (68/стр. 171)

Човек може да осмисли живота си, когато дойде до положение да цени душата. (68/стр. 171)

Гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота. (70/стр. 54)

Злото ограничава човека и го прави нещастен, а доброто му показва правия път и осмисля живота му. (70/стр. 70)

Станете слуги на Господа, а Него турете на вашето място. Бог да бъде ваш господар, а вие – Негови слуги! Само така ще осмислите живота си и ще оправите работите си. (70/стр. 255)

Всички познавате служенето на себе си и на своя ближен. Сега трябва да приложите служенето на Бога – великия идеал на човешката душа. Който постигне този идеал, той е вече свободен, той осмислил живота си. (70/стр. 286)

Да получиш целувка от Бога, това е идеалът, към който се стреми човешката душа. В този смисъл целувката е развързване, т.е. освобождаване от ограничителните условия на живота. Само така животът на човека се осмисля и се слива с живота на Бога.

(71/стр. 100)

Казвам: Никога не бързайте – нито в мисълта, нито в храненето, нито в говоренето. Нека всичко става по-бавно, но обмислено. Тази е най-простата философия, която осмисля живота. (71/стр. 102)

Има едно верую, специфично за душата. Който следва това верую, ще се облагороди, ще осмисли живота си. Без това верую човек не може да бъде доволен. (71/стр. 117, 118)

В новото е животът. В новото е щастието. В новото е прогресът. Щом влезеш в новото, животът ти се осмисля. (71/стр. 128)

Сега като изучавате процесите в природата, ще видите, че всеки уд, всяко живо същество е натоварено с известна служба, която неизбежно трябва да извърши. Същото се отнася и до човека. Когато намери своята служба, животът му се осмисля и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. (73/стр. 53)

Благодарение на своето съзнание човек е дошъл до точно определен път на движение. Когато в неговия ум се е родила идеята за Бога, той е намерил своя духовен изток… Когато човек намери своя изток, съзнанието му се разцъфтява. Разцъфтяването на човешкото съзнание е подобно на зазоряването. Щом настъпи този процес в човека, животът му се осмисля и той тръгва в определена посока без много лутане. (73/стр. 64, 65)

Когато адепти, посветени хора отиват във висшите области на невидимия свят, те се стремят да видят и проучат културата, науката на онзи свят и тогава слизат отново на земята. Те изучават методите, чрез които там решават задачите си. Като придобият нещо от тази наука, животът им на земята се осмисля. (73/стр. 178, 179)

Служенето на Бога и изпълнение на Волята Му, това осмисля живота на човека. (73/стр. 229)

5.
СЪЩЕСТВЕНО ЗА
СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

Да разбирате смисъла на своя живот – това е великото учение в света. (4/стр. 286)

Божествената Любов… Само тя може да внесе вътрешния смисъл в живота. (3/12:14)

Няма нищо по-велико от това човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! (3/19:7,8)

И тъй, казвам: всички трябва да възлюбим Бога! Само тогава животът ни ще придобие смисъл. Тогава Бог ще ни научи как да любим… (3/ 33:29)

Смисълът на тази школа е всички да разберат вътрешния смисъл на живота; да разберат, че всички хора на земята трябва да живеят съгласно Божия закон. (8/20:15)

Христос казва: „За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите от него, изпълнявайте Божията Воля.“ В какво се заключава Волята на нашия велик Баща? Един от Неговите закони гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе.“ (1/стр. 100, 101)

Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че като мислещо същество той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно ако някой ме пита българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. (1/стр. 134)

Във физическия свят човек изучава закона на движението, в духовния – качествата на чувствата и тяхната интензивност, а в умствения – смисъла на живота. (1/стр. 158)

Богат, красив и смислен е езикът на слънцето. Който знае този език, той може да проникне във вътрешния смисъл на живота. (2/стр. 3)

Мнозина се спират само върху външната страна на живота и мислят, че там е всичко. Външният живот е повече механически; той има смисъл, когато се свърже с вътрешния като негова обвивка. (2/стр. 38)

Вън от Христовите принципи животът на човека е безсмислен. (2/стр. 92)

Христос казва: „Тесен е пътят към живота!“ …Онзи човек, който иска да добие истински смисъл на живота, само той ще намери тесния път. (3/13:9)

Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот или да живея живота на Бога? Да имам 4-5 къщи в София, да имам 4-5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обуща, за кокошки, за пуйки и да кажа: „Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам“ или да имам онзи великия Божествен живот, да участвувам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божественият живот – да чувствуваш радостта и веселието на всичко живо. Кое е по-хубаво? Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл. (3/13:28)

Ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. Кого? Да любим Бога, понеже Той е Любов, която ни се изявява. (3/25:16)

Първият плод на духа, това е Любовта. От основното разбиране на Любовта зависи смисълът на вашия живот, от основното разбиране на Любовта зависи и вашето щастие. (3/29:20)

Като не схващаме дълбокия смисъл на живота, ние губим кредита на онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен живот и които ни дават знанията. (3/32:17)

Христос казва: „Глава на Словото е Истината.“ Значи Истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока. (4/стр. 180, 181)

Докато човек не дойде до положението да разбере вътрешния смисъл на живота, той няма да разбере нито своето положение на земята, нито положението на всички хора около него. (4/стр. 282)

Когато тази Любов легне в човешката душа, в човешкото сърце и дух, ти ще се промениш, всичките ти сухи листа, клонища, всичко туй ще се разцъфти и ще кажеш: Има Любов, има Бог, има живот и животът има смисъл. (5/стр. 102)

Изпитвали ли сте онази дълбока мисъл в себе си да чувствувате в душата си, че имате подкрепата на Бога? Чувствували ли сте в действителност подкрепата на Любовта? То е едно мистическо преживяване вътре, като че ти си в съгласие с целия свят и с всичките велики мисли, нагоре и надолу, ти едновременно присъствуваш и на небето, и на земята. Чувствували ли сте такова състояние? Виждали ли сте какъв е смисълът тогава? (5/стр. 203)

Човешката любов аз я вземам като едно качество на човека. Докато туй качество съществува в човека, човешкият живот, човешките мисли, човешките желания, човешките действия имат смисъл. Дотогава този малък пламък съществува у човека, неговият живот има смисъл. (5/стр. 209)

Човек, който може да слави Бога, той е разбрал смисъла на живота, той е прогледал. (5/стр. 497)

Идеите са, които дават вътрешен смисъл и красота на живота. (6/15:7)

Ако някой е чел само песимистически книги, вследствие на което неговият мозък се е напълнил все с такива отровни мисли, та изгубил смисъла на живота си, кой е причината за това? Всички тия автори, които определят смисъла на живота, разбрали ли са го всъщност? (6/27:6, 7)

Когато ти си тъжен, скръбен, изоставен от всички в живота си, в пълно отчаяние, паднал духом, гладен, жаден, на умиране, ако се намери някой да ти донесе малко хлебец и водица, да ти услужи, казвам: това е онази идеална душа, която ти търсиш и очакваш. Питам: Има ли сега животът смисъл? Има.

(6/27:17)

Който намери Истината и целуне ръката ѝ, той е намерил и смисъла на живота. (6/28:20)

Какъв е смисълът на сегашния ни живот? Всеки има свой идеал и според него се определя и смисълът на живота му. (7/стр. 56)

Вън от разумната Любов животът няма никакъв смисъл. (7/стр. 58)

Смисълът на живота не е в осигуряването.

(7/стр. 133)

Сега вие трябва да разберете вътрешния смисъл на живота. Отговорете си на въпроса, защо искате да живеете. – Да се проявим. – Проявяването представя вътрешна необходимост на Битието. Всяко същество иска да се прояви с цел да излезе навън онова, което се крие дълбоко в него. Този процес е Божествен. Като не го разбират, хората му противодействуват и казват: Не му е време сега. – Кога ще му бъде времето? – След три-четири години, когато си уредя всички работи. – Не, ти никога няма да си уредиш работите. Това е Божия работа, а работите на Бога са всякога уредени. Когато Божественото похлопа на вратата ти, трябва да бъдеш готов като войник да го последваш. Стани и иди след него.

(7/стр. 216)

Казвате: Животът няма смисъл. – Да, няма смисъл, но кой живот? Когато ние казваме, че животът няма смисъл, подразбираме живот, употребен несъобразно законите на разумността, но вън от тази разумност. И тогава казваме: такъв един живот, употребен вън от разумността, няма смисъл. (8/2:8)

Животът има смисъл само тогава, когато в нас се изразява Божественото съвършенство. (8/5:17)

Ако в страданията, които претърпявам, виждам плодовете на страданията си, животът има смисъл.

(8/9:22)

По някой път имаме една слабост, имаме известна стратегия, не искаме да угодим на Бога, ние искаме един друг да си угаждаме. Там седи всичката погрешка. Когато глупавият угажда на глупавия, какво става? Нищо не става. Когато угаждаш на най-умния, на най-добрия в света, животът има смисъл. (8/17:23)

Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога. (8/32:13)

Който няма Любов в себе си, той не може да учи, не може да придобива знания. Истинското знание може да се придобие само чрез Любовта. Това всички хора трябва да знаят. Който изгубва Любовта си, той губи и знанието си. Щом изгуби знанието си, той ще изгуби и смисъла на живота. (9/стр. 11, 12)

Животът има смисъл, когато се прояви в своята непреривност. (9/стр. 94)

Който иска да изучи дълбокия смисъл на живота, той трябва да го разглежда от две страни. Като разглеждаме живота от двете му страни, ние виждаме, че може да се живее и в тъмнина, и в светлина. Много добрини са създадени в тъмнина и много злини са създадени в светлина. (9/стр. 123)

Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог вътре в него му остава единствен верен и го крепи. (9/стр. 130)

Много от съвременните хора се намират в положението на Никодима: търсят Истината вечер в тъмнината. Щом се намерят в голямо затруднение, те започват да търсят смисъла на живота. (9/стр. 196)

Да се търси смисълът на живота, това е последната фаза, последното стъпало. Първо човек трябва да мисли върху почвата на живота, после – върху формата на живота, след това – върху съдържанието на живота и най-после – върху смисъла на живота. Преди да дойдете до смисъла на живота, вие трябва да знаете формата и съдържанието на живота. Защо? Защото животът без форма и съдържание няма никакъв смисъл. (9/стр. 196)

Когато Никодим запита Христа за смисъла на живота, Той му отговори: „Докато не се роди изново, човек не може да разбере смисъла на живота.“

(9/стр. 207)

И сега на онези хора, които са наскърбени, които са изгубили смисъла на живота, казвам: Направете един малък опит с Божията Любов да видите какви резултати ще имате. (9/стр. 219)

Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота. А животът има смисъл. (10/стр. 8)

Човек… Ако има високо мнение за себе си, ще живее, ще пада и става, без да разбере дълбокия смисъл на живота. (10/стр. 31)

Ако разглеждате живота чрез окото на стомаха, ще се занимавате само с ядене и пиене, ще мислите за кокошки, агънца, масло, яйца и все към земята ще гледате. При това положение не можете да проникнете в дълбокия смисъл на живота. (10/стр. 37)

Щастлив е онзи, който може да прекара една секунда от Божествения ден. Животът придобива велик смисъл за него. Той постепенно се изменя и става нов човек. (10/стр. 47)

Чуете ли, че някой е доволен от живота си, че го е осмислил, ще знаете, че носи велика идея в главата си. (10/стр. 181)

„Ако се не роди някой изново.“ Новораждането е необходимост в живота, то определя неговия смисъл. (10/стр. 267)

– Докога ще се мъчим? – Докато разберете смисъла на живота и се откажете от неестествените желания, които водят към неестествени пътища.

