Учителя – Тайната на слуха

БЛАГОВЕСТИЕТО НА
ДУХА БОЖИЙ

Аз съм Този Бог вътре в теб. Бог Тайний, Неизследимий, Вечний, Който обитава в Правда и Истина. Аз съм Онзи, Който говори всякога, Който учи Мъдрост. (93/стр. 22)

Аз съм Онзи, Който съм бил с тебе винаги. Аз съм Онзи, на Когото си чул Гласа. Аз съм Онзи Бог Любов.

(93/стр. 22)

…Разбираш ли каква голяма Тайна лежи още пред теб? Тази Любов, това Мое Присъствие, този Мой Говор с твоята душа. (92/стр. 142)

Ето, Аз съм Този, Който говори с тебе. Много пъти съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си.

(93/стр. 19)

…Истината, която Аз полагам пред теб, е тази: опитай Ме и ще Ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен; повикай Ме и Аз ще ти отговоря, и ти ще Ме поз­наеш. (92/стр. 142)

Ето, Онзи, Който движи, Който върши, Който ражда, Който ви кара да мис­лите и правите добро – то съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя Живот… (93/стр. 10)

…Истина ви казвам като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, за­щото не съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, Който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? (93/стр. 9)

Ето, Аз съм, Който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема – Този Истий, Който ти говоря и Който ти диктувам Тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко, и ти давам Своята Благодат да растеш и се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово.

(92/стр. 146)

Тия са Мои думи, които ти Аз каз­вам. Запечатай ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна. Аз ще огладя и ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш отнине винаги в Моето Присъствие и ще благоволявам в теб всякой ден… (92/стр. 148)

…Бъди верен, ще познаеш, че това са Мои думи… Истината съм Аз, Господ твой, и Животът съм Аз, Бог твой, и Духът Ми е твоят Ръководител, Който те ръководи, Който те учи и Който оживотворява Словото Ми всякой ден в твоето сърце, за да Ме познаваш.

(92/стр. 149)

Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш. Ти си чувал и съзнавал винаги Моя Глас. Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до Мен… Аз съм бил винаги близо – всякога да изправя обърканото и да преобърна всичко да ти съдейства за Добро. (92/стр. 149, 150)

Казах си: „Тук е една душа, която Ме търси, […] която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот“. Прострях тогава Ръката Си като на Застъпник, Баща, като Брат, като Приятел и те хванах, без да Ме познаваш, и те поведох към мястото на Спасението, за да се избавиш. Благоустроих Пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под Моето Ръководство. (92/стр. 157)

Днес е последният ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред Самаго Мен. И когато минеш благополучно, ще те въведа в една Нова област, в един Нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча на всичко, и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш. Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал Пътя Ми, приближил си се до Мен и действието на Вярата ще произведе онова вътрешно променение… И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога. (92/стр. 157, 158)

1. ГЛАСЪТ НА БОГА

Това е Зовът на Единния

„Ела след Мене!“ Това е зовът на Единния, Който е създал всичко в света. Този зов е в самите вас… Единният говори на всички езици и на всички живи същества. Няма момент в живота на човека, когато Той да не е говорил и да не говори…

(80/стр. 155)

„Ела след Мене!“ Този е зовът на Единния, на Свещения, Който минава през Земята. Тръгнете след Неговите стъпки! Вървете по Пътя, по който Той върви, ако искате да станете хора на Новия живот, на Новата култура, която сега иде в света.

(80/стр. 174)

Когато Бог ви повика, веднага станете и идете при Него… Аз съм правил много опити и наблюдения и съм дошъл до зак­лючението, че който чуе Божия Глас и му се отзове, той всякога печели.

(38/стр. 91, 92)

Вярвайте, че още днес можете да пос­тигнете своите идеали: да станете умни, силни, здрави, свободни хора. Изгубите ли днешните условия, мъчно можете да се върнете към тях. Чуете ли Божия Глас, тръгнете след него още днес. (20/стр. 105)

„Ела след Мене!“ Новият, Светлият Път изисква смели хора. Като чуете този вътрешен зов, вие ще помислите, че трябва да напуснете живота си. Не, вие трябва да напуснете само онези мъртви, изостанали от вековете, архаически неща и да се запознаете със Същинския Живот.

(80/стр. 162)

Свещено нещо е
Общението с Бога

Работете върху Слуха си да го развиете музикално, отдалеч да чувате стъпките на Бога. (26/стр. 311)

Свържете се с Бога, че дето и да минете, да чувате Неговия тих и сладък Глас. Чуеш ли Гласа на Бога, спри се. (17/стр. 46)

И ще чуеш Гласа Му – като глас на хилядострунна арфа, като глас на много води, като радостна песен. Тоя Глас ти е тъй познат, тъй близък и свой! И ще проблесне в тебе светъл спомен за твоята Родина. (94/стр. 6)

Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това човек да има Общение с онзи Възвишен свят, да чуе Тихия Глас на Баща си, …Музикалния Глас на Баща си; като му проговори веднъж, да му светне в ума и в съзнанието. И тогава той ще отиде на работа в света. (87/стр. 413)

Сега аз искам всички да имате една Свещена Идея в душата си за Бога, да слушате Гласа Му. Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата Идея. Тогава ни най-малко няма да чувствате беднотията. Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне. …Когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: светът ще се отвори пред тебе, Небето ще се отвори пред тебе, Ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори; каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото, и то ще дойде. (87/стр. 538)

…Като съзнателен човек, трябва да служиш на една Велика Идея. Тогава Господ ще живее в теб. Ще Му служиш, ще се вдъхновяваш и всеки ден ще слушаш Гласа Му. Този Глас е толкова хубав, толкова красив, толкова благ, толкова тих, че като го възприемеш и разбереш, умът ти се разширява, просветлява, сърцето ти се облагородява и от тебе изчезва оня дух на униние. Ти се повдигаш, казваш си: „Има за какво да се живее!“.

(28/стр. 47, 48)

Спрете се да помислите, че Бог работи за вас; Той обърнал внимание върху вас и вие досега не сте оценили Неговата Любов. Спри се да чуеш Гласа Му.

(64/стр. 243, 244)

Този, Който е сега във вас, слушайте Него… Той е Великият Господ на Любов­та, …Който спасява, Който се жертва, Който всеки ден ни дава храна и утеха във всички положения. (69/стр. 140, 141)

Като помислиш за Господа, ще се подмладиш. Ти, като станеш, помисли заради Него. Не мисли, че е някъде, но мисли, че всичко това, което съществува, Той взема участие в него… Щом станете сутрин, седни на леглото, не трябва да се обличаш; тъй както си, седни и веднага отправи ума си към Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станал. Че Господ има да ти каже много работи. Може би една, пет секунди си помисли и след това се обличай. Стани тогава и ти ще бъдеш весел. (64/стр. 244)

Някои искат да турят Господа в храмове. Цялото небе не може да Го побере, че какъв храм ще Го побере? …Единственото място, дето Бог говори, то е човешкото сърце. Единственото място, дето Бог говори и дето по някой път Господ прави визита, то е човешката душа. (51/стр. 49)

Изучавайте Великите Божии Дела и знайте, че всеки момент сте под наблюдаване, под зоркото око на вашия Създател. Той мълчи, гледа и като види, че постъпвате добре, тогава проговаря. (29/стр. 268)

Да имаш вътрешно Общение с Бога, да чуваш Неговия Глас, да чувстваш, че Той е доволен от тебе, това значи да имаш вътрешен Мир и Спокойствие.

(49/стр. 190)

Бог не е в бурята,
но в Тихия Глас

Езикът на Истината, това е най-деликатният език, който някъде съществува. Той не е език на гръмотевица, той е наречен в Природата „Тихият Глас“ – той е онова, Висшето Съзнание. Когато то проникне в сърцата на хората, те разбират.

(5/стр. 131)

Съвременният човек трябва да стане разумен, да се свърже с Бога, да чуе Неговия Тих Глас. Той ще чуе този мек Глас, когато всички гласове вън и вътре в него престанат да му говорят. (66/стр. 125)

Светът няма да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня, но чрез Тихия Глас, т.е. чрез Разумното Начало в човека.

(38/стр. 110)

И тъй, бурята, огънят, това са методи, които се прилагат в нисшите светове. Обаче, когато е необходимо да познаем Божествения свят, Божественото, тогава ще чуем Тихия, Мекия Глас. (38/стр. 110)

Докато се интересувате от това защо двама души се карат помежду си или изживяват някакво съмнение, вие сте в метода на бурята… Бурята е метод, който се прилага от хората. Бог не е в бурята, не е в огъня, не е в омразата, в съмнението, в отмъщението, в осъждането. Бог е в Тихия Глас у човека. Той е Разумният живот. Той е в Тишината. (38/стр. 110, 111)

Когато Тихият Глас проговори на човека, той ще разбере какво нещо е Божественото и какво – човешкото и ще си каже: „Едно време живях в бурята, във ветровете като птица, но сега разбрах Великото…“. (38/стр. 111)

В човешката душа се крие Божественото Съзнание, което за да [го] намери човек и да му поиска помощ, в него трябва да утихне всяка буря, всеки шум, да изчезне всяка завист, злоба, всяко съмнение, маловерие и т.н. Изчезне ли всичко това от човека, той се поставя в положението на едно разумно дете, което чува и разбира Тихия Глас на Бога в себе си.

(4/стр. 139)

Чувате ли Гласа на Бога? Какъв е той? Тих е Божият Глас. Когато в Природата се явяват бури и ветрове, това отдават на Господа. Не, бурите са създадени от други същества. Гласът на Бога е Благото в света – най-хубавото, най-красивото нещо, което съществува. (2/стр. 94, 95)

Кой не е чувал нежния глас на майка си: „Стани, мама!“? На кого Господ не е казал: „Стани, излез вън, Слънцето изгря!“? Всеки е чувал Тихия Глас на Бога да го подканя да стане… (55/стр. 5)

Слушаш ли Тихия Глас на Бога в себе си, ти си здрав, бодър, свободен, готов на всякаква разумна жертва. (23/стр. 47)

Слушайте Тихия Глас в себе си… Всеки друг глас вън от Тихия Глас трябва да се проверява. Само така можете да решавате правилно въпросите на живота.

(23/стр. 50)

Тази година аз ви пожелавам да чуете Тихия Глас на Господа във вас. Той носи Красивото, Великото, Мощното в света. Когато Тихият Глас дойде в човека, тогава неговият характер е създаден вече, тогава се проявява и неговата сила. Тихият Глас прави човека силен и богат. (4/стр. 139)

Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул Тихия Глас на Бога в себе си. Той ще обезсмърти името си за вечни времена. Всяка дума, която излиза от неговото перо, ще бъде жива капка от извора на Вечния живот. (66/стр. 126)

Бог е говорил в миналото, говори и днес

Бог не е престанал да говори на човека и няма да престане. От хиляди години Той говори, но малко се възприема от това, което говори. И днес Той говори по Нов начин. (36/стр. 221)

Слушай какво ти казва Господ сега! Радвай се на това, което Господ ти е говорил в миналото! Ние мислим, че Господ едно време е говорил, а сега не говори. Не е така. Господ и сега говори… (16/стр. 139)

…Господ не е престанал да говори и постоянно говори. Като деца, Господ ви говореше като на деца; като възрастни, Господ ви говори като на възрастни…

(75/стр. 55)

Ще кажете, че Мойсей говорил с Бога. Навремето Бог говорил на Мойсея по един начин, днес ще му говори по друг начин. (78/стр. 167)

Бог е говорил в миналото, говори в нас­тоящето, ще говори и в бъдеще, но само на онези, които имат Любов. (23/стр. 8)

Бог всякога ти говори

Бог говори на всички същества. Той всякога им говори. Всичко, което прави човек, неговите мисли, чувства и пос­тъпки се отразяват в Божественото Съзнание и тогава Бог говори на човека. И тъй, човешкото съзнание непрекъснато се отразява в Божественото Съзнание и последното говори на човека. Значи, и Божественото Съзнание се отразява в човешкото. (16/стр. 140)

Преди да действаш, вслушвай се във Вътрешния си Глас. „Чий е този Глас?“ На Бога. Той всякога ти говори. (33/стр. 245)

Апостол Павел е един философ, той е казал: „От Вярата зависи слушането“. Това е съвсем дълбока философия, ще я обясня накратко: ако имаш Вяра, ще можеш да слушаш отвътре това, което Бог ти говори; душата ти ще възприеме това, което нашепва Бог. А Бог говори постоянно на човека. (17/стр. 435)

Казано е в Писанието: „Слушайте Тихия Глас на Онзи, Който постоянно ви говори и в радости, и в скърби“. И днес, когато аз ви говоря, не правя нищо друго, освен да поливам корените на живота във вас. В това дърво е Онзи, Който постоянно ви говори. (23/стр. 47)

Няма човек, на когото
Бог да не говори

Кой ни тласка към Възвишеното, към Благородното? Бог, Божественото у нас. Този, Тихият Глас, който говори вътре в нас – това е Бог. Той говори във всички хора. (16/стр. 138)

Вслушвайте се в Тихия Глас, който говори на сърцата ви. Това е Гласът на Бога. Няма човек на Земята, комуто този Глас да не говори. (16/стр. 139)

Ти се радваш, доволен си. Радостта ти – това е Божият Говор… Господ говори на всички. Всички чуват Господа, Който им говори. Когато Господ проговори на човека и му каже само една дума, това струва повече, отколкото всичко, което досега е имал. (16/стр. 139)

Във всички времена Бог е говорил на хората. Не е било време, когато Бог да не е говорил. Някои мислят, че могат да бъдат самоуки. Все ви е учил някой, но сте забравили. Бог е говорил на всички, но едни са чули, а други са забравили.

(17/стр. 46)

Господ живее в нас, някой път дълго време мълчи, а някой път говори. Аз зная, няма нито един от вас, на когото Господ да не е говорил. На всинца ви е говорил Той, но не еднакво вие сте Го разбрали…

(73/стр. 199, 200)

Всеки трябва да чува
Божия Глас

Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с Първата Причина на нещата, да чуете Гласа на Онзи, Който ви изпратил. (78/стр. 146)

Помнете, че Бог е между вас, живее във вас, в душата на всеки човек… Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Неговия Глас. (19/стр. 259)

Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. (17/стр. 100)

…Господ… Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия Глас. И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този Глас ще произведе цял преврат в живота ви и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господ ще осветли всичките ви работи. Тогава най-малките работи ще ни бъдат приятни да ги правим. (69/стр. 59)

Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този Вътрешен Глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този Глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде както когато чуете онзи, който донася радостна вест – един ваш роднина ви прави наследник на 10 милиона наследство – и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната? …И Господ, като чуете Гласа Му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад. (69/стр. 59)

И тъй, желая всинца да бъдете млади, млади, млади, верни и истинни… И този Господ да говори на всинца ви, да говори на сърцата ви, на душата ви и да не се отказвате. Той говори на душата.

(73/стр. 158, 159)

На този Господ чувал ли си Гласа? Разговарял ли си се с Него? А не да гледаш какво са говорили Пророците. Ти трябва да имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил. (73/стр. 33, 34)

Днес направете един малък опит. Всеки един от вас… така да се вглъби в себе си – откакто изгрее Слънцето, докато залезе – да се вслуша и чуе онзи, Тихия Глас в себе си. Искам всичко да направите. Опитайте да ви проговори Господ. Като ви проговори, ще дойде Нова Светлина. Ще кажете тогава: „Мъртъв бях едно време, но сега съм жив“. Всичко онова, което ви тежи на сърцето, всичко туй ще се стопи, ще се чувствате като новородено дете, ще се зарадвате. Всичко ще ви бъде приятно – всичко, което виждате. Ще чувате, че от всичко излиза Божествен Глас, музика. (86/стр. 396)

Бог говори
по различни начини

Той през всичките векове те е пазил, обгръщал те е с Любовта Си и ти е говорил по хиляди начини. (94/стр. 7)

…Трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това Същество, Което не е такова, каквото хората описват. Това Същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал. Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, …чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в Природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление. Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света. (87/стр. 169)

Бог е говорил на човека в миналото, говори му и днес. Как? Чрез светлината и тъмнината, чрез въздуха и водата, чрез растенията и животните, както и чрез неговите близки. Така именно човек дохожда до Дълбоко Вътрешно Разбиране на нещата. (36/стр. 311, 312)

Веднъж ти си дошъл на Земята между хората; Бог те учи чрез майка ти, чрез баща ти, чрез сестра ти, чрез брата ти, чрез обществото, чрез народа, чрез небето, чрез бурите и ветровете и т.н. И най-пос­ле, след като научиш уроците от всички тия учители, ти ще чуеш и Божия Глас. Това е Божественото, което ще заговори в тебе. (57/стр. 120)

Когато иска да каже нещо на хората, Бог им говори отвътре, като изпраща затова Духа Си. Понякога Той им говори чрез Ангелите, чрез Светиите, чрез Праведните или чрез някои техни заминали за онзи свят. (80/стр. 78)

Господ е навсякъде и ви говори чрез всички хора, чрез съзнанието ви, чрез съвестта, чрез болести и страдания.

(72/стр. 303)

Единственото Същество, Което ви люби, то е Бог… И в страдание, и в радост Бог е, Който ви говори. Туй е една от великите Истини. И когато казвам: радвайте се и в страданието, и в радостта, то е затуй, защото Господ ви говори. В страданието вие Господа не разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия случай, и в другия Бог е, Който ви говори вътре във вашите сърца. (69/стр. 276)

Казва Апостол Павел, че Бог в древността е говорил чрез Пророците на хората, но те не вярваха. После им говори чрез Своя Син и пак не вярваха, имаше едно разколебаване. Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината. Истината, това е най-високият връх, който ще бъде виден от всички. И Законът за Истината е следният: онзи, който я възприеме, възкръсва… (71/лек. 25: стр. 13)

И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят Светлината“. (71/лек. 25: стр. 27)

Ако всеки ден във вас се явява желание да служите, това е Господ. Той ви нашепва тихо: „Служи и люби!“. Слушайте този Глас, който ви говори и отвътре, и отвън. Дойде някой при вас, говори ви сладко – това е Господ. Слушайте Го!

(43/стр. 244)

Христос е Глас на Бога

Когато Христос говори, няма душа в света, която да не разбира Неговия Глас. Всяка мисъл, която прави човека готов за самопожертване, е Божествена мисъл. В това няма никакво изключение. Приеми я, тя иде от Христа. (73/стр. 307)

Влезе една Благородна мисъл в тебе. Тази мисъл е Христос. …Ще говоря за един ясновидец, който ми разправяше следното нещо: „Гледам – казва, – Христос застанал при една красива жена, отвън много красива, но отвътре не, и говори, а от другата страна, гледам, и друг някой говори. Христос казва: „Жено, обърни се към Бога, Любов ти трябва повече, за да се спасиш“. Тогава и дяволът пошепва нещо. На мястото, дето говори Христос, тя постоянно си маха ръката край ухото…“. (73/стр. 306)

Този е Великият Христос. Ще кажете: „Де е?“. Аз Го виждам сега, шепне на ушите ви. Ето, виждам Христа, виждам Го. А вие виждате ли Го? Виждам Го, виждам Го, Христос шепне. Сега определям кой какво ще направи: някой ще махне с ръка на ухото си, а друг ще слуша.

(73/стр. 308)

И тъй, аз сега ви поздравлявам всинца: да служите на Христа с Мъдрост, да служите с Любов, да ги вложите в умовете и сърцата си. Този Христос аз Го виждам, с Него говоря сега. След като си отидете у дома си, Той пак ще ви говори. Внимавайте, не продължавайте да умувате, но кажете: „Да решим!“. (73/стр. 314)

И тъй, сега е време да послушате какво ще ви говори вашият Христос в лодката, в която се возите в това бурно море. И това, което Той ви каже, трябва да го държите като една Светиня… (6/стр. 204)

Един е Великият Учител
във Вселената

…„Настана час, настана ден, настана ден тържествен.“ И ще разберете деня тържествен да влезете в Школата, да чуете като Павла онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете Гласа на Великия Учител във Вселената. Един е Той във Вселената, няма втори като Него.

