Тайната на Доверието

ПРЕДГОВОР

Доверието изпреварва света

Доверието е разтвореност в Бога, в Учителя.

Доверието е поток, който тече в Единството.

Доверието е Велика Неизменност, Изначалност.

Всичко си има ръководство – Доверието се ръководи от Висша сила.

Доверието дарява огромна сила.

Да губиш доверието си в Бога, е загуба на контрол и влизане в карма.

В тази загуба на доверие действа твоята тъмна страна.

Бог в нас е Могъществото на Доверието.

Доверието е първичната връзка.

Който има Тайната на Доверието, има реална връзка с Бога.

Човекът на доверието осмисля всичко в своята Тишина.

Доверието е Древен Закон на Любовта.

Доверието е скрита и изначална Преданост.

Човек, без доверието, е лишен от реалност.

Доверието е Царството на живота – това е посланието.

Доверието е течаща Любов – Еликсир.

Доверието – произходът му е от Безкрая.

Доверието в Бога, това е твоето най-дълбоко решение.

Ако имаш Доверие в Бога, Бог те е прегърнал.

Доверието твори дълбините.

Доверието е плодородна земя.

Доверието, в своя най-дълбок смисъл, е Посвещение.

Там, където няма Доверие, нещо се е пропукало, нещо не е устояло.

Реалността може да расте само в Доверието.

Съмнението е тъмнина, Вярата е светлина, а Доверието е Прасветлина.

Истинското Доверие никога не е разсъждение.

Доверието се дава само на Чистите.

Доверието превъзхожда Вярата. Можеш да вярваш в един човек, но да не му се доверяваш.

Сам Мъдрият създава Доверието в себе си, чрез Бог в себе си.

Доверието е произлязло от дълбоко Слушание на Бога.

Доверието е коренът и основата на твоя живот.

Доверието ще получи собствената си Мъдрост.

Доверието е особен род Божие даване.

Истинското Доверие расте в трудностите и кризите.

Доверието ще те пресътвори.

Доверие докрай – и ще имаш Бог за свой Водач.

Елеазар Хараш

Божий Промисъл

Има едно разумно ръководство в света, в което всички хора трябва да се вслушват. Това разумно ръководство наричаме Божий Промисъл.

(книга 39/стр. 541)

Идеалът ни да бъде любов към Тоя, Който ни е дал живот. Това е Бог. Той участва в нашите мисли, дела и ни предупреждава да не грешим, за да не страдаме. Помагат ни и други възвишени същества – ангелите. А всички се направляват от една разумна сила. В еволюцията влизат интелигентни същества, които направляват еволюцията. Христос дойде да ни каже, че тия сили са разумни. Христос казва: „Ако изгубихме солта, която Той ни е дал, какво ще стане с нас?“. (2/стр. 48)

В Божествения Промисъл няма никаква измяна. (1/стр. 602)

Има един Божествен закон, който определя точно нещата. (81/стр. 608)

Слави ли се Името Божие, славим се и ние

…Осветете чевръсто Името Господне в сърцето си. Това Име нека остане неопетнено. Туй е велик закон, на който трябва да се подчините. (1/стр. 73)

Никога не се колебайте. В пътя за Царството Божие най-напред стои камшикът, а то е страхът. После иде вярата, която трябва да бъде израз на абсолютно доверие в Божието Провидение и никога да не се поколебаваме.

(1/стр. 73)

И така, Господ иска от нас: да осветим Името Божие – по отношение на тялото, да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето, да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума. (1/стр. 73)

Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, във волята ви – и тогава всичко ще дойде, всичко е възможно. (15/стр. 157)

Да, вяра – тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно, и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро, Милостив е Той и Благ.

(1/стр. 165)

Ако Бог се грижи за птиците небесни и за зверовете земни, нима Той ще забрави вас? Не, няма да ви забрави. Но вас ви съблазняват най-малките противоречия на живота. Не сте се научили да служите на Бога. (1/стр. 202)

Вяра искам от вас. Вашето маловерие възпира силата на моя Дух. Какви знамения мога да направя пред вас, когато сте слепи? Какво мога да сторя, за да ви въведа в Истината, когато вашият ум е помрачен? (1/стр. 202)

Когато Бог иска вашите сърца да Му служите, вие мислите, че Той иска данък от вас. Бог иска нещо повече, Той иска посвещението на целия ви живот. (1/стр. 202)

…Бог, който ни е пратил в света, има голямо доверие в нас. В Бога има голямо търпение. От хиляди години Той търпи всички престъпления на хората.

(31/стр. 276)

Божественото е струна, която, докосне ли човека, моментално го преобразява, прави го добър. За да ви докосне тази струна, мислете добре за всеки човек. (35/стр. 329)

Искам да проявя своята доброта и разумност, както е благоугодно на Бога, а не да угодя на хората. Всички трябва да се стремим да бъдем благоприятни пред Божествения Дух. (62/стр. 450)

И Бог като си обърне погледа, да види, че онова доверие, което ни е дал, ние го оправдаваме; и че ние освещаваме Неговото Име. (62/стр. 450)

Та, добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Господа в своите мисли. (62/стр. 450)

Свещено нещо е Божието име! Когато се спомене името Божие, моментално трябва да настане абсолютна тишина. Душите и сърцата на всички хора трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет. (89/стр. 28)

Нека остане у вас мисълта: Бог, Който е вън от вас, да влезе и вътре във вас. Опитайте се да възлюбите Бога вътре във вас. (50/стр. 109)

Божественото Съзнание

Когато Божественото Съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като вътрешен глас. Има моменти в живота ви, когато това Съзнание ще ви проговори. Този момент във вашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент. (28/стр. 126)

Това нещо не може да се схване от вашия ум. То е нещо Божествено! Комуто е проговорило това Съзнание, в него като че нещо се отваря, и той вижда отношенията, които съществуват между Този, Който му е проговорил и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. Няма сила, която може да разкъса тази връзка.

(28/стр. 126, 127)

Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото Съзнание, в което живеете.

(89/стр. 10)

Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. (34/стр. 134)

Сега вие искате да знаете обича ли ви Бог, или не. Ако досега не сте разбрали това, вие сте за съжаление. Бог ви обича и доказал е, че ви обича. Сега вие трябва да Го обичате и да докажете това. (44/стр. 414)

Вие мислите, че обичате Бога, и очаквате Той да ви възнагради за вашата любов. Това е криво разбиране. Ваша задача е – и млади, и стари да служите на Бога. Той ви е дал свобода, която трябва да проявите в служене на Бога.

(44/стр. 414)

Как ще служиш на Бога? С любов. Кажи: „Господи, благослови всички, които вършат Твоята воля. Изпълни сърцата им с Любовта Си“.

(44/стр. 414)

Ако искате да се повдигнете, дайте път на Божественото. То обединява частите в едно стройно цяло, както дървото обединява всички листа и клончета в стройна, хармонична система.

(50/стр. 107)

Пробуждане на
човешката душа

От Божествено гледище, душата може да се уподоби на пъпка, която очаква момента на своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването ѝ с Божията Любов.

(90/стр. 9)

Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. (90/стр. 9)

…Пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени, разумни същества се радват на това събитие. (90/стр. 9)

Пробуждането на човешката душа и нейното разцъфтяване подразбира събличане на човека от старото, от кривото, от неговите вековни заблуждения.

(90/стр. 9)

В пробуждането на човешката душа се вижда величието на Божията Любов.

(90/стр. 9)

Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта. Този лъч представя подтик на душата към нов живот. (90/стр. 9)

Подтикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. На този подтик именно ангелите се радват. В него те виждат проява на Битието, проява на Божия Дух. Този момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода.

(90/стр. 9)

Всякога дръжте тази мисъл в ума си, за да осмислите своя земен живот. Разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Докато човек очаква този момент, земният му живот има смисъл. (90/стр. 10)

Когато настъпи момента на разцъфтяването на някоя душа, цялото небе се радва на това велико събитие и отправя погледа си към тази душа. Щом небето се радва на пробудената душа, радвайте се и вие. (90/стр. 10)

Радвайте се на своята пробудена душа. Радвайте се на всички пробудени души, както цветята се радват, когато цъфтят. (90/стр. 10)

Първата хапка хляб в устата ви представя пробуждане на човешката душа. Първият дъх на живота, това е пробуждане на човешката душа. От първата хапка хляб, от първия дъх на живота зависи храненето и дишането на душата. (90/стр. 11)

Вярата е, която спасява човека, а не знанието

Вярата отваря човешката душа. Казвам: Искаш ли да възприемеш нещо, ти трябва да се отвориш като цвят, да дадеш на светлината да проникне в тебе. (44/стр. 406)

Там, у вас, не само в сънищата, но и в мене се съмняват. А който се съмнява в мене, не може да вярва в Истината, нито да я намери. Не да се прецежда комарът, а камилата да се преглъща. (1/стр. 203)

Иска се основа, а тя е вярата, разумната вяра, без която не можем да живеем. (2/стр. 48)

Вяра без воля нищо не дава.

(5/стр. 147)

В който момент повярваш, че Бог живее в тебе, ти ще бъдеш мощен и силен. (5/стр. 148)

Да допуснем, че се намирате някъде в пустинята, изложени на явна смърт – отникъде помощ не идва. Какво трябва да правите? Обърнете се към Бога с пълна вяра и надежда, че за Него всичко е възможно, и след това очаквайте резултат. Няма да се мине дълго време и вие ще проверите този закон, ще видите, че Бог се проявява и в пустинята. (30/стр. 23)

Каква връзка може да направи онзи, който няма никаква вяра в Бога? Какви отношения можете да имате с даден човек, ако постоянно го подозирате и нямате никакво доверие в него? Ето защо, първата работа на човека е да възстанови своята вяра в Бога. Може ли да направи това, той всякога ще се ползва от Божиите блага, без никакви поръчители, без никакви посредници. (39/стр. 524)

Без вяра в Бога вие не можете да направите крачка напред. Вярата дава устойчивост на човека. С вяра той може да стои здраво на краката си, да разчита на всичко, което му е дадено.

(39/стр. 524)

Като ученици, от всички се иска пълна вяра в Бога. Каквито мъчнотии да имате, не губете вярата си. И сто пъти да се молите за нещо, не губете вяра в Божественото. (39/стр. 524)

Не туряйте граници на Божественото. Дойдете ли до Божественото, оставете Го да се проявява свободно. Не губете вярата си! Какви препятствия да срещате, не се обезсърчавайте. Хората могат да ви се смеят, това нищо не значи. Знайте, че невидимият свят цени усилията на човека и в края на краищата, ще го възнагради. (39/стр. 524)

За да опита вярата ви, разумният свят съзнателно ви поставя на изпитания. От вас се иска вяра, а не вярване или суеверие. (39/стр. 524)

Вяра в Бога, а не в хората. Това се дава като задача на всички хора, пред които стои сериозна работа. (39/стр. 524)

Вярата е колективна сила, тя е сила на много същества, които влагат вярата си в тебе. Те имат доверие в тебе. Те правят каквото ти е необходимо, те ти помагат, а ти си мислиш, че ти правиш това нещо. Та вярата е връзка със същества, които седят по-високо от тебе. (55/стр. 152)

Вярата в Бога, това е великото освобождаване от всички ограничения и временни терзания. (88/стр. 305)

Когато първите човеци сгрешиха, те изгубиха онази основна идея в себе си, върху която се крепеше техният живот. Основната идея, върху която беше построен живота на първия човек, е абсолютната вяра. Докато не бяха сгрешили, Адам и Ева имаха абсолютна вяра в Бога. Той им каза да не ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото, и те послушаха. (39/стр. 516)

Обаче, когато учителят на тъмнината влезе в рая, облечен в черен костюм, с черни гердани и с черен жезъл, и ги запита, защо не ядат от дървото, което е всред рая, те се разколебаха. Те не знаеха, какво да отговорят. (39/стр. 516, 517)

Когато новият учител им каза, че ако ядат от забраненото дърво, ще станат като Бога, те се раздвоиха и изгубиха вярата си. С изгубване на вярата си в Бога, те сгрешиха. Те решиха да ядат от плодовете на забраненото дърво. Значи, яденето на забранения плод се яви като последствие на разколебаване във вярата. (39/стр. 517)

След всичко това някой пита, какво да прави, за да стане истински човек? Ако си загубил вярата си в Бога, ти не можеш да станеш човек. Бог е първият човек в света, а ти – вторият. Ако си изгубил вярата си в първия човек, твоята съдба е подписана вече. Каква вяра е тази, която от най-малкия ветрец се разколебава? (39/стр. 517)

Вие вярвате в мене, когото виждате отвън, но не вярвате в мене, който съм във вас. Силата на човека е в неговата външна и вътрешна вяра. Вие вярвате в Бога, Когото виждате отвън, във всичко, което Той е създал. Обаче не вярвате на Бога в себе си. Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да вярвате и външно, и вътрешно. (50/стр. 90)

Следователно, ако вярваш в Бога, ще вярваш едновременно в Него като Създател на външния свят, но ще вярваш, че Той живее и вътре в тебе. Този е пътят, по който ще вървите. (50/стр. 90)

Неразположен си, кажи: „Аз вярвам в Бога вън от мене; вярвам в Бога и вътре в мене“. „Аз и Отец ми едно сме“ – така е казал Христос. (50/стр. 91)

Силата на човека е в неговата вяра. Без вяра човек не може да изпълни волята Божия. (51/стр. 72)

Очите на Огъня, с които Бог те гледа отвътре

Ще дойде ден и близо е този ден, когато хората ще минат през голям огън. За да издържат на този огън, те трябва да имат непоколебима вяра в Бога. Които имат тази вяра, ще минат през огъня, ще се пречистят и живи ще останат. Които нямат вяра, ще изгорят, ще се превърнат на въглен. (39/стр. 524)

Не е въпрос в смъртта на човека, но той трябва да се измени, да мине от едно състояние в друго. (39/стр. 524, 525)

Никой не може да се избави от този огън. Той е определен за чистене. Той ще пречисти всички човешки мисли, чувства, желания и постъпки. Всичко човешко ще изгори, а ще остане само Божественото. Няма да остане същество на земята, което да не мине през този огън. Който издържи, той ще влезе в новия живот; който не издържи, ще остане за следната епоха, за бъдещи времена. Кога да е, в настоящето, или в бъдещето, човек неизбежно трябва да мине през огън. (39/стр. 525)

Гледайте нагоре към мене и аз ще простра ръката си
и ще ви избавя

Брегът е близо и бурята скоро ще престане. Аз внимавам за вашия живот и всякога ви упътвам. Всичко съм наредил и ако внимавате на моите думи, няма да бъдете от нищо лишени, ще имате всички мои благословения.

