Размисъл в трудните моменти на живота

ПРЕДГОВОР

Бог ни обича чрез трудностите, които ни изпраща.

Трудните времена ни дават нещо, което веселите времена ни отнемат.

Всяко земно мислене е бреме и разпад– тук само трудността е Поучителят.

Трудността казва: „Мълчи и израствай!“.

Трудността гради Разумния и Любещия човек.

Щом имаш трудност, влез с Бог в нея.

Гледай трудностите с Очите на Бога.

Ако трудностите ни събуждат за Бога, те са благословени.

В трудностите се изработва Жезълът на Търпението, а Търпението е Доверие в Бога. Търпението дочаква Откровението.

Трудностите ни учат да се съединяваме с Бога.

Навътре в трудността е скрито Божието Име.

В трудностите Бог твори Себе Си.

Има трудности, които разкриват Тайни.

Всяка трудност си има Ключ.

Трудностите в живота са Заключена Светлина, която трябва да отключим.

Ако болестта е трудност, не искай здраве, а Чистота. А най-важното нещо в живота е растеш ли скрито в своята Чистота.

Що е страданието? Страданието е задълбочаване. Страданието е задълбочаващ Дух.

В страданията Бог си прави място за Себе Си, за да се всели и заживее в тебе.

В сърцето на трудността грее Слънце, а в сърцето на страданието грее Бог.

Трудността е мястото на Възраждането. Страданието е мястото на Възкресението.

Ако ти е скъпа Истината, ще страдаш, защото тя иска да се извае в тебе.

В трудността работи Ръката на Истината и ако ти обичаш Истината, тази Ръка ще отстрани трудността.

На трудните неща покажи своята Безкрайност.

Преодолееш ли трудността, раждаш се в Бога.

Елеазар Хараш
Варна, 2023 г.

I. ПРОВИЖДАНЕ В СТРАДАНИЯТА

1. Отговор на най-важните въпроси

Какво нещо са страданията?

Страданията са мъките на раждането на един Висш живот в душата. Те я събуждат за една Нова среда в Нови условия, за Нова дейност. Тя влиза в един Нов свят! (книга 8/стр. 19)

Нашите страдания са градивен материал за един по-висш живот, който сега се строи. И ако ние не участваме в страданията, не можем да участваме и в благата. (1/стр. 251)

В Божествения свят на страданието се гледа като на един Велик подтик, за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние.

(31/лек. 29: стр. 21)

Страданията, това е повдигане валутата на живота. Когато страданията се увеличат 100%, ние ще дойдем в онази област, която сега търсим– щастие и радости. (35/лек. 22: стр. 11)

Днес хората не разбират страданията. Страданията са предисловие на един Вечен Хармоничен живот. (35/лек. 21: стр. 19)

Казват: „Когато някой човек страда, това е карма“. Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите, това е Езикът на Живата Природа, това е Езикът на Бога– първият Език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който духът пада. (31/лек. 2: стр. 11)

Следователно страданията, това са Божествен Език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на Разумния живот. Страдате ли, Бог ви обича; не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. (31/лек. 2: стр. 11, 12)

Ако страдаш повече, туй показва, че си по-близо до Бога. (41/стр. 467)

Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са Пътят на нашето Възлизане към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той […] се спасява“. Аз го облажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близо до Небето, бих желал да бъда на твоето място“. (41/стр. 92)

Страданията – това са Законите, чрез които Господ действа за нашето развитие. (41/стр. 137)

Всяка мъчнотия е, за да се прояви богатството, което носите в себе си… Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествена банка, в която Бог е вложил онези съкровища, които трябва да отворим и използваме. (21/стр. 308)

…Страданията в живота не са нищо друго освен Свещения Огън, който изважда скритите богатства, дълбоко заровени в нашата земя. Ето защо без страдания човек не може да стане гениален, без страдания той не може да стане и Светия, без страдания от човека не може да излезе нищо добро. Единственото Велико нещо в живота на хората, това са страданията, които са направили човека Велик. (6/стр. 98)

Когато страдаме външно, ние печелим вътрешно. Страданията са външно налягане, за да се роди вътрешната Сила. (1/стр. 714)

Всички страдания са стимули за душата. Страданията превръщат в Любов енергиите на душата…

(1/стр. 931)

Страданията са най-добрият признак за подигане на душата. (1/стр. 931)

Страданието, това е копане на душата също както една земя, ако не се копае, няма да роди нищо. И онези, които не искат да страдат, няма в нищо да прогресират. (11/стр. 224)

Скърбите и страданията са Божествените рала, които разорават почвата и създават благоприятни условия да поникнат Божествените семена на Добродетелта. (34/лек. 29: стр. 11)

Казвам: страданията не са нищо друго освен ретортите на Живата Природа, в които се поставят хората, за да се очистят… След като човек премине през всички реторти, нужни за неговото очистване, той ще се освободи от онзи тежък камък, който натиска душата му, ще се подмлади и ще дойде до онова състояние, което Писанието нарича Новораждане, или Възкресение на човешката душа. (31/лек. 20: стр. 6, 7)

…Да опитаме раните на Христа, да влезем във връзка с Него, да преживеем Неговия минал живот. Някой казва: „Аз искам да позная Христа!“. „Можеш да Ме познаеш– казва Христос,– добре.“ И Той ти даде такова голямо нещастие, страдание, че къщата ти се запали от двете си страни. Преди 2000 години Христос пострада, а днес казва на страдащите: „Ето, това съм Аз– в тебе съм сега, това Аз преживях“. Разбра ли? Страданията– това е първата фаза на Посвещението. Но вие казвате: „Не, искам другояче, искам да видя Твоето Възкресение!“. Не, първо ще опиташ страданията Му и после, след като ги минеш успешно, ще дойдеш до Възкресението– до Великата Любов. Тогава ще Го познаем. Сърцето ни ще се отвори и ще кажем: „Заслужава си човек да живее в Божията Любов и да служи на Господа“. (19/стр. 436)

Страданието представлява път за познаване на Великото, Красивото, Възвишеното в света.

(21/стр. 314)

Страданията са граници, преминаване от временното към Вечното, от безпорядъка към Порядъка, от плътта към Духа. (21/стр. 313)

Защо идват страданията?

В света има един Закон, който трябва сега да учите. Защо страдате? Без страдания човек не може да се подигне на физическия свят. Ако се лишите от страдания, вие сте осъдени, никакъв прогрес не може да имате в никакво отношение. (18/стр. 11)

Понякога вие питате: „Защо са страданията?“. Те са един възпитателен метод за вашия ум.

(4/стр. 653)

Мъдростта, за да ви направи мъдри, ви причинява много страдания, а Любовта ви дава всички блага, за да ви направи добри… Мъдростта предизвиква всички страдания, а Любовта донася всички добрини и радости. (19/стр. 87)

…Под живот ние разбираме навлизане от един неорганизиран свят в друг организиран. Следователно в живота има страдания, понеже той се организира. (4/стр. 561)

Божественият живот всякога се предшества от страдания. За да се прояви Божественият живот индивидуално за всеки човек, …непременно ще дойдат страданията. (22/стр. 182)

Като не разбират Законите на Битието, хората се запитват защо идат страданията. Чрез страданията човешкото съзнание се чисти и развива.

(29/стр. 369)

На една сестра, която много страда, казах: „Небето ти даде това страдание в краката, за да се развие твоята мекота“. Страданията не са произволни. Някой е много апатичен, ще му се създадат много мъчнотии, които да го приведат в дейност, да го извадят от тази апатия, в която се намира. (21/стр. 309)

Страданието раздвижва човека. У човека има нещо, което ако не се раздвижи, ще има гниене в него. Затова идват страданията. Страданията предизвикват най-голямото раздвижване на силите в човешкия организъм. (21/стр. 308, 309)

Всичките води, които текат, които се движат, те се опресняват. Вие питате защо са страданията. Страданията са за опресняване. Ако нямате страдания, ще ви сполетят два пъти по-големи нещастия, отколкото сега. Всичките страдания ни опресняват… Когато говоря за страданията, разбирам Божествения процес, при който чувствата се опресняват, движението на тия чувства се опреснява.

(4/стр. 623, 624)

Кои са причините за страданията?

(Една сестра запита: „Кои са причините за страданието?“. Учителя каза: „Ще изброя някои от причините“.)

1. Противоречията в живота не са от Бога, а от хората. Всичко е от Бога, но не всичко е такова, каквото е излязло от Бога. Енергията излиза от Бога, но като минава през съществата, се изменя, добива примес и поради това идат противоречията и страданията.

2. Друга причина за страданието е нарушаването на Божествените Закони. Страдаш, когато не изпълняваш Волята на Бога. Страдаш поради своите погрешки от миналото… Щом хората изпълняват Божиите Закони, страданията престават. Неразумният живот води към страдания. Един човек ме попита: „Защо страдам?“. Казах му: „Ти в миналото си бил вълк и си разкъсал 10000 овце“.

3. Понеже страданията са изпити. Изпитват човека доколко е разбрал това, което е учил.

4. Друга причина за страданието е по Закона, когато човек минава от една фаза в друга. В преходния период на границата между две фази човек минава през страдания.

5. Има други страдания, наречени Идейни. Ти се бориш за една Възвишена Идея и страдаш. Това са страдания за Идея. Неразумните страдания трябва да се избягват.

6. Друга причина за страданията: някои страдания са за чуждо благо. Например някой троши камъни, страда от тежък труд. Но може да се утешава от мисълта, че тези камъни ще послужат за благото на хората. Ще се построят хубави здания.

7. Друга причина за страданията е следната: някой път те са родилни мъки за раждането на Нова Идея в човека. Има и други причини за страданията. (21/стр. 315, 316)

Има ли причина в човека?

Ще кажете, че Господ е наредил работите да стават по един или по друг начин. Не, Господ не е направил всички неща. Не се извинявайте с Него. Има неща, които хората са направили и сами страдат от собствените си произведения. (52/стр. 327)

Ще кажете, че Бог е Любов. Така е, но въпреки това хората страдат… Хората страдат, защото не живеят според Законите на Любовта. (52/стр. 330)

Страданията са един отзвук на това, че не сме приложили Любовта навреме. За да избегнем страданията, непременно трябва да приемем Любовта.

(36/стр. 261)

Сега, ако ме питате защо дойдоха страданията, ще ви кажа: когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: „Ами тогава какво трябва да направим?“. Ще мислите, че може да живеете само с Бога, и от тоз момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне животът на Великата култура, която ще даде един Велик импулс. (34/лек. 9: стр. 7)

Има ли кармични страдания?

В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. Затова, каквото ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни за него.

(30/стр. 242, 243)

Страданията трябва да дойдат, те трябва да дойдат като едно ликвидиране на човешката карма. Затова се препоръчват страданията. (1/стр. 931)

Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите– не може да се отлага, защото, ако се отложи, ще се спънете. (11/стр. 245, 246)

Всяко страдание има свои далечни причини, страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в астралния или менталния свят, т.е. в света на чувствата и желанията или в света на мислите. Както и да се изрази кармата, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави да му платите. (14/стр. 163)

Един човек преди две съществувания, когато е бил на Земята, е имал слуга, с когото е постъпил крайно несправедливо, изпъдил е слугата си зимно време и последният дълго време е страдал. Да допуснем, че тази година се съвпада според изчисленията този бивш господар да опита същото. В това прераждане този бивш господар сега служи при един господар, който ще го изпъди, и колко време ще седи без работа, аз зная. Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца. Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан. Това е писано на ръката му. (38/стр. 238, 239)

Един слуга работи при господаря си и казва: „Дотегна ми“. Аз гледам ръката му и му казвам: „Още един месец ти остана. Но този месец е опасен. Ако излезнеш преждевременно, Природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар“. (38/стр. 239)

Каквито страдания да ви сполетят, ще ги пренесете с Търпение, защото знаете, че причината за тези страдания лежи във вас. Както сте създали престъпленията, така ще ги изправите… Кармата се ликвидира със Закона на Любовта, а не с бягане. С бягане въпросите не се решават. (14/стр. 162, 163)

…Трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният… Ако вашето съзнание е будно, в най-щастливия ден на годината ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия Разумни Същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания. Едните ще изправите, другите ще използвате.

(31/лек. 16: стр. 14)

Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване, и той трябва правилно да го развърже. Тази мъчнотия е кармическа и трябва разумно да се разреши. (14/стр. 162)

Ако сиромашията, страданията и болестите идат по Закона на кармата, те имат за цел да ни научат нещо. (3/стр. 184)

„Защо идат страданията?“ Те са резултат на миналото. …Грешката ви е там, че не се коригирате. Има грешки на миналото, има и сегашни грешки. Грешките на настоящето ще се изправят в бъдещето; дълговете на миналото се изплащат в сегашния живот, сегашните дългове ще се изплащат в бъдеще. Например днес кажеш една дума не намясто– ще я изплащаш в бъдеще. (3/стр. 134)

Не може ли без страдания?

И учените хора, и ясновидците, и Светиите се оплакват от страданията. Всички казват: „Защо са страданията?“. Без страдания не може. (4/стр. 350)

Главата ми е побеляла само от въпроса: „Защо са страданията?“, който са ми задавали. От обяснения ми е побеляла главата. Казвате: „Господ не можеше ли другояче да създаде света?“. Господ създаде света за страданието. Ако искаше да е без страдание, нямаше да създава света. Когато Господ не иска страдания, не създава нищо, седи спокоен. Когато иска да създаде нещо, явява се това страдание. (4/стр. 349)

Не може ли да се живее без страдания? И това е възможно, обаче питам учените какъв ще бъде животът без мъчения и страдания– дайте ми един проект за такъв живот. Да живеете без мъчения и страдания, това значи да станете по-нещастни, отколкото сте сега. Влезете ли в свят без страдания, още на другия ден ще кажете: „Пратете ни страдания, не можем без тях“. Това не е теория, но факт… (44/стр. 594)

Някои от вас искате да мине светът без страдания. Някои от вас ще минете през много страдания, някои– през по-малко. Който мине през много големи страдания, ще има по-големи придобивки. Който минава през по-малки страдания, ще има по-малки придобивки. (18/стр. 66)

Човек, който носи Добродетелта, е като една бременна жена, той трябва да страда за тази Добродетел. Не страдаш ли за Добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек. Ако вие искате да минете живота си без страдания, вие ще бъдете безплодни хора. Досега аз не съм срещнал някой човек да каже: „Аз много се радвам, че пострадах“. Всички казват: „Все на мене ли се дадоха тези страдания, кога ще се махнат?“. Е, много лесно.

(20/стр. 438)

Често наблюдавам онези, които страдат. Някой казва: „Не може ли без страдания?“. Може. Щом не искаш да страдаш, ще си вземеш багажа– и хайде, на онзи свят. Докато си на Земята, ще страдаш. Ти искаш да живееш на Земята без страдания– това е невъзможно! (3/стр. 108)

Ако някой от вас не иска да страда, то защо е дошъл на Земята– по-добре да си седеше в Небето. Той е дошъл тук, на Земята, да се повдига, а пък ще се повдига само чрез страдания… (11/стр. 224, 225)

Казвате: „Не може ли да се живее без страдания?“. Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човек, толкова повече Знания и по-голяма Мъдрост придобива, толкова повече се освобождава от ограничителните условия на живота. (12/стр. 69)

Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта. Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и Тайните на Живата Природа, казвам ти: няма друг път освен страданието. …Докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. (40/стр. 35, 36)

Има ли изключения в
Закона за страданията?

…Много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения Път. (31/лек. 14: стр. 25, 26)

Някой може да каже: „… не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание?“. На това може да се отговори така: може без страдание, щом си Чист. Щом си нечист, …страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти.

(21/стр. 316)

Може без страданието, ако си с Пробудено съзнание, ако организмът ти е възприемчив към Новото, към Божествените Идеи, които идат от горе. Но ако си заспал, ако организмът ти е груб и невъзприемчив към Възвишените Идеи, ще има страдание, защото, ако то не дойде, спъва се твоята еволюция, твоят възход. (21/стр. 316, 317)

Може и без страдания в живота, когато има Разбиране. (1/стр. 871)

В бъдеще страданието ще изчезне завинаги. Когато човек пази горните условия. (21/стр. 317)

Докога ще страдаме?

В живота си ние трябва да спазваме онази Велика Идея, за която сме дошли. Под тази Велика Идея аз разбирам човешката душа… Трябва да претърпим всички страдания, за да може нашата душа да оздравее! И когато душата ни оздравее, всички състояния, които сега съществуват в света, ще се изменят. (34/лек. 28: стр. 16)

Като е дошъл на Земята, човек трябва да учи; светът е Велико училище, в което се преподават ред уроци– страданията и радостите са едни от уроците, които човек трябва добре да изучи; той ще страда и ще се радва, докато обърне лицето си към Бога… (16/стр. 149)

Който влезе в пътя на живота, много страдания ще има, докато се научи да живее. (1/стр. 207)

Ще страдате, докато превърнете всичко в мисъл. (1/стр. 714)

Всяка форма трябва да мине през ваене, през огън, за да се кали, да издържа на условията на живота. Без страдания човек остава суров материал, какъвто е глината, от която правят грънци. Дойдат ли страдания, суровият материал, от който човек е направен, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. „Докога ще страдам?“ Докато се усъвършенстваш, докато скръбта ти се превърне на радост. (7/стр. 6)

Колкото по-нагоре се качва човек в Духовния свят, толкова по-интензивни са страданията му; най-после той дохожда до една област, където страданията изчезват– там те се превръщат в радост. Това показва, че неорганизираните сили се организират. (33/стр. 292)

Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това? Когато Божественото вземе връх в човека. (21/стр. 32)

Един брат ме попита: „Докога ще страдаме?“. Казах му: „Докато се стопи всичко човешко и остане само Божественото“. (21/стр. 312)

Дават ни се признаци, по които да познаваме свободни ли сме, или не. Тия признаци са страданията. Те показват, че животът ни трябва да излезе в други условия на съществуване. Мине ли животът в благоприятните за развоя му условия, страданията не се чувстват… Светиите не са били обладани, не са се оплаквали и не са чувствали страданията, защото душевният им живот е бил по-пълно проявен, поставен в по-висшите условия, в Божествената атмосфера, гдето са били свободни. И тъй, страдаме ли, трябва да насочим вътрешния си живот към по-висши условия. Повдигнем ли, усилим ли вътрешния си живот, поставим ли се във връзка с могъщите Праведни и Светли духове, ние сме свободни и не ще вече страдаме. (26/стр. 5)

…Павел казва на едно място тъй: „На мъки съм аз още, докато се образува у мен Христос“. Как ще се образува Христос? Докато Любовта вземе надмощие, понеже Любовта е първият Божествен образ. (32/лек. 30: стр. 16)

…Колкото повече обичате Бога, толкова по-големи противоречия ще се родят във вашите души. И колкото повече противоречия се раждат в душите ви, толкова сте по-близо до Бога. Това ще бъде до известно време, докато заживеете в Божията Любов, в Божията Мъдрост и в Божията Истина: това значи, докато Бог ви нагласи. (22/стр. 207)

Вземете пример от някой цигулар, който настройва цигулката си. Той обтяга струните съгласно своя камертон и когато дойде до известен предел, спира. Така и страданията във вашия живот ще дойдат до крайния си предел и ще спрат. Не се бойте, Бог няма да скъса струните на вашата цигулка! След като нагласи цигулката ви, т.е. вашата душа, Той ще започне да свири на нея…

(22/стр. 207, 208)

Каква е целта на страданията?

…Всяко нещо, което се случва с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. (21/стр. 305)

Всичко в Природата – и страданието– събужда човека… Защото човек без страдания е жито в житницата. Ще стои в покой, но не печели нищо. Значи, тогава от Любов към него Небето му праща страдания, за да го събуди. (21/стр. 305, 306)

Някоя майка буди сутрин детето си и му казва: „Стани, мами!“. Детето казва: „Ще стана“ и пак заспива. Най-сетне майката, като дойде, вземе юргана, хвърли го настрани и детето става. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Трябва раздрусване. Та големите страдания са раздрусвания. Заспал си под юргана. Ще те раздрусат, за да станеш. (21/стр. 306)

Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. (21/стр. 306)

Човек само като страда, скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината. Един вол е вързан с едно въже и не му иде наум да скъса въжето. Някой го бие, той се дърпа и скъсва въжето. И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава. (21/стр. 54)

Един български свещеник, на възраст около 85 години, разправяше една своя опитност. Като стигнал до тази възраст, той се почувствал вече доста стар, немощен. На всеки две-три стъпки трябвало да почива и все си казвал: „Остаря вече, дядо попе!“. Какво се случило по-нататък? Когато русите бомбардирали Варна, една бомба паднала до църквата и разтърсила околните къщи. Както седял у дома си, свещеникът също се разтърсил и моментално решил да бяга. Огледал се набързо в стаята, сграбчил нещо и хукнал да бяга. Като видял, че е вън от града, успокоил се и седнал да си почине. Каква била изненадата му, когато разбрал, че се намира на два километра разстояние вън от града… Значи, страхът, който преживял, събудил в него скрити сили, които му дали възможност не само да върви на далечен път, но да тича… Значи, мъчнотиите, страданията имат за цел да поставят човека в прогресивно състояние, да събудят в него всички скрити сили за живот, за работа. (53/стр. 398, 399)

Какво ще ни допринесат страданията?

Нашата цел не е да ви освободим от страдания, ни най-малко, но искам да видите ползата от тия страдания. (32/лек. 24: стр. 4)

Като дойде някое страдание, да знаеш, че то ще донесе Божие Благословение. (21/стр. 306, 307)

В страданието човек печели. То е един Божествен Закон. (1/стр. 251)

За да развие своето сърце и придобие Права мисъл, човек минава през ред страдания и изпитания. Следователно трябва да знаете, че страданията, през които минавате, почиват върху известни Закони. Те са строго определени и предвидени. Чрез страдания човек учи, придобива Знания. Без страдания и четири факултета да е свършил, нищо няма да се ползва. (14/стр. 341)

…Човек страда, за да придобие нещо ценно.

(3/стр. 336)

…От всичките тия нещастия, които са сполетели Праведния Йов, той е добил Мъдрост, Познание, едно философско разрешение за живота и след като е придобил туй, неговите синове и дъщери се повръщат и заживяват един живот, много по-добър, отколкото първия. Следователно, ако ние можем да преживеем един живот, по-добър, отколкото сегашния, заслужава да минем един малък период на страдания и да минем в по-добър живот! (32/лек. 15: стр. 21)

За предпочитане е човек да мине през страдания, но да придобие Любовта, да стане умен и силен, отколкото да бъде свободен от страдания и да няма никакви придобивки. (7/стр. 293)

Един брат – музикант – имаше голямо любовно разочарование, понеже неговата приятелка му казала: „Или Учителя, или мен!“. Той я обича и тя го обича. Той изпитва голямо страдание. Казах му: „Ти сега се намираш поради това голямо страдание, което преживяваш, в един интересен момент на живота си. Това голямо страдание означава голям Вътрешен Възход в тебе. Ти ще станеш способен да твориш Възвишени творби, като имаш такова страдание“. (21/стр. 308)

Всички писатели са писали своите най-добри творения, когато най-много са страдали. (27/стр. 9)

И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо Ново се внася в твоята душа. Другояче страданието няма смисъл. При всяко страдание се внася, или по-право присажда, едно Ново качество. (35/лек. 22: стр. 17)

Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: „Доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен“. Ще бъдеш Разумен да не дигаш много шум, иначе ще счупиш присадката. (35/лек. 22: стр. 17)

Аз имам за вас едно изречение. То е следното: „В страданието се крие балсамът на човешката душа“. В страданието се намират лечебните средства. Човек, който не е страдал, няма този балсам. Когато човек страда, тогава се добива този Божествен балсам, или това, което в далечните векове са търсили– Безсмъртието на човека. (36/стр. 301)

Не се произнасяй за себе си. Един ден вие ще бъдете Ангели с пет, шест милиона крила, голямо Величие. Това, което кажеш, всичко ще стане… Сега си създавате условия за онези шест милиона крила. И заради шестте милиона крила, които ще имате, струва си малко да страдате. Шест милиона крила– това е най-малкото, което може да имате.

(39/стр. 255)

2. Дълбоко разбиране за страданията

Страданията са необходими

Според мене страданието е необходим път за развитието на човека. Ще дойде ден, когато страданията и препятствията в човешкия живот ще изчезнат. Засега те са необходими… (51/стр. 198)

Казвам: сега ще разбирате, че страданието е една необходимост. Не да го предизвикваме, …но в Природата съществуват известни страдания. Страданията са опаковка на Божествените блага.

(4/стр. 349)

Страданията са указател към Любовта. Който иска да бъде добър човек, непременно трябва да страда. Страданията са един Закон необходим, за да ни направи да живеем в Любов и да се усъвършенстваме. (25/стр. 37)

Тия страдания са необходими, понеже, като влезете в Духовния свят, като се освободите от тялото, ще трябва да знаете как да контролирате вашето Духовно тяло. Това нещо трябва още отсега да го научите. (32/лек. 33: стр. 11)

…Да се разбере Дълбокият смисъл на страданията, че те са необходими за нашето щастие и блаженство, за в бъдещия живот. Нещастията и страданията са най-голямото благо, което Бог изпраща на хората. (48/стр. 252)

Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник именно на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение страданията са необходими за човека да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използва. (50/стр. 45)

Страданията са неизбежни

Земята е място, дето се събират и най-големите страдания, и най-големите блага. (1/стр. 861)

…Животът носи две големи противоречия: големи страдания и най-голямото благо. Двете са преплетени. Щом дойдеш в живота, непременно и двете блага ще дойдат, неизбежно е. Как може да се обясни защо животът носи две големи противоречия: най-големите страдания и най-големите радости? Ако си учен, ще разговаряш с радостите, пък на скърбите ще им намериш работа. Ако си от недоучените, от глупавите хора, все ще имаш работа със скърбите, със страданията, с тях ще разговаряш. (4/стр. 393, 394)

Има известни изпитания и страдания, които човек неизбежно трябва да мине. Който мисли, че може да мине без изпитания и страдания, той се самоизлъгва. Невъзможно е човек да мине без страдания. (14/стр. 260)

Страданието в този свят… ще каже: „Искам да те посетя, много се затъжих за тебе“. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. (34/лек. 9: стр. 7)

Като е дошъл на Земята, човек неизбежно ще страда; и Великият човек, и обикновеният страдат, само че Великият страда и се повдига, а обикновеният страда и се ожесточава. (16/стр. 180)

Ако най-добрият човек в света, Христос, мина през мъчнотии, какво остава за другите хора? Христос дойде на Земята… и Го сполетя най-голямото нещастие. Мислите ли, че вие ще минете без страдания; мислите ли, че като се молите, ще избегнете страданията? Христос не се ли моли? Някои страдания не могат да се отменят. (3/стр. 132)

Страданията са всеобщи

Представете си, че ви дойде някакво страдание– как ще се справите с него? Като ученици на Новото, вие трябва да помислите за всички същества, малки и големи, които също страдат– няма същество на Земята, което да не страда… Всяко живо същество взима участие в общата скръб на света– това е неизбежен Закон. Чрез страданията животът се организира и оформя. (33/стр. 14)

Някой път вие ми казвате: „Не виждаш ли нашите страдания?“. Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти. Има хиляди, милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат.

(34/лек. 7: стр. 32)

На всеки човек е дадено да носи по една малка част от общия товар, а не целия– никой не може да носи Земята на гърба си, но всеки може да носи по една малка частица от нея; никой не може да носи страданията на целия свят, но всеки може да носи своите страдания като част от общите страдания… (33/стр. 17)

Често ние питаме: „Защо страдам аз?“. Не питайте защо страдате, но питайте защо е страданието в света, защо е страданието в цялата Природа. Едновременно, когато вие страдате, хиляди други същества дават живота си. В този момент, когато от вашата глава се взима само един косъм и вие усещате болка, може от други да се взима цял живот. А вие питате: „Защо ми взимате този косъм…“.

(34/лек. 4: стр. 5, 6)

Има една скръб, когато ти заместваш някого, който страда– като идеш да му помогнеш, ще вземеш неговата скръб, за да може той малко да си почине. Като му вземеш скръбта, образува се една връзка. Понеже ти му носиш скръбта, този човек започва да те обича. Ти никога не можеш да обичаш един човек, който никога не е носил твоята скръб. И всякога ще обичаш един човек, който е носил твоята скръб. Ти не може да не обичаш този, който е носил твоята скръб. (4/стр. 351)

Казваш, че еди-кого си не обичаш. Защо не го обичаш? Защото не е носил твоята скръб. Обичаш друг– защо? Защото е носил твоята скръб. Той те обича– защо? Ти си носил неговата скръб. Това не е философстване, това е наука. (4/стр. 351)

Страданието е чукът на скулптора

Хубавите камъни каменоделецът дяла, а простите камъни ги оставя. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания. (21/стр. 310)

Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с чука отгоре му? Ако той чувстваше, не щеше ли да каже: „Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми“? Скулпторът ще му отговори: „Защото от тебе може да стане една хубава статуя“. Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после– все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас. (25/стр. 101)

Един грешник е един камък, от който под ударите на Божествения чук ще стане изящна фигура. Господ работи върху вас, за да развие Нови чувства и качества, с които ще може да живеете при Ангелите, които са същества, много по-напреднали.

(25/стр. 102)

Сега Божественият скулптор работи върху вас и извайва статуи. Вие страдате, вдигате шум, а когато статуята се привърши, няма да има вече чукане. (21/стр. 310)

Вие трябва да стоите спокойно– даже и когато ви дялат, да сте спокойни, да не мърдате, инак повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си. (11/стр. 21)

…Щом се извае статуята на скулптора– неговият идеал, този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог, или Живата Природа, чрез този чук на страданията свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрани и ние ще бъдем поставени на видни места… Вие ще бъдете поставени като статуи в Божието Царство. Всички ще бъдете видни хора. (22/стр. 317)

Природата работи върху нас
много разумно

Трудностите в живота, мъчнотиите, съмненията, колебанията, всичко това, което може да разсипе наглед душата ви, това показва най-голяма благост на Природата към вас. Това показва, че Природата е обърнала внимание на вас. Значи, може да стане нещо от тебе. (38/стр. 139)

…Когато Природата ви удостои с изкушения, с мъчнотии, със страдания, тя е обърнала внимание на вас. И когато вашият професор ви даде най-мъчните задачи, той има своя цел. Той иска да развие вашите дарби. Той казва: „В този талантлив ученик има нещо, но трябва да се раздруса по един начин, по друг начин, за да излезе нещо от него“. Природата е Учител. Тя иска да събуди всяка душа, тя иска да раздруса отстрани душата ви.

(38/стр. 137)

Човек… Природата го прекарва през страдания, които обработват сърцето му и развиват неговия ум; страданията подготвят хората да разбират Новия живот, който носи Новите Идеи в света.

(33/стр. 60)

Велики и силни хора в света са тия, които Природата е удостоила с големи страдания. (1/стр. 467)

Когато Живата, Разумната Природа иска да даде на някой човек едно благо, тя го опитва 99 пъти. Ще го постави в голяма невъзможност и ако той изтърпи, тогава има доверие в него и ще му даде благото. Това е Волята Божия. (4/стр. 196)

Когато сте в най-голяма мъчнотия и затруднение, Природата е предвидила вашите нужди и намира начин да окаже помощ, но не по начин, както вие мислите, но по най-невероятния, както само тя знае да помага. (1/стр. 282)

Мъчението е неумолим
Закон на Битието

Всички ученици на Окултната Школа, които не са готови да се мъчат, да не прекрачват нейния праг, защото той е Свещен. Това е Първото Правило. Ще се запитате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мъчения– елате.

(24/стр. 55)

Следователно ще си зададете първия въпрос– готови ли сте да се мъчите и да издържите мъчението? Всичко Благородно и Възвишено в света се ражда само от мъчението… (24/стр. 55, 56)

Мъчението съставлява най-великата работа, трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. (24/стр. 56)

Християнството се повдигна благодарение на мъчениците, които положиха живота си за него. Не съм аз, който изисквам мъчението; то е един неумолим Закон на Битието, който ще си остане в сила завинаги. (24/стр. 56)

И тъй, имайте предвид, че мъчението е една необходимост в живота. Аз говоря за мъчения, които произтичат от самата Природа, а не за мъчения, които сами вие си създавате. (24/стр. 57)

И така, светът е едно място на мъчение. Този свят е едно от най-великите училища на Живия Господ, по-велико училище аз не познавам; наричам го основа на всички други училища. Разберете го във всички негови разклонения и прояви, разберете го във всичките противоречия, които съществуват в света. (24/стр. 58)

Мъчението вие никъде не може да го избегнете, то е една необходимост във всяко верую, във всеки строй, във всеки живот, във всяка мисъл; мъчението е неизбежно и в Любовта– най-голямото мъчение именно там се намира. (24/стр. 59)

Кой е онзи, който живее под покрива на Всевишния? Който е готов… да изтърпи всички мъчения. Изтърпите ли всички мъчения, Господ ще каже: „Ти може да бъдеш под Моя покрив“. (24/стр. 61)

И тъй, човек е слязъл на Земята, за да научи Първия Велик Закон– мъчението. И когато казват за Христа, че е слязъл и пострадал за цялото човечество, разбирам, че Той е дошъл на Земята да научи хората именно на този Велик Закон. (24/стр. 67)

Мъчението е Велика наука в света. Когато вие започнете да се мъчите, аз ще ви обикна. Само който се мъчи, мога да го обичам. Не мислете, че вън от мъчението има обич. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас, чужди сте ми и знаете ли колко чужди? Но ако се мъчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици… Мъчите ли се като великани, със спокойствие и хладнокръвие, и не изгубвате равновесието на духа си, вие сте обичани. (24/стр. 68)

…Готови ли сте да се мъчите? Не искам страдания: ония, които страдат, според мен са страхливци. Страхливият страда, а героят се мъчи. Хванат го и го бият и той страда– това не е мъчение. Мъчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи със спокойствие. Велик Закон е мъчението! (24/стр. 71)

Като се мъчите, Христос ще ви тури венец на главата. Кому поставят венец? Само на онзи, който е понесъл най-големи мъчения. Който не е понесъл мъчения, той е развенчан. Както виждате, това не е Учение за… страхливи хора. То е основа на бъдещата Окултна Школа, основа на бъдещото общество. (24/стр. 68, 69)

Сега настава Великият момент на мъчението за сегашното общество, в света идва едно мъчение, идва вече. То ще дойде и ще замине. И онези, които го разберат, ще се повдигнат в бъдеще. (24/стр. 73)

Човек ще бъде дълбоко разтърсен

Сега, когато аз говоря за Разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си.

(31/лек. 24: стр. 14, 15)

При сегашното положение, в което се намирате, само ония хора са Разумни, които страдат дълбоко и съзнателно. Бъдещето е на страната на страдущите. Две мнения по това няма. Онези, които страдат дълбоко, душата им се раздрусва тъй, като че светът се руши в тях. Те чувстват не само своите страдания, но и тия на целия свят, на всички същества. (30/стр. 135)

…Когато страданията дойдат до най-високата си точка, ние можем най-добре да се разговаряме с тях. Човек, на когото всички клетки не са се разнищили, не са се разбили от страдания, той още не е дошъл до тях и не знае какво нещо са страданията. Страданието е духовен въпрос. То представя най-великото нещо в живота. Страданието предизвиква най-голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят.

(6/стр. 274)

Ние сме в края на тази епоха

Сегашните мъчнотии са предшественици на нещо Велико в света. Ние сме дошли до крайния предел на съвременния свят. Няма да се мине дълго време и ние ще влезем в една Нова вълна, в едно трансформиране, затова трябва да бъдем готови.

