Учителя - Работете до последния си дъх - Търсачка - svetanaknigite.bg

Учителя – Работете до последния си дъх

Работете_до_последния_си_дъх

РАБОТЕТЕ ДО
ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЪХ!

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

Варна, 2020 г.

Предговор

Истинската работа е Лъч от Чистия Дух на Бога.

Работата е Могъщо Изкуство. То е да създадеш Бог в себе си.

Живот за Бога, това е работа до пос­ледния дъх. То е този дъх да каже: „Ти преодоля света“.

Изворът много е работил, за да почне да извира в себе си. Изворът е Феникс.

Любовта към работата е сливане с работата.

Ако работиш свръхестествено, Бог се е вселил.

Работата, това е пресътворяване. То е да излезеш от сътвореността и като птица да полетиш в Безкрая.

Работата се случва в Безвремието.

Истинската работа е започнала от Невидимото и пътува към Невидимото.

Ако си възлюбил работата си, тя става твоят Учител.

Що е работата? Пазител, Лечител, Учител.

Що е работата? Невидимата Божия Ръка.

Истинската работа, това е Потокът на Бога.

Истинската работа е Светилище.

Истинската работа е Поклонение от човека към Бога и от Бога към човека.

Постоянното усилие е потопяване все повече в Бога.

Постоянното усилие е Древно Благословение, изречено върху човека. То е: „Постоянно Ме търсете!“.

Злото умира в тези, които постоянно търсят Бога.

Постоянното усилие означава, че Бог е заработил в тебе.

Бог се вселява само в човека на пос­тоянното усилие.

Постоянството е съдбата на Избраните.

Постоянното усилие пробива преградата, наречена свят и Вселена.

Когато работата е осъзната, тя е Безмълвна обмяна с Бога.

Работата може да бъде обучение от Бога. Тогава тя е Божията Милост, слязла върху човека.

Истинската работа е Дом на Бога.

Елеазар Хараш

1. Земята е място
за работа

Земята е място за работа,
а не за благуване

…Всички хора учени, философи, бащи, майки, ученици, учители  са дошли на Земята да свършат една Велика работа… (18/стр. 294)

Земята е Велика Божествена работилница. Тя е място за работа, а не за щастие. (28/стр. 168)

Щом е дошъл на Земята, човек трябва да живее разумно. Той е изпратен на Земята да учи, да вземе участие в строежа на Великата сграда на бъдещия живот. На Земята човек е работник. Който няма съзнание за работата, която му е дадена, той живее ден за ден. Защо е дошъл на Земята, какво се иска от него, нищо не знае. (48/стр. 31)

Знайте, че вие идете от един свят, който сте забравили… Вие сте взели известно задължение: да свършите една работа на Земята и като се върнете, да докладвате горе какво сте свършили. Обаче, като сте дошли тук, вие сте се предали на ядене и пиене и сте забравили задължението си… Забравили сте защо сте дошли.

(24/стр. 330, 331)

И в света ние сме работници… И всеки един от вас е пратен за работник. Не сте пратени за страдания и за радости. Това са посторонни работи. (19/стр. 63)

…Ние на Земята сме работници, а другото за нас е само забавление, та в тази трудна работа, която вършим на Земята, да не ни стане много тежко; има с какво да се занимаваме. (19/стр. 131)

Та онова, Истинското Учение: Трябва да се работи! Работата е най-първа.

(70/стр. 279)

Задачите от миналото трябва да се решат още през този живот… Работа се иска от всички, а не благуване.

(36/стр. 331)

Ние сме пратени на Земята не на гости, а на работа… Всички съвременни нещастия произтичат от факта, че ние искаме да бъдем гости на Земята. И тъй, като ви говоря от чисто окултно гледище, ако ме попитате от какво произтичат нещастията в света, ще ви кажа, че те произтичат от това, че вие искате да бъдете само гости тук, на Земята. Земята е място за една от най-сериозните работи.

(10/стр. 22)

„Защо умират хората?“ Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. (72/стр. 236, 237)

Ако болният каже: „Няма да умра, ще живея още 50 години, за да свърша работата, за която съм дошъл на Земята“, той е разрешил правилно своята задача и ще има добри резултати. (25/стр. 175)

Природата работи по свои много строги закони, някой път дава външни условия, вътрешни не дава; а друг път дава богати вътрешни условия  сили, дарби, а външни не дава, за да може човек да развие чрез усилия своята воля и да прояви активност. (26/стр. 387)

Когато човек не иска да свърши една работа, както Природата изисква, това наричам зло… Ако доброволно свършиш работата, която Природата изисква от тебе, ти правиш добро. (2/стр. 8)

За всеки ден е определено каква работа трябва да свършиш. (53/стр. 115)

Има една работа, която всеки сам трябва да свърши. Пръв ти се ползваш от резултата на работата. (24/стр. 328)

…Всеки човек трябва да се намира пос­тоянно на работа. Никой от вас да не бъде в бездействие. Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. (11/стр. 66)

…Отрицателният процес „не работя“ не съществува в Природата. Искаш или не искаш, ще работиш. Покажете ми едно същество, което не работи. Търсил съм такова същество, но и досега не съм намерил. Казвате: „Камъкът не работи“. Лъжете се. В камъка стават такива процеси, каквито вие не може да си представите. Външно изглежда, че камъкът не работи, но в него стават вътрешни процеси. (2/стр. 7)

За всяко същество, колкото малко и да е то, има математически точно определено място и работа, която то трябва да свърши. (10/стр. 22)

Има неща, които на Земята не са завършени, но трябва да се завършат. Щом се завършат, ще ви се подпише паспортът, ще ви дадат свободен билет за далечната Ханаанска земя, в която царува Любов, щастие и живот. Който не е завършил работата си, той няма да получи паспорт за напущане на Земята.

