Учителя - Книга за Доброто - Търсачка - svetanaknigite.bg

Учителя – Книга за Доброто

Kniga_za_Dobroto

КНИГА ЗА ДОБРОТО

Варна, 2016 г.

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Книга за Доброто

ПРЕДГОВОР

Има едно добро, то произлиза от Душата то заслепява дявола. Има едно добро, което произлиза от Духа то кара дявола да немее. Едно добро, което произлиза от Безкрая то поразява дявола завинаги.

За дявола, доброто е мъчение, а пък ако искаш да въведеш дявола в Правия път, за него то е нещо ужасяващо.

Доброто е духовно. Фалшивото добро е умствено.

Добрият човек е добър, не чрез себе си, а чрез Бога в себе си.

Добрите неща са посяване, за да станеш в бъдеще ОСЪЗНАТ.

Добрият човек е добър служител на Бога, но се пази да се нарича добър.

Ако човек иска да стане добър, той вече допуснал грешка. Той е изначално добър и трябва само да се проявява, като не смята себе си за деятел.

Пътят на доброто е посяване за разумност. Разумността, когато е продължителна, е посяване в Мъдростта.

Ако доброто не върви към разумността, то ще стане зло и ще оплете човека.

Добрите хора пътуват към Бога, но все още не живеят в Него. Те имат дълъг път да извървят.

Човешкото добро е паднало от Истинското добро и сега трябва да се излекува в себе си.

Добро, което е от ума погребва човека в тежки условия. Добро, което е от Душата, е освободител то развързва миналото на човека.

В Древността доброто е било поток на Мъдростта.

В човешкото добро, хората са се самопогубавали. В душевното добро са се възраждали.

Мъдрите знаят, че от всяко зло ще произлезе добро.

Човекът на истинното добро, никога не се стреми към власт. Той познава единствено властта на Единния Бог.

Човешкото добро никога не може да донесе покой на човека.

Истинното добро е пътешествие към Душата, пътешествие към себепознанието.

Доброто на Мъдреца е Богоподобно.

Доброто, за което говоря има дълбина и в тази дълбина има нещо от покоя на Духа.

Истинното добро е съставено от Тишина.

Единственото добро го наричам Любов към Бога. Който е заменил Любовта към Бога с нещо друго, той е извън доброто.

Добрият човек вижда Бог и в катастрофа, и в потоп и Го поздравява.

Духовното добро създава Вечност. Божественото добро създава Тишина. Абсолютното добро създава Безкрая.

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, 2 април 2016 г.

ДОБРАТА МОЛИТВА

Добрата молитва е обща не само за човечеството, но за цялата Вселена, за всички ангели, архангели, началства, власти сили… Добрата молитва като прочетеш, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск.

Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги.

Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.

Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.

Животът ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.

Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.

Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си.

Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.

Амин.

(4/ стр. 6,7)

ДОБРОТАТА НА БОГА

Където е Бог, там е силата, там е красивото. Там, където има разумност и доброта, там е Бог.

Какво е Бог? Бог е това, което те прави доволен, радостен, чувстваш пълнотата и нямаш нужда от нищо. Където е Бог, там е силата, там е красивото. Там, където има разумност и доброта, там е Бог. Вярвайте в един Господ, Когото като намерите вътре в себе си, всичко ще ви бъде на място, ще учите на светлина и всичко ще ви бъде приятно. (3/стр. 24)

Казвам: Няма защо да се обезсърчавате, лошите условия дойдоха като последствие на лошия живот. Първоначално условията на живота са били добри, но и сега не са лоши. Колкото и да е фалирал един търговец, той все пак има на разположение поне малък, основен капитал, с който отново да започне работата си. Никаква сила в света не е в състояние да посегне на този основен капитал на човек, даден му от Бога още при създаването му. Кой е този капитал? Любовта към Бога. Щом обичате Бога, щом имате каква и да е идея за Него, условията на живота са добри. (18/стр. 166)

Казвам: Всичко в света си има своя дълбок, Божествен произход. Когато цветята цъфтят, това е Божие благословение. Когато, както в днешния ден, слънцето свети, това показва, че Бог благоволява. Днешният ден показва, че бъдещето, което Бог ще създаде, ще бъде отлично. Върху това, аз нямам две мнения. Бъдещето, което Бог ще създаде, ще бъде добро за всички хора, без разлика! (27/стр. 582)

Другото вярване е, че в света има една правда. Казват, че праведните ще идат в рая, пък грешните в ада, Господ ще ги накаже. Всеки един човек трябва да се накаже. Но за една малка погрешка вечно да се накаже, то не е свойствено за добротата на Бога. Когато на Христа един ученик Му каза: „Учителю благи“, Той каза: „Защо Ме наричаш благ? Благ е тъкмо един Бог“. Значи, ако на Бога приписваме едно качество, че иска да се наслаждава на страданията на хората, туй не е едно Божествено качество. Бог е този, който иска да ни освободи от всички мъчнотии и страдания, които ние сами си създаваме в света. (42/стр. 327)

„Ако ме любите, ще опазите моето Слово.“

Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към тебе. Обичай Този, който ти е дал живота и всички условия. (48/стр. 9)

Като мислиш за качествата на Бога, те се преливат в тебе.

За да станеш нежен и милосърден, мисли колко снизходителен и благ е Бог! (48/стр. 70)

Онзи, който ви обича, се досеща и за най-малките неща, от които имате нужда. Няма по-хубаво нещо от това да те обича някой. Ти помисляш за една хубава книга и тя ще дойде. Помисляш за едно цвете и то ще дойде. Помисляш за разходка и тя ще се осъществи. Този, Който прави това, което сме пожелали, е Бог. Небето, звездите, растенията всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. (3/стр. 37)

Ако само по един час на ден мислиш за доброто, за великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност. Ако отделяш на ден даже само половин час за мисъл към Бога, Той непременно ще те възнагради. (3/стр. 61)

Молитвата е много силна, когато се апелира на Божията Милост. Казано е в Писанието: „Призовете Ме в Моята Милост и Аз ще ви помогна“. Когато се намирате в безизходно положение и отникъде нямате помощ, тогава кажете: „Призовавам Те, Господи, в Твоята Милост“. Или можеш да кажеш: „Господи, благодаря Ти за Великата Милост, която имаш към мен“. За да стигат молитвите ви горе, вложете вяра и чистота… Всякога ще гледате да се молите, докато дойде един малък резултат, ще постоянствате. Като се научите да се молите, придобил си най-голямото богатство, с което вече можеш да разполагаш. (3/стр. 64, 65)

Господ е сторил добро на душата ми. Той ме е благословил с изобилието на Милостта Си. (56/стр. 178)

Преди години, във Варна дойде при мене една паднала жена, която се оплакваше от положението си, от тежкия живот и казваше, че не иска повече да живее така. Наистина страшно нещо е да падне човек! Още по-страшно е да падне една жена! Тя продължи по-нататък: „Аз не смея да вляза в никое общество, не смея да отида и на църква. Дето вляза, всички ме считат като прокажена. Какво да правя сега? Искам да си направя една малка къщичка и да заживея честно и почтено. Има един, който ме обича. Дръж се тогава за него. Всякога трябва да има поне един човек, който да ви обича. Той ви носи спасението. Бог ни обича по единствената причина, че иска да ни спаси, да ни избави от положението, в което се намираме. В този смисъл, всеки човек може да каже: Има поне Един, Който ме обича. Тази жена ми казваше: „Постоянно се оплаквах, протестирах срещу съдбата си, но най-после се обърнах към Господа и казах: „Господи, на Тебе се оставям, покажи ми пътя, по който трябва да вървя. Не мога да живея повече така. Това е тъмната страна на нейния живот. Светлата страна на живота се заключава в това, че всичкото зло ще се превърне в добро, и скръбта ще се превърне в радост. Един ден, когато човек напусне тялото си, ще му дадат ново тяло, по-добре организирано, и тогава всяко зло ще се превърне на добро. (3/стр. 46, 47)

В Божията Любов няма нито измяна, нито промяна. В този живот всичко се превръща в добро. Божественият свят е предвидил за вас нещо много по-хубаво от това, което днес имате. Вие ще се освободите от всички недъзи, слабости и спънки в живота си. Ако имате спънки, те се дължат единствено на вас. В Първичната Причина се крият всички възможности за добро. (3/стр. 47)

Казвате: „Господ е добър“. Добър е Господ. Кога? Когато вършиш Волята Му. А щом не вършиш Волята Му, Неговата Добрина няма да се прояви. (2/стр. 21)

За да се справяте със страданията, с мъчнотиите и изпитанията в живота си, вие трябва да придобиете търпение. Казва се, че Бог е дълготърпелив. В това отношение човек трябва да бъде подобен на Бога, да проявява търпение като Неговото. Без търпение никой не може да разреши задачите на своя живот. Вие падате, ставате, каляте се, чистите се, а Бог поглежда към вас със снизхождение, търпи, чака деня, когато ще се изправите и ще тръгнете смело в Божествения път. Като не можете да оправите някоя работа, вие се обръщате към Него с молба да продължи малко времето, докато я свършите. Обещавате, но не изпълнявате. Ако всеки отвори книгата на своя живот, ще види, че тя е пълна с безброй дадени обещания, но неизпълнени. Всеки лист от тази книга е написан само с дадени и неизпълнени обещания. Въпреки това, Бог никого не е изпъдил от себе си. Той все още вярва на хората. Понякога като метод за изправяне, временно само, Той ще изпъди някого от себе си, и когато човекът се осъзнае и разкае, Бог отново го приема. (55/стр. 16, 17)

Питам: кой създаде ония условия, при които вашият живот най-добре се развива? Нито вие, нито вашите деди и прадеди са били и могат да бъдат фактори за вашето развитие. Значи първоначално още Бог на великата Любов, на великата Мъдрост и на великата Истина е създал условия за развиването на човека. И до днес още Той работи в света, за да освободи човечеството от великото заблуждение, в което е попаднало. Хората искат да извоюват свободата си, да бъдат свободни. Няма какво да извоюват свободата си. Свободата, към която се стремят, им е дадена. Те трябва само да я възстановят. Свободата зависи от ума, от сърцето и от волята на човека. Ако има просветен ум, благородно сърце и търпелива, издръжлива воля, човек има всичко в света. Ако човек обича Онзи, Който всичко му е дал, той има свобода, каквато желае. (55/стр. 34)

Казвате: Кой си ти, който имаш право да говориш така?. Аз говоря от страна на Бога, от Негово име и казвам: Бог не е причина за нашите грехове и престъпления. Бог не съизволява в нашата смърт. В Бога всичко е добро. Страданията на хората се дължат единствено на факта, че те не изпълняват Волята Божия, както трябва. Бог е крайно търпелив и чака, докато хората се пробудят и влязат в правия път. (55/стр. 44)

Бог те обича, обсипал те е с безброй блага: свободен си; дишаш чистият въздух влиза през дробовете ти; слушаш най-хубавите тонове влизат през ушите ти; най-хубавото ухание влиза през носа ти; най-хубавата храна влиза през устата ти. Бог ти е дал и свобода да ходиш, дето искаш. (14/стр. 13)

Един светски човек се обърнал към Бога и станал религиозен. Той си купил една Библия, турил я под възглавницата си и без да я чете, очаквал да се наредят работите му. Какво станало? Не само че работите му не се наредили добре, но от ден на ден положението му се влошавало. Той си казал: „Чудно нещо! Откак купих тази книга, работите ми се объркаха повече. Ще я туря в огъня, да изгори, да се освободя от нея. Решил и изпълнил решението си“. Библията изгоряла, но случайно едно крайче от една страница не изгоряло. Той взел листчето и прочел: „Бог е Любов. Ще скрия това листче в джоба си, казал си той, и ще мисля върху него, да видя, какъв ще бъде резултатът. Какво било учудването му, когато от този ден, именно, работите му тръгнали добре. Той турил в сърцето и в ума си мисълта, че Бог е Любов, и работите му се оправили.

Следователно не носи Библията на гърба си, нито я туряй под възглавницата си. Носи всеки ден в ума, в сърцето и във волята си мисълта, че Бог е Любов, за да постигнеш всичко, което душата ти желае. Понеже сме направени по образ и подобие на Бога, ще станем като Него. (61/стр. 224)

Бог е мислил хиляди и милиони години наред, докато създаде света, докато направи човека и му даде всички блага и условия за добър живот. Един ден, когато човек се пробуди, ще разбере, какво е правил Бог и колко време е мислил, за да се прояви. След всичко това ще кажете, че Бог не мисли за вас. Всичко следи Той, нищо не може да избегне от Неговото око. Той следи и най-малките движения на човешката мисъл. Той следи и най-слабите чувствания и движения и знае, как мисли, чувства и постъпва всеки човек. Той следи и най-малките му движения и постъпки. Всеки момент Бог внася възвишени и светли импулси в човека, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаят, отпущат се, отлагат, не искат да дадат ход на доброто, което им се нашепва. Колко учени хора, колко търговци са изпуснали моментите да помогнат на някой нуждаещ. Ученият погледне към невежия, който иска помощ от него, но той го отминава, като казва: „Нямам свободно време“. Пет минути иска човекът. Отдели му пет минути от времето си и продължи научните си изследвания. Търговецът седи в дюкяна си, някой беден го безпокои, иска помощ от него. „Нямам пари за раздаване, иди да работиш.“ Какво ти коства да му дадеш един лев? Ако пожертваш нещо за ближния си, и за тебе ще пожертват. Ако не си готов за жертва, вместо него, тебе ще поставят на работа. Природата ще ти прати болест, ще те тури на легло и ще те застави да се обръщаш на една и на друга страна в леглото си, да се въртиш с часове. След това ще се оплакваш, че си дал за лекари и за лекарства хиляди левове. Защо да не кажеш „Бог е Любов“ и да дадеш на бедния няколко лева? Любовта е в сърцето. Вложи Любовта в ближния си, и той сам ще започне да работи, Любовта ще го подтикне към дейност. (61/стр. 224, 225, 226)

Който е роден за певец да пее! Който е роден за поет да пише! Който е роден за добро добро да прави! Горко ти тогава в света, ако не правиш добро. Затова си роден! Ти казваш: „За какво съм пратен?“. Роден си да слушаш. Роден си да гледаш. Роден си да помирисваш нещата. Роден си да похапнеш. Роден си да кажеш сладки думи. Роден си да попипаш. Трябва да упражняваш ръцете си и краката си. Роден си, за да опиташ доброто, за да опиташ правдата, за да опиташ хубавите неща, които Бог е създал. Родени сме, за да кажем хубави работи, да излязат те от устата ни да кажем, че всичко в света е добро. (80/стр. 44, 45)

Бог създаде целия свят заради нас, да познаем Любовта. Не е една празна идея. На Земята Бог излага, навсякъде ни заобикаля с хиляди благословения, блага. Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове. Дал ни е едно хубаво сърце. Дал ни е артерии, мускули. Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни. Заповядва на светлината да бъде на услугите ни. Всичко е хубаво. Така трябва да гледаме. (80/стр. 124)

Та казвам: Не казвайте, че не можете. Понеже Бог действа, понеже Бог ни обича и ние може да обичаме. Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му и ние можем. Целият свят е един дисонанс. Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора?“. В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички. Аз ви казвам, че Бог мисли за всички. И вие вярвайте, че Той мисли за всички. (80/стр. 359)

И видя Бог, че всичко онова, което е направил, е добро. Туй, което Той направи, Го достави на всички разумни същества и ние след толкоз хиляди години казваме: „Много добре е направено“. Туй, което Бог в началото видял, ние след милиони години го съзнаваме, че светът е направен разумно. Всички разумни хора искат да докажат, че е разумно създаден. Той е създаден разумно в началото. Ние сега констатираме въпроса. Значи разумността не се изменя, останала при всичките условия. Времето и пространството не изменят доброто. Доброто си остава. (76/стр. 80)

Всъщност никаква външна сила не може да се противопостави на Любовта. Ако намираш, че една работа не е направена както трябва, причина е безлюбието. Мислиш ли, че с мърморене ще оправиш света? Който мърмори, и светия да е, и обикновен човек, той не може да обича Господа. Как е възможно да роптаеш против Онзи, Който ти е дал всичко? Какво си направил ти, обикновеният човек, за Господа? Хиляди погрешки си направил и не си чул нито една обидна дума, не си видял един крив поглед. Каквото и да правиш, Той казва: „Върви напред, не греши! Грешката ти е малка, изправи я“. Пак сгрешиш, пак те успокоява. Казваш: „Дотегна ми вече да изправям погрешки!“ Ще ги изправяш, докато се научиш да живееш добре. (33/стр. 375)

Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си Го представя като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели. (74/стр. 131)

Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нямало възможност да реализира желанието си. Един ден то решило да напише писмо до Господа, своя небесен Баща да му помогне по някакъв начин да учи. То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа. След това, то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си. Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата. Началникът го прочел на няколко свои приятели. Трогнати от вярата и чистосърдечието на детето, те се заели взаимно да го поддържат да учи. По този начин бедното дете реализирало своето желание.

Едно трябва да знаете: Бог всякога помага на добрите и чисти желания на човека. Има ли желание да учи, човек всякога може да успее. (74/стр. 143, 144)

Казано е: „Бог е Любов. Какво нещо е Бог? Създателят на цялата вселена, на органическия и неорганически светове, на всичко, което ни обикаля. Той се грижи за всичко, което е създал, и приготвя условия за растене и развиване на всичко живо, от най-малко до най-голямо. Той се вслушва и в най-тихия зов, изпратен към Него, и му отговаря. Като видите, че някой човек се е разгневил, вие казвате: „Защо се е разгневил този? Какво иска?“. Обаче Бог с приятност се вслушва и в гласа на гневния. За Него гневният човек представя водопад, чиято вода слиза отвисоко и с голям шум. (30/стр. 253)

Помнете: Бог работи по незнайни пътища, никой да не Го вижда, никой да не Го забелязва. Като види, че човекът, на когото помага, не може да се пробуди, Бог прилага друг метод за него. Той си служи с много начини, докато събуди желанието в човека да прави добро. Някои казват, че светът с добро не се оправя. Ако с добро светът не се оправи, без добро съвсем не може да се оправи. (37/стр. 327)

Що се отнася до успеха, до доброто, до напредъка на човека, Бог всякога дава съгласието си. Не само днес, но от началото още Бог е пожелал доброто и напредъка на човека и във всички случаи му съдейства. (87/стр. 105, 106)

Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. Бог е Любов. Той обича всички живи същества, всички хора, но същевременно е много взискателен. Той иска хората да бъдат красиви, съвършени. За да дойдат до това съвършенство, от тях се иска търпение. Търпението е път, метод за постигане на всичко онова, което човешката душа желае. (83/стр. 38)

В Божествения свят единството подразбира закон на Цялото, който включва благото на всички; на физическия свят под единство се разбира това, което душата съдържа в себе си като лъч от Бога тя е подобна на Цялото. Следователно, когато кажем единство на душите, разбираме, че Бог включва в себе си всички души и живее техния живот. Той мисли доброто на всички живи същества; в своя велик план Бог е включил доброто на всички души, условията им да се развиват, да растат и да узряват.

(83/стр. 242)

Всичко красиво, възвишено, благородно е Божествено. Щом гледате на света като на Божие творение, ще знаете, че той е разумен и смислен. Само при това разбиране Бог може да ви се усмихне и зарадва. Всеки, на когото Бог се е усмихнал, е придобил нещо ценно. Няма същество в света, на Земята или на Небето, което да не е видяло великата усмивка на своя Създател. Щом Бог ви се е усмихнал, трябва ли да бъдете недоволни? Нека Божията усмивка бъде идеал за вашата душа! При каквито мъчнотии и страдания да се намерите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете към Небето, към необятния свят и приемете всичко с благодарност. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде благодарен за всичко дадено и да има импулс към работа за Великото Начало в света. (58/стр. 57)

И тъй първата задача на човека е да си състави ясна представа за Първата Причина на нещата, за Бога. Говори ли се за Него, човек трябва да включва в съзнанието Му всички живи същества от най-малкото до най-голямото. Бог еднакво се грижи за живота на всички същества. Животът изтича от Него и Той се грижи за този живот. Животът на Вселената се крие в Него. Няма същество по-велико, по-благородно, по-отзивчиво и по-добро от Бога. Няма подобен на Него. (94/стр. 223)

Единствената сила, която е в състояние да спаси човека, за го освободи от мъчнотиите, е Любовта. Когато се приложи в човешкия живот, Любовта коренно го преустройва, поставя го на нови начала. Доброто и правдата само посочват на човека положението, в което се намира, но не са в състояние да му помогнат. Като видят някой вързан човек, те казват: „Направи усилия да се развържеш и освободиш“. Обаче когато Любовта види вързания, не му дава съвети, не го морализира, не го съди, но взима нож, прерязва връзките му и казва: „Бъди свободен!“. (96/стр. 286)

Ще търсиш добрата постъпка като скъпоценен камък. Най-реалното нещо в света, това е добрата постъпка. Създаването на света е постъпка на Бога. Цялата Вселена е една постъпка на Бога. В индуската философия това се нарича дихание на Бога. Със своята постъпка, Бог е дал на хиляди и милиони същества условия да живеят, да се радват и да задоволяват своите нужди. Като казваме, че Бог създаде света, ние разбираме един велик процес. Казваме: „Грандиозна работа е това!“. (60/стр. 70, 71)

Сега вие питате: Какво нещо е Господ?. Аз ще ви отговоря на този въпрос. Това, без което не можем да живеем, е Господ. Ако за миг само Бог престане да мисли за нас, нашият живот съвършено се прекъсва, и ние се намираме в положението на изсъхнал цвят, лишен от вода, въздух и почва. Благодарение на това, че Божията мисъл е постоянно отправена към нас, ние живеем, движим се, мислим, чувстваме и действаме. Неговата мисъл не е нищо друго освен Божествен ток, който тече през нашия живот. И затова казвам: Изчистете ума си от всички нечисти и неправилни мисли; изчистете сърцето си от всички отрицателни и користолюбиви чувства, ако искате да потече през вас Божия живот, Божиите блага и благословения. (62/стр. 219, 220)

И тъй красотата на живота седи в разнообразието. Ядеш или постиш, благодари на Бога; страдаш или се радваш, благодари на Бога; боледуваш или си здрав, пак благодари на Господа. Кажи си: Добър е Господ; всичко, което Той ми изпраща, е за мое добро. Аз не съм от много добрите хора, имам нужда малко от Божията корекция. Нека остане в ума ви мисълта, да бъдете благодарни от всичко.

(62/стр. 219, 222)

Писанието казва: Молете се един за друг. Аз пък казвам: Мислете добре и бъдете така добри, както Бог е добър и както Той иска да бъдете добри. (62/стр. 225)

Та казвам: Онези от вас, които обичат хората, той е Бог. Онзи във вас, който мисли, Той е Господ. Вий кои сте? Вие, които се учите от Господа, едновременно съзнавате, че има Един, който мисли, пък има един, който възприема това, което Той мисли. Има Един, който раздава, ти чувстваш, че възприемаш. Ти си, който възприемаш. Казвам: Туй, което у вас мисли в даден случай, туй, което във вас е силно, мощно, на което може да разчитате, то е Господ. Не можеш да го локализираш някъде. Та казвам: Разчитай на Онзи Господ, Който е у вас в даден случай. (13/стр. 317)

Малко цвете съм аз, зная тайните на живота. На земята раста, в небето се уча. Дрехите ми са бели, чисто съм по сърце, в мен лъжа няма, говоря всякога Истината. На пчелите сладчина давам, на хората светлия образ на Любовта показвам. Аз на отворено всяка сутрин своята молитва към моя Небесен Баща възнасям. На Слънцето Истината казвам, на животните правото отдавам, на душите доброто давам. (63/стр. 8)

Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. (48/стр. 45)

Животът, сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен. Ако човек вложи в живота си абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот. Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере, защо идат мъчнотиите и страданията в живота. (107/стр. 43)

Та казвам: Задачата, която имате да разрешите в живота си, е трудна. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Господ владее небето, Господ владее живота. Господ носи вечното веселие и мир за душата. Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“. (109/стр. 45)

Невъзможното за миналото е възможно за настоящето, в което Бог се проявява. Той е единственият мощен фактор, който може да спаси света, Той живее в човека и го учи на добро, на разумност, като му дава знание, сила, свобода и т.н. Дето Бог минава, всичко лошо, всичко криво изчезва насилието, лъжата и злото моментално изчезват. Ако сте готови да изпълните Волята Божия, Той ще мине покрай вас и вие моментално ще станете щастливи. (104/стр. 45)

Ние се стремим към доброто. Защо? За да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот. Доброто е форма. Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот. Ако ние сме добри, Божественият живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот? Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт. (110/стр. 20, 21)

Всички да благодарите на Бога за всичките добрини, които ви е дал досега. (105/стр. 47, 48)

Сега всички заедно трябва да благодарите, че Бог ви е освободил от насилието, а в замяна на него ви е дал Силата; освободил ви е от лъжата, в замяна на която ви е дал Разумността; освободил ви е от злото, в замяна на което ви е дал Доброто. Тъй щото животинското, човешкото трябва да остане настрана: насилието е животинско качество да остане настрана, лъжата е човешко качество да остане настрана, злото е придобито от падналите Ангели и то да остане настрана. Нека останат у човека Силата, Разумността и Доброто, в които Бог живее само по този начин новото ще дойде у човека.

Желая ви сега Бог да живее у вас и вие да живеете у Бога! (104/стр. 46)

Бог Онова, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата Душа. (73/стр. 3,4)

Където е Любовта, където е доброто, там Бог се проявява. Любовта, доброто е реалното в света, затова и Бог казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“. (91/стр. 153)

Доброто е Бог в света. (53/стр. 171)

ДА РАЗБЕРЕМ ДОБРОТО

Доброто е най-голямата сила, чрез която човек може да работи на Земята.

Бог ни търпи, въпреки че има нещо неприятно в нас. Бог има предвид, че един ден тези негови деца, които така често грешат, ще Го разберат и търпи, и Му е приятно. Той може в един миг да направи да не съгрешават, но иска те по свобода да разберат доброто. (3/стр.27)

Като мислиш за Бога, ти ще бъдеш здрав. Помисли за слънцето и виж, че Бог те обича чрез него. Всички същества, които те обичат, са наклали този огън на небето заради тебе. Мисли за Бога и разбери, че ако Го обичаш, ти ще вършиш Неговата Воля. Защо трябва да вършите Волята Божия? Защото онова, което имате сега, се дължи на Онзи, Който е работил и продължава да работи заради вас. Едно време, когато вие сте спали и после, когато сте минавали през най-големите страдания и никой не е мислил и работил заради вас, тогава Бог е работил за вас и е създал това, което днес виждате. Той е създал вашия ум, създал е вашето сърце, създал е тялото ви. Днес вие сте господари на това, което Бог е създал. Той ви е дал таланти и казва: „Работете сега“. Но вие заравяте своите таланти и казвате: „Защо трябва да се прави добро?“. Доброто е най-голямата сила, чрез която човек може да работи на Земята. Човек едва сега трябва да учи доброто. (38/стр. 549, 550)

Ти, ако мислиш да станеш добър и тогава да отидеш при Бога, твоята работа е свършена. Съвършенството не е да станеш добър. Господ не се нуждае от добри хора. Защото, доброто е само едно условие за съвършенството. Целта на живота е, да бъдеш съвършен. Ти, като се усъвършенстваш, ще отидеш при Бога, а не като си добър. Доброто е условие за съвършенството. (23/стр. 208)

Доброто е път, по който ние отиваме при Бога. Като отидем при Бога, нашата душа се възвишава и тогава, в своите мисли, чувства, постъпки, в своята обхода ние ставаме добри. (23/стр. 208)

Дошъл някой и иска, с кесаревите пари, да прави добро. Парите на кесаря при кесаря, а пък ти да направиш доброто. Доброто то е това, което е Божествено. С Божественото ще отидеш при Бога, а не с кесаревите пари. (23/стр. 214)

Доброто в човека е Божественото начало. Следователно Божественото за нас е тъй необходимо, както и слънчевата светлина. Дръжте в себе си всяко учение, което е съгласно с Божествената светлина. Дойдете ли до някое отклонение, спрете. Всеки ден ние сме изправени не само пред себе си, но и пред Божието лице. И затова, когато човек направи някаква погрешка, той веднага трябва да я коригира.

(50/стр. 52)

Туй, което Бог прави с нас, е че Той ни изпълва със Своята Любов и иска да живеем, да бъдем Нему подобни. Любовта Му се внася в нас като един велик закон и ражда доброто. След това, като слезем ние на Земята, доброто става условие, основа, за да се прояви човешката интелигентност, човешкият ум. При тази интелигентност по-нататък можем да използваме благата, които съществуват на Земята.

(15/лек. 8, стр. 18)

Достатъчно е само да вкуси нещо сладко; оттам насетне каквото и да се говори на този човек за сладкото, за степените и качествата му, той всичко разбира. По същия начин, колкото и да говорите на човека за доброто, ако той не го е опитал, нищо няма да разбере; опита ли веднъж доброто, той напълно може да ви разбере. Доброто не може умствено да се предава, същото се отнася и до злото. Значи има неща, които без опит по никой начин не могат да се предадат; тия неща не могат да ги предадат нито хората, нито Ангелите даже само Бог може да предаде тия неща. (104/стр. 3)

Искате ли да проникнете в Божествения свят, вие трябва да се откажете от старите си разбирания и методи, които не водят към никакво разрешение. Търсите ли доброто ще го намерите в реалния, т.е. в Божествения свят. Човек възприема доброто само с душата си. Не може ли да възприеме доброто, това показва, че той не е поставил антената си своята душа, като връзка между Божествения и физическия свят. (72/стр. 242, 243)

Хората са разместили нещата в живота си, вследствие на което и животът им е объркан. Те очакват на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успеха в живота им, те мислят, че това зависи от тях. Тъкмо обратното е вярно. Горко на онзи, който очаква добротата отвън. Добротата е в самия човек. От него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията си с хората, а същевременно му дава разположение за работа. Да направиш едно добро, това не значи да притежаваш доброто. Защо? Защото днес можеш да направиш добро, а на другия ден зло. Всъщност доброто е нещо неизменно. Който е поставил доброто за основа на своя живот, той не може да се мени: един ден да прави добро, а на другия ден зло. (99/стр. 282, 283)

Следователно, за да се справите със злото, вие трябва да поставите доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. Не гледайте на доброто като на нещо механическо, но като на качество, вложено от самата природа. За пример, златото е благороден метал. То се характеризира със свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено от самата природа и никаква сила не е в състояние да го измени. Значи и доброто в човека не се изменя. То е Божествено свойство, вложено от разумната природа. (99/стр. 284)

Следователно доброто разрешава всички въпроси. Кога? Когато го поставите за основа на живота си. Противоречията в живота показват, че хората живеят още със своята крива философия. Щом изменят разбиранията си, и противоречията ще изчезнат. Слушате някой да казва, че като забогатее, тогава ще служи на Бога. Това е криво разбиране. Бог не се нуждае от вашето богатство. Той сам е богат, всичко в света е Негово. Той не се нуждае нито от силни, нито от учени хора, защото силата, знанието са в Него. Той се нуждае от добри хора. Където и да види доброто, Бог го познава, понеже е Негово качество. Доброто е излязло от Бога. По доброто Бог познава своите чада. Той има доверие само на добрите хора. Щом съзнава своята доброта, човек дава път на Бога в себе си. Той знае, че Бог живее в него. Където Бог присъства, там е и знанието, и силата, и успехът. Като знаете това, проявете доброто в себе си, за да влезе Бог във вас. Дръжте тази мисъл в ума си и стремете се всякога да проявявате доброто, което е вложено във вас. Това не се постига изведнъж, но постепенно. (99/стр. 295, 296)

Човек отведнъж не може да придобие добрия живот. За да бъде сега добър, трябва да се е трудил с векове. Всяко добро дело, всяка добра мисъл увеличава нашата вяра. Само когато човек действа с добро е свободен. (3/стр. 192)

Когато дойде доброто в света, ние трябва да го опнем, да се хванем здраво за него, за да се образува връзка с Бога. Доброто не се прави във време и пространство, то е извън времето и пространството. Следователно в съзнанието на човека трябва да има непреривен стремеж към правене на добро. Този стремеж ни свързва с Бога, а щом ни свърже с Бога, въжето се спуща отгоре, за да ни извади от дълбокия кладенец, в който сме паднали. По този начин именно и нашата вяра се усилва. Който иска да люби, той вече е започнал от опашката на живота. Свържете ли се с Бога, и животът се проявява; прояви ли се животът, и доброто ще се прояви; щом се прояви доброто, и вярата ще се прояви. (62/стр. 105, 106)

И тъй вярата се усилва чрез правене на добро.

(62/стр. 123)

Мислете върху доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на живота. Щом помислите за доброто, кажете си: „Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър“. Не питайте, вярно ли е това, или не. По естество човек е добър. На Земята доброто господарува. И злото се подчинява на доброто, защото живее в него. Работете съзнателно за проявяване на доброто в себе…

Ще кажете, че тази работа е мъчна. Каква мъчнотия има във възприемане на светлината, на въздуха и на храната? Отвори очите си и светлината сама ще мине през тях. Разшири дробовете си и въздухът сам ще си направи път. Отвори устата си и храната сама ще влезе в нея. Малко се иска от човека. Освободете се, за да се прояви доброто във вас. То е вложено във вас от самото начало. Без доброто няма развитие. Доброто осмисля нещата. Всичко може да изчезне на Земята, но доброто остава за вечни времена. (52/стр. 89, 90)

Любовта ражда доброто.

Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. (5/стр. 67)

Стремежът към доброто никога не може да спре. Процесът на доброто е вечен. Той е творчески процес на Живота. Затова доброто може да се нарече път към Живота. То е, което ни въвежда в Живота.

(5/стр. 69)

Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в Невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на Небето, той подразбира доброто. Съкровището това е доброто, което човек е извършил на Земята. (5/стр. 71)

Доброто е първата връзка в Живота. Доброто е първата връзка между хората. То е единствената материална връзка, която истински свързва хората. Нещо повече доброто е първата истинска връзка между душите на всички хора, все едно дали са те на Земята или на Небето. (5/стр. 72, 73)

Доброто е свързано с материалния свят. То няма нищо общо с личния живот на човека. Доброто има отношение към хората, към всички живи същества.

(18/стр. 242)

Казвате: „Да бъдем добри“. За кого: за хората или за себе си? Ако си добър за хората, това са чашите, изложени на поличката, всеки да ги вижда. Добротата е за самия човек, а не за хората. Стане ли достояние на другите, то е чашата, турена на поличката, всеки да я гледа. И който вземе ръжена, лесно ще я свали на земята и ще я счупи. Докато доброто е скрито в шкафа и само аз бутам, то е запазено. Бутне ли го друг някой, непременно ще го разруши…

Щом пожелаеш да влееш материалния живот, в целокупния, ти ще бъдеш носител на доброто. Следователно когато твоят живот влиза в Божествения, доброто взима надмощие. (39/стр. 106)

Ако си добър, всички хора се отварят пред тебе. Ако не си добър, всички хора се затварят за тебе. Ние казваме: „Трябва да бъдем добри“. Доброто е за този свят, а обичта е за онзи свят. А пък ние туряме обичта за този свят, а доброто за онзи свят. Та, доброто ще го туриш в съгласие с условията на физическото поле, а пък обичта ще туриш в съгласие с възможностите в тебе, с вътрешните стремежи на твоята душа. По този начин само човек може да прогресира. (32/стр. 261)

Доброто в света е постижимо. То е велик идеал за човека. (39/стр. 104)

Какво нещо е доброто? Ти ще мислиш за доброто, понеже ако не мислиш за доброто, ти ще бъдеш в тъмнина. За да избегне човек тази тъмнина, трябва да мисли за доброто. Понеже доброто ще му даде повод да се яви светлината. Светлината е една възможност за неговото развитие. Животът му ще се осмисли. Ще има посока на движение. Всички твои идеали, които съществуват в душата ти, може да се реализират. Доброто дава възможност във всяко едно направление. (76/стр. 79)

И тъй, положете доброто за основа на живота си! Размишлявайте за доброто. Знайте, че чрез доброто иде светлината. Дръжте в ума си тази идея: Нищо в света не може да се подигне без доброто. С доброто, ако си богат, и богатството ще остане при тебе. (76/стр. 85)

Доброто владее тайната да превръща горчивината в сладчина. Светлината има същото изкуство превръща силите на тъмнината във виделина и създава от нея нови светове. Казано е в Писанието: „Бог ще заличи греховете им. Това значи: Бог ще превърне горчивините в сладчини. (72/стр. 235)

Единственото нещо, което се вижда, това е свободното, силното, светлото и доброто. Вън от него всичко е илюзия. Виждане има само в свободата, в силата, в светлината и в доброто. (75/стр. 310)

Какво нещо е доброто, не го знаете. Мислите, че доброто е като водата да я вземеш отнякъде. То мяза малко на вода, но не е вода. То мяза на светлина, но доброто не е светлина. Мяза на камък, но доброто и камък не е. Доброто мяза на дърво, но не е дърво. На хиляди работи мяза, но не е. Едно качество има доброто доброто има една черта, че навсякъде гарантин става. Като го туриш, като дойде друг, не отстъпва от думата. Доброто думата си назад не взема. Мислите ли, че един човек, който взема думата си назад, е добър? Не е добър. Тъй щото имате един копринен конец, много тънък. Имате копринено въже. Еднаква цена ли имат те дебелото въже и тънкият конец? Дебелото не се къса така, затова е добро, тънкото се къса, то не е така добро. (65/стр. 18, 19)

Доброто. Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради, какъв да е разумен живот. Съграденото върху доброто е неразрушимо. Това, което се руши, не е добро. Доброто свързва човека с неизчерпаемия източник на сили. Силата на доброто прави човека крепък, канара при всички мъчнотии и препятствия. Прави го силен да устои, да преодолее всичко и да победи. (11/стр. 27)

И тъй, да живеете с доброто, това е най-лесният път. Без доброто мъчно се живее. Когато някой казва, че животът е тежък, това подразбира, че той е изгубил магическата пръчица, т.е. доброто. Доброто е светлина, която оправя пътищата на човека. Моисей имаше магическата тояжка в себе си. Достатъчно беше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае. С помощта на жезъла си той изведе евреите от Египет. С него той раздели Червеното море на две и евреите можаха да минат по суша. С тояжката си Моисей направи чудеса пред евреите. Така те разбраха силата на доброто. Мощна сила е доброто! Който е придобил магическата пръчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. След това ще се приближи при него и ако е ранен, ще превърже раните му; ако е убит, ще го възкреси. Неприятелят му ще тръгне с него и ще му стане приятел. Така той ще му покаже силата, която доброто крие в себе си. (52/стр. 88)

Трябва да знаете, че само Доброто в света е силно. Кажете: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина! При Бога никой не умира и аз няма да умра! При Бога всички живеят и аз ще живея!. (75/стр. 451)

Ако ти не мислиш добро за Господа, и Господ няма никога да мисли добро за тебе. Защото нашите хубави мисли, които пращаме при Господа, те се връщат при нас. И лошите мисли и те се връщат. Каквото мислиш се връща при тебе. Доброто, което мислиш, то се връща при тебе. Твоите собствени мисли се връщат. Като иде при Бога една добра мисъл, Господ туря лихвите. Понеже една твоя добра мисъл, като иде до Господа, повлиява на хиляда души и като иде при Господа, половината от придобивките на хилядата души, половината на туй добро е за тебе. Онези хора приемат своето добро, а Той ти праща твоето добро с придобивките. Понеже като си направил нещо зло, една зла мисъл отишла при Господа и тя минала през 1000 души и направила пакост. Като ти я връща Господ, връща я с глобата. Той ти връща мисълта с глобата заедно. Искаш не искаш, ще платиш глобата. Не може да се освободиш. (106/стр. 339)

В доброто има това, че ти никога не можеш да направиш едно добро по един и същи начин. Ти едно добро, което си направил веднъж, втори път не можеш да го направиш вече. Тия условия никога няма да дойдат. Туй разположение, тия разбирания няма да имаш. Нито ще намериш този човек, на когото ти си направил добро. (40/стр. 60)

Законът на доброто е закон на разнообразие. Да бъдеш добър, значи да опиташ всичките Божествени блага, които съществуват във физическия свят, в Божествения свят то е добро, туй значи да бъдеш добър. Или друга дефиниция да дам на доброто: добър е само онзи човек, който може да контролира злото, който може да направлява злото. Онзи, който може да застави злото да го слуша, той е добър човек. (81/стр. 195, 196)

Да бъдеш добър, доброто трябва да заповядва. Сега във всичките времена, всеки момент трябва във вашия живот доброто да заповядва. (81/стр. 196)

Същината на човека е доброто!

Ученикът трябва да разработва доброто в себе си. Затова е пратен на Земята.

За доброто трябва воля!

За да вървиш нагоре, изисква се воля. А само при доброто се отива нагоре.

За злото няма нужда от воля; ти само стъпи в течението, и то ще те повлече надолу.

