Учителя - Тайната на съзнанието - Търсачка - svetanaknigite.bg

Учителя – Тайната на съзнанието

Тайната_на_Съзнанието

Варна, 2019 г.

„Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработи и прилага. Както ви е даден, той е суров материал. За да се приложи, първо трябва да се обработи. Щом се обработи, ще се домогнете до вътрешната страна на знанието.

МОК „Фактори в природата“; год. 11, том 2, 1931-32 г.

Словото на Учителя Петър Дънов се основава на три основни принципа:

1. ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО.

Всеобщото единство като принцип залегнал във всички форми на физическия свят, във всички идеи на духовния свят и във смисъла на съществуването на върховната хармония на Вселената.

2. ПРИНЦИП НА СИЛИТЕ И ЗАКОНИТЕ,

които лежат в основата на света, Вселената и Битието.

3. ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА.

Щом като света и Битието е единно по своята същност, и щом като законите и силите, които властват в тяхната среда са универсални, то процесите и изявите на последните ще са аналогични в отделните сфери и измерения на живота, света и Вселената. Аналогичността позволява да се разсъждава от цялото към частите, или от частите към цялото. Този принцип ни позволява да проникнем в сферата на четириизмерния и петмерния свят, т.е. в сферата на невидимите за нашите сетива среди. Този принцип се слива със самата интуиция на човека.

Ý

ПРЕДГОВОР
към второто издание

Чистото съзнание е блажено Царство.

Чистото съзнание е нашият Пазител.

Чистото съзнание е сладко като мед.

Чистото съзнание е състояние на Нищото.

Чистото съзнание сме го получили от Бога.

В чистото съзнание Сам Бог върши нещата.

Чистото съзнание носи в себе си Чисто Познание.

Чистото съзнание ни съединява с Висшия свят.

В чистото съзнание ние сме единни дори и с животните.

Чистото съзнание постига смисъла.

Чистото съзнание е висота в Смирението.

Ние имаме чисто съзнание, когато Бог ни е дал Себе Си.

Всяко чисто съзнание може да странства в измеренията.

Едно чисто сърце е Тайна Божия.

Човекът на чистото съзнание е постигнал нещо много съществено той се е опазил от себе си.

При чистото съзнание Бог става нашата Дълбина. Нашият живот се осъществява само в тази Дълбина.

Чистото съзнание позволява на Бога да бъде Бог в тебе, да бъде твоята сила.

Чистото съзнание има само една воля Волята Божия.

Доколкото си в чистото съзнание, дотолкова си в Бога.

В чистото съзнание тече състоянието Скрита Сила. Промяната на човека е винаги в съзнанието.

Чистотата е Древна земя, изначално състояние.

Никаква поезия не може да се сравни с Тайната на нашето съзнание.

АУМ

Елеазар Хараш

1. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Инволюцията е слизане от Бога към материята, а еволюцията е възкачване от материята към Бога. В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега началото и краят“. Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога.

Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз има самосъзнание. От всички природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание.

Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъста материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството. Христос донесе онази сила, чрез която става възможен завоят, превратът от инволюционен процес в еволюционен.

Една част от човечеството днес още се намира в инволюционен път, т.е. продължава слизането си във все по-гъста материя, а друга част е почнала своя възход, своя еволюционен път. Това са тези, които са приели новата форма на Любовта Любовта като принцип. Тези хора са надраснали личния живот, служат на човечеството, на Цялото, на всички. А тези, които живеят в личния живот, те продължават слизането си надолу. На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни.

И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Нап­редналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес на съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е. нови заложби, скрити в Монадата. . 246, 247, 248/103)

Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото начало в себе си. (с. 6 /1)

Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре, към Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. (с. 201/3)

Бог създаде Слънцето, Луната и звездите за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена. Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание. Те определят кръга на живота. (с. 34/4)

Има ред закони, които регулират човешкото съзнание. Човек трябва да изучава тия закони и да ги прилага. (с. 86/11)

Реализирането на живота подразбира постигане на някакъв идеал… Този идеал е Истината. Следователно, Любовта е условие за реализиране на идеалите в живота… Мъдростта пък е главната цел в живота. За постигане на всичко това, съзнанието на човека трябва да дойде на помощ. (с. 41, 42/63)

Когато Безграничният свят или Безграничното Начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. (с. 155/2)

За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективният Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо, ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. (с. 160/25)

Човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят: от там трябва да черпи той.

(с. 162, 163/25)

Докато не създадете своя субективен свят, вие не можете да мислите за обективния. (с. 170/25)

Съвременното човечество е дошло до положение, в което трябва да стане смяна на енергиите му. Тази смяна ще се отрази на неговото съзнание. Да се сменят енергиите на човека, това значи да се сменят формите на материалния свят, формите на самата материя. Щом формите се изменят, заедно с тях се изменя и посоката на енергиите, т.е. посоката на силите в човека. (с. 169/25)

Всеки кристал представя велик закон за оформяне или проявяване на човешкото съзнание на Земята. (c. 36/67)

От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитие на неговото съзнание. Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите кой човек, някога в миналото, е бил баща на вашето съзнание. (c. 37/67)

Когато се изучават кристалите от окултно или Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цялата история за развитието на човешкото съзнание. (c. 37/67)

Светът не се нуждае от оправяне. Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието. Съвременните хора трябва да знаят как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход. (c. 50/67)

Като изучавате алхимията, първо ще се заемете с изучаване на кристалите, които Висшето съзнание е изучавало първоначално. (с. 261/20)

Погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвкупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато се дойде най-после и до човека. Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание. Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им. Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществуване. (c. 50, 51/67)

Бог се проявява чрез ума, сърцето и волята на човека. Обаче, за да имате ясна представа за тия прояви, вие трябва да изучавате съзнанието си. Съзнанието на човека трябва да му служи като мярка за нещата. Той трябва да застане в съзнанието си и оттам да изучава проявите на своя ум и на своето сърце. Докато разглежда нещата от положението на сърцето и на ума си, човек не може да има ясна представа за тях.

Чувствата не представят още сърцето, нито мислите представят ума. Докато живее изключително в сърцето и в ума си, човек всякога ще минава от светлина в тъмнина, от ден в нощ. Иска ли да преброди тъмната нощ, в която е попаднал, той трябва да се качи в съзнанието си, дето ще види малка, но сигурна светлинка, която ще му покаже изходния път… За да дойде до малката светлинка на съзнанието си, на която ще чете книгата на своя живот, човек трябва да мине през големи мъчнотии и страдания. (с. 218, 219/42)

Съвременните хора трябва да изучават съзнанието си, да дойдат до правилно разбиране на Божиите пътища. (с. 152/45)

Какъв е замисълът на Бога, никой не знае. Смисълът на живота се заключава в това да възлюбиш Господа и да бъдеш едно с Него и в множеството, и в единството. Постигнеш ли това, ти ще разбереш до някъде крайните цели на Битието. (с. 249, 250/45)

Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на Земята, кой го е изпратил? Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли. Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота… Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен. (с. 261/45)

Помнете: човешкият Дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напущал, докато най-после е дошъл до последната човешката форма. Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно. Те и днес живеят в него. Той никога няма да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата. Иде времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи. И в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на Ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога. На Ангелите е дадена голяма власт да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но като не е готов още за нея и не знае как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на погрешки и противоречия. (с. 8/50)

Задачата на Окултната Школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им. (с. 62/3)

Задачата на човека е чрез своето висше съзнание да намери себе си, да намери Бога и най-после смисъла на живота. Само така той може да съедини всички части в едно цяло в образа на Бога. Това значи да се домогне човек до Вечното Начало. Който не Го признава и не Го търси, той е дал място на гордостта в себе си. Влезе ли гордостта в човека, той се излага вече на опасност запичане на съзнанието. (c. 72/14)

Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнание трябва да се прояви знанието за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствания, трябва да проникват Божиите закони. (22; 8/63)

Най-първо Духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си Той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на земята, Духът изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо Духът трябва да изгуби съзнанието си?За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? (с. 93/65)

В живота на човека са необходими два полюса: на единия полюс е поставен човешкият ум, а на другия човешкото сърце. Ако вие не можете да разберете вашия ум и вашето сърце, които са толкова близо до вас, как ще разберете вашия Дух и вашата Душа, които отстоят далеч от вас? Който изучава сърцето и ума си, той ще може да изучи и онези велики, мощни сили, които се крият в съзнанието му. Чрез съзнанието ние дохождаме до положение да разберем, какво всъщност представляваме. (с. 53/66)

Цели 8000 години грехът е въздействал и върху човешкото съзнание, но пак не е могъл напълно да го помрачи. Той е успял само да премрежи неговата чистота и ясност, но тази мрежа лесно може да се премахне. (с. 9/71)

За да можете да работите с известни идеи, вие трябва да имате за тях ясна представа в съзнанието си. (с. 140/5)

Всички благородни идеи трябва да се реализират, не в своите крайни предели, но в човешкото съзнание, за да дадат подтик или да отворят място на една нова деятелност. (с. 234/5)

Сега, като на млади, ви казвам: Работете върху съзнанието си да измените коренно живота си и разбирането си за него. Дайте широта, простор на Душата си, във всяка добра проява да виждате нещо Божествено. (с. 16/13)

Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата Вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества? Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота? Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота. И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества. Тези сенки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина. Животът сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен. Ако човек вложи в живота си Абсолютна Вяра, че всичко, което Бог е създал е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложени в целокупния живот. (с. 43/14)

Съзнание се иска от хората. При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие. Тогава човек върши всичко доброволно, а не на сила… Време е вече съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. (с. 374/14)

Ако искаш да познаеш и разбереш Бога, първо трябва да разбереш природата. Тя е външната, обективната страна на Бога. Иначе, Той е недостъпен за човешкото съзнание. (с. 150,151/2)

Новото разбиране изисква от всички хора познаване на законите, които действат в човешкото съзнание. (с. 201/21)

Не можете да бъдете нови хора, т.е. хора на новата култура, ако не изпълните обещанията, които сте дали пред своето Висше съзнание. (с. 16/17)

Съвременната наука е само един метод за човека, да му покаже как да нареди живота си по-добре, да му услужи, но не и да просвети съзнанието му. (с. 13/33)

Човек трябва да се упражнява, да наблюдава, какво се крие в съзнанието и подсъзнанието му, да знае какво става в него.

(с. 139/33)

Истинско знание е това, което никога не се заличава от съзнанието на човека. (с. 165/33)

Човек трябва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание. Каква трябва да бъде тази почва? Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно. Иначе той ще бъде постоянно в съмнение, дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее както всички хора и т.н. Човек с такова съзнание е без основа, без почва в живота си. Който има добра основа, той може да живее добре при всички условия на живота, между всички хора. Само върху такава основа може да се гради бъдещето. (с. 115/90)

Има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва. (с. 123/90)

Цялото човечество след като завърши еволюцията си, всичките народи ще се обединят в един народ… То е бъдещата култура на Земята. След хиляди години ще се образува един човек, една цел, всички хора ще станат толкова разумни, че ще бъдат в мисъл и чувство, като че ли един човек мисли, не в еднообразие, но в разнообразие.

Следователно, ние ще се приготвим за онзи ред и порядък. Този ден ще дойде, той няма да бъде далеч. Даже в този век хората ще бъдат свидетели на едно начало на този порядък. Някои ще доживеят да видят това.

Няма да минат 53 години, 62 години, 75 години (беседата е държана на 13 декември 1931 г.) и тези, които ще доживеят дотогава, ще бъдат свидетели на един велик преврат, който ще стане в света. Цял един преврат ще стане в съзнанието, в разбирането на хората, в разбирането на жените, в разбирането на мъжете. Някои от вас може да доживеят дотогава. Които са на 5-6 години, на 10 години сега, ще видят много чудеса. Някои от вас ще заминат за другия свят на екскурзия, после пак ще се върнат. (с. 234/86)

Човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепва само великия живот в нас. В този, Великия Живот пък се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието то е бъдещият човек възможности­те, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. (с. 297/62)

Сам по себе си животът не е нещо материално. Той е проява на една същина, по-висока от самия живот. Животът е проява на Любовта. А Любовта? Проява на Божия Дух. А Духът? Ти не разбираш живота, не разбираш Любовта, а искаш да разбереш Духа. Животът, Любовта, Духът са идеи още неразбрани за човешкото съзнание. Достатъчно е да знаете, че Духът води към Бога. (с. 283/55)

Животът започва с първото пробуждане на съзнанието. Пробуждането на съзнанието пък не е нищо друго, освен запознаване с живота. (с. 72/68)

Като изучаваме формите, през които животът е минал, виждаме, какво голямо усилие са правили тия форми, за да подоб­рят своето положение, да дойдат до най-съвършената форма на земята, каквато е човешката. Всички форми са търсили път, насока на своя живот, но само човек е постигнал това. Благодарение на своето съзнание, човек е дошъл до точно определен път на движение. Когато в неговия път се е родила идеята за Бога, той е намерил своя Духовен изток. Идеята за Бога в човека представя насоката на неговия живот неговото изгряващо слънце. Когато човек намери своя изток, съзнанието му се разцъфтява. Разцъфтяването на човешкото съзнание е подобно на зазоряването. Щом настъпи този процес в човека, животът му се осмисля, и той тръгва в определена посока, без много лутане. Докато намери своя път, човек непрекъснато се лута в съзнанието си. (с. 49/41)

Ý

2. ЩО Е СЪЗНАНИЕ?

Що е съзнание?По този въпрос е писано в много философски и окултни книги, които сами можете да четете. С няколко думи казано, съзнанието подразбира склад от положително знание, вложено в Духа, ума и сърцето на човека. С това знание той има ясна представа за нещата и знае, при всеки даден случай, как да постъпва. Съзнателният човек никога не върши зло. Той се ползва от опитността на миналото си, вследствие на което днес по никой начин не си позволява да прави зло. Несъзнателният човек може да прави зло, но само до тогава, докато придобие опитност, докато съзнанието му се пробуди. Думата „съзнание“ е образувана от съюза „съ“ и съществителното име „знание“. Следователно, думата „съзнание“ подразбира да се направи връзка между знанието на Божествения и човешкия Дух, да се прехвърли мост, който да свързва Божествения и човешки свят. (с. 194/3)

Когато определите отношението, в което се намират вашият Дух, Душа, ум и сърце към Първата Причина, вие ще бъдете вече напълно самоопределени. Самоопределението е въпрос на съзнанието. За тази цел вие трябва да четете, какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието, след това и аз ще говоря по същия въпрос. Вие трябва да изучавате проявите на съзнанието, не само като философска, отвлечена мисъл, но и като приложение, да видите какви резултати дават. В съзнанието си, човек проявява един род чувства, мисли и действия, в самосъзнанието си друг род, в подсъзнанието трети и в свръхсъзнанието четвърти. В каквато област на духовния живот да се намира човек, такъв израз ще има неговият живот на земята. Обаче, трябва да знаете, че вън от човека съзнанието не може да се определи. Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. ( Каква разлика има между познанието и съзнанието?) Познанието е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит то е положително съзнание. (c. 195, 196/3)

Четете, размишлявайте върху съзнанието, да се домогнете до смисъла на това понятие. Под думата „съзнание“ някои философи разбират Същината на нещата. В това отношение, те не са далеч от Истината. Други философи под думата „съзнание“ разбират формата на нещата. Като разглеждат в този смисъл съзнанието, те се отдалечават от Истината, защото съвършено идеята за съзнанието в техните умове се изменя. (c. 196, 197/3)

Думата „съзнание“ се е образувала от предлога „с“ и съществителното „знание“. Тази дума означава още „живот“. Тя е произлязла от гръцката дума „зон“. (c. 178/4)

Душата може ли да се види? За да се види Душата, съзнанието на човека трябва да бъде будно. Когато се отнася до ума и интелекта на човека, те могат да се видят и при обикновено съзнание… Съзнанието пък представлява външното облекло на Душата. (c. 46/8)

В живота на човека има основни, съществени мисли, които винаги държат съзнанието му будно. Това, което свързва човека с външния, физически свят, са предметите, с които той борави. Наистина, когато се вглъби в себе си, човек престава да се интересува от външния свят, от предметите, които го обикалят. За такъв човек казваме, че живее повече вътрешно. Това не значи, че е прекъснал връзката си с външния свят. Щом съзнанието му е будно, той не може да бъде далеч от външния свят. Съзнанието е връзка между външния и вътрешния живот на човека от една страна, както между сегашния и бъдещия му живот от друга страна. (c. 107/42)

Не познава ли началото на живота си, човек не може да познае и края. Началото на живота, т.е. битието, е мъжът. Краят на живота, т.е. откровението, е жената. Който иска да изучава откровението, той трябва да изучава жената. Това са въпроси на съзнанието. Ако не може да разбере проявата на Бога в своето съзнание, човек никога не би могъл да разбере проявите Му нито в съзнанието на мъжа, нито в съзнанието на живота. (c. 218/42)

Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има ли този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае, кога, какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиш на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, Смирението е необходимо, но човек трябва да знае, кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на Вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешните светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. (c. 324/45)

Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически, вътрешен Духовен и вътрешен Божествен смисъл. От това гледище не трябва да се прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. В цялата природа, в целокупния живот прониква една разумна нишка. Учените хора на миналото, както и учените хора на настоящето наричат тази разумна нишка „съзнание“. Онзи, който е натоварен да пази тази нишка здрава, т.е. да се грижи да не се прекъсва съзнанието, наричаме човешки интелект, или човешки ум. Значи, длъжността на човешкия ум е да пази здрава тази нишка, която Първичната Природа е поставила между всички явления. (c. 3; 2/71)

Под думата „невидим свят“ ние разбираме реалния, идеалния, неизменяемия свят. Този реален свят се проектира на физическия най-първо чрез една точка, която е несъизмерима. Тази точка има само едно проявление, без никакво измерение. Сама по себе си тя съществува като понятие. Посоката на едно движение се измерва само с една точка. Всеки човек трябва да има само една посока, едно движение, което наричаме негов център. Този разумен център съществува в неговото съзнание. Мнозина питат: Какво представлява човешкото съзнание?. Ние наричаме човешкото съзнание вдлъбнатото огледало, което събира в себе си лъчите на Божествената светлина и после, чрез отражение ги разпръсва в окръжаващата го среда. Ако човек няма такова огледало, той не може да разбере задачата на своя живот. За да може това огледало да се държи в изправност, природата е дала разум, ум на човека, да мисли и да разсъждава. Разумът пък е Божествената Светлина, която се насочва към това огледало. Това дето хората обичат да се оглеждат в огледала, показва, че и нашето съзнание е подобно на огледало. И когато нашето съзнание е чисто, и всички предмети ще се отразят в техния естествен вид, а това ще ни дава ясна представа за живота. Противоречията, които съществуват в ума на съвременните хора за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, за Милосърдието и за ред прояви в живота, зависят от чистотата, от степента на яснотата на това огледало. Често нашето огледало се покрива с прах, с тънък воал от мъгла, помрачава се, замъглява се, и ние не можем да добием ясна представа за живота изгубваме връзката, смисъла на живота, не знаем отде сме дошли и де отиваме. Първата велика задача за съзнанието на индивида е да реши въпроса, отде е дошъл и де отива. Този въпрос не може да се реши колективно. Той се решава единично. (c. 6, 7, 8; 4/71)

Казвам: Вие трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, т.е. вашето „Аз“. В естеството на човека има много неорганизирана материя, т.е. много сили, управ­лението на които зависят от вас. (c. 155/7)

Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго, освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още Интуиция, Ангел Пазител и др. Който слуша гласа на своята Интуиция, работите му се нареждат добре. (c. 24/15)

Човек е свободен дотолкова, доколкото има съзнание за свободата си. Вън от съзнанието никаква свобода не съществува. (c. 28, 29/15)

Материалният човек е свързан със Земята, а духовният със Слънцето, което символизира Бога. Слънцето в човека е неговото съзнание. Чрез съзнанието си той е свързан с Бога. Някои признават тази връзка, а други я отричат. (c. 32/15)

Слънцето днес е толкова голямо, колкото е широко човешкото съзнание, колкото голяма е човешката разумност. (c. 83/69)

Самовъзпитанието е велик, съзнателен процес… Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието оказва влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и във волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо, когато искат да парализират волята на човека, те ограничават съзнанието му. И обратно: когато пом­рачат съзнанието на човека и волята му се парализира. В този смисъл съзнанието е волеви акт, който предизвиква дейността на волята. (c. 341/16)

Колкото по-подвижни са умът, сърцето и тялото на човека, толкова по-високо е съзнанието му. Подвижността определя човешката воля… Волята представлява разумно сцепление между частиците на онази материя, с която съзнанието работи. Една от помощните сили на съзнанието е волята. (c. 198, 199/17)

Като се говори за развитие на съзнанието, ние взимаме понятието „съзнание“ в широк смисъл. Думата „съзнание“ е образувана от предлога „съ“ и съществителното „знание“. Да имаш съзнание, това значи да ходиш със знание, да създаваш нещата. Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален. Да съзнаваш нещата, това значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш, кои са прави и кои криви. (c. 359/25)

Буквата „А“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“. (c. 34/42)

Киселият, горчивият елемент не влиза в човешкото съзнание. (c. 19/46)

Гладът и жаждата са съзнателни сили, които заставят човека да работи. (c. 127/50)

Центърът, в който доброто и злото се неутрализират е силата на човешката мисъл. В този център действа съзнанието.

(c. 134/50)

Доволството не седи във външното положение, което човек заема. Силата, доволството в живота на човека седят в неговото съзнание. Колкото по-високо седи човек по съзнание, толкова по-голямо е неговото доволство. (c. 52/69)

Мощни, велики сили работят върху човешкото съзнание, с цел да подобрят положението му. (c. 84/12)

Всеки човек носи бъдещето си в своето съзнание. Бъдещето на човека зависи от възможностите, които са вложени в него. Колкото по-големи са възможностите му, толкова по-светло е неговото бъдеще. Често се говори за миналото, настоящето и бъдещето. Това са три момента в човешкия живот, скрити в съзнанието му. За да проникне в тия моменти, човек трябва да изучава окултните науки. (c. 219/12)

Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помагат. (c. 50/67)

Истинското знание седи в това, човек да прави опити в съзнанието си, което представя велика лаборатория на живота. Чрез ред упражнения и опити, човек може да дойде до възможностите, които се крият в един маг. (c. 281/67)

Всеки човек разполага с определени възможности вън от които не може да излезе. (c. 136/49)

Божествената мисъл прониква в съзнанието и в мозъка на човека. (c. 276/17)

За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. (c. 183/21)

Мислите, чувствата и постъпките растат върху човека, но той не ги ражда. Те идат от друг, по-висок свят от тоя, в който живее. Следователно, човек е същество, което мисли, чувства и действа. Ако съзнанието му не взима участие в неговите мисли и действия, той е автомат. (c. 79/20)

Всяка мисъл е слънчев лъч или лъч на човешкото съзнание. (c. 23/15)

Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяват чрез човешкото съзнание. Както вижда човек, така мисли. В този смисъл правите и кривите линии наричаме очи на съзнанието. (c. 43/15)

Всичко в света е материя и съзнание. Кога? Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Дето е животът, там е радостта. (c. 155/17)

Луната, Земята и Слънцето не са несъзнателни същества. В тях или зад тях се крие някакво съзнание, което управлява тези движения. (c. 182/18)

Всички понятия, с които човек си служи, съществуват в неговото съзнание, но не и в природата. (c. 74/19)

Твоя собственост е това, което сам носиш в съзнанието си. (c. 13/20)

Кой от вас е виждал Душата, Духа и ума? Кога нещата стават неизвестни за човека? Когато са вън от неговото съзнание… В съзнанието има нещо, което напомня неизвестното, но има нещо неясно. Даден човек е X за тебе не го познаваш. Той е скрит за твоето съзнание. Ако между твоето и неговото съзнание се създаде известно отношение, той става вече известен, познат за тебе. (c. 93/20)

Единственото нещо, чрез което човек може да прогресира е неговото съзнание. Съзнанието не е един атрибут на човешкия ум, нито пък има нещо общо с ума. Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Съзнанието се отнася само до човешкото сърце. И когато кажем, че човек носи един съзнателен живот, ни най-малко не подразбираме един интелигентен, учен живот. Всичко, което съзнанието носи е преживяно. В съзнанието няма нищо непреживяно. Следователно, съзнанието е една база, една основа, върху която човешкият ум може да се развива и расте. Тъй както за ученика е потребна светлина, за да може да чете, така за ума е необходимо съзнание. Затова съзнателният живот трябва да предшествува умствения живот. Умът е външната страна на нещата, а съзнанието се занимава с вътрешната страна на живота… Човек може да не е толкова интелигентен, но да е съзнателен. Следователно, туй, което подтиква живота към развиване, това е съзнанието, а съзнанието е едно от великите качества на Душата. Аз казвам: Съзнанието е първият лъч, който Душата проектира в сърцето. Не говоря за обикновената Душа, но за Божествената Душа. Първият лъч е съзнанието, а от този лъч, вторично вече се явява човешкият ум. Силите на съзнанието пък събуждат центровете и способностите на ума. Тъй щото, изчезне ли съзнанието, умът се губи. (с. 18, 19; 6/28)

И тъй, прогресът зависи от съзнанието, затова трябва да култивираме съзнанието в себе си. (с. 20; 6/28)

Всеки един знае подбудителните причини за всяка една своя постъпка. Няма скрито покрито пред нашето съзнание, пред нашата Душа. Тази Душа е огледало, в което Господ вижда всичко. Единственото нещо, което не ни лъже е съзнанието. В съзнателния човек лъжа няма. Като говорим за съзнателния човек, ние подразбираме това в абсолютния смисъл на думата. Такъв човек е с чистота, той е добър, той е интелигентен, той е благороден. Тия качества той абсолютно ги притежава. Никаква лъжа няма у него, нито помисъл да преиначи Истината. Той е много прям. (с. 25, 26; 6/28)

Тия две монади, двете същества А и А’, както и В и В’ са свързани: едното положение в Писанието се нарича „старият човек“ А, а другото положение, което сега се заражда се нарича „новият човек“. Значи, тия две монади, които едновременно се борят да вземат връх на съзнанието ви: А’ действува върху В’. То е нашата Божествена Душа. От В’ излиза С’. Това е нашето съзнание, първият плод на Божественото съзнание. (с. 26; 6/28)

Четирите състояния, през които човек може да мине, аз ги наричам пречупване на съзнанието му в неговата инволюция. При слизането в материалния свят човек взима първо положението на точка. Представете си, че един човек, една Душа взема мястото на една точка, която от наше гледище не заема никакво пространство. При това тя съществува, съзнава, че е някъде. Къде е и тя не знае така както ние ги определяме във времето и пространството. Тази точка, за да почне да расте, най-първо се разширява, образува един кръг около себе си. То е пречупване, разширение на човешкото съзнание. А когато този кръг се пречупи някъде от него излиза съдържанието. Това, което излиза от кръга навън, то е друго пречупване. Ние навлизаме вече в областта на електричеството, което излиза от кръга. Щом се появи електричеството в природата и стане пречупване, явяват се вече кривите линии. Аз уподобявам това така. Центърът, това е зародиш на живот. Пречупването на кръга, това е посаждането. Поникването нагоре, това е изтичането на тази енергия. И най-после клоните, които се явяват нагоре, те се огъват и образуват кривите линии. Казвам, от това гледище, когато ние говорим за човешкото съзнание, разбираме онзи първоначален ЦЕНТЪР, от който човек е излязъл, дето човек е бил свободен. Като слязъл в материалния свят, той изгубил своето знание, вследствие на което се е заробил в окръжаващата среда. Някои от вас са забравили откъде идат. Вие не помните. Когато сте били в утробата на майка си, помен нямате от това, а преди да дойдете там, къде сте били, също не помните. Но ако се хвърли малко светлина във вашето съзнание, вие ще си спомните пътя, по който сте дошли. Ще ви дам една теория за изяснение. Окултистите казват, че когато едно същество, един център в невидимия свят, едно съзнание пожелае да слезе на Земята, понеже някои същества имат една необходима нужда да слязат на Земята да работят, тогава две Възвишени Същества вземат тази Душа ние говорим по човешки ще я пренесат около Земята, като направят три кръга. Земята има 12 врати, през които може да се влиза. Тези врати трябва да ги намериш отворени. Там чакат Ангели. След това ще намерят бащата и майката, от които ще вземат нужната материя и ще ги помолят да отгледат тази Душа. След това те ще пратят своето благословение отгоре. (с. 7, 8, 9/91)

Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на Духа. Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето съзнание, това е Духът. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричаме съзнание на човека. Обаче, съзнанието е само едно огледало, едно отражение на действието на човешкия Дух. Това неизменното у вас, което вие съзнавате, то е човешкият Дух. И вие сте неизменни дотолкова, доколкото чувствате, че у вас присъства едно разумно начало, на което вие всякога можете да се осланяте. (с. 136,137/87)

Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява. Какво представя съзнанието? То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват. (с. 11/88)

Духовният свят има две страни: физическа, т.е. видима, която се обхваща от съзнанието и психична, невидима, която не се обхваща от съзнанието. (с. 140/52)

Великото и красивото в живота е човешкото съзнание, което съвременните хора наричат човещина. (с. 3/37)

Ý

2.1 МЯСТО НА СЪЗНАНИЕТО

Съзнанието на човека се намира в главата му. То има своите корени нервички и клони. Ще кажете, че съзнанието е отвлечено понятие, без специфични органи. Говори се за съзнанието, но чрез какви органи се проявява то, това никой не знае. Обаче, всеки е забелязал, че при най-малкия удар в главата, човек губи съзнание и претърпява големи пертурбации. Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия. Много от сегашните учени не знаят, къде е мястото на съзнанието. Седалището на съзнанието е в главата, а от части и в гръбнака. То се изразява чрез главния и гръбначния мозък. Някогашната столица на съзнанието е била на друго място, а не в главата. Има още сили на съзнанието, които не са преместени в главата. Къде е било мястото на съзнанието по-рано? В симпатичната нервна система, или така наречения слънчев възел. В далечното минало главата на човека е била на това място. Той е мислел чрез слънчевия възел. (c. 19, 20/15)

Трябва да се изучи устройството на главата, защото тя е ед­но от условията за проявленията на Божествения живот. (с. 204/67)

Днес няма по-велико нещо от устройството на човешкия мозък, както и от устройството на неговите очи. Според качеството и количеството на мозъчните клетки, които възприемат Божията Любов, Мъдрост и Истина се определя и Любовта, Мъдростта и Истината в самия човек. Каквато и колкото светлина възприемат тези клетки в себе си, те я изпращат навън чрез съзнанието на човека. (c. 44/65)

Единственото устойчиво нещо у човека, това е неговият мозък… От всичко най-малко се изменя мозъкът на човека… Той е направен от фина материя, която малко или незабелязано се поддава на промяна. Това показва, че в тази фина материя циркулират висшите енергии, които са причината за появата на човешките мисли. Питам: в такъв случай, де се намира човешкото съзнание, или както някои го наричат човешката Душа? Христос дава отговор на този въпрос чрез стиха: „Отец ми е земеделецът“. Значи, земеделецът е Духът, който работи извън живота и създава благоприятни условия за лозата. В дадения случай Христос представлява духовния принцип у човека, т.е. неговата Душа. Пръчките пък са физическия свят. (c. 147/66)

Съзнанието действа в предната част на мозъка. (c. 208/8)

Челото може да се раздели на три области. Горната част е свързана с Божествения свят; средната част е свързана с ангелския свят там е литературата, поезията, изкуството; долната част е свързана с физическия свят със света на материалната наука. В основата на носа, горе, се намира центъра на формите, до тоя център се намират други центрове: на величината, на тежестта, на реда, на чистотата, на математиката. Тия центрове са разположени в предната долна част на челото. (с. 58/76)

Очите показват будността на съзнанието. Носът представя корените на съзнанието, а устата източникът, отдето съзнанието черпи сила. Ушите са вентилатори на съзнанието. Съзнанието на човека се проветрява през ушите. (с. 128/38)

Казвам: ако способностите в областта на мозъка, дето се намира разумността, съзнанието на човека, не са развити, той всякога ще се натъква на противоречия в живота, и каквато работа започне, няма да я свърши. (с. 79/102)

Ако се разложи човека психологически, ще се види, че у него има /в черепа му/ 40 главни способности, разделени в следните 7 области…

В твърдо състояние съзнанието е съсредоточено в една посока; в жидкото* състояние съзнанието е в друга посока, а във въздухообразното в трета. Тъй че силите в съзнанието са насочени в една или в друга посока. Съзнанието у човека се проявява в 40 способности, които са разделени в 7 категории /I, II, III /. И всяка категория си има своите подразделения /1, 2, 3 /. Първата категория (I) обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума умствените способности: 1) наблюдателност; 2) памет; 3) разсъждение. Първата способност Н събира материали, втората П ги складира, а третата Р обработва тези материали. Но когато става един душевен процес, той не е заключен само в тази област У, а се смесват и много други елементи и способности от други категории. Във втората категория (II) влизат себесъхранителните способности или личните чувства. Такива са: 1) разрушителност Р; 2) себесъхранение С. На трето място идват личните чувства, на четвърто място егоизмът. В третата категория (III) влизат: 1) индивидуалните, личните чувства; 2) тщеславие; 3) общителност. В четвъртата категория (IV) влизат моралните чувства: съвест, Любов към Бога, Вяра, Надежда, Милост. В петата категория (V) са семейните и приятелските чувства. Когато един човек иска да извърши нещо, всички тези категории вземат участие. Силните чувства имат всякога надмощие, те са ръководни, а всички други се подчиняват на тях и те разрешават въпросите. Хора, у които разсъдъкът е много развит, ще разрешат въпросите по един начин. Един човек, у когото обществените или семейните чувства са развити и ако разсъдъкът е добре развит, ще реши въпросите по друг начин. И един човек, у когото егоизмът и разсъдъкът са развити, ще реши по трети начин въпроса. Някой път ще направя една много подробна френологична схема и ще ви обясня как психологията на човека се намесва при различните случаи, за да се отговори така или иначе на един въпрос; това френологията вече е разрешила. Постъпките на човека се дължат на известно негово разположение или неразположение да извърши нещо, или не. А у всеки човек разположението се определя според чувствата, които вземат надмощие. И тогава казваме: характерът на този човек е такъв и такъв, понеже разрушителността е силно развита у него. Друг е тих и спокоен, не се кара, не че съзнанието му е такова, но тези органи не са развити у него. Не че той е добродетелен, но лошите, разрушителните органи не са развити у него; има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. За пример, ако дойдем до личните чувства, те действуват за благото на твоето тяло. Всеки мисли за тялото си, всеки казва: „Няма да се оставя да ме изядат.“ Това е личното в човека.

Ако разделим челото у човека на три, най-долната част, над веждите, се намира обективният ум: наблюдателност, впечатление, преценка, мярка, практичност. Пос­ле, по-нагоре е паметта. На най-горната част на челото са разсъдъкът и милосърдието. На темето горе се намират милостта и Любовта към Бога, благоговейното чувство, съвестта. (с. 165-168/99)

И тъй, за да живее в центъра, в Божествения свят, човек трябва да развива всички свои способности и чувства. Божественият свят е разнообразен. Той обединява всички способности и чувства на човека в едно цяло… Като е дошъл на земята човек ще работи за развиване на всички свои чувства. Музикалното чувство, което се намира отстрани на челото, милосърдието отпред на главата, вярата и висшите морални чувства отгоре на главата, надеждата, въображението и т.н. Човек има повече от 40 центъра на главата си, които еднакво трябва да развива. (с. 416-417/106)

Новата столица, новото жилище на Духа е главата.

(с. 416-417/106)

Главната причина за болестите се дължи на дисхармонията между двойника и физическото тяло на човека. В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна или нишки, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, тъй нареченото второ тяло на човека, или посредник на силите в природата. Физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник.

Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. (с. 61/88)

Колкото по-добре са развити мозъчните нишки, толкова по-добре е развито съзнанието. (c. 88/22)

Дето има движение, там има и съзнание. Всяко физическо тяло, което се движи, има съзнание. Съзнанието може да бъде вън от предмета и вътре в него. Значи, съзнанието може да бъде отвън и отвътре. (c. 127/50)

Писанието: „Където е сърцето ти, там ще бъдеш и ти.“ С други думи казано: Където е съзнанието ти, там живееш. (c. 5/70)

Де живее Господ? В нашето съзнание. (c. 27; 24/63)

Задачата на всички хора е да разбират своите вътрешни похвати, своите вътрешни побуждения, да знаят в каква област действа съзнанието им: на физическия свят, в духовния свят при чувствата му или в умствения свят при неговите мисли. Разсъжденията на човека се определят от областта, в която се движи съзнанието му. (c. 59/18)

Ý

2.2 ПРОЦЕСИ В СЪЗНАНИЕТО

Всяка година се придава по един нов елемент в природата. Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Външно, във физическия свят това не е констатирано в промените на човешкото съзнание. Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново. (c. 247/3)

Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не взимат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзнание. От материята зависят действащите сили в целия космос. Тъй щото, всеки ден, всяка минута, всеки момент в живота се внася нещо ново… Новото иде всеки момент. Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае, какво носи бъдещето в себе си. Причината затова е, че Първоначалната Божествена сила е безгранична и непостижима. Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима. Щом се прояви тя става постижима. Стремете се към проявеното съзнание, като спазите правилото да не изяж­дате всичкото жито в хамбара. (c. 248, 249/3)

Простите движения наричаме още първични. Прости движения са тези, които срещат малки съпротивления в пътя си, а сложните, които срещат големи съпротивления. Прости и сложни движения съществуват и в съзнанието на човека… Простите, първични движения са насочени към Бога. Те са чисти, кристални, без никакво раздвояване. Сложните движения предизвикват раздвояване в съзнанието. (c. 322/25)

Ако в едно същество се роди мисълта да опита Божията Любов в нейните чисти форми, движението на неговото съзнание ще бъде просто. Обаче, ако в някое същество се яви мисълта да стане велико, да създаде една слънчева система, в съзнанието му се произвеждат сложни движения. (c. 325/25)

Животът не е нищо друго, освен подтик, любов, стремеж на висшето съзнание да се прояви навън. (c. 97/8)

Всяко нещо, което човек обхваща в съзнанието си, което вижда и за което мисли, е вселена заради него. Щом не можеш да мислиш за нещо, не го виждаш и не можеш да го обхванеш в съзнанието си, то не представя никаква вселена. В този смисъл вселената е конечна, а Бог безконечен. (c. 343/14)

Всяка мисъл, всеки акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взима участие е един механически процес. (c. 21/7)

Всяка форма, която действа не само в твоето съзнание и в твоя ум, тя е само едно малко отражение на хиляди красиви форми, които се проектират в съзнанието и вън от съзнанието на всички хора. Тези форми съществуват и в природата, като образи на съвършени същества. (c. 291, 292/23)

Въображението представя отвора на тъмната стаичка, камера обскура, в която се поставя светлочувствителното стъкло на фотографията. От фотографа зависи, дали да се отвори, или зат­вори тази камера обскура. Когато ще фотографира, той отваря камерата. Там дето въображението не е под контрола на волята, отвърстието на тази камера е постоянно отворено, вследствие на което на време и без време, съзнателно и несъзнателно се получават отпечатъци върху мозъка. (с. 27, 28/3)

Каквато пакост да направите някому, първо тя има отглас, отражение във вашето съзнание. Всяка крива мисъл, всяко криво чувство или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл или от когото е направен. (с. 145/2)

Колкото по-силни са образите на мислите, толкова по-здраво се отпечатват те в човешкото съзнание. Ето защо, човек мъчно може да възприема и задържа отвлечените мисли в себе си. Когато се заговори за красивото, за идеалното в света, човек веднага започва да си представя някакви красиви, съвършени образи, като идеал на съзнанието му, но той никъде не среща такива образи… Умствено човек си представя красив, идеален човек, но как и къде да го намери, не знае. Този образ съществува в съзнанието на човека, но мъчно се намира вън от него. (c. 152/10)

Като се говори за продължителността на времето, това е въп­рос, който се отнася до съзнанието. Ако се движите с бързината на обикновен трен, вие ще стигнете до слънцето в продължение на 250 години. Обаче, ако се движите с бързината на светлината, ще стигнете до слънцето за 8 минути. Значи вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно, времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето съмнение. (с. 112/2)

Времето определя продължителността или траенето на известно явление, или известна работа, която се е вършила в съзнанието. (c. 132/4)

Пространството пък представя книга на живота, на природата, в която се хроникират всички резултати, които стават в човешкото съзнание. Значи, времето се отнася до действията, а пространството до резултатите, времето и пространството са в самия живот, а не извън него. Понякога човек се превръща във време. (c. 132/4)

Къде е реалният свят? Ако приемете, че точка А е външният свят, тогава отражението на този свят ще бъде в точка В. Значи, реалният свят се намира в точка В. Съзнанието на човека пък се намира в точка С, вън от правата АВ. Човешкото съзнание не се явява кога да е, но в точно определена година, в точно определен месец, ден, час, в точно определена минута и секунда. Често нещастията се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери доколко съзнанието му се проявява точно на определеното за него време. (c. 135/4)

Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хора могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. (c. 136/4)

Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието. Следователно, докато нещата не се ограничат няма да има никакъв наклон, никакво движение. Щом се ограничат в тясна площ, и движението ще дойде. (с. 28/1)

Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това, дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от умствен или сърдечен характер. Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека. Ученикът трябва да се наблюдава, да изучава движенията и силите, които са свързани с тях, за да може чрез думите правилно да ги регулира. (с. 127/3)

Като се натъкне на някаква проява на съзнанието си, човек трябва да знае, коя е първичната причина за тази проява. (c. 212/3)

Щом дойдем до съзнанието, ние се натъкваме на закона на поляризирането. Това показва, че всяка проява на съзнанието има две страни, две противоположни посоки: възходяща и низходяща. Този закон се изразява графически с правата CD:

C _______________ D (c. 213/3)

Щом съзнанието се поляризира, човек намира правата посока на движението си. Тази посока е перпендикулярът, спуснат от дадена точка, вън от някоя права. Когато се поляризира и намери своята посока на движение, съзнанието започва да изпуща светлина по всички посоки, във всички направления. При това положение, съзнанието на човека е изложено на странични влияния и се движи като махало, на една и друга страна. Така е за всеки, който не разбира закона. Обаче, който разбира закона, той ще намери неподвижната точка на своето съзнание и там ще застане. В съзнанието на човека тази точка е напълно устойчива, тя не се влияе от нищо. Тя е точката O на правата CD. Когато дойдете до тази точка, вие ще се върнете назад, до точката m, по-горе от която не можете да отидете. От точката m енергията върви по две посоки: mC и mD. Така се движи часовниковото махало като описва около себе си полукръгове. Като дойдете до точката C на съзнанието, вие мислите че сте разбрали някой въпрос. Обаче, оттук се качвате в точката m, щом поседите малко в тази точка, слизате в точката D. И тук мислите, че сте разрешили въпроса, но се заблуждавате, както при точката C. Така се самоизлъгвате всеки ден. Тъкмо разрешите един въпрос, на другия ден виждате, че не сте го разрешили… Така се люлее съзнанието от D до C и обратно, докато дойдете най-после до точката О, устойчивата точка на съзнанието, отдето пак се изкачвате нагоре, към точката m. Така се движи съзнанието ту наляво, ту надясно, ту в точка О и върви напред, разширява се и пръска светлина в пътя на човека. (c. 214, 215/3)

Обаче, човешкото съзнание не може да стои на едно място. Стъпка по стъпка то се движи и излиза от старото си положение… При това движение на съзнанието, ние имаме три неподвижни, устойчиви точки, в които въпросите могат да се разрешават. Обаче, мъчно се спира съзнанието в тези точки. Фигурата представлява съзнанието на макрокосмоса, а същевременно и пътя на слизането и възлизането на човешкия Дух. Тази фигура се нарича „Соломонов знак“. От центъра А може да се опише окръжност; тя представя голямата и малката вселена, големия и малкия космос. По този начин ние си представяме минаването на обикновеното човешко съзнание и самосъзнание в неговото подсъзнание и свръхсъзнание. С други думи казано, човек минава от обикновеното в Божественото съзнание, от обикновения в Божествения свят, дето започва да се движи в перпендикулярна посока на своето желание. (c. 216, 217/3)

Числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т.е. сили, които действат върху съзнанието на човека. В числото две имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел. Това движение ние наричаме „стремеж към Бога“. Следователно, стремежът към Бога ражда любовта. Значи, любов­та се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към Първичното, към Божественото съзнание. (c. 221/3)

Силите, които взимат участие при написване на единицата, започват отгоре и слизат надолу. Значи, единицата определя посоката на силите. Когато искате да напишете числото две, двойката (2), въпросът е по-сложен: първо се образува един малък кръг (o), който представя пътя на човешкото съзнание, което наместо да се движи в орбитата си, се развива навън, първо по посока c, а после слиза надолу, по посока e. Причината за това е, че друг някакъв център е повлиял на човешкото съзнание и го заставил да измени пътя на своето движение. Но и това влияние на центъра e се изменя, защото иде друго, по-силно влияние, от центъра d, което заставя силите на първичното съзнание да се изменят, да образуват по-малък кръг от другия. След това иде влиянието на центъра m, а най-пос­ле иде влиянието на центъра k, който повдига човешкото съзнание нагоре. Следователно, всяко съзнание, което минава през двойката, преживява сложни процеси. Числата 1 и 2, написани едно до друго, представят 12-те зодиаци. Събрани заедно, те дават числото три. Когато съзнанието на човека минава през 12-те зодиаци, те оказват върху него 12 различни влияния. Значи, те внасят в съзнанието му 12 различни елемента. (c. 219, 220/3)

Точката представя непроявено същество, което се намира само в зачатие и не заема никакво пространство. То живее в себе си, без форма, но с известна енергия и чака времето на своето проявление. Когато говорим за точката, ние имаме предвид известни мисли и идеи, които съществуват само в съзнанието на човека, без да се проявяват. (c. 211/12)

Да допуснем, че кръгът представен на фигурата, е едно движещо се колело, на което радиусът ОА и тангентата Т са в постоянно движение. Тангентата, чрез точката си на допиране с окръжността, упражнява непрекъснато влияние върху нея. Следователно, тя може да усили движението на кръга, ако последният се движи в същата посока. Но ако кръгът се движи в посока обратна на тази на тангентата, неговото движение ще се забави. В окултната геометрия кръгът представя един самосъзнателен индивид. Центърът на кръга, това е центърът на съзнанието у индивида субектът. Кръгът това е неговият вътрешен, субективен свят. Периферията или окръжността това е мястото, където съзнанието идва в досег с външния обективен свят. Ясно е тогава, че тангентите представят отделни съзнания или групи съзнания, които упражняват влияние върху индивида отвън и го ограничават. Следователно, всяка промяна в съзнанието на човека показва, че някаква тангента е упражнила влияние върху него. Чрез допирната точка тя внася известен импулс в човешкото съзнание и е в състояние да измени неговото движение, т.е. да предизвика известна промяна в неговите мисли чувства или постъпки. Ако съзнанието се подчини на този импулс отвън и следва посоката, по която тангентата се движи, то ще има успех във външните работи. Но ако се възпротиви на този импулс и се движи в посока обратна на тангентата, то ще влезе в стълкновение с онази група съзнания, които тази тангента представя.