(18/стр. 275)

Да седнеш пред нозете на Великия Учител и да слушаш какво проповядва, това е стремежът на Божественото в човека. (41/стр. 243)

Сега и вас съветвам да забравите старостта си, от никого да не се обиждате, но да се учите, да слушате Учителя, Който ви преподава отвътре и отвън.

(24/стр. 276)

Вашата задача е да учите, да запазите всичко, което ви е дадено в далечното минало. Къде ще учите? При Великия Учител – Господ, на Когото Учението няма начало, няма и край. То води към Възкресение, към Вечен Живот. (97/стр. 159)

Божият Дух оживотворява
и учи човека

И ти сега… си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е Сам Господ на Живота. Неговият Свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духа Му.

(92/стр. 160)

Този Дух сега не е скрит… Той действа вътре в нас и приготовлява Пътя ни. Когато ние сме в тихо, спокойно настроение на духа, тази Звезда проговаря вътре в нас. Ние още не разбираме езика на Духа.

(70/лек. 17: стр. 33, 34)

…Духът… говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. (55/стр. 224)

Сега знаете ли начина кога Духът говори? Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата Светлина, една много приятна Светлина. Когато Духът говори, една мека Топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усещаш свежест по тялото. Приятно ти е навсякъде. Тъй говори Духът. Тогава си готов при най-малкото пошепване да направиш нещо. (64/стр. 193)

Навсякъде Духът на проявения Бог говори. Той внася Мир и Радост в душите, Любов към всичко живо… И когато познаеш Неговия Говор, живите струи на Любовта ще потекат в душата ти.

(94/стр. 10)

…Какъв по-добър Свещеник от Божия Дух, Който започва да ти говори, да събужда в тебе онова Божествено, Свещено чувство към Бога? (71/лек. 21: стр. 9)

Какво ви е казал Духът? „Ще любиш Господа с всичкото си сърце. Ще любиш ближния си като себе си.“ Този закон научили ли сте го? (27/стр. 91)

Когато аз почна да вярвам на Бога, Който е в мене, аз ще вярвам и на всички хора. Ако Духът говори в мене, а пък аз не вярвам на хората, значи никакъв Дух не говори и в мене. (71/лек. 9: стр. 27)

Това, че Господ ви говори, показва, че Той мисли за вас. Не е само този процес, че аз ви говоря, но след мене ще дойде Духът да разработи тия думи, които сега аз ви казвам. И след това ще остане една малка радост у вас. Духът работи от години във вас. (71/лек. 9: стр. 20)

Вслушвайте се в Поучението на Духа, Който говори отвътре и отвън.

(19/стр. 271)

Този Дух някой път действа вътрешно чрез нашата Интуиция, а някой път – външно. Той ни предупреждава чрез сънища, а някой път чрез наши приятели. Изобщо Той действа отвън или отвътре, но когато ние се повдигнем и започнем да Го разбираме, тогава иде тъй нареченото Първо Посвещение. Духът говори вече на един отривист разбран език, в който думите имат само едно значение.

(71/лек. 29: стр. 29)

Когато си скръбен, ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори или ти е проговорил вече.

(70/лек. 32: стр. 25)

…Духът… Той ще бъде като ваш приятел, Който, като ви намери, че сте се изгубили в гората, ще каже: „Елате с Мене, Аз ще ви покажа пътя“. След това ще ви заведе дома си, ще ви окаже всякаква помощ и тогава от душата ви ще изчезнат всички мъчнотии, всички съмнения и терзания, и вие ще си излезете оттам радостен и весел. Писанието казва: „Духът ще ви научи на всичко“. (71/лек. 29: стр. 29)

Няма да остане човек на Земята, на когото Духът да не се изяви. Това е въп­рос на времето и на съзнанието. От готовността на човека зависи кога ще го посети Духът. Ако сте готови, Духът ще ви проговори… (36/стр. 12)

Човек трябва да се учи от вън и от вът­ре, Реалността е вън от човека и вътре в него. Вслушвайте се в думите, които Духът ви нашепва, но работете и навън да видите какво сте научили. От вътре човек се учи, а навън прилага наученото.

(72/стр. 349)

Казваш: „Видях Христа“. Това не е достатъчно. „Почувствах Духа.“ И това не е достатъчно. Важно е да възприемеш Духа, Той да ти проговори и след това да приложиш всичко, което си чул и разбрал.

(36/стр. 18)

Бог помага на човека
да се изправи

…Бог знае всичките помисли не само на хората, но и на всички Възвишени Същества. Няма мисъл, която да не е разкрита пред Неговия Свещен Поглед. И туй, което Бог знае, изправя.

(70/лек. 21: стр. 23)

Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите… Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия Глас, който им нашепва кое е право и кое – криво, и така да изправят живота си. (12/стр. 70, 71)

Бог никого не съди, обаче влезе ли вът­ре в човека и се ограничи, Той започва да го съветва и му казва кое е добро и кое не. (53/стр. 182)

Туй, което коригира нашите погрешки, това е Бог. Той казва: „Не прави това нещо!“. И ти на радо сърце го приемаш. После ти казва: „Приеми това!“ – и ти го приемаш. Няма човек в света, когото Господ да не коригира. (71/лек. 35: стр. 14, 15)

Едно основно правило: никога не можеш да намислиш нещо вън от Божието Съзнание. Каквото намислиш да правиш, пръв Бог ще го знае. Тази е причината, дето при всяка погрешка ти се мъчиш, страдаш и си недоволен от себе си. Божественото Съзнание в тебе, което всичко знае, ти нашепва тихо: „Не постъпи добре, изправи погрешката си“. Ти отговаряш: „Вярвам в Тебе, Господи, обичам Те, готов съм всичко да направя за Тебе“. Ти искаш да залъжеш Господа, но Той пак ти нашепва: „Не постъпи добре“. Тоя Глас ще ти говори, докато не изправиш погрешката си. (11/стр. 690, 691)

Та и скръбта не е нищо друго освен Бог. Великият Идеал на живота, Който е в нас, ни кара да скърбим. Щом направим нещо, което не е съгласно с Неговите закони, Той казва: „Не е така“. И като ти каже Господ, че не е така, душата ти се изпълни със скръб. Втория момент го направиш добре и душата ти се изпълни с радост – ти ставаш радостен и весел.

(11/стр. 66, 67)

Бог е Всепрощаващ. Като направи някаква погрешка, човек чува Гласа на Бога в себе си, Който му казва: „Изправи пог­решката си и повече не греши“.

(19/стр. 411)

…Бога. Той иска всички Негови деца да бъдат красиви, да приличат на Него. Когато Бог срещне някое от Своите деца нечисто, изцапано, Той му казва: „Ти трябва да бъдеш чист, ти трябва да бъдеш красив, ти трябва да бъдеш добър!“. Като му говори по този начин, в него се заражда желание да се изчисти, да стане красив и добър, да прилича на Баща си, от Когото е излязъл. (68/стр. 60)

Бог отговаря на всеки
искрен повик

…Божествения свят… В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия Глас, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Няма по-велика радост от тази детето да извика майка си и тя да му отговори. Няма по-велика радост за човека от тази да се обърне към своя Велик Баща и Той да му отговори. (80/стр. 119)

Бог всякога задоволява нуждите на човека. Достатъчно е да се обърнеш към Него с отворено, чисто сърце, за да ти отговори. Щом си разположен, ще чуеш Гласа на Онзи, Който те е създал. Така е ставало със Светиите, затова те са понасяли най-големите страдания с радост.

(35/стр. 29)

…Едно желание и една мисъл… да бъдат център на целия човешки живот: Любов към Бога, която трябва да осмисли живота, и този Бог трябва да бъде навсякъде с вас. Като Го повикаш, да послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, като Го повикаме, да ни отговори. Това е Любовта. (5/стр. 107)

…Бог… държи в Съзнанието Си всяка душа поотделно. Той държи в Ума и в Сър­цето Си най-хубави мисли и чувства за нас. Ето защо, когато се намирате пред някоя трудна задача в живота си, …обърнете се с молба към Него да ви помогне в този труден час. Имайте готовността да изпълните всичко, каквото ви се каже. Няма да мине много време, вие ще чуете в себе си Тихия Глас на Любовта. Не само ще чуете Гласа на Бога, но ще можете и да Го видите. (22/стр. 16, 17)

Намираш се в трудно положение. Нап­ример ти си войник на бойното поле и си ранен. Ти се молиш, но няма никой наоколо. Като се молиш, ще усетиш облекчение. Като няма кой да превърже раната, Бог ще я превърже. Нещо ти казва през нощта: „Не бой се, тази работа ще мине“. Вечерта минава благополучно, кръвта се съсирва и затваря раната и сут­ринта те намират. В дадения случай молитвата те спаси. Ако не беше се молил, кръвта ти щеше да изтече и освен това тези хора не щяха да те намерят. (4/стр. 151)

Красив и насърчителен е Божият Глас

Има Един в света, Който може да взима участие в нашия живот! Той е Този, Живият Господ, за Когото ви говоря. Той ще бъде с вас във всичките положения на живота ви – и при сърцето ви, и при ума ви. В най-мъчните моменти на живота ви Той ви казва: „Не бойте се, работата ви ще се уреди!“. И урежда се работата ви.

(70/лек. 11: стр. 29)

Кой е Онзи, Който при всички обезсърчения, мъчнотии и страдания те обнадеждва, насърчава и крепи? Не е ли Бог? Кой ти нашепва постоянно на ухото: „Не се безпокой, не се смущавай, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи“? Не е ли пак Бог? (26/стр. 51)

Това, върху което почива човешкият живот, човешката сила, човешкото щастие, то е Бог. Той се радва на успеха на хората и при най-малките погрешки им се притичва на помощ. Като види, че някой се мъчи и страда, Той казва: „Ще се оправи тази работа“. Счупи ли си крак или ръка, Той казва: „Ще оздравееш“. „Как?“ „Не мисли за това, не е твоя работа! Като мине известно време, ти сам ще провериш.“ (72/стр. 374)

Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието Господ работи тайно в умовете и сърцата на човеците. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и стенания в света. Един ден Бог ще докара всичко в ред и порядък. Той казва: „Не бой се, почакай, потърпи, след малко болката ще престане“. Гладен си. Бог ти казва: „След малко ще имаш хляб“.

(16/стр. 138)

Няма по-хубаво състояние от това – да чувстваш Божието Присъствие в дълбочината на душата си. Болен си, Бог отвътре ти казва: „Не бой се, скоро ще оздравееш“. И ти оздравяваш. Забъркат се работите ти, Бог ти казва: „Не бой се, ще се оправят“. И действително те се оправят. (16/стр. 138)

Наистина няма по-велико нещо за човека от това да има Един, на Когото да разчита във всички случаи на живота си. Той знае, че при всички изпитания Този, Единният, ще му проговори: „Не бой се, Аз съм с тебе“. (72/стр. 74)

Достатъчно е човек да чуе Гласа на Онзи, Който казва: „Аз съм, не бойте се“, и да повярва в Него, за да се освободи от всички нещастия и страдания. И адът отстъпва пред този Глас, но само за онези, които вярват в него. (66/стр. 137)

Вие трябва да слушате какво ви говори Бог, а Той слуша вашите въздишки. Някога въздишате, но никой не влиза в положението ви. Обаче Божият Дух е толкова отзивчив, че дава ухо и на най-слабия зов. Една въздишка да чуе, Бог полага Ръката Си върху човека и му помага. Той слуша болките и страданията на всички хора. Това значи, че Бог ни слуша. (43/стр. 217)

…Господ все седи и търпи. Той е дълготърпелив. И когато ти Му се оплакваш, Той казва: „Ще се оправи“. Ама ти казваш: „Господи, много съм наскърбен, не мога да търпя“. „Ще се оправи тази работа.“ …И се оправят работите. (4/стр. 89)

Умре ти детето, Господ каже: „Аз ще ти дам друго по-хубаво дете от първото“. „Ама то беше гениално.“ „Ще ти дам друго по-гениално.“ „Ама то беше голям светия.“ Казва Господ: „Второто ще бъде два пъти по-голям светия“. Тъй щото бъдещите блага, които Бог приготвя заради вас, не могат да се сравнят със сегашния наш живот и с всичко, което сега разбирате. (4/стр. 89)

Да знаеш, че има Едно Същество, Което държи всичко, твоето щастие зависи от Него. Когато всичко изгубиш, ти ще дойдеш до Него и тогава ще чуеш Неговия Глас. Когато влезеш в дъното на пъкъла, тогава ще чуеш Гласа Му. (42/стр. 118)

…Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме. И веднага настава Мир в тебе, идва утеха. Паднеш, Бог ще ти каже: „Бъди спокоен, твоята работа ще се уреди“. И от последната инстанция насетне всичко ще тръгне напред. (17/стр. 17)

Когато през най-тъмната нощ на живота пред душата се яви една малка Светлинка, душата се изпълва с радост. Тази Светлинка почва постепенно да расте, докато всичко става светло наоколо ти. В тази Светлинка душата чува Гласа на Оня, Който я води! (94/стр. 17)

Когато мисли, че всичко с него е свършено, тогава именно човек ще чуе Тихия Глас на Великия, Който започва да му говори за ново, за светло бъдеще. От мъртъв той възкръсва… и влиза в Любовта, носителка на живота. Дойде ли до този момент, човек става гениален, започва да твори в областта на музиката, художеството, изкуството, науката и т.н.

(66/стр. 32)

Когато всички те изоставят,
Бог ти проговаря

Когато всички хора те напуснат и останеш сам, трябва да знаеш, че има Един с тебе. Бог ще ти каже: „Не си сам, не се безпокой. Аз съм с теб“. (16/стр. 20)

Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото; където и да сте, чуйте Гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно. (17/стр. 87)

…Ти си скръбен, всеки те подритва, ти се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе, казва: „От този човек нищо няма да излезе“. Обаче Бог, Творецът на Вселената, спира работата Си, незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай. Аз ще ти помогна. Ще уредя твоите работи още днес“. И ти се зарадваш. (16/стр. 22)

За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе Тихия Глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред! Ти не си сам в живота“. Чуе ли този Глас, човек веднага утихва. След малко той вижда, че каквото му е казал Тихият Глас, това става. Чуе ли този Глас в себе си, човек може да разреши и най-трудните си задачи. Този Глас е в сила да освободи човека от ръцете на смъртта.

(66/стр. 124, 125)

Бога можете да познаете в най-големите страдания и мъчения. За да познае човек дали има Господ в света, или няма, трябва да го оставят всички хора, пък и да го оставят и всички животни, и всички дяволи, и всички Ангели, да остане сам-самичък, да няма на кого да уповава – само тогава в дълбочината на душата си той ще чуе онзи Тих Божи Глас да му проговори. Той ще почувства дълбоко в душата си нещо нежно, топло, което го сгрява, оживява и вдъхновява. Само така човек може да разбере какво нещо е Бог.

(71/лек. 16: стр. 18)

Когато всички млъкнат, Бог проговаря. Когато всички те изоставят, Бог те приема. Когато те заровят в гроба и налеят отгоре ти вода и вино, и кажат, че от този човек нищо не остана, Господ дохожда при тебе и ти казва: „Не бой се, ако Ме слушаш, Аз ще те извадя от това място!“. (71/лек. 16: стр. 18)

Всеки ден Бог ви казва
по една дума

Човек се нуждае от Знание не книж­но, но Знание, което почива на Дълбоки преживявания, на жива Вяра, на връзка с Бога. Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума.

(44/стр. 238)

Сега ще ви кажа една Тайна: това, което съм ви говорил досега, е само предговор на онова, което днес ще ви кажа. То е следното: в 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа. Вие сами ще го намерите. В един кръг от 24 часа не само Бог говори на човека, но всички Ангели, всички Възвишени Същества. (44/стр. 238)

Важно е да бъдете будни в тоя момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума – най-голямото благо за вас. Не схванете ли тая дума, всичко изгубвате. Ако не сте готови да я възприемете и приложите, ще ви приспят. Тогава Бог ще ви говори един път през сто години. (44/стр. 238)

Ето защо денят има смисъл за вас, защото Господ ще ви проговори. Като изгрява Слънцето, трябва да очаквате тоя Велик момент. И като вършите работата си, пак трябва да очаквате тоя Велик момент. Какво по-велико Благо от това – да чуеш Гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. (44/стр. 238, 239)

Казвам: В 365 дена на годината вие имате 365 случаи да ви проговори Господ и да чуете Гласа Му. Обаче малцина са имали възможност да използват тия случаи. Имали сте случаи да ви говорят Ангели, но не и Господ. Има някои, на които Господ е проговорил, но те са малко. (44/стр. 239)

Използвайте сегашния ден! Бог и днес ще ви проговори. Важно е колко от вас ще чуят Гласа Му… (44/стр. 239)

Неоценимо нещо е
Божият Глас

Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент. (37/стр. 208)

Няма по-тържествен момент за човека от тоя да чуе Гласа на Господа, на Великата Същина, Която не се променя, нито изменя. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е Гласът на Бога. Така са го чували древните Пророци, така и вие може да го чуете. (44/стр. 239)

Помнете: Човек е дошъл на Земята да слуша Гласа на Господа. На Небето никой не може да чуе Божия Глас. Ако там можеше да се чуе Гласът на Бога, никой не би дошъл на Земята. Даже и Възвишените Същества се стремят към Земята с единственото желание да чуят тоя Глас. Те са готови да страдат, да се мъчат, само да чуят Божия Глас. (44/стр. 239)

Страданията развиват Слуха на човека, за да може да възприеме и най-нежните вибрации на Божия Глас.

(44/стр. 239)

…Смириш ли се, и Господ ще ти обърне внимание. …Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички йерархии ще кажат също по няколко думи; всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, това ще стане много голямо. Господ е изказал само една дума. И само Възвишените Същества виждат колко е малко това, което Бог дава, но като дават и другите йерархии по малко, то като дойде до долу, всички казват тогава: „Колко е много, колко е голямо това нещо“. Но докато не даде Бог нещо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. (4/стр. 19)

Такава Сила е Божият Глас!

Когато Бог заговори на някой човек, той става силен, мощен и никога не отпада. (71/лек. 17: стр. 9)

Кой е чул Гласа на Бога? Божият Глас се отличава с едно качество: които чуят Гласа Му, оживяват. Болният оздравява, невежият учен става. Словото Божие съдържа в себе си Мощ и Сила. (24/стр. 194)

Вие трябва да бъдете будни, да можете правилно да възприемате и разбирате Волята Божия. Прилагате ли тази Висша Воля, вие вътрешно ще чуете Гласа на Бога – тих, красив и насърчителен. Чуете ли този Глас, болен да сте, ще станете от леглото си; сиромах да сте, ще забогатеете; невежа да сте, умът ви ще се проясни. Пред този Глас всякакво недоволство изчезва. (10/стр. 19, 20)

…Бог… Като чуем Гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат в радост.

(5/стр. 107, 108)

Казано е в Писанието, че когато хората чуят Гласа на Господа, ще оживеят. Това оживяване не е физически процес, но психически. Да оживееш, това значи да си готов да простиш на онзи, който ти е направил най-голямата пакост.

(72/стр. 136)

За Праведните е казано: „Те ще чуят Гласа Ми, ще станат, ще оживеят и ще възкръснат“… Такова ставане подразбира Волята на човека. Оживяването подразбира Същината на живота. Възкресението подразбира Разумността в живота.

