Учителя – Божествено Учение за възможностите и невъзможностите

ПРЕДГОВОР

Възможностите и невъзможностите в живота, онова, което човек може и което не може – това е необходимо знание за Истинския Път на човека. Това е за онзи, който обича Истината и желае да върви с отворени очи в своя Път.

Човек трябва да бъде вдъхновен във възможността и разумен в невъзможността.

В невъзможността човек се смирява, във възможността се извисява, но можеш ли да се извисиш, преди да си станал смирен?

Който познава Словото, има възможност да стане птица.

Нашите възможности са посети семена на Словото.

Чистото Слово е възможността за Бог в действие.

Словото прави възможността, но когато е натрупано.

Словото е велика възможност, защото е част от великата власт на Бога.

Бог е безкрайната възможност за всичко.

При една величествена концентрация всичко спира да съществува, остава само една възможност – остава само Бог.

Любовта към Бога превъзхожда всички методи.

Великата възможност е, когато диханието ти е изчезнало и се е превърнало в Дух.

Ако си в Истината, ще разполагаш с най-древната възможност – Бог.

Възможността е една велика интензивност.

Думата е сила и възможност на Бога, но ако си в Бога. Тази сила може да се отключва.

Древната възможност, Древната сила е заключена в кръг. Тази сила е затворена в кръга и само Истината може да отключва силата.

Любовта към Бога е възможност Бог да освети Себе Си в тебе.

Изпитанията са възможности към нов живот.

Покоят е възможност, която отстранява ума и света.

Всяка трудност си има възможност. Що е възможност? Ключ.

Божията възможност не може да се види от човешки очи.

За Бог кое е трудно? Всичко е възможно за Бога.

Хаосът е възможност да живееш в ума и света. Чистотата и порядъкът са възможност да живееш в Бога.

Нищото е възможността за покоя.

Възможността да си в Нищото, е възможност да обладаваш цялост.

Да си Нищо, то е възможността да си цялостен и при неблагоприятни условия.

Който не разбира Нищото, няма възможност да бъде чист.

Който не познае Нищото в себе си, няма възможност да възприеме Бога и тайната на покоя.

Щом Бог е у тебе, няма възможност за тревоги.

Невъзможно е да Го проучваш, възможно е да се приближаваш.

Ако се яви Той, всяка невъзможност става възможност.

Когато Той действа, невъзможно е да Го видиш. Той не оставя следи, а само присъствието Си.

Възможното е бедно, в невъзможното има много дълбини.

Ако обикнеш невъзможното, то знае как да те упътва към себе си.

Елеазар Хараш

Варна, 2013 г.

I. ВЪЗМОЖНОСТИ

1. Вярвайте във възможностите си

Всичко е възможно!

Ще турите в ума си формулата: Всичко е възмож-но! (книга 16/лекция 17: стр. 13)

Ние допущаме, че има неща невъзможни. Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате раз-витието на вашата воля. Едно от правилата на Божествения свят: Всичко в света е разумно, всичко в света е възможно! Ще кажете: „Всичко е възможно!“… Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат“. То не влиза в тази формула. „Ама аз искам да стана учен човек.“ То не влиза в тази формула. (16/лек.17: стр.12)

И при самовъзпитанието си постъпвайте по след-ния начин: всяка вечер, като си лягате, и всяка сут-рин, като ставате, казвайте: „Всичко е възможно!“. Всичко е възможно – подразбирам, като живеем в Божествения свят, като спазваме онези велики Бо-жествени закони, за нас няма да има невъзможни неща. (16/лек.17: стр.21)

И като казвам, че всичко е възможно, в какво отношение е възможно? По закона на Божествената Любов, по закона на Божествената Мъдрост, по закона на Божествената Истина всичко е възможно.

(16/лек.17: стр.21)

Давам ви сега да оперирате с четири числа: с Любовта в сърцето, с Разумността във вашия ум, с Истината във вашия дух и с Доброто във вашето сър-це всичко е възможно. Каквото искате, можете да станете. (1/стр.292)

Ако имате светлина, всичко е възможно; ако имате топлина, всичко е възможно. Ако имате сила, всичко е възможно, защото Бог е във вас. Светлина-та, в която Бог е, в тази светлина всичко е възможно. Топлината, която дошла от Бога, в тази топлина всич-ко може да се направи и силата, която дошла от Бо-га направо, с тази сила всичко може да се направи.

(6/стр.314)

Когато Любовта дойде, ти ще бъдеш един от въо-душевените… Всичко е възможно. Това е положение-то сега. Такова трябва да бъде вашето съзнание сега.

(13/стр.390)

В Бога всичко е възможно. Когато Бог иска, и ние трябва да искаме. Когато ние искаме, и Бог иска. При тези условия всичко е възможно. (43/стр.146)

Добре е да се насърчават хората. Всичко е въз-можно да стане в света. Но кога? Когато му дойде времето. (18/стр.39)

Всичко можете да постигнете

Та когато говорим за Любовта, ние разбираме началото на живота. Това е проявяването на съзна-телния живот. И ако твоята Любов присъства във всички твои мисли, ако твоята Любов присъства във всички твои чувства, ако твоята Любов присъства във всички твои постъпки, ти всичко можеш да постиг-неш. (5/стр.623)

Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: чрез Любовта човек може да пос-тигне всичко, което желае. Любовта е в състояние да реализира всички желания на човека. Без Любов човек нищо не може да постигне. (21/стр.221)

Човек може да постигне всичко, което желае, ко-гато възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.

(37/стр.156)

Значи, когато работим за Бога, ние взимаме учас-тие в Неговото дело. И тогава всичко онова, за което душата ни копнее, ще се постигне; всичко онова, към което нашият ум се стреми, ще се реализира; всичко онова, което човешкото сърце желае, ще се осъществи. Изобщо всичко, което човек мисли, чувс-тва и желае, той може да постигне. (4/стр.113)

Чрез Любовта, Мъдростта и Истината всичко мо-же да се постигне. Чрез живота, знанието и свобода-та всичко е постижимо. (21/стр.40)

Щом имате достатъчно светлина – значи щом мислите добре, щом имате достатъчно топлина – значи щом чувствата ви са благородни и щом имате достатъчно сила във вас, тогава всичко, каквото ис-кате, може да постигнете. (27/стр.422)

Каквито препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще ги преодолее. Затова е ка-зано, че всичко, което човек желае, може да го пос-тигне. Кога? Когато мислите и желанията му са ин-тензивни. За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания. От сто страни ще обикалят, но ще си пробият път. (37/стр.254)

…Желанието ви за знание, желанието ви за наука трябва да бъде толкова силно, че да няма мъчнотия, да няма сила в света, която да ви спъне. Тогава вие може да постигнете всичко, което искате.

(16/лек.13: стр.25)

Ако си в човешкия живот, не очаквай постиже-ние на идеалите си; ако си в Божествения живот, всичко можеш да постигнеш. (10/стр.138)

Всичко можете да направите

У вас трябва да остане само едно Свещено же-лание: да изпълните Волята Божия! Що е Волята Божия? …В даден момент вашите постъпки да включват благото на всички същества във Вселената. Мислите ли тъй, вие ще бъдете всесилни и в даден момент ще можете да направите всичко.

(16/лек.8: стр.25)

…Българина. Нека каже: „Всичко мога да направя за Любовта към Бога, към своята душа и към своя ближен“. Като дойде съдбата, и на нея кажете съ-щото. Тя ще се смекчи и ще отстъпи. (12/стр.221)

…Свещеният огън. Когато сърцето на хората се стопли от този огън, те могат да направят всичко. Това може да стане моментално. Затова не изгасвай-те Свещения огън, който гори в сърцата ви! Изх-върлете навън стария огън, който гори с дим и пе-пел! (24/стр.75)

Дойде ли Любовта в душата ти, всичко можеш да направиш. (41/стр.287)

Що е Любов? Това, което носи Светлина и Сво-бода… Ако така се разбира Любовта, тя е една сила алхимическа. С нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате Светлина, всичко можете да направите. Щом имате Свобода, всичко можете да направите.

(13/стр.74)

Щом имате Любовта, вие ще разбирате закони-те на Божествения свят. Щом имате Любовта, вие ще разберете и законите на духовния свят. А щом разберете законите на Божествения и на духовния свят, с тези закони вие всичко ще можете да нап-равите. (13/стр.74)

Щом мислиш добре, всичко можеш да напра-виш. (12/стр.104)

Ако мисълта ти на физическото поле е реална и интензивна, ти всичко можеш да направиш. Ако на физическото поле мисълта ти не е реална, не е ин-тензивна, ти нищо не можеш да направиш. Само при интензивна и реална мисъл Христовите думи, че каквото намислите, всичко може да направите, са верни. Тогава и планина можете да преместите.

(5/стр.623)

Езикът, затворен в устата на човека, …крие в себе си велики тайни, които трябва да се изучават. Сега на вас предстои изучаването на езика. Който разбира науката на езика, той е маг, всичко може да напра-ви. Който разбира науката на окото, той всичко виж-да, всичко може да направи. (38/стр.290, 291)

Разполагате с големи възможности

Дойдем ли до човешката форма, виждаме колко сложна е тя. Това говори за големите способности и възможности, които се крият в човека. (34/стр.240)

Големи богатства и възможности се крият в чо-века, но трябва да се предизвикат с нещо, да се про-явят. (37/стр.310)

И всеки един от вас има възможности. Така както всеки е създаден, в него има големи възмож-ности. Това, което желаете, може да го постигнете, но не се стремете изведнъж. За всеки ден да имате едно постижение. (27/стр.252)

В човека съществуват големи възможности, чрез които той може да работи. Според изчисленията на някои учени всичкото знание на човечеството досе-га може да се напечата в деветдесет и девет книги, големи като Библията. Обаче, ако това знание се на-печата в човешкия мозък, ще остане място за още деветстотин деветдесет и девет такива книги. Това показва какви големи възможности се крият в чо-вешкия мозък. Голям простор, големи възможности са предвидени в човешкия ум. (5/стр.524)

…Вие не сте си задавали въпроса какво представ-лява човек сам по себе си. Неговият мозък предс-тавлява света, в който той живее. Мозъчното ве-щество е близо един килограм и половина. Това е веществото, с което разполага човек. В предната част на мозъка са положени хиляди възможности за умствените способности на човека. (6/стр.24)

Аз искам да отправя вниманието ви към ония велики възможности във вас, които трябва да разра-ботвате. (42/стр.166)

Скрити възможности и богатства

Във всеки човек има скрити възможности и бо-гатства, които той сам трябва да изучи. (30/стр.270)

Аз настоявам върху ония възможности, които са скрити в човешкия ум. Аз за тях говоря – за въз-можностите. Може някой път логически да нап-равиш погрешка – важно е да вярваш в ония въз-можности, които са вложени в ума ти вътре, да вяр_ ваш в чувствата, които са вложени в тебе. (5/стр.650)

Ако днес не сте още окултни ученици, в пълния смисъл на думата, някога ще станете. Ако днес не сте светии, някога ще станете. Вие носите в себе си всички възможности за доброто в зародишно със-тояние. Достатъчно е да засадите семките на добри-те заложби в себе си и да чакате времето на тяхното проявяване. (20/стр.229)

Казвал съм ви много пъти, че във вашата душа са вложени всички възможности, и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. (23/лек.2: стр.30)

Да бъде човек великодушен и целомъдрен, това са възможности, вложени в него. (44/стр.200)

Как са построени двата клепача у човека? …Еди-ният клепач представлява Божествената възмож-ност, която твори, която съществува в Битието. Вто-рият клепач показва възприятието. Значи, долният и горният клепачи показват възможностите, които са вложени у човека. (23/лек.11: стр.5)

Казвам: Външното знание трябва да служи като едно възпитателно средство за разбирането на вът-решния живот, за възможностите, които се крият във всеки едного от вас, да имате известно пости-жение. (14/стр.205)

Единицата означава: „Аз, първият човек – Адам“. Значи, всички хора, дошли след Адама, приличат на него.

– По какво приличат?

– По възможностите, с които Адам разполагал. Като знаете това, вие трябва да събуждате възмож-ностите, дълбоко скрити във вас. (34/стр.207)

Питам: Какво се изисква от човека, за да разбе-ре Божествения план и да го изпълни добре? Той трябва да постави в хармония с душата си своето астрално и умствено тяло, а душата – с духа си. Са-мо по този начин човек ще се домогне до възмож-ностите, които се крият в него. (39/стр.105)

Четири състояния отличават човека: първото със-тояние е свръхсъзнанието, второто – подсъзнани-ето, третото – съзнанието и четвъртото – самосъз-нанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието предс_ тавляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, дето се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. (18/стр.98)

Още сега, още днес може

Вярвайте, че още днес можете да постигнете своите идеали: да станете учени, силни, здрави, сво-бодни хора. Изгубите ли днешните условия, мъчно можете да се върнете към тях. (38/стр.105)

И тъй, дръжте в ума си идеята, че вие сте даро-вити и можете да постигнете всичко, което желаете.

– Кога?

– Още днес. (21/стр.337)

– Ще стана добър.

– Защо не си добър и сега? Ако в бъдеще станеш добър, и днес можеш да бъдеш такъв. Сегашният момент гради и създава. (12/стр.232)

И тъй, всеки българин може да бъде честен, спра-ведлив, умен и добър. Кога? Още сега. Има неща, които още сега могат да се приложат. Туй, което сега може да се приложи, то е реално. (19/стр.459)

Човек трябва да мисли като Бога, ако иска да оправи своя свят. Още днес може да го оправи. Ще кажете, че това е работа на Христа. В това отношение всеки може да бъде Христос на своя свят. (41/стр.419)

За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да въз-станови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. (38/стр.7)

Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският ме-тод, по който можем да служим на Бога. Когато ис-тинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората. Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне.

Сега някои може да кажат, че това се отнася до далечното бъдеще. Не, не, аз твърдя едно нещо, ко-ето е вярно, а то е, че това е сега. То е извън времето и пространството. Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как? Ако изхвърлите съмнението от вашия ум.

(16/лек.14: стр.23)

Всички вие, които ме слушате, можете момен-тално да измените вашия живот, но да се не усъм-ните в Бога. (19/стр.120)

…Много от вашите страдания може да се премах-нат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път. (16/лек.14: стр.25, 26)

Ето какво разбирам аз под думата Любов. Щом се запознаете с Божията Любов, за която ви се го-вори, всичките ви страдания, всичките ви проти-воречия, всичките ви грехове, които имате, ще из-чезнат – помен няма да остане от тях. И дето ми_ навате в света, нито едно куче няма да ви залае, нито една змия няма да ви ухапе, нито едно животно ще те нападне. И вятърът ще млъкне, и Слънцето ще гледа към вас като любяща майка, с жив трепет. Ако носите тази Любов в себе си, дето минавате, и дър-ветата ще ви се покланят и ще ви предлагат от сво-ите плодове. Кога ще дойде тази Любов? Още днес можете да я имате. Аз ви говоря за една опитност, която познавам. Не считайте, че тия неща са не-постижими. Аз ви говоря за неща, които са пос-тижими, които лесно можете да постигнете. Има не-ща, които днес не можете да постигнете. За пример, в дадения момент не можете да станете ангели. Но тази Любов още днес можете да я придобиете.

(2/стр.611, 612)

И всинца днес Синове Божии не може да бъдете, но поне да имате туй отношение [към] Бога, което Синовете на Бога имат. Туй може да имате още днес. А онова положение – изисква се много време да работи човек… (1/стр.465)

Във вас може да се зароди мисълта: „Може ли да имаме сърцето на Христа?“. Можете. „Може ли да имаме ума на Христа?“ Можете. „Кога? За в бъдеще?“ Не, сега. Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на неговото творе-ние. Като казвам, че можете да живеете, не подраз-бирайте, че вие ще опитате живота в неговата цело-купност. Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете да опитате живота в неговия най-малък размер. Тия последователни моменти, които ни въ-веждат към изучаването на живота, съвременната наука нарича „развиване, еволюция, усъвършенства-не“… (16/лек.33: стр.13)

Онзи, който сериозно се занимава, не трябва да бъде критик, но трябва да бъде толкова чистосърде-чен, че да признава нещата пред себе си, и като ги признае, трябва да каже: „Мога да се поправя, въз-можно е това“. Да не казва: „Е, в този живот не мога да се поправя, но в бъдещия“. Не, още сега е въз-можно. (16/лек.17: стр.20, 21)

Ако си нетърпелив, казваш: „Аз съм нетърпелив, от майка си наследих този нрав, не мога да се поп-равя“. Ти можеш още тази вечер да поправиш пове-дението си, всичко можеш да поправиш.

(16/лек.17: стр.21)

…Новият живот ще дойде и ще донесе всичко, каквото желаете.

– Кога ще дойде?

– Може тази вечер да дойде, може и утре вечер…

(32/стр.170)

Ти сам можеш

Е, ти си художник, имаш талант, казваш: „Да дойде Господ да ми помогне!“. Не, ти имаш велик талант, сам можеш да си помогнеш, но ти искаш изведнъж. Не, не може изведнъж, полека, полека ще започнеш. Всички неща се придобиват с много го-лям труд. (19/стр.218)

Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял… Ако искате да не стра-дате, научете се да свирите на вашия роял.

– Как и къде ще го намерим?

– Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята пчелата знае къде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. (21/стр.45)

– Какво трябва да направим, за да възстановим връзката си с Първата Причина?

– Махнете препятствието от пътя си.

– Можем ли ние сами да го махнем?

– Както сами сте го турили, така и сами можете да го махнете. (28/стр.4)

Човек сам може да създаде своята святост, сам може да създаде и своята греховност. Той сам е тво-рец на съдбата си. (29/стр.14)

Значи, човек сам може да влоши положението си и сам може да подобри положението си.

(29/стр.186)

Дойде ли въпрос за изправяне на отделния човек, това е лично негова работа. Всеки сам може да се изправи. (29/стр.335)

Всеки човек може

Казва се за Господа, че е велик, необятен, обаче малцина могат да се убедят в това. Каже ли се, че Бог е Любов, всеки може да Го опита. Любовта е достъпна за всички. Достатъчно е да отвориш сър-цето си, за да ти проговори Бог като Любов. (17/стр.9)

Всеки човек може да дойде до положението на Христа. Кога ще дойде това време? Когато придобие Божията Любов и разбере Божиите пътища.

(28/стр.314)

Да бъдеш Син Божий, значи да чувстваш импулса на цялата Вселена, всичката нейна красота, всичко възвишено и благородно в света. Това ще внесе ра-дост и веселие в твоята душа. Всеки може да бъде Син Божий, ако не днес, то поне в бъдеще. (24/стр.99)

Всеки може да бъде княз или княгиня, ако раз-полага със светлина и знание, с Мъдрост и Любов. Всеки човек може да бъде Син Божи, ако изпълнява Волята на Отца си. (41/стр.100)

Днес от всички хора се изисква щедрост. Щед-ростта е Божествено качество. В този смисъл всеки човек може да бъде като Бога. Давай, не в размерите, в които Бог дава, но в човешките размери. (28/стр.230)

Постоянно слушате да се говори за живота на пророците и апостолите. Как са живели те? Всеки може да живее като пророците и апостолите, ако е готов да изпълнява Волята Божия. (20/стр.81, 82)

Поет, учен, проповедник е онзи, който възпява Великото, проповядва го и живее за него. В този смисъл всеки човек може да бъде поет. (20/стр.26, 27)

Адепт може да бъде всеки. Тази дума има от-рицателен и положителен смисъл. Отрицателното значение на тази дума подразбира човек, който под-държа известно учение, без да прилага неговите за-кони. В положителен смисъл адепт е онзи, който разполага със силите и законите на известно учение. Може да бъдеш посветен. (34/стр.69)

Някой запитал апостол Павла какво трябва да прави, за да се спаси. Той му отговорил: „Повярвай и ще намериш спасението в себе си!“. В този смисъл всеки може да се спаси, като разработи онова, което Бог е вложил в него. (39/стр.40)

Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог вътре в него му остава единствен верен и го крепи. Дали си на Земята, или в другия свят, дали си в ада, или в рая, единствен Той остава с тебе и те крепи. Твоята мисъл, твоето чувство, твоето съзнание е преплетено с Неговото. (39/стр.130, 131)

Всеки човек може да почувства гласа на Бога… Когато човек претърпи голям неуспех, когато се от-чае напълно, когато се почувства изоставен от всич-ки, нека тогава се вглъби в себе си: ще чуе един тих глас, който му казва: „Не бой се, всичко ще се опра-ви“. Щом чуеш този глас, ще видиш, че след малко време работата ти ще се оправи. (5/стр.53)

…Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си пос-тоянно будно. Всеки грях, всяка лоша мисъл е про-пукване… Всеки от вас може да поправи своя кръг. Как? Ще помислиш за Бога и ще се съединиш с великия Божествен кръг. Обикни Бога и въпросът лесно ще се разреши. (23/лек.8: стр.9, 11)

…Божиите идеи, които идат в нас, са от такъв ха-рактер, че всеки от вас може да ги изпълни. Някой казва: „Аз съм чиновник“. Божествената идея не ис-ка да жертваш голяма част от времето си. Където и да си, ти можеш да я изпълниш. (23/лек.11: стр.15)

И тъй, в света ние може да отхранваме добрите мисли, без да ни знае светът, и това може всеки един… И няма човек, който да не може да отхрани една добра мисъл. (25/стр.151)

Истинският метеоролог… Той трябва да знае ко-га ще има мъгли, кога слаби ветрове, кога циклони… Ако този метеоролог иска да отиде на разходка на някой планински връх, той трябва да си послужи с известни инструменти, с които да определи какво ще бъде времето, и тогава да тръгва. Всеки човек мо-же да развие в себе си това чувство, посредством което да влиза във връзка със силите на Природата и да ги разбира. Има ли това чувство, той няма нуж-да от никакви външни инструменти. Една от зада-чите на всички хора е да образуват връзка с разум-ността на Природата. (4/стр.10)

Всичко в Природата е на място. Цветята, изво-рите, камъните представят писма, по които всеки може да чете. Ако разбирате написаното по тях, вие ще създадете цяла поема. (26/стр.70)

Има статистика, според която е точно опреде-лено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници. Също така е определе-но колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н. …Това не трябва да ви обезсърчава. За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек. На всеки човек е опре-делено някога да стане поет, и то от първокласните поети, да получи Нобелова премия. (35/стр.224, 225)

Що се отнася до талант, до гениалност, всеки може да бъде талантлив или гениален – това е въп-рос на време. Който иска, той може да стане гени-ален най-много в продължение на десет години.

(36/стр.98)

2. Може

Може – човекът

Съвременните хора се страхуват от живота, без да подозират, че крият в себе си грамадно богатст-во. И най-бедният с това богатство може да се спра-ви с беднотията си. С това богатство и най-нещас-тният може да се справи със своето нещастие. В един момент бедният ще се справи с беднотията си и нещастният – с нещастието си. (31/стр.186)

За мене всяка минута от времето е цяла епоха. Следователно, ако от сутринта до вечерта вие не из-ползвате времето да станете каквито трябва, всичко е изгубено. Аз говоря за минутата като за вечност. В една минута човек може да стане каквото иска: и музикант, и поет, и учен, и философ. В една минута в човека може да стане вътрешен преврат, да се повдигне. (31/стр.145)

Не разваляйте Божествения ред на нещата. Той изключва противоречията и недоразуменията. Кой-то се е домогнал до този живот, в един момент той може да прояви доброто в себе си. В един ден той може да стане и певец, и музикант, и учен. В Бо-жествения свят нещата стават моментално.

(41/стр.379)

…Богатството на човека е вложено в самия него. Няма същество, по-богато от човека. И най-прес-тъпният човек съдържа в себе си грамадна енергия, която ако той използва правилно, може и светия да стане. (24/стр.87)

Всеки може да бъде цар и да заповядва на свои-те мисли, чувства и постъпки. (42/стр.320)

…Разумният човек изобщо може да създаде в се-бе си характер, може да си изработи такова верую, което да почива на принципите на Великата Истина.

(32/стр.6)

Ще кажете, че някой си се представял за Христос. Ако този човек живее по законите на Любовта, на Мъдростта, на Правдата, на Добродетелта, той е Хрис-тос. Така всички хора могат да бъдат като Христа. Има ли нещо невъзможно в това? (9/стр.339)

Мнозина поддържат мисълта, че човек не може да не греши. Не, човек може да не греши. Какво трябва да направи, за да не греши? Да не яде от заб-раненото дърво. (28/стр.63, 64)

…Сега, като говоря за падането на човека, имам предвид мощните сили в него, с които може да ра-боти, да се противопоставя на всяко падане.

(36/стр.201)

Човек… Търси ли нещо, стреми ли се към нещо, той може да го намери в себе си. Щом се вглъби в себе си, човек нищо не очаква от хората… Търси ли знания, библиотека, църква, човек ще ги намери в себе си. (28/стр.134, 135)

Представете си, че някой човек е изпаднал на един усамотен остров, а трябва да чете книги, да се моли на Бога. Къде ще намери библиотека, църква или болница, ако трябва да се лекува? Той може да намери всичко това в себе си. (28/стр.135)

Бог е вложил доста способности в нас и доста чувства, от които можем да се ползваме. (27/стр.222)

Какво правят днес хората? Като срещнат човек с такава Любов или с някаква светла идея, те веднага казват: „Ти ли се намери единствен да замислиш та-кова нещо? […] Да не мислиш, че си втори Шекспир или някой велик човек?“. Казвам: Днес този човек не е Шекспир, но един ден може да бъде нещо по-вече от Шекспир. (39/стр.81, 82)

Някой казва: „Аз не съм хубав“. В продължение на 24 часа всеки може да направи лицето си краси-во, но се изисква голямо усилие на неговия ум и на неговото сърце. (24/стр.99)

Казвам: Старият човек може да се подмлади в 24 часа.

– Как?

– Той е богат човек, вложил в банките 25 ми-лиона лева… За да се подмладиш, трябва да продадеш и раздадеш всичкото си имане: пари, къщи, ниви – нищо старо да не остане в тебе. (24/стр.94, 95)

Може – в живота

Божественият закон може да се изпълни абсо-лютно, в това няма никаква спънка. Най-лесният за-кон за изпълнение е Божественият. (16/лек.4: стр.4)

Казвате: „Как ще се спаси светът?“. Светът може да се спаси в един ден. Как? Когато всички грешни-ци, когато всички лоши хора напуснат старите си пътища и се обърнат към Бога. (4/стр.65)

Самоопределете се! Това значи: създайте си та-къв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. (22/стр.268)

Любовта на Бога е сила, която може да те нап-рави истински човек. Ти започваш да мислиш и чув-стваш правилно. Само Любовта на Бога е в състоя-ние да отвори сърцето ти да даваш. (42/стр.143, 144)

Днес еволюционният процес е съкратен. Всяко не-що, за реализирането на което в миналото се е изис-квало хиляди години, днес може да се реализира в продължение на секунди, минути, часове – зависи от интензивността на мисълта. (29/стр.192)

Казват, че светията се моли по цели дни. Молит-вите не правят човека светия. Обаче добрият и съз-нателен живот могат да направят човека светия.

(41/стр.126)

Това пробуждане на съзнанието, т.е. този преврат в душите на хората, може да се постигне само по Божествен начин. Никакви други начини, никаква друга култура не е в състояние да прероди човека освен Божествената. Тази култура носи Любовта в себе си. (43/стр.217)

Учението, което учим, трябва да го придобием от някого, все трябва някой да ни го предаде. Божес-твеният Дух може да ни води по тези стъпки.

(23/лек.12: стр.20)

Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът… Начините, по които туй учение може да ви се пре-даде, са всевъзможни. (23/лек.15: стр.31)

Да се концентрира човек, това е едно благо, ко-ето той трябва да придобие. Придобие ли го, Духът ще може по-лесно да работи върху вас, не само сега, но завинаги. (23/лек.29: стр.75)

Животът може да се развива правилно само то-гава, когато всеки сам се разбира. Това значи всеки да се занимава със себе си, със своите работи, а не с работите на другите хора. (21/стр.300)

Не губете условията. Мнозина губят условията, защото мислят, че за да се прояви Духът, трябва да живеят изключително в духовния свят. Не, каквото и да работиш, в който свят и да си, Духът може да те посети. Важно е да дадеш път на Божественото в себе си. (44/стр.12)

Трябва да се пречистваме от греховете си, защото у нас има нещо нечисто, което препятства на нашата добра воля, и ние трябва да направим големи уси-лия… И тъй, добрата воля всички може да имате. Аз говоря за опитности, които може да имате всички.

(25/стр.49, 50)

Всяко нещо трябва да се разбира, а щом се раз-бира, то може и да се приложи. (16/лек.17: стр.18)

…Що означава вечността? Това е онуй интензив-но вътрешно желание, с което ще могат да се реали-зират ония светли идеали, ония светли мисли на жи-вота. (23/лек.5: стр.24)

Вие ще кажете, че Слънцето изгрява само от из-ток. Не, Слънцето може да изгрява и от запад… Зе-мята може да изменя своето движение.

(23/лек.27: стр.24)

…Ако косата може в 24 часа да побелее – има ред факти такива, от големи тревоги стават и от го-лям страх може да побелее. Но по същия закон мо-же в 24 часа да почернее косата. (2/стр.563)

Ако срещнете един хиромантик или физионо-мист, той ще ви каже всичко, каквото ще ви се случи в живота, от най-малките до най-големите неща. Трябва ли да съжалявате за това? По линиите на ръцете и по чертите на лицето те ще ви кажат, че еди-кой си ден, час и минута, като минавате покрай някое здание, ще падне някоя греда от него и ще ви нарани силно. Или еди-коя си година, като пътувате с трен, ще стане дерайлиране на трена и ако вие не слезете на някоя по-предна гара, ще пострадате. Ло-шо ли е да знаете всичко това предварително? Ако сте разумни и държите връзка с Бога, всичко това мо-же да се избегне. (39/стр.211, 212)

3. Проучване и използване

на възможностите

Условия и възможности

Значи, щастието на човека зависи от физическия свят – това са условията. То зависи и от духовния свят – това са възможностите. Зависи и от Бога, Кой-то дарява. Той е Изворът на нещата. (6/стр.123)

Под думата „богатство“ разбирам външни усло-вия и вътрешните възможности, при които човек мо-же да се развива добре. Ще имаш условия и възмож-ности да работиш. (27/стр.243)

Външните условия принадлежат на физическия свят. Възможностите принадлежат на духовния свят. Във физическия свят ти трябва да имаш разнообра-зие в условията, в духовния свят ти трябва да имаш разнообразие във възможностите. В духовния свят в условията наглед има голямо еднообразие, а разно-образието е във възможностите. (27/стр.260)

Доброто е за този свят, а обичта е за онзи свят… Та доброто ще го туриш в съгласие с условията на физическото поле, а пък обичта ще туриш в съгласие с възможностите в тебе, с вътрешните стремежи на твоята душа. По този начин само човек може да прогресира. (27/стр.261)

В Божествения живот човек носи всичките въз-можности в себе си. Той не ги търси отвън. Ако вие търсите възможностите отвънка, вие сте на крив път. Ето аз какво разбирам. Ти си един екскурзиант и носиш огън в себе си, в джоба си. Като идеш ня-къде, ще намериш дръвца, ще ги запалиш. Отвънка имаш условия, а възможностите са в тебе. Ти можеш да имаш всичките дърва, но ако не носиш огън в себе си, ти нищо няма да направиш. (1/стр.300, 301)

…Вие не разбирате. Правите една погрешка. Ус-ловията съществуват, но възможност нямате вътре. Вие нямате тия запалки – огън не носите в себе си. И след туй се чудите защо така не ви върви. Про-тиворечия, казвате, как да се помогне? Огън трябва да носите, нищо повече. (1/стр.301)

Мнозина мислят, че ако са богати, ще постигнат много неща. Всъщност богатите хора постигнали ли са всичко? Външният им живот донякъде е уреден, но вътрешният не е. Вътрешните възможности не за-висят от външните условия. (20/стр.243)

По какво се различава простият от учения човек? И двамата могат да се намират при едни и същи ус-ловия на живота, но различието седи във възможнос-тите от страна на единия или другия по-добре да из-ползва тия условия. (35/стр.110)

Условията за изправянето на човека са външни, а силата и възможностите за това изправяне са в не-го самия. Защо? Защото Духът Божи работи от вът-ре навън. (35/стр.220)

Когато животът е затворен в някоя форма и е дошъл часът на освобождаването му, позволено е да чукнете някъде тази форма, да се отвори и животът да се прояви. Животът стои над всички форми, над всички условия и възможности. Той носи в себе си и условията, и възможностите. (37/стр.99)

Желания и възможности

Човек трябва да се изпитва, да наблюдава жела-нията си, да ги проучва. Например някои желания имат една посока на движение, а две възможности; други желания имат две посоки на движение, а че-тири възможности; трети желания имат три посоки на движение, а шест възможности и т.н. Желанията в човека и техните възможности се определят от за-коните на съзнанието. Тъй щото задачата на ученика е да изучава своите мисли, чувства и желания, за да види каква е тяхната посока на движение; после да изчисли колко посоки на движение имат те и колко възможности за тяхното постигане. (36/стр.150, 151)

Представете си, че имате желанието А с една по-сока на движение, а с две възможности. Посоката на движение е АВ, а двете възможности са ВС и СD.

(36/стр.151)

Следователно при всяко свое желание човек пър-во трябва да определи посоката на неговото движе-ние, а после – възможностите за постигането му.

(36/стр.151)

Някой казва: „Аз искам да живея, да стана учен, да намеря Бога, да се свържа с Любовта, Мъдростта и Истината“. Това са ред желания с няколко посоки на движение и с няколко възможности. (36/стр.155)

Казвате: „За да се реализира нещо, изисква се вяра“… Един баптиски проповедник говорил на слу-шателите си върху стиха, че с вяра и гори могат да се местят. Той толкова се въодушевил от своята про-повед, че си помислил: „Вън, пред вратата, седи един сляп човек. Като изляза, ще му кажа: В името на Гос-пода Исуса Христа прогледай!“. Тъкмо се засилил към него, но изведнъж се усъмнил, спрял се и казал: „Ами ако кажа това и слепият не прогледа?“. Той проявил едно желание, дал му една посока и трябвало да очаква две възможности: слепият или ще прогледа, или няма да прогледа. Неговата вяра щеше да реши положението, но понеже се усъмнил, той изгубил първата възможност. Значи, слепият нямаше да прог-леда. (36/стр.155, 156)

За желанията… човек трябва да знае пътя, посо-ката, по която те се движат. Ако се движат в една посока, ще имат две възможности. А когато жела-нието има две възможности, то непременно може да се реализира. (36/стр.157)

Щом се натъкнете на желание с повече възмож-ности, вие се намирате вече пред изкушение. Там трябва да бъдете много внимателни. (36/стр.157)

Изучаване на възможностите

Учените хора знаят много неща, но въпреки то-ва и за тях съществува една невидима страна, която и те не разбират. Тази невидима страна на живота не е нищо друго освен духовния свят. За да разбере този живот, човек трябва да изучава неговите вът-решни и външни възможности. (30/стр.269, 270)

Та казвам сега: Знанието седи в това, да изучим възможностите, които Бог е вложил в нас. Знанието зависи от възможностите, които са вложени в нашия ум, зависи от възможностите, които са вложени в нашето сърце и в нашето тяло. Тия възможности като ги развиваме, от тях зависи знанието. (5/стр.551)

Ще изучавате възможностите, които се крият във вас, а не старите работи, отживели вече своето вре-ме. (42/стр.149)

Та казвам: Сега трябва да изучавате ония възмож-ности, които са ви дадени. И е хубаво да има нещо, което не може да направите. Но има хиляди неща, които може да направите. Онова, което може да нап-равите, направете го. (1/стр.553, 554)

Ние не сме като онези войници, които, като ата-куват някаква позиция и срещнат големи съпро-тивления, удрят назад. Когато ние атакуваме една позиция, проучваме всички възможности, които мо-гат да ни изненадат, и не отстъпваме. (24/стр.231, 232)

Използване на възможностите

Сега, за да закрепне Божественото във вас, трябва да се използват възможностите, които Бог е вложил. Духът е възможност, която Бог е вложил в човека. Човек е възможност за духа, но и духът е възможност за човека. (23/лек.1: стр.28)

За всички хора е важно да се използват възмож-ностите, които са вложени в тях. Тези възможности се крият в силата на техния ум и в чистотата на тях-ното сърце. (24/стр.87)

Аз искам всички вие… да мислите здраво, да се зароди у вас едно дълбоко желание да използвате ония възможности, които сега имате у вас…

(23/лек.2: стр.12)

Ще си зададете следната задача: да минете от то-ва си състояние в друго, по-висше. Този е един важен момент за вас и всеки може да го използва, всеки има възможности в себе си. (23/лек.2: стр.43)

От моето гледище, за мене, миналият живот слу-жи да поправим своите погрешки, а бъдещият жи-вот служи да използваме възможностите, които Бог вложил в нас. Бъдещият живот служи за благосло-венията, които идват за нас. (5/стр.555)

И най-бедният, ако има светъл и прозорлив ум, всякога ще използва най-слабите възможности и ус-ловия. (34/стр.251)

Възможности и постижения

И тъй, който иска да се усъвършенства, първо трябва да възстанови в ума си посоката на четирите прави ъгли… Единият ъгъл представя човешкия ум, вторият ъгъл – човешкото сърце, третият ъгъл – по-соката на духа и четвъртият – посоката на душата. Това са четири възможности и постижения за чове-ка. (42/стр.31)

Под „възможност“ разбирам всичко, което иде от вън, което е дадено на човека.

– Какви възможности имам аз?

– Имаш здраво тяло, глава, ръце, крака, добри способности.

Под „постижения“ разбирам онова, което иде от вътре. Имаш стремеж, импулс, който трябва да из-ползваш. Ще седнеш на едно място да работиш, да развиваш своите възможности. (42/стр.31)

И тъй, ако сегашният живот, наука, страдание, добро и зло не станат причина да влезе човек в пра-вия път, т.е. в рая, времето е загубено. Всичко в жи-вота трябва да се превърне в условия, възможности и постижения за човека. Това значи да бъдеш ученик. Този е пътят на ученика за вътрешната Школа, за Школата на Всемирното Бяло Братство. (42/стр.42)

Сега вие сте дошли до възможностите на живота, но не и до постиженията. (42/стр.42)

…Човек трябва да се стреми към вечното, да знае с какви възможности и постижения разполага.

(42/стр.46)

Щом разбираш нещата, ще имаш по-големи въз-можности и постижения. (44/стр.7)

Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец Ми – земеделецът“… Силният създава и об-рязва пръчките… Като обрязва, Той изхвърля непот-ребното, а потребното оставя на самата лоза – с ед-но, с две, с три очи, а понякога без очи. Очите пред_ ставят възможностите, дадени на човека. Колкото по-големи са възможностите, толкова по-големи са и постиженията. (30/стр.195, 196)

4. Възможно

при известни условия

Само този човек може

Само онзи може да изпита величието на Лю-бовта, който е свързан с Бога – Единствения, Който отговаря на желанието на човека да бъде обичан.

(30/стр.109)

Значи, Син Божи може да бъде само онзи, който носи Любовта в себе си. (41/стр.267)

…Само онзи може да пребъдва в Христа, който е отворил ума и сърцето си за Него. (30/стр.133)

Да се спаси човек, това значи да познае Бога… Само оня човек може да се спаси, който познава Бога. (44/стр.16)

Стремете се вие да влияете на средата, да я пов-дигате, да подобрите нейните условия. Това може да направи само онзи, който е в общение с Бога. Да бъдеш в общение с Бога, това значи постоянно да Го носиш в съзнанието си. (42/стр.184)

И когато аз казвам, че ние трябва да разрешим великите въпроси на живота, аз подразбирам, че мо-же да ги реши само туй същество, в сърцето на ко-ето Бог е влязъл да живее. Когато Бог влезе да живее в нашите сърца, Той разрешава тези въпроси.

(19/стр.488)

Който е придобил безсмъртието, само той може да се занимава с разрешаване на великите въпроси…

(39/стр.158)

Умът представя целокупността на Великото, на Божественото в света. Следователно умен може да бъде само онзи, който познава Бога и чрез когото Бог се проявява. Без тези условия никой човек не може да бъде умен. (22/стр.305)

Само умният може да бъде добродетелен и само любещият може да бъде истинолюбив. Наистина, когато душата ти е пълна с Любов, ти можеш да говориш Истината; и когато умът ти е пълен с Мъд-рост, ти можеш да бъдеш добродетелен. (17/стр.60)

Казвам: Само умните хора могат да извадят от лошото нещо добро. (5/стр.56)

По какво се отличава умният човек? На умния човек като му дадете едно житено зърно, той може да изкара от него всичкото си щастие. Ако пък да-дете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: „Мене житено зърно не ми трябва. Дайте ми пари, ниви, къщи, си-ла“. (27/стр.219)

Кой човек е достоен? Само умният, добрият и силният човек може да се нарече достоен. (30/стр.197)

Само силният може да помага на своя ближен, но не и слабият. Слабият всякога очаква помощ от другите. Светът не се нуждае от слаби хора, но от силни. (11/стр.211)

Казвате: „Бог е Любов“. За да може това изрече-ние да произведе нужния ефект в душата на човека, той трябва да знае ключа, с който може да го отвори. Също така и думите Мъдрост, Истина, Правда, Доб-родетел имат ключове, с които се отварят. Който раз-полага с тия ключове, само той ще може да се ползва от енергиите, които думите съдържат в себе си.

(22/стр.71)

„Кажи само реч и ще оздравее момчето ми!“ Те-зи думи показват силата на човешката реч, както и силата на човешката мисъл. Само онзи може да ка-же една дума, която да има сила и мощ в себе си, който разбира законите на Природата. (39/стр.28)

За да видите какво всъщност е светът, трябва да имате свободен билет да го обиколите… Но само он-зи може да се ползва от такъв билет, който е готов да учи и да работи с Любов. (9/стр.341)

Всеки не може да бъде поет. Поет може да стане само онзи, който, като е бил на Небето, още тогава е пожелал да стане поет. Каквото си пожелал на Не-бето, това ще реализираш на Земята. (35/стр.158)

При това положение става възможно

На всеки човек е дадена специална мисия да бъ-де носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и светлина, на Божията Истина и свобода по свой специфичен начин. Само при това положение човек може да постигне всички свои желания. (26/стр.405)

Ако човек разбира Божия закон с ума си, ако разбира Божия закон с Любовта, ако разбира Божия закон с Истината, в него не щеше да има никакви противоречия и вие не щяхте да знаете какво нещо е сиромашия и прочее. И всичко щеше да бъде въз-можно. (27/стр.138)

…Животът има смисъл, когато човек го разбере. Щом разбере живота и законите, които го управ-ляват, човек може да се ползва от него. (30/стр.265)

…Само когато Божията Любов те проникне, от тебе може да излезе нещо. (23/лек.18: стр.14)

– Искаме да бъдем радостни и весели.

– И това е възможно.

– Как?

– Като отворите сърцата си за светлината и топ-лината на Божията Любов. (9/стр.340)

Казвам сега: Светлината, която иде във вас, е от Бога; топлината, която иде във вас, е от Бога и силата, която иде във вас, е от Бога. Тогава всичко в света може да се направи разумно. (6/стр.314)

…Предназначението на човека е съвсем друго: той е създаден, за да управлява всички същества, да ре-гулира атмосферата, да регулира всички други еле-менти, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар, а може да стане такъв само когато разбира туй, което Бог е вложил в него. (8/стр.140)

Човек трябва да разчита на онази Божествена потенциална енергия, вложена в него. Има ли тази енергия в себе си, той може да разчита на външни и на вътрешни благоприятни условия. Изгуби ли тази енергия, с нея заедно изгубва всички добри ус-ловия за работа и за живот. (38/стр.18, 19)

За да може да учи, човек трябва да има спе-цифичен стремеж към учението, за да събуди в себе си съответната мозъчна енергия. За да придобие из-вестна добродетел, човек трябва да е събудил в себе си съответната енергия, чрез която може да я при-добие. (38/стр.284)

Трябва да знаете, че въздухът, който дишате, има една Божествена енергия. И тази енергия може да ползва човек само тогава, когато сърцето му е раз-положено да обича. (27/стр.388)

…Вие можете да имате приятел само когато сте развили в себе си центъра на приятелството. Вие мо-жете да влезете в някое общество и да живеете с хората в това общество само ако сте развили центъра на общителността. Вие можете да обичате Бога само ако сте обработили своето сърце. (36/стр.47)

Самообладанието е необходимо качество за чо-века, за да може да храни ума и сърцето си винаги с чиста, здрава храна. Само при това положение той може да бъде здрав, разумен човек. (11/стр.125, 126)

Казва някой: „Аз мога да направя това“. Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхно-вението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. (14/стр.136)

Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли да мисли и разсъждава, става щастлив и невъзможните по-рано неща в жи-вота почват да стават възможни. (8/стр.140)

Някой казва:

– Аз не съм учен.

– Щом не си учен, можеш да станеш учен. Учи!

– Ама аз не съм силен.

– Можеш да станеш и силен. Работи!

– Ама аз не съм богат.

– Можеш да станеш богат. Труди се!

– Аз не съм красив.

– Можеш да станеш красив.

– Мен хората не ме почитат.

– Може да те почитат. Туй са неща, които може да придобиеш. Знание, красота, власт, почит, всичко туй може да придобиеш.

– Как?

– От тебе се изисква да учиш, да се изпотиш от учене. Няма да спиш по 10 часа, но по 3 – 4 часа. Ще четеш, ще мислиш, ще прилагаш. (23/лек.9: стр.8, 9)

Като не разбирате нещо, ще мислите, ще учите, докато един ден го разберете. Само така човек може да расте и да се развива. (10/стр.171)

Освободи ли се от користолюбието си, грешникът може да се учи от светията. Не се ли освободи от ко-ристолюбието си, той не може да бъде ученик на све-тията. (38/стр.198)

Като изправите погрешките си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемете Божественото.

(39/стр.153)

По-добре сами да се съдите, сами да изправите погрешките си, отколкото други да ви съдят и да из-правят погрешките ви. Щом съзнаете погрешката си, веднага я изправете. Само при тези условия благо-родното и възвишеното у вас ще може да се прояви.

(22/стр.148, 149)

И тъй, човек може да разбере доброто само ко-гато всичко се свърши за него, когато всичко под но-зете му се разруши, когато светът потъмнее пред очи-те му. Тогава само човек ще чуе Божия глас: „Да бъ_ де виделина!“. Чуе ли човек тия думи, светът отново се възстановява, разрушените му блянове отново ожи-вяват и той става млад, весел и силен.

(30/стр.200, 201)

Гадателят трябва да бъде умен човек, да знае какво трябва и какво не трябва да се казва. Трябва ли да кажете на една бременна жена, че след раж-дане детето веднага ще умре? Вместо да внасяте такива мисли в ума , по-добре кажете да има вяра в доброто, надежда във всички свои предприя-тия и Любов към Бога, към ближния си и към себе си. Върви ли в съгласие с тия закони, човек може да избегне лошото, което му е определено да мине.

(21/стр.303, 304)

…Човек трябва да търси причината на своето ло-шо разположение. Като намери причината на ло-шото разположение, той може да се освободи от не-го. По този начин човек лесно може да се справя със своите мъчнотии. (30/стр.250)

Съвременните хора, мъже и жени, които искат да разрешат социалните въпроси – това е невъзмож-но днес, при сегашните условия на живот, при се-гашната им любов… И днес е възможно, но ум се изисква за това. Може да се направи опит в това от-ношение. Възможно е, но само при следното усло-вие: младата мома да види само един момък и в него да няма никакво съмнение. Каквото и да направи той, в нея да не се яви никаква отрицателна мисъл. Същото се иска и от него. (2/стр.221)

Ако срещнете един човек и той може да по-чувства вашата Любов, че го обичате, вие ще може-те да го преобразите. Там е вашата сила.

(19/стр.163)

Казвам: Ти ще забравиш за своята болест, за тво-ите нещастия. Бедният може да се освободи от сво-ята беднотия, но трябва да забрави за беднотията. До-тогава, докато мислиш за твоята беднотия, ти ще я влачиш след себе си. (2/стр.641)

5. В пътя

на човешкото развитие

Възможности за развитие

Човек е създаден по образ и подобие Божие. Сле-дователно той носи в себе си всички условия и въз-можности да се развива. Ако от днес нататък при-добива условията и възможностите, той е пропаднал.

(9/стр.378)

Всеки човек, създаден от Бога, има възможност да расте и да се развива. (41/стр.16)

Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си. Той живее в Любовта, която му дава всич-ки условия и възможности за растене и развиване. Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. (38/стр.11)

Божият Дух и Синът носят в себе си всички въз-можности и условия за живот. С други думи казано: Любовта и Мъдростта носят всички условия и въз-можности за развитието и повдигането на човешка-та душа. (9/стр.284)

Всяка сутрин дигайте ръцете си нагоре и мисле-но правете връзка с Първата Причина, с всички бла-городни и възвишени същества. По този начин ще имате възможност да придобиете онези условия, ко-ито са необходими за развиването на вашите дарби и способности, на вашите чувства. (29/стр.362)

Човек винаги трябва да съзнава, че има възмож-ности за развиване на неговия ум и неговото сърце.

(23/лек.14: стр.14)

Един ден ще ви се дадат условия да развиете сво-ята гениалност, да разработите вложените във вас дар-би и способности. Човек трябва да има абсолютна вяра в себе си, да знае, че ще му се даде възможност някога да развие в себе си онова, което от векове е вложено в него. (11/стр.135)

Във физическия свят има граници, а в духовния няма; ти можеш да минаваш през всички места, за да се развиваш. (40/стр.131)

Казано е в Писанието: „Не разваляйте онова, ко-ето Бог е създал“. Значи, да не разваляме законите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата душа, на нашия дух в живота. И тогава, като спазваме тези закони, ще видим, че не само този свят, но и всички останали светове съдържат условия, възможности за нашето развитие. (2/стр.269, 270)

…Новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. (31/стр.119)

Представете си, че имате две житни зърна, А и В. Житното зърно А остава в хамбара за дълго време. То е спокойно, не е изложено на вятър и дъжд, не е изложено на страдания, но вечно само остава. Оба-че житното зърно В се изважда от хамбара и се по-сажда в земята при трудни условия: пръстта отгоре го наляга и то се бори да пробие земята, да излезе на повърхността . Но като излезе на повърхността на земята, и тук го чакат страдания: дъжд, вятър, бу-ри, горещини. Един ден то узрява, размножава се и започва да се радва на своите плодове. Житното зър-но А се намира в будическо състояние, но се лишава от растене, развитие и размножаване. Житното зър-но В не е в блажено състояние, не е в покой. То е из-ложено на скърби и на радости, но расте и се раз-множава, плод дава. Следователно, ако някой ученик иска да изпита будическото състояние, той трябва да се откаже от възможността да се развива. Иска ли да расте, да учи, да се развива, той трябва да при-еме второто положение – да го посадят в почвата, дето ще има условия да расте и да се размножава.

(29/стр.246, 247)

Когато житното зърно се постави в земята, то трябва да прояви тази енергия, която е скрита в неговата душа. Кои са условията за това проявление? Светлината и топлината, които падат отгоре му, както и влагата, и почвата. Щом има тези условия, то започва да расте. …И във вас има всички въз-можности, необходими за вашето развитие. Топ-лината и светлината идат от Бога, влагата – това е животът и нам предстои да използваме тези външни условия. Почвата, това е нашето тяло, в което жит-ното зърно, т.е. нашата душа, е посята. Топлината, то-ва е Любовта; светлината, това е Божествената Ис-тина, а Мъдростта се изразява чрез процеса на рас_ тенето. (25/стр.20, 21)

Ако човек иска да образува един изящен харак-тер в своята мисъл, той поне в годината трябва да изяде 3 – 4 ябълки, за да може да придаде някаква красота на своята мисъл. Ако иска да придаде ня-каква хубава форма на своята мисъл, 3 – 4 круши трябва да изяде. Та казвам: Във всичките плодни дървета се крият възможности да развие човек раз-ни страни на своята мисъл. Човек като взема за хра-на плодовете, той развива външните качества на сво-ята мисъл. (27/стр.370)

Казвам: Както се върти пергелът на човека, т.е. неговият ум, такива са и неговите възможности за развиване. (42/стр.191)

И фарисеят казваше: „Господи, благодаря Ти, че не съм като митаря. По три пъти на ден се моля, редовно плащам десятъка си, на никого зло не мис-ля“. Обаче фарисеят и до днес си остава фарисей. Митарят стои изправен, с наведена глава, не смее да вдигне поглед нагоре. Той изрежда само греховете си. Но у митаря има възможност да се развива.

(42/стр.202)

Колкото и да е лош човек, все има нещо хубаво и добро в него, което може да еволюира. (20/стр.234)

Обикновеният човек не се ражда с всички въз-можности на гения, но той се ражда с такива въз-можности, с които при формата, която му е дадена, може правилно да расте и да се развива. В съзнанието на обикновения човек има ред възможности и ус-ловия, при които той може да прогресира.

(43/стр.100, 101)

Да бъде човек философ, поет, писател, художник или музикант, това са специфични дарби, които не се отнасят до всички хора. Достатъчно е на човека да бъде от способните, да може да расте и да се раз-вива. (35/стр.158)

Възможности за проява

Целият живот, цялата вечност – това са възмож-ности, в които човешката душа може да се прояви.

(23/лек.19: стр.18)

На някои хора плодовете са на физическия свят, на други – в духовния свят, а на трети – в Божес-твения свят. Който не е могъл да стане виден, прочут човек на Земята, той ще бъде виден на Небето – от него зависи. Обаче едновременно човек не може да бъде виден, знаменит и в трите свята. В това отно-шение за всички хора има възможност да се проявят.

(35/стр.176)

…В дадения случай капиталът представя сила, въз-можност за проява на човешката деятелност. Кол-кото по-голям е капиталът на човека, толкова по-го-леми са възможностите на неговата деятелност.

(29/стр.406, 407)

Как може сиромахът да стане богат? Чрез щед-ростта. Като развива в себе си щедростта, той най-после ще стане богат, ще му се даде възможност да прояви своята щедрост. (28/стр.231)

Когато някой влезе в школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да из-лезе от школата, да не се ограничава, да живее както всички хора, защото тук ще се обезличи… Друг някой му казва: „Остани в школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй както днес е организиран, човек не може да се про-яви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на неп-роявени житни зърна в хамбара. (36/стр.18)

Всеки човек, който не дава възможност на извес-тна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определено време, което Бог изис-ква, е лош човек. (16/лек.33: стр.7)

Що е доброто? По същия закон – щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, сле-дователно доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства.

(16/лек.33: стр.7, 8)

Ако някой човек не може да се прояви, това ни най-малко не показва, че няма възможност да се прояви, но условията са неблагоприятни. Той чака по-добри условия. (14/стр.268)

Представете си също така двама велики виртуо-зи цигулари, единият от които има най-хубавата ци-гулка Страдивариус, а другият има обикновена бъл-гарска цигулка, скована от две прости дъски, и един прост лък. Кой от двамата ще свири по-хубаво? Пър-вият. Защо? Понеже вторият няма благоприятни ус-ловия, за да прояви своя талант. На същото основание има много животни, които по своята интелигент-ност седят по-високо от много хора, но по нямане възможност да се проявят, за дълго време те остават затворени в своята форма. (24/стр.106)

Ангелът означава само служене… Представете си сега, че този ангел преди години е бил като нула, т.е. той е представлявал една свещ, затворена в един кръг, в нулата. Тогава той е светил, без да се проявя-ва навън. След време капакът, който затулял свещта, се вдига и светлината на ангела, която беше затво-рена, сега се проявява навън. Ангелът, който сега се прояви, и първият, който беше затворен, не е ли един и същ? Един и същ е. Ние наричаме първия „ан-гел на възможности“, а втория – „ангел на проявите“. Нали и вие някой път чувствате, че имате в себе си някаква възможност, нещо благородно, възвишено, някакъв идеален стремеж, някаква възвишена идея, но не може да се проявите, затворени сте в себе си.

(23/лек.13: стр.15, 16)

Четете съчинение на някой учен човек, разбирате го и си казвате: „И аз мисля като него“. Но речете ли да се проявите, не можете. Като него мислите, но не можете да се проявите, нямате условия.

(23/лек.13: стр.16)

Всяка мисъл в човека, която носи светлина и да-ва подтик, тя е права мисъл; всяка мисъл, която носи песимизъм, не е на място. Всяко чувство, което внася топлина в човека и му дава подтик да работи за Бо-га, е на място. Всяка сила в човека, която му дава възможности да се прояви, е на място. (5/стр.40, 41)

Не е права мисълта на онзи, който се счита за нищожество, за грешник… Сегашната ти къща може да е малка, нехигиенична, но въпреки това ти мо-жеш да се проявиш; ти можеш да пуснеш светлината в къщичката си и да проявиш любовта си. (40/стр.59)

Възможности за щастие

Как се постига щастието? Какви са възможнос-тите за човека да бъде щастлив? Не се иска много от него, за да придобие щастието. Хубавият светъл ден, който имаме днес, показва какво трябва да пра-ви човек. Отвори сърцето си, за да потече през него Божията Любов, не капка по капка, но изобилно. Тури на сърцето си голям златен кран, през който да тече Любовта изобилно, да се ползват всички.

(37/стр.27)

Всеки човек иска да бъде щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи, от една страна, от любовта, която има към ближните си, и от тяхната любов към него, а от друга страна, от Любовта му към Бога и Божията Любов към него. Без тази Любов човек не може да има външно и вътрешно щастие.

(26/стр.365, 366)

Само онзи син може да бъде щастлив, който из-пълнява волята на баща си, разбира неговите мисли и е едно с него. Следователно станете Синове Божии, за да бъдете щастливи на Земята. (40/стр.105)

Само онзи може да бъде щастлив, който е добър, справедлив и разумен. Иначе той нарушава своя вът-решен мир, а заедно с това губи щастието си.

(42/стр.105)

За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да даде място на Божественото в себе си. Божестве-ното е храна на душата. Ако не е приел тази храна, той никога не може да бъде щастлив. (38/стр.23)

Търсете щастието не по външен начин, а по вът-решен. Вътрешният начин подразбира проява на вът-решните възможности. Вярвайте в себе си, т.е. във вътрешните възможности, които са вложени във вас.

(37/стр.266)

Та казвам: Ние сме дошли на Земята да изучава-ме ония Божествени закони – по кой начин можем да станем щастливи хора. Да вземем цигуларя за ра-зяснение. Цигуларят се ражда с известни възмож-ности, но за да се научи да свири хубаво, трябват му 10 – 15 – 20 години, за да знае как да тегли една пръчица, в какво направление. (6/стр.46)

Щастието зависи от тебе. Бог ти е дал в дадения случай възможност да бъдеш щастлив всякога. Зави-си най-първо от духовния свят, от твоите уста – ду-ховния свят. Ти, като дишаш въздуха, от този въздух можеш да направиш цяло богатство. Въздуха можеш да го превърнеш в злато, в динамична сила. Я вижте един оратор: като вземе въздух и почне да говори, увлича хората. Щастието на човека зависи от една дума, която той може да каже. (6/стр.128)

Човек може да бъде щастлив само тогава, когато съзнае своите вътрешни връзки, вътрешни отноше-ния с всички същества по Земята и горе, на Небето.

(11/стр.209)

На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. (38/стр.223)

Който разбира значението на ръцете си, той ще придобие щастието… За онзи, който прилага ръцете си в работа, щастието ще дойде по магически начин.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. (21/стр.44, 45)

Чрез искането човек може да намери пътя, по който щастието ходи. По пътя на търсенето пък ще намери мястото, дето щастието е заровило своето богатство. (2/стр.396)

Мнозина се оплакват, че не са щастливи. Неве-жият не може да бъде щастлив. Ученият има тази възможност. (42/стр.311)

В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие. (23/лек.2: стр.20)

Тъй щото дойдете ли до трена на щастието, не чакайте той да спре, за да се качите, но веднага ско-чете в него. Тренът на щастието върви непрекъснато. Той никога не спира. Който има същата бързина, с каквато се движи тренът на щастието, само той мо-же да се качи в него. (38/стр.188)

Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл. (45/стр.40)

Възможности за човека

За всички хора са предвидени несметни богатс-тва, възможности и условия. За всеки човек Бог е предвидил безброй възможности. Трябва ли тогава той да се обезсърчава? (30/стр.208)

Та казвам: Необходимо е човек да има онова спо-койствие на душата си. Всеки човек трябва да се вла-да. И млади, и възрастни, и стари. Понеже се нами-рат в един свят на вечни възможности. (27/стр.251)

Първото нещо е: не се спирайте върху вашите слабости, не се спирайте върху вашето недоволство. Защо? Понеже се намирате в един свят на вечни възможности. Бог е пълен с всичките благости. Всич-ко хубаво има в Него. Той е определил всичко хубаво.

(27/стр.251, 252)

…Има възможност човек да бъде образ и подобие Божие. (39/стр.150)

Слушате някой да казва, че иска да стане ангел. И това е възможно, но за да се подигне до тази сте-пен, ангелът е минал през големи изпитания.

(38/стр.39)

Когато говорите за Бога, вие трябва да се считате като част от Великото Божествено Съзнание. В това отношение всяка душа ще знае, че е произлязла от Бога и като част от Него има възможност да стане ангел, т.е. да служи на Бога. (11/стр.135)

Казваш: „Искам да отида при Господа, при Него да се уча“. И това е възможно, но достоен трябва да бъдеш за Господа. (12/стр.64)

Всеки има възможност да стане светия, но трябва да извоюва нещо. Например някой има нужда от търпение, друг – от кротост, трети – от смирение. Ще работите върху това, което ви липсва, както уче-никът работи върху дадени задачи. (34/стр.330)

На всеки човек е дадена възможност да схване нещата така, както са в действителност. На всеки чо-век са дадени и специфични възможности. Това се от-нася не само до умствения, но и до физическия жи-вот на човека. (9/стр.77)

Всеки човек, като дойде в света, трябва да се учи. Дали иска, или не, дали ще стане ученик, или не, то-ва е друг въпрос, но той е длъжен да учи. Той има всички възможности да бъде ученик. В това отноше-ние той може да има съдействието на всички висши същества… (23/лек.34: стр.52)

Човек се цени дотолкова, доколкото има възмож-ност да внася всеки ден по нещо ново в съзнанието си. (20/стр.157)

Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е възможно. Защо? Защото външната ученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. (22/стр.275, 276)

Казват за някого, че се е влюбил. Благодарете, че се е влюбил. Като се е влюбил, той има възможност да живее. Който люби, той живее. Не люби ли, човек е осъден на смърт. (26/стр.256)

Когато казваме, че човек трябва да живее чист, свят, разумен живот, имаме предвид той да използва съответните енергии на Слънцето. Колкото по-възви-шени стремежи има човек, толкова по-голяма въз-можност има да се свързва с висшите слънчеви енергии. Иначе той ще се свързва с низшите земни енергии, които ще го завлекат в гъстата материя, от-където мъчно може да излезе. (22/стр.207)

Ония сили, които противодействат на човешко-то развитие, имат за цел да прекъснат съобщението между висшите енергии на Слънцето и човека, за да го поставят изключително под влиянието на низшите земни енергии. Докато слънчевите енергии взимат надмощие над земните течения в човека, той има възможност да се освободи от заблужденията на све-та, от кривите положения на неговия живот. Слън-цето носи нови идеи, нови открития, нова философия, нова религия и нова наука. (22/стр.207, 208)

Да се повърна към думите на Христа, които Той е казал, когато довели при Него един беснуем, друг сляп и друг ням. Беснуемият, слепият и немият – те са вътре във вас… Вие, разумните, трябва да прострете ръка, за да изцерите беснуемия, като кажете: „Мир вам!“; както от една дума на Христа беснуемият из-лязъл из човека, тъй и вие можете да кажете тези ду-ми и да изцелите болния… Следователно трябва да излекувате в себе си този беснуем… И на глухия – и нему трябва да пробиете ушите да чуе и схваща. За човек това е лесно, възможно, защото има разум.