Воля трябва за Доброто! (48/стр. 102)

Ако човек изключи от себе си насилието, лъжата и злото, той ще се свърже с Божественото начало в себе си; тогава всички болести, всички недъзи в тялото, ума и сърцето ще изчезнат те ще се съблекат от нас така, както змията съблича кожата си. Тогава у нас ще влезе нещо ново нова мисъл, ново чувство, които ще ни подмладят; подмладим ли се ние, и светът около нас ще се преобрази, пречките, които дотогава са съществували в ума и сърцето ни, ще се премахнат и ние ще почувстваме доброто във всичката му вътрешна красота. Доброто е истинската храна, която хората трябва да употребяват.

(104/стр. 37, 38)

Доброто е храна за сърцето. Без доброто човек не може да бъде здрав. Без доброто той не може да бъде щастлив. Човешкото сърце се развива и усъвършенствува само чрез доброто. Както хлябът е необходим за физическия живот на човека, така и доброто е необходимо за неговото сърце. (75/стр. 299)

Доброто в света не е направено да го гледате в ръцете си. То е храна, най-добрата храна. И доброто е храна. Вие държите доброто и казвате: Аз искам да бъде добър. Може да пишете колкото искате, но безполезно е това. Доброто в света е храна. Доброто е храна за човешката аура. (12/стр. 210)

Степента на доброто у човека, определя кредита, който му се отпуска. Срещаш някой човек и му направиш добро. Това е един капитал, който се влага в банката за тебе. Този капитал пак ще се върне при тебе, ще ти се даде. Доброто се връща при онзи, който го е направил. Ако доброто се върне при тебе и не си доволен от него, това показва, че не си го направил, както трябва.

Доброто е условие за здравето. Без добро, човек не може да бъде здрав. (6/стр. 104,105)

Доброто е външният смисъл на живота. Ти, ако не си добър, не може да бъдеш здрав. Ти, ако не си добър, не може да бъдеш богат. (76/стр. 70)

Всички могат да бъдат добри, но всички не могат да бъдат богати. Ако всички хора рекат да станат добри, има възможност, но ако всички хора се стремят да станат богати, няма възможност за това. Искат ли да станат богати, ще се яви едно състезание и ще се роди злото. Но ако всички пожелаят доброто, няма да се яви състезание, понеже тази възможност съществува за всички. (67/стр. 181)

Питате: „Доброто може ли да се развали?“. Не, доброто никога не се разваля, нито се губи. (39/стр. 146)

Мисъл, от която се ползуваш, е реална, чувство, от което се ползуваш, е реално, постъпка, от която се ползуваш, е реална. Да имате едно определение. Тази идея при всичките условия трябва да ви помага. Вие може да сте затворен в затвора, присъства ли тая мисъл, вие сте герой. Вие може да сте на кладата, да ви горят, но вашето идейно чувство присъства ли, за вас страданията са нищо. Може да ви изгорят, вие с радост заминавате. Или, да кажем, вие може да сте изгубили много в живота, може да сте изгубили с милиони, но постъпката ви е добра, като погледнете на добрата постъпка, не съжалявате. Всяка постъпка, която вие сте направили, струва повече от милионите, които сте изгубили. Следователно всяко добро струва повече от милионите, които сте изгубили. Следователно всяко добро струва повече. Една добра мисъл струва повече от цялата Земя, с всичките богатства, с всичките хора, повече струва от всички тях. Едно хубаво чувство и по същия закон струва повече. И една добра постъпка, и тя седи по-горе. То е идейното. То е идейният морал. Вие сте болен. Погледнете на вашите идеи и болестта ви ще изчезне. Вие сте болен, погледнете на вашето добро чувство и болестта ви ще изчезне. Всичко ще изчезне. (76/стр. 56, 57)

Трябва да се разбира психологическия закон: страданията, които имате, са приготвени преди години. Така че, животът е израз на миналото. Няма какво да се сърдим. Всеки човек сам се е вързал кармично. Това въже, с което са те вързали, сам си го направил. Оръжието, което ти си направил, дал си го на твоите неприятели; оръжието, с което твоят неприятел те напада, ти си го приготвил. Сега с доброто ще изкупиш своята погрешка. (10/стр. 25)

Хората трябва да се освободят от своите криви разбирания. И евреите, като не разбираха нещата правилно, казваха за Христа: „Ако приемем този човек, няма да видим добро“. Въпросът не е в това, дали ще приемат Христа, или не. И без Христа, и с Христа, страданията неизбежно ще дойдат. И с добро, и със зло, страданията пак ще дойдат. Разликата е в това, че с доброто страданията ще дойдат по-рано. Следователно по-добре да страдаш на младини, отколкото на старини. По-добре да изплатиш дълга си като млад, отколкото като остарееш. По-добре да изплатиш дълга си, когато имаш, а не когато нямаш. (39/стр. 104)

Имаме едно криво понятие за доброто. Мислим, като дадем една ябълка, правим добро. То е материалистично разбиране. Добрият човек най-първо трябва да тури основа в себе си. Ако искаш да съградиш нещо, трябва да туриш основа в себе си, в своя умствен възглед, в своето сърце, в своята душа. Всеки един нов възглед се определя с доброто. А пък ние туй добро, като не го турим в нашия живот, какво добро ще направим? Дадеш малко хляб, и мислиш, че добро правиш; дадеш някому ябълка, и мислиш, че добро правиш това е за залъгване. Доброто е неделимо, тъй както Любовта е неделима.

Та казвам, ако станем ние всички добри, ако имаме една основа, ние ще се избавим от болестите. Човек, който има доброто за основа, той от сиромашия не страда, от невежество не страда, от всичките недъзи, които сега се чувстват, не страда. (65/стр. 35)

Не е достатъчно да бъдете привидно добри, но вашето добро трябва да има приложение. Доброто е сила, с която човек може да постигне нещо. Доброто е истинско богатство, с което човек може да разполага. Мъдростта е истинско богатство на ума, с което човек може да разполага. Ако с доброто, с Мъдростта, с Любовта, които човек има, не може в даден случай да разполага, те не са никакво добро, никаква Мъдрост, никаква Любов. Всяко богатство, което имате, трябва на време да се приложи.

(43/стр. 108)

Да бъдете красиви и да не остарявате, носете някакъв висок идеал в душата си. Бъдете смели и безстрашни! Приложи доброто вложено в тебе, и от нищо не се страхувай. Ако си добър, не можеш да бъдеш беден. Добрият е същевременно богат, силен и разумен. Ще кажете, че разбирате какво нещо е доброто. Не е достатъчно само да разбирате доброто, но трябва да го приложите. Разбирането има отношение към ума, а прилагането към сърцето и волята. Щом разберете нещо ще трябва да го приложите. Само така ще дойдете до вътрешното познаване на нещата, т.е. до тяхната същина.

(46/стр. 106)

Вие сте добри, но трябва да проявите добротата си. Състоянието на доброто у вас е подобно на лед, който трябва да се разтопи, да се превърне във вода. Доброто у вас е още в потенциално състояние, то трябва да стане кинетическо…

Следователно добър човек наричаме онзи, в когото енергията на доброто минава от потенциална в кинетическа, за да може да се прояви като работа.

(72/стр. 339, 340)

Често вие казвате: „Аз ще направя добро, но ми трябват пари“. Вие не сте ли този лъжец, който търси алати за лъжа? Той иска да направи добро, но му трябват алати, трябват му пари. Че доброто с пари ли се прави? Ще знаете, че доброто нито със знание става, нито с пари става. Знанията ни трябват за съвсем други работи. По някой път вие си правите илюзии, че доброто може да се направи с голям ум. Ако това е вярно, тогава гениалните хора трябваше да бъдат най-добрите. Доброто седи над всяка гениалност. Няма по-голяма гениалност от тази, щото човек да бъде добър. За да бъде човек добър, трябва да бъде умен. Да дадеш пари някому, това не е добро. Това е само един разумен акт, само едно приятно хармонично действие на ума или една благородна постъпка на сърцето. Да дадеш пари някому, това не е добро, то е повече знание, отколкото добро. (15/лек. 8, стр. 12, 13)

Вие искате да направите добро някому. Трябва да разбирате какво нещо е доброто. Мислите ли, че като срещнете един беден човек и му дадете изведнъж един милион, че сте му направили добро?

(78/стр. 8)

Какво е доброто само` по себе си? Доброто това е едно целокупно проявление на Любовта в даден случай. В правенето на добро ти трябва да дадеш всичко. Вие сега мислите, че за да бъдете добри, трябва да бъдете умни… Де се роди доброто? В онзи акт на Любовта, когато Словото излезе от Бога. Доброто е излязло от Бога заедно с Любовта. Казвам: Умът на човека трябва да бъде слуга на доброто; парите трябва да бъдат слуга на доброто. Не мислете, че доброто се върши с пари. Всичко външно в света може само да спомогне на доброто, което вие трябва да изнесете, но всъщност всичко ще извършат вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Парите ви, знанието ви, това са само спомагателни средства. Ако мислите тъй, вие ще можете да се самовъзпитате. (15/лек. 8, стр. 13, 14)

Казва: „Защо трябва да правя добро?“. Ако правя добро, турям основа на своя живот. Защото основата е твърдостта. Трябва да бъдем твърди. Всички трябва да бъдем твърди, твърдост на убежденията. Нищо в света да не е в състояние да те отклони, да те разклати. Каквито и бури да дойдат, твърдостта да остане като основа. Тази основа не можеш да имаш без доброто. Защото само доброто може да бъде основа на един разумен живот. За Земята е тъй. Ако вие искате да живеете един разумен живот на Земята, непременно трябва да бъдете добри.

(26/стр. 232)

Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при доброто става светло. Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел. (3/стр. 192)

Доброто се разбира само от разумния човек, на когото съзнанието е будно, който никога не спи. Който спи, той не разбира доброто. Той говори за него, казва за някого, че е добър, но не разбира същността на доброто. Казваме: Добра нива е онази, която ражда добро жито; добро лозе е онова, което ражда добро грозде; добра, чиста вода е онази, която носи в себе си благата на живота. (61/стр. 213)

Живият морал седи в общение с Бога; за тази цел човек трябва да започне с доброто то е извор на Любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния Живот, то е основа на Божествения свят. (104/стр. 18)

Доброто е път за намиране на Божията Любов.

(5/стр. 73)

РАЗУМНОТО ДОБРО

В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш право е.

Всичко, каквото можеш да направиш за другите от Любов е Божествено. (31/стр. 18)

Всяко нещо, което е направено с Любов е добро. (63/стр. 228)

Всяка постъпка, която произтича от закона на Любовта, тя е свещена, тя е Божествена. Каквото направи човек, ако го направи по Любов, от сърце, то е право. (38/стр. 541)

Помнете: Всяка постъпка, която не се основава на Любовта, не е права, не е Божествена. (96/стр. 137)

Казвам: Ако искате да имате успех в работите си, всичко трябва да вършите по разположение на Духа, по Любов. (18/стр. 164)

Доброто се предава, бодростта се предава и вярата се предава. Правилно любете, за да им предадете доброта. Правилно мислете, за да им предадете вяра. Правилно постъпвайте, за да им предадете сила, бодрост и тъй ще помогнете да добият поне малко злато в кръвта си. Да правиш разумно добро навреме и на място. Това да става непринудено, но тъй естествено, както гледането. В начало може да ти бъде трудно, но си кажи: „Заради Бога мога всичко с Любов, безкористно да го направя. За Бога няма нищо невъзможно. Аз живея в Бога и като така, мога да направя всяко разумно добро. (21/стр. 331)

Роди се у вас едно желание и вие искате да му услужите. Това желание ви казва, че има жена и деца, иска да му помогнете. Обаче то не говори Истината. Не задоволявайте това желание в себе си. То не иска да ви направи добро. Помагай на всеки човек, който е готов да прави добро. Отложи помощта си към оня, който е готов за доброто. Закон е да се дава, но той е за разумните. На кого трябва да се дава? На оня, който ви обича. На оня, който не ви обича, нищо не давайте. Христос казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на своя ближен“. Това се отнася до оня, който люби. Само любещият дава така и само на любещия може да дадеш. Даването изключва насилието. Който изисква насилствено, той е крадец и разбойник. Даването става по закона на свободата. И доброто става по закона на свободата. С други думи казано: Няма закон, който може да застави човека да дава и да прави добро. Хората на Любовта са крайно внимателни, никога не искат повече, отколкото им трябва. (31/стр. 22)

Да нахраниш някого, да му дадеш пари, това не е още добро. Доброто винаги се явява с Любовта. Доброто е външната страна на Любовта. Щом не любиш, не разбираш доброто. (6/стр. 103)

Реализирането на доброто, на малките Божествени подтици, дава устойчивост на характера. Така направеното добро, представлява основния камък на човешката бъдеща сграда. (6/стр. 105)

Писанието проповядва, най-първо, покаяние. Покаянието показва разбиране. Ще туриш в ума си, че трябва да имаш чисти мисли. Искаш да имаш чисти чувства, искаш да направиш добро някому ще се замислиш: „Какви са моите подбуждения да го направя? От Любов към Бога, от любов към себе си или от любов към него?“. Постъпката е права само тогава, когато аз правя нещата от Любов към Бога! Той е Цялото! Бог е, в Когото ние живеем. Аз като направя доброто, ще чуя Божия глас да каже, че това, което съм направил, е добро. Всякога, когато направим едно добро някому, Бог ни проговаря!

(23/стр. 219)

Благата на човеците са в Божиите ръце! Ще работите разумно не по буквите на закона трябва да се води човек, а по Духа на нещата! (10/стр. 23)

В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за пари.

Парите могат да развалят човека. Те носят друг образ, а чрез услугата ученикът ще предаде и приеме образа на Любовта.

Бъдещата разменна монета ще бъде приятелството!

Бъдещата разменна монета ще бъде Любовта!

(48/стр. 61, 62)

Ученикът не трябва да прави услуга за пари; това е вън от всяко правило на окултната школа.

Той трябва да служи само от Любов! (48/стр. 62)

Истинският морал се състои в това, всяко нещо, което човек върши, да бъде продиктувано от Любов и от добро. Всяко нещо, в което няма Любов, всяко нещо, в което доброто отсъства, е престъпление.

(91/стр. 153, 154)

Да обичаш ближния си това значи да подхранваш доброто в себе си и да бъдеш полезен едновременно и на себе си, и на окръжаващите. Да обичаш себе си, това е най-малката мярка на Любовта. Да обичаш Бога, това е най-голямата мярка на Любовта. Като обичаш ближния си, ти се разширяваш; като обичаш Бога, ти осмисляш живота си. В това се заключава щастието на човека. Значи като обичаш Бога, ще бъдеш щастлив. Като обичаш ближния си, ще бъдеш силен. Като обичаш себе си, ще се избавиш от нещастията в своя живот. Но затова трябва да бъдеш разумен. Любящият трябва да си служи с разумността. (46/стр. 293)

Дето са щастието и Любовта, там добротата и разумността работят в пълно съгласие и хармония.

(101/стр. 380)

Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички. Туй слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед. Казвам: Много добре постъпваш, и аз ще бъда като тебе. Туй, което излиза от мене, е всички да обичам. Ако слънцето може да обича всички, защо и аз да не обичам? Щом слънцето може да обича всички, и аз мога да обичам всички. Щом Бог обича всички, и аз може да обичам всички. Туй, което слънцето всеки ден прави, и ние да го правим. В туй седи здравето, разумността, добротата и основата на човешкия живот. (65/стр. 30, 31)

Интересен е животът на животните, интересни са техните прояви трябва да ги изучавате. При един наш приятел дошло едно куче отнякъде, не иска да си отиде. Той оставил едно малко апартаментче малка къщичка на разположение на кучето, но то не влиза в нея. Чуди се братът какво да направи. Един ден му дошло на ума да разшири това апартаментче. Направи го по-голямо, постла го мекичко и го остави в двора, когато пожелае кучето, да си влезе. Наистина кучето разбра удобството. Погледна вътре, хареса му и си влезе. За да приютиш една добра мисъл, едно добро чувство и една добра постъпка в себе си, непременно трябва да им приготвиш удобно място. Ако това не направите, никакво добро не ви очаква. Всяко живо същество се нуждае от нещо специално. Умореният пътник се нуждае от почивка или от някакво превозно средство. Гладният се нуждае от хляб. Мнозина са ме угощавали, но няма да забравя угощението на един от познатите. То беше пропито с Любов. Не е лесно да нагостиш човека, както трябва. Следователно, ако в живота си направиш само едно добро, както трябва, това е достатъчно. В света няма две неща, само едно има само едно ядене. Доброто иде от едното. Първата хапка определи яденето. Ако си доволен от първата хапка, яденето е добро. Важни са първата мисъл, първото чувство. Говорите за първата Любов. Тая Любов носи всичките блага, затова е Божествена. Тя определя хода на човешкия живот. Ако тя посети човека, всичко му върви, както казва българската поговорка „по мед и масло“. Тогава целият живот на човека се осмисля. (37/стр. 302, 303)

Целият живот на човека се движи между две противоположности. Той или много яде, или малко; или много учи, или малко. И едното, и другото са опасни. Значи, ще ядеш, колкото трябва; ще учиш, колкото трябва. Това подразбира разумен, правилен живот. Това изисква разумната природа от човека. (35/стр. 3)

Учителят каза:

Христос е в мене, когато аз правилно мисля, правилно чувствам и правилно действам. (21/стр. 331)

Само един образ ще отпечатате на плочата образа на Бога. Фотографната плоча е човешкото съзнание. Носете Бога в съзнанието си, ако искате да не грешите. Човек греши, когато обича себе си повече от Бога и от своя ближен. Бога ще обичаш със сърцето, с ума, с душата и със силата си, а ближния си като себе си. Не обичаш ли така, ще попаднеш в областта на изкушенията. Обичайте хората, без да им създавате изкушения. Правете им добрини, без да ги поставяте в противоречия.

И тъй ще обичате първо Бога, после себе си и своя ближен. Когато правите добро, ще имате предвид последствията от това, което сте направили. Какво добро е това, да качиш на колата си един беден човек и да разтърсиш цялата му вътрешност? Ти искаш да го улесниш, да не ходи пеш, но нямаш предвид, че колата ти е без пружини и ще го разтърси. В такъв случай, по-добре да върви пеш, отколкото да се вози на колата ти. Друг е въпросът, ако срещнеш човек, на когото двата крака са счупени. Ще го качиш на колата си и ще караш бавно, спокойно, да не го разтърсиш много. В този случай, ти си направил едно добро. (46/стр. 49, 50)

Щом речеш да направиш едно добро в себе си, после се раздвоиш туй добро дали трябва да го направиш или да не го правиш, вече ти си изгубил. Не се раздвоявай! Всяка една лоша мисъл в тебе, която е проникнала, изхвърли я, както е проникнала, без да я видоизменяш. Едно правило ви давам, ако искате добре да ви върви: Никога не изменяй Божественото, което е проникнало в тебе. Никога не изменяй една хубава мисъл, която е дошла отнякъде. Изпълни я тъй, както е дошла. Да си радостен, че си я изпълнил. (40/стр. 340)

Колкото по-добре живее човек на Земята, толкова по-добри условия си приготвя той за бъдеще. Ето защо, не отлагайте нещата за бъдеще. Щом става въпрос за доброто, не го отлагайте нито за утрешния ден, нито за бъдещия живот. Докато хората са свързани помежду си и черпят сила един от друг, те не могат да дойдат до разбиране и прилагане на великите Божии закони. Искат ли да приложат Божественото Учение в живота си и да развиват своите добродетели, те трябва да се свържат със съзнанието на Бога и от Него да черпят. (83/стр. 31)

Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки. Това е закон. Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека. (66/стр. 72)

Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите“. Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: Когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. (3/стр. 37, 38)

Почитайте и уважавайте всекиго, заради Божественото, което се крие в него. То може да е малка искрица, но с време тя ще се увеличи, ще стане голям огън. Всеки може да помогне за раздухването на тази искрица. Това значи, хората да си помагат и да се разбират. (54/стр. 32)

Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие. Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни. Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизма в природата. Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си. Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден. Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрос за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други. Разумната работа, разумното добро не ощетяват, но повдигат и облагородяват човека. (87/стр. 223, 224)

Върши всичко, което е благоугодно Богу. Това е мярката на ученика. (48/стр. 30)

Моето правило е: Аз като видя, че едно камъче не е на място, вземам го и го турям на място. Аз виждам Божествената енергия в него. Почитам Божествената енергия в него. Казвам: Бог и за него мисли! И ще го туря на място. Виждам едно листче хартия, ще го туря някъде да не го тъпчат хората. В дадения случай, аз турям този лист на място, понеже, като го туря на място, то и в мене някой окапал лист ще се тури на място. (80/стр. 51)

Всякога слушай гласа на душата си и ще знаеш как да постъпваш. (48/стр. 30)

По колко пъти на ден се обръщате към Бога с молба да ви каже какво да правите? Не зная колцина от вас се обръщат към Бога за съвет. Щом намислите да направите нещо, веднага пристъпвате към действие, никого не питате. В Невидимия свят има Разумни същества, които всеки момент са готови да услужат на хората. Когато дойде да разрешавате един въпрос, вглъбете се, за да видите каква е Волята Божия. (3/стр. 66, 67)

Заповядват на стражаря да заведе един човек в участъка. Стражарят го поглежда, обръща се към началника и казва:

Господин началник, не мога да закарам тоя човек в участъка.

Как смееш да отказваш?

Не зная защо, но ако закарам тоя човек в участъка, и на мене, и на тебе ще се случи някакво нещастие. Виждам нещо добро в него, което не ми позволява да го арестувам.

Началникът се замисля малко и казва:

Пусни го на свобода.

Казвам: Има случаи в живота, когато ще получиш Божието благо, ако се откажеш да арестуваш добрия човек. За предпочитане е да изпълниш Божията заповед, вместо човешката. Прави онова, което носи най-голямото и най-малкото добро за всички хора. (37/стр. 337, 338)

Ще помагаш на човек, който иска да извърши Волята Божия. Не помагай на човек, който не иска да върши Волята Божия. Не отивай с него! Не му помагай! (23/стр. 220)

И тъй на първо място човек трябва да бъде разумен. Някой иска да бъде добър. Не, човек първо трябва да бъде разумен, а после ще му се дадат условия да бъде добър. Само на разумния човек Бог дава блага, да се прояви като касиер, да раздава.

(18/стр. 243)

Разумността е качество на човешкия ум, дадено от Бога, и затова той трябва да гледа да не я изгуби. Не започне ли човек с разумността, той нищо не може да постигне. Който започва с разумността, той може да постигне всички останали добродетели. Всяка постъпка на човека, трябва да бъде разумно направена. (18/стр. 243)

Човек може да стане добър, но ако има за това условия в себе си. Щом е разумен, той може да бъде добър. Значи добротата се обуславя от самия човек.

(93/стр. 17)

Във всичките си прояви човек трябва да бъде разумен. (87/стр. 248)

Човек трябва да бъде разумен, да има добра обхода към всички живи същества. (96/стр. 272)

Разумът се е дал на человека, не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. (71/стр. 12)

Непотребното ще се изхвърли навън, а потребното ще се задържи като основен материал, с който да се започне градежа. Непотребното в човека, това са неговите тревоги, безпокойства. Безпокои се човек какво ще стане с него след смъртта му. Наистина страшно нещо е смъртта, но питам: Войникът, когото убиват на бойното поле, не се ли бои? Светията, когото изгарят на кладата, не се ли бои? Страшно е тяхното положение, но те казват: „Господи, дай ни сила да понесем тия страдания“. Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила в света, която може да го съкруши. Знае ли това, човек трябва да прави усилия, да побеждава мъчнотиите. (43/стр. 214, 215)

Човек трябва да бъде разумен! Три неща трябва да бъде: добър, разумен и любящ. Три неща: доброта, разумност и Любов трябва да се свържат. И ако те и във вашия живот се свържат, тогава вашата глава ще се развие по особен начин. И ако ги турите като основа, ще се развивате. (27/стр. 580)

Какво представлява доброто? Доброто, значи, трябва да има една основа, която да не се разклаща под него. Доброто винаги показва една разумна основа, която ние използваме. Всяко нещо, на което ти градиш и не се разклаща, то е добро. Всяко нещо, което вие градите и се разклаща или разклаща мислите, чувствата и постъпките, то не е добро. Добро е онова, върху което се градят мислите. Туй добро, тази основа, тя не е статична. Статическо положение аз наричам всички ония, които може да се изменят със статическо. Всяко положение, което може да се измени, то е статическо. Всяко положение, което не може да се измени, то не е статическо. То е разумно. Разумното, то е постоянно движение, но туй движение, както и да се мени, никога не се изменя вътре в своя строеж. (76/стр. 77)

Съществува следният закон: Всичко изпитвайте, доброто дръжте! Човек не трябва да приема всичко на доверие, но той трябва да проверява, да изпитва нещата. (36/стр. 96)

Всяко добро, което направите, трябва така да е прието от човека, до когото се отнася, че ни най-малко да не го унизите. Ако му направите добро и го унизите, по-добре ще бъде, да не правите това добро. (18/стр. 182)

Има добрини, които започват с плюс и свършват с минус. Има добрини, които започват с минус и свършват с плюс. Има добрини, които започват с плюс и свършват с плюс. (81/стр. 243)

Ако и богатият иска да прави добрини, за да се спаси, и той е на крив път. Какво ще придобие богатият, ако задоволи желанията на сиромаха, който мечтае за автомобил, за къщи, за ядене и пиене? Вместо да му помогне, той ще опорочи душата му. Богатият трябва да знае как и на кого да прави добро…

Един светия минавал често покрай един беден каменар, който цял ден чукал камъни. Каменарят се отнасял добре със светията. Щом го виждал, ставал на крака и му давал чаша студена вода, да се разхлади. Възхитен от този благочестив каменар, светията често се молел за него, да го освободи Бог от сиромашията. Най-после, молитвата му била приета. Каменарят забогатял и започнал да живее нашироко. Така той загубил своето благочестие, изопачил характера си. Един ден ангелът-ръководител на каменаря срещнал светията и му казал: „Знаеш ли какво направи с каменаря? С желанието си да го освободиш от сиромашията, ти погуби душата му. Сега ще ти дам един урок, да знаеш втори път как да постъпваш“. Той го набил добре и продължил пътя си. След това ангелът поставил забогателия каменар на големи изпитания, за да загуби богатството си. Като осиромашал, каменарят се заел отново със стария си занаят. Като виждал светията да минава по същия път, той му казвал: „Моля ти се, помогни ми по някакъв начин, отново да забогатея.“ „Не се наемам втори път да правя такова добро. Научих вече урока си, не искам да повторя същата грешка.“ (52/стр. 102, 103)

Като млади, ползвайте се от този пример, да не правите погрешки като тази на светията. Когато правите добро, бъдете внимателни. Доброто, което правите, трябва да ползва първо душата на човека.

(52/стр. 103)

Раздавайте богатството и благата си разумно, т.е. на онези, които имат нужда. Една богата американка, милионерка, се влюбила в един виден американски епископ и пожелала да се ожени за него. Американските епископи имат право да се женят, но някои от тях се посвещават в служене на Бога. Тя написала едно писмо на епископа със следното съдържание: „Давам на твое разположение сърцето си, ръката си и всичкото си богатство“. Той отговорил: „Уважавам чувствата и разположението ти, но съветвам те да дадеш сърцето си на Бога, ръката си на онзи, който те обича, а богатството си на бедните“.

Защо ще дадеш сърцето си на онзи, който няма право на него? Защо ще дадеш ръката си на онзи, който не те обича? Защо ще дадеш богатството си на онзи, който нима нужда от него? Помагайте на онези, които ви обичат и които имат нужда от вас. Помагайте на по-слабите от вас на растенията и на животните, които работят за вас. Те ще направят за вас това, което вие не можете да направите; и вие ще направите за тях това, което те не могат да направят за себе си. (61/стр. 275)

Едно момиченце минавало често край кантората на един банкер, спирало се, разглеждало жълтиците на прозореца и си казвало: „Бог да ти помогне да спечелиш два пъти повече злато“. На другия ден пак се спирало пред прозореца и пожелавало на банкера да спечели три пъти повече злато. Колкото пъти минавало, всякога му пожелавало да има по-голяма печалба. Банкерът забелязал, че когато момиченцето се спирало пред прозореца, печалбата му се увеличавала. Един ден той извикал момиченцето вътре и го запитал, какво си шепне, когато се спира пред прозореца му. То отговорило: „Пожелавам ти всеки ден по-големи печалби. Той благодарил, дал му няколко жълтици и го поканил да дохожда често при него“. (97/стр. 73, 74)

Следователно, който иска да придобие органическо злато в кръвта си, нека всеки ден, като минава покрай някой банкер, да му пожелава да печели двойно, тройно, четворно повече, отколкото по-рано е печелил. Всяка светла и възвишена мисъл, често повтаряна, чистосърдечно и безкористно, предава нещо на човека. Природата възнаграждава човека за всяка добра дума, за всяка добра мисъл, отправена към някого. И обратно: ако човек пропусне да каже една добра дума, или да пожелае добро на някого, природата го наказва. Една добра дума, казана на място, отваря сърцето и на най-големия скъперник. Така може човек да си помага и при различни заболявания. Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисълта аз съм здрав и в скоро време хремата ще ви напусне. Здравият често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното: Мислете за здравето, за да го привлечете и усилите и да се освободите от болестта. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите. (93/стр. 74, 75)

Никога не говорете в отрицателна форма: Не прави това, не прави зло!. А казвайте: Прави добро. Вместо думите Не лъжи, кажи: Говори истината. Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното. (8/стр. 56)

Прилагайте добрите и положителните думи и мисли като формули, с които можете да си въздействате. Ако си песимист, повтаряй по няколко пъти на ден думите: Аз съм оптимист“. Ако си нарушил мира си, повтаряй думите: Аз имам вътрешен мир. Прилагайте положителното на мястото на отрицателното, доброто на мястото на злото, правдата на мястото на неправдата и така ще изправяте погрешките си. (97/стр. 75)

Сиромахът трябва да стане добър човек, а богатият разумен.

Когато сиромашията се превърне в доброта, а богатството в разумност, както природата е определила, между богатия и сиромаха няма да има никакво противоречие. Добротата е Божествен извор, който постоянно се излива навън. Когато човек отвори крана на този извор в себе си, той започва да дава от своята доброта на всички, да ги напоява, както водата напоява всичко, каквото срещне на пътя си. Когато богатият стане разумен, в него се отваря друг извор, друго течение, което също така се излива навън. Следователно, когато сиромахът стане добър, а богатият разумен, светът ще се спаси. С други думи казано: когато добротата и разумността се съединят в едно, светът ще се спаси.

(101/стр. 379, 380)

За вас е важно да бъдете разумни и добри. Да бъдете разумни, това значи да избягвате губерката. Да бъдете добри, това значи да се притичате на помощ на всеки, когото губерката е мушнала. Разумността носи светлина за ума на човека; добротата носи топлина за човешкото сърце. Има ли тия две качества в себе си, човек всякога може да помага на своите ближни. Светлата мисъл повдига човека, освобождава го от мрачни мисли. (101/стр. 390)

Сиромахът има условия да работи и чрез ума, и чрез сърцето си, за да добие доброта. Щом добие доброта, той трябва да работи, за да придобие разумност. И после, като съедини добротата и разумността в едно, той става човек в пълния смисъл на думата. Добротата и разумността са методи, чрез които човек може да работи, да постигне желанията на своята душа. (101/стр. 393)

Казвам, няма нещо в природата, което да спъне вашата еволюция, защото според законите на природата всичко онова, което тя е създала, има свое място и цел. Понеже вие сте един орган от нея, понеже тя ви е създала, тя ни най-малко не иска да ви спъне. Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения. Но като орган от нея, тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес. Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес. Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас. Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Вие искате да бъдете гениални, то е добре заради вас, значи добре и за природата. Което не е добре заради нея, не е добре и за вас.

Та имате две мерки. Туй, което не е добро за природата, не е добре и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Тъй щото изхождате от две гледища: туй, което не е добро за природата, да го знаете, не е добро и за вас; туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. (81/стр. 290, 291)

Разчитайте на онази жена или на онзи мъж, които обръщат внимание на малките неща. Който не обръща внимание на малките величини, е разсипник от него нищо добро не се очаква. Малките величини водят към големите, които могат да се използват за добро на всички хора. Правилно е да се върви от малкото към голямото, а не обратно.

(54/стр. 20)

Някой иска да напише една книга, за да се прослави. Може да се прослави, но може и да го бият за тази книга. Друг някой иска да реформира света. Няма по-голямо добро от това, да обърнеш една душа към Бога. Това добро стои над всякаква човешка слава. Хората няма да ви славят, но Бог ще ви слави. Турете в ума си мисълта, каквото придобивате знание, добродетели, изкуства всичко да е за благото на вашата душа, както и за благото на вашия ближен. Който се стреми към това благо, той знае как да го придобие. (52/стр. 103, 104)

Аз гледам някой път някои, те употребяват картечници със своите думи. Аз, по някой път, се бронирам вече. Една сестра ми каза: „Учителю, ти не постъпваш добре! Пристрастие има“. Това е картечен огън. Аз си турям бронята. Казвам: „Възможно е. Който е дошъл на Земята, не може да постъпи така добре. Права си сега. По мярката, която имаш, право е да не съм постъпил добре. Ще го имам предвид!“. Аз сега бих могъл да кажа: „То не е твоя работа!“. Казвам: „Права си“. Влизам в положението . Тя си има известна идея. Казвам , че е права. И аз си имам известен идеал. Не се минава много и тя идва и ми казва: „Извинете!“ „Казвам, няма нищо!“ И казах тогава: „Но ще направите, тогава, една хубава баница. Ще я разрежете на десет части. На мен ще дадеш една част, за да видя, че си се разкаяла. А пък другите ще дадеш на други сестри. И ако видя, че баницата ти е вкусна, тогава погрешката ти е простена. И щом всичките те харесат твоята баница, то и аз съм на тяхното мнение“. (80/стр. 83, 84)

Говори се много за даването. Ето как аз разбирам даването. Ако дойде някой и ми поиска, казвам му: „Нямам нищо. Ти си помисли и аз ще си помисля, да направим нещо. Не ти обещавам. Ако мога да направя, ще видя! Ти си поспи и зная, че твоите работи ще се уредят“. Аз съм много умен, имам ключ. Когато той спи, аз ще вляза вътре и ще му туря сумата, която иска, до възглавницата и после пак ще изляза. Той, като ме срещне, казва ми: „Уредиха се работите ми. Дойдоха ми пари!“. Казвам му: „Много се радвам, че са ти помогнали“. Аз като помагам, да не разберат, че помагам, да не ме безпокоят. Те да знаят, че не им помагам, а пък аз да зная, че помагам. (32/стр. 71)

Ученикът никога не бива да иска пари за помощ. Той трябва да изработи нещо и тогава да му се заплати, ако пожелае.

Ученикът никога не трябва да дава пари за помощ. Той трябва да създаде известна работа на онзи, който се нуждае, и тогава вместо 25 лева, да заплати 100 лева. Тъй и другият да бъде свободен, че с труд си е помогнал. (48/стр. 62)

Вие, като правите някой път добро, и вие искате някои да бръкнат в джоба, да ви дадат. В даден случай, кое е по-хубаво? Ако вие правите милостиня с ръката си, вие се поставяте в една зависимост. Онези, на които вие давате, те се поставят в зависимост да ви одумват. Ако десет просяци вървят, вие каквото намерите, давате, на един пет, на други десет. Онези, които получават малко, започват да ви злословят, че сте направили някаква несправедливост, не сте постъпили справедливо. В миналото всички учители, каквото са говорили, казват: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае“. Когато правиш добро, никой да не те знае. Щом те знаят, ти се намираш в най-голямото противоречие. Тогава не трябва да правиш нещата за себе си, понеже щом ги правиш за себе си, лявата ръка ще знае какво правиш. За да не знае лявата ръка, не трябва да го прави за себе си, но трябва да го правиш за Бога. Тогава нещата няма да бъдат знайни. (76/стр. 37, 38)

Влияйте се от Божието добро, което е във вашето сърце…

Вярвайте в доброто на вашето сърце, както и в доброто на другите хора. (9/стр. 315, 316)

Сърце, в което гори свещеният огън, представя извор на благородни и възвишени мисли, и светли мисли. (18/стр. 184)

Никаква поезия, никаква музика, никакъв обществен живот, никакво приятелство не могат да съществуват, ако човек не приготви в своето сърце жертвеник, олтар, на който ангелите да принасят своята жертва на Бога. Дето няма жертвеник, там е място на страдания, там е адът на живота. Дето има жертвеник, там е място за правене на добро на себе си и на ближните място за служене на Бога. (18/стр. 195)

У всички ви трябва да се прояви разумното. Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате. Давид казва: „Размислих в сърцето си“. Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат. Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. (66/стр. 78, 79)

Законът е такъв: В даден случай човек има толкова условия да каже Истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на Истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с Истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на Истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на Мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на Любовта, ти си мощен човек… В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам. Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш“.

И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение. Само така ще имате отлични резултати. (66/стр. 78, 79)

Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете смели и решителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете.

Да не ме разбирате криво. Ще срещнете мъчнотии, но всички тия мъчнотии в края на краищата ще се стопят пред вас и пътят ви ще се отвори.

Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда. Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна. Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение. Разумното сърце разполага със знания и сили, не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления. Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление. Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал за в бъдеще. (66/стр. 86, 87)

Представете си, че имате един добър приятел, с когото сте се скарали от няколко години насам. Вие сте му казали няколко обидни думи, с които сте внесли огорчение в сърцето му. Какво трябва да направите? Ще отидете при него и ще му кажете няколко добри думи. Добрите думи ще бъдат лек за нараненото му сърце. По този начин ще загладите работата. Ще тръгнете двамата заедно и ще се разговаряте приятелски. Това, значи, истински човек. Аз наричам човек онзи, който може да изправи грешката си. Казвате: „Как ще си вземем думите назад?“. Няма да вземете думите си назад, но ще си послужите с нови думи, по-силни от първите, с които ще заличите всичко горчиво, което сте написали в сърцето на своя приятел. (58/стр. 26)

Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание. Значи, и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот. (66/стр. 74, 75)

Има някои обещания, които не трябва да се изпълняват. Например обещал си да се хвърлиш от канара. Няма да изпълниш това. За предпочитане е да понесеш страданието от неизпълнението на обещанието, отколкото да изпълниш едно неразумно обещание. (6/стр. 211)

И сега, ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искам търпение! Дай ми Твоята Сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои, да го понасям с готовност! Искам смирение!. Например имате някой лош навик; когато дойде този лош навик, вие започнете да броите: едно, две, три, четири до тридесет, четиридесет, петдесет; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Когато броите, ще си казвате: „Ето как днес веднъж изтърпях малко, не се разгневих толкова; на следващия ден два пъти се въздържах да не излъжа; други ден три пъти се опазих да не одумвам. Така проявите на всеки порок ще се намаляват по една, две, три и прочее, додето той изчезне. Ако не мога да говоря добро за хората, днес ще си туря в ума, че ще говоря добро. Утре ще направите добро за някого, друг ден ще го избавите от зло. И така Доброто ще се увеличава постоянно във вас. (92/стр. 22)

За мен злато е емблема на знание да разбираш ония закони, чрез които можеш да работиш, така че да бъдат полезни на тебе и на другите. Това ще рече, знанията, които имаш да не окисляват, да не изгарят, а да се запазят и използват за добро. (1/стр.12)

Та сега искам вашето копие да се смекчи и от желязо да се превърне на перо; перото да се превърне на един хубав, мек език, с който да изказвате най-красивото, най-доброто в света. Но трябва не само да го изказвате, а и да го прилагате. (92/стр. 336)

Казвам: Всички вие искате да бъдете добри, та като дойде Господ, да ви намери такива… Драмата в душата на човека се крие в това, че когато Бог го посещава, намира го с недовършена работа. Дойде ли Бог при вас, работата ви трябва да бъде свършена. Тази основна мисъл трябва да държите в ума си, а не само мисълта, че трябва да бъдете добри… Слезе ли Бог на Земята, работата на всички хора трябва да бъде свършена! (36/стр. 100, 101)

Казвам: Блажени сте, когато Бог дойде между вас и намери, че сте свършили работата си и че чакате да ви се даде нова. (36/стр. 103)

Вие трябва да цените грамадните богатства и капитали, които първоначално Бог е вложил във вас. Ако цените това вътрешно богатство, което ви е дадено, вие ще работите, ще го развивате и един ден ще се върнете при Бога с увеличени, разработени капитали. (18/стр. 165)

Разумният всичко изучава. Той разумно използва всичко условия на живота: от всичко се учи, на всичко се радва и за всичко благодари. (18/стр. 164)

БЛАГОДАРИ ЗА ДОБРОТО

Три пъти на ден благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата душа.

