Елеазар Хараш – Сърцевината. Книга с предговори от Елеазар Хараш, том втори

Том втори

Елеазар Хараш, 2022

ПРЕДГОВОР

Всичко си отива, но Сърцевината остава.

Който е срещнал Сърцевината, има Центъра в себе си.

Сърцевината е и в сърцето, но е и отвъд него – там, в Дълбините на Нищото.

Никой не може да устройва Сърцевината – тя е устройващата.

Сърцевината е преди сътвореността и Несътвореността.

Сърцевината идва от място, по-дълбоко от Несътвореността.

Не можеш да откриеш Бог и Мистерията без Сърцевината си.

Сърцевината не живее във времето и в мълчанието, а в Безмълвието на Нищото – мястото, от което е слязла, за да докосва пътя на съществата.

Ако Сърцевината те е докоснала, ти не си човек.

Живият Извор е придобил живота си от скритостта на Сърцевината – Бялата Точка.

Сърцевината е дарила Съвършенството на Слънцето.

В най-дълбокия си смисъл Сърцевината засенчва и Реалността, защото тя е от по-висш порядък.

Сърцевината е мълчалива като камъка и говореща като мрака.

Когато Сърцевината влезе в мрака, той става Жив Извор.

Който е познал себе си, не познава Сърцевината. Трябва да умееш да не се познаваш – това е Тайнство.

Сърцевината е Древният текст, който е преди всички писания.

В Сърцевината няма звуци – тук е стаен само Тихият Глас на Древния. Сърцевината слуша само този Глас.

Сърцевината е скритият Еликсир, който всички Мъдреци от Древността търсят.

Елеазар Хараш
Варна, октомври 2021 г.

Посланието на Учителя

Абсолютно Върховно Съвършенство ръководи всичко.

То е Велик Промисъл и ръководи всичко, което се случва и което не се случва.

Този Промисъл е Владеещият всичко.

Той прави нещата, няма друг действащ.

Никога не мислете за нещата от лична гледна точка, само така ще влезете в Принципа.

Учителя Петър Дънов
Варна, септември 2021 г.

Новите Формули на Бялото Братство

Автор: Елеазар Хараш

Всяка формула привлича своята разумна цел… Формулата съдържа в себе си Съвършеното Слово, т.е. тя е Бог в действие.

Помнете: Словото е най-голямата преграда срещу злите духове – Словото има огнена природа… Вие, които се съмнявате в Словото, се отдалечавате от мен… Вие не можете да ме познаете… Съмнението е паднал свят… Съмнението ви руши, но вие сте свободни… Нали обичате свободата…

Всяко Чисто Слово развива огнената енергия, т.е. първичната енергия… Реалното Битие е Мощен Огън… Реалното Слово е Огън… Това ще ви разкрие Бог чрез формулата: Господи, разкрий ми Съвършеното Слово.

В тази книга нямам идеята да изнеса Специалните формули на Бялото Братство. Специалните формули аз ги скривам от този свят, те ще останат в Дълбочината на Огъня. Тези формули са свързани с Висшите Тайни на Огъня и вие бихте се изумили, защото щяхте да разберете Съкровени Тайни на Бога, но те остават в Дълбочината… Аз казах: АУМ – Съкровеното остава заключено.

Извън Огъня животът е беден… Извън Съкровеното животът е за съжаление… Благословени са всички тия, които се стремят към Съкровеното – към ЕНЪ-СОФЪ.

Когато аз ограждам едно същество, което обичам, аз ограждам себе си. Защото това същество не е нещо външно, то е едно мое специално чувство, така аз съхранявам Бога в себе си. Така аз пазя свещеното в себе си, защото ние не можем да обичаме това, което е извън нас. Това, което обичаме, е Бог, Който е дълбоко вътре в нас, и това е тъкмо специалното чувство.

Когато аз имам специално чувство към някого, това специално чувство се ражда в мен от Бога.

Бог има специално чувство към определен човек, а аз трябва да имам свещено отношение към това чувство, защото то е свещено желание на Бога.

Когато аз обичам някого, аз се уча на свещено отношение към Бога. Само там, където има свещени отношения, се развива Бог. Така аз изграждам Бога в себе си. Казвам: Свещеното отношение е велик символ, а същевременно и велик метод.

Когато хората познаят тази Дълбока Любов и Мъдрост на Словото, ще дойде и Космическото християнство, защото Христос се намира във вътрешния живот на Словото. Най-висшите степени на Любовта, Мъдростта и Истината идват от Новото разбиране на Словото.

Задълбочаването в Словото е влизане в Духа, защото Духът се крие в Дълбочината на нещата. Словото е Първична Сила на Духа… Само чрез Словото ние можем да се родим отново в Духа. Висшата степен на Словото е самата Същност на Духа. Това е Словото Духъ. Това е изпълнението на нещата.

Формулите са Висша практика – те водят до познаване на Същността, до познаване на Съкровените Тайни на Живота. Това е Пътят на окултната наука. Представител на Божествения свят е Духът. Представители на Духовния свят са Ангелите. Казвам: Представител на Божествения свят е Висшата Разумна Енергия.

Съкровените Тайни на окултната наука ревностно са се пазели от египетските жреци… Специалните формули и сега се пазят… Те се охраняват с Огнения Принцип… Аз нямам намерение да разкривам тези Ключове… Аз имам право само да подготвя Пътя към Тайната, но всеки сам трябва да влезе в нея, ако издържи трите смъртоносни страдания.

Окултната наука работи в Дълбочините, а религията работи на повърхността… Само окултната наука се домогва до Дълбоките вътрешни тайни на християнството… Помнете: Окултната наука на Бялото Братство е запечатана с 10 печата. Тук се намира Висшето Съкровено Знание, което произхожда от Принципа. Принципът определя най-могъщото влияние… Това се отнася до могъществото на Диамантената Воля.

Само Диамантената Воля разбира символите, т.е. езика на Небето. Най-дълбоките окултни съчинения са написани символично и условно, а в думата „условно“ се крие безусловност… Казвам: Символите са достъпни само за Посветените – те са Ключове на Посветените, те са Ключове на Духа. Един такъв Велик ключ е Пентаграмата, за която е говорел Учителя.

Пентаграмът е универсален метод и синтетичен ключ за връзка с Бога. Ключът Пентаграма може да се завърти само чрез развитието на 5 лъча, които са Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Който има тези качества, има и ключа… Всичко това означава едно изключително развитие. Това е главната задача на учениците в Окултната Школа на Бялото Братство.

Казвам: Развитието на волята е постепенно… Велика е системата на постепенното… Това е системата на постепенните изпитания на качествата. Чистотата и силата на волята могат да се развият дотолкова, че да влияят на Природата, а и нещо повече… Помнете: Всеки, който иска да се занимава със секретите на Природата, трябва да пречисти и усили своята воля.

На едно много високо ниво всемогъщото влияние е винаги едно изключително вътрешно развитие на волята. Волята действа като всемогъщо същество. По въпросите на волята много съм ви говорил… Чрез Духа мисълта става изключително динамична и всичкопостигаща. Но дълбоките секрети по този въпрос принадлежат на най-висшата и съкровена област, която мога само едва да докосвам.

Помнете: Формулите живеят като разумно създадени творения – те са активни и разумни творения на Духа… А Разумното винаги изисква разумност… Затова първо се минава през Чистотата. Тайната на тези неща, които се изнасят, се знае от тези, които са минали през Посвещението на Пентаграма.

Казвам: Въпросите на живота се разрешават с могъщо огнено слово. Това се отнася до Великото Учение на Учителя – Петър Дънов – Беинса Дуно. Формулите според Учителя са специални еманации на енергията.

Казвам: Формулите са чиста лъчиста духовна енергия, която произлиза от Принципа на Чистотата. А Чистотата е неизтощимият източник на енергията, защото Чистотата е изобилна на качества, т.е. на изтънчени сили и елементи. Казвам: Чистотата определя раждането на добродетелите… Само изтънчените сили работят динамично и могъщо – това е Тайната на Извора.

Помнете: Висшата Небесна енергия се извлича и трансформира от низшата енергия, т.е. плодовете излизат от земята. Така Адептът прави от себе си един блестящ слънчев център. Казвам: Добродетелите блестят и създават чудни Божествени отношения, даже и за бъдещите векове. Това е вече красота, това няма нищо общо с църковни проповеди… Това, което проповядва в човека, са качествата и добродетелите… Знаете ли за тяхното ухание?

Казвам: Чистотата е тайнствен и могъщ ключ на Адепта, на Посветения… Така чистият постига всички свои цели, защото Духът е с него… А защо Духът е с него? Защото чистият има само разумни желания. Чистият постига своите цели, защото Духът в него е силен, и може да материализира желанията и идеите си.

Ние знаем, че църквите имат отрицателно отношение все още към Учителя Петър Дънов, но това се отнася до дълбокото неразбиране… Тяхното бъдеще е нашето настояще… Ние рано или късно ще бъдем в Единство. Това ще стане само след пречистването: когато ние се познаем като братя и сестри, имащи само Един Бог – Един Отец на всичко живо… Сега чрез Великото Учение се ражда Новата Раса… Огънят на Любовта е оръжието на Новата Раса… Огънят е нашето тайнствено могъщество… Учителя ни е научил как да разберем Истинското Учение на Христос – нашите методи са вашето бъдеще… Ние ви обичаме, защото в нашето Учение омраза не съществува, тя е невъзможна.

Казвам: Идва Великото време на ученика, защото тайно в него се ражда Новият Човек – и това е Христос. Ние се разбираме с всички чисти същества или с всички, които се стремят искрено към пречистване. Нашето Учение – говоря от името на вътрешния кръг на Бялото Братство – ще се наложи в света, защото основата му е Чиста Любов.

Ученикът не е медиум или фанатик… Ученикът е съзнателен, той познава законите и Принципите на Словото. Медиумът не е Посветен: когато медиумът говори, той нищо не знае. Защото има нещо повече от молитвата и вярата – това е Любовта. Ученикът има Истинска Мъдрост, а Природата е само негов съюзник.

По-слабите ученици имат силна воля, а напредналите, които им помагат, имат Диамантена Воля. Тази Воля има власт над всичко, тя управлява и елементите, и егрегора на обществото, също и астрала. Има действия на формулите, чрез които се влиза във Висшия свят. А що се отнася до чистата енергия на ученика – тя е сбор на различните видове добродетели, а добродетелите са Живи сили в Природата, Живи течения.

Има хора, които имат знания на магьосници, но нямат проникване – нямат енергия, защото Духът не е с тях. Проникването и Огънят не се създават, те се развиват само при определени специфични условия на Духа. Който иска да навлезе дълбоко в съкровеното и чисто знание, трябва преди всичко много добре да изучи своя характер и своите склонности.

По пътя на пречистването ученикът се домогва до Тайната на Бога… Външният израз на тази Тайна гласи, че Бог сам Себе Си е зародил – това е Тайна в Тайната… Така и Посветените се раждат в себе си. Чистият става Дух, а Духът е виждащ във всички светове – и видими, и невидими. Чистият привлича сили от всички неща.

Медитацията с формулите е значително важна, тя е постепенно умъртвяване на злото… и разлагане на неговите елементи. Всяка формула е Принцип – тя е флуидически проводник на Духа, тя е синтетичен метод.

Символите са Абсолютно средство за защита – те са Небесни оръжия, Чисто Небесни Идеи. А Пентаграмът е свещен символ – но тук аз няма да обяснявам законите и Принципите на Пентаграма, това е въпрос на отделна книга…

Всяка формула изразява себе си – своя живот и своята идея. За да разбере формулите, ученикът трябва да се пречисти и да се освободи от всичко лично. Именно затова аз давам и такава подходяща формула: Господи, освободи ме от всичко лично. В нея има скрита красота, както и във всяка формула.

Ученикът трябва да работи много върху себе си, за да се освободи от личното, и след като се освободи, той ще може да прониква дълбоко в себе си – където ще види красотата на живота, където ще види Същността. И тогава той ще бъде изумен. Това се отнася до Посвещението на ученика в Центъра на Пентаграма. Това е най-високото Посвещение на Земята, с което ученикът завършва човешката степен на развитие и влиза в Новия Живот…

Посвещението в третата степен на Пентаграма е нещо изключително – нещо необикновено, но все още са малко учениците, които могат да превърнат агонията, т.е. смъртоносното страдание, в радост и светлина. Това Посвещение е един много дълбок окултен въпрос и той се отнася само до вътрешния кръг на Бялото Братство. А що се отнася до окултистите от външния кръг, те имат само някаква представа за това, но в случая представите нямат значение.

Аз съм благодарен и щастлив, че имам такива ученици, които видях и за които Учителя ми каза, че са определени. Аз наблюдавам от много време тяхната работа. Мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш Истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи, ежедневно и съзнателно работещи върху себе си. Бих казал: „Те са една светеща тишина“. С тях ще образуваме Ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надраснали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си. Господари на себе си и на своята съдба… Познаващи Същността на Учението… Чиито символ е Диамантената Воля.

Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане… Няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл. Сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение. Смирението е висок връх… Огнената група във Варна работи ежедневно, няма отлагане, няма отпускане, няма умуване, няма удоволствия – огнен цикъл… Могъщи огнени практики – в тихите часове, когато светът спи, ученикът работи. Трудно се спи, когато ученикът е запален от Великото и Универсално Учение на Учителя. Трудно се яде, защото Истинската храна на ученика е преди всичко Огън…

Критикарите са извън Учението; тези, които ни одобряват, също нямат значение за нас – мощна работа, огнен стремеж, мощно окултно развитие, изключителна воля. На тези от църквата, които хвърлиха групово проклятие срещу Учителя и срещу мен – ще ви кажа, че ние ще ви отмъстим с троен удар, ние ще ви отмъстим с Любов. Да, с Любов и могъщи благословения! Това е нашето оръжие, а не жалка омраза и невежество – не дрипи, а Любов! Любов като Огън, Любов като Стихия, Любов като Самия Бог! Да, Любовта, Свещеният Огън, няма противници… Проклятията са илюзия. А всичко, което е илюзия, не е Любов.

Ако имах право да ви говоря за науката на Стихията, бих ви говорил много, но аз я скривам. Защото още не сте готови за това Универсално оръжие, наречено Свещения Огън, което се дава само след ред изпитания и накрая – чрез Посвещение. Много окултисти носят етикети „ученици на Учителя“. Нищо няма да остане от тези етикети. Стихията не се заблуждава. Важно е не ти за какъв се мислиш – важно е становището на Стихията, становището на Духа.

Учителя го е казал: Седем пъти ще ви прекарам през Огън. И този Огън вече работи. Казвам: Истинските ученици не мислят за Посвещение. Те работят и погълнати от Любов към своята работа, в един прекрасен ден те стават просто достойни за вътрешния кръг… Окултният ученик не мисли за Любовта, а гори. Тези, които много мислят, имат много съображения…

В живота на Истинския окултен ученик Учителя заема първо място, а всички други дългове са на заден план… Всички тези, които поставят семейството си или професията си на първо място, или коя да е друга дейност, са отвън… Нека не си въобразяват, че са ученици – те са слушатели.

Първо е Учителя – после е практиката на Учението, което е едно и също; т.е. първо е Учението, а после е яденето, дишането, спането и други работи… Някои, като ме слушат, могат да си помислят, че съм фанатик, но това е лъжа. Фанатизмът спада към една особена болест, която се превръща в жестокост, а жестокостта е отричане на Любовта… Във Великото Учение на Учителя няма място за нищо излишно и старо… Старото умря.

Словото е разрешението на всички въпроси, но това се разбира от тези, които познават Словото като Бог. Красиво е, когато Словото се разкрива на човека – това става отвътре и за този, който разбира, Словото става ръководител и защитник… Словото, в своята най-висша степен, е самата Същност, т.е. самият Дух на нещата.

Казвам: Когато словото се пречисти, то става Дух и се проявява като Дух, като Същност… При Чистото Слово енергията на формулите е изключителна. Да, Бог живее в Особената енергия – тази Особена енергия е наречена Свещен Огън, а именно този Огън е ключът към живота. Болестите, злото, тревогите не могат да понасят лъчите на Свещения Огън.

Свещеният Огън няма противници. Той е Покоряващ Принцип. Най-могъщите сили се намират в Чистото Слово, което е основата на Свещения Огън… Когато човек е въоръжен с Чистото Слово, което е Същността на формулите – тогава около него има огнена стена. В тази стена се разбива всяко намерение на злото.

Мощно слово значи мощно разтопяване, но това се отнася до Словото Принцип – такова Слово, т.е. такова оръжие, имат само Синовете на Бога, Съществата на Царството Божие. Или по друг начин казано: Царството Божие – това е Принципът на Словото.

Ученикът знае как да воюва със Словото, с Принципа, т.е. с безусловното оръжие – това безусловно оръжие господства навсякъде. Човек трябва да се пречисти, за да може Елъ да работи чрез неговия Дух. Човек е само изпълнител, всъщност Бог работи – всичко друго е проводници.

Помнете: Чистото Слово – това е сгъстената Божия Сила, която разрешава всичко. Това е Огън, това е Огънят на Новото Учение. Самият Дух се сгъстява като Огън в Словото и работи универсално. А Чистото Слово определя самото Огнено Единство.

Дълбоката и Окултна Същност на формулите се разкрива само на тези същества, които са тръгнали по пътя на пречистването. Това е Основата на всички Окултни Учения – пречистване от лоша храна, лоши мисли, лоши чувства, лоши постъпки. И когато се постигне една определена степен на контрол, започва началното обучение в Окултизма. Без Чистотата ние не можем да бъдем Единни с Бога. Когато нечистият хвали Бога, той го цапа – въобще всяка работа, която хване нечистият, се оцапва.

Словото – това е покоряващата Божия Сила, а формулите са самият Ключ. Аз не бих изнесъл никога тези неща за формулите, ако Учителя не искаше – но тъй като Tой иска, за мен Неговата Воля е свещeна и именно затова тази книга ще бъде издадена. Разбира се, що се отнася до Специалните формули, аз не мога да ги изнеса. Защото отговорността е изключително голяма и който не издържи на нейните изисквания, влиза в хаоса… Тук не правя никакъв компромис, защото е невъзможен.

Чрез Словото работи Висшият свят, а ако отидем още по-надълбоко – Словото е Дейност на Бога и в най-високата си степен, то е Висша Тайна на Бога. Висшата Тайна на Словото се отнася до Огнените Вибрации на Духа – това е Сгъстеният Огън.

Казвам: Проблеми има, защото има материално и астрално съзнание. Проблеми има, защото няма Огън, а Огънят е Същността на Живота. Злото не се противопоставя на Свещения Огън, защото Свещеният Огън е Бог – а този Огън е Абсолютна стена, в която злото се разбива. Искам да кажа: формулите могат да правят стена, в която злото се разрушава.

Формулите, които излизат от едно пречистено същество, работят безусловно. Формулите са Живи Духовни Същества, Истински Действащи Сили – това са Божествени Проникващи Трептения. Казвам: Мощните вълни на Словото са Мощните вълни на Бога.

Работата с мисълта е сеене и кой каквото е посял, ще жъне. Които са сяли вятър, ще жънат урагани. Които са сяли злото, ще жънат нещастие… Мислите на човека показват какъв ще бъде неговият живот, защото животът се изразява чрез мислите, чрез словото.

Казано е в Кабалата: Ние постигаме Бога като Висша Мисъл – Висшата Мисъл е Негов Израз. Има един Древен закон от Египет, който е Универсален, той гласи: Потъването, или по-точно вглъбяването, в Словото е вглъбяване в Тайните на Битието… Казвам: Словото е Велика Тайна. Словото е Тайна в Тайната.

Когато ученикът се пречисти, Словото му дава методи за Висша Окултна Еволюция и методи за Посвещение. Посвещението е Велик Ключ на Живота. Посветеният става Господар на Живота, защото се слива с Духа. Оттук нататък започва Истинският Живот – всичко дотук е било подготовка за Истинския Живот…

Посвещенията са на различни степени – те дават нов и силен импулс за Духовна работа. Когато умът работи усилено в Словото, това е под Ръководството на Духа и тогава низшите духове отпадат. Така умът се освобождава, защото Духът е Господарят на Живота.

Когато аз видя, че един ученик има сериозно отношение към Словото и че работи усърдно за пречистването му, този ученик е нещо особено за мен. Защото със Словото работи не умът, а Духът – а Духът ми е винаги близък, защото той е винаги Свят.

Казвам: Пътят на Словото е най-великият Път, който аз познавам. Пътят на Словото е раждане на Бога отвътре – Бог се ражда в Словото отвътре и така Мощната Невидима Реалност става близка, и ни се разкрива… В Реалността няма съмнения, т.е. всичко, което е извън Реалността, е съмнение. А съмнението значи разрушение… Съмнението няма живот в Огъня – тук то е безжизнено.

Най-висшата динамика се намира в Чистото Слово, а в окултизма се знае, че злото се ликвидира с динамика… Ето защо ви е необходима Чистота, защото в нея се ражда динамиката, тоест Духът. Мощният огнен поток на една формула парализира всички зли духове – това е една висша изява на Словото Бог, или Словото Принцип.

Аз имах случай, когато преди години, поставен в много тежки ситуации и обстоятелства, работех на ден с около 1600 формули. Това беше една изключителна програма, дадена ми от Учителя, за да разбера някои Тайни на Висшия свят. Имал съм формули, чрез които съм посещавал Адепти от други звезди – моят Ангел пазеше тялото ми, а Учителя ме ръководеше. На Луната, в разговор с един изключителен Адепт, аз видях какво означава Смирението – като Дълбочина и Святост, но не само това, много други неща, които засега ги затварям.

Много са тези, които се съмняват, но те за мен нямат значение. Тук идеята ми беше да кажа за една Изключителна Формула, с която, когато я произнесох по Огнения Метод, цялото Небе, безброй Ангелски Йерархии бяха на крака, и аз само видях част от Красотата и Силата на този Свят, наречен Словото. Тази техника не е силна, тя е всемогъща… Аз видях как Бог работи всемогъщо чрез Словото – всичко това усили моето Смирение и изучаване на Тайните на Окултизма и Кабала.

Словото и Свободата са Едно. Имах случай да видя как Могъщият Учител работи за мен, как ми се открива и как ми помага. Милионите упражнения с формулите ми разкриваха много Тайни. Благодарността ми към Учителя растеше и в един момент разбрах тогава, че да му благодаря е нещо много дребно, и аз му отдадох целия си живот. Това е безусловно, това е най-хубавото решение, защото то произлезе не по дълг, а по Свобода – по Любов.

Когато през 1987 година на 6 февруари навлязох в Самадхи, аз видях още един път Любящата Ръка на Учителя в моя живот, който преди това беше само усилия – много, много, много усилия, около 50 000 закона; много работа, свещена работа; много изпитания, свещени изпитания. Що се отнася до Великото Посвещение, което Учителя ми даде, не мога да разкажа, защото окултните закони не позволяват.

Мога само да кажа: „Обични братя и сестри, от вас се иска само едно нещо – усилия, усилия, усилия и в един прекрасен ден Той ще дойде“. Тогава дори и слънчевата красота някак си бледнее, защото тя е само едно отражение на Словото – тя е само едно по-дълбоко отражение на Идеята Бог, но все пак отражение, излъчване на Словото. Но Същността е винаги по-дълбока от отражението… Милионите усилия се възнаградиха, те продължават и сега – в тихите нощи, в Тихите Откровения, в Новите Откровения на Учителя.

Спомням си Вълната на Учителя, Вълната на Учението, която ме беше обхванала. Сънят се разбягваше, храната се губеше – нова храна имах, храната на Живото Слово. Когато съм казвал на някого, че съм живял на година с 250 лева, близките ми се усмихваха и не вярваха много. Но това нямаше значение. Нали Учителя знаеше и нали Той е моята мярка. А тази мярка е чиста и светът и неговите мнения нямаха за мен значение…

Дълго време имах работа със Словото: около 12 – 16 часа на денонощие; много работа, работа от Любов, доброволна. Спомнях си как спях на стол – когато лягах в пет часа, за да не закъснея за работа; после работата си отиде, за да бъда погълнат изцяло. Имах критики и нападки и от близки, и от Братството, и от ДС – към всички тях изпитвах еднакво съжаление, защото Учението ме беше погълнало.

Спомням си какво означаваше за мен Учението – то беше на първо място, но за външните хора то беше крайност. Колко се радвам, че не ги разбирам. Какво ли разбираха те от Огъня на Новото Учение? Правех по 6 – 8 – 10 – 11 часа на ден формули на книги. Имах и много друга работа: изписвах цели кашони с тетрадки. Това, което търсех, го намерих и му се отдадох изцяло…

Вие, които ми пречихте в Учението, вие го усилихте така, че то стана моят живот. Каква крайност – аз имах и други подобни крайности, но за тях сега няма да говоря. Цялата критика на света, а и на „братя и сестри“ нищо не струва в сравнение с една мисъл на Учителя. Щом Учителя ме одобрява, мнението на света е без значение за мен…

Да, светът притежава мнения, но не и Мъдрост… Мъдростта е в Учителя, а Той ми даде мярката за нещата. Пътят, по който ме водеше Учителя, беше изключителен – изкушенията окапваха едно след друго, нечистите храни, нечистите мисли, нечистите чувства, нечистите желания. Разбира се, това е крайност за някои. Песента на критиката и сега се пее с нови гами, но тя е остаряла дрипа. Защото, когато си запален от Учителя, ти гориш, ти живееш…

Дълбоките преживявания, които Учителя ми даде, докато живеех изселен от Варна, в гората, ми помогнаха да разбера Дълбоките Тайни на живота… и как работят формулите. Сега искам и на вас да помогна, но според вашата свобода и разбиране. И макар че не мога да изнеса Специалните формули на Бялото Братство, ще изнеса достатъчно ясно това, което трябва да изнеса според мярката.

Аз работех мощно за Учителя и Учителя работеше мощно за мен. Той ми посочи методи как се развива Абсолютната вяра, Безусловната вяра… Това беше началото, защото само вяра не ме задоволяваше: после дойде и Любовта, после – и Мъдростта, после – Истината и накрая и тяхното съединение; после – пътят на волята от силна воля към Диамантена Воля… За Диамантената Воля има Специални упражнения, които аз пазя за тези, които ще бъдат посветени във втората и третата част на Пентаграма.

Спомням си, когато имах дни с формули по 6 – 8 – 10 – 11 часа на ден, а и малко повече; имах и идея за 24 часа, но Учителя искаше друго от мен. И аз трябваше тогава да се установя на около 6 часа формули, за да мога много да чета и работя върху себе си и върху изучаване тайната на изкушенията и змията, и нейните ходове… Учителя чрез формулите и вътрешните закономерности ми разкриваше… Знам през колко страдания, тежки агонии и страхотни изпитания преминах… Да, страданията бяха смъртоносни, но Учителя беше с мен. Това направи смъртта за мен жалко същество – за нея си бях изработил една специална усмивка. Да, тя не може да ми отнеме усмивката.

Някои може да помислят, че се хваля, но аз си давам вътрешен отчет за всичко, което говоря. Мненията настрана, гордостта настрана – това са парцали на Черното Братство. В нашето Учение няма парцали. А от вашето съмнение ще си направя украса, защото в Огъня няма ум, няма ходове, няма лавиране, няма хитрости – те умряха, те са в гроба… А дали наистина са в гроба? Наистина злото умря и ще ви кажа, че когато злото умре вътре във вас, то умира и в окръжаващата ви среда…

Да умре злото, това е една много красива смърт. Да умре гордостта, да умре лъжата – това е все една красива смърт. Формулите се дават на ученика, за да служи с тях той на Бога, а не на себе си. Те са всемогъщо оръжие, а Специалните формули са метод на Абсолютния свят – те са решаващи за всичко, те са Ключ на Огъня. Но само Огънят работи с Огъня и всеки успех се определя от посоката на Огъня.

Мислите, с които работите, определят какво ще стане във вашия живот. Мислите, които храните, това и очаквайте… Но в това число влизат и мислите ви от минали прераждания. Да пречистиш мислите, значи да се освободиш от бремето на настоящето и бъдещето; а миналото трябва да си го понесеш, понеже си си го посял. Често хората правят добро, а не им отговарят с добро, а даже със зло – и те, като не познават законите, мислят, че това е неправда. А това се отнася до жалкото невежество: защото, когато правиш добро, то ще даде плод не в сегашния живот, а в бъдещия; а злото идва от вашето минало и няма значение, че не одобрявате това, защото вие с това не одобрявате миналото си. Все едно дали го одобрявате, или не – вие сте го посели и то ще дойде, и ще ви намери… Не можете да го скриете от кармата – има само един изход, но това не е моя задача в тази книга, макар че има формули, които давам и които се отнасят до разрушаването на кармата…

Само ще кажа, че Чистотата е Абсолютното оръжие, но тя не е обикновена наука. Чистотата е Магическа наука – това значи да си Едно с Духа, Едно с Истината. Само Истината може да се справи и с миналото, и с настоящето, но нейните методи се разкриват само в Окултните и Божествени Школи на тези, които имат истински стремеж. Когато те придобият Чистотата, те всъщност придобиват Огнената Сила на Духа, с която миналото се сгъстява. И вместо 1000 години страдания, всичко става за една година, за месец, а може и за по-малко време, но вашите качества, вашата инсталация трябва да е годна да издържи големите напрежения и страдания – въпрос на качества. Тук няма връзки, тук никой не може да подкупи кармата… Тука валутата не върви: плащаш, умираш или се влачиш хиляди години в еволюцията.

Хиляди години влачене в еволюцията – и жалко е, че това става с хората, които понякога се присмиват на червея… Да, червеят има пълзящо съзнание, той е пълзящ дух – има вървящи духове, има летящи и блуждаещи; но има и Велики Същества, които със своята Воля са си изработили Огнено тяло, Огнена аура. Тук орелът може да мечтае за висотата, но това е неговото бъдеще… Бих ви разказал много за орела, но нека да го оставим да си лети и да се радва на висините. Но Полетът, който дава Учението на Петър Дънов (Беинса Дуно), е изключителен. Това не е вдъхновение за няколко хиляди години, това е Безкрайно Вдъхновение – но то се отнася до Посвещението в третата степен на Пентаграма, което е един Велик Магически Процес на Духа.

Името Беинса Дуно е шифър, то беше шифър още в Египет, когато работехме заедно под пирамидата… Името Беинса Дуно е едно от Имената на Абсолютния Дух, но Учителя се е облякъл в такова Смирение, че кой може да го види – само този, който се е домогнал до Висшата Тайна на Смирението, а то отговаря на един от Великите Аркани на Мъдростта. Учителя ще бъде разбран в бъдеще дори и от своите близки ученици… Учителя се познава на едно по-високо равнище само от вътрешния кръг.

Учителя не се познава със задаване на въпроси, колкото и разумни да са те… Учителя се познава по друг път, но този път е дълъг. Това е пътят, при който силната воля е надрасната и се работи в полето на Диамантената Воля. Това е един Изключителен свят и тогава, когато постигнеш тази Воля, ти ще се съединиш с Истината и Той ще ти се открие. А що се отнася до външното име на Учителя – Петър Константинов Дънов, то това е само подготовката – П. К. Д. означава пътят към Духа. Това е пътят на начинаещите… Учителя има и Трето Име – то се дава само на вътрешния кръг… Ще кажа само, че то съдържа Тайната на Живота.

Само Чистотата може да бъде мярка, само Чистотата е закон на Абсолютната Любов… Само на Чистия се дават ключовете, за да постигне той своите цели. Всички науки са празна работа в сравнение с Чистотата. Вътре в Чистотата всяко зло губи своето влияние, защото Истината се съединява с Чистотата. Казвам: За Истинския човек никога не настават лоши дни – лошите условия са за него един по-добър шанс за израстване в Духа…

Помнете: Словото е тайната на всеки успех… Висшите сили, които се намират вътре в Словото, устройват всичко. Чистото Слово е сбор на разумни окултни сили. Има формули, които не са нищо друго освен Могъщо Работещия Бог. Има формули, които са работещи Висши Същества… Има формули, които носят здравето, но трябва да се живее мъдро… Има формули, които са пряко влизане във Висшия Дух – това става, когато Духът желае сам да те приеме в своята аура, в своя живот.