(8/стр.138, 139)

Когато видиш, че някой човек греши, не го съди, но разгледай условията, при които той се намира и при които е направил греха. Когато видиш, че някой човек прави добро, не го възхвалявай, но разгледай ус-ловията, при които той прави доброто. И в единия, и в другия случай благодари на Бога, че ти се дава въз-можност да се поучиш от другите хора. (24/стр.145)

Щастието на другите хора е и наше щастие. Ко-гато друг човек се жени, мен ми е приятно, понеже аз и той сме все едно. Когато някой прави добро, то съм аз и когато някой прави престъпление, то съм аз. Аз не го съдя, като го видя. С неговото разбиране и аз бих го направил. Но понеже той го направи, аз имам сега възможност и мога да изправя това. Има цяр. (13/стр.25)

Ако един човек може да вдигне сто килограма и друг може да вдигне трийсет килограма, то първият няма какво да се сърди на втория, силата му е такава. Но онзи, който вдига трийсет килограма, след време може да вдигне сто килограма – има такава въз-можност. (13/стр.293)

…Трябва да обичаме всички… Защото да обичаш всичките, това са възможностите ти да станеш гени-ален. Ти като обичаш всичките, това е заради тебе, ти ще добиеш възможностите да станеш това, което искаш. И ти, ако не обичаш всичките, това не мо-жеш да го постигнеш. (7/стр.63)

Какво правят съвременните хора? Като дойдат до известна възраст, те започват да се оплакват, че са остарели, че страдат от ревматизъм, от главоболие, от стомашно разстройство, че не могат вече да учат, не могат да помнят и т.н. Те трябва да знаят, че сега именно имат условия да работят върху себе си. Чрез тези болести те имат възможност да търсят един, втори, трети методи за лекуване. Те имат възмож-ност да се свържат с разумните сили в Природата и да се ползват от тях правилно. Само по този начин те могат да растат и да се развиват. (29/стр.351)

Ти четеш едно съчинение, ще провериш в себе си доколко са истинни тия положения, които се про-карват в него. Ти имаш възможност да провериш това нещо интуитивно. Интуицията проверява не-щата моментално, а умът действа във време и прос-транство. (23/лек.3: стр.29)

Тъй щото, в който свят и да влезе сегашният чо-век, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят с големи възможности за изучаване на необятното и великото. (9/стр.8)

…Веднъж спасен, Бог е вложил в човека възмож-ности и условия да поддържа своето състояние.

(32/стр.104)

…Роденият от Бога… Имате ли светъл ум, имате вече една възможност да срещнете този човек. Ако имате и добро сърце, възможностите ви се увелича-ват – два пъти ще го срещнете. Ако имате възвишена душа, три пъти ще го срещнете. Ако духът ви е кре-пък, четири пъти ще го срещнете. И най-после, ако обичате Бога, всеки ден ще го срещате. (30/стр.35)

…Когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на Вечния живот. Възкресе-нието ще бъде дело осъществимо и възможно.

(8/стр.199)

Аз имам предвид всички хора, според степента на тяхното развитие, като започнем от най-ниското стъпало и стигнем до най-високото. Във всички хора аз виждам една възможност. Човек е създаден, но дълго време трябва да работи Бог върху него, за да го устрои както трябва. (2/стр.282)

Казано е в Писанието, че Бог направил света в шест дни и за всеки ден казал, че е добър. За втория ден обаче не е дал мнението Си. Защо? Вторият ден характеризира човека – неговия ограничен ум, не-говото тясно и затворено сърце и неговата слаба воля. При тези качества той иска да бъде богат, си-лен, да стане господар на света. И това е възможно, но не може да се постигне по механически начин. От-вори широко ума си, за да възприемаш изобилно светлина. Отвори широко сърцето си, за да възп-риемаш изобилно благата на живота и на Природата. Прояви разумната си воля, за да успяваш във всички добри предприятия. (37/стр.11, 12)

Природата работи сега, за да превърне соковете на Любовта в светлина. Светлината ще превърне в знание, знанието в живот, живота в абсолютна Ис-тина, а Истината в Свобода. Така ще се дадат на чо-века всички възможности да реализира желанията на своята душа. (43/стр.165)

…Когато човек страда, той трябва да има търпе-ние да почака изгряването на Слънцето… Изгревът на Слънцето носи Божиите благословения. Изгревът на Слънцето носи всички възможности за реализи-ране на човешките желания. (4/стр.111)

Бог не е оставил човека в тъмнина, дал му е въз-можност сам да се справя, да не се лута от едно мяс-то на друго. (44/стр.34)

Казваме, за пример, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че невъзможно е човек да бъ-де добър. Питам: Възможно ли е човек да бъде добър? Възможно е. (16/лек.33: стр.5)

…Казвам: Разменната монета на бъдещата култу-ра ще бъде приятелството, основано на онези велики принципи на човечеството да бъде мъдро и любещо. Имате ли тези два принципа, ще имате възможност да разсъждавате върху тези въпроси, да се придви-жите нагоре, в третото измерение… След това ще дой-дете до четвъртото измерение. (25/стр.70)

На Небето… Там растенето е в добродетели. На Земята човек расте по височина и широчина, а на Не-бето по доброта… Обаче на човека са дадени всички възможности – да расте и физически, и духовно.

(42/стр.191)

Колкото повече идеи има човек, толкова по-го-ляма е възможността за продължаване на неговия жи-вот. (43/стр.226)

Възможности в широк смисъл

Какво нещо е човек? Много определения се да-ват за човека, но ние ще дадем още едно: човек е въ_ зел от възможности и условия. (37/стр.210)

Бог познава стремежите на всяка една душа… Кол-кото по-големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тази душа. (2/стр.284)

Отечеството на човешката душа представя Рая – мястото на всички възможности и блага, които чо-век някога е имал. Днес всеки човек се стреми да се върне в Рая, отдето е излязъл. (30/стр.291)

Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие Вечния живот. Под думата „Вечен живот“ разбираме безконечен. Безконечните неща пък са неизмерими, т.е. няма мярка, с която да се измерят. Безконечният живот включва неизчерпае-мите възможности и условия, а конечният – изчер-паемите. (37/стр.251)

Да знаеш, подразбира непродължителен период в даден момент. Този период може да е една сто-милионна част от секундата и ти не може да го ме-риш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начини как да постъпиш, но от тия сто милиона начини на цело-купния живот има да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. (16/лек.2: стр.14)

При всички възможности само една е идеалната възможност, при която животът може да се реали-зира в своята пълнота. И сега ние, съвременните хо-ра, сме оставени да избираме тези възможности на свобода. На човек предстои да избира своята въз-можност. (19/стр.231)

Като съчетаваш седемте тона с различни знаци, в края на краищата получаваш нещо ново. Освен това, като разпределяш нотите в различни тактове с различна трайност, пак получаваш нещо ново. Ако това става с музикалните тонове, може да си предс-тавите какви възможности съществуват между яв-ленията на живота. (34/стр.205)

Казвам: Всички сте турени в един свят на голе-ми възможности. Може да подобрите живота си, но трябва да знаете как. (1/стр.351)

…Дойдете ли до връзка с Бога, в съзнанието ви се явява непреривна светлина, а в душата ви – дълбок мир. Дойдете ли до връзка с ангелите, пак ще се из-пълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако пък се свържете с хора от различни краища на света, ще преживеете съответни на тях мисли и чувства. И най-после, ако изпаднете в света на животните, и те ще окажат известно влияние върху вас. Вие трябва да изучавате всички тия състояния и промени в съз-нанието, независимо [от] това дали ги желаете, или не. Вие неизбежно ще минете през тези кръгове на съзнанието, които пък крият за вас известни възмож-ности. (36/стр.157, 158)

Ще се отречеш от това, което ти препятства, а ще възприемеш онова, което дава възможност за про-ява на Любовта, Вярата и Надеждата. (44/стр.322)

Само Божественият живот крие всички възмож-ности за постигане на онова, което човешката душа желае. (42/стр.43)

В красивото, което човек понякога крие и от себе си, се съдържат всички възможности за пости-жения. (43/стр.91)

…За да реализира едно свое желание или една своя мисъл, човек трябва да прекара през ума или през сърцето си всички мисли и желания, свързани с главната мисъл, която предстои на реализиране. Вся-ка мисъл представя кръг от възможности. Тия кръ-гове трябва да се свържат в едно цяло с кръга на главната мисъл. И когато между всички кръгове има единство, тогава само главната мисъл ще може да се реализира. (43/стр.106)

Не се стремете да имате туй, което другите са постигнали; винаги имайте стремеж да постигнете само това, което е във вашите възможности. Другите нещата са ги постигнали при специфични за тях ус-ловия. (14/стр.205, 206)

Ако не достигне крайния предел на своите въз-можности, човек не може да мине в новия живот. Зад този живот, в който сега живеем, има друг, по-широк, с по-големи възможности. (38/стр.208)

Днес ще говоря върху ценности и възможности на нещата. Аз свързвам въпроса за ценностите с въз-можностите, защото между тях има известна зави-симост. Всяка ценност дава възможност за нещо. За пример, едно ценно нещо за човека е неговият го-вор. Ако знае правилно да говори, човек може да бъде щастлив. Ако не знае правилно да говори, той никога не може да бъде щастлив. (21/стр.21)

Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности. Всяка ценност крие в себе си известни възможности. Любовта е една от великите ценности. (21/стр.30)

Една ваша постъпка може да не е важна за вас, но за друго някое същество тя представя някаква възможност. (21/стр.254)

Всичките хора не са родени през едно и също време. Да кажем, някой е роден през месец март, но от 1-ви до 31-ви март има 31 дена, значи 31 въз-можности има. Всеки ден – по 24 часа, значи 24 възможности има; във всеки един час по 60 възмож-ности, във всяка една минута пак по 60 възможности. Следователно, като дойдем и до секундите, и в тях има 60 възможности. Значи, като разглеждаме аст-рологически всички тия хора, те макар да са родени в един и същ ден, все пак има разлика. Например и двамата са родени на 1-ви март, 10 часа сутринта, но единият е роден 10 минути по-рано, другият 10 минути по-късно. „Е, казват, какво има – 10 минути разлика?“ Голяма е разликата! Ако Вие се движите 10 минути, но с бързината на светлината и той се движи 10 минути след Вас, какво разстояние ще има между него и Вас? Колко километри изминава светлината в секунда? 190 000 мили. Е, сметнете то-гава… И после казват: „Мязат си тия хора“. Какво ще си мязат? Между тях има такова голямо разстояние. Ами че и една секунда разстояние да има, пак ще ги дели разстояние от 190 000 мили.

(16/лек.12: стр.15, 16)

Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара… има 9 – 10 нередовни. Всички възможности в характера на човека се изра-зяват с различни числа в пулса. (14/стр.246)

Сега всичките учения са приятни само дотолко-ва, доколкото имат приложение в живота или пък доколкото ни дават възможност да се явят нови мис-ли. (16/лек.13: стр.14)

Сега аз имам предвид една формула, която ни-къде не се среща… Това, което в началото не е било, като се проявило, образувало всички невъзможни не-ща в света. А това, което е било в началото, като се проявило, образувало всички възможни неща.

(42/стр.190)

От тези лекции, които ви давам, знаете ли някой път в какво положение може да се намерите? В ед-но отношение вие може да се насърчите, а в друго отношение да се обезсърчите. Всякога вие може да попаднете в плюс безконечност и в минус безко-нечност. Това са две величини, две възможности. Плю-сът, това са всички възможности в света; минусът, това са всички невъзможности. (16/лек.17: стр.21, 22)

Сега идеята, която е заложена в мен, е следую-щата: ние казваме, че всичко е възможно, нали така? По какво се отличават възможностите в света? Вся-кога, когато вие се доближавате до едно същество, което знае повече от вас, чувствате, че сте нищо, но то е привидно. Във вас се заражда временно само едно такова състояние. Ще направя друго едно срав-нение. Ако имате една свещ, която ви свети добре, радвате се, но я приближавате при друга една свещ, която има силата на 150 – 200 свещи: вашата свещ по отношение на втората едва ще мъжделее, значи светлината се намалява. Ако пък се приб-лижавате с вашата свещ при едно същество, което има свещ, по-слаба от вашата, вие се чувствате над него. Следователно, когато се движите в духовния свят, някой път вие се чувствате, че знаете много, значи имате работа с по-нисши същества, а някой път мислите, че нищо не знаете – имате работа с по-висши същества. (16/лек.17: стр.22)

…Ще дойдете до философията, според която Все-лената се развива в две противоположни възмож-ности, като безкрайно голяма и безкрайно малка. Значи, една част от материята на Природата се уве-личава, а друга се намалява. Малките части непре-къснато се намаляват, а големите постоянно се уве-личават. Когато едните и другите достигнат до край_ ния предел, те се съединяват: голямото се хваща за опашката на малкото, а малкото се хваща за главата на голямото. (15/стр.191)

Малко хора са имали привилегията да бъдат във времето, когато Христос се е родил и да Го видят… Ако и вие бяхте във времето на Христа, какви въз-можности щяхте да имате? Тогавашните времена бяха тъмни. Хората търсеха Бога със свещ, но не Го намериха. Сегашният век е век на зазоряване… Да намериш Господа, лесно или мъчно, това е въпрос на съзнанието. Днес тая възможност е по-голяма.

(44/стр.9)

6. Специални възможности

Необикновени възможности

Какво представя свръхчовекът? Той се отличава с необикновена сила и възможности. Каквото поже-лае, може да го направи. Той разбира законите на живота, знае причините и последствията на нещата, разбира вътрешния смисъл на доброто и злото.

(40/стр.39)

Който е разбрал живота, той е готов за всякаква работа, за всякакъв труд и мъчение. Той казва: „Пра-тете ме, дето искате, готов съм на всичко“. Той мо-же… и в ада да слезе, и на Небето да отиде – нався-къде може да живее. (31/стр.51)

Мъдрецът показва на невежеството, че и в него може да живее щастливо. Безсмъртният показва на смъртта, че и в нейните обятия има живот.

(38/стр.284)

За гениалния няма нищо невъзможно. Достатъч-но е да махне с ръката си, за да прогони сиромашия-та от себе си. Като махне с ръката си, и невежеството бяга далеч от него. Като махне с ръката си, богатство-то иде при него, знанието иде при него. С едно ма-хане на ръката си той лесно си пробива път. Той сам чертае новите пътища. Ако злото дойде при него, той махне с ръката си и то си отива. Махне с ръката си и доброто иде при него. Гениалният лесно раз-решава и най-трудните въпроси… Той може да нап-рави всичко, каквото пожелае. (31/стр.104, 105)

Казвате, че някой учен е създал нова теория за Вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на Земята. Питам: Тези учени били ли са при създаването на Земята и Небето? Или могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъ-дещето, да знаят каква ще бъде тогава Земята? Това могат да направят само адептите. (35/стр.119)

Силен човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който в даден момент може да увеличава и да нама-лява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери, и толкова малък, че никой да не го вижда. (35/стр.89)

В човека има едно понюхване, има едно чувство вътре. Няма да ви го кажа сега. Защото то е опасно чувство. Човек може да знае в дадения случай ще сполучи ли, или няма да сполучи. (27/стр.242)

От хиляди години насам хората са се съобщава-ли с Невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със съществата от Не-видимия свят. (36/стр.4)

Често ви говоря за връзка с добрите хора, с нап-редналите същества. Вие може да направите връзка и с едно дърво, да се разговаряте с него тъй, както с някой човек. (23/лек.25: стр.19)

Всеки може да говори, да пее, но малцина са ония, които с говора и с пеенето си могат да трогнат човешката душа, да направят преврат в човека.

(20/стр.207)

Добрият, гениалният певец може да взима с гла-са си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона. Засега това не е възможно. Обаче гласните стру-ни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с някои инструменти: пиано, ци-гулка. Това са постижения на бъдещето. (26/стр.413)

Днес със способностите и чувствата, които има-те, можете да изучавате Земята, но ще дойде ден, когато ще развиете своите вътрешни чувства и спо-собности. Тогава ще можете по желание да се пре-насяте от една планета на друга. Като пътувате съз-нателно от една планета на друга, вие ще можете да проследите пътя, по който сте минали. (30/стр.295)

Магически възможности

Христос отиде на сватба в Кана Галилейска и внесе нещо – превърна водата във вино, т.е. Той превърна обикновения горчив живот в добър, сла-дък… Ще кажете, че е невъзможно да се превърне водата във вино. За невежия е невъзможно, за учения всичко е възможно. В невъзможните неща се крият елементи, с които работят само възвишените и нап-реднали същества. (9/стр.109)

Когато говорим за възможностите и условията, които съществуват в астралния свят, ние имаме пред-вид човешките желания. За такъв свят мечтаят хо-рата. Когато Христос направи чудото в Кана Гали-лейска, Той искаше да покаже какви възможности съществуват в астралния свят. Той искаше да покаже на хората с какви сили борави разумният свят.

(9/стр.115)

– Мога да служа на другите, но как да си помог-на сам на себе си?

– Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица. Той ти е помог-нал. Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре или да я докара в дви-жение. (32/стр.231)

Какво по-голямо благо можете да очаквате, ако с една дума сте в състояние да лекувате болни, да възкресявате мъртви, да освобождавате човека от сиромашията и несгодите в живота им? Това може да прави само любещият, който е дал път на Бо-жественото в себе си. (41/стр.398)

Човек, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените не могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и маг-нетизъм, с които може да прави чудеса. Достатъчно е този човек да се приближи само до леглото на бол-ния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее. (38/стр.62)

Само онзи може да възкресява мъртви, който има живот в себе си, който сам е безсмъртен.

(31/стр.72)

…Приятните, красивите чувства трябва да се пре-върнат в мисъл. Щом мисълта дойде, явява се истин-ският човек, който разполага с условията на живота… Този човек може да се нарече алхимик, защото знае де се намира еликсирът на живота, може да го по-лучи и да се ползва от него. Той знае колко капки са нужни на човека от този еликсир, за да добие безсмъртието. (43/стр.99)

Старите учени са търсили начини да превръщат неблагородните метали в злато. И окултистите гово-рят днес за това превръщане. Това може да стане, но човек трябва да разполага с мощна воля да пре-върне първо желязото в своята кръв в злато. Като направи този опит и успее, той ще може и външно-то желязо да превърне в злато. (29/стр.115, 116)

Сега и на вас казвам: Ако можете да увеличите златото в кръвта си, ще можете по алхимичен начин да увеличите и златото отвън. Когато човек мисли право, той постепенно придобива свойствата на зла-тото: неговото благородство, устойчивост, спокойс-твие и т.н. (29/стр.116)

Човек може моментално да уреди работите си. Как може да стане това? Много лесно. Представете си, че Вие сте беден човек, но имате сила, знание, с които можете да произведете електрически ток с температура петстотин хиляди градуса. При тази температура Вие можете моментално да превърне-те въглена в диамант. Дават ви парче въглен, тежко един килограм. Вземате въглена в ръката си, държите го само пет минути и той се превръща в диамант. При това положение ще бъдете ли беден човек?

(35/стр.65)

Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви пред-ложи от него един плод? С едно махане на ръка той може да дигне от леглото един парализиран човек. Каквото и да му казвате, той няма да се обиди, за-щото знае, че разполага с една велика наука.

(35/стр.94)

Когато хората направят вътрешна връзка с Бога… Тогава всеки човек ще се проникне от силата на новата мисъл, с която ще може не само да отбива цял полк войници от пътя им, но ще застави хиляд-ни армии да сложат оръжие пред неприятеля си, да се откажат да убиват. Който може да направи това, той е поставил за основа на живота си положителна-та философия. Той е поставил за основа на живота си Любовта. (29/стр.205)

Човекът на Любовта може да увеличи не само топлината, но и светлината си да стане хиляда пъти по-силна от слънчевата. Тази светлина е в състояние да ослепи и най-многобройната и силна армия. Чо-век не може да си представи светлина, която е хи-ляда пъти по-силна от слънчевата. С тази светлина всичко може да се постигне. (26/стр.397)

Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си ма-гическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. (26/стр.335)

Магическата тояжка не е нищо друго освен си-лата на Любовта. Тя няма определена форма и го-лемина, но въпреки това с нея се измерват всички неща в света. Който притежава тази тояжка, той мо-же всичко да направи. (26/стр.385)

И тъй, магическата тояжка в човека е неговият език. Учете, работете върху себе си да владеете тази тояжка… Човешкият език може да превърне всеки метал в злато, а всеки обикновен камък в скъпоце-нен. (26/стр.387)

Във всяка една дума има мощна сила. В думата „Правда“, в думата „Любов“ трябва да се намери си-лата. Всяка една дума е магическа сила. Думите са магически сили. И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне. (27/стр.227)

„Отче наш.“ Това са две думи, които крият в себе си магията на живота. При думите „Отче наш“ всич-ко е възможно. Без тези думи нещата са непостижи-ми. Дръжте в себе си тия думи като магическа пръ-чица, с която да разрешавате всичко. Кажете: „Отче наш“ и вярвайте във възможностите на живота.

(26/стр.418, 419)

Трябва да работите върху себе си, за да изпитате силата на вашата молитва. Има начин, по който все-ки от вас трябва да се научи специфично да се моли. Учителят няма да ви даде наготово тази специфична молитва, всеки сам трябва да я намери. Тази молитва е магическа. Тя е в състояние да превръща неблаго-родните метали в благородни. Тази молитва е сила Бо-жия. Тя е формула, пред която няма нищо невъзмож-но. (32/стр.259, 260)

При известен случай човек може да падне от ка-нара и да остане неповреден. Това се постига чрез из-менение тежестта на тялото. То се дължи на физи-чески закони, които хората още не познават.

(20/стр.15)

За да може човек да говори за Природата, за те-зи живи сили, той трябва да има две качества. Те са следующите: да може да става невидим, да изчезва и после пак да се явява. За това нещо той трябва да знае основните закони за трансформиране на мате-рията от едно състояние в друго. (19/стр.482)

Представете си, че един честен човек е затворен и осъден на смърт… Ако този честен човек е същев-ременно адепт, който разполага със знания, може да се дематериализира, но веднъж дал обещание да не излиза от затвора, докато не дойде денят на присъ-дата, той няма да се възползва от знанието си. Обаче в деня на изпълнение на присъдата му той се дема-териализирва и моментално изчезва пред очите на всички. По този начин съдиите, управниците ще ви-дят, че са сгрешили, като са осъдили съвършено пра-веден човек. Праведния никой не може да осъди на смърт. За него закон не съществува. (22/стр.240, 241)

…Говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася Любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара и ка-мъка в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди отде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам през една врата ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръ-чицата си и вратата отново ще се затвори. Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това из-куство? След това този човек иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пръчицата си и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента. Ще каже-те:

– Наистина възможно ли е всичко това?

– Възможно е. (18/стр.119)

Който иска да владее магическата пръчица, той трябва да разбира нейния дълбок смисъл. При това важно е от какво трябва да бъде направена тази пръ-чица, тази единица: дали от леска, от желязо, от среб-ро или злато; тази пръчица може да бъде направена от чувствата или от мислите на човека; и най-после тази пръчица, тази единица, може да бъде направена от душата или от духа на човека. Значи, тази единица може да представя сърцето, ума, душата или духа на човека. (45/стр.20)

II. НЕВЪЗМОЖНОСТИ

1. Не може

Не може – човекът

Каквото и да прави, човек не може да има неог-раничени постижения. (21/стр.396)

Четете, изучавайте беседите, без да се смущавате от това, че не разбирате всичко. Каквото да правите, вие не можете да разберете всичко. Не мислете, че ако разберете какво представя смъртта, ще разбере-те смисъла на живота. Не мислете, че ако разберете закона на самопожертването, ще разберете и сми-съла на живота. (32/стр.83)

Цял живот да ядете и няколко животи наред да ядете, пак няма да разрешите въпроса за яденето. Този въпрос е неразрешим. Нито като яде, нито ка-то не яде, човек [не] може да разреши въпроса за яде-нето… Същевременно той не може да си отговори още на много въпроси. (22/стр.210)

Човек, който е в плът, не може да има качествата на един ангел, т.е. той може да ги има, но не може да ги проявява. (23/лек.1: стр.19)

…Не ходете сами в този свят: трябва да ви прид-ружава или някой ангел, или някой светия, или Гос-под, сами нищо не може да изкарате. (23/лек.2: стр.14)

Питам: Като се движите с тази свобода в този свят както си искате, няма ли да си пръснете главите някъде? …Човек може да се движи така свободно, широко в дадено пространство само ако е сам, но ако са двама или трима, не може. (16/лек.5: стр.6)

Някои хора искат да бъдат щастливи. Като се гледат главите ви, при такава форма на главата щас-тливи не можете да бъдете. При такава форма на главата и при такова лице пак не можете да бъдете щастливи. От чисто научно гледище ви казвам, по-неже формата не съответства на онези енергии, ко-ито може да се проявят. Разумната енергия изисква една особена форма. (2/стр.632)

И тъй, колкото да мислите, вие не можете да се освободите от скърбите и от мъчнотиите. Човек не може всякога да бъде разположен и весел. (28/стр.219)

…Човек… По естество той е двойно същество: ед-ното същество е жител на ада, а другото – жител на рая. Тези същества са така свързани помежду си, че през целия си живот човек не може да се освободи от тях. Дето отиде светлото същество, там ще бъде и черното. То навсякъде го следва неотклонно. Апос-тол Павел, велик апостол, много плака и се моли на Господа да го освободи от тъмното същество в него, но Господ му каза, че засега това същество му е нуж-но. Ще дойде ден, когато той сам ще се освободи.

(29/стр.68)

Ако погледнете човека, ще видите, че той е оп-летен от нишки на тъмнината и виделината… Ниш-ките на виделината трябва да надминават тия на тъм-нината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една чет-върт от нишките на тъмнината. Това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъм-нината не можете да достигнете. (2/стр.377)

Студ и топлина, светлина и тъмнина, истина и лъжа, добро и зло са две необходими сили. Всички противоречия също имат две страни. И те са не-обходими. Необходимостта е закон, в който човек не може да прави избор. Необходимо е да слезеш на Земята, да се учиш и да страдаш, да растеш в благодат и да се радваш. Това е необходимо и за обикновения човек, и за великия дух. (40/стр.133)

Необходимо е човек да умре, т.е. да се качи на онзи свят, там да се роди. Смъртта и раждането са две необходимости, от които никой не може да се отрече. (40/стр.133)

Духът на съвременните хора не е тъй мощен благодарение на честото раздвояване на съзнанието им. Каквото да правят, те не могат да избегнат това раздвояване. Засега то е неизбежен закон. (28/стр.45)

Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества или поне на всички хора? Не може. Сле-дователно човек не може да бъде по-добър, отколко-то му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно.

(41/стр.213)

Старият има възможност да прояви всичко, ко-ето носи в себе си от младини, но в никой случай не може да прояви това, което не е вложено в него. То-ва, което е вложено в душата на човека, рано или късно трябва да се прояви. Колкото по-дълго време живее на Земята, той все повече ще се проявява, но нищо ново няма да прояви, т.е. той не може да прояви нищо повече от това, което носи в себе си.

(41/стр.59)

Някой казва:

–Аз искам да бъда като тебе.

– Не, ти като мене не можеш да бъдеш. И десет милиона цървули да скъсаш, ти като мене не можеш да бъдеш. И аз да скъсам десет милиона цървули, като тебе не мога да бъда. Следователно не се стреми да бъдеш като мене, а се стреми да бъдеш като себе си, като тази първоначална форма, която Бог е турил в тебе. (19/стр.214, 215)

Не може – в живота

Та казвам: Не може да се живее добре в света без едно ново съзнание, без нова обстановка на не-щата. Нова мисъл трябва да се всади в човешкия ум.

(2/стр.328)

Интересно е, че от 8000 години хората се мора-лизират и този морал не може да им помогне.

(19/стр.149)

Личният елемент е причина за всички разногла-сия в живота. Личният елемент не може да разреши въпросите на целокупния живот. Той дава само вре-менни настроения в човека. (20/стр.210)

Ако човек не разсъждава правилно, философът нищо не може да му докаже. Ако ученикът не е му-зикален, никой учител не може да го научи да свири.

(22/стр.224)

Ако ученикът не обича учителя си, той не може да се ползва от неговото знание. Ако не обичате жи-вота, той не може да мине през вас. (21/стр.339)

Съвременните хора са недоволни от света, искат по-добър свят. За времето, в което живеем, по-добър свят от сегашния не може да има. (30/стр.189)

Без вяра, без любов и без надежда не може да се работи. Ако нямаме вяра, надежда и любов, ние не можем да работим с Бога! (27/стр.48)

Бог ми казва: „Няма да ядеш от дървото за познаване на доброто и злото“. Защо не трябва да ям, не питам… Защо не трябваше да ядат от това дърво, не се знае. Това е тайна, дълбоко скрита от чо-века… Тоя въпрос не може да се разреши днес.

(44/стр.149)

Някои учени пренебрегват много знания, които са близки и необходими за сегашния им живот, а се стремят към реализиране на идеята „перпетум мо-биле“. В разрешаване на идеята „перпетум мобиле“ има две неща, които не се поддават на изследване. Това са началото и краят на безгранично голямото и безгранично малкото. Никое разумно същество до-сега не е могло и няма да може да проникне в гра-ниците на безкрайно голямото и безкрайно малкото.

(28/стр.317)

Представете си, че вие се оглеждате в едно плос-ко огледало и виждате отражението си в него. Отра-жението ви в огледалото има ли същите качества, каквито вие имате? Привидно отражението мяза на вас, но то няма тези качества, каквито вие имате. …Отражението не може да бъде равно на реалността. И човек не може да бъде като Бога. Казано е в Еван-гелието: „Бъдете като Бога“. Това не значи, че човек може да бъде като Бога, но той трябва да се стреми да има проявите на Бога… Като види, че една мравка се дави, Той веднага се притича на помощ.

(22/стр.306)

Казват за едного, че е добър, а за друг, че е лош. Лошавината е сянка на живота. Без сенки не може.

(9/стр.396)

Без малки погрешки не може на Земята. Все ще направим погрешки, но да направим най-малките погрешки. (5/стр.35)

Като казвам, че любовта ви е материална, това не значи, че трябва да се отчаете, да изпаднете в пе-симизъм, но трябва да знаете, че на Земята не може да има щастлив живот, а само живот на страдания. Умният човек само може да се огради от нещастията в живота и да си създаде едно малко щастие.

(23/лек.17: стр.6, 7)

Днес се възхищавате на един човек, на другия ден се разочаровате, казвате, че бил лош, глупав. То-ва са човешки разбирания. Едно трябва да знаете: ло-шият човек при всички условия е лош, добрият при всички условия е добър. Лошият живот не може да стане добър, сам по себе си той е лош. И добрият живот е всякога добър. (20/стр.39)

Умрелият не може да стане светия и светията не може да умре. През каквито перипетии да мина-ва, светията всякога живее. Вековете минават един след друг, но той остава вечно да живее. Това е све-тия. (20/стр.39)

…Човек не може да обича когото да е – определе-но е кого може да обича. Защо? Защото Любовта се определя от вибрациите. За пример, един ангел не може да обича един обикновен човек, защото него-вият ум, неговото сърце, неговото тяло не са в със-тояние да издържат на вибрациите, на трептенията, които ангелът излъчва от себе си. Любовта на ангела ще разтопи този човек. Той не е в състояние да из-държи на тази голяма любов. (32/стр.161)

Не може да се помага на човек, умът на когото е пълен с отрицателни мисли. Когато иска да помог-не на такъв човек, Невидимият свят чака той да зас-пи и тогава да му изпрати помощта си. (43/стр.233)

2. Познаване на невъзможностите

Това е невъзможно

Радостите – това е място на Бога, а пък страда-нията – това е място на човека. Щом страдате, вие сте в човешкия свят. Щом се радвате, вие сте в Бо-жествения свят. Щом страдате, вие сте при хората. Щом се радвате, вие сте при Бога… Вие искате да жи-веете при хората и да бъдете щастливи. Това е невъз-можно...

Майката, която счита за идеал своето дете, тя била ли е така щастлива? Даже един проповедник, който е обърнал толкова хора, между своите пасоми бил ли е щастлив? Учителят при учениците си бил ли е щастлив? Съдията бил ли е щастлив при хората? Не. Всякога там, дето са хората, има едно недора-зумение. (7/стр.66)

Съвременните религиозни хора… Докато са на Зе-мята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страда-нията, да живеят в рая. Това е невъзможно. Земята е училище, а който учи, той минава през големи мъч-нотии. Какво представят мъчнотиите? Велики уроци.

(9/стр.149, 150)

Бог погрешка не може да има. Туй трябва да бъ-де основното верую. Щом допуснеш най-малкото, че Господ е допуснал една погрешка, ти си в кривия път. Значи, ти, несъвършеният човек, ще имаш мне-ние за Съвършения. Несъвършеният намерил несъ-вършенството на Съвършения. Сега възможно ли е туй? (1/стр.379, 380)

Човек човека не може да ощастливи. Няма слу-чай в живота мъжът да е направил жена си щастлива или жената да е направила мъжа си щастлив. Бог в човека може да направи и жената, и мъжа щастливи, но човек – никога. Ако това е невъзможно, защо тър-сите невъзможното? (9/стр.386)

Много работи ви вълнуват, но те са извън Земята, не са от мира сега. Искате да ги реализирате на Зе-мята. Вие мечтаете за идеална любов. Те са трептения на един свят далечен, далечен. Тупти сърцето ти и мислиш, че тази любов може да се реализира на Зе-мята. Ако ви кажа, че няма да се реализира, какво бихте казали? Във Вселената – да, но на Земята не може. Отчасти – да, предвкусване може да има, но да я имате сега, невъзможно е. Трябва да знаете кое е възможно и кое е невъзможно. (13/стр.128)

Мъжът е силен отвън, а жената – отвътре… Хо-рата страдат, защото искат да бъдат щастливи еднов-ременно и отвън, и отвътре. Това е възможно само при условие Земята да се осветява отвсякъде еднакво. Понеже Земята е валчеста, невъзможно е и двете половини да се осветяват едновременно. Когато на едната половина на Земята е ден, на другата полови-на е нощ. Тази е причината за недоволството на хо-рата. (10/стр.203)

Мъжете са недоволни от положението си, искат да имат благата на жените. И жените са недоволни от положението си, искат да имат благата на мъжете. Нито едното е възможно, нито другото.

– Защо?

– Защото и мъжът, и жената по неправилен начин търсят онова, което им липсва. Те трябва да се въоръжат с търпение, докато Земята се обърне и по естествен начин донесе онова, което им липсва.

(10/стр.203, 204)

Казвам: Противоречията в света от какво произ-тичат? Има едно вечно противоречие, което на Зе-мята не може да се разреши. Вие искате всичките ви противоречия на Земята да се разрешат. Това е невъзможно. (7/стр.52)

Сегашните хора не успяват в живота си, защото искат да бъдат богати, без да са били сиромаси; ис-кат да бъдат добри, без да са били лоши. Невъзможно е човек да бъде богат, без да е губил, без да е минал през дълбоки вътрешни процеси. (9/стр.108)

Съвременните хора искат да живеят, без да нап-равят една погрешка. Невъзможно е. (5/стр.649)

Вие казвате: „Колко лош човек съм“. Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил? Как е възможно златото да стане лошо? Това е невъзможно. Лошавината е нещо външно.

(7/стр.61)

…Земният живот не може да бъде по-реален от духовния живот. То е невъзможно. (13/стр.323)

Сега вие живеете едновременно в три свята. И някой път не изучавате законите; и едно право или един морал, който съществува във физическия свят, искате да го приложите във всички светове – и в духовния, и в Божествения. Това е невъзможно.

(13/стр.445)

Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания. Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевре-менно да разбере духовните работи. Това е невъз-можно. Защо? Челото му е ниско. Той трябва да ра-боти върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. (9/стр.14)

На Земята още не си научил да живееш както трябва, а мислиш, че като отидеш на Небето, там ще научиш всичко. На Земята ти си в основното учи-лище. Не си научил четирите аритметически дейс-твия, а мислиш, че ще влезеш направо в Универси-тета да изучаваш висша математика. Това е невъз_ можно! (17/стр.157)

Само в здраво тяло може да обитава здрав, велик дух. Ще каже някой, че и в болно тяло може да живее велик дух. Това е невъзможно. Който иска да има здрав, мощен дух, трябва да има здраво тяло.

(9/стр.27)

Турете кваса на Любовта във вашето брашно и очаквайте резултат. Някой туря кваса на омразата в брашното си, а очаква Любов. Това е невъзможно.

(9/стр.153)

И казвам сега на вас: Господ от вас иска три не-ща: да не лъжете себе си, защото е невъзможно, и мен да не лъжете, и Господа да не лъжете!

(7/стр.272, 273)

Духовният човек се отличава с две качества: той познава законите на светлината и законите на тъм-нината. Духовният човек никога не се лъже. Вие не можете да му представите светлината за тъмнина и тъмнината за светлина. Това е невъзможно. (5/стр.45)

Хората на новото учение разполагат с такива си-ли, с каквито никой не е разполагал… Невъзможно е да убиеш човек, в когото Бог живее. (12/стр.146)

Аз ще ви приведа един пример. Ако си намерил балканския извор, не мисли, че ти трябва да го из-пиеш. Това значи, че като идеш, ще пиеш колкото ти се пие; хиляди хора ще дойдат, този извор все ще извира. Да разрешиш въпроса на Вечността, значи да изпиеш всичката вода. Това е невъзможно.

(14/стр.88)

Та тези промени, които стават в живота, са ес-тествени. Някой път вие искате да не се направи никаква промяна. То е невъзможно. И самият живот иска промени. Промените сами по себе си са едно от Божествените качества на живота. (14/стр.145)

В музикалния свят „Цвете мило, цвете красно“ или [песента] „Бог е Любов“, или „В началото бе Сло-вото“ – всеки път ще има една промяна, една вари-ация на песента. Като пееш, ще туриш нещо ново. Невъзможно е да повториш нещо по един и същ начин, понеже всичко е в движение. Не можеш да направиш едно добро по един и същи начин два пъти, невъзможно е. (13/стр.349)

Ти сам трябва да почувстваш, че даром си взел и даром си дал. Това е мярката на Любовта, мярката на вътрешния закон. Някои се спират върху тази идея и питат:

– Дали всички са разбрали това?

– Всички да разбирате еднакво нещата, това е невъзможно. Няма защо да мислите как разбират другите. Важно е как вие разбирате. (15/стр.221)

Казвате: „Те си приличат и двамата“. Това никога не може да бъде. Може да замязаш някога, но да бъ-деш като него, то е невъзможно. И се радвайте, че е така. (1/стр.233, 234)

Хората искат да си обяснят реалността със сво-ите обикновени мерки и разбирания. Това е невъз-можно. Това, което някой човек чувства, преживява и мисли, е специфично негово състояние, то не е ме-родавно за всички. (20/стр.147)

Съвременните хора в своето несъвършенство са дошли до положението да искат да подчинят При-родата, Небето, даже и Бога на себе си. Те искат, каквото пожелаят, да стане. Това е невъзможно. То-ва не трябва да се желае. Какво ще стане, ако човек в своето невежество и неразбиране на нещата по-желае да подчини Природата на себе си? Това значи да произведе катаклизъм в света. (20/стр.77)

Ще дойде ден, когато хората ще разберат, че це-лият свят е построен на числа, които не могат да се изменят. Като не разбират това, те мислят, че могат да изменят сегашния свят и да построят нов, който да отговаря на техните разбирания. Това е невъз-можно… Единственото нещо, което е предоставено на хората, е да градят върху света, създаден от Бога, но не и да го изменят. (20/стр.272)

Мнозина искат да живеят на Земята като анге-ли. Това е невъзможно. За да живее като ангел, чо-век трябва да има ангелски условия. (21/стр.162)

Съвременните хора искат да имат големи придо-бивки: знание, богатство, сила, щастие и т.н. Това е не-възможно. Докато е на Земята, човек може да има само опитности. (26/стр.124)

Като не разбират закона на щастието, хората преждевременно искат да бъдат щастливи, богати, силни, учени, красиви. Това е невъзможно. За да при-добие щастие, човек трябва да е приложил Любовта в живота си. Без Любов никакво щастие не същес-твува. (26/стр.191)

Хората искат да бъдат здрави, никога да не бо-ледуват. И това е невъзможно. Единственият, Който никога не боледува, това е Бог. Докато е бил в Бога, човек не е боледувал. Щом излязъл от Него и се обо-собил като отделна единица, болестите започнали да го следват. (26/стр.191)

Съвременните хора не са доволни от живота, от обществения строй, вследствие на което искат да го изменят. Това е невъзможно.

– Защо?

– Защото сегашният живот е резултат на реди-ца опити, които Природата е направила в течение на хиляди години. Ако речете да измените този жи-вот в един ден, това значи да предизвикате цяла ка-тастрофа. Следователно, както за създаването на жи-вота са употребени усилия и опити на вековете, така и за изменението му са нужни векове и хилядолетия. Като не разбират този закон, религиозните хора ис-кат изведнъж да станат светии. Това е невъзможно.

(26/стр.185, 186)

…Вие мислите, че можете изведнъж да разреши-те всички въпроси. Това е невъзможно. Такъв процес не съществува в Природата. Като се нахраните вед-нъж добре, разрешавате ли с това въпроса за ядене-то? (22/стр.210)

…Някой иска да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество, заради което е готов да се откаже от Истината, т.е. да измени на отноше-нията си към Бога. Това е погрешна мисъл, това е неправилно заключение. Невъзможно е с една добра постъпка само човек да помогне на майка си, на ба-ща си или на цялото човечество. Когато отношени-ята на човека към Бога са прави и на първо място поставени, само тогава той ще бъде в състояние да помага на хората, както и на всички живи същества.

(22/стр.242)

Не се меси в Божиите работи. Не се наемай да правиш хората щастливи, преди ти сам да си щас-тлив. Ти сам си нещастен, а искаш другите да напра-виш щастливи. Това е невъзможно. Как е възможно една нещастна мома да направи момъка щастлив или един нещастен момък да направи момата щас-тлива? Как е възможно един нещастен момък и ед-на нещастна мома да се оженят и да бъдат щастливи? Това не трябва да ви обезсърчава, но радвайте се, че знаете Истината по този въпрос. (29/стр.18)

Мнозина говорят за духовна любов, а мислят за хората и се свързват с тях. Невъзможно е човек да мисли за хората, да се свързва с тях, а да проявява Божията Любов. Да мислиш за ангелите, е едно не-що; да мислиш за хората, е друго нещо. (29/стр.405)

Само здравият човек има право да се жени. Под думата „здрав човек“ ние разбираме онзи, който мис-ли, чувства и постъпва право. Какво става днес? Днес се женят повече болни хора и очакват да родят доб-ри, здрави деца. Това е невъзможно. (20/стр.259)

…Всички хора искат работите им да бъдат съвър-шени. Това е невъзможно по единствената причина, че съзнанието на хората постоянно се прекъсва. Да бъдат работите ви съвършени, това е крайната цел на живота, това е идеалният живот, който някога, в далечното бъдеще, ще се реализира. (29/стр.180, 181)

Ако стоите на становището, че трябва да бъдете съвършено самостоятелни и независими, вие трябва да създадете съвършено свободна философия, неза-висима от ничий друг възглед. Обаче това е невъз-можно. Не, има една положителна философия, чии-то принципи са неизменни. Следователно, ако някой иска да гради своя философия, той трябва да вземе за основа на тази философия онези неизменни прин-ципи, общи за всички времена и епохи, и върху тях да гради. (29/стр.187)

…Луцифер се мъчи, иска да се освободи и като не може, той се изпълва с такава омраза, че с един замах иска да унищожи целия свят. Какво по-голямо мъчение от това? Следователно, когато някой се мъ-чи, това показва, че той се е наел с трудната задача да разруши света и да се освободи. Това е невъзможно!

(29/стр.322)

Мнозина искат да победят света, преди да са по-бедили злото в себе си. Това е невъзможно.

(29/стр.392)

Много неща може да внесете в характера на един човек с отрицателни качества, но да внесете в него един талант, това е невъзможно. (16/лек.28: стр.15)

Раздвои ли се съзнанието на човека, той се на-мира вече пред още един център, вследствие на ко-ето светлината му се намалява. В този случай про-тиворечията са неизбежни. Защо? Невъзможно е ед_ но семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места. (22/стр.269)

Невъзможно е праведният, който живее добре, да остане в нечиста атмосфера. Невъзможно е греш-никът да греши и да се ползва всякога от чист въздух.

(20/стр.7, 8)

Невъзможно е да се движиш в тъмнина и да не правиш погрешки. (40/стр.5)

Мразят само ония, които вървят в съгласие с Чер-ната ложа, но всички, които следват пътя на Белите Братя, не мразят. Невъзможно е човек, който люби Бога, да мрази хората. (36/стр.118)

Някои казват, че са родени от Бога. Чудно нещо, родени от Бога, а са невежи, некултурни и грешници. Това е невъзможно. Роденият от Бога е гениален чо-век, светия. (37/стр.309)

Ще кажете, че някой човек е бил добър, но пос-ле станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в све-та, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От чо-века зависи да проявява доброто или злото в себе си. (38/стр.230, 231)

Божественото се изявява чрез свободата. Въпре-ки това хората искат да заставят Бога в себе си да се проявява като тях. Това е невъзможно. (44/стр.181)

…Всеки иска да бъде самостоятелен, от никого да не зависи, от никого да не се влияе. Това е невъзмож-но. Няма човек в света, който да не се влияе от дъж-да, от вятъра, от слънчевите лъчи. Няма човек, който да не се влияе от парите. Няма човек, който да не се влияе от огъня. (32/стр.37)

Щастието на човека зависи от онези същества, които го обичат. Те живеят за него и той трябва да живее за тях. Невъзможно е човек да живее за себе си. Някой е следвал за инженер. За себе си ли е учил той? Не, той е учил за другите хора, да се ползват от неговите знания. Щом другите хора се ползват от знанието на някой човек, едновременно с тях и той се ползва. (10/стр.26)

…Всеки търси щастието само за себе си. При та-кова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всеки да бъде щастлив само за себе си. (9/стр.281)

Много от сегашните хора искат да постигнат не-щата изведнъж, без труд и работа… В това отношение те приличат на деца, които мислят, че от първо от-деление могат да влязат направо в университета. То-ва е невъзможно… (41/стр.437)

Съвременните хора се стремят към блага, но ис-кат да ги получат по лесен начин, без мъчнотии и стра-дания. Това е невъзможно. (28/стр.145)

Някои религиозни искат да станат светии, без да се калят. Това е невъзможно. Искаш ли да станеш светия, непременно ще се накаляш. За да стане чист и свят, човек трябва да мине през големи мъчнотии и страдания. (28/стр.145)

Ще се възрази, че Господ трябва да премахне заб-лужденията, мъчнотиите и страданията. Да се пре-махнат страданията, това значи да се спре всякаква дейност, всякаква инициатива на човека. Това е не-възможно. Ще живееш, ще правиш погрешки, ще страдаш и сам ще изправяш погрешките си.

(40/стр.10)

Корените на живота са в плътта, а клоните в ду-ха. Понеже корените се стремят надолу, към центъра на Земята, а клоните нагоре, към Слънцето, затова духът и плътта се движат в две противоположни по-соки и се противят един на друг… Следователно, за да има равновесие в човешкия живот, плътта трябва да върви надолу, а духът нагоре. Мнозина искат да унищожат плътта, да се отрекат от нея. Това е не-възможно. Докато е на Земята, човек се нуждае от плът. (40/стр.26)

Една от причините за неуспеха на съвременните хора се дължи на факта, че те живеят, очакват много неща от живота, без да разбират неговия език, без да знаят азбуката му. Невъзможно е човек да очаква от живота нещо, без да знае неговия език. (28/стр.317)

…След всичко това човек иска да бъде щастлив. Това е невъзможно. Щастието се обуславя от зна-ние. Ако знае да превръща минусите в плюсове, чо-век може да бъде щастлив. Няма ли положителни, истински знания за живота, човек не може да бъде щастлив. Това не значи, че щастието е непостижимо. Като учи, като работи съзнателно върху себе си, ка-то прилага, един ден човек ще придобие щастието, но днес, докато не го е придобил, целта и задачата в живота му трябва да бъде учението и придобиване на знание, а не придобиване на щастие. Щом е при-добил знание, щастието само по себе си ще дойде.

(20/стр.131)

Казано е в Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на Земята. Затова много хрис-тияни искат да се домогнат до това Царство без зна-ние. Това е невъзможно. (9/стр.183)

Вие искате Бог да ви обича, без да учите. Това е невъзможно. (30/стр.62)

Сегашните хора често се объркват, понеже ис-кат земните им работи да се нареждат както духов-ните. Това е невъзможно. Между земните и духов-ните работи има известно подобие, но има и голяма разлика. (44/стр.186)

Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са турили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела. Така те искат да бъ-дат съвършени по човешки. Това е невъзможно!

(44/стр.230, 231)

Човек… Той иска да стане богат и силен, да при-добие знания, да бъде уважаван и почитан, да се чу-ва думата му навсякъде – да бъде в положението на царски син: каквото помисли и каже, да стане. Като не става, както е желал, започва да страда, да се обез-сърчава, да се гневи. Добре е всичко да става според желанията на човека, но не е възможно. (41/стр.241)

При сегашните условия на живота невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди. (38/стр.80)

Съвременните хора искат да бъдат щастливи. То-ва е невъзможно. На Земята щастие не съществува. Да търси човек щастие на Земята, това е все едно да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът нищо не дава. (30/стр.146, 147)

…Недоволството е неизбежен спътник в човеш-ката еволюция. Докато живее във време и простран-ство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче, щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство. (36/стр.140)

„Който в образ Божи като бе.“ Този стих показва, че апостол Павел е предвиждал не само тогавашните възможности на живота, но и бъдещите. Които не разбират тия неща, те искат в един ден да преживе-ят всичко, но това е невъзможно. (39/стр.138)

Всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до из-вестна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи да се огра-ничат, а това е невъзможно. (38/стр.214)

Тъй щото при сегашните условия невъзможно е човек да знае всичко. Ако знае всичко, той щеше да бъде много нещастен. (30/стр.99)

Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в дейс-твителност. Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е да-дено. (41/стр.212)

За да не се обезсърчавате, когато пеете, пазете следното правило: никога не се стремете да преда-дете съвършено чист тон. На физическия свят това е невъзможно. Същият закон се отнася и до мисъл-та. Невъзможно е човек да има съвършена мисъл. Ако пеенето и мисълта ви бъдат съвършени, вие ще се обезсърчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. (32/стр.167)

Да обичаш, това не е ваша работа, това е работа на Бога… Като мине Божията Любов през мене, то не е нещо, на което аз може да се противя. Има не-що, на което човек не може да се противи. Това е Любовта. Няма същество, което може да се проти-ви на Любовта. Това е невъзможно. (27/стр.180)

Някой казва, че на младини любил, а на старини не може да люби. Това е невъзможно. Това са човеш-ки схващания. За един и същ човек Любовта е една и съща през всичките години на живота му, но схва-щанията му за Любовта не са едни и същи.

(29/стр.308)

Щом изгубите разположението си, казвате: „Не вярвам вече нито на хората, нито на себе си. Правя добро, намирам зло“. Оттук е произлязла поговорка-та: „Направи добро, да намериш зло.“ Такова нещо в света не съществува. Невъзможно е да правиш доб-ро и да ти се отговори със зло. (44/стр.38)

Някой иска да бъде свободен, да мисли и да пос-тъпва, както намира за добре, а при това да бъде щастлив. Това е невъзможно… Ти живееш в човеш-кия порядък, а искаш да бъдеш щастлив.

(41/стр.420, 421)

Абсолютно невъзможно

Бог всичко може да направи заради нас с онова, което е съгласно с Неговата Воля. Но ако мислите да прокарате една ваша мисъл, това е абсолютно не-възможно. Нашата мисъл ние можем да прокараме в нашия свят, но в Божествения свят – по никой начин. И всеки един, който иска да бъде благоугоден на Бога, той трябва да носи Неговите мисли.

(13/стр.267)

Понякога в хората се заражда голяма амбиция да знаят много… Да знаят хората много, това не е в реда на Природата. Невъзможно е човек да знае всич-ко. Да иска човек да знае много, това е абсолютно невъзможно… Вземете за пример слуха на човека. Чо-век не може да чува всичко, което се произвежда в Природата. И това е толкова по-добре за човека. Зна-ете ли какво нещастие щеше да бъде за вас, ако вие имахте възможност да чувате всичко, което става по лицето на Земята? …Ако бихте могли да възприемете страданията на всички живи същества, вие бихте же-лали да затворите ушите си да не чувате… Или какво щеше да бъде вашето положение, ако бихте имали толкова силно развито зрение, че да виждате всичко, каквото става по лицето на Земята? Тогава щяхте да виждате всички видове насилия, които се вършат. Зе-мята е място на насилие. (2/стр.349, 350)

Най-голямото заблуждение, което сега същест-вува, е че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно не-възможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб. (19/стр.235)

Докато разглеждате живота си единично, откъс-нат от цялото, докато търсите вашето лично щастие, дотогава вие ще бъдете чужди както за живота, така и за Природата… Абсолютно невъзможно е човек да живее сам в света! (11/стр.209)

Никой не може

Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или върви в кривия път. Може ли той да ме спъне? Не, никой никого не може да спъне. Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне. Онези, кои-то вървят в низходяща степен, те сами се спъват и другите спъват. (19/стр.30)

Като казвам, че човек е развалил света, имам предвид човешкия свят. Никой не може да развали това, което Бог е създал. Това е невъзможно. Обаче с мисълта си човек може да развали света на своя ближен. Той ще му каже, че е невежа, че нищо не разбира, че е на крив път. (20/стр.28)

Всеки сам трябва да пожелае да се подигне… Ако в един мъж няма желание сам да се контролира, никой друг не може да го контролира. Ако една же-на няма желание сама да се контролира, никой друг не може да я контролира. И ако едно дете не може да се контролира, никой друг няма възможност да го контролира. Ако педагозите продължават да мис-лят, че с техните методи те ще могат да възпитат децата и да ги отправят в права посока, аз оспорвам това тяхно твърдение. (2/стр.394)

Колкото да възпитаваш мъжа, той ще си остане такъв, какъвто си е. Колкото да възпитаваш жената, и тя ще си остане същата. Който се опитал да въз-питава мъж или жена, непременно е претърпял фи-аско. Помни: Никой никого не може да възпита. Все-ки си остава такъв, какъвто Бог го е създал. (15/стр.231)

Любовта не се налага със закон. Никой не може да ви застави да го обичате, нито пък вие можете да заставите някого да ви обича. Любовта е свободен акт на духа. Да се обичаме по свобода, това е вели-ката Любов. (17/стр.108)

Никой не може да бъде обичан, ако той не обича Бога. (20/стр.249)

…Хората… Те пожелаха да бъдат като Бога, да се ползват с абсолютна свобода. Бог е абсолютно сво-боден, защото има знания, сила, богатства, каквито човек не притежава. Никой човек не може да нап-рави това, което Бог прави. (20/стр.262)

Та да дойдем сега до думите на Христа: „Всеки, който изпълнява Волята Божия, той е и брат, и сес-тра Моя, и майка“… Важността на Христовите думи седи в това, че много са говорили преди и след Него, но това, което Той е казал, никой не може да го ка-же. Защо? Понеже нямат тази опитност, това зна-ние. (2/стр.626)

Който иска да влезе в по-висок живот от този, в който днес се намира, той трябва да приеме Любов-та. Не иска ли да излезе от обикновения живот, ни-кой не може да му помогне. (21/стр.233)

Докато човек сам не пожелае да възстанови от-ношенията си с Бога, отвън никой не може да го зас-тави да направи това. (21/стр.233)

Никой не може да спъне човека в желанието и в решението му да бъде точен. Единственият, който може да го спъне, това е той сам. (22/стр.170, 171)

Никой не може да се домогне до каква и да е си-ла на Природата, докато не развие в себе си съответ-ни качества. (22/стр.240)

Няма защо да сравнявате човек с човека. Никой човек не може да бъде меродавен за другите.

(22/стр.223)

За пример, говори се за абсолютното. Какво под-разбирате под думата „абсолютно“? Никой не може да определи какво значи „абсолютно“. (16/лек.15: стр.5)

Питам: Кое е началото и кое краят на кармата? Как е произлязла тя? На тия въпроси никой не мо-же да отговори с положителност. Никой не може да обясни причината на кармата. Ако е вярно, че човек е произлязъл от Бога, питам: Как е възможно от та-кова съвършено същество, каквото е Бог, да излезе човекът, който е изложен всеки момент на грехове и падения? …Има неща, за които ние не можем да говорим. (24/стр.159)

Никой никого не може да изправи. Ако човек сам не желае да се изправи, никой не може да го из-прави. Какви ли усилия не са употребявали майки и бащи да изправят децата си, но не са успявали.

(30/стр.229)

Закон е: Никой не може да освободи човека от онази мисъл, която той сам си е внушил. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да не допуща всякакви мисли в ума си. (30/стр.245)

Каквото да правите, вие никога не можете да под-купите Любовта. Любовта е неподкупна. Тя не се ин-тересува нито от богати, нито от сиромаси. Тя не се интересува и от учени и прости. Никой не може да я застави насила да отиде при някого. Любовта се интересува само от едно нещо: разбират ли я хората и могат ли да я приложат. (26/стр.384, 385)

Аз зная положително, че без участието на Пър-вата Причина нищо не можете да постигнете и ни-кой не може да ви обича. Земята и Небето да се обърнат с главата надолу, но без Бога никой не може да ви обича. Ако не дадеш място на Бога в себе си, и ти сам не можеш да се обичаш. (42/стр.44)

Не може при тези условия

Докато се спира на външните неща, човек не може да прояви онази неизменна, истинска Любов. (41/стр.256)

И тъй, човек не може да разбере Любовта, дока-то идеята за Бога в него не стане ясна. (21/стр.184)

Нямате ли Любов към Бога, не можете да имате Любов и към ближния си. Ако не обичате Бога, не можете да обичате нито ближния си, нито себе си.

(20/стр.246)

…Връзка с Бога… Не направи ли тази връзка, човек не може да се ползва от благата на живота. Благата ще го обикалят, но той не може да ги възприема. И болният не е лишен от блага, но не може да се ползва от тях. (20/стр.48)

За да бъде самостоятелен, човек трябва да бъде свързан с Първата Причина. Вън от тази връзка той не може да бъде самостоятелен, не може да има свобода. (32/стр.47)

Значи, човек трябва да вярва в Бога, за да измени посоката на своя живот, да му даде права посока, която да отговаря на неговия стремеж към добър жи-вот. Ако не се стреми към този център, човек не може да живее добре. (38/стр.142)

…Христос е казал на Своите ученици: „Ако не се отречете от всичко материално в света, вие не мо-жете да бъдете Мои ученици, не можете да бъдете Мои последователи“. Ако не се отречеш от всичко материално в ума си, в душата си, ти не може да разбереш законите. Не може да градиш новия жи-вот. (2/стр.547, 548)

Аз ще ви кажа едно нещо: човек, който се жени, не може да намери Бога. Той може да покаже пътя на другите хора към Бога, може да помага на чове-чеството, но той е далеч от Бога. Аз ви казвам ис-тината. Човек, който мисли да се жени, той не може да намери Бога. Ти първо ще се жениш, ще раждаш деца, но когато дойдеш да разрешаваш онзи великия въпрос „още едно ти недостига“, тогава няма да мис-лиш за жена, за майка, за деца, за мъж, за света, няма да мислиш за народ. То е идеалното нещо. (19/стр.299)

Без идеал, без идея в живота си човек не може да расте и да се развива. (11/стр.5)

Лесно е да се каже, че еди-кой си учен направил едно изобретение. Как е дошъл до това изобретение, той знае. Ако има само една отрицателна мисъл в ума си, никакво изобретение не може да направи.

(22/стр.12)

Ако няма добри мисли и желания, човек никога не може да бъде щастлив. (38/стр.142)

Както да мисли, каквото да прави, човек не мо-же да бъде абсолютно щастлив, докато окръжаващи-те не са щастливи. (26/стр.132)

Всеки човек, който не постоянства в своите же-лания, нищо не може да придобие. (24/стр.273)

…Някой човек отваря Евангелието всеки ден да прочете поне един стих от него. Една сутрин обаче казва: „И без четене на стихове може“. Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзна-нието на човека се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки.

(43/стр.138)

Докато не дойде в съприкосновение с Духа, до-като не се храни с Неговия плод – с Любовта, човек не може да се домогне до тайните на Царството Бо-жие. (30/стр.270, 271)

Докато дели нещата на възможни и невъзмож-ни, човек маг не може да стане. (45/стр.49)

Не може изведнъж

…Каквито усилия да прави, човек не може извед-нъж да бъде добър, любещ и т.н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху се-бе си. (38/стр.229)

Когато казвам, че искам да разсъждавате, то не значи, че искам да изметете старото изведнъж. То е невъзможно. (16/лек.4: стр.11)

…Що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той еднов-ременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез ста-рия живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. (38/стр.238)

Когато влезе в живота, Любовта примирява ста-рото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна, човек ще гради, от друга, ще създава. От една страна, ще се освобождава от стария живот, от друга, ще навлиза в новия. (38/стр.239)

Вие се борите с едно противоречие, което въз-никва от сблъскването на старите с новите идеи, и казвате: „Новите идеи са неприложими в живота“. Защо да са неприложими? Има правила, които мо-гат да се приложат още днес. Едно е вярно: че новите идеи не могат да се приложат изведнъж в своята пълнота, но Любовта например всеки може да при-ложи в себе си. (23/лек.9: стр.25)

Не е достатъчно само да кажеш, че не се харес-ваш, но да намериш начин да измениш това, което не харесваш. В един ден не можеш да се измениш, но като работиш цял живот върху себе си, можеш да подобриш чертите на лицето си, да станеш по-красив… И човек по същия начин може да се видо-измени. И най-лошото в себе си той може да видо-измени, да превърне на добро. (42/стр.39)

В личността се крият най-лошите неща. Тя е из-раз на егоизъм, на подлизурство, на страх, на измама, на лъжа. И човешката личност е създадена от всички отрицателни качества в света… Но в света не се про-явява само личността, с личността заедно се проявява и разумната човешка душа… Ние трябва в себе си да се освободим от своята личност, не изведнъж, а пос-ледователно и разумно. Така да се освободим, щото да не нарушим чувствата, мислите и желанията на нашата душа. Някой казва: „Изведнъж да направим това!“. Вие не можете изведнъж да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камък по камък, разумно ще снемате, разумно ще изправяте погрешките си и никак няма да се обезсърчавате. (16/лек.4: стр.18, 19)

Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод за това. Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, в един ден не можете да имате постижения. Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на мястото му да поставите една доб-родетел. (11/стр.161)

…Мнозина искат да постигнат желанията си из-веднъж. Това е невъзможно. Наблюдавайте Приро-дата и ще видите как се извършват процесите в нея. Плодът изведнъж ли се развива, или постепенно?

(26/стр.113)

Вие бързате, искате да постигнете всичко извед-нъж. Това е невъзможно. Колкото да се мъчи детето, което е влязло в първо отделение, по никой начин не може да следва науката на университета. За уни-верситета се изисква повече наука и знания, но това не трябва да обезсърчава детето. (30/стр.38)

Ако простият човек иска да разреши сложните проблеми на живота със своя ум, той непременно ще се повреди. Науката не може да се погълне из-веднъж. За това нещо се изискват ред години, докато мозъкът на човека се упражни и кали в сложните задачи. (24/стр.108)

…Като вярвате, ще дойдете най-после до позна-ване на Истината. Невъзможно е човек да дойде из-веднъж до познаване на абсолютната Истина. Дос-татъчно е той да познае Истината дотолкова, докол_ кото в даден момент може да я придобие.

(10/стр.20)

Без това нищо не можете

да постигнете и да направите

Какво се иска от съвременния човек? Право раз-биране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента Природата и животът остават за него затворени. (21/стр.176)

Ако нямате една положителна идея в живота си, вие нищо не можете да направите… Животът на всички хора се определя от онази велика постоянна идея, която те имат за Бога. (32/стр.230)

Човек не може всякога да реализира идеите си. За да прокара една своя идея, той се нуждае от по-тенциални сили, с които да отгледа, да откърми иде-ята си и после да я прокара навън. Без потенциални сили в себе си човек нищо не може да постигне. Когато се говори за търпението, подразбираме ме-тод за развиване на потенциални сили в човека.