(80/стр. 39)

Само този Принцип – Бог на Любов­та – трябва да легне като основа, правило в душата ви. Него ще намерите и на Земята, и на Небето и Той като ви проговори, адът веднага става рай. (18/стр. 235)

И тъй, човек може да разбере доброто само когато всичко се свърши за него, когато всичко под нозете му се разруши, когато светът потъмнее пред очите му. Тогава само човек ще чуе Божия Глас: „Да бъде Виделина!“. Чуе ли човек тия думи, светът отново се възстановява, разрушените му блянове оживяват и той става млад, весел и силен. (19/стр. 200, 201)

Когато Бог проговори на някой човек, всички Ангели, всички Възвишени Същества се радват. Този човек казва: „Сега разбирам живота, сега намирам в него идеал, смисъл да се живее“. (37/стр. 138)

Един българин изпаднал в някакво тежко състояние и решил да се самоубие. Като размишлявал по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: „Аз всякога мисля за тебе“. Като чул този тих глас, съзнанието му се прояснило и той казал: „Няма да се самоубия. Аз имам достатъчно сили да преодолея мъчнотията, в която съм изпаднал. Ще се заловя за някаква работа, макар и най-проста, за да изляза от трудното положение, в което се намирам“.

Казвам: Такава Сила е Вътрешният Глас! Такъв преврат може да произведе той в човека! (22/стр. 129)

Като ви проговори Господ веднъж, вие други хора ще станете. (3/стр. 172)

Когато за пръв път чуе Гласа на Бога, човек напъпва; втория път се разцъфтява и завързва плод, а третия път узрява. Човек разбира смисъла на живота само когато мине през процесите напъпване, разцъфтяване, завързване и узряване.

(65/стр. 139)

Чуеш ли Божествения Глас, в тебе ще стане коренна промяна. Ти ще се новородиш. Това значи роден от Бога.

(57/стр. 120)

Да проговори Бог на човека, това е цяла епоха. Той минава от смърт в живот.

(36/стр. 312)

2. ВЪТРЕШНОТО РЪКОВОДСТВО

Има нещо, което ни ръководи

Щастлив е само онзи, който има Вътрешно Ръководство и по него върви.

(78/стр. 42, 43)

Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. (14/стр. 24)

В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго освен неговото Ръководно Начало. Някои го наричат още Интуиция, Ангел Пазител и др. Който слуша Гласа на своята Интуиция, работите му се нареждат добре. Престане ли да слуша този Глас, всичко на зле върви. (14/стр. 24)

Ако искате да бъдете свободни, дръжте връзката си със своето Ръководно Начало. Това не значи, че няма да се натъквате на мъчнотии. Ще минавате през мъчнотии, през страдания, но лесно ще се справяте. (14/стр. 24)

…Има нещо, което ни ръководи. Туй, което ни говори, е толкова красиво! И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, където и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си.

(70/лек. 1: стр. 19)

Всеки ученик, който се е събудил за Божественото, влиза във връзка със своя Вътрешен Учител и следва съветите му. Този Учител ще му даде методи как да работи. Той ще го вдъхнови, ще събуди в него всички сили, дарби и способности за работа. (66/стр. 95)

Има нещо в нас, което ни обяснява какво нещо е духовният свят. Ние трябва да се подчиняваме на това Вътрешно Ръководство. Тогава ще имаме естествен живот. (42/стр. 252)

Това Вътрешно Ръководство у човека, което се проявява като Тих Глас, като Светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър. Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. (9/стр. 11)

…Вътрешното чувство в човека… никога не лъже… Например ставаш рано бодър, здрав и гледаш, че времето е хубаво. Решаваш да отидеш на Витоша. Отвътре нещо ти подсказва да не отиваш този ден, но ти не слушаш. Взимаш раницата си и тръгваш. Едва стигаш на върха и времето се разваля: започва да вали сняг, явява се буря, виелица. Връщаш се назад съвсем измръзнал, мокър, обрулен от вятъра. Ако не вземеш мерки да се стоплиш, може така да се простудиш, че с месеци да лежиш болен. Вътрешното Ръководство подсказва на човека какво трябва да прави. Слушайте Гласа на това Ръководство! (15/стр. 115)

Някой тръгва на работа, но Вътрешният Глас му казва: „Не излизай днес на работа“. „Защо?“ „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се каза. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес!“.

(9/стр. 10, 11)

Вслушвай се в своя
Вътрешен Глас

Каквото и да мислите, чувствате и вършите, винаги се вслушвайте във вашия Вътрешен Глас. (59/стр. 65)

Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя Вътрешен Глас. Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си.

(100/стр. 217)

Помнете: Всеки човек трябва да служи на Любовта според своите вътрешни разбирания, а не според това какво му се диктува отвън. Слушайте Вътрешния си Глас. Той говори в името на Любовта.

(26/стр. 112)

Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва как да постъпиш, но дохожда някой от вън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на Вътрешния Глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. (12/стр. 72)

Каже ли ти Вътрешният Глас да не предприемаш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа, и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път.

(12/стр. 72)

В света има един Велик Закон, който върши всичко. Сега ще се повърнем към истинските данни, които потвърждават този Закон. Някой ден ти искаш да четеш една книга, но този Закон ти казва: „Не чети днес тази книга!“. Ти казваш: „Не, аз днес съм разположен да я чета“. Друг път той ти казва: „Днес не започвай тази работа! Не ходи днес на работа!“. Или: „Не минавай по тази улица!“. У всички хора [го] има този Вътрешен Глас, но те не смеят да го признаят. Ти искаш да се скараш с някой човек, но този Глас ти казва: „Недей, постъпи благородно! Бъди търпелив!“. (71/лек. 18: стр. 18)

Следователно искате ли да се справите разумно със съдбата си, вслушвайте се в Божествения Закон, който във всички случаи ви нашепва как трябва да постъпвате. Ти бързаш, искаш в няколко години да станеш учен. Нещо в тебе ти нашепва: „Не бързай!“. Щом чуеш този Глас, вслушай се в него и не бързай. Бързаш ли, ще се осакатиш. Ти започваш една работа, но я отлагаш, вижда ти се мъчна. Този Глас ти нашепва: „Побързай малко, не отлагай!“. Някога седиш и не знаеш какво да правиш. Този Глас ти казва: „Спри! Чакай, докато въпросът се изясни“. Някога си затворил спирачките и се чудиш защо работата ти не върви. Изведнъж чуваш, Гласът ти нашепва: „Отвори спирачките!“. Каквото Гласът ти каже, слушай го. Така именно съдбата ще разбере, че има работа с умен човек, и ще бъде по-снизходителна към тебе. (99/стр. 216, 217)

Има нещо скрито в дълбочината на душата ви, което говори, което решава всичко. Има един Вътрешен Глас във вас, който ви казва: „Стани, събуди се…“.

(70/лек. 22: стр. 34)

Някой обича да се облича много богато. Този Глас казва: „Престани да се обличаш толкова богато! Престани да градиш къщи! Нека друг гради, ти имаш достатъчно“. (70/лек. 22: стр. 34)

Искате ли всякога да ви бъде добре, вслушвайте се в своя Вътрешен Глас. Не го ли слушате, всякога ще бъдете изложени на страдания. (19/стр. 184)

Интуицията е Вътрешният Пътеводител

…Ако вие се вслушвате в себе си, ще знаете, че Природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие, и ако го слушате, няма да грешите. (7/стр. 235)

Интуицията е Вътрешният Пътеводител. Тя води човека в Правия Път, посочва му какво да работи, какви връзки да прави с хората и т.н. (76/стр. 176)

Интуицията е огнище, средоточие, дето се събират множество Разумни Съ­щества и осведомяват човека. Те го насочват в Правия Път… Интуицията е Божествено чувство. (33/стр. 232, 233)

Вярвайте в Божественото. Чрез него ще схващате интуитивно нещата. Интуицията е Божествено чувство в човека. Тя му говори с Тих Глас и го предпазва от лоши мисли и деяния. (35/стр. 101, 102)

Вслушвайте се в Интуицията си и ще бъдете близо до Истината. Когато разсъждавате и философствате много, по този начин вие можете да уредите само материалните си работи, но не и Божествените. Божествените работи се уреждат само чрез Интуицията. Първо ще повикате Божествената Интуиция, а после – разума като слуга на Божественото. Интуицията ще урежда работите ви в Божествения свят, а за физическия свят тя ще събира сведения от разума, който ще играе служба на секретар. Божественото показва Новите пътища, през които човек трябва да мине. (59/стр. 111)

Великите хора, на които работите винаги са вървели успешно, са минали по вътрешния път на Интуицията. При страдания и мъчнотии в живота си те винаги са се справяли с Интуицията си.

(59/стр. 111)

Следователно, когато се намерите пред някакво страдание или някаква болест, не философствайте много защо и как е дошла болестта, но отправете ума си към Бога, към своята Интуиция и оттам ще получите съвет какво да правите. Не бързайте да викате лекар. По-добър лекар от Интуицията няма. Не се плашете от болестта или от страданието. Те идват при вас да ви научат нещо, да придобиете някаква опитност, да се калите.

(59/стр. 111, 112)

Вслушвайте се във Вътрешното си чувство, което всякога ви подсказва какво да ядете, къде да отидете, с кого да дружите и т.н. (19/стр. 250)

Отиваш ли в магазин да купуваш нещо, вслушай се в своето Вътрешно чувство имаш ли разположение към човека, от когото купуваш. Свързваш ли приятелство с хората, прилагай същия закон. Свързвай приятелство с хора, към които имаш добро разположение.

(19/стр. 250, 251)

Слуша ли Интуицията си, всеки човек, бил той мъж или жена, може да запази равновесието в дома си. Ако мъжът иде от работа нервен, възбуден, жената трябва да се вслуша в своя Вътрешен Глас как да постъпи с него. Каже ли нещо отвът­ре да не го безпокои, тя не трябва да го пита нищо, за да се предотврати всякаква буря. Щом разположението му се върне, тя може да го пита каквото иска.

(19/стр. 184)

Като регулирате нервната си система, вие ще развиете Интуицията си, която ще ви подсказва какво ще ви се случи. Ако сте умни, ще се вслушвате в Гласа на Интуицията си и ще се предпазвате от много злини и нещастия. (79/стр. 18)

…Вътре във вас има известни инструменти, с които ви предупреждават за това, което има да ви се случи в живота. Такъв един инструмент например е вашата Интуиция. Тя често ви предупреждава, казва ви: „Бъдете внимателни, ще ви се случи нещо!“. Внимателни в какво? Ако сте в някой град, ще пътувате по краищата, а не по средата, защото, ако вървите по средата, може да ви прегази някоя кола. Вие трябва да развивате Интуицията в себе си! Тя не се проявява като мисъл в мозъка, но като едно дълбоко Вътрешно чувство, като едно Вътрешно пришепване. То не излиза и из гортана*, но е едно чувство, което излиза някъде изпод лъжичката. То ви пришепва тихо и спокойно, казва ви само да бъдете внимателни.

(1/стр. 142)

Един български офицер разправяше една своя опитност от миналата война за силата на Интуицията. Той бил началник на гарнизон и като такъв получил заповед да вземе два взвода от своите войници и да излезе с тях срещу неприятеля. Той избрал едно място за позиция, което се оказало много благоприятно. Колкото да ги обстрелвал неприятелят, нито един от войниците не пострадал. Целият ден минал леко. На другия ден престрелката продължила. Когато търсил място да спре с войниците си, отвътре нещо му нашепвало: „Не спирай на старото място. Намери сега ново място, по-далеч от вчерашното“. Той казал на войниците си да се отдалечат от това място, но те отговорили: „Господин началник, добро е това място, не мърдаме оттук“. Обаче офицерът направил няколко крачки назад. В това време една неприятелска бомба паднала на мястото, дето били войниците, и една част от тях убила, а друга – ранила. Единствен офицерът останал абсолютно незасегнат.

Значи, има нещо в човека, което пос­тоянно му нашепва какво трябва да прави. Това е неговата Интуиция. Докато се вслушва в своето Вътрешно чувство, в своята Интуиция, човек всякога ще бъде добре. (19/стр. 182, 183)

Интуицията е Божествена, чрез нея ти знаеш със сигурност за нещата. Това е цяла наука, която трябва да се изучи. Намираш се в безизходно положение, пътят ти се губи в мъгла, но чувстваш, че ще излезеш от това положение, и така става. Има един закон: посредством Интуицията ще слушаш себе си… Например чрез Интуиция аз зная какво ще ми се случи след 10 години. (83/стр. 41)

(Братът попита: „Дали мога да уповавам на своята Интуиция?“.)

Можете, но не смесвайте обективните разсъждения с Интуицията. Тя е непос­редствено схващане на една Реалност; и няма колебание, и няма двоумение, и няма раздвояване на съзнанието.

(83/стр. 41)

Разрешението е вътре в самия човек. Вътре в нас има едно място, където добиваме ясна представа как трябва да постъпим. Отвън можеш да намериш метод, но след 80 години, а отвътре ще го намериш още на първата година… (83/стр. 41, 42)

Интуицията е вложена във всеки чо­век, но трябва да се развие чрез ред упражнения и опити. В началото е възможно да претърпявате неуспех, но пос­тепенно вашата Интуиция ще се засили. Упражненията и опитите могат да бъдат най-различни. Например концентрирайте се да узнаете дали приятелят ви е в дома си: съсредоточете се и вижте каква мисъл най-напред ще ви изпъкне, после ще отидете да проверите дали е там, или не. Ето друго упражнение: като получите писмо, подръжте го известно време, пос­тавете го върху челото си и мислете, за да познаете съдържанието му. Или нап­равете един друг по-прост опит с кутия. Можете да не познаете какво има в нея, но можете да познаете дали е празна, или пълна. Ако кутията е пълна, вие ще чувствате в слънчевия възел пълнота… Ако е празна, ще изпитвате празнота…

(83/стр. 42, 43)

Представете си, че като ученик, вие изпаднете в чужд град, нямате пари, нямате работа, нямате познати, ходите натук-натам, отникъде не можете да намерите хляб да си хапнете. Така прекарвате три дена. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и ще почувствате още колко време ще гладувате. Като се вдълбочите в себе си, отвътре ще ви се отговори кога и по какъв начин ще получите хляб. (58/стр. 28)

Изключително важно е да помислите върху живота си и да успеете да видите добре ли ще го прекарате, или зле… Някой път, като погледнем към живота си, усещаме присъствие на нещо тъмно, значи някакви препятствия ще ни се случат. С Интуицията можем да намерим веднага отговор отвътре. Разумните Същества имат отговор на това, което търсим; този въпрос е разрешен за тях. (83/стр. 43)

Божественото е Вътрешният Учител и Лекар

С Вяра ни говори Азът. Той е Божественото в нас. (3/стр. 114)

Щом намери Божественото Начало в себе си, човек става свободен. Даде ли път на Божественото, той може да каже, че е чул Божия Глас в себе си… (80/стр. 157)

„Слушайте него!“ Кого? Божественото вътре във вас. То е, което създава характера. (69/стр. 126)

Чуете ли Гласа на Божественото в себе си, вие можете вече да се надявате на всичко. Без него няма развитие, няма успех, няма знание, няма радост, няма Светлина. (10/стр. 20)

Трябва да се учите. „От кого?“ От Бога. „Защо?“ Защото Бог е Любов. И ако се вслушвате в Божественото Начало, вие можете да учите. Тогава животът ви ще се превърне на песен. (43/стр. 152)

Няма по-хубаво нещо от това да се свърже човек с Бога. Ние обаче не разбираме да се направи връзка с обикновения Бог, както Го схващат религиозните хора, но подразбираме връзка с Възвишеното, Тихото състояние у човека, което всякога му посочва Правия Път в живота. Това Божествено Начало говори във всички хора, били те царе, князе, министри, светии или най-последни бедняци.

(47/лек. 8: стр. 26)

За всеки човек има специални методи… Човек ще се домогне до тези методи чрез своя Вътрешен Учител и Лекар. Слушайте своя Вътрешен Учител и Лекар, т.е. Божественото в себе си. Така ще изправите всичките си недостатъци; каквото не сте развили, ще го развиете.

(75/стр. 155, 156)

Божественото Съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим. Някога хората прекъсват течението на хубавите мисли в себе си, но Божественото в тях ги запитва: „Защо прекъсна хубавото, красивото в себе си?“. „Какво да направим, Господи?“ „Престанете да прекъсвате течението на хубавите мисли в себе си и Аз ще поправя всичко.“ (47/лек. 6: стр. 27)

…Има случаи в живота, когато и като прави добро, човек може да носи лоши последствия. Той трябва да знае кога да прави добро и кога да не прави. В правене на доброто човек трябва да бъде умен, да се вслушва в Божественото Начало в себе си. (60/стр. 311)

Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си. (20/стр. 12)

Всеки ден ни се дават известни упътвания. Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече!“. Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: „Достатъчно са толкова!“. Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече!“. Съвременните хора не се поддават на тия упътвания… Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този Глас. Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си. (59/стр. 260)

Божественото в човека постоянно му нашепва кое е добро и кое зло, като му казва, че като същество, което се движи между два полюса, трябва да бъде внимателен, да се контролира. (53/стр. 182, 183)

Божественото говори няколко пъти на човека… Веднъж се говори на сърцето му, втори път – на ума му, трети път – на волята му… (24/стр. 123)

…Висшето Съзнание… всякога е тихо и спокойно. И когато човек е развълнуван, обезсърчен, тази малка Светлинка – Божественото Съзнание – казва на човешкото съзнание: „Не бой се, всичко ще се свърши добре!“. Ти се спираш, но то казва: „Не бой се!“. Ти философстваш, питаш как ще се свърши тази работа. „Добре ще се свърши“ – само толкова казва Божественото Съзнание, но ти чувстваш дълбоко в себе си едно спокойствие. (1/стр. 264)

Божественото седи в следното: когато си най-развълнуван, в тебе ще дойде една Божествена мисъл и Бог ще ти проговори. Тогава всичко у тебе утихва и ти се решаваш да измениш живота си. Това е Божественото Начало. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява и казва: „Може ли това, малкото нещо, което ви проговори, да е Бог?“. …Всеки човек, който мисли така, той е един невежа.

(88/стр. 219)

Божественото в нас не говори като някоя гръмотевица, но говори тихо и някой път, като сгрешим, то казва: „Няма нищо, има начини да се поправи тази пог­решка“. (70/лек. 33: стр. 28)

Желая ви сега да живеете в Божественото, което може да ви обнови, да ви освободи от всичко старо и нечисто, за да чуете в себе си Гласа: „Аз съм“. Чуете ли този Глас, свободно можете да започнете работата си. Този Глас е Гласът на Божественото, което внася радост и оживяване. Този Глас обновява човека.

(66/стр. 141)

Коя мисъл остана в ума ви като най-
важна? Мисълта за Божественото. Вие не се безпокойте как ще се разреши въпросът. Той ще се разреши по един естествен път, но всички трябва да бъдете готови, когато Божественото говори във вас, да го слушате. (28/стр. 137)

Който се е научил да слуша Гласа на Божественото, никога не се натъква на злото. „Ама защо светът е създаден така? Защо съществува злото?“ Защото не слушаш Гласа на Божественото.