(35/лек. 3: стр. 31)

…Ще има един такъв Велик изпит, какъвто светът не е виждал. Вие ще трябва да бъдете герои. Този изпит ще бъде не само за вас, но и за целия свят. Вие трябва да бъдете герои, да посрещнете този момент. (32/лек. 30: стр. 35)

Не мислете, че тъй лесно ще мине. Ние сме вече в края на тази епоха и всички ще минете през 35000000° топлина. Разбирате ли? Този ток ще премине през този свят и той ще бъде пречистен.

(32/лек. 30: стр. 35)

Сегашният свят минава през голяма криза– индивидуална, семейна, обществена, общочовешка– и Земята претърпява едно видоизменение. Никой не е господар на себе си, никой не може да избегне тази криза, но каквото става, всичко е за добро. (3/стр. 417)

За съвременните хора иде такова едно изпитание, че ако на тези съвременни хора бихте обяснили какво има да стане, на всички тези хора косите биха побелели за 24 часа от страх. Този свят на сегашните хора си отива и няма какво да съжалявате вече. Ние ви извеждаме 24 часа, преди да се събори зданието. Всички хора седите на една паяжина сега. Тези, които идат да формират света, идат със своите чукове и ще формират света. Такова събаряне ще има, каквото никога не се е случвало. Това, което става, то е най-великото. В човешката история, откак се е започнала човешката еволюция, в слизането и качването на човешкия дух досега по-велика от тази епоха няма. (28/стр. 184)

Сега вие ликвидирате кармата си. Знайте, че вие сте в последната фаза на вашата карма. Това е така назряло сега, че колкото по-скоро, толкова по-добре за вас. Всяко едно отлагане е вече лошо.

(28/стр. 192)

Като дойдат най-големите страдания, знайте, че вие ще ликвидирате със старото. (3/стр. 13)

Сега са последните 24 часа

…Христос… ще [ви] прекара през Огън седем пъти… И за всичко туй срокът е двадесет и четири часа– това е ултиматум, последен срок… (11/стр. 327)

В тия двадесет и четири часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите дали сте вие, или не. Но на вас да не ви е странно– това променение ще стане медлено, за да не се уплашите. (11/стр. 327)

Не си правете илюзии от сега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани. Материално щастие на Земята вие не очаквайте. Тези двадесет и четири часа не са за това и затова в тях подобно нещо не очаквайте.

(11/стр. 330)

В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. Но разбира се, това ще стане, след като се минат тези двадесет и четири часа. А в двадесет и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света… И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. (11/стр. 327, 328)

Всякой един от вас е същество колективно– имате познати, приятели, роднини. Вие… имате и други, които живеят около вас, и всичките трябва да оправят сметките си… А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото, ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. (11/стр. 331)

Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме Възкресение– ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в Райската градина. След смъртта Си Христос се чисти четиридесет дена, а вие за да се очистите, ще са нужни от двадесет и четири часа до четиридесет години*. И най-много след четиридесет години всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до четиридесет години. А двадесет и четири часа, това са 2,5 години. (11/стр. 332)

Ще влезем в Новия живот!

Кой е пътят, който води към Новото? През мъчнотиите и страданията. Като ги преодолее, човек влиза вече в Новия живот– в живота на Любовта.

(29/стр. 279)

…Ще има страдания и един ден всички ние ще излезем из този Огън и ще влезем в Божията Любов. Някои сте на прага да излезете– излезте!

(45/стр. 633)

…Когато Божествената Любов слезе, за да даде живот, смъртта и всички нещастия и страдания се поглъщат. Един ден всички тия ваши страдания, които сте минали, ще бъдат перли, украшения върху вашите дрехи и ще кажете: „Много се радваме, че минахме през този път и научихме такива ценни уроци“. (20/стр. 486)

Един ден, като ви видя между Ангелите, и аз ще кажа: „Колко страдания минахте, докато дойдете на това място!“. Пътят на Великите хора е път на страдания. Пътят на героите е път на страдания. Пътят на цялото човечество е път на страдания.

(51/стр. 196)

Когато човек влезе в Новия живот, първата му работа е да погледне към раните на ръцете си като свидетелство на разпятието, през което е минал. Той ще се усмихне и ще се зарадва, че е оживял. Новият живот излиза от раните, през които са минали гвоздеите. (15/стр. 477)

3. Даровете скръб и радост

Скръбта е едно от Великите условия

Понякога животът е сериозен, но животът е най-великото благо, свързано с радости и скърби. Скръбта в Невидимия свят е една привилегия.

(4/стр. 351)

И сега вие ме запитвате: „Защо са скърбите?“. Казвам: скръбта е един Велик метод за разбиране Великата Истина в света. И всички Велики Учители, всички Светии, всички Пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. (35/лек. 3: стр. 30)

Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата Природа, това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да те питат колко си се радвал, но ще те питат през колко страдания, през какви скърби си минал. Там радостите не ги турят в сметка… (31/лек. 2: стр. 9, 10)

…Като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само“. В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива Знание, придобива Мъдрост, облагородява се, повдига се. (31/лек. 2: стр. 10)

Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл, че когото Бог люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите винаги носят Велики Божии Благословения. (10/стр. 145)

…При всичкото си нещастие трябва да имате онова усмихнато лице на зората… Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо Красиво, Велико, обвито в мантията на скръбта. (35/лек. 6: стр. 30)

Скръбта, това е едно от Великите условия на живота. Няма по-велико благо от скръбта. Затова тя предшества радостта. (1/стр. 495)

…Какъв е смисълът на Любовта? Тя първо ще те научи да живееш. И ако не се научиш да живееш, ако в Любовта елементарните работи– страданията и радостите– не можеш да разбереш, ти не можеш да прогресираш. Страданията и радостите са двата пътя, по които Любовта се проявява.

(4/стр. 13)

Любовта не може да говори прямо на сегашния човек. Следователно Любовта говори на човека само по един начин– чрез живота. В живота пък има движение, затова животът говори на човека по два начина: чрез езика на Земята и чрез езика на Слънцето. Езикът на Земята е наречен език на страданията, а езикът на Слънцето е наречен език на радостите. (35/лек. 1: стр. 11)

Казват някои: „Що са страданията?“. Страданията, това е езикът на Земята, езикът на живота. Животът казва на човека така: „Да ме разберете, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй– езика на радостите“. (35/лек. 1: стр. 11)

Тези две неща, това са две движения, две течения. Дето се срещат тия две течения, там се ражда органическият живот. Някой казва: „Не може ли без страдания?“. Не може. Без страдания органическият живот не може да се зароди. Това е една аксиома. (35/лек. 1: стр. 11, 12)

Когато вие скърбите, не считайте това нещо като противоречие. Скръбта е признак на развиващата се Любов, а радостта е признак на проявената Любов. (22/стр. 250)

И да знаете, че колкото повече скърбите, толкова повече ще се радвате. И колкото повече скърбите и се радвате, толкова по-добри ще бъдете. И колкото сте по-добри, толкова по-близо ще бъдете до Любовта. И колкото по-близо сте до Любовта, толкова по-добре ще служите на Бога. (4/стр. 50)

При сегашното развитие на човека без страдания животът е невъзможен; днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите– те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата, а без радост чувствата му не могат да се разширяват; колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. (16/стр. 102)

Страданията градят, те изграждат света. При радостите ние се намираме в един вече изграден свят. А страданията показват, че един свят се гради. (21/стр. 310)

За да се ползвате от разумните страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила в живота си. Не увеличавайте радостите и страданията на никого. Не отнемайте радостите и страданията на никого. Това са две правила, които трябва да пазите както към себе си, така и към другите хора. (12/стр. 69)

Страданията и радостите са Божествените блага, които Бог ви е дал. (1/стр. 270)

Бог посещава човека и чрез страданията, и чрез радостите. (12/стр. 68)

По какъв начин действа Господ всеки ден за нашето повдигане? Чрез пътя на страданията и радостите. Аз съм пребродил целия човешки живот, слушал съм Възвишени Божии Духове и от придобитата опитност намирам, че всички трябва да минат по пътя на страданията и радостите– от него по-добър няма. Кой на Земята може да оспорва, че от този път, по който сега минават хората, има по-добър? (27/стр. 16)

Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази Мирова скръб, подразбираме, че в Мирова скръб именно се ражда Великото Божие добро. Затова и светът скърби.

(34/лек. 32: стр. 26)

И тъй защо трябва да скърбя? За да се роди доброто в мене. Защо трябва да се радвам? За да се роди Божията мисъл в мене… И тогава доброто и мисълта, съединени заедно, скръбта и радостта, съединени заедно, дават израз на Великия Божествен Живот, а този Живот е Безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази и ги усвоим, ще бъдем Безсмъртни. (34/лек. 32: стр. 26, 27)

Скръбта и радостта са
два дара на живота

Животът носи два дара в ръцете си: скръбта и радостта. (1/стр. 517)

…И радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: „Много страдам!“. Що от това? Скръбта е сила. (34/лек. 14: стр. 23)

…Страданията – това са корените на дървото, а радостите– това са клоните. Корените и клоните, т.е. страданията и радостите заедно, съставляват Дървото на живота. Без корени не може да има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни; а щом корените са по-силни, и вашите клони са по-силни– съответствие има. Значи, енергията, тази Разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действа долу, в земята, ще се прояви и в клоните, т.е. в по-висшите области на вашия живот. За да бъдете силни в света, тази идея трябва да се срасне с вас.

(22/стр. 322, 323)

И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието се започва Разумният живот. Радост и скръб, това са двата елемента на Разумния живот. (30/лек. 2: стр. 20)

Радостта се определя като положително, възходящо течение у човека, скръбта– като отрицателно, низходящо. Тези две състояния са условия за проява на Разумния живот, на Разумността.

(1/стр. 566)

Ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост? Всяка скръб, всяка болка е облекло на една радост. Скръбта е едно условие да се роди нещо хубаво във вашия ум. Аз говоря за разумната скръб. (1/стр. 417)

В страданията се ражда мисълта. Там човек се учи да мисли правилно. След страданията настъпва радостта. Тя е награда за работата, която е извършил човек по пътя на страданието. (1/стр. 495)

Скръбта е само метод в Природата, чрез който може да се намери радостта. А радостта е цел, към която трябва да се стремим и която трябва да постигнем. (1/стр. 392)

Щом си дошъл на Земята, ще опиташ и скърбите, и радостите, и страдания, и разочарования, и вяра, и безверие– хиляди неща ще опиташ. Всичките тия неща съставляват една вътрешна опитност, с която градите живота си. (18/стр. 257)

Скръбта и радостта заедно вървят

Може ли човек да бъде постоянно радостен? Не може. (14/стр. 122)

Радостта е зад скръбта. Човек трябва да мине обезателно през скръбта, за да дойде до радостта.

(1/стр. 881)

Страданието си разказва защо човек не го обича. То е било една от обичните дъщери на Бог, която един път сгрешила и Господ я наказал. Отива тя тук-там, но никой не я приема. Приемат я само за един ден и после ѝ казват: „Моля ти се, излез си оттук!“. Вие не знаете какво нещо е скръбта! Скръбта е едно много разумно същество, което тъжи, скърби, че е изгубило нещо, и търси пътя си. По прав път върви тя. Тя не е ваша. А вие, като си замине от вас скръбта, казвате: „Господи, благодаря Ти, че ни отне тази скръб!“. След скръбта идва нейната сестра– радостта– и ви пита: „Сестра ми беше ли тук?“. „Да, беше.“ Тогава вие приемате радостта, радвате ѝ се… Така вървят двете сестри. Това е една Велика Истина! (20/стр. 409, 410)

Радостта и скръбта вървят винаги една след друга… Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: „Досега аз орах и копах, това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра– радостта– да я посее, тя знае добре да сее“. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: „Аз имам една сестра, която знае да оре и копае; тя трябва да дойде преди мене, за да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. Ние работим задружно– тя започва една работа, аз я свършвам; после аз започвам, тя свършва“. Следователно без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. (14/стр. 428)

Скръбта е привилегия за Разумния. Радостта е благо за Добрия– те заедно вървят. (1/стр. 582)

Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да изменя своите възгледи за живота, да придобива Новото… (15/стр. 277)

Бъдете готови за смяната
на радост и скръб

Защо идат страданията в живота? За да развият ума и сърцето на човека. Защо идат радостите? За да развият ума и сърцето на човека. Радост и скръб са процеси, които вървят паралелно в живота. Който търси само радостите, той не разбира живота. Радостта и скръбта се сменят непрекъснато: ако днес сте радостни, гответе се утре да бъдете скръбни; ако днес сте скръбни, гответе се утре да бъдете радостни. Щом така разбирате живота, вие ще се домогнете до известни правила и закони, които ще донесат Велико Благословение за вас. (14/стр. 261)

И тъй, след всеки щастлив случай в живота иде един нещастен. На всяка планина съответства долина– това е Закон в Природата… Едно е възможно: или нагоре да се качвате, или надолу да слизате. В това отношение съществува един Закон в Природата, а именно: след всеки щастлив случай иде един нещастен, след всяка радост иде скръб. Скръбта и радостта са две различни състояния, през които човешката душа неизбежно трябва да мине. (14/стр. 122)

Като знаете това, вие всякога трябва да бъдете готови да посрещате тия неща със Спокойствие. Щом се качите на върха, вие знаете, че непременно ще слезете. Затова от вас се иска да бъдете внимателни, да бъдете всякога готови, да сте нащрек. И тогава, ако сте били внимателни, ще слезете от върха бавно, спокойно; иначе рискувате да паднете. (14/стр. 124)

Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога– облачен, …но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава. (29/стр. 210)

Не спете, гледайте да не ви изненада неприятелят. Знаете ли кога неприятелят ни изненадва? Когато започнем да се чувстваме най-радостни и весели, когато започнем да вдигаме много шум– тогава трябва непременно да знаем, че неприятелят ще дойде, и трябва да бъдем на поста си. Това е едно правило. Голямата радост винаги показва, че ще ви дойде едно голямо изпитание, а голямата скръб показва, че скоро ще ви дойде голяма радост. И няма да се страхувате, а ще знаете само, че големите радости предсказват едно разваляне на времето. (19/стр. 455)

Следователно, ако имате едно хубаво разположение, трябва да знаете, че второто разположение, което дойде след него, ще бъде обратно на това, което сте имали. Това са Закони… Вие казвате: „Аз искам да живея щастлив живот“. Много искаш! Не, дойде ли благоприятният момент, кажи: „В този момент аз ще живея щастливо“. Щастието е една секунда, кратковременно е. След него иде една секунда скръб. Мине скръбта, дойде щастието. Скръбта и щастието се редуват. Бъди доволен от туй, което иде! (31/лек. 25: стр. 34)

Какво подразбирам под думите да бъдете съвършени? …Да можете да балансирате скръбта и радостта– да се сменят равномерно. Ако имате половин час скръб, трябва да имате и половин час радост, а някой път, като не разбирате Закона, щом сте недоволни, ще имате половин час радост, два часа скръб. Скръбта ви ще бъде по-продължителна. (22/стр. 325)

Издигнете се над скръбта и радостта!

Зад скръбта и зад радостта седи Мирът.

(23/стр. 169)

След като си вървял дълго време през страданието, ще дойде радостта, ще се компенсира. След това радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините радостта и скръбта в едно и придобиете Божествения Мир и Спокойствие…

(31/лек. 29: стр. 21)

Скръбта и радостта се сменят една друга, но трябва да се издигнем до един живот, който да е над скръбта и радостта. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-висше поле.

(21/стр. 314)

…Докато страдаш, ти си на физическото поле; щом започнеш да се радваш, ти си влязъл в духовния свят. Когато напълно си се успокоил в радостта, ти си успял, то е вече до Божествения свят.

(37/стр. 45)

Злото и доброто, това са двете граници на живота. Като дойдеш до скръбта, ти си до границата на живота. Ти дойдеш до скръбта и казваш: „В моя живот има само скърби“. Не, ти си дошъл само до единия бряг на живота. Като дойдеш до другия бряг, ще намериш радостта. Но ти ще живееш между радостта и скръбта. (31/лек. 20: стр. 12)

Тъй щото, ако искате да живеете в живота, трябва да бъдете между бреговете му. Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота, и трябва да се върнете назад. Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си. Еднакво е положението. (31/лек. 20: стр. 12)

Ще знаете, че радостите и скърбите са двете граници на живота. Значи, ние вървим между радостта и скръбта. Те ни показват Пътя към Бога.

(31/лек. 20: стр. 13)

И така, радостите и скърбите се сменяват в живота ти. След като научиш процеса на радостите и на скърбите, само тогава ще се приближиш при Бог, защото животът не е в радостите и в скърбите. Това са два метода, но има и трети един метод, с който ще се приближим към Бог. Този трети метод още е непонятен за хората. (20/стр. 404, 405)

Човек да престане да се радва, като се радва, и да престане да скърби, като скърби… Докато научите уроците си, представяйте си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно… Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок… Това са временни служби, необходими, за да научите един урок, но в тях не е онзи, Великият смисъл на живота. Вие още не сте дошли до положение да любите Бог. Трябва да почувствате тази Любов и тогава ще я разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени…

(20/стр. 415, 416)

4. Благото, скрито в страданията

Велико нещо са страданията

Велико нещо са страданията. Те носят такива богатства, които хората още не подозират.

(7/стр. 293, 294)

Хората искат живот без страдание– това е дребнав живот, то е безсмислен живот, защото в страданията се разрешават Великите въпроси. При страданията се каляват чувствата. (1/стр. 539)

Страданията на Земята, то е най-великото нещо за човека, защото само те внасят дълбочина в характера и чувствата му. (1/стр. 875)

Ще минеш през всички страдания– от най-малките до най-големите, ще видиш Великите пътища, през които Бог прекарва хората. (3/стр. 400)

И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова, Великото, което се върши. Аз не се радвам, когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците и от него ще се направи един красив съд.

(34/лек. 14: стр. 28)

В страданието е скрито
благото на човека

Помнете: няма по-голямо благо в света от страданията. Те са най-голямото благо на Земята. Защо идат страданията? Да ти донесат блага.

(58/стр. 98)

Страданията ще оставят в нас Вечното благо, което Бог ни изпраща. Да благодарим на Бога.

(4/стр. 408)

…Аз имам предвид благата, които Бог е дал на човека. Те ще бъдат общи за всички, които са страдали. (3/стр. 431)

Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. (9/стр. 168)

…По някой път вие казвате: „Защо хората страдат толкова много?“. Какво нещо е страданието? Страданието е едно от най-приятните чувствания. Когато човек страда, идват му най-хубавите мисли. Може да кажем, че страданията са създали у хората най-хубавите Идеи, най-приятните Импулси, най-приятните Стремежи. И ако ви попитат искате ли страдания, ще кажете: „А, да не ни дава Господ страдания!“. Ами какво да ви даде? Че страданието е най-великото благо за човека! (20/стр. 485, 486)

Ако ти разбираш, че в страданията се крие едно Божествено благо и че Божият Дух ти говори чрез тях, няма да се мине много време и за тебе ще дойде такова благо, което никой не може да ти отнеме. В тебе ще се развие една дарба, един талант. (35/лек. 21: стр. 19)

Като дойде страданието, ще опитате и ще видите, че то има една вътрешна страна. Ако сте умни, то ще ви покаже, че и в него вътре има нещо хубаво скрито. (20/стр. 409)

След време, когато чувствата ви станат по-нежни, душата– по-отзивчива и се обърнете към миналото, ще видите, че страданията ви са били пращани само като Благословение от Бога… Бог е Велик и Благ. Той изпраща само Благословения на хората, стига вие да ги използвате. (25/стр. 102)

Страданието трябва да дойде, за да дойде доброто. Доброто трябва да дойде, за да дойде Божието Благословение. Божието Благословение трябва да дойде, за да дойде Любовта. (1/стр. 400)

Страданието се яде и пие. Какви хубави ястия стават от страданието! И действително много хубаво ядене става от него. Казвам: ако сега внесете във вас тази философия, ще се измени вашият живот. (4/стр. 350)

Докато страда, човек не разбира какво благо се крие в страданието. Щом мине през него, той вижда, че страданието му е донесло някакво благо, и благодари за него. (7/стр. 293)

Жена ти е лоша – това е едно благо, мъжът ти е лош– това е едно благо. Слугата ти е лош– това е едно благо. Ученикът е лош– това е едно благо за учителя… Сиромашията– и тя е едно благо. В сиромашията ти научаваш икономията. В богатството научаваш щедростта. (4/стр. 350)

Страданията са един метод, който отваря пътя, за да влезете в Божествения свят, в Рая между Светиите, между Добрите хора. Ако не дойдат страданията в света, затворен е пътят. Ако сме съучастници в страданията, ще бъдем съучастници и в радостите. (4/стр. 214)

Великите хора са минали през големи страдания, за да влязат в Царството Божие. (21/стр. 308)

Ако идете в другия свят, ще видите, че вашият живот се оценява по страданията. (4/стр. 352)

Не мислете, че страданията са напразни, в другия свят всичките ваши страдания ще ви посрещнат и ще бъдат ваши Ангели. (1/стр. 251)

Цяла наука има за страданията

Някой пита: „Защо трябва да страдаме?“. Цяла наука има за страданията. Страданията са… един метод за напредване на човешкия живот. Не може ти да се родиш, ако не страдаш. Добър не може да бъдеш, ако не страдаш. Силен не може да бъдеш, ако не страдаш. Красив не може да станеш, ако не страдаш. Богат не може да станеш, ако не страдаш. Светия не може да бъдеш, ако не страдаш. (4/стр. 348)

Някой път се спирате и казвате: „Защо Господ е допуснал тия страдания?“. Господ е допуснал тия страдания, за да влезе животът. Господ е допуснал тия страдания, за да се яви сърцето, да се яви човешкият ум, да се яви човешката сила, да се явят всичките човешки добродетели. Допуснал е страданието, за да станем красиви, да станем богати. Без страдание нищо не може да стане. (4/стр. 349)

„Защо са тия страдания?“ Че без страдание нищо не може да се постигне! (4/стр. 349)

Има страдания за Светиите, има страдания за учените хора; за всички неща, които искате да постигнете, има страдания, през които трябва да минете. (4/стр. 348)

…Я ми кажете ония, хубавите неща във вас, не се ли написват с кръв. Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво!

(34/лек. 13: стр. 22)

Казвате, че Бог е дълготърпелив… Той страда, но вие не мислите, че страда. Бог страда, но страданията Му причиняват една радост, защото Той разбира. А вие, като дойдат страданията, казвате: „Къде се намери тази пущина? Тази пущина откъде дойде?“. Вие трябва да разбирате… (4/стр. 349)

Питам тогава вие как искате да бъдете обични на Господа. Господ работи и страда, а вие не искате да работите, не искате и да страдате. (4/стр. 357)

Ако всичко в живота ви върви по мед и масло, нищо няма да стане от вас, вие ще бъдете обикновени хора. Няма нищо да ви събуди към някакъв подвиг. Вие искате да имате една хубава стая, маса, хубави обуща, да седите и да гледате Слънцето, звездите, и да философствате как е направен светът… Казвате: „Много чудно Господ направил света“. Като идеш в Небето, ще кажеш: „Аз мислих как Господ създаде света“. Тогава ще те попитат: „Ти какво създаде в себе си?“. (18/стр. 24)

Ако можете, кажете ми един свят без страдание. Мислите, че като идете в онзи свят, той ще е свят без страдания. И там има страдания. Само че тук ние бягаме от страданието, а там, в Невидимия свят, като влезе едно страдание, всички онези хора го искат, там го имат като писано яйце. Малко им се вижда страданието, няма по-голямо щастие за тях от това да се яви едно голямо страдание.

(4/стр. 349)

Ценни са тези страдания

Има еволюция обикновена, бавна; има еволюция, средна по бързина, и най-после– бърза, ускорена еволюция. Последната се придружава с по-големи страдания. (21/стр. 113)

Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приема страданията с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания– за хиляди години. (21/стр. 24)

Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но тях няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тези страдания. (22/стр. 316)

Пазете да не изгубите страданието. То е Свещеното за човека. Докато имате страдания, радвайте се. Някои искат да избегнат страданията, но ако ги избегнат, един ден те няма в какво да се облекат. Страданието е най-хубавата дреха, каквато човек може да има. Тя не е скъсана дреха, но хубава, здрава, от най-ценна материя. По-красива дреха от тази на страданието досега не съм виждал. Тя е дреха като на райската птица. (6/стр. 104)

Аз ви говоря това, понеже се подвизавате в една епоха на велики страдания. Трябва да гледате на нещата като Мистици… (41/стр. 468)

В страданието е Дълбокият смисъл на живота, т.нар. Мирова скръб– Тайната на живота се крие в страданието. (41/стр. 463)

Страданията носят
развитието на човека

Един Велик Закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, от които ще научат Великите Загадки на душата. (47/стр. 153)

Днес има благоприятни условия за развитието на всички хора. Кои са тия условия? Страданията и мъчнотиите. Те са необходимо условие за вашето развитие. (12/стр. 317)

Животът и на най-големия грешник има по-добри условия за развиване от тоя на Ангелите– какво ще кажете за това? Един ангел, за да се повдигне на по-високо стъпало, трябва да слезе на Земята, за да мине през големи страдания и мъчнотии. (45/стр. 225)

Едно трябва да знаете: на всеки човек са дадени толкова страдания, колкото са нужни за развитието на неговата душа; страданията не са произволни. (16/стр. 181)

Във време на тежки изпити и страдания в человешката душа се събуждат най-благородните и възвишени качества и се развиват за нейно добро.

(10/стр. 255)

Докато страда, човек расте, живот има в него; щом престане да страда и да расте, той нищо не постига. (3/стр. 41)

Който не разбира Закона, ще се обезсърчи. Ще се обезсърчи така, както се обезсърчава една ябълчена семка, когато я заровят в земята. Казват ѝ: „От тебе ще стане нещо много голямо“, но тя си казва: „Втасах я! Свърши се моята работа“. В нея се заражда едно голямо страдание. Обаче от тази семка ще излезе нов живот. След години тя ще види как чрез големите страдания е излязла над земята. Сега и вие прекарвате един живот на растеж и трябва да дадете плод. (4/стр. 79)

…Ако в страданията, които претърпявам, виждам плодовете на страданията си, животът има смисъл. (31/лек. 9: стр. 22)

Страданията повдигат човека

…Човек започва да се развива само тогава, когато му се положат противодействия на неговата воля. Туй може да се провери винаги в живота. Всички Велики хора са страдали и страданията именно са били стимул за тяхното повдигане. Ония, които не са имали никакви спънки, а са имали удобства, останали назад. (19/стр. 12)

Без страдания няма повдигане– това е един Велик Закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. (11/стр. 132)

Дойде ли страданието, човек има възможност да се повдигне. При мъчението той губи материята на злото, т.е. мъртвата материя в себе си, но запазва живота си. (15/стр. 295)

Страданието е един ангел с работни дрехи. При страданието ти си повдигаш съзнанието. И така се освобождаваш от нисши, тъмни същества, които са около тебе. (21/стр. 308)

Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнеш.

(34/лек. 14: стр. 22)

Страданията облагородяват човека

Когато страдат, хората са недоволни и се питат защо идват страданията. Ние пък казваме, че страданията са намясто– когато страдат, хората придобиват Знания и се облагородяват. Страшно е, когато страданията не се използват, както трябва. Ако Праведният страда, колко повече трябва да страда грешният. (15/стр. 482)

Страданията носят Велики блага за човешката душа. В страданията човек се учи, облагородява и развива. Те са мощна сила в Природата. (1/стр. 467)

Казано е в Писанието: „Блажени страдащите“. За кои страдащи се говори в този стих? За ония, които имат разумни страдания. Разумните страдания облагородяват човешкото сърце, повдигат духа на човека, внасят разширение в душата му.

(12/стр. 69)

Разумните страдания смекчават характера на човека, внасят нещо благо в него. (1/стр. 160)

Човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота, милосърдие.

(1/стр. 540)

Когато хората страдат, стават по-красиви и гласът им е по-мек и по-приятен. Има нещо красиво в тях. Колкото повече страда човек физически или психически, толкова по-красив и по-благороден става. (21/стр. 312)

Ние като страдаме, в Невидимия свят излиза ухание от нас. И там казват: „Колко хубаво ухае“.

(21/стр. 312)

Страданията пречистват човека

Винаги, когато Господ иска да очисти човек, прекарва го през страдания, за да го приготви, и тия страдания ние не можем да избегнем.

(11/стр. 266)

Всяка Нова Идея иде от Слънцето, но човешкият организъм не е чувствителен, за да възприеме тези Идеи, и затова, когато е определено да приеме такава Нова Идея, то предварително минава през страдание, за да се пречисти нервната система, организмът, та да стане възприемчив към нея. Ето защо страданието показва, че предстои раждането, проблясването на Нова Идея в човека. (21/стр. 317)

Страданията са Огън, който пречиства… Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат с това. (21/стр. 307)

Със страдание човек се изчиства. Тогава душата разцъфтява. (21/стр. 307)

При страданията изгаря всичко натрупано през вековете и душата застава със своята невинност и чистота и с Ново Прозрение за пътищата на Бога. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, добива красотата и чистотата на диаманта… (8/стр. 19)

Само чрез страданията човек чист става и Любовта се проявява и вечно остава. (1/стр. 374)

Страданията каляват човека

Човечеството само в една фаза на своето развитие минава през областта на страданията. Те каляват нервната система, за да издържи Новата Светлина, която ще дойде. (1/стр. 90, 91)

…Аз не искам да засягам някои неща, защото, ако ги изнеса, ще стане нещо много лошо, ще изгори мозъкът. Нервната енергия в човека не е в състояние да изнесе Истината… Страданието е един метод да се кали материята в тебе, за да се приспособи за Божествените енергии. Тези енергии, които идват от долу нагоре, произвеждат страданията, в които трябва да се каляваш. Тези енергии, които идват от горе надолу, това са радостите, в които също трябва да се каляваш. (20/стр. 404)

Страданията са необходими за опресняване, за усилване. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. (21/стр. 33)

Хората се оплакват от страданията, но забелязано е, че колкото повече страда човек, толкова е по-здрав– организмът му се калява и той става по-издръжлив. Хора, които не са страдали, още при първото страдание или болест отпадат… Значи, който е газен от съдбата, става здрав и издръжлив; който не е газен от съдбата, е слаб, хилав и лесно пада. Следователно, ако някой не е страдал и боледувал, да не мисли, че е облагодетелстван.

(15/стр. 439)

Може да се допусне да минеш през известни изпити и скърби, за да се кали духът ти. (8/стр. 19)

Някой ден много страдаш, ще кажеш: „Каляват ме сега, Божия работа е това!“. Това каляване ще трае един-два часа. След това Бог те извади из пещта, изглади те. После пак те тури, докато хубаво се опечеш. Извади те– ти си радостен… (20/стр. 404)

Страданията създават
характер в човека

От вас се изисква съзнателна работа да преодолявате мъчнотиите си, да се справяте с недоволството и страданията; щом сте дошли на Земята, не трябва да ги избягвате, но ще мислите, ще работите, ще търсите начини как да се справяте с тях– страданията са дадени като условия за създаване на човешкия характер. (33/стр. 103)

Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня– изпитните**. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен– има вечен дом, в който може да живее. Характерът– това е човешкият дом. (41/стр. 94)

Красивият човек има силно развита Надежда, той не се обезсърчава– скръбта и страданията могат да го посетят, но никога не го обезсърчават; те са необходими за него, за да се развие по-голяма дълбочина в характера му. (33/стр. 37)

Винаги характерът на човека се изработва чрез страданията. Колкото повече е страдал, толкова е по-повдигнат. (21/стр. 310)

Страданията поощряват човека да учи

Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдат страданията, искат или не, ще им се наложи да я изучават. Страданията в живота не са нищо друго освен условия за изучаване науката на Великия живот.

(52/стр. 260)

Страданията представляват една Велика Божествена наука. Без страдания човек не може да се научи… Всякога Знанието е свързано със страдания. Страданието носи Знание, а Знанието само по себе си представлява условия за живота.

(35/лек. 14: стр. 19)

…Страданието е най-великият Учител; то е Божествен процес, който отваря очите на хората. Без страдания животът няма смисъл. (6/стр. 99)

Защо човек не обича скръбта? Аз намирам в скръбта нещо много хубаво, нещо ценно. Тя е като майка, която поощрява своята ленива дъщеря да учи; казва: „Дъще, учи!“. (3/стр. 279, 280)

Да учиш, значи да страдаш. (4/стр. 352)

Казваш, че животът няма смисъл. Не, ще страдаш и ще се учиш– там е смисълът на страданието. То не е нищо друго освен работа: като изучаваш страданието, ти работиш. (3/стр. 280)

Например дойдат ви някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията! Научете урока си от тях. (22/стр. 156)

Страданията се дават за човешкото изправление… Който наруши нещо и не може да се изправи по друг начин, турят го в затвора, т.е. в ограничение, в страдание, за да се повдигне. Но има един начин, по който той може да съкрати своето престояване в този затвор, наречен страдание. Ако този материал, който е предвиден за 15 години, го мине за 3 години и го научи, той след 3 години се освобождава. Значи, съкращава се срокът. Това е за всеки вид страдание. (21/стр. 309)

Мъчнотиите произтичат от онова, което учиш. Ако си научил нещо, тогава има смисъл. Ако си страдал и нищо не си научил, няма никакъв смисъл. Да кажем, че човек е страдал, за да стане добър. Ако не е станал добър, какво ще разправя за своите страдания? (4/стр. 653)

Казваш, че си беден човек – изучавай сиромашията. Ако си богат, изучавай богатството. Ние нито сме сиромаси, нито сме богати. Човек е нещо повече от богатството, човек е нещо повече от сиромашията. Той е повече от всичко, но трябва да изучава сиромашията. Някой път се разболеете– изучавайте болестта, изучавайте треската, нервните болести. Някой път сте здрави– изучавайте здравето. Човек е повече от болестите, той е повече и от здравето. (4/стр. 280)

Изучавайте онова, което ви се дава в даден случай… Като се разсърдите, изучавайте какво нещо е сръднята. Изучавайте, там е смисълът. (4/стр. 280)

…Актьорите представят на сцената скръбта, без да скърбят. Те умират на сцената, но пак остават живи. Какво придобиват от сцената? Учат се. Следователно бъдете и вие актьори в своя живот: скърбете, без да се разрушавате; любете, без да изгаряте; радвайте се, без да се забравяте в радостта. Знайте, че всичко е временно. Обаче, щом сте дошли на Земята да се учите, ползвайте се еднакво от преходните и от непреходните неща. (7/стр. 17)

Страданията носят Нова опитност

С големите страдания се добива повече опитност и Знания. (20/стр. 72)

Някой казва: „Кажи ми какво ще премина за бъдеще!“. Мога да ти кажа, но ти няма да придобиеш опитност. Ти трябва да бъдеш невежа, докато придобиеш опитността… Не искайте да бъдете учени, преди да платите данъка си! Че как ще станете учени хора? След като сте минали опитността, след като платите данъка си. (32/лек. 19: стр. 22)

Някой път имаш голямо страдание. Много плащаш, но опитността, която добиваш, струва повече. Добиваш Знание, което струва много. Тази опитност влиза като нишка в процеса на твоето развитие и извършва голяма работа. (21/стр. 309)

Във всяка опитност, колкото горчива и да е тя, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината ѝ, вие ще задържите скъпоценното за себе си като скъпоценен камък. (53/стр. 39)

Някой може да се оплаква тук, на Земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие. Той в никой друг свят не може да добие тази опитност, която ще добие на Земята. В Небето, в астралния свят се добива онова, което е свойствено на тези светове, но онова, което е свойствено на Земята, там не може да добие.

(21/стр. 309, 310)

И най-лошо да ви се случи, радвайте се и не се обезсърчавайте. Съществата от Невидимия свят биха дали милиони, за да имат опитността на Земята. Хората не оценяват опитността. Те считат страданията си за излишни, а това е една опитност. Това е форма, чрез която трябва да се предаде една Истина. (21/стр. 248)

Страданията са Път към Любовта

Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към Любовта. Някой пита: „Защо страдам, защо тегля?“. Отговарям: понеже се пише твоята книга, прави се встъпление към Любовта.