(29/стр.248, 249)

…Свещения огън на Любовта… Щом този огън в човека се разпали, той може да учи, да пише, да ра-боти, да твори. Не гори ли този огън в него, той ни-що не може да направи. (29/стр.220)

Ако Любовта не проникне в душата ти, нищо не можеш да направиш. (34/стр.303)

Докато Любовта не стане вътрешен подтик в чо-века към наука, поезия, изкуство, към религия, нищо не може да постигне. Без Любов няма истинско пос-тижение. (37/стр.278)

За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешава-не на математическите проблеми се иска висок мо-рален живот. Без този живот нищо не можете да постигнете. (22/стр.283)

Първото правило, което трябва да се приложи, е Любовта… Вторият закон, с който Природата си служи, е Мъдростта. Третият закон е Истината. Сле-дователно каквато работа и да започне, човек трябва да вложи в нея Любов, Разумност и Свобода. Ако не работи с Любов, ако не е разумен и ако не е сво-боден, нищо не може да постигне. (41/стр.381)

Любовта внася светлина в ума на човека и раз-ширява сърцето. Това са необходими условия за ра-бота. Без светлина на ума и без широта на сърцето човек нищо не може да постигне. (20/стр.240)

III. ДВЕ ПОЛОЖЕНИЯ

1. И възможно, и невъзможно

За някои е възможно,

за други невъзможно

…Тогава и камъните ще ви проговорят, както днес говорят и пеят грамофонните плочи. Това, кое-то за един човек е невъзможно, за друг е възможно. Ще дойде ден, когато всички хора ще се разговарят с камъните. Едно време за хората не беше възможно плоча да говори и да пее, днес обаче това е обикнове-но нещо. (30/стр.269)

Умният човек може да натори нивата си със сво-ята мисъл само много по-добре, отколкото ако би я наторявал по физически начин с някакви соли или с други някакви средства. Казвате: „Щом е така, не-ка човек се опита да насоли боба си например със своята мисъл“. И това е възможно. За едни хора е невъзможно, а за други – възможно. Мисълта е сила, която твори. Следователно каквото човек мисли, то-ва става. (39/стр.45)

Представете си, че ви дават… билет за Небето… Ще кажете, че това са фантазии. Колкото се отнася до Земята, всичко е възможно, но дойде ли до Не-бето, въпросът е поставен другояче. Много неща мо-гат да се реализират на Земята, но ако същите неща искаме да реализираме на Небето, намираме се пред невъзможност. Тези неща са невъзможни за бол-шинството, но са възможни за малцинството. Само Учителите и Мъдреците имат привилегия да пътуват извън Земята. Обикновените хора, добрите и пра-ведните хора са лишени от тази привилегия. И те имат желание да излязат извън Земята, но не са достигнали още до това положение. (29/стр.22)

Невежите философи, които нищо не знаят, каз-ват: „Това може ли да бъде така?“. Това за глупавите не може, за учените може. За онези, които знаят Истината, може; за онези, които не знаят, не може. За онези, които знаят Мъдростта, може; за които не знаят, не може. (14/стр.10)

Не може ли без скърби? Може. Само умният мо-же без скърби. Глупавият човек, когато минава от това положение, в което се намира, в друго, той ще скърби. (13/стр.429)

Аз взимам думата религиозен, или духовен, чо-век във висок смисъл… Той може да стане и поет, и музикант, и художник, и философ. Който не е духо-вен, никакъв не може да стане. (39/стр.148)

Смъртта има слабост към светиите. Като види един светия, тя веднага се влюбва в него, вследствие на което той може да живее на Земята колкото вре-ме желае. Геният обаче се бори със смъртта. Тя под-копава основите на неговия живот. Геният иска да живее, да се учи, но смъртта го отстранява от пътя си, не иска да препятства. (29/стр.318)

Кое е възможно и кое невъзможно?

Мнозина искат да живеят според своите лични разбирания, да бъдат свободни и независими, да бъ-дат като Бога, но отделни от Него. Това е невъзмож-но. Обаче възможно е да бъдеш като Бога, т.е. да жи-вееш в Него и Бог да живее в тебе. (41/стр.117)

Христос иска всички да бъдат като Него. Не ка-то Него. Няма да искате да бъдете като Христа. Трябва да пострадате. То е невъзможно. Но в постъп-ките, в мислите може да бъдете като Христа спра-ведливи. В сърцето може да бъдете като Христа доб-ри. Във волята може да бъдете и в постъпките може да бъдете свободни, както Той е бил. (2/стр.643)

Човек не може да бъде като Бога, но може да ста-не разумен, да знае как да постъпва, как да решава задачите си. (20/стр.220)

И човешкото не е лошо, но на него не може да се разчита… Божественото работи през всички вре-мена и епохи, на него всякога може да се разчита.

(34/стр.261)

…Някой път много хора казват: „Ние сме много грешни“. След това у тях настава друг един процес и те казват: „Не, ние сме чисти вече, ние сме светии“. Е, питам: Как е възможно грешният да стане светия? Това е невъзможно, немислимо е. Казват, че греш-никът можал да стане светия и светията можал да стане грешник… В Природата това не може да стане. Светлината тъмнина не може да стане и тъмнината светлина не може да стане, но светлината може да отстъпи своето място на тъмнината и тъмнината може да отстъпи мястото си на светлината. Това е възможно. Но да се превърне светлината в тъмнина, това е немислимо. Никога не е било и не може да бъде! (19/стр.286)

Любовта може да отстъпи мястото си на омра-зата и омразата може да отстъпи мястото си на Лю-бовта, но Любовта да се превърне в омраза и омра-зата – в Любов, това е немислимо. Като казвам, че е немислимо, то е, защото тия енергии в своята съ-щина, в своята разумност не могат да се превърнат.

(19/стр.286)

Човек не може лесно да стане певец. Дълго време трябва да се упражнява, за да разработи своя ла-ринкс. Обаче вътрешно той може да бъде музикален и да излива тази музика в своите мисли, чувства и желания. (32/стр.167)

Всички не могат да станат поети, музиканти, фи-лософи, но от всеки може да стане нещо… Едно е важ-но: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо. (43/стр.50)

Ако една работа не е станала, може да я изпра-виш. Но работа, която е станала, не можеш да я поп-равиш лесно. (27/стр.225)

Ако твоето верую е като малка река, всеки може да те отбие от него; ако твоето верую е голяма река с мощна сила, никой не може да те отбие от него.

(31/стр.72, 73)

Един Божествен закон може да се употреби и за добро, и за зло, обаче принципът по никой начин не може да се употреби за зло. Законът и силата могат да се употребят и за добро, и за зло, но принципът може да се употреби само за добро – никога за зло.

(36/стр.187, 188)

Кога е възможно и кога невъзможно?

Щом мислиш право, можеш да направиш неща-та; някога не можеш да мислиш право, тогава е изк-лючена възможността да направиш нещата както трябва. (14/стр.237)

Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си една лоша дума, понеже Бог е там. Ако аз проявявам Божията Любов, в дадения случай е невъзможно да кажа аз нещо лошо. Когато Любовта се оттегли, това е възможно. Но при Любовта е невъзможно. (27/стр.269)

Двама братя може да се спогодят, ако постъпват разумно. Няма въпрос, по който да не може да се спогодят, но когато постъпват по човешки, нямат въз-можност. (16/лек.31: стр.22)

Един мой познат ми разправяше следния опит, който направил с охлюви. Турил в една градина ня-колко хиляди охлюви, турил и един тел, но толкова близо до земята, че да не могат да преминават охлю-вите под него, и пуснал по тела електрически ток. Щом дойде охлювът до тела, електричеството го опа-ри и веднага се връща назад. Той турял знак на всеки охлюв, който се качвал на тела, и забелязал, че от белязаните охлюви нито един не се опитал да пре-мине тела втори път… Ние след като се опарим вед-нъж, дваж, три, четири, пет и повече пъти, в нас се заражда амбицията да се борим, да премахнем тази пречка и казваме: „Ще премахна този тел“. Охлювът казва: „Не мога да премахна този тел“ – и се от-дръпва. Човекът казва: „Мога да го премахна“. Някой път го премахва, някой път не може и по-скоро сам се премахва. Ако тия телове са турени от хора, мо-жем да ги премахнем, но ако са турени от туй Ве-ликото Същество – от Бога, не можем.

(16/лек.5: стр.14, 15)

2. Две възможности

Възможност и за добро, и за зло

Доброто, добрите навици, благородното сърце у вас Бог ви ги е вложил още когато ви е създавал вас, още когато сте излезли от Бога. Следователно във всеки един случай ние имаме толкова възможности да бъдем добри, колкото и лоши. (16/лек.24: стр.12, 13)

Човек не се ражда добър, не се ражда и лош. В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош. Значи, в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за зло. (23/лек.2: стр.4, 5)

От знанието може да се създаде и злото, и доб-рото. То може да стане слуга и на доброто, и на зло-то. При богатството ти можеш да станеш господар и на злото, и на доброто. Всичко онова, което имаш в себе си, ти можеш да го употребиш и за зло, и за добро. (1/стр.415)

Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, мо-же да прави и добро. (9/стр.352, 353)

Каже ли някой, че не може да се освободи от гре-ха и от порока си, той се самозаблуждава. Както си грешил, така можеш и да се освободиш от греха. Кой-то прави зло, и добро може да прави…

(9/стр.423, 424)

…Дотогава, докато се движите в посока към Зе-мята, ще знаете, че ще бъдете по-активен към злото, т.е. възможностите да направите зло, са по-големи, отколкото възможностите да направите добро. Ко-гато се движите към центъра на Слънцето, или ко-гато се стремите към Бога, възможностите за пра-вене добро са повече, отколкото възможностите за правене зло. Бог е великият център, към който тряб-ва да се стремим. (16/лек.28: стр.9)

С кибритена клечка може да се запали огън и да се сготви на него. С кибритена клечка може да се за-пали плевнята на вашия съсед и да произведе голям пожар. Кой е виновен за това? Виновен е онзи, който пали клечката. (38/стр.173)

Дошла някоя лоша мисъл и в дадения случай вие почнете да се безпокоите, но в дадения случай тая мисъл у вас е само като кибритена клечка. В тая киб-ритена клечка седи една възможност да запалиш огън, да направиш едно добро. С тая клечка, която имаш, можеш да направиш едно зло. Това зло мо-жеш да го направиш съзнателно, а можеш да го нап-равиш и несъзнателно. Ти можеш с нея да запалиш една плевня и да запалиш, и да изгориш цяла къща. А пък с този огън можеш да направиш хиляди доб-рини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще упот-ребиш клечката. (13/стр.15)

– Знаеш ли какво мога да направя?

– Можеш да подпалиш една къща, да набиеш някого. Това е отрицателната страна на твоя харак-тер. Обаче и добро можеш да направиш на човека. Кое е по-хубаво: да направиш добро или зло?

(42/стр.253)

Две противоположни възможности

Праведникът може да стане грешник и грешни-кът може да стане праведник… Казвам: В дадения случай има две възможности. Ако сте праведен, да паднете. Ще се пазите да не паднете, ще се въздър-жате назад. Ако сте грешник, във вас ще се роди иде-ята, че може да станете праведник. Може да станете. Ще турите два различни импулса във вас. (1/стр.449)

Във всеки човек има скрити възможности за не-говото повдигане и падане. Грешникът може да ста-не светия и светията може да стане грешник.

(29/стр.141)

За всички хора има възможност красиви да бъ-дат, но има възможност и грозни да бъдат. Каквато възможност има за човека да бъде красив, такава възможност има да бъде и грозен… Каквато възмож-ност има за човека да бъде светия, такава възможност има да бъде и най-големият грешник. (29/стр.14)

Всеки човек, праведен или грешен, може да пре-късне отношението си с Разумната Природа, може и да го възстанови. (20/стр.7)

С една крива постъпка праведният може да пре-късне връзката си с духовния свят. С една добра пос-тъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят. (20/стр.7)

Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взима, може и да дава. (9/стр.298)

…Човек има възможност да руши, но има възмож-ност и да гради. (9/стр.295)

Човек в един момент може да се спъне за 100 години, както и в един момент може да напредне за 100 години. (25/стр.46)

– Какво можем да направим ние?

– Ако един човек може да развали семейство, да скара членовете на едно общество помежду им, да повдигне един народ срещу друг, защо да не направи едно добро? Следователно един човек може да по-добри живота на едно семейство, да създаде цяло об-щество или един народ. Както можеш да рушиш, така можеш и да градиш. Както си майстор в едното, така ще бъдеш майстор и за другото. (42/стр.238, 239)

…В гледането има възможност да съгрешиш след хиляди години, а може и сега. В слушането има въз-можност да научиш много хубави работи, но и мно-го лоши работи можеш да научиш. В обонянието, във вкуса много хубави работи можеш да научиш, но и много лоши работи. И в говора, и в мириса, и в пипането също така много работи ще научиш, но и много злини можеш да научиш. И навсякъде има възможност да научиш и да съгрешиш. (13/стр.34)

Ти може да имаш една любов, която да осакати паметта ти. Пък може да имаш една любов, която да развива ума ти. Може да имаш една любов, която да осакати сърцето ти, пък може да имаш една лю-бов, която да облагороди сърцето ти. (27/стр.346)

…Ако синът или дъщерята водят по-добър живот от родителите си, техният живот може да се про-дължи с няколко години. Ако младите не водят по-добър живот от родителите си, има възможност да умрат с няколко години по-рано от годините, до които са доживели родителите им. (29/стр.316)

Някои от вас сте на 50 – 60 години. Дойде ви наум и казвате: „Може да умра“. То е една възмож-ност. Може да се родите. И то е една възможност.

(27/стр.243)

Учеността се определя първо от вложените дар-би и способности в човека. След това вече идат ма-териалните условия. На способния те дават възмож-ност да развие онова, което Природата е вложила в него. На неспособния те могат да причинят по-го-ляма вреда, отколкото полза. (38/стр.158)

И тъй, кибритената клечка може да запали огън, на който да се греем, но същевременно може да про-изведе и пожар. Значи, едно и също нещо може да донесе щастие и нещастие на човека. (38/стр.174)

Каквото езикът каже, всичко става. Чудеса може да прави езикът! Езикът подига човека, но той може и да го събори. Това зависи от огъня, с който е за-пален. Ако езикът е запален от огъня на ада, човек се намира в голяма опасност. (38/стр.289, 290)

…Една дума може да убие човека, може и да го възкреси. (39/стр.189)

Похвалите и хулите имат едно и също значение. Един човек, който може да те похвали, той може и да те укори, да ти каже най-горчивите думи. Има нещо по-високо от похвалите и по-високо от уко-рите. Това аз наричам закон на Любовта. (19/стр.469)

В живота на човека има хиляди неща, които мо-гат да го смутят, но има и хиляди неща, които могат да го радват. (26/стр.395)

Както едно престъпление може да опорочи жи-вота на човека, така в един момент Любовта може да го очисти и повдигне. Както смъртта в един мо-мент може да окоси хиляди глави, така и животът в един момент може да възстанови падналите глави. Животът е по-силен от смъртта, а Любовта – по-сил-на от омразата. Като знаете това, поддържайте стра-ната на живота и на Любовта. (40/стр.69)

3. Отрицателни възможности и положителни невъзможности

Възможности за грях и престъпление

Отде се пръкна грехът в райската градина? Бог ги създаде така, че имаше възможност, човек имаше сила да направи един грях. Бог казва: „Направихте греха, идете да го поправите“. Като ги изпъди из райс-ката градина, им каза: „Поправете греха и като го поправите, Аз ще ви приема“. (14/стр.130, 131)

Първоначално Адам мислеше, че Ева не може да направи никаква погрешка, защото е излязла от не-го… Наистина, докато беше в Адама, Ева не можеше да греши, но щом излезе вън от него, тя имаше въз-можност вече да греши. Защо? Защото той не пре-даде законите, които Бог му беше дал. (21/стр.130)

Значи, в човека е вложена възможността да гре-ши. Защо греши? Защото има свободна воля.

(12/стр.54)

И сегашните хора … казват: „Дойде грехът и всич-ко изгубихме“. Не е достатъчно само да се констати-ра това, но човек трябва да потърси причините за греха и начините как да се освободи от него. Ако грехът днес е дошъл, и утре има възможност да дой-де. Грехът не е нещо случайно. Той представя на-копления на желания, които всеки момент могат да се изявят и да спънат човека в неговото развитие.

(39/стр.136)

Онзи свят е красив, но и в най-красивия свят има възможност за престъпления. Ако влезете в умствения свят, не можеш да направиш физическо престъпление, но ще можете да направите умствено престъпление. Ако влезете в духовния свят, в света на чувствата, там не можете да направите физичес-ко престъпление, но в чувствата можете да направите престъпление. Всяко горчиво чувство е едно престъп-ление. Всяка лоша мисъл е повод на едно престъпле-ние. (13/стр.14)

Вечерно време си направи един отчет. Намери престъплението не в неговата черна форма, но в оно-ва далечното, в малкия му още вид. Ти казваш: „Този човек ми е неприятен“. Но в тая неприятност седи една възможност за престъпление за в бъдеще.

(13/стр.28)

Пазете се от тези възможности

Ако един напреднал в духовно отношение човек, какъвто беше Апостол Павел, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже в края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобил, туй показва, че има възмож-ност човек да изгуби всичко. Кога може човек да из-губи придобитото? Когато не спазва великите закони на живота и на Природата. (43/стр.67, 68)

Възможно е и най-силният човек в света да се подхлъзне. Има такива сили в света, които благопри-ятстват за подхлъзването на един човек. И затуй аз казвам, че повечето хора в съвременния свят нямат морален устой. Те може да имат морален стремеж, но морален устой нямат. Този морален устой от сега нататък може да се създаде у тях. (19/стр.484)

И в новия живот да влезете, изпитанията пак ще ви следват. Като влезете в новия живот, ще видите, че и там има области, в които можете да се спънете. Млади и стари могат да се спънат. Учени и прости могат да се спънат. Философът може да се спъне в своята философия, моралистът – в правилата на своя морал. (21/стр.144)

…Ако има една крива халка в една верига, нали разваля цялата верига? Разваля я. Една крива мисъл може да развали 100 прави мисли. (19/стр.138)

Помнете: В което общество или в която органи-зация влезете, непременно ще се окаляте… Колкото по-стръмна, по-тясна и по-дълбока е долината, тол-кова по-голяма ще бъде калта. Същият закон важи и за отношенията между хората. Колкото повече се сближават, толкова по-голяма е възможността да се окалят. (34/стр.135)

Представете си, че извършвате едно престъпле-ние – обирате един банкер. Какво наказание трябва да ви се наложи? Представете си, че това е насън, об-рали сте няколко милиона, но като се събуждате, виждате, че нямате пет пари в джоба си. Изтрезнели сте от това престъпление, но все-таки направили сте го насън. Представете си друг сън. Вие сте вегета-рианец, обаче насън ядете печена кокошка. Като се събудите, виждате, че това е било сън, но все пак сте яли кокошка… Това, което човек може да направи насън, и наяве може да го направи. Сънищата не са нищо друго, освен една възможност да направи съ-щите неща човек и в действителния, в будния си живот. Понякога сънищата са предпазителни мерки да не направи в будния си живот човек нещо, което може да му напакости. Чрез сънищата човек се пре-дупреждава да не извърши нещо лошо. (2/стр.184)

…Магията е опасна наука. Има думи в магията, които съдържат динамическа сила в себе си. Не знае ли кога и къде да ги употребява, човек може да при-чини ред злини както на себе си, така и на окръжа-ващите. (21/стр.263, 264)

Има тънкости в живота, които трябва да се зна-ят. Който не ги знае, при най-малкото невнимание от негова страна може да произведе цяла катастрофа.

(41/стр.387)

Мнозина се страхуват да дават, да не осиромаше-ят. Който раздава Божиите блага с Любов, той ни-кога не осиромашава. Може ли да осиромашее чеш-мата, която изобилно дава? Ако е свързана с голям, неизчерпаем извор, тя никога няма да осиромашее. Ако не дава, тя има възможност да осиромашее. Всички хора ще я изоставят. (30/стр.61)

Основавайте се на тези невъзможности

…Никоя сила в света не може да спре вашата ево-люция, ако вие сами, разбира се, не я спрете.

(25/стр.123)

Едно трябва да знаете: всеки човек има своя ор-бита на движение, от която никой не може да го из-мести. (35/стр.18)

Никой никого не може да измести от неговия път, нито може да го засенчи. (38/стр.18)

Всеки сам трябва да поддържа Свещения огън… Всеки сам е жрец, служител, ангел, серафим на своя Свещен огън. Никой не може да изгаси Свещения огън на човека освен той сам. (30/стр.374)

Едно нещо аз не вярвам: една Божествена идея, която е вложена в тебе, никой не може да я убие. Ако човешкото чувство можеше да се убие, ако чо-вешкият ум можеше да се разруши, то работата ще-ше да се свърши. Но не може. Една Божествена идея може да се възприеме донякъде, но да убие някой в тебе доброто или да убие някой в тебе този импулс, който имаш, то е невъзможно. (13/стр.289)

Материалната радост, материалните блага изоб-що всеки може да отнеме. Духовната радост, духов-ните блага никой не може да отнеме. (36/стр.49)

Ние вярваме в онази собственост, която никой не може да отнеме. Единствената собственост на чо-века е неговият дух, неговата душа, неговият ум, не-говото сърце и неговото тяло. (30/стр.388)

Има един закон: Добрият човек е всякога добър и нищо в света не може да го опетни. (19/стр.460)

Никой не може да ви оцапа. Божественият прин-цип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите може да се оцапат, но Божествения принцип, същественото в човека, ни-кой не може да го засегне. (23/лек.15: стр.20)

И тъй, първото проявление на Духа, първият плод, това е Любовта. Любовта, това е първият, нео-боримият подтик на живота, срещу който никоя си-ла в света не може да се противопостави.

(19/стр.389)

Дето е Бог, дето Любовта присъства, там никакво престъпление не може да се извърши. (26/стр.268)

Истинско добро е това, което никой не може да го отнеме. Изобщо това, което Бог е вложил в човека, никой не може да го отнеме. Като знаете това, мис-лете добре за всички хора. (20/стр.286)

Сега от всички се изисква стабилна вяра в доб-рото, да знаете, че никой не може да ви излъже. За-що? Понеже Бог прониква целия свят. Всеки, който се опита да излъже кого и да е, той засяга Божестве-ния Дух. Никой не може да ви отнеме от Божиите ръце и да ви направи някаква пакост, понеже той сам ще се натъкне в ръцете Му. (24/стр.175)

Невъзможно е да обичаш и да не дадеш нещо от себе си. Какво ще дадеш на Бога? Трябва да Му дадеш сърцето си. Той иска сърцето ти. (15/стр.31)

Невъзможно е да се молиш на Бога искрено и Той да не ти отговори. (34/стр.167)

Никой не може да направи зло на онзи, който из-пълнява Волята Божия. Целият свят да се опълчи сре-щу него, пак нищо не може да му направи.

(29/стр.148)

Някой лесно може да се откаже от мене заради църквата, но това е политика… Мога ли да се откажа от хляба, от водата, от въздуха и от светлината? Не мога… Да се откажа от светлината? Невъзможно ми е. Да се откажа от въздуха? Невъзможно ми е. Да се откажа от хляба? Невъзможно ми е. Мога ли да се откажа от своите мисли и чувства? Не мога. Изобщо не мога да се откажа от това, което Бог ми е дал.

(17/стр.219)

Питам: Възможно ли е да не обичате чешма, ко-ято постоянно извира? Можете ли да не обичате дър-во, увиснало от сладки, зрели плодове? Можете ли да не обичате каса, пълна със злато? Можете ли да не обичате дюкян, пълен със стоки, каквито пожела-ете? Можете ли да не обичате хамбар, пълен с жито? Невъзможно е да не се обичат тия неща. Казвам: Ако сте течаща чешма, всички ще ви обичат; ако сте дърво, пълно с плодове, всички ще ви обичат; ако сте каса, пълна със злато, всички ще ви обичат; ако сте хамбар, пълен с жито, всички ще ви обичат; ако сте дюкян, пълен със стока, всички ще ви обичат. Защо казвате тогава, че няма кой да ви обича? (11/стр.44)

Всеки човек носи по едно Божествено благо, което никой друг не може да донесе. Благото, което бащата носи, никой друг не може да донесе. Благото, което слугата носи, господарят не може да донесе и т.н. (37/стр.111)

Невъзможно е да влезе Божествена енергия в човека и да не му даде някакъв тласък. Щом този тласък влезе в човека, той не може вече да остане в това положение, в което е бил първоначално. Най-малката Божествена енергия е в състояние да събуди човека, да го оживи и възкреси. (29/стр.23, 24)

Първичният живот, от който е произлязъл чо-вешкият, никога не може да се размъти. Божестве-ните чувства, от които са произлезли човешките, ни-кога не могат да се опетнят, никога не могат да се изопачат. Те са абсолютно чисти. (24/стр.238)

И тъй, не се страхувайте, че този или онзи ще развали света. Тъй както светът е създаден, никой не може да го развали. Светът се развива добре – никой не може да измени неговия път. (17/стр.102)

IV. ЧОВЕКЪТ И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ

1. Питате

– Може ли? – Може

– Може ли човек да бъде силен като Бога?

– Може. Тая сила се проявява, когато човек тряб-ва да се въздържа от правене на зло. Ако намислиш да направиш едно зло, приложи Божията сила и спри желанието си към злото. Ако Бог никога не наказва и не върши зло, защо ти ще го вършиш?

(12/стр.113)

…Ще кажете:

– Може ли човек да пътува до Слънцето?

– Може. Има вътрешно, духовно пътуване. По фи-зически начин не може да се отиде до Слънцето, но по духовен начин може. (18/стр.22)

Казвате:

– Аз мога ли да стана ангел?

– Можеш, но то е въпрос на време. Можеш да станеш ангел в една минута, в един ден, а можеш да станеш ангел след милиони и милиарди години.

(19/стр.120)

– Можем ли да отидем на Небето?

– Можете, разбира се. Когато се говори, че ще отидете в ада, вие вярвате. Когато се говори, че ще отидете на Небето, не вярвате. Какво представят адът и Небето? Това са състояния на съзнанието, през които човек минава. Щом изгасите свещта на съзнанието си, вие сте вече в ада. Запалите ли я от-ново, вие сте в Рая. (10/стр.81)

– Можем ли да видим Христа и днес?

– Можете. Човек може да се срещне с Христа, когато пожелае, но за това се изисква от него довол-ство. Съвременните хора са недоволни от живота, постоянно коригират всичко, което Великият е съз-дал, и при това искат да видят Христа, и да се раз-говарят с Него. Не, при тези условия това е невъз-можно. (10/стр.48)

И тъй, каже ли някой, че е недоволен или нераз-положен, ще знае, че дрехата му е стара. Ще съблече старата си дреха и ще облече дрехата на вярата. Ако е гневен, ще облече дрехата на мира.

– Може ли човек толкова лесно да съблича ста-рата си дреха и да облича нова?

– Може. Както обличате и събличате ризата си, така може да се облечете в новите дрехи на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на вярата, на надеждата, на мира и т.н. (9/стр.94)

Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате:

– Може ли?

– Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена.

– Може ли?

– Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра.

– Може ли?

– Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар.

– Може ли?

– Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат.

– Може ли?

– Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга.

– Може ли?

– Може. Може да имат някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича. (19/стр.40, 41)

Да кажем, аз съм един цар и разбирам гласа на Бога. Вървя с една каляска из пътя и срещна една бед-на жена. Аз мога да дам заповед: „Вземете тази жена, отстранете я от пътя ми!“. Да, но това не е Любов, то-ва не е разбиране гласа на Бога. Ако тези хора вземат тази жена и я отстранят, това не е за моя похвала, това е едно престъпление. Аз трябва да сляза от сво-ята каляска, да взема тази жена на ръцете си, да я заведа у дома си и да прислужа. Това е Любовта! Сега друг е въпросът, ако питате:

– Ама това може ли да се направи, или не може?

– Туй може или не може, това са философски разбирания. Може, всичко може. (19/стр.196)

Едно разбиране има в света, то е Божественото! И когато ние, всичките същества в света, схванем Божественото разбиране, ще внесем един нов им-пулс. Сега някои задават въпроса:

– Може ли?

– Може! (19/стр.196)

Гневът ви посещава, защото не му давате работа. Като го впрегнете на работа, той казва: „Умен е мо-ят господар!“.

– Може ли без гняв?

– Може. Ако завистта и омразата ви посещават, дайте и на тях работа. (12/стр.8)

За пример, омразата не е нищо друго освен из-разходване на природна енергия безразборно. Всеки гняв, всяко съмнение, всяко подозрение, както и всич-ки отрицателни черти в човека, всичко това трябва да се тури настрана. Казвате:

– Може ли това да стане?

– Може. (2/стр.346)

– Може ли без убийства и престъпления в света?

– Може. (28/стр.64)

…Вие ще бъдете носители на новата култура в све-та. Казвате:

– Можем ли да участваме в тази култура?

– Можете, разбира се. Няма по-велик момент за човека от този, да бъде носител на тази велика култура, която иде сега в света! (39/стр.22)

…Ако си беден, влез в кабарето да свириш и да спасяваш хората. Ако си богат, излез вън от кабарето, отвори кесията си и започни да раздаваш. Около те-бе моментално ще се съберат безброй хора, между които и бедни музиканти, които ще свирят, ще те веселят. Дай едно богато угощение на тия хора да те запомнят за вечни времена…

– Може ли светът да се спаси по този начин?

– Може, разбира се. Добрата воля, доброто раз-положение на хората един към друг е в сила да им помогне. (39/стр.169)

Възможно ли е това?

Мислите и желанията са живи, могат да говорят като човек.

– Възможно ли е това?

– Възможно е… Всяка мисъл, която се подхранва, оживява. (9/стр.404)

Дойде ли Любовта в тебе, ти ще обичаш всички. Ти няма да мислиш, че имаш мъж, жена, деца. Ще бъдеш свободен да проявиш Любовта така, както тя се проявява. Бог е Любов. Значи, ще оставиш Бога в себе си да се прояви така, както Той разбира.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. За да проверите думите ми, изу-чавайте и прилагайте Божията Любов. (10/стр.163)

В Стария Завет се казва за Мойсея, че ял заедно с Господа.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Яденето не е само физичен про-цес. Човек яде и на физичния свят, и в умствения, и в сърдечния. Мислите и чувствата са храна, подобна на хляба за физичния свят. (12/стр.9)

Добрият и разумен човек приема Истината с Лю-бов, затова разполага с елементите, чрез които прев-ръща злото в добро.

– Възможно ли е това?

– Възможно е, разбира се. (12/стр.31)

Според източните народи дълговете представят закон на карма, или закон за причини и последствия. Карма съществува там, дето е станало отклоняване от правия път на развитие. Според едно обяснение кармата се дължи на стремежа на тъмнината от па-сивна да се превърне на активна. Така е започнало създаването на Космоса. Тогава се явило страданието.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Човек е живял в тъмнината и пос-тепенно започнал да излиза от нея. (12/стр.177)

Сега мнозина казват: „Знаете ли какво е допри-несъл съвременният фабричен век за културата на чо-вечеството?“. Този век освободи всички духове, всич-ки души на същества, умрели още в далечното ми_ нало. Те бяха затворени във въглищата и с употреб-лението им като гориво дойде и тяхното освобож-дение. Затова днес хората наляво-надясно се бият. И когато някой ме запитва кога се роди злото в света, аз им казвам: Злото в света се роди за пръв път, ко-гато се образува и първият дим. Казвате:

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Ще ви обясня каква връзка съ-ществува между злото в света и първия дим. Когато братята Каин и Авел принесоха жертва на Бога, огъ-нят на Каина гореше с много дим, който се раз-стилаше по земята, а огънят на Авела гореше с хубав пламък без дим и пламъкът възлизаше нагоре към небето. Това разгневи Каина и от този момент той намрази брата си и го уби. И двамата братя трябва-ше да произведат огън без дим. (24/стр.58)

Седи някой човек замислен, обезсърчен, гладен, няма сила да предприеме нещо, няма кой да му по-могне. По едно време той се унася и заспива. Като се събужда, на масата намира плодове, хляб, дрехи, обуща и пари. Чуди се кой е донесъл тия неща. Един ангел ги е донесъл.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Чрез някой човек ги е донесъл.

(29/стр.93)

Представете си, че вие сте в една гора, пътувате занякъде, но нямате хляб, три дена сте гладували. Какво можете да направите? Затворете очите си, вглъбете се в себе си и започнете да се молите. Няма да мине много време и като отворите очите си, ще видите поставен на камък пресен, топъл хляб.

– Възможно ли е това?

– Възможно е, туй е факт, който всеки може да опита и провери. Ако някой пожелае да има печена кокошка, няма да получи. Обаче хляб може да се да-де на всеки, който искрено се моли. Колкото по-го-ляма е вярата на човека, толкова по-големи възмож-ности крие той в себе си. И тогава не само за себе си може да измоли хляб, но и за 20, за 50 или за 100 души още. Всичко зависи от вярата на човека.

(29/стр.152, 153)

Сега аз желая на всички, които сте тук, да пре-бъдете в Бога. Пребъдвате ли в Бога, и на камъните да кажете да тръгнат, ще ви послушат.

– Възможно ли е това?

– За Бога всичко е възможно. (30/стр.139)

Ако човек има едно чувство на Любов, едно ра-дио, в което да проникнат енергиите на Любовта, дето и да минава, всички хора ще се стичат около него, ще бъдат на негово разположение и от него, и от тях ще изтича любвеобилност и разположение. В един момент може да стане това. Ще ме запитате:

– Възможно ли е това?

– За свещеното невежество не е възможно.

(14/стр.287)

Както едно огледало може да стане отражение на слънчевата светлина, така умът и сърцето на чо-века могат да станат отражение на Словото Божие. Ние трябва да бъдем отражение. Колкото по-скоро схванете тази идея, толкова по-добре. Вие можете да кажете:

– Възможно ли е това, аз достоен ли съм?

– Вие петните Името Божие. Ако Вие не бяхте достоен, Бог нямаше да Ви изпрати на Земята. Щом сте изпратени, достойни сте. (14/стр.288, 289)

Срещам един селянин, който натоварил колата си с дърва догоре, едва я теглят воловете. Питам го:

– Защо си натоварил колата си толкова много? Не виждаш ли, че воловете ти едва вървят?

– Нищо от това. Ако те не искат да ги товаря тъй много, трябва да се родят владици.

И това било философия! Ако били владици, щели да благуват в живота си, а щом са родени волове, ще ги товари колкото иска. Казвам му:

– Ами ако един ден Господ те постави на тях-ното място?

– Възможно ли е това?

– Да, възможно е. Ако е за твое добро, Господ може да те постави на мястото на един вол.

(24/стр.304)

Аз ето как мога да разреша един въпрос. Допус-нете, че аз имам една жена, която е своенравна – иска да живее само за себе си… Пък съм и богат човек, къща и всичко имам. А тази жена е доста ум-на, тя иска да ме застави сега, ще ме съди, ще иска да се развежда, ще ми плаче нещо. Казвам: „Каквото имам, всичко оставям, давам го, аз ще си излезна ка-то гола тояжка“. Казвам: „Ето имането, говедата, жи-вей както искаш, пък аз тръгвам по света да работя за Господа. Забравям всичко това“. Това е моето разрешение. Ама вие казвате:

– Възможно ли е това?

– Който има Божията Любов, е възможно. Кой-то я няма, не е възможно. (7/стр.162)

Питам сега братята и сестрите: Как ще се осво-бодите от изкушението на мъжа – брат и от изку-шението на жената – сестра? Ако не можете да се справите с този въпрос, аз ще ви отговоря. Ако си мъж и отиваш при жената, и ти трябва да станеш жена; ако си жена и отиваш при мъжа, трябва да станеш мъж.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Това е най-лесната работа. Днес жените се обличат в мъжки дрехи. Значи, външно въпросът е разрешен. Остава вътрешно да се разре-ши. (15/стр.64, 65)

Казваш: „Младият трябва да върви прав, никога да не се прегърбва“. Обаче има случаи, когато и мла-дият трябва да се наведе и прегърби.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Когато минава през гъста гора, мла-дият трябва да се навежда да не го удрят клоните. Следователно при известни условия ще ходиш прав, а при други – прегърбен. Казваш:

– Изкривих се.

– Това изкривяване няма нищо общо с кривата линия, с кривия път. Някога кривата линия съвпада с кривото, а някога кривото съвпада с правата линия. Колкото е възможно едното, толкова е възможно и другото. (17/стр.87)

А най-новият начин за отопление ще бъде този. Всичкият този салон е обкръжен с жици отвън. Като пуснеш ток по тези жици, и целият салон ще се отопли… Но всичката тази инсталация можем да я направим и вътре в нашето тяло… Вън има 30 – 40 градуса студ, но на вас е топло. През дрехите и обу-щата минават токовете. Токовете текат. Краката ви и ръцете ви са топли и се чудите каква е тая работа. Инсталация има. Сега казвате:

– Това възможно ли е?

– Възможно е. Хората го правят. Ако отвън е въз-можно, и отвътре е възможно. (7/стр.70)

Искате ли да направите някое упражнение, най-първо ще концентрирате ума си към всичките си органи, тъй че за 5 – 10 минути те да бъдат под кон-трола на вашето съзнание, на вашата воля. Около 5 – 10 минути няма да шавнете, ще мислите само за себе си, ще бъдете силно съсредоточени. Ще дойде някой през това време, ще иска да ви изкара от това съсредоточаване, ще се опита да ви нервира, но вие ще си останете тих и спокоен, като че този човек не съществува. Ще кажете:

– Възможно ли е това?

– Възможно е, има хора, които не се поддават на слабости. Вие ще се подигнете по-горе от при-чините, които искат да ви извадят от нормалното ви състояние. (16/лек.25: стр.27, 28)

…Никой досега не е дал на Бетховена това място, което ние му даваме. За в бъдеще ще дойдат музи-канти, които ще създадат нещо повече от Бетховена. Ще кажете:

– Възможно ли е това? (18/стр.25)

Истински ученият е едновременно и поет, и му-зикант. Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на една микроба, той е истин-ски поет и музикант. Тези наблюдения върху микро-бата представляват за него цяла музика: накъде се завъртяла микробата, какви движения направила и т.н. …Ще кажете:

– Възможно ли е да има някаква музика в дви-женията на една микроба?

– За онзи, който разбира това, има музика; за онзи, който не разбира, никаква музика не може да съществува в движенията на една микроба.

(18/стр.108, 109)

Според мене, когато намерите истинското зна-ние, то ще бъде в сила да подмлади човека; когато поиска, той ще дохожда на Земята; ще си заминава по свое желание, ще живее колкото иска – всичко ще бъде в негова власт. Кой не иска това? То е много съблазнително.

– Възможно ли е това?

– За разумните хора е възможно, за обикнове-ните хора е проблематично, а за грешните – съвър-шено невъзможно. Те казват:

– Ние даже не можем да мислим за това.

(31/стр.185, 186)

Когато правите мост, служите си с дървени и же-лезни греди. Дървените лесно гният, а железните ръж-дясват. И едните, и другите не са устойчиви. Те тряб-ва да се заместят със златни. Изобщо всички мосто_ ве в човешкия живот трябва да бъдат от златни гре-ди и вместо камъни – диаманти.

– Възможно ли е това?

– За психическия живот на човека всичко е въз-можно. Защо мостът между мислите и чувствата, между чувствата и постъпките да не бъде златен?

(37/стр.89)

Къде е Небето? Небето е на Земята. От вас зави-си да живеете едновременно на Небето и на Земята.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Как живеят бубата и пеперудата заедно на Земята? Пеперудата се храни с нектара на цветята, т.е. с добри мисли и желания, а бубата – с листа, т.е. с нисши мисли и желания. Кога човек е като пеперудата? Когато дава място на Духа, т.е. на Учителя, в себе си. (40/стр.67)

Трябва да се интересувате от океаните, понеже те представят възможности, условия за вашето раз-витие. Те са девствена почва, която се приготвя за бъдещата култура. Водата на Великия океан напри-мер ще залее някои от съвременните континенти, а голяма част от… живущите хора на Земята ще се преселят на неговата почва.

– Възможно ли е Господ да ни извади от Европа и да ни постави на почвата на Великия океан при съвсем нови условия за нас?

– В това няма нищо невъзможно. Както сте на-пуснали Небето и сте слезли на Земята, така ще се изселите и от Европа. (39/стр.91)

Не може ли?

Често съвременните хора задават следния фило-софски въпрос:

– Не може ли светът да бъде създаден по друг начин?

– Светът може да бъде създаден по хиляди на-чини, но въпросът е да се избере най-добрият начин и така да се създаде. Най-добрият начин, по който светът можа да се създаде, е този, който имаме днес.

(24/стр.101)

Казвате:

– Не можа ли човекът да има друга някаква фор-ма, а не тази, която днес има?

– Може. Обаче най-хубавата форма, в която чо-век може да се прояви днес, е тази, която ние поз-наваме вече. (24/стр.101, 102)

Сега във вас се ражда мисълта:

– Не може ли другояче?

– Как другояче? Каква е възможността за друго-яче? Защото не можем да говорим за неща, които не знаем. Не можем да говорим за неща, които не разбираме. (13/стр.10)

Може някой да се спре върху философията:

– Не може ли по друг начин?

– Може, но в дадения случай в този път какво трябва да се прави? (13/стр.15)

Вие седите и запитвате:

– Не може ли другояче?

– Не може. Животът си върви по своя път, как-то всякога си е вървял. Вие трябва да се нагодите, а не животът да се нагажда на вас. Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата.

(13/стр.53)

– Не може ли без страдания?

– Не може… Искате събарянето на старото да стане изведнъж, без никакви страдания. Това е не-възможно. (41/стр.423, 424)

Следователно, ако питате не може ли без стра-дания, без мъчнотии, ще знаете, че това е невъзмож-но. Невъзможно е да имате пет сетива и да не стра-дате. Ако сте лишени от сетивата си, вие ще живеете в далечен, непознат за вас свят, поради което няма да страдате. Искате ли такъв живот? …За предпочита-не е да имате сетива и да страдате, отколкото да ня_ мате нито едно сетиво и да не страдате. (41/стр.424)

Всеки ще бъде подложен на приемен изпит, за да мине в по-горно училище на живота. Който из-държи изпита, ще мине в по-горна област на живо-та; който не го издържи, ще остане да повтаря.

– Не може ли без изпити?

– Не може, законът на Земята е такъв. Който държи изпит, ще се определи в коя област да влезе и ще се ползва от благоприятните условия на живота.

(41/стр.430)

Всеки Божествен закон, приложен в живота на човека, произвежда буря, която или ще го повдигне, или ще го разруши. За да не пострада, човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не му проти-водейства.

– Не може ли без бури?

– Не може.

– Защо?

– Когато влиза в гъста материя, каквато е чо-вешкият живот, Божественото среща голямо съп-ротивление, вследствие на което частиците на тази материя се раздвижват силно, сгорещяват се и се об_ разува голяма топлина, от която тялото или ще се стопи, или трябва да направи усилие да си пробие път. (32/стр.212)

…Не можете да желаете на Земята неща, които на Небето не сте пожелали. Казвате:

– Не може ли да се изменят нещата?

– Не може! Нито на йота [не] може да се измени програмата, която е начертана вече горе. (35/стр.158)

– Не може ли без скръб?

– Не може. Тя е най-добрият професор на чове-ка. Тя го възпитава, учи го на ум и разум. Дето влезе скръбта, всички започват да учат. Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта. (37/стр.245)

– Не може ли човек да живее сам?

– Не може. Ако оставите и най-даровития човек сам или между хора, които не го разбират, дарбата му ще се прекрати. (40/стр.157)

Със своите криви разбирания човек сам разваля Божествения план на нещата. За пример, Бог казва, че на известна ваша идея са дадени всички условия да расте и да се развива, но за това се изискват десет години работа.

– Не може ли да стане по-скоро, поне в една година?

– Не може. Обаче вие бързате и с това осакатя-вате идеята си. (22/стр.13)

Знайте, че това, което става на Земята, е опреде-лено от другия свят. Нещата не стават по желанието на хората.

– Не може ли нещо да не стане?

– Не може. Щом нещо става, колкото да е неже-лателно за хората, не може да се отмени. (26/стр.124)

2. Подходът на човека

Това зависи от човека

Влезе ли в царството на Любовта, човек е влязъл вече в Божествения свят. Това може да стане още днес, а може да стане и след хиляди години – от чо-века зависи. (21/стр.288)

Значи, Бог едновременно работи и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. Човек обаче работи само в настоящето. Ето защо не трябва да казвате: „Аз ще бъда добър“ или „Аз ще бъда учен“. Не, днес, сега още човек може да бъде добър, може да бъде и учен – от него зависи. (29/стр.101, 102)

Реализираното добро представя най-високия тон в живота. Който иска, може да вземе тоя тон – от него зависи. (44/стр.57)

Тъй щото човек може да слезе до най-големите дълбочини на живота, но може да се качи и до най-големите височини – от него зависи. Възможности-те, които човек крие в себе си, ще докажат може ли да издържа на тия положения. (28/стр.310)

Като работи съзнателно върху себе си, човек мо-же да мине границата на разумността и да се пре-върне в ангел или да падне по-долу от положението, в което се е намирал. Това зависи от самия него. Ако преждевременно с неестествено усилие е преминал границата на разумността, той непременно ще пад-не. Ако това е постигнал естествено, той ще се из-дигне още по-високо, до възможностите на ангела.

(20/стр.220)

Като срещна добър човек, за мене той е въплътен ангел. По това се отличава добрият от лошия човек. И разумният човек, който служи на Бога, е въплътен ангел.

– Аз мога ли да бъда ангел?

– Да, от тебе зависи. (42/стр.78)

Когато се казва, че всеки може да бъде спасен, това е вярно в смисъл, че условията за това спасение се дават общо за всички, а от човека зависи как ще ги използва. (35/стр.68)

Сам по себе си човек не може да бъде нито ре-лигиозен, нито духовен, нито учен, нито добродетелен, но той се ражда с възможности да бъде такъв. Впос-ледствие той става духовен, учен или добродетелен човек. Някой човек е добър, защото е правил усилия да бъде добър. Друг е учен, защото е правил усилия да бъде учен. (38/стр.260, 261)

Човек не се ражда разумен. Той има в себе си условия да бъде или да не бъде разумен, но Природа-та всеки ден му дава известно количество разумна енергия, която той може да използва правилно, а може и да не я използва както трябва. От него за-виси какво ще направи с тази енергия. (43/стр.8)

Има думи в езика, които, произнесени правилно, могат да събудят известни сили в човека. Ако само с една дума можете да нарушите равновесието на чо-века, защо с една дума не предизвикате Любовта в себе си да се прояви с всичката си сила и мощ?

(31/стр.57)

Някой казва за себе си, че е лош човек, че прави грешки… Щом съзнава, че е лош, може да стане до-бър, праведен – от него зависи. (44/стр.230)

Причината за грубостта на човека се дължи на това, че центърът на разрушителността, който се на-мира зад ушите, е силно развит. Такъв човек трябва да изпраща енергията от този център към центъра на милосърдието. Той трябва да си каже: „Аз съм господар на силите в себе си. Както мога да бъда груб, така мога да бъда и милосърден – от мене за-виси да дам ход на едни или други сили в себе си“.

(22/стр.7)

Когато едно твое желание е намясто, ще му да-деш възможност да се прояви, а на друго, което не е намясто, ще кажеш: „Чакай, не е сега време за то-ва“. На една твоя мисъл ще дадеш възможност да се прояви, а на друга ще кажеш: „Чакай!“. (23/лек.1: стр.22)

Някой казва: „Аз имам известни слабости, насле-дени от родителите ми“. Човек може да надделее над всички наследени черти. От него зависи да бъде до-бър, учен, музикант, гениален човек и т.н. (18/стр.117)

Това, че някои от вас са по-умни, а някои не са тъй умни, то зависи от вас. Всички можете да учите.

(23/лек.9: стр.27)

Съвременните хора се стремят към външни не-ща… Те не се спират да пресметнат какви грамадни богатства се крият във всеки човек. Всеки носи в се-бе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури за цял живот. Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. (26/стр.339)

Всеки човек разполага със знание, с богатство, със сила, които постепенно може да увеличава – от него зависи. (37/стр.63)

Давайте ход на възможностите

Какво се иска от човека? Да даде възможност на своята душа, ум, сърце и воля да се проявяват.

(31/стр.122)

Ония заложби, които имате, един ден ще се про-явят. Вземете онова малкото дете – 10 – 15 годишно. То може да стане отличен цигулар, отличен поет, фи-лософ, архитект и какво ли не. Та тези възможности, които са скрити във вашата душа, молете се да се разкрият, давайте им ход. (27/стр.176)

Като ученици, вие трябва да намерите първични-те импулси в себе си и да им дадете ход да се проявят. Като даде възможност на Божественото в себе си да се прояви, по този начин човек изучава както себе си, така и своя ближен. (38/стр.200)

Имате една мисъл, която ви безпокои. Дайте съответни условия. Имате едно желание – не спи-райте желанието си. Правите една погрешка. Вие каз-вате: „Това не е възможно“. Така казвате за нещо. Кажи: „Възможно е. Ще стане това!“. Дайте ход на вашето желание и оставете. Дойде друго желание. Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва. Дайте ход на вашите желания. Или дойде някоя мисъл. Пора-ботете върху нея. (27/стр.226)

Мисли, че може да пее. Нека пее да види, че мо-же. Не само да мисли, че може да пее. Някой път аз мисля, че мога да пея. Ще попея. После сам ще преценя. (27/стр.422)

Вие не давате ход на Божествените мисли и чув-ства в себе си. Щом дойде някоя Божествена мисъл в ума ви, вие я спирате, не давате възможност да се прояви. (21/стр.383)

Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си. Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре. „Ама не мога.“ Не, можеш. Ще мис-лиш, че можеш, и само така ще постъпваш.

(23/лек.16: стр.13)

…Човек… По-добре е да мисли за себе си, че е до-бър, справедлив човек, и да стане такъв, отколкото да си въздейства отрицателно. По-добре е човек да мисли, че може да вярва в Бога, отколкото, че не може да вярва. (21/стр.276)

Ние сме лъчи от Бога, Който се проявява в нас. Като знаете това, не се стремете да бъдете добри. Бог е добър, а вие дайте възможност на това добро да се прояви във вас. (17/стр.232)

Доброто излиза от светлината, а човек така съче-тава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. (40/стр.9)

Някои от вас разбират повече, други разбират по-малко; някои прилагат повече, други по-малко, но всички трябва да се стремите според възможностите на душата си. Можеш да прилагаш малко, приложи го. Можеш да прилагаш повече, приложи го.

(23/лек.5: стр.27)

…Бог няма условия да се прояви като Любов. Коя е причината за това? Нежеланието ви да направите едно малко усилие, да дадете възможност на Божия-та Любов да се прояви във вас. (44/стр.156)

…Аз трябва да дам възможност на Божията Лю-бов да се прояви чрез мене. Само така умът ми мо-же да бъде светъл, а духът ми – силен и бодър.

(9/стр.97)

„Да положи някой душата си за приятелите си.“ (Иоана – 15:13) Това значи: човек трябва да даде въз-можност да се прояви Любовта в него. (39/стр.75)

Вие ще проявите доброто си, за да дойде Бог във вас. Чрез доброто вие ще създадете вашето бъдеще. Това значи да подобри човек съдбата си. Това значи да даде човек възможност на Бога да живее в него.

(20/стр.300)

Ние поддържаме, че Бог е всемилостив, пък ние не може да бъдем. Щом Бог е всемилостив, аз мога да бъда най-малко милостив. Щом Бог може всичко да направи, и аз може да направя нещо. И аз може да се справя с нещо в моя живот. Ако Бог се справя, и аз може да се справя. Като се свързвате с онова, което Бог прави, и вие можете да го направите. Всичко онова, което Бог прави във външния свят, и вие можете да го направите във вашия свят. Тази мисъл трябва да залегне във вашите умове. (27/стр.341)

Не ограничавайте сами себе си

Говорът, това е първото пение. Всеки говор, това е музика. Хубавия говор с музиката ще започнеш. Като слушате тия работи, ще кажете: „Те не са за нас, но са за младите“. Някои религиозни казват: „То не е за нас, ние каквото сме научили, сме научили“. Така ако мислиш, ти не можеш да прогресираш. Не туряй една отрязана линия, че някои неща не са за тебе. Всичко в живота е за тебе. (13/стр.421)

Въпреки голямото разнообразие в живота, въп-реки възможността на човека да мисли, той пак се е спрял върху еднообразната мисъл: „Как ще пре-живея?“. (30/стр.378)

Като се намерят пред някаква мъчнотия, хората казват: „Невъзможно е да се нареди тази работа“. Защо да е невъзможно? Всичко имат на разположе-ние, нищо не ги ограничава. Отвън имат всичко, но язвата в ума им пречи. Това е друг въпрос. Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни. (37/стр.257)

Ако някой допусне в ума си мисълта, че от него човек не може да стане, той започва да вярва в тази мисъл и никой вече не може да му помогне. Защо трябва да допуща човек в себе си мисълта, че от него нищо не може да стане? Защо не допусне мисълта, че от него може да стане човек? Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Защо тогава той не допуща положителната мисъл, че от него може да излезе нещо? (30/стр.245, 246)

Някой казва: „От мене човек няма да стане“. Ка-жете ли си така, вие се намирате под закона на вну-шението. Напротив, на всяка подобна мисъл вие трябва да въздействате с положителна. Ще си каже-те: „В продължение на няколко часа само, докато спя, от мене човек не може да стане, но щом се съ-будя и започна да работя, от мене човек може да ста-не“. (39/стр.81)

Искаш да бъдеш силен, а мислиш, че не можеш да бъдеш силен, и ставаш слаб. (1/стр.420)

Вложите ли в себе си мисълта, че сте слаби, че не можете да свършите известна работа, вие започ-вате вече с безсилието. (11/стр.210)

Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот. Човек е роден от плът и кръв, все ще сгреши нещо“… Чудни сте вие! Не може без грях. – Може, може. (19/стр.258, 259)

– Аз не мога да направя нищо.

– Работи в областта на Любовта и ще видиш как-во можеш да направиш. (42/стр.89)

Аз говоря за този огън във вас, за тази Любов, която не произвежда никакъв пушек и дим… Любов-та не търпи никакъв дим. При нея горенето трябва да бъде пълно.

– Не можем да живеем така.

– Можете, но още се колебаете между стария и новия живот. (17/стр.106)

…Правата линия представя идеален свят, в който действа законът на безкористието. Това значи да за-емаш известно пространство, но да си свободен от всякаква алчност да владееш и обсебваш.

– Това е невъзможно.

– Възможно е. (17/стр.116)

Вие трябва да бъдете свободни! Щом кажете: „То-ва нещо е невъзможно“ – това е страхът, който дейс–тва във вас. „Не му е дошло времето“ – страхът дейс-тва във вас. (16/лек.29: стр.19)

Всички усилия на човека към доброто са дали нещо, но вие можете да създадете още по-хубаво не-що. Не туряйте граници на вашите възможности! Съвременните хора страдат от един недъг, че на всичко турят граници: на знанието, на музиката, на добродетелите, на живота и т.н. И в края на краи-щата те казват: „Свърши се нашата работа!“.

(39/стр.112, 113)

Не казвайте, че не можете

Едно е важно за вас: не влизайте в стълкновение с вашите идеи! Не казвайте, че това не можете да нап-равите или онова не можете да направите.

(29/стр.256)

Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата „Н“ е знак на противоречие.

(9/стр.53)

Не казвай, че нищо не можеш да направиш. Мно-го нещо можеш да направиш. (42/стр.239)

Често аз, като ви говоря, виждам едно нещо във вас; всякога, когато ви говоря, в ума ви седи следу-ющето: „Това е сега неприложимо“. Не туряй тази мисъл в ума си. Това е една спънка. Вие казвате: „То-ва не мога да го направя!“. Не казвай, че не можеш да го направиш. Не туряй препятствие. Ти казваш: „Това е невъзможно. Не му е сега времето“. Времето му е сега! …Не туряй препятствие, понеже, като дой-де след тебе друг, и той ще каже: „Не мога да го нап-равя“. И така ще спънеш най-малко десет хиляди ду-ши. Ти не казвай, че не можеш да го направиш. Не се спъвай. (6/стр.215)

Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно ус-пяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма „не мога“. Как могат да вършат отрицателни работи? Както могат да се проявяват в отрицателно-то, така могат и в положителното. (9/стр.352)

И тъй, съществата на духовния свят спрягат гла-гола „мога“ и с него си служат във всички случаи на живота. На Земята хората спрягат същия глагол, но в отрицателната му форма – „не мога“. За първите „мога“ е необходимост, а за вторите „не мога“ е необ-ходимост. За съществата от духовния свят всичко е възможно, понеже те уповават на Бога и работят в Негово Име. За хората има мъчни и лесни работи. За мъчните казват: „Не можем да свършим тази ра-бота“. Към лесните работи се отнасят с пренебреже-ние. (40/стр.133)

Казвам: Ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите!

– Как?

– Ще приложите волята си.

– Не можем с воля да преодолеем себе си.

– Думата „не мога“ е илюзорна. В разумния свят тя не съществува. (39/стр.181)

Казвам някому:

– Преплавай тази река и мини на срещния бряг.

– Не мога да я преплавам.

– Ще видиш, че можеш.

По едно време се образува хайка срещу този чо-век и десетина души започват да го преследват. Той хуква да бяга, дохожда до същата река, хвърля се във водата, преплава я и веднага се намира на другия бряг. Значи, това, което в първия случай беше невъз-можно, във втория случай стана възможно.

(39/стр.181, 182)

Сега ще говоря върху навика. Навикът в човека се създава при прилагане, или работа, с две величини: положителна, която се изразява с частицата „да“, и отрицателна – с частицата „не“. Значи, навикът в човека се създава с „да“ и с „не“. За пример, вие обе-щавате на някого, че ще му услужите нещо. Услугата се заключава в това, да станете в 4 ч. сутринта и да отидете в с. Драгалевци да свършите някаква работа. Вие сте дали обещанието си през деня, когато вън е било светло, Слънцето е греело. При това положение не сте мислили, че сутринта ще бъде тъмно и ще се страхувате. Обаче ставате сутринта в 4 ч., гледате, че вън е тъмно още… Казвате: „Не, не мога да отида на Драгалевци, страх ме е“… Щом изпаднете няколко пъти под влиянието на страха и не изпълните обеща-нието, което сте дали на някого, вие ставате страх-ливи, губите вяра в себе си и по този начин си създа-вате лош навик. (22/стр.4)

…Ако искате да въздействате психологически вър-ху себе си, да не си създавате лоши навици, никога не употребявайте частицата „не“ за неща, които мо-гат да ви повдигнат. (22/стр.6)

Никога не казвайте „не мога“. Този глагол има три низходящи и три възходящи степени: не мога аз, не можеш ти, не може той – низходящи. Мога аз; можеш Ти, Господи, Който си над мене; може Той, Великият Дух – възходящи степени. Както с помощта на скрипците можете да спущате тежки предмети надолу, така също можете с тях и да вди-гате нагоре тежки предмети. (9/стр.116)

Дойдете ли пред някакво съмнение, направете един магически кръг около себе си… Помислиш ли за Бога, кръгът ще стане правилен. Например вие взимате малки камъчета, които имат различна фор-ма – едни са правилни топчета, като сферички, дру-ги са неправилни сфери, трети са плоски – и ги хвърляте във водата. Обаче, щом ги хвърлите във во-дата, всички образуват около себе си правилни кон-центрични кръгове, които постепенно се разширя-ват, докато се изгубят във водата… Някой ще каже: „Аз не съм съвършен човек, не мога да мисля за Бо-га, това е невъзможно за мене“. Питам: Ако едно мал-ко безформено камъче, което още не е завършило своето развитие, хвърлено във водата, образува кон-центрични кръгове, ти по-слаб ли си от това камъче?

(4/стр.44)

Никога не казвай тази дума: „Аз не мога да пея“. Но кажи: „Не съм се упражнявал да пея. Не, мога!“. Не казвай: „Аз не мога да мисля“. Но тури една за-петая и кажи: „Не, мога да мисля!“. (6/стр.245)

Човек трябва да цъфти непрекъснато. Цъфтенето е процес, който има отношение към душата, затова е вечен и непреривен. Като не разбира този закон, човек казва: „Аз цъфнах вече, повече не мога да цъф-тя“. Като държи тази мисъл в ума си, той съзнателно се поддава на остаряване. Не, дръжте в ума си ми-сълта за вечното цъфтене, за вечното подмладяване.

(20/стр.203)

Някой казва:

– Не мога да търпя.

– Ще търпиш!

– Не мога да бъда милостив.

– Ще бъдеш милостив!

– Слаб съм.

– Ще станеш силен! (18/стр.25)

Ама казвате: „Не мога“. „Който не може, ще оти-де там – в затвора.“ Тъй е писано в Божествената книга. Като кажеш: „Не мога“, Бог казва: „Затворете го, Аз ще го науча да може“. Няма друг изходен път.

(8/стр.129)

Всякога казвайте „мога“

…Ще кажете: „С Христа, с Бога всичко мога да направя“. При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. (35/стр.136)

Прилагайте глаголите „мога“ и „будя“. (9/стр.173)

И тъй, за всяко добро дело, което трябва да нап-равите, кажете: „Аз мога да направя това добро де-ло“. Турете това правило като задача в живота си и правете опити. (22/стр.10, 11)

Който си служи с глагола „мога“, при хиляда опи-ти само един излиза несполучлив; който си служи с отрицателната форма на този глагол, при хиляда опи-ти само един излиза сполучлив. Това е закон.

(40/стр.133)

Като се върнете по домовете си, влезте в скриш-ната си стаичка, т.е. вашата душа, и с едри букви си напишете: „Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато ис-кам да направя някакво добро, няма сила, която мо-же да ми противодейства. Всичко мога да направя чрез Живия Господ на Любовта, Който е създал всич-ко в света“. (12/стр.206)

…Бог е, Който действа. Неговата Воля е да бъдем любящи, мъдри и да сме носители на Божествената светлина. Като се върнете у дома си, няма да кажете: „Е, тъй се говори то“. Не, ще погледнеш ръцете си и ще кажеш: „Мога ли да върша Божията Правда? Мо-га“. Ще погледнеш краката си и ще кажеш: „Мога ли да бъда израз на Божията Добродетел? Мога“.

(16/лек.35: стр.27)

– Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави?

– Мога. Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя. Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие? Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Не-го. (41/стр.354)

Дойде ли въпрос за Любовта и за Благостта, все-ки трябва да си каже: „Аз мога да любя, мога да бъда благ“. Но това трябва да бъде казано така, че отвън никой да не чува. Чуе ли ви някой, непременно ще бъдете спънати. (29/стр.305)

Ако житното зърно може да пренесе толкова много страдания и да храни целия свят, колко повече човек може да направи това. Кажете: Каквото жит-ното зърно може да направи, и аз мога да направя.

(32/стр.280)

Който казва, че не може да направи това или онова, той е ученик на старото учение. Ученикът на новото всякога казва „мога“. Като казваш „не мога“, ти обезсилваш Бога в себе си. Като кажеш „мога“, ти Му даваш сила да се прояви. (9/стр.93)

Каже ли някой, че не може да реши известен въп-рос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него.

– Мога да реша този въпрос.

– Можеш да го решиш, защото всичко в тебе е на мястото си. (9/стр.361)

Да допуснем, че вие имате една двуизмерна ми-съл, в която сте вързани, и казвате: „Аз не мога да нап-равя тази работа“. Какво трябва да си кажете? „Аз мога да свърша тази работа!“ (23/лек.24: стр.18, 19)

Вместо да се казва „не може“, ще турим запетая след отрицателната частица „не“ и ще излезе „не, мо-же“. Човек може да постигне всичко. Запетаята пред-ставя буквата „йот“ в еврейски език. Тя е буква, с ко-ято нещата се създават. (21/стр.66)

Та първо регулирайте закона на самовнушение-то.

– Как?

– Чрез противодействие. Внушите ли си мисълта, че сте лоши, че нищо не можете да направите, каже-те си: „Не съм толкова лош. Ще бъда добър, ще изле-зе нещо от мене“. Непостоянен си. „Постоянен съм. В бъдеще ще съм още по-постоянен.“ Ти си безверник, не можеш да се молиш, не можеш да правиш добро. „Мога да се моля, мога да правя добро.“ Не можеш да учиш, нищо не разбираш. „Мога да уча, мога да разбирам.“ Като си внушаваш по този начин, ще при-добиеш светлина, която ще ти помага. Това е един от великите методи за успеха на човека.

(43/стр.334, 335)

3. Нужно е оценяване

Оценяване на възможностите,

които ви са дадени

Бог те наблюдава и тия разумните същества те наблюдават как ще оцениш ония възможности, кои-то са вложени вътре в тебе. (5/стр.551)

Така както Бог е създал света, трябва да благода-рим на Бога за тялото си, за сърцето си, за ума си, за силата си, за всичките възможности, които ни е дал. (27/стр.37)

Какво може да направи кракът за вас? Какво мо-же да направи ръката за вас? Или какво могат да нап-равят ушите, очите, устата? Те могат да направят мно-го нещо! Едната ръка има пет възможности.