И тъй, който благодари за всичко, което му е дадено, е богат. Който не може да благодари и постоянно роптае, е сиромах. Благодарността се крепи върху три неща: доброта, разумност и справедливост. Дето са доброто, разумността и справедливостта, там е Любовта. Дето отсъстват доброто, разумността и справедливостта, там никаква Любов не съществува. Там е човешкият, временният порядък на нещата. Затова е казано в Писанието: Постоянно благодарете. Ще кажете, че не е дошло още времето за Божествения порядък. Не само, че е дошло, но повечето са закъснели, трябва да усилят темпа на своя ход. (61/стр. 210)

Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си.

Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа. (48/стр. 68)

Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен, отвътре, а не само да ме утешаваш, отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам“. И той започва да говори сладко, увлекателно. Този ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма да я забрави. (109/стр. 37, 38)

И тъй, в каквато форма и да ви посети Любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне на пътя си. (30/стр. 57)

Когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. (84/стр. 95)

Хората се интересуват още, могат ли да видят Бога и Христа. От тях зависи. Като извадят неблагодарността вън от себе си и внесат благодарността в сърцето си, те ще видят и Бога, и Христа. Как? В проявите на Любовта. Казано е, че Бог е Любов. Следователно отвори широко сърцето си, да влезе Божествената топлина в него, да изпиташ Божествената радост и веселие. Отвори ума си широко, да влезе Божествената светлина в него, за да изправиш пътя си. Отвори широко душата си, да влезе Божествената сила в нея, да те направи смел и решителен. Топлината, светлината и силата, това е Бог, Когото търсите. Той живее в нашите умове, сърца и души. Като знаете това, гледайте с благоговение на душата си, като жилище на Бога, на ума си като на свещен олтар и на сърцето си като на свещена стаичка. Благодарете за ума, за сърцето и за душата, които ви са дадени. Благодарете и за сиромашията, и за болестите, които също ви са дадени. Болестите, страданията, сиромашията представляват проявите на Бога, Който ви хваща с ръцете си и изпитва любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към Любовта. Ще благодариш за всичко: ако си болен, ще благодариш; ако си здрав, пак ще благодариш; като умираш, ще благодариш; и като се раждаш, пак ще благодариш. (61/стр. 202, 203)

Няма по-велико нещо в живота от това, да бъдеш благодарен. Благодарността отваря пътя на Любовта. (61/стр. 205)

В Любовта всичко е отворено, светло и ясно. Достатъчно е да знае човек да чете, за да вижда всичко, което е написано там. Само така той ще разбере и оцени Любовта. Виждане е необходимо на съвременните хора, а не гледане. Като вижда, той ще разбере и оцени грижите, вниманието и любовта, с които родителите му са го отгледали. Като вижда, той ще благодари на всеки, който го е обърнал към Бога и насочил в правия път. Всяко добро, направено от когото и да е, има голяма стойност. Оценявайте доброто и Любовта, които хората отправят към вас. Любовта заставя светлите същества да слязат на Земята и да помагат на хората. Любовта застави и Христа да се пожертвува за цялото човечество. Той беше богат, разполагаше с велики добродетели, но въпреки това, хората не Го оцениха и Го разпнаха. Трябва ли да постъпвате и вие така с хората, които ви обичат? Разумност се иска от всички, да знаете, как да постъпвате с онези, които ви любят.

(49/стр. 403, 404)

Христос казва: Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие. Значи, в онзи свят не се говори за старост. Там има мъдреци, а не стари хора. Този стих може да се преведе в следния смисъл: Ако благодарността не влезе в сърцето ти, не можеш да влезеш в Царството Божие. Благодарността води към Любовта. (61/стр. 207)

Благодари за това, което Любовта ти дава в един момент, не желай повече. Този момент носи щастие за цял живот. (46/стр. 52)

Човек трябва да отвори душата си за лъчите на Любовта, за да бъде чист, добър и любещ.

Като се говори за благодарност, имаме предвид онази вътрешна благодарност, а не обикновената. Още със ставането си от сън, човек трябва да благодари за живота и за благата, които му са дадени. Животът е най-великото благо, което притежавате. Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина. Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал. Да се молиш, това значи, да работиш. Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на Любовта. Само при тези лъчи зреят плодовете. Благодарността е един от узрелите плодове на душата. (97/стр. 148, 149)

Каквото и да е времето вън, излизайте вечер да наблюдавате небето, но вършете това не по буква, а от Любов и отправете към Бога една малка молитва, само от няколко думи, но нека да бъде пропита с Любов. Кажете: „Господи, ние Ти благодарим за хубавия Живот, който си ни дал. Благодарим Ти за този свят, който си създал. Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни. Нека Твоята Светлина озари умовете ни, да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашата душа“. (3/стр. 73)

Благодарността е молитва. Когато човек благодари, той вече се моли. Когато дойде мисъл за Бога, човек да е винаги благодарен и доволен. Всякога се учете да имате благодарно сърце. Преизобилно се праща храна за всички живи същества на Земята, обаче разпределението на храната не е правилно. Ако благодариш за доброто, което Бог ти е дал, ти ще се качиш по-горе. (3/стр. 79)

Кажете като Христа: „Благодаря Ти, Отче, че всякога си ме слушал“. Следователно благодарете за всяка болест, за всяко страдание, за всички изпитания и кажете на Бога в себе си: „Благодаря Ти, Господи, че всякога си ме слушал и ще превърнеш страданието ми в радост. Зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за проява на Божията Слава“.

(46/стр. 298, 299)

Погледнете навън и си кажете: „Един Господар има в света. Той проявява своята благост към всички същества“. Обърнете се към Него и кажете: „Отче, благодаря Ти за всичко, което си ми дал“.

Отправете ума, сърцето и душата си към вашия Баща и благодарете, че ви е изпратил на Земята. Благодарете Му, че пак ви приема, като блудния син, който съзна положението си и пожела да бъде приет като слуга, а не като син. (61/стр. 321, 322)

Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“. (84/стр. 89)

Духовният човек е доволен от всичко. Велик човек може да се нарече този, който, след като претърпи една загуба от сто хиляди лева, той се обърне към Бога с всичкото си смирение и каже: Господи, благодаря Ти за това, което спечелих чрез загубата на тия пари. Казвам: Само такъв човек е в състояние да се радва на петте лева, които би му дал някой. (62/стр. 209)

Христос казва за себе си: „Така беше угодно на Бога“. И ние трябва да кажем същото и да се заемем с всички сили да учим. Дойде ли страданието, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание“. Дойде ли радостта, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радост“. Всеки ден за всичко благодари. Когато човек се научи да благодари на Бога, както трябва, той ще научи урока си.

(29/стр. 20)

Като се моли човек трябва да застане пред Бога с радост и доволство за всичко, което му се дава. Той трябва да благодари за светлите и чисти мисли, за красивите и възвишени чувства, които му се изпращат. Той трябва да благодари, че дошъл на Земята, обиколен с добри родители и приятели; за слънцето, което грее за водата и въздуха, които го обливат, за вятъра, дъжда и облаците, които го заобикалят. (10/стр. 18)

Вие правите едно отлично пътешествие във Вселената, пътувате гратис на един параход. За какво ли има да се оплаквате? Гледате небе и земя и като минете отнякъде, почват да ви поздравяват с ракети падащи звезди. А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка комета. Слънцето е изгряло за вас, също звездите изпъкват една след друга за вас. Цветята пръскат аромат за вас. Какво повече искате? Сегашното човечество трябва да изяви благодарност, не за големите работи, а за тези малките че лъчите ви галят, че вятърът лъха прохлада и пр. Защо не благодарим за това? В един момент съзнанието ви може да бъде будно и именно тогава благодарете. (3/стр. 76, 77)

Вас много са ви обичали, за да ви изпратят на разходка със Земята. Ако речете да плащате, само билетът ви струва милиарди и то златни. Благодарете, че се разхождате по Небето с цялата Земя и с цялата Слънчева система. Да се благодари, това е най-хубавото. И с това няма да остане. За в бъдеще ще има по-хубави работи. (3/стр. 77)

Вие не спирате върху голямото богатство, което Бог е вложил във вас, не се спирате и върху онази голяма сила и добродетел, която Бог е вложил във вас и очаквате неща, които са второстепенни. За да оцените доброто, на който и да е човек, най-първо трябва да оцените доброто, което Бог ви е дал.

(53/стр. 312, 313)

Бъдете верни на Бога, на това, което е вложил Той във вас. Бъдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Разполагайте с онова, което носите в себе си, за да се ползвате от него и вие, и вашите ближни. Радвайте се за правата, които природата ви е дала. Радвайте се на всяка човешка проява, без да се критикувате. (49/стр. 410)

Бъдете весели и гледайте нагоре, откъдето гледа Бог. Радвайте се на тревата, на буболечките, на реката, радвайте се и когато плачете. Казано е: „Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си“. Три пъти на ден благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата душа. Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме. Ние виждаме несметни богатства. Ние не оценяваме колко струва картината, която ни огражда ясно небе, сини висини, хубав извор, минаващ през тревите. Сега трябва да предадете една телеграма по радиото до Слънцето, че сте благодарни от днешния ден. Един добър ден като този е незаменим, с пари не може да се купи, съдържа голямо богатство. Във всеки момент иде нещо ново и през цялата вечност ще имате да получавате и да учите. През целия ден правете това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта като се върнете, да сте тихи, спокойни, радостни и хармонични. (3/стр. 78)

Няма по-красив свят от този, в който сега живеем. Радвайте се и благодарете, че Бог ви е изпратил на Земята, да се учите и да придобивате опитности. Казано е в Писанието, че Бог създаде човека по свой образ и подобие и го постави в райската градина, да се учи. И до днес още Земята е рай от човека зависи, да гледа на нея като на рай, или като на ад. Единственото място, дето човек може да живее, да се учи, да работи и да прилага наученото, е Земята.

(61/стр. 317, 318)

Радвайте се и благодарете за телата, които ви са дадени, като инструменти, с които да си служите. Радвайте се на всичко, което Бог е създал. Като изучавате организмите на живите същества, виждате, как работи разумността. Те се различават по степента на своето развитие. Красиво е човешкото тяло, но бъдещото тяло ще се отличава от сегашното; ще бъде по-красиво, по-стройно, с по-голяма симетрия между отделните части. Благодарете, че живеете в разумен свят, в който Бог се проявява. Всеки предмет, всяко същество, които срещате на пътя си, камък, дърво, цвете, птичка, животно, човек ви предават нещо. Реките, въздухът, светлината също ви предават нещо. Като знаете това, ползвайте се от всичко и за всичко благодарете. Който мисли така, той е здрав, бодър, млад и се радва на живота.

(61/стр. 320, 321)

Съществува Промисъл в света. Пътят, по който минаваме, е осеян с блага. Бог е оставил на тоя път всичко, което е необходимо за нас. Във всеки човек, Той е скрил по едно благо за нас. Дето и да отидем при изворите, при растенията, при животните навсякъде е оставено по едно благо за нас. Да благодарим за това! (14/стр. 52)

Казвам: Ние трябва да благодарим на Бога за очите, които ни е дал; трябва да благодарим за ушите, които ни е дал; трябва да благодарим за устата, която ни е дал; трябва да благодарим за носа, за ръцете, за краката, които ни е дал. (14/стр. 55, 56)

Ние трябва да благодарим на Бога за живота, който ни е дал. Трябва да благодарим на Бога за ума, който ни е дал. Трябва да благодарим на Бога за доброто сърце, което ни е дал. Трябва да благодарим на Бога и за това, че ни е събрал тука. Трябва да благодарим на Бога, че е изпратил Своите светли духове да ни ръководят в пътя на живота ни. Да благодарим, че Той ни окриля със Своята Любов да живеем в Него, да Го познаваме и да Му служим.

(82/стр. 48, 49)

Един богат човек имал връзки с много хора, които му правели различни услуги, но той никога не благодарял. Той не познавал, какво нещо е благодарност. Никого не ценял и не зачитал; мислел, че с богатството си може да постигне, каквото желае. Един ден, като се връщал от търговия, паднал на пътя и си счупил крака. Понеже бил сам, нямало кой да го вдигне и да му помогне. Започнал да стене и да се оглежда, дано дойде от някъде човек да му помогне. В този момент той видял една млада жизнена мома, която веднага се затичала към него и го запитала, какво му е, защо лежи на пътя и стене. Той показал счупения си крак и поискал помощ. Момата веднага свалила кърпата от главата си и здраво превързала счупения му крак. Намерила кола, помогнала да го вдигнат и внимателно го придружила до дома му. Трогнат от грижите и милосърдието на момата към него, той за пръв път в живота си прошепнал думата „благодаря.

Да благодарим на всяко живо същество за най-малката услуга, която ни прави. Да благодарим на Бога за всички грижи, за всички блага, които отправя към нас. Какво е Бог и къде е Той? В душата на младата мома, която завързва счупения крак на богатия и го придружава до дома му. Тя става причина да се смекчи сърцето на този човек и да изкаже той благодарност за пръв път в живота си. Тъй щото, питате ли, къде е Бог, ще знаете, че Той е в Любовта, в доброто, в разумността, в силата.

(49/стр. 401, 402)

Сега, вложете в себе си идеята, всеки ден да внасяте в ума си по една красива мисъл, да градите мисъл-форми, които да се материализират на физическия свят. Внасяйте всеки ден по едно красиво желание в сърцето си, което да расте и да се развива, да даде плод на физическия свят. Бъдете добри зидари и строители! Всеки ден принасяйте жертва жива и благоугодна на Бога, в знак на благодарност за живота и здравето, което ви е дал. Имате ли живот и здраве, всичко можете да постигнете. (68/стр. 257, 258)

Желая ви, лъчите на Божията Любов да хранят ума, сърцето и душата ви не само един ден, но за вечни времена.

Желая ви, постоянно да благодарите на тези лъчи. (61/стр. 211)

Има една велика книга, която съдържа всички знания. Тя ще ви се даде, когато пазите следното правило: Като станете сутрин, първо благодарете на Бога за Живота, който ви е дал, за милостта, с която ви е обсипал, за хубавите мисли и чувства, които ви е изпратил. (8/стр. 378)

Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност. Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства да изчезнат от вас. Знайте, че Божията милост и благост е велика. (68/стр. 29)

За всяка една хубава мисъл, която дойде, и за всяко хубаво чувство, благодарете на Бога. Като дойде лошо чувство, и за него благодарете. (32/стр. 74)

Всичко се ръководи от една велика разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете! Тайната на живота се крие в благодарността. Всеки момент да благодарим за всичко, което ни се дава. Че страдаш, благодари; че се радваш, пак благодари. Че си беден или богат, благодари. И когато получаваш нещо, и когато даваш, пак благодари. (95/стр. 268)

Бъдете разумни като змиите, за да използвате най-лошите условия, бъдете незлобиви като гълъбите, за да използвате най-добрите условия, които Бог ви е дал. Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас. Тъй казва Христос: „Не бойте се, молете се на Отца, Който е благоволил да ви даде Царство“. И в това Царство както на Земята, ще бъде онази вечна справедливост, вечна Любов, които ще премахнат всички страдания, всички сълзи, които сега текат по човешките лица. (13/стр. 274)

Съвременните хора страдат, понеже не знаят, кога и как да благодарят. Ще благодариш и когато възприемаш, и когато даваш. Първо ще възприемеш ще благодариш; после ще дадеш пак ще благодариш, че ти е дадена възможност да се проявиш. (49/стр. 408, 409)

Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият друго.

И двамата трябва да благодарят на Бога! (48/стр. 68)

Когато срещнеш един човек, възлюби Бога в него, а не човека, и кажи: „Господи, готов съм да Ти служа, защото Ти внесе живота в мене. Благодаря Ти за всичко, което си направил заради мене“. Тогава ще чуеш тихия глас на Господа: „Влез в Царството на Любовта и бъди блажен“. Това значи, Бог да се весели в човека, а човек да се радва и да има вътрешен мир. (61/стр. 206)

Да благодарим на Господа за всичко, което ни е дал досега. (86/стр. 3)

Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал. На Бога само ще благодарите… Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на Земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас.

(109/стр. 63, 64)

И тъй, благодарете на Бога за всички блага, за всички добрини, които ви е дал. Не се оплаквайте от положението си, но работете, правилно да решите задачите си. Човек е дошъл на Земята да учи.

(43/стр. 210)

Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа. Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години. Не зная колко милиона години трябва да чакате? А пък страданията, изпитанията съкратяват този период. Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота. Благородство е за онова, което Бог ви дал, да благодарите. Много мъчна работа е човек да благодари. (80/стр. 103)

Благодарността трябва да влезе в човешката душа, като необходимост, не само за един момент, но завинаги. Радвайте се, че неблагодарността не е постоянна, но посещава човека периодически и отваря път за благодарността. Герой е онзи, който всякога е благодарен. (61/стр. 195)

В едно персийско царство персийският цар заболял от една неизцерима болест. По едно време при царя дошъл един знаменит лекар, който успял да го излекува. От признателност, персийският цар поставил този лекар за пръв лекар в държавата си и му определил през целия живот една голяма заплата. Окръжаващите царя започнали да завиждат на този лекар и търсили начин как да му напакостят. Лекарят се казвал Дубан. Неприятелите на лекаря започнали да интригуват против него и затова често казвали на царя: „Ти допусна този човек близо до себе си, но не знаеш, че той е голям шпионин и ще предаде държавата, ще я съсипе и тебе ще свали от престола“. В първо време царят не вярвал на думите им, но после повярвал и решил да екзекутира лекаря. Един ден той го извикал при себе си и му казал: „Наистина ти ми направи едно добро, но по този начин искаш да се доближиш до мене и да предадеш царството ми, да отнемеш и моя живот. Затова аз съм решил да те премахна“. И тогава лекарят му казал: „Слушай, искам да ти направя поне още едно голямо добро. Имам една голяма книга, в която са написани много хубави работи. Като вземеш книгата, внимателно ще прелистиш първите 19 страници от нея, и като дойдеш до последната от тях, ще отрежеш главата ми. Тогава ще туриш главата ми отначало на всеки лист и ще четеш. Главата ми ще ти открие някои тайни, тя ще ти проговори. Но пак те питам, не искаш ли да ми подариш живота?“ „Не, аз искам да чуя какво ще ми говори главата ти.“ Отрязали главата на лекаря и я донесли на царя. Той турил главата на първата страница на книгата и започнал да чете. Така прелиствал страница след страница, докато дошъл до последната, деветнадесетата. На всеки лист главата казвала: Обърни първия лист, обърни втория лист, докато стигнал до 19-ия. Всички листа на книгата били отровни. Царят започнал да се мъчи, отровил се от листата на книгата. На последния лист тя проговорила: „Така се плаща на всеки, който е непризнателен за направеното му добро“. С това главата престанала да говори. Един ден и вашата отрязана глава ще проговори. Така се плаща на всеки, който не е благодарен и признателен за доброто, което Бог е направил на света. Ако ти не цениш великото добро, което Бог ти е направил, тогава, като обръщаш листовете на живота, така ще се гърчиш, както персийския цар. (38/стр. 545, 546)

Желая ви, още тази сутрин, да постъпите с недоволството според закона на Любовта, да му кажете, че е седнало на чужд стол и да му дадете неговия. Мястото, на което седи, е почетно, то е определено за доволството. Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък те ще станат слуги, а доволството и благодарността господари. Това не значи, че трябва да хванете неблагодарността и да я разтърсите. Ако постъпите така, това значи, че вие я прилагате. Напротив, ще благодарите на неблагодарността, че ви е дала ценни уроци в живота, и ще постъпите с нея по закона на благодарността. Как трябва да се постъпва? Много примери има за това, но, ако човек не е готов вътрешно да се справи с недоволството и с неблагодарността, примерите не могат да го ползват. Много фокуси има, с които човек може да си служи, но той и за тях трябва да бъде готов… Поставете я на една дъска, и забивайте от всичките страни ножове, без да я докоснете, без да я нараните. Това е изкуство да ликвидираш с нещо, без да го огорчиш, обидиш или нараниш. (61/стр. 197, 198)

Когато Ангелът ти даде едно благо и ти си недоволен, той ще го намали. А щом си доволен, той ще ти даде повече. Това, за което благодариш, то расте и дава плод. А това, за което не благодариш, то се топи и най-после нищо не остава. (3/стр. 79)

Животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.

(84/стр. 89, 90)

Малкото се благославя, а не многото. Приемайте с благодарност всяко нещо, което излиза от сърцето на човека, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е дал нещо. Малкото, прието с благодарност, внася мир в душата на човека. (93/стр. 162)

Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш. А този, който не е благодарен и със злато да го обсипеш, все ще намери някакъв кусур. Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен. По това се отличават всички добри хора. (12/стр. 198)

Всеки човек трябва да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, за това, че има подслон, за всичко да благодари. Благодарете, че Господ ви е дал условия да се развивате. Благодарете на Господа за малкото, то носи голямото. Този, който дава малкото, ще даде и голямото. Като издържите изпита, както Йона в утробата на кита, тогава ще отидете на работа. Благодарете на Бога, че сте в едно Велико училище, дето трябва да се учи, и че сте в един свят, дето имате всички възможности. Като се учим добре, на нас ще бъде добре. (3/стр. 77)

Вие трябва да се научите да се усмихвате. Всеки, който не се усмихва, ще умре. Една усмивка, но не да я видят хората. След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш. (32/стр. 265)

Бъдете благодарни на всичко, което имате, колкото малко да е то. (93/стр. 56)

Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. (8/стр. 376)

Човек, като получи нещо, за всичко да благодари на Бога така и той дава нещо от себе си.

Ако приемете и не благодарите, няма да се ползвате от благата на Живота.

Обичате някой. Благодари на Бога, който се проявява чрез този човек. Любовта не е негова. Благодари за нея! Благодарността се изразява в това: да раздадеш част от това, което си получил, на другите.

(8/стр. 377)

Всякога да благодарим за доброто, което ни е направено, и да сме готови да отговаряме по същия начин. (37/стр. 224, 225)

Всеки ден, като станеш, трябва да възприемеш нещо от Бога. Най-първо, като станеш, ще Му благодариш. Ще дадеш нещо от себе си. Ще Му благодариш, понеже Той те е пазил. Ако не те е пазил, може да стане нещо с тебе и да не станеш. Ще благодариш, че ангели са те пазили и като изпратиш благодарност, ще дойде Божието благословение, ще почувстваш най-хубави мисли, най-хубави чувства, най-хубави постъпки и целия ден ще ти бъде весело и ангели ще ти помагат във всички неща. (80/стр. 68)

Можем ли да виждаме ангелите? Човек всеки момент може да срещне някой ангел, но като се усъмни в него, веднага ще го изгуби. Зад всяко добро дело, зад всяка светла мисъл, зад всяко възвишено чувство се крие един ангел. Усъмните ли се в добрата постъпка, в светлата мисъл и в благородното чувство, ангелът моментално изчезва. За да го задържите по-дълго време при себе си, вярвайте във всичко възвишено и благородно, в когото да сте го видели. Вярвайте във всичко, което ви повдига, и благодарете за всичко, което ви се случва. Дали сте здрави или болни, богати или сиромаси, учени или прости, благодарете, че ще научите нещо. Боли ви крак, благодарете, че не ви болят двата. Боли ви глава, благодарете, че краката и ръцете ви са здрави. Като благодарите за всичко, няма да забележите, как ще изчезне болестта ви. (88/стр. 230, 231)

Не се тревожете. Радвайте се и се веселете като дете. Бог е промислил за Вас. Няма за какво да не сме благодарни на Бога, ние живеем в един свят на изобилие. Признавам, че имам да давам на Природата. За да се отплатя на воловете, че нося обувки от тяхната кожа, ще спра при някой вол, ще го потупам и ще му кажа да ми прости. Той ще отвърне: „Няма нищо“. Всички волове са едно. Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш. Когато ядеш круши, ябълки, ти влез в положението им, това е достъпно за разбиране. Съзнай жертвата на дърветата, чийто плодове ядеш, благодари и им съчувствай. За всяко зърно грозде, което ядеш, трябва да благодариш. (3/стр. 77)

Ще ядеш и ще благодариш на Бога. Ще ядеш толкова, колкото ти е дадено и нито един грам няма да вземеш повече. (14/стр. 24)

Важно е човек да благодари и като яде, и като не яде. Преди ядене и след ядене той всякога трябва да благодари за всичко, което му се дава. Само хляб и сол да има, пак трябва да благодари. Всяко нещо, за което човек благодари, се освещава и благославя. С Любов и най-простото ядене се благославя. (83/стр. 37)

Или другояче казано, ако на Земята нямаме Божието благословение, благословението на неговия Дух, нищо не можем да постигнем! Ако ние не виждаме Бога в светлината, която ни праща, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем, где е тогава Господ? Като ядеш хляб ще благодариш. Скрит е Господ там и ако ядеш с Любов, ще почувстваш Господа. (14/стр. 28, 29)

Та най-първо ние искаме да бъдем угодни на Бога. Какво трябва да направим? За да бъдеш угоден на Бога, трябва да Му благодариш за всичко онова, което Той ти е дал. И като погледнеш живота си, там дето е будно съзнанието ти и помниш да бъдеш благодарен от Бога. Ще Му благодариш, за всичко онова, което ти се е случило в живота и да няма никакъв ропот. Да си доволен от това, което Бог ти е дал и че Бог е превърнал всички противоречия за твое добро. (80/стр. 66)

Сократ е бил метач в Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарял: „Уча се да работя, да измета всичко нечисто в себе си“. Той искал да покаже, че човек може да бъде благодарен на всичко. Същевременно, той доказал, че човек може да бъде благодарен и от лошата жена, затова се оженил за Ксантипа, известна по своя лош характер. Както и да постъпвала с него, той всякога благодарял. Тя го хващала за косата, разтърсвала главата му, но той спокойно отговарял: „Благодаря, че разтърсваш главата ми, да мисля по-добре“. Като го потупвала по гърба, той казвал: „Благодаря ти, че изтърсваш праха от дрехите ми“. Чрез Ксантипа той си изработил една велика философия за живота и си казал: „Благодарение на Ксантипа, аз станах философ“.

(61/стр. 204, 205)

Оженили сте се благодарете за това. Не можете да се ожените пак благодарете. Осиромашали сте благодарете на Бога. Разбогатели сте пак благодарете. Благодарете за всичко, което става около вас и с вас. В това се заключава новото възпитание. Благодарете и за злото, и за доброто. Като благодарите за злото, Бог ще го превърне на добро. Като благодарите за доброто, ще вкусите от неговите плодове. Докато избягвате злото, вие сте на крив път и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите със злото, не бягайте от него, но благодарете на Бога, че ви е посетило. Щом благодарите за злото, Бог веднага ще го превърне на добро. За всичко благодарете, но не външно, а вътрешно. (64/стр. 192)

Когато човек дойде до положение да благодари за всичко, което преживява, това показва, че той е събуден. Всяка благодарност, отправена към Бога, е свързване с Него. Щом се свържете с Бога, Той веднага ви се притича на помощ. Ако ви е сполетяло някакво зло, Той го превръща на добро. (64/стр. 192)

Като падне човек, да благодари. И като стане, да благодари. При най-големите страдания да кажеш: „За добро е“. Голямо нещо е, когато си в противоречия, да си благодарен на Бога. Тогава се опитва характера ти. Че ти не си сам. Хиляди и милиони души участват в мъчнотиите, в които се намираш.

Онези, които искат да се занимават с Новото учение, трябва първо да са доволни при неблагоприятните условия. Хиляди хора страдат около теб и не им обръщаш внимание. Господ е допуснал да страдаш, за да обръщаш внимание на страданията на другите. Не се обезсърчавай и не казвай: „От мен нищо няма да стане“. Като благодариш на Бога за доброто, то расте. Като благодариш за страданието, то си отива. Като не благодариш за доброто, то си отива. Като не благодариш за страданието, то си остава и расте. Това са четири закона в Природата.

(3/стр. 78, 79)

Като дойдат радостите, благодари на Бога; и като дойдат страданията, пак благодари. Всичко, каквото Бог е допуснал в света, ще се превърне на добро.

(3/стр. 78)

Eдно просто правило. Казва: „Какво трябва да правим?“. При мен като дойдете, една дума ще ви кажа. „Какво да правим? Голямо нещастие имам“. Благодари на Бога! Благодари за твоите нещастия. Благодарете на Бога „за всичко, туй, което си ни дал, и превърни го на добро“. Тъй ще кажете. (47/стр. 584)

ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО

Каквото става във вашия живот или в живота на ближните ви, всичко е за добро.

Най-хубавата мисъл, която трябва постоянно да държите в ума си, е следната: Каквото и да ви се случи, да знаете, че това е Волята Божия. И тогава, ако осиромашеете, нека душата ви се изпълни с вътрешна благодарност към Бога, че Той ви е удостоил с внимание да ви изпрати сиромашията. Той казва някому: „Вземете богатството на този човек. Това значи: „Вземете товара на този човек. Аз благодаря на Бога, виждам, че това е Неговата Воля и казвам: Волята Божия за мене струва повече, отколкото богатството, което ми отнемат. Ако придобия богатство, аз пак благодаря, защото такава е Волята Божия. Щом Волята Божия е такава душата ни трябва да се изпълни с благодарност, с благоговение, че Бог действа навсякъде в света. (34/стр. 191)

Първото нещо: всеки от вас, трябва дълбоко да се проникне от мисълта, че каквото и да му се случи в живота, то е от Бога определено. (34/стр. 181)

Окултният ученик, който иска да разреши своите мъчнотии правилно, щом се натъкне на някоя от тях, той трябва да каже: „Така е определил Господ. Дръжте в ума си идеята, че всичко, каквото ви се случва, е за ваше добро. То е определено от висши, разумни същества, които имат присърце вашето развитие. Знаете ли това, никога не коригирайте техните постъпки и замисли. (34/стр. 180)

Никога да не казваш: „В миналото бях по-добре, а сега съм по-зле или „В миналото бях по-зле, а сега съм по-добре“, или „В бъдеще ще бъда по-добре, отколкото сега“, или в „В бъдеще ще бъда по-зле, отколкото сега“, защото всичко, което идва, пак идва за добро и носи условия за добро. Бог във всяко време се проявява, така или иначе според нас, според нуждите ни. Във всеки момент, това което става с нас, е най-доброто за дадената степен на развитие, в която се намираме. (3/стр. 33,34)

Никога не казвай за времето: „Това време не е хубаво“. Вятърът също вее за добро, нито пък питай „Дали ме обича Бог?“, защото щом те е създал, Той те обича, с Любов те е създал, няма нужда да се съмняваш в Неговата Любов. (3/стр. 34)

Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на Земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. (80/стр. 359)

Мнозина питат: „За кого е създаден светът?“. За умните хора, наречени чада Божии. Противоречията в живота са пак за умните хора. Злото и доброто е за добрите хора. Всичко съществува за добрите хора. Който разбира нещата казва, че всичко е за добро. Който разбира нещата отчасти, отчасти е добър; който напълно ги разбира, изцяло е добър. Питат, съществува ли в Бога зло. Не съществува… Ще знаете, че най-голямото зло е за светиите, за гениалните хора. За тях това е голяма привилегия. Мъчениците минаваха през огън, но те пееха и славеха Бога, считаха, че всичко е за добро.

(35/стр. 288)

Казвам: За Слава Божия! Родил се някой за Слава Божия! Не да бъде по буквата. За Слава Божия да бъде всичкото. И като умират хората, за Слава Божия е. Умираме, там е казано: „да минем от смърт в живот“. Едни хора минават от смърт в живот, а други минават от живот в смърт. За Слава Божия е това! Защото и онези, които живеят, и онези, които умират, и едните за Бога умират, и другите за Бога оживяват. Всичко е за Бога.

Така трябва да мислите в себе си и всичките противоречия, които имате, ще се разрешат. Тъй се разрешава всичко. Светът ще върви, няма да се премахнат мъчнотиите, които сега имате. Не мислете, че те ще се премахнат. Всяка една мъчнотия трябва да се превърне за добро. Всяко едно страдание трябва да принесе полза. То не е тъй да го изпъдиш. Ама много учтиви трябва да бъдете. Моят фигуративен език е като дойде една болка, ти ще бъдеш учтив към нея, ще кажеш: „Много ми е приятно, че си ме посетила, че си благоволила да ме посетиш“. Не ти е приятно, но ще кажеш, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти си недоволен, тя ще се усили. Пък ако кажеш, че си благодарен, болката ще си върви, ще те напусне. Защото болката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъства едно живо същество. (65/стр. 142, 143)

Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия. С пари да я търсите няма да ви дойде. Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо. (80/стр. 123)

Един млад момък тръгнал да търси своята възлюбена по света, но не могъл да я намери. Като се връщал от своето дирене отчаян, разбит, недоволен, той видял на пътя една красива мома с пукната глава и счупен крак. Като я погледнал в това положение, той се съжалил над нея. Приближил се близо до момата и си казал: „Понеже не намерих своята възлюбена, ще направя едно добро на тази красива мома“. Превързал главата , превързал крака и спрял при нея да поговорят. Момата започнала да се оплаква как пострадала, какви болки изпитвала в главата и в крака, но той казал: „Много добре стана, че те удариха. Ако не беше пострадала, аз нямаше да те намеря. Много години се изминаха, откак те търся“. Той познал в лицето на красивата мома своята възлюбена.

Ако вашата глава е пукната, ако кракът ви е счупен и ви намери вашият възлюбен, болките и страданията ви са на място. Тъй щото, както и колкото да страдате, радвайте се, ако това страдание е послужило като повод да намерите Онзи, Който ви обича. (2/стр. 90)

Страданията и нещастията носят нещо добро за човека. Те го правят мек, добър, отзивчив и внимателен към чуждите радости и страдания. Колкото повече страда човек, толкова по-добре изучава езика на страданието и лесно се справя с него. Той може да се разговаря със своите и с чуждите болести, и по този начин да помага, както на себе си, така и на другите. (30/стр. 254)

Човек трябва да знае, че всички болести, всички противоречия, всяко зло и добро, всички знания всичко това работи за неговото развитие и повдигане. (18/стр. 153)

Божествена Любов превръща всички човешки страдания, мъчнотии и несгоди за бъдещото добро на човечеството. (38/стр. 543)

Великото учение казва, че всичко, каквото се случва в живота на човека, е предметно учение, дадено от Господа. Камъните на планината, водата, слънцето, вятърът, който сега духа, са предмети за изучаване. Червеният цвят на изгряващото слънце показва, че се явява животът, с всички свои противоречия. Вятърът, който духа от запад към изток, показва, че трябва да вървите напред. Противоречията в живота са фон на една идейна, величествена картина. Ако някога в живота си можете да видите Божественото слънце, всички противоречия са били на мястото си. Ако след всички страдания дойде Любовта във вас, те са на място. Страданията са пътища, по които Божественото иде в живота.

Следователно радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодите в живота си, защото чрез тях идат Божиите блага. Те са пътища, по които Божественото иде в човека. Страданието е опаковка, в която се крие нещо хубаво. За лошо ли пострада Христос? За лошо ли идат изпитанията на народите? След големите мъчения Христос възкръсна. След големи изпитания народите се повдигат. Когато страда, майката очаква някакво благо. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност. Чрез страдания работите стават за една година, а без страдания за хиляди години. (30/стр. 106, 107)

И тъй, страданието е съкратен път, по който Великото се изявява на човека. Искате ли да се развивате без страдания, ще изберете дългия път.

Сега, желая ви да се движите по късия път. Желая ви да следвате пътя на доброто. (30/стр. 108)

Помнете: Всичко, което се случва в живота ви е за добро. Радвайте се, че сте минали през страдания, които са ви обогатили с опитности за новия живот. (31/стр. 176)

Не съжалявайте за всяко нещо, което ви се случва в живота, за всяка една възможност. Не считайте, че нещата са излишни. Срещата, с когото и да е, с който и да е човек, то, е за ваше добро. Срещата, с кое и да е животно, то, е за ваше добро. Срещата, с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро. Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро. Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо. При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим. (80/стр. 122, 123)

Ако някъде става погрешка и това не е лошо. Защо? Защото всяка погрешка води към придобиване на по-голяма светлина. Човек греши, защото светлината, в която се е движил не е била достатъчна. Щом започне да изправя погрешката си, светлината му се увеличава. Затова казвам, че всеки, който прави погрешки е силен човек. Който изправя погрешките си е два пъти по-силен. Изправянето на погрешките представя изправянето на изкълчен крак или на изкълчена ръка. Докато изправяте крака или ръка на някой човек, той вика, плаче, сърди се, счита ви за свой неприятел. Защо? Малко светлина има не вижда доброто, което му правите. Когато кракът или ръката му се намести, тогава той разбира, че вие сте му били приятел и се радва за доброто, което сте му направили. Той се радва, че е пострадал, за да може да се запознае с такъв добър човек. (30/стр. 115)

Като знаете това, благодарете за страданията и противоречията, които имате в живота си, защото всяко страдание или противоречие крие в себе си едно велико благо. Затова и Псалмопевецът казва: „Господи, добре ми стана, че се наскърбих“. Който не разбра Божиите пътища, той всякога роптае против съдбата си, против Бога, че му е дал страдания, сиромашия, мъчнотии, а другите е облагодетелствал. Не, всички изпитания в живота на човека са предметно учение. Всичко, което се случва в живота на човека е за добро, но той трябва да се учи. (30/стр. 115, 116)

Тъй щото, искате ли да дойдете до съвършенството, за което Христос говори, вие трябва да разбирате и себе си, и своя ближен. Като дойде приятелят ви във вашия дом, да намести изкълчения ви крак, благодарете му за услугата, която ви е направил. Че ви е причинил болка, това нищо не значи. За вас е важно, че той е наместил добре крака ви. Случи ли се да ви оберат, пак не роптайте. Знайте, че и в това се крие нещо велико. Изобщо, на всеки човек се дават такива изпитания, които го водят към познаване на Бога. Да познаете Бога, това е най-великото благо, което може да ви се даде. Заслужава човек да пожертва всичко, за да познае Бога. (30/стр. 122, 123)

Като ученици, вие трябва да знаете, че всичко, което се случва в живота ви, е за добро. По-добре е за човека да изгуби богатството си, но да познае Бога, отколкото да запази богатството си и да не Го познае. За предпочитане е човек да не реализира някои свои желания, но да познае Бога, отколкото да ги реализира, да придобие някакви временни блага, и да не познае Бога. Ако е въпрос, какво трябва да жертва човек, за да придобие едно Божие благо, за предпочитане е да жертва временното, а не вечното. (30/стр. 123)

Ученикът трябва с радост да посреща страданията и да се радва, защото от тях ще научи нещо добро. (48/стр. 65)

Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? (84/стр. 110, 111)

Истината не се доказва. Който се опитва да докаже Истината, той попада в лъжата. Истината съществува сама за себе си. Тя не се нуждае от външна подкрепа, от доказване. Така трябва да разсъждавате и вие. Казваш: „Нещастен съм“. Считай това за привилегия. „Страдам, мъча се.“ И това е привилегия. „Боледувам.“ И това е привилегия. Каквото и да ти се случи в живота, знай, че това е привилегия за тебе. (24/стр. 292, 293)

Герой е онзи, който изведнъж може да превърне едно мъчно състояние в добро. (63/стр. 18)

Каквото и да ви се случи в живота, да знаете, че Бог царува на Небето и на Земята, и затова да бъдете радостни и весели. Това не значи, че няма да имате скърби. Ще имате и скърби, и страдания, но ще знаете, че Бог управлява навсякъде… Да уповава човек на Бога, това значи да бъде силен. Няма по-красиво нещо от това, когато човек се натъкне на изпитания, да остане тих и спокоен в себе си, да дочака края на изпитанията с търпение и да вярва, че всичко ще се нареди добре. (18/стр. 156, 157)

Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора стават, всеки едного, на когото му дава [това] благословение. (80/стр. 123)

Каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек в края на краищата всичко се обръща на добро. Разумният използва всички сили на Природата за добро. (30/стр. 10)

Като се храниш със Словото, ще придобиеш Любовта. И тогава като ти се случи голямо нещастие или изпитание, не се разколебавай, но си кажи: „Не зная защо Бог ме изпитва, но зная, че е за добро“.

(33/стр. 175)

Аз гледам от друга страна на въпроса: Лошото, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпитва неговата сила. Лошото в човека е положителната страна на неговия Живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справя с тези силни движения в Живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. (92/стр. 333)

Сега, мнозина искате новото, но вървите по старите методи. Кой е старият метод? Стар метод е винаги човешкият метод, а пък новият метод е Божественият. Стария метод аз го наричам метод на безлюбието, а пък новия метод аз го наричам метод на Любовта. Това, което е винаги младо, това, което носи живот в себе си, то е Божествената Любов, която всякога се проявява неизменна, при всичките условия. При тази Любов ще забележите всякога в себе си следното: Когато се намираш при най-лошите условия, щом си спомниш за Любовта, веднага ще почувстваш една радост, ще ти светне! А пък при човешкото, щом си помислиш, нещо мрачно ще ти се представи. Може да си богат, но си казваш, че то може да изчезне; може да си здрав, но си казваш, че може да се изгуби здравето. А при Божествения ред на нещата, и да си болен, ще ти се каже отвътре: „Тази болест ще се превърне в полза, за добро. Тези лоши условия в тебе ще станат добри“. Вие сте поставени на един изпит. Да си издържите изпита сега. (32/стр. 70)

Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в будност и издръжливост на съзнанието.