(26/стр. 156)

Чрез страданията ние ще се домогнем до онова, Великото благо на Любовта. (1/стр. 264)

Чрез страданията съзнанието се превръща в Живот. Страданието е Път за Любовта. (21/стр. 313)

Защо хората трябва да страдат? За да се научат да любят. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любовта. Любовта се проявява само чрез страдание. (21/стр. 313, 314)

Страданията се превръщат в Любов. Чрез страданията душата се изявява като Любов. (1/стр. 540)

Чрез страданията се усилва човешката възприемчивост и се явява едно Висше изявление на Любовта. Чрез страданията в човека проблясва едно Ново Откровение за Любовта, за Мира и Чистотата на човешката душа. (1/стр. 540)

Щом залезе Слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека… Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. (29/стр. 214)

Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и познал страданията на всяка една от тях. (29/стр. 216)

Човек хиляди години страда, за да опита един момент от Любовта. Дойде ли Любовта в човека, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във Велика симфония на душата, във Велика Хармония. (21/стр. 314)

II. ОСВЕТЛЯВАНЕ НА ТРУДНОСТИТЕ

1. Задачи на живота

Мъчнотиите – в тях са големите печалби

Противоречията и мъчнотиите, на които се натъквате, не произлизат от вас. Те се крият в самия Космос, в условията на Битието. Заради вас нито Космосът, нито Природата ще изменят своите сили. От вас се изисква Разумност да се справяте лесно с мъчнотиите и със злото в света. (12/стр. 67)

В живота мъчнотии ще се дават. Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, астралното или менталното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. (11/стр. 117)

…Когато човек си тури една, каквато и да е, Благородна мисъл в ума, той ще срещне едно съпротивление. Щом мъчнотиите престават отвънка, ще дойде съпротивлението отвътре. Това може да го вземете като един Закон. При всяка една работа все ще се явят мъчнотии или отвънка, или отвътре. Затова е по-добре да дойдат най-напред мъчнотиите отвънка, да ви уякчат, а после да дойдат отвътре. (23/стр. 80)

Човек може да намери Истинския Път само във време на мъчнотии. Това е Новата философия. Човек, който иска да се движи по Правия Път, ще срещне най-голямото съпротивление. Големите мъчнотии в живота съкращават Пътя, но при тях имаш най-големите придобивки. (1/стр. 460)

Дето са най-големите мъчнотии и препятствия, там са най-големите печалби и блага за човека. Това е Закон на Природата. (17/стр. 245)

Казвам: често могат да се явят големи мъчнотии, не бойте се! Като дойдете до най-голямата мъчнотия, ще опитате най-великия Разумен Закон, който работи в Природата. (20/стр. 56)

От мъчнотиите ви няма да ви освободим. Да ви освободим от мъчнотиите, това значи да ви направим най-голямото зло. Ние ви даваме знания, възможности за използване тия мъчнотии за добро. В тия мъчнотии именно се крие всичкото ви богатство. (35/лек. 35: стр. 15)

Всички мъчнотии, които сте срещали вън и вътре, са ваше богатство. Те са предметно учение. Имаш една задача, която трябва да решиш.

(21/стр. 106)

Няма мъчнотия, която да няма разрешение. Бог е дал на човека сили да се справя с всички мъчнотии. Но човек трябва да изучава по кой начин.

(21/стр. 310)

Умният човек разполага с три начина за разрешаване на мъчнотиите: или чрез силата на ума, или чрез силата на сърцето, или чрез силата на волята. (52/стр. 202)

Помнете: мъчнотиите, през които минавате, са вашите неприятели, с които в даден случай не си хармонизирате; след време ще се хармонизирате с тях и те ще станат ваши приятели. Мъчнотиите са живи разумни сили, с които можете да разговаряте… (33/стр. 84)

„Духовен човек съм.“ Не се съмнявам, че си влязъл в Пътя на Духовните, но доколко си Духовен, ти сам не знаеш това. Духовният решава мъчнотиите си с радост. Мнозина минават за Духовни, а бягат от мъчнотии и страдания. (3/стр. 35, 36)

„Не може ли без мъчнотии?“ Не може. Разрешаването на мъчнотията е чистене. Ще изчистиш пътя си към Бога… Ако пътят на човека не е чист, Божията мисъл не се предава правилно. Чрез мъчнотиите се пречиства нервната система. Когато всеки нерв се пречисти, тогава човек приема правилно Божествената Светлина и мисъл. (20/стр. 390)

…Да няма мъчнотия в света, която да ви спъне. Тогава може да постигнете всичко, което искате.

(1/стр. 476)

Попитайте онзи англичанин, който се качва по високите върхове на Алпите, оплаква ли се от мъчнотиите, които среща. Един англичанин счита за привилегия да мине през всичките мъчнотии, за да стигне върховете. (34/лек. 12: стр. 3)

Противоречията – красиво нещо са

Природата допуща противоречията в живота, защото има предвид Разумните хора, …на които тя иска да помогне– това е Закон. Значи, противоречията се допущат в човешкия живот като блага за ония, които ги преживяват. Който разбере това, ще се ползва от тия блага; който не го разбере, ще се мъчи и страда. (17/стр. 42)

И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно. След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво. За Бога единственото красиво нещо на Земята са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук“. Това е една Права мисъл. (23/стр. 94)

Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно Велико противоречие. Защото Бог за да напусне Своя Покой, Своето Блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от Неговия Покой. Значи, Той търси противоречията. …Той казва: „Те не са завършили своето развитие“. (23/стр. 94, 95)

Добре е навсякъде да виждаш Бога и във всички противоречия да виждаш скрито Божественото Начало. (3/стр. 290)

…Силата е в това, че Божественото работи чрез страданията. Бог работи в противоречията на човешкия живот… Следователно смисълът на живота седи в това: от противоречията, които се явяват в нашия живот, да извадим отлична поука.

(34/лек. 6: стр. 16, 17)

Защо греши човек? Защото има ум и сърце. Като има сърце, мрази и обича; като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя. По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля. Като знаете това, приемете противоречията с Любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях. На всяко противоречие отговаря известна дарба. Приемете противоречията с Любов, за да се ползвате от енергията, свързана с тях. (17/стр. 38, 39)

В най-големите противоречия виждам добрата страна. (4/стр. 136)

Какъв е краят на радостта? Скръбта. Какъв е краят на скръбта? Радостта. Какъв е краят на знанието? Невежеството. Какъв е краят на невежеството? Знанието. Следователно, щом дойдете до някакво противоречие в живота, ще знаете, че следния момент минавате във възходящо състояние… (6/стр. 249)

Разочарованието те подготвя за новото очарование, което те чака. Тъй ти се приближаваш до новата изненада на Реалния свят. (1/стр. 76)

Колкото повече гладуваш, толкова по-щастлив ще бъдеш, когато ядеш. Щастието на човека се определя от противоречията и мъчнотиите, през които минава. Колкото по-големи противоречия имаш, толкова по-голяма Светлина ще придобиеш. Невъзможно е да минеш през малки противоречия и да придобиеш голяма Светлина. Малките противоречия произвеждат малка Светлина, а големите противоречия– голяма. Един ден нещастие– един ден щастие, десет дни нещастие– десет дена щастие. (17/стр. 251)

Който търси Истината, ще се натъкне на големи противоречия, но трябва да върви без спъване и колебание, да не се обезсърчава. (1/стр. 630)

Колкото по-високо е издигнат човек в съзнанието си, толкова по-големи са неговите противоречия и изпитания. (16/стр. 154)

И тъй, всичките противоречия от чисто окултно гледище, това са сили. Това не са индивиди, форми, това са действащи сили, на които вие трябва да проучвате Законите. Ако имате един приятел или един враг, вие трябва да го проучвате като една сила, да проучвате Законите и силите, по които той се движи. (31/лек. 13: стр. 9)

Бъдете внимателни към противоречията– каквито и да са те, не ги оставяйте неразрешени. Ако вие не ги разрешите, след вас никой не може да ги разреши. (3/стр. 461)

…Няма противоречие на Земята, което да е неразрешимо. (3/стр. 80)

Има противоречия, които с години не могат да се разрешат– защо? Защото човек не е намерил начин как да се справя с тях. (3/стр. 80)

За да се възпитат силите в човека, те трябва да са в съгласие. Той трябва да знае как да примирява противоречията. (4/стр. 681)

И тъй, ако искате да подобрите състоянието си, трябва да дойдете до онзи психически възел на живота, в който се примиряват всички противоречия… (33/стр. 300)

Разумното е, което разрешава противоречията. (4/стр. 582)

Щом сте на физическия свят, ще разрешавате противоречията си с Надеждата; в Духовния свят ще ги разрешите с Вярата, в Божествения свят ще ги разрешите с Любовта. (3/стр. 396)

…От противоречията на света трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, та да можем да гледаме един по-ясен хоризонт. (11/стр. 362)

Изпити за знанието –
дават се на способните

Невидимият свят дава изпитания, изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити. (21/стр. 106)

Нали, след като е учил някой в гимназията, на изпит го поставят? Един, който е учил четири години в университета, и него го поставят на изпит. Ако издържат изпита, дават им диплома. И в Природата съществува същото– ще ви поставят на изпит. Вие искате да завършите училището, без да държите изпит. Страданието, това са изпити, това е предметно учение. (4/стр. 358)

Че си влязъл в университета, че си слушал една лекция– това не показва, че си студент. За да бъдеш студент, ще слушаш лекции и ще държиш изпити… Някой казва: „Аз няма да държа изпити“. Значи, слушател си. Така може да прекараш и десет години в университета, но студент няма да бъдеш. Ще придобиеш известно знание, но тъй като не си държал изпити, знанието ти не е узаконено; за да се узакони, ще държиш изпит по предметите, които си изучавал. (3/стр. 351)

…Ако съм на ваше място, ще помоля Господа… да ме изпита по всички предмети, които съм изучавал. Искам да видя какво знание съм придобил, искам да държа изпит по Любовта– такъв е моят избор. (3/стр. 352)

…Ако не минете през изпити да се провери знанието ви, не можете да се повдигнете.

(3/стр. 352)

Изпити в живота –
дават се от Разумния свят

Сегашните хора се готвят за възприемане на Великата Истина. Разумният свят ще подложи всички хора на изпит. Да възприеме човек Истината, това значи да придобие Свободата. (29/стр. 365)

Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити. Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи. Там привилегии няма, само ще учите. Търпение сами ще добиете… (28/стр. 46)

Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг изпит. (21/стр. 104)

Когато минаваме през изпити, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми.

(1/стр. 990)

Дръж изпита си добре във всяко отношение. Имай Вяра! (8/стр. 19)

Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали? Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви. Ако ти запазиш Мира, Радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: „Аз, като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение“.

(28/стр. 46)

…Мислете за Бога като за една всеобемна Любов, в Него няма противоречие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“. Изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“; безпокойства, баща ви умрял– „Бог е Любов“; децата умрели– „Бог е Любов“; нещастия– „Бог е Любов“. Поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко изгубено ще се върне назад… (45/стр. 770)

…Изпитите, които можеш да минеш. Те раждат Нови подтици, будят Нови сили, Нови хоризонти и така чертаят Светлите бъднини, определени от Великата Любов на Вечния. Те носят растежа на всяка душа. (8/стр. 18, 19)

Изпитанията – те са
Благоволението на Небето

Изпитанията, които ни идат, трябва да знаете, че от Небето се изпращат. (25/стр. 32)

Едно нещо имайте предвид: за всеки едного лично, както и за всички общо ще дойдат разни изпитания, но не се спъвайте от тях. Трябва да знаете Закона, че колкото повече изпитания имате, толкова повече Благословения ще имате. Помнете: колкото повече страдания, мъчнотии и противоречия срещнете в живота си, толкова повече имате и Благоволението на Небето. Турете това нещо в живота си като общо правило. (12/стр. 135)

Забелязано е, че когато влезе в Духовния свят, човек се натъква на изпитания. Много естествено, той е ученик, дават му се задачи, уроци, които трябва да реши и да извади поука от тях. (29/стр. 48)

…Само възмъжалите души се подлагат на изпитание. Всяка душа, която е възмъжала, се подлага на изпитание, а невъзмъжалата не се подлага. Така че имайте предвид, че щом дойдат изпитания, това е един признак, че вие сте възмъжали и трябва да минете по този ред на нещата. (19/стр. 415)

Писанието казва: „Блажени, които минават през изпитания…“. Та в Невидимия свят, когато искат да дадат някому Ново Знание, ще го чистят; така ще го чистят, че да му настръхнат космите.

(21/стр. 107)

Не мислете, че Чистотата се дава даром. Човек ще работи, ще мине през хиляди изпитания, докато стане чист. (21/стр. 176)

Понякога Бог забравя човека, защото последният трябва да мине през изпитание, необходимо за неговото развитие, но това забравяне е временно. (1/стр. 743)

Всеки един от вас трябва да мине през големите изпитания на живота. Ще минете през тези изпитания, за да се оформи характерът ви. Изпитанието е процес на растене. Сърцето расте, изпитанието е и за самото тяло. Като страда, човек ще стане неуязвим за смъртта. (1/стр. 264)

Всяко изпитание е резултат от смяна на душевни състояния. Всякога, когато човек минава от едно състояние в друго, сменя и мястото си. Той минава и се връща, в него настава една вътрешна тъга. Тъй че тъгата е нещо естествено. Има тъги, на които не знаете причините, т.е. стават смени на вашето състояние, и вие трябва да се учите от тези смени. Не ги считайте за лош признак, те са едно Благословение за вас, за вашия растеж, а отсъствието им е лош признак за вас. (19/стр. 416)

Красиво е, когато човек се намери пред изпитание и запази присъствие на духа си. (1/стр. 274)

Изкушенията – те са от тъмните сили

Защо идват изпитанията в живота? Има едно мистическо тълкуване на въпроса. Човек се изпитва по единствената причина да знае кой е под него и кой е над него. Така той се учи да различава нещата. Това, което е над него, носи Светлина; това, което е под него, носи тъмнина. (3/стр. 402)

Трябва да се прави разлика между изпитание и изкушение. Бог и Светлите сили могат да те подложат на изпит, за да видят доколко си научил нещата. А изкушенията са от тъмните сили. Изпитанията са само за да видят догде си стигнал, а изкушенията те тикат в греха. (21/стр. 102)

Господ ще върви от дясната ти страна. От лявата ти страна върви и те дебне тъмен дух. През целия ти живот той те изкушава. До вратата на Рая ще те следва, за да може да те спъне, да те съблазни. (21/стр. 102)

Когато човек има Възвишен Стремеж, Възвишен Идеал, за него живее– тогава е издръжлив на всички изпитания и изкушения. Когато една птичка е гонена от котка, какво трябва да направи? Дали да се надварва с котката, или да хвръкне? Да хвръкне. Тебе те гони дяволът. Защо ще тичаш по земята? Там той е майстор. Ти хвръкни нагоре. Издигни се към Бога. И тогава дяволът не може да отиде към Бога. И ще те погледне като котката.

(21/стр. 105)

Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената Светлина, там нищо не виждат, но като влязат в ада, там тъмнината е тяхната светлина. Щом държиш Идеята за Бога, ти си в Божествената Светлина. Тъмните духове в тази Светлина са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. (21/стр. 105)

Нисшите, тъмните духове в Божия Храм не влизат. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от Храма. Щом не ти говорят, в Храма си. В Храма Божий, като влезе човек, тъмните духове не могат да влязат; те ще те чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам“.

(21/стр. 107)

…Когато изпитанието дойде при теб, хвърли горната си дреха; то ще вземе дрехата ти и ще започне да я разглежда, а в това време ти облечи Нова дреха… Облечете се в дрехата на Божествената мисъл, за да се справите с всички изпитания и изкушения, с всички страдания и мъчнотии.

(15/стр. 484)

Болестите – те са музикални тонирания

Най-великите хора са боледували. Толстой няколко пъти е боледувал и след всяко боледуване е имал най-хубаво Просветление, в него са идвали Нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че е нещастие. Това не е нещастие, вие се тонирате.

(32/лек. 13: стр. 13)

Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно Прозрение– той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на Посвещение. (33/стр. 108)

…Тия кризи ще дойдат. Болестите са нужни, в тях има известна криза. Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването, то е тониране. Болестите, това са музикални тонирания. Когато Господ иска да направи хората по-чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват.

(32/лек. 13: стр. 13)

Болестите са едно Благословение, те са средство за урегулиране на силите в човешкия организъм. Те действат смекчително върху човешкия характер. (22/стр. 227)

Болестта е едно преходно състояние към здравето. Един човек е здрав, после става болен да стане още по-здрав. (57/стр. 264)

Природата за да ни застави да се концентрираме, за да ни накара да се повърнем към себе си, да мислим, тя е създала болестите. За пример ти си търговец, имаш да мислиш за 100 души– този има да ти дава, онзи има да ти дава– умът ти е разсеян. Върнеш се вечер, не можеш да се помолиш, не можеш да помислиш за децата си, за приятеля си– също. Дойде една силна болест или в окото ти, или в стомаха, веднага ти се концентрираш, забравяш всичките си длъжници и почнеш да мислиш само за себе си. (32/лек. 24: стр. 4)

Който разбира Законите на живота, и при най-тежката болест може да увеличи жизнените сили на организма си и да надвие болестта. (15/стр. 254)

Ако ви дойде някоя болест, тя е за изпитание. Затова, макар и да страдате, издръжте си я, за да закалите характера си. Страданието от болест е в реда на нещата. Не издържите ли болестта, ще ви дойде друго страдание. (19/стр. 98)

Трябва ли болестта да тури човека на легло, да го уплаши…? Къде остава неговото Знание? Къде остава Вярата му в Бога? …Какъв смисъл има теорията ви, че познавате Бога, че се стремите към Божествен живот, а при най-малката мъчнотия търсите помощ отвън. (29/стр. 6)

Всяка болест е особена задача, с която ученикът трябва да се справи. На всяка болест, която му се дава, той трябва да гледа като на особена привилегия. (30/стр. 256)

Мнозина от вас боледувате. Тия болести представляват задачи за вас. Обикновените ученици могат да се лекуват по какъвто начин искат, но окултните ученици могат да се лекуват със силата на молитвата и на своя ум. Кое е по-хубаво: да платите на един лекар 100–200 лева, без да сте сигурни в излекуването, или да насочите ума си в правилна посока и да се обърнете към Бога?

(30/стр. 268)

За да се хармонизира вашето здраве, благодарете за всичко… Когато дойде една болест, не тичайте при лекаря в града, но се качете на Небето, повдигнете ума си нагоре. (36/стр. 248)

Плачът – той лекува

Христос казва: „Аз съм истинната лоза, Отец Ми е земеделецът“. Когато Бог ви обрязва, плачете, но не вдигайте шум. Да плачете, това е ваше право; плачете, за да ви заздравее раната. Да плачеш, това е Благословение. Няма човек в света, който да не е плакал… (3/стр. 340)

И най-силният дух или някой Велик Ангел, като слезе на Земята, и той си поплаква малко. И на неговите очи се виждат по няколко сълзи. (30/стр. 108)

Та когато дойдат тия състояния, трябва да ги знаете. Щом е за игра– играйте. Щом е за плач– плачете. (32/лек. 5: стр. 20)

Сълзите трябва да излизат от сърцето– пръв ти да разбереш, че имаш някакво страдание. В страданието се заключава Благословението на сълзите.

(3/стр. 340)

Трябва човек да ви прекара през много големи страдания; вие все още не сте плакали тъй, че като заплачете, да заплаче и сърцето ви, и душата ви до дъното– тогава може у вас да се пробуди съзнанието. (23/стр. 18, 19)

Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, той е без благо. (26/стр. 100)

Има един Свещен плач. Плачът в живота иде по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение.

(1/стр. 64)

Плачът носи живот. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче; прилича на пустиня, дето изворите са пресъхнали. (1/стр. 862)

Ако от време на време не плаче, човек не може да регулира електричните и магнетичните енергии на своя организъм. (3/стр. 194)

Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят Благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася Благословение. Всеки един акт в нас трябва да внася нещо Ново в нашата душа. (34/лек. 18: стр. 24)

…Истинският Живот с плач започва, плач трябва, ама истински плач– и този плач ще покаже, че започва Новият Живот, Ново дишане има.

(45/стр. 309)

Лошите условия – те са за растене

И като страда, и като се радва, Новият човек еднакво се прониква от вътрешна радост; той знае, че и добрите, и лошите условия в живота са дадени на човека за растене. (16/стр. 181)

Лошите условия и препятствията в живота помагат за развиване на Благородното и Възвишеното в човека, те стават причина да напуснете стария живот и да влезете в Новия. (33/стр. 258)

Когато материята започва да се разкапва, тогава именно зародишът на живота пуска своите динамични сили в действие, поляризира ги и започва да ги организира. На същото основание и вие трябва да пуснете корените на своя живот при най-лошите условия; можете ли да направите това, разкапалата се материя на лошите условия започва да се организира и вие коренно се преобразявате.

(15/стр. 254)

…Щом се намерите пред мъчнотии, не се мъчете, но излезте от лошите условия на живота и започнете да мислите– чрез мисълта си човек се повдига в по-висок свят, където лесно решава задачите си. (33/стр. 171)

Мъчните задачи –
трябва да бъдат решени

Всички неблагоприятни условия, при които човек е поставен, са задачи, които той трябва да решава. И върху това решение ще му турят бележка. И ще имаш придобивки. (21/стр. 106, 107)

…Каквито и противоречия да срещнете на пътя си, ще знаете, че те са задачи, с решаването на които се определят вашите способности. (16/стр. 93)

И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите– навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. (32/лек. 31: стр. 8)

Това…, че в живота ви има мъчнотии, да ви не плаши. Аз наричам мъчнотиите задачи на живота, които вие сами трябва да разрешите. От мъчнотиите трябва да се учите… Някога по цели часове разрешавам такава една задача и си казвам: „Доста трудна, доста сложна е тази задача“. Красиво нещо представляват задачите. Щом разреша една трудна задача, аз се радвам, виждам скрития смисъл в нея. (12/стр. 218)

Не е въпросът да се съкратят вашите страдания, но трябва да станете Разумни. Кога изчезват мъчнотиите? За един способен ученик, за един способен математик мъчнотиите изчезват, когато изучи всичките правила и според тях решава задачите си. Той пак ще срещне мъчни задачи, но нему е приятно да се бори с тези трудности, понеже знае как… (31/лек. 13: стр. 6, 7)

Ти можеш да знаеш всичко само след като си решил задачата с всичките ѝ подробности. Преди да си я решил, ти можеш да изпитваш различни мъчнотии и затруднения, но след като узрелият плод излезе добре от посятата семка и след като го вкусиш, ще се роди в тебе една Свещена мисъл, която е Истинската връзка с Бога. Само тогава ти си разрешил и разбрал добре задачата си, само тогава можеш да мислиш като Бога. (12/стр. 218, 219)

Имате ли трудна задача, която трябва да разрешите, викайте Бога да ви научи. Това е Молитвата. Щом Господ дойде, светлина ще блесне в умовете ви. Тогава и най-мъчните въпроси се разрешават лесно. Тогава всички наслоявания у вас ще изчезнат, ще настане Мир и Веселие за душите ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани– у вас ще настане пълно Равновесие. (12/стр. 222)

Когато ще разрешаваш някои задачи, не започвай с най-мъчната задача. Първо най-лесните задачи разреши, а после– най-мъчните. (4/стр. 487)

Трудните задачи са приятните задачи в света. Тия трудности са отзад, не са отпред. Те ще ви тласкат. Това е едно налягане. Ще имате налягане отзад и колкото налягането е по-голямо, толкова и движението е по-голямо и обратно. (20/стр. 445)

…Човек може да решава трудните задачи в живота си със Същественото, което има в себе си. То представлява силният Огън, пред който всичко отстъпва. (52/стр. 235)

Божественият Огън в човека трябва непрекъснато да се подклажда. У съвременните хора този Огън още не е силен. (52/стр. 326)

Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна Цел. (14/стр. 406)

И тъй, в Природата съществуват привидните противоречия. Тия противоречия са висши математически задачи… Онзи, който не иска да разрешава правилно задачите, в него се заражда мисълта да ги изличи от себе си, т.е. да се самоубие… Обаче и сто пъти да се самоубиваш, никога не можеш да заличиш задачите. Пак ще те хванат тук, на Земята, и ще ти кажат: „Ще решаваш– нищо повече!“. Десет, сто хиляди години ще те държат на Земята, но най-после ще решиш зададените задачи.

(31/лек. 27: стр. 6)

Щом се намерите в трудно положение, предизвикайте в ума си образа на един умен, гениален човек– как би разрешил той тази задача? (1/стр. 332)

Любов към Бога, Любов към ближния и Любов към себе си– това са три Мощни формули, с които може да разрешите всички мъчни задачи. (1/стр. 629)

Среща с най-различни трудности

Някои хора искат да са само щастливи, а щастието и нещастието са две Благословения в света.

(26/стр. 96)

Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайната на вътрешния живот, който се върши незабелязано. Защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителни. Те са предпазителни мерки и Благословия за общото добро.

(10/стр. 36)

…Докато сте на Земята, вие ще получавате удари от различен характер– физически, духовен и умствен; ако сте Разумни, ще ги използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате.

(29/стр. 300, 301)

Не се безпокойте – детето, когато почне да ходи, не се бои, че пада. Вие ще паднете, ще се подобрите, но не се бойте, ще се научите… Апостол Павел казва, че „праведният пада седем пъти“. Ще имате големи спънки в живота, но и ще добиете Нова опитност и Нов начин на живот. (26/стр. 75)

Тежките душевни състояния, паденията, през които човек минава, са най-важните моменти на неговия живот– те носят най-големите блага за човека. (43/стр. 207)

Думата падане, падение в езика на съвременните хора е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то няма да израсте, няма да даде плод; ако старата къща не се събори, нова няма да се съгради; ако старият дъб не падне, младо дъбче няма да изникне… Който падне, да стане и да благодари на Бога… Аз разглеждам падането като метод за въздигане. (43/стр. 207)

Всяко препятствие е един Нов път. (1/стр. 417)

Препятствията биват физически, духовни и препятствия от Причинния свят, но от който и свят да идат, са временни; щом са постигнали известен резултат, те се вдигат. Това показва, че препятствията се поставят от Разумни Същества, които следят за действието, което произвеждат те.

(33/стр. 279)

Щом влезете в Духовния живот и почнете да напредвате, ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията. (21/стр. 61)

…Трябва напор от вътре. Ти искаш да постигнеш нещо: от вътре трябва напор, от вън трябва да има противодействие– едно напрежение от вътре навън, за да проработи една способност или чувство, което ти имаш. (18/стр. 30)

Външните и вътрешните противодействия не подразбират лоши условия; великите хора са имали големи спънки и противодействия, но чрез тях те са раснали и са се развивали. Без мъчнотии и страдания няма растене, няма условия за развитие. (33/стр. 258)

Когато срещнете едно противодействие в живота си, какво трябва да направите? Трябва да усилите вашите сили. Затова казвам, че човек трябва да има характер. (38/стр. 97)

Щом се измени нещо във вас, вие казвате: „Изгубих нещо много ценно, много хубаво“. Кой ли не губи? Всички губят. Но след всяка една загуба в Природата идва съответствующа печалба.

(31/лек. 17: стр. 5)

Вие плачете, че сте загубили нещо. Законите на Природата са такива, че всякога, когато тя отнема едно нещо от една страна, от друга дава друго. Човек, ако загуби на физическото поле, печели в умственото. В Природата има компенсиране, равновесие. (1/стр. 302, 303)

Всяка загуба, която човек претърпява, не е нищо друго освен вътрешна промяна, през която неизбежно трябва да мине; вътрешните промени, които стават с човека, водят към придобиване на истински качества– към тях човек трябва да се стреми. Всеки човек иска да изработи своя характер. (16/стр. 264)

Всички неща, които имате, са преходни и всяко нещо, което ви се отнема и за което страдате, е камък, който Господ ви поставя, за да стъпите и се издигнете нагоре. Препятствията, мъчнотиите, които имате, това са камъните, от които ще образувате стъпала, за да се повдигнете. Така са се повдигнали всичките Светии и ако не са имали страдания, никога не биха достигнали до тази Божествена Пълнота. (25/стр. 103)

…Когато човек минава от едно състояние на съзнанието в друго, вътре в него настава помрачение. Онези, които не са запознати с дълбочините на живота, както и тия, които не са запознати с процесите на човешката мисъл, считат това прекъсване за нещастие. Защо? Защото при това прекъсване на мисълта се изгубва външната светлина и човек остава само със своята вътрешна светлина. По това той ще познае доколко голяма е неговата вътрешна светлина. Мъдреците, като изгубят условията на своята външна светлина, веднага запалват вътрешната си светлина. (12/стр. 206, 207)

Вие имате Любов, но не сте я проявили още. Любовта се изпитва вечер, а не през деня. Ако искате да знаете дали имате Любов, излезте вечер вън в най-голямата тъмнина. Ако светнете и осветите пътя си, имате Любов. (7/стр. 39)

Няма човек в света, който да не е минал и да не минава през тъмните сили на Природата (те са механически), но колкото и да са силни, той може да се справи с тях. Както параходът се люшка от вълните на една и на друга страна, без да се обърне, така и човек ще бъде изложен на действието на сили, които ще го разтърсват, но в края на краищата той няма да потъне– защо? Защото Законите, по които е създаден, не позволяват да потъне. (16/стр. 176)

…Когато в човека предстои да се създаде нещо Ново, нещо много Велико, нещо много Хубаво, в него настават такива именно бури, такива пертурбации, докато… в него изгрее Слънцето.

(34/лек. 22: стр. 14)

2. Тайни на живота

В нощта на живота

Казвам: няма по-хубаво нещо от това да изучава човек небето. То е запазило своя Първичен образ… Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със Свещен трепет в себе си повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5, 10, 15 минути, вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии, които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин. Щом изгрее Слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат. (13/стр. 154)

Защо иде нощта в живота? За да разберем Божествения живот на Земята. Защо има ден в живота? За да разберем човешкия живот. Следователно денят и нощта представляват алегории в живота. Слънцето изгрява за хората, а залязва за Бога. Денят иде за хората, а нощта– за Бога. Другояче казано: дните идат за хората, за обикновения живот, а нощите– за Бога, за Необикновения живот.

(13/стр. 154, 155)

Значи, хората се плашат от нощта, затова се прибират по домовете си. Обаче нощта крие в себе си Любовта, Мъдростта, Истината– изобщо всички опитности на живота. Що е нощта? Денят на Бога. Що са страданията? Денят на Бога.

(13/стр. 155)

Мистичните страдания

Трябва да бъдете бодри и весели, защото най-велики Тайни ви се откриват със страданията.

(26/стр. 105)

Голямата скръб е границата до Великото, Незнайното, до Вечния живот, към който човек сега се стреми. (1/стр. 499)

…Страданията, това са Божествените Благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са като тези на Христос, Който страдаше в Себе Си– защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше Вътрешни страдания. И ние по този начин ще пострадаме вътрешно– ще имаме Духовни, Вътрешни страдания, които като понесем, ще се и повдигнем. (11/стр. 326)

Щом идват страдания, значи вие се движите към Абсолютно малкото, а то е необходимо, за да определите същността на вашия живот. Тази Абсолютна малка величина е Божествената величина, с която трябва да се мерят всичките неща. Само като дойдете до Абсолютно малкото, ще имате мярка да мерите всички величини и ще разбирате Смисъла на живота. И когато разберете тази Абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения. (32/лек. 34: стр. 6)

Като стигнеш до Абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли Безкрайното Величие на твоето съществувание?“. Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в другата посока и ще ти покаже Абсолютно Великото.

(32/лек. 34: стр. 13)

Тесният път

Труден е пътят за Възлизането на душата, но е приятен път. И славен! (1/стр. 859)

Красив е пътят на Възхода! Човешката душа върви по него. Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен и главоломни пропасти са от двете му страни. Понякога пътят е тесен като острието на нож. (1/стр. 825)

Аз ви казвам: пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне. Аз ви казвам: за човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг…

(45/стр. 295)

Христос казва: „Тесен е пътят към Живота!“. То значи: само в тесния път, само в мъчнотиите се намира Истинският Живот. Онзи човек, който иска да добие Истински смисъл на Живота, само той ще намери тесния път. Защо трябва да се добие Животът? Защото, ако не добиете Живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта. (34/лек. 13: стр. 9)

Има една Любов, която не сте опитали, тя е Божествената. За да я опитате, вие ще минете през живота на Христа. Сега мнозина от вас ще кажат: „Ама няма ли друг път?“. Няма друг път в света. Този е единственият път, на който са сложени много мъчнотии и препятствия за всички души, и който преодолее всички тия мъчнотии и препятствия, той ще придобие всички блага. (34/лек. 6: стр. 26)

…Но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. (34/лек. 14: стр. 15)

Не търсете лесния път. Всякога избирайте най-мъчния път. Значи: път, в който вземаме предвид всички условия. Отиваш за едно благо, може да срещнеш хиляди мъчнотии, тези мъчнотии да не те разколебаят– нито волята ти, нито сърцето ти. Туй е едно от правилата. (1/стр. 213)

Да допуснем, че пред вас се разкриват два пътя, които водят към планински връх, висок три хиляди метра. Единият път е широк, но за да се стигне до върха по този път, трябва да се обикаля много. Другият път е тесен и много стръмен. Някои хора ще тръгнат по широкия път, а други– по тесния. Но тези, които вървят по широкия път, са хора с разложено сърце, които обичат лесните работи. Дойдат ли до мъчнотиите в живота, те съзнателно ги избягват. Обаче една категория хора ще избере тесния и стръмен път към планината, понеже обичат да преодоляват мъчнотиите. На тях те гледат като на задачи за упражнение на ума, на сърцето и на волята. (12/стр. 65, 66)

Три хиляди години преди вас Пророкът е казал на хората, които са служили на Бог, следната опитност: „Изведе ги през Правия път“. Значи, Господ винаги ходи в Правия път, а той е много тесен. През него едва може да мине една слънчева прашинка. Само слънчевите прашинки на светлината могат да минат през този път. Мислите ли, че като ви прекарва Господ през този път, та няма да усетите страдания, докато се освободите от всичкия излишен баласт, който е непотребен… „И тогава твоят свят ще изгрее като зората.“ Кога? Когато минеш през този Прав път. (20/стр. 421)

Най-тежките изпити

Сега ще ви приведа един малък пример из културата на древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова Знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички на какви страдания може да се подложат. Той най-първо ги завеждал при един креват с игли и ги запитвал: „Ще можете ли да изтърпите тия страдания– да ви подхвърлят на тия игли, докато ви изтече всичката кръв?“. След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: „Виждате ли тази пиростия– ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите Великите Тайни на школата“. Тази школа съществува в целия свят. Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един Велик вътрешен изпит. (34/лек. 9: стр. 14)

За да може човек да издържи този Велик изпит, трябва да има една Свещена Идея. Без тази Свещена Идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. (34/лек. 9: стр. 14, 15)

И сега да знаете: ще дойде ден, когато и да е, когато на един от вашите изпити вие ще трябва да положите цялата си душа… Ще дойде този изпит, а може би да е и сега. Вие и сега имате изпити, но тия изпити не могат да се сравнят с този, който ви предстои за в бъдеще. Когато вложите цялата си душа, само тогава ще разберете какво нещо е Любовта. (22/стр. 111)

Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други– зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата Любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете Третото Посвещение. (50/стр. 48)

Днес повечето хора се намират пред Третото Посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с Любов и да каже: „Заради Бога прощавам на всички“. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек Третото Посвещение… (50/стр. 49)

Понасяне на кръста

Вас всички ви очакват големи страдания, всички вие ще бъдете разпнати и след това ще възкръснете. Затова ви казвам: приготовлявайте се.