(1/стр. 203)

Вие дължите вашия живот на небето, което ви е сторило безброй добрини. Ако аз не бях вашият закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели? Но сега много от тях са отстранени. (1/стр. 203)

Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият Небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате. (1/стр. 204)

Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити. И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро. (1/стр. 204)

Сега, укрепете се във вярата и не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте Истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа. (1/стр. 204)

Когато говорих, вие не внимавахте, когато ви съветвах, вие не слушахте и когато ви заповядвах, вие не изпълнявахте. (1/стр. 204)

Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнат моите деца“. (3/стр. 66)

Какво се иска от вас? Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря. За мене е важно, аз да вярвам в това, което говоря. Вие трябва да вярвате в Бога. Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват. Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва. Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия. Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания. (5/стр. 248)

Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва. Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им. Като знаете това, не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. (19/стр. 290)

Благословение е за нас да срещнем Господа и да ни проговори, но не външно да Го срещнем. Пазете се от това заблуждение! Не търсете Господа външно! (21/стр. 424)

Божиите обещания нямат обратни решения. Ето защо човек не трябва да се съмнява в Божествения план. Бог иска от човека да бъде добър и разумен.

(35/стр. 483)

Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия Ръце. И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си. Направи онова, което е благоугодно на Тебе. На Тебе имам доверие!“. Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи! Най-ценното, което Той имаше – душата си – да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази. Та всички вие ще минете през този изпит.

(67/стр. 101, 102)

Ако ме търсите с всичкото си сърце, няма да има нещо невъзможно

На двама господари е трудно да се служи. Но вие казвате, че вярвате. Добре, нека видя плодовете на вашата вяра и тогава ще благоволя във вас. Ако ме търсите с всичкото си сърце, няма да има нещо невъзможно. (1/стр. 205)

Когато ме призовете, не трябва да има разногласие в сърцето ви. Умът ви трябва да бъде тих и спокоен, да възприема Истината, а не да си натрапвате плътските си желания, които никнат естествено и се отразяват във вътрешността на душата ви. (1/стр. 205)

Не са думите, които скланят небето, но е доброто и чисто сърце. То е единственият залог, който важи. И ако вашите сърца принадлежат на света, с какво остава да ме привлечете съм себе си? С нищо. Вие ще останете чужди завинаги, нито света ще придобиете, нито небето. (1/стр. 204, 205)

Желая ви, да възстановите съчетанието между ума и сърцето си, както и между духа и душата си, да потекат всички енергии у вас, чиито кранове сте затворили от векове. (4/стр. 467)

Когато човек се ръководи не от писани закони, а от своето разумно сърце, всякога резултатите са добри. (4/стр. 497)

Когато изпаднеш в голямо отчаяние, помисли за Бога, за Неговата Любов и вложи в Него всичкото си доверие. В един момент съзнанието ти ще светне, умът ти ще почне да работи, и в тебе ще настане дълбок, вътрешен мир. Това значи да живееш в радост и веселие, да бъдеш гражданин на новия живот. (23/стр. 12)

Природата има доверие само на онези, които имат морален устой. Който си позволи да проникне инкогнито в силата, в тайните на Природата, той ще изпита нейния камшик върху гърба си. За да спечелите доверието на Природата, вие трябва да живеете по нов начин, а не както сте живели някога, в миналото си. (29/стр. 127)

Знаете ли какво значи интелигентен човек в пълния смисъл на думата? Интелигентният човек е чистосърдечен, искрен; той внушава пълно доверие и подем във всички хора, с които се среща. Той е като извор, който само дава и се радва, когато вижда, че хората изпълняват волята Божия. Когато вижда стремежа на хората към Бога, в сърцето му се явява Свещеният Пламък.

(30/стр. 94)

Казвате: „Човек трябва да има чисто сърце“. Чистото сърце е като чистата вода. Който има чисто сърце, той вярва на всичко. (36/стр. 660)

Като се казва, че човек трябва да стане като дете, това подразбира да има сърце чисто като на детето – да вярва във всичко. Да има човек чисто сърце – това значи да се намира в здравословно състояние на своя организъм.

(36/стр. 660)

Чистото сърце е извор: колкото повече дава, толкова повече изтича от него. (36/стр. 660)

Давай, за да получаваш – този закон се отнася само за чистите сърца. За нечистите сърца той не работи. В хора с чисти сърца канализацията никога не се запушва. (36/стр. 660)

Когато аз говоря на една душа, там ще има съживление на духа

Такъв човек ще бъде посаден като дърво при водните утоки*, листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада. Но когато Дървото на Живота почне да вехне и листата му капят, то е знак, че то не е при водните утоки. Всяко сърце, което съхне, и ум, който се помрачава, показват, че моята виделина не присъства в техните души.

(1/стр. 205)

Трябва да имаме доверие един към друг. Ние се заразяваме с недоверието и се покоряваме. (2/стр. 48)

Преди всичко молитвата изисква пълно упование и доверие в Бога. Умът не трябва да е разсеян; Бог, който предвижда нашите мъчнотии в света, ни е създал страдания, за да концентрираме нашите мисли в себе си. (3/стр. 59)

Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. (26/стр. 312)

И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки. Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота. (26/стр. 312)

Бог е в света, Който е дал всичко. Бог ти е дал една душа, която излязла от Него. Ако имал доверие да ти даде тази душа, не мисли, че иска да ти вземе душата. Душите живеят с Бога заедно. Душата, която Бог ти дал, няма да я вземе, тази душа ще я благослови. Не мисли, че твоята душа Господ ще я вземе; не мисли, че сърцето Господ ще го вземе. Като ти вземе сърцето, на това сърце ще тури отличен ум, ще тури душа, ще послужи и ще влезе да живее в душата и в сърцето. Ти ще почувстваш, какво нещо е благият живот. (79/стр. 311)

Доверието се ражда в Единството с Бога

…Но молитвата, която служи за развитие на душата, всякога трябва да бъде единична – да се съединиш с Бога – с образа на всяка Любов, Добродетел, Чистота, Интелигентност. Той е единственото Същество, което познава нуждите на твоята душа и ще постъпи така деликатно, така нежно, както никой друг. (3/стр. 60)

Направете опит, когато се молите, да чувствате, че Бог присъства в душата ви. (3/стр. 66)

Обърнете се към Бога, съединете се с Него, посветете се на Него и Той ще ви научи. (3/стр. 66)

Сега ще ви дам едно правило, както за деца, но и възрастните хора могат да си служат с него. Когато дойдете до някое противоречие, до една невъзможност в живота си, кажете: „За Бога всичко е възможно. Аз живея в Бога и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна“. Поставите ли тази мисъл в ума си, Бог, Който живее във вас, веднага започва да действа. (29/стр. 23)

Със слизането Си Бог ще съедини хората и злобата постепенно ще изчезне. Всички недоразумения произлизат от недоверие и подозрение един към друг. (4/стр. 262)

Дето има хармония, там е Бог. Ето защо, всеки човек трябва да се запитва, свързан ли е с Бога, или не. Не търсете Бога отвън, като някаква форма, но търсете Го, вътре в себе си, като съдържание. (4/стр. 463)

Господ е толкова взискателен, вие не можете да имате Божието благоволение, ако не сте абсолютно чист, не външна чистота – да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение. Да бъдете всякога готови да пожертвате всичко заради Него. (18/стр. 22)

Един в света има, за Когото всичко може да се жертва моментално, да се не спираш нито една стотна от секундата. В такова едно състояние, Бог всичко ще ви направи и преди да пожелаете, Той ще го изпълни. То е Божествено – тъй го аз наричам. (18/стр. 22)

По отношение към нас, Бог има абсолютно доверие към нас, понеже Той е Вечен, Безграничен. Той знае, че никой не може да Го ощети. Сега се изисква от нас и ние да имаме абсолютно доверие към Него. (21/стр. 9)

Богат може да бъде само добрият и разумният човек, който служи на Бога, и Бог има доверие в него, всичко му дава на разположение. (24/стр. 9)

Ти като дадеш в себе си свобода на Бога, и Той в Себе Си ще ти даде свобода. За да дадеш свобода на Бога, трябва да Го обичаш. Значи да имаш пълно доверие в Него! (54/стр. 46)

Малко повече доверие в Онзи, Който ни е възлюбил – доверие в безграничната Любов на Бога.

(82/стр. 16)

Да имаме доверие, че Бог никога няма да ни остави да измрем гладни, няма да ни остави невежи. Желанието Му не е да бъдем лоши, но да бъдем добри. Желанието на Бога е да бъдем любещи.

(82/стр. 16)

Опитайте Бога чрез закона на Любовта. Дръжте мисълта в ума си, че е разумно Същество и че няма по-добро от Него. На Него като се гневиш, какъв ти е халът? На туй благото Същество ако се сърдиш, тогава какъв човек си? Ти трябва да имаш пълно доверие в Него. Ние нямаме едно пълно доверие.

(82/стр. 218)

Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи

Какво правя аз? Изучавам великите Божии закони, без да питам: „защо е така?“ и „не може ли другояче?“. (4/стр. 81)

Запитали Хермес, великия Учител на Египет, защо съществува злото. Той само свил устни, затворил уста и нищо не отговорил. Такъв въпрос не се задава.

(4/стр. 82)

Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас? Защо не?

(25/стр. 13)

Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи. Това е възможно и то е красивото в света! (25/стр. 13)

Може ли някой от вас да даде определение на думата „доверие“? Кога имате доверие? Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете ли да видите кой е той, че да му се доверите? Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка. Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения. (26/стр. 45)

В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може да злоупотреби с тебе. Но само ако се довериш напълно и изведнъж. Изключенията са много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.

(26/стр. 45)

Например някой те гони, влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие в тези хора, защото няма друг изходен път, и случва се – хората ти помогнат. В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара да ти помогнат. (26/стр. 45)

Всяка душа е един лъч от Бога и никога не се късат нейните конци

Възвишеното, благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас, и то никога не се губи. Защо трябва да го отричаме, защо трябва да се съмняваме в Бога? (28/стр. 127)

…Онова, което аз нося в своята душа; онова, което ми дава достойнство като човек, то е онзи импулс в мене, който ме кара да съзнавам, че в мене има нещо Божествено. То е Бог, Който живее в мене. (28/стр. 127)

Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога, това е Божественото в мене; това е, което ми казва, че и аз имам право да живея като всички хора, да се ползвам от общите блага, които Бог е дал; това е, което ме убеждава във великата Правда на света, за която аз няма да се кълна, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че аз съм гражданин на великото Божие Царство.

(28/стр. 127, 128)

Има нещо скрито в дълбочината на душата ви, което говори, което решава всичко. Има един вътрешен глас във вас, който ви казва: „стани, събуди се, какво си спрял!“. (28/стр. 140)

В Божествените неща има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. Не, познавам аз този Божествен Дух; познавам, кога говори Божественото. (28/стр. 140)

Когато Божественото говори в мене, където и да съм, в гората или в света на тайно, или на яве, навсякъде трябва да проявя своя характер. И като учител, и като свещеник – навсякъде ще проявя своя характер. Божественото е един импулс, който се проявява във всички моменти в живота ми при каквото положение и да се намирам. (28/стр. 141)

Който върви по Божия път, трябва да има доверие към хората, да се разбира с тях. (51/стр. 72)

Дълбоко дръж душата си
за Бога

Дълбоко дръж душата си за Бога, вярвай, че Той е пред теб, вярвай, че те обгръща със Своите сили, със Своите ръце. (3/стр. 60)

Дръж Бога, вярвай в себе си, обичай Го, люби Го с всичкото си сърце – каквито спънки и да имаш, за Него се дръж! (3/стр. 60)

Щом само се обърнете към Бога, Той дълбоко разбира нуждата на вашата душа и ще ви отговори. И когато дойдем до такъв живот, трябва да забравим отношенията си на Земята и да се считаме като Синове на Бога.

(3/стр. 65)

Аз зная, че мнозина имате мъчнотии; лицата на мнозина показват, че сте неспокойни, че имате някаква нужда, че всички имате по един трън… Трябва да отидем при Бога – Той ще ги извади; трябва да се върнем при нашия Баща, Който може да ни обича, да ни люби.

(3/стр. 66)

Щом имате стремеж към Бога, всякога ще следвате правия път на живота.

(4/стр. 91)

Отворете ума си за развитието на вашата душа и ще разберете най-великите тайни, ще имате общение с Ангелите и светиите, ще разберете какво има горе, ще минавате от слава в слава, от едно слънце в друго, от една планетна система в друга. (6/стр. 247)

Човек трябва да има една основна мисъл, около която да се събират всички останали мисли. Тази мисъл е скрита в самия него, но тя трябва да излезе на първо място. Ако от сега нататък трябва да я създава, той никога не може да бъде ученик. Без основна мисъл няма развитие; тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък. (12/стр. 71)

Ако има едно същество, което ни обича, мисли моето добро, трябва да имам пълното доверие в него. В света няма друго същество, което да желае нашата свобода така, както Бог. Всичките други може да ни ограничават, но Бог ни е дал пълна свобода.

(85/стр. 251)

…Всичко се постига, когато хората възстановят нарушеното равновесие между Бога и своята душа. Тази връзка трябва да се възстанови. (50/стр. 101)

Основната идея за човека е вярата му в Божественото. Докато се държи за Божественото, и в ада да влезе, пак жив ще излезе. (39/стр. 504)

С Божественото ли си, навсякъде си добре – и в рая, и в ада, и в живота, и в смъртта. Щом се държиш за Божественото, колкото пъти да падаш, пак ще ставаш; колкото да се обезсърчаваш, пак ще се насърчаваш; колкото да скърбиш, пак радостен ще станеш. (39/стр. 504)

…Натъкнете ли се на Божественото, застанете пред него със свещен трепет, както жадният пред водата и благодарете, че ви се е отдал случай да Го изучавате (39/стр. 506)

Онзи лъч, който излиза от сърцето и минава през очите

Хубавото в човешките очи е онзи лъч, който излиза от сърцето и минава през очите. Този лъч се среща у малко хора. Той обикновено се проявява, когато човек е в напълно нормално състояние. Ако схванете този лъч, той ще произведе у вас радост, надежда, разширение, свобода. Човекът, у когото сте съзрели този лъч, може да не е учен, но той е в сила да събуди добрите състояния у хората. Когато този лъч излиза от очите на някой човек, тогава и хора, и животни имат пълно доверие в него; няма ли този лъч, и хората, и животните бягат от човека. (33/стр. 219)

Животът на земята е параход, който пътува под зоркото и вещо око на своя капитан

Параходът е здрав, с добри и здрави машини, с опитни матроси. Вие, като пътник в тоя параход, пътувате по Великия Океан. Може да преживеете състоянието на човек, който се страхува да не пропадне; или може да сте тих и спокоен, да разчитате напълно на капитана, на матросите и на парахода. (4/стр. 91)

За предпочитане е да се оставиш в ръцете на опитния капитан и да наблюдаваш, през какви места пътуваш – поне ще научиш нещо. (4/стр. 91)

Апостол Павел казва на едно място: „Всички живеят и се движат вътре в Бога“. Ако се движите и живеете вътре в Бога, от какво се плашите? Стоите вътре в една лодка, в морето, дигне се буря, и вие се уплашите; питам: Де е вашата вяра? „Ще потънем.“ Ако сте грешни, ще потънете. (4/стр. 257)

Ако приличате на злато, сребро, желязо, ще потънете. Но ако сте една лека перушинка, ще останете на повърхността, а другите ще потънат, защото носят голям товар – горко на тях! Следователно недейте товари умовете си никога с такива мисли, които да ви обременяват. (4/стр. 258)

Когато сте в един параход, който се клатушка, и се страхувате, каква полза имате от страхуването? Стойте спокойно, имайте доверието на едно дете. Този, Който е направил парахода, ще се погрижи за вас. Параходът ще се поклатушка и най-после ще спре. Гръм има, буря има, не се бойте. (4/стр. 277)

И животните спазват закона на Доверие

Доверие има даже и у животните, ако човек им вярва, и те спазват този закон на доверие. (26/стр. 45)

Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той ѝ даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което ѝ се давало. Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е. благоприятни условия да се прояви. А те от вас зависят да ги създадете. (26/стр. 46)

Вие трябва да вложите всичкото си доверие в Разумната Природа, в нейния ум, в нейния промисъл.