Живот без интензивни преживявания е живот на спящи души.

Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва.

Зад това, което става в живота, той вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата. (48/стр. 12)

Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този закон:

Всичко в живота се превръща в добро! (48/стр. 32)

Всяка преходна форма е недовършена картина, върху която работи Божественият Дух.

Ученикът вижда само доброто, навсякъде и у всекиго. (48/стр. 36)

Ученикът трябва да бъде винаги спокоен при всички условия; той знае, че то е за негово добро.

(48/стр. 40)

…Вие трябва да мислите само за Любовта. По този начин, вие ще дойдете до положение да не се смущавате от нищо. Кой какво прави, кой какво преживява, не се смущавайте: болният ще носи болестта си, сиромахът сиромашията, страдащият страданията и т.н. Каквото става във вашия живот или в живота на ближните ви, всичко е за добро. (20/стр. 16)

Всичко, каквото става, е допуснато от Небето.

Каквото и да ти се случи, ще се превърне за добро от разумните сили, които ръководят развитието.

Това изпълва ученика с радост и при най-големите противоречия в живота.

Не забравяй, че във великия Божи план в края на краищата всички противоречия ще бъдат разрешени. (48/стр. 66)

Тогава помнете следното нещо: Не примирявайте противоречията в света! Знаете, че всичко в света работи за хармония с доброто. Дръжте тази мисъл в себе си като ценно правило. (57/лек. 27, стр. 24)

Напуснете методите на болните, т. е. съмнението, недоволството, страха. За разумния човек противоречие няма. Има само хармония, симфония, защото той знае, че всичко ще се превърне в добро.

(6/стр. 187)

Дръжте в ума си мисълта, че животът е музика и песен. Всичко в живота е добро и хармонично.

(58/стр. 37, 38)

Сега вие казвате, че човек трябва да бъде добър, че трябва да бъде умен. Най-първото нещо: Човек трябва да бъде разумен. За да бъде разумен, той трябва да знае едно: Че всичко, което Бог е създал в света, той трябва да го приеме на вяра, че е добро.

(27/стр. 575)

Човек трябва да се научи да мисли. Трябва да пречисти мисълта си. Тревожиш се какво ще стане със света; остави това. Земята се върти, слънцето грее, дъжд ще има, вятър ще има. Остави мисълта, че някой не живее добре. Двама души се карали. За добро е. Бият се за добро е. Примирят се за добро е. Съдят се за добро е. Легнат да спят за добро е. Разболяват се за добро е. Всичко е за добро.

(80/стр. 32)

Ще се оправдавате, че животът е тежък. Че животът е тежък, е тежък. За глупавите хора животът е тежък. За мъдреца, за умния човек всичко е едно благо. (81/стр. 240)

Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца. (80/стр. 105)

Христос казва: „Всичко, каквото прави Отец е за добро!“. Не само това знаеше Христос, но знаеше, че и това, което Той издържа, е за добро. Той знаеше, че това, което става с Него, е за добро. Той знаеше, че това, което Той изнася, е за добро! (78/стр. 115)

В еврейската дума Бог, вторият принцип е мек той е принципът на Любовта,ל“. Той е принципът, който съгражда, който носи Живота в себе си, който съхранява нещата. Без този принцип светът би се превърнал в едно вечно мъчение. Този принцип, който ние наричаме проявление на Бога, на Любовта, превръща всичко на добро в света.

(57/лек. 35, стр. 9)

Дето е Любовта, там всичко е добро и намясто.

(96/стр. 133)

Дойде ли ви някоя скръб ще знаете, че в това време сте почва. В това отношение в природата съществува следният закон: Върху всяка скръб някъде в духовния свят се повдига едно велико желание. Значи, в дадения момент вашата скръб служи за създаване на едно благородно чувство някъде. И вие трябва да се радвате на тази велика мисъл, на това велико желание или чувство, което се гради върху вашата скръб. След време тази велика мисъл, която се е съградила върху вашата скръб и вашите страдания, ще ви се отплати. Тя ви познава и ще ви помогне, тогава скръбта ви ще се превърне в радост.

(67/стр. 172, 173)

Помнете: Използвайте доброто във всеки даден момент и бъдете доволни от положението си. Ако днес сте доволни и утрешният ден ще бъде за вас добър. Не се сравнявайте с другите хора, че те имали по-голяма любов от вас, или че били по-добри и богати, по-здрави и т.н. Всяко нещо, което в даден момент имате, е добро. И болни да сте, пак е за добро. Като разсъждавате по този начин, вие идвате до положението на човек, който разбира живота. Щом разберете живота, условията ви непременно ще се подобрят. Вървете по пътя, който Бог ви е начертал и бъдете доволни от него. (22/стр. 408, 409)

Ще работите с доброто, като основа на великия живот. Каквото и да се случи в живота ви, знайте, че е за добро. Във всяка работа влагайте своите добри мисли и чувства. (58/стр. 52)

Като ученици, вие трябва да мислите право. И затова на всички ви желая да имате топли сърца и светли умове. При това на всички ви желая свобода, която да ви прави искрени в отношенията си. Знайте, че всичко, което става в този свят, е за добро.

(62/стр. 225)

Не е въпрос човек да роди нещо хубаво, но той трябва да се стреми да се върне към Бога, към Първата Причина на нещата, да подобри своя живот. „Как да подобря живота си?“ Като считаш, че всичко, което става в света, е за добро. (68/стр. 250)

Ще бъдеш смел и силен. Ще срещнеш мечката и ще я помилваш. Ще си кажеш: „Дали ще ме разбере?“. Ще те разбере. „Ами ако ме ухапе?“ Няма да те ухапе. Щом си с Бога, тя ще коленичи и ще ти каже: „Аз те познавам“. Няма същество, което да не се подчинява на Бога. Ако Бог е във вас, няма какво да се плашите. Ако Той е в мене и във вас, като се срещнем, и двамата ще се радваме. Бог е тази Възвишена Интелигентност, която води света. Няма да съдим никого, но ще знаем, че Бог, тази Възвишена Интелигентност, ще изправи всичко, ще превърне всичко за добро. Каквито погрешки и да сме направили, Той ще уреди всичко. Този е Пътят, по който ние можем да победим. (57/лек. 35, стр. 26, 27)

Съвременните хора имат криво разбиране за злото. Ето защо, за да разберат смисъла му, нека приемат в себе си мисълта: Всичко, което Бог е направил, е добро. (24/стр. 288)

Не е важно, че е побеляла главата ти. То е добро. Ако ти е побеляла главата и си поумнял, тогава е на добро, но ако е побеляла и не си поумнял, тогава е жалко. (80/стр. 67)

Когато някои ти каже нещо лошо, ти се помоли на Бога той да превърне всичко на добро. (3/стр. 66)

Човек трябва да различава благата, които получава от хората, от тия, които получава от Бога. Изобщо, човек трябва да дойде до закона на различаването, да отделя доброто от злото, човешкото от Божественото, греховното от онова, което не е грях. Грехът внася заблуждение в човешкия ум, а доброто го просветява. Мнозина считат някои добри постъпки за погрешки. Това значи, че те са попаднали в неразбраното добро. Докато доброто не се разбере, мнозина го считат за грях. Затова казваме, че неразбраното добро е грях, а разбраното добродетел. От Божествено гледище обаче всичко, което се случва в живота на човека е добро, защото внася в ума му светлина. Чрез тази светлина той придобива Божиите блага крайната цел на човешкия живот. (30/стр. 123, 124)

Имате ли Божията Любов в себе си, каквото и да ви се случи в живота, всичко ще се превърне на добро. (91/стр. 49)

Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание. Всичките обиди се разтопяват. Всяка обида става за велико благословение. Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което се случва, за онези, които обичат Бога. Каквото и да се случи, ще се превърне за добро. Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро. (80/стр. 115)

Всичкото изкуство седи в Любовта към Бога и това е най-голямото изкуство… Когато се научиш да го обичаш, тогава ще разбереш какво значи да бъдеш едно с Него и Той едно с тебе. Ти трябва да обичаш Бога! Въпросът на Земята ще вземе тогава друг характер. И когато викнеш Бога по този начин, тия противоречия, които сега съществуват на Земята, бурите в света няма да бъдат бури за тебе. Сиромашията няма да бъде сиромашия за тебе, болестите няма да са болести за тебе. Те са привидни само. Сиромашията, за онзи, който обича Бога, е едно благо. И богатството е благо и всичко е добро. (2/стр. 113)

Колкото повече хора обича човек, толкова повече сърцето му се разширява. Обичай себе си, обичай ближните си, обичай и Бога, за да имаш богато, обширно сърце. Мисли за себе си, мисли за ближните си, мисли за Бога, за да имаш светъл ум. Ако мислите и чувствате по този начин, вие сте в правия път. И тогава, каквото и да се случи, вие ще го разглеждате все от добрата му страна. (43/стр. 214)

Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви, вярвайте в Бога и в мене вярвайте. Вярвайте, че онова, което Бог е създал, то е за ваше добро. Вярвайте в мене, че аз съм дошъл да ви покажа истинския път, по който може да намерите живота. Вярвайте, че всичко, което Бог е създал, е за ваше добро и вярвайте, че аз съм дошъл да ви покажа пътя, по който може да намерите истинския живот“. Казвам: Тази вяра, която издържа при най-големите мъчнотии, тя е вяра. (76/стр. 479)

Помнете: Всичко, каквото правите, не е само за другите. Направеното от вас ще отиде при другите хора, а придобивката ще се върне при вас. Такъв е законът. Затова, ако искате да успявате, правете добро, и то ще се върне при вас. И злото, и доброто, които правите на другите хора, ще се върнат при вас. Първото нещо: На Небето трябва да отидем с придобит капитал. Каквото направим за Бога, пак ще се върне при нас; то ще ни въздигне. (14/стр. 62)

Любовта превръща всичко на добро. Когато обичаме Бога, Божията Любов превръща всички грешки на скъпоценни камъни. Ако Любовта може да се отклони от една погрешка, тя не е истинска. Любовта е мощна, велика сила. Затова е казано в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Бога, се превръща на добро. Тоя стих се отнася до ония, които любят Бога и понасят всичко с търпение. (14/стр. 62)

ИСТИНСКОТО ДОБРО

Всяка добра постъпка, всяко добро, трябва да носи Живот, Светлина и Свобода.

Новия капитал трябва да сложите в действие. Това е Любовта към Бога. Мислете повече за Любовта към Бога и за приложението в живота… Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога. А това значи да обичате целия свят, да обичате всичко живо. Да обичаш Бога най-съвършеният в света, това е смисълът на живота. (24/стр. 331)

Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам. Животът започва от Любовта към Бога. Любов към Бога тази е вътрешна, мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. (91/стр. 23)

Съвременните хора искат да бъдат обичани. Бог, Който ни е създал, ни е обикнал вече. Сега иде втората фаза ние да обичаме. А ние още стоим и казваме: „Да има кой да ни обича!“. Понеже си на Земята, въплътил си се, това показва, че Бог те обича. Сега ти трябва да проявяваш Любовта си към Бога. Ако хората не разбират това, сегашният им живот ще се обезсмисли. (14/стр. 13)

На човека му трябва непреривната Божия Любов, в която постоянно да се влива Божественият Живот в него, постоянно да се влива онази струя на Божественото знание в неговия ум. С туй, той се подмладява. После, постоянно да се влива струята на Божествената Свобода, на Божествената Истина вътре в душата му всеки ден. Да се радва, че Истината се влива. Радвайте се, че Истината се влива във вашата душа. Радвайте се, че Божествената Светлина се влива във вашия ум. Радвайте се, че Божественият Живот се влива във вас. То е важното. От всинца искам да благодарите, че Бог ви е дал Любовта Си в сърцето. Да благодарите на Бога, че Той ви е дал Светлината в ума ви и да благодарите за Истината, която влял в душата ви. (32/стр. 340, 341)

Ученикът, който обича Истината е добър. Тъй го нарича Учителя. (48/стр. 106)

Стихът „Бог е Любов“, съдържа творческа сила в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, той всеки момент расте и се развива. Той сам твори съдбата си. (83/стр. 32)

Вложете в сърцата си думите „Бог е Любов, за да оживеят, както посадените в земята семена израстват и се развиват. Когато тези думи оживеят в сърцата ви, вашето дърво на живота ще се окичи с зрели, сладки плодове. Красиво е всяко плодно дърво, което ражда. Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка, която дава плод, се обрязва; а която не дава плод, отсича се и в огъня се хвърля. Казано е, че дървото се познава по плода; същото се отнася и до нас. Нашите светли мисли и чувства, нашите добри постъпки създават нашия образ, от който излиза сила. Те са плодовете на нашия живот. По тях ни познават и в този, и в онзи свят. Човек се обича за това, което дава от себе си на другите хора. Понеже Бог е вложил в нас своите светли мисли и чувства, ние трябва да Го обичаме. Като Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, каквото пожелаем и каквото очакваме, ще ни се даде. С Любов всичко се придобива; без Любов нищо не се придобива. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз Го възлюбих. Той даде всичко заради Господа, да изяви Любовта си към Него. (68/стр. 227, 228)

„Затова Отец ме люби. Да имате Любовта на Бога, това е великото в света. (85/стр. 23)

Мислете за Любовта на Бога към вас и приемете тази Любов в себе си. Знайте, че тази Любов се проявява във всеки човек. Когато мома и момък се обичат, между тях действа Божията Любов. Ако се вслушват в гласа на тази Любов, те никога няма да я изгубят. Дето е Бог, дето Любовта присъства, там никакво престъпление не може да се извърши. Понеже Бог е между нас и в нас, нека всички отворим сърцата си за Него и Го възлюбим. (30/стр. 268)

Казвам: Любовта към Бога ще събуди ония методи, чрез които трябва да живеем на Земята. Когато ви говоря за Любовта на Бога, подразбирам да може да добиете онази сила, чрез която да можете да направите вашия живот такъв, какъвто вие искате и на Земята, и в Духовния свят, и в Божествения свят. Любовта към Бога, туй подразбира. То е едно благо заради нас. (78/стр. 24)

Кой какво мнение има за вас, това не е важно. За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си за своята душа. Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: Любов към Бога, Любов към Божия Дух и Любов към душата си. Каква трябва да бъде тази Любов? Чиста, безкористна Любов без всякакво съмнение. Живеете ли по този начин, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила в света, не ще може да я разкъса. (68/стр. 30)

И тъй, за да държите връзката си с Бога здрава, всяка сутрин отивайте при Него. Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня. Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа, и започнете да работите. Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши… Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят. Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел. По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил. Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път. Мине ли по пътя на първия, и той ще прави погрешки. (68/стр. 30, 31)

Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с Любов. Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби. Започнете да работите с велико постоянство и послушание. По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърчавайте работете и прилагайте Любовта… Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал!“.

Божията Любов носи щастие.

Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие. (68/стр. 31, 32)

Колкото повече навлиза в Божествения свят, човек определя отношенията си към Бога, като Негов син, и разбира, че без Любов няма живот. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. (68/стр. 218)

Важно е сега вие сами да проверите дали Любовта към желанията ви е по-силна, или по-слаба от Любовта ви към Бога. Че еди-кой си ви обичал, това не трябва да ви ласкае. Вие трябва да си кажете: „За мене е важно, че Любовта ми към Бога е по-силна, отколкото любовта ми към този човек“. Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла, и това не трябва да ви смущава. За вас е важно Любовта ви към Бога да е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага и желания. Истинската печалба в живота се състои в Любовта на хората към Бога. Обичат ли Бога, те само ще печелят. В тази Любов няма загуби.

И тъй, Любов към Бога това е великата Истина в живота. Който е съгласен с тази философия, нека приложи Любовта в живота си и работите му ще се оправят. Дойде ли Любовта в човешката душа, тогава ще започне истинския живот. Започнат ли хората да прилагат този живот, и светът ще се оправи. (91/стр. 33, 34)

Ако някой намисли да направи зло някому, той се бори, мисли, решава и най-после казва: „Любовта ми към Бога е по-силна от всякакво мое желание, или от всякаква моя мисъл“. Това значи да обича човек Бога. Какво му коства да избере правия, добрия път? Какво по-хубаво от това да бъдете млади? Ще ви срещне дядото и ще каже: „Синко, искам да поговорим за възможни неща“. „Може, дядо, да поговорим.“ „Можем ли да обичаме Бога?“ „Можем.“ „Можем ли да победим света?“ „Можем.“ „Можем ли да преодолеем всички трудности?“ „Можем.“ Всичко можем да направим, като имаме Божията Любов в себе си. Бог е Любов, Разумно начало, което е вложило всичко в живота. Държим ли тази мисъл постоянно в ума си, ние ще имаме съзнанието, че умът, сърцето, душата, духът ни са дадени от Бога. Съзнаваме ли това, ние ще бъдем така изправни към Бога, както и Той е изправен към нас. След всичко това, какво ни пречи да Го обичаме? Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Щом имаме ум, сърце, душа и Дух, какво повече може да се желае? Умът, който Бог ни е дал, може да се поддържа само с Божествени мисли. Сърцето, което Бог ни е дал, може да се поддържа само с Божествени чувства. Душата, която Бог ни е дал, може да се развива само с красивото и хубавото, което излиза от Бога. Само по този начин нашите умове, сърца и души ще дадат плодове. (91/стр. 47, 48)

Ако вие искате да подобрите своето сърце, своя ум и своята воля, едно ви е потребно: да възлюбите Бога. (62/стр. 217)

Ако всичките хора биха възлюбили Господа, ближния си, светът щеше да се оправи и всичко ще дойде на своето място. (13/стр. 332)

Кое е същественото за всеки човек? Любовта Божия. Няма по-велико нещо за човека от това, да знае, че има Един, Който го обича. (85/стр. 49)

Аз пия вода само от Божествени извори, които постоянно клокочат. Дето е Божественото, там е щастието. Дето е Любовта, там е изобилието. Като любя Бога, ще получа всичко най-хубаво. (81/стр. 331, 332)

Ако Любовта е проникнала дълбоко в човешката душа, никаква сила в света не може да отнеме мира, който Бог е вложил в нея; никаква сила в света не е в състояние да отнеме светлината на човешкия ум и топлината на неговото сърце. (54/стр. 9)

Има нещо в света, което е абсолютно свободно и независимо. Това ние наричаме първите лъчи на Любовта, които озаряват човешката душа. На мистичен език това се изявява чрез стиха: „Само чистите по сърце ще видят Бога“. Да видиш лицето на Бога, значи, да бъдеш доволен. Всички растения които виждат лицето на слънцето, се развиват добре и дават хубави цветове и плодове. (39/стр. 147)

Кое е ценното в човешкия живот? Чистотата и светостта. Да бъдем чисти по отношение на себе си и свети по отношение на Бога. Чистотата е необходимост за човека. Без чистота той не може да се развива, не може да бъде здрав… Чистотата е необходимост за човека, а светостта идеал, към който се стреми неговата душа. (37/стр. 313)

Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога!“. Онзи, в когото всички добродетели са събрани на едно място, Бог е там. Чистотата е вратата, през която всички добродетели са минали. Затова трябва чисто сърце. Не могат да дойдат добродетелите в човека, докато той не е чист. И в живота е така. Когато ние имаме да приемем някой гостенин, ще измием всичко, ще измажем къщата, всичко ще бъде чисто. Затова трябва чистота, за да дойдат нашите приятели между нас и добродетелите, с тях ще дойде и Господ. И като бъде Господ в една къща, тая къща ще бъде благословена за хиляди векове.

Желая, като ви посети Господ, да бъдете благословени вие и целият ви дом, през всичките векове на бъдещето. (80/стр. 53, 54)

Сливането с Бога подразбира да гледаш на нещата тъй, както Той гледа. Затова се изисква абсолютна чистота, с нищо да не опетняваш Божественото в себе си. (50/стр. 26)

Ще знаете, че в света има един определен, Божествен път. Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му. (50/стр. 39)

Всеки, който се опълчва срещу Божествените закони, нищо добро не го очаква; всеки, който е в съгласие с тия закони, пред него се откриват всички възможности на живота за добро. (50/стр. 40)

Казвам: От всички се иска истинско послушание. Питате: „Защо трябва да слушаме?“ Аз не отговарям на този въпрос. Всъщност човешката душа слуша само това, което е добро, което иде от Бога. Не можеш да живееш в дом, дето доброто не царува. (39/стр. 147, 148)

Има един дом, в който като влезеш, ако си сляп, проглеждаш; ако си глух, прочуваш; ако си сакат, прохождаш; ако си гладен, ще се нахраниш; ако си болен, ще оздравееш; ако си невежа, учен ще станеш. Този дом е мястото на Божието благословение. Оттам идат накитите на душата. То е истинското място. Значи, в дома на калта отнемат всичко на човека: дрехите, обувките, накитите му. После му нанасят удар след удар, не остава място неударено. В дома на Божието благословение измиват раните, излекуват ги. После го окъпят, облекат и турят накитите. Така, човек придобива първото си състояние на радост и веселие, на мир и свобода.

Желая ви да влезете в дома на Божието благословение. Този е пътят. Много труден е пътят, но така е за всеки, който се връща от далечния път.

(39/стр. 148, 149)

Като говориш Истината, отиваш към Бога! Като правиш добро, ти отиваш към Бога! Като си справедлив, ти вървиш по правия път имаш мир и радост! (23/стр. 216)

Казвам: Божественото е онова, което дава нещо на човека. Божественото е, което придава нещо, то дава радост, веселие, светли мисли, светли желания, насърчение всичко носи в себе си. Божественото носи мир навсякъде. И едно дете може да ти каже Божественото. От дето и да дойде Божественото, приеми го и не прави никаква разлика. Само че, при напредналите хора, понеже знаят Божия път, чрез тях както през големите прозорци идва по-голяма светлина, а през по-малките прозорци идва по-малко светлина. Закон е това. (23/стр. 229)

Кой човек е добър? Добър е онзи, който полага душата си за другите. Не може ли да положи душата си за другите, той не е добър. Някой казва: „Добър човек ли съм аз?“. Ако можеш да положиш душата си в служене на Бога добър си; не можеш ли да я положиш не си добър. Няма нужда много да се философства. Христос ясно е определил: „Аз съм добрият пастир, защото полагам душата Си за овците“. (36/стр. 83)

Човек трябва свещено да пази своите мисли и желания, понеже те са пътища, чрез които той се свързва с Божествения свят, с ангелите, със светиите, с всички добри хора, изобщо с всичко онова, което носи радост и веселие за душата. (36/стр. 85)

Човек има главно една свещена мисъл и едно свещено чувство в себе си. Те са мисълта за Бога и чувството за Бога… Докато човек пази свещената мисъл в себе си, т.е. Духа си, и свещеното чувство, т.е. душата си, чрез които влиза в общение с Бога, дотогава той е гражданин на Царството Божие. В този смисъл човек най-първо трябва да люби Бога, защото всички мисли и чувства у него са родени именно от тази свещена мисъл и от това свещено чувство. (36/стр. 86)

Първото положение, с което можем да познаем Бога, е следното: ще ви приведа две свещени положения. Искам вашите сърца да са готови да чуете тия свещени неща. Това, което ще кажа, е свещено за мен. По-свещени работи на Земята от тия няма да намерите. Едното свещено положение е: да дойде Бог чрез Духа Си да живее в нас! Няма по-свещена идея от тази да дойде Бог чрез Духа Си да живее у нас. И когато Бог дойде в нас, Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашата душа, което чакаме. Бог е, Който ще ни освободи. Само, когато Бог дойде да живее в нашата душа, ще дойде и тази свобода. Няма друг изходен път. Само така ще познаем Божията Любов. Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите пълнота в себе си, ще бъдете примирени с Небето. Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на Земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще можете да вдигнете цялата Земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде да живее във вас. Това не е само тъй, символически, но е факт. Вие ще чувствате такъв мир, такава радост, такова веселие, каквото никога не сте чувствали. Да дойде Бог чрез Духа Си да живее във вас това е първото свещено положение. Но туй положение от страна на Бога е само наполовина. Бог ще ни се изяви тъй, както Той обича. (82/стр. 16, 17)

Второто положение, което за мен е свято, е следното: ние да влезем да живеем в Бога. Засега ние сме още отвън. Ще кажете: „Защо е така?. Христос казва: „Отец живее в Мен, и Аз живея в Отца“. Това са две положения, коренно различни помежду си. И тъй: „Отец живее в Мен“ първото положение. Това е силата, която аз имам, а тази сила е от Бога. „Аз живея в Отца Си“ това е второто положение. Като влезем да живеем в Бога, тогава ще се изпълним с Божията Любов.

Сега вие сте длъжни като ученици да добиете второто положение да живеете в Бога. Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Неговото знание, с Неговата сила и с пълнотата Му. Имате ли тия две положения, т.е. живее ли Бог чрез Духа Си във вас, и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство. Павел казва: „Няма сила в света, която може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова“. А това е целта да се образува тази връзка. (82/стр. 17, 18)

И когато ние приемаме този Божествен живот в нас, по този начин именно Бог да живее в нас и ние в Бога този наш малък живот ще бъде сила.

(82/стр. 19)

И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този свят. И като направим този възел, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която съществува между Бога и нас. Винаги да сме съединени с Бога това е смисълът на нашия живот. Ще изучавате този закон! Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите. Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота. (82/стр. 32)

Както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота. По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро. Туй, което няма живот, е лошо. Животът, по който и начин, в каквато и форма да дойде, щом носи живот, приемете го. Онова, което отнема живота, в каквато и красива форма да дойде, пазете се от него.

Сега мисълта. Ще имате една отлична Любов към Бога, която изправя всичките ви противоречия, които съществуват в сегашния ви живот. Сега Бог е в сила да изправи това. (80/стр. 125)

Разправят един анекдот, който се случил в Бостън, с американския председател на Щатите Вашингтон. Един ден той бил на пазара, наблюдавал, как хората купуват и продават. По едно време той спрял вниманието си върху един богаташ, който купил един пуяк, но се озъртал, търсел човек, да му го занесе вкъщи. Намерил няколко носачи, но не се установил нито на един, скъпо му се видяло това, което искали. Тогава Вашингтон се приближил към богатия господин и му казал: „Аз мога да ви услужа“. Той веднага взел пуяка и тръгнал след богаташа. Като стигнал до къщата му, спрял се и подал пуяка на собственика. Последният бръкнал в джоба си, извадил един долар и го подал на носача. „Благодаря, господине, не се нуждая от пари.“ „Как, да не би и ти да си недоволен от възнаграждението?“ В този момент Вашингтон извадил картичката си и я подал на богаташа. Той останал крайно изненадан и засрамен, като прочел името на Вашингтона. След това той тихо добавил: „Ако аз мога да нося пуяка, защо да не направиш и ти същото? При това, не мога да взема пари за услугата, защото уважавам пуяка. Моля те, да не го колиш. Ако ме обичаш, ще го оставиш в двора си на свобода. Нека ти остане за спомен, да знаеш, че някога Вашингтон, председател на Щатите, ти е носил пуяк“.

Не прави ли същото и Бог? Ти вървиш напред, а Той след тебе, носи пуяка ти, за което Му даваш един долар възнаграждение. Колко хубави и светли мисли, чувства и желания ти донася Бог, за които ти Му плащаш по един долар. Ако Го обичаш, ще задържиш Неговите мисли и чувства в сърцето си. Те ще те повдигнат и ще ти предадат по-голяма цена. Ще приемаш с радост и с благодарност всичко, което Бог ти донася и ще си кажеш: „Това, което Бог прави за мене, и аз мога да направя за другите“. Това е новото, което носи нови идеи, ново разбиране за живота. (68/стр. 228, 229, 230)

Където и да сте, турете в ума си: „Гледа ме Господ!“. И като те гледа Господ, да направиш най-хубавото, което можеш. (23/стр. 294)

И тъй, когато се говори за Бога, ние разбираме онзи дълбок вътрешен принцип на дълбоко вътрешно единение: да желаеш доброто на другите хора, както на себе си; да желаеш успеха на ближните си, както на себе си. Това значи да съществува между хората вътрешна разумна връзка. (93/стр. 17)

Казано е в един стих от Писанието: „Всички пътища, които водят към Бога са добри“. Че някой имало едно верую, втори друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи, те могат да мислят по различни начини, но едно е важно стремежите и мислите те им да водят към Бога. (18/стр. 199, 200)

Свободният човек се проявява така, както Бог го е създал. Той е естествен във всичките си прояви и като срещне своя ближен, първо вижда доброто в него. (35/стр. 278)

За да бъдеш добър, трябва да бъдеш свободен.

(6/стр. 104)

Истинолюбив човек е оня, който не се колебае и не се обезсърчава. Като трябва да направи нещо, той не го отлага и за последствията не мисли. Той знае, че всичко, което става в името на Истината, е добро. (35/стр. 15)

Ученикът всякога трябва да действа с Истина и Любов. Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното. (48/стр. 107)

Да изучавате проявите на Любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той Любовта в себе си. Ако е Любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокоят едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички. (22/стр.34, 35)

И тъй, отношенията на човека към Бога, т.е към Любовта, са правилни, само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. (22/стр.35)

Ученикът трябва да мисли само доброто! Всяка лоша мисъл е един психически трън. Ученикът трябва да го намери и извади.

Така той ще трансформира енергията на лошата мисъл и ще я използва за Добро. (48/стр. 64)

Истински човек е този, който мисли, люби и действа по вътрешен подтик на своята душа. Това значи, да живее Бог в човека. (61/стр. 276, 277)

Момък срещне една мома, докарва се пред нея. Като вижда това поведение, тя му казва: „Тъй както се проявяваш, ние не можем да живеем добре. Ти трябва да имаш светъл ум, да те обичат хората; трябва да имаш добро сърце, да те обичат хората; да имаш добри постъпки, да те обичат хората. Ако всички хора те обичат и аз ще те обичам“.

(37/стр. 304, 305)

Вие имате приятели, другари имате, отношения имате. Слуги ли сте, или господари отношенията ви трябва да бъдат чисти. Да кажем, че аз съм млад момък, между млади моми отношенията ми трябва да бъдат чисти. Като погледна една мома, да имам чисти отношения, да желая всичкото добро, което Бог желае, да мисля нейното добро. Да се радвам на доброто, което има, а не да я използвам.

(23/стр. 223)

Човек, най-първо, трябва да се научи да мисли, да чувства правилно и да постъпва правилно. Да постъпваш правилно, че да не причиниш страдания на себе си. Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите. Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание.

(78/стр. 201, 202)

Според мене, никой няма право да убива хората. Никой няма право да дава свобода на езика си, да казва лоши думи. Никой няма право да праща лоши мисли. Никой няма право да отправя лоши желания. Никой не е свободен да вдига ръката си, да бие. Който си позволи едно от тия неща, той не е културен човек. Да живеем при Бога и заради Него, да не си позволяваме нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство, нито една лоша постъпка! Какво са допринесли лошите мисли, чувства и желания? Добрите мисли, чувства и постъпки носят всички блага в живота. (37/стр. 305, 306)

Вий ядете без позволение. Като отидете в един дом, какъв е законът поне тук? Вие седнете и не започвате. Седнете всички на трапезата. Гледаш яденето. Стопанинът на къщата като каже: „Заповядайте!“. Тогава ще започнеш. Че ти си в Божия дом, тук на Земята! И като ти каже Бог: „Заповядай!“. Тогаз ще вземеш. Иначе няма да бутнеш. Вие сте на угощение. Като ви каже Господ: „Заповядай!“. Тогаз ще вземеш от всичко, което е сложено. Това е новата религия, сега в света. Не яж без позволение! И всяка една наша мисъл ние трябва да я поднесем пред Божието лице. И всяко едно наше чувство ще го поднесем пред Бога. И всяка една наша постъпка ще я поднесем пред Бога. Това ще бъде като закон. Бог няма да ви съди, защо сте постъпили така. Ти носиш нещо. Ще го представиш пред Бога и ще получиш Неговото благословение. И тогава, от това, което си принесъл, ще вземеш нещо от него, за да опиташ себе си. Та всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и всяка една ваша постъпка, да са благоприятни пред лицето на Бога. (80/стр. 70, 71)

Човек трябва да познава гласа на Доброто, гласа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. (36/стр. 81)

Не говорете лоши думи. Казвате: „Трябва да се казва Истината“. Истината никога не показва слабостите на хората. Истината се занимава с хубавите, с красивите неща, показва на човека красотата, не му показва грозотата… Често слушам да казват: „Ще ти кажа истината“. Тази истина е дяволът. Това е лъжа. Всяка истина, която не освобождава човека, всяка истина, която покваря човека, всяка истина, при която изгубваш мирът, не е истина. Истината най-първо носи мир, тя носи свобода. Истината носи мощ в човека. Истината носи добри чувства, добри мисли. (78/стр. 334)

Единственият свят, който никога не се разрушава, това е светът на Истината. Истината е Божественото начало в нас, което вечно живее. За да придобиете Истината, вие трябва да пожертвате своя личен живот. (93/стр. 56)

Бъди и ти добър като нивата си. В какво се заключава доброто на нивата? Тя се отличава с безкористие. Каквото изработи и каквото расте на нея, нищо не задържа за себе си. (31/стр.5)

Казвам сега: Съвършено безкористие! Не самоотричане. Самоотричането е път към безкористието. Ето какво е безкористието: Всичко онова, което Бог ти е дал, да го раздадеш на хората, да не употребиш, нито една стотинка, за себе си. Това е безкористие. (23/стр. 233)

Колкото по-безкористно правите добро, толкова повече ще ви благодарят. Благодарността на хората ще внесе във вас голяма радост и доволство. Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Ако не се свържете с него, вие не можете да се домогнете до живота. (44/стр. 253)

Всяка добра постъпка, всяко добро, трябва да носи Живот, Светлина и Свобода. Няма ли тия три качества, то не е добро. Животът иде чрез Любовта, Светлината иде чрез Мъдростта и Свободата иде чрез Истината. Значи, онзи който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята. Както виждате не е лесна работа да направиш добро. Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде нашата постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас. Ти можеш да направиш на Земята, хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук. Доброто трябва да те придружава. Ако доброто не може да дойде с теб, не е добро. За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода, както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото, аз като внасям Живот, Светлина и Свобода в другите, внасям това и в себе си. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят това е безразлично. Факт е, обаче, че от това добро се ползват всички. Затуй аз казвам: Да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата Доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина. Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро! То значи да заставиш Бог да действа чрез теб. Щом Бог подейства, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени същества вземат участие. И тъй всяка постъпка, в която Небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която Небето взима участие, е Божествена. (15/лек. 2, стр. 7, 8, 9)

Какво е доброто на сегашните хора? Те правят добро, но искат да им се плати за доброто. Истинското добро не се нуждае от никакво възмездие. Доброто има предвид една цел да се бори със злото и да го победи. Следователно добро е само това, което се бори със злото. Добро, което не се бори със злото, не е добро. (30/стр. 51)

При сегашните условия на живота човек прави добро пак от страх. Той казва: „Ако не правя добро, ще ме сполети никакво зло“. Значи, и доброто е особен род данък, който човек плаща на някого. Ето защо доброто, което хората правят, добрият живот който водят, са относителни. Те не представляват онова абсолютно, истинско добро, което прави преврат в човека. Съвременните религиозни били те християни или от друго някакво верую, водят благочестив живот от страх. Те се страхуват от ада, от някакво наказание. Затова правят усилия да живеят добре. Подбудителната причина към добро, към добър живот е външна, т. е. механическа. Който върши доброто механически, той не познава истинското добро. (72/стр. 6)

Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си от своя ум, от своето сърце, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро. Следователно само ония природни сили могат да повдигнат човека, до които той се е домогнал чрез усилие на своята воля и чрез приложение на своите дарби и способности.

(87/стр. 251)

Истинският успех подразбира такава придобивка, която никога да не се губи. Човек я занася със себе си и на онзи свят. Същото се отнася и до доброто. Истинско добро е това, което никой не може да го отнеме. Изобщо това, което Бог е вложил в човека, никой не може да го отнеме. Като знаете това, мислете добре за всички хора. Ако проповядвате на хората, не им казвайте, че трябва да бъдат добри, но казвайте им да проявят доброто, което е вложено в тях… Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества. Доброто, интелигентността, силата на човека са колективни. Хиляди и милиони същества са работили преди него в това направление. (99/стр. 286, 287)

Една царска дъщеря била прочута в цялото царство с лошия си език и лош характер. Каквото виждала, с когото се срещала, все лошо говорела. Никой нищо не могъл да възрази, понеже била много горда. Най-малката забележка от кого и да е, била в състояние да предизвика разрив на сърцето . Баща се чудел, какво да прави с нея не знаел, как да я изправи. Един ден в двореца дошъл един мъдрец, пожелал да се срещне с царската дъщеря, да си поговорят. Царската дъщеря се явила пред мъдреца горда и величествена и го запитала, какво иска. Той и казал: „Искаш ли да станеш учена, красива, умна, цял свят да се възхищава от тебе и да те обича?“. „Искам.“ „Вземи тогава това скъпоценно камъче и го сложи под езика си. Кой каквото ти говори, ти нищо няма да възразяваш. Докато камъчето е в устата ти, ще бъдеш като риба, ще мълчиш. В камъчето се крие твоето щастие.“ Тя сложила камъчето в устата си и каквото да говорели, добро или лошо, мълчала. Така тя съзнала своите грешки и се изправила. След три години мъдрецът взел камъчето от устата на царската дъщеря, която, наистина постигнала това, което било обещано: станала умна, добра, красива, любеща. Цялото царство благодарило на мъдреца за доброто, което им направил. (22/стр. 444)

Когато искам да направя добро на някого, ще го приспя и ще сложа пред него най-хубавите ябълки и круши. Като се събуди, той ще благодари за хубавите плодове, без да знае, кой ги оставил и как ги е оставил. Искам да помогна на някого. Ще се преоблека, никой да не ме познае, и ще му помогна. Той не подозира, кой му е помогнал. Когато правя добро и помагам, не е важно да ме познаят хората; важно е какво са придобили те от хубавите плодове и как благодарят на Бога за направеното добро. Ако познаят Любовта, аз се радвам на доброто, което съм направил. Ако оня, който е изял хубавите плодове, отива да мъчи хората, аз търся нов начин да му помогна да влезе в пътя на доброто и на Любовта. Аз търся причината в себе си и казвам: Втория път ще внеса повече сладчина в тия плодове. (37/стр. 326, 327)

Когато правиш добро, крий го. Никой да не го знае. Това е велик закон. Нека само Бог го знае.

(6/стр. 104)

„Ама защо да правя добро?“. Защото се приближаваш към центъра. Добре е човек и когато прави погрешки, и когато прави добро, да съзнава това, което прави. Истинското добро подразбира съзнателно приближаване на човека към центъра, към Първичния Източник на живота. (22/стр. 28)

Някой може да е направил голямо добро, съградил църква или училище, и всички вестници да пишат за него, но въпреки това той е недоволен от себе си защо е недоволен от себе си? Защото Бог е недоволен от него, не е видял неговото добро и не е дал мнението си. Някога човек направи толкова малко добро, едва видимо под микроскоп, но той е доволен от себе си, цял ден е радостен, щастлив защо? Защото само Бог е видял това малко добро и го е похвалил. След известно време човешкото дойде в него и той си казва: „Направих едно малко добро, но то нищо не струва; сега ще направя едно голямо добро, че да хване място. Наистина направи едно голямо добро, но с него заедно изгубва и малкото. Истинско добро е това, което никой друг не го е видял освен Бог. (104/стр. 18)

За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на цялото човечество. Всяко нещо, което не допринася блага за цялото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, от което се ползва само един човек? (98/стр. 353)

На Земята съществуват противоречия поради неразбиране на нещата. Разбере ли човек всичко, противоречията изчезват от неговия живот. Някой прави добро, а после се чуди, защо работата не излиза така, както очаквал. Например осиновявате едно сираче, давате му образование, искате да го направите полезен човек. В края на краищата се разочаровате от него. Защо се разочаровате? Той се изучил, излязъл добър човек, полезен за себе си, но не и за вас. Къде се крие причината на разочарованието? В желанието си да направите едно добро, вие криете користолюбивото чувство, че отглеждате и учите това дете, за да ви помага на старини. Истинско добро е онова, в което не влиза никакво користолюбие. Направете едно добро с чисто сърце, с пълно безкористие и вижте след това, ще имате ли противоречия. (22/стр. 439, 440)

В древността някога на една планина живели двама светии. В подножието на тази планина се намирал един град. Те често слизали в града да продават плетени кошници, които сами изработвали за собствената си прехрана. Един ден, като се движел по пътеките на гората, единият от светиите видял една голяма дупка, отворена от проливните дъждове. Като погледнал в дупката, той се уплашил от нещо и хукнал да бяга. Какво го уплашило? В дупката имало едно голямо гърне, пълно със злато. Значи, златото, със своя блясък, уплашило светията и го заставило да бяга. Като видял, че другарят му подскочил като ужилен от нещо и ударил на бяг, вторият светия отишъл да види, коя е причината за това. Той се приближил до дупката и що да види? Гърне, пълно със злато. Той си казал: „Чудно нещо, защо трябва да бяга човек от златото? То може да се употреби за полезни работи“. Той се навел, извадил гърнето с златото и слязъл с него в града, да помисли, как и за какво да го употреби. Тук той предприел направата на училища, на болници, на църкви. Като употребил всичкото злато изключително за благотворителни цели, той се върнал на планината, при своя другар, и започнал усилено да се моли на Бога, да му отговори, дали е постъпил добре. Една вечер му се явил един ангел на сън и му казал: „Всичките благотворителни дела, които направи, не струват, колкото избягването на другаря ти от гърнето със злато“.

