Елеазар Хараш - Разговори във времето - Търсачка - svetanaknigite.bg

Елеазар Хараш – Разговори във времето

Разговори_във_времето_с_Елеазар_Хараш

РАЗГОВОРИ
ВЪВ
ВРЕМЕТО

с Елеазар Хараш

Събрал и съставил

Харивар

Варна, 2016 г.

Тази книга е съставена от неформални разговори и срещи, в които, за повече автентичност, е запазен изказът на участниците.

Включени са два вида срещи: в едните Елеазар Хараш задава въпроси и присъстващите отговарят, а в другите присъстващите задават въпроси и Елеазар Хараш отговаря. Последната лекция е извънредна, тя е записана специално за център ShenDao.

ПРЕДГОВОР

Словото е Пътят

Любовта към Словото е тайнство.

Словото е, което посочва и разкрива Пътя на човека.

Който натрупва правилно Словото, може да го превръща в стихия, в Божия сила, с която да помага на хората и да ги лекува.

Който не познава Словото, не умее да влиза в разговорите, нито в мълчанието. Така той се саморазрушава.

Словото разширява съзнанието.

Словото е Велик алхимик, то превръща страданията във възход.

Словото не търси религия, нито наука. Словото търси Чистотата. Словото търси Духа.

Словото не общува с ума. Словото е живот в Духа. В Духа сме вечни. В ума сме време.

Духът говори на ума, защото умът няма Път. Само Духът знае Пътя.

Стремежът е страж. Стремежът е водител. Вдъхновението е тайна. Вдъхновението е Дух. Стремежът е Душа.

Казвам: Пазете се то земното мислене, то е големият грабител.

Помнете: Будността владее енергията.

Само чистият пита правилно. Въпросът е умение на Душата, а не умствени игри. Въпросът е отиване при Светлината тогава Словото говори винаги ясно.

В Словото има много дълбини, то може да отваря врати. Що е врата? То е преход в друг свят, в друго измерение.

Помнете:

Будността е Владетел.

Нечистотата е трагедия.

Спокойствието е еволюция.

Покоят е Повелител.

Чистотата е виждане.

Разбирането е разрешение.

Случайността е Замисъл.

Лъжата е проваление.

Страхът е блокиране.

Контролът е господство.

Реално е невидимото.

Смирението е извисяване.

Вярата е крепост.

Дяволът е влияние, Бог е присъствие. Дяволът може да влияе, докато не е дошъл Бог, Божието присъствие. Влиянието е необходимост, присъствието е Реалност.

Ако човек люби враговете си, ще познае скрития Бог в тях.

Който се е посветил на Бога, се е освободил от предопределението. Той не съди, но различава.

Има нещо Велико в живота, но то първо ще те разруши, а после ще те възкреси.

Слава на Бога, че ме разруши, за да мога сега вечно да Му благодаря.

Питат ме: „Коя е най-висшата практика?“. Казвам: Имаш ли истинска Любов към Бога, ти си над всички практики. Казват ми: „Ама ти все пак практикуваш формули“. Казвам им: Не, аз практикувам само едно Любов към Бога.

С църкви не се занимавам, за религия нямам време, свещи не паля живея в тайната на Бога. Казвам: Любовта към Бога е повече от църква, религия и свещи. Любовта към Бога е повече от метод.

Любовта ми към Бога е безначална, дишам Безкрая на това ме научи Учителя.

Еликсирът е Безкраят.

Душата е Богиня.

Бог е Целителят.

Търпението е Жезъл.

Съзнанието е Птицата.

Мъдростта е уединение.

Чистотата е духовност.

Смъртта е живееща.

Човечеството е хаосът.

Бог е порядъкът.

Търсенето е майсторство.

Словото е Пътят.

Едно с Бога това е всичко.

АУМЪ

Елеазар Хараш

Част първа

Среща, проведена на 24.12.2003 г.

гр. Варна

Елеазар Хараш: Да си направим ограждащата формула.

Значи, пак ще имаме някои символични въпроси. Така, подготвил съм четири-пет въпроса…

На 23-и от 18 часа ще бъдат следващите години. Така, както знаете вече един път ги правим по-рядко. После ще направим една почивка към 20 минути до около 20 часа, така, да може всеки, който бърза, който има срещи и т. н.

1. Първият въпрос е: Къде да се търси смисълът на живота?

Значи, в много посоки можем да го търсим, но къде най-вече трябва да го търсим? Макар че Даосите търсят безсмислието и намират Целта намират Дао, но туй е друга тема. Значи, къде да се търси смисълът на живота? Въпросът не е да се отговаря дълбоко винаги, или нещо такова, а да е искрено, свободно. Той, пробуденият, ще намери смисъла и в безсмислието и там, където другите нищо не виждат, той ще го зърне. Докат’, който няма Будност, и в Любовта няма да го види, и в Мъдростта няма да го види, и т.н.

Ошо какво казва?

Присъстващ: Точно днеска четох един подобен въпрос. И Учителя* като ги питал, един отива и му ударил една плесница. Учителят му казал: „Благодаря ти! Ти правилно отговори!“.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Който отговаря с ума си, значи, той още е в ума си.

Елеазар Хараш: Да, точно туй е целта тука, както по-нататък ще стане въпрос: отстраняване на ума. И Учението тъй… умът за второстепенни неща, да.

Присъстващ: В „Горчичное зерно“** има…

Елеазар Хараш: Значи си почнал да я четеш?

Присъстващ: О, такъв шрифт, аз на момчето ми давам, той е на 24 години, казва: „Татко, не мога да го чета!“. Толкова ситен шрифта, че и сбит.

Елеазар Хараш: Знам я, много хубава книга!

Присъстващ: Много, страхотно хубава книга!

Елеазар Хараш: Г., ти къде го търсиш: в индианците, в перата?

Присъстващ: Аз мисля, че в Проявлението на Божественото.

Елеазар Хараш: В Проявлението?

Присъстващ: Ми то не е точно, защото то в Божественото има възможност да се проявява…

Елеазар Хараш: Таман щях да те питам: „Проявяваш ли Го?“.

Присъстващ: Ами аз си мисля, че То само` се проявява като, Му дадем възможност. Няма нужда ние да се опитваме да Го проявяваме. Ние, като изчезнем То се проявява, като се намесим ние, То…

Елеазар Хараш: Ааа, тъй: трябва да изчезнеш. Сега следващият въпрос е: дали си изчезнала?

Присъстващ: Абе, аз си мисля, че ще съм доволна, за една секунда, ако успея да изчезна. Това ще е… Постепенно да увеличаваме секундите.

Елеазар Хараш: ’Щото туй е голямо изкуство изчезването. Умът не може да изчезне, той е винаги тука.

Присъстващ: И все се опитва да прави глупости.

Елеазар Хараш: Да, все прави беля.

Присъстващ: Мисля си, че смисълът на живота по същия начин, дето казваш, ако можеш да гледаш, както Бог гледа, тогава всяко нещо има смисъл.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Просто, ако можеш да постигнеш това.

Елеазар Хараш: За Бог и в катастрофата има смисъл.

Присъстващ: Еми, във всяко нещо. Всъщност, както е устроен светът, каквото и да се случва, винаги има нещо много велико и много специално, във всяко нещо. Въпросът е ние да се… То всъщност ние ще се домогнем до туй разбиране точно като изчезнем. ’Щото то е естественото, то е Реалността, то е начин на съществуване. Всъщност само Бог реално съществува.

Елеазар Хараш: Ако не изчезнем, Му пречим.

Присъстващ: Учителя казва: Вие само отворете кепенците на прозорците, тя, светлината няма нужда да я каните, тя сама ще влезе, въпросът е ние да ги отворим.

Елеазар Хараш: Това е вътрешно: като отвориш сърдечната чакра, някои и други чакри, само достатъчно е да са отворени, пробудени.

Присъстващ: Само сърцето достатъчно ли е?

Елеазар Хараш: Не, ама е нещо, ще ти свърши нещо. Защото сърцето е по-дълбоко от ума. Сърцето не се занимава с мислене. И Любовта не се занимава с мислене. Така е устроено сърцето: не може да мисли, обаче вижда по-дълбоко и чувства по-дълбоко от ума. На Даоски език: главата ти трябва да е отрязана, сърцето е важно. Ако имаш сърце и Дао е навсякъде, и всичко. Ако си изгубил Дао, всичко си изгубил. Обаче сърцето го улавя Пустото сърце.

Присъстващ: Всъщност, там основно не е ли Искреността? Тя не побира ли всичко на човек?

Елеазар Хараш: Води към Чистотата, но тя е въведение. Не е още цялата… Цялата Пустота не зависи само от нея. Примерно ти може да си искрена…

Присъстващ: Имам предвид началото, това, което отваря Пътя, който да те доведе вече до…

Елеазар Хараш: Начало, важно. Да, отваря, но може да имаш Искреност, пък да не си смирена. И много други комбинации. Въобще в тоз свят има много комбинации.

Присъстващ: А как индианците са го виждали?

Елеазар Хараш: Ще имаме за индианците догодина. Те са минавали през едни изпитания там, сигурно ги знаеш: без ядене, без такова, докато получат истинско видение. Обаче очакват с жажда за Истина. И понеже с такава жажда отиват, получават, и туй видение ги преобразява завинаги. Но умеят как да чакат.

Присъстващ: И как да са в Единство с всичко.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Мисля, че при тях ключът е в Единството с…

Елеазар Хараш: Те са един тънък народ от Атлантида, една от техните раси, които продължават успешно. Туй не означава масово за всички индианци, ама, така, като цяло… Защото има и човекоядци между тях, там някои от племената още, все още… Значи: къде да се търси смисълът на живота?

Присъстващ: В неизвестното.

Елеазар Хараш: Кой го каза, ти ли си? Ти била ли си там?

Присъстващ: Не, все известното търся.

Елеазар Хараш: Умът търси известното.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Значи, ти си стигнала до извода: много си търсила?

Присъстващ: Много търсене, известно…

Елеазар Хараш: Много известни неща станаха.

Присъстващ: Много!

Елеазар Хараш: Да, точно тъй. Като стане туй напълно, нали, като стане сто процента и вече човек почва да прокопава в Неизвестното. Даосите казват, че в Словото няма никакъв смисъл. Значи те смятат, че Словото е само надежда, особен род надежда, но остава си само надежда, без да има смисъл. И казват, че който намери безсмислието, който разбере Дао като безсмислие въобще, който разбере безсмислието, намира Дао. А който разбере смисъла, остава в живота и смъртта. Значи, те са си негови, който се занимава със смисъла. Който намери безсмислието, отива да живее при Дао. Но това е, нали, както виждате, много тънък начин на мислене, Даоски. Там безсмислието е издигнато в култ. И затуй светът, нали, включително и такива мъдреци като Конфуций, не могат да го хванат.

Присъстващ: Мисля, че смисълът трябва да го търсим в Тишината на Дълбокия Покой.

Елеазар Хараш: Да, туй е много хубаво казано. Ще ти кажа защо, значи: Тишината е също свързана с изчезването, защото то няма Тишина, ако тебе те има. Значи, при Тишината има сливане и изчезване. А пък Покоят е много важна мярка въобще за всички Истински Ученици, не само окултни Търсачите на Истината. Значи, Покоят примерно да кажем, ако ти си придобил Покоят, не те питам, но казвам ти като идея: ако имаш в себе си много дълбок вътрешен Покой, не знания, не цитати, не Учителя, не Учение, нищо. Ако имаш много дълбок вътрешен Покой, ти си се развивал правилно в Окултната наука по посоката на Учителя. Това е диагноза, мярка, наистина си прав. Ако имаш знания, пък нямаш Покоя, значи, да не говорим много за цитиране на Учителя, и ако говорим, да е много предпазливо, много меко, много… защото вече е висящо леко, така и трябва, но скромността ще те спаси. Скромността и Смирението, като, нали, ако не звучат нещата като съвети, защото не сме ние авторитети, или такова… Значи, Покоят е нещо много важно.

Присъстващ: Там всъщност умът не присъства.

Елеазар Хараш: Там е всичко вътре. Като махнем ума, или умът е толкоз одухотворен, че е изчезнал, вече можеш да го ползваш като слуга за незначителни неща. В света той може да ти върши разни неща. Примерно: да си подредиш библиотеката, ей такива неща, които, нали, той става за слуга. Но трябва да изчезне и тогава да стане за слуга, не преди туй. Трябва да е пречистен, овладян и да не се меси.

Присъстващ: Петьо, в Дълбокото въобще за смисъл може ли да се говори?

Елеазар Хараш: Не, не може. Не може да се говори. Там е просто чисто Дао, чисто Нищо. Там няма нужда, в най-дълбокото Нищо, няма нужда и от безсмислие, просто толкоз пълно е, но Пълнота има голяма.

Присъстващ: Смисълът, според мене, може да се води дотам, когато още си навън. Тогава има нещо, което търсиш…

Елеазар Хараш: Да, но някой път външен смисъл, външна цел може да те заведе към вътрешно нещо.

Присъстващ: Но то все още означава, че ти си навън?

Елеазар Хараш: Да, означава, че си навън. Щото ти можеш да кажеш, че смисълът на живота е в Любовта. Обаче то Любовта не е дума и не е цитати. Един ученик на Учителя може да цитира цял живот за Любовта и да не живее в нея, значи остава висящ. Затова едно от най-важните неща следващата година за почти всички, като те изключим тебе, значи, знаеш защо всички трябва да тренират този дневник, един от най-важните дневници: безкритичност на дълбоко ниво. Докато критикуваш, ти умираш, защото критиката е от ума. Тя означава и безлюбие, абе саморазрушение. Метод точен, ясен, включително и на вътрешните тела. И затова това е една от най-трудните задачи, защото това означава да излекуваш думите си, да се освободиш от критиката. Означава да махнеш всички излишни думи и неточни. Истината не говори критично. Дори и когато трябва да критикува, тя има начин как да го каже и не подсича човека. Просто има точния… и който умее да слуша, разбира се. Така че това е нещо много важно, но става въпрос: и външно, и вътрешно да се реши въпросът, защото докато си критичен, не можеш да се развиваш. Въображаемо можеш да работиш върху себе си, да говориш за себепознание колкото искаш, но отпадаш. Докато Чистото съзнание означава от Ангелско състояние нагоре, то принадлежи на тях, на пробудените въобще, на Пустотата. Пустотата означава Чистотата всъщност. Даосите го наричат Пустотата. Една от най-важните задачи за учениците. Иначе все ще имат проблеми, все ще питат, все ще обичат Учителя, но няма да стане. Но едновременно с туй, една от най-трудните задачи. Защото, ако се отървеш от критиката, умът може да иска да те направи по-гневлив, нали, по-неспокоен, по-зависещ. Ще ти търси други… ще ти търси „цаката“ такъв е умът. Обаче това означава, че почти, над 90% при Безкритичност да си му отрязал главата. Защото туй е едно от най-опасните неща. Защото критиката завързва нещата, както страхът магнит за всичко отрицателно. Нямаш избор, просто: щом си критичен, ще привлечеш. Тя самата критика е болест, но ще привлечеш допълнителни болести с най-различни имена, имената нямат значение. Така че това е едно нещо, което ще ви изпоти повечето, почти всички. Обаче, който го хване на тясно… Ако го одобряваш сега въпроса, ние говорихме скоро в Шумен, няма да го разрешиш, нямаш никакъв шанс. Ако го хванеш ежедневно като задача, най-малко за една година, може и две, може и три, но струва си, ще дойде един момент, ако си сериозен, ще го разрешиш и ще разбереш какво означава. Едновременно това е лекуване на много неща. Значи: особен род Спасение, защото Чистото съзнание, което се явява след безкритичността, при… то е всъщност самата Реалност, най-висшата Реалност. И в най-висш смисъл това е Христос съзнание и Кришна съзнание, и Дао, и всичко. И Безкритичност също означава, и здраве. Щом критикуваш, ти ги викаш болестите.

Присъстващ: Критиката не е ли свързана пряко със съмнението?

Елеазар Хараш: С много неща е свързана, Г. Най-много е свързано… диагноза е за безлюбие. Човек, който критикува и не различава забележката от критиката, нали, той е, Учителя го казва, основното е, тя произлиза от безлюбие. И думата самата, дето я обяснява Учителя: крие и тика. Нещо като политиката, криеш нещо и го тикаш, за да изпъква нещо друго. Умът ги прави тези неща. Той винаги иска той да изпъкне, да се представи или така да е щастлив на сметката на друг, след време… Но е много трудна задача. Който няма ежедневна такава задача, няма никакъв шанс да разреши този въпрос. Ще си остане, така, като идея само, нещо като спомен, така. Така, значи, М., ти искаше да кажеш нещо?

Присъстващ: Исках да кажа, че не в удоволствията, а в трудностите и страданията.

Елеазар Хараш: В трудностите? Да.

Присъстващ: Може да се открие по-лесно смисълът.

Елеазар Хараш: Да, Учителя казва, че Окултният Ученик избира трудния Път. Не пра`ви тази грешка, нали? И затуй аз се радвам, някой, като дойде да ми говори за трудности, за страдания, нали. Имам нещо, тайно изпитвам приятно чувство. Вземе ли някой да ми се хвали, че е много щастлив и радостен, така, малко, нали, едно на ум. Значи: къде да се търси смисълът на живота? Учителя казва: „Намери смисъла на живота и в своите страдания, и в мрака“. Значи: не само в страданията, и в най-големите страдания. Значи, точно там израства Духът: в най-голямото страдание, в най-голямата трудност може да видиш Същността си, себе си, Бога, Небитието, нещо особено, което наистина ще те промени. Значи, туй беше първият въпрос.

2. Вторият въпрос е: Кое е същественото?

Някой може да каже, че е спасението например. Спасението не е съществено. За християните да, но за Ученика не е съществено, защото то е нещо, вложено вътре. То не е нещо, което можеш да го чакаш отвънка и да дойде. То просто Бог е вътре, Бог го е вложил вътре в тебе, нали, то е твоята Същност. Така че, не е нещо, което можеш да очакваш. Нещо, което можеш да го събуждаш да, но това е вече малко по-друго, това е тънкост. Както скоро говорихме в Шумен за някои тънкости. Ако си спомняш, коя беше мисията на Ученика? Нали така? Тука ще го припомня само, значи: Ученикът има две мисии, но втората ще я оставим настрани, защото първата трябва да се реши. Значи, основната мисия на Ученика е: да събуди, тя е тотална за ученика и цялостна е, значи, да събуди в себе си жаждата за Истина. После, след време ще дойде другата мисия. Но туй не означава, че той има мисия. Ние сме го казали и в „Ава Торот“: „Истината в нас има мисия, а не ние“ но туй е друга тема. Но става въпрос, че най-важната основна мисия, която дава правилната посока, е да се събудиш Истината, да събудиш голямата жажда за Истината, особената жажда. Туй е едновременно и Път към Старците. Специалната жажда за Истина, особената, е прекият Път към тях.

Значи, въпросът беше: кое е същественото? Много ясно е, че не е щастието, нали, вече сте го разбрали. Защото, който се стреми към Истината, отстранява щастието в Пътя си. Няма време за такива, нали, отклонения. Истината е нещо много по-дълбоко.

Искаш да си най-високо, затуй ли стоиш прав?

Присъстващ: Аз, краката ми не се изморяват почти никога, седна ли, не мога да седя.

Елеазар Хараш: Имаш силна енергия. Ще живееш дълго…

Присъстващ: Не се знае, зависи Архангел Михаил кога ще го пратят да ме вземе.

Елеазар Хараш: Ще му кажеш да почака, имаш задача.

Присъстващ: В „Горчичное зерно“ там казва за щастието, казва: Это…*** продукт. Когато дойде Любовта и Истината, щастието… ако търсиш само щастието, няма да стигнеш до другите.

Елеазар Хараш: Няма да стигнеш, то е преграда.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: А когато придобиеш Любовта и Истината, и навлезеш в тях, проникнеш, то почва да те гони. Не можеш да се спасиш, пък се чудиш как да го… И здравето те гони, и всичко, благата, нали, въобще… Щастливият човек, тайно или явно, продължава да си живее в грехопадението. Самата цел е погрешна. Това означава, че си изместил Бога на второ място, Истината искаш нещо лично. Там има личен момент, който е всъщност точно каквото е и грехопадението: грехопадението означава личен момент, „Духовна обърканост“ се превежда, в Атлантида са го наричали. Това е грехопадението „Духовна обърканост“, така го наричат те, те си имат такъв начин.

Значи: кое е същественото? М., ако искаш, докато размишляваме да кажеш стихотворението си.

Присъстващ: Молитва.

Елеазар Хараш: Готова ли си?

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Имаш смелост, нали? Добре, хайде да те чуем.

Присъстващ:

Господи, не ме лишавай от светлината;
от Любовта и топлината.

Господи, помогни ми Твоята Доброта
да проявя; силна да бъда дори и в слабостта.

Вярна да остана в Душата,
дори и при натиска на вината.

Господи, със Смирение ме изпълни
да съм богата, дори в угрозата на нищетата.

Не искам нищо друго Боже, а само това,
което с Тебе може.

Елеазар Хараш: Да, много е хубаво, защото си го изстрадала затуй е хубаво!

Кое е същественото? Какво казва Ошо?

Присъстващ: Бях заминал някъде. Там Ошо на едно място казва; една негова последователка казва: „Когато слушам някой път сълзи текат от очите ми“. Той казва: Това е най-свещеното, което е станало в тебе, вика, не ги спирай, казва, пусни ги, нека да потекат“.

Елеазар Хараш: Точно така, очистват сърцето по най-правилният начин. Освен, ако не плачеш, че някой ти е взел примерно кравата?

Присъстващ: (…)

Присъстващ: Не, аз съм трогнат от тези стихове!

Елеазар Хараш: Да, да, да, много е хубаво! Значи: същественото?

Присъстващ: Както виждам: всичките са трогнати, не само аз.

Елеазар Хараш: Да, затуй не ръкопляскахме щяхме да се изложим. Щом има ръкопляскане умът.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: И след време тъй ще бъде на лекциите и в кръговете: няма да има умствени хора. Бавно почна: някои напуснаха и тука, и в София лекциите, и други ще напуснат. Ще останат само по-искрените, по-духовните, по-сърдечните и тъй нататък в таз посока. Другите ще ме критикуват, аз ще ги обичам тайно, така, и ще се гоним в другите животи.

Така, значи кое е същественото? Някои казват, че е Шамбала, а други Агарта. Според мене твърдо не, ама туй е друга тема. Значи, Ученикът няма място там. Ако го поканят, ако отиде като приятел и брат, туй е малко по-друго, но не е там същественото. Да. И на дъното на морето не е. Като те виждам се сещам, нали, за акваланга. Има нещо хубаво там, ама, да слушам те.

Присъстващ: Тази година ни гони подобна идея. Ще си позволя, макар че не съм така задълбочил кой знае колко… Същественото за мен е Цялото. Защото Цялото е Бог, и Бог е Цялото. Там търся и смисъла на живота. Значи: живот за Цялото. В мига, в който решим да кажем „аз“, ние се отделяме от Цялото и смисълът се губи, правим точно обратното нещо. Оттам, така, идеята, която ми дойде и съм я споделял с няколко души и с тебе включително е, че силата, която крепи света и е негова същност е Любовта. Но тя може да протече в две посоки, както електричеството тече с плюс и минус. В единия вариант, Любовта ни слива с Цялото това, предполагам, е Божествената Любов. Ние се единяваме с всичко останало, т.е. с Бога. А другият вариант, когато съсредоточим любовта си върху себе си, върху предмет, върху детето си, тогава ние отделяме частица от Цялото, това е човешката Любов, която ни вади от рая, тя ни отделя. Само, когато изпитваме Божествената Любов към всичко, без да отделяме негови части, само тогава през нас протича правилната Любов, в правилната посока.

Елеазар Хараш: Докато те слушах възникнаха два въпроса в мене, символични, условно. Едното е, първият е: Виждал ли си Цялото? И вторият ще ти кажа после; второто по-точно не е въпрос.

Присъстващ: Виждал съм части от Цялото, които…

Елеазар Хараш: Са въведение към истинското Цяло.

Присъстващ: … по които мога да съдя за Неговата структура, гениалността Му и смисъла Му.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Достатъчно миниатюрни; все пак, когато видим част от топка, знаем може би, че това е част от сфера.

Елеазар Хараш: Да. Значи, другото е, че има един такъв момент за… има такива същества те са много, които могат да кажат „Аз“, Бог в тях го произнася. Всички пробудени, те влагат съвсем друго качество и няма нищо общо с егото и с… Някои са били убивани за туй, като Ал Халладж и други там от Суфите, но те могат да го кажат, и то е чисто Божествено. Туй е друга идея, така. Значи, кое е същественото? То има много отговори, но аз давам един; един отговор съм ви избрал така по-простичък. Значи, същественото не е мястото където отиваш. Значи, където и да отидеш: държава, свят, в някое учение и т.н., същественото си ти – значи, твоята най-вътрешна Същност. Не е важно кой къде отива, а кой е този, който отива. Преди време на лекциите обяснихме нещо подобно, значи, за постъпките като говорихме. Там казахме, че даже и добрите постъпки нямат значение, а е важно кой постъпва, кой е тоз, който… Защото свещеният човек може да постъпва някой път и погрешно с много Дълбоки, Тайни и Свещени намерения, които идват от Бога. Той и Бог знаят това другите хора няма да видят, но той действа, както трябва: съществено, Съкровено. Нали? Както и някои Дзен Учители удрят с пръчката учениците, обаче ги просветляват. Ако един обикновен човек цял живот те удря, нали, ще ти спука главата. Значи, после ще продължим с въпросите сега ще ви прочета няколко неща. Това е една извадка от една книга: „Какво казват децата за Бога?“ Това един руснак се е сетил да посети много училища, писма. Някъде не са го пущали, разбира се, директорите. Но той е успял да извади мненията на много деца от първи до четвърти клас най-хубавата възраст. И така, подбрал съм така по-красивите моменти. Да видите как децата, колко изчистено, докато умът още не е развит, как говорят децата, така ще ви кажа някои.

Значи едно от децата втори клас: „Здравей, Господи! Как вървят нещата при Тебе? Как живееш и как Си със здравето?“. Значи: естествено, чисто, как вървят, как живееш и как си със здравето?

Друго детенце: „Ако Ти организираш края на света, кой ще Ти се моли?“. Значи: има си размишление в него, просто иска за себе си. Значи, нещо в него дълбоко пита, иска да разбере, защото молитвата е нещо съществено за таз Душа.

Друго: „Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?“. Значи, небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?

Другото: „Господи, Ти какво образование имаш?“. Туй е второкласничка. Сега друг е въпросът как Бог отговаря на Душите, но те получават нещо от самия хубав въпрос. Нещо Душата им получава Тайно, понеже въпросите са искрени. Такива деца даже и да обиждат Бога, заради Искреността, ще получат нещо по-ценно, отколкото един лукав лицемерен ум, който се опитва да задава много „разумни“ въпроси, нали, на Вселената например: устройството на Вселената… Или пък как да общува с висшите светове? Дето Учителя казва: Ти не можеш да общуваш с твоя комшия… на Луната, нали… питаш, как, нали, така.

Значи, другото детенце: „Ако всички хора попаднат в рая, ще има ли място за всички?“. Значи: притеснява се за мястото си трети клас.

Друго: „Дай ми вълшебната пръчица, и ще Те оставя на мира, Господи!“. Иска нещо съществено, кога ще се даде това е друга тема.

Друго детенце: „Моля, Те Господи, направи живота по-прост!“.

После: „Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно на Земята“ Така му се сторило. Има някаква скука, ако се поддало, нали.

Друго, трети клас: „Изпрати на Земята Своя Син, ние няма да Го разпънем“. Казва си мнението. Възрастните го разпънаха. Умствените хора го разпънаха, но това е мнение на децата.

После: „Господи, следи ме внимателно, за да не сътворя нещо!“. Може да е някаква беля, може да е някакво, но иска…

Следващо дете (туй беше първи клас): „А времето, когато спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това! На сън ние даже дори не ядем!“. Една логика детска обаче, ако имаше кой да им отговаря точно, децата щяха да израснат, нали, защото тази възраст е много важна, така.

Следващо: „Господи, желая Ти всичко най-хубаво в живота!“. Това е първокласник.

Следващо, четвърти клас: „Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека“. Много е точно, просто е, това е Будност, особен род Будност детска. И още двечки има, три, още три:

„Господи, не се страхувай, аз съм с Тебе!“. Това е първи клас, първокласник.

Следващото: „Родителите това е нашата болка“. Значи децата също страдат, боли ги, че имат такива родители някой път или по някаква друга причина.

Последното: „Господи, аз Тебе Те уважавам заради вярата Ти в човека. Ти имаш много голяма вяра“ че човекът ще успее, че ще се пробуди; наистина такава огромна вяра заслужава и голямо уважение.

Р., да чуем една песен?

Присъстващ: Петьо, днеска нали те попитах нещо и ти каза тука да те попитам?

Елеазар Хараш: А да, ’щото засяга и други, ама какво беше то?

Присъстващ: Когато изпаднеш в състояние, в което много трудно можеш да активираш волята си за малки неща, елементарни, просто… тя, волята ти почти не върши работа. Какво е най-точното и като формула, и като постъпки?

Елеазар Хараш: Само с формула…

Присъстващ: Много е трудно да, т.е. в такова състояние, в което и за съвсем елементарни неща е трудно да… Просто правиш с големи усилия, нали, вършиш…

Елеазар Хараш: Значи: само с формула няма да стане, но чакай да помисля за една формула. Значи, положението да допуснем, че е тежко, отпуснато, една от формулите кратки се сещам е: Господи, облекчи ме! И да повтаряш, както казах, всяка формула си има ключова дума. Почваш да повтаряш думата, ключовата дума, дето днеска говорихме за разни други думи. Значи в случая „облекчи ме“. Това е едно, уточни.

Присъстващ: Да обаче, не в момента, в който си притиснат и чувстваш напрежение.

Елеазар Хараш: Да?

Присъстващ: Не натиск или трудно състояние, а състояние, в което си спокоен, но си отпуснат и не можеш да задвижиш волята си разбираш ли?

Присъстващ: Как да се мобилизираш?

Присъстващ: Да, да.

Елеазар Хараш: Туй не е спокойствие.

Присъстващ: Ама не, в смисъл не е такъв натиск, който примерно да чувствам нужда да бъда облекчена. Аз по-скоро искам да се активизирам; в такъв смисъл.

Елеазар Хараш: Да, значи, първо ще ти обясня: значи тук става въпрос за… Не се знае дали трябва да искаш бързо да се освободиш от туй съзнание; ще ти обясня защо: защото, първо, може да дължиш това са изостанали души от другия свят, които влизат в тебе и по тоз начин ти им помагаш. Ако бързо избягаш от тоз свят, Учителя казва: Такива отчаяни души има в другия свят астрални, те се разхождат. И като се слее с твоята вибрация, и ти ставаш като нея, и ставате близначета. Знаеш какво е близначета? Значи, ако ти се помолиш за таз душа, няма значение коя е тя, няма значение имена, то е същности: Господи, благослови това моето състояние и го изпълни с живот; благослови тази Душа, която е влязла в мене и я изпълни с живот. Значи, щото сега ми поставяш по по` друг начин въпроса, и затуй по друг начин ти отговарям. Но има състояния някой път, които и да се молиш… Имах такъв случай: значи, изстинките аз ги подценявах, майтап работа, така, детска работа; един път ме тръшнаха и викам: „Втория ден ще стана“. Четиринайсет дена бях на легло, 41 градуса, причерняване хубаво, че падах в леглото. Нали, молех се, такова, няма бързо решение, но и не бързах. Просто се настроих, приемаш го. С приемането съкращаваш много сроковете. Ако се бунтуваш, увеличаваш сроковете и даваш капитал, и занапред.

Присъстващ: Беше казал, че това може да се превърне в медитация оттук, нещо такова.

Елеазар Хараш: Да, ако можеш да го правиш.

Присъстващ: Човек не трябва да се успокоява.

Елеазар Хараш: Да, защото при туй положение да станеш, да работиш и тази душа заедно в тебе да получава освен молитвата, нали, което ще кажеш. Така да прочетеш някои неща от Учителя. Някой път подобни неща се е случвало, казва Учителят, по време на сън: нещо те събужда в два часа, това е психическо докосване. Събужда те, това е пак такава душа, странстваща. Не може да си намери място, обаче има връзка с тебе. Помолваш се за нея, казва Учителя, четеш нещо от Библията, от Словото на Учителя, помолваш се за нея, и после вече постепенно ще се постараеш да заспиш. Ако ти е трудно заспиването, можеш да си повтаряш: „Заспивам, заспивам!“ така бавничко като самохипноза, самовнушение.

Присъстващ: Съвсем наскоро имах такъв случай, в който се събудих и тука много силно с мисъл за двама души; и тука все едно светлина, просто много силно: енергия и светлина.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: И постепенно, постепенно час и нещо ми отне докато заспя после.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: После просто. То е значи някакво такова връзка с тия души, нещо такова ли е?

Елеазар Хараш: Ако е светлина е по-друго, може някой близък индианец да е с теб.

Присъстващ: Е, ма щото много силна мисъл, аз като се събудих говорих с двама души.

Елеазар Хараш: Те имат силна мисъл, защото имат много силна концентрация. Индианците са от тази категория.

Присъстващ: А ти в Шумен, значи, аз тогава нещо те питах, ти загатна нещо; аз после си размишлявах. Нали казах ти, че има моменти, в които идва при мене много силна болка или страх. Но най-вече е болка, която не мога да кажа от какво е и защо е. И ти каза, че то винаги има някой. Това означава, че някое същество идва, което ми оставя болка ли?

Елеазар Хараш: Примерно да кажем, да. Тогава, ако се сещаш…

Присъстващ: И няма никакъв конкретен повод, т.е. не можеш да кажеш: „Тя се дължи, защото преживях това и това или…“

Елеазар Хараш: Ти не можеш да кажеш, че няма конкретен повод, защото не знаеш миналото. Това е друга тема.

Присъстващ: Точно това, просто искам да кажа, че аз не мога да обособя от нещо; просто знам, че е много силна.

Елеазар Хараш: Виж сега, това е явно… Затова е важна Искреността, умът да отпадне, защото дава по-отворени врати в Невидимия свят. Примерно: ти виждаш, че някой човек се страхува, няма никой при него пък той целия… изпотява се даже. Ами щото до него има невидимо същество от туй по-явно няма. Трябва да го видиш вътрешно, но то не е такова виждане: „А, видях го! Ти ли си?“. Нали? Друга категория, да. При такива положения, нали, що има страх в този човек? Ами няма Любов. Ако вътре беше Любовта, от къде щеше да дойде този страх? Той затуй е произлязъл страхът, защото има отклонения от Любовта, но това е друго. Но става въпрос, че при такива случаи, когато си отпусната, ако не можеш да станеш примерно, аз съм дал онуй упражнение… Сега то може да не ти проработи веднага: броиш от десет до едно и казваш: „Ставам заради Божията Воля на едно!“. Ако ти е трудно, почваш отново. Ако ти е трудно почваш от сто до едно. И накрая казваш, като стане едно: „Заради Божията Воля ще стана!“. При туй положение, аз правил съм такива упражнения, не може да не станеш. Освен ако си много упорита, и просто не искаш. Но няма кое същество черно да те застави напълно, само донякъде. Просто не може, щото един брат преди се опитваше да ме убеди, че не можел да се моли „черните“ не му позволявали. Ти решаваш въпроса: дали да се молиш, или не. Няма такава сила, дори и когато си парализиран, Душата може да работи като поток. Така че аз затуй искам тука да се образува след време от приятелски кръг вътрешен кръг. Той бавно ще зрее, ще стане. Искрени хора, сърдечни, смирени, всички да си говорим заедно, разбираемо. Да образуваме едно ядро истинско на Братството, а не „цитатаджии“ просто ядро. И не силни, а мъдри, смирени, скромни и мощни, мога да кажа, защото тогава ще изкарам огнените тефтери там дето съм ги скрил, дето в най-големи страдания Учителя ми ги е давал. Значи, тогава ще говорим на съвсем друго ниво, няма да говорим такива неща, но и тез неща са с идея за пробуждане символични въпроси, както и да е. Смятам, че долу-горе схвана.

(Пауза.)

Става въпрос за една формула, която я караме всеки ден за България в 10 часа вечерта. Значи тези, които не са я чували, които не знаят, значи: Господи, излей мира Си върху България и целия свят. Така, много е важна, така да… Това е въздействие върху силите, така, да смекчаваме, колкото можем. Значи, когато можем да смекчаваме, трябва да действаме, пък вече каква ще е Божията Воля, но… Значи: Господи, излей мира Си върху България и целия свят в десет часа вечерта. Които не могат точно в десет часа, търсят си друг час. Но иначе, идеята е хубава, всеки да види дали помни точно този час, защото туй след време ще се окаже… ще се прехвърли като друга точност.

3. Следващият въпрос е: Защо е създаден човешкият Дух?

И междувременно се сетих за още две деца, защото не го бях писал тука така ми дойде преди малко. Значи, защо е създаден човешкият Дух?

Едното дете казваше: „Господи, Ти като си бил дете, слушаше ли майка си?“. Туй беше едното, което се сетих в момента. Те иначе са 3500 отговора, както и да е. А другото казваше: „Господи, много Те обичам, обаче повече обичам майка и татко. Нали не се сърдиш?“.

Така, значи въпросът е: Защо е създаден човешкият Дух? Не е лесен въпросът, от друга страна е лесен.

Присъстващ: Да слуша баща си и майка си.

Елеазар Хараш: Да слуша баща си и майка си?

Присъстващ: Тука въпросът излиза до рамката на: защо въобще е създадена тази Вселена, която донякъде виждаме и усещаме? И макар че, чух и всяка книга си има положителни, и не толкова… За „Разговори с Бога“ там е дадена някаква идея, която на мен много ми допадна. И ти спомена Океанът. Предполагам че, идеята е такава както капката: водата се изпарява от Океана в началото като па`ри, като нещо необособено; стига идеята, че е частица, кондензира в капка, известно време броди нагоре, надолу в атмосферата…

Елеазар Хараш: Разходки, медитации?

Присъстващ: … докато достигне до идеята, че е нищо, че е частица, за нея е по-добре да се слее с Океана отново, но вече съзнателно. Идеята е: че Единният Дух някога е решил да се разпръсне на много частици, всяка от която да порасте до силата на Бога, т.е. всяка от която да стане Бог. И в резултат на всичко това, Бог да добие n-пъти мощ, така грубо казано, колкото е броят на частиците, на които се е разпръснал от началото.

Елеазар Хараш: Защо „грубо казано“?

Присъстващ: Под „мощ“…

Елеазар Хараш: Когато се отнася до Бога е друго, мощта е на място, там всичко е на място. Да?

Присъстващ: Аз мисля, че човешкият Дух е създаден като посредник. Посредник в смисъл такъв, че човекът не е в състояние да обработи и възприема тези силни енергии, които идват отгоре. Духът спомага за това възприемане. И една друга идея ми идва, мисля, че от Учителя съм срещала, че Духът обединява ума и сърцето или ги „урегулира“ не се сещам за точната дума, регулира ги.

Елеазар Хараш: Той ги лекува. Защото: сърцето се изопачава, умът потъмнява, Душата скърби, Духът ги лекува и трите. Макар че, скръбта може сама по себе си, ако е приета с пълна Любов, да се окаже най-важното лечение. В Шумен загатнахме кой е най-важният лекар, ако си спомняш, е: Интуицията. И поговорихме там за Интуицията.

Значи, защо е създаден човешкият Дух? Това са въпроси, които нямат окончателни отговори. Да ви носят повече идеи, така, посока, всъщност посока, както ходенето по вода означава да бъдеш господар на живота, не да ходиш по самата вода. Ако си господар, няма да потънеш нито в живота, нито в смъртта. Ако не си господар, както апостол Петър малкото съмнение и потъваш. Значи, съмнението е потъване. Критиката е друго потъване, омразата е друго. Превръщането на вино и вода също са много такива тънки символи. Значи, може да означават много неща, но едно от нещата примерно, които означават е, че да превърнеш водата във вино значи, или виното във вода, да кажем: превръщаш смъртта в живот. Това е единият от символите. Но, нали, трябва да се разглеждат някой път нещата много всестранно. Не може водата да се дава на обикновените хора, на една сватба тогава я превръщаш във вино. Даваш им нещо второстепенно, защото водата на живота е нещо много дълбоко, самата вода въобще като идея. Дао най-много го сравняват с водата Учение за водата. Ще говорим догодина и за Дао. Дао то е… Защо е създаден човешкият Дух?

Присъстващ: За да благодари.

Елеазар Хараш: За да благодари? Той не се занимава с благодарност. Толкоз’ е пълен, че… С благодарност се занимава донякъде сърцето и в известен смисъл Душата те са разпределени така. Той е сам по себе си е част от Бога и там благодарността би изглеждала като понижение. Друго е, то е от друга категория.

Присъстващ: Аз искам да разкажа един… от Ошо за Духа.

Елеазар Хараш: Той не благодари, защото Неговата реч е по-дълбока от Благодарността и остава неизречена… Да?

Присъстващ: Когато Бог създал хората, те почнали толкова много да ходят при Него и да му се оплакват: тоз туй няма, оня друго няма. И Той събрал своите съветници и казал: „Казвайте какво да направя, ще откача! Тия хора, казва, не ми дават покой!“. И те го съветвали, съветвали, обаче един от съветниците му казал, прошепнал му на ухото, казал: „Ще се скриеш вътре в човека той никога няма да се досети, че си вътре в него“. И действително, Ошо дава Духът това е Бог в тебе. И когато Го видиш вече, ти виждаш и след туй можеш да кажеш: „Аз съм Бог!“, но това не е скромно.

Елеазар Хараш: Да, и в Кабалата е обяснено така: скрил се е много дълбоко навътре в човека, за да остане човекът свободен. А пък вече, ако в тази свобода може да Го открие, защото тя затова е дадена: за да живееш по Неговия закон. Той се е скрил, има си идея.

Присъстващ: То при индианците има такава идея: за седемте посоки на света. Когато са поставяли посоките, четирите посоки изток, запад, север, юг; горе и долу, обаче седмата била най-дълбоката и се чудели, къде да се скрие, защото е най-съществената, и я сложили в човешкото сърце.

Елеазар Хараш: Да, да.

Присъстващ: Най-близко и най-далече.

Елеазар Хараш: Да, има няколко индиански племена, които имат различни посоки; имат и такива с пет посоки четирите посоки, и другата е в центъра, но за нея… Да, да.

Присъстващ: Какво е не-Дух?

Елеазар Хараш: Не-Дух? Питаш ме или искаш да отговориш?

Присъстващ: Питам.

Елеазар Хараш: Да. Значи, първо човек трябва да постигне Духа и после… Най-голямата жертва, която може да направи човек, е да се откаже от Духа си. След като се е отказал от сърцето си, от ума си всичко е посветил на Бога. Отказал се е от волята си, от Душата си това е вече финалната жертва, където става въпрос за пълно отричане, включително и туй, което ти е дадено, най-Дълбокото. Защото Духът е най-Дълбокото, голямата Пълнота. Затуй казах: няма нужда от благодарност, защото там думите не вървят. Примерно, ако искаш да изразиш Духа, ако избереш Словото, не става. Но мога да допълня: ако избереш и мълчанието, пак не става. Просто там нещата са много дълбоки. Ако можеш да се откажеш от туй най-Дълбокото, значи, то ще те заведе в не-Духа, което е една граница, дето говорихме за Тайното съзнание. Така, една степен на Нищото. Хем е почти Нищо, но има още една крачка вече към пълното Нищо. Защото от тази степен петото съзнание, за което говорихме на лекциите не Свръхсъзнанието, Тайното, може да се завърнеш от туй Тайно съзнание, а може и да отидеш в крайната степен на не-Духа, т.е. пълно изчезване. Значи, там вече няма нищо.

Присъстващ: Това ли е Бездната?

Елеазар Хараш: Слива се с Бездната и става нещо, което е повече от всичко: повече от хармония; повече от блаженство; повече от всичко, обаче вече е извън думите. Докато за Духа, Учителя дава какво е Дух на едно място, определение, с две думи го обяснява. Значи: Абсолютната Разумност. При не-Духа вече няма нужда от разумност. Тя също трябва да бъде изоставена, защото в Нищото не върши работа. То е нещо подобно, като знаещият човек да отиде, да отиде, да обяснява на Бога, да Му тълкува нещата, да Му говори. Той, Бог не иска знания от тебе, Той иска Любов, а таз Любов това е Той. И тогава има вече съвсем друго общуване.

Присъстващ: А може ли да се каже, че Духът е първото отделяне от Цялото, ако не точно отделяне, първото обособяване от Цялото?

Елеазар Хараш: Да, защото светът не е създаден, аз тука, като задавам въпроса, той е в кавички „създаване“. Значи: няма създаден свят.

Присъстващ: В смисъл, както Океана, т.е. нали сме говорили, че Бог е безкраен в Своите проявления и никога не може да се прояви напълно.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Но когато една капка може да се прояви, да влезе в света тя пак няма да се прояви напълно, защото в нея пак е Бог. Но тя може да прояви някой аспект, дори в някаква степен Духа, т.е. Бога или Източника, от който е излязъл. Мисля, че Духът е нещо такова. То просто е едно проявление, едно разгръщане на Бога, сродно с Бога, но едновременно с това, просто, както капката и океана.

Присъстващ: Става въпрос за човешкия Дух, не за Абсолютния Дух.

Присъстващ: Не, бе, за човешкия Дух говорим. Всъщност, Божественият Дух не може да бъде познат, човешкият Дух може да бъде…

Елеазар Хараш: Значи, виж сега: човешкият Дух е нито създаден, нито сътворен, както и светът: той е излъчен това е точната дума. Няма създаване, създаването е илюзия. Щото Бог може да си го прибере днеска, и да видиш илюзията. Както и този град, нали, имаше скоро земетресение? Там имаше ли гости? Леко такова, намек, както и да е. Значи: излъчен. Какво исках да кажа, да мислех за нещо друго… Ще се сетя. Значи не е създаден, излъчен. Въпросът е: ако ние се завърнем в Духа си, ще можем да се завърнем в Бога. Но Той е нещо, което ни е дадено аз ще отговоря направо и с въпроса. Той ти е даден, значи, отговорът е такъв: за да може човек да се заражда в себе си това е отговорът. Всъщност, нали, защо е създаден, „създаден“ в кавички пак казвам. Иначе нямаше да има кавички, ако бях казал излъчен, нямаше да има кавички. Значи: за да може човек да се заражда в себе си. Значи, Той ти е дал нещо такова съществено Бог, както феникса: това е постигнато, вечно да се обновяваш. Значи, няма какво да чакаш от Бога: нито спасение, нито… Той просто ти е дал най-Дълбокото. А вече след време, ти доброволно дали ще искаш да се слееш напълно с Него, ако се откажеш от Духа си… Да станеш не-Дух означава да пожертваш най, най… тогава ще получиш нещо по-Дълбоко. Но дали ще стигнеш до там? Има хора, които стигат до едно развитие, както тука говорихме, и спират: някои в блаженство, някои, нали… спират, застояват те не могат да стигнат. Винаги трябва да се търси все по-Дълбоко. И затова медитацията е много важна, защото тя е „копаене“ навътре. Можеш да постигнеш някаква тишина, търси още по-Дълбоката. Можеш да постигнеш някаква голяма духовност, търси още по-Дълбоката. И освен туй, медитацията е много ценна като да я проучваш, да се стараеш, няма значение колко я разбираш, да я търсиш, да я изучаваш. Щото тя е… тя те подготвя и за осъзната смърт да умираш пробудено. Тя самата е като смъртта. Както, нали, вечер спиш, сънуваш или не сънуваш, но това е малка смърт 24 часа или по-точно: 8-10 часа спиш, ставаш. Медитацията е нещо подобно, само че съзнателно. И който умира медитативно, много лесно се преражда после, много му е лесно. И той разбира, че няма „създаване“ (тази дума дето я ползвам в кавички), той просто си е. И затуй за Лао Дзъ примерно и за други, не можем да го наречем „историческа личност.“ Защото той го е имало и го нямало. И като го е имало, го е нямало. Защото той държи на неимането, както един път казахме там: „Какво ценят Даосите в човека? Безполезното“. Ако държат на полезното в човека, значи искат да използват човека: егото му, тялото му, хубави косички, очички, не знам какво, всичко. Нали? Това е сътвореното, външното излизаш навън, и ставаш по-външен. Както някои зяпат по звездите, вместо в своя Космос, да ги изостави звездите! В тебе има по-дълбоки звезди, и тях трябва да ги изоставиш към Центъра. Медитацията е една такава подготовка. Тя те освобождава от създадено, от сътворено напълно и те води към осъзнаване. Затова умът трябва да бъде пречистен за да може да не пречи на медитацията. Значи, умственият човек, менталният не може да медитира, месоядецът също, но има изключения някой път. Може да му се случи за малко, за кратко някакво прозрение, но туй не означава, нали, че той се движи в таз посока. Когато станеш медитативен, ти ставаш и много любящ, ставаш истински любящ, защото това е основата на медитацията. А пък вече, когато станеш любящ или пък Любов, така условно, не като най-великата Любов, в тоз смисъл вече смъртта започва да се страхува от тебе. И тя, като дойде в твоя час, тя ще те познае в тебе има Покой. Ще се смути, може да не се смути, но ще те поздрави по съвсем друг начин ще се развият нещата. А иначе обикновеното безпокойство, което означава, нали, умът пак ще се преражда в човека. Щом умираш тревожно, нали… Но не всяко спокойствие, нали, показва, че си постигнал Покоят. Може да умреш и спокойно, но то е примерно от изтощение или от неразбиране, или просто няма какво друго да правиш, поне да се успокоиш, обаче туй няма нищо общо. Така.