(18/стр. 233)

Смисълът на живота
седи в работата

Ще работиш смисълът на живота е в работата. (20/стр. 55)

Смисълът на живота седи в работата. …Под понятието работа разбираме всичко Възвишено и Велико, което човек може да извърши на Земята. На Земята по-високо нещо от работата не съществува. Само чрез работата човек разбира Надеждата, Вярата и Любовта. Ако не работи, той нищо не може да разбере. Разумният свят си служи с работата като един от съвършените методи за постижение. (48/стр. 3)

В една легенда за създаването на света и за разпределяне на благата по Земята се казва, че най-после се явил българинът при Господа и поискал от Него сила. „Взеха я вече“  отговорил Бог. „Какво остана за мене?“ „Почти всички блага са раздадени вече.“ Като помислил известно време, българинът казал: „Работата дадена ли е на някого?“. „Тя е единственото свободно благо.“ „Тогава дай на мене работата.“ Българинът взел работата и благодарил, че и за него останало някакво благо. Наистина Велико нещо е човек да работи. (1/стр. 177, 178)

Да мислиш право и да работиш, това е Великото, към което човек трябва да се стреми. В порядъка на живота и на Природата, в който сте и вие, се налага мислене и работа. (24/стр. 292)

Много работа се иска от човека, докато реши задачите на живота си.

(55/стр. 130)

Ако другите работят, те ще заякват…, а вие, които нищо не работите, ще останете хилави, от вас няма нищо да стане. Който оре, богат става, защото животът, това е една Велика работа. (12/стр. 21)

Що е работа? Работата е закон, метод, условие за подмладяване на човешката Душа, или за осмисляне на човешкия живот. (11/стр. 155, 156)

Ще вземеш най-малката работа, която ти се дава, защото тя носи живот в себе си. Ако се откажеш от тая работа, животът ти ще се свърши. Най-малката работа, която ви се даде, носи живот. Без нея животът няма смисъл. (6/стр. 68)

Всички без изключение
трябва да работят

…И като светски, и като духовен, има нещо, което човек още не е придобил и за което трябва да работи; и като прост, и като учен, човек трябва да работи, за да придобие онова, което му липсва.

(38/стр. 67)

И тъй, има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали  за всички има условия да се развиват и усъвършенстват. (49/стр. 70, 71)

За човека казвам: Щом Божественото в него се пробуди, той трябва да работи върху себе си, да го задържи. И Светията, и ученият, и обикновеният човек трябва да работят, да дадат ход на Божественото в себе си да не ги напуща. (59/стр. 117)

Светията трябва да работи, да увеличава своята Святост. Ученият трябва да работи, да увеличава своята ученост. Обикновеният човек трябва да работи, да стане необикновен. (59/стр. 117)

Слабият трябва да се упражнява, да стане силен; бездарният трябва да се труди, да развие своите дарби, да прояви своя талант; неспособният трябва да работи, да стане способен. Усилия, труд и работа се иска от вас, няма защо да се обезсърчавате. (47/стр. 104)

Ако философът престане да работи, става орач; ако орачът учи и работи с разположение, той става философ. (23/стр. 8)

Работата определя
човека в света

Работата определя човека в света. …Малцина работят. Когато човек се зас­тавя да работи, по вътрешни прекрасни подбуждения да работи, че започне работа, то е работа на ума. (35/стр. 179)

В чука, като символ на Природата, се крие онази Първична творческа сила, с която човек започва да работи. Желанието у човека да работи, да се прояви, е вечно и произтича от Разумния принцип на Битието. (17/стр. 26)

Работата хвали човека, а не това какво той мисли за себе си. (5/стр. 228)

Работоспособността на човека има отношение към неговия морал. Колкото по-работлив е той, толкова е по-морален.

(72/стр. 198)

Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи  това е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят.

(45/стр. 63)

…Необикновени хора са тези, които работят, а които си почиват, те са обикновени. (28/стр. 344)

Човек еволюира
само когато работи

…Онези, които не познават Истината, залъгват хората, че има еволюция в света. Човек еволюира само когато работи. Не работи ли, никаква еволюция не съществува. (33/стр. 281)

Ако чакате така да се оправи светът, то и след 10 000 години няма да се оправи. Ако не работите, по-добри от това, което сте, не можете да станете. От вашата воля зависи и бързината на вашето развитие. (10/стр. 44)

Всичко, което е потребно за вашето развитие, вие ще го имате, но трябва работа. Много сериозна работа трябва.

(19/стр. 594)

В един момент човек не може да стане учен, богат, силен, здрав. Работа, усилия, упражнения, учене се иска, за да придобие човек онова, което Душата му желае. Това са задачи, които той трябва да реши. Не е важно дали ще ги реши правилно. Добре е да ги реши правилно, обаче, както да ги реши, ценни са усилията, които той е правил. Усилията помагат за развитието му. (54/стр. 223)

В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. (55/стр. 46)

От значение както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго. Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите. (72/стр. 122)

Съзнателният, работливият човек само може да мине в по-висока фаза на развитие. (18/стр. 64)

В този живот можеш да се преродиш двадесет пъти, ако работиш. Всяка година се прераждаш по веднъж… Можеш поне десет-петнадесет прераждания да прекараш, но трябва голяма, решителна ръка. (26/стр. 380)