(25/стр. 37)

„Нас ни разпнаха.“ „Няма нищо, вие сте по-близо до Мен– отговаря Господ,– другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място.“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. (41/стр. 92)

Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. (11/стр. 117)

Трябва да носим, не бива да казваме, че не можем. Който си е носил кръста, втори път не ще го носи– един път се носи кръстът, а не два пъти.

(26/стр. 56)

Затуй от сега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите. (41/стр. 91)

Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък. Господ рекъл: „Вземете му го“. И го въвел в една голяма зала, и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни и сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“. Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“. „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега, този кръст бях ти дал“– рекъл Господ… Та често ние преувеличаваме нашите страдания. (41/стр. 91, 92)

Няма защо да се боите от кръста, защото той именно е Тайната, с която хората се спасяват. А като тъй, кръста трябва да го носите, само че не върху тялото си с елмази, а в сърцето си, гдето неговата хубава миризма ще може да се разцъфти и да прелее желаемата полза. (25/стр. 64, 65)

Като влезе кръстът в човека, той става господар на себе си. Става могъща душата му, може да гледа спокойно, като го бият; ще има Светлина в себе си. (26/стр. 80)

Кръстът е сила за оня, който разбира.

(41/стр. 437)

Не е достатъчно да казваме на Христа, че Го любим, защото с живота си трябва да покажем нашата Любов. Затова всякой един от вас да задигне кръста си и да каже Господу: „Благодаря Ти, Господи, че ми даваш тоя кръст“. И тогава Господ ще ви привлича при Себе Си и ще ви направи силни.

(25/стр. 64)

Великата задача е да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня“. „В Твоите Ръце предавам духа си.“ (1/стр. 719)

Минаване през Божествения Огън

Човек, който иска да се повдигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения Огън. (11/стр. 316)

Вие се намирате пред една Велика фаза на човешкия живот и няма да се мине дълго време, всички вие ще минете през Огъня. Цялата Земя ще бъде в пламъци. Питам ви вие ще можете ли да изпъплите през Огъня. …Ще кажете: „Дано не е в наше време“. Във ваше време ще бъде.

(35/лек. 13: стр. 20)

…Ще мине тази Огнена вълна и ще очисти света. …Всички човешки мисли и желания, и чувства ще минат през пречистване… (35/лек. 13: стр. 20)

И всички вие, които ще минете през този Божествен Огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство. Ние казваме: всички хора ще трябва да преминат през този Огън.

(34/лек. 24: стр. 17)

Всички ще минете през Огън, седем пъти ще минете през Огън. Като казвам, че всички ще минете през Огън, вас ви е страх. Трябва да се мине седем пъти през Божествения Огън! Това е най-голямото Благословение. Това е Свещеният Огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви да разбирате хубавото у Бога и как трябва да го изпълните. (31/лек. 24: стр. 16)

Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави тъй или инак. Той ще каже: „Когато минеш през тия седем Огньове, за да те очистя, ще разбереш!“. Абсолютно никакво друго обяснение няма да ти даде. (28/стр. 98)

Казваш: „Решил съм да живея чист, благочестив живот“, но на другия ден се натъкваш на препятствие– турят те в Огнената пещ, ти отлагаш намерението си и казваш: „Днес не е време за това“.

(45/стр. 108)

Ангелите от горе наблюдават кой човек има доблестта и силата да влезе в Огъня и да издържи– Огнената пещ е създадена с цел да изпитва човешкия характер. (45/стр. 104)

Следователно сега ние сме в Божествената пещ– не бойте се, няма да изгорите! …В Божествения свят се пекат само живите неща. Като се опекат, те добиват още по-мощен живот.

(34/лек. 14: стр. 18)

Един ден всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете. Засега обаче вие ще държите тук, на Земята, изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място да вземете своето наследство. (34/лек. 14: стр. 31)

Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш Славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш защо си дошъл на Земята, …защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: „Великият живот има Велик смисъл!“.

(34/лек. 14: стр. 32)

Огънят от 35 милиона градуса

В един момент човек може да преобрази лицето си– обърни се към Господа и кажи: „Господи, сложи ме в Огъня на Твоята Любов“. Като те сложи Той в този Огън от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш Чист като кристал… (47/стр. 68)

Има огън, който изгаря; има Огън, който не изгаря. Вие мислите, че Огънят от тридесет и пет милиона градуса, за който ви говоря, ще ви изгори, но той не изгаря, а пречиства. Блажен е онзи, който мине през Огън от тридесет и пет милиона градуса– не само че няма да изгори, но всичко старо в него ще се схуми и той ще влезе в Новия живот, ще се роди отново. Трептенията на този Огън преобразяват човека, прекарват го от смърт в Живот. (47/стр. 237)

За нас Огънят от тридесет и пет милиона градуса е демаркационна линия, през която се минава от физическия в Божествения свят, от нещастието към щастието, от лъжата към Истината, от злото към Доброто. Това наричам минаване от смърт към Живот. (47/стр. 237)

Днес Господ не говори много на хората, а като иска да спаси някого, казва: „Хвърлете го в пещта с тридесет и пет милиона градуса топлина“. Като влезеш от едната страна на пещта, излизаш от другата съвършено Чист и Обновен. (47/стр. 253)

…Герои се искат сега, герои трябва да бъдете! …Днес искам да направя опит с всички: да ви сложа в Огъня на Божията Любов с тридесет и пет милиона градуса топлина и като излезете от него, да покажете на всички религиозни хора какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога. (47/стр. 69)

Слизане в ада

…Ти си ученик, имаш задължения, определена работа; и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. (32/лек. 8: стр. 31)

Адът е една Божествена пещ, Велика работилница, отгдето хората, като се върнат, поумняват и вече са много Чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много Чист. (11/стр. 291)

Аз не ви говоря за ада и Небето тъй, както вие ги знаете… Тези две състояния са необходими на човешкия дух. (44/стр. 364)

При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото, след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада– на най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голяма работа в живота. (11/стр. 291)

И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на Земята, слизат долу, в ада, оттам минават. Обаче този Огън там не ги изгаря. И Христос слезе в ада. (34/лек. 14: стр. 15)

Христос беше разпнат на кръста, но след като слезе от него, възкръсна и тогава научи нещо. Кога? Като слезе в ада. Там Той научи една от Великите Тайни на живота… Той слезе долу, в ада, и Неговият Учител Му предаде първия урок. По какво? Първия урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в Ръцете на Бога и да не се роди в душата ти никакво съмнение– Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение! (32/лек. 30: стр. 15)

Ако Учителят ти те заведе в ада и ти се усъмниш, ти си затворен там и там ще си останеш. Следователно в душата Си Христос беше Чист и тъй Чист излезе от ада. Ако не си Чист, не можеш да излезеш. Докато човек не слезе долу, в ада, той няма да се качи горе. За да се качим на Небето, необходимо е да слезем долу, да оставим там своите съмнения. (32/лек. 30: стр. 15)

Христос каза: „Господи, Аз предавам Духа Си в Твои Ръце, да става с Мене каквото ще“… Христос е човекът на Беззаветната Любов. (35/лек. 17: стр. 28)

3. Замисъл на живота

В Замисъла има голяма дълбочина

Какъв е смисълът да ни се даде живот? Трябва да знаем, че и най-лошият живот е толкова ценен, толкова богатства има в него, колкото и в най-добрия живот… Следователно и лошият, и добрият живот са еднакво ценни, но ние нямаме това разбиране. (4/стр. 14)

В Любовта ти ще разбереш, че животът е еднакво ценен. И най-малкият живот, и животът, който е пълен с най-големите страдания, имат всички тези богатства, които ги има в Рая и в Божествения свят. Като не разбираш, ти се спъваш.

(4/стр. 14, 15)

Казвам: човек трябва да се намира при известни неблагоприятни условия, за да се създаде нещо от него. Ако човек не е поставен при тия стеснителни условия, той не може да се развива. (4/стр. 261)

Вие питате що е зло. Злото в света, това са стеснителните условия, които те карат да работиш. Като те стегнат, в тебе се явява едно желание. Без злото ти добър не можеш да станеш, не можеш да имаш добрите стремежи нагоре към Бога.

(4/стр. 261)

…Нас ни интересува начинът за повдигане на човешкия ум и на човешкото сърце. Всичките изпитания, които имаме, те са за облагородяване. Мъчнотиите и препятствията, които срещате, те са един метод за възпитание. Без страдания, без изпитания вие не можете да имате никакви придобивки. (4/стр. 657)

Страданията идват най-първо, а после– най-хубавите неща. Туй, което човек никога не го е мислил, иде накрая. (1/стр. 192)

…Първо ще минете през страдания, а после– през радости, първо– през противоречията, а после– през Любовта. Който не може да понесе страданията, не може да издържи и на Любовта. Един момент на Любовта се равнява на сто страдания; следователно, щом минеш през сто страдания, ти ще можеш да издържиш една усмивка на Любовта. Знаете ли какво нещо е усмивката на Любовта? (46/стр. 303)

Духът е слязъл на Земята, за да покаже на душата, че има нещо Велико в света, за което си струва да се живее и да се страда до смърт.

(1/стр. 189)

Само при най-лошите условия ти можеш да придобиеш Знание, което никъде не може да ти се даде. В най-мрачните дни на човек му се дават най-големите Откровения. (1/стр. 456)

Който има обич към Знанието, ще понесе всички мъчнотии и неприятности, но ще бъде възнаграден– много Тайни ще му се разкрият… (33/стр. 80)

Замисълът е много красив

Казвам: физическият свят е едно проявление на Божествения свят. Ако искаме да видим Славата Божия, трябва да дойдем тук, да я видим между големите противоречия, които съществуват. Тук ще видим в какво седи Славата Божия. (4/стр. 343)

Който има Правилни разбирания, той ще види, че в противоречията има Красота. (53/стр. 127)

Ние не можем да видим Божествената Красота в противоречията, които съществуват в света. Но когато духнат Божествените ветрове и изчезнат облаците, и стане ясно, и Слънцето изгрее наоколо, тогаз ще видим Божията Любов, с която Бог ни е заобиколил. (39/стр. 577)

В Природата всякога стават промени и благодарение на разнообразието на живота последният има Красота. В безконечните промени на живота е Красотата на живота. Каквито и промени да стават, Разумният човек разбира. (4/стр. 562)

Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво: в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори– радост, а в подножието на планинските върхове– повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които животът се проявява, това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и Хармонията на живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. (11/стр. 65, 66)

В Природата два момента не се повтарят. Всеки момент носи едно Велико Благо. И всяко състояние носи едно Благо за себе си. И всичко онова, което ви се случва, то носи голямо богатство– Божиите Благословения. И страданията, и радостите, и смъртта носят Божиите Благословения. И животът носи Божиите Благословения и всичко, каквото ви се случи, ще образува едно цяло. (1/стр. 256)

Като срещнеш добър човек в живота си, знай, че това е Благословение за тебе; и лош човек да срещнеш, пак е Благословение за тебе. Значи, ти ще получиш Благословение и чрез добрия, и чрез лошия. (3/стр. 198)

Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте– то е външна опаковка. В него е скрито Божието Благословение. Бог е запазил хубавите неща за края. (3/стр. 274)

Сериозен и красив е животът. Не гледайте на него повърхностно. Всички хора преди вас са минали през изпитания и вие ще минете. Няма човек на Земята, който да не е минал и да не мине през страдания. (52/стр. 67)

Най-трудните условия са най-красивите условия. И условията, които не са придружени с мъчнотии, и техните придобивки са малки.

(38/стр. 81)

При най-големите мъчнотии има най-добрите условия за развитие на живота. (38/стр. 133)

Всяка една мъчнотия в тебе е създадена, за да събуди в тебе една Дарба. Страданията, мъчнотиите, изкушенията, паденията, всичко това, което в Природата съществува– най-големите противоречия са създали Добродетели в тебе. Това е Закон. Няма никакво изключение. (38/стр. 135, 136)

Всяко нещо си има
своето място и служба

Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но разбира се, всичко в света си има своето място и служба. (10/стр. 36)

Не може Разумното в света да допусне нещо неразумно. Щом нещата са допуснати в света, те имат свое предназначение. (4/стр. 289)

…Ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е Разумно и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е Разумно. И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало. То не е безполезно… Те и най-лошите работи– и те си имат своето предназначение. Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота, е полезно. (39/стр. 36, 37)

Като дойде една радост или скръб, аз зная защо е дошла. В Божествения План на живота всичко е предвидено, и то много добре. В този смисъл всяко нещо е на мястото си. (3/стр. 197)

Поставете страданието и радостта на техните места, поставете злото и доброто на техните места. Всяко нещо на своето място е полезно. (4/стр. 15)

Всички трудности са възможности

…Дисонансите в живота са възможности за развиване на човека. Те са необходими. И в музиката има дисонанси. Който разбира значението на дисонансите, знае къде да ги постави. Ако се сложат на място, те допринасят нещо ценно. Само великият музикант разбира смисъла на дисонансите.

(15/стр. 272)

Хората са привикнали да гледат на всяко препятствие като на нещо отрицателно… Препятствията в живота не са нищо друго освен възможности за постигане на нещо. (17/стр. 254)

…Всички ще минат през големи мъчнотии и страдания. Това не трябва да ви плаши; знайте, че колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи постижения ви чакат. Човек става Велик само когато минава през големи мъчнотии и изпитания и ги преодолява. (33/стр. 13)

Научете се да гледате страданията смело. Като дойде едно страдание или една мъчнотия, знай, че това е една възможност. (18/стр. 211)

Светът съдържа безкрайни възможности. Сегашните невъзможности са бъдещи възможности. Сегашното противоречие е бъдеща възможност. Всяко противоречие подразбира бъдеща възможност. (21/стр. 137)

В сиромашията виждам възможността за богатството. В невежеството виждам възможността за знанието. Във всичките противоречия на живота аз виждам възможността, която Бог е вложил в моята душа и в моя дух… Във всичките противоречия на живота виждайте оная възможност, която Бог е вложил, за придобиването на вашето бъдещо щастие. (39/стр. 592)

…Всяко противоречие съдържа някаква възможност, следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности и колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки.

(16/стр. 190, 191)

Туй, което за едного е противоречие, за Разумния човек е едно благоприятно условие за работа. То за него е едно удоволствие. (35/лек. 19: стр. 6, 7)

Великите хора са минали и минават през големи противоречия; като разбират Закона на противоречията, те черпят сила от тях. …Но Великите хора разбират смисъла и значението на противоречията– в тях те намират Нов път, Нов метод, Нови възможности за постижения. (16/стр. 191)

Всичко се дава за израстване

Вие съзнавате в себе си, че не можете да направите това, което желаете, и се чувствате нещастен. Няма защо да страдате, тъкмо в безсилието ви се заключава вашето растене. Днес сте изпълнени с радост, скачате, пеете, мислите, че всичко можете да направите; утре виждате, че нищо не можете да постигнете. Днес се качвате, утре слизате, но не знаете защо се качвате и защо слизате. В тези контрастни състояния именно вие растете. (14/стр. 47)

Като ученици, ще се стремите към смените– да не оставате дълго време в едно и също състояние. Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо. Според вашата философия богатият никога не трябва да стане сиромах… Ако разбира правилно Законите на живота и на Природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими– например необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в Природата, човек не би могъл да се развива правилно.

(15/стр. 149, 151)

Това всеки е опитал: днес спечели сто лева– радва се, утре изгуби тия сто лева– скърби. Тези скърби и радости са временни, преходни, но чрез тях човек расте и се развива. (14/стр. 48)

…В живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се повдигнем. (11/стр. 293)

Всичко е за добро

Като влезете в Духовния свят, ще разберете, че всички неприятности на Земята са били все за добро. (21/стр. 309)

…Провидението действа така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло– в добро.

(30/стр. 294)

…Трябва да се знае, че и топлото, и студеното време, както и добрите, и лошите условия в живота крият някакво добро в себе си. От топлите и студените течения в Природата се образува дъждът, който носи благата на живота. (15/стр. 246)

Няма по-голям специалист от Природата, вярвайте в това. Тя иска ние да се върнем в Първото положение; при най-лошите условия, в които се намираме, да повярваме, че ще извлечем полза от тях. (18/стр. 152)

Ако при лошите условия човек не губи Вяра, тогава иде доброто. Значи, добре разбрани и разумно използвани, лошите условия водят към добро… (17/стр. 99)

Вярвайте, че светът е Разумен и каквото и да ви се случи, един ден ще се превърне за добро. Ако вярваш, добре, но ако не вярваш, само ще се забави процесът. Като те е пратил Бог на Земята, Той е мислил за тебе, не те е оставил. (21/стр. 60)

Колко е мъчно да повярваш, че всичко ще се превърне в добро! Вие, ако разбирахте, за всичко, което се случва, пари трябваше да давате. Един ден ще го търсите и няма да го намерите. (21/стр. 306)

В Невидимия свят горе човек ще даде угощение за тези разтърсвания, които са му правили на Земята. (21/стр. 310)

Искате да знаете защо някои неща се случват. Всичко е за добро. Някои неща Бог ги допуска заради вашето добро– дотогава, докогато вие почувствате в себе си един Вътрешен Мир, една Вътрешна Радост, и макар да не разбирате нещата, да ви става приятно. (4/стр. 509)

За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна; като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда Красотата и Хармонията, които съществуват в целокупния живот, и само така дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. (16/стр. 102)

Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко като красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. (16/стр. 102)

…Човек минава през големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трябва да го обезсърчава. Той трябва да знае, че това, което днес му противодейства, един ден ще му съдейства за добро… Това е Закон. (12/стр. 67)

Настава някаква буря за вас– тя идва да подобри вашия живот. Идва сиромашия– това е за ваше добро. Идват несгоди, идват болести– това е за ваше добро. И доброто е за добро, и злото е за добро. (1/стр. 715, 716)

Писанието казва: „Всичко, каквото се случи за онези, които любят Бога, ще бъде за добро“.

(1/стр. 257)

…Господ може и най-лошата работа на Земята да я превърне за наше добро. (11/стр. 122)

Ходи в пътя на живота с Вяра и Господ ще преобърне всичко да ти съдейства за добро. (1/стр. 382)

Искам да бъдете мощни, силни в Любовта си. Искам да бъдете мощни, силни във Вярата си, в Надеждата си! Искам да бъдете мощни, силни в мислите си, та при най-големите си страдания, несполуки, неверие нека изпъкне в ума ви… мисълта, че върху вашите грешки Господ ще създаде Рай. (35/лек. 12: стр. 28)

4. Изход от трудностите в живота

Магията на Правата мисъл

Казвам: Правата мисъл е Магическата пръчица в живота на човека. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде Правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът! И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни и противоречията му да изчезнат. (50/стр. 40)

Щом започнеш да мислиш правилно, веднага това, което те е измъчило, ще изчезне. (4/стр. 467)

Почни да мислиш право и ще станеш красив, ще станеш силен, паметта ти ще се подобри, всичко ще се подобри… Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до Правата мисъл. Всяка една радост е плод на една Права мисъл. (21/стр. 75)

Та трябва Правата мисъл. Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в радост, а пък ако престанеш да мислиш, твоята радост ще се превърне в скръб.

(21/стр. 77)

Влизате ли през вратата на Правата мисъл… Вие лесно ще се справите с големите трудности на живота, ще ги пренасяте леко и приятно както онзи опитен плувец, който знае да плува. Бори ли се той с вълните? Не, той леко и хубаво плува. Така и вие няма да се борите, няма да се спъвате във вълните на живота, няма да се давите. (12/стр. 241)

Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и Чисти мисли могат да подобрят живота. (50/стр. 51)

Ще създадеш около себе си една аура от Светли мисли и чувства, при каквито условия и да си.

(56/стр. 168, 169)

Златни правила при трудностите

В човека има една точна цигулка, с която проверява нещата– ние наричаме тази цигулка Доброто, Разумното сърце, ние го наричаме още Интуиция, или Божествено Начало в човека… Отнесете се до вашето Добро сърце като към отличен съветник– неговите врати са всякога отворени за онзи, който искрено се интересува от нещо; Доброто сърце разрешава и най-трудните въпроси.

(16/стр. 74)

В Любовта няма страдания. Страданието иде в ограниченото съзнание на хората. Но когато хората се потопят в Любовта, тя веднага оправя всичко.

(1/стр. 970)

Щом ти дойде противоречие, кажи: „Бог е Любов“– забрави се в Бога, в Него човек се губи моментално. (1/стр. 195)

…Спазвайте следните правила: никога не желайте да бъдете абсолютно щастливи, никога не желайте големи радости. Защо– защото големите радости носят след себе си големи скърби. Готови ли сте да се справите с големите скърби?

(15/стр. 172, 173)

Когато човек се намира в най-големите страдания на Земята, умът ви да присъства. (1/стр. 213)

Когато минаваш през трудно място, едно трябва да мислиш. Умът ти трябва да е концентриран върху важното. (1/стр. 187)

Казвате: „Какво да направим, когато се натъкваме на противоречия?“. За да не попаднете под последствията на противоречията, спазвайте следното правило: не се занимавайте с разрешаването на големите противоречия– те са големи тежести, които не са по силите ви; да носиш едно голямо противоречие на гърба си, това значи да се осакатиш. (15/стр. 158)

Ще ви дам едно правило като за деца, но и умните могат да го употребят. Щом дойдеш до едно противоречие вътре в себе си, до една невъзможност за тебе, ще кажеш: „У Бога всичко е възможно! Аз живея в Него и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна“. Щом туриш това, Бог, Който живее в тебе, ще почне да действа. Щом си в съгласие с Него, Бог работи с тебе. (1/стр. 918)

Правило на Учителя:

Намери радости в скърбите си.

Намери работа в мъчнотиите си.

Намери поука в загубите си. (1/стр. 970)

Когато се намираш в страдание, в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която подготвяш Светлия ден, който иде!“. Когато почнем да разбираме страданията, те ще се превърнат в радост.

(21/стр. 314)

В каквато и тъмнина да се намериш, не трябва да губиш Вярата си– Светлината пак ще се покаже. (1/стр. 583)

Слова за справяне с трудностите

Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете: „Моята воля е Диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи“. (2/стр. 189)

Изпаднете ли в лошо настроение, …кажете: „Аз съм човек, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях“. (2/стр. 148)

Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: „Аз искам да бъда смел […], във всички мъчнотии и пречки да намеря Светлинка, която да осветява пътя ми“. И при най-големите мъчнотии човешкият ум трябва да бъде чист и ясен, за да осветява Пътя му. (16/стр. 108)

Ти си кажи: „Тази работа ще се оправи, защото животът е Разумен“. Имаш някоя мъчнотия в себе си или в живота. Кажи: „Ще се оправи!“. (38/стр. 345)

Като се натъкнете на някаква мъчнотия, кажете си: „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов“. Щом изговорите тази Формула в себе си, запитайте се: „Мога ли в името на тази Любов да направя всичко, каквото желая? Мога ли в името на тази Любов да се справя с мъчнотиите си? Мога!“… Обаче за това се иска Вяра в Бога и в себе си, Упование на Бога и на своята душа. (29/стр. 243)

Ученикът неизбежно ще мине през вътрешни борби и противоречия, но той не трябва да се обезсърчава, нека да произнася следната Формула: „Душе моя, с теб е Бог, ти ще победиш! Аз вярвам в Един Бог на Любовта, аз вярвам в Един Учител на Мъдростта, аз вярвам в Един Дух на Истината“.

(1/стр. 196)

През каквито мъчнотии и да минаваш, кажи си: „Аз ще любя Господа, Който живее в моята душа“. (42/стр. 14)

И когато дойдеш в най-лошото състояние на духа, ще кажеш: „Туй състояние е временно. Бог живее в мене. Защо да не Го осветя?“.

(35/лек. 32: стр. 27)

Ако сте неразположен, кажете: „Аз вярвам в Бога вън от мен, вярвам и в Бога вътре в мен. Аз и Отец ми Едно сме!“. (2/стр. 230)

Какво струва на човека да изпълни Божия Закон и да каже: „С Бога всичко мога да направя!“…

(42/стр. 498)

При мъчнотии изговаряйте тихо в себе си: „Господи, Ти всичко можеш и Твоят Дух, Който излиза от Тебе, всичко може. И аз чрез Духа, Който ме ръководи и упътва, всичко мога“. (1/стр. 282)

Кажи: „В Бога промени няма, всичко, което Бог ми е дал, за мое добро е“. (1/стр. 452)

Всичката философия седи в това: всеки един от вас трябва да може да контролира ума си. Когато ви дойде едно нещастие, вие да кажете: „Туй е за мое добро“. И да се зарадваш в душата си. (1/стр. 982)

При най-големите страдания да кажеш: „За добро е“. За всичко казвай: „За добро е“. И ще видиш как работите ще се оправят. (21/стр. 244, 245)

Дойде едно нещастие, кажете: „За добро е“, дойде второ– „За добро е“, трето, четвърто– „За добро е, за добро е“, докато най-после доброто само по себе си възтържествува. (47/стр. 404)

Ако нарушиш Мира си, повтаряй си думите: „Аз имам Вътрешен Мир!“. (2/стр. 172)

Когато желаете, произнасяйте следното мото: „Вярата, в която живея, ще внесе Божествена Хармония в страданието на моето сърце“. (21/стр. 317)

Да дойдем до същественото: Любовта трябва да надделее над всички мъчнотии, които съществуват в нашия живот. При всичко, което се случва, да кажеш: „Такава е Волята Божия!“. (4/стр. 664)

Да настане Мир в душата ти, щом кажеш: „Такава е Волята Божия!“. (2/стр. 206)

Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: „Такава е Волята Божия“. И не само да казваме това, а да го почувстваме дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава да насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе. (19/стр. 364, 365)

В страданията, в несретите, ако не си губите времето да питате защо ви е дошло, а кажете: „Да бъде Волята Божия“, вие сте придобили нещо.

(1/стр. 457)

Ще говориш на Господа, както са работите, и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае… Няма да казваш: „Дотегна ми, избави ме от това зло“. Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: „Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си“. (39/стр. 311)

При мъчнотии изговаряйте тази Формула: „Ще го бъде тъй, както аз не зная“. (1/стр. 723)

Каквото и да ти се случи, ще кажеш: „Господ ще обърне всичко на добро. Бог е Всесилен. Той може всичко да превърне на добро“. (1/стр. 967)

„Моята мисъл трябва да бъде чиста и свята. Заради Господа мога да превърна горчивината в сладост.“ (1/стр. 305)

В Божия свят няма противоречия. Ти кажи: „В Божия свят няма противоречия. Аз живея в Божия свят и в мен противоречия няма“. (1/стр. 954)

Любовта е Мощна Сила, която лекува всички болести. Вие можете да се лекувате сами, като произнесете правилно думата „Любов“. (2/стр. 211)

Ако страдате от някоя болест, кажете дълбоко в себе си с Вяра и Упование във Великото: „Бог е Любов. И в Любовта болести не съществуват“. Кажете ли тия думи два-три пъти, болестта ви ще изчезне. Кажете ли думите: „Бог е Любов“, веднага станете от леглото си. (2/стр. 211)

…Бог е Любов. Тази дума всякога внася в човешката душа повече сила, отколкото всяка друга дума. Когато човек е наскърбен и изговори това изречение, този стих внася живот в него. (34/лек. 25: стр. 33)

Нападне ли ви злото, кажете си следната Формула: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост. Аз съм Добро. Аз съм Истина“. Тази Формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини в живота ви… Дали сте гладни, жадни, окъсани, бездомни, болни, слаби, произнасяйте Формулата без колебание и мислете върху съдържанието ѝ. (1/стр. 672, 673)

Ако сте неразположени, може с думата „Добро“ да смените състоянието си. Произнесете думата „Добро“ или „Любов“ сто пъти по един път в секунда и ще видите резултата. (1/стр. 603)

Правете опити да преодолявате мъчнотиите и неразположенията си. Ако сте неразположени и не можете да учите, кажете си няколко пъти тихо думите: „Живот, Светлина и Любов“; след това кажете: „Аз се движа в Живота, аз живея в Светлината, аз живея в Любовта“. Като повторите няколко пъти тези мисли, ще видите какво действие ще окажат върху вас. (33/стр. 110)

Излизане от трудностите

…Всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека, но колкото и голямо да е отчаянието му, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние– в такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него тъй, както мракът крие в себе си условие за Виделина.

(16/стр. 101)

Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото Съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. В Писанието е казано: „Призовете Ме в ден скръбен!“. (12/стр. 341)

Работите на хората не се нареждат, защото те искат да ги оправят без Бога. Ако живеят в съгласие с Бога, всички несгоди, всички противоречия се разрешават правилно. (1/стр. 743)

Да дойде Бог чрез Духа Си да живее в нас. Тогава ще има разширение и освобождение на душата, ще усетим Пълнота в себе си. Всички скърби и нещастия ще се стопят. (1/стр. 752)

…Изпитанията могат да бъдат кармически или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. (29/стр. 301)

Зад всяко изпитание, зад всяка мъчнотия се крие една възможност за освобождаване. Да намериш тази възможност– ето де е гениалността и силата на човека. Знай, че и в най-голямото изпитание, и в смъртта може да намериш Нов път, по който да излезеш на свобода. (17/стр. 244)

Когато в човека съществува една Идея, която е Божествена, тя всякога дава на човека сили и възможности да преодолява мъчнотиите, в които той се намира. Мъчнотиите в живота са естествени, не питайте защо идат. (1/стр. 389)

Радвайте се на малките Божествени Идеи, които са в състояние да разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение… Погледнете към вашата малка Божествена мисъл, която живее в ума ви, и мъчнотиите ви ще изчезнат. (33/стр. 17, 18)

Направете един опит: неразположени сте– постарайте се за 15 минути да измените състоянието си. Употребете всичко, каквото знаете, но разположението да се върне. (1/стр. 405)

Съчинете си една песен. И да не е много сполучлива, това нищо не значи; важното е да може да измени вашето състояние. (4/стр. 101)

В храната, която ядеш, е скрит Бог, но ти още не знаеш това. В хляба се крие мощна сила. Ако си болен и мислиш за хубави неща, и ядеш хубав пресен хляб, болестта ще изчезне. (1/стр. 322)

Някой път може да сте неразположени, паднали духом, минавате край някое яко, хубаво дърво– облегнете гърба си на него, оставете се така няколко минути, ще се поправи състоянието ви.

(1/стр. 387)

И тъй, дойде ли до трудни положения в живота си, човек трябва да потърси помощ в Природата– между дърветата, изворите, растенията. (16/стр. 127)

Любовта е път за разрешаване на трудните задачи, път за сърцето. Мъдростта е път за ума.

(1/стр. 657)

…Приложете Любовта към всичко живо в света. По този начин ще се разрешат всички мъчнотии, които имате. (4/стр. 75)

„Да бъде на другите добре, тогава и на мен ще бъде добре.“ Това е максимата, с която човек ще преодолее много мъчнотии. (1/стр. 942)

Най-малкото Добро е това, с което човек може да си помогне. Най-малкото Добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа… Бог е най-малкото Добро, което може да ви помогне в дадения случай да излезете от една голяма мъчнотия. Вий търсите Господа, но не Го виждате. Къде е Той? В най-малкото Добро у вас. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото Добро– Бога– в себе си и поискайте То да ви помогне. Щом апелираш към него, То ще ти се притече на помощ. (1/стр. 505, 506)

…Първото нещо, което трябва да почувства всеки от вас, като си ляга вечер, е да бъде в съгласие с общия пулс на Живата Природа. Има едно ритмическо движение на живота– вдигане и слагане, прилив и отлив, с което движение човек трябва да бъде в съгласие. Сутрин, като станеш, туй движение ще те подеме нагоре-надолу така, както майката люлее детето си. Ето защо всяка вечер всеки от вас трябва да знае в съгласие ли е неговият живот с това общо разумно движение, което Бог е вложил в него. И сутрин, като стане, трябва да почне пак същия живот. Направете опит и ще видите каква голяма разлика ще има тогава в живота ви в сравнение с днешния. Мъчнотиите няма да изчезнат, но тогава лесно ще разрешавате въпросите. Всичките ви спънки ще бъдат благословение. Те ще ви донесат радост и веселие. (22/стр. 35)

III. БОЖИЯТА ВСЕМЪДРОСТ

1. Божието Ръководство

Бог всичко предвижда и направлява

Господ създаде света. Хиляди и милиони години Му отне да направи този свят. Милиарди и милиарди векове Той е мислил, мислил, планирал, представял един план, че хайде после– друг план. …Най-после се е установил върху един проект, направен много хубаво. Господ е проектирал целия свят. Ти сега седиш и Го критикуваш, казваш: „Как Господ направи света!“. Че Той милиарди векове е мислил върху този свят, за да предвиди всички неща: Силите, които ще дойдат, Знанието, което ще дойде. Например еди-как си ако стане, какви ще бъдат резултатите, каква полза ще се допринесе, а какви ще бъдат страданията? Ако един човек е хубав, какво ще стане или ако е грозен, какво ще стане, а ако е богат, какво ще стане? Всичко Господ е взел предвид… Всички тези работи Господ ги е предвидил. (4/стр. 357)

Питаме: „Защо Господ създаде света така?“. То не е наша работа. Господ е мислил, мислил. „Не можеше ли по друг начин да го създаде?“ Можеше по друг начин да го създаде. За това, което Бог ви е създал, благодарете. (4/стр. 522)

Ще попитате: „Защо е така?“. Никога не питайте защо е така. Вие констатирайте фактите, както са. Нещата ще станат. Защо? Има си причина.