Освен тези външни влияния върху съзнанието на човека, които тангентите предизвикват, има и други вътрешни, субективни влияния. На нашата фигура кръгът S, който минава през центъра О, представя едно висше съзнание, което докосва самия център у индивида и упражнява влияние върху субективния му живот. Тогава у човека настъпват дълбоки вътрешни промени, които изхождат от самия му център и за резултат имат онова, което наричаме разширение, повдигане, просветление на съзнанието и т.н. Само в такъв случай човек може да се освободи от ограничителното въздействие на външните тангенти. (c. 191, 192, 193/4)

Кръгът S пък и животът, който се проявява около неговия център, ще има за предмет отвлечени въпроси въпросите за Любовта, Мъдростта и Истината. Който не разбира тези въпроси, той се натъква на ред противоречия. Всяко противоречие се предизвиква от същество с ниска култура, било от физическия, астралния или умствения свят. Тия светове имат своя физическа страна, която се отразява върху живота на човека.

Освен тия светове съществуват и други с висша култура, които ние приемаме като течения в природата. Защото всеки свят влияе и върху по-нискостоящите, и върху по-високостоящите от него. Когато човек иска да стане с него някакъв обрат в добър смисъл, той трябва да се скачи с теченията на природата, които идат от по-високите светове. Задачата на окултната школа е да покаже на ученика законите, чрез които да се свързва с висшите течения на природата. По този начин неговият ум ще се развива правилно. Когато живият кръг S влезе в живота на човека, той трябва да бъде готов да се справя със силите, със законите които го управляват. Да бъде човек готов, това значи да разбира новите условия в средата, в която влиза. (c. 193, 194/4)

Щом попаднете под влиянието на живия кръг, т.е. щом този кръг засегне вашия център, вие не можете вече да се противите: или ще влезете в течението на този кръг и ще се издигнете, или смърт ви очаква. С други думи казано: Всеки, който е тръгнал в пътя на Истината, той трябва да го следва. Няма връщане от пътя на Истината. Който се опитва да се върне от този път, той сам се осъжда на смърт. Човек не може да се противопоставя на движенията, които стават в живия кръг. Що се отнася до тангентите, техният брой е неопределен. Може да се прекара и четвърта, и пета, и шеста и повече тангенти. Всяка тангента предизвиква известна промяна в съзнанието на човека. Промените в съзнанието могат да се представят геометрически; също така може да се определи центърът на всяка тангента, която засяга човешкото съзнание, както и посоката на нейното движение. Колко тангенти трябва да има човек? Нито една. Но, ако има тангенти, какво трябва да прави, за да се избави от тяхното влияние? Съзнанието трябва да се прибере в своя център и тангентата да отиде в безкрайност. Какво трябва да се направи с кръга: да се стесни или да се разшири? Когато кръгът се разширява, тангентите постепенно се явяват. Когато кръгът се стеснява, т.е. когато енергиите в кръга се събират към центъра, тангентите постепенно се отблъскват. Оттук вадим следния закон: Когато човек иска да се избави от влиянието на света, той се съсредоточава към центъра, към Бога, към себе си. Той съсредоточава своята умствена дейност към Бога. Това значи пробуждане на Божественото съзнание в човека. (c. 195, 196/4)

Чрез проявите на съзнанието си човек може да изправи всички свои грешки. Защо? Защото съзнанието се преражда на всеки 7 години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието след седем години, вие имате възможност да изправите погрешката си. Значи на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т.н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава било на себе си, било на другите. (c. 136/4)

Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание. (c. 11/42)

Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи. Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам. Нищо не разбрах от живота. (c. 11/42)

В природата съществуват постоянни величини, към които човек се стреми. Те са мярка, която ръководи човека. Като знаят, че има постоянни величини в природата, учените превръщат тия числа в геометрически форми, геометрическите в психичес­ки, които проникват в човешкото съзнание. Това преминаване на формите от една в друга подразбира вътрешна хармония в живота. (c. 78/42)

Всяка мисъл, всяко чувство или действие, които са близки до човешкото съзнание, причиняват отегчение и страдание на човека… Човек се безпокои не само за своя възлюбен, но и за Бога, ако го постави близо до съзнанието си… Живей съзнателно, без да товариш мисълта си с предмети, близки до съзнанието си. Дръж предметите по-далеч от себе си, да ги виждаш добре. Иначе ще изпаднеш в заблуждения и криви мисли. (c. 153/50)

Отвлечени неща са тия, които стоят далеч от съзнанието на човека. Хората са далеч едни от други, когато не се обичат. (c. 125/49)

Има моменти, които се равняват на една хилядна част от секундата. Как ще реализираш идеята си в толкова кратък момент? За съзнание, което се движи с бързината на биволска кола, това е невъзможно. Обаче, за съзнание, което се движи с бързината на светлината, това е възможно. (c. 150/50)

Когато мозъкът на човека възприема истинското знание, в него едновременно се извършват два процеса на разширяване: единият процес се отличава с отделяне на топлина, а другият с отделяне на светлина. И двата заедно пък оказват влияние върху човешкото съзнание, което започва да разбира нещата. (c. 29/69)

Духовният свят подразбира разширение на съзнанието, а материалният ограничение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. (c. 5/64)

Когато говорим за виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание, а под топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане. Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а топлината процес, който иде от периферията към центъра. (c. 30/73)

Спирането на пулса не подразбира прекратяване на живота. Животът и съзнанието на човека продължават и след спирането на пулса. Мнозина са минали през тази опитност. (c. 194/11)

Човек всеки ден умира. Кога? Когато изгуби съзнанието си… Да умре човек, това значи да се намери при неблагоприятни условия за развитие. По-страшна смърт от тази няма. Това, че ще се прекрати съзнанието на човека за земния живот, ние не можем още да го наречем смърт. Що се отнася до прекратяване на съзнанието, това не е възможно. Кой може да прекрати съзнанието на човека? Природата. Ако разумната природа е създала праволинейното съзнание, ако е създала съзнанието на плоскостите, ако е създала триизмерното съзнание и най-после четириизмерното съзнание, може ли някой да реагира срещу нейните закони и да се освободи от нейните обятия? Не може. (c. 46/67)

Човек трябва да различава в себе си две състояния; едно състояние постоянно, неизменно, както Бог е неизменен; друго състояние изменчиво, както човек се изменя. И тогава, чувствителният човек ще изпитва състоянията на хората. (c. 65/67)

Около мозъка на човека има една игличка, като тази на грамофона, която като започне да се върти, докарва в движение цялата мозъчна система и той мисли вече според плочата, която е поставена в неговия мозък. Когато тази игличка спира движението си, в мозъка се забелязва едно спиралообразно движение, в следствие на което и мисълта моментално спира. Тогава човек усеща виене на свят, губене на съзнание и той пада на земята. Щом движението на игличката се възстанови, и човек дохожда отново в съзнание. (c. 205/67)

Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света. Според сегашната философия, че от несъзнателния живот произлиза съзнателният, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание произлиза човекът, който има съзнание, това е вярно 50%, според които развиват тази идея, но вярно е и другото положение, че от съзнателното произлиза и безсъзнателното. Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание. Ти го буташ, но няма го в тялото! Де е отишъл той? Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи. Следователно, два живота са свързани един с друг. Единият живот е безсъзнателен, а другият съзнателен: в безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва да се определят. (c. 2, 4; 5/63)

Ние можем да разделим явленията на три категории: материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявяването на които съзнанието действа отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действа отвън, часовникът върши работата си правилно, без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества, извън него, с високо съзнание. Третата категория са Божествени, при които съзнанието участва отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединяват и материалните, и духовните явления в себе си.

Съвременната наука засяга само двата рода явления материалните, в които съзнанието не участва, и духовните при които съзнанието участва само отвън. (c. 3, 4; 1/71)

При реализирането на всяко желание действат, според мене, едновременно четири процеса. Единият процес върви от подсъзнанието към съзнанието; другият процес върви от самосъзнанието към свръхсъзнанието; а другите два процеса са промеждутъчни от съзнанието към самосъзнанието и от свръхсъзнанието към подсъзнанието. И тъй, когато едно ваше желание не се реализира поради това, че не сте били достатъчно умни, то минава в свръхсъзнанието. След време Висшите, Разумни Същества, които се занимават с живота ви, разглеждат кои са били причините да се спре този подтик у вас, какви препятствия сте имали, за да се реализира това желание и като ги намерят, връщат желанието ви отново в подсъзнанието, в Божествения свят и от там в съзнанието, за да се пристъпи към реализиране. Този процес на връщане може да продължи една секунда, една минута, един час или повече. Подсъзнанието вече доброволно ще ви създаде условия да посетите някой хубав концерт, за да събуди отново това желание във вас и да се заемете да го реализирате. Ако и този път не го реализирате, то пак ще отиде в свръхсъзнанието, ще обиколи същия кръг, докато един ден го реализирате. (c. 24, 25/5)

Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието. (c. 27/5)

За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане. Това е закон!.Само по този начин може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С. свръхсъзнанието; П.С. подсъзнанието; С. съзнанието; С.1С.1 самосъзнанието. Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира. Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. (c. 28, 29/5)

И тъй, Божественото колело трябва да се завърти, за да се хармонизирате. Аз бих желал някой от вас да разработи това колело, да го тури в движение. Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието в точка А… Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят.

Следователно, от двете страни на този кръг, от съзнанието и самосъзнанието трябва да има едно движение към живата точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага. (c. 30, 31/5)

Материята, през която е минавало съзнанието, по-рано е била по-рядка, после по-гъста, докато най-после се проявили формите, които днес съществуват. (c. 98/5)

Линията АВ на чертежа представлява път, изминат от едно разумно същество път на съзнанието С. Туй съзнание, след като е извървяло своя път от А към В и няма никъде повече да се движи, връща се назад и от там поема посоката към точка Д, при което се образува един прав ъгъл. Съзнанието се отличава по това, че щом достигне в движението си своята крайна точка, започва да образува около себе си една спирала. Но понеже съзнанието се движи вечно, от точка Д отива в противоположна посока до точка Р и образува друг прав ъгъл. Понеже в това си второ движение съзнанието е отслабнало, при точка Р кръгчето е по-малко… Линията АВ, която изразява пътя на вашето съзнание е и линията на вашия нос. Тя означава крайния предел на човешката интелигентност. (c. 162, 163/5)

Ако желанията и стремежите на вашето съзнание са повърхностни, те ще се отразят не само върху очите ви, но и върху лицето ви. Колкото по-повърхностен е стремежът на вашето съзнание, толкова кръгът на окото ще бъде по-валчест. Обаче, колкото повече желанията и стремежите на вашето съзнание се диференцират, колкото повече се разклоняват и добиват известен обект, толкова повече и окото става елипсовидно. Ако енергията, която минава през окото действа еднакво навсякъде, то центърът на вашето око ще бъде на една равнодействаща линия АВ, която ще минава през гледеца С. Ако пък вашето съзнание се отклони в каквото и да е направление, във възходяще или низходяще, около окото ще се образуват едни малки линии. Например, ако почнете да се привличате към света, т.е. ако външният свят ви влияе, ще почнат да се образуват отдолу малките линии Р. Ако направлението, към което се движите е възходящо, ще се образуват отгоре големите линии С. С тия противоположни енергии природата си е служила още в миналото, за да образува долната част на окото. На времето си природата е отклонявала човешкото съзнание, но понеже днес вече е завършила тази си работа, то, ако вие продължавате по същия начин да слизате в материята, това слизане няма да се отрази само върху гледеца ви, но и върху цялото око, което ще вземе едно положение напълно към центъра на земята. В следствие на това много хора стават разногледи. Има ли разногледство в принципите, ще има разногледство и в съзнанието. Когато човек се раздвои в съзнанието, той има и раздвоен поглед… Когато ви погледне един човек у когото съзнанието е раздвоено, вие изпитвате една неприятност. (c. 163, 164, 165/5)

Всяка сила на съзнанието има свое предназначение. И когато тази енергия върви към своето предназначение, към своята основна идея, към своята цел, образува се и тази правилност на лицето. (c. 165/5)

Красивите очи са прозорци на съзнанието. Те се определят от правилния развой на съзнанието. (c. 166/5)

В духовния свят човешкото съзнание ще преминава от едно състояние в друго, т.е. от една по-гъста среда в една по-рядка, каквато приблизително е въздухът. (c. 167/5)

Първият тласък в човека за съзнателна работа се крие в мисълта. Мозъкът оформя човешката глава и определя границите, в които човек може да се движи. (c. 21/8)

Отрицателните и нисши мисли са червеи, които глождят съзнанието на човека. (c. 9/50)

Гордостта представя „запичане на съзнанието“. (c. 61/14)

Всяко запичане представя незавършен процес. (c. 61, 62/14)

Като процес, запичането не трябва да съществува в човешкото съзнание. Запече ли се човешкото съзнание, всякакъв живот престава. (c. 63/14)

Всички неправилни отношения, мисли и желания на човека представят неестествени процеси на неговото съзнание. В това отношение, гордостта е първото болезнено и неестествено състояние на човешкото съзнание. (c. 64/14)

Докато има запичане на човешкото съзнание, ще има безплодие. (c. 70/14)

Какво трябва да прави горделивият, за да се освободи от сухотата на съзнанието си? Той трябва да се смири… Гордостта се възпитава чрез Смирението. То е вътрешен процес на съзнанието, който се изразява в смяна на условията на живота. За да работи човек, непременно трябва да се сменят вътрешните условия на живота му. (c. 73/14)

В съзнанието си човек се стреми да съедини всички части на своя свят в едно цяло и да създаде първичния образ на Бога в себе си, за да има на кого да се моли. Да се молиш на Бога, това значи да се свържеш с Него. (c. 81/14)

Търпението е едно отмерено движение на съзнанието.

(c. 28/5)

Приспиването означава процес на съзнанието. (c. 36; 22/63)

Свободата е процес на съзнанието. Свободен човек е онзи, съзнанието на когото действа в рядка, ефирна материя. Потъне ли съзнанието на човека ниско някъде, в гъстата материя, той изгубва свободата си. Гъстата материя представя сбор от същества, подобни на разбойници, които имат единствена цел да оберат човека. Вярно ли е това? Как може да се провери Истината? Много просто. Всички хора, които говорят Истината, имат приблизително еднакъв строеж на думите. Какви и кои са тия думи, вие не можете да знаете. Истината сама избира думите, с които си служи. Турите ли една от нейните думи, дето не трябва, тя ще предизвика изгаряне в съзнанието. Човек може да бъде изгорен от една дума, от един поглед, от една мисъл или едно чувство. Всяко изгаряне не е нищо друго освен дисонанс в съзнанието. И тъй, за да се справи с процесите, които стават в съзнанието, човек трябва да има знания. (c. 92, 93/42)

Какво значи обличане на нова дреха? Да облече човек нова дреха, това значи, да внесе нещо ново в съзнанието си. Обаче, съзнанието може да приеме новото, само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. (c. 166/49)

Когато изучаваме частите на своя живот, ще се научите да ги сглобявате и разглобявате, да си образувате нов, подходящ за вас живот. Така ще възлизате стъпка по стъпка към Божествения свят. Това са вътрешни процеси на съзнанието, изучаването на които представя цяла наука. Да влезете в Божествения свят, да наследите Царството Божие, това е идеалът на човешката Душа. (c. 83, 84/14)

Каквито процеси стават в съзнанието на човека, такива стават и вън от съзнанието му. Когато се разберат вътрешните състояния в човека, тогава ще се разберат и външните промени, които стават с него. (c. 85/14)

Като любиш себе си в ближния си, ти ще любиш и него. Това означават думите Христови: „Аз живея в Отца си, и Отец ми живее в мене.“ Когато Бог ни люби, Той люби себе си в нас. Когато ние Го любим, ние любим себе си в Него. Първо Бог трябва да ни обикне, а после ние да Го обикнем. Това е въпрос, който има отношение към съзнанието на човека. (c. 249/14)

Като се влюби, човек държи образа на влюбения в съзнанието си, но това не значи, че го държи постоянно. Като не разбира психологическия смисъл на процесите, човек мисли, че те са вечни и неизменни и като настане известна промяна, той се разсейва и губи връзка между процесите, които стават в съзнанието му. Влюбването и разлюбването са процеси, които непреривно се сменят… Красотата на любовта се заключава в непрекъснатото влюбване и разлюбване. Това са естествени процеси. Обаче за онези, които не разбират законите на природата, всяко разлюбване се придружава с прекъсване светлината на съзнанието, поради което се явяват болезнени състояния.

(c. 347, 348/14)

За сега слънцето на човешкия живот се намира в главата, дето работи съзнанието. Дробовете нямат такова съзнание, както мозъкът. (c. 318/14)

Колкото по-съзнателно и повече се огъва човек, толкова по-силен става… Разумното огъване подразбира движение на съзнанието, а при неразумното съзнанието престава да се движи. Дето няма движение, там всякога става гниене, ферментация. (c. 351/14)

Много пътища, много линии водят човека към щастие. Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. (c. 47/15)

Отиването и дохождането са процеси, които стават в съзнанието на човека. В действителност животът тече непреривно, без никакво прекъсване. (c. 250/18)

При най-скръбното състояние на човека, в ума му ще проб­лесне една малка мисъл, която ще му донесе необходимата светлина. След това състояние, човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека един светъл и един тъмен момент, докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг, и в него настава пълно затишие, в което той чува тихия глас да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи.“ (c. 129/69)

Понеже съзнанието на човека е в постоянно движение, в него стават различни промени. Тази е причината, поради която човек ту се радва, ту скърби. Тази е причината, поради която съзнанието на човека ту просветва, ту помрачава. (c. 267/18)

Тази смяна в състоянията наричаме „закон за редуване“. Той обяснява промените, които стават в човешкото съзнание или в движението на колелото на съзнанието. Процесите, които стават в съзнанието минават от механически в психически и обратно, от психически в механически… Радостта и скръбта при тия промени са психически процеси. (c. 269/18)

Една мисъл е права, когато приеме нещо от съзнанието и когато му остави нещо. Не стане ли правилна обмяна между мисълта и съзнанието, мисълта не е права. (c. 84/20)

Щом в съзнанието влезе една нова мисъл, човек първо се спира, после или взима обратна посока назад, или се отклонява. Докато се определи, човек изпада в известно колебание.

(c. 35, 36/21)

Има право и обратно движение. Такива процеси стават в човешкото съзнание. Те предизвикват известно колебание, бълникане в съзнанието. (c. 35, 36/21)

Всички състояния, приятни и неприятни, които човек преживява, често са резултат на неразбиране живота на съзнанието. (c. 90/21)

Всичко, което не можеш да реализираш, се отпечатва в съзнанието като препятствие, като противоречие. (c. 177/21)

Всяка умствена промяна в човека се дължи на неговото вътрешно съзнание. (c. 222/21)

„Монада“ значи едно. Какво значи едно? Точката А означава първата монада, в нея е Божественото съдържание. Тази монада А съзнава, че е всесилна, че всичко може да направи. Точка В е втората монада в света. Първото начало А е нез­найното, неявеното, невидимото, понеже светлината, която иде от А не хвърля никаква сянка, няма никаква материя в света, която може да я пречупи. Единственото реално, което виждаме, то е В. А е неизменно, В е изменно. (с. 8; 5/28)

Законът е такъв, че както ние правим кръговете, в природата няма такива кръгове. Там всички кръгове са отворени, няма кръгове свързани. За нас те изглеждат като свързани кръгове, но в същност, в природата няма свързани кръгове. Туй движение от единия край до другия представлява една линия, която се увива спираловидно, със свободен край. Туй е първата монада, Божествената, която проектира тази права линия към В и минава през всичките движения. Туй движение нагоре показва, че всяка друга монада, произлязла от първичната, наново се връща в Божественото, в абсолютното. (с. 9, 10, 11; 5/28)

Под „момент на съзнанието“, ето какво аз разбирам. Този момент не включва никакво време и пространство. Вие сте свободни в себе си, имате прекрасно разположение, но у вас се зароди едно малко желание. Щом имате най-малкото желание, вие вече се влияете. Обикнете ли някого вие вече се влияете. Не само вие се влияете, но и този, когото обикнете, също се влияе. (с. 19; 8/28)

В окултната история няма случай някой да е умрял от глад, но от пресищане са умрели много хора. Сегашните сиромаси, които умират от глад и те са преситени разбирам пресищане на съзнанието. (с. 15; 15/28)

Допуснете, че вие сте линията АВ, проектирани в пространството и не знаете към коя система принадлежите. Допуснете още, че вие сте един свят, който сега се формира, намирате се в едно нибулярно състояние. Сега, как мислите, где ще бъде вашият център на линията ли, или вън от линията? Във вас ли ще бъде, или вън от вас? (с. 3, 4; 18/28)

Смисълът на живота на тази линия е само в движението към своя център С. Точката С е център на това движение АВ. Ето защо всеки един от вас трябва да има един обект извън своето съзнание. Онези, които са следвали по философия, нека кажат има ли такъв обект извън съзнанието. (Няма.) Всяко отрицание обаче, показва, че има. Защото, ако нещата не можеха да бъдат извън съзнанието, не можеше да има и никакво отрицание. Щом едно нещо се отрича, то съществува. Ако ви попитам, дали всичко, което съществува е съзнато, то е по отношение на Божественото съзнание, а не по отношение на нашето съзнание, защото нашето съзнание не съставлява целокупността на общото съзнание. Казват, че вън от съзнанието нищо не съществува. От кое съзнание? От Божественото съзнание да, но не и от нашето съзнание. Защото нашето съзнание е част от Божественото съзнание. (с. 5; 18/28)

Между психическите и органическите процеси има тясна връзка. В съзнанието на човека всякога може да стане известна психологическа промяна; ако трае дълго време, тази промяна ще се отрази и на физическия свят. (с. 22/90)

Ние схващаме, че има промени в света, промени на съзнанието. Чрез физически промени в съзнанието ти схващаш, че един предмет е станал по-голям или по-малък, съобразно с твоето съзнание. (с. 117/60)

Музиката сама по себе си не е механически процес. Тя е жив процес на Божественото съзнание. (с. 22;29/28)

Всички хора искат работите им да бъдат съвършени. Това е невъзможно по единствената причина, че съзнанието на хората постоянно се прекъсва. (с. 180/38)

Понеже съзнанието на човека се прекъсва, ще го видите днес в едно общество, утре в друго; днес минава през една област, утре през друга; днес се сприятели с един човек, утре с втори, трети; днес започва един занаят, утревтори; днес изучава една наука, утредруга и т.н. (с. 181/38)

Каквито промени стават в природата, такива стават и в човешкото съзнание. Някога чувстваш, че ще стане нещо, тъжно ти е, мъчно ти е, без да знаеш защо. Казваш: Ще стане нещо. Това е процес, който става в подсъзнанието. Не се минава много време, става така, както си го чувствал. Има процеси, които стават в обикновеното човешко съзнание. То се отнася до дребните неща в живота: ядене, пиене, простите отношения. Такова съзнание имат и животните. После човек дохожда и до по-високо съзнание в себе си, чрез което схваща радостите и скърбите. Без да е направил някаква видима грешка, той е тъжен, недоволен от себе си. Някъде отдалеч чувства, че или по мисъл, или по чувство не се е проявил добре. Също така отдалеч чувства и радостта. Вярваш в нещо, което още не станало. Вярата има отношение към самосъзнанието. Вярата съединява мислите и чувствата в едно; прави човека устойчив, стабилен. Тя координира вътрешния живот на човека. (с. 56/54)

Ý

2.3 ПОСОКА НА СЪЗНАНИЕТО

Аз ще се простра малко, да ви обясня от къде произтичат противоречията в живота, т.е. да ви обясня какъв е естественият ход на противоречията, защо се раждат те. Допуснете, че точката А означава Душата или съзнанието, което е излязло от Бога. То представя съвкупност от множество малки съзнания или от безброй количество малки души, които съставляват една обикновена човешка Душа. Допуснете сега, че туй висше съзнание се движи във времето и пространството и разбира законите, затова всичко върви хармонично, няма никакво препятствие. Представете си, че всяка една малка Душа на туй висше съзнание чувства силата, чрез която се движи, и затова у всички тия малки съзнания се заражда желание да се разединят, да станат самостоятелни и да излязат от тази обща точка А. Окръжността представя крайния предел на движението им. Всяка точка, която се отделя от общото съзнание, носи идеята, че е всесилна, както цялото съзнание, и че има право да се движи където иска. Туй желание на всички съзнания да се движат където искат, може ли да се осъществи? Питам: като се движат тия безброй точки, коя накъдето иска, няма ли да се срещнат и да се сблъскат?… Понеже всички хора искат да бъдат като Бога, то стават прекръстосвания в желанията им. В нас трябва да се роди съзнанието, че ние сме излезли от Бога, и като така, трябва да разбираме законите на своето движение, т.е. в дадения момент разумният човек трябва да знае какво може да извърши. (с. 4, 5; 5/28)

Човек може да криволичи, да извива надясно-наляво, но всякога да държи в съзнанието си правата насока на своето движение. Докато държи в съзнанието си правата насока на своето движение, човек е в правия път. Изгуби ли тази насока в съзнанието си, той сам се ограничава и започва да се безпокои, че е изгубил насоката на своето движение. (c. 20/42)

Къде е Бог? Накъде да Го търсим? На коя страна да се молим? Ако обичате Бога, вие ще знаете къде е Той. Любовта открива всички неща. Дали Бог е на земята или на небето, вие ще Го намерите по пътя на Любовта. Казвам: Дето е Бог, там е изток. Противоположната страна на изток е запад, т.е. човешкото. Значи, Бог е на изток и отпред, а човек на запад и отзад; злото отляво, доброто отдясно. Това са четирите посоки на съзнанието, които определят движението на човека. (c. 106/42)

И когато вие се движите към Бога, ще бъдете в съгласие с всички същества, които отиват и се движат в същата посока. (с. 26; 15/28)

За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. (c. 44/15)

Как ще се движиш по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание. Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има. (c. 49/15)

Аз желая сега вашите прави линии на съзнанието да се увеличат. За това увеличение на линиите не се изисква никакво време. То е само един вътрешен порив. Ще турите в Душата си онзи стремеж всякога да се приближавате към Бога! Дръжте едно положение като ученици в съзнанието си да се движите към Бога! (с. 25; 15/28)

Някой път у човека се намира една много мъжделива светлинка, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светват и изгасват, но с тях стават промени, а тази малката светлинка никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви, и при падане, и при ставане, никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямото отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе и звезди, и месечина. Тогава, далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! И тогава, ако виждате тази малка светлинка, това показва, че се движите по посока на Божественото. Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба си към светлината, т.е. съзнанието ви е обърнато към света. Следователно, ще се обърнете точно в посоката на вашето съзнание. (с. 16; 17/28)

Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито Ангели, нито дяволи, никой не може я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава живот. (с. 17; 17/28)

Някои окултни сили са съзнателни, разумни, а други са полусъзнателни, неразумни. Като казвам, че едни сили са съзнателни, това показва, че те вървят в същата посока, в която и ние се движим. Неразумните сили пък се движат в посока, противоположна на нашето движение. (с. 10/1)

Ако едноизмерно, или двуизмерно същество погледне на тесаракта, нищо няма да разбере. Защо? Защото човешкото съзнание се движи в третото измерение в света на куба, който представя физическата страна на духовния свят. Влезе ли в тоя свят, човек може вече да говори за доброто, за любовта.

(c. 171/11)

Ако буквата W се обърне нагоре, ще се получи буквата М, която е образувана при движението на човешкото съзнание в неговото еволюционно състояние. (с. 148, 149/3)

Ý

3. ВИДОВЕ СЪЗНАНИЯ

И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. За сега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири, съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота. (с. 123/69)

Ако река да ви говоря за всички видове съзнания, вие ще се забъркате. (с. 18; 32/63)

У човека има три вида съзнания: едното е обикновеното, временното съзнание, у което стават чести прекъсвания. Второто е духовното съзнание и третото е Божественото, непреживяното съзнание. Когато говоря за будно съзнание, аз подразбирам Божественото. И когато се свързваме с това съзнание ние дохождаме до окултната наука, която иска да ни превъзпита. (с. 18, 19; 32/63)

Често физическите сили у човека взимат надмощие над духовните и ако не се задоволят, у човека се явява едно вътрешно недоволство. Това вътрешно недоволство ще докара у него раздразнение, гняв, отмъщение и т.н. И в умствения свят стават подобни процеси. Това се дължи на двете съзнания в човека. Едното аз наричам „висше“ съзнание на умствения свят, а другото „нисше“ съзнание. Нисшето съзнание произвежда във физическия свят известни резултати, които ние наричаме нисши прояви. Те произвеждат убийства, кражби и всички видове пороци. Друго влияние на висшето съзнание е възходящо. То произвежда туй, което гради на земята. Следователно, нисшите енергии в умствения свят произвеждат и нисши прояви във физическия свят. (с. 82/6)

Когато животинското вземе надмощие във вас, вие не виждате никаква светлина, съзнанието ви е като една тъмна площ, усещате едно вътрешно изпразване. Тогава човек е наполовина човек, наполовина животно и той има да се бори с тия животински навици, които изпъкват в неговото естество. (с. 204/6)

В човека влизат Дух, Душа, ум, и сърце. И тогава съставяме следната пропорция: Духът на човека се отнася към неговата Душа, както умът към сърцето му… Това показва, че човек трябва да се самоопредели като Дух, като Душа, като ум или като сърце. (с. 185/3)

Пътят, Истината и Животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания. Те са величини неразривно свързани. Подсъзнанието представлява миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и Ангелите. Съзнанието представя живота на минералите, растенията, животните. Самосъзнанието представя живота на човека. Свръхсъзнанието представя живота на Ангелите. Следователно, съзнанието и подсъзнанието представ­ляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието, самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до Ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува нахвърля предметите, които с течение на времето обработва. (с. 179, 180/4)

Докато живее в съзнанието и в подсъзнанието си, човек е повече на земята и в ада. Качи ли се в самосъзнанието и в свръхсъзнанието си, човек е на небето. Щом е дошъл на небето, човек трябва да съедини земния и небесния живот в себе си и да определи посоката на движението си в сегашния живот.

(с. 40/11)

Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието новото… В подсъзнанието се складират стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новите идеи. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на живота. (с. 179/4)

Подсъзнанието подразбира зародишно състояние на телата, а съзнанието тяхното постепенно развитие, докато стигнат до узряване. Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имаме състояние на свръхсъзнание. Четирите фази на съзнанието представят различните Ангелски Йерархии. В някои отношения Ангелите седят по-високо от Боговете. Те не се борят помежду си, както Боговете. Заради чистотата си, те са проводници на Божествения Дух. (с. 196, 197/3)

Ние познаваме няколко вида съзнания в природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят… Казано е, запример, че растенията са деца на Ангелите… Ангелите се свързват със съзнанието на растенията, за да им помогнат да развият добродетели.

(с. 239, 240/3)

Растителното и животинското царства не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части. Съзнанието на човека е пръснато из цялата природа: във въздуха, във водата, в камъните, в растенията, в животните. Следователно да изучавате природата, това значи, да изучавате себе си, да изучавате състоянията на вашето съзнание. (с. 68/12)

И лозата има съзнание, но не като човешкото. (с. 155/69)

Когато говорим за влияния и надмощия на растителните и животинските сили и стремежи в човека, имаме предвид първите прояви на съзнанието и подсъзнанието в човека. Под „животинско влияние“ разбираме първите прояви на съзнанието. Под „растително влияние“ разбираме първите прояви на подсъзнанието. (с. 163, 164/2)

Когато казваме, че човек повдига ръката си, възможността за реализиране на тази идея се заключава в човешкото съзнание. Когато става въпрос за повдигане на планината, имаме предвид съзнанието на съществата от духовния свят Ангелите. Кажем ли обаче, че Земята може да се повдигне, имаме предвид Божественото съзнание. Само Бог е в състояние да повдиг­не Земята. Значи, невъзможните работи за физическия свят са възможни за Духовния. Невъзможните пък за Духовния са възможни за Божествения. Това показва, че съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; Духовно в Духовния свят и Божествено в Божествения свят. Физическото съзнание представя малък прозорец, през който минава малка част от слънчевите лъчи. Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме предвид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото Божественото съзнание. (с. 184, 185/9)

Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни в минералите, подсъзнателни в растенията, съзнателни в животните и самосъзнателни в човека… Поради несъзнателните сили, които действуват в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче, природата се стреми да направи тази връзка, т.е. да даде възможност на човека да се ползува съзнателно от силите, които се крият в минералите. (с. 342/25)

Казват, че камъните нямат съзнание. Според мене, те са в положението на спящи същества, някога работили, а сега спят дълбок сън. Кога е било това? Преди милиарди години. Може да вярвате в това, а може и да не вярвате свободни сте. Вярно е, че сега камъните нямат съзнание. Те не са Адепти, но са спящи, Разумни Същества. Де е съзнанието на спящия човек? В него присъства само нисшето, животинското съзнание. Де е онова съзнание, което мисли и чувства? Тялото виждаме, но де е разумният човек, де е висшето му съзнание? Като стане от сън, човек е вече съзнателен, започва да мисли и чувства. На същото основание, казвам, че днес камъните спят, за да се събудят някога, в далечното бъдеще. (с. 26,27/84)

Ще кажете, че водата, въздухът и светлината не са живи същества. Тяхното съзнание е колективно. Управлява се от възвишени Духове. Ето защо не е позволено да се цапат изворите.

За да произнесете едно име, или за да тръгнете нанякъде, непременно трябва да имате някакъв подтик в съзнанието си. Този подтик може да бъде съзнателен, както в животните, той може да бъде самосъзнателен, както в хората. И най-после той може да бъде подсъзнателен или свръхсъзнателен, както е във Висшите Същества. Тръгването в известна посока се предизвиква от вътрешен подтик, с цел да се извърши нещо. (с. 63/1)

Две естества има в човека: едното естество се поддава на контрол; второто естество, обаче, мъчно се контролира. (с. 178/25)

Да подчиниш съзнанието на някой човек, това значи да подчиниш Божественото в този човек на себе си, да го направиш твой слуга. Единственото невъзможно нещо в света е това именно, да подчините Божественото на човешкото. (с. 75/1)

Всяка Душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши. За тази цел тя започва с безформеното, с безсъзнателното във физическия свят, което постепенно се оформява. В процеса на оформяването се забелязват три последователни фази: първата фаза е на личността, втората фаза на индивидуалността, а третата проява на Душата, или проява на Божественото начало в човека, което се стреми да сподели благата си с ближните. (с. 71, 72/69)

Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то с висшето аз. Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на лич­ността, свръхсъзнанието живот на Душата. (с. 42/25)

У всеки човек има една физическа личност и друга Духовна. У всеки едного у вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината. (с. 44/7)

Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание човек има обикновени разбирания за живота. (с. 193/7)

Съзнанието на човека има две страни: едната страна е тази, която се занимава с обикновените, с човешките работи, а другата страна, това е Висшето Съзнание, което се занимава с Божествените работи. Докато живее в обикновеното съзнание, човек постоянно се натъква на спънки и противоречия. Обикновеното съзнание е свързано с физическия живот на човека, с неговите физически, материални нужди. Този човек има желание да яде, да пие, да се облича хубаво, със скъпи дрехи, от най-скъпа и хубава материя. Този човек иска да бъде богат, да разполага с къщи, добре мебелирани, с ниви, с плодни градини и т.н. Той обича от време на време да дава нещо от себе си, срещу което да получи похвали от хората. Когато не го разбират и не му отдават правото, той се обижда.

Божественото, Висше Съзнание заставя човека да прави жертви, да помага на ближните си. Човек, в когото това съзнание е събудено, разполага с грамадни сили. Той не казва, че вярва в Бога, но неговата вяра почива на вътрешни опити и се изразява в дела. Този човек е постоянен в чувствата си. Вие не можете да го видите днес засмян, утре скръбен, с четири реда сълзи на очите. Сълзите не изразяват състоянието на човека.

(с. 189, 190/38)

Когато човек се натъква на задълженията си, в него се събуждат две съзнания. Божественото настоява да плати дълговете си, а човешкото отлага, докато най-после каже: „Нямам намерение да плащам дълговете си“. (с. 15, 16/17)

Въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота. Какво представя твърдата почва? Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание. Освен твърдата почва, като съзнание, съществува още течна почва съзнание на чувствата, и въздухообразна почва съзнание на мислите, т.е. на умствения свят. Това е съзнанието на Божествения свят. (с. 182, 183/21)

Подсъзнанието това е Душата; съзнанието това е сърцето; самосъзнанието това е умът; свръхсъзнанието това е човешкият Дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си!“ и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи, човешкият Дух, човешката Душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие. (с. 291/59)

Външният свят оказва влияние върху подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието на човека. (с. 75/12)

Щом не знаеш какво да правиш, ти си в безсъзнателния живот. Щом знаеш какво да правиш, ти си в съзнателния живот. Под самосъзнателен живот ние разбираме етап на животните; под съзнателен живот разбираме етап на хората, а като се говори за свъхсъзнателен живот, разбира се етап на Ангелите. Следователно, съзнанието на животните е на по-ниско стъпало от нашето. Вследствие на това мислите на животните са в зависимост от нашите мисли… Всички наши мисли се проектират в съзнанието на по-нискостоящите от нас същества. (с. 64-65/102)

Съвременните хора признават само живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието целия органически свят, от най-малките до най-големите същества растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието Ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на тия четири вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума хората, а в подсъзнанието му неорганизираните същества. Страшно е да живееш между неорганизирани същества. (с. 332/106)

Защо човек лесно се обижда и разгневявa? Защо може и да прощава? В човека има две съзнания: нисше в задната част на главата, и висше в предната част. Когато впечатленията и чувствата минават през задната част на главата и там се задържат, човек дава ход на нисшите енергии в себе си и е готов да се гневи, да се бие, да се кара. Ако тези енергии се отправят към предната част на главата, в човека се явява борба. Той се бори докато едни от енергиите надвият. Щом надвият Висшите енергии, човек става снизходителен и прощава. Висшето Съзнание е проводник на светлината. (с. 314, 315/14)

Добър човек е онзи, в който Висшето Съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. (c. 137/16)

Силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата Душа. Силата на Душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничената проява на целокупния живот. (с. 24/45)

Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи, съзнанието нисшето себе и азът висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада Божествената Душа, а над Божествената Душа Божественият Дух. (с. 24, 25/45)

Всеки човек, силен или слаб, проявява и двете начала в себе си човешкото и Божественото. Обаче, задачата на човека е да подчини човешкото на Божественото в себе си и да следва правия Път към Бога. Христос казва: „Имам власт да положа Душата си, имам власт и да я взема“. Чрез тези думи се проявява Божественото начало в Христа. Когато беше в Гетсиманската градина на молитва, Христос каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша“. Чрез тези думи се проявява човешкото в Христа. Следователно, както в Христа, така и във всеки човек съществуват двете начала Божественото и човешкото. Когато човешкото не се проявява на място, Божественото трябва да го въздържа и възпитава. Прояви ли се човешкото в тебе, ще работиш; прояви ли се Божественото, ще служиш на Бога. (с. 219, 220/46)

Себе си, личността, това е нисшето проявление на Бога у човека. Второто по-високо проявление на Бога е индивидуалността. Третото проявление на Бога е в Душата на човека и четвъртото проявление на Бога е в човешкия Дух. Следователно, ако Бог едновременно се проявява в личния, в индивидуалния, в душевния живот на човека, както и в неговия Дух, той е истински човек, в пълния смисъл на думата „човек“, който разбира нещата. (с. 5; 2/71)

Вечната радост и единение седят във вътрешното единение с общото, с Божественото съзнание, в което прониква цялото Битие. Във Вселената съществуват две съзнания: едното е Божественото съзнание, т.е. съзнание на общото, на цялото, в което няма разединение; другото е съзнание на частите, които се различават една от друга по степента на своето развитие. Например, между съзнанието на кристала, на червея и на птицата има голяма разлика. Ще кажете: „Кристалите имат ли съзнание?“. Имат. В природата няма мъртви неща. (с. 14, 15; 7/71)

Между частите има съответствие, но не и подчинение. Те могат да се хармонизират помежду си. Единственото, което прониква и владее всичко, това е цялото, т.е. Съзнанието на Бога. (с. 15; 7/71)

Кои същества са праволинейни в съзнанието си? Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба. Те се събират по много на едно място. (с. 40/67)

Живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. (с. 36/65)

Пчелите живеят в колективно съзнание. (с. 68/52)

Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действали някога в миналото, действат в настоящето, ще действат и в бъдещето. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаване на твърдия елемент в човека. В това съзнание има само две точки: едната, от която човек излиза и втората, към която отива. В това съзнание човек пътува вечерно време, като се ръководи в пътя по втората точка. Щом дойде до нея той се спира и казва: Свърших работата си вече!. А по-нататък какъв е външният свят, какви условия за развитие има, това не влиза в кръга на обикновеното съзнание, което се изразява в права линия. Правата линия представлява граница на плоскостта или отношения между две Разумни Същества.

Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. (с. 8, 9/65)

Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в Космическото съзнание. (с. 12/65)

Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т.е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време и Царството Божие ще дойде на Земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. (с. 44, 45/65)

Човек трябва да умре за нещо, за да оживее за друго. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка в живота; той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнанието и Космическото съзнание има връзка, която съдействува за пренасяне на светлината от духовния свят, от едното към другото съзнание. Когато искаме да разберем хората ще влезем в самосъзнанието; когато искаме да разберем животните, ще влезем в обикновеното съзнание; когато искаме да разберем растенията и минералите, ще влезем в Божественото Съзнание. За всичко това обаче се искат посредници, жици, както става при радиото. (с. 46/65)

За да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание. Четири състояния отличават човека: първото състояние е свръхсъзнанието; второто подсъзнанието; третото съзнанието и четвъртото самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на Душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, дето се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под „наука“ разбирам всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми СИЛАТА И МАТЕРИЯТА. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупният живот на Земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия Път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Тъй щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, нисшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на нисшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам… Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление. (с. 98, 99/65)

В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка Душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променчиви свята, а другото Същес­тво е Божественото начало в човека, наречено „небе“… Духът Божи ръководи човешката Душа и работи върху нея. По какъв начин? Като развива Божественото начало в човека. Ако той слуша Божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява. (с. 153/65)

Дръжте в себе си винаги мисълта, че Божествен Дух живее във всеки човек; само че у някои хора живее в подсъзнанието, у други в съзнанието, у трети в свръхсъзнанието. Онези, у които Духът живее в подсъзнанието, чувстват го като импулс да сторят нещо добро; ония, у които живее в съзнанието, казват: „Аз мисля, че това е добро и трябва да го направя“ и направят го; онези у които Духът живее в свръхсъзнанието, казват: „Това е Божествено и моето предназначение е да си жертвувам дори и живота за него“; следователно, онези, у които живее Духът в свръхсъзнанието, се самопожертвуват; онези, у които живее в съзнанието, се подвизават. Та Духът може да е като подтик в подсъзнанието, като мислене в съзнанието и като определен вече стремеж за самопожертвуване в свръхсъзнанието. Употребявам съвременни научни термини, а вие ще си ги преведете, както искате. (с. 34, 35/77)

Ако някой би ви попитал: „Каква е вашата опитност? Какво знаете за Бога или за Христа?“. Ще кажете: „Аз чувствувам“, то е вашето подсъзнание, или най-много можете да кажете: „Аз мисля“, то е вашето съзнание. Обаче, когато дойдете до самопожертвуване, ще кажете: „Дотам не съм дорасъл още“. Но смисълът на живота е само в завързването и узряването на плода когато една идея завърже плод в свръхсъзнанието. (с. 35/77)

Студът и топлината са степени на съзнанието. Има известно съзнание в природата, което произвежда студа, а друго топ­лината. (с. 112/90)

Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си. От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после в самосъзнанието, и най-после в съзнанието. Като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от себе си, което ще го ободри. (с. 76/11)

Ý

3.1. ПОДСЪЗНАНИЕ

Подсъзнание“ означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни доб­родетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него. (с. 178, 179/4)

Подсъзнателните сили действуват в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека. Обичайте растенията и горите, за да се свържете със силите, които действуват в тях. Те са склад на сили, отдето човек може да черпи това, което е нужно за организма му.

(с. 344, 345/25)

Много неща занимават човешкия ум, не само едно нещо. В това отношение животът е богат и външно, и вътрешно. Обаче, само някои неща влизат в съзнанието; останалите потъват дълбоко в подсъзнанието, дето очакват своето време, да излязат на повърхността на съзнанието. Ако отнемете на човека ония неща, които седят на повърхността на неговото съзнание, той ще изпадне в лишения. (с. 73, 74/22)

В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото.

. 152/55)

Когато говорим за Душата, ние имаме предвид Космичната Душа, която съдържа всички слънца в себе си. Те представят нейни клетки, в които тя прониква, за да ги движи. Космичната Душа манипулира с тия слънца, както желае. Следователно тя е господарка и на материалната, и на духовната им страна. Когато съществата не са пробудени още, ние казваме, че Космическата Душа е материална. Пробудят ли се съществата, започнат ли да се движат, в тях се проявява Духовното естество на Душата. Казваме, че всичко в природата е одухотворено. И най-после, когато съществата започнат да живеят смислено, да мислят и да чувстват правилно, казваме, че Душата проявява своето Божествено естество. (с. 22/12)

Душата е нещо извън времето и пространството с нищо не се мери. Душата обхваща времето и пространството. Какво са всъщност времето и пространството? Това са две временни мерки, с които се определят нещата на физическия свят. (с. 56/3)

Било е време, когато човешкото съзнание или човешката Душа е била извън времето и пространството. Сегашното състояние на Душата е една определена величина. Душата излиза от абсолютното битие, дето е била щастлива… Да излезе Душата в света, това не е желание на Душата, това е желание на Бога. (с. 3; 5/28)

За да се роди Душата, Любовта и Мъдростта са се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на Земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите Любовта и Мъдростта от Душата, тя ще се разпадне. Първа слиза Душата, а след нея животът. (с. 123, 124/17)

Докато не изучава нещата външно и вътрешно, докато не живее в Душата си, човек не може да се развива. (с. 176/17)

Душата не е вън от човека. Тя се проявява чрез човешкия мозък. Доколкото тялото и мозъкът на човека са организирани, дотолкова и Душата му се проявява. Ако тялото и мозъкът на човека не са организирани, никаква Душа не търсете в него.

(с. 176, 177/42)

Светлината е дреха на Душата. Всички Души идат от Слънцето. Душите слизат на Земята сутрин рано, с изгряването на Слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за Душата се слива с понятието за светлината. (с. 234/16)

За да разбере Душата си, човек трябва да пази тялото си добре. Душата се проявява чрез тялото. (с. 287/16)

Тялото заема такова положение, каквито са идеите на човека. Това показва, че човек се движи в два свята: в подсъзнателен и в свръхсъзнателен. Първият свят произвежда несъзнателните, неволните движения, а вторият съзнателните, волевите движения. (с. 174/15)

Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че Духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство; макар той да върши това нещо несъзнателно. (с. 32/74)

Щом човек има съзнание, има и Душа; щом има мисли, има и ум; щом има чувства, има и сърце. (c. 30/73)

Възвишените мисли и чувства не са нищо друго, освен проява на човешката Душа. (с. 87/17)

Душата е място, дето само Бог може да живее. Допуснете ли човек в Душата си, вие ще се намерите в затруднения… (с. 170/34)

Дали връзката между човешката Душа [и Бога] е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува, независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала преди да е знаел човека нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които духовният свят му дава. (с. 5/44)

Както човек не може да отдели живота от съзнанието си, така също не може да отдели Душата си от самия себе си. По лесно може да отдели идеята за смъртта от себе си, отколкото идеята за живота. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Важно е, че безверието внася всички нещастия и страдания в човешкия живот. Причината за безверието на хората се дължи на това, че искат да отделят Душата си от своето съзнание. (с. 59/88)

Кое е великото в света? Човешката Душа. Животът пък е израз на човешката Душа. Дето има Душа, там има и живот. Дето има живот, там има и радост, и знание, и Мъдрост. (с. 6/102)

Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват. Значи, Душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира. (с. 63/55)

Човешката Душа е връзка, съединителна нишка между физическия и Божествения свят. (с.187/68)

Корените на Душата ви са във време и пространство, а нейните клонища са извън времето и пространството. (с. 107/61)

Душата има форма. Тя е много красива. Тялото е създадено по образ и подобие на Душата, но е изопачено. За да се оформи като Душа, човек трябва да мине през всички форми на живота, от най-ниската до най-високата. (с. 12/82)

Светлината и тъмнината на физическия свят са две състояния, чрез които Душата се проявява. Като се ограничава, Душата започва да се познава в тъмнината. Тъмнината е процес на ограничаване, а светлината процес на познаване на Бога, познаване на Любовта. Без светлина Любовта не може да се познае… Светлината е процес на умствения свят… Всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката Душа, спадат към областта на тъмнината… Всяко състояние, което произвежда хармония в човешката Душа, спада към областта на светлината. (с. 161, 162/2)

Растенето е Божествен процес, който не зависи от вас. Вие не можете сами да се заставите да растете. Искате ли да растете, отстранете далеч от себе си временното, ограниченото си съзнание и оставете Душата си свободно да се развива. Вложете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание желанието си да растете и не мислете повече върху него. Ще видите, че след известно време ще имате резултати. (с. 154, 155/2)

Човек представлява клетка от Великия организъм на живота, вследствие на което в него са складирани, освен неговите желания, още и желанията на милиарди същества. (с. 47/8)

Потенциалното състояние в живота представя спящото състояние на съществата, а кинетическото състояние е действието, т.е. дейността на тези същества. В човека има потенциално и кинетическо съзнание. Ако в неговото съзнание, в даден момент, няма никакъв импулс, който да превърне потенциалната енергия в кинетическа, човек остава в положението на спящо същество. Защо е така? Защото силата на човека се крие в правата мисъл. Правата мисъл е кинетическа енергия… Мис­ленето не е дълъг процес, то става моментално. Мисленето е кратък момент, а разработването на мисълта е продължителен процес. Разработването, като процес, наричат мисъл. Мисленето, обаче, става моментално.

Като мисли дълго време и не може да разреши задачата си, човек отправя мисълта си в подсъзнанието, дето се разрешава. (с.31/84)

Помнете: каквато мисъл носи човек в подсъзнанието си, това става. Ако в подсъзнанието си държи песимистични мисли, песимист става. (с. 140/13)

За да се реализира една идея, тя трябва да мине през подсъзнанието, или през свръхсъзнанието. Там идеята узрява и излиза на бял свят, готова за реализиране. Подсъзнанието крие в себе си живота на миналото. Там са складирани опитностите на човека. Достатъчно е човек да напрегне мисълта си, да се концентрира, за да извади нещо от склада на своето далечно минало. (с. 158/12)

От човека зависи да складира своите придобивки и опитности в подсъзнанието, или да не ги складира. (с. 30/11)

Не напускайте още стария си живот. В този живот вие събирате нови възгледи, складирате ги в подсъзнанието, дето те се проявяват при специфични случаи. (с. 291/3)

В подсъзнанието си човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става. (с. 31/11)

Каквато добра мисъл или добро желание се роди във вас, вложете го в подсъзнанието си и го оставете там, докато му дойде времето. Животът съдържа всички възможности. Първо вложи мисълта в подсъзнанието си и после разсъждавай, може ли да се реализира тази мисъл, или не. Тук ще видиш закона на вероятностите. (с. 79, 80/11)

Искате ли да реализирате известно желание, турете го в подсъзнанието си и не мислете повече за него. (с. 53/12)

Сега във вашето подсъзнание се проявява Божественият закон. Всички опитности от миналите векове са вложени вътре в туй подсъзнание, там са събрани всичките Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия, която е вложена в подсъзнанието, може да се развива в Божествения свят и оттам ще мине през човешкия свят: съзнанието и самосъзнанието. Следователно, съзнанието и самосъзнанието като едно условие да трансформираме енергията си. За да мине Божествената енергия от едно съзнание в друго, потребен е един преходен период, а той е човешкото съзнание и самосъзнание. (с. 7/27)

Ти познаваш човека такъв какъвто си е. И като го познаваш, ще постъпиш съобразно неговото естество. Защото, туй естество, което се съдържа в подсъзнанието и свръхсъзнанието, то е Божественото естество, и с този човек ще постъпиш тъй, както с Бога. Ти ще го обичаш. (с. 14/27)

Трябва да се внасят тия добри мисли в света. Трябва да ги внесем в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, не в съзнанието. (с. 32/27)

Не бързайте да разправяте на хората неизпитани и непроверени неща. Те ще ви изслушат, може би и пред вас нищо да не кажат, но в себе си непременно ще ви осъдят. Те ще кажат: „Чудно нещо, с какви празни работи се занимават тия хора!“. По този начин те ще внесат в подсъзнанието ви една противоречива мисъл. (с. 45/1)

Срещате един човек, който ви обижда, каже ви някаква обидна дума. Ако се поддадете на влиянието на тази дума, тя ще влезе в подсъзнанието ви, и там ще почне да се организира, докато един ден даде своите лоши резултати. (с. 145/69)

За да разрешите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него… Това значи стани пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да можеш да възприемеш една положителна мисъл от висшия свят. Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос. (с. 68/4)

През всеки период на живота си, човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които събрани заедно, представят онова истинско, положително знание, към което всеки се стреми. (с. 239/3)

Като отидете на онзи свят, там ще видите своите минали животи като на кино… Като проследите дългата история на вашия живот, вие ще разберете причината и последствията на нещата. Това, което ще видите на другия свят, можете да го видите още докато сте на земята, но за това се изисква високо съзнание. Докато дойдете до това високо съзнание, оставете миналото си настрана. Миналото ви нека бъде развлечение за бъдещето, а сегашното да ви бъде като работа, която ви предстои да свършите. (с. 159/42)

Ако някоя наука няма практическо приложение, тя се утаява в подсъзнанието, т.е. складира се там и дълго време остава неизползувана. (с. 267/3)

И човек понякога се поддава на нисши животински желания и чувства. Тия прояви се крият в подсъзнанието на човека и, когато не очаква, те се проявяват. Когато се казва, че човек трябва да чисти съзнанието си, това значи, да се освобождава от всички нисши мисли, чувства и желания, остатъци от миналото. (с. 67/12)

Болен си, викаш лекари да те лекуват. Всички казват, че няма да оздравееш. Обаче, нещо дълбоко в тебе ти казва, че ще оздравееш. Външни доказателства нямаш, но нещо вътрешно те успокоява. И наистина оздравяваш. Твоето вътрешно разположение излиза вярно. Значи, твоето подсъзнание ти казва истината… Много гадатели се провалят, защото не се ръководят от подсъзнанието. Те изнасят фактите, както са в съзнанието и самосъзнанието им, поради което грешат. Малко гадатели могат да кажат, точно какво ще стане. (с. 51/23)

Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той да оздравее, ще се поправи скоро… Велик, мощен е законът на внушението. Достатъчно е, чрез този закон да внесете една доб­ра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя. (с. 90/33)

Щом сдъвче храната си, човек е вече свободен. Работата на стомаха не е негова работа. Тук съзнанието на човека не взима никакво участие. Други същества взимат участие в храносмилането. (c. 3/21)

Процесът, който става в организма, сиреч в симпатичната нервна система, става в нашето подсъзнание, несъзнателно.

(с. 29/77)

Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. (с. 89/33)

Идеята, която Христос внесе в света и до днес още продължава да работи в подсъзнанието на хората. Христос не е вън от нас. И до сега още Неговите идеи продължават да се организират. Няма да мине много време и тия идеи ще се проявят. (с. 148, 149/69)

Ý

3.2. СЪЗНАНИЕ

От десет хиляди същества, половината са отрицателни, т.е. не ви обичат; другата половина са положителни, т.е. те ви обичат. Плюсът положителните същества съставят човешкото съзнание. Плюсовете и минусите не ви ограничават, те взаимно се унищожават, и вие отстъпвате свободни. (с. 248/78)

Кое е вътрешното съдържание на човека? Неговата Душа, т.е. Божественото начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности. Да има човек живот в себе си, това значи, да живее съзнателно. (с. 163/70)

Душата, висшето „Aз“ може временно да напусне тялото и да се разхожда, дето намира за добре. Духът и Душата живеят самостоятелен живот, независим от този на личността, на нисшето „Aз“… Щом се съгради ново тяло, Душата и Духът се вселяват в него и започват да се грижат, да работят върху това дете, да го приготвят за съзнателен Духовен живот. Човек става мощен, само когато се съедини със своята Душа и своя Дух.

(с. 37/43)

Думата „Духовен“ трябва да се замести със „съзнателен“. Казваме „съзнателен човек“ вместо „Духовен“. Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. (с. 117/90)

Съзнателният живот това е една велика загадка в природата… А само в загадките има учение, знание и Мъдрост. (с. 19/59)

Първото нещо е следното: тази енергия, която слиза от горе и произтича от Любовта, тя може да се използва само от ония, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашата Душа.

(с. 68/59)

Ако ти приемеш в даден момент без страх тази енергия, тогава тя ще произведе в тебе вътрешната Виделина ти си във връзка с Божия Син и всичко можеш да направиш. (с. 72/59)

Знанието е резултат на съзнателния живот. Във всички моменти, във всичките положения да схващаш и да казваш: това ми трябва. (с. 212, 213/59)

Знанието е резултат на човешкото съзнание, а не на ума… Истинското знание, или знанието, което е произлязло от съзнанието, никога не произвежда гордост, понеже е преживяно, опитано… Когато казвам „знание“, подразбирам да имате съзнание, защото щом имате съзнание, непременно знанието ще дойде, а щом изгубите съзнанието си и знанието ще изчезне.

И тъй, при сегашните условия всички трябва да развивате съзнанието си, бъдете уверени, че вашият ум и вашето сърце ще се развият правилно. Мислите ви, волята ви и желанията ви ще растат правилно. Затова казвам: в съзнателния живот едно от необходимите условия е целомъдрието и благоразумието. Те са плодове на какво? Целомъдрието и благоразумието не са плодове на ума, а са плодове на съзнанието. Чистотата пък е само едно състояние на съзнанието. Само така ние ще разберем всички ония качества, за които се говори в Писанието.

(с. 32, 33; 6/28)

По някой път човешкото съзнание, което присъства в тялото, причинява голям тормоз. Такова е обикновеното човешко съзнание, то е един неразумен господар. Това съзнание товари тялото като господар. (с. 220/91)

Всяко движение на ръката трябва да бъде съзнателно, под контрол на човешката воля. Ако движенията на ръцете са съзнателни, човек се намира в правилни отношения и може да се разговаря с нея. (с. 70/17)

Ние ще се спрем върху съзнателния живот, който сега се проявява. За да разбере този живот, човек трябва да дойде на земята. Следователно, всяка Душа излиза от Бога, с цел да научи живота, да познае себе си. Това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото. Познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното. Това не е нищо друго, освен самоопределяне. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение, или път на еволюция, през която егото, Аз-ът или човешката Душа трябва да мине, за да се усъвършенствува. (с. 56, 57/1)

Разумните движения се намират под контрола на съзнанието у човека, при което всичките частици на тялото му са под негов контрол. При неразумните движения съзнанието на човека не взима никакво участие. Разумните движения спомагат за избягване на много болезнени състояния у човека. Те регулират нервната система, която е носителка на жизнените енергии. Тя възприема живите сили от природата. (с. 227/30)

Истинският живот започва с движения. Има съзнателни и несъзнателни движения. Ако движенията на човека не са в зависимост от съзнанието му, той нищо не може да направи. Неволните, несъзнателни движения са извън човешкото съзнание. Някой човек има обичай да се почесва по носа, зад ухото, някъде по главата, без да разбира смисъла на тези движения. Щом не разбира тези движения, той напразно иждивява енергията си. Ако ги разбира и върши съзнателно, тези движения ще му помогнат при много трудни моменти на живота. (с. 72/10)

Казвам: като ученици, вие трябва да разбирате съзнателните движения в себе си; после трябва да разбирате съзнателните движения на животните, докато дойдете до положение да разбирате съзнателните движения на човека, изобщо. Най-първо трябва да бъдете господари на своето тяло. (с. 72-73/102)

Движенията, които ние правим, имат външна, видима или материална страна, а същевременно имат и невидима, Духовна страна. Запример, движенията на ръцете и на краката си ние наричаме материални, но същевременно те представляват съзнателни актове на Ангелите. (с. 73/102)

В Окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения. (с. 75/102)

Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре. (с. 24/91)

Свободна постъпка е тази, която е минала през съзнанието. Не е ли минала през съзнанието, тя не може да има такива резултати, каквито очаквате. Външно тази постъпка може да е права, може да е истинна, но ако не е минала през съзнанието, хората не я приемат. (с. 190, 191/43)

Ако съзнанието на човека не е във връзка с функциите на различните системи в организма, човек се намира в голямо зат­руднение. (с. 291/16)

Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша нисша Душа, понеже в нея са вложени отрицателни неща. (c. 7, 8/74)

Изразява ли човек своя живот, тъй както се развива в него, той ще получи Божието благословение. Само Бог ни знае, Той ни познава най-добре, а ние сме предмет, обект на Божието знание. Следователно, във всеки даден случай аз зная за себе си това, което Бог знае за мене. Божието съзнание е всякога будно за нас. Той постоянно ни държи в ума си и в сърцето си. (с. 49, 50/30)

Оставете всяка Божествена идея, всеки Божествен импулс на Душата да се изяви така свободно, така естествено, че да предизвика у вас вътрешна радост, която никой да не е в състояние да я отнеме. Тази радост е резултат на това, че Бог живее в нас, и ние изпитваме Неговата Сила. Дойде ли човек до това положение, всички души ще бъдат във връзка помежду си. Всеки трябва да се свърже най-първо със своята Душа. За тази цел той трябва да я търси постоянно, докато я намери. Щом я намери, човек трябва да знае, как да влиза и излиза от нея. Влезе ли в Душата си, той ще усети голямо разширение, свобода и лекота в себе си. Рече ли да излезе оттам, той трябва да знае де е вратата, през която се излиза. (с. 158/30)

Отвън могат да пристигат много влияния, важно е те да не проникват в Душата, или в съзнанието на човека. (с. 169/30)

Съзнателните сили имат отношение към животните. Дойдете ли до тях трябва да бъдете внимателни. От животните човек може да научи много добри неща, но може да научи и много лоши работи. (с. 346/25)

Под думите „съзнателни души“ не разбирам само хора, но и животни, и растения. (с. 67/35)

Бог обича всички еднакво, само че едни съзнават това, а други не го съзнават. Бог обича и човека толкова, колкото и Ангелите, само че Ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората всякога не я съзнават. (с. 223/32)

Благодарете на Бога за това, което сте; благодарете за съзнанието, което ви е дадено. Като направите една погрешка, вие съзнавате това, плачете, разкайвате се. Докато не я изправите не можете да се успокоите. Благодарете за съзнанието, че можете да виждате погрешките си и лесно да ги изправяте. (с. 356/25)

Да служиш на Бога, това подразбира да обхванеш в съзнанието си благото на всички живи същества: на хората, на животните и растенията. Обаче, като човек, ти не можеш да помогнеш на всички същества материално, но можеш да им помогнеш идеално, като поддържаш в Душата си най-добри мисли и чувства за тях. (с. 154/30)

Когато се натъкват на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече, и от подсъзнанието слизат в съзнанието на човека. (с. 137/69)

Важно е, обаче, да знаеш какво е твоето отношение към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на Душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение целият Космос не е нищо друго, освен израз на човека. (с. 171/67)

В съзнанието на всички хора живее Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното. (с. 178/67)

Желая ви да се проникнете дълбоко в съзнанието си от мисълта, че всичко е от Бога. (с. 193/30)

Пожелайте дълбоко в Душата си: да проникне истинското знание във вашите умове, във вашето съзнание. (с. 46/1)

Учителят говори според степента на вашето съзнание. Колкото повече съзнанието ви се повдига, толкова и мисълта на Учителя се изменя. Това е барометърът, с който се определя степента на вашето съзнание. Аз не говоря за онова съзнание, което някога сте имали, нито за онова, което ще имате в бъдеще. Аз говоря за сегашното ви съзнание. За вас е важно това, което сега влиза в стомаха ви и се превръща в кръв, която сега създава бъдещото ви тяло. Новото тяло ще ви подтикне към Бога. То ще ви свърже с Любовта, която ще дойде чрез вашата Душа, вашия ум, вашето сърце и вашата сила. (с. 205, 206/78)

За да съществуват правилни отношения между учителя и ученика, те трябва да имат просветено съзнание. Отде ще дойде това съзнание? Преди всичко в Душата на ученика трябва да има непреодолима любов към знанието, което учителят преподава; в Душата на учителя пък трябва да има непреодолима любов към предаване на своите знания. Само при това положение между учителя и ученика могат да съществуват естествени отношения. (с. 145/30)

Степента на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днес е такава, че много важни въпроси за вас са още неопределени. (с. 58/30)

Когато някои от миналите животи на човека премине през съзнанието му, той се чувства недоволен, животът му се обезсмисля и потъмнява. Ето защо, всички хора трябва да преминат през тази тъмна зона на живота и да отидат на светлата страна, в зоната на праведните хора, между хората на шестата раса, които преди 8000 г. и до сега са живели и живеят чист и свят живот. (с. 15/71)

Ако сънуваш, че яздиш червен кон, а в действителност си болен, в скоро време ще оздравееш. Ако си болен и сънуваш, че яздиш черен кон, ще те носят с носилка на онзи свят. Ако си здрав и сънуваш, че яздиш черен кон, още на другия ден ще имаш голямо неразположение, физическо и душевно. Червеният кон представя човешкото съзнание, човешкия ум. Докато може да бъде господар на своето съзнание и на своя ум и ги управлява, човек все пак се справя с противоречията в живота си. Слезе ли от червения кон, човек напуща своето съзнание и своя ум и се отказва да ги управлява. (с. 44, 45/47)

В съвременната окултна наука има една опасност. Тя представлява школа на сърцето, преди всичко, школа на съзнанието, а не школа на ума. А вторичното от туй съзнание се заражда вече опитната наука, която лежи върху една морална база. Тогава природата разкрива недрата на своите тайни. Нямаш ли обаче светлината на съзнанието, природата държи всички свои врати затворени. (с. 34; 6/28)

Ще слушате Душата си. Първият лъч, който Душата е пратила до сърцето ви е съзнанието. Няма да чакате Христос да дойде, но отворете вашите прозорци широко!… Какво значи да отворите Душата си? Тази Душа трябва да се разтвори като някоя пъпка, за да може да влезе Божествената светлина и да се разцъфти. Туй значи „отваряме вратата на сърцето“. То не е едно механическо отваряне на вратата. То е процес на съзнанието. То не е и един умствен процес. (с. 34, 35; 6/28)

Съвършена промяна трябва да стане в човешкото съзнание. Ако двама души могат да се обичат, тъй че всеки в себе си да счита интересите на другия като свои, въпросът е разрешен. Това е съзнание! Ако във всеки едного има такова съзнание, че винаги да урежда въпросите на ближните си преди своите, светът щеше да бъде друг. (с. 14; 9/28)

Човек говори за своята сила, за своето съзнание, но все трябва да има нещо, което да действа външно върху неговото съзнание. Вие казвате, че човек е мислещо същество, че има мисъл, че има съзнание, но кой действа върху мисълта и съзнанието му, не се знае.

Какво значи човек да мисли? Да мисли човек, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи същества, да разбира средата, в която живее и да бъде господар на своите състояния. Докато при всеки силен гръм, или при всяка загуба на пари, човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. (с. 21/88)

Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да пазим да не внесем някаква дисхармония в съзнанието на по-Висшите Същества, нито в съзнанието на Бога; не да застанем пред Лицето на Бога и да викаме, и да плачем, да се оплакваме. (с. 164/99)

Който влезе между нас като съзнателен ученик, той трябва да има един съзнателен живот. Той трябва да живее най-първо за Бога, тъй, абсолютно, безгранично. Второ, той трябва да живее за своята Душа ограничено. И после да живее за своите ближни. Тъй седи законът. (с. 17/26)

Ще сложите в ума си мисълта да се учите, а не само да прилагате. Но това да бъде съзнателно, а не да имате такова натегнато състояние. Има методи, които спъват. Когато събудите съзнанието у малкото дете да мери боя** си, когато то започне да мисли колко е израснало, растенето спира. Обърнете ли внимание, че трябва да бъдете светии, вашето съзнание се спира там. Всеки ден може да се молите, но нито един милиметър няма да израстете. Като престанете да мислите за това, вашата святост ще се увеличи. Святостта е резултат. (с. 29/26)

Един ден, когато Бог дойде да се засели във вас, законът ще се измени: тогава вие вътре във вас ще бъдете едно слънце и чрез вас ще се прояви слънцето. Бог ще бъде в нас и Любовта ще се проявява. (с. 41/26)

Има ли Господ, няма ли Господ? В света всичко едновременно съществува и не съществува. Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си… Всички неща, с които сме свързани, съществуват, проявяват се заради нас и са реални не по отношение на целокупното Битие, а само заради нас. (с. 153, 154/26)

Моралът подразбира еднакви отношения към всички живи същества… Всяко живо същество има право да се ползва от благата на природата, за да става правилна обмяна между външния и вътрешния свят. И най-малките същества искат да живеят. Животът на съществата се определя от степента на тяхното съзнание. Съзнанието им определя и техните блага. Колкото по-високо стои едно същество, толкова повече блага има на разположение и толкова по-разумно ги използва. Като знаете това, благодарете и за най-малкото благо. (с. 261/93)

Приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за се ползвате от тях, да имате добри резултати. (с. 266/93)

Причината за пропадането на първия човек беше голотата му. Той беше подложен на изпит и пропадна. Голотата му се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита. В съзнанието му имаше нещо неустойчиво. Значи, истинската причина за пропадането на първия човек се крие в неговото съзнание. (с. 53/55)

Грехопадението не е нищо друго, освен полухипноза. Но човек може и да се разхипнотизира. В процеса на разхипнотизирането има събуждане. Ако дарбите ви не могат да се развиват, това се дължи на тази вътрешна хипноза. (с. 153/55)

Съзнателният живот представя една от великите задачи на целокупния живот. Има задачи временни, които разрешават временни нужди на човека, има задачи идейни, които се отнасят до вечния живот; те разрешават общите нужди на човека. Съзнателният човек иска не само да си обясни явленията в природата, но същевременно той иска да си обясни законите, както и пътищата, по които се извършват тия явления. (с. 72/68)

Аз говоря за обикновения живот на всички живи същества, който се влива във Великото съзнание… ще направя няколко бележки върху разликата между съзнателния живот, или живота на праведния, на добрия човек и несъзнателния живот, или живота на грешния, на лошия човек. Животът на съзнателния човек е подобен на извор, водата на който, от единия до другия край на своето пътуване е бистра, чиста като кристал… Животът на несъзнателния човек, от единия да другия край, представя мътна река… Какво е положението на такъв човек? Той престава да мисли, да чувства, да действа и е осъден на смърт. В това отношение смъртта представя ограничение на съзнанието. Няма по-страшно нещо за човека от това ограничение и от невъзможността да се освободи от него. (с. 72/68)

Ý

3.3. САМОСЪЗНАНИЕ

Вие като ученици, трябва да се освободите от една слабост, която се среща във вас. Вие мислите, че окръжаващата ви среда, че небето, че хората, всички ви дължат нещо и трябва да го направят заради вас. Вие считате това нещо като аксиома, като нещо, което не търпи доказателства. И често се тревожите в себе си, защо те да не го направят. Вие не разсъждавате философски. В дадения случай вие се нуждаете само от себе си. Да кажем, че А е вашето съзнание. За да имате съзнание, значи имате нещо дадено… В самото естество на човешката Душа има вложено туй, което човек търси. То е вложено вътре в Душата, но се изискват външни условия, запример условията В. Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателния живот, казвате: аз съм. Това В считате извън вас, т.е. това, което не е „Аз“. Едното наричаме „Аз“, а другото „не-аз“… Туй външното, което дава, от което имаме нужда, всякога е по-силно. Всякога природата е по-силна от нас. Аз взимам думата природа в своята целокупност, тогава тя е по-силна. (с. 4, 5; 3/28)

Съзнанието, което представлява живот в правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пък с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа. (с. 8, 9/65)

Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието. В живота на самосъзнанието съществуват само понятия за добро и зло, но там не съществува правене на добро. (с. 9, 10/65)

В живота на самосъзнанието човек се учи чрез страданията. Само чрез страданията той познава, че в света има още по-велико състояние от това, в което днес се намира. В това състояние, именно, човек може да разреши великите проблеми на живота. (с. 10/65)

Като изнасяме и лошите, и добрите страни на живота, с това не го упрекваме. Ние трябва да знаем, че това са преходни състояния на самосъзнанието. Самосъзнанието е процес на чистене. Да съзнаваш нещо, значи да се чистиш, да изплащаш дълговете си, да уреждаш разбърканите си работи и да се приготовляваш за новия живот. Ето защо животът на самосъзнанието е преходен. (с. 11/65)

Казвате за някого: този човек се мисли за нещо по-горе от Христа. Така може да мисли само този, който живее в закона на самосъзнанието. (с. 25/65)

Аз-ът, личното, егоистичното начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха му. Значи, Аз-ът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. (с. 134/70)

Съвременната култура е условие за проява на самосъзнанието в човека да види той своите недъзи. (с. 53, 54/34)

Всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е започнало да се развива с проявата на самосъзнанието в човека. Самосъзнанието пък се е явило от триста хиляди години насам. (с. 36/34)

Изкушенията идат от самосъзнанието. (с. 275/53)

Светът е безопасен дотолкова, доколкото можем да възприемем Божественото от него. Не можем ли да възприемем Божественото, изкушението иде… Изобщо, човек не е свободен от изкушението. (с. 60/55)

Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения. Като пожелаеш нещо изкушението може да дойде от астралния свят. (с. 61/55)

Самосъзнателните и свръхсъзнателните сили имат отношение към човека и към всички негови прояви. (с. 348/25)

Адам запример нямаше висок морал. Моралните чувства в него не бяха развити. Той трябваше да излезе от рая, да мине през големи страдания, за да започне развитието на самосъзнанието. (с. 172/11)

Буквата „А“ всякога означава самосъзнание. Казва се „Аз“, то значи: аз, който определям своята деятелност, мога да мисля, самоосъзнавам се. (с. 102/7)

Като човек вие представлявате малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието. (с. 58/1)

Личният живот не е отношение на частта към Цялото. Животът на ума и на сърцето също не са отношения на частта към Цялото. Обаче, свърже ли човек живота на своята личност, на своя ум, на своето сърце, на своята Душа и на своя Дух в едно цяло, той има вече правилни отношения към Цялото. Животът на личността е едно нещо, а този на Душата и Духа друго нещо. (с. 5, 6/43)

Съзнателно или несъзнателно, всеки човек иска да възстанови връзката между Душата и личността си. Успее ли да пос­тигне това, той става гениален. Индивидуалността в човека свързва личността, т.е. временния живот с Душата живота на Вечността. (с. 92/12)

Мъчно е човек да се освободи от своята личност. Колкото е лесно негърът да се освободи от своя черен цвят, толкова е лесно човек да се освободи от личния си живот. (c. 43/8)

Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме Духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността към вечни, трайни неща… Личността може да се жертвува за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и Душата. (с. 137, 138/13)

Енергиите на личния живот трябва да се трансформират, а не да се унищожават. Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но без плът и кръв, като облекло на Душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато Висшият живот се облече в плътта, последната по благодат се ползува от благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновения човек да се стреми към Висшето, Божественото начало, което работи чрез човека и в по-долните среди. Ако Душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи… И Душата се нуждае от плът­та, като покривка, която я пази от силните лъчи на Духа… Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи, да премахнеш условията за проява на Божественото, на своята Душа. Те са инструмент, на който Душата свири. (с. 139, 140/13)

Личността живее само, когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото, това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния живот. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. (с. 25, 26/45)

Къде има най-много противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в живота на човека. По-горе от човека тя не може да отиде. За сега господарка на човека е лич­ността… Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. (с. 31/45)

Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако, наистина, Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото още не е проникнало в личността. Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота. (с. 32/45)

Човек ще се справи с противоречията си, само когато животът на плътта се подчини на живота на Духа, т.е. когато лич­ността се подчини на Божественото начало в човека. (с. 35/45)

Личните чувства пък са свързани с човешкото самосъзнание. (с. 245/4)

Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е. когато ту се радва, ту скърби. (с. 40/45)

Личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на Душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. (с. 42/45)

Стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? Защото в стадното състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. (с. 62/65)

Докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и самосъзнание, те ще живеят във вечен страх и безпокойствие, какво ще стане с тях, как ще прекарат живота си и т.н. (с. 48/34)

Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната. А Космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога. (c. 26/65)

Работата, мисленето, молитвата са процеси на самосъзнанието. Ако човек се откаже от тях, нищо не би останало от него. От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега иде времето на Космическото съзнание, или както се казва в Писанието: „Сега Бог създава ново небе и нова земя“. Следователно, новата земя е за праведните хора, за светиите, които живеят в културата на Космическото съзнание. То сега си пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. Светлината на това съзнание е голяма; тя осветлява и най-забулените кътове в живота на хората, и те днес виждат погрешките си повече, отколкото всяко друго време. (с. 48/34)

Сега трябва да се яви учител на човечеството, който да прекара самосъзнанието през Космическото съзнание. Запалка трябва, подтик трябва за Душите на хората! Тези запалки са вълни, които идат в света, а всяка такава вълна носи в себе си нова светлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трябва да се повдигне на по-висока степен. (с. 50/34)

Ý

3.4. СВРЪХСЪЗНАНИЕ

ОБЩО

Трите направления или посоки на светлината са създали досега три течения в мозъка на живите същества, които пък са произвели три различни положения, необходими за запазване на равновесието в тях: растенията се обърнали с главата надолу; животните застанали на четири крака, а хората се изправили на два крака. Сега иде четвъртото направление на светлината, което образува онова течение на сили, нужно за създаване на духовното тяло на човека. Това тяло се отнася към висшия, към свръхчувствения свят. (с. 163/2)

Сега ние разглеждаме Вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна, и костите, мускулите от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека. То обгръща несъзнателното. Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива Душа. До това време човек расте и се развива. Щом това съзнание го напусне, той престава да расте и се разпада на безброй частици. (с. 112/23)

Психическият изгрев на човека е израз на импулса, който имат съществата, които живеят над него. Ако тия същества имаха активно съзнание, нашият изгрев никога не би залязвал. Следователно, всичко, което ни заобикаля тревите, растенията, животните, звездите, слънцето е израз на Божественото съзнание, което изгрява и функционира във всички свои части. Всички тия неща съставляват части на целокупното Божествено съзнание. Това съзнание не се проявява навсякъде в еднаква степен. Божественото съзнание е проявено у човека само до известна степен, когато у светиите и гениите то е проявено в по-висока степен. (с. 23;5/71)

Висшето Космическо съзнание работи чрез твърдата, течната и въздухообразната материя, като среди за своето проявяване. Чрез понижаване на температурата това съзнание сгъстява вод­ните пари във въздуха, и като вода ги връща отново в океаните и моретата. (с. 200/17)

Понятието Бог е необяснимо… Той е неограничен, а ограничава всички други същества, като включва всичко в себе си. Бог е вечен и безпределен. Всичко, което влиза в Неговото съзнание, се ограничава, затова именно и нашата Вселена е конечна и ограничена. (с. 9; 6/71)

Сегашните учени са недоволни от живота главно поради това, че те не вярват, че при всички събития в живота, едно разумно висше съзнание обединява и ръководи всички хора. (с. 18; 6/71)

„Бог е Дух“. Значи, зад сегашния живот, зад всички промени, които стават в него, зад злото и доброто в света седи разумното, великото, безграничното, първичното съзнание… Не схващайте Бога като някаква форма, но знайте, че зад безграничното седи едно Възвишено Съзнание, което във всички случаи бди за вас. Всякога можете да опитате това съзнание. Порежеш ръката или крака си, веднага почувствуваш болка. Това съзнание иде при тебе и те пита: „Защо направи така? Защо разваляш това, което аз направих?“. Ти започваш да роптаеш, да обвиняваш другите хора около тебе. Не, кажи: „Господи, порязах се; какво да правя сега?“. Не пипай раната! Превържи я и я остави на спокойствие! И наистина не се минава ден, два или три, раната оздравява това съзнание ти е помогнало. Обаче, ти казваш: „Раната премина от само себе си, това е естествен процес!“. Не, това е съзнателен, разумен процес. (с. 26, 27; 6/71)

Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим… То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека. (с. 27; 6/71)

Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато нап­равим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас, и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни. (с. 28; 6/71)

Извън Божественото съзнание народ не може да съществува; извън Божественото съзнание нито общество, нито дом, нито човек може да съществува. Извън Божественото съзнание съществува робство. В Божественото съзнание съществува истинска свобода. Всички хора, които психологически не прие­мат Божественото съзнание, те са извън Него, и привидно само са свободни, но нямат съответствие с другите хора. Те сами се осъждат на вечни страдания и недоволства от живота и казват: „Нас никой не ни обича; за нас никой не мисли“… Щом няма кой да го обича, това показва, че такъв човек се е откъснал от Божественото съзнание. (с. 15, 16; 7/71)

Съществува следният закон: всеки, който иска да придобие Любовта, трябва да бъде в контакт с Божественото съзнание, защото То прониква тялото на човека: в клетките на неговия мозък, на дробовете, на стомаха му и т.н. Всеки, който разбира това нещо, като изучава вътрешните причини на живота, той е в състояние да направи най-малкия контакт с Бога… Достатъчно е да имате най-малкото съприкосновение с Бога и кармата ви ще се смекчи. И тъй, всички условия на съвременната култура са насочени към това, да поставят бялата раса поне за момент в съприкосновение с Божественото съзнание. Дойде ли до това съприкосновение, между всички народи, между всички хора свещеници, учители, управници, търговци ще настане вътрешен преврат; всички хора ще възприемат идеята за Бога, която ще внесе в душите, в умовете и в сърцата им нещо ново, светло и възвишено… Ако при това съприкосновение, съзнанието на човека е будно, неговият живот непременно ще се преобрази. Обаче, ако той философства и се съмнява, животът му няма да се преобрази. (с. 20, 21; 7/71)

В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите отглас и допълнение на Цялото. Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенствува. (с. 361, 362/25)

Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външното диференциране. Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица. (с. 35, 36/4)

Важно е човек да знае своята основна отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на Земята… Моментът на излизане на Душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка Душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на Земята. (с. 36, 37/4)

Всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато външният му свят се отразява във вътрешния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е абсолютна реалност, без никакво отражение. (с. 220, 221/4)

Всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могат да се реализират на сто, а човешките отчасти. (с. 236/4)

Изгуби ли посоката на Божествения свят, човек се натъква на големи противоречия. (с. 181/11)

Колкото по-разнообразен е животът, външно и вътрешно, толкова повече Божественото се изявява. Божественото внася разнообразието… Човешкият живот сам по себе си е еднообразен. Иска ли да живее в истинското разнообразие, човек трябва да влезе в Божествения живот. (с. 186, 187/11)

Невъзможно е обикновеното човешко съзнание да стои по-високо от Божественото съзнание. На първо място е Божественото съзнание, а след него иде човешкото или обикновеното. (с. 139/15)

Докато живее във висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия. Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият в Божественото, той наистина ще бъде по-силен от стария. Значи силата на човека се крие в неговото висше съзнание. (с. 139/15)

Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята Душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. (с. 139, 140/15)

Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание. Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. (с. 140/15)

Всяко неизпълнение показва прекъсване на връзката между Божественото съзнание и обикновеното съзнание. Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си. Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърцето, между Душата и Духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. (с. 140, 141/15)

Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да нап­равиш. Обаче, двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила. Какво представя Божественото съзнание? Височина, т.е. висок планински връх. Какво представя обикновеното съзнание? Долина… Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. (с. 141, 142/15)

Човек трябва да се свърже със себе си, със своето висше съзнание, с живата природа. Само така той може да познае Бога. (с. 172/15)

Да прави човек добро, това е от значение първо за самия него, а после за другите. Когато правите добро, Божественото око, т.е. Висшето съзнание в Космоса наблюдава, помага ви и се радва, че се поддавате на импулса, който доброто произвежда във вас. Вие възприемате тази радост и се чувствате мощни в приложение на доброто. (с. 24, 25/17)

Като ученици, стремете се към Божественото начало, към великата философия на живота. Да съзнаваш, че живееш за всички, без да загубиш себе си, това значи да си дошъл до великата философия на живота. (с. 56/17)

За да се справи с ограниченията и противоречията в живота, човек трябва да има съзнание за Божественото начало в себе си… Тъй щото, кажете ли „аз“, разбирайте Божественото в себе си. Само Божественото включва доброто, което произлиза от Любовта, и Истината, която произлиза от Мъдростта. (с. 172, 173/17)

Висшето начало в човека е неговият Дух. Духът и умът в човека са прогресивни, безформени, защото са в постоянно движение. То се изразява не чрез права линия, а чрез лъч. (с. 82/20)

Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират. Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание. (с. 124/20)

Божественият живот в човека постепенно руши всички криви идеи, всички неправилни връзки, а създава прави идеи, прави, хармонични връзки, които го довеждат до правилно разрешение на важните проблеми в живота. (с. 151/66)

При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. (с. 35, 36/42)

Ý

ЩО Е БОЖЕСТВЕНО НАЧАЛО?