4. Какво означава изцелението?

Значи, то може да е нещо външно болест; може да е недостатък нещо вътрешно. Какво означава самият процес?

Присъстващ: Връщането към Истината.

Елеазар Хараш: Не всеки изцелен се връща.

Присъстващ: Ами тогаз има ли изцеление?

Елеазар Хараш: Някой път дават. И Учителя е излекувал човек, който не е трябвало да бъде излекуван.

Присъстващ: Ама туй не е истинско изцеление, аз смятам то излекуваш тялото, обаче…

Елеазар Хараш: Не, някой път излекува някой, той просто свободата му, обича да кажем, да си прави карма.

Присъстващ: Нов шанс.

Елеазар Хараш: Да, да, нов шанс се дава, вече как ще го използваш… ’Щото Свободата Бог не може да ти я отнеме. Не може да те задължи да търсиш Истината, но вече ти трябва да се досетиш. Той може да е изцелен, обаче да си мисли, че може да прави каквото си иска и пак ще стане роб. Може да си въобрази, че върви в правия път това е техника на ума, той си въобразява много нещата.

Присъстващ: То туй означава, че в някакъв смисъл може, т.е. в някои аспекти за някои хора, това може да означава, че Бог се е отказал от… няма полза, ти тъй и тъй не се учиш.

Елеазар Хараш: Да, да. Той ти дава една свобода, ти си даваш друга и ще те учат страданията, и други неща. Вече ще те учи твоят избор.

Присъстващ: Вече ще те оставят, как се казва…

Елеазар Хараш: Да, в лабораториите, ретортите, да.

Присъстващ: … за бъдещи вселени.

Елеазар Хараш: Щото той може да няма принципи, а само Принципът може да ти покаже Правия Път. А Принципът означава… не е като закона. При закона има правила и изключения, при Принципа, туй се отличава няма, то затуй е Принцип. Значи, там или я обичаш, или… Не можеш примерно малко да вярваш в Бога, или да не вярваш. Там или вярваш това Вярата е нещо тотално завършено или вярваш, или не вярваш. Значи, ако не вярваш, не се лъжи: просто чакай, търси, проучвай, искай да узрее Вярата. Но не се лъжи, че вярваш, защото истинската Вяра е Принцип. Но туй означава при всички условия, значи: дали те убиват, колко пъти те убиват, нали, и какво се случва, няма значение Вярата царува. По туй се отличава Принципът. Също и за Любовта не можеш да обичаш някои, пък някои да не ги обичаш, няма такива разделения.

Присъстващ: Не можеш всички да обичаш на един път.

Елеазар Хараш: Като души можеш, като хора не можеш да ги срещнеш, но като Принцип можеш.

Присъстващ: Изцелението е Абсолютна Чистота.

Елеазар Хараш: Да, Чистотата сама по себе си извършва изцелението. Тя изцелява човека от греха, от слабостите му и затуй е много важна. Но Учителя казва, че не е наука от този свят. Защото много хора лесно произнасят тази дума, но Пътят, който трябва да извървят, за някои хора вече трае хиляди и милиони години и продължава, понеже са сънастроени с ума. И умът някой път се промъква, уж като интуиция и предчувствие, но той няма нищо общо с интуицията. Защото интуицията е винаги правилна, никога не подвежда, освен ако има някоя специална цел, дето говорихме в Шумен да ти направи някоя беля, след време да се възродиш. Нали? Да те заведе там, където не трябва, обаче да получиш нещо много по-Дълбоко.

Присъстващ: Не е ли обикване на болката?

Елеазар Хараш: Да, ако я обикнеш, вече, ще изцелиш нещо в себе си, в самата болка, самата болест, защото те са живи същества. Става двойно изцеление и на себе си, и на… но това е, вече, много тънко умение да обикнеш. Но Любовта, М., не е нито на дълбок план… Значи, нито чувство, нито емоция няма общо с тези неща. Това е много тънка енергия, всепроникваща, най-фината. С нея трябва да се обича без чувства, без емоции. И няма нищо общо с хладината, нали, напротив тайно, дълбоко, със скрити намерения, без нищо явно това е Любовта, но няма емоции и чувства. Те са слизане на по-долен план и са свързани повече с обичта. То затуй има две думи, нали обич и Любов. Обичта е към хората, Любовта е към Центъра.

Присъстващ: Не е ли пробуждането?

Елеазар Хараш: Да, но някой път в момент на тежка болест, може да не ти е до Пробуждане, може да си обхванат. И дори, и да си Пробуден, Бог може да не ти дава изцеление. Държи те. Сега дали ти калява търпение, не може да се каже, или нещо друго и те чака, но… може да не си пробуден да те излекува, а да си пробуден и да чакаш. Има един пробуден е чакал, значи по карма му се е падало, един индийски Учител 18 години да лежи парализиран краката му, ръцете му, езика му, всичко вързан. Обаче вътрешно в Душата си се молел много горещо. И постепенно за две години развързал краката, развързал ръцете, езика. Изплатил каквото трябва и вече никога.

Присъстващ: От Библията Силан нали е бил същият случай. Силан от Библията, Христос го изцелява.

Елеазар Хараш: Да?

Присъстващ: Той нали пак е бил пробуден?

Елеазар Хараш: Да, да, да, за Валтасар Беламо, или за друг говориш?

Присъстващ: Силан, дето го изцелява Христос… Той бил точно с такава цел изпратен.

Елеазар Хараш: Да? Щото в Библията има един друг случай, дето Учителя говори за Валтасар Беламо**** ти не говориш за него? Да, този дето 37 години е бил и е чакал там да скочи във водата, в къпалнята. Той е, значи, Учителя го обяснява, Библията не го обяснява този случай, тя няма как да го обясни, Църквите… Значи: 37 години е прокажен, парализиран, вързан яко вързан. Щото Учителя му е открил името в Другия Свят. Казва: „Това е стар посветен, пророк от миналото, Валтасар Беламо се казва“. За една съзнателна лъжа 37 години, нали. И на 37та година го развързват и според мене вече Вечността е негова, Валтасар Беламо.

Присъстващ: Ако Бог посети човека, значи, той е изцелен.

Елеазар Хараш: Да, да, да, точно така! Бог трябва да реши. Независимо човекът дали заслужава, колко заслужава. Нали? В Божието решение има Тайна. Но да, ще ви допълня отговорите. Значи, иначе това е отговорът, но… Отговорът е: че когато Бог те посети. Значи: изцелението е от Бога. Хората може да се мъчат, но нямат много шанс. И здравето, и болестта са от Бога. Значи и двете неща са от Бога. Но изцелението показва, че на човека му е простено. Това е в близо над 90% е така. Значи, на човека му е простено. Тогава вече той наистина е заслужил изцелението си просто Бог слиза като мярка. Вече той как ще се поправя, пак ще има една свобода, но дано да е буден да не прави нови въжета. Но умственият човек е така скроен, че… той обича външните неща. Туй дето ви казах са… заглежда се в звездите. А пробуденият, той може да ги гледа, щото в звездите има… може да се развие едно чувство за красота. Но той няма да се увлече. В Древевен Египет се е смятало, че звездите са пак Богове. Но няма да се увлечеш даже и по Боговете, ако стигнеш до Техния Център. Щото ще търсиш Този, Който е, т.е. самия Център. И после вече ще правиш връзка с тези Богове, Които са скрити в звездите. И тогава се получава съвсем друго, дето ви загатнах на предната лекция: че не си струва да говорим за глупостите на Нострадамус, защото той просто не може, няма свещени послания. Което означава, че пътят му е съвсем друг. Той не може да помогне с тези послания на хората. Докато посланията на Тот, на Озирис там казват, че просто абсолютно всеки човек ще стане Посветен. Никой няма избор, никой не може да се спаси от туй и такива послания, но когато му дойде времето ще говорим и за тях, но това са послания. Което исках да ви кажа: че не следвай звездите, не следвай света, а абсолютната Същност Бога, сърцевината на нещата. И тогава вече, като влезеш в тази Същност, може да се завърнеш и да се занимаваш, ако обичаш звездите, но по съвсем друг начин; съвсем друго качество; съвсем друг подход. И няма да лъжеш хората, нали, че след три месеца еди-какво си, след еди-колко си няма да ги забавляваш. Щото всички послания на Нострадамус са висящи, включително и тези, които се сбъдват. Ти не се променяш, ще стане нещо, нали, въпросът е какво става с тебе, не със света, не със събитията. Ти си повече от събитията, твоят Дух е над явленията. Въпросът е: дали ти можеш да се освободиш от ума си? Ако се освободиш от ума си, посланията му не ти трябват, не ти вършат никаква работа. На теб ти трябва Бог, а не какви събития ще стават в света. Затуй ученикът върви по съвсем друг Път.

Тука нещо ще ви кажа от Учителя. Казва: „Страданието е привилегия. То не ти позволява да бъдеш привързан“. Значи нещо много важно, нещо, което нито философията, че и окултизмът не може да помогне някой път. Обаче страданието помага. Значи: спасява те от его; спасява те да залепваш за нещата; спасява те от привързаност.

Силата на медитацията е в туй, че там тя те задължава да ставаш все по-безмълвен, което е много важно. Защо? Защото в безмълвието се умъртвява умът. Тази школа, дето говорихме за „исихастите“, значи: най-дълбоката степен исихасти са в най-Дълбокото Безмълвие това е пряко виждане на Бога. Който го е постигнал, това всъщност е Исихия, истинска Исихия. И по българските земи е имало много такива хора, и в Египет, и в Гърция. Но безмълвието не е лесна работа, защото това е качество на шестото тяло, това е качество на Духа. Не можеш да седнеш и да кажеш: „Станах безмълвен“. Ти трябва да навлезеш, нали, трябва да имаш връзка със своя Дух. А имаш връзка, когато Го проявяваш. Значи, не като информация, а като Знание, Съкровено Знание, и като Мъдрост. Значи: знанията ги изоставяш, информацията навлизаш в Мъдростта. И Мъдростта те учи на Съкровено Знание, което е съвсем друго Знание и то без да си въобразяваш.

Напомням ви, че на 23-и ще се събираме. Не ви пожелавам приятни празници!

АУМЪ


* Става въпрос за Ошо (бел. ред.).

** Книга на Ошо, това е заглавието на руски (бел. ред.).

*** Не се чува много добре на записа (бел. ред.).

**** Среща се и с името Исавар Бел-Аму „Тридесет и осем години“, Н.Б., VIII серия (бел. ред.).

Среща, проведена на 23.12.2004 г.

гр. Варна

Елеазар Хараш: Да си направим ограждащата формула

Както знаете, символични въпроси, така, задаваме, размишляваме заедно. Ако има междувременно някои въпроси, така, включваме се.

1. Значи, първият въпрос е: Какво нещо е неадекватност?

Значи, всеки от вас е длъжен, рано или късно, да не остане никакви следи от тази неадекватност, значи, така наречени промъкнали се врагове. Значи, какво нещо е неадекватност? Всеки по свой начин. Важно е човек да се старае, да дава искрен отговор, а не да търси само Дълбокото. Искреността е по-важна.

Присъстващ: Да не бъдеш тук и сега.

Елеазар Хараш: Да, когато не си тук и сега, постъпваш по законите на ума неадекватно. Макар и да изглежда хубаво, някой път, хубаво или лошо, щом е умът… Ти къде си, тук и сега ли си?

Присъстващ: Ами малко в миналото, малко в бъдещето, но не тук и сега.

Елеазар Хараш: Малко смесено? Догодина?

Присъстващ: По-добре.

Елеазар Хараш: Добре. Аз после ще ви дам отговора. Да?

Присъстващ: Който не приема нито човешкото, нито Духовното.

Елеазар Хараш: Да, който не приема нищо…

Присъстващ: Не го възприема…

Елеазар Хараш: Не го възприема. Да.

Присъстващ:нито на Земята, нито на Небето.

Елеазар Хараш: Учителя казва: Има такива умрели хора, значи, нито на Земята, нито на Небето висят във въздуха. Аз после ще ви отговоря, въобще, така, според Толтеките идеята. Четирите ми въпроса са такива, нали. Днеска въобще имахме много разговори, едни от моите хора от Англия дойдоха специално ги посветихме на Теун*, той знае за нас, така. Даже преди време съм му изпратил една мисъл (много интересно) усетил я е. Така, има хубаво мнение за Учителя, така, и за мене (то е негова работа де, аз не държа на мнение, но така) не обича много да говори. Но в момента правел една книга: Сентенции на толтеките.

Те се срещат там, в (така, моите хора от Англия, с негови групи, с него, на годината два пъти) Шотландия, имат някакво място, така, по-тайно. И на други места някой път се срещат, по-явни, ама там има друго, така и… Една група го е напуснала там една жена, цялата група. Но това е тяхна грешка, това са други моменти такива… Но след време, ако трябва, ще говорим много за него. Но понеже тя донякъде, така, полудяла, синът полудял… а пък той прекалено много държи на Свободата, и не се намесва. Но иначе последователите му растат, и тоз който го разбере… Но Пътят на во`йна, искам да кажа, не е за всеки. Пътят на во`йна иска много голяма дисциплина и затуй говорим за дневници. Тука някои от вас ще започват дневници по Безупречност и така нататък. Това са… много строг трябва да стане човек към себе си: на всички други трябва да прощава всичко, на себе си не. Грешките… Такъв е правилният подход и правилният Път. Към себе си трябва да бъдеш много строг една много истинска дисциплина. Всъщност Духовните дневници са Път към себепознание, себеразкритие. Те ти разкриват грешките, и те стават все по-малко (грешките). Все повече ги поглъщаш; все повече уточняваш нещата си затова тази дисциплина е нещо много важно. Независимо какъв е дневникът: дали дневник на Истината да внимаваш, да си точен в думите, нали, което означава и тайно в себе си, вътрешно, и в постъпките. Въобще всеки дневник, щом сериозно се води, няма правила (защото често ме питат) няма правила. Само да си сериозен, и това е напълно достатъчно. Щом си сериозен Духът ще те обучава. И ако всички тука тренираме един и същи дневник всеки ще има различен опит, различен път. И точно туй е хубаво. Важно е човек да е сериозен, да хване нещата натясно грешките си. А дневникът точно това прави: след време ставаш неспособен нито на съзнателна, нито на несъзнателна лъжа. Това е силата на дневника. Който го прави ежедневно до една-две години се освобождава от този въпрос, а който само го одобрява…

Значи: какво нещо е неадекватност? Примерно: някой смята, че само Христос е Син Божий Единороден туй е също неадекватно изказване. Значи, нашият човешки Дух това е Синът Божий. Който го разбрал разбрал, който не може да го разбере… Но това е: нашият Дух, нашият чист Дух това е Синът Божий, няма…

Присъстващ: Аз смятам, че неадекватност е да смяташ, че ти сам се управляваш, и да не знаеш кой те управлява.

Елеазар Хараш: Макар че, от друга страна, Р., трябва и сам да се управляваш. Нали? Ако се управляваш по правилния начин, вече и Неведомото ще те управлява правилно. А от друга страна (пък вече, нали, от друга гледна точка), ако дадеш превес на егото, вече там е… да. Там, щом мислиш, че си прав, ще трябва да страдаш много. И това особено важи за знаещите хора, значи, които са изоставили Духа за сметка на знанието поискали са знание. Не са искали Любовта; не са искали Мъдростта. Значи, при тях, те ще станат неадекватни, няма да имат избор. Даже и такива хора като апостол Павел, и те са си признавали: „Искам да постъпвам така, а пък постъпвам по друг начин“ закъснява, умът го изпреварва. Но попаднал в Школата на Христос, на Чистото съзнание, след време преобразява себе си, но… строга дисциплина. Може да сте чували: той имал Окултна школа и в таз школа били двамата заедно с Дионисий (за който сме говорили) Дионисий Аеропагит. Там са говорили съвсем други неща. Дионисий е бил, така, с висш църковен сан, но въобще не го е броил за нищо. Той е държал на живот в Бога, на живот в Истината.

Човек може да е пет години адекватен и изведнъж да изригне в него голяма неадекватност, голям гняв, да направи много поразии. Което означава, нали (наблюдавал съм такива хора, случвало се е), значи врагът е скрит вътре и той се издава по тоз начин. Значи: трябва да вземеш дълбоки, сериозни, вътрешни мерки. Нямало го е пет години или десет години, мълчи, всичко сякаш е наред; изглежда въздържател; сериозен ученик на Учителя сякаш… така, така, и накрая изведнъж: виждаш, че всичко може да се сгромоляса. Значи: тайно работят тези неадекватни същества вътре в човека. И после ще ги обясним от гледна точка на Толтеките.

Присъстващ: Може ли да кажем, че трябва да осъзнаваме законите на дуализма? Всъщност ние живеем според тия закони. (…)

Елеазар Хараш: Ако сме се съгласили. Днеска примерно Ю. каза: „Все пак ние сме хора, човеци“.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Не сме, това е подвеждане. Ако ти приемеш туй убеждение, нали… според Кастанеда сме магически същества; според мене сме същества на Орела, на Бездната, по-дълбоки сме от света. Просто: чисто Божествени същества сме. И законът Любов към Бога е Любов към Бездната, към Пустотата това е основният Закон в Библията. Не сме хора. Може да се опитат някои същества да ни убедят, и ние, ако приемем и утвърждаваме все повече човешкото… накрая донякъде ще станем, но пак не сме. Но трябва към всичко да сме осъзнати, не само към дуализма, всичко.

Присъстващ: Възможно ли е по кармичен път (някой път) да се получи тази неадекватност?

Елеазар Хараш: Учителя казва, че никога не може ученикът да се оправдава с кармата. Кармата може да се победи много лесно и Учителя казва: Достатъчно е да бъдеш внимателен. Значи, ако таз дума се разбере пак става въпрос за внимание. Учителя много е говорил също и за вниманието, и за Свободата, което всъщност пак е Толтеките по неговия начин. Достатъчно е само да си внимателен кармата отпада. Кармата може да те разстрои, ако загубиш внимание, Будността си, Любовта си, нали, устрема си и Единството с Бога тогава вече тя действа.

Присъстващ: Тогава защо, по някой път, това нещо те изпревари? Не си още буден до такава степен?

Елеазар Хараш: Смиреният не може да бъде изпреварен.

Присъстващ: Не, аз говоря за друго.

Елеазар Хараш: Да?

Присъстващ: Ако да кажем, човек, който вече е тръгнал по даден Път… и се стреми, обаче това нещо в момента е по-силно от него…

Елеазар Хараш: Ако той е тръгнал по тоз Път…

Присъстващ: … и ако той не успее да овладее това нещо, и вече се получава едно объркване. Както виждам в много от сестрите ни и братята се получиха такива проблеми. И заради това, просто има нещо, където те се стремят, винаги искат да са будни, но го пропускат тоя момент. И в тоя момент, това вече е по-силно от тях и ги изважда от равновесие.

Елеазар Хараш: Да, но тука пак има едно нещо, което е скрито добро, значи: това е тяхното ниво; те ще изстрадат нещо, както всички знаещи (които тука и съм ги отстранявал, и които сами са си заминавали), те ще си го изстрадат и това пак след време ще бъде едно завръщане. И по-хубаво е една крачка назад, отколкото пет или десет. Имаме тука някои сестрички сега, които са в големи страдания. Даже, така, не се знае дали ще оцелеят, нали. И аз им обясних: това е голяма чест, че имат такива мощни страдания, психически атаки. И това, обясних им го, това са… новогодишни честитки ги наричам. Значи, преди Нова Година, така, дават ти подарък да можеш да се стегнеш; да можеш новата година да обещаеш съзнателно. Защото без тези дневници ще останете само любители. И в София ги обяснявах тези неща. Дневникът е нещо… Той те кара ежедневно да си нащрек. Тефтерчето е в тебе, записваш си грешките. Ако си критик, ако тренираш безкритичност: всяка критика, която си я казал, ти вече на другия ден не можеш да я повториш, ще направиш друга грешка. Дето Ошо казва: Така си усъвършенстваш грешките, но в един момент ги надрастваш и се освобождаваш. А почнеш ли само да одобряваш да, да, ти си оставаш. Може пет години да не критикуваш след време, като почнеш ставаш, аз ги наричам „автомати за плюнки“. Направо, то се събира тоз поток и ти, понеже не си се овладял, не си го тренирал, не си го надраснал по правилния Път. И всичко трябва да се надрасне по правилния Път в Учението. Не съм срещу сексуалния живот, братя и сестри, каквито и да са да минеш правилно през него, свещено, да го надраснеш и да му кажеш „довиждане“, за да може да си пълен в Учителя. И пита ме Г. днеска: дневник на Отдаването. Да, но не е в думите въпросът. Дали сериозно ще се отдадеш и на кого?

Присъстващ: Туй е важно, защото всеки се отдава на нещо си.

Елеазар Хараш: Ако се отдадеш на ума, нали, той ще те погребе. Значи, Смирението, става въпрос, че е много важно във връзка с кармата. То ти позволява… Първо то те води към Покой, Законът на Смирението; после те води към Дълбочина; и после те води да различаваш. Щом мислиш, че много знаеш, и се възгордяваш, кармата ще те заслепи. Щеш не щеш, ще станеш неадекватен.

Присъстващ: Щото имам едно Смирение, нали, но не и послушание. Послушанието някои го правят, за да станат много точни във всичко, и всъщност стават почти автомати.

Елеазар Хараш: То не е изкуствено нещо Смирението, те вървят заедно с Послушанието.

Присъстващ: И заради това може би се получава после тоя проблем при тях.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: А Смирението… наистина, когато човек вече усеща нещата по-дълбоко тогава вече може да се смири. Може да е бил много буен, много неща, които, дето казваш: да критикува, да създава едно негативно даже отношение около себе си, но когато се смири и усети тоя момент тогава, казваш, вече това нещо ще му помогне той да надмогне нещата?

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Но не да е „сляпо“ послушен?

Елеазар Хараш: Да. То ако е „сляпо“ значи не говорим за Послушание. При Смирението най-малко те ръководи Висше Същество: сега, дали е напреднал Бял Брат, дали е Ангел, нали… При Смирението имаш, ще ти дават различаване за важните неща. Не за всичко, аз туй казах и в София… Днеска като говорихме: някои много смятат, че е важно „третото око“, „шесто чувство“ да отворят това също много подвежда. Той, който мисли, че „шестото чувство“ няма да го подвежда, той се лъже. Само Божествената Любов, таз, която не се изкушава тя е, която никога няма да те подведе. Всичко друго, значи: включително и „седмо чувство“, и нагоре, ако отидем, просто това са други неща те няма да ти разкрият… Някои мислят, че „третото око“ и вече вижда всичко, и стават въобще… А пък да не говорим за ясновидството това е, значи, да искаш все повече да заслепяваш. Любовта не се занимава с ясновидство; тя върви към Мъдростта, тя има строго определен Път. Ясновидството е падение. И аз съм ви казвал тази идея за мухата, нали, значи, това е методът на ума, значи: от мухата да направиш слон. Духът е обратно: от слона муха; от мухата комар; от комара нищо. Това са различни подходи. Като има една опасност… Сега една сестричка идва при мене (не се знае дали ще оцелее, дали утре ще е жива, дето ви казах за новогодишната честитка) тя преувеличава. Напротив: всеки проблем го смалявай, какъвто и да е, както и да изглежда. Обаче умът обича да преувеличава. Така днеска, както ми говориш: „сякаш потопът, краят на света, едвам дишам“, така. Пак обясних, че е новогодишна честитка. Тя се зарадва накрая, все пак. Успокоява се, като дойде при мене. По-хубаво е да се успокоява сама, без мене, ама да кажем, някои искат нещо да си кажем добре. Но сами трябва да станем независими, силни, по правилният начин независими, не по пътя на егото, защото там, нали…

Присъстващ: Аз мисля, че този, който се е отказал от Истината, той неадекватен става. Ако не можеш да възприемеш Истината, ако не можеш да я приемеш и да я приложиш, просто си неадекватен.

Елеазар Хараш: Значи, Г., всички, които одобряват този въпрос, а ежедневно не са вътре в него потопени в потока на Истината (като практика), както Суфите значи, като става въпрос за Любовта, те не са като нашите училища и университети, и света: да цитират, да пишат книги, дето казват за Любовта, а да нямат хабер за Любовта. Значи: те първо я проявяват, после тя ги учи, и накрая те имат истинско разбиране. И всичко става едно Цяло реално. И те живеят в нея, и са пияни от нея, защото те са заедно вече. Значи, но преди всичко те я проявяват. Докато тука, ако тръгнеш в нашите училища, дето казва Учителя, ако питаш, всички ще дадат мнение за Любовта. Обаче, казва Учителя, Ангелите не дават мнение. Те предпочитат да умрат, да се пожертват, но не и да кажат какво представлява тя, защото тя не може да се обясни. Дори и най-хубавите определения, които е дал Учителя, са нищо, нали, за Любовта, защото просто тя не спада към тази категория. Но все пак те са някаква идея, загатване. Но сега времето е съвсем друго. В Бургас един, аз му говоря за как да се спасим от будността, той: „Ама Учителя толкоз много е говорил за будността“. Викам: „Учителя говори на много нива, на много степени. Не си чел достатъчно Учителя“. Той се засегна пак, нали, там, както и да е. На много нива говори Учителя. Дори на едно място казва: Аз следя ходовете на Бога. Викам му: „Какво ще кажеш за таз Будност?“ нищо не може да каже. Просто… Ами „В човешкия Дух, казва Учителя, е скрита Тайна, която е по-голяма от Бога“. Какво ще кажеш? Таз книга, дето правим, специалната (не знам кога ще излезе), за Храма на Учителя, тя е само с такива неща. Така че Будността е на толкова степени и той, понеже се е сраснал с Будността, иска да отива към Духа. Аз го обясних на лекциите, нали: Будността е качество на чистия ум, но до чистия Дух Пътят хем е много близък, хем е много далечен. Будността трябва да я използваме, не тя да ни използва, и обяснихме на лекциите.

Присъстващ: Имам една идея, че Будността е по-ценна, да речем, така, символично, да се движим в тъмнината, а пък за светлината не ни е необходима Будност. Каква е Истината по тоя въпрос?

Елеазар Хараш: Значи, въпросът е подобен както при Даосите, значи: те надхвърлят… за тях и животът, и смъртта са ограничение. При Толтеките от третото внимание, значи: и този свят, и отвъдният свят са ограничени. Те минават отвъд Отвъдното, там е Орелът и там постигат Пълнотата. Значи, Будността може да я ползваме и в светлината, и в тъмнината, но по правилата на Духа, Духът знае как да я използва. Ако оставим умът да я ръководи, значи ще загубим нещо съществено няма да уловим нещо съществено и в тъмнината, и в светлината но и двете са заблуждения, както бялата и черната магия и както доброто и злото. Докато Абсолютното Добро, не е заблуждение там вече имаш излизане. И такъв човек, той не смята, че е добър. Той е истински добър, обаче не смята… Ангелите, те, като направят едно добро, казва Учителя, никога не казват „Аз“. Те не могат и да го кажат това означава да изпъдят Бога. Обаче има отделни изключения, както и Учителя: когато Учителя казва „Аз“ или Посветени, или някои висши Същества, или Ангели те влагат Бог в това: пак няма карма и няма… защото те знаят какво влагат. А вече кой как ги разбира, но не всеки може да каже „Аз.“ Там е много предпазлив въпросът. Нали? Който е Буден, в хубавия смисъл, от гледна точка на Духа… Всъщност Духът е истинската Будност, но в друго измерение. Докато умът е ограничена будност. Той, ако падне в светлината, ако попадне там, не се знае какви заблуждения ще измисли; ако преживее нещо реално, може да го превърне в халюцинация. Ако попадне в мрака пък, не може да различи Истината. Така че умът трябва да стане пълен слуга на Духа, и Духът чрез него да е буден по друг закон, по закона на Мъдростта по закона на едно съвсем друго различаване извън света.

Примерно: случва ти се някаква трудност и ти мислиш, че проблемът е в тази трудност. Трудността никога не е проблемът, проблемът е в твоето его. Ако имаш его, значи, проблемът е в твоето его, но не и в трудността, не в страданието, не в проблема. Обаче егото умее, то умее и от малък проблем да направи голям, дето казахме за увеличаването. Е, днеска Г. така я „отрязах“ тактично. Пита: „Така, така, какво да правя, тези проблеми, онези проблеми“. Много питаш, много лични въпроси! И Кастанеда туй е направил прекалено много за своите преживявания, вместо да говори за Толтеките или повече за Дон Хуан и за Мъдростта на Дон Хуан. Прекалено много лични неща, махни ги! Нали? Да дойде безличното и тогава нещо друго ще стане. Да, не казвам да не питаш, съвсем да изчезнеш и да… ама туй „аз, нали, аз, така, какво да правя, аз, така“…

Присъстващ: По-голяма благодарност, аз … тука някой друг да ме прекъсне…

Елеазар Хараш: Е, П. скоро на улицата, там, така: „Затрупана съм с дяволи, какво да правя?“. Толкоз време сме говорили, ако ти не си разбрала тези елементарни неща: как да се справиш с тях, как да ги завържеш… И когато само одобряваш нещата, но не практикуваш: тези дневници, тези формули, това потапяне в тези свещени книги, няма значение какви книги на кои народи… Аз разбрах, че Теун Марес също проучва многобройни религии и учения, и аз тъй правя. Нали така? В туй отношение, защото всичката Мъдрост е едно, всичката Мъдрост. Нали? Даже скоро се домогнах до учението на Халдеите, догодина ще говорим. Не можех да го пипна, много време ми се изплъзваше специално това, но пипнах му есенцията, така, и го хванах, нали, но имах си време. Става въпрос, че всичката Мъдрост няма деление. И той обичал тоз подход така да проучва много неща, което е много хубаво. Даже, ако той не си допише тези книги, Сентенции за Толтеките, аз му казах днеска на моя човек от Англия: „Аз ще ги издам!“. Ако се откаже обещал е, не е обещал а е казал, в едно изказване скоро там, интервю в руските книги, че „Завръщането на во`йните“ ще бъде 10 тома. Ако се откаже, аз ще ги напиша. Ще го чакам обаче твърдо ако разбера, че се е отказал, нали, да го усетя. Но засега четвъртият том е излязъл, ще го имаме след време, обещаха ми го моите хора от Англия, имат го на руски. Догодина ще преснимаме много неща, които… няма проблеми, тази година други задачи имаше. Но януари, февруари там, всичко ще ви преснемам, така, които искат, нали, да изследват.

Присъстващ: Аз си мисля какво ще стане, да речем: получаваме първо отговора, пък да се помъчим да зададем правилният въпрос?

Елеазар Хараш: Значи, човек, който е много искрен към себе си…

Присъстващ: Защото всички отговори са вътре в нас. Аз например съм си отворила една тетрадчица и си задавам един въпрос. След време отговорът ми идва отвътре или чрез Словото.

Елеазар Хараш: Значи в Духовен смисъл е тъй.

Присъстващ: Старая се да не питам.

Елеазар Хараш: Във върховен смисъл не е тъй. Даже реалността не е в нас. И затуй тринайста чакра (обяснявах там, в София, стана въпрос), тя показва, че реалността не е в нас. И отговори има в нас на много нива, но Истинският отговор не е отговор. Той е просто твоята Същност, той е повече от отговор. Ние трябва да се домогнем до там и няма да искаме даже отговори. Защото Толтеките задължават вътрешният диалог да се спре. Даже и разумно да говориш със себе си, и това трябва да изчезне, ако искаш, там, да се домогнеш до Бездната, където е Отговорът на отговорите, т.е. такава велика Пълнота те залива, и че вече няма въпроси и отговори. И както Чжуан Дзъ казва: Няма нужда от техники, методи, медитации просто разбирай. И там, дето ви казах за него, нали, с радост погребал жена си и себе си това е подходът на Даосите. Няма там такива цветя, мъки, скърби, въобще няма такова нещо. Радост е, ами: живял си толкоз време с такава Душа, как няма да благодариш, да си радостен, как можеш да имаш друг подход въобще! Трябва да си неадекватен, трябва да си нещо болен, за да страдаш, да се мъчиш, да се привързваш. Нали? Като скоро: имах там, със Стара Загора, един спешен разговор искаха добре. Участвал там в една катастрофа, и мисли допускал, и в неговата кола станало; зациклил не може да се развива. Какво ще постигнеш с отчаяние? Ти се отчайваш, нито на себе си помагаш, нито на близките, нито на умрялата, тя вече си заминала негова братовчедка. Час и двайсет минути го отпушвах, нали, да може, да тръгне и накрая се получи, нали. Но трябваше да намеря, разбира се, точните думи, нищо друго не ми трябваше. Точните думи ги намирам, като изпъдя себе си. Исках Учителя да му каже нещо, молих се получи се, човекът светна, пак иска да идва. Викам: „Добре, когато има време, обаждай се там по телефона за среща“. Но при Даосите това е, нали: и животът, и смъртта са игра. Докато истинският живот, той вече е в Духа.

Значи, да ви отговоря на този въпрос: Какво нещо е неадекватност от гледна точка на Толтеките. Значи, те го наричат промъкнал се посредник. Тези същества, казват Толтеките, нямат своя енергия. Те са нереални, но ако уловят енергия, поради невежеството на хората, поради загуба на Будност, на Любов и т.н., значи, ако уловят енергия, започват да живеят. Ако ограбят голямата енергия на човека, могат да станат по-реални даже от него. Значи, виж докъде може да отиде. Значи: ако ограбят голямата енергия на човека, могат да станат по-реални от него. Защото в човека малко, или много, има нещо призрачно. И онези са призраци, но могат да станат по-силни, по-гневни, по-престъпни, какво ли не. Тези същества правят с човека особен вид „енергиен бизнес“. Значи, дават му нещо и му взимат енергията. Той се радва, получава нещо, обаче „бизнесът“ работи. Всичко това е една много тънка и особена война, за която преди време говорихме, войната с паразитите. Значи, всеки трябва да обяви война, разумна война тя е без борба. Дето казват Даосите: „Астрологията е без звезди“ това е истинската астрология. Щом има звезди, значи: остай се! Туй беше, така, като идея, първият въпрос, така, за размишление.

2. Вторият въпрос е: Защо е важна Любовта към Истината?

Ще го разгледаме, така, от Окултна гледна точка и пак от гледна точка на Толтеките. Защо е важна Любовта към Истината?

Ако си спомняте от последната лекция, там, значи, за Дзен въобще не е важно здрав Дух в здраво тяло. Такива въобще глупости там не вървят. Там е важен стремежът към Просветление, конкретно. Постигнеш ли туй, няма значение дали си болен, или здрав ти царуваш. Не постигнеш ли туй, пак няма значение дали си болен, или здрав. Здрав Дух в здраво тяло е доказателство и доказало в милионите години, че това нещо прави много карма. Всички в начало, които са имали здрав Дух в здраво тяло, това способства да правиш яка карма, отклонения, каквито си искаш. Понеже си здрав, можеш да ходиш на много места, да правиш и престъпления, и грешки, и всичко. Тез неща в Дзен не вървят. Там такива неща няма. И както, ако си спомняте, казахме, че трябва ли да се отделя време за Дзен? Няма отделяне, всичко е Дзен. Няма откъде да го заделиш туй време, то просто го няма, защото Дзен е всичко.

Освен туй, в Толбухин, като имахме разговори, за здравето, като ставаше въпрос, казахме, че Любовта в най-висшия смисъл, това е здраве. Така че, както и да се въртим в Учението, трябва да изберем тоталността на Учението: Любовта, Мъдростта и Истината. Всичко друго после ще е правилно. Дори и когато изглеждаме неадекватно, както има Суфи, дето се люлеят и са пияни, правят се на пияни, дето ги наричат мъдрите идиоти те са прави. Учените, които им се присмиват, да му мислят! Те не знаят за какво става въпрос: какво означава да си пиян от Бога, да пиеш виното на Бога, да пиеш виното на Любовта!

Да, сетих се за една Суфи случка, скоро я четох. Значи: на един цар му се разболял синът. И понеже той трябвало да бъде заместник на царството (аз със свои думи я разказвам), и този син си внушил, че е петел. Застанал до един стол, там да живее, и никой не може да го разубеди: „Аз съм петел“. Той представя си като петел, неговата храна, неговата походка, всичко просто. И никой не може да го разубеди, и царят не може да го изнася навънка, щото да не се изложи. Хем иска да му стане заместник, лекари най-знаменити, всички учени редуват се, който може, най-видните там никой не може да му помогне. И накрая идва един идиот Суфи, нали, от мъдрите идиоти (изглеждал малко на луд даже), казал: „Твоите учени не могат, само един луд може да го излекува, аз мога. Нали, нищо не искам от тебе, дай ми го!“. Отива, и той става петел като него и почват съвместен живот: така, така, така, от време на време му казал: „Абе, малко да се облечем като хората, така“. „А, не, ще станем хора.“ Суфи му казва: „Не, туй няма да ни направи, ние пак ще си бъдем петли“. Пак така, така. После: „Дай да се храним, да оставим тези зърна, дай да седнем на софрата“. „А, ще станем като хора.“ „Вътрешно ние сме петли, нашата същност си я пазим, няма да им казваме.“ Постепено, постепено станал човек и го излекувал. Хем е символ, нали, хем е много тънка история. Значи: един луд може да свърши неща, за които учените хабер нямат.

Значи, тази година повечето от вас ще имат задача да тренират другата Будност, Отвъдната ловци на енергия. Значи, от всяка ситуация, особено от трудните: обидите, болести, трудности, проблеми, да изтръгнеш енергията, да се заредиш, да я трупаш. Толтеките за тях е много важно да трупат енергия. Те го наричат звезден ключ за проникване в други светове. После ще видим там един от другите въпроси как (те имат идея) правилно… как да ритнем зодиака. Въобще там зодиакът с всичките му положителни планети, качества как да бъде изритан, щото е голяма илюзия. Те го наричат звездната скала. И наистина, това е една голяма илюзия, която е ограбила много хора. И те си играят на плюсове, на минуси, на зодии и въобще. Звездната скала означава натрупана нечиста енергия, заедно с плюсовете тя трябва да бъде отстранена. Те имат методи за всичко такива изследователи, страхотни!

Исках да кажа от хубавата гледна точка: Будният е всякога ловец на енергия. Значи, какво му се случва: дали умира, дали е болен, дали му виси живота той живее в царството на енергията, той я улавя, той я изтръгва, той я трупа, и след време прави скок от тоз свят, освобождава се от тоз свят. Въобще, за да имаш връзка с Орела да имаш връзка с Бога, ти трябва много силна енергия, динамична. Затова Учителя казва: Любовта е всякога динамична, всякога.

Присъстващ: Той, Теун Марес казва, че ловците на енергия трябва да практикуват и безпощадността.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Не безжалостта.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Просто трябва да умееш кога да излезеш да ловуваш, точно какво трябва да уловиш…

Елеазар Хараш: Да, то, като станеш во`йн…

Присъстващ: …за да изпълниш целта.

Елеазар Хараш: Да, да, станеш ли во`йн, установиш ли се в това, вече някакво висше Същество, изпратено от Орела, ще те обучава. То ще те научи как да я ловиш. Ние говорихме: като те гони тигър, да му уловиш енергията. И страхът, и той да те хване. Е там, ако си спомняте, имаше една случка с Дон Хуан и Кастанеда, като ги гони един тигър. Дон Хуан няма проблеми, казва: „Той ще изяде тебе“, на Кастанеда, той е искрен. „Защото се страхуваш.“ Той въобще е искрен, нали това е силата му. Това е много велик Учител, нали. След време ще говорим за неговата Мъдрост нещо страхотно! „Ама защо толкоз ми даваше да пия тези, там: мескалито, пейота?“, нали, „Защото си глупав.“ Той директно говори на Кастанеда. Питат Кастанеда в едно интервю: „Дон Хуан вярваше ли ти?“. „Не.“ и смях. Толтеките са безпощадни като Искреност. Абсолютно безпощадни на другите прощават грешките, на себе си не прощават. Това е правилната мярка. И по тоз начин те растат правилно, израстват. Те влизат в развитието.

Присъстващ: Защото са в сътрудничество разумно със самия живот.

Елеазар Хараш: Дон Хуан се е борил много с Кастанеда, т.е. Духът с ума това е символ. Той искал да научи ума да стане Духовен, да мине през магията, но да я надрасне. Но Кастанеда се застоял там. Все пак към края на живота си за някои неща съжалявал, донякъде се е пробудил, докоснал нещо от Третото внимание. Но примерно нищо не знае за третия пръстен на силата, за който говори Теун Марес. До двата пръстена нещо знае, но третият пръстен е връзка с Нищото. Не е още за Кастанеда, защото той, умът винаги се плаши от Нищото. И не знае, че там му изчезват проблемите, там егото му изчезва, всичко излишно изчезва там. Защото то, Нищото, няма да те приеме, ако ти си нещо, ще те остави.

Присъстващ: Нещо там за Силвио Мануел?

Елеазар Хараш: Да, за Силвио Мануел имаме там едно Учение за Мрака. Днеска не съм го планирал, ама, така, в… пак за Толтеките. Това е друг Толтек, така много дълбока вода. Той се е посветил да изучава Орела в Мрака специално и го е открил там. Ти навсякъде го откриваш, когато имаш идея, когато влизаш с Духа си. Тогава ставаш особен наблюдател, не като ума, нали, да гледаш, а просто виждаш, нали. Но и за него ще посветим след време.

Голямата особеност на дневниците е, че наблягаш на думите си. Когато не знаеш нещо просто си признаваш, няма какво да се правиш на знаещ, просто: „не знам“. Но дебнеш думите си да не ги казва умът, Душата ти и Духът да се произнасят. Всяка неточна дума, да не говорим за лъжата това е прекъсване на жизнената енергия. И понеже Толтеките трупат енергия, за да могат да се осребрят и да влязат в Орела, да надраснат и светлината, и тъмнината, и те следят всяка дума, и всяка неправилна дума, и нечиста за тях е прекъсване на жизнения поток. Иначе винаги текат в Орела, в Пълнотата, и всичко това без опит не може да стане, ако не му се посветиш това е ежедневието. Значи: трябва да го вкараш в ежедневието си. Кажеш ли утре, вече можеш да стане догодина и другия живот. То е днеска. Някои мислят, че Истината да говорят да говорят строго и лоши думи. Лошата дума също ти прекъсва правилността. Истината има много точни думи, нали, и тез думи те зареждат с енергия. Кажеш ли лошата дума, зареждането прекъсва. Но някой си мисли, че казал Истината: Истината не говори така. Тя има много точен подход, много правилен и там думите са подбрани. Например: едно погрешно мислене на много хора (включително и на духовни хора, и братството, така над деветдесет процента, тъй наречено Бяло Братство иначе са хубави души и в бъдеще много от тях ще станат ученици на Учителя, защото Го обичат, разбира се, Учителя не иска ученици в бъдеще, но туй е друг въпрос) те смятат, че светът е несъвършен. Много голям капан и много голяма грешка, и голямо заблуждение. Светът е несъвършен, когато Бог Го няма в тебе. Когато Бог е в тебе, нали, вече погледът е съвсем друг и светът просто го виждаш по съвършеният начин, защото Бог в тебе вижда. Ние трябва да Му дадем Той да вижда. Така че, светът си е съвършен, той няма какво да се подобрява. Самият човек, туй, което говорихме и в Дзен там казахме на последната лекция, че според християните смисълът на живота е в Библията, според мохамеданите в Корана и т.н., Дзен казва: Смисълът си ти. Ако ти си смислен, всичко е смислено, ако ти си безумен, значи и твоята Библия, и твоят Коран, и т.н… Светът е съвършен, но чрез Неговия поглед, чрез Божия поглед. И това наистина е така, няма какво да се подобрява.

Значи: защо е важна Любовта към Истината?

Присъстващ: Ако няма Любов, Истината убива по някой път. Когато не се каже точно.

Елеазар Хараш: Само Любовта може да я понесе. Значи, Толтеките са стигнали до един извод: че за да понесеш този свят и трудностите, трябва да се домогнеш до едно качество Благоговението. Имаш ли Благоговение към нещата въобще ти ще понесеш всички трудности в тоз свят, които ти се изсипят. Нямаш ли, вече това е друг въпрос. Въобще: това са много редки такива изследователи на съзнанието, които, разбира се, и в другите народи ги има по малко, но те са нещо много специално. Тоз закон, между другото, той е свързан и с Пустотата, и с Чистотата. И оня съвет, който казахме на лекцията, толтеките, които го дават… Толтеките от първото внимание дават съвет на война от третото внимание, значи: когато се яви трудност в живота, въведи я в своята Пустота. Туй означава в твоята Чистота, в твоята Дълбочина, и тя угасва. Но ако имаш его, няма къде да я въведеш трудността. Тя ще те въвежда в проблемите. Значи, въпросът е да знаеш, кое, как, затуй трябва да станем во`йни, но такива: тихите, скромните, смирените, побеждаващи без борба, по вътрешен… Когато един човек е неразумен, няма какво да му говориш. Учителя казва: Ще му говориш мисловно. Ето примерно, случай давам конкретен Петър Димков, значи: някакъв го критикува, без да го е виждал там, рецептите му, дето не лекувал както трябва, нали, нещо… И на някаква конференция или какво, взел думата и там го критикувал за разумни неща. Петър Димков му намерил някаква снимка, и почнал да му говори на снимката: „Братко, така не се говори, ние сме с тебе приятели, трябва да се разберем, трябва да намерим някакъв начин“ на Душата му. И след време оня го срещнал, взел да се извинява и взел да го харесва. Значи, това е един такъв хубав начин на говорене, щото някой път хората като им говорим става по-лошо, трябва да усетиш. Значи, такъв човек или трябва да му дадеш книга, или той да си намери, но която той си иска или вътрешно най-хубавото, Учителя казва: Ментално говорене. Другият вариант е, като спи. Изпращаш му хубави мисли: ако е неуверен ще му изпратиш мисъл за увереност. Въобще, ако ти е враг ще му пожелаеш приятелство, Бог да бъде между вас; да успее по своя път; всъщност врагове няма, но така условно казано… Значи, всичко: тези дневници, тези практики, тези дневници по безупречност, някои както карат това е трупане на енергия, за да влезеш във Вселената на Духа. На толтекски език означава така да я натрупаш, за да имаш ключ да скочиш, да влезеш във Вселената на Духа. И те казват: Таз Вселена не е нашият дом. ние може да си въобразим, да го приемем това внушение, но тя не е нашия дом външната. Можем да живееем, да я обичаме, но нашият истински дом е навътре. И туй, което Айнщайн не е можал да разбере, нали, просто, защото е учен, защото не е Посветен, защото не е… защото е далече от тези… Вселената се разширявала; Вселената постоянно се вглъбява, но той туй не може да го разбере, макар че донякъде и той се вглъбявал.

Така, значи: защо е важна Любовта към Истината? Първо: защото това е метод. Тази Любов натрупва, Толтеките го наричат магическият кристал. Значи, като имаш Любов към Истината, към Орела, натрупваш така нареченият магически кристал. Този кристал се превръща в ключа към Свободата, така казват те, а Толтеките са винаги прави, те не спорят, те просто изнасят. Значи: превръща се в ключ към Свободата. Тази свещена енергия пробива обикновената реалност. Таз натрупана енергия прави пробив. Този пробив става въпрос: и на астралния свят, и на менталния свят това е все обикновената реалност. Тази особена връзка с Истината сформира съвсем друг вид енергия. Значи: става въпрос за нова енергия, ново качество на енергията. Именно при Любов към Истината тя се сформира. Даже и Теун Марес има някъде много трудни такива изказвания, които, ако ги изкараме буквално, много хора няма да ги разберат, значи, защото той Толтеките от три степени не може да ги обясни правилно. На мене Учителя ми помогна, с много формули да разбера разликите им. Тука само ще ви ги загатна, но ще има лекции по тез въпроси. Той си има свое виждане, нали, и то донякъде е правилно, но в тънкостта не може да го каже, не може да го напипа, както и да е. Значи Толтеките от първото внимание се занимават конкретно, имат конкретна цел (освен много другите неща) с проникване в Истината. Това е тяхната идея на първото внимание. Второто внимание се занимава със сливане с Истината. Третото внимание се занимава с изчезване в Истината. Това са тънкостите, но ще има подробности, така, когато дойде време да говорим това са техните степени. Те могат да се и преливат. Примерно: Дон Хуан пътува първо внимание, второ и засяга и третото. Въобще тези Учители са все големи, нали, и Теун Марес е голям. И аз въобще не го упреквам тези хора дето го напуснала групата, то е техен проблем. Дето са полудели някои хора, едното е младо момче, доколкото знам, май е синът на тази ръководителка, нали. В начало тя, ако го е слушала както трябва, нали, и ако е имала дисциплина и искреност към себе си… Освен туй според мен, той дава такава голяма свобода, че не се намесва. Според мене, може и да не са искали въобще помощ, да не са го питали. Но знам няколко човека, днеска говорихме така, полудели са. Други са мръднали по други начини и въобще е станало нещо сложно. Той може и да не работи с формули, така, защото това е неговият Път. Той е изработил такива стратегии, че просто ги знае нещата, но не всички са напреднали и готови. И някой път трябва да се намери път в своето обкръжение към Душите, но това зависи от Душите, а не от него. Ако те имат подхода към него, той веднага ще им каже нещо, което би ги избавило от тези неща, но те са останали разочаровани. Но то има много разочаровани и от Христос, и от Учителя, тъй че навсякъде има разочаровани, което не е проблем. И по принцип: всички знаещи ще бъдат разочаровани, те ще бъдат и от себе си, най-вече от себе си.