Само работата
може да ви спаси

Онова, което спасява съвременните хора, е трудът и работата… (13/стр. 32)

Работа се изисква от всички. Тази е единствената философия  никаква друга философия не може да ви помогне. Да мислите, че като се преродите, тогава ще работите или че някаква нова религия ще ви спаси  това са празни работи. Освен работата нищо друго не може да ви спаси. (38/стр. 235)

Спасението е вътрешен… процес. Да се спаси човек, това значи да придобие в себе си такава устойчивост, че никакви бури и ветрове, никакви мъчнотии и противоречия да не го разклащат. За това се изисква усилена работа. (33/стр. 135)

Мнозина очакват Спасението като свършен факт. Спасението е свършен факт, но за да се спаси, човек трябва предварително да е работил и да работи. Пролетта ще дойде, но трябва да намери хора, готови за работа. Какво ще прави онзи, който не е сял? Есента ще дойде и ще си замине, а той нищо не е пожънал, нищо не е турил в хамбара си. Царството Божие е идвало на Земята много пъти, но само за ония, които са били готови. И днес Царството Божие иде на Земята, но пак за ония, които са готови… (59/стр. 80)

Всеки сам трябва да извоюва Свободата си

Под думата Свобода се разбира работа. Свободата може да се постигне само чрез усилена работа. (29/стр. 241)

Изведнъж човек не може да придобие Свобода. За да придобие Свободата си, той трябва усилено да работи.

(29/стр. 290)

…Истинският ученик се крие дълбоко някъде, както диамантите се крият в земята. Има диаманти, заровени на 200 километра дълбоко в земята… Има ученици, които са излезли вече на повърхността на земята, а други са още в земята на дълбочина 200 километра. Числата 2, 20 и 200 означават принцип на живота  работа. Тъй щото, за да излезете от дълбочината на земята, в която сте заровени, от вас се иска работа. Това, което всеки човек е заровил в дълбочината на своята земя, представя неговата Душа. Човешката Душа, това е диамант, заровен в земята на дълбочина 200 километ­ра. (18/стр. 178)

Всеки сам трябва да извоюва Свободата на своята Душа. Това е Велик процес. В придобиване на Свободата си човек се превъзпитава, израства, придобива Великия морал на живота, при който злото не е в сила да свързва ръцете и краката му с въжета. (33/стр. 49)

Какво трябва да правим за постигане на Свободата си? Да се молим ли? Трябва ли човек да се моли за Свободата си? На работа! (33/стр. 51)

И тъй, без песни, без молитви, без целуване на ръка! Всички на работа! От горе следят кой се готви за работа и кой е започнал работата си. (33/стр. 53)

Още хиляди години
има да се работи

Да се стреми човек да стане Син на Светлината, това не значи, че в един ден може да стане такъв. Хиляди години е учил и хиляди години още трябва да учи, за да придобие онази Светлина, която ще го направи Син на Светлината.

(48/стр. 121)

За бъдеще има много да се работи. Още хиляди години има да се работи.

(57/стр. 38)

Всеки човек има недовършена работа, за което се изискват хиляди години, докато я завърши. (29/стр. 195)

Нам предстои не само един живот усилена работа, но ни трябват хиляди години усилен труд, усилена работа, за да внесем ония елементи, които са необходими за подобрение на човечеството.

(65/лек. 4: стр. 21)

Някой казва: „Аз повярвах в Господа“. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази Първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. (65/лек. 14: стр. 13)

Като не мислите много, вие казвате: „Толкова усилия направихме, нищо ли не сме постигнали?“. Какви усилия направихте? Че десет години сте правили усилия, много ли е това? Друг е въпросът, ако десет хиляди години сте правили усилия. (36/стр. 65)

Какво представят пет-шест хиляди години търсене на Господа? Ако мис­лите, че за няколко хиляди години ще Го намерите, вие се заблуждавате. Още повече, ако мислите, че в десет-двадесет години можете да намерите и познаете Господа. (36/стр. 65)

Не може човек да бъде красив, ако той не е работил. В красотата умът трябва да е вземал участие, сърцето трябва да е вземало участие, волята да е взела участие, човешкият Дух и човешката Душа  също. Хиляди години трябва да е работил човек, за да постигне тази красота.

(57/стр. 34)

За пример виждате, че някой човек е красив, има красиви черти на лицето си като красиви плодове, и казвате: „И аз искам да бъда красив“. Обаче красотата е плод, за изработването, или за узряването, на който човек е работил с години, с векове. Красотата е Божествена идея. Вие искате да бъдете силни, но трябва да сте работили с години и векове, за да придобиете тази сила. Силата е Божествена идея. (63/стр. 59)

Не се постигат лесно нещата. Десетки години ще работиш в областта на музиката, докато станеш добър музикант. Следователно десетки и стотици години трябва да живееш добре, за да придобиеш добрия живот. (71/стр. 232)

Никой не може да бъде щастлив, ако мисълта, чувствата и говорът му не са прави. Правата мисъл, Правото чувство и Правият говор са наука, която се постига при усилена работа. Векове и хилядолетия ще я изучават и пак ще остане нещо ненаучено. (71/стр. 234)

Човек трябва да работи върху себе си години и векове наред, за да придобие правилни разбирания за Божествения живот. Придобие ли това разбиране, човек може спокойно да напусне земния живот и да влезе в Новия живот, да продължи учението си. (53/стр. 330)

И в Безсмъртния живот нещата не се постигат моментално. И там човек трябва да работи, да се развива, да учи. Той не може изведнъж да обхване този широк свят около себе си. Работа се изис­ква от всички. (52/стр. 33)

И на Небето пак ще работите

Един ден, когато човек съблече телесната си дреха, когато се обезплъти, тогава той ще мине в друга фаза на работа. Той няма да оре, да копае, да готви, защото няма да има вече ръце и крака. И като дух, той пак ще работи, пак ще оре и копае, но в друга област, в друго поле.