Помните ли кога сте слезли на Земята? Ти знаеш, че живееш на Земята, но началото на своя живот не знаеш. Къде отиваш, не знаеш. Къде ще спреш временно, пак не знаеш. Ти се движиш между полюсите на Вечността. Казва се, че си излязъл от Бога, но няма да се върнеш там, отдето си излязъл. Пак ще се върнеш в Бога, но в област, в която никога не си стъпвал. Между мястото, отдето си излязъл и дето ще се върнеш, има една малка празнина, която Бог ще запълни. Там е Божественото съзнание. Значи, Бог ще свърже двата края и ще образува кръг. Един ден, когато ти се наситиш на Вечността, в тебе отново ще се яви желание да слезеш на Земята. Бог ще премахне връзката на двата полюса и ти ще започнеш да слизаш. (с. 243, 244/78)

Помнете: всичко, което става в света, се ръководи от всемогъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата природа и хроникира нещата. Божественото съзнание никога не забравя. То отдава на всекиго заслуженото. (с. 273/14)

Няма мисъл, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието. Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на Абсолютна Вяра. В свръхсъзнанието човек може да проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение. (с. 90/33)

Дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мис­лите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност както към себе си, така и към окръжаващите. (с. 239/4)

Божествената мисъл от човешката се различава по своята интензивност, по своята широчина, дължина и дълбочина, както и по своето съдържание. За да направите точна разлика между тия два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в каквото пристигат до човешката Душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се качите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина в Душата ви. Мощно нещо е Божественото. (с. 242/4)

Божественото носи условия за растене. В него няма почивка, няма и неутрална зона. Влезете ли в Божествения свят, вие непременно трябва да вземете известна посока. Там не се позволява никаква почивка; там всички същества работят. Който се опитва да седи без работа и да почива, той неусетно ще излезе от този свят. В който свят и да попадне човек непременно трябва да работи върху себе си. Не работи ли върху себе си, другите ще работят върху него. (с. 259/4)

Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. (с. 229/4)

Ако някой извърши престъпление и не се повдигне, съзнанието му не се пробужда. При това съзнание той не е в състояние да измени лошите аспекти на своя живот. Задача на всеки човек е да изучава законите на висшето, Божественото съзнание. Само чрез тези закони той може да се справя с недоволството си. (с. 91/15)

Божественият свят е свят на светлина и на любов. (с. 69/15)

За да запази своята самостоятелност и устойчивост, човек трябва да има една опорна точка, отдето да започне. Опорната точка в човека представя Божественото Начало. Едно отличително качество на това начало е неговата неизменност. Изгуби ли Божественото в себе си, човек всичко губи. Докато се държи за Божественото, като за център, човек представя кръг. Изгуби ли този център, в него става особена промяна, удължаване, вследствие на което той придобива два центъра и се превръща в елипса. Сегашният човек представя елипса, същество с два центъра, т.е. с два морала, с две посоки на живота нагоре към Бога и надолу към земята. Когато Божественото Начало в човека вземе надмощие, животът му постепенно се изменя, елипсата се приближава към кръга. Да премине човек от елипса в кръг, това значи, постепенно да реализира възможностите на Божественото начало в себе си. Всяка точка от неговия живот има право отношение към Божественото, като към централна точка, еднакво отдалечена от всички точки на окръжността. Точките на окръжността са еднакво отдалечени от центъра на кръга, но те се различават по интензивност и по възможности, които са вложени в тях. (с. 56, 57/46)

Истината е Божественото начало в човека. (с. 284/40)

Ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват… Има и друго слънце в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други светла идея и т.н. (с. 255/17)

Ý

ЩО Е БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ?

Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на живота, това значи да разберете, какво представя Бог в своята пълнота. Невъзможно е да разбереш Бога във всичката негова пълнота. Вие не можете да разберете дори, каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието му обгръща всичко, чувствува се господар, неограничен, мощен в своите възможности да направи каквото пожелае. За вас това е непонятно. (с. 58/3)

Де е животът? В самите вас. Вглъбете се в себе си, ако искате да намерите живота. Това чувство на живота, което окултистите наричат Божествено съзнание, се движи с неимоверна бързина. То се движи с такава бързина, че в един момент само можете да отидете дето искате: на Слънцето, на Сириуса, на Венера и т.н. Понеже това движение е абсолютно, то като че ли поглъща всички останали движения, а неговото остава незабелязано. (с. 68/3)

Като се каже единица, разбираме колективното, Божественото съзнание, което включва в себе си всичко. В двойката се проявяват два велики центъра Божественото и ангелското съзнание. Значи, в единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно съзнание Божественото. В двойката и в тройката, обаче, се явява деление на колективното съзнание. (с. 184/3)

Под единица подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека се означава с числата едно, две, три, десет, хиляда, до милиони; всеки лъч има свое предназначение. В този смисъл всеки човек включва, т.е. съдържа в себе си, единицата. (с. 150/67)

За вас е важно да мислите, да намерите метод, чрез който да възстановите равновесието на вашето съзнание. За тази цел достатъчно е винаги да помните, че има една връзка у вас, която никога не се къса, никога не се променя. Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава. Освен вие самите, никой друг не е в състояние да скъса тази връзка. Ние наричаме тази връзка „M“. Тази връзка представя вечно движение, вечно проникване на Божественото съзнание във всички същества, и движение на тези същества към Божественото съзнание. Всеки е опитвал и опитва тази връзка. И при най-лошото състояние да се намирате, вие всякога чувствате, че нещо силно във вас поддържа Духа ви. Всички да ви изоставят, вие дълбоко в себе си чувствате, че има нещо здраво, неизменно, което поддържа равновесието на вашето съзнание. Това се дължи на онзи лъч от Божественото съзнание, който прониква в Душата на всички хора. (с. 221, 222/3)

Кръгът пък представя Божественото съзнание, в което човек се движи. Това съзнание е общ център на всяко движение. (с. 64/3)

Първият закон на живота е поляризирането. Това показва, че кръгът, който представя целия живот, е разделен геометрически на две равни части. (с. 64/3)

Следвайте кръга на Божественото съзнание, дето няма страдание, няма недоволство. Който влезе в този кръг със своето недоволство, сам попада в устата на астралната змия. Той бива изхвърлен вън като пророк Иона. Три деня ще седите в устата на змията и като се пробуди съзнанието ви и схванете погрешките си, тя ще ви изхвърли вън. Оттук пак може да влезете в кръга на Божественото съзнание. Влезете ли в този кръг, пазете се от недоволството. Там не се позволява нито сянка от недоволство. (с. 93, 94/15)

Какво представя Божественият свят? Свят на абсолютна свобода. Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване, минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване. (с. 123/15)

Божието око, Божието съзнание е будно за всичко, което става във вселената. Той всичко вижда и всяко нещо туря на мястото му. (с. 258/4)

Човешкото съзнание може да се проектира извън индивида, т.е. съзнанието на една Душа може да се проектира и да пусне корени в друга Душа. Разбира се, това се отнася до висшето, до Божественото съзнание. Когато ние казваме, че Божественото живее в човека, подразбираме, че има едно специално място, дето Божественото съзнание е локализирано. У човека има една особена любов, едно особено съзнание да съзнава само Бога и то като едно цяло вътре в себе си. (с. 5/6)

Божественото съзнание се движи два пъти по-бързо, отколкото човешкото съзнание, но нам се чини, че пътят, който изминава то е два пъти по-дълъг, защото не сме тъй будни за него, както сме будни за физическото съзнание. (с. 8/6)

Човешкото съзнание е само орган носител на Божественото съзнание. (с. 8/6)

Значи, в съзнанието на човека едновременно има две течения, които трябва да се доловят. (с. 8/6)

Ако ти се подчиниш на това, което Божественото съзнание ти подсказва, след време, в твоите старини, туй висше съзнание ще дойде да ти обясни всичко. Това е, което съвременните философи наричат висшето „Аз“ в човека. И тъй, в човека има две съзнания: нисше и висше съзнание. Божественото е висшето съзнание и като дойде То, ще ти обясни нещата, защото То черпи знанията си от един по-висш източник. Туй съзнание ще хвърли светлина върху всички философски въпроси, които занимават ума ви. (с. 9/6)

Няма какво да се смущавате, да правите разлика между вашето съзнание и Божественото съзнание. Ще направите един малък опит, да знаете как да различавате тия съзнания. В човешкото съзнание има едно малко колебание, което може да проверите на опит. Това колебание може да си представите като една вълнообразна линия. Вълните показват постоянните колебания в човешкото съзнание. Затова, именно, човек е всякога недоволен от себе си. Обаче при това постоянно движение в себе си човек усеща и другото, висшето съзнание в себе си, което всякога е тихо и спокойно. И когато човек е развълнуван, обезсърчен, тази малка светлинка Божественото съзнание, казва на човешкото съзнание: Не бой се, всичко ще свърши добре!… Само толкова казва Божественото съзнание, но ти чувстваш в себе си едно спокойствие. И най-после като се свърши работата добре, Божественото съзнание казва: Видя ли, нали ти казах, че ще се свърши добре! Божественото съзнание никога не казва, че от теб човек няма да стане. Това е човешкото съзнание, което се раздвоява и казва: От теб човек няма да стане. Божественото съзнание казва: Ти ще станеш човек. Но как? Като държиш постоянно в ума си съзнанието АС, т.е. движение нагоре към С. (с. 10, 11/ 6)

При движението АСВ на вашето съзнание, т.е. при движението си към Божественото се намират всички благоприятни условия за вас. Туй движение АСВ приготовлява правия път на вашето съзнание, което може да излезе от тази гъста материя. То е, което ще ви повдигне. (с. 13/6)

Линията АС представлява движението на Божественото съзнание. Но някой път това движение в своята възходяща линия минава през ума. Някой път процесът е обратен: при възкачването си Божественото съзнание минава през ума, а при слизането си през сърцето. Значи и едното, и другото става. Например движението на Божественото съзнание у мъжа и жената не върви в една и съща посока. Движението на Божественото съзнание у мъжа започва от А, т.е. от дясно и върви към ляво. Но ще имате предвид едно нещо: в Бога има само една страна, там няма лява и дясна страна. Абсолютно има само една страна. Следователно в дадения случай С показва само посоката към Божественото. (с. 13, 14/6)

Движението на съзнанието у жената е обратно на това у мъжа. Мъжът, принципът на Мъдростта и жената, принципът на Любовта, се срещат в Божественото съзнание. В точките А и В няма никаква любов, те са места на движение. В тях се изразява обикновеният живот. (с. 14/6)

Питам: коя е причината, която измества точката от нейното праволинейно движение и я отправя към втората посока С? Това е Божественият елемент в съзнанието, който измества движението на човека. (с. 15/6)

Движението на Божественото съзнание наричат в духовните науки „Божествен Промисъл“. Но то е една неопределена дума, аз го наричам „Движение на Божественото съзнание“.

(с. 16/6)

Движението надолу е слизането на Духа в материята, а нагоре възлизането на Духа към Божественото съзнание.

(с. 17, 18/6)

В Божественото няма никакво прекъсване, нито слизане и качване. Там нещата вървят по възходяща линия. (с. 101/11)

За да дойде до закона на смаляването, човек трябва всеки ден да се отказва от нещо несъществено и да остане само с Божественото съзнание, с което е дошъл на Земята. (с. 146/12)

Божественото начало представя мекия, тихия глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави. (с. 234/11)

Оставете се свободно, без страх на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. (с. 19/8)

Никой не може да се освободи от закона на влиянието, нито от закона на внушението. Божественото съзнание регулира всички влияния. (с. 181/9)

Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот. (с. 165/67)

Под думата Бог ние разбираме разумното, върховното начало, от което произтичат всички души и богове, и на което не знаем същинското име. (с. 47/66)

В света съществува една велика Божествена Душа, в която се съдържат всички останали души. Ние сме свързани с тая Душа, и нашето благо зависи от нейното благо. (с. 71/66)

Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. (с. 42/42)

За да се прояви, силата се нуждае от материя, от форма. Сама за себе си, материята никога не може да се обработи… Едно от отличителните качества на материята е инертността… Благодарение на силите в природата, от материята се образува тяло, чрез което Божественото се проявява. Казваме „сила и енергия“. Под думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Под „сила“ разбираме интензивността, с която разумното се проявява. Материята пък е формата, чрез която силата и енергията работят. Колкото по-голяма и по-интензивна е силата и енергията, толкова по-голямо напрежение предизвикват върху материята. (с. 177/42.)

Правилни, разумни отношения между хората могат да нас­танат само тогава, когато земният живот се изрази в образ и подобие на небесния, на Божествения. Това подразбира, че човек трябва да се прояви в две форми: една рационална и една ирационална, т.е. в едно измеримо и в едно неизмеримо число. (с. 13/69)

Цялото човечество представя велик Божествен организъм, върху който всеки народ, всяко общество и всеки човек расте, развива се, цъфти и дава плод. Бог прониква в този организъм и държи в съзнанието си всяка Душа поотделно. Той държи в ума си най-хубави мисли и чувства за нас. (с. 16/69)

Мъжът и жената съставят две части на едно цяло. Двете части заедно съставят един човек, с едно съзнание… За хората, колкото и да са разединени външно, между тях съществува едно общо съзнание, което ги свързва. По същият начин и Великият Божествен организъм действува между всички хора. Тази мисъл трябва да проникне в съзнанието им, да внесе в тях нова светлина. (с. 44/69)

Кой е изходният път за подобряване на човешкия живот? Човек трябва да се съзнае като част от Божественото съзнание. Колкото и да е малка частта, ако тя действа правилно, Бог се радва и весели. Така Той участва в човешкия живот и го подоб­рява. (с. 177/50)

Съзнанието на Христа прониква всички хора. (с. 261/50)

На какво може да се уподоби Ангелът, който спасил Петра? Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека. В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притичва на помощ. То освобождава, спасява, успокоява човека. (с. 123, 124/45)

У човека има две неща: едното, което винаги губи и друго, което винаги печели. Това, което печели е Божественото. Това е закон за трансформиране на енергиите. Животът в Божествения свят произтича само, след като се трансформират енергиите. Божествените енергии трябва да се трансформират, за да се приспособят към човешката Душа, да може тя да живее във физическия свят. Веднъж Душата слязла на Земята, тя не може вече да запази своята първоначална сила, нито своята Божествена чистота, ако не стане трансформиране на Божествените енергии. (с. 151/31)

Благоприятните условия не са нищо друго, освен Божественият живот у нас. Божественото у човека се проявява и без благоприятни условия. (с. 157/31)

Тече ли Божият живот у вас, вие ще имате мисли, чувства и действия подобни на Божиите, ще бъдете образ и подобие Божие. (с. 120/32)

Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на Духа и вътрешна радост. Той не допуща вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. (с. 22/35)

Само Божественото в човека разрешава живота във всички негови фази. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това да живее човек в Бога! Само тогава той може да разбере какво нещо е Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта, Милосърдието, Кротостта, Въздържанието и т.н. Всеки, който срещне такъв човек, ще му се усмихне. Всички същества, които живеят при Бога и с Него, се усмихват. (с. 37/40)

Кое е свещеното, великото в човека? Това е Божественото начало в самия човек. Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот? Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш. Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е. реалността на неговия живот. (с. 58/40)

Когато името на някой човек е написано в Божественото съзнание, той става виден човек в света. Човек трябва да бъде виден едновременно и на Земята, и на Небето. С други думи казано: човек трябва да бъде виден в себе си. Човек трябва да бъде проникнат от съзнанието, Бог да бъде виден в него. Щом Бог е виден в човека, и човек ще бъде виден в Бога. Това не е външен процес, а вътрешен. Действително, всеки иска неговият възлюбен да го държи в съзнанието си. Тъй щото, невъзможно е някой да ви обича, ако не ви държи като свещен образ в съзнанието си. Докато вашият възлюбен ви държи в съзнанието си, вие сте сигурни, че ви обича. Излезете ли вън от съзнанието му, любовта му към вас е изчезнала. Да държиш един човек в съзнанието си като Душа, това значи да имаш пълна вяра в него. (с. 75/40)

Като ученици, вие трябва да се отличавате със своята ра­зумност, със своя живот. Вие не сте дошли още до границата на Божествения живот, по което именно ученикът се отличава. За ученика Божественият живот е камертон, по който той се нагласява. Този живот тече и прониква в неговия ум и в неговото сърце. По този камертон, именно, и вие ще нагласявате живота си. (с. 103/40)

Без добро разположение Божественото съзнание не работи в човека. Щом то не работи, човек не може да постигне нищо. (с. 141/51)

Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? Защото в човека едновременно стават два процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявява чрез Бога. (с. 4/33)

Както Божественият, така и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Физическият живот, обаче, се проявява във време и пространство. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на Духа. (с. 49/33)

Душите представляват различни състояния, в които Любов­та, т.е. Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко може да изчезне в света, но Божественото съзнание никога. То вечно е съществувало, съществува и ще съществува във време и пространство, както и извън времето и пространството, в своите микроскопически и грандиозни размери. Това е отвлечена философска мисъл, която отчасти само дава идея за Божественото съзнание. Значи, всички души заедно образуват Божественото съзнание. Ние живеем и се движим в Бога. Щом е така, кой може да ни извади от Божественото съзнание? (с. 196/33)

Никой не може да извади човека от Божественото съзнание, никой не може да го направи нещастен. Докато човек вярва, че живее в Бога и е свързан с Неговото съзнание, работите му вървят добре, и той е доволен от живота си. (с. 196, 197/33)

Под „Душа“ ние разбираме групировка или съвкупност от множество същества, или съзнания, всяко от които представя известна степен на интелигентност, или известно хармонично състояние. Душата не е единично съзнание, тя е колективно съзнание. В този смисъл, в момента на своето проявление, всяка Душа не е нищо друго, освен израз на едно от състоянията на Божественото съзнание. (с. 205/33)

Стремежите на всички души пък се съединяват и се вливат в кръга на Божественото съзнание. (с. 205, 206/33)

Човек трябва да бъде смел и решителен, да върши волята Божия, като едно от състоянията на Божественото съзнание. (с. 206/33)

Никоя сила в света не е в състояние да ви извади от Божественото съзнание. (с. 206/33)

Ако човек не е проводник на Божественото, ще бъде проводник на човешкото, отдето идат мъчнотиите и нещастията. (с. 172/55)

От един източник, безграничен, на вечността иде всичко, от ония велики светове на цялата вселена, на тия слънца и светове, от туй Божествено Съзнание, което ни обгръща. (с. 180/60)

Един учен изчислил, че човешката мисъл се движи с бързина три квадрилиона и 600 билиона километра в секунда. Ако и човешкото съзнание се движи с такава бързина, всеки момент то ще присъства навсякъде във вселената. Тогава няма да има далечни и близки неща за човека. Това се отнася до интензивната човешка мисъл, в която се крият големи възможности. Това се отнася и до Божественото съзнание, т.е. до свръхсъзнанието, към което се стреми всеки човек. Задачата на човека е да прояви своето свръхсъзнание, да прояви любовта, в която се крият всички възможности на живота. (с. 166,167/83)

Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото. (с. 53/44)

Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Оттук можете да разберете, какво е човешката съзнание, сравнено със съзнанието на възвишените същества, които могат да си служат с Божествената азбука. (с. 25/88)

Божественото съзнание изисква от човека да не презира в Душата си никого. (с. 190/38)

Ý

ЩО Е КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ?

Когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, ние подразбираме Вечното Начало, Космическото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всички трябва да се стремим. Само в Неговите условия нашето тяло ще се оформи и пресъздаде. Апостол Павел казва: „Сега имаме плътско тяло, но когато дойде Космическото съзнание ще се създаде духовното ни тяло“. Каква разлика има между плътското и духовното тяло? Плътското тяло умира, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда; противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във вечна радост, в разбиране дълбокия смисъл на живота. То живее във Вечния Живот. (с. 13/65)

За сега Земята е дошла до средата на своя път. Още много път има тя да изминава, докато стигне до Космическото съзнание. (с. 14/65)

Това, което е настояще за обикновеното съзнание е минало за самосъзнанието; бъдещето за самосъзнанието пък е настояще за Космическото съзнание. Следователно, ако някой човек седи и чака реализиране на своите идеали, без да работи, може да чака милиони години, но те няма наготово да дойдат. (с. 14/65)

Когато човек ще живее в Космическото съзнание, той ще дойде до правилното разрешение на въпросите. (с. 12/65)

Който влезе в Космическото съзнание, ще се намери пред един свят абсолютно жив. Слънцето за него няма да бъде едно светло тяло, но ще живее, ще му проговори на негов език… Съществата, които живеят на Слънцето са разумни, те се движат в Космическото, в Божественото съзнание. Тия разумни същества, именно, са облекли Слънцето в светла, хубава дреха и постоянно се движат около него, да не би някои същества от по-нисък уровен се опитат да влязат в него. Опитат ли се да влязат в Слънцето, то ги изхвърля навън… И всички планети, които днес са извън Слънцето са изпъдени от него. (с. 14, 15/65)

Има нещо, което привлича хората към един общ център. Този център е Космическото, Божественото съзнание, чиято дейност е непреривна. (с. 15/65)

Всеки човек има допирни точки с Космическото съзнание. Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един вътрешен подтик да се обърне към Бога… В него се заражда велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желание да служи на хората от любов към Бога, да носи навсякъде радост и веселие. (с. 16/65)

Иоан казва: „Ако не се родиш от вода и Дух“. Това значи: ако не живееш в Космическото съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. (с. 17/65)

Вечният живот е Божествен. В този живот няма никакво прекъсване. Живот, който се прекъсва е човешки. (с. 224/40)

Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на Космическото съзнание и да ги приложи в живота си. (с. 21, 22/65)

Когато една Душа живее в Космическото съзнание, тя може навсякъде да бъде приета. Ако живее на Земята, тя може временно да я напусне, да отиде на Слънцето, да се разговори със своя любим и после пак да се върне на Земята. Тази Душа е свободна да се разхожда дето иска из слънчевата система. (с. 22/65)

Щом влезем в Космическото съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещето положение или за Синовете Божии, които ще могат да преодоляват всички мъчнотии.

(с. 25, 26/65)

Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се видоизменим“. Това подразбира, че като влезем в Космическото съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум и нашият Дух ще се облекат. Щом се облечем с тия нови дрехи, тогава ще бъдем „братя“ в пълния смисъл на думата и ще се познаем. Можеш да имаш брат само в живота на Космическото съзнание. (с. 26/65)

Готовите души за нов живот трябва да влязат в Космичес­кото съзнание, за да отворят място на другите. Този е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството. (с. 26/65)

Когато хората възприемат новото учение и заживеят в Космическото съзнание, омразата, завистта, недоволството всички отрицателни черти в живота на човека ще изчезнат. Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове“. Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения. (с. 26/65)

Самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната, а Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога. Разрешим ли този въпрос, любовта ще донесе изобилие, от което ще се храним. Тогава цялата Земя ще се превърне в райска градина, в която ще има работа за всички. Кой каквито дарби и възможности има ще се прояви. (с. 26, 27/65)

Досега вие всички сте имали само предчувствие за това велико съзнание. Пожелавам на всинца ви да преживеете поне един такъв ден! Ако не можете цял ден, поне за един час, или за една минута, или най-малко за една секунда да имате съприкосновение с Божественото съзнание! Този кратък момент ще донесе блага на Душата ви за хиляди години. Незабравим момент е той! Велико събитие за целия космос е да се приближи Бог до някоя Душа! Всички същества, и висши, и нисши ще отправят всичкото си внимание към тази Душа и ще я питат: какво ти каза Господ? Този е най-тържественият ден в живота на Душата. И ангели, и богове, и светии всички ще се заинтересуват от нея. Всяко докосване на Бога до една Душа, означава откриване на нов, велик свят. Този човек може вече да каже: аз живея в Божията Любов; дишам светлината на Божията Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което Бог ми е дал. Човекът на Истината разполага с неизчерпаемо богатство. Той живее в изобилието на Божията Любов. (с. 27, 28/65)

Влезете ли в живота на Космическото съзнание, всякаква лъжа, всякаква неправда ще излезе от вас. (с. 28/65)

Пожелавам на всички да преживеете момента на съприкосновение с Бога, Който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот живота на Божественото, Космическото съзнание. (с. 29/65)

Влезете ли в Божествения свят, скърбите и страданията ви моментално ще изчезнат, Душата ви ще се изпълни с мир и тишина, с възвишени и благородни чувства. В Божествения свят цари абсолютна чистота и хармония. (с. 31/65)

Казвам: ако нашето съзнание не се прониква от Висшето съзнание, ние не бихме могли да мислим. Мисълта е един вът­решен процес. (с. 95/65)

Воюването е процес на колективното съзнание. (с. 89/42)

Когато човек изпълнява волята Божия, Бог воюва заради него. (с. 100/42)

Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е преходна, подлежи на постоянни промени. В нея няма нещо установено, нещо стабилно. От тази музика човек трябва да мине в музиката на Космическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в Космическото съзнание, той не може да влезе и в Божествения свят. За да влезете в Божествения свят, вие трябва да имате широко съзнание, да възприемете светлината на този свят, за да разберете живота в неговия дълбок смисъл. (с. 37/34)

Авторитетът на един човек зависи от това, доколко той живее в Космичното съзнание. Ако разглежда явленията от гледището на Космическото съзнание, той може да се признае за учен; ако разглежда явленията от гледището на обикновеното съзнание, той е обикновен учен, който е събрал факти, изучил ги е от външната им страна, без да разбере техния дълбок, вът­решен смисъл. (с. 42/34)

С влизането на човека в Космичното съзнание, започва развиването на ред мозъчни центрове и способности в него, вследствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цветовете, тоновете и звуковете. Днес хората различават много цветове. И тъй, човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта. Щом се натъкне на тази област, той иска да излезе от нея, да мине в безсмъртието, в свободата. Някои хора вече са влезли в Космическото съзнание. Запример, Апостол Павел казва, че се е пренесъл на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на Космическото съзнание в човека. Много светии, много велики хора са живели в това съзнание. Запример, Христос, Буда, Сведенборг и други някои са познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди Космическото съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. Докато човек не влезе в това съзнание, неговата радост ту ще се явява, ту ще изчезва: днес ще е радостен, утре ще е скръбен. Задачата на Христа беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на Космическото съзнание. Христовото учение внесе в света нова наука, която цели да приготви пътя за проявяване на това ново съзнание в хората. Старите пророци наричали това съзнание „новото слънце“, а Христос се произнасял за него с думите: „И ще влея Духа си“. (с. 43, 44/34)

Казвам: когато човек влезе в Космическото съзнание, това не значи още, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак той има по-голяма светлина за нещата и ще може отчасти поне да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Обаче, затова се изисква школа, методи за приложение. Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадат, те ще останат неприложени. (с. 44/34)

Когато някой човек живее в четвъртата степен на съзнание, той може да предсказва много неща, може да определя диагнозата на болни и да им преподава начини за лекуване. Щом излезе от това съзнание, той се проявява като обикновен човек. (с. 52/34)

Когато разглеждаме живота като изкуство, ние трябва да го поставим по отношение на вътрешното съзнание, което свързва всички факти на живота в едно цяло… Това може да се постигне при положение, когато човек има частично, или индивидуално отношение към космоса. В този случай, аз разглеждам Космоса като живо същество. Космическото съзнание има предвид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днес хората се намират на повърхнината на Космическото съзнание, тъй щото, каквото започват от негово гледище, всичко свършват успешно. (с. 131, 132/36)

Един английски автор, който пише върху Космическото съзнание, е намерил в цялата история на човечеството само 19 души с пробудено съзнание. За в бъдеще има условия да се пробуди Божественото, Космическото съзнание у повече хора. (с. 50/32)

Ý

ВРЪЗКА С БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ

Питам: какво разбирате под връзка на съзнанието? Под връзка на съзнанието се разбират правилни отношения към Първата Причина, или към Космоса, или към Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живее във вас. В тялото на човека Бог не може да живее, но Той живее в неговата Душа. Днес човешката Душа не е напълно в тялото му. Човешкото тяло още не е устроено, както трябва, т.е. не е още добре организирано. Един ден, когато човешкото тяло се устрои добре, тогава Душата му ще се въплъти напълно в него, и той ще стане безсмъртен. (с. 134, 135/36)

Човек трябва да регулира силите на своя организъм. Това може да се постигне чрез връзка с Първата Причина, с Космическото съзнание. Само по този начин човек може правилно да се лекува. Космическото съзнание е в сила да регулира енергиите на човешкия организъм, като ги насочва в права посока. Когато имате връзка с Божественото, или Космическото съзнание и започнете да изучавате някой предмет, то ще хвърли светлина във вашето съзнание и вие лесно ще изучите тоя предмет. На това се дължи факта, дето едни хора разбират Библията правилно, по Дух, по вътрешен смисъл, а други я взимат само в буквален смисъл. Първите имат връзка с Космическото съзнание, а вторите нямат такава връзка. (с. 139, 140/36)

Сега и на вас казвам: всяка сутрин, след ставане, ще определите две минути за връзка с невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват от човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото, Божественото съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по Дух, да свършите успешно работата си през деня. (с. 142, 143/36)

Страшно е когато Божественото съзнание у човека заспи. Остане ли само с нисшето, с животинското си съзнание, той е подобен на вълка. Вълкът няма представа за съвест, за справедливост, за милосърдие… Като знае това, човек трябва да се пази, да не губи връзката си с Божественото съзнание. Прекъсне ли се тази връзка, той вече се поддава на лоши мисли и чувства. Щом изпадне в това положение, страданията идат след него. (с. 29/39)

Женитбата е духовен процес, свързване на Духа с Душата. В тази връзка е смисълът на живота. Който е направил тази връзка, той по никой начин не трябва да я разкъсва. Скъса ли я, той започва да се стреми към физическа женитба. Докато връзката на човека с Божественото съзнание е силна, той може да изпълни обещанието, което е дал на Първичната Причина да служи. Отношението на човека към Душата му, както и към душите на другите хора, са отношения към Бога. (с. 34/39)

Човек живее с Божественото съзнание, докато се радва на доброто, на благото на ближния си като на свое. Престане ли да се радва на чуждото добро като на свое и да прави разлика между хората, той слиза в човешкото съзнание и изгубва радостта си. Когато човек се поддаде на своето нисше желание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идат един след друг. Това значи човек да спечели доверието на своите напреднали Братя, на Ангелите, на Светиите и на Бога. (с. 35/39)

Молите се, но не получавате отговор на молитвата си. Защо? Между Божественото съзнание и вашето не съществува никаква връзка. Бог ви държи в съзнанието си като живи души, но вие постоянно прекъсвате връзката си с Него, вследствие на което страдате, измъчвате се, но можете да се справите с положението си. (с. 262/39)

Стремежът на човека, на цялото му същество трябва да бъде насочен към Бога, към Първичното съзнание. (с. 225/3)

Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представя Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече светлина, повече живот. (с. 225/3)

В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Следователно, каквото и да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при никакви условия в живота няма да ви изостави. Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да действате. Щом имате тази връзка никога няма да бъдете забравени… Докато е свързан с Божественото съзнание, човек има сили всичко да направи. Щом се усъмни в тази връзка, той отслабва, обезсърчава се, изгубва смисъла на живота. (с. 230, 231/3)

На земята науката си служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бог. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. (с. 224/4)

Хората не трябва да се обезсърчават, но трябва да знаят, че има един велик, Божествен закон, който определя как трябва да стават нещата. Следователно, нищо друго не се иска от човека, освен това, да се подчини на този закон и да се свърже с Божественото съзнание. Съвременните хора още не са дошли до онова високо съзнание да разбират великите Божии закони и да им се подчиняват. (с. 24/11)

В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си. (с. 52/11)

Когато човек е свързан с Първичното съзнание, ще има веч­на радост в себе си. Как може да се поддържа тази връзка? Чрез молитвата. Тя представлява метод, чрез който човек може да се държи в постоянно съприкосновение с Първичното съзнание, от което да черпи сили за света. Всички духовни, всички умствено развити хора могат да имат тази връзка. (с. 24; 7/71)

Пророкът казва: „Тези, които работят за другите хора, те са придобили вечната радост“, или казано на окултен език, имат постоянна връзка с Божественото съзнание. Който има тази връзка, той разполага с магическата пръчица: щом удари с нея, и палати се образуват, дрехи и ядене се приготвят всичко имаш на разположение. Който е във връзка с Божественото съзнание, той всичко може да направи. (с. 25; 7/71)

Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот. Това вече не е подмладяване, но стимулация. (с. 159/67)

Как може човек да изправи една своя погрешка? Според Божественото съзнание човек може да бъде чешма, от която постоянно да тече вода. Тече ли вода тя ще измие всички нечистотии наоколо си. Обаче, тази чешма ще тече само тогава, когато е свързана с Великия Извор на живота… Цената на човека се определя от великия живот, който протича през него. И когато животът на космическото съзнание влезе у нас, ние ще имаме нова философия, нова мисъл. (с. 19/65)

Ако вие сте човек, който се стреми към безсмъртие, към космическото съзнание, като ви говори някой безсмъртен човек, вашият живот моментално ще се измени, и ще се намерите обиколени от много братя и сестри. (с. 21/65)

Де се крие незнайното? В Битието, в целокупния живот. За да обхване този живот, човек се нуждае от простор и дълбочина в съзнанието си. Това съзнание наричаме Божествено. Само човек с Божествено съзнание може да проникне в Битието и да задоволи своя вътрешен стремеж. Така той ще събере знанието пръснато в цялата природа като части на едно цяло и ще го поднесе пред олтара на великото, истинското знание. (с. 152/50)

В природата всичко се изменя. Такава промяна става и вътре в човека. Неговите мисли и чувства се изменят всеки момент. Няма мисъл, няма чувство в човека, които да не са подложени на промяна. Радвайте се докато стават промени във вас, за да свържете вашето съзнание с Божественото и да се почувствувате свободни. (с. 172/50)

Не се отдалечавайте от Бога, нито поставяйте между Него и своята Душа преграда, която да Го засенчи. Велик е Бог, нищо не може да Го засенчи, но временно може да падне сянка върху Него. Сенките се дължат на човешките заблуждения. Докато се освободят от заблужденията си, макар и временно, сенките ще витаят в съзнанието им. Стремете се към Великото в живота, което разпръсва сенките в съзнанието, което осветява ума и стопля сърцето. (с. 173/50)

Иска ли да изправи живота си и да живее разумно, човек трябва да се свърже с Божественото съзнание… Искаш ли да знаеш дали съществува Бог, обърни се към птичките, които пеят. Щом пеят, те са направили връзка с Божественото съзнание. Щом дърветата цъфтят и връзват, те са направили връзка с Божественото съзнание. (с. 65/43)

За да се освободи от погрешки, човек трябва да живее в Божественото съзнание. Влезе ли в това съзнание и живее по стар начин, той нищо не печели. (с. 76/43)

Човек трябва да дойде до положение да се самоограничава. Не се ли ограничава, той не може да остане дълго време в Божествения свят. (с. 76/43)

Господ е вътре в нас. Когато Го почувстваме, когато заговори в нас, ние обикваме всички хора еднакво и сме готови да се пожертваме за тях. (с. 9/72)

В Космическото съзнание ние разрешаваме въпроса не от гледището на един народ, а от гледището на онзи велик закон, който ни дава подтик и осмисля нашия живот. (с. 33/73)

За мене е важно, дали като дойде Христос ще Му дам от моята вода, доколко съм приложил туй учение в живота си, т.е. доколко моето и Божественото съзнание са в съприкосновение. Доколкото съм приложил туй учение, до толкова моето съзнание може да бъде в съприкосновение с Божественото съзнание. (с. 65/75)

Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си, всеки отделно, и по няколко заедно. Това значи взаимно помагане, с цел да се хармонизирате и да се тонирате. (с. 10/25)

Само в Божествения живот човек всичко дава и лесно разрешава въпросите. (с. 13/25)

Божественото, което е вложено в човека, не остарява, не губи значението си. (с. 16/25)

Душата е скъпоценният камък в човека; в нея се крият условията за неговото развитие. Чрез Душата си човек се свързва с Божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Бога. Да служи човек на Божественото Начало в света, това значи, да съзнава, че всичко принадлежи на Бога и каквото работи да има предвид Неговото присъствие, да знае, че Божието око е навсякъде и вижда всичко. (с. 17/25)

Човек е бил в Божествения живот и трябва да се върне отново в него. (с. 17/25)

Човешкият Дух може да се върне там, отдето е излязъл.

(с. 19/25)

Отвори Душата си за Божественото съзнание и от това положение разглеждай нещата. Докато не приемеш Бога като обект на своята любов, нищо не можеш да постигнеш. Мисълта ти трябва да бъде винаги концентрирана към Бога. Никаква сила не е в състояние да ти причини зло. Запример, някой е осъден на обесване. Свързано ли е неговото съзнание с Бога, въжето ще се скъса, и той остава жив. (с. 24/25)

Няма сила в света, която може да изгаси Божествения огън в човека. Определен е моментът, когато този огън ще се запали във всеки човек. Той трябва да бъде внимателен да не пропусне този момент. Веднъж запален, огънят трябва да се поддържа. (с. 137/25)

За да се развива човек бързо и правилно, нужно е единство на съзнанието и вътрешна връзка с Бога. Ставате или лягате, спите или сте будни, тази връзка трябва да бъде непреривна. Тя носи всичко най-хубаво за човека. Талантливостта, гениалността, чистотата, святостта, силата на човека се дължи, именно, на тази връзка. Всички постижения на човека се обуславят от тази връзка. Всички адепти, всички Учители на човечеството са имали тази връзка. Силата на адепта, на великия Учител седи, именно, във връзката им с Първичната Причина. Силата на учения, на философа, на духовния човек седи в тази връзка. Без тази връзка дето и да отидете, каквото и да правите, вие всякога ще останете обикновен човек. Школата, която следвате се отличава по това, че всеки момент дава нещо ново за ученика, с което буди съзнанието му. Ученикът трябва да разшири съзнанието си, да дойде до Божественото съзнание, до вътрешната връзка с Бога. (с. 193/38)

Бог външно не говори. Той се проявява главно вътрешно. Думата „вътрешно“ означава безпределно, безконечно пространство. В това пространство Бог може да се прояви чрез вашето съзнание, т.е. вътрешно за вас, и чрез съзнанието на вашите ближни, т.е. външно пак за вас. Обаче и в единия, и в другия случай Бог се проявява чрез съзнанията на всички живи същес­тва вътрешно. (с. 275/38)

Радвайте се и вярвайте на вечното Божествено начало, за да влезете в живота на безсмъртието. Само по този начин връзката между първичната причина и човешката Душа остава неизменна. Прекъсне ли се тази връзка, съзнанието на човека потъмнява, животът му се обезсмисля, и той умира. (с. 353/93)

Отделянето на човека от Първата Причина, от Божествения организъм и връщането му отново към Него, е въпрос на съзнанието. Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва да бъде буден. Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание. Щом се усъмни в Първичната Причина, човек се отделя от нея. Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание. (с. 31-32/41)

Ý

ПРОБУЖДАНЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ

Вие не сте минали още през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понесете неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. (с. 168/2)

Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ… Всяко благородно чувство, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме. (с. 43, 44/4)

Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него. (с. 45/4)

Закон е: Когато Божественото съзнание дойде в света, то не оставя живо същество без работа. (с. 96/4)

Как може човек да се освободи от мрачните състояния на своя Дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправи мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топ­ло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. (с. 220/4)

Събуди ли се веднъж Божественото, Космическото съзнание в човека, той води възвишен, съзнателен живот. (с. 173/11)

Събуди ли се Божественото съзнание в човека, той става извор от благословението на който могат да се ползуват всички живи същества. (с. 214/11)

Когато Божественото начало в човека е пробудено, всеки му се радва, всеки го обича. (с. 22/10)

Странно е, наистина, да видите, че талантливият, геният, светията, в които висшето съзнание е пробудено, постъпват при известни случаи като обикновени хора. Това показва, че когато висшето, т.е. Божественото съзнание в човека се пробуди, той си остава такъв какъвто си е бил по-рано. Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер. Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си. Ако по-рано се е обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа. (с. 194/18)

Когато даде предимство на Божественото Начало в себе си, човек се е организирал вече. Всяка сила в него се управлява от Божественото. Това значи: мислите, чувствата и постъпките се ръководят от гласа на Божественото. (с. 81/19)

Без страдания и противоречия, Божественото съзнание не би ви приело в себе си. (с. 231/20)

Обедини се с всички хора, за да се усъвършенствуваш. Каквото желаеш за себе си, пожелавай и за другите. Това значи, да се събуди в хората общо, колективно съзнание. Сегашните хора живеят още в своето единично съзнание. Всеки казва: Аз да съм щастлив, пък за другите, каквото ще да става! Така става разслабване, разкъсване на връзката между съзнанията на хората. Така те се сблъскват. (с. 234/20)

Сега вие сте дошли на земята, не като фактори, но като удове на едно велико Съзнание, да свършите работата си както трябва. Не се индивидуализирайте, но бъдете в хармония с това велико Съзнание. Вашето съзнание е лист, цвят или малко клонче от дървото на великото Съзнание. Ако сте в хармония с Него, силите Му ще потекат и през вас. Нещо велико ще се роди във вас. Изгубите ли връзката с това Съзнание, вие ще изгубите смисъла на своя живот и ще се превърнете на сух клон и лист. Кажеш ли, че не ти се живее, ти си в дисхармония с Битието, със силите, които текат в него. (с. 235/20)

За да бъде полезен, човек трябва да се ръководи от един свещен идеал, да се стреми да служи на Божественото Съзнание на Бога, на Божественото в своя ближен и на Божественото в себе си. (с. 255/20)

Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане. Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е. вяра в Божественото в себе си. (с. 129/65)

И тъй, докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне.