Ученикът трябва ежедневно да практикува вътрешна Чистота – само така се премахва завесата. Формулите са свързани с практическата част на окултизма и когато ученикът е пречистил себе си и своите мотиви, Духът влиза във формулите и динамизира енергията. Например: Господи, Ти се справи и с това зло… Понякога Стихията на трептенията работи моментално и безусловно. Злото е безпомощно срещу Огнените вълни, срещу Огнените вибрации на Словото…

Изход има и от най-тежките събития и той се определя от Чистотата. Формулите господстват само чрез Чистотата. Ако в едно Учение липсва тази основа – Чистотата, не се заблуждавайте, че то е Истински път; то може и да стане ваш път, но то не е Истинският път. Истинският окултизъм е практика, а не разсъждения и одобряване на идеята за Чистотата.

Духът живее там, където има Чисто Слово – това е Неговият дом… В тази Чистота змията е безсилна, защото Чистото Слово работи безгрешно. Каквато и опасност да се появи в живота ти, не мисли за нея – такъв е окултният закон. Спри да мислиш за нещо и то умира. Казвам: Прекъсне ли се връзката, прекъсва се и мисълта. Но ръководещото е мисълта – тоест когато мислиш за нещата, ти се свързваш и обвързваш с тях. Спри мисълта за тревогата и тя… Тревогите се сбъдват чрез подхранване.

Същественото в живота е преди всичко Словото, Духът на Словото. Придобиете ли Словото, всичко друго идва, но трябва да имаш много силно чувство за контрол – трябва да имаш Свещено чувство.

Ако искате да разберете дали човек ви обича, трябва да знаете, че мярката е тази: щом човек е вътре във вашата мисъл, то вие го обичате. Доколкото е вътре във вас, това предшества бъдещи срещи, бъдещи връзки, бъдещи отношения.

За да имаш секрета на формулите, трябва да имаш Дълбочината на Любовта. Щом имаш тази Любов, всичко друго ще ти се даде, всичко е в ръцете ти. Но тази Чиста Любов е надземен подвиг, тя е Необикновена сила.

Казвам: Всяка формула се кристализира в своята идея, в своя замисъл. Има формули, които дават точното и безусловно знание – ученикът трябва да работи много, за да се домогне до този ключ на живота.

Формулите са Същността на Окултното Учение, Ядрото. Ето защо Учителя започва всяка важна дейност със Словото – с Началото.

Нещастие, неуспехи, бедност – те са знак за падение в мисълта. Чрез пречистване на словото човек се ражда в Духа. Успехът се образува вътре в мисълта, но мотивите трябва да са ясни – за да може мисълта да получи енергия от Духа.

Има Слово, което е Съвършен Израз на Бога. Този Израз е Съвършеното оръжие, но това изисква Божествен начин на живот. Съвършеното Слово е Принцип на Висшата Еволюция – тоест Чистата Окултна Еволюция е изразена в Съвършения Израз на Словото.

Всичко във Вселената е слуга на Словото и придобиеш ли Словото, ти влизаш в най-красивия живот, а това е Животът на Бога. В Словото се крие Същността на Духа – Същността на Живота. Този Живот е извън смъртта, извън страданията, извън злото, извън времето, защото Животът не подлежи на ограничения.

Животът – това е Висшето Богатство, това Богатство е над всички блага. Това Богатство представя Силата на Любовта, тоест Силата на Бога. Силата на Живота – това е Силата на Любовта. На тази Любов се дават методите да постигне тя своите цели, своите разумни цели.

Енергията на Любовта е Бог и тази енергия се предава безусловно на съществата – всички разбират нейния език, нейния вътрешен говор. Любовта е връзка с Бога отвътре. Тази Любов се предава на всички разстояния, защото тя е процес на Бога. И когато формулите произлизат от тази Божествена Любов, разстоянието няма значение – тя работи безгрешно.

Формулата е живо пътуващо същество и разбира се – помагащо, лекуващо, вдъхновяващо, подкрепящо, успокояващо, защото Словото е Бог… За тези формули понятието „далеч“ не съществува. Чрез формулите ние влизаме във Велико Вътрешно Единство, защото формулите идват от самия Дух. Формулите работят и проникват и в отвъдния свят…

Когато една формула се придружава от чист мотив, тогава успехът е сигурен, защото тя е свързана с Бога. А всичко, което е свързано с Бога, успява. Дайте път на Словото в себе си и не се безпокойте, то ще уреди всичко по най-хубавия начин. Словото е, което урежда нещата, и нещо повече – Словото е Насъщният Хляб.

Когато Словото стане Дом на Бога, тогава започва Истинският живот – една Нова енергия се вселява и животвори човешкото същество. Това, което ще ви донесе всички благоприятни условия на живота, е контролът на словото… Тук става въпрос не само за външни благоприятни условия, но и за вътрешни, защото контролът дава една изобилна енергия, една изобилна жизненост… Тази чиста и изобилна енергия е едно особено Присъствие на Бога.

И щастието, и нещастието, и здравето, и болестите се привличат по законите на мисълта… Ето защо от ученика на Бялото Братство се изисква будност. Да уповаваш на Словото, значи да уповаваш на Бога… Ето защо Словото е Велика Сила. Да можеш да уповаваш, това е нещо велико. А уповаваш ли на Словото, все едно е каква опасност ще срещнеш, защото Словото – това е Духът в човека. И този Дух на Словото освобождава човека от всички ограничения.

Словото е Силният Дух, който троши камъните – това се отнася до Невидимия свят, до Невидимата Реалност. Казвам: Тъй като Словото е Животът, то трябва да тече постоянно в нас. Това е Принципът на постоянната медитация. Щом течението на живота е прекъснало, това означава, че Словото е застояло – така животът става ограничен, но Истинският Живот е Безграничен.

Който е придобил Словото, може да разговаря спокойно с Бога като близък. Защото Бог е най-близкото Същество. За да се всели Словото устойчиво у човека, човек трябва да мине през големи изпитания и да ги издържи – тогава Словото може да си направи жилище в човека и да живее в него.

Кое ще се реализира в твоя живот? Това, в което всякога вярваш. А това, в което всякога вярваш, изключва съмнението. Там, където няма съмнение, нещата винаги се сбъдват. Да се освободиш от съмнението, значи да се освободиш от всички ограничения. Колко често хората казват: „В нищо не вярвам“… Аз казвам: „В нищо не се съмнявам, защото една Велика Разумност ръководи всичко в света и във Вселената“.

Постоянно се молете… Животът тече непрекъснато… Словото тече… Този поток на Словото трябва да тече непрекъснато, ежедневно – това отговаря на Идеята за постоянната медитация, Идеята на извора. Всяко благо иде по пътя на Словото… На това основание казвам: „Успехът не е нищо друго освен Сгъстена Любов“. Щом имаш постоянството, Бог е с тебе – не се безпокой. Постоянството в теб ще прочисти всички външни и вътрешни пътища.

Словото е Огнено оръжие – Огнен Принцип – и няма сила на този свят срещу Словото. Ако Словото е с нас, нищо не може да ни спъне, но за Вътрешните Тайни на Словото трябва Посвещение от Духа… Тогава човек става проводник на Словото и неговите блага.

Да придобиеш Първичното Слово, значи да придобиеш Образ и Подобие Божие. Пътят на Словото е пътят на ученика от вътрешния кръг на Бялото Братство, защото Словото е, което ни прави Божествени Същества… Словото е Висшата мярка.

Предупреждавам: Успоредно с работата върху формулите и словото, трябва да върви и пречистването. Помнете: Словото е оръжие на Чистотата… Това оръжие изисква голяма благодарност… и налага голяма отговорност…

Словото движи цялото Битие, всички явления и процеси са Негов израз – Словото е Бог. Бог разрешава въпросите на човека чрез Неговото Слово. Когато Бог се всели в Словото, се раждат всички магически и чудодейни сили. Това Слово е наречено Бог – то работи с най-голямата динамика.

Словото е един изключителен инструмент на Бога и ние с този инструмент можем да си изградим не само здраве, щастие, успех, духовно израстване, но и Вечен Живот. Смъртните същества са извън Словото, защото те са нарушили неговите Свещени закони. Сега това Велико Слово, това Велико Огнено оръжие, се постига само чрез преданост.

Всичко във Вселената се подчинява на законите и Принципите, които произлизат от това Свещено Начало… Изучавайки Неговите закони, кабалистите изучават Живота на Бога. Чрез Словото ние познаваме Учителя. Чрез Словото ние познаваме Живота и неговите Тайни…

Словото е нашият път… – нашата опора, нашето откровение, така ни е учил Учителя. Словото се движи и работи по Абсолютен път. Чрез Словото ние се възвръщаме в Първичния Живот. Чрез окултни методи на Словото се прониква Дълбоко в Духа и се възприема Истината… Говоря за Истинската Свещена връзка, а не за илюзията…

Скоро дойдоха при мен група евангелисти да ми кажат своето видение… Дало им се видение, че ние с Учителя и Бялото Братство не сме били в Правия път. Горките… Какви видения, какви илюзии… И какви въпроси към Духа… Но ние ще ви обичаме заедно с илюзиите, защото един ден те ще изчезнат, и тогава ще ви се даде друго видение…

Има формули, с които всяко събитие може да го узнаете моментално – но тази формула, която е същевременно метод, идва от Самия Елъ… Истинското познаване на нещата идва от методите, а най-важното условие е Връзката с Бога. Тогава човек има и метода, и мярката за нещата. Методът е Ключ на Духа.

Има най-различни методи за тълкуване на Библията, но Истинският Ключ притежават само Посветените. Те имат Тройния Ключ, с който улавят Истината пряко от Духа. Но това е Тайна в Тайната и тази Тайна не е достъпна за хора от физическо и духовно ниво, а само за хора от Божественото поле… И когато този Ключ се дава само на Посветените, то той е в сигурни ръце, тоест в една сигурна воля…

Тайната на Посвещението е тази, че ти вече си се слял с Бога и живееш в Него. И Неговите методи са и твои методи… Така общуват Бащата и Синът… Сливането е също метод… и чрез този метод вие ставате Едно Същество. И тогава човек става мълчалив и знаещ, любящ и смирен, тих и спокоен, уверен и лъчезарен, и често незабележим.

Истинският метод е Могъщ Ключ на Живота срещу всички трудности, защото този метод е Сам Бог… Тоест този метод е Могъщ както Бога… Само този метод ще ви освободи от всички трудности и ще влее у вас Нов импулс, Нов дух, Нова гледна точка и Ново безкрайно вдъхновение. Това се отнася до Вечния Живот, или Вечната Идея на Духа.

Нечистият служи на злото и затова получава ужасните удари на съдбата. Чрез формулите ученикът има достъп до Божествения свят. Трябва да знаете, че опасностите никога не са нещо външно… Те се обуславят от вътрешното, тоест ако една опасност се е промъкнала вътре в теб, тя може да дойде и отвън… Главното е тя да не се е промъкнала в твоята мисъл. Врагът е опасен, когато е влязъл вътре в крепостта.

Само Словото може да ви помогне да строите бъдеще, защото Словото е Съвършено както Самия Бог… И когато Словото влезе в живота ти, това значи, че Духът е влязъл. Красив е животът, когато Ръководното Начало е Духът – тази Велика Вътрешна Разумност.

Много важно е да изучавате и да разберете силата и красотата на мълчанието… Мълчанието е разрушител на плановете на дявола… Формулите са синтез на Първичните Сили на Духа, а тези неща се изучават най-вече чрез мълчание и работа…

Формулите действат особено мощно в Тишината. Формулите са Първично оръжие – синтез на Разумните Божествени Сили, които движат нещата… Нещата се движат преди всичко отвътре.

Да пречистиш мислите си, значи да се освободиш от тъмнината, да разкъсаш веригите, които те обвързват. Има формули, които съдържат в себе си Тайната на Вселяването. Има формули, които значат: да имаш Божията Сила в себе си. До това всеки ученик трябва да се домогне – познаването на Дълбоката Окултна Мъдрост се определя от Близостта с Бога…

Универсалното Учение на Бялото Братство навлиза в Нова фаза, в Нова динамика и стихийност, която се основава на Учението за Свещения Огън, дадено от Учителя Беинса Дуно, Петър Дънов – който е всъщност Четвъртият Огнен импулс на Бялото Братство, който е свързан с Дълбоките Тайни на Вътрешното, Езотерично християнство.

В своето начало християнството е било Чисто Окултна Школа… Говоря за есеите и тяхното Тайно Общество, в което е бил приет Христос. Но по-късно, когато се нарушават окултните принципи и правила, Висшата Мъдрост се оттегля. И така християнството е станало външно и църковно учение, което е едно жалко отражение на Великото Учение, което донесе Христос!

А дали в един човек има Любов и Мъдрост, това знаят и някои животни. Те също могат да различават, защото нещата се предават вътрешно. Има формули, които са Висша Тайна на Бога и се дават от уста на ухо. Ученикът трябва много да работи, за да се домогне до Живото Огнено Слово…

Живото Огнено Слово топи злото. Това Слово е Същността на освобождението, защото то извира от Истината. Бог се развива в нас по пътя на Словото, по пътя на контрола… И когато ние познаем Словото като Бог, ние вече имаме една Абсолютна и Безусловна Вяра в Него. Красиво е, когато Словото планира твоя живот и когато ученикът съзнателно работи със Словото като Принцип.

Най-пълните дни на моя живот бяха, когато на ден правех по около 1600 формули. Спомням си как те ми помагаха и как изпълваха моя живот… Спомням си и как тогава Учителя ми даде и Нови Специални формули, с които се отключва Космосът… Спомням си и разговорите, които имах с много Адепти и Учители… Сега работя не само с формули, но и с много дълбоки вътрешни окултни методи, които Учителя ми дава и които аз искам да дам на достойните, а вече има такива. Те вече разбраха нещо от Дълбоките Тайни на Учението на Учителя…

Ученикът трябва да знае, че Огънят на Словото се състои от Огъня на Любовта, а това е Духът на Бога. Има методи, с които се чува само Абсолютният Глас и никой друг. Чист и Тайнствен е този Глас – красиво е, когато Го познаваш… Красиво е, когато този Глас е твоята Мярка в живота… Красиво е дори когато другите се съмняват в тебе, а ти знаеш Тайната и живееш в този Дълбок свят, който е свят без съмнение… Съмнението на другите не ми пречи, защото за мен съмнението е невъзможно… Той премахна завинаги съмнението от мен…

Аз работя съвместно с Учителя още от Египет – споменът за Тайната работа под Пирамидата е жив за нас. Сега Той ми дава Нови откровения, Нови задачи, Нови методи… Няма по-красив живот от този да живееш заедно с Учителя и да работиш за Новата Раса… А тя вече се образува… тихо и незабелязано.

Красиво е, когато Тихият Глас е на твоя страна. Връзката с този Глас е Свещена. Трябва да минеш по един Изключителен път,… за да го различаваш от всички други гласове… Връзката с този Глас е връзка с най-дълбокия Живот във Вселената и извън нея. Красиво е, когато този Глас бъде твой Ръководител… Тогава ти наистина живееш…

Правият път – това е контактът с Тихия Глас, с Тихата Дълбочина на Живота. Помнете: Действащото Слово е Бог Творец… Това Слово е Живо. То работи и твори Новия Живот и Новата Раса. Това Слово е Неговият Глас – всичко се подчинява на този Глас, на тази Тайна… В този Глас се заключават най-висшите Магически Сили… Достатъчно е да чуеш само една Дума от този Глас, за да се превърнеш в Светлина.

Гласът не е нещо обикновено… Истинският Глас е образуван от Живи елементи, от Живи качества, а това е една Висша Дейност на Бога в нас… Една Висша Вътрешна Дейност – защото Истинският Глас е изработен от Пентаграма… В този Глас има една Висша Музика. Една Музика, която е Формулата на Живота…

От формулите излиза една Чиста Сила, която пътува и урежда всичко. Те дават път на Висшите Сили да работят… Защото казано е в Кабала, че всяка Буква е Жив Ангел и Атрибут на Бога… Ето защо мислите и чувствата са Живи Същества.

Без Свещения Огън няма динамика на формулите, а динамиката е основана на Чистотата… Ето защо в Извора няма енергийна криза… Кризата е в блатото, в застоялия живот, в старите възгледи и предразсъдъци…

Любовта носи в себе си най-голямата динамика… Ето защо Учителя говори често за Любовта и нейния Огън – този Огън е Свещен. Творецът е създал този Огън за разрешаването на всички въпроси. Този Огън е Жив и Съзнателен…

Да придобиеш Любовта, значи да придобиеш нейното оръжие, което е самият Огън… Това на окултен език значи: да имаш Духа в себе си. Помнете: Словото е Път, по който Бог слиза и работи за нашето спасение…

Оръжието на Любовта е оръжието на Царството Божие, защото Любовта и Бог са неразделни. Това оръжие е качество на Могъщата Любов. Това оръжие е създадено от Свещената Връзка с Бога… Това оръжие е метод на Бялото Братство. Това оръжие е Могъща Алхимия… Този Огън има Всеобхватно Виждане. Само Волята се домогва до това Изключително оръжие, до този Огън – това е Волята, която е в Съгласие с Бога.

Тази Любов е Божествена Същност – тя е Цялата Жизненост, тя е Вечното Благо на човека. Тя е Центърът на Живота, към който Център всеки се стреми. И без тази Любов вашите думи нямат значение… Те са безжизнени, те са трупове от думи. А Пътят на ученика е Живото Слово, Живият Огън,… Живата Вода.

Казвам: Най-безопасното място е Огнената Динамика. Огънят – това е Божествената наука. Това е Божествената Мъдрост. Това е Окултната наука – тя започва с Огъня и свършва с Огъня… Този Огън ще се разгръща вечно… И Неговата Красота няма край.

ОМ. Безкрайно Вдъхновение…

Формулите – Свещени ключове

Автор: Елеазар Хараш

Предговор към първото издание

Всеки, който се моли, е обкръжен от Тайнствена Невидима Помощ.

Молитвата – ето преодоляването на света.

Молитвата е придобиването на вътрешната опора.

Колкото повече молитви, толкова послаби демони.

Бог е скрит, но молитвата Го открива. Молитвата е преклонение пред Премъдрата Божия Воля.

Молитвата е Мистично съединение с Тайнствените Сили на Бога.

Молитвата е вяра, която действа чрез Любов.

Молитвата е началото на преобразяването на човека.

Съхрани Молитвения си Дух, приятелю, и ще видиш Бога.

Учителя казва: Ако искаш да говориш на Бога, моли се.

Молитвата е Химнът на Чистотата.

Без молитва душата си осигурява мрак. Търси помощ чрез молитва и търпение. Молитвата е връзка с Необятното чувство.

Молитвата ще те научи да виждаш Бога.

Красиво е да се молиш за здравето си, но колко по-красиво е да станеш достоен за здравето.

Молитвата е огненото ти оръжие, приятелю.

Предговор към второто издание

Формулите са формиращата сила на Пътя. Формулите са нашият Духовен имунитет. Формулите са Същества, които ни извайват.

Докато обитаваме в Свещените формули, ние обитаваме в Чистата енергия.

Формулите са Висши Същества – те знаят кога енергията трябва да бъде отключена.

Формулите са Жизнени сили, слезли от Източника на Живота.

Формулите ограбват силата на трудностите.

Формулите са пътеки към Храма на Словото.

Формули и Истинолюбие даряват непрекъсната бдителност.

Формулите са Същества от Чисто Слово. Когато формулите ни помагат, това е Невидимата ръка на тези Същества. Те знаят кога да протягат своята ръка.

Формулите са Слова, произлезли от Светилището на Словото.

Формулите са Древна Земя.

Формулите са бавно посяване на твоето спасение.

В Любовта е спасението. Човекът на Любовта се спасява без църква.

Религиозният е в злото. Човекът на Любовта не е в злото – човекът на Любовта е в Бога.

Религията не е благословена. Благословена е само Любовта. Любовта не те води в религията. Любовта те води в Храма на Бога.

Формулите и Истинолюбието са преди всичко очистване, за да получиш правото един ден да влезеш в Любовта на Бога.

Без Бога, какъвто и живот да живееш, е разочарование.

Не се доверявай на религията, тя е заблуждение. Не се доверявай на знанието, то е невежество. Довери се на Бога. Доверието в Бога е лекарството.

Който се е посветил на Бога, се освобождава от предопределението си.

Когато приемеш Бога чрез свободата си, това е Истинското приемане – това е Осъзнатост, това е Чистото Единство.

Няма такава система на образование, която може да промени човека. Само Бог е Променящият, но за този, който Го е избрал.

Ако любовта ти към самия тебе превишава Любовта ти към Бога, ти със сигурност ще се провалиш.

Всяко дело, което не е Любов към Бога – няма смисъл в него.

Ако първата цел на човека в живота му не е Бог, той е идолопоклонник.

Най-важното нещо в живота е: Бог да е на твоя страна!

Предговор към третото издание

Формулите – те са Невероятният Дар. Формулите са слезли от Ядрото на Истината.

Формулите са Висши Бдителни Сили и Същества.

Формулите идват от Свръхсияен Източник.

Работиш ли за Бога – формулите работят за тебе.

Без формули и чист стремеж към Бога, хората винаги ще живеят във вечната тревожност.

Когато правиш формулите, чуй звука на чистото си сърце.

Когато ние спим, формулите бдят за нас. Формулите са Царство от Света на Силата и Тишината.

Закони на Живота
Лекции, том 1 (1990 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Когато Суфи се е отдал на Пътя, тогава Аллах бавно се приближава към него, а Суфи постепенно изчезва.

Суфи

Докато си привързан към света, ти няма да съумееш да се отправиш към своята цел. Само когато пилето счупи яйцето си, може да излезе на свобода.

Суфи

За Суфи болката е особена енергия, която го устремява към самоусъвършенствуване.

Суфи

Към Любовта трябва да се отнасяш като към Свещен Обред.

Заратустра

Дори и приятните съвети на религиозния човек са тъмнина, защото той не живее в Аллах.

Ал Халладж

Бедността е нищожно препятствие, ако ти си честен.

Ал Халладж

Красотата е страшна сила, макар да носи в себе си усмивка на цвете.

Халил Джубран

И видях, че хората наричаха хитростта „ум“, празнословието – „познание“, слабостта – „гъвкавост“.

Халил Джубран

Любящият превръща ужаса в песен, по-нежна и от шепота на цветята.

Халил Джубран

Болката е бисер с невиждана красота.

Халил Джубран

Всяко предвиждане е повърхностно – Дао е Дълбина.

Лао Дзъ

Който съзира в добрините си заслуги, изпуска Божественото.

Сведенборг

Работата е Богослужение.

Сай Баба

Проповядвай само това, което сам следваш.

Сай Баба

Мъдростта и нейните богатства Лекции, том 2 (1991 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Предговор към първото издание

Мъдростта е вечното добро. Мъдростта е животът на Светлината, а самият живот символизира плодородието. В момента, в който Всевишният е докоснал живота, се е явило изобилието. Бог е Изворът на всяко изобилие. Животът е изобилие.

Мъдростта е неизмерима. Истината е неведома. Любовта е безкрайна. Славата Му е необяснима. Търпението Му е велико. Тайната Му е магнетична и всепоглъщаща, а Мистерията Му е неизповедима и след всичко това как можем да Го определим? Не е възможно, но можем да Го приемем, за да се вдъхновяваме безпределно.

Можеш да имаш много знания, но те са само знания, защото за пътя към Мъдростта те са излишни. Знанията за пътя не са самият път – те са окови по пътя, защото по пътя може да се върви само когато си без окови, само когато си свободен.

Мъдрецът не е Словото, той е самият път, самият живот. Той не живее в Свещените книги и цитати, той живее в Духа. Мъдрецът е постоянен в доброто и затова не е необходимо да го изучава. Мъдрият човек е добър поради своята естествена природа, докато обикновеният човек иска да бъде добър, но все не успява, защото е изгубил естеството си.

Мъдростта не е търсене на доброто, защото тя е самото добро, тя е вечното добро. Енергията на вечното добро е постоянно разширяваща се и обогатяваща се от самия подход на доброто. Ти можеш да бъдеш добър, когато целият ти подход е доброта, а не когато си изпълнен със знания и информация за доброто. Доброто – това си ти, а не знанията ти за него.

Жаждата за Истинска Мъдрост ще ти помогне да се освободиш от знанията за доброто и ще те направи такъв, какъвто си, а не такъв, какъвто искаш да станеш. Не се стреми, а просто бъди, защото това е твоята същност.

Предговор към второто издание

Там, където Изворът пресъхва, започва Чудото на Безкрая. Изворът си отдъхва, защото вече не е ограничен – станал е Свободно Сияние.

Старецът Моронгон

Умира само този, който е познал Древния – той става вечен и безкраен, другите се раждат.

Ал-Ахарима

На страха покажи Очите на Безкрая.

Жрецът Атлант

Злото е потайна сянка, излязла от Бога, за да освети съществата в пътя им към Бога.

Учителя

Ако срещу тебе дойде свиреп вятър и проливен дъжд, не виждаш ли Приятеля? Той търси хармонията си с тебе.

Ал Халладж

Любовта създава Живот отвъд живота.

Ал Халладж

Когато Аллах е в тебе, тъмнината свети, а мъката блести.

Ал Халладж

Който не умее да слуша, слухът го изоставя.

Елеазар Хараш

Окултно ученичество
Лекции, том 3 (1992 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Предговор към първото издание

Чрез окултното ученичество душата навлиза в Нови светове. Тя преобразява своя ум, своето сърце и своята воля и след като ги преобрази, тя ги превръща в един Духовен Пламък, който се явява като една Свещена жажда за Върховното през всички времена.

Окултното ученичество прекарва мост от Тайните на Битието към Мистичния бряг на Небитието и така ученикът пристига в себе си, в своята Реалност. И познавайки себе си, той се вкоренява в своята Любов, която се превръща в негова Вечност.

Предговор към второто издание

Тайната на живота – това е качеството на вашето поведение.

Омраам

Ако ти можеш да ходиш по вода, ти не си повече от сламка. Ако ти можеш да летиш в небето, тогава ти не си повече от муха. Завоювай своето сърце.

Ансари

Славеят не странства, той обожава.

Суфи

Заболяването религия се лекува с Чистота и Духовност.

Елеазар Хараш

Ако Мъдрият се взре в сърцето си, той може да чете в Сърцето на Бога.

Суфи

Който е познал Тайната на свободния избор, той е избрал Достойнството.

Св. Бернар

Ние сме по-верни на себе си, когато се слеем с Бога.

Св. Бернар

Колкото и да се взираш, само Дао е виждащо.

Из Учението за Дао

Във всяка ситуация няма никакъв недостатък, но ако можеш да я проникнеш.

Из Учението за Дао

Живата Вода
Лекции, том 4 (1993 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Предговор към първото издание

Докато окултният ученик живее в ума, сърцето и волята си, той още не е в Реалността. Когато започне да живее в душата си, той вече е в простора на своята Същност, в богатството на своето Небе – но това е само началото.

Славен е Пътят на ученика, защото този Път надминава всяко Съвършенство. Пътят е по-дълбок от Съвършенството.

Предговор към второто издание

Живата Вода не живее в обикновеното време – тя живее в Съкровеното Безвремие.

Елеазар Хараш

Молитвата е по-висока от света. Вдъхновението е по-високо от молитвата.

Елеазар Хараш

Бог е Живата Вода у човека. Човекът е уверен само чрез Бога у себе си. Без Бога неговата увереност е самозаблуждение.

Елеазар Хараш

Ако Водите стигнат до Небето, Мъдрият няма да се удави.

Чуан Дзъ

Има Творец, но няма следа от Него – много е Изящен.

Чуан Дзъ

Най-доброто постижение е Яснотата.

Чуан Дзъ

Съвършеният човек язди облаците и мъглата, прескача Слънцето и Луната и броди отвъд хаоса.

Чуан Дзъ

Истинският човек търси неизвървени пътища.

Хераклит

Който е възлюбил Истината, Бог го въоръжава със Себе си.

Раймонд Лулий

Тълпата не е способна да разбере и явната Истина.

Хераклит

Чистият се съветва с Бога, а нечистият – с другия.

Аполоний Тиански

Мъдростта е постоянно състояние на Вдъхновение.

Аполоний Тиански

Всички имат живот, защото Великото Дао прелива.

Лао Дзъ

Можеш ли да направиш така, че силата ти да постигне мекота?

Лао Дзъ

На умеещия да слуша, ще му бъде казано.

Техути

Светът не се нуждае от правила и подредби, а от Дао.

Чуан Дзъ

Бог е Върховен. Той винаги извършва зло, когато от него ще се роди благо.

Шри Ауробиндо

Мъдрецът знае съществени неща, той не е многознайко.

Хераклит

Свинята се радва повече на мръсната вода, отколкото на чистата вода.

Хераклит

Истината е всеобща и космична, няма избран народ.

Хераклит

Намерите ли Бог, ще получите всичко друго от само себе си.

Рамакришна

Праведността е в Покоя.

Ангелиус Силезиус

Древна и Нова Мъдрост
Лекции, том 5 (1994 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Покоят е пълен с Безкрайност, с Дао. Интуицията не слиза до Дао, но ако Дао слезе в Интуицията, те стават приятели.

Дао в човека е Реалното Изобилие.

Дао не върви по пътя на звездите. Дао върви по своя Безконечен Път.

Който е избрал гордостта, Дао ще го научи как се изостава в пътя.

Да си видял Дао, значи да си разбрал своя Път. Не можеш да предскажеш Даоса – той няма бъдеще и минало, той има само Дао.

Даосът е близък с всичко, но той не е съчетан с нещата. Той е съчетан с Дао.

Когато обикновеният човек се ражда, той влиза в смъртта. Когато Даосът се ражда, той влиза в Дао.

Колкото и да се взираш, само Дао е виждащо.

В Пустотата на Дао злото не може да осъществява помисли.

Животът е ясен и неразбираем, когато се основава на Дао.

Целта е да бъдеш в Дао, а не да имаш някаква цел. Дао е позволило да Го изучават, но не е позволило да Го познават.

Без Чистота ти сам ставаш свое собствено безпътие.

Отделеното от Дао – се заблуждава.

Който иска да оправи света, изпуска Дао. Когато съзнанието е чисто, то е хранилище за сърцето.

Само Чистият може да практикува, другите само се подготвят.

Когато следваш Дао, света го няма.

Само Чистотата може да се движи в Покоя. На нечистия Дао дарява заблуда и безпътие.

Даосът излъчва Небитие.

Словото и Тайните на злото
Лекции, том 6 (1995 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Словото е Древен Меч.

Словото е Окултна Тайна, скрита дълбоко в Същността на човека.

Който е познал Словото, е станал Син на Бога. Животът е течение на Словото на Бога.

Който е познал Словото, той е желаел само това, което Бог иска.

Навън от Бога се намира движението. Навътре в Бога се намира Покоят.

Бог е Жива Реалност, а не видение.

Само Безсмъртните познават Словото и затова Безсмъртните нямат смърт.

Стани Слово Божие и ще отидеш при Бога. Любовта е била, когато Словото още не е било – тогава Любовта е била Чист Огън, но Словото слязло и нарекло този Огън „Любов“.

Чистите Слова са Път към Светилището.

Думите са Същества – те дишат, говорят, облагородяват, одухотворяват, обожествяват.

Що е молитва? Чисто Слово, надарено със Свещено влияние.

Твоите думи показват с какви същества общуваш.

