Елеазар Хараш – Тихата Медицина

Ако Бог е в нас, имаме имунитета

Ако Бог те докосне, вече няма нужда от лекаря и лекарството.

Това, което ни лекува, излиза от един дълбок вътрешен Център.

За да излекуваш човека, трябва да излъчиш Бог от себе си.

В излъчването е лечението, но Бог трябва да е с тебе.

Лечението се определя от особен Лъч на Бога.

Който обича Бога, изкоренява злото и болестите от себе си.

Само Любовта към Бога може да изцели безумието на човека.

Бог е Творителят на лечението.

Ако Бог е създал целебните билки и лекарства, тогава Той не ги ли превъзхожда? Бог е превъзхождащият, а те са слуги.

Целебността е в Бога, а не в нещата – в билките, в лекаря, в лекарствата, защото без Бог те са нищо.

Бог е живият изцеляващ Извор.

Ако Бог ти даде Себе Си, дал ти е всичко.

Ако Бог се всели в лекаря, лекарят става жив инструмент, жив лъч на Бога – жива струя.

Ако Бог ти е дал истинска Любов, дал ти е Себе Си.

Преди да съществуват лекарите и лекарствата, Той е бил.

Ако Бог не е в нас, здравето е опасност за нас.

Само в Чистотата и Любовта към Бога тече правилната енергия.

Щом нямаш Любов към Бога, ти вече си болен.

Ако Бог те е излекувал, погледнал те е Източникът.

Чистата енергия е до тебе, тя е океан без дъно, тя е безпределна. Само трябва да се настроиш да вибрираш в тази чиста енергия.

В чистата енергия ти се обновяваш с Бога.

Лекувай се с разум и с Любов, лекувай се с Бог.

Бог може да се разгръща само в чистата енергия.

Истинската Любов към Бога е Универсалното лекарство.

Бог има особено око за чистия човек.

Когато гориш за Бога, организмът минава в нова интензивност и влиза в други условия за живот.

Всяка Божия мисъл е лекар.

Болен си, ако не мислиш постоянно за Бога.

Общуването с Бога е лекарство.

Ако имаш извор в себе си, не можеш да боледуваш. Изворът е жив Център.

В здравия човек има сияние.

Щом Бог е с тебе, болестта е благо.

Завръщането в Бога е завръщане в здравето.

Болестите се настаняват там, където Го няма Бог на здравето.

Не е важно твоето здраве, а дали твоят живот е свещен.

Бог те търси, а ти търсиш здравето.

Здравето е лъчист поток от Божественост.

Здрав си, ако Бог тече в тебе.

Има само Бог и нищо друго.

Здравият вижда финото, тънкото.

Вслушай се в съвета на извора! Кой го оживява?

Бог е лечебното присъствие.

Заживял ли си в Бога, започнал си изцелението на всички минали прераждания.

Връзката с чистата енергия е връзката с Духовния свят.

Всяка материя е пронизана от енергия, ако е възприемчива за нея.

Здравето в този свят е осъдено, а болестта е благословена, но и здравият може да открие Бога, ако Бог му дари Милостта си.

Без Бог твоето здраве е мъртво.

Здравето е правилни отношения с Бога.

Бог е опората на здравето.

Да се излекуваш, означава да търсиш близостта си с Бога.

Здравето е Присъствие на Бога.

Когато си болен, създай си разумна цел около, която да се събира твоята радост и енергия.

Това, което ни лекува, е Божието Присъствие.

Здравето е несътвореното състояние на човека.

Здравето е Божие Докосване.

Бог е лекарството. Лекарството не е лекарство.

Който е избрал Бога, е избрал правилното и бъдещето си здраве.

Пътят към Бога е сам по себе си изцеляващо познание.

Познаването на Бога е здраве.

Любовта към Бога е отвореност за Божията енергия.

Бог е здравето, но трябва да имаш възприятие за Бога.

Ако Бог отсъства от живота ти, ти си болен вече.

Който се е слял с Бога, е отвъд здравето.

Който пази Бога в себе си, пази здравето си.

Здрав е този, който е преживял Тайната на живота.

Здравето се образува чрез Единство с Бога.

Вслушвай се дълбоко в себе си, докато чуеш Бога и здравето ще дойде.

Събери себе си в една бяла точка и Бог ще изгрее.

Чистата енергия е носителят на имунитета.

Бог в човека е здравето.

Пази Бога в себе си, и ще оздравееш.

Когато си гладен за Бога, здравето ще дойде.

Когато Бог работи за твоето здраве, Той работи чрез тебе.

Мощната Увереност, мощното Доверие в Бога е съгласие с Бога.

Човешката воля, съединена с Божията Воля, е могъщ лекар.

Лекарството не е в аптеката, а в Бога.

В Единството с Бога тече Източникът на живота.

Животът в Бога е по-дълбок от твоето здраве.

Остави болестта си настрана и се замисли за жаждата си към Бога.

Здравето е отдаденост на Бога.

Здравето не е Бог, но Бог е Бог.

Любовта към Бога е унищожението на паразитите.

Здравето е в Бога, но ти не си там, ти си в себе си.

Истинският живот е центриран в Бога, а не в здравето.

Божията изцеляваща сила е вътре, във вас.

Дълбоката изцеляваща сила се управлява от Абсолютен Разум.

Абсолютният Разум, ако се задвижи, действа като изцеляващо чисто проникване.

Истинското здраве означава в тебе да тече Божият Поток.

Здравето никога не е било целта на живота. Бог е целта.

Ако искаш да си здрав, поискай съвет от Извора.

Ако Бог е в тебе, все едно дали си болен, или здрав… И дали си жив, или умрял.

Бог ме създаде не за да съм здрав, или болен, а за да Го видя.

Позволявай на Бог да се храни в тебе.

Бог владее всяка частица, всеки атом. Всяка частица чува Гласа Му.

Бог е свръхестествена сила, която е над елементите.

Когато Бог проникне в тебе, всичко е решено.

Кое е реално за тебе – Бог или здравето?

Любовта към Бога е хлябът на здравето.

Бог е по-реален от твоето здраве.

Здравето е правилно общение с Бога.

В истинското здраве има Божии лъчи, а не човешки.

Бог е, Който превръща здравето в болест и болестта в здраве.

Бог е свръхестествена сила, а не човешка.

За да оздравее болестта, тя трябва да черпи сили от Бога.

Когато живееш за Бога, Неговата сила става твоя.

Бог е Единственият, Който може да внуши правилния метод за изцелението.

Ако Бог те обича, Той ще се всели в тебе и ще те учи.

Човекът мисли, лекарят пробва, Бог решава.

Глупавият иска да оздравее, Мъдрият иска Божията Воля.

Болен, който търси Божията Воля, ще оздравее, защото Сам Бог го търси.

Здравето е особен израз на Любовта, но ако си в Бога.

Здравият се храни с Бога – Първичната храна.

Има много лекари, но Той е Единственият Лекар.

Бог е Върховната енергия, Висшата интензивност, Всемогъщата Сила, Тоталният ключ.

Когато Бог влезе в лекаря, той става жива сила.

Когато Бог се сгъстява, се случва оздравяването или изцелението.

Всички лекари, сили и лекарства са слуги на Бога.

Бог – тази Всемогъща Реалност – решава всичко.

Има ли нещо, в което Бог да не прониква?

Здрав си, ако мислиш за Бога.

Боледуваме, за да познаем здравето и Пътя си към Бога.

Здравето е благо съкровище, ако си в Бога.

Истинското здраве е изключително и само в Божиите Ръце.

Любовта към Бога е магнитът за здравето.

Този свят е болен, защото е изпуснал Бога.

Само Бог е действащ и затова се учи от това, което ти е дадено.

По-лошо от болест е, ако Бог те е изоставил.

Който е видял Бога, изоставя здравето и болестите.

Любовта към Бога образува здравето.

Истинското здраве е да освободиш себе си от себе си и да остане само Бог, Който всякога знае какво прави.

Ако искаш да си здрав, съхранявай Бога.

Здравето изисква огромно Доверие към Бога.

Здравето не е Учител, но Бог е Учител.

Бог е единственото чисто лекарство.

Без Бог здравето е разрушително. С Бог болестта е благодат и израстване.

Ако Бог е с тебе, твоята болест е Благодат. Ако Бог не е с тебе, твоето здраве е болно.

Всеки човек е длъжен да изцели болното си и земно мислене

Най-тънкият враг на човека са мисълта и думите и оттук трябва да започне очистването.

Всяко неправилно мислене подготвя твоето заболяване.

Поради своето неразбиране, много (уж „разумни“) хора стават развалини.

Нечистото мислене е по-лошо от болестта.

Не здравето е успяващо, не болестта е успяваща.

Болен си, ако мисълта ти е болна. Излекувай мисълта си.

Докосването от Бога е всякога промяна – промяната в мисленето е също лечение.

Със своите мисли човек влияе на здравето си.

Болестите се появяват в пукнатините на мисловния свят на човека.

Който храни в себе си отрицателни мисли, си призовава присъда.

Отрицателната мисъл, сама по себе си, е едно болно същество, изостанало в своето развитие, тя е болно явление.

Отрицателната мисъл е същество паразит.

Всяка отрицателна мисъл е зараза на кръвта.

Мисълта разболява. Смисълът лекува. Смисълът е по-тънък от мисълта.

Борбата на човека с една болест е борба с едно същество, което е самото нечисто мислене.

Който няма будност и осъзнатост, не може да съхранява своето здраве.

Не е лесно да откажеш човека от болестта, наречена „земно мислене“, „старо мислене“.

Правилното мислене е Древно Лечение.

Светлите мисли са еликсири – жива, вливаща се вода.

Внимавай, защото от мисълта тръгва спъването.

Думите, мислите са врати на духове, които влизат в нас и се настаняват, и стават здраве или болест, или Път към Бога.

Лошата мисъл е лош водач, защото е лош дух.

Изцелението трябва да започне от думите и мислите. Лошите думи и мисли вече са болести, защото са живи същества.

Пази се от лошите мисли, ако те често те окупират, ще те разболеят.

Ако лошата мисъл влиза в тебе, винаги ще се разболяваш.

Болестта е лечение на човешкото мислене.

Това, за което мислиш, то оживява.

Това, за което дълго мислиш, ще го родиш в себе си.

Човекът трябва да се научи да не приема лошите влияния. Това, което не приемаш, се връща обратно в източника си.

Човешкото мислене е убиец на здравето.

Изцелението започва не от лекарствата, а от правилните мисли и чувства – те са началото на изцелението.

Направлението на твоите мисли определя дали вървиш към здраве, или болест.

От начина на разбиране на нещата, зависи дали ще бъдеш здрав.

Без будност човек не може да съхранява мислите, чувствата и постъпките си, а това е Духовното здраве на човека, което е доброто Начало.

За каквото мислиш, това укрепваш в себе си.

В твоите мисли и чувства са твоите болести и твоето здраве.

Твоите мисли и твоите чувства са твоята реалност.

Мислите могат да разболяват, защото са същества.

Мисленето е или очистване, или замърсяване.

Лошите мисли и чувства винаги ще те разболяват.

Чувството на вина е голям разрушител на човека.

Всяка болест изисква правилно мислене и чувстване.

Когато мразиш някого, ще се разболееш, защото омразата е отричане на себе си.

Начинът на мислене определя болестите, целта, събитията и пътя на човека.

Разрушаването на здравето започва от най-микроскопичната отрицателна мисъл.

Без будност човека не може да съхранява мислите, чувствата и постъпките си – Духовното здраве.

Човек трябва да обвинява собствените си мисли, а не болестта.

Болният е болен от своите думи, мисли и желания – те трябва да се лекуват.

Това, което трябва да се излекува в човека, е неговото мислене и това е най-трудното.

Болестите не обичат светлите мисли, но болният трябва да ги приеме.

Нечистите мисли винаги са убийци на здравето.

Всички лоши мисли ще станат болест.

Човек със слаба енергия е уязвим за отрицателни мисли, а те са, които носят разболяването.

Болестта е враг на твоето неправилно мислене.

Когато мислим, ние създаваме събитията в нашия живот. Началото на събитията започват от най-малката мисъл.

Най-важното изцеление за човека е изцелението на думите. Болестите заобикалят чистите мисли и думи.

И най-малката отрицателна мисъл е семе, което ще стане болест.

Човек боледува, защото мислите и чувствата му са болни.

Като чистим и променяме думите и мислите си, променяме болните мисли и духове в нас.

Най-важното, но и най-трудното нещо е промяната на мисленето, защото старото мислене е свързано със стари духове, които са в нас.

Да измениш лошите мисли в положителни, значи да измениш болестта в здраве.

Грешките в мисленето водят до болести.

За да оздравее човек, трябва да пробуди съзнанието си за здраве.

Главно трябва да се лекува начинът на живот, начинът на мислене.

Болният е болен от своите думи.

Човекът трябва да обвинява не болестта, а собствените си мисли.

Човек трябва да обвинява собствените си възгледи, а не болестите.

Болестта изразява не болест, а състояние в човек. И това, което трябва да се излекува, е състоянието, мисленето.

Болестта е символ на погрешно мислене, и затова най-важно е да се излекува мисленето и възгледите.

Най-трудно се лекуват болни, които подхранват лоши мисли и чувства.

Човек черпи енергия от мислите и чувствата си.

Болестта е липса на Духовност.

И най-малката отрицателна мисъл е семе, което ще стане болест. Когато не обичаш един човек, не мисли за него, мисли за Бога.

Неправилното мислене и възгледи са началото на много болести в живота на човека.

Отрицателните мисли също са творчески – те творят заблуждения и болести.

Човек боледува, защото нещо в мислите и чувствата му се е разболяло.

Най-големият проблем при болните хора е промяната на мисленето.

Там, където има силно отрицателно мислене, нищо не може да се излекува и ако нещо се излекува, ще дойде нещо по-лошо.

Любовта е Диханието на здравето

Любовта е вкусът на здравето.

Любовта е повече от храна, защото е Същностна.

Любовта е живото лекарство.

Любовта е здравето – Изначалният хляб.

Любовта пълни и храни клетките.

Истинската Любов е лекарят на всичките слабости.

Здравето е в Любовта – Небесният хляб.

Стремежът към истинската Любов усилва имунитета.

Водата живее в нас, защото е жива, защото е част от Любовта.

Истинската Любов е вездесъщо лекарство.

Водата е лечител не защото е вещество, а защото е енергия и светлина.

Истинският живот е недосегаем, защото той е без тяло.

Бог говори на Любовта, защото е вътрешно в нея.

Само истинската Любов към Бога пречиства нашата болест и нашето здраве.

Търпението е здравословно.

Любовта е здраве, защото е съвместен живот с Бога.

Ако имаш специално чувство към един човек, ти го лекуваш, защото, специалното чувство е от Бога, Който е насочен към този човек.

Бог е, Който изпраща специалното чувство към определен човек.