Стремете се да разбирате нещата по Божествен начин. Докато сте в личния живот вие ще разглеждате нещата от положението на самосъзнанието. Щом живеете в свръхсъзнанието, ще разглеждате нещата по Божествен начин. Докато е на земята човек се движи между две съзнания човешко и Божествено. Щом живее на повърхността на нещата, по отношение на тях човек ще прилага човешката мярка; щом се вдълбочи в нещата, той ще прилага Божествената мярка. Тези две съзнания говорят за двете естества у човека: нисше и висше, или човешко и Божествено. (с. 259, 260/38)

И тъй, докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човек е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло. Това съзнание трябва да се повдигне, да мине в по-висока степен, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова състояние наричаме синовно. Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влезе в Божественото Съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или Космично Съзнание. (с. 189-190/80)

В самия хляб Божественото е, което ние изтегляме. Туй, Божественото, не се яде. Само житното зърно става проводник на Божествения живот, да мине. Всеки един човек може да стане проводник на Божественото, да мине в него. Когато Божественото в нас се събуди, ние сме готови тогава да служим. (с. 78/85)

Казвам: във всеки човек е вложена една идея, за развитието на която непременно трябва да дойде Ангел Господен, който да го напъти, какво да прави. Този Ангел представя Божественото в човека, което му говори, напътва го, как да работи, как да се развива. От Божествено гледище, явяването на Ангел Господен при човека, означава пробуждане на висшето съзнание в него, с което се създава връзва между невидимия свят, който е извън човешкото съзнание, и физическия свят. Следователно, когато съзнанието на човека се пробуди, неговата Душа може вече да пътува с по-голяма бързина из пространството.

Казва се, че Душата може да пътува, защото тя има форма. За Духа, обаче, не може да се каже, че пътува, защото той няма форма. Щом е тъй, Духът пък се движи.

Душата може да стане толкова малка, че с никакъв микрос­коп да не се вижда. Същевременно, тя може да стане толкова голяма, че нищо не е в състояние да я обгърне. Значи, в своето развитие, Душата се движи между тия два полюса, т.е. тя изучава законите на крайното смаляване и крайното увеличаване. (с. 123/68)

Според мене, в бъдеще най-великите хора ще са християните. Под „християнин“, в пълния смисъл на думата, разбирам човек с пробудено Божествено съзнание, в Душата на когото няма абсолютно никакво съмнение. (с. 162-163/68)

Когато говорите за Бога, вие трябва да се считате като част от Великото Божествено съзнание. В това отношение, всяка Душа ще знае, че е произлязла от Бога и, като част от Него, има възможност да стане Ангел, т.е. да служи на Бога. (с. 123/68)

Някой път може да имате повдигане на Духа. Това се случва, когато се събуди висшето, Космическото съзнание. И тогава се разкрива цялата природа пред човека. И това трае ден, два, месец, година и след това пак се затвори, обаче той вече ще има ясна представа за цялата природа и ще знае какъв живот съществува… И при събуждане на Космическото съзнание ще забележи, че растенията са живи и че животът излиза от тях и ще чува кои растения растат, ще разбира техния език. (с. 75/98)

Каквито и движения да прави човек, съзнанието му трябва да бъде будно. Като се стреми към добър живот, човек иска да се свърже с едно по-високо съзнание от своето, което да указва благотворно влияние върху него. Това високо съзнание е Божественото. (с. 77/42)

Често хората правят движения, на които не разбират смисъла и не си дават сметка какво означават. Някой туря единия си крак върху другия, движи пръстите си, маха ръцете си, почесва се по носа, зад ухото, изкривява главата си на една или друга страна и т.н. Защо прави тези движения и той не знае. Те се дължат на неговото съзнание, подсъзнание и самосъзнание, но не и на свръхсъзнанието му. (с. 357/14)

Защо в известен случай сте неразположени. Причината за неразположението ви се дължи на това, че част от вашата енергия е отишла в друга област на съзнанието ви. Запример, в свръхсъзнанието ви, дето се твори нещо хубаво. За сметка на това, което се създава във висшето ви съзнание, вие давате нещо, но ще получите два пъти повече. (с. 178/18)

Ще дойде ден, когато всички хора ще имат един възглед за живота, но те ще събудят Божественото съзнание в себе си. Тогава брат на брата ще даде пълна свобода и свещено ще зачита неговите мисли и чувства. Всеки ще изисква от другия плодове от неговия живот. (с. 56/69)

Съмнението не може да унищожи Божественото съзнание в човека, но то ще внесе облак в неговото съзнание, който ще му пречи да вижда нещата ясно. (с. 75/69)

Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог вътре в него му остава единствен верен и го крепи. Дали си на земята или в другия свят, дали си в ада или в рая, единствен Той остава с тебе и те крепи. Твоята мисъл, твоето чувство, твоето съзнание е преплетено с Неговото. (с. 130, 131/69)

Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той свети. Неговото сърце и неговия ум са запалени с Божествения огън на Любовта. (с. 133/69)

Когато казваме Божествен ден, разбираме присъствието на Бога в човешкото съзнание, като изгряващо слънце, което го озарява и внася в него светли, велики мисли. Нощта в съзнанието пък подразбира залязване на това слънце. (с. 138/69)

Връзката между хората се дължи на Божия Дух и на Божественото Съзнание, които работят върху ума, сърцето и волята на човека, с цел да го пробудят, да вземе участие както в радостите, така и в страданията на ближните си. Участието седи в помощ­та, а помощта се изразява даже и в една блага дума. (с. 166/69)

Самоотричането, за което Христос говори, подразбира освобождаване на човека от неговите лични желания. Поддържайте в себе си само Божествени желания. Те имат отношение както към вашата Душа, така и към душите на вашите ближни. Личните желания на човека не са нищо друго, освен присадки на неговото дърво. Един ден, когато тия присадки се счупят, на това дърво ще израстнат ония клони, които отговарят на неговото естество… Запример, нетърпението, неразумността са изкуствени присадки. Счупете тези присадки и оставете свободно да израсте Божественото клонче във вас, което ще ви доведе до правилно разбиране на нещата, до онази разумност, която е вложена във вас. Когато Божественото в човека образува клончета, човек се развива правилно. И тъй, искате ли да придобиете по-висока култура, дайте ход на Божественото в себе си. Неговата култура иде от Божествения свят. (с. 55/49)

Всичко, което става в света се дължи на присъствието на Бога в целия космос. Слънцето изгрява и залязва, вятърът вее, дъждът вали, водите текат, цветята цъфтят, хората се пробуждат, благодарение на присъствието на Божия Дух във вселената. Достатъчно е да ви погледне Бог, за да се освободите от неразположението, от отчаянието си. Един Негов поглед е в състояние да разсее облаците в човешкото съзнание и да просветне ума му. (с. 139/49)

Който е възлюбил Бога, той се е прелял в Него и слял с Неговото съзнание. Когато и Божественото съзнание се прелее в човека, последният забравя своето недоволство и влиза в нов живот. (с. 202/49)

В Божествения живот има две противоположни посоки на движение: едната посока е от В към А, а другата от С към А. Това показва, че в природата има известно отношение между един силен и един слаб момент, между една разумна и една неразумна сила, между доброто и злото, между истината и лъжата. (с. 26/50)

Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствие на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието по друг, в Душата по трети, в Духа по четвърти начин и т.н. (с. 29/45)

Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. (с. 33/45)

Личността на човека представя живота на плътта, а Божественото живота на Духа. (с. 34/45)

Божественото е вложено във всеки човек. Негова задача е да работи върху себе си, да Го събуди и да се ползва от онова, което То носи в себе си. Работете върху себе си, за да се прояви у вас онова, което Бог е вложил още от създаването на човека. Дошло е време вече да го проявите. (с. 72, 73/46)

Божественото подтиква човека всеки момент към добро. Престане ли доброто да извира от човека, и връзката му с Божественото се прекъсва. Както извирането е многократен процес, така и проявата на Божественото в човека е многократен процес. Не туряйте граници на Божествените прояви в себе си, за да не запушите източниците на вашия живот. Човек не трябва да подпушва енергиите на своя организъм. (с. 122/46)

Само Божественото възкресява човека. Когато възкръсне, човек трябва да целува ръцете и краката на Божественото, да Му благодари. (с. 138/46)

Всеки трябва да проявява Божественото в себе си. Не проявява ли Божественото начало в себе си, ние го считаме мъртъв човек. Той ходи и се движи между живите, но е мъртъв. Жив човек е онзи, който проявява едновременно и двете си естества: първо Божественото, а после човешкото. Всяка работа започва с Божественото. (с. 140/46)

Дайте ход на Божественото в себе си. Дойде ли Божественото в тебе, ти ставаш господар на себе си. Ти можеш вече да обичаш, без да мислиш дали те обичат. Ако искаш непременно да отговарят на любовта ти, ти живееш в човешкото. (с. 143/46)

Като проявиш Божественото в себе си, хората непременно ще те обикнат. (с. 143/46)

Основната идея за човека е вярата му в Божественото. Докато се държи за Божественото, и в ада да влезе, пак ще излезе. С Божественото ли си, навсякъде си добре и в рая, и в ада, и в живота, и в смъртта. (с. 145/46)

Не коригирайте Божественото в себе си, но оставете го свободно да се проявява. Щом се проявява свободно, то само ще коригира всички погрешки. (с. 163/46)

Каквито да са вярванията и възгледите на човека, той трябва да се пази, да не хвърля сянка на Божественото съзнание.

(с. 76/47)

Зад всеки светлинен лъч се крие висше, разумно съзнание. Човек не мисли за съществуването на това висше съзнание, както не мисли и за отношенията, които съществуват между видимия и невидимия свят. (с. 155/47)

Докато не разбере Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко написано на пясъка. (с. 166/25)

Човек може да бъде добър, по-добър, най-добър и мистично-идейно добър. Станеш ли мистично-идейно добър, ти влизаш вече в Божествения свят, дето ще имаш здрава основа, като човек, който е минал през всички степени на доброто. Стане ли човек мистично-идейно добър, Господ вече му говори с положителен, с категоричен език. Докато той е добър, по-добър и най-добър, Господ ще му говори чрез Духа, и той ще има свобода да избира. (с. 183, 184/30)

В Божественото съзнание съществува вечна хармония, която регулира умовете на всички хора. (c. 242/30)

Влезе ли човек в Божествения живот, там той никога не остарява, но всякога е бодър и свеж. (с. 103/31)

Кой може да приема добре хората? Само Божественият човек. Божественото съзнание в човека е в състояние да ви разбере, да ви приеме в себе си и да ви помогне. (с. 119/31)

И тъй, време е вече да се потопим в Духа Христов, или да влезем във висшето, в Божественото съзнание, да видим, какво трябва да правим. Който живее в това съзнание, при започване на всяка работа, той ще знае как ще я свърши, какви резултати ще има. (с. 52/34)

Имат право хората да са недоволни от живота си. Защо? Защото докато живеят в самосъзнанието, те никога не могат да изразят онези велики идеи и стремежи, които са вложени в тяхната Душа и в техния Дух. В човека трябва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде подтик да гради, да създава ония органи, чрез които да изрази своите велики идеи и възвишени чувства. Казвам: когато човек започне да работи от гледището на Божественото съзнание, той ще придобие в себе си вътрешно богатство, към което днес се стреми. (с. 54/34)

Божественото съзнание разполага с нова, възвишена енергия, която е в сила да изрази вътрешните състояния на хората. Тогава хората ще имат по-правилни схващания, повече светлина. Висшето съзнание, за което ви говоря, е отвлечена област, подобна на дълбока вода, в която всеки може да влезе. То е така недостъпно за съзнанието на съвременния човек, както са недостъпни много от окултните песни. (с. 54, 55/34)

Много от страданията и радостите на хората се дължат, именно, на някакви промени в космоса, или на страданията и радостите, които други същества преживяват, а те ги възприемат. Който не живее в Божественото съзнание, той не може да разбере причините на тия страдания и радости и ги приема за свои. Един ден, когато висшето съзнание се пробуди в него, той ще разбере вътрешния смисъл на Божествения живот. Към това се стремят всички хора. (с. 68, 69/34)

Щом почувствуваш Божественото в човека, ти ще се отвориш за него, и той ще се отвори за тебе. Докато не се е проявило Божественото в човека, ти гледаш на него като на жива статуя; щом се прояви Божественото, между тебе и него веднага настават известни отношения. Тогава човек съзнава, че за Бога всички хора са еднакво ценни. (с. 69/34)

Всяка пробудена Душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание, Бог, Който е всемъдър, бди върху всяка Душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него. (с. 118, 119/34)

И тъй, Божественото начало у човека го заставя да се стреми към новия живот, който е живот на пълна хармония. За да дойде до този живот, човек трябва усилено да работи върху себе си, да развива онези органи, посредством които може да влезе във връзка с висшите светове. (с. 42/39)

В колективното съзнание на живата природа всички явления са неразривно свързани. (с. 147/39)

Всяко отделяне на човека като уд от Божествения организъм, причинява известна дисхармония в Божественото съзнание. Грехът се обяснява само с прекъсване на връзката между Божественото и човешкото съзнание. Иначе, той остава необясним. Всеки грях, всяко престъпление помрачават човешкото съзнание, нарушават правилните отношения в живота. (с. 263/39)

Ý

КАЧЕСТВА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

Космическият човек се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. Нови широки разбирания трябва да има човек, за да привлече към себе си космическите енергии и да се ползва от тях. За това се изисква велик морал, какъвто съвременните хора още не познават. Веднъж привлечени тези сили, те започват да работят в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката воля, в човешката Душа и в човешкия Дух. (с. 296/3)

Мекотата е качество на Божествения живот. Следователно, колкото повече човешката Душа се отваря за Божественото, толкова повече живот тя проявява. (с. 39/11)

Дойде ли Божественото в човека, той ще има вече правилни отношения с хората. Божественото съзнание придава мекота на сърцето и пластичност на ума. За да придобиете мекота на сърцето си, всеки трябва да обича поне един човек. При това, никога не изнасяйте пред хората недъзите на този, когото обичате. (с. 119/31)

Смирението подразбира проява но Божественото съзнание. Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздействува вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание. Така между тях се създава връзка. (с. 138/15)

Не смущавай без причина Божественото съзнание, в което живееш. Пази единство на съзнанието си, за да не изпаднеш в областта на недоволството. (с. 94/15)

Който е развил Божественото съзнание в себе си, той ще помни миналото си, но ще предвижда и бъдещето. (с. 125/69)

Ако някой беден човек отиде при онзи, който живее в Божественото съзнание и му поиска помощ, той още при първото бъркане в джоба си ще извади точно толкова пари, колкото бедният иска. Човек, у когото Божественото живее, той не носи пари в джоба си, но когато му поискат, всякога има. (с. 79/34)

Едно от качествата на великата любов е даването. Придобиете ли това качество, вие ще запазите Божественото в себе си. Без него вие всичко ще изгубите и в края на краищата животът ви ще се обезсмисли. Когато Божественото посети човека, той трябва да бъде готов да забрави всичко: задължения, омраза, неразположение, недоволство. Сърцето му трябва да се разшири и да приеме всички в себе си. По този начин само той ще разбере какво представя идейната любов. (с. 247/45)

Дойде ли любовта в човека, той се намира в абсолютния, в съвършения живот. (с. 183/30)

Доволството е мярка за Божественото. (с. 79/40)

Божественият свят ще познаете по две неща: по светлината неговата външна форма, по чувствата вътрешното му съдържание и по мислите, които му дават смисъл. Като влезеш в Божествения свят ти можеш да обичаш колкото искаш. Ако обичаш всички хора, ще бъдеш свободен. Ако обичаш някого повече от другите, ти се ограничаваш. (с. 256/78)

Първото качество, необходимо за човека, който иска да влезе в Космическото Съзнание, е Послушанието. В живота на самосъзнанието има подчинение, робство, а в живота на космическото съзнание има послушание. Който не знае да слуша, нищо няма да придобие. (с. 20/65)

В човека ще остане само Божественото, изразено в Любов­та, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. (с. 286/40)

Казвам: когато мислите за Бога, вие трябва да си Го представяте като велика, всеобемаща същина, която обгръща и прониква целия свят с всички свои създания. Във всяко най-малко и най-голямо същество вие трябва да виждате Божественото съзнание, което ви обгръща. В това отношение, каквото и да ви се случи в света, вие трябва да живеете със свещения образ на Бога. Не допущайте никакво съмнение в Душата си, защото то е нисшето начало в човека, което може да донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на Живота. Когато нисшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на Живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човек ще може да добие истинското щастие. (с. 62, 63/101)

Ние сме за Истината, според която земята е велик жив организъм, в който живее една възвишена разумна Душа, със съзнание, каквото има и в човека. (c. 12; 1/71)

Във всички създания съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятстват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи искрено върху себе си и като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него. То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висше аз“, но по-право е да се каже „Божествена Душа“. В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат. (с. 6/74)

Трябва да почувствате присъствието на Висшето аз, на Божествената Душа у вас, да почувствате готовност да се пожертвате за всички. (с. 7/74)

Но когато човек се пробуди в съзнанието, ще дойде… „вис­шето аз“, това, което теософите наричат Божествено съзнание а аз го наричам: БОЖЕСТВЕНА СЪЗНАТЕЛНА ДУША В ЧОВЕКА. Когато тя дойде, ти може ли да я възприемеш? Тоя Божествен, съзнателен Дух? И „Дух“ и „Душа“ се употребяват двояко. Следователно, когато Божественият Дух дойде във вас, всичките ваши постъпки, всичките ваши действия, целувки, трябва да бъдат отмерени; от цялото ви сърце трябва да диша една Божествена благодат, тя да лъха от вас. (с. 66, 67/59)

Желая да повярвате в Сина Божия. Аз не говоря за обикновена вяра. Първият акт за вас е необикновената вяра, т.е. тази вяра се отнася само до ония, в които се е събудило Божественото Съзнание. „Вярвам в Бога, който е скрит в своя Син. Вярвам, че този Син е изпратен от Отца“. А този Син е великият Божествен Дух, който иде в света и иска да твори, то е Духът, и Той иска да се яви. Той е пред вратата и хлопа само на ония, в които Божественото Съзнание е близо да се събуди, там Христос хлопа. (с. 68/59)

Аз разбирам събудена Душа Душа, в която се е събудило Божественото Съзнание, такава Душа е свършила изпита на живота. Тя не иска да бяга от земята. (с. 75/59)

Вие били ли сте на небето? Били ли сте? Не не сме били. Като казвам, че не сте били, аз подразбирам във формата на вашето сегашно съзнание, а не на миналото. С туй съзнание вие не сте били в рая. И когато някой каже, че е бил в рая, ние разбираме не такъв какъвто е сега, но то е друго съзнание свръхсъзнанието, чрез което той може да влезе. (с. 161/59)

Във вас трябва да се пробуди туй Висше Съзнание, то се е пробудило, но не давайте сега място на съмнението, което като един психически червей ще унищожи Божественото във вас. Вярвайте в онзи Господ, който живее във вас, в туй Висше, което сега се е събудило, в Божествената Душа, туй безсмъртно в човека. (с. 175, 176/59)

„Вие сте солта на земята“ казва Христос. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която е пък свят на ангелите. „Вие“. Кои „вие“? Не взимайте тази дума в ограничен смисъл. Само за онези, които вярват, „вие“ подразбира всички у които има пробудено Божествено Съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, са солта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата „сол“ разбират „сила на равновесие“ онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. (с. 1/58)

Защо трябва да живеем?… Ние още не изживяваме нашия истински живот, но когато го изживяваме, ние ще живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. Следователно, когато всички същества достигнат до своя краен предел на развитие, всичката творческа енергия във вселената се разкапва, всичко туй се повръща в Бога, и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божественото съвършенство в нова форма. (с. 7; 5/28)

Като погледнете очите на човека, в тях трябва да виждате мекота, доброта, интелигентност, чистота, съобразителност, интуиция и др. Това значи човек с високо съзнание. Не виждате ли тия качества в очите на човека, той е още с елементарно съзнание. (с. 251, 252/38)

Божественото съзнание е онази вътрешна мярка, онзи вът­решен професор, който довежда човека до положителни, до абсолютни знания. (с. 258/38)

Доколкото изворът се влива в реката, дотолкова и самата река ще живее. Бог е великият извор на живота. Значи, докато Божественото съзнание или Божественият живот се влива у нас, дотолкова и ние ще живеем. Оттук вадим следното заключение: радостта, мирът, спокойствието, хубавите мисли и чувства се дължат на вливането на Божествения живот у нас. Ако човек се отдели от Божественото в себе си, той ще мяза на суха река, или на пресъхнала чешма, или на празно корито, без никакво съдържание. Затова дръжте се в следното правило: всеки ден трябва да имате прилив на Божествен живот в себе си. От прилива на Божествения живот човек не трябва да се страхува. Вие сега нямате добър живот, но дойде ли Божественото, ще имате пълна свобода, ще разбирате живота правилно. (с. 15, 16/102)

Следователно, ако Божественото у вас се влива, вие няма да срещнете същество, което да не се възхищава от него. Ако Божественото се проявява у вас, като прегърнете и целунете някого, с това вие му предавате нещо. (с. 16/102 3.4)

Божественият живот постоянно се влива у нас, и ние трябва само да благодарим и на малкото, което Бог ни дава всеки ден. (с. 18/102)

Първо търсете Божественото, а външната помощ ще дойде сама по себе си. (с. 88/102)

Мисълта е Божественото у нас. (с. 90/102)

Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. (с. 393/61)

Всичко в света може да се лъже, но Душата никога не се лъже. Човешкият Дух и той не се лъже. Божественото съзнание, което е в нас, не се лъже. Има нещо в нас, което не се лъже.

(с. 57/85)

Духовният свят е много по-необятен в своите простори, много по-величествен от физическия. Само онзи може донякъде поне да опише духовния свят, у когото висшето съзнание е пробудено. Когато се говори за духовния живот, наричат го „Вечния живот“. Под „Вечен живот“ се разбира живот без никакви ограничавания, нито по обем, нито по прояви на доброта, любов, разумност и т.н… За да се опише, той трябва да се види от човек с висше съзнание, който да разбира каквото види там, за да може да го преведе в образи, съответни на земните. (с. 47/88)

Събуди ли се Божественото в човека, заедно с това ще се разкрият всички дарби и способности вложени в него. При тези условия човек може да постигне всички желания на своята Душа. Това не се постига изведнъж, но постепенно. Божественото в човека е онзи прозорец, през който той може да гледа вън и вътре в себе си, да възприема истината. (с. 98/89)

Животът е непреривен. Това е Божественият живот. За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в Мир и Любов с всички същества на Земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре. (с. 130/52)

Всяко нещо, което не носи живот, е чуждо за любовта, за човешката Душа. Например грехът е нещо странно, чуждо за Душата. Той представя груба, недиференцирана материя. Тя трябва да мине през Божественото съзнание. То ще работи хиляди години върху нея, за да я организира. (с. 183/52)

Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширение в човешкото съзнание. То дава насока на живота. (с. 47/41)

Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. (с. 393/61)

ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ

Ученичеството е особено състояние на ума. В окултен смисъл, човек може да бъде ученик, само докато е в контакт, или връзка с Учителя си. Щом изгуби или прекъсне тази връзка, той престава да бъде ученик. За да бъде в постоянен контакт, необходимо е послушание и внимание. Човек може да бъде послушен само към Висшето, Божественото. Тук се изисква абсолютно послушание… Следователно, ученикът трябва да има абсолютно послушание към Учителя си. Това послушание трябва да произтича от неговото съзнание. Преди да е отишъл при Учителя си, ученикът трябва да има послушание към Него и да Го познава; ако не Го познава, да се старае да Го познае. Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, с които може да познае Учителя си. (с. 133/2)

Достойнството на човека седи в любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината. Като изяви любовта си към тия велики принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на земята. Ако пък може да ги предаде на човечеството, той минава вече за Учител. Бог се проявява чрез Учителя така, както чрез никой друг човек. Защо? Защото Учителят живее в Божественото съзнание. Той никога не се колебае и съмнява в Бога. Затова и Христос казва, че ако се поколебае само за момент във вярата и любовта си към Бога, и Той ще бъде подобен на обикновените хора. Докато живее в нисшето си съзнание, човек спада към ония величини, които се изваждат и делят. Той минава през процеса на смаляването, както целите числа се делят на малки, дробни, единици. В Божественото съзнание, обаче нещата се увеличават и разширяват. (с. 227, 228/47)

Как ще познаете вашия Учител? Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да се яви и като някакво явление вътре или вън от хората. УЧИТЕЛЯТ се явява само като ВЪТРЕШНА РАЗУМНА ПРОЯВА В ЧОВЕКА. Често много хора приемат по внушение някои мисли и считат, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Не, това са мисли, приети по внушение. Има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически акт на насилие. Когато Учителят говори, ученикът се вдъхновява. В това говорене винаги има свобода ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя. Той не насилва никого.

(с. 63, 64/101)

И тъй, ако държите в ума си свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете във връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътре всеки ден и час. Учител в света може да бъде само Бог, само Първичната Причина. Вие трябва да знаете, че всеки, който е натоварен с мисията да предаде на света Божията Истина, той не говори от свое име. (с. 64, 65/101)

Каквото и да прави Учителят, ученикът не трябва да се съмнява. Ако ученикът се усъмни в Учителя си, той ще се усъмни и в себе си. Учителят не е нищо друго освен висшето, т.е. Божественото начало у ученика. Вие можете да заместите това начало и с друга величина, можете да го наречете Бог, природа, свръхсъзнание и т.н. Каквото име дадете на това начало, вие не трябва да се съмнявате в него. Щом се усъмните, всичко изгубвате: и Бог, и Учител, и съзнание. (с. 96, 97/4)

Най-великите условия на живота, това е Бог. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание. Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното. (с. 107/90)

Някои от вас трябва да турят нова основа, да се очистят по новия начин. Вие трябва с помощта на Божественото съзнание да внесете Истината. Трябва да си представите Бога като едно разумно лице, което те наблюдава, винаги щедър, мъдър.

(с. 22; 4/28)

Не съм аз, който ще ви науча да мислите правилно, но искам Божественият Дух във вас да се прояви, да дойде туй Божествено съзнание. Вие трябва да мислите правилно. (с. 23, 24; 4/28)

Школата, това е постоянно общение с Бога, постоянно общение с всички ония живи и благородни Божествени души, с всички будни и съзнателни умове, с всички благородни сърца, които имат един и същ съзнателен стремеж. (с. 25; 13/28)

Учителят поддържа правилата, методите на светлината.

(с. 135/97)

Светлината влиза навсякъде… Тази Божествена Светлина, именно, прониква в нас, в най-тайните, в най-скришните места, за да ни очисти. Туй е великото смирение. От светлината трябва да се научите на смирение. Казвам: ако нямате смирението на светлината, нищо не може да стане от вас. (с.136/97)

Ý

3.5. ТАЙНО СЪЗНАНИЕ
(Съзнанието на Духа; то действа много рядко,
при Посвещението)

Бог е Същина, която не се доказва. Той е вън от всякакви доказателства. Бог е Същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието. Той е извън интелигентността, но съдържа в себе си интелигентността. (с. 108/2)

Отправете ума, сърцето, Духа и Душата си към Божествения Дух, Който обхваща всичко в света и поискайте съдействие от Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас. Този Дух обхваща всички съзнания, действува вътре и вън от тях. Затова е казано в Писанието: „Духът Божий се носи по цялата земя“. (с. 205/3)

Едно от обясненията на единицата и нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи, кръгът, нулата, нищото това са условията, при които ще се развие разумният живот. Следователно и това празно пространство има свое съзнание. Единицата като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да предаде своето съзнание и да се изяви в нея. Нищото само по себе си никога не се изявява. (с. 154/5)

Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще те изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал. (с. 155/5)

Единицата това сте вие. Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят. (с. 160/5)

И тъй, първо ще повикаш Божия Дух при себе си, ще се събереш с Него и ще се помолиш: „Господи, каквото пожелаеш да извадя от себе си, ще го направя. След това ще умножа всичко каквото ми дадеш. И най-после, всичко каквото спечеля ще го разделя, според както Ти ми заповядаш“. Дойде ли Духът в човека, всичко това става моментално. (с. 213/30)

Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. (с. 66/40)

Като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Те имат вътрешна връзка с мене. Те са в моето съзнание, и аз в тяхното. Който иска да знае ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога, и Бог присъствува ли в неговото съзнание. Това значи да имате връзка с Бога. (с. 73/40)

Дръжте в ума си основната мисъл, че има само един живот, само един Учител, само един Бог. Следователно, всички закони, всички прояви в живота се дължат, именно, на Бога. И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката Душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. (с. 131/34)

Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в Душата на човека. (с. 132/34)

Условията за изправянето на човека са външни, а силата и възможностите за това изправяне са в него самия. Защо? Защото Духът Божи работи отвътре навън. Важно е веднъж Духът да заработи в човека. Щом Духът почне да работи отвътре, Той заставя вече и външните условия да бъдат в хармония с вътрешните. Духът е господар и на външните, и на вътрешните условия в живота. (с. 220, 221/34)

Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на ученика се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с природата. (с. 122/39)

Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека, и той станал жива Душа. Значи, диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъствува постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да Го посети и да Го учи. Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механичен начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито са между ученика и Учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. (с. 253, 254/45)

Дойде ли Духът в човека, той става учен, силен, богат, здрав, щастлив. С Духа той всичко може да направи. Без Духа човек е слаб и немощен, нищо не може да постигне. Това значи, да живее човек само с човешкото съзнание. Когато Божественото дойде в човека, то стопява всичко в него. Като знаете това, дайте път на Божественото в себе си. (с. 281, 282/46)

Не се съмнявайте в Него, не Го търсете тук или там, но разчитайте на Неговото присъствие във вас. Той е в съзнанието ви, в светото място на вашата Душа. Той живее в безсмъртното естество на човека, а не в смъртното… Отправете мисълта си към Бога, към своето съзнание и знайте, че за всичко ще получите двоен дял. (с. 148/50)

Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене. (с. 97/30)

Ще вярвате в Отца си, както Синът вярва в Неговия Живот. Щом вярвате в Отца си, и Той ще живее във вас. Всеки, който живее в Космическото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за Душата, за която Павел казва: „Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на целия свят“. (с. 27/65)

Казвам: има едно съзнание, което ни говори, и каквото да ни говори, ние всякога оставаме недоволни от него. Освен това съзнание, има и друго, което говори малко, по една две думи само, но тия думи всякога внасят в човека вътрешен мир. И най-пос­ле, в по-напредналите души има и трето съзнание, което щом проговори на човека, той чувствува вътрешно разширение в себе си и свобода. Такъв човек е свободен от гнета на материалните нужди и ограничения. Когато човек не е готов за това съзнание, успее ли по някакъв начин да се повдигне до него, той заспива. Това положение е непоносимо за обикновения човек, при развитието на неговата нервна система. Когато светиите говорят за това състояние, те казват: в изстъпление дойдох. Петър, Иоан и много други са дохождали в изстъпление. Тъй щото искате ли и вие да изпитате това Божествено състояние, ще дойдете в изстъпление. Днес, когато някой дойде в изстъпление казват за него, че е полудял. (с. 152, 153/31)

Ý

4. КРЪГОВЕ НА СЪЗНАНИЕТО И ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЕДИН В ДРУГ

Какво представя земята? Земята може да се уподоби на параход, който пътува в безбрежното пространство, със строго определен път и предназначение. От време на време, през период от хиляди години, земята се спира ту на едно, ту на друго пристанище, дето оставя част от пътниците си и продължава до последното пристанище. Напредналите същества излизат от орбитата на земята и влизат в други планети, при нови условия на живот. За същества, които живеят във физическото съзнание, това е непонятна идея. Те не могат да си представят защо са дошли на земята, къде ще отидат и т.н. За да разбере живота на различните съзнания, добре е човек да прави опити със себе си, да знае, кой момент кое съзнание се проявява в него. (с. 186/9)

На Земята човек не може да бъде абсолютно свободен. Той е свързан с много същества в системи, и от хармонията между тях зависи и неговото състояние. Пък и състоянието на тия същества зависи от неговата вътрешна и външна хармония и дисхармония. (с. 19/10)

Единицата представя същество от най-горна еволюция, но според законите, колкото по-възвишено е съществото, което слиза на Земята, толкова повече се смалява. Затова, именно, единицата, която в Божествения свят е най-висока йерархия, на Земята е най-малка. Като слиза на Земята, единицата пос­тепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка. Като точка, единицата се превръща в център на кръга. Тъй щото, когато някой се съзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т.е. център на един специален живот. С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк в по-тесен кръг на деятелност.

(с. 137, 138/10)

Силата на всяка единица зависи от свързването с известна среда. В природата съществува една абсолютна разумна среда, с която единицата, като разумно същество, трябва да бъде свързана по кой и да е начин съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свръхсъзнателен… Този закон обхваща всички живи същества, от най-малките до най-големите. (с. 138, 139/10)

На физическия свят всеки човек е единица, едно съзнание. Той едновременно е свързан с още две съзнания: едното съзнание е в ангелския свят, а другото в Божествения свят. Тези три съзнания са свързани в едно. Тъй щото, когато започвате една работа, опитайте всички възможности за нейното реализиране. Най-първо опитайте възможностите в първия кръг, във физическото съзнание. Ако тук не можете да я свършите, опитайте всички възможности за реализирането във втория кръг, в ангелското съзнание. Ако и тук не можете да успеете, опитайте всички възможности в третия кръг, в Божественото съзнание. Дойдете ли до последното съзнание, всяка работа се завършва правилно. В Божественото съзнание се разрешават и най-трудните задачи. (с. 93, 94/31)

Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята? Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда. Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите. Доколко е вярно това твърдение не е важно. Питам, обаче, през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на земята или през друг някакъв център? Не е минало през центъра на земята. Каква форма щяха да имат растенията, и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на земята? Ако означим съзнанието на растенията с правата AB, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АB, а именно в посока mn. Съзнанието на човека пък ще върви в посока nD нагоре. Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подбие. И едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки. Животните пък представят преходна фаза, която съдействува за повдигане на човешкото съзнание. Човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на растенията върви в права посока надолу към земята, и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре, към центъра на слънцето. Според някои окултисти растенията са деца на Ангелите, а животните деца на Архангелите. Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на земята и продължава да се движи нагоре, по направление към центъра на слънцето. Значи растенията се движат от посока A към B; хората се движат от посока C към D. Правата CD показва посоката на движението на човешкото съзнание, когато е слизало в материята. Сега, когато човек еволюира, неговото съзнание се движи в обратна посока, от D към C, към центъра на слънцето, към Първичния център, по който някога се е движило. От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение… Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания. Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам. Те вършат всичко открито. Хората познават греха, престъпленията. Те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение; едва сега съзнанието му се отправя към центъра на слънцето. В движението си нагоре, той се подлага на чистене, да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало. Едва сега човек започва да изучава всичките мистерии на живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си. Каквото и да се говори за съзнанието, както да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани. (с. 234, 235, 236/3)

За постигане на своите желания, разумният човек използува онази енергия, която природата е вложила в него. Чрез тази енергия той трябва да реализира ония желания, които възвишените същества са посяли в съзнанието му. Между животните, хората и възвишените същества Ангелите, има неразривна връзка. Животните се ползват от миналия живот на хората, който те са посяли в тяхното съзнание; хората се ползуват от миналия живот на ангелите, посят в съзнанието им; ангелите пък се ползуват от миналия живот на съществата, които стоят над тях. Следователно, върне ли се назад в съзнанието си, човек влиза в миналия си живот и се свързва с животните; върви ли напред, той отива към своето светло бъдеще и се свързва с Ангелите, чиито мисли и желания иска да реализира. (с. 304, 305/17)

По съзнание, по материални условия животните са по-долу от човека, но и те един ден ще се повдигнат. Ако знае как да влезе във връзка с тях, човек може да се разговаря и с коня, и с вола, и с кучето, даже и с по-нискостоящите животни… Има хора, които по съзнание не стоят по-високо от животните. Има и животни, които по съзнание са като хората. (с. 17/70)

Всички същества, малки или големи, съставляват удове на великия Божествен организъм. Всички същества на земята се ръководят от по-разумни от тях. Растенията и животните не принадлежат на хората. Те могат само да ги култивират и да се ползуват от тях. Обаче, растенията и животните принадлежат на същества, с много по-високо развитие от това на хората. Същото може да се каже и за много от вашите мисли, чувства и стремежи. Те не са ваши, но принадлежат на свят, по-висок от вашия. (с. 239/30)

Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. (с. 254/4)

Голяма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикант. (с. 144/16)

Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание.

(с. 117/23)

Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не може да се наречете благороден човек, още повече не може да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в природата има свое велико предназначение. (с. 254, 255/4)

Без ближния си човек не може да расте. Всеки ваш ближен е условие за вашето растене и подигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и подигане на земята, толкова и висшето „аз“, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и разумните същества на небето. (с. 11/12)

Щом се страхува, човек се свързва с животните; щом се гневи също. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с възвишените и разумни същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. (с. 34, 35/12)

Ако е дошъл до високо съзнание, човек ще телеграфира на приятелите си, които живеят на слънцето, да му изпратят условията, които се намират там. Щом получат телеграмата, те веднага ще му изпратят ония елементи, които му са необходими. (с. 58/12)

Всеки елемент е свързан с едно разумно същество. От съзнателната връзка на човека с разумните същества зависи и съзнателното отношение към един или друг елемент. Колкото по-съзнателно отношение има човек към удовете на своя организъм, толкова по-дълъг ще бъде неговият живот. Той гледа на мозъка, на дробовете, на стомаха си като на разумни същества, с които може да си разговаря, да влиза в съзнателна връзка. Не гледа ли така на тях, той съкращава живота си. Който няма съзнателно отношение към своите удове, той намира, че и без това тялото е изложено на промени и смърт. (с. 195, 196/16)

Ние можем да минем от едно състояние на нашето съзнание в друго. Нашето съзнание не се ограничава от нашето тяло. Нашето съзнание може да мине в един момент, да вземе друга посока, и следователно, да мине в съзнанието на Ангелите, то е над нас. Когато влезем в туй съзнание, ще се разшири ума ни и ще влезем в четвъртото измерение, което учените сега оспорват. (с. 159/60)

Ý

ВРЪЗКА МЕЖДУ СЪЗНАНИЯТА.
СЪЗНАТЕЛНИ И БЕЗСЪЗНАТЕЛНИ ОТНОШЕНИЯ

Днес е необходима връзката между съзнанията на всички хора. Щом тази връзка се възстанови, Божествената енергия ще потече в тях. (с. 219/68)

Представете си сега, че в един конус има множество разумни същества, с които вие трябва да влезете в контакт. Ония същества, които се намират в основата на конуса А, имат широко съзнание, вследствие на което гледат на живота и на явленията в него с широк замах. Колкото по-горе отиват, съзнанието на съществата в конуса става все по-тясно, докато стигне точката, дето е върхът на конуса. Колкото по-тясно става съзнанието на съществата, толкова по-мъчно се разбирате с тях. Дойдете ли до ония, които се намират на върха на конуса, вие казвате, че това са тесногръди хора, с които не можете да влезете в никакво разбирателство. Върхът на конуса представя крайната точка, до която съзнанието на съществата може да се стесни. Щом дойде до това състояние, съзнанието минава в друг конус, обърнат с върха надолу. Колкото по-горе се качват съществата в конус В, толкова повече съзнанието им се разширява. Най-после, когато съзнанието дойде до правата, която представя диаметъра на конуса, там има най-голямо разбирателство. (с. 109, 110/12)

Чрез едно възвишено желание, човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговите желания. В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината. Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца. (с. 51/11)

Съвременните хора се стремят към придобиване на знание, на сила, на богатство. Те искат да станат велики хора. Право е тяхното желание, но това желание не е само тяхно. Други същества, по-напреднали от тях, имат същото желание. Те разрешават задачите си чрез хората, които са дошли вече на земята. Като знае това, всеки човек трябва да намери кое е онова разумно, възвишено същество, което решава задачите си чрез него, и да направи съзнателна връзка с него. Щом направи тази връзка, работите му постепенно се уреждат. Дълго време трябва да търсите онзи, с когото сте свързани, докато го намерите. В това търсене човек калява волята си, разработва ума и сърцето си. (с. 162/11)

Дето има последователност, там съществува известна разумност, независимо от това, дали е в самото същество, или вън от него. Това се дължи, именно, на скачването на живите същества с разумната среда. (с. 139/10)

Виждането е знание; виждането е разбиране на отношенията, които съществуват между нещата. На философски език казано, това подразбира: съзнанието на по-напредналите хора обхваща съзнанията на другите същества. При това, всяко съзнание, което прониква през другите съзнания, трябва да се пази да не спъва тяхното развитие. Ако съзнанието, което прониква другите, внесе най-малката дисхармония в тях, то се обвързва кармически с дадените съзнания. Всеки крив образ, всяка крива мисъл, всяко криво заключение в човека, опетнява неговото съзнание. (с. 48/8)

Съществуват два вида отношения: съзнателни, които са във връзка със съзнанието, и несъзнателни или механически… И човек има съзнателно или несъзнателно отношение към по-високостоящите над себе си същества. Отношенията му към тия същества определят неговата свобода. Колкото по-съзнателни са отношенията му, толкова по-свободен е той. Несъзнателният човек се поддава лесно на чуждо влияние, на внушения. Достатъчно е да дойде при него някой човек с по-силна мисъл, за да го постави в магнетичен или хипнотичен сън и да му предаде своето желание. Като се събуди от сън, той не помни нищо, но чуждата мисъл е проникнала в подсъзнанието му и работи там до деня, в който трябва да реализира чуждото желание.