(4/стр. 562)

Най-първото нещо е: човек трябва да бъде Разумен. За да бъде Разумен, той трябва да знае едно: трябва да приеме на вяра, че всичко, което Бог е създал в света, е добро. Може да му се струва, че има някои противоречия, но той за себе си трябва да възприеме това. (4/стр. 567)

Ако човек вложи в живота си Абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до Истинския, до Дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот. Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия, само така той ще разбере защо идат мъчнотиите и страданията в живота. (38/стр. 31)

Има минути, часове и дни в живота, когато кръгозорът на душевния мир се помрачава. Но това е тъй естествено, както развалата на времето. Под ясното и горещо небе всичко би изсъхнало, ако от време на време не се показваха тъмните облаци– неприятни са те на человеците, неугодни са те на техните чувства, но и те носят свои благословения на земята и растенията. Онзи, Който е устроил всичко, предвидил е кое ще бъде най-добро. (10/стр. 160)

Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да видим зад тъмните облаци, че стои Господ и направлява живота ни. (10/стр. 145)

Бог действа навсякъде в света

Понеже Бог, Който е създал света, е Разумен, то и всичко, което Той е създал, е Разумно. Ако ние не разбираме Разумността, ще срещнем мъчнотии. (4/стр. 562)

Дойде ли ви едно страдание, кажете си: „Светът е Разумен. Той е взел предвид всичко“. (4/стр. 422)

И в най-лошите неща Бог е скрит; във всичко, което става в света, Бог е скрит. (36/стр. 245)

…Бог е скрит както в мъченията и страданията, така и в радостите. Ако не познаеш Бога в мъчението и страданието, другаде никъде няма да Го познаеш. Ако не познаеш Бога в опаката страна на живота, т.е. в мъчението, което като лъв разкъсва тялото ти и чупи костите ти, никъде няма да Го познаеш. (44/стр. 594)

В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става, защото знае, че Бог действа навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по Закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. (30/стр. 264)

Вие считате Бога за Съвършено Същество, вярвате в Него, а същевременно дойдат известни анормалности. Мислите ли, че Той не взима предвид всичките тия анормалности? Но Той ги е допуснал, за да дойде някакво благо в света. Той е допуснал всички страдания, защото зад тях е скрил някакви блага. (55/стр. 417)

Затуй, каквото и да се случи в света, смятайте, че това е допуснато в света, предназначено е, има своя добра страна. (37/стр. 127)

Бог се проявява навсякъде – и на Небето, и на Земята. Той изпитва всички хора. Вие не знаете къде и как ще се прояви Той. Вие не знаете как ще започне Той и как ще свърши. Бъдете готови на всичко! (29/стр. 366)

Бог наказва и благославя

Когато казваме, че Господ е нашият Баща, ние разбираме онзи Бог, Който е свързан с нас. Където и да побеждаваме– в мъчнотии, в тегоби, в скърби и страдания, там е Бащата. Когато искаш да носиш страдания, там, където страдаш, е Бащата. Там, където ти се усещаш, че си наследник, то е Отец, Първият. Като кажеш: „Татко“– Той е Онзи, Който воюва, Той е Бащата с тоягата– винаги я носи и наказва. Този, Който наказва, Който те учи, е Татко. Този, Който те благославя, е Отец. Не можете да кажете, че Таткото и Бащата са еднакви– те са различни. (4/стр. 226)

„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.“ Блажен е тоя Пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си. Това е голяма привилегия… (44/стр. 391)

Аз облажавам всеки човек, бит от Господа…, защото така се намагнетизира– всеки, който е бит от Господа, става Гений и Светия. (44/стр. 390)

Да те бие един умен човек, един добър човек, то е Благословение… Някой път Господ ви наказва и вие се възмущавате. Радвайте се, Божието наказание е едно Благословение. Ако Господ ви е обърнал внимание да ви наказва, това показва, че Той мисли за вас и че от вас може да стане нещо. Ако вие роптаете, не разбирате Божия път. Ако мислите, че Бог ви наказва, за да ви измъчва, нямате понятие за Любовта, която има към вас. (4/стр. 553)

Когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в Огъня да го пречисти, да го поправи… Това състояние у Бога как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а впоследствие, в края, при придобитите резултати ще го наречете Любов. (23/стр. 63)

Блажен е онзи, когото Бог изобличава и наказва, защото Той ще го изправи. (29/стр. 357)

Светът казва: „Отнеми, Господи, Благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай“, когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай Благоволението Си от нас“. Тук е именно разликата между нас и света. (11/стр. 131)

Когато Бог те наказва, да се увеличи Вярата ти. Когато ти не сполучиш, имай повече Вяра в себе си. (1/стр. 196)

Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! …Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде Знания и други Възвишени Блага, тъй щото ще се уравновеси. (32/лек. 18: стр. 22)

Бог ни дава трудностите и страданията

Каквото и да дойде, трябва да знаем, че е от Бога и винаги е за добро. (1/стр. 774)

Всичките знаменити Пророци, всички Велики Ангели на Небето са минали през неблагоприятни условия на живота. Писанието казва: „Когото Бог обича, поставя при неблагоприятни условия, за да създаде благоприятни“. (31/лек. 28: стр. 20)

Ако сега имате неблагоприятни условия, то е, защото Бог ви обича. Бог ви поставя при неблагоприятни условия, защото за в бъдеще мисли да ви даде нещо по-хубаво. (31/лек. 28: стр. 20)

И тъй, ще създадем мисълта, че тези условия са най-добри за нас, този живот е най-добрият. Страданията, които ни се дават, са най-добрите. Всичко това е за наше добро. Ще знаем, че Бог е, Който разполага с нашите съдбини, и няма защо да се плашим. (19/стр. 277)

Ще дойдат глад, страдания, болести– няма защо да се плашим. Каквото и да дойде, трябва да знаем, че е от Бога. Бог е Този, Който е създал тоя Закон. Доброто, което Господ ни дава, ние го приемаме за страдание, но като го разберем, става ни приятно. А вие казвате: „Господи, днес много страдаме!“. Ние няма да говорим вече за страдания, а трябва да казваме: „Господи, благодаря Ти!“.

(19/стр. 277, 278)

Ние сме влезли в Пътя и казваме: „Господи, гледай да ни дадеш нещо такова, което да не ни сломи!“. Даваме съвети на Господа, което означава, че не вярваме в Него. Това е изпитание, изкушение. Ще кажем: „Господи, ние ще изпълним програмата Ти така, както Ти си я наредил. Нека бъде Твоята Воля!“. (20/стр. 307)

Бог не раздава благата сам, а ги дава на други да ги раздават и те ги раздават в изобилие. Когато се дойде до страданията, Бог сам ги раздава и тогава е много внимателен. Той дава от тях на всеки едного само толкова, колкото може да носи. Да, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания! (22/стр. 45)

Бъди издръжлив и знай, че Господ няма да ти допусне повече изпитания, отколкото ти е силата.

(21/стр. 316)

Ако Бог ни туря на известни изпитания, те ще бъдат такива, които ще имат добри резултати, ще извлечем добри уроци. Следователно всяко изпитание съответства на моята сила. Това изпитание ми е дадено като задача в живота, като един умствен акт, от който, след като го реша, ще стана по-силен. (30/стр. 100)

Ако Господ ни дава някои страдания в живота, знайте, че всички те, малки и големи, са математически определени и че това не е фаталност. Фаталността настава само ако не вървим по Божествения Закон. (11/стр. 217)

Когато Бог дава болест някому, то е богатство; когато Бог дава някому страдания, то е Благословение. (1/стр. 346)

Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към нас чрез страданията. (1/стр. 733)

…Когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия и нека всинца да носим този кръст. (41/стр. 92)

Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда– прославлението се предшества от страдание. (11/стр. 418

Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. (34/лек. 7: стр. 34)

Когато имате страдания, знайте, че Бог се е приближил към вас. (1/стр. 735)

И като ви постави Бог на най-големите изпитания, и като умирате, и като живеете, да знаете, че Бог е Благ. Не може да има в Него промяна. И ако Бог дойде във вашия живот при най-голямото ви нещастие, то ще се премахне. (1/стр. 428)

Ако Бог ви поставя на изпитание, и в дъното на ада да сте, Той ще ви изчисти, ще ви издигне и ще ви възкреси. (23/стр. 23)

Даже Христос пред изпитанието помоли да Го отмине чашата, но после каза: „Господи, знам, че всичко е от Тебе, да бъде Твоята Воля!“. Като минете през големите страдания, и вие ще придобиете тази опитност– ще разберете, че всичко от Бога е дадено. И ще кажете: „Господи, да бъде Твоята Воля!“. (29/стр. 25)

Бог ни изпитва

…То е една привилегия Господ да те постави на изпит. (1/стр. 965)

…Като ти се случи голямо нещастие или изпитание, не се разколебавай, но си кажи: „Не зная защо Бог ме изпитва, но зная, че това е за добро“.

(3/стр. 127)

Чрез изпитанията, мъчнотиите и горчивините Бог изпитва хората доколко са готови да плащат задълженията си. (29/стр. 379)

Всички тези неща са препятствия, които Господ турил, за да опита нашата Любов. Той казва: „Туй препятствие можеш ли да го преминеш?“. Бог ще те тури в положението на баща, мъж, жена и като минеш тези изпитания, първото възнаграждение е, че ще те тури пред Себе Си, ще те направи Ангел, ще ти тури Крила… (31/лек. 8: стр. 29, 30)

Ние искаме да се запознаем с Бога, нали, но знаете ли– в запознанството седи най-голямата опасност… В живота има само един правилен начин на познаване. То е чрез Любовта и Интелигентността… Бог обаче ще ти даде Любов и ще те изпита дали си я разбрал. Ще ти даде Интелигентност да види дали си я разбрал. Ако най-първо нямаш Любов, Той ще се нахвърли отгоре ти като мечка, а ако имаш Любов, ще ти даде най-мъчната задача. Ако ти не разбираш Неговата Интелигентност, ще имаш най-големите нещастия. Сега вие си представяте, че Господ е Благ. Той е Благ, но към кои? Които любят, които носят Истината, към тия, които постъпват, както Той постъпва. (28/стр. 89, 90)

Казваш: „Господи, готов съм на всякакви жертви за Тебе“. Щом е така, Бог те поставя на изпит, за да опита Любовта ти. Така постъпиха и с Йов. В един от съветите на Бога, дето присъствали мнозина учени от Невидимия свят, Бог казал: „Обърнали ли сте внимание на Моя верен раб Йов? На Земята няма подобен на него“. Един от присъстващите казал: „Аз съм на особено мнение. За да се убедя в тези думи, нужно ми е съществено доказателство. Ти си поставил този човек при благоприятни условия: дал си му ниви, говеда, камили, добри синове и дъщери. Той живее в голямо изобилие– естествено, че ще бъде верен и добър. Отнеми всичкото му богатство, здравето, синовете и дъщерите му, тогава ще видиш колко е верен. Остави го на мене, аз да го изпитам“. (3/стр. 48)

Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията да види доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: „Колко е Благ Господ! Като Него няма друг“. После, като дойде сиромашията, казваме: „Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая…“. (34/лек. 9: стр. 23)

Ще попита някой защо Господ позволява тези Велики изпитания. Той е един Велик Учител и ни изпитва. Той употребява тоягата и казва: „Прострете го този син на земята, ударете му двадесет и пет тояги!“. И ако този син стане и прегърне баща си, значи познава Законите. (42/стр. 107, 108)

Бог ни учи

Всички неприятности в живота имат един свой вътрешен Възпитател. Това е една възпитателна система. (4/стр. 92)

Възпитателят поставя на възпитаниците си не само гладък път, не само условия, но и пречки, които трябва да бъдат надвити. …Пречките обогатяват опитността. Свободният човек не е без пречки в пътя си, но той лесно побеждава и отминава, а неспособният се спира при тях. Ето защо Бог като отличен Възпитател дава на чадата Си пречки, които те трябва да се научат да надвиват. Само тогава ще бъдат свободни и силни. (26/стр. 5)

Там, гдето Бог присъства, има радост и Той, като дойде, превръща скърбите. Той няма да превърне всичките скърби, няма да ни освободи от всичките скърби; Господ ще ви научи всички скърби, които идат, да ги впрегнете на работа. (39/стр. 37)

…Тъй и Писанието казва: „Когото Господ обича, на него дава страдания“, значи учи го. (45/стр. 736)

С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в Правата посока на живота. Например някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от Невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока– започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят. Значи, всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват с единствената цел да го отправят в света на Хармонията, в умствения свят, дето той може правилно да се развива. (30/стр. 264)

Бог работи върху нас

Когато Бог те обрязва с ножчето Си, няма да роптаеш– във всичко, което става в живота, ти ще виждаш добрата страна. Разумната Ръка на Бога работи във всички прояви на живота, Божият Промисъл работи навсякъде. Не мисли, че Отец, Който те обрязва, ти причинява зло. Закон е: всичко, което се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне на добро. (3/стр. 338, 339)

Христос казва: „Блажени нещастните“. Боледуваш, що е болест? Признак, че Божественият живот работи върху теб и иска да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос– Божествената мисъл иска да те повдигне, да те осветли; стяга ти се сърцето– Божественият живот работи, иска да омекчи твоето сърце. Господ работи вътре в нас. (42/стр. 259)

Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. (41/стр. 13)

Могат да дойдат изкушения. Като дойдат тъмните сили да те изкушават, Бог ще дойде да работи върху теб, това е един Закон. (21/стр. 61)

Съветвам ви през тази година да дадете възможност на Бога да работи във вас, да уреди външния и вътрешния ви живот. Страдате ли, или се радвате, оставете всичко на Бога. Той е в състояние да регулира енергиите ви, да уреди вашите работи. (12/стр. 76)

2. Божията Любов

Бог ни люби, и то с каква Любов!

…Единственото Същество, Което ви люби, то е Бог. И когато страдате, и когато се радвате, Той е същият… И в страдание, и в радост Бог е, Който ви говори– това е една от Великите Истини.

(45/стр. 736)

И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е Свещена Канара, върху която е поставен животът на всички същества. Върху тази Канара именно можете да градите своето бъдеще. Изгубите ли Упованието си в тази Канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. (12/стр. 55)

Тъй че във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим Велики уроци, ще имаме една Велика наука, от която ще разберем доколко Бог е внимателен към нас, колко Великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас.

(34/лек. 20: стр. 14)

Аз определям Бога тъй: Единственото Същество, Което всякога, във всички моменти мисли заради нас; Единственото Същество, Което никога не ни забравя. Следователно всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само затова да опитаме Великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата. (34/лек. 20: стр. 14)

Това е вашето нещастие – че като ви люби Господ, вие не знаете това. Няма нито един човек, когото Той да не люби, и знаете ли каква Любов има към вас! Това съм изследвал един, два, три, сто пъти без никакво изменение. Едно се изисква от вас: да съзнаете, че Този, Който ви люби, прави всичко за вашето добро. (47/стр. 181)

Бог е винаги с нас

Дойдат някои и ме питат има ли Господ в света, казвам: „Има, има Господ, братко, Той е в тебе“. „Аз досега не съм Го видял, досега все страдания съм имал.“ „Радвам се на твоите страдания, защото Господ е в теб; ти като страдаш, Господ е в тебе, значи не те е оставил, обича те…“ (45/стр. 736)

Господ е Единственият, Който е най-близо до всички– Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците. (11/стр. 122)

…В борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас. (11/стр. 117)

Не сте ли добре настроени, изменете настроението си, турете в ума си мисълта, че в света има само едно Същество, Което ви разбира. Неговото Съзнание е всякога будно… Някой път може да ви изоставят и Ангели, и Богове, и вашите Ръководители, вие ще се спрете върху Великата Истина и ще разчитате само на Божието Съзнание– То никога не спи, всякога е будно. (32/лек. 34: стр. 17)

Утеготен ли си, брате мой, не бой се… и спомни [си], че Той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. (9/стр. 41)

Но помни, че Ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е Ръка на Любов– не се съмнявай в моите думи… Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо. (9/стр. 41)

…Казвате: „Ами ако ме срещне разбойник?“. Ами че как ще те срещне, щом Господ е с тебе? „Ами ако жена ми умре?“ Щом Господ е с тебе, ще се случи точно тъй, че да издържиш хубаво изпитите си. Жена ти ако умре, децата ти ако се разболеят, всичко туй пак ще се поправи. А пък ако Господ не е с нас, нищо не може да се възвърне.

(20/стр. 151, 152)

Наистина, докато Божието Благословение е върху нас, казваме, че Бог е с нас; щом отнеме Благословението Си, казваме, че Бог не е с нас. Къде е тогава Той? Докато щастието е с нас, и Бог е с нас; като ни напусне щастието, и Бог не е с нас. В първия случай Бог е пред лицето ни, а във втория случай– зад гърба ни. (3/стр. 48)

Каквото и да ти се случи, ще казваш, че Бог не може да те остави. Ще се учиш да пазиш душата си чиста само за Бога. (1/стр. 442)

При всяко положение ще уповаваш на Бога. Отвън може да има буря, ти ще се държиш и ще кажеш: „Бог е при мене. Той ми помага“. (1/стр. 558)

Желая мнозина от вас, които сте смутени, тъжни, обременени с мъчнотиите на физическия живот, кажете си: „Има Спасение заради*** нас! Има Един, Който мисли заради нас, Когото ние можем да любим, Който всякога може да ни бъде Верен и никога не ще ни изневери! Има Един!“.

(35/лек. 13: стр. 28)

Има Един в света, Който може да взима участие в нашия живот! Той е Този, Живият Господ, за Когото ви говоря. Той ще бъде с вас във всичките положения на живота ви– и при сърцето ви, и при ума ви. В най-мъчните моменти на живота ви Той ви казва: „Не бойте се, работата ви ще се уреди!“. И урежда се работата ви. (34/лек. 11: стр. 29)

Няма по-хубаво състояние за ученика от това, когато се намира в най-голямата тъмнина, да чуе Гласа на своя Бог и Учител: „Не бой се! Тук съм!“.

(1/стр. 782)

„Бог е при мен и Той ми помага!“ (1/стр. 448)

Бог всякога ни помага

Искам сега да ви остане най-хубавата мисъл. Мислете, че Бог е Благ. Каквото и да ви дойде, така мислете. Макар и да скърбите, приемете лошото с радост, защото Господ и Той страда. Като казват, че Бог е дълготърпелив, че толкоз милиони същества има, които не живеят добре, те мислят, че Той е индиферентен. Той страда. Онова несъгласие, ония страдания ги чувства, но търси един подходящ път, по който може да ги поправи. (39/стр. 535)

Може вие да страдате, може да сте в униние и утеснение– Господ е, Който ще ви избави от това мъчително положение. Ето защо вие дръжте Господа. (25/стр. 68)

Във време на изпита си ще опиташ Божията Милост. (8/стр. 18)

Господ казва тъй: „Опитайте Ме във всички скърби, във всички най-големи противоречия и когато никой не може да ви помогне, Аз ще ви помогна. Вие ще Ме прославите и ще познаете, че Аз направлявам“. (2/стр. 186)

Онзи, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаването на всички въпроси, е Бог. (1/стр. 741)

…Като дойдем да мислим– Бог е първата мисъл, която идва в ума ни. Бог е, Който ни показва пътя, осмисля живота ни и разрешава всички мъчнотии. (1/стр. 413)

Ако решаваш някоя трудна задача, Бог ще те осветли. Ако си болен, Бог ще внесе в тебе здраве. Ако имаш някое терзание, което смущава душата ти, пак се обърни към Бога. (22/стр. 301)

Когато дойдат страданията, вие трябва да отправите ума си към Бога. Той, като гледа всичките твои страдания, всякога помага. Бог е толкова внимателен, на всички помага. Когато страдате, вие сте пред зрението на Бога. Той е намислил да ви помогне. Ако не Го спрете в Неговата помощ, Благословението ще дойде. (4/стр. 624)

Следователно в едно голямо страдание, при най-голямото безсмислие на вашия живот има Едно Съзнание, Което ви разбира. То се интересува от вас толкова, колкото и вие. То е Божието Съзнание. Бог мисли най-добрия начин за вашето избавление. Той върви и ви среща. Той е зад вас. Вие сте тъжни, не виждате нищо и си казвате: „Свърши се с тази работа“. Когато всичко за вас се е свършило, Той върви зад вас и мисли да употреби най-добрия начин, за да ви избави. Той мисли как може да ви зарадва, но трябва да идете до дъното.

(32/лек. 34: стр. 18)

Той намира план как да ви се обади. Както не се надяваш, току-ти подшушне нещо, почне да ти говори; ти чуеш първия Глас, но мислиш, че в тази пустиня на живота около тебе няма никой, че си сам, но изведнъж чуеш този Глас, казваш си: „Значи, тук имало и друг някой“. Гласът започне да ти говори, а ти се ослушваш. Чуеш един Глас, втори, трети, четвърти, всичко туй оживява и около тебе ще дойдат Белите Братя и Ангелите, ти ще се зарадваш и ще кажеш: „Не съм сам, другояче не би останало нищо от мене“. (32/лек. 34: стр. 18)

…Бог взима участие във всички положения на нашия живот. Той е първият, Който ни се притича на помощ във всички трудни положения. Той не се явява в някаква величествена форма, но като последен слуга… За да ни помогне, Бог си служи и с хората, и с животните, и с растенията, и с въздуха, и с водата. Всичко е в Негова услуга. (7/стр. 502, 503)

В най-големите изпитания, страдания, мъчнотии на човека Бог ще му се яви в една или друга форма да го утеши, да му помогне, да му покаже изход от затрудненията. (1/стр. 770)

Който страда, него Отец милва. (1/стр. 521)

Любовта е, която утешава. Щом намерим Любовта, щом намерим Бога, ние веднага се утешаваме, защото има вече Един, на Когото се уповаваме, Който ни и утешава. (22/стр. 228)

Бог е, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да може и ние да утешаваме тези, които се намират в скръб. (1/стр. 751)

Някой път плачеш, докато дойде Господ, погледне те, хване те за ръка и ти се освободиш от всички мъчнотии на живота. (35/лек. 35: стр. 15)

Писанието казва: „Един ден няма да остане сълза на човешкото лице, която Бог да не изтрие“. Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи. Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас. (57/стр. 267)

Падналият няма приятели освен Бога. Бог не може да се ограничи в Своята Благост. Той е вдигнал хиляди паднали души, които са уповавали Нему. Той е винаги Верен и Истинен. (1/стр. 1009)

Бог е Това, Което издържа у човека всичко.

(1/стр. 891)

Значи, има Един, Който може да внесе в тебе сила. Значи, има Един, Който през всички времена, през всички култури на миналото и днес, в каквото положение и да се намираш, само Той е в сила да ти помогне. (34/лек. 25: стр. 33)

При мъчнотии често пъти вие усещате тази Самосила във вас, която ви крепи, а тя именно е Христос. (11/стр. 308)

Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи; тогава сме весели, бодри– макар и цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем.

(11/стр. 167)

Вашият подвиг тая година ще бъде личен подвиг. Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помага. Следователно никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите Молитви. (11/стр. 117)

Чрез страданията Бог ни се открива

Днес при сегашните страдания Бог се открива на хората. (42/стр. 50)

Например някой човек страда– оставете го, не го смущавайте, нека си страда. Тези неща са Велико Благословение, в тези страдания той изпитва това, което другите, които не са на негово място, не могат да изпитат. Следователно само на страдащите Бог се открива… (42/стр. 50)

Колкото по-големи са страданията, толкова по-близо е Христос до нас. Нямаме ли страдания, Господ е далеко от нас, а то е лошо. (27/стр. 5)

Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава… (26/стр. 111)

…Няма по-хубаво нещо в света от това човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата Го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено… Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една Ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се!“. (23/стр. 78)

Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази Красива опитност. Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази Велика опитност, която душата може да придобие. (23/стр. 79)

Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през Вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, Вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази Врата, затова е казано, че Вратата към Бога е тясна. (3/стр. 67)

В страданията Бог ни проговаря

Красиво нещо е страданието! Страданието не е нищо друго освен език на Бога… Който иска Бог да му проговори, той трябва да е готов да понесе най-големите страдания в света, да бъде изоставен от всички хора. И ако при това положение всичко около него и в него затихне, тогава той ще чуе Божия Глас, тогава ще се свърже с Реалността в живота. (14/стр. 427)

Когато през най-тъмната нощ на живота пред душата се яви една малка Светлинка, душата се изпълва с радост. Тази Светлинка почва постепенно да расте, докато всичко става светло наоколо ти. В тази Светлинка душата чува Гласа на Оня, Който я води! (1/стр. 815)

Казвам: когато някой страда, нека не се отчайва, но да знае, че това е благоприятен момент в неговия живот да се свърже с Великото Начало в света, да чуе Гласа Му. Бог е в сила да превърне всяко зло в добро за онези, които Го любят. (12/стр. 301, 302)

Казват: „От този човек нищо няма да излезе!“. Ти оставаш захвърлен на пътя в голяма скръб и отчаяние… В този момент Бог ще ти проговори; ти сам ще се убедиш, че невъзможното за тебе е възможно за Бога. Само при тези условия ти ще чуеш Гласа на Бога– ще Го чуеш и никога няма да Го забравиш. (3/стр. 364)

Докато човек е здрав, докато е богат, докато има приятели, жена, деца, докато има имоти и къщи, Бог няма да му проговори. Всички могат да му говорят, но не и Бог. При най-големите страдания ще потърсите Бога и Той ще ви проговори.

(1/стр. 731, 732)

За да познае човек има ли Господ в света, или няма, трябва да го оставят всички хора, всички животни, всички дяволи и всички Ангели, да остане сам-самичък, да няма на кого да уповава– само тогава в дълбочината на душата си той ще чуе онзи Тих Божи Глас да му проговори. Той ще почувства дълбоко в душата си нещо нежно, топло, което го сгрява, оживява и вдъхновява. Само така човек може да разбере какво нещо е Бог. Когато всички млъкнат, Бог проговаря. Когато всички те изоставят, Бог те приема. (1/стр. 764, 765)

Когато човек потъне в ада, той ще чуе там Тихия Свещен Глас на Бога, Който му казва: „Ако вярваш в Мене, Аз мога да те избавя от ада“.

(35/лек. 32: стр. 30)

В страданията познаваме Бога

Страданието е единственият начин на Земята, по който ние можем да познаем Бога. (1/стр. 713)

Господ, когато иска да Го познаят хората, даде им страдания. Сегашните страдания ще бъдат бъдеща радост. (1/стр. 343)

…Помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем Разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост. (34/лек. 20: стр. 25)

Питаш: „Де е Господ?“. Ще Го намериш в страданията: чрез тях ти ще разбереш какви трябва да бъдат отношенията ти към Бога. В първо време не ти е приятно; молиш се, нищо не разбираш и казваш: „Господи, имам големи страдания, големи болки– не мога да спя“. Като се молиш половин час, болката и страданието ти изчезват… Само така ти ще разбереш, че Господ ти е обърнал внимание.

(3/стр. 209)

Защо идат страданията? Страданията идат, за да познаете Господа. Като се обърнете към Него, Той ви изцелява… (4/стр. 72)

Без изпитания човек не може да се приближи към Бога. Ако не е изпитал сиромашията, безверието, безлюбието, злото, мрака, човек никога не би се приближил към Бога и не би Го познал.

(1/стр. 744)

Изобщо на всеки човек се дават такива изпитания, които го водят към познаване на Бога. Да познаете Бога– това е най-великото благо, което може да ви се даде. Заслужава човек да пожертва всичко, за да познае Бога. (53/стр. 338)

Даже и в дъното на ада да отидете, ще познаете колко е Велик Бог, ще познаете Неговата Любов. И когато дойдат най-големите нещастия в живота ви, вложете Надеждата да видите колко е Велика Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина! (34/лек. 11: стр. 30)

Когато паднеш на дъното на кладенеца, тогава Бог ще простре Ръката Си и ще те извади. Казваш: „Паднах в кладенеца. Извади ме една Мощна Ръка оттам“. Само така ще познаеш Онзи, Който ти е помогнал. (3/стр. 364)

…Страдаме, падаме, това е една реторта, после– друга, трета и т.н., докато кажеш: „Господи, аз Те познах!“. Тогава и Господ ще каже: „И Аз те познах“. Но да знаете: назад път няма, няма връщане. Този път, по който вървим, е най-хубавият.

(19/стр. 455, 456)

Няма по-велико нещо за човека от това да живее в мир и съгласие с Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога– това значи да разбереш смисъла на живота и пред теб да се разкрие цялото Битие, да чуеш музиката и пеенето на Небето, да разбереш хармонията на душата; след това ще кажеш: „Струва си човек да понесе и най-големите мъчнотии и страдания, за да познае Бога, да освети Неговото Име с всичкия си ум, сърце, сила и душа“. (46/стр. 524)

3. Доверие в Бога

Любов към Бога

Едно се иска от всички – да обичате Бога. Любов към Бога… Тази Любов трябва да проникне в човешките умове и сърца, тя трябва да проникне и в човешката душа и дух. Само така човек ще се освободи от противоречията на живота. Къде ще останат противоречията? Вън от човека, а в него ще останат възможностите и условията, както и добрите мисли и чувства. (3/стр. 521)

Ако аз обичам Бога, но не философски Го търся, но в себе си, то щом Го обичам, всичките противоречия в мен трябва да изчезнат и тогаз в мен настава онзи естествен живот. (30/стр. 602)

„Да възлюбиш Господа с всичката си сила“– силата подразбира интензивност. Това значи да възлюбиш Господа така, че да си готов да преодолееш всички мъчнотии и препятствия. (44/стр. 55)

Отчаян си, не знаеш какво да правиш– обикни Бога и отчаянието ти ще изчезне. Беден си– обикни Бога, болен си– обикни Бога. (3/стр. 155)

Щом обикнеш Бога, в душата ти ще настане Мир, а в сърцето– Пълнота… Няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога.

(1/стр. 702)

Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла, …това не трябва да ви смущава. За вас е важно Любовта ви към Бога да е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага. Истинската печалба в живота седи в Любовта на хората към Бога. В тази Любов няма загуби. (1/стр. 768)

Ако ти обичаш Бога само когато ти е добре, това е наполовина. Но когато дойде страдание и не се измени твоето отношение към Бога, това показва, че в тебе има Любов. Ще се учиш на това. То лесно се казва, но като дойде да го опиташ, тогава е мъчно. (21/стр. 60)

Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек да е готов всичко да пожертва заради Любовта към Бога. (21/стр. 238, 239)

Който познава Бога, той е придобил Вечния Живот. За да познаеш Бога, ти трябва да Го обичаш. Който Го познава, достатъчно е в най-тежък момент само да си помисли за Бога, за да се справи моментално с мъчнотията. (1/стр. 738)

Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост.

(34/лек. 7: стр. 31)

Вяра и Упование в Бога

…Докато страда, човек се нуждае от Бога.

(3/стр. 126)

В каквото и положение да се намираш, важното е Бог да е с тебе. Дълбоко в душата си да уповаваш на Него. (1/стр. 773)

Блажен е онзи, който на всяко време може да черпи сила и мощ от Бога и при големите изпитания и скърби да е вътрешно радостен и пълен с Упование. Господ няма да забрави Своите Си. Той ще им даде сила и мощ да побеждават.

(10/стр. 225, 226)

„Защото Ти си моя Надежда, Господи Иеова, Упование мое си от младостта ми.“ (Псалм 71: ст. 5) …През каквито изпитания и страдания да минете, в края на краищата ще се убедите, че няма същество в света, което да ви обича като Бога. И при най-лошите условия да изпаднете, Бог работи за вашето освобождение и повдигане. (1/стр. 474, 475)

Което е възможно за човека, ще го направи. Онова, което не е възможно, Бог ще го направи. Като ти дойде мъчнотия, ще речеш: „Добър е Господ, Той всичко ще оправи!“. (1/стр. 451)

Щом уповавате на Бога, каквато и голяма мъчнотия да имате, кажете: „Онзи Велик Закон, който направлява света, ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг“. (1/стр. 732)

Когато човек се свърже с Бога и живее в Единство с Бога, той решава лесно мъчнотиите си. Когато уповава на Бога, той все по някакъв начин ще Го разбере като Един Вечен Неизменен Принцип и ще Го пази свято в душата си. (1/стр. 736)

Когато ти си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над тебе и пред тебе, подава ти ръце и те тегли. Само че ти трябва да имаш въже– Вярата– и Той ще хване въжето да го тегли нагоре. (21/стр. 125)

Тия страдания са, за да ви помогне Господ. Щом страдаш, ще ти помогне. Роптаеш ли, няма да дойде помощта… Ако Божието Благословение закъснее половин час, роптали сте. Ако закъснее един час, роптали сте повече. Ако закъснее още повече– един месец, една година, десет години– казвам: вие сте прекалили. Щом не роптаете и вярвате с Абсолютна Вяра, страданието е моментно– за една минута ще мине и ще си замине. Ако нямаш тази Вяра, то ще остане половин час, един час, една седмица, един месец, даже някой път една година– ще закъснее да си замине. Погрешката е във вас. (4/стр. 624)

Душата ти трябва да бъде тиха и спокойна. И при най-големите бури ти трябва да имаш самообладание и Вяра, че Бог няма да те остави и твоят параход няма да потъне. Всички вие трябва да минете през известни опитности. (22/стр. 57)

Ако имате пълна Вяра и Любов към Бога без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. (21/стр. 31)

Единствената сила, която повдига човека, е връзката му с Бога. Затова на всички хора препоръчваме Любов към Бога без никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдат, не губете Вяра в Бога. Приемайте всичко със Смирение. Намерите ли се пред някое голямо нещастие, не казвайте, че Бог ви е забравил. Понякога и Бог може да забрави човека, но само ако той Го забрави. (12/стр. 57)

Обръщане към Бога

Един Ангел вижда, че някой човек страда, и казва: „Господи, тази душа страда много“. Бог пита: „Накъде е обърнато лицето ѝ– към света или към Мене?“. „Към света.“ Тогава Бог казва: „Тази душа не е още за Мене– нека стои в света!“. Ти страдаш, плачеш, докато един ден се обърнеш към Бога. Тогава и Господ се обръща към тебе. (22/стр. 203)

Ако в дадения момент човек може да вярва, че съществува едно Висше Съзнание, Което прониква през умовете на хората, и отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. (21/стр. 152)

Човек в себе си трябва да има една царствена мисъл, господстваща над всички други. Или с други думи казано: ние трябва да поставим Бога в центъра на нашия живот като Цар и при всички мъчнотии да се обръщаме към Него. Обръщаме ли се към Него, всички въпроси лесно се решават.

(22/стр. 263)

Намерите ли се в трудно положение, каквото и да е то, обърнете се към Бога с всичката си душа и дух. (35/лек. 32: стр. 30)

За нас Идеята за Бога не е така отвлечена– тя е най-реалната Идея. Обърнете се с всичкото Смирение на душата си към Бога и Той ще ви помогне. Да кажем, че имате един много мъчен въпрос за разрешение. Ако се обърнете към Бога с искрена Молитва, пълна със Смирение, каквато помощ поискате от Него, ще ви се даде. (22/стр. 263)

Когато се намеря в тъмнина, в положение да не мога да реша въпросите, аз веднага отправям ума си към Бога. Щом отправя ума си към Бога, веднага всякаква тъмнина изчезва. Всяка мисъл, отправена към Бога, носи Светлина. (4/стр. 72)

Във всички мъчнотии през живота умът и сърцето да са отправени нагоре към Господа.

(3/стр. 458)

Някои от вас ще почувстват някой път известни неразположения на духа, един отпадък. Не може да се молят, не могат да четат. Те са вътрешни състояния. На тях няма да обръщате внимание… В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш.

(28/стр. 203)

Ще дам един метод, чрез който да си въздействате… Обърнете се мислено към Онзи, Който носи Хармонията в Себе Си. Щом се свържете с Него, състоянието ви ще се подобри, дишането ви ще стане правилно. (38/стр. 24)

Имате недоразумение с някого– отправете ума си към Бога! Имате да давате пари, стегнал ви е кредиторът– отправете ума си към Бога! Болни сте, докторът е казал, че след два дена ще свършите– отправете ума си към Бога! Бог е, Който изцелява. (1/стр. 755)

Когато за известна болест вие употребите всички лекарства, които съвременната медицина препоръчва, но не ви помогнат, напуснете ги и се обърнете към Бога. Тогава вашето оздравяване ще дойде от вътре. Вътре е вашият Лекар. Той е Лекарят на душата. (22/стр. 265, 266)

Потърсете Бога, когато умът и сърцето ви са угнетени. (1/стр. 745)

С Бога ти дълго време няма да може да разговаряш, но една аудиенция от една секунда ще може да имаш. Това е достатъчно. Той ще каже малко, но от това ще има Велики резултати. Той ще ти каже: „Търпи. Твоите работи ще се уредят“. Но това е достатъчно. Ти ще си кажеш: „Господ ми каза това, аз ще търпя“. Щом започнеш да търпиш, умът ти почне да работи. Ще имаш смисъл в живота. (28/стр. 204)

Отиване при Бога

Ако зърнете Лицето на Бога само за момент, нещастията ви се стопяват като лед. (3/стр. 14)

Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога. (1/стр. 717)

[Числото] 13 – това число е Вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа, и ще Му благодарим… (11/стр. 160)

…Когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този ангел– скръбта– няма да плаче. (28/стр. 162)

Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношение към Бога. Човек отиде ли при Бога със Свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна Радост, вътрешен Мир.