Изпратената енергия е велика помощ – тя може да създава и да руши.

Благодарността е особен лечител. Благодарността е лекуваща.

Любовта е живото лекарство – има ли насочена Любов към тебе, ще дойде и Бог.

Любовта е Древният поток на здравето.

Любовта е Божие лекарство.

Никой не може да излекува недостига на Любов към Бога.

Вътре, в Любовта, трябва да се зароди твоето здраве.

Самата Любов е целебното здраве.

В Любовта е имунитета.

В Любовта е енергията на здравето.

Здравето е есенция на Любовта.

Това, което ще излекува човека, е истинската Любов към Бога.

Любовта, в най-висшия и дълбок смисъл, се нарича Здраве.

При истинската Любов човекът оздравява, защото Любовта му дава тънката си енергия, която е основата на здравето.

Ако Любовта е потекла към тебе, ще оздравееш.

Любовта – това е погледът на Бога.

Здравето е съставено от уханието на Любовта.

Любовта надживява и здравето, и болестта.

Здравето е живата вода на Божествената Любов.

Само Любовта може да задвижва дълбоката Божия Сила.

Вътре, в Любовта към Бога, е скрито здравето на човека. Тук изключение прави само зрялата карма, която е дошла, за да се изкупи миналото.

Любовта в тебе е самата целебна сила, но ако е осъзната.

Любовта към Бога ще ви изцели от Дървото за познанието на доброто и злото – болното дърво.

Любовта към Бога е отворена врата към Неговата енергия.

Любовта е това, което те изгражда отвътре, това е Същност, а не техника.

Има една степен на Любовта, която превъзхожда всички лекарства.

Що е здравето? Изкуството да обичаш чисто.

Джиро Мурай

Здравето е въпрос на чиста енергия, но само Любовта е този Чист Източник.

Ако нямаш Любов и тотално Доверие, невидимата помощ на скрития свят мълчи.

Дай на болестта да почувства твоята воля и любов към Бога.

Любовта е вътрешен лечител. Който не познава Любовта, не само болестта, но и животът го убива.

Любовта, Божествената Любов, всякога е била свещено лекарство.

Лекарството е общуване с Любовта.

Любовта е твоето лекарство.

Любовта е лечителят – там, където влезе тя всичко се устройва.

Любовта е изцеляващата сила, но ако Бог ти я изпрати.

Лъчите на изцелението се движат от Любовта.

Любовта винаги изключва болните мисли.

Нищо болно не вирее в Любовта и в Бога.

Атакувай болестта с вибрациите на Любовта и на Бога.

Само Любовта може да излива лечебна сила.

Любещият не променя хората, той им помага и ги приема, и те постепенно се променят.

Здравият има любяща енергия – подвижна река, която го чисти.

Любовта към Бога е законът на Духовното здраве.

Вътре, в Любовта, е скрито здравето.

Божествената Любов носи в себе си същността на здравето.

Любовта към Бога е самото здраве.

Знанието не променя човека, но Любовта към Бога променя човека, защото го вдъхновява истински.

Любовта към Бога е отворена врата за Неговата енергия.

Вътре, в Любовта, е мярката за изцелението.

Не здравето е здраве, Любовта е здраве, защото Любовта възприема Бога.

Здравето е в енергията на Любовта, а енергията на Любовта е Духовният имунитет.

Здравето се определя от това до каква степен Любовта се вселява в тебе.

Любовта е животворният кислород.

Чистата енергия на Любовта е господарят на здравето.

Люби каквото и да е, това е здраве.

Любовта е целебната сила, защото е свещено изречена.

Любовта е сила. Съкровеното е жизненост.

Здравето е лицето на Любовта.

Свещеният Огън на Любовта е тялото на здравето.

Здравият – това е наситеност на Любовта.

Здравето носи в себе си лъчите на Любовта.

Любовта е повече от лекарството.

Здравето е сродство с Любовта.

Нито здравето, нито болестта могат да преодолеят съдбата, само Любовта може.

Здравето е сърцевина от Любов.

Търсиш ли Любовта, и здравето те търси.

Любовта е животът на здравето, тя го напоява.

Любовта поразява и най-тежката болест, но има и поразяващи болести.

Без Любов към Бога всичко е болест.

Здравето е цялост, пълнота, а умът винаги изпуска целостта и затова той заменя Любовта с брак.

Любовта решава лекуването.

Здравето на Душата е Божествената Любов.

Умът е болестта, защото той не може да живее в Божественост, защото Любовта е връзка между Души.

Умът е болестта, защото бракът е връзка на тела с ум, а това създава болестта, затвора, тясното пространство.

Знаещият човек – това е умът, извън Любовта. Знаещият винаги изпуска Пълнотата на живота, защото знаенето е болест, а Любовта е здраве.

Любовта е здравето и това е твоята земя.

Здравето идва по Закона на Любовта.

Знанията са безсилни срещу болестта и страданието, но Любовта се справя с тях.

Вместо лекарства и лекари аз предписвам единственото лекарство, то е: Любов към Бога и всичко друго ще си дойде на мястото. Това е за този, който разбира. Любов към Бога е отворена врата към Неговата Енергия.

Казвам: Любов вместо лекарства.

Любовта и силните положителни мисли превъзхождат всички лекарства.

Изкуството да обичаш е много просто и същевременно – тънко, но ние с нашия начин на мислене го обременяваме, усложняваме.

Изкуството да обичаш е изкуството на Създателя. Това е изкуството да се познаеш.

Любовта опростява всичко.

Любовта е това, което те изгражда отвътре, то е изкуство, а не техника.

Винаги се фокусирай върху Чистата Любов, другото е подробности.

Любовта е Свещеното лекарство.

Човек трябва много прераждания да умира докато избере здравословния път, който е Любовта към Бога.

Здравият човек има Храм в себе си и това е сърцето му

Вкарай Бог в сърцето си и ще оздравееш.

Здравият човек има съкровен кът в сърцето си за Бога.

Ако в сърцето си нямаш Любов, здравето вече е изгубило смисъла си.

Истински здравият човек има Чиста Сърцевина – Чист Център.

Здравият има живо сърце.

Здравият има сърце от ефир.

Здравето се ражда от стремежа към Чисто Сърце.

Здравето е името на Чистото Сърце.

Мълчанието е целебен Път за сърцето.

Болестта е път, по който трябва да откриеш сърцето си.

Здравият гледа с очите си, а болният – със сърцето си.

Сърцето на здравето е леко, чисто и цялостно.

Умът е този, който пропилява здравето на човека. Сърцето е това, което цени здравето.

Човек е там, където е в сърцето си.

Здравето изисква необятно сърце.

Що е здравето? Чистото състояние на сърцето.

Ние имаме друго сърце – сърце, без тегло. От него е слязло другото, земното сърце – сърцето, което умира.

Това Изначално Духовно Сърце нищо не може да го докосне – нито здраве, нито болест.

„Сърдечна недостатъчност“, това е недостатък на чиста енергия в сърцето.

Когато човекът стане храм и светилище, здравето ще има смисъл.

Библията казва:
„Ще плащате за всяка дума“

Думите много тънко правят болестите или здравето и съдбата.

Изпуснатите думи са враговете в тебе, в твоя ум.

Думите са същества, които искат да се изричат в тебе и да те обвързват.

Думите, мислите са живи същества от Невидимия свят.

Без Контрол над думите ти, вече си завладян от падналите духове.

Лошите думи са обсебващи духове и болести.

Бди над всяка дума, за да не те обсебят и разболяват духовете.

Изпуснатите думи те водят в зла съдба.

Както си говорил, така си сял.

Бъбривостта вече е тежка болест. Бъбривостта означава, че много духове са те обсадили отвътре.

Думите са врати на духовете – така те влизат и се настаняват, и изместват човека от Пътя му.

Словото е ключът, защото то е преди здравето и болестта.

Пазете думите, защото в думите оживяват духовете.

Бъбривостта е болест, защото е погубена будност.

Словото храни здравето.

Трябва да се владееш, за да те овладее Бог.

Пази думите, защото те вселяват същества.

Общуването с думите е общуване с духове – влияния.

Мълчанието може да бъде изцеление от думите.

Мълчанието може да бъде изцеление, защото, може да изработи чистото и правилно говорене.

Мълчанието е лечебна сила, когато е разбрано.

Бъбривите думи са паднали същества – ето защо мълчанието е работа върху себе си.

Многото говорене кани много паразити в живота ви.

Който говори лошо, се саморазболява и самоосъжда.

Мълчанието е здравословно, когато знаеш с каква вътрешна компания си.

Здравословното мълчание живее в Любовта.

Който няма чисто говорене и чисто мълчание, погубва здравето си в следващите си прераждания.

Който допуска нечисти думи, се самопоразява, саморазболява, защото нечистите думи са зли духове.

Който говори нечисти думи, разваля здравето си и проваля молитвите си.

Тези, които не се молят и не контролират словото си, са сеячи на много болести в следващите си прераждания.

Чистото Слово е Целител

Чистото Слово е велик Целител, защото е Син Божий.

Чистото Слово е лекарство, защото Бог влиза в него.

Голямо влияние върху здравето оказва Словото и нагласата.

Който не е водач и майстор на думите, винаги ще се разболява и болестта ще го учи.

Думите са духове, думите са действия, думите са същества – болни или здрави.

Думите са живи сили, променят съдби.

Трябва много да се внимава с думите – те са трептения, вълни. Еднородните вълни са сродни, те се усилват.

Чистото Слово е Универсалната енергия.

Най-важното изцеление за човека е изцелението на думите, това е дълбока наука.

Болестта се лекува с динамика, с Чисто Слово Божие. Здравето е динамична, чиста енергия.

Словото Бог е върховният метод срещу болестта.

Словото животвори отвътре.

Формулите са слова от тънки енергии, които се превръщат в лекарства.

Словото е Божий Лечител, Божие въздействие.

Словото е могъщо влияние на Бога – Той го движи.

Там, където е насочено Словото, там прониква енергията.

Всеки човек има способността да се пълни с чиста енергия, с Чисто Слово.

Благата дума е лечебен Дар.

Словото е действие и затова, когато изричаш, че болестта е тежка, ти я усилваш.

Винаги произнасяй целително слово върху себе си и другите. Например: „Ще оздравея!“ – е слово на чистата изцелителна енергия.

В момента, в който кажеш, че болестта е тежка и те мъчи, ти я усилваш с това утвърждение.

„Пазете здравето си“ – означава пазете думите си, защото думите са контакт с духовете.

Здравето се създава със Слово и с Мълчание.

Нечистите думи изяждат човека, изяждат енергията му.

Земният човек не осъзнава, че с думите прави здравето, болестите, съдбата си. Думите са живи сили.

Чистите мисли и думи са спасители, защото са живи същества.

Думите са същества, Словото е Дух, Бог е Повелителят.

Словото е творящ Дух, слязъл от Бога.

Разглеждай думите като същества и много ще разбереш.

Ако Словото те повдига и лекува, то е, защото Словото изпълнява Божията Воля.

Изцелението изисква думи на увереност – думите са живи сили.

Думите са живи сили и затова трябва да се използват като изцеления.

Течеш ли към Бога и Бог тече към тебе

Без Бог здравето е празно дело.

Без Бога сте мъртви още тук.

Ако Бог те проникне, и твоето здраве, и твоята болест изчезват.

Парацелз казва: „При свръхсилна концентрация се раждат същества – така може да се роди съществото „здраве“, но това го прави Сам Бог“.

Тази свръхсилна концентрация втвърдява съществото, с такава концентрация е създаден диамантът.

Науката също е болна, защото не странства чисто в Бога.

Здравето е близост с Бога, а не със себе си.

Здравето е отдаване на Бога.

Само в Бога болестите умират, а в човека те оживяват.

Бог е родината на здравето.

Здравето е умение да се вслушваш в Бога.

Здравето е осъзната Любов към Бога.

Бог е всичко – Той е твоето здраве и твоята болест.

Всичко е в Невидимата енергия… и Сила.

Здравето е движение на Бога в нас.

Не лекарствата, а Бог в тях лекува – Бог е проникващият.

Бог в човека е гласът на здравето.

Най-практичното лекарство се нарича постоянно помнене на Бога.

Здравето е в тънката енергия.

Твоето отношение към нещата е твоят Път към здравето.

Здравето е живата вода в човека, а това е Бог.

Здравето не е постижение на човека, то е Дар на Бога.

Здравето е еликсир, когато си станал Храм на Бога.

Здравият има Целеустременост към Бога.

Здравето е свобода чрез жизнено изчезване в Бога.

В истински здравия човек трябва да има нещо от Изначалния живот.

Колкото повече имаме Бог в себе си, толкова повече имаме и здравето.

Здрав си, ако Бог грее в теб.

Не се бори с болестта, а концентрирай се в Бога.

Здравето се случва, когато си отделен от себе си и си влязъл в Бога.

Бог решава кой да е здрав и кой не. Ти нищо не решаваш. Той е Всемъдрият.

Само една истинска Любов към Бога може да разруши всичките ти болести, всичките ти слабости.

Истинската Любов към Бога е повече от здравето, тя го превъзхожда.

Здрав е този, който има извор в себе си.

Истинската Любов към един човек е повече от помощ, повече от здраве, повече от доброта.

Не в здравето е спасението, а в Бог.

Здравето е потапяне в Бога.

Търси Бога и здравето ще те търси.

Който иска здраве, иска и болест – те вървят заедно, те са двете страни на една монета, но ако искаш само Бог, искаш правилното.

Всеки, който обича Бог по един изключителен начин, ще оздравее.

Специфична Божия Енергия осъществява здравето.

Ако Бог ни изпълни със Себе Си – и здравето, и болестите ни ще изчезнат.

Ако здравият човек не е осъзнал Пътя си към Бога, той се самопоразява.

Доверието в Бога, това е лекарството.

В приемането на Бога е оздравяването и Пътя на развитието.

Здравият има чиста енергия в себе си – Извор, който го чисти.

Колкото повече мислиш за Бога, толкова повече здравето се укрепява в тебе и расте.

Бог не може да влезе в човек, който не е цялостен. Бог не може да влезе в ограничението – само в един клон. Бог е Целостта. Здравето е да си цялостен.

Здравето никога не е било смисъла на живота. Бог е смисълът. Потайното общуване с Бога е това, което е по-скъпо от всичко.

Човек трябва много прераждания да умира и да се разболява докато избере Пътя към Бога.

Събуждай все повече Бог в себе си и ще оздравяваш все повече.

Главното условие за оздравяването е приемането на Бога. Приемането на Бога е пряко приемане на жизнената енергия.

Здравето, то е да имаш Извор.

Лекарите могат да кажат, че твоята диагноза е смърт, но има нещо дълбоко в човека, което решава въпроса и това е Бог – става това, което Бог каже.

Водата връща паметта на тялото за Пътя му към Бога.

Лекарството се нарича Любов към Бога, и ако Бог потече в тебе, лечението е почнало.