(52/стр. 61)

…Много неща могат да се научат на онзи свят, но за това се изисква по-усилена работа, отколкото на Земята. (53/стр. 9)

Някой мисли, че като отиде на Небето, там ще го посрещнат с музика и песни. И това може да бъде, но само за ден, два, три, месец…, но след това ще ви турят на работа. Небето е място за работа. Земята пък е училище. (49/стр. 147)

Условията на онзи свят се определят от тия, които сте имали на Земята. Ако на Земята не сте работили съзнателно, не мислете, че на онзи свят ще можете да работите по-добре. Там само ще преглеждате сметките си. Ако на Земята сте работили добре, и в духовния свят ще работите добре. Там ще имате добри резултати и ще се радвате на плодовете си. Това наричат религиозните „живот на блаженство“. (3/стр. 46)

Онзи свят е свят на работа. Който отиде в онзи свят, трябва да бъде готов за работа. Там има повече работа, отколкото на Земята. Съществата, които живеят на онзи свят, непрекъснато работят.

(32/стр. 101)

„Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на Земята.“ Още по-добре. На онзи свят работят именно тия, които са завършили развитието си. На Земята работят и умните, и глупавите, а на Небето между Ангелите само умните работят.

(53/стр. 9)

…Кармата не е нищо друго освен странстване на човешката Душа из Космоса. След като направи обиколка из целия Космос, след като завърши екскурзиите си, тя се връща при Баща си, отдето е излязла, но вече обогатена, пълна с опитности и знания. Душата, дошла при своя Баща, не седи без работа; тя веднага започва да прилага знанията си: тя работи, създава нови системи. Колкото една Душа е по-напреднала, толкова и Вселената, която тя създава, е по-голяма. Казвате: „Какво може да се работи в онзи свят?“. Ако отидете в онзи свят, ще видите, че Ангелите работят усилено, цели Слънчеви системи творят. (29/стр. 238)

2. Щастието зависи
от работата

В лесния път действат
силите на злото

Ще ви приведа примери из живота да видите, че наистина при доброто се изразходва повече енергия, а при злото  по-малко. Представете си, че работите десетина години неуморно в областта на изкуството, науката или на някой занаят. Вие изразходвате енергия, мисъл, време и едва след много години можете да спечелите стотина хиляди лева. Обаче, ако някой апаш намисли да вземе спечелените ви пари, в една нощ може да реализира желанието си. Той става богат в няколко часа без много труд и работа, без изразходване на много енергия. В богатство, спечелено по бърз начин, действат силите на злото. В богатство, придобито по честен и бавен начин, действат силите на доброто. (22/стр. 34)

Няма лесен път в живота. Всичко се постига с работа и с труд. А това е най-приятното нещо в живота. Иска ли човек бързо да забогатее, той се натъква на противоречия. (28/стр. 410)

…Защо Господ изпъди Адам и Ева от Рая? Защото, докато бяха в Рая, те бяха в положението на болни хора. В какво се състоеше болестта на Адама? Понеже Адам [първо] беше от здравите хора, Бог му каза: „Ти си здрав. Ще работиш“. Той се отказа да работи и потърси един лесен начин на живеене. Той търсеше други да работят за него и като търсеше лесния път, Господ го изпъди от Рая, като му каза: „Тук е място само за работа, не е болница. Болницата е вън от Рая. Който е в Рая, трябва да се спретне на работа…“.

(19/стр. 158)

Тази е причината, дето Бог изпъди Адам и Ева от Рая. Така и много хора днес не искат да работят, не искат да правят добро и казват: „Защо трябва да работя? Защо ще правя добро? Нека си уредя малко живота, дотегна ми да бъда сам“. Нещастието в живота се дължи на това, че ние искаме някой да ни обича, да ни помага, да работи за нас, а ние само да почиваме. (19/стр. 158)

Който не работи,
очакват го нещастия

Всички живи същества трябва да работят. Който не работи, не е жив. Той не може да се ползва от благата на живите хора. (72/стр. 198)

…Щом престанеш да мислиш, ти умираш; щом престанеш да чувстваш, ти умираш; щом престанеш да работиш, ти умираш. Нищо повече! Някой казва: „Не искам да работя“. Смъртта ще дойде тогава, ще напуснеш човешкия свят.

(74/стр. 129, 130)

…Ще мислиш, ще чувстваш и ще работиш… Ако не искаш да работиш, очакват те страдания и нещастия. (36/стр. 260)

…Така постъпва и Разумният свят. Когато човек не иска да работи, отнемат кредита му и го оставят на произвола на съдбата. (20/стр. 148)

…Ако ти не мислиш сам за себе си, ако не работиш за себе си, ти непременно ще бъдеш нещастен. Ти сам ще привлечеш нещастието по един много естествен начин. (19/стр. 158)

Който нищо не работи, а цял ден заповядва на слугите си, той в един живот само може да деформира лицето си, да изкриви носа, устата, очите си, да атрофира вътрешните си органи и после да се чуди как и отде му дошло нещастието.

(52/стр. 183, 184)

Човек трябва винаги да работи… Каквото и да е, трябва да работи; ако се спре, ще дойде това, което не желае.