(27/стр.253)

На човека са дадени ред възможности и условия, безброй блага, а въпреки това той се счита за беден.

(28/стр.153)

Който носи вечната Любов в себе си, той оценява Любовта на Бога, оценява възможностите и услови-ята, които му са дадени, и благодари за всички блага, с които се ползва. (37/стр.221)

Кажеш ли на някого, че го обичаш, значи: оце-няваш Любовта му, оценяваш възможностите и усло-вията, с които се ползваш, и благодариш за благата, които животът ти дава. (37/стр.221)

Като говоря за знанието в духовния свят, искам да обърна вниманието ви върху онзи голям простор, който се открива пред вашия поглед. По този начин само вие ще оценявате всички възможности, които са вложени в душата ви, и ще работите върху тях да ги развиете. (26/стр.39)

Радвайте се на възможностите, сложени във вас, които постепенно се изявяват. (15/стр.21)

Блажени сте

Блажени сте, че имате възможност да се ползвате от благата, които днес ви се дават, както и от тия, които в бъдеще ще ви се дадат. (26/стр.227)

Външната форма на плода представя дреха, в ко-ято е облечена една велика идея. Изяж плода, прие-ми идеята, която той крие в себе си, и благодари, че си имал възможност да се насладиш. (20/стр.322)

Ние имаме възможност всеки ден да виждаме Слънцето – едно от великите Божии творения. Слън-цето е създадено за нас. Ако Слънцето не съществу-ваше, ние не бихме могли да се проявим.

(21/стр.280)

Знаете ли как живеят съществата на Слънцето? Знаете ли какъв е техният език? За нас е достатъчно, че имаме възможност да се ползваме от слънчевите лъчи. Когато искате да се лекувате, излагайте гърба си на ранните слънчеви лъчи. Когато искате да при-добиете вътрешен мир, излагайте гърба си на заляз-ващото Слънце... (26/стр.402)

Всички хора съставляват възможности. Те са ед-но благословение. Всеки един човек е едно благос-ловение в света. Всяко едно същество – и дървото, и другите същества са възможности. На всичко тряб-ва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света. Радвайте се, че сте в един свят на възможности. (27/стр.251)

Всяка сутрин човек трябва да благодари на Бога за всичко и да каже: „Боже, помогни ми, дай ми си-ла да работя…“. Бог всеки ден ви дава възможност да работите. (43/стр.164)

Бог е облякъл човека в плът, в която е вложил ум и сърце да мисли, да чувства, да работи, а той е не-доволен от положението си, иска нещо повече. Ко-гато ангелите гледат човека, те пожелават да дойдат на Земята да учат тия уроци, на които той е поставен. Ще страда или ще се радва, ангелът ще бъде доволен, че има възможност да познае Бога. Сиромах ли ще бъде, или богат, той се радва, че може да изучава хо-рата. (20/стр.276)

Всичко оценявайте

…Божествените блага се дават само на онзи, кой-то може да ги оцени. (30/стр.35)

Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на жи-вота. (41/стр.352, 353)

Ние не оценяваме Любовта, която иде чрез мал-ките неща, например чрез един портокал. Като ви-диш този портокал, трябва да се зарадваш, да ти ста-не приятно. Вие казвате: „На големи неща може да се радваме, но не и на малки“. Който се радва на пор-токала, на всичко ще може да се радва; който не се радва на портокала, на нищо не може да се радва.

(23/лек.12: стр.11)

Като се натъквате на противоречия, казвате: „За-що Бог създаде света така?“. По-добър свят от сегаш-ния никъде не може да намерите, но вие още не го разбирате и оценявате. (44/стр.41)

Стани рано сутрин, направи молитвата си и бла-годари на Бога, че си здрав и можеш да работиш.

(42/стр.281)

Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен бла-годарност, признателност, която те отправят към Слънцето… Всяка мисъл, всяко чувство и всяко дейс-твие в човека трябва да бъдат като цветовете на рас-тенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени съ-щества за благата, които му са дали. Докато цветето благодари, има възможност да цъфти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъф-ти, то има възможност да се ползва от енергиите на Природата. (22/стр.183)

4. Право разбиране

Не може да се измери,

не може да се определи

Значи, има един съизмерим и един несъизмерим живот. Съизмеримият живот е в каните, в буретата и във всеки джобур, а несъизмеримият живот е Бо-жественият живот. Той е живот, който не може да се измери. Идея, която не може да се измери, е ис-тинска идея. Мисъл, която не може да се измери, е истинска мисъл. Чувство, което не може да се измери, е истинско чувство. Воля, която не може да се изме-ри, е истинска воля. Сила, която не може да се изме-ри, е истинска сила. (23/лек.6: стр.9)

Казва Му Пилат: „Що е Истина?“. Ние няма да определяме какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не мо-же да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което не дава пъл-но щастие изведнъж, то е Истина. (24/стр.3)

Всички хора се трудят, работят, учат, пишат и пе-ят само за едного, а не за много. Кой е този единият? Той не може да се определи. За Него не може да се говори. (24/стр.160)

Както не може да се говори за злото, така също не може да се говори и за доброто. Не искайте да ви обясняват какво нещо е доброто и как е произ-лязло. Мислете за доброто, желайте го, но не го обяс-нявайте. Ако искате да си обясните какво представ-лява доброто, в широк смисъл на думата, ще спънете своето развитие, ще се разрушите и ще се преситите. Пресищането подразбира обяснение на нещата.

(24/стр.160, 161)

Невъзможното е възможно

и възможното е невъзможно

Невъзможните неща за обикновения свят са въз-можни за света на Любовта. Всеки е опитал силата на Любовта. Достатъчно е да отворите сърцето си, за да видите, че може да постигнете всичко. (17/стр.16)

…Туй, което е невъзможно за физическия свят, е възможно за духовния свят; туй, което е невъзможно за духовния свят, е възможно за умствения свят; туй, което е невъзможно за умствения свят, е възможно за причинния свят. (23/лек.18: стр.18)

Казвам: Това, което в твоя ум не може да стане, в моя ум става. (23/лек.6: стр.15)

Според туй учение в един момент можеш да бъдеш добър. Но вие се спирате, казвате: „То не мо-же изведнъж, то е невъзможно“. Не, може. Невъз-можните неща са възможни, а възможните неща са невъзможни. Бедният може да влезе в Небето, а бо-гатият – никога. Богатството може да ви подигне, може да ви направи един знатен цар, но то може да ви лиши от Царството Божие. Възможността на Зе-мята е невъзможност на Небето. (16/лек.17: стр.19)

…Онези от вас, които вървят по този път, трябва да разбират основния закон в Природата и да знаят, че възможното в едно отношение е невъзможно в друго. Математически можем да кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за А, в същия слу-чай е невъзможно за В. И обратно: това, което в да-ден случай е възможно за В, е невъзможно в същия случай за А. (19/стр.433)

По някой път ние казваме така: възможните не-ща са невъзможни и невъзможните неща са възмож-ни. Това е едно голямо противоречие, нали? Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему наум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай: той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свър-жете вола при едно печено агне и го оставите 4 – 5 дни гладен, на този вол няма да му дойде наум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при пе-ченото агне, ще каже: „О, откога чакам аз туй печено агне!“. Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности.

(19/стр.433, 434)

…Да ви приведа една аналогия. Невъзможното за вола е възможно за птиците. Ако през една балканс-ка теснина прекарвате няколко хиляди говеда и ка-жете на вола: „Мини през това място!“, той ще ви отговори: „Не мога да мина през тази теснина. Нека всички мои другари излязат от това място, за да мо-га да си пробия път“. Значи, там, дето волът не може да мине, една птица може да прехвръкне. Някои хо-ра казват: „Туй нещо е невъзможно“. Да, ако си един вол, ако си едно млекопитаещо, невъзможно е, но ако си една птица – възможно е. Светът е толкова широк, че ако си една птица, ще можеш да прех-връкнеш отвсякъде, ще можеш да постигнеш целта си. Птицата е онзи умният човек, който има светъл ум. Той ще може да прехвръкне отвсякъде и ще мо-же да разреши всички въпроси. А онова млекопита-ещо, то е онзи материалистът човек, който е потънал дълбоко в материята, в ядене и пиене, и казва: „Не може да се разрешат тия въпроси“. (19/стр.476, 477)

И тъй, невъзможното от физическо гледище е въз-можно от духовно гледище. Боли те пръст. Лекуваш го по един, по друг начин – не минава. Ако упот-ребиш молитвата или мисълта си, болката минава. Намираш се в пустинята гладен, жаден, рискуваш да загинеш. Ако разбираш законите на духовния свят, със силата на молитвата и на мисълта… хлябът ще дой-де. Има един реален духовен път, по който, и в пус-тинята да си, хлябът ще дойде. (34/стр.118)

Дойде един човек при вас и аз ви казвам: Ако ти нахраниш този човек, ще нахраниш цял свят… Всич-ките хора, колкото и милиарда да съществуват на Зе-мята, като ги съберете в едно, ще дадат един астрален човек… Тогава казваме: Ако нахраниш един астралец, ти си нахранил всичките… И всички тия афоризми и противоречия, които изглеждат невъзможни, при известни условия са възможни. При какви условия? Които Природата е създала. (16/лек.30: стр.14, 15)

…Бог се занимава с явления, които още не са ста-нали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешките процеси, а науката за незнайното – Божествените. Невъзможното за чо-вешките процеси е възможно за Божествените. Ка-зано е в Писанието: „Невъзможното за човека е въз-можно за Бога“. (30/стр.334)

Невъзможното за омразата е възможно за любов-та, невъзможното за невежеството е възможно за зна-нието, невъзможното за слабостта е възможно за си-лата. (30/стр.334)

Незнанието е възможност

И тъй, незнанието е възможност за придобиване на знание, а знанието – възможност за изпълнение. Значи, когато не знае, човек има възможност да придо-бие знание, а когато знае, той има възможност да нап–рави нещо. (21/стр.238)

Човек… се намира още в първи клас на училището. Той лесно решава задачите на първи клас. Щом вле-зе във втори клас, той среща известни мъчнотии. Ка-то усвои материала за втори клас, той лесно решава задачите си. Влезе ли в трети клас, в първо време пак среща известни мъчнотии. Следователно при всяко ново положение хората се намират в трудности, но не са в безизходен път. Щом усвоят това положение, работите им вървят добре. Като минават от един клас на гимназията, или на живота, в друг, най-после те дохождат до опитността, че това, което днес не зна-ят, е възможност още утре да придобият това знание.

(21/стр.237, 238)

Невежеството дава възможност за придобиване на знание. Знанието дава възможност за приложение. Щом дойде приложението, ние имаме възможност да влезем в пътя на Добродетелта и на Любовта, чрез които щастието се постига. (21/стр.255)

Невежеството е един подтик, който ще те заста-ви да намериш знанието. Невежеството е потенциал. Не че си невежа, в дадения случай ти имаш в себе си известни възможности, но трябват ти условия, за да се развиваш. (27/стр.242)

…Бог е по-доволен от слабите, от простите и от бедните, отколкото от учените, силните и богатите. Не че те са по-добри, но имат по-големи възможнос-ти да придобият онова, което душата им желае.

(42/стр.17)

Който се домогне до крайчеца на Истината, виж-да колко малко неща знае. Радвайте се, че имате мал-ко знания, за да можете да учите. (37/стр.346)

Потънкости на нещата

Колкото по-слаб сте в науката и изкуствата, тол-кова по-големи възможности имате. Слабият има по-големи възможности от силния. Силният човек е завършен процес. Той носи в себе си богатства, ко-ито трябва да раздава на слабите и нуждаещите се.

(20/стр.185)

Радвайте се, когато се намерите пред невъзмож-ност да решите известни противодействия и мъчно-тии. Това значи да опитвате силата на ума, на сър-цето и на волята си и постепенно да се калявате.

(37/стр.9)

И тъй, докато не се научи да вярва в невъзможни-те неща, човек нищо не може да постигне. Невъз-можните неща са реални, а възможните – нереални. Каква реалност има в това, че вярвате в десетте лева, които някой човек може да ви даде? Какво можете да направите с десет лева? Има смисъл да вярва чо-век, че ще получи няколко хиляди лева, защото мо-же да свърши някаква работа с тях. (28/стр.153)

Човек трябва да се научи да отстъпва. Докато не се научи да отстъпва, той не може да настъпва.

(28/стр.150)

Бъдете доволни и от недоволството си… Недоволс-твото ви е научило и ви учи на такива неща, на кои-то по никой друг начин не можете да се научите. То разкрива вашето вътрешно съдържание. (21/стр.364)

И тъй, реално е това, което остава в ума, в сър-цето, в душата и в духа на човека. Какво именно ос-тава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – Ис-тината, а в духа – Любовта. Под думата „тъмнина“ ние разбираме непроявената реалност, т.е. реалност без сенки. За невежия тъмнината е страшна, но за прос-ветения тя представя велики възможности за твор-ческия принцип, който работи в света.

(26/стр.344)

Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не мо-жете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината чо-век може да научи това, което в светлината по никой начин не може. (26/стр.344)

Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се от-нася и до светлината. Тъмнината е млада мома, а свет-лината – млад момък, които се женят един за друг. Светлина за светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на чо-века да се прояви. (26/стр.344, 345)

Който има изобилна Любов в себе си, той може да обича и омразата, и злото, и грозотата. Какво оз-начава това? Когато обичате някого, вие го обичате и с недъзите му, и с погрешките му – всичко му оби-чате. (32/стр.210)

Само с Любовта човек може да се освободи от миналото, от настоящето и от бъдещето. Той ще из-лезе от страданията – от живота на миналото – и няма да очаква щастието си от настоящето и от бъ-дещето. (30/стр.111)

Разбирате ли Любовта, вие ще можете правилно да използвате живота. Като разберете живота, вие ще можете да се ползвате както от положителните, така и от отрицателните му прояви. (26/стр.127)

…Ти можеш да използваш добрите условия по един начин, пък и лошите условия в живота съдържат друго благо, което можеш да използваш по друг на-чин. Тук именно е дълбоката философия.

(23/лек.5: стр.18)

И тъй, лошите условия в живота не са нищо дру-го, освен възможност на Бога да прояви Своята Лю-бов. (44/стр.201)

И тъй, тази година ще работите за своето обно-вяване. Човек може да се обновява и при най-небла-гоприятни условия. (32/стр.180)

Сега, като говоря на хората за Любовта, мнозина от тях не я разбират. Казвам, че едно от качествата на Любовта е да ограничава. Те се чудят как е въз-можно Любовта да ограничава и да прави човека не-щастен. Вие мислите, че когато Любовта дойде, вед-нага ще ви направи щастливи. Не, това е невъзможно. Казано е, че Любовта ражда живота. Следователно, за да се прояви животът, човек трябва да се ограничи, да мине от безграничния в граничния свят. Който очаква щастие от Любовта, той е на крив път. Любов-та не носи щастие, нито блаженство. Тя носи нещо по-велико – целокупния живот. (29/стр.5, 6)

Някога и най-лошият човек може да ви направи добро и да спаси живота ви. А някой път и най-доб-рият човек може да ви направи едно зло несъзнател-но. Ако един добър човек, който няма понятие от ме-дицина, иска да ви направи едно добро, да ви изцери, то като ви даде някое лекарство, от което не разбира, той може да ви умори. Ще кажете: „Такава е била Волята Божия“. Не е била такава Волята Божия. А онзи лошият, но умният човек може да ви даде едно лекарство от Природата и да ви помогне. (19/стр.411)

Когато Бог ограничава, доброто се явява в света. Ето защо който иска да се освободи от човешкото ограничение, трябва да влезе в Божественото. Иска ли да бъде свободен, човек трябва да влезе в Божес-твеното ограничение. Значи, човешкото ограничение заробва човека, а Божественото го освобождава. Ако не минеш от човешкото ограничение в Божествено-то, ти никога не можеш да бъдеш свободен.

(20/стр.188)

Възкресението подразбира нов Божествен живот. В този смисъл човек може да възкръсва по няколко пъти на ден. Достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него. (40/стр.85)

Всеки момент човек може да се ражда и пре-ражда, а не само един път. Всяка нова фаза в човеш-кия живот е новораждане. Човек живее, докато се ражда и новоражда. Щом престане да се ражда, той умира вече. (31/стр.118)

Ще се раждаш всеки момент. Само така ще раз-береш смисъла на Разумното Слово и ще го прило-жиш. Ако днес си обикновен човек, утре можеш да станеш талантлив; ако днес си талантлив, утре мо-жеш да станеш гений. (31/стр.118, 119)

Всичко хубаво, което срещаш, и ти можеш

Всичко красиво, възвишено и велико в света тряб-ва да служи за поощрение, за подтик на човека да му покаже, че и той може да постигне същото.

(30/стр.165)

Казвам: Ако аз констатирам, че даден човек е разбогатял, че друг човек е станал учен, това трябва да бъде за мене стимул да зная, че и аз мога да пос-тигна това. Туй показва, че тия хора са впрегнали на работа всички свои сили, всички свои възможности и затова имат резултат. (24/стр.275)

Преди години, в XIX век, един цигулар слушал един европейски виртуоз да свири в Одеса. Той сви-рил толкова хубаво, че руският цигулар, който го слу-шал, толкова се обезсърчил, че като се върнал у дома си, счупил цигулката си и се самоубил. Той си казал: „От мене няма да стане никакъв цигулар“.

Сега аз не искам да представя така живота, че да отидете да се самоубиете и да строшите цигулката си. Всеки, който слуша този цигулар, може да стане като него. Въпросът е само на време. Този цигулар е придобил тази дарба чрез постоянство в упражне-нията. (2/стр.623)

Някой седи и казва: „Еди-кой си е по-даровит от мене“. Значи, ти му завиждаш. „Ами той знае някол-ко езици.“ Радвай се на това. Ако той знае няколко езици, и ти можеш да знаеш. Някой е музикант, сви-ри добре. И ти можеш да свириш като него, и ти мо-жеш да бъдеш музикант. Срещаш някого и казваш, че е добър човек. И ти можеш да бъдеш добър като него. Лошо е, когато не срещаш добри музиканти, нито когато не срещаш добри певци, нито когато не срещаш добри хора. Всичко добро, което срещаш в живота си, и ти можеш да го постигнеш. Всичко, как-вото не срещаш, не можеш да го постигнеш.

(13/стр.178, 179)

Възможности, които чакат времето си

Вие не се обезсърчавайте, че не сте толкова бога-ти или толкова учени. Нищо не значи това. В Божес-твения свят има възможности за всинца ви, но се ис-ка време. Едно малко дете на една година ще извърши нещо, на втората година ще извърши друго, кога ста-не на сто години – друго. (6/стр.293)

…В човека са вложени известни възможности, кои-то чакат времето да се проявят. Трябва да цъкнете ед-на клечка кибрит, за да се запали огънят, който но-сите в себе си. Възможностите се крият в дървата, а не в кибрита. (41/стр.59)

Значи, и на младини, и на старини човек е един и същ, но чакал е времето си да прояви своите възмож-ности. На старини всички дървета, които са вложени в човека, ще се запалят и той ще се прояви. (41/стр.59)

Вие си правите илюзии, както младите моми и момци, и мислите, че каквото желаете, може да пос-тигнете. Не е така. Момъкът и момата носят в себе си по-големи възможности, отколкото предполагат. Обаче не е дошло още време да се изявят. (34/стр.198)

…Всякога трябва да знаеш кои неща са възможни и кои са невъзможни. Това важи за единица време и за даден момент. Ето защо това, което днес не е въз-можно, в бъдеще може да се реализира. Днешното невъзможно е бъдещо условие за постигане на неща-та. (33/стр.76)

Следователно в човека има състояния, възмож-ности, способности, които в бъдеще могат да се раз-вият. Те очакват тия условия като най-благоприятни за тяхното развитие. Забелязано е, че когато поставят човека в магнетичен, или както някои го наричат, хипнотичен сън, той проявява особени дарби и спо-собности. Щом се събуди от този сън, той става обик-новен човек. Това показва, че във всеки човек са вло-жени дарби и способности, които очакват времето за своето развитие. (35/стр.52)

…Казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще“… Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? …„Човек не може да бъде добър“ значи: човек не може да прояви своята доб-рота. Това показва, че още е една непроявена семка… Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъ-деще, подразбираме, че той може да израсне, да цъф-не и да даде плод. Значи, в тази семка има вече сми-съл. (16/лек.33: стр.5)

И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че е семка, неговата добрина е в зародиш. Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод. Следователно човек може да бъ-де добър. Човек не може да бъде добър – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде до-бър, но при сегашните условия той не е започнал да се проявява още. (16/лек.33: стр.5, 6)

(Запитват: Може ли чрез усилена работа върху себе си да изменим положението на душата си?)

Ако сме в положение на гъсеници, колкото много листа и да изядем, не ще може да се пре-върнем в пеперуди, докато не се изпълни времето, необходимо за този период. И през това време ще трябва да се съберат сили, за да се дойде до положе-ние на пеперуди. (25/стр.46)

Казвате: „Нали човек е създаден по образ и подо-бие Божие?“. Така е, но съвременните хора още не са създадени по образ и подобие Божие. Те крият в себе си възможности, които чакат времето да се про-явят. (42/стр.334)

Да знаеш как да направиш нещата

Някой път религиозните хора са фарфарони, лес-но е да кажат „можем“. Нещата могат да се направят само когато знаем как да ги направим.

(19/стр.441)

За пример, аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога? Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб, но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора. Значи, „мога“ – но само при знание. Малкото при знание е възможно и е много, а многото при нез-нание е невъзможно и малко. (23/лек.14: стр.20, 21)

Може да съградиш един златен палат във въздуха, но трябва да знаеш условията, при които можеш да градиш. (17/стр.96)

Разумният човек, или умният човек, или мъдрият човек, да вземем тия три думи, три термина, се от-личава по това, че той може да направи всичко. Като казвам, че може да направи всичко, подразбирам, че може да направи всичко туй, от което хората имат нужда. Умният човек, като дойде при един болен, ще знае как да го лекува. Ако дойде в една къща, дето домакините страдат от несгодите на живота, той ще знае как да ги поправи. Ако срещне по пътя ня-коя счупена кола, ще знае как да я поправи. Ако влезе в църквата и в държавата, веднага ще знае как да напъти хората в този правилен път. (19/стр.14, 15)

Преценяване на своите възможности

Като изучава живота си, човек трябва да знае какви възможности се крият в него, за да разбере какво може да изисква от себе си. Някой иска да води чист и свят живот, говори за духовни работи и мисли, че всичко вече е придобил. Щом го поставят на изпит, разбира заблуждението си и се чуди как така, след като е живял добре, след като се хранил 20 години с вегетарианска храна, не е постигнал же-ланията си. Много естествено. Хиляди години той е бил месоядец, живял с дребнавостите и в 20 години иска да се посвети, да стане светия. Това е невъз-можно. (41/стр.380)

…Всеки човек… трябва да знае при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. (39/стр.29)

Когато желанията на човека станат повече от възможностите за тяхното реализиране, той наруша-ва своя естествен живот, вследствие на което се на-тъква на големи мъчнотии и противоречия.

(38/стр.294, 295)

Следователно не раждайте повече желания, от-колкото са възможностите ви за тяхното отглеждане. Няма ли възможност да храни много мисли и же-лания, човек трябва да се ограничи с една мисъл, с едно желание, но да ги изхрани добре, да станат са-мостоятелни, сами да поддържат живота си.

(38/стр.295)

Човек… Ако си въобразява, че може да направи нещо повече, отколкото са възможностите му, той съвсем ще се обърка. (37/стр.224)

Злото не седи в погрешките, които малкият пра-ви, но в желанието му да бъде голям като Бога, да заповядва и да се налага на хората. Това е невъзмож-но. Преди всичко големият крие в себе си сили, въз-можности и условия. Като велик и мощен, Бог дава условия и блага на всички живи същества да растат и да се развиват. Какво може да даде малкият от своя страна? И да иска да дава като големия, той не може да даде. (28/стр.318)

Малкият взима, но не дава. Може ли при това по-ложение да иска да бъде учен, знатен, силен човек, всички да го почитат и уважават? Това са качества на силния, на големия, а не на малкия. Един ден и малкият ще порасне, но докато дойде това време, той трябва да познава своите възможности и да не иска преждевременно това, което не е за него.

(28/стр.318, 319)

Кога става човек нервен? Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му. Защо носи тоя товар? Защото иска да стане величие, божество, всич-ки да му се кланят. (12/стр.147)

Някой човек иска да стане по-учен, отколкото мо-же, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки чо-век може да издържа само известно напрежение. Ми-не ли този максимум, тя се разстройва.

(24/стр.44)

Малцина могат да носят великата Любов на гър-ба си. Тя не е за слаби хора… Дойдете ли до Любовта, до живота, приемайте от тях толкова, колкото може-те да носите. (28/стр.256)

Ако по конеца детето знае докъде най-високо може да стигне неговото хвърчило, колко повече чо-век трябва да знае докъде се простират възможнос-тите на неговото движение. (38/стр.205)

Вие не можете да намерите Бога, ако Христос не ви е показал пътя… Вие ще кажете: „Аз може да на-меря пътя“. Хубаво, ако вие може да намерите пътя, аз ви изпращам до Луната, намерете си пътя. Някои от вас, които сте много учени, давам ви свободен би-лет до Луната. Не ви показвам пътя – сами да си на-мерите пътя до Месечината. Как ще идете?

(27/стр.413)

Вие казвате, че навсякъде може да идете и всичко може да направите. Казвам да идете до Луната. Нали всичко може да направите? Пък може да ви дам друг билет до Венера, до Слънцето. Как ще идете, кажете ми. (27/стр.413)

…Този, който знае, и този, който не знае, в дейс-твителния живот ще видят колко знаят. Всеки един от нас трябва да определи своите възможности. За пример, някой път вие казвате, че знаете, че имате вяра, че Господ отговорил на вашата молитва и т.н., убеждавате, доказвате: „Аз еди-кога се молих, зная, че Господ ми отговори…“. Аз ще ви покажа колко вяра имате. Заболи ви някой път петата, коляното, ревматизъм имате, казвате: „Не знам какво ми стана на крака, не мога да ходя“. Е, казвам, помолете се! „Молих се, но не минава.“ (16/лек.17: стр.19, 20)

…Човек… Понякога той очаква повече, отколкото трябва, а понякога очаква по-малко. Това са две край-ности. За даден момент човек трябва да очаква тол-кова, колкото е възможно да получи или да постигне.

(35/стр.161, 162)

Извън възможностите на човека

– Ама този човек е лош.

– Не е лош човекът, но е сянка на нещо.

– На какво е сянка?

– На добрия човек. Значи, зад лошия се крие добър човек. Зад добрия пък се крие лош човек. Как-во лошо има в това? Такъв е редът на нещата. Защо съществуват добри и лоши хора, за това не трябва да питате. Защо някой ви обича, а друг не ви обича – и за това не трябва да питате. Тези въпроси седят из-вън възможностите за разрешаване, с които човек разполага. (29/стр.17)

…Дюкяни имаш, няма на кого да ги дадеш под наем; стока за продан имаш, няма кой да я купи; дъщеря и син имаш за женене, не можеш да ги оже-ниш. Чудиш се какво да правиш. Хванеш се за гла-вата, търсиш изход отнякъде. Какво ще правиш? Не се грижи за работи, които не влизат в кръга на тво-ите възможности. Не е твоя работа да жениш дъще-ря си и сина си… Щом Бог е изпратил дъщеря ти и син ти на Земята, Той има грижа за тях. (29/стр.18)

– Ама какъв ще бъде нашият живот?

– Това не е твоя работа. Това е задача, която са-мо Бог може да реши, а ти ще се радваш на това ре-шение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да раз-решиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш.

– Ще стана ли учен човек?

– Този въпрос се решава на Небето, а не на Зе-мята.

– Ще стана ли добър човек?

– И този въпрос се решава на Небето.

(29/стр.11, 12)

…Бога… Да оставим нещата, които не можем да разрешим, да ги оставим на Него, Той да ги разреши. Смъртта не е един въпрос, който ние можем да раз-решим. Свободата не е един въпрос, който ние мо-жем да извоюваме. Да запазим свободата, можем, но да я добием, не е по нашите сили. Има неща, които идат от този живия Извор на живота! (27/стр.36, 37)

Та казвам: Единствената погрешка в живота се-ди в това, че хората искат да бъдат щастливи. Никой не може да направи себе си щастлив. Това не е в тяхната възможност. Това не е в човешката власт.

(2/стр.375)

…Човек… Макар и да не е по силите му, но в него се явява желание да спаси света. Това са мисли и же-лания на Христа. Тази задача е лесна за Христа, но за обикновения човек е невъзможна. (38/стр.145)

Казвам: Силите и способностите на хората са ог-раничени. И най-силният човек не може да вдигне Земята на гърба си. (18/стр.130)

Не изисквайте повече

от това, което е възможно

За даден случай не изисквайте повече от това, което е възможно. Ще ви обясня какво нещо е въз-можност. Срещна един овчар, който има половин пита хляб. Най-голямата възможност в дадения слу-чай е този овчар да ми даде половината от своята пи-та на мое разположение. Ако сме двама приятели, имаме един хляб, тогава на всеки едного ще се падне по половина, ако сме четирима – по четвърт; ако сме осем души, ще ни се падне по една осминка. Следователно туй е, което ни се пада в дадения слу-чай. Толкова ти се пада, за толкова ще претендираш. Условията обаче може всякога да се менят, няма да бъдат все едни и същи. Но в дадения случай, в да-дения момент използвайте условията, каквито са, не роптайте против тях. (16/лек.25: стр.33)

Хората се съмняват в Любовта, защото искат от нея повече, отколкото в дадения случай тя може да им даде. (20/стр.31, 32)

…Не очаквайте от човека повече от това, което той в даден момент може да ви даде. Всеки човек е запалена свещ, която може да даде само толкова, колкото е светлината . Приемете това, което той ви дава, и благодарете. (20/стр.201)

Изгубване на възможностите

Нарушим ли един Божествен закон, всичката въз-можност става невъзможност. И тогава, колкото и да е силен един човек, той се лишава от възможността да успява. (16/лек.17: стр.21)

Човекът, който сега е в плът, трябва тъй да се ви-доизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат. Трябва не само схващанията и раз-биранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Днес ние сме изгубили та-зи възможност. Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада. (17/стр.19)

Който не мисли право, който няма светлина в ума си, той не може да бъде свободен. Който не чув-ства право, който няма топлина в сърцето си, той не може да бъде свободен. Също така не може да бъде свободен онзи, който не е здрав. Най-малката болка на ръцете, на краката, на очите, на ушите на човека разваля разположението му и го лишава от възмож-ност да работи и да разбира добре нещата.

(26/стр.409)

Не допущайте нищо отрицателно в себе си – съм-нение, подозрение, леност, обезсърчаване, които от-немат силите и ви лишават от възможността да за-богатеете, да станете учени, силни и здрави.

(37/стр.265)

Какво ще кажете за онази жена, на която мъжът прекарва по цели нощи в кръчмата и пие за наздра-вица на този и на онзи? …Той забравя, че има жена, и се удоволства в кръчмата с приятели. Това удовол-ствие нищо не допринася. Не само че не донася ни-каква полза на човека, но отнема от него всичко. От това удоволствие човек губи възможностите на своя ум и на своето сърце. Той губи силата и красотата на тялото си. (37/стр.23)

Бог каза на първите човеци да не ядат от забра-неното дърво… Като ядоха от плодовете на това дър-во, те се скриха от лицето на Бога. Дълго време Бог вика Адама… Не знаеше ли Господ къде е Адам, че трябваше да го търси? Бог знае всичко, но не искаше да види лъжата в лицето на Адама. Той му даде въз-можност да обмисли положението си и да изправи погрешката си. Обаче Адам излъга Господа.

(37/стр.196, 197)

Туй същество, което е сгрешило, не е могло да из-ползва една от възможностите, които Бог му е дал, не е могло да разбере истинския път, който Бог му посочва… (23/лек.1: стр.17, 18)

…Съзнанието, това е Бог, Който озарява всички светове със Своята светлина. Постоянно чистете съз-нанието си да не го замъглите и да се лишите от въз-можността да виждате Божествената светлина. Щом изгубите светлината на съзнанието си, вие ще изпад-нете в голяма скръб и отчаяние. (20/стр.122)

В бъдещия свят ще ви съдят, че не сте употреби-ли талантите си, които Бог ви е дал. Вие имате много възможности. (27/стр.88)

На каквито мисли, чувства и желания да се на-тъквате, те са на мястото си, имат велико предназ-начение. Ако не знаете как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето пред-назначение на Земята. (41/стр.137)

Бъди доволен от своето разбиране, което имаш в дадения момент, но не оставай завинаги с него. Останеш ли в старото си разбиране, ти се лишаваш от възможността да се развиваш. (41/стр.224)

Всички трябва да се стремите към това, което е несъизмеримо. В стремлението си към Бога – само там ще видите тази идея за несъизмеримото. Бог ни се открива, но понеже ние имаме желание да Го обхванем, изгубваме възможността да Го познаем.

(23/лек.6: стр.25)

Любовта не търпи никаква дисхармония. Най-малката дисхармония вън или вътре в човека отнема възможността му да прояви любовта си. (26/стр.329)

Всеки човек е буква на Божествената азбука. Кол-кото са хората на Земята, толкова букви има тази азбука. Не изучите ли отделните букви на тази аз-бука, вие не можете да образувате срички. Щом не можете да образувате срички, вие сте лишени от въз-можността да съставяте цели думи, с които да се раз-бирате. (26/стр.118)

Някой е търговец на дрехи и казва, че се отегчил от тази работа. Той не знае, че с тази работа именно ще се благослови. Какво по-голямо благословение за него от това, да продаде една нова дреха на някого, да се разговори и обмени с него. Друг някой се отег-чава, че е бакалин. И той не разбира какво благос-ловение се крие в неговата работа. Какво искат тези хора? Те искат да заемат високи положения в об-ществото, да заповядват на хората. Те не знаят, че в това положение именно ще изгубят всички въз-можности за познаване на Истината. И тогава, за да ги освободят от положението на хора, които имат власт и заповядват, Невидимият свят ще им изпрати някаква тежка болест да полежат четири-пет месеца на легло. Тогава те ще се нуждаят от тия хора, които по-рано са считали невежи, слаби. Те ще им помогнат и ще им покажат, че нито са невежи, нито са слаби.

(10/стр.176, 177)

…Светът е построен на две точки… Тези две точки представят мисълта на две абсолютно разумни същес-тва, които се проявяват и действат едновременно. Зна-чи, животът на всички същества се движи между тези две точки. Те представят възможности в живота. Вся-ко същество, което излиза извън тия възможности, което се отклонява от правата линия и върви по кри-ва линия, е осъдено на падане. (29/стр.210)

Строгостта в живота

Законите на Великата Природа, на живата При-рода, която е настойница на Земята, са така строго определени, че никое действие, никое последствие не може да се избегне. Вие… може да живеете както искате, но резултатите ще бъдат такива, каквито за-коните ги изискват. (19/стр.429)

…Никой не може да се скрие от законите на ра-зумната Природа. Тя представлява лицето на Бога, от което никой не може да избегне.

(23/лек.33: стр.41)

Щом искаш, всичко ти е позволено, но трябва да знаеш, че лошите последствия на кривите ти пос-тъпки и движения ще те следват. Никой не може да избегне последствията на своите постъпки.

(43/стр.187)

Неразумните хора оставят нещата да се развиват сами по себе си и казват: „Днешният ден трябва да се използва, да се изживее с всичко, каквото носи в себе си, а за утрешния ден няма какво да се мисли. Ако днес съм здрав, и утре ще бъда здрав; ако днес съм богат, и утре ще бъда богат“. Вярно е това, но при известни условия, а именно: ако днес си живял правилно, и утре ще имаш възможност да живееш така. Но ако днес си нарушил някои закони на ра-зумната Природа, утре по никой начин няма да имаш същите условия. (39/стр.25)

Аз като вървя по законите, които Бог е оставил, Той ще ми помогне – не може да има никакво из-ключение. Но ако аз не спазвам правилата Му, тогава може да се родят много изключения. Всички изклю-чения произтичат от нашите престъпления.

(23/лек.11: стр.10)

Въпросът сега седи в това как да се изкупят прес-тъпленията и греховете на съвременното човечество. Всеки за себе си ще търси съответен начин за изкуп-ление, обаче никой не може да се освободи от пла-щане. (24/стр.244)

Има известен Божествен план, който не търпи никакво отклонение. Ти можеш да се отклониш от този план, но Божественото всякога се нарежда спо-ред определения от горе план. Ти не можеш да нап-равиш от Божественото нито йота отклонение.

(23/лек.18: стр.22)

Нужно е разбиране

Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всичките възможности за проявление на добротата. Казваме: „Ние не можем да бъдем съ-вършени, ние не можем да бъдем истинолюбиви, ние не можем да бъдем любящи“ и т.н. Това е криво тъл-куване на самия живот. Защо? Защото, ако Бог про-никва цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Бо-жествена доброта, посадени в душата си. Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е да не прояви това, което е посадено в него. (16/лек.33: стр.6)

…Ние говорим само за възможностите… Законът за невъзможностите е друг. Мъртвият човек живее в невъзможности… Умрелият човек мълчи, не се про-явява, казва: „Не мога“. Но когато отидем при живия човек, той говори. (16/лек.25: стр.11, 12)

Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости или че това не може да нап-рави, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство. Ко-гато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи. (18/стр.149)

Когато се казва, че това е възможно, а онова е невъзможно, че трябват условия, това показва: възк-ресението още не е дошло. На болните хора много неща трябват. (13/стр.389)

Каже ли някой, че не може да направи това или онова, той е болен. Само болният не може да работи и се нуждае от чужда помощ. Здравият обаче сам си услужва, а същевременно помага и на ближния си.

(20/стр.244, 245)

Сега първото нещо, в което съвременните хора си противоречат, е следующето: те казват, че без на-силие не може… Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може.

(19/стр.435)

Крадецът, който се изкушава от парите на бога-тия, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Заб-луждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения.

(24/стр.13)

…Изкушенията не донасят никаква придобивка на човека. Твое е само това, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе. Чуждото е вся-кога чуждо. При всички условия на живота всеки ос-тава със своето. (24/стр.13)

…Когато говорим за Бога, трябва да знаем, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на Земята, които вършат престъпления. (23/лек.1: стр.18, 19)

Не мислете, че можете да правите каквото ис-кате. На Небето можете да правите каквото искате, но на Земята не можете. (23/лек.33: стр.46)

Вие казвате, че може да живеете както искате. Не можете да живеете както искате. В този кръг влизат кръговете на хиляди други същества, тъй що-то вашият кръг е преплетен с тях. (23/лек.8: стр.11)

Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога? Не можем. Можем ли да бъдем по-силни от Бога? Не можем. Тогава достатъчно е за нас да бъдем приблизително толкова умни и силни, колкото Бог е Всемъдър и Всесилен. (18/стр.130)

Съвременните философи… изпадат в смешно по-ложение, като искат да определят какво нещо е Бог. Който иска да определи какво нещо е Бог, той тряб-ва да бъде по-умен от Него. Значи, съвременните фи-лософи разрешават една задача, която не може да се разреши. (18/стр.131)

…Човек трябва да знае значението и силата на думите, с които си служи. Вземете например думата „мога“ в българския език. Тази дума е фатална, но човек, като не разбира значението и смисъла , упот-ребява я, без да се замисля какви са нейните пос-ледствия. (24/стр.273)

Когато някой човек каже „мога“, ще стане точно противоположното. Това показва, че този човек не е разбрал смисъла на тази дума. Думата „мога“ про-извежда голяма катастрофа в живота на хората, ако те не знаят как да я употребяват. Буквата М означава смърт. Буквата О е индийски знак, който означава празнина. Арабите са турили в тази празнина точка, която е център. Точката няма никакво измерение. За всеки човек, който употребява думата „мога“, без да разбира нейния смисъл, казват, че той гони вятъ-ра. Такъв човек пише на своята възлюбена: „Аз мога да се оженя за тебе, но… Мога да ти дам пари, но… Мога да дойда с тебе, но…“. На това „но“ всички хора спират. (24/стр.273, 274)

Който не зачита Божественото, той не може да зачита и човешкото. (24/стр.230)

Гората е символ на особен живот. Всеки човек, който не може да почита гората, той не може да почита и хората. Всеки човек, който не може да почита изворите и ги разрушава, той не може да почита и живота. (24/стр.260, 261)

Преди повече от 15 години пътувам през селото Гюлекюр за Николаевка… Гледам, насреща ми тича един щъркел. Тича, тича, спря се. Дойде до мене, по-ложи главата си на коленете ми, но гледам едното му крилце тъй надолу увиснало. Пипнах го, видях, че крилото му е счупено… Сега аз разговарям с този щър-кел. Казва ми: „Господине, какво ще правя, моето крил-це е счупено, моите другари заминаха, а аз, ако ос-тана тук през зимата, ще умра“… Седях половин час да се разговарям с щъркела, помилвах го, погладих го, разпоредих се пред турците, казвам им: „Този щър-кел ще го гледате цяла зима, разбирате ли?“. „Да, ефен-ди, ще го гледаме.“ …Ако някой проповедник срещне този щъркел, ще каже: „Е, сега с щъркел ли ще се за-нимавам? Аз съм проповедник на Словото Божие“. Не, аз казвам: Ако аз не съм в състояние да иждивя половин час да се разговарям с щъркела, с хората никога не ще мога да се разговарям. (19/стр.372, 373)

Питам: След като намерите молеца в сандъка, де-то дрехата е пробита, какво ще му дадете? Аз зная: смъртно наказание – тъй както държавата постъпва. Вие сега се бунтувате, че държавата е прокарала един закон, според който всеки едного, когото зало-вят с оръжие или убие някого – смъртно наказание! А вие, като намерите, че един молец пробил някоя дреха – смъртно наказание! Каква разлика има меж-ду държавата и вас? Казвате: „Тук хора се убиват“. А тук молци! Да, молец е той. Онзи, който може да убие един молец, за в бъдеще ще може да убие един човек. (19/стр.361, 362)

Ние разсъждаваме детински, казваме: „Какво съм направил, моите грехове са много малко“. Да, една паяжина няма да те обеси, но 100 000 паяжини, като се съединят, могат да направят едно въже и да те обесят с него. (19/стр.362)

Не, днес ние трябва да се спрем, защото сме пред една дилема. Ние сме пред прага на една велика пропаст. И ако се мръднем още една стъпка, ще бъ-дем в тази голяма пропаст. Ние се намираме пред крайния предел на възможности за живот. (19/стр.247)

Онзи знаменит английски реформатор Йоан Вес-лей… Най-после решил да се ожени, та дано му тръг-не работата. Обаче той се оженил за такава една ан-гличанка, с която имал изпитания през целия си жи_ вот… Идва след това при него един ученик и му каз-ва:

– Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка.

– Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.

Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората. Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората. Трудно е да се живее с хората… Някои питат защо не може да се живее с хората. Защото между тях не е влязъл още законът на Любовта. (19/стр.440, 441)

Често хората се оплакват, че никой не ги разбира. Някой се оплаква от приятеля си, че му дал сърцето си и пак останал неразбран. Там е грешката на чо-века. Никой никого не може да разбере. Човек тряб-ва сам да се разбере, да не очаква хората да го раз-бират. (21/стр.300)

Който не разбира Любовта, той постоянно се оп-лаква, че сърцето му откраднали, че любовта му из-чезнала, че умът му се помрачил. Да мисли човек та_ ка, това значи да се самозаблуждава. Колкото е въз-можно някой да открадне Земята и Слънцето, тол-кова е възможно да се открадне сърцето на човека.

(21/стр.222)

Вие трябва да разбирате закона: Любовта към ед-ного е Любов към всички и Любовта към всички е Любов към едного. Щом не може да любиш един, ти не можеш да любиш никого. (23/лек.33: стр.45)

Като не разбират причините за своите нещастия, хората ги търсят вън от себе си и казват, че животът е лош. Едно трябва да знаете: животът не може да бъде нито лош, нито добър… Не приписвайте на жи-вота качества, каквито той не притежава. Човек мо-же да бъде лош или добър, но не и животът.

(20/стр.212)

Ще кажете: „Такъв е животът, съдба е това! Ще се примирим с необходимостта на нещата“. Не, та-зи философия не разрешава въпросите. Всичко, кое-то намираме, че е лошо, че е неправилно, можем да го изправим. (16/лек.25: стр.25)

Сега някои от вас, като имате страдания, искате да пътувате с бързината на светлината. Когато имате щастливи дни, искате да пътувате с някоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието дълговременно, следующият момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дъл-говременно, а нещастието кратковременно. Няма ни-какво изключение в този закон. (16/лек.16: стр.13)

Сега мнозина искат само щастливи дни. Не, това е невъзможно. В живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни. (16/лек.16: стр.13, 14)

И аз искам щастието, но не е достатъчно само да се търси, но трябва да се разбира… Само с искане нищо не можеш да намериш. (2/стр.396)

…Не мислете, че каквото пожелаете, можете да постигнете. За всяко нещо се изискват съответни ус-ловия. (22/стр.206)

…Друг казва: „Никога не съм се молил, но надявам се на бъдещето. Тогава ще се моля“. Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега. Значи, разчиташ на бъ-дещето. И това е възможно, но се иска гениална во-ля. Ако правиш гигантски усилия, можеш да пос-тигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива уси-лия? (15/стр.277)

Всеки човек всъщност мисли, че от него може да стане нещо много. Отпосле условията отвън го довеж-дат до противоположно мнение. И наистина той мо-же да стане много нещо, но трябва да знае дали тия негови подбуждения произтичат от душата му, или са дошли от вън… За всяко желание, което произтича от душата ви, може да се родят хиляди препятствия отвън, но то пак ще успее. (16/лек.31: стр.11, 12)

Вие можете да постигнете всичко, но вашата нер-вна система не е така устроена да издържи на тия радости. (2/стр.311)

…Както е невъзможно на физическия свят да имаш здраво тяло, в астралния свят – здраво сърце и в умствения свят – здрав ум. На физическия свят телата се разрушават, в астралния свят сърцата се разрушават, а в умствения свят умовете се разрушават. В кой свят нещата не се разрушават? В света на ду-шата. Душата пък живее в Божествения свят. Сле-дователно, за да не се разрушава, човек трябва да живее на Земята, но да прилага законите на Божес-твения свят. (28/стр.284)

Сега има човешки възможности, има и Божес-твени възможности. Разликата е в това, че всички чо-вешки възможности всякога започват добре и свър-шват зле. Това е като общо правило. И мисля, че вся_ кога на 100 случаи има само едно изключение… В Бо-жествения свят всяко нещо започва навреме и свър-шва навреме, и краят му е великолепен.

(19/стр.253)

…Ние не можем да изпълним Божиите закони с човешката любов. Тя е несъстоятелна. (23/лек.18: стр.14)

Аз съм изложил онзи пример за един султан, кой-то издал заповед да му кажат една същинска лъжа. Идва един и носи един косъм от брадата на баща си. И казва: „Баща ми като тури този косъм на Ду-нава, стана мост и нашите войски минаха в Румъния“. Султанът казал: „Възможно е!“. Един носи едно паче яйце и казва: „Майка ми като тури такова паче яйце, излезе една камила“. Султанът казал: „Възможно е!“. И най-после двама носачи носят един голям кюп*. Човекът, който водил носачите, казал: „Баща Ви едно време ходи на война с московците и взе назаем па-ри от баща ми с този кюп“. Султанът казал: „Това е лъжа!“. Защото, като каже: „Възможно е!“, трябва да плати. Та всяко нещо, което не ни допада на ха-рактера, което ни засяга, за него казваме: „Това е лъжа!“. А пък за всяко нещо, което не ни засяга, каз-ваме: „Възможно е!“. (27/стр.29, 30)

Външното богатство, към което човек се стреми, е резултат на неговото вътрешно богатство. Каже ли някой, че е невъзможно да стане богат, това показва, че той излиза от резултата на нещата. Така не се раз-съждава. Вървете от резултата към причините на не-щата и ще видите, че ви липсва нещо или в ума, или в сърцето, или в тялото. Махнете ограничението, кое-то сте поставили някога сами, и богатството ще дой-де – невъзможното ще стане възможно. (37/стр.259)

Едно трябва да знаете: истинското знание, богат-ство и сила са вътре в човека, а не отвън. Отвън човек може да придобие толкова богатство, знание и сила, колкото са вътрешните му условия… Следователно чо-век никога не може да има отвън онова, което няма отвътре. (28/стр.44, 45)

…Трябва да знаем в какво седи обидата. Обидата седи в това: ако някой е понизил твоето достойнство… Или някой може да те похвали сега. Те са само на-ши схващания за нещата. Ако позлатим един пред-мет, например ако позлатим медта, може ли да ста-не злато? Или ако златото го окаляме, пак може ли да се отнеме качеството му? Нещата винаги си ос-тават такива, каквито са. Това, което имаме, всъщ-ност никой не може да го отнеме. Но и това, което нямаме, никой не може да ни го даде. Никой не мо-же да те направи добър, ако не си добър. Никой не може да те направи лош, ако не си лош. И никой не може да те направи умен, ако не си умен. И ни-кой не може да те направи глупав, ако не си глупав.

(27/стр.24)

…Някой казва: „Обидиха ме“. В света има обида, но в Божествения свят, в който ние живеем, не мо-же да има обида. (23/лек.16: стр.10)

Гледате дали еди-кой си е праведен, или не е пра-веден, дали той върви по Христовия път, или не вър-ви. Вие не може да знаете дали един човек върви по Христовия път, или не. Това са ваши външни пред-положения. Вие не може да видите какво е разпо-ложението на неговото сърце и на неговия ум. После вие не можете да се произнесете дали някой човек е праведен, или не. То не е достъпно за мнозина от вас. (23/лек.9: стр.14, 15)

Не критикувайте нещата, но работете. Вижте как-во можете вие да направите, а не критикувайте за-що светът е създаден по този начин. (37/стр.224)

Днес хората поддържат мисълта, че с доброто не може да се живее, с Истината не може да се живее. Как ще се живее тогава? Ако с доброто и с Истината не може да се живее, още по-невъзможно е да се жи-вее със злото и с лъжата. (39/стр.147)

…Казва: „Нали имам право да се съмнявам?“. Не, понеже животът ни на Земята е къс, ние нямаме вре-ме да разискваме, да разсъждаваме с години, с веко-ве, да се съмняваме дали някой въпрос е прав, или крив. Един въпрос може да се разреши в 2–3–5 ми-нути дали е прав, или крив. (23/лек.12: стр.5)

Като разбира законите на живота, човек може да си обясни всички прояви на човека и никога да не го осъжда. Човек не постъпва всякога правилно, за-щото не е свободен от връзките на злото.

(28/стр.186)

Виждате, че някой човек греши, и искате да го из-правите. Налагате му ред наказания, но той не се из-правя. Външно човек не може да се изправи. Изпра-вянето на човека е вътрешен процес, а не външен.

(26/стр.278)

Човек крие в себе си големи дарби, способности и сили, но не ги съзнава. Щом не ги съзнава, той няма вяра в себе си. Като не вярва в себе си, човек живее в недействителен свят и мисли, че от него нищо не може да стане. То е все едно да наблюдавате земята през зимата и да мислите, че от нея нищо не може да излезе. Имайте малко търпение. След четири-пет месеца, когато слънчевата светлина и топлина се про-явят по-силно, когато влагата се увеличи, вие ще ви-дите, че много главички се подават от земята и живо-тът кипва навсякъде. (30/стр.294)

Вие казвате: „Тая погрешка да не бях я направил, онази погрешка да не бях направил. Тези възможнос-ти изгубих, ония възможности изгубих“. Разправяше ми една доста благородна жена: „Едно време изгубих. Имах 10 обожатели“. Не могла да избере един от обо-жателите. И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома. И поради своята глупост не мо-жах да се оженя, останах сама“. Казах : „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе и ти щеше да бъдеш нещастна. А пък сега и ти, и те са щастливи“. (27/стр.290)

Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана… Мнозина казват, че тази песен не струва. Не че песента не струва, но певците не могат да я пеят добре. Само талантливият и гениалният мо-гат да пеят тази песен. (31/стр.197)

…Когато човек се оплаква от сиромашията си, това показва, че той не е обикнал и оценил Бога както трябва. Ако обичате Бога, невъзможно е Той да се откаже от вас, да ви остави в лишения. Невъз-можно е да обичате някого и той да не ви отговори, да не е готов да ви направи някакво добро. Щом не е готов да направи нещо добро за вас, вашата любов към него е била користна. (30/стр.27, 28)

Човек не трябва да си прави илюзии, да мисли, че Бог му говори или че ангелите му говорят. И това е възможно, но за да бъде така, много се изисква от човека. (29/стр.33)

– Не може ли да минем живота си без учение?

– Не може. Ти си дошъл на Земята да учиш. Ако не учиш, невежа ще останеш. Хората искат да влязат в Рая без наука, без знание. Това е невъзможно.

(32/стр.136)

Пътят за Рая е през училището. Никой не може да влезе в Рая, ако не е минал през училището. Който мисли, че може да влезе в Рая, без да е минал през училището, той е на крив път. (32/стр.137)

Ако остане нещата да се правят от сега нататък, всичко е свършено с нас. Бог е създал цялата Вселена. Всичко живо е Божие творение. Сега Той само под-държа онова, което е създал. Следователно след Него никой нищо не може да направи. Задачата на всеки човек е да изучава създаденото. (34/стр.114)

Ще кажете, че без ядене не може. Като дойдете до молитвата, казвате, че без молитва може. Не мо-же без молитва. Както не може без ядене, така не мо-же и без молитва. (34/стр.308)

Защо хората не успяват в живота си? Защото не се стремят да угодят на Бога, те искат едни на други да си угаждат. Това е невъзможно. Към хората може-те да бъдете учтиви, внимателни, услужливи, но ни-кога не можете да ги задоволите. (40/стр.12)

Някой се оплаква, че няма дрехи, но и след като получи дрехи, пак е недоволен. Друг се оплаква, че възлюбената му не го обича. Той дава подаръци, купува всичко, от което има нужда, но тя пак е недоволна. Защо? Защото вътрешно не е задоволена. Едно ще знаете: външно човек не може да се задо-воли. Каквото и да правите, каквото и да му давате, все ще бъде недоволен. За да бъде доволен, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…

(37/стр.24)

Дали животът е добър, или лош, това да не ви сму-щава. По-добър живот от сегашния не можете да намерите. (37/стр.92)

Всички считат парите за голямо благо… Парите са само условие, което хората са преувеличили тол-кова много, че ги считат цел в живота. Те казват: „Без пари не може, както и без грях не може“. Не е така. И без пари може да се живее, и без грях мо-же. (40/стр.94)

В края на краищата, като се намериш в затруд-нение, казваш: „Господ е всесилен, всичко може да направи“. Той може да направи всичко, но по Своя ум и разбиране, а не по твоя. (40/стр.21)

В Божествения свят глупави работи не могат да стават. Тъй щото, когато човек, вярата на когото из-лиза от неговата личност, казва за някои неща, че са невъзможни, ние подразбираме, за пример, че е не-възможно постижение на онези блага, които Бог съз-нателно е задържал да не би хората, като ги постиг-нат, да не могат да ги използват както трябва.

(39/стр.50)

...Вие искате да бъдете здрави, силни, богати, щас-тливи и всичко това да постигнете по лесен начин, без мъчнотии и страдания. Това е незаконно жела-ние. Само законните желания могат да се постигнат.

(39/стр.210)

Ще кажете, че като дойде Христос втори път на Земята, животът ще се подобри изведнъж. Няма за-що да чакате това време. Христос може да дойде след две хиляди години. Не трябва ли да работите през това време? И да дойде на Земята, Христос не би могъл да обиколи всички градове и села, да държи навсякъде по една беседа. Значи, ще се възползват от Неговата беседа само онези, които ще я чуят. Как-во ще правят останалите? Вие очаквате невъзможни неща и губите времето си. Знайте, че Христос е в свет-лината, която възприемате, във въздуха, който диша-те, във водата, която пиете, в храната, която ядете. Христос е и във вашите мисли, чувства и постъпки – навсякъде ще Го срещнете. Използвайте тези блага съзнателно и не отлагайте нещата. (40/стр.68)

Когато някой казва, че човек може да се спаси само в Православната църква, това е според закона на вероятностите, това е само една вероятност. Кога-то други казват, че човек може да се спаси само в Еван-гелистката църква, това е друга вероятност. Казвам: Човек може да се спаси навсякъде – и в религията, и в науката, и в поезията, и в изкуството, и в музика-та. (39/стр.14)

Мнозина твърдят, че човек може да се спаси са-мо чрез Христа. Това е буквоядство. Какво предста-вя Христос? Христос е символ на Божията Любов. Сле-дователно, щом вярвате в Любовта и живеете според нейните изисквания, вие можете да се спасите.

(39/стр.14)

Не е въпросът какви сте били в миналото, важно е какво можете да направите сега. Всички хора имат в себе си ред дарби и способности, които са в спящо състояние. Те трябва да работят да ги развият.

(39/стр.30)

Аз се спирам на факта: не можеш да приложиш един и същи метод при възпитанието на двама ду-ши. Нещо повече: и върху себе си не можеш да при-ложиш един и същи метод при два различни случая. Един ден ще употребиш един метод, на другия ден – друг метод. (31/стр.10)

В Природата покой няма. Който иска да се успо-кои, той ще се натъкне на най-големите противоре-чия и нещастията ще го следват едно подир друго. И тъй, всички трябва да знаете, че няма покой в света. Всичко в живота е във вечно движение. Човек може да измени само посоката на движението си, но по никой начин той не може да спре това движение.

(35/стр.65)

Вие ще се движите между два свята: света на доб-рите и света на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества – ло-ши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да из-лезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вяр-но е, че като работите, от вас може да излезе нещо.

(41/стр.55)

Искаш да не страдаш. Можеш да не страдаш. Ис-каш да не бъдеш сиромах. Може да се смени туй със-тояние. Ти само знаеш как. Обаче погрешката е там, че човек иска нещата да станат лесно и друг да ги направи вместо него. (1/стр.562, 563)

Това, което днес можете да направите, не отла-гайте за утрешния ден. Днешният ден спасява поло-жението… Днешният ден решава съдбата ви.

(41/стр.345)

Като говоря за прилагането на Любовта, не ис-кам да станете светии. Не е лесно човек да стане све-тия. За това е нужно усилена и съзнателна работа сто-тици години наред. Човек може да работи за Бога, да служи на ближните си, без да е светия. (41/стр.345)

Казано е в Писанието: „Ще обичаш ближния си, както себе си; ще обичаш и врага си“… Единственото нещо, с което можеш да победиш врага си и да го задоволиш, това е да го обичаш. Мъчно може да оби-чаш врага си, но трябва да направиш това.

(41/стр.231)

…Някои мислят, че всичко са разбрали. Само то-ва е разбрано, което може да се приложи.

(41/стр.19)

– Аз съм физиономист.

– Можеш ли да измениш твоите форми?

– Не мога.

– Тогава не си физиономист. (42/стр.260)

Всички очакват това, което не може да стане. Нап-ример някой от вас никога не може да има двуе-тажна или триетажна къща. Друг никога не може да има две слугини, трети никога не може да полу-чава 10 хиляди лева месечен приход… Стремете се към блага, общи за всички. (42/стр.176)

…Логика се изисква от човека, и то Божествена логика! Кои неща наричаме логични? Възможните неща са логични, а невъзможните – нелогични.

(39/стр.31)

…Религиозните хора искат да спасят душите си, а светските искат да спасят телата си. Душата няма нужда от спасение, тя е безсмъртна… Що се отнася до тялото, то е направено от такъв материал, който в края на краищата ще се разруши. Следователно не мислете, че можете да задържите тялото си на Земята повече, отколкото има възможност да издържа.

(39/стр.207)

Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост. Човек сам не може да се създаде. Казано е в Писанието, че Бог създаде човека по образ и подобие Свое. Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщ-ност Бог работи, а човек взима участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е главният фактор в своя живот, нищо не може да направи. (41/стр.16)

Защо плачат хората? Защото са се влюбили ед-новременно в Бога и в света, та не знаят на кого първо да угодят. Човек не може да служи едновре-менно на двама господари. (41/стр.342)

Пазете се от погрешките на хората… Не мислете, че можете да изправите погрешките на хората. Все-ки сам може да изправи погрешките си. (37/стр.135)

Всеки човек носи по едно нещастие в себе си. Как можете да се избавите от това нещастие? Чрез вели-ката Божествена наука. (39/стр.125)

Когато сте спели, Бог е мислил, правил хиляди опи-ти, докато най-после е създал най-красивия свят, от който вие сте недоволни. При сегашните условия по-хубав свят от този не може да съществува. И по-до-бър живот от сегашния не може да съществува.

(43/стр.163)

Някой се оплаква, че въпреки желанието му го заставят да върши някои неща. И това не е вярно. Никоя сила в света не може да застави човека да нап-рави това, което не желае. В това именно се заклю-чава неговата сила. (37/стр.9)

И слабият може да направи това, което върши силният.

– Как?

– С лостове. Природата му е дала ум да мисли, да се съобразява, с малка сила да вдига големи те-жести. (37/стр.260)

…Човек може да бъде слуга, но същевременно той може да бъде философ и музикант, и писател. Външно човек може да заема най-долно място в света, но по ум, по сърце, по душа и по дух той може да заема първо място. (39/стр.18)

Ако в мисълта на човека седи първо да изпълни своята воля, какво той ще направи, а на последен план седи Волята Божия, той е на крив път. Неговата мисъл е крива. Защото мисълта на човека не е в със-тояние да схване всички възможности. С такава ми-съл човек може да схване само една възможност.

(2/стр.628)

Започваш една работа – трябва да я довършиш. Всяка една работа, която има начало, трябва да има край, да се довършва. Всяко нещо, което има начало, а няма край, то е опасно за човека. Всяко нещо, кое-то няма начало, а има край – и то е опасно. Безопас-ни работи са тези, които имат начало и край. Опасни работи са, които имат начало, а нямат край или имат край, но нямат начало. С тия възможности се зани-мават боговете, които разполагат с много време. За хората, които разполагат с малко време, тези задачи се изключват. (14/стр.238)

Най-красивото, най-великото нещо, което човек може да има при сегашното си положение, това е жи-вотът. (32/стр.79)

Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването… Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е?… Слизам в някой кладенец да из-вадя някой човек. Зло ли правя? Тъй щото и качва-нето, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло. (23/лек.2: стр.5)

Там, дето човешката любов престава, Божията Лю-бов започва. Там, дето човешкото знание престава, Божието знание започва. Там, дето човешката свобо-да свършва, Божията свобода и Истина започват. Ня-кой човек се обезсърчил и казва: „Аз остарях вече, ще се мре“. Не, тъкмо сега ти можеш да намериш ис-тинския живот. (24/стр.94)

Ще кажете, че човек може да учи до известна възраст. Не, човек може да учи на всяка възраст: и като млад, и като възрастен, и като стар. (38/стр.285)

Ще кажете, че на млади години сте имали любов, а сега сте я изгубили. Това е невъзможно. Любовта не се губи. Това, което наричате любов, не е истинска Любов. Това са чувствания настроения, разположе-ния, но не и Любов. Любещият и на младини, и на старини има Любов. (41/стр.58)

…И човека, когото при известни условия не оби-чаш, при други условия може да обикнеш. (42/стр.313)

Казвате, че човек не трябва да мисли много, да чувства много и да работи много. В едно отношение сте прави, а именно: човек не трябва да се товари с ненужни мисли, чувства и преживявания. Обаче не-възможно е той да престане да мисли, да чувства и да действа. Престане ли да се движи, това значи да не живее. (15/стр.127)

Човек може да мисли само за живото, за съзна-телното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. (22/стр.266, 267)

Това, което търсиш, трябва да бъде и разумно, и възможно. Ако търсиш непостижимото и неразум-ното, това показва, че сърцето и умът ти не са рабо-тили в хармония. (31/стр.44)

Човек е дошъл на Земята да научи и разбере сла-бостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. (45/стр.52)

Относителност на нещата

Престанете да се съмнявате! Казвате: „Ама това е невъзможно!“. Оставете настрана кое е възможно и кое невъзможно. Възможно и невъзможно, това са неща относителни, нереални. Невъзможни са, дока-то не ги знаем, докато не изпълняваме Волята Божия.