Всеки, който е злоупотребил с думите, е ограбил себе си и пътя си – той не знае къде отива.

Който познава Словото, става птица. Словото е по-могъщо от атомната бомба, защото Словото е Бог в действие.

Натрупването на определени думи и слова определя и създава събитията.

Натрупаното Слово създава явленията. Словото е образувател на нещата: болести, здраве, успехи, скърби. Това все е натрупано слово.

Чистото Слово е огненият кръг около човека.

Словото е Сътворител – то е Образуващата Сила на Бога.

Който служи на Бога, има Тайно Слово – Меч.

Път Безкраен
Лекции, том 7 (1996 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Пътят е Безкраен поради Неизмеримостта на Божиите Дълбини.

Пътят е необятен и не може да бъде изречен, защото как ще изречеш Дълбинното.

Да вървиш в Пътя към Бога – това Сам Бог го изрича.

Който е зърнал по Пътя си Бога, той умира за себе си и оживява за Бога.

Трудностите се смущават от Човека на Пътя. Пътят е угроза за тъмния свят.

Що е Пътят? Запален Свещен Огън.

Ако се отдадеш на Пътя си към Бога, злото ще те преследва, за да се откажеш.

Човекът на Пътя има Бяла смърт.

Пътят е търсене и завръщане към Изначалната Чистота.

Пътят търси собственото си Древно Завръщане.

Пътят е онази Преданост, която унищожава желанията на света.

Свещени разбирания
Лекции, том 8 (1997 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Предаността е, която открива Пътя към Свещеното.

За връзка с Бога трябва да си Свещен и Смирен.

Човекът на Свещеното държи невъзможното в ръцете си и ако Господ му позволи, то се случва.

Свещеното Сърце чува Неизреченото Слово. Свещеното носи Мъдрост, а не информация. Свещеното е Дух и Реалност.

Свещеното е Истина, а не религия.

Свещеното е Благодат само по себе си – то не се нуждае от друга Благодат.

Свещеният Живот е Божий Дар. Тук Бог ти е позволил да изживееш нещо от Него.

Свещеното в нас е малката Обетована Земя. Божественото в нас е Голямата Обетована Земя.

Свещеното не следва религията. Свещеното следва Истината.

Само Свещеното има сила да извърши промяна. Когато влезеш Дълбоко в Свещеното, откриваш Тайната на обикновените неща.

Свещеният Живот е лекарството за тялото.

Свещеното Сърце е Божие Царство – човешкото сърце е джунгла.

Който е преживял Бога, не е учен, не е религиозен, не е философ. Който е преживял Бога, е Свещен и Божествен Човек.

Покоят е Свещен, а не умствен. Покоят е лекарство и лечение.

Който се е посветил на Бога, ще Го създаде в себе си.

Свещеномъдрият не поражда нито добро, нито зло – а само Дълбина.

Истинският човек не зависи от света, звездите и планетата, а от своята Божественост.

Свещеното превърна кръста и Голгота в Слънце. Най-голямото чудо в света е Свещеното Сърце.

Вселената е по-бедна от Свещеното Сърце.

Духовно разбиране на нещата
Лекции, том 9 (1998 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Предговор към първото издание

Храмът е твоето Вечно Състояние на Пълнота.

Хаварот

Той запечата Съкровеното Знание. И всеки, който постигне Правилността, овладява в себе си Мистичната Змия – Огън. И придобива Динамичното Равновесие.

Злото се побеждава с Динамиката на Бога.

Хаварот

Само Чистото съзнание е Истинска религия. Чистото съзнание е Любов. А Любовта е Ключът към Безконечната Духовна Вселена. Да разбереш Любовта, това изисква Висша Духовност, Висше Разбиране. Правилното разбиране е Еликсир.

Себепознанието е по-важно от съграждане на църкви.

Алинор

Здраве ли търсиш, приятелю? Не се лъжи, защото не здраве ти трябва, а Истинолюбие. Има нещо по-насъщно от здравето и то е Любов към Бога. Лекарство ли търсиш, приятелю? Ще ти кажа за лекарството. Най-доброто лекарство е Божествената гледна точка.

Търси това, което превъзхожда Вселената.

Тот

Който има разбиране, не се безпокои – той живее прекрасно и умира красиво. Неговото умиране не е смърт. Неговото умиране е заминаване, скриване. Къде се скри този човек? В Невидимото, откъдето и дойде. За пробудения смъртта е сливане с Очарованието на Свободата.

Любовта е Сияеща и по времето на залеза.

Тот

Ще ви кажа нещо за розата. Освободената енергия е създала розата, а ограничената – бодлите. Ето защо ни е дадена Свобода. В пътя на бодлите енергията е спряна и втвърдена. В розата енергията е свободна и ухае. Освободената и Одухотворена Енергия има свойството да се концентрира в Истината.

Времето не е реално, реална е Истината.

Тот

Любовта е Дом на Душата. Мъдростта е Дом на Духа. Който познава това, изтръгва Мъдрост от страданието и мрака. Който познава това, поразява изкушенията. Който познава това, е избрал единствено Бога и никой друг.

Голямата скръб е Мистично Начало за търсещия.

Тот

Доколкото имаш Истинолюбие, дотолкова виждаш. Изследвай себе си, защото Бог е скрит в тебе. Изследвай себе си, за да се познаеш. Когато познаеш себе си, Бог ще работи за тебе.

Животът е особена среща – среща със себе си.

Тот

Любовта е Посланието на Бога. Ето защо превърни тръните в цветя. Превърни Голгота в Тържество. На Голгота е Мистичният Отговор на Живота. На Голгота се решава Тайната на Живота. Любовта е Посланието. Любовта е Космическата Сила в теб, която те освобождава от заклинанието на хаоса. Любовта е Тайната на Пътя. Любовта е Вечността. Вечността означава да влезеш в себе си.

Покоят е океан без брегове.

Дерамот

Ти можеш да познаеш Пътя си само с Любов. Източникът на Любовта е сам Бог.

Човек е дошъл в този свят, за да разруши смъртта.

Валентин

Неизразимото е Чиста Вода. Любовта е Основата на Живота, а не религията. И когато ти имаш Любов, се стремиш към Истината – стремиш се към Цялост.

Който не търси Истината в себе си, той изгубва умението да разбира нещата.

Боян Мага

Истината е Живият Храм, Живият Хляб. Само този Хляб може да те нахрани.

Предговор към второто издание

Пробуждането е нещо отвъд света.

Духовното разбиране е в света, но не е от света.

Духовното разбиране прави човека светещ и скромен.

Духовното разбиране е излизане от илюзията на света.

Твоето мислене те е довело тук, на Земята. Твоето Духовно мислене ще те освободи от Земята.

Това, което те съгражда, е Духовното разбиране, Духовният Път.

Само Духовното разбиране знае Дълбокото.

Духовното разбиране се намира в едно кътче на сърцето.

Целта на Духовното разбиране е: всеки да търси себе си, докато се открие.

Тайната на Духовното разбиране е: Бог в сърцето.

Духовното разбиране е символ на Свободата от света и смъртта.

Духовното разбиране произлиза от Тайната на вътрешния живот.

Чистото Духовно разбиране е узнало Живия Смисъл.

Духовното разбиране се формира от изпитанията.

Кой заражда в нас Духовното разбиране, което ни освобождава от света?

Разбереш ли Бога, посяваш Извор в себе си.

Мистични познания
Лекции, том 10 (1999 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Боговете живеят в Безмълвна Пълнота.

Тот

Мистикът живее в Безкрайна Вселена. Той не е ограничен от времето, той е отишъл отвъд. Мистикът живее в мига, а в мига се долавят скрити и невидими послания, които слизат от Духа.

Ако искаш да станеш господар на познанието, трябва да преминеш през силата на мрака.

Евангелие от Салидон

Мистичното познание изисква да си извървял един строго определен вътрешен път, тогава Любовта и Мъдростта се вливат в Едно Цяло. Който има Любов без Мъдрост, ще стане хаотичен. А който има Мъдрост без Любов, ще стане самотен и тщеславен.

В Чистото съзнание има отдих и непреходност.

Евангелие от Египет

Чистото съзнание е Жива Вода – това съзнание живее повече в Невидимото, то има пълно доверие в Невидимото. Чистото съзнание е Мистична Вода, а Водата е Блага Дума на Твореца.

Само с Чисти Слова можеш да построиш Бог в себе си.

Евангелие от Египет

Мистичното Слово е особен Въздух и този Въздух е съставен от Огън и Светлина. Ето защо дълбокото дишане е толкова важно, то води до независимост от земното мислене. Душата диша Любов, а Духът диша Мъдрост.

Построй си Храм в себе си и Бог ще те посети.

Нерехер

Истинският Храм е съставен от една Висша Тишина и доколкото ти си Истина, дотолкова тази Тишина е твой Истински Храм, твоя Тайна Стаичка.

Любовта в теб е Единствената Плодородна Земя.

Тот

Днес тази Плодородна Земя – Любовта, за да се постигне, изисква се огромна работа. И наистина работата е завръщане в Любовта, работата е освободител. Това е усърдната духовна работа върху себе си.

В голямо нещастие може да ти помогне само твоята Дълбочина.

Нерехер

Истинската Любов е твоето Безмълвие и твоята Дълбочина. Изучавайки своята Дълбочина, ти навлизаш в своята Велика Безпределност, в своята Необятна Божественост. По този Изключителен Път ти придобиваш своята Свръхконцентрация, която на мистичен език се нарича „Окото на Огъня“.

Издигни Бог в себе си, ако искаш да царуваш.

Евангелие от Египет

Изследвай себе си, защото Бог е скрит в тебе. Проучвай себе си, докато познаеш себе си, докато придобиеш Мистичното познание. Когато познаеш себе си, Бог ще работи за тебе.

Истината обладава Животворна Енергия.

Тот

Любовта към Истината е самото оживотворяване. Колкото повече обичаш Истината, толкова повече се пречиства и одухотворява енергията. С тази енергия ти можеш да почувстваш себе си като Ефирна Същност.

Влез в Тайния си Храм и ще виждаш отвъд звездите.

Накалът Барихот

Дълбоко в нас, в Тайния ни Храм, живее и работи Бог. В този Храм ние сме отвъд света, отвъд звездите.

Словото – ключ за вътрешно развитие
Лекции, том 11 (2000 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Смъртта е само красив миг от Безсмъртието.

Тот

Съществува едно Чисто и Свято Слово, то съдържа в себе си Величието на Древното Лице. Това Древно Лице е наша Прародина. От какво е съставена тази наша Прародина? От Слово и Дух.

Святото мислене е Космическа религия.

Мериха

Святото мислене е творение на Висшето и Неизречено Начало в нас. Някои го наричат Душа, но друга е Тайната Дума.

Свещеният подход е Дълбоко измерение.

Тот

Свещеният подход е метод на Любовта. Този подход е Субстанция на Боговете.

Истината е Велика Пълнота – никога не можеш да я предадеш на смъртните.

Тот

Истината е потайно действие, което е скрито в намерението.

Онзи човек, който много обича Истината, той много вижда.

Учителя

Тук става въпрос за Мистичните измерения на виждането. Виждащият не вижда смъртта, не вижда злото, не вижда болестта. Какво вижда тогава? Той вижда Бога.

Човек страда, за да стане Божествено Сияние.

Нерехер

За да познаеш Реалността, ти трябва да надминеш своя ум. Ти не си ум. Ти си Дух. Ти си Бездна от Ясна Светлина.

Истинският живот е постоянно безмълвно Благоговение.

Тот

За да познаеш това безмълвно Благоговение, трябва Бог да те е докоснал. Велико е благословението да знаеш Пътя. Ако знаеш Пътя си, ти вече си навлязъл в Неговата Вечност, Вечността на Бога.

Смъртта е безсилна пред Тайната на твоя Дух.

Тот

Има едно Истинско и Скъпоценно знание за Бога, то се осъществява чрез Любов, а тази Любов възприема само Вечността, защото тя пребъдва в Бога. Умът възприема само времето, той няма съзнание за Вечност.

Неговото Присъствие е наречено Истина.

Тот

В Любовта няма време. В Бог няма време. Що е времето? Забрава. Забравата е името на света. Светът е забравил Бога. Що е времето? Времето – това е угасената светлина. Времето е избягало от Любовта.

Истината пребивава в Нищото и затова тя винаги си остава Неизразима.

Вторият Старец

Какъв е Бог? Неосезаем и Реален. Човек много трябва да се моли, защото молитвата завладява Дълбините. Тя води към Дълбините, тя ги отключва. Тя води до Несъздадената, Непорочната Светлина. Това е Светлината, която ще излекува човека.

Мъдростта дарява Дълбочина.

Нерехер

Древните са наричали Мъдростта „Белия вихър“. Това е една Свещена идея за Живата енергия.

Любовта вижда повече от очите.

Учителя

Любовта в нас е Дълбинният Извор. Любовта е най-възвишената Бездна, най-великата Пълнота. Тази Любов, за която ви говоря, не принадлежи нито на този свят, нито на другия. Тя принадлежи само на Посветените. Тя съдържа в себе си Капка Кръв от Абсолюта.

Любовта към Бога е влизане в Безпределното.

Морохир

Любовта е зрящата сила, само тя прозира Истинския Път. Любовта е Универсалното Движение на Бога. Да имаш Любов, значи да си се посял в Бога.

Който обича Истината, има своя собствена Светлина.

Тот

Да стигнеш до прага на Истината, това значи да си на една крачка от изцелението на световете.

Истинското познание е придобиване на Дух.

Тот

Що е Духът? Сияеща Мистерия. Това Сияние е Нетленно. Древните, или тези, които имаха Културата на сърцето, Мистиката на сърцето, придобиваха чрез това Безсмъртно сърце Истинското познание.

Когато две същества се срещнат, те се оценяват в безмълвието, а не в разговора.

Мавахари

Безмълвието е чисто и неопетнено, в него най-ясно звучи Словото на Любовта. Любовта е всъщност Звучащото Слово.

Когато говориш Истината, ти строиш в себе си Храм на Бога.

Евангелие от Салидон

Расата на ада не познава вкуса на Истината. Тя не познава и вкуса на Благоговението.

Когато говориш Истината, ти не си във времето.

Жрецът Авилор

Кой може да излекува човека? Казвам: Това може да го направи само Безпределността.

Тайна и Духовност
Лекции, том 12 (2001 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Човек е могъщ, когато Бог е в Дълбочината му.

Нерехер

Ако постоянно мислиш за Бога, то Бог е заживял в тебе. Който обожава Истината, ще се одухотвори отвътре. Ние опознаваме Тайната в себе си чрез Бога. Ако Бог не е с нас, ние само ще се изучаваме.

Който има зло в себе си, ще бъде съкрушен. Който има Любов в себе си, ще бъде възвисен.

Евангелие от Салидон

Бог има само Една Воля и затова не греши. Човекът има две воли – разумна и неразумна воля, и затова допуска грешки. Но този, който стане Бог, се завръща в Божията Воля.

Истината вечно одухотворява тези, които я търсят.

Накалът Барихот

Бог и човек са всъщност една Древна Идея. Ако човек осъзнае своята Божественост, той ще се върне в Бога и ще стане като Него Вечен.

Правилното мислене е Космическа Святост.

Тот

Правилното мислене зависи от това да осъзнаваш, че живееш вътре в Бога. Да осъзнаваш, че живееш вътре в Бога, е Благословение.

За да проникне Истината в тебе, тя се нуждае от твоето Безмълвие.

Ар Зуама

Ако искаш волята ти за Истината да се разгърне и тя да проникне в тебе, трябва да придобиеш Божествената Любов. Истината се постига с висшата степен на Безмълвието.

Любовта към Истината дарява Безсмъртие.

Морохир

Има обикновено знание, има Духовно знание, има Божествено знание, има и Специално знание. Божественото и Специално знание имат връзка с великата вътрешна динамика на Любовта. Тази Любов е изцяло насочена към Истината.

Човекът на Истината живее в Тайната на Невидимото.

Морохир

Ако искаш да разбереш дали в човека има Тайна, вгледай се в тайния говор на неговите очи. Но Човекът на Истината има по-дълбок и мистичен говор – това е говорът на една Велика и Древна Пълнота.

Ако избереш Истината, тогава Бог ще се зароди в тебе.

Морохир

Човекът на Истината има Светещо Безмълвие. Това Безмълвие е оплодено от една Велика Любов към Неизречената Същност, наречена условно Бог.

Безмълвието е Стихията, в която се образува Духът на Истината.

Тот

Безмълвието е Тайна Духовност. Дълбоко в Безмълвието не може да влезе нищо несъвършено. Безмълвието не допуска несъвършенството.

Бездната е Вечна Безсловесна Дълбочина.

Василид

Този свят не познава Древната Безсловесна Дълбочина. Само този, който има Велика и Неизменна Божия Любов, може да влезе в този Бездънен Океан.

Очите на Любовта
Лекции, том 13 (2002 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Истинската Любов е сродна с Безмълвието.

Мавахари

Бог е тази Истинска Любов – тя се постига с висша динамика, с висша чистота, с владеене на себе си. А за да владееш себе си, трябва да си в Единство с Бога.

Тайната на Любовта е тази, че тя създава Бог в човека.

Мавахари

Ако имаш Любов към Бога, ще се родиш в Него. Любовта е самото осъзнаване, а това осъзнаване има космическо значение. Всичко, в което си постоянен, се сътворява в тебе.

Тайната на Любовта е в това, че тя създава твоята Вечност.

Тот

Любовта твори капка по капка. Постоянството на капката разкрива силата на Любовта. Такова нещо е и молитвата – тя е постоянно духовно творчество.

Когато човек е придобил Истинското знание, то става за него Свобода.

Махадари Персиецът

Истинското знание има Свещено значение за човека, за неговото развитие. В това Истинско знание е заключено Велико Учение. Тук всяка дума е важна, защото се знае, че всяка дума е призоваване на определена духовна сила.

Който е изгубил Любовта, е заключен от времето.

Тот

Да възвърнем Любовта в себе си, значи да възвърнем Вечността и Безсмъртието си.

Чистото действие разрушава царството на мрака.

Евангелие от Салидон

Кой има чисто действие? Любящият, зрящият, духовният. Да имаш Любовта в себе си, това е Възкръсналият Бог. Чистото действие е Негово действие.

Чистото сърце е подготовка за мистични усещания.

Евангелие от Салидон

Който е съхранявал Чистотата на сърцето си, той е съхранявал Любовта. Който е съхранявал Любовта в себе си, той е съхранявал Бога.

Съкровеното сърце не принадлежи на този свят.

Евангелие от Египет

Има Тайна в човека, която се справя и с най-страшните изпитания в живота – това е Съкровеното сърце.

Без Любовта ти не можеш да осмислиш своята Вечност.

Тот

Любовта е пътуване навътре към своята собствена вътрешна Реалност, към своята собствена вътрешна Вечност.

Пречистото съзнание може да призовава Бога и да Го чете в себе си.

Нерима

Когато Бог навлиза и се сгъстява в тебе, значи за Него има условия. Трупай Любов, защото, когато тя се концентрира, тя става могъщ проводник на Бога.

Любовта одухотворява. Мъдростта осмисля. Истината обожествява.

Учителя

Любовта е Живата Духовност. Любовта е проява на Свещената Сила на Бога. Любовта е образувала в нас душата.

Ако се случи така, че да изгубиш опората си – придобий увереност.

Учителят Мелхория

Тайната, скрита в човека, е по-дълбока от всяка опора. Тайната, скрита в човека, е Бог.

Окултната Мъдрост
Лекции, том 14 (2003 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Ако имаш Истинска Любов, Бог е заживял в тебе.

Елион

Чрез Любовта човек става Истинен. Срещу тази Любов няма врагове, защото тя е Покоряващата Сила на Бога. В Любовта работи Свещената Сила на Бога.

В Чистото Слово се пробужда Огънят на Бога.

Елион

В Любовта е скрит Най-древният Огън. Любовта има Огнено Слово. Огненото Слово може да се излъчи до всяко кътче на Вселената и да се превърне в Око.

Смъртта не е смърт. Смъртта е Портал към Храма.

Евангелие от Салидон

Чрез смъртта Любящият влиза в Свободата. За Любящия смъртта е наситена със Свобода. Любящият има Душата на Свободата.

Свещеното сърце на човека е неговият Велик Учител.

Тот

Свещеното е наситено с Бог. Да действуваш свещено, означава да намериш Учителя в себе си.

По време на буря бъди спокоен. По време на спокойно море бъди внимателен.

Азонхир

Бурята е слуга на спокойствието. Спокойствието е слуга на бдителността. Овладяването на себе си е Безсмъртие.

Азира

Да си овладял злото в себе си, значи да си го покорил. Овладяването на себе си е преображение. Който не се владее, ще бъде въвлечен в тъмнина.

Ако се отдадеш на Истината, Невидими Сили ще устроят твоя живот.

Евангелие от Салидон

Чрез Истината в тебе тече Древната Невидима Сила. Без Любов към Истината в твоя живот ще се яви една опасна самота, а в нея е скрита силата на злото, образът на злото. Много хора не са устояли на тази самота, защото са се отделили от Истината, която е Великата Опора. Истината руши самотата.

Пред Истината демонът на гнева изпада в ужас.

Спитама Заратустра

Истината работи безмълвно и поразяващо. Истината може да порази всяко дихание. Истината трябва да се съхранява, защото тя е нашето духовно оръжие.

Чистото съзнание е подслонът срещу бурята.

Евангелие от Египет

Чистото съзнание открива на човека друга Вечност, по-вътрешна. Бурята – това е твоята съдба, тук логика и знания няма да устоят.

Който лъже, Истината го разрушава.

Спитама Заратустра

Който лъже, е в ума. Който говори Истината, е в Духа. Истината е оръжие на Висшия свят. Който живее в Истината, Висшият свят е зад него.

Тайната на спасението е Връзката със Самия Бог.

Енох

Сияещата Мъдрост
Лекции, том 15 (2004 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Помислите на благородния човек са като Сиянието на Слънцето.

Древнокитайска Мъдрост

Кой е благороден човек? Сияещият. Той черпи своето Сияние от несгодите и трудностите на живота.

Възторженото Вдъхновение е над всяко Учение.

Авраам Абулафия

Вдъхновението е Глас от друго измерение. Вдъхновението е Гласът на Истината, Гласът на Праблагословията. Този Глас е извън сянката, наречена „време“.

Окото на Сърцето вижда всичко.

Индианска Мъдрост

Чистото Сърце е Око на Безпределното. Който пребивава в това Око, той обитава в покоя. Покоят е мярка за Чисто виждане.

Великите Учители идват от Непроявени Вселени.

Атлантска Мъдрост

Един такъв Учител може самостоятелно да създаде Цивилизация. Такъв Учител съществува в най-древната енергия, а тя е, която храни и поддържа всичко.

Човекът наблюдава Реалността според способността да владее себе си.

Атлантска Мъдрост

Да овладееш себе си, значи да имаш съзнание, което прониква в Същността на нещата.

Щом овладееш себе си, тогава Орелът идва и те учи.

Толтекска Мъдрост

Ако не владееш себе си, тогава ще те учи Тескатлипока – вселенската илюзия. Илюзията живее само във времето, но рмоахали казват: „Всъщност време няма, съществуват само процеси“.

Който не е преживял Истината, животът му ще оглупее.

Лемурийска Мъдрост

Истината е реална само когато я преживееш. Тогава тя става златният ключ за влизането в Храма. Провалът на всеки човек е неговата история на нелюбов.

Безупречният превръща енергията в мълния.

Учителят Мелхория

Огромна е силата на Чистотата – тя се ръководи от Мъдростта. Тази Велика сила, наречена „Истинското знание“, не се дава като дар. То може да бъде получено само на много висока цена. Тази цена се състои в това да отдадеш целия си живот на Безупречността.

Ако не знаеш как да понесеш доброто, то се превръща в бреме за теб.

Сирийска Мъдрост

Истинското добро е нематериално и този, който го прави, има Сияещо съзнание. На това съзнание дори и светлината завижда.

Силната вода върви нагоре.

Персийска Мъдрост

Силната вода е особена енергия – това е енергия от друг свят. Силната вода е неродена.

Пиеш ли малко, сякаш вкусваш мед.

Монголска Мъдрост

Да уловиш мярката на нещата, това е велика наука, велико изкуство. В мярката енергията се разцъфтява. Щом нарушаваш мярката, времето ще лекува твоето неразбиране

В Храма на Мъдростта
Лекции, том 16 (2005 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Чистото Слово е Звукът на Бога.

Елион

Чистотата е Неуловима Реалност за света. Чистотата е творение на Любовта.

Направи смъртта си светеща.

Учителят Мелхория

Всеки трябва да освети смъртта си. Да умреш, означава: да оживееш. Е, тогава това смърт ли е? Егото винаги ще умира, докато от човека остане само чистата му същност.

Който има Любов, той владее своето страдание.

Учителят Мелхория

Твоята Любов е владетелят. Страданието е само един слуга на Любовта.

Мъдрият говори с Гласа на Бога.

Тот

Да си част от Гласа на Бога, значи да си събудил себе си за Древността. Гласът е Огън, произлязъл от Храма на Бога. Гласът на Бога е плод на Тайната Духовност.

Твоето чисто съзнание е твоят пазител.

Учителят Мелхория

Чистото съзнание живее в мълчалива саможертва. Чистото съзнание трепти от почит към нещата.

Хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем, а не у тебе, ти ще си останеш завинаги изгубен.

Ангелиус Силезиус

Царството Божие трябва да се роди в тебе, а не някъде.

Създаването на Луцифер е Велико Тайнство… Той е произлязъл от Всемогъщата Воля на Бездната.

Яков Бьоме

Луцифер е създаден, за да се раждат Синове Божии. Луцифер си остава една Запечатана Тайна. Луцифер е изкушението, което ограбва недостойните.

Ако Христос беше в Райската градина, Сатана нямаше да има никакви шансове. Грехът е Божие допущение и затова Адам действува погрешно, защото Адам не може да действува като Христос съвършено.

Ал-Халладж

Изкушението е създадено, за да ограбиш силата му. Ако ограбиш силата му, в живота ти ще дойде Велико Откровение.

Чистото сърце е ад за злото.

Учителят Мелхория

Чистото сърце е Сияещо. В Чистото сърце Бог вижда Себе Си и ти виждаш Бога. Да имаш Чисто сърце, значи да намериш Бога.

Мъдрост и Безпределност
Лекции, том 17 (2006 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Мистичното Познание веднага те лишава от народност и дом.

Якоб Бьоме

Мистичното Познание те отвежда в Безпределното. Безпределното е Прародината. Безпределното е Субстанцията на Боговете, но то е скрито и в Свещения кът на човешкото сърце.

Дяволът няма власт дори над една сламка.

Якоб Бьоме

Който е избрал Бога в своя живот, той разбира колко е слаб дяволът. Но който е избрал себе си, и сламка може да го събори.

Без Просветление от Бога ти не можеш да разбереш Тайната на дявола.

Якоб Бьоме

В Бог е Откровението за Тайната на дявола.

Истинският човек не се нуждае дори от Безсмъртие, той е Брахман.

Яджнавалкия

Древният човек е бил Бог, той е нещо много повече от безсмъртие и смърт. Древният човек е без начало и без край. Древният човек е Неизречим.

Съмнението е вещица, желанието е призрак.

Древноиндийска Мъдрост

Вещицата трябва да се изпари. Желанието трябва да се разтопи.

Онзи, който проникне в Думичката Любов, става Мъдрец.

Древноиндийска Мъдрост

Любовта е Ключовата Дума, Древната Стихия, Живата Вечност. Учителя казва: За Мъдрия няма зло, няма и добро – всичко е Любов. Любовта е нещо по-дълбоко от Живота.

Животът ни е инструмент, с който откриваме що е Истина.

Асирийска Мъдрост

Що е Истина? Образът на Бога. Що е Образът на Бога? Това е Безпределността.

Пиеш ли малко, сякаш вкусваш мед.

Монголска Мъдрост

Мярката не е обикновено знание. Чрез мярката ти пътуваш навътре в себе си.

Ако не знаеш как да понесеш доброто, то се превръща в бреме за тебе.

Сирийска Мъдрост

Обикновеният човек не може да понесе доброто, той много лесно го разваля. Доброто се чувства зле в човешки ръце, ето защо на помощ идва злото.

Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен.

Лао Дзъ

Мъдрецът няма бъдеще, защото той е по-дълбок от бъдещето. Мъдрецът не може да бъде уловен от капана на надеждата, защото той е по-дълбок от нея. Мъдрецът има в себе си Дао, Истинността, и всичко друго е без значение.

Казвам: Колкото повече ни преследват трудностите, толкова повече ние ставаме лъчезарни.

Виждащата Любов
Лекции, том 18 (2007 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Светлото ражда светлото от тъмнината на тъмното.

Лао Дзъ

Началото и краят нямат начало. А когато се яви край, всичко е неведомо.

Лао Дзъ

Мъдрият съзерцава Дао отвътре, а не през прозореца.

Лао Дзъ

Потопеният навътре Мъдрец е по-могъщ от всичко на света.

Лао Дзъ

Суфизмът, без да е наука, е по-научен от науката, защото постига Реалността. За какво ти е наука, която постига съня?

Суфи

Чудна е участта на този, който люби и се моли, без да очаква отговор.

Суфи

Истинската Любов те издига в Бога и ти ставаш Дух в тялото.

Ал Халладж

Сиянието е неразрушимо, докато светлината може да потъмнее.

Кабала

О, Велика Любов, ти си, която ни носиш достатъчност.

Орфей

Любовта дарява на смъртните празници, на пробудените – Чистота, на Мистиците – Тайнства Вечни.

Орфей

Истината свети в тъмнината.

Василид

Когато сърцето е чисто, то вижда Тайната.

Индианска мъдрост

Тайната няма очи, тя гледа със собствената си светлина.

Индианска мъдрост

Когато чуя думите на човека, аз познавам вече неговата тишина.

Белият вятър

Любомъдрие
Лекции, том 19 (2008 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Бавният път на знанието се осъществява по пътя на човешкото обучение. Истинският път на знанието се осъществява по пътя на Божественото наставление.

Суфизмът

Освобождението на светлината от мрака, означава: осъзнаването на светлината като светлина.

Суфизмът

Да се довериш тотално на Бога, е Тайна на Живота.

Суфизмът

Аз съм човек от Рая.

Хафез

Този, който се наслаждава на Милостта на Бога, но не и на Неговия Гняв, не е Суфи.

Хафез

Този, който е изпълнен с Любов, от кое ли изповедание ще е? От Изповеданието на Бога.

Аттар

Който е изпълнен с Бог, трябва ли му някакъв ритуал?

Аттар

Аз съм отвъд теорията и практиката, защото аз съм в Любовта.

Аттар

Суфи е този, чиято душа е в тялото му.

Суфизмът

Няма нужда човек да се бори със злото и дявола. Просто усъвършенствувай Любовта си към Бога.

Суфизмът

Той, Който сътвори окото на комара, е Този, Който е сътворил Слънцето.

Саид Нурси

В Глъбините на Суфи вече не прониква светлина, защото там е Същността на Бога, и няма нужда от светлина. В Дълбините сияе само Бог.

Руми

Що е суфизъм? Това е да откриеш в сърцето си радост, когато часът на мъката удари.

Руми

Любовта е безмълвно ясна и просветлена.

Руми

Чистотата е качество на Любовта, а не на действието.

Суфизмът

Който прави нещата заради Бога, постига Бога.

Суфизмът

Не считай лъжливо това, което не си в състояние да разбереш.

Ал-Газали

Откакто вложих сърцето си в Бога, на мен ми станаха безразлични здравето и здравият смисъл.

Хафез

Не съществува пратеник, който може да Го опише, и послание, което може да ти Го предаде.

Хафез

Аз виждам Бога, а не Неговото творение.