(26/стр. 322)

Казвам: Моето желание сега е всеки от вас да има доверие към законите на разумната природа и да знае, че щом постъпва съобразно тях, ще има добри резултати; има ли добри резултати, ще има и подем на духа. (30/стр. 401)

Важно е какво
Господ мисли

Не е важно какво мислят хората, важно е какво Господ мисли – Той, Който е жив. Господ е навсякъде, дето има разумни същества. Той не е в мъртвите, не е и в грешните. Под думата „Бог“ аз разбирам приятните чувства, мисли, които усещате, изпитвате в себе си – вашето съзнание да разберете Бога. Той живее в нас и има сила да ни възкреси. (4/стр. 258)

Ако Господ не е в свръзка с мене, ако Той не може да ме оживява, защо ми е този Господ и каква полза, че имало някакъв Господ? (4/стр. 258)

Някои хора се оплакват и казват: „Изядоха ме“. Ако Бог е с вас, нека се опитат да ви изядат, те ще платят скъпо за това. Ако човек има вяра, не трябва да се страхува от нищо; живият Господ е с него. (4/стр. 262)

Но когато дойде Христос, Той каза: „Отец ваш знае от какво имате нужда, затова разумно търсете, хлопайте и просете“. От това, което имате нужда, ще бъдете послушани, но Той се обръща към онези, които имат вяра, които имат доверие към Бога, и които е изпратил на земята. За нас е привилегия, че сме изпратени на земята, че ни е възложена някаква работа да се учим. Бог е предвидил всичко за нас, не само за сегашния ни живот, но и за бъдещия, който ние не знаем. (56/стр. 364)

Да имате доверието на Бога

И тъй, не е важно, каква е вашата вяра в Бога, но важно е каква е Неговата вяра във вас. Бих желал главно Бог да има вяра във вас, че можете да вършите Неговата работа. (34/стр. 173)

Съвършенството подразбира Единение с Бога… Който живее в това Единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. (34/стр. 185)

И тъй, вложете Любовта в душата си! Във всеки човек е вложено Божествено начало, в което той трябва да има пълно доверие, за да се освободи от всяко съмнение, подозрение, терзание. (34/стр. 204)

Да имате доверието на Бога, това е идеал за човешката душа.

(35/стр. 509)

Да платите дълга си навреме, заедно с лихвите му, това значи доверието да отвори вратата си за вас. Който всякога е бил изправен в работата си, той се ползва с доверието на Бога. Каквото и колкото поиска, Бог ще каже: „Този човек има отворен кредит пред мене. Дайте му, колкото иска“.

(36/стр. 142)

Следователно, искате ли да възстановите кредита си пред Бога, махнете преградата, която сте поставили на пътя на Божествените блага.

(36/стр. 142)

И тъй, човек трябва да има вяра в Бога, а Бог – доверие в човека. Когато се спазват тия отношения между човешката душа и Бога, човек може да постигне всичко, каквото желае. Той се ползва от подкрепата и защитата на разумния свят. Той владее магическата пръчица… (39/стр. 527)

Каквито препятствия да среща на пътя си, ученикът трябва да постоянства. Той трябва да бъде като гумена топка: колкото пъти да се удари в препятствието, всякога да е готов да отскочи, да се върне назад и пак да настъпи. Ученикът трябва да настъпва и отстъпва, без да се обезсърчава. Само по този начин той може да се домогне до новата мисъл, която се основава на абсолютна вяра в Първата Причина. (39/стр. 528)

Дръжте в ума си основната мисъл: абсолютна вяра в Божественото, без никакво съмнение и подозрение.

(39/стр. 529)

Вярата в Бога, това е магията на живота. (39/стр. 529)

Едно неразположение, едно съмнение, едно недоверие на завист вътре. Това са все такива външни недъзи, които трябва да се изгладят от характера, за да може човек да стане силен. Силният човек може всякога да отстрани от себе си отрицателните сили. (39/стр. 535)

По доброто Бог познава своите чада. Той има доверие само на добрите хора. Щом съзнава своята доброта, човек дава път на Бога в себе си. Той знае, че Бог живее в него. (42/стр. 194)

Когато любовта се проявява в човешкото сърце човек е доволен от всичко. Всякакво смущение, недоволство, недоверие изчезват… Когато придобие любовта, човек влиза в своята добра съдба или „дихарма“. (42/стр. 424)

Няма по-голямо щастие в света да дойде да работи Бог в съзнанието. Да дойде Божественото съзнание в нас и в другите, и да слушаме Божественото от всички страни. (48/стр. 155)

Това е истинската философия: Да не злоупотребяваме в целия си живот със свободата и доверието, които Бог ни е дал. Единствен, Който има доверие в нас, той е само Бог. Единственото Същество, което не се съмнява в нас, то е Господ. Той никога не гледа на лошата страна на човека. (52/стр. 178)

Всички сте изпратени на земята да работите, да учите, да станете граждани на Царството Божие. На всички ви е дадено доверие да изпълните мисията си, както трябва. (53/стр. 59)

Бог ви е надарил с отлично тяло, със светъл ум, с благородно сърце, със силна воля и вие сте длъжни да запазите тия качества. Бог ви е надарил още с мощен дух, с велика душа, в замяна на което вие трябва доброволно, от любов да изпълните Неговата воля. (53/стр. 59)

Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо. За хляба само днес се плаща. Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък. Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден? Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден? А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо. За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща. (56/стр. 115)

Казвам: Бог е дал на нас абсолютно доверие. Че той ни дал живота и този живот как ще живеем оставил ни свободни. Когато се върнем в невидимия свят, може да иска сметка. В този живот няма какво да те ревизират. Той те оставя напълно свободен. Радвайте се на онази свобода, която Бог ви дал.

(61/стр. 423)

Онова доверие, което Бог ти дал, не престъпвай, не злоупотребявайте с доверието, което Бог има към вас. Аз казвам: Не злоупотребявайте с доверието, което Христос има към вас. Туй трябва да бъде като едно мерило. Не искам един други да се съдите. Всеки себе си да съди според закона на Божията Любов, според закона на Божията Мъдрост, според закона на Божията Истина и свобода. Тогава само ще се образува едно общество и вие ще се разбирате. Като се срещнете, в лицата си ще видите какви сте. (61/стр. 424)

Достойнството на човека седи в това да бъдем честни към себе си. Всеки трябва да има сила в себе си, да си каже: Аз искам да изпълня волята Божия! Не е достатъчно човек само да си каже, но като си каже, той трябва да изпълни казаното. (64/стр. 14)

Човек трябва да си каже: Господ е имал такова голямо доверие в мен, че всичко ми е дал. Следователно и аз не искам да Му изневерявам. Срамота е за мен, да изневерявам на Този, Който е имал такова доверие към мен, каквото никой друг! (64/стр. 14)

Вие искате Бог да има във вас безгранично доверие – и като грешите, Той да ви вярва. Туй го мислите. А пък когато Той започне да постъпва, както Той знае, вие губите вашето доверие в Бога. Вие не искате да имате безгранично доверие. Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него. Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече. (70/стр. 258)

Радвайте се, че Бог има доверие, дал ви е туй преимущество. Дал ви е доверие. Предвидил ви е всичките тия блага. Изпълнете Неговата воля доброволно, тогава ще имате Неговото благословение за в бъдеще. (73/стр. 545)

Под думата „дух“ разбирам: онази разумна сила, с която човек може да извърши всичко в света. А под думата „свобода“ разбирам: няма по-хубаво нещо от свободата. Да се даде на човека свобода, да се проявява тъй, както той намери за добре. Не мислете, че е произвол. Ние имаме свобода, доверие в този човек, че е умен, че главата му е пълна с мисловна сила, сърцето му е пълно с любовни чувства, душата му е пълна с велика свобода. Духът му носи Божествена сила. (73/стр. 648)

Трябва да оправдаем доверието, което Бог ни е дал. Бог ни е изпратил на земята, да оправдаем това доверие. Ако от ония условия, които Бог ни е дал, не оправдаем, тогава погрешката е наша. После доверието, което един към друг даваме, трябва да оправдаем това доверие. Доверието, което вие ми давате, аз трябва да го оправдая и доверието, което аз ви давам, вие трябва да го оправдавате. Доверието, което ние имаме към Бога, Той го оправдава. Той оправдава доверието, което ние имаме.

(83/стр. 148)

Онези, които уповават на Него, никога няма да бъдат излъгани. В любовта на Бога човек никога не може да се излъже. Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум значи да вложиш всичкия си капитал, който имаш да не пропадне. Казва Христос: „Събирайте съкровищата на небето, дето крадец и молец не ги изяда“. (83/стр. 148)

Бог има пълно доверие да изпълним, което сме обещали

Казва: „Ако ме любите, ще изпълните онова, което съм ви казал“. Любовта е закон да изпълним Божиите думи. Бог има пълно доверие в нас, да изпълним каквото сме казали и да не правим думата Му на две. Това, което сме обещали да го направим.

(71/стр. 40)

Не моята дума да бъде закон, но вашите обещания, които сте дали пред Бога, те да ви бъдат закон. Онова, което от любов сте обещали, него изпълнете, не каквото аз ви казвам. Аз не искам да ви съдя, защото, ако съдя вас, ще съдя себе си. (71/стр. 40)

Изполвайте Божията Любов за нашето благо! Изпълнете онова, което сте обещали. Аз говоря за една любов, която произтича от обещанието. Любовта, която действува във вашите сърца, е любов да изпълните вашите обещания, които сте дали. Вие сте обещали да мислите добре, че при всичките условия, всякога ще имате необятна светлина във вас. Това сте обещали. Второто обещание: Всякога ще бъдете тъй щедри, че към всички ще бъдете еднакви в чувствата си. И трето: Всичко, каквото ви се каже, ще го направите. Тези трите неща са, които сте обещали. Това е, което аз зная. Проверих тия работи и ги намерих, документи има, прочетох всичките документи седят, какво сте обещали. Много хубави обещания, но забравили сте обещанията си. Бог е Дух, за да изпълним обещанията си. Когато изпълним обещанията си, тогава ние ще Го познаем, както сме и познати. Тогава Божията Любов ще ни се изяви.

(71/стр. 41)

Аз искам да имате доверие в Бога за онова, което е вложил във вас. Той е вложил Духа Си във вас да живее. Аз искам да вложите доверие в Бога за душата си, която Бог ви е дал. Аз искам да вложите доверието си в Бога за ума ви, който Бог ви е дал. И най-после, да имате доверие в Бога за сърцето си, което Бог ви е дал и за тялото, което Бог ви е дал. Да имате доверие в Бога. (84/стр. 126)

Бог ни е пратил и ние минаваме по тънкото въже на живота

Веднъж вързали едно телено въже на реката Ниагара и един минал с върлина над водата по въжето. Какво присъствие трябва да има! Първи път минал с върлина. Втори път минал без върлина по въжето. А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето. Кой има повече вяра от двамата? Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му? Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран. И другият е концентриран. Той има вяра в онзи, който го носи. (69/стр. 156)

Някой път вие се плашите от мъчнотиите. Тези мъчнотии са шумът на Ниагара. Герой ще бъдеш. Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си. Кажи му: „Не се качвай на гърба ми“. Ако пък можеш да го прекараш, вземи го. Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност. Това е докато пътуваме по въжето. А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание. Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов. Другояче, не мога да те пренеса. Ако имаш съвършена любов и съвършено доверие и аз, и ти ще минем“. Това е Божественият закон. (69/стр. 156, 157)

Бог ни е пратил и ние минаваме по това въже на живота. Не сами, но някой ни носи. Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум. Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите. Когато минаваш по въжето за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш. Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето! И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там. Всички блага са там. (69/стр. 157)

Сцеплението на тялото ни зависи от любовта, която ние имаме. Клетките и всичките органи, които имаме, любовта ги държи. Тя е силата. При най-големите бури ти не трябва да се разклащаш. Ти трябва да имаш уважение и почитание към Бога. Бог е имал доверие към тебе и ти е пратил отличен ум, сърце и тяло. (69/стр. 206)

Та, постоянно дръжте връзка с Невидимия свят. Не с тревога, но дръжте съзнанието си във връзка с тая закономерност, която урежда работите. Законът е: Този, когото ти обичаш, той се грижи за тебе. И ти като ги обичаш, и ти се грижиш за тях. Ако ти мислиш за някого, и той мисли за тебе.

(69/стр. 208)

Бог е в Тихия глас

Ония от вас, които са готови, ще ги повикам по особен начин, да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. (12/стр. 17)

Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място. Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас. Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас. Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение. (5/стр. 247)

Бог е в тихия глас у човека. Той е разумният живот. Той е в тишината. Когато тихият глас проговори на човека, той ще разбере какво нещо е Божественото и какво – човешкото… (35/стр. 79)

Няма по-хубаво от Божествения глас. Когато дойде Божественият глас, всичко утихва. Човек не е радостен, когато скача, но когато има мир, едно спокойствие, една тишина. (62/стр. 390)

Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него

Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават, и обичат като добър и умен господар. (47/стр. 127)

За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в мир и любов с всички същества на земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре. (47/стр. 130)

Имайте пълно доверие в Бога. При всички мъчнотии и изпитания да бъдете тихи и спокойни. Като се разтревожите, помислете си за Бога, за да се успокои душата ви. Помисли за тези адепти, понеже всички действат в едно и също Име. (47/стр. 137)

Човекът на истината не се страхува от нищо. Той поглежда открито, с доверие към всички хора. Щом вярва в Бога, той е безстрашен. Пред нищо не се колебае, не се съмнява и не подозира. За него лоши хора не съществуват.