(23/лек.9: стр.27)

Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия. Тъй щото, когато говорим за прави ли-нии в живота, ние имаме предвид относително пра-ви линии, а не абсолютно. За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и виж-те каква линия се образува от стъпките ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при дви-жението ви, е пак крива. Значи, като говорим за пра-ви и криви линии, ние имаме предвид относител-ността на нещата. (37/стр.249)

…Ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а невер-ни – по отношение на друго. Благодарение на отно-сителността на нещата не може да се говори за абсо-лютни величини, за абсолютна истина. (37/стр.345)

…За всяко нещо, което не може да се докаже, каз-ваме „ола-билир“ – възможно е. Защо? Защото не мо-жем да го докажем, но не можем и да го отречем. Да кажем нещо, че е възможно, или абсолютно да приемем неговата възможност, това са две различни неща. (39/стр.4)

Ще каже някой: „Може ли без погрешка?“. Мо-же – който се учи; който не се учи, не може. „Може“ и „не може“ са думи относителни. (14/стр.85)

За пример, сегашните хора мислят, че без пари не може да се живее. Това е крива мисъл. При из-вестни условия не може без пари, но при други ус-ловия и без пари може да се живее… Красивата мо-ма може да се ожени без пари, но грозната не може. Силният човек може да си пробие път без пари, но слабият не може. Умният човек може да се нахрани без пари, но глупавият не може.

Както виждате, мисълта, че без пари не може да се живее, е относителна. (20/стр.118)

Да мислите, че без пари абсолютно не може да се живее, това е все едно да кажете, че копринената буба не може без черничеви листа. Докато е в поло-жението на буба, тя се нуждае от листа. Щом се завие в какавида, никаква храна не трябва. Като се пре-върне в пеперуда, тя търси друга храна. И вие, които живеете при сегашните условия, имате нужда от па-ри. Напуснете ли тези условия, никакви пари не ви трябват. Затова именно не дръжте в ума си мисълта, че човек абсолютно не може да живее без пари.

(20/стр.118, 119)

V. ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА

1. Бог

Правилно разбиране за Бога

С Абсолютното, с Бога човек не може да има ни-каква връзка. Ако човек при сегашното си състояние направи връзка с Бога, той би се превърнал в газо-образно състояние и би изчезнал. Човек в своето въоб-ражение трябва да има Бога като една мечта, Той да бъде за него един стимул в живота му.

(16/лек.5: стр.17)

Слънцето у вас на гости може ли да дойде? Не мо-же… Бог при нас не може да дойде. Вие ще кажете: „Бог живее в нас“. То е друг въпрос. Това, дето каз-ваме, че Бог живее в нас, то е само проявление на Бога, проявление на Любовта. (16/лек.8: стр.18)

Бог като живот може да се прояви у нас, но Бог като Любов, във всичката Своя пълнота, сега не мо-же да се прояви у нас, няма още условия за това. Един ден, когато дойде Любовта, ние ще отидем при Него, Той няма да дойде при нас. (16/лек.8: стр.18, 19)

Като казвам, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Възможностите на Бога са в човека, но не и самият Бог. Той е извън човека, както дървото е извън своята сянка. Сянката е далечно копие на нещата. Тя е скрита в самия пред-мет, както възможностите на Бога са скрити в чо-вешките мисли и чувства. (17/стр.57)

Мнозина казват: „И Господ е като нас“. Не, както океанът никога не се размътва, така и Господ не мо-же да бъде като нас. (24/стр.238)

Смешно е да чувате една мравя да казва, че еди-кой си философ може да живее между мравите. Пре-ди всичко тия мрави нямат съответно жилище за чо-века. Смешно е, когато и хората казват, че Бог може да живее между тях. Това не може да бъде! Съв-ременните хора нямат жилище, в което Бог може да живее. Когато Соломон направи Божия храм, ка-за: „Бог не може да живее в този храм, но Неговият Дух може да пребивава тук“. (24/стр.230)

Някои мислят, че за да вярват в Бога и да Го обичат, трябва първо да Го познават, да Го видят. Това е невъзможно. Той е безграничен, всеобемащ, изпъл-ва цялата Вселена. За да Го видиш, трябва да Го ог-раничиш, а това е невъзможно… Обичайте Бога, вяр-вайте в Него, после ще Го познаете. (37/стр.327)

Значи, възможно е Бог да се открие на всеки чо-век, но по различен начин. (20/стр.185)

Знайте, че кога и да е, Бог все ще ви се открие по някакъв начин. Той може да ви се открие както на пророк Иона, на трите момци в огнената пещ или на Данаила в рова между лъвовете. Бог може да се открие на човека като глас от небето. Как ще ви се открие Бог, не е важно; важно е да Го познаете.

(20/стр.185)

Сега ние, съвременните хора, имаме едно схва-щане за Бога, че с Него ние не можем да се разгова-ряме. Така е, ние не можем да се разговаряме с Бога при известни условия, но при други условия можем. Още повече, че преди 3000 години един от пророци-те е казал, че Бог живее в сърцата на смирените хо-ра. (19/стр.487, 488)

Хората трябва да разберат, че Бог може да живее само в техните светли умове и добри и благородни сърца. (24/стр.230)

Бог външно не говори. Той се проявява главно вът-решно. Какво разбирате под думата „вътрешно“? Ду-мата „вътрешно“ означава безпределно, безконечно пространство. В това пространство Бог може да се про-яви чрез вашето съзнание, т.е. вътрешно – за вас, и чрез съзнанието на вашите ближни, т.е. външно – пак за вас. Обаче и в единия, и в другия случай Бог се проявява чрез съзнанията на всички живи същес-тва вътрешно. (29/стр.275)

Към всички хора Бог действа еднакво, но не всич-ки хора еднакво проявяват Божията Любов, следова-телно вашите души се различават по това, че някои са по-готови, и затова Господ по-силно се проявява към тях. Обаче всички трябва да знаете, че имате ед_ на и съща възможност. Както Бог действа спрямо един ангел, тъй действа и спрямо един човек, тъй действа и спрямо растението, тъй действа и спрямо последното камъче – без никаква разлика.

(16/лек.24: стр.22)

Бог има еднакво отношение към всичките хора, но към добрите хора има специфично отношение. Той знае, че те са по-способни, и на тях им дава по-вече, понеже повече може да сторят. Онзи, когото Бог обича, му дава повече възможност да работи – не за себе си. (13/стр.340)

Псалмопевецът казва: „Господи, да не мразя ли тия, които и Ти мразиш?“. Какво подразбирал псал-мопевецът под думите „тия, които и Ти мразиш“? Възможно ли е Бог да мрази? Невъзможно е Бог да мрази. Псалмопевецът искал да каже, че Бог не може да се радва на онзи, който краде, който изна-силва и убива, а след това отива да принася жертва на Господа. Това отвръщане на Божието лице от то-зи човек псалмопевецът нарича омраза. Не, Бог ни-кого не мрази. Казано е: „Бог е Любов“.

(29/стр.287, 288)

…Вие мислите, че може без Бога в света. Колкото може да живеете без въздух на Земята, колкото мо-же да живеете без вода, колкото може да живеете без храна, колкото можете да живеете без светлина и топлина, толкова можете да живеете без Бога. Бог е още по-голяма необходимост. (5/стр.460)

Хлябът, водата, въздухът и светлината са проява на Бога. Добрите и светли мисли, чувства и постъп-ки са проява на Бога. Всичко, за което можеш да мис-лиш, е Бог. (34/стр.311)

Божиите възможности

Питам: Как мислите, в границите на Божиите въз-можности само един начин ли съществува, по който светът може да се създаде? Много начини има, по кои-то светът може да се създаде. (11/стр.199)

…Когато дойде да говорите за Бога, Той във вашия ум трябва да седи като едно съвършено Същество… Вие трябва да Го считате като едно Същество, на Което умът е тъй подвижен, сърцето тъй пластично и благородно и волята тъй мощна, че в даден мо-мент да може да направи всичко. Няма неща, не-възможни за Бога! (19/стр.378)

…Думата Дух… Буквата „Д“ представя триъгълник, който уравновесява противоречията. За триъгълник, в който силите се уравновесяват, няма невъзможни неща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно.

(9/стр.51)

За невежия нещата са невъзможни, за учения са възможни, а за Бога всичко е възможно. Понеже Бог знае всичко, за Него нещата са възможни, а всички ония, които идат след Него, според знанието си ня-кои неща схващат, а за други казват, че са невъзможни. Казвам: Всичко е възможно. (5/стр.12)

Бог е всесилен, всичко може да направи, но често заема последно място, като съзнателно отстъпва от позиция в позиция. Той е готов на всякакви жертви. Понякога Той слиза толкова долу, както никой друг, но при това положение може да извърши такива де-ла, каквито никой човек в света не е в състояние да направи. Това значи, че началото и краят са свързани в Бога: Той е начало, Той е край на нещата. (39/стр.75)

…Сиромашията и богатството, и невежеството и знанието, и силата и слабостта са едно условие за Бога! Всичко, каквото и да е, то е едно условие, от което Бог всичко може да направи. От вашите прег-решения Бог ще направи огърлици със скъпоценни камъни и бисери. От лошите думи, с които се обиж-дате, Бог ще направи украшения, най-хубавите… Бог ще превърне всичко лошо в добро! (27/стр.20)

…Бог лесно изправя нещата. Достатъчно е да дух-не веднъж, за да изправи всичките ни погрешки. За Него всичко е възможно. (32/стр.218)

Бог сам може да оправи човечеството, да подоб-ри света, за което има Свой план, но в тази работа Той оставя дял и за човека. (32/стр.19)

Бог разполага с безброй начини, за всеки човек специални, чрез които може да се изяви на всяка ду-ша и да я подтикне да върви напред. (36/стр.97)

Молитвата не е само за да се създаде едно при-ятно настроение. Но тя е начин да се свържеш с Бога. И като се свържеш с Бога, тогава Бог в тебе може да създаде в тебе нещо, което ти не можеш да създа-деш за себе си. (6/стр.283)

Бога всички обичат, защото Той може да отговаря на всички. Значи, само онзи е обичан от всички, кой-то може разумно да отговаря. (32/стр.176)

Сега всички искат да разрешават нещата тъй лес-но. Не, Господ иска да влезе в сърцата ни и ще влезе. Може да влезе! (19/стр.472)

– Кой е истинският Бог?

– Истинският Бог е Онзи, Който може да запали огъня на Любовта в човешките сърца, за да заживеят хората братски помежду си. (31/стр.97)

Когато говорим за Истината, за Бога, ние не раз-бираме този Господ, Който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на Когото е тол-кова мощен, светлината тъй силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всич-ки същества, останали и досега в ада. Това е само въп-рос на времето. Бог няма да остави нито едно същес-тво в ада. (24/стр.195)

Когато злото умъртви хората, Бог ще ги възкреси. Той запитва пророка: „Сине человечески, тези кости могат ли да оживеят?“. „Ти можеш, Господи, да ги възкресиш.“ (9/стр.164)

Господ обича грешните хора. Той има защо да обича грешника, понеже той е заледен. Бог се стреми към студеното. Той може да го проникне и да го разтопи. И като го разтопи, ще го накара да се дви-жи. Господ се стреми към грешните души, за да ги повдигне. (27/стр.185)

Пред Божествената сила всичко може да се поп-рави. Следователно Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. (5/стр.18)

Това, което човек може да свърши за хиляда го-дини, Бог може да го свърши за един ден. (29/стр.255)

Само Бог може

Най-великият закон в света е Любовта. Тя е са-мо в ръцете на Бога. Любовта е единственият закон, който само Бог може да прилага в света. (24/стр.211)

Щом сме чисти, Бог има възможност да действа чрез нас. Той е всесилен, Той само може да ни пази. Но и у нас трябва да има туй съзнание, тази мисъл, да бъдем чисти. (23/лек.4: стр.17)

Разправят, потъва един кораб и един казва: „Ще се дави човек, но тук само Бог може да ни избави“. След това се учудва, намира се при някои хора, кои-то го отървават. Как са го извадили от водата?

(2/стр.641)

Тогава ние обясняваме [защо] онези тримата мла-дежи, които бяха хвърлени в пещта, не изгоряха. Каз-ват: „ Само нашият Бог може да ни избави. Ако не ни избави, ние не се кланяме [и] тогава на вашия бог“… И дойде тогава онзи ангел и им помогна*. Казват: „Здрав ли си?“. „Здрав съм. Този Господ, на Когото служа, прати Своя ангел и ме запази.“ (2/стр.641)

Понеже Бог е създал света, само Той може да го спаси. Хората, родени на Земята, могат само да учас-тват в спасението на света като съработници на Бо-га. Който се нагърби сам с тази работа, той поема то-вар вън от неговите сили. И да иска, той не може да свърши тази работа. (31/стр.24)

Сам човек не може да изправи погрешката си.

– Защо?

– Не знае начина и закона, по който може да я изправи. Начините и законите за изправяне на пог-решките са в Бога. Следователно само Бог може да ви покаже начин за изправяне на погрешките ви.

(26/стр.277)

Искаш ли първо място, ти трябва да работиш с Любовта и за нея, но първото място никога не мо-жеш да заемеш. Искаш ли последното място, ти тряб-ва да работиш за Истината, но мястото никога ня-ма да заемеш. Бог разполага с първото и последното място. Само Той може да ти даде едно от тия места.

(26/стр.182)

Невъзможното за човека

е възможно за Бога

За Бога няма невъзможни неща. Невъзможното за човека е възможно за Бога. (44/стр.153)

…Ние казваме, че Бог обгръща нещата и ги опре-деля. Той ги вижда, познава и разполага с тях и вън-шно, и вътрешно. Обаче човек няма такива възмож-ности. (20/стр.61, 62)

Когато казваме, че всичко в живота е постижимо, ние разбираме общата разумна деятелност на трите свята – физически, ангелски и Божествен. Искате ли да постигнете нещо невъзможно, направете връз-ка с добрите хора на Земята, с ангелите от ангелския свят и с Бога. Направи ли тази тройна връзка, човек ще разбере смисъла на стиха: „Невъзможните рабо-ти за човека са възможни за Бога“. (38/стр.31)

Казват: „От този човек нищо няма да излезе!“. Ти оставаш захвърлен на пътя, в голяма скръб и отча-яние. Казваш: „Моята работа се свърши вече!“. В то-зи момент Бог ще ти проговори. Ти сам ще се убе-диш, че невъзможното за тебе е възможно за Бога. Само при тези условия ти ще чуеш гласа на Бога. Ще Го чуеш и никога няма да Го забравиш.

(15/стр.131)

…Нещата стават ясни за човека, когато Божест-веното начало се пробуди в него. Това значи: невъз-можното за човека е възможно за Бога. Невъзможни-те неща в периферията стават възможни в центъра.

(38/стр.150)

В четвърт хляб има толкова енергия, колкото и в седем килограма – от човека зависи как ще изпол-зва енергията. Ще кажете, че това е невъзможно. Как можа Христос навремето си да нахрани петхи-ляден народ с пет хляба? Невъзможното за човека е възможно за Бога. Недоволството на хората прави не-щата невъзможни. (9/стр.36)

Какво направи Христос на сватбата? Той превър-на водата във вино. Да превърнеш сладкото вино във ферментирало, това е възможно; да превърнеш фер-ментиралото в сладко, и това донякъде е възможно. Обаче да превърнеш водата на вино, това за човека е невъзможно. Знаем, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Ако турите в любовта някакъв от-рицателен елемент, тя се превръща в омраза; ако ту-рите в омразата положителен елемент, тя се прев-ръща в любов. Това е законът на превръщането, с който работил Христос навремето си. (9/стр.108)

В Името Божие Христос искаше да застави евре-ите да вярват в Бога, но не можа. Той каза на Господа: „Това, което можах да направя, направих; останалото ще свършиш Ти“. (20/стр.23, 24)

Бог пръв дава всички възможности

Казвам: Ако вие разбирате новия живот, в новия живот Бог присъства във вас и Той ви е дал всички-те възможности, условия да живеете. (7/стр.175)

Бог внася светлина и знание в ума на човека. Той му дава сила и богатство. Той изявява Любовта Си към човека и му дава възможност да я познае.

(21/стр.260, 261)

Всичко, което се случва в живота ви, представя ръ-ката на вашия Велик Баща, Който ви дава възмож-ност да Го намерите и познаете. (26/стр.354)

Писанието казва: „Бог всичко знае“. В даден слу-чай ти изнемогваш под тежестта на живота. Бог обаче знае положението. Той знае какво може да направиш в този случай. Той знае условията, при които живееш; знае баща ти, майка ти, взима предвид окръжаваща-та среда и знае всичко, което може да направиш. Той взима всичко предвид и оставя само възможнос-тите, в които ти можеш това да направиш. Невиди-мият свят е много снизходителен, но за това, което можеш да направиш, е много взискателен.

(16/лек.31: стр.22, 23)

Под думата „сватба“ разбирам една нова епоха, когато Бог се проявява да създаде човека мъжки и женски, пък дава възможност да се прояви животът, да се прояви Божествената Любов, Божествената Мъд-рост и Божествената Истина. Не теоретически, как-то мислим. (7/стр.171)

Всичко чрез Бога може

Бог… Ако сте верни Нему, всички мечти и же-лания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. (8/стр.77)

Сега вземаме стиха и казваме: „Всичко чрез Бога може“. Хубаво. „Всичко чрез Бога“ се подразбира: всич-ко добро. Бог е реалност, най-великото в света. Всич-ко добро се разбира, а не всичко зло. То не е от Бога.

(2/стр.651, 652)

И ако трябва да възкръснем, то е, за да покажем на света, че има само един Бог на Любовта, Спасител на човечеството, чрез Когото всичко можем да нап-равим и всичко може да стане. (31/стр.246)

Бог и човек

Който обича Бога и когото Бог обича, той всичко може да постигне. (39/стр.80)

Като е дошъл на Земята, човек трябва да знае, че единственият, който може да го осигури, да го отх-рани и отгледа, това е Бог. Всички хора, които му ус-лужват, са слуги Божии. (30/стр.70)

Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам, кажи в себе си: „Бог не може да се измени![…] Ние сме двама в света, Бог и аз всичко можем да направим“.

(23/лек.2: стр.24, 25)

Благодарете, че поради нещастията, които ви спо-летяват, имате възможност да отидете при Бога.

(37/стр.92)

Близък човек може да ви бъде само този, който в трудни моменти ви се притича на помощ… Кой мо-же да бъде в помощ на човека във всички трудни моменти на живота му освен Бог? Значи, Бог е пър-вият, Който може да се нарече близък на човека.

(41/стр.280)

Под Бог разбирам Единственият, Който всякога ни мисли доброто, всякога ни обича, всякога ни па-зи и освобождава от мъчнотии; към Него всякога мо-жем да апелираме, Той всякога ни приема.

(42/стр.268)

Ето, Бог обича човека, приравнява го със Себе Си и всякога мисли доброто му. Не може ли и вие да Му отговорите със същата Любов? Човек може да обича Бога, да Го слави чрез делата си, да Го държи всякога в мисълта си. (41/стр.171)

Само онзи може да живее за Бога, който носи Лю-бовта в себе си. (39/стр.41)

…Човек… Той трябва да държи в ума си мисълта, че всичко може да се изправи, че всичко е възможно. Кога? Когато е свързан с Бога. (38/стр.107)

Който се свързва с Бога по права линия, той мо-же да разполага с онова, което Бог съдържа в Себе Си. Който няма тази връзка, той ще бъде обикновен човек: ще се ражда и умира, …във всичко ще се прев-ръща, но от него нищо няма да излезе. (35/стр.66)

…Каквато мисъл и да изпрати човек към Бога, по-ложителна или отрицателна, в края на краищата тя пак ще се върне към своя източник. С връщането на мисълта към нейния източник Бог дава възможност на човека да реализира своята мисъл, да види резул-татите . (29/стр.288)

Бог твори, Бог създава, затова, докато Той не вле-зе в нас, никакво творчество не може да се прояви.

(25/стр.54)

Когато Бог ти възлага една работа, приеми я. Мо-жеш, не можеш, ще я направиш. Никога не отказ-вай на Бога. Каквато работа ти възложи, опитай се да я направиш. Ще видиш, че няма нищо невъзможно.

(15/стр.138)

Бог от нас не изисква нещо невъзможно.

(2/стр.566)

Правилни отношения към Бога

Да имаш висок идеал, това значи да любиш Бо-га… И тогава каквото пожелаеш, можеш да постиг-неш. (34/стр.197)

Любов към Бога – това е епоха, която иде сега. Тази Любов трябва да проникне в човешките умове и сърца; тя трябва да проникне и в човешката душа и дух. Само така човек ще се освободи от проти-воречията на живота.

– Де ще останат противоречията?

– Вън от човека, а в него ще останат възможнос-тите и условията, както и добрите мисли и чувства.

(15/стр.355, 356)

Ти в живота имаш всичките възможности. Ако можеш да обикнеш Този, Който ти е дал тоя живот, ти по права линия можеш да постигнеш всичко, което желаеш. (14/стр.130)

Всичко може да бъде, ако се отнесете към Гос-пода като към свой Баща. (14/стр.75)

Ти почваш да се безпокоиш дали хората те оби-чат, или не. Вярвай, че Бог те обича… И си кажи: „По-неже Бог ме обича, я аз да покажа Любовта си към Него“. И започни да Го обичаш с ума си, сърцето си, душата си и силата си. И тогава целият свят ще взе-ме друг изглед за тебе. Ти от слаб ще станеш силен. И невъзможностите, всред които се намираш, ще вземат веднага друг обрат. (27/стр.207)

Любовта Любов произвежда… Следователно, ка-то обичаме Бога, ние даваме възможност Той да се прояви. (21/стр.340)

Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Отива ли при Бога със свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. (26/стр.100)

Човек може да бъде добър само когато има пра-вилни отношения към Първата Причина. Тогава и от-ношенията на хората към него ще бъдат правилни.

(43/стр.40, 41)

Не можете да имате правилни отношения към хората, ако нямате правилни отношения към Бога. Не можете да имате правилни отношения към Бога, ако отношенията ви към хората не са правилни.

(20/стр.45)

Стремете се да угодите на Бога. Щом угодите на Бога, ще угодите и на хората. С какво можете да уго-дите на Бога? Казано е в Писанието, че с вяра може да се угоди на Бога. Според мене нито с вяра, нито със сила, нито с богатство само може да се угоди на Бога. Когато човек съедини вярата, надеждата и Лю-бовта в едно, той може да угоди на Бога.

(21/стр.333)

Щом искате да познаете Бога и Христа, трябва да вземете участие в тяхната работа в най-малък раз-мер, в кръга на вашите възможности. Ако нищо не правите за Бога, за Христа, по никой начин не може-те да Го познаете. (32/стр.204, 205)

Даване възможност

на Бога да се прояви в нас

Когато Любовта дойде в нас и дадем възможност на Живия Господ да се прояви чрез нас, всички ще бъдем свободни и щастливи. (17/стр.202)

…Човек трябва да обича всички живи същества, които се изпречват на пътя му. Само така той дава възможност на Бога в себе си да се прояви. Това зна_ чи да чувстваш пулса на живота. (40/стр.55)

Някой се нуждае от помощ, а ти му говориш за молитва, за Господа. Каква по-добра молитва от раз-триването и превързването на крака? Седни близо до болния, наведи се и започни да наместваш счу-пения крак. Ако те пита той защо се счупи кракът му, кажи: „Така ти ще познаеш ближния си, а аз ще дам възможност на Бога да се прояви чрез мене. Той ми казва: Намести крака на брата си да не се спъва развитието му“. (40/стр.136)

Иска ли да прояви Любовта, знанието си и сво-бодата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и огранича-вания. Само тази Любов изключва страданията. Са-мо това знание изключва невежеството и тъмнината. Само тази свобода изключва ограниченията. Това зна-чи да даде човек възможност на Бога в себе си да се прояви. Не ограничавайте Божествения Дух в себе си, за да влезете в Царството на Любовта, на Мъд-ростта и на Истината. (26/стр.369)

Учене без служене и служене без учене нищо не струва. Онова, което научиш, ще го служиш; онова, което служиш, ще го учиш. Само така ще дадем въз-можност на Бога да се прояви в нас… (44/стр.155)

Човек може да изрази Божественото… Желание се иска от човека! Има ли го, той дава възможност на Бога да се прояви в него в пълнота. (44/стр.196)

Служене на Бога

Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. (36/стр.42)

Който служи на Бога с Любов, той всичко може да постигне. Служенето носи велики постижения.

(30/стр.199)

Някой греши и казва, че му е невъзможно да пос-тъпи по друг начин. И това не е вярно. За онзи, който служи на Бога, всичко е възможно. Който служи на себе си, за него само има възможни и невъзможни неща. (37/стр.9, 10)

Чувате ли някой да казва, че е невъзможно да живее добре, ще знаете, че той служи на себе си. Ка-же ли, че може да живее добре, той служи на Бога.

(37/стр.10)

Закон е: Бог обича всички ония, които Му служат. Който служи само на себе си, не може да бъде оби-чан от Бога. (44/стр.128)

Невъзможно е човек да служи на Бога като човек със своите ограничени разбирания. Иска ли да слу-жи на Бога, той трябва да има чистотата и знанието на ангелите.

– Как се постига тази чистота?

– Чрез молитва, чрез работа и чрез учене.

(38/стр.26, 27)

Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога. Само един учен човек, само един умен човек може да служи на Бога разумно.

(23/лек.10: стр.21)

Религиозните хора говорят за служене на Бога, на Христа. Кой човек може да служи на Христа? Са-мо онзи човек може да служи на Христа, който има дълбоко разбиране за живота и е проникнат от Лю-бов към човечеството. (28/стр.104, 105)

Има ли праведният каса с пари? Той е като дете, свободен от пари, не мисли за богатство. Само по този начин той може да служи на Бога. (41/стр.232)

Ти си недоволен от братята и сестрите си, от дре-хите си, от стаята си, а искаш да служиш на Бога. Това е невъзможно. Щом си недоволен от хората, не-доволен си и от Бога. Как ще Му служиш тогава?

(42/стр.202)

…Нито мъжът може да слугува на жената, нито жената може да слугува на мъжа. Какви трябва да бъ-дат тогава новите условия? Служене на Бога. Само на Бога може да се служи! (39/стр.36)

Изпълнение на Волята Божия

Желая ви да изпълнявате Волята Божия. Всички имате възможност за това. Няма сила, която може да ви препятства в изпълняване на Божията Воля.

(12/стр.205)

Ти казваш: „Може да ми говори някой лош дух“. Няма лоши духове, които могат да ти попречат в из-пълнение на Волята Божия. Дойде ти някоя хубава мисъл това да направиш, онова да направиш, не каз-вай: „Ако е рекъл Господ“, но кажи: „Амин, така да бъде, както е рекъл Господ!“. (3/стр.34)

Изобщо вие трябва да изучавате закона на послу-шанието. Като изучавате този закон, ще можете да изпълнявате Волята Божия. (26/стр.261)

Нека има светлина в ума и топлина в сърцето, за да имаме сила да вършим Волята Божия! Можем ли да вършим Волята Божия? Можем. Всеки може да върши доброто в онази микроскопическа форма. Всеки може да люби, а всички вие искате да любите.

(19/стр.470)

Едно трябва да знаете: вие сте дошли на Земята да вършите Волята Божия. Който върши Волята Бо-жия, той може да разчита на помощта на всички добри и разумни същества. Който не върши Волята Божия, той не може да разчита на ничия помощ.

(39/стр.218)

Като изпълнява съзнателно Волята Божия, човек може мъртви да възкресява, болни да лекува, да изп-равя всички свои слабости и недъзи. (38/стр.66)

– Как можем да поумнеем?

– Като вършите Волята Божия. (32/стр.180)

Само онзи изпълнява Волята Божия, който е здрав, силен, разумен. Той е свързан с Бога и мо-литвата му всякога се приема. Какво ще кажете за онзи, който се хвали със своя приятел милиардер, а няма пет пари в джоба си? Невъзможно е да ходите бос, гладен и окъсан и да имате богат приятел. Не-възможно е да изпълнявате Волята Божия, а същев-ременно да боледувате и да живеете в сиромашия.

(20/стр.5, 6)

Когато Любовта, Знанието и Свободата се проя-вят в човека едновременно, той може да изпълни Во-лята Божия. Липсва ли само един от тия принципи, той не е готов да изпълни Волята Божия. И да има готовност, условия няма. Значи, когато Любовта, Мъд-ростта и Истината доброволно идат в помощ на чо-века, той може да изпълни Волята Божия. (20/стр.82)

Волята Божия може да изпълни този, на когото умът не е ангажиран никъде. (16/лек.8: стр.26)

В една баптиска черква в Америка някъде про-повядвал знаменитият Спържен. Един ден се събрали 12 души от най-богатите членове на черквата заедно със Спържена да обмислят въпроса как да доставят една голяма сума, която им трябвала за благотво-рителна цел. Един от тях казал: „Да пуснем подписка между членовете. Богати са те, лесно ще съберем су-мата“. Друг казал: „Да се помолим на Господа да ни научи как да намерим тая сума“. Най-после Спържен се обадил: „Братя, да не изкушаваме Господа. Ето, аз пръв давам една голяма сума. Брат Джон също може да даде известна сума. Всички присъстващи сме бо-гати, разполагаме с много пари. Следователно цялата сума можем да дадем ние, няма защо да изкушаваме Господа. След това пак можем да се помолим, но вече да благодарим, че имахме възможност да изпъл-ним Божията Воля“. (44/стр.45, 46)

2. Любовта

Любовта съдържа в себе си

всички възможности

Любовта дава ценност на всички неща. Тя съдър-жа в себе си всички възможности. (26/стр.325)

Любовта… е подобна на костилката в плода… Въз-можностите на Любовта са в костилката. Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всич-ките възможности, които се крият в нея. От една кос-тилка се ражда само един плод… Костилката на Лю-бовта се отличава от костилката на останалите пло_ дове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие. (26/стр.325)

Вратата на живота е Любовта. Без Любов вратата не може да се отвори. Любовта ще отвори вратата. Всичките възможности в живота за постижение в каквото и да е отношение, в какъвто и да е смисъл – и в най-малкия смисъл, са в Любовта. Любовта е вратата и за големите, и [за] малките постижения. Бо-гати искате да станете. Не можете да станете богати, ако не дойде Любовта. Учени не може да станете, ако Любовта не е вратата за това. Красив не може да станете, ако Любовта не дойде. Здрав не може да станете, ако Любовта не дойде. Поет не можете да станете, ако Любовта не дойде. Нищо не може да бъ-дете, ако Любовта не дойде. Любовта е вратата. През тази врата ако минете, ще постигнете всичко.

(7/стр.251, 252)

…Като дойде Любовта, тогава идат всички въз-можности. (6/стр.299)

Любовта е един свят хармоничен, със закони, в който живеят най-разумните същества. В този свят на Любовта всичко е възможно. (5/стр.566)

Магическа сила крие Любовта в себе си! Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя транс-формира отрицателните сили в положителни, тя пов-дига човека от Земята към Небето, тя може всичко да направи. За Любовта всичко е възможно.

(36/стр.183)

Любовта е единствената сила, която може да нап-рави всичко, което човек пожелае. Тя дава подтик, импулс, стремеж. Без Любов волята нищо не може да направи. Всичко, което човек обича, може да реа-лизира. (40/стр.75)

Съвременните хора са дошли до един кръстопът, до големи противоречия и търсят начин да се осво-бодят от тях. Единствената сила, която може да ос-вободи човека от противоречията, е Любовта. Затова е казано да възлюбиш Бога и ближния си.

(41/стр.397, 398)

Единствената сила, която може да извади човека от лабиринта на сегашния живот и да го постави на спасителния бряг, е Любовта. (37/стр.227, 228)

…Само тази велика Любов е, която може да въз-дигне духа и душата ни, за да разберем вътрешния смисъл на живота. (19/стр.486)

Любовта внася в човека

всички възможности

Любовта подмладява човека. Тя го прави без-смъртен. Тя внася в него всички възможности за пос-тижения. Няма ли Любов в себе си, човек нищо не може да направи. (30/стр.5)

Единствената сила в света, която дава възможност на човека да реализира своите желания, е Любовта.

(41/стр.435)

Мислите и желанията не се реализират по ме-ханически начин, но само по пътя на Любовта, като органически закон. Колкото по-голяма Любов има чо-век, с толкова по-големи възможности ще разполага той. (41/стр.435)

С Любовта всичко се постига. Като любиш, мо-жеш да станеш и певец, и музикант, и учен, и худож-ник, и философ. (37/стр.108)

И всеки човек, до когото се допре този Свещен огън на Любовта, всичко може да направи… (19/стр.345)

Любовта дава възможност на човека да учи, да раз-личава доброто от злото. (29/стр.230)

…Любовта е сила, с която човек работи. Ако имаш Любов, ти си силен и можеш да работиш; ако нямаш Любов, ти си слаб и не можеш да работиш.

(44/стр.134, 135)

Благословен е онзи, който върви по Пътя на Лю-бовта. Благословен е онзи, който изпълнява Любов-та и който всичко може. (14/стр.81)

Божията Любов

Който е придобил само човешката любов, той жи-вее в относителната възможност на нещата. Който е придобил Божията Любов, той живее в абсолют-ната възможност на нещата. (26/стр.297)

…Ще учите прилагането на Любовта. Това ви се вижда чудно, защото мислите, че имате Любов и я прилагате. Имате любов, но не тази, която повдига и възкресява човека. Който има Любов в себе си, чу-деса може да направи… Той знае Божиите закони и ги прилага. Каквото пожелае, става… Ако му потряб-ват пари, лесно може да си достави. За него сиро-машия, болести не съществуват. (41/стр.382)

Всички хора говорят за Божията Любов, а като се натъкнат на някаква малка мъчнотия, веднага се смущават… Който разбира Божията Любов, той бо-лен не може да бъде, нито богатството си може да изгуби, нито от служба могат да го уволнят.

(43/стр.4)

Целият свят, цялата Природа представят възмож-ности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. (30/стр.208)

Целокупният живот може да бъде заквасен с Бо-жията Любов! Тя има общо приложение и може да царува навсякъде. (24/стр.94)

Не само да вярваш, но и трябва да любиш Бога, за да възприемеш Божията Любов. Ако не възприе-меш Божията Любов, нищо не можеш да направиш. Ако възприемеш Божията Любов, няма нещо невъз-можно. Всичко ще направиш. (27/стр.90)

…Като казвам, че човек може и без Учител да учи, имам предвид онази жива Божествена граматика на живота, по която са учили всички велики Учители. Онзи, който е учил буквите от тази книга, той може вече свободно да чете. Който е научил и познал Бо-жията Любов, той знае буквите и може да чете. За него всичко е възможно и постижимо. (26/стр.297)

Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения. (19/стр.33)

Трябва да знаете, че всички сили, които растат вър-ху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. (19/стр.331)

Единствената сила, която може да победи злото, е Божията Любов. (30/стр.259)

Великознание за Любовта

Любовта е онази велика сила, която ще даде въз-можност на всички същества, от най-малките до най-големите, да се проявят. (19/стр.415)

Любовта дава възможност на живота да се про-яви. (34/стр.205)

И когато ние казваме, че чрез Бога всичко мо-жем, това значи, че чрез Любовта можем.

(19/стр.242)

А Любовта, това е единственото наше стяжание, единственият наш капитал, единственото наше нас-ледство, което можем да придобием. Докато не при-добием Любовта в света, всичките наши усилия ще бъдат напразни. (19/стр.242)

Любовта е основният принцип, с който може да се работи в живота. Без Любовта човек представя голо съзнание, лишено от всякакви органи. Предста-вете си, че едно голо съзнание, лишено от очи, нос, ръце, крака, иска да работи. Как ще работи?

(45/стр.11)

Ако имаш Любов, всичко можеш да постигнеш; без Любов нищо не се постига. (34/стр.110)

Под „Любов“ не разбираме физически преживя-вания, настроения и чувства, но нещо високо, което надминава възможностите на физическия човек. Са-мо онзи люби, който е надрасъл физическите усло-вия, който е господар на себе си. (40/стр.129)

…Човек трябва да държи връзката си с Любовта. Само чрез Любовта той може да приема Божестве-ните блага. Прекъсне ли тази връзка, страданията идат. (26/стр.365)

Любовта е велика сила, която може да произведе вътрешен преврат в душата на всеки едного. Затова всеки човек трябва да работи усилено върху себе си, да намери този малък огън, тази малка искра, която е в състояние да произведе преврат в неговата душа.

(24/стр.74)

Любовта е една от великите ценности. Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човек да-ва според закона на Любовта, той трябва да знае кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае кога да взима. Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек. (21/стр.30)

Любовта, това е най-хубавото състояние, което човек може да има тук, на Земята. И когато тази Любов дойде, тогава човек става смел и решителен, може да върши всичко както трябва. (19/стр.471)

Има ли Любов, тази Любов ще даде живот. Аз съм мъртъв, хилав, отчаян, песимист, това-онова, но като дойде Любовта, аз мога да помогна на хиляди хора. Каквото хвана, всичко мога да направя.

(19/стр.112)

Аз пак настоявам, че всеки един верующ трябва да има един непоколебим копнеж за добиване на тази опитност – да се свърже с Бога и да опита Лю-бовта Му тъй, както опитва Слънцето. Всяка душа мо-же да опита тази Любов. (19/стр.422)

…Майката трябва да се моли, да каже: „Господи, вярвам в Тебе, вярвам, че мога да приложа Твоята Лю-бов“. И действително тя може да се приложи. Няма абсолютно никаква причина, която може да ни спъ-не. (19/стр.379)

Морал може да има само при възвишената Лю-бов. (19/стр.461)

В сегашния морал няма никакви закони. Зако-ните трябва да бъдат написани в душата. Закон мо-же да има само при възвишената Любов.

(19/стр.461, 462)

…Единственото нещо, което може да разреши всич-ки спорове, единствената сила, която разрешава всич-ки индивидуални, семейни, обществени въпроси, въп-росите на човечеството, това е само тази Любов, в която има абсолютен морал. (19/стр.469)

Сега запомнете следното: пътят за придобиване на щастие е добродетелта. Възможността за добро-детелта е Божията Любов. Значи, добродетелта е път за постигане на щастието, а Любовта дава възможност за постигане на това щастие. По какъв път? По пътя на добродетелта. Нямате ли възможност, няма да има-те път, понеже добродетелта е произлязла от Лю-бовта. (21/стр.254)

Като ученици, всеки от вас трябва да знае върви ли по пътя на добродетелта. И като върви по този път, дали възможността му се определя от Любовта. Отговорите ли положително на тези въпроси, вие можете да придобиете щастието. (21/стр.255)

И тогава, ако искате да станете музикант, худож-ник или поет, ще станете. Ако искате да станете кра-сив, богат или силен, и това ще постигнете. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но само по пътя на добродетелта и чрез възможностите на Любовта. (21/стр.255)

Любовта трябва да се познава!

– Защо?

– Защото само чрез Любовта можем да познаем Бога. Любовта е път за познаване на Бога. (21/стр.279)

Любовта е велик закон, който дава възможност на всеки зародиш в Божествения свят да се прояви.

(21/стр.398)

Искате ли да направите връзка с някой ангел или с Бога, ще вървите по пътя на Любовта. Друга връзка, освен Любовта, не съществува.

– Не може ли да правим връзки по пътя на доб-рото?

– Не може.

– По пътя на знанието?

– Не може. Единственият закон, чрез който чо-век може да направи чиста, правилна връзка, е Лю-бовта. (41/стр.428)

Няма човек в света, ако ти носиш възможността на Любовта и да идеш където и да е, че да не ти по-могнат. (1/стр.301)

…Човечеството представя тялото на Бога. Следо-вателно да любиш всички хора, да любиш цялото чо-вечество, това подразбира да любиш Бога, Който се изявява в това тяло. Това е първата степен на Лю-бовта, най-високата, най-голямата Любов, която чо-век може да прояви на Земята. (39/стр.77)

Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“. Може. В закона на Любовта няма нищо невъзможно. (19/стр.42)

Туй, което в мен може да стане, то и отвънка мо-же да стане. Туй, което в мен не може да стане, и отвън не може да стане. Онзи мир, който в мен мо-же да дойде, той ще се проектира и отвънка. Онова знание, което може да дойде вътре, то може да дой-де и отвън. (1/стр.408, 409)

Та всичките неща идат най-първо отвътре. А то е законът на Любовта. Той действа отвътре, за да се прояви отвънка. (1/стр.408, 409)

Защо не вярвате, че можете да отидете на Слън-цето? Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слън-цето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята… Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънце-то. Всички неща стават по закона на Любовта.

(2/стр.408)

По естество, по душа човек е добър и чист… В част-ност обаче има нещо лошо във всеки човек. Лошото, нечистото в човека представя материал за горене. Този материал може да изгори само в огъня на Лю-бовта. (26/стр.187)

За да постигнат Любовта, хората трябва да се от-кажат от своите стари разбирания. Любовта не мо-же да минава през среди, проникнати от стари раз-бирания за живота и за Бога. (30/стр.207)

Свободата, богатството, знанието, здравето може да се пази само чрез Любовта. Без Любов свободата се превръща в робство, знанието – в невежество, лю-бовта – в мъчение. (30/стр.393, 394)

…Без душата на Истината Любовта по никой на-чин не може да се прояви в човека. (39/стр.75)

Днес всички хора плачат за изгубената си любов. Питам: Любовта може ли да се изгуби? Любовта ни-кога не се губи, но токът на Любовта, който минава през човека, може да се прекъсне. Който разбира за-коните на Любовта, той може да възстанови своите първи отношения към Любовта и по този начин от-ново да я придобие. (43/стр.124)

…Не можеш да наредиш нещата нито с добро, ни-то със зло. Единствената сила, която примирява не-щата, е Любовта. (44/стр.150)

Невъзможно е човек да живее в Любовта и да страда, да боледува, да остарява. (28/стр.58)

Ти трябва да разчиташ на онова, което остава па-метно за тебе, което никога не може да се заличи. Това е Любовта. (44/стр.296)

Без Любовта

Без Любовта животът не може да се разбере. Та-зи е причината, поради която хората не разбират жи-вота и всякога остават недоволни. (29/стр.58)

Без Любов не може да се угоди на Бога. Без Лю-бов не може да се живее с Бога. (29/стр.369)

Вън от Любовта никакъв закон не може да на-кара хората да живеят добре. Вън от Любовта ни-каква сила не може да премахне мъчнотиите и про-тиворечията в пътя им. (37/стр.107, 108)

Човек не може да бъде здрав, ако не обича. Човек не може да бъде учен, ако не обича. Човек не може да бъде свободен, ако не обича. Изобщо човек не мо-же да бъде щастлив, богат, силен, здрав, учен, ако не обича. Любовта трябва да присъства навсякъде.

(30/стр.393)

Първото условие за придобиване на свободата е Любовта. Който не е приел Любовта в себе си, той не може да бъде свободен. Свобода без Любов не същес-твува. (21/стр.286)

Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е осно-ва за проявяването на какъвто и да е живот, на как-вато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. (16/лек.2: стр.7)

Любовта дълготърпи, не завижда, не дири сво-ето, не се дразни и т.н. Някои хора искат да добият тия качества на живота без Любов. Това е невъзмож-но. Най-първо човек трябва да постави Любовта като основа на живота си. (24/стр.64)

Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието… Любовта не е чувстване, както я наричат някои хо-ра, но тя подразбира пробуждане на съзнанието… Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в не-го няма поне малко Любов. (24/стр.189)

Не може да бъде човек морален, ако няма Любов в себе си. (41/стр.188)

Можеш ли да отидеш при Бога, ако не Го оби-чаш? Не може. Можеш ли да отидеш при ближния си без Любов към него? Не може. (41/стр.267)

Колкото да иска, без Божията Любов човек ни-що не може да даде. (30/стр.321)

Ако нямате Божествената Любов, вие не можете да имате онзи живот, който търсите. (13/стр.167)

Трябва да преминете през човешкия свят, който започва добре и свършва зле. Трябва да преминете през ангелския свят, който започва зле и свършва добре. Трябва да преминете и през Божествения свят, който започва добре и свършва добре.

Като говорим за Божествената Любов, аз разби-рам Божествения свят. В Божествения свят ще за-почнем добре и ще свършим добре. Но ако не носиш Любовта, тогава има две възможности. Не крити-кувам: тогава ще дойде по-рано щастието и после не-щастието – човешкият свят. Така завършват хората, ако живеят човешкия живот. И там, хората дето за-вършват, там ангелите започват. (27/стр.170, 171)

…Ако не сте свързани с Любовта, не можете да имате този Божествен живот. (13/стр.167)

Нищо в света не може да се постигне без Любов.

(26/стр.105)

В сегашния живот Любовта е метод за постиже-ния. Без Любов човек не може да има никакви пос-тижения. (21/стр.35)

В този художник виждаме къде е тайната на ус-пеха му: той има Любов. И всички тия картини той ги е рисувал с Любов. Художникът не може да рисува или музикантът не може да свири без Любов. Ако някой ми каже, че може да пее без Любов, това е заблуждение. Ако един художник ми каже, че може да рисува без Любов, това е заблуждение. Или че една майка може да ражда без Любов, това е заблуждение. Или че един генерал може да воюва без Любов, това е заблуждение. За всяка една работа трябва Любов.

(27/стр.90)

Не можеш да бъдеш умен човек, ако нямаш Лю-бов; не можеш да бъдеш добър човек, ако нямаш Лю-бов; не можеш да бъдеш справедлив човек, ако ня-маш Любов. (27/стр.90)

Вън от Любовта всичко е временно, безсмислено. Вън от Любовта животът не може да се разбере.

(44/стр.109)

3. Възвишените същества

Дали са ви всички възможности

Тия същества в Божествения свят ви помагат и всичко, което имате, го дължите на тях. Без да знаете, те са ви дали всички възможности. Те са толкоз бла-городни! (6/стр.35, 36)

Като говорим за единицата, ние разбираме най-разумните същества в света, които са направили пър-вия план, по който светът е бил създаден. Като го-ворим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на Земята, за да приложат този идеален план за създаването на света. Като говорим за числото три, ние подразбира-ме ония идеални същества, които са определили гра-ниците на всички възможности в света. (24/стр.36)

Разумните същества, които са построили човеш-кото тяло, са имали предвид възможностите на все-ки човек поотделно и така са създали неговото тяло.

(31/стр.7)

Какво могат да направят?

Слизат Великите Братя от горе и носят Мъдрост и Знание. Те ще изменят условията на живота и ще оправят света. Знаете ли какво могат да направят тези Велики Братя? Те могат да вдигнат Земята с ръката си и да я носят в пространството.

– Възможно ли е това?

– Възможно е, разбира се. (17/стр.225)

Има същества, които могат да носят Земята на гърба си. Това не е научно доказано, но е факт.

(44/стр.171)

На някой ангел се дава задачата да пренесе Зе-мята от едно място на друго. Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, мо-жете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго? (23/лек.24: стр.19)

Връзка с възвишените същества

– Може ли човек да влезе във връзка с ангелите?

– Може. Аз правя това всеки ден. Ще кажете, че това е невъзможно. Опитайте и ще се убедите, че е възможно да се разговаряте с ангелите. Колко ан-гели хлопат на човешките сърца! (9/стр.334)

…Човек може да има връзка, съобщение с Неви-димия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. (36/стр.3)

В Америка има милиарди злато, заровено в земя-та. Толкова злато трябва да има всеки човек в своите идеи… Те представят телефонни жици, чрез които той може да се съобщава с Разумния свят. Колко хо_ ра днес могат да се съобщават направо със същест-вата от Разумния свят, да получат някакъв съвет от тях? (30/стр.182)

Ако не мислиш право, не можеш да се ползваш с благоволението на Невидимия Разумен свят.

(44/стр.198)

Ако имате връзка с възвишени, с напреднали съ-щества, мъчнотиите ви моментално ще се разрешат. Нямате ли тази вътрешна връзка, никаква мъчнотия не можете да разрешите. От тази връзка зависи всич-ко… Който няма тази връзка, той не може да се на-дява на никакви постижения. (29/стр.197, 198)

По отношение на човека… ангелът има повече знания, отколкото знанията на цялото човечество. В такъв случай целта на човешкия живот е да достиг-не положението на ангела, да придобие неговото зна-ние и неговите възможности. (30/стр.179)

Една невъзможност

За ангелите има само една невъзможност: те не могат да грешат. (4/стр.5)

Един ангел не може да разбере как е възможно човек да греши; човек пък не може да разбере как е възможно да не греши. По това именно се разли-чават ангелите от хората. (4/стр.5)

Някои очакват Христа да слезе на Земята с мно-жество ангели. Какво представя ангелът? Човек има физическо тяло, тяло на желанията и умствено тяло. Ангелът обаче е лишен от тяло на желанията, поради което той няма възможност да греши. Значи, Хрис-тос се придружава от ангели и светии, т.е. от хора без тяло на желанията. Ако искаш да станеш ангел или светия, трябва да се откажеш от своето тяло на желанията. (12/стр.55)

4. Разумната жива Природа

Сега аз говоря на разбран език, за да се даде въз-можност на хората да живеят според разумната жи_ ва Природа, нещата да стават разумно, за да се из-бегнат ненужните страдания, които сега са създаде-ни в света. (14/стр.310)

За разумните има линия на поведение… Вие чес-то ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви не-що, всички хора ви се виждат недотам добри: баща ви ви се вижда недобър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, не-годен. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, ко-ито Природата е турила в действие. Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможностите, които тя е турила. (14/стр.240)

Вие най-първо трябва да изучавате законите на живата Природа. Имате да изучавате една отлична област, богата с разнообразие. Всичките възможнос-ти има човек да изучава живата Природа, без да се умори. (16/лек.25: стр.15)

Ако човек не мисли, Природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи.

(38/стр.38)

Справедлива е разумната Природа! Щом ни ви-ди веднъж само, тя вече ни оценява. Тя ще ни пос-тави на различни изпити, ще ни даде възможност да се проявим напълно и да се познаем. (3/стр.25)

Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечер всички да тръгнете в 12 ч. в полунощ от „Изгрев“ за Витоша? …Всички сте облечени с тънки, с леки дрехи, затова ще се уплашите да не би да се простудите. За да не се уплашите, пръв аз ще направя опита: ще оти-да на Витоша с тънки дрехи, с тънки чорапи. Това ще направя, за да ви покажа, че в Природата същес-твуват ред сили, с които човек може да оперира. Той всякога може да използва тези сили, щом това се от-нася за благото на цялото човечество, както и за не-говото лично благо. (32/стр.307)

…Ума, сърцето и волята на човека. Когато развие тези велики сили в себе си, човек може правилно да използва енергиите в Природата. (22/стр.75,76)

Докато имате желание, вътрешен подтик в себе си за работа, вие ще имате възможност да използвате енергията, условията, които Природата е предвиди-ла за вас. (22/стр.205)

…Вашият живот е в съчетание със законите на Великата Природа. Той представлява най-добрите ус-ловия, най-добрите възможности, при които Прови-дението, или разумната Природа ви е поставила.

(23/лек.26: стр.4)

Учените не взимат предвид разумната жива Природа, която е турила всяко нещо на своето място, която е дала условия за развиване на всички живи организми, която е въздигнала човешката ду-ша и човешкия дух, и затова не виждат възмож-ностите, които тя е предвидила за всичко. (24/стр.252)

Коя е причината за смъртта? Тя се дължи на то-ва, че човек се намира в постоянна борба с разумната Природа, иска да я подчини на себе си. Никой не може да подчини Природата, но трябва да се учи от нея. (24/стр.157)

По някой път вие искате един ред на нещата. Има известен ред в Природата, който не може да се измени. (27/стр.345)

VI. ОКУЛТИЗМЪТ

Окултната наука

В окултната наука, с която се занимавате, има две противоположности. В нея има толкова възмож-ност да станете добър, колкото има възможност да станете лош. Това не е само за вас, но и за всичките религии има тази възможност, понеже всичките ре-лигии си служат с окултната наука, с окултни сили.

(16/лек.4: стр.16)

Като грешиш, ще трябва да мислиш. Ще си ка-жеш тъй: „Аз реших да направя този грях, но дос-татъчно ли съм умен да го изправя?“. Внесете този нов фактор в живота си. Внесеш ли го, то вече 50% ще си помогнеш в тази окултна наука. После внесете друг фактор. Искате да сгрешите. Кажете си: „Аз от Любов мога ли да сгреша?“. Трети фактор: „Аз зара-ди Истината мога ли да сгреша?“. След като започ-нете да мислите така и след като внесете тия еле-менти в ума си, тогава ще може да разсъждавате. И знаете ли каква е тогава възможността за греха? Тя е 1:100 000 000. Ако не разсъждавате така, на сто милиона грехове само един път може да направите добро. (16/лек.4: стр.30)

…С Любовта може да се постигне всичко. Това е нова идея – основа на окултната наука. (17/стр.16)

Окултизмът е наука да се познават природните сили, тяхната област, как действат и как може да се използват. (25/стр.4)

Първото нещо, което ви е необходимо, е да раз-вивате силно въображението си, за да може нещата силно да изпъкват. Щом ви се каже нещо, ще трябва веднага да можете да го проектирате в ума си. Без въображение нищо не можете да постигнете в окул-тната наука. (25/стр.20)

Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви. Всяко страдание е пръстта върху жит-ното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу. Когато страдаш, кажи си: „Заровиха ме, пог-ребаха ме, посипаха ме с малко пръст“, т.е. смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в окултната наука се нарича изпитание… На всеки от вас, като му се тури малко пръст отгоре, дава му се възмож-ност да расте. Това може да го проверите.

(25/стр.36, 37)

Аз искам от всички ви да се освободите от ми-сълта, че някои неща ги знаете. Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън седем пъти и се пречистят. Само такива знания може да се приложат в преорганизирането на нашия живот.

(25/стр.12)

В окултната школа

Като ученици, вие трябва да работите според ме-тодите на окултните, на мистичните школи. Тия ме-тоди са взети от разумната Природа. Само чрез тях човек може да се справи с противоречията на своя живот. (28/стр.134)

Първото нещо: всинца вие трябва да се стремите да бъдете доволни от себе си вътрешно, че имате въз-можност да прилагате принципите на тази велика школа. Аз говоря за вашето вътрешно разбиране. Не е важно какво мислят отвън за вас, но трябва вие са-ми да сте доволни… (23/лек.27: стр.28)

Сега в школата, както и във всички окултни шко-ли, се проповядва един чист и свят живот, който мо-же да се постигне чрез усилие на човека.

(16/лек.4: стр.13)

И тъй, в тази окултна школа най-първо вие тряб-ва да имате стремеж, импулс, за да дадете на Божес-твеното да се прояви във вас… (16/лек.5: стр.17)

Трябва да знаете, че като ученици, всичко, как-вото ви се случи, то е предопределено, нищо не е случайно и вие не можете да го избегнете. Програ-ма има вътре в школата, която се спазва най-строго.

(16/лек.8: стр.14, 15)

В школата има закони само за доброто. Който греши и прави зло, ще се намери вън от школата… Който иска да живее в Божествения свят, той може да живее само в закона на доброто. (17/стр.79, 80)

Ние не можем да си играем със законите, които Бог е вложил в този свят, в тази велика школа, пред лицето на всички тия разумни същества… Не може да престъпим границите на тия закони!

(16/лек.4: стр.9)

И тъй, възможността да напредвате в окултната школа, зависи от вашето вътрешно разположение. При всяко одумване, критикуване на другите вие се обезличавате. Себе си критикувайте, другите – не.

(25/стр.37)

Сега първото нещо, което се изисква от всички ви, е да вземете като правило мотото: „Ако не ста-нете като малките деца, не може да влезете в Цар-ството Божие“. Аз превеждам: Ако не заемете поло-жението на малките деца, в никоя окултна школа не може да влезете, в никое разклонение на тази ве-лика разумна окултна школа. (25/стр.25, 26)

Положението, в което се намирате в даден мо-мент, когато поддържате известна идея, може да бъ-де подкрепено или от Бялата, или от Черната ложа. И тъй, ако вие искате да се самовъзпитате, най-пър-во трябва да определите откъде се дирижират идеи-те, които имате и които ви вълнуват. (25/стр.23)

Питам: Кое е онова, което вие трябва да учите сега? Лесните работи ли? Не, в сегашните окултни школи много ученици се заблуждават, като казват, че еди-какво си е невъзможно. (13/стр.401)

Учение на опити

Казва се за нас, че сме мистици. Това мнение не ни радва. Ние не сме духовни фразеолози, ние сме хора на реалните истини, на опита. Ние правим та-кива опити, които имат видими резултати, както опи-та на градинаря, на художника и на музиканта. Все-ки може да направи един малък опит. (17/стр.60)

Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете какво можете да направите и какво не можете – ще знаете докъде сте дошли в своето развитие. (21/стр.39)

Сега и вие, като ученици, правете опити да ви-дите какво можете да постигнете. Ако не правите опи-ти, вие няма да придобиете никаква самоувереност. Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности. (28/стр.37)

Ще кажете: „Господи, много слаб съм по матема-тика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам, искам да ми дадеш способността да разбирам и ре-шавам тия трудни за мен задачи“. Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление. Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен?“. Може, опитайте. Или пък може да не ви се отдава пеенето. Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете. Не можете да свирите. Пак се помолете на Бога. По този начин ще се събудят у вас всички дар-би. (23/лек.25: стр.21)

Едно правило искам да приложите. Цяла една сед-мица няма да четете вестници. Ще направим този опит, няма да си играем. Можете ли? Ще говорите само добро, само положителни работи, а не и дреб-навости… Кой каквото ви казва, ще го изолирате, ще мислите най-хубавото. Разбрахте ли хубаво? Никак-ва погрешка няма да виждате. За всичко добро ще си говорите, за лошото няма да говорите. Само ху-бави книги може да четете… За цяла седмица може да бъдете последователни, да направите този опит. Ние говорим за неща, които са възможни.

(16/лек.31: стр.19, 20)

И тъй, докато е на Земята, човек непреривно тряб-ва да работи, да прави опити. Правете опити с вре-мето, когато е облачно и ветровито, да видите може-те ли да го подобрите… Ако искате да разберете има_ те ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъ-ти изреченията: „Бог е Любов. Бог е милосърден“. Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи облаците ще се разнесат и вятърът ще преста-не. Нямате ли мекота, вместо да се подобри, времето още повече ще се развали. (21/стр.38, 39)

Когато се говори за философия, за християнство, за окултизъм, подразбираме духовния свят. Когато се говори за обикновени неща, ние сме във физи-ческия свят, дето се правят опити. – Не може ли без опити? – Не може. Физическият свят е опитна школа. Който е минал съзнателно през нея, той вли-за и излиза свободно и в духовния свят. (40/стр.130)

Искате ли да се подмладите, направете следния опит. Ако сте човек на 50 – 60 годишна възраст, вся-ка вечер, като си лягате, кажете в себе си, че утре ще бъдете с пет години по-млад, отколкото сте днес. Пра-вете този опит цяла седмица. Ако сте успели да вло-жите тази мисъл в подсъзнанието си, в края на сед-мицата наистина ще бъдете с пет години по-млад. Така правете няколко седмици наред, докато толко-ва се подмладите, че стигнете до 25-годишна възраст. – Възможно ли е това? – За онзи, който вярва, въз-можно е; за онзи, който не вярва, не е възможно. – Ама аз не вярвам. – Щом не вярваш в това, нап-рави нещо друго, в което вярваш. (21/стр.343)

Опити се изискват… Щом е опитал нещата, човек може вече да вярва. Без опити никаква вяра не може да съществува. Щом е опитал нещата, човек може да вярва и на хора с по-големи опитности от своите.

(39/стр.183)

Един брат ми казваше:

– Учителю, не мога да издържам да седя толкова време на едно място. Не мога да посещавам класа. Не съм добре, лошо ми става.

– Направи опит да видиш можеш ли да издър-жиш.

Той дойде няколко пъти наред в класа и можа да издържи, не му стана лошо. (42/стр.239)

Всички хора говорят за разбиране на нещата, но те могат да бъдат разбрани само когато се опитат.

(41/стр.347)

Това, което не разбираш, значи никога не си го опитал. Това, което никога не си го опитал, не можеш да говориш за него, но това, което веднъж си опитал, можеш да говориш за него. (13/стр.10)

Каквото е отношението между силата и човеш-кия организъм, такова е и между духа и мъдростта. Едното без другото не могат да се проявят.

– Вярно ли е това сравнение?

– Опитайте и сами ще се убедите. Всеки човек има възможност сам да изпитва и проверява нещата.

(40/стр.127)

…Може да правите опити. Сто опити може да нап-равите и ако 99 от тях излязат сполучливи, този огън може да лекува. (19/стр.216)

Правете малки опити в доброто, за да опитате силата и възможностите, които се крият в него.

(37/стр.243)

Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички?“. Но това е една възможност, едно предпо-ложение, което трябва да опиташ. Трябва да го опи-таш. За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно. (7/стр.60)

Всеки от вас най-първо да внесе Царството Бо-жие в себе си. Внесе ли го в себе си, ще го внесе и в околните. Ще кажете:

– Възможно ли е?

– Опитайте! (23/лек.9: стр.29)

Та казвам: Заради Любовта на Господа почнете да работите така през тази година… 365 хубави мис-ли трябва да приемете, 365 хубави чувства трябва да приемете и 365 хубави постъпки трябва да напра-вите. Това непременно да направите. Това е възмож-но. Тези мисли, чувства и постъпки ще ги отбележите в една Свещена книга! И ще напишете на книгата такова заглавие: „Моят пръв опит да постигна и раз-бера Божествената Любов“. (7/стр.255)

Ще направим един опит, ще призовем този Жи-вия Господ, Който идва сега в света. Ще направим един велик опит да видим може ли светът да се поп-рави с Любов, или не. Може! (19/стр.403, 404)

Окултни закони

Ти имаш възможност всеки ден да проверяваш законите. (33/стр.278)

В Природата съществува един велик закон на равновесие. Човек не може да придобие и най-мал-кото благо, ако не даде за него нещо съответно на неговата стойност. Ако не пожертвате, ако не дадете от себе си нещо, еквивалентно на търпението, на знанието, Природата никога няма да ви накичи с тия венци. (39/стр.9)

Вие можете да бъдете такива, каквито искате, а законът говори: Вие можете да измените вашия жи-вот, у вас има сили. Вие сами можете да измените ва-шия живот към добро, към Бога. (16/лек.8: стр.17)

В Природата всякога има приливи и отливи… Два еднакво благоприятни момента не следват един след друг. Това е закон. Два щастливи момента не може да следват един след друг. Това е пак закон.

(16/лек.25: стр.33, 34)

Като те посети една хубава мисъл и едно хубаво чувство, пак ще минеш през страдания. Този закон работи в целокупния живот. Не можеш да родиш една красива мисъл или едно красиво чувство без страдание. (34/стр.285)

…Обръщайте внимание както върху една добро-детел, тъй и върху една погрешка. Ако у един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да из-лезе на сушата. Следователно последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. (8/стр.166)

…Ще дойде вашата Ева да ви предложи от плода на забраненото дърво, но вие ще се ползвате от опит-ността на миналото си: ще погледнете плода и ще се откажете от него… Съществува следният закон: Човек никога не може да повтори грешката, която веднъж е направил. По друг начин, при друга обста-новка, при други условия тази погрешка може да се повтори, но при същите условия е невъзможно да се направи. (29/стр.95)

Закон е: Човек не може едновременно да бъде оби-чан от света и от Бога. Ако светът го обича, Невиди-мият свят няма да се интересува от него; ако Не-видимият свят се интересува от него, светът ще го ненавижда. (35/стр.74)

Има един закон, според който капките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват. Значи, просветени-ят човек, светията може да направи много големи грешки, когато грешникът не може да направи го-леми грешки, Природата не му е позволила да прави такива. (23/лек.15: стр.8)

Вие сте недоволни, не искате да остарявате. За-кон е: Не можеш да се подмладиш, ако не остарееш… Вие искате да се подмладявате, а не искате да оста-рявате. Това е невъзможно. Старостта е възможност за подмладяване. Тя крие в себе си Божественото бла-го – младостта. (15/стр.21, 22)

В астрологията не може да има безразборност в ражданията, има определени закони за възможнос-тите на ражданията. (23/лек.5: стр.36, 37)

Сега по някой път ние мислим, че можем да спа-сим човека. Не можем. По някой път ние мислим, че можем да развратим човека. И това е невъзмож-но. Всеки човек сам се развращава. И обществото за това не е отговорно. Вие ще ми цитирате, че можете да извратите Словото Божие. Да, аз мога да извратя Словото Божие в себе си, но във вас не мога. Вие сами можете да го извратите. Вие сте единствените, които можете да покварите вашата мисъл; аз не мо-га да я покваря. Тъй седи великият Божествен закон.