Ал-Рабиа

Който е познал Бога, никога не пита за Него.

Баязид Бистами

Сърцето на Бога се намира в сърцето на човека.

Баязид Бистами

Искреността е Божествена Тайна.

Абу Саид

Аз превърнах страха си в покой.

Баба Ширази

Освен Бог нищо друго няма.

Баба Ширази

Мъдрият никога не строи Истината на някакво предположение.

Саади

Не общувай с този, който не може да ти помогне след смъртта.

Малик ибн Динар

Когато Бог те погледне само един път, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги.

Баязид Бистами

Когато Слънцето изгрее в нас, то ще ни избави от съзерцанието на Сатурн.

Ал-Газали

Злото ще бъде поправено от смъртта.

Саади

„Пиян от Безсмъртие“ – този израз съдържа в себе си Божествената Тайна на Любовта.

Суфизмът

Вкусът на Вдъхновението
Лекции, том 20 (2009 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Вдъхновението е нещо, което те храни дълбоко. То е родено от Божествената Дълбочина.

Вдъхновението е по-дълбоко от Светостта. Светостта идва от Чистотата на Душата. Коренът на Вдъхновението идва от Духа.

Да мислиш, е важно. Да любиш, е съществено.

Мислейки постоянно за Бога, ти променяш лошите условия в благоприятни обстоятелства.

Щом мислиш за Бога, обхваща те Покой.

Царството Божие не е нито храна, нито питие, а Блаженство в Духа на Безкрая.

Постоянната капка е скритата мощ на Природата.

Законът управлява обществото. Любовта ръководи Избраните.

Бог всякога идва, но ако съумееш да Го дочакаш.

Любовта е най-висшият Огън. Мъдростта е най-висшият Разум. Истината е най-висшата Тишина.

Всяко постоянство твори могъщо своя замисъл.

Ако живееш в Бога, къде е тогава Страшният съд?

Всичко, което правиш с постоянство, ще дойде при тебе чрез Духа на Бога.

Ако живееш в Бога, всичко си предвидил.

Познай себе си, защото ти си Велика Безпределност.

Когато Бог иска след време да Го постигнеш, Той ти дарява метода на постоянството.

Зад постоянството седи Замисълът на Бога. Осъзнай постоянството като Работещия Бог в тебе.

Постоянството е процес на сгъстяване на Бога.

Постоянство има само чрез Единение с Бога.

Постоянството е една Велика и Незрима Божия Дейност, докато накрая Сам Бог се зароди в нас.

Посвещението е извисяване над мисленето.

Мистичният Път
Лекции, том 21 (2010 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Дълбоко в себе си всички ние сме Мистици, но не всички сме пробудили тази Мистичност в себе си. Мистиката е Велико Познание за Дълбинната Цялост на Живота.

Мистикът открива Бога и в богатството, и в бедността. Мистикът е странно същество, което живее извън себе си. Той влиза и излиза от себе си.

Мистиката няма родина. И за Мистика няма значение къде се намира, защото той е от Неродеността. Мълчанието принадлежи на Мистичния език – език, който ни говори странно и загадъчно, но чисто и истинно.

Ето какво казват Мистиците:

Бог по Своята Същност не се нуждае от светове.

Ибн Араби

Любовта е началото на изчезновението. Тя подготвя човека до пълното му изчезновение, или самоотстраняване, за да остане само Аллах.

Ахмед ибн ал-Ариф

След като Божият свят е толкова обширен, защо си заспал в този затвор?

Руми

Бог е струяща топла всеотдаденост.

Рюйсбрук

Христос е Тайната Дума – Първичното Мълчание.

Хуан де ла Крус

Истинското служене и работа за Бога е действие без „защо“.

Майстер Екхарт

Външната религиозност е безбожие.

Ал Халладж

Великата и Истинна Любов се осъществява в страданието, докато щастието никога не е израз на вътрешно единство с Бога. В страданието ние ставаме углъбено единни с Аллах.

Ал Халладж

Незнанието е Величествено – то отприщва Истинното знание.

Дионисий Ареопагит

Бог е Нищото, Което иска да стане всичко.

Яков Бьоме

Безкраят – Необятна Родина
Лекции, том 22 (2011 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Само в Дълбините си ще видиш Простотата.

Чан

Който няма Истинност, е вече осъден.

Чан

Истинският отшелник скрит е сред града, дребният отшелник из горите се спотайва.

Чан

Не е важно дали се занимаваш с практика, или не – важно е да не се отделяш от Чан-Същността.

Чан

Чан – това е съзнание, което никога не се губи в блуждаещи мисли.

Чан

Освободеният човек е вездесъщо съзнание, докато спасеният е ограничен.

Розенкройцерите

Стани Истинен, а не религиозен.

Елеазар Хараш

Във времето има Вечност – ти чувал ли си, мой приятелю, напева на крилата?

Елеазар Хараш

Не се отдавай на Предаността, отдай се на Дао.

Лао Дзъ

Ароматът на Словото
Лекции, том 23 (2012 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Който е познал Словото, той вече се храни с Вечността.

Думите, които най-често храните, ще образуват вашето предопределение.

Зулайра

Говоренето е общуване. Мълчанието е узряване. Безмълвието е Сливане.

Учителят Мелхория

Пази Словото и то ще стане твоят пазител.

Зулайра

Словото е обяснител на скритото.

Зулайра

Словото вижда със собствените си очи.

Ако си видял Тайната на Словото, ти вече не си човек.

Който не познава Словото, ще бъде покорен от съдбата. Който познава Словото, ще бъде покорен от Бога.

В каквото Слово живееш, такава е твоята атмосфера.

Стихията на Словото се ражда само в Чистотата.

Който е познал Словото, става независим от невежеството и света.

Нечистото слово е омагьосаният кръг на живота.

Да имаш Чистотата на Словото, значи да разчиташ на Божията Сила.

Словото на човека е създало неговите условия.

Словото е по-силно от всички условия и обстоятелства.

Словото следи и външното, и вътрешното говорене на човека.

Тия, които не познават Словото, не познават и Живота – защото Словото е връзката с Духа.

Ако Словото е с тебе, тогава какво значат трудните обстоятелства?

Словото управлява духовните същества, наречени „трудности“.

Мъдрият не се намира под влияние на звездите, а под влияние на Бога.

Мъдрият е винаги буден за всяка своя дума. Той е бдител: той е винаги буден за всяко свое скрито деяние.

Словото говори с Езика на Истината. Падението говори с езика на смъртта.

Казвам: Практиката е несъвършена, Любовта е Съвършена.

Казвам: Бъди Истинен, за да бъдеш благословен.

Бог вътре в човека е решението на всеки въпрос.

Казвам: Където и да отидеш, ако не носиш Бог в себе си, няма да Го намериш.

Древното е тук
Лекции, том 24 (2013 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Бог е Този в човека, Който прониква до Истинското значение на нещата.

Тайната за Бога е такава, че колкото повече Го опознаваш, толкова по-малко знаеш за Него.

Най-дълбоката необходимост в живота е преживяването на Бога.

Искай нещата да стават, както Бог ги иска, а не както ти.

Бог разкрива на човешкия Дух това, което очите не могат да видят.

Бог всякога ще ни запознава със Своята Неизвестност.

Когато решиш да бъдеш благословение за хората, Бог ще ти даде условия.

Бог не може да бъде разбран, но може да Му имаме пълно доверие.

Обстоятелствата върху тебе са Действащият Бог.

Ситуациите, в които попадаме, са Божия Воля.

Бог е по-силен от всяка трудност, но важното е да съумееш да Го привлечеш.

Ако имаш проблеми с работата си, покани Бог в нея.

Когато живееш с Бога, тежките времена са без значение за тебе.

Грижи се за Бога и Той ще се грижи за тебе.

Бог е Абсолютен Приятел на човека, но трябва да Го заслужиш.

Бог понякога не ни предпазва от определени страдания, за да не ни ограби Дълбочината.

Срещата с Бога е солта на живота, вкусът на живота.

Бог работи по Свои закони чрез Злото.

Ако Бог не е в тебе, ако Той не е в сърцето ти, тогава смущението става реалност.

Всички пътища водят до Рим, но Бог не е там – Бог е в Истината.

В Древността нямаше нищо, но имаше Бог. Не питай какво е Бог, а какво си ти.

Живей в Бога и няма нужда да си устройваш живота.

Откъси от неиздадената книга
„Бог е Приятелят“ на Елеазар Хараш

Покоят е виждащ
Лекции, том 25 (2014 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Реалността е опасна. Истината е още по-опасна, но аз казвам: Тръгни по този Тесен Път, защото там ще откриеш Покоя.

Човечеството не познава Покоя, защото то не познава Пътя си. А който не познава Пътя си, се самоунищожава.

Човекът е майстор на падението си. Не чакай Спасителя – подай си ръката, а Спасителят знае кога да дойде в твоя живот. Но ти трябва да си подготвен.

Истината е труднопоносима, ако ти не си подготвен.

Питат ме: „Какво нещо е човекът на Покоя?“. Казвам: Човекът на Покоя има Тайно Сърце. Това Сърце не вижда света, то вижда само Истината и Безкрая.

Сърцето на Покоя е видяло Бога. Това Сърце не е земно – то е Древен Храм.

Покоят е изгубеното Древно Учение.

Казаха ми: „Аз имам дарби“. Казах им: „Твоите дарби са жалка история, те са историята на невежеството“. Казвам: Сърцето е над всички дарби. Изначалното Сърце – това е мястото на Покоя.

Осъзнай своята невидимост – ти си повече невидим, отколкото видим. Ти си Дух, но си мислиш, че си човек. Аз отдавна знам, че не съм човек.

Блажен е нищият. Блажен е докоснатият от Нищото. Това е Откровение, което те осветява. Отреченият познава това.

„Докоснат от Нищото“ на жречески език означава: придобиване на Третото Крило на Орела. Според Толтеките такъв човек става Същество от Неведомост.

Сърцето е Древен Кристал. Но традицията на Тишината не позволява да се навлиза в тази Древност.

Тайната е Велика. Мистерията е Непознаваема. Нима този и Онзи свят са мои светове? В Тайната все още живееш, макар и Истинен Живот, но все още живееш, все още си ограничен.

В Мистерията е друго – там изчезваш, и това на атлантски език е: „Третото Крило на Орела“. Това е част от Древното Всемирно Вярване.

Отломък от неиздадената книга
„Третото Крило на Орела“

Истината превъзхожда бъдещето Лекции, том 26 (2015 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Мъдрецът не търси Истината – той я създава. В Истината е последната дума.

Истината изпепелява времето.

За какво ти е Библията, ако нямаш чисто сърце? За какво ти е разбиране, ако нямаш Истината в себе си?

Който може да влиза в Светилището на Бога, може да разреши всеки въпрос.

Който има Истината в себе си, той може да кондензира своя Дух и да образува Бог в себе си. Изрекох ви Тайна.

Настоящето не означава, че ти си тук. Тук е само Бог.

Свещта угасва, Любовта – никога.

Не е важно дали си в настоящето, а дали си в Бога, дали си в Истината.

Който е тръгнал да търси богатството, той вече се разорява, но късно ще разбере това – в следващото прераждане.

Ако живееш в Истината, има ли значение какво казва светът?

Имаш ли Истинност, вече си богат. Имаш ли Мъдрост – ето Покоя.

Ето ви една Истина: Концентрация в Бога и никога върху проблемите.

Ти не можеш да владееш Истината, но можеш да позволиш да те владее.

Любовта Го търси, Мъдростта Го докосва, Истината се слива с Него.

Ако Бог не иска да те излекува, всички лекари, лечители и лекарства стават безпомощни и безсмислени.

Любовта към Бога е Истинското лекарство.

Там, където Бог Го няма, всичко е провал – дори и успехът.

Без Бога никой не може да управлява себе си. Който търси Истината, сам Бог ще го обучава.

Любовта е невъзможност да правиш зло. Мъдрият има движение, по-бързо от мисълта. Смирението е Мистично евангелие.

Истинният човек може да сгъстява Бога в себе си.

Истината е моят Храм – другите храмове съм ги погребал.

Гласът на Словото
Лекции, том 27 (2016 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Словото е Древна Сила. Тези, които са Го познали, са станали Цивилизация. А които не са Го разбрали, са си останали народи.

Древното Слово е Богоподобие – наричали са го „Жрец“.

Само Съществата на Словото са придобили Истината, защото самата Истина ги е обучавала.

Бог е Гласът на Словото, останалото е само говорене.

Древното Слово е Дух, слязъл от Мистерията. Словото е слязло от Тишината, за да разкрие Безкрая.

Словото е неизвестна наука в света. Сам Бог го открива на тези, които е избрал.

Грехопадението е падение в Словото.

Тези, които не са познали Словото, са станали хора. А тези, които са Го познали, са Цивилизацията – те са Свободни Духове.

Словото е Великият Дар на Живота. То ни е дадено, за да се преобразим от хора в Свободни Духове.

Живият Глас
Лекции, том 28 (2017 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Има много хора, които ти говорят външно; но когато някой ти говори с Тайната на Гласа, с Тайната на Бога в себе си – тогава той те докосва вътрешно и ти казва нещо отвъд думите.

Сътворените гласове са напуснали Тишината. Несътворените са останали в Тишината.

Бог има Таен и Могъщ Глас. И когато Бог иска някой от Избраните да Го чуе ясно, Той отстранява всички други гласове.

Има гласове с голяма Дълбочина, която идва от Невидимото.

Гласът е особен род тънка духовна енергия – и тази тънка енергия може да изговаря Същността.

Духовният Глас се определя от Чистотата на съзнанието.

Това, което чуваш в Дълбините си, е по-важно от това, което виждаш.

Ако искаш да чуеш Разумния Глас в живота си – слушай с Целостта си.

Чистотата е Гласът на Живота.

От Чистия Глас извира Светлина и Сияние.

Произходът на Гласа е Тайнство на Божието Действие. Гласът е Тайна на отделянето от животинското царство. Нещо от Същността на Душата е влязло в органа на речта и това е отличило човека от животното. Словото е влязло в гласа и речта на човека и е призовало човека към един друг път на развитието.

Гласът може да бъде всесилен лекар, мъдър учител, тайнствен успокоител, чуден вдъхновител, източник на радост, слънчево тайнство, кристален мост…

Има гласове, които действат като еликсир. Има гласове, които ни повеждат към Бога – към чистия път на развитието.

Красиво е да срещнеш в живота си Гласа на Истината.

Бог е Животът
Лекции, том 29 (2018 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Когато Бог тече, и Животът тече.

Бог е облякъл Живота в движение и сила. Създаден си в тяло, за да осъзнаеш, че си Дух и Душа.

Животът е свято училище.

Чистото сърце е измерение на финия, вътрешния Живот.

Истинският Живот е преди водата и преди енергията. Това е Древният Живот, преди да е слязъл.

Древният Живот е състояние на Чистото Небитие, Чистата Свобода.

Животът не е във времето, но той е слязъл долу за опит и Възкресение.

Зад Живота има Друг Живот. А зад този Друг Живот има Нещо, което е Над Живота.

Животът е Мистичен и Неразгадаем, защото се движи от Велика и Скрита Сила.

Бог присъства Скрито във всеки Миг.

Животът се храни с Любовта – с Небесна Храна. Любовта е слязла и е станала Живот.

Животът е потекъл, защото е бил изречен. Душата е Светилището на Любовта.

Любовта дарява Живот. Истинският Живот е Нероден.

Дълбоко в нашето Уединение има скрит Извор на Живот.

Кой е най-великият Дар на Живота? Уединението.

Животът в Бога е Тотален, а в света е относителен. Любовта храни Живота.

Животът е слязъл и е станал движеща се материя.

Има нещо по-дълбоко от нашия Живот – това е Тайната на Бог в нас.

Животът – това е Гласът на Бога, Гласът на Безпределността.

Устрем
Лекции, том 30 (2019 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Истинният Устрем е звук от Тайната Сила на Чистия Дух.

Устремът е докоснат от Безвремието.

Устремът няма гроб. Устремът е Духовно Светилище.

Устремът е Мистичен.

Какъвто е Устремът, такава е съдбата ти. Устремът вселява: Дух в мрака – Дух в светлината.

Устремът пробива скали. Устремът е Птица отвъд Небето.

Устремът е Дух, който прекосява Вселената – тя не може да го задържи.

Устремът звучи, но не е музика.

Устремът пронизва смъртта: тя не може да го спре.

Устремът осмисля и молитвите, и медитацията: без Устрема, те не постигат Целта.

Човекът на Устрема е излязъл от Истината и в Нея се връща.

Чистият Устрем е виждащ, той знае Пътя си към Ясната Неопределеност.

Устремът е Вихър отвъд света. Устремът е Благовестието.

Устремът е Чист Лъч от Божията Същност.

Съкровеният Зов.
Книга първа от „Пътуване към Сърцето на Бога“

Из Словото на Учителя Петър Дънов

В Тебе живея, в Тебе съществувам, защото си ме призовал.

Още когато нямаше свят и Вселена, в Тебе съм бил. Ти си споделил Себе Си с мен. Ти си споделил с мен Своята Несподелимост и ето ме в Тебе!

Призовал си ме да съм част от Тебе. И така изгубих себе си в Тебе.

Понеже съм в Тебе, Твоят Замисъл сияе в мене. Виждам Те, защото Ти си ме видял.

Ти ми даде Словото, защото преди това Ти ми даде Себе Си.

Ако Словото е Богатството, което нося, то е, защото Той така е решил.

Той, Неизреченият, изрече Словото Си в мен и аз се покланям на това Слово.

Бог се изричаше в мен и аз все повече Го опознавах.

Бог е Явен в Словото ми и Скрит в мен. Пазя Го в Дълбините си, за да е винаги в мен.

В Дълбините си нямам нищо друго освен Неизречения.

Моят опит е извън света, защото Той ме избра.

Щом си в Бога, Бог е твоят Действащ, а ти си само Сърцето Му.

Някога за мене имаше само един Висш свят. Сега за мене има само Един Бог… И само Той е Реален.

Вие мислите, че имам сърце. Моето сърце е Сърцето на Бога. Моята воля е Волята на Бога. Когато аз говоря, Той излъчва Сърцето Си.

Бог ме скри в Своята Безкрайност. И дълго живях там, но каза ми: „Слез при Възлюбените Ми души“.

Когато Той ме призова, станах Дух от Духа Му.

Вглеждам се в Бога и веднага узнавам, че Той ме гледа, а не аз Него… И така Му позволих само Той да гледа, защото, когато Той гледа в мен, аз осмислям себе си чрез Него.

Слава на Бога, че всичко, което правя, това е Той! Ето защо възлюбих всичко, което правя.

За нищо не се тревожете, защото Бог е Единственият Водач.

Ако не се тревожиш, ти всякога си в Древния Път.

Имам само Бог, всичко друго е Покоят ми. Следвайте ме!

Не се стараех да разбера Бога. Постарах се да стана Той… и така Го спечелих. Ако Го бях разбрал, щях да Го изгубя.

Имам само Бога и Неговата Неведомост е моят Учител.

Имам само Него, а Той тече в мен със Своята Неизразимост. И аз се оглеждам в себе си като Извор от Праизвора.

Сродството ми с Бога е Безначално, то е без начало и без край. Сродството ми е Древно – то е скрито в Безмълвието, което никога не изрича себе си.

Послание към
Възлюбените на Бога.
Книга втора от „Пътуване към Сърцето на Бога“

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Ако Той е в мене, разбирам Го. Ако аз съм в Него, живея Го. Ако съм в света, осмислям Го. Но това е все Той.

Каквото и да мислиш за Него, Той е нещо друго, но всякога е Любов.

Неговата Любов към нас е всякога Истинска. За да Го познаеш, Той трябва да е поискал да Го познаеш.

Ако Го любиш, Той е избрал да Го любиш. Иначе щеше само да Го уважаваш.

Не можеш да Го познаеш с думи или с мълчание. Можеш да Го познаеш, ако Той иска да те познава.

Ако Той ти се е явил, твоето Пътуване към Него е благословено.

Ако Той те е докоснал, Той ти е позволил да вървиш към Него.

Всички, които са Предани, Той ги учи на това, което не може да се научи, но което е ясно.

При Чистото Виждане Той е Ясен и Скрит.

Намерил си Същественото, ако си Го търсил като Несподелимия.

Той иска да се пробудим за Неговото Небитие, за Неговата Неизмеримост.

Той е без дъно. Той е навътре, навътре и това е нещо безкрай.

Ако океанът е капка за Него, тогава къде е Дълбоката вода?

Обичай Го като Незнаен, за да се приближаваш към Него.

Той е Подобие на Неопределеността.

В Него Слънце не свети. Тук Той Сам е Светлината Си. Той е Самосветещ.

Той е Учителят в Учителя и затова люби Учителя.

Все едно е какво правиш – бъди в Него.

Кое е правилно – да практикуваш или да живееш в Него?

Стани Нищо и ще отстраниш света. Тогава ще остане само Той, а Той е твоят Единствен Живот.

Божествено Учение за Висшия Подход

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Който е овладял Тайната на Подхода, той е станал Господар на Покоя.

Човек с Подход има власт над времето и света.

Подходът е Древност, отношенията са дошли по-късно.

В отношенията размишляваш. В Подхода израстваш.

В Подхода има нещо, което може да смути дори и хаоса.

Отношенията са болести, знания, поучения.

Подходът е лекарство, опит, Мъдрост.

Отношенията те учат, а Подходът те променя.

Който търси Истината, преди всичко трябва да открие Подхода. Отношенията са пътувания във времето, а Подходът е Вдъхновение.

Отношенията търсят човека. Подходът търси Бога.

Отношенията са търсене. Подходът е Завръщане, Възкресение.

Подходът е нещо, извлечено от Самия Бог, а отношенията са от падналите духове.

Подходът е несътворен. Отношенията са сътворени.

Отношенията имат край. Подходът започва, но никога не свършва.

Който има Подход, чува Древния Му Глас. Който няма Подход, над него царува съдбата.

Отношенията са влизане в света. Подходът е излизане от света.

Тези, които обичат света, нямат Подход нито към себе си, нито към другите.

Подходът е Жив Закон, а не видение. Подходът е устроителят на живота. Подходът е ваятелят на равновесието. Чистият Подход, дори когато е явен, е Тайно Изкуство.

Чистият Подход е нещо по-дълбоко от опита: той е Окултна Мъдрост, а опитът е нещо, което дълго трябва да зрее.

Ние можем да оправим себе си само чрез Чистия Подход, защото той е Светъл Водач.

Човекът не знае къде води себе си, но Чистият Подход знае Пътя.

Тези, които не познават Чистия Подход, ще бъдат изморени от себе си.

Който няма Чист Подход, е разрушител на себе си.

Всяко зло се разбива в Чистия Подход. Чистият Подход е Врата за слизането на Висшия свят.

Чистият Подход е Висш знак, той идва от Висша област в човека.

Човешкият подход е убиец на Истината. Божественият Подход е възкресител на Истината.

Пречистият Подход е крепост на Бога – в този Подход вибрира сам Бог.

Чистият Подход е крепост. Отношенията са развалини и някакъв човешки опит.

Твоят Древен Път е скрит в твоите Подходи към нещата.

Чистият Подход е нещо много повече от метод.

Формула: „Господи, научи ме на Твоя Подход, защото Твоят Подход е Изцеление!“.

Великият Древен Подход – той съществува, а не бъдещето.

Узнал ли си Подхода, ще видиш Безкрая, а щом го видиш, не си вече от човешката раса.

Чистият Подход е Глас от Древност. Яви ли се, той смущава дори Боговете.

Има Подход, при който и смъртта е замръзнала.

Когато духовете са изгубили Подхода, те са напуснали Вечността и са станали хора.

Подходът не общува със света. Той общува с Древното Начало.

Подходът разрушава света и възражда Вечността.

Ако имаме Подход, Древността ни е дала нещо от себе си.

Древният дарява Избраните с Подход. Подходът е Светилището на Древния. Подходът е остров от Прасветлина.

Подходът е противоположност на Вселената и затова тя е блуждаеща. Подходът има Обиталище в Бога, а във Вселената слиза рядко.

Подходът е велик преобразител на духовете. Подходът е Древно Богатство. Той вдъхва в човека Бог и човек почва да диша Бога.

Подходът променя условията.

Подходът дарява вечен развой – той се движи от Пълнота в Пълнота.

Подходът е власт, защото Подходът е нещо в Бога.

Подходът е рядко Цвете: то е израсло във Вихъра на Огъня.

Подходът е събудител на най-древната и чиста Сила у човека – Сила, в която сам Бог се оглежда.

Божествено Учение за Възвишените Същества

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Що е Висше Същество? Сам Бог, сформиран в Себе Си.

Едно Висше Същество е казало: „Чрез Божествено Вдъхновение овладях аз Истината“.

Истината в едно Висше Същество може да се справи с всичко.

Мъдростта на едно Висше Същество не е знание, а е едно Древно Състояние, осветено от Истината.

Едно Висше Същество вижда чрез Бога и чрез образуваната в себе си Божественост.

За едно Висше Същество времето тече като мед.

Когато се яви Висше Същество, то не зависи от събитията, то създава събития.

Всяко Висше Същество е Висше, защото е създало Бог в себе си.

Когато напълно вярваш в Бога, ти Му създаваш място, в което Той да се случи.

Който е заживял във Висшата си природа, той вече не е човек на съдбата, той вече не е човек на Земята.

Който е видял Висшето, той е видял нещо повече от самата Красота.

Ангелите са духовно сътворени, те са в движение и светлина, но на човека е даден път към Великия Покой – Мястото, което е Нероденост, Несътвореност.

Ако в твоята голяма скръб не се зароди Слънце, ти не можеш да родиш себе си като Висше Същество.

Висшето Същество диша Огън и Истина.

Едно Висше Същество има голяма и силна концентрация, така то прекрачва светлината и влиза в Бога.

Поради Чистотата си едно Висше Същество може така да се сгъсти, че да се превърне в Дух, и чрез Духа си да влезе в Същността на Бога.

Висшите Същества имат само една Родина и това е Абсолютната Родина – Бог.

Всички Висши Същества се опират на Диханието на Бога. Само Той се опира на Себе Си.

Висшето Същество е видяло Бога и е останало изумено за цял живот.

Висшето Същество търси Бога и в мрака на Незнайното, докато другите спират пред прага.

Висшите Същества са изпълнени с еликсира на Безмълвието и Пълнотата.

Там, където се събират Висшите Същества, там, където се събират Боговете – там са Мистериите.

Съществува Древно Високо Място и то е Бездната. Тук и самите Богове имат безгранично обожание. Това и за тях е един неразбираем трепет, както пеперудата обожава пламъка.

Само на Висше Същество на Истината е позволено да влезе в Бездната.

Бездната е Мистерия и за Висшите Същества, защото тук няма вече упование, нито опора; няма Възкресение, нито Откровение.

Тайното знание на Атлантида е свързано именно с тази Висота, наречена „Бездната“.

Тази Велика Бездна е съставена от Мистерия, от Чистото Нищо, и всички Висши Същества я търсят.

В тази Бездна няма убежище нито за злото, нито за доброто. Тук не можеш да се учиш. Тя те поглъща. Тук не си вечен, ти си безкраен. И това е Прапроизходът – Прадревното Състояние.

Божествено Учение за възможностите и невъзможностите

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Възможностите и невъзможностите в живота, онова, което човек може и което не може – това е необходимо знание за Истинския Път на човека. Това е за онзи, който обича Истината и желае да върви с отворени очи в своя Път.

Човек трябва да бъде вдъхновен във възможността и разумен в невъзможността.

В невъзможността човек се смирява, във възможността се извисява, но можеш ли да се извисиш, преди да си станал смирен?

Който познава Словото, има възможност да стане птица.

Нашите възможности са посети семена на Словото.

Чистото Слово е възможността за Бог в действие.

Словото прави възможността, но когато е натрупано.

Словото е велика възможност, защото е част от великата власт на Бога.

Бог е безкрайната възможност за всичко.

При една величествена концентрация всичко спира да съществува, остава само една възможност – остава само Бог.

Любовта към Бога превъзхожда всички методи.

Великата възможност е, когато диханието ти е изчезнало и се е превърнало в Дух.

Ако си в Истината, ще разполагаш с най-древната възможност – Бог.

Възможността е една велика интензивност.

Думата е сила и възможност на Бога, но ако си в Бога. Тази сила може да се отключва.

Древната възможност, Древната сила е заключена в кръг. Тази сила е затворена в кръга и само Истината може да отключва силата.

Любовта към Бога е възможност Бог да освети Себе Си в тебе.

Изпитанията са възможности към нов живот.

Покоят е възможност, която отстранява ума и света.

Всяка трудност си има възможност. Що е възможност? Ключ.

Божията възможност не може да се види от човешки очи.

За Бог кое е трудно? Всичко е възможно за Бога. Хаосът е възможност да живееш в ума и света.

Чистотата и порядъкът са възможност да живееш в Бога.

Нищото е възможността за Покоя.

Възможността да си в Нищото, е възможност да обладаваш Цялост.

Да си Нищо, то е възможността да си цялостен и при неблагоприятни условия.

Който не разбира Нищото, няма възможност да бъде чист.

Който не познае Нищото в себе си, няма възможност да възприеме Бога и Тайната на Покоя.

Щом Бог е у тебе, няма възможност за тревоги.

Невъзможно е да Го проучваш, възможно е да се приближаваш.

Ако се яви Той, всяка невъзможност става възможност.

Когато Той действа, невъзможно е да Го видиш. Той не оставя следи, а само Присъствието Си.

Възможното е бедно, в невъзможното има много Дълбини.

Ако обикнеш невъзможното, то знае как да те упътва към себе си.

Божествено Учение за Вътрешния Мир

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Който е чул Божия Глас, придобива неземен Мир. Вътрешният Мир – това е Небето в човека.

Колкото по-дълбок е Мирът, толкова по-могъща е Скритата Сила в човека.

Що е Дълбокият Вътрешен Мир? Изгубената Книга.

Вътрешният Мир се основава на Истинното познание на Бога.

Човекът на Вътрешния Мир е скрит в Сърцето на Бога.

Човекът на Вътрешния Мир е белязан с Вечност. Човекът на Вътрешния Мир притежава Тиха Дълбочина.

Чистотата е създателят на Вътрешния Мир. Който има Вътрешен Мир, Бог му е Господар.

Човекът на Вътрешния Мир е човек, устоял в Бога.

Човекът на Вътрешния Мир е открит и непробиваем.

Във Вътрешния Мир виждай Скритата Стихийна Същност.

Пред човека на Вътрешния Мир и бурята трепери.

Кое е по-важно: Дълбок Вътрешен Мир или знание?

Този, на когото Бог е дал Вътрешен Мир, злото не може да му влияе.

Вътрешният Мир не е от Земята. Той е от Духовния свят.

Вътрешният Мир е Духовно Благополучие. Що е Дълбокият Вътрешен Мир? Благословена Земя.

Който има Дълбок Вътрешен Мир, е вкусил Бога. Човекът на Спокойствието е опасност за злото. Дяволът умира в Спокойствието, но в безпокойството царува.

Спокойствието е силна киселина. Когато една обида попадне в Спокойствието, тя се разлага.

Вътрешният Мир е Духовният имунитет на човека.

Дълбокият Вътрешен Мир е Пазител на човека. Вътрешният Мир е изработен от Чудната Божия Ръка.

Вътрешният Мир е Тайна от Царството Божие.

Човекът на Вътрешния Мир е Безвремие.

Вътрешният Мир е липса на свят. Човекът е заживял в Духа си, а светът за него е само една сянка, една илюзия.

Навътре във Вътрешния Мир има Безмълвна Сила.

Човекът на Вътрешния Мир е победил своята тъмнина.

Мъдрият има Вътрешен Мир, защото е страж на самия себе си.