(47/стр. 279)

Господ казва: „Станете господар на тялото си“, на всички тия 30 милиарда души, които са вършили работа заради тебе. Оценявай всички тия души, те те обичат. Трийсет милиарда души имате, които говорят за „нашия господар“. Като изгубиш тяхното доверие, какъв човек ще бъдеш? Вие искате да бъдете благоугодни на вашия свят. Вие ще бъдете благоугодни на вашия свят само тогава, когато започнете да оценявате жертвата, която правят ония същества, които живеят във вас. Ако ти не оценяваш вътре в тебе, които са жертвали, как ще оцениш онова, което е вън от тебе? Или аз го турям другояче. Ония души вътре, 30 милиарда, които показват Любовта на Бога, които се жертват заради мене в дадения случай, работят заради мене, като мисля за тия души, в ума имам идеята, че Бог е определил 30 милиарда души, които не мислят за своето благо, а мислят заради моето благо. (66/стр. 377)

Станете деца на Послушанието и Смирението

Станете дете на послушанието; само тогава Бог ще заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Бог и вас. (4/стр. 272)

Ако нямате ума и сърцето, т.е. невинността и чистотата на дете в себе си, вие не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. (4/стр. 271)

Законът на Небето има символ в децата – тяхното безкористие. (4/стр. 273)

Какво струва на човека да изпълни Божия закон и да каже: С Бога всичко мога да направя. Това значи: С любовта всичко мога да понеса. (4/стр. 498)

Всеки трябва да се съзнава като клетка от Божествения организъм и да върши само това, което главата на този организъм му заповядва. (35/стр. 479)

Казано е в Писанието: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Сега и аз ви казвам: Станете като децата, за да направите връзка с вашия велик Баща. Каква връзка може да направи онзи, който няма никаква вяра в Бога? (39/стр. 524)

Човек трябва да има детинска вяра. Не говоря за вярване, но за абсолютна вяра, за абсолютното доверие. Съществува един Божествен закон, който задоволява всички нужди на живота. Всяка Божествена нужда се задоволява навреме. Обаче първо в човека трябва да се яви желание да изпълни волята Божия. (50/стр. 214)

Христос говори за нищите, в смисъл за бедни, но такива, които носят Божественото в себе си. Той говори за кротките, за нажалените, като за хора, които разбират Божиите закони и ги прилагат. Те са блажените, на които е дадено Царството Божие. (5/стр. 476)

И тъй, под думата „дете“ Христос разбира особено вътрешно състояние, да бъдем в съгласие, във връзка с духовния свят, с всички сили, с всички същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико същество, изгубваш тези връзки. (4/стр. 273)

За да бъдем обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемем вътре в себе си тази Божествена идея – да бъдем малки пред Бога, да имаме ум и сърце отзивчиви.

(4/стр. 278)

Първо ще ви покажа как да любите Господа. Ще любите Бога по особен начин, а не както любите своя приятел. Да обичаш Бога, това значи да забравиш себе си, без да изгубиш съзнанието си.

(50/стр. 111)

Бих желал да имате доверие в Бога, както ония, най-добрите деца. Знаеш кои са най-добрите деца? Които никога не са се навъсвали, които никога не са ставали своенравни да се гневят на баща си и майка си. Като му кажат: „Иди на чешмата да донесеш вода“ – то с радост отива, не казва: „Не искам“. Думата „не мога“ да не съществува. Като мине някой и ти каже: Направи ми една малка услуга – направи я. Не се отказвайте от малката услуга, която всеки един може да направи. (76/стр. 189)

Правила от Учителя

И сега питат: „Ние какво трябва да правим?“. Да не изнасилваме. Ние се изнасилваме всички. Дойде някой при мене, иска по някой път, забелязвам, познавам хората – да му кажа нещо… „Не мога да ви кажа“. „Нима нямаш доверие“ – значи, не съм ли аз толкова достоен да ми кажеш нещо? Сега хората не разбират: в туй учение някой път трябва да изясня някой велик закон някому, но не разбират, че има опасност.

(14/стр. 134)

И казва Йоан: „Не правете насилие“. Божественият принцип на Любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате. А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого. Аз съм поразен от подозрението, което хората имат.

(14/стр. 136)

Значи сърцето е само за любовта. Освен любовта нищо друго не туряйте в сърцето си. Умът е само за мисълта. Турите ли друго нещо в ума си, освен чиста, светла мисъл, вие ще се разстроите. (39/стр. 512, 513)

Сърцето е място за чиста планинска вода. Турите ли масло в сърцето си, всичко е свършено с вас. Дето е любовта, там е животът. Вложете любовта в сърцето си, за да имате живот в себе си, като велико благо, дадено от Бога.

(39/стр. 513)

Приложите ли тия правила, вие сте се домогнали до магическата пръчица, посредством която можете да се подмладите. Какви са методите за подмладяване, не казвам. Те могат да се дадат само на онзи, който е спечелил доверието на разумния свят, който си служи правилно с Божествения и с човешкия принципи. Не прилага ли тия принципи разумни, колкото и каквото да обещава, нищо не може да му се даде. Докато не се е научил да дава доброволно, човек не се ползва с доверието на разумните същества. (39/стр. 513)

Едно правило ще ви дам: Ако искате да въздействате на един човек, най-първо намерете в него една добра черта, която той има, нещо, което остава винаги с него и дръжте я в ума си.

(79/стр. 90)

С туй вие ще му помогнете повече, отколкото да го морализирате 10 години. Дръжте хубавото и имайте доверие в хубавото в него. Другите неща ги оставете, провидението сега ще ги изправи. И за себе си същия закон. Да вярваме в доброто в нас, в онова, което Бог е вложил в нас. Въпреки всички наши погрешки, като мислим така, ние ще излезем много по-скоро от мъчнотиите, в които сега се намираме. (79/стр. 91)

Давам ви едно правило: Търсете Бога във всяко време. (88/стр. 338)

Три неща трябва да имате предвид: Бога обичайте, в ближния си не се съмнявайте и себе си не презирайте! (88/стр. 339)

Всякога прави нещата според Божественото време… (88/стр. 390)

Лесен път в света няма, има тесен Път. (14/стр. 9)

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“

Всички трябва да бъдем носители на Божественото учение, защото всички хора, като души, съставят части от Божествения организъм, а Бог изисква, Неговото тяло да бъде здраво и всички удове да са в хармония. Само така човек може да бъде радостен и весел... Причината за дисхармонията, недоверието, противоречията между хората се дължи на разваляне на съчетанието, което Бог е направил. (4/стр. 458, 459)

Всички народи да съберат частите на Скинията в едно цяло, това подразбира стихът: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“. С други думи казано: Не изопачавайте великата любов, която Бог е вложил във вашите души. (4/стр. 461)

Грешен е само онзи, който е нарушил съчетанието, което Бог е направил. Обърнете се към Божественото в себе си с желание да възстановите хармонията, която съществува между ума и сърцето ви, между душата и духа ви и вие ще бъдете добри, ще се радвате на благата, които ви са дадени. (4/стр. 465)

Днес Христос обръща внимание на всички хора да съзнаят, че в тях е образът на Бога и да се заемат да Го очистят, да възстановят първоначалното съчетание в себе си, с което са родени.

(4/стр. 466)

Христос е проповядвал Любов и Свобода. Там, дето любовта отсъства, съществува насилие и безлюбие.

(4/стр. 497)

Защо сегашните мъже и жени не се разбират, защо семействата от ден на ден се разрушават? Защото хората са изгубили Вярата си. Те нямат доверие един в друг. Какъв е този живот, в който хората не си вярват? (5/стр. 154)

Сега на някоя жена е натегнал мъжът и си казва: „Учителят право говори, аз ще го напусна“. Не, не, аз не говоря за това. И някой мъж, като му дотегнала жената, и той иска да я напусне. Аз не поддържам това, а говоря по този въпрос принципно, вътрешно. Ти сам си дошъл в света и сам трябва да живееш. А сам да живееш, какво значи? За Бога да живееш сам значи за всички да живееш и всички в тебе да живеят. Това значи сам. (14/стр. 134)

Е, в един дом може ли да има нещо по-възвишено от това, между мъжа и жената да има туй възвишено трептение и от устата им да не излезе нито едно горчиво слово? (21/стр. 104)

Ето какво иска този Великият Учител да внесе в дома ти: бащата ще бъде посрещнат от дъщеря си и каквото му каже тя, той да ѝ вярва, защото никога не му е казала лъжа. Да го обича, и той да обича дъщеря си. Майката да обича дъщеря си, да обича сина си. (21/стр. 104)

Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима

И аз виждам навсякъде кихане: учители, проповедници, майки, бащи – всички кихат. Защо? Прах има. Отворете прозорците, проветрете стаите, измийте пода, ще престане това кихане. Гледай стаята ти да е изчистена, тогава няма да има кихане. Кихане – значи има прах, подозрение, съмнение. (4/стр. 260)

Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна. Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита.

(14/стр. 137, 138)

А в едно духовно общество не само чистота, но е потребно и абсолютно доверие. (15/стр. 516)

Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе. (26/стр. 15)

Лицето ни трябва да бъде тъй подвижно, че от всяка част на лицето ни да радиира онази Божествена светлина. От всички части на лицето ни трябва да излизат най-хубавите, най-възвишените неща. То трябва да е като един рефлектор на нашия вътрешен живот. (26/стр. 148)

Изразителен е такъв човек! И като го погледнеш, благост диша от него, доверие ти внася. В такъв човек няма никакво раздвояване. Аз гледам, някой човек ме погледне и изведнъж бързо си свали очите. Защо? Страх го е да не проникна в душата му. Няма защо да се страхува – аз отдавна съм проникнал. Ще бъде смешно, почвата да се страхува от водата. Водата е проникнала вече в почвата и постоянно прониква.

(26/стр. 148, 149)

Какво по-хубаво от това да имаме доверието на невидимия свят, да ни даде възможност да разполагаме със силите на природата? Задача на ученика е да спечели доверието на невидимия свят, да му поверят известни тайни, да му открият известни закони и формули, които щом произнесе, да му се притекат на помощ. Обаче при разрешението на тази задача от ученика се изисква чистота. Той трябва да бъде чист и целомъдрен. (30/стр. 398)

Ще се изправиш перпендикулярно, от центъра на Слънцето до центъра на Земята – тогава ще дадеш поглед чисто хоризонтален, без никакво отклонение нито надолу, нито нагоре. Гледаш тъй, като че широко схващаш. Поглеждаш с всичкото доверие като човек. Този, разумният човек, не гледа изпитателно. Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му. В душата няма дефекти. (32/стр. 306)

Ще се явят хора, извори на новия живот. Като срещнеш такива хора и ги наблюдаваш, ще видиш, че в маниерите, в погледа, в говора им нищо не внася съблазън. От пръв поглед, такъв човек ти внушава доверие. Касата ти е отворена, ти излизаш, влизаш вкъщи, но имаш пълно доверие в този човек – той никога няма да злоупотреби с твоето доверие. (52/стр. 178)

Питате някой човек дали е честен. Няма защо да питате. То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете, без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата.

(59/стр. 379)

Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие. Никакво насилие не се позволява. „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него. В тебе няма никакво доверие. Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора. Къде остава тогава уважението и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбочината на твоя живот. (59/стр. 379)

Ако вие влезете в Невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата Любов, каква е вашата Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи ще гледате дали във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце царуват тия велики Божествени Добродетели. Това е силата; а знания, растене, съвършенство – то е въпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е възможно. (15/стр. 157)

Значи Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно. Вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие. И затуй в истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност. (22/стр. 179)

Говорът на Бог и
говорът на дявола

Христос казва на всеки човек: „Възлюби Бога в себе си, за да възлюбиш и ближния си“. Но дяволът му казва: „Велико нещо е любовта! Ти не си готов още за нея, не можеш да любиш и да прощаваш. За да любиш, ти трябва да бъдеш учен, да познаваш законите на цялото Битие“. Христос се противопоставя на дявола и казва: „Дали си учен, или прост, беден, или богат, голям, или малък, ти можеш да любиш и трябва да проявиш любовта, която е вложена в сърцето ти“. (4/стр. 498)

Помнете: С любовта човек може всичко да постигне. Грозният може да стане красив, бедният – богат, невежият – учен. Без любовта човек губи всичко – и богатство, и красота, и знание. Не вярвайте в лъжливи учения, които ви казват, че не можете да прилагате любовта. Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в любовта, не вярвайте в онзи, който ви казва, че не вървите в правия път. (4/стр. 499)

…Който се усъмни в пътя си, той е допуснал в себе си едното краче на дявола. Човек знае истината, а сам допуща съмнението в себе си. Никой никого не може да излъже, а себе си – още по-малко. Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в любовта Му, вие сте на прав път и каквото пожелаете, можете да постигнете. Христос работи с думата „мога“, а дяволът – с думата „не мога.“ (4/стр. 499)

И така, щом кажете, че обичате Бога, ще чуете нещо, което ще ви убеждава: „Не, ти не Го обичаш!” Долу, под пъпа, нещо ти говори: „Не, ти не Го обичаш!” И започва спор: обичам Го – не Го обичам, обичам Го – не Го обичам… Тогава ти трябва да кажеш: Бог ме обича! И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Неговата обич аз нямам никакво съмнение – и светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа! В първата формула няма никакво съмнение. Във втората може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, там всички замлъкват. (10/стр. 165)

Ще дойде някой от черните братя (някои от тях са в плът, някои не) и ще каже: „Мислите ли, че това, което ви казва Учителят, е вярно?“. Белите Братя ще ви кажат: „Това е вярно“. Речта на Белите Братя е отривиста, а на черните не. Когато Белите Братя ви говорят, вие ще усещате едно спокойствие в ума си, в сърцето си и нещо приятно. А когато черните братя ви говорят, усещате едно стеснение в ума и сърцето, като че губите светлината.

(10/стр. 185)

И Писанието казва: „Господ ще заповяда на ангелите си на ръце да те подигат“. Това ще бъде, но кога? Когато Господ ти заповяда да се хвърлиш, а не когато дяволът ти заповяда. (28/стр. 141)

Един Баща има в света – Господ

Към Бога се обърнете, обърнете се към Христа; Христос – това е Бог, Неговото отношение към нас е бащинско. И когато така схванете Христа в себе си, вие ще усетите един Мир, една Радост, която ще ободри мъчнотиите ви.