Следователно много от човешките благотворителни дела са по-малко ценни от отказването им от някакво земно благо. Защо? Защото тия дела са лишени от милосърдие. С други думи казано: Всяко добро, в което милосърдието отсъства, не е истинско добро. Милосърдието е една от красивите страни на Любовта. Казано е, че Бог е милосърд и дълготърпелив. Велико нещо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това си качество. Милосърдието е приложение на Любовта в живота. Милосърдието е лишено от всякакво користолюбие. И най-малките неща, проникнати от милосърдие, стават велики. (30/стр. 291, 292)

Когато някой човек плаче за страданията на другите хора, милосърден ли е той? Не, този човек с плача си само изказва съжаление към другите. Истински милосърдният човек не плаче, но влиза в положението на хората, разбира ги и им помага. Той има отзивчиво сърце към нуждите на хората. Дойде ли някой при него, той е готов веднага да му помогне. Например дойде при вас някой ученик, който не може да реши задачите си. Вие веднага отделяте част от времето си за него и му помагате в решението на задачите. Разположението на сърцето към услуга във всеки даден случай говори за милосърдие в човека. Ако след като направите услугата, започвате да разправяте какво сте направили, вие не разбирате закона на милосърдието. Според този закон доброто, което правите, никога не се споменава. (29/стр. 65, 66)

Ученикът трябва да може да влиза в положението на всяка душа, за да я разбере и помогне.

Когато разбереш една душа, ти я обикваш.

(48/стр. 67)

Ученикът се радва и съдейства за растенето на всяка душа. В духовния свят има закон: Когато един се повдига, всички се повдигат! (48/стр. 20)

Когато някой е натъжен, намерете начин тайно да му направите някакво добро. (6/стр. 104)

Истинско добро е онова, за което нищо не е платено. (83/стр. 43)

Истинското добро, което можете да направите на човека, е да го свържете с Първата Причина, да му покажете правия път в живота. Щом човек се обърне към Бога, животът му се обновява и той се предава в служене на Бога. Иначе какъв смисъл има за човека обръщането му към Бога, ако след това умира? Истинско познаване и служене на Бога подразбира продължаване и обновяване на живота.

(83/стр. 45)

Не е важно, какво мислят хората за мене, че съм добър или лош. Важно е, как постъпвам с тях. Ако мислят, че съм добър, а не им помагам, моята добрина не е на място. Помогни на човека, когато се намира в нужда. Истинско добро е това, което се проявява в момента. Човек е добър и любещ, не по време и пространство, но извън времето и пространството. (9/стр. 38)

Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи?“. (3/стр. 38)

Една сестра каза: „Моят мъж дава дрехи и пари на другите“.

Това е нищо. Това не е благодеяние. Дадеш дрехи, пари, хляб добре, но кое е по-ценно? Да дадеш от своята душевна Любов и Светлина, тогава си добър… Първо, човек трябва да се научи да прави добро някому; второ, щастието ще дойде след ученето и трето, другият също ще последва с правене на свое добро на някой друг и т.н.; това е то отворено, живо добро. (3/стр. 195, 196)

Има добро над кармата. Има добро, което е за ликвидиране на едно зло. Тогава ти правиш добро по кармични причини. Но има друго добро за самото добро, не по кармични причини. Това е вече дихарма. Това е истинско добро. Има вода само за миене, а има друга вода, по-чиста за пиене. Доброто, което някой прави по кармични причини, т.е. като отплата за добро, сторено нему в миналото, е ценно за Небето, обаче най-ценно е това добро, което става, не по закона на кармата, но по Свобода и от Любов. (3/стр. 196)

Ученикът трябва всичко да прави с Любов; тогава и лесно ще го прави. (48/стр. 55)

Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. (48/стр. 69)

Ако постоянно мислиш за доброто, ще станеш добър… Ще държите в ума си доброто. Това са всичките възможности, които съществуват на физическото поле. Всичко онова, което ти искаш на физическия свят, може веднага да го добиеш само по закона на доброто. На Земята искаме Божието благо. Не може да се придобие без Любов. Ако мислиш, че ако мислиш за злото, ще добиеш друго едно познание, ти се лъжеш. Онова, в което ти може да се радваш, ти може да го добиеш само по закона на доброто. Не сега туй, обикновеното добро то е сянка, но туй вътрешното добро в себе си, туй добро ние го наричаме едно равновесие между ума и сърцето, и между човешката воля. (81/стр. 197)

Някой седне да мисли и пита: За какво трябва да мисля?. Ще мислиш за Истината. Какво ще мисля за Истината? Ако аз седна да мисля за Истината, ето какво би ме интересувало: щях да се заинтересувам от ония хора, които са затворници, които са болни. При болния ще отида и ще го излекувам, а при затворника ще отида в затвора, ще приспя стражаря, ще пусна затворника на свобода и ще му кажа: Повече не се връщай. Така ще изучавам законите на свободата. Това наричам аз свобода. Само така може да се учи Истината. Ако искаш да изучаваш Истината, ти трябва да освобождаваш другите хора. Като освобождаваш тях, и себе си ще освобождаваш. (25/стр. 169)

Когато една жена целуне един мъж, че се очисти, просветне нейният ум, явяват се най-добрите благородни пориви. Този мъж е предал Божественото благословение. Ако един мъж целуне една грешница и тя измени живота си, стане благороден член в обществото, то е благословение. (13/стр. 143, 144)

Двама пътници минавали зимно време на коне през една гора. И двамата били религиозни. На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: „Кой ще слиза от коня да се занимава с него?“. Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява. От търкането и пътникът се стоплил. Обаче онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкочанясва от студ. Аз правя следния извод: Истинско добро е това, което засяга цялото човечество. Една мисъл е права, когато засяга цялото човечество. Когато мислиш, чувстваш и действаш така, Бог те благославя. Ще кажете, че нямате време да правите добро. Не, за всичко има време. Нужно е обаче търпение, да дочакаш времето. Дойде някой и ме пита как да постъпи при даден случай. Отговарям: Когато дойде някой при тебе и те пита как да постъпи, ти се постави на неговото място и виж как би желал да постъпят с тебе. Значи ще постъпваш с другите така, както искаш да постъпват с тебе. Велико нещо е да направиш добро. Ако направиш добро на някого, както трябва, колкото да е малко то, никога той няма да го забрави. Важно е да направиш доброто навреме, когато човек има нужда от него. Виждаш, че някой дава парче сух хляб на просяка. Не го осъждай защо постъпва така, а ти му дай пресен хляб. Хората още не са дошли до истинското добро. Те сега се учат да правят добро. Когато правиш истинско добро, с него заедно ти даваш и светлина от себе си. (95/стр. 266)

Българите казват, че като ни нагостят с боб, това било лошо, а като ни нагостят с кокошка добро. Но това е относително добро, а абсолютното добро в света е да бъдем добри за всички. (85/стр. 7)

Ако някой не може да ти даде мил поглед, ти ще му го дадеш! Пожелавай добро на всекиго. (3/стр. 56)

Във всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: „Да, но аз съм направил хиляди добрини“. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си. Живот, на който формите се разрушават, не е живот. Не си правете илюзии! Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот. Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва. Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всякакво добро.

(110/стр. 15, 16)

Един човек, който видял Бога, той придобива своята свобода, той добива знание, ум, който се огрява от светлина, има сърце, което се огрява от Любовта, той вече има този, безсмъртния живот в себе си. (76/стр. 58)

Поддържай винаги в себе си огъня на Духа.

Ученикът трябва постоянно да носи отпечатъците на доброто на лицето си. (48/стр. 70)

Който може да мине през всичките страдания през огън, през хули и гонения, през обиди и огорчения, без да мръдне мускул на лицето му, той може да се нарече истински герой. Той е човек със светъл ум, с вътрешен мир, със силен и мощен Дух. Дето мине, той чува песента на възвишените същества: „Велик е Господ! Велики са Неговите дела!“. (61/стр. 282)

Получаваш писмо, в което те режат. Не го чети, понеже след като го прочетеш, ще те пореже вътре. Хубаво, онези, които приемат писмата, какво трябва да пишат сега? Щом го прочетеш, ти тълкувай така: „Голяма любов виждам в твоето писмо. Такова писмо никой не ми е писал. Трогва сърцето ми!“. Напиши му едно любовно писмо и виж какво ще ти пише той втори път. Той ще ти пише така: „Голям лицемер си ти“. Ти му пиши второ такова писмо: „Много ти благодаря! Голямо благородство има в тебе. Ти си толкова чистосърдечен, че мед капе от устата ти. Много ти благодаря за хубавото ти писмо. Аз се зарадвах, само че, да не би да ми откраднат радостта, изпратих всичките приятели, които имах, и тогава прочетох писмото Ви, та всичкото благо на мен да остане. И ти пожелавам същото благо да ти даде Господ, което аз имам“. (32/стр. 72)

Желая всички да бъдете кротки не само външно, но и вътрешно кротки по сърце. Христос казва на едно място в Писанието: Елате при Мене, защото Съм кротък и смирен по сърце. Ученикът трябва да бъде кротък и смирен, да разработва в себе си вярата, надеждата, да ги усилва, за да бъде готов на всички страдания. Той трябва да бъде готов да го поставят в ретортата, да го трансформират, да се преобрази. Той трябва да развива в себе си възвишени и красиви чувства, да устоява на всички изпитания, без никакви колебания. (18/стр. 81)

Ум населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства, и воля, изразителка на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на доброто. Непрестанно следвайте този път. (90/стр. 81)

Като говоря за силата на доброто, мнозина се съмняват в това. Фактът, че всеки се стреми към доброто, показва, че думите ми са истинни. Обаче не е достатъчно само, човек да се стреми към доброто, но той трябва да знае, как да го прилага. Знае ли да го прилага, той ще знае Истината по отношение на него. (30/стр. 54)

Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с Любов. Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. (107/стр. 50)

Когато прави добро, човек никога не трябва да съжалява, но всякога с радост трябва да си спомня, че е направил някакво добро. Ближният, на когото е направил доброто, също така с радост трябва да си спомня за направеното добро. Истинско добро е това, което предизвиква радост в Бога, в ближния ти и в самия тебе. Ако при всяко направено добро едновременно не се предизвика тази тройна радост, то не е направено, както трябва. (89/стр. 26)

Ако някой гради къща и с нея иска да те обвърже, стой далеч от тоя човек. Това е юлар, от който трябва да се пазиш. Цял свят да ти обещават, стой настрана. Всяко добро, което се прави на Земята, трябва да е прието на Небето. Не се ли приеме на Небето, то не е истинско добро. Това изисква законът на справедливостта, който е един и същ и за Земята, и за Небето. Това наричаме ние международно право. Основният закон на това право гласи: „Каквото е на Небето, това е и на Земята. И каквото е на Земята, това е и на Небето“. (108/стр. 248, 249)

Когато правиш добро крий го, а когато правиш зло открий го, нека знаят всички! Това е закон. Сегашните хора, когато правят добро, откриват го. Обратното трябва да бъде! Когато правиш добро, скрий го, никой да не го знае туй е велик закон в света. Нека само Бог те знае. (82/стр. 49)

Да направиш добро това ще рече да призовеш Бога да действа чрез теб. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички Съвършени същества вземат участие. (104/стр. 17)

ДА ПРАВИМ ДОБРО

Да се прави добро, то е цяло изкуство!

Ще ви дам едно правило във всяко добро, във всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, за да се изяви. Например подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай Любов към него, изпрати му струя от Любов. Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята душа. И тогава заедно с водата твоят ближен приема и онова Божественото, което излиза из дълбините. В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за всичко, което правим с онова, което са ни дали. Като направиш добро, печалбата остава на теб. (3/стр. 191)

Идеята, която искам да ви оставя, е да внасяте Божествен елемент във всичко, каквото правите. Божественият елемент се изразява в чиста, възвишена мисъл, в благородни чувства и постъпки. (88/стр. 227)

Ако правиш добро, не го правиш лично, частично, но го правиш с идеята, че го правиш за цялото, за Бога. Отърси се от частичността. (8/стр. 362)

Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. (3/стр. 41)

Ще кажеш: „Мога да помогна“. Според мене, онзи може да помага, който е помогнал на себе си. Не можеш да повдигнеш някого, ако сам не си се повдигнал. „Защо трябва да правя добро, да помагам на хората?“ За да помогнеш и на себе си. Като направиш добро на някого, ще видиш, че доброто е вътре в тебе. „Защо трябва да любя?“ За да познаеш, че Любовта е в тебе. „Защо трябва да търся Бога?“ За да познаеш, че Бог е в тебе. Това, което виждаш отвън, то е и вътре в тебе. (24/стр. 264)

Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб, ти се приближаваш към Бога. (3/стр. 190)

Когато говорим, че трябва да бъдем снизходителни към малките, то произхожда от принципа да не огорчаваме Господа, защото когато огорчаваме един човек, не огорчаваме собствено него, а Господа, Който е в него. Па и когато правим добро, ние помагаме на Господа. Когато помогнем на някой, и неговият ангел, който е на Небето, ще бъде в наша услуга. Следователно, ако искаме да имаме приятели на Небето, трябва да слугуваме на малките, и техните бащи, ангелите на Небето, ще ни приемат в своя дом и ще ни нагостят, ще бъдем като у дома си. Услуга за услуга, Любов за Любов така е светът. (84/стр. 142, 143)

Та казвам, добро трябва да правиш, за да се приближиш при Любовта. (81/стр. 251)

Имате ли слуга, възлюбете го, направете му едно добро и той след десет години ще бъде виден човек или някакъв богат търговец, който ще има най-малко сто милиона лева. Заради Любовта, която някога сте изразили към него, той ще ви услужи да се въздигнете. Ако имате друг слуга, който е прост, но способен човек, пратете го в училището и ще видите, че един ден той ще стане знаменит инженер и ще ви се отплати със знанието, което е придобил. Тъй че не говорете за Любовта, но я проявете там, където трябва. Вие трябва да дадете, да пожертвате нещо за Любовта. Онзи, към когото проявите Любовта, той ще има крайна нужда от вас, ще чувства празнота, обезсърчение, отчаяние. Вложите ли Любовта си в този човек, той всякога ще ви бъде признателен. Ако срещнете някой човек, на когото душата е пълна с Любов, какво ще му дадете? Търсете места, дето можете да вложите вашата Любов. Това е Божествено. (15/лек. 36, стр. 16, 17)

Помнете: Благата, с които се ползвате в живота, са ваш капитал, който слугата ви някога е взел, и днес го връща с придобивките му. Доброто никога не пропада. Няма случай в историята на човечеството, дето доброто да не се е върнало при оня, който го е направил, и то с лихвите. Всичко, което умът, сърцето и душата вършат, се връща към оня, който го е направил. Това е неизменен закон закон на Божествения порядък. (37/стр. 252)

Казвам: Всяка идея представя един скъпоценен камък. Ако не знаете качествата и цената на тоя камък, вашата идея нищо не струва. Казвате: „Бог е Любов“. Въпреки това, не се ползвате от тая Любов. Защо? Не знаете, как да постъпвате с Бога, да Го заставите да прояви Любовта си към вас. С постъпките си, човек може да застави Бога да го обикне, може да Го застави да се отдалечи от него. Сам на себе си човек може да си причини добро, може и да си напакости от него зависи. В това отношение, човек е майстор могъщ е той. Като правиш добро, Бог те обича и приближава към себе си… Питате: „Кога ни обича Бог?“. Когато правите добро. (35/стр. 46, 47)

С правенето на погрешки ти отслабваш и губиш своята сила. А с правенето на добро ти печелиш, защото си човекът, който искаш да станеш силен, непременно трябва да направиш добро! Понеже доброто е един проводник, един начин, един закон, с който ти ще добиеш силата, която ти е необходима за твоето повдигане. Ти трябва да се подигнеш. Но само със закона за правенето на доброто, ти можеш да се подигнеш. И да разбираш смисъла на живота. (40/стр. 66)

При един философ отишъл един богаташ и го попитал как да постъпва, че да му провърви. Философът му казал: „Ще ти дам две думи и ще ти върви, но за тези две думи ще платиш. И ако не ти върви, аз ще ти върна парите, а ти ще ми върнеш думите назад“. Тези думи били: „Бъди добър!“. Богаташът, който по-рано мислел как да откъсне някой лев от заплатата на работниците си, как да направи някоя далавера, вече си спомнял думите: „Бъди добър!“. Той искал да подведе някого, но си спомнял думите и не го правел. И оттогава насам неговите работи почнали да се уреждат.

Та доброто, което прави човек, урежда работите на другите, а и неговите работи се подреждат. След време богаташът пак отишъл при философа, за да му каже: „Твоите думи не връщам за нищо на света!“. (3/стр. 191, 192)

Аз съм ви привеждал примера за един българин на Горнооряховската гара. Идва при него един селянин, комуто липсвали 30 стотинки и казва му: „Не ми стигат 30 стотинки за билет. Имаш ли да ми заемеш?“. Онзи го погледнал и махнал с ръка. Селянинът не се качил на влака и тръгнал пеш, като си преметнал торбата. След 4-5 години този българин отива в Англия, в Лондон за разходка и идва на една гара. Изважда парите и не му достигат за билет 30 стотинки. Той не тръгва. Взима си пътя пеш, както онзи селянин и тогава му дошло на ума за Горнооряховската гара. Ако беше дал на селянина 30 стотинки, щеше да се намери един господин да му даде 30 стотинки в Лондон. И сега 30 стотинки не му достигат. Та казвам: Всички ония противоречия, които се случват сега във вашия живот, се дължат на известни ваши малки опущения в миналите съществувания. И всичките опущения, които сега правите, в бъдеще ще ги срещнете. А пък всичко онова добро, което сега ви се случва, се дължи на онова добро, което сте направили в миналото. То се връща върху вас и всичко онова добро, което сега правите, то ще се повърне на вас. Това трябва да бъде като закон за вас. У всички ви трябва да има едно свещено чувство, да постъпвате добре. Защото, като постъпвате добре спрямо другите, това добро ще се върне при вас. (78/стр. 52)

Всяко добро, което ние направим и всяко добро, за което ние станем повод да стане, то е в наша полза. А пък всяко добро, за което ние станем причина да не се направи, то е в наш ущърб.

Всички трябва да работим за поощрение доброто в света. (32/стр. 77)

Всички желаят да постъпват добре. Това е наука, в която е скрит смисълът на живота. Като постъпваш право, това е добре и за тебе, и за окръжаващите. Как се познава, кой постъпва добре? Когато постъпваш добре, всичко в природата се кооперира с тебе. Добрата постъпка включва усилията на човешкия ум и на човешкия Дух. (60/стр. 66)

Добрата постъпка е начало на Любовта. Щом любиш, ти ще постъпваш добре. Добрата постъпка е най-силното оръжие, с което можете свободно да разполагате. (60/стр. 68)

В свободното си време да направиш една добра постъпка, добрите последствия, на която ще видите. Тя произвежда цял преврат във вътрешния живот; материалните условия ще се подобрят и ще ви бъде много по-добре, отколкото по-рано. (60/стр. 83)

Добрите и прави постъпки развиват сърцето и човек става силен. Добрите постъпки имат отношение първо към самия човек, а после към другите. От благото на своите добри постъпки се ползува първо онзи, който ги прави, а после неговите ближни и окръжаващи. (102/стр. 186, 187)

Една постъпка може да реши благото на живота. Аз съм дал един пример, с който изяснявам тая идея по следующия начин: При един голям банкер в Америка, мисля че в Ню Йорк, се явяват 40-50 души за доста видна служба с големи препоръчителни писма. Той им казва: „Ще имам предвид“. Един млад момък влиза, хубаво облечен и вижда на земята едно парче хартия, повдига и я туря на масата. Отива при банкерина и му казва: „Четох във вестника, че сте имали нужда от един касиер, но нямам препоръчителни писма. Ако може да ми се даде тази работа“. Банкерина му казал: „Ти имаш най-хубавото препоръчително писмо. Ти дигна хартията. Това е препоръчителното ти писмо“. Ако ти направиш едно добро в света, ти си онзи, който е вдигнал малката книжка от земята. (78/стр. 59, 60)

И когато направиш доброто безкористно, без да очакваш нещо, пак ще дойде възнаграждението.

След всяко добро, което сте направили, Разумният Свят увеличава кредита ви. Тези, които горе ви обичат, помагат ви, понеже вървите в правия път. (8/стр. 363)

Един мой познат от Нови пазар ми разправяше следната своя опитност: „Един ден бях така изпаднал, имах само един лев в джоба си, едва за парче хляб. Мислех си: „Как ли ще изкарам другите дни?“. В този момент при мене се приближи един просяк, искаше помощ. Помислих си: „Ако дам лева, ще остана гладен“. Обаче отвътре нещо ми казваше: „Дай лева, не мисли за утрешния ден. Не го ли дадеш, ще ти се случи нещо по-лошо от глад“. Послушах този глас и дадох лева на просяка. От този момент моите работи започнаха да се нареждат добре“. (95/стр. 267)

Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: Когато имаш препятствия, мъчнотии, болести, направи една жертва и те ще се отстранят. (63/стр. 10)

Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. (3/стр. 46)

Но някой път във вас се заражда идеята: „Че какво ме ползува, че правя добро?“. Вие не разбирате. Единственото нещо, което остава във вас след всички перипетии, то е доброто. Аз правя доброто, понеже то ще остане в мене. (76/стр. 80)

Днес от всички хора се иска приложение на доброто в живота като нов начин за подмладяване, за усилване на способностите, за закрепване на здравето. Правенето на добро е един от новите методи за самовъзпитание. Ако човек не прилага доброто, каквито усилия да прави, нищо не може да постигне, никаква промяна не може да стане в живота му. Всеки сам може да подобри условията си; всеки сам може да произведе промяна в своя живот. (58/стр. 25, 26)

Някой ще каже: „Защо ще правим добро?“. Без него не можеш да растеш. Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук? Съвършено друго направление са взели хората, с други работи се занимават.

За да живееш добре, трябва да се заобиколиш с добра среда. А добра среда ще си създадеш само чрез правене на добро. Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не. (3/стр. 193)

Всяка добра мисъл, всяко добро чувство и всяко добро действие освобождават човека. (55/стр. 49)

Например имате един престъпник, който убива сина на някой гражданин и го осъждат на смърт, понеже прави зло, лош човек е той. Питам: може ли да се измени неговата съдба? Може. Ето при какъв случай: Този престъпник избягва от затвора, минава покрай една река и вижда, че царската дъщеря се дави. Той се хвърля и я избавя. В това време го хващат. Питам: ще приложат ли смъртното наказание върху него? Няма. Да, няма да го приложат, понеже той спасява дъщерята на царя. Значи неговото наказание се анулира. Това се случва в живота. Затова някой човек, като извърши едно престъпление, трябва да извърши и едно добро, т.е. той трябва да избави царската дъщеря, за да не приложат върху него смъртното наказание. Най-първо той е направил едно престъплениеминус, а после е направил едно доброплюс, компенсира се. Ако ти извадиш из водата давещата се царска дъщеря, смъртното ти наказание се отменява. Всяко страдание в света, това е едно смъртно наказание, нещо умира в тебе, ти страдаш. Затова именно вие трябва да се стремите да използвате за добро всичките условия, които ви се дават. Те са за вас плюс.

(67/стр. 176, 177)

Ако осъдят човека на смъртно наказание и, за да го помилват, трябва да пее или да направи едно добро, няма ли да се научи да пее и да прави добро? Пред мисълта, че ще бъде помилван, той и певец ще стане, и добро ще прави. Големи наказания налага Природата на човека, но малко нещо се иска от него, за да се отмени наказанието. (58/стр. 37)

И вие, като направите една грешка, не съжалявайте, но изправете я. Изпратете една добра мисъл и едно добро желание на онзи, към когото сте сгрешили. Така и грешката си ще изправите, и на него ще помогнете. Помагайте на хората, както можете. Ако не можете по физически начин, поне мислено помагайте. Преди да си отиде някой вкъщи, твоята добра мисъл да го настигне още по пътя. (33/стр. 158)

Всяка проектирана мисъл излиза като струя и се движи из пространството вълнообразно. Когато човешката мисъл е интензивна, тя образува много красиви форми. По формата на тия вълни може да съдите за какво мисли вашият приятел. Защото формите на тия вълни се проектират и предават едновременно и на другите хора. Затова именно трябва да си изпращате добри мисли. Не е достатъчно само да пожелаеш добро някому, но мисълта ти трябва да бъде активна. (67/стр. 151, 152)

Светът, в който се реализират всички мисли, всички чувства и желания, е Божествен. Следователно мислете и пожелавайте само доброто, за да се реализира то. (96/стр. 239)

През 1917 година, когато бях във Варна, имах в хотела си един килер, в който държах кюмюр. По едно време там влязоха два косера мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже зимата беше ледена, имаше големи виелици и в килера беше много студено. Казвам си: „Колкото трябва, ще платя за тях”. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам край него да се грея. Мъжкият косер се уплаши, избяга и отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми, след което отиде до прозореца. После пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мен и се качи на ръката ми. Питам как бихте изтълкували това защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер казва: „Ти, жено, се разправяй с този човек, а аз съм опитвал мъжете, зная ги!. Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам, после хвръкна от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: „Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, за да си продължим работата. Аз говоря на птичи език: „Сега времето вън е лошо, бурно, когато се стопли, аз сам ще ви отворя да си отидете. Тя отиде при мъжкия косер, говори му нещо и после утихнаха легнаха си спокойни вечерта… Тази е единствената птичка, която напълно ми се довери. Значи и у тях има съзнание.

Мъжкият косер не хваща вяра и вие сега мязате на този мъжки косер Господ ви прави добро, но вие казвате: „Господ ни направи Добро, но кой знае?… Колцина от вас приличат на женския косер? Казвам: Ето един похвален пример. Всеки човек трябва да има такава Вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той може да попадне в килера, отдето Бог ще го вземе в стаята си Господ ще промисли и за теб. (92/стр. 329, 330)

Казано е: Бог е Любов, Бог е Истина. Как да намерим тази Любов, тази Истина? Как да ги проявим в себе си? Докато Бог не се прояви у вас, вие никога не можете да проявите Неговата Любов, Неговата Истина. Щом търсите тази Любов, пригответе място в себе си, дето Бог да обитава. Как може да стане това? Чрез добрия живот. Живей добре, прави добро, ако искаш Бог да не ти стане враг. Българите казват: Направи добро, да намериш зло. Тази пословица не е права. Не е било случай да направи човек добро и да не е получил признателност. Това е въпрос само на времето. (93/стр. 54)

Когато човек умре, нищичко от своето имане не може да пренесе от този свят в онзи. На границата има митничари, които всичко спират и задържат. Обаче светиите знаят начин да пренесат всичкото си имане на онзи свят става чрез правене на добро. Да бъде човек добър, това е здравословно състояние. Ако не бъдеш добър, нищо не можеш да постигнеш. Всички най-добри постижения почиват върху доброто. (3/стр. 194)

Да се прави добро, то е цяло изкуство! Трябва да се разбере как. Да се учи музика, може да се каже как. С казване лесно става, но трябва учение. Ти може да знаеш да изпееш гамата напред и назад, но това още не е музика. Да се прави добро, за това има ред правила. Доброто си има ред закони, много правила, по които доброто може да се прави. И да знаеш във всяко време, на всеки даден случай какво добро да направиш и как да го направиш! Да има резултат. (40/стр. 60)

Каквото и да правите, правете го от високо съзнание, от Любов към Онзи, Който ви е дал живот, Който е отворил очите ви, за да виждате и да изучавате всичко, което Той е създал. (55/стр. 50)

Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар. Ти угощаваш Господа. Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа… Оценявайте човешката душа! Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък. Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа. (80/стр. 106)

Ще правите добро, но с Любов. В този смисъл, доброто е нишка, която съединява човека с Бога. То е контакт на човешката душа с Бога…

Важно е, че докато си в кръга на Битието, ти можеш да станеш силен, ако правиш добро. Едно добро дело представя една допирна точка до Великия Божествен кръг. Чрез тази точка, именно, ще мине Божествената енергия и ще те повдигне. Колкото по-нагоре се повдига човек, толкова по-лесно разрешава въпросите на живота. (103/стр. 61, 62)

И тъй живеете ли по Божиите закони, ще имате нови начини за правене добро. Да прави човек добро, не се изисква много нещо. Направите ли едно добро, обърнете се към невидимия свят, към Бога и запитайте: Бог доволен ли е от моята постъпка? Небето доволно ли е от моята постъпка? Ангелите доволни ли са от моята постъпка?. Ако никой не е доволен от вас, започнете отново да работите. Като се коригирате по този начин, най-после ще дойде ден, когато Бог ще се развесели, ще бъде доволен, че има готови хора в света да вършат Неговата Воля. И между вас трябва да има готови хора, които да вършат Волята Божия. (62/стр. 126, 127)

Ако направите някакво добро по човешки, всеки ще каже: „Имал повече, дал и на другите“. Ако направите едно добро по Божествен начин, всеки ще каже: „Благодариме на този човек, че е изпълнил Божията воля. Да бъде благословено името Божие!“. От Божественото добро, всички се радват; от човешкотосамо един се радва и то временно, за момента само. (28/стр. 62)

Направете на един човек това, което никой друг не е направил за него. (8/стр. 364)

Всякога можеш да правиш добро. Например някой има нужда от помощ, но си болен; насочи мисълта си да му помогнат. Тогава все ще се намери кой да му помогне. Има голямо разнообразие в това. Начинът, по който ти можеш да направиш добро, е само твой; всеки да прави добро, както знае. Аз минавам покрай някого, давам му една ябълка и си отивам. Друг ще му даде нещо повече и ще поговори с него. Трети ще му даде нещо, но и ще му каже: „Ела с мен“, ще го заведе вкъщи на обяд. Никой друг не може да направи така доброто, както ти можеш да го направиш. Красиво е вечното разнообразие в доброто. (3/стр. 194, 195)

Ти питаш как да правиш добро. Като го правиш, никой да не те знае. Направеното добро е като оазис, в който може да се спре някой жаден. Вие всички сте от едно семейство, но не се познавате. Никога не съжалявай, че си направил добро. (3/стр. 196)

Когато правиш добро, направи го по всички правила, наполовина не го оставяй. (70/стр. 254)

Казвате: Ние трябва да правим добро!. Питам: Как трябва да правите доброто? Представете си, че някой идва при вас и ви предлага една хубава круша, но по груб начин. Вие взимате крушата, обаче изпитвате едно неприятно чувство. Колкото и да сте издигнат, вие веднага чувствате, че в даването на крушата не е вложено добро чувство. Ако този човек ви даде крушата с нежна, приятна усмивка и вие ще изпитате приятност към него. (62/стр. 125)

Изкуство е, като знаеш нуждите на човека и искаш да му помогнеш, да не нарушаваш свободата му. Пазете правилото: Помагай, без да нарушаваш свободата на човека. (35/стр. 40)

Христос казва: „За то е дозволено на човека да прави добро съботен ден. Съботният ден е Божествен ден. Това подразбира онова състояние, при което, като дойдеш до онзи предел на нещата, да започнеш да правиш добро. Затова е позволено да прави човек добро съботен ден, а не през другите дни. Защо се говори само за съботния ден? Ако човек може да направи доброто в съботния ден, той ще може да го направи и през другите дни. (38/стр. 545)

Знай:

Ученикът всякога има възможност да прави добро.

Доброто е цел в неговия живот. (48/стр. 12)

Искате ли да постигнете нещо, проявете доброто в себе си и знайте, че никаква сила в света не е в състояние да ви попречи за правене на доброто.

(58/стр. 23)

Всеки ден ставаш, ходиш, правиш добрини, но това добро е привидно. В края на краищата за това добро се казва, че човек хвърля прах в очите на хората. Друг е въпросът, ако от този прах се образува дъжд, който носи благословение за растенията. По този път са минавали светии и са вдигали прах.

Когато обикновените хора вдигат прах, той отива до небето. От този прах не се образува дъжд. Той е прах в очите на хората. Какво прави тогава небето? Плаче. Този плач са водни капки, които поливат цветята. И това е добро, но малко и несъзнателно. Друг е въпросът ако доброто е съзнателно. Някога вдигат прах в очите на хората, с цел да не те видят, какво правиш. Това не е на място. Обаче ако с този прах затваряш очите на хората, да не правят зло, той е на място. Значи, трябва да знаеш, кога да правиш добро. За това се иска голяма Мъдрост. (39/стр. 114, 115)

Дойде някой случай да направиш добро, обаче казваш си: сега имам по-важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто. Няма по-велико дело в света от това, да направиш доброто в дадения случай. (15/лек. 2, стр. 9)

И тъй доброто, няма да ти отнеме много време, но в дадения случай, това добро изисква, щото умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти, Духът ти да бъдат напълно ангажирани за момента, в който трябва да извършиш тази постъпка. (15/лек. 2, стр. 9,10)

В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат. (5/стр. 72)

Доброто е капитал, с който в бъдеще ще се функционира. Всяко направено добро е щастие за човека. Не се отказвай да направиш добро, за което в дадения момент ти се явява случай. Друг път може да направите друго добро, но именно това добро повече никога няма да имате възможност да го направите. Като направите добро, то ще се върне към вас. (3/стр. 193, 194)

Всеки ден, каквото човек реши, да го направи. Никога не отлагайте. Всеки ден една малка ваша мисъл, едно чувство или ваша постъпка, каквато и да е, направете я. Вървиш по пътя, не може да направиш добро. Аз, като не мога да направя добро, ще взема някой камък, ще го преместя, да оставя път на хората. Улеснявам ги. Казвам на всинца ви, вие имате хиляди условия да правите добро. (81/стр. 225)

Семето носи възможностите за своето изникване и растене в себе си, а условията за това са вън от него. Бог ни дава условия да проявим доброто; от нас зависи, да го проявим, или не. Използвайте условията, и възможностите ще се проявят. (49/стр. 406)

Не мисли при това, че трябва да правиш Добро, само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение.

Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга Духа на човека. (5/стр. 72)

На когото и да направите добро, вие сте негов ближен. Комуто направите добро, той ще ви благодари и ще оцени добротата ви. Който прави добро заради самото добро, той е в единство с всички души. Който помага, който прави добро, той всякога се ръководи от Божествените закони. В този случай, и онзи, който помага, е доволен; и онзи, на когото помагат, е доволен. С това кръгът на доброто за дадения момент е завършен.

Следователно като знаете това, не се отказвайте да помагате, да правите добро. Не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за своя ближен; не се отказвайте да работите за себе си. С други думи казано: работете за развиване на своя ум, за придобиване на знания; работете за своята душа, която е място на Любовта; работете и за своя Дух, който е место на Мъдростта. Като разберете нещата по този начин, вие ще разберете смисъла на сегашния живот, ще разберете свойствата на въздуха, който дишате и издишате. Когато придобиете знанието на вашия Дух на Мъдростта, знанието на вашата душа на Любовта и светлината на вашия ум, вие ще придобиете всичко онова, което е потребно за вашето развитие.

(85/стр. 50, 51)

Има един благороден свят. И той е разумният свят. Оттам иде чистият въздух. Този въздух през този свят минава. И като дойде до нас, се опетнява. Те го чистят, а ние го опетняваме. Но същевременно ние като опетним този въздух, който иде с нечистия, те го вземат! Че този свят съществува, се показва в това, че във всеки един от вас има борба. И когато ще направиш едно престъпление или едно добро, ти всякога преживяваш една борба. Бориш се. То е този свят, за който Господ говори. Те казват: „Ти искаш да направиш едно добро, но чакай да ти кажем как да го направиш това добро. И ако ти си умен и го слушаш, те ще ти кажат кой е правилният път, по който трябва да направиш доброто. И ще ти покажат как да направиш доброто. Едно добро, то е за тебе. (40/стр. 69)

За да се свърже с Възвишения свят, човек трябва да мине по един тънък конец. Влезете ли в този свят, вие ще разберете, че един морал, едно Добро съществува в света. Това са моралът на Великата Любов и Доброто, направено за Бог. Няма сила в света, която може да попречи на човека да направи това добро. Хората на Новата епоха се познават именно по морала си и по доброто, което правят в името на Бога. Като знаете това, не казвайте, че условията ви препятстват в правене на добро. (44/стр. 254)

Вие трябва да изучавате законите на времето и законите за правене на доброто като ученици, а не като млади. Защо? Защото според мене млад човек е онзи, който може да прави добро; който не може да прави добро, той е стар. Който може да прави добро, той е човек на Новата култура; който не може да прави добро, той е човек на старата култура. Може ли при всички условия да се прави добро? Ако в смъртта се заражда живота, защо при лошите условия да не се прави добро? (44/стр. 254)

И тъй, искате ли да постигнете нещо, проявете доброто в себе си и знайте, че никаква сила в света не е в състояние да ви попречи за правене на доброто. Пазете своето достойнство като душа и помнете, че и като богат и сиромах, като цар и последен простак, вие имате една и съща цена. Цената на човека се състои в неговата душа, а не във формата и положенията, през които той минава. (44/стр. 254)

Като знаете силата на добрите мисли и чувства, бъдете внимателни към тях, не отлагайте. Дойде една добра мисъл в ума ви, пристъпете към реализирането ; дойде едно добро чувство в сърцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дело, изявете го. Всяко отлагане носи нещастие; всяко реализиране на доброто води към щастие. Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро ще станеш, не трябва да се лениш. Леността внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто времето всякога е благоприятно. (96/стр. 240, 241)

Всяко нещо, което човек прави, трябва да се основава на Любовта. Когато правите добро на ближния си, вие го правите и на себе си. В този закон няма никакво изключение. Каже ли някой, че не е разположен да прави добро, той сам се ограничава. При доброто всякога трябва да имате разположение; при злото всякога трябва да си неразположен.

(54/стр. 136)

Да се върнем към мисълта за доброто. Едно трябва да знаете: няма по-здравословни условия за човека от правене на доброто. Правете добро при всички условия и никога не се отказвайте от него. Да прави човек добро, това е от значение първо за самия него, а после за другите. Когато правите добро, Божественото око, т.е. Висшето съзнание в Космоса наблюдава, помага ви и се радва, че се поддавате на импулса, който доброто произвежда във вас. Вие възприемате тази радост и се чувствате мощни в приложение на доброто. От доброто, което човек прави, се определят неговите дарби, както и здравословното и материалното му състояние. (58/стр. 24, 25)

Доброто, което правиш, то носи красотата в тебе. То носи силата в себе си. Самото добро носи сила в себе си. Доброто носи и богатство. За мене доброто носи всичко. Ти не можеш да бъдеш добър и да бъдеш сиромах. Ти не можеш да бъдеш добър, а да си глупав човек. За мене това са неща несъвместими. За света как мисли, това е друг въпрос. Доброто носи всичко в себе си ако имате доброто в себе си, а не как го разбирате. Какво хората разбират, това е друг въпрос какво имате в себе си, това е важно. Ако имате доброто в себе си, вие всичко имате. (47/стр. 420)

Всички искат да бъдат силни, но не знаят, че първо трябва да бъдат добри.

Когато ти правиш доброто, то ще почне да тече към теб като извор. (6/стр. 104)

Доброто. То е среда, в която всичко расте и живее. Да направиш добро, значи, да влезеш в онази среда, в която всичко възраства и оживява. (39/стр. 142)

Често хората ме запитват, вярвам ли в Христа. Аз не отговарям на този въпрос, но се стремя да правя добро на всички, които искат нещо от мене. Като им направя добро, казвам им: Вложете Бога, т.е. Любовта в сърцето си, и всичките ви работи постепенно ще се наредят. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище в сърцата ви. Когато Бог направи жилище в човешкото сърце, тогава всичко ще се оправи. Кога майката и бащата са щастливи? Когато се роди първото им дете. Кога човек е щастлив? Когато в ума му се роди първата мисъл, в сърцето първото чувство и във волята първата постъпка. Да видим лицето на Бога. Когато погледнете небето, осеяно от милиарди звезди, вие вече Го виждате. Многобройните звезди на небето са израз на Божието лице. Красивата синева на небето е друг образ на Божието лице. От това лице се излъчва светлина, която прониква целия свят и на всички дава по нещо. На всеки човек тя казва: „Бъди добър! Нека доброто расте и се развива в тебе. Бъди силен! Употреби силата си за добро. Бъди умен! Употреби разумността си за произвеждане на светлина. Прави добро на всички хора, на всички живи същества. (68/стр. 226, 227)

Излез някоя вечер, за десет минути, гледай звездите, мисли за хубавото, което са звездите. Или пък иди изслушай двама светии, които си приказват. Да видиш как светиите си приказват. Има доста светии и светици на Земята. И после идете при най-добрите хора, които приказват. Когато светиите говорят, вие, чрез ушите си, ще приемете тяхната мисъл.