(Пауза.)

3. Що е зодиакът?

Пак от гледна точка на Толтеките ще го разгледаме.

А. ми напомня, тука, от едно известно време, за една формула за Варна и България, ще ви я кажа. И даже е много ценно всяка вечер в десет часа да разреждаме, така, защото тука идват много неща… стават във Варна. Даже преди време един кораб за петстотин милиона хероин и т.н. Разминаха се, но въпросът е друг: каквото можем да разреждаме. Значи: Господи, нека Твоят мир да царува във Варна, в България и в целия свят. Тази формула може да си я водите като ежедневна, пък отделно една ограждаща за Варна и България. Значи: Господи, постави абсолютна огнена стража около Варна, България и целия свят. Така можете да си представяте кръгове, ако искате, но да ограждаме, защото все пак е наш град и каквот можем да направим за него. Защото тази мисъл форма като се групира и като се събира, аз ви предлагам да е точно в десет часа, заради самата дисциплина. Сега може да се случва да забравите, да се случва… но точността, ако вземете да я тренирате, което е също много важно. Аз се научих на точност от светски човек, от една жена. Видях я как е точна: на срещите цепи секундата. Викам: „А, че то туй е окултно качество, отде на къде тя ще е по-добре от нас!“. И след време я изпреварих, защото поставих си го за цел. На годината допускам едно-две закъснения на срещи с малко. Туй е така като, да не казвам, че най-съм безгрешен. Нали, след време може за година да няма грешка. Правил съм опити обаче, така, обикновено все по нещо, така, по малко… Един път правих опит като боядисвам с боя: нито една бяла точица да капне на дрехата ми или някъде. Единият път го постигнах, как стана не знам. Вторият мислех, че съм го постигнал, но една точица видях ей тука малка, нали. Обаче човек, искам да кажа: усилията са важни Искреността. Няма значение, такива бързи резултати, който иска няма. Значи: Господи, постави абсолютна огнена стража около Варна, България и целия свят. Значи: в десет часа вечерта като идея, ако трябва ще си сложите знак, нещо някъде да ви припомня. Самата точност ще е много важна, защото след време, имам план, така, нали, най-сериозните, които се отдават на Учителя, ще се събираме някъде, може би на месеца един път, може би в Ю. така се очертава. И когато сме изработили таз дисциплина в десет часа, може и повечето, може и всичките тука, аз искам и всичките, даже и други. Точно в десет часа, когато някой наш близък, който заслужава да му се помогне (който обича по някакъв начин Истината, обаче има тежка карма, наложени родители, някакви проблеми), да почнем ние в тоя час да се молим поименно. Досега го правихме само пет-шест човека, така, А. ми ги предава нещата. И така, нямам случай, когато да не е имало резултат. Но става въпрос, когато сме 20-30 човека в един и същи час изработена дисциплина тогава няма да има такива неща: „забравих“, нали. Затуй тя трябва да се изработи една-две години, ако трябва и повече. Точно в тоз час да насищаме човека, нали. Е, М. знае, нашият Б. дето скочи от петия етаж формули, формули. Направихме всичко най-добро и сега е добре, така. Гвоздеите излизаха от тялото му, там от операцията. Просто хвърчи всичко, бавно е, така, без друга намеса и формулите работят. Но идеята е да сме най-малко десет човека, ако можем двайсет, ако можем трийсет. Засега говорим за идеята, за точността в десет часа, тази формула, за Варна и за България. Пък вече след време, като се изработи таз точност, щото това е… Ти трябва да я дебнеш. Винаги има духове, които ще те забавят. „Ама закъснях, рейсът…“. Няма рейсове! Ти, ако предвиждаш, тръгваш по-рано! Напротив, по-рано ще отидеш, някъде можеш да се разходиш. За предпочитане е да си точен, вместо по-рано или по-късно. Самата точност, който го тренира забелязва, че тя дава нещо много, освен фина енергия това е пак метод на енергия. Но това е така, аз… има свобода, който иска може да не го практикува, но понеже е важно за Цялото.

Някой път ще има такива проблеми, когато трябва да си помагаме взаимно. Ще има атаки срещу вас, нали, такива. Хаосът няма да се откаже да атакува, нали, и Учението, и всичко. Така че да можем да обединяваме мощно енергията, да помогнем на тоз, който заслужава. Някой път някой може да каже: „Всички заслужават!“. Е, не всички. Знам такива хора, които, ако им дадем енергия, освен че ще стане по-лошо, те няма какво да я правят. А някои знам хора с парализирана воля. От 20-30 години го познавам (допускам изненада от Бога в него), но животът му, както си тече означава, че няма да има изненада. Просто той така тече. Той нито може да спи, нито може да се храни, болен е от шизофрения. Аз съм един от малкото дето идва да говори с мене, давам му някоя книжка да чете; с мене разговаря духовно, иначе. Но, изглежда е правил големи злоупотреби, така, прилича ми на знаещите, на учените ей такова огромно чело има, чак не знам дали ми стигат, туй, пръстите, нали. Обаче в миналото нещо е станало с учените му неща и… Както и да е. Аз като Душа си го ценя, иначе, но няма развитие там, от години наред е някаква парализирана воля. Нито може да яде, нито може да спи, почти не става за разговор, нали. Той няма и желание за движение, едвам ходи по улиците. Даже един път един го ударил там, искал нещо, изглежда, Духа да събуди в него. Една сутрин се разхождал. „И аз казва щях да го ударя, ма докато си извадя ръката“, нали… Просто е такъв човек е… много сложен, обаче като душа е хубав така, схваща, мисли духовно, но не може да живее духовно, нито може… отвсякъде. Така, значи, идеята беше за десет часа да свикнете, нали, може да се случва да забравяте. Обаче някакво нишанче, някакъв белег да ви напомня, някаква табелка, нещо, знаете си как е, за да можете да станете твърди. След време като кажем: „Групата има някой проблем“ десет часа почваме, поименно, може и трима да са. И почваме по няколко минути, нали в същия час. Кажем единият, вторият, третият, за да им помагаме да им дадем енергията, която, така, да изпъди другите сили и да … Това е за хора, които се развиват. Другите ще ги оставим в еволюцията, там дето говорихме за лекциите, спомняте си: първо и второ внимание еволюция; трето развитие.

Така, значи, въпросът е: Що е зодиакът?

Тука няма астролози, туй е хубаво щяха да кажат някои глупости. И по-хубаво е да няма, защото аз ви казах: Толтеките не вярват в бъдещето, а го създават. Те просто няма нужда да вярват, за какво им е да вярват. Те просто го създават. Как? С различни степени на Безупречност това е начинът. И те, понеже са установени в това, нали, а който е установен в това, който има такава Безупречност; такава жажда за Безупречност; такава Любов към Истината, най-малкото, което се случва, той отстранява звездите. Те поначало са отстранени, но той просто… Истината ги измества, тя има друго мнение. И тука не важи какво е писано, просто всичко се преобразява. Така че, Толтеките, подходът им е във всяко отношение. Те не променят никога съдбата, те променят себе си съдбата автоматично се променя. Тя е слуга, тя е нещо, както е кармата: значи, кармата, щото си посял причини, тя идва, тя е длъжна да дойде да напомни; тя идва като последствие, но причините са си твои. Тя няма нищо против тебе.

Ако някой има някаква идея за зодиака, може да сподели нещо. Но аз ви загатнах зодиакът е мъгла от енергия, енергия, която трябва да се преодолее, енергия на по-нисше ниво. Точно туй казват Толтеките. Толтеките казват, че болестта на този свят е липса на съзнание. И наистина, като погледнеш, нали, ми всяка болест нещо липсва в съзнанието. И в Толбухин като говорихме, нали… Защо човек е болен? Ами щото липсва му нещо. Може да го наречем: Бог му липсва; може да кажем същественото му липсва; Орелът му липсва… Но липсва му и затова той е болен. Но този закон не е абсолютна мярка, защото при Даосите не важи. Като е болен, пак Бог е там Дао е винаги там. Нали? Щото то такава Пълнота, там няма „правилно-неправилно“. Ми той не разделя болестта, той като е болен: пак си медитира; пак си мисли за Дао; и просто това не го отклонява. Докато тука здравето може да те отклони. Значи на български език, при българите, здравето може да ти направи по-големи бели от болестта. Идеята на Толтеките, която после ще ви кажа е, така да навлизаш чрез Безупречност в Духа, за да Го придобиеш, да го пробиеш този зодиак. Защото той не ти трябва, той е нещо, което ти пречи, както и въобще външната вселена но може да я използваш като предизвикателство, като развитие на воля. Когато животът на един Толтек, усети той, че е кратък, че няма да живее дълго, той увеличава своята безупречност това е неговият подход. Той казва: „Съвсем е кратък животът, нямам време, трябва да стана още по-Безупречен“ ето ти какъв подход въобще това са изключителни същества. И затуй ще посветим и следващата година на тях така, нали, и все повече. Аз имам към 40 книги или 50, но те сигурно руснаците така издават, че даже и речник са издали на техния език въобще всичко.

Сега, туй, не казвам да намразим зодиака. Нали? Идеята е как да се освободим от него, от всичките му планети, от всичките му… независимо, че имали някои хубави качества планетите. Ще ви го кажа по друг начин: това е пречка. Някой човек имал хубави качества примерно правел добрини. Значи, ако искаш да пострадаш в живота си, правиш добрини. Хубави и лоши постъпки, и двете са привързаност. Любовта е непривързаност, много е просто. Значи, щом правиш добри постъпки и лоши постъпки, правиш си кармите. Освен туй, ти не знаеш последствията на добрите постъпки, много от тях са изкривени, освен туй, ти нямаш такава енергия да вложиш, освен туй ти не я виждаш в развитие. Докато Безупречността ще те научи, тя ще те научи да живееш в Любовта. Когато Любовта прави неадекватно нещо или лоша постъпка, тя е права, защото последствията са злато значи виждате разликата. Значи, въпросът е да станеш правилният човек както Дзен казват. Щом станеш правилният човек, истинският, свещеният, всичко, което правиш е правилно. Правилният човек попада му едно неправилно учение и той го прави правилно; неправилният човек попада му едно правилно учение и той го разваля това го говорихме, като говорихме за Дзен. Нали? Така стоят нещата.

Добре, да не ви затруднявам с тоз въпрос, направо ще ви го… ще ви кажа идеята така. Значи: Толтеките наричат зодиака звездната скала сбор от една паднала нечиста енергия. Значи, сбор от една паднала нечиста енергия. Те го наричат още една пелена и мъгла, наречена накратко „зодиакът“. Известен е още като пръстенът на Божествения звяр пръстен, ограничение, пръстенът на Божествения звяр. Значи, забележете: и звяра го наричат Божествен всичко, защото не го критикуват. И Учителят е казал: И Дяволът… Нямаш право Дявола да критикуваш. Ако го критикуваш, ще ти се качи на главата. той туй чака. Наричат го още омагьосания кръг, зодиакът. Тези, които са пробили тази скала, тази мъгла, те са видели истинското си бъдеще Пътят към Орела. Значи: истинското бъдеще е Пътят към Орела. Тези, които са останали зад зодиака, те не са могли да видят своите реални възможности просто туй видение им е отнето. Видение на Толтекски език означава Откровение, не е просто видение, значи, във висшия смисъл. Значи те не са могли да видят своите реални възможности и затова са влезли в илюзията. Толтеките не живеят под мъглата на зодиака, а под Слънцето на Духа това е тяхното място. Значи, под Слънцето на Духа.

Значи, тука, понеже се сещам, пак да ви напомня следващото събиране пак, на 23-и ще ги правим като число да може всеки да си празнува с близките там наречено „Коледа“, „Нова Година“ и т.н. Празници, в които… Днеска с една рускиня говорим, викам: „Какво ще правите на Нова Година?“. Тя понеже ме поздрави там нещо за празника. Викам: „Празникът е точно за туй, празник да ядеш по-малко“. Та викам: „Ти какво ще правиш?“. Казва: „Ще ядем като свинщина“. Да, и се смее, тя го разбира, че е, нали… А пък точно празникът е много ценен, нали, независимо дали ти сервират много, или малко. Нали? Аз съм за предпочитане да има много неща, а ти да ядеш малко. Нали? Но това е… И една друга рускиня там днеска пак тъй стана въпрос, казва: „Ние сме свине“. Нали за туй се събираме?

4. Четвъртият въпрос: Защо е важна Безупречността?

Исках да ви кажа с предния такова, че който обича Истината, който се стреми в Безупречност, той се изплъзва на звездите. Какво са казали звездите, какво мнение има и какво е писано, няма значение просто той се изплъзва. Нали? Той пренаписва други неща, понеже Безупречността го води в хармония с Орела. И в това единство, вече не управляват звездите, управлява Мъдростта. Много е просто: въпросът е да влезеш в тази връзка, в този поток. Ако много го искаш, ще влезеш. Затуй съм го казвал на лекциите: Звездите да си гледат работата, меко казано.

Значи: защо е важна Безупречността? Значи, защо който обича Истината се изплъзва на звездите? Значи: защото при Любовта към Истината, той натрупва такава енергия, която се взривява и го освобождава от зодиака. Значи, пак стигаме до идеята за ловец на енергия. Любовта към Истината те осигурява, самото говорене на Истината това е хранене. И в София стана въпрос за вегетарианството, викам: Не се лъжете! Значи, ако смяташ, че… даже само плодове да ядеш, скъсай се от плодове, не си вегетарианец! Но ако имаш тази Любов към Истината това е хранене, енергийно хранене: точните думи, точното изразяване, точността. Тогава вече и плодовете имат някакво значение. Имат. Но туй няма да те направи… Ако разчиташ на плодовете ти си умрял. Един от Сант Мат идва редовно на лекциите ми в София, казва: „Защото на твоите лекции има много бомби! Като кажеш за Дзен, че няма Свещени книги, че няма Свещени Писания, всичко, като го пометеш!“ нали, той пък от таз гледна точка най-много ме харесва. Казвам: много хубаво е да идват от братството! Не да слушат, нали, бомбите, защото те не одобряват. Но няма значение, идват такива пък, които значи над 90% и стари, и млади, и в Русе така се случи: там са на пет-шест групи разделени. Разбрах, че на моите лекции се обединяват и помежду си се сприятеляват. Значи: става нещо хубаво, иначе помежду си не ходят; трудно се срещат, всеки си ходи в групички, но така някак си… Туй Русе е много странно, но така много вдъхновена група, голяма стана. Така, направи ми впечатление, че когато едни от духовенството в Русе стояха на вратата и спираха хората да влизат в салона, тогава имах най-много хора. Значи, сякаш нарочно, така, нали, така се случи, но така, много особен Дух витае там, така, и даже изпадали в еуфория преди да пристигна, нали, така една част, нали аз хабер нямам, но има такава радост нали, така хубаво, така, искрени са повечето става въпрос, че самото Братство, така, се оформя.

Значи: защо е важна Безупречността? Значи, като говорим за Толтеките като Същества, трябва да подразбирате, че това са Същества, които живеят зад бариерата на възприятията значи, те са отвъд. Допускат възприятия, тълкуват, обаче те виждат нещата отвъд, не зависят от възприятията. Въобще това са независими Същества, те са и Космически, вече са станали свободни, постигнали са Свободата, защото са посвещавали много животи на Свободата. Постигнали са и извън Космоса, и в Орела. Могат да живеят и във Вселената, и в нашия свят. И както и Дзен, и Даосите, са сред нас, нали, в света, но те са нещо като друга цивилизация, тъй като света не може да ги разбере, но ние вървим по този Път, ние сме едно с тях. Даже Толтеките казват: „Така трябва да ритнем зодиака, че да го изненадаме никога да не идва при нас“, да не си помислят за неговите положителни и отрицателни качества с всичките му планети заедно. Тука става въпрос за всички видове зодиаци, значи: китайски, келтски, нали, просто настрани. Само Орелът е целта, както Даосите: толкоз много мислят за Дао, че те стават Даоси; те затова са Даоси. Дето днеска говорихме, Г.: ти мислиш много за лични неща, кое как да разрешиш, вместо много за Бога. Мисли много за Бога, за да може след време, като дойдеш да кажеш: „Няма проблеми“. Стига да не ми кажеш: „Сега пък какво ще правя без проблеми?“, защото има и такива хора. Като нямаш проблеми, трябва да имаш заместител да знаеш какво да правиш.

Присъстващ: Туй е разумността, дето Учителя казва, че глупавият се учи от страданията, а пък разумният…

Елеазар Хараш: Да, трябва да намериш разумната мярка. Имах един приятел, пиеше много „кока-кола“, като седне там: осем, десет чаши. После се отказа от „кока-кола“-та, масата пълна с мляко. Малко по-хубаво е, ама пак е много, пак е… След време… сега пие по един чай, значи: прогрес има. Искат да кажат: така да изненадаме зодиака, че никога повече да не може да ни обвърже, че е важен, че има някакво значение за нас, че съдбоносно, особено пък съдбоносно. Не може той да ни влияе и да има по-голямо влияние от Орела, което просто е несъвместимо! Те дават един пример, тука съм го писал, за новата птичка, значи: Няма по-страшно и радостно от това да чуя трясъка на пробуденото яйце. Нещо такова е идеята с този ред, който трябва да се пробие, с взрива, с огъня отвътре. Просто трябва да се разсече; и хем е страшно защото излизаш в нов свят; и хем е най-радостното явление едновременно е така. Което означава, че е нещо свещено пробивът е направен; същият пробив после важи и за Вселената. Нали: първо нека да ликвидираме зодиака, по малко, идеята е пак постепенно. Както Учителя казва: Постепенното е закон на Бялото Братство малко по малко. Значи, въпросът беше: Защо е важна Безупречността?

(Пауза.)

После, накрая ще ви кажа, така, няколко неща за дневниците не правила. Значи, всеки лично трябва да решава какъв дневник се занимава просто си го избираш. Можеш да го наречеш ловец на енергия и туй е дневник. Можеш да го наречеш ловец на радост, от всяко нещо радост. Може ловец на благодарност. Може и да не е ловец, но просто трябва да влезеш в тези потоци, където постоянно ще тече към тебе енергия, и ти, тази енергия ще я използваш разумно. Туй не означава, че някой път няма да бъдеш в отлив, но когато си в отлив, пак трябва да царуваш. Аз като съм в отлив, пак работя. Няма енергия, така, на годината ми се случват 4, 5, 7, 8 дена преумора, нали, така, тежка. Особено, като съм в София, там щото на много фронтове, много нива, много срещи няма проблем, нали. Някой път като се върна от София и тука задачи, обаче няколко дена… това е през годината. Всичко тече пак с малко по-ниско ниво на енергията: и формулите там над 1000, и книгите, и всичко. На ден чета по две книги. Не мога засега да повиша, обирам есенцията. Но има книги, които ги чета месеци и години пък зависи просто от … Имал съм случаи на ден 5-6 книги 7, едната е 700 страници само. Но Духът ме насочва къде е есенцията, просто, карам формули. Всичко иска формули. И когато караш формули, Духът те учи, просто, на всичко. Примерно: някои искат истинска Любов да постигнат, да имат в живота си, ами правилото е, значи, ами, истинска Любов значи да искаш Бога. То не е човек или нещо. Две думи, ако ги разбереш, след време ще постигнеш истинската Любов, пък може и от днеска, може да не се отлага във времето: Цялостно Отдаване. Сега някой ще започне да пита умът: „Какво е Цялостно Отдаване?“. Толкоз много е говорил Учителя, че на мен ми е неудобно. На такива като П. дето и други, нали, било пълно с Демони, с Дяволи, нали. То винаги ще има Дяволи. Въпросът е: ти в коя посока си? Ако ти си във възвишената посока, те ще те изпускат все повече и накрая ще те изпуснат. Цялостно Отдаване много ясно, знае се какво означава, Душата го знае. Въпросът е, че то не е думи, трябва да го постигнеш. Денят е твой, условията, казва Учителя, са най-добрите. Всъщност те са винаги най-добри, то няма лоши условия. Значи, когато един Толтек попадне в неблагоприятни условия, той така ги вижда, така ги преобразява с Духа си, с идеите си, с Безупречността си те стават благоприятни. Е, значи, къде са неблагоприятните условия? Но когато попаднат в егото, благоприятните условия стават неблагоприятни, и става все по-лошо. Значи: в какви ръце попадат нещата, това е важно.

Добре, значи: защо е важна Безупречността? Безупречността създава новата енергия това е пак идея на Толтеките. Значи, тя създава новата енергия, която се превръща в проход между световете (проход). Значи: която се превръща в проход между световете. И казват после: Во`йните отлитат на юг, т.е. в сърцето на Орела, а хората остават да зимуват в света. По друг начин, ако трябва да го кажем: в своето ограничено съзнание нещо като мечтатели. Който се е отдал на Безупречност, значи, пак казвам, туй не означава, че не прави грешки, обаче той прави такива грешки, както са Учителя дето говори за грешките на Ученика: неговите грешки са градивни, полезни, те го упътват към Истината. Обикновеният човек прави фатални грешки. Не винаги, но има такива грешки, които при него те са фатални и накрая, се стоварват върху него. Докато ученикът прави друг род грешки. Който се е отдал на Безупречност, той отстранява зодиака. Защо? Защото Сам Духът започва да го ръководи. Значи: защото Сам Духът започва да го ръководи. Натрупаната Безупречност (тя се натрупва) се превръща в огън, който се обединява с Орела. Значи: натрупаната Безупречност се превръща в огън, който се обединява с Орела. Вие си спомняте, за Орела говорихме на лекциите, тука само ще припомня, значи: тяхната дума за Орел е Куаотли. Куаотли имаше три значения това е една от най дълбоките думи в света. Значи, Куаотли: Великата тъмнина, Древната светлина… Първото значение Великата тъмнина; второто Древната светлина и третото Абсолютната бездна. Това надминава включително идеите на троицата Отец, Син…, защото тука става въпрос за по-дълбоки неща. Защото Бездната не е само Отец, Отец е ограничение. Бездната е нещо, за което не случайно Учителя е пожелал малко да говори. Загатва, имаме там натрупани неща, но малко. Значи: натрупаната енергия се превръща в огън, който се обединява с Орела. Така зодиакът се отстранява, което означава следното: когато изригне вътрешният огън на во`йна, той се освобождава от звездите и от всички ограничения. Значи: тоз огън си има момент на взривяване. Значи, когато този огън изригне (това е вътрешният огън на во`йна), тогава той се освобождава от звездите и от тези ограничени влияния.

Ще ви кажа само няколко неща за дневниците. Значи аз ви казах нещо, ама… значи не е правила, така, да го имате като идея. Значи, Духовният дневник е Път за откриване на себе си. Защото, колкото по-малко грешки правиш (а точно там води дневникът), значи, толкова повече откриваш себе си. Може да се каже и преоткриваш. Иначе може да изпаднеш във въображаемо себепознание. Значи, тези от ума изпадат, те си въобразяват, че се развиват; че постигат нещо, даже търсят резултати вместо Същността. Значи: освен това, Духовният дневник е метод за увеличение на енергията. Значи, пак тука говорим за… той те учи. Намалявайки грешките, ти си увеличаваш енергията, защото грешките са изтичане. И Духовният дневник е саморазкритие, което означава себепознание, което пък означава придобиване на съвсем нови убеждения. И Учителя много неща си е писал, де по-тайно, де по-явно, но Той има дисциплина от минали животи и затова сега Му е лесно. Той идва готов и няма нужда, макар че и Той продължава някои неща да си фиксира, така, тайничко, със съкращения и т.н. Всеки може, който се хване, сериозно да работи и с повече дневници, но аз ви препоръчвам един. Аз съм тренирал и четири дневника на година, но един е най-хубаво да можеш да се концентрираш върху идеята си. Ако е Безкритичност ще се научиш никога да не осъждаш и говорили сме за забележките. Ще имаш забележки, но няма да имаш критика. Така си свободен от критиката свободен от критиката означава от всички тез духове. Като овладееш думите си, и ги пречистиш, ти се освобождаваш от другите думи нечистите, т.е. те са нечисти духове и те постепенно те напускат. Ако са много упорити внушенията и натрапчиви ти ще станеш по-упорит. По-точно казано: по-търпелив, по-устойчив, по-постоянен. Има упорити внушения, упорити духове ти ще им покажеш, нали, ще го кажа на човешки език: „Ще им разкажеш играта“. Значи: по-постоянен, по-търпелив, да им дадеш да… Ако ти внушават примерно… Значи, Учителя казва: ако някой ти внушава вътрешно „Ще се разболея“, ще го затапиш десет пъти. Казва Учителя: Ще му кажеш десет пъти: „Ще оздравея!“. Не само антипод един път да му кажеш, десет пъти ще му кажеш вътрешно: „Ще оздравея!“. Като онази жена там дето мъжа се разболял, и дето там, нали, щял да… да, знаете го случая…

Ами туй е за днеска, за таз година. Значи, на 23-и пак ще се видим. Тренирайте точността в 10 часа да може след време, да помагаме, да имаме изработена точност, а не да се чудим, да забравяме, да кажем: „Кога беше, какво беше, каква беше формулата?“. Просто това е един начин на дисциплина. Когато пропускате, едно минусче може да си пишете, нали, и после може да търсите някакво подобрение. Защото, когато го пропуснете, значи умът се е намесил, пак е умът. Той винаги обича да забавя, да отклонява, да забравяш, нали. А пък когато го връзваш… както изпусната дума: изпуснеш дума някаква неточна умът, изпреварил те е умът; уловиш го… Затова исихастите са много дълбоки, защото мълчание безмълвници: умът го няма, устата затворена, Душата пробудена, тя улавя само тънкости, израства в Бога. Но не всеки може да мълчи, и да стане безмълвник, нали. Казвал съм дето Учителя казва: Рибите мълчат, ама не са Мъдреци.

Присъстващ: Преди години нали беше уточнено, че можем да пропуснем, да кажем на кръгъл час? Един път го правихме така.

Елеазар Хараш: Да, но не трябва да допуснеш, даже, ако се случи… Има вариант в момента, в който се сетиш; другият вариант е на кръгъл час.

Присъстващ: (…)

Елеазар Хараш: Да, 10. Слагаш си часовника, ако трябва навиваш будилника това е друг начин.

Присъстващ: Този дневник, казваш е много хубав, който вече става сам психолог на себе си. Обаче има едно друго нещо, сега ще кажеш това е въпрос на ума.

Елеазар Хараш: Не, винаги има други, да.

Присъстващ: Но го задавам. Това нещо е много опасно, когато попадне в чужди ръце. И се случва.

Елеазар Хараш: Кое?

Присъстващ: Дневникът.

Елеазар Хараш: Дневникът е съкратен. Когато моите дневници попаднаха в Държавна Сигурност…

Присъстващ: Това вече не го умея, заради това не мога да претендирам, че… не знам как съкратено мога да правя.

Елеазар Хараш: Ако ти потрябват формули, и така, най-важни закони, които имам в къщи, скрити и формули…

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Примерно: П Р С В Х Т. Какво ще кажеш?

Присъстващ: Това само аз мога да си го разкодирам.

Елеазар Хараш: Аз го имам записано на друго място, докато го запомня и после го изгарям.

Присъстващ: Аз гледам в книжарницата, М. пише такива работи, викам: „Какво ли означава това?“.

Елеазар Хараш: Такива тефтери ми взеха Държавна Сигурност. Някой път сме говорили…

Присъстващ: Но наистина е, че така наистина трябва да се работи, но много опасно е това нещо.

Елеазар Хараш: Когато Държавна Сигурност ми бръкнаха в един таен тефтер навремето, и ми взеха там, то ми беше олтарче. Не можех да допусна, че човешка ръка ще влезе, но взеха ми, те бяха много съкратени нещата…

Присъстващ: Именно, аз от такива работи…

Елеазар Хараш: Викам: освен туй те нещата трябва да станат съвсем вътрешни…

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: …което веднага така, но те бяха с много съкращения на няколко езика различни, значи, и съкратени. Щели специалисти да ги изследват… Няма, то няма избор.

АУМЪ


* Теун Марес или срещан още като Теун Марез (бел. ред.).

Среща, проведена на 23.12.2005 г.

гр. Варна

Елеазар Хараш: Да си направим ограждащата формула.

Г. ще изпееш ли една песен, или ще плачеш? Може и да я изплачеш.

Присъстващ: Плаченето не мога винаги. Просто пеенето винаги мога; просто плаченето…

Елеазар Хараш: Значи, ще изпееш една песен.

Присъстващ: Песен на Учителя ли да изпея?

Елеазар Хараш: Която искаш, може и от дисковете си някоя.

Присъстващ: Сетих се там една. Да ви кажа ли какво значи?

Елеазар Хараш: Ми кажи.

Присъстващ: Значи: Ти си ми майка, ти си ми баща, ти си ми приятел, ти си ми всичко.Ти си ми Истината, ти си ми единственият, на когото уповавам. Нямам никой друг близък в света, освен теб. Това е последната песен от диска.

Елеазар Хараш: Да.

Както знаете: така, задаваме символични въпроси за разбутване на клетки, на клетките душици. Около два часа ще бъдем, така, за да може нормално всички да се приберат.

Ограждаме се, защото в София Е. помни: по едно време като дойдоха милициите, домоуправителят се беше уплашил. Ама справихме се! Нали? Какво беше? Май отидохме в гората, направихме лекцията. Не стана, в една градина искахме. То хубаво, че беше топло времето и продължи. Там взеха да се събират хора. Тръгнахме по индианска нишка, и в гората.

Присъстващ: Пак стана.

Елеазар Хараш: Но имаше един брат, уплаши милициите. Помниш ли? Ти беше ли вънка, или?

Присъстващ: Бях. Нали от „старото братство“ беше ръководителят, и ти го остави да говори. Той свърши работата.

Елеазар Хараш: Да, те ми искаха документи нещо така, така, и той се обади. Казва: „Аз нямам ли работа?“. Казва: „Аз имам с вас работа!“. Винаги има начин, така.

1. Добре, първият въпрос е: Какво е хайку за вас?

Туй е една много съществена част от Дзен. Знам, че тука някои от вас обичат хайку, така. Иначе е три стихчета, три реда да кажем, макар че има и двуредови, най-различни, но обикновено е три реда. Но иначе, какво означава според вас? В известен смисъл въпросът е какво означава и Дзен? Ние сме говорили, ама така пак ще го „разбутаме“ малко. Примерно едно хайку ще прочета кратко:

Безбрежно е морето,

ала суша

изпепели земята.

Туй е японският начин на мислене, много е тънък и затуй се докосваме до него въобще.

Присъстващ:

Любовта е безбрежна,

но адът, в който оставаме

повечето, е също.

Елеазар Хараш: И той е безбрежен.

Трудно е, защото хайку не е логика. Това е Пълнота на душевното състояние на човека. Тези от Дзен, те улавят миговете на живота. Те не се интересуват от някакви специални думи, някакви слова, никакво въздействие. То е просто Пълнота, вечна Пълнота на Душата, едно такова състояние. И затова малко трудно е така, нали, да се вкара в рамки.

Там даже не се държи някой път и на смисъла, там не се търси смисъла.

Някаква жаба скочила пляс.

И такива неща има. Не е в смисъла, а в мига.

То умее да долавя гласа на живота, умее да улавя миговете става въпрос за чистите мигове. Нещо като фотография, така, мълниеносна фотография на мига, и те го улавят. Затуй на тях не им трябват свещени книги, те са нещо като друга цивилизация.

Тези хора са търсачи не на свещени книги, на логики, на спорове на Изначална Пълнота. И понеже това им е идеята, скритото намерение, и те просто я улавят. Много малки неща, незабележими неща.

Тука няма нужда даже и от отваряне на чакри. Толкова са странни, те живеят във вечна Духовност, няма какво да се отваря. Отдавна е всичко отворено. Преждевременно, просто са изпреварили. Пък много от нашите хора, които търсят да ги отварят чакрите, все повече ги затварят. Особено като го превърнат в цел, вместо в Любов. Като се замени Любовта с желание, вече всичко свършва. Навремето са питали Учителя за чакрите. Той много просто отговаря: Първо се пречисти и Духът знае как да ги отвори. Всичко е в таз Чистота. Нещо като иска да каже: Люби Съкровенното, и всички чакри ще се отворят, няма да имаш избор, няма въобще да стане на въпрос, те просто ще се отворят. Обаче понеже е много прост отговорът, кой да го разбере? И почват големите изследвания и търсения на чакри. И като не си владееш и намеренията: една по една се затварят.

Присъстващ: Можем ли да кажем за хайку, че е да се предаде мистичен опит, мистично преживяване?

Елеазар Хараш: Точно тъй, там няма думи, там има присъствие. Понятия няма, не може с понятия да се разглежда въобще и Дзен, и Хайку. Това е просто мигът, той улавя мига, което означава, живее в Същността. Никога не би такъв Учител, Дзен или някой посветен в Дзен, или търсач отдаден на Дзен да се занимава със свещени писания. Той няма какво да търси в тях, той търси в ежедневието Изначалната Пълнота, най-важното. А това е същността на всичко, защото ти при таз Пълнота ставаш всичко: и духовен ставаш, и покоят идва, всичко просто се ражда от таз пълнота и те я дебнат в мига. Човек, който живее в мига, той не може да направи никога зло.

Присъстващ: Значи: Будност в много висока степен?

Елеазар Хараш: Много висока степен, да. И за малките неща, особено незабележимите. Няма планове там за живота и просто всичко става, там всичко се случва. Това е много особен подход.

Присъстващ: Може ли да се каже, че всяка цел е отклонение? Може ли да има някаква свещена цел, освен Любовта към Бог? Всъщност, а то, като имаш любов, ти нямаш цел. Ако ти станеш Любов към Бога или към Истината, както го наречеш…

Елеазар Хараш: Значи, ако в България се въведе хората да нямат цел, ще станат още по зле, не само в България.

Присъстващ: Не аз не говоря като някой необходимо… но по принцип един човек, който истински обича Истината може да има цел, защото да обичаш Истината, това не може да е цел. Ти или я обичаш, или не я обичаш.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Не можеш да имаш за цел да обичаш Истината.

Елеазар Хараш: Значи, Г., смисълът на целта е да те мобилизира и след време да постигнеш туй, което не е цел. И ако ти не можеш така, трябва да имаш разни цели. Ти после ще се отървеш от тях, защото те са временни неща, но трябва да ги имаш, за да може… Целта е да се мобилизираш. Да се насочиш по-искрено и към Истината, и към Любовта си към Бога. И затуй временно е необходима цел. Иначе, при всички положения, тя е ненужна. Значи: зависи от степента на съзнанието или от тайния мощен скрит избор какво ще реши. Но временно целта може да свърши хубава работа: да те накара да си активен, буден през деня, внимателен, да улавяш нещата, да си 24 часа в час, дето казва Учителя.

Присъстващ: Да, но ти съзнаваш, че това не е върховната цел.

Елеазар Хараш: То върховната цел не е самият Бог, и Той не е цел.

Присъстващ: Въпросът е, че ти знаеш, че това ти е необходимо, но знаеш, че това не е последното, и не го превръщаш в самоцел.

Елеазар Хараш: Ако го знаеш, е много добре, иначе, като постигнеш целта, ще се отчаеш. Защото след нея какво?

Значи, накратко: Хайку е естествена чиста Духовност. Това е едно постоянно разтваряне в неизразимото.

2. Вторият въпрос е подобен: Що е Дзен?

Спада към неизразимото. Значи, това не е свят с думи, това е свят на състояния. Затова там се губи малко логиката, защото е по-дълбок от логиката. А пък състояние какво означава? Състояние, това е живот в измеренията на Пустотата. Това не са обикновени състояния, а са много чисти, от много висш порядък. Там има голям вътрешен порядък при тях, естествено. Затуй нямат и Божи заповеди, нямат нужда. Иначе какво означава порядък? Порядък означава висша енергийна чистота, това е порядък. И тогава само има порядък. Навсякъде има порядък, когато има този закон енергийна чистота. На туй се дължи порядъкът. Въобще Дзен е много странен, много хубав и надминаващ хубавото. Много изтънчен за обикновените умове те могат само частично нещо да харесат. Той не е за ума, по начало, той не е състояние на ума. Бог на тях не им е дал заповеди. Буда е дал заповеди, Мохамед е дал, в Библията са дадени при Дзен няма заповеди. Няма нужда от наука там, и от религия. Никаква научна информация не може да припари. Самата дума „научна информация означава изопачена енергия, изопачаване на енергията в най-висш смисъл. Никакъв стремеж към кариера, защото това е провал. Кариера, да си дадеш енергията на кариера, означава да се откажеш от: себепознание, от развитие, от всичко въобще погрешна посока на енергията. Нищо излишно там не става. Туй го казвам, защото, ако има някой от вас да се стреми към кариера, да забрави, че ще постига нещо. Човек с кариера не може да постигне себепознание, няма такъв. Той си е дал енергията за кариерата, което означава погребан. Е, може да е изработил някои добродетели, може туй да му е нивото, по скоро изборът му, защото такъв избор е погрешен. Не може да се замени себепознанието с други неща. Няма амбиции в Дзен, т.е. умът го няма, никакъв шанс за ума. И в Дзен Посвещението е много различно. Значи, ако един постигне Посвещение в Дзен, той просто веднага го забравя. Продължава да си работи същите неща, все едно нищо не е станало. То всъщност нищо не е станало. Просто си стигнал до Изначалното и от там продължава с още по-голямо Вдъхновение да работи. И затуй оня Учител, като са го питали: „Ми каква е разликата, ти и преди сечеше дърва, и сега?“. „Продължавам да сека. Качеството е друго обаче.“ С по-голяма Любов, вече нищо не му омръзва просто влязъл е във Вечния поток, в естествения поток на Духа, което означава, че Дзен е ритъмът на Духа, не е на ума. Това е един от най-странните народи въобще в историята. Ще ги засегнем по нататък. От една странна звезда идват, подобна на Сириус, техните напреднали.

Присъстващ: Петьо, като попита за хайку, много натрапчиво ми се върти един въпрос: няма ли нещо общо също с индианските неща? Имам чувството, че поне някаква част от индианския път е много сходен с Дзен.

Елеазар Хараш: Имат, изчистеното индианско мислене мисли подобно на японското.

Присъстващ: Някакво много голямо сходство такова. При индианците също се чудели защо на белите им трябва азбука, след като всичко съществено се предава по вътрешен начин и въобще.

Всъщност те и техният начин на изразяване, на индианците е много сходен с хайку.

Елеазар Хараш: Да. Живеят сред природата, подобно на Дзенските манастири. И природата ги обучава по един правилен начин, не могат да изкривят енергията. Не може да ги обърка наука, религия, ограничения, свещени…

Присъстващ: Това е техен избор, пак, защото много хора живеят сред природата…

Елеазар Хараш: Човек решава. Да, да. Не пречи сред природата да станеш престъпник или да оглупееш.

Присъстващ: Просто това, което ти казваш за Дзен, много силно усещам, че е също като индианците. Просто те по своя си начин, но е много силно. Не знам дали за всички индианци.

Елеазар Хараш: Не за всички. Примерно: човекоядците не можем да ги сложим в таз категория. Защото те имат такива индианци. Човекоядците са наследство от туранците.

Присъстващ: Туранците, те принадлежат ли въобще на тази индианска раса?

Елеазар Хараш: Не, но само тези, които са изкривени, те са остатъци. Значи: изкривената част на Монголия, изкривената част от индианците, изкривената част от татарите и чеченците това са все туранци, разновидности.

Присъстващ: Но това са друга цивилизация, която се вплита в човешкото развитие или…

Елеазар Хараш: Те се прераждат, ядрото им се преражда в тези. Първо са били пра туранци, четвърта подраса, там почва голямата им борба с Толтеките голямата им грешка. От друга страна не е грешка, защото в края на краищата, къде ще отиде? Всичко е в ръцете на Нищото, на Бездната. Бездната може да погълне всичко, включително и Бога, няма Синове, няма… ако реши. Тя има пълна власт, така че просто всичко е такъв план, много точен. И те трябва да ги има. Всичко си е на място.

Присъстващ: Беше ми направило впечатление, така започваше една книга, един индиански посветен, който казва: „Нашият основен език е Тишината. Белите дойдоха и се опитаха да ми отнемат езика и да ме накарат да говоря“. Така те се събират примерно и си мълчат, и си общуват.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: С часове си стоят и си общуват в Тишина.

Елеазар Хараш: Да. Когато са изработили нещо съществено в мълчание, обмяната е хубава, иначе е непълна. Тишината си е пълна обаче… но пак е хубаво, пак има един плюс. Такива събирания са ценни, защото в мълчание се предават хубавите неща по-дълбоко.

Присъстващ: Аз мисля те всъщност общуват със самата Тишина.

Елеазар Хараш: Важно е да не си политик или свещеник, според Ошо, иначе се предават нещата. Той казва, че светът ще се оправи, когато изчезнат политиците и свещениците. Те нямат намерение да изчезват обаче. Харесва им да живеят по свой начин, да правят яка карма.

Значи Дзен, Г., е туй е отговор така, пълен жизнен комфорт. Пълен жизнен комфорт това, което казахме е ритъмът на Духа. И в Дзен думата не е понятие, а е Пустота. Може да се преведе приблизително нещо като: състояние на Изначалното. Според техния начин на мислене е нещо такова Пустотата състояние на Съкровеното, на Изначалното.

Присъстващ: Значи, може да се каже, че Дзен е нищо?

Елеазар Хараш: Дзен е нищо.

Присъстващ: Като Дао?

Елеазар Хараш: И затуй някои хора, така, нещо се чудят, харесват нещо, ама…

3. Следващият въпрос е: Каква е целта на Духа, на „нашия“ Дух?

Туй „нашия“ е в кавички. Каква е целта на Духа? Пусни една песничка.

Каква е целта на Духът?

Присъстващ: Завръщане в Бездната.

Елеазар Хараш: Да, точно тъй, нищо друго не може да го нахрани. Значи: нито света, нито Душата, нито ума, нито сърцето. Той е излязъл оттам и там е Пълнотата му. Бездната означава Великата Пълнота. Затуй като постигнеш Нищото и почваш всичко да придобиваш, а пък, ако искаш всичко да придобиеш нищо. От гледна точка на Духа, целият материален свят може да се преведе, като: това е самата неразбрана енергия. Тя е слязла и се е материализирала, и трябва да си учи уроците долу. Затова е материалният свят, просто школа. Не са разбрали енергията духовете, долу затворени.

Или пък да избереш кариера, ограбваш си енергията. Всички тез неща, които в света стават, каквото и да постигнеш в света самоограбване. Значи: накрая излъгваш себе си. Изтекла ти е енергията в друга посока, в друго направление. Затуй след време науки, религии, цивилизации ще станат на нищо. Докато Дзен няма да стане например. То той вече живее там, чувства се добре, комфорта е пълен. Няма кариера, обаче комфортът е пълен, няма наука, обаче: царуване, тържество ежедневно. Това е един от най-странните народи, между другото, японците, за тях ще говорим. Говоря за пробудените японци, не за другите.

Присъстващ: А за падналите, които са затворени, какъв е изходът? Има ли излаз за тях?

Елеазар Хараш: Значи, при пречистването… Всъщност Чистотата означава Пустота. Чистият може да влиза в Пустотата. Пустотата пък е източникът на енергиите. Чистотата е просто завръщане. Връщаш се в източника си. Чистотата умее да черпи от Пустотата. Туй, за което Учителя много е говорил, но той казва на едно място: „Чистотата като дума е много лесна, но това не е наука на този свят“. Иначе като дума, почти всички хора я разбират. Значи, примерно: караш формули, четеш Учителя, направиш една погрешна постъпка (както да кажем скоро си направила, няма да ти я казвам примерно, дето говорихме, да кажем), свърши. Значи, туй дето го градиш, формулите стават бавни, защото те вече не могат да съдействат; не можеш да четеш Учителя в оригинал, защото всяка страница е наситена, влизаш в друго измерение, иначе. Но постъпката решава: тя ти ограбва същностната енергия, фината, с която да проникнеш и да схванеш туй, което иначе се изплъзва. И това е една малка постъпка и Учителя го е казал много точно: „Една малка постъпка цялата ти философия свършва“. Вече все едно е за какви науки говориш, за туй, за онуй, няма значение вече. Една постъпка, не две. Значи, трябва вече да се стегнеш, ако си направила такава постъпка. И на другия ден, ако в разговора ме чу, ако ме чу правилно, после вече този проблем отпада, за който говорихме. Просто той вече не съществува. Ако не си ме чула правилно, или с едното ухо, значи, продължава да се влачи проблемът и Учението вече няма да ти даде пълнотата си, което е… Виж колко е крехко, само една постъпка! Заключеното, дето казваш (затворените, заключените) това е, когато човекът е избрал времето кундалини става заключено; когато избере Вечността, когато избере, да кажем, подходът на Дзен отключваш. Самата чиста енергия в тебе е вече и Свобода. Много неща означава тя, отсъствие на смърт, няма смърт. Тогава къде е затворът, кой е затворен? Няма го затворения. Тялото нищо не означава, ако енергията е пречистена. Тялото е както, излизаш си от тялото, както излизаш от апартамента, дето Учителя казва: „Ако изляза от една къща означава ли, че съм умрял?“. Така си е заминал Учителя: лекичко, тихичко. Казал е каквото трябва всъщност казал е повече неща, отколкото трябва; минал е мярката, много неща е казал.

Затворената енергия, М., е раздвоена затова е затворена. Говори за Учителя, прави постъпки, които не са по Учителя; цитира нещо, мисли друго. Говори за Любов, Мъдрост, Истина, обаче нещо не достига на таз Любов. Нещо като раздвоена игла, тя не може да шие. И затуй е затворена, да се превъзпита, и таз двойственост да изчезне и да стане оназ игла, дето може да шие.

(Пауза.)

Учителя казва, че най-много прераждания трябват за Търпението като качество. Защото Търпение означава овладяване, не въздържание. Значи, ти можеш да се въздържаш без да си търпелив. Просто налагаш си, правиш се. Имахме един К., ако го помните, той изглеждаше голям въздържател, че даже търпелив изглежда, все едно всичко е наред. Скоро се видяхме, иначе хубави чувства имаме един към друг. Прекъснал е формули, много неща, няма значение, нали, бизнесът увлича, някои хора харесват бизнеса. Значи специално тези, които се отдават на нещо истинско, в бизнеса трябва такава мярка да има, която да не ти пречи на развитието и на себепознанието. Такива контакти трябва да създадеш, които да не те ограбват като енергия, защото след време не знаеш колко енергия ще ти трябва, какви запаси ще ти трябват, но търпението е… Да изтърпиш нещо, значи да го овладееш. Може да е зло, може да е болест, някой път може и с формули бавно да стане, обаче заедно с Търпението вече болестта е вързана. И това, което изтърпяваш, ти вече го преодоляваш и го превъзхождаш. И затуй туй Търпение е много… и затуй Учителя го нарича стълб. Това е основата, означава силата на Любовта. Иначе, ако не ти достига Търпението, значи връзката с Любовта… Но хубава е идеята „Търпението на камъка“* е хубаво нещо. Значи, тя отговори сестричката много точно каква е целта на Духа: завръщане в Бездната. Което означава: освобождение от творение, от вселена, влизане в друг Духовен космос, Божествен космос, нещата където не са така твърди, тъй сгъстени, така наказани, така възпитателни, като таз школа.

4. Последният въпрос е: Що е Любов към Бога?

И той е много обширен, може и много да се каже, и малко да се каже. Що е любов към Бога? Значи, да се отдадеш, между другото, на себепознание не означава да не работиш някъде в обществото, защото обществото не може да ти пречи, това си е чисто вътрешен процес. Можеш да бъдеш даже както Дионисий, говорихме, сред църквата, ходи на всички там попски неща, папата, всичко си го върши, тайно си върши своето.