Чистото Съзнание живее в своята Несътвореност

Името на здравето се нарича Чисто Съзнание. Всяко Чисто Съзнание е над въпросите и отговорите.

В Чистото Съзнание светът е отстранен, болният ум е отстранен.

Когато болестта попадне в Чистото Съзнание, тя се превръща в Освобождение.

Чистотата е водачът на здравето, защото само чистият може да навлиза правилно в Невидимия свят.

Само Чистотата е здраве и нещо повече: виж извора и виж блатото.

Само хората с чисти намерения ще се завърнат в здравето.

Лао Дзъ казва: „Само Мъдрият язди хаоса“.

Бог иска да си здрав, но твоят нечист ум иска да си болен.

Изцеляващата сила се намира в съзнанието на човека.

Лесен метод: затвори очите си и си представи, че поздравяваш врага си.

Хората чуват особено добре по време на сън и затова моли се за тях, за тяхното здраве докато спят.

Създай здравето в съзнанието си, насищай го и очаквай подобрения, но без да бързаш.

Първо се лекува съзнанието, а после се почва с болестта.

Изцелението не означава просто да оздравееш и да си останеш глупак… Изцелението означава да придобиеш Чисто Съзнание.

Болестта е състояние на двойственост. Само Чистото Съзнание е изцеление и от болестта, и от глупостта.

Чистото чувство е лекарство.

Силата на човека е в съзнанието и избраната цел.

Осъзнатият човек черпи енергия от своите мисли и чувства. Осъзнатостта е жива благодат.

Здравето е обладаване на Чисто Съзнание.

Чистотата е опасност за болестите.

Здравето е състояние на Чистота.

Светлите мисли носят висшите енергии за здравето.

Всяка светла мисъл съгражда здраве и спокойствие.

Много важно за изцелението на човека е да има едно скрито, чисто Намерение. Това скрито Намерение ще стане ключът на енергията.

Най-важното за твоето оздравяване е твоето убеждение – ако то е силно и уверено, това означава, че много същества са с тебе.

Състоянието на съзнанието е най-важното нещо.

Чистият Подход е името на здравето.

Здравето се посява от дълбоко осъзнати и чисти намерения.

Не търси здраве, а Чистота. Чистотата е по-важна от здравето.

Не се уповавай на здравето; уповавай се на Чистотата.

Само чистата енергия е извор на живот.

Енергията на здравето се намира в Чистотата.

Здравето е скрито в чистото съзнание.

За здравето най-важна е тайната Чистота.

Чистото действие е по-дълбоко от всички лекарства.

Това, което трябва да се излекува в човека, е изгубеното чисто действие.

За да подобриш нещо в здравето си, трябва да подобриш нещо в съзнанието си.

Ако дълго време си въобразяваш една болест, ти я създаваш.

Здравето изисква насищане с енергия.

Болният трябва да събужда чистотата в себе си.

Който е разбрал смисъла на своя живот, става организиран.

Който увеличава чистотата си, ще оздравее.

Никога няма да има здраве без чисто съзнание, а чистото съзнание е свързано с чистата Духовност.

Корените на болестта са в нечистото съзнание, в неправилното мислене.

Работата с Любов, на обикновеното ниво, е едно чисто душевно лечение.

Смехът е поразител, защото е над болестта и над злото.

Мистиката на болестта

Болестта е ваятелят на здравето. Болестта дава светлината на здравето, която то е изгубило.

Всяка болест е лечебна.

Тежката болест си има ръце, с които здраво те е хванала.

Болестта иска да се родиш в Бога, а не в себе си.

Болестта е изход, тя иска да се освободиш от себе си.

Болестта те пленява, за да те освободи от твоите заблуждения.

Болестта лекува мисленето на човека, коригира го.

Болестта не се интересува от твоята религия или наука, тя се интересува от твоята Чистота.

Без болестите и страданията, хората щяха да бъдат обречени.

Болестта ограбва погрешната сила в човека, погрешните възгледи.

Скрито в болестта работи светъл Дух.

Болестта те пита: „Видях, че имаш вяра и молитвен дух, а Търпение имаш ли?“.

Това, на което болестта ще те научи, философията не може.

В човешкото здраве няма светлина. Светлината идва от болестта.

Болестта е особен вятър – вятър, който може да те отнесе и в смъртта.

Здравето е ограбило будността на човека, а болестта се опитва да върне тази будност.

Атлантите казвали: „В сравнение с Безупречността, здравето е мрачно, спотайващо се създание“.

Здравето е заблудило много хора, но болестите ще упътват човека.

Болестта може да замрази човека в смъртта, за да го предпази от много по-голямо зло, за което човекът нищо не подозира.

Болестите са тези, които ще осветлят твоето заблудено здраве.

Здравето човешко е очевидното невежество. Болестта е отвъд очевидното, тя работи скрито в човека.

В този свят болестта е по-голяма благодат от здравето. Ще ме разберат само пробудените.

Болестта иска завръщането на човека в истинската му Същност.

Ако си болен и изпълнен с благодарност, ти си приятел на себе си.

Твоята болест е връзката с твоето пробуждане и с твоето осъзнаване.

Здравето се движи в света, а болестта се движи в Бога.

Ако здравето не те заведе при Бога, болестта ще те заведе.

Болестта превъзхожда човешкото здраве, защото го очиства от човешкия елемент.

Болестта те задължава да търсиш Извора на живота.

Здравето няма уши, но болестта ги създава.

Болестта може да се окаже особен род Уединение, в което да чуеш Гласа на Бога.

Без уши ти си в пропастта на здравето.

Болестта е пазителят на човека, тя съхранява Бога в човека. Без болестта човек би изгубил Бога за векове и времена.

Здравето е шум; болестта е тихият смисъл.

Болестта ни прегръща като майка и ни предпазва от едно твърде голямо зло.

Ако болестта те е взела в ръцете си, Бог те е обикнал.

Болестта е приказно красива, но е прикрита.

Болестта е мълчалив Храм.

Който осмисля болестта си, се извисява над здравето си.

Болестта ще излекува здравето от всичките му заблуждения.

Болестта е пътешествие към себе си, а здравето е безпътица.

Болестите лекуват заблужденията на здравето.

Благословен е този, който разбира, че болестта е лечение на човека и напътствие.

Болестта е, която осмисля здравето, а не обратно.

Ако болестта те е повела по Правия Път, тогава тя враг ли е?

Чрез болестта Бог те призовава към Себе Си.

Здраве, което няма Път към Бога, е болест.

Болестта е Дар Божий и затова тя трябва да се осмисли.

Здрав си, ако в болестта сияеш.

Ако болестта те води към Бога, за какво ти е здраве?

Здравето израства от болестта.

Болестите и страданията ще разрушат злото в света.

Болестта е цялата облечена в светлина, но ти не я виждаш.

Здравето е глухо, но болестта може да чуе Бога.

В този свят болестта е тази, която ни завръща в Пътя, а здравето ни отклонява.

Болестта е потаен Дар, скъпоценен камък.

Ако Бог ти е дал болест, Той ти е дал съкровище, но ще разбереш това чак в следващия си живот.

Можеш ли да видиш болестта като тиха, мистична прелест?

Усмивката и радостта са опасност за всяка болест.

Болестта е прикрито здраве.

В болестта се скрие благо и то е в проглеждането на Пътя на човека.

Болестта е черна на повърхността, но бяла отвътре.

Болестта е по-дълбока от земното мислене.

Бог ни обича и затова ни дарява болестите, но ние не разбираме това.

Болестите ще отстранят човешката природа и ще остане Чисто Божественото.

Болестите са същества, които се жертват за спасението на човека.

Мрачната болест след време ще стане светло просветление.

Болестта е порталът към здравето.

Ако болестта не те осмисли и упъти, ти си обречен за дълго време.

Здравият човек търси болестта, но неосъзнато, за да може тя да го освети.

Болестите са светли, просветляващи същества.

Дори и когато болестта те направи развалина, очаква те един нов и още по-красив живот.

Аз дълбоко знам, че развалините са нов живот, защото това съм го наблюдавал.

Болестта е приятелят, който създава пътеката за здравето.

В болестта има потайна мелодия.

Нечистият ум е състояние на болест.

Болестта променя твоето време, тя го насочва към Бога.

Празните очи са болест – те са изгубили своето търсене.

Тежката болест е прекъснала едно голямо падение.

Този, който умира от тежка болест, е предпазен от много голямо зло.

Ако болният служи на Бога, той вече е започнал своето изцеление от сътворението.

Що е болестта? Божий Служител.

Ако Бог ти даде Себе Си, ти ще имаш власт над болестта и здравето си.

Имаш ли Любов, завладяваш болестта и покоряваш здравето.

Истински съществува само Бог, а не твоето здраве.

Никой не може да намери Пътя към здравето, без Бог да е пожелал това.

Всяка болест лекува нещо невидимо в човека.

Мъдрецът привлича болестта си в светлината, а здравето си – в пътуване към себе си.

Без тежките болести светът нямаше да има светло бъдеще.

Болестите ще ни научат, че само в Бога сме неуязвими.

Човек трябва да разгадае кой живее в ума му и да постави там Бог.

Болестта е портал към твоята разумност.

Паразитите, които носят болести, могат да бъдат и в човешка форма.

Ако болестта те направи внимателен, ще започнеш да виждаш Невидимото.

Болест е, когато живееш в себе си. Здраве е, когато живееш в Бога.

Болестта е от лъжливия разум, а зад него стои Божият разум.

Дори и когато човек умира от тежка болест – Любовта, която е могъщо чувство на Бога, пак го лекува, но това става в скритото.

Болестите на човека са в поведението му.

Болестите са живот в ума, падение в ума, а оттам и в тялото.

Болестите са напътствия, водачи към нещо разумно, ако имаш слух.

Вълните са влияещи същества, дори на големи разстояния. В Етера вълната е безкрайна и тук е здравето.

Дори предметите са образувани вълни – тези вълни излъчват знания за тях – за самите себе си. Чистият Дух улавя и скритите вълни – всичко е живо.

И тежката болест, и тежката карма е Милост, защото ти е даден шанс да изплатиш миналото си и да тръгнеш в следващия си живот на чисто.

Страшно нещо е съмнението – то е тежка болест.

Болестта е Пресъздател – Пресътворител на Пътя в човека.

Има хора, които боледуват, защото няма кой да им даде внимание, но ако те искат повече внимание отколкото трябва, болестта ще се задълбочи.

Всеки лош подход към нещата е заболяване.

Болестта е необходима за здравето, тя го усъвършенства, обновява го и го възкачва.

Когато болестта те излекува, тогава ти ще оздравееш.

Когато болестта свърши своята работа, тя става здраве.

Болестта руши здравето, за да го коригира.

Болестта руши слабостите в човека.

Болестта е мълчалив лечител.

Хората са доказали, че от здравето не израстват… и затова идват болестите.

Болестта иска да се завърнеш в Бога, а не в здравето.

Болестта ще пробуди здравето и ще го излекува.

Болестта е дар, за да разрешиш себе си.

Болестта е спасителят.

Болестта ще излекува заблужденията на твоето здраве.

Ако болестта ти покаже Пътя към Бога, тогава тя болест ли е, или здраве?

Болестите са лечение. Болестите лекуват слабости.

Ако Бог докосне болестта, тя става птица.

Всяка болест е особен род пречистване – ето защо болестите са лечители на човека.

Всяка болест изисква специфично изменение на съзнанието.

Във всяка болест присъства здраве.

Адът е големият лечител в света, ако адът не си свърши работата, идва пъкълът.

Ако болестта се яви, тя те пита: „Къде е волята ти?“.

Болестта казва: „Поправи себе си, а не света“.

Болестта е дар за извисяване над низшето съзнание.

Болестта те призовава за промяна, за разумност.

Болестта, това е външното, което прониква в човека. Борбата е с внушението, а не с болестта.

Една много тежка болест изисква от човека едно голямо решение: да станеш необикновено чист.

Всички болни хора живеят в неправилното разбиране, за да бъдат поучени.

Всички болести се усмихват на Бога.

Болката търси развитието, а здравето търси застоя.

Болестта е невъзможна без здравето. Здравето е възможно без болестта.

Здравият човек обезсмисля живота си, а разумният осмисля болестта си.

Болестта е точен учител. В здравето е много трудно да откриеш този учител.

Твоята болест твори твоето бъдещо здраве.

Твоята болест е скрит нектар, но ти не можеш да го видиш.

Сегашната болест може да бъде част от твоето светло бъдеще, ако я разгадаеш.

Ако ти дойде болест, научи се да се разцъфтяваш.

В здравето няма дълбини и затова ни е нужна Болестта Божия.

Искай развитието, а не оздравяването.

Болестта се превръща в здраве чрез Божия наситеност.

Всяка болест те пита: „Имаш ли вътрешна чистота?“.

Болестта е ваятел на здравето, а чистотата е избавител.

Само мъдрите знаят, че болестта е извор на живот.

Болният се нуждае от болестта си, защото тук е лечението му от света.

Ти си болен, защото си сътворен. Къде е болестта в Несътвореността, в Нищото? И затова нищите са блажени.

Здравето е дадено, за да пречистиш Пътя си, а болестта – за да задълбочиш Пътя си.

Болестите рушат злото и недостатъците в човека.

Всъщност болестите рушат света в човека, те рушат сътворението, за да се роди Несътвореността.

Болест, която те лекува, зло ли е?

Ако болестта е движение към Бога, тя вече е здраве.

Само чрез болестите и трудностите Бог се пробужда в нас. В здравето човекът е заспал – тук той живее в съня на живота.

Болестите ще излекуват старите възгледи на човека и така ще го освободят от миналото му.

Болестта никога не е случайна.

Здравето е скрито в болестта, както пеперудата е скрита в гъсеницата.

Болестта показва твоето незнание.

Болестта не е болест, а присъствие – друга воля е влязла в човека.

Пробуденият използва болестта.

Страданието е Лечител, то ще излекува болестите, фалшивите знания, знанията на егото.

Страданието е съзидателен процес, то гради в човека това, което знанията не могат.

Невидимият Лекар

Всяка болест се страхува от стъпките на Невидимия Лекар.

Невидимият Лекар превъзхожда света.

Невидимият Лекар дарява Увереност, а това е сила от друг свят.

Невидимият Лекар е благо убежище.

Невидимият Лекар ще разруши всичко в името на изцелението.

Невидимият Лека е Този, Който задвижва силите на изцелението, но Той винаги чака умъдряването на човека.

Що е Невидимият Лекар? Бог в действие.

Могъща е силата на вътрешния Лекар.

Самовнушението е Древно и златно правило за подобряване на живота

Не съществуват болестите, а внушения, които правят хората да са болни.

Изкуството на болестта е изкуство на внушението.

Това, което искаш да постигнеш, трябва да го създадеш в съзнанието си. Ако желаеш здраве, трябва да го създадеш в съзнанието си.

