Елеазар Хараш - Раджа Йога - Търсачка

Елеазар_Хараш_-_Раджа_Йога

Елеазар Хараш

РАДЖА ЙОГА

Свами Вивекананда

РАДЖА ЙОГА

Варна, 2017 г.

Елеазар Хараш

РАДЖА ЙОГА

ПРЕДГОВОР

Да овладееш себе си, то е да станеш цар на себе си – тогава и Бог ще ти стане цар.

Който е овладял себе си, става свободен вятър – животът му се радва, смъртта го милва.

Който е овладял себе си, в него звучи духът на живота.

Да си дарен с изобилни блага и да се владееш – не е ли това царско изкуство.

Който е овладял себе си, не може да бъде завладян.

Въпросите и отговорите са нищо. Любовта към Истината е всичко.

Владее се само този, който има истинска любов и велико търпение.

Всеки, който се обучава в Раджа Йога – ще открие своята божественост.

В Брахмачария, не се трупат знания, а Дух и Истина.

Расте само този, който възприема.

Великото търсене е дълбинен, вътрешен процес.

Само мъдрият има уединение, затова той има опора. Той живее в центъра си, в същността си.

Само мъдрият знае кога да търси отговорът и кога безмълвието.

Мъдрият е Раджа – той не е в ума, той е в Духа.

Умът е разсъждения и мнения, а Духът е Мъдрост.

Покоят е превъзходство над ума.

За да станеш Раджа – Цар на себе си, трябва да си придобил собственото си свещено сърце.

Раджа има целеустремена преданост.

Съществува истинното тайно знание – Раджа го докосва.

Аум е дума скрита в огъня, тя обхваща всичко. Тя трупа прозрения. Тя донася откровения.

Раджа знае, че смъртта е свобода, и че смъртта е живееща.

Всеки, който има свещено сърце, има виждащи очи.

Раджа знае, че съдбата е друго име на скритата справедливост.

Колкото повече овладяваш себе си, толкова повече и Бог те владее.

Който искрено търси Истината е мой брат.

Когато станеш цар на себе си, тогава Бог ще бъде твоят господар.

Истинският човек е могъща тайна динамика.

АУМ

Елеазар Хараш

Май, 2017 г.

РАДЖА ЙОГА

Понятието РАДЖА е едно от имената на Бога Раджа – Цар, т.е. състои се от чисто слово от чиста основа, а това определя царски произход, т.е. изхожда от началото на нещата – от същността. Когато човек постигне духа, постига Раджа – царското състояние, изобилието. Учителят казва: Цар е само този, който е господар на своите мисли, чувства и постъпки. Контролът на словото изпреварва всички науки и религии. От този контрол се раждат висшите творчески сили на духа – ето защо контролът на Словото е висша мъдрост. Царството, това е словото, а словото обхваща всички цели на съществата. Словото прави събитията и обстоятелствата слуги. Познаването на словото е познаване на Бога.

АУМ

ПЪТЯТ КЪМ ЦАРСТВОТО

Правият път – това е чистотата. Да постигнеш чистото слово, това е същността. Щом словото е нечисто, животът е падение – това значи да излезеш извън царството Божие. Всички, които се стремят към пречистване, имат огнено ръководство – те имат мощно подсъзнателно влияние от висшият свят. Словото има божествена природа – ето защо то превръща човека в Божество. Главното победно оръжие за всички неща е вътре в теб, това е духът – цар. Когато духът е с вас, никакво лошо внушение не може да проникне във вашето подсъзнание. Планове, обстоятелства, среда – всичко се нагажда на словото – цар – словото Бог. Словото задвижва легиони могъщества и сили за своята цел. Казвам: словото е същност – словото е власт Божия, словото е живият огън. Пътят на разумните същества е пътят към словото. Осъзнай чистото слово като могъщата и покоряваща сила на Бога. Словото е основата на всички успехи и постижения. Словото работи мощно по всички направления на живота. Да се съмняваш в словото значи да се съмняваш в Бога. Казвам: съмнението е нечистота, съмняват се само нечистите – това е отклонение от пътя към Царството. За чистото слово – препятствия не съществуват, защото чистото слово и Бог са една същност, т.е. едно и също нещо. Чистото слово се предава могъщо на всички разстояния. Словото е, което спасява, но ние трябва да го пречистим, за да възвърнем неговата божественост и сила. Чрез чистотата ние постигаме телепатична връзка с висшия свят. Чрез чистота и преданост Учителят се настанява в нашето подсъзнание и свръхсъзнание и работи там. В чистото слово работи висшият свят. Всички сили във вселената са слуги на словото. Зад словото стои Бог и работи универсално. Да вървиш в правия път значи да изградиш мощна аура – ето пътят към царството. Ясното осъзнаване на словото е великият секрет на живота. Ако словото не може да те изпълни с живот, тогава никой друг не може. Словото носи живота, а това славно и победно оръжие е вътре в тебе. Чистото слово побеждава всички видове влияния. Застани здраво на чистата основа. Вярвай в словото, за да се прояви неговата същност, която е Бог. Пътят на предания в пътят към царството. В предания влиза словото и чертае неговите планове. Словото е Бог – ето защо отговорността е голяма и се изисква абсолютен контрол. Контролът е пътя към царството.

ЗЛАТНИТЕ ЗАКОНИ НА
РАДЖА ЙОГА

Хората пропадат в живота си, защото не са господари на мисълта си.

Чистото слово е господаря на живота.

Нечистото слово е смърт за енергията.

На чистото слово никой не може да противодействува, това е праенергията.

Слънцето е образа на правата мисъл.

Чрез контрол на словото вие давате път на Бога да работи във вас.

Пазете словото чисто, ако злото не може да влезе в мисълта ви, то е безпомощно.

Забележете: когато не мислите за опасността, тя изчезва.

Нищо отрицателно не задържай в подсъзнанието си.

Когато допускаш злото, то те завладява.

Ако имаш чисто слово, злото ще стане слабо.

Овладей напълно мислите си и ще овладееш силите на мрака.

Чрез контрол на словото Бог се вселява и това е най-голямото ви превъзходство.

Бог дава огъня си на чистото слово.

Чистото слово и Бог са неразделни.

Без контрол на словото няма Бог – няма и спасение.

Всичко в света е битка на вълни, на вибрации, но словото е над всичко, словото е царя.

Чистото слово носи вечните блага на човека.

Контрол на словото значи божествен живот.

Чрез контрол на словото човек се избавя от злото.

Бог се развихря в чистото слово – ето защо: когато придобиете чистотата на словото, ще придобиете първичната сила на духа, т.е. Раджа – царската власт.

Чистото слово има голяма бързина на вибрациите и затова управлява злото.

Това всемогъщо същество – словото.

Контрол на словото – ето най-същественото нещо в живота.

Всяка мисъл и опасност, които ви безпокоят, ги поставете на глад.

Когато пречистиш мислите си, враговете ти изчезват.

Лошите мисли, това са лошите духове, които преследват човека – ето защо човек трябва да се освободи от всяка лоша мисъл.

Контролът на словото е дело на вътрешната висота, това определя висш съзнателен живот.

Чрез контрол на словото се възстановява огненото начало в човека, това е първичното.

Всичко в света се покорява на чистото слово, защото там Бог се сгъстява.

Силата на Бога е пълна в чистото слово.

Словото е Божествено могъщество.

Словото – осъзнайте това като Бог във вас.

Чрез контрол на словото се постига първичното съзнание.

Чрез контрол на словото се завързват всички нечисти внушения.

Постоянна медитация значи да пускаш постоянното слово в себе си – за да стане могъщ Бог в теб.

Светлината на словото принадлежи на Бога.

Помни: никакво лошо внушение не трябва да прониква в подсъзнанието ти.

Бог работи вътре в човека чрез словото и чертае неговите планове – не си ти, който планираш.

Всички прегради падат пред могъщият закон на чистото слово.

Мислете за успеха и той ще дойде – самото слово ще го донесе.

Първо е чистотата, после е успеха. Успехът е следствие.

Ключът на словото е недостъпен за нечистите духове.

Словото движи всички светове.

Словото е оръжие за мощна еволюция.

Изчистете съвършено мислите си и злото ще изчезне.

Само чистото слово може да задвижи могъщите сили във вселената.

Аз се влияя само от Бога.

Хранете се с чистите трептения на словото.

Когато човек постигне контрол на словото, той влиза във връзка с духа.

Чистото слово прониква астрала, а астрала е завесата на реалността.

Чистото слово е символ – власт над всичко.

Контролът на ума, води до увеличаване на енергийната сила на духа.

Чистото слово ще ви направи спокойни, тихи и могъщи.

Лошите мисли ще привлекат падението.

Човек се връзва с мисълта си – понеже няма контрол.

Ако не се подавате на лошата мисъл, тя е безпомощна.

Придобиеш ли чистото слово, ставаш господар на съдбата.

Лошите мисли ще изядат всички, които имат слаба воля.

Не давай никаква храна на злото – това значи, не мисли за него.

Всички блага са заключени в словото.

Спасението е в словото, защото словото е Бог.

Чистото слово е закон за сливане с Бога.

Работете със словото, докато то стане Бог – тогава ще разрешите всичките си въпроси на живота.

Когато постигнете чистото слово – тогава чрез концентрация можете да се срещате с Бога.

Контролът на словото изпреварва всички науки и религии.

Ако имаш нечисто слово, много ще чакаш спасителя.

Образът на истинския живот е чистото слово.

Чрез контрол на словото се отстраняват всички сили на мрака.

В окултната школа само да се молиш, без да оправяш грешките си, е отклонение.

Без контрол злото ограбва енергията.

Чрез контрол на словото духът покорява злото.

Контролът на словото разкрива същността на Бога.

Да победиш себе си – ето великата наука.

Грешки в словото – значи да губиш живота.

Чистото слово превръща духовете и състоянията.

Контролът на словото ще донесе благоприятните условия на живота.

Чрез контрол на словото в човека се ражда вътрешната светлина.

Всяка лоша постъпка е загуба на контрол.

Контролът на словото осмисля вътрешния живот.

Който може да управлява мислите си, може да управлява и трудностите.

Ако човек вътрешно победи изпитанията и външно ще ги победи.

Чрез контрол, на словото се придобива божия сила.

Словото ще ви донесе всичко, защото е Бог. Бог работи чрез словото.

От словото зависи в каква мисловна атмосфера ще живееш.

Чистото слово е могъщия господар на живота.

Пълното пречистване на словото дава безсмъртие.

Нечистото слово е символа на бездната.

Кармата се покорява на чистото слово.

Чистото слово привлича духът, който се вселява и устройва живота.

Словото е убежище – при опасност достатъчно е да влезеш в убежището.

Първичното слово прониква във всички светове.

Божият дух не може да влезе в нечистото слово. Нечистото слово отговаря на нечист ум и нечисто сърце.

Чистото слово е дом на духа.

Който постигне чистото слово, много лесно се съединява с духа.

Ключът на общуването с Бога е първичното слово.

Словото е същността на всяко битие, на всеки живот.

Който няма контрол на словото, ще се сблъска със собствените си мисловни прегради.

Чистото слово възкресява етера в човека.

100

Всички безсмъртни същества живеят в етера – невежеството е в астрала.

101

Нечистото слово – представя падналият огън.

102

Осъзнайте, че третото око превъзхожда мисълта, това се определя от контрола.

103

Мълчанието усилва същността на словото.

104

Мълчанието пази словото чисто.

105

Енергията на чистото слово е неизчислима.

106

Словото може да се превърне във вулкан, в река, в море, в извор. Всичко в света е образи на словото.

107

Чистото слово дава вътрешно проникване в духа.

108

Словото е висша тайна на Бога.

109

Словото е Бог – ето защо отговорността е голяма и се изисква Абсолютен контрол.

110

Обстоятелствата и условията са слуги на словото.

111

Без контрол на словото вие ще останете в омагьосания кръг на астрала.

112

Без контрол на словото съществата остават в преходния свят.

113

Който постигне контрол на словото, за него вече няма карма.

114

Контрол значи да живееш в духа.

115

Контролът на словото прави меча на духа – съвършено оръжие.

116

Когато постигнеш контрол на словото, вече има на кого да разчиташ, защото чрез контрола духът се ражда.

117

Контролът на словото определя степента на разбирането на Бога.

118

Силата на човека седи във вътрешния живот. Вътрешната работа принадлежи изключително на душата и духа.

119

Познаването на словото завършва със сливане с Бога.

120

Да познаеш Бога значи да познаеш словото.

121

Ако словото е чисто, и животът ще бъде чист.

122

Чрез контрол на словото, духът ще научи човека да живее правилно.

123

В чистото слово работи висшият свят.

124

При най-трудните положения на живота, от твоята уста излиза същността – излиза скритото слово, което разкрива дълбочината на твоят живот, на твоят характер.

125

Небето следи и външното, и вътрешното говорене и отдава всекиму заслуженото.

126

Тези, които не познават словото като Бог, не познават и живота, защото не могат да направят връзка с духа.

127

Словото е живият хляб – първичната светлина.

128

Във висшият свят няма външен хляб – там всичко се доставя от словото – Бог.

129

Чрез контрол на словото се постига духа – тогава човек има истинско знание, защото изхожда от духа – от същността.

130

Контролът на словото открива вътрешният смисъл на живота.

131

Без контрол не може да се разбере духа, а без духът не може да се разбере живота.

132

Насочете всичките си сили за пречистване на словото – за да познаете Бога – същността.

133

Нечистото слово прегражда вътрешният път към духа.

134

Бог може да бъде в единство само със себе си – само с чистото слово, което е неговата същност, неговото начало.

135

Бог влага своята енергия в чистото слово и така чистият постига своите цели.

136

Контрол значи да завържеш злото в себе си, иначе всякога ще му слугуваш.

137

Който е победил себе си, няма врагове.

138

Работете със словото, докато се превърнете в Богове.

139

Който съумее да превърне словото в Бог, се спасява.

140

Всяка чиста мисъл повишава здравето.

141

Докато има грешки в словото си, човек винаги ще бъде изсмукван.

142

Всяка обида е един дух, който идва, за да обере вашата храна.

143

Прекъснете връзките си с отрицателните мисли и злото ще умре.

144

Помнете: говоренето на истината повишава енергията.

145

Хората се сблъскват със своите мисли и пропадат.

146

Творението е дом на словото.

147

Чистото слово съответства на силите на небето.

148

Змея е символ на нечистото слово.

149

Духът, това е словото. Духът се е превърнал в слово.

150

На чистото слово се дава ключ за всички светове.

151

Чистото слово е първична динамика – прастарият етер.

152

Словото, това е най-висшата дейност.

153

Който е въоръжен с чистото слово, е непобедим.

154

При всяка лоша мисъл ти усилваш тъмнината в себе си.

155

Чистото слово покорява злото, защото то е единно с Бога.

156

Когато злите духове попаднат в чистото слово, те губят силата си.

157

Могъщо слово има само този, у когото Бог живее.

158

Бог е слязъл в словото и работи за нашето спасение.

КОНЦЕНТРАЦИЯТА – ОКУЛТНИ ЗАКОНИ

При концентрация в точка духът се сгъстява.

Човек трябва да се упражнява в концентрацията, защото чрез раздвояването може да стане играчка на съдбата.

Концентрацията в точка е един много ценен навик. Тази концентрация след време ще се справи с раздвояването, т.е. със злото.

Концентрацията развива будност.

Спящото съзнание руши човека. Когато човек се гневи, лъже, мрази – това показва, че той е в спящо съзнание.

Раздвояването, това е едно отделяне от същността.

Концентрацията в точка е един процес на духа – събиране на неговите вътрешни сили.

Колкото повече се концентрираш, толкова повече се приближаваш до духа.

Концентрацията е метод за развитие на волята.

Една от главните цели на концентрацията е власт над злото.

Концентрацията е метод, който се справя с ума и неговата двойственост.

Една от последиците на раздвояването е смъртта. Докато единството е идеята на живота.

Упражненията в концентрация водят до унищожаването на ума и неговото невежество.

Упражненията в концентрация водят до раждането на духа, а духът постига есенцията на всички неща.

Концентрацията води до просветление, а просветлението до спасение.

Умът е символа на падението – концентрацията разкъсва обвързването с ума.

Истинският окултист се концентрира в своят вътрешен живот – това е по-важно от изучаването на външните явления.

Истинска концентрация има само, когато духът участвува. Истинската концентрация е процес на духа, а не на ума.

По пътя на концентрацията човек ще открие, че целта на живота се намира вътре в него.

Концентрацията зависи от добродетелите на ученика, тогава тя е Божия сила.

Духът се ражда в концентрацията и това е законът на виждането.

Истинската концентрация, това е окото на духа.

Чрез концентрацията духът господствува над злото, но духът е там, където е любовта.

Там, където става раздвояване, духът не може да стои.

Концентрацията в точка води до унищожаването на света и злото.

Опасността е закона на въображението – когато опасността види духа, тя изчезва, тя познава Божията сила.

Концентрация значи да събереш всички непотребни мисли в една точка – те много са се разширили.

Чрез концентрацията духът събира непотребните мисли в една точка под контрол.

Концентрация в точка значи всички елементарни духове да ги научите да се покоряват.

Чрез концентрация в точка – ти ще ги направиш слуги.

Концентрация. Това значи да изоставиш пустинята, т.е. външният свят. Всички външни светове са свързани с илюзията.

Истинската концентрация – това е силата на Бога.

Концентрацията служи на чистотата.

Зад всички постижения стои сгъстената любов.

Чистото слово ще ви донесе изобилието, с което да служите на Бога.

С недостатъци не може да се постигне истинска концентрация – т.е. сливане с висшият свят.

Истинската концентрация е качество на свещеният огън.

Чрез чистотата се постига истинска концентрация Така се ражда първообраза – словото.

Низшите духове се концентрират в лошите качества на човека и така се хранят.

Концентрацията има власт над всичко чрез проникването.

Истинска концентрация има само тогава, когато Бог участва.

Мощната огнена воля се пренася, където пожелае.

Истинската концентрация има абсолютно точна проекция в телепатичният орган на човека.

Който служи на Бога, той владее истинската концентрация.

Истинска концентрация значи да сгъстиш Бога в себе си.

Който постигне истинска концентрация – никаква външна сила не може да му се противопостави.

От вътрешната сила на мисълта зависи просветлението.

Истинската концентрация се справя с всички трептения на злото.

Чрез концентрацията се привлича силата на висшият свят.

Силата на концентрацията идва от чистотата.

Истинската молитва е пълна концентрация, т.е. пълно забравяне на себе си.

Чрез силата на концентрацията се унищожава ума.

Истинската концентрация изключва петте чувства и така идва.

За да има истинско знание, умът трябва да бъде отстранен.

Истинската концентрация е белег на развита духовна сила.

Концентрацията е ключ за елиминиране на злото.

Истинската концентрация е божествено оръжие.

Концентрацията води до дълбоко вътрешно познание.

Концентрираната мисъл превъзхожда скоростта на светлината.

При концентрацията умът се обръща навътре и черпи от духа.

С истинската концентрация се влиза в свещеното пространство.

Чрез съвършената концентрация духовната истина се постига отвътре.

Връзката на човека с Бога е могъща динамика, на която никакво зло не може да устои.

Само на чистия се дава вътрешното оръжие – и това е огънят на любовта.

Чрез чистотата се постига истинска концентрация. А чрез истинската концентрация се постига сливане с Бога и възприемане на неговото слово.

Всичко се покорява на концентрацията, тя е проекция на Бога.

Злото не може да вирее в късите и всепроникващи вълни на любовта.

Когато вие се упражнявате в концентрация – Бог се упражнява във вас, за да се роди. Бог иска да ви даде своята сила.

Само чрез чистотата Бог може да проектира могъщата си енергия в нас.

Бог се концентрира в чистия и сразява злото.

Една диамантена воля може чрез концентрация да задвижи легиони сили и могъщества за целта си.