Няма Вътрешен Мир, докато умът не е овладян с контрол. Контролът е ловецът.

Когато човекът на Вътрешния Мир попадне в опасност, неговата Сила и Увереност растат.

Човекът на Дълбокия Вътрешен Мир е познавач на Истината.

Образование има само онзи, който е придобил Вътрешен Мир.

Началото на образованието е Вътрешният Мир, а краят е Безкраят.

Човекът на Вътрешния Мир няма земно мислене, но неземно.

Който е разбрал Бога, е придобил ключ за вратата на Вътрешния Мир.

Който е създал Истинност в себе си, се среща с Вътрешния си Мир.

Ако искаш да имаш Вътрешен Мир, увеличавай своята Истинност.

Човекът на Вътрешния Мир е господар на чистите действия.

С пари ли искаш да си богат, или с Вътрешен Мир?

Вътрешният Мир е позволение да влизаш във Вечността.

Когато дълго време си обичал Бога, придобиваш Вечното състояние на Мира.

Човекът на Вътрешния Мир не говори за Бога, а живее в Него.

Вътрешният Мир е изцеление на твоето минало.

Само Мъдрият може да даде нещо на страданието. Той му дава Вътрешен Мир.

Който има Вътрешен Мир, той е извоювал Свободата си.

Преодолей себе си, за да дойде Вътрешният Мир.

Човекът на Вътрешния Мир, това е нещо от едно друго човечество.

Дълбокият Вътрешен Мир е най-древното лекарство.

Дълбокият Вътрешен Мир символизира Сияещия Разум.

Сферата на Вътрешния Мир е Чиста Истинска Любов.

Знанието може да даде някаква помощ, но не Вътрешен Мир и Реалност.

Що е Вътрешният Мир? Твоята Истинска Същност.

Ако твоята Любов е погълнала твоето знание, ти имаш Вътрешен Мир.

Дълбокият Вътрешен Мир е освободеност от низши светове.

Знанията са змия, но Любовта е Вечен Вътрешен Мир.

Вътрешният Мир е мярка за Чиста Духовност и Божественост.

Вътрешният Мир вечно се намира в твоята Божественост.

Човекът на Вътрешния Мир умее да завърже събитията със Слово и Дух.

Човекът с Вътрешен Мир може да поражда Реалност.

Човекът на Вътрешния Мир е Вечна Цивилизация.

Няма такова велико унищожение, което да унищожи човека с Вътрешен Мир.

И няма такова велико унищожение, което да докосне тази Цивилизация на Дълбокия, Несътворен Вътрешен Мир.

Едно Същество с Вътрешен Мир е съществувало всякога извън разрушението на всички цивилизации.

Този, който има Вътрешен Мир, е възвърнал своето Безсмъртие.

Вътрешният Мир е съставен от Слънце. Когато се срещнат две Същества с Дълбок Вътрешен Мир, това е среща на Слънца.

Вътрешният Мир ти позволява да имаш Виждащ Разум.

Ако искаш да имаш Вътрешен Мир, трябва да познаеш Тайната на Живота.

Вътрешният Мир е нещо, което съдържа Древен Простор в себе си.

Който е възлюбил Бога, ще бъде въведен във Вътрешен Мир и така ще бъде отлъчен от света и времето.

Вътрешният Мир е вход към един по-дълбок живот.

Човекът на Вътрешния Мир живее повече в Несътворения свят.

Що е Вътрешен Мир? Могъщо Единение с Древното.

Дълбок Вътрешен Мир значи да съзерцаваш собствената си Древност.

Откъде тръгва Произходът? От един Незнаен, Древен Вътрешен Покой. Тук човекът е живеел във времето на Бога, а не във времето на световете.

Който е изгубил своята Древност, е изгубил своя Вътрешен Мир.

Човекът на Вътрешния Мир владее нещо, което е част от Древната Сила.

Дълбокият Покой в теб е състояние на Изчезналост.

Само който умее да търси Бога, може да изработи своята Изчезналост, своето Царство на Покой.

Дълбокият Покой е Мистично Отсъствие и който изучи науката за Изчезването в Бога, придобива Древното Царство. А който не може да изчезва, той си остава в себе си, в своя ограничен свят.

Който е изчезнал, се е слял с Бога и се е завърнал в своята Нероденост.

Най-дълбокият Мир е краят на световете и началото на твоята Безкрайност.

Божествено Учение за Достойнството

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Достойният човек е Печат на Бога. Бог се е запечатал в него.

Достойният човек е Искра от Трите Лица на Безкрая – Любовта, Мъдростта и Истината.

Достойният човек оставя дирята на Истината, а не само на Любовта. Достойният човек има нещо специално, подарено от силата на Истината. То е нещо като аура на Бога, като аура на Безкрая.

Висшето Достойнство е в Отец, а Синът го проявява. Отец и Син се срещат в Достойнството. Тази среща е безмълвна, тя не се нуждае от говор и слово.

В Достойния човек има нещо достатъчно, защото той знае, че самотата му е пълна с Бог, и за него няма самота.

В аурата на Достойния човек има нещо лъчисто, нещо неуловимо, нещо, което всъщност е без диря. Той няма показ, той живее в Тайнство.

Достойният човек има нещо повече от благородство. Той дава нещо на благородството, но го превъзхожда.

Достойният човек винаги е бил и винаги ще съществува, защото той е преди Сътворението. Той не спада към сътворени светове, към ограниченост, защото е съхранил Изначалното.

Достойният човек няма образ, няма качества, има Древност. В качествата Бог слиза, указва Пътя, но в Достойния живее. Това е Велико Първично Единство с Бога.

Достойният подхожда като Бога, действията му са Богодействия. Няма свят в него, няма его, няма сътвореност. Достойният човек не служи на света, той служи на Безкрая.

Достойният човек превъзхожда и Жертвата. Той е образ на Правдъхновението. В него има нещо от Бога и нещо от Абсолюта. В него има Праединство, Абсолютно неопетнено. Той не слиза на Земята да изкупва себе си, а да покаже Древното Начало.

Достойният човек не може да греши. Достойнството не му позволява. Той е човек с Велика самоовладяност и самообладание. Той не познава съмнението и слабостите.

Само човек, който владее себе си, може да бъде Достоен. Без контрол Достойнството е непостижимо. Достойният човек е покорил себе си. Той е скромен отвън, сияещ отвътре.

Не можеш да хвалиш Достойния човек. Той е отвъд похвали и критики. Достойният човек е преодолял всяка двойственост. Той не е нито от този свят, нито от отвъдния. Той произлиза от Духа.

Не можеш да одобриш Достойния човек, той е над одобрението. То е все едно да одобряваш Слънцето. Слънцето не говори, то грее.

Когато няма Слънце, Достойният сам свети в себе си. Ако се яви бедствие, Достойният го посреща с усмивка, защото той няма смърт в себе си.

Понякога хората се възхищават на Достойния човек, но не го познават. Достойният човек първо е Дух, а после е човек. Достойният човек е свободен Дух. Той е изтъкан от Истината на Бога. Срещнеш ли Достоен човек в живота си, Бог те е посетил.

В Достойнството е цялата Мъдрост на живота. Ако не си Достоен, какво право имаш да говориш за Бога и за Учителя? Ако не си Достоен, какво право имаш да говориш за Истината и за Свободата?

Да станеш Достоен, не е ли това краят на еволюцията, краят на световете? Всеки трябва да се завърне някога в Древното Достойнство, където Единството с Бога е Абсолютно. Ние, вървейки по Пътя на Любовта, на Жертвата, на Истината, на Смирението, на Мъдростта, образуваме образа на оня Достоен човек, който е бил преди Сътворението – никога неопетнения човек.

Прачовекът, Безгрешният – той е Достойният. Христос, Учителя, Мелхиседек, Аполоний Тиански – това са образи на Древното Величествено Достойнство, на Пречистата Древност, на Правдъхновението, защото са Древноотдадени. Никога светове не са ги съблазнявали.

За нас има много разумни пътеки към Достойнството, към приобщаването към Древния свят. Най-есенциалните са Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителя. После са Усърдието, Търпението и Постоянството. После са Честността, Искреността, Доверието и Изключителната Преданост. Изключителната Преданост се отличава по това, че тя поразява Вселената и се завръща в своя Несътворен Дом. Това е Преданост към Бог и Истината. Друго Име на Бог и Истината е Учителят.

Само Достойният среща Бога, другите се разминават с Него. Бог има Око само за Достойния човек и за тези, които търсят Достойнството. Достойнството се изработва само по чисто Божествени пътища. За да станем Достойни, трябва да бъдем много честни и усърдни в Пътя на Истината. И когато съумеем да влезем в Истината, Бог ще ни забележи. Тогава вече не Истината ще ни обучава, а самият Бог, самата Безкрайност. И когато човек е напълно узрял в Истината, тогава тази Истина се превръща в Достойнството на световете.

Достойният човек винаги действа мъдро. Достойният човек е вещ човек. Той е майстор на деянието. Той действа единно с Божията Воля. При него действията са отмерени. Те никога не нарушават Покоя му, защото Бог в него върши. И затова се казва, че той действа, без да действа. Да си вещ, то е високо изкуство на живота – изкуство, което смъртните не познават.

Коя е мярката за Истинското Достойнство в човека? Когато човекът е поставен в големи лишения и той ги празнува с лекота, това е Достоен човек. И когато човек живее в голямо изобилие, но живее смирено и като бедняк, той е Достоен човек. Достойнството се случва, когато Бог е в човека и човекът е в Бога.

Ако Бог е заживял в човека, тогава и неправилните му постъпки са достойни постъпки. Ако Бог не живее в човека, тогава и правилните му постъпки са недостойни. Тайната на живота е човекът да е изчезнал, за да може Бог достойно да е заживял в него.

Когато Достойният човек попадне в голямо бедствие, той се усмихва, защото знае, че това е една странна шега на Бога. И той поздравява тази шега, и тя му се усмихва. Когато Достойният човек бъде избран за цар на един народ, той отново знае, че това е една странна шега на Бога. Той се усмихва на тази шега и казва: „Господи, Ти си единственият Цар и не ме замесвай в това“.

За Мъдреца единственото Достойнство е присъствието на Бога. Щом Бог присъства, потекло е Древното Сияние. Що е Бог? Що е Достойнството? Сияние без форма.

Достойнството слиза от Безкрая. То е Послание на Безкрая. Това Послание казва: „Никога не нарушавай Безкрая в себе си“.

Достойнството в най-високата си точка не принадлежи на Любовта. То слиза от високо, влиза в Любовта и се изявява. Мястото, от което слиза, е Истината, или Епохата на Бездната.

За да се наречеш Достоен човек, трябва да си се освободил от световете. Но и това не е достатъчно. Трябва Бездната да ти е дала условие. Тя трябва да е позволила. Щом тя е позволила през тебе да протече Достойнството, това значи, че ти си очистен завинаги; това значи, че Бездната ти е дала Сърце от Себе Си.

Достойнството е Венец, изтъкан от Тайно Слънце. Това не е Слънце от външната Вселена. Това е Синьо Слънце, скрито в Тайната на Истината. То е от Епохата на Бездната. То не е Слънце, което грее. То е Слънце, което изгаря световете, за да остане само едно Дихание – Диханието на Достойнството.

Божествено Учение за изпитите и изпитанията

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Да ти е даден изпит, това е доверие.

Този, Който ти дарява изпита, Той ти дарява и Събуждащата Светлина.

Изпитът е символ – той е вход, позволение да влезеш в едно по-дълбоко място в себе си. А когато се яви могъщо изпитание, то е вече специален дар, то е позволение да влезеш в Бога.

Да влезеш в себе си, то е себепознание, то е да станеш смирен. А да влезеш в Бога, то е да станеш Мъдър.

Ако си умствен, изпитанието ще те прониже. Ако си духовен, ти ще го пронижеш.

Когато мине през изпитанието, чистотата става увереност.

Ако не издържиш изпитанието, ще дойде трагедията. Що е трагедията? Изцеление. Тя изцелява човека от по-дълбоко падение. Падението се лекува, само невежеството не се лекува, т.е. това, което не желае да се учи.

Какво може да стори изпитанието на един Мъдрец, който отдавна си е подготвил усмивка срещу смъртта?

Според даосите в изпита е скрит Покой – Мъдрият го вижда.

Ако едно голямо изпитание попадне в човека на Покоя, то се чуди що за Непроницаемост е това.

Не е важно изпитанието, важно е дали си в Единство с Бога. Ако си в Единство с Бога, Бог е изпитанието отвън и Бог е възходът отвътре. Така Той израства в нас и ние – в Него.

Когато изпитания обсаждат Мъдреца, той се превръща в канара от спокойствие. Не е ли това безмълвно красноречие?

Каквото и да е изпитанието, Мъдрият има увереност в тайната сила.

Път без изпитания не е благословен. Ние знаем, че в този свят трудностите са благотворни.

Понякога изпитанието е пронизващ меч срещу човека. Понякога Истината в човека е пронизващ меч за изпитанието.

По време на голямо изпитание не бъди зает с изпитанието, бъди зает постоянно с Бога. Не е ли това Древният Ключ?

В тежки времена Древните имаха метод, наречен „Хагея“.

„Хагея“ означава „Призови целостта си!“.

Всяко изпитание трепери пред Божията Интензивност. Кое страдание може да понесе Явяването на Бога?

Божествено Учение за малките неща

Из Словото на Учителя Петър Дънов

В малкото израства Силата на Бога. Малкото е портал, вход на Божията Сила. В малкото е скрито невидимо голямо.

Точката може да стане река, море, океан, стихия.

Точката е голяма сила, голяма събраност и уединеност.

Точката е величието на една пределна краткост.

В точката на смирението и молитвата Бог може да влезе. Тази точка е целител, събирател на силата.

Скромността е пътуване към точката, но тя още не е точка. Смирението е точката.

Точката е малък, скрит, дълбинен духовен свят. Ако сме верни в малкото, ще станем неуловими.

Малкото е велика необятност. Точката е гост от Безкрая.

Атомът е скрит, таен свят. Той си има своя будност.

Мигът е малък, но в него може да се зароди голяма Тайна.

Ако си верен в малкото, то ще те заведе при Бога. Ако не си верен в малкото, Бог ще те заобиколи.

В малкото е скрит диамант, особен звук, но това изисква ново чуващо ухо.

Малкото се развива, голямото се разпада. Малкото е безпределно, голямото е с предел.

Малкото изисква непрекъсната бдителност. Малкото е тайният вход на Бога.

Достатъчно е само една Дума да ти каже Бог – тя е повече от света, тя е повече от злато и накрая тя е повече от живота.

Малка е Думата Божия, но тя е от друго време, тя е Светилище в твоята Тишина.

В малкото има Крила на Орел.

Малкото е Древен Майстор – то извайва голямото.

Малкото е скрита същност дори когато е видимо.

Точката първо е слязъл Дух, а после е видимост. Точката е звук на Безмълвието.

Ако съумееш да достигнеш до определено ниво на точката, твоят слух ще може да улавя скритата Божия Мъдрост.

Всичко расте от малкото. Голямото не расте. Атомът е строго организирано, потайно вътрешно същество.

Вътре в атома има армия от сила.

Малкото е сгъстена Истина, а голямото е разредена.

Когато Духът се е сгъстил, той е станал точка.

Овладееш ли малкото, овладял си стихия. Малкото е Древният Път – Пътят на Овладяването. Голямото е пътят на света – пътят на рушението.

Само Бог владее малкото и голямото. В малкото е Безкраен, в голямото е Неизречен. В малкото е Силен, в голямото е Грандиозен. В малкото е Скрит, в голямото е Невидим.

Ако злото познаеше малкото, щеше да се преобрази и щеше да ходи с разумност.

Малкото е невидим мост към Светилище Незнайно.

Малкото е велико, защото е близо до Нищото. В Нищото всичко расте и се развива.

Смирението е малкост, гордостта е голямост. В смирението Бог тържествува. А гордостта всякога бива сломена, за да бъде спасен човекът, защото гордостта е водовъртеж.

Една малка усмивка, слязла от Бога, може да ти разкрие Вечния Път.

Малкото е Майстор на Правилността. То е Познавач на Духа. То е ръка на вятъра, служител на огъня, глас на яснотата. Наричаме го „Древно изкуство“.

Божествено Учение за оценяването на нещата

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Това, което Душата цени, се превръща в Крилата на Възхищението.

Само Душата умее да се възхищава и да оценява, защото само тя умее да живее в Бога, а не в света.

Ако ти се изумяваш от едно цветенце, това ще стане път към Разумния свят. Ако ти се възхищаваш от една пеперуда, това ще стане път към Висшия свят. Не е ли пеперудата летящо цвете?

Всеки, който е изумен от живота и се възхищава, на него принадлежи развитието. Изумлението е копнеж, Възхищението е Душа.

Ако Душата се възхищава, тя е във Вечната Радост, тя вече има Златни Крила и Небесата са неин Дом. Неземните Крила са Душата на Небесата.

Когато Душата оценява, тя осмисля. А когато е осмислила, тя е във Вечен Полет и Земята не може да я задържи. Не е ли това и Вечното Послание на Сфинкса: „Осмисли себе си!“.

Ако се усмихнеш на трудността, оценил си я.

Трудността е дар за Извисяване.

Смиреният човек е велик оценител. Затова и ще бъде извисен, защото той изцяло приема всеки Замисъл на Бога.

Да оцениш една опасност, то е преодоляване. Мъдрият оценява смъртта, защото тя го превръща в Свободен Дух.

Да не оценяваш това, което ти е дадено, значи да не разбираш Божия Замисъл.

Оценяването е път към придобиването. Неоценяването е самопогубване.

Ако не оценяваш въздуха, ти ще дишаш вятър.

Ако оцениш трудния си живот, той ще те въздигне и облекчи. Ако не оцениш трудния си живот, той ще те унизи и ограби.

Кой оценява нещата? Докоснатият.

Да оценяваш, то е да създадеш Извор в себе си. Мъдрият оценява. Разумният благодари. Безумният обезценява.

Каквито и знания да имаш, въпросът е оценяваш ли трудния си път.

Когато дълго си ценил живота си, той ще ти даде Светеща Увереност.

Който не умее да оценява, посява в себе си корена на злото.

Когато дълго си оценявал, ще те посетят Откровенията на Душата.

Този, който обезценява нещата, той ги обезсмисля и ще бъде пленен от хаоса.

Не е достатъчно да вярваш. И злото вярва. Трябва да цениш Божиите Заповеди.

Вярата ще те очисти само донякъде, а оценяването – напълно. Затова и Бог казва: „Любете враговете си“– оценете ги.

Обезценяването е самопроклятието на нечистите. Щом обезценяваш, ще бъдеш обезсмислен.

В оценяването ти създаваш все повече своята Душа.

Любовта е оценяващата Сила. Има ли Любов, грях няма. Няма ли Любов, всичко е грях – и доброто, което правиш, е грях.

Ако цениш Бога, ти ще се грижиш на всяка крачка за Него и Той ще бъде твой Водител. Не Го ли цениш, ти си в широкия път на смъртта.

Ценителите са в Душата си, другите са в ума.

Ако цениш Смирението, то ще те направи Господар на живота, защото кой може да обсеби Смирения човек, който е част от Нищото?

Ако цениш Безкрая, той вече те е призовал. Оценяването дарява Очи отвъд хоризонта. Ако ти си оценил Бога, Той ще стане твоят Живот. Ако Бог е станал твоят Живот, ти си вече в Живота отвъд живота.

Ако обезценяваш нещата, ти си станал тиранин на себе си. Обезценяването е състояние без Душа.

Цениш ли водата, ще имаш и Извор в себе си. Който цени Душата, не гледа дрехите на човека.

Оценяването е Древен метод. Оцениш ли мрака, ти вече си запалил светлинка в него.

Човекът на лъжата нищо не може да оценява, защото лъжата е крадец на Душа.

Тези, които ценят нещата, придобиват Вътрешен Поглед.

Обезценяването е земя на падението, мрачна земя.

Този, който цени, ще придобие някога Ухо за Древната Мъдрост.

Тези, които дълго са оценявали, живеят в Древната Извираща Сила – те нямат недостиг.

Оценяването създава Силата.

Оценяването е Дълбинно Познаване на Бога. Обезценяването е пропадане в себе си, то е създало празнотата.

Оценяването е Лицето на Душата. Оценяването е път към Древното Сияйно Място. Щом оценяваш Бога, Той ще ти разкрие собствения ти вечен и безкраен път към Центъра, който е отвъд живота.

Оценяването заражда Хилядолетни Очи – Очи, които са жадували само за Древния.

Божествено Учение за потънкостите на нещата.
Том първи

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Мистерията на Живота е да си в Близост с Бога.

Животът не принадлежи на световете. Животът диша в Бога, а не в съществуванието. Древността е Обликът на Истинския Живот.

Потънкото, Мистичното и Неразбраното в света е Повей от Древността.

Когато изричаш Древно Име, ти го възкресяваш. Това е Необяснимо, Достоверно и Неразбрано.

Само в Неразбраното има Път. Разбереш ли нещо, ти го убиваш.

Мистичното не се явява, за да стане разбрано, а за да дари Живот и да остане Неразбираемо.

Всяко разбиране е бедно. Умението е в това да съумееш да не разбереш. Само така ще се изпълниш с Блаженство.

Незнайното в нас никога не е било подвластно на света, то е всякога Неуловимо.

Древността, Истината, Мистерията са нещо по-живо от нашия свят, а ние мислим, че само тук, на Земята, има живот.

Колко красиво е, Боже мой, че не Те разбирам, защото само така мога да Те съхранявам!

Пази ме, Боже мой, от това да Те разбера. Дари ми Неразбраното!

Пия Бога, защото Го любя, а не защото Го разбирам.

Божествено Учение за потънкостите на нещата.
Том втори

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Потънко е да изгрееш в себе си, защото ти си Слънце преди Слънцето.

Защо сме родени? За да се родим в Тишината. А какво е Тишината? Мястото на нашия Произход.

Тишината е безименна, все едно е как я изричаме.

Да си Безпределен, то е да си Изначален.

Ние нямаме произхождение в световете. Ние сме Изначални, а в тази Вселена сме само гости.

Красиво е да търсиш и да не намериш. Това го наричам „Безпределността“. Ако нещо си намерил, станала е грешка.

Тези, които са намерили, са се провалили. Аз станах блажен, защото нищо не намерих, но Той ме откри.

Не можеш да построиш Храм в Пустотата, в Безкрая – там Храмът си ти.

В Безкрая Покоят е навсякъде, Свободата е навсякъде.

Ако сме Подобие на Бога, ние няма да имаме история в себе си, а само Древност, Безначалност и Пълнота, която нищо друго не търси, защото е Живот в Древния Бог.

Само един Истински Живот има и това се нарича „Постоянно Пребиваване в Бога“.

Божествено Учение за себепознанието.
Том първи

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Този, който е познал себе си, е Дух Свободен – такъв Дух и на Земята живее в своята Безкрайност.

Мъдрец е всеки, който е познал себе си. Мъдрецът не обяснява Необяснимото, той живее в него.

Който е познал себе си, е изградил в себе си Правилни отношения с Бога и Бог му е дарил себепознанието.

„Много книги ли трябва да четем?“ Първо трябва да прочетем себе си.

Ако умееш да слушаш Скритото си Сърце, ще чуеш нечувани неща за себе си.

Ако ти познаваш себе си, не са ти нужни 10-те Божии заповеди.

Който е познал себе си, е разбрал, че е част от Бога.

Който е познал себе си, е в Бога, а не в бъдещето.

Позналият себе си е служител на Истината, а не на света.

Който е познал себе си, не се изкушава. Който не се изкушава, благата са в ръцете му.

Който познава себе си, никога не казва, че животът е лош. Защото, когато животът е бил лош, той е променял себе си, променял е подхода си.

Животът ти е даден, за да видиш себе си, за да видиш подхода си.

Никога не променям света. Променям само себе си.

Който е познал себе си, той може да разхубавява и скръбта.

Този, който е познал себе си, в разрушението познава Обновителя. В разрушението той вижда красотата на живота.

Кога човек е фактор на съдбата си? Когато си е изработил нещо, което съдбата не може да му отнеме.

Който е познал себе си, по време на смъртта се отделя от тялото си и се завръща в своята Светлина, дарена му от Бога.

За Мъдреца не е важно какво вижда, а какво осмисля.

Който познава себе си, не се бори със събитията, а с влиянията на събитията.

Този, който познава себе си, е отвъд миналото и бъдещето.

Колкото повече се познаваш, толкова повече извисяваш хората около себе си.

Само който е познал себе си, може да дарява увереност и покой на другите.

Който е познал себе си, знае, че човек за човека е Съкровен Дар.

Около този, който е познал себе си, всичко се развива – дори дърветата и мравките.

Който е познал себе си, е Съкровище без цена.

Който е познал себе си, е заживял с Бога, а не със себе си. Това е Човекът Дух.

Създай себе си и тогава говори за Създателя. Който е познал себе си, има подход. И дойде бурята, и бе съкрушена от Духа му.

Който е познал себе си, е като Меч, който е поразил съдбата на света.

Позналият себе си познава Бога като Страховита Чистота.

Който е познал себе си, се движи като Чист Дух. Позналият себе си превръща смъртта в танц.

Който е познал себе си, има Увереност, която е по-дълбока от резултатите.

Когато позналият себе си влезе в Слънцето, той може да увеличи неговото Сияние.

Позналият себе си е надживял своето време. Той живее в друго време. Той живее Духовно. Изгревът му е приятел, залезът му е брат.

Който е познал себе си, познава Неизречени неща.

Позналият себе си е вдишал нещо от Незнайното. Позналият себе си е хем Нищо, хем Пълнота. Който е познал себе си, е станал Несътворен.

Божествено Учение за себепознанието.
Том втори

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Послеслов

Единственото посвещение е да се посветиш изцяло на себе си, докато познаеш себе си. Само така ще стигнеш до Процепа в Безкрая, Мястото на Истината – Мистичното Непознаване на себе си. А това ще те отведе до Незнайния Безкраен Дух, защото ще си станал част от Великата Му Незнайност. Тук е Началото на всички неща. Тук нищо не може да се обясни. Тук само живееш в Необяснимото. Тук Незнайното е опората, Необяснимото е животът, а Мистерията е споделеното Безмълвие.

Човек може да оживотворява и Душата, и Духа в себе си чрез Незнайното в себе си. Чрез Тайната в себе си ние храним Душата си. Чрез Великата Незнайност ние храним Духа в себе си. Тайна е нашето съществуване. Незнайност е нашият път – той се вие далече отвъд Космоса, дори отвъд живота, защото Мистерията е по-дълбока от живота. Животът само е потекъл надолу и е създал съществата и световете. Но има нещо, което никога не е потичало – то е останало в себе си, без да се разпилява. То е останало Цялостно и Непокътнато.

Душата е Тайната на човека, Духът е Мистерията в човека. В Душата слиза Бог, в Духа слиза Незнайният Бог – Абсолютът. Ние сме Неизречени и Безначални. Ние сме Неизречена Незнайност…

Божествено Учение за себесъграждането

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Има една усърдна и изключителна работа върху себе си, която неизбежно привлича Ръката на Бога върху нас, и ние ставаме Богоподобие, свободно от светове.

Що е тайната на живота? Самите наши постоянни усилия. Те са Мечът, който разсича булото на сътвореността, илюзията на външното.

Целта на сътворените същества е да работят по такъв начин, че да си върнат Несътвореността.

Щом си станал сътворен, трябва да се себеизградиш отново. Вечността изисква чисто себесъграждане.

Който не се е себеизградил, си остава сътворен – заключен в себе си.

Да са ти позволени усилията, то е да ти е поверена тайната на развитието.

Работата е нашият Ваятел. Ако ние работим усърдно, ще имаме невидимо подадена Ръка. Ние сме Същност, а тази Ръка е нашата Прасъщност.

Този, Който никога не се ражда, ни вика при Себе Си в Безкрая на Неродеността.

Себесъграждането ни отделя от сътвореността. Чрез нашата работа върху себе си ние спасяваме собствената си Несътвореност. Така ние се завръщаме във Вечната Родина.

Ние сме произлезли от Велика Нероденост и поради това не ни трябва рождение, което е всъщност заключване.

Ние сме живи, когато сме станали Дълбоко Несъществуващи, а Несъществуващи значи Неограничени.

Бог е Несъществуващ и нашето призвание е да станем Несъществуващи и Необятни, защото сме Богоподобни.

Ако се себесъградим, ние ще станем Необятни и тогава сътвореното не ще може да ни докосне, защото Истината в нас ще ни е дарила Свободата.

За какво са ти всички постижения, ако ти си сътворен и умиращ?

Дълбоко в себе си ние сме Неизречени, а това, Неизреченото, е, което превъзхожда Битието.

Навлизайки дълбоко в себе си, ние сме без корен, без място. Ние сме Свобода, ние сме Мистерия.

Тези, които имат корен, са обвързани, уловени. Чистият Дух няма корен, няма опора. Той е Древна Мистерия – дърво без корен.

Древността е свят без корени, свят без опора. Тук нито злото, нито доброто имат опора. Тук живеят Безмълвието, Свободата и Пълнотата.

В Древността никой не търси Смисъла. Тук той само се живее. Да търсиш Смисъла, значи да си го изгубил, да си изгубил нещо от себе си.

Всички същества, които са изгубили усилията си, са станали сътворени и с това – смъртни. Тайната на живота е във възраждането на тези усилия.

Съществуванието е приятно. Несъществуванието е прекрасно и великолепно.

Ние търсим само едно – своята Цялост, своята Несътвореност, своята Древност. Останалото е игра на светове.

Всички, които са постигнали Тайната на своята Нероденост, са били майстори на усилията.

Бог ни е дал усилията още преди Сътворението, но ние сме ги заключили поради своето неразбиране. Да търсиш усилено Истината, това е Древният Глас – Водителят вътре в нас, Ваятелят.

Древният – Той е Ваятелят вътре в нас. Той е изваял Безкрая и другите само са поканени на пиршеството.

Себесъграждането означава да си познал собствената си Истина.

Ние сме същества на Неизречената Древност, Неизречената Истина.

Ние не сме Богоподобни – ние сме Древноподобни. Ние сме Древният Облик. Ние сме самата Древност на Абсолюта. Ние сме Живата Древност.

Божествено Учение за Тайната на Човека

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор

Човекът е Тайна на световете – Велика Тайна в себе си, Необозрима. Не можеш да го опознаеш, защото няма Начало, а Краят е Недостъпен и не се вижда. Истинският човек е нещо, което е Безначално и което никога не свършва. Той е част от Тишината на Древността. Човекът е Неизследим, Непознаваем и Неведом. Не можеш да изследваш Невидимото, не можеш да познаеш Непознаваемото, защото то е Тайнство, което е непозволено за познаване. И накрая не можеш да изследваш Нищото, защото то е Абсолютното Бездънно Начало. Как ще уловиш изчезналия вятър?

Само Древният е Най-скритият от Скритите. И с това Той ни показва какъв е нашият Път. В нас винаги ще остане нещо Неразкрито, Неразбулено. То е, което е над живота и смъртта. То е онази Неуловимост, която ни прави Безпределни и Бездънни. Ние сме Мистерия в самите себе си. Ние сме Древен Неразгадаем Ръкопис, защото не спадаме към сътворението. Ние сме нещо, което е било преди Тайната на живота.

Човекът е нещо Немислимо и Величествено в себе си. Немислимо, защото не можеш да го помислиш, и Величествено, защото не можеш да го измериш. Началото на човека е Безначалната Древност. Краят му е Дълбинната Древност.

Човекът съдържа в себе си и Бога, и Абсолюта – Изначалното и Безначалното. Бог е Изначален, а Абсолютът е Безначален – в най-дълбокия Смисъл човекът съдържа в себе си Изначалното и Безначалното.