Каквато е вътрешната ти нагласа, такива сили ще привлечеш.

Физическото здраве на човека зависи изключително много от внушението.

С въображението болестта може да стане реалност.

С управляване на въображението може да си създадете здраве.

Въобразявай си здраве – въображението движи ума, а умът – тялото.

Животът може да стане тежък или прекрасен от въображението.

Представяй си, всеки ден във въображението си, как проблемът ти се решава.

Положителното внушение е лечение – то е навлизане в състояние на доверие и покой.

Внушенията образуват духове в човека – те са живи, действащи същества, и затова е много важно какво си внушаваш.

Самовнушението е древна, изцелителна сила – то е Дух, който някога в своето минало е дал обет на Бога да облекчава хората.

Постоянното самовнушение видоизменя и съзнанието, и физическия свят.

Оздравяването се дължи на непрекъснато самовнушение.

Извади от себе си мрачните си самовнушения.

Утвърждавай положителното самовнушение.

Всяка упорита и натрапчива мисъл се вклинява в тялото, трябва да ѝ поставиш насреща още по-упорита положителна мисъл.

Самовнушението е особен контрол над ума и мисълта.

Самовнушението е велик принцип на съграждането.

Самовнушението е неизменно с нас, то е верен служител.

Злото внушение умее да прониква в ума. Злите внушения са тихи, вътрешни атаки на злите духове.

Злите духове атакуват с внушения или представи – с внушенията атакуват ума, а с представите – въображението. Ти трябва да знаеш кой работи с твоето въображение.

Има два вида самовнушение – пасивно и активно; целенасочено и целеустремено.

Усиленото самовнушение внася в организма големи изменения.

В самовнушението е заключено лечение.

Не се съгласявайте да боледувате.

Петър Димков

Призовавайте самовнушителна съответстваща формула.

Петър Димков

Подпомагайте себе си с дух, воля, увереност.

Петър Димков

В края на краищата заболява онзи, който се съгласи да заболее.

Петър Димков

Силата на човешката мисъл и човешката воля е безгранична и непобедима.

Петър Димков

Здравето е живот в сърцевината на Истината

Здравето не означава, че ти си в Бога и в Истината.

Лекуването е навлизане в Истината. Събуди себе си за Истината!

Болестите изискват негласно Любов към Истината.

Който обича Истината, среща Истинския Целител.

За едно истинско изцеление се иска едно особено отношение към Бога, молитвата и Истината.

Болката е дадена, за да откриеш Истината. Самата болка страда затова, че си се отделил от Истината.

Когато намериш Истината, случва се нещо по-дълбоко от оздравяването.

Белегът на истинския целител е да е постоянно в Истината и да е създал мощен егрегор и да го управлява.

Изцелението се случва в Истината.

Люби Истината и ще познаеш здравето!

Лечението на всички болести, заблуждения е Любов към Истината.

Любовта към Истината е твоето изцеление – тя разрушава Дървото за познанието на доброто и злото.

Когато обичаш Истината, тя открива Пътя ти. Има нещо по-важно от оздравяването – това е завръщане в Истинската си Същност.

Най-важният метод за лечението е Любовта към Истината (към Бога), това е здравословното състояние на всички тела.

Когато повярваме в Истината, клетките ни стават недосегаеми за болестите.

Изцелението означава замяна на лъжите с истини, а това е същността на молитвата.

Единственият начин да постигаме желаните резултати, е да вярваме в Истината.

Какво означава болест? Думата „болест“ означава погрешно разбиране на живота – неразбиране. Неразбирането е излечимо, но трябва да определиш своя Свещен и Разумен Път към Истината.

Който се е отдал на Истината, забравя своите болести.

Най-висшата храна е жизнената енергия на Истината.

Който не обича Истината, среща други целители – дяволи.

Ако се разболееш, стани търсач на Истината.

Без Истината лекарствата са излишни.

Здравето, това е да бъдеш буден за Истината, защото тя е животът и здравето.

Болката помага да откриеш Истината, която в здравето е била изпусната.

Здравето е голяма опасност за този, който не се е завърнал в Истинската си Същност.

Истинен човек – това е здраве.

Въпросът за здравето не е ходене по лекари и приемане на лекарства. Въпросът за здравето е в твоята Любов към нещата – Бога, Истината… В твоето отношение към собственото ти развитие.

Голяма е илюзията на вегетарианството и месоядството, защото, колко вегетарианци и здравословно хранещи се хора могат да понесат часа на Истината, ако тя се стовари с цялата си тежест върху човека?

„Разумност“ не е просто някаква дума, тя е метод за сформиране на здравия и истинен човек.

Истинно-здравият човек е угасил злото в себе си.

Честността е здраве.

Болестта казва: „Стани Истинен!“ – това е завръщане.

Ако много твърдо тръгнеш в Истинния Път, всичко ще бъде отстранено.

Здравето е Безпределност

Що е здравето? Безпределност.

Не позволявай на болестта да ограби твоя Път и твоето развитие. Ти не си временно същество; ти си вечен и безпределен.

Здравето живее в Безкрая, но понякога слиза за малко при човека.

Здравето означава да си се завърнал в Безкрая, но ти още си тук.

Здрав си, ако си чул гласа на собствената си Безкрайност.

Истинският Мъдрец не се интересува от здравето, той е създал Безкрая в себе си.

Здравето е пътуване навътре, преоткриване на себе си, обединение с Душата и Духа си.

Истинно-здравият е прегърнат от Безкрая.

В Безкрая няма здраве и болест, а само Велика Пълнота.

Здраве, което ограничава

Казвам: Това, което трябва да изцели човекът в себе си, е здравето, което е основано на земни възгледи.

Човешкото здраве е сапунен мехур.

Ако отричаш дори само една религия, ти вече си болен, защото не си цял, а Бог просто е във всичко.

Дървото на Живота е нещо цялостно – всички клони са от едно дърво. Всички клони се хранят от един корен. Само един глупак може да каже: „Вярвам само в един клон, само в едно Учение…“ И ти вече нямаш обхват, не си цял, а това е вече болест.

Да вярваш само в един клон, то е все едно да кажеш: „Вярвам само в левия си крак!“ – това е просто чудно невежество.

Когато отричаш другите клони в дървото, ти вече си враг на себе си, ти вече си болен и дори нямаш нужда от друга болест.

Медицината няма истински поглед върху болестите, само Мъдростта има този поглед.

Медицина, която е знаеща медицина, а не любеща, е болна медицина.

Болестите са изгубената мярка в живота.

Светът и умът са майстори, които знаят как се губи здравето, младостта, разумът и т.н.

Грешките в мисленето са водители в болестите – ето защо трябва да се научиш на правилното мислене.

Болестта осъзнава, че на човека му липсва същественото.

Хора, които страдат от прекалено тежки болести, са били много жестоки в миналите си животи и сега те изкупват. А тези, които сега сеят жестокост, ще бъдат на тяхното място, а някои от тях ще се изродят, но това е човешкият Път.

И най-ефективните лекарства не могат да премахнат причините, защото причините са духовни.

Не можеш да бъдеш хитър и да бъдеш здрав. Хитростта всякога работи за болестта.

Ракът се ражда, когато егото започне да превъзхожда всичко. Някои ми казват: „Ама той няма его…“ Но това е миналият му живот.

„Здрав дух в здраво тяло“ – също е невежество, защото това не означава, че си Храм на Бога.

Ако болният обича злото, лекарствата стават отрова за него – те не могат да го излекуват.

Един човек, който е без воля и цел, е голямо благо за болестта. Такъв човек е жива храна за болестта и тя се храни, и живее чрез него.

Болестите изглеждат като тъмни същества, но за разумния, те са просветляващи.

От енергиите, които излъчваш в света, зависи твоето здраве.

Въпросът за здравето е в твоя явен и скрит живот.

Болестите се хранят с низшето в човека. Огънят вътре, в човека, трябва да изгори низшето.

Страхът е магнит за много болести. Страхът е оръжие на тъмните сили – той е тъмнина, която или трябва да пробуди човека за Бога, или тъмнина, която ще увеличава тъмнината в човека.

Има много болни, които не се нуждаят от медицина и лечение, но те (малко или много) се разболяват и попадат там, защото са се отказали от развитието и Пътят към Себепознанието.

Най-трудно се лекува лошата нагласа към света и хората.

Колкото по-низш е човек, толкова по-тежка болест привлича.

Болен означава човек, лишен от разумността си, от целостта си – отишъл е в друга посока.

Съвременната медицина няма дълбоки и правилни възгледи за Бога и оттук нататък, тя повече ще става провал.

Болестта показва, че материалното е взело превес.

От човека зависи дали болестта ще бъде падение, или възход.

Всяка болест, особено тежка, иска неумолима промяна.

Болката е голяма докато сме малки.

Болестта ограбва силата, която не е била използвана за развитието.

Удоволствията са големи погубители на здравето.

Здравето е вредно, когато е в ръцете на човешкото мислене.

Медицината не обича здравия човек, защото тук тя умира.

Безумието е болест на демоните, то е вселено безумно съзнание.

Своеволието е вече болест, то ще донесе много болести.

Истерията е болест, защото тя е голяма симулация на много низши духове.

Болестите на човека са скрити в поведението му.

Адът е голям лечител.

Външният човек и външното мислене всякога разболяват.

Болестта винаги е сродна с невежеството и с безумието.

Който е изгубил Любовта си, всякога ще боледува.

Болестите се хранят с невежеството, докато тази неразумност бъде ограбена.

Жалко е, когато болестта управлява човека, а не обратно.

Ако болестта е била много голяма и тежка, то и невежеството и упоритостта са били големи.

Болестта може да се превърне в убийствено изтощение.

Болестта може да бъде една приятна почивка.

Болестта означава, че мисълта и словото в тебе са фалирали.

Всяка болест идва, за да коригира кривото мислене.

Най-тежките болести атакуват непоправимите.

Ако виждаш болестта си нелечима, ще я направиш нелечима.

Проблемът на болестта е в болния начин на мислене.

Оплакването, от болестта, е завързване.

Голямото оплакване вкоренява болестта още повече.

Болестта трябва да излезе от съзнанието ви.

Лъжата е най-големият грабител на здравето.

Здравето не отстранява съдбата, то няма тази сила и власт.

Липсата на здраве е липсата на Любов към Бога.

Неправилният подход в живота – и ето болестите вече те чакат.

Който не е разбрал смисъла на своя живот, ще се разболее.

Ако кажеш „не съм виновен за болестта“, ти губиш нещо съществено, тънка енергия.

Ако за болестта си ти кажеш: „Виновни са родителите ми и обществото“, ти губиш своя подход.

Ако отношенията на човека са болни, и той се разболява.

Който обвинява другите за болестта си, няма да може да се промени.

Който не иска да се променя, болестта ще го разрушава.

Лесно е да обвиняваш другите, трудно е да се променяш.

Който не иска да се променя, привлича все по-тежки болести и страдания в живота си.

Който не иска да се променя, очакват го скъпо струващи лекарства, които почти не помагат.

Болестта е грабител на този, който не иска да се променя.

Невежеството задълбочава всяка болест.

Медицината няма истински поглед върху болестите, само Мъдростта има този поглед.

Всички болести са произлезли от Дървото за познание на доброто и злото.

Всички болести (малко или много) са липса на Любов към Бога, а щом Любовта към Бога липсва, все едно е дали успяваш в нещо, защото ще се провалиш.

Ако не се откажеш от отрицателното си мислене, нищо не може да те излекува.

Ако някой без Любов към Бога иска да излъже болестта, тогава ще му дойде друга по-тежка болест.

Без Бог и здравето, и болестите са заблуждения. Ето защо здравето е болно.

Чрез здравето неразумният човек си трупа лоша карма и бъдещо падение.

Здравето е опасно нещо за неразумния човек.

Обикновеният човек иска да се излекува, но не иска да промени живота си.

Там, където няма Бог, болестите стават все по-силни.

Всеки, който е изгубил Бога, вече е болен.

Някои са влюбени в болестта си.

Любовта към света е болест, тя ограбва Бога.

Всяко заблуждение ще се превърне в болест, защото заблуждението е нечисто същество.

Болестите са нарушени закони на Любовта.

Ако Бог не те е погледнал, твоето здраве ще стане твоята тежка карма.

В този свят здравето осигурява болестите.

Всички, които не разбират здравето, изгубват Пътя си.

Без Бога ние сме мъртви още тук – и тази смърт продължава и горе.

Който няма Любов към Бога, здравето няма с нищо да му помогне.

Ако си разумен, но си извън Бога, ти си болен и ще се сблъскаш със себе си.

Здравето не е Бог. Любовта е вкусът на Бога.

Всичко, което е без Бог, е болно.

И болестта, и здравето са там, където няма Бог. Бог е там, където е Любовта.

Човек не е роден заради глупавото здраве. Човекът е роден, за да създаде Бог в себе си.

Наука, която не осветява здравето, е болна наука.

Правещият зло, си посява болест.

Невежеството и безбожието са тежката болест на света.

Човешкото здраве е всеобща болест, защото не е чист Път към Бога.

Това, което диша в човека (тежко или плитко), е болезнен дух.

Ако не разбереш посланието на болестта, ставаш потъващ кораб в океана на невежеството.

Празният живот е по-лош от тежка болест.

В този свят и в здравето, и в болестта има смърт.

Докато имате своя воля, все ще боледувате и ще умирате.

Всяка нечиста постъпка е посяване на определена болест.

Има много хора, които трябва да се спасят от здравето си.

Неблагодарните все ще се разболяват, защото ще се изморят от себе си.

И здравият, и болният са в хаоса.

Нито здравето е твое, нито болестта.

Здравето никога не е дадено за глупав живот.

Един здрав човек, който е глупав, той е болен… и ще го разбере – рано или късно.

Злото в тебе е голямата прикрита болест.

Лекарството може да бъде само подобрение, но не здраве.

Всяко его носи в себе си особена болест.

Здравето в нас е особен гроб, огромно его и само болестта може да ни спаси от този гроб.

Здравето е особен род зло, то се лекува само с Безупречност.

Човешката справедливост е също болест – болест на възприятието, защото тя не разбира Божествената Справедливост.

Който живее нечисто, вече е болен.

Има милиони болни, които не се нуждаят от медицина и лечение, но те се разболяват и попадат там, защото са се отказали от развитието – Пътя на Себепознанието.

Една от големите грешки в медицината е, че те смятат, че болестта е нещо външно, външен враг. То е все едно да кажем, че до нас се разхождат: рак, спин, туберкулоза, а те са вътре в нас.

Във всички медицински училища те карат да мислиш по определени закони, където ти е отнета свободата да мислиш.

В съвременната болна медицина липсва същественото – тя не ти дава правилни възгледи за живот, за Бога, а оттук нататък всичко вече се превръща в провал.