Присъстващ: Имах един такъв случай преди, в началните години, като работихме с тебе още първите години на щанда. Аз съм ти го казвал, не знам дали си спомняш. Идва един архимандрит, от най-високите рангове, нали, в това. Аз бях на щанда и стана така тихичко: „Имаш ли нещо на Бо Ин Ра?“. Аз имах, нали, дадох му. Под расото там на бърза ръка, поогледа се малко: „Довиждане!“. „Довиждане, всичко хубаво!“. И това е. Така че и на него явно не му пречи човека. Беше от най-„високите“, така с една лилава калимявка, там доколкото знам те са май най… Така поогледа се: „Имаш ли една книга?“. „Имам.“

Елеазар Хараш: Скоро имах разговори, няколко пъти имах разговори с мутри. Така като стане въпрос за Учителя, едно уважение, едно снишаване, на единия гласа му изчезна, стана тих, приятен: „Мога ли после да те питам нещо?“. Което означава, че след време хора от Братството няма да можем да си говорим на разбираеми езици, а с такива, които се развиват, които мислят за себе си постоянно, нали… Един разговор имам с оня борец Александър Томов, дето е бил световен шампион. Аз му говоря за духовни неща, той: „Аз, казва, като видя младо момиченце и забравям всичко“. Викам: „Бе ти си гледал пчели, с туй се занимавал, спорт, тоз спорт не ти ли даде някакъв…“. Обаче на края на разговора: „Абе, знаеш ли, че си прав. В тези духовните неща май има нещо“. И така ме гледаше, ма той едни вежди рунтави, такива големи като, нали, ако сте го виждали, той е като горила така, ма много приятен иначе. Но човек си знае нещо, схваща, но трябва тъй да му го припомниш и ако така стане приятелски, получава се.

Така значи: Що е любов към Бога? И на лекцията идваше един от мутрите. Един брат там казва: „Знаеш ли кой си поканил? Този какъв е, братовчед ми, ако знаеш…“ така, така. Няма проблеми. Обаче той дойде при мене, аз го посрещнах като брат, но той е търсач. Обича да чете много окултна литература и казва за лекциите: „Какво правиш, бе, ти вдъхновяваш хората, май ще бъдеш благословен! То си е твоя работа“. Обаче човека чете, там, Нострадамус, казва: „Мога да ти кажа по-дълбоки неща от Нострадамус“. И аз съм сигурен, защото той го излъчва. Много го чете и е разбрал, че там нещо липсва. Голяма енергия и голям оптимизъм, и направо свети. Като се видим сядаме там да ме черпи, носи разни книги подарява, почти… Значи всеки, който се развива, няма значение какъв е. Бай Крум от Русе, бивш комунист, обаче не пречи. Такова вдъхновение, че на тавана рисува картини. Във вилата му там дето спахме, на тавана са. Как се е катерил, какво е правил, лепил ли ги е обаче въобще няма значение какъв е човекът. Подходът и много такива неща решават.

Така. Що е любов към Бога? Много лесен въпрос.

Присъстващ: Така е, но най-простите неща са най-трудни.

Елеазар Хараш: Да, докато се постигнат, после вече… Много усилия се искат, това е парадоксът. Прав е Р. много усилия накрая, за да станат нещата лесно. Но преди туй трябва да си ги изработил нещата. Състоянието трябва да си изработил, вечното състояние в себе си. Тогава вече няма да се говори и за болести, защото най-хубавото лекарство точно туй, туй състояние. То е състояние, то е да се радваш на всичко. По-голямо от туй лекарство… Всичко като казвам, значи буквално всичко. Особено, като не ти върви, особено като не си доволен, особено като критикуваш. А, А., какво ще кажеш? Ще я горим критиката на свещта?

Присъстващ: Ще горим, ще горим.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: … не можеш да почувстваш красотата от необходимостта да я махнеш.

Елеазар Хараш: Да, да. Критиката, обяснява Учителя: „крие, тика“. Криеш нещо и тикаш, за да изпъкне нещо, като политика. Само че, с критика не можеш да се развиваш.

Значи: радост от всичко. Загубвате много близък човек, и В. каза, ангелчето, каза: „Аз чувствам, че като умра, ти ще танцуваш, ще подскачаш от радост, а майка ми ще се съсипва“. Викам: „Позна!“. Разбрала го е така, просто. То е радост, защото смъртта е илюзия. И как няма да се радваш: отива на почивка в другия свят!

Присъстващ: Ще се радваш, ако си, си свършил работата.

Елеазар Хараш: Освен туй, смъртта става, когато Бог я е допуснал. Тя е като раждането, тя не може да стане иначе. Означава: как можеш да се кахъриш въобще, несъвместимо е. Изиграваш си танца на радостта, или там, Г., индианския танц, там на слънцето, който въобще, който танц ти пасне. Най-малката скръб показва, че нищо не си разбрала. Нещо като, Суфите го наричат „неверие“, ако при такова положение скърбиш. При ислямистите е друго там можеш да скърбиш и да се молиш, и да скърбиш, нали, все едно. Оттатъка е, това е неверие, безбожие. Не разбираш, не приемаш Абсолютната воля. И кой си ти ще одобряваш кой кога ще умира, кога да такова, кога… Щом не е могъл да се реализира, то пак има причини, и пак Бог прави най-доброто, значи, щом го взима. Стигнало се е до такова положение, Бог е предвидил, за да не си направи по-тежка карма, просто го взимат.

Присъстващ: Аз въобще много съм си мислила, не че много…

Елеазар Хараш: Всичко е красиво. Ако животът ти е красив, и смъртта е красива.

Присъстващ: То смъртта е аналогично с идеята за раздялата. За мен това е много голяма илюзия, защото, ако има Любов между две души, няма никаква възможност да има раздяла, защото самата Любов е тази връзка.

Елеазар Хараш: То никога не съществува раздяла, нито пък самота.

Присъстващ: А пък когато, ако има раздяла, значи никога не е имало връзка…

Елеазар Хараш: Не е имало.

Присъстващ: … пак няма какво да се раздели.

Елеазар Хараш: Пак няма, да.

Присъстващ: Нито в единия случай има раздяла, нито в другия.

Елеазар Хараш: Точно тъй. Въпросът е, като се случи: да го изтанцуваш. Защото, иначе ще остане само хубава мисъл, а то си заслужава.

Присъстващ: Да пееш не може ли?

Елеазар Хараш: Може, може. Ама да плачеш вече не. Освен ако плачеш от радост, нали онези свещени сълзи. Единствените сълзи, които са на място, свещени: заради Любовта, заради Истината, заради Искреността, заради Братството. Всички сълзи от тоз род са на място. Другите… той затуй казва Учителя да се съберат сълзите в епруветка. Но онези другите… и те можеш да ги изследваш… ама тези, тези свещените, те са вече, те са и лекарство, всичко са.

Така, значи: що е Любов към Бога?

Присъстващ: Пълно приемане на целия Божествен Промисъл.

Елеазар Хараш: Значи, каквото и да става, или не всичко което става е…

Присъстващ: И което не е станало още.

Елеазар Хараш: Да, значи всичко приемаш наред. Туй е хубав подход, ако всичко се приема. Защото приемайки го напълно, не 99%, примерно една трудност: ти ще я разбереш правилно, ще я осмислиш правилно, ще я одухотвориш правилно, независимо дали е болест, трудност, каквото и да е. И ще подходиш правилно, и ще направиш правилните поуки. Същото важи и за приемане на себе си. Една сестра не приемаше себе си, защото тялото не харесвало, там мустаци имала, не знам какво. Обаче не искаше да се приема, защото и другите не я приемат, и тя не се приема, и товарът, и всъщност кармата расте. Приеми се, оттам нататък започваш да правиш крачка към Освобождението, но пълно приемане. Но някои хора се борят с туй приемане, а пък то трябва да стане без борба. Приемането е Освобождение. Тя е много дълбока дума, много важна. И да не се приемеш, ти си пак същият. Значи какво остава? Рано или късно пак ще се приемеш, само че вече може да мине много време, да загубиш много енергия. Можеш да бъдеш принуден да се приемеш, нали, което може да не ти хареса, но в края на краищата…

Присъстващ: В края на краищата е все за добро.

Присъстващ: Така мисля, че, поне за мене, трябва да правиш нещата, както трябва. И поне аз за себе си знам, че нещата ги знам, обаче не ги правя тъй. И всъщност, според мене, това е цялата работа, да ги правиш така, както трябва.

Присъстващ: Това е най-трудното.

Елеазар Хараш: Да, това е да влезеш в потока (аз го наричам) на правилността. Оттам нататък, каквото и да правиш, вече всичко ще си пасва, нали, всичко се намества и с много малко уилия нещата се постигат. Някой път и с много усилия, когато е важно, е сега както за тоз Б. трябваше да караме много формули, който е от София, който беше скочил тука от петия етаж. Дето малко „ме изложи“ в кавички обаче, защото то не е точно тъй.

И веднага дойдоха Държавна Сигурност: „Той е твой човек“. Но момчето сега е на крака, спортува си, търси си работа. Малък проблем има с майка си, но туй са вече негови работи. Но някои неща искат много енергия, не могат да станат с малко. Но той заслужаваше таз енергия, защото имаше хубавото отношение. Това беше Пътят на Бога в него да израстне. Той не можеше да постъпва правилно, Р., знаеше ги нещата, пък критикува майка си, критикува баща си, критикува този, дава високо морал такова, пък не го живее туй нещо. Каквото му се внуши го прави: доброто прави го, злото прави го. И дойдоха, внушиха му да скочи от петия етаж и казал там на М.: „Христос ми каза да скоча“. Викам: „Бе, Б., те и децата вече знаят, че нали…“. „Що стана тъй?“ пита ме там в един разговор, там в една вила бяхме го сложили. И викам: „Демоните те излъгаха“. „А, тъй ли?“. „Тъй е, обаче това е начин, Бог допуска.“ И сега вече Бог прави малка крачка, в него израства. И вече, сега и да му внушава, и самият Христос, ще има проблеми да скочи. Значи, виж до къде се стига, колко е ценен опитът, защото знаеше ги нещата на приказки, сега вече ги знае от опит. Туй дето Учителя казва, че българите имат особен череп, той трябва лично да пострада, да каже: „Така е!“. Англичаните се учат от други поуки, и си спестяват страдания. Обаче българският череп е друг „лично, трябва да го опитам.“ И Б. го опита, и сега е така, добре.

Присъстващ: Затова е казано: „Да чукнем на дърво!“.

Елеазар Хараш: На Дървото на Живота, нали, А.?

Що е любов към Бога? Аз тука един много прост отговор съм дал. Значи: Не върш постъпки, които създават проблеми. Значи, трябва да го знаеш вътрешно тоз момент: дали като правиш нещо, защото хубаво е всичко… всичко е на място, ако е чрез Любовта ти. Примерно: и заканата е на място. Както Брат Михаил се е заканил преди години да се отдаде на Истината е това е закана! Значи, ако искате някакви закани да правите: Истината, Любовта, на Благородството е такива неща да се заканите яко, да го решите въпроса, както и той го е решил.

Присъстващ: Тук, според мене, трябва много хубаво да си познаваш силата на скритите намерения, защото те може да ти направят вече капана.

Елеазар Хараш: То, ако се е стигнало ти да направиш такава закана, значи малко или много си узрял.

Присъстващ: Защото честичко се заканваме така, ама не си ли познаваш силата на скритите намерения на вътрешно поле, така.

Елеазар Хараш: Длъжен си. Значи виж, В., сега. Значи намерението, сега ще ти обясня според Толтеките. Намерението не изпълнява желания, то изпълнява намерение. Което означава, че намерението изпълнява туй, което иска Душата. Желанията са от ума. Намерението не изпълнява исканията на ума.

Присъстващ: Скрити желания тогава.

Елеазар Хараш: Да. Думата намерение означава да намериш.

Желанието не означава туй нещо. И затова е много тънко, да намериш. Разликата е голяма, да.

Значи: Не върши постъпки, които създават проблеми, означава, не създавай пространство за хаоса, значи, за онези сили. Което означава постъпки, дали малки, или големи постъпки ще правиш, всякакви постъпки трябва да бъдат без изкривявания. Значи: най-малкото изкривяване, външно или вътрешно, душата го знае, онези сили чакат; залепват, полепват и почва вече.

Р., да чуем последната песен. Ние сме я слушали и друг път, Рапсъди, Ехо от трагедията (Rhapsody Echoes of Tragedy) се казва. Но всъщност е толкова вдъхновена, че няма трагедия. Осмата песен, Р., тя е кратичка , около три минути и половина някъде.

АУМЪ


* Заглавие на документален филм (бел.ред.).

Среща, проведена на 23.12.2006 г.

гр. Варна

Елеазар Хараш: Да си направим ограждащата формула.

Подготвил съм четири въпроса символични и буквални.

1. Първият въпрос: Какво е щастието?

Елементарен, простичък, но важното е да се разбере: хем е важно, хем е провал. От друга страна и двете неща не са важни. Много е говорил Учителя, на много видове нива. Ние трябва да го разберем на най-дълбокото. И примерно въобще може ли ученикът да търси щастието, или да има такава цел?

Присъстващ: Аз мисля, че щастието не е цел. То е следствие.

Елеазар Хараш: На кое?

Присъстващ: На живота в Бога.

Елеазар Хараш: Следствие е, да. Макар че, може и без такива следствия, защото така или иначе, то си остава ограничено. Макар, че е светло Същество. На едно място Учителя го нарича даже светла Същност.

Присъстващ: Аз пък си мисля, че това е нещо като полярността на нещата. А нашата задача е да надраснем полярността, така че отпада необходимостта да се стремим към щастие. То е в рамките на личното щастието, което подхранва и его, и много други неща, от които ние трябва да се освободим, те да изтекат от нас.

Елеазар Хараш: Да, даже и приспива ни, в известен смисъл. Някой път не в малък.

Присъстващ: Едно нещо, по-висше от самото щастие, е стремежът ни към една радост от нещата в живота, който ни поднасят, но то вече не е щастие.

Елеазар Хараш: Ако е в китайският смисъл постоянна радост, то е вече по-дълбоко.

Присъстващ: Първото нещо, за което аз се сетих за себе си, за мен така голямо щастие би било да се опозная, да стигна до себепознанието. А всъщност, като стигна до там, може би няма да имам нужда от щастие. На теория всичко е много ясно всъщност. Въпросът е, че аз си мисля, че една от моите задачи в това прераждане е да позная себе си и така да служа по пълноценно на Бога.

Елеазар Хараш: Само до познаване на себе си ли ще стигнеш?

Присъстващ: Ами, ще видим. Всъщност това е само теория в момента. В смисъл, че прокрадват ми се идеи в смисъл: уж знам за какво става дума, но мисля, че не е в пълнота.

Елеазар Хараш: На какво се дължи? Да не е, защото практикуваш много Учителя?

Присъстващ: Не.

Елеазар Хараш: Не е затуй? Нещо друго ще е.

Присъстващ: Друго е. Мисля, че в това отношение, човек трябва да бъде много искрен към себе си.

Елеазар Хараш: Да, безпощадно искрен.

Присъстващ: Което аз не го правя.

Елеазар Хараш: Туй, което го казах в София на събиранията, на сестрата е, че не трябва да се задават разумни въпроси и неразумни, а искрени. Не знам тя дали ме разбра. Защото разумни означаваше, което не го обясних после там, разумни това е чистият ум. Обаче той винаги може тънко да изкриви, дори и когато е чист. Неразумният е нечистият ум, искреният е Душата Душата расте там вече. А щом почне вече тя да расте, ще дойде стремежът, после ще дойде Вдъхновението. Ще се получат нещата. Много тънко е да си задаваш искрено въпросите. Тогава няма да харесаш нивото си и стремежът ти ще се увеличи по един правилен начин. Разумните въпроси и неразумните са една игра, логическите също. Това казах и в Толбухин там: много важно е, можеш да идваш на моите лекции няма голямо значение, можеш да ходиш на паневритмия няма; какво правиш насаме, там където никой не те вижда, там как си отдаден на Учителя? Разбира се, дето никой не те вижда, и дето цялото Небе те вижда, и Учителя, и Бог. Но става въпрос, че точно, нали, там как е намерения, мотиви, всичко, там е най-важното. Преди време някое братче от Шри Чинмой: „Колко практикуваш?“. „Два часа.“ Не му казах нищо, защото смешна работа. Той като съботяните: съботният ден, посветен на Бога другите на Дявола ли са? Значи няма два часа 24 часа е практиката. Ако бяха 25 часа 25 часа е практиката. Просто всичко друго е непрактика, тя се изразява по този начин: 2 часа, 5 часа.

Присъстващ: Аз, това, което си мислех, че човек може да е много искрен, обаче само Искреността няма да помогне, ако човек не се хване сериозно да работи, защото…

Елеазар Хараш: Да, но тя е важно въвеждане, Г.

Присъстващ: Искам да кажа, че само тя не достига.

Елеазар Хараш: Не само тя, те много неща не достигат, те трябва да се съберат. Но трябва да се тръгне от някъде сериозно.

Присъстващ: Просто не трябва Учението да ни гони, ами ние него да го гоним. Не то да ни притиска да учим, ами ние да искаме да учим. Много често, просто животът така те грабва, че някак си все друго се оказва по-важно. Не че искаш, ти имаш добрите намерения, ти знаеш какво трябва да направиш, ти се стараеш да го направиш, но се оказва, че…

Елеазар Хараш: Те може да си умират…

Присъстващ: Като погледнеш, като проследиш деня се оказва, че толкова малко време си отделил за Учението. Искам да кажа, че ти може да си искрен, обаче тия искрени усилия, ако не се превърнат в усилия, това вече просто няма да помогне.

Елеазар Хараш: Да, даже и тоз, който ръководи по „Скат“ фитнесът, този медикът, който така много си разбира от нещата на едно място казва там за упражненията: „Какво значи прекъсване? Прекъсване няма, то е постоянно нещо“. Той се е отдал наистина е станал специалист по един свой начин. Значи, няма такива неща като прекъсване. И подобен е Дзен. Той не е само искрен. Дзен е страхотно изкуство за разбиране на себе си. Много хора искат да разберат другите. Ти нямаш шанс да разбереш другия. Другият е Бездна, другият е Бог, другият е Безкрайност, особено пък като не си разбрал себе си. Може да говориш всеки ден по десет часа, да искаш да си уточняваш нещата, никога няма да се разбереш. Първо: трябва напълно да се разбереш със себе си. И това е точно Дзен, това е едно точно такова изкуство: за разбиране със себе си. Оттам нататък много лесно ще се разбереш с другите, защото ще имаш мярката, ще имаш правилата, ще имаш подхода. А подходът всъщност е, според Даосите, това е най-висшето бойно изкуство. Има много видове изкуства, но самият подход към нещата, правилният подход всъщност това вече елиминира всичко. И то е повече от почтителност, защото има там един разговор между Конфуцйи и Лао Дзъ в едно от преданията. Конфуцйи мисли, че почтителността е много важна и Лао Дзъ го разпилява. И таз добродетел, според Конфуцйи, тя е едно от най-важните неща. Лао Дзъ му казва: „Добродетелта е дошла след отделянето от Дао“. Значи, колкото си искаш имай добродетел то е както религията: изпуснато е същественото и сега се иска някаква… Не можеш с добродетел, нали… Трябва да живееш чрез Дао. И то е интуитивно, не е логично, отдадено и то започва да живее чрез тебе, и ти чрез него, и отпада нуждата от добродетел, защото ти надминаваш, тя си е ограничение на Дао, както и религията. Едно от щастията е Покоят, нали, в Даоски смисъл, защото той се нарича Великият Предел, значи, Крайният Предел, което означава, че Покоят е едно много, повече от щастливо, блажено състояние, понеже там отсъстват мисли. Просто: няма ментален свят, няма астрален свят при истинския Покой. И това може да се нарече в известен смисъл Великият Предел, наречен.

Значи: какво е щастието? Иначе, аз ще ви отговоря после според Ал Халладж този човек, който все ме изумява. Тука кратко ще ви отговоря. Догодина ще имаме цяла лекция по този въпрос от него специално, защото той така ги преобръща нещата хубаво. Може да се каже, че ако един ученик има щастието за цел, той е загинал, той не спада към Учението. Той е изместил и Бога, и Учителя, и въобще пожертвал същественото за нещо друго.

Присъстващ: Щастието е в правилното служене на Бога.

Елеазар Хараш: Да, обаче то е, А., едно от най-трудните неща, защото да отгадаеш Божията воля, каква е точно тя, понеже е на много високо ниво, но иначе да: правилното служене е… Да, то надминава щастието, защото той, един такъв служител… Да допуснем Христос и Учителя… Значи: ако кажем, че Христос е щастлив човек и Учителя, направо ги унижаваме. Направо, просто, защото там не подхожда. Но в един друг смисъл, нали, си прав, защото те са постигнали това, което от човешка гледна точка… само че там вече гледната точка е Божествена. При правилното служене те живеят в Бога, чрез Бога. И както при Майстер Екхарт: той не говори за Бога, а чрез Бога. Това е вече Отдаването, това е правилното. Докато Църквите говорят за Бога, цитират, говорят много неща… Но той вече е стигнал: говори чрез…

Значи: тук един кратък отговор ще дам, какво е щастието, Ал Халладж казва: Щастието е наказание и всеки щастлив човек е заслужил своето наказание, защото щастието е любов към себе си, а не към Бога. И после казва: Щастието е враг на човека. То му отнема най-важното: самия Бог, Същността. Но много тънко наказание. За да го разбереш, нали, трябва голяма Будност. То дори е по-лошо от нещастието, макар че са полюси. Отнема Бога, враг на човека, то му отнема Бога. Докато нещастието ще те накара да се замислиш, ще се старае да те направи по-дълбок. Да се завърнеш, да разбереш, че важно е да се върнеш в Бога, докато щастието направо ще те приспи. Както да кажем при приятелите, могат така… приятно е, защото леко тече всичко, но така може да мине прераждането, без да усетиш, че си заспал. Враговете обаче те държат буден, и когато дойдат те, те правят активен: да търсиш, да таковаш, докато откриеш себе си. Значи, много по-ценни са от приятелите. Туй не означава, че, нали, не трябва да ценим приятелите това е друг въпрос. Но в този свят нещата така са поставени. В другия свят не е тъй, но в този свят малко са обърнати нещата.

2. Вторият въпрос: Що е Дзен?

Аз дадох там един отговор, но то има много отговори. Що е Дзен?

(Пауза.)

Присъстващ: Да използвам паузата: ако на някой му се удаде възможност да посети чаена церемония японска, му го препоръчвам като Дзен упражнение. Невероятно е!

Елеазар Хараш: Да, това е една от най-тънките религии. После, ако трябва, ще кажа няколко думи за нея, много специална работа.

Без туй за Дзен говорим, за чаената церемония няколко неща ще ви кажа. В България и в Европа няма истинска чаена церемония, но има приблизителна, което е… пак е много важно. Значи: това е една от най-тънките видове религии, можем да го кажем условно, защото то не е, то я надминава. Истинските са в Дзен манастирите, в определени места, в стаичка с малко хора, докато на други места, даже и по една картина слагат, там няма, защото идеята на чаената церемония, като влезеш в такава стаичка Пустота. Там говори водата и чаят. Там нямаш право да говориш. Значи, може да сте двама врагове, да нямате търпение, да си говорите, обаче там, докато не се изпие последната глътка, не можеш да проговориш. И тази липса на предмети, които да те отвличат, направено е максимално просто. Всъщност Простотата е много висока философия. И туй даже, и големите философи не могат да го разберат. И точно това пиене на чая на глътки, на бавно да вкарваш живота си умерено, овладяно, и всъщност то те води да се замислиш за… Те са го направили сега в Европа и на много места като идея за отпускане да разредиш напрежението. Но всъщност целта е там да навлезеш в Пустотата. А пък Пустотата е много дълбоко място, ами, там няма нито щастие, нито нещастие, нито Добродетели; няма нито бъдеще, нито минало, защото те са ненужни. Такива неща няма в Пустотата тя е нещо по-важно. И който може да влезе там, всъщност, който може да привлече Пустотата или тя да го привлече, защото то е взаимно, тогава вече тази чаена церемония това е целта Но много хора, ако отидат просто да пият един чай само, за да се релаксират, нали, няма да получат пак е нещо, но целта е друга. Целта е: да познаеш същността си, да видиш колко всичко е просто. А то е просто в сложното. В простото, едно на ръка, но в самото сложно да опростяваш нещата. И точно това е целта и на Дзен, и такъв е въпросът, за който после ще ви кажа. Значи: връщам се на Дзен. Има и много тънкости, аз съм го предвидил, след време ще говорим по този въпрос. Значи: Що е Дзен? Идеята на Пустотата е, че нито щастие, нито нещастие там просто се сливаш. Там е вечно сияние и няма нужда от странични неща. И това е едно от нещата в Дзен, от най-важните. То е подобно на секрета на бойните изкуства. Значи, на най-дълбоките бойни изкуства секретът е един, само един, винаги един: да станеш истински човек. Както искаш върти мечове, подходи, обаче крайната цел е туй. Ако си отишъл за нещо друго, нещата се променят. Защото един от най-големите учители Сун Лутан се казва, той отива, за да отмъсти на едни от работодатели, които тормозят майка му, може да го оставят без работа, бият го често и той иска да стане боец, за да може те като го бият, той да ги набие. Обаче все пак той тогава е бил 11 или 13-годишен, не си спомням. И учителят му казва, че това не е достатъчен мотив и постепенно му узряват мотивите и намеренията. И той разбира, че с такива мотиви не можеш да отидеш и не можеш да искаш истински резултати. След време той става истински Учител. Но не пречи: може да се почне с погрешен мотив, с погрешно намерение, после, който е търсач той ще го надрасне. И едно от най-важните неща в таз чаена церемония е да осъзнаеш Пустотата. Затова там всичко е максимално просто и чаят, и водата говорят в таз Тишина. А осъзнаеш ли Пустотата, ти осъзнаваш вече своята Свобода. Оттам нататък всичко се променя. Въпросът е на осъзнаване. Така че щом идва тука, като идея, е много хубаво. Това е начало, това е въведение. Но, разбира се, Дзенските манастири си крият по-дълбоките неща донякъде. Но това е хубаво начало, хубаво нещо: да има такива места, където да отидеш и обременяването, донякъде да изчезне.

Г., кой е Дзен? Ти имаш там книжки много по Дзен в книжарничката.

Присъстващ: Мен това, което ми хрумна е, че всъщност да осъзнаеш Пустотата не означава ли да остане само Той и никой друг?

Елеазар Хараш: Да. То туй не е нито Той, нито Тя, но Той Мистерията.

Присъстващ: Теб да те няма, накратко казано.

Елеазар Хараш: Да, пречката, преградата.

Присъстващ: Докато има „аз“ и „той“, няма място (…) Все още има деление, все още ние се пречкаме.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Всъщност, в такъв аспект, това въпрос на осъзнаване ли е, или по-скоро въпрос да те няма? Въпрос на осъзнаване ли е това да те няма?

Елеазар Хараш: Ти, като го осъзнаеш, ще изчезнеш и ще бъдеш осъзната, няма да ти пречи.

Присъстващ: Всъщност въпрос на осъзнаване е да постигнеш да те няма, така ли?

Елеазар Хараш: Да, да. Неосъзнатият все го има или външно, или вътрешно, или на астрално поле, или на ментално.

Присъстващ: Петьо, ти беше дал там една формула, когато има хора, които не са адекватни и искаме да им помогнем, нали: „Господи, Ти се справи със злото в неосъзнатото“.

Елеазар Хараш: Господи, парализирай съзнателното и несъзнателното в еди-кой си.

Присъстващ: Въпросът е, че аз искам в себе си да си го реша. Не знам, изясних.

Елеазар Хараш: Ако думата „парализирай“ те смущава „завържи“ или „освободи ме от съзнателното“…

Присъстващ: Не, аз бях по друг начин прочела там. Аз бях казала: „Господи, Ти…“ не беше „парализирай“, бях си го измислила „порази“ злото в моето…

Елеазар Хараш: Защото от несъзнателното, то отива в съзнателното. Затова казваме в случая, казваме…

Присъстващ: Може да стане: „Господи, Ти порази злото в моето съзнавано и несъзнавано“, така ли?

Елеазар Хараш: Да и така може: „в съзнателното и несъзнателното“.

Присъстващ: Тази дума „порази“ много ми хареса. Коя е по-силна „парализирай“ или „порази“?

Елеазар Хараш: Ами „парализирай“, като завързване, по-силна е.

Присъстващ: Моето съзнателно, как беше?

Елеазар Хараш: Моето съзнателно и несъзнателно. Може и за твой близък, някой, ако се кани да прави беля някаква. Не говорим само за самоубийството. На такива хора много помага тази формула, така имахме няколко случая.

Присъстващ: За да мога да помагам, аз първо трябва да съм адекватна.

Елеазар Хараш: Да, от там се почва, защото примерно, да кажем Конфуций може да иска цял живот да помага… Всъщност самото присъствие на такива като Лао Дзъ, няма нужда дали ще говори, какво ще говори. Каквото и да каже той, самата му енергия, вече, той тече по друг начин. Докато Конфуций, той може да говори за хуманност и за добродетели, но той не е вътре в тях. Той говори, че те трябва да се постигнат, че трябва да се уважават и хората, всичко, което един политик може да го каже. Нали? Докато Лао Дзъ не е такъв. Лао Дзъ моралът го изхвърля като парцал. Защото има една естествена святост, първична, тя е… Ти като живееш в Дао, всичко е правилно. И той изхожда… просто позицията му е много висока: там всичко е правилно. Каквото и да каже Лао Дзъ, каквото и да направи, той е все прав. Каквото и да прави Конфуций, не е прав. Разбираш ли? Защото единият е от Дървото на Живота, другият е от Дървото на Познанието. И казва Лао Дзъ: Водата е мека, но побеждава и най-твърдите скали. Значи, ако си постоянен, както идеята за капката, ако си постоянен… И защо водата побеждава най-твърдите? Защото е мека. Ами защо е мека? Защото е като Дао. И казва: Дао е твърдо с помощта на мекотата. Значи, което означава: човек трябва да е твърд, но с помощта на мекотата. Въобще Лао Дзъ е нещо много рядко. Между другото, той има и много други книги, които не ги знаят хората. Има книга даже за талисманите. Не си я виждала, няма как да я видиш, и е много специална. Такива книги… Значи, стотици книги могат да ти попаднат други, ще ги прочетеш, ще ги забравиш. Но тука нещата са страхотни при него!

Присъстващ: Ами като стана въпрос за церемониите, всъщност нали знаеш, че съм почитател на индианската линия. Всъщност там свещената лула на индианците, това също ли е нещо от такъв тип?

Елеазар Хараш: Такъв е, но оттатък е… Има случаи, значи, на една застава един иска Лао Дзъ да му подари нещо, преди да тръгне към Небитието, към горите, където му се губят следите, и той му подарява един талисман. Оня го отказва и припада в момента, в който… И после той го поставя на него и възкръсва, защото енергията е друга. И той знае как да я включва при всяко докосване, той ги е изработвал. Той влага чисто Божествена енергия, изначална. То всъщност не е и талисман даже, но условно върши и таз работа.

Присъстващ: Имаше една книга от една поредица за Авалон, там едната жрица трябваше да изработи ножницата на Ескалибур. Тя се затваря на пост и молитва. И всъщност, всяко нещо, което изработва е така на молитва. И тя е по-важна от самия меч в случая.

Елеазар Хараш: Да, точно тъй!

Присъстващ: Тя е тази, която съхранява живота на тоя, който носи меча.

Елеазар Хараш: И тези витамини, добавки, след време, тънкости, те се изработват след време от хора, молитвени със специална нагласа, с такава настройка. И тогава те ще бъдат живи. И както примерно женшенът: там има за него много легенди, има седемтомна книга посветена. Има там, за да намериш истинските корени. Туй което идва тук е отражение. Защото Даосите и Дзен Учителите, Посветените, те го търсят, с друга нагласа, с голямо благоговение, искат коренът да им се разкрие. И по друг начин го пипат: свещено, молят, искат да станат достойни за него, той да им се разкрие, той да им се даде. И откриват първични корени, а не такива, които тука си вървят. И туй е нещо, вторичното пак върши нещо, но иначе тогава женшенът има съвсем друго значение.

Присъстващ: Всъщност, не е ли едно от съществените неща: подходът към него? Защото, ако ти го откъснеш насила, то вече друго е вложено.

Елеазар Хараш: Ти, като го намериш, ти, като го искаш, и като си с нагласа за израстване, за дълголетие, защото там какво ли няма. И не случайно го наричат и „еликсира на живота“, и „пра растението“. Той всъщност е „пра растението“. Когато ти го искаш с идея да служиш на Дао, то ти се дава, то самото иска да ти се даде. Но друго е хиляда човека да ти намерят женшен, друго е някакъв като Лао Дзъ или Дао да ти го даде, който знае правилата и на даването. Има голяма разлика кой как го дава и кой какво е внесъл в него. Дето ти казах за талисмана на Лао Дзъ, той е повече… Просто Лао Дзъ е Древно Божество. Даже нещо по-дълбоко от туй.

Присъстващ: Той не е ли един от 24-те Старци?

Елеазар Хараш: Той е и от 24-те Старци, обаче в него има нещо, което се нарича в една специална книга от китайските, от древнокитайските, самият принцип на живота. Значи: самото Дао, минало през девет трансформации и става Лао Дзъ. Девет вътрешни трансформации, няколко външни, за да стане Лао Дзъ и да говори за себе си, за Дао. Просто самото Дао е това. Но трудно е учените, те и до сега гадаят, той живял ли е, не е ли живял?

То няма значение въобще не трябва да се мисли в тази посока. Тя е погрешна, защото той е постоянно жив. Те не са живи, но както и да е, но много специален, много. Една от най-дълбоките мъдрости, ако трябва да сме откровени в света, това е китайската мъдрост. Не искам да кажа най-дълбоката, обаче там единствено се говори за 13 вида Пустота и други неща, които след време ще ги загатваме по малко. Но самото Дао просто е слязло и То си говори за себе си просто. И затуй не е лесно да бъде разбрано. Конфуций е достъпен. Но това са други светове, други врати, други Небеса.

И същевременно много просто говори. Не очаквай нищо и ще бъдеш очарован. Като си пълен с Дао как ще очакваш? Ти, ако очакваш, е грях. То рай, бъдеще, просто да разчиташ на нещо… Не очаквай, т.е. бъди Дао. По друг начин: Живей чрез Дао, живей с Дао, но не и да очакваш. Надеждата показва, че вече капан. Тука няма надежда при Даоса. И няма нужда от бъдеще. Как може да има нужда от бъдеще и от звезди, като живееш в самото Дао? Значи: Що е дзен?

Присъстващ: От миналата година, което си спомням, улавяне на мига. Дзен е в мига.

Елеазар Хараш: Докато го уловим и изхвърчал. А другият, следващият?

Присъстващ: Единение.

Елеазар Хараш: Да. Единение е Дзен, Единение с Пустотата и чрез Пустотата наблюдаваш нещата. Пустотата гледа без очи.

Присъстващ: Всъщност не е ли изчезване? Тебе кат те няма вече…

Елеазар Хараш: Тебе кат те няма не пречи чистата ти Същност, скритата, изначалната да работи правилно. Тогава те няма по правилния начин, да. Точно туй: Дзен е Пустотата.

Присъстващ: Тоест: естеството на живота, всъщност не е ли така?

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Тебе кат те няма, то Естеството си е естествено.

Елеазар Хараш: Такова нещо е Лао Дзъ и затова гадаят: живял ли е, родил ли се е, не се ли е родил? И едната легенда директно казва, че директно се е родил на 86 години. И той затова е старец, старото момче. Но той е така, той просто… Той си е отдавна роден, нали, и той кат идва тука, хората искат да го хванат тъй насаме, но никога… Значи: неговото Учение никога няма да бъде разбрано до край. Точно туй е красотата му, защото то държи на неопределеното. И затуй се казва: Дао е форма без форма, образ без Същност върви го тълкувай. Не е за тълкуване обаче. Защото, ако тръгнеш да тълкуваш… Просто трябва да приемаш и да го внасяш в себе си, а не да го тълкуваш.

Присъстващ: Има едно малко подвеждане, което може да ни се случи. Когато се опитваме да ни няма, да ни няма, да ни няма, да ни няма, да ни няма. По-скоро, като че ли, Дао съветва голямото имане да влезе в нас? Само с отстраняване, не знам дали ще се получи. То е съвместен процес, но целта на „нямането“ е да влезе голямото.

Елеазар Хараш: Няма смущение в Пустотата, значи, на всички други места има смущение. Там Злото не може да влезе, няма как, в Пустотата то не вирее. И доброто не може да влезе да ти пречи, защото то също пречи по някакъв начин. Там е най-сигурното място. И ако ти отстраниш наистина себе си, после ще се получи и изобилието, но без остатък, това е въпросът. Значи: законът, както е при вярата, при 99% не работи. Значи вярваш на Учителя 99% свърши. От 100% нагоре, но даже най-правилно да си 100% просто това е мярката. И тука в това няма общо никакъв Дявол, защото Яков Бьоме казва: Дяволът няма власт да премести и една сламка. Значи: до такава степен е ликвидиран Дяволът, той няма такава власт, не му е дадена. Трябва Бог да му каже и той тогава може да премести една сламка или да направи нещо от сламката. До тогава…

Присъстващ: Искам да питам: живот в Пустотата и всъщност това, което говорим сега, може ли да се каже, че е живот на Душата, т.е. петото тяло ли е, или живот в Духа?

Елеазар Хараш: Значи, и двете са заедно там. Значи, както е при Ангелите: нещата са слети, ум, сърце и воля примерно, всичко слято в едно единно виждане, единно служене, единно сливане. Докато в тоз свят са разделени при човека на ум, сърце и на воля. Значи: там и висшата Душа, и пречистия Дух са едно.

Присъстващ: Но всъщност, ако, нали, си на ниво познание на висшата Душа, там говориме ли за Пустота, или всъщност…

Елеазар Хараш: Говорим за една от степените на Пустотата, но не най-високата.

Присъстващ: Степен на Пустотата?

Елеазар Хараш: Да, да.

Присъстващ: Да, ти каза 13 степени.

Елеазар Хараш: Там са 13.

Присъстващ: Всъщност, Г. го загатна: увеличавайки осъзнаването си, ние се доближаваме до Пустотата.

Елеазар Хараш: Да, да, да, все повече.

Присъстващ: Постепенно, увеличавайки осъзнаването си, и отстраняваме ума и егото.

Елеазар Хараш: И след време, когато минем през нея правилно, оцелеем и издържим, защото то е същевременно и голямо изпитание: да дадеш себе си, да се отделиш, тогава вече ще дойде онуй изобилие, от което ти ставаш абсолютно независим. Значи, тогава нищо не може да те изкуши. Може да си богат и да живееш като беден, а като си беден се чувстваш богат. Каквото е решено от това, но ти си вече в оня великия живот, където всичко е в ръцете ти и едновременно нищо.

Присъстващ: Цялостен.

Елеазар Хараш: Да.

И това е много повече от какъвто и успех да е, когато ти си цялостен, когато Пълнотата е в тебе. Ти надминаваш вече всички успехи, защото успехите в света са провали. Тука се разбира ясно. Да.

Значи: Що е Дзен? Отговорът е простичък: Дзен е метод за освобождение от условията и обстоятелствата. Става въпрос и за външните условия, и за вътрешните условия просто Освобождение. Следващият въпрос само ще го загатна и ще направим една почивка около 20 минути.

3. Що е правилно възприятие?

Туй е пак Дзен въпрос, пак е от Дзен, нали така, но после, така, в паузата да си поразмишлявате върху него.

Чаената церемония, в Тишина. Той, чаят, трябва да си изтече, да го изпият. И тази чаша с всичките му такова, накрая изчистена, празна, Пустота, връща се при Пустотата; Пустотата се връща при голямата Пустота. Това е особено неразбираемо за християни. Изключваме някой по-пробуден, но иначе, просто там не е за… Има и други тънкости. След време съм решил тъй малко и по този въпрос.

И в сумото има големи тънкости. Изглеждат такива, нали, дебели, мазнички, трудни хора. Съвсем друга е целта. Няма кривене на ръце, чупене или такова, нали. Това е борба за равновесие. Трябва да останеш в кръга, трябва да останеш в центъра, трябва да останеш в себе си. И това е цялата основа на сумо, борба за равновесие, което е много благородно, съвсем на друга основа.

Присъстващ: Ами голямото плюскане там?

Елеазар Хараш: Ами всичко е в таз цел.

Присъстващ: Таз цел да станеш свиня?

Елеазар Хараш: Ставаш 130 150 кила, обаче имаш много такава енергия, която след време, Същността като я вземе и като я насочи в правилната посока… Много хора вярват, че докосват тази енергия, макар че тя не е изчистена напълно, тя е много силна, на сумист даже. Получават голяма енергия, приток, защото те не са готови да отидат при мъдреца, да се докоснат. Това е за тях боговете там. Затуй ги боготворят и това е най-масовият спорт в Япония. Има идея, която след време ще ги заведе в първичното сумо. Но не онова първично, дето традиционното, защото там е можело да се удрят и така с ръце, опасна работа, туй е отпаднало. След време ще отидат при най-силната енергия, пък тя, най-силната е най-чистата енергия.

Присъстващ: Ще поотслабнат.

Елеазар Хараш: Ще отслабнат тогава.

Присъстващ: Нищо не става, те плюскали по 10 15 килограма на вечеря, сурово месо.

Елеазар Хараш: Подържат 130 150 кг трябва да ги подържат.

Присъстващ: Такива медитативни могат ли да бъдат?

Елеазар Хараш: Някои от тях, да.

Присъстващ: С месцето?

Елеазар Хараш: Голяма част, пак не пречи. Виж какво, то можеш да си вегетарианец и да не си медитативен, а пък може да си. То е нагласа, то е в съзнанието, нещо което става, то е отвъд. И там е много странно. Всъщност, който е загубил, той е загубил нещо от равновесието си, от същността си и пак трябва после да тренира, да се подготвя, да възстанови, нали. И затуй да останеш в кръга или да останеш стабилен в себе си, в своя център и тогава побеждаваш. Много благороден спорт и така леко прикрит: изглежда борба…

Присъстващ: Аз бих препоръчал сърфинг.

(…)

Елеазар Хараш: Пак е да. Не, различните народи по различен начин. Е, има… един път даваха сърфинг, един една акула го грабна, нали. Пак е равновесие, пак е идея.

Присъстващ: Това си е чист Дзен.

Елеазар Хараш: Да, голямото го има и той трябва да се отдаде, но вече, зависи как го е направил вътрешно.

Дошъл си без кравите, или тя не може да влезе в рейса?

Присъстващ: Беше ми интересно това разсъждение за борбата сумо, доколкото разбрах.

Елеазар Хараш: Те онези якички.

Присъстващ: Те ядат крави обаче.

Присъстващ: Аз срещнах от Учителя, който казва: Месото е много силна храна.

Елеазар Хараш: Силна и прави хората слаби.

Присъстващ: Много ми хареса енциклопедичният речник!

Елеазар Хараш: Дето го записа на касети?

Присъстващ: Да, 88 касети точно се събраха. Вече всеки ден си слушам по една касета. Колкото пъти слушаш, все нови, нови работи се виждат.

(…)

Елеазар Хараш: (…) Това е изобилна вода, то е като… Не могат да я понесат хората, защото то е като: на един човек да му дадеш доброто за цял живот, той не може най-трудното нещо, което може да се понесе. Много е трудно да понесеш истинското Добро цял живот и затуй всъщност туй се изстрадва, туй се плаща. Думата „земетресение“, в българското съзнание, в обикновеното е „бедствие“, а всъщност означава съвсем друго нещо. На старогръцки, думата преведено означава „поврат“ и означава „промяна“. И всъщност този уродливият начин на мислене, падналият, катастрофата, бедствието, туй е, което ще махне… Затуй има катастрофи, защото тоз начин на мислене трябва… много е точно. Не само и към Земята, към всичко, но и към Земята. Това е хубавото в Египет, където казват, нали, Геп, значи тяло на божество. Просто едно изплюване на Земята свършваш. Всичките ти цитати за развитие, интелигентност забрави! Толкова е било свещено. И прахът е бил свещен в Египет. Това е начин на отношение. Но който го няма, идват тез земетресения, и така като, цяло почти не вършат работа, защото, който иска да спи яко, нали… Но някой загатва нещо, да, това е все пак, „Бог ни наказва“, и пак не предприемат мерки, пак не тръгват по оня истински стремеж. Човек трябва да се „самозапали“. Защото с такива думи: „Това е Божията Воля“ остават си общи приказки, ако не се „запалиш“.

Присъстващ: Може ли да ни кажеш каква е мярката, която трябва да постигнем, за да спреш да ни забавляваш?

Елеазар Хараш: Да. Чакай, сега да помисля.

Присъстващ: Но без забавления.

Елеазар Хараш: Да, да. Сега е забавление, донякъде и въведение едновременно. Сега е двойно, сега не е чисто забавление.

Присъстващ: От години се въвеждаме. Знам, че зависи от нас, но все пак.

Елеазар Хараш: Иначе, мярката е вътре в самата твоя Божественост, но понеже ме питаш, аз ще ти отговоря тъй: Значи, мярката е да работиш 24 часа, едната мярка, какво ще правиш, как ще практикуваш. А минимумът на ден Духовна работа е три часа туй е част от мярката. Другата мярка, пак стигаме до дневниците. Значи, думата „дневник“ иначе външно означава тефтерче, записки, нали, както и да е, обаче означава строга самодисциплина, овладяване на себе си. И в момента на овладяване на себе си, вече няма да възникват въпроси в тебе, вече си в мярката. Туй, което преди много години казах в София на една лекция: коя е мярката за третото око, че е отворено? Значи: не възникват въпроси за каквото и да е. Не се интересуваш и от отговори, но същевременно имаш дълбоките отговори. Туй е мярка. Само че, третото око е също бедна история. Ако отидем още по-нагоре, вече висшата чакра, там няма нужда и от отговор, дълбок отговор. Просто същността живее в тебе, знаеш какво да правиш, няма какво да питаш. Идват трудностите, благодариш. Идват големите трудности, знаеш че са за израстване, ама защо… И още по-висшата мярка е, че при голямо страдание, голям натиск нямаш нужда и да споделяш, както Юда. Само че, на него му е било забранено, защото човек иска да сподели някъде с нещо, но самото споделяне е също много тънка слабост. Просто нямаш нужда. Ти си пълен в себе си, и щом нямаш нужда да споделяш, ти си цял. Туй е висша мярка, и хубавото, и лошото. Значи, има една категория мъдреци, които… Даоски, и други, които не слизат да помагат в света. Толкова са възвишени, толкова са дълбоки, не чувстват нужда. Защото в името на тази Свобода всеки да си извърви своя път. От къде на къде ще му се намесват даже и по висшия начин, даже и като упътване. Забележи колко, от човешка гледна точка, хората биха казали: „Те не искат, нали, те са ни изоставили“, не. В тоз свят по начало е казано повече, отколкото трябва и Учителя, и кой ли не.

Значи, висшата мярка е онова огромно Отдаване, при което завинаги ще се простиш с въпроси, с отговори. Онова Отдаване на Истината, на Истинолюбието, при което, от тоз момент, ако сега го направиш примерно или после, насаме, днеска, таз вечер, ти вече няма да имаш нужда от въпроси. Самата Истина ще те учи. Самото туй Истинолюбие, същото, то вече ще започне да те въвежда. Няма да ти отговаря винаги точно, защото да можеш, да доиздирваш нещо в себе си. И ще ти отговаря, и няма да ти отговаря, и все ще е правилно, защото ти вече си в мярката. Питаш за мярката: ще бъдеш постоянно в мярката. И тогава вече ще си говорим на съвсем друг език… Не можеш да питаш: „Какво да правя?“.

Особено много хора, които години наред са в Учението, в лекциите и да дойдат да питат: „Какво да правя?“. Предпочитам нов, начинаещ, такъв болен, алкохолик да дойде нещо за въвеждане. Но хора от таз категория, някак си въпросите, нали, бих искал навътре да ги решават, а пък, когато искат обща помощ да, да дойдат и да кажат, да усилим формулите. Кажи ми го с няколко изречения искрено нуждата, аз знам каква формула ще изработя и край! Туй надълго, няма нужда дълги. Иначе се получава като този Б. от С. върти на М. телефона: „Върви питай го да играя ли баскетбол?“. Хайде сега! Ма важно било, „защото може да падна“. Ти може да паднеш на улицата, без топка. Просто нямаш проблеми да паднеш. И той се прави зависим. Аз исках го направя независим, той иска да стане зависим от мене. И след време в нас ще си говори Пустотата, нали, което е най-хубавото чисто Божествен език, каквото и да си кажем е точно, каквото и да си премълчим е точно. И двете неща ще бъдат точни, и отвън, и отвътре, защото мярката

Присъстващ: Петьо, когато казваме 3 часа духовна работа, защото много често всеки в нас има и някои материални неща, и материалните трябва да урежда. Мен ми се струва, че някак си те не може да влизат…

Елеазар Хараш: Те не трябва да пречат.

Присъстващ: Примерно някой път за здравето отделяш еди-колко си време, примерно един час формули за работа или пък за нещо си. Но това точно ли е да влиза в тия 3 часа? За мен не върви, защото то е някакъв личен въпрос, който ти уточняваш. Тези часове, които си ги направил на формули за нещо, нещо, което те касае по някакъв духовен начин влиза ли към тази духовна работа?