Десет минути мислете за онова, което ангелите мислят! Възприемете чрез ушите си за десет минути това, което светиите чувстват! И най-после елате на Земята и вижте това, което най-добрите хора говорят. Да възприемете. И тогава, чрез вашия ум, ще приемете това в себе си, както един човек, който чете една книга. И ще мислиш по това. Десет минути да мислиш, без да влезе някоя противоречива мисъл в ума ти. Десет минути да чувстваш, без да дойде едно външно чуждо чувство и за десет минути да направиш нещо, без да се поколебаеш. Можеш да отидеш да направиш добро на един беден, ако имаш време. Но за десет минути къде можеш да отидеш? Мислено къде можеш да отидеш? За десет минути ти ще посетиш някое бедно семейство, бедни, кръгли сирачета, които се молят. Тях ще ги посетиш. Ще посетиш тия сирачета, които не кряскат, които са се обърнали към Бога и чакат да възприемат Божието благословение. Не ония, които кряскат, че са останали без баща и без майка, но ония деца, които се молят. Ония деца, които се молят, те са Божествените деца. (80/стр. 20)

„За това е дозволено на човека да прави добро съботен ден. На кого е позволено да правите добро? На вашите братя и на вашите сестри, на вашите слуги. На кого ще правите добро? На по-малките ваши братя, на животните, на растенията и на всичко онова, което диша живот. На всички трябва да правите добро… Като чуеш някой да пъшка, потупай го по гърба и му кажи: „Братко, поговори ми малко“. Той ще пъшка, ти ще слушаш и няма да се минат пет или десет минути, и той ще ти благодари, че му е олекнало малко. Това е доброто…

Затова е дозволено да пееш, да свириш, да мислиш, да чувстваш, да правиш всичките добрини, за да бъдеш човек, да бъдеш Син Божи на Земята.

(38/стр. 550, 551)

Иска ли да се освободи от кармата си, той трябва да продава, макар и непотребна, но хубава стока. В какво се състои хубавата стока? Хубавата стока се заключава в това, където минеш, на каквото нещастие или страдание се натъкнеш, да кажеш по една добра дума. Срещнеш ли болен човек, кажи му: „Не се отчайвай, ще оздравееш. Това е за твое добро“. Някой ученик пропаднал на изпит, кажи му една насърчителна дума. Друг някой счупил крака си, притечи се на помощ, услужи му в нещо. Добрите думи, доброто представляват благоприятните условия в живота. (43/стр. 210, 211)

Всеки, който прави добро, става идеал за другите. Не мислете, че като правите добро, това ще ви лиши от някакво благо. Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на хората. (5/стр. 73)

Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи Живот, Светлина и Свобода за вашите ближни. (5/стр. 73)

Един абсолютен закон гласи: „Който прави добро, благославя се; който прави зло, губи“. (31/стр. 267)

Съвременните хора, както и съвременните окултни ученици, страдат от ненужна критика. Къде какво видят, те всичко критикуват, без да подозират, че по този начин, чрез отрицателните мисли и чувства, те създават една тъмна атмосфера, в която сами могат да се изгубят. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“. Това значи, не внасяйте нищо отрицателно, да не се заблудите. Любете враговете си и правете добро на всички. Като правите добро на неприятелите си, ако не ви отговорят със същото, поне ще престанат да ви пакостят. Като прилагате това правило, вие отчасти ще се домогнете до науката за живота. Една част от задачите на ученика е да преодолее своята среда, да се справи с наследствените си черти. Това зависи от самоопределението на човешкото съзнание. Това е велик закон на Битието, според който, за да се развивате правилно, частите трябва да бъдат в хармония с Цялото. (68/стр. 253)

Сега важно за вас, като ученици на окултна школа, като братя и сестри, е да се надпреварвате в правене на добро и услуги един към друг. Онези пък, на които правят добро и услуги, те трябва да ценят това, което се прави за тях. И който дава, и който взима, трябва да бъдат доволни. Това е култура, това е истинско смирение. (62/стр. 125)

Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати. Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: Когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна.

(68/стр. 172)

Кое е най-доброто състояние за човека? Да дава, да се радва, че дава, и никой да не знае това. Също така, да няма от никого да взима… Прави добро, без да знае някой. Обичай, без да се изказваш. Това са плодовете на Любовта. Истинска Любов е тая, която дава плод. (37/стр. 239)

Трябва, като правиш добро, никой да не те знае. Когато правиш добро, да замъглиш себе си; като направиш доброто, да е безлично, да не знае никой кой го е направил. Ти тогава ще ползуваш повече, когато само ти знаеш, че си направил доброто. (32/стр. 343)

Велико е доброто, което човек върши в себе си и което никой не вижда. Затова Христос казва: „Като се молиш влез в скришната си стаичка и Онзи, който вижда тайно ще ти въздаде на яве“. (39/стр. 59)

Христос казва: „Ония, които правят добро, обичат виделината. Техните дела са явни пред Господа“…

Добрият прави добро през деня, за да не се измъчва. Ако прави добро вечер, няма да го види и ще се мъчи, че нищо не е направил. Доброто оставя красиви образи, които се запечатват в паметта на човека. Дави се някой, и ти го извадиш от водата радваш се, че си направил добро. Нарисуваш една хубава картина и я подариш на някого пак се радваш. Светлината отпечатва красивите образи на доброто. Де се крият тия образи? В миналото. Срещаш един човек, приятен ти е, искаш да му направиш едно добро. Защо искаш да му направиш добро? Защото в миналото той ти е помогнал нещо, и ти искаш да му благодариш. Минаваш край него и казваш: „Тоя човек не заслужава внимание“. Всеки, който ти е направил добро, заслужава внимание. Не се отказвай да услужиш на оня, който ти е направил някакво добро. (37/стр. 223, 224)

Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром. Един велик артист учил бедно момиче, което било даровито и често му свирил. Момичето казвало: „Дай сега да ти понося цигулката. Все таки, трябва да носим цигулката, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали. (8/стр. 364)

Като направиш някому добро, това добро остава за вечността. (77/стр. 279)

Кое е онова, на което човек трябва да издържа? Това е Любовта към Бога. Дали съзнавате това, или не, не е важно. Любовта, като процес, е или подсъзнателен, или съзнателен, или свръхсъзнателен. Срещне те някой човек и, без да знае защо, ти направи едно добро. Ти си свързан по съзнание с неговото далечно минало. Това е подсъзнателна проява на Любовта. В миналото някога, ти си направил добро на тоя човек, и днес той ти благодари.

(37/стр. 321, 322)

Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае? Може да те наругае в неразбирането си. Ако кракът му е изкълчен, имаш доброто желание да му помогнеш, той, като не разбира, те набие, наругае те, че не знаеш как да буташ. Болният може да каже много лоши думи за професора, но след време, като оздравее кракът, казва: „Благодаря. Мислех, че той не разбира, но сега виждам, че разбира“. Когато направим добро, ако туй добро е организирано, то винаги ще произведе своите добри последствия. (81/стр. 287)

Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а доброто един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия! (3/стр. 191)

Доброто е път на слизане. Само добрият човек слиза до положението на бедния, на слабия да му помага. Лошият стои на висотата на положението си и оттам дава заповеди. Мнозина искат да бъдат добри, но стоят на висотата на положението си и оттам говорят и заповядват. Това не е доброта, това е кряскане. Говориш ли отвисоко на хората, това не е добро. Щом всички хора чуят и разберат, какво правиш, това не е истинско добро. Когато правите добро, говорете така, че никой да не ви чуе. Когато правите добро, само Един трябва да знае, какво правите. Вторият, който ще знае, това сте вие.

(30/стр. 103, 104)

Ако направиш добро, направи го, както трябва. Този човек има нужда от шапка. Купи му една шапка, каквато той би носил.

Ще избереш и начина на даването. Ти, като обичаш някого, няма да му занесеш шапката сам. Когато обичаш един човек, ако го обичаш, ти сам никога не му носи подарък. Щом го занесеш сам, ти ще изгубиш. Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам. Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци. Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо! И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро.

(32/стр. 270, 271)

Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро. Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности. Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши.

(68/стр. 21)

Когато някой човек усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. В каквато форма и да е доброто, то непременно трябва да се извърши.

(83/стр. 125)

Прави добро за Истината. (79/стр. 193)

Според мене, млад е онзи, който има възприятия за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Той всичко възприема и лесно се ориентира. Той не съжалява, че има зло в света и казва: „Да проявим доброто!“. Като види, че някой се окалял, той взима вода, измива го, а след това му дава чиста риза да се преоблече. Тъй щото, добри хора са онези, които са готови да помагат на бедни, на страдащи, на паднали. Те не се занимават с критика. (75/стр. 169)

Вижте какво прави изворът. Той пои растения и животни, малки мушици и бръмбарчета, но въпреки това, продължава пътя си, с цел да се влее в морето, и там да даде нещо от себе си. Човек не трябва да се задоволява само с едно добро. Много добрини трябва да направи той и да не изпуща случаите за правене на добро. Само да се говори за доброто, това още не значи правене на добро. Да се говори за Истината и да се прилага Истината, това са две различни неща. (68/стр. 293, 294)

Трябва да се научим да бъдем нежни, учтиви с малките растения и животни, които ни служат. Ако вашето дете хване някое пиленце и започне да го коли, ако къса крилцата и крачката на някоя муха, не очаквайте от него да стане добър човек или гений. Но намери ли то на пътя някое пиле или агне със счупен крак, донесе го вкъщи и започне да го превързва, това дете ще стане в бъдеще добър човек. Новият морал е да правим добро, както на най-малките, така и на най-големите същества. (86/стр. 7)

За да правим добро, трябва да разбираме онзи, великия закон, иначе се отдалечаваме и животът изгубва своя смисъл. Да правим добро някому в света нищо по-силно от това ти да обичаш в дадения случай живота. Да обичаш живота не само в себе си, но и в другите. Да обичаш живота и в най-малкото същество, не в този смисъл, както се проявява и функционира животът индивидуално, но животът, както функционира в себе си. Аз съм наблюдавал една пеперуда, като кацне, в очите . И тя ме гледа под око, като някоя красива мома, казва: „Харесваш ли ме?. „Харесвам те. И като речеш да си мръднеш ръката, тя се подигне. Казва, бутане няма, като си мръднеш ръката, тя подскочи. Интелигентни са. Тази интелигентност ме радва в това малко същество. И като му дадеш на туй слабото, условие, един ден то може да се прояви, както тебе. (40/стр. 76, 77)

Когато човек върши добро, Бог е при него и затова той се радва. (43/стр. 16)

Не можеш да бъдеш вегетарианец, докато не измениш посоката на движението си към Слънцето. Към Слънцето ще се стремиш, към ангелите, към Бога. От там ще възприемаш идеите си. Те ще събудят съзнанието ти. Като възлюбиш Бога, ще възлюбиш и всички обкръжаващи те същества от най-малките до най-големите. И тогава у тебе няма да има желание да ядеш месо. Свържеш ли се с Бога, ще възлюбиш всички същества, ще искаш да им правиш добро. (57/лек. 27, стр. 22, 23)

Затуй, като дойдем до Бога, няма да се стараем да узнаваме Неговите пътища, но ще се стараем да проучваме туй, което Той прави, да Му подражаваме, да бъдем като Него и каквото кажем, да го направим. Кажеш нещо, направи го! (57/лек. 35, стр. 13)

Правете добро, понеже сте удове на един велик космичен организъм. (6/стр. 105)

…Не можете на всяко време да правите добро. Има моменти в живота, когато доброто, което човек прави е на място. Човек не може да прави добро непрекъснато и безразборно. Прави ли непрекъснато добро, това значи, да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми няколко деца.

(69/стр. 75)

Всеки човек трябва да направи поне по една малка услуга на своите ближни. (6/стр. 105)

Когато фурнаджията меси хляб, нека вложи в него най-доброто си разположение, че който хапне от този хляб, да остане доволен, и втори път да иска да си купи от същото място. Този хляб трябва да оживее в съзнанието на всеки, който го е опитал, и под негово влияние да каже: „Отсега нататък решавам да живея добър и чист живот“. Когато майсторът гради къща, той също така трябва да остави в нея своите добри влияния, че като влезе притежателят , да каже: „Отсега нататък искам да живея нов живот, да се преродя. Само по този начин можете да подкрепвате хубавото и доброто в света. Ние сме дошли на Земята, именно, затова да подкрепваме и развиваме доброто. (50/стр. 49)

Не само веднъж на годината да правиш добро, а всеки ден, макар и да бъде микроскопическо добро; тогава умът, сърцето и душата ти ще работят отлично. Където и да си, при каквито и условия да се намираш, имаш възможност да направиш добро. Зад доброто се крият придобивките на човешкия Живот. И при най-лоши условия имаш възможност да направиш добро. Защо светът да се пълни с тези думи: „Аз не мога, нямам условия“. В Природата, откъдето минеш, можеш да направиш нещо. Видиш някой камък и се спънеш; я го тури на място. Или видиш някоя книжка да се търкаля по пътя; я се наведи, вдигни я и я прибери настрана. Всичко това, което правиш, се отбелязва в Природата. Има една книга, в която се записва. (3/стр. 196)

Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено. То ще роди и ще напълни пак хамбара ви. Бог не оставя нито едно малко добро в света, което да не благослови. (8/стр. 362)

Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи освен направеното добро. Доброто, което човек е направил, ще се върне на него. Помнете: Като помагате на другите, помагате на себе си. (8/стр. 363)

МАЛКОТО ДОБРО

Единственото място, където лесно може да се намери Бог, е мястото на малкото добро.

Кое спасява, кое помага на човека? Най-малкото добро. С идеята за най-малкото добро трябва да почнеш. Ако нея не разбереш, другото никак няма да разбереш. Който разбере най-малкото добро, той ще има успех, ще може да минава като акробат по въжето, без да падне.

Всеки ден човек трябва да направи поне най-малкото добро, изразено в мисъл, чувство или действие. Това добро може да бъде направено на някой извор, на някое растение, на някоя мушица или на някой човек. Колкото и малко да е това добро, то трябва да се направи. Най-малкото добро е израз на Божественото Учение, на вътрешния закон в човека. Живее ли човек по този начин, и ангелите, и светиите, и добрите хора ще го познават и посещават. Най-после и неговият Учител ще го посети. Само тогава човек ще има правилно и високо разбиране на Бога. (6/стр. 210)

Често ме запитват: „Какво виждаш в хората, които те обикалят?“. В тях виждам най-малкото добро. Където е най-малкото добро, там е Бог. Когато и ние се запитваме, защо Бог се интересува от нас, отговарям: Бог се интересува от нас за най-малкото добро, което е скрито в нашата душа, в нашия Дух, в нашия ум и в нашето сърце. Ако не е така, не може да се обясни, защо Бог се интересува и от грешника. Значи, и в грешника Той вижда най-малкото добро, скрито някъде от погледа на обикновените хора. Това може само да ви насърчи. Казвате: „Кой може да угоди на Бога?“. Не се старайте да угаждате на Бога. Първо угодете на себе си и на своя ближен. Ако можете да угодите на себе си и на своя ближен, ще угодите и на Бога. Дойде ли до мене, аз първо угаждам на Бога. „Как Му угаждаш?“ Като върша това, което ми е неприятно. Питат ме: „Защо търпиш тия хора около себе си?“. Защото искам да угодя на Бога. Аз търся в тях най-малкото добро и, като го намеря, виждам, че в Божия закон няма никакво изключение. Така се създава вътрешна връзка между мене и хората. Тая връзка никога не се къса. Ако и вие постъпвате така, ще знаете, че човек не е това, което виждате отвън. Да намериш малкото добро в човека, това значи, да поставиш отношенията си с хората на такава основа, която нищо не може да разклати. Това значи, да поставиш живота си на канара, която никакви бури и ветрове не могат да разклатят. На тая основа може да градите своето велико бъдеще.

(35/стр. 265, 266)

Виж малкото добро във всеки човек и не се страхувай от него. Като виждам доброто в човека, аз забравям лошото. В това отношение, аз съм невежа за лошото в човека. Щом дойда до малките работи, до малкото добро, там ставам учен. И ангелите са невежи за злото, а учени за доброто. Ако един ангел дойде между вас и започнете да го съветвате с кого да дружи и с кого да не дружи, той ще се обърка. Неговата работа е да изявява Любовта. (35/стр. 267)

Казваш: „Обезсърчих се, не зная, какво да правя“. Мисли за малкото добро и се научи да служиш на Бога, когато ти е най-неприятно. (35/стр. 268)

И тъй, когато влезете в Божествения свят, трябва да имате вяра в Оня, Който живее във вас. Трябва да имате вяра в малкото добро във вас. То е в сила да ви запази от злото в света. Разчитайте на малкото добро като на приятел. То ще ви спаси от най-голямото зло. Малкото добро и голямото зло произвеждат еднакви резултати. Това е закон, който може да проверите в живота. Например когато престъпникът дойде до крайния предел на своите дела, в него се явява желание да направи поне едно малко добро. Никой не може да преобрази тоя човек освен малкото добро. Той се е натоварил с голяма, тежка раница и пита: „Няма ли човек, който може да ми покаже начин да си помогна, да сваля част от товара си?“. Големият товар е горивото, което трябва да се запали. Трябва да се запали огъня в тоя престъпник. Кой е огънят? Малкото добро. Запали тоя огън в човека и го остави да гори. Той ще изгори голямото зло, което след време ще се превърне във велика добродетел. Така и престъпникът ще стане светия. Следователно, докато човек не познае голямото зло, не може да познае малкото добро. Ще познаеш първо голямото зло, а после малкото добро. След това ти ще станеш човек в пълния смисъл на думата. Най-голямото зло и най-малкото добро са граници на живота. Щом излезе от тия граници, човек отива при Бога. (35/стр. 271, 272)

Единственото място, където лесно може да се намери Бог, е мястото на малкото добро. Ако искате да видите Бога и Неговите чудеса, спрете се на мястото, дето живее най-слабото, най-нищожното същество. Там ще видите, какво прави Бог, как изявява своята Любов и Мъдрост. Ако искаш да намериш себе си и да се познаеш, намери най-голямото зло, което живее в тебе. После съсредоточи се и потърси най-малкото добро. Щом го намериш, в тебе става голям преврат. От тоя момент всичките ти работи започват да се нареждат добре. Да намериш Истината, това значи, да придобиеш нужната свобода и красота. (35/стр. 279)

Бъдете търпеливи, докато намерите малкото добро. (35/стр. 286)

И сега слушате да ви се говори за малкото добро, но като го намерите, тогава ще разберете, каква Истина се крие в него. Обаче като наблюдаваш някого и търсиш малкото добро в него, не му казвай, какво правиш. Каквото и да видите, нищо не говорете. (35/стр. 288, 289)

Желая ви да имате Любов, която извира от сърцето на Бога; да гледате на нещата, както Бог гледа. Следователно, когато срещнеш тъжен, скръбен човек, не му казвай, че трябва да слуша, но кажи: Желая ти да имаш общия живот в себе си. Желая ти да имаш светлата ангелска мисъл. Желая ти да имаш Любовта, която излиза от Бога. Желая заедно да търсим малкото добро в човека. Само така животът ни ще се оправи. (35/стр. 290)

Кое е най-малкото добро в живота? Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне. При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо? Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен. Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря. Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря. Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря. Само с ръка не се отваря. Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря. Какво трябва да направите? Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре. И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. (43/стр. 11, 12)

Малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила. Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро. (43/стр. 12)

Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Къде е Той? В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. (43/стр. 18)

Някой казва: „Защо хората са толкова лоши?“. Този въпрос не може да се разреши. Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши. И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората. Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца. (43/стр. 18, 19)

Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания. Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро Бога в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена. Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора. Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън. След това ще изпиташ глад. Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето. Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора. (43/стр. 21, 22)

И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне. (43/стр. 25)

Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си. Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! Само то може да ви помогне. (43/стр. 29)

Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне. Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността всичко ще дойде. (43/стр. 32)

И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания. Там законът съществува. Където няма закон, там има свобода. Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията те не съществуват. Хвърлете товара от гърба си! Вие сте в състояние да се освободите от него. Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили. (43/стр. 33)

Насадете нивата, която Бог ви е дал вашето сърце, вашия ум и вашата воля и на тях разчитайте! В тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надявайте. То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек. Дръжте се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можете да отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора. (43/стр. 36, 37)

За да разберете нещата от гледището на Любовта, вие трябва да я изучавате в най-малките и слаби прояви. Представете си, че сте вървели дълго време в гората и сте замръзнали от студ. В това време един непознат човек ви среща и ви завежда у дома си да ви стопли и нахрани. След това вие се разширявате и казвате, че Любовта ви е посетила. Това е една от малките прояви на Любовта. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, колкото малки да са, наричаме Божествени. Ако възприема тия мисли и чувства в себе си, човек постепенно се разширява, докато стане готов да приеме Божественото в по-голям мащаб, да приложи новия живот. (87/стр. 207)

Искайте такова добро, което всеки може да го направи даже и мухата. Ако отидеш при един извор, и той да е в сила да направи едно добро. Ако искаш едно добро от дървото, от камъка, и те могат да го направят. И слънцето, и въздухът, и цветята могат да направят едно добро. Такова добро искайте. Помислете върху доброто, което искате, то да бъде най-малкото. Едно малко добро всеки може да направи. Вие не сте успявали в желанията си, защото всякога сте искали големи неща, вършели сте големи, велики неща. Всички препятствия в живота ви са идвали, само защото сте искали големи, грандиозни работи. Отсега нататък ще искате малки работи. (37/стр. 306)

Нека всичко в света бъде по-късо. Това е най-малкото добро, което може да се направи. Яжте толкова, колкото трябва ни повече, ни по-малко. Пестете времето, пестете енергията. (37/стр. 309)

Единственото нещо, което нам е позволено да дадем разумно на другите хора, то е едно малко щастие. Гледате, че някое дете плаче. Вие изваждате от джоба си една ябълка и му я давате. В продължение на 5-10 минути, то престава да плаче. Ето с колко малко нещо може да доставите една радост. Както виждате, за човека е достатъчно пет минути щастие. Знаете ли колко струва щастието на човека? Струва милиони левове. Но вие скоро разваляте вашето щастие. След като ви направят за пет минути щастливи, започвате да мислите за бъдещето си и разваляте вашето щастие. Пет минути щастие ви е достатъчно. Потърсиш ли повече щастие, ще изгубиш и малкото. (57/лек. 27, стр. 9)

Великото за в бъдеще ще седи в малките работи. Като срещнеш един човек, да му кажеш една Божествена дума, че да му държи топло на душата завинаги: където и да е той, като му кажеш една дума, в неговото сърце се образува една мекота, една готовност да направи добро. Тази славна дума струва повече, отколкото да направиш един храм. Но тъй да я кажеш, че човекът да я запомни. После трябва да се научите да пращате на всеки човек по един мил поглед: не да мисли той какво ли искаш да му кажеш с този поглед, но погледът ви да е такъв, че никога да не се забравя. Когато някой човек се е отчаял, ти като го погледнеш, всяка уплаха, всяка безнадеждност ще изчезне и той ще каже: „Срещнах един човек в света, чрез когото Бог ми помогна“. Срещнеш друг човек, който е намислил да върши някакво престъпление. Ти като го погледнеш с един мил поглед, той ще каже: „Благодаря на този човек, че ме спаси“. Ами защо имате очи? Вашите очи трябва да бъдат такива, че чрез тях да се проявява Божията Любов. Който ви погледне, да знае, че Бог поглежда чрез тях. Този поглед да внесе Любов, вяра, едно дълбоко чувство в човека, че той да каже: „Срещнах един човек и никога няма да забравя неговия поглед“. Какво по-хубаво, по-красиво от това? (57/лек. 35, стр. 14, 15)

Божието благословение не седи в големите работи, но в малките. (109/стр. 39)

„А видя и някоя сирота вдовица, която тури там две лепти.“ Стремете се и вие да се проявите като сиротата вдовица и, без да подозирате, вашият Учител да спре вниманието си върху вас и да каже: „Ето един човек, който даде всичко, каквото имаше“. Откак вложи двете лепти в съкровищницата, сиротата вдовица стана ученичка на Христа. Тази вдовица и до днес е в света, но къде е, коя е, как се казва, това завинаги ще остане незнайно. Тя не иска хората да я знаят. Ако днес я срещне някой, не би могъл да я познае. Тя е облечена богато, със скъпи дрехи. Днешното богато облекло се плаща от лихвите, които двете лепти са дали от времето на Христа до днес. В едно от своите съчинения Камил Фламарион е направил изчисление, каква сложна лихва ще се получи от 25 стотинки, дадени от времето на Христа до днес. Той намерил, че ако цялата Земя беше направена от злато, пак не би могла да посрещне сумата, получена от тези две лепти, дадени със сложна лихва. Оттук можем да извадим заключението: всеки Божествен подтик, колкото малък да е, вложен в обръщение, след време дава грамадни резултати. Следователно вложете най-малкото добро, което имате, в Божествената банка, да получите след време ония грамадни резултати, които тласкат цялото човечество напред. Вложите ли най-малкото добро в Божествената банка, един ден и вие ще се намерите в положението на сиротата вдовица, която днес е реформаторка, работи между човечеството за неговото повдигане. Време е човек да даде ход на Божественото в себе си. Докато дойде до това положение, човек ще срещне ред препятствия съмнения, колебания, безверие, но в края на краищата всичко ще бъде за добро. Божественото ще си пробие път в света и ще донесе на човечеството онова, което от хиляди години насам се очаква. (74/стр. 99, 100)

Доброто започва с нищожните, с малките неща, но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло.

(5/стр. 69, 70)

Под думата добро ние разбираме първичното добро в човека, т. е. израз на Божественото в него. Човекът е добър, когато може да даде израз на Божественото в себе си. С други думи казано: Доброто в човека не е нищо друго, освен желанието на Бога да се прояви в него. Даде ли ход на това желание, човек е проявил доброто в себе си. Доброто изтича от човека, както водата от извора. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство в човека, които го заставят да се прояви, се дължат на Божественото, на онзи първичен импулс, който някога му е даден. Не се ли подаде на този импулс в себе си, и да пожелае да направи някакво добро, човек няма да знае как да го реализира. Той ще мисли как да го направи: по Божествен или по човешки начин. Колкото малко да е доброто, което сте решили да направите, не трябва да се спъвате. Малкото добро е малка дупчица, направена във вашето сърце. Ден след ден тя ще се разширява, докато един ден от нея започне да тече изобилно. Ама богат бил този човек, трябвало много да дава. Колкото малко да дава и това е добро (87/стр. 199, 200)

По-добре малка пожъната нива да имаме, отколкото голяма, но неожъната. Защото малкото добро, когато се отглежда, се умножава. (92/стр. 23)

Правете малки опити в доброто, за да опитате силата и възможностите, които се крият в него.

(96/стр. 243)

Ако някой ви убеждава, че с големите работи, с големите предприятия вие ще станете светии, ще наследите Царството Божие, не хващайте вяра на думите му. Човек може да наследи Царството Божие и с най-малкото добро. С най-малкото добро се влиза в Царството Божие, но и при най-малкото престъпление се излиза от Царството Божие в това се изразява съвършената Любов. (104/стр. 17)

Истинската философия на живота се заключава в това: Всеки даден момент да бъдеш доволен от най-малкото добро, което Господ ти е дал. Следващият момент ще дойде друго добро. Не се стремете към най-голямото добро. Защо? Защото то води към голямото зло. Който е доволен от малкото добро, ще получи и голямото добро; който е недоволен от малкото добро, голямото добро никога не ще му се даде. (24/стр. 326)

Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи. Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава. И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто. (109/стр. 10)

В ума си човек трябва да държи мисълта, че колкото дава, толкова ще взима, плюс един малък придатък, равен на лихвите на дадената сума. Например ако някой направи едно добро, още до вечерта може да му се върне, но с лихвите. Ако някой прави усилие да се качи на планината, щом се върне оттам, той ще има малък придатък, който ще се отрази благотворно върху организма му. Законът е такъв.

(91/стр. 176, 177)

Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно. Знай, че силата на всички неща зависи от малките обикновени случки в напредъка на твоя живот.

(56/стр. 16)

…Поддържайте навсякъде морала „от мен да мине“. Пазарили сте един работник с 50 лв. надница. Като му плащате, дайте му 51 лв. от вас да мине. Някой ви дължи 50 лв., но не му достига един лев, дава ви 49 лв.от вас да мине. Всеки най-малък придатък към нещата служи за съграждане на нещо добро, красиво в човешкия характер. Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, които храните към даден човек, се складират в подсъзнанието му, като резервен материал за неговото бъдещо развитие. (68/стр. 252, 253)

И най-малкото проявено добро в тебе е в сила да ти донесе повече блага, отколкото най-голямото знание. (37/стр. 59)

Господ е много внимателен. Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравя, Той ще си измени мнението. Като направиш услугата на мравята, Той ще направи на тебе друга услуга. Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравя“. Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравя избавиш я. Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравя, забелязал, че една добра черта имаш, Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим. Имаш една хубава мисъл, простиш някому. Господ казва: „Понеже той прощава и Аз ще му простя“. Господ казва от него да замине. Всеки ден извършвайте малки, микроскопически добрини или изпращайте малки, хубави, микроскопически мисли от себе си, комуто и да е. (80/стр. 357, 358)

Кажете в себе си: „Господи, да проявим най-малката Любов, най-малкото знание и най-малката свобода, които излизат от Духа“. (14/стр. 43)

Днес искам от вас да направите най-малкото добро. Няма живо същество, което да не прави най-малкото добро. В малкото добро се крие силата на Бога. В най-малката Любов се крие силата на Бога. Търсите ли Бога, очаквате ли някакво благо, ще го намерите в най-малкото добро и в най-малката Любов. Бог е в малките работи, а не в големите. Ако искаш да направиш нещо голямо, велико, обърни се към човека. Той се занимава с велики работи. Ето защо, разчитай на онова, което в даден момент можеш да направиш, колкото и да е малко. Хилядите километри, които извървяваш, зависят от малките крачки, направени една след друга. Ако всяка крачка е добре направена, много такива крачки правят един километър. Много километри, правилно извървени, образуват хиляди километри. Не можеш ли да направиш една крачка, както трябва, не можеш да напредваш. Ти не можеш да мислиш нито за един километър, а още повече за хиляди километри. (37/стр. 329)

Доброто е храна, условие за развитие на сърцето. Най-малкото добро е капка вода, която се втича в сърцето и увеличава неговите притоци.

Българите казват: „Капка по капка море става. Морето представя човешкото сърце. Широко трябва да бъде човешкото сърце, защото в него се складират грамадни богатства. Доброто оформява, развива и организира силите на човешкото сърце. Щом сърцето се прояви, умът се свързва с него и започват заедно да работят за реализиране на великите идеи на душата. Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. (101/стр. 70)

Доброто в човека е Бог. Любовта в човека е Бог. Разумността в човека е Бог. Силата в човека е Бог. Какво съм тогава аз, човекът? Какво съм аз, с тоя въпрос не се занимавам. Щом Бог се проявява в мене, това съм аз. Когато аз се проявявам, това е Бог. Какво съм аз, и какво е Бог? Ето един важен въпрос. Аз съм малкото добро. Бог е голямото добро. Аз съм малката любов. Бог е голямата Любов. Аз давам трошици, колкото да се нахранят птичките. Бог дава изобилно, да се нахранят всички живи същества на Земята от най-малките до най-големите. Моята канализация е малка, а Божията голяма, дава на всички изобилно. (31/стр. 275)

Та първото условие е, когато дойде Божественото в човека, в ума му да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е. Защото хилядите, милионите капки образуват изворите, многото извори образуват реките, многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки подтици, в тези малки добрини, които той може да направи. (92/стр. 332)

Силата е в малкото. Всеки да намери в себе си един метод, да приложи и най-малкото, да направи едно най-малко добро. (92/стр. 335)

Когато правя добро, започвам с най-малкото. От време на време пускам по едно зрънце и наблюдавам как расте то. Така постъпвам и в работата си. Като срещна един човек, веднага търся начин, как да постъпя с него. Не е лесно да живееш на Земята. Важно е, как ще погледнеш човека, какво ще му кажеш, как ще се усмихнеш. Това са положения, които трябва да се имат предвид. (33/стр. 385)

Човек трябва да прави добро, за да не го сполети зло. (101/стр. 70)

Две неща се искат от човека: да е в състояние да направи на някого микроскопическо добро или микроскопическо зло. Бог обръща внимание само на онзи човек, който може да направи на някого едно микроскопическо добро или микроскопическо зло. Който може да направи едно микроскопическо добро или едно микроскопическо зло, той е майстор. За да разберете значението на микроскопическото добро и на микроскопическото зло, ще приведа следните примери. Представете си, че един разбойник е намислил да убие един добър човек заради богатството му. За тази цел той се скрива зад едно дърво и го причаква, с пълна пушка. В това време Бог внушава на една пчела да ужили разбойника в окото. Пчелата веднага изпълнила заповедта на Бога. Тя силно ужилила разбойника по окото, вследствие, на което той цял се разтреперил и изпуснал пушката от ръката си. Разбойникът намислил да направи най-голямото зло, но му попречили. Пчелата е направила микроскопическо зло, с което е предотвратила да стане най-голямото зло. Малкото зло спира голямото. След това иде онзи, който може да направи микроскопическо добро. Той превързва окото на разбойника, който благодари и казва: „Слава Богу, че не ослепях!. Това са примери за микроскопическо зло и добро в света. За тях всеки благодари, защото идват в моменти, които спасяват човека от голямото зло. (101/стр. 385, 386)

Бъди благодарен на най-малкото добро.

(101/стр. 386)

Човек трябва да бъде толкова добър и толкова лош, че да е в състояние да направи микроскопическо добро или микроскопическо зло. Например ако човек чуе, че някой говори лошо за някого, нека го жилне по езика, да се надуе малко езикът му, да не говори лоши работи. Ако друг някой гледа лошо, отрицателно на нещата, нека дойде някой отвън да го жилне по окото, да се опомни, да гледа положително на всичко, което го обикаля. Това е микроскопическото зло, което човек може да направи. След това ще дойде трети, да превърже окото на пострадалия, да направи микроскопическо добро. Микроскопическото зло и микроскопическото добро ще спасят света. (101/стр. 387)

Микроскопическото добро, което човек може да направи, има смисъл заради това главно, че само Бог го вижда. Щом Бог види доброто, Той знае как да постъпи. Той ще каже: „Доведете при мене онзи, който е направил еди-кое си микроскопическо добро, аз ще се разправя с него.

Като казвам, че Бог възнаграждава човека за микроскопическото добро, с това не трябва да се подкупвате. Обаче който може да направи микроскопическо добро, той може да направи и по-голямо.

(101/стр. 393, 394)

Един ден, когато отидете на Небето, всички теми, които сте писали на Земята, ще ви посрещнат. Всичко, каквото човек направи в живота си, добро или зло, се отнася до самия него. И най-малкото добро или зло, което сте направили на Земята, ще ви посрещне в другия свят. (29/стр. 7)

В какво се заключава истинският живот? Да се ограничаваме в правене на зло и да се изявяваме в правене на добро. Свободата се изявява в два акта: във въздържане от злото и престъплението, и в правене на добро. Ако можеш да се въздържиш от най-малкото престъпление, и ако правиш най-малкото добро, ти си свободен човек. Най-малкото и най-голямото добро ще дойдат сами по себе си. Ако изпуснеш случая да ги направиш, нищо не може да те извини. Виждаш на пътя си червей. Ти можеш да го стъпчеш, никой няма да те съди няма закон в защита на червея. Обаче човекът на Любовта ще се отбие настрана, да не го стъпче. (37/стр. 226)

Значи, човек трябва да се пази от бацилите на непослушанието, на безверието и на лъжата. Щом дойде до вярата, той трябва да бъде категоричен, да не се съмнява в Бога, да не пита защо светът е създаден, има ли някакъв смисъл в това създаване. Един добър български свещеник ми казваше: Чудно нещо, каквато добра дума кажа, каквото добро направя някому, веднага нещо в мене ми казва: Какво си тръгнал да заблуждаваш хората? Какво мислиш да правиш? Ти ли един се намери да правиш добрини?. „Като чуя този глас, веднага се отказвам от намерението си. Не, щом сте намислили да направите едно добро, не отстъпвайте. Малкият вятър не трябва да ви спира от целта, към която се стремите. Каквито ветрове и бури да срещате на пътя си, не се отказвайте от доброто, което сте намислили да правите, колкото малко и да е то. (55/стр. 18, 19)

Не се обезсърчавайте. Не мислете, че в бъдеще ви чака нещо по-добро. Не ви обезсърчавам, но казвам, че ако изгубите сегашните условия, трябва да чакате хиляда години, за да се върне сегашното. Понасяйте всичко с търпение, за да придобиете нещо по-добро, което ще ви радва. Предупреждавам ви, да не изгубите условията. Колкото и да е малко едно добро, направете го, не отлагайте. Колкото и да е малко желанието ви, реализирайте го. Ако през ума ви мине една светла мисъл, колкото и да е малка, приемете я. Тя повдига човека. Тя облагородява неговото сърце, осветява ума му, разширява душата му и укрепва неговия Дух. (33/стр. 155, 156)

Колкото и малка мисъл да е минала през ума ви, щом е Божествена, приемете я, станете и я изпълнете никакво отлагане! (83/стр. 251)

Вие казвате: „То сега няма да го бъде, но в някое друго прераждане, при други условия“… Тъй не се говори. Вие като дойдете на 33 години, повече не може да станете. Който стане повече, той е виноват. Старостта на Земята произтича от престъпленията. Човек остарява от престъпления. Той губи силата си, губи ума си; от всяко едно престъпление остарява човек. На Земята е такъв законът. А в Небето правят добро, затова се подмладяват. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка тя, подмладява. Всяка една добра постъпка, колкото и да е малка, тя подмладява. (37/стр. 339, 340)

Всеки ден правете по едно малко добро. Някой път вие решите да направите някое малко добро, но после казвате: „Хайде днес не мога, ще го отложа“. Не трябва така. Колкото и да е малко доброто направи го, не го отлагай! (15/лек.5, стр. 27)

Някой път си казваш: „Това не ми се прави, онова не ми се прави“. Така се вкаменяваш. Човек трябва да знае какво да направи: помогни, където трябва, полей това дръвче, очисти този извор. Минаваш по пътя и виждаш камък. Вдигни го. Вдигането на това камъче ще ти донесе голямо щастие. Не питай: „Защо ще вдигам това камъче?“. Като го вдигнеш, то ще се зарадва. (6/стр. 103)

Доброто е основа на разумния живот. По естество човек е добър, но доброто в него трябва непрекъснато да расте и да се развива. Ако човек не расте и не се развива в доброто, животът му няма смисъл. За да използва живота си разумно, всеки ден човек трябва да прави поне по едно малко добро. Където и да е, при каквито условия и да се намира, човек има възможност да направи поне едно микроскопическо добро. В доброто се крият придобивките на човешкия живот. Грешките на хората се заключават в това, че те не мислят за микроскопическото добро, което могат да правят, но искат да оправят света. Този, Който е създал света, Той мисли за него.

(75/стр. 302, 303)

Доброто може да го вършат и най-малките същества. Няма същество в света, което да не може да върши добро. Когато говорим за доброто, то е най-лесно за вършене. Най-лесният път е да се върши добро. Някой мисли, че е мъчно да се прави добро. Мъчно е, ако аз искам да вдигна един чувал от 100 килограма наведнъж, но ако го разделя на сто равни части и всеки ден, между другата си работа, вземам по една от тия части и я пренасям, това не е мъчно. (57/лек. 35, стр. 14)

Смисълът на живота се заключава във всекидневните придобивки. Всеки ден трябва да имате по една малка придобивка. Това е вътрешното разбиране на живота. Към него трябва всеки да се стреми. (89/стр. 13)

Казвам: Човек трябва да бъде буден в малките работи в живота си. Красивият живот седи в малките постъпки. Когато аз чуя, че някой богаташ дал хиляда лева помощ някому и вестниците пишат за него, или пък видя, че друг богаташ се наведе и завърже връзките на обущата на някоя стара баба, втората постъпка според мен е по-ценна. Този човек е вложил повече енергия, отколкото първият…

Следователно малкото добро, направено от нас, винаги съдържа в себе си част от нашата енергия. Това малко добро крие в себе си известно благословение. (15/лек. 36, стр. 9, 10)

Има закон: Когато правите добро някому, вие го събуждате. И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка, ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие. Може да ти се струва за нищо, но една твоя светла мисъл, изпратена към някого, като някой Ангел ще дойде при теб, когато си в най-голяма нужда, и ще ти помогне. Ако направиш едно малко добро на някое същество от Невидимия свят, ще се уредят вашите въпроси за цяла година. (3/стр. 194)

Най-малкото добро, което направите, туй добро след една година, две десет, след 10 хиляди години, ще ви донесе една от най-големите добрини. Най-малкото добро, направено, има живот на 25 хиляди години. (78/стр. 120, 121)

Малките подтици на Доброто постигат големите работи в света. Мислете първом за хората и после за себе си. Като направиш едно добро, 25 хиляди години ще жънеш последствията. (3/стр. 195)

Стремете се да вървите по пътя на Разумността, на Доброто, на Любовта, за да имате подкрепата на Светлите Същества. За най-малкото добро, което прави човек, получава подкрепата на тези Същества. (8/стр.363)

Доброто започва с микроскопически неща. Да правите добро, това значи да сте готови всеки момент да изпълните Волята Божия в най-малките прояви. Ако можете да изпълните Волята Божия на време и на място, вие сте и богат, и учен човек. Ако на време извадите един паднал човек от кладенеца, той няма ли да ви благодари? Не само че ще ви благодари, но ще ви възнагради щедро. Той ще ви бъде признателен през целия си живот. (44/стр. 253)

Волята Божия не седи във великите работи, тя седи в микроскопическите добрини в света.