(29/стр. 186, 187)

…Докато майка ти и баща ти говорят, радвай се; докато брат ти и сестра ти говорят, радвай се… Дойде ли Божественото в тебе, чуеш ли Гласа му, пак ще се радваш, но вече радостта ти ще бъде веч­на, постоянна и всякакво обезсърчение ще изчезне. (57/стр. 121, 122)

Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. (70/лек. 22: стр. 35)

Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи. В него се разкриват сили, способности, възможности. Той става творец, чудеса може да направи. (38/стр. 92)

Успехът е в слушане на Разумното Начало

В човека има едно чувство, аз го наричам: то е барометър, то е пътеводител, една справочна книга. Всеки един от вас има едно такова чувство. Никога не се отдалечавайте от съветите на туй ваше чувство, което ви говори в душата ви. Не зная как може да го наречете. Някои го наричат Ангел Хранител, Пътеводител, Учител. Това чувство е Разумното в човека. Ако го слушате, можете много лесно да минете през живота си. (98/стр. 235)

…Това, Разумното в нас, е хубавото, което ни говори. И трябва да го слушаме. И в това е успехът на всяка една душа, която е дошла на Земята, която се е въп­лътила на Земята. Там е и вашият успех.

(82/стр. 14)

В душата на ученика винаги трябва да говори Великото Разумно Начало. Така той е свободен и в душата му настъпва Дълбок Мир. (17/стр. 89)

Пожелавам ви да чуете Първата дума на Великото Разумно Начало! Тя ще бъде не отвън, а отвътре. Казано е: „Който чуе Гласа Му, ще оживее“. Като чуете Първата дума, това е Новораждане.

(17/стр. 88, 89)

Ум, сърце, душа и дух
са приятели твои

Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са. Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре. (63/стр. 71)

Душата и духът, това са Принципи, които живеят, и на тях трябва да разчитаме, понеже Бог се проявява напълно чрез нашия дух и нашата душа. Ако бихме слушали духа и душата си, тогава щяхме да имаме между нас единство, …щяхме да слушаме Гласа Божий и да изпълняваме Неговата Воля. (42/стр. 192)

„Бог е Дух.“ …Духът, това е проявеният Бог, Който ни се представя в Своята Пълнота. Проявата на Духа, това е нашата душа. Следователно душата ще ни говори за Духа, а Духът – за Бога. Душата ще говори на сърцата и умовете ни. Това е цяла наука! (47/лек. 6: стр. 30)

Вършете всичко по побуждението на Любовта. Любовта да бъде най-великото побуждение на душата ви. По 3 пъти на ден се вслушвайте в побужденията на душата по 1 секунда. Те са най-ценните неща, които Любовта ще ви даде.

(95/стр. 135, 136)

Човек винаги трябва да бъде внимателен на онова нашепване на нашето сърце. Всякога ни нашепва нашето сърце хубаво… Каквото сърцето нашепва, умът трябва да направи. (81/стр. 284, 285)

Смели бъдете, но се вслушвайте в своето Добро сърце… Следователно учениците на Новото Учение трябва да се вслушват в Гласа на Доброто сърце, в Гласа на Божественото Начало в себе си.

(59/стр. 193)

Младият има само едно разбиране за живота. Той се ръководи от своите вът­решни чувства, от Гласа на своето Ра­зумно сърце. Каквото сърцето му каже да направи, така постъпва. (60/стр. 137)

Вслушвайте се в онова, което умът и сърцето ви говорят, за да разберете каква сила се крие в тях. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова, и да не работите. Приложете вашата мисъл и вашата Любов в действие. (96/стр. 288)

Вслушвайте се в Божията Любов. Вслушвайте се във всичко добро и красиво, което е вложено във вашия ум и във вашето сърце. (96/стр. 312)

Приеми Божествените
мисли и идеи

Вслушвай се в Новите идеи, които ти се нашепват отвътре. (17/стр. 357)

Бог ни говори в настоящето, но Той никога не повтаря. Той говори веднъж на ума, втори път на сърцето и трети път на волята. Ти ако не си слушал, ако не си възприел – въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден – тя е само за днес, за друг ден – друга идея, за трети ден – трета идея и т.н. (8/стр. 150)

Пита някой: „Как да прогресирам?“. Казвам: Доколко си прогресирал, ще поз­наеш по това колко Божествени идеи си възприел от Бога и колко от тях си реализирал. В това седи ценността на човешкия характер. Качествата на идеите и броят им определя характера ти. (8/стр. 150)

Дойде ли при тебе една Божествена идея, това е един знаменит ден, това е един велик ден, ако я възприемеш. Няма по-велико нещо от това. Тази идея може да се разрасне дотолкова, че да направи от тебе една велика душа. (8/стр. 150, 151)

Всички хора трябва да се стремят към това именно правилно да възприемат мис­лите, които идат от Възвишения свят.

(78/стр. 68)

В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният. Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод. Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен?

(55/стр. 159, 160)

…Сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли в ума ви някоя Нова Божествена мисъл. Дойде ли в ума ви една Нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази Нова мисъл! Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля. От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. (28/стр. 228)

И ако проникне някоя Възвишена Божествена мисъл във вас, кажете: „Слушам, Господи, готов съм да изпълня Твоята Воля!“. И Той ще проговори тъй нежно, както е говорил на Пророк Илия…

(73/стр. 204)

Дай път на добрите
подтици и стремежи

И тъй, вслушвайте се в своя Вътрешен Глас, в онова Дълбоко Вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо. Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират. (9/стр. 11)

Всеки малък подтик към доброто е Свещен тласък в човешкия живот. Вслушвайте се и в най-малките добри подтици в себе си и ги прилагайте. Хората се отказват от приложението на малките подтици към добро, защото, от една страна, ги омаловажават, а от друга, не могат да дочакат резултатите. Те бързат, искат да имат резултат още в момента. Това е невъзможно. (46/стр. 247, 248)

Не се занимавайте с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки… Не заглушавайте гласа на добрите ваши стремежи. (15/стр. 299, 300)

В Свещени минути в глъбините на човешката душа проговорва нещо чисто и възвишено и в човека се събужда стремеж да живее за Красотата, Истината и Доброто. Останете верни на този Вътрешен Глас, който иде от Истинското ви естество. (17/стр. 389)

Следвай Гласа на Любовта

Любовта носи живот. Тя носи Съзнателния живот, който се развива правилно. Който чуе Разумния Глас, Гласа на Любовта, той ще я последва. Животът, който Любовта носи, иде от вътре.

(80/стр. 39)

Слушайте Гласа на Любовта и ще приемете Истинския живот.

Слушайте Гласа на Истината и тя ще ви даде Абсолютната Свобода.

Слушайте Гласа на Мъдростта и тя ще ви даде необходимата Светлина.

Това е Великото благо, за което всички сте призвани в света. (19/стр. 316)

…Гласът на Божията Любов. Който чуе този Глас, той ще оживее. Днес всички хора очакват този Глас… (31/стр. 183, 184)

Любовта си служи с най-тихия Глас, какъвто съществува в Битието. Няма по-тих Глас от нейния. За да чувате Тихия Глас на Любовта, трябва да имате добре развито ухо, добре нагласен ум. (2/стр. 138)

Любовта… Ако е нужно да каже нещо, тя сама ще направи това. Тя не се нуждае от преводчици. Тя знае всички езици и ако иска да ти открие нещо, ще ти говори на твоя език и ти ще я разбереш. Когато Любовта говори, всички я разбират.

(2/стр. 68)

Любовта сама иде при нас. Ние трябва да схванем момента, когато тя ще ни посети. Тя може да дойде днес, утре или след година – ще чакаш с търпение.

(2/стр. 73)

Ако ходиш с Любов и всякога я слушаш, всичко ще разбереш добре, ще придобиеш онова Знание, което произтича от нея. (2/стр. 74)

Няма по-велико нещо от Любовта. Докато Любовта говори, всичко имаш на разположение… Щом почне да ти говори, тя отваря пред тебе всички врати и ти я разбираш. (2/стр. 77)

…Апостолът… казва: „Езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Сега отчасти знаем“. Единственото нещо, което ще остане за вечни времена, е Любов­та да говори, а ние да я слушаме. (2/стр. 73)

С какво трябва да се занимаваме? С онова, което Любовта ни говори всеки даден момент. Когато Любовта говори, ще оставиш всичко настрана и ще слушаш. (2/стр. 68)

Любовта трябва да те намери тих и спокоен… Тя ще ти каже: „Иди по този път“. Няма да питаш кога ще стигнеш, ще имаш ли мъчнотии. Ще вървиш в пътя без съмнение и страх. Ще имаш мъчнотии, ще минеш през огън, но ще вървиш напред. Ще минеш през огнената пещ както тримата момци, но ще изле­зеш здрав и читав, косъм няма да падне от главата ти. Ще слушаш Гласа на Любовта и докато си с нея, ще бъдеш вън от всякаква опасност. (35/стр. 211)

Ако ние разбираме Любовта, Любов­та е онзи език, който ще проговори на целия свят. Ако ние не може да проговорим с езика на Любовта, тогава ще имаме обикновения живот. Ако проговори чрез нас Любовта, тогава Бог чрез нас ще работи. То е Възкресението в света.

(86/стр. 396)

Велика е вашата
Майка Природа

Понеже сегашният слух не е така добре развит, ние мислим, че Природата не говори. Но тя говори отлично, много хубаво и красноречиво говори.

(30/стр. 68, 69)

И тя е Велика, Велика е вашата Майка Природа! …В мълчанието именно има смисъл. Чул ли си в това мълчание Гласа на твоята Майка, който Глас иде от дълбочините на душата? Този Глас е спокоен и ще ти проговори тъй тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този Глас? Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил 10 джобура със сълзи. Това проговаряне на този Глас ние наричаме тук, на Земята, Любов, Обич и т.н. (3/стр. 25, 26)

Този Глас предизвиква в човека моментално магическо променение. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на Земята, може да се намираш на умиране, но проговори ли ти този Глас, у тебе веднага се заражда едно съживяване. Вие търсите Тайната, Истината на живота някъде вън и ми казвате: „Научи ни как да я намерим!“. Научете се да разбирате себе си и да намирате тази Тайна в себе си. (3/стр. 26)

…Когато дойде Божествената Любов, човек трябва да бъде с отворени уши, да слуша Гласа на Разумната Природа и да отговаря. (33/стр. 339, 340)

Природата, която действа върху вас, е Жива. Мнозина казват: „Няма по-добра учителка от Природата“. Поне аз не съм намерил по-добра учителка от нея. Ако вие я слушате, тя може да ви даде ценни внушения и ценни упътвания, може да изправи почти всичките ваши погрешки, да направи живота ви на Земята разумен, даже и щастлив. (1/стр. 390)

…Природата. Тя работи върху вас, но и вие трябва да бъдете в съгласие с нея. Каже ли ви, че пътят, по който вървите, не е прав, не се противопоставяйте. Вслушвайте се в думите и изправяйте пътя си. (46/стр. 307)

Природата всякога предупреждава човека за онова, което предстои да му се случи. Достатъчно е човек да се вслушва в онова, което тя му нашепва, за да вземе предварителни мерки. Като разбира езика на Природата, човек сам ще бъде лекар на душата и на тялото си.

(41/стр. 217)

И тъй, искате ли да се развивате правилно, влезте във връзка с Природата… В широката и необятна сцена на Природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва какво да говори, той съвсем ще пропадне. Слушайте внимателно какво ви нашепва Природата и всякога изпълнявайте нейните съвети. (46/стр. 59)

Възвишените Същества
се грижат за вас

Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. …Като се вслушва в съветите на Разумните Същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с духовния свят.

(20/стр. 12, 13)

Радвайте се, че сте свързани с духовния свят и с Разумните Същества, които постоянно ви говорят и напътват. Докато те ви дават съвети, вие сте на Прав Път.

(20/стр. 13)

…Човек… за него са определени Същества, които го пазят и защищават. От вас се иска само едно: да слушате Гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас. (19/стр. 315)

Ако не можете да оправите работата си, оставете я на Разумните Същества, те ще я оправят. Какъвто съвет ви дадат те, изпълнете го. (35/стр. 211)

Любовта свързва съществата от физическия свят с тези от духовния и от умствения свят. Не е достатъчно да виждате тези Същества. Важно е да чувате техния говор. Като се намерите в мъчнотия или затруднение, те започват да ви нашепват нещо. Вслушвайте се в говора им и изпълнявайте каквото ви казват. Те ще ви кажат точно кога и как ще разрешите мъчнотията си. Ако имате Интуиция, вие ще влезете във връзка с тях и ще се ползвате от съветите им. (79/стр. 88)

Съществата, които са завършили своето развитие, изпращат своята Любов към нас. Трябва да се свържем с тях… Когато сте в мрак, когато сте нападнати от изос­танали същества, ще дойде една Светла душа при вас, ще ви каже нещо, ще ви донесе една Нова идея. (16/стр. 282)

…Съществата, които стоят по-високо от нас, които са завършили своята еволюция… Тези Същества са близо до вас, но за да ги почувствате, съзнанието ви трябва да се пробуди, да се прояви нежното чувство на живота във вас… При това положение, ако сте намислили да отидете, за пример, на Мусала, едно от тия Разумни Същества ще ви проговори и точно ще определи програмата на вашето пътуване. То ще ви каже в колко часа ще тръгнете, през кой път ще минете, на кой километър ще ви срещне мечка, но да не се уплашите и т.н. Тръгвате за Мусала и всичко става така, както ви се каза. След това ще ви се каже, че ще ви срещне един старец, който ще ви спре и ще се разговори с вас. По-нататък ще ви срещне млада мома, която ще ви се усмихне само. Вървите вие и наистина се случва точно така, както ви е било предсказано. Като се върнете [у] дома си, вие си спомняте всичко това и казвате: „Говори ли ми някой, или не?“. Говори ти, разбира се. (50/стр. 70, 71)

Това Същество прави и втори, и трети опит с вас. То казва: „Ще отидеш на еди-кое си място, ще разровиш там и ще намериш съкровище. После ще отидеш навътре в гората на разстояние около десет километра. Ще разровиш земята на това място и ще намериш един ценен ръкопис. Ще откриеш ключа на този ръкопис и ще го прочетеш“. (50/стр. 72)

Питам: Илюзия ли е това, или Реалност? Каквото ви се каже, всичко се сбъдва. Обаче, когато духовете говорят, не излиза така. Каквото духовете ви кажат, нищо не се сбъдва. Когато Разумните, Възвишените Същества ви говорят, всичко е абсолютно вярно без никакво изключение. (50/стр. 72)

Когато Бог иска да каже Своята Истина, всички Разумни Същества се съединяват… и изказват на човека туй, от което се нуждае. (70/лек. 15: стр. 26)

…Божиите пътища са неузнаваеми. Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува. Когато някой поет пише, ако вие сте Ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише. …До него от лявата и от дясната му страна има Същества Възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише. Тогава той казва: „Дойде ми вдъхновение“. Значи, от горе е дошло нещо. (11/стр. 385, 386)

При прозрение в духовния свят… Това е някой Ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви облечен в красивата си форма и ще ти се усмихне, а когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха в права линия, с мантия и с колан. Тогава всичко почва да говори на човека – треви, цветя, дървета, цялата полянка. Това Същество така учи човека.

(17/стр. 401)

Външната страна на Ангелите представя Ангелския говор. Казвате: „Какъв е Ангелският език?“. Внушенията, които имате, то е Ангелският език. Дойде ли ви някоя мисъл, то е езикът на Ангелите.

(82/стр. 188)

Нощните часове, когато хората заспят, са добри за размишление. Тогава ще влезете във връзка със Съществата, понеже има неща, които могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън няма голям шум. Ако отвън се дига шум, тогава не може да се разбере онова, което Духът говори. (17/стр. 398)

Изгрее ли Слънцето на вашия живот, сърцето ви ще трепне, защото ще чуете Гласа на Бога, на всички Ангели, на всички Напреднали Братя. Тогава ще влезете във Великия град между Напредналите Разумни Същества. Постигнете ли това, вашата радост ще бъде необикновена.

(16/стр. 103, 104)

Всеки има Ангел Ръководител

Всеки има по един Духовен Ръководител, който с велико търпение чака да изправим погрешките си. Сбъркаш, той ще ти покаже Пътя, ще ти прошепне и ти се опомняш; това продължава стотици векове, докато човек намери Пътя си и върви без отклонения. (17/стр. 381)

…Един Ангел слиза на Земята, за да води една грешна душа, да я изчисти и обърне към Бога. Ангелът тръгва подир човека, тихо му говори, съветва го как да живее, какво да прави, но човекът не го слуша, върви по пътя на своите низки желания. Ангелът го следва, мисли какъв метод да приложи за подигането му. Приложи един, втори метод – никакъв резултат. Най-после успява по някакъв начин да го подигне малко. Той върви напред, човекът – подир него. Дойдат до едно място, човекът кривне в друга посока и Ангелът се връща, следва го. Ден след ден, година след година минават, докато този човек обърне внимание на своя Ангел, подаде му ръката си и двамата тръгват напред. Ангелът се радва и цялото Небе се радва, че е спечелена една душа. (10/стр. 82, 83)

…Всеки човек има по един Ангел, по един Дух Напреднал, който го ръководи. Колцина от вас сте запознати с вашия Ръководител, който ви ръководи? Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна. Този Ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие да [се] учите, той се грижи вие да се просвещавате на Земята. (88/стр. 275)

Твоят Ангел Ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора.

(17/стр. 357)

Вътрешният Закон
предпазва човека

Аз съм гледал: някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица… Някой ще каже, че това е суеверие. Не, туй е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човек. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш. Всичко туй ще ти кажат. Хората са изгубили тия показания, които имат. (64/стр. 126)

Търговец си, искаш да вършиш някакво предприятие с някой човек, но този Вътрешен Глас ти казва: „Не предприемай нищо!“. „Ама защо?“ „Не върши никаква работа с този човек, нищо няма да излезе от това!“ Искаш да отидеш в Америка, но този Вътрешен Глас ти казва: „Не бързай, не е време сега!“.

(71/лек. 19: стр. 25)

Един познат господин ми разправяше как се убедил, че трябва да вярва. По едно време той си направил хубава двуетажна къща и търсил наематели за един от етажите. Явил се един господин като наемател, но нещо отвътре му казало: „Не давай къщата си на този човек, той не обича да плаща“. Обаче външно този човек бил добре облечен, благовиден, внушавал доверие и затова той не послушал Гласа си и дал под наем етажа си именно на него. Гласът отвътре пак му нашепвал: „Този човек в първо време плаща, но пос­ле не плаща“. „Не, аз ще го заставя да плаща редовно.“ Както и да е, влязъл този господин в къщата му и платил само два-три месеца. Останалото време вече не плащал. Какво не правил той, докато най-после го извадил от къщата си. Така се научил той да вярва на Божественото в себе си. (45/стр. 151, 152)

За Разумния човек всичко говори. Разправяше ми един българин от Варненско следния случай: връща се той един ден от работа и рекъл да си полегне малко след обяд на кревата. Ляга си, но по едно време чува като да му говори нещо: „Стани от леглото си и бягай навън!“. И не се минават 15 минути, целият таван се събаря върху леглото му. Така се спасил той. Говори ли ти този Глас, не питай защо трябва да излезеш навън. Излез вън и не питай! Ако ние слушаме този Вътрешен Закон, много нещастия щяха да се избегнат. (71/лек. 19: стр. 24, 25)

В Америка някъде детето на един машинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове. Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът. Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело. Като наближил тренът, бащата видял детето си на линията и извикал: „Лягай!“. Детето легнало на линията, тренът минал отгоре и така се спасило. Какво щеше да стане с детето, ако се беше спряло да пита баща си защо трябва да легне? Щеше ли да се спаси тогава?

Тъй щото, каквото ви каже Любовта, слушайте Гласа . Каже ли ви: „Лягай!“ – лягай. „Ставай!“ – ставай. „Мълчи!“ – мълчи. „Говори!“ – говори. Каквото ви каже Любовта, слушайте Гласа , изпълнявайте съветите и заповедите . В Послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. (19/стр. 315)

Имаше една Султана… Тя ми разправяше една своя опитност. Като идела от Македония вечерно време, тя чува един Глас: „Султано, спри се!“. И аз се спрях. Сутринта виждам, че ако бях пристъпила една крачка – една цяла пропаст. Нещо ми каза: „Спри се!“ – слушам Глас.