(19/стр.215)

Ако 10 души ви похвалят, други 10 ще ви укорят. Има един закон, в който няма нито похвали, нито укори. Там можеш да бъдеш сам. Но понеже хората не искат да бъдат сами, искат да бъдат двама, те на-пущат този закон и затова се явяват всички страда-ния. (19/стр.470)

…Имаме двама приятели, които се разделят. За-що? Защото невъзможно е двама души да се обичат едновременно. Любовта е положителна сила. Ако два-мата едновременно се обичат, те ще се отблъснат. Този закон съществува навсякъде в Природата: кога-то две положителни сили се срещнат, те веднага ще се отблъснат. (29/стр.281)

Невъзможно е двама души едновременно да се обичат. Ако такива двама души се срещнат, между тях веднага ще се явят противоречия, недоразуме-ния, които ще ги разделят. Детето отговаря ли на лю-бовта на майка си? Ни най-малко. Майката го мил-ва, гали, облива го с любовта си, а то по цели дни плаче, не подозира даже с каква любов, с какви грижи е окръжено. Майката е силна, а детето – слабо. Когато детето порасне, стане голям син или голяма дъщеря, тогава майката става слаба, а синът – силен. Тя е без-помощна, иска любовта на сина или на дъщеря си. И ако синът или дъщерята са добри, те ще дадат от своята любов и на майка си.

И тъй, когато един люби, другият трябва да бъде благ. Такъв е законът в Природата. (29/стр.281, 282)

Ученикът

Днес всички се тревожат как ще прекарат живо-та си, как да се справят със сиромашията си и т.н. Окултният ученик не се смущава от тия неща, той има вяра в себе си, в Първото Начало и знае, че всич-ко може да преодолее. (43/стр.230)

…Ако ние сме ученици, ние ще извършим на Зе-мята туй, което никой не може да извърши.

(2/стр.479)

Като ученици, вие се стремите към знание. Пра-во е това. Но за да придобиете знание, трябва да има-те Божието съдействие на своя страна. Това пък е въз-можно само при силен стремеж към Истината.

(32/стр.40)

Ученикът трябва да размишлява по въпроса по кой начин може да придобие известни възможнос-ти. (36/стр.155)

Има методи, общи за всинца ви, но има и спе-циални методи за всеки едного. Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъ-дете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да въз-питате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпи-тате себе си. (23/лек.16: стр.16, 17)

Като ученици, вие трябва да правите усилия да преодолявате спънките, които се изпречват на пътя ви. Без усилия нищо не можете да постигнете.

– Ама Бог е милостив, ще ни помогне.

– Ученикът не трябва да очаква на Божията ми-лост. Той не трябва да злоупотребява с милостта на Бога. Щом е ученик, човек трябва сам да работи, да разчита на своите сили. (38/стр.257)

Нищо да не ви смущава… Да не казвате: „Дали ще разрешим задачата?“. Ученикът, който иска да учи, всякога може. (25/стр.40)

За ученика, който иска да учи и да върви в правия път, думата „не мога“ не съществува. (37/стр.9)

Ученикът не трябва да мисли за себе си, че е нес-пособен. Ако малкото цвете е способно да цъфне и плод да върже, колко повече човек може да напра-ви нещо. Всеки може да направи нещо поне колко-то цветето. (22/стр.184)

Сега, като ученици, от вас се иска работа. За все-ки даден случай вие трябва да направите нещо, кол-кото малко да е то. Всеки ще работи според силите и възможностите си, но трябва да направи нещо.

(36/стр.33)

Учителят дава на ученика задача да направи ед-но добро. Ученикът започва да се оправдава, че не мо-же да направи това добро, защото нямал пари или не бил разположен, не могъл да се сети на кого да направи добро и т.н. Досетливост се изисква от уче-ника. Той може да прави добро всеки момент. Имаш един беден другар. Вземи един килограм хляб и го занеси в дома му точно когато се нуждае от него. Ама далеч живял другарят ти, краката те болели – нищо не те извинява. За доброто няма никакво из-винение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично. (22/стр.167)

Когато Учителят обича ученика си, последният трябва да учи, да бъде един от първите ученици. Ня-кои искат Учителят им да ги обича, да бъдат първи ученици, без да учат. Това е невъзможно. За ученика е важно да учи. (30/стр.62, 63)

Всеки Учител… се интересува от ученика си до-толкова, доколкото той е работлив и способен. Учи-телят не може да работи за неспособния и мързелив ученик. (20/стр.289)

Отвлечен ли е умът му, занимава ли се със стра-нични мисли, ученикът не може да се ползва от зна-нието, което му се предава. Той напразно посещава училището. (30/стр.132)

…Като ученици, имайте предвид, че ученикът не може да се учи при Учител, в когото се съмнява и не вярва. Щом не вярва в Учителя си, той не може да учи. За да се освободи от безверието си, нека опит-ва нещата. Реалното всякога се опитва. (21/стр.103)

…Думите ви да бъдат думи съграждащи, думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Доб-родетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни. Думите на всинца ви да внасят жи-вот. Така трябва да бъде и между млади, и между ста-ри. Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго. Тогава не можете да имате Божественото бла-говоление, ученици не може да бъдете и никакво зна-ние не може да имате. (23/лек.2: стр.39, 40)

Като ученици, вие трябва да мислите право, да различавате животинските прояви от човешките и човешките от Божествените. Като различавате тия не-ща, вие ще можете да се пазите от животинските мисли. (20/стр.86)

Невъзможно е ученик да бъде поставен на мяс-то, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. (22/стр.102)

Определено е строго математически какво коли-чество енергия може да се изразходва за всеки век. Определено е също така какво количество ученици могат да се поддържат от тази енергия. Грамадна енергия се изисква за издръжка на мозъка на тия ученици. Развитието на всеки мозъчен център е свър-зано с известно количество енергия. В това отноше-ние Природата държи точна сметка за енергията, ко-ято изразходва. Тази е причината, задето някои ученици не могат да свършат училище. Като дойдат до първи или втори клас, те напущат училище, нямат условия да следват по-нататък. Защо? Защото другарите им поглъщат всичката енергия и за тях нищо не остава. Те излизат от училището и търсят друг начин за раз-витие. (22/стр.204)

…Природата е строга към ученика… Матура може да издържи само онзи ученик, който е развил в себе си всички добродетели, всички дарби и способности, които Природата е вложила в него. (38/стр.276)

Учителят

Учителят решава трудните задачи на ученика. Ако не е Учителят, сам ученикът нищо не може да нап-рави. Заблуждение е да се мисли, че може без Учи-тел. (31/стр.30)

Казвате: „Тази задача е мъчна, не можем да я решим“. Мъчната задача за ученика е лесна за Учи-теля. Дават известни упражнения на ученика да ги изсвири или изпее, но той не може. Оттук погледне, оттам погледне, виждат му се мъчни – не може да ги изпълни. Учителят само веднъж ги погледне и вед-нага ги изпълни. Ученикът се чуди на Учителя, а Учи-телят на ученика. Невъзможното за ученика е въз-можно за Учителя. (15/стр.81)

Казвам: Аз проповядвам една наука, която може да се приложи. (19/стр.507)

…Мнозина се запитват истината ли говоря и как-ви са намеренията ми, т.е. дали нямам някаква задна цел. Моята задна цел е да запаля своята свещ да че-тете на нейната светлина. От дядо ви е останала ед-на книга в наследство, но не можете да я четете – ня-мате светлина. Отваряте и затваряте тази книга, пи_ пате листата , но не можете да я четете. Дохождам аз, запалвам свещта си и казвам:

– Четете сега книгата. Може ли да четете?

– Можем.

Ако моята свещ ви дава възможност да четете кни-гата и да я разбирате, светлината ми е истинска.

(17/стр.7)

Казваш: „Искам да зная една от тайните на жи-вота“. Ето една тайна – правата АВ. От нея аз мога да направя тояга или нож, с който да мушна някого. Мога да направя така, че от тази тояга да излиза огън, до който никой не може да се приближи. От същата тояга мога да направя кръг, до който духовете не могат да се приближат. Така ще бъда запазен.

(34/стр.185)

Някой път аз говоря с живата Природа. Казвате: „Как може човек да говори с живата Природа?“. Как може? Ами аз, като зная езика на българина, не мо-га ли да говоря с него? Мога, разбира се. Като зная езика на англичанина, не мога ли да се разговарям с него? Мога. Така също мога да се разговарям с животните, така мога да се разговарям и с растения-та. Всеки си има език. (19/стр.248)

Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето. Всичко, което съм поискал, аз съм го нап-равил. (2/стр.408)

За онзи, който се движи с бързината на свет-лината, никаква мъчнотия не съществува. За него всичко е близо, всичко е леснопостижимо. За него не представя никаква мъчнотия да отиде до Слънце-то и вечерта, като се върне, да разкаже на близките си какво има там, какво представя Слънцето. В про-дължение на осем минути аз мога да придобия тол-кова знания за Слънцето, колкото ученият ще при-добие за хиляди години. (31/стр.179)

Ако минете по моя път, ще имате ясна предста-ва за живота. Но това е невъзможно. Пътят, по който съм минал аз, е пълен с противоречия. Който мине по този път, ще се стопи.

– Какво да правим тогава?

– Ще вървите по своя път бавно, но сигурно.

(34/стр.99)

Когато виждам нещата, аз съдя за възможности-те, които се крият в тях. А възможностите се опре-делят от степента на човешкото развитие.

(2/стр.423)

Според светлината, която имам, аз съдя за въз-можностите. Като предскажа нещо, аз зная колко възможности има за сбъдването му и колко изклю-чения. Аз зная, че в предсказанията ми има най-мал-ко 10 на сто изключения. Някъде има 15, 20, 30, 40, 50 на сто изключения, но от 50 надолу не слизам.

(2/стр.423, 424)

…Думите „Учителю Благи“… Тези думи са ключ, с който могат да се отварят врати, затворени от веко-ве насам. (45/стр.16)

Изучавате хиромантия, кажете: „Учителю Благи!“. Изучавате физиогномия, кажете: „Учителю Благи!“. Изучавате астрология, кажете: „Учителю Благи“. Как-вото искате да изучавате, всякога казвайте: „Учителю Благи“. Тези думи са метод, с който човек може пра-вилно да работи. (45/стр.27)

VII. БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ

ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И НЕВЪЗМОЖНОСТИТЕ

1. Основи на живота

Любов, Мъдрост и Истина

Какво трябва да прави човек, за да даде възмож-ност на личността на добродетелите да се прояви в него? Той трябва да постави за основа на живота си трите главни стълбове – стълба на Любовта, стълба на Мъдростта и стълба на Истината. (21/стр.86)

Бъдещата религия ще почива върху три основни положения: върху Любовта, върху Мъдростта и върху Истината. Любовта дава законите, по които може да се живее свободно, разумно, с всички възможности на великия живот. Мъдростта е носителка на Божес-твената светлина, която създава най-благоприятни ус-ловия за развитието на човешкия ум и човешкия дух. Истината пък осмисля живота. Това са три велики свята, които съдържат всички възможности на Веч-ността. (24/стр.68)

Любовта, първата възможност в света, представя земята. Така я приемам аз. Светлината представя Мъд-ростта. Имате, значи, две възможности, с които раз-полагате – земя и светлина. Взимам житно зрънце или ябълчна семка и ги посаждам в земята. Както се-мето не може без почва и светлина, така и човек не може да израсте без Любов и Мъдрост. (17/стр.48)

И тъй, първо се проявява Любовта, която носи живота. После иде Мъдростта, която носи знание и светлина. Трета се проявява Истината, която създа-ва в човека велик подтик към свобода. С този импулс човек може да преодолее всички препятствия в своя път. (43/стр.212, 213)

Ти ще бъдеш истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Лю-бов. Туй трябва да изпълва твоята душа!

– Ама как трябва да бъда мъдър?

– Тъй както Бог е мъдър.

– Ама как трябва да бъда любящ?

– Тъй както Бог е любящ.

– Ама как трябва да бъда истинолюбив?

– Тъй както Бог е истинолюбив.

– Ама може ли?

– Може. (19/стр.512)

И тъй, за да постигнете това, което душата ви же-лае, използвайте възможностите, които ви се дават. Любовта, Мъдростта, Истината са възможности. Чис-тотата, знанието, светлината, свободата са възмож-ности. (21/стр.39)

Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а Любовта – за младите. (21/стр.39)

Живот без Любов не може да съществува. Знание и светлина без Мъдрост не могат да се проявят. Сво-бода без Истина не може да има. (21/стр.47)

Първата банка, която може да кредитира чове-ка, да му даде живот, това е Божествената Любов. Втората банка, която може да даде знание и светли-на на човека, това е Божествената Мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на чо-века, това е Божествената Истина. (21/стр.47)

И тъй, ако не можете да носите страданията и радостите на Любовта, ако не можете да издържате светлината и топлината на Мъдростта и ако не мо-жете да издържате на ограниченията, които сво-бодата налага, вие не можете да бъдете кредитирани.

(21/стр.405)

Любовта подкрепя живота, а Истината дава въз-можност на живота да се прояви. Ако човек не е придобил Истината в себе си, животът и Мъдростта в него не могат да се проявят. (21/стр.327)

Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истината Любовта не може да се прояви в никоя душа, в никой ум. Това не зна-чи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще про-никне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я из-ползва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде. (24/стр.4)

Вие сте изпратени на Земята да се укрепите във вярата си, да придобиете светлина и да се освободи-те. Щом придобиете това за себе си, ще работите и за ближните си да укрепите вярата им, да им дадете светлина и да ги освободите. Това можете да постиг-нете по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.

(21/стр.387)

Доброто

Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. (20/стр.282)

Само по себе си доброто е сила. Който притежа-ва тази сила, той е силен човек. Поставите ли добро-то като основа на живота си, никой не може да ви поклати оттам. Доброто е сила Божия. Затова е ка-зано: „Побеждавайте злото чрез доброто“. (41/стр.420)

Единственото нещо, което може да направи чо-века силен и мощен като божество, е законът на доб-рото. Като говоря за доброто, аз разбирам онази ос-нова на живота, върху която може да се гради.

(31/стр.218)

Ние казваме: Любовта ражда доброто. От това добро пък, от благото на Любовта се подкрепя жи-вотът. Само доброто може да подкрепи живота. Ко-гато доброто изчезне от света, смъртта иде на негово място и тогава Земята се покрива само с кости.

(23/лек.5: стр.7)

Който носи доброто в себе си и го проявява, той може да бъде и баща, и майка, и учител, и пропо-ведник, и съдия, и адвокат – всичко може да бъде.

(37/стр.144)

Добрият човек може да бъде богат, но богатият не може всякога да бъде добър. Добрият човек има условия да бъде и учен, и силен, и богат, но богатият не може да разчита на тия условия. (20/стр.295)

Та казвам: Ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието. Само доб-рият човек може да има знания. (23/лек.2: стр.20)

Та затова казвам: Доброто, това са онези сили във вас, онези възможности за вашите постижения. Работете с доброто. Гледай това добро да го придо-биеш, за да имаш постижения на онзи идеал, който имате. Доброто е най-разумното в света. То ще ви покаже пътя на вашите постижения. (13/стр.100)

Ако имате доброто в себе си, вие всичко имате. А като разбираш доброто, ти не можеш да имаш всич-ко. Разбирането е едно, а това, което имаш, е друго. Това, което може да стане твоя същина, то е друг въпрос. (1/стр.420)

Человек не трябва да се стреми да бъде добър, а да казва: „Аз съм добър и мога да любя хората и да правя добро“. (25/стр.107)

Човек… за да бъде добър, не се изисква от него много енергия. И децата могат да бъдат добри. Няма същество на Земята, което не може да бъде добро.

(20/стр.285)

Доброто в човека… е Божествено свойство, вло-жено от разумната Природа. Съзнае ли това качест-во в себе си, човек може да каже, че е произлязъл от Бога. Каже ли за себе си, че е лош, а същевремен-но поддържа идеята, че е излязъл от Бога, той не раз-съждава правилно. Невъзможно е човек да е лош и да е произлязъл от Бога. (20/стр.284)

За да използва живота си разумно, всеки ден чо-век трябва да прави поне по едно малко добро. Къ-дето и да е, при каквито условия и да се намира, чо_ век има възможност да направи поне едно микрос-копическо добро. В доброто се крият придобивките на човешкия живот. (21/стр.302, 303)

Грешките на хората се заключават в това, че те не мислят за микроскопическото добро, което могат да правят, но искат да оправят света. (21/стр.303)

Доброто е в Бога. Следователно само онзи може да прави добро, който е свързан с Бога. (20/стр.183)

Някой казва: „Аз не съм готов, не мога да му прос-тя“. Друг казва: „Аз ще му простя“. Защо вторият прощава? Защото той се приближава към Бога. Сле-дователно ние можем да употребим доброто само ко-гато се движим към Бога. Щом се отдалечаваме от Бога, невъзможно ни е да правим добро.

(16/лек.15: стр.18, 19)

Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си – от своя ум, от своето сър-це, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро. (38/стр.251)

Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който мога да направя това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите усло-вия. Моята гениалност седи в това, че аз съм първи-ят човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ. (23/лек.14: стр.18)

…Доброто, което е вложено в живота, никой не мо-же да го отнеме. (20/стр.275)

Божественото

Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи. В него се разкриват сили, способности, възможности. Той става творец, чудеса може да направи. (32/стр.92)

Когато Божественото посети човека, от този мо-мент той вече може да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него. (35/стр.132)

Който се вслушва в Божественото в себе си, той може велик да стане. Той може да стане учен, поет, философ, оратор, художник и т.н. (26/стр.226)

Когато се проявява Божественото в човека, той може да създаде нещо велико, може да реализира желанията на своята душа. В душата се крият вели-ки и благородни желания. (30/стр.160, 161)

Обаче, за да се прояви Божественото в човека, нужни са съответни условия. Докато не му се дадат тези условия, то не може да се прояви. Хиляди го-дини могат да минат, но Божественото ще чака онзи момент, когато човек му създаде благоприятни усло-вия да се прояви. Прояви ли се веднъж, Божественото започва вече своята работа. (26/стр.190)

Прегрешенията, които ние правим, те не са вло-жени от Бога, те са посторонни* работи. В нас са вложени най-хубавите неща. Ако разчитаме на Бо-жественото, всякога живота си можем да го попра-вим, няма нещо невъзможно. (5/стр.554)

Вие знаете само да се произнасяте, че еди-кой си човек е невежа, слаб или сиромах, без да се замис-ляте дълбоко върху нещата. Един ден невежият ще стане учен, слабият – силен, сиромахът – богат… Вие трябва да обръщате внимание на възможностите, ко-ито се крият у човека. Във възможностите е Божес-твеното у човека. (10/стр.42)

Физическият живот е проекция на Божествения. Следователно, ако не върви паралелно с Божестве-ното, човек ще изгуби смисъла на своя живот и ще се отчае. Божественото начало никога не може да измени своя естествен ход на движение. Ако човек мисли, че Божественото може да спре движението си заради него, той е на крив път. (20/стр.153)

Искате ли да проявите Божественото в себе си, проявете го в този вид, какъвто му е даден… Ако не приложите Божественото в своя първичен произход, нищо не можете да постигнете. (20/стр.219)

…Иска ли да се спаси, човек трябва да забрави себе си, а да мисли за Бога. Докато не замести личността си с Божественото, човек никога не може да се оп-рави. (38/стр.66)

…Възможно е да дойде ден, когато страданията на човека напълно да изчезнат. Кога може да стане това? Когато Божественото вземе връх над човешко-то. При това положение и да дойде някакво страда-ние, то ще представя за него едно гимнастическо уп-ражнение. Тогава човек ще бъде мощен, силен, ще може да заповядва на страданието да излезе вън.

(11/стр.135)

Може ли земеделецът да сее жито на песъчлива почва и да очаква резултати? Не може. На същото ос-нование невъзможно е Божественото да прониква в едно жестоко, твърдо сърце. Мекото разумно сърце е добрата почва, върху която Божественото семе тряб-ва да падне и да даде едно 30, друго 60 и трето 100 зърна. (26/стр.132, 133)

Когато дойде Йосиф да се изкушава от тази еги-петска господарка… Тя му казваше: „Ти си един бе-ден евреин, дошъл тук“. Тази дама беше високопос-тавена. „Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път…“ Бо_ жественото в Йосифа казва: „Тук съм един слуга. Гос-подарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря“… Под думата „жена“ аз раз-бирам в дадения случай друго – това са онези лъж-ливи възможности, от които мислиш да станеш не-що. И възможностите, и условията имат някакъв сми_ съл, но не са те, които правят човека щастлив, а Бо-жественото. Ако използваш условията и възможнос-тите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш. Вие всички имате какво да постигате.

(27/стр.287, 288)

Уравновеси ли човек външните условия и вът-решните възможности, ще възприеме Божественото, което го ръководи в живота. Тогава животът има сми-съл вече, ти работиш с Божественото в света.

(27/стр.289)

Всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Бо-жествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките – отчасти. (22/стр.279)

Божественият свят

…Божественият свят. Той е свят на всички въз-можности. Свят на блаженство и на щастие. Всичко онова, за което ти си копнеел на Земята, нито във фи-зическия, нито в духовния свят не си могъл да го пос-тигнеш. Но в Божествения свят можеш да го постиг-неш. (6/стр.148)

Щастието произтича от това, че виждаш един свят, който е така уреден, че всичко, каквото искаш, може да го постигнеш там. Божественият свят е, кой-то носи щастие, понеже всичко, каквото искаш, се намира в този свят. (6/стр.147)

Туй, което изисква цял живот да се разреши по човешки, в Божествения свят мигновено може да се разреши. (7/стр.162)

Казано е в Писанието, че Любовта е плод на Ду-ха. Който се храни с плода на Духа, той може да се запознае с Божествения свят. (26/стр.235)

Без Любов, без Мъдрост, без Истина никой не мо-же да пристъпи в Божествения свят. (26/стр.371)

Само онзи може да живее в Божествения свят, който държи в ума си мисълта, че Бог е неизменен, че в Него всичко е добро и красиво. (20/стр.187, 188)

Щом човек се пречисти и освободи от ограничи-телните условия на Земята, той може да предприе-ме едно пътешествие из Божествения свят… Обаче такова пътешествие може да направи само свобод-ният човек, който е завършил своето развитие на Зе-мята. (35/стр.186)

В Божествения свят само душата на човека мо-же да пътува. Всичко друго той оставя на Земята.

(35/стр.186)

На Земята всяко твърдение има и отрицание. Ако кажем, за пример, „мога“ за нещо, това говори, че има и друго, което не можеш. Речеш ли пък за не-що „не мога“, с това твърдиш, че го можеш и по друг начин. В Божествения свят „мога“ и „не мога“ имат съвсем друго значение. Докато имате Любов, „не мо-га“ значи: „не съм способен да върша зло“. То е като страж, който варди и казва: „Не можеш излезе през вратата, през която аз съм те пуснал“. А когато ре-чеш „мога“, значи: „мога да се жертвам за своите бра-тя и сестри“. „Мога“ и „не мога“ – това са два велики ангела пазители на две порти. „Мога“ е отпред и каз-ва на грешните: „Мога да ви отключа да влезете“, а „не мога“: „Не се излиза през вратата, през която си влязъл“. (25/стр.125)

2. Необходимост

Чистота

Кротост и смирение, както и стремеж към абсо-лютна чистота, това е смисълът на живота. Без тази чистота вие не може да пристъпите нито крачка нап-ред. (25/стр.19)

Благородството, то е една дума – трябва да бъ-деш абсолютно чист. Сега вие ще дойдете да ми го-ворите: „Можем ли да бъдем чисти?“. Единственото стяжение на човека, това е неговата чистота. Цялата Вселена, самата Природа, Бог – това е неговата чис-тота. А нечистотата, това е нещо случайно. (19/стр.63)

Казвам: Христос иде! „Нека малко да се позабави, че да се очистим от греховете си.“ Казвам: Според Хрис-товото учение може да се очистим веднага.

(19/стр.353)

Докато не очисти съзнанието си от всички при-меси и заблуждения на миналото, човек не може да бъде щастлив. Каквито усилия и да прави, той не може да измени живота. (20/стр.312)

Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти. (26/стр.351)

Вяра

В Закона на вярата дотогава, докато влиза нещо в ума ти, всичко става. Вярата включва всички въз-можности. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и ако кажете на тази планина да се премести, ще се премести“. (2/стр.640, 641)

Ти искаш да станеш гениален, ти искаш да ста-неш гений, ти искаш да станеш поет – ти можеш да станеш всичко, ако имаш една непреодолима вя-ра. (2/стр.469)

Какъв ще стане човек, това зависи от неговата вя-ра. Някой става богат, учен, философ или музикант, понеже вярвал, че може да стане такъв. (40/стр.27)

С вяра човек всичко може да постигне. (28/стр.12)

…За да се ползва от благата на живота, човек тряб-ва да вярва непреривно. Казано е, че всичко е въз-можно за онзи, който вярва. (10/стр.18)

Какво нещо е вярата? Вярата е запалена свещ. А слабата вяра какво е? Тя е свещ, която постоянно се пали и изгасва. Нещо мъжделее, но не свети и в ра-бота не влиза. Вярата е запалена свещ – като я за-палиш, вървиш ясно. С вяра всичко е възможно.

(13/стр.194)

Вярата може да произлиза или от човешката лич-ност, или от човешката душа, обаче резултатите на тези два вида вяра са различни. Човек, на когото вя-рата произлиза от неговата личност, казва: „Това е възможно, онова е невъзможно“. Обаче за онзи, на когото вярата произлиза от душата, всичко в живота е възможно и постижимо. При тази вяра не може да се разсъждава кое е възможно и кое невъзможно.

(39/стр.50)

Който люби, само той може да вярва. Без Любов вярата е немислима. (36/стр.181)

Вяра и Любов гдето има, всичко може да се нап-рави и благослови. (25/стр.140)

В Евангелието се казва: „Повярвай в Господа Ису-са Христа и ще простиш на онези, които са ти съг-решили; повярвай в Господа Исуса Христа и ще въз-любиш онези, които не обичаш; повярвай в Господа Исуса Христа и сърцето ти ще бъде милостиво към страдущите; повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще служиш Нему…“. Повярвай, повярвай – нався-къде се казва това. С тази вяра всичко можеш да нап-равиш. Тя е една положителна вяра. (19/стр.378)

Вярващият носи вътрешни опитности в себе си. Тази е причината, поради която вярващият е готов на всички жертви за Бога. Той е опитал Неговата Лю-бов и вярва във всички нейни възможности.

(20/стр.134)

Казвате: „Че ние сме хора, които вече повярвахме“. В какво повярвахте? Вярвам в това, което мога в да-ден случай да направя. В него може да вярвам. Защо-то вярата е закон на най-малкия опит. Туй, което в даден случай можеш да направиш. (6/стр.250)

Вярата като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо. (11/стр.184, 185)

Защо невежият не се спре пред учения с желание да чуе и разбере нещо от него, а трябва да мисли, че нищо не знае и не разбира? За да влизате във връзка помежду си, дръжте положителни мисли в ума си и вярвайте на възможностите, с които сте надарени.

(41/стр.387, 388)

Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във въз-можностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят. (37/стр.262)

Реалността е нещо, което постоянно присъства. Сега, ако се обърне този ключ, можем да прекъснем течението на електрическия ток и ще изгаснат лам-пите. Това не показва, че няма енергия. Но като за-въртим ключа, пак ще светнат. Вярата е само завър-тане на ключа. Вярата само дава възможност да се проявява реалността. (7/стр.69)

Вярата в света е следното: само да обърнеш онзи ключ, който ще даде възможност да дойде Божес-твената светлина. И като дойде тя, нещата наоколо ти ще станат ясни, защото без светлина нещата не са ясни. (7/стр.69)

Човек може да изучава само онова, в което вярва. Всяко нещо, в което човек не вярва, нито може да го изучава, нито може да го направи. (28/стр.11)

Вярата е елемент, който поддържа горението… Без вяра животът не може да се поддържа. Престане ли горението, и животът изгасва. (38/стр.98, 99)

Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Как-ва е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинската вяра е тази, чрез ко-ято човек може да издържа и при най-големи мъчно_ тии и страдания. (38/стр.81)

Някой казва, че вярва в приятеля си. Защо вярва в приятеля си? Защото му дал хиляда лева. Това не е вяра, това е знание. Защо не е вяра? Защото вярва във възможни работи. Ако приятел ти даде хиляда, две или три хиляди лева, това е възможно нещо. Щом е възможно, то е знание, а не вяра. Истинската вяра подразбира да вярваш в неща, които днес са невъз-можни. Това, което днес е невъзможно да стане, в бъдеще ще стане. (30/стр.124)

Будност

…Бог е начертал нашия път, но ние трябва да имаме будно съзнание да не се отклоняваме от него. Следователно, щом вземете в ръката си плана, който Бог е начертал, вие се подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всеки може точно да изпълни този план при условие да има будно съзнание. (36/стр.136)

…Съзнанието на човека трябва да бъде абсолютно будно, да може предварително да разбере какво но-си всяка мисъл в себе си. Като знае това, той ще може да я отхвърли или приеме, преди още да е дос-тигнала до него. (36/стр.202)

Според мене човек има възможност да греши, но има възможност да живее добре, да не греши. Това зависи от усилията, които той прави, както и от буд-ността на неговото съзнание. (38/стр.257)

Всички съвременни хора се страхуват да не мине някой през тяхната граница да им причини някаква пакост, но трябва да знаят, че докато съзнанието им е будно, никой не може да мине… Щом заспят, всеки може да мине покрай тях и да им причини много злини и пакости. (39/стр.80)

…Ако съзнанието на човека е будно, той може да избегне известни нещастия и злини, които могат да му се случат. (38/стр.245)

Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание.

(28/стр.33)

…Ако имате будно съзнание, ще влезете в контакт с Разумното Възвишено съзнание, отдето можете да черпите живот и енергия. (42/стр.317)

Човек може да постигне всичко, каквото желае, но за това се изисква будност на съзнанието, съзна-телна работа върху себе си. (35/стр.122)

Светлина

Първият ден на живота подразбира деня на свет-лината, а той – възможности, условия за работа.

(43/стр.48)

Когато дойде светлината, ние започваме да мис-лим. Следователно светлината е… една сила в света, която дава възможност на всичко да расте и да се развива. (19/стр.4)

Какво е нужно на ученика, за да учи? Светлина. Без светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. (22/стр.277)

Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от матери-ята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което само по себе си е тъмнина, не може да се раз-вива и затова очаква някаква бъдеща еволюция.

(43/стр.47)

…Човек трябва постепенно да отваря прозорците на своя ум, да влиза през тях повече светлина.

– Възможно ли е това?

– Както човек може да отваря и затваря про-зорците на своята къща, така може той да отваря и затваря прозорците на своя умствен и духовен свят. Духовният свят на човека е неговият вътрешен свят.

(22/стр.297, 298)

Докато човек приема светлината само от вън, има опасност да обърка мислите си, да изопачи своите раз-бирания. Приема ли светлина едновременно от вън и от вътре, човек никога не може да се обърка: ми-сълта му всякога ще бъде светла, чиста, а разбирания-та му – прави и положителни. (30/стр.151)

…За човека, който възприема Божествената свет-лина, невъзможните неща стават възможни. За него възможностите се увеличават всеки ден. (15/стр.110)

Когато дойде тази Божествена светлина, ти мо-жеш да минеш по косъм и да не паднеш. (27/стр.156)

Знание

Вие трябва да бъдете хора на науката, да се стре-мите към знания, каквито ангелите и светиите имат. Мнозина имат това знание в себе си в зародиш, но то ще се развие и ще произведе голяма промяна в съзнанието им. Това знание може да превръща скръб-та в радост, недоволството в доволство, невежество-то в знание. (45/стр.32)

Някой казва: „Без знание може“. Не може без знание. Само тогава човек може да каже, че и без знание ще живее, когато не разбира къде да постави знанието. Знанието е толкова необходимо в живота, колкото винтът в часовника. Ако знаете къде да поставите винта, часовникът ви ще върви. (20/стр.235)

Учението е едно от малките блага, но и без това благо не може. Науката е средство, чрез което човек придобива вътрешно знание. С това знание именно той може да подобри живота си. (20/стр.49)

Знанието е проява, качество на съзнанието… Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната Природа и може да изкарва от тях нещо реално, с което да подобри своето по-ложение. Знае онзи човек, който може да запази сво-ето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята ду-ша, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си. (24/стр.77)

Какво е знанието? Това, с което можеш в даден случай сам да си помогнеш. Вързан си. Ако можеш да се развържеш, ти имаш знания. Имаш голяма мъч-нотия. Ако можеш да се освободиш от нея, имаш зна-ния. (34/стр.185)

Тъй щото истинското знание е онова, което мо-же да измени състоянието ти, да повдигне духа ти.

(42/стр.178)

Със знанието си ти можеш и да се лекуваш. Бо-лен си. Концентрирай ума си и ще се излекуваш.

(42/стр.178)

Знанието не може да се придобие, ако не дойде Любовта… (26/стр.105)

Знанието иде от разумни същества. Колкото по-възвишено е знанието, към което човек се стреми, тол-кова от по-високи светове иде. Ако е готов за това зна-ние, човек може да проникне в тия светове; ако не е готов, с години може да обикаля световете, но вът-ре няма да влезе. (28/стр.337)

Дълбоки знания има, които не могат още да се дават на хората. Те не са готови за тия знания. Защо? Тези знания могат да възгордеят или да обезсърчат човека, ако той не е готов за тях. Ето защо съвремен-ните хора знаят само отчасти нещата. Това не трябва да ги обижда, нито обезсърчава. Човек не може да знае всичко. (39/стр.20)

…Ако човек знае законите, които управляват жи-вота, той може да предизвика онова истинско зна-ние, дълбоко скрито в него. Ако не знае законите, той може да предизвика най-голямото зло в себе си.

(31/стр.205)

Със своето знание човек може да си отвори път или към щастието, или към нещастието.

(44/стр.298, 299)

Защо човек не прилага знанието си на всяко вре-ме? Като се движи между хората, той има възмож-ност да вложи в обръщение знанието си, да спечели нещо, та като стигне дълбока старост, да не съжалява, че не се е ползвал от богатството си. (41/стр.311)

Разумност

Казвате: „Да живеем добре!“. Само разумният чо-век, който разбира законите на живота и на При-родата, може да живее добре. (43/стр.15)

Кое е силно в човека? Силно е разумното начало в човека, защото може да реализира копнежите на човешката душа… (39/стр.77)

В старите хора можем да търсим мъдрост, но не и Любов. В младите хора можем да търсим сила, но не и Любов. Любовта не може да се намери нито в старите хора, нито в младите. Тя се проявява по ня-кой път в старите хора, по някой път в младите. Лю-бовта може да се прояви само в разумните същества. Туй трябва да го знаете! (19/стр.167)

…Бог може да се прояви, но само там, дето има разумност. (19/стр.167)

В света никой не може да образува движение, ако няма разумност в себе си; движение вън от разум-ността не може да съществува. Дето има разумност, има движение – то е качество на разумността.

(14/стр.217)

…И по това се различават всички разумни души. Туй добро, което те могат да направят, никой друг не може да го направи. Мисълта, която те проектират в света, никой друг не може да я проектира. По туй са те особени. А сега всички казват: „Ние сме едно“. Ако нямате тази особеност, тогава няма защо да го-ворим, че в света всички сме едно. (19/стр.214)

Като се обезсърчите, вие казвате: „Нищо не мо-жем да направим“. Не, това не е право. Разумните хо-ра всичко могат да направят. (35/стр.129)

Когато едно желание ви дава възможност да раз-съждавате, то е разумно. Не можете ли да разсъж-давате, желанието ви е неразумно. (9/стр.390)

Ако с някое ваше желание се е облякло разумно същество, дайте ход на желанието си. Ако с някое ваше желание се е облякло едно глупаво, неразумно същество, въздържайте се, не се стремете да реали-зирате желанието си. Разумното същество има пред-вид доброто на човека, а неразумното – неговото зло и нещастие. Дадеш ли възможност на някое нера-зумно желание в тебе да се прояви, ти непременно ще направиш погрешка. (28/стр.252)

Стремеж има човек да се справи с физическото налягане… Човек трябва да се справи и с напреже-нието… Налягането иде от вън, а пък напрежението иде от вътре. Следователно човек се намира между две сили: една сила, която наляга, и друга, която напряга от вътре, и се уравновесяват. Ако човек бе-ше само между тези две сили, той… щеше да се намери заклещен – няма да може да прояви ни-каква инициатива. Но има една друга разумна сила в света, която регулира налягането и напрежението… Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности. Защото има едно робство на условия-та – то е физическото. А пък има едно робство на възможностите вътре. Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания. Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно. И всяка възможност, на която даваш ход, трябва да бъде ра-зумна. (27/стр.274, 275, 282)

И всяка твоя постъпка, всяко твое чувство трябва да бъдат разумни. Една постъпка какво е: напреже-ние ли е, или налягане? Постъпката е вече налягане. Ти действаш от вън. А пък чувството е напрежение от вътре. Като имаш една добра постъпка и едно доб-ро чувство, ти не си разрешил още нещата. Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен. Ако си разумен, можеш от този материал да съградиш нещо. Трябва да дойде в тебе разумно-то, или Божественото, за да ти съгради нещо от тези условия и възможности. (27/стр.282)

…Този разум и този разумен живот… Този разум вие може да го добиете по най-лесен начин… Божес-твените работи в света се добиват много лесно, а чо-вешките работи в света се добиват много мъчно.

(19/стр.24)

Единственото нещо, което може да избави чове-ка от страха и да го направи силен, смел да му се про-тивопоставя, е да възприеме в себе си мисълта, че в света съществува една Велика разумна сила, която уп-равлява всичко. Тази сила има свои закони, които при-лага в живота, вследствие на което нищо не става про-изволно и случайно. Ето защо и всеки човек, като ра_ зумно, мислещо същество, спада към този разумен свят, към тези разумни сили. Щом е така, при какви-то условия и да изпадне човек, тия сили ще го из-ведат на благополучен край. (24/стр.307)

Свобода

Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният чо-век може да бъде свободен. (19/стр.45)

…Истината ще те въведе в областта на свободата, за да бъдеш свободен. Само като свободен човек ти можеш да постигнеш това, което искаш. (6/стр.115)

Ти трябва да бъдеш добър, да обичаш Истината, понеже, ако не обичаш Истината, свободата няма да дойде. Най-първо ние всички трябва да се осво-бодим. Да имаме една пълна вътрешна свобода в жи-вота. Свобода не отвън, но отвътре. Туй е възможно.

(14/стр.183)

Дайте свобода на ума си, дай свобода на сърцето си! Дайте свобода на волята си! Това е възможно. Все-ки да си даде свобода така, както мисли, както чувс-тва и така, както постъпва. И да не се безпокои.

(27/стр.227)

Свобода е в даден случай да може да направиш всичко онова, за което умът ти копнее, да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, та никой да не те ограничава. Щом те ограничава, ти не си свободен. (2/стр.643)

Свободен е само онзи, който люби, който е благ. Щом е свободен, той може да се прояви, той може да еволюира. (29/стр.306)

Стремлението ви към Бога от ден на ден… тряб-ва да става все по-интензивно и по-интензивно, до-като обратното движение на Божията Любов про-никне във вашето сърце. Тогава важният въпрос за живота – Любовта към Бога – ще се разреши в ду-шите ви и вие ще придобиете свободата, която тър-сите. А тази свобода носи блаженство и всички доб-ри възможности на живота. (23/лек.5: стр.26)

Само при свободата вие можете да развиете ва-шите мисли, чувства и вашата воля; да облагородите сърцето си, да разширите ума си, да укрепите духа си и да освободите душата си. (23/лек.5: стр.26)

Не само това, да се добереш до Любовта Христо-ва, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен. Ние можем да го направим, ние сме способни да го направим. (19/стр.242)

Мнозина мислят, че като отидат при Бога, ще бъ-дат абсолютно свободни. За да бъде абсолютно свобо-ден, човек трябва напълно да се слее с Бога и да прес-тане да мисли за себе си. Докато мисли още за себе си, той не може да бъде свободен. (21/стр.395)

Вие можете да бъдете свободни! Всеки един чо-век се ограничава от своите мисли, от своите жела-ния и от своите действия. (18/лек.8: стр.26)

Често някоя мисъл или чувство може да направи човека роб. Понеже човек е създал тази мисъл, той може да се освободи от нея. (36/стр.158, 159)

Този, който иска да изпълни Волята Божия, тряб-ва да бъде свободен, а свободният ум, свободното сър-це, свободната воля всичко могат да направят.

(16/лек.8: стр.26)

Свобода, сила, светлина и добро

Какво означава думата Възкресение? Да възкръс-неш, значи да оживееш.

– Кой може да възкръсне?

– Всеки, който придобие свобода на душата си, той е възкръснал. Който придобие сила на духа си, той е възкръснал. Който придобие светлина на ума си, той е възкръснал. Който придобие доброто в сър-цето си, той е възкръснал, той е оживял. (21/стр.274)

Достатъчно е човек да придобие свобода, сила, светлина и доброта, за да възкръсне, да оживее.

– Кога може да стане това?

– Още днес. (21/стр.274)

Свободата, силата, светлината и доброто, които човек има, не са нищо друго освен пътища за при-добиване на Божественото… Човек има простор в дви-женията си, докато е свободен. Той може да извърши нещо, докато е силен. Той може да прониква в не-щата, докато има светлина в ума си. Той може да задържа нещата в себе си, докато е добър. (21/стр.277)

Съвременните хора се стремят към доброто в света. Защо? Защото доброто е цел в живота. Добро-то дава възможност за проява на всички неща. Си-лата дава възможност за постижения. Свободата пък прави всички неща реални. (21/стр.284)

Без свобода любовта не е реална. Без сила любов-та не е възможна. Без светлина любовта е непонятна. Без доброта любовта е неприложима. (21/стр.284)

И тъй, човек не може да познае любовта, ако не е свободен, ако не е силен, ако няма светлина и ако не е добър. (21/стр.285)

Добродетели

Онази естествена сила вътре в човека, която мо-же да го направи мощен, то е тази именно сила, си-лата на неговите добродетели… А добродетелите, то-ва са един велик капитал, около който почват да цир_ кулират великите сили вътре в Природата. (19/стр.146)

Значи, човек трябва да има вътре в себе си Прав-дата, Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне.

(28/стр.31)

От всички добродетели Любовта е най-голяма. Без Любов нищо не може да се постигне. (36/стр.55)

…Умен човек може да бъде само добродетелният. Туй трябва да се тури като максима. (19/стр.410)

Разумността е качество на човешкия ум, дадено от Бога, и затова той трябва да започне живота си с нея… Който започва с разумността, той може да пос-тигне всички останали добродетели. (35/стр.243)

Трябва да бъдете абсолютно справедливи! …Не сте ли справедливи, Любовта ви правилно не може да се прояви, Мъдростта ви правилно не може да се про-яви, Свободата ви правилно не може да се прояви. Тази абсолютна справедливост трябва да бъде иде-ал за вас, за да може всички онези добродетели да дойдат и да може да реализирате Божественото във вас. (23/лек.1: стр.28)

Аз взимам справедливостта като велик закон за възможностите на добродетелите, които може да се проявят в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля. (23/лек1: стр.25, 26)

Да настояваш със своите добродетели – това е най-високото положение, до което човек може да дойде. Този е пътят, по който човек може да реали-зира своите желания… (39/стр.75)

Да служим първо на Бога, а после на ближните си! Нашите ближни са среда за нас, в която добро-детелите ни могат да се проявяват и развиват.

(45/стр.11)

Смирение

Кротостта и смирението… Това са вътрешни ка-чества, които дават възможност на човека да се раз-вива правилно. Така той дохожда не само до външ-ното, но и до вътрешното знание. (40/стр.119)

Първото нещо: на всинца ви трябва смирение, за да придобиете Мъдростта. Ако не придобиете Мъд-ростта, нищо не може да се постигне нито в този свят, нито в онзи. (23/лек.27: стр.36)

Колкото по-смирен е човек, толкова повече не-ща може да научи. (20/стр.185)

…Човек, който няма кротост и смирение, не мо-же да има чиста човешка мисъл. Всяка човешка ми-съл се отхранва само чрез кротост и смирение, а вън от тези две качества мисълта ще бъде като тази на животните. Този закон е точно определен. (25/стр.15)

Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце“? Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света. (25/стр.17)

Без кротост и смирение лекуването на човека е не-възможно. Без кротост и смирение никаква идея не може да се приложи. (40/стр.122)

Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му по-могне. Какво трябва да направи? Да се смири, да ви-ди, че малко знае. (35/стр.91)

Умният се смирява доброволно, а глупавият – по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: „Няма какво да се прави, трябва да се подчиня“. Не може ли да се живее без смирение? Не може.

(40/стр.23)

– Може ли човек да се освободи от нечистотиите на физическия и духовния свят?

– Може, но той трябва да се преобрази, да стане кротък и смирен. (40/стр.116)

Търпение

…Ученикът трябва да се въоръжи с търпение да чака. Ако се безпокои, това показва, че той не раз-бира характера на своите желания. Има желания, ко-ито скоро зреят; има желания, за узряването на кои-то се изисква дълго време… Всички желания са пос_ тижими, но търпение се изисква. Търпеливият уче-ник дава възможност на желанията си добре, спо-койно да зреят. Той не се смущава от това, че вре-мето се удължава. (32/стр.146, 147)

За да се постигне известна идея, за да се приложи тя във физическия свят, има известни препятствия за нейното приложение. Следователно търпението е една сила, която ще донесе устой, една вълна на пос-тоянство във физическия свят. Само така може да-дена идея да се реализира. (23/лек.13: стр.12)

Търпението е едно от качествата на Любовта. Щом обичаш, ти можеш да търпиш. Не обичаш ли, не мо-жеш да търпиш. (30/стр.218)

Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно, от Любов. Ако ти не можеш да туриш Лю-бовта в действие, да правиш с нея всички работи, не можеш да бъдеш търпелив. (27/стр.224)

Ако умът на човека върви на една страна, сърце-то – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно. (9/стр.65)

„В скръб бивайте търпеливи.“ Мъчно е да гово-риш на хората и да ги убедиш именно в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготър-пелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъч-но, възможно е човек да бъде търпелив. (9/стр.64)

Не е лесно човек да търпи, да носи страданията разумно. Който има добри навици, само той може да търпи. (22/стр.19)

Само силният, организираният човек може да тър-пи. Обаче слабият, неорганизираният не може да тър-пи. Организираният човек знае какво ще стане, за-това търпи. Неорганизираният не знае какво ще ста_ не и не може да търпи. В организираната и в неор-ганизираната материя съзнанието се проявява съвър-шено различно. (44/стр.28)

Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия на живота. (43/стр.104)

Търпението е най-красивото нещо, което човек може да придобие на Земята. (23/лек.9: стр16)

Прощаване

„И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ В дъното на тази прошка зна-ете ли какво лежи? Само Любовта може да проща-ва, т.е. аз ще се коригирам: Любовта не прощава, тя забравя. (19/стр.274)

„До колко пъти да простя?“ На 70 места по 7… Само Божествената Любов може да прощава така. Това не е човешка любов. При сегашната човешка любов, която имаме, туй правило не може да се из-пълни. Можеш да ореш и да сееш само при бла-гоприятни условия. Може да прощаваме само тога-ва, когато тази Любов, това ново съзнание ни посети.

(19/стр.383)

За пример, трябва да простите някому, който ви е обидил кръвно… Ако вие не можете да извините този човек в себе си, ако не можете да му простите, вие се отдалечавате… Вие се отдалечавате от Бога. Не ви е възможно да му простите, защото се отдалеча-вате от Бога. (16/лек.15: стр.18)

…В този стадий, в който се намирате, вие още ня-мате никаква воля, казвам ви истината. Аз нами-рам, че воля има само този човек, който, като го оби-дят, може да прости; воля има у този човек, на когото като отнемат всичкото богатство, той забравя сторе-ното… (25/стр.28)

За да прощаваш, изисква се силен човек. Да прос-ти, това може да направи само силният човек, чове-кът с воля, а да не прости, това и бабите могат.

(19/стр.362, 363)

Кой е правоверен? Онзи, който може да проща-ва от всичкото си сърце, от всичкия си ум, от всич-ката си душа, от всичката си сила и който може да изпълнява Волята Божия. Който може да прощава, това е велико нещо. (19/стр.381)

…Този ближният ти човек е ближен, защото той е една необходимост за тебе, ти трябва да му прос-тиш. Трябва да му простиш, защото не му ли прос-тиш, твоята каруца е счупена и ти сам ще носиш брашното на гърба си, нищо повече!… Казвам: Тряб-ва да си прощавате. Казвате:

– Може ли?

– Може да си простим… (19/стр.360)

Жертва

Жертвата е Божествен закон, който трябва да про-никне в умовете и сърцата на хората, да ги направи силни. Жертвата има отношение към Любовта. Са-мо любещият може да се жертва. (40/стр.7)

Всички велики Учители са препоръчвали на чове-чеството абсолютно безкористие, абсолютно само-пожертване… Докато не се запознаете с Любовта, Мъд-ростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никак_ ва жертва не може да направите. (23/лек.25: стр.10, 11)

В Божествената Любов всякога се иска едно вът-решно самопожертване. Този закон на самопожер-тване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта. (19/стр.441, 442)

От всички хора се иска жертва за Божествената Любов. Да няма нещо невъзможно в света. (15/стр.140)

Който не е готов да жертва материалното, по ни-какъв начин той не може да жертва духовното.

(21/стр.410)

Както във време на война се мобилизира всич-ко – хора, животни, пари, така и при служенето на Бога човек трябва да мобилизира в себе си всичко, каквото има на разположение: пари, чувства, мисли, идеи – целия си живот. Мнозина искат да служат на Бога без никакви жертви. Това е невъзможно.

(21/стр.410)

Каже ли някой, че Бог му е говорил, ще го питам:

– Ти готов ли си да се жертваш за Бога, за чове-чеството, за народа си?

– Не съм готов още.

– Щом не си готов за жертва, и Бог не може да ти проговори. Невъзможно е Бог да говори на чове-ка, а той да не е готов за жертва. (40/стр.8)

…Докато не се самопожертва, човек не може да се освободи от ограниченията, в които се намира.

(21/стр.405)

Има нещастия, които се готвят да сполетят чо-века, но той може да ги избегне. Това може да му се предскаже. Обаче за избягването на тези нещастия той трябва да направи някаква жертва, трябва да да- де нещо от себе си. (34/стр.22)

Работа

– Говор ни, искаме да се изправим.

– Мога да ви говоря, но не мога да ви помогна, ако вие сами не работите. (34/стр.94)

Ако не работите, по-добри от това, което сте, не можете да станете. (25/стр.44)

От човек се изисква много работа, обработване на човешката душа. Това, което човек може да нап-рави за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дъл-го време да мисли, да отстранява всички онези чувс-тва, които го спъват, и да внесе положителни чувства.

(25/стр.45)

Всичко може да се подобри, но трябва да имате само една мисъл – да работите. (42/стр.334, 335)

В Америка някъде имало един виден професор по боксиране. Един ден той срещнал на улицата един млад студент, но толкова слаб и хилав, че само с едно удряне в носа го повалил на земята. Студентът станал, изтърсил дрехите си от праха и си помислил как да отмъсти на този силен човек. Да се бори с него, не може. Тогава той решил в себе си да започне да се упражнява в боксиране. Цели десет години той работил усилено в това направление, докато развил в себе си такава сила, че с една ръка могъл да вдига голям кон и малко конче. Един ден той се явил пред професора боксьор, поклонил му се и го вдигнал с едната си ръка във въздуха.

– Познавате ли ме кой съм?

– Познавам Ви, извинете ме.

– Аз съм онзи слаб и хилав студент, когото преди десет години вие търкулихте на земята само с един удар.

Да, това е резултат на упражнения… Днес може да сте слаб, хилав студент, да казвате, че съдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но след десетгодиш-но съзнателно упражнение вие можете да станете силен като професора по боксиране. (22/стр.19, 20)

Ако работите съзнателно, интензивно, в десет го-дини вие можете да придобиете това, което при обик-новени усилия можете да добиете за 50 години. То-ва не е ли достатъчно? (36/стр.32, 33)

От съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговата физическа и духовна красота и мощ. В десет години съзнателна работа човек може да ста-не гений. В човешкото тяло има милиарди клетки с различни способности, които човек може съзнател-но да използва. Ако се свърже с музикалните клетки на ухото си, той може да стане добър певец или му-зикант. (37/стр.302)

Възможностите тепърва идат. Ние нямаме още възможности. Сега имаме, но не сме работили. От сега нататък има да работим. (7/стр.23)

Сега всички слушат, но искат да чуят нещо ново. Какво ново ги интересува? Те искат да се научат да лекуват. С една дума, те искат да им се даде някаква дарба. Това не може да стане даром. Човек трябва да работи върху себе си, да развие известна дарба, да не чака наготово да му се дава. (28/стр.276, 277)

Слушате някой да казва: „Дано ми просветне от-някъде, дано дойде отнякъде знанието“. Този човек нищо не работи и не учи, а очаква всичко наготово. Това е невъзможно. Има едно знание, което човек но-си със себе си, но то е недостатъчно. Той трябва да работи, да учи, за да придобие това знание, което му е нужно за живота. (28/стр.317)

Цял живот съзнателна работа е необходима, за да може човек да реализира копнежите на своята ду-ша. Затова не съжалявайте, когато не можете да пос-тигнете всичко изведнъж. По малко, но всеки ден при-бавяйте нещо ново към вашия живот. (11/стр.128)

Музика

…Музиката спада към духовния свят – един свят, който има повече възможности за постижения.

(6/стр.293, 294)

Музиката е велик закон, според който се опре-деля посоката на човешките мисли, чувства и постъп-ки. Музиката определя възможността за постигане на красивите и възвишени желания на човека… Му-зикален ли е, човек може да постигне всичко, какво-то душата му желае. (21/стр.238, 239)

Човешката мисъл е построена според законите на музиката. Докато не познава законите на музи-ката, човек не може да мисли правилно. (21/стр.246)

И когато се хармонизират мислите и чувствата, ние ще имаме най-хубавата музика. Човек, който не може да пее, той не е хармонизирал мислите и чув-ствата си. Човек, който не може да пее, той е лишен от възможности. И онези, които могат хубаво да пе-ят, те имат възможности… Светията, за пример, е от-личен певец. Какви ли не мантри, песни пее той.

(13/стр.69)

Музиката… е почивка. Само чрез музиката може да си дадете почивка на душата. (23/лек.6: стр.28)

Разрешаване на задачите

Стремете се да обичате всичко в света и знайте, че светът пак ще остане такъв, какъвто е. Едно мо-жете да постигнете: душата ви да стане мощна, а умът – светъл да разрешавате задачите си. (29/стр.254)

Само чистият може да реши всички задачи, за които е дошъл на Земята.

– Може и без тях да се живее.

– Не, ще решиш задачите си. Иначе лесно няма да се освободиш от Земята. (34/стр.305)

Може ли да използва в даден момент Божиите мисли, чувства и желания, човек може да разреши и най-мъчните си задачи. Не може ли да ги използва, той се натъква на това, което индусите наричат кар-ма, а ние наричаме съдба, лоши условия, неустановен живот. (20/стр.82)

Всеки момент, всеки час, всеки ден от вашия жи-вот е пълен с енергия. Тази енергия трябва да се складира и за в бъдеще да я обработвате. Тия са за-дачите, с които вие трябва да се занимавате и да ги решавате не по един начин, но всеки в кръга на въз-можностите, при които съществува.

(16/лек.25: стр.18)

Много хора не успяват в живота си и скоро от-падат, защото се силят да разрешат задачите си в един ден. Това е невъзможно. Че не успявате да раз-решите всичко изведнъж, това не трябва да ви от-чайва и обезсърчава. (9/стр.20)

Да не казвате: „Дали ще разрешим задачата?“… Ня-кои от вас могат да разрешат задачата за един час, други – за един ден, някой – за две седмици, други – за 10 години, а някой – и за 100 години.

(25/стр.40)

Изправяне на човека

Всеки човек има възможност сам да изправи се-бе си. Този момент е велик и важен в живота на ин-дивида. (24/стр.259)

Всеки сам може да се изправи. В душата на чо-века се крият възможности за неговото изправяне. Това всеки трябва да знае, да не мисли, че изправяне-то му ще дойде някъде от вън или Господ трябва да се заеме да го изправи. (35/стр.220)

Мнозина не успяват, защото очакват светът да се изправи, обществата да се изправят, …че тогава тех-ните работи да се наредят. Това е невъзможно. Не очаквайте на другите хора. Всеки трябва да изпълни своята задача – да изправи своя живот, да изправи себе си. Изправи ли себе си, и светът е изправен, и обществата са уредени… (29/стр.335)

И тогава всеки един човек, който може да на-мери една своя погрешка или един свой недостатък и може да го признае от сърцето си, от душата си, от ума си и от силата си, в него се зараждат възмож-ности… (2/стр.103, 104)

Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки в себе си. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден; не да се самоунижава, но той тряб-ва да бъде разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“.

(19/стр.54)

У нас има грехове, наследени от миналото. Ние трябва да се освободим от тези грехове и можем да се освободим. (19/стр.469)

Ако направите някаква погрешка, вие можете да я изправите. С изправянето на погрешката си вие я заличавате така, както ученикът и учителят зали-чават написаното на дъската, за да могат отново да пишат върху нея. (26/стр.268)

И тъй, чрез проявите на съзнанието си човек мо-же да изправи всички свои погрешки. Защо? Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Сле-дователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте ня-какво опущение по отношение на времето, при след-ващото пробуждане, или прераждане, на съзнани-ето, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешката си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т.н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. (22/стр.161)

…Човек трябва да живее в причинния свят, дето няма никакви престъпления… В този свят човек има възможност да се изправи. (28/стр.280)

Казвате: „Аз съм много грешен“. Какво от това? Че кой дявол ти тури в ума мисълта, че си много гре-шен? Ти, като имаш грехове, може и да ги изправиш. В това седи твоето достойнство! (14/стр.289)

Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внуше-ние във вас. Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен ме-тод за това. (11/стр.161)

…Вие не трябва да се самоосъждате, но да сте го-тови всеки момент да изправяте живота си. Всеки ще изправи живота си дотолкова, доколкото в даден момент може да направи. (10/стр.52, 53)

Търсете причината за погрешките си във вас, а не отвън. И хората имат погрешки, но вие не можете да ги изправите. Човек може да изправи само своите погрешки, но чуждите – никога. (37/стр.281, 282)

Срещаме някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: „Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си“. С това въпросът се изчерпва. Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили и техният внук днес се явява със същия порок. Оба-че на този човек трябва да се каже, че неговият по-рок е един хъмбък – той не е естествен процес в При-родата. Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него. (24/стр.185)

Човек може лесно да изправи погрешките си, но за това е нужно съзнание. Съзнанието е огънят, свет-лината, която отваря пътя на човека. (41/стр.312)

Дали погрешката е ваша, или чужда, това не тряб-ва да ви смущава. За вас е важно, че в изправяне на погрешките се откриват възможности за познаване на Бога. (29/стр.391)

Човек може да изправи живота си само когато намери Бога и Го признае за свой Баща. Обърнете се към Бога като към свой Баща, обяснете Му в как-во положение се намирате и Той веднага ще ви от-говори. (41/стр.10)

3. Преодоляване

Карма, съдба

Човек може да победи своята съдба. (6/стр.132)

Вие имате една цяла кармическа пирамида, на-ли? …Тази пирамида се е образувала от ред беззако-ния, от ред беззаконни постъпки. Вие сте я съгради-ли, да кажем, преди 3 – 4000 години. Мислите ли, че когато някой ви каже, че всичко това трябва да се изхвърли, че в един ден, в една седмица, в един месец ще можете да го изхвърлите? Не. Казвате обаче: „Аз не мога да го направя“. Питам тогава: Ти, когато за пръв път започна да туряш камъните на тази пира-мида, каза ли, че не може да я направиш, че не мо-жеш да я съградиш? Тогава каза, че можеш. Следо-вателно, като си казал, че можеш да направиш тази пирамида, ти можеш по същия начин и да я раз-валиш. (16/лек.4: стр.11, 12)

Като живее с доброто и го прилага, човек може да се справи със съдбата си, т.е. да подобри лошите условия на своя живот. (20/стр.188, 189)

Само разумният може да бъде господар на съд-бата си. Защо? Защото той познава законите на жи-вота и Природата. (31/стр.154)

Отрицателни влияния

…Мисълта ви може да стане нечиста… Понеже тя може да дойде от вънка, вие може никак да не зна-ете и да не подозирате. И чувствата могат да се под-квасят, без вие да знаете; и мислите могат да се под-квасят и да ферментират. Те са неща възможни. Туй, което наричаме влияние. Туй състояние може да влез-не във вас. (1/стр.504)

Казвам: Безпокойствията на хората се дължат на отрицателни мисли в тях, на външни влияния от лоши духове. Казано е в Писанието: „Изучавайте ду-ховете!“. Значи, човек трябва да изучава своите мис-ли и чувства, да ги различава, да знае техния произ-ход и влияние. Така той ще може да се предпазва.

(43/стр.230)

Не е лесно да се справи човек с отрицателните влияния в себе си. Щом победи тях, ще дойдат отри-цателни влияния от вън да му противодействат. Тък-мо намислиш да направиш нещо, да свършиш една добра работа, и то след известно колебание в себе си, веднага окръжаващите ще дойдат при тебе и ще почнат да те разубеждават да не правиш това или за-щото си слаб още, или че тази работа не е за тебе и т.н. Щом си победил вътрешните противодействия, ти трябва да победиш и външните. Ще кажеш, че можеш да свършиш тази работа. В себе си ще ка-жеш: „Да, мога да свърша това, което съм намислил. Имам вяра в себе си и ще свърша замислената ра-бота“. (22/стр.6)

Представете си, че някой ви счита за груб човек. Ако се поддадете на неговото внушение, зле ще си въздействате. За тази цел вие веднага трябва да му се противопоставите мислено с друго някое качес-тво, което да анулира грубостта. Кажете в себе си: „Аз мога да бъда милостив и ще бъда милостив“. Ка-то работите съзнателно в това направление, вие ще трансформирате грубостта в милост, в милосърдие.

(22/стр.7)

Всеки човек може да се поддаде на отрицател-ното влияние на ближния си и да се изопачи. Каже ли ви някой, че сте безверник, не се смущавайте, но запитайте го какво е постигнал той със своята вяра.

(20/стр.28)

…Срещате един човек, който ви обижда, каже ви някаква обидна дума. Ако се поддадете на влияние-то на тази обидна дума, тя ще влезе в подсъзнанието ви и там ще почне да се организира, докато един ден даде своите лоши резултати. Ако искате да се ос-вободите от обидата, не бързайте да се поддавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете някоя Божествена мисъл или Божествено чувство, с които да се противопоставите… Божествената ми-съл е последното средство, което може да ви помог-не. (39/стр.145)

Мъчнотии

Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота. (18/стр.117)

Добрият живот подразбира изкуство, което мо-же да се изпита само при мъчнотиите. Новопост-роеният параход не се изпитва на сушата, но във во-дата, и то не в някое езеро, …но в някой голям океан, като Великия, Атлантическия и Индийския океани. Силата на парахода се изпитва при големите бури.

(45/стр.7)

Щом възлюби Бога и се свърже с Него, човек се изпълва със сила и мощ, може да разреши всички мъч-нотии в живота си. Той ще има страдания, ще боле-дува, но всичко това ще счита за привилегия. Това са задачи за разрешаване. (38/стр.166)

Да възлюбиш Бога и ближния си, това са два ве-лики закона, чрез прилагането на които човек може да се освободи от мъчнотиите и противоречията в жи-вота. (40/стр.68)

И тъй, ако не можете да се справите с големите и малки мъчнотии, които ви спъват, вие всякога ще страдате. Ще кажете, че човек не може сам да се справи с мъчнотиите си. Това не е вярно. Който има ум, може да се справи с мъчнотиите; който има сър-це, може да се справи със страданията; който има воля, може да се справи с противоречията. (37/стр.9)

Когато Христос говори за преместването на пла-нината, Той има предвид планината на мъчнотиите. Няма мъчнотия, която човешкият ум да не може да премести. Някоя мъчнотия може да бъде колкото пла-нина, но и тя може да се премести. (5/стр.623)

Когато в човека съществува една Божествена идея, тя всякога му дава сила и възможност да прео-долее мъчнотиите, в които живее, тъй както в кораба се намира вътрешна сила, която преодолява вълните на морето. (23/лек.14: стр.8)

…Когато някой човек възприеме една велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщават с различни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се сму-щава. Защо? Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил сво-ята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. (22/стр.18)

Когато люби, човек е на Небето между светли и разумни същества. Изгуби ли любовта си, той слиза на Земята между обикновените хора. Ако живее дъл-го време на Небето, човек става силен и може лесно да се справя с големите мъчнотии и страдания.