Елеазар Хараш: Значи: когато, Г., се отдадеш на Истината, твърдо избереш, ама мощно, ти ще запалиш малко или много Невидимия свят то е голям огън да се изправиш и да го решиш. Аз помня на времето: и Братството настръхна, и роднините ми, и Държавна Сигурност, всичко и разбрах, че съм на Правия Път. То е мощно желание да се завърнеш и да гориш. В момента, в който го решиш, вече придобиваш и мярката. Самата Истина ще ти пусне ръка, ще ти пусне невидими помагачи и ще различаваш. Не, както Исая, да кажем, в 6 гл. мисля, че в 6-ти стих, явил му се Ангел, той го обърква със Серафим обаче. Те са неща библейски, които не ги знаят хората. То не им трябва да ги знаят, нито на църквите, те са тънкости. Но тогава ще знаеш и тънкостите, защото явил му се, вярно е, огнено същество, но Ангел с огнено служене, а не Серафим, а разликата е… Ако му се разкаже какво означава точно Серафим, то е съвсем друго там. Значи самото огромно отдаване на Истинолюбието, ти го вкарваш вече в ежедневието си, и то почва да ти дава мярка за нещата. Самото четене на книгите на Учителя вече става практика и то много висша практика. Туй не просто четеш, както сега: лекциите някои мислят, че са лекции те са нещо друго. Наричаме ги „лекции“, но… Някои да, ако може да помислят, както Р. казва, да не са забавления. Донякъде да, но в тях има нещо, което е извън, което е друго, и което е и целта. Ето скоро говорихме за едно важно упражнение, с К. беше, да. Искаш да постигне нещо важно, какво да се тренира упражнение в независимост. И при отдаване на Истината, ще и имаш мярката. Независимост, защото може да искаш да станеш независим от разумни неща това е вече опасно, от съкровени. Не! От всичко съкровено ще бъдеш зависим, но от всичко човешко ще бъдеш независим и ще гониш и мярката. Ти вече като се отдадеш, значи Той, Бог ти се отдава, при 100%. При 99 и надолу не говорим. Тогава вече ще ти бъдат наместени всички практики, които са за тебе. Просто ще знаеш там малкото с физически упражнения, с какви думи, как да проучваш нещата, ще ти бъдат дадени сигурно… Да разбирам, което не е писано и то по правилния начин, защото иначе… то се дава. То няма избор, те просто ти дават, защото, туй е в идеята на Цялото, нали, отдал си се. И същевременно увеличаваш си Смирението, скромността, те тез неща се знаят, нали, защото иначе пък загиваш, отделяш се от Пустотата. Значи: самото Истинолюбие ще ти подреди практиките.

Обаче, да допуснем, че С. ти идва в София в книжарницата и вие се отпускате на лаф моабет, така, приятно е, нали. Няма мярката, ще си говорите общи приказки. Няма общи приказки. Ама тя може да се обиди. Извинявай, енергията е много скъпоценна! Ето в момента тя ти трябва и за здраве. Какво означава в момента да кажем болест, условно? Послание, за да оправиш нещо в мисълта си. Значи нещо трябва да се излекува. Значи, тази болест идва, идва да лекува, тя е много хубаво послание, много хубав знак, че нещо трябва да бъде, всъщност те предпазва.

Присъстващ: Освен това е подтик, според мене, да изработиш нещо.

Елеазар Хараш: И след време да можеш да си постигнеш здравето, което е важно. И сега обаче чрез болестта ще дойде, чрез този натиск.

Присъстващ: По принцип аз, някак си през цялото време имам чувството, че… Нямам чувството, че трябва да бързам да го излекувам. Защото не е съществено сама мен да ме пусне кръстът. Същественото е да разбера, да намеря вътрешно въпроса. Разбираш ли?

Елеазар Хараш: Но не можеш и да се бавиш. Трябва някакъв ритъм.

Присъстващ: Е, аз не се бавя, въпросът е, че важно е да оздравея, но е много по-важно вътрешно да разреша, така го усещам, а това няма да стане, ако се концентрирам само да се излекувам. Ако си насоча вниманието да се излекувам, т. е. тялото ми да се излекува, се отклонявам.

Елеазар Хараш: Веднага правиш отклонение, защото си избрала здравето вместо болест.

Присъстващ: Именно! Аз и затова някакси не мога вътрешно да се отдам на това да искам да оздравея, защото то не е същественото в случая.

Елеазар Хараш: Значи: истинският човек, няма да държи на здравето повече, отколкото на Бога. Той винаги ще държи първо на Бога. Ако Бог реши, ще го излекува. Ще отделя по малко време, нещичко, обаче много скромно. Защото Бог е толкоз важен, че да отделяш много време за здравето си просто е голямо заблуждение.

Присъстващ: Между другото, мен такава радост ми донесе тази болест, самата болка ме върна към истинското в мене.

Елеазар Хараш: Точно така, Г.!

Присъстващ: Падаш на земята, не знаеш дали ще има следваща крачка, не можеш сам да станеш, ако не дойде да те дигне. И бях толкова щастлива. Не, то „щастлива“ не е точната дума.

Елеазар Хараш: Аз те видях вътрешно…

Присъстващ: Чувствам се естествено, просто и знам, че едновременно с това имам помощта и подкрепата, и че не съм сама. Сама си падам и това е естествено състояние, ето тука съм, и не ме притеснява, че ме гледат, че съм се изцапала.

Елеазар Хараш: Точно това исках да ти кажа, аз те видях вътрешно.

Присъстващ: За мен това е много по-същественото, отколкото да оздравея, защото тая болест ми донесе такива неща, които за мен са по-ценни от това да ходя. Разбираш ли?

Елеазар Хараш: И знаеш ли кое е хубаво, Г., че ти не се поддаде на хората, на мнението. Щеше да станеш зависима от тях, и те щяха да те отчаят. Просто някак си ги изключи, което ти прави чест. Едно от хубавите неща, които направи. Не казвам, че въобще не си се влияла.

Присъстващ: Е, имаше моменти…

Елеазар Хараш: Малко да, но става въпрос, че ти го загърби туй ето независимост. Упражнение в независимост по някакъв твой начин.

Присъстващ: Аз не зная дали на сбърках, че въобще тръгнах на лекари.

Елеазар Хараш: Ами щом си тръгнала и се е стигнало до там, значи частично са ти трябвали, за да имаш сега по-дълбоко осъзнаване, защото болестта винаги идва, за да те научи сам да се лекуваш.

Присъстващ: Все пак не е съществено лекуването, аз поне така го усещам.

Елеазар Хараш: Не е съществено.

Присъстващ: Освен това, това е нещо толкова специално, че самото страдание задвижва в тебе такива неща, които здравето не може да ти ги даде.

Елеазар Хараш: Точно тъй!

Присъстващ: И дефакто аз защо да бягам? То идва и ти дава нещо толкова специално! Примерно: записите ги правя при такива болки, при които аз едва стоях, не можех да се изправя да застана срещу микрофона. После не мога да се сгъна, но просто това беше толкова силно и толкова хубаво, аз му се радвах, макар че ме болеше.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: И за това някак си не исках да карам толкова интензивно за оздравяване, защото това е едно условие да бъда по-истинска. Разбираш ли?

Елеазар Хараш: Ще ти направя един превод, значи: това, което се случи с тебе, то дойде, за да преодолееш себе си, менталния си свят, астралния си свят. Да направиш едно преодоляване, за да може отново сега да пожелаеш още повече истинското. Затуй карахме формули, затуй ти казах, ако си спомняш: „Г., това иска от 5 до 10 часа“. Не го изпълни напълно, не го изпълни, но стигна до 5 ч., което все пак ти прави чест. Аз не ти карах много формули знаех, че няма нужда, но знаех, че ще се оправиш, защото то има белези. Има си белези.

Присъстващ: Aз последно, извинявай, че много време отнемам, но има нещо, което е свързано с волята. Аз това „свободна воля“ и „свободен избор“ не го разбирам, защото има една Единствена Воля. Освен това само Абсолютната Разумност може да взима решения. Аз я нямам тази разумност, т.е., ако Бог в мене я има тази разумност, и е редно Той да взема решенията. За какво ми е свободна воля? Не я искам.

Елеазар Хараш: Кой ти е казал, че трябва да я имаш?

Присъстващ: Тоест, мога ли да поискам от Учителя, не искам аз да вземам решения, т.е. аз не искам да бягам от отговорност, там където аз трябва да реша нещо.

Елеазар Хараш: Там не можеш и да избягаш.

Присъстващ: Но въпросът е, че не искам да имам свободна воля и не искам аз да взимам решения, защото аз нямам основа на какво. Тя, Мъдростта може… единствено е тази, която може да вземе истински решения.

Елеазар Хараш: Сега ще ти кажа нещо, да разбереш тънкото къде е, какво ти се губи. Защото в момента, в който разбереш отпада всичко друго и въпросите включително. Ако ти правиш правилните избори, защото има нещо, което зависи от твоята същност.

Присъстващ: Зависи от любовта ми към Истината?

Елеазар Хараш: А, така и това. Ако ти правиш правилните избори, в тебе израства Духът.

Присъстващ: Тогава аз ли ги взимам решенията?

Елеазар Хараш: Ти ги взимаш. След Духът ти израства вече и Тайната, и Неведомото, и себепознанието израства, и Богопознанието израства, и което е над него, нали, и други степени на Пустотата, и те израстват.

Присъстващ: Ама добре, не е ли така всъщност: ако аз имам Любов към Истината, Истината ми дава истинското решение, дефакто аз сама от себе си де да го взема туй решение?

Елеазар Хараш: Ма, така или иначе взимаш решения.

Присъстващ: Аз ли го взимам, или го взима Истината в мене след като аз съм я избрала?

Елеазар Хараш: Сега, значи, може да го взима умът ти, сърцето ти, Душата ти, и нещо висше. Важно е, че по този път ти ще постигнеш онуй осъзнаване и след време така ще се слееш с Бога, че вече ще взимаш решения от Негово име, от Единството. Засега взимаш не само от Единството смесени решения.

Присъстващ: Ща не ща, трябва да взимам решения.

Елеазар Хараш: Точно туй исках да ти кажа: щеш не щеш, това е тънкостта. Щеш не щеш просто ще взимаш, за да се получи онова пълно правилно взимане на решения.

Присъстващ: Тоест, за да може Бог вътре в мен да взима решенията?

Елеазар Хараш: Накрая вече Той да може тъй да се настани, че да няма индианци, които да му пречат, и други там. То има и човекоядци индианци…

Тайно желаех, защото в теб имаше нещо пасивно, още преди години имахме много разговори, като беше в Шумен, исках да отидеш в динамика, знаех, че ще имаш трудности. И ти желаех трудности всъщност, без да ти го кзвам. Обаче защо идват трудностите и защо щяха да дойдат? Богомилите казват: Трудностите идват, за да ви направят лъчезарни. Знаех, че има в тебе нещо подготвено, което ще успее, нали. Много се радвам, когато така не обръщаш внимание на хората при туй пълзенето и така нататъка. И всичко туй, нали, защото в тебе има една такава силичка, нали, понеже и формулите, и други неща, така, и идеи, и любов към нещата. Както и да е, сега нещо се понамести. Не казвам напълно, нали, не казвам вътрешно дали ти желая още трудности, може би поне още една, нали, така по-голяма. Ако може да е онази най-голямата, с която да направиш скока вече, и от там нататък вече се получава истинското Братство и Сестринство.

Присъстващ: Аз мисля, че съм много зависима, защото много очаквам някой да потвърди това, което аз… Имам усет, обаче имам нужда някой, примерно ти да ми потвърдиш, че това, което чувствам е така, или това, което мисля. Това е много силно в мене и аз си мисля, че това е едно от нещата, които ме държат като слабости.

Елеазар Хараш: Аз ще ти го потвърдя, ако и Учителя ми го потвърждава.

Присъстващ: Да де, но въпросът е, че мен ми е трудно да направя крачка, ако не съм го обсъдила примерно с теб и ако ти не си казал „да“. А това не е ли пак зависимост?

Елеазар Хараш: Има зависимости, има такива полезни зависимости, допустими.

Присъстващ: Просто в мене има много голяма потребност да се съветвам с тебе, да имам потвърждение от тебе, защото за мен това не си ти, ами Истината е това.

Елеазар Хараш: Да, обаче нашия Д. също ме послуша, но не изпълни каквото трябва. „Иди в Москва, му казах, обаче иди, за да си върнеш дълговете.“ Отиде, върна няколко дълга, завлече разни хора и другите не ги върна. Не случайно сега там положението е каша, ако знаеш. Значи, аз като съм свързан с някой човек, аз имам някаква отговорност, нося си я тайно, не говоря за нея, нито коментари. Карах ти формули, не казвам какви формули съм карал. Малко бяха, обаче точни, концентрирани. Но знаех, че ще излезеш, знаех, че малко подкрепа трябва. Тука е вече… Има една зависимост, при която, някой път, като се нуждае някой от помощ, трябва да караме повече формули. И тука вече няма какво да се правиш на независима, когато има случаи… Точно за това е Братството вече. Защото някой казва сам, наш С. Х., знаеш го, казва: „Мога всичко да постигна: магия, пари“ и така ми говори. „С., едно нещо постигни, ето сега ще ти кажа, едно нещо не можеш да постигнеш.“ Той веднага се учуди, беше в такава нагласа. „Айде стани смирен!“. Замръзна, заспа, нали, млъкна, ето така загуби ума и дума. Свърши! Нали, нещо истинско, какви са… Знаеш му глупостите на С., пак си го обичаме, пак си е наш човек, нали, както и да е.

Присъстващ: Петьо, можеш ли да кажеш нещо за това голямото изпитание и скока?

Елеазар Хараш: Най-трудно за него се говори, да.

Присъстващ: Днеска така се е случило, ще те изпотим малко.

Присъстващ: Той лесно ще ни разкаже, но ние как ще се изпотим.

Присъстващ: Сега, после ще решаваш ти твоите работи.

Елеазар Хараш: Значи, туй изпитание е, то се случи преди време на една сестра. Частично беше обсебена, не знаеше след обяд дали ще е жива, утре дали ще е жива, така, гледа ме. Усеща, че и аз не мога да помогна, то има такъв момент даже и Учителя, за какво е това Учение, нали а пък то така изглеждат нещата и правилните, много тънко изглеждат, така, нали? Борба, не се знаеше наистина, така, малко по-късно дойде да се молим, да се отмени туй изпитание, защото… Сега иска отново изпитанието, обаче и онова е точно, и сега е точно, дето иска. Ще кажа после и за голямото. Защото тя вече, по тоз начин изстрадвайки, усети, че загуби нещо и нещо в нейната подсъзнателна вяра израстна, някакво осъзнаване. Тя усети, че това е било момент за скок, нали. Не се получи, обаче тя има една тайна подготовка вече, това е коз. След време, като дойде голямото изпитание, където вече загубваш и ума си: няма мислене, няма чувства, няма усети, интуиция, нищо не ти помага, никакви логики, включително и Божествена логика. Това е огромна чест, защото в момента Бог е впрегнал много Демони от твоето минало, които ги е прекъснал да работят на други нива в астрален свят, да гонят други хора, да мъчат. Всичко се е струпало в тоз час за тебе страшна чест, и ти трябва да си… Знае се, че при пълна мобилизация, ще издържиш. Значи: човек трябва да е мобилизиран, казва… Чакай, как го казваше точно, тука го имах… Значи, виж какво казва Лао Дзъ : Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен. Значи, ти не можеш да искаш да поразиш туй изпитание, в смисъл не трябва да го чувстваш като враг, то не е враг. То е жестът, целият жест на много духове са събрани и прекъснати от дейности, за да направиш ти скока от собственото си минало, да го преодолееш. И разбира се, това не е въпрос само на оцеляване, а на страшна мобилизация. Издържаш, правиш скока, оттам нататък вече няма въпроси, говорим си разбираемо винаги, истинското Братство е започнало вече, защото то не е както в София… Нали си чувала, Г., за тези трите сгради, дето ще купуват там? Получили са парички, ще строят на три етажа. Значи на първия етаж са физическите хора, на вторият духовните, на третият божествата. И смятай Учителя какво ще ги направи, значи, да не ти разправям там какви неща, защото те някои от втория етаж ще кажат: „Чакай, мога ли да си купя на третия етаж?“. Всичко ще влезе там. Отделно, дето ще бъдат белязани от мутрите в София и други неща.

Значи, голямото изпитание е най-голямото съкращение на Пътя, върховният жест на Бога към тебе. В момента, в който го направиш, оттам нататък ние сме Братя в истинския смисъл. И сега сме братя, но тогава ще бъдем вече… Тогава вече ще знаеш как да проучваш Учителя. Направо го четеш в други измерения, всяка страница е пълна. И не само Учителя, защото има хора, които не четат свещени книги, израстват повече, отколкото някои, които са си посветили живота на Библията. Защо? Защото животът е самата Библия. Самият живот те учи, когато го обичаш тогава може да си елементарен човек и туй да те учи, а пък Библията да те съсипе. И затова харесвам, на едно място Николай Райнов казва: Има хора вярват в камъни, в идоли, и животът им се урежда по-добре, а други вярват в Христос и животът им се обърква. Значи, много е странно. Ти си от този тип, дето и животът, и книгите те учат, но иначе преди беше почнал по-мобилизирано, беше помниш 5, 6, 8 часа, 10 ли имаше? Това можеш да го възстановиш.

Присъстващ: Колко пъти се случва този скок? Да оставим мене! Аз не съм интересен!

Елеазар Хараш: Един път, като се случи за тоз живот няма да искаш втори, не, защото е тежък.

Присъстващ: По принцип ти казваш, че тя си е отложила?

Елеазар Хараш: Да, сега се чака. Не се знае след колко години ще дойде.

Присъстващ: Ще дойде ли, това е въпросът? Това нещо е толкова грандиозно.

Елеазар Хараш: За нея конкретно ме питаш, или по принцип?

Присъстващ: Не, по принцип. Значи, случва се един път в живота, 3 пъти, 5 пъти?

Елеазар Хараш: Ти ме питаш нещо, което е Божията воля. Значи, Божията воля ще реши, защото много е коствало да се съберат тези духове, на едно място на куп, да я посетят, да работят за нея. Не, те нямат избор, когато Бог ги призове, но става въпрос, че могат да минат сега 2 години, 5 години, 10.

Присъстващ: 10 прераждания могат ли да минат?

Елеазар Хараш: Могат да минат и прераждания.

Присъстващ: Да не я забавляваш, като казваш, че ще дойде?

Елеазар Хараш: Нищо не казвам. Тя ме пита, не знам кога ще дойдат.

Присъстващ: Не знаеш дали ще дойдат?

Елеазар Хараш: Което не знам, не знам. Не знам, защото Бог го решава.

Присъстващ: Кажи нещо за скока? Много хора, като чуват „скокът“ си представят, че скачат.

Елеазар Хараш: То не е на успоредки като Йордан Йовчев, гимнастика.

Присъстващ: То е огромно понятие, което, ако някой каже, че го разбира, нека ми го обясни на мене, защото аз не го разбирам.

Елеазар Хараш: Значи, скокът може да го направи, Р., и каквато и да е тежка карма, Истината в тебе прави скока. Забележи! Значи, ти не можеш да прескочиш мрака, дявола, силата на Бога, без Единство с Истината и с Бог в себе си. Значи, трябва да си постигнал такова единство, на някакво ниво. Сега при нея идва частично, защото тя частично беше постигнала. Отлага се, но тя идва много подготвена. Аз мисля, че ако вторият, тоз скок, следващият, ако дойде и тя не го такова, третият ще го прескочи. Но може и втория да прескочи, но там има и риск, защото така действа Истината. Може и да те порази, обаче тя е изчислила ти да издържиш. И затова е огромна чест да разбереш, когато идва. И защо, Г., дойдоха тези трудности при тебе? Да направиш малък скок, подготвителен. Да станеш по-лъчезарна. Така казват Богомилите: Трудностите идват, за да станем по-лъчезарни, не увехнали, не отчаяни.

Присъстващ: Аз виждам примерно, че в моя подход все още аз съм твърде подвластна на това, което се случва. Това, което се случва твърде много влияе. Човек трябва да си изработи такъв подход, който да е безусловен.

Елеазар Хараш: Значи според Лао Дзъ, тоз подход е… или както Р. пита за скока, значи, трябва да си изработиш особена почит към това, което идва. То е голямо Зло, Мрак е, няма нищо общо с мрака, защото е Божия воля и защото тъй изглежда. Обаче толкоз силно изглежда, че може и да се побъркаш. И ако полудееш, това е малкото наказание, има по-тежки неща на вътрешните тела. Но от друга страна е изчислено така че ти да го направиш, да го скочиш с Истината, която вече донякъде се е въплътила в тебе на високо ниво. Значи със себе си, не с Божията сила. Той, Бог много ясно, че лесно може да го победи, Той няма проблеми. Въпросът е, че ти заедно с Бога, ти си постигнал вече, то ти е дадено от Бога: твойта висша Душа и твоят Дух. Значи, със своя Дух, със своята Истинност, установен в Истината вече, станал устойчив, правиш го скока. Прескачаш астралния свят, менталния свят, прескачаш всичкото свое загубено време, измислиците. И затова Лао Дзъ казва: Защо хората са отделени от Дао? Защото са избрали своите измислици, измишльотини. Те живеят в тях, туй са поискали, затуй са отделени. Тука тези измишльотини, всички измислици, нали: уреждане, осигуряване, работа, професии всичко туй, то винаги си тече, то е като цяло една измислица. Участва, там трябва да бъдеш адекватен в света, обаче ей туй дето казах, тази огромна работа върху себе си, къдет никой не те вижда, и къдет не даваш никакви отчети на никой там се ражда истинското Братство, истинското сестринство, на определени нива, докато накрая туй да дойде големия скок, голямата трудност, голямото страдание, това е вече голямата заслуга. Значи: щом идва, както при тази сестра, тя е заслужила. Изпусна нещо, не можа да се мобилизира напълно, защото почувства и смъртта, и тя витаеше, нали смъртта. Обаче от друга страна, има вече едно наум, има една подготовка. И това всичко, което го казвам, пак е част от тази подготовка. Неслучайно става въпрос, защото те не възникват случайно въпросите.

Присъстващ: А поразяването в какво се изразява?

Елеазар Хараш: Истината в тебе я поразява, в смисъл не да я победи, да я отстрани, а я преобразява. И виждаш, че нямало никаква тъмнина.

Присъстващ: Порази? Или скачаш, или те поразява?

Елеазар Хараш: Ако те порази, какво ще стане ли?

Присъстващ: Мракът, в какво се изразява поразяването?

Елеазар Хараш: Единият начин, по-мекият е полудяване. Значи: отървал си се леко. И можеш да живееш като спящ почти цял живот. Зависи вече, въпроса на… Другият посяга ти, нещо в Душата ти, защото там за тялото, толкова интензивно страданието, че тялото не го чувстваш. Даосите казват, че след смъртта се разделят двете души човек има две души. Значи: нисшата си отива по своя път, става демоничен призрак, обикаля, висшата си отива нагоре. Стават много размествания вътрешни, но може донякъде да бъде напрегната и висшата Душа. Тя не може да бъде поразена, но може да бъде така напрегната, че да ти обърка и другите животи, следващите прераждания, понеже ти не си се мобилизирал.

Присъстващ: И двете врати са отворени.

Елеазар Хараш: Да, и двете врати са отворени. Изчислено е да направиш скока, но може да не го направиш, поради таз липса на осъзнание, защото има случаи, такива неща съм преживял, и вярата не помага, и 100% вяра също. Трябва да намериш нещо друго. Формули аз забравих формулите, какви формули? Не можах, просто то е страшна динамика, нали. Името си забравих, не знаех дълго време дали съм жив. Обаче спомням си, че влязох с голяма Вяра в Учителя. Вяра в случая е условна, да го кажа с голяма Любов. Вече каквото ще да става, но аз влизам, както си знам: по моето си правило някакво си. И после вече разбрах, че съм жив, благодарност, по` друга нервна система, друг Покой. Благодарност, слабо казано, не ми трябва втора, защото аз съм ценител. Аз ценя нещата и не искам, просто Бог го е изчислил, стига ми за цял живот, като оценяване. Трудно е да се говори за скока. Някой път мога да подготвя неща така, нали. Сега говорих неподготвено, но пак е точно. И неподготвеното е правилно и подготвеното.

Да се върна на, значи, въпросът беше: Що е правилно възприятие? Хайде да го кажа: правилното възприятие е това, при което разбираш, че няма нищо за възприемане това е Дзен отговор. Значи: няма нищо за възприемане. Това нищо е именно, което те изпълва с Безпределност. Защото възприятието те ограничава, каквото и да е то, и светло, и тъмно, докато това нищо те изпълва с безпределност. Щом възприемеш нещо, то те ограничава, и тогава изгубваш Безпределното.

Присъстващ: Мога ли да предложа нещо?

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Във ваканцията от лекциите струва ли си да пробваме едно съвместно гледане примерно на тези два филма за водата и малко събеседване?

Елеазар Хараш: Ако хората искат, ако дойдат, сега е мястото. Къде? Как? Аз лично няма да дойда. С радост ти отказвам, аз винаги с лекота. Библията казва, трябва да отказваме, и да, и не, с лекота, с приятно чувство. Защото имам да изучавам страшна библиотека там, и започнах на ден даже по три книги, по осем, както и да е, няма значение. Искам много неща догодина да ви дам и там съм отдаден, там ми е Храмът. Ама ако примерно веднага някои искат, нещо кажат, уговаряме час докато тука си го предложил, докато е топло. Къде може да се гледа? Кой ден? Кой час? И който дойде…

Това беше за днеска, може да се видите, и после Г. с тебе ще отидем до долу.

Ще посветя на скока след време, Р., може и на годишното събиране, така повече неща.

Присъстващ: Сигурен съм, че много хора ги чака това.

Елеазар Хараш: Да, това е задължително!

Присъстващ: Много хора го чакат. Чакат или ги чака.

Елеазар Хараш: Значи без скок оставаш в старото учение, малко или много, макар и да имаш хубави стремежи.

Присъстващ: Мисля, че е прахосничество да се събираме само и да си говорим приятно.

Елеазар Хараш: Ние, затова рядко се събираме, както виждаш.

Присъстващ: Като време, колко трае този момент?

Елеазар Хараш: Няма време. Забравяш времето и пространството. В Бог няма нито време, нито пространство, и двете ги няма.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: То е толкова интензивно, че може и цялата Вечност да ти я съберат в един час, в минути. Условно мога да го кажа примерно: плюс-минус 10 минути, но много е условно. Просто зависи как Духът ще реши върху тебе, нали Бог. Но ти тогава ще забравиш за часовник, като понятие въобще.

Присъстващ: Разсъждавайки за това, което Р. повдигна като въпрос. Ти каза това, че, нали, в един определен момент ти решаваш да се отдадеш на Истинолюбието.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Но всъщност, за да не е дошъл този момент, значи някъде нещо в нас, в нашите тела там, за да не го вземем все още това решение, значи нещо не е станало. И ти, просто ми направи впечатление, изрази се: „трябва да убедим себе си“.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Тоест да убедим това тяло или тела?

Елеазар Хараш: Да изразиш Духа си, Той е в тебе. Значи, тъй както го няма, Той е в тебе. И тъй като Бог уж, че Го няма и Той е в тебе. Значи да се изправиш на пук, на… защото иначе можеш да се оправдаваш с карма. Учителя казва: Няма оправдания с кармата. Просто трябва да я сразиш, трябва да я разрушиш. Как се побеждава кармата? Учителя дава много просто, с една думичка, с „внимание“. Забележи колко просто, както Дао. Това е достатъчно да се справиш с кармата си. Сега вече, как ще го разбереш, но казано е ясно. Значи, ако ти се изправиш, няма да се слееш веднага с нея. Тя ще те подготвя, тя ще те научи как да умираш за нея, как да живееш за нея те и двете са живеене, защото смърт няма. Тя вече поема, от тебе са големите усилия. Тогава вече няма да прекъсваш дневници, ежедневието ти ще навлиза, все повече ще отделяш време за Бога. Няма да казваш никога: „Нямам време“. Мощният стремеж, даже жажда да го нарека, пък даже и желание, отваря време, създава време. Като нямаш мощно желание, няма време. Иначе просто правиш пробив във времето с интензивно желание за Истината, тя има грижа. Ти можеш да направиш този избор и сега, както му казах, и на тебе го казвам: можеш да се изправиш напук на всичко, на карми, на такова, на свят, на условия, на внушения и да избереш. Почваш вече от тук нататък да го вкараш в ежедневието. Грешки ще има, но тренираш сериозно. Отбелязваш всичко, тренираш, четеш, проучваш Истината по Учителя, по други книги, по себе си. Самият твой Дух ще започне да те ръководи, ти Го ангажираш вече. Той започва да слиза и да те поставя в ситуации, също както Насрадин Ходжа има в себе си едно огромно чувство за веселие, и просто Духът му създава ситуации. Той някъде случките и той само ги казва нещата, то е натрупано. И ти имаш това желание за Истината, сега трябва да си го възпламениш. Духът ще ти създаде ситуации, където да израстваш как да говориш, как да си уточниш говоренето. Ще отпадне логичното говорене, ще отпадне онуй говорене, дето казва Учителя: „Може да говориш вярно, пък да не е истинно“ умът. Просто всичко туй ще го очистиш, то е в процес на практиката. И така ще минеш определени преживявания, изпитания на степени, на гъстота различна, докато дойде голямото изпитание, което е за големия скок. Всичко туй може да стане в този живот, не трябва да се отлага. Иначе нещо не сме разбрали Учителя, както трябва като идея.

Присъстващ: Мислех си, че това е в един определен момент, но трябва ли да се подготвяш за този момент, да вземеш решението, или то просто взимаш решението.

Елеазар Хараш: Ти си се подготвял хиляди години, и го знаеш. Тоз, който пита „трябва ли, трябва ли да има подготовка“ е умът.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Дай път на Духа си, дай Той да реши.

Присъстващ: Всички са готови, нали? Просто само се отлага цялата работа.

Елеазар Хараш: Да, отлагане, умът отлага.

Присъстващ: Това е игра играта, че не се чувстваш готов. Ами как да кажеш, след като не се чувстваш?

Елеазар Хараш: Ти, като го кажеш, няма да си пак, обаче вече ангажираш невидими помагачи, и ти ставаш сериозен в практикуването на Истинолюбие. И вече няма да подцениш алкохолик, дете или някой такъв, който те пита, защото винаги говориш пред Бога, ти си постоянно. И няма значение отсреща дали е някакъв мръсен там клошар, или нещо. Ти просто може нещата по-правилно се стараеш да ги видиш и Духът ти ги дава по-правилно. Почваш да вадиш правилните поуки, вместо човешките поуки. Защото другите поуки, то е залъгването. Това е ученикът, той не е от света, той не е човек.

Присъстващ: Да не чака условия, всъщност да се почувства или, пък…

Елеазар Хараш: Той, ако чака, то е свършено, Бог е в тебе. И след време идва големия потоп, поздравяваш го, минаваш през него, сразяваш го както Толтеките. Милиони Толтеки са направили тоз избор. Затова Толтеките са Толтеките. Като тях има много малко подобни, това е първата подраса Рмоахали и то само едно ядро от няколко хиляди човека, които са подобни на Толтеките. Те са подобна раса, подобна Мъдрост.

Присъстващ: Значи ли, че насочвайки се към скока, в дребното, в ежедневието да наблягаме на издръжливостта? Малките неща, самата издръжливост също да бъде като една помощ, тласък за скока. Изработването на издръжливост в самите нас.

Елеазар Хараш: Издръжливостта е полезна, тя ще ти помага. Но някой път, самото Истинолюбие ще ти даде нещо повече, ще ти даде кога да издържаш, защото някога можеш да оглупееш от издръжливост и от търпение. Разбираш ли, просто да търпиш нещо, което не заслужава търпение.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Примерно непоправимо нещо, какво ще го търпиш примерно. Точно туй: ще имаш различаване.

Присъстващ: Малките атаки, срещу тях да се издържи, това имам предвид.

Елеазар Хараш: Да, те малките ще покажат после дали ще издържиш големите. Но някъде може да става въпрос не за издържане, а може изпитът ти да е за Смирение, може изпитът ти да е за Вяра, може да изпитват Любовта ти, а не издръжливостта ти. Ти можеш да издържиш, но нямаш Любов. Разбираш ли, А.? Можеш да си наложиш, ето така, заради ината, да кажем, нали, или заради някаква воля, уж. Значи, на тез тънкости ще те учи самата Истина. Ето такива велики отдадени са, ето такива като Василид. Той просто е стигнал такива нива и казва: „Самият Бог не знае своя произход“ и е правилно. Как ще знаеш Бездната и Мистерията? Ще говорим догодина за него, защото той е страшна работа! Няма как самият Бог да знае, защото Той е произлязъл от нещо, където нищо не се знае, и където не е въпрос на знания, на познания, на понятия, на… Просто там всичко се надминава. И е прав, нали, обаче от много висша гледна точка е прав, не от човешка. Разбира се, ние трябва да го мислим тоз произход, да го търсим. Нещо се знае, нали, обаче то си остава…

Наострих ви малко днеска. Да, трябва да станете остри, остри решения се искат. Иначе Учението си тече приятно, положителни мисли, така, така, обаче туй не го иска Учителя. И според Учителя, и според Хермес, и според Заратустра: каквато и тежка карма да имаш, може да си направил стотици престъпления, в един живот можеш да ги заличиш. Това е сгъстяването на нещата. В един живот 100 човека да си убил, сега можеш да ги заличиш всичките. Има начини: като се отдадеш. Как? Истината ще те научи. Дали ще ги изкупваш в другия свят, от разстояние, от близост, от тука, от там, отвън, отвътре, просто тя има грижа. Ти се отдай, дето казват: „Кажи Истината и не мисли за последствията“.

Даже си спомням елементарни неща, един данъчен във Владиславово, като ме разпитваше: „Кажи сега колко приказки си продал за годината?“. „Как, аз да не ги изчислявам?“. Обаче нещо в интуицията се знае: „Около 300 лева“. После още някакъв такъв въпрос, един усукан, не го помня. Така, мисли, мисли той: „Ще направя компромис със съвестта си, няма да плащаш данъци“. Хайде де! Какво ще кажеш, откъде идва тоз компромис? Просто, всичко е много просто: кажи и не мисли, край. Но това са дребни, нали, такива по` други неща. Имат някакво значение, но става въпрос за по-дълбоките неща. За туй решение, нали, което е огнено, което си е в тебе, което можеш да го направиш сега, след пет прераждания, след сто прераждания и Братството да се отлага, нали, и така, така. Може и сега, тази вечер, включително. Насаме, така ще се отделиш, ще се заключиш, ако имаш стаичка, така. Аз такива неща съм ги правил на заключена врата и по хотелите, изповедите, всичко каквото съм бил там. Другата година идват познатите и казват: „Не можем да те познаем!“. И аз не мога да се… друг. Всичко това може да стане.

Присъстващ: Петьо отделянето на много време за формули, дали ще е за здраве, дали ще е както е сега при мен за апартаменти, за нещо друго, не е ли пак една уловка. Защото вместо това нещо, тези часове да ги отдам на Учението, аз отдавам на…

Елеазар Хараш: Да изследваш потънкостите, това трябва да разберем, потънкостите на нещата, даже почнахме преди време такава книга, потънкости на Учитея. Точно така, Г., но ти можеш да решиш също днеска дали да сгъстиш туй. Значи примерно, ако имаш 60 формули примерно казвам, да ги направиш 10 12 и да почнеш още повече да ги проучваш. Ще останат формули да поддържат нещата и почваш потънкостите.

Присъстващ: Примерно да кажем ти викаш сега, аз още не съм оздравяла, трябва да правя примерно един час за здравето, още не знам колко часа за…

Елеазар Хараш: Туй съм ти го казал преди време, днеска не съм. Значи, от тогава не сме говорили.

Присъстващ: И някой път се случва едно, второ, трето и ти трябва да отделиш часове за това, вместо да отделиш тези часове за Учението.

Елеазар Хараш: Точно така. Да.

Присъстващ: Не е ли по добре да отделя 10 минути за тези неща, а четири часа за Учението.

Елеазар Хараш: Ще ти кажа: Значи с тези думи „не е ли по-добре“, малко така ми звучиш особено. Значи, направо го почни бе, какво „не е ли по-добре“!

Присъстващ: Не, защото, нали, като се казва за този проблем еди-колко си часа, за мен това означава, че аз, значи, не съм била точна към Учителя, и сега се налага да ги давам тези часове.

Елеазар Хараш: Това е заместител, да, за да може хем да се подготвиш, хем да осъзнаеш, обаче тогава беше важно онези 5 часа. Тогава беше все пак критично и трябва да отделиш. Пак си правиш другите формули и закърпихме ги нещата, както знаеш.

Присъстващ: Задай още един въпрос!

Елеазар Хараш: „Не е ли добре ?“ значи не е ли добре еди-какво си ума, забележи! Наблюдавай думите, бди над всяка дума. Душата не говори тъй, Бог в тебе не говори тъй, Той не говори с колебания. „Не е ли добре“ значи може да стане, може и да не стане. Хващаш ума на тясно все повече. Това е тренирането на думите и на Истината, и след време ще имаш определени изрази, които ти си ги знаеш. За някои те може да не изглеждат точно, ти говориш пред Учителя, Той знае какво искаш да кажеш, какво влагаш, нали. Ето Конфуций отива при Лао Дзъ. Конфуций е дал на света около 3300 правила и отива, и смята, че понеже се знае, че е бил малко по-възрастен от Лао Дзъ като години и се смята, че Лао Дзъ ще го посрещне с почит, с такова. И му говори така за правила, трябва да бъдем морални на Лао Дзъ. Казва: „Има само едно правило: няма правила“ забележи! Само живей интуитивно в Дао и чрез Дао, това е всичко. Всички тези 3300 той ги погребва от раз. Конфуций остава, зяпа, нали: „Но как, ние трябва да различаваме добро от зло, дай ни някаква мярка.“ „Няма какво да се различава, всичко е Дао.“ Обаче той иска, нали, за какво ти е, какво ще разбереш с различаване? Отдай се на себе си, на същността на нещата, тя просто ще те научи, тя ще заживее в тебе. Тя, като заживее в тебе, каква карма ще имаш, Бог като заживее в тебе? Има ли Бог карма? Какви звезди? И Даосите правят звездите на прах, туй харесвам, и Толтеките.

Присъстващ: Всъщност мисля, че Г. на два пъти повдигна един и същи въпрос, който и много братя, и сестри, така наречени, не са чак търсачи, се плашат от твоето присъствие. Как да станем независими от твоето хранене към нас с Истина? Тоест как, като си ни дал едно правило там в някакъв лимит за 5 часа, или еди-какво си, и чакаме твоето разрешение да се отмени това, или пък чувстваме, че отговорът е някакъв вече друг и трябва да те попитаме и т. н.

Елеазар Хараш: Ами, хващаш много яко книгите на Учителя, и много отговори ще ти дойдат от там. И ако един човек напусне лекциите ми, тези събирания, всичко, и да идва при мене, обаче се отдаде яко на Учението, ще ми напълни Душата, и ще стане независим. Това е един от начините, обаче да не е… защото някои са напускали, но не са… полу, няма полу. Преди време една сестра ми каза: „Рядко ще идвам вече, може би на два, три месеца един път, защото искам яко да работя в Учението, за Учителя“. Хубаво прозвуча, но не се изпълни. Тука, значи, не става въпрос за думи. Яко, книгите ги имаш, ако нямаш ела за последен път или за предпоследен, или по-рядко, или рядко, обаче почни да ги копаеш. Тези книги са, там има нещо, което ще издириш, според своята специфика на своя Дух при Учителя. То самото ще те води, то самото е практика, при отдаване на Истината. И естествено ще станеш и независим, и сроден с мене. Защото няма как да избегнем сродството, но ще станеш по-независим. Пък, ако кажеш да пусна формули примерно, ако между нас има нещо, да станеш по-независим, ще ти пусна за идеята.

Аз ти разбирам въпроса, но то е пак има нещо лично. Ти ще решиш доколко да си независим от мене, доколкото можеш, доколкото го искаш. Мисля, че при едно огромно желание, можеш от днеска да станеш независим. Е, не да хванеш гората или някъде. Пък даже и това става, и манастир става. Ама ти можеш да избягаш от мене, и пак да си зависим, значи, да носиш някои идеи.

Присъстващ: Да, т.е. как да се ползваме от една благодат, от един извор, независимо вода ли е. В случая: живият пример, твоят или примерно на Шри Чинмой, който ще бъде във Варна. Мисля, че също би било полезно.

Елеазар Хараш: Всичко е полезно, и вредното даже, всичко е полезно.

Присъстващ: Имаш поздрави от с. Риния.

Елеазар Хараш: Да, мерси.

Присъстващ: Да се ползваме, без да станем зависими, без да чакаме на избори.

Елеазар Хараш: По друг начин ще ти отговоря: значи, хем да се ползваш, хем да станеш независим, и двете ги искаш. Хващаш се да четеш последните години лекциите няколко така. Най-сгъстеното си го изваждаш и те ще те направят независим. Там има много неща за независимост. Много тънкости има, и Даоските лекции, и Суфи лекциите, толкова много неща и идеи има, самите идеи ще те направят. Любовта към Истината и към тези идеи ще те направят независим.

Присъстващ: А всъщност, като казах „независим“ нямах предвид независим в такъв смисъл, а просто как да вземаш самият ти решения, а не да чакаш наготово някой да ги вземе.

Елеазар Хараш: Ами Г. просто го взимаш бе, то не е…

Присъстващ: Не, не, искам да кажа, че нямах предвид независим…

Елеазар Хараш: То няма независими депутати, ще ти кажа защо. Защото ти да тръгнеш една крачка да направиш зависиш от краката си, зависиш от въздуха. Няма такава независимост, зависи за каква независимост говорим, но тази просто взимаш си решенията, без да идваш да ме питаш. Ако е погрешно, изстрадваш си го, радваш се и после придобиваш мярката, пак е правилно. И ако дойдеш при мен е правилно. Ако ти дам донякъде правилно решение е правилно, ако ти дам по-дълбоко, зависи на какво ниво ме питаш. Дали искаш пълната Истина, или донякъде. Все ще ти отговоря, според както ме питаш. Според както ме питаш, аз ще ти откликна. Ако загазиш ще се зарадвам, защото знам, че ти помагам, ще израстнеш. Ако се получи нещо хубаво, пак ще ти се радвам.

Присъстващ: И ако заспиш, пак ще се радваш.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Ще те събудят.

Елеазар Хараш: Да, после пък ще има желание за отмъщение, срещу заспиването.

Присъстващ: Искам да кажа и аз нещо: 75-та година бях се хванал да правя йога. Там има нещо като поговорка, казва: „Решиш ли нещо, веднага почвай. Оставиш ли го за утре, утре казва, е за глупаците“.

Това идва да подчертае, че решиш ли, трябва веднага да почнеш.

Елеазар Хараш: Каквото прочетеш от книгата нещо практическо, веднага, не утре, даже не след часове. Просто падне ли ти момента, практикуваш.

Присъстващ: Аз даже, когато учех тия упражнения йоговските, за всяко едно от тия упражнения отделих по цяла седмица. И постепенно си изработих цяла програма и я поддържах много години, над 30 години поддържах това нещо.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Обаче, накрая разбрах, че гъвкавостта не идва от упражненията, а идва от друго и Учителя го казва. Гъвкавостта идва от това: не трябва да се ядосваш. Злобата втвърдява мускулите, всичко.

Елеазар Хараш: Ядосването е забранено.

Присъстващ: Не, че е забранено…

Елеазар Хараш: Добре, догодина пак на 23-и, пак от 6 часа, ей така ще е. Така ще го помним лесно всяка година 23-о число, 6 часа.

АУМЪ

Среща, проведена на 23.12.2007 г.

гр. Варна

Елеазар Хараш: Да си направим ограждащата формула.

Подготвил съм ви пет въпроса, така, символични.

1. Първият въпрос е: Кога човекът пропада?

Изглежда елементарен, те всичките така изглеждат, но все пак трябва да разберем, кога човекът пропада? В туй число има и ученици пропаднали. Така преди години уж напреднали ученици в София, обаче катастрофата не прощава. Има вътрешни неща, които… А ученикът е същество, което би трябвало да може да направи всякакъв скок. Поставиха го в обстоятелства, които не може да ги избегне а това е Бог, Той поставя. Години наред старания, ученичество и жестока катастрофа. Старанията са нищо, ако не са овладени намеренията. Нещо вътре в Божествените намерения да свариш… много е важно. И затуй ако на някой от вас ви се случва, да кажем, ноември, декември (често се случват такива особени трудности аз ги наричам „новогодишни подаръци“) то е, за да вземете решение в Новата Година, нови намерения, нови тънкости, нови обещания и искрена работа, за да може тез подаръци да се осмислят. Кога човек пропада?

Присъстващ: Аз мисля, че когато човек хитрува с Истината.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Когато се опитва да прави сделка с Истината…

Елеазар Хараш: То е едно от най-важните неща, заради което пропада.

Присъстващ: Всъщност това, което съм наблюдавала е, че хората са готови да направят невероятни усилия (в смисъл и в себе си съм го видяла, не казвам, че само в хората), само и само да не правят това съществено, тая съществена стъпка, която е фаталната крачка. В смисъл: те са готови да направят всякакви други неща, във всичко да хвърлят невероятни усилия в други направления, но не и да направят това малко нещо, което е по отношението на Бога, и то е отношението на Истината всъщност.

Елеазар Хараш: Едно от най-лошите неща е да почнеш да нагаждаш учението на себе си. Вместо ти да се нагодиш на Любовта, Мъдростта и Истината.

Присъстващ: Просто има неща, към които не може човек… не са определени, т.е. няма как да го заобиколи. Или трябва да каже „да“, или трябва да каже „не“. И когато в тоя момент, човек се опитва да хитрува и да заобиколи тоя въпрос, да не отговори, той всъщност вече отговаря с това отношение към нещата.

Елеазар Хараш: Нашата работа е да говорим максимално Истината искрено, а как… Скоро срещнах човек, който отдавна идваше на лекциите, вече не идва. Така му подадох ръка. „Аз с мръсници аз не се ръкувам!“. „Нямаш проблеми.“ Не му казвам: „Ти нямаш проблеми със себе си и с Бога, и с мене, и със себе си имаш“, защото не е стратегически. Казва: „Идвах на твоите лекции, ти ми разби семейството! Сега съм в църквите и се опитвам да го събера“. „Но какво ще събереш? Ти самият трябва да се решиш, ти си проблемът.“ Много неща не можах да му кажа. Само накрая, тихо на ухото, защото той трудно чуваше, донякъде обсебен, но аз така към Душата му си имам: „Не търси вината в другите! И има много хора, които на лекциите оправиха живота си. За тях какво ще кажеш? Довиждане!“. И вътрешно молитви, такива специфични, кат за него. Всякакви хора има. Лекциите могат и да объркват живота на тез, които не са подготвени. Затуй нямате право да каните неподготвени хора или от тук от там, така, защото е приятно, или нещо ще чуят и може да стане много по-лошо. Както и с оназ Ю., която я спрях от години на лекциите. Бащи , някои знаят, контра разузнавач. Много проблеми, много енергия отиде там, нали, да ги отстранявам, още карам формули. Както и да е! Значи: когато сами настояват някои хора, когато са страдали за Истината, за нещо съкровено, те могат да дойдат. Както скоро дойде една сестра, обаче беше от точните поканена и каза: „Това е вече моят дом. Тука ще живея!“. Край! Но тя беше… години наред е Търсач. Една друга напусна „Общество на мъдростта“, и тя дойде, и каза: „Тука вече разбрах нещата. Радвам се, че от там успях да се измъкна, макар че още ме гонят!“ и т.н.

Присъстващ: Искам само да кажа, че първото, което ми дойде е: когато човек изгуби своят Път. Обаче човек може да върви по отрицателен начин и пак да е в Пътя, според Невидимия свят. После стигнах до извода, то не е извод ми така дойде, че ако Невидимият свят поради някакви причини… защото, ако търсим причини и последствия вече стигаме отвъд тях за смисъла. Значи този човек с всеки миг, с всяка една постъпка, с всяко едно действие, той жъне в последствие резултатите, когато дойде едно такова голямо изпитание. Така че, всеки трябва да е максимално отговорен в живота си за това, което прави, мисли, чувства абсолютен контрол. И ако по някаква причина Невидимият свят изгуби Доверието си в тоя човек, той губи своето Висше ръководство. И тогава наистина може да се стигне до това пропадане, което макар че тези души могат, става въпрос за дълбоко пропадане, ние за тях имаме красива гледна точка. Но от човешка гледна точка и вървенето нагоре към Истината… и пак не съм сигурна дали това е Първична причина. Доверието на Невидимия свят в тази Душа… По принцип Той, Бог има Търпение, ще я изчака да си научи уроците, обаче въпросът е: дали тя прави най-доброто? Не можах да отговоря точно, ама се опитах.

Елеазар Хараш: Туй е важно, да. Иначе по отрицателен път може да върви човекът: човек, само който е искрен към себе си, много искрен, безпощадно искрен. Всъщност вече Пътят не е отрицателен той може да направи такъв скок, даже дето Пътят на Доброто да не се окаже толкоз Дълбок. Така че „отрицателен път“ е много условно. Например за Петото тяло, там където има Душа, Искреност и Устременост, за Петото тяло животът е хубав при всички условия и особено в лишения: там се вижда дали има човек пето тяло, или е нисша душа. Лишенията показват, а те са една хубава мярка.