(21/стр. 22)

Щом ти дойдат противоречия, кажи: „Бог е Любов!“. Иди при Бога! (1/стр. 116)

Всяко противоречие насочва мисълта ни към Бога и казваме: „Господи, Ти, Който си Любов, най-високият Връх, помогни ми да се изкача на този Връх, оттам да погледна!“. (22/стр. 89, 90)

Връзка с Бога

Не мислете, че вие сте най-умните, най-силните и най-добрите хора в света, които могат да се справят с мъчнотиите си изведнъж. Най-мощният, най-разумният и най-добрият в света е Бог. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се с Него. Докато стоите далеч от Него и не Го признавате, вие никога няма да решите задачите на своя живот. Вие ще се блъскате от една мъчнотия в друга, докато съвършено капитулирате. (12/стр. 67)

Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите в живота. Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка– тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. (14/стр. 161)

…Ще отправите вниманието си към Бога… Така именно ще разрешите мъчнотията си правилно… Няма да мине много време и мъчнотията ще се разреши. Това значи да се отвори Пътят ви. За да разрешиш мъчнотията си, ти трябва да се свържеш с Бога. (20/стр. 390)

Без тази връзка не можеш да разрешиш нито едно противоречие, тя е необходима за разрешаване на всички противоречия. (3/стр. 77)

Колкото повече знае човек, толкова по-голяма е връзката му с Бога. Колкото по-голяма и здрава е тази връзка, толкова повече устоява на лошите външни и вътрешни условия. (1/стр. 738)

„Възложете товара си на Господа.“ Ти можеш да възложиш товара си само на Този, Който те обича, и на Този, Когото обичаш. Щом Го обичаш, като се свържеш с Него, Той ще поеме товара ти.

(1/стр. 766)

Казват: „Да възлюбим Бога!“. Това е общо казано, на думи. За да възлюбим Бога, трябва да свържем душата си и духа си с Душата и Духа на Бога. Тогава ще има преливане, т.е. правилна обмяна, между Бога и нас… При тази връзка вие ще почувствате вътрешна Пълнота в себе си. Така именно ще изучавате Божественото Знание, което ще внесе във вас Мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия дух. То ще създаде във вас такова вътрешно Разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота ви. (49/стр. 233)

Свещено нещо е връзката ви с Великото Божествено Начало на живота. Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого да я пипа. Нито вие имате право да я чоплите. Уповавайте на нея! Тя ще ви извади и от най-забърканите положения на живота. Щом уповавате на тази връзка, вие всякога ще бъдете свободни. (14/стр. 160)

Ние можем да бъдем силни, мощни само когато сме свързани с Великото Начало. В това седи Тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни. (12/стр. 344)

Живот, посветен на Бога

Като се позная, че съм Човек, трябва при всички изпитания на живота си да служа само на Бога, да следвам само една Идея… (34/лек. 21: стр. 22)

Тъкмо на Земята при противоречивите условия трябва да се живее по Бога. Това е приятното.

(1/стр. 896)

Една мярка: туй за моя Небесен Баща мога ли да го направя? Да няма мъчнотия в света, която да не можеш да приемеш. Ако дойде да умреш за Него, ще умреш с радост. Ако дойде да пострадаш, ще пострадаш. (1/стр. 354)

Човек може да страда за себе си, за своите ближни, за Бога. Най-доброто е, когато човек страда за Бога. (1/стр. 417)

И когато дойде страданието, задайте си въпроса и си кажете: „Господи, искам да ми покажеш какво трябва да пострадам за Твоето Име“. Запитайте се: „За какво страдаме?“. Страдаме за Господа. Ако сме в състояние да страдаме за Господа, едновременно ние разрешаваме въпроса и принципно, и по форма, и по същество, и по съдържание, и по смисъл… (47/стр. 146)

Ако можете да пострадате заради Името на Бога, ще ви поверя една Велика Истина, но ще ви изпитам ще можете ли да преживеете тези страдания. (47/стр. 152)

Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията и същевременно да носиш в душата си Великата Идея, че всичко това правиш заради Бога, без най-малко да се поколебаеш– това е Благородството, това е Геройството, това е Красотата на човека. (30/стр. 88, 89)

Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят… (34/лек. 24: стр. 27)

Молитва към Бога

„Що е Молитвата?“ Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота.

(3/стр. 484)

Светлината, която иде от Бога, е приятна. Тази Светлина на Безсмъртието може само добро да прави и се придобива единствено чрез Молитвата, с нея всички мъчни въпроси се решават. (2/стр. 7)

Във време на страдание трябва да призоваваме Господа. Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява. Иначе Той е в Своето местожителство, та не слиза тук. (25/стр. 74)

Призовете Бога във време на мъчнотии там, дето никой не може да помогне, и ще видите.

(21/стр. 129)

Молитвата е много силна, когато се апелира на Божията Милост. Казано е в Писанието: „Призовете Ме в Моята Милост и Аз ще ви помогна“. Когато се намирате в безизходно положение и отникъде нямате помощ, тогава кажете: „Призовавам Те, Господи, в Твоята Милост“. Или можеш да кажеш: „Господи, благодаря Ти за Великата Милост, която имаш към мен“. (5/стр. 53)

Някой пита: „Защо е скръбта?“. За да се молиш. За да се молиш, за да не бъде опетнена твоята Молитва, трябва да имаш такава голяма скръб, душата ти да бъде тъй разтърсена, че ти да почувстваш дълбоко вътрешно желание да се молиш в тайно, никой да не те види и да кажеш на Господа: „Аумен! Господи, обичам Те за всички Добрини, които си направил заради мен от толкова хиляди и милиони години. Благодаря Ти за всички Милости, за всички Блага, с които си ме обсипвал и ограждал“.

(35/лек. 3: стр. 29)

Непрестанно човек трябва да се моли, за да бъде във връзка с Бога. Съдбата да се предаде в Неговите Ръце с Вяра. Ще те докара на косъм някога, но не ще те остави. (27/стр. 8, 9)

Ще се молиш всякога, независимо от това дали си разположен, или не. Молещият [се] човек е силен човек, който всякъде, където ходи, се моли и усърдно се моли. (1/стр. 448)

Не е лесно да се хармонизира човек с течението на силите на Природата. При такива случаи Светиите са прекарвали в Молитва и в Дълбоко Съзерцание– така те са се хармонизирали със силите в Природата и са минавали благополучно през големи изпитания. (15/стр. 484)

Без Молитва животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става, като се молим? Веднага вратата на живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.

(22/стр. 184)

…Хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!“. Значи, в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, Който в последния случай изпраща Своите Лъчи на живота.

(11/стр. 272, 273)

Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте– молете се. Господ по три начина утешава.

1. Ще ви прати някой човек да ви помогне.

2. Ще ви прати някой Ангел.

3. Сам Той ще слезе да ви утеши. (26/стр. 111)

Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни дохожда на помощ… (11/стр. 273)

Нашите души, когато се отправят към Бога с Молитва, изпущат едно благоухание към Него също както цветето, което навреме е разцъфтяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на Небето. А пък, за да се не лишим от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към Молби и Моления. (2/стр. 267)

Конкретни Формули и Молитви

Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: „Господи, Боже, Аумен, Амин!“. (2/стр. 137)

При трудни моменти в живота кажете: „Господи, Ти ме изпрати на Земята, Ти ще ме избавиш от това затруднение“. (2/стр. 197)

Когато си изложен на големи опасности, кажи: „Господи, Ти всякога си Благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе ще оставя съдбата си“. (2/стр. 257)

Когато се почувствате неразположени, кисели, обезсолени, нервни, казвайте си следното: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов“. Ако умът ви е замъглен, ще кажете: „Господи, просветли ума ми с Твоя Дух“ или „Дай Виделина на моя ум чрез Твоя Дух“. (1/стр. 621)

Дойде ви някое страдание, кажете: „Господи, научи ме да издържам. Научи ме да разбера това страдание“ или „Дай ми възможност да разбера езика на това страдание (или болест)“. (1/стр. 755)

„Господи, аз искам да се науча на Търпение. Дай ми Твоята Сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с готовност…“ (1/стр. 305)

При отчаяние кажете: „Господи, аз Те благославям хиляди и милиони пъти“. (2/стр. 197)

Из „Молитва на Духа
на твърдото основание“

„Господи, Боже мой, душата ми на Теб уповава. Послушай молбата ми и дай внимание на молението ми. Повдигни духа ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи ми, Господи, виделината на Твоето Лице и заради Милостта Си подкрепи ме с присъствието на Твоя Свят Дух…“ (2/стр. 20)

Из „Молитва за плодовете на Духа“

„Господи на обичта, Боже на Любовта, ние Те призоваваме в Твоята Милост. Приемаме страданията, които ни изпращаш, с радост на нашето сърце. Приемаме мъчнотиите, които допущаш за уякчаване на нашия дух. Ние без колебание, без двоумение ще изпълним Твоята Блага Воля…“

(2/стр. 31)

„Господи, при всичките страдания, при всичките противоречия Твоята Любов ще ми бъде Идеал…“ (2/стр. 65)

Колкото пъти се намерите в противоречие с живота, толкова пъти произнасяйте тази Формула. Хванете с първите три пръста на дясната си ръка палеца на лявата си ръка и така се съсредоточете над Формулата:

„Чрез Божията Любов всичко се постига.“ (Три пъти.)

„Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига.“ (Три пъти.)

(2/стр. 141)

Като се намерите пред известни мъчнотии и страдания, кажете си: „Любовта иде!“. Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете си: „Любовта иде!“. Любовта е Велика Сила, от която бягат и лошите духове, и мъчнотиите, и страданията. Няма по-красиво нещо за човека от това да съзнае, че Любовта иде вече… Любовта подразбира Присъствието на Бога. (2/стр. 141)

При болестни състояния може да казвате: „Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си. Обичам Те, Господи. Благодаря Ти, че си решил да ме очистиш“. (1/стр. 705)

Поставете ръка на болното място и кажете с разположение: „Господи, заради Твоята Слава влей елей на здраве и живот в моите клетки, за да мога да Ти служа с радост и веселие“. (2/стр. 211)

Обърни се към Бога: „Господи, помогни ми в този тежък час да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на Бога, на Любовта, в изпълнение на Твоята Воля“. (1/стр. 304)

Болен ли си, ще се помолиш така: „Господи, не искам да умирам, имам още работа на Земята“. Ще правиш така, докато не оздравееш. Преди да си легнеш да спиш, няколко пъти това ще си кажеш: „Ще оздравея“. Един каменар, като удря камъка на едно и също място стотици пъти, няма ли да го строши? Това е въпрос на време. Когато правиш опити постоянни, ще оздравееш… (1/стр. 321, 322)

IV. ПЪТИЩА ЗА СПРАВЯНЕ
С ТРУДНОСТИТЕ И СТРАДАНИЯТА

1. Пътят на ученика

Не е лесно да бъдеш ученик в Божествената Школа

Великата Божествена Школа дава големи Знания, но докато стигнете до тях, ще минете през големи мъчнотии. Не е лесно да бъдеш ученик в тази Школа. Мнозина влизат в Школата, но още не са ученици… (29/стр. 53)

Вие сте влезли в Школата много лесно, всички сте влезли без никакви изпити и мислите, че сте в Окултната Школа. Не! Вие сте в преддверието на Окултната Школа и сега, който ще влезе в Окултната Школа, ще мине през един изпит, през девет Огъня ще ви прекарат. Не мислете, че то е лесно.

(32/лек. 16: стр. 9, 10)

Някои ученици не са още в Школата. Че аз не съм ги поставил още на изпит! (21/стр. 109)

Ученик, който влезе в Специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да се не промени. Трябва да се поправи! Все насълзен ще го виждате. (20/стр. 146)

И сега много ученици идват и ми казват: „Учителю, да живеем с тебе“. Не, не можете да живеете с мене. За да живеете с мене, трябва да минете през един много голям филтър или най-малкото да ви прекарам през седем Огъня. (20/стр. 208)

През много сита, едри и ситни, ще мине ученикът, докато се изпита. (29/стр. 194)

Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост и тогава да му се поверят известни уроци. (1/стр. 135)

Ученикът ще бъде поставен пред изкушенията, за да се изпитат убежденията му. (1/стр. 278)

Който влезе в Школата, ще бъде изложен на големи изкушения и изпитания. Защо и за какво идат изпитанията, не трябва да знае. Важно е той да учи, да се справи с изкушенията си. Колкото по-добре се справя, толкова повече неща ще научи. Изкушенията ще дойдат и от вън– от окръжаващите, и от вътре– от самия него. В ума му ще се явят противоречиви мисли, а в сърцето– противоречиви чувства. Защо идат противоречията, не питайте, но ги разрешавайте правилно. (29/стр. 303, 304)

…Ученикът ще мине през света, ще бъде поставен на всички съблазни и щом издържи, ще познаете, че е ученик. А вие, когато влезете в Пътя, казвате: „Дано мъчнотиите и изкушенията да са по-малко“. Чудни схващания са това! Ще имате точно толкова изпитания, колкото са необходими за вашето развитие. (20/стр. 306)

Казва някой: „Учителю, заради мен не може ли някой да носи този кръст, пък аз да мина през царските врата?“. Не, не може, всеки сам трябва да си носи кръста. Не само сега става това, но всякога е било и ще бъде. В Египет, в Индия всеки един ученик, когото прекарват през Първото, Второто, Третото Посвещение, турят го да носи един голям кръст. …И ако издържи, ще получи Посвещение.

(32/лек. 22: стр. 16)

Не мислете, че е лесна работа Истинското ученичество. Казвате: „А, лесна работа е“. Кръст има, туй не е лесна работа! За ученика е лесна тази работа, когато той е смел. Първото нещо, което трябва да знаете, е, че трябва да бъдете смели.

(32/лек. 22: стр. 16, 17)

Сега не мислете, че вас в Окултния свят ще ви посрещнат с такива цветя. Не, много нещо ще минете, но мъжество се изисква от вас. Ще минете вътрешни борби; външните борби са нищо, те са цвете! Ще влезете в едно противоречие със себе си, ще дойдат духовни борби. (32/лек. 16: стр. 28)

Като ученици, мъчнотии в Окултната Школа са предвидени, за да калите вашата воля. Като влезете в Окултния свят, ще дойдат изпити, за да пречистят мислите ви, за да облагородят сърцата ви и да калят волята ви. Който не разбира това, ще мисли, че е нещо лошо, но окултният ученик счита за една голяма привилегия това, което му се е случило.

(32/стр. 18, 19)

Какво да правим с мъчнотиите, които имаме? Първо ще измените възгледа си за тях и ще знаете, че те са Благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии… Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. (29/стр. 218)

По-добре е ученикът да почне с мъчнотии, отколкото с блага. Тъй още от началото ще укрепне.

(1/стр. 102)

Ако ви се проповядва Учение без мъчнотии, …това не е Божествено Учение, не е Учението на Бялото Братство. (29/стр. 103)

Христос работи, прави всички усилия. И вие имате дълбоко желание, но имате нужда от Търпение. Като ви турят на масата за операция, ще ви изпитат. В Бялото Братство не дават упоително, когато ти правят операция, и трябва да застанеш съвсем мирно, защото, ако мръднеш, ножът ще влезе по-дълбоко. И сега на всинца ви правят такива операции. И тия живи операции са най-добрите, а операциите с упойка са най-лошите. Аз съм прибягвал само в някои случаи към живи операции и тях малцина могат да издържат. Само един верующ ученик. Ако съзнаете, че това е извършено по Закона на Любовта, готови сте да издържите, а в противен случай ще има ританица, ножът ще влезе по-дълбоко, операцията ще стане несполучлива и такива хора в духовно отношение стават хилави. (28/стр. 99)

Интензивен е животът на ученика! Ученикът преживява радости и дълбоки скърби, каквито светът не познава. (1/стр. 55)

Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в характера си. Без нея той не може да устоява. Тя е необходима за характера му… (1/стр. 136)

Страданието е напрежение, което изпробва моралния устой на ученика. (1/стр. 151)

Посвещението почва от страданията. Ученикът не трябва да ги избягва, но да ги издържа.

(1/стр. 99)

За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования. Ако издържи всичките докрай и не се съблазни в Любовта– тогава иде Посвещението. (1/стр. 111)

Ученикът трябва да разбира Законите

Специалният клас дава възможност на ученика да разбере Законите, които управляват ума, сърцето и волята му, за да се справи с мъчнотиите и страданията в живота си; това значи да има човек отворени очи, да вижда. И слепият се справя с мъчнотиите си, но чрез пипане. Едно нещо е да пипаш, а съвсем друго– да виждаш. (15/стр. 346)

Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни. Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение. Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са път на движение и развитие.

(29/стр. 164)

Щом ученикът разбере правилно страданията, той ще научи Истината. (1/стр. 130)

Страданието на Земята е най-великото нещо за ученика. Защото чрез него той научава най-добрите уроци. В страданието ученикът се повдига.

(1/стр. 130)

Ученикът се учи от всичко. Страданията, мъчнотиите, бурите, неволите, присмехите, обидите са уроци. (1/стр. 686)

Няма да питат ученика колко страдания е минал, но какво е научил от тях. (1/стр. 130)

…Вие влизате в Школата. В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега. Аз съжалявам по някой път, че като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото аз съм решил: на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача… Ще давам изпит, задача само на онзи, който ще се радва. А с някои съм решил да нямам абсолютно вземане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност. (20/стр. 186)

Аз забелязвам сега: всички софиянци, както и провинциалистите, братя и сестри, ученици на Окултната Школа, както и всички религиозни и светски хора минават през големи изпитания. Разликата е само в това, че светските хора не знаят защо и за какво идват изпитанията, а вие знаете. В тази беседа аз няма да ви разправям защо и за какво идват изпитанията, но четете беседите, проучвайте ги– там са дадени много обяснения… Учениците трябва да бъдат готови за всички изпитания.

(22/стр. 263)

Изпитанията не са по-силни от Идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията. (1/стр. 49)

Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях. Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв Идеал! Душа с Непреодолима Воля– това е Идеалът. (1/стр. 49)

Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине и я мине докрай. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ, дълга нощ. Но той трябва да разбира Закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде Прозрението– светлият ден на Посвещението!

(1/стр. 79, 80)

Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този Закон: всичко в живота се превръща в добро! (1/стр. 62)

Каквото и да ти се случи, ще се превърне за добро от Разумните сили, които ръководят развитието. Това изпълва ученика с радост и при най-големите противоречия в живота. (1/стр. 91)

Ученикът ще мине през
големи изпитания

След като прекара известно време в Школата, дето изучава Законите на Разумната Природа, ученикът се подлага на изпит да се види как той разбира и прилага Законите. (29/стр. 32)

Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита Любовта му. Ако ученикът люби, той ги издържа! (1/стр. 126)

Любовта на Учителя е изпитана. В нея няма изключения. Изпитва се Любовта на ученика.

(8/стр. 20)

Любовта на ученика трябва да бъде толкова голяма, че да издържа всичките положения, които ще му дойдат. (1/стр. 98)

Изпитва се сърцето и волята на ученика– могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си. Това радва Духа на Учителя. (8/стр. 20)

…Тъй както сега сте поставени като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит. Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете. Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете.

(32/лек. 18: стр. 16)

Вие минавате един Велик изпит и втори път туй няма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй съчетание втори път няма да го намерите. Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете.

(32/лек. 18: стр. 16)

Ако вие не преминете през ред сътресения, през ред изпити в живота, какви ученици ще станете? (32/лек. 19: стр. 22)

Един ученик, който е минал през всичките тия изпитания, само той може да устои. Имайте предвид едно правило: докато един ученик не мине през всичките изпитания, той не може да влезе в Царството Божие лесно. (32/лек. 22: стр. 11)

Щом ученикът се определи да тръгне в Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха могли да го спънат. Той не трябва да се смущава от тях. Това са посторонни неща за него, той трябва да върви все напред! (1/стр. 80)

Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в будност и издръжливост на съзнанието. (1/стр. 45)

В древността учениците на Окултните Школи били подлагани на специални изпити, за да проверят доколко са смели. Връзвали очите на ученика с кърпа и го завеждали между непознати хора, въоръжени с ножове, които веднага се хвърляли върху него. Сваляли кърпата от очите му и го оставяли сам да видят как ще се справи. Голям ужас преживявал ученикът, но когато въоръжените почвали да го мушкат с ножовете, оказвало се, че ножовете били от картон. Това е изкуствен изпит, но животът поставя ученика на много изпити, по-страшни от този, и който може да издържи, се приема за ученик в Школата. (29/стр. 279, 280)

Сега мислете, че като влезете в Школата, през годината ще дойдат големи бури, облаци, гръмотевици. Да знаете, че тия неща са необходими за проветряване на умовете и за закрепване, и като дойдат тия бури, да знаете, че вие сте много по-близо до Царството Божие, отколкото сега, защото само когато дойдат бури, ветрове, тогава започват да цъфтят цветовете. (20/стр. 177, 178)

Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и заякне в мощен дъб! Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно. (1/стр. 75)

Когато дойде хубавото, всички го носят лесно. Най-силните ученици се познават при големите бури. Хубавите кораби се познават при големите бури в океаните и моретата. (12/стр. 135)

Ученикът не трябва да се плаши от бурята, защото и тя е необходима, но да гледа да я използва добре. (1/стр. 100)

Ученикът трябва да се кали в страданията, за да придобие характер, който да устои на смъртта.

(1/стр. 96)

Ученикът трябва да премине през Огън, за да се очисти. (1/стр. 44)

Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на Природата, ще стане силен, а като мине през пещта ѝ, ще светне, Светлина ще стане.

(1/стр. 102)

Който е влязъл в Божествената Школа, трябва да бъде готов на всички жертви; той ще мине през много изпитания и ако ги издържи, ще влезе в Новата епоха– епохата на Любовта. Казано е: „Който издържи докрай, той ще бъде спасен“. (29/стр. 194)

Ученикът трябва да се справи с изпитанията си

Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит. Затова той трябва да гледа да го издържи добре. Не го ли издържи, пропада в този изпит. Друг изпит ще му се даде, но този няма да се повтори вече. (1/стр. 127)

Който влезе в Школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи. Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията Воля. (29/стр. 170)

Силата на ученика се познава при изпитание.

(8/стр. 19)

И тогава каква е целта на учениците? Ако ние в съвременния живот не може да придобием една голяма сила, с която да преодолеем мъчнотиите, в които се намираме, тогава защо ни е Окултната наука? (32/лек. 19: стр. 8)

Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива. Той трябва да издържа. Това е геройство! (1/стр. 116)

Като ученици вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да развивате постоянство и издръжливост, еднакво да понасяте и радостите, и скърбите; считайте ги за гости вън от вас, които ви посещават, и се отнасяйте към тях съзнателно– приемайте [ги] с Любов, а не по закона на необходимостта. (16/стр. 243)

Да няма отчаяние, но понасяне на страданията… Ученикът трябва да има характер да издържа. Ние казваме: Диамантена Воля трябва!

(31/лек. 18: стр. 26)

Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример ако не на Съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане… Като дойде отчаянието във вас, да не се отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да не се обезверявате. Искам да бъдете образци на една Жива Вяра. Никога не изгубвайте Вярата си!

(22/стр. 268)

При най-големите си изпитания окултният ученик трябва да проявява Вяра, Търпение и Въздържание. Каквото затруднение и да му се случи, той трябва да си каже: „Ще се оправи тази работа…“. Това значи силен ученик. Силният ученик никога не отпада духом. (30/стр. 270)

Някои питат: „По какво се отличава окултният ученик от обикновените хора?“. Различието седи в това, че окултният ученик преодолява всички мъчнотии в живота. (30/стр. 270)

Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. (32/лек. 18: стр. 17, 18)

Ученикът трябва да изнесе товара си докрай. И да го занесе дар на Бога и дар на дома си. Духът му не трябва да отпада. (8/стр. 22)

Ученикът знае как да се справи

Ученикът не се страхува и смущава от нищо. Той има Вяра в себе си и в Бога и знае, че всичко може да преодолее. (1/стр. 789)

С какво се отличава един окултен ученик, който свършва успешно? Той е постоянен, не се влияе от мъчнотиите. Ученик, който иска да свърши, трябва да бъде смел и решителен, да посрещне всички мъчнотии. (28/стр. 81)

Смел бъди и напред върви! Качества на ученика са: безстрашие и решителност. Без тях той не може да издържи. (1/стр. 116)

Ученикът трябва да бъде герой, който, след като пада и става много пъти, продължава своя път нагоре, дето Истината го зове! (8/стр. 20)

Ученикът трябва да бъде готов да пренесе всичко, според както стане. (1/стр. 843)

Скръбта иде вечер, а радостта– сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва– сутрин… Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден. (1/стр. 100, 101)

Когато ученикът люби Бога, страданията се издържат леко. (1/стр. 110)

Ученикът трябва да се стреми с всичката си Чистота и Святост да прояви в живота си Любов към Бога. Това е жичката, която ще извади ученика от всички мъчнотии и през най-лошите условия. Тя ще бъде Светлата звезда в неговия Път.

(1/стр. 201)

Ученикът трябва да преживее стиха: „Бог е Любов“, за да може отчасти да приеме и почувства Любовта. Тогава ще бъде готов да издържа всички страдания. (1/стр. 113)

Ученикът се радва и благодари

…Сега като ученици на Божественото Училище, вие трябва да носите в ума си Светлата Идея да бъдете доволни от сегашния си живот. (30/стр. 244)

Онези, които искат да се занимават с Новото Учение, трябва най-първо при най-неблагоприятните условия да са доволни. (21/стр. 245)

Като ученици вие трябва да благодарите за всяко изпитание и съзнателно да го използвате. Щом го използвате съзнателно, то ще ви повдигне.

(14/стр. 260)

Ще знаете: всяко препятствие в живота на ученика е специфичен акт, насочен с цел да го избави от някое по-голямо зло. Затова трябва да се благодари на Бога. Не е лесна работа да благодариш, да се научиш да се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота! Десет пъти най-малко ще се изпотиш, докато се научиш да благодариш!

(30/стр. 101)

Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една Велика задача в живота му, която той трябва да разреши. (30/стр. 14)

Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак– това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. (29/стр. 172)

И тъй, само онзи може да претърпява, който има Търпение. Ученикът трябва да бъде търпелив. Какво означава Търпението? Някой мисли, че като въздържа гнева си, е търпелив. Да въздържаш гнева си, това не е Търпение, но мъчение. Търпеливият не се мъчи. Той е вътрешно богат и готов на всяко време да плаща задълженията си. Той има вътрешна сила, която му дава възможност да понася всичко с радост. (29/стр. 107)

В Школата мъчението се изключва. Докато сте вън от Школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в Школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов.

(29/стр. 107)

При страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радостта. Защото обича и знае, че има Един, Който го обича. (1/стр. 96)

Ученикът винаги решава
зададените му задачи

Мислите ли, че като постъпите в някое музикално училище, няма да ви дават мъчни упражнения? Ако ученикът каже на учителя си, че иска да му дава лесни упражнения, учителят ще каже: „Намери си друг учител!“. Който иска да учи, той трябва да е готов на всичко– и на мъчни, и на лесни упражнения. Ако отидете при някой художник, и там ще срещнете същото. Речете ли да искате само лесни упражнения, учителят ще каже: „Намери си друг учител!“. Следователно, щом влезете в Окултната Школа, ще очаквате мъчни задачи. (14/стр. 28)

Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления. Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди да не пропусне движението на някоя комета или планета. Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи. Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени. (29/стр. 218)

Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“. (30/стр. 30)

Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. (30/стр. 30)

Някои задачи са по-леки, а други– по-трудни, но и едните, и другите трябва да се решат. Ако ги решите правилно, Учителят ще бъде доволен от вас. (3/стр. 36)

Колкото по-способен е ученикът, толкова по-добре решава задачите си. И Учителят се радва на способните ученици. Те го разбират по-добре, затова Той им дава по-мъчни задачи. Те не вървят по утъпкания път. (29/стр. 201)

Ученикът трябва да носи качествата на героя… Ако търси в Школата лесния път, от него нищо няма да излезе. Ако избягва мъчните задачи или дава други да му ги разрешават, от него нищо не може да се очаква. (29/стр. 41, 42)

Като ученици вие сега си казвате: „Защо ме сполетя това зло?“. Такива разсъждения в Окултната Школа не се позволяват. Ученикът трябва да работи, да решава зададените му задачи, без да си задава въпросите защо и за какво. (19/стр. 215)

Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в Абсолютна Тишина, когато всички спят, а само Бог е буден. Тихият Глас на Бога се чува само в Тишината. (1/стр. 50)

Най-страшният изпит за ученика

Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото Небе и от старата Земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото Небе няма да остане нито Слънце, нито Месечина, нито една звезда– той ще увисне сам във въздуха. От неговата Земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение– отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава; ще се намери в едно страшно противоречие в живота… Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаел в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам-самичък: не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам какво ще правите, като се намерите в такова положение. И Гласа на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас. За този час именно Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста… (30/стр. 167, 168)

Та казвам: ще дойде в Първия Ден онзи страшен, велик момент за ученика– безмълвието; Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове Онзи, Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателя на всичко в света. Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам! Един си Ти, Създателят на всичко. Няма друг в света освен Тебе!“. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалече някъде той ще чуе Гласа Господен, Гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана Ден Първи на твоя живот…“.

(30/стр. 170)

2. Пътят на Смирения човек

Да приемаме всичко на драго сърце

На всеки едного от нас му е даден известен дял от страдания и блага; ще ги минем еднакво и едните, и другите– трябва да ги приемем на драго сърце. (20/стр. 72)

Всеки един от вас е пратен на Земята и каквото и да му се случи, да го приеме. Много работи ще дойдат в твоя живот, които не обичаш. Но те ще дойдат. Ти не може да се избавиш. Противоречията ще дойдат. Най-лошите противоречия. Разбирайте ги. (39/стр. 71)

…Ти трябва да бъдеш доволен от положението си. Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си. Най-после трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят. (29/стр. 265)

Когато се натъкнем на някоя мъчнотия, да кажем: „Така е определил Господ, такава е Неговата Воля“. Трябва дълбоко да се проникнем от мисълта, че каквото и да ни се случи, то е от Бога определено. Дръжте се за Вярата и не се бойте. (2/стр. 208)

Правилно е да не правим никакъв опит да избегнем това, което Бог е определил за нас, дори и да знаем, че ще ни се случи. Във всичко, което става в нас и около нас, да виждаме Божия пръст. Само по тоя начин ще придобием Мир в душата си и Светлина в ума си, за да разбираме правилно живота. (2/стр. 208)

Отива един приятел, който се помина сега, при един зъболекар да му вади зъба. Заболи го, иска да се отърве от тази мъчнотия. А този зъб трябва да го боли. Той трябва да изтърпи това наказание, но не можа и плати с живота си. Лекарят потегля зъба, счупва го. Изважда го най-после, но инструментът бил нечист, инфектира се мястото, подува се. Вика други лекари, нарязват го и го изпращат на онзи свят– заради един зъб. Този човек не трябваше да си вади зъба. Сега и вие понякога искате да бягате от страданията. Аз ви казвам: малките страдания приемайте на драго сърце! Бягате ли от тях, ще дойдат по-големи страдания. (32/лек. 25: стр. 8)

И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? Да се слеят с Бога. Туй е, което те наричат: да влезем в Нирвана. (34/лек. 24: стр. 11)

С радост да понасяме всичко

…С радост трябва да понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото всичко, каквото се случва с нас, за добро става. (26/стр. 10)

Във всяка мъчнотия, във всяко изпитание се крие нещо добро, което един ден ще даде резултати… Мъчно се носят страданията, но когато човек знае крайните резултати, когато знае, че зад всяка физическа мъчнотия се крие някакво благо, той става силен и издържа с радост и Любов. (33/стр. 205)

Аз говоря за страдания, в които човек може да се радва. За съзнателните страдания Христос казва: „За този час съм дошъл“. (35/лек. 34: стр. 23)

Ще държиш съзнанието си високо над условията и ще се радваш на страданията толкова, колкото и на радостите. (1/стр. 444)

Като дойде скръбта, да се радваш. Като дойде радостта, пак да се радваш. Като дойде скръбта, ще я приемеш вътре. Като дойде радостта, ще я изпратиш на нивата да работи. (1/стр. 261)

Всички същества от най-малките до най-големите са в постоянно движение– те вървят по ритъма на Божествените Закони. Вие не можете да се спрете нито за момент в своя път; спрете ли се само за момент, вие ще внесете дисхармония в Божествения свят; ето защо и когато страдате, и когато се радвате, не се спирайте. Ако страдаш, кажи си: „Радвам се, че страдам“… (45/стр. 19)

…И във всичките радости и скърби винаги трябва да бъдеш весел… (4/стр. 356)

По естество човек е весел, но трябва да прилага веселието си при мъчнотиите, а не където не трябва. (33/стр. 195)

Вие се радвайте, когато сте недоволни. Радвайте се, когато сте доволни. (21/стр. 136)

Казваш, че си неразположен. Радвай се– неразположението е предметно учение, то се дава за нещо. (3/стр. 298)

Та ако дойде обезсърчение, радвайте се, не малодушествувайте! Даже и най-големи противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Туй са възможности за проявление на Бога.

(34/лек. 11: стр. 29, 30)

С доволство и благодарност да ходим

Няма същество в света, на Земята или на Небето, което да не е видяло Великата усмивка на своя Създател. Щом Бог ви се е усмихнал, трябва ли да бъдете недоволни? Нека Божията усмивка бъде Идеал за вашата душа! При каквито и мъчнотии и страдания да се намерите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете към Небето, към Необятния свят и приемете всичко с благодарност.

(15/стр. 276, 277)

Вие трябва да бъдете доволни… Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате Вътрешния Глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“.

(30/стр. 140)

Дойдат ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари. За човек с будно съзнание всичко това е привилегия. Тия неща представят условия за работа. (6/стр. 283)

Ако ви дойдат мрачни мисли, изпитания, считайте това за Велика привилегия. Ще се изправите пред Господа и ще кажете: „Господи, благодаря Ти за тази Велика привилегия, с която ме удостои!“. Тъй ще кажете на туй Съзнание. Може би ще срещнете малко съпротивление и трудности, но след това трудностите ще изчезнат… и постепенно ще ви олекне. (19/стр. 454)

Казват: „Господи, Ти знаеш ли колко страдам?“. Това не е верую, това не е религия! …Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!“. И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря Ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен!“.

(34: лек. 13: стр. 25, 26)

Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия, да има Благородство в себе си, да лъха от тази душа ароматът на розата, на теменужката и да каже: „Господи, благодаря Ти!“.

(34/лек. 8: стр. 26)

Най-голямото нещо е, когато си в най-големите противоречия, да си благодарен на Бога. Тогава се опитва характерът ти… Но благодарността ти да не е механическа. (21/стр. 245)

Ядеш ли, постиш ли, благодари на Бога. Страдаш ли, или се радваш, благодари на Бога. Боледуваш ли, или си здрав, благодари. Благодарете винаги за всичко! (1/стр. 716)

Благодари, че си болен, и пак се лекувай.

(21/стр. 244)

Каквото и да се случи в живота ви, благодарете на Бога. Щом скръбта ви посети, благодарете за нея и не казвайте, че е много голяма, напротив– благодарете, че не е по-голяма, отколкото може да бъде; молете се да я понесете разумно. Не приемете ли дадената скръб с благодарност, ще ви изпратят по-голяма. (15/стр. 173)

Благодарете за всичко, което се случва в живота ви– и за доброто, и за злото. Ако не благодарите за всичко, ще ви сполети по-голямо зло. (3/стр. 195)

Като благодариш на Бога за доброто, то расте. Като благодариш за страданията, те си отиват. Като не благодариш за доброто, то си отива. Като не благодариш за страданието, то остава и расте. Това са четири Закона в Природата. (21/стр. 245)

Един свещеник ми каза: „Като почна да благодаря за страданията, те си отиват“. Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Когато дойде страданието, трябва да благодариш за него. Но това не ще каже, че си се примирил с него. Не, ще се стараем да го отстраним, но догдето то ни тъпче, ще бъдем благодарни, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти. (21/стр. 316)

Значи, едновременно, като бъдете благодарни на страданието, догдето ви е на гости, ще се стараете да се освободите от него. Защо? Защото предназначението на живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, Хармонията, Красотата, Свободата. (21/стр. 316)

Всички дни си носят някои благословения. Някои благословения са ни приятни, а някои– не. Небето най-първо ви изпитва доколко сте доволни. Какво нещо е човек да бъде разумен и доволен? Да ви поставят при най-лошите условия и да не се измени състоянието ви, да не се обезсърчите, защото при едно хубаво положение всеки е доволен.