(3/стр. 60)

Всички хора са братя помежду си. Следователно, като срещнеш един човек, ще знаеш, че той е твой брат, а Бог е Баща на всички. (5/стр. 109)

Да си подадем взаимно ръка за братство! Това иска Христос от всички хора. Нека всеки се държи за убежденията си, но да се стреми да цъфне, да завърже, и плодът му да узрее. Нека всеки даде такъв плод, какъвто зародиш е вложил Бог в него. Какъвто и цвят да си, важно е да цъфнеш; какъвто и плод да си, важно е да вържеш и да узрееш. Моята задача е да дам на всеки корен тор, повече влага, светлина и топлина. (5/стр. 479)

Да имаме хора с устойчив характер и диамантена воля; да имаме едно общество, проникнато от любов към ближния. И тогава няма да се искат полици и записи, за да получиш пари. При пълно доверие ще даваш пари назаем, без да се съмняваш ще получиш ли обратно сумата. Отношенията между кредитор и длъжник ще бъдат братски. Но това е външната страна. Сега извадете от душата си всяко съмнение. Толкова пъти съм ви казвал: Благото, което придобия, не е за мене. Всеки човек е като извор, който не може да задържи живота в себе си. (20/стр. 81, 82)

По отношение към нас, Бог има абсолютно доверие към нас, понеже Той е вечен, безграничен. Той знае, че никой не може да Го ощети. Сега се изисква от нас и ние да имаме абсолютно доверие към Него. (21/стр. 9)

Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг.

(21/стр. 34)

Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора.

(21/стр. 34)

Има ли по-хубаво нещо от това да седим, да се разговаряме и да имаме абсолютно доверие един към друг? По-красиво нещо от това няма.

(21/стр. 103)

„И отвори умовете им да разбират Писанията.“ И ви казвам: Има Един в света, Който е така спрямо нас. И цялата жива природа, нейният език говорят за този Единния, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ, Той е от Чиято душа, дух, сърце, ум днес постоянно блика, блика. Недоволни всички, а то блика, блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира ръцете си и помага. На този свят, който пъшка, Той казва: „Всичко това ще се обнови, обнови, обнови“.

(21/стр. 104)

Ще вярваш, че имаш един баща, който всякога се грижи за тебе. Бащата казва: „Синко, вярвай, че аз съм при тебе“. Обаче, вярата изисква правилни отношения между бащата и сина. Като син, когато съм при баща си и когато не съм при него, аз пазя свещено неговия образ. Аз се чувствам свободен пред него. Аз храня синовни отношения пред баща си, а не господарски, нито робски. (41/стр. 135)

Семейство, основано на недоверие, не може да устои. За да възстановят доверието си, хората трябва да признаят Бога за свой Баща и да определят отношенията си към Него. Христос казва: „Един е вашият Баща“. (57/стр. 105)

Бог гледа на това кой как изпълнява работата

Ние трябва да бъдем свързани с Божията Любов, с Божията Истина, с Божията Мъдрост, каквото и да правим: ядем ли, работим ли, спим ли, копаем ли, пишем ли – всякога и във всичко да влагаме Божественото. Вложим ли Го, ще имаме Божието благоволение. Не Го ли вложим, може да изпълняваме и най-хубавите работи, пак няма да имаме Божието благоволение. Бог гледа на това – кой как изпълнява работата.

(27/стр. 199)

Започнат ли и господарят, и слугата да говорят един за друг лоши работи, това показва, че те нямат вяра помежду си. А щом няма взаимно доверие между хората, те не могат да работят заедно.

(34/стр. 173)

Всеки човек, за когото работите с всичката си душа, той всякога ще има доверие във вас и ще ви обича. За да се обичате, за да създадете непреривна връзка помежду си, намерете във всеки едного по една добра черта, която постоянно да носите в ума си. Тази добра черта е Божественото в човека.

(35/стр. 329)

Когато страдаш, небето гледа на тебе с доверие, като на човек, който може да свърши една добра работа.

(49/стр. 72)

Невъзможното за човека е възможно за Бога

Старата дреха представлява земния живот, а новата – небесния. Върнете се в домовете си и облечете новата дреха на небесния живот. Колкото пъти грешите, ще знаете, че пак ще изпълните Божията воля. „Голям грешник съм.“ И като грешник, пак можеш да изпълниш Божията воля – от теб зависи, от твоето добро желание и силна воля. (5/стр. 117)

Някой може да е праведен, но няма желание да изпълни Волята на Бога. За предпочитане е да бъдеш грешник, но да изпълниш Божията воля, отколкото да бъдеш праведен и да нямаш готовност да изпълниш Волята на своя Баща.

(5/стр. 117, 118)

Някои ме слушат, но се усмихват в себе си. Защо? Изказват недоверие в думите ми, не вярват, че грешникът може да изпълни Волята на Отца си. И Сара се усмихна в знак на недоверие, когато Господ ѝ каза, че ще роди син. Той я запита защо се смее, но тя скри Истината и каза, че не се смее. (5/стр. 118)

Бъдещето е в ръцете на безбожниците, които са активни и енергични, справедливи и добри. Привидно те са безверници, а всъщност Бог живее в тях, и те Му служат. (5/стр. 478)

Щом Христос видя болния човек, той му вдъхна доверие, погледна го в очите и го запита: „Искаш ли да оздравееш?“. „Искам, Господи!“ Като го погледна в очите, Христос си каза: „Не съм видял такива очи!“ (21/стр. 424)

Искате ли Бог да ви лекува, ще вложите в Него пълно доверие, абсолютна вяра. Ама дали ще се излекувам ? Щом се обръщате към Бога, никакво съмнение, никакво колебание не трябва да имате. Вложете любовта, вярата си в Първата Причина на нещата и за нищо друго не мислете.

(35/стр. 476)

Прилагайте доброто и
не се отказвайте

Добре е човек да слуша, какво му се говори, но още по-добре е да прилага Доброто, което чува. (5/стр. 120)

Ако опитът му днес не даде никакъв резултат, пак да го повтори. Трябва да постоянствате, докато опитът излезе сполучлив. (5/стр. 120)

Ще излезе някой по-силен от вас да ви изкушава. Не се обезсърчавайте. Ще минете и през съмнения, и през изкушения, но не се отказвайте от опита. Като правите някакъв опит, бъдете сам в стаята си. Така е постъпвал и Христос. Когато искал да излекува някой болен, Той изпращал близките му навън и оставал сам с болния. Ще кажете, че за да повярвате в Бога, искате да видите някакво чудо. Сегашните хора вярват и без чудеса. (5/стр. 120)

За да вървите в правия път, изпълнявайте волята Божия. Да бъдете слепи за доброто и за злото! (8/стр. 27)

Някой иска да знае, какво мнение имам за него. Ако иска от мене някаква услуга, ще му услужа, но няма да си кажа мнението за него. Какъв смисъл има, да му кажа, че е добър и честен човек, а не съм готов да му услужа с една малка сума? Де остана моята последователност между думи и дела? Като му дам сумата, която иска, с това аз изказвам доверието си към него. Дела се искат от нас, а не думи. (8/стр. 27)

Всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате.

(14/стр. 133)

Христос донесе
семката на Любовта

Едно време, когато Христос дойде на земята, Той донесе една семка, която представляваше новото учение, и я нарече семка на Любовта. Той даде семката в ръцете на евреите, като им каза: „Давам ви тази семка, да я пазите добре, да не я изгубите. Тя ще ви направи силен и велик народ“. В началото те повярваха в Силата, която се крие в семката, и започнаха да говорят за нея на всички хора. Така тя се предаваше от ръка на ръка, от един народ на друг, докато най-после я загубиха. (5/стр. 120)

Загубването на семката не е нищо друго, освен забравяне. Евреите забравиха за нейното съществуване. Те изгубиха Вяра в нейната Сила, изгубиха търпение да чакат нейното благоволение да се прояви и казваха, че тя е обикновена семка, с обикновено съдържание.

(5/стр. 120)

Братя, вие сте изгубили пътя, по който семката е вървяла. Върнете се назад да я намерите и отново да я посадите, но не в земята, както по-рано, а в сърцата си. Там тя ще се развие добре, ще даде сладки плодове, които ще отворят очите ви. (5/стр. 121)

Но аз казвам положително: в онзи дол има вода, има един богат извор, идете и вижте, един отличен извор, какъвто никога не сте виждали, и като пиете от този извор, всички болести ще изчезнат в света. (13/стр. 722)

И Христос е един такъв велик извор! Велик извор е Той, Който изтича от Бога. И казва Той: „Жива вода ще има“. Сега този Христос някои от вас сте Го намерили, слушайте Го, приложете учението Му. (13/стр. 723)

И аз ви казвам, че вашият Учител Христос ще ви помогне, но трябва да сте готови. Има неща добри, заложени във вас, и вие можете да успеете.

(13/стр. 723)

Любовта, това е закон на свободни отношения. Отношенията на учителя и ученика абсолютно са свободни.

(13/стр. 749)

В Божествената школа учителят е абсолютно свободен и ученикът е абсолютно свободен. (13/стр. 749)

Страданията са привилегия за човешката душа. И Христос беше изложен на поругания, на страдания, но Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си“. Въпреки всички изпитания и страдания, Христос не се усъмни в Бога. Това именно Бог изисква от онези, които Го любят. Тяхната любов трябва да бъде тъй обширна, каквато е Божията. Засега Бог ни изпитва на земята, но от нас се изисква абсолютно доверие към Него. (34/стр. 204)

Христос учи едно учение: да имат любов към Бога, към Първата Причина, за да може, като любят Бога, Бог да вложи дарбите – туй, което Той е вложил в душата. Христос учи да обичаш ближния си и да може този ближен като майката да вложи дарбите. Да обичаш, най-после, и себе си, за да може любовта на Бога, любовта на ближния и твоята любов като работи, да израсне в тебе великото. Така се постига великото в света. (88/стр. 351)

Любовта се предава чрез Учител. Христос дойде на земята да научи хората да любят. (81/стр. 607)

Любовта прави преврат в човека

Тя може да обърне към Бога и най-големия грешник. Истинско обръщане е това, при което човек обръща и кесията си, и сърцето си. Той е готов на всякакви жертви; на такъв човек може да се разчита, той заслужва доверие.

(5/стр. 475)

И тъй, за да проявим своята любов на земята, необходимо е да дадем от нея на онези, които се нуждаят от любов. А любовта се проявява в някаква услуга, в какъв да е смисъл: или с една сладка дума, или като нахраниш някого, или като го нагледаш, когато е болен, или когато дойде някой при тебе и му окажеш всичкото си доверие. (7/стр. 62)

Ние, в отношенията си помежду си, внасяме само недоверие. Дойде някой при нас, иска пари на заем, казваме му: „Нямам“. Кажи му истината: „Имам пари, но не мога, не искам да ти дам“. Защо не му даваш? Защото не вярваш в него и мислиш, че ще те излъже. С това не съзнаваш, че правиш пакост и на себе си, защото един ден ще изпаднеш в същото положение, няма да имат и в тебе доверие. (7/стр. 62)

Любовта изключва всякакво съмнение. Който живее в Любовта, той дава на всички еднакво. (35/стр. 510)

Любовта не търпи никакво користолюбие на пътя си. Най-малкото користолюбие в човека е в състояние да произведе голяма реакция в света на любовта. Най-малкото отрицателно чувство – омраза, завист, безверие, съмнение, е в състояние да прекъсне пътя на любовта. (39/стр. 353)

Влезе ли любовта в живота, редът и порядъкът се възстановяват. (39/стр. 353)

Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. (37/стр. 48)

Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. (37/стр. 48)

Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и любовта. Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действат едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е Любовта, там са Вярата и Надеждата. Те трябва да действат едновременно. (37/стр. 52, 53)

Вярата действа във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. (37/стр. 53)

Любовта никога не се губи. Бог е Любов. Може ли Бог да се изгуби? Той може да се оттегли от тебе, за да те изпита, но никога не може да се изгуби.

(39/стр. 504)

От всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начинът, по който можете да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, че Бог живее във вас и вие в Него.

(64/стр. 232)

Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти. Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка? Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост? Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост? Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си? (64/стр. 493)

Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват. (64/стр. 493)

Щом кажеш: За добро е – веднага любовта започва да действа в света. Ако вие не се научите да имате доверие в любовта, нищо не можете да постигнете. Сега вие още нямате доверие в любовта. Не че нямате доверие, но по някой път казвате: „Дали моята любов е правилна?”. Казвам: Не си възприел любовта, както трябва. (77/стр. 29)

Ако и аз не съм готов да чакам – и аз няма да получа. Господ ти каже: „Чакай, чакай“. Може да мислиш, че много време ще мине. Няма да мине много време, ние сами продължаваме Божието благословение с нашето колебание и недоверие. Той е много точен. Ако няма никакво раздвояване в любовта, нещата стават навреме. (77/стр. 29)

Любовта преобразява, както този, който обича, така и онзи, когото обичат. Любовта лекува всички болести. Тя не търпи слепи, глухи, неми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всичко изправя. Едно изисква любовта – пълно доверие. Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава. (81/стр. 281)

Щом дойде до Извора на живота, човек започва вече да се учи да ходи, дето иска, да прави, каквото намира за добре. Той се ползва с доверието на съществата от разумния свят. Дето е любовта, там животът се проявява в своята пълнота; дето е мъдростта, там знанието се изявява в своята истинска светлина; дето е истината, там свободата се проявява такава, каквато душата я желае. (81/стр. 410)

Ако искате любовта да ви посети, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги се отговаря на силните, на искрените желания на човека, които излизат от неговата душа. Любовта не иде по механически начин. Тя е сила, която не се подчинява на обикновените човешки желания. (35/стр. 274)

Една Любов съществува в света – Любов към Бога. Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен. Вън от Божията Любов никаква друга любов не съществува.

(50/стр. 103)

Любов и Благодарност

Пръв, Който е възлюбил човека, е Бог. За тази любов човек трябва да благодари всеки момент. (39/стр. 507)

Като стане сутрин и види изгряващото слънце, като усети неговата благотворна топлина, като види около себе си цветя, птички, животни, хора, той трябва да се изпълни с благодарност към всичко живо. (39/стр. 507, 508)

Може ли да благодари по този начин, всичко в живота му ще се осмисли, от най-малкото до най-голямото. Нещата се осмислят, само когато любовта и благодарността взимат участие в живота. (39/стр. 508)

Ако в трудни моменти на живота си не можете да намерите първата клечка кибрит – Божественото, и да я запалите на огнището, вие сте изгубени. Огнището представя човешкото сърце, на което огънят трябва постоянно да гори, без да загасва. Загасне ли огънят в огнището, вие сте изгубени. Тогава трябва да дойде някой отвън да запали огъня ви, да ви спаси. Огънят на огнището и свещта на светилника трябва постоянно да горят. (39/стр. 509)

И при най-страшното положение да се намирате, къщата ви да отнемат, пак не се страхувайте. Да отнемат къщата ви, това значи, да отнемат тялото ви. Това е смъртта. Наистина по-страшно нещо на земята от смъртта не съществува.