Значи: кога човек пропада?

Има едни опасни отлагания на Духовните практики. И до едно време можеш да отлагаш, и Невидимият свят да те чака, Белите братя, Учителя да чакат. Но има определено време, когато спират да чакат. Това са тез Духовни дневници, които много хора ги почват и спират, и пак ги почват, и спират, защото вътре в ума, има много врагове човекът. И те желаят да не вървят Дневниците, защото Дневникът означава за 2 3 години максимум, при Искреност, умът е овладян, дисциплиниран, погребан ражда се Духът. Дневникът е висша самодисциплина и е личен. Няма много правила. Просто: мощно желание да го вкараш в ежедневието си един въпрос: или Истинолюбието, или Безкритичност, или нещо там… овладяване на себе си. Ще има грешки, докато се обучаваш. Но след няколко години се измъкваш и вече няма да бъде както другите, т.е. виждал съм хора, които 5 г. изглеждат спокойни, и изведнъж се разгневява като звяр врагът е вътре, кармата е вътре, развитие няма. Друг допуска лъжа също пропада. Може 5 г. да е мълчал, да е внимавал, но не е трениран. Този, който е трениран и в тежките ситуации, и в тънките, и в трудните, и в хубавите, знае как да се изразява, защото той говори пред Учителя и не гледа другите какво мислят, дали ще го разберат… Просто тез неща ги забравя. Но той е трениран. Той знае винаги какво влага, даже и да вложи нещо неточно, така да изглежда, че неточно се е изказал, нали, той е вътре в Учителя, вътре в Истината, а другите могат да си мислят… Тези Дневници са нещо много важно, обаче искат огромна мобилизация: да ги вкараш в ежедневието и да не мръднат, най-много две, три години може да живее умът. Това Брат Михаил го нарича, това е заглавието му на една книга, тъй се казва: „Основной ключ для разрешения проблем существования“ овладяването на ума*. Овладял ли си ума, нямаш зло вече, нямаш карма, и почват вече да се раждат истинските, Духовните неща.

Значи: човек пропада, когато Бог позволи на строгостта да действа. Ние може да си мислим, че този човек е бил добър, както някои мислеха там за този брат в София, обаче катастрофата го завлече… Разбира се, ние сме длъжни и в туй да видим нещо хубаво, защото Той горе пак ще му помага, понеже е имал някакъв стремеж, нали, но това е друг въпрос. Някой път знакът не е съвсем хубав, но Бог има грижата и в Другия свят за определени хора да се грижи по друг начин. Но така или иначе Учението изостава. А то може да се сгъсти. Всеки може да си го сгъсти с голяма дисциплина и с такива Дневници, и всеки може да го разреди. Но сега е време за сгъстяване.

2. Вторият въпрос е: В какво е скрит смисълът на живота?

И за туй сме говорили много…

Присъстващ: В Ученичеството.

Елеазар Хараш: Да, който е влязъл обаче цялостно: ум, сърце, воля, Душа и Дух. Това е проблемът и на много Учения. Всички Учения са истински, но когато хората са отдадени наполовина или донякъде, което и Учение да е, вече се разваля. Значи: това е нещо на живот и смърт, не е просто донякъде си се отдал. Няма такива: „Уважавам Учителя!“ просто е глупаво. Не можеш да уважаваш Учителя. Трябва да живееш за него, да умираш за Него. Много пъти Той ще те поставя на съответни изпити, самата Истина ще те постави и после вече почва Новото Ученичество. И онова е хубаво, предварителното, то също е на място, но после вече почва нещо друго. Пък Учителя знае точно какви изпитания да даде. Казва Учителя буквално: „Аз съм причината за всичко, което става в света. Всичко!“ това са негови думи, които по-нататък като говорим пак за Него…

Присъстващ: Смисълът на живота е центърът на Пентаграма.

Присъстващ: За мен смисълът на живота е да пусна Бог да работи в мен. Да стана празен съд, в който Той да напълни Любовта Си.

Елеазар Хараш: Да, точно казано, хубаво! И Той трябва да заработи. Значи, думите са си думи, те са хубави, но трябва така да се направи, че Той да заработи наистина. И затуй ние трябва да сме много тренирани в овладяването. Защото Той няма да влезе в човек, който не владее себе си да работи. Значи: мисли, чувства, постъпки, скрити мисли, скрити чувства, скрити постъпки там навътре, всичко! Човек се проверява, много пъти го проверяват, защото имаш ли его, нали… Скоро се наложи да изнеса една лекция по изключение в един ресторант. То беше… много ме канеха, отказвах, пак ме канеха, отказвах. И накрая толкова силно ме канеха и плащаха и таксита, и викам: „Няма да има пари!“. Както и да е: „Ще дойда!“. В един ресторант „Параклисът“. Аз я направих 10 15 минути. Представиха ме там, смешно е: „Един варненски езотерик“. Аз исках да се смея, обаче на глас съм отвикнал. Трябваше да се представям, не ми върви представянето. Казах няколко думи. Но което ми хареса, не случайно човекът много яко ме е канел, той е колега, който имаше промоция на книга и покрай книгата. Както и да е! Казах им, така, по-дълбоки неща. Казах им: „Няма да ви занимавам със знание и информация, само Мъдрост. И като почнем там суфизмът, чан… Което ми хареса, че бяха светски хора и разни ВИП-ове, които не ги познавам повечето (и не ми трябва), но бяха като заковани. Така мълчаха, после ръкопляскаха другата глупост, която не мога да им обясня, че, нали, такова нещо няма… Но ще се радвам и съм сигурен, че така някаква тънка идея беше то на Учителя да отида, защото настояването беше голямо, но поне едно 5 10 души (около 40 човека бяха), така, съм сигурен, че нещо прихванаха, защото начинът, по който слушаха… не е характерно: значи, масите са пълни, а пък такава тишина и такова заковаване… нали, би трябвало, така, да има шум. Но ми хареса, и разбрах, че от време на време трябва да ходя и на такива места (така когато има настояване де), защото голямото настояване не е случайно. Важно е да се огледаш отвътре, нали. Те може да те хвалят, да те ти какво смяташ отвътре. Почнеш ли ти да мислиш, че си… думата „виден“ е смешна (въобще каквото и такова да е), значи ти вече почваш да загиваш. И след време, нали, в най-важен момент, защото говорим за смисъла: преодоляване на Мрака.

Смисълът на живота е преодоляването на Мрака това е отговорът. В този мрак ти не можеш да издържиш, ако малко си помислил, че си някакъв, какъвто и да е, значи, една частичка, край! Преодоляването на този Мрак е мярката. Значи, дотогава ученик, добре. Ако този Мрак те помете… в бъдеще Ученик. Значи, не говорим още… говорим за подготовки. Но преодолявайки големия Мрак,

който е главният Мрак, не разни трудности: те са подготовка, те са загрявки, нали. И затуй, много важно е човек да тренира с тез Дневници на овладяване, за да може, когато дойде тоз Мрак, има два варианта: или той да те овладее, или ти да го овладееш. Ако ти си трениран, нали, както и аз съм тренирал много години и с по много дневници, и в тежки моменти, когато ми е идвало да благословя, много пъти се е случвало, т.е. да проклинам, аз правя мощно благословение, и тез същества в мене ги завъртам, те не очакват. И това така е тренирано, че може да стане и по време на сън вече. Никога няма да има лоша дума или проклятие, когато е натегнато. Защото около мене вибрираха Държавна Сигурност: единият, така, беше готов да ме удари. „Тука не мога заради дамите“ или заради „какво си“… „Тази лента не мога да ти я търпя!“ това е негов проблем. Важно е аз винаги да се държа и когато се старая години наред, особено в тежки изпитания става ясно, някой път и в малки моменти, ти може някой път да си се изпуснал, обаче да се владееш. Има и такъв момент, когато си трениран. Другите даже няма да забележат. Някой път може нарочно да изпуснеш дума, имал съм и такива случаи, защото едни там астролози ми надуваха главата. Като му казах едно изречение, години наред вече не се поздравяваме. Има хора ми губят времето. Кажи му едно изречение, което не може да понесе той не можа да го понесе. Те няколко такива случая са, защото почват от едно „здравей“, много излишни разговори и понеже времето е ценно, енергията е ценна. Нямам напротив Търсача на Истината да седнем, да говорим. Даже той да е светски човек, както сядаме със светски хора. Обаче такъв човек, който, нали, мисли, че много знае, остави го, казва Учителя, да знае, страданията ще го… Така, преодоляването на Мрака. Значи, рано или късно ще ви се случи: и подготвително като Мрак, средно голям, и тежкият, който помита умът завинаги. И затова, тез тренировки за овладяване на ума в разни ситуации, там където много си предизвикван, нали, да можеш, така, да си правиш, значи, в тежки предизвикателства, в трудности да си правиш като игра с духовете. Те просто да не знаят за какво става въпрос, нали. По благородният начин, разбира се, скритият благороден начин.

3. Третият въпрос е: С какво трябва да се справи Ученикът?

(Пауза.)

Това е рядко пеене, Г., наистина в тебе пее една Богиня. Не те хваля. И твойта Душа е също Богиня, и вътре в нея има една Богиня, и сега ще те чуем малко, така… Те са много хубави песни.

Стана въпрос за медитативните книги в София, в групичката. И аз, понеже не помня нито едно изречение, преди помнех едно, ама и него забравих, и Г. вика: „Препоръчвам ти да ги четеш пак“.

Между другото скоро ходихме на Лили Димкова (знаеш я, тя идва на лекциите, на Петър Димков дъщеря му, 75 76 годишна, рядко хубава, така, Душа тя е богомилка) искаше много да разбере как съм ги писал тез книги. „ Абе, няма ме, писани са от Нищото.“ „Ама как сега от Нищото?“. „Добре, лекциите как ги правиш?“. „Лекциите са смесени: Нищото и нещото“ пак ме гледа, все пак разбира, но като си поговорихме постепенно, защото взехме там често да ходим, тя, така, черпи и, така, се радва, сутрин, така, преди да тръгна по задачите. И, така, чете ги, събира групичка и то специално „Ава Торот“ една от по-трудните, от тези… Както и да е! Добра е нали? А, Г., какво ще кажеш? Всички песни са като мантри, за Богове, за Божества, за Висши Същества и Учители… Какво ще кажеш?

Присъстващ: Между другото: тази песен, като я записвахме, защото Богинята Кали е свързана, така както масово се знае с разрушението, смъртта…

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Аз си представях Истината, която разрушава всяка илюзия.

Елеазар Хараш: Ами, ако не ти разрушат къщата как ще имаш нова?

Присъстващ: Ако не ти разрушат къщата как ще намериш Духовен…

Елеазар Хараш: И то трябва… Дано да ти разрушат, ако искаш да хубава, нова, нали… Не донякъде, нали. Ти какво искаш да кажеш? Ти харесваш ли я?

Присъстващ: Харесвам я! Всеки ден си я слушам.

Елеазар Хараш: То има и други песни хубави, но днеска тъй сме предвидили, защото други…

Присъстващ: Осмата е много специална като текст.

Елеазар Хараш: Да. Ти иначе текстовете знаеш ли ги?

Присъстващ: Ами това е: „Поклон, майко Кали“…

Елеазар Хараш: Така, въпросът беше : С какво трябва да се справи Ученикът? Въпросите са подобни. Тука пак може да кажем: „С ума“. Умът Учителя го нарича „старовременната змия.“ Не е лесен, но докато той не бъде овладян, значи, не говорим за Ученичество. Той е всъщност главният проблем. Овладян ли е той, всичко друго… вратите се отварят. Който го е овладял напълно, тръгвам с него още таз вечер за Сириус. Трак без коментари. Защото там няма как, там умът не може да дойде. Оставяме тялото тука, Ангелът го пази Учителя ни води. Той знае къде да ни води. Разбира се, отиваме с желание там да видим по-Дълбока Мъдрост и Смирение, а не някакви… просто разходка. Няма разходки!

Присъстващ: Аз мисля, че с идеята за самия себе си. Докато има идея за „себе си“, той не може нищо да направи, според мен.

Елеазар Хараш: Често Учителя говори за себе си, обаче той влага… Разбираш ли? Значи: зависи кой говори? Не е въпроса в „себе си“-то, зависи какво влагаш. И затуй, когато тренираш, Г…

Присъстващ: Ама едно е Бог да каже в тебе себе си, друго е ти да кажеш за себе си „себе си“.

Елеазар Хараш: Разбира се, разбира се!

Присъстващ: Аз имам предвид, когато човек каже за себе си, „себе си.“

Елеазар Хараш: Да, да, той вече да му мисли! Да, ако не е минал през огъня и ако каже, той влага друго, друга енергия, друго качество.

Присъстващ: Човек като изчезне, тогава Бог говори в него. Тогава той каквото и да каже, ще е точно.

Елеазар Хараш: И туй: „Аз съм Истината!“ Ал Халладж това го казва Самият Бог в него. Той се е слял, той толкова се е молил… Един път искрено питал Бог „Кой си ти?“ и Бог му казва: „Ти“. Край! Те са толкоз… това е такъв Суфи, толкова отдаден, нали. И после, тази инквизиция Бог му я прави. Той се връща просто при Бога. Един вид: няма инквизиция, но за Ал Халладж, нали за него няма. Защото почнал е да разказва повече Истини, отколкото трябва, те са за тесен Суфи кръг. Бисери е почнал да хвърля и Бог казва: „Я, да си го взема, ще му спретна една инквизиция!“. И му я спретва по всички правила: режат го… „Не можеш да ме излъжеш, при Тебе идвам, няма друга воля!“ просто страхотно! Това е персийският Христос, страшен е! Още много ще говорим за него. Много неща си казахме таз година, но и догодина много неща има да говорим. Не сме говорили за една голяма идея, Уробор се казва това е Гностичната Змия. Как изглежда, според гностиците, змията и това е голям въпрос. Както и да е! Но Ал Халладж ще продължи, тъй като е нещо грандиозно!

Въпросът беше: С какво трябва да се справи Ученикът? Накратко ще го кажа: Със съдбата, т.е. борбата със съдбата е борба с личното зло. Не на дявола, не на някого, не на предци, на роднини, не наследство това е конкретно: личното зло. Това е, с което трябва да се справи Ученикът. Отново идваме до идеята за овладяване. Учителят казва: „Кармата може да се овладее с две неща, даже с едно нещо“… Казва: „Достатъчно е само да имате внимание“, т.е. тази голяма Будност и когато тя дойде, тя ще ви предизвика до дъно и тогава да не се поддадете, да я овладеете, да трансформирате!

4. Следващият въпрос изглежда пак лесен: Що е Любов? Що е това Любов?

(Пауза.)

Въпросът беше: що е Любов?

Едно от важните неща, което е хубаво да знаете, защото ще се случва, значи: някой път голяма угроза срещу вас, от вътрешни, външни причини, от всякакви нива, струпана. Значи, угрозата не е важна, важен е контролът. Както и да изглежда, дори и да изглежда свършен факт и такива случаи, сякаш просто нямаш изход. Имал съм такива преживявания в гората, но не искам да ги говоря. Изглежда, че просто нямаш шанс, и изведнъж Духът разпилява всичко. И се чудиш после, и благодариш, ахваш и т.н. Но въпросът е при такива ситуации да влезеш в Поглъщаща Концентрация се казва. Единият от моите случаи беше така, когато едни… група животни там ме нападнаха. Значи: забравих гората, забравих животните, забравих тялото си, забравих всичко. Молитва, Дух, изчезна всичко. Не знам дали имаше и молитва. Нарича се Поглъщаща Концентрация. И тогава вече Духът прави нещо, което не можем… ние не знаем как ще станат нещата, но после само виждаме и благодарим и ахваме. Много такива случаи съм имал, не един, не два, не десет… Както и да е! Това се иска при такива… да не обърнеш внимание на угрозата, каквато и да изглежда, колкото и застрашителна да е.

А пък когато има условия да се обадиш на близки братя и сестри, телефони, караме формули, знаете много случаи тука. После хора, дигаме на крака, няма да казвам, нали. Въпросът е, така, няколко човека някой път трябва да си обединим енергиите. Но трябва туй, което искаш да е важно, да го смяташ за важно, да е реално важно. Така! Що е Любов?

И много важно е: ако имате, да кажем, привидно враг… скоро един от тез, който ме обичаше си купил даже оръжие. Няма проблеми, предупредиха ме. Значи, въобще да не мислиш за врага. Ако мислиш много за него, създаваш вътрешна енергийна връзка, създаваш връзка. Значи: въпросът е да не мислиш за него. Все повече за Истината, все повече за Учителя, даваш ги в ръцете на Учителя няма проблем! Значи, когато много обичаш някой човек става връзка, когато много мразиш става връзка, когато си безразличен няма връзка. Значи, в следващите прераждания ще се срещнат тез, които много се обичат, казва брат Михаил, и които много се мразят. Безразличните няма да се срещнат, те не се срещат и в тоз живот. Те се срещат и се подминават. Затуй трябва да знаете какви връзки да правите. Защото ти, ако мислиш много за врага си всъщност какво става? Енергията отива при него. Това е много погрешен подход, все едно нямаш подход. Нека той да е заплаха, нека да виси над главата ти няма проблеми. Въпросът е… точно туй е изкуството, много натрапчив и да прекъснеш мисълта това е Ученикът, той прекъсва мисълта за него, все повече се вкопчва във формулите, а не той така, така, така… По петите ми имаше трима разузнавачи и отделно един куп милиция на времето, когато бях на държавно издирване. Трима разузнавачи професионалисти от Държавна Сигурност и отделно милиции по снимки и по такова… И тука главата ми от време на време бучеше, челото ми излизаше напред, обаче обратни формули… Е сега повече са се поболели, но не е вината в мене.

Така: що е Любов? Казвам туй за угрозата, защото Любовта е свързана. Когато има угроза се вижда каква е Любовта на човека, дали е Духовна, дали е полу Духовна, дали е Божествена? И точно там израства Ученикът и Учителя следи всяка подробност, просто такова Око, което… Бог изчислява също срещу Ученика какво зло да изпрати. И когато злото има голяма власт, Бог я е дал, нали. Обаче той е дал и в Ученика друга власт, нали: неговата Любов, неговата Будност да го победи, за да може Ученикът да направи скок. На много хора се дава голяма власт над злото срещу тях, срещу тез хора и те не могат да устоят. Но това е друга идея на Бога, те не са Ученици. Тука не говорим за хора, говорим за Ученици. Има разлика между човек, хора и Ученик. Ученикът има други подходи: той воюва с Бог в себе си това е най-силното оръжие и затова по-голямо оръжие от човека няма.

Присъстващ: Може ли да се каже, че всъщност Ученикът не воюва? Той просто утвърждава Любовта в себе си и Истината.

Елеазар Хараш: И кат каза „Не воюва“, Учителя казва: „Воювайте с бомбите на Любовта, Мъдростта и Истината“ туй е воюването. Просто трябва да усетиш. Мене гората ме научи, ама и вие сигурно имате подобни подходи. Кога какво се иска, някой път Вяра голяма, друг път с голяма Любов действаш, друг път с воля. Трябва да усетиш момента кое да включиш на ход. И формулите вече, те са си важни, особено когато станат поток, нали. В определено време, те се събират, взривяват се, и се решава въпросът.

Присъстващ: Аз това, което съм наблюдавала е, че всъщност… може би не успявам да се справям когато… Ако човек насочи вниманието си към самото изпитание, мисля, че това вече отклонява вниманието. Същественото не е в самото изпитание, а вътре в тебе. Ако ти вътре в себе си… Важно е ти какъв си в тоя момент и тогава вече можеш да решиш изпитанията. Въпросът не е в това външно какво да направиш, как да разрешиш ситуацията, а ти какво ще съхраниш в себе си?

Елеазар Хараш: Примерно: имаш среща с опасен човек, от който всичко можеш да очакваш. Имал съм такива много. Значи: не можеш съвсем да го игнорираш. Ще пуснеш формула Бог да участва на таз среща, да бъде постоянно между вас, да се разреши въпросът по най… и даже, ако ти е трудно да говориш: „Господи, само Ти говори на тази среща“. Той знае каква дума да ти вмъкне в устата, защото ти можеш да предизвикаш. Нас могат да ни предизвикват, ние нямаме право да предизвикваме. И отивайки така въоръжен с формулите, по друг начин се развива срещата. Туй, което са очаквали… и други, и такова, че ще бъде много тежко, става като на майтап. Защото той просто част от него го няма и той идва по друг начин, защото формулите го видоизменят. Обаче пак малко мислиш за тази среща. Правиш си формулите и мислиш главно за формулите, и за другото, за съдействието от Бога. Не го мислиш като угроза, изключваш, че е угроза, че е опасност, той нека си е опасност. Аз съм казвал, има един такъв, който при мене идва заканително, критикува Учителя. Спря да критикува Учителя, почна мене. Виждал около мене дяволска аура. Викам: „Нямаш проблем“. Той се ядосва, тръгва, заминава, връща се. Един път пак нещо говори и вънка излязохме и казва: „Отнех ли ти вдъхновението, а?“. Сега, ако му се изсмея, не става. Вътрешно да, поклоних му се и го оставих да си говори сам, и отидох по телефоните, нали. Той вече все по-рядко идва. М. знае за кой говорим, един наш познат такъв, изпитание. Има агресия човека, няма къде. Един път каза: „Добре ми е при тебе!“. Обаче той е такъв, той е през ден. Аз знам защо говори неговия Ангел, обаче не става връзката, защото той е в много зла карма, така, много опасна. Просто виси с всеки изминат ден и обича да влияе на хората. Чете нарочно такива книги и много хитро вади енергия. Той затуй чете окултните книги. Влиза в едно… отсреща там при колежката дето продава книги и вижда едно малко кученце и една жена: „Какъв е този пес? Не мога да вляза тука заради този пес!“. И излиза, и те почват да го мислят, и той се храни горкият, и те не знаят. Но понеже при мене е разчетен така, някой път го оставях преди да говори, но просто взе да губи много време. Така, значи: що е Любов? Един път го изненадах и го почерпих с една книга. „Ето тази книга подарък.“ Знам, че я хареса. „О, ти много ме изненадваш!“. „Нищо.“ „О, не мога да я приема“ пъшка, чак. Има изненади също такива. Един път седнахме да го почерпя, пак не вярва. Не знам дали му казах: „Ако ме критикуваш, тогава ще седнем“ не се сещам. Седнахме, той сега не може да си такова меда на кафето. Той се поти, то е агресия голяма. Мъчи се, мъчи се, гледам: „Дай да ти го отворя“. Но има гордост, сега пък не дава. Едно найлонче, накрая го даде. Скъсах го и то много лесно. „О, ако знаеш, каква услуга ми направи!“. Какво да му кажеш на такъв човек. Но такъв е интересен. Има такива особняци. Като подхождаш, така, меко. Те са едновременно агресивни и опасни, едновременно деца. Въпросът е да им намериш „цаката“, т.е. благородно.

Така, значи: що е Любов? Важно е да имаш Любов, защото без Любов врагът си остава враг. С Любов вече врагът не е враг; врагът е съвсем друго нещо. От това се решава дали ще имаш враг. Имаш ли Любов, врагът е в ръцете на Бога, т.е. няма враг вече, в ръцете на Любовта и в ръцете на Бога. Нямаш ли Любов, врагът си остава враг и тогава вече стават други неща. Казано по друг начин: Любовта е Бог, Който поглъща врага. Затова нашият подход, значи, в тези хора, които не са ни приятни трябва да видим нещо хубаво, има го. Ако не го видиш, значи причината е в теб. Просто го има.

Присъстващ: Сега се сещам да попитам нещо. На много места Учителя казва: „Търсете у всеки един човек по една хубава черта, такава, която никога не се изменя“. Това за мене е нещо Божествено. Често съм си мислил за това нещо. Не винаги можеш да го формулираш, нали. Запознал си се с човека, има нещо хубаво, което го харесваш, но не можеш да го оформиш, да го кажеш: „Точно това е хубавото качество!“. Винаги ли, трябва конкретно да знаеме тази черта, както Учителя казва „търсете по една хубава черта във всеки човек“?

Елеазар Хараш: При Любовта към тоз човек, както с много хора, аз не искам да имам нищо общо с ума им, обаче с Душата е друго нещо. И когато гледаш на човека кат Душа, то ти се дава да го видиш туй качество. Може на първо време да ти се даде приблизителното, пак е нещо. Просто ще го видиш, и не е трудно. Можеш да се помолиш да ти го разкрият, и такъв вариант има: „Господи, разкрий ми хубавото качество на тоз човек, на таз Душа“. И сега дали неговият Ангел, дали Учителя, няма значение…

Присъстващ: Но то е конкретно, ясно?

Елеазар Хараш: Конкретно е и тогава конкретно правиш връзка с неговия Ангел. При съответни ситуации вече неговият Ангел го насочва към тебе. Аз имам такива врагове, които често идват да ме черпят, защото техният Ангел ги води. Между нас е станало нещо хубаво вече. Но аз съм го видял. И аз го подхранвам и то ме интересува. Онуй, той не е истинският човек, лошите неща в него. Те са някакви временни такива, които ще отпаднат. На лекциите идва и една мутра. Сега не идва от извесно време, беше мутра. Разбивал, чупил, като го видя един брат каза: „Той ми е братовчед. Знаеш ли, казва, кой си поканил?“. Той не знае, че още като го посрещнах в книжарницата си говорихме много приятелски, много хубаво. Това е човек, който се развива, не е човек, който… Чете, размишлява, такова, едни интимни писма ми даде, преживявания с духове и, така, нали. Често идва сега и при мен, и на лекциите остана много доволен, няколко пъти идва. Преди може да е чупил, да е правил какво ли не няма значение. Но това е такава Душа, много хубава, много светла, но прикрито.

И колко пъти идва при мен все иска да ме черпи и все свети. Ей, така просто… А на лекциите казва: „Какво правиш, бе? Ти знаеш ли как вдъхновяваш Душите? Ще имаш голямо благословение!“. Викам: „Остави ги тез неща“. Но той си прави свои си… няма значение. Обаче, посрещнал съм го в началото още хубаво, защото видях, че той се развива. Иначе нямаше да имаме приказки, няма за какво да говорим. Например: кога някой от вас ще разбере, че има Любов? Божествена Любов в себе си, не човешка, не Духовна, не е надежда, за надежда не говорим. Там в тоз ресторант стана въпрос там за надеждата и аз им казах: „Надеждата е за обикновените хора, Вярата е за Духовните, Любовта е за Божествените хора“ така казва Учителя.

Присъстващ: Когато всичко изгубиш, пак ти е приятно и весело. Когато всичко изгубиш, не само материалното, и подкрепа, и да те обиждат, и да те хокат, и да ти е приятно, така, ама не да се смееш.

Елеазар Хараш: Да, смехът не е стратегически. Освен на Настрадин, нали, той е друг.

Присъстващ: Да ти е приятно.

Елеазар Хараш: Настрадин се похвалил пред едни приятели: „Аз съм герой!“. Те се чудят. „Добре, какво си направил?“. „Спасих човешки живот.“ „Как го спаси?“. И обяснява той на познати: „Една позната ми каза: „Настрадин, ти си голяма скрънза! Никога не си ми подарявал подарък! Ако ми подариш подарък тука на пътя ще умра, направо ще пукна!“. Накрая Настрадин: „Не подарих нищо, спасих един човешки живот!“. Иска да каже какви герои сме в света, по своя си начин.

Присъстващ: Аз не мога да кажа кога имам Любов, защото още не съм се срещнала с истинското лице. Обаче съм забелязала две качества, за които пише и Учителя: простота и всеобхватност. Точно всичките ни съмнения идват, защото не винаги имаме тази всеобхватност да можем да видим, кой е верният Път в дадена ситуация. Обаче, когато имаме Доверие в Невидимия свят, той ни води и ние само се удивляваме, и все повече расте Доверието към него. И постепенно вече започват проблясъци, и просто започваш все повече да занемяваш и няма какво да кажеш ставаш простичък.

Елеазар Хараш: Ние сме го казвали, така, и аз ще го кажа: Когато всичко рухва и Доверието ти в Бога се увеличава това е Любов, когато всичко рухва. Значи: близки около тебе и всякакви въпроси, нали, и материално, и духовно, и болести те обземат, и всичко те хване, отвсякъде и когато доверието ти се увеличава. Това е всъщност времето за Доверието, моментът. И по друго време може да си го имал, но сега трябва да го имаш вече цялото Доверие.

5. Последният въпрос е: Защо е важна Любовта? Защо е важна Любовта?

Едното от нещата, за които е важна е, че тя изкоренява най-малкото зло. Значи: като се огледате вътрешно, ако имате и най-малко зло, скрито някъде в телата, в някои помисли; когато нещо ви правят дали се заражда… И Любовта е в сила да го изкорени, защото най-малкото зло означава, че във вас има смърт и че това зло може да порасне, и всъщност то е опасно за Ученика. Едно от качествата на Любовта е да се справи и с най-малкото зло. Докато има зло в човека, няма значение колко е малко, има и смърт, има и последствия.

Присъстващ: Аз си мисля, че всъщност вариация на тоя отговор, че без Любовта човек не може да се справи с нищо. Не може да разреши никакъв истински въпрос. Няма силата да се справи. Всъщност Любовта дава силата на човек да се справи с всичко, каквото среща по Пътя си. Има желание, но няма с какво.

Елеазар Хараш: Да. Освен силата, Г., тя дава и метода, когато имаш Любов. Иначе питаш: „Какво да правя?“. Търсиш правила просто тя го дава. В самата нея е методът. Някой път самата тя е метод.

Присъстващ: Но ако не я пуснеш да живее? В един момент разбрах, че в момента, в който се затворих за Любовта, човек някой път от страх, т.е. когато примерно някъде имаш рана и те докосне, ти инстинктивно се дръпваш. Нали? Не го правиш съзнателно. Просто се случва. И тогава осъзнах, че отдръпвайки се така, затваряйки се, аз губя… Знам какво трябва да направя, трябва да кажем, да карам еди-каква си формула. Знаеш какво трябва да направиш, но тъй като си се затворил за Любовта, нямаш силата да го направиш. Ти правиш нещо, но то е… няма сила в тебе. Правиш своите си усилия, но всъщност…

Елеазар Хараш: Има случаи, когато може да се почувстваме много силни с Любовта и даже много силни, даже Мощни и същевременно Бог може да ни постави в много безизходни ситуации. И аз съм изпадал, просто нищо не можеш да направиш. Правиш, молиш се мислиш… нищо. Обаче тогава вече, значи, се иска нещо друго. Явно е, че отговорът няма да дойде бързо. Иска се Търпение това е другото лице на Любовта. Тогава Търпението трябва да действа и тогава трябва да се въоръжиш, нали, с туй Търпение, което е също Любов, но в друга форма.

Присъстващ: Доверие, нали?

Елеазар Хараш: Да, Доверие. Щом Бог не иска да ти даде бърз отговор или за нещо, трябва да дочакаш. Тогава ще стане по-хубаво. Защото, ако ти отговори много бързо, може да има по-лоши последствия. Моли се и искай тъй да стане, както Той иска, а не както ти искаш. Понеже Той е всеобхватен. А някой път, колкото сме силни, може да ни направи безпомощни. И там си има друга красота пък: като си безпомощен, пък да си Смирен, Искрен да ти е приятно, нали. Пак си има нюанси, пак е на място.

Присъстващ: За мене Любовта е това, което ме отваря. В смисъл: Любовта ме отваря. Това ми е нужно, за да мога да пусна Бог в себе си. Ако аз не съм се отворила за Любовта, за Бога, просто губи смисъл.

Елеазар Хараш: Точно така! Както е отворен Ибн Араби, за който говорихме: „Аз изповядвам всички религии!“ каква отвореност!

Едно от нещата, от които трябва да се отървете е осъждането. Значи, така: външно, вътрешно, неодобрение на ситуации. Скоро в „Пикадили“, там ме спира едно момче си говорим. Там не знам кой какво му е казал, ама спира ме и ме пита, казва: „Има няколко тука от работниците са от „църквите“, обаче не ми дават отговори, а пък ти все ми отговаряш. Скоро там, каза, се събираме с приятели и пийваме по две, три бири и си говорим. И те тези от „църквите“ казвали, че това е „сатанинско сборище“. Викам: „Не ги слушай, пийвайте си, не е лошото в пийването, там по една, две бири и нещо. Важно е да водите приятелски разговори и да са приятни разговорите. След време не се знае кой от вас може да стане по-вярващ, а пък онези дето осъждат…“

Защото, който осъжда той е… Много лесно е да кажеш нещо. Хората тъй или иначе се събират. „Важно е да няма спорове“ му казах. „Ще говориш приятно, ще търсиш Истината.“ А туй момче е Търсач специално, затуй си говорим с него. Казва: „Искам да те запозная с тях, ама те не искат“. Казва: „Ще ги направиш на нищо!“. Викам: „Нямам такава идея! Нали? Можем да седнем да говорим кратко, ако въобще се получи разговор.“ Но засега те бягат, пък и аз нямам много нагласа, но… Щото съм разговарял с много от „църквите.“ Минал съм по техния път: и библейски курс съм изкарал даже по-нататъка в таз гора, и манастир ми даваха да живея, да го ръководя. И от туй се отказах, защото не е моят Път. Пътят на Ученика е много по-хубав. Макар че този манастир доста специален беше манастир „Свети Георги“. И той е много хубав манастир, рядко хубав с аязмо, с всичките му… Значи, човек трябва да си знае Пътя и да го следва, и да не му изменя, каквото и да се случи. Значи: защо е важна Любовта? Любовта дава правилното виждане. Не виждане донякъде. Това е силата на Любовта, защото Любовта е Бог. И тогава вече не действаш осъдително. Може да направиш някой път забележки, но забележката не е критика. Аз съм ви казвал: критиката е карма, забележката е по закона на Любовта. Забележката те откъсва. Там влагаш друго, казваш друго. Сега, който не може да тълкува, има такива, които и хубави неща да говориш, пак няма да те одобрят. Но ти си вече пред Учителя точен, не пред света. Както Юда прокълнат от човечеството, благословен от Бога. От туй по-хубаво няма. Значи: да бъдеш прокълнат от хората е радост, да бъдеш прокълнат от Бога е опасно. Защото, ако Учителя се отдели от тебе, целият свят да те благославя, спукана ти е работата! А ние живеем за Учителя. Това е особен Учител. Както знаете Учителят е широко понятие. На моите лекции в София и тук идват от различни Учения и си говорим на разбран език, а някой път с „братя и сестри“, там с по-старите съзнания… но те са на друго ниво. И те имат Любов към Учителя, което е хубавото вече. Както е „Шоуто на Слави“ пълна глупост, насаждат ти го сатанизма, всичко и удоволствията, и Любовта, обаче има и нещо хубаво, това трудолюбие. След време пак ще го използва, туй трудолюбие, туй бачкаторство. Просто след време, те няма да ги има, защото това са навици. След време Бог ще ги вземе и който доброволно се насочи към Истината… Както и командосите, за които там ви говорих: 18 часа тренировка на ден, какво ли не тренират, какви ли не изпитания: скачат с парашути, дълго време не отварят парашута; 5 часа в студена вода и не знам си какво. Изучават есенция на религии. Тайни витамини пият… и т. н. Дълга история, да не ви занимавам… Но това са хора, които на 4 години ги взимат и ги обучават по страхотна система. Познават ги по белези, по енергии, на 17 години стават генерали. И стават такива бойци, че срещу такива нито терористи, само зависи къде ще се насочат те. Насочат ли се нанякъде, те са инструменти на Бога. След време се оказва, че не изпълняват вече заповеди на президента, защото различават. Те живеят в Духа, служат на някои… различават, че някъде ги карат да посягат на места, където не трябва и там други конфликти. Обаче и някои от тях след време, както казва един автор: „Един такъв вижда колкото хиляда екстрасенса“. Аз съм сигурен, че по-дълбоко вижда, защото той живее постоянно в тежки ситуации: сред терористи, пресмята по законите на Бога, иска да помага, и живеейки така, нали, той получава една Будност, която след време… Даже правят опит, един експеримент правят тез командоси, които имам предвид, от подземията, подземната академия. Казват: „Е, вашата войска на КГБ и въобще руската войска, можем да минем навсякъде, където те пазят“. Те казват: „Не можете!“. Те са много дисциплинирани. Минават навсякъде, по суша, по вода, по въздух, поставят такива имитиращи бомби, фиктивни, изкуствени и после казват как са минали. Това са такава мисъл, такава дисциплина… Даже има случаи, когато родители не дават децата си за това убиват родителите и взимат детето да стане командос, защото там идеята за дълг… Нямат право на близост, нямат право на контакт с хора пълна непривързаност. Много рядко в ситуации, когато попадат в някаква особена битка, може двамата да се сближат малко, за да си знаят ходовете, да знаят как да действат. Това са изключенията. Понеже един от тези след време избягва и се среща с една приятелка от детството си и те го хващат, и казват: „Ето, виж, ти си виновен!“. И пред него я хвърлят в пропастта, нали. Нямаш право, нали… Просто такива закони, нали… Всъщност, това са подготовка не на КГБ-то, а на други служби. Те след време ще станат Мъдреци тез хора, голяма част от тях, защото те напипват. И както имат тази енергия и тези качества, само трябва да бъдат повикани. Или някой просто да обикне Истината и той ще бъде призван. То е взаимно някой път. Може да се роди от човека, от Душата му, защото Бог му е дал Душа и Дух. Може Бог да го призове, но тоз човек вече е готов, той ще тръгне. Имаме едно наше момченце, между другото, така, сега ходи при масоните, беше преди време на моите лекции. Идва и ми разказва там как са нещата. Там дават да четеш една лекция, каквато искаш и по туй те познават. Той пък наблегнал на Учителя и повечето настръхнали. По-висшите масони са в единство с Учителя, но както и да е. Имат си „Тайна книга“, която не я продават, само с подпис. Той ми я изнесе, книгата е много хубава, книгата си е просто Висша Мъдрост. Там има едно изречение. Това е Библията на масоните. Казва: „Да изненадаш поражението“. Много ми хареса! Значи: нещата, които говорим, както с Мрака. Не Мракът да те изненада, а ти да го изненадаш, нали. Въобще много красива книга, но малко ги е смутил с туй. Той се чуди даже защо е там и аз така усетих, че тънко Учителя го е изпратил. Без да го питам, идва и ми разказва там нещата. Както и да е! Но все пак някои са настръхнали от Учителя, което не е хубав белег. Защото Учителя е, за да имаш Свещено отношение към Него. Нищо друго не може да се има към Учителя, но различни са нивата, има свобода. Защо е важна Любовта? Защото: ако заживееш в Любовта и трудностите стават придобивки; проблемите стават важни задачи; а Мракът става Посвещение, Мракът се превръща в Посвещение. И затова е важна. Чак после вече може да се върви след тези изпитания, вече по Пътя към Мъдростта. Мъдростта е много тежък Път, казва Учителя. Мъдростта и Истината са тежък Път, Любовта и Доброто са лекия Път лек и пак тежък, зависи. Но те са по-лек Път.

Присъстващ: Срещу осъждането най-точният подход прошката ли е? Нещо не ти харесва, то напира нещо вътре…

Елеазар Хараш: Прошката е задължителна и тя трябва да е със скоростта на светлината. Значи, веднага още докато се случи нещо, да не става на въпрос даже, че трябва Прошка. Туй е за Новото време. По времето на Учителя, Учителя дал време до един час. Обаче един час да чакаш, сега е толкова гъсто, че…

Присъстващ: Това е всъщност момента, в който се появи.

Елеазар Хараш: Докато се появи и си простил.

Присъстващ: С това се стопява всъщност.

Елеазар Хараш: Да, Прошката е част от Любовта, тя поглъща, не губиш време. Ако не простиш, загнездват се дяволите в тебе. Ако съвсем не можеш да прощаваш, вече демони. Ако стане постоянно, значи демони. Ако е от време на време, значи е дяволи. Не трябва да ги има нито едните, нито другите. Това е Любовта и чрез Прошката ги помита.

АУМЪ


* Българското издание е със заглавие „Основният ключ за разрешаване на всички въпроси на живота“ изд. „Авир“ 2013г. (бел. ред.).

Среща, проведена на 23.12.2008 г.

гр. Варна

Елеазар Хараш: Да си направим една кратка ограждаща формула!

Следващото събиране пак на 23-и, пак в 6 часа, другата година. Всеки път на 23-и така ще ги правим, за да се помни лесно.

За Духовния Дневник ще ви говоря днес кратко и после за скока (Духовният скок) две важни неща.

Няколко неща за Духовния Дневник.

Първо: Духовният Дневник означава да посветиш цялото си внимание на Истината, т.е. цялостно отношение вътре в ежедневието. Не да одобряваш, не да уважаваш Истината, а да посветиш. И с този Дневник, вече, ти фиксираш духовете, хващаш ги натясно, изпуснатите думи и т.н., и т.н. Голяма съпротива ще има, защото духовете не искат туй нещо да се тренира. Ще почвате, ще спирате с Дневниците, който има воля, ще ги пробие, защото след две-три години те ви изпускат. Ставаш много вътре в Истината, а Истинолюбието е едно от нещата, което въобще премахва всякакви проблеми и от този свят, и от другия, нещо, което е много грандиозно като дума, като идея и т.н. Иначе изглежда просто Истинолюбие.

Вторият момент е: Духовният Дневник е особена Любов към Самодисциплината. Значи тез, които тренират план за деня, да кажем, дребни неща, почти винаги изпълняват същественото, дисциплинират ума и след време този ум, разпуснатият, става слуга прекрасен. Иначе ще остане враг, ще дебне, ще търси пролуки. Въпросът е ние да го хванем натясно, а не той нас.

Третият момент е: Духовният Дневник те задължава да постоянстваш в Истината. Значи тука някак си вече той те задължава. Без това Постоянство, Истината се разрежда и човек почва да говори общи приказки, да изпуска думи, а пък с „извинявай“ не става. Има грешки на човек, има грешки на Ученик. Грешките на човека са други, грешките на ученика… Когато се тренира с Дневник, той след време ще прави грешки на Ученик, а не грешки на човек.

Четвъртият момент е: че Духовният Дневник те прави верен и неизменен на Истината. Стигаш до един момент, в който си даваш живота и от туй по-хубаво няма. Тогава вече и тя започва да работи. След като ти се посветиш сериозно на тоз Дневник, едновременно вече Истината почва да работи за тебе. Понеже ти я избираш твърдо (ако избереш твърдо), който избере твърдо, и тя те избира. На първо време ще ти изпрати помагач, Ангел или някакъв Брат от Невидимия свят, който има опит, постепенно той ще те учи. Когато си много постоянен и усърден, ще се изпрати много по-Висше Същество, което вече чрез интуицията, на по-дълбоки нива ще ти разкрива тънкостите. Всичко туй постепенно става.

Следващият момент, петият е: чрез Духовния Дневник започваш да проникваш все повече в Истината и тя в тебе; все повече в Бога и Той в тебе; все повече отвъд книгите и дори отвъд идеите, там, в същността, в центъра, в корена, защото вече Истината е силата на Духа.

Другият момент е: че колкото повече постоянстваш в Истината, толкова повече тя почва да те учи. В тежки моменти знаеш какво точно да кажеш, защото тя вече е на твоя страна. И няма да казваш: „Абе, искам да кажа, ама не ми идва думата!“. Ще ти идва, защото Истината вече е с тебе.

И както знаете, онзи пример с Истината, дето Учителя го е дал за партизаните, пак ще го припомня, значи: отиват фашистите да убиват някакъв човек, следят го, отиват в една къща; човекът, който съхранява тоз приятел, партизанина, ако каже Истината, че че той е в къщата, значи да го издаде; ако излъже, че го няма, пак е лошо срещу Учението. Но понеже той познава законите на Истината, той го предупреждава, т.е. Истината предупреждава човека, и той казва на приятеля си да тръгне, защото ще дойдат. Просто Истината знае. Той заминава, идват и той казва: „Беше тука и замина“. Ето го, значи: хем Истината в нас предвижда, т.е. тя в нас ще предвижда и няма да имаме нужда от никакво бъдеще. Туй, което казах и скоро в София: „Нямаме нужда от бъдеще, нито от вяра в бъдещето, защото това е капан. Имаме нужда от Бог, нали, и от Истината“. Тез неща: вяра в бъдещето… означава, че си излъган.

И другият момент: когато се тренира, тогава вече знаеш какво говориш, колко говориш, какво премълчаваш, познаваш скритите си намерения; не да се досещаш, познаваш ги. И вече виждаш нещо в дълбочината, което другите не виждат. Те може да се досещат, но който не е тренирал, ще остане само на досещане.

Тренираният знае какво влага, какво скрива, какво да обяснява, доколко да го обяснява и с кой човек доколко той има мярката. Той има в себе си не само мярка, а много тънка мярка. Дори и когато изглежда, че изпуска нещо, защото те помагачите са на негова страна, пак е точен, защото е трениран и защото Истината иска да каже някой път и нещо друго.

Така, това е в общи линии, ако имате някакви въпроси, после ще минем на скока.

Значи, това е и един метод за концентрация, значи, дневникът: учиш се и да се концентрираш. Всеки се нуждае, всеки ден препоръчвам ви, поне по една минута някъде взиране: в точка, в образ, в някакъв ръб, ако щете в каквото и да е, в някаква формула; очите да са… защото Концентрация означава пренасяне на Дух, пренасяне на сила. Концентрацията е събиране на силите на човека в една точка. Хубаво е концентрацията да е без мигане. Човек трябва да събере силите си и да ги насочи в точката на помощта. Точката е врата за влизане на чистите сили. Налага се да помагаш на някого, няма значение разстоянието: дали е в тоз свят, дали е в този град, дали е в другия свят. Правиш една мощна Концентрация, защото си трениран, защото можеш да се събереш, и таз Концентрация може да пренесе помощта. И когато наистина е необходима помощ, можеш да се пренесеш с голяма сила. Така че, упражненията в Концентрация са винаги важни.

Искам да кажа: тренираната Концентрация отваря врата. Нетренираната донякъде помагаш, донякъде изпращаш мисъл, мислиш, че изпращаш, тя разпокъсана… Можеш в момента да помислиш и за нещо друго… А когато е тренирана, мисълта е много събрана. Така става излъчването и на другите звезди просто нямаш друга мисъл, няма капка друга мисъл. Мощно вглъбяване и пътуваш, и то без въображение, когато, нали… Има там други правила…

Значи, може да се каже: ти си там, където е твоята Свръхконцентрация. и тъй може да го кажа, там се намираш. И при туй положение можеш да се намериш на Сириус, но преди туй трябва много тренинг.

Така, ако имате някакви въпроси с Дневниците, нещо може да допълня, ако трябва. Но те са в голямото желание да ги практикуваш. Това голямо желание, таз голяма жажда, помощта вече ще идва отвътре и едва ли ще ме питате. Защото просто ще идва отвътре, от помагачите. И след време се стига до един момент: говори ти глас отвътре ще знаеш. Не както е в старото братство, значи: не само че не знаят кой им говори, не знаят някой път дали е Ангел, или дявол; дали е Серафим, дали е Бог, дали е Учителя; съзнание, самосъзнание, подсъзнание; може да е умрял напреднал… При туй положение, който е тренирал, конкретно хваща този дух, има начин да го призове, или пък Истината му казва, защото се е отдал на Истината, и тя вече има грижата да се отдаде на тебе. Така че те са много тясно свързани: Истина, концентрация, дисциплина, по-скоро е самодисциплина. По този път всеки ще бъде научен отвътре по своята си свобода, по своите си старания.

След време няма да изказваш думи на ума и на сърцето ще говориш с Душа и Дух; няма вече карма, винаги влагаш Съкровеното. Кой как тълкува, това е негов проблем, нали. Има и хора, които и правилно да говориш…, нали, има хора, които нито Учителя са приели, нито Христос, то си е обаче тяхна карма. Но когато ти говориш, ти не правиш вече карма. Другите може да правят към тебе, други пък ще те разбират, нали, но така или иначе… Но който казва: „Да, аз уважавам дневниците“. Не! Сега е дошло време за една по-голяма дисциплина. Лично е.

После вече мога да ви говоря за Тайни Дневници, след като бъде извървян този Път. Да кажем: Безкритичност, Истината, Търпение, дишане. Един брат в София почна сериозно дишане, стигна до 12 минути, каза: „Страх ме е!“. Разбира се, преди туй има пречистване, преди туй има и думи, които трябва да се чистят, желания трябва да се чистят, и викам: „Тръгвай надолу, под 10 минути“. Защото от десет минути нататък се отваря вратата към други светове. От две минути нататък, казва Учителят, вече човек не може да има проблеми. Макар че то да е малко, на по-ниско ниво е, но пак много помага. Но то не е някаква цел, да гониш дълбоко дишане, защото в туй дишане… Аз преди време когато стигнах до 22 минути, се отказах. В един момент разбрах: за какво ми е да дишам въздух? Трябва да дишам Любов, Мъдрост и Истина! Но няма значение, важно е, че самото дишане ще те научи след време пък да се подготвиш за други неща. Или някой път искаш помощта да е по-голяма, където ще я изпратиш, колкото повече задържаш, толкова по-голяма помощ ще изпратиш. Въпросът е, при условие че искрено са ти поискали помощта, че има нещо, което е на място, което е разумно, тогава вече можеш да изпращаш. Такава сила никога не се губи благородната сила, тя сама в себе си се самоуправлява.