(21/стр. 249, 250)

Да стане човек доволен от живота, много мъчна работа е, няма по-мъчно нещо от това. (4/стр. 396)

Научете се да бъдете благодарни в душата си… То е най-мъчното изкуство: като ти е неприятно, да благодариш. (1/стр. 266)

Вчера, като чухме, че сестрата е паднала, някои казаха: „Горката сестра!“. Аз казах: „Да благодарим на Бога, че не е паднала по-лошо, та да си счупи главата“. (3/стр. 195, 196)

Преди няколко дни един наш брат тичал да стигне трамвая. В бързината той се блъснал с един човек и паднал на земята. Едва се вдигнал от земята, той усетил, че главата му е силно разтърсена и ръката е навехната. Той дойде при мене и ми каза: „Чудно нещо, сутринта си направих молитвата, оградих се добре и така тръгнах“. „Благодари, че си се помолил. Ако не беше се молил, щеше да стане нещо още по-лошо.“ Да благодарим, че в света съществува един Промисъл, Който бди над всички. Ако Бог не беше с нас, хиляди злини щяха да ни сполетяват. (3/стр. 196)

…Под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек. Един майстор зидар давал наставления на слугите си как да вдигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката и му откъсва един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря Ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка“. Който гледа така, той е духовен. (26/стр. 105)

Да вървим по Закона на Любовта

Писанието казва, че всичко онова, което се случва някому, ще се превърне в негово добро, но при едно условие. Всички неща се превръщат на добро само при Закона на Любовта. Ако искаме нещата да се превърнат на добро, ние трябва да вървим по Закона на Любовта. (4/стр. 671)

Все за Любов приказвате, но Любов, която дава сила на човешкия дух и ум и му дава сила да понася страданията– тя е Божествената Любов. (26/стр. 82)

Най-после на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! (32/лек. 8: стр. 34)

И силата на Любовта седи в противодействието. Ако вие може да издържите едно противодействие, имате Любов. Тази Любов ще бъде на духа, тя ще бъде Любовта на вашата душа. Между Бога и вашата душа– оттам трябва да започне Любовта, не от вън. (28/стр. 73)

И тъй, вие ще прилагате Любовта като сила, която ще трансформира вашия характер, за да можете да се справяте с големите мъчнотии, които имате в живота си. (22/стр. 115)

Когато люби, човек е на Небето между Светлите Разумни Същества. Изгуби ли Любовта си, слиза на Земята. Ако живее дълго време на Небето, става силен и може лесно да се справя с всяка мъчнотия и страдание. (1/стр. 597)

В Любовта има един род трептения, които са най-красивите. Всичките сладчини, които имате, не могат да се сравнят с онази особена Топлина, онова особено Чувство, което носи Животът [в Любовта]. Където и да си, имаш ли ги, навсякъде ти е приятно. Тогава всичките мъчнотии могат да се разрешат. (36/стр. 215)

Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи. (31/лек. 3: стр. 12)

Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта!“. Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра на Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си!“. И тя ще призове сестра си– Любовта. А когато дойде Любовта във вас, тя ви казва: „Аз имам една сестра– скръбта; тя е много добра, тя облагородява и където влезе, хората се смекчават“. (20/стр. 358)

Само Любовта прави човека да издържа страданията леко. (1/стр. 854)

Любовта е сила, с която можете да носите на гърба си цялата Земя. Тогава ще казвате: „Господи, всичките страдания, които ми дойдат, ще мога да ги нося!“. (34/лек. 12: стр. 26)

Бог се радва, ако в страданието се проявява твоята Любов. Бог казва тогава: „Този разбира какво нещо е Любовта“. (1/стр. 935)

Като дойдеш да останеш без нищо– нито земя под краката си, нито слънце над главата си, нито хора около вас, нито жена, нито деца, нито къща, да останеш само на един конец да висиш– Любовта. (1/стр. 346)

Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и да ви изведе от него благополучно. Тя е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му. (30/стр. 187)

И тъй, ще знаете, че вие сте потопени в Божията Любов. Питам, ако сте потопени в Божията Любов, от какво има да се измъчвате? Защо сте неспокойни? Значи, Любовта не е проникнала още навсякъде във вас. Има място, дето Любовта не е проникнала, и туй място се мъчи. Великият Закон казва: отвори душата си да проникне Любовта навсякъде… (22/стр. 165)

И тъй, Любовта носи Живот, Светлина, Топлина и Знание. Като имаш тази Любов, ти приличаш на благоуханно цвете. Любовта изтрива всяка сълза. Ако работите не вървят добре, Любовта казва: „Не плачи, всичко ще се уреди“. (3/стр. 341)

Само Божията Любов е в сила да разтопи ония елементи в човека, които са причина за страданията му. (1/стр. 682)

Страданията са път за познаване и разумно действане с Надеждата, Вярата и Любовта.

(3/стр. 397)

…Единственото нещо в света, което не се обезверява, е Любовта; единственото нещо в света, което не се обезнадеждава, е Любовта. Следователно в Любовта Вярата е Абсолютна и Надеждата е Абсолютна. Който има Любовта в себе си, той лесно се справя с всичко. (4/стр. 65)

Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии. Тя дава всички възможности. Тя е път за всички възможности. (21/стр. 320)

Любовта е Велик Алхимически Закон, който превръща елементите. Тя съдържа Еликсира на Живота. Онзи, който прилага Еликсира на Живота, не може да срещне на пътя си стена, която да не разруши, и врата, която да не отвори. (29/стр. 247)

(Една сестра попита: „Учителю, нали Любовта побеждава всички пречки?“. Учителя каза:)

Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат. Не я чакат да дойде. (21/стр. 322)

Когато говорим за Любовта, подразбирайте един Живот, който е над смъртта, един Живот, който е над страданията, един Живот, който е над мъченията, един Живот, който е над ада, който е над всичко. (36/стр. 284)

Да разберем дали сме на Правия Път

Ако във вас се яви някоя мъчнотия дали сте на Правия Път, трябва да разберете кой е Правият Път– Правият Път е в Любовта, Правият Път е в Мъдростта; не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов и Божествената Мъдрост. Правият Път е в Истината…

(45/стр. 389)

…С Мъдрост и Любов. Любовта е онази Велика сила, която може да понесе най-големи страдания без падане на духа– то е Вярата. А Мъдростта е онази сила, с която може да се разрешат най-трудните задачи в живота. Всички съвременни мъчнотии са задачи, които ние трябва да разрешим, а не да казваме: „Господи, махни ги…“. (44/стр. 421)

Любовта разрешава всички противоречия… Мъдростта се справя с противоречията на ума, Истината се справя с мъчнотиите на човешката воля. (3/стр. 128)

Скърбите ли – призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и иска доброто на всички Свои създания. Когато у вас се зароди страдание, Любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи Свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е Любовта, която се проявява в Духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете– това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината и това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят.

(11/стр. 230)

Който е познал Закона на Вечната Младост, той е разбрал Любовта, Мъдростта и Истината. Тази година трябва да работите усилено върху себе си, за да познаете Любовта и да придобиете Живота. Работете усилено върху себе си, за да познаете Мъдростта и да придобиете Светлина и Знание. Работете усилено върху себе си, за да познаете Закона на Вечната Младост и да придобиете Свободата. Придобие ли всичко това, човек става Маг, Господар на условията. Каквото пожелае, с един замах може да го постигне. Достатъчно е да вземе Магическата пръчица в ръката си, за да разреши всички въпроси, всички мъчнотии в живота си.

(53/стр. 258, 259)

Едно страдание ще преживееш, две радости ще дойдат. Кога? Когато вървите по Новия Път– Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. (1/стр. 671)

Затова кажете си: „Всичко, което се случва на онези, които имат в себе си Закона на Любовта, Мъдростта и Истината, ще се превърне на добро“.

(51/стр. 196)

Да поддържаме Мир и
Равновесие в себе си

Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече. (31/лек. 3: стр. 12)

Каквото и да правите, не можете да избегнете смущения, изкушения, безпокойства. Следователно от вас се иска Самообладание да минете през тези състояния и да извадите от тях някакво благо, някаква поука. Добре е да си имате по една тетрадка или едно тефтерче, да отбелязвате какво смущение или безпокойство ви е налегнало, колко време е траело и как сте се справили. (29/стр. 47)

Щом човек добие Самообладание, страданията в живота му сами по себе си изчезват. (2/стр. 197)

Самообладанието е трудно– то е едно качество, което с години може да се добие. При Самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука… (11/стр. 171)

…За да се справим с известни мъчнотии, непременно трябва да имаме едно Хармонично Разположение на духа. Без туй Хармонично Разположение на духа не може да се постигне нищо.

(32/лек. 27: стр. 20)

Основният тон на живота е: при най-лошите условия да не изгубиш Разположението си. (1/стр. 693)

Един ден си разположен, на другия ден не си разположен– ние трябва да имаме едно чувство в себе си, всякога трябва да бъдем разположени. Аз не казвам водата на повърхността да не се вълнува. Нека се вълнува, но долу, на 30–40 метра, да е тихо, спокойно. В глъбините на твоята душа да бъде спокойно. Някой път на 10 метра от повърхността може да има вълнение, но долу, на дъното, трябва да има Спокойствие. (4/стр. 623)

При най-големите обиди, бури и нещастия да не се размъти твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. И като застанеш на тоя център, да няма никаква външна сила, която може да те поклати от твоите основи, тогава кажи така: „Тук и никъде!“. (2/стр. 194)

Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на Равновесие, от която никой не може да го помести. (51/стр. 72)

Красиво е, когато човек се намери пред изпитание и запази присъствие на духа си. (1/стр. 714)

Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. (14/стр. 290)

Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него. Същевременно активно ще работиш, за да се справиш с него. Додето то трае, ти не изгубваш Равновесието и Мира си. Ти имаш Разумно отношение към него, разбираш вътрешния му смисъл и значение. Така ти ще превърнеш страданието си в Хармония. (1/стр. 109)

Страданията са задачи. В мъчнотиите ти вървиш отгоре на косъм. Ако знаеш как да се справиш с тях, ако знаеш да пазиш Равновесие, тогава си майстор. (21/стр. 310)

Акробатът, който ходи по въжето, е изложен на външни мъчнотии, но силата е в самия него; ако има вътрешно Равновесие, той може да се справи с всички външни мъчнотии… Когато и да е, всеки човек ще мине по въжето; някои се готвят да вървят по въжето, други са се качили вече, а трети са накрая. Това е неизбежен път, няма човек в света, който може да го избегне– въпрос на време е.

(33/стр. 147)

Хората се оплакват от страданията и искат да ги избегнат– това е невъзможно; каквото и да правите, ще минете по тънкото въже. Ще пазите Равновесие с върлината на ума и сърцето си и ще уповавате на душата си. Може да дойдат у вас съмнението, страхът, омразата, завистта– ще се наклоните наляво, но пак ще се изправите. Ще дойде у вас гордостта– ще се наклоните надясно, но пак ще се изправите. Ще гледате само напред, ще вървите само по Законите на душата си… (33/стр. 148)

И при най-лошите състояния да се намирате, вие всякога чувствате, че нещо Силно у вас поддържа духа ви. Всички да ви изоставят, вие дълбоко в себе си чувствате, че има нещо Здраво, Неизменно, което поддържа Равновесието на вашето съзнание. Това се дължи на онзи Лъч от Божественото Съзнание, който прониква в душата на всички хора, което и в най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави. (1/стр. 684)

Да имаме Силата на Смирението

Според мен най-великото качество, което човек може да има, е Смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Всичко, каквото му се тури да носи, той издържа. И беднотия може да дойде, и болести може да дойдат, и смърт може да дойде, т.е. за смирения човек смърт няма, но казвам, че каквото и да дойде до главата на смирения човек, той всякога е тих и спокоен, всичко издържа. Това е Истинският човек. (35/лек. 24: стр. 27)

Кроткият и смиреният не е най-слабият, той е най-силният човек, който зло не прави, и най-умният, който никога не допуска лоши мисли. Мнозина от вас съзнават, че правите грешки, и ви става тъжно, но за да ги избегнете, две качества са необходими за сърцето ви– Кротост и Смирение. А те се придобиват при най-големите изпитания и мъчнотии, а не при охолен живот. (24/стр. 9, 10)

И при благоприятните, и при неблагоприятните условия на живота човек еднакво се учи: при неблагоприятните условия той изучава закона на смаляването, а при благоприятните– закона на увеличаването. (33/стр. 256)

Като дойдем при тези клекове, те какво говорят? Те казват: „Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си“. Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: „Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на Смирение. И аз ще бъда като тебе така смирен“. (20/стр. 413)

В една легенда се разказва как Буда приложил Закона на смаляването: един ден той си почивал в една градина между цветята и до него дошла астралната змия, обвила го и започнала да го души; за да се освободи от нея, започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Следователно, щом се намерите пред някаква мъчнотия, направете опит да се смалите, да станете като водата и въздуха– да прониквате и през най-малките отверстия. (33/стр. 25)

Да имаме Величието на Търпението

Изкуство е, каквото ти се случи в живота, да бъдеш търпелив. (3/стр. 13)

Най-мъчното изкуство в света е човек да бъде търпелив, защото в Търпението се преплитат всички противоречия на живота. (4/стр. 102)

Да бъдеш търпелив човек, значи да бъдеш Велик човек, да пренасяш лесно всички мъчнотии на живота: да загубиш 200000 лева и да вярваш, като че бълха не те е ухапала. (35/лек. 34: стр. 14, 15)

По този път на Търпението и страданието трябва да минете, за да наберете опитност и богатство, за да може да схванете Великите Божии пътища. (27/стр. 16)

Някога е за предпочитане да запазя състоянието, в което съм, отколкото да го изменя, защото ще изразходвам два пъти повече енергия, отколкото трябва. Значи, не можеш всякога да сменяш едно тъжно състояние с весело и обратно. Едно състояние може да се сменя с друго само тогава, когато има условия за това. Преди да имаш условия, не сменяй състоянието си– това е Закон. (3/стр. 197)

Остави нещата да си текат със своето време. Понякога само в това седи разрешението на известни въпроси. Самото време носи тяхното разрешение. Ти само изчакай, изтърпи, докато премине злото. Условията се сменят разумно. Ти гледай да бъдеш в съгласие с тази Разумност. (1/стр. 479)

Когато дойдат изпитите, изпитанията в живота ви, радвайте се не защото ги искате, но те ще ви дадат възможност да проверите силите си, да видите доколко можете да приложите Божията Благост и да пренесете всичко с Търпение. Не подразбирам да пренесеш всичко с пасивно търпение, но с Разумно Търпение. (35/лек. 10: стр. 19)

В личното търпение винаги влиза една неприязненост. Някой търпи, но прави усилия над себе си. Ние се радваме на Моралното Търпение. При Моралното Търпение, щом ти дойде една неприятност, ти усещаш радост. (31/лек. 18: стр. 27)

Ако си търпелив, силен си. Всичко, което се случва на търпеливия, в края на краищата е все в негова полза; нетърпеливият всякога свършва с разочарование. (3/стр. 475)

От всички твои изпитания трябва да остане само думата Търпение. (3/стр. 98)

Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите Търпението в живота– всякога и всичко да претърпявате със Смирение и радост, ще намерите Истината. (41/стр. 90)

3. Пътят на Разумния човек

Да видим, че няма нищо лошо
в тези неща

И тъй, каквито мъчнотии да имате, не се обезсърчавайте. Те са в реда на нещата. Те крият в себе си известни блага. (29/стр. 279)

И тъй, всичко, което ви се случва в света, не считайте, че е лошо. Че ви заболял стомах, че се явила някаква болест у вас, че сте със скъсани обуща– всичко това е за ваше добро. (35/лек. 9: стр. 34)

Хубаво е някой път да бъдеш със скъсани обуща. Пък някой път е хубаво и да си със скъсани гащи. Виждам някой със скъсани обуща, погледне ме, следя го какво си мисли. Казва си: „Много нещо ще ме научат тия скъсани обуща!“. И прав е този човек. Аз се възхищавам от това разсъждение.

(35/лек. 9: стр. 34)

Че ви боляло глава, че ви било тежко на душата, че сте изпитвали някаква душевна празнота– нищо лошо няма в това… Какво лошо има в това, че изпитвате известна празнота в себе си? Какво лошо има в това, че едно шише е празно? Днес е празно, утре ще се напълни… Когато главата, умът ви се изпразни, знайте, че на мястото на тази празнина ще дойде някаква Нова Идея. (14/стр. 338)

Онзи ден, като бяхме на концерт, изгасиха лампите, затъмниха салона. Оркестрантите седяха на местата си, не смееха да станат, понеже можеше изведнъж да дойде светлина. След десет минути пак блеснаха лампите. Преди да стане тъмнина, всички бяха нервни, но след затъмнението, като дойде светлината, всички бяха разположени. Всички чакаха в мълчание да дойде пак светлината и нямаше шум. И в живота, като ви изгасне свещта някой път, това нищо не значи. Ще се успокоите малко. (4/стр. 101)

Да размишляваме в
трудните моменти на живота

Когато страданията дойдат, човек почва да мисли. Почва ли да мисли, Духът Божий действа вече върху него. (22/стр. 188)

Страданията са само подбудители– да заставят духа да работи. И да мисли човекът! (1/стр. 863)

Човек трябва да разгледа тайната на страданието– защо страда. (21/стр. 309)

Външните страдания не ползват човека, ако той не дойде до Вътрешното Разбиране на живота. Всяко страдание трябва да се осмисли. (3/стр. 85)

Понякога вие мислите, че разбирате живота, а при това сте нещастни. Това не е Разбиране. То е само надзъртане в гънките на живота. Някой казва: „Аз разбирам защо страдам“. Не, ти не разбираш защо страдаш. Ако разбираш защо страдаш и от какво страдаш, ще се излекуваш. (12/стр. 233)

Всяко страдание е тежко, докато не се разбира; щом се разбере, то се превръща в благо. (3/стр. 211)

Когато аз стигна до Бога, там не разсъждавам– в мен има едно Свещено чувство за Него. Казвам: всичко, каквото Бог върши, то е важно за мен. Аз казвам: „Господи, Велики са Твоите пътища! Не ги разбирам, но научи ме да ги разбирам!“. Дойде ми някое страдание, казвам: „Господи, научи ме да издържам! Научи ме да разбера това страдание!“. Дойде някоя болест, казвам: „Господи, много хубаво, намясто си я пратил, но дай ми възможност да разбера езика на тази болест“. И като разбера езика на тази болест, тя изменя своето отношение към мене. (22/стр. 317)

Затова не бива да се плашите при страдания, размислете какво иска да ви учи Господ. (11/стр. 170)

Ако човек разбере страданията, той ще разбере и Смисъла на живота. (6/стр. 100)

Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, той носи най-големите блага. (4/стр. 396)

Помнете едно психологическо правило. Един Закон има. Щастието и нещастието зависят от разбирането, [от] понятието на човека.

(37/стр. 294)

…Новата Светлина… иде в света, за да обясни всички противоречия и страдания, които смущават човечеството. Тази Светлина ще ви обясни, че всичко, което сте считали за зло, за лошо в света, е добро, смисъла на което не сте разбирали. Разберете ли това нещо, вие ще се зарадвате и щастливи ще бъдете. (12/стр. 275, 276)

…Умния човек, който е разбрал– противоречията за него са едно щастие. (57/стр. 42)

Докато човек не започне да мисли, той е нещастен. Започне ли да мисли, става щастлив, невъзможните неща стават възможни. (1/стр. 554)

Да познаем себе си в изпитанията

Сега изпитанията в света не са нищо друго освен условия да се проверим, да видим какви сме… За всички хора в света ще дойдат тежки изпитания, морални страдания, та всеки ще покаже своето естество. (22/стр. 304)

Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на развитието си: тогава той нито ще се надценява, нито ще се подценява.

(3/стр. 120)

Всеки трябва да си даде отчет с какво Знание разполага…, освен това той трябва да знае каква е неговата Вяра и доколко може да разчита на нея. Питам можете ли, като минавате през изпитания, да не се усъмните. (3/стр. 120)

…И като мина през всички изпитания и не се поддам нито по ум, нито по сърце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъв съм.

(34/лек. 21: стр. 22)

Любовта изпитва хората. Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли Любов и как я проявява. (29/стр. 194)

За да разбереш какво е Знанието ти и каква е Любовта ти, ти трябва да минеш през изпитания. Сърцето се изпитва чрез страдания, а умът– чрез противоречия. Любовта се справя със страданията, а Знанието и Светлината– с противоречията.

(3/стр. 48)

Ето защо време е човек да изучава себе си. Като познае себе си, човек е в сила да махне от пътя си всички мъчнотии и страдания. (51/стр. 67)

Да можем сами да си помагаме

Съвременните хора се страхуват от живота, без да подозират, че крият в себе си грамадно богатство. И най-бедният с това богатство може да се справи с беднотията си. С това богатство и най-нещастният може да се справи със своето нещастие. В един момент бедният ще се справи с бедността си и нещастният– с нещастието си. Като ви наблюдавам, аз се чудя как не сте могли досега да използвате това грамадно богатство, което Бог е вложил във вас. (51/стр. 186)

Не търсете щастието си вън от себе си, всичко е скрито във вас… Щом се намерите пред някаква мъчнотия, пред известно затруднение, обърнете се към себе си– отправите ли се към своя ум, към своето сърце, към своята душа и към своя дух, те веднага ще ви дойдат на помощ. (15/стр. 186)

Човек… сам може да си помогне при всички мъчнотии– как? Чрез мисълта си: достатъчно е да държи в ума си положителни мисли, за да се справи лесно и със сиромашията, и с невежеството, и с болестите. (33/стр. 238)

Щом имаш противоречия, ти си в Правия Път. Сам ще решаваш противоречията си, сам ще се домогнеш до Вътрешното Знание. Това, което сам си придобил, то ще те ползва. (17/стр. 282)

Дойде ви известна трудност – трябва да бъдете в състояние сами да разрешите тази трудност. Всяка трудност е една задача. (22/стр. 327)

Всеки от вас трябва да има по един свой правилен специфичен метод за разрешаване на своите вътрешни мъчнотии. (1/стр. 579)

Всеки трябва да изработи нещо ценно в себе си, което да го отличава от другите хора. Ценното в него е капиталът му, силата му, с която той работи при всички мъчнотии и изпитания. (52/стр. 332)

Човек трябва да се познава добре, да знае с какви дарби и способности разполага, за да може да се справя с всички мъчнотии в живота си; даже Великите хора изучаваха себе си с цел да намерят най-добри методи за справяне с мъчнотиите в живота си… (33/стр. 13)

Човек минава през тежки душевни състояния, в които никой не може да му помогне: външните хора са слепи за неговите преживявания, близките му– също и той трябва сам да носи своя кръст… Изпадне ли в такива състояния, човек трябва сам да се лекува… За да ви помагат хората, преди всичко вие сами трябва да си помагате– това е Истина, от която трябва да се ръководите. (16/стр. 127, 128)

Днес в цялата Природа, в целокупния живот работи една Жива Разумна енергия, с която всеки съзнателен човек може да влезе в контакт… Докато човек разчита на външна помощ, на други сили, тази Разумна енергия стои настрана, не взема никакво участие; щом човек изгуби и последната надежда в живота си, тя веднага му се притича на помощ и казва: „Има още едно нещо, на което можеш да разчиташ– това е Разумното Божествено Начало в теб“. (46/стр. 483)

Помнете: Божественото, Разумното Начало в човека, или неговото подсъзнание, всякога му нашепва какво да прави. Слушайте този Глас. …При всички трудни моменти в живота той тихо му нашепва: „Това направи, онова направи!“. Който слуша неговите съвети, никога не се излъгва.

(46/стр. 485)

Във Варненско, в село Николаевка, имало един голям чифликчия… Жена му, на име Менекша, живеела като царица в големите си къщи, добре наредени и постлани, заобиколена със слуги и слугини, готови да изпълняват заповедите ѝ. Случило се, че мъжът ѝ понесъл загуби в предприятията си и започнал постепенно да обеднява; здравето му се разстроило, той заболял и един ден умрял. Менекша, известна със своя мързел на цялото село, се видяла в чудо. Плакала, роптала против съдбата, сърдила се на слугите си, на съседите си, че я изоставили, но с това не могла да си помогне. Понеже била умна, тя започнала да мисли какво да прави, за да излезе от новото си положение; най-после осъзнала, че единствена тя може да си помогне, скочила на крака и започнала сама да си гледа къщата– да чисти, да мете, да готви. Най-после дошла и до стана, до който никога преди не се докосвала; оттук-оттам насновала прежда и започнала да тъче. Ден след ден тя ставала все по-опитна, докато се усъвършенствала и започнала да тъче най-сложни неща и да учи даже съседките си. Как стана това нещо, че Менекша се преобрази? Трудните условия в живота ѝ събудиха скритите сили и възможности в нея, тя се прояви и разбра смисъла на живота.

Следователно радвайте се, когато дойдат трудни условия в живота ви– те представляват преса, която ще ви застави да пуснете маслото, което криете в себе си. (33/стр. 118, 119)

Да имаме будност на съзнанието

Будно съзнание трябва да имате всякога! Защото животът е един голям изпит. (39/стр. 93, 94)

Онзи, който иска да успее в живота си и да го съгради правилно при сегашните мъчнотии, трябва да има будно съзнание. Тия мъчнотии, тия страдания и затруднения, които усещате сега, те са начатък на пресяване. Чакайте, това е нищо още. Знаете ли какви тънки решета, какви ситни сита ще дойдат, с които ще ви пресеят? (35/лек. 32: стр. 14)

…Човек трябва да бодърства много и ако не бодърства, може да бъде пометен. Бодърства ли, няма мъчнотия, която човек да не може да победи.

(32/лек. 22: стр. 29)

Ако искате да прогресирате, непременно трябва да имате в съзнанието си поне един непреривен ден. Значи, при каквито мъчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставят, вашето съзнание трябва да е винаги будно.

(12/стр. 190)

Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род. Те ще бъдат от такъв вид, какъвто човек не е очаквал. За същото изпитание той е вече готов, кален, но изкушението ще дойде от съвсем друг характер. Затова само ако има винаги будно съзнание, ще може да издържи. (21/стр. 102)

Да не бягаме от трудностите,
но да се справяме

Не бягай от благите страдания, които са. Някои неща трябва да станат, за да се избегне едно голямо зло. (1/стр. 980)

Вие се молите на Бога, не искате да страдате, искате да избягате от изпитанията. Най-многото, което може да стане, е да се отложат страданията за известно време, но не и да се отменят. (1/стр. 619)

Сега от всички хора се изисква да дойдат до съзнателно разрешение на въпросите. Задачата на човека не седи в избягване на страданията; човек трябва да страда, но разумно и когато страда, той трябва да придобива нещо красиво. (16/стр. 217)

И тъй, не избягвайте страданията, не избягвайте мрачните мисли, но се учете от тях. Няма по-приятно нещо от това човек да се справи със своите мрачни и отрицателни състояния. Няма по-велико нещо от това човек да се справи със своите мъчнотии и страдания и да гледа на живота с радост. (14/стр. 276)

Не избягвайте страданията, но се учете от тях; всяко страдание е музикален тон, който трябва да бъде чист, ясен и мек. Той трябва да бъде в хармония с тона на радостта– само така животът ще се развива правилно. (44/стр. 29)

Както в музиката тоновете трябва да си хармонират, за да образуват правилен акорд, така и тонът на страданието трябва постепенно да се повдига, докато внесе хармония в живота и се превърне в радост. (44/стр. 29)

Казвам: да се справяш с живота, това е Изкуство, това е Велика наука. (3/стр. 240)

Да умеем да страдаме

Казвам ви, че няма на света по-велико Знание от това да знаете да страдате; най-високото проявление на Любовта е страданието.

(41/стр. 462, 463)

Човек трябва да бъде и твърд като диамант, и пластичен, защото тогава ще бъдете в състояние да посрещнете страданието. (25/стр. 63)

Тези изпитания, които имате, са нищо. Комисията, която ще дойде за бъдеще, ще бъде много по-строга, отколкото сега. Ако някой от вас мисли, че ще бъде щастлив, може да бъде. Единствен щастлив ще бъде този, който ще бъде щастлив в своите нещастия. (55/стр. 226, 227)

Христос казва, че никой не може да бъде Негов ученик, ако не намира наслада в страданията. И понякога ние като че ли желаем да слугуваме на Господа, но като се разпореди от Негова страна да ни турят на изпитание, ние започваме да викаме: „Олеле, стига, Господи!“. И тогава, значи, такъв човек със своето „олеле“ не е готов за работа. Друг се тоже опитва, но понеже се оказва твърд и постоянен, Господ каже, че е готов за работа, и го включва между Своите работници. (25/стр. 63, 64)

Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един Свещен трепет, а не като страдаш, да се ожесточаваш. Ожесточението не носи живот. Мъчението също не носи живот. То не е страдание, то е разрушение. (35/лек. 22: стр. 11)

Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш. Законът е: страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. (21/стр. 314)

Най-висшият смисъл в живота са страданията и най-лошите хора са тия, които не могат да страдат. И когато някой се оплаква от страдания, то е, защото иска да върви в левия път. (25/стр. 63)

Главната мисъл е, че трябва да се научим да страдаме, и като се научим да страдаме, ще бъдем вечно млади, няма да губим силата си и тогава ще намерим Вечната Разгадка. (25/стр. 43)

Да издържаме

…Не се старайте да премахнете неблагоприятните условия, при които живеете. Работете под тях, докато си създадете един добър характер, докато създадете Новото в себе си! Само тъй се създава човешкият характер! Трябва да знаете, че само ония хора са създали от себе си Велики характери, които са издържали, превъзмогнали неблагоприятните условия на живота си. (31/лек. 28: стр. 19)

Каквото и да ти се случи, да го издържиш, да търпиш! (1/стр. 552)

Човек трябва да реши ребром въпроса, ще кажеш: „Ще страдам, каквото и да ми се случи, ще го изнеса!“. Тогава той може да бъде между хората, но ще бъде запалена свещ. (1/стр. 446)

За всяко страдание, което ви се даде, ако го издържите, има едно голямо възнаграждение. Всяко страдание, добре издържано, се възнаграждава десет пъти повече, отколкото самото страдание. Ако някой ви обиди, да кажем, каже ви една лоша дума и вие го претърпите, ще дойдат след него десет души да ви кажат по една сладка дума. Една от тия думи като заличи лошата дума, колко думи остават печалба? Девет остават печалба. (18/стр. 11)

…Аз ви говоря една Истина. Ще ходите да гоните Михаля, ако ходите да търсите правото си. Някой, като го обидят, казва: „Няма ли Господ в този свят?“. Щом предадеш съдбата на Бога, ти се лишаваш от своето право. Щом те обиди някой, благослови Господа да дойде Благословението. Щом ти вземат един лев от джоба, благослови Господа, ще дойдат десет. (18/стр. 12)

Издържай всичко заради Господа, докато придобиеш Любовта; дойде ли тя, ти ще получиш вече Търпението. (1/стр. 449)

Само Любовта може да издържа и най-противоречивите положения в живота. (1/стр. 866)

Не е лошо желанието на човека да бъде красив, но красотата трябва да бъде вътрешна– аз говоря за красота на душата, на характера: да издържа и на най-тежките изпити. (45/стр. 104)

Добре дръжте изпита на вашето сърце, душа и дух. Тогава ще се отворят Царските Врата на Божията Истина. И Любовта сама ще ви посрещне в преддверието на Новия Живот… Тогава вашата душа ще се зарадва и изпълни с Божията Благодат.

(1/стр. 816)

Само когато издържиш страданията правилно, те ще те издигнат на една Висота, за да можеш да вървиш по-нататък във Вечния Път. (1/стр. 97)

Да устояваме

Ако иска човек големи постижения, той трябва да има Устой, при всички мъчнотии да издържа.

(38/стр. 82)

Под Морален Устой разбирам основа, върху която, каквато буря и да дойде от света, да издържите. (31/лек. 19: стр. 11)

Здрава основа наричам, когато един човек при всичките условия на живота не изменя вярванията си, не изменя поведението си. Може да дойдат мъчнотии, може да дойдат изкушения в живота и клончетата на едно дърво може да се превиват, може да опират чак до земята, но ако това дърво, т.е. този човек, не се пречупи, той има почва, има основа. (20/стр. 450)

Добър човек е онзи, който не се сломява от нещастията, от страданията. Който може да устои на всички страдания, той е добър човек, а лош човек е онзи, който не може да устои на страданията. Който може да издържи неприятностите в живота, той е добър… Добър човек е този, който никога не се сломява от страданията, който устоява. (28/стр. 104)

Богати хора според мене са само скърбящите души. Онзи, който се радва, е много беден човек. Аз предпочитам една скърбяща душа пред сто радостни. Защо? Защото тя е богата, има какво да даде, касата ѝ е пълна. Скърбящите души са богати, пълни с Вяра, с Надежда, издържат на всичко, здрав гръбнак имат. И десет пъти на ден да ги тъпчеш на земята, гледаш ги– пак станали. Такава една душа, като се дигне от земята, казва на дявола: „Каквото да ме правиш, колкото искаш да ме тъпчеш, аз пак ще стана!“. (22/стр. 284)

…За вас ще дойдат големи изпитания, каквито не сте виждали. Ако имате Вяра, ако устоите и не се съблазните, ще влезете в един прекрасен живот.

(56/стр. 206)

Да преодоляваме

Човек трябва да се примири с дадено положение само след като е опитал всички възможности да го преодолее. (1/стр. 690)

Та първото нещо: щом дойдете до едно неразположение, до мрак, тъмнина, веднага да можете да смените това състояние. Че трябва да знаете как да смените… едно отрицателно състояние. Едно песимистично състояние да го смените с едно весело, слънчево състояние, или да промените нощта в ден. Да промените вашата нощ в ден, вие правили ли сте такива опити? (38/стр. 343)

Ти, като станеш сутрин, си неразположен духом, но можеш да измениш това състояние… Ставаш сутрин неразположен. Кое е онова, което може да внесе Разположение в душата ти? Мисълта за Бога. Ако помислиш за Бога, веднага ще се измени твоето настроение. (4/стр. 580)

Човек трябва да научи две неща: да намери посоката на своето движение и начин, по който да сменя състоянията си; научи ли тези неща, той получава диплом, с който може да продължи учението си в по-висока Школа. (33/стр. 237)

Човек може да измени своето състояние, това е дадено в негова власт. Това трябва да го знаете. Там е всичката наука. (38/стр. 343)

Ако ти се сърдиш по десет пъти на ден, ако ти плачеш, ако ти се тревожиш, това не е чувстване. Под думата чувство аз разбирам Вдъхновение, Сила, Мощ. Това е Човекът! То е един Импулс на сърцето, което преодолява всички мъчнотии.

(56/стр. 172)

…Всеки от вас може да преодолее каква и да е мъчнотия по един Разумен начин. (30/стр. 149)

…Мъчнотиите, спънките, или препятствията, които човек среща на пътя си. За да ги преодолее, той трябва да се вдълбочи, т.е. да отправи погледа и вниманието си вътре в себе си. (20/стр. 389)

Ако човек слуша своя Вътрешен Глас и се подчинява на Великия Закон, който работи в него, страданията му ще се превърнат на радост. Ако той не слуша своя Вътрешен Глас и не се подчинява на този Велик Закон, страданията му няма да се премахнат. (12/стр. 317)

В Природата има един Велик Закон, който определя мъчнотиите на хората според тяхното умствено развитие. Колкото мъчнотиите на един човек са по-големи, толкова този човек седи на по-висок умствен уровен и колкото мъчнотиите му са по-малки, толкова той седи на по-нисък умствен уровен. В това отношение историята ни показва, че най-великите хора в света, които са помогнали за повдигането на човечеството, са имали най-големи мъчнотии, но са ги преодолявали. (30/стр. 149)

…Ако можем да живеем един Възвишен живот, ще можем да минем през всички изпитания, ще надделеем себе си, ще преодолеем над смъртта.