(26/стр. 363)

Бездействието е забранено и на Земята, и на Небето. Който се опитал да бездейства, двойно ще плати. (71/стр. 25)

Не работите ли съзнателно, вие ще се натъкнете на нежелателни положения. Не желае ли да работи, човек се намира пред изненади в живота. (58/стр. 91)

Ако вие не работите, както Бог изисква, Той ще ви подложи на все по-големи и по-големи страдания, докато най-после вие не се замислите защо са тези страдания. И ще дойдете до разрешението на въпроса. (19/стр. 410)

Не фатализмът решава въпросите, а работата

Ще кажеш, че всичко зависи от късмета, т.е. от съдбата. Ако очакваш наготово, разбира се, че съдбата ще определи щастлив ли ще бъдеш, или нещастен.

(24/стр. 268)

Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си. Ще кажете, че съдбата ви е определена, и човек, колкото да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише… От човека зависи да си напише добра или лоша съдба.

(59/стр. 44)

…Ще си поставите един Идеал, който искате да постигнете. Човек трябва да работи над себе си! Сега всички хора въобще, особено фаталистите, казват: „Каквото дойде!“. Това прилича на ония дървета, които са пуснати в някоя река, и тя ги блъска тук-там из водата, докато най-после ги изхвърли на брега. Това обаче не е разрешение… (8/стр. 481, 482)

Много от съвременните хора са фаталисти… Между аристократизма и фатализма има нещо общо. Както аристократът очаква на другите хора те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо. Човекът на Вярата обаче е друго нещо. Той работи и казва: „Като работя, все ще спечеля нещо“. Той разчита на себе си, на своите сили.

(39/стр. 148)

Нищо не се дава наготово

…Човек е в състояние да нареди живота си, както иска. За това е нужна силна воля и работа, нищо не се дава наготово.

(47/стр. 265)

Човек не трябва да очаква наготово да получи нещо. Той трябва сам да си изработи това, което му е нужно. (33/стр. 244)

Някой очаква нещо без работа  като лотариен билет. Не, трябва да се работи.

(26/стр. 368)

Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа. (34/стр. 299)

Всичко се дължи на труд, на работа. Няма нищо, постигнато без усилие. Да не мислите, че ей така, без работа, ще пос­тигнете нещо. Всички, които са имали постижения, много са работили.

(26/стр. 453)

…Човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него. Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа.

(48/стр. 176, 177)

Трябва да има една вътрешна Чистота. …Не мислете, че Чистотата се дава даром. Човек ще работи, ще мине през хиляди изпитания, докато стане чист.

(26/стр. 442)

…Характер не се изработва даром, доб­родетели не се придобиват даром.

(28/стр. 376)

Нищо не се дава даром без работа и труд. Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия. „Не може ли по благодат да се получат нещата?“ Не може. Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа… (53/стр. 22)

Ще учиш, няма да ти дойде даром… Даром ще ти се дадат условията. Ако ние искаме от Бога даром, ние ще нарушим Закона на Свободата. (19/стр. 505)

Някои очакват Бог да им даде наготово всичко, от което се нуждаят. Бог дава само подтик на човека, а работата и усилието са от него. Чуете ли Гласа на Бога да казва: „Стани!“  стани и започни да работиш. (58/стр. 224)

Каквото изработиш,
това ще получиш от живота

Като се натъкват на мъчнотии и не правят усилия да ги разрешат, мнозина казват: „Както Бог даде“. Това е крива философия. Защо? Представете си, че имате голяма нива, но нито я орете, нито сеете и казвате: „Каквото Бог даде“. Какво ще даде Бог на тази нива? Тръни и бодили. Обаче, ако я разорете и посеете с жито, жито ще даде. Каквото посееш, това ще получиш. (32/стр. 91, 92)

Божествената градина трябва да се полива… Сладките плодове идат оттам, дето сте поливали. Горчивите плодове идат оттам, дето не сте поливали. Защо идат горчивите плодове? Защото не си поливал. Защо идат сладките плодове? Защото си поливал. Това всеки може да провери. Бог иска да ни застави да работим, за да бъдат плодовете ни сладки.

(9/стр. 126)

Различия има между жените. Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, някоя е страхлива. То си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала. Страхливата е станала страх­лива, защото се е поддавала на страха. Човек чрез ред упражнения става това, в каквото се упражнява. (12/стр. 85)

Някой пита защо един човек е по-учен, по-богат, по-добър от другите. Защото е работил повече. Който придобива повече, той повече работи. Трудът на всеки човек се възнаграждава справедливо.

(28/стр. 410)

…Някои искат с по-малко труд да влязат в Царството Божие, без много мъчнотии, с малко молитви; но толкова и придобиват. (26/стр. 456)

Ти мислиш върху въпроса ще отидеш ли в Рая, или няма да отидеш. Че аз да ти кажа дали ще идеш в Рая, или не. Ще ти кажа как се отива в Рая. Ако ти постъпиш в гимназията и ако от първи клас до осми се учиш добре и имаш шесторки, аз ще ти кажа, че ще свършиш с отличие, и баща ти и майка ти ще се радват. Но ако от първата година все двойки и тройки получаваш, никак няма да влезнеш в Рая. Ако ти си бил музикант и на ден свириш по 7  8 часа, ти ще имаш бъдеще. Ще даваш концерти и ще те слушат хората. А пък ако свириш по половин час на ден, ще се научиш само да дрънкаш на пиано.

(41/стр. 147)

Богатството е въпрос
на работа, а не на късмет

Българинът казва: „Късмет“. Под късмет аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът. (11/стр. 157)

Богатството изисква труд, труд, труд! Истинското богатство се добива с голям труд. И онзи, който го е добил без труд, то не е богатство. После, някой знае. Но знанието се добива с труд, труд, труд!