(10/стр. 267, 268)

Ако човек не разбере смисъла на земния живот, как ще разбере на небесния? (10/стр. 285)

Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и сиромашия. Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта. (10/стр. 305)

Който жертвува висшето за нисшето, не разбира смисъла на живота. (10/стр. 330)

Само онзи може да се покае, който е разбрал дълбокия смисъл на живота… Да се покаеш, това значи да тръгнеш в Божествения път. (10/стр. 381)

Духовният живот представя стремеж на човека да намери смисъла на живота. С други думи казано, духовният живот е плодът на живота. (10/стр. 397)

Не се стремете изведнъж да отидете на небето. Трябва да разбирате смисъла на земния, на физическия живот и тогава да разбирате Божествения. Човек, който не може да разбере смисъла на земния живот, не може да разбере смисъла и на духовния, на Божествения живот. Христос казва: „Ако ви казвам земни работи и тях не разбирате, как ще разберете, ако ви кажа небесните?“ Ето защо трябва да се започне от близките неща. (11/стр. 107, 108)

И тъй, когато започне да изучава небето и неговото съдържание, както и земята и нейното съдържание, човек дохожда до вътрешния смисъл на живота, до вечния живот и става господар на положението. (12/стр. 12)

Прилагайте Божията Любов в живота си като смисъл на целокупния живот. (12/ стр. 32)

Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер човек непрекъснато трябва да търси Божественото. (12/стр. 40)

Тъй щото който иска да вложи в живота си съдържание и смисъл, той трябва да има знания, а знанията се дават само на разумните. (12/стр. 89)

Докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота. (12/стр. 102)

Когато благодарите за всичко, което ви се дава, вие разбирате смисъла на живота. За всяко нещо благодарете: и когато сте гладни, и когато сте сити; и когато сте учени, и когато сте прости; и когато сте болни, и когато сте здрави; и когато ви е студено, и когато ви е топло. (12/стр. 112)

Сега аз желая Божественото съзнание, което иде в света, да ви намери готови да станете зидари в новата епоха… Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. (12/стр. 115)

Да мисли човек, че животът няма смисъл, това показва, че той е изгубил силата и чистотата си.

(13/стр. 8)

Когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви Любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог. Казано е, че Бог е Любов, следователно ако някой ви обича или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас. (13/стр. 177, 178)

Чувате някой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислим много. – Не е така, животът има цел, смисъл, не е само да си поживее човек. (13/стр. 189)

Лесно е да се каже, че това е празна работа, онова е празна работа, но нека каже този човек какъв е смисълът на живота. Той мисли, че знае много, а като го питат какъв е смисълът на живота, нищо не може да отговори; какъв е смисълът за съществуването на човешката душа, на човешкия дух, на човешкия ум и на човешкото сърце – и това не знае.

(13/стр. 226)

Разумният знае, че неговият живот има цел, има смисъл, а глупавият не знае това и казва, че животът изобщо няма смисъл. Това е субективно схващане за живота. Глупавият не може да се произнася за живота, както и онзи, който има цигулка и не знае да свири, не може да се произнася за музиката. Само онзи може да се произнася за смисъла на живота, който е обходил и долините, и върховете му. Той има пълна представа за всички негови прояви.

(13/стр. 243)

Тъй щото искате ли да намерите смисъла на живота, търсете го в себе си. (13/стр.243)

Блага се дават само на онзи, който разбира дълбокия смисъл на живота. Който не разбира живота, той се ползува от укрухите на благата, но не и от самите блага. (13/стр. 309)

Дето е Бог, там всичко се осмисля. Следователно търсете смисъла на живота, за да намерите Онзи, Който дава живота. (13/стр. 316)

Всеки човек носи магическата тояжка в себе си, но само онзи се ползува от нея, който е разбрал възможностите, които се крият в разумната природа. Той живее в съгласие с нейните закони, затова не е осъден на страдания. Неговите страдания са привидни. Защо? Защото разбира смисъла на живота.

(13/стр. 377)

Всеки човек трябва да разбира външните условия, които влияят върху цигулката и струните, т.е. върху ума, сърцето, душата и духа му, за да взима чисто и правилно тоновете на живота, да може да ги съчетава в хармонични акорди и гами… Желая всички да си вземете цигулките, да им турите хубави струни и да започнете да свирите. Без музика животът няма смисъл. (13/стр. 364, 378)

Животът има смисъл, но за онези, които живеят разумно. (13/стр. 401)

Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот, т.е. в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния егоизъм. Да влезеш в новия живот, това подразбира да намериш смисъла на живота. (14/стр. 18)

Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което е вложено във вас, е разумно; че животът има смисъл…

(15/стр. 13)

– Какъв е смисълът на живота? – Велик. – Какво е нашето предназначение? – Велико. – Вярно ли е това? – За онзи, който разбира нещата, е вярно; за онзи, който не разбира, не е вярно. (15/стр. 52)

Например искаш да станеш богат, да си направиш къща, да си купиш ниви, лозя. Казваш: Като съм богат, ще правя добрини на хората. – Обаче богатството ще те отдалечи от Бога. Смисълът на живота не е в правене на добро. Такова добро е безсмислено. Онези същества, които искаха да отклонят човека от правилния път, дадоха му възможност да прави добро. Ще излезе, че светът сам по себе си не е добър, но като правим добрини, ще го изменим. Това са залъгалки. (16/стр. 39)

По какво се познава възкръсналият? Той е свободен човек, той разбира дълбокия смисъл на живота. (16/стр. 249)

Апостол Павел казва: „Сега имаме плътско тяло, но когато дойде космическото съзнание, ще се създаде духовното ни тяло“… Противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във вечна радост, в разбиране дълбокия смисъл на живота. (17/стр. 13)

Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма. (17/стр. 59)

Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича. – Как може животът на едно същество да е безсмислен? Този живот ви е даден от Бога. Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва наум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. (17/стр. 141)

Всеки недостатък се отразява на мислите и чувствата, а те – върху вашия характер. Ако не работите върху себе си, напразно сте живели на земята. Животът има смисъл, ако се използува. (18/стр. 286)

Животът има смисъл, когато от човешкия се минава в Божествения. Става ли обратното, животът губи смисъла си. (19/стр. 141)

Волята Божия се заключава във всяко нещо, което дава подтик на човека, което повдига и осмисля неговия живот. (19/стр. 190)

Животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представя негово съдържание. (20/стр. 22)

Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представя съвкупност от противоречия. (20/стр. 23)

Всеки човек минава през добри и лоши състояния, докато най-после разбере смисъла на живота.

(20/стр. 212)

И тъй, хората трябва да разберат дълбокия смисъл на живота. Дойдат ли до това положение, те от нищо няма да се обиждат, нито пък на похвалите ще се поддават. (20/стр. 212)

Гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада. Ако човек не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота. Значи между глада и яденето, от една страна, както и между страданията и радостите, от друга, може да се направи паралел. Страданието е глад, радостта е ядене. Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота. (20/стр. 228)

Като размишляваш, ще дойдеш до Божественото, което осмисля всичко. (21/стр. 47)

Нужно е всеки ден да изработвате все по-правилно разбиране за живота. Вие сте минали вече онова състояние, когато хората са мислели само за спасение. Сега трябва да намерите вътрешния смисъл на живота и да работите. (21/стр. 149)

Има нещо съществено в живота – то е познаването на Бога. Да познаеш Бога, това значи да си намерил великия смисъл на живота. От този момент ти придобиваш вечна радост, вечно блаженство.

(21/стр. 200)

Като не разбирате смисъла на живота, казвате, че животът е лош. Животът не е лош, но вашето разбиране за живота е неправилно. (21/стр. 318)

Ние все уреждаме работите си, а те все неуредени остават. Заболяваме, викаме лекари да ни лекуват, но при все това смъртта ни задига. Съграждаме къща, туряме стражари, за да не ни заграбят богатствата, но най-сетне ни ги заграбват. Христос казва: „Толкова хиляди години сте служили на този ваш принцип и виждате последствията му; ако обаче служите на Мене, ще видите смисъла на вашия живот.“ (23/стр. 88)

Слушайте какво говори Христос и научете туй, което Той е донесъл. Тогава само ще научите дълбокия смисъл на този живот. (23/стр. 141)

Ако нямате музика в душата си, този океан – животът знаете ли на какво ще мяза? Виждали ли сте децата как пишат на пясъка по морето? Пишат, пишат, дойде някоя вълна, заличи написаното, пак наново пишат. Това е животът без музика. Пишеш, той заличава, ти пишеш, той заличава и най-после казваш: „Животът няма смисъл.“ Защо? Защото няма музика. (24/10:23, 24)

Животът трябва да се разбира в своя прав, дълбок смисъл. Разбирането се познава по това, че носи обнова. (25/стр. 279)

…Духа. Той е велик принцип, който внася топлина в сърцето, светлина в ума и смисъл в живота.

(25/стр. 281)

Докато имаме велик идеал, докато търсим Бога, животът ни всякога ще има смисъл. (26/стр. 195)

Едно трябва да знаете: степента на съзнанието, до което днес сте достигнали, не може да помогне за разрешаване смисъла на живота. (26/стр. 282)

…В света съществуват разумни закони. Мислите ли така, противоречията, мъчнотиите в живота ви няма да ви спъват, няма да изгубвате смисъла на живота. Ето защо вие всякога трябва да бъдете в съгласие с тия разумни закони. Дръжте постоянно в ума си мисълта, че всичко в света е разумно. (27/стр. 194)

Казва: „Не ми се живее, животът няма смисъл.“ Щом не разсъждаваш, животът няма смисъл. Щом разсъждаваш, по този път животът има смисъл.

(28/стр. 26)

И тъй, страданията откриват вътрешния смисъл на живота. (30/стр. 64)

Всички тук, които ме слушате, имате разни възгледи за живота; аз оправдавам тия възгледи, защото такова е схващането ви за живота… Но това още не е самият смисъл на живота; той е по-богат, по-обширен. (31/стр. 10)

Човекът, който лежа 38 години болен, беше съзнателен, разбираше смисъла и на смъртта, и на живота, затова Христос, т.е. Божественото, Великото в света, го посети и излекува. (33/стр. 61)

А човек не може да разбере Истината, не може да постигне нещо, ако не заложи целия си живот. Докато мисли, че може да намери смисъла на живота, ако не го заложи цял за Господа, той е застанал на крива основа, той има човешки разбирания. При това положение човек е изложен на постоянни вътрешни разочарования. (33/стр. 164)

Ако човек не разбира защо ходи прав, защо главата му е обърната към центъра на слънцето, а краката – към центъра на земята, той не разбира смисъла на живота. (33/стр. 208)

Има смисъл да живее човек и да се радва на живота, ако при мъчнотиите, в които се е намирал, е могъл да срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия да се развива, посочил му е пътя към светлината, към новия живот. (33/стр. 283)

Бог… пръв е възлюбил човека, пръв е изявил Любовта си към него. Следователно на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с Любовта, която е приел от Него. Само при това положение животът има смисъл. (33/стр. 299)

За да дойде до вътрешния смисъл на живота, човек трябва да разполага с високо съзнание.

(33/стр. 314)

Радостите и страданията също са на мястото си. Без радости и страдания животът няма смисъл.