Медицината няма представа за думата „здраве“. Определението на световната организация за здраве е пълна глупост: „Здраве е състоянието на пълно физическо, психическо и социално благополучие“ – и сякаш тези хора са здрави. Тук липсва Съкровеното отношение към Бога – Свещената основа.

Цялата съвременна медицина е болна от рак.

В този свят болестите са много важни, защото те са големи източници на доходи за медицината и света.

Съвременната медицина неусетно е станала заплаха за здравето.

Медицината предлага болест за всички.

Най-тежката болест от всички е неспособността да обичаш, а всичко това започва от Първата Заповед: Любов към Бога.

Болестта не се разхожда някъде около нас. Тя се появява в нашето енергийно тяло, в нашето мислене и после се спуска във физическото тяло.

Да искаш само здраве, а да нямаш дълбоко съзнателни намерения, е безумие. То е все едно да искаш глупостта и злото да продължават.

Здравето не ти трябва, за да сееш нова карма, за неразумен живот.

Здравето не е целта на живота. Здравето е само условие за развитие.

Човек, който държи на своите разрушителни мисли и чувства, не може да бъде изцелен.

Човешкото здраве е особен род смърт.

Днес има голяма стремеж към природен и здравословен живот и това също може да се окаже капан, защото този начин на живот върви след Закона Любов към Бога. И наистина тук е ударението, защото без Любов към Бога, здравословният ти начин на живот също ще те разболее.

Без Любов към Бога здравословният живот е заблуждение, защото всяка храна е само вторична енергия на Любовта.

Да се отдадеш на здравето си значи да се отделиш от Бога.

Здравето също е илюзия, защото не е Бог.

Здраве и болест

Лекарства, лекари, операции нищо не струват пред мощното желание. В мощното желание е скрита активната енергия на живота.

Болестите се лекуват най-вече с енергия.

Здравето е скрито в умението силно да желаеш. Това е свързано с умението силно да се концентрираш, да събираш цялата си енергия и въобще: за да постигнеш нещо важно в живота си, трябва мощно да желаеш – мощно и разумно.

Лекарите обичат професията си относително, но нямат любов към хората, защото не са изпълнили Законът Любов към Бога, и затова дори и когато помагат, това е относително.

Здравето е свързано и с прошката. Истинската прошка е с Любов, а не по необходимост.

Здравето зависи от пробуждането.

Оздравяването изисква натрупване на чиста, жизнена енергия.

Здравето е клонка от Дървото на Бога.

Що е здравето? Учителя казва: Здравето е общуване с Бога.

Здравето е въпрос на чиста енергия, а напълняването е свързано с нечистите мисли и енергии.

Когато човек намери Пътя си, той намира и здравето си.

Любовта е самото здраве, истинското здраве.

Любовта към Бога, това е цялостното лечение, а лекарствата могат да бъдат само временен компромис.

Лекарствата нямат нищо общо с истинското лечение – това, което лекува.

Лошото настроение е грабител на имунната система.

Любовта към Бога е достъп до Висшата жизнена енергия.

Най-добрият лекар е постоянното Духовно състояние, постоянното светло настроение, което не зависи от събитията в света.

Днес болестите се смятат за нещо естествено, а здравето за нещо ненормално.

Светът доказва, че знае как се губи здравето.

Правилното лечение изисква от човека голямо Откровение.

Това, което искаш, го внеси в съзнанието.

Здравето, това е една силна положителна нагласа.

За да бъде изцелен човек, трябва да убеди себе си.

Лекувай болния (съзнанието), а не болестта.

Важно е само едно – цялостното подобрение.

Тежката болест изисква за изцелението си необикновени вътрешни усилия.

Човек е болен, защото му липсва Хуракан – Бога – същественото.

Болестта може да стане враг само когато е неразбрана.

Хора, които страдат от много тежки болести, са били жестоки.

Това, което ще излекува човека, е истинската Любов към Бога.

Здравето не е физически въпрос, то е преди всичко Духовен въпрос.

Това, което губим са лошите неща.

Болестта говори за отрицателно знание в човека.

И най-ефективните лекарства не могат да премахнат причините, защото причините са Духовни.

Всичко обикновено деградира.

Здравето изисква Единство на тънките тела.

Любовта, в най-висшият и дълбок смисъл, се нарича „здраве“.

Да любиш някого, значи да го лекуваш.

Да любиш Бога, значи да се изцелиш от Дървото на познанието.

Не може да бъдеш хитър и да бъдеш здрав. Хитростта всякога работи за болестта.

Един истински просветлен човек не се разкрива произволно.

Един истински просветлен човек не може да се намесва произволно в живота на другите хора.

Всички земни тренировки и практики са от низко ниво.

Любовта е тази, която лекува падналата енергия в човека – мъртвата енергия.

Доброто настроение е лековито.

Ракът се заражда, когато егото започне да превъзхожда всичко.

Без Чистота ясното съзнание не идва.

Мисълта е всякога действие и действието е всякога мисъл.

Здравето е едно разумно живо същество, което трябва да отгледаш в себе си.

Здравето не е смисълът на живота, смисълът е връзката с Бога.

Много важно за здравето е да не се допуска вътрешния студ, който ограбва светлата енергия.

Любовта е върховният източник на здравето.

Всяко лечение, което не започва с покаяние, е голяма загуба на време и енергия, то е едно голямо разхищение.

Изцелението не е нещо външно, то трябва да се случи преди всичко в съзнанието.

В Китай да се сърдиш на някого, означава да тревожиш енергията му.

Когато страда тялото, то е благо за Душата.

Здравето се възстановява чрез човешката мисъл, а се поддържа чрез човешките чувства.

Всеки, който боледува, е изгубил нещо съществено.

Всички болести говорят за отхвърления Бог.

Много хора искат здраве, а не искат да живеят по Бога. Такова здраве е болно здраве.

Болестите са лечителите на човека.

Болестите ще излекуват неразумността.

Началото на лечението е болният да се труди.

Всичко започва от една голяма умора.

Чистото съзнание е лекарство, избавление от всички недостатъци.

Здравето на човека се намира в неговата Душа.

Основата на оздравяването е в твоето вътрешно състояние.

Любов към работата е лечение, защото чрез тази любов се обогатяваш.

Дай на болестта да почувства твоята воля и Любов към Бога.

Водата е „главното действащо лице“ в здравето.

Животът е скрит във водата.

Учителя

Вампиризмът е поглъщане, вземане на енергия чрез агресивна информация, отрицателна емоция.

Целта е пробив на вашата аура, за да се изтръгне енергия.

Така хората са си изработили тънки начини и методи, за да крадат енергия.

Ваденето на енергия води до хаос.

Много провалени, пропаднали духове търсят улавянето на фината енергия на Душата.

Който ти ограбва енергията, той ти ограбва и здравето.

Психическите нападения са внедряване на чужда отрицателна енергия.

Болните хора изсмукват много енергия.

Вампиризмът се развива там, където Душата е пуста.

Болестта е крадецът на живот. Всичко, което си отнел на другите, трябва да го върнеш на болестта.

Вампирът няма любов.

Болестта определя начина на мислене.

100 причини за болестите според Лао Дзъ

1. Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.

2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.

3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.

4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце – това е болест.

5. От ненавист да желаеш нечия смърт – това е болест.

6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки – това е болест.

7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си – това е болест.

8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си – това е болест.

9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш – това е болест.

10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия – това е болест.

11. Гордеейки се със знания, да презираш другите – това е болест.

12. Използвайки властта си, да вършиш произвол – това е болест.

13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав – това е болест.

14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните – това е болест.

15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила – това е болест.

16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила – това е болест.

17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората – това е болест.

18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш – това е болест.

19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност – това е болест.

20. С прямотата си да вредиш на хората – това е болест.

21. Да не обичаш хората, а само себе си – това е болест.

22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв – това е болест.

23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър – това е болест.

24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка – това е болест.

25. Да намираш недостатъци на известните хора – това е болест.

26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш – това е болест.

27. Да приемаш илюзиите за реалност – това е болест.

28. Да се радваш на чуждите грешки – това е болест.

29. Да се гордееш пред хората със своето богатство – това е болест.

30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората – това е болест.

31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите – това е болест.

32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите – това е болест.

33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение – това е болест.

34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) – това е болест.

35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение – това е болест.

36. Да нарушаваш справедливостта – това е болест.

37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла – това е болест.

38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите – това е болест.

39. Да си ревнив – това е болест.

40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните – това е болест.

41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш – това е болест.

42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа – това е болест.

43. Да прехвърляш отговорността на другите – това е болест.

44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното – това е болест.

45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите – това е болест.

46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци – това е болест.

47. Да помагаш на хората, надявайки се награда – това е болест.

48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал – това е болест.

49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това – това е болест.

50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит – това е болест.

51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари – това е болест.

52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда – това е болест.

53. Да обиждаш и порицаваш талантливите – това е болест.

54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат – това е болест.

55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки – това е болест.

56. Ако няма хармония в сърцето – това е болест.

57. Да си спомняш за старите обиди – това е болест.

58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности – това е болест.

59. Да не възприемаш увещания и критики – това е болест.

60. Използвайки официални жалби, да победиш някого – това е болест.

61. Да спориш с глупака – това е болест.

62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация – това е болест.

63. Да подстрекаваш към беззаконие – това е болест.

64. Да обичаш да се смяташ за прав – това е болест.

65. Много да се съмняваш и малко да вярваш – това е болест.

66. Да се надсмиваш над лудите и болните – това е болест.

67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите – това е болест.

68. Грозни думи и зли слова – това е болест.

69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата – това е болест.

70. Злобно отношение и некрасиво поведение – това е болест.

71. Да си непостоянен – това е болест.

72. Привързаност към веселието и шегите – това е болест.

73. Да обичаш да разграничаваш хората – това е болест.

74. Хитрост и ласкателство – това е болест.

75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама – това е болест.

76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания – това е болест.

77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян – това е болест.

78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда – това е болест.

79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи – това е болест.

80. Да подтикваш към прекъсване на бременността – това е болест.

81. Да се бъркаш в чужди дела – това е болест.

82. Да надничаш и послушваш скришом – това е болест.

83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя – това е болест.

84. Да не се вслушаш в противоположното мнение – това е болест.

85. Да харесваш резкия отказ – това е болест.

86. Настойчиво да преследваш жените – това е болест.

87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг – това е болест.

88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата – това е болест.

89. Да убиваш зародиш и да режеш плът – това е болест.

90. Да причиняваш беди чрез огън и вода – това е болест.

91. Да се смееш над слепите, глухите и немите – това е болест.

92. Да подтикваш към встъпване в брак – това е болест.

93. Да учиш хората да правят провокации – това е болест.

94. Да учиш хората да вършат зло – това е болест.

95. Да променяш отношението си към попадналия в беда – това е болест.

96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата – това е болест.

97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш – това е болест.

98. Насила да отнемеш вещите на хората – това е болест.

99. Да действаш с користни подбуди – това е болест.

100. Да нямаш собствено мнение – това е болест.

100 вида лекарства според Лао Дзъ

1. Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.

2. Податливост на тялото и доброта в сърцето – това е лекарство.

3. Широта на поведението и доброта в сърцето – това е лекарство.

4. Да спазваш мярка във всичко – това е лекарство.

5. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг – това е лекарство.

6. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага – това е лекарство.

7. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни – това е лекарство.

8. Да избавиш от желания сърцето си – това е лекарство.

9. Въпреки неприязънта да проявяваш любов – това е лекарство.

10. Да се стремиш към разумно използване на всичко – това е лекарство.

11. Да желаеш щастие за хората – това е лекарство.

12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности – това е лекарство.

13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните – това е лекарство.

14. Да призоваваш за промяна склонните към смут – това е лекарство.

15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите – това е лекарство.

16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните – това е лекарство.

17. Да помагаш на старите и немощните – това е лекарство.

18. Да използваш силата си, за да помагаш на хората – това е лекарство.

19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните – това е лекарство.

20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние – това е лекарство.

21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите – това е лекарство.

22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си – това е лекарство.

23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение – това е лекарство.

24. Да не изискваш връщане на стари дългове – това е лекарство.

25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие – това е лекарство.

26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си – това е лекарство.

27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето – това е лекарство.

28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен – това е лекарство.

29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия – това е лекарство.

30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида – това е лекарство.

31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.

32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото – това е лекарство.

33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото – това е лекарство.

34. Да погледнеш критично на себе си, при среща с мъдрец – това е лекарство.

35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ – това е лекарство.

36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги – това е лекарство.

37. Да не самоизтъкваш добродетелите си – това е лекарство.

38. Да не премълчаваш заслугите на другите – това е лекарство.

39. Да не се оплакваш от трудности – това е лекарство.

40. Да прикриеш тайното зло – това е лекарство.

41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните – това е лекарство.

42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си – това е лекарство.

43. Да си беден и да не досаждаш на другите – това е лекарство.

44. Да не преувеличаваш ролята си – това е лекарство.

45. Да се отнасяш добре към чуждите успехи – това е лекарство.

46. Да не таиш корист – това е лекарство.

47. Да съзерцаваш себе си и при получаване, и при загуба – това е лекарство.

48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел – това е лекарство.

49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество – това е лекарство.

50. Да не обсъждаш другите хора – това е лекарство.

51. Благите слова и добрите речи – това е лекарство.

52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести – това е лекарство.

53. Да не се отклоняваш от трудностите – това е лекарство.

54. Да не се надяваш на награда, правейки добро – това е лекарство.

55. Да не ругаеш домашните животни – това е лекарство.

56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им – това е лекарство.

57. Да успокояваш сърцето си, стремейки се към манастир – това е лекарство.

58. Да успокояваш ума си и да постигаш спокойствие в сърцето си – това е лекарство.

59. Да не помниш старите злини – това е лекарство.

60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си – това е лекарство.

61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите – това е лекарство.

62. Да не се намесваш в чужди дела – това е лекарство.

63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение – това е лекарство.

64. Да разсейваш мислите си – това е лекарство.

65. Да почиташ старците – това е лекарство.

66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата – това е лекарство.

67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност – това е лекарство.

68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто – това е лекарство.

69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност – това е лекарство.

70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората – това е лекарство.

71. Да помагаш по време на стихийни бедствия – това е лекарство.

72. Да се бориш с подозрителността си – това е лекарство.

73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой – това е лекарство.

74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците – това е лекарство.

75. Да мислиш за Божественото и да помниш Пътя – това е лекарство.

76. Да разпространяваш мъдрост – това е лекарство.

77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело – това е лекарство.

78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята – това е лекарство.

79. Да оказваш почит на трите светила – това е лекарство.

80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя – това е лекарство.

81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив – това е лекарство.

82. Да не се стремиш да натрупаш богатство – това е лекарство.

83. Да не нарушаваш заповедите и забраните – това е лекарство.

84. Да притежаваш честност и безкористност – това е лекарство.