Концентрацията е вътрешно могъща същност.

Съвършената концентрация не среща никакви спънки – това е сам Бог в действие.

Истинското вглъбяване е истинска среща с Бога.

Волевият човек е независим от всички сили на света чрез могъществото на концентрацията.

Истинската концентрация сразява времето и пространството – тя е дело на добродетелите.

Чистият никога не пада в лоши влияния, защото той работи със силата на духа.

НАВЛИЗАНЕ В ТИШИНАТА – ОКУЛТНИ ЗАКОНИ

В дълбокия свят няма звуци. Защо? Защото той е неизразим.

Бог живее в тишината, а там, където живее Бог, гласът е нещо излишно.

Извън тишината са звуците и шума – това е светът на ума.

Извън тишината значи извън Бога.

Ако човек иска да отиде на планината – това показва, че той иска да се усамоти в тишината, т.е. да се приближи до Бога.

Тишината е условие за сливане с висшият свят.

Тишината е населена с висши същества – те идват и ви изпълват със своя живот.

В тишината няма спорове – в тишината няма ум.

Светът на тишината е светът на истината, а истината е безспорна.

В дълбоката тишина човек става дух – първичен.

В дълбоката тишина на душата си ние познаваме кое е вярно и кое не е.

В дълбоката тишина ние чуваме гласът на интуицията.

Първичната тишина е синтез на Божественост.

Тишината е вътрешен свят, а говоренето е външен – външните светове са винаги бедни.

В тишината се крият изобилни блага.

В тишината се крие ключът на всеки проблем.

Мълчанието води човека в другия свят – светът на духа.

Истината се намира във висшата тишина.

Колкото повече живееш в мълчанието, толкова
по-могъщ ставаш.

Мълчанието води до сближаване с духа.

Тази мъдрост е неизговорима, тя се обладава само в тишината.

Бог е скрит в тишината – тишината е едно от имената на Бога.

Истинският човек се храни с тишината.

Бог е тишина – ето защо човек трябва да утихне, за да влезе в тишината.

Докато човек има ум и сърце, не може да утихне напълно.

Висшите същества имат своят живот в тишината.

Тишината е закона на висшия свят, а шумът е закона на земята.

В тишината пребивава съществото, което не може да се назове.

В дълбокият живот всичко утихва.

Във висшата тишина се изразява Божественото сияние.

Тишината е дълбок свят – първичен свят.

Само висшите същества се сношават с тишината – с тихия глас.

Тишината съдържа в себе си тайната на Божествения живот.

Мълчанието омагьосва плановете на дявола.

Казано е: словото е силно в тишината.

Който знае закона на мълчанието, може да си изработи могъщество и да постигне целта на живота си.

Пътят на тишината е пътят към съвършенство.

Тишината е същината на Бога – тишината е сгъстена разумност.

Тишината усилва лъчите на словото.

Тишината изпълва словото с живот.

Мълчанието е велик вътрешен ключ – за будните мълчанието е живот.

Мълчанието групира силата на словото.

Мълчанието повишава жизнената сила, то е лечебен метод.

Мълчание и молитва – две велики сили на светлината.

Чрез мълчанието душата улавя фините вибрации на Божествения свят.

Злото изгаря в тишината, защото тишината представя Божия сила.

Стани дълбок като тишината.

Има един тих и невидим говор между душите – размишлявайте върху това.

Мълчанието изхожда от реалността.

Тишината е мистично общуване с Бога.

Вярващ, който не е доволен от живота, нищо не знае за дълбокият и тих живот.

Тишината е свързана с безпределност – ето защо, когато погледнеш в безкрая, утихваш в Богопочитание.

Тишината е пълна с мир и благословение.

Всички тревоги се лекуват със спокойствие и тишина, защото в спокойствието и тишината работят висши разумни сили.

Една от задачите на смъртта е да унищожи излишното говорене.

Излишните думи рушат – те отварят вратата на злото.

Чистият става тих и спокоен, защото, когато сме чисти, Бог е с нас.

Най-дълбокото слово излиза от мълчанието.

Чрез мълчанието ще научиш тайните на своя живот.

Мълчанието преобразява човека вътрешно,

Познаването на тишината насища душата с мир.

Чрез мълчанието човек се свързва вътрешно със словото на духа.

Колкото повече говори човек, толкова повече му липсва вътрешната пълнота.

Тишината се извисява над всички звуци.

Тишината е дълбочина, в която звуците умират.

Тишината е сливане с небето.

Чрез тишината се влиза в светилището на огъня.

Тишината е сила, която изтича от Господа, а шумът е дяволско производство.

Тишината е специална сила на словото.

Тишината е свързана с първичните етерни вълни.

Тишината се слива само с висшия живот.

В дълбоката тишина човек разбира, че любовта на Бог е неизменна.

Тишината привлича при себе си само висшите същества.

Бог се е сгъстил и живее в тишината – тишината е негова сгъстена същност.

Който цени тишината – говори малко.

Нека тишината дълбоко да проникне във вас.

АУМ

Свами Вивекананда

РАДЖА ЙОГА

Душата на всеки човек крие в себе си божествено могъщество.

За да се прояви тая божественост, трябва да овладеем външната и вътрешната си природа.

Това се постига с труд, с вяра, със себеобладание и с философия – само с едно, или с всичките тия средства. В това се състои цялата религия.

Учения, догми, обреди, книги, храмове, форми – всичко това са второстепенни подробности.

ГЛАВА I
УВОД

Всичкото наше знание е основано върху опита и изследването. Онова, което ние наричаме дедуктивна наука, в която разсъждаваме, вървейки от общото към частното, има за основа опита – изпитването. Науките, наречени точни, правят за нас лесно узнаването на истината, додето те се основават на личния опит на всеки от нас. Човекът на науката не ни налага никое вярване; чрез собствените си опити, той добива известни резултати, върху които разсъждава и когато поиска от нас да вярваме на тия резултати, той се позовава на всеобщия опит на човечеството. Всяка наука има една всеизвестна основа, обща за цялото човечество; така че веднага можем да разсъдим, дали заключенията, които извличаме от нея са истински или лъжливи.

Религията почива ли, или не върху подобни основи? Този е въпросът, който се задава. Трябва да се отговори на този въпрос с да или не.

Религията, както въобще я проповядват в целия свят, счита се, че има за основа вярата – вярването. В повечето случаи тя не се състои от разни напластявания на теории; ето защо виждаме разните религии да се намират в конфликт помежду си. Тия теории от своя страна имат за основа вярата. Известен човек заявява, че съществува едно могъщо същество, което царува над облаците и което управлява цялата вселена; този човек иска да вярват това, единствено защото той го твърди. Но и аз бих могъл да имам свои идеи и искам да ги наложа на други хора, но ако те поискат да им ги обясня, аз не мога да направя това. Затова сега религията и метафизиката сега са паднали в немилост. Всеки образован човек си казва: „О, тия религии са чисто и просто купове от теории; всеки човек проповядва своите теории?“ Религията, обаче, трябва да се знае това, има за основа всеобщото и всемирно вярване; вярване, което господства над всички теории и над всичките разнообразни идеи на сектите и на хората в разните страни. И тук пак намираме в тяхната основа универсалните опити.

Нека най-напред да анализираме разните религии на света. Ние ще намерим, че те се делят на две категории: на религии, които имат книга и на религии, които нямат такава.

Първите са най-могъщите; те имат многобройни последователи. Всички други са почти изчезнали и няколкото нови религии имат малко привърженици. Всички, обаче, са съгласни да признаят, че истините, които те проповядват са резултат на определени опити. Християнинът ви убеждава и иска да вярвате в неговата религия, в Христа, във въплътения Бог; да вярвате в един Бог, в една душа, в едно съвършено състояние на тази душа. Ако го попитате за причината: „това е моето вярване“, отговаря той. Е добре, нека се пренесем към извора на християнството. Ние и там ще видим, че и то има за основа опита. Действително, Христос е казал, че е видял Бог, учениците му са казали, че са Го почувствали и тъй нататък. Будизмът има за основа опита на Буда. Буда е констатирал известни истини; той ги е видял, узнал ги е, проповядвал ги е на света. У индийците, Рисхите, или мъдреците заявяват в книгите си, че са били свидетели на известни истини и те ги проповядват. От това става ясно, че всичките религии имат една-единствена всеобща основа, която е нашето знание. Всичките ни наставници са видели Бога, те всички са видели душата си, вечността си, бъдещето си; и те са проповядвали онова, което са видели. Само злото е там, че сега повечето от тия религии изискват да смятаме за невъзможно самото повтаряне на подобни опити; те са били, ни казват те, достъпни само за няколко хора, основателите на религиите, които носят тяхното име, но тия опити не могат да бъдат направени днес; та затова единствено вярата е, която прави достъпна религията. Това, именно, аз отричам формално. Ако в този свят и в която и да би било област на знанието, известен опит е могъл да бъде направен веднъж, той неминуемо е бил възможен и по-рано, хиляди пъти да бъде направен, а и за в бъдеще вечно ще може да се прави. Еднообразието е неоспорим закон на природата: „онова, което се е случило веднъж, може винаги да се случва“. Учителите, които ни запознават с науката на Йога, заявяват, че религията не е основана само върху опита на миналите времена: човек, добавят те, не може да бъде религиозен, докато сам не изпита религиозни чувства. Йога е наука, която ни учи, как да се сдобием с такива чувства. Напразно е да говори човекът за религия, докато сам не е почувствал религията. Как да обясним толкова смутове, толкова борби и спорове около името на Господ? Неговата кауза е предизвикала проливането на повече кръв, отколкото всяка друга кауза; и то само защото хората не са схванали самия извор; те са се задоволявали да одобряват мислено обичаите на прадедите си и са искали и другите да ги подражават. С какво право би могъл известен човек да твърди, че има душа, ако той не я почувства, или че има Бог, ако не го е виждал? Ние трябва да виждаме Бога, ако той съществува. Ако имаме душа, длъжни сме да проникнем в нея; в противен случай, предпочитателно е да не вярваме; нека по-скоро бъдем откровено безбожници, отколкото лицемери. От една страна модерната идея кара образования човек да смята за нещо нищожно религията, метафизиката и всяко дирене на едно върховно същество; когато пък полуобразованите хора изглежда, че вярват, че тия неща, въобще нямат основа и единствената им заслуга е да ни подбуждат да вършим добро на този свят. Те казват още, че хората, които вярват в Бог, могат да станат мъдри, нравствени и добри граждани. Ние не можем да ги укоряваме за дето мислят така, като помислим, че делото на религиозното възпитание се състои във вечно говорене на празни и лишени от смисъл думи. От тях се иска да се задоволяваме с думи: можем ли? Не бих чувствал ни най-малко уважение към човешката природа, ако това би било така. Човек се нуждае от истина, той има нужда сам да констатира истината, да я долови, да я разбере, да я почувства в дълбочината на сърцето си: „Само тогава, казват Ведите, изчезват всичките съмнения, тъмнината се разпръсква и всяко заблуждение престава“.

„О, вие деца на безсмъртието, даже и вие, които живее в най-големите висини, пътят е намерен; съществува средство да излезем от сянката и това средство – единственото, защото не съществува друго, е да чувстваме, да схванем Оногова, който се намира зад всеки мрак“.

Науката на Раджа Йога си е задала задачата да даде на човечеството един метод, практичен и научно приспособим, за да се узнае тази истини. А всяка наука трябва да се изучава според подходящия метод. Ако, искайки да станете астроном, седнете и викате: „Астрономия, астрономия!“, тая наука никога няма да дойде при вас – Искате ли да изучите химия? Идете в лабораторията, вземете разни вещества, размесете ги, комбинирайте ги и правете опити. По този начин ще научите тази наука. Ако пък желаете да станете астроном, трябва да отидете в обсерваторията, да вземете един телескоп, да изучавате звездите и планетите. Всяка наука трябва да има свои собствени методи. Би могъл да ви проповядам хиляди проповеди и това няма да ви направи религиозен, докато не използвате метода на религията. Ето какво ще ви кажат мъдрите на всичките страни, от всичките времена – хора, чисти и незаинтересовани, единствената цел, на които е да правят добрини. Всички заявяват, че са намерили една истина по-възвишена от оная, която чувствата могат да ни открият и те искат тая истина да бъде поверена. „Възползвайте се от моя метод, казват те и го приспособете добросъвестно и ако тогава не откриете висшата истина, за която ви говоря, свободни сте да кажете, че тая висша истина не съществува; преди да намерите основание да отричате верността на моите твърдения“. Да работим с цялата си душа, според предписаните методи и светлината сама ще бликне.

За да се сдобием със знание, ние си служим с обобщения, които имат за основа наблюденията.

Нашето внимание най-напред се съсредоточва върху факти; ние после ги обобщаваме и след това ги обобщаваме и правим заключенията си. Невъзможно е да успеем да познаем душата, която е скритата природа на човека, без предварително да сме имали силата да наблюдаваме онова, което става в нас.

Проявите на външния живот лесно могат да се наблюдават. Хиляди оръдия са били изобретени за това; но нито едно, което би могло да ни помогне да изучим вътрешния свят. Знаем, обаче, че трябва да се наблюдаваме, ако всяка наука ще бъде без никакъв резултат и ще остане чиста теория: ето защо, още от памтивека психолозите не са престанали да спорят помежду си, с изключение на лицата, които са умеели да наблюдават.

Науката на Раджа Йога иска да достави на хората средства да изучат всичко, що става в тях. Тя ни посочва едно оръдие, което е самата интелигентност. Силата на вниманието, умело ръководена и насочена към вътрешния живот, ще ни позволи да анализираме душата си и ще осветли много факти. Силите на ума приличат на пръснати лъчи; нека ги съсредоточим и те всичко ще осветлят. Този е единственият извор на знание, който притежаваме. Всички черпят от него, както за външния, така и за вътрешния свят; и това подробно наблюдение на външния свят от страна на учените хора, трябва психолозите да го принесат към вътрешния свят; за да направят това, те се нуждаят от силно и продължително усърдие. Още от детинство ни учат да не обръщаме внимание, освен на външните неща, а никога на вътрешните и почти всички ние сме се лишили от способността да наблюдаваме този вътрешен месмеризъм. Тежка и трудна работа е да свържем мисълта си, да не позволяваме да се отбива на страна, после да я съсредоточим, за да може самата тя да узнае собствената си природа и сама да се анализира. Това е, обаче, единственото средство за научно разглеждане на известен предмет.

За какво служи тая наука, за която говорим? Преди всичко знанието само по себе си е най-хубавата награда за знанието; а то дава още и своята полза: то ни освобождава от всяка мизерия. За онзи човек, който чрез анализиране на собствената си интелигентност се озовава срещу нещо нетленно, естествено и вечно, чисто съвършено – всяка мизерия и всяко нещастие изчезват. Всяка мизерия, всяко нещастие се пораждат било от страх, било от несбъднато желание. Ако човек се убеди, че никога няма да умре, няма защо да се страхува от смъртта. Ако той се съзнае за свършен, няма да има вече суетни желания: премахнете тия две причини и ще убиете мизерията; вие ще си създадете съвършено щастие, даже и през течението на сегашното ви съществуване.

За добиване на това знание само един метод съществува: съсредоточването. Химикът в своята лаборатория съсредоточва всичките сили на разума си върху една точка; той обгръща с нея веществата, които анализира и по този начин узнава тайните им. Астрономът съсредоточва всичките сили на интелигентността си и през телескопа ги насочва към небесата. Слънцето, луната и звездите стават близки за него. Колкото повече съсредоточва човек мислите си върху предмета, за който се говори, толкова повече той го осветлява. Вие ме слушате и колкото повече съсредоточвате мисълта си, толкова по-добре схващате думите ни.

На какво дължим добитата си до сега наука, ако не на съсредоточване силите на ума? Природата е готова да ни открие тайните си, стига да умеем да искаме това от нея. Само съсредоточването ни дава възможност да направим това. Могъществото на човешкия разум е безгранично. То се увеличава със съсредоточването; тази е тайната.

По-лесно можем да съсредоточим мисълта си върху външните предмети; мисълта ни естествено се насочва към тях; но когато се касае за религия, за психология, за метафизика, предметът и обектът на съсредоточването представляват от себе си едно и също нещо. Този обект се намира у нас, той е нашият им и него трябва да изучим: разумът се изучава чрез разума.

Ние знаем, че съществува една сила на ума, наричана рефлексна мисъл. Аз ви говоря и в същото време съм второ лице, което знае и което чувства онова, което казвам. Вие работите и работейки мислите. Една малка част от интелигентността ви присъства там и дава отчет за това. Силите на мисълта трябва да се съсредоточат, за да се обърнат към самата мисъл; и както проницателните лъчи на слънцето посещават и най-тъмните кътове на земята, така също и съсредоточената мисъл узнава най-дълбоките си тайни. И това ни води към основата на вярването, към същинската природна религия. Тогава, изпитвайки сами себе си ще узнаем дали имаме душа, дали животът трае пет минути или цяла вечност, дали съществува един Бог или не. Всичко ще ни бъде открито. Ето какво иска да ни научи Раджа Йога. Единствената му цел е да ни научи да съсредоточаваме мисълта си, да умеем да откриваме онова, което става у нас, да обобщаваме явленията, на които сме свидетели и да извличаме собствени заключения. Затова Раджа Йога никога не ни пита каква е нашата религия, дали сме деисти или безбожници, християни, евреи или будисти. Ние сме хора: това е достатъчно. Всяко човешко същество има право да разсъждава, да изпитва причината на нещата и само да отговаря на собствените си запитвания, ако иска да си зададе този труд.

Изучаването на Раджа Йога не се нуждае от никаква вяра, от никакво вярване. „Не вярвайте нищо, което сами не сте пробвали“, ето какво ни казва то. Истината не се нуждае от настойник и ръководител, за да я подкрепят. Наистина ли мислите, че ни са необходими сънища, за да ни докажат реалността на фактите, наблюдавани в будно състояние? Не!… Изучаването на Раджа Йога изисква дълго и постоянно практикуване. Това практикуване е отчасти физическо, но то е главно умствено. Колкото повече напредваме в изучаването, толкова повече ще констатираме съществуването на тясна връзка между ума и тялото. Щом вярваме , че умът не е, освен една изтънчена част на тялото и че той действа и влияе върху последното, също трябва да вярваме, че и тялото действа върху ума. При болно тяло – повреден разум. При здраво тяло – силна и здрава интелигентност. Гневът смущава ума и духа ни и тялото чувства това. Тялото у повечето хора господства над разума; у тях умът е твърде малко развит. Простете ме, ако твърдя, че широката маса хора не се издига много над равнището на животните. Ние слабо господстваме над мисълта си. Та и за това известни физически подкрепители са необходими, за да ни улеснят във владеенето на тялото и на мисълта ни; само когато от достатъчна висина владеем тялото си, можем да я обуздаем, да я съсредоточим според желанието си.

Според Раджа Йога, външният свят не е, освен груба проява на вътрешния свят, който е много по-нежен и изтънчен. По-изтънченото е винаги причината и по-грубото е действието. И тъй външният свят е действието, а вътрешният – причината. Също и външните сили са винаги най-грубите части на едно цяло, на което вътрешните сили са по-изтънчени. Онзи, който е съумял да открие начина на управляването вътрешните сили, става господар на цялата природа. Йогът си задава за цел да стане господар на цялата природа. Той иска да достигне до оная точка, гдето онова, което наричат „природни закони“ не ще може вече да упражнява вече влияние върху него и отгдето той ще може да прекрачи техните граници. Тогава той ще бъде господар на цялата природа – и вътрешна и външна. Цивилизацията и човешкият прогрес се състоят просто във владеенето на природата.