(34/стр. 20)

Който разбира вътрешния смисъл на живота, той вижда вътрешната връзка между всички явления, между всички хора, вследствие на което не изпада в заблуждения и противоречия. Той знае, че ако един човек придобие известно благо и другите хора могат да го придобият. (34/стр. 154)

– Как ще се оправи светът? – Като започнете да слушате всичко, което Бог, т.е. Любовта, ви говори… Животът има смисъл само в послушанието.

(36/стр. 49)

Казват на някого: Не върви по крива линия. – Чудно нещо, съветват го да не върви по крива линия, а те сами вървят по нея. За да откъснат един плод, изкривяват ръката си. Всички плодове са образувани от криви линии. Изучавайте и правите, и кривите линии, за да се домогнете до смисъла на живота.

(36/стр. 80)

Който знае да се подмладява и да остарява, той е разбрал смисъла на живота… Стар е оня, който проявява знание и сила. Младият носи свежест, живот; той придобива капитал. Старият обработва тоя капитал. (36/стр. 208)

Истинското въздържание е вътрешен процес. Това въздържание наричаме самообладание. Да се владее човек, това значи да е разбрал смисъла на живота, да е познал Божиите пътища, да е познал проявите на Любовта. (37/стр. 13)

Чрез пението хората се тонират, примиряват, улесняват. Пението помага за здравословното състояние на чувствата. Който пее, той нарежда живота си добре. Всички хора, светски и духовни, пеят. Без песен животът няма смисъл. (37/стр. 149)

Тъй щото ако човек в Любовта не намери своята майка, в Мъдростта – своя баща, в Истината – своя брат и в Доброто – своята сестра, той не е разбрал смисъла на живота. (38/стр. 4)

Като не разбира смисъла на живота, човек казва, че щом се е родил на земята, нищо друго не му остава, освен да умре. Това е неразбиране на живота, на принципите, които действуват в него. Който е роден в Доброто, той никога не умира. Щом излезе от закона на Доброто, той непременно ще умре. (38/стр. 4)

Над човека, като разумно същество, живеят други същества с по-голяма разумност и интелигентност. Един ден и те ще се проявят в своите форми, ще станат видими за човека. Ако човешката форма не подлежи на развитие и усъвършенствуване, животът на земята се обезсмисля. (38/стр. 47)

Който разбира смисъла на живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност, с отворени очи в пътя си. На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. (39/стр. 4)

Животът на цялото човечество е ваш живот и доброто на цялото човечество е ваше добро. Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на големи страдания и ще кажете, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл и т.н. (39/стр. 275)

Човек… Един ден е радостен, на другия ден – скръбен; един ден се надява, вярва в постиженията си, на другия ден се обезсърчава. Той ту слиза, ту се качва, но трябва да върви напред. Истинският живот се заключава между полюси. Който разбира живота, той не се смущава от промените. В промените човешката душа се обогатява. Без промени животът няма смисъл. Еднообразният живот води към отъпкания път. Чрез промените човек се изпитва и изгражда своя бъдещ живот. (39/стр. 311, 312)

Важно е да научите законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината, както и законите на живота, на знанието и на свободата. Ако човек не научи тези закони, животът му остава безсмислен.

(40/стр. 47)

Да възлюбиш Бога, това значи да възлюбиш Духа, Който е в тебе, Който те ръководи и оправя пътищата ти. Бог ще те направи свой наследник да разбереш дълбокия смисъл на живота и да станеш свободен. (40/стр. 48)

Сега да дойдем до същността на живота. Всеки иска да живее, но въпреки това е недоволен от живота си. Защо? Защото не е разбрал същността и смисъла на живота. (40/стр. 56)

Виж какво прави птичката. По цели дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнездо и след като се излюпят малките, удвоява работата си, но въпреки това за нея животът не губи смисъл. Човекът, най-разумното същество, се осмелява да каже, че животът няма смисъл. Защо? Защото срещнал една малка спънка. Приложи постоянство и прилежание и спънката ще изчезне. (40/стр. 255)

Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Значи ако човек не се изпитва, животът му няма никакъв смисъл. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. (40/стр. 267)

Кроткият разбира смисъла на живота.

(40/стр. 359)

Ще кажете, че животът няма смисъл, че не струва да се живее. Тъкмо тази е ролята, която играете. Вие играете роля в пиесата „Не струва да се живее“. Кой е авторът на тази пиеса? Забелязано е, че всеки, който е изгубил здраве, пари, знание, свобода, сила, в края на краищата той казва, че не струва да се живее. Този човек иска да каже, че условията, при които е поставен, не са добри, вследствие на което не струва да се живее. Обаче разумният, добрият живот има смисъл. (41/стр. 30, 31)

Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие. Като страда, човек се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота. (41/стр. 105)

Човек може да измени живота си. Той може да направи лицето си красиво, с правилни черти. – Кога може да постигне това? – Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него. (41/стр. 104)

Когато изгуби смисъла на живота, човек излиза от Божествения порядък и влиза в преходния, в човешкия. По този начин той се излага на студ, на втвърдяване. (42/стр. 12)

Като слушате да говоря така, ще се запитате какъв смисъл има животът. Велик е смисълът на живота, но той трябва правилно да се разбере. Смисълът на живота не може да се разбере в кръчмата. Там човек добива лоши навици. Смисълът на живота не може да се разбере в богатството, дето човек развива гордост и тщеславие. Смисълът на живота не може да се разбере и в силата, защото силният човек без светлина на съзнанието става насилник.

(42/стр. 179)

Ако човек не расте и не се развива в доброто, животът му няма смисъл. (42/стр. 302)

Ако човек всеки ден не се преражда, животът му на земята няма смисъл. Като не разбират закона на прераждането, хората внасят в него криви тълкувания и се успокояват, че ако в сегашния си живот не могат да постигнат нещо, ще го постигнат в бъдещия. Така те отлагат нещата и не работят. Не, прераждането е закон за подобряване на живота. Прераждането подразбира прогресиране, всеки ден човек да подобрява условията на своя живот.

(42/стр. 337)

Като разбере смисъла на живота, човек ще се убеди, че и лошият, и добрият живот са еднакво ценни. (42/стр. 402, 403)

Не, смисълът на живота не седи в удоволствуването на човека с приятели. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да се труди, да бъде полезен и за себе си, и за своите ближни. (43/стр. 120, 121)

В Любовта между хората, между растенията, между животните има нещо свещено. Разбере ли човек свещената проява на Любовта, той е разбрал смисъла на живота. (43/стр. 204)

Който разбира страданията и радостите, той разбира смисъла на живота. (43/стр. 222, 223)

Хората са нещастни по единствената причина, че търсят щастието, както и смисъла на живота вън от себе си. Щастието и смисълът на живота са в човека вътре, а вън от него са само условията на живота. (43/стр. 277, 278)

Като ученици, вие не трябва да се спирате само върху външната страна на живота, но да се вглеждате и във вътрешната му страна. Вътрешното е същественото. В него се крие смисълът на живота.

(43/стр. 279)

За да разбира смисъла на живота, първо човек трябва да познава неговите елементи, да ги съчетава, да ги съпоставя, да образува от тях срички, думи и изречения и така да чете и да го изучава. (43/стр. 288)

Наистина без приложение на идеите животът няма смисъл. (44/стр. 172)

Велико благо е да излезе човек от Бота и да се върне у Бога. Само тогава ще разбере човек смисъла на живота. (46/стр. 24)

Само онези хора ще бъдат щастливи, ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си.

(46/стр. 37)

Прилежният разбира смисъла на живота. Той учи, работи и знае защо учи и защо работи. Ленивият прекарва в бездействие и не знае защо не му се работи. (47/стр. 38)

Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота. Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота. За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите му са разхвърляни и неправилни. (47/стр. 39)

Ще каже някой, че животът му няма смисъл. Как е възможно Бог, създателят на света, Който е осмислил всичко, да е създал безсмислен живот? Това е философията на ленивия човек, от която трябва да се пазите. (47/стр. 53)

Задачата на човека е чрез своето висше съзнание да намери себе си, да намери Бога и най-после – смисъла на живота. (47/стр. 72)

Никога не казвай, че животът ти няма смисъл. Щом си дошъл на земята, животът ти има смисъл.

(47/стр. 149)

Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. Всъщност радостта създава тежестта, а не скръбта. Какво представя голямата радост? Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният обаче не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. (47/стр. 291)

Като използува правилно условията и реализира всички възможности, човек намира смисъла на живота и става щастлив. (47/стр. 295)

Като минава през страдания, човек развива ума си и започва да разбира смисъла на живота.

(48/стр. 49)

Много има да учи човек, докато разбере смисъла на живота и даде истинско определение за него.

(48/стр. 68)

Който се е пробудил и осъзнал, той вижда присъствието на Бога навсякъде. Той вижда Неговото величие и красотата на природата. Той разбира смисъла на живота. Той живее с отворени очи.

(49/стр. 20)

При Любовта и животът, и смъртта имат смисъл. При безлюбието и животът, и смъртта нямат смисъл. (49/стр. 267)

Да знаеш, това има смисъл, но да забогатяваш, това не осмисля живота. (50/стр. 144)

Не е достатъчно човек да има само физическо тяло, нито само да се движи. Човек трябва да върви напред към определената цел… При това положение животът на всеки човек има смисъл. (51/стр. 5)

Истински човек е онзи, който разбира и цени Божественото в себе си и в ближния си. Като разбира проявите на Божественото начало, човек разбира смисъла на живота с всички негови прояви и промени и разумно ги използува. (51/стр. 12)

Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбере живота, т.е. неговия произход, смисъл и значение.

(51/стр. 17)

Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на Любовта. Наистина само Любовта може да осмисли живота. (51/стр. 36)

За да се справите с противоречията, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на живота.

(51/стр. 60)

Смисълът на живота не е в яденето и пиенето. Те са само условия, които поддържат живота.

(51/стр. 70)

Когато осмисли и разбере земния живот, човек започва да се стреми към вечния. Като цени земния живот, човек ще цени и небесния. (51/стр. 98)

Съмнението е частична проява на явленията в живота, а разумната, съзнателна вяра подразбира пълна проява на живота. Да се домогне човек до пълната проява на живота, това значи да се е домогнал до неговия смисъл. (51/ стр. 103)

Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че животът няма смисъл. Как може да има смисъл живот, в който вярата отсъствува? Живот без вяра, без надежда и без Любов е живот без основа. (51/стр. 110)

За да не обезсмислите живота си, спирайте вниманието си и върху малките светли мисли и чувства. Те са подобни на светлинки, които идат от някой отдалечен параход. Приемайте тия мисли и чувства с радост и вярвайте на тях, защото скоро ще видите големия параход да се приближава към вас. С този параход идат вашите добри приятели, които от години очаквате. (51/стр. 110)

Всички хора говорят за смисъла на живота, но кой може да го разбере? Само здравият човек разбира смисъла на живота, болният не го разбира. Когато здравият стане философ, той поддържа философията на оптимизма. Когато болният стане философ, той поддържа философията на песимизма.