85. Да не жадуваш за богатства – това е лекарство.

86. Да ти е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж – това е лекарство.

87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността – това е лекарство.

88. Да се радваш на това, че друг човек притежава сила – това е лекарство.

89. Да споделиш от своето с несретниците – това е лекарство.

90. Да пренеса тежестта на старика – това е лекарство.

91. Да се избавиш от емоциите – това е лекарство.

92. Да бъдеш добър в сърцето си – това е лекарство.

93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта – това е лекарство.

94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство – това е лекарство.

95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела – това е лекарство.

96. Да се откажеш от привързаност – това е лекарство.

97. Да бъдеш отзивчив в мислите си – това е лекарство.

98. Да притежаваш вяра и доверчивост – това е лекарство.

99. Да бъдеш скромен и отстъпчив – това е лекарство.

100. Да се избавиш от съмненията си – това е лекарство.

Вкусът на здравето

Здравето, в най-висш и мистичен смисъл, е свързване с енергията на Бялата сияеща светлина.

Здравето е ценно, но Бог е по-ценен.

Здравето е свързано с това да знаеш защо си роден. Ти си роден за Себепознание и Духовно развитие.

Водата е лечител на напрежение.

Разумността идва от Закона Любов към Бога.

Здравето е свързано с умението да се съсредоточиш – да съсредоточиш жизнената си сила в едно направление. Вътрешната енергия трябва да заработи за самото лечение…

Здравето изисква да измениш потока на своето съзнание.

Около една минута студен душ за здраве.

Водата е сила, тя е наситена с живи същества.

Водата движи живота през своите вътрешни сили и същества.

Водата е питие на силата.

Водата може да отстранява всички видове отрицателна енергия.

В равновесието жизнените сили се съхраняват и обновяват.

Енергията е главният източник на здравето в нас.

Здравето всъщност е борба за енергия, и разбира се, за чиста енергия.

Радостта увеличава нашите енергийни сили и запаси.

Енергията създава нашия живот и нашето здраве.

Целта организира здравето.

Вътрешната енергия е, която изцелява човека.

Вътрешната енергия се движи към изцеление, или не – според нашите намерения.

Истинското здраве е скрито в постоянното светло състояние.

Здравето е веселие, то представлява силата на радостта.

Ако човек е увлечен от разумна цел в живота си, болестта го изпуска.

Здравето – Мъдрото здраве означава, че в човека има съдържание и духовен смисъл, че човекът има Свещен Път, осъзнат Път.

Здравето е въпрос на това как си живял в миналите си животи.

Здравето не се излива върху нас, то идва от вътрешния ни Извор.

Извади здравето от себе си, а не го чакай отвън.

Запали огъня си, запали любовта си, и здравето ти ще се подобри.

Честите душове много тънко лекуват психиката и здравето на човека.

Водата е потайно Мистична Майка на човека и тя всякога го облекчава.

Водата разширява душата и премахва ума като го разрежда.

Здравето идва отвътре, когато стане позволено.

Силата на здравето зависи от твоята мобилизация.

Въведи здравето вътре в съзнанието си.

Нашето здраве принадлежи на Бога, а не на нас.

Здравето е съставено от чиста енергия.

Здравето, това е живата енергия.

Пътят към здравето е пътят към енергията.

Съхранението на здравето е една тънка борба, защото има много влияния. Само Бог е над тези влияния.

Здравето е състояние на Дървото на живота.

Здравето е подарена специфична енергия.

Здравето означава да си благословен, за да работиш за Цялото.

Само будният превръща здравето в благословение.

Здравето е духовно, а не физическо.

За да оздравееш, трябва да се научиш правилно да желаеш.

Здравето може да дойде при тебе, но то иска да живееш правилно.

Здравето е свързано с правилността.

Всичко неправилно изопачава енергията, а щом енергията е изопачена, тя не може да се движи правилно.

Намерението организира здравето.

Завръщането в Бога е завръщане в здравето.

Здравият има жив дух в тялото си.

Здравето е съставено от нектара на Любовта.

Здравето е крехко като фина, небесна коприна.

Здрав, който се тревожи, е болен. Болен, който се радва, е здрав.

В здравето расте умът. В болестта се събужда Душата. Човек без Душа е труп.

Здравето е Божие Тайнство.

Истинското здраве е мълчалив Храм.

Здрав е опияненият от Бога.

Здравето е Гласът на Любовта.

Здравето е Лицето на Душата.

Начинът, по който говориш, е здраве или болест.

Болният орган е лишен от енергия, от чиста енергия.

Енергията влиза чрез затопляне и прилив. Студът и втвърдяването е отлив.

Монасите в Тибет си изработват вътрешна топлина срещу студа. Студът не може да проникне в топлата енергия.

Здравето е скрито в Мярката.

Много чиста и лека енергия се изисква, за да се поддържа здравето.

Фината енергия е еликсирът на здравето.

Здравето е скрито в една особена усмивка. Тази усмивка слага край на времето и сътвореността.

Състоянието без бреме е здраве, това състояние е Лекотата на живота.

Виж Буда – той е изчезнал. А когато си в Нищото как може да си болен, но ако тебе те има, има го и бремето.

Здрав си, когато си в Бога, а в себе си ти си бреме.

Болестта е сътвореност, здравето е Несътвореност.

Твоята Същност е Несътворена, неуязвима.

Здравето не говори, то звучи.

Има само едно здраве – и то е сливане с Бога, то е Единство с Бога.

Здравето, това са трептенията, събрани в една точка, в един орган.

Здравето те учи да търсиш вътрешния извор.

Ти си буден, защото си сътворен. Мъдрият знае, че е несътворен.

Здравето е изначалното състояние на човека, а болестите са дошли със сътворението.

Истински здравият човек е в състояние на Лекота.

Ако ти е дадено здраве, даден ти е Път да създадеш Бог в себе си.

Истински здравият човек кара мрака да сияе.

Здравият човек уважава всички религии.

Здравето е живот в Безкрая, в Несътвореността, в светлинното тяло.

Между здравите и болните – здравите са по-обречени, но не го знаят.

Хората са болни от старо зло, което са посяли в себе си.

Книгите имат лечебно действие, но ако знаеш какво да четеш.

Истинският живот не се лекува, лекува се само сътвореният живот, лекува се неразбирането.

Истинското здраве е живот в лъчистата материя, това е живот без тегло, без бреме.

Радостното чувство е всякога здраве.

Здравето обича простотата.

В тревожния свят здравият е спокоен.

Дълбокото здраве е унищожената смърт.

Здравето не е свързано с човешките усилия, а с искрените усилия.

Здравето е дарена с Мъдрост Душа.

Здравето има лъчист поглед.

Истинското здраве е високо ниво – никакво грешно действие.

Истинското здраве е енергия без край.

Здравето изисква тихо упование.

Здравето е състоянието на тихата Лекота.

Смирението е здраве, по-дълбоко от здравето.

Кой е здрав? Само човекът на Пълнотата.

Истинското здраве е част от Първичната енергия.

Уединението е здраве.

Белег на здраве е: когато се яви трудност, и ти я посрещаш с тайна усмивка.

Здравето е свързано с Пътя на ненасилието.

Понякога здравето е търпение и разбиране.

Здравето има гласа на слънчевата светлина.

Истинното Намерение организира здравето.

Ако болният е радостен, той е в здравето вече.

Здравето е благостно.

Силната енергия е силна защита – тя е Пазител.

Духовно здраве означава да намираш радост в несъвършенствата около себе си в света.

Въпросът за здравето е в твоя явен и скрит начин на живот.

Здравето се привлича с разумност.

Въпросът за здравето е свързан с чисто Духовното, Истинското знание, а то не е земно. Земното е последствие.

Болестите са непобедими при трето и четвърто тяло, но когато срещу тях се изправи волята на пето и шесто тяло, тогава те са преодолими.

Оздравяването се намира в петото тяло, в осъзнаването и избраната цел.

Един човек без цел си е цяло благо за която и да е болест. Човек трябва да е увлечен от цел, за да се мобилизира и дисциплинира.

Осъзнаване, воля и цел – това ще разруши всяка болест.

По време на сън ние се къпем във фина енергия.

Намерението организира здравето.

Здравето е несътворено състояние в човека.

Здравето – това е чистият звук на енергията.

Здравето е възприемане на Изначалната енергия.

Истински здравият не е смесен със света и отвъдното.

Стрес и депресия

Стресът сам по себе си не е болест. Човечеството трябва да излекува възприятието си.

Неправилното възприятие е липса на духовно отношение.

При депресията нещо от смисъла е изгубено, нещо трябва да бъде възстановено.

Стресът е тих разрушител, но волята, която има цел, може да го отстрани.

Стресът е скрит, невидим враг, но всяка разумна човешка воля може да го види и да се справи с него.

Стресът е малко и тънко астрално чудовище, което има за цел да атакува безумието в човека, и което може да вселява страх в човека.

Депресията е връзка с влияния, със същества, вкарайте ги в молитвите си, в покоя си. Те са ваши стари, невидими приятели, изгубили своя източник, своя път.

Ако се сприятелиш със себе си, депресията ще ти се поклони.

Наблюдавай вътрешната си нагласа, защото, каквато е тя, такива сили ще привлечеш.

Лошото настроение ограбва имунната система.

Психическите нападения са тънко внедряване на чужда отрицателна енергия, която се опитва да се храни с човека.

Всяка болест и депресия е знак и предупреждение за нещо, далеч по-лошо.

Тези, които ви изморяват, ви правят уязвими за много болести.

За да се излекуваш от депресия, трябва да се сприятелиш със себе си.

Тревоженето, безпокойствата – това е болест; това са неспокойни същества, които се промъкват в човека.

Тревогите убиват имунната система, защото тревогите са ум – липса на Дух.

Депресиите са свързани със стари нереализирани чувства и цели.

Спасението от депресията е да се посветиш на нещо разумно.

Депресията е отсъствие на вкус към живота.

Депресията има връзка с натрупани претенции към другите, към окръжаващата среда.

Депресията се основава на изтощение на ефирното (астрално) тяло.

Спокойствието (Покоят) – това е присъствието на Бога в човека

Покоят е здраве, защото не е време.

Истинското здраве е образ на Любовта и Покоя.

Истинското здраве е море от спокойствие, защото Бог е в него.

Истинското здраве е част от Изначалното време.

За здравето най-важно е състоянието на съзнанието и Покоят.

Покоят изисква Чисто Сърце и Чисто съзнание, а не техники.

Покоят е здраве, но много работа се иска, за да стигне човек до Покоя.

Някои се лекуват с добро настроение – това също е невежество, защото доброто настроение се свършва и ти пак си същият. Пътят е към Древното състояние, което е отвъд настроенията.

Здравето не е в образованието, а в Покоя, равновесието и Любовта.

Състоянието Покой е здраве в здравето.

Покоят е здраве.

В спокойствието и Покоя организмът се самоочиства.

Здравето е в Покоя, в Любовта.

Истинското здраве не е време, защото Покоят не е време.

Покоят е изцеление от света.

Медитацията е лекуване на ума – умът се вкарва в Тишината и Покоят на Невидимото.

Медитацията е отделяне от болестта, наречена „ум“, отделяне от света.

Целебната Тишина

Тишината е вратата, през която Истината идва.

Тишината е врата за вътрешния глас.

Тишината е Пътят за новото мислене.

Който живее чисто, може да влезе в Тишината и тя да го учи.

В Тишината човек има врата – изход.

В Тишината си всякога цял.

Учителят Мавахари

Тишината е чисто Присъствие на Истината.

Тишината е лекарство, защото е отвъд ума и света.

Истината се случва в Тишината.

В Тишината говори Неизговоримият – Бог.

Влез в Тишината на Бога, влез Сърцето на Тишината – Тишината диша.

В здравия Тишината пее.

Здравият човек люби Тишината.

Благословен е този, който е познал своята Древна Тишина, а тя е: Мир, здраве и Покой.

Медитацията е лечител на ума, защото тя го вкарва в Тишината и Покоя, а това е отделяне от болестта – умствен свят.

Най-добрият лекар е постоянно светлото състояние, което не зависи от събитията на света.

Мълчанието е лечебна сила, то е работа върху себе си.

Мълчанието е изцеление на словото, то лекува болното слово.

Тишината очиства ума.

Мълчанието изцелява греховете на говоренето… И така Бог ни опазва.

Мълчанието е изправление на здравето, защото е изправление на говоренето.

Мълчанието е лечебна сила, то трябва да излекува говоренето, ума.

Мълчанието е здравословно, а бъбривостта кани паразитите.

Всяка болест си има своя Тишина, трябва да я откриеш, да я чуеш, да я разбереш.

Тишината е целебна, но трябва да я обичаш.

Малките тайни на храненето

Лекото хранене е прилив на енергия.

Правилното хранене разрушава злото и болестите.

Правилното хранене се превръща в правилен подход към живота.

Храната е средство за предаване на енергии и чисти Духовни сили.

Енергията, която е в храната, се намира във въздуха, водата, огъня, земята и ефира.

Хората имат много видове глад: емоционален, ментален, физически, духовен.

Само Божественото хранене насища човека с радост и Любов.

Чистото Слово е чисто Духовно хранене.

Месото увеличава клетките на смъртта.

Да се храниш с Бога е едно, да се храниш с илюзията и света е друго.

Да се храниш с Бог е здраве.

Господи, научи ме да се храня със специална храна и по специален начин.

Храненето е общуване с Духовните сили на Бога.

Здравословното хранене е най-доброто лекарство.

В чистата храна най-важно е количеството, мярката.

Настроението е също хранене – тънък вид храна, тънка храна.

Чистото хранене е придобиване на Душа и Дух.

Всички нечисти храни съграждат илюзията в човека.

Храненето с мярка е овладяване на жизнените сили.

Мярката в храненето е свързана с еликсира на живота.

Загубата на апетита е скрита мъка по изгубения живот.

Истинската Божествена храна на човека е скрита в Любовта към Бога.

Радостта е чисто слънчево хранене.

Храненето е свещена и Духовна практика.

Много ядене винаги означава малко здраве.

Преяждането ограбва развитието.

Това, което има огромен апетит в човека, е нечистото съзнание.

Напълняването е опасно, защото, в един определен момент, то ще определи недостиг на енергия в развитието.

Най-добрата храна е лесносмилаемата.

Вкусът на храната е тънко важен.

Малкото и умерено хранене е здравословно.

Човешкото слово е лоша храна за здравето.

Ти трябва да откриеш истинската храна – това, което те храни цялостно и това е Бог.

Любовта към Бога е истинското изцеление. От Любовта към Бога се ражда Същността – Лахма – Истинната храна, а това е нещо, което ще те храни и в другият свят – там, където няма физическа храна и там човек разбира илюзията на здравословното хранене.

Неправилно подбраната храна е готова болест.

Храната замърсява кръвта и затова много трябва да се подбира.