Средствата за добиване на това господство се изменят в зависимост от расите. И те са също като хората, едни от тях са си задали за цел да победят външната природа, а пък други – вътрешната. Някои казват, че владеейки над вътрешната природа, ние ставаме господари на всичко; други пък – че това пълно господство е достояние на ония, които владеят външната природа. Достигнали до крайност, тия две твърдения са верни; в същност не съществува нищо външно или вътрешно. Границата, която предполагат тия изрази е фиктивна; тя никога и не е съществувала. Ония, които поддържат респективно тия две системи са назначени да се срещнат в онзи ден, когато всеки от тях достигне до крайната граница на знанието си. Както лекарят, който достига до границите на науката и вижда, че тя е престанала да бъде наука, за да стане метафизика, така също и метафизикът ще види, че термините дух и материя не означават, освен чисто привидни различия, които са осъдени завинаги да изчезнат.

Целта на всяка наука е да намери първопричината, оная единица, от която се раждат толкова различни неща, оная единица, която е сложна. Раджа Йога предлага да се вземе като точка на тръгване вътрешният свят, той да бъде изучен и чрез това изучаване да успеем в едно и също време да владеем и външния и вътрешния свят. Това опитване е твърде странно. Индия е била главният му театър, но и други народи са се опитвали да тръгнат в тая насока. На запад тая система се смята за мистична. Там са били изгорени или убити като магьосници ония, които са искали да я практикуват и по разни причини тя попада в Индия в ръцете на хора, които като премахнали 90 на 100 от научната част, постарали се да създадат от останалото голяма тайна. В наши дни изникнаха много учители и много по-лоши от ония в Индия, защото тия последните са знаели нещо, когато сегашните модерни апостоли не знаят нищо.

Най-напред трябва да се отхвърли всичко онова, което в системите на Йога е скрито или мистериозно. Енергията е най-добрият ръководител в живота. Както в религията, така и във всичко друго отхвърлете надалеко всичко, което може да ви отслаби. Всяка връзка с тайнственото може да причини слабост на човешкия мозък. Науката на Йогите малко остана да загине от това, но трябва да признаем, че все пак тя е една от най-хубавите науки. Още от самия на откриването , още преди 4000 години, тя е била напълно разграничена, формулирана и проповядвана в Индия и поразително е да се констатира, че колкото коментаторът е по-модерен, толкова по-големи са и направените грешки. Колкото авторът е по-старинен, толкова повече е той ирационален. Повечето от съвременните автори говорят за всевъзможни тайни. По този начин науката е паднала в ръцете на няколко души, които я държат в тайна, вместо да допуснат да проникне в нея блясъкът на деня и на разума; целта на тия хора е да запазят за себе си само могъществото.

В моите наставления не съществува никаква тайна. Аз ще ви кажа малкото, което зная. Аз ще ви обясня всичко онова, което моят разум схваща, а когато и самият аз не ще зная, просто ще ви кажа: ето какво говорят книгите. Лошо е да се вярва слепешката. Разсъждавайте, сами се произнесете, изпитайте всичко, проверявайте, дали онова, което са ви казали е точно или не. Трябва да се заловите с изучаването на тая наука, именно според същите методи, които бихте приспособили при изучаването на всяка наука от областта на вещественото. Тя не представлява от себе си нито опасност, нито тайна. Ако тя е истинска, би трябвало да се проповядва открито и на публичните площадки, посред бял ден. Всяко опитване да се обгърне с тайнственост е твърде опасно.

Преди да продължа, ще ви кажа няколко думи за философията на Санкхия, която служи за основа на Раджа Йога. Всяко схващане, казва тази философия, се дължи на орган, като очите например; очите предават схващането на органите на интелигентността, интелигентността – на определителната и решаваща способност, която я предава на Пурусха (душата); последната дава заповеди почти по същия начин. По този начин добиваме чувствата си. С изключение на Пурусха, всичките тия елементи са от веществено естество, но интелигентността се състои от много по-тънко вещество, отколкото онова на външните оръдия. Веществото, от което е направена интелигентността, става по-грубо и се преобръща на онова, което наричат Тебматрас. Като стане още по-грубо, то съставлява външните елементи. Такава е психологията на Санкхия. Така че между интелигентността и външното вещество, което е по-грубо, не съществува, освен разлика на степента. Само Пурусха е невеществена. Разумът е един вид сродна материя на душата, която дава възможност да схване външните предмети. Тая интелигентност се изменя и се колебае; тя може да се привърже към няколко органи, само към един орган, или пък да не се привърже към никой орган. Ако, например, аз слушам твърде внимателно биенето на часовника, може би да не видя нищо от онова, което става около мен, при все че очите ми са напълно отворени; това доказва, че интелигентността не се е поставила в сношение с чувството на зрението, но само с онова на слуха. Също интелигентността може да дойде в едно и също време в сношение с всичките органи. Тя има мислената сила да изследва и собствените си дълбини. Тая сила иска да постигне всеки Йога. Той съсредоточава мисълта си, насочва я в себе си и се опитва да узнае, какво се върши в него. Тук не се касае за просто вярване, но за анализ, с който се занимават известни философи. Модерните физиолози казват, че очите не са орган на зрението, но че тия органи се намират в нервния център на мозъка, което еднакво важи и за всичките други чувства; те добавят, че тия нервни центрове се съставят от същата мистерия, от която се състои и самият мозък. Санкхиасите държат същия език, но за едната страна това е доказателство от физическа гледна точка, а за другата – това е психологическо доказателство; те са, обаче, еднакви. Но нека да видим по-нататъшните доказателства.

Йогът има за цел да достигне до това изтънчено състояние, което ще му даде възможност да схване всички тия неща. Той иска да постигне умственото схващане на всичките различни състояния. И тъй, ние ще схванем, как чувстването (впечатлението) пътешества, как интелигентността го възприема и как то достига определената и решаваща способност, която го предава на Пурусха (душата). Всяка една наука изисква и подготовка, метод, който да бъде неин собствен и докато не се съобразяваме с нея, няма да успеем да разберем тая наука; същото е и с Раджа Йога.

Нужно е да се подчиним на известни правила за храненето; трябва да избираме оная храна, която пази най-чиста душата. Като отидете в някоя менажерия, веднага вие ще добиете доказателство за това. Вие ще видите слоновете, животни грамадни, но тихи и кротки; по-нататък ще видите лъвовете и тигрите: вие ги намирате в постоянно движения; това ви показва последствията, дължими на различието на храната. Храните пораждат всичките сили на нашето тяло; ние всеки ден констатираме това. Ако постите, тялото ви отслабва, силите ви намаляват; след изтичането на няколко дена и самата ви интелигентност ще отслабне. Най-напред ще се лишите от паметта; сетне ще настане момент, когато не ще можете вече да мислите, а още по-малко пък да правите каквото и да било разсъждаване. Така че, преди всичко длъжни сме да се грижим за храненето си; когато станем достатъчно мощни, можем да не бъдем толкова строги в това отношение. През време на растенето си, всяко растение се нуждае от пазене; сетне, когато стане дърво, то не се нуждае вече от нагледничество, тъй като е вече достатъчно силно само да оказва съпротивление. Всеки Йога, трябва да се пази от две крайности, от разкоша и от строгостта. Той не трябва нито да пости, нито да измъчва тялото си; онзи, който би постъпвал по такъв начин, не би могъл да бъде Йога, казва Гита, такъв не може да бъде, нито който пости, нито който бди, или който твърде много спи; нито този, който работи твърде много, нито пък онзи, който никак не работи.

ГЛАВА II
ПЪРВИ СТЕПЕНИ

Раджа Йога се дели на осем степени. Първата степен е Иама: не убивай, не лъжи, не кради, не бъди сдържан, не вземай подаръци. Следващата степен е Найама – тя ни учи на чистота, на задоволство, на обуздаване на тялото си и на покорност към Бога. Сетне иде Азана, или правилна стойка: Праняма, или господство на жизнените сили на тялото; Пратихара, която упражнява душата на вътрешно изследване; Дахарон, или съсредоточаване; Дхиана или размишление и Самадхе или свръхсъзнание. Ние виждаме, че Иама и НиЙама ни насочват към морално повдигане и ако не бяхме ги взели за основа, не бихме имали възможност да се ръководим успешно от учението на Йога. При постепенното практикуване на Раджа-Йога, последователите му започват да се ползуват от плодовете му; и ако те не се упражняват, всичките им усилия ще бъдат безполезни. Един последовател на Йога не трябва да мисли да прави някому зло, нито мислено, нито с думи, нито с дела; той не трябва да причинява зло и на животните. Нека той не ограничава само с това милосърдието си, но нека го разпростре върху цялата вселена.

Следващата степен се нарича Азана, или правилна стойка. Всеки ден трябва да извършваме редица физически и умствени упражнения, докато достигнем до известни по-възвишени състояния. Необходимо е да се усвои известно положение, което бихме могли дълго време да запазим. Най-естественото положение за всекиго е онова, което му е най-удобно. Известен човек се чувства твърде добре, ако при мисленето си заема такова положение, което за другите е неудобно. По-късно ще видим, че през време на изучаването на тия психологически въпроси, тялото работи с интензивност. Трябва да преместим известни нервни токове и да им дадем друга насока. Тогава ще изпитаме нови трептения и ще ни се стори, че цялото ни телосложение се преобразува. Но гръбначният ни стълб (гръбнакът) ще бъде главното седалище на това действие, тъй като по необходимост той трябва да бъде свободен да заема вертикално положение, поддържайки гърдите, главата и врата в права линия. Всичката тежест на тялото ще легне тогава върху ребрата; по този начин бихме заемали удобно и естествено положение. Само по себе си ще констатирате, че човек не може да има никакви възвишени мисли, когато гърдите му са вдлъбнати. Тая част от Йога прилича малко на Хата-Йога, която се занимава изключително с тялото и има за цел да му придаде голяма физическа сила. С този въпрос няма да се занимаваме тук; резултатът, към който тя се стреми, твърде трудно може да се постигне; тая цел не води към някакво духовно развитие и не се постига за един ден. Десарт и разни други учители говорят непрестанно върху този въпрос и посочват начина за даване различни положения на тялото; но това е физическа, а не и психологична цел. Не съществува нито един мускул от тялото, върху който човек не би могъл да упражни господството си; той може да спре сърцето си, или да го остави да тупти според волята си; той също може да накара всяка част от организма да действа според волята си. Резултатът от тая част на Йога е стремежът да ни даде възможност да живеем до дълбока старост. Здравето – господстващата идея. Единствената същинска цел на Хата-Йога. Човек, който се е решил никога да не боледува, винаги бива здрав. Той живее дълго време. Да достигне до сто години е просто нищо за него; даже на сто и петдесет, той е млад и добре настроен и нито едно бяло влакно няма. Но това е всичко. Дървото Банило живее понякога пет хиляди години; но то не е, освен дърво и нищо повече. Също и човек, който живее дълго време, не е нищо друго, освен здраво животно. Един или два урока от Хата-Йога са твърде полезни. И тъй някои измежду вас може би ще намерят за добро и полезно да се борят с главоболието всяка сутрин, като поглъщат през носа си студена вода; това разхладява и освежава мозъка и го прави по-бистър за през целия ден, освен това практикуващият това средство никога няма да страда от хрема. Това нещо лесно може да се практикува: натопете носа си във вода и правете с гърлото движение за поемане на въздух.

След като се научи да заема вертикално положение, ученикът трябва, според мнението на известни школи, да практикува онова, което наричат очистване на нервите. Това упражнение е било отхвърлено от някои лица, като непринадлежащо на Раджа-Йога. Но намирам за уместно да го засегна тук, защото е препоръчано от голямата авторитетност на коментатора Санкарашария; ето собствените му наставления, извлечени от коментарите на Светасватара Упанишад.

Интелигентността, очистена от Пранайама, се установява в Брахмана, ето защо Пранайама е нужна. Трябва по-напред да очистим нервите си и сетне да практикуваме Пранайама. Трябва да запушим дясната ноздра на носа с големия си пръст (палеца) и да поемаме с лявата си ноздра толкова въздух, колкото е възможно. Сетне, без да се спираме, изпускаме въздуха от дясната си ноздра, запушвайки лявата. Дишайки отново с дясната ноздра, изпускаме въздух от лявата.

Това упражнение трябва да се повтори три до пет пъти едно след друго и по четири пъти на ден в следните часове: преди изгрев слънце, по пладне, вечер и в полунощ; след изтичането на петнадесет дена, или на един месец, нервите се пречистват: Тогава започва Пранайама.

Практикуването на това упражнение е необходимо. Вие можете да седнете и да ме слушате през целия ден, без да направите нито крачка напред, ако лично не практикувате това упражнение. Защото всичко се състои в това. Ние не можем да схванем един феномен, преди да сме го опитали. Трябва да го почувстваме и самите ние да го видим: напразно бихме слушали теории и обяснения, това за нищо няма да ни послужи. Биха могли да съществуват много пречки за личното практикуване: болестта представлява от себе си първата пречка; ако тялото ни не се намира в добро състояние, това би попречило на упражнението ни, Така че трябва да се намираме в добро здраве; да обръщаме внимание на онова, което ядем, пием, което правим; за да сме постоянно снажни и силни, трябва напълно искрено да желаем това: направете това морално усилие, което ни препоръчва Christian Science (Християнската наука). И в това се състои всичко. Няма повече да говорим върху тялото. Нека не забравяме, обаче, че здравето е само средство за постигане целта, а не самата цел. Защото, ако би било така, бихме били подобни на животни, а животните рядко боледуват.

Съмнението представлява от себе си втора пречка. Ние винаги се съмняваме в неща, които не виждаме. Човек не може да живее само с думи, даже и да се опита. Ние се съмняваме и се запитваме дали тия неща са верни или лъжливи: най-добрият измежду нас може да се съмнява понякога. След неколкодневно упражнение, светлината се поражда у нас; тя е достатъчна да ни даде надежда и да ни насърчи.

Един коментатор на философията на Йогите казва:

„Нека един опит, колкото и малък да е той, да излезе сполучлив и тогава ще имаме вяра във всичките учения на Йогите“. По този начин след няколко месечно увеличение и изучаване, ще забележите, че ще започнете да четете мислите на другите хора; те ще ви се представят като картини. Може би съсредоточвайки ума си и давайки си известно усилие, ще чуете крайно отдалечен шум. Тия проблясъци, в самото начало, ще ви се видят бледи, недостатъчни да ви вдъхнат вяра, сила и надежда. Ако, например, съсредоточите мислите си върху края на носа си, след няколко дена ще започнете да чувствате напълно приятни миризми; не е трудно вече, за да ви се докаже, че известни умствени схващания могат да бъдат почувствани от нас без съприкосновението ни до веществени предмети. Но винаги трябва да си припомняме, че те не са нищо друго, освен средствата. Да се освободи душата, това е целта, идеалът, който преследваме с всичкото това увличане. И този идеал не трябва да бъде с нищо по-малък от пълното завладяване на природата. Ние трябва да бъдем господарите, а не тя; ние не трябва да търпим игото, нито на чувствата, нито на тялото; не трябва да забравяме, че нашето тяло принадлежи нам, а не ние на него.

Един бог и един демон отишли при един велик мъдрец, за да узнаят от него, какво нещо е „Аз“.

След продължителни изучавания мъдрецът най-сетне им казал: „Самите вие сте Съществото, което дирите“. И двамата повярвали, че тялото им е тяхното „Аз“. „Ние притежаваме всичко“, казали си те, сетне отишли при своите и казали:

„Ние сме научили всичко, що може да се научи: да ядем, да пием и да бъдем весели; ние сме нашето „Аз“; нищо няма по-висше от нас“.

Демонът бил същество пълно с невежество и тъпост; той не се опитвал да узнае нещо повече, напълно убеден от мисълта, че той е бог, че под неговото „Аз“ се разбира тялото. Но богът бил от по-чисто естество. Най-напред той направил грешката да повярва: „Аз, в това си тяло, съм Брахман; трябва следователно да го запазя силно и здраво, добре да го обличам и да му доставям всевъзможни наслаждения“… Но след няколко дена, той разбрал, че не е могъл да бъде такъв смисълът на поуката на техния учител – мъдрецът и че би трябвало да съществува нещо по-възвишено.

Тогава той отново отишъл при мъдреца и казал: „Учителю, нали сте ме научили, че това тяло е моето Аз“? Ако е така, аз виждам, че всички тела умират, а пък „Аз“ не може да умре“. Мъдрецът му казал: „Открий го; ти си това“. Тогава богът помислил, че мъдрецът е имал предвид жизнените сили, които въодушевяват тялото. Но след известно време, той забелязал, че ако яде, жизнените му сили се усилват, когато пости те отслабват. Тогава богът отново отишъл при мъдреца и му казал: „Учителю, да не би да искате да кажете, че жизнените ми сили съставляват моето „Аз““? Мъдрецът му казал: „Сам го намери, ти си това“. Богът пак си отишъл и помислил, че неговото „Аз“ е интелигентността, но скоро той се убедил, че мислите са непостоянни, понякога добри, понякога лоши и той заключил от това, че мисълта е твърде променлива, за да може да бъде неговото „Аз“. Той пак отишъл при мъдреца и му казал: „Учителю, аз не вярвам умът ми да бъде моето „Аз“; това не сте искали да ми кажете?“ – „Не, отговорил мъдрецът, ти си това, сам намери обяснението“. Богът пак си отишъл и най-сетне открил, че той е това „Аз“, което надминава всяка мисъл; че То нито се ражда, нито умира, което меч не може да прониже, нито огън да го изгори, нито пък въздуха да го изсуши, нито водата да го разтопи, което няма нито начало, нито край, което е неосезаемо, всезнаещо, същество всемогъщо, което не е съставено нито от някакво тяло, нито от някаква интелигентност, но от много по-висше от всичко това. Той останал задоволен от това, но бедният демон не могъл да схване истината, защото твърде много обичал тялото си.

Тия демонски природи са многобройни в този свят, но помежду тях има и няколко богове. Ако някой започне да преподава наука, способна да увеличи удоволствията на чувствата, той би намерил множество, готови да слушат. Но онзи, който иска да посочи на човечеството върховната цел, се посреща от всички с равнодушие. Твърде малцина хора са способни да схванат онова, което е най-възвишено; още по-малко имат търпението да го постигнат; но някои знаят още, че ако тялото би живяло хиляди години, резултатът най-накрая би бил все същият. То се разлага и разрушава, когато силите, които го поддържат го напускат. Никой човек, никога не е могъл, нито за един-единствен момент да спре постоянното меняване на тялото си. Тялото е самото название на последователните промени. „Тялото прилича на река, в която виждаме вълните с формата си да се променят всеки момент и други нови вълни и нови струи да заемат мястото на първите.“ Но потребно е да запазим силата и здравето на тялото; защото то е нашето най-добро оръдие.

Човешкото тяло е най-съвършеното тяло във вселената, както и човекът е най-съвършеното от всички създания. Човекът е по-горен от всички животни, по-горен от всички ангели; никой не е по-велик от него. Самите деви ще трябва отново да слязат на земята и под човешка форма ще добият спасение. Само човек достига до съвършенство, което и на самите деви е непознато. Според евреите и мохамеданите Бог е създал човека, след като е създал ангелите и всичката останала вселена; тогава той казал на ангелите да отидат и да го поздравят, което направили всички, с изключение на Иблис; тогава Бог го проклел и той станал Сатана. Тая алегория крие една голяма истина; раждането на човека е най-хубавото от всички раждания. По-долното създание, представлявано от животното, е тъмно. Животните не могат да имат хубави мисли; ангелите нито пък девас, не могат направо да добият свободата си, без човешко прераждане. Също и в обществото на хората, излишното богатство, или крайната бедност са голямо препятствие за по-голямото развитие на душата.

Великите на този свят изпъкват от средната класа. У нея силните са справедливо разпределени и те се уравновесяват.