(57/лек. 35, стр. 13, 14)

Всеки ден трябва да правите по едно малко добро. Има програма, която определя колко добро трябва да правите на ден и на колко души да помогнете. (8/стр. 365)

Като ученици от вас се иска малкото, микроскопическо усилие да направите едно малко добро. Може да ви отнеме една минута или една секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. (8/стр. 365)

Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, от микроскопическото добро. При това, опитайте се да го направите първо на онзи, когото не обичате. (8/стр. 365)

Да спасите мравка, която се дави, това е геройство. Защо? Защото изпълнявате Волята Божия. Бог се грижи и за най-малките Същества. (8/стр. 365)

ДОБРОТО СЕДИ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БОЖИЯТА ВОЛЯ

В изпълнението Волята на Бога стои силата на човешката душа.

Милостивий, Святий и Благий Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля. (59/стр. 393)

Желайте доброто на всички хора, за да повдигнете себе си, да повдигнете и човечеството. Това значи, да изпълнява човек Божията Воля. Дойде някой при мене и казва, че съм добър, че мога да помогна, мога да му направя едно добро. Аз не се поддавам на неговите думи, но казвам, че ако направя едно добро, с това изпълнявам Божията Воля. Тъй щото, задачата на моя живот се заключава в изпълняване на Божията Воля. Като изпълнявам тази Велика Воля, естествено е, че правя добро и на своите ближни. Изпълнявайте и вие Божията Воля, за да правите добро на хората. Само така ще се домогнете до високия идеал на живота, до истинския морал. И сега, като ви говоря, аз искам да изпълня Божията Воля. Като ме слушате, и вие трябва да изпълнявате Божията Воля. Дали някой ви говори добри или лоши неща, не се спирайте върху тях. Във всички случаи, трябва да изпълнявате Божията Воля. Запитайте се дълбоко в себе си, кое е право и кое е криво криво, кого да слушате и кого не и ще получите отговор на въпроса си. Бог ще ви напъти, ще ви посочи правия път в живота. Мислете за себе си, но мислете и за ближните, като части от Цялото.

Следователно, докато мисли за себе си, човек не може да се развива правилно, не разбира Божията Воля. Щом обикне ближния си и започне да мисли и за него, той се развива вече правилно и върши Божията Воля. (46/стр. 293, 294)

Трябва да имам предвид доброто на другите хора. И законът е такъв: Като помагам на другите хора, аз се ползвам. Защото, с всяка добра мисъл, с която аз подкрепям другите хора, аз подкрепям и самия себе си. Такъв е законът. Ако не подкрепяш добрите мисли на хората, ти не подкрепяш и хубавите мисли в себе си. Когато не подкрепяш хубавите чувства у хората, с това, ти не подкрепяш и хубавите чувства у себе си. Ще кажеш, че това е егоистично. Не! Това е Волята Божия. Като подкрепям доброто, аз искам да крепя онова, което Бог е създал. Защото онова, което Бог е създал, то е най-разумното. (23/стр. 228, 229)

Абсолютното добро в света е да бъдем добри за всички.

Трябва да се научим да бъдем внимателни и нежни с малките растения, с малките животни.

Това, което вършите на другите, вършите го на Бога. Добър човек е онзи, който и при най-лошите условия се стреми да върши Волята Божия. (6/стр. 103)

Трябва да живеем съгласно Волята Божия! Тя включва благото на всички живи същества.

Желай, което е разумно!

Желай, което е добро за всички!

Желай, което желае Бог! (48/стр. 45, 46)

Не казвай никога: „Аз върша Божията Воля то е външната страна. Но ти трябва да съзнаваш това вътрешно. Като си добър, силен, разумен, ти вършиш Божията Воля; щом не си добър, силен и разумен, ти не вършиш Божията Воля, ти си обикновен човек. (12/стр. 62,63)

Всеки, който върши Волята Божия, е от нашите. Всеки, който е силен, е от нашите. Всеки, който е умен, е от нашите. Всеки, който върши добро, е от нашите. Това са нашите братя и сестри. (38/стр. 482)

И тъй, във Великата Природа последствията на нещата са неизбежни. Не се плашете от това, но знайте, че всеки един акт, всяка мисъл, всяко чувство на съзнателния Живот си има своите последствия и с хиляди години там тече. И в Писанието се казва: „Доброто Бог го въздава с тисящи векове“. Едно добро може да се предава до 25 000 години, затуй трябва да бъдете внимателни, но във вашите разсъждения да няма страх. Влияете ли се имате някакво желание. Тогава у вас трябва да остане само едно свещено желание: да изпълните Волята Божия! Що е Волята Божия? Вън от времето и пространството, в даден момент, вашите постъпки да включват благото на всички същества във Вселената. Мислите ли тъй, вие ще бъдете всесилни и в даден момент ще можете да направите всичко.

(57/лек. 8, стр. 25)

Желанието на човека да изпълнява Волята Божия е вложено в него още от началото, но е събудено в настоящия му живот. Всеки човек има дълбоко желание в себе си да изпълни Волята Божия. Това негово желание е свързано с усилване на волята му, с оформяване на неговата брада. За да изправи брадата си, човек трябва да люби; за да изправи ума си, той трябва да бъде добър. Значи изпълнението на Волята Божия укрепва човешката воля. Любовта изправя сърцето на човека, а добротата неговия ум. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност. Няма сила, подобна на доброто, която да помага за развиване и усилване на човешката интелигентност. (52/стр. 85)

Истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал Волята Божия. От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни. (43/стр. 24)

Когато живеем според Божествените закони и изпълняваме Божията воля, ние сме далеч от отрицателното в живота. В Божествения свят е невъзможно да направиш една погрешка. Защо? Защото всяка погрешка причинява такава болка на човека, че той предпочита да се откаже от нея, отколкото да прави погрешки и да страда. Можеш ли, при това положение, да грешиш? Направената погрешка ще ти причини такова страдание, каквото никога не си изпитвал. Вместо да направя една погрешка и да страдам, по-добре е да направя едно добро, чрез което да се благословя. В доброто се крие благото на живота. Трябва ли да се откажа от пресния, топъл хляб, от чиста пшеница, и да приема разваления и мухлясал хляб? (37/стр. 244)

Отрицателното у човека представлява неговите неестествени мисли, желания и постъпки. Следователно когато Христос проповядваше на учениците си да се отрекат от баща си и майка си, от братята и сестрите си, Той имаше предвид, именно, техните неестествени мисли и желания, които могат да ги спънат. Това всеки може да направи, защото стремежът на неговата душа е към красивото и възвишеното, към доброто в света. Постижението на това зависи от хармоничното съчетание между мислите и чувствата на човека, между неговия ум и неговото сърце. Казано е в Писанието: „Който пребъдва в Божията Любов и изпълнява Волята Му, каквото пожелае, ще му се даде“. (83/стр. 16, 17)

Човек да се моли за това, което има вечен характер. „Непреривен контакт с Бога на всяко време и на всяко място!“ Това да ви бъде молитва. Не всяка молитва ще се изпълни. Ще се изпълни тази, която е по Волята Божия. А щом не е по Волята Божия, тя не се изпълнява и това е за добро. Да благодарим, че някои работи не стават по нашата воля. Ако всичко ставаше по нашата воля, ние щяхме да бъдем най-големите нещастници. Хората страдат, защото много работи стават по тяхна воля. Всички несполучливи работи, които стават в живота, са по волята на хората, а добрите работи, които стават, са по Божията Воля. Не си пожелавал, но стане и ето, то е за добро. За да бъдем щастливи, нещата трябва да стават както Бог иска. Ако бяхме оставили всичко да става както Бог иска, то животът ни щеше да върви много правилно и щяхме да изпитваме щастие. (3/стр. 66)

Как да придобием щастието? Щастието се придобива при изпълнение на Волята Божия. Да изпълняваш Волята Божия, това значи да придобиваш Царството Божие в себе си. Как ще се оправи светът? Според мене, Божественият свят е оправен, а човешкият трябва да расте, да се развива. Той ще претърпи такива промени, каквито никога не сте очаквали. И външната природа, в която сте потопени, ще мине през големи промени, през големи пертурбации. Кое е условието за правилно растене? За да расте правилно, човек никога не трябва да се сравнява с другите, да се поставя по-горе или по-долу от тях.

Той трябва да върши добро, да изпълнява Волята Божия и за нищо друго да не мисли. Онзи, Който е създал света, Той е промислил за всички същества, малки и големи. (75/стр. 230, 231)

Степента на доброто в човека определя неговия кредит. На всеки човек ще дадете толкова, колкото е кредитът му. Не можете да дадете всичко само на един човек. След него идат още много негови братя, на които трябва да се даде нещо. Всеки има право на своя дял, но не и на дяла на другите хора. Всеки човек трябва да направи поне най-малката услуга на своя ближен. В това седи изпълнението на Волята Божия. Светът се нуждае от добри хора, от добри работници. Светът се нуждае от свободни, силни, здрави, умни и добри майки. (75/стр. 310)

Според мене важна мисъл за всеки ден е да намерим коя е Добрата Воля Божия. И като я намерим, да я извършим. Всеки човек трябва да върши Добрата Воля Божия. Щом един човек може да върши Добрата Воля Божия, всеки може да я върши, понеже тя се отнася за доброто на всички. Като знаете това, не се месете в работата на другите. Не казвайте, че този или онзи е лош човек. Нека всеки се запита: „Върша ли аз Волята Божия?“. Това е важно. Като върша Волята Божия, аз разполагам с три неща: бързо се движа, разбирам времето и пространството и осмислям живота си. (24/стр. 355, 356)

Който върши Волята Божия, той ще бъде едно от Неговите деца такъв човек ще бъде силен, разумен и добър. На силния всеки се радва, на разумния всеки се радва и на добрия всеки се радва. (104/стр. 37)

Каже ли Бог някому да направи добро на своя брат, той не може да противодейства на Неговата заповед. Този човек ще се намери в положението на птичката, която носи храна на своите малки и направо я туря в устата им. Ако птичката се отказва да изпълни Волята Божия, друга някоя птичка ще дойде и ще донесе храна на малките птиченца. Дойдеш ли до изпълнение Волята Божия, ти непременно трябва да се подчиниш. Каквото Бог ти заповядва отвътре да направиш, ти ще го изпълниш, без да казваш, че имаш свободна воля, че можеш да го направиш или да не го направиш. По отношение на Божиите заповеди и повеления няма свободна воля, няма свободен избор. Речеш ли тук да проявиш свободна воля, и грехът се проявява. Някой казва: „Аз мога да направя избор между доброто и злото и да постъпвам, както искам. Можеш, но това е относителна свободна воля; при тази свободна воля човек още по-ясно вижда своето несъвършенство. Дойде ли Любовта в човека, той се намира в абсолютния, в съвършения живот. Значи да живееш в Любовта е по-велико, отколкото да живееш в относителната свобода. (34/стр. 182, 183)

Христос дойде на Земята, да покаже на хората пътя към обединението и връщането към Отца. Той се обърна към Отца си с думите: „Отче, свърших Твоята работа“. Значи, синът може да бъде пратен от бащата в света, да изпълни Неговата Воля. Христос дойде на Земята и изпълни Волята на Отца си, след което се върна при Него. Той прояви онова вътрешно послушание, което всички хора трябва да проявят. То трябва да бъде свещено. Аз не говоря за обикновеното послушание, а за онова вътрешно послушание, от което зависи целият живот на човека. Докато проявява това послушание, човек е на правия път, който води към Бога. (39/стр. 146, 147)

Ако иска да бъде благоугоден на Бога, човек трябва да постигне вътрешно послушание, всеки момент да е готов да изпълни Волята Божия. Ще кажете, че като се моли човек постига всичко. Вярно е, че молитвата е велик акт, но за да се моли човек пак трябва да бъде свързан с Бога. Молитвата е акт на велико общение с Първата Причина на нещата.

(72/стр. 338)

Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки Дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята Воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня Волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас. В душата си ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали. И животът ви само по този начин ще се осмисли. (109/стр. 67)

Писанието казва: Всеки, който върши Волята Божия, е благоугоден Нему. Всички хора, които са богати, щастливи, са вършили някога Божията Воля и като резултат на това сега идат богатството и щастието. (23/стр. 291)

Аз искам да ви поясня от какво зависи щастието. Научете се да изпълнявате Волята Божия. (78/стр. 233)

Сега, онези от вас, които искате да вървят в пътя, ще ви дам следната формула. Казвайте си в себе си: „Бог е вложил всичко в моята душа. Аз искам да изпълня Божията Воля. Аз искам да изпълня Божия план. Каквото Бог е намислил заради мене. Да бъде Волята Божия! Аз ще работя така, както Бог е определил“. Ставате сутрин с неразположение на духа си. Кажете си тази формула няколко пъти на ден: Сутрин, на обед и вечер. Продължавайте да си казвате тази формула най-малко три месеца наред, после шест месеца, после девет месеца, една година, две години, три години, пет години, десет години, до 12 години наред. И след това ще видите какви постижения ще имате, какви разбирания, какви богатства ще се открият пред вас. Като видите онова съкровище пред вас, вие ще си кажете: „Струва да се живее на Земята“. Като гледате така на живота, вие ще си кажете: Струва си човек да се ожени, струва си да има такава жена, такива деца, струва си човек да си има такъв господар. Както е дадено, всичко си струва така да бъде. Отдето минаваш, ти ще усетиш една радост. И от всеки човек ще излезе едно благоухание. Кой как те срещне, ще се усмихне. И ти ще се усмихнеш. И в тази усмивка ще има преливане на живота от тебе към него. Ти ще бъдеш силен и мощен и в сила да помагаш и на себе си, и на окръжаващите. (38/стр. 546, 547)

Сега аз ще ви говоря върху едно качество, което всички абсолютно трябва да имате без никакво изключение и без никакви разсъждения! То е, че всички трябва да се научите да изпълнявате Волята Божия! Няма какво да ви го налагам това е един общ закон. Ще изпълните Волята Божия без разсъждения. Волята Божия това е един всемирен закон, изпълнението на който е един временен акт. И когато говоря за изпълнение на Волята Божия, разбирам всичките моменти на проявление на тази Воля в даден случай. Защо? Защото този акт в дадения момент подразбира благото на всички същества, без изключение. Да изпълниш Волята Божия в даден момент, подразбира да направиш едно благо, което се отнася до всички същества без изключение: не на един човек, не на едно общество, не на един народ на всички същества. Този е великият закон! (57/лек. 8, стр. 11, 12)

Един закон обединява Учителя и ученика:

Да живеят съгласно Волята Божия! (48/стр. 18)

Един Учител познавам в света: Бог. Който следва Божия път, той всякога изпълнява Волята Му. Кого да слушаме? Себе си ще слушате, защото там е Бог. Мнозина не успяват в живота си, защото слушат много учители. Ще слушате само онзи Учител, който изпълнява Божията Воля. (54/стр. 32)

Само онзи може да се спаси, който абсолютно изпълнява Волята Божия. Тъй щото, който има дълбоко вътрешно желание да се спаси, само той успява. Всяко разумно желание в човека е израз на Божията Воля. Бог се изявява чрез нашите желания. Той събужда желанията в нас. (39/стр. 30)

Ако дойде сега един Ангел от Небето, какво би трябвало да поискаме? Три неща: да се прослави Името Божие, да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда и да изпълняваме Волята Божия по Любов. Нищо друго не ни трябва. Това е новото в света! (3/стр. 64)

Дръжте в ума си онази Велика Любов, с която трябва да изпълните Божията Воля. (23/стр. 294)

Щом влезе в света на Любовта, човек не пита какво нещо представя Бог, но се изпълва с желание да върши Волята Божия. (72/стр. 234)

И тъй, дайте път на разумността в себе си да се прояви навън, да познаете Любовта във всички нейни прояви. Щом познаете Любовта, вие ще се освободите от всички противоречия. Казано е в Писанието: „Съвършената Любов изпъжда страха навън. Съвършената Любов дава възможност на човека да изпълнява Волята Божия смисъла на целокупния живот. (72/стр. 341, 342)

Всички трябва да научите Пътя на Любовта. Когато човек е умен, добър и душата му е пълна с Любов, той ни най-малко не трябва да мисли как ще прекара живота си на Земята. Трябва да мисли как да изпълни Волята Божия и как да бъде полезен на ближните си. А като мисли за ближните си, човек трябва едновременно да мисли и за себе си. Защото само водата, която тече, остава чиста и нейното дъно остава чисто. (92/стр. 453)

Казвам: От гледището на Божествения свят, няма скрити, няма тайни неща. Не се минава много време и всичко, което човек е таил дълбоко в себе си, излиза отвън. Затова именно, от всички се изисква чистота чист и свят живот. Това може да се постигне само когато човек изпълнява не своята воля, а Волята Божия. Същото нещо Христос е казал в един от стиховете на Господнята молитва: „Да бъде Волята Ти, както на Небето, така и на Земята!”. Значи, жителите на Небето изпълняват вече Волята Божия по един естествен път. Всички разумни същества, които живеят на Небето, имат будно съзнание за това, което вършат, и са доволни, че изпълняват Волята Божия тъй, както трябва, за да служат като образец на жителите от Земята. (50/стр. 13, 14)

Радвайте се, че душите ви са светли. Ако сте чернички отвън, благодарете, че душите ви са светли. Всеки човек има условия да бъде спасен, но не трябва да очаква на другите, те да го спасяват. При това, всеки човек има специфично предназначение. Как ще изпълним своето предназначение? Като изпълняваме Божията Воля. Който изпълнява Божията Воля, стои по-високо от всички знатни и учени, от всички ангели и архангели. В изпълнението на Божията Воля е силата на човешката душа. (61/стр. 321)

Вие направите едно добро и мислите да влезете в Царството Божие. Човек трябва да има стремеж към Бога, да върши Волята Божия. Не се самозаблуждавайте да мислите, че трябва да бъдете добри, та тогава да вършите Волята Божия. Не! Волята Божия се върши, без да сме добри. На какво основание, ти искаш да бъдеш добър, че тогава да вършиш Волята Божия? Да вършиш Волята Божия това е най-лесното! По-лесна работа от тази няма! За да вършиш Волята Божия, не се изискват големи работи да съградиш някоя къща, някоя църква и пр. Ето какво е да вършиш Волята Божия: Един човек иска да му кажеш само една дума, но намясто. Зимна нощ е, всички вкъщи, цяла нощ, треперят. Дърва имат, но огън нямат. Ти носиш кибрит. Цъкваш и запалваш огън в тая къща. Какво ти струва, да драснеш кибритената клечка и да запалиш огън, да стоплиш вода, да ги нагостиш? Доброто това е разбирането на човешкия ум: В дадения случай, закона на Любовта трябва да го приложиш вътре в живота. Това е един лъч! Любовта се определя така: Тя е като Слънцето! Всякога, когато те озари един лъч от Слънцето, той внася живот в тебе. Ако не те озари, ти се лишаваш от Божията Любов. Казваш: Какво нещо е Божията Любов?. Когато проникне в тебе един Божествен лъч на Любовта, идват вярата, надеждата, вдъхновението. (23/стр. 215)

Според мен един учен човек е, който изпълнява Волята Божия. Който изпълнява закона на Любовта. Който слугува на Любовта. (14/стр. 26, 27)

Ако вие се опитате да изпълните Волята Божия правилно, ще забележите голямата промяна, която ще стане във вас. Някога аз слушам да казват за някого: „А, той се влияе“. Да, щом не изпълняваш Волята Божия, ти ще се влияеш и ще бъдеш под влиянието на един, на втори, на трети, на четвърти и на много други, но не и под Божието влияние. Изпълниш ли Волята Божия, ти ще бъдеш под едно влияние само под влиянието на Абсолютното. Бъдеш ли под влиянието Му, ти от никого няма да се влияеш. (57/лек. 8, стр. 13)

Този е великият закон, който трябва да спазвате и да мислите върху Волята Божия. Да вършите Волята Божия това не е нещо, което можете да направите механически. Важното е това: разкривам ви един велик закон. Ама да не дойдете при мене да ми кажете: „Не може ли по друг начин?“. Никаква философия! Ние говорим извън времето и пространството, без философия. „Ама туй ще ми отнеме време?“ Не, да изпълниш Волята Божия никакво време не се изисква, никакви разноски в това няма. Волята Божия може да изпълни този, на когото умът не е ангажиран никъде. Този, който иска да изпълни Волята Божия, трябва да бъде свободен, а свободният ум, свободното сърце, свободната воля всичко могат да направят. Вие можете да бъдете свободни! Всеки един човек се ограничава от своите мисли, от своите желания и от своите действия. Така седи великият закон в света. Второто нещо: Тия наши мисли, чувства и действия имат вторични резултати в света. Има влияния чрез отражение.

И тъй, ще изпълнявате Волята Божия, ще приложите този закон, за да изгладите съществуващата дисхармония, защото между вас има една дисхармония. (57/лек. 8, стр. 25, 26)

И тъй, изпълнение на Волята Божия! Какво нещо беше Волята Божия? Волята Божия е този акт, който в даден момент включва благото на всички същества. (57/лек. 8, стр. 31)

Спазвайте следните три правила в живота си:

Да се освети Името Божие в нас.

Да търсим Царството Божие и да работим за въдворяването Му на Земята.

Да изпълняваме Волята Божия. (95/стр. 265)

Всичко хубаво и велико иде от света, дето се изпълнява Волята Божия. (50/стр. 15)

Да живееш в Царството Божие, това значи да изпълняваш Волята Божия. (39/стр. 63)

Когато решиш да изпълниш Божията Воля, благословението ще дойде. (63/стр. 13)

Сега ще ви дам една важна формула. Кажете: „Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята Блага Воля, без никакво изключение“. Ще си служиш с тази формула всеки момент: като си буден и като спиш; като ядеш и като работиш. Щом изговориш тази формула, ти си вече на своето място.

(95/стр. 211, 212)

Голямо е страданието на Бога като гледа как някой човек губи всички условия и възможности за развитието си. Той може да го ограничи по някакъв начин да не греши, да не изразходва дадения му капитал, но това е насилие. Бог иска човек да се обърне съзнателно към Него и да изпълнява Волята Му. Това е в интерес на самия човек. Ако не изпълнява Волята Божия, човек изпълнява волята на същества, които имат желание да го изчерпят напълно, да отнемат живота му. Казано е в Писанието: „Пазете се от ония, които отнемат и живота, и душата на човека“. Да се жертва човек за Бога е едно, да се жертва за грешника е друго; да угажда на хората е едно, да угажда на Бога е друго. (72/стр. 29, 30)

Ако страдате или сте болни, приложете вярата си. Колкото по-голяма е вярата ви, толкова по-добри резултати ще имате. Ако вярата ви е голяма, лесно ще се справите с отрицателните чувства в себе си, например, с омразата, завистта и др. Голяма сила се иска от човека, за да се справи със злото в себе си. Един начин познавам за това: Изпълнение на Божията Воля. (54/стр. 32)

Като ученици, вие трябва да правите усилия, да преодолявате спънките, които се изпречват на пътя ви. Без усилия нищо не можете да постигнете. Ама Бог е милостив, ще ни помогне. Ученикът не трябва да очаква на Божията Милост. Той не трябва да злоупотребява с Милостта на Бога. Щом е ученик, човек трябва сам да работи, да разчита на своите сили. Как ще му се помогне отвън, това е друг въпрос. Ако разчита на външна помощ, човек ще остане невежа. Ако разчита на това, че греховете му ще се простят, той ще остане завинаги грешник. Който иска да бъде ученик, той трябва да работи съзнателно върху себе си. За да постигне желанията на своята душа, ученикът трябва да прави това, което не иска. Да прави това, което не иска, и да не прави това, което иска, подразбира изпълнение Волята Божия. Който постъпва така, той е поставил своята воля на заден план, а Волята Божия на първо място. Когато човек се откаже от своята воля и изпълнява Волята Божия, Бог пък изпълнява неговата воля. (87/стр. 257, 258)

Мислете като Бога, вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа.

(43/стр. 34)

И тъй, от всички се иска да бъдете справедливи по ум и по сърце, да прилагате Божията Правда. Вие трябва да бъдете будни, да можете правилно да възприемате и разбирате Волята Божия. Прилагате ли тази Висша Воля, вие вътрешно ще чуете гласа на Бога тих, красив и насърчителен. Чуете ли този глас, болен да сте, ще станете от леглото си; сиромах да сте, ще забогатеете; невежа да сте, умът ви ще се проясни. Пред този глас всякакво недоволство изчезва. Чуете ли гласа на Божественото в себе си, вие можете вече да се надявате на всичко.

(83/стр. 19, 20)

Господ не иска от вас големи работи. Той иска малки работи. Някой път седите и не знаете какво да работите. Чувате, че ви казват: „Влезте в стаята. Една муха бръмчи и се моли на Бога да я освободи, паякът я хванал. Ти освободи мухата, извърши Волята Божия. Господ ще бъде доволен от теб. (8/стр. 368)

В какво седи радостта на извора? В това, че който дойде при него, утолява жаждата си. Дали хвалиш извора, това не го интересува. Като пиеш от него той се радва.

Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия. Когато изпълни обещанието си, той ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода. Ще бъде цвете, което цъфти, и дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове. (8/стр. 367)

Не тъпчете цветята, бъдете внимателни към тях, ако искате да се самовъзпитавате. Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече души ще ви помагат. Най-малко девет души идват в помощ на онзи, който изпълнява Волята Божия те идват от полето на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта и т.н. Щом девет души се заинтересуват от човека, след тях идват и други души, все от висши светове, и той вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга. Само при това положение животът на човека се осмисля. (83/стр. 250, 251)

За човека е важно, в каквото обществено положение и да се намира днес, да изпълни Волята Божия, като Син Божи. Каквото заповяда Бог, той да го изпълни. И каквото изпълни, ще го носи със себе си през всички времена и епохи. (91/стр. 18)

Само тоя народ може да стане велик, който вярва в Бога и изпълнява Неговата Воля. Когато един народ има Любов в себе си и готовност да се жертва за великата правда, той всякога побеждава. Когато всички свещеници, проповедници, учители, съдии и управници, майки и бащи живеят в доброто и го прилагат, те водят своя народ към победа. Само тоя народ може да стане велик. (108/стр. 255)

Ако не изпълнявате Божията Воля, от вас нищо няма да остане. Това да го знаете! Онези, които изпълняват Божията Воля, делата им ще просветнат.

(24/стр. 4)

Искам от всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте в първите времена на християнството колко от вас сте готови да претърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания в дома си с мъжа си, с децата си, но те са нищо. Важното е да изпълните Волята Божия! (92/стр. 25)

Когато правим добро, действа Божествената Воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената Воля, прави добро. (13/стр. 146)

Докато не станеш едно с Бога, да имаш непреривен мир в душата си, да изпълняваш Волята Му, никога не можеш да имаш пълен успех. (24/стр. 6)

Съвършено предаване в ръцете Божии: Не каквото аз мисля, но Ти каквото мислиш, това искам да направя. Там е силата на човека! Ние мислим, че ако речем да вършим Волята Божия, ще се развали животът ни. Не, ще се подобри животът ни! Ние живеем на Земята, защото Бог иска да подобри живота ни, Бог иска да живеем. (23/стр. 292)

Кажи само реч и всичко ще бъде!… Човек трябва да има здрава мисъл, здраво сърце. Кажи реч, Господи, да оздравее нашият ум, нашето сърце! Кажи реч, Господи, да просветне ума ни, да оздравее сърцето ни и да се всели Твоята Любов в нас, да вършим Твоята Воля! (51/стр. 149)

Щом не можеш да обичаш някого, ти значи имаш слепота, не можеш да видиш Истината. Бог е в тях, тази Истина съществува в тях. При Любовта човек е проводник на Любовта на Бога. Любовта е атрибут на Бога. Бог е, Който люби чрез нас. Как ще познаеш, че Бог те обича? Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих“. Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат. Това са два закона. Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото, защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си. Като обичаш другите, ти обичаш Бога в тях. Та Любовта е огледало. Щом аз проявявам Любов към другите, то имам одобрението на Бога, че извършвам Неговата Воля. Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия закон. (3/стр. 51)

Бог царува на Небето! Бог царува на Земята! И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията Воля, каквато и да е тя. Този е Великият Закон на вечния живот. Този е Великият Закон на учениците, които искат да реализират доброто и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на Земята. (109/стр. 70, 71)

ДОБРОТО Е ОТ БОГА

Щом направиш микроскопично добро, Бог е там.

Ако отидете при Бога, изпърво какво ще кажете? „Татко, благодарим Ти, ние бяхме на Земята. Свършихме Твоята Воля. Наскърбени утешихме и сега дойдохме при Тебе да приемем Твоето благословение, за да слезем пак отново да работим“. Да отидеш при Любовта, значи да възприемеш новото благословение на Бога! И ако вие всички бяхте слезли от Небето с този такт, с това Божие благословение, за да раздадете доброто, животът ви би имал велик смисъл! Всички вие трябва да бъдете пълни с добро! Доброто е от Бога! Разумността е от Бога! И Любовта е от Бога! И като ги раздаваме, тогава ние вече участваме в този Божествен Живот. Тогава вече физическия живот на Земята има смисъл.

(27/стр. 579, 580)

Красивото е от Бога. Доброто е от Бога. Благородното, възвишеното е от Бога. Любовта, Мъдростта, Истината всички тия велики добродетели, всичко това, което дава живот, то е от Бога! Какво има да се смущавате от това, което е от Бога? Когато кажа, че всички трябва да се обичат, аз разбирам, че всичко, което е излязло от Бога, трябва да го обичате нищо повече! (23/стр. 28)

Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него. Крушата ти е народила круши. Това е Божията Благост. (3/стр. 22)

Трябва да имаш уважение към всичко, което ти помага, понеже Бог е там. Някой няма никакво почитание към вола, а този вол му е помогнал, Божият промисъл действа чрез него. И най-малкото цвете носи частица от Божествения свят; то търпи, радва се на малкото добро. (3/стр. 22)

Считайте, че Бог е навсякъде. Щом не правиш добро, Бог не е там; не че не е там, но ти не Го проявяваш. А щом направиш микроскопично добро, Бог е там. Всякога считай, че Бог е с теб, и тогава и тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. (3/стр. 35)

Казвам, не завиждайте никому. Радвайте се на всяка добра придобивка, която хората имат, защото доброто е от Бога. Колкото малко и да е това добро, в когото и да е, в растенията, в животните или в човека, радвайте се на това добро. Доброто е винаги от Бога. Ние се радваме на едно дърво, ние се радваме на една круша, на хубавите плодове. Радвайте се на хубавото грозде, на хубавата смокиня, на добрата крава, която дава хубаво мляко. (25/стр. 167, 168)

Радвайте се на всяка добра придобивка, която хората имат, защото доброто е от Бога. Колкото малко и да е това добро, в когото и да е, в растенията, в животните или в човека, радвайте се на това добро. Доброто е винаги от Бога. (25/стр. 171,172)

Следователно и доброто, което човек прави, не е заради него. Доброто, което хората правят, е заради нас. И доброто, което ние правим, е за другите, не е за нас. Благото, което Бог е създал, е заради нас. (25/стр. 172)

Както детето е спокойно, когато се намира в обятията на майка си, така и човешката душа е спокойна, когато е предадена в ръцете на Бога. Човек е спокоен, когато има абсолютна вяра в Бога. Щом има такава вяра, достатъчно е само да помисли за Бога, за да може умът му веднага да се изпълни със светли мисли. Всички велики подтици на човешката душа, всички благородни и възвишени мисли и чувства, всичкият стремеж на човека към деятелност се дължи на Бога. Той подтиква човека към работа, към стремеж за знание и след това се оттегля… Някой казва: „У мен се появи малък подтик към доброто“. Това е малкият пръст на Бога, с който те е бутнал. (18/стр. 17,18)

Знайте, че Бог присъства навсякъде и във всичко. (20/стр. 15)

Бог присъства в добрите мисли, чувства и постъпки на хората. Следователно дойде ли в ума ви някаква лоша мисъл, заменете я с добра. Така ще отворите пътя на Божественото в себе си.

Искате ли Бог да присъства във вас, мислете, чувствайте и постъпвайте добре. Щом Бог присъства в човека всичко е възможно за него… При каквито и условия да се намирате, всякога търсете положителното, защото в него Бог присъства. (20/стр. 20)

Ще кажеш: „Аз съм добър“. Оставете това „аз съм добър“. Доброто е от Бога. Бог в нас е единственото нещо, което е неизменно, на което може да разчитаме. Това, на което може да разчитаме, е нашият ум, нашето сърце и нашата воля, силата, която Бог ни е дал. Не са парите, не са знанията, не са всички тия неща. Неизменният ум, който Бог ни е дал, туй неизменното, чрез което Бог се проявява, сърцето, чрез което Бог се проявява, душата, която Бог е вложил в тебе, чрез нея Бог се проявява. (26/стр. 232)

Казано е в Писанието: В начало Бог създаде Небето и Земята, а Земята беше неустроена и пуста. Небето е място, населено от същества, завършили своята земна еволюция. Нека всеки намери това небе в себе си. Ще кажете: „По-добре да намерим Христа“. Дали ще намерите Небето, или Христа, идеята е една и съща. Бог, Христос и Небето са синоними. Те изразяват една и съща идея. Като се натъкнеш на противоречия на вътрешна борба, на съмнения, обърни се към Бога в себе си, т.е. към твоето небе и помощта ти веднага ще дойде. Бог помага на всички хора. Той ги освобождава от препятствията и противоречията. Когато хората ти помагат, знай, че Бог чрез тях ти помага. Той се изявява в човека като вътрешен подтик, като вътрешна подбуда към доброто и възвишеното. (39/стр. 76, 77)

Един важен закон: В който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески ум, в теб се ражда доброто. В който момент отречеш тази сила, в теб се ражда злото. Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на Земята, както и в онзи свят. Тъй щото, той представя частица от това колективно общество. И неговият успех на Земята зависи от връзката му с тия същества. Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. (18/стр. 117)

Някой път музикантът не може да работи, ако няма музикална среда. Значи хиляди музиканти трябва да работят, за да има подбуда. Също така в доброто хиляди хора трябва да работят добре, за да има подбуда. Онези, които не вършат Волята Божия, както трябва, създават злото. А онези, които знаят как да вършат Волята Божия, Бог прави доброто чрез тях. Когато някой човек ти направи добро, ти отдай слава на Бога, съзнай дълбоко в себе си, че това е от Бога, а не от човека. Когато даваш нещо, давай го със съзнание, че то принадлежи на Бога, а не на теб. Богатството, което имаме, е на Бога. (3/стр. 191)

Бог е Доброто в света. Когато човек върши зло, то идва от тъмните духове. Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не можеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава. Ако направиш една лоша постъпка, ограничаваш се; тогава побързай с добрата, за да се освободиш.

(3/стр. 193)

Та казвам: Всички тия криви идеи, които имате, трябва да ги махнете. Някой казва: „Учителят учи, щото една жена да обича всички мъже“. То е заблуждение. Обичай всички ония мъже, които обичат Бога! Такъв мъж не прави престъпление. А пък всеки мъж, който прави престъпление, в него няма нищо Божествено. Човек, който прави престъпление, Божественото не е в него. Всякога, когато извършим известно престъпление, Бог се отделя от нас, а пък всякога, когато направим добро, Бог присъства в нас. Следователно в престъплението Бог не присъства. Той се оттегля. Всякога, когато ще направим едно малко престъпление, Бог се оттегля. Та в доброто Бог присъства в нас, а пък в злото, Той се оттегля. Та имайте ясна представа по това… Новото в света, Божественото Учение е: Любовта трябва да присъства и всеки акт трябва да е заченат от Божествения Дух. (80/стр. 16, 17)

Да правиш това, което Бог иска. Да правиш това, което всички искат. Като направиш нещо, то да е за доброто на всички хора. Любовта е добра за всички. Няма същество, към което, като изпратиш Любовта да не почувства ефекта на тази Любов. Също така като изпратиш към някого една добра мисъл, то ще я почувства. Също така и всяка добра постъпка, която направиш, ще я почувства.

Всяка Любов, която изпратиш, всяка добра мисъл и всяка добра постъпка, идат от Бога! (53/стр. 313)

Добрата постъпка е магическа, в нея е скрита Божия Сила. Цитирате стиха: „Когато Духът дойде, ще ни научи на всичко“. Ако постъпваш добре, Духът ще дойде. Ако не постъпваш добре, няма да дойде. И Бог се проявява, когато постъпваш добре.

(60/стр. 77)

На всинца ви, в новия живот, ви трябва съвършена чистота! От своето минало не се спирайте. Не се спирайте да се самоосъждате, не се спирайте да правите различия, но всякога гледайте да имате чиста мисъл. И всяка ваша постъпка да ви подтиква напред и да бъдете в движение. Не се задържайте на едно място. И не очаквайте да станете добри, че тогава да отидете при Бога. Вървете при Бога такива, каквито сте сега! Вие живеете в Бога и Бог във вас. Всяко добро желание във вас, е желание на Бога. Искаш да бъдеш учен, да пееш, да свириш, искаш да бъдеш добър и пр. това са подбуждения на Бога. Искаш да се молиш това е подбуждение на Духа Божий. Всяко добро даване е от Бога. Всяко, най-малко добро желание е от Бога. Постарай се в размер да извършиш Волята Божия. Ти се радвай на добрата постъпка у себе си и у другите. Радвай се на добрата постъпка навсякъде! (23/стр. 227)

Божият Дух носи всичките блага на живота.

(23/стр. 38)

И тъй, когато се проповядва едно учение, и се тълкува дали и право или не, трябва да се види, дали се ръководи от Божествения Дух. Ако Божествения Дух ръководи, хората се повдигат… Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използваме. Често ние страдаме от това, че не сме използвали всички добри условия, които ни са дадени.

Да ви приведа един пример. В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка. Студентът се чудил, какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее. Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния му тръгнало напред. До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив. Професорът казва: „От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там. Той ми стана приятел. Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен“. Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав. Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. Ако студентът беше казал: „Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него“. (13/стр. 263, 264)

Друг един пример. Това се случва в България. Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните. Случайно пада перото от джоба му. Гледа един човек тича подир него и му подава перото. Той казва: „Благодаря!“. Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин хванали го двама души и го карат някъде. Той се заинтересува и пита, къде го карат. „Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим.“ „Оставете го, не го затваряйте.“ Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му. Това е услуга. Това е благодарност. Той казва: „До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост. Този човек намери перото ми и ми го даде. Той можа и да го скрие. Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна. И аз пожелах да покажа своята човещина“. Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа. Така ще ти благодарят. И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същият човек да помогне на другите хора. Той казва: „Този човек ми помогна и аз ще му помогна. Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга. Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки“. Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действа в тебе. Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка. Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил. Ако не постъпиш по Божествено, ще носиш последствията. (13/стр. 264)

Вие искате да станете свети. Че, всичкото онова добро, което усещате във вас вие искате да учите, да бъдете добри, искате да пеете, да правиш добро, какво ли не искате всичко това е Божествен импулс във вас. (32/стр. 339)

Разумното, Висшето, т.е. Божественото съзнание, прави нещата възможни. Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си да ви научи какво да правите. Под думите „Дух Божи се разбира Разумното, Божественото Начало в човека, което го подтиква към доброто и му дава сила да се справя с мъчнотиите и страданията. Когато човек изпадне в униние и скръб, Божественото в него му казва: „Стани и върви напред“. (72/стр. 14)

В доброто никога не се обезсърчавай. То е добро. Щом се обезсърчаваш, има една слабост. Ще дойде вече и в доброто човек ще се обезсърчи. В доброто, то е разумното, което работи вътре. Казвам сега: Бог е в нас. Чрез доброто Бог се проявява в нас. (76/стр. 82)

Всяко добро действие е резултат на служителите Господни, а всяко добро е пряко действие на Бога. (56/стр. 29)

Прощавай винаги заради Бога!