(51/стр. 121)

Има един естествен начин, по който човек може да се освободи от влиянието на своите лоши мисли, чувства и действия. Има един естествен начин, по който човек може да се освободи от влиянието на всички болести. Това е наука! И в тази наука се крие смисълът на живота. (52/стр. 103)

Дето животът расте и се развива, там е неговият смисъл. (52/стр. 137)

Естественият, чистият, светлият живот, който внася хубавото, красивото в живота, това е смисълът. (52/стр. 181)

Кое е най-великото в света, което интересува и ползува хората? Великото, това е Цялото, това е Смисълът. (52/стр. 183)

Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене, те няма да имат абсолютно никакво понятие за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за живота и за смисъла му. (52/стр. 205)

Много от съвременните хора имат лични разбирания за живота. Всичките им действия са насочени към придобиване на лични блага. Казвам: В света лично благо не съществува и не може да се постигне. То съществува временно само, но не и постоянно. Смисълът на живота не е в личното благо. Който живее за своето лично благо, той сам се обезличава. (52/стр. 210)

Слушате ли гласа на Истината, вие ще се доберете до правата философия, до истинската наука. Тя ще ви разкрие вътрешния смисъл на живота.

(52/стр. 215)

Който не разбира смисъла на живота, той ще се възгордее, ще мисли, че много знае. Знанието е, върху което добрите работят, невежият не може да работи. (52/стр. 221)

Ако ти не познаваш жената – Любовта, за теб Любовта ще бъде чужда през всичките векове, нищо не е в състояние да отвори вратата на Любовта. А това е смисълът на живота. (52/стр. 239)

Ние сме тук, в тази Божествена школа, за да се учим да разбираме дълбокия смисъл на живота. Този дълбок смисъл няма да се разбере само от една сказка. Човек само с едно ядене не израства. Човек с една дума не става добър. (52/стр. 265)

Да живееш, да ходиш по земята, да гледаш небето, да гледаш звездите, светлината, всичко туй има смисъл. Има смисъл да живееш. (52/стр. 266)

Смисълът, който ние търсим, това е животът. Вън от живота човешката мисъл, човешкото съществувание нямат цвят, нямат израз, нямат стремеж. Най-голямото изкуство е човек да придобие живота… Под думите придобиване на живот се разбира да владееш ония принципи, върху които животът е съграден, и да ги имаш всякога предвид.

(52/стр. 291, 292)

Сега ви пожелавам на вас от смъртта да минете към живота, от омразата към любовта, от глупостта към знанието, от робството към свободата. Това е смисълът. Само по този начин за в бъдеще вие ще си създадете нов живот. (52/стр. 316)

Човек, който иска да бъде млад, всичко хубаво да посява в себе си, а пък старият трябва да има плодове – тогава животът има смисъл. (53/стр. 207)

Някой седне и мисли как да стане богат. Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани. Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там. Без смисъл остава животът, където и да ходиш. (53/стр. 283, 284)

Когато топлината, Любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност. Някой път сърцето му се вкочанясало и той не намира никакъв смисъл в живота. Щом влезе Любовта, веднага се размрази сърцето, започват да се развиват семената, да цъфтят цветята. И човек казва: „Животът има смисъл!“ (53/стр. 434)

Всяко число представя известна идея. Следователно ако не можете да превръщате идеите си в числа и числата в идеи, вие не можете да разберете смисъла на живота. (54/стр. 20)

Отрицателните прояви – безверието, омразата, злото дойдоха впоследствие. Те са резултат на неразбиране на вътрешния смисъл на живота.

(54/стр. 34)

Условията са добри за онзи, който разбира смисъла на страданията и ги използува. Той страда, без да губи вярата си и смисъла в живота. (54/стр. 74)

Всички хора, които са изгубили смисъла на живота, са в кладенец. – Как ще излязат оттам? – Като бъдат благодарни и признателни. По този начин те ще привлекат вниманието на възвишените същества, които ще дойдат да им помогнат. (54/стр. 198)

Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота.

(55/стр. 28)

Най-великото е молитвата, тя ни свързва с Бога, с туй вечното вътре в себе си, което ни дава смисъла. (55/стр. 56)

Музиката сама по себе си е едно средство да премахне оная меланхолия, когато хората казват: „Животът няма смисъл.“ (55/стр. 59)

Сега съвременните хора имат особени понятия за морала, особени разбирания и трябва да минат хиляди години, за да може да разберат вътрешния смисъл на живота. (55/стр. 61)

Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не… Наместо лъжата ние ще внесем Истината; наместо отрицателното ние ще търсим положителното в нещата. (55/стр. 152)

Който познава Бога на Любовта, той оживява и за него животът добива пълен смисъл. (55/стр. 244)

Ако съвременните хора разбираха дълбокия смисъл на живота, тогава нямаше защо да бъдат праведни; тогава нямаше да се говори нито за Правда, нито за вяра. Животът щеше да тече и да се развива правилно. (56/стр. 3)

Десет години непреривно човек трябва да се моли и като си ляга, и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка с Бога и започне да работи според законите на Любовта. Това аз наричам здрава, положителна наука – наука на опитите. Аз не ви залъгвам, но ви говоря за наука, която днес вече започва да се открива и на млади, и на стари. Придобиете ли тази наука, животът вече има смисъл и в най-малките си прояви. (56/стр. 80)

Гладни няма да стоите, но смисълът на живота не е в яденето и пиенето. От вас се иска разумност да реформирате правилно сегашния си живот.

(57/стр. 36)

Ако мислите, че в науката ще намерите смисъла на вашия живот, вие сте на крив път. Друг е въпросът, ако употребите науката като средство за развитието на вашия ум. Тогава сте на прав път. (57/стр. 37)

Думите на Христа: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.“ Това означава: Ако не възприемете в себе си Духа и Словото, няма да разберете вътрешния смисъл на живота. (57/стр. 80)

Без щастие животът представя редица разочарования, мъчнотии и страдания. Без щастие животът няма смисъл. (57/стр. 94)

Онези, които са изгубили смисъла на живота, нека всяка сутрин като изгрява слънцето, да отиват да го посрещат. Наблюдавайте изгрева на слънцето в продължение на един месец и вижте тогава какво ще почувствувате. Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултата – в това ще намерите смисъла на живота.

(58/стр. 17)

Така че когато животът е осмислен, той никога не омръзва. (58/стр. 77)

…У човек, който иска да наблюдава живота, сянката трябва да бъде навънка. Ще ме попитате: – Защо трябва да е така? – Ако сянката е вътре във вашия живот, вие няма да разберете смисъла му.

(58/стр. 82)

Хора, които не изискват от живота нищо особено, може да живеят с тази идея за частната собственост, но хора, които искат да разрешат тайните на природата, да проучат своето съществуване и смисъла на живота, за тях частната собственост е голяма спънка, голямо зло. (58/стр. 92)

Има нещо много по-високо… а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъла на живота.

(58/стр. 107)

Когато у вас се заражда известна хармония, също трябва да се яви една пъпчица, една точица и вие виждате вашите идеали в центъра и казвате, че сега животът има смисъл. Казвам: Сега вашият живот е станал бременен с една идея. (58/стр. 113)

При сегашните разбирания на хората страданието е най-великият учител; то е Божествен процес, който отваря очите на хората. Без страдания животът няма смисъл. (59/стр. 99)

Ако човек разбере страданията, той ще разбере и смисъла на живота. (59/стр. 100)

Всеки за себе си индивидуално ще разреши следните важни въпроси: ще живеете или ще умрете, богати ли ще бъдете или сиромаси, умни ли ще бъдете или прости. Разрешите ли тези въпроси, ще намерите и смисъла на живота. (59/стр. 141)

И тъй, докато даваме, нашият живот има смисъл. (59/стр. 149)

Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл.

(59/ стр. 175)

Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен. (59/стр. 175)

Любовта е единствената светлина, с която разполагаме, за да познаем живите същества, с които сме заобиколени. Да познаваш една душа, това значи да придобиеш нов смисъл в живота.

(59/ стр. 237, 238)

Каже ли някой, че със смъртта всичко свършва, той е физическо същество само, в него няма нищо духовно. Каже ли някой, че като остарее, животът изгубва смисъла си, и той е физическо същество.

(59/ стр. 282)

Чрез Любовта, Мъдростта и Истината ще се дойде до вътрешния смисъл на живота. (59/стр. 305)

Няма по-велико нещо за човека от това да живее в мир и съгласие с Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога. Това значи да разбереш смисъла на живота и пред тебе да се разкрие цялото Битие, да чуеш музиката и пеенето на небето, да разбереш хармонията на душата. (61/стр. 130)

Изгубиш смисъла на живота, не искаш да работиш, не ти се живее. В този случай природата иде на помощ. Ще ти прати такова голямо страдание, че в тебе ще се яви желание да работиш, да живееш, за да се справиш със страданието. (61/стр. 138)

Ти ще изпиташ голяма вътрешна радост, че си намерил своя Учител. Той ще ти говори за новия живот, за неговия вътрешен смисъл. Който е намерил своя Учител, той е познал радостта и смисъла на живота. (61/стр. 177)

Като влезете в духовния свят, ще разберете смисъла на живота и смъртта, на мъчението и страданието. (62/стр. 26)

Само онзи може да цъфне, който си е задал за цел да намери смисъла на великия живот. Велик подтик се крие в разцъфтяването. (62/стр. 73)

Време е вече да си служите с новата светлина на съзнанието. У някои свещицата е запалена вече и свети. Без тази светлина не може да разберете величието на живота, неговия смисъл, както и сегашните ви отношения и връзки към миналия и бъдещия живот. (62/стр. 112)

– Кое ядене е най-важно? – Това, което ядеш в настоящия момент. То струва повече от миналия хубав хляб и от бъдещия богат обяд. Миналото принадлежи на човека, бъдещето принадлежи на ангелите, а настоящето – на Бога… Аз съм доволен от настоящето, макар и да е само едно парче хляб. В настоящето е смисълът и философията на живота.

(62/стр. 163)

Отрицателните прояви и злото не представят смисъла на живота. Затова стремете се към доброто. (63/стр. 142)

Ако животът не е в състояние да изправи погрешките на хората, да превърне злото в добро и въглена в диамант, сам по себе си той няма смисъл.

(63/стр. 170)

Ставате ли от сън или лягате да спите, знайте, че животът има смисъл, защото всичко е изпълнено с Божието присъствие. (63/стр. 232, 233)

Според крайните материалисти животът няма смисъл, а предназначението на науката е да подобри живота на хората. Според идеалистите смисълът на живота се заключава в усъвършенствуването на човешката душа, а на науката – в познаването на Бога. Обаче само онзи, който е дошъл до крайния предел на живота, може да говори за неговия абсолютен смисъл. Той започва да цъфти и се радва на първия плод, който придобива. Кой е първият плод? Любовта. (63/стр. 257)

Изпитанията имат предвид да калят човека, да го заставят да учи, да работи, да разбере дълбокия смисъл на живота. (63/стр. 97)

Вън от Истината животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. (63/стр. 121)

Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите. За да не стане това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на живота. (63/стр. 121)

Къде е истината по въпроса за смисъла на живота? Не е въпрос да се обезсърчава човек, но важно е, че всички хора не мислят еднакво за живота. Едни отричат смисъла на живота, други го приемат. Да поддържа човек мисълта, че животът е безсмислен, това показва, че някога животът имал смисъл за него. Значи животът в своята същина има смисъл, но малцина го виждат. Като са обезсмислили своя личен живот, те са обезсмислили и великия живот. В това седи погрешката. Щом осмислят своя живот, ще осмислят и великия живот. (64/стр. 12)

Без светлина, без слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор без никакъв слънчев лъч и прекарайте там десетина дена да видите как ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината. Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля. Следователно ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си да влизат слънчевите лъчи да го осветяват. (64/стр. 246)

Когато животът се обезсмисли, свържете се с добрите хора. От тях ще потече топлина, която ще ви ободри. (64/стр. 314)

Смисълът на живота не седи нито в идеализма, нито в материализма. Не е достатъчно само човек да има някакви идеи, но той трябва да разбира тези идеи и да ги прилага в живота си. (65/стр. 60, 61)

За кого работи човек? За своя жив идеал. Без този идеал животът му няма смисъл. (65/стр. 149)

Като разбере смисъла на целокупния живот, той ще се свърже с души, по-напреднали от него, между които ще има учени, богати и силни хора. (66/стр. 9)

Ако държите в ума си първата точка, т.е. Първичното съзнание, че Бог царува навсякъде и изпълва цялата вселена, вие сте намерили смисъла на живота. (66/стр. 107)

Как ще познаете живота? – Като се обезсмисли и после – отново осмисли. (66/стр. 131)

Смисълът на живота може да се разбере само при дълбоко вътрешно вглеждане в нещата.