Нека се повърнем на предмета си. Ето сега Пранайма, или правила на дишането. Какво отношение има това със силата на съсредоточването на ума? Дишането е като главно колело на нашата машина. Във всяка силна машина най-напред главното колело се раздвижва; неговото движение се предава на колелата все по-малко и по-малко груби, докато се раздвижат и най-деликатните, в съгласие с всички други. Е добре, дишането е това голямо колело и то регулира двигателната сила, от която се нуждае и най-малката частица от нашето тяло.

Някога при един цар имало един умен министър; един ден той паднал в немилост и царят, за да го накаже, го затворил на върха на една висока кула. Той искал да го остави там да умре. Но този министър имал вярна жена, която през нощта отишла в кулата, повикала съпруга си и го попитала, с какво може да му помогне. Министърът казал да дойде идущата нощ и да донесе едно дълго въже, една здрава връв, един дебел конец, един копринен конец, една хлебарка (насекомо) и малко мед. Твърде много заинтересована, съпругата се подчинила и му занесла исканите предмети. Съпругът казал да завърже здраво хлебарката с копринения конец, сетне да намаже пипалата с капка мед и да я тури на зида на кулата с глава към върха на последната. Тя изпълнила всичките тия заповеди и хлебарката се упътила към дългия си път. Душейки меда пред себе си, тя започнала да се катери с надеждата да го стигне и да го хване; бавно тя продължила да напредва, докато най-сетне стигнала до върха на кулата; тогава министърът уловил насекомото, отвързал го и хванал копринения конец, на другия край на който, той помолил жена си да завърже дебелия конец. Когато хванал и него, той повторил същата операция и с дебелата връв и най-сетне – с въжето. Останалото било лесно; министърът с помощта на въжето слязъл от кулата и избягал. В нашето тяло дихателното движение е като „копринения конец“; нека станем господари на него, научавайки се да го владеем, ние ще хванем и дебелия конец, т.е. нервните токове; последните ще ни дадат по-дебелия конец на мислите ни и най-сетне – въжето на Прана; и този ден, когато станем господари, ще постигнем свободата.

Ние не знаем нищо за собственото си тяло и не можем да знаем нищо. Онова, което най-много бихме могли да направим, е да вземем един труп и да го разрежем; съществуват даже хора, които за тая цел разсичат живи животни, за да видят какво съдържа тялото. Но това няма нищо общо с нашето собствено тяло, за което твърде малко знаем; защо така? Защото сме лишени от дарбата да разпознаваме и да можем да схванем твърде деликатните движения, които се произвеждат у нас. Ние не можем да успеем да направим това, освен ако по някакъв начин нашият ум проникне в тялото и стане по-изтънчен. Преди да се сдобием с тая степен на изтънченост, трябва да започнем с по-груби схващания; ние трябва да станем господари на онова, което туря в движение цялата машина… А тая роля принадлежи на Прана – Прана, на която дишането съставлява най-осезателната проява. Благодарение на Прана, ние проникваме бавно в тялото, където можем да открием какви са тия изтънчени сили, как нервните токове действат в цялото тяло и щом ги схванем и се научим да ги чувстваме, ще започнем да ги владеем и чрез тях да владеем и цялото си тяло.

Тъй като и нашият ум се движи от тия различни нервни токове, най-сетне ще достигнем до онова състояние на съвършеното господство над тялото и над интелигентността, които ще направим свои слуги. Науката е сила; трябва да се сдобием с тая сила; трябва да започнем от самото начало от Пранайма, която господства над Прана. Тая Пранайма образува един обширен предмет и ще имаме нужда от много уроци, за да я напълно обясним. Ние ще я изучим част от част, глава по глава.

При постепенното изучаване ще видим причините, които оправдават всяко от тия упражнения на телесните сили. Постепенно ще я разберем, но по-напред трябва да се упражняваме с постоянство и практиката ще ни даде доказателства. Не съществува довод, способен да ви убеди, докато сами вие не направите този опит. Щом започнете да чувствате действието на тия токове в цялото си същество, съмненията ви ще изчезнат; но за това се изисква ежедневно и упорито практикуване. Поне два пъти на ден трябва да се упражнявате: утрото и вечерта са най-добре избраните моменти на деня. Призори и на мръкване настъпва състояние на относително спокойствие. Началото на деня и първите моменти на вечерта са двата полюса на това спокойствие. Трябва да се възползваме от тия природни условия и тогава да се заловим за практикуване. Имайте за свое правило да не ядете, преди да сте извършили тия упражнения и ако се придържат към това правило, самият глад ще изгони леността ви. В Индия учат децата никога да не ядат, преди да са извършили упражненията си и преди да са се помолили; в твърде кратко време те привикват да се съобразяват с тия наставления и едно младо момче никога не огладнява, преди да се е изкъпало и да е направило упражненията си.

Ония измежду вас, които имат възможност, ще направят добре да си определят една стая изключително за това практикуване; там не трябва да спите; това място трябва да си остане свещено; не влизайте в него, преди да сте се изкъпали и без да сте напълно чисти телесно и душевно. Тая стая винаги да бъде окичена с цветя: един Йога не би трябвало да има по-добри другари от тях; на стените да бъдат окачени приятни картини. Сутрин и вечер кадете там с тамян. В това място да се не повдигат нито спорове, нито гняв, нито осквернителни мисли. Не позволявайте да имат достъп в него, освен на ония, мислите, на които са като вашите; постепенно в тая стая ще зацарува атмосфера на святост и когато се почувствате нещастен, опечален, обладан от съмнение, или пък със смутена душа, самото проникване в нея ще ви успокои. Такава е причината за съществуването на храмовете и църквите: и в наши дни това успокояване се намира в някои църкви и някои храмове, но у повечето от тях първата идея е изчезнала. Тя се състои във вярването, че поддържайки в тия светилища святи предмети, те се осветяват и стават святи; ония, които нямат възможност да посветят една стая за тази цел, могат да вършат упражнения, където искат. Седнете с изправена снага и отправете към цялото съзнание тока на своята мисъл. Така трябва да започнете. Кажете и повторете мислено тия думи: „Нека всички същества бъдат щастливи, нека всички същества да живеят в мир; нека всички същества да бъдат блажени“. Издумайте тия думи към изток, към юг, към север и към запад. И колкото по-често извършвате това упражнение, толкова по-добре ще се чувствате. Най-сетне, ще откриете, че най-доброто средство да бъдете здрави, е да бдите и да се грижите за другите хора да бъдат здрави че най-верният метод да се чувствате щастлив, е да се стараете другите хора да бъдат щастливи. След това, ония, които вярват в Бога, трябва да се молят, но да се молят не да им бъдат дадени пари, здраве или да се сдобият с небесно жилище; но да се молят да се сдобият със знание и със светлина: всяка друга молитва е егоистична. Сетне трябва да мислим за тялото си. Грижете се то да бъде силно и здраво; ние не притежаваме по-добро оръдие от него. Въобразете си, че то е здраво като стомана и че благодарение на него вие ще преминете през океана на живота; слабите никога няма да се сдобият със свобода; прогонете от себе си всякаква слабост, кажете на тялото си, че то е силно, кажете на ума си, че той е силен; имайте в себе си безгранична вяра и надежда.

ГЛАВА III
ПРАНА

Противоположно на онова, което мислят някои лица, Пранайама не се занимава само с дишането; Пранайама твърде малко го засяга, та едва ли има връзка с него. Дишането е само едно от многобройните упражнения, практикуването, на които води към истинската Пранайама. Пранайама е господството на Прана. Според философите на Индия, цялата вселена е съставена от две вещества, едното от които носи названието Акаша. Това е вездесъщата същност, която прониква във всичко. Всичко, което има известна форма, всичко, което е резултат от смесиците, произхожда от Акаша. От Акаша произтичат въздухът, течностите и твърдите вещества; Акаша се преобразува на Слънце, на земя, на луна, на звезди и комети. Тя става човешко или животинско тяло, става растение, всичко що виждаме, всичко що чувстваме, всичко що съществува. Самата Акаша не може да се схване, тя е неуловима; нейната ефирност е такава, че не допуска обикновено схващане и само когато се материализира, когато взема известна форма, може да се види. В началото на създаването Акаша е съществувала; при свършването на света твърдите вещества, течностите и газовете отново се сливат в нея, от която по същия начин започва следващото създаване.

Коя сила създава тая Акаша във вселената? Тая сила е Прана. Както Акаша е несвършимата материя, която е вездесъща във вселената, така също Прана е безкрайната и вездесъща сила на тая материя, която се прониква в нея. В началото и при края на един цикъл всичко става Акаша и всичките сили на вселената се разлагат и се превръщат на Прана; в следващия цикъл от Прана произтича всичко, което ние наричаме енергия и сила. Движението е едно проявление на Прана. Същото може да се каже и за притеглянето и за магнетизма. Движенията на тялото, нервните токове, силата на мисълта са също проявления на Прана. Начевайки от мисълта и свършвайки с най-грубата физическа сила, всичко е проявление на Прана. Прана е названието на целия сбор на всичките сили на вселената, умствени или физически, възвърнали се в първоначалното си състояние. Когато още е нямало нито всичко, нито нищо, когато сянката се е сливала със сянка, какво е съществувало? Съществувало е Акаша, но без движение. Физическото движение на Прана не се е чувствало, но все Прана е съществувала. Всичките енергии, пръснати във вселената, с които модерната наука ни е запознала са неизменяеми. Общият сбор на енергиите във вселената си остава винаги постоянен; само при свършека на един цикъл тия енергии затихват, стават бавно действащи и в началото на следващия цикъл се пробуждат, нахлуват в Акаша и сетне, изтичайки от нея се проявяват под разнообразни форми докато Акаша се видоизменя, то Прана се преобръща във всевъзможните проявления на енергията.

Познаването и господството на Прана е онова, което се означава под названието Пранайама. Това ни отваря вратата към почти безгранично могъщество. Представете си, например, че един човек напълно би притежавал Прана и би бил способен да я управлява, а в такъв случай каква власт, какво могъщество би притежавал той? Той би могъл да премести слънцето и звездите и да бъде господар на цялата вселена, като се започне от атомите и се свърши с най-големите слънца, защото той притежава господството на Прана. Такива са целите на Пранайама. На съвършения Йога нищо в природата не би могло да противостои. Боговете биха се появили пред него, ако той би им заповядал да дойдат и изчезналите отново биха се появили, ако би поискал той да им заповядва това. Всичките сили на природата ще му се подчиняват като робини; и когато невежите видят могъществото на Йога, ще се развикат, че това е чудо. Една от чертите на Индийския дух е винаги да дири най-пълното обобщение, преди да се залови с изследване и разглеждане подробности. Ведите поставят следния въпрос: „Кое е онова нещо, знанието на което е равносилно за нас със знанието на всичко?“ И тъй, единствената цел на всичките книги и на всичките писани философии е била да се определи това нещо, знанието, на което ни дарява с безусловно знание. Човекът, който би имал претенцията да познава вселената, с всичките подробности, би трябвало по отделно да разглежда и изследва всяко зрънце пясък, което би изисквало безкрайно време: впрочем това нещо е невъзможно; тогава как е възможно той всичко да знае? Как изучаването на подробностите може да доведе човека до пълно знание? Тия подробности, казват Йогите, се крият в едно обобщаване. Зад всяка частна идея се крие една обща идея, едно отвлечено начало; разберете това и вие ще можете да кажете, че сте разбрал всичко. Така Ведите са обобщили цялата вселена в една безусловна същност. И който е схванал това, разбрал е цялата вселена. И тъй всичките сили са се обобщили в Прана и онзи, който е станал обладател на Прана е станал и господар на всичките умствени и физически сили на вселената. Който е ставал обладател на Прана, завладял е собствения си ум, както и всичките други умове на света. Да владее човек Прана, би значело да владее тялото си, както и всичките други тела, защото Прана е обобщеното проявление на света.

Да се постигне завладяването на Прана, тая е единствената цел, която си задава Пранайама. Към това се стремят всичките упражнения и всичките увличания. Всеки човек трябва да гледа най-напред около себе си и да започне да се учи да господства над онова, което го заобикаля. Нашето тяло е най-близкото до нас; нищо на света няма по-близо за нас и нашата мисъл е мисълта, която ни засяга от най-близо. Прана, която дава живот на нашата мисъл и нашето тяло, е от всичките Прани най-близко до нас: малката вълна на Прана, което представлява собствените ни енергии – умствени и физически, е от всичките вълни на безкрайния океан на Прана оная, която е най-близко до нас; когато успеем да завладеем тая малка вълна, само тогава можем да се надяваме да завладеем изцяло Прана. Онзи Йога, който е успял да направи това, достига до съвършенство; тогава той вече не е роб на никаква власт. Той е станал почти всемогъщ, всезнаещ. Ние намираме във всички страни секти, които са се опитвали по този начин да завладеят Прана. Сега навсякъде има „mind healers“, „faith healers“ (лекуващи чрез дух, лекуващи чрез вяра), спирити, привърженици на християнската наука, хипнотизатори и др.; ако разгледаме всички тия различни науки, ще установим, че имат обща основа и тая основа е – ако го знаят или не – завладяването на Прана. Ако бихте пожелали да стопите в едно горнило(съд за топене на метали) всичките им теории, вие ще видите, че видите, че останките им ще бъдат едни и същи. Те всички действат със същата сила, но без да знаят това. Те са открили една сила, борили са се против нея, без да знаят от какво естество е тя, но несъзнателно те си служат със същата власт, с която си служат и Йогите, власт, която произтича от Прана.

Прана съставлява жизнената сила на всяко същество, на което най-изтънчената и най-високата проява се намира в мисълта. Но самата тая мисъл, както виждаме не е всичко. Съществува още една особена мисъл, която наричаме инстинкт, мисъл безсъзнателна, която се намира на най-долното равнище на действието. Ако един комар ни ухапе, без да мислим. Автоматично, инстинктивно, ръката ни го смазва. Това е една проява на мисълта. Всичките рефлексни, (отразителни) действия на тялото принадлежат на това равнище на мисълта.

Съзнателната мисъл се носи по-нависоко. Разсъждавам, съдя, мисля, вземам пред вид онова, което е в полза и против известни неща; това обаче не е всичко. Ние знаем, че разумът има свои граници, които той не може да прекрачи; той се спира там. Кръгът, в който той се движи, е действително крайно ограничен. Ние виждаме, обаче, в едно и също време няколко факти, които нахлуват в този кръг. Също като кометите, съществуват явления, които проникват в кръга, навярно пристигат от вън, при все, че нашият разум не може да схване тая външна зона. Трябва навън да се дирят причините на известно явление, което се проявява тия граница. Разумът и разсъдъкът не могат да ги схванат; но казва Йоги, това не е още всичко. Мисълта може да съществува в още по-възвишена форма; то е формата на свръхсъзнанието. Когато мисълта достигне до това състояние, наричано Самади – съвършено съсредоточване, свръхсъзнание – тя прекрачва границата на разума и се намира пред факти, които никакъв инстинкт, никакъв разум не могат да проумеят. Всичките тия упражнения на деликатните сили на тялото и на разните проявления на Прана, добре ръководени, дават полет на мисълта и все по-нависоко я възвишават, до свръхсъзнанието; и тогава мисълта само действа.

Във вселената съществува една непрекъсвана неподвижна маса при всяка степен на съществуването. Физически погледнато, вселената е една; не съществува разлика между слънцето и нас. Ученият човек ще ви каже, че да се твърди противното е чиста фикция. Не съществува същинска разлика между тая маса и мене. Масата е една точка от натрупването на материята, а аз съм друга точка от това натрупване. Всяка форма представлява от себе си нещо прилично на водовъртеж в безкрайния океан на материята и тия водовъртежи никога не си приличат. Така в един буен поток може да има хиляди водовъртежи, във всеки един, от които водата в даден момент да се върти през течението на няколко секунди и изтича, когато пък нова вода притича, за да образува нов водовъртеж; цялата природа е куп от материя, която постоянно се променя и в която ние сме малки водовъртежи. Известно количество материя влиза в нас и се върти и в няколко години се преобръща на човешко тяло; сетне тя се видоизменя, може би, за да вземе формата на някакво животно; оттам тя избягва и става, след изтичането на известно число години, нов водовъртеж под формата на някаква минерална маса. Това е вечната промяна. Никое тяло не е постоянно. Вашето тяло и моето тяло само на думи съществуват. В същност не съществува, освен една огромна маса материя; и нейните разни части се наричат луна, слънце, човек, земя, планета, минерал. Никоя от тия части няма да бъде постоянна, защото безспирно всичко се променя; материята се сбира и се разпръсва вечно. Същото става и с мисълта. В нея етерът представлява материята; когато делото на Прана е по-изтънчено, същият този етер, в състояние на по-тънко трептение, представлява мисълта и тогава той пак съставя една неделима материя. Ако можете да достигнете просто до това изтънчено трептение, ще видите и ще почувствате, че цялата вселена е съставена от тия изтънчени трептения. Съществуват известни лекарства, които имат силата да разтърсват по известен начин нашите чувства и ги оставят в смутено състояние. Мнозина от вас, без съмнение, си припомнят онова, станало прочуто приключение на сър Хъмфрей Деви, зашеметен от райски газ и останал през време на една конференция неподвижен, слисан и казвайки след това, че цялата вселена е съставена от идеи; докато е траело това състояние, изглежда, че грубите трептения са били престанали и че само изтънчените трептения, които той нарича мисли, са се чувствали от него. Той не е можел да вижда около себе си, освен изтънчените трептения; за него всичко е било станало мисъл, цялата вселена за него е била океан от мисли, той се бил преобърнал и всички други заедно с него, на малки водовъртежи на мисълта.

И тъй, дори в света на мисълта, ние намираме това единство; и най-сетне, когато достигнем до своето Аз, ние знаем, че то не може да бъде, освен Едно. Отвъд движението не съществува нищо, освен единството. Даже и в явното движение, няма нищо, освен единство.

Не могат вече да се отричат тия факти, които са били доказани от модерната наука. Модерната физика също е доказал, че общата сума – сборът на съществуващите във вселената енергии е постоянен. Доказано е било още, че общият сбор на енергията се представя под две форми: най-напред тя съществува като сила, после – в състояние на покой и тишина, сетне тя се проявява под формата на всички тия различни сили; отново тя се завръща в състояние на тишина и покой и отново пак се проявява. По този начин, енергията постоянно еволюира през вечността; и тъй, както вече казахме, владеенето на Прана е онова, което ние наричаме Пранайама.

Пранайама твърде малко се занимава с дишането и то само като с упражнение. Движението на белия дроб е в човешкото тяло най-видимата проява на Прана; ако това движение престане, животът престава и всичките други прояви на силите в тялото също престават. Има хора, които успяват да дадат възможност на тялото си да живее дори и след спирането на белия дроб. Някои хора могат да престоят заровени цели месеци; те продължават да живеят, без да дишат. Но изобщо за смъртните, дишането съставлява главно грубо движение на тялото. За да достигнем до деликатните движения, трябва да прибавим към помощта на по-грубите и да вървим бавно към по-изтънчените, докато достигнем до целта си. Най-видимото от движенията на тялото е онова на пневмоните, (белите дробове), то е главното колело, което туря в движение всичките други сили. В същност, Пранайама означава господството над това движение на дробовете, което е свързано с дишането, защото не дишането произвежда това движение, но напротив, това движение произвежда дишането. Движението поема въздуха като помпа. Прана раздвижва дробовете, а движението на дробовете поема въздуха. Така че Пранайама не е самото движение, но господството на мускулната сила, която туря дробовете в движение.

И така, тая мускулна сила, която се предава на мускулите чрез нервите и чрез мускулите на дробовете, които те движат по един определен начин с Прана, е, което трябва да знаем, за да практикуваме Пранайама. Щом станем господари на Прана, веднага ще забележим, че всичките други проявления на Прана в тялото ще паднат под нашия надзор. С очите си съм видял хора, които са съумели да подчинят всичките органи на тялото си. И защо да не бъде така? Ако аз владея някои от мускулите си, защо не бих могъл да владея всичките си нерви и всичките си мускули? Каква невъзможност би съществувала тук? За сега това автоматично. Ние не можем да движим ушите си, когато поискаме, но знаем, че това е възможно на животните. Ние нямаме тая възможност, защото не се опитваме да я имаме. Това е просто атавизъм.