Ако искаме да познаем човека, няма да имаме отговор. Човекът е Върховна Неузнаваемост, а Пътят, по който се движи, е без Начало и без Край.

Човекът е безформен във формата, невидим във видимостта. Няма име, имената му са условни. Няма символ, защото няма дъно. Той съществува Неизречено в своята Неведомост.

Когато ние наблюдаваме човека, ние наблюдаваме само неговата сянка. Човекът е скрит в себе си. А в своята Дълбина е толкова скрит, че той не може да се познае. За да се познае, той трябва да се обхване. Човекът е Необхватен. Но в него има още една скрита Необхватност. Тази скрита Върховна Необхватност е създала Необхватността на човека. Тя е от Тринадесетото Измерение. Тринадесетото Измерение е Неведомостта, скрита в Безкрая и скрита във всяка Мистерия.

Човекът като Безкрайност живее в Древното Място – Мястото, което е без място. Човекът като Мистерия – на него му е позволено да живее в Неведомост. Човекът от Безкрая е Мистерия. Човекът от Неведомостта е мистериозно скрит в Мистерията. Но дори и този човек трябва да знае, че има само един Господар – Той е Най-скритият от Скритите. Никой никога не Го е виждал. Когато се явява, Той е всякога Забулен, а Булата Му са 77.

В Древното Място без място човекът живее в Царството на Покоя. Но във Великата Неведомост човекът се докосва до Повелителя на Дълбинния Покой – Той е Най-скритият от Скритите. Съществата не Го познават, нито Върховният човек Го познава. За Него Древните казват: „Той се явява винаги в Скритостта Си. Извършва, без да действа. Ако докосне едно същество, то става Изначално; ако докосне едно същество, то става Безначално. Това Свръхсъщество е докоснало Старците и затова те са Старци“.

Това Свръхсъщество докосва, Него никой не може да Го докосне. Към това Свръхсъщество няма Път и пътеки. Има само Изчезновение. Който е изчезнал в Него, никой не може да го познае и в трите Вселени. Който е изчезнал в Него, постига Непознаване на себе си. Той не може да се познае, защото става Необятен. Не може да се обхване. Такова е и Свръхсъществото – не може да се обхване. Ако можеше да се обхване, щеше да се познае. Но Неговата Необятност е Велика. Тя не се побира нито в океана, нито във Вселената, нито във Вечността, нито в Безкрая. Това е и нашият Образ и Подобие, нашият Безподобен Образ.

Древният човек е потопен в Дълбини Бездънни. Той е станал Древен, защото е докоснат от Свръхсъществото. И всеки, който заслужи това Докосване – нещо, което носи изначално в себе си: заслугата, Древното Достойнство – той ще се освободи и от смъртта, и от Безсмъртието. Древният човек превъзхожда Безсмъртието. Той е толкова скрит в себе си, че Безсмъртието не го познава, Вечността му се чуди, Безкраят му се възхищава, а Мистерията го прегръща. Мистерията го прегръща, но и тя знае, че няма кого да прегърне, защото той е напълно изчезнал. Завърнал се е в своето Необитаемо Неизмеримо Място.

Послеслов

Човекът е Тайна, Дълбинна Тайна, вплетена в Неизреченото Състояние. Който се е отделил от Древната си Същност, той е станал изречен – изречено Слово. И ако познае Замисъла на това Слово, той отново може да стане Неизречен. Човекът върви от изреченост към Неизреченост. Човекът е Висша Тайна и Безпределна Мистерия, защото е роден от Свръхсъществото, Което е Великата Неведомост. Колкото по-неизречени ставаме, толкова повече се завръщаме.

Този Древносияещ Човек е Тайнствено Ядро от Мистерия и Истина. Той е изтъкан от тях. Той не се задоволява с изречени Писания. Той всякога търси Неизреченото Писание, защото сам той е Неизречен, и той осъзнава това в себе си.

Този Древносияещ Човек Вселената не може да го побере. Тя е тясна, неугледна, бедна, ограничена. Ето защо тя е второстепенна, тя не е Дом. Домът на този Древносияещ Човек е Безкраят, Великата Родина, а навътре има дори още една Родина – Абсолютът, или Свръхсъществото. Само един-единствен Лъч от тази Родина, Абсолюта – и светлината на милиони Слънца започва да се губи.

Този Древен Човек е сроден и с Бога, и с Абсолюта и поради това той е отвъд диханието, то не му е необходимо. Този Древен Човек е роден Свободен. Този Сияещ Човек е Лъч от Древния. И ако някога го видиш, веднага ще се поклониш, защото това е Миг Древен. Поклон пред Тънкостта на Мига! Ако ти е дадено да го усетиш, Великата Неизразимост те е уловила.

Този Неизговорим Древен Човек не съществува в живота, той е отвъд живота. Той е в Безпределието. Ако той се яви във Вселената и ако му е позволено, той може да я освети цялата с Живата си Древност.

Този Велик Сияен Човек е Несътворен от Безмълвно Слово за разлика от изречения човек. Този Древен Човек е Нищото – Мястото, в което всичко си отдъхва: дори и Слънцето, дори и Любовта, дори и Покоят.

Ако този Древен Човек те прегърне, прегърнала те е Древността. Това са Бездънни Обятия. Никой не може да измери този Човек, защото той е Безмерен, Безмерно Благословен от Свръхсъществото. Съществува само този Древен Човек, а Вселената е само завеса. В този Древен Човек има Пълнота, която я няма дори и в Блаженството.

Ако този Древен Човек ти се яви и само за миг те погледне, ти вече напускаш световете, защото той ти е дарил Великата Недосегаемост. Пред тази Недосегаемост и Неизразимост дори и чудната Божия Красота е сянка.

Този Древносияещ Човек не може да бъде назован, защото в света няма такъв език. Този Древен Човек просто няма Произход. Древноегипетските Жреци казват: „Само Ахарот – 13-ата чакра – може малко да надникне в него, но само за малко, за да не ослепее“.

Не е дадено този Древен Човек да бъде проучван, нито може да се говори с него, защото той е самото Безмълвие. Древните казват: „По този Път към Него просто трябва да обикнеш своето Безмълвие“.

Този Древен Човек съдържа в себе си това, което не се знае. Ако Вселената и светът са мрачни, то е, защото този Древен Човек не е слязъл да ги освети. Ти сам ли сътвори своите очи? Когато станеш Творец на себе си и когато получиш правото сам да си сътвориш очите, тогава ще видиш част от този Ослепително Сияен Древен Човек. Който описва този Древен Човек, той осъзнава, че не може да го опише.

Ако ти си толкова ограничен, че не можеш да видиш дори вятъра, как тогава ще видиш тази Неизреченост, която е Човекът Мистерия? Аз си признавам, че не го виждам, но съм влюбен в него.

Този Древен Човек е нещо, много по-дълбоко от Истинския живот. Да вярваш в този Праобраз, означава да си далече от него. Да живееш и постъпваш правилно, е само малко приближаване. А ако си си посветил живота на Древността и Истината, приближил си се на още една крачка. Не можем да разберем този Древносияещ Човек, защото той е Велика степен на Тънкост. За да се докоснеш само донякъде до този Древен Човек, трябва да си станал едно от Изчезналите Същества в Нищото.

Този Сияен Човек живее в Древната Тишина. Той е потопен в нея. И ако ние заживеем в тази Тишина, независимо дали тя ни споделя Мъдрост, или Безмълвие, ние постепенно и все повече ще отнасяме реката на света и Вселената и те все повече ще угасват. А ние ще се приближаваме все повече към Заветната Цел – Древното Сияние на Човека Мистерия – нещо, което някога сме били самите ние. Ето защо Човекът е Мистерия – Безпределна Мистерия.

Божествено Учение за тъмната страна, която трябва да осветлим

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Бог е Висша Реалност, Реална Реалност. Дяволът е нереална Реалност.

Дяволът е Тайна на Бога. Той е Тайна от Великата Неделимост на Бога.

Дяволът е противник на човека, а не на Бога, защото човекът е изоставил Бога.

Бог е създал дявола като противоположност, противостояние, за да видят хората по-ясно в себе си Чистия Път.

Дяволът съществува като нереална Реалност, за да може да се изпълни Планът и Замисълът на Бога. Когато хората се завърнат в Бога – Великата Реалност, дяволът ще изчезне.

Дяволът е сянка на Бога, скрита цел на Бога. Той е повече влияние, внушение, отколкото Реалност. Така Бог гони и постига Своите цели.

В нереалния свят са противоположностите. В Реалния свят е Единството. В Единството Реален е само Бог.

Учителя казва: „Моята Светлина не е разделена на изгрев и залез“.

Ако съм преизпълнен с Бог, тогава къде е дяволът?

Дяволът е влияние, а Бог – Присъствие. Там, където е Божието Присъствие, дявол няма.

Всеки, който не пази образа на Бога в себе си, създава в себе си един дявол.

Не дяволът е врагът на света, а неразбирането у човека. Неразбирането на Бога е най-големият враг на човека.

Всеки носи в себе си един дявол, когото трябва да превърне в Христос.

Дяволът символизира личната тъмнина у човека.

Ако си нечист, дяволът ще ти влияе. Ако си чист, Бог ще ти влияе.

Ако Бог в човека е силен, тогава дяволът е слаб.

Бог събужда хората чрез дявола, чрез злото и това е част от Неговата Скрита Любов.

Дяволът е Скрит път към Бога. Дяволът идва, за да познаеш себе си, да се завърнеш в себе си, в своя Център – в Бога, а не да вървиш по пътеките на дявола.

Злото е натиск, за да се завърнеш в Бога, но чрез Любов към Бога, чрез съсредоточеност в Бога, а не чрез отрицание на злото.

Злото идва да събуди хората за Бога, злото е събудител. На тези хора Бог не може да им помогне с доброто, затова ги събужда със злото. Само злото може да ги завърне. Злото е подадена ръка от Бога за завръщане в Него.

Злото прави Любовта истинска, устойчива. За всяко нещо, което Бог е допуснал, Той има План. У Бога има Строгост и Справедливост, а не наказание и жестокост.

В злото е скрито израстването, а в Любовта – Единението с Бога.

Злото е стратегия на Бога. Злото е създадено не за да го унищожим, а за да го преодолеем.

Луцифер е създаден, за да отърве света от злото. Човекът е прогонил Бог от себе си и злото трябва да възстанови връзката, иначе човека го очаква зло, по-голямо от грехопадението.

Злото и дяволът нямат тяло, но могат да влизат в телата; обаче тялото ти е дадено, за да се поправиш.

Смисълът на злото е да се научим да живеем в Бога – Безопасното Място.

Ако живееш в Бога, кой ще ти е враг?

Който може да се усмихне на една зла същност или трудност, той вече я е поразил.

Желай само това, което Бог желае, и Бог ще те призове за Своето Дело, и ще те устрои.

Щом постоянно търсиш Бога, Бог ще воюва за тебе.

Само Бог е Този, Който прави трудните неща лесни.

Злото действа, защото Бог е неразбран. Ако Бог е разбран, злото бездейства.

В часа на Истината злото никога не оцелява. Оцелява само Любовта.

Който е възлюбил Бога, тъмнината и злото го изпускат, защото те не могат да следват Великия Безкраен Път.

Злото и тъмнината съществуват, докато зародиш Бог в себе си. После те изчезват.

Злото е безсмислено, за да придобием смисъла на живота.

Външните мислят за равенство между хората, а Мъдрите – за Възход към Истината.

Външните жадуват за познатото, а Мъдрите – за Непознатото.

Външните виждат в тъмнината мрак, Мъдрите виждат в тъмнината Сияеща Светлина.

Външните се пазят от грешките, но грешат. Мъдрите не се страхуват от грешките, а от непоучението.

Външните не разбират смъртта – Мъдрите я разбират и тя ги учи как да живеят.

Външните се учат от себе си и от дългия си път. Мъдрите се учат не от себе си, а от Бога.

Външните са създадени от старите светове на илюзията. Мъдрите са отломъци от Сърцето на Бога.

За външните утешението е в бъдещето. За Мъдрите е Радостта от Познаването на Бога.

Бог ли е важен, или светът? Ако виждаш само Бога, бъдеще не ти трябва.

Божествено Учение за Устоя

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Устоят е Живият Диамант в нас.

Ако устояваш в Бога, не е ли това най-великият Дар от Бога?

Ако имаш Устой, Бог е заживял в тебе и ти си заживял в Неговата Милост.

Ако Бог ни е дал Себе Си, ще устоим на всичко. Що е Устоят? Това е да си чул Гласа Му.

Човекът на Устоя има Сърце от Древност.

Устоят означава, че нашият Път е осветен от Бога.

Устоят е Неземен Храм.

Който има Устоя, е пресътворил себе си в Сърцето на Бога.

Устоят е Живот в Дълбините. Външните нямат Устой, защото не са в Дълбините си.

Чрез Устоя Бог ни е скрил в Себе Си. Човекът на Устоя е мълчалив Храм.

Човекът на Устоя е осветил своя мрак. Устоят разрушава света и смъртта.

Устоят е чул Тишината на Бога.

Когато Бог иска да ни създаде в Себе Си, Той ни дарява Устоя.

Устоят е Лицето на Бога в нас, в нашето Сърце. Ако Устоят е в нас, Бог е в нас. Устоят е Единство.

Законът на Устоя е: Бог тече в мене и аз тека в Него.

Устоят ни прави Несътворени. Чрез Устоя ние сме родени в Бога.

На Голгота угасват световете, умират заблудите, но Устоят тържествува. Устоят е Владетелят.

На Голгота Устоят казва: „При Тебе идвам, Господи!“. Така Устоят заживява завинаги в Господа.

Що е Устоят? Последната Дума на Бога. Устоят движи Вдъхновението.

Устоят е мярка за вътрешно Богатство.

Устоят е Дух, който живее в Тишина, но когато се появи бедствието, то слуша гласа му – гласа на Духа.

Що е Истинският Устой? Свръхестествено Същество.

Въведение в Скритото Окултно Знание

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Скритото Знание е изречимо и безмълвно. Скритото Знание излиза от Светилището на Тишината.

Скритото Знание само по себе си е Древна Земя, Чиста Несътвореност.

Скритото Съкровено Знание означава да си проникнал до Чистия Дух.

Скритото Знание носи в себе си Думи от Духа. Скритото Окултно Знание излиза от Храма на Словото.

Скритото Знание е Божие Достояние. Бог е даряващият Скритото Знание. Скритото Знание е Живата Сила на Бога.

На малцина е позволено Истинското Знание.

За да се домогнеш до Истинското Знание, ти самият трябва да си станал Истинен.

Ще дойде в тебе Истинското Знание, ако си победил своята тъмнина.

Който е овладял тъмната си страна, който е овладял ума си, той може да прониква в Храма, защото Сам Бог го е призовал.

Истинското Знание е пресътворяване. Невежеството е разпад.

Древна Сила е Пазител на Скритото Знание.

Само една особена Истинност може да вижда в Бога, в Скритостта.

Скритото Знание е преизпълненост с Дух и Истина.

Скритото Знание носи в себе си Тайна Вътрешна Мисия.

Само една Дълбока Божия Любов може да споделя с нас Скрито Окултно Знание.

Що е Скритото Знание? Чистото Благовестие. Скритото Знание е Хлябът на Ефира.

Скритото Знание е област, в която живеят Жреците на Бялата Светлина.

Що е Скритото Знание? Потайно Ефирно Слово, слизащо върху Избраните.

Само Скритото Окултно Знание дава Тайни Указания.

Скритото Знание е явна Тайна.

Скритото Окултно Знание е реализирано Себепознание.

Скритото Знание е Дълбинно Убежище. Скритото Знание е част от нашата Несътвореност.

Скритото Знание дарява Покой и Лекота.

Окултно Виждане

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Великото можеш да го видиш с просто око, но ако си Мъдрец.

Това, което е виждащо, е Истинското Знание. Виждащият вижда незабележимите неща.

За да виждаш, трябва да си изумил Бога със своята Чистота.

Виждащият вижда във всяко нещо Скрита Тишина.

Чистото Сърце е Древна Виждаща Сила.

Ако светът в тебе е угаснал, можеш да виждаш Духовните неща.

Истинското Виждане произлиза от Древен Храм.

Търси Истината, докато Тя ти позволи да видиш Бога. Щом Го видиш, стани скромен и тих.

Който търси Бога докрай, ще види Тайния си Път.

Виждането е говор на Чистата Духовност.

Когато виждаш ти, си сляп. Когато Бог в тебе вижда, всичко е на мястото си.

Вдъхновението вижда Безкрая.

Тайната на Слуха

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Слухът е смисълът на живота. Слухът е Мъдрец.

Слух, който чува Неизреченото, е Мистерия.

Чрез Слуха откриваме Тайната Божия в себе си.

Слухът променя времето, Слухът пресътворява.

Слухът е по-бърз от светлината, по-бърз от мисълта.

Слухът е Царство, ако Бог се е вселил в тебе.

Слухът е Умение на Бога да говори в Себе Си.

Ако си чул Бога, ураганът вече не е ураган. Ураганът вече е Поезия.

Ако си чул Бога, трудността вече не е трудност. Трудността вече е Музика.

Ако си чул Бога, вече си узнал своя Произход.

Слухът е Дар за Сърцето от Безкрая. Слухът е Умение да виждаш в Невидимото.

Окултният Слух чува Тишината в Тишината.

Окултният Слух чува Сиянието в нещата, Музиката в нещата, Скрития Трепет в нещата.

Окултният Слух в най-дълбокия смисъл чува това, което трепти, и това, което е скрито в Трепета.

Истинското Ухо е създадено от Древния Вятър – Бащата на Слуха.

Ти имаш Дълбинен Слух, когато си отстранил световете в себе си.

Окултният Слух е Царство. С него можеш да чуеш най-древното Излъчване.

Окултният Слух е Царство. С него можеш да чуеш Пълнотата, която никога не прекъсва.

В Окултния Слух се таи Древен Извор – Несекновение.

Ние сме това, към което Слухът ни води. Слухът е, който вижда Пътя, а не очите.

Да имаш Окултния Слух, това значи да имаш Бог в себе си и Неговите Небеса, Неговите Тайни.

Слухът е Сърце, изтъкано от Изначална Радост.

Ако Слухът е дошъл до тебе, Бог е дошъл, за да ти каже: „Ела в Моя Дом!“.

Окултният Слух е Пределът на Развитието, Пределът на Покоя.

Ти чуваш това, което те чува.

Кой е създал Слуха? Този, Който няма Слух, но се е пожертвал и е станал Слух.

Външният слух чува шума от световете. Вътрешният Слух чува Тайни Небесни, а Окултният Слух чува Божията Изначалност.

Окултният Слух живее в Сърцето на Покоя.

Окултният Слух е излъчена част от Нищото. Ти имаш Слух, когато Нищото те е призовало.

Окултният Слух е даден, за да прозреш своята Безпределност.

Само в Нищото можеш да чуеш собственото си Себепознание, собствената си Дълбина.

Що е Тайният Слух? Що е Тайната Стаичка? Ухото на Нищото, Ухото на Безпределното.

Само Безпределното чува, само Безпределното има Слух. Пределното е ограничено.

Питаш ли Бога с Тайния си Слух, Неговият Глас ще пробие Тишината и ще ти отговори.

Ако имаш Тайния Слух, имаш в Дълбините си Бога, защото Сам Той се е посял в тебе.

Ако наистина си чул Бога, ти вече нито си смъртен, нито си Безсмъртен. Ти вече си част от Древната Тишина на Бога, от Несподелената Тишина.

Който е изгубил Слуха си, е станал сътворен. Който е възвърнал Слуха си, е станал Несътворен. А който е изгубил и двата си Слуха, е станал Неведом.

Трудните Истини, Вдъхновяващите Истини

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Всяка трудност е дадена, за да изработиш нов свят в себе си.

Елеазар Хараш

Ако трудността те заведе при Бога, тя ще те преобрази и вдъхнови.

Елеазар Хараш

Който иска да приеме нещо от горе, непременно трябва да е тук, долу, в праведно смирение.

Майстер Екхарт

Улови страха си и го превърни в сила. Дай силата си на Силата, а не на страха.

Ал Халладж

Има една нечистота в човека, която може да оцапа и ада.

Ал Халладж

Ако скръбта не те радва, радостта ти ще бъде повърхностна.

Ал Халладж

Нека трудностите да дойдат, защото, ако аз горя за Аллах, аз се движа към Него.

Ал Халладж

Аллах е твоето падение и твоето извисяване.

Ал Халладж

Той дарява трудностите, за да се сродим с Него. Иначе ние си оставаме бедни.

Ал Халладж

Виделият Бога, става изумен за цял живот, в пълния смисъл на думата.

Техути

Лотосът расте в тинята, но той не е изцапан от нейната кал.

Учението Бон

Който има Неизменна Любов, Вдъхновението го прегръща.

Елеазар Хараш

Страдах до смърт, за да Го придобия, за да Го имам.

Ал Халладж

Аллах ме научи да се справям с това, с което не мога.

Ал Халладж

Бог в човека е Вдъхновението. Тогава кой може да спре човека?

Елеазар Хараш

Принципи

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор към първото издание

Принципът – това е кристализацията на Любовта. В Принципа са сгъстени Духовните сили на идеите. За да познаеш една Духовна сила, трябва да пътуваш много навътре, защото там е скрит смисълът на идеята.

Вечността живее с Принципа, а Вселената – със закони. Принципът, това е диханието на идеята, това е концентрираният живот на идеята. Фактите се управляват от закони, а законите от Принципи. Принципите са свързани с Тайните процеси на Живота.

Когато живееш в Принципа – тогава всеки миг става Вечност… и тогава всеки един такъв миг те въвежда в Тайната на Живота.

Принципът е Свещена Земя. Любовта като Принцип – това е Животът в Духа.

Дълбоката и велика цел на Вечността е да се познаят Принципите на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто.

В Принципа на Любовта е скрит Образът на Живота, но трябва да виждаш повече, отколкото очите виждат – а това става чрез жертвата, но жертвата не е от този свят.

Предговор към второто издание

Принципът е сгъстена Чистота, това сгъстяване постига Смисъла.

Принципът – това е Истинният Живот, Концентрираният Живот.

Съществата на Принципите не живеят в света. В света са законите, Принципите определят Вечността.

Любовта като Принцип – това е Чисто Свещеният и Неизменен Живот.

Ако ти си в Принципа на Любовта, ти ще живееш в Бога, а не в света.

Принципът е Чистота, есенция, остров, основание. А законите са тояги, учители на тези, които са изпуснали правилния живот.

Принципът изисква Осъзнато Чисто Съзнание.

Само човек, който има Принципи, може да обича Бога – такъв човек не се движи по законите на живота, а по Законите на Духа.

Човекът на Принципа е в Истината. А човекът на законите и фактите трябва да се учи долу в полето на живота.

Принципите даряват Вечност и Безпределност, даряват Мъдра Свобода.

Само с Принципи може да се служи на Бога. Някой казва: „Ама аз вярвам“ – ти си вярвай колкото си искаш, то и злото вярва. Аз питам: Вярата очиства ли те от слабостите?

Човекът на Принципа е насочил силата си да служи само на Истината. Ето защо силата му носи Покой.

Принципите са Пазители на Духа, а Духът е техен Хранител.

Някой казва: „Аз познавам Любовта!“. Аз казвам: Ако ти имаше Любов, грях нямаше да има. А няма ли Любов, всичко е грях – дори и доброто, което правиш.

Човекът на Принципа се грижи само за Истината.

В Принципа е всяко решение, защото тогава Бог е на твоя страна.

Свободната воля е дадена, за да се извисят Разумните и за да се провалят безумните.

Мъдрият разбира Същността, защото живее с Принципа.

Мъдрият е Принципен, Същностен, защото злото в него е умряло. Злото може да живее само в хора без Принципи, в хора без Същност.

Работете до последния си дъх!

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Истинската работа е Лъч от Чистия Дух на Бога.

Работата е Могъщо Изкуство. То е да създадеш Бог в себе си.

Живот за Бога – това е работа до последния дъх. То е този дъх да каже: „Ти преодоля света“.

Изворът много е работил, за да почне да извира в себе си. Изворът е Феникс.

Любовта към работата е сливане с работата.

Ако работиш свръхестествено, Бог се е вселил.

Работата – това е пресътворяване. То е да излезеш от сътвореността и като птица да полетиш в Безкрая.

Работата се случва в Безвремието. Истинската работа е започнала от Невидимото и пътува към Невидимото.

Ако си възлюбил работата си, тя става твоят Учител.

Що е работата? Пазител, Лечител, Учител.

Що е работата? Невидимата Божия Ръка.

Истинската работа – това е Потокът на Бога.

Истинската работа е Светилище.

Истинската работа е Поклонение от човека към Бога и от Бога към човека.

Постоянното усилие е потопяване все повече в Бога.

Постоянното усилие е Древно Благословение, изречено върху човека. То е: „Постоянно Ме търсете!“.

Злото умира в тези, които постоянно търсят Бога.

Постоянното усилие означава, че Бог е заработил в тебе.

Бог се вселява само в човека на постоянното усилие.

Постоянството е съдбата на Избраните.

Постоянното усилие пробива преградата, наречена свят и Вселена.

Когато работата е осъзната, тя е Безмълвна обмяна с Бога.

Работата може да бъде обучение от Бога. Тогава тя е Божията Милост, слязла върху човека.

Истинската работа е Дом на Бога.

Смешното в живота

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Чистият смях въздига. Чистият смях осветява пътя отвътре. Чистият смях възкачва все повече Душата.

Чистият смях не е от ума, а от Душата. Чистият смях превъзхожда ума, света и времето. Чистият смях отнема бремето.

Чистият смях е висше лекарство. Той е място, в което човек отива да се укрепи.

Радостта събужда живота. Радостта събужда пътя. Радостта събужда Вечността.

Що е искрената усмивка? Чиста Светлина.

Трудностите бягат от усмихващия се човек.

Искрено може да се смее само чистата Духовност.

В чистия смях има Изгрев. Чистият смях символизира Изгрева. Когато човек се усмихне, в него изгрява Слънце.

Чистият смях увеличава енергията, увеличава здравето, създава увереност, осветява цялата нервна система.

Чистият смях е като дъжда върху цветята.

Чистият смях полива Душите.

Чистият смях е съзнателно оръжие срещу злото. Той възражда Духовните сили в човека.

Чистият смях е роден от Светлината и се завръща в нея. Смехът е разцъфтяване на човека.

Истинският човек, когато не се смее външно, той тържествува вътрешно. Когато се смее отвън, той е омиротворен отвътре.

Чистият смях е Тайнство на Душата, а Мистичният смях е Тайнство на Духа. Докато Душата се смее с цялото си сърце, Мистичният смях на Духа е само загатване, но загатване за нещо Велико. Човекът на Мистичния смях е преодолял и този, и отвъдния свят. Неговата усмивка е от Безкрая.

Смеещият се Буда, това е Посвещението, което е завръщане в себе си, в естеството. Това си ти, няма какво да се постига – затова се смее Буда.

Когато Заратустра се родил, той се засмял на света – не заплакал, засмял се.

Каквото и да практикуваш, ако нямаш явна или тайна усмивка, ти не си практикуващ.

Усмивката разкрива нещо от Тайната на Душата. Човек с усмивка внася разположение в хората. Чрез усмивката хората си обменят цветя.

Когато познаеш себе си, ще се зароди твоята Вечна Усмивка и от този момент нататък злото няма да може да ти я отнеме.

Усмивката е място, в което злото не може да влезе. Усмивката е чисто и свято пространство.

Човек, който има честна усмивка, не може да бъде опетнен от света.

Усмивката е по-дълбока от всяка скръб, но ако ѝ отвориш вратата.

Смехът може да възвърне стремежа, вдъхновението.

В тежки случаи, ако можеш да се смееш, ти си над нещата. Ако можеш да се усмихнеш и на смъртта, преодоляваш я. Погледни смъртта с усмивка и няма да можеш да умреш.

Ако трудностите могат да ти ограбят смеха – значи, дяволът влиза в тебе, разполага с тебе. Обаче, ако ти можеш да съхраниш смеха си в трудните условия, ти си Воля, ти си Дух, ти ограбваш дявола.

Малката чиста радост е непробиваема, тя е като запалена свещ. Щом дяволът не може да ти я отнеме, той изгаря. Отнеме ли ти смеха, той те покорява.

Усмивката е скрита Воля, която е над трудностите. Тя показва, че човек има Дух, има Душа.

Човек, който може да се усмихва в тежките ситуации и събития – той е над тях, той ги управлява. Усмивката в трудностите означава, че човек владее себе си.

Усмивката е наше тайно и древно оръжие срещу всички проблеми на света.

Злото няма усмивка, адът няма усмивка. Усмивката е Дар Свише. Душата има усмивка.

Не е важно каква е трудността ти, а как се чувстваш, как се чувства твоята Вечна Душа – това всеки трябва да узнае.

Чистият смях е съставен от свободната енергия на Душата. Чистият смях е живата сила на Душата.

Да се усмихваш на трудностите, това е Духовно Изкуство.

Има ли криза, която може да устои на чистия смях? Чистият смях може да ограби кризата.

В чистия смях има Прозрение. Той е съставен от Душа, Свобода и неуловими очи.

Чистият искрен смях е трапезата на Възвишената Душа.

Когато Слънцето изгасне, чистият смях в нас може да го замести.

Чистият смях е Велик Дарител – той дарява не неща, а себе си.

В честността е успехът, в смеха е лекотата, в усмивката е тържеството.

Ако има нещо, от което трудността се страхува, то е смехът. Ако има нещо, от което смъртта се страхува, то е усмивката.

В чистия смях има полет, в усмивката – крила на орел.

Смехът е Велик Воин. Усмивката е Древен Меч.

Когато чистият смях се е случил, явили са се Същества от Безвремието.

Радостта е от сърцето. Чистият смях е от Душата. Усмивката е от Древността, тя е повик от Безкрая.

Искреният смях е съставен от Лъчистата Първоматерия.

На Искрения смях се радва самата Тишина.

Усмихне ли ти се Бог само веднъж, вече изгубваш способността да желаеш световете. Пожелаваш само Него.

Ново разбиране за майката и раждането

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Майката не е нещо земно – тя е ефир и този ефир те отглежда, и те води към Праизвора, откъдето си слязъл.

Майката ти дава нещо от своя Извор, от своята Изначалност, която е друго Име на Любовта.

Майката – това е трепетът на душата, трепетът на лекия ефир. Тя те прегръща с неземните обятия на Безкрая.

Ако майката е истинна, ти няма да станеш човек, ти ще станеш Храм, Светилище, Слънце от друг свят.

Всеки търси своята изгубена майка, която всъщност е Любовта Божия.

Когато човекът стане Любов, той ще открие своята Безкрайност.

Раждането ни прави видими. Смъртта ни прави невидими. Ние идваме от Невидимия свят заради Божия Замисъл.

Това, което ни ражда и ни отглежда, е Божията Любов.

Раждането е Мистерия. Как се образуват очите? Откъде идват те? Как се извайва сърцето? Велик Невидим Майстор работи по определени закони.

Думата Даварая на Аразума означава: Свещено Изречената, Свещената Жертвеност. Това всъщност е Истинната майка, скрита във външната майка, която влиза в нея, за да я учи.

Даварая е Свещено течение на Древночистия Живот. В това течение децата души се отглеждат.

Има красиви Имена в света. Например: Лазурия – да те отглежда Ясното Небе; Лъчезария – да те отглежда Светлината; Мерлина – да те отглежда Тайнството; Благомира – да те отглежда Благият Мир. Има и много Дълбоки Древни Имена, но при тях отговорността е много голяма.

Децата не са земни, те са Духовни същества и не майката ги ражда, а Божията Любов.

Майката е само вратата, през която слиза Замисълът на Божията Любов. Майката не може да създаде дори косъм, нито нокът, а окото – то е от съвсем друг свят.