Молитвата е хранителят на клетките и здравето

Създай си енергиен канал (молитвата го създава) и оттам, в определеното време, ще проникне здраве.

Лекарството – това е молитвата.

Ако Бог иска да помогнеш на определен човек, той ти дава Свръхвярата и интензивна молитва.

Молитвата е важна, когато се молиш с живи думи – същества от огън.

Ако Любовта влезе в молитвата, молитвата става целебна енергия.

Духовното здраве задължително изисква молитва и медитация.

Постоянната молитва срещу болестите говори за присъствието на Бога в човека.

Молитвата преобразява болестите, духовете – съществата в човека.

Ако в тебе е влязла силна молитва за здраве, Бог е влязъл през едно определено същество.

Лечебният код е: Могъществото на молитвата – самият начин на молене.

Усърдният в молитвата, преодолява болестта.

Всяка молитва носи незрима енергия.

Правилната молитва говори за присъствието на Бога в човека.

Молитвата е особено ценна, когато се произнася пред свещ (свидетел), защото във върха на пламъка тънко живее Духът, който пренася молитвата при Бога.

Молитвите убиват микроби, вируси.

В постоянството на формулите човек се измива.

Във всеки организъм има клетки воини, които чрез формули започват да воюват за тебе.

Който се моли усърдно и интензивно, той дава сила на тези воини да атакуват болестта.

Тези клетки воини отговарят за унищожаването на болните клетки.

Тези молитви дават сили, въоръжението на клетките воини срещу болните клетки.

Клетките воини са могъщи сили в човека.

Срещу тежката болест трябва да натрупаш много чиста енергия.

Самият Молитвен Дух е позволение да вървиш към Бога и към своето здраве – настояще и бъдеще.

Усърдните молитви за здравето са творчески сили на Самия Бог.

Усърдните молитви показват, че Сам Бог е започнал да работи за тебе, а това вече е здраве.

Усърдието в молитвите е Божие дело.

Дълбоката и могъща формула за здравето не е нещо, което аз върша, а Бог в мене върши.

Формулите са тънки енергии, които се превръщат в лекарства.

Натрупването на формули, чиста енергия, е ключът към здравето.

Вярата е задължителна за здравето

Използвай могъщата сила и динамика на Вярата, за да се излекуваш.

Създай си чрез Вярата голям приток на сили, които да текат в теб – лечебни сили, живи сили.

Вярата осигурява процепа, през който да текат Духовните сили на здравето, невидимите сили, притоците.

Вярата е отношение и обръщение към Бога – Висшата Невидима сила, която е отворена за нас.

Когато искаш здраве, концентрирай Вярата си само в една посока – здравето: „Ще оздравея!“.

Важна е Вярата, а не лечителят. Вярата събужда живота, събужда Бога.

Ръцете на Вярата са Живите сили на Бога.

Помощта е винаги близо за този, който вярва.

Да вярваш в нещо, значи да го оживяваш.

Вярата възстановява Душата.

Вярата вижда в Невидимото.

Вярата в Бога е получаване на съществена енергия.

Вярата е даване на енергия (субстанция) на онова, което очакваш.

Вярата доказва, че ти съществуваш в Духовната реалност, а Любовта е доказателство за Божествената реалност.

Вярата е могъща динамика на Любовта.

Вярата е дълбоко вътрешно отношение към реалността.

Вярата е Свещено отношение към Невидимия свят.

Вярващият вярва в Бога, в Любовта Му, дори и когато тя не се проявява, това го наричам здравата, истинската Вяра.

Това, в което вярваш, ще стане реалност и затова осъзнавай своята вяра.

Мисълта въздейства от разстояние, важно е тя да е съсредоточена и изпълнена с Вяра.

Здравето не е вяра в себе си, а Единство с Бога.

Устойчивата сила е резултат от Вярата в Истината.

Вярата е малкият лечител, който може да привлече големия лечител – Любовта.

Все едно е какъв ще бъде резултатът – вярващият вярва в Бога, в Любовта дори когато тя не се проявява. Това е здрава вяра.

Истинската вяра се слива с Бога сега.

Целителните сили са дълбоко вродени в самия човек, а Вярата е само Доверие в тези целителни сили.

Има два велики и много важни закона на здравето:

1. Да станеш господар на своето съзнание и

2. Динамичната сила на Вярата.

Ако нямаш Любов и Вяра, Невидимата помощ на Вселената мълчи.

Мощната вяра е мощна сила, защото тя е в съгласие с Бога.

Вярата, сама по себе си, е Могъщият Лечител, ако е задвижена от Любовта.

Вярата е могъщ лекар.

Болестта изисква Вяра.

Помни: това в което вярваш, става твой господар!

Когато повярваш, че болестта ти е неизлечима – това е от демоните.

Когато вярваш че е трудно лечима – това е от злите духове.

Когато вярваш, че болестта е излечима – това е от твоите Невидими Помагачи.

Вярата е силата на Чистотата.

Когато безусловно вярваш в Единния Бог – това вече е от Бога.

Здравето е скрито в умението силно да желаеш. Това е свързано с умението силно да се концентрираш и да умееш да събираш цялата си енергия за нещо важно, разумно и мъдро.

Това, в което вярваш, става твоят господар.

Хората трябва да се изцелят от своето съмнение.

Това, в което вярваш, това отключваш.

Формули

О, Господи, не ми давай здраве, ако не ме води към Тебе!

О, Господи, усили имунната ми система по време на сън.

Господи, изпълни ме с чисто Божествено здраве.

Господи, по всяко време ме изпълвай със своята Велика Божествена енергия.

Господи, излей в мен Божествената Сила на живота.

Господи, изпълни ме с могъщо вътрешно и външно здраве.

Господи, нека Твоята Велика енергия да управлява всичките ми жизнени процеси.

Господи, Ти бъди моят дълбок и здравословен сън.

Всички сили са нищо в сравнение с Всемогъщия Бог вътре в мен.

Формула: О, къртице, изкърти тази болест, защото Бог ме чака да Му служа.

Често повтаряните молитви и формули се вкореняват в нас: Тялото ми е здраво, тялото ми е пълно със здраве и сила.

Здравият човек има небесна кръв – кръв от Светлина

Истинското изцеление се предопределя от скритите вътрешни сили.

Здравето е създаване на силно енергийно поле.

Здравето, като състояние, е част от Изначалното Прасъстояние на човека – състояние на Цялостност.

Здравето е движение към Цялостност.

Здравето е умение да създаваш в себе си енергиен поток, ритъм (бумтене) за здраве.

Не борба с болестта, а възстановяване на здравето.

Здравето е поток от чиста, сияеща и жива енергия.

Здравето изисква разбирателство с Духа и енергията.

Здравето е връщане към произхода.

Здравето е енергийно изобилие – излишък от енергия.

Здравето и в болест, и в здраве изисква истинско знание, а това не е земно явление.

Здравето е състояние в Нищото, състояние на Целостта.

Ти чувстваш болестта, но здравето не го чувстваш, защото то е в Нищото, то е безтелесно.

Здравето е Тайно състояние в Духа, в Несътвореността.

Здравето е Изначалното, Първичното, естественото – то е без бреме. Състояние без бреме.

Радостта е приятел на здравето.

За да прозреш Пътя си, трябва да отидеш отвъд здравето и болестта.

В този свят ученето е чрез болести и страдания.

Здравето се движи към смъртта, а болестта е познаването на живота.

Когато си здрав, здравето не го виждаш, но когато си болен, болестта я виждаш, защото тя те призовава.

Ако си в равновесието, в здравето си.

Изцелението е всепроникваща Праенергия.

Здравето е концентриран, действащ дух, който те прониква.

Здрав си, ако умът, сърцето, волята, тялото, Душата и Духът вървят в една посока.

Здравият се чувства тайно добре в неблагоприятните условия, защото е Дух.

Здравето, това са лъчите на Слънцето, това е Пълнотата – мрежа от слънчеви нишки.

Здравият човек има силни Невидими приятели.

Здравият човек има благоухаеща Любов, а не човешка.

Изходът от болестите е жаждата за самоусъвършенстването

Истинското отстраняване на кармата, може да се извърши само от жаждата за развитие, а не от обикновени хора.

Когато работиш върху себе си, върху теб се спуска високочестотна енергия.

Ще отидете там, където ви води вашият Път на самоусъвършенстване.

Колкото и да си болен, избери развитието. Защо? Защото тогава ще се явят Невидими Помагачи, които ще те учат.

Истинското отстраняване на кармичните болести и проблеми може да се извърши само от жаждата за развитие.

Ако не се самоусъвършенстваш, тамянът няма да ти помогне.

В процеса на развитие и самоусъвършенстване клетките се изменят и стават високо енергийни.

Никакви земни тренировки и практики няма да помогнат – всички те са от низко ниво. Самоусъвършенстването е изключително трудно и много сериозно нещо – точно оттук тръгва ученикът.

Ако се стремиш към самоусъвършенстване и здравето се подобрява.

Щом се самоусъвършенстваме, възстановяваме всичко…

За да промениш живота си, трябва да избереш самоусъвършенстването.

Мисълта за самоусъвършенстването разтърсва света в десет посоки.

Самоусъвършенстването освобождава от заболявания.

Щом искаш да се самоусъвършенстваш, вече има същества, които искат да ти помогнат.

Свръхестествените способности са само странично нещо в Пътя на самоусъвършенстването.

Истинското самоусъвършенстване не е лесно дело и щом го започнеш, явяват се големи опасности.

Щом се самоусъвършенстваш, ще привлечеш Просветлени Същества.

Самоусъвършенстването е постепенно отказване от много неща.

Самоусъвършенстването е нещо изключително трудно и много сериозно.

Процесът на самоусъвършенстване е много бавен и постепенен.

Ако не се владееш, болести ще те владеят.

Себеовладяването е оздравяване.

Здравият човек е покорил себе си.

Истинското здраве е умението да се владееш.

Срещу всяка болест има определен ключ – ключът е Подходът.

Здравият човек, който постъпва нечисто или лошо, вече е посегнал на имунната система.

Истинското здраве е умението да се владееш.

Овладяването на ума е здраве и мир.

Неправилният възглед, погрешният възглед е болест на ума.

Докато умът е неовладян, човекът винаги ще боледува.

Докато си в своеволието, винаги ще сееш болести.

Ако искаш да си здрав, виж кой движи твоята воля.

Да минеш през тъмната зона е един скъпоценен Път, едно тайно благо за твоето духовно оздравяване.

Който е овладял тревожния си ум, е наполовина здрав.

Чрез неовладения ум човекът е станал болест и бедствие – и за себе си, и за другите.

Духовно здраве е това, когато намираш много радост в света и в несъвършенствата около себе си.

Пътят към здравето е Пътят към Себепознанието, а това е изкуството да създадеш себе си.

Важна е не болестта ти, а как работиш върху себе си.

Тревоженето е убиец – улови го с Бога в себе си.

Човекът трябва да се изцелява от слабостите си. Слабостите са окови.

Докато умът не е овладян, болестите ще се редуват в многобройни прераждания.

Изцелението е свързано и с твоето силно желание да се учиш и поучаваш.

В мощното желание се ражда източник на енергия.

Благодарността е метод за увеличение на енергията.

Когато се промениш, и другите около теб ще имат променено отношение към теб.

Променяш себе си и съдбата се променя към теб, и болестта се променя – става ти приятел.

Важните въпроси, които трябва да разреши човек, са вътре, в неговото съзнание.

Ако се концентрирате върху работата със себе си, ще покачвате своите нива.

Здравето означава човекът да има Духовно съдържание и разумен Път в живота си, Свещен Път, осъзнат Път.

Ако човекът започне да търси себе си, разума си, Душата си, Самият Бог му дарява осъзнаването на себе си.

Универсалното лекарство е, когато човек избере Пътя си към Себепознанието, към себе си.

По Пътя на Себепознанието човекът се слива със своята Душа и със своя Дух.

Човекът е длъжен да се стреми към себе си, към Себепознанието.

Лекарство е, когато искаш да оправяш и най-малките си грешки и слабости.

Себепознанието – то е Път към еликсира на живота.

Който се учи да се самовладее, той се самолекува.

Ако променяш себе си и съдбата се променя спрямо тебе, и болестта се променя.

Здравето е контрол, овладяна енергия.

Целителните сили са вътре, в Душата и Духа

Процесът на лечението се осъществява най-добре чрез мисловното съсредоточаване.

Съсредоточаването изпраща изцеление на кръвта и необходимите вещества на този орган и ги храни.

Съсредоточи се и избери Абсолютния Лекар!

Слънчевата светлина е еликсир срещу всички болести.

Слънчевата светлина е истинският лекар.

Пред човека на Любовта болестта се смирява.

Изцелението и оздравяването изискват съзнателно завръщане в Бога.

Изцелението изисква да се завърнеш в своето истинно аз.

Ще оздравееш, когато все повече изпълняваш Закона Любов към Бога и тогава ще разбереш колко е съкровен животът – и тук, и отвъд.

Най-важното за лечението е осъзнаването и събирането, съсредоточаването.

Осъзнаването означава да си съсредоточен, внимателен в миговете, в мислите, чувствата, усещанията, действията си. Всъщност лекува се твоят подход, твоето развитие, твоят застой а не твоето его.

Търпението е особено важно за самолечението.

Осъзнаването е съсредоточено внимание. Едно такова внимание не блуждае и не се разпръсква.

Изцелението е проникващо същество, но ако те избере.

Абсолютното Доверие в Бога е лекарството.

Молитвите, един за друг, са лекарство.

Здравето те подобрява, а Бог те изцелява.

Да оздравееш не значи да си изцелен.

Когато се посветиш на Бога, ще започнеш да се изцеляваш от света и гроба.

В момента, в който в тебе се е зародила велика жажда за Бога – започнало е твоето изцеляване от света, и тогава все едно е дали си в падение, защото то вече е триумф.

Да разбираш правилно нещата, това го наричам Универсалното лекарство.

Когато посветиш живота си на Бога, започнало е твоето постепенно и истинско изцеление.

Оздравяването изисква натрупване на чиста, жизнена, есенциална енергия.

Божията Любов е най-могъщата целителна сила.

За Бог неизлечимата болест е нищо – само едно докосване, но това може да отнеме на човека хиляди години, ако е упорит в злото.

Лечението е в Единната енергия.

Истинското лечение е в умението да събудиш Бога в себе си.

Осъзнай, че всяка работа, която я работиш с Любов, е изцеление.

Истинското изцеление трябва да започне най-вече в съзнанието на човека.

Лекарствата нямат нищо общо с истинското лечение. Това, което лекува, е Любовта към Бога. Само това е цялостното лечение, а лекарствата са само един компромис. Посей си още отсега Любов към Бога!

Правилното лечение изисква от човека Дълбоко Откровение.

Ако искаш да бъдеш изцелен, се иска едно мощно убеждение. Казвам: убеди себе си… с една силна нагласа!