Прощаването не произтича от човека. То иде от Бога! Можеш да се бориш със себе си, дали да простиш, но ти трябва да победиш в тая борба.

Първата стъпка, с която ученикът влиза в Духовния живот, е прощаването.

Прощавай заради Бога. (48/стр. 70, 71)

И тъй главната мисъл, която трябва да остане в ума ви е тази, че всичко е от Бога. (34/стр. 184)

Много пъти човек ще дохожда на Земята и ще си заминава. Затова той трябва да бъде винаги готов да дава, да има нещо, което да го препоръчва, да му дава кредит. Разумните същества от другия свят знаят всичко, каквото човек мисли и прави на Земята. Нашата съдба е в техните ръце. Бог е с нас, докато вършим добро. Щом грешим, Той се отдалечава от нас и ни оставя свободни да правим каквото искаме. Ние познаваме Бога чрез добродетелите. (95/стр. 267)

Всичко добро и благородно на тоя свят се е родило от Добродетелта и Истината. (56/стр. 64)

Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти! В краен случай ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!

Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи, наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие… Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа!

(2/стр. 16, 17)

Искате да направите едно добро. Така ви е казано. Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие. То е едно изкушение, то е подкуп. Значи, ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат. Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен! Нищо повече! (2/стр. 19, 20)

Този живот на Земята не го устройваме ние. В този обществен ред неразумното в обществото е от нас, а доброто е от Бога. Бог постоянно коригира нещата! Този свят Бог ще го поправи. (23/стр. 292)

Степента на Любовта в човека определя неговите приятелски отношения към хората. Истински приятел е онзи, който дълбоко в душата си желае за ближния си това, което желае и за себе си. Няма по-голямо щастие за човека от това, да живее в среда, в която всички хора му желаят доброто и всякога мислят за него добре. Това става само там дето, Бог присъства. (74/стр. 135)

Когато искаш да направиш добро, подтикът иде от Бога!

Срещаш някой човек и му правиш добро. Втори път и да искаш няма да го срещнеш, за да му направиш добро. Тъй че, не пропускай случая.

Като давате нещо имайте предвид, че то не принадлежи вам, а на Бога! (6/стр. 104)

Като направите някому добро, не го споменавайте, но радвайте се за самото добро. Направите ли някому добро, не му го натрапвайте, не казвайте, че вие сте го направили. Оставете човека свободен, той сам да съзнае доброто, което Бог му е направил чрез вас. (17/стр. 248)

Който върши добро, свързан е с Разумните Същества.

Ако някой направи добро и каже: „Аз го направих, защото съм добър. Той е на грешен път. Той трябва да каже в себе си: „Бог направи доброто чрез мене. Човек трябва да бъде добър не заради хората, но за Бога, без никакво користолюбие, без да очаква нещо за себе си.

Човек е добър, понеже Бог, Който живее в него, е добър. (8/стр. 362)

Когато човек върши добро, Бог е там. (43/стр. 16)

Казват за някого: „Той е добър човек“. Добър е, защото Бог, Който живее в него е добър. Добротата не е механическо нещо, тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. (18/стр. 103)

Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера. Името на Този, Когото търсиш, е Бог. Улицата, дето живее, са Ангелите. А пък номерът, това са добрите хора… Бог живее в сърцата на хората и в умовете на Ангелите. (3/стр. 50)

ДОБРОТО И ЧОВЕКЪТ

Същината на човека е Доброто!

Ако дъждът не полива посятото, нищо не излиза от него. В този смисъл, добрите хора са дъжд, който трябва да полее Божественото в човека, за да расте то и да се развива. Светлината, топлината, влагата и въздухът трябва да дойдат отвън, за да възрастят доброто, което е вложено в човека. Това не става изведнъж. Доброто и Божественото постепенно ще се проявят в човека. Затова са нужни условия. Първото условие е чистотата. Без чистота, никой не може да влезе във великото училище на живота. За развиването на дарбите и способностите също са нужни условия. (37/стр. 25, 26)

Проявете доброто, което е вложено във вас, да станете добри хора. (37/стр. 28)

Може би се съмнявате в това, което ви казвам. Вие грешите като се съмнявате изхвърлете съмненията от душата си, защото моето съмнение във вас е съмнение в мен самия и вашето съмнение в мен е съмнение в самите вас. Имам всичката вяра, че от вас в бъдеще могат да станат добри хора. (1/стр. 22)

Някой път казваш: Аз не съм добър. Свържи се с добри хора и ще станеш добър. С каквито дружиш, такъв ставаш! Когато Бог взе човека и го направи по свой образ и подобие, човек стана подобен на Бога. И извади го от тия условия, в които се е намирал. Като го направил Бог по свой образ и подобие, и ангелите се заинтересували от човека. Казвам: Дръж се сега в общение с ангелите. Какви са ангелите? Те са най-добрите същества! Като срещнеш един ангел, с години ще го помниш! Той няма да те погледне така, отвисоко. Ще те погледне особено, ще те хване за ръка и ще ти направи нещо. Веднага ще ти влезе в положението, и като го срещнеш, всичко ще ти тръгне напред, ако си болен, ще оздравееш. Това са ангелите. Носят навсякъде светлина, хубави мисли, хубави чувства и постъпки. Това са ангелите! И всички добри хора в света са все проводници на ангелите! Някой път средата е толкова груба, че един ангел не идва с тялото си, но той ще влезе в някой човек, та чрез човека ще действа ангелът и човекът, двамата заедно ще работят. (23/стр. 289, 290)

Добри хора са само разумните. (15/лек. 3, стр. 24)

Мнозина имат желание да станат добри хора. Някой даже казва, че иска да бъде абсолютно добър в проявите си. Какво означава думата абсолютно добър? Да бъде човек абсолютно добър, това значи, да се движи към центъра на кръга. Който се движи към центъра на кръга, той има еднакво отношение към целия кръг, както и към всички точки на окръжността… Движението от периферията към центъра, пък подразбира отношения към Великото начало в света. След като е бил в центъра, след като е определил отношенията си към Бога, само тогава човек може да каже, че има правилни отношения към хората. Той е влязъл вече в добрия живот и познава себе си, както и своя ближен. (58/стр. 41)

Добрите хора ги обичате, понеже те дават. Те носят Божието благословение в света. Най-първо трябва да бъдете добри, в смисъл онова, което Бог е дал на вас да го раздадете, понеже след като го раздадете, Бог ще ви даде друго благословение. (27/стр. 575)

За да станете добри, трябва да дружите с добри хора, като среда, която може да ви помогне. Ако искате да придобиете добра обхода, трябва да дружите с хора, които имат добра обхода. (68/стр. 254)

Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещала Господа.

Взимайте пример от хубавото, откъдето и да е то. (10/стр. 17)

Ако искаш да успяваш в живота си, трябва да се свържеш с всички добри хора по лицето на Земята. Трябва да се изолираш от всички лоши мисли и желания на хората, понеже те ще те спънат. Лошите хора не трябва да мразиш, но трябва да се изолираш от тях, за да се свържеш с всички добри хора. Свържи се с добрите хора. Иначе вие няма да намерите в живота си това, което търсите. (38/стр. 484)

Казват сега: „Бъди добър“. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и доброто навсякъде? Лошите хора работят индивидуално, само за себе си, а добрите хора колективно, за другите и за себе си.

В човека има нещо фатално. Той кара праволинейно и току извърши нещо лошо това е в плътта. Плътта трябва да се покори на Бога. На горния свят всичко е в хармония, защото всички си помагат един на друг и то по Любов. Там законът е Доброто. Обичат се и си правят добро. (3/стр. 191)

Ако ние съвременните хора, не възлюбим страданията и не помагаме на хората, какви сме тогава? Като повдигнеш някого, ти повдигаш себе си, повдигаш и цялото човечество. (14/стр. 15)

Съвременният свят се нуждае от добри, силни и справедливи хора, които да кажат: „Слаб е този човек, но да не го натискаме; ако е паднал, да му дадем възможност да стане, да се изчисти и да върви напред“. Какво прави майката с детето си? Дълго време тя го къпе, докато го изчисти и вложи в съзнанието му идеята за чистота. Като плаче, тя се вслушва в гласа му, радва се, че то пее. В плача му тя схваща музикални тонове. Тя е доволна, че то взима вече основния тон. След това в нея се явява желание, да стъпи детето на краката си и да започне да се движи. Най-после в нея се заражда желание детето да учи. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора едни към други. Ще каже някой, че въздиша, че има страдания. Това е в реда на нещата. Без страдания и без радости не може. Искам да се радвам, да бъда силен, да забогатея. Това са задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания. Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне някого на земята, ще знаете, че това не е позволено. Камъкът да натиска камък, това е естествено, но човек да натиска човека, това не е позволено. Добрият човек освобождава потиснатия. (61/стр. 221, 222)

Когато добрите хора в един град надделяват над лошите, техните молитви могат да отменят тежката карма на този град. (29/стр. 73)

Страна или град, или село, дето има добри хора, там винаги ще има плодородие, винаги хората ще живеят по-добре помежду си, там винаги небето ще бъде по-ясно, по-хубаво и по-приятно. Добрият човек е като извор, от водата на който всичко расте и се развива. Потребни са добрите хора в света. Не че всички трябва да го знаят. Добрият човек не се нуждае от това да бъде познат на всички хора. Изворът, който извира от планината, не иска да го знаят хората, но без да иска всички го знаят. Той се проявява, без да иска. Той образува цяла река. Дето мине, навсякъде се проявява. (38/стр. 481)

Казвате: „Учителят може да направи всичко“. Мога, но ако вие пазите живия, разумен ред на нещата. Аз мога да направя всичко за вас, ако имате живота на добрия човек, светлата мисъл на ангела и Любовта на Бога. Нямате ли тия неща, нищо не мога да направя за вас. Вие искате да станете светии, Бог да ви посещава. Ако досега не ви е посетил, никога няма да ви посети. Понеже Бог ви е посещавал много пъти, и в бъдеще ще ви посещава. От вас се иска само едно да служите на Бога, като посветите живота, мисълта и Любовта си на Него. (35/стр. 290)

Само по закона на доброто, може да бъдеш щастлив… Пази пътя на доброто. Ти можеш да бъдеш добър човек, като обичаш Бога, Който те е пратил на света. (63/стр. 96)

Например като мислите за добрия човек, вие казвате, че добър е само онзи, който прави добро. Добрият човек не прави само добро, но той мисли добре и чувства добре. Има още ред качества, които определят добрия човек. Вие даже не сте помисляли, не сте сънували какво нещо е добрият човек. Апостол Павел е казал: Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което е приготвено за онзи, който люби Бога. Същото може да се каже и за добрия човек: Нито на ум е дохождало на човека какво нещо е Доброто. Велико нещо е Доброто! Да живееш в Доброто, значи да живееш в рая. (89/стр. 17, 18)

Казваш: „Искам да стана добър“. Много просто, свържи се с Бога. Той ще отправи своята добра мисъл към тебе, и ти ще станеш добър. (24/стр. 283, 284)

Добрият човек дълго време трябва да се учи, за да каже, че е добър. (40/стр. 61)

Иска ли да стане учен, богат, силен, човек трябва да работи върху себе си, да придобие това, което желае, и да го приложи, както за свое добро, така и за доброто на своите ближни. Има смисъл човек да бъде учен, но да внася светлина в умовете на хората, а не да ги заблуждава. Има смисъл човек да бъде богат и силен, но да повдига ближните си, а не да ги събаря. (87/стр. 259)

„Как познаваш добрия човек?“ „Той има отличен, светъл ум.“ (14/стр. 7)

Добрият човек трябва да е умен, трябва да е справедлив. Без вътрешна просвета, човек не може да бъде добър. Добрият носи в себе си светлина, топлина и сила. (37/стр. 314)

Човек е добър, според топлината на неговото сърце. (26/стр. 234)

Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него. Виждаш, че един човек се проявил, умен е той. Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил. Радвай се, на доброто сърце на добрия човек. Гледай и ти да се проявиш. (13/стр. 273)

И тъй, помнете: Щом живее в Бога, човек е добър. Щом е добър, той знае, че светът, в който е дошъл да се учи, е разумен. Когато човек е добър и съзнава, че светът е разумен, той се радва на успехи в живота си. Когато човек проявява доброто, Бог осигурява неговия успех; когато човек прави усилия да успява, тогава Бог се занимава с неговото добро. Човек трябва да прави големи усилия, за да успява в работите си, а за да бъде добър, не се изисква от него много енергия. И децата могат да бъдат добри. Няма същество на Земята, което да не може да бъде добро. Обаче дойдете ли до успеха, въпросът стои другояче. И боговете, и възвишените същества не могат лесно да осигурят своя успех. Мъчно нещо е човек да има успех в живота си. И гениалните хора не могат да се похвалят с успех в работите си. Защо? Защото успехът е в ръцете на Бога, а доброто в човешки ръце. Най-лесната работа е да бъде човек добър. (99/стр. 285)

Някой казва: „Аз не съм добър човек. Казвам: Ти си добър човек, но от тебе има още по-добри. На по-добрия пък казвам: Ти си по-добър от много хора, но има и най-добри хора в света. Значи в добрината на човека има степени на сравнение. Тъй щото, кажем ли някому, че е добър човек, ние не подразбираме, че той е съвършен, но казваме, че не е лош човек. В такъв случай човек може да бъде добър, по-добър, най-добър и мистично-идейно добър. Станеш ли мистично-идейно добър, ти влизаш вече в Божествения свят, където ще имаш здрава основа като човек, който е минал през всичките степени на доброто. Стане ли човек мистично-идейно добър, Господ вече му говори с положителен, с категоричен език. (34/стр. 183)

Мнозина казват, че трябва да бъдат добри. Да бъде човек добър и да е добър, това са две различни неща. Добър човек е онзи, който разработва капитала, който му е даден от Природата. Доброто е капитал, вложен в човешката душа. Който разработва доброто в себе си, той е добър човек…

Желанието ви да правите добро не значи, че сте добър. Добро е това, което води към доброто. Добро е това, което можете да направите в дадения момент. Силата на човека седи в настоящия момент, а не в бъдещия. Като не разчитат на силите и способностите си, хората казват, че каквото и да правят, не могат да бъдат като Христа. В какво не могат да бъдат като Христа? В послушанието ли или в страданията не могат да бъдат като Него? Според мене, всеки човек може да бъде като Христа и в послушанието си, и в страданията. Щом е подобен на Него в тия две положения, той ще има и славата на Христа. Не е въпрос по сила да е като Христа, но по готовност и изпълнение. На всеки човек е дадено да носи според силата си, но да носи с търпение и Любов. (72/стр. 24, 25)

Казвам, търпелив човек е онзи, който изслушва всички, а добър човек е онзи, който не се възмущава от злото… Та казвам сега на вас: Две неща са ви необходими търпение и добро. (53/стр. 170)

Добрият човек не греши. Ако допущаш греха в живота си, ти не си добър човек. Добрият човек се справя с всички мъчнотии, с противоречията и даже със смъртта. Той не позволява на смъртта на пристъпи до него. (24/стр. 280)

Кажете ли, че някой човек е добър, това значи, че е проявил доброто в себе си. Неговият ум и неговото сърце работят в единство. Добрият човек е разумен. Той разбира законите на живота и не се възмущава, че се спънал в някой камък. Той се спира пред камъка, туря го настрана и си казва: „Не е виновен камъкът, аз трябваше да бъда внимателен, да не се спъвам. Както аз се спънах в камъка, така може някое по-силно същество да се спъне в мене и да ме отхвърли настрана“. Който рита камъните, и него ще ритат. Като знаете това, щом се ударите в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен. Всичко в Природата е целесъобразно. Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и предпазливост. С какви методи ще си послужи, това е нейна работа. Задачата на човека е да се ползува от методите и пособията на Природата за неговото възпитание. Природата има предвид да усъвършенствува човека, да го направи безсмъртен. (58/стр. 53, 54)

Колкото е по-добър човек, толкова по-внимателно стъпва той знае къде да стъпи, спазва законите за общността и за единството. Затова е казано в Писанието: „Господ ще оправи стъпките ви“. „Кога?“Когато изпълнявате Неговите закони. Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете изпречи ли се някое цвете на пътя ти, ще се спреш пред него, ще го помиришеш, ще го помилваш и ще изпратиш една добра мисъл към Онзи художник, Който го е рисувал; след това и Той ще изпрати Своето благословение. Така ще се качвате по върховете и ще слизате оттам вдъхновени и пълни с живот това значи екскурзия по планински върхове. (83/стр. 249)

И тъй, стремете се към постижими неща. Например постижимо е човек да бъде добър. Доброто е вложено в човека. Добрият човек е всякога здрав. В този случай, има смисъл да бъде човек добър. Ако не е добър, не може да бъде здрав. Болният човек не може да бъде добър. Често слушате да казват за някой лош човек, че като се разболее, ще омекне, ще стане добър. Тежко на този човек, който чрез болестта може да стане добър! Той временно е добър. Щом оздравее, пак проявява лошавината си. Всеки може да стане добър. Кога? Когато работи съзнателно върху себе си. Важно е да има желание да прояви доброто, което е вложено в него.

(98/стр. 365, 366)

Човек, който не мисли правилно, не чувства правилно и не постъпва правилно, не е умен, не е добър, не е справедлив. Добрият човек трябва да е умен, трябва да е справедлив. Без вътрешна просвета, човек не може да бъде добър. Добрият носи в себе си светлина, топлина и сила. (37/стр. 314)

Ако човек е добър тук, на Земята, добър е и горе; ако е лош тук, лош е и горе. Не мислете, че ако тук сте лоши, горе ще бъдете добри това не е вярно. Според мен добър човек е този, който и при най-лошите условия се стреми да върши Волята Божия. Добротата се цени според усилията, които правиш, за да си добър. Когато Господ види, че правиш усилия, Той казва: „Този човек е добър“. Ако си цар и подписваш смъртна присъда на едного, на другиго, без да се замислиш, това показва, че не си добър. Тогава Господ казва: „Това дете е своенравно, не мисли правилно от него човек няма да стане“.

И тъй, за всички нас има условия да бъдем добри, умни, честни и справедливи. (85/стр. 11, 12)

Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира. Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя. (43/стр. 24)

„Бъдете съвършени, както Отец ми е съвършен!“ Съвършенството на човека се обуславя от неговите органи. Когато едно качество или една добродетел у човека е добре развита, този човек благоухае. Добрият човек, за пример, благоухае. Както цветето разнася своята миризма надалеч, така и добрият човек разнася своето благоухание надалеч. (83/стр. 26)

Единственото нещо, което интересува човека, е от какво зависи неговото благо. То се определя от добротата му. Благо е за човека да бъде добър. Добрият не се безпокои, нито смущава. Който се безпокои и смущава, не е истински човек. (61/стр. 194)

Не трябва само да се афектираме. Разумният живот изключва всякаква афектация. Добрият човек не казва: „Хайде, елате да помогнем“. Той е силен сам да помага. Той ще направи Доброто и никой няма да го знае. Това е толкова малко за него. Добрият човек има на разположение всички Божествени сили, изисква се само да развърти този Божествен ключ и всичко става. (57/лек. 35, стр. 16)

Лесно е човек да бъде добър, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази мира си и да прояви добротата си. (58/стр. 54)

Светията придава на своята дреха нещо хубаво, което след време се изгубва. По същия начин човек трябва да бъде добър, за да се образува около него една аура, едно вътрешно ухание. Когато образува тази аура около себе си, той започва да усеща, като че е в свой дом. Вие често се тревожите, мъчно ви е, защото нямате хубава аура и тук-там тя е продупчена. Създайте си една хубава аура! (92/стр. 451)

Добрият, щастливият човек е ликвидирал с кармата си, затова всеки го търси, иска да се скрие под неговата сянка. Какво по-хубаво от това да седнете под сянката на една круша, отрупана със сладки, хубави плодове? Седнете под сянката , позаспите малко, починете си, а като дойде вятърът, разлюлее клонищата и наготово, без труд и усилие, пусне една-две круши направо в ръцетe ви. Под такава круша всеки би седял, но под круша без листа и плодове, никой не би потърсил подслон. (93/стр. 35, 36)

Един брат ме попита: „Учителю, Вие по кой начин намерихте Господа?“. Той мисли, че това е нещо механично. Как да му кажа? Привеждам му един анекдот. Един се оплаквал, че няма добри хора в света и че всички са лоши. Един ден го набили хубаво, но добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек“. Значи, за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите. Онзи, който ще дойде да ви лекува, ще бъде първия добър човек и ще познаете, че има нещо добро в света. (3/стр. 50)

Истинското страдание повдига и облагородява човека. В средата на това страдание се крие доброто, като ядка, от която излиза дървото на новия живот. Само истинските страдания имат смисъл. Като говоря за страданията, казвам: Горко на онзи, който не страда. Блажен е онзи, който страда. От страданията, през които е минал човек, определяме пътя, по който е вървял, и мястото, където е стигнал. Колкото повече човек издържа на страдания и колкото повече ги разбира, толкова по-високо се е издигнал в пътя си. Срещнете ли човек, който се оплаква от страданията, ще знаете, че той не е разбрал смисъла и красотата им. Страданията правят човека добродетелен. Когато човек мине през най-големите страдания, доброто ще го заведе при Бога. Той ще види засмяното Божие лице и ще благодари за всичко, през което е минал. Само онзи може да види Божието лице, който е минал по пътя на страданията. (99/стр. 297, 298)

Желая ви сега да проявите доброто, да отворите кесиите си, от които да започне златото да тече навън. От хиляди години насам кесиите ви са затворени. Време е вече да ги отворите, да пуснете капитала си в обръщение. Отворете и крановете на вашите чешми, да потече от тях водата, която от хиляди години е спряна. Кесията на човека представя неговото сърце, а чешмата неговия ум. Отворете сърцата и умовете си за новото, което иде отвън. Отворете сърцата и умовете си за Бога, Той да живее във вас. Вие ще проявите доброто си, за да дойде Бог във вас. Чрез доброто вие ще създадете вашето бъдеще. Това значи да подобри човек съдбата си. Това значи да даде човек възможност на Бога да живее в него. (99/стр. 299, 300)

Всяка нова мисъл, всяко ново чувство, които влизат в ума и в сърцето на човека представят капитал, на който той може да разчита. Всяко добро чувство, всяка светла мисъл носят радост и благословение за човека. (99/стр. 289)

Доброто е вложено във всеки човек, но той трябва да го прояви. Дръжте в ума си мисълта, че по естество човек е добър. (99/стр. 294)

Сегашните хора страдат от неразбиране на нещата. Като са изопачили мисълта си, те са вложили в живота си такива разбирания, от които сами се спъват. След като са пренебрегнали доброто в себе си, хората са започнали да се стремят към богатство, сила, знание, с единствената цел да спечелят уважението на окръжаващите. Това е неразбиране на нещата. Външното богатство, сила и знание не могат да заместят доброто. Външните неща внасят натрупване в човека, но всяка материя, която се трупа върху човека, по-скоро е тежест, отколкото някакво благо. Ако човек е само външно богат, а не и вътрешно, той не може да се нарече добър. Добротата подразбира вътрешно богатство. Добрият човек може да бъде богат, но богатият не може всякога да бъде добър. Добрият човек има условия да бъде и учен, и силен, и богат, но богатият не може да разчита на тия условия. Има случаи, когато богатият, силният, ученият човек може да бъде и добър, но това са щастливи съвпадения. Обаче добрият човек всякога има условия да придобие и богатство, и сила, и знание. От него зависи да постигне всичко, което желае. (99/стр. 295)

Значи, докато човек живее на Земята, той трябва да различава нещата да знае кой, какво му говори и да прави верни преводи. Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга твърд като камък. И като давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. (18/стр. 208)

Ученикът е зает само с доброто. (48/стр. 26)

Поставете си днес като задача, когото срещнете, да намерите една добра черта в него, изразена в очите, в ушите, в носа, в устата, в движенията или другаде някъде. И като го видите, да ви стане приятно. Всеки човек носи нещо хубаво в себе си, за което заслужава да бъде добре посрещнат. (61/стр. 233)

Във всеки човек има нещо добро, за което можеш да го обичаш. Някога не можеш да търпиш и себе си и казваш: „От мене човек няма да стане“. Намери една добра черта в себе си и кажи: „Богата е моята душа. Тя е излязла от Бога. Като работя, и от мене ще излезе нещо добро“. Кажеш ли си така, в тебе ще се яви един вътрешен импулс за работа, и ти ще измениш състоянието си. (35/стр. 59)

По естество човек е добър. Ако има нещо лошо в него, това са присадки, които той носи от минали съществувания. Тях трябва да възпитава той, а не доброто. (61/стр. 314)

Според мене, да възпиташ един човек, това значи, да му дадеш възможност да прояви Божественото, което е вложено в него. Ако чрез възпитанието искате да вложите в човека това, което Природата отначало не го е вложила, нищо няма да постигнете. Задачата на възпитанието е да събуди доброто, което е вложено в човека, и на него да се разчита, но не и да внесе нещо отвън. Човек трябва да се познава, да знае, какво е вложено в него и никога да не се самоосъжда. Сам да се съдиш, това значи, да съдиш Бога в себе си. Доброто е Божественото начало в човека. (61/стр. 314)

Погрешките на човека за мен не съществуват! За мен съществуват само хубавите, Божествени неща, които има в него. (10/стр. 16)

Не подценявайте в себе си онази велика мисъл, която Бог е вложил във вас. Не подценявайте ония добри чувства, които Бог е вложил във вас. Не подценявайте и добрите постъпки, които Бог е вложил във вас. Имайте добри постъпки. Човек интуитивно трябва да схваща как трябва да постъпва, как трябва да чувства, как трябва да мисли. Има една мярка. Значи, ако намерим онази мярка, това наричаме Божественото. Разчитайте в себе си на Божественото, не го потъпквайте! (76/стр. 64)

При всяка добра постъпка човек чувства в себе си една радост, влиза в един нов свят, усеща се силен, мощен. Намира се израснал и като че ли завеса след завеса се вдигат пред него.

Защо човек при доброто се чувства радостен? Защото е в хармония с основния закон на Битието Единството. И тогава приток на сили от целия всемир се влива в него. (3/стр. 193)

Изкуство е човек да вижда доброто в живота и да го използва. (19/стр. 6)

Като казвам, че искам да ви видя силни, разумни, добри, разбирам да бъдете като Бога Бог е силен, Бог е мъдър, Бог е добър. Силният човек е свободен няма по-хубаво нещо от това, човек да бъде свободен. Щом човек е силен, разумен и добър, той всичко може да постигне. Няма нещо в света, което човек не може да направи, обаче за това се изисква работа, усилия, жертва. (104/стр. 42)

Съвременните хора се нуждаят от силна, мощна мисъл. Силната мисъл не се заключава в многото говорене, в тревогите, в отричане на нещата. Каква мисъл има в отричане на живота, на Любовта? Не е въпрос човек да отрича нещата, но той трябва да прояви живота, Любовта и доброто в себе си. Как трябва да прояви човек доброто и Любовта си? Като дойде в дома му някой гладен, уморен пътник, той трябва да стопли вода, да измие краката му. После да му сготви чорбица да си хапне добре. Най-после да му предложи чисто легло да си почине. Ако не е доволен от приема, пътникът не е разбрал и оценил доброто. Няма да мине много време, ще го заставят да плати за всичко, което му е дадено. Ако е благодарен, ще го поканят и втори път да ви посети. Неблагодарният е лош човек. Той иска с лъжа да си пробие път в живота. Благодарният е добър човек. Дето отиде, той е добре дошъл. Който лъже, той е длъжен да плати за всичко, което му е дадено. Който говори Истината, той получава всичко даром. Следователно приемат ли ви добре в един дом, благодарете, че сте срещнали добри хора, които изпълняват волята на своя Господар. Никога не пожелавайте да лежите на гърба на добрия човек, да ви носи постоянно със себе си. Благородство се иска от човека. Днес от всички хора се изисква знание, светлина и свобода, да пазят благата, които им се дават, а същевременно правилно и разумно да ги разпределят. (87/стр. 264, 265)

Човек трябва да бъде разумно дете, способно да учи, да възприема новото и доброто. Дето отиде, трябва да научи нещо добро. (22/стр. 15)

Външно сте добри, благочестиви, но от всички се иска вътрешно благочестие и доброта. Ако някой не е станал още добър, красив и благочестив, нека се радва на тези качества у другите хора. Радвайте се на доброто, което живее във вашия ближен, за да стане то основа на вашия живот. Това е учението, което ви проповядвам днес: Благото на едного да бъде общо благо, и благото на всички да бъде благо за едного. (54/стр. 32, 33)

Когато пък доброто е в сърцето на човека, той може да няма ни богатства, ни власт, но пак е спокоен и весел. Условията отвън са лоши, но отвътре са добри. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички го обичат. (5/стр. 69)

Знайте, че заради доброто у вас, ви се дават всички условия да растете и да се развивате. Вие имате добри сърца, добри умове, но трябва да работите, за да проявите тия богатства. (30/стр. 268)

В човека има скрити дарби, които впоследствие ще се развият. Доброто, за пример е скрита сила в човека, която трябва да се прояви. Мнозина се питат защо трябва да бъде човек добър. Много просто. Човек трябва да е добър, за да бъде здрав. Здравето се обуславя от доброто. Без добро няма здраве. Значи доброто, добродетелта е първото условие за здравето на човека. (102/стр. 46)

И тъй, за да бъдете здрави, трябва да пазите енергията си, да не я изразходвате безполезно. Някога човек приема повече енергия, отколкото трябва, а някога дава повече, отколкото трябва. Ако за доброто даваш повече, на място е. Но цял ден да се занимаваш с ядене, това не е на място. (31/стр. 270)

Добре е човек да има силна памет, но да помни само доброто. (68/стр. 248)

Да се вслушваш в лошите думи на хората, това значи да си като тях… Даже в лошите думи трябва да чуваш доброто. (39/стр. 65)

Помнете: Всеки човек се отличава по нещо, добро или лошо. Важно е да спрете вниманието си върху доброто в него. (37/стр. 24)

Работи, без да се отделяш от хората и без да им се натрапваш. Учи се от твоите добри и лоши черти, както и от тия на хората. Използвай своето добро и доброто на другите за повдигането си. Не препятствай на хората да се ползват от твоето добро.

(83/стр. 40)

Когато честността, справедливостта, милосърдието у човека са силно развити, и да попадне в лоши условия, в края на краищата той ще излезе от тях и ще заживее чист, добър живот. (83/стр. 30)

И аз искам вече да видя: всички вие, които ме слушате, кой път ще изберете. Вие можете сами да оправите пътя си. Няма сила в света, която може да ни противодейства. Но кога ще стане това? Когато сме чисти, когато сме добри. (57/лек. 35, стр. 23)

Искам да бъдете малко по-сладки с един градус повече, да сте по-разширени, по-добри и да желаете доброто един на друг. Казва Писанието: „Молете се един за друг, за да изпрати Бог своето благословение, та у всинца ви да се увеличи Доброто, Любовта, Светлината но не привидно“.

(57/лек. 35, стр. 28, 29)

И тъй, човек не може да познава своя ближен, докато не го обича. Щом го обича, той е готов на всички услуги и жертви за него. За тази цел той трябва да държи в ума си мисълта, че всичко може да се изправи, че всичко е възможно. Кога? Когато е свързан с Бога. Вярвайте в доброто и дръжте в ума си положителни мисли. (87/стр. 107)

Казвате: „За да бъдем щастливи, трябва да живеем добре“. Така е, щастието на човека зависи от добрия живот. Едни хора живеят добре, а други не живеят добре. Човек е пратен на Земята да живее добре, да реализира доброто. Който може да направи това, още сега се ползува от плодовете на доброто и осигурява своя бъдещ живот. (35/стр. 8)

Трябва да бъдете добри. Добър да си, не значи да си като овца. Господ не иска овце, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисват човека. Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало. Друго паднало на камък, Слънцето го напекло и то изсъхнало понеже в камъка не може да хване корен, затова не порасло. Не се лъжете, ако сега не си създадете почва, никога няма да я създадете, отлагане няма. Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело. (92/стр. 21, 22)

Защо трябва да правиш добро? За да бъдеш свободен! Човек може да бъде свободен и самостоятелен само в доброто. Вън от доброто, никаква свобода не съществува. (6/стр. 104)

При един млад, но строг професор по философия се явяват студентки и студенти на изпит. Първата студентка, която се явила на изпит при него, била скъсана. Колкото студенти и студентки се явили след нея, всички били скъсани. Дошъл ред на една красива, особено сериозна и разумна студентка. Тя влязла в изпитната стая, ръкувала се с младия професор и го погледнала някак особено. В погледа се четяло съчувствие към всички нейни другарки и другари, които пропаднали на изпита. С ръкуването си тя внесла в професора нещо особено красиво, с което пробудила Божественото, висшето му съзнание. Той се обърнал към студентката внимателно, задал два-три лесни въпроса и я пуснал да си върви. Някои ще кажат, че и студентката, и професорът не са постъпили добре. Не, студентката е била смела. Тя вярвала в доброто, в Божественото в човека. С докосването си до ръката на професора, тя могла да събуди нещо възвишено и красиво, вследствие на което той се разширил, погледнал с разположение към своите студенти, след което не скъсал нито един студент. Няма по-красиво нещо от това да бъде човек смел, да извърши такава постъпка, която да събуди възвишеното в човека.

(94/стр. 214, 215)

Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви.

А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. (5/стр. 67)

Вярно е, че по естество човек е добър, но по прояви той бива горчив, кисел, твърд, понеже се поддава на отрицателни сили в Природата. Когато се вкисва, гневи, лъже, човек е проводник на отрицателни сили в Природата. В който момент се откаже от лъжата, от гнева, от злото, човек става добър. (72/стр. 235)

Всяко неразположение, всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяко лошо действие се дължат на вибрациите на известни материи, които съществуват в нас и които се проявяват в нашия живот. Следователно за да бъде човек добър, за да проявява добри желания и мисли, трябва да събира чиста ефирна материя и да организира своите сили. (1/стр.24,25)

Казвам: Има нещо свято в човека, върху което се гради неговото бъдеще. Това е вътрешен процес. Като знаете това, не гледайте на външната страна на въпроса. Доброто на човека не е само в неговата външна кротост и смирение. И лошото на човека не е в неговата сприхавост. Това са външни прояви. Добротата е вътрешно състояние. Някой се сърди, гневи се нищо от това, нека веднага се коригира. Духовният човек и в своите положителни, и отрицателни прояви, постоянно се изправя. Радвайте се, когато виждате добрите постъпки на човека. (60/стр. 82)

И при най-голямата вяра човек пак ще преживее разочарования, но като работи, той ще трансформира състоянията си. Аз познавам хората, зная кой от тях ще ме излъже, но все пак вярвам. Аз вярвам в доброто на човека. И при най-големите му слабости, аз вярвам, че има нещо добро в него, че той може да се изправи. Колкото пъти да ме излъже, аз пак вярвам, че ще излезе човек от него. Това е качество на Бога. Когато всички хора се откажат от някого и престанат да му вярват, Бог остава последен при него и му казва: „Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успееш, ще излезе човек от тебе“. И наистина както казва, така става.

(75/стр. 308)

Наистина доброто и злото, Любовта и омразата са неравни сили по количество, но успехът на една страна не се определя само от количеството на воюващите. От голямо значение е и качеството на тия, които воюват. Обикновено срещу един добър човек се опълчват хиляда лоши. Като се види сам срещу хиляда лоши хора, добрият ще се уплаши, но лесно ще се справи с тях. Качествено неговата сила е равна на силата на хилядата души. В края на краищата тия сили ще се уравновесят. Доброто е умно, знае, как да се справя със злото. Като срещне лошите хора, добрият ги раздвоява. Щом се раздвоят, те отслабват. По този начин добрият се бие с отделни части на лошите хора, които постепенно удрят на бяг. (30/стр. 52, 53)

ДОБРОТО И ЗЛОТО

И доброто, и злото са служители на Любовта.

Сега на всички казвам: Започнете да гледате, както Господ гледа. Господ като гледа към лошите хора, не вижда злото… Бог никакъв ад, никакъв затвор не е създал. В Неговата Любов злото и доброто еднакво Му служат. (26/стр. 236)

Сега ще ви дам следната задача за една седмица. Като ставате сутрин, ще кажете в ума си: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го приемам, че е хармонично създадено“. Всичко, каквото ви се случи през деня, ще мислите, че е за добро. Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат добро или зло ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо. През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро. И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов!“. Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам!“. Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала. В тях имаше особена мекота. И светлината беше мека. Значи както и да говори Бог, тихо или бурно, в гласа Му винаги има мекота. (15/лек. 32, стр. 25, 26)

Единственият, който абсолютно вярва на човека, това е Бог. Ако всички хора се произнесат за някого, че от него нищо няма да излезе, единствен Бог ще вярва, че от този човек ще излезе нещо. Той не вярва само, но положително знае, че от този човек ще излезе нещо. Ако Бог вярва, че от някой човек няма да излезе нещо, това значи, че Той приема злото в себе си. Когато Бог вярва, че хората ще станат добри, това показва, че злото е вън от Него. В Бога зло не съществува. (85/стр. 39, 40)

Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други.

Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира.

Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използва. (5/стр. 68)

Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог. (5/стр. 68)

Кое е доброто в добрите хора, кое е доброто в лошите? Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда.

(81/стр. 251)

Научете се едно нещо. Всичките процеси в природата са разумни и добри, и лоши процеси. Лоши са, когато ние не разбираме нещата. Няма нещо, което в природата да е излишно. Няма зло в природата в този смисъл. Зло има за онези, които не разбират закона. За онези, които разбират закона, няма зло. За тях злото се превръща в добро.

(81/стр. 238, 239)

Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо“. (15/лек. 32, стр. 24)

Следователно, когато човек приема, че някои неща не могат да се изправят, или не могат да станат, това показва, че той е допуснал злото в себе си. Като знае това, човек трябва да гледа положително на нещата. Каквато мисъл, каквото чувство да минат през човека, или каквато постъпка да извърши, той трябва да знае, че са добри. Колкото и лоши да са привидно, в края на краищата те ще станат добри, т.е. ще работят за добро. Това е един важен психологически закон, който има приложение в човешкия живот. Ако не мислите така, вие не можете да учите, не можете да се развивате правилно. (85/стр. 40)

Сега и аз казвам: Ти си добър човек, по причина на злото. Умен си, по причина на глупостта. Благороден си, по причина на гордостта. Следователно злото е сила, без която не можете да се справите с мъчнотиите. Горчив елемент е злото, но той е извор на сили. Не пипайте този елемент. Не питайте защо е допуснато злото в света, но ползвайте се от онази велика, мощна сила, която се крие зад него. Чрез устата на Исая Бог казва: „Аз съм, който творя и зло, и добро“. (24/стр. 286, 287)

„Как да си обясним защо злото работи успоредно с доброто?“ Няма защо да си обяснявате това. „Как да ги примирим?“ Няма защо да ги примирявате. Едно се иска от вас: Да се ползвате от доброто и злото, като две разумни сили. Христос казва: „Не се противи на злото!“. Павел казва: „Побеждавай злото чрез добро!“. Да победиш злото, това не значи да се бориш с него. Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи. (24/стр. 287)

Ако в света съществуват зло и добро, те не се отнасят до вас. Вие се натъквате на тях и изпитвате какво те съдържат в себе си. Доброто съдейства на свободата, а злото я ограничава. Доброто и злото се борят по между си, и ако в тази борба, вие успеете да запазите неутралитет, печалбата ще бъде ваша… Щом видите, че доброто и злото се борят във вас, вие трябва да продължите по пътя си, да не им обръщате внимание. Спрете ли пред тях за един момент само и вземете страна, ще изгубите свободата си. (18/стр. 141)

В Писанието е казано: „Аз съм този, който творя и злото, и доброто“. Трябва ли тогава да се месите в Божиите работи? Казано е още: „Не се противи на злото!“. Защо? Ако се противиш на злото, ще се намерят хора, по-лоши от тебе, които ще ти напакостят, ще ти въздадат. Тогава и Бог ще се оттегли от тебе. (18/стр. 142)

Умен човек е този, който предвижда, какво зло предстои да му се случи и най-малко десет години преди това го избягва. (9/стр. 47)

Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. (5/стр. 68)

Доброто семе са вашите добри желания. Следователно минат ли през вашия ум и вашето сърце лоши мисли, чувства и желания, ще знаете, че те не са нищо друго, освен плевели, посети от лукавия. Какво трябва да правите с една лоша мисъл? Трябва ли да я изтръгнете като плевел? Не, оставете я, нека и тя расте, както и добрата мисъл. Не се безпокойте. Нека и двете мисли растат едновременно. Запример ставате сутрин и наблюдавате, че през ума ви минават две мисли, една добра и една лоша. Оставете и двете мисли да се развиват свободно. Вечерта, преди да си легнете, направете сметка, дайте си отчет, от каква категория са и двете мисл