Слушай Гласа. Когато ти каже вътре: „Спри се!“, ти се спри. „Но има дъжд.“ Нищо. Ти се спри. Ако не се спреш, ще изгубиш. Та казвам сега, Гласът ти казва: „Вземи този път“. Вземи го.

И на Султана каза Гласът: „… Нощно време не се ходи. Трябва да се спреш, да чакаш“. И тя чакаше. И на сутринта Гласът казва: „Вземи този път. Този път отива за България“. (48/стр. 153, 154)

Допитване до Вътрешния Глас

Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса.

(17/стр. 357)

Казвате: „Как можем да познаем коя книга трябва да четем?“. Ще ви дам следното правило: вземете книгата, която искате да четете, турете я пред челото си, отправете мисълта си към Разумния свят и запитайте Божественото в себе си да я прочетете или не. След това останете спокойни за една-две минути и ще чуете един Тих Глас отвътре [да] ви отговаря да четете книгата или не. Слушайте този Глас! Той никога не лъже. (59/стр. 163)

Има смисъл да се чете една книга само тогава, когато тя дава храна за ума, сърцето, волята, душата и духа на човека. Когато човек чете по този начин и се съветва със своя Вътрешен Глас, той ще развие в себе си Интуицията, чрез която ще познава соковете, които текат в живота, и оттам ще задържа за себе си полезните, а ще се предпазва от отровните. (59/стр. 163)

Изпълнявайте Волята Божия и се вслушвайте в Божествения Глас. Той всякога казва как трябва да постъпвате. Питайте го един, два, три пъти, докато разберете какво трябва да правите. Божественото отговаря на човека по различни начини: чрез растения, чрез животни и чрез хора. (96/стр. 65)

Ако някой ви обиди, не бързайте да отговаряте, докато не сте чули думите на Бога. Попитайте Го как да постъпите. Не слушате ли съвета на Господа, вие ще сгрешите. (19/стр. 163)

Ще кажете: „Стражарят не бие хората по собствено желание, така му заповядват“. Това е така, но когато стражарят изпълнява своята длъжност, той трябва да се допита до своя Вътрешен Глас да изпълни ли тази заповед буквално, или да намери някакъв друг начин, по който да я приложи. Вътрешният Глас в него ще му каже да удари ли някой човек и ако трябва да го удари, колко удара са нужни. Ако му заповяда началството да удари 25 тояги, Вътрешният му Глас може да каже, че за този човек са достатъчни само две тояги. Нека той послуша своя Вътрешен Глас, чрез който именно Бог му говори. Двата удара ще донесат благословение както на провинилия се, така и на самия стражар. (74/стр. 96, 97)

Гласът отвътре
претегля всичко

…Има една Вътрешна Справедливост. Има едно чувство вътре в човека, което му пришепва. Понеже, щом постъпваш справедливо, ти чувстваш в себе си Мир. И придобиваш достойнство сам пред себе си. Започваш да се подигаш и сам се харесваш. А някой път, като не постъпваш така, нещо те осъжда у тебе и ти… виждаш, че не си такъв, какъвто трябва. У тебе има нещо, което те преценява и ти казва, че в даден случай ти не си прав.

(77/стр. 295, 296)

Туй, което хората наричат съвест, съзнание, то е Божественото, което показва, че пътят, по който вървиш, не е прав. Сега не говорим какво хората могат да говорят. В нас има едно естество, което показва, че има нещо погрешно в нас, даже погрешки, които другите не ги виждат, а ние ги виждаме. (77/стр. 306)

Казвам: Съдбата не е нищо друго освен Гласа на съвестта, чрез която говорят Напредналите Същества. Ти сгрешиш и чуваш Тихия Глас на едно от тия Същества да ти говори: „Не постъпи добре. Изправи грешката си“. (40/стр. 17)

Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тях­но действие, за едно тяхно чувство или за една тяхна постъпка дали са прави, или криви, те не могат да ги определят. Нещата обаче вътре в нашето съзнание са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже дали тя е права, или не. (70/лек. 2: стр. 8)

Някои от вас искате да знаете доколко са прави. Има един Вътрешен Закон, който определя Абсолютното право. Ако вие слушате Вътрешния Закон, всеки един от вас може да знае дали това, което върши, е право, или не. Има нещо в теб, което ти казва право ли е, или не това, което вършиш. И то като ти каже, че е право, тогаз и целият свят да ти казва, че не е право, ти ще кажеш: „Право е“.

(4/стр. 152)

…Аз зная право ли постъпвам, или не. Няма защо да питам хората за това. Щом постъпвам добре, нещо в мене се радва. Чувам Тихия Глас на Бога, Който ми казва: „Ти постъпи добре“. Ако не постъпвам добре, пак чувам Тихия Глас да ми казва: „Не постъпи добре, не си справедлив“.

(36/стр. 136)

Знайте, че има един Морален Закон в света, според който, когато аз направя една погрешка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, аз я чувствам в себе си. Има един Вътрешен Глас, който претегля всичко и ми казва: „Толкова липсва на твоята постъпка“. (70/лек. 3: стр. 19)

Невидимият свят
изисква да помогнеш

Давайте щедро там, дето Божият Глас ви съветва. Изпълнявате ли Волята на този Глас, и вашите работи ще се наредят добре. (20/стр. 277)

…Някой иска да развие Милосърдието си. Той търси случаи къде да прояви Милосърдието си, но не намира. Обаче нещо вътре в него му казва да помогне на една бедна вдовица, като посочва даже адреса . Тази вдовица се е молила на Бога да помогне по някакъв начин да се справи с материалното си положение… С риск да остане без пара в джоба си, той трябва да слуша Вътрешния си Глас. Има случаи, когато работите на човека се уреждат не когато не смее да даде нещо от джоба си, но когато прояви своята щедрост.

(20/стр. 276, 277)

…Един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един Глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия!“. И той дал лева. А от там насетне му тръгнало. (17/стр. 37)

Когато един Праведник бръкне в джоба си и извади нещо, той изпитва такава радост, каквато изпитва онзи Светия, който пожертвал своя скъпоценен камък, даден му от Учителя да го пази, за живота на един човек. Дохожда при него една бедна вдовица и му казва: „Продават сина ми роб. Той е верующ, но нямам средства да го откупя“. Какво да се прави? Светията погледнал камъка и си помислил кого да пожертва, камъка или сина на вдовицата. В това време чува един Вътрешен Глас, който му казва: „Дай тоз[и] камък!“. Светията пак си помислил: „Дали не ми говори някой дявол?“. Гласът повторно му казва: „Дай този камък на вдовицата, той е заради нея, тя ще го пази“. Той бръква в пазвата си, изважда камъка, подава го на бедната вдовица, като казва: „Вземи този камък, той е заради тебе, аз 20 години го държа“. И ако при вас дойде някой ваш беден брат, който страда, дайте му този камък, нека го продаде да откупи сина си. (70/лек. 30: стр. 25)

Някой път през нощта можете да чуете Глас: „На тази и тази улица и номер живее човек в трудно и безизходно положение, идете и му помогнете!“. Отивате и намирате, че всичко е тъй, както ви е казал Гласът. (16/стр. 367)

Представете си, че сте легнали да спите към 11 часа вечерта и току-що сте заспали, някой ви събужда и тихо ви пошепва: „На еди-коя си улица и еди-кой си номер живее един човек, който в този момент преживява някакво голямо разочарование и отчаяние. Иди при него и го утеши“. Вие ще кажете: „Как мога да изляза толкова късно? Сега е военно положение, ще ме хванат и ще ме затворят. При това в състояние ли съм аз да помогна на този човек?“… Казвам: Заповядат ли ви от Невидимия свят да станете, да излезете вън и да свършите някаква работа, вие не трябва много да размишлявате и да се колебаете. Станете и идете там, дето ви посочват! Дойде ли Божественото у вас, вие трябва да му се подчините. Не се ли подчините на Божественото, човешкото ще ви подчини.

(58/стр. 142)

На Господа ще слушаш Гласа. Разправят за един човек, когато бил големият пожар в Чикаго. На пътя оставено едно дете. Върви и нещо му казва: „Вземи това дете“. Той гледа огъня след себе си, трябва да се бяга, огънят е силен. Казва му нещо: „Вземи това дете. Ако вземеш това дете, огънят няма да те настигне. Ако не вземеш детето, ще те настигне“. Господ е, Който ти говори – вземи туй дете.

(75/стр. 343)

3. МЪДРОТО СЛУШАНЕ

Какво се иска от човека,
за да чуе Божия Глас?

Истинската мисъл внася успокояване на ума, истинското чувство – успокояване на сърцето, а истинските дела – успокояване на целия организъм. Дойде ли до тия положения в себе си, човек ще чуе Божия Глас… (66/стр. 120)

Когато залюбите Бога, туй, Безграничното, …Той всякога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена Светлина. (70/лек. 33: стр. 29)

В Любовта човек слуша Гласа на Бога най-ясно. (48/стр. 297)

…Когато Любовта дойде в твоето сърце, тя ще събуди в тебе желание за работа. Ти ще възприемеш нейната Чистота и Святост, ще чуеш Тихия Глас на Бога.

(43/стр. 51)

Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на Земята, да съзнае жертвите, които се правят за него, и да благодари за тях. Само по този начин той ще чува Божия Глас в себе си и в ближния, както Мойсей го е чул. Това значи да се запали Свещеният Огън в човека… (41/стр. 282)

Нека тази вечер ние да отправим умовете си, сърцата си и душите си към Бога… да почувства Господ, че ние искрено Го търсим. И когато почувства това, Той ще ни отговори. И тогава ще чуете онзи, Тихия Глас, и като го чуете, ще имате един от най-приятните моменти, който някога сте преживели! (69/стр. 438)

Вие желаете Господ да ви проговори. Той ви е говорил, но съзнателно трябва да разберете Неговия Глас. И като Го разберете, да задържите вътрешната си връзка с Него. Когато Бог ви проговори, всички ще се съберат около вас. Когато някой извор извира, нали всички идват при него? Цялата околност знае за него, защото той носи живот. (91/стр. 153, 154)

…Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“.

…Човек… трябва да си каже: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Когато човек произнесе тия думи с дълбочина, със смисъл, той ще чуе Гласа на Бога, Който ще му каже: „Твоят Път – това съм Аз. Твоята Истина – това съм Аз. Твоят Живот – това съм Аз. Ти ще ходиш по този Път. Ти ще живееш с Истината, която си намерил. Тогава Моят Живот ще се прояви в тебе!“. Желая на всички да чуете този Глас! Щом го чуете, душата ви ще се изпълни с Живот, с Радост и Веселие. Тогава ще разберете, че сте човек, в пълния смисъл на думата. Това значи да чуете Гласа на Бога, Който от хиляди години сте очаквали! Това значи Бог да ви проговори! (90/стр. 20)

Как познавате,
че Бог ви е проговорил?

Когато Господ дойде да говори, Той ще говори ясно. Знаете, че Божествените работи са точно определени. (5/стр. 76)

Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал? Понякога човек сам си говори, а понякога друг му говори. В говоренето на Господа има нови елементи, има нещо особено.

(3/стр. 79)

И тъй, като се върнете по домовете си, запитайте се говорил ли ви е Господ и как ще познаете Гласа Му. (44/стр. 239)

Как се познава кога Бог говори на човека? От книга това нещо не може да се научи. В това отношение всеки човек има своя специфична вътрешна опитност. Чрез тази опитност той е дошъл до поз­наване на Божия Глас в себе си.

(53/стр. 230)

Когато Господ почне да говори на човека, той чувства това говорене в ума, сърцето и волята си, то навсякъде прониква. То е Живо Слово. Който чуе Гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв. Вие ще чувствате дълбоко в душата си една радост, която само този я знае, който я е опитвал. (3/стр. 79)

И когато този Божествен Глас се обади, всякога се разлива Светлина, а при другите гласове съзнанието се раздвоява и то тъне в мрак. Утихнат ли гласовете, Той пак ти говори – това е вече опит. Дълго време се изисква, за да умееш да схващаш от раз. (83/стр. 42)

Трябва да познаваме Господа… Той се различава по това – развълнуваш ли се и проговори Господ, ще се успокоиш.

(3/стр. 171)

По какво познавате, че Бог е проговорил на човека? Щом Бог му проговори, всичките му слабости и недъзи се свалят от него, както се сваля кожата на змията. Той се чувства напълно обновен и прероден. (41/стр. 127)

Ако имаш желание да учиш, Господ ти е проговорил. Имаш желание да живееш по нов начин – Господ ти е проговорил. Не отлагай нещата. Не отлагай работата на днешния ден за утре. Днешният ден никога не се повтаря. (2/стр. 104)

Онзи Баща, Който си Го представяте, Неговото Лице виждали ли сте го вие? Когато чуете Неговия Глас, във вас ще се зароди желание, ще кажете: „И ние може да се жертваме тъй, както и Той“. И тогава вие ще бъдете готови всичко да дадете, и няма да съжалявате, но ще кажете: „Много малко сме дали, бихме желали още с милиони години да живеем, за да можем да дадем още“. (73/стр. 47)

Човек, на когото Бог е проговорил, кесията му е винаги отворена, къщата му – на разположение на бедни и нуждаещи се. Този човек се разбира с всички хора. Той е разрешил съществените въпроси в своя живот. (41/стр. 127)

Когато Великият проговори на човека, в ума му се явява Светлина, а в сърцето – Широта и той обиква всички хора, всички същества, цветя, дървета, птички. За него всичко е красиво. (16/стр. 139)

Два гласа има в човека

Субективният, вътрешният ум, или, както мнозина го наричат, Истинският човек, не е нищо друго освен Божественото Начало в него. Той живее и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето и каквото каже на човека, излиза вярно. Той има Интуиция за отличие от обективния ум, който няма никаква Интуиция. Обективният ум обича да плаши човека. Той му казва например: „Не минавай през това място, има приготвена засада против тебе, ще те убият“. Ти обаче не го послушаш, минеш през този път и виждаш, че никаква засада не те чака… Субективният ум е добрият съветник на човека: каквото каже, всичко става. Ти се тревожиш нещо, но той, без да дава някакви доказателства, казва: „Имай търпение, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи“. „Как ще се оправи?“ „Имай търпение, ще видиш как ще се оправят работите.“ (37/стр. 29)

Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото… Който иска да преодолее страха в себе си, да надрасне своите слабости и да даде предимство на Божественото, той трябва да се ръководи по Вът­решния си Глас, по Вътрешните закони, които представят истински образец.

(37/стр. 201)

В човека има един глас, който му казва: „Остави това сега, отложи го“. Той иска да отложиш, за да задигне твоето благо. Като те обидят, някой ти казва отвътре: „Защо да претърпиш? Защо не му дадеш да разбере?“. (16/стр. 368)

Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани. (17/стр. 356)

Като влезеш в Школата, в тебе ще има два гласа. Единият глас ще ти казва: „Остави Школата, живей тъй, както другите хора в света!“. Другият глас ще ти казва: „Остани в Школата, изпълнявай това, което тя изисква!“. (16/стр. 104)

Като наблюдавам съзнанията на хората, както и техните мисли, виждам, че върху тях влияят ред същества, светли и тъмни. Те трябва да имат Светлина, Разбиране, за да се справят с тия странични влияния. Едни им влияят отляво, други – отдясно и те не знаят кого да слушат…

(34/стр. 59)

…Хората… слугуват на двама господари, т.е. на два свята: света на злото и света на доброто. Съществата от първия свят стоят от лявата страна и нашепват: „Живей и мисли за себе си. Гледай да се ожениш, да имаш дечица, пари, къща, имот, да си създадеш добро положение, че като дойдат черни дни, да си осигурен“. От дясната страна стоят съществата на доброто и нашепват: „Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да изпълняваш Божията Воля, всичките ти работи ще се наредят добре. От тебе се иска готовност да се пожертваш за Господа и за своя ближен“.

Ти слушаш какво се говори от двете страни и се объркваш. Започваш да се бориш и се питаш коя от двете страни е права. Съществата, които стоят от дясната страна, са на прав път. Те служат на Бога по закона на Любовта. Онези, които стоят от лявата страна, са на крив път.

(79/стр. 86, 87)

Някога ти сам чувстваш известно разположение, молиш се; някога нямаш разположение, не се молиш. Това показва, че в тебе има два източника. Единият източник ти казва: „Ти трябва да мислиш!“. Другият ти казва: „Защо да мислиш? Безсмислено е това нещо“. Два източника има у човека. Тези два източника се различават и ти ще слушаш единия от тях. Единият казва: „Мисли!“. Другият казва: „Не мисли!“. Единият казва: „Вярвай!“. Другият казва: „Не вярвай!“. Единият казва: „Със знание можеш да добиеш Царството Божие“. Другият казва: „И без знание може да се влезе в Царството Божие“. Единият казва: „Любовта е Живата църква“. Другият казва: „Без църква не може да се живее“. (4/стр. 14)

Различавайте гласовете отвътре

Как да познаем Бога? Той е тих, спокоен в нас и ни говори, а противното е друг един глас в нас, който ни смущава, дава ни съмнение и пр. (3/стр. 114)

Казвам: Има едно съзнание, което ни говори, и каквото да ни говори, ние всякога оставаме недоволни от него. Освен това съзнание има и друго, което говори малко, по една-две думи само, но тия думи всякога внасят в човека вътрешен Мир. И най-после в по-напредналите души има и трето Съзнание, което щом проговори на човека, той чувства вътрешно разширение в себе си и Свобода. Такъв човек е освободен от гнета на материалните нужди и ограничения. (57/стр. 152)

…Вие всякога трябва да проверявате кой ви говори. Вие всеки път може да знаете дали ви говори Истината, или не…

(70/лек. 30: стр. 25)

Някой слуша много гласове в себе си и като не ги различава, казва, че Бог му говори. Бог не говори всякога на човека. Той говори в особени случаи, когато човек е на кръстопът, при големи страдания, когато е изоставен от всички. Затова е казано в Писанието: „Потърси Ме в ден скръбен“. Когато сте скръбни и се обърнете към Бога, тогава ще чуете Гласа Му и ще направите разлика между Неговия Говор и човешкия. (79/стр. 270)

Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало? (55/стр. 165)

Следователно, за да не изпадате в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват.

(55/стр. 166)

Казано е в Писанието: „От делата им ще ги познаете“. Ние казваме: От резултатите ще познаете Духът ли ви говори, или някой малък дух. (55/стр. 390)

И по някой път е казано, че има лоши духове. Но лошите духове не са нищо друго освен пак човешки духове. Умрял някой, постоянно се върти около тебе със своите стари навици – баща ти и майка ти – и ти дават съвет какво да правиш. И някой път баща ти казва: „Не бъди толкова будала, излъжи хората малко, работата така не се оправя“. И то това наричаш: някой си дух от Бога, някой Ангел. Да, баща ти, който те лъже… (77/стр. 410, 411)

…Съдбата е неумолим закон. Със съдбата заедно вървят много Същества, които пазят човека от нейните тежки удари. Достатъчно е човек да върви в Божествения Път, за да се ползва от помощта на тия Светли Същества. За пример някой добър човек мисли да пътува по море. Нещо го побутва да тръгне още на другия ден, да се ползва с половин билет. Кое е това, което го подтиква? Съдбата му. Този ден именно е предвидена някаква катастрофа, от която той трябва да загине. Добрите Същества обаче, неговите приятели, го съветват да не пътува утре, да отложи за друг ден. „Ама с половин билет ще пътувам.“ Отложи пътуването си, макар да платиш и цял билет. Друг някой иска да заеме някаква добра служба, за която му обещават десет хиляди лева месечна заплата. Той се радва, че като вземе тази служба, ще подобри положението си. Съдбата му го съветва да вземе тази служба, но приятелите му нашепват: „Откажи се от тази работа. Наистина парите са много, но господарят е лош човек, ще одере кожата ти“.