Ние знаем, че движения, станали вече скрити, могат да бъдат накарани отново да се проявят. С усърден труд и с практикуване, човек успява да стане господар на известни движения на тялото, даже и на най-заспалите. Разсъждавайки по този начин, ние достигаме до там, че да кажем, че не само не е невъзможно, но още е и вероятно, да можем да станем напълно господари на всяка част от тялото си.

Йога постига това чрез Пранайама. Може би някои от вас да са чели един превод, според който, когато дишаме, трябва да напълним цялото си тяло с Прана. Там е казано, че Прана се произвежда, чрез „дишане“ и се схваща, като нещо равносилно с дишането и човек се запитва, как е възможно подобно нещо. Преводът е лош: всяка част на тялото може да се напълни с Прана, с тая жизнена сила и след извършване на това, човекът става пълен господар на цялото си тяло. Тогава човек не само ще може напълно да господства над всяка болест и над всеки недъг на тялото, но още би станал способен да господства над тялото на другиго. В този свят всичко е заразително, както доброто, тъй и злото. Ако вашето тяло е нервно настроено, то би успяло да произведе и у другите нервно състояние, прилично на неговото. Ако вие сте силен и здрав, то и ония, които живеят при вас ще се стремят и те да бъдат силни и здрави; ако, напротив, бъдете болен и слаб и ония, които ви заобикалят, ще се стремят да станат слаби и болни като вас. Трептенията на вашето тяло ще бъдат по известен начин предадени на другото тяло. Първата мисъл на всеки човек, който се опитва да излекува друг е просто да му предаде собственото си здраве. И тая е първоначалната форма на изкуството за лекуване. Съзнателно или несъзнателно, здравето може да се предава. Един снажен и твърде силен човек ще засили слабия човек, при когото живее, без последният да иска. Това действие бива толкова по-добро и по-бързо, колкото е по-съзнателно. Ние знаем, че в известни случаи, човек, който не е твърде здрав, може все пак да даде здраве на другиго. Този човек тогава повече господства над Прана; той може за известно време да я увеличи, да я доведе до известно състояние на трептение и да я предаде на трета личност. Съществуват примери за подобно действие от известно разстояние; но в същност не съществува разстояние, ако се иска да се препише на тая дума смисъла прекъсване. Кое е разстоянието, което не подлежи на продължителност? Съществува ли нещо, подобно на това между нас и слънцето? Онова, което съществува е маса, продължителна и непрекъсната от материя; слънцето е едната от точките на тая маса, а вие сте другата. Съществува ли някакво прекъсване между разните части на някоя река? И тогава защо всяка сила да не може да се предава? Нищо няма противно на това. Случаите, при които това се произвежда са напълно действителни и Прана може да се предаде на твърде големи разстояния; само че за един случай на същинско предаване се допускат стотици измами. Работата не е толкова лесна, както изглежда. Можете да установите, че при най-честите случаи на лекуване, всички лекари се ползват главно въобще от доброто здраве на човешкото тяло. Не съществува болест, която да убива мнозина от лицата, които спохожда. Даже през време на холерна епидемия, ако през течението на няколко дена смъртността достига 60 на 100, числото на смъртните случаи след малко спада на 30 или 20 на сто, а останалите болни оздравяват. Ето един лекар-алопат, който предписва лекарства, ето друг – хомеопат, който от своя страна дава съвети и може би излекува по-много болни, защото той не е засегнал спестените им сили и е оставил природата сама да върши работата си; онзи, който ще лекува с вяра, ще добие още по-добри резултати, защото той ще прибави силата на мисълта си, за да помогне на болния да се бори с болестта си; той ще възбуди и укрепи чрез вярата вдървената Прана на болния.

Но ония, които лекуват чрез вяра, постоянно се заблуждават; те вярват, че самата вяра направо лекува болния. Самата тя не е достатъчна. Съществуват известни болести, на които най-лошото проявление се състои в това, че болният не вярва, че е засегнат от нея. Тая дълбока вяра на болния сама по себе си е един от симптомите на болестта му и е въобще е признак, че той наскоро ще умре. Принципът на лекуването чрез вяра е неприложим при подобни случаи. Ако вярата можеше да излекува всички болести, тя би успяла да излекува и тия последните. Но Прана е изворът на същинското излекуване. Чистият човек, който господства над Прана, може да предизвика у последната известно състояние на трептене, което би могло да се пренесе у други и което възбужда у тях подобни трептения. Това се констатира във всекидневните събития. Коя е моята цел? Тя е, тъй да се каже да се опитам да туря мисълта си в известно състояние на трептене; и колкото повече успявам с това, толкова повече произвеждам върху вас впечатление, с езика, който държа. Вие всички знаете, че вие най-вече се наслаждавате от беседата ми през ония часове, когато съм най-много възхитен; напротив, като че интересуването ви започва да отслабва, когато съм неразположен.

Съществата, надарени с твърде силна воля, ония, които раздвижват света, могат да доведат своята Прана до състояние на интензивно трептене, толкова силно и мощно, че веднага да подчинят всичките други трептения; тогава тия същества привличат към себе си хиляди хора и половината от света възприема мисълта им. Великите пророци са притежавали в най-висша степен господството над Прана, което им е правило силна воля. У тях Прана е достигнала до най-високата степен на живот, което им е давало възможност да увличат света. Всичките прояви на могъщество се пораждат от това господство. За хората могат да не бъдат известни тайните причини на това; такова е обаче същинското обяснение.

Понякога количеството Прана, което се намира у нас, се стича повече или по-малко към някоя отделна точка на нашето тяло; тогава равновесието се нарушава и от това нарушаване равновесието на Прана се създава особено състояние, което ние наричаме „болест“. За да премахнем тая болест, трябва или да премахнем излишъка Прана, или да доставим такава там, където тя липсва. И все пак Пранайама ни учи да узнаваме, че в тая или оная част на тялото ни има твърде много или твърде малко Прана. Нашите чувства ще станат толкова изтънчени и толкова деликатни, че ще ни бъде възможно да чувстваме, дали в големия пръст на крака ни, или в някой от пръстите на ръката ни има по-малко Прана, отколкото би трябвало да има и да им доставим онова, което им липсва. Такава е една от разнообразните функции на Пранайама. Само бавно и постепенно може да се изучат тия функции. Великата цел на Раджа-Йога е, както виждате, да ни направи достъпно завладяването на Прана под разните му форми. Всеки човек, съсредоточвайки енергиите си, става господар на собствената си Прана.

Океанът е съставен от огромни вълни, прилични на планини, от други по-малки, сетне вълни по-малки и по-малки, но и едните и другите представляват от себе си безкрайния океан. Както най-малката вълна, така и най-грамадната са свързани с безкрайния океан. Тъй също великанът и джуджето еднакво са свързани с безкрайния океан на енергията; това съставлява общото право на всяко създание. Всяка проява на живот крие в себе си известна част от безкрайната енергия. В началото малко пръст, или някакво си просто микроскопично мехурче започват постоянно да черпят от този неизчерпаем източник на енергия и които бавно, твърде бавно, се преобръщат, за да станат, благодарение на времето, най-напред растения, сетне животни и най-сетне хора, а най-накрая – полубогове. Изискват се милиони векове, за да се постигне това, но какво значение има времето? По-бързо търчене, по напрегнатата борба, могат да намалят разстоянието. Йога казва, че известна работа, която обикновено изисква много време, толкова по-скоро може да бъде извършена, колкото полаганото усилие е по-голямо, по-напрегнато. Онзи човек, който бавно и безспирно черпи от съществуващата във вселената безкрайна и не свършима енергия, би употребил може би сто хиляди години, за да стане дева, петстотин хиляди години, за да се изкачи още на по-високо и кой знае – може би ще трябва да употреби пет милиона години, за да стане съвършен. Колкото по-бързо се изкачва, толкова по-малко време ще му е потребно, за да постигне гонимата цел. Защо да не достигне той до съвършенство за шест месеца, или за шест години. За това време не може да се определи и това се доказва от опита. Една машина с известно количество въглища изминава две мили на час; употребете повече въглища и тя за по-малко време ще измине същия път. Също така, защо и нашата душа, с интензивно действие да не може да постигне целта си още в този живот? В края на краищата всички вещества ще се издигнат до съвършенство. Но кой би чакал всички тия милиони векове? Защо не бихме могли да постигнем целта си веднага, в това си тяло, под човешката си форма? Защо от сега да не се сдобием с безкрайната наука, с безкрайното могъщество?

Такъв е идеалът на Йога; цялата наука на Йога само към тая цел се стреми: да научи хората да печелят време, увеличавайки усилията си и да съкратят нужното време за постигане на съвършенство, вместо да вървят с бавни крачки, очаквайки цялото човечество да се развие и да стане съвършено. Какви са всичките велики пророци, светци, ясновидци на този свят? Те са преживели, през време на един прост живот, целият живот на човечеството, не са се бавили цялото време, нужно на нормалното човечество, за да достигне до съвършенство. В този живот те сами се усъвършенстват; други мисли не ги обладават, те само с тая надежда живеят и нито една минута през живота си не мислят за друго нещо; по този начин те съкращават пътя си. Ето какво значи „да се съсредоточаваме“, да направим интензивно действието си и да печелим време. Тъй че Раджа-Йога е науката, която ни учи как да се сдобием с могъществото на съсредоточването.

Какво отношение съществува между Пранайама и спиритизма? И спиритизмът е една проява на Пранайама. Ако е вярно, че съществуват духове на мъртвите, без ние да можем да ги виждаме, напълно е вероятно, че стотици, хиляди и милиони от тях живеят тук и че ние не можем нито да ги виждаме, нито да ги чувстваме, нито да ги осезаваме. Може би и ние да не преставаме да минаваме покрай техните тела, може би също и те да не ни виждат и да не ни чувстват. Това е кръг в кръг, една вселена в друга. Ние имаме пет чувства и всеки от нас представлява Прана в известно определено състояние на трептене. Всичките същества, които се намират в еднакво състояние на трептене се виждат помежду си; но тия, на които Прана се намира на по-висока степен трептене не могат да се виждат от първите. Ние можем да увеличим интензивността на светлината, докато достигнем до положение да не виждаме, но може да съществуват същества с достатъчно силен поглед, за да могат да търпят блясъка на тая светлина. Също така и когато трептенията са твърде слаби, пак съществува известна светлина, която ние не успяваме да различим, когато съществуват животни, като котките и бухалите, които могат да различат тая светлина; нашият предел на зрение отговаря на друго равнище на Прана. Атмосферата, например, се състои от пластове, натрупани един върху друг; но най-близките до земята пластове са по-гъсти от по-високите пластове и колкото повече се изкачваме нагоре, толкова атмосферата става по-лека. Колкото повече слизаме в дълбините на океана, толкова повече се и увеличава плътността на водата; животните, които живеят в дъното на морето не могат да се изкачат на повърхността, защото там биха загинали.

Представете си цялата вселена като океан от етер, който трепти под влиянието на Прана и който се състои от пластове, настлани един върху друг и всеки от които трепти повече или по-малко интензивно; във външните пластове трептенията са по-малки; те стават все повече и повече бързи при приближаването си до центъра и всяка категория или начин на трептение съставлява един план. Представете си всичко това, като един кръг, центърът, на който би било съвършенството; колкото повече се отдалечавате от центъра, толкова трептенията стават по-бавни. Външната кора е материята, сетне дохожда разумът, най-сетне духът, който образува центъра. Представете си сетне, че тия простори на гледката ни са нарязани на обрезки и че една категория трептения се произвеждат на толкова милиони мили, друга на толкова милиони мили по-нависоко и така нататък. Напълно е вярно тогава, че ония, които живеят в равнището, което отговаря на известно състояние на трептения, ще имат възможност да се познават помежду си, но не ще могат да познават ония, които са над тях или под тях. Но както чрез телескопа или микроскопа можем да увеличим напрегнатостта на своето зрение и да виждаме повече или по-малко многобройни трептения, също и всеки човек може да достигне до състоянието на трептението на близката до него категория и по този начин да вижда какво става там. Представете си, че тая стая е пълна със същества, които не виждаме. Те представляват известни трептения в Прана, а ние представляваме други трептения. Допуснете още, че те представляват бързите трептения, а ние – бавните. Те са съставени от Прана на същото основание, като нас; те и ние сме част от същия океан на Прана и само интензивността на трептенията е различна. Ако мога да успея да трептя по-бързо, веднага ще променя и равнището на трептението си; вече няма да ви виждам, вие ще изчезнете за мене и други ще се появят пред очите ми. Може би някои между вас да знаят, че онова, което аз казвам е вярно. В Йога довеждането интелигентността до състояние на по-горни трептения се изразява с думата Самади. Всички тия състояния на по-горни трептения, на трептения съзнаващи се от интелигентността, са групирани само в тая дума. Самади и състоянията по-долни от Самади ни дават възможност да виждаме тия същества. В най-възвишеното състояние на Самади ние виждаме същинското нещо, ние виждаме от каква материя са съставени тия същества, във всичките степени; и когато познаем този къс пръст, ние познаваме и цялата пръст на вселената.

И така виждаме, че Пранайама съдържа всичко, което е вярно, даже и в спиритизма. Също, вие ще забележите, че винаги, там, където известна секта или известно дружество се опитва да открие нещо тайно, мистично и скрито, винаги се практикува същата Йога, същото опитване за владеенето на Прана. Вие ще видите, че всякога, когато се произвежда известна проява на необикновена сила и могъщество, винаги все за Прана се касае. Самите фактически науки могат да се съдържат и в Пранайама. На какво се дължи движението на парната машина? На действащата чрез парата Прана. Какво са всичките тия електрически феномени около Прана? Какво нещо е физическата наука? Това е Пранайама с външни средства. Прана, която се проявява като умствена сила не може да се завладее, освен с умствени средства. Оная част на Пранайама, която се опитва да господства над физическите прояви на Прана с физически средства, се нарича „физическа наука“; и оная част на Пранайама, която се старае да господства над проявленията на Прана като умствена сила с метафизически средства се нарича Раджа-Йога.

ГЛАВА IV
ПСИХИЧЕСКА ПРАНА

Йогите казват, че гръбнакът е седалището на двата нервни тока, които те наричат с названията Ида и Пингала.

Те наричат Сушумна един кух канал, който образува центъра на гръбнака. На долния край на канала се намира онова, което те наричат „Лотус на Кундалини“. Те го описват като имащ формата на триъгълник и казват, че той съдържа една сила, която символичният език на Йогите означава с името „Кундалини“. Когато Кундалини се пробужда, опитва се да си пробие път през централния канал(Сушумна); той върви бавно и колкото по се издига, прогресивно се издига мисълта – интелигентността се развива; и тогава разни схващания и чудесни сили се появяват у Йога. Когато Кундалини достигне, най-сетне до мозъка, Йогът е напълно отделен от тялото си и от ума си и душата му става свободна. Ние знаем, че гръбнакът е устроен по твърде особен начин. Ако начертаем една осмица (8), забелязваме, че тя се състои от две различаващи се тела, които се допират едно до друго. Нека натрупаме осем такива едни върху други, ще добием образа на образуваната от гръбначния стълб верига. Натрупаните едно върху друго тела съставляват Ида, ония, на дясно – Пингала и кухият канал, център на Гръбнака е Сушумна. Там, където последната се свършва, наблизо до някой по-ясен гръбначен прешлен, от него излиза една тънка жилка и каналът се продължава даже и през тази жилка, но става много по-тесен. Той е запушен на долния си край, който се намира на близо до онова, което се нарича свещена кост и на което модерната физиология дава триъгълна форма. Разните сплитъци от черва, центърът, на които се намира в гръбначния стълб, могат прекрасно да представят формите на „лотуса“ на Йогите.

Йога получава схващанията си от няколко различни центрове; най-напред от Муладара, който е основата и най-сетне от Сахасрара – лотуса с хилядите листца, който се завършва в мозъка. Така че, ако допуснем, че тия разни сплитъци от нерви представляват от себе си кръгове, езикът на модерната физиология ни дава възможност да обясним твърде лесно, какво нещо е Йоги. Ние знаем, че в тия нервни токове се произвеждат два вида действия, едното принасящо, другото изнасящо, едното чувствено, другото двигателно, едното центростремително, другото центробежно. Едното носи чувстването към мозъка и другото от мозъка към тялото. С една дума, всичките тия трептения са свързани с мозъка. За да ни бъдат понятни по-нататъшните обяснения, трябва да си припомним много други факти. Гръбначният стълб се завършва в мозъка с изглед на един вид малко мехурче, което съдържа гръбначния мозък, който е независим от мозъка на главата, ако и плуващ в течност, намираща се в последния, която отслабва всеки удар, нанесен на главата и обезпечава мехурчето, съдържащо гръбначния мозък. Това е един факт, на който по-нататък ще видим значението и важността. Трябва още да си припомним, че от всичките центрове трябва да считаме за особено важни три: Муладара (основата), Сухасрара (хилядолистния лотус на мозъка) и Свадищана. Ето сега едно явление, заето от физиката. Всички чуваме да се говори за електричеството и за други разни сили, които имат връзка с него. Никой не знае, какво нещо е електричеството, но то въобще се счита за движение от особен вид.

Във вселената съществуват други разни форми на движение; в какво се различават те от електричеството? Нека предположим, че тая маса е надарена с дарбата на свое собствено движение и че молекулите(частиците), от които тя е съставена трептят в разни посоки, че всичките тия молекули са заставени да се местят към една и съща посока и ние ще имаме електричество. Електричеството е резултат от местенето на всичките молекули към една и съща посока, Ако в някоя зала раздвижим всичките молекули на въздуха към една и съща посока, бихме преобърнали тая зала на исполинска електрическа батерия. Нека не изпускаме из предвид, че физиологическият център, който господства над дихателната система, упражнява действие на надзор върху нервните токове и че този център, който управлява дишането се намира в гръбначния стълб на едно равнище с гръдния кош. Този център, от който зависят дихателните органи, еднакво влияние упражнява и върху второстепенните центрове.

Сега ще видим, защо трябва да упражняваме дишането си. Най-напред ритмичното(равномерното) дишане предава на всичките молекули на тялото стремеж да се движат в една и съща посока. Когато мисълта се преобръща във воля, токовете се променят и възприемат движение, прилично на онова на електричеството, защото нервите, под влиянието на електрическите токове са засвидетелствали полярността си (магнетическата си способност). И това доказва, че когато волята проникне в нервните токове, тя се преобръща на нещо, което прилича на електричество. Тялото, когато всичките му движения са напълно ритмични (равномерни), като че се преобръща на грамадна батерия на волята; и тая именно силна воля дири Йога. И тъй, ето едно физиологично обяснение на дихателното упражняване. Последното иска да възпроизведе едно равномерно действие в тялото и ни помага посредством дихателния център да господстваме над другите центрове. Тук целта на Пранайама е да пробуди силата, наречена Кундалини, която спи в Муладхара.

Трябва ясно да схващаме в простора всичко, което виждаме, всичко, което си въобразяваме, или всичко, за което мечтаем. Този видим простор се нарича Маханаша, или голям простор. Когато един Йога чете мислите на хората, или когато схваща предмети, които не са достъпни за нашите чувства, той ги вижда в простор, различен от нашия и се нарича Читтакаша, или област на знанието. Когато Кундалини се пробуди и проникне в самата Сушумна, умствената област става седалище на всичките схващания. Когато достигне до края на канала, който достига до мозъка, невещественото схващане се извършва в областта на знанието. За да продължим сравнението си с електричеството, ще кажем, че човек не може да изпраща ток, освен посредством жица, но природата не се нуждае от жица, за да отправя най-силните си токове. Това доказва, че в същност жицата не е необходима, но че сме принудени да си служим с нея, защото не можем и не умеем да минем без нея.