(с. 301, 302/13)

Светът има двояк израз: съзнателен и несъзнателен. Когато дойдем до хаотическото състояние на света, на материята, на силите и на законите, които се проявяват в него, казваме, че сме в несъзнателния свят. Той е свят без закони, или ако има такива, те са механически, неразумни… Само онзи може да влезе в съзнателния свят, който изпълнява Божията воля. (с. 94/70)

Връзките между съществата могат да бъдат съзнателни и несъзнателни, дълбоки и повърхностни, разумни и неразумни. Колкото по-дълбоки, съзнателни и разумни са връзките между две същества, толкова по-голяма е възможността за развиване на съзнанията им. Те имат по-богат психически живот. (с. 60, 61/18)

При сегашното си съзнание, човек не може да отиде в духовния свят. И да влезе там, той не може да задържи нито едно впечатление от него в съзнанието си. Следователно, когато човек не може да запази някакъв отпечатък в съзнанието си за това, което е видял, все едно, че нищо не е видял. (с. 67/18)

Какво се разбира под думата „поле“? Полето е област, в която живеят и работят хиляди същества едновременно. Съзнателно или несъзнателно, те се намират в известно отношение помежду си. Запример, всички хора, които работят на физическия свят са свързани помежду си. Също така са свързани и тия, които живеят в сърдечния и в умствения свят. Колкото по-съзнателна е връзката между хората, толкова по-големи придобивки имат. (с. 101/18)

Има съзнателни и несъзнателни отношения. Съзнателните отношения съществуват само между същества с пробудени съзнания. (с. 106/18)

Човек е свързан с хора от различни общества, с различни съзнания, вследствие на което се намира под тяхно влияние. Едни го теглят нагоре, други надолу, трети надясно, четвърти наляво.

Какво означават думите „горе, долу, дясно, ляво“? Думата „горе“ подразбира рядка среда, „долу“ гъста среда, „дясно и ляво“ интензивни среди, в които действуват различни сили. (с. 117/18)

Отвори ли човек сърцето си за по-долностоящите от него, възвишеният свят пък ще се отвори за него. (с. 197/16)

Когато ученикът или студентът се интересува от предмета, който учителят или професорът преподава, последният е особено разположен към него… По същия начин, когато и ние се интересуваме от този важен психологически момент на живота, съществата които стоят по-високо от нас, които са завършили своята еволюция, започват да се интересуват от нас и да ни помагат. Между тяхното и нашето съзнание се образува вътрешна връзка. Тези същества са близо до вас, но за да ги почувствате, съзнанието ви трябва да се пробуди, да се прояви нежното чувство на живота във вас. Тогава вие ще почувствате, че има живот и там, дето не сте допущали; вие ще почувствате, че този живот е разумен нещо което не сте мислили. (с. 70, 71/3)

Сега, като се говори за влияние, виждаме, че едно съзнание влияе на второ, второто на трето, третото на четвърто. Така са свързани съзнанията на всички хора. Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния? Първият. Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са под него. Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе? (с. 175/21)

Апостол Павел казва, че всички сме свързани със съзнанието на Христа. (с. 17/67)

Тази велика философия ни свързва със светове, които седят по-високо в нашето съзнание. Де са тия светове? Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. (с. 102/65)

Всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. Де се роди Христос, например? В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос? Гениалният човек не се нуждае от златна люлка, нито от царски палат. Златната люлка, царският палат, това е неговият мощен Дух, неговото будно съзнание. (с. 110/65)

В света съзнанията на всички хора се преплитат, вследствие на което се образува една каша, и при това положение хората очакват спасението си. (с. 46/34)

Истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същес­тва, и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч. Всъщност, в съзнанието си всеки чувствува, че има една сила над него, която управлява, а сам той не е господар на положението си. (с. 118/34)

Чрез даване и взимане човек може да влезе във връзка с всички души, не само видими, но и невидими, безплътни. Какво представят тия същества? Физически те са невидими, но вие можете да влезете с тях в духовна връзка. (с. 247/39)

Духовният и физическият свят представят още и състояния на съзнанието. (с. 271/39)

Помнете: докато живеете на земята, вие сте под контрола на друго съзнание. Както кракът и ръката не са свободни да действуват, както искат, така и твоето съзнание е под контрола на висшето съзнание. Ръката, кракът и всички останали органи на човешкото тяло представят сбор от живи, разумни клетки, които се подчиняват на човешкото съзнание, а човек на Божественото. (с. 103/53)

Човек е колективно същество, т.е. група най-малко от десет хиляди същества. (с. 247/78)

И тъй, ние живеем едновременно в света на светлината външната страна на Божествения свят; после в света на чувствата съдържанието на Духовния свят, или света на Любовта и най-после в мисловния, или света на Мъдростта. Аз уподобявам света на светлината на Истината в Божествения свят. Светлината и топлината са страни в Божествения свят. (с. 257/78)

Питам: вие били ли сте в Духовния свят, в съзнателния живот, за да знаете какво представя той? Да живеете в този свят, това подразбира да живеете едновременно във всички тела и да ги чувствате като свои… Това значи да живее човек в съзнанието на другите хора. (с. 136, 137/90)

Бих желал да зная вашия възглед по отношение на онзи свят, къде е той нагоре, надолу? Нито нагоре, нито надолу. И този и онзи свят е у нас. Онзи свят, то сме ние. Вън от нас никакъв свят не съществува. Аз не говоря сега за хората, които умират, но за едно съзнание, което не умира, което живее милиони години. Съзнание, което може цяла епоха да измени. Създаването на Вселената представя едно същество с огромно съзнание, което има голяма опитност. Виждаме, че цялата слънчева система се е изменила, не че нещо е изчезнало, променило се е само.

(с. 13, 14/91)

Вие искате да знаете бил ли съм в онзи свят. Аз живея в онзи свят. Оня свят е този свят. Как си представяте вие оня свят? Ако всички сега се откажете от страха, ако се откажете от съня, ако се откажете от богатството си, от сиромашията, от сегашното учение и невежество, от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в онзи свят. Тогава какво трябва да имате? Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате Мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате Истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея. Това е реалността. Питам: Ако вие имате това съзнание, какъв ще бъде животът във вас? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни. . 252, 253/91)

Сега ще ви представя няколко отношения, от които можем да съставим една пропорция. Мисленето на подсъзнанието има отношение към съзнанието: П : С; мисленето на съзнанието има отношение към самосъзнанието: С : СС; мисленето на самосъзнанието има отношение към свръхсъзнанието: СС : С1С1. Оттук изваждаме следната пропорция: П : С=СС : С1С1. Мисленето на подсъзнанието е Божествен процес. Както в подсъзнанието, така и в съзнанието много същества мислят. Запример, ти съзнаваш, че трябва да изучиш известен предмет. Какво трябва да направиш? Ще се заемеш да изучиш известни автори и от тях ще пласираш нещо в съзнанието си. Хора, които съзнават това нещо, винаги ходят на групи. Светът на подсъзнанието представя група от още повече същества. Самосъзнанието е единичен процес. Там човек не съзнава какво са намислили другите, но съзнава само това, какво той мисли. Свръхсъзнанието е също тъй единичен процес. Там човек съзнава, какво Бог мисли. Значи подсъзнанието и съзнанието са групови, множествени процеси, а самосъзнанието и свръхсъзнанието са единични процеси. Оттук имаме следната пропорция: С1С1 : П=СС : С. Всеки от вас ще опита и двата вида процеси. Най-напред ще живееш в подсъзнанието, а после в свръхсъзнанието, защото те са Божествените процеси в човека. То значи: първо ще мислят възвишените духове, после Ангелите и най-после Бог. След това тия процеси ще се отразят и върху нас. Тогава ние ще се допитаме до всички онези, които са мислили като нас, това е процесът на съзнанието; след него ще си дадем заключение, какво ние мислим вече. По този начин ще се образува цял един кръг. В това седи философията на живота.

Та казвам: подсъзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят великите духове; съзнанието е групов процес, в който се разглежда, какво мислят окръжаващите за човека: ближните му, както и цялата човешка раса. Свръхсъзнанието е единичен процес, в който се разглежда, какво Бог мисли; самосъзнанието е единичен процес, в който се разглежда, какво мисли човек сам. Някой път казвате: трябва да бъдем съзнателни! Това се отнася до другите хора. Когато казвате, че трябва да бъдете съзнателни, това се отнася до самите вас. (21л. с. 79,80/81)

Днес е необходима връзката между съзнанията на всички хора. Щом тази връзка се възстанови, Божествената енергия ще потече в тях. . 219/68)

Ние можем да минем от едно състояние на нашето съзнание в друго. Нашето съзнание не се ограничава от нашето тяло. Нашето съзнание може да мине в един момент, да вземе друга посока, и следователно, да мине в съзнанието на Ангелите, то е над нас. Когато влезем в туй съзнание, ще се разшири ума ни и ще влезем в четвъртото измерение, което учените сега оспорват. (с. 159/60)

Има случаи, когато човешката Душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека нас­тъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. Тъй щото, когато сте скръбни знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. (с. 19/95)

Ý

АНГЕЛИ

Ангелите не се занимават с човешките грехове и престъп­ления. Това нещо е съвършено скрито за тяхното съзнание.

(с. 160/65)

И ангелите имат своя граматика, своя писменост, свои наречия, главно три за трите различни светове. Те си служат с около 35 милиона думи. Това още не се отнася до първокласните, но до някои от по-долноразредните ангели… Числото 35 милиона показва богатство на съзнанието. Каква тънкост, каква широта и простор на съзнанието се изисква, за да се постигнат тия неща! Колко хиляди години се изискват, докато стигнете до тук! Ще дойде ден, когато човек ще борави с 35 милиона думи в своя речник. Каква красота, какво величие се крие в такъв език! Всички тия думи се включват само в една дума. Езикът съдържа цял космос в себе си. Като влезете в Божествения свят, ще видите, че всяка дума има своя определена форма. (с. 25;4/71)

Когато ангелите слизат на земята, те кацват върху главите на хората, и вървят от глава на глава. В това отношение човешките мозъци представят стъпала, по които ангелите ходят… колкото по-често ангелите стъпват върху мозъците на хората, толкова и мозъците им са по-обработени, а следователно и хората мислят по-добре. (с. 162/30)

Мъчно е човек да се справи с ангелите. За тях няма място на земята. Хората едва сега създават условия в себе си за приемане на съществата от по-възвишените светове. Трябва да се направи място и за тях. Като се говори за Божествения свят, той не представя нищо друго, освен сбор от разумните, добрите сърца на хората. Тия сърца, именно, съставят основа на невидимия свят. Те са полета за работа. Ако дойде някой Ангел на земята, трябва да има поне един олтар за него. Защо му е олтар? За да принесе жертва на Бога. Вие трябва да приготвите този олтар в самите вас. Щом Ангелът принесе своята жертва, той ще влезе при вас и ще започне да ви говори. (с. 181, 182/34)

За мене Ангел е всеки, който има будно съзнание и върши волята на Бога. (с. 266/78)

Съзнанието на Ангела е абсолютно чисто. Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното, именно, им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенстват. Техният стремеж е насочен към придобиване на вечна, на абсолютна хармония. (с. 28, 29/88)

За да дойде до съзнанието на Ангелите, човек трябва да се новороди, да се откаже от старото в себе си. (с. 336/18)

Човек живее в областта под третото небе. И той е кандидат за Ангел. Възможно ли е това? И Ангелите са минали по пътя, по който вие сега минавате, но понеже са живели през разни времена и епохи, през различни култури, те се различават по характера и по светлината на своя ум. Те се различават и като индивиди, и като общества. Голямо разнообразие има във формите, както на земята, така и на небето. И ангелите се учат като хората. И там има гимназии, университети. И вие, като отидете на онзи свят, ще се учите, ще придобивате знания, с които ще дойдете на земята, да изучавате истинските форми. (с. 259/54)

И ангелите познават отчасти. Даже видни адепти, които са прониквали в ангелския свят, не могат да кажат, какво всъщност е ангелът. Те виждат обикновени работи от ангелския свят, но вътрешната страна на този свят остава и за тях скрита. (с. 261/55)

Ония същества, ангелите, които са минали преди хората и когато седят на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние винаги да изменят живота ви, когато искат и както искат. (с. 345/60)

За да дойде до съзнанието на ангелите, човек трябва да се новороди, да се откаже от старото в себе си.

Ý

СЛИЗАНЕ И КАЧВАНЕ В СЪЗНАНИЕТО

Човек всеки ден слиза в по-ниските светове и пак се качва нагоре. Всяка скръб показва, че човек се е свързал с растенията. По този начин той помага на тях, а те на него. Когато изпитва неразположение, гняв и ред още отрицателни чувства, човек се свързва с животните, на които по този начин помага. Щом дойде до разумното, до приятното, той вече е влязъл в човешкия свят. Най-после човек минава към възвишеното, благородното, т.е. той влиза в Божествения свят, в който цари абсолютна хармония. (с. 167/2)

Представете си, че някоя точка означава съзнанието на човека, или проявената вселена. Вън от тази точка пък е проявената вселена. Допуснете при това, че материята на външната, на проявената вселена има различни гъстоти, а оттам и различни състояния. След това приемете, че от дадената точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радира. Всеки лъч представя отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те ще видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между всички напреднали същества.

(с. 198, 199/3)

Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда, или обратно от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път. Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда. Следователно, при сегашното развитие на човека, в неговото индивидуално и социално развитие, стават ред отклонения в съзнанието му. Като знае това, човек трябва да се пази, да бъде внимателен при тези отклонения. (с. 201/3)

Всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч… Следователно, когато възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите. Накратко казано, светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на възвишените същества. (с. 139, 140/4)

В любовта има два важни момента, два важни полюса: в единия полюс е животът на еднообразието, а в другия животът на разнообразието. Щом ви дотегне еднообразието, ще минете в разнообразието, и обратно: като ви дотегне разнообразието ще минете в еднообразието. Ако попаднете в еднообразието на духовния свят, ще слезете във физическия свят; ако попаднете в еднообразието на физическия свят, ще се качите в духовния свят. В слизането и качването на съзнанието се крие спасението на човека. (с. 81/14)

В природата съществуват две течения едното иде от центъра към периферията, а другото от периферията към центъра. И в човека има две течения: от Божия Дух към Душата на човека и от Душата на човека към Божия Дух. (с. 124/14)

Божественият свят е далеч от хората, но е богат, пълен с енергия. Който отива там, придобива много енергия и големи богатства. И аз отивам да придобия повече енергия, за да се върна отново между хората, да работя между тях и да им помагам. (с. 107/70)

Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога деня като минута това зависи от условията, в които е попаднал… Понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества от висшите до нисшите. (с. 120/70)

Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш във вис­шите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между нисшите същества, без да се поддаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по Душа и по тяло. (с. 120/70)

Качването и слизането са състояния на съзнанието. (с. 36/42)

„Защо ние се храним?“ За да израснем. „А защо трябва да израснем?“ За да могат тия набрани енергии в нас да се превърнат, да минат от едно състояние в друго. „Защо трябва да се превърнат енергиите?“ За да се прояви съзнателният живот у човека. „Защо трябва да се прояви съзнанието?“ За да дойде самосъзнанието. Те са два полюса. Съзнанието и самосъзнанието, това включва само рамките на човешкия живот. То е живот на постоянните вечни промени, на скръб и радост…

Следователно, растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят, и след туй да прокараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието то пак е Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на безсмъртие“, или живот, дето няма гниене… В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела. В самосъзнанието някой път имаме самоосъждане или възнаграждение за едно добро. Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. Човек трябва да мине през този период, да влезе в подсъзнанието, да забрави погрешките си. Защо? Добро е само това, което се помни. Ученик е само онзи, който помни само любовта, а забравя омразата. Ученик е онзи, който помни мъдростта, а забравя своите глупости. (с. 4, 5/27)

Когато тренът на някой човек спре, веднага всички разумни същества, на които съзнанието е свързано с неговото, т.е. всички същества, които влизат в неговата система, проявяват усилена деятелност. По този начин, силите в природата се уравновесяват. (с. 71/42)

Има две влияния в света: влияние на Божествените закони, което иде от възвишения свят, влияние на земните закони и сили, като електричество, магнетизъм и др. от нисш характер. За да избегне влиянието на земните закони, човек трябва доброволно и съзнателно да се подчини на влиянието на разумните, Божествените закони. (с. 119/25)

Ние сме обекти за Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. (с. 161/25)

Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове. (с. 174/25)

Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си. Всички останали моменти, през които съзнанието се движи, не представят изгрев. Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. (с. 209, 210/25)

Животът функционира едновременно в три свята: във физическия, в духовния и в Божествения. По какво се различават тия три свята? Кога живее човек на физическия свят, кога в духовния и кога в Божествения свят? Да живее човек само на физическия свят, това значи, съзнанието му да е отвън. За такъв човек казваме, че живее несъзнателно, като камъните в природата. Да живее човек в духовния свят, това значи, съзнанието му да е отвътре. Да живее човек в Божествения свят, това значи, съзнанието да е и вън, и вътре. Божественият свят включва в себе си и физическия, и духовния. Ако не е готов още за духовния свят, човек изпада в същата опасност, в която се намира параходът, когато вълните проникват в него. Докато вълните го бият отвън, той е в безопасност. Проникнат ли вътре в него, в скоро време той ще опита дъното на морето. Следователно, ако съзнанието на физическия човек проникне вътре в него, той непременно ще потъне. Едновременно той не може да живее и на физическия, и в духовния свят. Това са два свята, диаметрално противоположни един на друг. Докато живее със съзнанието си на физическия свят само, човек трябва да приема нещата както са, без да се рови в тяхната същина. (с. 85-86/41)

Докато човек живее на физическия свят, съзнанието му е външно. Той има отношение повече към външния свят, към материалната страна на нещата. Тази е причината, поради която той прави погрешки като дете. (с. 87/41)

Онзи и този свят са на едно място. Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят… Кой запали нашето Слънце? Кой запали всички слънца във Вселената. Някое висше съзнание. То слезе от разумния, т.е. от Божествения свят и с помощ­та на ключ, подобен на този на електрическата лампа, запали всички слънца. (с. 204/93)

Божественият свят е диаметрално противоположен на човешкия. (с. 148/61)

Ý

ИЗМЕРЕНИЯ

Четириизмерното тяло, ограничено от 8 куба, се нарича тесаракт. Движението на кубовете в тесаракта е от периферията към центъра. Четириизмерният свят се характеризира с четири координати. Той е свят на време и пространство… Тесарактът е тяло от четвърто измерение. Четирите измерения определят отношенията между съществата. (с. 79/3)

Кръгът е емблема на нещо. Той се отнася към величините от четвърто измерение. Кръгът означава времето. Той може да се измерва с други величини, затова, именно, се говори за квад­ратура на кръга. Щом е така, трябва да знаете, че в природата съществува абсолютна величина, с която всичко може да се измерва. При движението си тази величина присъства едновременно навсякъде, с всичките си точки, колкото и неуловими да са те. Каква е тази мярка, хората не могат да разберат. За тях тя всякога ще остане непонятна. (с. 82/3)

Кръгът представя идеалния свят за първото измерение. Кубът представя идеалния свят за второто измерение. Тесарактът представя идеалния свят за третото измерение. Тесарактът е ограничен от 8 куба. Той не може да се нарисува, т.е. не може да се сложи на плоскост. Както плоскостта е граница на куба, така кубът е граница на тесаракта. Можете ли да си представите тесаракта и да видите как се движи в пространството? За обикновеното съзнание това е невъзможно, но невъзможните неща за един свят са възможни за друг свят. (с. 82, 83/3)

Можем да дойдем до друго положение на Питагоровата теорема:

Възможностите на ума + Възможностите на сърцето = Възможностите на волята;

Възможностите на ума + Възм. на сърцето + Възм. на волята = Възм. на Душата

В. на ума + В. на сърцето + В. на волята + В. на Душата = В. на Духа

В. на У + В. на С + В. на В + В. на Душата + В. на Духа = В. на Бога, т. е. а2 + в2 + с2 +d2 + D2 = Б2. Възм. на ума + възм. на сърцето + възм. на волята + възм. на Душата + възм. на Духа + възм. на Бога = възможностите на Абсолютното, на Безграничното т.е. а2 + в2 + с2 + d2 + D2 + Б2 = А.

Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в границите на трансцеденталното. (с. 90, 91/3)

Правата, абсолютна мярка, с която определяме живота, не седи нито в едноизмерния, нито в двуизмерния, нито даже в триизмерния свят. Тя се намира в четириизмерния свят в света на четвъртото измерение. Доброто и злото се определят в света на времето и пространството. (c. 98/3)

Светът на четвъртото измерение е хармоничен. Там никакви престъпления не могат да стават. Защо? Защото този свят е с обли, кръгли стени. (с. 98/3)

Кръгът е геометрическо място на точки, които са еднакво отдалечени от една вътрешна постоянна точка, наречена център. Кръгът е крайният предел, до който съзнанието на човека може да се разшири за всеки даден момент. (с. 197/4)

Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват, че всяка частица, всяка клетка на тези същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност. В Божествения свят всичко е в пълнота 100%. В ангелския свят деятелността се намалява, става 75%. Щом слезете на физическия свят, деятелността се намалява още повече. Там имате 25% съзнателна деятелност и 75% несъзнателна. С други думи казано: на физическия свят 25% от съществата са будни, а 75% спят; в ангелския свят 75% са будни, а 25% спят. В Божествения свят 100% от съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. (с. 216/4)

Какво трябва да направи човек, като дойде до крайните предели на кръга, който в дадения случай представлява неговия живот? Той трябва да премине от един кръг в друг. Значи, всеки кръг е скачен с редица други кръгове. Центърът С представлява друга една реалност, към която човек трябва да се върне. (с. 7, 8/8)

Представете си, че имате един динамически център начало на нещата. Понеже е в постоянно движение, този център ще бъде толкова голям, колкото е голямо съзнанието ви. В съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности, вследствие на което кръгът не може да стане нито по-голям, нито по-малък. Тази е причината, поради която човек не може да измени законите на природата. Запример, каквото и да прави, човек не може да не диша. (с. 272/17)

Като се движи в кръга на своите възможности и условия и ги използва разумно, човек развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пее и да се моли и мисли съзнателно. (с. 279/17)

В абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено. Абсолютният свят има много измерения. Който не е готов за този свят, ще се обърка. Той ще се чуди сам на себе си, как е възможно да няма форма. В съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма. Докато живее на земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в духовния свят вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае. (с. 106/12)

Ако живее изключително за себе си, човек се движи само във физическия, в едноизмерния свят. Когато пожелае да си намери другар или другарка, той се движи в двуизмерния в духовния свят, в света на чувствата. Той започва да мисли освен за себе си, още и за ближния си. Щом мисли за Цялото, за Великото в света, човек влиза в Божествения свят. Физическият свят подразбира частите, а Божественият цялото. Тази е причината, поради която физическия свят представя отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзка между тия два свята. (с. 180/11)

Според някои учени, небесните тела са валчести, организ­мите са елиптични, а духовните хиперболични. Ако видиш едно духовно същество, ще зърнеш само гърба му неговия път. От това гледище хиперболата не е нищо друго, освен път на едно съзнание, елипсата е път на друго съзнание, а кръгът път на трето съзнание. Като изучаваме пътя на тези съзнания, ние различаваме тяхното поле, както и силите, които действат в тия полета. В бъдеще, пътят на тези съзнания ще претърпи известна промяна. (с. 124/21)

Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го пос­тавете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека. Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставляват едно цяло. Ако прекарате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра обаче няма да се види. Ако нашарите този цилиндър с различни цветове червени, зелени, сини, виолетови и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т.н. Съществата от този свят ще кажат за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовете си? Не, кръгът не се изменя, това е илюзия на съзнанието. (с. 40, 41/67)

Растенията живеят в едноизмерния свят. (с. 41/67)

По съзнание човек е триизмерна риба. Коя е причината, задето човек се е изправил на два крака, и по този начин днес се различава толкова много от рибата? Това се дължи на неговото триизмерно съзнание. Когато е живял в първото измерение на съзнанието и изучавал закона на събирането, съзнанието му е излязло вън от своя творчески център. Тогава той е вървял само в дължина. Животните пък са учили закона на изваждането. Човек е научил този закон от животните, които се занимавали с него хиляди години. При събирането съзнанието има две посоки на движение: едната към центъра на земята, а другата към центъра на слънцето. И затова, когато човек постави в себе си този велик закон на движение, едното движение ще бъде по посока на корените, т.е. по посока на своето възвишено аз, на своята възвишена Душа. Другото движение ще бъде по посока на слънцето, т.е. към Бога. Ако човек се движи правилно в тези две посоки, той ще води благороден, възвишен живот. В своето обикновено съзнание хората имат само една посока на движение. Те се съобщават направо. (с. 42/67)

Умножението е закон на човешкото съзнание, закон на триизмерния свят. В света на плоскостите няма умножение. Умножението може да става само в триизмерния свят… Мнозина твърдят, че умножението може да се извършва и в двуизмерния свят, в света на илюзиите, на сенките. Запример, спиш, сънуваш нещо хубаво, но като станеш сутринта, нищо не остава от този хубав сън. Защо? Защото ти си бил в света на животните.

(с. 42, 43/67)

Знанието не задоволява, защото то е от двуизмерния свят; то е същество, което има широчина и дължина, но няма дълбочина. (с. 43/67)

Когато се говори за Божествени идеи, за разумни идеи и за разумни хора, ние подразбираме, идеи и хора, които живеят в триизмерния свят. Когато се говори за ангели, подразбират се същества, които живеят в четириизмерния свят. Да се говори за триизмерното, за четириизмерното съзнание, това е много лесно, но да се обяснят, да се разберат тези понятия, да почне човек да функционира според тях, това е особено вътрешно благо за човека. (с. 44/67)

Добре е да се обичате, но знаете ли коя е причината за тази обич? Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят. Търсите някой да ви помогне, не намирате. Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви помага. Това същество ви помага и затова вие го обиквате. Следователно, Любовта в този случай е движение в обем. Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате. Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свят. Не ви ли въвежда в този свят, никаква любов не може да се развие помежду ви. Ако съзнанието на някой човек е достигнало до триизмерния свят, той непременно трябва да обикне някое същество с по-високо съзнание, от четириизмерния свят, което да го внесе в този по-висок свят. (с. 48, 49/67)

Който се обезсърчава, той е в двуизмерния свят. (с. 55/67)

Ако сте адепт, който живее в четириизмерното съзнание, принципът на злото още от далеч ще ви познае, ще има високо почитание и уважение към вас, като към човек, който дълбоко мисли и разбира великите закони на живота и природата.

(с. 56/67)

По естество човек е двоен: в него има едно разумно същес­тво, което не взима участие в личния, в обикновения му живот. Това същество повече мълчи; докато не го запитат нещо, не говори. То вижда страданията на човека, но нищо не казва, никакъв съвет не дава. То гледа спокойно страданията, сълзите на човека, но щом той се обърне към него за някакъв съвет, веднага му дава. Щом това разумно същество даде съвета си, веднага се отдалечава. То никога не се интересува от последствията на нашите постъпки. (с. 274/67)

Понеже имат еднакви радиуси, и трите окръжности са равни помежду си. Обаче, те се различават по своята дейност като образи на живата природа. Средната окръжност, с център А, пресича двете окръжности в центровете им В и С, което показва, че има нещо общо с тях. Следователно, този свят има нещо общо с останалите два свята с духовния и с физическия. (с. 24/50)

Вътрешният свят на човека е външен свят на Бога. Ако излезе от своя център, човек влиза вече в центъра на Божествения свят. Остане ли в своя център, той е във външния свят на Бога, в периферията на Божествения свят. И обратно, когато се движи по периферията на своя живот, той минава през центъра на Божествения свят. (с. 25/50)

Точката е безпространствена на физическия свят, но в духовния свят представя проекция на едно висше съзнание. Правата линия е проекция на точката в равнината, т.е. на физичес­кия свят. Съзнанието на човека е проекция на Божествения свят. Следователно, когато говорим за съзнанието, подразбираме проява на Божественото начало в света; когато говорим за точката, разбираме проява на същество от духовния свят; когато говорим за права линия, разбираме човека, проявен на физическия свят. Като разглеждате тия неща по този начин, ще намерите връзка между съзнанието, безпространствените силови центрове точките и проекциите на силовите центрове в известно направление правите линии.

Следователно, за да се измени човешкият характер, да се измени посоката на неговото движение, т.е. посоката на правата линия, трябва да се знаят законите на безпространствените точки, т.е. на силовите центрове. За да се използуват силовите центрове, трябва да се знаят законите на Божественото съзнание, или законите на човешкото съзнание, като проява на Божественото. (с. 106, 107/47)

Работа, песен или музика и мисъл са три свята, които се преплитат взаимно и образуват кръга, в който човек се движи. Като се движи в кръга на своите възможности и условия и ги използува разумно, човек развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пее и да се моли и мисли съзнателно. (с. 279/17)

Този кръг е една определена величина в природата, образувана от безбройното число кръгове, които съществуват. Животът на човека е един определен кръг. Линиите АВ и СД представляват сили, които подтикват този кръг към действие. Първата сила, АВ, разделя кръга на човешкия живот на две части; втората сила, която означаваме с СД, е в противовес на първата. И тя разделя кръга още на две части. Тия четири равни части на кръга означават четири велики фази, през които минава човешката Душа: физическият свят, астралният свят, умственият свят и причинният свят. При сегашните условия човек използва само една четвърт от този кръг. Тия четвъртини означаваме с числата 1, 2, 3, 4. Значи вътрешността на човешкото съзнание се отнася както 1:4. (с. 3, 4; 30/28)

Кръгът е една проекция на сили, проекция от четвъртото измерение. Четвъртото измерение е силово движение във всички посоки. Туй движение е във всички посоки, затова там ще срещнете най-голямото противоречие. Някои от вас може да се заблудят, да мислят, че туй движение е навън. Не, туй движение не е навън. То е вгънато навътре към центъра. Следователно, този център, който се вижда в кръга, това е една вечна спирала; една проекция на сили. Кръгът е проекция на нашия триизмерен свят. (с. 45; 30/28)

И тъй, когато тялото се смалява, умът се увеличава; когато умът се смалява, тялото се увеличава обратен процес. Когато сърцето се увеличава, причинният свят, Душата се смалява, т.е. не се проявява. Когато сърцето се намалява, Душата се увеличава. Когато тялото се увеличава, умът се смалява. Когато умът се смалява, тялото се увеличава. Когато чувствата се увеличават, Душата се намалява. Когато чувствата се смаляват, Душата се увеличава. Това са закони в природата. (с. 11; 30/28)

И тъй, всяка четвърт от кръга е цял кръг. Той е проекция. Втората четвърт е проекция от четвъртото измерение. Третата четвърт спада към петото измерение, а четвъртата към шестото измерение. Това са проекции от по-висши светове на нашия. Като проекции те не се виждат другояче не може да си ги представим просто. Ако мислите, че целият живот се изразява само във физическото тяло, може да попаднете в една погрешка. Първата четвърт представлява първите седем години и се занимава с астралното тяло. Третата четвърт представлява други седем години и се занимава с мозъка. Последната четвърт представлява пак период от седем години и се занимава с причинното тяло. След това пак се повтаря същия процес. Тъй щото, на всеки седем години енергиите в човека се трансформират. При това, тия седем години пак имат подразделения по месеци. (с. 17; 30/28)

Човечеството едва сега започва съзнателно да живее в триизмерния свят… Сегашните хора говорят за слизане на голяма дълбочина и изкачване на голяма височина, но какво всъщност представят дълбочината и височината, не знаят… Като говорим за дълбочина и височина в пространството, имаме пред вид дълбоките и високи човешки мисли и чувства, чрез които като форми се изявява съзнанието. (с. 45/52)

Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова именно, духовният живот мъчно се поддава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.

Какво представя духовният свят, не може да се каже. Съзнателно или не, човек живее в духовния свят, без да го вижда. Той вижда само границата на четириизмерния свят. Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае, какво става с умрелите. (с. 43,44/44)

Ý

МИНАЛОТО

Представете си, че имате три съзнания А, В и С. Те са произлезли едно от друго. От съзнанието А е произлязло съзнанието В, а от В е произлязло съзнанието С. Значи, съзнанието А е първичното съзнание, което се проявява в областта на времето и пространството. Какви са отношенията на трите съзнания към времето и пространството? Да приемем, че съзнанието А се е проявило през периода на пролетта, съзнанието В през периода на лятото, а съзнанието С през периода на есента. В зависимост от годишните времена се определят отношенията между тези три съзнания. Същевременно всяко съзнание определя, какви са били материята и условията през времето, когато то се е проявявало. Запример, от съзнанието А може да се определи, какви са били условията и материалите, с които даден човек е разполагал в пролетта на своя живот. Като се знае това, всеки човек може да се върне в своето минало, да види какви са били условията, при които се е развивало неговото съзнание. В това отношение окултният ученик трябва да научи закона, с помощта на който може да се връща в своето минало, като в архива. Щом разрови тази архива, той ще види какви са били условията, през които е минал в предишните си съществувания, докато дойде до сегашното си развитие. В различните животи той е минавал през различни условия, които са внесли в неговото съзнание различни сили, различни качества и способности. (с. 207, 208/3)

Някой ден сте отлично разположени, въодушевени, изпълнени с възвишени мисли и идеи, с благородни желания да помагате на човечеството. На другия ден, обаче, всичко това изчезва; вие падате духом и казвате: Не струва да живее човек за другите. Всеки трябва да мисли за себе си. Питам: на какво се дължи тази рязка промяна в разположението? В първия случай вашето съзнание е минало през пролетта на живота ви; значи вие сте се намирали в съзнанието А. При втория случай сте влезли в съзнанието С, когато сте преживели състояние подобно на есента на вашия живот. (с. 208/3)

Пътувате през съзнанието D, при голям сняг, виелица и студ. При това съзнание, което представя зимата на вашия живот, вие имате лошо настроение, лошо разположение на Духа. Краката ви и ръцете ви са измръзнали, треперите от студ… Ако някой човек е преял, как ще му помогнете? Ще го заставите по някакъв начин да повърне храната, или да вземе очистително. И в единия, и в другия случай трябва да се действува бързо. Иначе има опасност от отравяне на кръвта. Такива отравяния могат да се предизвикат и в съзнанието на човека от наслояване на горчиви чувства и противоречиви мисли. Тогава казваме, че човек се намира в съзнанието D, т.е. в зимата на своя живот. Следователно, според философията, която е изработил за живота, човек може да живее в едно от тия четири съзнания А, В, С и D, и тогава животът за него ще бъде или ад, или рай.

Често в живота на човека тези съзнания си влияят взаимно. В това влияние се забелязват известни пермутации, които могат да се отразят благоприятно, или неблагоприятно върху човека. Да допуснем, че съзнанието А представя възходящо състояние, при което самото съзнание се движи към даден център, като ту се отдалечава, ту приближава към него. Когато се приближава към своя център, съзнанието на човека придобива повече енергия, вследствие на което и бързината на движението му се увеличава. Ако пък съзнанието В се намира в низходящо състояние, казваме, че то се отдалечава от своя център, вследствие на което приема по-малко енергия. Щом приеме по-малко енергия, и движението му е по-бавно, по-слабо. Сега, като знаете в какво състояние се намират съзнанията А и В, определете в какво състояние ще се намира съзнанието С, във възходящо или низходящо?…

Допуснете, че съзнанието В представя земята, а съзнанието С месечината, която се движи около земята. При това допуснете, че съзнанието В е във възходящо състояние. Определете тогава, в какво състояние ще се намира съзнанието С, което се движи около В, като ту се приближава, ту се отдалечава от него. Това можете математически да изчислите и ще видите, дали съзнанието С се намира във възходящо или низходящо състояние.

И тъй, когато се говори за възходящо и низходящо състояние на съзнанието, имаме предвид добрите и лошите разположения на Духа. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието. Когато е мрачен, тъжен, скръбен, той се намира в низходящо състояние на съзнанието си. Какво трябва да направи човек, за да внесе равновесие в съзнанието си?… Човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от низходящо във възходящо състояние. (с. 209, 210/3)

Погрешките се предизвикват от ненавременно влизане на човека в една или друга област на живота, за която или не е готов, или отдавна е минал. Запример, по невнимание човек може да попадне в миналото, да се върне назад, или в бъдещето, за което още не е готов. Обаче, попадне ли в настоящето, той се хваща с двете си ръце за миналото и бъдещето, чрез които уравновесява силите на своя организъм. (с. 80/49)

Видите ли, че някой човек се гневи, сърди, обезсърчава, ще знаете, че в дадения момент той не мисли. Щом се гневи и обезсърчава, той е попаднал или в миналото, или в бъдещето. (с. 81/49)

Всеки човек трябва да дойде до някакъв проблясък в съзнанието си, да си спомни нещо от далечното минало. Когато новият пророк дойде в човека, с него заедно ще дойде и проб­лясъкът, т.е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание в човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот. Преустрои ли човек себе си, ще преустрои и външният свят. (с. 172/89)

Другият свят се отличава по това, че там съзнанието на човека се разширява. Там миналото на човека става настояще. Той разглежда живота си от ранното си детство до края на земния си живот и вижда всичко, което е правил добро и зло. Той се чуди, как е допуснал известни грешки, без да ги изправи нав­реме. Грешките не се дължат само на един човек или на едно условие. Много неща, много фактори са свързани с грешките на хората. Те датират от неговото минало, а последствията им са в настоящето. Може, от тебе зависи. Светът, в който живеете е свързан с друг свят над него Божествения свят. Следователно, ако живееш според законите на Божествения свят, ти ще живееш в един уреден свят, без грешки и противоречия. (с. 286-287/55)

Днес е необходима връзката между съзнанията на всички хора. Щом тази връзка се възстанови, Божествената енергия ще потече в тях. (с. 219/68)

Ý

ПРИЕМАНЕ НА МИСЪЛ

Всяка мисъл трябва да се приеме направо от своя източник. Мисълта е проява на разумния свят. Докато дойде до човека, мисълта може да премине през няколко пункта и на всеки пункт да претърпи известно пречупване. Ето защо човек трябва да се свърже с умствения свят, за да могат мислите да дохождат нап­раво в неговия ум. Това значи да приеме една мисъл направо от нейния източник. За да запазят чистотата си, Божествените мисли трябва да се приемат непосредствено от техния източник. Когато сте готови да реализирате една мисъл, това показва, че сте я приели направо от нейния източник. Започнете ли да се колебаете да изпълните ли тази мисъл или не, това показва, че тя е минала през много среди, през много мозъци, вследствие на което е изгубила своята чистота и сила. (с. 61/4)

Колкото по-дълбоко се спущат корените на вашите идеи в земята, толкова по-високо в съзнанието ви проникват клоните им, т.е. толкова по-високо сте отишли към Бога. За тази цел, вие трябва да знаете как да трансформирате силите на своя организъм. Да трансформирате силите си това значи да знаете какъв елемент да внесете в своя ум и в своето сърце. Щом намерите този елемент и го внесете в себе си, в ума ви ще се родят красиви мисли, а в сърцето възвишени и благородни чувства. (с. 150/4)

За следния път ще ви дам темата: „Най-определената мисъл в човешкото съзнание“… Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фигурата е едно мислещо същество, което проектира мислите си по направление на точка В един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект… Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същес­тво. Човек може да мисли само за живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото Д от фигурата проектира мисълта си към В, тогава А и Д имат една допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото Д има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, впоследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и Д от противоречия, на помощ им идва друго същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и Д става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСД. Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и Д. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. (с. 225, 226/4)

Докато човек отправя мисълта и чувствата си към един по-висок център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постоянно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С1, вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни.

(с. 227/4)

Докато стигнат до вашия ум, те минават през умовете на ред същества от по-високи йерархии и най-после до вас достига едва един лъч от тия мисли. При това помнете, че Божествените мисли посещават човека, когато се намира при най-неблагоприятни условия на живота. (с. 242, 243/4)

За да се яви възвишена мисъл у човека, той трябва да насочи своя поглед нагоре. То значи: той трябва да превърне твърдите вещества в себе си в течни, течните във въздухообразни и така да обърне погледа си нагоре. Отгоре ще дойде помощта му. Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли! За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко, тя е минала през ред същества по-възвишени и по-благородни от вас. Ако и вие дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви повдигне. Същевременно вашите мисли отиват надолу, към същества по-нискостоящи от вас. Значи, в природата става прекръстосване на мислите. Висшите същества влияят на човека, но и човек им влияе. Човек влияе на по-нискос­тоящите от себе си, но и те му влияят. (с. 6, 7/8)

Чрез мисълта си човек се свързва с интелигентните центрове във вселената, и по този начин предава тяхната мисъл. (с. 34/10)

Задачата на човека е да бъде проводник на Божиите мисли и чувства… Каквато работа и да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото начало в света. (с. 200/16)

Когато съзнанието на човека е високо, той реализира само ония мисли и желания, които имат отношение към съзнателния живот. Те увеличават светлината, както на неговото съзнание, така и на съзнанието на неговите ближни. Тия мисли и желания наричаме добри, светли. Всяка мисъл и всяко желание, които отнемат светлината на човешкото съзнание, наричаме лоши, тъмни. Те не трябва да се реализират. (с. 111/18)

Не можеш да имаш права мисъл, докато не научиш законите на умствения свят, дето съзнанията на всички същества са свързани едно с друго. (с. 216/21)

Когато човек пълни съзнанието си с ненужни работи, нарушава Божиите закони и сам се спъва. След това започва да страда и се чуди защо идат страданията. Причината на страданията е, че поради непослушанието си, хората прекъсват връзката си със своите приятели, които им помагат. Радостта произтича от факта, че човек поддържа връзката си със своите приятели. Колкото повече връзки има човек с разумните същества, толкова по-големи са придобивките му. Като знаете това, правете връзки с разумните същества, които не виждате. Вашите добри мисли и чувства стават причина за свързването ви с тях. Държите ли в съзнанието си някаква материална връзка със същества, подобни на вас, вие непременно ще се разочаровате. (с. 197/49)

Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл, или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре. (с. 19, 20/47)

Най-простите неща, които ви спъват в живота се заключават в кривата мисъл, която допущате в ума си, че хората не ви разбират. Щом допущате тази мисъл, това показва, че по съзнание вашето съзнание и това на другите, не са на еднакво ниво. Кажете ли, че някой не ви обича, това показва, че вашето и неговото съзнание не са на еднакво ниво. Кажете ли, че между хората няма братски отношения, пак същото нещо. Това подразбира, че всички хора не са на еднаква степен на развитие. (с. 24/90)

Вие можете да черпите сила от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство.