(66/стр. 140, 141)

Сега като имате свободно време, прочетете сами цялата глава на Евангелието, от което взех само стиха „Остани с нас!“ В нея има много недоизказани работи, върху които вие сами трябва да мислите. Когато цъфнете, вие сами ще дойдете до ред Божествени мисли, които ще определят какъв е великият смисъл на живота. Така само ще разберете защо сте дошли на земята и какво можете да постигнете. (66/стр. 175)

И тъй, за да придобият живота, хората трябва да имат стимул. Това, което стимулира човека да намери смисъла на живота, е Любовта. Оттук казваме: Разумът, това е форма; животът, това е съдържание; а Любовта, това е смисълът. И ако човек не е придобил този вътрешен смисъл, т.е. Любовта, той не може да извади необходимите елементи от живота и да ги тури на работа. (67/стр. 84)

Разумност, живот и Любов – това са трите елемента, без които животът няма смисъл. (67/стр. 99)

Кроткият разбира живота в неговата пълнота и смисъл. (67/стр. 132)

Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота.

(68/стр. 118, 119)

Който веднъж само е зърнал лицето на Бога, той е придобил безсмъртието, той е разбрал смисъла на живота. (68/стр. 159)

Не да бъде човек религиозен, но с религията той трябва да разреши нещо. Какво трябва да разреши? Вътрешния смисъл на живота. (68/стр. 163)

Задачата на човека е да учи и да прилага наученото, да разбере смисъла на живота и предназначението си като човек. (69/стр. 33, 34)

Често хората се запитват има ли смисъл животът. Животът има смисъл за онези, които го разбират. Разбраният живот е радост, неразбраният – скръб и страдание, а зле-приложеният – мъчение.

(69/стр. 284)

Докато човек гледа на света само като на външна проява, всякога ще се натъква на противоречия. Той ще се намира в положението на слепородения: ще чува, без да вижда… Обаче като се отворят очите му, той ще разбере вътрешния смисъл на живота и ще види, че светът е разумно създаден.

(70/стр. 258, 259)

Не казвайте, че животът няма смисъл. Животът има велик смисъл. Ако изгубиш този смисъл, естествено ще изпаднеш в състояние и себе си да не познаваш. (71/стр. 52)

Като минете привидните положения в живота, тогава ще разберете неговия дълбок вътрешен смисъл. (71/стр. 179, 180)

Някой е недоволен, че е жена, а друг – че е мъж. Не се смущавайте от външната форма. Чрез формата на жена или мъж, на бакалин, съдия или проповедник ти ще разбереш смисъла на живота.

(71/стр. 180)

Всеки трябва да се интересува от дарбите си и да ги пази. Животът има смисъл, когато се развиват и използуват способностите на човека. (71/стр. 235)

Когато роптаеш, това показва, че не разбираш смисъла на живота, който Бог е създал, и така сам създаваш нещастието си. (72/стр. 97)

Вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота? Какъв е неговият смисъл? – Краят на живота и неговият смисъл са във Вечността. Тя съдържа всичко в себе си. (73/стр. 7)

Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. (73/стр. 28)

6.
СМИСЪЛЪТ НА НЕЩАТА В ЖИВОТА

Търси смисъла на всички явления в природата и живота, за да осмислиш и своя живот. (2/стр. 5)

Не трябва да се влияете от външната форма на нещата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла им. (1/стр. 17)

Само онзи може да разбере вътрешното съдържание и смисъл на нещата, който се вслушва в себе си, в своя вътрешен глас. Това значи да разбира човек смисъла на нещата. (1/стр. 157)

Истинската философия на живота седи в това да се научи човек да намира смисъл във всички неща.

(4/стр. 73)

Всяко нещо има свой смисъл, своя причина.

(12/стр. 14)

Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата.

(12/стр. 113)

Всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл. (14/стр. 32)

Хората… Те не разбират смисъла на физическото си тяло. Докато е в тялото си, човек зрее и организира силите си. Изгуби ли тялото си, той преждевременно пада от дървото на живота и неорганизиран, недозрял отива в другия свят. (1/стр. 164)

Казват на някого: Не бъди глупав! – Това значи: Бъди умен, не се заблуждавай от външната страна на живота, от опаковката на нещата. Отправи погледа си към вътрешната страна на живота, дето се крие истинското съдържание и смисъл на нещата.

(2/стр. 35)

„Бог е Любов.“ Този стих изразява външния и вътрешния смисъл на понятието Бог. (2/стр. 53)

Физическият свят е външна форма на предмета, той минава през различни промени; духовният свят е съдържанието, а умственият, или Божественият, е смисълът на нещата. Силата им се крие в тяхното съдържание и смисъл, а не във формата. (2/стр. 127)

Какъв смисъл има в яденето? …Дъвкането е свещено само когато служиш на Любовта. (3/11:23)

Всеки ден да усещате, че нещо благородно, възвишено се влива във вашата душа, нещо ново се заражда вътре във вас и вие растете от сила в сила, от любов в любов, от знание в знание, от свобода в свобода. Това е великото, към което онези, които любят Бога, трябва да се стремят. Тогава всичките ви занятия в живота, каквито и да са, ще се осмислят. (3/12:26)

Любовта е, която осмисля нещата. (3/15:13)

Можете ли вие да обясните какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и действуването? Това са все формули, които трябва да се преведат и осмислят. Какво значи яденето? Когато един човек осмисли яденето, той ще разбере основния закон, който е вложен в него. (3/19:15)

Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл, какво нещо е Бог и да не размишляваме като външните хора. Бог няма никаква форма. Единственото нещо, което трябва да знаем за Бога, е че Той съзнателно внася живота. (3/28:8)

Божественият Дух пита: „Ти разбираш ли защо тази къртица рови из земята? Ти разбираш ли защо птиците хвърчат? Ти разбираш ли защо растенията растат? Ти разбираш ли защо е това разногласие и тази хармония в живота?“ Това е великото в живота, което трябва да разбереш и проучиш. Когато вашите сърца се изпълнят с Любов, само тогава ще разберете смисъла, който е скрит в тия неща. (3/29:30)

Можеш ли да виждаш доброто във всички хора, можеш ли да виждаш смисъла на нещата, … ти си при вратата на този велик Божествен живот и Любовта е дошла в тебе. (3/33:9)

Какъв е смисълът на яденето? Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но всъщност не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли.

(7/стр. 194)

Това, което всякога причинява радост и веселие, това, което осмисля нещата във всяко отношение, е Бог. (7/стр. 213, 214)

Да виждаш нещата само физически, това значи да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи да виждаш смисъла на нещата. Обаче човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл. Това значи външно и вътрешно виждане. (10/стр. 5)

Всяко нещо – камък, растение, животно – има свой скрит смисъл и предназначение, но много от тях сте обезценили. Това обезценяване се забелязва не само към растенията и животните, но и към хората. Едни за други те са станали за посмешище, изгубили са първичното си значение и смисъл.

(10/стр. 33)

Днес на хората се проповядва Божественото учение… Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот, да реши задачите си правилно.

(10/стр. 38)

Какво представят мъчнотиите? Велики уроци. От кого ще получите тези уроци, не е важно: може да ги получите от мъжа си, от брата си или от сестра си, от майка си или от баща си, от дъщеря си или от сина си; може да ги получите от обществото, от народа си и т.н. Важно е да прочетете урока, да разберете смисъла му и да го приложите в живота си. (10/стр. 150)

Всички предмети, които ви обикалят, са сенки на реалността. Ако не разберете смисъла и значението на сенките, не можете да разберете и самата реалност. (10/стр. 150)

Земята е велика Божествена работилница. Тя е място за работа, а не за щастие. Който влезе в тази работилница, трябва да се облече в мъжки или женски дрехи и да изучава дълбокия смисъл на това, което е вложено в неговата къща – в собственото му тяло. (10/стр. 168)

Чрез ръкуване човек може да изпрати своите добри мисли и желания към вас, своето благословение, което ще носите в себе си седмици и месеци. Това ръкуване има смисъл. (10/стр. 193)

Материалният свят има отношение към формите на нещата, а духовният и Божественият разглеждат тяхното съдържание и смисъл. (10/стр. 339)

Какъв смисъл има една придобивка, която постоянно се губи? Придобивката има само тогава смисъл, когато можеш разумно да използуваш спечеленото, без да го загубваш. (11/стр. 9)

Като срещнеш един брат или една сестра, намери у тях по една добра черта. Не гледай какви са очите им, какъв е носът им, каква е устата им, но потърси една добра черта. Намериш ли една добра черта, ти си намерил доброто и в себе си и вашата среща има смисъл. Не намериш ли поне една добра черта, вашата среща няма смисъл. (11/стр. 12)

И като съвършен, човек пак ще яде, само че той ще осмисли този процес и ще може правилно да го използува. Човек трябва да разбира дълбокия смисъл на яденето. Днес под ядене хората разбират главно дъвкане, да дъвчеш храната си… По-важна работа от яденето няма… Чрез храната човек приема истинския живот в себе си. Хлябът, който приема човек с благодарност, със съзнание, като някакво благо, ще го направи щастлив. Хлябът ще научи човека как да живее, как да обича. (12/стр. 10)

Мъдрият поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупавият ги разхвърля и обезсмисля.

(12/стр. 59)

Представете си, че пред вас седи отворена книгата на Мъдростта и цели десет години вие я държите непречистена, потънала в прах. Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея. Следователно необикновената книга на Мъдростта ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени. Тази е причината, поради която красивото, възвишеното, което е написано в съзнанието на човека, изгубва смисъл. При това положение човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден дойде до пълно отчаяние… Едно е вярното: има нещо красиво, написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва. (12/стр. 123)

Светият човек е всякога млад. Добрият и свет човек никога не остарява. Защо? Защото той никога не губи смисъла на нещата. (13/стр. 138)

…Истинското знание осмисля нещата.