Така.

Присъстващ: Имам въпрос, който е почти практически: ситуацията за Дневниците, говорим само за думи ли? За Истината ли говорим, или изобщо за елиминиране на излишно говорене, думи, които изпускаме просто по навик и т.н. Сега ще обясня защо питам: моята работа е свързана с хора, когато съм на работа. Че аз толкова пъти излишно казвам „добър ден“ и т. н., че ако трябва наистина да не ги казвам, ще се получат много ситуации, които са неловки. Какво правим в тоз случай?

Присъстващ: И моят въпрос беше същият!

Присъстващ: Не, това са за много хора! Аз толкова много празни приказки… Ако трябва един ден ще седна и ще ги записвам!

Елеазар Хараш: Простичко е. Отговорите са много прости. И затуй, когато си тренирал, всичко сложно е просто.

Присъстващ: Сигурно е така!

Елеазар Хараш: Иначе всичко просто е сложно. Значи, когато ти се хванеш да тренираш, просто Истината ще те научи. Няма на всеки да се покланяш и да казваш „добър ден“. Тя ще те научи. Ама някой не разбрал… Ти като си чист и Съкровен, където трябва да говориш, тя ти дава мярката. Дали някой те одобрява, просто е без значение. Тя самата, тя има грижа да те научи. Упражненията са от тебе, старанията са от тебе, усилията са от тебе. Още нещо, нещо по-Дълбоко: с усилия и старания няма да постигнеш, обаче, две думички: с Искрени Усилия да. Ето, виж разликата.

Присъстващ: Огромна!

Елеазар Хараш: Ето, тънки разлики, на които Истината те учи. Огромна разлика. Много усилия може да хвърлиш, няма да имаш резултат. Обаче Искрени Усилия ще имаш резултат. И тогава ще говорим на друг език, на друго ниво. Дори и да ти кажа нещо неточно, ще разбереш, че е точно. Тогава, обаче, след тренинга.

Присъстващ: Тогава вече друг е преводът.

Елеазар Хараш: Някой друг?

Присъстващ: Някой път примерно срещаме хора, които обезателно искат контакт? Обаче Истината в нас казва да не контактуваме с тоя човек… Той, нали, вдига пушилка, ядосва се, отминава си и заминава. Според мен това е по-правилно, отколкото едно „здравей“ и цял ден да се чистиш след туй. Има мярка, нали, обаче някой път е по-здравословно…

Елеазар Хараш: Значи, по време на процеса на трениране, Истината ще има постепенно… който трябва ще изпрати за школа, който трябва ще го разчисти, и постепенно след време такива хора едва ли ще срещаш по пътя си, които хабят много време и енергия.

Присъстващ: Примерно: съседи пред блока…

Елеазар Хараш: Но преди това, преди това, нали, ти трябва да се учиш с хората на „нито близост, нито дистанция“ така го казва Учителя. Значи, така е казано: „нито близост, нито дистанция“ както искаш го разбирай. След време вече ще знаеш, защото някъде пък близостта може да поведе човека в Учението. Обаче то няма никакво натрапване там, няма капка, то е просто по свобода. Значи: Истината има грижа да те научи и след време да отстранява излишните хора… При условие, че ти си много отдаден, не само хора, предмети, вътрешни духове, които, нали, пият… И те след време кат идват, се сблъскват с таз скала, с Истината в тебе, нали, виждат, че си губят времето. Е, и при туй положение пак може да се случва някой път да идва някой натрапчив, но то ще се случва вече много рядко и за да ти изработи нещо дълбоко.

Същевременно има хора, с които трудно се говори; Учителя казва: „Говориш му вътрешно“. „Господи, дай му светлина и разумност.“ Значи, хора, които не умеят външно да слушат, на тях се говори вътрешно, без думи. Ако почнеш с думи, грешиш. С няколко думи, може би заради контакта и приятелството да тече. Аз имам хора, с които говоря за музика, кратко. Оставям ги, те каквото искат да си говорят. Виждам го, че той не става за разговор, обаче между нас тече приятелството; в друг живот ще му помагам, ако въобще има условия. Значи, съхранявам го приятелството, щото в момента няма просто, нали…

Присъстващ: Петьо, когато сме разбрали определен урок, трябва ли да се запише? В смисъл: много неща наблюдавам, обаче аз не ги записвам. Специално уроците, а не пропуснатите неща.

Елеазар Хараш: Значи: когато запишеш урок, думи изпуснати, все едно си хванала духа. Малко като детектив: все едно си го спипала натясно. И ти, като го наблюдаваш вечерта, вече на другия ден той ще иска да бяга, пък и ти вече имаш опит, от който… видоизменят се нещата.

Присъстващ: Аз имам предвид не само съвсем такива практични неща… има неща, които мен ми се струва, че е малко трудно да се опише целия урок с думи. Има неща, които са по…

Елеазар Хараш: Може много конкретно да се опише и кратко, със съкратени букви. Аз както имам такива формули: писано една формула, аз казвам съвсем друга; никой не може да я дешифрира, ама никой. Защото тя е друга, само че пише там друга. И освен туй тя съкратена! Значи, ако ти ми кажеш конкретно, и аз ще ти кажа конкретно, че може поуката. Но ти ми говориш общо, значи и аз ти откликвам общо.

Значи: този дневник прави пробив в Бога постепенно, защото Истината е Неговият метод и Той чрез Истината може да бъде силен вече в нас. И тогава вече може държавата, може разни сили да се опълчат, няма да има проблем. Както скоро един брат: там обир, банка, изкарват го него виновен, искат даже полицаите да го бият, заплахи, детектор на лъжата… Той идва при мен и казва: „Съвестта ми е чиста!“. „Ще им разкажем играта!“. Вкарвам нещо много благородно в туй: „Съвестта ми е чиста!“. Те искат да кажат на шефовете си в Англия, че има виновен, обаче той не е. Викам: „Тогава почваме!“. И взеха да се разреждат. Въпросът е обаче ние да има нещо в нас нещо Истинно, заради което да се хванем, а да не е, нали…

(Пауза.)

Значи, когато се отдадеш на този Дневник, и колкото повече Истината навлиза в тебе, и ти в нея, вече Бог може да се групира като сила. И в решителни моменти, и на мен ми се е случвало преди години. Значи, Бог в нас е по-силен и от държавата, и от света, и от властта въобще от властта, каквато и да е. Те казаха милиция, митница, един кмет, някакъв инспектор, Държавна сигурност: „Не можем да се справим с тоз човек, защото в България няма закони“. Те така го изтълкуваха. Няма значение, те имат право да си тълкуват по своему. Но Бог в нас е по-силен от тези…, колкото и да изглеждат те заплашително. И всъщност туй води и до Свобода, и т.н.

Но при всички положения ще имате съпротива, като тренирате. Няма да ви оставят лесно, защото това е Пътят, който води и до Откровения, до Гносис, до Откровения от Бога. Среща: среща на Истината във вас с Истината на Бога и тогава вече става нещо много Дълбоко.

Самото Откровение е, според Гностиците, просто това е Спасението. То се случва в Душата и в Духа. На по-високото ниво в Духа, просто то е мярката. Преди това ще имате много прозрения, близки до Откровението, но въпреки това още не сте стигнали до Големия Мрак. Прозренията не са откровения, те са само упътвания. Тъй като след малко ще говорим за Мрака, вече нали, за тъмнината по-скоро, но в някои случаи ще наричаме и Мрак, така. Подразбира се за какво става въпрос: Мракът означава по-големи степени на тъмнината, докато вече самият Мрак се появи. Значи: в този скок вече, който е длъжен всеки Ученик да го направи, защото иначе ще приличаме на „старите“, които ще стават Ученици в бъдеще на Учителя. А пък Учителя иска Ученици сега.

Така че, сега ще ви прочета някои неща за скока. Те не са много. Става въпрос за голямата трудност, когато дойде в живота ви, тежкото страдание. Става въпрос за преодоляване, без външна помощ, събрани вътрешните сили. Чрез Истината те се събират. При Истинолюбието просто човек става мощен, съкровен, нали, и същевременно смирен, нали, и скромен, защото всичко туй е много свързано.

Значи, скокът е свързан с преминаването през голяма тъмнина. Самият Бог те въвежда в тази тъмнина, понеже иска да станеш Негов Син и Дъщеря. Значи, тука дявол няма, просто Самият Бог действа. Понеже вече е назряло, иска да станеш Негов. И да станеш неуязвим. Дотогава си уязвим, малко или много, нали, вече в Неговото Присъствие Той иска да те въведе, където се намира тази неуязвимост, тя е заедно с Него.

Другият момент е: докато не сте минали през тази тъмнина, значи, не може да бъдете преобразени. Частично да; старание да; уважение да… Аз като чуя някой да „уважава“ Учителя и много мъчно ми става; то на Учителя трябва да си посветиш живота, какво уважение! Дето Лао Дзъ казва: „Малко обич, значи омраза“. При Учителя въпросът е на отдаване, почит, а не на уважение. Не може да уважаваш Учителя, или да го наричаш „доктор Дънов“ или „Дънов каза така!“. Той просто е…

Става въпрос за реално преобразяване и почти всеки тогава ще познае Дълбоката Реалност в себе си, ще му бъде дадено. И от туй его няма да остане нищо тогава. Просто това е, нали, привиден враг, но то просто ще бъде пометено. Именно това е целта в таз тъмнина егото да бъде пометено. Както се е случило при Юда, при Христос, при много, при многобройни същества, милиони, и при Суфите, значи, те са минали.

Този Мрак помита всичко и дарява Дълбоко Видение за нещата, открито виждане на Духа. Самият Дух вижда вече, умът е отстранен; тоз, който си въобразява е отстранен. Всяко друго мъдруване извън това, както екстрасенси виждат, нали, с въображение, астрална вселена, нали, и подвеждат много други, това си е голям капан. Те пътуват с ума и с въображението, защото тука летвата е много висока. Да пътуваш в други светове, както особено Сведенборг и други, просто трябва да си победил изкушенията и вътрешно да знаеш, че е така, и да ги победиш. И Истината ти дава силата да се излъчваш, и не просто да пътуваш в други светове. Таз, следващата книга, която ще излезе януари, „Книга на тайнствата“ има доста по Учителя за други светове. Значи, знаеш защо отиваш там, с каква цел, с какво намерение: отиваш да разбереш една друга, по-дълбока Мъдрост. И на Луната има, Учителят казва, около 150 адепти, и на други места има. И отиваш, и разбираш нещо, което е реално Дълбоко, а не някаква разходка и някакви общи приказки, нали.

Другият момент е, че който е минал през този изпит (а тя, Истината, който обича Истината и тренира сериозно, тя го подготвя; тя самата е магнит, привлича този изпит да дойде; много е тясно свързано, но след Истината върви), значи, който мине после през този изпит, знае и то на Дълбоко ниво, какво казва и как да говори. Вече няма да пита, значи, въпроси няма да има. След тоз изпит, вече Бог заживява в него чрез Свои помагачи, нали, и вече няма да има въпроси не само външно, и вътрешно. Защото някои се свиват, правят се на въздържани, правят се на посветени, на много духовни, не питат, изглежда, че всичко е наред; изведнъж се случи нещо, има много такива примери, оказва се, че туй въздържание било плява, нямало е вътрешно покритие. Дето казва Учителя: „И рибите мълчат, ама не са мъдри!“. Значи, има мълчание…

Минавайки през тази тъмнина, се случва и друго нещо: Тайно Пресътворяване. Значи: умът и сърцето загиват. Пресътворяването се случва, завръщане, по друг начин казано: в Душата и в Духа. Вече не питаш: „Има ли Душа, има ли Дух?“ реално ги преживяваш и можеш да ги видиш. Виждал съм няколко пъти Душа, и Дух много пъти, но не може да се опише, то просто вие трябва да го… Казвал съм го, донякъде съм го обяснявал, но не е до думите, а до туй специално, вътрешно Дълбоко преживяване. Толкоз е велико нещо Душата, че някой път само едно навеждане и ме е смайвало, единият случай беше тъй, но навеждане, като погледнеш така…

Който е минал през тази тъмнина, вече има собствено, особено, специфично говорене. Значи: един от белезите Мистично, не бърза да се изказва, да раздава мнения, не иска да дава много съвети на хората. Когато го питат да. Но той самият, нали, не върви по този път. Когато го питат, вече Душата, човекът, сърцето на човека, донякъде Искреността му, може и самата Искреност, нали, може неговият Ангел да го е изпратил да пита, значи има нещо. Тогава вече той пита пълно и ти отговаряш по един начин, който е специфичен. С туй специфичното, даваш нещо на Душата. Дори и да не го е разбрала в момента, ако тя е подходила с Доверие, имаш какво да кажеш, и то не общи приказки, дори и когато думите са обикновени. Но в тези думи вече има Душа и Дух след туй изпитание, и внасяш нещо друго в хората, в които трябва да се внесе.

Отделно има вътрешни разговори, които продължават после, аз ги наричам Потайни Разговори. Знаеш каква мисъл Дълбока да изпратиш на човека, който има нужда. Няма нужда от много говорене, просто знаеш конкретно, Дълбоко улавяш нуждата му и колкото по-искрен е, по-хубаво. И някой път само с няколко думи е достатъчно, макар че някои обичат да говорят по-надълго. Те губят, но това е техен проблем. Аз мога да ги изслушам, няма проблеми, с Търпение, обаче въпросът е той с малко да ми го каже. Аз вече знам как да проникна и какво да направя за него. Защото, забелязал съм, че които много говорят при мене и дълго, постепенно почват да бягат и много рядко идват. Има изключения за по-дълги разговори, когато човек трябва да бъде въведен, когато е в началото, така няколко разговора. Но когато мои хора години наред са идвали и пак ме питат „какво да правя?“, аз все нещо ще им кажа, но, вече тоз въпрос има ли, значи липсвали са тези практики.

Никой неподготвен не може да мине през таз тъмнина. Затуй Истинолюбието е подготовката, както казах, те са свързани. Защото, когато човек е подготвен, той вече ще влезе освен в тъмнината правилно, без да полудее, без да има опасности, ще заличи карма, и същевременно влиза във Вътрешната Школа на Учителя. Не цитатаджиите, не Паневритмията и тях ще ги обичаме, няма проблем, те са си наши душици. Фактът, че обичат Учителя, само туй е достатъчно да го обичаш един, млад, стар, начинаещ, какъвто и да е.

Но тук говорим за изисквания на Учителя. Той иска по-дълбоки изисквания от нас. Значи, тука се образува един Вътрешен, Свещен кръг. Той е извън: дали ще идваш на лекции, дали ще четеш, нали, преди всичко в тез практики и в тези, както казахме, Искрени Усилия. Не просто усилия Искрени Усилия, Постоянни Искрени Усилия.

Който е минал през Мрака, придобива и друго нещо: едно Дълбоко, истинско Безмълвие. Не просто мълчание, нали, и вътре някаква суета, и пукнатини в мълчанието. Даже не и мълчание Дълбоко вътрешно безмълвие. Това е една Дълбочина, чрез която може да предава някой път на хората, без да се запознава, да им предаде нещо много ценно. И той знае какво е, как да му изпрати мисълта. Оня дълбоко чрез Ангела си, Ангелът я приема, препраща я в подсъзнанието… Говорим за непознати хора, които заслужават някой път нашата помощ, говорим за случайно срещнати, нали, Духът има мярката.

Значи, безмълвно състояние. Това безмълвно е Надменталност, даже в по-дълбок смисъл е Наддуховност. То спада към едно Божествено… принадлежи не на Душата, а на Духа.

И другият момент е, че при това Изпитание, Голямото Изпитание, към което вървите много от вас, змията вече е овладяна. Разбира се, това е в известен смисъл и Малкият скок, обаче вече в третото око вече почваш реално да виждаш нещата. Змията е свързана с третото око, когато е овладяна. Докато Мракът вече овладян, той е много Дълбок въпрос, не говорим за Върховния Мрак, говорим за друга степен на това, там вече се стига до Висшата чакра. Тя именно (Третото око не дава голямото различаване, с третото око не можеш да разбереш някой път кой ти говори. Може да се досещаш, да поназнайваш, някой път да налучкваш.), Висшата чакра ти дава, именно, по-големият Мрак, не Върховният, вече дава туй различаване.

Това бяха… Не исках много да ви говоря, някои неща да ви загатна. Вече те във вас ще работят, нали, и вече вие… Така, ако имате някои въпроси…

Присъстващ: Петьо, я кажи сега, колко, според тебе, като ни гледаш така, имат право да дава съвети, или да напътстват?

Елеазар Хараш: Почти никой.

Присъстващ: Не, според мене никой, „почти“ никой. Не е баш на най…

Елеазар Хараш: Да, сега ще ви го уточня туй защо казвам „почти“. Значи: при вас идват хора, които тръгват, имат нещо хубаво в Душата си. Нали, ако трябва да им кажеш нещо… Сега, то може да не е казано точно, може да изглежда като съвет, може да е споделяне, може да е закони, някаква мисъл, той може да бъде въведен и после няма значение, дали ще изпревари много други. Но ние, щом е дошла една Душа при нас, нещо има малко да кажем. Въпросът е обаче да не се правим на големи съветници и да сме много скромни, кат го казваме. Да не се представяме, че така, големи неща, и в туй скромното, то прави хубаво впечатление. Таз Душа после вече, кога Учителя Сам ще я поведе: кога ще я изпрати на по-точно място да говорят, кога вътрешно ще говорят, кога ангелът ще стане силен и ще я поведе, но това е вече друг момент. Затова има „почти.“ От таз гледна точка, значи, почти всички могат, така, в името на Смирението, на скромността, да казват по нещо, при условие, че ги питат. Значи, не: „Искам, вижте ме, аз знам, така и защо да не кажа много неща…“.

Присъстващ: Според мен, не ми харесва отговорът, ама…

Елеазар Хараш: Да, да, няма проблеми!

Присъстващ: Добре, според тебе колко от нас са успели да въведат себе си, че да въвеждат и други, айде да чуем сега!

Елеазар Хараш: Тука въобще не става въпрос за въвеждане.

Присъстващ: Себе си!

Елеазар Хараш: … а за едно леко упътване.

Присъстващ: Себе си!

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Петьо, кого ще упътиш, ти като не си се упътил? Като ни гледаш така, колко сме се упътили!

Елеазар Хараш: Да, но дошла една Душа, която е изпратена от нейния Ангел. Ти можеш една малка помощ…

Присъстващ: Ето, тези неща, които казваш много от нас стават професори. Разбираш ли?

Елеазар Хараш: Техен проблем, те ще се отклонят от Учението…

Присъстващ: Всъщност направо според мен, туй, което ми казваш е, че никой няма право да говори.

Елеазар Хараш: На високо ниво никой. На високо ниво.

Присъстващ: Кажи го тъй!

Елеазар Хараш: Обаче има средно ниво.

Присъстващ: Е, полу-ниво, има.

Елеазар Хараш: Има, да, полу-ниво. Но дошла е душичката, може тя да потегли от тебе. Може и чрез тебе да се запали.

Присъстващ: Няма нужда, не може да не ги знаеш!

Елеазар Хараш: Не, може да има една кармична връзка между вас и ти да си приятен за нея, и тя чрез таз приятност да тръгне и да се запали повече от тебе…

Присъстващ: Точно това, според мен, много от нас се увличат да говорят и точно тези неща, които казваш, по принцип, дават повод да стават професорите „професори.“

Елеазар Хараш: Те си носят отговорността. Сега ще ти кажа един момент: когато не тренираш Истината, затуй Дневникът е много важен, когато изпуснеш някой път няколко думи ей, така, да ги кажем условно „професорски“, вече този Духовният скок се отлага и някой път само от няколко думи може да се отложи с години. Вече може да го чакаш колкото си искаш. Ето защо отговорността е много голяма. Ето защо на високо ниво, казвам…

Присъстващ: То всъщност това е истинското ниво, другото е…

Елеазар Хараш: Разбира се, но ти не може изведнъж да стигнеш до истинското ниво. И самото слънце, казва Учителя, не изгрява изведнъж, значи, има един постепенен… Това е компромис, вярно е, промеждутъчно е, затуй казвам „почти“, затуй не казах „изцяло“. Обаче, за да стигнеш до високото ниво, трябва да минеш през такива малки въведения. И някой път може много такива Души, хубави душички, които чрез малки, така, неща казани, може и да не е точно съвети, думи, споделяне… Просто няма с кой да сподели. Аз имам такъв случай с един брат, който с двама човека се разбираше, с трима общо: аз съм единият, единият баща му, който е починал, и един съученик, който не става за разговори. И един път разбрах, че ако не му бях отделил внимание, и да му поговоря така, съвместно да си поговорим, отиваше към самоубийство. И сега продължава да идва и вече е по-добре. Преди смяташе, че откакто идва на лекциите, животът му се е объркал. Нищо, обаче всичко постепенно се промени. Значи, от малкото тръгна, и сега вече така нещо в Душата му има… Не че съм му помогнал много, нали, но нещо е станало там. Ето, такива хора като дойдат при тебе и при който и да е, нали…

Присъстващ: Разликата каква е: че Мракът за нас е едно, ти си го минал. Ето, точно там е разликата, дето според мен, много хора се подхлъзват.

Елеазар Хараш: Те ще платят това подхлъзване.

Присъстващ: Ти като кажеш „Аз“, ти имаш друга Мъдрост, нали…

Елеазар Хараш: И аз много неща не знам. Обаче пък поне знам вътрешно на кой, как, доколко, според… Както и да е! И то защото ме учат, а не защото аз знам. Щото Истината, щото Учителя ми дава методите. И затуй аз нямам въпроси от е-е-е, от много години, нито външни, нито вътрешни. Но съм намерил помагача си, някак си съм спечелил Доверието. Туй става с усилия, което всеки може да го постигне при голямата мобилизация. А защо да не кажеш… Ти може да отблъснеш много Души, като кажеш „аз не съм“, „не съм достоен за съвети“, „нямам какво да ти кажа“, това пак не е начин. Пък чрез тебе е трябвало нещо да потече. Покрай думата потече една хубава енергия, ти си имаш хубава енергия, и таз душичка, там е приятно и постепенно, после може и книжки… Обаче всичко… трябва да се гони онова, естественото.

Присъстващ: Може ли да кажа нещо? Аз си мисля, че нашата основна задача е да се научим да бъдем извори. Не може изворът да каже „аз нямам право да тека“. Въпросът е обаче наистина да бъдем извори, а не да се опитваме да даваме нещо от нас. В смисъл това е една много тънка мярка, не трябва да се затваряме и да спираме това, което чрез нас се дава. Но и не трябва и пък ние да се опитваме да даваме, защото ние от себе си, според мен на каквото и ниво да сме, в крайна сметка, Бог е Единство и Бог е Единственият, само Той може истински да дава.

Елеазар Хараш: Значи, има един момент, в който като говориш и личи си Смирението и скромността. За вътрешен момент говоря, не е външен. Туй Смирение и скромност, тогава вече и туй, да го наречеме „съвет“ или какво, има оправдание, иначе няма да има. Ако егото говори, даже и хубави неща да говори, аз не искам да ви слушам. Какво може да каже егото? Обаче когато вече има едно смаляване, едно старание, едно смиряване, значи вече… Целта е като си говорим, ние си говорим не само с хората, Р. Аз като говоря с тебе, аз говоря с Бог в тебе, и ти говориш с Бог в мене, и Бог в нас трябва да се разбира. И някой път идват такива хора, разумното в нас, за да се разбира, за да може след време пък да потече и Бог оттатъка. Дори и да не те разбере някой път, ако го кажеш правилно и с хубаво чувство, неговият Ангел ще намести нещо, ако умът му… Щото има такива хора, и аз имам такива приятели, които, той първата му реакция винаги отрицателна! Ако му кажа: „Харесвам някаква музика!“, той казва: „Тя е лоша, само тази е хубава“ примерно. Нека си каже своето, аз после му казвам кратко нещо, ако той разбере. Но има хора, с които разговорите са приключили. Значи, не съвети, точно, някакво леко упътване може да направим, посока, по закона на Свободата естествено, скромно и тогава вече отгоре… Може тоз човек да тръгне чрез тебе и след време да се запали. И Учителя после да му каже: „Ела при Мене!“. И някой път това може да се реши от малко думи, малко точни думи, старателни, но не „професорски“, което ти не случайно хубаво го каза: няма професори тука въобще.

Присъстващ: Тез неща можем да си ги говорим, с говорене, със споделяне, с напътствия, с въвеждане, извеждане; въпросът е, не е ли дошло време, когато всеки трябва да млъкне много здраво и аз това очаквах да кажеш. Просто в момента никой не става и всеки трябва да въвежда много здраво себе си, което не изключва да станеш някакъв аскет, да млъкнеш, да се правиш на интересен…

Елеазар Хараш: Именно, не трябва крайности, крайностите са от ума…

Присъстващ: … или от сорта на някакъв, как да кажа, особен и т.н., изключвам това нещо.

Елеазар Хараш: Братя и сестри има тихички, които много не говорят и са много Дълбоки води. И някой път аз съм слушал такива, които дават съвети, пък оттатък знам, щото от години ги наблюдавам, просто не е на място. Тя те изслушва, да, приятно е, ти даваш съвет, пък тя, тя може да ти дава, нали. Повечето са сестри, напредналите като цяло така, ако трябва да бъда точен. Обаче, понеже е скромна, и оня говори общи неща, тя си слуша, нали така, и не един път, и не два пъти.

Присъстващ: Може ли само да кажа нещо: доколкото аз схващам, заради Истината в човека, то се усеща кога трябва да му кажеш нещо. Примерно: в Бургас като идваш на лекциите, моите колежки казват: „А, тя С. какво те зарибява…“. И тя казва: „Ама как ще ме зарибяваш, ти ми даваш свобода!“. Примерно говориш , усещам я, има глад за Мъдрост. Чете, седи с цели часове, мъжът почнал да се притеснява чете. Казвам какво казва Учителя: „Трябва три крачки напред в морала, една крачка в познанието“. Говоря: „Моли се, пречиствай се“ няма чуваемост. Спира контакт. Сега, не знам след колко време ще се възстанови. В един момент тя, енергията изтекла, дала се е специфична храна, обаче я спират, за да… за нейно добро, може би, не знам. Значи, имаме право да говорим, обаче аз стигам до извода, че даже някой път на човека му казваш това, което той иска да ти каже; след малко той го казва същото, обаче няма чуваемост. И стигнах до извода, че по-хубаво е вътрешно да му говориш на човека, отколкото външно да изказваш някакво мнение. Даже някой път само посягаш да кажеш нещо и вече са в опозиция.

Елеазар Хараш: Значи, така, както ти си го казала: „Пречиствай се“, така и така, това е начин да отблъснеш човека. Това е просто много точен метод. Така не се говори. Затуй казвам, трениране на Истината. Аз имам в Бургас една… ако си спомняш онази рускиня, тя преди идваше, знам, че с нея не мога да говоря. Ние един път изнасяме лекции, тя отзад прави упражнения. Няма проблем, не е до упражненията, но просто тя е друг свят. И в главата е как да скрие от мъжа си парите. „Вече, казва, ги скрих в главата си, ново Евангелие пиша…“ Едни неща, не искам да ви занимавам, нали, във всеки град почти имам някакъв цвят такъв. Те, те са ми приятни, тя ми е приятна, нали, и тя го знае и затуй някой път идва и казва: „Чакай да си поговорим“, но там разговорите на дълбоко ниво не могат. Затуй нещо мога да кажа, усетила е нещо приятно, защото отвътре изпращам хубава мисъл или нещо малко съм казал, нали… „Аз пиша нов завет“ и там пише, нали. „Парите вече мъжът ми не може да ги вземе, щото са в главата ми, скрих ги…“ Както и да е.

Да, има думи, Истината ще те научи специфични думи, скромни, тихи, с аура, внасяш ги в човека. Вече той доколкото е отворен, защото има една Свобода, според туй…

За тъмнината като говорихме, значи: Бог ни въвежда в нея, понеже има особена Любов към нас, не просто някаква любов към Учениците, нали, защото те са неща, които ще влизат в Новата раса и които ще трябва да помагат на други. И Р. е прав, като ти не си въвел себе си… Така че високата летва си остава, но и туй си остава, което ти казах „почти.“

(Пауза.)

Значи: когато казваш на някой, в случая „Пречиствай се!“, никой не обича този морализаторския тон, никой. Няма такава Душа, която, начинът да кажеш на някой алкохолик „не пий!“ още повече ще пие. Но можеш да му кажеш: „Ще дойде ден, когато Бог ще ти помогне“. Не определяш! И ще остане нещо. Той дори да не го приеме, но нещо в Душата му по-нататък, малко… Ако сто човека по улицата му казват, примерно… Щото една сестра в София, възрастничка, идва много години на лекциите, мъжът беше голям алкохолик; тежък случай; молитви, молитви, години наред няма резултат. На шестата година има резултат: преобразяване. Дошъл е, значи… Просто имаше Търпение тя, много е сериозна, много постоянна; значи, в един момент се дава.

Целта на Бог с таз тъмнина е, което е много важно, Той иска да се отървем от собствените си разбирания. Ние мислим, че са важни, че са… Затуй, който тренира, е много важно, който тренира някой път знае кога да е строг, за да спаси една Душа, да я завърне. Има случаи, когато ако говориш меко, лошо става. Знае кога да е строг, знае кога да е мек, знае кога да е… мярката, просто има мярката.

Присъстващ: Петьо, размишленията ли ни помагат да се освободим от нашите разбирания?

Елеазар Хараш: Значи, те не помагат, а въвеждат след време към истинската медитация, защото размишленията не са още медитация. Те са въвеждане. Туй въвеждане може да трае много време, може да трае малко, но когато е старателно и искрено, самото размишление след време ще стане, както самият нечист ум ще стане духовен ум, много пречистен слуга. Значи, размишлението ще стане Медитация. Медитацията е сливане; размишлението е подготовка. При сливане вече с Бога, с Висшите Същества, те вече в нас разрешават въпроса. Има една такава формула, понеже се сещам, който иска, тя спада към важните:

Господи, ти разрешавай всички мои въпроси във всяко отношение“.

И така, от там ще тече една помощ. Пък една друга ограждаща, скоро я дадох, мисля че може би не на всички, тя също е много важна, преди време ми я даде Учителя:

Господи, пази ме всемогъщо във всеки миг.

Те са такива, за цял живот, от тоз род.

Присъстващ: Може ли първата формулка да я повториш?

Елеазар Хараш: Господи, Ти решавай всички мои въпроси във всяко отношение. Туй важи и за наши близки, като искаме, кам тях: Ти решавай въпросите на брат еди-кой си, сестра еди-коя си…

Присъстващ: Това включва ли детайлите? Пак трябва да се карат формули за детайлите, защото ако ги караш общо, универсално…

Елеазар Хараш: Когато в случая ги кажем общо, Бог знае кое е частно. Ние не знаем, Той знае. Някой път ние не знаем даже дали може да помогнем, въпросът е обаче да сме Искрени и да искаме. И когато действа и Любовта, пък, и Истинолюбието, методът идва. Методите почти трудно е да се намерят в книгите, обаче Любовта ги изтръгва, просто идват.

След време Истинолюбието ще те заведе до, индианците го наричат Дълбока Свещена Почит. Таз Почит, сама по себе си, тя вече е отношение, тя е към всичко. И тя се превръща и в Спасение, при тях е по друг начин. Но това е нещо много важно: Свещена Почит към всичко.

(Пауза.)

Какво казват гностиците за кръста Голготата:

Кръстът е Тайният предел на развитието. Той е границата между външния космос и плерома, и Пълнотата. Значи, там се решава дали човекът ще се върне във външния космос, или ще влезе в голямата Пълнота, точно на кръста.

Кръстът спасява човека от голямо проваляне във външния космос, така казват гностиците.

Кръстът е мярката в този свят. Той е пълно отделяне на Висшето от нисшето. Тука няма донякъде, тука вече е Висшата мярка. Значи, пълно отделяне на Висшето от нисшето, затова кръстът е символ на този свят, тук се решава кой ще остане във Висшето чрез кръста; кръстът е мярката.

Кръстът е чужда среда за всичко нечисто. Чрез него се преодолява външния космос, значи, всички земни неща. Защото според гностиците например всяка нечиста мисъл, това е разколът, къде ще го търсиш; това е вътрешният, истинският разкол, а не някъде се разцепили братя, сестри, църкви и т.н. Значи, всяка нечиста мисъл поражда разкола, според тях, и те са прави.

В кръста вертикалният път е спасителният Път, нещо, което се нарича по друг начин Възкресението да излетиш нагоре. Хоризонталното е смъртта, вертикалният път е спасителният Път Възкресението, което означава завръщане в плерома, завръщане в Пълнотата. По друг начин казано, Възрождение в същността на Бога. Затуй има кръст в този свят, затуй той е голям символ, затуй е важен. Аз тука малко съм извадил, тъй като догодина ще имаме за Гносиса много неща.

Така, това беше, ако вие нещо имате…

Иначе според гностиците, падението на света се дължи, конкретно казано, те го казват конкретно на Мъдростта. Това е причината за падението на света: това е Мъдростта, която се е отделила от Любовта. И затова сега е задължително Мъдростта да търси Любовта. Може да го наречем разумността да търси Мъдростта, може да го наречем знанието, то са все различни степени. Но Мъдростта трябва да търси Любовта, ако иска да се върне в несътвореност, иначе…

Така, ако имате малко въпроси…

Въобще за Гносиса много ще говорим, така че…

Присъстващ: Би ли повторил пак накрая: разумността да търси Мъдростта или Любовта?

Елеазар Хараш: Любовта, да. Знанието, разумността, в по-висока степен Мъдростта трябва да търсят Любовта, за да може да се освободят от самата Мъдрост, която иначе не достига нещо. Именно, това, което не достига, е Любовта. И ако се върне там, тогава вече се ражда Истината.

Ние имаме да се учим много от котката. Аз казах скоро на някои хора, не знам в София ли стана въпрос, и тука май… арменска поговорка: „Котката няма спестена стотинка, а си живее спокойно“. Само туй и има да го учим, значи, смятайте за какво говорим. Това е огромна Вяра, тя просто няма помисъл за тревожене. Не съм виждал разтревожена котка. Може да има някъде, но…

Присъстващ: По повод на това исках да попитам за култа към Бастет, обаче може би не е мястото и времето тука. Понеже, нали, това е Божество котка.

Елеазар Хараш: Да, голям въпрос е, той иска… Има време специфично да влезеш в туй, има специфични медитации, има пролуки, където можеш да изкопаеш дълбокото за Бастет. Аз само мога да ти подхвърля нещо, не е проблем, защото главата ми е пълна и с египетски неща, но не е туй въпроса; не искам да подхвърлям.

Друга поговорка арменска (А., като те видя и се сещам за хубавите поговорки): „По-хубаво е мъдрец да те разплаче, отколкото глупак да те развесели“. По-хубаво е, нека те разплаче, ще има там нещо да се замислиш, отколкото веселие с глупак. Разбира се, глупакът е в развитие, не го осъждаме; след време той може да стане мъдрец, пък мъдрецът… Освен туй всичко е в ръцете на Бога и Бог може глупака да го направи по-мъдър от… В такава ситуация да го постави, че мъдрецът да се надява на помощта на глупака, много варианти има.

За дневника, като стана въпрос, В. повдигна много хубава тема за Истината: „Нещо, каза, да ми напомня за дневника, както „ще оздравея“, идеята, когато се нуждаеш от здраве. И стигнахме до едни точни думички, значи, Съкратено написани. Как беше, В.?

Присъстващ: Постоянно Истинолюбие.

Елеазар Хараш: Постоянно Истинолюбие, съкратено П.И. Напомня ти, ти си го знаеш какво е и то те вибрира, за да си все в тоз поток, да не изпускаш. А пък ти като си в Истината, си все повече в Бога. П.И. Другите може да не го знаят, съкратеничко.

Присъстващ: Да подклажда огъня.

Елеазар Хараш: Да, подклажда огъня. Защото, когато има нещо да ти припомня, то те въвежда. След време вече може да отпадне, когато навикът стане много силен. Тогава то вече ще е в тебе.

Присъстващ: Кога ще бъде първото истинско събиране?

Елеазар Хараш: Още по-високо искаш?

Присъстващ: Да!

Елеазар Хараш: След тези практики. Там ще говорим за съвсем други неща: тайни дневници, тайни формули, тайни практики.

Присъстващ: Дотогава?

Елеазар Хараш: Дотогава тез практики.

Присъстващ: Няма ли да загатнеш нещо?

Елеазар Хараш: И туй не е малко.

Присъстващ: Не е кой знае какво.

Присъстващ: Р., то зависи ние кога ще сме готови за това събиране, от нас зависи…

(…)

Елеазар Хараш: Но иначе е хубаво, хубаво е, че си гладен.

Присъстващ: Ще се поотпуснеш ли малко?

Елеазар Хараш: Не с лекота, защото важното е казано. Мисля, че много тънки, важни неща казахме. Е, вече всеки по своему ще ги преработва. Иначе е радост след време да стигнем до там, да говорим на друго ниво, вече тайни формули за хората как да помагаме, когато трябва, когато някой има нужда, заслужава да се обединим всички в точен час, където не е „забравих“… Но всичко туй е Школа, дисциплина, ще минат години, може да минат прераждания. Добре ли е?… Дай шестата песен.

Присъстващ: Чакай сега, кажи какво да правим… Винаги можем да чуем песнички, няма проблем, аз това най-не го харесвам, като се забавляваме. Кажи сега, какво трябва да направи всеки.

Елеазар Хараш: Лично е. Не може да посегнем, Свободата е свещена…

Присъстващ: Кажи онова, което стряска!

Елеазар Хараш: Не можем да посегнем. Той, Мракът ще стресне и може и да не се издържи там. В Мрака има риск, влизането в Мрака може да се случи нещо лошо. Някой може да си е въобразил с егото, че е тренирал, че вече е готов, обаче според мене се случва обикновено следното: който много е обичал искрено Истината, който е практикувал тези Дневници, Учителя му изчислява как да издържи изпита. Може да изчисли едно огъване и връщане, оцеляване и после вече подготовката е още по-голяма, а може и директно. Много начини има, но там влизаме вече в областта на Учителя, пък как ще действа Учителя, ако вземем да говорим… Той знае как. Той подготвя, той изчислява подробностите на изпитанието, изчислява тънкостите, отвън и отвътре. Той затуй е Учител и това е Неговата задача. И след скока вече ще те извикам. Ще те извикам, ще отидем съвсем на друго място и ще говорим по друг начин, на друг език, с малко думи ще се разбираме.

Присъстващ: То всеки чака това нещо. Тука дето сме се събрали, всички чакат това.

Елеазар Хараш: Въпросът е да не отлага, особено туй, на което наблегнахме Искрени Усилия, не усилия, и постоянство, и туй Постоянно Истинолюбие.

Присъстващ: Ще разширим още ако трябва, апартамента.

Елеазар Хараш: Туй е най-лесната работа. Въпросът е, че може и да го стесним. Летвата на изискванията е висока и става все по-висока, защото не говорим за разходка или за маникюр, лесно се прави. Това е нещо страхотно, даже там има строгост, изглежда жестоко. Много хора са полудявали. Преждевременно искат да разберат, голямо желание няма подготовка, няма Истина, няма Пълнота, няма концентрат на енергията. Висшата енергия не е събрана и влизат, които не трябва.

Присъстващ: Защо ги допускат, когато…

Елеазар Хараш: Защото е желал, трупал е, пък не е готов. Неразумното в него…

Присъстващ: И това се е случвало ли?

Елеазар Хараш: То се е случвало, и то много пъти. И тези хора сега ходят ей така, няма ги. Познавам такива, призраци, все едно е призрак ей така ходи… С мен говори Духовно, нещо съхранено; за бъдещето остава, волята му е парализирана. От години наред познавам, сега се сещам за един, но има и други.

Присъстващ: Искаш да кажеш, че може да бъдеш поканен на това изпитание и…

Елеазар Хараш: За Учениците е по-друго. Той не е Присъстващ и той беше отнесен, нали. Но иначе, затуй е подготовката, затуй са тези неща. Затуй са и лекциите, затуй е и словото на Учителя, формулите. Там нямаше такива неща. Той, така по моите изчисления, да не казвам абсолютно, защото Бог може да изненада всеки, но тоз човек така ще си отиде с парализирана воля и така ще ходи като призрак. Вече от много години го познавам, той е и към края на живота си.

Но Бог може да направи всичко, но според мене в други животи. Направил е големи бели, по моите изчисления, има огромно чело, като на учен, тука много високо. Някакъв учен, сигурно е измислил каквото не трябва, не съм ровил точно, но… подозирам някои неща, но те не са за размишление.

Присъстващ: Значи: не просто искам-не искам, да работиш и то мощно, всеки ден и всяка секунда!

Елеазар Хараш: Да, и то не е думи, то просто е.

Присъстващ: Всъщност трябва ли да го искаме? Не е ли по-важно да искаме да се отдадем, отколкото да искаме нещо да се случи в живота ни?

Елеазар Хараш: Какво ще го искаш, то го правиш.

Присъстващ: В смисъл, самото желание вече не е ли предпоставка за спадане? Защото ти като обичаш нещо, не обичаш, „за да“. Или обичаш, или не обичаш.

Елеазар Хараш: Значи, ако желанието е искрено, то е вече друг род желание. Ако не то е някакво желание.

Присъстващ: Любовта не е ли повече от желание?

Елеазар Хараш: Тя е много повече, но ако желанието е искрено, пак ще те заведе в Любовта; ако е искрено, то вече се спасява от идеята „желание.“ Щото „желание“ има и хубава дума желаеш Бога. Туй ще те заведе в Любовта към Бога, туй ще те заведе в неизменността, в умирането за Бога.

(…)

Джорн Ланде, Мундано империо, но той пее. Той е малко тежичък може би за някои, но иначе ако умееш да го слушаш правилно, можеш да се зареждаш с космическа енергия, има такива песни, от най-вдъхновените, да не казвам… Както и да е, имам много албуми, към 15-20.

(Пауза.)

Присъстващ: Може ли последно да те питам нещо? Преди много години В. ми беше казал, че си му казал, доколкото знам той имаше някакви астрални излизания или какво беше…

Елеазар Хараш: Имаше.

Присъстващ: … че злото можело да се проявява чрез образа на Учителя и че ти си му бил позволил първо да стреля, и ако туй оцелее, значи е Учителя. Той се изрази горе-долу по този начин. Всъщност за какво става въпрос?

Елеазар Хараш: Значи, и Учителя, и Сатана могат да имитират всичко. Той искаше да каже, че някой път и Учителя му се явява. Оказа се, че не е нито Учителя, даже не е… просто някакъв древен индийски адепт, който искаше да го обсеби, правеше мудри, такива движения. Уж хубави движения, обаче по няколко часа сутрин. И отиваше на обсебване, и той дойде и ми каза. Викам „Ето ти една формула“, там и аз участвах, и изпъдихме го този дух. Туй си спомням, защото беше преди много години. Но всичко може да имитират…

Присъстващ: Той ми беше казал: като излизал, срещал го в образа на Учителя, „той ме покани на кафе и аз се усъмних, стрелях и той се разпадна като образ“, нещо такова ми обясняваше.

Елеазар Хараш: Той и досега има подобни неща…

Значи, виж правилото, Г., когато някой дух идва, дали е мисъл форма, или дух, точно затуй говорим за Дневниците: когато много тренираш Истината и като кажеш „В името на Истината, Господи, разкрий ми това същество“ примерно, обаче много концентрирано и когато си се отдал на Истината. Значи, ако е мисъл форма, ще се пръсне; ако е лош Учител, ще се отдалечи; ако е истински Учител, ще стане още по-ясен.

Присъстващ: Чакай малко, сега: ако е мисъл форма?

Елеазар Хараш: Ако е мисъл форма, ще се пръсне, защото тя не е устойчива, тя не е жива. Тя е просто от такава есенция, че не е силна да издържи на Истината.

Присъстващ: Ако е тъмно същество, ще се отдалечи…

Елеазар Хараш: Ако е тъмно същество, ще се отдалечи, просто ще се скрие; ако е Учител, ще се види още по-ясно. Щото тука вече си призовал Истината.

Присъстващ: Мерси.

Елеазар Хараш: Окей. Няма да казвам приятно празнуване. Въпросът е всеки да има този уют в себе си, което означава, че празникът е налице, без празниците.

АУМЪ

Част ВТОРа

Среща, проведена на 01.12.2014 г.

гр. Варна

Елеазар Хараш: Истинските разговори винаги са кратки. Защото има някои почват да ми споделят детството на баща си и то става една каша, дето след време не могат да идват и да искат. Казвам ти, имам такива примери, надълго: половин, един час той може да говори за детството на баща си плюс такива подобни неща и става една… А всичко може да се каже сбито и искрено, точно. И аз вече по-лесно да хвана… Както и да е! Свобода е. Обаче има хора, които не идват от години.

Присъстващ: Ако не е спешно да такова…

Елеазар Хараш: Спешните неща някой път са много рядко. Даже, ако човек се дави, според Учителя, не се знае дали е спешно.

Присъстващ: Нали?

Елеазар Хараш: Защото той може да е определен. И тогава няма спасител наблизо, наблизо няма спасител…

Присъстващ: Трябва да свърши, да.

Елеазар Хараш: … или, пък човек, който не може да плува примерно, стои някое дете… Да, да.

Присъстващ: То и при теб си става.

Елеазар Хараш: Да, да.

Присъстващ: Зикърче.

Елеазар Хараш: Зикъра винаги е хубаво.

Присъстващ: Прави той такива постановки, отвреме навреме, така да се научим, ни вкарва в ситуации.

Елеазар Хараш: Да, той самият живот е майстор на събитията.

Присъстващ: Сцени, сцени, живота си е театър.

Елеазар Хараш: Тези, дето ходят на „Сървайвър“, то е изкуствено. Животът е майстор, такива… съвсем, което не очакваш. Нещо много по-дребно може да те отклони, не… Но всякак си трябва да се каляват хората, по всякакъв начин, за да може след време… Тука не е лесно да се паркира.

Присъстващ: Голяма обиколка, сега ще отиде на платен паркинг.

Елеазар Хараш: Там долу има един, да.

Присъстващ: Че аз пиша тъй Духовни дневници, записвам си. Откакто взех да си записвам, просто ми аз си виждам, че съм до никъде. Най-малкото нещо ме наблюдава.

Елеазар Хараш: Ма, тъй се вижда по-ясно с дневника.

Присъстващ: Направо ме удря така в егото, че… Какво търпение, какви пет лева! Туй, просто нищо не става.

Елеазар Хараш: Обаче е похвално, Дневникът ще ти изработи дисциплина! Време за четене има ли?

Присъстващ: Почти не.

Присъстващ: Не.

Присъстващ: Определено чета. Тия четирите, дето ми я препоръча.

Елеазар Хараш: Важно е всеки ден, по малко може да е, това е… Духовна практика. Част от Пътя. Да.

Присъстващ: Здравей, слънчице! Здравейте, радвам се да ви видя!

Елеазар Хараш: Може да вземете още едно от тез столчета.

Присъстващ: Ух, че се радвам! Ух, че е приятно!

Елеазар Хараш: Иска да записва нашто момче.

Присъстващ: И утре ще ни пуска наместо лекция. Има среща с пловдивска група и викам сега напъвам се да си мисля нещо, да.

Елеазар Хараш: То се отнася за други там. Има си точен човек, няколко или един, който да разбере идеята. За другите не важи. Както и да е. Добре е шофьорът?

Присъстващ: Добре е, прекрасно! Оловната обувка, 180. Ако имаше тука по-добра координация с паркоместата, щяхме да сме съвсем точни. Трябва да си запазим едно място тука пред…

Елеазар Хараш: Много е тука гъсто.

Присъстващ: С формула…

Присъстващ: Уж се опитахме, ама нещо… Много разсеяни бяхме, много разсеяни. М. е виновен той каза, че е супер голо и… Така като го гледаш това хрисимо момче… прекалихме.

Елеазар Хараш: Много рядко, толкоз много, че няма…

Присъстващ: Не искаш да ти помагам, не ставам за помощ. Не, за таз помощ… Не ще да му помагам. С идеята да дойде в Пловдив да му помагаме. Той се дърпа, да ги видя тогава във Варна какво ще правят! Какво ще правят?

Присъстващ: Ще се справят като всички.

Присъстващ: Ние сме безкрайно щастливи, че сега сме тука до тебе! Може и да не си говорим.

Елеазар Хараш: Хората как се разбират с кучетата, с котките? С излъчване, почти без глас. Много помагат кучетата на хората, и котките. Спасяват ги някъде далече в бъдещето, в други прераждания, поддържат им надеждата. Те са като, Толтеките им викат „Духовни съюзници“, и понеже те не могат да общуват с хора, и Бог им изпраща скрит приятел. Той всъщност Бог е, но чрез куче да може да поддържа вярността, надеждата. И хората обичат кучетата, защото кучетата са покорни. Няма кой да ги слуша друг и като са покорни кучетата, и те ще научат след време покорност. Много бавно е, обаче малко по-малко… Голяма роля е!