Като ученици, вие трябва да различавате тия два гласа в себе си.

(60/стр. 305, 306)

Мъдрецът знае
кое да слуша и кое не

Когато чуеш Гласа на Бога, тръгни след него и не мисли. Когато чуеш гласа на човешкото, не се отклонявай, следвай своя път. (11/стр. 233)

Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее както всички хора, защото тук ще се обезличи. „Влез в света като другите хора да разбереш защо живееш.“ …Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. (31/стр. 18)

За пример едно същество ти казва вът­ре: „Открадни, ти ще останеш будала“. Другото същество вътре в тебе ти казва: „Не“. Кои се борят вътре в тебе? Кой е онзи, който ти говори едно; кой е онзи, който ти говори друго, и кой е онзи, който слуша? …И най-сетне всичко утихне. Казваш: „Реших въпроса“. (11/стр. 482, 483)

Значи, в съзнанието на човека еднов­ременно има две течения, които трябва да се долавят. Всеки от вас може да наб­людава тия течения. Например минавате покрай някоя градина, погледнете към плодовете , искате да си откъснете от тях. Едновременно с появяването на тази мисъл се явява и друга мисъл – нещо дълбоко във вас ви казва: „Не, ти не трябва да вземаш от тия плодове“. Отде се ражда последната мисъл във вас? Тя иде от Божественото Съзнание. Вие казвате: „Ама аз съм гладен!“. Че вие още не знаете дали този плод не е отровен. Дървото може да е хубаво, но ако вие изядете този плод, вашият живот може да се спре в развитието си, затова Божественото Съзнание ви казва: „Няма да ядеш от този плод!“. Божественото Съзнание няма да ти обяснява защо и за какво няма да ядеш от този плод; то никога не обяснява, само казва: „Не, недей!“ – нищо повече… Ако ти се подчиниш на това, което Божественото Съзнание ти подсказва, след време… туй Висше Съзнание ще дойде да ти обясни всичко. Това е, което съвременните философи наричат Висшето Аз в човека.

(1/стр. 262, 263)

Всякога се стремете да имате една чиста мисъл. Не се опасявайте от онези мисли, които минават през вас. Те да не ви безпокоят. Защото вие сте като едно радио, дето се хващат всички вълни от всички станции. И вие трябва да бъдете умни да уловите тези станции, които ви са потребни. (82/стр. 55)

Дойде ли злото при тебе, затвори радиото си да не го чуваш. Злото си служи с дипломатически език. То се разговаря и с хората, и с Бога. На Бога говори по един начин, а на човека – по друг. (20/стр. 248)

Често ще ви нашепват, че сте грешници, че не разбирате живота, и вие ще се обезсърчавате. Не се обезсърчавайте, но бъдете будни да не се поддавате на внушенията на дявола. Говори ли ви отрицателни и неверни неща, турете един грам от Истината на гърба му. Той се страхува от Истината като от огън. (79/стр. 193, 194)

Не разчитай на това, което говори отвън. Ако разчиташ на него, всичко ще изгубиш. То ще задигне всичко, ще те обере. Разчитай само на Оня, Който ти говори отвътре. То е Божественото в тебе – него ще слушаш. (62/стр. 201)

Христос опита гласа на оня, който говори отвън, и на Оня, Който говори отвътре. Във външния глас Той позна ония, които не Го обичаха. Те Му казваха, че Бог не Го обича, затова Го е изоставил. И Христос се обърна към Бога с думите: „Господи, защо си Ме оставил?“. Най-пос­ле Той каза: „Господи, в Твоите Ръце предавам Духа Си. Да бъде Твоята Воля!“. С тия думи Христос победи. В победата е силата на Христа. Тогава Бог проговори на Христа отвътре и след три дена Той възкръсна. Така Христос разбра силата на думите, които идат отвътре. Вслушвайте се в Тихия Глас, който ви говори отвътре.

(62/стр. 201, 202)

Смиреният слуша
по особен начин

Бог е Любов. Когато дойдете във връзка с тази Любов, …ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се изявил: дали чрез някой Ангел, или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не важи. Това значи да бъде човек смирен. (37/стр. 138)

Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките. Всяка Божия дума носи живот, Светлина и Свобода на човека. (37/стр. 138)

Щом искате да изпълнявате Волята Божия, вие трябва да се вслушвате в Неговия Глас, както и в гласа на всяко живо същество, изпратено от Бога. И Адептът се вслушва в този Глас. Ако е объркал пътя си, той ще приеме услугата и на най-малкото дете, което може да го напъти.

(60/стр. 229, 230)

Когато казвам „Аз“, под тази дума разбирам Бог. Щом сте чисти, това Божествено Аз всичко ще ви каже. Когато някое дете ми рече: „Аз ще ти кажа“, аз ще се спра и ще отговоря: „Казвай, Господи, аз Те слушам“. (6/стр. 131)

Мъдрецът, истинският философ не философства; той е като дете – готов да слуша всички… Мъдрецът еднакво изслушва и детето, и учения и от всичко вади поука. (38/стр. 133)

Бъдете готови да слушате Бога

Някой път Господ дойде, хлопне на вратата ни и казва: „Днес е твоят ден, приеми Ме!“. Ти казваш: „Нямам време сега, искам да довърша науките си“. Или: „Имам една много взискателна жена, трябва да услужа малко“. И тъй се извиняват господарят с жена си, държавникът с поданиците си, ученият с науките си, а Господ все чака. (71/лек. 33: стр. 22)

Бъдете готови да слушате Гласа на Онзи, Който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако Него не слушате, никого не можете да слушате. (78/стр. 147)

Днес Господ ви говори на прост език, необходимо е само да пожелаете да Го разберете и послушате. (6/стр. 243)

Каквото Бог ти казва, приеми го. То носи Новото в света. Пред Божественото отстъпва всякаква философия, всякакво знание. (12/стр. 259)

Казвам: Когато аз говоря, сърцата ви и умовете ви трябва да бъдат готови да възприемат онова, което ви се казва. Не само онова, което отвън ще ви се говори, но и онова, което отвътре ще ви се говори. Защото едновременно има един, който ви говори отвън, и друг има, който ви говори отвътре. И във вас има един, който възприема отвън, и един, който възприема отвътре. Четирима души трябва да бъдат в съгласие. (21/стр. 98)

Търсете Бога,
докато е близо до вас

Бог говори на човека само при известни условия, при известни отношения, когато Той пожелае, а не когато човек
изисква. Бог сам определя момента, когато трябва да проговори на една душа.

(23/стр. 8)

Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума. Да бъдете будни в този момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума. Не я ли схванете, всичко изгубвате.

(16/стр. 139)

И в Писанието е казано: „Търсете Ме, докато съм близо до вас“, или „Слушайте Ме, докато съм с вас“. Така прави Бог. Той мине, предаде нещо хубаво и си заминава. (11/стр. 401)

Природата никога не повтаря себе си. Бог говори на човека за едно и също нещо най-много три пъти, и то по три различни начини. Първия път ще го каже на ума на човека, втория път – на сърцето му, третия път – на волята му. Като проговори три пъти на човека, Бог спира вече да му говори. (54/стр. 118, 119)

Бог говори на човека само три пъти през годината… Не Го ли послушаш, Бог престава да говори, цели девет месеца мълчи. След това се изреждат страдания и нещастия в живота ти. Ако периодът, през който Бог говори на човека, е 12 години, тогава Той говори през първите три години, а през останалите девет години мълчи… Благодарете, че вие работите с една година от 12 месеца. Първите три месеца от годината са Божествени, а останалите – човешки. Кои са тия месеци, вие сами ще ги намерите. Те не вървят последователно, затова трябва да бъдете внимателни, да се вслушвате в Божествения Глас, който ще ви каже: „Стани!“. Чуете ли този Глас, и на смъртно легло да сте, ще оживеете. (65/стр. 138, 139)

„Ето, казах цялата Истина – говори Бог Йехова. – Не отлагайте деня на Спасението си… Слушайте Гласа Ми, докато ви подканям в пътя на Живота. Защото ето, [още] малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане.“ (93/стр. 16)

Вярвайте в Онзи,
Който ви е дал живота

Когато човек потъне в ада, той ще чуе там Тихия Свещен Глас на Бога, Който му казва: „Ако вярваш в Мене, Аз мога да те избавя от ада“. Казва се на едно място в Писанието: „Невъзможното за хората е възможно за Бога“. (71/лек. 32: стр. 30)

Кажеш ли, че Господ те чува и мисли заради тебе, Той действително те чува и мисли за теб; кажеш ли обаче, че Той не те чува и не мисли заради теб, ти сгъстяваш материята около себе си и се отдалечаваш от Бога с такава бързина, че Гласът Му не може да се чуе и да те стигне.

(71/лек. 10: стр. 24)

Един ден Бог ще проговори на всяка душа и ще я пита: „Докога ще лежиш в гроба? Докога ще бъдеш в робство? Излез вън!“. Който чуе Гласа Му и повярва, ще излезе от гроба и ще възкръсне. Който чуе и не повярва, ще остане да лежи в гроба. Следователно, ако искате да излезете от гроба, да се освободите от смъртта и да възкръснете, вярвайте в Онзи, Който ви е дал живот и Свобода. (72/стр. 140)

Който има Вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението и той вярва и проявява Послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно Убеждение, че съществува Една Сила в света, Която управлява всички. При това положение той знае, че без Волята Божия косъм няма да падне от главата му.

(20/стр. 81)

Да любим Бога, значи, каквото ти каже Той, да го изпълняваш и да бъдеш винаги разположен. Той казва: „Премини тази река“. „Ами ако се удавя?“ Мини, нищо повече, щом ти казва Бог. (17/стр. 74)

Който обича Бога и когото Бог обича, той всичко може да постигне. Такъв човек може да мине през най-опасни места и никой да го не забележи. Един човек, който обичал Бога, бил преследван от неприятели и за да се спаси, трябвало да мине през границата, дето на всеки сто метра имало по един добре въоръжен войник. Дошъл до това място, но се спрял, започнал да мисли как да мине през тази забранена зона. По едно време чул един Глас отвътре да му казва: „Мини спокойно и не се безпокой, никой няма да те види“. Той минал покрай тия въоръжени войници, но забелязал, че всички спят. Като извървял два километ­ра път, неприятелите му стигнали при стражата и ги запитали: „Не видяхте ли да мине покрай вас един човек?“. „Кога?“ „Преди половин час.“ „Как може да мине покрай нас човек? Оттук птичка не може да прехвръкне, камо ли човек да мине.“

(22/стр. 80)

Нужно е Послушание
към Божия Глас

…Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го и не мисли. (11/стр. 234)

Работиш някъде по осем часа на ден, но удари часовникът и Бог отвътре ти казва: „Спри!“. Чуеш ли Гласа Му, веднага спри, не завършвай работата си. Проповядваш някъде, но чуеш Гласа Му, който казва: „Спри!“. Послушай Гласа Му и спри, без да довършиш изречението си. Шиеш някаква дреха, но чуеш ли Гласа Му, спри, не довършвай работата си. Правиш къща, чуваш Гласа на Бога, пак спри. Нека останат някои работи недовършени. (39/стр. 28)

Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела и ще откриете едно особено състояние: преди да сте възбудени, съществува един нежен, приятен Глас, едно малко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ви нашепва: „Направи това нещо“. Но това, което тя нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Коригираш го, коригираш го и накрая разваляш Божественото. (30/стр. 100)

Дойде някой беден човек и Духът ти казва: „Дай му малко хлебец!“. А ти казваш: „Защо му е хляб на този човек; ще му направя едни хубави дрехи, обуща и шапка ще му купя“. Щом направиш това, всичко е развалено. (30/стр. 100)

Каквото чуете от Бога, приложете го точно, без никакви изменения. Ако правите корекции, вие ще изопачите Словото Божие. Бъдете точни и изпълнителни.

(55/стр. 391)

Искаш да направиш едно добро. Нещо в тебе ти казва: „Направи това добро“. Ти веднага изпълняваш волята му и целия ден си доволен и разположен… Това Същество е Божественото, твоят Ангел. Ако го слушаш, той ще те изведе на Прав Път. (32/стр. 197)

За доброто времето всякога е благоп­риятно. Каже ли ви се отвътре да нап­равите нещо, не отлагайте. (26/стр. 241)

Ще ви приведа един действителен пример от живота да видите, че за онзи, който слуша и изпълнява това, което Бог му говори отвътре, за него теория и практика са едно и също нещо. Двама братя се карали помежду си за наследство, оставено от баща им. Големият брат взел повече, малкият – по-малко. Цели 15 години те се карали помежду си, не искали да се видят и всеки от тях говорил лошо за другия. Един ден Божественото се пробудило в големия брат и му казало, че това, което той прави с брата си, не е добро. „Иди, примири се с брата си, дай всичко на него, а ти работи и се прехранвай с труда си.“ Той послушал този Глас и тръгнал към дома на брата си. В това време Божественото проговорило и на малкия брат. Той си казал: „Дотегна ми вече тази свада! От толкова години съм скаран с брата си. Какво спечелих от това? Я да отида при него, да се помирим и да му кажа, че всичко бащино давам на него. За мене е достатъчно това, което имам“. Казано – свършено! Запътил се към брата си да се помирят. На пътя се срещат и двамата. Големият казал: „Брат­ко, ида да се помирим. Всичко, което взех от баща си, давам на тебе. Аз ще се прех­ранвам от собствения си труд“. „И аз от своя страна реших да направя същото“ – казал малкият брат. „Тогава хайде и двамата да работим заедно!“ Събират се двамата братя, помиряват се и започват обща работа. Ето начина, по който и вие трябва да решавате всички мъчнотии и недоразумения в себе си. (54/стр. 24, 25)

Едно трябва да станем с Бога, с Неговата Любов и Мъдрост, да чуваме Словото Му и да го прилагаме. (72/стр. 212)

Сега вие можете да казвате: „Това ми казва Господ, онова ми казва Господ“. Господ може да ви говори всеки ден, но какво прилагате от това, което Той ви говори? За мене е важно това, което съм приложил. Аз трябва да направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил. (11/стр. 77)

Казва ми Господ: „Не прави това!“. „Добре, Господи, няма да го направя.“ Но трябва да си кажа: „Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него. Трябва да направя това, което Той иска“. Това ще ми донесе една радост. Това са скъпоценните камъни – да направим това, което Божественото изисква от нас.

(11/стр. 77)

Моят Глас е за много малко хора… Ако чуете Гласа ми, можете ли да изпълните това, което ви казвам? (3/стр. 59)

Който не послуша,
всякога губи

Представете си, че нещо отвътре ви казва да станете в четири часа сутринта, да се помолите, да помогнете малко на жена си. Вие лежите и не се поддавате на този Глас. Не само това, но даже намирате, че е безсмислено да ставате толкова рано да мръзнете. Обаче, като не изпълните това, което ви се подшушва, целия ден сте недоволни от себе си. (61/стр. 164)

Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете. „Вървете напред!“ – веднага бъдете готови за път. Най-малкото непослушание води към лоши последствия. Ако Духът ви каже да се качите на върха, ще се качите, без да питате защо и за какво. Който може да се качва по високите места, той може да бъде ученик. (55/стр. 391)

Една сестра разправяше една своя опит­ност. Като се връщала от Витоша…, минала през с. Драгалевци. През целия път изпитвала голяма жажда. На площада тя видяла една чешма, към която веднага се отправила с намерение да пие малко вода, две-три глътки само, да накваси гърлото си. В този момент нещо отвътре казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си!“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две-три глътки!“. Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода, и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята. Стои тя пред счупената стомна пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си. Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание.

(55/стр. 390, 391)

Някой път правиш нещо, нещо ти казва: „Недей“. Аз съм срещал и хиляди хора са ми разправяли своята опитност, и всеки, който не е послушал онова, което вътре му е говорило, винаги пострадвал.

(64/стр. 106)

Един офицер, участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия. Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“. Аз не послушах този Глас и след няколко минути ме раниха. Ако бях направил две-три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“.

(26/стр. 241)

Преди повече от 20 години при Варненската мъжка гимназия имаше един учител грък, който строеше по това време втори етаж на къщата си. Една вечер сънува, че някой му казва да не довършва къщата си, защото ще умре. Той повярва на съня си и издигна нагоре една пос­тройка, която приспособи за гълъбарник, а сам той остана да живее в първия етаж на къщата си. Другарите му се смееха, наричаха го суеверен и най-после след 12 години той се убеди да изпъди гълъбите от къщата, и издигна втори етаж. Щом свърши етажа, той умря. (39/стр. 28, 29)

Изпълнение на Свещената Воля Божия

Бог говори на всеки, който Го слуша и върши Неговата Воля. (79/стр. 256)

Едно от важните качества на ученика е Послушанието. И това значи да се вслушваш в себе си, да чуеш какво ти говори Бог отвътре и да го изпълниш. Ученикът трябва да има Послушание спрямо Божия Глас, говорещ му отвътре, трябва да възприема Божиите мисли и да изпълнява Волята Божия. (17/стр. 450)

Любовта към Бога се изразява по три начина: да слушаш, да чуваш Божия Глас, да го възприемаш в себе си и да изпълняваш Неговата Воля. Това значи истински просветен човек. (56/стр. 55)

…Бога… На ония, които са искали да вършат Неговата Воля, Той мислено им е подсказвал какво трябва да направят, но никога не им се е налагал. (39/стр. 291)

Бог дава само подтик на човека, а работата и усилието са от него. Чуете ли Гласа на Бога да казва: „Стани!“ – стани и започни да работиш. Не чакай повторно да те събуждат. „Ама защо трябва да стана?“ Стани и не питай. (65/стр. 224)

Ти имаш едно желание. Помислил ли си как е дошло това желание в тебе? Ти имаш една мисъл. Помислил ли си как е дошла тази мисъл в тебе? Ако тази мисъл е дошла от Великата Душа, работи върху нея. Някой казва: „Бог говори на душата ми. Духът Божий може да направи всичко от мене“. Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали. Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата!

(70/лек. 14: стр. 17)

…Щом Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Бог ти заповядва. (11/стр. 235)

Дохожда ти някоя мисъл да станеш, да излезеш вън и да се помолиш на Бога. Не отлагай, стани! Или нещо отвътре ти казва: „Иди в еди-коя си къща, там живее една бедна вдовица, помогни !“. Стани веднага, похлопай на вратата и помогни ! Друг път нещо ти нашепва: „Прочети еди-коя си книга!“. Не отлагай, прочети я! Каквото хубаво и добро ти се нашепва отвътре, направи го, не отлагай, то е ра­зумно. В Разумността всякога има плод.

(47/лек. 1: стр. 27)

Да бъдем верни – каквото Господ каже, направи го. (77/стр. 328)

Ще съзнавате, че Господ е във вас, ще слушате Неговия Свещен Глас; ще бъдете верни, няма нито на йота да отстъпвате от това, което ви говори. (28/стр. 134)

…Като дойде Господ, каквото ни каже, ние… ще употребим всички сили да го изпълним точно. И няма да пожалим нито средства, нито нищо, ще изпълним всичко и като се върнем, ще кажем: „Господи, изпълнихме, сторихме Волята Ти тъй, както Ти каза“. (18/стр. 150, 151)

4. ТАЙНАТА НА СЛУХА

Що са Ухото и Слухът в човека?

Думите Ухо и Слушане са два важни момента, две важни състояния на душата.