(13/стр. 209)

Ако човек отиде на небето и живее със същите противоречия, с които живял и на земята, нищо не е постигнал. Като се намери в това положение, той ще пожелае отново да слезе на земята. Щом слезе на земята, ще започне да мечтае за небето. И така той ще се качва и слиза, без да разбере смисъла на слизането и на качването като неизбежни процеси в човешкия живот. Обаче слизането и качването имат смисъл, ако човек придобие Истината. Щом придобие Истината, той може вече да изправи погрешките на миналото си, да се ползува от настоящето и да гради своето бъдеще. (13/стр. 256)

Обичта осмисля нещата. Без нея човек живее в света на илюзиите. (154/стр. 18)

Като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. (14/стр. 33)

Съзнанието на хората трябва да се очисти, да стане чисто и гладко като водната повърхност, да отразява и пречупва правилно светлите мисли и чувства, които идат от пространството. Когато отражението на Божествената светлина става правилно в човешкото съзнание, само тогава човек вижда красотата и смисъла на света. (14/стр. 362, 363)

Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи. Не стане ли проводник на Божественото, само по себе си знанието се обезсмисля. (15/стр. 61)

Няма по-голяма привилегия за човека от това да бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им. Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях. В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага. Може ли да се справя с мъчнотиите си разумно, човек се ползува и от благата им. Обаче ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използува благата, които се крият в тях. (15/стр. 62, 63)

Когато нещата се приемат с ума, сърцето и волята, те се осмислят. (16/стр. 85)

Кое дава радост на човека? Парите ли? Не. В ума на майката седи нейното малко дете, което ѝ създава радост. В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича. В ума на бащата седи неговият син, когото той обича. В ума на свещеника седи някой от неговите пасоми, когото той обърнал към Бога. Всеки човек има поне една душа, която обича. И тогава всички неща придобиват смисъл по причина на това, което човек обича. (17/стр. 133, 134)

Богатството има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето богатство на всички. (17/стр. 143)

Ако живеете с Любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл. (17/стр. 164)

Докато човек вярва в Бога, всички неща са ценни за него, всички неща добиват смисъл. Щом престане да вярва в Бога, всички неща се обезценяват, постепенно започват да губят смисъл. (19/стр. 41)

Формата на нещата е човешкото, съдържанието е духовното, а смисълът – Божественото. Смисълът на нещата свързва формата, съдържанието и смисъла. (19/стр. 143)

Всяко нещо, което няма смисъл, опорочава и разваля нещата. Смисълът обновява нещата. Божественото осмисля нещата, прави ги свежи, чисти – обновява ги. (19/стр. 143)

Ако разбирате дълбокия смисъл на нещата, ще видите, че погрешките на хората са благословение за вас. (22/стр. 90)

За да разбираш смисъла на нещата, трябва да имаш възвишен ум и благородно сърце. (25/стр. 101)

Христос казва, че трябва да се съблечеш от всички човешки вярвания и постановления, да оставиш всичко настрана и да влезеш в скришната си стаичка – в своята девствена душа. Там ще разбереш дълбокия смисъл на нещата: защо живееш и защо трябва да се молиш. (25/стр. 129)

Великият идеал включва всички науки и занаяти. Той ги освещава и осмисля. (26/стр. 20)

Като ученици, у вас трябва да се събуди желание да разбирате живота. Щом разберете живота, тогава и науката, и изкуствата се осмислят. (26/стр. 209)

Бъдещият живот, в който ще влезете, астрологически коренно ще се различава от сегашния. В този живот вече вие ще намерите смисъла на нещата.

(26/стр. 288)

Обаче каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят радостите, а ще искат да се освободят от скърбите. Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях. (29/стр. 70)

И тъй мировата Любов ще ни тури във връзка с живота да разбираме смисъла на всичко – на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек. (31/стр. 18)

Разумният човек осмисля всички явления.

(32/стр. 186)

Смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. (33/стр. 69)

И тъй, желанието на вашите напреднали братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влезете във връзка с нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисъл на всички явления в цялата природа. И тогава дето и да минете, всяко място ще бъде живо за вас. (33/стр. 91)

Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувствува и действува чрез нас. Това наричаме ние вдъхновение. (33/стр. 93)

Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача всички учения остават безпредметни. Постигне ли това нещо, човек става господар на условията. Той се радва на опитността, която е придобил. Той се радва, че е разбрал смисъла на познаването. (33/стр. 110)

Днес всички хора се оплакват от страданията си, защото не разбират техния смисъл. Те не знаят, че в страданията се крият блага, каквито другаде мъчно могат да се намерят. За да извлече благата, които се съдържат в страданията, човек трябва да бъде маг.

(37/стр. 272)

Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа. Слънцето осмисля нещата. (37/стр. 260)

Да бъде човек герой, това подразбира да понася всичко с Любов. Любовта е сила, която осмисля нещата. (37/стр. 273)

За да се свърже с Божественото в храната, човек трябва да яде всичко с благодарност и Любов. В това се крие философията на храненето. Който е могъл само един път в живота си да яде с Любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето.

(38/стр. 68)

Научете се да превеждате нещата, да ги осмисляте. Иначе животът става безсмислен и безсъдържателен. (38/стр. 146)

Като стане сутрин и като види изгряващото слънце, като усети неговата благотворна топлина, като види около себе си цветя, птички, животни, хора, той трябва да се изпълни с благодарност към всичко живо. Може ли да благодари по този начин, всичко в живота му ще се осмисли, от най-малкото до най-голямото. Нещата се осмислят само когато Любовта и благодарността взимат участие в живота. Там, дето Любовта и благодарността не взимат участие, нещата се обезсмислят. (38/стр. 151)

Какъв е смисълът на изпитанията? Чрез изпитанията човек познава себе си. Така се изпитват убежденията, вярата, любовта му. (39/стр. 312)

И тъй, да се примири човек, това значи да приема всичко с Любов и да дава всичко с Любов. Каквото учи той, трябва да го изучава с Любов. Вън от Любовта нещата губят своя смисъл. (40/стр. 164)

Адът е мястото, дето човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. (40/стр. 189)

Колкото малка да е новата идея, щом човек я приеме в себе си, тя започва да расте и да се увеличава. Не гледа ли на живота по този начин, човек се намира пред пълно обезсмисляне на нещата.

(41/стр. 17)

И тъй, смисълът на нещата не седи в тяхната външна страна, но в онова, което той вътрешно придобива. (42/стр. 13)

Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави. Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени.

(42/стр. 240)

Човек трябва да разбира смисъла на нещата, за да ги постави на местата им. Като не ги разбират, хората постоянно се оплакват. Щом ги сполети някакво нещастие или страдание, те казват, че не им се живее вече, че им е дотегнало да страдат. Който се оплаква от страданията, той не е разбрал техния смисъл, той не е изучил съдържанието им. Във всяко страдание, във всяко чувство, във всяка мисъл е вложен известен капитал, който човек трябва да използува за градиво на своя живот. (42/стр. 301, 302)

Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее. (42/стр. 401)

Та нещата имат смисъл само когато човек може да ги разбере. Защо ви е Любовта, която не можете да разберете? Защо ви е Мъдростта, която не можете да разберете. Защо ви е Истината, ако не можете да я разберете. (53/стр. 214)

Всички религии на земята без възкресението нямат смисъл. Съвременната вяра има смисъл, доколкото възкресението, или новият Божествен живот на безсмъртието, ще може да се реализира.

(53/стр. 442)

Питам: Какво означават трите пръста, които взимат участие в кръстенето? Палецът показва, че разумното начало в човека трябва да вземе участие в служене на Бога. Впрегнете ли палеца на работа, разумното в човека, човек се събужда. С втория пръст се събужда сърцето на човека, а с третия пръст се събужда Божественото, което трябва да се постави за основа на целия живот. Разбере ли човек кръстенето по този начин, само тогава то има смисъл; иначе колкото и да се кръсти човек, нищо не се постига. (56/стр. 76, 77)

Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот? Какъв е смисълът на семейството? Да възпита добри граждани. Какъв е смисълът на църквата? Да изкара честни и любящи пасоми. (57/стр. 187)

Всяко нещо в природата има предназначение и смисъл. (57/стр. 237)

Денят има смисъл за вас, защото Господ ще ви проговори. (57/стр. 238, 239)

Ще кажете: – Какъв смисъл има тази пирамида? – Тя има много голям смисъл, защото е емблема на съвременния човек и във всичките ѝ размери и мерки са определени всички събития, които са станали и трябва да станат в бъдеще. (58/стр. 111)

Велика мъдрост е да разберете смисъла на отхвърления камък. Камъкът означава неизменното, постоянното, непроменчивото. Ние принадлежим на известна църква, а отхвърляме принципите на природата, но трябва да знаем, че нашите философии ще изчезнат, а ще останат неизменни принципите на природата. (58/стр. 117)

Докато не се освободите от вашите дългове, не можете да разберете Словото Божие в дълбокия му смисъл. (58/стр. 143)

Хората в този свят не могат да разберат смисъла на съботата. Това е денят, в който да знаеш как да промениш настроението на ума, на сърцето си, да промениш настроението на душата си и на духа си. (58/стр. 214)

Човек трябва да вярва в Бога, защото Той е неговата мозъчна система. Той е главата на неговия живот. Човек трябва да вярва в ангелите, защото те са дробовете на неговия живот. Човек трябва да вярва и в хората, защото те са неговата стомашна система. При това положение всичко придобива смисъл.

(59/ стр. 197)

Какъв е смисълът на скръбта? Скръбта, страданията са отрицателни прояви, по които може да се намери истинският живот. (59/стр. 236)

Казвам: Между явленията в природата и в живота има известни съотношения. Ето защо необходимо е човек да знае и да разбира смисъла на природните явления и закони. За пример, когато разглеждам въртенето на земята около слънцето, казвам: както земята се върти около слънцето, така и аз ще се въртя около моето слънце. (59/стр. 277)

Всеки трябва да знае, че красотата и смисълът на постиженията седи повече в приготовленията за тях, отколкото в самите постижения. (59/ стр. 313)

Лицето на човека изразява видимата страна на Любовта. Главата на човека показва Мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него.

(60/стр. 287)

Не е въпрос да се махнат страданията, но да се осмислят. (61/стр. 5)

Всички препятствия, всички външни и вътрешни страдания имат дълбок смисъл. Има едно същество у нас, което разбира нещата в тяхната реалност. Който разбира смисъла на страданията, той може разумно да ги използува. (61/стр. 85)

Чрез разума проникваш във вътрешния смисъл на нещата. Значи чрез разума ти възприемаш всичко и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Който вижда нещата и по трите начина, той не може да има погрешни схващания за предметите и явленията. Той разбира нещата по същина. (61/стр. 132)

Защо не гледате и на малките неща като на важни? И най-малките неща в света имат смисъл.

(61/стр. 156)

Докато не разбереш смисъла на страданието, всякога ще бъдеш недоволен; щом го разбереш, ще бъдеш доволен. Ако страданието те посети, ще кажеш: Благодаря, че ме посети. Какво ми носиш?

(62/стр. 27)

– Как можем да намерим пътя на спасението? – Като разберете смисъла на страданието. (62/стр. 28)

„Царството Божие се благовествува и всеки се нуди да влезе в него.“ Това значи: ние трябва да се стремим да разберем смисъла на онова, което Бог е създал, и да приемем Божествените мисли.

(62/стр. 31)

Любовта ражда живота. Стремете се тогава към Любовта, за да придобиете живота, който осмисля нещата. (63/стр. 146, 147)

Като говорим за ограниченията, имаме предвид разумния човек, който лесно се справя с тях. Той разбира смисъла и важността на нещата и знае кога трябва сам да се ограничава и кога не. (63/стр. 174)

Който не разбира дълбокия смисъл на смирението, не иска да бъде смирен. Защо? Той мисли, че като смирен трябва да се подчинява на всички и кой как мине край него, ще го тъпче. Това е неразбиране на живота. Всъщност истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче. (63/стр. 254, 255)

Като не разбира вътрешния смисъл на нещата, човек изпада в противоречия и недоволство и сам не може да си помогне. (63/стр. 264)

Идеите имат смисъл само когато се прилагат в живота. (63/стр. 235)

Ще си послужа със стиха, който апостол Павел е казал: „Любовта е плод на Духа.“ Любовта е формата. Животът е обяснение, т.е. съдържание, на тази форма. Духът е смисълът. Той осмисля нещата.