Присъстващ: От котките какво учим?

Елеазар Хараш: Ами таз концентрация, ти да стоиш на едно място от пари, от хора, от партии. Много са напред, в много отношения по-напред са от нас. Независимост, Древна независимост. Няма оплакване, надраснали са много неща. Виждала ли си нервна котка? Ядосана?

Присъстващ: Нашата.

Елеазар Хараш: Изключения има. Не говоря за изключенията, повечето. Повечето котки: като Богиня стои, други светове.

Присъстващ: Нашата е с характер, не дава да се погали.

Елеазар Хараш: Скоро дойдоха няколко човека, починали им кучетата, не могат… Чудят се как да оцелеят, хем са мъж и жена; 17 18 години, колко беше, заедно. Благодарете, че толкоз време сте били заедно, че тя се е жертвала. Тя сега е на почивка и вие като скърбите изпращате скръб. Вместо благодарност, че толкоз години се е пожертвала. Вместо да ходи по горите да си развива дарбите и инстинктите, тя в затворено… затвор. Не стига дето в тялото е в затвор и в къща. Разбраха това нещо, но понеже привързаност, да, бяха почти насълзени. Защото в котката работи напреднало същество някой път, човешки души влизат, нали, и Ангели. Излъчват помощ към тях и те сега, таз помощ я няма, те по между си не могат… И котката е спасител, и кучето, ама до едно време. Колкото ти е дадено трябва да благодариш, дето си живял с него, а не дето е заминал. Туй се опитах да им кажа. Това са други Спасители на хората. Там, където не помага религия, хора, такова Учение, котки, кучета заместват, поддържат нишката. Една сестра ми обяснява един път, щяла така вече да се самоубива. Каза: „Така ме погледна котката, забравих всичко“. Така отгоре, тоз Невидимият Напреднал прави излъчване в точен момент на човек, който заслужава. Тя казва: „Забравих всичко!“. Виж какво нещо е те не говорят, те действат. Това е Любовта, действие на Бога, по скрит начин.

Присъстващ: А когато е починало кучето, връзката тя си остава.

Елеазар Хараш: Остава, тя е Духовна. Тя и долу е Духовна.

Присъстващ: Когато Любовта и благодарността съществуват, запазени са като такива усещания, снимката помага нали?

Елеазар Хараш: Снимката, ако я няма снимката представата, връзката, и най-вече помага, ако си осъзнат.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Защото целта е, като мислиш, че си го загубил, ти си неосъзнат. Целта на всички тез неща е съзнателна връзка, пълна осъзнатост, цялостно осъзнаване и връзката си продължава да си тече тя не прекъсва. Защото Учителя казва: „Любов, която е до гроба, за какво ти е такава Любов?“. Истинската Любов продължава след гроба. Естествено е. Този роман за „Безсмъртна любов“, ако сте го чели, той е… Жена му почива и той се оженва за друга, но с нея нещо не може да общува. Излиза на терасата и общува с Душата на жена си и там му е пълнокръвно, защото там му е било истинското. И затуй е важно истинско приятелство куче или котка, защото… Но не можеш да искаш то да стои 30 – 40 години все при тебе и все да те поддържа. Но жест от Бога. Разумно куче, истински приятел или котка голям жест от Бога. За тези, които не могат, за да не затънат много и да се провалят. Много хора биха се продънили без тез животни и щяха да пропаднат в себе си. И Той им поддържа така, бе много красиво, има си… Хора, които не могат да обичат пряко Бога и Истината, трябва им заместници.

Присъстващ: Те за това явно годините са 18, нали след 18 годишна възраст…

Елеазар Хараш: Трудно след 18, да. Трябва да е изключение да стигне до 22 и няколко, ама рядко. А от котките можеш да се учиш на овладяване на себе си майстори са. Защото ти, ако владееш себе си, вече светът ще ти стане безопасен. Колкото и да е… От там тръгват много неща. Тези, които не се владеят, лесно попадат в изкушение, в капан. Няма случайно някой да живее с куче или с котка, отгоре се решава. И някой казва „случайна среща“ няма случайност, случайността не е случайност. Просто е изпратено, защото има идея, да научиш нещо. По принцип човек трябва да се учи да е независим, както котките. Особено тез дето са по горите, те са свободни много. Могат сами да разчитат на себе си и на нещо изначално в тях. Те затуй хората ги обичат, защото има котки и кучета с много правилно поведение, което хората са го изгубили. И те поддържат и туй в човека, ако наблюдава правилно. Съхранили са някаква чистота, някакво съблюдаване на правила. А пък ти като имаш Чистота, вече вътре в тази Чистота може да влиза силата, която е над събитията. Затова е важна Чистотата.

Присъстващ: Другият въпрос е: Как да си увеличим повече стремежа, практиката, стремежът?

Елеазар Хараш: Има хора, родени при благоприятни звезди, други при неблагоприятни. И двете неща не важат. Значи, въобще при какви звезди си роден, важно е какви избори ти правиш; какво намерение имаш към живота, какви желания избираш. Ако ти избереш твърдо Истината, все едно е какви са ти звездите. Просто избира те Висшият свят, ама и ти трябва твърдо да го избереш, да се подготвиш, и тогава вече отпада неблагоприятните звезди. Който е при благоприятни, а избира неразумния живот, за какво му са? Виж колко е просто. Аз затуй астрологията на няколко лекции я направих на „нищо“. Някои хора напуснаха лекциите, не можаха да издържат. Те вярват в бъдещето, а трябва да вярват в Бога. Защото ти в бъдещето като отидеш, пак ще търсиш Бога. Затуй по-хубаво е сега да търсиш конкретно Бог и Истината. Ти като си в Истината, ти няма да ти трябва бъдеще, ти живееш вече в Бога. За какво ти е бъдеще? Обаче, който е излъган от настоящето, от себе си, който не държи на Истината, той прехвърля вярата си в бъдещето. Защото не може да живее тука с Истината, пък и тя не го иска, ако той обича лъжата и удоволствията, да кажем, и други неща.

Иначе много хора живеят, като каза за стремежа, от последствия. Значи: твоите действия миналите, те определят сега, нали, до къде можеш да стигнеш. Обаче ти можеш да разпалиш допълнителен стремеж, да го усилиш и да се освободиш от миналото, което си посял. Но тука вече, тука е подвигът, Духовният подвиг. Ако обаче човек много държи на Истината, той ще направи един скок, ще посее нещо друго и в другото прераждане няма да има въпроси към мене и към който и да е. Въпросите показват, че още Бог не е дошъл. Затуй има въпроси.

Присъстващ: Ние като дойдем тука, нямаме въпроси. Като си тръгнем…

Елеазар Хараш: В мене няма въпроси. Туй е компромис, трябва да говоря нещо.

Присъстващ: Значи, разпалването на стремежа е свързано с Истината?

Елеазар Хараш: Да, особена Любов към Истината, не просто, нали, от време на време не. Трябва да заложиш Истината, за да заложиш целия си живот. Тя те иска целия не може донякъде. Ти тръгнеш ли по тоз път, стремежът, той ще се запали постепенно, след време няма спиране. Нищо не може да те спре нито държава, нито тайни служби, нито нищо.

Присъстващ: Тука някой от нас на Пътя ли е?

Елеазар Хараш: С едното краче на пътечката, да.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Иска се на живот и смърт да избереш Истината, за да може… пак става бавно.

Присъстващ: Как се избира на живот и смърт?

Елеазар Хараш: Просто държиш на нея, обичаш я, проучваш я, вкарваш я в живота си, практикуваш я, внимаваш за всяка дума, за всяка постъпка. Тя почва да те обучава бавно. След време те прекарва през един изпит или два смъртоносни, външно и вътрешно. Възкресява те, и те учи на по-високо ниво вече. Туй е нейния път, тя така действа. Тя трябва да те унищожи, за да може да умре егото и умът. Умът, той е хитър. Таз хитрост трябва да умре тотално.

Присъстващ: Егото трябва ли да поиска да умре, или да…

Елеазар Хараш: То не иска никога. То и ума искат да живеят, за да черпят, те нямат живот, нали, както и дяволът. Но черпи от невежеството на хората и черпи от тяхната сила. Те затуй хората се карат такова, вадят енергия от другите хора, защото нямат извор в себе си. Обаче туй не е коректно и се плаща много скъпо след време. Има някои нарочно правят конфликти, знам такива, за да извадят енергия. На пазара: „Туй и туй ми отделете няма да го взема!“. Те се чудят какво става, тя се зарежда. Обаче след време пак става. Туй са паразити, които излъгват човека.

При Любовта към Истината ставаш много мълчалив, много внимателен, много овладян. Защото всяка дума разбираш, че е важна. Думите са духове. Изпуснеш ли думата, неправилна дума, да не говорим за лъжа, там съвсем… ти вече съвсем след време други духове ще ти изкривяват постъпките и да не искаш има глас. Обаче, ако избереш да се учиш, по-меко ще е при тебе. Така ще те обучават, хем ще правиш грешки, все по-рядко ще ги правиш и накрая ще станеш неспособен да лъжеш, неспособен да завиждаш, неспособен да мразиш, неспособен да се ядосваш, защото Истината ще навлиза. Тя като влезе, тя дава Покой. Но трябва да бъде в ежедневието някакъв огън да гори по отношение към Истината, да не е обикновено желание.

Присъстващ: И то пак не зависи ли от Бог това?

Елеазар Хараш: Заедно е, никога не зависи само от Бог.

Присъстващ: Да, то е взаимно.

Елеазар Хараш: Значи, Бог иска заедно, иска да страдаш, да преживяваш, да мислиш за Него. И тез страдания, дето ги изпраща, Той чрез тебе израства. Ако чакаш така някога да станеш Буда, както някои…

Присъстващ: Нямах това предвид.

Елеазар Хараш: Да. Заедно е.

Присъстващ: Има няколко… самотници… свободно време и не съм ангажирана със служебни задължения, вадя тевтерчето и така… Някак си, ако го кажа „чувстваш се сам.“ Някак си де да знам, не мога да го обясня точно чувството какво е, но отделено… Защото аз съм в такава среда дето хората са много, хайде да не ставам груба, но на много ниско ниво, така, на житейската стълбица. Някак си като отделен, като някак си… трудно е да общувам просто с тях.

Елеазар Хараш: Аз ще ти кажа защо. Значи, има много млади хора, отделно са все добри хора, точни, като се съберат става сложно. Говоря ти за, така, доста духовни хора. Защото не са постигнали истинско разбирателство със себе си, не са намерили истинския приятел в себе си. Човек трябва да го постигне туй приятел с Истината и с Бог в себе си. Когато го постигнеш, с другите вече е лесно, защото имаш мярката, нали, но аз те разбирам. Таз самотност, тя е старата илюзия, тя е внушение, сега защото самота няма. Пълно е с Ангели, Архангели, Небеса, цял Космос, не може да се опише!

Присъстващ: Ама не ни се дава да ги видим.

Елеазар Хараш: Да, то е друг въпрос. Става въпрос, че няма самота. Обаче може да изглежда, че има поради илюзията и внушението. Значи има разлика между самота и уединение. А, че някой път да си самотен, в смисъл уединен, е много красиво. Уединение значи у Единния влизаш в Бога, имаш право. Чистотата дава право да влизаш в Единния. Затуй се казва Уединение много е красиво. Самотата е да почнеш да се отделяш от хората, да не ги осъждаш, защото това им е нивото. Ако ги обикнеш, и се молиш за тях повече ще им помогнеш, отколкото, ако не ги одобряваш казвам ти идея. Може да не постъпиш така, но важно е да ги обичаш даже без да се разбираш с тях. Няма значение, с тези хора не можеш да се разбираш. Но поне, като го обичаш и караш формули, Бог да е между вас, той ще стане по-мек към тебе. За други може да е прост. Такива са земните хора.

Присъстващ: Ами опитвам се да помагам, защото понякога ми задават някакъв въпрос, който… Нещо, което мисля, че ще им помогне, нали. Вкъщи се чувствам най-добре, откровено казано. Там не чувствам много самота, отделеност, но

Елеазар Хараш: Създала си си уют, нещо хубаво вкъщи.

Присъстващ: Много ми е добре, умирам да съм си в къщи!

Елеазар Хараш: Но това е лесното… Да си добре сред тежки хора, сред трудни хора, не е лесно. То е… Да. То е, нали, ’щото ще стане добре, ако ги приемеш, каквито са пълно приемане и да ти е наполовина по-леко. На тях им е пак тежко, но те са друг път, нали, но поне…

Присъстващ: Опивам се да правя формулите и колежката заспива, защото и идва силна енергията.

Елеазар Хараш: Някой път има хора, каквото и да кажеш не става, удря на камък. Затуй казва Учителя: „На такива хора се говори вътрешно, мисловно, ментално“: Господи, дай му спокойствие, дай му топлина, дай му разбиране, дай му светлина. То ще става бавно, той няма да знае от къде идва съветът, но поне малко ще се успокои. Ще усети, че от тебе нещо хубаво излиза, без да може да си го обясни. Ще започне едно уважение, което пак е нещо. С хората е трудно, затуй много хора, дето не говорят, избират кучета и животни. Те не могат да общуват с хората, понеже не са се научили и със себе си да общуват както трябва на ниво. И затуй общуват с хора и някой път животните ще ги научат как да общуват и със себе си, и с другите. Дълъг процес е, но Той Бог не бърза. Вечността е Негова, Безкраят е Негов.

Толтеките са избрали най-правилната стратегия, която и при Учителя, и при Христос е една и съща Безупречност. Дълго време чисти мисли и чисти постъпки. И след време таз Безупречност ти показва на тебе насаме Правия път голяма стратегия. Постигнали са го още милиони Толтеки. Седма и осма степен Толтеки, това са като Христос съзнания, това са милиони. И Суфи има такива, и Даоси има. Толтеките най-вярното нещо в живота, постоянно трениране на Безупречност. Отначало са на ниски нива: Първо внимание, Второ внимание, Трето внимание на во`йна. После нови три степени, Толтеки три степени става нещо страхотно! Който почне да го тренира туй, постепенно му се разкриват нещата, Пътят, подходът, защото тя, Истината вече почва да ти дава подход как да действаш. Като натрупаш много такива неща, чисти постъпки, чист подход и много формули, идва един момент в тежки събития кармични, Истината има вече за какво да се хване и как да ти подаде невидимата помощ. Иначе чакаш нищо не идва. Обаче, когато ти си избрал Истината и си натрупал тез неща, тя вече се спуска, нали. И туй дето хората го наричат „неизличимо“, изведнъж става излечимо. Защо? Защото човекът е трупал и чакал, и е вярващ. Затуй някъде се случва, някъде не се случва.

Присъстващ: Това за Толтеките, което го говориш, тези степени, нали аз „Четирите споразумения“ и всичките на Дон Мигел Руис книгите включително… Даже се чудих защо се обърнах отново към молитвите на Дон Мигел Руис, от три дни тази „огнената молитва“… Дадох си сметка, че с едно произнасяне, тя просто ми изчисти съзнанието за броени минути. Аз съм се подготвила може би за разговора с тебе. А тези степени къде могат да се намерят?

Елеазар Хараш: Значи, тези четири тома на Теун Марез белите, знаете ли ги? Имаме ги.

Присъстващ: Аз си взех следващия, само че на руски.

Елеазар Хараш: Значи, Теун Марез от всички Толтеки, той е по-висока степен: и от Дон Хуан, и от Дон Мигел.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Той си замина, както и да е, няма значение, той си постигна… Там има стратегии: как да победим смъртта, страха, всичко постепенно; как да използваш Будността, а не тя да те използва. Много последователно мислене, много дълбоко, голям стратег, голямо нещо. Особено в петия том, но той само на руски го има, имам останали една, две бройки. Там вече говори за най-високите степени, Дракон вълк го наричат.

Присъстващ: Как?

Елеазар Хараш: Дракон вълк: седма, осма степен, то е вече страхотна работа! Там вече ставаш неспособен да правиш грешки… Както Христос, като е учил при есеите и накрая Учителят казва за него: „Той стана неспособен да греши“. Просто до такава степен е трениран в Свещенодействие, че вече няма такава способност. Но всичко туй е много усилия. След време нещата стават без усилия. Но преди туй, многобройни усилия, всеки ден, постоянни, искрени… Туй е Правият Път. Всичко друго остава… Без таз Чистота, каквото и друго да практикуваш, ти като нямаш Чистота в мисли, чувства и постъпки, не знам си какво дишане, не знам си какви техники, всичко увисва.

Присъстващ: Всъщност, вършейки нещо за другите, присъствайки и забравяйки себе си по отношение на действията, които имаш да свършиш, но не правиш, това как се характеризира? Това е нещо, с което аз ежедневно се сблъсквам. Защото в последно време си дадох сметка, че трябва да се пусна по живота. И виждам, че живота ме среща с уникални хора и обменът, който се извършва между мене и тях, наистина си струва.

Елеазар Хараш: Ако е правилна обмяната и енергията е много хубаво. Обаче туй говори и за стари приятелства от минали животи затова е по-леко.

Присъстващ: Но оставам с едно усещане, че забравям, така, ефимерните и обикновените, обичайните неща в живота. Това така ли е, или е илюзия? Защото удовлетворението ми с хората, с които срещам и нещата, които се случват, то просто е неописуемо!

Елеазар Хараш: Да, да има такива хора. Земните неща, те по начало трябва да ги отстраниш. Няма значение по какъв начин. Защото ти, ако ги мислиш много, те се струпват тежките събития.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Колкото повече мислиш за Бога, толкова повече Той ти урежда и Духовните, и земните неща. Но като последствие не ти да го искаш.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Примерно: ти не можеш да искаш да се осигуряваш, то е Божия работа и Висши Същества го правят. Те уреждат всичко, ако ти обаче си отдаден на Любовта, Мъдростта и Истината. И тогава вече, като търсим принципите, има кой да се грижи за тебе отгоре. Когато ти се осигуряваш…

Присъстващ: Ти ми отговори, благодаря ти!

Елеазар Хараш: Да, да. Иначе казва Учителя: „Гробищата са пълни с осигурени хора от осем хиляди години“. Все са осигурени и са вътре там. Едно е ти да искаш да се осигуряваш, друго е Бог да иска да те осигури. Разликата е огромна. Нашият беден ум нищо не може да осигури той си е беден. Той трябва да бъде овладян, пречистен, отстранен. Той е света, той е времето. Когато е овладян е приятел като послушно куче. Когато не е овладян е враг на човека и много го бърка, пречи му, посяга на Духовни неща, на съкровени неща. Простички са нещата иначе. Ако човек всеки ден тренира, всеки ден в този поток тия часове, постепенно става все по-лесно.

Присъстващ: И виждам си много бързо грешките. В смисъл: къде ще сгреша даже, предварително някой път така като са по-забавени нещата, и като виждам къде мога да сгреша, и се пазя, ама някой път емоцията…

Елеазар Хараш: Когато ги виждаш, може да не ти е дадено да ги видиш…

Присъстващ: Много хубаво ми ги показват. Ангелите не ми ги показват, ама там… грешките определят.

Елеазар Хараш: Има два вида грешки: на човек и на ученик. Ученикът прави правилните грешки, човекът неправилните. Човекът се проваля. Вместо лош навик, той го прави още по-лош и прави поуки. А ученикът прави поуки, мъчи се, бори се, моли се и постепенно се изплъзва от лошите навици. И затуй има поговорката: „Внимавай какъв навик си създаваш, защото може да те убие“. Ще ти помага и в задгробния живот, и в бъдеще, и в други прераждания. И затова е много важно, тези навици сега да ги сеете, да ги разработвате и след време да има голяма отдаденост на Бога, голяма съсредоточеност в Бог и в Истината, не какво става в света…

Нямаш право да гледаш хората около тебе как действат към тебе. Ти гледаш да постъпваш правилно, останалото е Божия работа и кармична. Той знае. Ако ти изпраща някой тежък човек, който, така, те мъчи Той те спасява от много по-тежък демон. Изпратил ти е някакво дяволче да те закали, тайно да го обичаш тоз човек, да имаш Търпение. Защото това ще те спаси след време от бъдещи злини. Даже такъв човек някой път заслужава, ако има удобен момент да го почерпиш нещо, защото той е нещо ценно. Дето Толтеките му викат „малки паразити.“ Има големи, като залепнат…

Присъстващ: „Четирите споразумения“ на Дон Мигел Руис дават много практични съвети за деня.

Елеазар Хараш: Баш практично, да! Не приемай нещата лично!

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Ами като ги приемеш лично, ставаш локва, и се обиждаш и от най-малкото камъче. Иначе ставаш океан. Много практично, много точно, много е хубаво!

Присъстващ: Четирите, които ми даде последно.

Елеазар Хараш: Да, да, много е хубаво.

Присъстващ: Едното е да не приемам нищо лично. Аз съм ги записала, от време на време си ги чета.

Елеазар Хараш: Ако го изпълняваш, все повече ставаш неспособен да се яосваш. Няма значение дали има причина, или няма.

Присъстващ: Той каза само това да правиш, другите са следствие. Дори за последното: да правиш най-доброто, на което си способен. Най-доброто, последното. Това е едно от тях.

Елеазар Хараш: И то без да искаш нещо насреща.

Присъстващ: Да бе, да бе.

Елеазар Хараш: Значи: правиш добро, ако искаш насреща нещо, вече ще загазиш след време, защото не е чисто. Правиш и не искаш нищо.

Присъстващ: Защото си способен да го направиш.

Елеазар Хараш: И така ти е леко, защото не участваш.

Присъстващ: Бартер не може, бартер. Не искам от човека нищо, искам от Бог. Как да не искам от Бог сега?

Елеазар Хараш: С Бога няма бизнес. Бог никой не може да го задължи. Това е Единственият, който не можеш да го задължиш. Той идва доброволно по Любов. И кога ще дойде, Той знае кога.

Присъстващ: Ми то трябва да е взаимно, нали?

Елеазар Хараш: Да, да. Ако дойде преждевременно, ще бъде лошо. Поради липса на твои натрупани желания искаш да дойде. И ако дойде преждевременно, е лошо. Ако дойде, Той знае кога е узряло положението и идва в точен момент, и тогава вече е благословено. Както една дарба: ако е развита преждевременно, тя ще се… Има дарби, има таланти, няма морал, няма Чистота, няма характер. Той е обречен човек и затуй Толтеките са казали: „Много от дарбите са проклятие“. С това са наказани хората. След време те, дарбите, ще се оттеглят и човекът ще плаща последствията. Една сестричка дойде скоро тука, тя от няколко месеца идва. Каза: „Искам магически сили да се представям, да излъчвам, да смайвам хората, огън“.

Присъстващ: Леле, майко!

Елеазар Хараш: Каза сега: „Много съм благодарна от лекциите, разбрах, че трябва да бягам от тези неща“. Трябва да искаш Бог в тебе да иска, а не ти. Дори и да можеш, нали, някой път да помогнеш, дори на близък човек да искаш да помогнеш, трябва да питаш дали Бог иска. Защото последствията са…

Присъстващ: Кажете нещо за рождените дни?

Елеазар Хараш: Значи, хубаво е да се забравят. И най-хубавия празник може да се каже е Нова Година. В смисъл такъв: самата Нова Година да обещаеш на Бога отказ от някаква слабост, или придобиване на някакво истинско качество.

Присъстващ: Това на Коледа или…

Елеазар Хараш: Самата Нова Година в 12:00 с молитви така да поискаш и да се бориш за изработване да кажем на Истинолюбие примерно. Много по-ценно… занимавка.

Присъстващ: Тука… един рожденник, сина ми става на 11. Нещо възрастта има ли значение, коя възраст, какво най-добре се стимулира.

Елеазар Хараш: Не човек…

Присъстващ: Или то всеки си е индувидуален?

Елеазар Хараш: Истинската възраст почва, като избереш Истината… и децата… Истинската възраст почва, като избереш твърдо Истината, тогава вече се смята за важна, а другото е… Има и деца, които са избрали. Познавам такива още от деца, и сега идват някои на лекциите. Т., ако се сещаш, един Т., той е офицер някакъв, не го знам… Да, той още от дете много държеше на туй и досега си продължава… Е, има и от миналите животи, има нещо, но човек може да избере без минали животи. Човек може, според Учителя и Заратустра, ако има, да кажем в други животи стотина убийства, само за едно прераждане може да ги заличи, ако се посвети много съсредоточено на Бога. Вече този дълг Бог ще го поеме. Туй важи и за други дългове: психически, материални, но трябва много цялостно, много искрено, много чисто. Пак е Пътят бавен, обаче вече става благословен, това е разликата.

Присъстващ: Един чист, изключително чист живот, заличавал…

Елеазар Хараш: Заличава, но се искат големи практики: 6, 8, 10 часа до 18 часа на ден.

Присъстващ: Добре де, аз например като дете не съм имала изобщо никаква голяма среща или нещо, което да ми е подсказвало за тия неща. След като съм станала над 35-тата си годишнина, даже и нататъка, 40 годишна май, че бях… Но тогава такива неща Божии в България, ние в Пловдив някой така…

Елеазар Хараш: Винаги ги е имало, винаги ги е имало, но скрити…

Присъстващ: От дете, аз като знам какво съм живяла. Как да стане това? Нашите семейства бяха атеисти.

Елеазар Хараш: Обаче нещо в човека, който знае, Бог му изпраща човека. Туй дето го знаеш, нали, сигурно, когато ученикът е готов Учителят идва. Няма значение, от къде ще дойде, как ще дойде. По-хубаво вътрешно, отколко външно. Иначе може да е до тебе, комшия да ти е, цял живот да не го разбереш, и такъв вариант има… Има един брат в София все ходи по Учители. И кръстосва, нали, и интернет, и чужбина, и такова, и все става по-лош. Ако беше избрал Истината, щеше да го намери близко до себе си, а може и комшия да му е. Просто… Не само туй, много такива хора… Една сестра издава книги на Учителя, но ходи да търси Учители в Тибет. В планините, така, тя пострада после. Не е лошо да учиш и от други Учители, но първо се отдай на един, както трябва. Той вече… А по-хубаво е да се отдадеш на Истината и тя ще ти изпрати точния Учител. Защото тя знае мярката и знае кой е за тебе. Обаче, когато не държиш на Истината, ще идват полу учители, ще стоят настрани и ще ти кажат нещо, което няма да го разбереш. Защото Истината е трудна за преглъщане някой път. Много случаи имам на лекциите, които напуснаха. Не можаха да смелят някои Истини. Това означаваше, че те са отстранени. Но ако те дерзаят да обичат Истината, щяха да продължат да идват на лекциите и щяха да идват да питат насаме, искрено. Но те ги е страх, минават отстрани и заминават… Даже някои отидоха тука да не ме виждат няма проблем. Който обича той е дръзновен, леко даже нахален. Държи на Истината, идва и ме пита и аз такъв ми харесва…

Присъстващ: Това, че идваме при теб ни вдъхновява, аз ти казах.

Елеазар Хараш: Радвам се, да.

Присъстващ: Много ни вдъхновява всички, но…

Елеазар Хараш: Много ми е приятно, радвам се. Като чуя, вдъхновение, радвам се.

Присъстващ: Второ, това, което си писал в книгите страшно много ни помага, на мен специално, не знам другите. Но книгите, които особено, тия, които си ми препоръчал, ’щото има много книги, които по Р. пращаше…

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Това, което всъщност като, нали, така, изкарвам като абзаци, нали, на книгата и ми е харесало, купувала съм. Но всъщност, това, което чета е това, което ти си ми препоръчал. Това са много хубави неща и са точно за мен, което много ме… Значи, ето снощи прочетох едната тая поредицата „Ава Торот“ ли беше, те са пет-шест книжки…

Елеазар Хараш: Седем са.

Присъстващ: Седем ли са? Колко са, да. Всичките ги имам, три-четири някъде съм прочела. Аз, като я прочета книгата, не почвам веднага друга. Значи: да я оставя малко да ми поотлежи и след това следващата. Много хубави неща, които точно отговарят на това, което ми е, особено, когато имаш пояснения по него. Значи, много е добре! И това ме вдъхновява всъщност…

Елеазар Хараш: Тез книги са много гъсти, да и Старците всъщност. Старците на по-високо ниво, но и тези.

Присъстващ: Тези, да.

Елеазар Хараш: Те са повече от ученици на Старците и тук там от Старците. Особено „Ава Торот“ е… Затуй я издадохме и на английски.

Присъстващ: Да, точно, точно. Много са хубави, цялата поредичка я…

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Не, аз бях харесала две-три, и тогава Р. ми каза, че са поредица.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: И вика: „Те са така… “. „Давай, имам ти доверие, набутвай ме.“ И така, но вдъхновението е друго.

Елеазар Хараш: Те на смешни цени са, още ги даваме за наши хора… Какви неща има в тях!

Присъстващ: Много са хубави!

Елеазар Хараш: Една част от тях са изгорени книги. Учителя ме е научил да чета изгорени, те са възстановени, тука може би не го знаете, няма…

Присъстващ: Няма значение.

Елеазар Хараш: Лили Димкова много интересно ме пита: „Бе, как ги правиш тези книги?“. „Бе, викам, от нищото, няма…“ Тука една сестра скоро от Старците се смаяла. Викам: „Какво ще кажеш?“. „Нищо не мога да кажа!“. Аз не ги помня.

Присъстващ: Виж, купила съм ги, обаче не съм ги почнала още.

Елеазар Хараш: Един път почнах да чета „Ава Торот“ съдържанието и се смаях, пък не го помня въобще. Запомних едно изречение, много силно беше, пак го забравих, нали. То е за Душите, не е за мене. Къде трябва да стигне, ще стигне.

Присъстващ: …подчертавано, след това връщам пак.

Елеазар Хараш: Да, да много ценни примери има.

Присъстващ: Но като забрави нещо, значи то работи.

Елеазар Хараш: Да, да, нищото е да, от изчезването. Така станаха единайсет книги. Сега една, ама тя бавно върви: „Афоризми на Старците“ много е бавничка, обаче надявам се след време, защото другите… Имаме нов албум, един брат издаде с мой предговор, ще го видите. Макар, че предговорът е една страничка само, така поиска го от сърце. Много едно такова честно беше и… ще участвам, ще го направя.

Присъстващ: За айкидо нещо излезе ли?

Елеазар Хараш: Има книжки.

Присъстващ: Тя, лекцията утре, лекцията ще е за такива неща по… афоризми, афоризми, афоризми?

Елеазар Хараш: Първите две лекции са „Важни неща“, трета и четвърта са „Чистият смях“ и… афоризмите… дето има смях, така. „С единият крак в гроба, с другия в ада.“… „Чистият смях“ са поучителни истории от рода на Настрадин Ходжа. Няма там никаква подигравка чист смях. Истината използва някой път чистите шеги. Не може да се каже пряко…

Присъстващ: Чистият смях чисти ли?

Елеазар Хараш: Чисти, да.

Присъстващ: Може ли да се използва единствено тоя начин за разсмиване?

Елеазар Хараш: Някой път тъй са устроени. Обичат шегите, чистите шеги, защото циничният смях, той е провал, той е провал. Докато Настрадин Ходжа, там дето вдигнал високата температура, нали казах ви.

Присъстващ: Да, да, да, колко е световният рекорд?

Присъстващ: Да. Значи, при мене една, така… имам един кюп, който от никъде и от нищо, за нищо започвам да се смея. Не просто на някого. Много се притеснявах от това нещо, защото хората не ме познават там, където е на чуждо място и мислят, че се смея на някого. Разбираш ли? Това страшно много ме стресира, а можеш ли да спреш да се смееш, когато ти е много смешно? И то те напъва яко и…

Елеазар Хараш: Зависи какъв дух е влязъл.

Присъстващ: Ами не знам какъв дух влиза, обаче ме мъчи…

Присъстващ: Обаче ти непрекъснато използваш подобна дума за страх.

Присъстващ: Ама защото виждам реакцията на хората.

Присъстващ: Ама махни я от себе си. Нали говорим за споразуменията.

Присъстващ: Да, ама въпреки всичко можеш на човека, без да искаш да му направиш някакво… да го нараниш, ако е отворен, ако нещо не знам. Аз имам вече опит от това и се пазя от далече. Така че не знам насрещният човек, може в същия момент да изкарва някаква емоция на тъга, на нещо. И в същия момент аз започвам да се смея. И тя се чувства страшно гадно в тоя момент, разбираш ли? Затова, от тази гледна точка искам да такова, защото не знаеш другия на какъв хал е. Може да важно…

Елеазар Хараш: Първо ти се разтоварваш…

Присъстващ: Точно Пепси го каза и той!

Елеазар Хараш: … а второто е, че трябва да го кажеш правилно на този човек отсреща: „Смехът нямаше нищо общо с тебе. Не мога да го овладея“. Искрено, меко и всичко става лесно, правилните думи обаче. Правилните думи обаче, правилните думи, казани с мекота и всичко е свършено.

Присъстващ: Тази с по-напред всички да го кажеме: „Аз се смея като луда, не ми обръщайте внимание!“.

Елеазар Хараш: Даже и тъй да го кажеш, щом е искрено, искреността работи.

Присъстващ: Кои са пречките да поискаме Истината, така, на живот и смърт? И аз направо съм отчаян пред… жалък живот дето живея. Направо имам предвид…

Елеазар Хараш: Главната пречка си ти. Трябва да преодолееш себе си. Значи: Дълбокото в тебе го иска, иска Истината. Умът не я иска, прави, шикалкави, бави. А ти почваш да се настройваш все повече. Ако слушаш много ума си, той никога няма да иска. Той и в другия живот няма да иска и ще продължава. Но ти трябва да го заставиш, защото той е твой слуга. Той не е твоята истинска природа. И колкото повече обичаш Истината, бавно, постепенно, искрено, той ще почне да заглъхва и няма да може да ти се бърка в нещата. Няма по-голям враг на човека от самия себе си. Голямата спънка, голямото препятствие на човека е самият себе си.

Присъстващ: В земните неща и желанията, които личат… А единствено само ей така покрай тебе примерно и…

Елеазар Хараш: То може да е нещо от миналото ти, но сега не пречи да сееш нови семена, в другия живот да ти се усили два, три пъти стремежът още повече. Искам да кажа: дори да не постигнеш сега големия стремеж, може да постигнеш среден пак е нещо, зависи.

Присъстващ: Няма ли да е последната ми инкарнация това? Пепси ми каза, че ми е последната май, така че съм сбъркал!

Елеазар Хараш: Няма как да е последната.

Присъстващ: Още сега как ще си постелеш.

Елеазар Хараш: Даже и Мъдреци се прераждат, нали не им е последна. Да.

Присъстващ: Интересува ме ти дали ще се прераждаш?

Елеазар Хараш: Ще ти кажа. Значи: Учителя казва, че ще се прераждам и в другото прераждане ще имам много ученици. Сега нямам, сега имам последователи. Казвам туй, ’щото скоро дойдоха при мене разни братя и сестри: „А, бе, искаме да си посветим живота на тебе“. Викам: „Няма такова нещо, защото аз сега имам друга система“. Изнасям Истината и всеки е свободен каквото иска да прави. В миналото съм имал ученици, ми е казал Учителя и в следващото прераждане ще имам. И сега нямам.

Присъстващ: Кажи ни къде ще се родиш, та да дойдем.

Присъстващ: Дай да се разберем.

Присъстващ: Дай да се разберем, по-сигурно намери ни, дръпни ни, заведи ни. Не ние… Виж и ни намери!

Елеазар Хараш: Работа на Бога и на Учителя. Да взема да кацна в Пловдив в другото прераждане.

Присъстващ: Точно! Е, как, бе, в Пловдив, такъв хубав град!

Елеазар Хараш: Всички са хубави, където има такива души. То има навсякъде, и в селцата. И в селца има… Да, да, тежка атмосфера. Имах една лекция един път по покана на Ваклуш, дето вече никога няма да ме поканят, в Университета. Е, имаше и някои братя и сестри, които разбраха за какво става въпрос, но онез се уплашиха и вече знам, че няма да ме поканят докато съм жив.

Присъстващ: И ние толкова те каним не идваш, то…

Елеазар Хараш: Да, да, аз намалям все повече и след няколко години ще отпаднат София и Русе, горките, по един път остана там. Даже и във Варна след време, може би, последните две лекции ще отпаднат да мога да се съсредоточа, защото книгите, които правя пътуват и докосват повече хора.

Присъстващ: Прекрасни са! Ние се шегуваме, обаче книгите…

Елеазар Хараш: Който ги разбере, може от книгите да се вдъхнови, без, дето казва някой, не зависи от присъствие. Ти като разбереш, като си узряла за нещо… Всичките няма да мога да ги издам, защото в момента около триста правя. Една част ще излязат по-важните да ги кажем.

Присъстващ: Да не ни напускаш, чакай! Не сме се просветнали още!

Елеазар Хараш: Аз и сега живея оттатък, в Отвъдния свят.

Присъстващ: Чакай, недей да бързаш, ти си млад още!

Елеазар Хараш: Не бързам, ще бачкам още, яко, всеки ден, така!

Присъстващ: Ами, при най-добро желание да искаме да ти помогнем…

Елеазар Хараш: Изготвям едни лекции за Атлантида догодина, много гъсти, много, така, както и да е. Много време ми костваше да разбера истинската история на Бермудския триъгълник, на Атлантида, на Египет. Колко години! Книгите са си книги плюс-минус 200 книги, ама някой път те са сухи такива, но с помощта на Учителя. Бермудският триъгълник е Турански триъгълник, от Атлантида идва един вид. Те са направили кристал, който насочваш към един град и унищожаваш цял град.

Присъстващ: Ама има излъчване, нали?

Елеазар Хараш: Има, ама много по-слабо от тогава още. Те са насочили към центъра на Земята, искали са да разрушат накрая цялата Земя. И затуй казва Учителя, тя е отклонена на 23 градуса, както сърцето на 23 градуса. И сега Туранският триъгълник унищожава само определени хора, които са го създали в миналото. Които са участвали, той тях ги привлича, а другите не ги пипа. Които са участвали в таз тъмна енергия, в черната магия, която е там… Аз ще го обясня на лекцията, ще има догодина така с подробности.

Присъстващ: Прекрасни са книгите, но присъствието ви!

Елеазар Хараш: Не е решаващо, не, не е решаващо.

Присъстващ: … много е, много е важно, много е важно…

Присъстващ: …виждал ли си го?

Елеазар Хараш: Един път сякаш за малко се видяхме в една… не ни тръгна разговорът нещо или пък всеки си има задачи. То отдавна беше.

Присъстващ: Той нали е бил съвременен отшелник, 6 години само е бил в Църква и си е инструмент на Учителя.

Елеазар Хараш: Да, всеки по свой начин.

Присъстващ: И много интересно, че той за много кратко време направи голям напредък, за десетина години е просто…

Елеазар Хараш: Значи, трябва да има всякакви кръгове съзнания, хора, ’щото много са съзнанията и трябва да има най-различни помагачи, зависи как го възприемат.

Присъстващ: Той* го дава това, надеждата, че, нали каза, че бил абсолютно… нали, в предни прераждания. И разправя, нали, че не имал кой знае какви… Имал е качества, но просто дава надеждата, че един обикновен човек може да постигне това, което той го е постигнал. Той за десетина години става Мъдрец. Може да не е от най-издигнатите…

Елеазар Хараш: Ние по същност сме еднакви, тъй че всеки може. Да, всеки може!

Присъстващ: И, аз мисля, че така, въпреки това е надеждата. А иначе само да спомена, има една Джорджия, не знам дали си я чул, от Пловдив. Тя е на двайсет години и Учителя я води, изнася лекции тука на Рила много интересна. Двайсет годишна от новите деца, кристалните.

Елеазар Хараш: Много е важно да изнася лекции без тя да иска. Трябва Бог да иска, защото, ако тя иска, е много опасно. След време ще загази както… Значи, аз изнасям лекции, защото не искам да изнасям. Но видях, че Учителят и Бог искат и така тръгна. Но ти не трябва, не трябва да е твое желание. Не трябва да искаш да си авторитет. Трябва наистина да си много скромен и смирен, и да разбереш дали Бог иска и Учителя, защото, ако те не искат… Ако те искат, ти вече нямаш избор, макар и да се опъваш, както и да е. Но искам да ти кажа правилото.

Присъстващ: Казва, че Учителят я води…

Елеазар Хараш: Дано да е тъй. Ако е тъй е благословено. Иначе след време ще се случи нещо, което… Голяма отговорност, значи, ако Мъдрец, Посветен каже една лъжа жестока работа!

Присъстващ: Аз специално мога ли да споделя, че много се вбесих тази година точно на въпросната личност, защото тя дойде… и ни държа лекцията и каза, че в три часа следобеда вървяли самолети и облъчвали там с не знам си какви… От три дена върви прогнозата, че ще бъде, нали, дъждовно. И тя как може да разправя такива неща, нали!

Елеазар Хараш: Странично е, да. Защото духовният човек е насочен към духовни работи; не го докосва и потопът както, дето говорихме за Толтеките.

Присъстващ: Ами как да не се ядосвам на такива неща!

Елеазар Хараш: Толтеките сразяват потопа. Той идва, смачква другите хора, които са на ниско съзнание. А те го сразяват, защото те го посрещат часът на Истината, с Дух.

Присъстващ: Имало два плана, единият нагоре, другият надолу… И аз на няколко пъти се намесвах и я спирам, казвам: „Не е ли само един план и това е Божият план?“. Нали? Какво значи „нагоре, надолу“?

Елеазар Хараш: Той, ниският план, и той е пак Божи план.

Присъстващ: Да, но той си е Божият план, не е наша работа да го мислим нагоре ли, надолу ли.

Елеазар Хараш: Точно така!

Присъстващ: И как да не се ядосваме на такива неща?

Елеазар Хараш: Не, ядосването е забранено!

Присъстващ: Ядосвах се и на другия ден, пък, си изпатих. И те сега, защото се вързах въпреки, че съм права. Ето, сега даже.

Елеазар Хараш: Цяло чудо е да се ядосвам. Книгите за спокойствието, златните закони имаше ли ги?

Присъстващ: Имам ги.

Елеазар Хараш: Да ви водя ли?

Присъстващ: Ще ни водиш… И ако можеш няколко минутки да ми отделиш и да ми дадеш твои книги, които смяташ, че са за мене. Така че, бързам да навляза. Искам да те опозная чрез Словото ти.

Елеазар Хараш: Ще ти покажа, да не кажем гъстите книги. Ще ти дам и гъсти. Има такива Мъдрост. Старците са Премъдрост, ама ще пробваме една от тях. Те са… трудно се влиза в тях. Един брат, казва: „Държа ги в къщи, страх ме е да ги пипна“. А някои пък ги четат…

Присъстващ: Трябва да дойде моментът.

Елеазар Хараш: Да, ще ви кажа. Аз първо ще ви оставя малко. Ще отида да си взема айкидото, ’щото то е оттатъка. Аз смятам аз да ви почерпя днеска. Не, другия път.

Присъстващ: Ние няма да се опъваме.

Елеазар Хараш: А, така, добре, добре.

Присъстващ: Щом е твоята воля, няма да ти чупим хатъра.

Елеазар Хараш: Добре.

Присъстващ: А не ми ли се полага аз да почерпя. Идвам от Пловдив. Човек, с който работя, човек с който работя във Варна, спираме и той точно пред мене ми казва, че пак ми е направил бизнес. Така че полага ми се на мен.

Елеазар Хараш: Понеже го изрекох, аз днеска, пък другият път…

Присъстващ: Април месец, ти.

Присъстващ: Април, чак!

Присъстващ: Да, той почива.

Елеазар Хараш: Април е да от, тогава може и от два, може и от един, както кажете.

Присъстващ: Сменяш пак часа?

Елеазар Хараш: Часът се сменя, да.

Присъстващ: От един, пък.

Елеазар Хараш: От един добре.

Присъстващ: Ще ти досаждаме, Петенце, така че въоръжи се с търпение.

Елеазар Хараш: Да, има търпение.

Присъстващ: Тъпи и задръстени отвсякъде, така.

Присъстващ: Не, не, не!

Елеазар Хараш: Нямаш право, ’щото, нямаш право на критика и на хората, и на себе си.

Присъстващ: Така е, защото Бог е в мене, да.

Елеазар Хараш: Бог е вътре, да.

Присъстващ: Ти си ни обичаш такива, каквито сме?

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Това е друг въпрос, че ние не се обичаме.

Присъстващ: А може ли да не ни обича?

Присъстващ: Такива хубави хора, нали?

Елеазар Хараш: Душата е страшно нещо, велико нещо.

Присъстващ: Добре, поне душата да си видим.

Елеазар Хараш: Той трябва да даде и да разреши и тогава ще се смаеш, смайващо!

Присъстващ: В книгата така пише: „Няма по-красиво нещо от човешката душа“.

Елеазар Хараш: Част от Бога, от самия Бог Висшата Душа, не онази смъртната, нисшата, дето се е разделила страшен е. Изработено е слънчеви лъчи, тайни атоми, такива специални. И затуй библията казва: „Целият свят не струва нищо“, ’щото той лесно може да се пресъздаде. Но Душата, много усилия е коствало на Бога да я създаде. Голяма съсредоточеност, страшна светлина. Богиня, Душата е Богиня.

Присъстващ: Трябва да успеем, да я видим. Това трябва да си го повтаряме: „Душата е богиня“.

АУМЪ


* Става въпрос за Перица Георгиев

Среща, проведена на 06.04.2015 г.

гр. Варна

Присъстващ: Леле, няма да можем да се вреждаме, бе човек, после при тебе!

Елеазар Хараш: Книгите пътуват и достигат.

Присъстващ: Ами, друго е, живият контакт е друго.

Елеазар Хараш: Някой път и той не помага. Който се подготвя с честност, с Истина, запалва се от книгите и тръгва, и никой не може да го спре. Въобще не търси контакт даже. Просто отгоре… гори отвътре, гори отвътре!

Присъстващ: Човек, който е напреднал, па ние сме; е например за себе си.

Елеазар Хараш: Който е избрал твърдо Истината, тя Истината вече го учи, разбираш ли? Та когато Бог те учи, светът не може да ти влияе. Правилните книги ти влияят, те го усилват само, но той вече се е самозапалил. Човек трябва да се самовдъхнови, защото то е вродено вътре къде ще го търсиш някъде? То си го има. Просто трябва да си го разпалиш огъня. Всичко ти е дадено: умът, сърцето, волята, Душата, Духът. Голямата грешка на хората е, че търсят хора, търсят истинска Любов, пък те първо, казва Учителя, трябва да намерят Бога. И тогава вече… Нямаш право да правиш преди туй връзка с хора казвам какво е казал Учителя. Първо е Богът, и после вече отношенията ще бъдат правилни и третият между вас ще бъде Бог. И всъщност истинската Любов означава: Бог дарява Себе си. Какво ще търсиш ти, какво ще намериш? Ти първо Него трябва да намериш, Той да ти даде нещо. Той ще ти даде човек, който е нещо от Себе си. И между вас ще бъде Той и това са хора, които са посветени на Бога и на Истината, а не на някакви църкви. Какви църкви? Човекът на Любовта се спасява без църква, без религия, без вяра. Туй, просто човекът на Любовта е друго нещо. Много са прости нещата.

Присъстващ: Да, докато го откриеш обаче…

Елеазар Хараш: Като не става по трудния начин, става някога да се случи преживяване: да го преживееш, нали, и тогава да разбереш. Но хората бързат. Търсят помощник, търсят… жена. То в Учението се търси сестра, не жена. Сестра, и то посветена на Бога, за да може да се случи… Животът не е даден за някакви щастия и удоволствия. Хората си влизат в капана. В тази новата книга, в Храма*, там на едно място, значи, Учителя казва: „Ако вие ме познавахте, щяхте да се откажете даже от Слънцето“. И Слънце не ти трябва, и Луна не ти трябва, и звезди не ти трябват, но това е… Всичко е там, да всичко това е… Като изчезне това слънце ти нямаш ли свое слънце? Ако нямаш, пък за какво Учение говориш? Ти от слънце ли зависиш? Това е Духът, това е духовният човек.

Присъстващ: Добре, бе човек, ама като не го виждаш?

Елеазар Хараш: Ще се молиш, ще искаш да го видиш.

Присъстващ: Молих се, да бях на голям зор. Определено изживяването ми беше хубаво, така.

Елеазар Хараш: Усетихме, затуй ти пуснахме пак малко, така.

Присъстващ: Излизах на терасата и просто едва дишах, разбери. Обърнах се нагоре към небето. Викам: „Боже, няма да се обаждам на сина ми долу, защото сега ще ме подпукат“ и така, така, така. И това просто усещаш го като едно огромно нещо, което като товар. Не можеш дишаш. И това постепенно, постепенно, постепенно, ако щеш ми вярвай, стана на ей такава точица и изчезна. И започнах да се смея. Викам: „Чакай сега, комшията“. И оглеждам се да не ме види някой, защото аз изчиствам чрез смях.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: И започнах да се смея, дотам, край. Обаче три дена ли беше, четири, така ме мачка, казвам ти…

Елеазар Хараш: Следващата книга, която правим е: „Учителя за смеха“