(70/стр. 256)

Смешно е човек да очаква богатство, без да е вложил срещу него известно количество енергия, изразена в работа и труд. (39/стр. 123, 124)

Мнозина не успяват в живота, защото не работят, не учат. Те си купуват лотарийни билети и чакат, дано им се падне някаква печалба. Вместо да очакват печалби от лотария, по-добре нека вземат мотика на рамо и започнат да работят.

(21/стр. 169)

Лесният път е път на лотария, към който мнозина прибягват. В лотарията печели милиона само един билет. Останалите билети дават малки печалби, а повечето не дават никакви печалби… За предпочитане е човек да работи с пос­тоянство и Любов и всеки ден да придобива по нещо, отколкото да очаква на големи печалби, но нищо да не получи.

(58/стр. 285, 286)

Преди две години един господин ми разправяше следното: от двадесет години наред той се занимавал с търсене на имане  заровени богатства, съкровища. Той си имал една голяма книга, в която били написани богатствата от древността, заровени в земята. Веднъж прокопал едно разстояние от половин километър да търси големи богатства. Цели двадесет години той все копал. Казвам: Ако беше си купил едно лозе и го копаеше редовно всяка година, за двадесет години той би спечелил петстотин хиляди лева.

(16/стр. 195)

Ако вие очаквате наследството на дядо си, а друг някой си купи десет декара земя, които насажда с хубави плодни дървета, кой от двамата по-скоро ще забогатее? Случва се, че дядото скоро не умира, и внукът дълго време трябва да ходи със скъсани дрехи, защото, докато е жив, дядото не дава пари. Онзи пък, който е насадил десетте декара земя с плодни дървета, в няколко години само ще се ползва от плодовете на своя труд… Насадете нивата, която Бог ви е дал  вашето сърце, вашия ум и вашата воля  и на тях разчитайте! В тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надявайте. (56/стр. 36)

Представете си, че вие ми искате по 1500 лева, и аз ви пращам 15 житни зрънца, и казвам: „Сега е есен. Посадете ги по последната система, която съществува в Америка“. Аз ви казвам, че в 5 години вие ще имате не 1500 лева, но повече от 20 000 лева печалба. (12/стр. 25)

Успехът и щастието
зависят от работата

Успехът на човека зависи от усилията, които той прави. (51/стр. 25)

Трудът и работата носят щастие на човека. (47/стр. 274)

…Всеки има право да се стреми към щастлив живот, понеже е взел участие в работата на цялото Битие. Обаче, колкото по-съзнателно е работил, толкова по-лесно ще придобие щастието.

(32/стр. 189)

Щастието се заключава в работата, в правата мисъл, в помагане на близките.

(20/стр. 161)

Щастието в живота седи в това да знаеш, че можеш да мислиш, че можеш да работиш, че искаш да бъдеш полезен и на другите. Щом мислиш така, другите неща сами по себе си ще дойдат.

(19/стр. 158)

Значи, от работата, която сте свършили, зависи вашата Свобода или ограничение. Това е природен закон, в който няма изключение. Щастието върви след прилежните… (19/стр. 213)

Не се оплаквайте от съдбата си, но работете  след време съдбата ви ще се усмихне. (16/стр. 196)

Природата възнаграждава щедро всеки, който работи. (32/стр. 202)

Радвай се на това, което ти си посял… Работете, за да имате постижения, да придобиете радостта. Тогава ще проверите стиха: „И скръбта ви ще се превърне на радост“. (9/стр. 127)

Когато искаш нещо,
работи за него

…Когато човек иска нещо, той трябва усилено да работи в това направление.

(63/стр. 47)

…Човек трябва да работи, да прави усилия сам да постигне своите желания.

(33/стр. 271)

Днес всички хора са недоволни, нещастни, защото на всеки липсва нещо: някой няма пари да си купи хляб; втори няма средства да наеме стая, да следва университет; трети няма дрехи за зимата, няма дърва, въглища и т.н. Всички очакват да им помогне някой. Казвам: Ако тия хора са болни, немощни, всеки ще им помогне, но ако са здрави, силни хора, те трябва да се впрегнат на работа. Щом работят, те ще имат всичко…

(52/стр. 123, 124)

„Мога ли да свиря добре? Ще свърша ли училище? Ще бъда ли здрав?“ Това са въпроси, за които не се пита. Искаш ли да добиеш всичко това, ти трябва да работиш. (55/стр. 174)

Ще кажете, че Христос е поддържал мисълта: „Искайте и ще ви се даде“. В дадения случай думата искайте може да се преведе с думата работете. Може ли човек да иска жито от нивата си, ако нищо не е сял? Може ли да събира плодове от градината си, в която нито едно плодно дърво не е посадил? Може ли да счита, че има право да тегли пари от банка, в която нищо не е вложил?

(33/стр. 258)

Ще кажете, че искате да бъдете силни, учени, богати хора. И това е добре, но преди да бъде силен, човек е бил слаб; преди да бъде учен, той е бил невежа; преди да бъде богат, той е бил сиромах. Като се упражнява, като учи и работи, като прилага силите си, слабият става силен, невежият  учен, сиромахът  богат.