(63/стр. 243, 244)

Като преяждал много пъти, човек обезсмислил процеса на яденето в природата. Като гладувал дълго време, човек разбрал смисъла на яденето и казва, че няма по-велик процес в природата от храненето. Велик смисъл е вложила природата в храненето, но когато точно се спазва количеството храна, което тя е определила за всяко живо същество. (64/стр. 12, 13)

Ако човек не може да разбере смисъла на храненето, на дишането и на мисленето, животът сам по себе си ще остане неразбран. (64/стр. 229)

Ако при започване на някоя работа духа силен вятър или слънце грее, помислете какво означава вятърът или слънцето и във връзка с това какъв ще бъде краят на работата ви. Природата говори на разумните същества чрез символи, които те трябва да превеждат правилно, да намерят скрития смисъл в тях. (64/стр. 267, 268)

Разумност се иска от човека. Разумността осмисля нещата. (65/стр. 196)

Великите хора разбират смисъла и значението на противоречията. В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения.

(65/стр. 227, 228)

Който живее разумно, той ще разбере вътрешния смисъл на нещата. (67/стр. 21)

Днес и на млади, и на стари се говори, но който от тях приложи, той ще разбере смисъла на това, което им се проповядва. (67/стр. 63)

Христос казва: „Огън дойдох да запаля.“ Под думата огън Христос разбирал огъня на безсмъртието, който трябва да се запали във всяка душа. Който не разбира смисъла на този огън, той ще се уплаши. В огъня на безсмъртието нечистото изгаря, а чистото остава. (67/стр. 67)

Съвременните хора са изгубили смисъла на движенията, вследствие на което не могат правилно да ги използуват… За да разберете смисъла на движенията и да се ползувате от тях, правете наблюдения как се отразяват различните движения върху психиката ви или върху състоянията ви… Движенията имат своя дълбок вътрешен смисъл, заради което трябва съзнателно да се изучават. (67/стр. 160)

Връзването и развързването имат дълбок вътрешен смисъл. Да завързваш, това значи да завързваш връзките на злото. Да развързваш, това значи да развързваш връзките на доброто. (68/стр. 50)

Наистина Божественото осмисля всичко.

(68/стр. 75)

Когато Бог е с нас, всяко нещо има смисъл.

(68/стр. 78)

Единствената работа, с която човек трябва да се занимава, това е Любовта. Защо? Защото Любовта осмисля живота, Любовта осмисля науката, поезията, изкуството. Любовта осмисля всичко. (68/стр. 168)

Човек се нуждае не само от материална граматика, но и от духовна да разбира вътрешния смисъл на нещата. Само така той се свързва с Бога и с възвишения свят. (70/стр. 45)

И тъй, спрете вниманието си върху вътрешния смисъл на нещата, а не само върху тяхната външност. (70/стр. 76)

Значи смисълът на нещата не е само в тяхното възприемане, но и в прилагането им. (70/стр. 77)

Мъчнотиите в живота имат смисъл дотолкова, доколкото поставят човека при условия да мисли, да търси начин да се повдигне. (71/стр. 307)

Като ученици на велика школа, вие трябва да изучавате езика на природата, с който си служат всички истински учени, адепти и светии. Този език осмисля нещата. (72/стр. 84)

Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят. Щом те се осмислят, и животът на човека се осмисля. Той трябва да знае защо яде и защо пие. (73/стр. 44)

Не е достатъчно човек само да разбира смисъла на нещата, но да прилага този смисъл в живота си.

(73/стр. 235)

Материята представя външната страна на нещата. Силата представя съдържанието на нещата, а Бог представя смисъла на нещата. (73/стр. 237)

7.
ЗАЩО ЧОВЕК Е ДОШЪЛ НА ЗЕМЯТА

Човек е дошъл на земята да учи, да придобива опитности. Като страда и като се радва, той решава задачите на своя живот. (15/стр. 144)

Съвременните хора не са дошли на земята да се спасяват, но да работят… Дошли сме на земята да бъдем съработници на Бога, да работим за онази велика идея, за която Бог ни е призовал. (16/стр. 46)

Човек е дошъл на земята, облякъл се в плът и се пита защо е дошъл. Той е дошъл, за да се изучава.

(16/стр. 84)

Питате: – Защо сме дошли на земята? – Да служите, да научите закона на Любовта. (16/стр. 231)

Човек не е пратен на земята за радости, човек не е пратен на земята за щастие, човек не е пратен на земята за блаженство, човек не е пратен на земята за богатство, човек не е пратен на земята за слава, човек не е пратен на земята за сила – той е пратен да научи пътя Господен, той е пратен на земята да научи закона на служенето, закона на смирението, той е пратен на земята да научи онова истинско знание на вечността, което ще му служи за съграждането на неговия бъдещ безсмъртен живот. Туй е великият закон, туй е великият идеал!

(11/стр. 157, 158)

Онзи човек, който живее за народа си или за обществото, или за дома си, или за жена си, или за децата си, или за себе си, както и онзи човек, който живее за човечеството, той не е разбрал смисъла на живота. Ние не сме пратени на земята да живеем за себе си, ние не сме пратени на земята да живеем за дома си, ние не сме пратени на земята да живеем за народа си, ние не сме пратени на земята да живеем за човечеството – ние сме пратени на земята да изявим Божествения живот. Този живот включва в себе си всичко. Можем ли да изявим Божествения Дух, всичко друго се включва в Него. Не можем ли да изявим този живот, всичко друго е пропаднало.

(11/стр. 158)

Знайте, че Божественото колело постоянно се върти, следва своя път и за никого няма да спре. Всички трябва да бъдете готови навреме да се качите на колелото. Затова именно сте дошли на земята като във велико училище. Като свършите училището, ще се върнете при Бога да държите изпитите си. Там ще проверят дали сте научили законите на доброто и на злото, на любовта и на омразата, на истината и на лъжата. (1/стр. 37, 38)

Какъв е планът, който Бог е определил за човека? Той го изпратил на земята да работи с ума, сърцето, душата и духа си и да се развива. (10/стр. 83)

Всеки човек трябва да знае, че е дошъл на земята да служи с Любов на Бога, на своите ближни и на себе си. (10/стр. 165)

Човек е дошъл на земята да изпълнява Божията Воля, а не да служи на нисшия принцип. (10/стр. 170)

Разкаянието е нагласяване на душата според тоновете на Божествената хармония. Затова именно са дошли хората на земята. Като се тонират във великата работилница – земята, те ще се върнат отново на небето. (10/стр. 175, 176)

– Големи нещастия и страдания имаме. – Човек е дошъл на земята да учи. Той учи чрез радостите и страданията. Те са неизбежни. (10/стр. 215)

Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. (10/стр. 216)

Човек е дошъл на земята с велика мисия, която трябва да изпълни. Всеки човек изразява една Божествена мисъл, изпратена на земята да принесе своето благословение и да се върне пак при Бога.

(10/стр. 239)

Съвременният човек е дошъл на земята да реши една важна задача. Каква е тази задача? Да научи закона за подмладяването. Да се подмлади човек, това значи да измени своето естество. Да измени човек естеството си, това значи да мине от световното към вечното, към Божественото. (13/стр. 40)

На всеки човек като на химик е дадено известно количество материя, която той трябва да пречисти и обработи. Когато пречисти и обработи материята, която му е дадена, само тогава човек може да мисли, чувствува и действува правилно. Тъй щото запитате ли се какво трябва да правите на земята, ще си отговорите: Аз съм дошъл на земята да пречистя и обработя известно количество материя, т.е. да я организирам. (13/стр. 46)

Казано е обаче, че човек е създаден по образ и подобие Божие… От хиляди години насам човек се е отклонил от този образ, оцапал го е, поради което не познава нито себе си, нито ближния си, нито Бога. Днес той иде на земята с определена задача да изчисти този образ и така да се яви при своя Създател. (13/стр. 263)

Сега ние сме дошли в света да познаем Бога, да познаем Любовта. Всички хора трябва да се проникнат от тази мисъл. (13/стр. 301)

Сегашните хора са дошли на земята, великия университет, да се подготвят за влизането си в широк, обширен свят. (13/стр. 309)

Човек трябва да се издигне над животинското в себе си, да се самовъзпитава. Той е дошъл на земята именно затова да се освободи от животинското начало. (13/стр. 386)

Някои искат да знаят какво е мислил Бог, като създавал човека. Те искат да знаят каква е била целта Му, за да създаде света и живите същества. Това не ме интересува. Аз искам да зная защо съм дошъл на земята и какво се иска от мене. Щом си задам този въпрос, веднага си отговарям: Аз съм дошъл на земята да възлюбя Онзи, Който ме е създал, и да се интересувам от това, което е направил. (13/стр. 405)

Човешката душа живее на земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се урегулирва от един велик Божествен закон, закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот. И в този смисъл ние трябва да се учим постоянно, да намерим ония условия, при които безсмъртието може да съществува… Безсмъртието заключава в себе си съединение, хармония, смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония. (23/стр. 109)

Вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист (блаженство) – в дремещо състояние. Но сега със своето пробуждане тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивидуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. (23/стр. 188)

– Защо е дошъл човек на земята? – За да научи закона на милосърдието. (25/стр. 49)

Господ не ни е изпратил на земята да ставаме милионери, майки и бащи, свещеници и проповедници. Той ни е изпратил на земята да бъдем ученици на великото Божествено учение, да се научим да живеем правилно. (25/стр. 282, 283)

Само разумните хора могат да оправят света. В този смисъл всички хора са пратени на земята за велика работа. Всеки човек трябва да вземе участие в изправянето на света. (26/стр. 12)

Човек е дошъл на земята да прояви Божията Любов. Като проявява тази Любов, едновременно с това той ще се развива и усъвършенствува.

(26/стр. 238)

…Който разбира този закон, той знае, че не е дошъл на земята за удоволствие, но за работа, да преработи своята материя, която един ден ще даде в услуга на висшите същества. (32/стр. 64)

Човек е дошъл на земята, за да научи всичко, да се усъвършенствува. (32/стр. 209)

Противоречията, на които човек се натъква, имат за цел да го заставят да мисли, да реши въпроса, защо е дошъл на земята. (33/стр. 58)

Човек слиза на земята със строго определена задача, която трябва да реши. За да реши задачата си правилно, човек трябва да държи в ума си нови, прогресивни мисли. (33/стр. 202)

Човек трябва да знае защо е дошъл на земята и защо трябва да живее. Ако мисли, че след като поживее няколко години на земята, трябва да умре и да го заровят, той не е разбрал смисъла на живота.

(33/стр. 214)

Когато някой не знае какво да прави, казвам: Ти трябва да любиш. Затова си дошъл на земята. – Как да любя? – Ще се учиш. – Отде ще уча? – От Бога.

(34/стр. 38)

Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение. Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат. Думата уравновесяване е взета в смисъл на тониране. Значи човек, както и всички останали същества, слизат на земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща.

(34/стр. 44)

Слизането на човека на земята подразбира правилно взимане на основния тон. Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето… Много пъти човек ще слиза на земята, докато вземе правилно основния тон на живота. (34/стр. 44)

Човек е дошъл на земята да се учи, да прави опити, за да се приспособи към Божествения свят. В това отношение земята е опитно училище. Човек трябва да мине през това училище да научи великите уроци на живота. Той не е готов за небето. Тук той ще пада и става, но ще расте, ще се развива.