(20/стр.320)

…Смелост се изисква от ученика! Като дойдат стра-данията, той трябва да ги понесе с упование и вяра в Бога. Само така може да имате успех в живота, са- мо така можете да се справите с мъчнотиите.

(36/стр.76)

Във всеки даден момент всяко изпитание, как-вото и да е изпитанието, ти не може да разрешиш каквато и да е мъчнотия в света, ако не свържеш сво-ята воля с Божията Воля. Бог е създал света и ти ще се отнесеш до Него как трябва да се разреши тази мъчнотия. (27/стр.415)

Имате ли някаква мъчнотия на физическия свят, ще знаете, че по никой начин не можете да я раз-решите тука, но ще я разрешите в астралния свят; ако и там не можете да я разрешите, ще влезете в умствения свят; ако и в умствения свят не можете да я разрешите, най-после ще се повдигнете много високо, в причинния свят, и веднага мъчнотията ще бъде разрешена. Така че каквато мъчнотия да има един ученик, щом се подигне и влезе в причинния свят, той ще може да я разреши. (23/лек.18: стр.19)

Като учите, това не значи, че съвършено ще от-страните мъчнотиите в своя живот, но ще можете поне 75% от мъчнотиите си да разрешите по естес-твен начин. Само така ще разберете отчасти великата Мъдрост, която съществува в живота и в Природата.

(32/стр.89)

За да бъдеш разумен, това зависи от твоята права мисъл. В какво седи правата мисъл? Права мисъл е онази, с помощта на която човек може да разреша-ва мъчнотиите на своя живот. (28/стр.248)

На каквито мъчнотии да се натъквате, с усилие на волята си, с разумна работа ще можете да ги преодолеете. (43/стр.110)

Геният се отличава по едно специфично качество: той не знае що е обезсърчаване. На каквато мъчнотия и да се натъкне, той казва: „Няма нещо невъзможно на този свят. Всички мъчнотии се преодоляват“.

(33/стр.296)

Противоречия

Колкото са по-големи противоречията, толкова по-големи са възможностите ви да станете гениални, велики, добри хора. (43/стр.14)

И тъй, колкото повече противоречия има човек, толкова по-добре за неговата душа. Противоречията са възможности за постижения. (21/стр.192, 193)

Силният човек… Той не се страхува от нищо. Той знае, че във всички противоречия се крие възмож-ност за придобиване на нещо. Той знае, че само неве-жият има възможност да стане учен, само сирома-хът има възможност да стане богат, само умрелият има възможност да оживее. (38/стр.284)

Нещастният е кандидат за щастие, бедният – кандидат за богатство, невежият – кандидат за знание, влюбеният – кандидат за любовта. Изобщо във всички противоречия на живота вие трябва да виждате възможностите, които Бог е вложил в ду-шите ви за придобиване на вашето щастие.

(21/стр.255, 256)

Противоречията имат смисъл тогава, когато чо-век може да се ползва от тях. Животът е пълен с про-тиворечия, които трябва разумно да се използват.

(28/стр.269)

Често запитвате:

– Не може ли без противоречия в живота?

– Вие не можете да се избавите от противоречи-ята в живота. Те са закон в Природата. Туй трябва да го знаете! Противоречията съществуват навсякъ-де. (23/лек.16: стр.3)

Противоречията неизбежно ще дойдат. Вие не можете да измените този закон, нито можете да го избегнете. Каквото и да правите, неизбежно ще ми-нете през страданията на Иова. Много религиозни хора във време на страдания са се отчайвали, разо-чаровали, какво ли не са преживели, но страданията не са избегнали… (35/стр.204)

…Човек често минава от гъста в рядка среда. Гъс-тата среда създава противоречия в живота му, ряд-ката среда помага за разрешаване на тия противо-речия. Каквото и да прави, той не може да избегне противоречията, обаче може да работи, да прилага разни методи за тяхното разрешаване. (43/стр.23)

Докато е на Земята, човек всякога ще има про-тиворечия. Единствената възможност на човека да се освободи от противоречията на живота, седи в то- ва, да направи поне една разходка в причинния свят да разбере причините на нещата. Като се върне от-там, той ще се примири с мъчнотиите си и ще бъде годен за работа. (28/стр.287)

Ако е свързан с ангелите, човек никога не може да изживява противоречия. (29/стр.405)

4. Постигане

Човекът – господар на себе си

…Всеки човек може да бъде господар на себе си, на своята съдба. Ако човек не мисли така, никой не може да му помогне. (28/стр.280)

Като мисли право, човек може да бъде господар на себе си. Иначе той ще изпада в състояния, които не разбира, и ще изживява големи мъчнотии.

(41/стр.311)

Всеки човек може да управлява себе си. На всеки човек е даден многоброен народ да управлява. Това са неговите мисли, чувства и желания. Те се нуждаят от силната и мощна ръка на своя господар да ги ту-ри в ред. (28/стр.296)

Нека човек заповяда, да опита силата си, да види какво може да направи. Може ли човек да заповяд-ва на времето, на въздуха, на светлината? Не може. Единствените неща, на които човек може да заповяд-ва, това са неговите мисли, чувства и постъпки. Само на тях той може да бъде господар. (30/стр.190)

Човек може да бъде господар само на себе си. Стане ли господар на себе си, на другите може само да влияе и да помага. (30/стр.190)

Колко хора могат да бъдат царе в света? Днес има най-много около стотина царе. Какво ще пра-вят другите хора? Има едно вакантно място за цар – цар на себе си. Всеки може да бъде цар на себе си.

(30/стр.355)

Никой не може да ти слугува освен ти сам. Ни-кой не може да ти бъде господар освен ти сам. Най-добрият слуга на човека е самият той и най-добрият му господар е пак той. Докато човек не бъде най-до-бър слуга и най-добър господар на себе си, никога не може да оправи живота си. (41/стр.416)

Ако хората се занимаваха с Божествената наука, те сами щяха да регулират своя живот… Който раз-бира тази наука и я прилага в живота си, той може да се справи с всички удове на своя организъм и да ги управлява. Такъв човек е господар на себе си.

(39/стр.125)

Веднъж се облякъл в плът, човек не може да се отрече от нея. Той може да стане господар и да не задоволява всичките желания, но няма право да я унищожава. Плътта е форма, в която са поста-вени душата и духът да изучават живота. (40/стр.26)

Един човек пил цели 20 години, през което време пропил всичкото си богатство и останал последен си-ромах. Най-после дошъл денят на пробуждането на съзнанието му. Той отишъл в една кръчма и заповя-дал да му донесат една чаша вино и една чаша вода. Турил и двете чаши пред себе си, погледнал първо към чашата с виното и казал: „Досега ти ми беше гос-подар. Докато ходех по твоя ум, всичко изпих“. Той турил настрана чашата с виното и казал: „От сега нататък аз ще ти бъда господар!“. След това вдигнал чашата с водата и я изпил. На излизане от кръчмата той заплатил виното на кръчмаря и вече не стъпил в никоя кръчма. Той се уверил, че може да бъде гос-подар на своите слабости. (20/стр.232, 233)

Човек с равновесие

Какво значи да има човек равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия в живота си чо-век не се усъмни и разколебае, не изгуби вярата и Любовта си, ние казваме, че той има равновесие. Той е дошъл до онази точка на равновесие, от която ни-коя сила в света не може да го измести. (20/стр.302)

Безсмъртен е този, който има в себе си поне ед-на точка на равновесие, от която никой не може да го помести. Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човек без път и направление. Малката река всеки може да отбие от пътя , но голямата река никой не може да отбие. (31/стр.72)

Докато придобие самообладание, човек посто-янно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Мо-же ли да се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го раз-вие до такава степен, че нищо да не нарушава не-говото равновесие. Това значи да владее човек маги-ческата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. (38/стр.240)

Нищо в света не може да смути онзи, който е раз-брал Любовта. (21/стр.184)

Вътрешен мир

Ако Любовта е проникнала дълбоко в човешката душа, никаква сила в света не може да отнеме мира, който Бог е вложил в нея; никаква сила в света не е в състояние да отнеме светлината на човешкия ум и топлината на неговото сърце. Това значи да живе-еш в реалност. (40/стр.9)

Всички хора трябва да се заемат да чистят съзна-нието си. Когато съзнанието е чисто, човек има вът-решен мир в себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие вътрешен мир; ако го има, не може да го запази.

(20/стр.120, 121)

Човек не може да има мир в себе си, ако не дър-жи светли мисли в ума си, топли чувства в сърцето си и красиви образи в душата си. Той трябва да виж- да красота навсякъде. (20/стр.121)

Мирът представя психическа сила в човека, при която спокойно могат да се развиват неговите спо-собности. Когато се развие една способност, тя ще предизвика втора, трета, докато се събудят всички умствени способности в човека. Това подразбира пра-вилно растене и развиване. (29/стр.32, 33)

Най-първо човек за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен. Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен. Тряб-ва да се намериш в един свят на закони и да си спо-коен. Ако не си спокоен, не можеш да мислиш. Ако се тревожиш, не можеш да мислиш. Ти ще мислиш, но с тази мисъл нищо не се постига. (27/стр.220)

Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Сле-дователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване [на] мир. (35/стр.200)

Стремете се към този мир, защото само при то-ва положение ще дадете възможност на Бога да се прояви чрез сърцето ви. (32/стр.47)

Съвършенство

„А твърдата храна, т.е. възвишеното знание, е само за съвършените.“ Всички можете да бъдете съвършени. (39/стр.112)

Писанието казва: „Святи бъдете, праведни бъде-те, съвършени бъдете!“. Следователно, щом се казва да бъдете святи, значи има и святи хора. Щом се казва да бъдете праведни, има и праведни хора. Щом се казва да бъдете съвършени, има и съвършени хо-ра. Тогава и ние можем да бъдем и святи, и съвър-шени, и праведни. (23/лек.21: стр.19)

Ученикът трябва да работи съзнателно, да при-добие съвършенство, към което се стреми. Всеки може да бъде съвършен. (22/стр.133)

Съвършенството се проявява, когато човек и Бог са в едно. Не може да бъдеш съвършен без Бога… Вие никога не можете да бъдете съвършени, ако не съг-ласувате вашата воля с Божията Воля. Никой не мо-же да стане съвършен без Бога. (27/стр.414)

Когато придобиете съвършенство, тогава само ще разберете какво нещо е Любовта, Мъдростта и Ис-тината. Който не е съвършен, той не може да разбе-ре какво представят Любовта, Мъдростта и Истина-та. (22/стр.133, 134)

Да искате едно дете, като се роди, като се учи, да не прави нито една погрешка… Не е в реда на не-щата да искате едно дете да се роди съвършено – то се ражда с възможности за съвършенство. Но всяко дете ще мине през ред погрешки, ще прави пог-решки. (5/стр.649, 650)

Първоначално, когато човешкият ум не е бил раз-вит както днес, човек се намирал в положението на дърво, което расте, развива се, дава плод, но остава не-подвижно на едно място. С постепенното развитие на ума човек проявявал по-големи възможности, до-като е достигнал сегашното си положение. Един ден, когато достигне съвършенство, човек ще мине в ево-люцията на ангелите и ще разполага с по-големи въз-можности за развитие и работа. (37/стр.213)

Истина

…Без Истина няма растене, без Истина животът не може да се прояви, без Истина душата не може да живее. (20/стр.171)

В живота си човек трябва да се домогне до онзи метод, който ще го доведе до тази велика Истина. Само онзи може да дойде до тази Истина, в душата на когото цари Любовта. Любовта е огнената колес-ница, с която може да се достигне светът на великата Истина. Значи, без Любовта и без Мъдростта не мо-жете да приближите до Царството на Истината.

(39/стр.202)

– Де се ражда Истината?

– При Любовта. Който люби, само в неговата ду- ша царува Истината. Невъзможно е Истината да ра-боти там, дето не е Любовта. (17/стр.192)

Ти ще възприемеш Любовта… Истината е резул-тат, Истината е вече път, всичките ония възможнос-ти, с които може да се повдигнем. (13/стр.157)

Човекът на Истината не може да бъде нито бо-лен, нито беден – той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта, той е свободен гражданин. (24/стр.198)

Време е вече хората да разберат живота в него-вата същина. За тази цел те трябва да се отделят от своя личен живот, който ги свързва с дребнавостите. Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере Истината. (41/стр.365)

Казвам: Ако с нашите обикновени отношения ис-каме да разрешим великите проблеми на Вселена-та, ние можем да потънем. Обаче качим ли се на па-раход с всички възможности, ние можем свободно да преминем своя път. Това се постига чрез методите на Истината… (31/стр.149)

Истината прави човека свободен, но Истината не може да се приложи на Земята. За да говори Ис-тината, човек трябва да се е издигнал над обикнове-ния уровен на живота. И онзи, който възприеме Ис-тината, също трябва да се е издигнал над обикнове_ ните условия на живота. (28/стр.217, 218)

Когато някой казва, че говори Истината, това по-казва, че той сам не знае какво нещо е Истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи мо-же да говори Истината, който е съвършено чист, свят, добър и любещ човек. Вън от това положение всеки обикновен човек говори факти, но не Истина-та. (43/стр.66, 67)

Докато в мисълта или в чувствата на човека съ-ществува най-малкият дефект, това показва, че той още не може да говори Истината. Това не трябва да го обезсърчава, но той трябва да работи, да се пов-дигне… (43/стр.67)

Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната Ис-тина по този въпрос“. Абсолютната Истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е дос-тъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Ис-тината не може да се изкаже. (36/стр.138)

5. Познание

Себепознание

…Хората не се познават. Те не знаят отде идат, какво представят и какви възможности имат в себе си. (35/стр.86)

Когато гърците са проповядвали да познаваш се-бе си, те са минали през известна школа, през извес-тно учение. Как трябва да познава човек себе си? Как-во трябва да познава в себе си? Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се кри-ят в него. (23/лек.15: стр.13)

Велика наука е да познаете себе си! …Какво тряб-ва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спи-ра само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които мо-же да се развива. Като изучава тия възможности, чо-век ще дойде до методи, чрез които ще развива в се_ бе си слабите страни на своето естество. (43/стр.50)

…Самопознаването подразбира разкриване на чо_ вешката душа да знае човек какво добро може да нап-рави. (43/стр.157)

Задачата на човека е първо той сам да се разбере. …Ако той разбере себе си, ще разбира и другите. Без да разбират себе си, съвременните хора казват, че са разбрали близките си. Това е невъзможно. Познай се-бе си първо, за да познаеш ближния си. (20/стр.161)

Невъзможно е човек да разбере, да познае дру-гите, докато не е разбрал, докато не е познал себе си. Ти скърбиш и не знаеш произхода на твоята скръб. Ти се натъкваш на една отрицателна мисъл и не знаеш отде е дошла тази мисъл в главата ти. За-болееш, не знаеш отде е дошла тази болест, нито знаеш как да се лекуваш. (29/стр.103)

Вие трябва да различавате кога злото или добро-то произтича от вас и кога иде от вън някъде. Сле-дователно, когато имате лошо разположение на ду-ха, направете следния опит: дигнете ръцете си наго_ ре, с дланите навън, и отправете мисълта си към Въз-вишения свят. Ако скоро след това състоянието ви се измени, туй показва, че лошото, злото е външно; ако състоянието ви не се подобри, туй показва, че зло-то е у вас. По този начин човек може да констатира кои неща са негови и кои – чужди, или външни.

(29/стр.391)

…Изпитанията са бури и ветрове, чрез които чо-век се изпитва. Ако не мине през изпитания, той не може да се познае. (20/стр.312)

Ум, сърце, воля, душа и дух

За да се прояви Любовта в тебе, трябва да анга-жира и духа, и душата, и ума, и тялото, и сърцето ти… И тогава, щом Любовта ангажира твоя дух, ти си крепък; щом ангажира твоята душа, ти си нежен; щом ангажира твоя ум, ще имаш светлина; щом ан-гажира твоето сърце, ще имаш топлина; щом анга-жира твоята воля, ще бъдеш изпълнителен. Следо-вателно Любовта ангажира всички възможности, чрез които човек може да се прояви. Тогава вече няма не-що невъзможно в света. (23/лек.2: стр.17, 18)

Като ученици, вие имате няколко възможности за постижения. Имаш възможност да работиш с ума, със сърцето и с волята си. Това са възможностите на триизмерния свят. Имаш възможности да работиш и с душата, и с духа си. Те водят към по-високи пос-тижения. (33/стр.81)

Не търсете Бога и възможностите за реализира-не на вашите желания отвън, но възложете упова-нието си на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух, които работят според законите на Възвишения свят. (21/стр.341)

…Свободата се отнася за душата, силата – за ду-ха, светлината – за ума и доброто – за сърцето. Без душа човек не може да бъде свободен, без дух не мо-же да бъде силен, без ум не може да има светлина и без сърце не може да бъде добър. Още тази сутрин вие трябва да прегледате състоянието си да видите имате ли свобода на душата си, сила на духа си, свет-лина на ума си и добро в сърцето си. (21/стр.271)

Четете историята на Робинзон Крузо да видите какво може човек да направи. Четете живота на Йоси–фа, на Мойсея, на Христа да видите какви сили и въз-можности се крият в човешкия дух. (29/стр.368)

…Духът, това е първото проявление на човека. Той е точката, в която човек се явява. Душата, това са въз-можностите на духа, т.е. възможностите на точката, посоката, в която духът може да се прояви.

(23/лек.1: стр.11)

Умът и сърцето са два велики центъра, чрез ко-ито душата реализира своите идеи. Без ум и без сър-це душата не може да се прояви. (29/стр.70)

Душата заповядва и на ума, и на сърцето. Тя поз-нава техните свойства и може да ги управлява, без да ги вади от условията, в които те се развиват.

(29/стр.66)

Сега, като казвам, че всичко зависи от ума, раз-бирам, че всичко зависи от възможностите, които Първичната Причина е вложила в нашия ум. По-право, възможностите на нашето растене и развитие са вложени в нашата душа и в нашия дух, а се изя-вяват навън чрез нашия ум и чрез нашето сърце.

(39/стр.24, 25)

Хиляди години да живее човек на Земята, мъчно може да определи какво представя душата. Тя е оно- ва мощно, велико, възвишено начало в човека, за кое-то е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него. Неизброими са възможности-те на душата. (31/стр.122)

Сега вие искате да знаете какво се крие в човеш-ката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, мно-го прегради я крият от човешкото око. (42/стр.306)

Как да обичам? Да позная Тебе Единнаго Истин-наго Бога и Христа, Когото си проводил. Да позная моята красива душа, излязла от Бога. Той е вложил в нея големи възможности. Това е смисълът на моя жи-вот, това е смисълът на човешкия живот. (15/стр.24)

Щом дойде Любовта, целият свят е мой вече… Це-лият свят, който съществува, това са възможности-те на моята душа. (7/стр.160)

Като бях в Америка, слушах Падаревски, който изпълняваше Лунната соната… Един е Падаревски, вто-ри не може да се роди. …Но онова, което човешката душа носи в себе си, надминава Падаревски. Възмож-ностите на човешката душа, изявени чрез Падарев-ски, представят едва една стомилионна част от това, което е вложено в нея. (15/стр.22, 23)

Какво представя Лунната соната? Любов на Лу-ната… Има две възможности: да любиш вечер на Лу-на и да любиш през деня на Слънце. Вечер няма ус-ловия за Любов. Само душата може да люби вечер, за нея няма нощ. (15/стр.23)

И тъй, не се съмнявайте във възможностите на човешката душа! От всички хора ще излезе нещо, но време се изисква за това. (39/стр.40, 41)

…Всички хора вярват в сърцето и в ума. Няма чо-век, който да не вярва в сърцето и в ума. Тогава не-ка всички хора започнат с възможностите и услови-ята, които се съдържат в сърцето и ума на човека. Какви са тези възможности? Човешкият ум се проя-вява чрез мозъка. При това колкото по-фина е ма-терията, от която са изтъкани белите и сивите мо-зъчни влакна, толкова по-богати са условията за умст_ вения живот на даден човек. (24/стр.84)

…В човешкия ум и човешкото сърце всякога има възможности. И там е човекът. Човек е онзи, който разбира възможностите. (13/стр.15)

За пример, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това ние виждаме, че чо-век не прилича на Бога. Де седи това подобие, за ко-ето се говори в Писанието? Подобието се заключава в ума и сърцето на човека… Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божи-ите мисли и чувства. (11/стр.155)

Сърцето на човека – това е един извор. Пред-ставете си, че това е един планински връх, някой си извор, който извира горе и слиза надолу, като някоя река. Сърцето на човека представлява възможности, от които човешкият ум черпи. (6/стр.127)

В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стиг-нете Бога. Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете. (23/лек.10: стр.15)

Вън от ума и сърцето си човек нищо не може да разреши. (21/стр.112)

В ума се крият две възможности: мислене и чувс-тване. Значи, умът първо мисли, после чувства. И в сърцето има две възможности: чувстване и мислене. Сърцето първо чувства, а после мисли. Когато умът първо мисли, а после чувства, а сърцето първо чув-ства, а после мисли, работите вървят добре. Ако умът първо чувства, а после мисли и сърцето мисли, а после чувства, работите се объркват. Задачата на ума е първо да мисли, после да чувства; задачата на сърцето е първо да чувства, после да мисли. Значи, имате два фактора с по две възможности. Имате още два фактора: душа и дух с по две възможности още.

(17/стр.95)

Как може човек да повдигне сърцето си? Чрез молитва… Умът пък се повдига чрез концентрация.

(41/стр.291)

Щом оценява ума си, човек ще го прилага нав-сякъде в живота си. Чрез своя ум той може да тран-сформира отрицателните мисли, чувства и постъп-ки в положителни. (30/стр.254)

Единственото нещо, което ще ви спаси, то е ва-шият ум… Умът е Божественото начало в човека, ко-ето никога не се петни… Сега ще ви дам една фор-мула. Като станете от сън, кажете си: „Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Са-мо умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам“. (33/стр.163, 164, 167, 168)

Туй, което вършим в света, то е полезно само за-ради нас. Не мислете, че като направим едно добро, то е заради другите. При такива случаи на вас е да-дена възможността да съграждате вашия ум, ваше-то сърце, вашата воля. (19/стр.150)

За да обичаш, трябва да имаш съчетание на ум, сърце и воля. Само тогава можеш да обичаш.

(27/стр.253)

Някой казва: „Всички възможности на човека се крият в силата на неговата воля“. Не, силата на во-лята зависи именно от чистотата на сърцето и от си-лата на ума. Волята представлява направление на си-лите на ума и на сърцето в известна посока.

(24/стр.86)

Ти не можеш да имаш една правилно развита воля, ако в тебе умът и сърцето не действат нормал-но – тогава волята не може да се прояви нормално.

(27/стр.219)

Волята… е равна на сбора от човешките мисли и чувства… Възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко же-лание. (17/стр.98)

И бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро. (8/стр.139)

Някои казват: „Аз имам воля“. Ако пусна едно ко-лело от връх Витоша, ще се търкаля надолу, но то не може да върви нагоре към върха… По същия начин повечето хора се търкалят и вървят надолу. А само човек, който може да се качи на планината, само та-къв човек има воля – той може да премахне и по-беди известни спънки и съпротивления.

(8/стр.139, 140)

Волята се кали при съпротивления. Ако няма с какво да се бори, ако няма какво да преодолява, чо-век не може да кали волята си. (37/стр.115)

В човека има вложени енергии от години, които могат да се използват… за усилване на волята. За пример, някой е обиден от някого и държи тази обида в себе си с десетки години. Обидата не е нищо друго освен енергия, която седи в застой. Волята трябва да се впрегне на работа да преработи тази енергия, да я използва разумно. (22/стр.186, 187)

…Само ония природни сили могат да подигнат човека, до които той се е домогнал чрез усилие на своята воля и чрез приложение на своите дарби и способности. (38/стр.251)

Когато удряш с чука на своята воля, невъзможни-тe неща стават възможни. (17/стр.61)

Мисли, чувства и постъпки

От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве. Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Това са възмож-ности, с които човек разполага на Земята. (21/стр.28)

Искате ли Бог да присъства във вас, мислете, чув-ствайте и постъпвайте добре. Щом Бог присъства в човека, всичко е възможно за него. (30/стр.20)

Вашата работа се определя в обработване на въз-можностите на мозъка чрез мислите, чувствата и пос-тъпките ви. (17/стр.47)

Мислите и чувствата са материал за човешката душа. Без тях тя не може да се развива, не може да се прояви. (34/стр.113)

Съвременният човек… трябва да учи закона на Любовта, първо да се научи да чувства правилно, пос-ле да мисли правилно. …Всеки човек, който не чувст-ва правилно, той не може и да мисли правилно.

(23/лек.34: стр.59)

Пеенето и говорът са свързани с мисълта. Следо-вателно който пее и говори правилно, той може да мисли право. (28/стр.333)

Силен човек е онзи, който в даден момент мо-же да реализира своите мисли и чувства.

(30/стр.126, 127)

…Чувствата, мислите и постъпките на човека. По-някога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър. Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мис-лите и на чувствата си. Щом са интензивни, те са ра-зумни и лесно могат да се реализират. (37/стр.254)

Спънките, противодействията са сили, които зас-тават на пътя на човешките мисли, чувства и жела-ния и го карат да се бори с тях, да ги преодолява, а с това заедно и да се развива. Който успее да прео-долее тия спънки, той ще може да използва техните сили за реализиране на мислите, чувствата и жела-нията си. И затова знайте, че всяко противодействие е сила, която можете да използвате за вашето рас-тене и повдигане. (43/стр.13)

Сега, като сте дошли на Земята, вие трябва да регулирате мислите, желанията и постъпките си. Това можете да постигнете в един момент, но само кога-то човек живее в Центъра. (38/стр.150)

Сега, като се говори за възможности на нещата, мнозина си задават въпроса: „Какво е необходимо, за да може човек добре да пее, да свири или да ри-сува?“. Едно нещо липсва на певеца. За да пее добре, певецът трябва да мисли, да чувства и да постъпва добре. Същото се отнася и за музиканта, и за худож_ ника – за всички хора на изкуството. (21/стр.35)

Силата на мисълта

Велико и мощно нещо е силата на мисълта! Кол-кото по-възвишена е мисълта на човека, толкова по-големи възможности крие в себе си. (38/стр.103)

…Мисълта съдържа велика Божествена основа и ако тя падне на добра почва, може да възроди на-шия живот. (8/стр.106)

Мисълта е Божественият свят в човека. В Божест-вения свят нещата стават моментално. Това означа-ват думите: за Божественото всичко е възможно. Сле-дователно прилагайте мисълта си, за да постигнете своите желания. (38/стр.103)

Та казвам, ще дойдете до положението да мисли-те, че с вашата мисъл вие можете да измените всичко, което е дадено. (13/стр.418)

Велика и мощна е силата на мисълта! Например някой човек иска да отиде във Варна, но условията не му благоприятстват. Какво може да направи за реа-лизиране на това желание? Той може да направи следния опит: всеки ден да изказва мисълта: „Аз ще отида във Варна“. Ако постоянства в това ден, два, три, месец, два, три, най-после условията ще се подоб-рят и той ще може да реализира своето желание.

(24/стр.273)

…Нека се съберат десет души… Идете при някой болен и всички едновременно мислете, че той е здрав. Ръкувайте се с него и кажете: „Нищо нямаш, от никаква болест не страдаш“. Кажете ли така, ще ви-дите, че в най-скоро време болният ще се дигне от леглото си. Мощна е човешката мисъл. С нея човек може да се лекува, да прави чудеса. (20/стр.79)

И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъг-ла, с каквато днес сме обиколени. Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възмож-ност на Слънцето да проникне в неговия ум.

(26/стр.324)

– Виждал ли си Бога?

– Не е нужно да Го виждам. Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съществува, и виждане-то е възможно. Ако мисълта не съществува, и вижда-нето не би съществувало. Виждането не е нищо друго освен проектиране на дадена мисъл. (38/стр.227)

Невъзможното за човека е възможно за птицата. Човек не може да хвърчи, а птицата може. Обаче има област, в която човек може да хвърчи, а птицата не може. Това е областта на мисълта. Чрез мисълта си човек прониква в обширните полета на многоиз-мерния свят. (34/стр.117, 118)

…Например ти влизаш в областта на лъвовете, в об-ластта на големите змии. Как ще се справиш с тях? Има един правилен начин за това. Ще се превърнеш на птица и ще хвърчиш над тях. Ако не хвърчиш, ти ще се бориш с тези същества: ще воюваш, ще нас-тъпваш и отстъпваш, ще падаш и ставаш. Ако не се превърнеш на птица, всички ще те гонят. Безопасно е положението на птицата. Тогава нека змиите и лъвовете те гонят колкото искат. Докато си с крилата на птицата и знаеш как да хвърчиш, никой не може да те засегне. Крилете представят човешката мисъл.

(34/стр.357)

И тъй, онази мисъл, която може да създаде криле и да ни освободи от мъчнотиите, е правата мисъл.

(34/стр.367)

Умният, добрият човек е подобен на птица. С ми-сълта си той може да пътува навсякъде. Неговата мисъл се движи с бързината на светлината. (39/стр.31)

При сегашните условия на живота човек не мо-же да се движи с тялото си с голяма бързина. Обаче с мисълта си той може да се движи бързо. Значи, с тялото си човек се движи с бързината на биволска кола, с чувствата си – с бързината на автомобил, а с мисълта си – с бързината на светлината. (20/стр.149)

…Ние не си служим с оръжията на съвременния свят. Щом неприятелят излезе срещу нас, ние издух-ваме всичките му позиции. Какво нещо е духането? Силната мисъл. Тя може да произведе много нещо.

(24/стр.232)

Силният човек работи с мисълта си. Без никакви оръжия той може да се справи с най-добре и мо-дерно въоръжен войник. Достатъчно е да концент-рира мисълта си към този войник, за да може да сто-пи пушката му, и куршумите му да изгърмят, без да причинят някаква вреда. Силна е човешката мисъл! Тя може да действа на хиляди километри разстоя-ние, когато куршумите достигат на един-два кило-метра. Като знае силата на своята мисъл, човек тряб-ва да я упражнява в живота си. (26/стр.145)

Силата на човека

…Силата на човека, с която може да преодолява всичко, се крие в неговата Любов. (28/стр.57)

Човека… Разбиранията му зависят от Любовта, на която той служи. Само при това положение той може да бъде силен. За такъв човек няма нещо не-възможно. За човека на Любовта няма мъчнотии, няма изпитания. (36/стр.190)

Силен може да бъде само този, който служи на Бога. (24/стр.138)

Когато Бог, ангелите и човекът се съединят в ед-но, човек става силен, всичко може да направи.

(29/стр.336)

Божественото разполага с два метода срещу зло-то: или да не се изпречваш на пътя му, или да се сма-лиш или увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Значи, за да се бори със стихиите на Природата, човек трябва да бъде по-силен от тях. Си-лен човек е онзи, който може да се смалява, да става невидим и да се увеличава, да става голям, да изпълва цялата Вселена. (41/стр.187)

– Да бъдем силни.

– Силен е онзи, който може да се огъва. Въжето трябва да се огъва, но да не се къса. Цялата Земя да се тури на гърба му, пак да не се къса. (42/стр.291, 292)

…Религиозните хора казват: „Чакай да се усъвър-шенстваме, да разберем тази работа, че тогава“. Ня-ма какво да разбираш. Тази работа сега се разрешава, тя е според нашите методи. Ще решиш, туй е извън времето и пространството. Отлагаш ли, значи не си бил силен. Можеш да бъдеш силен всякога, когато искаш. (19/стр.302)

Господ казва: „Аз ви направих силни като Мене, но вие не Ме слушахте“. Кога сме силни? Извън вре-мето и пространството можем да бъдем силни като Бога. Когато Бог ви казва: „Бъдете силни“, вие питате: „Ама можем ли да бъдем силни?“. Вие веднага взи-мате обратната страна, казвате: „ Силни да заповяд-ваме ли?“. Не да заповядвате на хората, но да вър-шите Волята Божия. (19/стр.302)

Пътят

Единственият път, чрез който човек може да пос-тигне и разбере онова, което Бог е определил за не-го, е Любовта. За да намери този път, човек трябва да обича. (21/стр.35)

Съществува само един път, по който може да се върви. Да, има и други пътища, има още два пътя, но за кого са те? Те са за необикновените хора. Има само един път, достъпен за всички, той е пътят на Любовта! Тъй че, когато говоря за Любовта, аз раз-бирам пътя, който е достъпен за всички, защото има и други пътища, които не са достъпни за всички. Туй трябва да знаете! (19/стр.476)

Някой иска да има опитностите на пророците, на апостолите, даже и на Христа. Иска ли опитности-те и знанията на великите хора, човек трябва да ми-не през техния път. Трънлив и труден е пътят на вели-ките хора. Човек може да достигне този път, но чрез големи страдания и изпитания. Мисли ли, че без страдания може, той се самозаблуждава. (20/стр.134)

Питам: Кой е пътят, по който можем да бъдем благоугодни на Господа? Пътят на служенето. Докато не се научите да служите на Бога, не можете да на-мерите правия път. (44/стр.128)

И тъй, желая на всички да служите на душата и на духа в себе си! Този е пътят, по който можете да намерите Първичния Принцип в живота и да се свър-жете с Него. (39/стр.21, 22)

…Каквото и да ви се случи в живота, каквото и отклонение да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството. Както планетите, както Слънце-то не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път.

(23/лек.15: стр.10)

…В пътя, в който вървим, има възможности да нап-равим поне една грешка. Когато аз говоря, подраз-бирам растене в живота. Когато един ученик се учи, той може да не прави никакви грешки в своите пър-воначални задачи, но колкото повече напредва в сво-ята наука, била тя математика или геометрия, кол-кото повече навлиза в по-сложни задачи, явяват се вече възможности да направи някаква погрешка. С това обаче той ще се научи да бъде по-внимателен. Колкото повече се усложнява животът, толкова по-големи възможности има за правене на погрешки, ко-ито да ни причиняват страдания. (23/лек.24: стр.26)

Пътят на семето е от земята към клоните на дър-вото. Това наричат хората еволюция. Тъй щото ис-кате ли правилно да се развивате, ще започнете от зе-мята и постепенно ще вървите към клоните. Искате ли да се развивате само на дървото, без да слизате в земята, вие ще имате само една опитност, само една възможност. Искате ли да познаете пътя на после-дователното развитие, вие ще слезете в земята и от-там ще се качвате, докато стигнете до върха.

(26/стр.113)

Съществуват два вида мисли: електрични и маг-нетични. Първите правят човека силен, като му да-ват възможност да проправя пътя си. Вторите го пра-вят мек и способен да привлича хората около себе си. (29/стр.273, 274)

…Когато Истината действа в човешкото тяло, Лю-бовта – в сърцето му и Мъдростта – в неговия ум, само тогава човек има възможност да следва пътя на новото учение – на Любовта. (21/стр.362)

Единственият път, по който човек може да се освободи от греха, е пътят на Божията Любов, Мъд-рост и Истина. (41/стр.315)

Искам да минете по същия път, по който аз съм минал. Може да проверявате колкото време искате, … но да минете по друг път, е невъзможно. Свобода имате в минаването, но ще минете по същия път, по който аз съм минал. Бог е казал: „Един е пътят“. Той е пътят за въздигането на човешката душа. Този път аз го наричам: Свещеният път на Любовта, Све-щеният път на Мъдростта, Свещеният път на Исти-ната. (14/стр.289)

Смисълът на живота

Някой път не си разположен, боли те гърло, ка-жеш си: „Аз не съм певец“. Хубаво, можеш да станеш певец. Казваш: „Аз не мога да свиря“. Ще се учиш да свириш. „Аз не мога да пиша.“ Ще се учиш да пи-шеш. „Ама не мога да чета.“ Ще се учиш да четеш… „Туй не мога, онуй не мога.“ Всичко, което не мо-жеш, трябва да го научиш. Това е смисълът на живо-та. Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе. Невъзможните неща показват възможностите, които могат да се проявят.

(23/лек.16: стр.13)

…Щастието не е забавление. Щастието е нещо ве-лико. То представя онзи истински живот, отдето мо-же да се види смисълът на живота. (2/стр.396)

Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладът мъчи хората. Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът. Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противо-действа. (37/стр.186)

…Никой човек, бил той учен, философ, писател или какъв и да е друг, не може да разбере дълбокия смисъл на живота, докато се занимава с дребнавости.

(36/стр.194)

Велик е смисълът на живота, но той трябва пра-вилно да се разбере. Смисълът на живота не може да се разбере в кръчмата. Там човек добива лоши навици. Смисълът на живота не може да се разбере в богатството, дето човек развива гордост и тщесла-вие. Смисълът на живота не може да се разбере и в силата, защото силният човек без светлина на съзна-нието става насилник. (21/стр.179)

Някой иска да бъде богат, силен, учен, но нито богатството, нито силата, нито учеността са в състо-яние да осмислят човешкия живот. Всяко нещо, ко-ето се придобива от вън, не е в сила да осмисли жи-вота. Само Божественото може да го осмисли.

(10/стр.143, 144)

Да се самовъзпитава човек, това значи да поста-ви своите мисли, чувства и постъпки в пълен ред и порядък, в пълна хармония. Това е идеалът, към кой-то трябва да се стреми. Само така той може да ос-мисли живота си. (28/стр.257)

Казвате: „Какъв е смисълът на живота?“. Вие можете да разберете смисъла на живота само след като сте се прераждали 777 пъти на Земята, и то епохални прераждания, в които да сте извършили нещо велико. (39/стр.89)

Изправянето на света

Всеки човек, всеки народ, па и цялото човечество разрешават днес една велика задача в света. Когато човек разреши тази задача единично за себе си, ко-гато приеме Божественото начало в себе си и му даде първо място, тогава и народите, па и цялото чове-чество ще разрешат своята задача. Светът ще се из-прави, когато се изправи единицата. Невъзможно е да се повдигне един народ колективно. Народите са-ми по себе си не съществуват. Те представляват въз-можности за индивидите, за душите. (24/стр.258)

…Задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изп-равянето на света, това не е по неговите сили и въз-можности. (20/стр.4, 5)

Не само в България, никъде не може да се на-мери човек, който да оправи света, нито сега, нито за в бъдеще. Обаче всеки един човек може да оправи света. Кога? Когато разбере тези закони. Когато го-воря за Любовта, аз разбирам закона на Любовта.

(19/стр.70)

…Едни хора мислят, че светът може да се изправи с Любов; други мислят, че светът може да се изправи чрез насилия, чрез бесене, колене и т.н. … Не, светът не може да се поправи с бесене, с колене, с насилие. Всички хора, които мислят, че светът може да се поп-рави чрез убийства, те са на крив път. (24/стр.172)

Ще кажете, че от любов към работата си вие се бъркате в чуждите погрешки да внесете ред и поря-дък в света. Сам човек това не може да направи. За-дачата на всеки човек е да изправи своите погрешки и своя живот. (37/стр.135, 136)

Като се натъкват на противоречия, хората искат да ги разрешат по изкуствен начин. Те мислят, че с едно махане на ръка могат да турят нов ред и по-рядък в света. Това е невъзможно. (37/стр.174)

Днес хората очакват Христа втори път да дойде на Земята да оправи света. Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вът-ре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. (26/стр.401)

Законът на цялото

Ако животът на съвременните хора се е обез-смислил, то е по единствената причина, че те искат да живеят извън цялото, което е невъзможно.

(11/стр.47)

Колкото и да искате да бъдете самостоятелни, независими, не можете. Каквото и да правите, в края на краищата вие ще се убедите, че сте зависи-ми от цялото, от което съставяте една малка част.

(36/стр.166)

…Когато започнете да гледате на хората като час-ти на едно цяло, вие можете да разрешите всички въп-роси. (41/стр.77)

Всички неща са възможни, но не на физическия свят. Те са възможни някъде или в числото 1, или в числото 2, или в числото 3, или в числото 4. В целия кръг всичко е възможно, но не и в едната четвърт.

(16/лек.30: стр.15)

Едното е свързано с множеството. Под „множес-тво“ разбирам целокупността на Битието. Целокуп-ността включва всички възможности и постижения. Дали си музикант, поет, художник или учен, щом си свързан с целокупното, ти ще бъдеш гениален.

(33/стр.100)

Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на цялото. Ще кажете: „Това е абсурд“. Не, аз ще ви докажа, че това е така. Малкият орех, който е паднал от дървото, той е част от него. Ако го по-садите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане голям като дър-вото. Следователно той съдържа в себе си възмож-ността да стане също толкова голям.

И сега, ако приложите туй учение в себе си, ще можете да пораснете. (17/стр.14)

Мъжът и жената

Сега теглят мозъка на мъжа и на жената и каз-ват, че мозъкът на мъжа тежал повече от мозъка на жената. Следователно в интелектуално отношение мъ-жът стои по-високо от жената. Това не зависи от тег-лото на мозъка, но от възможностите, вложени в ума, сърцето и волята на мъжа и на жената.

(17/стр.45)

Аз казвам: Вложените възможности в ума, сър-цето и волята на мъжа са равни на вложените въз-можности в ума, сърцето и волята на жената. Ако то-ва не е така, никаква хармония не може да се въз_ станови между мъжа и жената. Между тях няма да съществува никакво равновесие. (17/стр.45)

Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на Мъдростта, с Божествена-та Мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на Любовта, с Божествената Любов. Значи, възможнос-тите, които съществуват в Мъдростта, са равни на въз-можностите в Любовта. С други думи казано: всяка възможност на Мъдростта се реализира от възмож-ностите на Любовта и всяка възможност на Любов-та се реализира от възможностите на Мъдростта.

(17/стр.45)

И тъй, мъжът е проява на възможностите на Бо-жествената Мъдрост. Жената е проява на възмож-ностите на Божията Любов. Синът е проява на въз-можностите на Божията Истина. Дъщерята е проява на възможностите на Божията Добродетел. Значи, в човека са вложени възможностите на Любовта, Мъд-ростта, Истината и Добродетелта. (17/стр.60)

Мъжът и жената вие не разбирате какви са. Това е едно и също същество, което минава поляризира-не, два полюса има. Човек в даден случай може да бъ-де и мъж, и жена. Поляризира се. В даден случай чо-век е жена, в друг случай човек е мъж. (14/стр.206)

Мъжът и жената са два принципа, които се до-пълват, но човек може да бъде едновременно мъж и жена, жена и мъж. Жената казва: „Защо не съм мъж?“. Тя не знае, че в човека се съдържат и двата принципа едновременно. (12/стр.54)

Отношенията между хората

…Правилни, разумни отношения между хората могат да настанат само тогава, когато земният живот се изрази в образ и подобие на Небесния, на Бо-жествения. (39/стр.13)

…Истинско общение между души. Парите не мо-гат да бъдат връзка. Знанието не може да бъде връз-ка. Те са само условия. Само Вечната Божия Любов може да бъде връзка между душите. (43/стр.235)

Всеки човек, който ви обича, е една среда за вас, през която ще мине Божествената Любов, …за да мо-же да я възприемете. Всеки човек може да ви бъде полезен и за всеки човек вие можете да бъдете поле-зен, като една среда. (27/стр.325)

Да обичаш човека, значи да събудиш в него то-ва, с което да се увеличат възможностите на неговите ценности, вложени от Бога. (43/стр.206)

Само онзи ви обича истински, който може да ви подигне като душа и може да ви даде истинска це-на. (28/стр.195)

Всеки един човек, когото вие срещате, всеки един човек, с когото вие се запознавате, добър или лош, той е една възможност за вас за някакво пости-жение. (2/стр.566)

Някой иска да бъде свободен, да не влиза в съп-рикосновение с хората. Обаче това е невъзможно. Ако се откаже да влиза в съприкосновение с хората, той няма да разбере пътищата, по които Духът работи. По този начин той не може да добие свободата си.

(35/стр.130)

Докато човек живее само за себе си, никаква връз-ка не може да създаде с хората. (20/стр.47)

Ако ядете череши, вие ще знаете какво нещо е черешата. Обаче, ако посадите костилките на чере-шите, вие ще имате възможност да услужвате и на други хора, да се запознаете с тях и да създадете кра-сиви връзки и отношения помежду си. Има една лю-бов в света, при която човек се занимава само със себе си. Но има и друга любов, при която човек се занимава и със своите ближни, като им помага и съз-дава красиви връзки с тях. (26/стр.117)

Щом ликвидирате със старото, вие ще разбере-те, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и за-познаете с онези хора, които обичате и които ви оби-чат. (45/стр.42)

– Можем ли да обичаме всички хора?

– Ако не обичате всички хора, вие нищо не мо-жете да постигнете. Ако не обичате всички букви и не си служите с тях, като ги нареждате по законите и правилата на граматиката, вие писател не можете да станете. (21/стр.363)

…Да обичаш човека, това са възможности в не-говия живот да разбере царския път, по който ду-шата се движи в Битието. (21/стр.34)

А при какви условия можете да създадете прия-телски отношения с един човек? За да си създадеш приятелски отношения с един човек, първо, ти тряб-ва да го обичаш. Второ, ти трябва да мислиш за него добре. Дръж всякога в ума си мисълта, че той е умен човек. И най-после, ти трябва да му дадеш свобода, никога да не го ограничаваш. Не можеш ли да при-ложиш тия правила към даден човек, ти не можеш да създадеш приятелски отношения с него, нито той може да ти бъде приятел. (26/стр.213)

…Живот, светлина и Любов. Без тези три качест-ва невъзможно е да съществуват правилни отноше-ния между хората. Когато срещна човек със сила, със знание и с Любов, той може да ми бъде брат, той може да ми бъде и сестра. (11/стр.221)

С надежда, с вяра и с Любов ще работиш с баща си. С тях ще работиш и с майка си. И с твоя брат ще работиш с тях. И с приятеля си. Този, в когото имаш надежда, комуто вярваш и когото обичаш, неп-ременно може да ти помогне. (27/стр.48)

Вие казвате: „Той трябва да ме обича“. За какво трябва да те обича? Може да ви обича за вашето доб-ро, може да ви обича за вашия светъл ум, може да ви обича за вашето благородно сърце, може да ви оби-ча за вашата честност. Хиляди работи има, за които може да ви обича. (27/стр.261, 262)

Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи, хората могат да се въз-любят само като души. Когато обикнете някой чо-век като душа, вие няма да обръщате никакво вни-мание на неговите слабости и грешки… (36/стр.180)

Не може да харесаш човек само за красивите му дрехи и да му останеш верен. Докато не възлюбиш душата на човека, не можеш да говориш за вярност в любовта. (41/стр.416)

Във всеки човек има една Божествена душа, на ко-ято можем да говорим. (19/стр.422)

Колкото и да е престъпен един човек, при извес-тни случаи ти виждаш в него един ангел, който мо-же да ти подаде ръка, да ти направи една услуга.

(19/стр.422)

– Възможно ли е различни хора с различни ха-рактери да се обединят в едно цяло?

– Вижте какво правят музикантите в един ор-кестър. Всеки музикант свири своята част и в края на краищата тоновете на различните инструменти се сливат в акорди и образуват нещо хармонично, при-ятно за слушане. Тук действа законът на сливането.

(40/стр.119)

Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са оби-чали. Това е невъзможно. (21/стр.114)

Съвременните хора искат да ги обичат, без те да обичат. Това е невъзможно. Отношенията между хо-рата са правилни само когато са поставени на вза-имна любов. (26/стр.89)

…Ако този момък обичаше момата безкористно, и тя щеше да го обича. Невъзможно е да обичаш ня-кого и той да не те обича. Това е закон. И в Писа-нието е казано, че Христос обичал Иоана. Защо? За-щото Иоан обичал Христа. (10/стр.50)

Ако мъжът няма вяра в жена си, и тя не може да му вярва; ако мъжът няма надежда в жена си, и тя не може да има надежда в него. Правило е: отри-цателната сила не може да предизвика положителна.

(9/стр.424)

Когато двама млади се женят, момъкът трябва да вземе участие за добрия живот с 25 на сто от сво-ите сили и възможности, момата също с 25 на сто. След това и двамата трябва да се обърнат към Бога, да искат Неговото участие в живота си. Той ще им помогне с 50 на сто от Своите сили и животът им ще бъде сто на сто нормален. Съвременните семейс-тва не почиват на здрава основа, защото единият от младите дава 25 на сто от себе си, а очаква от другия 75 на сто. Всеки човек може да даде от себе си само 25 на сто. Останалата част до 100 трябва да се очаква от ближния и от Господа. (40/стр.54)

Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо. (21/стр.114)

Някой може да мисли, че не го обичам. Аз съм недоволен от него, понеже няма какво да ми даде. И той не ме обича, понеже и аз нямам какво да му дам. И двамата не се обичаме. Тогава ще се хванем за ръката един друг и ще отидем при някой, който ни обича, тоест който може да ни даде нещо. И то-гава от това, което ни даде, можем да си дадем нещо един на друг… Вие, които не се обичате, ще се хванете ръка за ръка. Това е възможно. Има една любов на безлюбието. Тя е най-безкористната. Хванеш го за ръката, но нищо не очакваш, не искаш да вземеш.

(27/стр.324)

Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие тряб-ва да бъдете снизходителни към тях. Бъдете снизходи-телни не само към обикновените хора, но и към уче-ните, към музикантите, поетите, певците. Всеки човек има възможност да греши. (26/стр.414)

Помощта

Никога не пропущайте случаите да помагате на хората. Каквато работа да имате, все пак можете да услужите. (26/стр.69)

Някой ти поиска някаква малка услуга – нап-рави я. Ама може да се явят във вас противоречия: нямам условия, нямам време и т.н. Не, ние говорим само за възможностите. Когато няма абсолютно ни-каква възможност, това вече е изключение.

(16/лек.25: стр.11, 12)

Някой казва: „Как ще мога да помогна на бед-ните хора, когато аз сам не съм много богат…“. Казвам му: Не говори, че не можеш да помогнеш на бедни-те и на страдащите хора. Ако не можеш ти сам пря-мо да им помогнеш, ще можеш поне косвено. Обър-ни се с мисълта си към добрите хора в света и те ще се притекат на помощ. Ако не можеш сам да по-могнеш, кажи: „Нека дойде някой човек в Името на Господа да помогне на тези бедни хора“. (24/стр.287)

Имаш или нямаш възможност да даваш, дръж поне в ума си мисълта, че трябва да даваш. Вие иска-те да забогатеете, че тогава да давате, да правите доб-ро. И в крайна сиромашия да е, човек пак може да прави добро, да дава. Като държи в ума си мисълта, че трябва да дава, работите му постепенно ще се наредят добре. (28/стр.230, 231)

Изкуство е да знае човек как да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щом сърцето на човека е отворено, хиляди начини има, чрез които той може да помага, да услужва на дру-гите. (43/стр.143)

Много мъже и жени са взели крив път в живота си само по причина на безучастието, което близките им проявяват към тях. Покажете, че можете да по-магате на ближния си, за да го насърчите, да се убе-ди, че не е сам в живота си. (41/стр.82)

Не е достатъчно само да изслушаш някого, но трябва да се вслушаш, да влезеш в положението му и да разбереш защо страда. Разбереш ли защо стра-да, ще можеш да му помогнеш. (24/стр.115)

Щом помогнете на човека в критически момент на живота му, вие имате възможност да направите връзка с него, да станете добри приятели. (21/стр.332)

Казвате: „Трябва да си помагаме“. В даден мо-мент ти можеш да помогнеш само на оня, който е поставен на такова място, дето ти ще минеш. Той е определен за тебе. Само ти можеш да помогнеш на тоя човек. (44/стр.142)

Всеки човек има възможност да греши. Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя пог-решките му, без да го съди. Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят. Тъй щото не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможност. (26/стр.414)

…Трябва да вярваш в хората и да ги обичаш, и да им желаеш доброто. Но те да не знаят това. Тайно на един човек можеш да му помогнеш по-добре, от-колкото явно. И като помагаш на онзи, когото оби-чаш, той да не знае това. (27/стр.212)

Формите

И най-малкото същество разрешава трудна зада-ча. И в най-малката форма се крие един ангел, но хи-лядите и милиони години ще изменят неговата фор-ма и той ще покаже знанието, което носи със себе си. Той ще се яви в нова форма с по-големи възмож-ности и условия. (15/стр.179)

Според някои естественици човек е излязъл от животинското царство. Той е минал през най-нис-шите форми, докато е достигнал до човешката фор-ма. Но и тук не спира. Кога ще се завърши този про-цес? Когато дойде до тази форма, от която не може да се зароди нова форма. А това е невъзможно.

(15/стр.25, 26)

Когато казваме, че формата на нещата не ни ин-тересува, това е само философски израз. Питам: Мо-же ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма? Това е невъзможно при сегаш-ните условия. Може ли да се прояви смисълът на нещо без съдържанието му? Смисълът може да същес-твува вън от съдържанието и съдържанието може да съществува вън от формата, но те сами не могат да се проявят. (23/лек.32: стр.4)

Както семките и листата са възможности за раз-витието на растенията, на дърветата, така и всички външни форми са възможности за развитието на он-зи разумен възвишен живот, който се проявява в све-та. (24/стр.259)

…Светът с всички свои форми представя възмож-ност и условия, създадени от Свещения огън за по-дигането на човека като дух, душа, ум и сърце.

(30/стр.370)

Всяка форма представя една възможност за чо-века. Като изучава тази форма, той се свързва с нея и придобива известно богатство. (30/стр.289)

Всички форми в света са произлезли все от фор-мата на душата, но същевременно те представят въз-можности за нея да има… какво да учи. (21/стр.21)

Малките величини

Който влезе в Божественото училище, той ще из-ползва възможностите, които му са дадени. За да из-ползва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. (21/стр.27)

Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света! Малкият тре-пет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. (23/лек.15: стр.31)

…Не се стремете към великите работи в света! За-щото великите работи са една грамадна планина ка-то Хималаите. Такава планина сам можеш да я на-мериш… Хималаите ти лесно можеш да намериш, но някъде във Витоша има турена една малка игла, нея намери. Ти трябва да знаеш точно математичес-ки мястото на тази малка игла, да знаеш де е пос-тавена, за да я намериш… Тази малка игла на Витоша е най-голямата възможност в човешкия живот. И тъй, обръщам вниманието ви към най-малките неща в света. (23/лек.1: стр.23, 25)

Големите прояви на Любовта представят големи кутии по обем, но с малко съдържание. Малките ве-личини съдържат голяма сила, големи възможности. За пример, за една година житното зърно свършва по-вече работа, отколкото човек. Работата, която жит-ното зърно свършва за една година – покълване, рас-тене, цъфтене и връзване, човек може да свърши за сто години. (26/стр.100)

Казвам: Не пренебрегвайте малките работи! Са-мо чрез тях човек може да създаде в себе си харак-тер. (32/стр.44)

Някой казва: „Да имаш силна воля!“. В какво се-ди силната воля? Силната воля седи в ограничението на едно твое малко желание. То за днес е тъй нищож-но, една малка искра е, но утре тази малка искра, ту-рена при благоприятни условия, може да изгори цял град. Или ако турите тази малка искра при някое взривно вещество, може да създаде най-голямото не-щастие. (23/лек.1: стр.23)

Следователно човек се изпитва и проверява при най-малкото зло, а не при голямото. Можете ли да обуз-даете най-малкото зло, ще можете да обуздаете и го-лямото, то отпосле ще дойде. (23/лек.36: стр.14)

На малките неща човек трябва да обръща внима-ние, защото от тях може да се учи. (21/стр.29)

…Мнозина се смеят на това упражнение, вижда им се дребна работа. Те не знаят, че който не може да прави малки упражнения или не може да решава малки задачи, той не може да решава и големи за-дачи. (22/стр.285)

Онзи човек, който може да спаси мравката и кой-то полага грижи и за най-малкото растение, той мо-же да помага и на брата си. (24/стр.231)

Докато човек не дойде до положение правилно да разбира отношенията между най-малките същес-тва и човека, той никога няма да разбере Божиите закони. И в най-малката мушица има възможности да порасне, да стане голямо същество, но за това се изисква време. (29/стр.142)

Силата е в малкото, а не в многото. Всеки трябва да знае, че малкото, което има в себе си, е в състоя-ние да го спаси. Малкото всеки може да има, а голя-мото е достояние за малцина.

(29/стр.24)

…И най-големите възможности могат да се съ-берат в малко пространство. Материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли какво го-лямо пространство е заемала, преди да се ограничи?

(17/стр.47)

Според мен човекът седи в малкото, в деликатно-то, нежно чувство, а не в големия поток на чувствата. Човек не е нещо грамадно; то е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че еднов-ременно може да бъде навсякъде – може да про-никне през всички светове. (23/лек.14: стр.21)

Реалното

Единственото реално нещо в света е Божията Лю-бов. Тя е вечна, никога не се губи, човек всякога мо-же да разчита на нея. (38/стр.177)

Да вярва човек в своите възможности, това е реал-но. Да вярва, че чрез възможностите на другите хора може да постигне нещо, това не е реално. Човек се ползва най-много от това, което сам може да пос-тигне, а не от това, което хората могат да направят за него. (28/стр.153)

…Реално е това, което човек в даден момент мо-же да направи. Не може ли да го направи в даден момент, то не е реално. (30/стр.126)

Едно трябва да знаете: реално е само това, което никой не може да го отнеме. Щом някой вземе не-що от тебе, то не е реално. (30/стр.388)

…За човека е важна бучката захар, която има на разположение, а не сандъците със захар, които се на-мират в магазините. За човека е реално това, което може да опита в даден момент, а не милионите бла-га, които стоят далеч от него. (37/стр.10)

Аз считам реалността само тогава за реалност, когато може да се проектира в нашия живот, да ста-не ясна, достъпна за нас. Щом стане ясна, ние мо-жем с нея да манипулираме, да работим.

(23/лек.13: стр.21)

Реално и идеално

Кое наричаме реално и кое – идеално? Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Иде-ално е това, към което човек се стреми. (21/стр.97)

Човек не може да се съмнява в това, което е опи-тал. Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него. Тогава то е идеално. Опита ли го обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него. Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога. (21/стр.103, 104)

Как се справя човек със съмнението? За да се спра-ви със съмнението си, човек трябва да има вяра, ко-ято да почива на законите на реалното и на идеал-ното, т.е. на законите на ума и на сърцето. Човек може да се справи със съмнението само когато се движи в тия два свята. Вън от ума и сърцето си чо-век нищо не може да разреши. (21/стр.112)

Животът на сърцето представя реалното, а живо-тът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно идеалното се изучава чрез закона на отражението.

(21/стр.98, 99)

Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само учени-кът има възможност да изучава реалното и идеал-ното. Реалното е той самият, а идеалното – Бог, към Когото се стреми. (21/стр.99)

Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите. За да придобие иде-алното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири. След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното. Обаче това е възможно само в далечното бъдеще. (21/стр.117)

От правилното изучаване на реалното и на иде-алното зависи придобиването на свободата… Само сво-бодният човек може да намери Истината. (21/стр.117)

Добро и зло

Този, Който е създал света, Той мисли за него. Каз-ва се, че за да създаде сегашния свят, Бог е мислил толкова години, колкото е числото, получено от еди-ница и 15 нули след нея. Той е предвидил всички про-тиворечия, които могат да се явят, всички възмож-ности за добро и за зло. Той е изчислил всичко това точно, според изчисленията на висшата Божествена математика. (21/стр.303)

Злото и доброто са възможности в живота. Все-ки човек при най-големите несрети има възможност да провери доде е достигнал. (31/стр.175, 176)

Вие без зло не може да се подигнете, без омраза не може да се подигнете. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете кой светия в България не е бил гонен. Я ми кажете кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен. (19/стр.331)

Никой човек досега, никое възвишено същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, възвишените същества, даже и боговете не пра-вят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се бо-рят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. Невъзможно е да се бори човек със злото и да излезе от тази борба здрав… Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си. Само силите на доброто са в състояние да се справят със злото.

(20/стр.256, 257)

Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа.

(8/стр.43)

Вие искате да разрешите въпроса защо същес-твува злото в света. Никой човек досега, бил той учен, философ или адепт, не е разрешил този въпрос. Той ще остане неразрешен. Щом е така, не разрешавайте онова, което не може да се разреши. (35/стр.141, 142)

И тъй, казвам ви: Не се спирайте върху мисълта защо Господ създаде злото в света. Вие не знаете да-ли Господ създаде злото. Задавайте си само въпроса какво можете да научите от злото и какво от добро-то. (23/лек.32: стр.17, 18)

Казвате:

– Как да се освободим от злото?

– Това е крива мисъл. Щом си ял от забранения плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото. В забранения плод е скрит принципът на доброто и на злото. Всеки ден ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, а искате да се освободите от злото. Това е невъзможно. Който се ползва от плода на забраненото дърво, ще бъде прав и крив, добър и лош. (12/стр.264)

Злото и доброто са неразривно свързани помеж-ду си и никой не може да ги отдели. (45/стр.12)

Преди всичко, злото не е вън от човека, то е в са-мия него. Ако злото е вън от човека, а вътре го няма, то е безвредно. Докато е вън от човека, злото същес-твува само като възможност. Влезе ли в човека, то прониква в кръвта му и го отравя. Същото прави и микробата. Докато е вън от човека, тя съществува са-мо като възможност. Влезе ли в него, тя започва да се размножава, прониква в кръвта му и го разруша-ва. Като знае това, човек не трябва да допуща в ума си нито една лоша мисъл, а в сърцето си нито едно лошо чувство или желание. (30/стр.403, 404)

…Микробите не действат върху чистия човек. Ако човек има чисто сърце и светъл ум, никакво зло не може да го сполети. (24/стр.91)

Човек… Като се отрече от себе си, той може да отреже главата на злото. Давид се отрече от себе си, вследствие на което можа да победи злото.

(30/стр.202)

…Една лоша мисъл може да скъса една добра ми-съл, едно лошо чувство може да скъса едно добро чув-ство. Невъзможно е доброто и злото да бъдат в бли-зост помежду си и да вървят в унисон. (41/стр.235)

Онзи, който знае причините за произхода на зло-то, той ще може и ще знае как да го поправи.

(24/стр.103)

Който разбира злото, той може да го използва за добро. (29/стр.143)

И тъй, говорите ли за доброто и за злото, вие тряб-ва да разбирате какви сили се крият в тях. Буквата „з“, с която започва думата „зло“, означава закон за размножаване. Следователно, когато човек се раз-множава повече, отколкото са неговите възможнос-ти, работите му тръгват назад. (20/стр.39)

…Ако злото имаше по-голяма сила, човек не мо-жеше да се роди. Няма абсолютно лош човек в света. Ако се роди такъв човек, той не може да живее на Земята повече от три години. Тъй щото, злото в све-та е осъдено на смърт. (3/стр.34)

Като говорим за петте свята – физически, чувст-вен, умствен, причинен и Божествен, хората се спи-рат пред причинния и Божествения – тях не поз-нават… Като слушат да им се говори за причинния свят, те се чудят как е възможно там да не може чо-век да прави зло на другите освен на себе си. Не само зло не могат да правят на другите, но и добро не мо-гат да правят. Направят ли добро на някого, добро-то пак се връща към тях. Доброто и злото, което човек прави в причинния свят, в края на краищата се връща към самия него. Значи, в причинния свят няма нито злосторници, нито добродетелни хора.

(28/стр.272, 273)

Човек трябва да държи в ума си мисълта, че ни-кой на никого не може да причини зло или добро освен той сам на себе си. (28/стр.280)

Следователно речете ли да се оплаквате, че ня-кой ви причинил пакост, ще знаете, че вие живеете още в един от нисшите светове – физическия, аст-ралния или умствения. Престанете ли да се оплаква-те от хората, вие сте се качили в причинния или в Божествения свят. Там никой не може да ви направи зло. Там всеки човек сам може да си причини някак-во зло, там всичко е неуязвимо.

(28/стр.281)

Наистина няма по-велико нещо за човека от то-ва, да познае Христа, да разбере, че не може да прави зло, но и на него не могат да правят зло. Съзнае ли това, той е свободен, щастлив човек. Такива са всич-ки хора, които прилагат законите на Божествения свят. (28/стр.282)

Доброто дава възможност на човека да реализи-ра благата, които му се падат да получи, а злото ги от-нема. (28/стр.293)

Някои запитват не може ли без зло в света. И без зло може да се живее, но това зависи от разби-рането на човека. Ако знае изкуството да живее пра-вилно, човек е вън от влиянието на злото. (28/стр.293)

Срещнете ли злото, поздравете го, без да се раз-говаряте с него, без да се борите. Злото е сила, с коя-то могат да се борят само велики, напреднали съ-щества. (38/стр.308, 309)

Злото не се крие даже и в самите хора. Ние, хо-рата, само проявяваме злото. По същество ние нито зли можем да бъдем, нито добри. Злото и доброто са вън от нас. Единственото нещо, което е най-въз-вишено, което определя човека като човек, то е само Любовта. (19/стр.460)

Страданията

…Хората търсят живот без страдания. Това е не-възможно. Ако някой мисли, че има такава възмож-ност, нека даде свой модел за създаване на нов свят.