(22/стр. 34, 35)

Един студент американец  присъствал на сеанса на един борец, който правел изкусни упражнения… Като го гледал, студентът казал нещо по адрес на бореца. Той чул и му ударил една плесница, като го повалил на земята. От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си. Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме?“. „Не те познавам“  отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха като свещ. След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търколи на земята“. „Много добре си се възползвал от моята плесница  казал борецът.  Сега те признавам за мой учител и ще вървя по твоя път.“ (24/стр. 178)

От тебе зависи това

Човек е господар на условията и на възможностите. Ако не работи съзнателно, той ще изгуби условията и възможностите. От човека зависи да използва или да изгуби условията и възможности­те, които му са дадени. (58/стр. 114, 115)

Силите и способностите са вложени в самия човек. От него зависи кога да пос­тигне своите желания. Което е посято в земята, то се проявява, но което не е посято, то не се проявява. (19/стр. 405)

Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране. Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат  от него зависи да прояви тия качества.

(39/стр. 327)

У вас трябва да седи мисълта: „Аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда разумен“ и т.н. Че това може да се постигне след хиляди години, нищо от това. Туй зависи от вас самите. Ако работите добре и усърдно, това може да се постигне още днес. А ако не работите добре, може да се постигне след хиляда години. (19/стр. 405)

…Хората… Как ще се изправят? Те ще слизат на Земята, ще се качват на Небето, докато един ден окончателно решат да заживеят за Бога и приложат Неговото Учение. Това може да стане и след осем хиляди години, а може да стане и сега  от човека зависи. Дали по-рано, или по-късно ще стане това нещо, зависи от усилието, което човек прави, както и от резултатите на това усилие. (63/стр. 78)

С теб върви само това,
което си изработил

Доброто, което имате, не е ваше; животът, който баща ви е дал, още не е ваш; животът, който майка ви е дала, още не е ваш. Ваше е само онова, което вие сами съзнателно сте изработили и спечелили.

(37/стр. 248)

Никое същество на Земята не може да ви отнеме благото, което сте спечелили с труд и пот. Ако вие сами изгубите това благо, пак не се плашете; кога и да е, то ще се върне при вас. (37/стр. 251)

…Това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и в бъдеще. (8/стр. 285)

Ученикът трябва да учи, Милосърдието не можеш да го купиш… Също така Вярата, Надеждата, Любовта, сръчността наготово никъде не можеш да ги вземеш, трябва да ги учиш. И като ги научиш, никой не може да ти ги вземе. (26/стр. 378)

Та казвам, преди всичко човек трябва да свърши своята работа. Единственото нещо, което вие ще намерите, след като се върнете в другия свят, ще намерите работата, която сте свършили.

(19/стр. 131)

Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. (59/стр. 4)

Това, за което не работиш,
те напуща

Бог така е направил света, че онова, същественото в нас, е само това  онова, за което ние работим. А онова, за което ние не работим, то е преходно.

(70/стр. 278)

За да станат силни, хората трябва да се упражняват. За да станат богати, хората трябва да работят. Ако не се упражняват и не работят, каквото знание и изкуство да имат, ще го изгубят.

(32/стр. 480, 481)

За да се развие един талант, много поколения трябва да са работили усилено върху него. Най-после тези поколения предават изработения талант на някой човек. Обаче, ако и той не работи върху дадения талант, последният заглъхва.

(72/стр. 138)

Казва се, че човек се ражда добър, гениален, талантлив. Наистина доброто, гениалността се наследяват, но ако не работи върху себе си, човек ще изгуби онова, което е вложено в Душата му.

(71/стр. 232)

Неспособният, като учи и работи върху себе си, може да стане способен. И обратно: ако способният не учи и не работи, губи и това, което му е дадено.

(24/стр. 268)

Не мислете, че като хванете единия край на щастието, всичко сте придобили. Вие можете да хванете единия край на щастието и да го изпуснете. Работете постоянно без отлагане, та като хванете единия край на щастието, да не го изпуснете. Хванете ли здраво щастието, вие ще влезете в Безсмъртния живот.

(52/стр. 32, 33)

Влезете ли в Безсмъртния живот, това не значи още, че всичко сте разбрали. Не, Безсмъртният живот изисква още повече работа, усилия, отколкото временния живот. Защо? Защото, ако не работите, вие можете да го изгубите. (52/стр. 33)

3. Бог иска работа
от човека

Бог иска работа от всички

Религиозните хора казват: „От Духа ще дойде!“. От Духа ще дойде, но Бог иска работа. (35/стр. 112)

Бог, като се изяви на човека, праща го на работа. (25/стр. 77)

Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа.

(28/стр. 215)

Не трябва ли всеки човек да бъде… като войника готов всеки момент за работа? Той трябва да облече дрехата на ума, на сърцето и на волята си, да застане като войник, да чака заповедта на Онзи, Който го изпратил на Земята. (1/стр. 280)

Всички хора са дошли на Земята да работят. Бог казва: „Дайте работа на всеки човек да се прояви“. Като свърши дадената му работа и комисията се произнесе за успеха му, едва тогава Бог ще даде думата Си къде да го поставят…

(28/стр. 79, 80)

Време е вече да давате отчет на Господа за работата, която сте извършили.

(36/стр. 108)

Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил Волята Божия. (65/лек. 27: стр. 23)

Ние все чакаме по благодат да дойдат дарбите. Господ иска от всички същества, от най-малките до най-големите, работа и работа. И ако ние страдаме, то е, защото не сме работили в миналото. И Господ те наказва заради твоята леност. А на този, който е работил, Бог въздава повече, понеже в миналото е бил трудолюбив. Трябва да работим, в каквото и да сме положение. (64/стр. 157)

…Когато Бог ви дава някаква работа, откажете се от всички удоволствия. Щом свършите работата си, имате право да си почивате… (36/стр. 157)

И смъртта да не ви плаши. Ако тя се изпречи на пътя ви, кажете си: „Понеже Бог ме изпратил на Земята да работя, никаква външна сила не може да отнеме работата ми. Докато не я свърша, не изменям пътя си, не се мърдам от мястото си…“. (28/стр. 88)

Знаете ли как живеят Ангелите? Те са пръснати из цялата Вселена далеч един от друг. Докато не свършат работата, която им е дадена, те няма да се върнат при Бога, от Когото са излезли. И хората като Ангелите са пръснати по целия свят да завършат работата си, но са забравили отде са дошли и кой ги е изпратил.