(34/стр. 110)

Слизането на човека на земята не е нищо друго, освен живот, в който трябва да изправи погрешките си. (34/стр. 284)

Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите.

(35/стр. 19)

Учители и ученици, господари и слуги, проповедници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички са дошли на земята да се учат от противоречията на живота. (35/стр. 19, 20)

Човек е дошъл на земята да изучава реалността и да си служи с нея. (36/стр. 24)

И тъй, човек е дошъл на земята да работи, да примири онези две същества в себе си, които живеят два противоположни живота. Докато те не се примирят, те всякога ще внасят раздвояване на човешкото съзнание и на човешката мисъл. Те ще се примирят само когато се подчинят на Божественото начало в човека. (37/стр. 9, 10)

Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни Волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога. (37/стр. 74, 75)

Който е почувствувал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята. Той казва: Аз дойдох на земята да изпълня Волята Божия. (37/стр. 76)

Сега вие сте дошли на земята да работите, да учите и да съзнавате, че нищо не можете да получите даром. Като работи съзнателно върху себе си, човек може да създаде мощна мисъл, мощни чувства, които да потекат през ума и сърцето му, да го превърнат в извор. (37/стр. 141)

Човек трябва да живее съзнателно, да изработи своето духовно тяло, с което да продължи живота си на онзи свят. Затова именно е дошъл на земята.

(37/стр. 237)

Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на земята, кой го е изпратил. Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли. Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота. (37/стр. 261)

Всеки иска да завладява, да печели последователи. Човек не е дошъл на земята да завладява, но е дошъл да създава правилни отношения с умовете и сърцата …на хората. (38/стр. 60)

Човек е дошъл на земята да се освободи от скръбта и да влезе в радостта. Той е дошъл на земята да се освободи от смъртта и да влезе във вечния живот. (38/стр. 117, 118)

Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие.

(39/стр. 3,4)

Човек е дошъл на земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. (39/стр. 4)

Като страда и като се радва, човек изработва своята права мисъл. Затова именно той е дошъл на земята. (39/стр. 128)

Човек е дошъл на земята да научи и да приложи смирението. (39/стр. 130)

Човек е дошъл на земята да работи, да се учи, да мисли и да чувствува правилно. (39/стр. 227)

Достойнството на човека седи в любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината. Като изяви любовта си към тия велики принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на земята. (39/стр. 227)

Помнете: Човек е дошъл на земята да придобие това, което му липсва. Всеки съзнава, че му липсва нещо, но не знае какво. За да го придобие, той се блъска на една и на друга страна в желанията си. Един иска да придобие богатство, друг – да стане учен, трети – силен и т.н. Обаче малцина разбират, че им е нужно знание да прилагат законите за придобиване на светли мисли, благородни чувства и възвишени постъпки. (40/стр. 69, 70)

Човек е дошъл на земята да придобие именно тези качества – светлина за ума, топлина за сърцето и сила за тялото. За да придобие тези качества, той трябва да служи на Бога, а не на себе си. (42/стр. 212)

Всеки човек трябва да каже като Христа: Дошъл съм на земята да свидетелствувам за Истината. – Само онзи може да свидетелствува за Истината, който се е освободил от недоволството, от съмнението, от омразата – от всичко отрицателно.

(42/стр. 237)

И тъй, правете онова, за което сте изпратени на земята. Вие сте изпратени на земята да се укрепите във вярата си, да придобиете светлина и да се освободите. (42/стр. 387)

Човек е дошъл на земята, за да изучи законите на Божествения свят. (43/стр. 78)

Човек е дошъл на земята да обича. (44/стр. 266)

Човек се е родил в света, за да познае Истината.

(45/стр. 38)

Щом сте дошли на земята, вашата задача е да се изправите, да платите дълговете си, да определите отношенията си към Първата Причина и към природата. (47/стр. 272, 273)

Човек е дошъл на земята с единствената и съществена задача да се научи да мисли право.

(48/стр. 7)

Защо сте дошли на земята? Да разберете, че сте чада Божии, да приемете Неговото знание, да разберете, че Той е добър, чист, всякога мисли право и посочва правия път на всички, които желаят да бъдат като Него. (48/стр. 273)

Вие сте дошли на земята да развивате доброто и красивото, което е вложено във вас. (49/стр. 92)

Като ученици, от вас се иска учене и работа. Вие сте дошли на земята да работите и в работата да бъдете благословени. Работа без учене не може. Работата е опитната страна на ученето. Първо ще учиш, после ще работиш. (49/стр. 211)

Вие не сте дошли на земята да бъдете щастливи. Това отпосле ще дойде. Вие сте дошли тук да развивате своите дарби и способности и чрез тях да свършите някаква работа, колкото и да е малка тя.

(50/стр. 112)

Човек е дошъл на земята да учи, да се свърже с разумния свят, изразен чрез небесните тела, чрез въздуха, водата, животните, растенията, минералите. Чрез тях той изучава природата. (50/стр. 295, 296)

Не мислете, че човек е дошъл на земята да поживее известно време, да спечели пари, да остави завещанието си и да замине за другия свят. Ако човек трябва да се роди, за да умре, жалко нещо е той. Не, човек е дошъл за нещо велико в живота си. Колкото малка да е неговата мисия, тя е велика. Може ли всеки човек да изпълни мисията си както трябва, светът ще се поправи. (51/стр. 74)

Човек е дошъл на земята да учи, да придобива знания, чрез които да познае Любовта, т.е. Бога, да познае ближния си и себе си. (51/стр. 81)

Човек е дошъл на земята да проповядва Истината, да проповядва онова верую, което е написано в душата му, а не свое някакво верую, придобито отвън. (51/стр. 134)

Човек е изпратен на земята да се очисти. Земята е място за чистене. А под думата чистене трябва да разбираме учене. Защото човек, който се учи, той може да се чисти. (53/стр. 270)

И човек трябва да влезе в този Божествен свят, за да може да разбере дълбокия смисъл. Само по този начин той ще разбере защо е слязъл на земята. (55/стр. 44)

Ние сме дошли на земята да се срещнем, да се опознаем със своите приятели. При сегашното развитие на човечеството хората не могат да се срещат и опознават на небето, затова дохождат на земята да създават връзки между душите. (56/стр. 148)

Помнете: Човек е дошъл на земята да слуша гласа на Господа. На небето никой не може да чуе Божия глас. Ако там можеше да се чуе гласът на Бога, никой не би дошъл на земята. Даже и възвишените същества се стремят към земята с единственото желание да чуят тоя глас. Те са готови да страдат, да се мъчат, само да чуят Божия глас. (57/стр. 239)

Ще кажете, че сте дошли на земята да вярвате в Бога. Не, вие сте дошли на земята да изпълните Волята Божия, да се учите, да пораснете, да вземете участие в работата, която Бог работи. Голяма работа е тази! Казвате: – Какво мога да направя аз? – Много можете да направите. (60/стр. 320, 321)

Да видиш Господа, това значи да придобиеш велик вътрешен импулс. Човек е дошъл на земята да познае и да види Бога. (61/стр. 153)

Човек е дошъл на земята за три неща: да работи, да пее и да съзерцава. Докато е на физическия свят, той ще работи, ще заеме положението на работник, в широк смисъл на думата. От физическия свят той ще се качи в духовния, дето ще стане певец. От духовния свят ще се качи още по-горе – в Божествения, дето ще стане мистик, ще съзерцава. Да бъдеш мистик, това значи да се занимаваш с възвишената мисъл. (64/стр. 268)

Знайте, че всеки от вас е дошъл на земята да изпълни някаква мисия. Колкото малка да е, щом я изпълни, тази мисия ще го подигне. За да изпълни мисията си добре, той трябва да дава ход на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство, които минават през него. (65/стр. 174, 175)

Човека… Той е дошъл на земята да живее за себе си, за дома си, за отечеството си, за цялото човечество. Най-после като мине през всички фази на живота, той ще съзнае, че е дошъл на земята да живее за своя Създател. (69/стр. 115)

Човек е дошъл на земята, за да се познае. Всеки трябва да знае защо е роден и какво може да направи. Всеки трябва да се запознае с душата си, т.е. с доброто; после трябва да се запознае със сърцето си – с живота и най-после със своя ум – с мисълта си. (69/стр. 222)

Съвременните хора се запитват каква е задачата на земния живот на човека. Щом е дошъл на земята, задачата на човека е да стане господар на сърцето, на ума и на тялото си; да може правилно да мисли, да чувствува и да постъпва добре. (70/стр. 24)

Ако съзнаваш, че не живееш добре, ще работиш да изправиш живота си и да се подмладиш. Затова си дошъл на земята. (70/стр. 200)

Сега като сте дошли на земята, вие трябва да се запитате защо сте дошли, каква работа ви предстои да свършите. Някой казва, че е дошъл на земята да учи. Това е една трета от Истината. Друг казва, че е дошъл на земята да стане добър. Това е една трета от Истината. Трети казва, че е дошъл на земята да служи на Бога. И това е една трета от Истината.

(73/стр. 236)

8.
ГЛАВНОТО В ЖИВОТА

Целта в живота на човека не е той да бъде добър, но да бъде съвършен. Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен; а да бъде добър, това е средство.

(11/стр. 216)

Смисълът на живота не седи само в това да правим добрини. Някой казва: Човек трябва да бъде добър. – Главната задача в живота не седи в това да бъде човек добър, но да изпълнява Волята Божия.

(17/стр. 76)

Всеки ще разбере, че великата задача на неговия живот е да придобие безсмъртието, да придобие вечния живот. (12/стр. 92)

И вие, като ученици, главната цел, която сега имате в живота, е да станете господари на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля. (24/21:29)

Каква е крайната цел на живота? Крайната цел на човешкия живот е да намери основната черта на своя характер, да намери опорната точка на своя живот, да намери своя Баща и да се върне в Бащиния си дом, да намери своя Учител и да поеме работата, която трябва да свърши. – Какво ще правя, като свърша работата си? – Да се задава такъв въпрос, това значи неразбиране крайната цел на живота. Работата никога не се свършва. Да свършиш една работа, това значи да започнеш друга. Като знаете това, никога не питайте каква е крайната цел на живота. Стремете се да свършите започнатата работа. Не отлагайте работата си. Само така ще бъдете щастливи. Отправяйте ума и сърцето си към работата, която ви е дадена. И след като свърши започнатата работа, човек има право да се пита защо е дошъл на земята. Отговорът е прост: ти си дошъл на земята да учиш и да работиш. (25/стр. 20)

Една от главните задачи на живота се свежда към освобождаване на човека от обикновените мисли, които пълнят главата му и го спъват. (34/стр. 248)

Щом приеме човек Духа, няма какво да се разправя… Съшествието на Духа е едно особено състояние на човешката душа, на великото, което може да стане в живота на човека и във всички негови превъплъщения, които е имал. Той се превъплъщава с единствената цел, за да добие туй състояние.

(53/стр. 478, 479)

И тъй, великата задача на живота седи в разбиране великия Божествен закон. Разберете ли този закон, вие ще се доберете до тази велика наука да познавате себе си. (56/стр. 111)

Като работите върху самовъзпитанието, имайте предвид първата и главна задача да развиете в себе си Любов към Бога. Докато не развиете това чувство, всякога ще бъдете изложени на големи страдания и изпитания. (69/стр. 83)

Една от великите задачи, дадена за разрешение, е задачата за служене на Бога. Тя е толкова лесна, колкото и мъчна. Малцина са я разрешили правилно. (69/стр. 166)