Животът е Тайнство. Той е потекъл от Бога. Бог е Животът. Бог тече в нас и затова ние живеем. Ако Бог се оттегли, ние пресъхваме.

Чистото Сърце

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Само едно Чисто Сърце може да прозре Справедливостта. Сърцето е виждащо, а не очите.

Чистото Сърце е Божествен Дар за Пътя.

Бог се образува само в Чистото Сърце.

Чистото Сърце е точен Водач на човека.

Бог познава Тайните на Сърцето ти. Чистото Сърце е Нерушимостта, Тайната Канара.

Само Чистото Сърце е Храм.

Ако поведението на човека е сърдечно, то той ще разбере словото и ще преобразява.

Чистото Сърце е Сияеща Реалност. Чистото Сърце никога не губи крилата си.

Само Бог може да влиза в Чистото Сърце.

Сърцето може да се превърне в диамант за човека.

Чистото Сърце е Тихият Смисъл. Чистото Сърце е чуло Гласа Му.

Само Мъдрите имат Живо Сърце – Любещо Сърце.

Сълзите са слънцата на Чистото Сърце.

Истината обича да докосва Чистото Сърце.

Чистото Сърце е Духовен мед, Духовен нектар.

О, Господи, направи Сърцето ми Мистерия!

Агарта. Царството на Посветените

Автор: А. Сент-Ив Д’Алвейдър

Предговор към второто издание

Според Древната история на Агарта, Истинският Син се състои от Светлината на Слънцето.

Само от Синовете на Слънцето може да израсте Животът. Когато Истинският Син на Агарта си отвори очите, настава Светлина, а когато си затвори очите, се явява Сияние.

Истинското Слово според Древната история на Агарта е Глас на Предвечната Светлина… и всяка Буква от това Слово е един тласък към Невидимото.

Много може да се говори за Агарта, но винаги ще остане нещо неизречено.

Предговор към третото издание

Агарта е част от Скритата Прародина. Народите възникват и изчезват, но Прародината е една.

Тайната съществува във вид на Велика Мъдрост. Агарта е Обетованата Земя. Тя е Свещена Държава.

За Агартяните златото не е ценно. Ценен е Пътят към Бога.

Агарта – велика подземна Държава без закони, полиция и войска. Агарта е устроена от Бога. Тя е Богоустроена.

Агарта е белязана от Древност и Вечност. Агарта е Древната Слънчева Култура, изпусната от човечеството.

Агарта е величествено извисена и недостъпна за насилие. Агарта е Център на скритото Божествено Знание.

В Агарта царува Съветът на Първородните. Разумните и Посветените в Агарта се ръководят от Богове.

Агарта е Държава на Великото Царство Божие – Царство, състоящо се от Дух и Истина.

Агарта е Древен Замисъл от Божия План. Никой смъртен няма път към Агарта и Царството Божие.

Агарта пази и съхранява бъдещето на човечеството. Катаклизмите, които засягат света, никога не докосват Агарта – Царството на Бога.

Агарта е Мистичната пътека на света – Чисто Духовно Светилище.

Царят на Агарта може да задвижва събития с власт, дадена му от Древния Разум.

Агарта е място на Безсмъртните, Блажените. Тук злото е безвластно.

Владетелят на Агарта е част от Древността на Самия Бог.

Туарег

Автор: Алберто Васкес-Фигероа

Що е това Пустиня? Странно място, особен път, изпитание и дом за Избраните.

Пустинята е море от пясък и Безпределност. Тук главната птица е Вятърът.

Има хора и духове, които имат особена връзка с Тайната Душа на Пустинята.

Само Призовани могат да узнаят Тайнството на Пустинята – за тях Пустинята е Рай.

За да обикнеш Пустинята, тя трябва да те е поискала.

Пустинята е място на Потайното Единение с Всевишния.

Пустинята е място, в което можеш да видиш колко си дълбок, колко си Дух.

Пустинята е мястото за среща с Непознатото. Що е Непознатото? Това е Бог.

Що е Пустинята? Това е метод за придобиване на себе си.

Тук, в Пустинята, докосването до вода е докосване до злато и диаманти.

В това странно място, в това величествено място, в тази велика самота – сам с Бога, това е грандиозно. Дух в Пустинята и Древен Дух в Безкрая.

За да разбереш Пустинята, трябва да си изтъкан от безкрайно уважение към нея.

Тук, в Пустинята, живеят много заключени духове и те звучат странно, стенещо, особено, което е част от тяхното минало.

Туарегите са загадъчен, прикрит пустинен народ – народът на забулеността, синове на вятъра.

Туарегите казват: „За Духа нищо не е страшно“. Те казват: „Това, което ни се случва, Бог ни го е пожелал“.

Туарегите казват: „Животът ни в Пустинята е много тежък, но имаме утехата, че сме свободни“.

Според Туарегите в Пустинята, за да устоиш, трябва да си камък. Потайно е умението да се уединиш навътре и да се преобразиш в камък.

Пустинята е Първична като Нищото. В Пустинята не палиш свещи, а вярваш Тотално, Безусловно.

Велико Умение е, когато те нападне могъща пустинна буря, да се скриеш в сърцето си.

В Пустинята няма религия – а само Дух.

В света Бог ни учи на определеното. В Пустинята Бог ни учи на Неопределеното.

Отиваме в Пустинята, за да сътворим Бог в себе си.

Ако водата в Пустинята обича човека, тя му дава очи да я открие.

В Пустинята няма свят, а само възприятия. Всички Истински хора са родени от Пустинята, от Тайната на Нищото.

В Пустинята водата живее като еликсир – Светла Същност.

В Пустинята няма живот, за да можеш ти да възникнеш като живот – да се зародиш от себе си.

Пустинята е време без време. Всеки Мъдрец в Пустинята си има изградена Тишина.

Ако Бог е в тебе, Пустинята ще ти слугува. В Пустинята водата има вкуса на Бога.

Ако Пустинята те е избрала, тя ще ти стане дом.

Пустинята е Учение без писания. Пустинята е Мистична книга.

Пустинята е тялото на Нищото. Пустинята не е земя, Пустинята е Свобода. Само Мъдрецът има какво да даде на Пустинята – той дарява Сърце.

В Пустинята първо е Жаждата за Бога, а после е жаждата за вода.

Който съумее да махне булото на Пустинята, ще види Бога.

В Пустинята срещнеш ли точния човек, това е лечение. Човек за човека е болест, но точният човек е лекарството.

В Пустинята ти си опората в себе си, в своето Нищо.

Не можеш да завладееш Пустинята, тя те завладява.

Ако в Пустинята си овладял себе си, намерил си своя Дух.

В Пустинята има само едно годишно време – Времето на Духа.

Пустинята е Дар да видиш себе си вътрешно.

В Пустинята Духът е Пътят, а ти си само краката.

В Пустинята има нещо неродено, за да родим себе си.

В Пустинята ти си повече Несъществуващ, а това е Свободата.

В Пустинята най-важното, което споделяме, е Бог – Несподелимото.

Светът е място за разсъждения. Пустинята е място за Дълбини.

Пустинята преподава Неуловимото. В Пустинята не тече време – а Дух.

Ако не обичаш Пустинята, тя ще те заблуди.

Морето е знание за живота. Пустинята е знание отвъд живота.

Пустинята иска твоята Несътворена Любов.

Истинските пустинни хора – това е Народът на Нищото.

В Пустинята трябва да станеш извор в себе си.

В Пустинята можеш да избягаш от хората, но не от себе си.

В Пустинята оазисът е нашето Сърце.

Книга за Иблис

Автор: Д-р Джавад Нурхбаш

Бог е допуснал Иблис, защото го владее.

Нашите врагове не са хора, но духове – иблиси, вселени в хората.

Иблис е изкушенията. Който не е победил изкушенията, не може да говори от Висша гледна точка.

Не Иблис е твоят грях, а твоето своеволие.

Избавлението от Иблис се нарича Любов към Бога.

Иблис сгъстява материята, а Бог я разрежда.

Грехопадението не е в Иблис – Сатана, а в тебе. Грехопадението говори за изгубената Любов към Бога, но в грехопадението е скрито и извисяването.

Без Бога никой не може да преодолее Иблис.

Иблис е вкарал хората във времето, а Любовта към Бога е излизане от времето и сътвореността.

В грехопадението Бог се е отделил, за да Го търсим и да Го придобием.

Чрез грехопадението Вечността е слязла във времето.

Мъдрият вади светлина и нектар от Иблис.

Иблис и грехопадението са вкарали падението в телата и във времето. А Любовта в миналото е била между Души – извън времето, несътворена, но сега е между сърца и умове. Но ако се срещнат Души, те излизат от времето и навлизат в познатата несътвореност.

При преодоляването на Иблис и изкушенията, човекът открива себе си.

Вътре, в Иблис и в изкушенията, ти си в земното, мъртво мислене.

Иблис не е врагът, изкушенията не са врагът. Но ти, човекът, си врагът на себе си и тогава и изкушенията също са ти враг.

Иблис не е Реалност, змията не е Реалност, но действа като грехопадение, като скрит Божествен Замисъл.

Целта на грехопадението е израстване в Божието Единство, а когато това се случи, от змията остава само свалената ѝ кожа.

В грехопадението е предопределено извисяването.

Който се извиси, става Дух – Избран Народ.

Ако търсиш истински Бога, Иблис е без значение, грехопадението е без значение.

Жените Суфи

Автор: Д-р Джавад Нурхбаш

Изчезналите Суфи Жени са Същества на Чистия Духовен Подвиг. Тези Суфи Жени помнят само Бога и нищо друго.

Да си Суфи-предан, това е великият дар на Пътя към Бога. Суфи-преданите – това са Душите на Бога, а не душите на света.

Суфи Жените – това са Живите Светилища на Бога. Те са Свещено Изречени от Словото.

За Суфи Жените животът и смъртта са съдба. Само Великата Отдаденост на Бога е Освобождението. Суфи Жените помнят, че е имало нещо преди живота и смъртта, и на Него те посвещават себе си.

Суфи Жените са кристали, безценни диаманти, скъпоценни камъни, светлини небесни, лазурни сияния, живи слънца, ясни тайни на живота, истински същества на мира, ухаещи небеса, благи цветя, прелестни дарове… и знам, че няма да ми стигнат думите, защото ги видях отвътре – там, в Неизразимостта. Тук няма никакво щастие, защото щастието е престъпление. Тук има само Бог и нищо повече.

В този свят на глобална илюзия Суфи Жените, Мъдриците, знаят за Кого живеят, от къде са дошли, къде ще отидат и затова Предаността им е Велика. Великата Преданост към Бога – това е Чистият Спасителен Път. А щo се отнася до злото – чрез злото Бог ще очисти света от злото, защото хората ще постигнат различаване чрез Бога.

Суфи Мъдриците са Забулени Висоти. Те живеят в Мистичното Древно време на Любовта – Древното Очарование. Тези Суфи Души са Древни Храмове, те живеят в Неговата Неизразимост, Обетованата Земя. Животът е друг, когато си в Бога – Древното Място. Тяхната Любов е Движение в Бога, тяхната Истина е в Дълбините.

Тези Суфи Жени знаят, че светът – това е живата смърт. А те са избрали Живия Бог, Живия Живот.

Тези Суфи Жени са слезли на Земята, за да търсят себе си, своето велико обожествяване и завръщане в Бога.

Тези Суфи Жени са извън човешкия опит и отвъд земното мислене – те са в Божествения Опит, те са в Опита над света.

За тези Суфи-предани Души съществува само Божията Воля. Тяхното усърдие е нещо твърдо като диамант. Те живеят в Душата, в Свещената Сила, в Изобилието на Съкровеното. А Душата е Ключът на Живота, когато се е посветила на Бога.

Усърдието е Душа. Възходът е Душа. А Великото Уединение е прекратяване на себе си.

Творческата сила на мисълта

Автор: Джеймс Ален

Който следва правилната мисъл, не се обърква.

Бог е, Който прави мисълта интензивна покоряваща сила.

Където изпратиш мисълта си, там си и ти.

Мисълта е стихия, ако се е вслушала в Духа, в Бога.

Всяка мисъл е същество, което извървява своята съдба.

Бъдете бдителни, защото и висши мисли могат да се използват за нисши цели.

Мислите в теб показват съществата, с които общуваш.

Мисълта на Мъдреците отива далече, защото те заемат скромно положение.

Ако Бог се всели в твоята мисъл, тя става могъща.

Мислите са лекари, целители, пазители.

Който има силна мисъл, не е властен.

Мисълта е положителна или отрицателна, а Мъдростта е Лъчиста.

Мисълта е светла или тъмна, а Мъдростта е Сияеща.

Човекът на правилното мислене няма гняв в себе си, но има строгост. Бог превъзхожда всяка мисъл. Бог е съкровището на чистата мисъл.

Само Бог може да успокои тревожната мисъл.

Ако си овладял себе си с Божията Милост, злата мисъл не може да те владее.

Имаш правилна мисъл, ако умееш да управляваш себе си.

Който действа показно, не е силен. В Покоя всяка мисъл се успокоява.

Мъдреците умеят да бъдат могъщи и слаби, защото са в различаването.

Страхът не е в мисълта, той е в тебе.

Ако ти е дадена силна мисъл, осъзнай, че Бог е позволил и допуснал това.

Мислите са тук, но не се показват на виждане, но дълбокият усет ги улавя.

Ако вложиш сърцето си в една чиста мисъл, тя става жива сила, защото следва Бога.

Всяка тревожна мисъл се лекува с Покоя.

Съзнателно самовнушение

Автор: Емил Куе

Предговор към първото издание

За да работи една мисъл дълбоко в човека, тя трябва да е осъзната, да е съзнателна, трябва да е обхващаща. Това не се отнася до бедното и ограничено човешко съзнание, защото обхватът е качество на Духа. Обхватът на Неговия Дух е поразяващ и само когато това Слово проникне в човека, стават промени. Защото Словото е универсално същество и то самото е съзнателно вътре в себе си – в своя Дух, и затова то знае нуждите на милиарди същества във Вселената. Това Слово осигурява всички най-важни и съществени нужди на човека и го подкрепя в трудните мигове на живота.

Бог е предвидил всичко за човека, но той трябва да умее да чака и затова е казано: „Който изтърпи докрай“… Който изтърпи докрай, е този, който може да чака. Тъмните сили не обичат техните ученици да си внушават положителни мисли, защото положителната, светлата мисъл е криза за черните…

Работете с положителните самовнушения – те са динамични сили, които ще преобразят злото във вас. Словото е сила, която всичко преобразява… Чрез Словото човек може да се роди в Нов живот и в Нови измерения. Словото е лечител, защото Словото е Бог. Но Словото работи мощно само при условието на вярата, т.е. само когато му вярваш.

Учителя казва: „Ако в една дума можеш да вложиш живот, всичко можеш да постигнеш с нея“. Мислите са живи – много същества се обличат в нашите мисли. Всички възможности на човека се крият в съчетанието на буквите.

Никакво зло внушение не може да се внуши на един Посветен, защото злото е външна сила. А Посветеният работи с контрола – контролът е вътрешна сила, вътрешен метод. Учителя казва: „За каквото мислиш, при него си“… Ако мислиш за Бога, при Него си.

Словото е живо, защото е създадено от букви духове, и оттук важността на това, което си мислим и внушаваме. В Словото може да се сгъстяват, и да живеят в него, много духове. Словото е дом на духовете и затова Словото може да прониква, да лекува, да владее, да успокоява, да наказва, да прощава.

За Посветените Словото е Велика проява на Началото, на Бога. Посветените се движат чрез Силата на Словото си в цялата Вселена. След Голгота злото е развенчано. Христос, като Велик Посветен, показа какъв е пътят на учениците, т.е. пътят на израстването минава през страданието, през бедствието, през злото, през кръста…

И Христос беше на кръста, но после застана над кръста… Той не се поддаде на внушенията на злото… А когато не се поддаваш на едно лошо внушение, то умира… Но ако се поддадеш, ти вече си се раздвоил, ти вече започваш да умираш, защото лошото внушение е лошо вселяване.

Словото – тези букви, тези мисли са в състояние да разрешат всичките ти проблеми и противоречия и именно оттук е и силата на молитвата… И когато една светла мисъл живее в човека, това означава, че в него живее едно светло същество, една динамична духовна същност.

Словото е положително или отрицателно и всеки човек вярва в едното или в другото, в здравето или болестта… Болният е повярвал в болестта и тя му е дошла на гости – посетила го е… Сега трябва да повярва на внушението на здравето и да чака, то ще дойде.

Мислите са живи, те живеят в човека. Те се настаняват в него и си живеят, а понякога си живеят и един свой самостоятелен живот. Всеки човек става това, в което вярва, защото силата на нещата е във вярата.

Помнете: Силата на нещата е във вярата и ако вярваш, те стават. Ако не вярваш, те тръгват да си търсят вярващи… Така и тази книга на Куе си търси вярващи, защото без вярата няма резултати.

Лошият живот е внушен от Сатаната. Лошият живот е магията на Сатаната и ако вярваш в лошия живот – Сатаната те е вързал.

Сега аз искам да ви внуша, че животът е красив, и за мен наистина е красив, и с всеки изминал ден той става все по-красив… Може да ми вярвате, ако имате тази способност, наречена „вяра“. Но може и да не ми вярвате, но аз ще си вярвам. И знам, че като замина от този свят, пак ще вярвам… Няма друг Път за мен, освен Пътя към Бога, а вярата е броня по този Път.

Самовнушенията може да те направят роб или свободен и именно затова се иска съзнателност. Помнете: Словото е онзи творец, който освобождава от робството. Велико нещо е, когато Словото е с теб. Тогава човек е господар на всички отрицателни сили в света.

Човек боледува, защото не знае как да говори. И сега чрез съзнателното Слово трябва да се научи да говори точно, защото е злоупотребил с буквите и думите, и с правото мислене. Тези, които не знаят как да говорят, ще се разболеят от внушенията на злото. А ще оздравеят, когато оправят отношението си към Словото.

За да бъде Словото с вас, вие трябва да имате Свещено отношение. Тогава Словото ще бъде с вас и вие ще бъдете съзнателни.

Когато се приближите до Словото, вие ще се приближите до един източник на енергия, който ще ви даде сила да превъзмогвате, да преодолявате злото. Тогава няма да търсите силата извън себе си.

Словото е могъща сила, която заставя болестта да измени своя път, своето направление и да отстъпи място на здравето. А здравият нека се стреми към Мъдрост.

Предговор към второто издание

Бъди винаги съзнателен за това, което си говориш – за това, което си внушаваш – защото го привличаш.

Да мислиш с Любов и Постоянство за Бога, означава един ден да отидеш при Бога.

Словото е скрита енергийна същност, която се предава на всякакви разстояния.

Самовнушението променя вътрешните причини.

Чрез самовнушението ние привличаме онова, което идва отвътре – то е чистата помощ.

Самовнушението изисква силно Доверие в Невидимия свят.

Самовнушението работи в Безвремието, но слиза във времето.

Чрез честото самовнушение ние контролираме ума си.

Обикновените хора винаги ще се разболяват, защото те не могат да контролират ума си.

Чистото самовнушение е събирател на живата енергийна сила.

Самовнушението, когато е съзнателно, е потъване в дълбокото място – мястото, от което то черпи своята енергия.

Самовнушението води човека до докосването – докосването до чистата сила.

Всяка болест е снижена и полуумъртвена енергия. Самовнушението е възкресяване на тази енергия.

Ако сме осъзнати, самовнушението ще ни учи и просветлява.

Самовнушението има очи от светлина. То знае какво искаме и какво търсим. То е живо и съзнателно Слово.

Самовнушението ни учи на контрол и самодисциплина.

Постоянното самовнушение се превръща в Преобразител.

Самовнушението е Древен метод, скрит в сърцето на човека.

Самовнушението действа като вътрешен помагач – като скрит в нас Мъдрец.

Ако осъзнаем силата на самовнушението, ще разберем, че ни е дадено необятно съкровище в ръцете.

Самовнушението е Алхимически закон. То превръща злото в добро, а доброто в още по-добро.

Самовнушението прилича на ковача – той дълго удря с чука си и накрая в един момент казва: „Ето, готово е!“.

Избирай ти какво да си самовнушаваш, за да не ти внушават други духове или хора това, което не искаш.

Ние не знаем, че едно светло и сияещо самовнушение лекува нас и успокоява умрелите ни близки, които са в нас. Ние още не умеем да виждаме в Невидимото.

Самовнушението ни води в собствения ни скрит център.

Афоризми и поучения

Автор: Зул Нун

Суфи Пътят е нектар от Скрития свят.

Суфи е Същество на Любящата Милост.

Суфи казва: „Докосни Бог в себе си, останалото е последствия“.

Суфи има в себе си Тайна Книга. Неговото Сърце е Книгата преди книгите.

Видях много Суфи със сияеща мъка.

Сърцето на Суфи е по-дълбоко от музиката на света.

Когато Суфи умре, той не дава отчет пред Аллах, защото отдавна е заживял в Сърцето на Аллах.

Веднъж смъртта казала на един Суфи: „Как така ми се изплъзна?“. Суфи казал: „Извинявай, не те видях!“.

Попитали един Суфи: „Ти, като си голям Суфи, защо си се родил в света?“. Суфи казал: „Тук съм, но съм роден в Бога, а ти, понеже не виждаш Бога, виждаш света“.

Понеже Суфи е в Бога, той вижда света като подреден, като изящен.

В Суфи няма нищо сътворено. Има Суфи, в които няма и нищо несътворено.

Суфи е Сърце в Бога, а не живот в писанията.

Странен е Суфи – той първо е изчезнал, а после се е явил. Ти виждаш явилия се, но не познаваш изчезналия.

Суфи е изявено Несъществувание.

Когато всичко отсъствува, вече има Истинско Присъствие.

Философията на Йогите и източният окултизъм

Автор: Йог Рамачарака

Този, който говори Истината, създава най-чистия жертвен огън в света.

Този, който живее осъзнато в Брахман, се завръща в Брахман – Великия Дух.

Който следва Брахман, върви правилно към себе си.

Древна Индия – това е звук на Великото Търсене и Великата Отдаденост на Брахман.

Който повтаря АХАМ БРАХМА АСМИ (Аз съм Дух), има Опората.

Мисли постоянно за Брахман – няма друго жертвоприношение.

Мисли постоянно за Брахман, докато Той заживее в тебе.

Истинният Йог се състои от Почитание към Истината.

Който търси Истината с постоянство, някога ще се слее с Брахман.

Истината е Универсална. Тя е Центърът, в който изчезва всеки Йог.

Истината принадлежи на всички, но само Изключително Преданите я откриват.

Чрез АУМ всеки Йог влиза в Покоя на Единството.

Що е АУМ? Звучащата Древна Тишина. Повикът на завръщането.

Това, което срещаме в АУМ, е собствената ни Бездна, собствената ни Безкрайност.

Истинно Преданият се превръща в Чист Дух. А Чистият Дух е естеството на Истинното Знание.

Истинният Йог гледа с погледа на Чистия си Дух, защото тук умът е отстранен чрез контрол.

Да живееш в Брахман – това означава да си създал собственото си Отсъствие.

В очите на Чистия Дух няма свят, няма желания, няма ум. В тях тихо грее Свободата.

Само Брахман и твоята Истинска Любов са съществени, останалото е руини.

Защо Истинската Любов е съществена? Защото е отломък от Брахман.

Умрелите са живи

Автор: Чарлз Ледбитър

Смъртта не е раздяла с тези, които обичаме.

Смъртта е излизане от тялото и влизане в съзнанието.

Това, което сее сеячът, няма да оживее, ако не умре.

Винаги се моли за умрелите. Това е чиста помощ за тях.

Смъртта е врата на Живота – врата, през която се завръщаме в нашата Душа.

Роденият е започнал да умира. Умрелият е започнал да живее.

Душата е Велико Вътрешно Царство. Ако тази Висша Душа можеше да слезе цялостно на Земята, тя щеше да освети цялото творение.

Живите са родени умрели, а умрелите са родени живи.

Що е Душата в тялото? Пеперуда в гъсеницата. Смешно е, когато гъсениците плачат за пеперудите.

Истинската Любов е преди гроба и продължава и след гроба.

Да се усмихнеш пред лицето на смъртта, това е преодоляване.

Що е смъртта? Това е Животът. Смъртта е Храм.

Пишат ли писма умрелите? Всеки ден, но в съзнанието.

Връщат ли се умрелите в света? Тук, в света, са все завърнали се – че откъде да се завърнат, ако не от другия свят.

Ти къде беше, преди да се родиш?

Практически окултизъм

Автор: Д-р Лумис

Предговор към първото издание

Има един успех, който е вечен, и той е единственият, който изпълва живота с Пълнота.

Какво може да даде светът на Пълнотата? Може ли да се прибави още нещо? Не, защото тази Пълнота обхваща всичко в себе си, и тогава всичко, което се случва в живота, е успех.

В обикновения успех няма нищо реално – тук липсва Същественото, а то е Себепознанието. От много успехи хората са изгубили Вечността.

Успехът е разрушил много хора. Успехи и неуспехи – това са закони на ума. А Себепознанието е Духовен закон.

Умът се държи здраво за успеха, но не се държи за Истината. И затова ученикът трябва да се държи здраво за Истината, и тогава ще получи нещо, което надминава всеки успех.

Предговор към второто издание

За да практикуваш Висши практики, трябва да си Благословен.

Благословен си, ако си в Преданост на Бога.

Велика Тайна е Бог да ти разкрие що е Истинска практика и кое е само упражнения.

Да практикуваш Бога, означава да пиеш Покой и Нектар.

Практикуващият живее не в себе си – той живее в Сиянието на Бога.

Практика означава: осъзнат живот, наситен живот, свещен живот, скрит в скромност и смирение.

Не медитирай, а бъди Дух.

Има нещо, което е над всяка практика – то се нарича Любов към Бога.

Никога не замествай Бог с практика. Мъдрите ще ме разберат, а другите напразно ще ме питат какво значи това.

Да практикуваш много техники и да създадеш условия Бог да живее в тебе, са две различни неща.

Ако Бог е в тебе, ти никога няма да питаш: „Какво да практикувам, какво да правя?“. Практикувай Истинското разбиране и осъзнай, че това разбиране е съставено от Свещена енергия.

Практикувай Чистотата, за да имаш някога достъп до Истината.

Действай правилно, а практиката ще дойде в своето време.

Много хора практикуват, но малко хора имат Чистото сърце, което умее да задвижва Бога.

Над всяка практика е Чистото сърце, то може да променя събитията.

Практикувай само това, на което Бог се радва.

Практикувай правилността, докато спечелиш Доверието на Бога.

Който е овладял себе си, е получил своята скрита практика.

Който наистина практикува, той преживява Бога. Казах ви Тайна!

Когато сме осъзнати, Бог ни принадлежи.

Не практикувай, а бъди Истинен, Скрито Истинен!

Мистични изречения.
Книга първа

Автор: Майстер Екхарт

Майстер Екхарт – това е човек на Мистичния опит.

Мистичният опит – това е Божественият опит, Скритият опит, Точният опит.

Майстер Екхарт е Същество от Дълбините, а това значи: Същество, пробило света и сътворението; Същество с Мистична кръв – кръв от Светлина.

Майстер Екхарт е Чист Християнин, Чисто Съзнание и същевременно шок за християните.

Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.

Когато станеш много Чист, ставаш много опасен. Защото Истинната Чистота е Тайна Наука – тя превъзхожда света, ангелите и светците.

Чистотата е Нероденост.

Майстер Екхарт е Извор на Божествени Тайни.

Майстер Екхарт говори за неща, по-дълбоки от Любовта и Безсмъртието.

Майстер Екхарт казва, че крайната Цел на живота дори не е Бог. Съществува друга още по-дълбока Цел, която е Завръщане в Абсолюта и Неговата Бездънна Мистерия – Мястото, откъдето е слязъл Бог.

Майстер Екхарт е Неизречимо Светилище, Неведомо Измерение. Той е получил Великия Дар на Уединението.

Майстер Екхарт е Божествен и Древен Глас, а не Духовен. Гласът му идва от Висшата Тишина.

Майстер Екхарт е сроден с Древната Идея, изречена като АХОР АХОРОТ АХАРАЯТОР (Аз съм Върховната Праскритост).

Ако Майстер Екхарт се разболее, той не би искал здраве, той би искал само Бога. Защото, който иска здравето, не иска Бога, а себе си. Това е трудно разбираемо, защото е твърда храна. Болестта е по-поучителна от здравето. Дълбочината и поучението, което болестта и страданието дават, здравето никога не може да го даде.

Казвам: Здравето е бедно, то е сиромашия – но това не е за всеки!

Смъртта е прекрасно обновяване: старецът умира и се ражда като дете – прекрасен свят!

Животът на Майстер Екхарт е Портал към Бога и Портал към Нищото. Когато сме били в Нищото, ние сме били Богове – Същества без сътвореност.

Мъдростта на Майстер Екхарт реже тъмнината и светлината, тя отива отвъд.

Според Майстер Екхарт, и най-тежката и мрачна съдба на човека е за предпочитане пред ангелите. Който трябва, ще разбере, а другите нека вървят по своя си път и да не се приближават до Дълбините неподготвени.

Майстер Екхарт е прегърнат от Бездната, от Безкрая.

Майстер Екхарт е част от Прелестта на Божия Замисъл.

Майстер Екхарт живее в Бога и в Скритостта Му, а не в понятията за Бога.

За Майстер Екхарт развитието е Скрито Мистично Дело. А Истинската Любов към Върховното Нищо е Нектарът. Словата му са Лъчи.

Мистични изречения.
Книга втора

Автор: Майстер Екхарт

За Майстер Екхарт

Майстер Екхарт е Същество от Неизповедимата Бездна. Той е Брат на Свободния Дух и Същество на Откровената Мистика.

Майстер Екхарт за Бездната

Бездната е Тайната на собственото ни съществуване.

Бездната е Непоклатимият Духовен Център.

Бездната ни обгръща отвсякъде, тя е и в нас.

Бездната е най-съкровената вътрешност на собственото ни съществуване.

Бездната е без форма, без ред и без облик.

Колкото повече вървите към Бездната, толкова повече утихва всяко слово.

Бездната е Съвършено Отвлечена от всичко.

Бездната е Първоначало. Първоначалото е Неназовимо.

Бог е създал началото и края, без Той Самият да има произход. Защото Той е Нищото и Битието се връща в Него.

Всички неща се движат от Великата Неподвижност.

Майстер Екхарт за Бога

Което дойде в Бога, се преобразява.

Каквото не казваме за Бога, е по-истинско.

Който иска да приеме Целия Бог, трябва изцяло да се отдръпне и отрече от себе си.

Ако в Бога нямаше Благост, волята ми не би Го желала.

Душата никога не ще намери Покой, докато не стане Едно с Бога.

В хората на Мъдростта и Жаждата – там е Бог и там Той се изрича Целият.

Бъдем ли обхванати от Бога, ще се издигнем над всичко изречено.

Бог обича Себе Си и в Себе Си изразходва цялата Своя Любов.

Когато се грижим за Бога, за нищо външно не ни е грижа.

Бог е така заслепен в Любовта си към нас, като че сякаш е забравил Небесното Царство.

Божествената Любов върши Велики Дела.

Бог е Бог на Присъствието.

Наставления и Мистични Слова

Автор: Майстер Екхарт

Предговор първи

Най-дълбоката необходимост в живота е Преживяването на Бога.

Искай нещата да стават, както Бог ги иска, а не както ти.

Бог е по-могъщ от всяка ситуация.

Бог е по-могъщ от всяка трудност, но важното е да съумееш да Го привлечеш.

Колкото повече изместваш себе си, толкова повече Бог идва.

Бог всякога ще ни запознава със Своята Неизвестност.

Който утвърждава себе си, изгубва Бога.

Бог е Абсолютен Приятел на човека, но трябва да Го заслужиш.