(34/лек. 26: стр. 20)

Да трансформираме състоянията си

Някои мислят, че Бог и Природата ще оправят работите им, ще помогнат да се освободят от мъчнотиите си; и това е вярно, но първо вие ще работите, за да трансформирате състоянията си. Бог помага на онези, които работят… (33/стр. 169)

Сега мнозина, като гледам лицата ви, вие сте много напрегнати… Туй състояние ще се стремите да видоизменяте, да видоизменяте енергията. То не е лесно изкуство– човек да придобие Разположение на духа си. (48/стр. 109)

Това, което страда, което въздиша у вас, това е душата, която е затворена. Често ние искаме да премахнем страданията. Страданията не трябва да се премахнат, но да се превърнат в радост.

(26/стр. 182)

Животът в сегашната си фаза разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. (34/лек. 20: стр. 5)

Кои са отличителните качества на умния човек? Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост. (3/стр. 457)

Човешката мисъл е построена според Законите на Музиката. Докато не познава Законите на Музиката, човек не може да мисли правилно… Музиката разрешава мъчнотиите в живота. Тя превръща студа в топлина, скръбта в радост, сиромашията в богатство. За всяка мъчнотия има специален тон. Ако знае този тон и го вземе правилно, човек моментално ще смени състоянието си. (53/стр. 158)

Сега ще ви дам една задача, един опит да превърнете едно свое скръбно състояние в радостно. Представете си, че ставате рано сутрин и дълбоко в себе си изпитвате голяма скръб. Искате да работите– не ви се работи, искате да се разговаряте с някого– не ви се говори, никого не можете да търпите, никого не обичате. Скръбта ви се все повече увеличава и дохождате до голямо отчаяние. Какво трябва да направите при това положение, как ще си помогнете? Ето какво ще направите: за един момент само станете тих и спокоен в себе си и прекарайте скръбното си състояние в съзнанието си. След това опитайте се чрез Законите на Хармонията да го трансформирате. Ако успеете да постигнете това, ще забележите, че една малка радост прониква съзнанието ви и скръбта ви постепенно се омаломощава, докато съвършено изчезне. Значи, радостта прониква скръбта и тя съвършено изчезва. (14/стр. 48)

Каквито и опити да правите, ще знаете, че всички няма да бъдат сполучливи. Ако от сто опита десет излязат сполучливи, те са достатъчни, за да придадат нещо към Вярата ви… (14/стр. 49)

…Истински ученият… На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той бързо се освобождава; каквито неблагоприятни условия да срещне, той ги превръща в благоприятни. Да превръща човек лошите условия на живота си в добри, отрицателните състояния– в положителни, това значи да владее силите на Природата.

(16/стр. 178, 179)

4. Пътят на Воина

Воинът е силен

Днес всички хора минават през големи изпитания, за понасянето на които се иска сила, разумна воля и Вяра. Божественото в човека се изявява навън като Велика психическа сила, чрез която работи и побеждава. Призовете Божественото в себе си на помощ и работете с него. (29/стр. 244)

В Божествения Път разочарования няма. Ще дойдат мъчнотии, но ти зад мъчнотиите виждаш ония постижения. И тогава усещаш тежест, но усещаш в себе си и сила, че можеш да превъзмогнеш. (4/стр. 600)

Не е нужно човек да става атлет, достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи. (43/стр. 38)

И силата на всеки човек седи в минатите изпити и страдания. (8/стр. 19)

Аз наричам силен човек онзи, който, като дойдат страданията, казва: „Тия страдания са намясто, още, още страдания искам. Тия са малко“. А пък сега, като ни дойде едно малко страдание, ние ще окрякаме орталъка, всички ще знаят. (31/лек. 18: стр. 26)

Скърбите и страданията са начини, чрез които се изпитва доколко един човек е силен в света. Юнаците се познават доколко са юнаци по тежестта, която вдигат, ученият– чрез силата на своето знание, силният– чрез своята сила. Големият юнак се познава по тежестта, която носи на гърба си. (22/стр. 10)

От Невидимия свят, за да изпитат един човек доколко е силен, турят му скръб, равносилна на едно кило, на две, три…, на 40, 50, 100, 500, 1000 килограма. Колкото повече носи, толкова по-силен е той, по-голям герой е; колкото по-малко носи, толкова е по-слаб. Като се питате сега защо ви са скърбите, ще знаете, че ви са дадени, за да изпитат доколко е духовната и физическата ви сила. Тъй седи въпросът. (22/стр. 10, 11)

Онзи, който може да се нарече Човек в пълния смисъл на думата, който е дошъл на Земята, трябва да има един Мощен дух. Аз наричам герой онзи Човек, който, като носи страданията си в света, и да го ударят, пак да се повдигне и като се повдигне, пак да пее. Това е Човек с Мощен дух. (35/лек. 14: стр. 17)

Воинът е волев

Човек има воля, с която може да понесе всички мъчнотии и страдания. Ако волята ви е силна, вие можете да правите чудеса; който има силна и разумна воля, може да се справи и с най-силните страдания. (42/стр. 496)

Разумният се ползва от всички физически и душевни страдания и мъчнотии, за да възпитава волята си. (15/стр. 220, 221)

Като ученици съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Самовъзпитанието е Велик съзнателен процес, използвайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си.

(15/стр. 222)

…Где седи волята ви? Именно в преодоляване на мъчнотиите ще калите волята си. (32/лек. 10: стр. 11)

За да може да упражнявате волята си, всякога трябва да сменявате едно неприятно състояние с друго приятно. (26/стр. 143)

Вие, които ме слушате сега, направете опит да видите колко сте смели и просветени– опитайте се да се освободите от дисхармонията във вашия ум; ако не можете напълно да се освободите, намалете поне петдесет на сто от дисхармонията…, от препятствията, които срещате в живота си. Правете опити за засилване на волята си, без да разказвате на другите какво правите; опитите са условие за намиране на Истината… (45/стр. 106)

Но ще кажете: „Ние правим усилие“; не, не, не сте направили още усилие, ще направите едно Велико усилие над себе си, ще сложите вашата воля в действие в най-трудния момент… Има в човека една воля, която може да победи всичко, аз я наричам Божественото и аз казвам: вложим ли ние Божественото в нас, всичко можем… (45/стр. 629)

Човек на главата си има три центъра, които играят важна роля: Милосърдие, Любов към Бога и Твърдост… Третото чувство представлява Твърдостта у човека– един от главните стълбове на неговата воля. То го съединява със Съществата, които разполагат със силите в Природата. Твърдият човек издържа всичко, което му дойде в живота.

(31/лек. 7: стр. 11, 12)

Аз наричам волев човек този, който като си тури един Идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи. Трябва да има воля като тази на онези мъченици– макар 100 гвоздеи да му забият, да каже: „Христос пострада така и аз мога да постъпя по Неговия пример“. Това е Идеал!

(32/лек. 22: стр. 11)

…Скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да бъде тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите. Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“.

(32/лек. 34: стр. 16)

Воинът е смел и решителен

…В тоя Велик Път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.

(41/стр. 93)

Един християнин трябва да бъде смел и решителен и да има благородно и признателно сърце, в каквото и положение да го постави Бог. Това ви казвам, защото има да преминете през много изпити, които идат за света. (25/стр. 93)

Каквото и да дойде, вие не се бойте! Ще бъдете смели и решителни. Вие носите една Свещена Идея. И десет пъти да ви турят в Огъня, не се бойте, няма да изгорите. (35/лек. 35: стр. 16)

Ще дойдат моменти на обезсърчение и страдание– трябва да издържиш, да бъдеш смел във всичко и от нищо да не се боиш. (1/стр. 553)

Никога да не те е страх от страданието. Ако можеш да го отклониш– добре. Ако не, щом дойде– без страх. Смело го посрещни, героично. Тъй е добре. Щом те е страх и дойде страданието, сражението е загубено. (1/стр. 189)

Тогава в Окултната Наука се туря едно правило: страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява… Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават. (28/стр. 39)

…За един човек – след като е следвал Христа много години, за десетина години даже– може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. (11/стр. 353)

Сега вие сте станали много пасивни и казвате: „Каквото Господ даде“. Не, вие трябва да бъдете смели, да победите мъчнотиите в своя живот. (55/стр. 426)

Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и прочее, но няма по-голям враг на човека от смъртта… Обаче в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще я понесем– ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте!“. Може да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци.

(11/стр. 245)

С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели. (11/стр. 245)

Нали сте българи, които се отличавате с мъжественост– покажете, че сте смели! Нека те пекат, но нека всички знаят, че тази Истина, която търси, намери и сега разбра, че тя е посадена в твоята душа. (35/лек. 2: стр. 26)

Воинът е непоколебим

Да имаш твърди Убеждения, каквото и да ти се случи, да не се разколебаеш. Да си тъй високо повдигнат, че нищо да не те разколебава. (1/стр. 553)

Когато човек се намери пред най-големи сътресения и изпитания в живота си и сърцето и умът му не се разколебаят, казваме, че този човек има Любов, има Истина в себе си. (1/стр. 643)

Както в един момент детето може да изпусне от ръката си топката, с която играе, така всеки човек в един момент може да се разколебае в науката, в религията, в живота, в Любовта и т.н. Може ли човек да устои на противоречията, на спънките и мъчнотиите в живота си, без да се усъмни и разколебае, той е хванал в ръката си Ключа на живота– от това зависи неговото повдигане, от това зависи неговото щастие. (15/стр. 125)

Идеалът е това, което може да издържи на всички бури и ветрове, на всички изпитания и страдания. (38/стр. 48)

Човек не трябва да бъде тъй малодушен– при най-малките изпитания да падне. Може да го тъпче целият ад, може да се гаври с него целият свят, може да направят с неговото тяло всичко, но той трябва да каже: „Всичко може да направите с мене, но моят дух познава само Едного, Който е Любов; моят дух познава само Едного, Който е Мъдрост; моят дух познава само Едного, Който е Истина!“.

(35/лек. 1: стр. 24)

Вземете някой човек с една Велика Идея в себе си и го оставете на най-ниското стъпало в човешкия живот, ще видите, че той ще се издигне от това стъпало и ще заеме своето място… Не само това, но ако един човек с Велика Идея оставите на дъното на ада даже и при най-големите тартори на дяволите, този човек ще излезе оттам и всичко ще вдигне нагоре. (35/лек. 16: стр. 8)

…В ада не може да се приеме никакъв човек с Велика Идея в себе си. Ако такъв човек помисли да влезе в ада, веднага затварят вратата за него.

(35/лек. 16: стр. 11)

Воинът е непреклонен

…Всяко едно желание, което не може да превъзмогне всичките страдания, туй желание не може да постигне своята цел. Желание, което е по-силно от всичките страдания, то е силно. Едно страдание тебе те спъне. Онези Светии, които са ги гонили, убивали, те имаха такова силно желание да станат Светии, че те го измъчват, убиват, не се спъва. Ако от първото страдание се спреш, нищо няма да стане. Онзи, който има желание учен да стане, ако още при първата мъчнотия се спре, не може да учи, той учен не може да стане. Ако е музикант, не може да стане певец, музикант. Ако туй чувство е силно в него, той трябва да преодолее всички спънки. (18/стр. 31)

Следователно силно чувство аз наричам онова чувство: аз говоря за дадено чувство, дадена способност, което може да превъзмогне всички спънки. Сега, ако един екскурзиант пътува по ония планински върхове, нали ще срещне спънки, но желанието да се качи на високия връх трябва да превъзмогне всичките спънки– ще намери пътища да се качи. Ако няма туй желание, ще се върне назад, ще каже: „То е непостижимо“– непостижимо за онзи, който няма силно желание. В Природата има Закон: турят спънки за способните хора. Щом имаш спънки, в тебе има нещо. (18/стр. 31)

Воинът е готов да понесе всичко

Има дни в живота, които са тъмни като тъмната нощ. Знай, че страданията са нашият дял в тоя свят; ако те сполетят, приготви се да ги носиш.

(9/стр. 38)

За да придобием изкуството да живеем добре, всеки ден трябва да прекарваме в размишление и работа, да сме готови за всичко, което ни се случва. Който е разбрал живота, той е готов за всякаква работа, за всякакъв труд и мъчение. Той казва: „Пратете ме, дето искате, готов съм на всичко“. Той може и слуга да стане, и в ада да слезе, и на Небето да отиде– навсякъде може да живее. (51/стр. 51)

Природата има предвид да усъвършенства човека, да го направи Безсмъртен. Какво се иска от човека, за да стане Безсмъртен? …Безсмъртният трябва да бъде готов на всичко; каквото и да се случи в живота му, по негова воля или вън от него, той трябва да го приеме с готовност. Лесно е човек да бъде добър, когато всичко става по негова воля; изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази Мира си и да прояви Добротата си. (15/стр. 274)

И при най-големите мъчнотии, и при най-големите страдания, които ти турят, ще кажеш: „Аз съм в състояние да нося не само тия мъчнотии, но и цялата Земя на гърба си“. Но кога? Когато пътуваш с тия Велики крака на Добродетелта. Щом вървиш с тия крака на Добродетелта, ти ще можеш да носиш и Земята на гърба си. (35/лек. 11: стр. 25)

Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко. И Божествената Любов го изисква да понасям всичко, защото тази Любов има това свойство, щото да преобръща злото в добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Теб съм готов“, да знаете, че тогава Господ именно твори. Аз съм проверил този Закон и зная, че той действа…

(11/стр. 275)

И пак ще кажа: дотогава, докато не сте готови да изпиете горчивата чаша, която Господ ще ви даде, няма да ви се помогне. (25/стр. 64)

Една мома, като се оженила и я водели към дома на младоженеца, плакала по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя им казала: „Аз макар и да плача, вие ме водете“. Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: „Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога“. (21/стр. 312, 313)

Воинът е герой

Новите времена изискват Нови хора– герои. За героя нито светът със своите изкушения, нито страданията, нито смъртта са в състояние да го отклонят от Пътя му или да го снемат от неговото място. (38/стр. 60)

Та онези от вас, които вървите в този Път, трябва да издържите на всички изпитания. Ако вие при сегашните условия не можете да издържите едно страдание, едно изпитание, как ще се оправи светът? Светът изисква герои! (34/лек. 5: стр. 18)

Векът, в който живеете, изисква герои. Сегашният живот не иска слабохарактерни хора, той не иска листа, откъснати от дърветата, които вятърът навсякъде може да отнася. Сегашният живот иска хора с определени Убеждения и Разбирания за Божествената Истина; той иска хора, които могат разумно да носят страданията. Който носи страданията разумно, като го бият, не страда.

(12/стр. 274, 275)

Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания пренася мълчаливо, с радост в живота си! Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! (32/лек. 34: стр. 16)

Туй аз наричам геройство. Като дойдат ред изпитания върху тебе, да не се помръднеш– не само привидно, външно, но и вътрешно. (35/лек. 21: стр. 27)

Силата е човек да седи над нещастието отгоре– то е геройството. (1/стр. 196)

5. Пътят на Мъдреца

Еднакво понасяне на всичко

За Съвършения човек… и мъчнотията, и благото, което му се дава, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение. (12/стр. 266)

Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако го разбира, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията като необходими условия за развитието му. (15/стр. 320)

Следователно всички трябва да се стремите да разбирате живота. Дотогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можете да разберете Дълбокия смисъл на живота. Защо всеки избягва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радостите?

(12/стр. 144)

За да се справи с мъчнотиите и страданията в живота си, човек трябва да ги понася, както понася радостите. Понеже се движи между полюси, между контрасти, човек трябва да заеме средното положение и оттам да регулира нещата. Това значи да си изработи такава философия, с която да разрешава противоречията и мъчнотиите си.

(12/стр. 68)

…Често слушаме да казват: „Дотегна ми, не съм видял бял ден!“. Не е вярно, че не сте видели бял ден. Белите дни са толкова, колкото и черните. Нощта е черен ден, а пък когато Слънцето е изгряло, бял ден е… За умния човек черният ден е така приятен, както и белият. А пък за онези, които са неразумни, не е така. (4/стр. 561, 562)

Страданието, това е нощ. Радостта, това е ден. Който разбира живота, за него страданието има такъв смисъл, какъвто има и радостта. Страданията, това са корените на живота. Радостите, това са клонищата на живота. А пък онова, Разумното, с което ние ще извадим Вътрешния смисъл, то е плодът на това дърво. (4/стр. 562)

…Да не умираш, значи да си господар на всички положения в живота– еднакво да ти е радостно и когато страдаш, и когато се радваш; да ти е еднакво чувството, когато печелиш и когато губиш.

(19/стр. 18)

Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: с еднаквост да понасяме загубите и печалбите… Да ходим с Вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака…

(26/стр. 10)

Само роденият от Бога разбира Дълбокия смисъл на живота. И тогава приятно е да бъде човек роден. Приятно е човек и да умре. Приятно е да страда, приятно е да се радва. За кого е приятно това? Само за родения от Бога. (12/стр. 266)

Използване на всички условия

Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях, тъй като всяко крие някакво благо в себе си– гледайте да не го изпуснете. (33/стр. 15)

При каквото състояние и да се намирате– приятно или неприятно, при раздразнено състояние, обезсърчение– при всички случаи работете съзнателно, бъдете будни, използвайте всички условия в живота! (22/стр. 67)

Радвайте се, когато обезсърчението дойде при вас; то ви дава възможност като на учен човек да го изследвате, да придобиете Нови Знания. Застанете в положението на учен човек, изследвайте живота във всяка негова стъпка и в най-малките му прояви… (33/стр. 111)

Нека всеки от вас си постави за задача цял месец да изследва мъчнотиите, страданията, обезсърченията си и да се произнесе целесъобразни ли са, или не; при какви условия се явяват– благоприятни или неблагоприятни, външни или вътрешни. Колкото по-искрен е ученикът в изследванията си, толкова повече Знания ще придобие. Нека всеки си отбелязва в тетрадка като в дневник резултата на своите научни изследвания. (33/стр. 111)

Човек неизбежно ще мине и през доброто, и през злото, защото са поставени на пътя му като условия за растене и за самовъзпитание… Разумният се ползва от всички случаи на живота, а неразумният не може. (15/стр. 413)

…Дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте, използвайте всичко за добро. (14/стр. 406)

В дисхармонията се крият условия за Хармония, важно е човек да схване това скрито условие и да го използва. (17/стр. 99)

Малките работи трябва да се използват– в тях се крие известна поука. Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост. (3/стр. 483)

Ще можем ли от нашия живот да извлечем полза? Щастлив е този, който може от своето нещастие да извлече своето щастие. (26/стр. 42)

…Ще кажете: „Господи, аз ще изпълня Волята Ти и ще изпълня Закона на Любовта Ти. От всички страдания ще извлека полза; когато ме бият, ще кажа: „Това е Благословение“ и ще пея, и ще Те славя“. (26/стр. 78)

Който е Син на Виделината, той се ползва от светлата и тъмната страна на живота. С други думи, той умее да използва за своя Подем и щастие, и нещастие, и помощ, и пречки. (26/стр. 5)

И тъй, искаме ли да сме Синове на Виделината, трябва да използваме всички условия– добри и лоши, в които сме в даден момент, и като ги използваме за своето развитие, ще се освободим от лошите условия, т.е. ще станем свободни. По този начин със собствен опит и придобито Знание ще намерим Бога, Източника на Виделината. (26/стр. 6)

Работа при всички условия

В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да използва страданията. Великите души използват страданията. (21/стр. 306)

Само по този начин хората могат да се облагородят и повдигнат. Трябва да се работи, работи и работи… Щом си скръбен, тъжен, кажи си: „Да взема работа“. (26/стр. 155)

Никога не оставайте свободни, без работа. Каквито и състояния да минавате– положителни или отрицателни, изучавайте ги, за да се ползвате от тях. (33/стр. 169)

Ще кажете, че не сте разположени…; разположението или неразположението не трябва да пречат на работата ви, те са резултати на миналото– дали се радвате, или скърбите, това са последствия от миналия ви живот. За да създадете нещо хубаво в себе си, трябва да работите при всички условия: при разположение или неразположение, при радост или скръб– само по този начин ще влезете в красивия живот. (33/стр. 180)

Когато се увеличава времето, увеличава се и работата… Закон е: имаш едно неразположение, казвам– ще продължиш времето. Неразположението е неразработена земя и затуй трябва да се обработи. …За колко дни ще я обработиш? (23/стр. 193)

…Добър е този, който има много плодни дървета в градината си. Как да се сади– с вода или без вода? С вода, разбира се. Този Закон действа по следния начин. Направете опит. Някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер. Дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл– полейте я. Тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. (26/стр. 110)

Когато дойде страданието, кажете: „А, време е за работа“. Гответе се да сеете. Дойде първо добро желание, посейте го. И в една година, като постъпвате така, ще видите колко богати ще станете.

(26/стр. 112)

Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е Правото тълкувание. (26/стр. 110)

Във време на страдания няма да почивате, а най-усилено ще работите. Само болният почива. Отчаяният ще работи да не пропилява времето си. (1/стр. 688)

Издигане над трудностите и страданията

Голяма философия се изисква от човека да може да примири всичките противоречия в живота и да се издигне над тях. (1/стр. 877)

Човек носи не само свои страдания, има много свои, после– на домашните си, на народа, в който живее. Някой път страда, за да опита положението на другите. Ще стоиш над страданията на народа, на домашните си, над своите страдания, ще ги наблюдаваш от друго гледище. Ще гледаш как Господ работи. (1/стр. 444)

Докато не дойде до състояние на Вечен Живот, човек постоянно ще умира и ще възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия, благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава. Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, той нито ще умира, нито ще възкръсва. (15/стр. 365)

Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате радост, и радостта ви никой не може да отнеме“. Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме. И след нея ще дойде пак скръбта. Но когато се повдигнеш до по-високо съзнание, ще имаш радост, която никой не може да отнеме. Именно тази висша категория радост е над обикновените скърби и радости. (21/стр. 314, 315)

Тази висша категория радост ще бъде постоянно състояние на твоето съзнание. Тя ще дойде в човека, когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта. (21/стр. 315)

Ще ви приведа един пример за поука. Един млад ученик отива при един индуски Учител и му казва: „Учителю, научи ме на Великите Тайни на живота!“. „Ще те науча, но ако можеш да изпълниш една задача. Ще направиш три неща: ще излезеш на пътя и ще срещнеш най-напред един военен. Ще отидеш при него и ще му удариш една плесница. По-нататък ще срещнеш един религиозен човек, който се моли на Бога тихо в себе си. И на него ще удариш една плесница. Още по-нататък по пътя ще срещнеш един Светия, човек, който е завършил вече своето развитие. На него ще удариш две плесници. След това ще се върнеш при мене.“ Ученикът отива при военния, удря му една плесница– военният му удря две плесници. Отива при религиозния човек, който се моли на Бога, и му удря една плесница. Този човек се обръща, прекъсва молитвата си, вдига ръка да го удари, но веднага я сваля и продължава да се моли. Когато отива при Светията, удря му две плесници, но той даже не мръднал. Ученикът се връща при Учителя си…
„…Когато ти като ученик придобиеш състоянието на последния, ела при мен– тогава ще те уча!“– му отговорил Учителят.

Същото се отнася и за вас: като ви ударят, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви ударили. Светията даже не забелязал, че са го ударили– не мръднал нито един мускул на лицето си. Ако можете да понесете изпитанията си в живота като Светията, на когото ударили две плесници, вие ще разберете и Божествените Закони. (22/стр. 266, 267)

Ученикът на Божествената Школа трябва да живее по Закона на Любовта. И да го удари някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си– никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия Мир. (29/стр. 358)

А знаете ли какво значи Алхимик? Алхимикът е Маг. Смъртта не може да хване този Алхимик, този Маг за гушата и да го души. Този Маг е свободен от всякаква сиромашия и страдания. За този Маг, който е в Безсмъртието на живота, и най-големите вълни на живота са само едно приятно наслаждение. Той седи горе над вълните и колкото по-големи са вълните, толкова по-добре за него. Той, като се качва над тия вълни, може да си играе с тях. Той може да си играе и с ветровете, които донасят тия вълни. Този Маг, човекът на Добродетелта, като влезе в огъня, и с него си играе– огън не го гори. Огънят за него е само условие на чистене.

(35/лек. 11: стр. 20, 21)

Господар на себе си и на положението

Може да… наблюдавате в себе си, ще видите, че вашите състояния се изменят. Състоянията може да се изменят, без да се изменяте вие.

(31/лек. 17: стр. 4)

Изучавайте себе си, своите състояния и ги възпитавайте: говорете им като на разумни същества да разберат, че има един, който стои по-високо от тях. Ако човек не стане господар на своите състояния и не може да им въздейства, той не може да се нарече силен. (33/стр. 84, 85)

Значи, като издържиш, като се молиш, ще бъдеш господар на себе си. Някои хора, като издържат страдания, тогава са господари. (23/стр. 70)

Докато не разрешите противоречията в живота си, докато не станете господари на своите мисли, чувства и постъпки, не можете да влезете във Възвишения свят. (3/стр. 86)

…Като дойдете до едно противоречие, след като дойде тази буря, ти ще се спреш при Високата канара, ще се спреш до нея и ще погледнеш на тези течения, и ще се усмихнеш на това, което става. Значи, ти си тогава господар. (38/стр. 342)

Гениалният човек, като победи мъчнотиите, направи ги слуги. (1/стр. 377)

…За да превърнете мъчнотиите и страданията си в радости, вие трябва да ги накарате да се движат. Как може да накара човек една своя мъчнотия да се движи– по логически път, т.е. чрез разсъждение. …Той започва да разсъждава и да си казва: „Аз съм господар на мъчнотиите си, аз мога да се владея и няма да им се поддам“. Като разсъждава така, той усилва волята си и премества мъчнотиите от пътя си– по този начин ги заставя да се движат от едно място на друго. (16/стр. 86, 87)

Трябва ли човек да се поддава на условията и на мъчнотиите, да се остави те да му бъдат господари? Човек може да бъде господар на условията и на мъчнотиите– не теоретически, а на практика. (29/стр. 6)

Вие ще кажете: „Условията са тежки, не можем всякога да бъдем будни“. Оставете това нещо! Когато говорим за условията, аз ще ви обясня какво нещо са те. Условията на живота са продукт на нашия дух. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на тях, но сме забравили това нещо и условията днес са ни станали господари.

(12/стр. 190)

Сега вие през един кратък срок трябва да вървите през пустинята, та след това да станете господари на положението. И когато станете господари, ще се въдвори Мир и тогава ще дойде Мирът.

(25/стр. 45)

Необикновен Подход към трудностите

Дойде ли в ума ви една тъжна мисъл, усмихнете се– това е характер! Срещнете мечка, не се плашете, усмихнете се насреща ѝ и продължете пътя си. Ако запазите присъствие на духа си, лесно ще се справите и с най-голямото изпитание– духът е сила. (17/стр. 138)

Като станеш скръбен, вземи две кърпи и играй, но никой да не те види. Направи превод на това, което казах. Каквито мъчнотии и да ти дойдат, благодари за тях, понеже те са материали, с които трябва да боравиш. (21/стр. 61)

Аз имах един приятел, стар човек, който, щом се намери пред някаква мъчнотия, започва да играе нещо като ръченица. Жена му го пита: „Защо играеш?“. „Играя на мъчнотията.“ Казвате: „Тази работа не става с игра“. И с игра става. Този човек играе, но в това време разумно размишлява върху мъчнотията. Идея има в това играене! (30/стр. 219)

Искам да разбирате щастието и нещастието, да знаете как да ги пеете. (26/стр. 96)

Любещият носи болестите си с радост. Като го заболи глава или корем, той пее. Правете същото и вие. Като ви заболи коремът, започнете да му пеете. (53/стр. 316, 317)

Например удариш си пръста и не можеш да пееш, а пък Законът е: като си удариш пръста, пак да пееш, като че нищо няма. Иначе не си разбрал Закона. (21/стр. 61)

…Страданието не е нищо друго освен вашия богат братовчед, дошъл от чужбина да ви изпита дали може да остави парите си на вас… Като дойде страданието, т.е. първият братовчед, при вас, кажете: „Заповядай, остани при мене колкото време искаш…“. След време страданието открива истинското си положение и казва: „Аз не съм беден човек, разполагам с милиони. Цялото си богатство завещавам на тебе“. Разбрахте ли сега? (17/стр. 139)

Няма по-красиво положение от това да слушаш как съдбата се разговаря с Мъдреца, с Мага. Съдбата се отнася и с Мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при Мъдреца да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: „Какво обичате?“. Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: „Този косъм не може да остане тук!“. „Добре, ще го махна, ще направя, както желаете.“ И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: „Заповядай, свободен си вече“. „Вие ще дойдете ли с мене?“ „Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе.“ След лошата съдба при Мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.

(50/стр. 50)

Вие трябва да бъдете учтиви, внимателни към страданията си. Ако заболеете, започнете любезно да се разговаряте с болестта си, да благодарите, че ви е посетила. Като се отнесете с нея учтиво, тя ще ви напусне. Болестите не са нищо друго освен живи същества, които мъчат човека. Чрез болестите хората се възпитават. (52/стр. 340)

Всяка болест иде от невидимия свят. Гостите вие трябва да ги посрещнете много добре… Ти се считай за щастлив, като имаш ревматизъм. Погледни крака си, поглади го, кажи му: „Колко си хубав!“. (36/стр. 240, 241)

Щом дойде болестта, дайте ѝ угощение… Във всяко болезнено състояние се крие един диамант от първо качество. Ако можете да снемете опаковката, ще го намерите. (36/стр. 239)

Ако в болестта внесем Любов, веднага става Рай. (36/стр. 247)

Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате тия прями отношения, душата ви ще се изпълни с един Вътрешен Мир и страданията ви, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат тъй приятни. И вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя…, елате всички при мене по Закона на Любовта“. И тази скръб, която неволята ви е причинявала досега, и тя ще почне да скача, да играе… (28/стр. 161, 162)

И тъй, който иска да се подмлади, той трябва да обича. Той трябва да обича всички свои противоречия, за да ги привлече при нозете на Любовта. Дойдат ли до Любовта, те веднага ще отстъпят. При Любовта и омразата, и лъжата, и безверието– всички се помиряват. Там и Ангелите, и дяволите живеят заедно. (52/стр. 321)

Изобщо всяко нещо, което човек не обича, се качва на гърба му; щом го обикне или се примири с него, то пада от гърба му. „Защо се мъчи човек?“ Защото не обича мъчението. Като го обикне, то го освобождава. (3/стр. 278)

„Не обичам мъчението.“ Щом не го обичаш, то заема централно място в сърцето ти: мъчението никога не сяда на последно място. „Докога ще седи в сърцето ми?“ Докато го възлюбиш. Щом го обикнеш, то слиза от мястото, което е заемало, иначе ще ходиш, ще пъшкаш, ще го носиш в себе си… (3/стр. 278, 279)

Казваш: „Скръб имам, тежко ми е“. Изпъди скръбта навън. „Не мога.“ Скръбта е по-голяма майсторка от мъчението: като хване човека, лесно не го пуска. Ако се опита той да я изпъди, тя още повече се закрепва; ще отскубне част от сърцето на човека, но няма да излезе. „Как да се освободя от нея?“ Като я обикнеш. „Това е невъзможно!“ Друг цяр няма, този е първият цяр. Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр– да извикаш радостта и да я поставиш на същото място заедно със скръбта. (3/стр. 279)

Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да ѝ се зарадва. …Кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако ѝ кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание. (35/лек. 3: стр. 30)

Великите хора ни учат
на друго Разбиране

Всички Велики, всички Силни хора в света са били подложени на големи страдания, следствие на което те са се развивали бързо и се отличавали от хората на своето време. (1/стр. 467)

Кой Пророк, кой Светия, кой Учител не е минал през големите страдания? Това е Посвещение.

(1/стр. 330)

…Трябва да бъдем чисти– затова трябва да дойде Божествената Любов. Тази Любов са я добили Светиите, но как? Като са се молили, плакали са, чистили са се по 15–20 години и след това са добили едно Прозрение и са се върнали в света.

(20/стр. 146, 147)

При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми, а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йова. А и Христос е изказал най-великите Слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни.

(11/стр. 316)

Човек не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити. Като дойде едно изпитание, той да се радва на него. Йов всичко изгуби: богатство, деца и прочее. Жена му го остави и после всичко му се възвърна. Йов…, като мина изпита, стана ученик. (21/стр. 101)

Вие още не сте прекарали големи изпитания… Някои от вас имали ли сте изпитанията на апостола Павла? Удариха му 5 пъти по 39. И след като удариха на апостола Павла 5 пъти по 39, той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в Царството Божие“. Тия страдания трябва да ги минем до Седмата глава. Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, но след като му удариха 5 по 39, той влезе в Осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията към човека, измени тона си и казва: „Има Изходен път в живота…“. (28/стр. 164)

Ако мислите, че можете да прекарате живота си без мъчнотии и страдания, без да ви засегне нещо, вие сте на крив път. Такъв живот съществува в приказките от „Хиляда и една нощ“. Питам как са били посрещнати на Земята най-видните учени, Велики хора и философи. Как са посрещнали Христа и Апостолите на своето време? Цели три години от Своя живот Христос беше подлаган на големи изпитания и поругания, а от 2000 години насам Го посрещат с финикови вейки. Днес всеки говори за Него, всеки цитира Неговите думи.

(12/стр. 270)

Когато дойде Христос, Той имаше едно специално задължение– да изпие горчивата чаша– и каза: „Не може ли да Ме отмине тази чаша? Не, затова дойдох!“. Отстъпиш ли, работата ти е загубена– такива са Законите. (19/стр. 332)

Всички Велики души са страдали. „Скръбна е душата Ми до смърт“– казва Христос. Но Любовта към Бога стои по-горе от всичко. (1/стр. 517)

Христос доказа, че пребъдва в Любовта: когато Го поставиха на кръста, Той плака, моли се и най-после пренесе всичко доброволно. Това е пребъдване в Любов! Ученик ли е, или Учител– трябва да докаже Любовта си. (20/стр. 303)

И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти“. Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук.

(11/стр. 418)

И Христос трябваше да се изпита, да се види доколко Той е верен на Бога. Който иска да изпълнява Божията Воля, непременно се изпитва…

(3/стр. 415)

След като си се молил, молил, никакъв глас няма, нито слушание. Идва Ангел и Му казва: „Тази чаша ще я пиеш“. И дойде до онова разочарование, и казва: „Отче, защо си Ме оставил?“… При най-голямата тъмнота и при най-голямото разочарование в света Той казва: „Да бъде Твоята Воля! Предавам се в Твоите Ръце! В Твоите Ръце предавам живота си. Направи онова, което Ти е благоугодно!“. (39/стр. 156)

„Господи, защо си Ме оставил?“ …Всеки ще бъде изоставен, за да придобие известна опитност– това не е признак, че няма Любов, но необходимост: за да се прояви по-високата Любов, нужно е вашият Възлюбен да скрие Лицето Си от вас, временно да ви изостави. (45/стр. 529)

Трябва да оценявате страданието като един Метод за Въздигане на човешката душа. Първите ученици на Христа, които започнаха да разбират страданието, започнаха и да се радват. Апостолите, които първоначално са плакали от страданието, после, след като Христос ги е учил дълго време, като ги били, се върнали с голяма радост, защото са се удостоили да ги бият. Значи, те са разбрали Вътрешния Смисъл на страданието! (4/стр. 352)

…Христовите мъченици показаха пример: те бяха изгаряни, разкъсвани на парчета, изтезавани, но със силата на своята воля издържаха всичко, без да усещат болка– те държаха Божиите Заповеди и пребъдваха в Любовта. (42/стр. 496)

---