(26/стр.336)

Привилегия е за човека да страда. Чрез страда-нията той придобива права на гражданство. Не ми-не ли през страдания, човек не може да стане граж-данин на Царството Божие. (20/стр.141)

Не е ли минал през науката на страданията, чо-век не може да се ползва от благата на духовния свят.

(20/стр.141)

Мислите ли, че можете да минете без страдания, вие сте на крив път. Който не е страдал, той не може да пристъпи прага на духовния свят. (26/стр.302)

В страданията си човек изучава много езици – на сиромашията, на болестите, на невежеството и т.н. Добре е човек да знае много езици. Колкото повече езици знае, толкова по-големи възможности се отк-риват пред него. (26/стр.255)

Без страдания човек нищо не може да постигне.

(21/стр.117)

Съвременните хора постоянно говорят за стра-данията си и се запитват не може ли да живеят без страдания. Без страдания не може. Страданието е проб-ният камък на Любовта. Чрез страданието се опитва Любовта на човека. (26/стр.265)

Колкото повече човек страда и по-разумно носи страданията си, толкова и Любовта му е по-голяма. Без страдание Любовта не може да се прояви.

(26/стр.265)

Мнозина искат да бъдат като Христа, да ги почи-тат и славят, но не искат да минат през Неговите стра-дания. Това е невъзможно. Искаш ли да бъдеш като Христа, ще приемеш Неговия кръст. (20/стр.224)

В бъдеще, когато минете през страданията на Иова и Христа, ще придобиете новото разбиране на живота… Ако не минете през този изпит и не го из-държите, не можете да се доберете до тайните на Би-тието. (34/стр.290)

Който не страда, не може да бъде наследник на благата в живота. (37/стр.207)

Не, живот без страдания не може. Страданията са необходимо благо за живота на Земята. Чрез стра-данията хората изкупват прегрешенията си. Стра-данията са необходими още и като условие за повди-гане и развитие на човечеството. (39/стр.158)

Казвате: „Не може ли човек да се смекчи, да из-прави характера си без страдания?“. При сегашните условия на живота не може без страдания. Те се явя-ват като спомагателни средства при възпитанието. Мъч-но се възпитава човек. (41/стр.166)

Каквото и да правите, никой не може да избегне страданията. Като знаете това, не трябва да се обез-сърчавате. Пътят на страданията е неизбежен; всеки сам трябва да го извърви, и то пеш, без никакви пре-возни средства. И да ви помогне някой, пак на вас предстои минаването на този път. (41/стр.49)

Както и да ви се помогне, никой не може да влезе в дълбочината на страданията ви. Затова именно ня-кой се оплаква, че хората не влизат в положението му. Защо ще влязат, да се удавят ли? Достатъчно е, ако някой ви подаде ръката си, но да изисквате за-едно с вас да влезе в дълбочините на морето, това не е право. (41/стр.49)

Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запаз-ва от лошите външни условия. Затворът, ограничител-ните условия са страдания, без които животът на Земята е невъзможен. (28/стр.92, 93)

Помнете: Няма живо същество на Земята, което да не страда повече или по-малко. На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото може да поне-се. (41/стр.50)

Двама парализирани лежали в болницата 20 го-дини. Това било в Южна Америка. Лекарите казали, че по никой начин не могат да се излекуват. Остави-ли ги в една стая. И те си казали: „20 години сме тук и тук ще си останем“. Това било малко градче в пла-нината. Влязла в града една боа и като я гонили да я убият, тя, като бягала, влязла в болницата, влязла в тази стая. Те, като я видели, че влиза тази боа, из-веднъж се намерили отвън. И казали: „Благодарим, че влезе [тази] голяма боа! И вървим вече здрави!“. Кой ги направи здрави? Те престанали да мислят, че са парализирани. И в тях се зародило желание, че могат да излязат вън, и излезли. Всички страдания в живота, които ви сполитат, са голяма змия и тя е влязла, за да излезете от това статическо положение. Ти казваш: „Това не мога, онова не мога“. Но като дойде боата, излизаш навън, напускаш мекото легло.

(27/стр.68)

И тъй, страданията крият в себе си възможности за човека. Докато не е използвал и разбрал възмож-ностите в себе си, човек страда. Щом ги използва и разбере, страданията му се превръщат в радост.

(30/стр.341)

Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове.

(21/стр.120)

…Радостите и страданията на човека се компен-сират правилно, но не могат да се избегнат. Те са не-обходими условия в развитието на човека.

(20/стр.311)

След всяко страдание има възможност да се по-дигнете или да паднете. Ако се уплашите, ще се ро-ди желание да се върнете назад. (16/лек.29: стр.20)

Големи и много са страданията на хората, но ти не си отговорен за тях. Ти си отговорен за своите стра-дания и всеки момент можеш да ги премахнеш.

– Как ще ги премахна?

– Като внесеш Божията Любов в своя ум, в сво-ето сърце и в силата си. (44/стр.129)

Докато не мине през неблагоприятните условия на живота, човек не може да обича. Страданията имат именно тази цел: да подигнат човека, да събу-дят в него възвишени мисли и чувства. (34/стр.16)

Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могат да се избегнат. Те водят в един път, от който няма връщане… Пътят на страда-нията е път, който води към Бога. (43/стр.19)

Колкото повече е страдал човек, толкова по-цен-ни качества е придобил. Не може човек лесно да стане скъпоценен. Мислите ли, че скъпоценните ка-мъни лесно са станали такива? През големи стра-дания и мъчнотии са минали те, докато придобият качествата на скъпоценни камъни. (41/стр.5)

Сега, като говоря за страданията, не мислете, че съм за тях. Аз поддържам страданията дотолкова, доколкото човек може да прояви чрез тях своето геройство. На кого дават страдания? На кого дават кръст? На героя. На малодушния не дават никакви страдания… (39/стр.209, 210)

Кой човек е силен? Силен човек е онзи, който носи страданията с радост. Силният се познава по това, че като го лишат от известни блага и възмож-ности, той пак не се обезсърчава. Кой го лишава от блага и възможности? Страданията. Човек трябва да има силна вяра, която и при най-големи страдания да не се разколебава. (28/стр.229)

Когато страдаш, Небето гледа на тебе с доверие, като на човек, който може да свърши една добра работа. Ако не страдаш, то гледа на тебе снизходи-телно, като на човек, който не може да работи. Сле-дователно радвай се, че страдаш. Ако нямаш страда-ния, съжалявай за това. (42/стр.72)

Сегашните хора търсят живот без страдания. И това е възможно, обаче от човека се иска чиста и пра-ва мисъл без никаква съблазън, без никакво петно.

(20/стр.84)

Радост и скръб

…Докато не мине през радости и скърби, човек не може да се подигне. Само чрез скърбите и радос-тите той влиза в пътя на Мъдростта. (39/стр.120)

…Всеки се стреми към радостта. Обаче тя се раж-да от скръбта. Не можеш да се радваш, ако не си ми-нал през скръбта. (37/стр.245)

Човек еднакво може да носи и голямата скръб, и голямата радост. (20/стр.291)

Каква е разликата между радостта и скръбта? В скръбта се добива винаги по-голяма мекота. В ра-достта човек по-лесно става егоист. В скръбта има по-малка възможност да бъде егоист. В скръбта вли-за по-лесно в положението на другите хора…

(5/стр.593)

…Знайте, че не всяка радост, която имате, носи благо за вас. Оная радост, която носи една възмож-ност вътре в тебе, дръжте я и оная скръб, която но-си известно благо, дръжте я. Но оная радост и оная скръб, които не носят блага, пазете се от тях.

(13/стр.37)

Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае защо скърби или защо се радва. Скърбите и радос-тите в живота на човека имат смисъл само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие човек да съзнава защо скърби и защо се рад-ва. (43/стр.69, 70)

„Скръбта ви ще се превърне в радост.“ Ще ми кажете:

– Възможно ли е?

– Възможно е.

– След колко хиляди години?

– Никакви хиляди години! Сега, днес започва та-зи радост! (19/стр.251)

Сиромашия и богатство

…Трябва да отправите погледа си към Природата да видите какво тя е вложила в идеята за сиромаши-ята и богатството. В сиромашията тя е вложила мощ-на, велика сила за постигане на нещо. Следователно сиромахът има възможности в себе си да работи, да се стреми към известни постижения. Той разполага с голяма енергия в себе си, която може да вложи в работа… Като не разбира богатството, което Приро-дата е вложила в сиромашията, сиромахът се оплак-ва… (29/стр.378)

Богатият има задача да стане разумен, а сиро-махът има задача да стане добър… И тъй, сиромаши-ята и богатството са възможности за постигане на не-що, от което човек се нуждае. Ако човек съзнава това, като осиромашее, той трябва да се радва.

(29/стр.384)

Тъй щото, крайното добро в света седи в край-ната сиромашия, а човек не може да стане добър, до-като не осиромашее съвършено, докато не опита край-ната сиромашия. След това той може да бъде добър.

(23/лек.2: стр.7)

Бедният човек, който всеки може да го подритва, има възможност да влезе в Небето. (16/лек.17: стр.19)

Вие искате да бъдете например богат, силен, учен. Силата е плътност, богатството е плътност. Бога-тият човек слиза надолу. Богатият човек не може да наследи Царството Божие. То е невъзможно. Царс-твото Божие е нагоре, над него. Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък. Казва той: „Не може ли, като дам, да вляза в Царството Божие?“. Като даде всич-кото си богатство, той тогава ще олекне.

(6/стр.60)

Ти не можеш да отидеш при Бога, понеже си бо-гат, понеже си свързан. На двама господари не може да се служи. Ти казваш: „Господи, аз искам да Ти служа, но паричките ми да не ми буташ.“ (27/стр.317)

Да допуснем, че някой човек е женен, има жена и деца, къщи и ниви – голям богаташ е той. По едно време у него се явява силно желание да се уедини някъде, да заработи за Бога. Как трябва да разреши този въпрос? Освен недвижими имоти, той има и пари, около 10–15 милиона лева, вложени в банки. Може ли този богат човек да служи на Бога? Не мо-же. Богатството е голяма спънка за него. Ще кажете: „Да напусне жена си, децата си и да се уедини ня-къде сам“. И това не е разрешение на въпроса. Ако този човек има искрено желание да служи на Бога, да се подигне, той трябва да разреши въпроса по след-ния начин. Ще извика жена си и децата си и ще им каже: „Слушайте, досега аз живях за себе си и за вас. От сега нататък искам да поживея за Бога и за сво-ята душа. Вие знаете, че съм богат човек, имам къщи, ниви, пари, 10–15 милиона в различни банки. Всич-ко това оставям на вас. Ползвайте се от него, рабо-тете, учете, но аз искам да бъда свободен“.

(24/стр.135, 136)

Казвам му: „Раздай богатството си и ти ще ста-неш млад!“. Той не вярва, разглежда ме изпитателно от главата до петите и си казва: „Какво мисли този човек? Възможно ли е, след като съм работил толкова години за това богатство, да го раздам току-тъй из-веднъж!“…

След пет години пак отивам при него и го запит-вам: „Сега съгласен ли си да раздадеш богатството си?“… Христос днес задава същия въпрос на всички съвре-менни хора. Вие казвате: „Всичко знаем, но това не-що не може да се приложи“. Може да се приложи.

(24/стр.95)

Сиромахът вижда около себе си бедни вдовици, сирачета, болни и си казва: „Веднъж да забогатея, ня-ма да оставя сираче или вдовица около себе си да стра-дат“. Един ангел върви след него и пише обещанията му. Най-после му дават възможност да забогатее. Като стане богат, той забравя обещанията си и нищо не дава. Ангелът пише и това. Един ден пак отнемат бо-гатството му, докато го направят човек, който изпъл-нява обещанията си. (28/стр.231)

Добре е да бъде човек богат, но ако не може да носи сиромашията, той никога не може да бъде бо-гат. (38/стр.111, 112)

…Ние изваждаме следния закон: материалните блага не могат да направят човека добър. Те са ус-ловия за него. Тия условия можеш да използваш за добро, но те не могат да направят човека добър.

(23/лек.8: стр.16)

Друго твърдение: материалните лишения не мо-гат да направят човека зъл. Богатството не може да направи човека добър, сиромашията не може да нап-рави човека зъл. (23/лек.8: стр.16, 17)

…Богатството на хората се определя от тяхната кръв. Дали човек може да бъде богат, това е точно математически определено. Елементите на кръвта по-казват дали някой човек ще бъде богат, или не.

(23/лек.9: стр.17)

Болести и лекуване

Ще кажете, че болестите спъват човека. На фи-зическия свят не може без спънки. (37/стр.221)

За умния болестта представя една възможност за постигане на нещо. (34/стр.220)

Във време на болестта си човек може да свърши една добра работа, а именно: от една страна, той се учи да се моли, а от друга, придобива известно прос-ветление. Като се види в невъзможност да се обърне на една или на друга страна, той започва усилено да се моли да го подкрепи Бог. Той се моли и прави уси-лия, докато се обърне сам. Щом види, че може сам да си услужва, той придобива вяра в Бога, в себе си и в скоро време напуща леглото. (28/стр.335)

Имате… син на богати родители, болен от почти неизлечима болест, животът му виси на косъм. Този човек надали ще оздравее, малка е надеждата на всички. От една страна, майката е богата, харчи много пари; от друга страна, лекар идва, дава различни це-рове, но работата на зле отива. Майката изпълнява своя дълг, лекарят също, добре му плащат, но въп-реки това състоянието на болния се усложнява и всич-ки около него се произнасят, че след 24 часа той ще напусне този свят. Такова е мнението на майката, такова е мнението на лекаря, такова е мнението на обществото около болния. Майката, лекарят и общес-твото казват: „Ние направихме всичко, което знаех-ме, но не можахме нищо да помогнем. Този човек умира вече“. Питам: Как можем ние да го излекува-ме? Ще отидем при болния и ще му кажем:

– Има само един начин, по който ти можеш да оз-дравееш.

– Какъв е този начин?

– Най-първо ще кажеш на лекаря да не идва повече. После ще кажеш на майка си, и тя да не идва, а ти ще се обърнеш към Бога и ще посветиш всичко на Него. На Бога ще посветиш и себе си, и своя живот, и всичко, каквото имаш. Ако обещаеш всичко това, животът ти ще се повърне.

Това значи да изпълниш Волята Божия.

(23/лек.28: стр.46, 47, 48)

Който вярва, той ще бъде здрав; който не вярва, той не може да се лекува, вследствие на което и бо-лестта му ще го следва. (28/стр.11)

Помнете: болният не може да се лекува, докато не изповяда греховете си. (31/стр.186)

Докато не забрави обидата си, човек не може да се лекува. (43/стр.233)

Каква болест е ракът и на какво се дължи? При-чините за рака се крият в противоположност на чув-ствата. Когато някой човек започне да живее поро-чен живот, той непременно ще заболее от рак. Кога_ то човек се откаже от възвишената идея, която го е вдъхновявала в живота му, непременно той ще забо-лее от гръдна болест и ще стане песимист. Така се явя-ва и туберкулозата. Ще кажете: „Възможно ли е то-ва?“. Много естествено. Представете си, че този човек, който е работил с години върху тази идея, която го е вдъхновявала и крепила в живота, в един момент я разрушава! Как мислите, няма ли да стане цяла пер-турбация в този човек? Такова разрушение не може да остане безнаказано. (24/стр.251)

Имате една болест за лекуване. Нека допуснем, че е дифтерит или чума. Това са ред микроби. Сила-та на тази болест седи в чрезмерното размножаване на микробите… Ще концентрирате вашата мисъл към тези микроби и ще спрете тяхното размножаване… Ще концентрирате вашия ум, вашите чувства, ще турите волята си в действие и ще кажете: „Аз съм по-силен от тези микроби“. Ще се запитате:

– Може ли?

– Може, разбира се. Ами че как? Ти нали искаш да бъдеш гражданин на Царството Божие? Ако с тези малки болести не можеш да се справиш, как ще можеш да се справиш с по-големи работи?

(19/стр.156, 157)

Човек може да се лекува чрез лекарства, но може и мислено да се лекува. Имате хрема, за пример. Какво трябва да направите? Някой препоръчва да седите в топла стая, да правите промивки със солена вода или да изпиете няколко чаши гореща вода, до-като се изпотите, и след това да се преоблечете. Но същото може да се направи мислено: седнете спо-койно на един стол и започнете мислено да пиете го-реща вода. Като изпиете няколко чаши, ако опитът ви е сполучлив, ще се изпотите. След това ще се пре-облечете и ще видите, че на другия ден още хремата ви ще мине. Това показва, че мисълта ви е силна. Силната мисъл лекува всички болести.

(32/стр.114)

Кабалистът изяснява научно лекуването чрез ми-сълта по следния начин. Той казва: Мисълта е в със-тояние да видоизмени вибрациите на човешкото тя-ло. Когато човек заболее, вибрациите на неговото тяло се понижават. С мисълта обаче той може да повдигне вибрациите на тялото си и от нисши да ги превърне във висши. Щом постигне това, той вече се е изле-кувал. (32/стр.114)

Чрез мисълта си човек може да работи върху се-бе си, да се усъвършенства; той може по същия на-чин и да се лекува. Мислено човек може всеки ден да взима по няколко капки от онази своя мисъл, ко-ято е в състояние да лекува, да превръща нещата. Ще кажете, че днес това е невъзможно. Невъзможно е, защото вие едновременно живеете два живота – стар и нов. Тъкмо започнете една работа и веднага казвате: „Дали ще успея?“. Щом се усъмните, вие вли-зате в стария живот. (10/стр.31)

– Как ще позная дали мога да се концентрирам?

– Болен си. Ако концентрираш ума си и болката мине, ти можеш да се лекуваш с мисълта си. Не ми-не ли болката, не си постигнал никакви резултати.

(42/стр.181)

…Човек може да се лекува, когато се събуди в не-го резервната жизнена енергия и се подтикне към де-ятелност. (22/стр.14)

Който знае да пее както трябва, той може да ле-кува и себе си, и ближните си. Има музикални пар-чета, с които се лекуват различни болести: главобо-лие, гръдобол, ревматизъм и т.н. За всяка болест е нужно специално парче. Музиката може да се из-ползва като метод за лекуване. (26/стр.257, 258)

Има два начина за лекуване: единият е природен, а другият начин аз го наричам Божествен, той е мо-ментален. Ти не можеш да излекуваш един грешен човек моментално. Един праведник можеш момен-тално да го излекуваш от каквато и да е болест, но един грешник – никога. (19/стр.113)

Любовта е мощна сила, която лекува всички бо-лести. Произнасяте ли думата Любов правилно, вие можете да се лекувате. За пример, ако страдате от ревматизъм в краката си, кажете дълбоко в себе си с вяра и упование във Великото: „Бог е Любов и в Любовта болести не съществуват“. Кажете ли тия думи два-три пъти, болката ви ще изчезне и вие ще се изправите на краката си здрав, както някога сте били. (38/стр.95, 96)

За да можем да оздравеем, ние трябва да се до-коснем до Истината, до нейната дреха. (19/стр.313)

Храната

С по-малко храна можем, но да бъде чиста и здрава. (17/стр.219)

Хората мислят, че каквато храна и да употребя-ват, както и да мислят и чувстват, могат да бъдат здра-ви. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чис-тите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена хра_ на. (41/стр.366)

…Ако човек може да извади всичката енергия от житото, със сто грама жито той би могъл да поддър-жа живота си цяла седмица. А колко пъти по сто грама жито консумира днес човек в продължение на цяла седмица! При това колко малко енергия кон-сумира човек от храната, която възприема в себе си!

(32/стр.20, 21)

Чрез храната човек може да трансформира енер-гиите си, но тъй както днес се храни, той може само да се спъне. (39/стр.163)

Как е възможно човек да има вълчи характер? Въз-можно е. Храната, която човек употребява, може да ожесточи характера му, да го превърне в животно. Нечистата и груба храна, изразена в лоши мисли и чувства, огрубява човешкия характер. (30/стр.231)

От гледището на хигиената месната храна е не-чиста. В клетките на животните има много нечис-тотии, микроби, извержения, вследствие на което човек често боледува. Невъзможно е човек да се хра-ни с месо и да бъде абсолютно здрав. (30/стр.268)

Ако сложите пред един адепт кокошка, той мо-же да я изяде, без да му повреди нещо, защото знае закона на превръщането на материята: той ще я пре-върне първо в растителна материя, после в плодна и в този вид ще я изпрати в организма си. (11/стр.125)

Често хората си задават въпроса: „Как е възмож-но тримата ангели, които дошли при Аврама, сами да изядат едно теле?“. Ето как седи въпросът: преди да ядат телето, те са го превърнали в растителна ма-терия, после в плодна и най-после в нектар. Значи, те са го приели вече преобразено в нектар. Това под-разбира, че те са пречистили материята на телето, изхвърлили са нечистото от нея, а са употребили за себе си само нектара, най-чистата материя.

(11/стр.125)

Превръщане на нещата

И апостол Павел, …като позна закона на проти-воречията, каза: „Кой ще ме избави от това противо-речие?“. Той само загатна това, но намери един из-ходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, може да се преобрази, но за това се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгле-нът може да стане диамант, но за това се изисква го-лямо налягане и голяма топлина. (2/стр.395)

Сократ… казал, че чрез волята си човек може да обуздае всички свои недостатъци и слабости. Толс-той, като се основава на християнството, изнася още по-висок морал, а именно: недостатъците не трябва само да се обуздават, но те трябва да се трансформи-рат. Като енергии, които вървят в низходяща посока, те могат да приемат обратна посока на движение – възходяща. (43/стр.152)

Като знае, че е ревнив, човек трябва да разбира свойствата на ревността и да се стреми да я превърне в положително качество. Ревността е външна проява, която няма нищо общо с естеството на човека. Щом не е дълбоко свързана с него, тя може да се превърне във вътрешно усърдие. Ревнивият е много усърден чо-век. Той е готов цял ден да следи, да наблюдава това, което го интересува. (28/стр.241)

Как се обяснява омразата между майка и дъще-ря, между баща и син, между приятели? Не е доста-тъчно да дадете научно обяснение на въпроса. Всеки лекар знае как се лекуват различните болести, но не може да лекува всички хора. Следователно истинс-кото обяснение на омразата е това, което може да я превърне в Любов. (40/стр.60)

Когато човек е тъжен, ритъмът на сърцето му се изменя. Той може да превърне скръбта си в радост само чрез пеене, като съгласува тоновете на своята душа. Достатъчно е да запее тоновете до, ми, за да се измени състоянието му най-много в продължение на десет минути. (32/стр.167)

Има известни енергии в човека, които могат да се трансформират само със скачане, с тропане, с иг-ра, с викане. След това в него настава тишина, спо-койствие. (32/стр.188)

Искате ли да помагате на недоволния, дайте му възможност да влезе в градини, пълни със зрели пло-дове, да си откъсне колкото иска. Заведете го после всред природата при красиви чисти извори да пие от тяхната вода. Нека диша чистия планински въз-дух да се проникне от великото в света. При това положение недоволството му естествено ще се пре-върне в доволство. (26/стр.46)

Всяка дума, която излиза от човешката уста, има различни свойства. Една дума може да има свойства-та на желязото, на оловото, на медта, на калая, на златото… Обаче в материалния живот лесно не се пра-ви злато. Не че е невъзможно да превърнеш желязо-то в злато, но ум се иска за това. За да превърнеш желязото в злато, трябва да имаш предвид отноше-нието между атомните тегла на двата метала, тех-ния молекулен строеж и т.н. (15/стр.83, 84)

Образуваха се групи от братя и сестри, но някои от тях се спъват от мисълта, че едни са повече нап-реднали, а други – по-малко. Не се заблуждавайте. Ис-тински напреднал е онзи, който може да превърне желязото в злато. Който не може да направи това прев-ръщане, не е напреднал. (34/стр.233)

…Желязото може да се превърне в злато. Наисти-на вие сте далеч от това знание. Както ви гледам сега, за да дойдете до това знание, трябват ви поне още хиляда години учение, и то само половината от вас ще могат да направят това. На останалата половина тряб-ват още хиляда години, за да дойдат до положение да превръщат желязото в злато. Изобщо изискват се още три хиляди години, докато част от човечеството бъде в състояние да превръща желязото в злато.

(32/стр.257, 258)

Някой казва: „Аз съм учен човек“. Учен човек е онзи, който, като влезе в своята лаборатория, може да превръща неблагородните метали в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант.

(35/стр.110)

Знанията трябва да се превърнат в творчество. Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш. Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще мо-же да се лекува. (35/стр.91)

Виждането

Оня, който има добре развито шестото чувство, може да вижда какво става в Невидимия свят. Даже и в трета степен да е развито шестото чувство, той пак може да проникне в духовния свят да види кол-ко е красив. (44/стр.73)

Когато вие се новородите и видите Царството Божие, когато погледнете към Небето нагоре, вие ще видите онези светли лица, онези интелигентни си-ли пред вас. Вие ще видите такава култура, каквато не сте помисляли! …Туй е, което Бог е приготвил и което вие може да видите. (19/стр.492)

Плодовете на Духа са: „Любов, радост, мир, дъл-готърпение, вяра, кротост, мъдрост, въздържание“… Някои искат да видят Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трябва да обичате пло-довете на Духа и да се стремите към тях. (9/стр.48, 53)

– Защо ми е дадено сърцето?

– За да видиш Господа! Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа.

– Защо ми е умът?

– Да видиш Господа. Единствените места, дето човек може да види Господа, това са неговото сърце и неговият ум. (21/стр.301)

Когато животът на човека се осмисли, той вижда вече пред себе си всички възможности за постигане на своите идеали. (10/стр.144)

Изкуство е за човека в злото да вижда доброто, в тъмнината да вижда светлината, в смъртта да виж-да живота, в сиромашията да живее като богат, в невежеството да вижда смисъла на живота. Това все-ки човек може да постигне. Това изисква новата кул-тура от всички хора. Който не разбира нещата така, той ще остане в сегашното си положение. (10/стр.208)

Всяко едно изпитание, всяко едно изкушение, каквото и да е то, е една възможност в бъдеще да видите величието на Божията Любов, ако вървите по правия път. Писанието казва, че всичко това ще се превърне за ваше добро. Това е сега разрешението.

(13/стр.38)

Човек ще може свободно да гледа красивите же-ни и красивите мъже, когато дойде до положение да положи душата си за приятелите си и да служи на човечеството. Тогава той ще може да вижда и Бога. Какво по-хубаво от това? Такъв човек ще вижда нав-сякъде Бога и ще се радва на човешката красота.

(39/стр.85)

Само онзи може да види Божието лице, който е минал по пътя на страданията. И Христос не можа да види Божието лице, докато не мина през най-го-лемите страдания. (20/стр.298)

И тъй, аз искам да разберете реалността, да раз-берете онзи вътрешен закон, че човек трябва да дой-де до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, която мъчно се постига, но е възможна. Усилия, съзнателна работа се изисква от човека. (4/стр.34)

…В светлината на живота… Който е влязъл в тази светлина, само той може да види широкия свят око-ло себе си. Чрез тази светлина човек вижда живота вътрешно. Без нея той вижда света по отражение, а не направо. (30/стр.41)

Факт е …, че човек може да гледа и без очи. Очите са пособие на човека, придобито отпосле. Първона-чално в човека се е явило желанието да гледа, т.е. зрението като сетиво, а после са създадени очите ка-то орган. (21/стр.104, 105)

На планината

Движението по високите планини подобрява със-тоянието на дихателната система. Ето защо който ис-ка да подобри положението на дробовете си, той трябва да се качва по високи места. Щом подобри състоянието на дихателната си система, едновремен-но с това той придобива по-големи възможности за духовен живот. Ето защо от древни времена досега всички хора, които са работили и работят духовно, всякога са посещавали високи планински върхове.

(26/стр.76, 77)

Сега, като сте дошли на планината, вие трябва да се сближите по душа, по дух, да не мислите, че сте чужди. Вие сте излезли от едно и също Начало, но сте се пръснали по различни части на света. Днес трябва отново да се запознавате. Тук имате възмож-ност да създадете добри отношения помежду си и взаимно да си помагате. (26/стр.256, 257)

Искате ли да се развивате правилно, съветвам ви да не се качвате на най-високите върхове. Като тръг-вате на екскурзии, качвайте се първо на ниски вър-хове и постепенно вървете към по-високи, докато стиг-нете най-високите. Качвате ли се изведнъж на най_ високи върхове, вие ще пострадате. Там има големи бури и ветрове, на които не можете да издържите.

(28/стр.34)

Като говоря, аз искам да ви помогна, да ви по-кажа начин, по който да стигнете върха. Има начин, по който можете да се освободите от товара си. От-рицателното в човека е товар, който носи на гърба си… Започнете ли да се качвате към върха, хвърлете товара, той не ви е нужен. Носите ли го на върха, по никой начин не можете да го стигнете.

– Ама защо еди-кой си не ме обича? Аз съм му направил много добрини, а той не ме обича.

– Не се занимавай с този въпрос. Това е излишен товар, с който не трябва да се качваш на върха.

(28/стр.192)

Много от върховете, които сега ви обикалят, кри-ят големи богатства и съкровища. Понякога тия бо-гатства са близо до вас, но вие не можете да ги от-криете.

– Защо?

– Не ви е дадено. Те са определени само за ония хора, които вършат Волята Божия. (26/стр.138)

Прераждането

Превъплъщението на човека е нов живот, който му дава възможност да расте и да се справя с всички противоречия на Битието. Превъплъщението е за-кон не само за Земята, но за целия Космос.

(31/стр.182)

Умирането не е нищо друго освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарее но-вата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова. Човек иска да не умира, т.е. да запази дрехата си веч-но здрава и чиста. Това е невъзможно.

(28/стр.110)

Съвременните хора имат възможности за голе-ми постижения, но не успяват, защото разбирания-та им са ограничени. Те казват: „Каквито усилия да правим, не можем да имаме големи постижения, защото със смъртта всичко свършва, няма друг жи-вот“. Отде знаете, че друг живот не съществува?

(30/стр.118)

Досега Земята е пътувала два и половина мили-арда години. …Още два и половина милиарда години ще пътува. Като не знаят това, всички хора бързат, всеки иска час по-скоро да постигне нещо, да реа-лизира желанията си. Колкото и да бърза, в един жи-вот човек не може да постигне всичките си жела-ния. Дълъг е неговият път. Той ще се ражда и ще за_ минава много пъти от Земята… (37/стр.78)

В сегашния живот вие носите последствията на ред минали животи, добри и лоши, и не можете да се избавите от тях, докато не разберете законите, които управляват целокупния живот… Засега, как-вото и да правят, хората не могат да се освободят от последствията. Нещастията неизбежно ще вър-вят подир тях, докато решат най-после да поемат пътя нагоре към възлизане. Пътят на слизане трябва да се превърне в път на възлизане. (29/стр.5)

Всичко в Природата е отмерено и строго опре-делено. Представете си, че след като приятелят ви е обещал да дойде, не дойде в определения ден и час. Това не е случайно. Причината за това може да е кар-мическа. Възможно е някога, в далечното минало, вие да сте обещали на приятеля си да го посетите и не сте изпълнили обещанието си. Днес по силата на закона за възмездието и на вас се случва същото. Ако приятелят ви не изпълни обещанието си, не търсете погрешката в него, не казвайте, че той е непостоя-нен, но потърсете погрешката в себе си и ще я наме-рите. (22/стр.157)

…Казваме: „Остаряхме вече, нашето се свърши, за друго прераждане ще остане“… Ти не знаеш какво ще бъде другото ти прераждане. Това е предполо-жение. Знаеш ли точно математически каква ще бъ-де идущата ти възможност? …Трябва да знаете, че сле-дующето ви положение зависи от сегашното.

(16/лек.25: стр.17)

Мнозина допущат теорията за прераждането и се успокояват, че ако този живот не реализират жела-нията си, в друг живот ще ги реализират. Мислят ли така, те изпадат в заблуждение. Програмата за се-гашния живот сега трябва да се изпълни. Тя не мо-же да се отлага за друг живот. Всеки ден, всеки час, всяка година има своя програма, която трябва да се изпълни на времето си. (38/стр.306)

…Законът за прераждането изправя всички мъч-нотии. Един човек може да бъде убит десет пъти на Земята, т.е. в продължение на десет прераждания, но Господ ще го изпраща пак на Земята и ще му даде всички условия да се развива. Ако той е убит като просяк, в следното прераждане Бог ще му даде го-леми възможности: ще го направи талантлив, после гениален, след това светия и най-после ще го направи цар. (31/стр.183)

Казваш: „Искам да бъда учен!“. И можеш да бъ-деш, аз не отричам това. Но кога? След две прераж-дания. Някои хора могат да бъдат учени още сега. Това не трябва да ви обезсърчава. (23/лек.19: стр.17, 18)

Приложи пеенето като благо в семейния живот. А изкуството да пееш, то е привилегия само за мал-цина; да бъдеш певец, да излезеш на сцената, всич-ки нямат тази дарба. Такъв певец можеш да станеш в друго някое прераждане. За себе си обаче можеш да пееш. (23/лек.8: стр.28)

Казвате: „Ама аз искам да бъда мъж“. В това съ-ществувание не може да бъдеш, в друго съществува-ние може да бъдеш. (14/стр.207)

Щом дойдем до друго съществувание, казват: „Как може?“. Това е само за просветените, за учените, ко-ито вярват в Бога. Няма никакво противоречие… Чо-век се преражда колкото пъти е определено. Който иска, може да се преражда в невидимия свят.

(14/стр.207)

Онзи свят

За разумния условията в онзи свят са по-добри от тия на Земята… В онзи свят имате възможност да научите най-красивия език с най-красивите думи, ко-ито някога сте търсели в живота си. (30/стр.394, 395)

Какво е онзи свят? Онзи свят е разумният свят. Това, което можеш да разбереш, и това, което може да внесе в тебе светлина, това е онзи свят. Това, кое-то може да внесе в тебе едно топло чувство, това е онзи свят. (27/стр.259)

В онзи свят, или в разумния свят, ти никога не можеш да срещнеш един човек, когото не обичаш. И никога не можеш да срещнеш един човек, от ко-гото не искаш да научиш нещо. Щом го обичаш, той става видим; и щом искаш да научиш нещо, той ще ти говори. А пък щом не го обичаш и щом не искаш да научиш нещо от него, той е невидим за тебе.

(27/стр.259)

Често ме питат:

– Като отидем в онзи свят, ще се познаваме ли?

– Вие тук не се познавате, че там ще се познавате! Ако тук се познавате, и там ще се познавате; ако тук не се познавате, и там няма да се познавате. Ако тук сте били добри и разумни, и там ще бъдете същите; ако тук не сте били добри и разумни, и там няма да бъдете такива. Невъзможно е тук да си лош, а там – добър. (15/стр.47)

Съвременните културни хора… Като не могат да постигнат това, което желаят, те казват: „Като оти-дем в другия свят, там ще придобием всичко, какво-то ни трябва“. Кой е другият свят? И този, и другият свят са все Божествени светове. Щом тук не можете да придобиете това, което търсите, и на другия свят не ще можете. (39/стр.182, 183)

Има смисъл човек да работи, да прави усилия, но да постигне токова знание и такова богатство, ко-ито може да занесе със себе си и на другия свят. Човек трябва да работи, за да придобива реални неща.

(38/стр.176)

Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще влязат между ангелите. И това е възможно, но за ония, които са живели в Любовта. (21/стр.232)

Често хората казват:

– Какво можем да направим в този свят?

– Не е важно какво можете да направите в този свят, но какво можете да направите в онзи свят. Не е важно какви сте на Земята, но какви сте на Небе-то. Какво мислят, какво чувстват хората, каква любов имат, това може да остане незабелязано на Земята, но не и в Невидимия свят. Всичко, каквото човек по-мисли, почувства или извърши на Земята, става ясно, известно в Невидимия свят. (39/стр.54)

6. Новото

Раждане изново

„Ако не се роди човек изново, не може да види Царството Божие.“ И аз поддържам мисълта, че чо-век може да се роди изново. Това зависи от неговите мисли и чувства. (39/стр.202)

Старите алхимици са изследвали закона за под-младяването. И сегашните учени изследват туй под-младяване и казват: „Човек може да се роди изново“. Туй раждане е съзнателно. То не е раждане на заб-рава. При това раждане човек съвършено изменя сво-ето естество. Той забравя всичко старо, съзнателно ми-нава от едно състояние в друго и започва новия жи_ вот. Тогава той влиза във връзка с всички живи сили на Природата и животът му вече няма да бъде една тежест, но едно благо. (19/стр.487)

Онзи, който е влязъл в Невидимия свят, или он-зи, който се е родил изново, той ще види нещата тъй, както са. И когато излезе от тази реалност, той ще има един особен оттенък в цялото си естество. Той няма да ти разправя, че е бил в Царството Божие и какво видял, но щом дойде в дома ти и види, че има някой болен, че ти си изхарчил всичкото си имане и си заборчлял, той ще положи ръката си върху този болен и ще ви избави от тия страдания. Може да имате някакво главоболие, някакво вътрешно нераз-положение или какво да е недоразумение, но от не-говото присъствие всичко туй ще изчезне. Това може да направи той. (19/стр.483)

Щом се родят хората изново, те ще имат тази си-ла, да стават големи и малки, да изчезват и отново да се явяват. Следователно всеки човек, който се е новородил, той ще може да прекарва на ден с един грош, а понякога и с 10 стотинки. Този човек може да живее на една плочка, може да живее и в една хра-лупа, не му трябват такива големи къщи да плаща 3000 лв. месечно. Вечерно време той може да нощува в една дупчица и на сутринта да излиза пак голям. Ще бъде като една птичка. (19/стр.484)

Космическото съзнание

Всеки, който живее в Космическото съзнание, са-мо той може да разбере какво значи да имаш съп-рикосновение с Бога. Най-малкото докосване до съз-нанието на Бога донася такава радост за душата, за която Павел казва: „Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на целия свят“. (18/стр.27)

Щом влезем в Космическото съзнание, ние ще при-добием качества, необходими за бъдещото положе-ние, или за Синовете Божии, които ще могат да пре-одоляват всички мъчнотии. (18/стр.25, 26)

Когато една душа живее в Космическото съзна-ние, тя може навсякъде да бъде приета. Ако живее на Земята, тя може временно да я напусне, да оти-де на Слънцето, да се разговори със своите любими и после пак да се върне на Земята. Тази душа е сво-бодна да се разхожда дето иска из Слънчевата сис-тема. (18/стр.22)

…Казвате, че Бог е всезнаещ, обаче човек не е всез-наещ. Знае ли той какво има на Слънцето? Знае ли той какво всъщност е въздухът? Знае ли на каква ви-сочина достига атмосферата около Земята? Знае ли той какво има в дълбочината на океана? Знае ли как-во има в центъра на Земята? Защо не знае всичко то-ва? Нали е създаден по образ и подобие Божие? Са-мо онзи може да знае тези неща, в когото Космичес_ кото съзнание е пробудено. Той може да напуща тялото си и да обикаля цялата Земя, да влиза във вът-решността да види от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на Слънцето.

(43/стр.135)

…Човек трябва да регулира силите на своя орга-низъм. Това може да се постигне чрез връзка с Пър-вата Причина, с Космическото съзнание. Само по то-зи начин човек може правилно да се лекува. Косми_ ческото съзнание е в сила да регулира енергиите в чо-вешкия организъм, като ги насочва в права посока.

(43/стр.139)

Можеш да имаш брат само в живота на Косми-ческото съзнание. (18/стр.26)

Велико бъдеще

„Духът ще ви научи.“ Това значи, че хората са дош-ли на Земята да се учат. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е Вселената. Тя дава условия и въз-можности на всички хора да се учат. Пред човека се открива велико бъдеще с велики възможности.

(9/стр.51, 52)

Всичките блага, които Вселената съдържа в себе си, ако вие разгледате Земята, ако разгледате всички планети, Слънцето, съседните Слънца, Вселената, всич-ко това са възможности за далечното бъдеще, които Бог е предвидил за всички онези, които Го обичат.

(5/стр.542)

Приготовлявайте се за бъдещата култура! …Един ден, когато вашите деца постъпят в новите учили-ща и университети да се учат при видни, опитни про-фесори, щом се заемат да изучават астрономията нап-ример, професорите ще кажат: „Хайде сега да нап_ равим една екскурзия до Слънцето!“. Познатите ще излязат да ги изпращат, да им пожелават добър път и т.н. Ще запитате: „Възможно ли е това?“. Възможно е, но не с този организъм, който имате сега. За в бъ-деще, когато изработите новия си организъм, с него ще отивате до Слънцето, до Месечината, дето ще нап-равите своите точни изчисления, и ще се върнете на-зад с нови знания и придобивки. (24/стр.71, 72)

В бъдещата култура, в културата на Шестата ра-са, хората няма да умират както сега, без тяхно же-лание, но ще си заминават, когато те пожелаят. Чо-век ще идва тогава като странник, като чужденец на Земята, ще поживее 40 – 50 или повече години и ка_ то реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: „Аз поживях достатъчно на Земята, сега вече заминавам за отечеството си. Попове няма да ви-кате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите. Аз ще стана невидим като Христа и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище“. Ще кажете: „Това може да нап-рави само Христос“. Не, това може да стане и с все-ки човек, който е достигнал безсмъртието, който жи-вее с вечните идеали на Битието. (24/стр.18)

След време, когато започнем да образуваме хра-ната си от слънчевите лъчи, ще бъдем безсмъртни. До-тогава, докато изваждаме за храна сокове от земя-та, ще умираме, смърт ще има за нас. Един ден ние ще имаме растения, които ще възприемат енергия нап-раво от Слънцето. Хляба също ще приемаме направо от Слънцето. Само тогава ние ще имаме възмож-ността да бъдем безсмъртни. (16/лек.28: стр.7)

Сега Слънцето изпраща на Земята повече физи-ческа енергия, т.е. днес хората са в състояние да въз-приемат повече физическата енергия на Слънцето, от-колкото духовната. В бъдеще, когато Шестата раса дойде на Земята, хората ще имат възможност да въз-приемат от Слънцето и духовна енергия. (22/стр.205)

Между физическия и духовния свят има извест-на прилика, но хората още не са свалили всичко, ко-ето съществува в духовния свят. В бъдеще това може да се постигне. Тогава ще дойде Царството Божие на Земята. (44/стр.73)

Възможно ли е човек да бъде образ и подобие Бо-жие? При сегашното положение на човека, с този ум и с това сърце, които днес има, той не може да бъде образ и подобие Божие, но един ден, когато умът и сърцето му се изменят, това е възможно. Но-ва епоха иде, с нови хора, с нови постижения, когато всички ще имат опитността какво значи Божествен живот. (39/стр.148)

…Аз искам да събудя възпоменанията ви за ва-шето минало, които да свържете с настоящето си, за да имате възможност някога да проникнете във ва-шето бъдеще. Бъдещето е новият свят, който сега се създава. (11/стр.197, 198)

Възможно ли е човек днес да хвърка? Невъзмож-но е. Обаче един ден това ще бъде възможно, но при други условия. Днес хората хвъркат с аероплани, но един ден те ще хвъркат и без аероплани. (39/стр.51)

Завърши ли човек развитието си на Земята, жи-вата Природа, която владее всички Слънца и систе-ми, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе в дру_ га система, на друго някое Слънце, дето ще може да постигне всички блага и богатства, каквито душата му желае. (24/стр.157)

…В края на краищата от сегашния живот ще се яви само една Душа, само един Човек. Цялото Небе очаква да види какъв ще е този Човек, който ще из-лезе от сегашния Космос… Като се създаде този нов Човек и след като живее милиони, милиони години, този нов Човек ще каже: „Нека направим сега друг свят, да дойде нов Човек!“. Вторият ще бъде още по-красив, отколкото сегашния. Това са несъизмерими неща. Това са… възможни неща. (23/лек.6: стр.14, 15)

VIII. ВЕРОЯТНОСТИ

Всяко нещо, което може да стане, не само че е вероятно, но още е и възможно. В света има много вероятности, има и много възможности. (39/стр.31)

Като се разсъждава така, може да се дойде до закона на вероятностите в математиката. Всеки, кой-то познава и изучава този закон, знае, че в живота се срещат повече или по-малко случаи за реализира-не на нещо, а някога тия случаи могат да се реали-зират 100% – значи вероятността е абсолютна, пъл-на. Например ученикът, който редовно учи уроците си през годината, знае всичкия материал и вероят-ността за него да издържи изпита си успешно, е 100%. Обаче за ученик, който оставя някои предмети ненаучени, вероятността да издържи изпита успеш-но, се намалява. Следователно, колкото по-малко учи един ученик, толкова по-малка е вероятността да из-държи той изпита си. Такъв ученик разчита вече на щастие, на късмет, както казват турците, и той очак-ва да му се падне нещо, което знае. Ако той знае са_ мо един предмет, има само единица вероятност да издържи изпита: ако му се падне някой въпрос от то-зи предмет, това значи, че между сто празни билета има само един пълен. Тогава вероятността да се падне този билет, е едно на сто. Опитвали ли сте кол-ко пъти трябва да бръкнете в кутията, за да извади-те пълен билет? (24/стр.77, 78)

Ако човек е посадил нивата, …никой не може да му вземе, т.е. да го лиши, от крайния резултат. Ако човек пие и изпие всичкото жито, а нивата остане непосадена, там ще пораснат само тръни и бодили. Нищо не е в състояние да спаси този човек. Ако то-зи човек се надява на добри хора в света, това не мо-же да му помогне. Да вярваме в доброто на хората, това са странични, второстепенни въпроси, те са ос-новани на закона на вероятностите. Знаете ли какво нещо е вероятност? В 999 случаи може да има само един добър случай, например само един добър човек.

(14/стр.308)

Питам: Могат ли всички хора да бъдат богати? Насън всички хора могат да бъдат богати и щастли-ви, но в действителност малка е вероятността за то-ва. Първата и най-важна задача на съвременния чо-век не седи в придобиване на богатство и щастие. Тази задача е последна. Той ще я постигне само след като завърши своето развитие на Земята. (24/стр.157)

Някои желания не могат да се реализират. Това зависи от тяхната интензивност. Колкото по-слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране. (22/стр.36)

…Вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре. Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове. Всичко може да стане, но по детин-ски умове Бог не върви. Казвате:

– Нима няма някаква вероятност Бог да ни пос-луша?

– Вероятно е, но не е възможно. Има неща ве-роятни, но невъзможни… Някой говорил нещо на ре-ката и тя се отбила от коритото си. Вероятно е, но не е възможно. Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони Земята от нейния път. Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Не-възможно е Бог, Който е начертал пътя на Земята, да я отбива от този път само да ви убеди във ваше-то вярване. (35/стр.223)

Във Вечността, в обширния свят всичко е възмож-но и постижимо. Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е. възможни и невъзможни. В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това. За пример, всички хора не могат да бъдат царе. (35/стр.224)

Сега ще ви разправя един разказ. Един ангел раз-глеждал света от невидимия мир и Господ, като го ви-дял, че се интересува от света, дал му следната задача: да слезе на Земята и да изчисли за колко хиляди го-дини може да изтече всичката вода, като минава през някое малко, тясно отверстие. И трябвало да прекара той на Земята дотогава, докато изтече всич-ката вода. Тази задача му се видяла доста сериозна. Дълго време трябвало да остане на Земята, но затова пък виждал, че ще придобие много знания. Той бо-равил със закона на вероятностите, според който всичката вода могла да изтече през това тясно отвер-стие само за 24 часа… Невероятно е да приеме човек, че всичката вода на Земята може да изтече през ед-но тясно отверстие само за 24 часа! Това нещо обаче е възможно само за ангели, които имат велики зна-ния, чрез които ще могат да сгъстят водата. Това са възможности, вероятности, които не се отнасят до физическия свят. Това нещо не може да стане по фи-зически начин. По същия начин, когато казваме, че човек може да се подмлади в 24 часа, не подразбира-ме, че то може да стане по физически начин.

(24/стр.95, 96)

…Едни учени казват, че разстоянието от Земята до Слънцето е равно на 92 милиона мили, а други казват, че е 93 милиона мили. Обаче и двете изчис-ления са верни. Тези изчисления са верни по закона на вероятностите. Едното изчисление е правено на фи-зическия свят, а другото в духовния свят. Всеки учен, който работи на Земята, непрекъснато се коригира, защото едновременно с него работи и друг учен от Небето. (39/стр.13)

Страданията на света се дължат на това именно, че хората повече вярват, че ще умрат, отколкото че ще живеят. Не, по-голяма е вероятността, че ще жи-вееш, отколкото че ще умреш. Че ще живееш, отно-шението е две към три. Че ще умреш, отношението е едно към три, а възможността, че ще възкръснеш, е три към три. (5/стр.629, 630)

Проявите на човешкия дух не зависят от веро-ятности. Вероятностите представят условия за ума. Процесите на душата също не зависят от вероятнос-ти. Защо? Защото известни вероятности са възмож-ности, обаче на физическия свят тези възможности произлизат от дадени вероятности. За пример, имате известен план или известен стремеж, насочен към не-що. В дадения случай вие можете да изчислите веро-ятността за постигане на този план. Тези изчисления са възможни на физическия свят, но в духовния свят тази математика не работи. В духовния свят си слу-жат с висша математика. (32/стр.151)

Математиката говори за теория на вероятности-те и ние говорим за вероятности, но теориите на мате-матиците по този въпрос коренно се различават от нашите. Ние ги разглеждаме по един начин, а те по друг. (32/стр.165, 166)

Животът е пълен с вероятности и възможности. Вероятностите засягат умствения свят. Възможнос-тите засягат, от една страна, причинния свят, а от дру-га, нисшите области на астралния свят. (32/стр.157)

Има два вида възможности в света: едни, които могат да се реализират, и други, които не могат да се реализират. За пример, има възможност всеки чо-век да стане ясновидец, но колцина досега са стана-ли ясновидци? …Вероятно и възможно е всеки да ста-не ясновидец, но това постижение още не е реали_ зирано за всички. Това, което днес не може да се ре_ ализира, в бъдеще ще се реализира. (32/стр.157)

Първата работа на ученика е да развива своята вяра. Вярата се занимава с вероятностите, а не с въз-можностите. С възможностите пък се занимава Лю-бовта. Следователно който иска да развива вярата си, той трябва да работи с вероятностите. Любовта пък се занимава с възможностите. (32/стр.161)

Сега, като говорим за вероятностите, ние имаме предвид едно широко поле на работа. Тази работа е достояние само на свободните хора. Само свободни-те хора се спират пред вероятностите и възможнос-тите в живота. Хората, у които умът не е развит, не вярват в никакви вероятности и възможности. Те каз-ват: „Ако има пари, ще вярваме. Щом няма пари, в нищо не вярваме“. (32/стр.151, 152)

Като погледне лицето на кого да е, умният човек веднага познава каква вероятност има в дадено лице да изпълни известен план. (32/стр.152)

Който разбира нещата, той първо разглежда ус-ловията, вероятностите за реализиране на известна работа и тогава кредитира. Който не отпуща ника-къв кредит, той вижда, че в дадена работа няма ни-каква вероятност за успех. (32/стр.152)

Някои търговци работят със закона на вероят-ностите и затова дават кредит. Още като погледнат човека в лицето, те веднага разбират може ли на този човек да се отпусне кредит, или не. (32/стр.152)

Обаче не мислете, че като си служите със закона на вероятностите, всичко ще се уреди лесно. Не мис-лете, че и като взимате предвид възможностите за реализиране на нещата, всичко ще върви по прав, по гладък път. Не, колкото да взимате в съображение възможностите и вероятностите, животът пак няма да бъде увенчан с рози и венци. (32/стр.152)

Животът не е такъв, какъвто хората го прекарват на Земята. Друго нещо е животът. Тъй както вие си представяте живота, това е само някаква вероятност, която съществува някъде. Животът, който вие тър-сите, ще дойде в бъдеще, но само за онези, които са завършили своето развитие. (32/стр.152, 153)

Както да си представяте Божествения живот, вие пак няма да го разберете, но поне ще се съобразявате със закона на вероятностите, ще знаете в колко и в кои случаи през деня ще можете да изпълните Во-лята Божия и в колко случаи не ще можете да я из-пълните. С познаването на този закон човек би мо-гъл да определи за себе си дали ще свърши училището и с какъв успех ще завърши. Ако е търговец, той ще може да определи дали ще спечели в търговията си, или ще изгуби. Астролозите, които добре познават то-зи закон, правят изчисления и могат да предскажат на някой търговец доколко най-много може да се впусне в търговия. (32/стр.154)

…Когато два предмета се търкат един в друг, про-извежда се топлина. Когато двама души с противо-положни идеи се търкат, между тях става известна реакция, известно химическо съединяване. Как мис-лите вие, вероятност ли е това, което става между тия двама души, или възможност? Търкането между хората дава възможност за широк замах на ума.

(32/стр.155, 156)

Когато се говори върху различни въпроси, всич-ко е вероятно, но за всеки даден случай от тия веро-ятности само някои могат да се реализират.

(32/стр.156)

По време и пространство всичко е възможно, но за даден момент само едно нещо е възможно. В да-ден момент от време човек може да направи или добро, или зло; в даден момент от време човек може или да обича, или да мрази. В най-краткия момент от времето, който човешкото съзнание може да схва-не, човек може да направи разлика между две ду-шевни състояния. Така се образува… малка междина. В тази междина именно се явява възможността за реализиране на нещо.

И тъй, вероятността се заключава именно в този малък промеждутък, в тази малка междина – да нап-равиш зло или добро, да проявиш любов или омра-за. За вас е важно да знаете каква е вероятността при дадени условия да постъпите по един или по друг начин. (32/стр.156)

Когато някой ангел слезе на Земята и се оплете в материята, може математически, чрез теорията на вероятностите, да се изчисли каква възможност има човек да сгреши и колко грехове може да направи. Никой нищо няма да му каже, но ще следят, като върви в пътя, де ще се отклони и колко отклонения ще направи в живота си. (32/стр.156, 157)

Като се говори за закона на вероятностите, вие трябва да го изучите добре, главно в положителната му страна. За пример, вероятно е 100%, че на човека са дадени всички възможности да просвети ума си. Човек има всички възможности да добие доброде-телите на душата. (32/стр.164)

Свободен ум подразбира ум с полет, със стремеж нагоре. Тъкмо дойде в ума ви една светла, красива ми-съл и вие взимате перото да пишете. Веднага дойде противодействие и казвате: „Не му е времето сега“. След това дойде някаква възможност да проявите ед-на добродетел, но пак се усъмните в себе си и казвате: „Не му е времето сега“. И така отлагате нещата от днес за утре, докато един ден се намерите пред не-реализирани вероятности и възможности. (32/стр.165)

Какво ще правите, ако отидете на онзи свят и пред вратата на рая ви спрат, за да изпеете една пе-сен? Ако изпеете една песен добре, ще ви пуснат в рая; ако не я изпеете добре, няма да ви пуснат. Или представете си, че ви накарат да напишете едно ху-баво стихотворение или да направите едно добро. Не-видимият свят разполага с много възможности и ве-роятности, чрез които ще провери всеки човек дали е готов да влезе в рая, или не. (32/стр.169, 170)

Колкото по-близо е човек до изплащане, или лик-видиране, на своята карма, толкова по-голяма е веро-ятността да придобие магическата пръчица.

(29/стр.327)

IX. ПОСТИЖИМО И НЕПОСТИЖИМО

Кои неща са постижими

и кои непостижими?

Питам: Според вас кои неща са постижими и кои непостижими? Съвременните хора вярват в невъз-можните и непостижимите неща, а не вярват във въз-можните и постижимите. (36/стр.52)

Желанията, както и мислите на човека биват два вида: постижими и непостижими. Следователно за всеки даден случай човек трябва да знае кои жела-ния са постижими и кои не, кои мисли са постижи-ми и кои не. Той трябва да знае с кои сили може да работи и с кои не, с кои закони може да оперира в жи-вота си и с кои не. (36/стр.174)

Някои, без да са стари, мислят, че са остарели. Най-мъчното нещо за човека е да остарее. Откак светът е създаден, досега има само 24 Старци, които са на Небето. Сега се приготвя последният Старец, за да станат всичко 25… Що се отнася до старостта, до остаряването, това е идея, която днес е непости-жима. Единственото непостижимо и невъзможно не-що за човека, това е остаряването. Единственото въз-можно и постижимо нещо за човека е подмладява_ нето. (30/стр.208, 209)

Съвършенството е велик идеал, към постигането на което всеки човек трябва да се стреми. По същес-тво съвършенството е непостижимо, но разбирането му е постижимо. (24/стр.267)

Кога нещата са постижими

и кога непостижими?

Някой казва: „Непостижими са нашите жела-ния“. Непостижими са желанията само за онзи, кой-то не работи, за онзи, който не знае как да работи, и за онзи, който няма връзка с Бога. За този, който работи, за този, който знае как да работи, и за този, който има връзка с Бога, всичко е постижимо.

(4/стр.119)

Който живее в Истината, само той може да пос-тигне своите желания. Извън Истината нещата са не-постижими. (30/стр.136, 137)

…Някои неща са постижими за дадена епоха, а непостижими за друга. (29/стр.375)

Казвате, че в живота има непостижими неща. Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място… Ако тръгне след тях, те ще ста-нат постижими. (33/стр.208)

Следователно, докато вървиш след идеята си, тя е постижима. Щом спреш на едно място и преста-неш да я следваш, тя е непостижима. (33/стр.209)

Постижимо

Животът дава подтик на човека към постижения, а знанието определя възможностите, чрез които же-ланията стават постижими. (30/стр.118)

Вие можете да кажете, че не сте постигнали всич-ко. Умният човек желае неща, които са постижими, които му трябват. (5/стр.623)

Онова, от което човек има нужда, всякога може да го постигне. Същественото в живота, от което ние се нуждаем, то е постижимо. (13/стр.194)

Задръжте в ума си следната мисъл: всички разум-ни желания на човека са постижими. Как? Като на-мери правилни методи за тяхното постижение. Всич-ко разумно е постижимо за човека, но за това се иска работа, приложение. (29/стр.368, 369)

…Всяко желание е постижимо, ако се прилагат за него Божествени методи. (43/стр.105, 106)

Има неща в живота, които са постижими. И всич-ки трябва да работим върху тях. Най-първо работе-те… Не мисли, че си голям грешник. А мисли, че си светия, макар и да не си светия. Не си музикант, но мисли, че си един велик музикант. Че не си, няма ни-що… Че ако аз видя една красива мома, аз, да кажем, че не съм красив, но ще имам подбуждение и аз да стана красив. Виждаш един богат човек. Всяко не-що, което виждаш, то е едно подбуждение. Законът е: Имаш право да внесеш в себе си всичко, което е хубаво. А пък хубавото носи богатства, сила, мощ в човека! Внасяйте хубавото, без да се смущавате. Ти мисли, че имаш вяра, макар че я нямаш. Вземи ня-кой човек, който има силна вяра, и мисли, че и ти имаш такава вяра. За постижение направи това.

(27/стр.50)

Да живеете като души помежду си, това е зада-ча, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна задача е, но постижима. (36/стр.202)

…Всички трудни работи се постигат. Няма труд-на работа, която да не се постига в света. То е само въпрос на време, на сили или въпрос на знание, въп-рос на стремеж и въпрос на сила. Ако човек има една силна мисъл, ако той има един силен стремеж и ако е силен по постъпките си, той може да постигне.

(27/стр.28)

Невъзможното за даден момент е възможно за следващия. Непостижимите неща в този живот са постижими в бъдещето, във Вечността. Няма нещо, което човек да пожелае и да не постигне във Веч-ността. (33/стр.76)

Що е Вечността? Постижение на всички възмож-ности. Да се говори за Вечността, това значи да се постигнат всички човешки желания. Като чуя думата „Вечност“, казвам: Всичко е постигнато, всичко се постига, всичко ще се постигне. (33/стр.76)

Всичко е постижимо

Човек трябва да държи в съзнанието си положи-телната мисъл, че всичко е постижимо, когато рабо-ти в съгласие с великите закони на света. Значи, всич-ко е възможно за човека, когато работи в съгласие с великите, с Божествените закони в живота и в При-родата. (22/стр.12)

Който иска да прогресира, да бъде здрав, той трябва да изпълнява, да се подчинява на законите, които регулират разумния живот. При това поло-жение всичко може да се постигне – няма непос-тижими неща. (32/стр.303)

Щом имате живот, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом няма живот, няма и постиже-ния. Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всич-ко е постижимо; щом мислиш, чувстваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всич-ко е постижимо. (33/стр.215)

Всичко в живота е възможно и постижимо само при разумния живот. (35/стр.80)

В живота всичко е постижимо, но трябва да зна-еш как да постъпваш. За да постигнеш желанията си, трябва да имаш пет неща: правилно ухо, правилен нос, правилни очи, правилна уста и правилна брада.

(42/стр.130)

Всичко е постижимо, но се иска работа, упраж-нения. (33/стр.216)

Работи ли човек, всичко е постижимо.

(28/стр.37, 38)

Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и уп-ражнения всичко е постижимо. За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпита-ния, през усилия и работа, докато дойде до положе-нието, в което днес се намира. Няма мъчнотия, коя-то той не може да преодолее. (38/стр.135, 136)

Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“. Кога? Когато спазваш времето, което носи всичко. (33/стр.209)

Казва се, че всичко в живота е постижимо за доб-рото и разумно време. Може ли времето да бъде ра-зумно? Може да бъде добро и разумно. (33/стр.212)

Значи, всичко е постижимо, когато времето е доб-ро и ние сме разумни. Всичко е постижимо, когато доброто е основа на живота и разумността е цел.

(42/стр.22)

Непостижимо

Когато Природата изисква нещо от човека, тя му дава пособия, чрез които да намира и открива това, което му се иска. Следователно, когато някой казва, че нещо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага с нужните пособия да го постигне, или криво разбира нещата. За пример, някой иска да стане богат, да разполага с много пари и като не може да реализира желанието си, казва, че богатст-вото е непостижимо. Той е на крив път. Природата му е дала пособия, с които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага. (37/стр.258)

В Природата съществуват едни точни везни, ко-ито определят теглото на всички неща, които могат да се реализират. Ако нещо не отговаря на опреде-леното тегло, то не е постижимо и не може да му се вярва. (21/стр.297)

Има неща, които не са постижими днес, засега. Не им е дошло още времето. Искаш да бъдеш силен, богат, не му е дошло времето още. Кога ще му дойде времето? Ти ще благодариш. Бъди благодарен на се-гашното, което имаш. Сегашното е добро. (13/стр.194)

Да не мислите, че който има Любов, той може без знание. Не, Любовта изисква знание, но знание без Любов е непостижимо. (13/стр.341)

…Знанието в своите широки, грандиозни размери е непостижимо. (31/стр.216)

Великото непостижимо

Днес всеки човек е погълнат, всеки си има жела-ния, но те още не осмислят неговия живот. Извън желанията на човека има нещо по-велико, което той трябва да схване. Всички желания са спънки към ве-ликото и непостижимото. То е онова, което не може да се схване, не може и да се опетни. Непостижимо-то е идеал на човешката душа. Колкото и да се гово-ри за непостижимото, мъчно може да се разбере.

(34/стр.144)

…Временното е част от вечното, а постижимото – част от непостижимото. Благото в света е в непос-тижимото. (31/стр.205)

Ако е въпрос за постижения, дръжте се за въз-можните неща. Ако е въпрос да се повдигнете, да ра-ботите върху себе си, дръжте в ума си непостижи-мите неща. (35/стр.224)

Любовта е плод на Вечността. Вие всякога може-те да бъдете близо до нея, но никога в самата нея, ни-кога не можете да я достигнете… Любовта, Мъдрост-та и Истината са непостижими неща. Те представ_ ляват вечния стремеж на човешката душа. Вечно се стремете към Любовта, но никога в нея! Вечно се стре_ мете към Мъдростта, но никога в нея! Вечно се стре_ мете към Истината, но никога в нея! Който иска да влезе в Любовта, ще попадне в мрежа, както рибата попада в мрежата на рибаря. (24/стр.68)

Божествената Истина оживява, възкресява чове-ка. Тя е нещо велико, следователно и непостижимо.

(39/стр.202)

Има неща, които са неизвестни и непостижими даже и за безсмъртните. Това е добре за тях, защото и те трябва да имат стремеж да постигнат нещо. И те трябва да правят усилия, да се намират пред из-ненади. (29/стр.272)