(39/стр. 510)

Каквото да се случи в живота ви, бъдете вътрешно свободни. Знайте, че всеки момент сте на изпит – проверяват ви, обичате ли, обичат ли ви. Ако ви обичат, изпитват вашата благодарност. Благодарността ви трябва да бъде такава, че да сте готови да прегръщате и целувате като водата, а не като паяка, който прегръща мухата, за да изсмучи кръвта ѝ. (39/стр. 510)

Носи любовта, която сега извира в душата ти

Идете при извора. Не вода, която от години е турена в едно шише, но иди при извора и се напий. Това е вашата вода, тази вода, която от вас извира като любов. Не както едно време са живели бащите и майките ви. Носи любовта, която сега извира в душата ти.

(88/стр. 308)

Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш. То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее. Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат. Любовта в света трябва да бъде искрена. (88/стр. 308)

Ако ние дадем ход на Божията любов, то всичкото това благословение, което любовта носи, ще остане вътре в нас, ние ще станем хора силни.

(88/стр. 335)

Ако дадеш път на Божията Любов – изворът на живота в себе си – и твоята любов ще бъде нормална.

(50/стр. 103)

Всички мъчения в света произтичат все от недоверие

Не казвайте, че хората са лоши, че ви препятстват да се проявите, но потърсете причината за това в себе си. Приложете вяра, търпение и любов и ще видите, че в скоро време ще постигнете добри резултати. (4/стр. 465)

Когато някой не вярва в тебе, това значи, че той се е усъмнил в тебе. Някога чувстваш една обида, една тъга, това показва, че си изгубил любовта на оня, който те е обичал, той е затворил любовта си за тебе. (7/стр. 62)

Сегашните болести произтичат от недоверие към Първия велик закон: да възлюбиш Бога. (10/стр. 183)

Понякога чувствате, че не може да се проявите, усещате тук, под лъжичката, една топка. Някой казва: „Изгубих Любовта си“. Не, ти не си изгубил Любовта си, а астралното ти тяло е в анормално състояние. Причината за туй анормално състояние е следната: когато в ума ви се загнезди мисълта, че някой приятел, когото сте обичали, ви е причинил огорчение, изгубвате всяко доверие към него, този приятел оставя в астралното ви тяло нещо като отрова, която постоянно ви измъчва. Вие трябва да изнесете този мъртвец от себе си, от къщи. Ще извикате всички приятели и ще го опеете. Щом го изнесете, ще поплачете малко, но после ще се утешите и на душата ви ще олекне. (11/стр. 173)

Индусите казват: „Убий всяко желание в себе си“. Аз казвам: Впрегни всяко свое желание на работа, не го убивай. Христос казва: „Отречи се от себе си“. Аз казвам: Възлюби себе си. Ще кажете, че това е противоречие. Питам: Защо трябва да се откажеш от себе си? Време е да възлюбиш себе си. Който не възлюби себе си, не може да влезе в Царството Божие. Да възлюбиш себе си, т.е. Божественото начало в себе си, това значи, да бъдеш умен, добър и благороден. Като възлюбиш Бога в себе си, самия себе, или своя висок идеал, това значи, да се облагородиш, да станеш разумен. (4/стр. 90)

Сега, като ви говоря, някои се отнасят с недоверие към всичко. Те слушат и се дърпат назад, страхуват се да не изгубят това, което имат днес. Няма защо да се страхуват. Ще знаете: който се държи за човешкото, рано или късно, ще го изгуби; при това, човешкото ще му причини такива страдания, за каквито никога не е мислил. (40/стр. 403)

Кое е по-хубаво за вас – да срещнете едно същество, което има пълно доверие у вас за Доброто, което някога сте му направили, или да ви поглежда с недоверие? Обичта изключва всякаква лъжа. Всякаква лъжа навън; лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини – който се опитва да извини лъжата, той се опетнява. Срещна ли лъжата, аз не се спирам пред нея, но я отхвърлям настрана, както Христос отхвърли сатаната и каза: „Махни се, Сатано, оттук!”. (43/стр. 20)

Няма по-голямо мъчение от това да се живее в съмнение и недоверие. Където отсъстват любовта, мъдростта и истината, съмнението се явява като вътрешен резултат на живота. Когато любовта се оттегли от живота, като резултат, идва престъплението; когато мъдростта се оттегли, на нейно място идва невежеството; когато истината се оттегли, вместо нея идва робството и ограничението.

(44/стр. 121)

Злото се ражда отпосле, като последствие на онова вътрешно недоверие, което съществува у нас. И затова казвам: щом се приближаваш към един човек, или щом един човек иде насреща ти, ти веднага си помисли, че Бог живее в него. (45/стр. 159)

Казвам: Трябва ни онова разумно и пълно доверие в Онзи, Който ни е пратил тук. Като помислим за Този, Който ни е пратил, да не усетим вече скръбта, страданията да изчезнат от нас, да бъдем готови за всички жертви при всички условия. (78/стр. 361)

Ние нямаме доверие в Бога.

(80/стр. 74)

Всички трябва да съжаляваме, когато нямаме доверие в Бога. Да дойдем да имаме доверие. (80/стр. 75)

Защо да нямаме доверие в Бога, Който ни изпратил на земята? Щом живеем и се движим в Него, Той има пред вид нашите нужди и ги задоволява. Защо тогава да не Му служим с любов и доверие? Защо да не сме готови да се жертваме за Него поне дотолкова, доколкото мъжът се жертва за жената, жената за мъжа, родителите за децата? Ако всички хора се жертват за Бога, за великата любов, трудните въпроси щяха лесно да се разрешат. (86/стр. 25)

Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под „Любов“ разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. (50/стр. 104)

Доверието е Реалност

Реално нещо ли е вътрешното доверие? Реално. То почива на известни закони. По интуиция човек познава дали длъжникът ще го излъже, или не. Казваш: „Аз познах, че тоя човек няма да върне парите, но от мене да мине“.

(9/стр. 234)

Казано е в Писанието: „Няма нищо скрито-покрито“. Всяко неизпълнено обещание, всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство се отпечатват върху лицето на човека. (9/стр. 234)

Ако искате да бъдете обичани от вашите приятели, от вашите близки, трябва да бъдете добродетелни и ако искате другите да имат доверие във вас, трябва да имате силна воля. Човек със слаба воля може да обещае много, но нищо не изпълнява. (10/стр. 82)

Ако обещавате и не изпълнявате, и баща ви ще изгуби доверие у вас. Ако пък лъжата цари в душата ви, вие се отчуждавате от Бога. В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има. В други случаи, лъжата може да има смисъл, но в душата абсолютно никакво изключение! (10/стр. 82)

Едно от отличителните качества на учениците от Божествената школа е абсолютното доверие.

(12/стр. 75)

Те имат пълно доверие помежду си и абсолютна вяра в своя Учител. Откак съществува светът никой ученик не е излъгал Учителя си, нито Учителят е позволил на ученика си да го лъже. Не е било случай ученикът да се усъмни в своя Учител. Тази е причината, дето в аналите на Божествената школа няма случай ученик да влезе вътре и след време да излезе. Който влезе като ученик в тази школа, той остава завинаги в нея. Докато не свърши учението си и не завърши развитието си, той не излиза вън от Школата. (12/стр. 75)

Ако човек се остави свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото ако действа изключително според своя разум. (29/стр. 19)

Оставете се свободно, без страх на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога.

(29/стр. 19)

Щом човек разбере, че имате доверие в него, и той ще се отвори към вас. Докато хората нямат доверие един на друг, докато мислят само да се използват, те не могат да се обичат, не могат да бъдат приятели помежду си. (35/стр. 329)

Едно трябва да знаете: само онзи има право да се ползва от ключа на реалността, който е добил доверието на Бога. Всеки трябва да се стреми да добие това доверие, да получи свободен билет до слънцето, да получи ключа от касата на реалността, както и еликсира на живота, за да се превърне от стар дядо в млад, красив момък. (36/стр. 426)

Казвам: Вложете доверие във вашите приятели заради Бога. Вложете доверие във вашия мъж заради Бога. Вложете доверие във вашия Учител заради Бога. Вложете доверие във вашите слуги заради Бога, навсякъде вложете доверие. (48/стр. 154)

Кое е онова, което отличава един ваш приятел? Кое е онова, което ви привързва към един ваш приятел? Психологически аз считам, че то е онова голямо доверие, което приятелят ви има. Каквото и да му кажете, приятелят ви има голямо доверие. (70/стр. 257)

Приятелят усеща една вътрешна радост, която нарича доверие.

(70/стр. 258)

Дадеш ли пари на някого, дай ги с доверие. Как ще разполага той с тях, това е негова работа. Знай, че този човек, преди да поеме някакво задължение към тебе, първо се задължава към Бога. Вложи доверието си в своя ближен и не се страхувай. И той ще ти отговори с доверие. (86/стр. 40)

Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: Такава е Волята Божия. И не само да казваме това, а да го почувстваме дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава да насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе. (11/стр. 163)

Какво нещо е женитбата?

Женитбата, в пълния смисъл на думата, е свещен акт, свещена идея… свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение. В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот.

(34/стр. 145)

На жените пожелавам да бъдат пълни с Божията Любов, да носят идеята за прилагане на любовта и дето отидат, да носят аромат със себе си, да пръскат благоуханието на любовта. На мъжете желая да внесат доверие във всички жени, да разчитат на тяхната дума и на обещанията им. „Ако държите моите заповеди“ – това се изисква от мъжа. „Ще пребъдете в любовта ми“ – това се изисква от жената. Аз пък казвам: Жената да пребъдва в любовта, а мъжът да държи заповедите на жената. (4/стр. 500)

В ума и сърцето си ще имаш винаги само един Учител

И ученикът трябва да има абсолютна Вяра към Учителя си, когато отива при Него. Учителят му ще го приеме такъв, какъвто си е. Вложите ли в себе си мисълта, че няма да ви приеме, въпросът с вас е ликвидиран. Никакво съмнение, нито помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, за това-онова! В дадения момент всичко ще оставите и ще отидете с пълна Вяра при този Учител на Живота, Когото търсите, и при тези ваши Бели братя и те ще ви приемат. Това е правило без никакво изключение, на сто случая едно изключение няма. (10/стр. 162)

Този Учител аз ще назова с името Учител на Любовта. Някой ме пита: „Ти вярваш ли в Христа?“. Казвам: не вярвам в Христа. Ами какво е Христос? Христос е външната страна, той е Учител на Любовта. Ако познаваш Любовта, ще познаеш и Христа. (11/стр. 175)

Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон. (19/стр. 281, 282)

Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността. Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават. (19/стр. 282)

И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо – трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. (19/стр. 283)

Любовта, това е закон на свободни отношения. Отношенията на учителя и ученика абсолютно са свободни.

(13/стр. 749)

В Божествената школа учителят е абсолютно свободен и ученикът е абсолютно свободен. (13/стр. 749)

Само ученикът, който е разбрал своя Учител, може да има тази Любов. Любовта – това е едно разумно проявление и само между две възвишени и разумни същества. И всякога, когато Любовта се проявява, има разумност. Даже тази Любов се проявява в кристалите. Любовта трябва да бъде разумна. Престане ли тази разумност, Любов няма. И когато говорим за Любов, разбираме две същества еднакво развити по ум и сърце: еднакво умни, повдигнати културно, с благородни души и силна воля, само такива две същества могат да се разберат. (13/стр. 751)

Достатъчно е на ученика да бъде като своя Учител. (13/стр. 752)

Изисква се един живот чист, абсолютно чист и свят. Този живот трябва да има всичките стремежи тъй, както са излезли от Бога, във всичките си действия трябва да бъдем тъй безкористни, тъй любещи като Него. Да не въздействаме на Божията Любов, да я не използваме, т.е. тая Любов да минава през мене и нито едно зрънце да не вземаме, всяко да отиде по своето предназначение. (13/стр. 752)

Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: „Ти кой си?.“ Не е въпрос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос?“ – не е въпросът и Христос кой е. В света има само Един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово. (14/стр. 133)

И всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. (14/стр. 133)

Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене? (14/стр. 133)

И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз?“. Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. „А вие какво мислите?“ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано?“. Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. (14/стр. 133, 134)

Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвате всичко? „Наполовина.“ Не, не. Когато ще разкрием една Божествена Истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това. (14/стр. 134)

Божественият закон гласи: „Даром сте взели, даром давайте!“ С други думи: Всичко, каквото ви е дадено, ще дадете. Който не е готов да пожертва всичко за Божественото, той нищо не може да постигне. (58/стр. 222)

Докато нямате доверие в Божествения свят и не сте готови да се жертвате за Божественото начало в себе си, вие нищо няма да постигнете. (58/стр. 223)

Някои питат, какъв съм? Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете. На опит, и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята. (14/стр. 138)

Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него. (19/стр. 281)

На първо място е необходимо да вярвате в ума, който имате. Какъвто и да е, на каквато и степен да е вашият ум, имайте доверие в него. Имайте доверие във вашето сърце, имайте доверие във вашата воля! Колкото и да е слаба волята ви, имайте доверие в нея. Следователно в дадения случай има три неща, на които да разчитате: разчитайте на ума си, разчитайте на сърцето си, разчитайте на волята си! (60/стр. 38)

Абсолютно не позволявам никакво съмнение в думите ми!

Аз виждам, кой де стои, но виждам, че всички светии са на земята и работят усилено в лабораториите на живота. Дали вие сте прави, или аз, това ще докаже опитът. Аз казвам това, което зная и което съм опитал. (4/стр. 82)

Ако върху това, което съм ви казал, се усъмните, тогава знаете ли какво ще дойде? Абсолютно не позволявам никакво съмнение в думите ми! Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото учение. То няма изключение. (10/стр. 184, 185)

Не позволявам никакво съмнение! Когато се върнете вкъщи, да не започнете да се питате дали е вярно всичко това. Съмнението е вчерашният, старият човек – не му вярвайте. (6/стр. 247)

Ти любиш някого, но почваш да ревнуваш. Какво показва ревността? Ревността – това е една любов, проявена чисто на физическия свят. Ревността – това е първото съмнение, че ти нямаш вяра в моралния престиж или уровен на твоята жена или мъж. (13/стр. 750)

И учителят може да ревнува своя ученик, ако е изгубил доверие в него. И ученикът може да ревнува своя учител: той е изгубил доверие в учителя си – проявление чисто на физическото поле. Е, питам: ако ревнуваш, какво ще спечелиш? (13/стр. 750)

Ревност за Истината е друго, а ревност за Любовта е друго – когато с тази ревност ти отслабваш и ограничаваш човека във всичките негови постъпки, то е безразсъдство, то е чисто физическо. (13/стр. 750)

Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал“. Ами че това са най-великите Истини, които съм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. (15/стр. 157)

И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си! Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. (19/стр. 281)

Всички погрешки на човека могат да се извинят, но лъжата – никога! Който злоупотребява с доверието, което му е дадено, той злоупотребява с любовта. Този човек сам се излага на смърт. За да се избави от смъртта, човек трябва да бъде искрен в себе си.