Свързвайте се със съзнанието на светиите, на великите хора в миналото. Те са живели някога, но и сега живеят. Христос е живял някога и сега живее. (с. 131/52)

Ý

ОГЛАШЕН. ВЯРВАЩ. УЧЕНИК

Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. (с. 11/25)

Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима. Учениците имат отношение към Божествения живот.

Ученикът знае как да раздава.

Жертвоприношението без любов подразбира живот на личния егоизъм.

Ученикът, който живее в Божествения свят, стои над всички, без да мисли за това, без да съзнава положението си, благодарение на което нищо долно, ниско не го засяга. (с. 12/25)

Когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, ние разбираме тялото, умът и сърцето на сегашния човек. С това се обяснява, защо понякога човек се чувствува разширен, с особено просветление на ума си, като че ли целият свят е негов, но след малко време изгубва това състояние и слиза до стъпалото на своя обективен ум. Със своя ограничен ум и с ограниченото си сърце той не може да задържи Божествените мисли и чувства, които са го посетили. Ученикът трябва да различава тези състояния, за да не изпада в илюзии, нито да се надценява. Божественото учение разполага с методи за трансформиране на енергиите в човешкия организъм. Щом енергиите се трансформират, и съзнанието на човека минава през големи промени.

Докато се държи за сегашното си съзнание, човек не може да се развива. И в рая да влезе с това съзнание, той пак ще излезе навън, или най-малко отново ще потъне. (с. 183, 184/25)

Не се отива лесно на Луната, а още по-мъчно може да отиде човек на Слънцето. Какво се иска за това? Само онзи може да отиде на Слънцето, който е минал през 999 милиона форми и е опитал любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на Слънцето е всякога радостен и весел. Знае, отде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата Душа. (с. 219, 220/25)

Обикновеният ученик и ученикът на Божествената школа се различават по степента на съзнанието си, а оттам и по своите възгледи за живота и природата. (с. 228/25)

Центърът не се мени. Под „прав път“ разбираме тесния път, по който може да върви само един човек. Значи, за всеки човек е определен специфичен тесен път, по който трябва да отиде при Бога, т.е. при центъра на живота. Всички хора се движат по периферията, но всеки тръгва от специфична точка, определена за него, и се движи по един от радиусите на кръга. Всеки радиус представя специфичен път, по който човек се движи. (с. 79/49)

Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата Душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове. За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишените същества, които да му дадат начин за работа. (с. 66/45)

Казано е в Писанието: „Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи, какво да правите!“ Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата си и умовете си за Него. (с. 66, 67/45)

Като учи човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. (с. 130, 131/45)

Има същества, за които Слънцето нито изгрява, нито залязва. За тия същества Слънцето вечно свети. Тези същества се намират на висока степен на съзнание. (с. 286/46)

„Ти Си Син на Бога живаго“… Христос отговори на Петра: „Блажен си Симоне, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец мой, Който е на небеса“ (17 ст.) Мнозина биха желали да дойдат в положението на Петра, да имат съобщение с Бога, но даже и Петър не задържа това съзнание за дълго време. Не се мина много, и той каза на Христа: „Смили се за себе си, Господи, няма да ти бъде това“ (22 ст.) Тук Петър изгуби Божественото си съзнание, и изпадна в човешко съзнание. Това, което стана с Петър, става с всеки човек. То е вътрешно състояние, през което всеки човек неизбежно минава. Докато живее в Божественото съзнание, човек е готов на всякакви жертви за Бога и за ближния си. Изпадне ли в човешкото съзнание, той започва да се чуди, защо е влязъл в този път на страдания, защо не мисли за себе си, за своя живот. И Петър се чудеше на Христа, защо се излага на такива страдания, защо не помисли и не се смили за себе си. Той знаеше, че Христос има сила да победи света и да се избави от страданията и се чудеше защо не направи това. (с. 287, 288/46)

Любите ли, вие ще бъдете в Божествения живот. В Божествения живот има само качване от едно стъпало на друго, обличане на нови дрехи и влизане във врати, които водят към радост и изобилие. В човешкия живот има слизане, събличане и излизане. Влезете ли за момент само в Божествения свят, благодарете за това, което сте получили, и се върнете у дома си да си дадете отчет за всичко, което сте дали и взели.

И рече му Симон Петър: „Ти Си Син на Бога живаго“. Синът подразбира отношение, връзка между Божественото и човешкото съзнание. Тази връзка е като свещта, която посочва пътя на пътник, който се е объркал в тъмна нощ… Както Слънцето огрява нещата и показва пътя на човеците, така и връзката между Сина и Бащата озарява човешката Душа и я повдига. Слънцето осветява земята, а Божественото съзнание носи радост, светлина и свобода за човека. (с. 295/46)

Кога се моли човек от Душа? Когато се намира на кладата, дето ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата Душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. (с. 13/47)

Представете си, че всеки от вас живее сам в един свят; как ще се чувствате тогава? Това е възможно, обаче, първо човек трябва да мине „нирвана“, за да влезе в този идеен, възвишен свят. Мине ли този свят, човек ще отиде в света на „вечната светлина“, дето нито дървета има, нито вода има. Той ще живее във вечна светлина, ще бъде тих и спокоен, за нищо няма да мисли и ще се радва, че е преминал страданията и живее в радостта, като използува благата, които Бог му е дал. (с. 32/31)

За да се виждат нещата в духовния свят, и там атмосферата трябва да бъде тиха, спокойна, да могат пречупванията и отраженията на светлината да стават правилно. На първо място е необходима спокойна атмосфера, защото и в духовния свят стават пертурбации, както и във физическия. Ако вашият дух не е тих и спокоен, вие не можете да възприемете трептенията на духовния свят. (с. 35/31)

Казвам: първо вие трябва да се освободите от закона на човешките внушения и да дойдете до внушения, които идат от свят, по-висок от вашия. Вие трябва да различавате, от кой свят идат внушенията. (с. 37/32)

Дойде ли някое гениално същество у вас, дръжте се за него, не го изпущайте. То все ще ви даде нещо. (с. 100/32)

Ученикът не може да придобие възвишеното знание, докато между неговата Душа и тази на някое възвишено същество от невидимия свят няма връзка. (с. 156, 157/32)

Пробуждането на способностите у човека зависи от вът­решните му връзки, които той има с възвишените същества… Изгубят ли се вътрешните връзки с разумните същества, и съзнанието на човека започва да потъмнява… Непреривна ли е тази връзка, той ще забележи в съзнанието си разширение и светлина, вследствие на което ще е способен да учи. (с. 157/32)

И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. (с. 3/35)

Една от задачите на ученика е да изучава състоянията на съзнанието си, да види какви промени стават в него. Наблюдавайте каква е светлината на съзнанието ви, когато сте спокойни и когато сте развълнувани; при различни душевни състояния, светлината на съзнанието ви е различна. Запример, ако мислите за някой добър човек и се свържете с него, в съзнанието и ума ви ще се яви светлина, а в сърцето топлина. Ако мислите за някой лош човек и се свържете с него, светлината в ума и в съзнанието ви започва постепенно да се намалява; също така и в сърцето настава известно охлаждане. Следователно, без да съзнавате какви последствия ще имат връзките ви с хората, вие се свързвате с тях и като резултат на това, в съзнанието ви настава мрак, или светлина. Обаче, дойдете ли до връзка с Бога, в съзнанието ви се явява непреривна светлина, а в Душата ви дълбок мир. Дойдете ли до връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. И най-после, ако изпаднете в света на животните, и те ще окажат известно влияние върху вас. Вие трябва да изучавате всички тия състояния и промени в съзнанието, независимо от това дали ги желаете или не. Вие неизбежно ще минете през тези кръгове на съзнанието, които пък крият за вас известни възможности. Докато човек е на земята, той ще влияе на другите съзнания, но и те ще му влияят. (с. 157, 158/35)

Ý

ДУШАТА КАТО СИСТЕМА. ЛЮБОВТА

За да се роди един велик човек на земята, множество монади от духовния свят трябва да се съединят на едно място и да отправят към него своята деятелност и сила. Така безброй възвишени монади или души, като действуват колективно, изпращат, т.е. съсредоточават своята интелигентност към един човек, или към един учител на земята, и той става велик. В това отношение всеки човек, колкото и обикновен да е, представя колективитет от души… Всеки трябва съзнателно да работи върху себе си, защото и на него ще дойде ред да влезе в това колело. За всеки ще дойде определеното време да се запали. За тази цел, той трябва да приготви в себе си нужното количество огън. Този огън се подклажда от опитностите, които човек събира. (с. 102, 103/1)

10-15 души съставят едно звено и си влияят взаимно, както планетите оказват влияние помежду си. Обикновено тия, които са по-близо до центъра, се движат по-бързо от тия, които са по-далеч от центъра. Като знаете това, ще забележите, че никой не може да избегне влиянието на онези индивиди, които влизат в една и съща система с неговата. В този смисъл никой не може да бъде самостоятелен. Хората представят групи от индивиди, съсредоточени в един център, които взаимно си влияят. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той може вече да определи отношението си към ония, които влизат в неговата система. При това съзнателно отношение към тях, той няма да им противодействува, но ще им съдействува по Божествен начин. Обикновено на всяка система от висши същества отговаря такава от нисши, вследствие на което човек трябва да бъде внимателен, да знае по какъв начин да въздействува на съществата от своята система. Не само съществата от една и съща система си влияят взаимно, но и системите оказват влияние една върху друга. При това взаимодействие на системите, космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият Дух, Който регулира всички неща в природата и живота.

Всеки човек трябва да се самоопредели, да знае към коя система спада, колко души влизат в тази система, с каква бързина се движат във физическо, сърдечно и умствено отношение, от какви материали е съставена тяхната система и преди колко милиони години се е образувала. Следователно, умственият уровен на човека ще зависи от състоянието на цялата система. (с. 202, 203/3)

Не сте сами в света. Всеки от вас е свързан със същества от различни култури, които го придружават на всяка стъпка, като едни от тях му помагат, а други му пречат в развитието. (с. 57/4)

Две науки съществуват в света: обикновената наука, чрез която човек повече губи, по-малко печели и живата наука, или науката на човешкия Дух, чрез която човек непрекъснато прог­ресира. В тази наука няма пресичане на съзнанието. Тя обхваща съзнанието на т.н. „обща колективна Душаanima mundi“, която прониква и в отделния човек, в неговите стремежи.

(с. 256, 257/38)

Когато искате да тонирате ума си, направете мислено едно движение отдолу-нагоре, по еволюционен път. Започнете първо да мислите за растенията, после за животните, след това за хората и най-после за Бога, за съществата от Божествения свят. По този начин ще изпитате един подем на Духа, едно възходящо състояние. (с. 166, 167/2)

И човешката Душа може да се превърне от въглен в диамант, т.е. да мине в най-високото си положение в свръхсъзнателен живот. Когато двама души се повдигнат до това състояние, до свръхсъзнанието си, те всякога ще се познават и разбират. Като се срещнат те няма да се питат, познаваш ли ме, какво мислиш за мене и т.н. Това са въпроси, които съществуват само между хора с обикновено съзнание. (с. 35/70)

Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите Душата. Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите Духа… Когато казваме, че някой човек има светъл ум, подразбираме, че Духът присъствува в този човек. Присъствието на Духа създава непреривна светлинна енергия в човешкия ум. (с. 11/69)

Като изучава любовта, човек дохожда до разбирането, че в любовта има сливане и преливане на души, а не събиране и разединяване. Сливането и преливането на душите подразбира влизане на една Душа в друга, с цел да разберат положението и нуждите, в които се намират. Който е възлюбил Бога, той се е прелял в Него и слял с Неговото съзнание. Когато и Божественото съзнание се прелее в човека, последният забравя своето недоволство и влиза в нов живот. (с. 202/49)

От съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на любовта. (с. 13/50)

Да приемеш любовта на Бога направо е едно нещо, а да я приемеш, след като е минала през съзнанието на много същес­тва, това е друго нещо… Ако любовта на някого е минала през четири-пет съзнания, тя скоро ще изчезне… Любовта, която човек е получил не направо от Бога, а чрез съзнанията на други същества, не е негова собствена. Той е слуга на любовта на тия съзнания, вследствие на което всякога може да изневери.

(с. 164, 165/47)

Да обичаш Бога, това значи, да дадеш възможност на съзнанието си да се разширява. (с. 89/43)

В Божествения свят само Душата на човека може да пътува. Всичко друго той оставя на земята. (с. 186/34)

Истината е само това, което в даден момент ти самосъзнаваш, туй, което се проявява в твоето подсъзнание, което се проявява в твоето свръхсъзнание в даден момент. Ако една истина се прояви в твоето съзнание или самосъзнание, това е едно преходно състояние на тази истина. Ако тя се яви в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, тя е истина, на която ти можеш да разчиташ. (с. 5, 6/27)

Окултният ученик трябва да знае, че Истината не може да дойде отвън. Отвън ще дойдат всичките спомагателни средства, но Истината ще дойде отвътре. А „отвътре“, то е закон на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И този, вътрешният свят обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание и за нашето самосъзнание. По някой път ние мислим, че подсъзнанието и свръхсъзнанието са вън. Там е нашето погрешка. Вътрешният свят в този окултен смисъл е широкият свят. Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и самосъзнание. (с. 8, 9/27)

Помнете: има неща, които могат да се научат и придобият само на земята. В този смисъл, колкото и да е велика истината, тя се придобива на земята. Не я ли придобиете на земята, никъде не можете да я постигнете. Въпреки това между съзнанието на земните жители и съзнанието на напредналите същества има известна връзка, известно съответствие. Ако не влезеш във връзка с напредналите същества на земята, никаква връзка не е възможна на небето. Ако не научите тези неща на земята още в сегашния си живот, кога и да е, пак ще слезете на земята да ги учите. . 250/93)

Ý

СЪСТОЯНИЯ

1. Съзнание и смърт

Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание. (с. 79/16)

Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Когато замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. (с. 58/18)

При смъртта материята минава от една форма в друга, силите от едно състояние в друго, а съзнанието от една област в друга. (с. 130/18)

Който разбере значението на думите „служене на Бога“, той е влязъл вече в духовния свят, дето владее пълна хармония, пълен ред и порядък, абсолютен вътрешен мир. Духовният свят не е някъде далеч от хората. Той е около тях. От съзнанието на човека зависи, дали ще живее на земята само по физически начин, или ще живее и духовно. Като развива своите духовни центрове, човек влиза във връзка с духовния свят, главно с разумните същества от този свят и се учи от тях. Човек сам определя своя път. От живота му зависи посоката на неговото движение. (с. 161/42)

Има един основен капитал в живота му (на човека), който никога не се мени. Това е неговият мозък. Като умре, човек всичко оставя на земята. Единственото нещо, което взима със себе си, това е капиталът, вложен в неговият мозък. Когато човек умира, Душата му стои до главата, чака последното му издъхване, за да вземе веднага този капитал. Цял живот тя е работила върху него, превръщала е нисшето във висше, организирала го е и сега слиза да го вземе със себе си. Тя взима само есенцията на мозъка. (с. 175, 176/42)

Ако влезете в духовния свят със съзнанието, което сте имали на земята, както и със земните си познания за Слънцето, за звездите, за разните планети, вие ще се намерите в голямо противоречие. (с. 5/69)

Трябва да знаете, че не само ние живеем на света. Има същес­тва, които живеят под нас, на които съзнанието е преп­летено с нашето. Вследствие на това преплитане на съзнанията, всички същества се намират под взаимното влияние на съзнания, по-високи и по-ниски от тях. (с. 123/69)

Ако влезете в духовния свят, ще видите, че съзнанията на хората от физическия и от духовния свят са така преплетени, както са преплетени дърветата на физическия свят. Ако тия съзнания са хармонично преплетени, хората живеят добре; ако съзнанията не са хармонично преплетени, хората не живеят добре. Съзнанията на хората са преплетени като нишките на чорапите. Следователно, от тях зависи, как тия съзнания ще се оплетат, и как ще се разплетат. (с. 165, 166/69)

Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще се ремонтира, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други на небето, а на трети на земята, дето са дошли да живеят. (с. 333/45)

Какво представя смъртта? Смъртта представя преливане на един живот в друг, преминаване на едно съзнание в друго. Обикновено нисшият живот се прелива във висшия, нисшето съзнание във висшето. (с. 49/46)

Това състояние на смърт представлява минаване на Божественото съзнание от едно състояние в друго. Всякога между два етапа, между две граници А и В на Божественото съзнание се намира една междина, наречена „Долина на смъртта“. (с. 156/5)

Физическият човек умира, т.е. тялото му се разлага, но съзнанието му остава живо. Чрез съзнанието си той може да продължава да се учи. (с. 226/46)

Който живее съзнателно и разумно, според законите на Битието, смърт не съществува за него. Той съзнателно заминава, а не умира. Той знае часа на своето заминаване и се прощава със своите близки. Той ги поканва на гости, разговаря се с тях и, щом дойде часът му, заминава тихо и спокойно. Който живее по този начин, той не познава смърт, не познава и старост. Съзнателният и разумен човек не греши, затова и не остарява. (с. 39-40/93)

Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и Душата. Невидима е Душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. Има нещо страшно в тяхното поражение: като се смалят, те не могат да се върнат в първоначалния си вид. Те започват да страдат и да се мъчат, докато Бог изпрати ангели да им помогнат. Не е лесен пътят за минаване от тоя за оня свят. За пробудената Душа е лесно, но не и за непробудената. Дълго време трябва да страда тя, докато се пробуди. . 123/52)

Всеки трябва да умре приживе, и то няколко пъти, за да разбере какво значи свобода. Смъртта подразбира два процеса: смърт за едно нещо и живот за друго. Смъртта и животът са два процеса, които се извършват едновременно. Когато човек умира на земята, в другия свят се ражда. При всяко умиране и раждане, нещо умира, а нещо живее… докато е на земята човек е бременен. Той се готви да се роди в другия свят. След колко години ще стане това не е важно. Може след 10, 20 или 120 години. Това са девет месеца, т.е. крайният предел за узряване на плода. (с. 323/52)

Знаеш ли, какво значи да умреш?… Тялото ти ще се разложи, наистина, ти ще престанеш да дишаш, но ще запазиш съзнанието си: ще чуваш всичко, което става около тебе, ще се мъчиш и ще обикаляш гроба си, без да можеш да се отделиш от него. Помнете: човек не е дошъл на земята да се удоволства само, но да учи, да твори, да приема и предава Божията Любов. (с. 27/83)

Смъртта отнема всички сетива на човека, оголва го, и той остава само като съзнание, в което като през калейдоскоп минава миналият му живот. Той съзнава, че някога е живял, работил, движил се, но е лишен вече от всякаква дейност. Спомня си, че има баща, майка, но сега е сам, нищо не вижда, не чува. Иска да пипне нещоръце няма; да се подвижи крака няма. Страшно е положението на човек, който е влязъл в областта на смъртта и не може да излезе оттам. (с. 165/83)

Човек трябва да умре с пълно съзнание, че заминава за другия свят, за да се върне пак на земята, когато пожелае. (с. 74/89)

2. Заспиване, сън, астрален свят

Когато се концентрира, мисълта на ученика трябва да минава безпрепятствено от едно състояние в друго. Който не може да се концентрира, той заспива и съзнанието му слиза в по-ниска област. В това слизане се прекъсват картините, които човек би могъл да види. Това заспиване се дължи на същества, които имат за цел да приспиват хората, за да ги лишават от възможността да видят повече неща. Като знаят това, хората трябва да се борят да не заспиват. Щом започнат да се концентрират, повечето хора заспиват, защото имат много неприятели, които съзнателно ги спъват, замъгляват съзнанието им, и те слизат по-долу, отколкото са били. Като им внушават мисли, те започват да заспиват и падат в техни ръце. Следователно, никакво заспиване не се позволява на онзи, който иска да се концентрира. Той трябва да бъде тих и спокоен, да не мисли за резултатите. (с. 32/1)

Когато чувствата, чувстванията в човека престават, престава и астралния живот. Щом астралният живот престава, човек изпада в сънно състояние подобно на упояване. (с. 177/2)

Че сте в спящо състояние, това се вижда от обстоятелството, че всички предмети около вас, всички понятия за нещата са разхвърляни, несвързани във вашия ум. Като казвам, че се намирате в спящо състояние, не ви критикувам, но искам да ви дам нова насока да мислите. (с. 53/3)

Когато човек изгуби своето съзнание, той е в положение на духовно пиянство. (с. 213/5)

Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него. Тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. Докато е в хамбара, то е в спящо състояние, и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. (с. 41, 42/18)

Казвате, че когато спи човек, съзнанието му се оттегля. Може ли, всъщност, съзнанието да се оттегли? Не може, защото не е нещо материално.

Какво разбирате под понятието оттегляне или отклоняване на съзнанието? Всъщност, съзнанието в човека се отклонява или нещо друго? (с. 133, 134/19)

Тъмнината не означава оттегляне или отклоняване на съзнанието, но оттегляне на светлината. Ето защо, когато човек спи, не казваме, че съзнанието му се оттегля, но казваме, че светлината на съзнанието временно се отдалечава, оттегля или отклонява. Същото се отнася и до говора на човека. (с. 135/19)

Умът може да се разглежда обективно. В нашето съзнание има известни явления, които ние не можем да разглеждаме. Ако започнем да мислим за тях, изпадаме в сънно състояние… Това показва, че тия явления не се поддават на разглеждане. Попаднеш ли в някое дисхармонично състояние, постарай се да го изолираш от себе си, без да го чоплиш. (с. 24;7/71)

Сънят спада към физикоастралния живот на човека.

Когато човек отива да спи, трябва да му е приятно, че влиза за няколко часа в другия свят. Тогава съзнанието му минава от едно състояние в друго. Ако бихте имали съзнанието на адепта или на светията, сънят щеше да бъде едно приятно развлечение, една приятна почивка за вас. (с. 27/25)

Сънят има отношение към астралния свят, т.е. към духовния живот на човека. Човек се учи духовно само във време на сън. И ако не знае как да спи, той не може да придобие духовни знания. Който не знае как да спи, не може да бъде ученик.

Когато се казва, че човек трябва да знае как да спи, имаме предвид положението, което той взема в съня си, за да може двойникът му, при излизане от тялото, да намери своя учител, който ще му преподава. Защото духовното знание се преподава в духовния свят, а не на физическия. На земята човек повтаря, изучава и прилага това, което му е преподадено в духовния свят. (с. 62, 63/25)

Когато греши в будния си живот, човек отговаря за погрешките си пак в будния си живот. Когато греши в съня си, той отговаря за прегрешенията си в друг свят. Като спи, човек се пренася в астралния свят, дето отговаря за своите погрешки. Друг е въпросът, ако човек е развил своето висше съзнание. Тогава той не греши нито в будния си живот, нито в съня си. Това значи свободен човек. (с. 189/46)

Сънят на съвременните хора не е нищо друго, освен прекъсване на съзнанието. Когато съзнанието не е будно, човек заспива. Понеже съзнанието на ангелите, на адептите, на великите духове е всякога будно, те не спят, т.е. техният сън не е като този на хората. (с. 205, 206/35)

Съществата, които живеят в духовния свят, имат будно съзнание за всичко, което става около тях, вследствие на което те не спят. Колкото повече спи едно същество, толкова по-несъвършено е то. Сънят има отношение към човешкото съзнание. (с. 323/177)

Еднообразието обикновено докарва човека в сънно състояние. . 129/36)

Сънят, т.е. заспиването има смисъл, когато човек отива съзнателно в другия свят и може да си почине. (с. 77/55)

Човек представя съдружие от много членове. Важно е да се знае, спи ли някой в съдружието, или всички са будни. Някога спи само председателят, друг път секретарят или някой от членовете на съдружието. (с. 77/55)

3. Състояние S, R, T

Думата Sattwa означава състояние, което ние можем да преведем с думите „любов към Истината“. Когато човек се намира под влиянието на това състояние, той е тих и спокоен; в него отсъстват всякакви користолюбиви мисли и желания; в съзнанието му има светлина и разширение. Това състояние е присъщо на високо напреднали хора в духовно отношение. Такива са били светиите, но не всички. (с. 50/8)

Хората от второто състояние radjas са волеви, деятелни във всяко отношение. Те са добри хора, правят добрини, но ако не обърнат внимание на техните добрини и не им отдадат заслуженото, не им се отблагодарят, те се озлобяват. За всяко добро дело, те искат името им да се запише някъде. Това показва, че някъде в съзнанието им има тъмнина.

Хората от състоянието sattwa употребяват сладки храни. Хората от състоянието radjas употребяват повече солени, кисели, лютиви храни. Повечето от тях са месоядци. (с. 50, 51/8)

Хората от състоянието thamas са по-лакоми ядат каквото им падне. Те не обичат нито да работят, нито да мислят, нито да учат. Мързелът е присъщ за тях. (с. 51/8)

Всеки човек, който иска да живее духовен живот, трябва да знае, че духовният живот е свързан с абсолютна хармония. За да не нарушавате своята вътрешна хармония, при всеки случай вие трябва да знаете, в кое от трите състояния се намирате s, r, t и веднага да можете да се справите с материята и със съществата около вас. (с. 54/8)

Сега, при пробуждане на съзнанието, много от вас се индивидуализират. Пазете се от това състояние. Всички вие сте в състоянието r, а в състоянието s няма нито един от вас. (с. 54, 55/8)

Ще се учите да различавате трите състояния в себе си. Когато имате разширение в съзнанието, полет нагоре, вие сте под влиянието на състоянието s. Когато искате да си откъснете някой плод направо от дървото, вие сте под влиянието на силите r, които действуват под права линия. Когато сте индиферентни, вие сте готови да ядете храна, каквато ви попадне, не правите избор; тогава вие сте под влиянието на силите t. (с. 55/8)

4. Ад и Рай

Ти можеш всеки момент да излизаш от рая и да влизаш в ада. Раят е мястото, дето започва истинският живот. Адът е мястото, дето свършва истинският живот. Раят и адът са условия, т.е. степени на човешкото съзнание. Попаднеш ли в рая, между възвишените същества, всички те възлюбват и започват да ти помагат. Попаднеш ли в ада, тамошните същества веднага се нахвърлят като вълци и те изяждат. Адът е място на постоянно разлагане… Влезеш ли в рая, започваш да събираш и градиш.

(с. 17, 18/21)

Като ученици, вие трябва да се освободите от онзи чужд баласт, който пречи да схванете нещата правилно. Като се освободите от този баласт, ще знаете какъв ще бъде резултатът на работите, които предприемате; ще знаете кои състояния са ваши и кои чужди. Тогава ще влизате съзнателно в положението на хората, ще ги разбирате и ще им помагате. Това значи свободен човек. Не сте ли свободни, вие ще се натъквате на тежки, греховни състояния, без да знаете кои от тях са чужди и кои ваши. Страшно е положението на човек, който носи в себе си едно грешно състояние. То е все едно, да влезе в ада и да не може да излезе оттам. Човек трябва да изучава великите закони на живота, да познава себе си. Без да искате и без да съзнавате, вие минавате през живота на грешните и на праведните хора и, ако не се познавате, в първия случай ще мислите, че сте голям грешник, а във втория голям светия. Който се познава не мисли така. Той знае, че колелото на живота се върти, а с него заедно и той се върти. Когато колелото е долу, човек е в ада. Щом се качи горе, човек влиза в рая. (с. 171, 172/49)

Мястото на човека се определя от неговата мисъл. Когато говорим за рая, ние разбираме общество от хора с висока мисъл и просветено съзнание. Следователно, всеки човек, който има възвишена мисъл и пробудено съзнание, ще живее в рая. (с. 276/45)

5. Противоречия, страдания, неразположения

Всяко противоречие се предизвиква от същества с ниска култура, било от физическия, астралния или умствения свят. Тия светове имат своя физическа страна, която се отразява върху живота на човека. Освен тия светове съществуват и други с висша култура, които ние приемаме като течения в природата. Защото всеки свят влияе и върху по-нискостоящите и върху по-високостоящите от него. Когато човек иска да стане с него някакъв обрат в добър смисъл, той трябва да се скачи с теченията на природата, които идат от по-високите светове. Задачата на окултната наука е да покаже на ученика законите, чрез които да се свързва с висшите течения на природата. По този начин неговият ум ще се развива правилно. (с. 193, 194/4)

Неразположението се дължи на скъсване връзката с Бога… Неразположението, скръбта, недоволството, произтичат винаги, когато съществува дисхармония между две съзнания, които са свързани заедно, а се стремят към две противоположни посоки. Вземете например човешкия ум и човешкото сърце. (с. 143/5)

Някой път може да попаднете под такива бури, които са отровни. Какво трябва да правите тогава? Ще отправите веднага вашето съзнание, вашия ум към ония по-напреднали от вас същества, които са минали пред вас този път, те да ви ръководят, за да разрешите правилно въпроса си. Разрешите ли го правилно, във вас ще дойде едно вътрешно успокояване и тогава вашият умствен растеж, вашето сърдечно състояние и проявлението на вашата воля ще бъдат в едно нормално състояние в хармония. Всичко това ви е потребно, за да можете да извършите задължението си по отношение на вашето съзнание. Разширявате ли съзнанието си, вие ще може да извършите правилно своята задача като човек. (с. 172, 173/5)

Големите изненади са опасни за съзнанието на човека. Нап­редналите същества се справят лесно с тях, но обикновените не могат да издържат големи напрежения… Мисълта, която обхваща човешкото съзнание, се нуждае още от мекота и пластичност, да може гръбнакът да издържа и на най-големите бури и изпитания. (с. 68, 69/15)

Ако се освободиш от противоречията на ума, ще попаднеш в противоречията на сърцето; като решиш тези противоречия, ще попаднеш в противоречията на волята. Докато съзнанието на човека не се издигне, не влезе във високите области на живота, човек непрестанно ще минава от едно противоречие в друго… Да възстанови човек връзката между ума, сърцето и волята си, това значи, да възстанови единството между физическия, духовния и Божествения свят в себе си. Това се постига по пътя на самовъзпитанието. (с. 83/15)

Когато учителят разказва урока, той е в движение, а ученикът в покой. Учителят внася нещо ново в съзнанието му. В действителност, и учителят и ученикът са в постоянно движение по ум, по съзнание. (с. 116/15)

Кога страда човек? Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание. Кога се радва човек? Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка е по-слабо от неговото. С други думи казано: човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си. Само така човек може да постигне своите благородни и възвишени идеали. Без връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнание никаква благородна работа не може да се свърши. (с. 137/15)

Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него. (с. 137/15)

Кой прави живота на човека тежък и непоносим? Много причини има за това, но една от тях се крие в съзнанието на човека, а друга в съзнанието на окръжаващите. (с. 301/16)

Задачата на цялото човечество, на всички хора е да се освободят от нещастията си. Това става подсъзнателно. Три разумни, съзнателни същества управляват и контролират всички хора. Едното същество е на физическия свят. Около него са групирани милиарди души, които постоянно му се оплакват. Разрешението на социалните въпроси е резултат от оплакването на тези души… Второто същество живее в астралния свят, т.е. в силовия свят, а третото живее в Божествения свят. Тези три същества съставят общия, Божествения организъм. (с. 162, 163/23)

Пазете равновесие на силите в своето съзнание. Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава. При това положение, каквато работа започва, все я отлага. Пак започва, пак отлага. Има убеждение, но се отказва от него. Той започва много работи, но в нищо не издържа. Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път. Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога. (с. 268, 269/23)

Недоволството нарушава равновесието на силите. Какво знание може да има ученикът, който е нарушил равновесието на своето съзнание? (с. 269/23)

Понякога мускулите ви са толкова напрегнати, че държат цялото тяло, даже и ума, в напрегнато състояние, при което нито можете да слушате, нито да възприемате. Тази напрегнатост събужда нисшите мозъчни центрове и, вместо да повдигнете ума и сърцето си, вие се натъквате на отрицателни мисли и чувства. След това заемате неестествено положение, лицата ви стават сериозни, строги. Това е дресировка. Лицето на ученика трябва да бъде тихо, спокойно, като че е задоволен от всичко. (с. 62, 63/25)

Всяко добро разположение на Духа ви показва, че сте под влиянието на същества, чиито мисъл и разбиране са по-високи от вашите. Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влиянието на същества с по-нисък умствен и духовен живот. (с. 87, 88/50)

Във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона. Който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да се справят с мъчнотиите и противоречията си. (с. 61/45)

Страшно е положението на човек, който е изпаднал в тъмнина. Дето погледне навсякъде мрак. Спи той, обръща се на тук натам, дано дойде отнякъде малко светлинка. Няма човек в света, който да не е минал, или да не мине през това състояние. Страшно е това състояние, но не е безизходно. Привидно слънцето ще залязва, но пак ще изгрява. Не се разколебавайте във вярата си. Каквото да стане с вас и около вас, слънцето никога няма да изгасне. Слънцето представя човешкото съзнание. То изгрява и залязва, но никога не изгасва. Ще дойде ден, когато човек ще застане на такава височина, отдето ще вижда слънцето постоянно да свети. (с. 291, 292/46)

Ако срещнете човек, в когото мислите и чувствата не са организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекъснато. И наистина, всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. За такъв човек се казва, че е особен. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. (с. 138, 139/36)

Когато се отвращаваш от себе си и казваш, че си грозен, ти си влязъл в човешкия свят, в себе си. Щом влезеш в Божествения свят, ти се чувствуваш свободен, нищо не те ограничава. В човешкия свят има страх, недоволство, завист, ограничение.

(с. 258/78)

Ако се радваш, ти си в Божествения свят; ако страдаш, ти си в човешкия свят. Обичаш ти си в Божествения свят; мразиш ти си в човешкия свят. Вярваш ти си в Божествения свят; съмняваш се, ти си в човешкия свят. Когато си в Божествения свят, ти си смел; страхуваш се, ти си в човешкия свят. Млад, жизнерадостен си, ти си в Божествения свят. Щом остарееш, ти си в човешкия свят. Здрав си ти си в Божествения свят; болен си влизаш в човешкия свят. Щом оглупееш, ти си в човешкия свят. Поумнееш влизаш в Божествения свят. (с. 258, 259/78)

Светът е проникнат от безброй съзнания, по-високи или по-ниски. Над всички тия съзнания обаче има друго едно, Вис­ше съзнание, което контролира и управлява всички други съзнания. Човек е свободен да мисли както иска, да има свои възгледи за живота, но един ден ще дойде заповед да отиде на война, да се бие с неприятеля. Какво трябва да прави човек със своята свободна воля, със своето съзнание? Божествено ли е това съзнание, което му налага да отиде на бойното поле, да се бие за отечеството си? Не е Божествено. Каква нужда има Бог от войни? Държавата обаче има свои мотиви, които я заставят да отвори война на една или на друга държава… И свободният човек, който мисли, разсъждава по всички въпроси, се вижда принуден да отиде на бойното поле. Може ли да откаже на държавата? Не може. Като отива на бойното поле, той все има една мисъл в себе си, че може да се върне жив и здрав от фронта. Ако откаже на държавата да отиде на война, той няма никаква надежда в себе си, че ще остане жив. Държавата на общо основание ще го застреля, че се отказва да изпълни задълженията си спрямо нея. Следователно и в единия, и в другия случай, той върши нещо под чуждо влияние. Чуждо съзнание го заставя да постъпи по един или по друг начин. Божественото съзнание му казва да не отива на бойното поле, но от страх на отговорност, на неизпълнение на дълга си спрямо държавата, той отива и се връща ранен. (с. 103/90)

Човек трябва да изучава закона на различаването… да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува от по-високо или по-ниско от неговото. Следователно, ако се поддаде на по-ниското съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро. Това показва, че никой човек в света не действува самостоятелно. Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа.Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него… Ако слушате съзнанието, което седи по-ниско от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно всяко съзнание, което съдействува на човека да се свърже с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодействува на човека да се свърже с Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина, което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен и недоволен, е зло. Злото е чуждо съзнание в човека. (с. 106, 107/90)

Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което вървят в път, съвършено различен от този на добрите същества. Тази е причината, поради която съзнанието на лошите същес­тва всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите. (с. 108/90)

Светът е създаден по известни закони, които говорят за съществуването на едно разумно съзнание в него. Това съзнание е колективно, вследствие на което едни други си влияят: висшите влияят на нисшите. Има хора в света, които, със силата на съзнанието си, могат да изкоренят цяла гора. Има земеделци, както в България, така и другаде, съзнанието на които благоприятства върху житото, и то добре се развива. Има и такива, съзнанието на които не благоприятства, вследствие на което житото не се развива добре. Това показва, че човек е фактор в природата. За тази цел той трябва да се подчини на висшето, а да подчини на себе си нисшето. За да постигне това, той трябва да различава своите от чуждите мисли, особено ако те са мрачни, отрицателни, и да се освобождава от тях. (с. 113/90)

Без приложение, човек винаги ще се натъква на противоречия. Често противоречията биват толкова големи, че настава мрак в човешкото съзнание. Този мрак в съзнанието помрачава мисълта. Когато някой се оплаква, че в съзнанието му е тъмно, това показва, че светлина липсва в ума му. Следователно, човек се нуждае от повече светлина в ума и от повече топлина в сърцето си. (с. 232/38)

Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. (с. 37/89)

Докато в мислите, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка нап­ред към Царството Божие. Той е счупена стомна, която нищо не задържа в себе си. (с. 54/89)

Докато живее в обикновеното съзнание, човек постоянно е изложен на съмнения, на колебания, с които трябва да се справя.

Единственото нещо, което отличава човека и го прави човек в пълния смисъл на думата, е връзката му с Бога. Това значи човек, в когото Божественото съзнание е развито. Дето Божественото съзнание съществува, там има наука, музика, изкуство. Тези неща се предават от човек на човек. (с. 190, 191/38)

В живота на човека е потребна поне една опорна точка. Човешкото съзнание се събужда, когато има опорна точка. Когато човек изгуби своята опорна точка, тогава всички негови прояви – мисли, желания, действия, са разпокъсани, безсъзнателни, или тъй наречени свободни, безволеви. (с. 64/102)

Ако живее съзнателно, човек може да измени посоката на своето движение и по този начин да се приближи или отдалечи от истината. Има неща, които оказват влияние върху съзнанието на човека, като го помрачават или просветяват. От него зависи дали да се поддаде на тяхното влияние или да не се поддава.

(с. 82-83/93)

В човека има две висши състояния. Те са причинното тяло и после идва будическото съзнание. Тези последни две области някои ги наричат безформени; не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се вижда, вижда се само една необятна светлина. (с. 168/99)

ОБОБЩЕНИЕ

Всяка Душа не е сама. В нея влизат душите X, Y, Z. Три категории души влизат в нея, за да я образуват. Тия неизвестни души са едно грамадно количество. У тях всяка една клетка представлява една Душа, която мисли, която има специални възгледи за нещата. При дадени условия тия души оказват известни влияния върху общия живот на кой и да е човек. Когато човек е духовен, когато той се развива съразмерно с Божествените закони, тия души се развиват правилно помежду си и се групират в тази централна монада, която представлява човека, самия индивид. Той е централната монада, около която всички други монади, всички други души се групират и подкрепят. Обаче, когато тази ръководеща Душа, която носи името, знайно на небето, не спазва законите, всички останали души са в разногласие. Тогава се ражда в човешкия ум, в човешкото сърце и човешката Душа цял хаос. Когато казваме, че трябва да работим върху себе си, разбираме, че трябва да дадем един образец на тия души в нас, как трябва да работят. Тази централна монада е като център. Тя трябва да бъде образец, идеал на тия души в нас. И те имат свое мнение. Следователно, когато един човек греши, тия души знаят това, взимат всичко под внимание, докато един ден започват да те напущат една след друга и ти останеш сам. Тогава знаете ли какво ще бъде вашето положение? Вие ще дойдете на мястото на една от тия малките монади и ще влезете като съставна част в друг някой организъм. И знаете ли тогава колко хиляди години ще ви трябват, докато излезете от този организъм и добиете вашата първа свобода? Нищо не се губи в природата, но всяка една Душа ще се върне да научи урока на живота. Ако тя не може да бъде образеца, други ще дойдат на нейно място, а вас ще ви лишат от тази свобода. (с. 7, 8; 31/28)

Ако ние не можем да дадем образец на тия души в нас, образуват се ред извратени мисли, желания и действия, и ние идваме в стълкновение с общия закон, идваме в едно противоречие. Така се явява кармата, която трябва да изкупим с ред страдания, мъчения, докато дойде часът на изкуплението.