Човекът е жив, защото Бог е жив в него.

Без Сатана Бог ще остане вечно неразбран.

Врагът е таен път към Бога.

Бог не разкрива напълно Своята Дълбочина, защото, ако я разкрие, хората няма да Го обикнат.

Бог не разкрива Лицето Си, Сияйния Си Лик, защото хората няма да оцелеят.

Бог е Жив Закон, а не видение.

Заблужденията са отделените сили от Бога и поради това те са слепи сили.

Тези слепи сили са останки от паднали стари светове – светове, отделени от Бога, за да разберат какво е животът без Бога.

Който е видял Бога, изоставя и този, и онзи свят.

Тихият Глас на Бога не може да се чуе с ухо, а с Дълбока Чистота и Цялост.

Любовта е Вкусът на Бога, а Бездната е Неговото Ухание.

В Древността нямаше нищо, но имаше Бог.

Ако виждаш навсякъде Бога, умъртвяваш злото.

Благодаря Ти, Господи, за това, че не Те познавам, и за това, че ми стана Приятел …и ми позволи Чудно Сближаване.

Благодаря Ти, че ми даде да узная, че Ти си най-древната тайнопис и че ме спираш да го разкажа.

Предговор втори

Бог си е вкъщи, но ние сме излезли на разходка.

Чрез Нищото аз ставам онова, което съм.

Бог не е създал нещата извън Себе Си, а в Себе Си.

Когато действаш към врага си с Любов, той става безвреден.

Божието Знание е Причина за нещата, а нашето знание е причинено от нещата.

Ако не отидете отвъд света, не ще познаете Бога.

Не търси нито знание, нито познание, нито покой, а единствено Волята Божия – другото се придава.

Онези, които са гладни за Волята Божия, Волята Божия им се услажда.

Бог не може никога да ти е достатъчен: колкото повече имаш Бога, толкова повече Го жадуваш.

Мъдрост и съдба

Автор: Морис Метерлинк

Само с Мъдрост се преодолява съдбата.

Мъдрият се е справил със съдбата си, защото се е отделил от себе си и е избрал Истината, а не знанието.

Знаещият умее да се движи, но той няма Път. Знаещият умее да спори, но той няма Тишина в себе си. Знаещият се учи, но не разбира нещата. Ето защо знаещият е в съдбата – тя е като негов дом.

Знаещият е съдба. Знаещият не умее да задава Истински въпроси, защото той все още няма Душа.

Знаещият е жив за света, а Мъдрият е жив за Бога, за Вечните неща.

Съдбата на знаещия е да чува света. Мъдрият чува Тайната Реалност.

Знаещият слуша. Мъдрият чува. Мъдрият чува, защото има чисто търсене на Пътя.

Дълбоко в Мъдреца има скрита Любов. Дълбоко в знаещия има разрушение и смърт.

Мъдрецът се изгражда в Тесния Път. Това е Пътят, в който съдбата умира.

Знаещият се движи в широкия път. Тук съдбата се увеличава.

Дълбоко в знаещия има скрито зло и добро. Дълбоко в Мъдрия има Любов.

Всеки човек си е създал карма – самонаказание.

Колкото и тежка да е твоята съдба, избери Истинолюбието, избери Любовта към Бога – само така ще имаш добри условия за развитие в другия живот.

Съдбата атакува всичко неразумно, всички неразумни желания. Неразумните желания са провалени същества от астралния свят.

Неразумното винаги ще бъде осъдено и кармата винаги ще го гони. А Мъдрият винаги ще се среща с Реалността, с Красотата Божия.

Неразумният е образ и подобие на смъртта, докато Живата Мъдрост благоухае.

От милиони години неразумното се преражда в света, за да се учи на Разумност.

Човекът на съдбата е знаещ, умствен. Човекът на Мъдростта е Истинен, Любящ – той е Чиста Същност.

Мъдростта се изгражда в Тесния Път. В този Особен Път човек открива Бога и себе си.

Мъдрецът е Мъдрец, защото Сам Бог е образувал в него нещо от Себе си.

Мъдрецът е подредил себе си, своя живот, своята вселена. Той е станал Извор в себе си.

Животът на пчелите.
Животът на термитите

Автор: Морис Метерлинк

Летящите слънца

В пчелите е скрита Мистична идея за живота на човечеството. Пчелите са от Слънчев род, те са любимци на цветята. Пчелите са сърца от Небето, които хранят сърца от Земята. И Словото рече: „Нека храната стане лекарство“ – и тя стана мед.

Тези същества са стар пчелен народ – велик единен организъм. Учителя казва: „Пчелата е прекарала в специални училища хиляди и милиони години. Днес тя владее изкуството да събира нектар и прашец от цветята и да го превръща в мед“.

Пчелата е душа, в която има златни ръце и чисто сърце. Пчелите са Духовен народ – народ, труден за разбиране, народ извисен, както са били и богомилите. Но тези неща ще си останат скрити, защото не са за земни уши. Пчелите са стари души в малки тела, те са надарени с Тайно знание. Мухи, бръмбари и пеперуди отиват при цветята със своята енергия, а пчелата отива там със своята Любов.

И светците, и обикновените хора не могат да направят мед. Те могат само да го ядат и най-много да кажат за пчелата: „Това е инстинкт“. Аз казвам: Това не е инстинкт, а Древен разум. Но не ми е позволено да го разкрия, защото едни ще се възвисят, а други ще се сринат.

Термитите – стари мрачни воини

В Древността термитите са били призовани да бъдат пазители, но те се отрекли от това и се отделили от Истината – така те станали мрачен народ. В миналото те са обичали най-много войната и суровата дисциплина, но те не воювали за правдата, а за себе си. Те са силни същества, но обичат забуления живот – крият лицето си, крият действията си, крият целта си. Те са закотвени в земята и отречени от света по свой странен начин. Имат си слабо място, което мравките го знаят. Днес те са видоизменени, но все още труднодостъпни.

Разумът на цветята

Автор: Морис Метерлинк

Цветята всъщност са едно тънко, скрито Въплътено Слънце.

Розата е стара мистична река, мистична същност, стар блян и копнеж по нещо изгубено.

В розата има скрито Висше дихание – следа от Древния свят.

Благовонието е ухаещ Висш свят, който е слязъл надолу.

Красотата не се намира в самата роза, а в Невидимата и Несътворена част, защото само Несътвореното може да ухае.

Учителя казва: „Растенията са картините на Ангелите“.

Цветята са като чистите думи – еликсир на живота.

Уханието е нещо духовно, незримо, то е тънка узряла енергия.

Цветята са музика на Тишината, повик към Тишината.

Цветята са една изящна Тишина, тихо неземно Присъствие.

Цветята са приказки от Духовното царство на Ангелите. Те са звукът на Ангелския свят.

Учителя казва: „Цветята са деца на Ангелите, а късането на цветя е отнемане на живот“.

Учителя казва: „Има цветя, които отделят такова Ухание, такава Висша енергия, че злите духове не могат да устоят дори за миг“.

Учителя казва: „Щом мислиш за едно цвете, и то мисли за тебе. То е Ангелска връзка“.

В цветята тече Висша медитация, а тя е чиста Духовност и Безмълвие, чиста Красота и Ухание.

Розата е наситена със Словото на Любовта.

Розата е символ на Чистата и Тайнствена Любов във Вселената.

Да дишаш розата, то е контакт с тази Древна Любов – следата, която води към Бога. Защото розата е Говор – тих, дълбок, чист и мистичен.

Душата е Тайна Роза – Ухание на Великата Божия Любов, Ухание от Необяснимото. Радвам се, че не мога да го обясня.

Разговорите с цветята са обмяна на фините енергии, защото самата енергия е говореща същност, словесна същност.

Красиво е, когато скритата енергия те призове за обмяна.

Учителя казва: „Цветята във Висшите светове са разумни, но в своята проява на физическия свят мълчат. Не им е дошло времето да говорят“.

Учителя казва: „Цветята са фина енергия, слязла в тяло – енергия, облечена в цвете“.

Учителя: „На никого не давайте откъснати цветя“.

Изработването на едно цвете е чудно изкуство на Духовния свят.

Тот казва: „Цветята са Духовни трепети на Ефира“. Що е ароматът? Усет за Вечния Живот.

На кокичето е било дадено да види нещо от Тайнството на Живота и като видяло, то се смирило и се навело в поклон.

Белият цвят в кокичето е на Смирението и Светлината. Кокичето е търсило и е намерило. Минзухарът още търси, защото не е намерил – той още гледа нагоре и чака.

Смирението е Висш израз на Любовта и Чистотата. Чистотата има Необикновен поглед, защото е смирена.

Кокичето е кристалът на Ангелския свят.

Поради Смирението си кокичето има по-дълбока Тишина в себе си от минзухара.

Кокичето е Духовно същество, а минзухарът е все още умствен.

Ако силен вятър изкорени кокичето и минзухара, кокичето ще полети с крилата на вятъра, а минзухарът ще оплаква своята съдба.

Минзухарът е натрупал знания, а кокичето си е изработило крила.

Казвам: И кокичето, и минзухарът са търсели, но кокичето е възприемало. Кокичето е себепознанието.

Съкровището на Смирените

Автор: Морис Метерлинк

Намериш ли Пътя, всичко останало е без значение. Пътят – това е Субстанцията на самата Любов, Субстанцията на Бога, това е Съкровището на Смирените.

Как може да се намери Пътят? Достатъчна е твоята чиста жажда, твоето усърдно жадуване – това всъщност е ключът.

Пътят на всеки е уникален и ако знаеш как да живееш своя живот, ще намериш Пътя. Всеки може да намери Бога, ако живее своя Истински Живот.

Пътят изисква смелост, за да се устремиш в Глъбините на Неизвестното Божество.

Пътят трябва да се роди от твоята Дълбочина, а не от книги и подражание.

Докато не откриеш своята Дълбочина, ти нямаш Път. Докато не познаеш себе си, всички пътища, по които се движиш, ще те отклоняват, а заблужденията ти ще се разцъфтяват.

Дълбочината на Живота изисква Преклонение и Смирение. Дълбочината на Живота не е знание. Дълбочината на Живота е Бог.

Смирението обича Тишината, Усамотението, Дълбочината. Смирението е Съкровище.

Смирението е метод, чрез който се придобива Тишината. А когато придобиеш Тишината в себе си, тогава ще чуеш Гласа на Истината. Общението с този Глас е най-голямото Съкровище.

Танцуващата Пустота

Автор: Пападжи

Пападжи е същество от Дълбината, същество от Безкрая.

Ако си чист, ти няма да видиш проблема, нито времето.

Чистотата вижда Бога навсякъде. Пречиствай честно сърцето си, а останалото е, че други ще се погрижат за тебе.

Нужна ти е само Пълна Наблюдателност.

Нищото – това е Източникът, това си ти.

Истинската медитация – това е пребиваване в Източника.

Да си в медитация, означава да си у дома.

Когато умът е овладян, ти вече си не-ум – Дух. Щом си не-ум, ти вече си Блаженство.

Побеждавай с Пълно Безмълвие.

Много хора вярват в „Аз съм его“, а не вярват в „Аз съм Дух“.

Нищо не се променя. Изменя се само твоят светоглед.

В Източника, в Нищото въпросите умират.

Нямаш Покой, защото не осъзнаваш, че ти си Дух.

Не започвай дружба с хора, които ще изчезнат. Дружи с тези, които летят с тебе в твоята посока.

За да познаеш Истината, е нужен Мощен Устрем.

Ти си това, което търсиш.

Покоят е отвъд мислите и усилията. Затова утихването е ключът към Любовта и Покоя.

Познай себе си в тази Тишина, в това Нищо.

Бог е Самата Истина и никой нищо не може да каже за нея.

Освободен е само този, който е придобил Божествено знание.

Мъдрецът пребивава в състояние на Безсмъртие – Дълбоко, Бездънно, Неродено състояние.

Истинското състояние е Освобождение.

Овладей ума – това е Пътят. Овладееш ли ума, измисленият свят изчезва.

Който се съсредоточава в Брахман, става Брахман.

Който следва Учителя, за него страх няма.

Чистите действия са особен род жертвоприношения, те са разтварящи.

Ако умът е въведен в Покоя, прераждания повече няма да има.

Окултна медицина. Афоризми

Автор: Парацелз

Парацелз е умеел да задвижва Бог в себе и Лекаря в себе си.

Парацелз е узнал, че Същността е важна, а не делата.

Парацелз е осъзнавал, че във всичко е скрит Той.

Парацелз е търсил първо Бог, а после – лекарството.

Парацелз е особена смес от качества, дори и противоречащи си, но това е прекрасно. В него има почти всичко: мисъл, фантазия, въображение, магия, химия, алхимия, астрология, окултизъм, Мъдрост и Мистика… Това е така, защото това велико същество е искало да обхване всичко: и този свят, и онзи свят, и отвъд двата свята – това е чуден възход, особена оригиналност. Това е странен търсач, влюбен в своето търсене. Поклон!

Той е странен търсач – самонадеян, духовен, земен, Божествен; привличащ, пленяващ, покоряващ и поразяващ Мъдрец.

Парацелз е човек на Пламъка, носещ в себе си Тайна логика. Той е още апостол, лунатик, летящ – човек с необикновени качества и дълбок опит.

Парацелз не признава титли, красноречие, лекари самохвалци – за него мярката е чистият и мъдър опит.

От Парацелз се страхуват и го почитат. Той казва: „Аз съм Новото, аз съм Истината, аз съм Новата медицина!“. За лекарите казва: „Вашата наука е без Бог и затова тя е змийска отрова“.

Парацелз казва: „Изкуството да се лекува не зависи от вашите дипломи и знания. Това изкуство е Дар от Бога“.

Истинската медицина е професия на Тайноизбраните. Аз познавам Древното Тайнознание!

Парацелз принадлежи към Историята на Духа, а не към историята на медицината… И затова той има необикновени лекарски дарби.

Парацелз е търсил Изначалното познание. А що е Изначалното познание? Чисто Действащо Същество.

Парацелз е окултномистичен изследовател. Той е търсач на Необикновеното.

Парацелз е човек със страст към скритото и Непознатото.

Той е търсач на тънкото, а то е там, където е истинското наблюдение.

Парацелз е искал дълбоко в себе си да познае явните тайни. Той е познавал вглъбеното самонаблюдение.

Парацелз е имал благоговеен трепет пред Тайната на Живота. Той усещал, че Истинският Целител е Тайнознаещо и Всемъдро Същество със скрит опит.

Той се молил на Бога и търсел от Него Тайно знание и Дълбок потаен опит.

Парацелз е стар търсач на Невъзможното и е получавал от Него понякога свръхестествена сила.

Парацелз казва: „Опитът надхвърля всички науки. А Бог е това, което е в опита и над опита“.

Окултна медицина

Автор: Пол Седир

В Бога е скрито всяко лечение.

Само Чистотата може да излекува живота.

Любовта е върховното лекарство. Това е течащата Божия Енергия към нас.

Лекарят никога не може да излекува човека. Но ако Бог е позволил, това може да стане чрез лекаря.

Запомнете: Всичко се случва само с Позволението на Бога.

Можещото действие е в ръцете на Единствения Бог.

Създателят на лекуващото действие е Сам Бог. Всички други действат с Позволение.

Първо Бог те е изцелил… После лекарствата са помогнали.

Бог е Единствената Велика Сила. Човекът е само инструментът.

Ако Бог иска да те излекува, Той първо ти дава едно велико спокойствие в сърцето.

От Бог зависи дали лекарството да действа, или да не действа.

Има хора, които са наказани с болест. Има хора, които са наказани със здраве. Има хора, които са наказани с богатство…

Бог е Помагащият и Бог е, Който те лишава от помощ. Той Мъдро знае защо.

Който е изпуснал Бога, и здравето му е болест.

Бог знае всичко явно и скрито. Той решава всичко. Негова е Властта над всичко.

Всичко се случва по Неговата Воля. Няма втора Воля в света. От нас се иска да се поучаваме.

Не се ли ражда зло в тебе, ти вече си здрав.

Древният Египет

Без Любов към Бога, здравословното хранене и здравословният начин на живот са едно заблуждение.

Афоризми.
Книга първа

Автор: Сай Баба

Сай е явление от Чистия Извор. Пиша за него, защото сам той пожела.

Сай е постоянно движение към Бога.

Сай е Лекота и Яснота. Той няма гняв, но има строгост. Той е лъчист потаен Дух.

Някога той е търсил и открил. Днес само е слязъл да обединява и поучава.

Словото му е чисто и ясно като Небесна коприна. Учителя ми каза: „Погледни го и виж тази коприна“ и видях, че коприната е Божествена.

За Сай велик е само Божественият План. Според Сай жертвата е непобедима – само трябва да се посветим предано на Бога и Неговата Истина и никога да не заменяме тази Истина с човешки неща.

Сай е Мъдър Насочвател – той те насочва към собствената ти Божествена природа.

Сай познава прелестта на Божествения Замисъл.

Да се срещнеш със Сай, то е да те сполети благословение… и това благословение е нещо, което те гледа.

Сай вижда финото, наблюдава тънкото, съблюдава Свещеното и учи на Божественото. Той иска правилно да пътешестваме в себе си.

Стилът на Сай е Божествената Простота. Тънкият смисъл, който Сай разкрива, е по-тънък от мисълта.

Сай иска ти сам да разбереш кой живее в твоя живот. Защото само Брахман умее да живее, а другите имитират живота.

Учението на Сай е химн на Свободата. Сай е Божие дело, защото той отдавна е чул Гласа на Брахман.

Сърцето на Сай е от злато, а не от кръв – Сай е отвъд кръвта.

Сай е като лек и топъл вятър, който е дошъл да те спаси от твоето блуждаене.

Словото на Сай може да унищожи цялото твое безсмислие. Той може да смути твоите заблуждения, но ако го разбереш, той става дарител на Покоя.

Благ е Брахман, който е създал Сай…

Та, това исках да кажа за Божествената коприна.

Сай е обещание за Слънце.

Антология на Мъдростта. Афоризми

Автор: Сорин Черин

Той е роден Мъдрец с усет за Тънкото и Дълбокото.

Той е светлината на Румъния и все още е непознат.

Има нещо в този Мъдрец, което озарява и тъмнината, и светлината.

Сорин е радост за Сърцето, топлина за Душата и Път за човека, ако бъде разбран.

Сорин е докоснат от Божията Милост.

Дали го познаваме, или не, той свети в себе си.

Знаех, че в Румъния трябва да има голям Мъдрец. Минаха години и го открихме.

Ако е скрито слънце за другите – така да бъде! Ако е явно слънце – така да бъде!

Пътят му е Пътят на Избраните. Сорин, издаваме те в България с голямо уважение, Любов и Почит!

Книга на Афоризмите.
Ученията на Толтеките. Том VI

Автор: Теун Марес

Когато Мъдрецът умира, той увеличава Безпределността си.

Който обича Истината, преодолява себе си.

Смъртта означава, че човекът е изгубил тайната на намерението.

Свещените думи са Съкровените следи от спускането на Орела.

Когато при голяма трудност имаш приятно чувство, това чувство е наградата за контрол върху себе си.

Толтекът има особено отношение към непредвидимото и той умее да го привлече на своя страна.

В ядрото на Истината се влиза с най-висшата степен Безупречност.

Силата на Истината в нас е тази, която отстранява илюзията на света.

Всеки, който е станал ядро от Истината, може да стане стихия на Истината.

Истината трябва да бъде преживяна, иначе тя ще си остане загадка.

Истината е непредсказуема, защото тя е родена преди Словото.

Който няма Любов към Истината, си осигурява хаос.

Без Истината човек няма цялостен поглед.

Желанието е действие в илюзията, а Любовта е действие в Истината.

Цялостното виждане принадлежи на Чистия Дух в човека.

Истински Учител е само този, който обладава достатъчно ясно, силно и осъзнато намерение.

Истинският Учител не живее нито във времето, нито във Вечността. Той живее в Дълбините на Орела.

Истинният търсач се отличава по това, че той има непреклонно намерение да открие Истината чрез своята Безупречност.

Белият Старец

Свободата прави разумния човек да стане истинен.

Който хвърля енергията си за нещо второстепенно, той изгубва същностното, важното.

Големият враг на човека са лошите навици, защото те поглъщат скъпоценната енергия на човека.

Човекът с Дълбока Любов към Истината никога не става жертва на обстоятелствата.

Безупречността е най-необходимото качество за придобиването на осъзнаването.

С почит към Теун Марес – моя скъпоценен брат.

Елеазар Хараш

Прераждането.
Надеждата на човечеството

Автор: Ървин Купър

Прераждането е закон за усъвършенствуване, т.е. от прераждане в прераждане към съвършенство. Защото наистина за един живот не може да се постигне съвършенство, а още повече когато едно същество умира на две-три годишна възраст.

Човек се преражда, докато се пречисти и познае Бога, и накрая се слее с Него.

Човек се преражда, за да преработи своето минало. Щом се пречисти, той вече е свободен от веригите на материята. Чистотата е свободна от материята. Чистотата е свобода от смъртта.

Чистотата е постижение на Божествената Любов, а не на религията. Чистотата се справя с въпросите на живота

Египетските мистерии. Символиката на Таро.
Пътят на Посвещението

Автор: Ямблих

Есенциалната Египетска Мъдрост е нещо по-бързо от светлината.

Посвещението в Египет се е съграждало върху познанието на Дълбините на Свещеното Слово.

Това Свещено Слово е въздействало на Боговете и влизало в Единство с Бога.

Само когато човекът се е пречистил много, е имал право да произнася Хекау – Свещените Думи на Силата.

Свещеното Слово е Могъща Стихия.

Всеки, който е заживял в Дълбините на Свещените Думи, се е превърнал в Чист Дух.

Само Висша Любов храни и поддържа Свещените Слова.

Дълбоката и скрита сила на Свещеното Слово е Любовта.

Всеки, който е постигнал Истинно изричане на Свещеното Слово, той е извисил себе си.

Свещеният човек е Божествено Същество, той превъзхожда доброто и знанието.

Свещеното Слово е нещо, от което можеш да черпиш сили.

Дори и Боговете се скриват в Храма на Свещените Слова.

Самият Живот е роден от Свещено Слово – това е Началото му. Дори и Боговете не знаят Тайното Име на Живота.

Понеже Животът е произлязъл от Свещено Слово, жреците казвали: „Свещеното Слово създава Живот“.

Свещените Слова превръщат човека в Душа – във Висша Същност.

Всеки, който е изгубил Свещеното Слово – Хекау, той е изгубил своята Божествена Жизненост.

Според Словото и според начина на говорене, се определя и живота, и смъртта.

Свещеното Слово отговаря на скритата дълбоко в човека Древна Същност.

Водата тече по един особен закон – закон на Древно Свещено Слово – заклинание. Ако това заклинание се оттегли, водата спира да тече и затова има пресъхнали реки и извори.

Хекау – това са Думите, които се движат. Думите са живи действия на Свещената Сила.

Словото е в състояние да ни дари най-древните Очи.

Словото е Свещено Светилище на Божия Глас. Словото е станало деятел чрез Тайнството на Слизащия Глас.

Изворът е течащо Слово. Изворът тече, защото Древен Глас го обновява и оживонастоява.

Цялата Тайна и Мистерия на Словото е: Бог да влезе в него.

Йероглифите са Древно изкуство на Първичните скрити сили, излезли от Древния Глас.

На Свещения човек Бог изпраща Словото като Глас на Истината.

Първото, което е излъчил Абсолютът из Себе Си, е Гласът. А после е изрекъл Йероглифите Богове. Те и до днес Му служат.

Той твори Себе Си из Себе Си и дал ни е Свобода и ние самите да творим себе си по Подобие на Него. Дал ни е Свобода да се изречем в себе си.

Той е изрекъл: Аз съм Гласът, Който преминава през всички светове.

Аз създадох Гласа Си и произнесох Името Си – произнесох го в Своето Безмълвие. Който чуе Безмълвието Ми, той идва при Мене, той става Неизречен.

Аз съм Древен Остров от Прасветлина. Ако не съм ви призовал, не се приближавайте до Мене.

Всички, които почитат Вселената, света, ритуалите, дори и Живота, са отчуждени от Мене – те са отдалечени от Моята Истина.

Вселената е блуждаеща. Светът е илюзия. Ритуалите са падение, а Животът е само Път към Мене. Който ме е избрал, ще го облека с Безпределност – Мистерия, по-дълбока от Живота.

Аз съм Единственият, Kойто трябва да се търси – всичко друго са сътворени и несътворени светове.

Древното Слово е Божие Даряване.

Всеки, който е търсил правилно милиони години Словото, той бива избран от Древния Глас и става Слово.

Когато попитали Тот кое е първото: Гласът или Словото? Тот казал: „Древният Глас е изрекъл Словото“.

Древният Глас е създал Тайните в себе си. Той ги е забулил в Себе си, но на достойните ги открива.

Тайната на Живота е в Забранените Йероглифи – тези, които не трябва да се тълкуват.

Из „Скритите Йероглифи“

Великите Посветени

Автор: Едуар Шюре

Когато човек е станал Посветен, той вече не е човек на този свят.

Посветеният диша въздух, но пие Ефир.

Просветлението е докосване до Първичната Материя на Живота.

Има Посветени, които могат да помогнат на един човек само с начина си на гледане.

Ако искаш да познаеш себе си, стани наблюдател на скритите си желания.

Който е познал себе си, е придобил Единство с Невидимия свят.

Посветеният е изпълнен с Бог – и затова той е над мненията на света.

Посвещението е процес, който премахва злото напълно от човека.

Белите Братя живеят в Свръхсъзнанието на Посветените и учениците – и от там ги ръководят.

Истинското Посвещение е свързано с чистото съзнание, а не с практиките.

Истинското развитие е Посвещение – преобразяване.

Посвещението означава: да си се родил в Същността си – да си се завърнал.

Посвещението е метод, който премахва света.

Тези, които намират своя Учител, имат стари Духовни заслуги от минали прераждания и затова го срещат в Пътя си.

Посветеният е Висша Музика без инструменти.

Посветените не търсят спасение – те живеят в Бога.

Посветеният е отишъл отвъд ума и сътворението.

Водач в Пътя може да бъде само един Истински Посветен.

Посветеният е завладял своя вътрешен свят.

Посветеният има чисто слово и правилно мълчание.

Който е преживял Тайната на Посвещението, вижда, че светът си остава същия, но възприятието е вече друго: той започва реално да вижда Бога навсякъде.

Самадхи е изживяване на Върховна и Чиста Близост с Бога. Това е изживяване на частица от Неговата Незнайност – това е наречено „Чудно Приближаване“.

Тези, които постигат Самадхи, преживяват Бога, но нищо не могат да кажат за Него, за Древния Бог. Защото те Го изживяват във Върховната Му Светлина, но Той е в нея и извън нея.

Самадхи – това е човекът, който е събудил своята Безпределност, и тя му е откликнала.

Посвещението те прави Същностен, Духовен, Съкровен – а не религиозен.

Посветеният има Храм в Дълбините си и там влиза по всяко време.

Посвещението е преодоляване на мисленето, ума и известното.

Човекът на Себепознанието разчита на Дълбокото в себе си, а не на външна опора.

Свещеното Слово е храната на Посветения.

Да имаш Дух – това е Тайната на Живота.

В Самадхи, в преживяването на Бога, няма място за слово.

Животът на пчелите

Автор: Морис Метерлинк

Думата е пчела. Мълчанието е мед. Тишината е есенция.

Пчелата е тайнство, което царува в аромата.

Медът е пазител на земното сърце. Сърцето се пречиства само с капчица чист мед.

Царицата майка поддържа единството чрез особен род излъчване.

Пчелите са загадъчен род и народ.

Ние не ядем мед – ние ядем скрито слънце.

Всеки търсач трябва да открие своята пчела, своето вдъхновение, своята силна воля.

Влез в себе си, в собствената си Райска градина, и извади мед от себе си.

За пчелата цветята са Храмове на Светлината.

Пчелите са Духовно Чудо – друг вид Мъдрост.

Пчелата е Богоугодна.

В Древността има случай, когато едно племе, Урарти, призовало пчелите воини да нападнат една опасна армия – и тя, макар и тежко въоръжена, побягнала.

Медът е създаден от потайни чисти Духовни Действия.

Пчелите са Мистична Идея, внедрена в недрата на живота на човечеството.

Животът на пчелите е Таен план на Битието. Медът е храна за Неземния живот. Божественият Живот е наситен със слънчеви лъчи.

Запитай се, човеко, кой се храни с храната в тебе.

Казвам: Правилното хранене е завръщане, защото Тайната на чистата храна е в това, че един ден тя ще покори злото.

Медът е храна защита – Духовна защита.

Храната е символ на енергията, пътя, възгледите, Намеренията. Храната внася качества, сили, възгледи, развитие, Чистота…

Методи, практики и формули – дадени от Елеазар Хараш

Автор: Елеазар Хараш

Практикувай Правилността.

Ти си там, където е насочено твоето слово.

Практикувай неосъждане, защото иначе никога няма да имаш Вътрешен Мир.

Контролът е съкровище.

Господи, Ти върши всичко в мен.

Практикувай чисто сърце – само то може да узнае Божиите Тайни.

Учи се да се владееш, за да не бъдеш завладян.

Майсторството на развитието е да променяш себе си.

Практикувай тайно светла и сияеща усмивка.

Само благодарният може да се развива – благодарност за всичко!

Книга за Свободата

Автор: Елеазар Хараш

Свободата не е видение. Свободата – това си ти.

Свободата е част от Нищото и Безпределността.

Бог в тебе е всякога Свободен.

Търсенето на Свободата е вътрешен процес.

Свободата се нарича Дух и Истина.

Мъдрият е в Свободата, защото има Тайнството на Уединението. В Уединението е скрит Центърът.

Покой значи Свобода. Значи – да имаш и да си открил своя Център.

Една особена Чистота е вратата на Свободата.

Свободата е Царство над ума – Царство Божие.

Свободата е Живот в Бога, а тук злото е разложено.

Свободата на менталните хора е илюзия.

Свободата е Покой. Наблюдавай: няма изнервено цвете, защото Покоят е отвъд ума и света.

Свободният човек е открил Бог – своята Родина.

На Свободния човек е позволено Дълбинно Призоваване.

Висшата Свобода е дарено Доверие, дарена Милост Божия.

В Свободата няма време и мълчание.

Откровения.
Том първи

Автор: Елеазар Хараш

Откровенията са Божии Лъчи, неуловими за ума.

Откровенията слизат от Дълбок Вътрешен Храм.

Най-дълбоките Откровения са създадени от Мистични Лъчи.

Откровенията слизат от Бога към Бога.

Откровенията търсят Древното чисто съзнание в човека.

Откровенията са Висши Древни Същества, които ни наблюдават.

Мъдреците са Дълбинни Откровения на Бога.

Висши Духове са тези, които нашепват Предания, Откровения и Легенди в чистото състояние на съзнанието.

Озаренията даряват Възход. Откровенията даряват Същност.

Откровенията са Първородна Реч.

Откровенията са Слова от Прасветлината.

Учителят е Откровение на Бога – Глас на Бога.

Откровението е поток на Любовта Божия.

Откровението е фин лъч на Свещения Огън.

Откровението свети в самото себе си.

Откровението просветлява отвътре.

Откровението е наситено Жизнено Слово.

Откровението надминава света.

Който получава Откровение, Невидимият свят му е приятел.

Има Откровения, които не са от Светлината, а от Мистерията.

Дълбоките Откровения идват от Сияещ Център.

Най-висшите Откровения строят цивилизации.

Откровението усилва Истината в нас.

Откровението е Древен Безмълвен език.

Има Откровения без думи – те са от Неизказания език.

Висшите Откровения са от Боговете. Върховното Откровение е от Бога.

Откровението те повежда към вътрешния свят.

Том Втори