(39/стр. 512)

Аз ви говоря, доверие имам във вас. Вие трябва да благодарите, че аз ви говоря. Никога човек не ви е говорил както аз ви говоря. Говоря ви самата Истина, не Абсолютната Истина, нея не може да ви я кажа. Ако ви я кажа, ще се опиете. (63/стр. 618)

Дойдете ли до Божиите работи, никакъв спор не се позволява. (81/стр. 603)

Белите Братя ще ви опитат

Нашите Бели Братя ще дойдат да ви опитат. Ще дойде някой при вас и ще ви каже: „Нямате ли 500 лева?“. И ако му кажете, че нямате, той ще си отиде, а можете и да му дадете. Ако сте учител, така може да стане изпитът – ще дойде някой при вас и ще ви каже: „Искам да вляза в класа ви, да слушам как преподаваш“. Ако кажеш: „На радо сърце“, тогава си издържал изпита. А ако кажеш: „Да попитам директора“, тогаз се свършва въпросът. Аз ви предупреждавам: тези Бели Братя могат да ви посетят. И вие ще се усъмните, дали е той, или не. Ще ги приемете с отворено сърце. Всяко колебание е колебание в Бога, защото те са посланици Божии. Бог се проявява чрез тях. Ако един от тези Братя ви посети, това ще бъде епоха в живота ви, нещо епохално. (10/стр. 184)

Само пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината водят човека към положителното, в което няма никакви изключения. Който влезе в този път, той влиза в Божествената Школа, в която каквото предприеме човек, може да го реализира сто на сто.

(12/стр. 77)

Влезете ли в тази Школа, вие ще се ползвате от пълното доверие на възвишените и разумни братя. Няма по-голямо щастие за човека от това, да се ползва с доверието на възвишените братя, които живеят според Божествените закони, без никакви заповеди и принуждения. (12/стр. 77)

Успехът не седи в многото работа, не и в многото припкане, но в постоянството, в непреривността на работата. Нашият ум трябва постоянно да бъде свързан с онзи висш съзнателен свят над нас. Каквото и да работим, каквото и занятие да имаме, в каквито условия на Земята да сме, всякога трябва да бъдем свързани с онзи разумен невидим свят, който съдържа Духа в себе си.

(27/стр. 317)

Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг. Това значи човек да спечели доверието на своите напреднали братя, на ангелите, на светиите и на Бога. Да спечелите доверието на всичко възвишено в света, това е идеал, към който всеки трябва да се стреми. (35/стр. 509)

Всяко явление в природата има своите разумни причини. Както великите, гениалните хора на земята работят за обикновените хора и им помагат, така и разумните, светлите същества на небето помагат на хората, уреждат работите им, правят ги щастливи. От човека зависи, дали ще използва момента, когато някое разумно същество е насочило вниманието си към него. Не използва ли този момент, отнесе ли се към него с недоверие, това разумно същество отправя вниманието си към друг човек и на него помага. (36/стр. 570)

Когато казват, че някой е под благодатта на добрите условия незаслужено, това не е вярно. Всяко същество, което разумно използва добрите условия, които му се дават, заслужава тия условия. Когато казваме, че Бог помага на хората, ние имаме пред вид разумните същества, с които Той си служи. Бог може да отдели за човека само една стомилионна част от секундата. През това време Той изпраща в помощ на човека някое светло същество, което разполага с повече време. Това същество се отправя към друго, което разполага с още повече време. (36/стр. 570)

Като говорим, че трябва да се обичаме, ние имаме предвид това, че човешката любов е ограничена. Ти можеш да обичаш само баща си и майка си, или само брата и сестра си. Днес толкова са възможностите ти. Ти не можеш да обичаш ония твои братя, които са ти правили хиляди добрини. Ти още не ги познаваш. Това са ангелите на доброто. Благодарение на тях ти днес си това, което се виждаш. Ти познаваш само сянката на тези братя. Когато дойдат тези истински братя при тебе, ти ще видиш, че с тях не можеш нито да се караш, нито да спориш. В тяхно присъствие ти не можеш да мислиш криво. Като те види, този брат ще ти каже: „Братко, всичко, каквото имам, твое е. Разполагай с него, каквото искаш. Аз имам пълно доверие в тебе“. (59/стр. 152)

Но целокупността на това благо на живота ето в какво седи: да добием доверието на природата. Като живеем в природата, тия същества, които направляват всичко, да добием тяхното доверие. Да ни мислят, че сме разумни, да се доверят. Най-после, да добием доверие на онзи, който се интересува от нас. Природата, тя е като господарка. Тази господарка да ни гледа, че сме умни. После, онези в природата, които се интересуват от нас, да добием тяхното доверие. Туй е благото на живота. Щом добием доверието на природата, щом добием доверието на онези, които се интересуват от вашия живот, всичко е постижимо. Щом изгубиш тяхното доверие, веднага се заражда един процес на недоволство, падение на духа, една криза се явява, какво ли не. (75/стр. 47)

За Любовта готов съм
на всичко!

Бъдете герои да издържите на всички изпитания и страдания за Любовта. На кръст да ви разпнат, кажете: „За Любовта готов съм на всичко!“. Бог е с всеки, който живее за Любовта. Разколебае ли се в нея, всичко е изгубено. Дойдете ли до това положение, не казвайте, че Бог ви е оставил, но търсете причината в себе си. Вие сте оставили Бога, отказали сте се от Него, затова и Той не се занимава с вас. (12/стр. 80)

Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и с готовността му да ѝ служи. Служете на Любовта и от нейно гледище разрешавайте всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки. (12/стр. 81)

Следователно, който иска да продължи и подобри живота си, той трябва да го посвети в служба на Бога. Да се подобри живота на човека, това значи да се подобрят условията му, да придобие Божията благодат. (35/стр. 482)

Ето отличителните качества на Любовта, която аз проповядвам: всяка една дума трябва да има само един смисъл. (13/стр. 721)

Силата на едно Учение зависи само от Любовта, която прониква в туй Учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. (14/стр. 133)

Следователно, в името на тази велика Любов, ние трябва да служим, за да освободим Божествения организъм, да дадем свобода на всички тия души, които служат в Божественото тяло, но свобода не както сегашната. Аз искам у всинца ви да блика Любов, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание един към друг.

(14/стр. 138)

Имаш абсолютно доверие в онзи, когото обичаш, и който те обича. Нямаш ли това абсолютно доверие, любовта ти не е Божествена Любов. Това са признаците. Ако ги нямаш, ще се бориш, докато ги придобиеш. (21/стр. 8, 9)

Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. (26/стр. 21)

Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика. Любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. (26/стр. 21)

Човек, на когото имаш пълно доверие, носи Истината в себе си.

(41/стр. 134)

За мен е важен въпросът мога ли да служа на Бога и Той да остане доволен от мене като служа. И аз искам, като служа на Бога, и аз да остана доволен от Него. Да имам абсолютното доверие в Него! Каквото и да направи Той, да кажа, че е добро. Той не може да създаде нищо лошо. (65/стр. 95)

Ти един човек не може да го обичаш, ако той не е в полюса на истината. Ако той е в полюса на истината, той може да има доверие в тебе. Ако ти си в полюса на любовта и ако вие искате някой да има във вас пълно доверие, непременно той трябва да е в полюса на истината, а вие в полюса на любовта. Другояче никой не може да има доверие, че този закон е верен. (70/стр. 283)

Ако вие сте в закона на любовта, всички ще имат вяра във вас. Ако вие сте в полюса на истината, всички ще ви обичат. Единственото нещо, което може да се обича, това е Истината. Единственото нещо, което може да обича истината, то е любовта.

(70/стр. 283)

Щом разбереш какво нещо е любовта и щом разбереш какво нещо е истината, само тогава ще разбереш какво нещо е мъдростта. (70/стр. 283)

В Любовта трябва да имате абсолютно доверие един към друг.

(71/стр. 162)

Любовта трябва да е изобразена на вашите очи, любовта трябва да е изобразена на вашия нос, на вашата уста, във вашето лице, в пръстите, на ноктите, на космите, навсякъде трябва да бъде изразена. Всеки косъм трябва да е подписан с любов. Много цветове има любовта. Всичко трябва да е подписано с любов. Щом така са подписани, тогава може да живеем разумно, да живеем тъй както трябва. (71/стр. 164)

Учителят и Бог

Моята вяра досега никога не ме е излъгала. Моят Господ досега никога не ми е изневерил, нито пък аз съм Му изневерил. Никога не е било време, когато да е имало стълкновение между мене и Бога. Аз зная коя мисъл е направо от Бога. В мене няма желание аз да оправям света. Бог е направил света. Да направиш една такава вселена, какъв ум се изисква, каква сила, каква грамадна работа! (88/304, 305)

Аз вярвам в това, което говоря. Вярвам в Божиите закони и всеки момент ги прилагам на практика.

(5/стр. 154)

Да заслужим
Доверието на Учителя

Вие ме мислите, че съм подобен на вас (когато сте слепи), който говори днес едно, утре – друго, и че най-малките препятствия могат да отклонят намеренията ми. Вие сами изопачавате думите ми. Когато аз говоря, вие не ме слушате добре. Ако аз говоря за духовния хляб, вие разбирате хляба на плътта.

(1/стр. 202)

В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в душата си: „На Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а на този не знаем“. Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че на вас съм говорил, това не го вярвате. На другите вярвате, а на мене не вярвате. Ето коя е причината, дето сте изгубили вашия мир, ето причината на скърбите ви. (1 стр. 204)

Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват Специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват. И на тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери… Знаете ли какво ще ви се повери? Ще имате доверието на вашия Учител, за да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да развалите Славата Божия; каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за Слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (15/стр. 157)

Ако аз имам доверие във вас, защо и вие да нямате доверие в мене? Когато дойда във вашата къща, трябва да намеря ключа да седи на касата, да бръкна там, в касата; а ако вие не оставите вашия ключ на касата – ще ме извините тогава. Това не е правило на братството. Тъй седи въпросът. Доверие трябва да имате! (16/стр. 117)

Аз мога да излизам и влизам в тялото си, когато пожелая. Ако не го правя сега, то е, защото направя ли го пред вас, всички ще избягате. Ако неочаквано влизам и излизам от стаята ви, ще кажете: „Дали и тази вечер пак ще дойде?“. Не искам да ви смущавам. Тъкмо сте се затворили в стаята си и се занимавате, като ме видите, ще се изплашите. Нужно е взаимно доверие между хората. Аз искам да предам това изкуство на всички, та като почна да се явявам и изчезвам пред вас, да кажете: „И ние знаем това изкуство“.

(17/стр. 158, 159)

От всички се иска абсолютна чистота. Човек не трябва да допуска в душата си нищо нечисто, с което да опетни душата на своя брат или на своята сестра. Велик морал е нужен на всички! Питаш: „Защо ме гледаш?“. Че аз още не съм те погледнал. Ако те погледна, ти ще бъдеш спасен. Аз виждам, че твоите прозорци са затворени и си мисля: „Да отворя ли прозорците ти да ме видиш, или да вляза, без да ме видиш“. Питам се: „Да вляза ли, или да не вляза? Хайде, да не вляза“. (17/стр. 159)

Моето желание е, аз спрямо вас имам две мнения. И те са следующите: Аз искам Божественото у вас да го подкрепя, да го възрастна. За Божественото аз съм готов всичко да направя. А у вас има друг човек, за който аз не се интересувам, то си е ваше. Туй, човешкото, трябва да живее само от изобилието на Божественото.

(18/стр. 23)

Да кажем, че в едно училище, между учители и ученици, има пълно доверие, пълно единение, учителят да храни тази пълна, възвишена Любов, и учениците – също. Има ли нещо по-хубаво от това? Само по този начин може да дойде онова знание. (21/стр. 103, 104)

Там, дето има спор, Истината никога не може да излезе. В мир и спокойствие расте и се развива Истината. В мир и любов расте Истината. Щом дойде Любовта, вие ще имате доверие в мен, и аз във вас, и ние ще можем да се разговаряме, да се разбираме. Щом влезе най-малкото съмнение, тези отношения между нас не могат да съществуват. Няма в света нищо скрито-покрито! (21/стр. 424)

Имам доверие във вас, иначе не бих ви говорил. Казвам: Аз имам доверие във вас. Ако вие имате туй, което аз имам към вас, работата върви добре. Моите добри намерения – това, което аз имам към вас, ако и вие го имате, аз ще спечеля. Ако го нямате, аз пак ще спечеля, аз никога няма да изгубя.

(72/стр. 101)

Но ако вие нямате същото отношение към мене, вие нищо няма да спечелите, вие ще изгубите. Сега и ако аз имам вяра в Бога, както Бог има вяра в мене – че ме е пратил Бог на Земята, имал вяра в мене. И аз трябва да имам същата вяра и същите отношения към Бога, които Той има към мене. Аз ви казвам какъв е законът. (72/стр. 101, 102)

Същият закон важи и за отношенията един към друг. Двама души не могат да се обичат, ако нямат доверие един към друг. Човек трябва да има доверие в своя ум, доверие в своето сърце и доверие в своето тяло. Казвам: между всинца ви трябва да се установи този велик Божи закон, да тръгнат нещата.

(72/стр. 102)

Щом е съвестен и честен, същевременно пък има и любов към Бога, че е разумен, разсъждава – в този човек имам доверие. (74/стр. 27)

Всекиго мога да лекувам, но ако злоупотребиш с доверието, което Бог дал на един човек, лошо нещо ще те постигне. Всеки може да се лекува. Няма по-силно лекарство от любовта. (87/стр. 215)

Какъв е церът, с който може да се възстанови доверието?