(с. 8, 9; 31/28)

Всички тия неизвестни души във вас трябва да ви станат известни. Те са свързани с цялото битие, с целия космос. Тия малки души са специално назначени на известна длъжност: възприемат някоя мисъл и я предават на централната монада. Те са чиновници в човека и без тяхна помощ човек не би могъл да мръдне. И от там, като казват, че човек е една малка вселена, право е. Действително, той е един малък свят. (с. 9; 31/28)

Под думата „небе“ аз разбирам всички съвършени същества, които са завършили своето развитие. Те имат силно желание да помогнат на всички, които искат да минат по техния път. Те идат да ви посрещнат на пристанището, както онези, които ви обичат, идат да ви посрещнат, когато чуят, че параходът пристига на пристанището. В този случай Любовта прави връзка между вас и висшите същества. За кого ви посрещат? Те ви посрещат за онова Велико Начало, което живее, както у тях, така и у вас. Те посрещат Бога, който живее у вас; вие посрещате Бога, който живее у тях. (с. 60/102)

Туй тяло е образувано по закона на съзнанието и самосъзнанието, а за в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието. (с. 9/27)

Сега ученикът трябва да има предвид съграждането на своето ново тяло. Никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание. В своето съзнание и самосъзнание той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволи тия, обикновените неща на съзнанието и самосъзнанието да ги внесе в подсъзнанието и свръхсъзнанието! Той прави едно прегрешение и е осъден на ред страдания. Ти в съзнанието си като търговец, като учен човек може да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят да внесеш една от тия човешки мисли от своето съзнание, ти ще се спънеш в своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се повдигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек. Но ти може да пуснеш своите клонища в Божествения свят и там да живееш. Как ще живееш? Като ученик… И затова казва Христос, че когато дойде подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще се отречеш и от баща си, и от майка си. За подсъзнанието и свръхсъзнанието ще се отречеш. Защото в Божественият свят други са предметите, други са нещата, които ще ви занимават. (с. 10, 11/27)

Тъй че връзките на подсъзнанието и свръхсъзнанието са пос­тоянни, а връзките на съзнанието и самосъзнанието постоянно се късат и вследствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега съществува. (с. 11/27)

Божественото не може да се вмести в човешкото съзнание и самосъзнание. . 11/27)

Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмести великото Божествено подсъзнание и свръхсъзнание. Следователно едновременно ние ще имаме два живота и като човек ще живеете, и като Дух в съзнанието и самосъзнанието. Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете как да изправяте вашия живот. (с. 12/27)

И ако вие искате да бъдете щастливи във вашето съзнание и самосъзнание, не можете да бъдете щастливи, защото самият процес е обратен. Тъй е засега. Той е процес на разрушение… А в Божествения свят едно има, което разрушава, а другото съграж­да. Човешкото разрушава, а Божественото съгражда. Значи тия два живота паралелно вървят, докато един ден Божественото включи човешкото вътре; тогава ще дойде вътрешна хармония и ще минем от едно състояние в друго, ще минем от смърт в живот. Туй може да стане тази вечер, то не е въпрос на времето, то е въпрос на вашата бързина. (с. 12, 13/27)

Всяка една книга е написана по закона на самосъзнанието и съзнанието, а при онази велика Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички Учители мълчат… Туй, което е писал Иоан, то е за съзнанието и самосъзнанието, а ония неща, които се отнасят до чисто Божественото, за тях му казват: „Туй го запечатай, то е тайна!“. (с. 13/27)

Следователно, съществуват няколко съзнания, които действуват в човека: свръхсъзнанието, подсъзнанието, самосъзнанието и съзнанието. Свръхсъзнанието наричаме интуиция. Който е развил интуицията си, предчувства нещата, които ще се случат даже и в по-далечно бъдеще. Както чувства, така става. За такъв човек казват, че е мистик. Психологията на различните съзнания е различна. Не е все едно дали живееш в обикновеното съзнание, в самосъзнанието, в подсъзнанието или в свръхсъзнанието. Когато минава от едно съзнание в друго, човек претърпява едно болезнено състояние. То се отразява външно върху ръцете: някога ръцете изсъхват повече, отколкото трябва, а някога са много влажни… Всяко вътрешно вълнение се отразява на кожата. Без да разбира това човек пипа кожата си, и като забележи, че е корава, грапава, започва сам да търси причината. Щом намери причината, той може да урегулира своите мисли и чувства. Ако успее в това, в него настава мир и спокойствие. (с. 57-58/54)

Ý

5. КАЧЕСТВА НА СЪЗНАНИЕТО

5.1 СВЕТЛИНА НА СЪЗНАНИЕТО

Това, което всеки момент проявявате и възприемате в себе си, то е Истината. Аз не говоря за истината, която ще провериш в бъдеще. Аз говоря за онази истина, която можеш да провериш в даден момент и която внася светлина в твоето съзнание. Истината действува в момента. (с. 262/78)

Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно. (c. 38/4)

Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина. (с. 13/1)

Човек трябва да бъде смел, но от съзнание не от страх.

(с. 15/1)

Страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие онова, което иска. Когато в съзнанието на човека се яви мисълта, че ще загуби това, което иска, тогава се заражда страхът… Страхът всякога показва слаба воля. (с. 106/2)

Който иска да произведе светлина в себе си, той трябва да се самопожертвува. Значи, светлината е свързана с акт на жертва. При сегашната еволюция, светлината във физическия свят има четири различни посоки, които се определят от четирите вида вълни с различна гъстота. Онези вълни, които имат по-голяма гъстота, образуват задната част на човешкия мозък. (с. 162/2)

Знаете ли през какъв път минава положителната енергия? Тя обикновено излиза от дясното полушарие на мозъка, върви по повърхността му, минава под лявото полушарие, после извива над него и се връща под дясното полушарие. Тук, в отрицателния полюс, се образува светлина. Значи, мисълта иде от дясното полушарие, минава през лявото и като резултат на това се произвежда светлина в съзнанието. (с. 47/32)

От вас се изискват широки схващания, голяма самоотверженост, за да се премахнат заблужденията от пътя ви. Тези заб­луждения могат да се махнат само чрез светлина на съзнанието. Особена е тази светлина. Не влезе ли тя в съзнанието ви, вие ще останете със сегашните си разбирания, при които не можете да добиете онези резултати, които очаквате. Тази светлина ще дойде сама по себе си, а от вас се изисква само да се качите на някой висок планински връх и там да чакате. Нали знаете, че слънцето огрява първо върховете на планините, а после долините. По същия начин и тази светлина ще огрее първо върховете на вашето съзнание, а после долините му. От вас се изискват усилия, докато се качите на високия Божествен връх, дето светлината иде най-рано. В долините и в равнините тази светлина дохожда по-късно. (с. 169/2)

Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина… Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. (с. 77/65)

Иска ли да разбере своя живот, човек трябва да се ползува от светлината на своето съзнание. В тази светлина той ще познае себе си, а същевременно и своя ближен. (с. 219/42)

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да дойдете до онази светлина, която е в състояние да ви преобрази, да реформира стария ви живот. Не придобиете ли нова светлина в съзнанието, вие ще се намерите в положението на гълъба, който като види отворена врата, веднага отива при гълъбите. Подражавайте на гълъба, но в чистотата му. Гълъбът се храни с най-чистата храна… Човек трябва да бъде чист в чувствата и в мислите си. Каквото и да става около него, той трябва да бъде тих и спокоен. И да убиват човека пред него, той трябва да остане тих и спокоен. Чистотата, която има го прави мощен. (с. 222/42)

Активността на съзнанието е в зависимост от вътрешния живот на човека. Интензивността на вътрешния живот на човека се обуславя от неговия умствен и сърдечен живот. (с. 48/4)

След всяко голямо страдание, при което човек дохожда до помрачаване на съзнанието, до обезсмисляне на живота, в ума му се раждат светли и възвишени идеи. (с. 150/4)

Ако гледате на „себе си“ тъй, както сега разбирате това, в дълбочината на вашата Душа ще забележите една едва уловима светла точица. Онзи, който не разбира това, търси своя идеал вън от тази точица. Силата на светлината е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява. Нейният цвят е приятен. В тази точица някой път се явяват грамадни огньове тук пламне един огън, там пламне друг огън, но в няколко часа всичко изгасва като че се създават някакви светове.

Някой път тия големи огньове, които се образуват около вашето Божествено съзнание, ви заблуждават. Опитният окултен ученик внимава само в тази точица, а тия огньове не го интересуват. Когато някой Ангел тръгне от Божествения свят за Земята, оттам Земята се вижда като една много малка точица. Този Ангел вижда наоколо си милиони още големи слънца, но той не се самозаблуждава от тях, той държи тази малка светла точица и по нея се ръководи да дойде на земята. Обаче хората на земята не правят тъй. Законът е изменен от тях. (с. 10/6)

Като ви наблюдавам, забелязвам от главите на някои да излизат малки светли точици. Някой казва: главата ми се върти, свят ми се вие, а пред очите ми се мяркат светли линии. Тези светли линии, неправилно разхвърляни, говорят за болезнено състояние на нервната система. То се явява като резултат на две противоположни мисли, които се сблъскват у човека. Светлината, която се явява, като резултат на прави мисли, тя е мека, приятна, бяла на цвят. Тази светлина предизвиква разширение на съзнанието. (с. 91/32)

Светлината на съзнанието у човека постоянно трябва да се усилва. Каквото и да върши човек, навсякъде той трябва да вижда Божията интелигентност, сила, любов, мъдрост, знание. Мисълта за Божественото в човека трябва да тече у него неп­рекъснато, като електрически ток. Всички трябва да държите в ума си мисълта за връзка с Бога, за да можете постепенно да усилвате и светлината на вашето съзнание. (с. 117, 118/32)

За да придобие човек тази светлина на съзнанието, той трябва да мине през страдания. (с. 118/32)

В живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъствува, когато проявява силата си. (с. 21/7)

Човек се домогва до живота не само чрез външни знания и разбиране, но и по вътрешен път. Важно е да имате светлина в съзнанието. Тази светлина води човека в правия път на живота… Който никога не се спъва в живота си, той има здрави, нормални очи. Той вижда и външно, и вътрешно. Който се спъва, той има слаби, анормални очи. Работете за развиване и пробуждане на съзнанието; то е окото на човека. Там дето съзнанието е будно, никакво спъване не става. Спъвате ли се, търсете причината в себе си. Работете върху съзнанието си, което носи условията на живота. (с. 250/14)

В ума ви трябва да залегне идеята, че колкото повече светлина влиза в съзнанието на човека, толкова по-добър ще бъде и неговият живот. Като се говори за светлина, аз имам предвид онази светлина, която всеки ден се увеличава. Тази светлина носи живот… Дойде ли въпрос до светлина, за която Христос е казал: „Аз съм виделината на живота“. Колкото повече имаме от тази светлина, толкова повече съзнанието ни се разширява. При това положение умът, сърцето и волята на човека се намират при благоприятни условия на развитие… Който е опитал помрачение на съзнанието си, той разбира какво нещо представя тази светлина. (с. 4, 5/33)

Всички турете в ума си мисълта: съзнателен живот трябва да имате. Аз взимам думата „съзнание“ в Божествен смисъл. Под „съзнателен живот“ подразбирам живот, в който има светлина, защото светлината е едно от качествата на съзнанието.

(с. 35; 6/28)

На какво се дължи красотата? На съзнанието. Значи, красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам със светлината. (с. 184/21)

Не казвайте, че времето ви недостига, или че място нямате, или че условията са неблагоприятни. Допуснете ли едно от тия неща в съзнанието си, вие сами се ограничавате, сами затваряте прозорците си за светлината. (с. 130/49)

Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. (с. 40/50)

Когато словото работи в някой човек, вие ще познаете това по степента на неговата разумност. Разумният човек има специфична светлина на съзнанието си. Този човек е направен от разумни линии, които са в постоянно движение. Ако погледнете на разумния човек с окото на ясновидеца, вие ще видите в него друго същество, което постоянно свети. (с. 244, 245/67)

Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползува от нея. УЧИТЕЛЯТ Е ПРОЯВА НА БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. (с. 30/47)

Когато дойде на земята, Христос трябва да бъде бос. Какво значи босотата? Босотата разбира открито, светло съзнание, което не ограничава човека, но му дава свобода, простор на действие. В присъствието на такъв човек, вие се усещате свободни, разположени, като че небето се открива пред вас. В присъствието на този човек мисълта ви е права, хармонична, а чувствата свободни и чисти. От сърцето на този човек блика любов като от извор. (с. 23, 24/90)

Като метод за пречистване на нервната система служи постът… Пречистиш ли нервната си система, ти придобиваш в съзнанието си повече светлинна енергия. (с. 88/32)

Коя скръб създава дълбочина в музиката? Скръбта на възвишените същества. Те не скърбят за себе си. Тяхната скръб е велика, благородна и буди възвишена мисъл. Тя носи светлина за съзнанието на човека. (с. 54/30)

Колкото по-голяма е светлината на човешкото съзнание, толкова и паметта на човека е по-силна. Колкото по-силна е паметта на човека, толкова повече енергия изразходва той. Който иска да има силна памет, той трябва да се стреми към увеличаване светлината на съзнанието си. (с. 300, 301/40)

Колкото е по-голяма зеницата на окото на дадено животно, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание. Щом зеницата се намалява, светлината на съзнанието се увеличава. (с. 16/36)

За да не се спъва, човек се нуждае от зрение, от вътрешна светлина на съзнанието. (с. 261/39)

По какво се познава, че човек е свързан с духовния свят? По усилване светлината на съзнанието му. Щом светлината на неговото съзнание се усилва, това показва, че той постепенно се приближава към свят, дето живеят разумни същества.

(с. 265, 266/39)

Едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. (с. 49/67)

Често и вие сте се вкисвали от резултатите на вашата любов. Понякога това вкисване предизвиква помрачаване на съзнанието. Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: Сърцето ми вече не тупти. (с. 220, 221/33)

Всяко чисто съзнание, което се доближава до нас, внася в съзнанието ни малка светлинка. Ако влезем в съприкосновение с Божественото съзнание, ние чувстваме радост в Душата си и подем в Духа си. (с. 243/33)

Достатъчно е да се намали светлината на съзнанието у човека, и той се намира вече пред възможността да греши. Всички погрешки стават все в тъмнина. Често хората не забелязват, как светлината на съзнанието им се намалява, и те правят грешки. (с. 87/32)

Неправилното мислене намалява светлината на съзнанието. Забележи ли някой тази промяна в съзнанието си, той веднага трябва да възстанови нарушението в своята инсталация.

(с. 87, 88/32)

Връщате ли се към стария живот, с това вие противодействувате на ума си, а това противодействие предизвиква тъмнина в съзнанието ви. Щом имате тъмнина в съзнанието си, вие не можете нито да мислите, нито да разсъждавате. Щом забележите тъмнина в съзнанието си, вие сте се върнали към животинския живот. Затова, издигнете се крачка нагоре, да дойдете до човешкия живот. В религиозен смисъл казано: обърнете ума си нагоре към Бога, и веднага съзнанието ви ще се проясни, нормалното състояние на Душата ви ще се възстанови. (с. 163/32)

Живата природа разполага с ред условия за създаване в съзнанието на човека различни цветове. Денят и нощта крият в себе си големи богатства. Пред лицето на Бога и нощта е ден. За хората съществува нощ по причина на това, че в съзнанието им има ред пластове, които затварят пътя на светлината. Щом светлината не може да мине през тези пластове, в съзнанието на човека настава тъмнина, нощ. (с. 151/39)

Някой мисли, че е изоставен. Тая мисъл образува тъмнина в съзнанието му; тя пречи да го видят и да вижда помощта, която му се предлага. (с. 129/76)

Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава… Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човека. (с. 224/33)

Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона. (с. 225/33)

Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява, и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън. (с. 251/33)

Човек, у когото съзнанието се разширява в пълнота и светлина е богат. Когато в едно съзнание се намалява светлината, става здрач; когато слънцето на някой човек залезе, разбираме, че този човек е беден. (с. 12, 13; 15/28)

Единственото нещо, което може да запълни празнината от човешкото недоволство, е само Божествената светлина. Тя като блесне, изведнъж изпълва всичко. Изведнъж блесва, но и изведнъж изчезва. Направиш ли някаква погрешка, тази светлина веднага се вдига и в теб настава пак празнина. (с. 12, 13; 27/28)

Казва се в Писанието: „Бъдете постоянно в молитва!“. Защо? Тази светлина, тази топлина, която иде от Бога е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и светлина на безсмъртието… Тя е тази именно светлина в света, с която не можеш да направиш никаква пакост.

Със светлината, която иде от Бога, нищо не можеш да запалиш. С нея можеш да четеш книга, с нея само добро може да се прави. Аз я наричам „безвредната светлина“. Тази светлина се добива в молитвата. При тази светлина човек добива едно успокояване, един вътрешен мир. Дето и да насочим тази светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява. В придобиването на тази светлина седи силата на молитвата. Няма друг начин за придобиване на тази светлина! Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на знанието, но дойде ли се до „светлината на Безсмъртието“, всички употребяват молитвата и Учители и ученици. За добиване на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази светлина, има само един метод Молитвата. Тази светлина сега е необходима за всички. (с. 14, 15; 36/28)

Когато свърже своята мисъл с Божията, човек никога не греши.

Когато в съзнанието на човека е светло, всички грешки са изключени. Дето има светлина, там не съществува никакво съмнение, никаква лъжа, омраза и т.н. Проявеният живот на Бога е живот на светлина. (с. 60/44)

Коя е причината за вашето недоволство? Причината не е нито в Бога, нито в ангелите, но вие сте в дисхармония с Божествените сили… Най-после по някакъв начин успявате да възстановите отношенията си към Бога, и веднага това, което ви мъчи, пада, а в съзнанието ви се явява светлина. У хора, които не могат да прощават, очите потъмняват; те са винаги недоволни. Тези пък, които лесно прощават, имат светъл поглед; те са винаги доволни. (с. 58/102)

Светлината, която ни се изпраща отгоре, мислите, които възприемаме от невидимия свят и желанията, които имаме в себе си днес, всичко това се дължи на участието, което висшите същества взимат, за да ни повдигнат. (с. 58/102)

Да сте синове на Светлината е едно нещо, да сте синове на Бога е друго нещо. Светлината е израз на нещо, т.е. среда, в която се крият условия за разумен живот, за живот на мисълта. Да сте синове на Светлината, това значи, да сте синове на разумни, на мислещи хора.

Човек се отличава от другите живи същества по това, че мисли. Значи, растението расте, животното си движи, а човек мисли. Преди да дойде до фазата на мисълта, човек е расъл, движил се и най-после започнал да мисли. След мисълта човек трябва да дойде до фазата на светлината, да стане син на Светлината. Фазата на светлината е най-високото състояние в света. Значи, като започнем от низходяща степен на съзнанието и вървим към възходяща, т.е. от областта, в която живеят растенията, и постепенно минаваме към животните, между които влиза и човек, и най-после влизаме в областта на Божествения свят, дето живеят синовете на светлината. Тези фази срещаме и в природата, в много нейни явления. (с. 106/93)

Ако нямаме едно просветено съзнание, съзнание на светлина, не може да имаме един просветен ум. Аз съм срещал хора с помрачено съзнание, но такъв човек не може да се развива. . 140/61)

В света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината. Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“. Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно. Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените неговия характер. Ако майката роди едно дете с тъмно съзнание, каквито и професори да му вземе, то ще стане един занаятчия. (с. 388/61)

Ý

5.2 ЧИСТОТА НА СЪЗНАНИЕТО

Човешкият свят е свят на въплътяване, оплитане в материята, а Божественият свят свят на вселяване. Значи, познаваме два свята: Божествен и човешки. Щом сте силни, вие влизате в проявите на Божествения свят, в закона на вселяването; щом сте слаби, влизате в закона на въплътяването слизане в материята… Божественото трябва да вземе надмощие над човешкото. Не смесвайте тия два свята, а се заемете да очистите съзнанието си от всички странични неща, всеки даден момент да различавате в кой свят живеете. (с. 35/40)

Само Първичната Причина, която въодушевява всички учени, всички поети, всички музиканти, всички художници, е съвършена в своите прояви. Следователно, всеки човек, който иска да разбере Първичната Причина, трябва да има чисто съзнание. Той трябва да е ограден с чиста възвишена мисъл, която да пази връзката на своето съзнание с тази на Първичната мисъл. Докато тази връзка не е прекъсната, човек може да се радва на положителна, на истинска наука. (с. 4, 5; 2/71)

Когато и аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че досега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто като слънцето, без никакво петно. Само хора с чисто съзнание могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят или както са в разумната природа. (с. 181/2)

Чистотата трябва да проникне цялото съзнание на човека. (с. 51/8)

Колкото тънки и невидими да са нашите погрешки, щом се турят в съзнанието ни, те образуват цял меридиан, който често спъва хората. Ето защо нашето съзнание трябва абсолютно да се пречисти.

Следователно, първото нещо, към което човек трябва да се стреми, е да очисти съзнанието си от всякакви погрешки. Той не трябва да държи в съзнанието си нито една користолюбива мисъл. Освободи ли се веднъж от користолюбието си, човек придобива разположение на Духа, а оттам и разположение към хората… Когато се движите от някаква користолюбива мисъл, погледнете се в огледалото, да видите какъв е цветът на лицето ви. Очистите ли съзнанието си от користолюбието, ще придобиете светлина в ума, мекота в сърцето и подем на Духа си. И тогава в съзнанието ви ще останат само Божиите мисли, вложени във вашия първичен живот. (с. 209/30)

Заличаването, изтриването на погрешките са външни методи, но когато дойде въпрос да се изправят погрешките в съзнанието на човека, там вече има съвсем други методи. Всяка външна погрешка е преди всичко погрешка в съзнанието на човека. Който разбира законите, той ще изправи погрешките си чрез трансформиране на съзнанието. Този е един от най-мъчните методи за приложение. Всичко се крие в съзнанието на човека, затова, именно оттам трябва да започнете работата върху себе си.

Чистене на съзнанието тази е задачата на ученика. За тази цел са посочени два главни метода: чрез филтриране и чрез дестилация. Да чистите съзнанието си, това значи да трансформирате съзнанието си, да мине от по-ниско в по-високо състояние. (с. 105/1)

Като ученици на окултна школа, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не подпушвате съзнанието си. Каквато пог­решка направите, малка или голяма, бъдете готови да се изповядвате пред себе си. (с. 154/3)

Човек трябва да бъде искрен пред себе си, да се изповяда, да признае погрешката си. По този начин той ще освободи съзнанието си от излишен товар. Това значи: не подпушвайте съзнанието си. (с. 155/3)

В подсъзнанието на човека има складирани известни мисли, известни идеи, които не са реални, които нямат положителна стойност. За тази цел съзнанието ви трябва да се раздвижи, да се освободите от нереалните си знания, и да оставите само ония, които са свързани с известни опитности и преживявания. Ако сами не можете да си помогнете, ще повикате някой ваш приятел, той да свърши тази работа. Ако разбира законите, приятелят ви ще промени вашето състояние, и вие ще видите, че това знание, на което до този момент сте давали значение, днес нищо не струва. Тези промени в състоянията наричаме окултни масажи. (с. 62, 63/3)

Има неща, които се разбират само при една вътрешна чистота на съзнанието. (с. 146/7)

Човек трябва да пречисти и съзнанието си, да се освободи от своите стари разбирания. (с. 192/12)

Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни. (с. 136/17)

Паметта е в най-добро състояние, когато между подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието съществува известна връзка. Ако в съзнанието на човека се вмъкне една чужда мисъл, която постоянно го безпокои, паметта му постепенно отслабва. (с. 42/20)

За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. (с. 48/20)

Отслабването на паметта е резултат на гъстата материя, която е наслоила съзнанието. (с. 99/20)

Изчистиш ли сърцето си, и молитвата ти ще бъде приета. Не изчистиш ли сърцето, ума и съзнанието си, и сто души да се молят за тебе, небето няма да ти отговори. (с. 212/30)

Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни. (с. 136/17)

Страданията, несполуките в сегашния живот на хората се дължат на утайки от миналия им живот. Това индусите наричат карма. Дълго време човек трябва да работи върху себе си, за да се изчисти от утайките на миналото. Често тия утайки така засипват хората, че става нужда невидимият свят да се заеме да ги освободи от тях. Докато ги извади от това положение, те минават големи помрачения на съзнанието. Вследствие на това помрачение на съзнанието, много хора губят вярата си, менят убежденията си. (с. 59/33)

Има един важен въпрос в човешкия живот освобождаване на съзнанието. За да освободи съзнанието си от ненужния баласт, човек трябва да тури настрана всички непотребни неща. Съвършеният човек не мисли за утрешния ден, вследствие на което той има на разположение толкова неща, колкото са му нужни за даден момент. Защо е така? Защото в разумния живот настоящият момент е свързан с всички моменти на вечността. Между съзнанията на разумните същества има тясна връзка. Никаква сила не е в състояние да скъса тази връзка, нито да наруши единството в техния живот. Дето има единство на съзнанието, там Бог се проявява. Ние говорим за баласта на човешкото съзнание, който го обременява. Какво представя той? Отрицателните чувства и мисли. Значи, съмнението, подозрението, ревността, недоволството са излишен баласт в съзнанието. Този баласт се създава благодарение на желанието на човека да стане велик, силен, всички да му се кланят. (с. 191/49)

Всяка сутрин човек трябва да пречиства съзнанието си, да пречиства своите мисли и чувства. (с. 40/39)

От вас се иска чистота и будно съзнание. Дойде ли една нечиста мисъл в съзнанието ви, веднага трябва да проверите, отде и защо е дошла. (с. 121/53)

Освободи съзнанието си от всичко отрицателно. (с. 185/53)

Работете за освобождаване на съзнанието си от всички ненужни мисли, които спъват развитието ви. (с. 193/49)

Само онзи може да бъде господар, който е в състояние да освободи съзнанието си от всички непотребни мисли. (с. 193/49)

За съзнанието съществува само освобождаване от ненужни мисли, но не и от смърт… Съзнанието не остарява. (с. 196/49)

Задача на ученика е да освободи съзнанието си от мисли и желания, които спъват неговото развитие. (с. 177/50)

Нашите нечисти мисли, нашите нечисти желания по някой път оставят също такива утайки и върху нашето съзнание, вследствие на което се създават ред болезнени състояния. (с. 25; 9/63)

Има пресни, свежи мисли и чувства, но има и мухлясали мисли и чувства. Освободете съзнанието си от мухлясалото, от нечистото, от непотребното. Казвате: толкова години живеем, работим, не сме ли очистили още съзнанието си? Ако не учите, още толкова години да работите, няма да имате постижения. Учене е нужно. Окултната школа дава условия на ученика да учи, да придобива знания. (с. 183/50)

В съзнанието на всички трябва да стане коренна промяна, да се отразяват правилно Божествените мисли, чувства и действия. Съзнанието на хората трябва да се очисти, да стане чисто и гладко като водната повърхност, да отразява и пречупва правилно своите мисли и чувства, които идат от пространството. Когато отражението на Божествената светлина става правилно в човешкото съзнание, само тогава човек вижда красотата и смисъла на света. Той не се пита вече, защо светът е създаден и кой го е създал.

Днес на всички хора се налага да очистят съзнанията си. За да постигнете това, освободете съзнанията си от обикновените желания и мисли, от дребнавостите на живота. Човек трябва да престане да се безпокои за неща, за които природата е промис­лила. Какво ще ядете и пиете, това не е ваша работа. Природата е дала изобилно храна за всички живи същества. (с. 362, 363/25)

Задачата на ученика е да очисти съзнанието си от всички утайки и наслоявания на миналото. Как се постига това? Чрез работа и молитва. Това значи: да отправя човек Душата си към Бога, към Светия Дух, за да просвети съзнанието си. Бог присъствува само в чистото съзнание. Там е и Божият Дух, Който като огън, топи всички мъчнотопими елементи, изгаря всичко нечисто. Ще правите усилия да преодолявате всички мъчнотии, но да научите уроците си. Който не се пробуди и не работи, много пъти ще започва отначало, но резултат няма да види. (с. 368/25)

„Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло светло ще бъде.“ (22 ст.)

„Ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде.“ (23 ст.) Думата „око“ означава съзнанието на човека. Значи, ако съзнанието на човека е чисто, всичкото му тяло чисто ще бъде. (с. 276/46)

Оставите ли съмнението да работи във вас, вие се разколебавате, внасяте съмнение в съзнанието си. Всяко смущение пречи на правилното виждане. (с. 290, 291/46)

Всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката Душа. (с. 79/65)

Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства. И сега, като става въпрос за свършване на известни науки, казвам: има друг начин, по който се изучават науките, а именно, като се чисти и освобождава съзнанието от ненужния багаж на миналото. Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памтивека. Всеки човек е работил някога в своето минало, за придобиване на това знание, а днес трябва да работи за неговото освобождение. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия Дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал. Към това се стремят и всички науки, всички изкуства и занаяти. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек. Такъв човек най-първо ще знае как да моделира своята глава, а едновременно с това и цялото тяло. (с. 18; 5/71)

Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става чист. (с. 26/47)

Като помислиш за Бога, ти трябва да се проникнеш от благоговение и страхопочитание към Него, да знаеш, че се намираш пред Велика Реалност, в която не съществуват никакви противоречия. Мисълта за тази Реалност внася мир и радост в човешката Душа. Тя чисти съзнанието на човека, освобождава го от всички облаци. Никаква сила в света не е в състояние да помрачи съзнанието. (с. 109, 110/47)

Всички хора трябва да се заемат да чистят съзнанието си. Когато съзнанието е чисто, човек има вътрешен мир в себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие вътрешен мир; ако го има не може да го запази. (с. 120/47)

От гледището на окултната наука, безпространствената точка, или силовият център, представя ангелския свят; правата линия представя човешкия свят, а съзнанието, това е Бог, Който озарява всички светове със своята светлина. Постоянно чистете съзнанието си, да не го замъглите и да се лишите от възможността да виждате Божествената светлина. Щом изгубите светлината си, вие ще изпаднете в голяма скръб и отчаяние. (с. 122/47)

Докато не очисти съзнанието си от всички примеси и заб­луждения на миналото, човек не може да бъде щастлив. Каквито усилия и да прави, той не може да измени живота. (с. 312/47)

Сега, съзнанието на всички вярващи, на всички учени трябва да се освободи от ония непотребни неща, които внасят в тях вът­решна отрова. Пожелае ли нещо непотребно за себе си, човек е внесъл вече в организма си онази отрова, която руши. (с. 214/43)

Човек трябва коренно да пречисти съзнанието си… Дръжте в ума си красиви образи за явленията в живота. (с. 247/43)

Искате ли да запазите съзнанието си чисто, замествайте лошите образи с красиви, а нечистите с чисти. (с. 248/43)

Първото условие за придобиване на Божествен живот е чистотата. За чистота копнеят душите, за нея се молят, нея търсят. Във всички Свещени книги се говори за чистота и святост. Само пред чистия човек се откриват възможностите на живота. (с. 248/43)

Казвам: време е вече всички хора да изчистят съзнанието си, да бъдат готови да потърсят Бога с всичкото си сърце, да научат Името Му. Щом намерите Господа, Той ще ви се изяви във всичката пълнота. Щом Го намерите, Истината ще ви се разкрие, и вие ще изпитате небивала радост в душите си. (с. 17/68)

Ý

5.3 ХАРМОНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО

В животинското царство съществува велика борба, която не може да се избегне. Тя се дължи на различието, което съществува в съзнанието. Всяко живо същество живее така, както съзнанието му го ръководи. Не е въпрос да се постави хармония в съзнанието на другите същества, но всеки да помисли за своето съзнание. Какво трябва да прави човек, за да не нарушава хармонията на съзнанието си? Първо, човек трябва да се огради от влиянието на дисхармоничните съзнания вън от себе си. Това значи, да ограничи, да затвори съзнанието си за външни, нисши влияния. В този смисъл, ограничението е не само на място, но даже е благо. (с. 178/13)

Има акустика и на човешкото съзнание. Когато човек има акустика и на съзнанието си, всички го разбират и остават доволни от неговата мисъл. Няма ли акустика на съзнанието, никой не го разбира. Мисълта му може да е права, но щом не е акустична, хората не могат да я възприемат. (с. 172/40)

От различното съчетаване на тоновете се образува или хармония, или мелодия. Хармонията създава широта на съзнанието, а мелодията дълбочина. Когато човек има акустика на съзнанието си, хармонията и мелодията в него се сливат в едно цяло. При такова съзнание, мислите, чувствата и действията на човека са необикновени, изпълнени с хармония и мелодия. (с. 192/40)

Всеки човек се намира пред мъчнотии, които могат да причинят нарушаване на акустиката на неговото съзнание.

Ако искате да разберете нещо повече върху акустика на съзнанието, прочетете 18, 19 и 20 глави от Евангелието на Матея. Като ги четете, вижте, какво отношение имат те към вас. В тези глави се описва сегашното състояние на човешкото съзнание. (с. 175, 176/40)

Песимизмът се дължи на подпушване на енергиите в човешкия организъм, или изгубване на акустиката на съзнанието. (с. 187/40)

Истински човек е онзи, който е подчинил нисшето в себе си на висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. (с. 76/47)

Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника. (с. 76/44)

Ако нагласиш съзнанието си в хармония с Божественото, ти можеш веднага да почувстваш Любовта на цялото Битие. Казано е: „Бог е Любов“. Значи, ангелите горе имат любов, и съществата на земята също имат любов. Щом някой човек каже, че той не познава Любовта, това показва, че неговото съзнание не е в хармония с Божественото, вследствие на което той се чувства нещастен. Нещастието на хората произтича от факта, че тяхното съзнание не е в хармония с Божественото. На какво се дължи това?Някакъв бръмбар е влязъл в ума им. (с. 69/102)

Ý

5.4 РАЗШИРЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Целта на Школата е да помогне на учениците да разбират вътрешния смисъл на Божествения живот. Това разбиране пък ще разшири съзнанието им, а щом съзнанието им се разшири, Божествената светлина ще проникне в техния живот. Щом животът им се осветли и осмисли, те ще придобият вътрешен мир. (с. 12/33)

Един от принципите на Бялото Братство е реализиране на идеята „Братство и равенство“. Това не подразбира заличаване на човешката Душа, но проява на индивидуалността на човека, т.е. преминаване на съзнанието в по-висша форма. Не става ли това с всекиго? Като дете, човек е ограничен, безпомощен, нуждае се от грижите на родителите си. Съзнанието му е ограничено. Колкото по-добре расте и се развива, съзнанието му се разширява. Той става възрастен, с по-широки разбирания и възгледи за живота и природата. Но и при това положение, съзнанието му все повече се разширява, докато мине в друга форма, при по-добри условия на развитие. (с. 203/25)

За Божественото съзнание животът е един, той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят. Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, дето не съществува изгрев и залез, живот и смърт, дето цари вечен живот и слънцето грее вечно. (с. 212, 213/25)

Задачата на човека се заключава, именно, в това, да разбере защо е дошъл на земята. Като реши тази задача, земята оживява пред него. Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел. Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на своя приятел. Да гледаш на земята като на живо същество, това значи, да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора, като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре. Така не се живее. Ако всички хора живеят както намират за добре, животът им ще се обезсмисли. Някой казва: Аз искам да живея според своите разбирания. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото в себе си, можеш да се проявиш, но ако разбираш ограниченото човешко съзнание, което използува облагите на временния живот, ти си на крив път. (с. 220, 221/25)

Когато човек се домогва до нещо съществено в своя живот, той преживява една малка радост. Защо? Неговото висше съзнание или разумният живот в него съзнава, че е придобил малко знание, домогнал се е до някаква малка истина. Знанието пък създава разширение на съзнанието. Истинската наука седи в разширение на съзнанието. Понякога се явява привидно разширение на съзнанието, но то се причинява от приливи и отливи в умствения свят на човека.

Някои хора мислят, че са учени само поради това, че понякога имат прилив, разширение на съзнанието. Тия хора, като остаряват, започват да отричат всичко, което са поддържали в младините си. Това се дължи на отлива, който става в тяхното съзнание. Други пък в младините си са безверници, а като остаряват в съзнанието им настъпва прилив, и те започват да вярват в Бога, стават религиозни. И двете положения се дължат на приливи и отливи в живота им… Обаче, когато човек дойде до състояние, при което съзнанието му не минава във фази на приливи и отливи, а върви прогресивно, разширява се непрекъснато, той се озарява с вътрешна светлина. Мисълта му става ясна, светла, а чувствата му се обновяват. Този човек вече започва да разбира своя личен живот и да го отделя от духовния. (с. 42, 43/8)

Вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си, да бъде силна, устойчива и ра­зумна. (с. 152/7)

Колкото повече се увеличава чувствителността на човека, и чувствата му стават по-интензивни, той разширява възможностите на ума си и започва да вижда и разбира неща, които по-рано не е разбирал. Когато чувствата на човека стават по-интензивни, мисълта му става по-интензивна. При това положение и съзнанието му се развива. (с. 68/16)

Всеки трябва да знае докъде се простират неговите възможности и свобода. Колкото по-широко съзнание има, толкова по-голяма е неговата свобода. Свободният върви по-пътя на най-малките съпротивления. (с. 24, 25/15)

Как ще се справите с обидата? Ще се повдигнете в съзнанието си, да не ви засегне. (с. 34, 35/15)

Има хора, които отдалеч предават своето спокойствие и разположение и разширяват човешкото съзнание. Има хора, които отдалеч предават своето безпокойство на хората и товарят съзнанието им. (с. 194/50)

Щом изкарате въздуха от мехура, той се свива. Като говорим за мехура, имаме предвид човешкия ум и човешкото съзнание. Човек може да се разширява и свива, според степента на своето развитие. (с. 135/16)

При еволюцията любовта се разширява. Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широко понятие любов към Бога. Тази идея се приближава до човешкото съзнание. (с. 121, 122/20)

Няма мисъл, която може да премахне идеята за Бога от съзнанието на човека. Идеята за Бога трябва да живее в човека като извор на неговия живот… Идеята за Бога не е нищо друго, освен връзка на човешката Душа с Бога. (с. 132/10)

Ако напишете думата „любов“ и върху нея напишете „мъдрост“, „истина“, „правда“, „добродетел“, ще разберете ли написаното. Такова наслояване става и във вашето съзнание. Нямаш право на мястото на любовта да поставяш други идеи или доб­родетели. Не можеш в един и същ момент да обичаш двама души. И те не могат да заемат едновременно едно и също пространство. Ако това стане, идеята ще потъмнее в съзнанието ти… Щом обичаш двама души едновременно, съзнанието ти трябва да се разшири. Като обичаш всички хора, съзнанието ти трябва да се разшири още повече. Всеки човек трябва да заема мястото си в пространството. (с. 180, 181/21)

Съвременните хора са в процес на разширение на съзнанието. Те трябва да се домогнат до всички идеи, които са необходими за съграждане на техния живот. Едва сега хората започват съзнателно да градят. (с. 52/67)

Колкото повече съзнанието на човека забогатява с опитности, толкова повече и вярата му се усилва. (с. 115/42)

Всеки ден внасяйте по нещо ново в съзнанието си. Старото е отживяло вече времето си. Вложете новото в съзнанието си и вървете напред. Не поставяйте никакви ограничения на Божественото в себе си. Този е начинът, по който можете правилно да се развивате. (с. 195/40)

Стремете се всеки момент да разширявате съзнанието си, за да възприемате възвишените мисли и благородните чувства, които идат отгоре. Не е лошо това, което сега имате, но стремете се към великото в живота. (с. 193/50)

Който може да внася всеки ден по нещо ново в съзнанието си, той е истински човек. Той е доволен от себе си и се радва на своите придобивки… Този човек уважава себе си, но и другите го уважават. За такъв човек се казва, че в него се е пробудило висшето съзнание, висшето „аз“. Той е установил правилни отношения между висшето и нисшето си съзнание. Когато намисли да прави нещо, той не бърза: първо се спира в нисшето си съзнание, после се качва във висшето и оттам започва да се разговаря с двете съзнания. (с. 157/47)

Някой казва: защо трябва да живея? Ще живееш, за да разшириш съзнанието си и да научиш закона на умножението. И за дарбите, които се крият в тебе, както и за благата, които ти се дават, ще благодариш на Бога, ще благодариш на цялото човечество, че разполагаш с условия да разрешиш великата задача на живота. И тогава, като човек, пред тебе ще се яви великата перспектива, която ще те въведе в следната стъпка, в света на делението… Делението не съществува на земята. (с. 53, 54/67)

Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена. (с. 136/90)

Когато Душата на някого пожелае нещо, в неговото съзнание се определя онова, което има да стане. В това съзнание влизат три велики Сили: умът, сърцето и волята. И отиването ни в другия свят всякога подразбира промяна на нашето съзнание от една форма в друга. Това е разширение на съзнанието. В друга сфера ще имате други разбирания. (с. 41/100)

Този закон е верен: съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго съзнание, не може да се разшири. (с. 42/100)

Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее. Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда. Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт. Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява. Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава. (с. 57/89)

Присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; Присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване плодове.

Духът носи живот в себе си. Следователно, Той разширява съзнанието. (с. 388/61)

За сега има разбрани и неразбрани неща. В бъдеще, когато съзнанието на човека се разшири, всички неща ще бъдат разбрани. (с. 69/102)

Щом започна да работи чрез своя ум, чрез своето сърце и чрез своята воля, човек се свързва с по-велики от себе си същес­тва, повдига се на техния уровен, а с това заедно и съзнанието му се разширява. (с. 19/37)

Ý

5.5 ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО

Вие мислите, че в природата няма разумност. Лъжете се. Тя е най-разумната сила, най-разумното същество. Тя представя сбор от съзнанията на всички разумни същества. Те имат съзнателно отношение към нея. . 231/20)

Човекът на любовта знае, че Единният живее във всички същества. Докато гледате на всички същества като на нещо отделно от вас, от вашето съзнание, вие винаги ще страдате… На всички същества гледайте като на съзнания, през които протича един и същ живот. Един е животът, едно съзнание прониква всички живи същества. (с. 60/3)

Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога. А действието или проявата на този закон започва с поляризирането на човека, т.е. с явяването на двата пола, на двата полюса в света. Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо, или в най-висока степен казано съзнание на любов и съзнание на мъдрост. Това са двата полюса в човека.

Коя е причината за раздвояване на човешкото съзнание? Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание. Тия два полюса, оставени самостоятелно да се развиват, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно, веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механически начин. Обаче дето съществува механическо владеене на нещата, там се ражда насилието. Като контраст на това положение се явява природата, която изисква от човека доброволна жертва. (с. 71/1)

Когато първото съзнание в света е ограничило второто съзнание, явили са се вече условия за кармата. (с. 72/1)

Когато се говори за единство на съзнанието, ние имаме предвид участието на Божественото съзнание, както и участието на Божия Дух. (с. 164/3)

Когато човек разбере външната страна на физическия живот и вътрешната страна на духовния живот, той вече влиза в Божествения свят в закона на единството. (с. 74/14)

Какво представят Душата и Духът? Душата е човекът, който се проявява в духовния свят, между ангелите. Духът е човекът, който се проявява в Божествения свят, между разумните и мислещи същества. Тъй щото, умът се проявява между хората, Душата между ангелите, а Духът при Бога. За да се прояви в своята пълнота, човек трябва да обедини своя ум, своята Душа и своя Дух в едно цяло. (с. 146/17)

Когато сте неразположени, направете опит да отделите това състояние от съзнанието си и да го изследвате като обект, който няма нищо общо с вас: подложете го на критика, да видите причините и последствията на това състояние. Докато не направите няколко такива опита, при всяко подобно неразположение, вие ще мислите, че това състояние е ваше, че е свързано със съзнанието ви и по никой начин не можете да го отделите от себе си, вследствие на което се намирате под неговия тормоз. (с. 164/2)

За да бъде правилно, хармонично движението на силовите линии в човека, той трябва да пази единство на съзнанието си, т.е. да не допуща в съзнанието си никакво раздвояване. Най-малкото раздвояване на съзнанието произвежда в човека две равни противодействуващи сили, които взаимно се неутрализират. (с. 152/3)

Днес пренебрегнете едно добро желание, утре подтиснете известен стремеж в себе си, докато най-после съзнанието ви се раздвои… Духовните сили в човека се развиват само при единство на съзнанието. Вие трябва да знаете, че всички сте изложени на влиянието на странични същества, които имат желание да ви отклонят от пътя. Като имате всичко предвид, трябва да вземете предохранителни мерки за възстановяване на първичното положение на съзнанието си. Иначе, ако държите на вашата крива философия, ще мислите, че при раздвояване на съзнанието има някаква наука, или някаква придобивка. Не, в раздвояването на съзнанието няма никаква наука, никаква философия, никаква придобивка. (с. 153/3)

Който се откаже да извърши най-малкото добро и отхвърли страданието, което е преживял по този случай, той ще се натъкне на някакво нещастие. Няма да мине дълго време, и той, по невнимание, ще се подхлъзне и ще строши или ще изкълчи крака си. Това нещастие се дължи на раздвояване на съзнанието в човека. (с. 154/3)