(85/стр. 279)

„Който има Ухо, нека слуша що казва Духът.“ Велико нещо е Ухото, с което слушаме. Кого слушаме? Духа, т.е. Разумното Начало, което Бог е вложил в нас. Всеки трябва да проникне в това Разумно Начало. Хората страдат от това, че не слушат Духа, а слушат всеки, който от вън им говори. (85/стр. 281)

Първоначалният капитал, който Бог е дал, Бог е вложил, е под Ръководството на Слуха. Слухът е най-висшето, най-ра­зумното в света. (11/стр. 505)

Слушането – това е едно от качествата на Реалния свят. Да слушаме Реалното, Разумното. (69/стр. 125)

Разумност се иска от човека. Кой е органът на Разумността в човека? Ухото.

(15/стр. 5)

…Знанието в света се придобива само чрез Слушане. Както виждате, тук се пос­рещат два Велики принципа, които съв­ременната психология нарича стремеж на духа и стремеж на душата, стремеж на ума и стремеж на сърцето. Този стремеж произтича само от Слушане.

(84/стр. 60)

А Слушането може да дойде, когато човек е вече издържал първия изпит – мъчението. Ще го посети Любовта и като дойде, ще извърши в него нов преврат и ще даде насока на неговото Ухо да разбира правилно туй, което слуша. (84/стр. 60)

Да знаеш как да слушаш, това е едно от Великите качества на човека. Да се вслушваш и да знаеш как да слушаш, това е качество на Ухото. Само организираното Ухо е постигнало това изкуство.

(55/стр. 61)

Бог сега ще вдъхне дихание на живот чрез ушите. (16/стр. 113)

Вие трябва да се учите
да слушате

Днес ще говоря върху съдържанието и смисъла на думата Вслушване. …Който разбира смисъла , може да се ползва от нея. Вслушването е качество на човешкото съзнание. Вслушва се само онзи, който има вътрешно разбиране на нещата.

(96/стр. 301)

…Само онзи може да разбере вътрешното съдържание на нещата, който се вслушва в себе си, в своя Вътрешен Глас. Това значи да разбира човек смисъла на нещата. (97/стр. 157)

…Слушайте Гласа на Любовта във вашата душа! Слушайте Гласа на Свободата, на Истината във вашата душа! Това са Реални неща. Човек, който се вслушва в своята Свобода, в своето Знание, в своя си живот, в Чистия си живот, …той може да разбере тази Велика Истина! (98/стр. 58)

Трябва да се вслушваме тихо, спокойно. Да се спрем и тогава ще избегнем заб­лужденията. (3/стр. 114)

Да се вслушва човек, значи да даде ухо на това, което Божественото му говори.

(96/стр. 301)

Човек трябва да прави всичко с Любов и с Разположение. Ако мисли, работи, яде или учи, всичко трябва да му е приятно. Това значи да се вслушва човек в Божествения Глас. (96/стр. 311)

През мозъка влиза енергията на Божествената мисъл, през сърцето – енергията на Божията Любов, а през тялото – Божествената сила… За да се приготви за Божествената енергия, човек трябва да се вслушва в Тихия Глас на Бога, да разбере какво му се говори. (96/стр. 307)

На Земята сте дошли, за да учите изкуството да слушате Гласа на Бога. Животът сега започва за вас. (16/стр. 139)

И ние всеки ден трябва да слушаме какъв е онзи Глас. Тъй в себе си трябва да наблюдаваме… Трябва да слушаме Господ, както ни говори! (98/стр. 58)

…В себе си ще чуете онзи Божествен Глас. Той, Господ, не говори много. Божественият Глас е като първия лъч на Слънцето. Като се покаже, и Слънцето изгрява… Казвам: Вслушвайте се вътре.

(75/стр. 197)

…Да се вслушаме в Мощния Глас на Живия Господ, да чуем какво ни говори Той чрез Новото Учение, чрез Божествената Наука. Това е Науката, чрез която сърцето може да се стопли, да придобие температура 35 милиона градуса, а умът да придобие такава Светлина, през която да се вижда всичко. (44/стр. 22)

Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно. Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено както Виделината. И Господ се възцарява, и животът придобива значение. (92/стр. 160)

Сега не ви казвам Бог да бъде с вас. Вие сте в Бога и оставете Бог да действа във вас. Слушайте Бога. Слушайте Го във вашия Път. (2/стр. 40)

Когато станеш сутрин, три минути ще се съсредоточиш, ще мислиш за Бога и ще мислиш, че се намираш между Ангелите. След молитвата да се прави опит и да се види в мълчание какви вълни ще дойдат. Някой път може да дойде само един глас, който не е толкова определен, а някой път гласът става определен.

(17/стр. 417)

Хората на миналото и в горите са живели, и в манастири са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени. Сега остава да се приложи служенето по вътрешна свобода. Нека всеки се вслушва дълбоко в себе си да намери истинските начини на служене. (54/стр. 48)

Най-благоприятното време за съсредоточаване, за вглъбяване на човека в себе си, това е тихата Божествена нощ. Нощта в човешкия живот е ден в Божествения. Затова именно Бог казва на човека: „Ела тази вечер с Мене, дето всичко е Ново“. Който чуе този зов и го последва, той ще влезе в Новия живот, в Новия Път – в Пътя на Радостта и Веселието, на Знанието и Светлината, на Истината и Свободата. (38/стр. 93, 94)

И тъй, винаги слушай онзи Таен Глас, който ти говори и те ръководи, защото в неговото говорене има да научиш що трябва да вършиш, за да придобиеш истинското Блаженство. (92/стр. 180)

Ухото, което чува,
и окото, което вижда

„Блажени са очите, защото гледат, и ушите, защото чуват.“ Да гледаш, значи да схващаш външната страна на нещата. Да слушаш, значи да схващаш вътрешната страна на нещата, т.е. тяхното вътрешно съдържание. Който право вижда и право слуша, той има истинско понятие за света. А който има истинско понятие за света, той знае как да живее. Да живее човек правилно, това е голямо изкуство.

(41/стр. 183)

„Вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват.“ С други думи казано: Блажени са очите, които виждат правото отношение, което съществува в света. Блажени са ушите, които слушат и разбират Разумното Слово.

(41/стр. 187, 188)

Ако чрез очите си ние не виждаме Реалността на нещата и ако чрез ушите си не схващаме Разумността, къде остава човекът? Да виждаме Реалността на нещата и да схващаме тяхната Разумност, това е възможното, към което човек трябва да се стреми. Вън от това човек се забавлява само. (41/стр. 201)

Чувстването иде от Истинското Ухо, т.е. от слушането. Който слуша, има чувства. Който не слуша, няма чувства, той има усети. Глухият има усети, а пък който не е глух, има чувствания. Сърцето отговаря на слушането, а пък умът – на гледането. (82/стр. 116, 117)

Който вижда нещата, мисли по един начин; който не ги вижда, мисли по друг начин. Който чува нещата, мисли по един начин; който не ги чува, мисли по друг начин. (71/лек. 30: стр. 25)

И онзи ученик като погледне Слънцето, той ще види нещо повече, а обикновеният човек, като погледне, ще каже: „Слънце, кой не го е виждал!“. Обаче в Слънцето има нещо, което хората не са видели. И тъй, ние ще се приближим, за да можем да схванем тази жива енергия, която всякога ви говори. Вие ослушвали ли сте се във вашия живот? (73/стр. 98)

Старият трябва да вярва, че може да се подмлади, да стане гениален човек, да приеме Духа Христов в себе си, да възкръсне. Кога може да стане това? Когато очите ви виждат и ушите ви слушат… Човек може да постигне желанията и копнежите на своята душа, ако всеки ден вижда Онзи Бог, Който живее в цялата Вселена, и навсякъде чува Неговия Глас.

(41/стр. 203)

Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Това се отнася за онези, на които очите и ушите са отворени да виждат и да чуват това, което обикновените хора не виждат и не чуват. (65/стр. 29)

…Човек… Като развие духовния елемент в себе си, очите и ушите му ще се отворят и той ще разбере едновременно и физическия, и духовния свят. (65/стр. 29)

И тъй, който иска да върви в Правия Път и да следва Божествената Школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на Природата. (55/стр. 160)

Блажен си ти, който виждаш това, което Великата Природа разкрива пред тебе! Блажен си ти, който чуваш това, което Великата Природа ти говори!

(41/стр. 203)

Божественото изисква от човека и да вижда, и да слуша само онова, което трябва, което е необходимо за неговото повдигане. Рече ли човек да вижда и да слуша това, което не му е необходимо, той е обикновен човек. (41/стр. 188)

Сега и на вас казвам: Внимавайте как гледате и какво гледате! Внимавайте как слушате и какво слушате! За всеки ден си поставяйте задача да гледате хубавото и да слушате Словото Божие, което отвътре ви говори. Дойдете ли до нещо отрицателно, турете го далеч от себе си и дайте внимание само на хубавото, на красивото в света. (25/стр. 62)

Минаваш край двама души – мъж и жена, които се карат, ругаят се… Не давай ухо на всичко, което се говори около тебе. Мъдрецът знае кои неща да слуша и възприема и кои да отблъсква. (35/стр. 189)

Възприемайте само чистите тонове, които излизат от света. Разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата си.

(13/стр. 41)

Ние трябва да си изработим такива уши, с които да чуваме Гласа на Ангелите, и такива очи, с които да виждаме Красотата на Ангелите. (12/стр. 187, 188)

Вътрешното радио и вътрешният телефон

…В миналото… По онова време радиото не беше известно, но много хора имаха свое вътрешно радио, чрез което виждаха и чуваха това, което ставаше в пространството. Те бяха Ясновидци и Яснослушащи. (61/стр. 234)

Какво представят Ясновиждането и Яснослушането? Те са подобни на радио­апарата, с който съвременните хора си служат. Всеки иска да има радио, да слуша какво става по света. (61/стр. 234)

От хиляди години насам хората са се съобщавали с Невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят; той може да влезе във връзка със Съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със Същества от Невидимия свят. (31/стр. 4)

Когато човек развие своето радио, ще може да влиза във връзка с Напредналите Същества от Невидимия свят. (16/стр. 204)

Човек може да схване мисълта на някое Висше Същество. Работете върху себе си, за да развиете своето радио, чрез което да влезете във връзка с по-напреднали Същества. (16/стр. 284)

Щом приемем тази Божествена Любов, всичките противоречия в душата ни ще изчезнат и ще настане Нов свят, ще се отворят очите ви. Вашето радио ще проговори, ще започнете да слушате на късите вълни. Веднага ще започват да ти говорят от другия свят. (75/стр. 80)

…Всеки човек, който иска да развие или възстанови деятелността на своето духовно радио, най-първо трябва абсолютно да изключи съмнението от себе си. Изключи ли се съмнението, хората ще чуват гласове от Невидимия свят, ще могат да се разговарят и с Ангелите.

(47/лек. 3: стр. 16, 17)

Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон. По същия начин можем да направим съобщения и ние с Невидимия свят и да чуем какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. (70/лек. 15: стр. 18, 19)

Има един вътрешен телефон в човека, чрез който той се съобщава със Същес­твата от Невидимия свят. Тези съобщения стават много бързо. В духовния свят телефоните работят бързо. Щом туриш слушалката и започнеш да се молиш, веднага ще получиш отговор. (35/стр. 47)

Откъде иде Вътрешният Глас?

Как познаваме дали работим правилно? Вслушвайте се в себе си да разберете какво е състоянието на слънчевия възел. Някъде под лъжичката има специален център, с който можете да се разговаряте като с човек. (33/стр. 335)

Някой казва: „Каза ми се отвътре“. Това е отчасти вярно. От години ви говори на вас Господ. Под лъжичката ли ви говори? (11/стр. 386)

Правата мисъл иде от три посоки. Ако това същество ти говори много близо до ушите, то не е много разумно същество. Ти трябва да се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти. Тя ще ти донесе изкушение. Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти. Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу… Правата мисъл иде от горе на главата. Има едно място. И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори от вътре и от горе. И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна.

(11/стр. 386)

Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят. Ако иде от две места, тя е от духовния свят. Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят. И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен.

(11/стр. 386)

Качете енергиите горе, в главата, за да се развие преди всичко радиото ви. При Яснослушане, или седмото сетиво, има три гласа. В единия случай гласът идва до ухото отстрани на разстояние седемдесет и пет сантиметра… В друг случай гласът е от горе, от Божествения свят. А когато гласът иде от духовния свят, иде изпод лъжичката. Това, което ти говори гласът, после го проверяваш. (17/стр. 233)

Всеки един човек живее за Едного вът­ре, всеки един човек си има един Идеал. Този Идеал сега къде е? В главата ли е, в гърдите ли е, или в стомаха? Ние мислим, че Идеалът е тук, но не е тук… Онова, което е Идеал, то не е близо. Само че имаш ехото на този Идеал. Ти имаш една телефонна слушалка. Онзи, с Когото говориш, не е там. От две хиляди километра Му слушаш Гласа, но то не ти говори, то е звук, който се предава. (11/стр. 601)

Идеалът всякога живее вън от тебе. С него може да говориш. Идеалът на един момък [е] една мома, която е в Америка, и по телефона може да говориш с него. Идеалът никога не живее с нас. Той живее с нас, но не е вътре в нашето съзнание. Нашият Идеал е нещо Непостижимо. Не можеш да го оградиш. Ако го оградиш, това не е Идеал. (11/стр. 601, 602)

Сегашните Ясновидци казват, че Господ им говорил. Но откъде ви говори Господ? Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четвърти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н. Е, и вие сега кажете отгде ви проговаря Господ. Казвам: От много места говори Господ, но само едно място има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази Велика Истина, която ще ви направи човек по Образ и Подобие Божие. (70/лек. 17: стр. 37)

И тъй, за обикновените хора Господ говори отвсякъде, а за необикновените, за просветените има само едно място, само един начин, по който Господ говори.

(70/лек. 17: стр. 38)

Научете езика на нещата

Как ще познаваме Бога, ако не разбираме езика Му? Бог не говори на друг език освен чрез езика на живота.

(71/лек. 33: стр. 9)

Вие трябва да познаете Бога най-първо в живота… Ние трябва да имаме първо живота, да познаваме неговия език и тогава да говорим, че познаваме и разбираме Бога. (71/лек. 33: стр. 8, 9)

И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали… Изучавате ли този език, вие ще видите какъв простор, каква Велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е Реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете.

(5/стр. 35, 36)

Външните неща са израз на един Вът­решен живот и ако ние разберем този Вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език, или, с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език.

(71/лек. 6: стр. 31, 32)

Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете: „Ние ще се заемем да изучаваме Божествения език“. Ще дойдат много професори от Небето, които ще ви кажат: „Имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим [на] Божествения език…“.

(71/лек. 6: стр. 32)

Ние вярваме в Бога, Който ни говори. Как говори Господ на човека? Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на Ангелски език, но от памтивека досега речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира Свещения език на Бога, той разбира вече същината на нещата. (41/стр. 252)

Господ – това е Любовта. Този Господ, Любовта на Когото говори в сърцата на всичките хора, на този Господ трябва да знаем езика Му. Той говори и в брата, и в сестрата; Той говори и в майката, и в бащата. (18/стр. 31)

Съвременните хора едва сега започват да изучават езика на сърцето. Който не познава този език, той иска да предаде чувстванията си на обикновения език. Сърцето не си служи с езика на устата. Защо трябва да питате човека дали ви обича? Вслушайте се в сърцето му и вижте какво говори то. (19/стр. 359, 360)

Любовта е вложена във всяко същес­тво. И дървото чувства, когато му помагат. И то има език, с който изказва нежните си чувства. Само че много е тих езикът му. (16/стр. 164)

Има художници и музиканти, които копират от Живата Природа, и ако стигнем до способността да разбираме нейния език, тогава ние ще се ползваме от същността на нещата и ще имаме едни по-хубави, по-верни схващания.

(30/стр. 68)

Тихият Глас на Природата представ­лява външната проява на Бога. Светлината говори тихо, защото носи Любовта в себе си. Можете ли да изострите Слуха си така, че да чуете какво ви говори Светлината? Познавате ли нейния език?

(16/стр. 96)

Казано е: „Бог е Светлина“ и дето е Светлината, там Бог действа. Който разбира Светлината, в нея той ще познае Тихия Глас на Бога, Който говори обод­рително на подвизаващата се душа в живота. (63/стр. 326)

Напредналите… разбират езика на Абсолютното. Първото положение, което Абсолютното изисква от човека, е да разбира неговия език. (80/стр. 77)

Вие сте знаели едно време Истината, но сте я забравили. Тя е във вашите души. Научете езика ! …Тя може да говори само на онези, чиито сърца трептят от Любов и чийто ум е пълен със Светлина.

(16/стр. 238)

Истината… е всадена дълбоко в нашата душа и тя има свой Свещен език. Докато ние не научим нейния език, тя не може да ни говори. Туй е един от нейните Велики закони. Истината очаква да научим нейния Свещен език и да разберем всяка нейна дума. И тогава напред в живота – да видим какъв смисъл има в Истината! (71/лек. 2: стр. 14)

Някой ще ти каже: „Какво разбра?“. „Търся Истината, която е посадена в моята душа; търся Учителя си, Който ще ме научи на този Свещен език на Истината.“ Придобиете ли това да можете да се разговаряте на този език, това ще бъде най-голямото благо, най-великият ден за вас. Тогава ще чуете Гласа на Бога, Който каза в началото. Какво е казал? То е на Божествен език, аз не мога да го изкажа, но хайде да ви го преведа на български език. И рече Бог: „Да бъде Светлина!“.

(71/лек. 2: стр. 26, 27)

Човек трябва да бъде искрен в себе си, ако иска да придобие Истината. Само по този начин цялата душа на човека ще вземе участие във възприемане Словото на Истината. Вслушвайте се в нейния език и в нищо не се колебайте. Поколебаете ли се нещо в сърцето или в ума си, дълбоко в себе си вие ще чуете нейния Тих Глас да казва: „Не бой се, върви напред!“.

(56/стр. 27, 28)

Всяко нещо има свой глас

Днес учените хора правят опити да чуят гласа на атомите. С помощта на микрофоните, които усилват звука три милиарда пъти, те са успели да доловят гласа на атомите. По същия начин ще чуят и гласа на микробите. Един ден с още по-усъвършенствани микрофони учените хора ще успеят да чуят мелодичния глас на Ангелите, на Светиите, на гениите от другия свят. (47/лек. 3: стр. 17)

Във всичките си прояви човек трябва да бъде разумен… За пример той трябва да се отнася внимателно и грижливо с краката и с ръцете си. Вършат ли добре службата си, той не трябва да ги насилва, но да се вслушва в гласа им, да знае кога да ги остави да си починат. (20/стр. 248)

Жив е хлябът, живо е житното зърно. То говори на човека, както Бог му говори отвътре. Крушата, ябълката също са живи. И те говорят на човека. (62/стр. 41)

Някои религиозни очакват Христа да дойде отвън, да им говори. Христос е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба и в плодовете… Достатъчно е да приемеш хляба с Любов, за да ти проговори. Яж плодовете с Любов, за да ти проговорят. (62/стр. 41, 42)

Без растенията човек не може да бъде гениален. В тях има тайни сили… Трябва да имаме вътрешно общение с растенията. Като отидем при тях и им кажем нещо, ще доловим отговор. Каквото се появи в теб тогава, това е отговорът на растението. (17/стр. 238)

Един брат ми разправяше една своя опитност: „Седя един ден в градината си и гледам – една ябълка се мъчи нещо. Опи­тах се да вляза в разговор с нея, да видя какво ще ми каже. Вдълбочих се в себе си да разбера с какво мога да услужа. Вътрешно възприех една мисъл, която идеше от ябълката. Тя ми каза: „Погледни, около корена ми се увил един железен тел, който не ми позволява да се развивам“. Наведох се и наистина около корена видях железен тел, който проникваше в земята. Издърпах тела внимателно и освободих корена на ябълката. Тя ми благодари“. (33/стр. 240)

Като отидеш при цветята, по радиото ще почнеш да възприемаш нови мисли, нови неща ще проблеснат в ума ти.