Сега ще ви запитам друг един въпрос: трябва ли да злоупотребим с доверието на един наш приятел? И след като злоупотребите какъв е церът, с който може да се възстанови доверието? (Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва да го считате свещено. (26/стр. 43, 44)

Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил. Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна. У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината. (26/стр. 44)

Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие отново? Да кажем един ваш приятел ви се доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите неговото доверие, вие ще му се доверите напълно – ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си. Ето ви церът. Защото той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето доверие, сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие, той да разполага с вас, такъв е церът. (26/стр. 44)

Единственото нещо, от което човек трябва да се стеснява, това е злоупотреблението със свободата на разумните същества. Никога не злоупотребявайте с доверието, което някой човек има към вас. (38/стр. 189)

Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума: между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват. Хората правят погрешки, поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. (38/стр. 330)

Когато Провидението пази човека от погрешки, това показва, че той се ползува с доверието му. Провидението вярва, че, като го запази един път, и да го изостави по-нататък, той няма да сгреши. (38/стр. 337, 338)

Искреността е извор на духовни сили и на Божествена енергия

Бъдете тъй искрени в душата си, за да носите Божията виделина! Отвън може да имате съмнения, но в душата си трябва да бъдете крайно искрени. Туй е великото! Когато Бог види, че ние вършим Волята Му, за Него няма две мнения – Той всякога е готов да ни благослови и да ни даде онази вътрешна радост, която е в Него. (27/стр. 197)

Слушаш ли Господа, всичко ще върви добре. Тези неща аз съм ги проверявал в миналото, проверявам ги и сега. Този метод може да приложите, но бъдете искрени, чистосърдечни към себе си! Ще си кажеш: „Заради любовта към Бога всичко мога да направя“.

(10/стр. 183)

Малцина хора могат да се лекуват по духовен начин. Кои хора? Само тия, у които няма абсолютно никакво съмнение. Те трябва да имат абсолютно доверие към тебе, пък и ти да бъдеш абсолютно искрен към тях. Няма ли това доверие и тази искреност помежду им, никакво духовно лекуване не може да има. Тогава ще приложиш един от методите на Природата: водата, билките и др. Този метод е най-добрият – без никакви разноски, без никакъв лек.

(22/стр. 166)

И като погледнеш човека, твоят поглед да бъде установен, да знаеш, че в душата си ти си искрен, честен и нямаш никаква задна мисъл и си готов да направиш услуга. Това значи Любов. Този поглед трябва да бъде чист, лазурен, тъй както небето. То е Любов! В ръкуването ни и във всичките ни обходи тази Любов трябва да вдъхне на всинца ни доверие, че ние сме, които ходим по Новото Учение на Любовта. (13/стр. 721, 722)

Някои ще попитат: „Ти какво мислиш?“. Погледни ме в очите и ще видиш какво мисля. (4/стр. 263)

Истински човек е онзи, който може да схване нуждите на своя ближен в даден момент и веднага да му се притече на помощ. Днес хората са изгубили доверие един на друг, вследствие на което се въздържат да си помагат. Те са изопачили своя живот, изгубили са ония естествени отношения помежду си, оная естествена обхода. (36/стр. 659)

Знаете ли от какво произтичат страданията и мъчнотиите на Христа на Земята? Понеже Той даде голямо доверие към хората, Той вярваше, че ще излезе нещо от тях. (59/стр. 253)

Най-важното качество на човека от шестата раса е силен стремеж за работа и братолюбие

Трябва да вадим хората от дълбоката пропаст, а не да ги ритаме и да падат още по-долу. (2/стр. 48)

Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие един към друг. В бялата раса хората нямат помежду си доверие. Те имат вярване, но доверие нямат. Имат го само на думи. В шестата раса обаче доверието ще бъде една от благородните черти – пълно доверие. (27/стр. 317)

После, в шестата раса хората ще имат една характерна черта, а именно: като срещнеш един човек от тази раса, той ще внесе в тебе едно разширение на сърцето, едно просветление на ума – и ще се вдъхновиш от един велик идеал. Той може да не ти говори нищо, но ще се вдъхновиш от нещо възвишено и благородно. Само като го срещнеш, той ще ти предаде своята мисъл, без да ти говори нещо. (27/стр. 317)

Любовта носи физически, духовен и умствен живот. Изопачи ли се любовта, в човека се явяват ред отрицателни състояния. Тъй щото, упадъкът на човека се дължи на изопачаването на любовта. Затова в новата култура, в новите вярвания любовта трябва да се внесе като нова фаза на живота. Това може да се постигне при условие, да има човек пълно доверие към всеобемащата любов, към Бога. (33/стр. 310)

Хората на шестата раса ще имат пълно доверие помежду си. (39/стр. 355)

Елате с мене!

Сега и аз казвам на вас: аз съм при вратата и влизам вътре, оставям ви. Много пъти казвам: оставям ви! „Как?“ Елате с мене. Оставям ви вече, не мога да живея във вашите глупости. Повече не мога да живея! Досега аз ви обичах, аз живях с вас. Сега вие, ако ме обичате, елате при мене – вратата е отворена. Ще решите този въпрос! Тази година ще го решите основно, без никакво изключение, без никакво недоразумение. Всичко туй ще се реши, знаете ли как? Ще се образуват едни по-святи и идеални връзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си или сестра си, да не придобие други братя и сестри и да не придобие стократно онова, което е изгубил“. Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие държите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега вие с едната ръка държите света, а с другата се държите за Бога, та като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете ръката, с която държите света. Ще се хванете само за Бога. Туй е потребно за самите вас. (15/стр. 194)

Сега думата „истинен“ и „верен“, ето какъв е законът, когато се проповядва едно учение: щом е силна в тебе надеждата, Бог е, Който е създал материалния свят има доверие в тебе, ти имаш отворена врата. (66/стр. 373)

Тайната на приемането

Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. (2/стр. 108)

Човек трябва да има къща, не само за гости от физическия свят, но той се нуждае и от къща за приемане на Господа. (5/стр. 352)

На християните е дадена задача да работят върху себе си и върху своите ближни, да съдействат за приемане на Бога в себе си. Всеки трябва да отвори сърцето си за Бога, да се примири с всички хора. (5/стр. 471)

Първото условие за влизане в новия живот е приемане на Божественото. Който приеме Божественото в себе си, той лесно ще разреши и най-мъчните въпроси; който не го приеме, ще се намери в задънена улица. (12/стр. 17)

Ще живеем, ще приемем Божественото и ще изпълняваме Божията воля. Само по този начин ще изправим своя вътрешен свят, т.е. своя ум и своето сърце. (12/стр. 17, 18)

Човек е дошъл на земята да работи, да се приготвя за приемане на любовта.

(35/стр. 275)

Да живее човек в новото учение, това значи, да е отворил път в себе си за възприемане на Божествения живот.

(39/стр. 108)

Щом възлюбиш Бога с всичкото си сърце, ти ще Го видиш. Правило е: Докато не възлюбиш Бога, ти не можеш да Го видиш. (39/стр. 108)

Щом възлюби Бога и се свърже с Него, човек се изпълва със сили и мощ, може да разреши всички мъчнотии в живота си. Той ще има страдания, ще боледува, но всичко това ще счита за привилегия. Това са задачи за разрешаване.

(39/стр. 109)

Оттук вадим заключението: не коригирайте Божественото в себе си, но оставете Го свободно да се проявява. Щом се проявява свободно, То само ще коригира всички погрешки. (39/стр. 516)

Следователно, дръжте се за Божествените идеи в себе си, защото в тях е вашето спасение. Те съдържат мощна, велика сила. Откажете ли се от една Божествена идея, вие губите силата си.

(39/стр. 516)

Ако във вашия ум не влезе една светла мисъл, в сърцето ви – едно топло чувство и във волята ви – едно добро действие, никога няма да намерите Господа. Този е пътят за приемане на Божественото. (50/стр. 101)

Приемете нещата такива, каквито са дадени. На всеки човек са дадени такива очи и уши, нос, уста, пръсти, каквито са нужни за неговото развитие. На всеки човек е определено с какви хора да се среща. (81/стр. 604)

Притчи

Щом има зора, ще има и лъчи, които вече идват. И те трябва да ви намерят в положението на онзи млад и красив древен цар, който отишъл на лов в една гора и някъде след десетия ден на пътя му се изпречила една много красива боса девица, преследвана от злосторници. Като видяла младия момък, тя го помолила да я избави, без да подозира, че той е цар. Царят я завел в шатъра си, направил ѝ легло, поставил я да си легне, тогава тя се обърнала към него и го запитала: „Ти няма ли да ми направиш някакво зло, няма ли да злоупотребиш с доверието, което имам към теб?“. Той ѝ отговорил: „Бъди спокойна, в моя шатър ти си в пълна безопасност“. Така тази мома не пожелала да се ожени за царския син и на другия ден той я изпратил с всички почести. Това е една загадка в света. Колцина днес биха се отнесли така благородно с тази мома, ако тя попаднеше в шатъра им? Колцина щяха да имат доблестта да не се докоснат до нея? Ето въпросът, който трябва да разрешите. Девицата е вашата душа, която трябва да пазите чиста вътре в себе си. (6/стр. 236, 237)

Моралът, честността ти се изпитва, когато си сам: никой да не те следи, никой да не те контролира. Морал е да срещнеш жена, сама в гората и ако е гладна, да я нахраниш и да я придружиш, без да я докоснеш. Нека тя ти благодари и спечелиш нейното доверие. Правилно ли е да срещнеш една жена, и тя да трепери от тебе? Морал ли е това?

(17/стр. 159)

Един млад момък, от високо произхождение, се влюбил в красива, млада мома, също от високо произхождение. Като се оженили, той се усъмнил в любовта ѝ, помислил, че тя обича друг някой. Понеже благородството му не позволявало да се разправя с нея, отчаян и огорчен, той напуснал дома си и тръгнал по направление към близката река, с намерение да се удави. Като търсел дълбоко място в реката, чул стъпки зад себе си. Обърнал се назад и видял своята възлюбена. Тя се приближила при него и тихо му пошепнала нещо. Той се зарадвал и веднага се отказал от решението си да се дави. Ако би го запитал някой, какво му казала младата жена, той би отговорил: „Моята възлюбена ми каза, че ако се удавя от съмнение и недоверие към нея, и водата ще ме изхвърли навън“. Водата обича да влиза в човека, да утолява жаждата му, но никого не приема в себе си. Възлюбената му пошепнала, че го обича, че никого другиго не е обичала, и всякога ще му бъде вярна. Той ѝ отговорил, че е готов да изправи погрешката си и в името на нейната любов, да живее и да обича всички хора. (68/стр. 195)

Докоснете се до
мантията на Бога

И днес Христос се обръща към всички хора, като им казва да оправят живота си, да изчистят сърцето си и да се допрат до дрехата на своя Баща. „Къде е Той?“ Навсякъде. Тревата е Негова дреха, камъните са Негова дреха. Събувайте се лятно време боси и ходете по един-два часа по тревата, по камъните. Докоснете се до цветята и дърветата и ще чуете тихия глас на своя Баща: „Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели“. Сега е моментът да се докоснете до мантията на Бога. Тя е пред вас, готова да помогне на всеки, който вярва в нейната сила. Това проповядва Божият Дух на всички хора по лицето на земята: „Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се към Мене, и Аз ще се обърна към вас. Вие ще бъдете мои чада, а Аз – ваш Баща. Ще напиша закона Си във вашите сърца и ще настане Мир и Радост по цялата земя“. (5/стр. 155)

Дъщерите на Бог

Аз съм срещал Добродетелта, разговарял съм се с нея; какви блага бликат от нея! Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? Аз съм срещал и Божествената Правда; тя е много красива, но строга, не прощава погрешките. Но ще ѝ кажете: „Аз съм слаб“. Слаб или силен, ти не трябва да престъпваш заповедта на твоя Баща. А Любовта – тя е много хубава и нежна: тя не вижда хорските погрешки. Пред нея каквото и да направиш, даже и най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. (4/стр. 260, 261)

Считай, че каквото имаш, принадлежи на Бога. Това да стане твоя кръв и плът. (50/стр. 106)

Упование

Уповавай първо на Бог, а после на себе си и на ближния си. Който вярва на Божественото, работите му се свършват добре и с успех. (81/стр. 603)

Ще каже някой, че уповава на своя ум и сърце. Няма защо да уповавате на ума и на сърцето си, но оставете ума си на влиянието на Божията Мъдрост и светлина, сърцето си на влиянието на Божията Любов и топлина и волята си – на Божията Сила. (81/стр. 606)

Сега е краят на века, ликвидация със сметките на миналото. За да ликвидира правилно, човек трябва да има вяра и упование първо на Бог, а после на хората. (81/стр. 607)

…Онзи, Който учи всички хора, това е Бог. Той учи човека отвътре чрез самия живот. Той го учи чрез злото и чрез доброто. Той го учи чрез всички блага и чрез всички несгоди. Следователно, Бог иска от човека да има пълна вяра и пълно упование в Него. (68/стр. 229)

Аз разчитам на всеки от вас дотолкова, доколкото и вие уповавате на Бога. Който не уповава на Бога и живее вън от Него, е подобен на всички хора. (91/стр. 77)

Като се намирате в трудно положение, изговорете следната формула: Йова и ре. Щом нямаш хляб и се намираш в трудно положение, изговори тази формула дълбоко в себе си, с вяра и упование в Бога, и хлябът ще дойде.

(92/стр. 176)

Важни неща

Кой има силна воля? Който не се изненадва от нищо и може да издържа на всички изпитания. (5/стр. 152)

И аз ви казвам в Името Божие: Да излезе лъжата от вас и да остане истината. Да излезе невежеството от вас и да остане знанието. Да излезе болестта от вас и да остане здравето. (50/стр. 110)

Аз зная какво сте говорили в миналото. И тогава отлагахте за следното прераждане. Ще кажете, че нищо не помните. Кой ви е крив, че не помните? Аз помня. (50/стр. 113)

Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне. Тогава ще дойде истинското щастие и ще кажеш: „Сега вече разбирам всичко. Разбирам, че Бог живее и в мене“. Да, но още не си Го възлюбил. Ти не си намерил вратата към Бога. Коя е вратата към Бога? Вярата. (50/стр. 114)

Опитайте и вижте какво представлява вярата и какво – истината. Това, което може да ни освободи, да възстанови вашето здраве, да ви направи щастливи, е истината. Това, което уравновесява вашата мисъл, което осмисля живота ви, е истината. (50/стр. 114)

Новото, което трябва да възприемем, ще ни отнеме нещо, но и ще ни предаде: едно ще вземе, десет ще даде. И Любовта също отнема, но повече дава. (50/стр. 115)

Не разчитай на водата в шишето, но на живия Божествен извор, който дава изобилно и доброволно. (81/стр. 602)

Геройството на човека се заключава именно в това да чувства, да разбира нещата и да се въздържа. Герой е онзи, който, след като не е ял три дни нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен. (5/стр. 152)

АУМЪ

---