Основата на оздравяването е в твоето вътрешно състояние.

Воля и разумна цел е отстраняване на болестта. Изключението е само ако трябва да се изплати много тежка карма, но дори и тогава има скрито благословение.

Силата на волята е голямо лекарство.

Основата на здравето е Целостта.

Лекарството си ти, но то е въпрос на дълбините ти.

Когато посветиш живота си на Бога, започва постепенно твоето истинско изцеление.

Това, което лекува, е начинът на мислене.

Правилното разбиране е универсално лекарство за човека.

Бог те лекува чрез действието на твоята собствена мисъл.

Ако твоята мисъл е жадна за изцеление, тя ще го привлече. Когато Бог работи за тебе, Той работи чрез тебе.

Духовните дневници са Духовно изцеление на ума.

Любов към Бога – това е чисто създаване на целебна енергия.

Да обичаш враговете си е здраве, това е Любов. Христос не казва да нямате врагове или да изчезнат враговете ви; нито: „харесвайте враговете си“, защото това не може да излекува човека отвътре.

Съзнателното Търпение е жизнено изцеление.

Изцелението е Божествена промяна на енергиите в човека.

Изцелението означава, че в човека е потекъл Бог.

Ако Бог те е възлюбил, ти вече си изцелен преди лекарствата.

Лекарят само лекува, но Бог изцелява и съзнанието.

Лечението е особен род Божествени трептения, събрани в една точка.

Мигът на Божието докосване е неизразим и Неведом.

Лечението е подадената Божия Ръка – тази Ръка е по-дълга от Вселената.

За да се изцели една болест или орган, те трябва да се наситят с чиста енергия.

Ако изцелението се е случило, докоснала те е Божията интензивност.

За да се справиш с една тежка болест, която може да те гони много прераждания, трябва да създадеш един голям и силен Елементал.

Когато в определеното време това голямо количество енергия изригне, болестта се разтопява, но в тебе нещо трябва да е подготвено за нов живот.

Истинското изцеление се случва в Бога, в Божието Присъствие.

Оздравяването зависи от вложения капитал, от вложената енергия.

Изцеляващата сила е отвъд света и е една пречиста Свръхматерия без материя. Праматерия – фина прасила. Достатъчно е само едно докосване.

Ако тази Праматерия, ако тази изцеляваща сила проникне в клетките, тя им връща Изначалното състояние – свободата.

Тази изцеляваща сила може да прониква само чрез повелята на Висшия Разум – Първоизточника.

Ако Бог те е погледнал, ще оздравееш.

Изцелението никога не е в ръцете на лекаря, то е в Ръцете на Бога. Но може да се случи чрез лекаря, когато Бог е пожелал това.

Здрав си вече, ако си чул Гласа Му.

Здравият човек е топъл вятър.

Истинското изцеление е в Тоталната енергия. Бог е Тотална енергия и само с Тотална енергия можеш да Го срещнеш.

Изцелението се случва, когато Бог дава силата Си.

Чистата изцелителна сила принадлежи само на Бог.

Бог знае кой трябва да е изцелен, защото Бог е виждащ в сърцето на всеки.

Имам само Бог и нищо друго – останалото е Любов.

Изцелението е изливане на Божията частица – Любов към човека.

Любовта е, която задвижва изцеляващата сила.

При оздравяването Той е дал част от Себе Си, а при изцелението е дал Самия Себе си.

Ще оздравее този, който търси своето отношение към Бога.

Той знае на кого да даде здраве и на кого – болест.

Ако си болен и си в единство с Бога, ще имаш една чудна Лекота.

Не е важно да се изцелиш от болестта, а да се изцелиш от егото и нечистия ум.

Истинското изцеление всякога става с Висши сили.

Който има страх от Бога, е тръгнал по пътя на изцелението.

Ако имаш болест и имаш дълбоко в основата си, в същността си знак на радост, ще оздравееш.

Лекуването е само временна помощ. Изцелението е Божие освобождение.

В Пътя към Бога е лекарството, а не в науката.

Бог е даващият енергията на изцелението, а не науката.

Когато Бог те лекува, Той те прави цял.

Изцелението се дължи на Божие проникване.

Болестта може да се измести с голяма концентрация, но ако Бог е позволил.

Който може често да се усмихва на своята болест, ще оздравее.

Здравето и изцелението се движат от Великата Божия Ръка.

Ключът за изцеляването е в особен род трептения.

Правилната рецепта тръгва от определено слово.

В Интуицията е скрито лекарството.

Сътвори Бог в себе си, и ще оздравееш.

Животът не се лекува, лекува се неразбирането.

Разумният и мъдър живот е добрата медицина.

Подходът – Чистият Подход – е лекарство.

Самото оздравяване е потичане на Божественото.

Любовта е лечебна, особено когато стане огън.

Душата е финият източник на енергиите.

Целителят трябва да бъде здрав физически, психически, морално.

Медитативното състояние е ключ към изцеляването на човека.

От енергиите, които излъчваш в света, зависи твоето здраве.

Благодарността е Духовно целителство.

Лекарят само лекува, а Бог изцелява.

Абсолютно във всеки човек е скрит Бог – най-мощната целителна сила.

Бог в човека може да се справи с всяка неизлечима болест, трябва само да Го издириш.

Истинското лечение – това е да събудиш Бог в себе си.

Ако човек се хване да работи някаква работа с Любов и радост, това също е изцеление.

Мисията на болестите

Болестта е призоваване за изменение на човека, за преобразяване. Това е начинът да се преродиш още тук, на Земята.

Ако ние боледуваме означава, че нашата вътрешна вода не е чиста.

Човекът е болен, защото му липсва Тайната на Единството, на Целостта.

Никоя болест не е фатална.

Причината за всички видове болести е застой на енергия и кръв.

Критиката е болест, защото критиката е метод за трупане на карма.

Гордостта е болест, тя се лекува със Смирение.

Да умееш да боледуваш значи да намериш Бога.

Човекът боледува, за да си възвърне истинското разбиране за живота и нещата.

В този свят страданията и болестите са разумни закони.

Боледувай не за да оздравееш, а за да откриеш смисъла.

Желанието за удоволствия е желание за страдание и болести.

Болестите са просто натрупване на отрицателни мисли и тези мисли трябва да бъдат излекувани.

Болестите са липса на стратегия в живота.

Епидемиите са натрупани нездравословни мисъл форми.

Болестите са определен начин на мислене, определен начин на живот.

Който не владее желанията си, не владее здравето си.

Здравето е начин на разболяване, а болестта е метод за преосмисляне.

Болестта е благо, защото е предупреждение за друга скрита опасност. Болестта действа като приятел предупредител.

Болестите лекуват срасналите се с човека заблуждения.

Една много тежка болест изисква от човека едно голямо решение да станеш необикновено чист, независимо какъв ще бъде резултатът.

Страданието е лечител, то ще излекува болестите, фалшивите знания, знанията на егото.

Целта на болестта е тя да излекува твоите погрешни отношения към нещата.

Всяка болест е предупредител и приятел.

Болестта е говор на Невидимия свят към тебе.

Болестта, това е неправилни действия в широк смисъл.

Всяка тежка болест изисква решителни промени в този живот, за да получиш дара на изцелението в другия живот… И малко облекчение в този.

Целта на една тежка болест е да атакува твоята голяма неразумност, която е стара болест от много прераждания.

Всяка болест, която те атакува, не одобрява твоя живот.

Болестите са спасители, те ще спасят хората от здравословните им проблеми.

Слабостите са болести.

Болен, който не се учи от болестта си, е дважди умиращ.

Гневът е болест, той е знак на скрита поквара. Гневът е скрит убиец на човека.

Болестта е като тъмнината – тя е светла за Бога.

Важна е не болестта, важно е не събитието, а състоянието.

Има болести, които са черно наследство от злото.

Болестта е необходимост, за да се спасиш от себе си.

Болестта изгаря всичко погрешно в човека… и го видоизменя.

Болести, страдания, катастрофи и смърт – това са все събуждания в този или в онзи свят.

Болестта иска да разбереш себе си и Бог в себе си.

Болестта може да задълбочава здравето и здравето може да задълбочава болестта.

Ако болестта я няма, ти няма да търсиш Милостта Божия.

Няма случайно заболяване. Съвпадения има, но не и случайности.

В здравето заспиваме, а в болестта се събуждаме.

Всяка болест е по-слаба от волята.

Здравето е омърсяване, а болестта е пречистване.

Болестта е блокирана жизнена енергия.

Болестите са благодетели – те са разрушили много хора с безумна воля.

Болестта изглежда тежка, но е просветляваща. Здравето изглежда леко, но е потъмняващо.

Болестта е защита от едно по-голямо зло.

На всяка болест, на всяко болно място му липсва чиста енергия.

Невежеството увеличава силата на болестта.

Болестта не ти е враг, тя е само служител на твоето здраве.

Тежките болести са символи на стара упоритост в злото.

Болестите са там, където няма Път и контрол.

Който в миналото е избрал злото, носи много болести и не може да ги преброи.

Болестта или те оплита, или те разплита.

В болестта има един скрит светъл разум, който те наблюдава.

Болестта невинаги е наказание, случва се и да е изпитание.

Ако болестта не те подобрява и вразумява, чакат те нови болести.

Най-големият мъчител на болестта е радостта и усмивката. Радостта я смекчава, а усмивката я извисява.

Болестта се страхува от усмивката, защото усмивката може да я превърне в слънце.

Болестта променя възгледи.

Не е важно дали си болен, или здрав, а дали си Храм.

Болестта иска да помогнеш на себе си.

Човекът е болен, защото му липсва Бог – същественото.

Болестта в този свят е липса на съзнание.

Болестта е чистене на организма, а здравето е продължение на чистенето.

Болестта е обучение и образование.

Боледуваш, за да оздравееш и да се преобразиш.

Болестта е сближаване с болни духове от другия свят. Ако ти се подобряваш, и те се подобряват.

Но болестта може и да идва от твоето минало, което трябва да се коригира.

Болестта не е враг, защото тя също е Път към Бога.

Чрез здравето хората рядко търсят Бога, но чрез болестите много Го търсят, защото са в нужда.

Болестите са тъмни, но просветляващи.

Болестта означава, че материята е взела превес.

Болестите показват какво е твоето отношение към самия теб.

Болестта трябва да те извиси над здравето.

Здравето е гонене на пеперуда, но само болестта може да я улови.

Здравето е сляпо, но болестта вижда Бога.

Дишането е ключът към живота

Дишането, само по себе си, е източник на целителна енергия.

Дишането трябва да е дълбоко и съзнателно.

Въздухът е Тайнствено същество.

Дълбокото и успокоено дишане е овладяване на времето и земното, докато обикновеното дишане е безброй проблеми…

Дълбокото дишане отстранява външния свят.

Дишай свежа енергия – в нея е животът.

Дълбокото дишане е важно, защото то изтръгва нещо от същността на въздуха.

Чистият въздух увеличава енергията.

Тихото и дълбоко дишане те въвежда в Невидимия свят.

Кръвта се пречиства с дълбоко дишане.

Дълбокото и осъзнато дишане привлича много тънка енергия.

Тези, които имат особена Любов към Бога и към Истината, за тях е дълбокото дишане, иначе то е нещо вредно и опасно.

Дълбокото дишане превръща болните енергии в здрави, това е чиста наука.

Дълбокото дишане е завръщане на жизнените енергии и същества в организма.

Дълбокото дишане е приемът на жизнена енергия.

Най-важното при дълбокото дишане е това, че в него умът изчезва.

Дишането движи тялото.

Чистото дишане е поглъщане на здраве.

В дълбокото дишане се ликвидират много злини и болести.

Дълбокото дишане превръща болните енергии в здраве. Дълбокото дишане, само по себе си, е метод.

Дълбокото дишане е чиста наука, чист научен подход. Реален подход към Висшия свят и към себе си.

Плиткото дишане е заразяване с низши същества и приемане на техните внушения и техния начин на мислене.

Плиткото дишане е бавно самоотравяне, но то е тънко и скрито от погледа на човек, но то именно оформя внушенията и болестите.

Дълбокото дишане е завръщане на дълбоко мислене, на жизнените енергии и същества в организма.

Дълбокото дишане е като дълбокото мислене и затова, който няма Любов към Бога, дълбокото дишане му става враг.

Дълбокото дишане е приемане на жизнена енергия.

В дълбокото дишане умът изчезва.

Главният източник на здраве и жизнена енергия се явява Духовният свят. Тук се събират силите, които раждат Истинният живот, Духовният живот. Тук храненето и дишането минават в ново качествено състояние – състоянието на радост, здраве и любов.

Ти дишаш не за да живееш, а за да любиш Бога.

Здравето е свързано с тайната на Диханието. Кой е вътре в Диханието – умът, сърцето, Душата, Духът?

Ако искаш да си здрав, вдъхвай Бога.

Здравият диша в Бога, а не в себе си.

Познаването на Бога е здравето

Бог не е въпрос на постигане, а на преживяване.

Това, което води при Бога, не са знанията, не са дарбите, а Любовта.

Проблемът не е в болестта, а в липсата на жажда за познание и за Бога.

Бог не иска твоето знание, а твоята Любов.

Трудно се лекува знаещият, той е затворено шише. Незнаещият е отворен за Бога.

Познаването на Бога е оздравяване, защото е спасение, завръщане в Него – ето, истинското изцеление.

Чистият живее в Бога, той не очаква спасение, той живее осъзнато в Бога.

Не се развиваш, защото вървиш по своя път, а не по Божия Път.

Решението на живота е Любов към Бога.

Любовта е проявлението на Бога.

Правилното наблюдение вижда само Бога.

Любовта е живо отношение с Бога.

Доверието в Бога е лекарството на лекарствата.

Бог е явна Тайна.

Живей по Бога и няма нужда да си уреждаш живота.

Свободната Воля е Дар от Бога за осъзнато Единство с Бога.

Не търси познаване на Бога, а осъзнаване и сливане.

Разбирателството с Бога е Вечен Живот.

Посей Любов към Бога и ще жънеш Бог.

Бог е Скрит и от този, който Го вижда.

Най-голямото лекарство е доверието в Бога, в Божията Сила.

Човек е жив, защото Бог е жив в него.

Грижи се за Бога и Той ще се грижи за тебе.

Покани Бог в трудните си обстоятелства.

Бог всякога прави най-доброто за нас. Дали това ще е болест, или здраве, е без значение.

Който живее без Бога, и здравето му е болест, и със здравето си ще си навреди.

Ти си тук не за да си здрав, или болен, а за да познаеш Бога.

Голямата цел на изцелението е не да оздравееш, а да познаеш Бога.

Болестта е състояние на неразбиране на Бога и докато не започнеш да разбираш Бога, винаги ще си болен и няма да имаш реален изход от болестта си. Бог трябва да бъде познат, Той вътре в нас е здравето, неуязвимостта, безсмъртието.

АУМЪ