По този начин всичките усещания, всичките движения на тялото се съобщават на мозъка, или се диктуват от него посредством тая жица, състояща се от нервни жилки. Чувствените и двигателните жилки, които започват от гръбначния стълб са Ида и Пингала на Йогите. Те са главните пътища, по които се движат възходящите и низходящите токове. Но защо мисълта не би могла да се пренася и да реагира без помощта на жици? Така прави природата. Йоги казва, че ако успеете да направите, каквото прави тя, ще бъдете освободени от робуването на материята. Но как? Ако успеете да прекарате тока през Сушумна, или канала, който се намира в центъра на гръбнака, ще разрешите задачата. Мисълта е изплела мрежата на нервната система, пак мисълта би могла да я унищожи по начин да няма нужда от никакви жици за преминаването през нея. Само тогава можем да познаем всичко: тогава тялото няма да робува и ето защо толкова важно е да станете господар на своята Сушумна.

Въобще у смъртните тая Сушумна е запушена на долния си край; никакво действие не преминава през него. Йога посочва едно средство за отварянето и за даване възможност на нервните токове да си пробият път през нея. Когато известен център получи някакво чувстване, той реагира. Ако тая реакция се произвежда върху автоматически център, най-напред предизвиква схващане и сетне – движение. Всяко впечатление е реакция на известно действие, което иде отвън. Как е възможно тогава схващанията да се произвеждат в сънищата? В този случай не съществува никакво действие идещо отвън. Движеният дължим и на чувствата; значи те са складирани някъде, тъй като е известно, че разни центрове са седалища на началото на движението. Например, виждам един град; виждам го благодарение на реакцията на усещанията, произведени от външните предмети, които го съставят; тъй като движенията на нервите се причиняват от усещанията, това движение, породено от виждането на града, е произвело известно движение в молекулите на мозъка. Така също, аз мога даже и след изтичането на дълго време да си припомням града. Паметта, която ми е послужила в този случай е, ако и по-слаба, напълно прилична на трептение. Но на какво трябва да препишем това присъствие в мозъка си на подобни трептения, ако и по-малко силни? Навярно, не на първоначалните усещания. Така че тия усещания трябва да се намират някъде в резерва, за да могат да произвеждат с действието си отслабналата реакция, която носи названието „сън“. Муладара е названието, което са дали на центъра, където всичките тия усещания изглеждат складирани. Това е основното им сборище; и натрупаната енергия, пред вид на очакващото я действие, носи названието Кундалини, което означава нещо събрано. Също твърде е вероятно, че и остатъкът от двигателната енергия се намира някъде на страна в същия център, защото след усилена работа, или след дълго размишление върху външни предмети, частта на тялото, където има седалището си Муладара (навярно свещената кост) се сгрява.

И така, ако се пробуди този запас от енергия, ако се тури в действие и ако чрез съзнателна воля се насочи през канала Сушумна, тя ще подейства последователно върху всичките центрове, ще се произведе и силна реакция.

Когато една слаба частица от действащата енергия върви покрай някой нерв и предизвиква реакция на центровете, последователно от това схващане съставлява съня и въображението. Но когато голямата маса от тая складирана енергия, благодарение на дългите и дълбоки размишления, пътува (минава) през Сушумна и засяга центровете, реакцията бива силна, необикновено по-голяма от оная, която поражда съня или въображението, безкрайно по-интензивна от дължимата на усетно схващане реакция. И тогава това е свръхчувственото схващане и мисълта се преобръща на свръхсъзнание. И когато центърът на всичките чувствания бъде засегнат, целият мозък изглежда, че реагира, както и всяка молекула на тялото – реакция, която има за последствие всесилния блясък на просветлението, схващане на Самосебеси. При постепенното минаване на Кундалини от един център в друг, последователните клетки на мисълта се разтварят една след друга и Йоги схваща вселената в изтънчената му или груба форма. Само тогава той ще познае причините на тая вселена, както по усещане, така и в реакция и това познаване е основата на всичкото знание, който познава причините, той е уверен и в това действие.

Пробуждането на Кундалини е едничкият път, който води към божествената наука и към свръхсъзнателното схващане, което е осъществяване на духа. Съществуват разни средства за предизвикване на това пробуждане: Любовта към Бога, благодатта на някой съвършен мъдрец или могъществото на аналитичната воля на някой философ. Всеки път, когато съществува проявление на онова, което наричат сила или свръхестествена наука, трябва да е минал някакъв малък ток от Кундалини през Сушумна. Всяко обожаване води съзнателно или несъзнателно към тая цел. Човекът, който вярва, че добива отговори на молитвите си не знае, че ако те са били послушани, това се дължи само на него и че с мислената си молитва, той е успял да пробуди една частица от оная безкрайна сила, която се намира в запас у него. Онова, което човек всякога е обожавал под разни имена, със страх и със смущение, според Йоги, не е нищо друго, освен същинското могъщество, което се намира във всяко същество, майката на вечното щастие, стига само да умеем да я открием. И Раджа Йога е науката на религията, обяснение на всяко обожаване, на всички молитви, на всички форми, на всички обреди, на всички чудеса.

ГЛАВА V
ЗАВЛАДЯВАНЕ НА ДУШЕВНАТА ПРАНА

Сега ще поговорим за упражнението на Пранайама. Видяхме вече, че според Йогите, първата крачка се състои в научаването да бъдем господари на движенията на дробовете. Нашата цел е да успеем да схванем най-деликатните функции на нашето тяло. Нашият ум е попаднал под влиянието на външните предмети и е изпуснал из предвид изтънчените вътрешни движения. Да започнем да господстваме над тях. Нервните токове преобразяват на всички страни тялото ни. Те носят живот и сила на мускулите и тяхното действие ни е непознато, ние не ги чувстваме. Йоги казва, че можем да се научим да си даваме отчет за тяхното действие. По какъв начин? Господствайки над всичките движения на Прана, а най-напред над ония на дробовете. Когато постигнем това, след изтичането на достатъчно дълго време, ще бъдем в състояние да господстваме над изтънчените и деликатни движения.

Сега стигаме до упражненията с Пранайама. Трябва да бъдем седнали твърде право; гръбначният мозък, ако и да се намира във вътрешността на гръбначния стълб, не е залепен у него. Ако седим накриво, изместваме го; и твърде е важно този мозък да бъде освободен от всякакво съприкосновение. Винаги, когато се опитваме да размишляваме седнали или прегърбени, правим си зло. Трябва да държим гърдите си, врата и главата си в напълно права линия. Това се постига само чрез упражнения и то твърде лесно. Господството над нервите е втората цел, която ни предстои да постигнем. Тук се налага равномерно дишане, защото ние видяхме, че нервният център, който управлява дихателните органи има известно направляващо влияние върху всичките други нерви. Да дишаме, както обикновено правим, в същност не е дишане; ние дишаме твърде неправилно.

Нещо повече: между начина на дишането на мъжа и онзи на дишането на жената съществуват природни различия.

Първият урок ни учи да дишаме ритмически (равномерно), да поемаме въздух и да го изпускаме, което ще тури в хармония системата. След като практикуваме известно време това упражнение, ще направим добре да прибавим към него повтарянето на някои думи, като например „Аум“, или всяка свещена дума, която ще произнасяме напълно естествено, поемайки и изпущайки въздуха по равномерен и хармоничен начин; тогава ще видим, че цялото ни тяло става ритмично (равномерно) и тогава действително ще узнаем, какво нещо е почивката. Сънят ни няма да прилича на онзи, който сме имали до тогава. Ще имаме впечатлението, че действително по-напред никога не сме си почивали и когато узнаем тая почивка, ще почувстваме пълното утихване на нервите си, даже и на най-уморените. В Индия, вместо да броим едно, две, три, четири, ние си служим с известни символически думи. За това ви съветвам да присъедините към Пранайама мислено повтаряне за думата „Аум“, или на някоя друга свещена дума.

Първото действие от това дихателно упражняване ще бъде променянето на физиономията; строгите черти ще се смекчат; спокойствието на мисълта ще придаде спокойствие на лицето. След това гласът ще стане хармоничен. Аз никога не съм видял Йоги с груб глас. Тия промени ще настъпят след няколко месечно практикуване. След няколко дневно практикуване на първото дихателно упражнение ще опитате второ по-сложно. Напълнете бавно дробовете си с въздух, който ще поемете с лявата ноздра и в същото време, съсредоточете мисълта си върху нервния ток. По този начин вие насочвате нервния ток от горе на долу в гръбначния стълб, засягайки последната сплитка от триъгълна форма – седалището на Кундалини. Запазете така тока известно време. Представете си, че привличате бавно този ток с дишането към другата страна, сетне полека изпуснете въздуха полека през дясната ноздра. Това упражнение ще ви се види малко затруднително. За да го улесните запушете дясната си ноздра; в този момент запушете и двете си ноздри с палеца и показалеца си; представете си, че сваляте тока и че засягате основата на Сушумна; сетне престанете да натискате ноздрата с палеца си и тогава дишайте бавно със същата тая ноздра, запушвайки другата с палеца си, сетне запушете и двете ноздри, както по-напред. За хората от запад трудно е да извършват това упражнение с такава леснина, с каквато го извършват индийците, които са свикнали с това упражнение. В този случай най-добре би било да се започне от четири секунди и постепенно да се увеличава времето на упражняването. Поемайте въздух през течението на четири секунди, задръжте дъха си през течение на шестнадесет секунди, сетне изпуснете въздуха през течението на осем секунди. Това упражнение съставлява една Пранайама. Извършвайки това упражнение, помислете за триъгълника, съсредоточете мислите си върху този център. Въображението може твърде много да ви помогне. Последователното дихателно упражнение се състои в бавно поемане на въздух и в незабавното му изпускане и после да стоите, без да поемате дъха си през течение на същото време. Единствената разлика е, че при първото упражнение въздухът се задържа, когато във второто той се изпуска. Това последното упражнение по-лесно се извършва от първото, не трябва да злоупотребяваме с това упражнение, което се състои в задържане въздуха в дробовете. В самото начало извършвайте упражненията четири пъти сутрин и четири пъти вечер, по-сетне ще увеличите тая цифра, както и траенето на всяко упражнение. Ще видите, че това е възможно за вас и ще започне да ви се нрави. Тогава ще продължите увеличаването бавно и предпазливо, уповавайки се на силата си и ще достигнете до шест повтаряния на упражнението, вместо четири. Но ако извършвате тия упражнения без метода, рискувате да си причините зло. От трите начини на упражняване, които имат за цел очистването на нервите, ония, които се състоят в задържане на поетия въздух и в незабавното му изпускане, за да останат дробовете няколко секунди празни, не са опасни и затруднителни. Колкото повече практикувате първия, толкова повече ще станете тихи и спокойни. Мислете за „Аум“ и ще можете да се упражнявате, вършейки едновременно и друга работа. Вие ще почувствате благотворното влияние на тия упражнения. Ако се упражнявате прилежно, един прекрасен ден Кундалини ще се пробуди. Ония, които практикуват един или два пъти на ден ще се сдобият с известно телесно и душевно спокойствие и гласът им ще стане великолепен; но за ония, които устоят да продължат още повече това упражнение, Кундалини ще се пробуди, цялата природа ще почне да се преобразява за тях. Те нямат нужда да прибягват до книгите, за да черпят от тях знание; собствената им мисъл ще стане книга за тях и ще съдържа безкрайна наука. Аз вече говорих за токовете Ида и Пингала, които текат от двете страни на гръбначния стълб, както и за Сушумна, продълговат канал, намиращ се в центъра на гръбнака. Те и трите се срещат у всичките животни; всяко създание, имащо гръбначен стълб притежава тия три действащи тока; но Йога твърди, че у обикновения човек Сушумна е запушена, че там действието е проблематично, когато то е очевидно в другите два канала, които разпределят силата между разните части на тялото.

Само у Йогите Сушумна е отворена. Когато тя се отваря и мисълта започва да се издига с нея, ние дохождаме до състояние, което превишава чувствата ни; интелектуалните сили стават свръхчувствени, свръхсъзнателни; ние достигаме до висини, които господстват над интелигентността и които са недостъпни за разсъдъка. Главната цел на Йога е да отвори Сушумна, покрай който канал, според неговото мнение са наредени центровете на разпределянето, които в по-картинен език Йогите наричат лотуси. Най-долният се намира на долния край на гръбначния стълб и се нарича Муладара; вторият се нарича Свадащара, тоя след него е Мантиура, четвъртият пък – Анахата; сетне иде Вишуда, след него – Адкина и най-сетне последният, който се намира в мозъка, носи названието Сахашара, което означава „хилядолистник“. В този момент нямаме нужда да се занимаваме, освен с два от тия центрове: с най-долния или Муладхара, а и с най-горния или Сахашрара. В долния център е складирана цялата енергия и от там тя трябва да се изкачи до последния център – мозъка. Йогите твърдят, че от всичките енергии, които се съдържат в човешкото тяло, оная, която те наричат Оджас, е най-висшата от всичките други. А тая енергия Оджас се намира в запас в мозъка; та и за това, колкото главата на известен съдържа повече Оджас, толкова този човек е по-могъщ, по-интелектуален и надарен с духовна сила. Действието на Оджас може да произведе ефекти, като този, който ще ви кажа: Вие виждате пред себе си човек, който говори великолепно и който изказва чудесни мисли; не успява обаче да покърти слушателите си; до него е застанал друг човек, който не говори толкова великолепно и красноречиво и не изказва великолепни мисли, но думите му пленяват и обайват всички, които го слушат. Това е едно от действията на Оджас, което се проявява навън. Всяко движение, произтичащо от този човек бива мощно. В човечеството се намира по-малък или по-голям запас от Оджас. Всичките върховни сили, които действат в тялото се преобръщат в Оджас. Помнете, че в този случай не се касае, освен за преобръщане. Същата сила, която навън произвежда електричество или магнетизъм се преобръща на вътрешна сила; същите сили, които произвеждат магнитна енергия се преобръщат в Оджас. Според мнението на Йогите, онзи вид енергия, който се появява при половата функция може лесно да се преобърне в Оджас, ако тая функция е въздържана. И понеже всичките тия функции зависят от най-долния център, особено него наблюдава Йоги. Той се старае да сбере цялата тая полова енергия и да я преобърне на Оджас. Само целомъдрените мъже и жени могат да накарат Оджас да се стече в мозъка им и затова целомъдрието винаги се е считало като най-висша добродетел. И действително, човек чувства, че ако не е целомъдрен, духовността го напуска; той губи умствената си и нравствена сила. Ето тая е прчината, която е накарала всичките религиозни ордени и монашески братства на света, които са произвели великани в духовната област да настояват винаги върху задължението на абсолютна целомъдреност. Ето защо монасите са се отказали от женитба. Пълната чистота на мисълта, на думите и на делата е наложителна. Без нея практикуването на Раджа-Йога е опасно и може да доведе човека до лудост. Как може човек да се надява да стане Йоги, ако практикувайки Раджа-Йога води в същото време нечист живот?

ГЛАВА VI
ПРАТЙАХАРА И ДАРАНА

По-нататък дохожда онова, което се нарича Пратйахара. В какво се състои то? Вие знаете, как се произвеждат впечатленията. Те се предават от външните сетива на вътрешните органи, които действат върху тялото чрез мозъчните центрове и засягат мозъка. Целостта и свързаността на тия явления, приспособени върху известен външен предмет, ни дават възможност да схванем този предмет. Но тъй като мисълта е робиня на навика, трудно е да я насочим, да я съсредоточим върху един единствен орган.

Ние чуваме да се говори и да се поучават хората по цялата земна повърхност с думите: „бъдете добри“. Не съществува на света дете, на което да не е казано: „не кради“, „не лъжи“: но никой не казва на детето, как да постъпва, за да отбягва кражбата или лъжата. Благодарение на какво детето не би станало крадец? Ние не го поучаваме да не краде, но му казваме просто „не кради“. А ние всъщност само тогава му помагаме, когато го учим да владее мисълта си. Всяко действие, било вътрешно, било външно, се поражда от съединението на мисълта с известни центрове, които се наричат органи. И да иска, и да не иска, мисълта е принудена да се съедини с центровете и затова хората вършат абсурдни деяния и се чувстват мизерни; нещо, което не би се случило, ако мисълта ни се намираше под техния контрол. Какъв резултат би се постигнал с господството над мисълта? Би се попречило да се присъедини към центровете на схващането, така че чувствата и волята биха се намирали под надзор. Това е ясно, но възможно ли е? Навярно възможно е. И ето доказателства за това: ония, които лекуват чрез вяра, учат последователите си да отказват съществуването на материята, на скръбта и на болестта. Тяхната философия е малко смътна и неопределена, но върху тая точка те са в пълно съгласие с Йога. Всеки път, когато те успяват да избавят някого, като излекуват болестта му, отказвайки съществуването , те действително са му дали възможност да научи една част от Пратйахара, защото са успели да предадат на мисълта на болния достатъчно голяма сила, за да може тя да обори свиделстването на чувствата. Същото се върши и с внушението: хипнотизаторите придават за известно време на ония, които хипнотизират известна болезнена Пратйахара. Онова, което наричат хипнотично внушение не може да действа, освен върху болно тяло и върху помрачена интелигентност. Операторът никога не може да внушава, преди да успее чрез упорито постоянство на погледа си, или с други подобни средства да постави ума на оногова, върху когото оперира, в известно пасивно или болезнено състояние.

Постигнатото за известно време от хипнотизатора или от лекуващия чрез вяра господство над центровете е напълно престъпно, защото то води пациента към голям упадък; в този случай, действително, мозъчните центрове не се владеят от собствената му воля и те биват до известна степен унищожавани от нанесените им от чуждата воля повторителни удари. При всеки нов сеанс пациентът губи известна част от умствената си енергия и мисълта му, вместо да се сдобие с пълно самообладание, губи формата си, става бездеятелна и най-сетне пациентът свършва живота си в някоя лудница.

Всяко опитване за господстване на мисълта, което не е доброволно предприето от заинтересувания, не е само пагубно, но е даже и противно на гонимата цел. Целта на всяка душа е сдобиването със свобода, самообладание, освобождаването от робуването на материята и на мисълта, господството над външната и вътрешната природа. Всеки ток на воля, идещ от другиго, каквато и да била формата му, било чрез господстване на органите му, било принуждавайки ме да проявя сам господството си над тях, когато се намирам под болезнено влияние, вместо да ме доведе към тая цел, напротив, туря излишна брънка на и тъй съществуващата тежка верига на мислите и на суеверията, които ни държат заробени. Та затова обръщайте вниманието върху начина, по който позволявате на другиго да действа върху вас. Пазете се да не би несъзнателно да тласнете някого към гибел. Вярно е, че съществуват лица, които правят добро на пациентите си за известно време, придавайки нов елемент на стремежите им, но от друга страна, те правят зло на милиона същества чрез безсъзнателните хипнотични внушения, които пръскат около себе си, развивайки у мъжете и у жените това състояние на болезен и пасивен хипнотизъм, който в края на краищата ги оставя без душа. И тъй онзи, който иска от другите да вярват сляпо, или който влачи човечеството след себе си чрез господството, което упражнява благодарение на силната си воля, нанася вреда на хората, ако и намеренията му да бъдат напълно чисти. За това служете си със своя собствен ум; сами господствайте над тялото и над мисълта си; Помнете, че докато не сте болни, никаква чужда воля не може да ви се наложи; странете най-сетне от всекиго, който иска от вас да вярвате сляпо, каквато и да бъде волята му или добротата му.