(17/стр. 426)

Човек не трябва да бърза в своите зак­лючения. Като види звезда, растение, животно или човек, той трябва да се спре пред тях внимателно, със Свещен трепет, да чуе нещо ново от тях. (41/стр. 223)

Когато скулпторът направи една статуя… Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска от една статуя. Тя говори, когато трябва… „Може ли статуята да говори?“ Може. В статуята говори това, което скулпторът е вложил. (89/стр. 8)

Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори. Тебеширът, който нищо не струва, може да стане ценен. Как? Ако някой велик човек, когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас. Кое придава цена на този тебешир? Думата, която великият човек е написал. (89/стр. 8, 9)

Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуща тия неща – всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже. (4/стр. 59)

Сега ще ви представя една картина да видите как говори небето. Представете си, че вие се намирате в една тъмна бур­на нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време дух­не малко вятър и вие виждате Северната мечка. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката. Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде – север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? Да! Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. (4/стр. 59)

Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече, недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: „Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца“. Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: „Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят“. Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: „Ела в дома ни!“. Значи, чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: „Не бой се, има едно прибежище за тебе!“. Това е, което говори тази светлина в тъмната, мрачна нощ. (4/стр. 59)

…Сега вие си поплаквате. Всяка една звезда казва: „Сестро, защо плачеш, при мене ела, ти гледай да дойдеш тук“. Слънцето, Марс това ти говорят. Не само те, но в тайно някой дух крилат ви казва: „Не бой се, не бой се!“. И в тишината, когато се молите и мечтаете, духът ще ви шепне нещо, някоя опитност; ще кажете: „Има нещо, което ми шепне“. То е Реалното.

(73/стр. 154)

Та ние сме заобиколени от един свят свидетели, горе и долу, видими и невидими, които казват: „Не бойте се! Вяра, Любов, Истина – всичкото е за вас. И всичките ваши страдания са нищо. Вие можете да бъдете силни…“. Силни ще бъдем! (73/стр. 154)

Иска се тънко музикално ухо

„… Който има уши да слуша, нека слуша.“ Кой има уши? Само онзи гениален човек може да слуша, само онзи музикант, който има изтънчено ухо…

(73/стр. 46)

…Казваме и за Любовта, че тя не е нищо друго освен Божествена симфония, за разбирането на която се изисква само тънко музикално ухо да слуша и да възприема. (22/стр. 71)

Човек трябва да има отворена душа за Любовта, понеже тя е навсякъде. Човек трябва да има отворен Слух, да слуша песента . (17/стр. 120)

Достатъчно е да имате добре развит Вътрешен Слух, за да чуете музиката, която излиза от всеки добър, любещ човек. Добрият човек е цигулка, от тоновете на която всеки се възхищава. Засега тази цигулка издава само тонове, но ще дойде ден, когато тя ще проговори. Днес доб­рото издава само музикални тонове, но един ден то само ще проговори. Не само доброто ще проговори, но и науката, и изкуството. (61/стр. 224)

Ние говорим за една музика, която не чувате. Вие я чувствате, вие мислите за нея, но звук не чувате. Ако развиете своя тънък Слух, може да започнете да я слушате. (7/стр. 92)

Ако хората биха били толкова музикални, че да развият Слуха си, щяха да избегнат много неприятности в живота. Защото там, където престава музиката, започват нещастията… (7/стр. 92)

Адът е място без музика. Най-голямото страдание е без музика. Няма музика – няма какво да те насърчи… И звукът в ушите на хората – то е Благословение. Трябва да се вслушвате в Природата.

(64/стр. 266)

Природата най-първо говори музикално на човека. Ако разбираш нейния музикален език, ти си свободен. Щом не го разбираш, тя деликатно пристъпва към минорните гами с понижение.

(7/стр. 122)

Ако вий се събудите сутрин и не чув­ствате песен в себе си, и не чувствате песен във вашия ум, вашето положение не е нормално. За да бъде нормално, вие трябва да чувате тази вътрешна хармония. Отглас трябва да бъде цялото Битие: движението на нашата Земя, движението на Слънцето, на всичките планети и движението на всичките Слънца.

(42/стр. 309)

Онези, които имат развит Слух, чуват Божествената хармония. Божествената хармония показва, че всичко е в ред и порядък. (42/стр. 309)

Като се движиш, стъпките ти да бъдат музикални… Човек може да съчини песен със стъпките си. Аз мога да съчиня със стъпките си, като вървя, цяла песен – например „Махар Бену“. Като се движа, може да чуете „Махар Бену“. Ако имате ухо, вие може да чуете тази песен, като вървя. (82/стр. 172)

Слушали ли сте вие мелодията на Светлината каква е? Музикантът може ли да я произведе? Слушали ли сте мелодията на живота, когато той излиза от Бога? …Вие слушали ли сте доброто, което излиза от Бога, каква музика има?

(11/стр. 725)

Ще направим опит със слънчевата светлина – тя да ви проговори. Музика се крие в нея. Няма по-красиво съчетание на тоновете от това, което произлиза от трептенията на слънчевите лъчи.

(16/стр. 299)

Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не знаем как да живеем. (17/стр. 359)

…Може и да не пеете, но мислете за музиката… Всякога се вслушвайте. Където и да минавате, щом чуете някои да пеят, вслушвайте се; изискват се две-три секунди – вслушайте се с едното или с другото ухо. Ако така постъпвате, ще си създадете един навик. Един извор шуми – вслушайте се, има един музикален тон. Да ви дам едно правило: вслушвайте се има ли нещо музикално в какъвто и да е шум; във всяко едно движение, във всеки един звук се вслушвайте. (7/стр. 169)

Приятна музика, приятна хармония има в шумоленето на листата по дърветата, леко разлюлявани от вятъра! Приятна музика се образува и от течението на водите, които се удрят в камъчетата! Хармонично е шумоленето на водата в планинските извори! (8/стр. 398)

В цялата Природа има шепнене, нап­ример изворите, пясъкът, листата, цветята, мухите, всичко шепне, но на своя език. (3/стр. 41)

Нашето пеене не е като пеенето на Природата, нашето свирене не е като свиренето на Природата. Ако влезете в някоя гора, и там ще чуете тонове, но трябва да имате много деликатно ухо, за да схванете тия трептения; музикалното ухо може да схваща шумоленето във всеки лист и да различава тоновете.

(8/стр. 96)

Вслушвайте се във всичко, което ви обикаля. Минаваш край едно дърво, тих ветрец повява листата му и чуваш нежна музика, чрез която дървото ти говори: „Божието Благословение е с тебе“.

(52/стр. 56)

Всяко полюляване на листата на дърветата е тон, който неразвитото още ухо схваща като шум. Вие посещавате концерти, слушате музика на Шуман, Моцарт, Бах, Бетховен. Ако ухото на сегашния човек беше развито, той би предпочел да слуша музиката на люлеещите се листа, отколкото на най-великите музиканти. Свържете се с музикалния свят.

(16/стр. 299)

Слушали ли сте музиката на цветята, когато цъфтят, или хора на зреещите плодни дръвчета? …Слушали ли сте песента на летния зефир, който милва дърветата? Ще кажете, че всичко това е илюзия. Не, ухо е нужно, за да чуете тази песен и да се слеете с нея. (16/стр. 300)

Всичко в Природата е живо. Във всичко, създадено от Бога, има Велик смисъл. Във всичко има музика и песен.

(16/стр. 300)

Великият концерт
на Природата

Стане ли сутрин от сън, човек трябва да чува Гласа на Бога в цялата Природа, във всички живи и разумни същества, да възприема тяхната радост и да им отговаря с радост. (72/стр. 212)

…Човек трябва да дойде до малките, до основните величини на слушането. Ако си сред Природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, хвърченето на пеперудките и ще се радваш; после ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод, и към Слънцето, което грее, и ще се радваш. И най-после, като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. На всичко ще се радваш!

(37/стр. 218, 219)

Всяко живо същество произвежда звук. Представете си, че цялата Природа е голям оркестър. Кукувицата бие тъпана – един, два, три удара – и спира. Всяко животно в оркестъра издава свой звук. Какъв величествен оркестър е цялата Природа! (16/стр. 300)

Целият свят, всичките тела, които пътуват през пространството, пеят, много хубаво пеят. Почвата пее, въздухът пее, светлината пее, всичко пее. Виж вятъра по някой път колко хубаво пее: усилва се, отслабва се, някъде има форте, някъде двойно форте има, по някой път като барабанен бой, буря. (67/стр. 150)

Благодарете за ушите, че слушате хубавите работи в света. Вие слушате вятъра, който духа. Знаете каква приятност има някога в онзи вятър, който лъха отвън, или от бурята. То е един говор. Господ ви говори отвън. (67/стр. 97, 98)

Когато някой твърди съществуването на Бога, това показва, че този човек разбира езика Му… Например в духането на вятъра, в течението на водите се крие езикът на Бога. Във вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота аз слушам такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивия оратор в света. В най-големите бури аз слушам речите на видни оратори. Понякога техните речи са така силни, съдържателни и красноречиви, че са в състояние да задигнат и дрехите, и шапките, и керемидите от къщите на хората. (5/стр. 35)

Вие казвате: „Вятър, буря има вън, страшно е времето!“ – и гледате час по-скоро да се скриете вътре. Обаче аз с удоволствие настройвам ухото си да чуя говора на този вятър или на тази буря. Като види някой, че се излагам на бурята, казва: „Защо си изложил ушите си на тази буря? Не знаеш ли, че ще се простудиш?“. Казвам: Който не разбира Божествения език, той се простудява; който разбира Божествения език, той никога не се простудява. (5/стр. 35)

Като видя чистия изгрев на Слънцето, който обещава хубав слънчев ден, аз се радвам. Не по-малко се радвам и на бурната тъмна нощ, на светкавиците, на гръмотевиците. Във всичко това аз слушам великия концерт на Природата. Всяка дъждовна капка, която пада върху мене, напомня такава музика, каквато и най-великият музикант не може да изпълни. Вятърът пък със своето бучене е друг род музика – Вагнеровска.

(37/стр. 245, 246)

Който иска да слуша велик концерт, нека отиде някоя бурна нощ сред Природата и застане близо до някоя канара: там ще слуша той ехото на всички гръмотевици, ще гледа как мълниите разкъсват небето, ще чува падането на дъждовните капки, придружено от бученето на вятъра. Във всичко това той ще схване великата хармония на Природата. Падането на дъждовните капки е говор. Обаче това ще разбере онзи, който има ухо да чува и око да вижда. На сутринта ще се върне радостен, в добро разположение на духа и ще каже: „Тази нощ присъствах на един велик концерт в Природата!“. (37/стр. 246)

Ще каже някой, че е ходил на Мусала, че го е валял силен дъжд, придружен със светкавици и гръмотевици, с буря. И това още не може да ни убеди, че той е слушал и разбрал този концерт. Да слушаш и да разбираш тази велика симфония, това подразбира да си съвършено сам сред Природата, кацнал на някоя канара като птичка, и оттам да броиш всяка дъждовна капка и да я наричаш с нейното име, както музикантът нарича всяка нота; да схващаш песента, която вятърът изпълнява, и да пееш след него; да следиш гръмотевицата спокойно и да чуваш в нея повишавания и понижавания, каквито срещаме в музиката. И най-после, докато се изпълнява тази симфония, да можеш да определиш нейния темп… Това значи разбиране! (37/стр. 247)

Доловимите и недоловими звукове

Човек може да развие своята чувствителност. Пространството около нас е пълно с вълни, с музикалност. (17/стр. 235)

Казвам, действително ли звукът влезе през твоите уши? Ти възприе ли звука? Звукът е един почетен Ангел, един Ра­зумен Ангел. Ти посрещна ли го добре? Беше ли облечен тъй хубаво? Разговаря ли се с него хубаво? …Когато този Ангел през твоите уши влезе, през твоята душа и се разговаря с тебе, ти вече имаш едно истинско понятие, а всички други неща – те са второстепенни. (11/стр. 51)

Ние схващаме звуковете, но някой път схващаме някои мисли. Един човек мисли нещо и другият казва: „Слушам какво искаш да ми кажеш“. Той нищо не му е казал, но като помислил, онзи схванал мисълта. Ухото в този човек е силно развито и той схваща мисълта като звук.

(51/стр. 120)

Има звукове спотаени, които образуват Любовта. Отразяват се. Ти знаеш, че този звук само Любовта може да го произведе. Като дойде доброто, само то може да го произведе. Има звук, който само Любовта може да го произведе.

(51/стр. 120)

Ако се спрете върху изговарянето на думата Любов от всички народи, ще забележите, че коренът на тази дума във всички езици е един и същ. Обаче, ако можете да схващате глухите звукови вълни, ще видите, че всеки народ, както и всеки човек поотделно изговарят тази дума съвършено различно. (31/стр. 181, 182)

При сегашното развитие на човека, както и при устройството на неговото тяло има известни органи, които не са развити както трябва. Например ухото на човека не е достигнало още своето съвършенство. То не може да схваща вис­шите трептения. Наистина има музиканти, които могат да схващат тонове с трептения от 50 – 70 000 в секунда, но обикновените хора схващат тонове с трептения най-много до 32 000. Висшите трептения са недостъпни за тяхното ухо.

(57/стр. 111)

Обикновените звукове, достъпни за човешкото ухо, имат трептения до 35 хиляди в секунда, но открити са звукове, които имат трептения до 300 хиляди в секунда. Те се наричат глухи звукове, или ултразвукове. Значи, има още много звукове, които не се възприемат от човека.

(16/стр. 181)

…В последно време са открити още около 200 – 300 хиляди звукови трептения… Който може да схване тия трептения на звука, той ще се намери в Свят, съвършено различен от физическия.

(31/стр. 181)

Какъв щеше да бъде вашият живот, ако ухото ви беше тъй усъвършенствано, че можеше да схваща от 100 000 до 1 000 000 трептения? При такова развито ухо вие непременно щяхте да бъдете Светия. (57/стр. 111, 112)

Ангелската и Божествената музика

Ако имаме развито ухо, ще слушаме Божественото пеене. (2/стр. 63)

Има Същества Разумни, които пеят в хор в гората и се движат. Хармония има в тяхната музика. Това пеене не се схваща с физическите уши. То е етерно пеене. Това пеене е реално. (16/стр. 299)

Можеш ли да възприемеш музиката, която има 300, 500 хиляди трептения? Това е Ангелската музика. При нея желязото и златото се топят. Тая музика е в състояние да излекува и най-неизлечимите болести. (16/стр. 301)

Ангелите сега трябва да отворят музикалните центрове на хората, за да чуят песните, които се пеят, да чуват музиката, която е горе. В бъдеще човек ще слуша музиката на Ангелите. (16/стр. 303)

Има още по-велика музика – Божествената музика. Щом чуеш тази музика, всичко забравяш и като се върнеш вкъщи, ще кажеш: „С мене всичко е свършено. От сега нататък ще служа на Господа“.

(16/стр. 303)

От външната музика човек трябва да премине в музиката на Космическото Съзнание. Който не може да развие музикалното чувство на Космическото Съзнание, не може да влезе в Божествения свят. (16/стр. 113)

Тури Надеждата в душата си, Вярата в ума си и Любовта в сърцето си, за да видиш Красотата и Светлината на живота. Това значи цялото Небе да ти проговори. Това значи да си в общение с Невидимия свят, да проработи твоето радио. И да не си на Небето, добре е да възприемаш симфонията на Небесните жители.

(52/стр. 57)

Ако ние се хвалим с днешната музика, какво представлява тя? Ако вие отидете горе между Ангелите и там слушате един симфонически оркестър, като се върнете на Земята, няма да пипнете повече вашите инструменти. (71/лек. 13: стр. 13)

Един познат ми разправяше една своя опитност. Две вечери наред в сънно състояние той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да заб­рави. Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: Този приятел е попаднал в света, отдето музикантите черпят вдъхновение и сила.

(37/стр. 135)

Ако вие се свържете с онзи Идеал, от който е произлязла симфонията на Бетховена, ще станете Светия. И Бетховен обаче не е могъл да предаде дори и 1/1000 част от това, което чул. Неговата работа още не е довършена. И с Моцартовите произведения е същото нещо. Не е лесно да преведеш една симфония, т.е. да я свалиш на физическия свят.

(71/лек. 32: стр. 5)

Всички велики музиканти са слушали музиката на Висшите светове и каквото са слушали, са го записвали. (16/стр. 302)

Хоровата и инструменталната музика са свалени от Висшите светове. Музиката излиза от Светилището на Храма. По-рано тя е била там, а сега си позволи да слезе. (16/стр. 303)

Необикновеният Слух

Когато са отворени прозорците на Небето, от Земята може да се слуша какво се говори там. (6/стр. 114)

Когато казваме, че духовете живеят, то е една идея в нашия ум. Аз ги схващам в моя ум духовете, виждам ги какви са, разговарям се с тях – не тъй, както с вас. Ти с една душа като се разговаряш, като че се разговаряш със себе си. Изис­ква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с Небесния са като гръмотевица. Той е толкоз тих и нежен… [Трябва] ухо развито да схваща нежния глас. (75/стр. 300)

За да влезнеш в онзи свят, то трябва ония същества да ти говорят. Когато ми говори едно същество, …неговият говор в мен образува една връзка много хубава по закона на Любовта… Туй същество за мене е реално. Не важи формата – дали го виждам, или не го виждам. Говори ми то. (77/стр. 404)

Много рядко говорят духовете. Защото езикът им е толкова съдържателен; една дума на едно гениално същество в духовния свят е цяла реч от 10 000 думи. Тази реч, като ти каже, никога няма да я забравиш. (42/стр. 102)

Ще прочета 12-а глава от Евангелието на Матея. …Тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал. Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли? …Някои от вас сте слушали тази беседа – да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете; както радиото схваща вълните, и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа. (21/стр. 16)

Казвате, че някой Велик Учител на миналото проповядвал еди-какво си Учение… Добре е да четете книгите на тоя Учител, но за да ги разберете, трябва да се върнете назад до времето, когато е живял той, да схванете неговото състояние, когато е предавал своите мисли. И тъй, добре е да четете какво е говорил Учителят, но по-добре е да го слушате, като говори. Добре е да четете книгата на Природата, но по-добре е да слушате какво тя говори. (44/стр. 233, 234)

Великите опитности в живота

Отбелязвайте най-възвишените, най-разумните моменти, които се проявяват във вашия живот, те са проявление на Божественото. Такива моменти са редки, но този Образ, който се е проявил, е Сила за вас, ще гледате да го запазите. През тези редки моменти Господ ви е проговорил. Той говори [по този начин] най-много един или два-три пъти в годината, затова трябва да запазите това говорене. (3/стр. 49)

Много редки са моментите, когато Божественото Съзнание прониква в нас. Когато Божественото Съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като Вътрешен Глас. Има моменти в живота ви, когато това Съзнание ще ви проговори. Този момент в нашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент. Щом това Съзнание ви проговори, вие ще си кажете: „Едно време беше това, но в сън ли беше, в будно състояние ли беше, видях нещо особено, чух нещо особено…“. Това нещо не може да се схване от вашия ум. То е нещо Божествено! (70/лек. 22: стр. 20)

Комуто е проговорило това Съзнание, в него като че нещо се отваря и той вижда отношенията, които съществуват между Този, Който му е проговорил, и него самия. Тогава между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. (70/лек. 22: стр. 20)

Като изучава проявите на Великата Любов, която прониква целия Космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе Тихия Глас в себе си да му говори. Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на Земята. (55/стр. 220)

---