Земята е пълна със секти, съставени от хора, които танцуват, скачат или вият; тия секти се разпространяват като епидемии. Те упражняват, през течение на известно време, странно влияние върху чувствените хора и в края на краищата уви, стават причината за израждането на цяла раса. И действително, за предпочитане е за отделните лица, или за цялата раса да останат в заблуждение, отколкото да бъдат привидно подобрени от привидно болезнотворно чуждо господство; сърцето на човека страда при мисълта за цялото зло, което при неотговорността си причиняват на човечеството подобни религиозни фанатици, ако и те да се въодушевяват от най-добри намерения. Те и не подозират, че умовете, които под влиянието на техните внушения, придружени с музика и с молитви, внезапно чувстват религиозен порив, просто се осъждат на робство, на болести, на безсилие и са готови да възприемат всевъзможни внушения, били те и най-лошите. Тия бедни, невежествени и измамени същества не подозират, че когато се поздравяват със способностите си, за гдето умеят да преобразуват човешките сърца, вярвайки, че тая власт им е дадена от някое небесно Същество, те сеят упадък на силите, престъпления, лудост и смърт! Пазете се прочее от всичко, което се домогва да ви лиши от свобода. Узнайте, че се заплашвате от опасност и направете всичко възможно на света, за да се предпазите от нея. Онзи, който е спял да насочи мисълта си според волята си, било свързвайки я с центровете, било отцепвайки я от тях, е постигнал Пратйахара, което значи „събиране към“; той е станал господар на сили, които произтичат от мисълта и се е освободил от робството на чувствата. Когато се сдобием с тая сила, ние действително ще представляваме от себе си една воля; само тогава ще направим голяма крачка към свободата; а до тогава сме били само прости машини.

Да бъдем господари на мисълта си! Колко е трудно това! Ненапразно са е сравнили с луда маймуна. Някога е имало една маймуна. Но, като да не е било това достатъчно, някой намерил за уместно да я напие с вино, което още повече увеличило буйността . И случайно една скорпия я ухапала. Човек, ухапан от скорпия, цял ден скача от болки; това ще даде да разбере, че бедната маймуна се е озовала в най-ужасно положение. За довършване на нещастието един бяс влязъл в нея. С какви думи би могла да се опише бясната буйност на тази маймуна? И човешката мисъл прилича на тая маймуна: самото естество я е направило постоянно деятелна: тя се опива от виното на желанието и с това увеличава буйността си. Сетне, след като мисълта бъде обладана от желанията, дохожда ухапването на скорпията – мисълта на ония, желанията, на които са били изпълнени; най-сетне демонът на суетливостта обладава мисълта и я убеждава в голямата важност. Колко е трудно да стане човек господар на подобна мисъл!

Първият урок се състои в седенето през течение на известно време и в даване свободен ток на мисълта. Тя кипи безспирно и прилича на нашата буйстваща маймуна. Оставете маймуната да скача, колкото иска и колкото може; вие просто чакайте и наблюдавайте. Да знаеш – значи да можеш, казва поговорката; и тая поговорка казва самата истина. Докато не знаете работата на мисълта, не можете да господствате над нея. Дайте напълно свободен ход; възможно е тя да възприеме най-грозните идеи и вие ще останете изненадан загдето сте могли да помислите подобни мерзости; но ще забележите, че всеки ден заблужденията ви ще се намаляват по брой и по буйност, че мисълта ви всеки ден ще утихва. През първите месеци ще забележите у себе си хиляди мисли; по-сетне няма да намерите повече от седемстотин и след изтичането на още няколко месеца, броят им още ще се намали, докато напълно станете господар на мисълта си. За да постигнете тая цел, трябва всеки ден да се упражнявате. Щом се отвори клапата на парата, машината тръгва; но човек, за да докаже, че не е машина, трябва да докаже, че е свободен от всяко господство. Пратйахара е името на това изкуство на ума, което го прави независим от всичките центрове.

Как се практикува Пратйахара? Това е трудна работа, която не би могла да се извърши в един ден. Успехът се обезпечава с търпелива и продължителна борба през течението на няколко години.

Вторият урок се състои в това: След като сте практикували Пратйахара известно време, направете още една крачка; заловете се за Дарана, която се състои в установяването на мисълта върху известни точки. Какво означава установяването мисълта върху известни точки? Значи да я накараме да чувства само известни части на тялото; да се опитаме например да не чувстваме съвсем ръката си. Когато Читта или мислената материя, е съсредоточена в известно място, това състояние се нарича Дарана. Има няколко вида Дарана и когато ги практикуваме добре би било да дадем ход на въображението. Например, можем да принудим мисълта си да не мисли, освен върху известна точка на сърцето. Това е твърде трудно; но ако си представим един лотус в тая точка на сърцето, работата става по-лесна. Този лотус плува под лъчезарна светлина. Нека установим върху него ума си. Нека си въобразим още, че лотусът на мозъка е светлив, или нека помислим за разните центрове на Сушумна, за която вече говорихме.

Йогът винаги трябва да се упражнява. Той трябва да се старае да живее сам; обществото разсейва мислите; той не трябва нито много да говори, нито много да работи, защото говоренето и работенето разстройва мисълта. След усилена работа през течението на целия ден, не е възможно да господстваме над ума си. Онзи, който се е решил да се съобрази с тия предписания, става Йога. Могъществото на доброто е такова, че и най-малкото направено добро се много възнаграждава. Това никому зло не причинява; то е благоприятно за всички. Най-напред нервите ще се успокоят. Спокойствието ще се последва от по-точното схващане на нещата. Характерът и здравето ще се подобрят. Добро здраве и хармоничен глас ще бъдат първите признаци на успеха. Недостатъците на гласа ще бъдат поправени. Тия първи резултати ще бъдат последвани наскоро от много други. Ония, които биха работили добросъвестно, ще констатират у себе си и други феномени: понякога те ще чуят нещо прилично на далечен звън от камбана, който ще се увеличава и сетне ще започне да намалява. Друг път ще видят да се носят пред тях малки светли точки, които постепенно ще се уголемяват. Произвеждането на тия прояви ще е признак на бързо напредване. Ония, които искат да станат Йоги и да практикуват прилежно, трябва по-напред поне малко да се погрижат за диетата си. Ония, които желаят твърде бързо да напреднат, добре ще направят през течението на няколко месеца да се хранят, ако могат, само с мляко и варено жито. Но ония, които водейки нормален живот и бидейки заети с работа, искат само малко да практикуват, те могат да ядат каквото искат, но умерено.

Строгата диета е необходима за ония, които искат да практикуват с усърдие и бързо да напредват. При постепенното усъвършенстване на организма, в самото начало ще констатирате, че най-малкото нещо ще бъде достатъчно да ви накара да изгубите равновесието си. Хапка храна повече или по-малко ще ви разстройва, но това ще се продължава докато се сдобиете с пълно господство над органите си; тогава ще можете всичко, каквото бихте поискали. През време на първите ви опити за съсредоточаване на мисълта, падането на проста иглянка ще произведе действие на гръмотевица, преминаваща през мозъка ви. Както органите ви се изтъняват и усъвършенстват, така се изтъняват схващанията и чувстванията. Принудени сме да минем през тия стадии и всички, които постоянстват ще успеят. Откажете се от разискване или от всяко друго разсъждение. Какво означава сухата интелектуална бъбривост? Тя не успява, освен да наруши равновесието на ума и да го смути. Бихме ли успели с говоренето си да опитаме всички тия неща? Откажете се от празните разговори. Четете само книги, писани от хора, които са постигнали целта си.

Бъдете като бисероносната стрида. Една хубава индийска легенда казва, че ако вали дъжд при възхождането на звездата Свати и ако някоя дъждовна капка падне в някоя стрида, тая капка се преобръща на бисер. Стридите го знаят и затова при светенето на тая звезда излизат на водната повърхност, където чакат, за да погълнат тая скъпоценна капка дъжд. Когато тя падне в разтворената черупка, стридата бързо я затваря и отива на дъното на морето, за да преобърне търпеливо тая капка в бисер. Би трябвало и ние така да действаме. По-напред да чуем и сетне да разберем; след това, отказвайки се от всякакви забавления да затворим ума си и да го направим недостъпен за външните влияния и изцяло да се посветим на развитието на вътрешната истина. Привързвайки се към известна идея, просто защото е нова, готови да я напуснем за някоя още по-нова, рискуваме напразно да разпилеем и изхабим енергията си.

Определете си една задача; изпълнете я; не се отказвайте от нея, преди да я доведете до добър край. Само онзи, който за осъществяване на своята определена идея, би отишъл до забрава, ще види светлината. Ония, които се задоволяват със събиране на тук-таме пръснати трохи, никога няма нищо да постигнат. Те само силно възбуждат за известен момент нервите си. Те ще станат роби на природата и никога няма да се възвишат над чувствата си.

Ония, които искрено желаят да станат Йоги, трябва един път завинаги да се откажат от всяко неопределено и повърхностно схващане. Възприемете известна идея. Направете тая идея свой живот; сънувайте я, мислете за нея, живейте за нея, пропийте мозъка си, тялото си, мускулите си, всичките части на тялото си с тая идея и занемарете всичко, което няма нищо общо с нея. Този е пътят на успеха; така се формират великаните на ума. Другите не са, освен машини за говорене. Ако искаме да бъдем благословени и да съдействаме на другите да бъдат благословени, трябва да вникнем в дълбочината на нещата и преследвайки тая цел да не безпокоим мисълта си, да не се смесваме с хората, на които идеите са смътни и непостоянни. Вие знаете, че съществуват хора, места, храни, които ви са противни. Отбягвайте ги. И нека ония, които искат да достигнат до върха да отбягват всяко общество, било то добро или лошо. Практикувайте с усърдие. Та какво би значело да сте живи или да умрете? Заловете се за работа, без да мислите за резултата. Ако сте достатъчно смели, шест месеца са напълно достатъчни, за да направят от вас един съвършен Йоги. Що се касае до ония, които вземат от тук малко и от другаде малко, те няма никога да се възвишат. С вземането само на една серия уроци няма нищо да постигнете. За ония, които Тамас обгръща, невежите и грубите, на които мисълта не може да се ограничи върху една идея и които винаги дирят забавления – за тях религията и философията не са, освен развлечения. Те искат от религията да ги развлича; и се задоволяват с развлеченията, които ни предлага тя. Това са непостоянните хора. Те слушат известен оратор, намират за чудесно всичко що говори той: сетне, като се завърнат у дома и не помислят за това, което са слушали. Успехът изисква голямо – необикновено постоянство, силна воля. „Аз искам да изпия океана“. „Планините ще рухнат, благодарение на моята воля“, ето каква е настояващата и могъща душа. Имайте такава енергия, такава воля, работете, трудете се безспирно и ще постигнете целта.

ГЛАВА VII
ДИЙАНА И САМАДИ

Ние разгледахме степени на Раджа-Йога, с изключение на най-трудните, най-изтънчените, които се занимават с увличането към съсредоточаване – цел, към която Раджа Йога ще ни заведе. Ние, човешките същества констатираме, че цялата наша наука, наричана рационална, е основана върху познаването на външния свят. Аз познавам тая маса, съзнавам вашето присъствие и така нататък. Така аз зная, че вие се намирате тук, че тая маса е тук и че нещата, които виждам, които чувствам, които чувам са тук; има обаче, една голяма част от съществото ми. Която не ми е позната. Не познавам вътрешните органи на тялото си, разните части на мозъка си, нито самия си мозък. На никого не са познати тия неща.

Когато аз поглъщам храна, поглъщам я съзнателно; но аз несъзнателно я смилам, също и преобръщането на храната в кръв се извършва несъзнателно за мене; веществото, което кръвта разнася по разните части на тялото ми също се образува несъзнателно и при всичко това, аз сам, който върша всичко това; едно и също тяло не може да принадлежи на двадесет личности. Отде знаем, че аз съм, който върша всичката тая работа и никой друг? Може ли някой да се опита да ми внуши, че моята работа е да ям и да смилам храната си и че грижата за преобръщането на храната в кръв е възложена другиму. Но това е невъзможно, тъй като може да се докаже, че почти всичките ни несъзнателни за нас действия могат да ни станат съзнателни. Изглежда, че сърцето тупти, без да се подчинява на някаква воля и никой от присъстващите тук не знае да го управлява; то тупти според собствената си воля. Но чрез практикуване, човек може да стане господар на сърцето си, да го накара да тупти според волята си, бързо или бавно, или почти напълно да спре биенето му. Човек успява да стане господар почти на всичките части на тялото си. Какво доказва това? То доказва, че тия действия, вършенето, на които ние съзнаваме, са наши действия, които ние извършваме несъзнателно. Човешката мисъл се проявява в две форми. Най-напред в съзнателна форма, при която действието винаги носи отпечатъка на известно егоистично чувство. Сетне, в несъзнателна форма, при която онова що се върши е без нашето знание, без ни най-малкия егоизъм от наша страна. Работата на ума, при която егоизмът отсъства е несъзнателната работа. У по-долните животни несъзнателната работа се нарича нагон: у по-висшите животни и у най-висшето животно от всички други животни – човека, втората работа, егоистичната работа преобладава и носи названието – съзнателна работа.

Но това не е всичко: съществува една по-висока форма, при която мисълта може да се прояви, като по-висока степен от съзнателната форма. Както несъзнателната работа е по-долна от съзнателната, така също съществува друга една работа по-висша от последната, но която също не е егоистична; егоистичното чувство не се намира, освен у посредственото (преходното) равнище. Когато мисълта се намира, било над това, било под това равнище, егоистичното чувство изчезва, умът обаче работи. Мисъл, която превишава равнището на личното съзнание, носи съзнанието Самади или свръхсъзнание. Това е състояние по-високо от онова на съзнанието. Как познаваме, че човекът, който се намира в състоянието Самади не е паднал в състояние по-лошо от съзнателното състояние, че той не се е понижил, вместо да се възвиши? И в двата случая егоизмът отсъства. Ние познаваме онова, което е отгоре и онова, което е отдолу от резултатите на работата. Човекът, който спи дълбоко, се намира на равнище по-долно от съзнателното. Неговото тяло функционира, той диша, може и да се движи през време на спането си, без ни най-малкото чувство на своето „аз“; той е безсъзнателен, а когато се събуди, той си остава също такъв, какъвто е бил преди заспиването си. Знанието, което се е намирало у него, преди да заспи е останало същото; то с нищо не се е увеличило. То не се е сдобило с нова светлина. Когато пък човекът, който влиза в Самада и глупак да е бил преди това, излиза цял мъдрец.

Отде произхожда тази разлика? От една страна човек влиза в известно състояние и излиза от него такъв, какъвто е влязъл; а от друга, излезлият от това състояние човек е просветен; той е мъдрец, пророк, светец, характерът му се е преобразил; животът му се е променил и е станал сам светило; ето два различни резултата. Понеже те са такива, то и причините трябва да бъдат различни.

Просветляването на човека, който излиза от Самади, е по-високо от онова, което може да се породи от несъзнателността, много по-високо даже и от онова, което биха могли да произведат аргументациите, при съзнателно състояние. Така че то трябва да произхожда от свръхсъзнанието и за това наричат Самади свръхсъзнателно състояние.

Такава е на кратко идеята на Самади. Какво е нейното приспособление? Ето го: Областта на разума, или на съзнателните работи на ума, е малка. Човешкият разум се движи в един тесен кръг, който не може да прекрачи. Всяко опитване за постигане на тая цел е напразно, обаче отвъд този кръг се намира всичко най-скъпо за човечеството. Съществува ли безсмъртна душа? Съществува ли Бог? Вселената управлява ли се от някакъв върховен ум? Всичките тия въпроси са вън от областта на разума. Разумът не би могъл да отговори на тях. Какво казва той? Той казва: Аз не знам; не мога да кажа нито да, нито не. И при всичко това тия въпроси са важни за нас! И на тях, ако не се отговори както трябва, човешкият живот е невъзможен. Всичките наши етически теории, всичките ни морални принципи, всичко добро и велико що съдържа човешката природа, се състои в последствията от отговорите, дадени отвъд границите на този ум. Тъй щото, от голяма важност е за нас да можем да отговорим на тия въпроси, иначе човешкият живот би станал непоносим. Ако животът не е, освен едно малко нищо, което ще трае пет минути, ако вселената не е, освен една случайна комбинация на атомите, защо бих правил добро на ближния си? Защо милосърдието, правдата и солидарността биха съществували? В такъв случай, най-доброто нещо, което човек би направил на този свят, би било всеки да жъне за собствената си сметка, догдето грее слънцето. Ако надеждата не е, освен празна дума, защо бих обичал брата си, вместо да му прережа гърлото? Ако нищо не съществува зад гроба, ако не съществува свобода и ако всичко се ограничава в строги и мъртви закони, не би трябвало да имам друга цел тук долу, освен да се наслаждавам от живота.

В наше време бихте срещнали хора, които ще ви кажат, че моралът почива върху утилитарна основа. Каква е тая основа? Тя се състои в обезпечаването на най-голямото щастие, колкото е възможно за по-много хора. Защо бих се старал за това? И защо не бих причинил, колкото е възможно повече злини на колкото е възможно повече хора, щом мога да извлека полза за себе си от това? Какъв отговор дават утилитаристите на този въпрос? Желанието да бъда щастлив ме въодушевява, та за това постъпвам така: такава е моята природа, нищо повече от това не знам. Такива са моите желания и аз трябва да ги удовлетворя; за какво се оплаквате? Отде произхождат всичките тия истини относно човешкия живот, нравствеността, безсмъртието на душата, Бог, любовта и симпатията, добротата и най-сетне – алтруизма?

Всичките тия нравствени системи, всяко дело, всяка човешка мисъл, произтичат от тая единствена идея – не егоизма; причината на човешкия живот може да се резюмира в тази единствена дума – „алтруизъм“. Защо да не бъдем егоисти? Поради каква нужда, по каква сила бих бил алтруист? Защо да бъда такъв? Вие се наричате рационалисти, утилитаристи; ако не ми кажете защо, ще ви обяви за ирационалисти. Кажете ми причината, поради която не трябва да бъда егоист, че не трябва да приличам на скот, който да действа, без да знае защо? Без съмнение ще си послужите с един твърде поетичен аргумент, но поезията не е причина. Хайде, кажете защо? Защо да бъда алтруист и добър? Защото господин или госпожа еди-коя си така е благоволила да заповяда ли? Но нейната заповед не съществува за мене. Каква полза бих имал, ако бъда алтруист? Моят интерес ми диктува да бъда егоист, щом интересът е синоним на „най-възможното голямо щастие“. Измамването или ограбването на другиго може да ми достави щастие. И какво бихте отговорили на това? Утилитаристът няма никога нищо да отговори. Но какъв е неговият отговор? Той е, че тоя свят не е, освен капка вода от един безкраен океан, една брънка от безкрайната верига. Та откъде са почерпили своя морал ония, които проповядват алтруизма и го препоръчват на човечеството? Алтруизмът не е инстинктивен, това добре ни е известно; животните, които са надарени с инстинкт, не го познават. Той не е и благоразумен. Той няма нищо общо с разума. Та откъде е дошъл тоя морал?

Историята ни запознава с един факт, допуснат от всичките велики религиозни апостоли, които са съществували на света; всичките казват, че техните истини са ни съобщени от задгробния свят; само че мнозина измежду тях не са знаели какво е онова, което ни е било съобщавано по този начин. Например, един казва, че ангел се е появил пред него с изглед на човешко същество, имащо крила и му бил казал: „Слушай, човече, такава е дадената ми заповед“. Друг казва, че видял една дева, светливо същество; друг пък казва, че един от предците му, във време на сън, бил дошъл, за да му съобщи ред нравствени правила. Той не знае нищо повече от това. Но всичките тия ясновидци и духовници имат едно общо: че казват, че са видели ангели, или че са чули гласа на Бога, или пък че са видели чудни неща.

Всички твърдят, че онова, което знаят, им било съобщено от някакъв задгробен свят и че то не е резултат от тяхното разсъждаване. Какво ни учи науката Йога? Тя ни учи, че тия хора са имали право да казват, че тяхното знание е дошло от област по-висша от оная на разума, но тая наука добавя, че тая област се намира в самите тях.

Йога ни учи, че самият дух има по-висше съществувание от онова на разума, едно съществувание свръхсъзнателно и когато човек достигне до него, той се сдобива със знание, което превишава разсъдъка – разума – знание метафизическо, превишаващо всяка физическа наука. Тогава този човек се сдобива с метафизическо и гениално значение; и по този начин той се намира в състояние, което превишава разума, нормалното състояние на човешката природа, състоянието, което понякога може да се прояви у човек, който не разбира това значение и той изглежда, като че някак си случайно се е озовал в това състояние. Тогава той въобще се произнася за него, като за нещо дошло от вън. Това обяснява, че вдъхновението или гениалното знание, може да бъде едно и също в разни страни и че едни вярват на намесата на някой ангел, други – на оная на някоя дева, други пък – на оная на Бога. Какво означава това? То означава, че мисълта със собствената си природа е създала знанието и че начинът, по който е било открито това знание се видоизменя според вярванията и възпитанието на лицата, които го притежават. Истината е, че тия разни личности се озовават, тъй да се каже в това състояние на свръхсъзнание.

Йоги казва, че е твърде опасно падането в това състояние. В много случаи мозъкът рискува да бъде разрушен и въобще, ще констатирате, че всички ония, колкото и велики да са те, които са паднали в това състояние на свръхсъзнание, без да го добре разбират, вървят като в тъмнина и усложняват науката си с някакво странно суеверие. Те биват склонни към халюцинация, (унасяне). Мохамед е твърдял, че ангел Гаврийл бил дошъл един ден и го намерил в една пещера, турил го зад себе си на задницата на божествения кон Харак и му дал възможност да посети небесата. Впрочем, Мохамед е провъзгласил чудесни истини. Ако четете Корана, ще намерите в него възвишени истини, покрай тия суеверия. Как да си обясним това? Мохамед навярно е бил вдъхновен, но той се е поддал, тъй да се каже на вдъхновението. Той не е бил Йога, който е практикувал и който знае причината на онова, което върши. Помислете за доброто, което Мохамед е направил на света и от друга страна помислете за всичкото зло, произлязло от фанатизма му! Помислете за милионите човешки същества, изклани по причина на учението му, помислете за децата, изтръгнати от обятията на майките им, за ония, които са били оставени сирачета, за разрушаването на цели страни, за убиването на милиони хора!

Изучаването живота на тия учители ни показва, че въпросната опасност е съществувала. Ние, обаче, констатираме в същото време, че те са били вдъхновени. По един или по друг начин, те са се намирали в това състояние на свръхсъзнанието; само че всеки път, когато пророкът се е вдъхновявал само благодарение на простата сила на унасянето и само увеличавайки природната си дарба, той е откривал големи истини, но в същото време е ставал причината за пораждането на известен фанатизъм или на суеверия, които са причинявали толкова зло, колкото добро е правила възвишеността на другите му поучения. За да извлечем нещо разумно от този странен хаос, какъвто е човешкият живот, трябва да превишим разума си, но научно, бавно, с правилно практикуване и да се откажем от всяко суеверие. Ние трябва да се заловим за тая работа, както се залавяме за всяка друга наука, трябва да имаме за основа разума и да вървим из пътя му, колкото и на далеко да би ни завел той и когато разумът би ни напуснал, той сам би ни показал, би ни научил, как да стигнем до по-възвишено равнище. Та затова, когато чуем някой човек да казва: „Аз съм вдъхновен“ и сетне да говори безсмислици, трябва да го отблъснем. Защо? Защото съзнанието, или безсъзнателното, съзнателното и свръхсъзнателното състояния са свойства на един и същ ум. В един и същи човек не се намират три различни умове, но тия три свойства на ума се сливат едно с друго. Инстинктът се преобръща в разум, разумът се преобръща в гениално съзнание и едното никога не противоречи на другото; ето защо ви съветвам, когато чуете твърдения странни, противни на разума – на здрави разсъдък, без да се колебаете и без да се боите, отблъсвайте ги, защото същинското вдъхновение никога не си противоречи, но се потвърждава във всичките си прояви, както великият пророк е казал: „Не съм дошъл да разрушавам, но да допълвам“, също и вдъхновението винаги потвърждава онова, което иска разумът и се намира в пряка и пълна хармония с него; така че всеки път, когато вдъхновението противоречи на разума, бъдете уверени, че това не е същинско вдъхновение.

Всичките степени на Йога имат за цел да ни доведат научно до свръхсъзнателно състояние или до Самади. Нещо повече и това е една капитална точка, която трябва да разберете: вдъхновението съществува в природата на всеки човек и то толкова, колкото е съществувало у древните пророци. Тия пророци не са било особени същества; те са били напълно подобни на вас и на мене; те са били велики Йоги. Те не са били от особено вещество. Самият факт, че един човек е успял да достигне до това състояние доказва, че и на всеки друг човек е възможно това. Това не е само възможно, но всеки човек трябва да може и да се стреми да постигне това състояние; това е самата религия. Опитът е единствената наша поука. Ние можем през течение на целия си живот да говорим и да разсъждаваме, без да успеем да разберем нито дума от истината, докато сами не познаем тази истина. Просто, с даването на един човек книги да чете, няма да успеете да го направите хирург. Ако ми покажете една географска карта, вие няма да задоволите любопитството ми, което ламти да се запознае с тая или оная страна; аз трябва да видя самата страна. Картите не могат, освен да породят у нас желанието да познаем нещо повече върху този предмет; тая е единствената им стойност. Привързаността към книгите изражда човешката мисъл. Съществува ли по-голямо кощунство от това, че тая или оная книга съдържа всичкото знае на Бога? Как човек може да обявява Бога за безкраен, а пък да иска да го затвори между страниците на една малка книга? Милиони хора са били убити, загдето не искали да виждат между листата на една книга всичкото знание на Бога. Векът на тия кланета и убийства навярно е минал вече, но светът е още ужасно свързан с вериги от вярването на книгите.

За да стигнем научно до свръхсъзнателното състояние, трябва да минем през разните етапи, които съм изложил в Раджа-Йога. След Пратйахара и Дарана, които ви обясних в последния урок, иде Дийана, или размишлението. Когато тая сила на Дийана достигне до положение достатъчно интензивно, за да унищожи външното схващане и да остави съществуването само на размишлението върху вътрешните неща, достига се до онова, което се нарича Самиди. Трите състояния: Дарана, Дийана и Самади, събрани заедно, вземат названието Самийама. Най-напред мисълта трябва да се съсредоточи върху един предмет, за да може сетне да продължи през известно време това състояние на съсредоточаване; след това, да не се спира, освен върху вътрешната част на схващането, обектът, на което е бил ефектът или резултатът; когато умът достигне до там, той господства над всичко.

Това размишляващо състояние е най-висшето състояние на съществуването. Докато съществува и трае желанието, не може да има същинско щастие. Същинската радост и щастие не могат да се сдобият, освен чрез съзерцателното изучаване на предметите. Животното черпи щастието си от чувствата си, човек – от разума си, а Бог – от духовното съзерцание. За онзи, който не желае нищо, който в нищо не се меси, неизброимите трансформации на природата съставляват чудесна и възвишена панорама.

Тия идеи се обясняват от Дийана или размишление. Чуваме един звук. Най-напред схващаме външното трептение, сетне – нервния ток, който предава този звук на мисълта, след това – реакцията на мисълта, с което избликва познаването на предмета; външна причина на тия разни прояви, започвайки от трептението на въздуха и достигайки до мислената реакция – Йога нарича тия три етапа: Сабда (звук), Арта (чувство) и Джана (знание). Езикът на физиологията би ги нарекъл: трептение на въздуха, предаване чрез нервите и мозъка и мислена реакция. Тия проявления, обаче, ако и различни, се сливат по такъв начин, че човек не би могъл да ги различи вече. Действително, сега ние не можем да схванем никой от тия три принципи; ние не знаем произведения, резултат от тяхното съединяване, резултат, който ние наричаме външен обект. Всеки акт на схващане съдържа в себе си тия три различни състояния и няма причини да не можем да различим едните от другите.

Когато, след една подготвителна работа, умът стане гъвкав и силен и бъде готов да възприеме възвишените схващания, трябва да насочим мисълта към размишление. Трябва да започнем да размишляваме върху известни предмети, сетне да насочим размишлението се върху предмети все по-възвишени и по-възвишени, докато стигнем невеществени. Най-напред би трябвало да упражним мисълта си да схващаме външните причини на чувстванията, сетне – реакцията на ума. Когато мисълта бъде способна да познава отделно външните причини на чувстванията, тя ще може тогава да схваща всичките по-възвишени веществени същества, всичките форми, всичките най-тънки тела. Когато мисълта би станала господарка на умствените вълни, преди тия вълни да се преобразуват на физически сили; и когато Йога бъде в състояние да схваща отделно умствените реакции, той би се сдобил с познаването на всички неща, защото всеки предмет и всяка мисъл са резултат от тази реакция. Тогава той ще види, тъй да се каже, самата основа на ума си и напълно ще господства над него. Йога ще притежава различни сили и ако се поддаде на изкушението, на която и да било от тия сили, той ще си загради пътя към прогреса. Такова е наказанието за дирене на удоволствия. Но ако е достатъчно силен, за да презре даже и чудотворната си сила, той ще постигне целта на Йога – пълното премахване на вълните в океана на мисълта; тогава славната душа, освободена от развлеченията на мисълта, или от движенията на тялото, ще засияе с целия си блясък. И Йоги отново ще се намери, че е такъв, какъвто е, какъвто винаги е бил, есенция на знанието, безсмъртен и всемогъщ.

Самади е достъпно за всяко човешко същество, даже и за всяко животно. В даден момент, всяко създание, започвайки от най-долното животно и свършвайки с най-възвишения ангел, трябва да достигне до това състояние и тогава – само тогава религията започва за него. Очаквайки това състояние, какво правим ние? Ние се борим, за да достигнем до това бъдещо състояние. Между нас и ония, които имат религия, за сега няма никаква разлика, защото се лишаваме от опитност. И за какво служи съсредоточването, ако не да ни даде тая опитност? Всяка от степените, които ни отделят от Самади, е била обсъждана, пресмятана, научно установена и ако искаме да практикуваме вярно и добросъвестно, те непременно ще ни доведат до желаната цял. Тогава ще престанат всичките скърби, ще изчезнат всичките мизерии, семето на желанието ще изгори и душата завинаги ще бъде освободена.

ГЛАВА VIII
КЪСО ИЗЛОЖЕНИЕ НА
РАДЖА-ЙОГА

Това късо изложение на Раджа-Йога е свободно преведено из Крума Пурана.

Огънят на Йоги изгаря клетката на греха, която обгражда човека. Знанието е очистено и Нирвана веднага се достига. Знанието е произтича от Йога. Господ е доволен от онзи, който е в едно и също време смес от Йога и знание. Ония, които практикуват Махайога веднъж, два, три пъти на ден, или винаги, те знаят, че знанието и Йога са богове. Йога се дели на две части: едната се нарича Абава и другата – Махайгоа.

Абава е размишляване върху самия себе си, считан като нищожество и лишен от качество. Йога, чрез всяка от тия две части, достига до пълното познание на своето „Аз“. Размишлението, при което човек вижда своето „Аз“, пълно с благословия, лишено от всяка нечистота и съставлявайки единение с Бога, се нарича Махайога. Другите Йоги, които ние четем и за които чуваме да се говори, не струват нито една частица от този мощен Брахйога, в който Йога и заедно с него цялата вселена се намира като самия Бог. Той е най-великият от всичките Йоги.

Етапите на Раджа-Йога са следните: Йама, Нийама, Азана, Пранайама, Пратйахара, Дарана, Дийана и Самади. Онова, което наричат Йама се състои в неправене зло на никого, в справедливост, в нямане завист, в целомъдреност и непорочност, в неприемане на никакви подаръци; всичко това пречиства ума, мисълта – Читта. Да не причиняваме никаква мъка, с мисъл, с дума, или с дела, никога и на никое живо същество, се нарича Ахимса, или: да не правим зло. Не съществува по-висша добродетел от тая. Не съществува по-голямо щастие от онова на човека, който достига до притежаването на подобно благоволно поведение, към всичко създадено. Истината ни води към труда. Истината ни води към всичко; всичко се основава върху истината. Да не вземаме благата на другиго с коварство или със сила се нарича Астейама, или нямане на алчно пожелание. Брахмачария е непорочността на мисълта, на думите и делата, винаги и навсякъде. Неприемането на подаръци от когото и да било, даже при най-ужасните страдания, се нарича Апариграха. Теорията казва, че човек, който получава подарък от друг човек, става нечист по сърце; той се унижава, губи независимостта си, той е вързан, той е роб. Онова, което следва по-нататък спомага за успеха на изучаването на Йога: Нийама или навиците и редовните обреди, Тапас или строгостта, Свадийама или изучаването Сантоза или задоволство, Саучим – чистота, Ишвара пранадана или славословене на Бога. Постенето и другите средства за подчиняване на тялото, съставляват физическото Тапас.

Да се четат Ведите или други мантрами (молитви) би значило очистването на мръсното вещество на тялото и се нарича изучаване на Свадийама. Съществуват три начина за изказване на мантрами. Единият е словесен, другият полусловесен. Словесният, който може да се чуе, е най-малко хубав; най-възвишеният е мисленият, който не се чува. Словесната молитва е оная, която е назначена да се чува от всички; полусловесната – само органите на говоренето започват да трептят, но не се чува никакъв звук и най-близко стоящият не може да различи онова, което се казва. Мълчаливата молитва, чисто мислена, при която молещият си мисли за смисъла на думите, които си говори, се нарича мислено шепнене и тя е най-възвишената от всички други.

Мъдреците са казали, че има два вида очистване: едното вътрешно, другото външно. Очистването на тялото се извършва с вода, с ръка, или с други вещества; това е външното очистване, онова, което доставят баните. Очистването на душата чрез истината и с всичките други добродетели е онова, което се нарича вътрешно очистване. И двете очиствания са нужни. Не е достатъчно човек да има чиста душа, когато тялото му е мръсно. Когато човек не може да има и двете чистоти, трябва да предпочита оная на душата, но никой не може да стане Йоги, ако не е чист в едно и също време и телесно и душевно.

Покланянето на Бога се извършва чрез мислено славословене, чрез благоговение пред Бога. Говорихме за Йама и за Нийама; сетне иде Пранайама. Прана представлява жизнените сили на собственото тяло и Йама е господство над тия сили. Съществуват три вида Пранайама: твърде прост, среден и висш. Цялата Пранайама се разделя на две части: едната се състои в пълнота, другата в празнота. С други думи – във вдъхване и издъхване. Когато човек се упражнява дванадесет секунди, това е най-слабата Пранайама. Най-добрата Пранайама е оная, в която при започването , упражнението трае тридесет и шест секунди. Висшата Пранайама е оная, при която човек започва да се поти, сетне, когато цялото тяло се разтрепери, при ставането от стола и когато упражняващият почувства душата си плуваща в неописуемо блаженство. Съществува една молитва, наречена Гайатрас; това е един твърде свят стих от Ведите. „Ние размишляваме върху славата на Съществото, което е създало вселената; дано то благоволи да просвети ума ни“. Сетне се прибавя думата „Аум“ в началото и в края. При една Пранайама трябва да се прочетат три Гайатрас; Всичките книги казват, че Пранайама се дели на Речака (изхвърляне или изпускане на въздух); Пурака (вдишване) и Кумбака (задържане дъха си, стоене на едно място без поемане и изпускане на въздух). Индрийас или органите на сетивата действат външно и са в съприкосновение с външните предмети. Пратйахара се състои в подчиняването тия органи на волята. Буквалният смисъл на тая дума е: „събиране около себе си“.

Дарана се нарича действието, което се състои в установяване мисълта върху лотуса на сърцето, или върху центъра на главата. Дийана или размишляването се състои в стоенето на едно и също място, непомръдването от едно определено място, докато вълните на душата се повдигнат, без да влязат в съприкосновение с други вълни, които всички трябва да бъдат неподвижни, за да може само една от тия вълни да достигне до ума. Когато никаква основа не е нужна, когато целият ум стане една и съща вълна, нещо без форма, състоянието, в което човек се намира носи названието Самади. Ако мисълта може да се установи през течение на двадесет секунди върху известен център, човекът би извършил една Дарана; дванадесет от тия Дарани съставляват една Дийана, а дванадесет Дийани съставляват една Самади. Следващият етап се нарича Адана (положение). Единствената точка, която трябва строго да се съблюдава е да държим тялото си вертикално и свободно, като гърдите, раменете и главата образуват права линия. Не трябва да се упражняваме в Йога, когато се намираме близо до огъня, във вода, на почва, постлана със сухи листа, там, където има диви животни, на кръстопът, съставен от четири пътища; нито при голям шум, или при страх, или при много мравуняци, нито между много лоши хора. Това е приспособено специално за Индия. Не практикувайте, когато чувствате тялото си твърде лениво, нито когато сте болни. Оттеглете се в някакво усамотено място , където други хора не биха дошли да ви безпокоят. Самият факт, че искате да не ви забележат, пробужда цялото им любопитство; ако напротив, поискате на улицата да привлечете вниманието на хората, те няма и да ви забележат. Не избирайте и нечисто място; но по-скоро някоя хубава и живописна местност или някоя от най-хубавите стаи на къщата ви. Преди да започнете да практикувате, най-напред изкажете почитанието си към всичките стари Йоги, към собствения си Гуру, към Бога и сетне започвайте.

Стигаме до Дийана и сетне се дават няколко примери от предмети, върху които подобава да се размишлява. Седнете напълно право и гледайте края на носа си. По сетне ще узнаем, как това спомага за съсредоточаването на мисълта, как господството над двата очни нерва кара човека да прави голяма крачка към господството над чувствата, а сетне и към господството на волята. Ето няколко теми за размишление: Представете си един лотус, поставен на няколко сантиметра от върха на главата, имащ за център добродетелта и за стебло – знанието. Осемте листа на лотуса са осемте сили на Йоги. Във вътрешността, тичинките и плодниците е изображението на отказването. Ако Йога се откаже от външните сили ще бъде спасен. И така, осемте листа на лотуса са осемте сили, но тичинките и плодниците представляват пълното отказване, отказването от всички външни сили. Представете си, че във вътрешността на лотуса се намира златното Същество, Всемогъщият, Неосезаемият, името, на когото е Аум, Неизразимият, облян изцяло с бляскава светлина. Размишлявайте върху това. Ето и друг сюжет за размишляване: представете си едно кътче от сърцето си , помислете си, че виждате в центъра на това кътче пламък, който гори. Помислете си, че този пламък е собствената ви душа и че в този пламък се намира една друга блестяща точка и че тази точка е душата на вашата душа – Бог. Размишлявайте върху това, съсредоточвайки мислите си в сърцето си.

Да бъде човек целомъдрен, да не прави зло на никого, да прощава на всички, даже и на най-големите си врагове, да казва винаги истината, да има вяра в Господ – това са разните Вритти. Ако не притежавате всичките тия качества до съвършенство, не се плашете от това, трудете си и ще се сдобиете с това, което ви липсва.

Онзи, който се е отказал от всеки страх, от всеки гняв; онзи, който не завижда на никое същество на света, който е приятел на всички; онзи, който винаги работи в Йога, който е съумял да си подчини своето аз, волята, на когото е непоколебима – той е моят многообичан Бакта. Той никога не става причина за смущение и никога не причинява смущение на другите. Той се е отказал от твърде голямата радост, от скръбта, от страха и от безпокойствието. Онзи, който е независим, чист, деятелен, който е равнодушен както към злото, така и към доброто, които биха могли да му се случат, който никога не е нещастен: Онзи, който е такъв, става Йога.

Елеазар Хараш

РАДЖА ЙОГА

Свами Вивекананда

РАДЖА ЙОГА