(18/стр. 274)

Разликата между Ангелите и хората седи в това, че Ангелите знаят кой ги е изпратил на работа и помнят пътя, по който са вървели. Хората са забравили всичко това и днес трябва усилено да работят, да си припомнят отде са дошли и кой ги е изпратил, за да могат един ден да се върнат към Бога, от Когото са излезли.

(18/стр. 274, 275)

Бог ли ще даде,
или ти трябва да работиш?

Човек трябва да бъде енергичен, буден, готов за всяка работа. „Каквото Бог даде.“ Не, постоянно ще работиш.

(36/стр. 381)

Казвате: „Каквото Бог даде, каквото Бог каже, така ще бъде“. Щом е тъй, Бог е казал „Ишвара“, т.е. ще работиш. Ишвара е Свещено Име на Бога на санскритски език. То означава, че за всяко нещо е нужно работа. (43/стр. 266)

…Забелязано е, че хората, като станат верующи, не искат да работят вече. И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават да работят. Те казват: „Господ ще нареди всичко“. …Те мислят, Господ, като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите. Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови. И вие няма да съществувате. Ако искате да съществувате, трябва да работите. Ако не работите, вие ще се обезличите. (70/стр. 441, 442)

Някой казва: „Аз разчитам на Господа“. Добре е да разчиташ и уповаваш на Господа, но пръв ти трябва да работиш.

(24/стр. 253)

Някой може да каже: „Ако Бог мисли за тебе, ти не трябва да работиш“. Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мене само когато насадя 200  300 дръвчета. Бог ще промисли за мене, когато завърша университета. Бог ще промисли за мене, когато работя на лозето и стана опитен лозар. Бог промисля за Своите разумни деца, които работят, които мислят добре и Го слушат.

(25/стр. 74)

Сега имаме един начин да се молим на Бога и Той да уреди работите. По този начин, по който мислим, Господ никога не урежда света. Ако мислиш, Бог урежда живота; ако чувстваш, Бог урежда живота; ако работиш, Бог урежда живота; ако садиш нещата, Бог урежда живота; ако правиш добро, навсякъде Бог урежда нещата. (74/стр. 34)

По три пъти на ден се молите и въп­реки това нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си? Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние? Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби… (48/стр. 201)

…Някои хора, главно религиозните, духовните, често говорят за Божи Промисъл и казват: „Няма защо да се грижим, да се безпокоим, Бог ще промис­ли за всичко“. Вярно е това твърдение, но опасността седи в туй да не изпада човек в бездействие и да очаква всичко наготово. Светските хора пък изобщо не признават Божи Промисъл и казват: „Ако човек сам не се стегне да работи, Господ никога няма да му спусне нещо наготово от Небето“. (50/стр. 41)

Като не съзнава, че има Един, Който работи за него, човек се обезсърчава. Има кой да работи за нас, но не оставяйте всичкия си товар на Него. Това е друга крайност. Едната крайност: не съзнавате, че има кой да работи за вас. Другата крайност: като съзнавате, че Бог ви помага и работи за вас, вие се оставяте на Него. (24/стр. 321)

Мнозина поддържат идеята, че Господ може всичко да направи, че Ангелите Му помагат и т.н. Те подразбират, че щом Господ може всичко да направи, хората не трябва да работят. Това е лъжлива идея, от която трябва да се пазите. Господ има Свой план на действие. Той ще дойде на Земята, но важно е да намери готови хора за работа. Всеки трябва да работи, да се развива и усъвършенства.

(46/стр. 250)

Казвате: „Господ може да направи с нас каквото пожелае. В един ден Той може да ни преобрази“. Вярно е това, но работата на Бога, на Ангелите не е тази. Веднъж човек дошъл на Земята, той сам трябва да работи върху себе си, а Бог, Ангелите и другите Разумни Същества… ще му помагат само. (49/стр. 98, 99)

Бог е предвидил условия за вашето умствено, сърдечно и духовно развитие, но въпреки това е оставил един специфичен кръг на дейност изключително за вас, в който Той никога не се намесва. Когато вие работите в тоя кръг, Той поглежда отдалече какво правите и веднага след това се оттегля. Това е областта, в която човек е свободен. (25/стр. 73)

Казвате: „Господ е добър, милостив, Той ще ни избави от всякакво зло“. Така е за грешниците, но вие сте вярващи, вие сте ученици, това положение не се отнася за вас. Вие трябва да работите, без да очаквате на Божията милост. (51/стр. 135)

Тъй щото, ако сте грешници, съгласен съм с вас, че Господ е милостив и благоутробен; ако сте вярващи, Той е взискателен към вас; ако сте ученици, Той е строг към вас. На ученика Бог казва: „Стани и свърши тази работа!“. (51/стр. 135)

Човекът е съработник на Бога

Някой казва, че обича Бога. Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме. (65/лек. 3: стр. 22)

Господ работи на Земята, а ти искаш като Ангел да отидеш на Небето и там да благуваш. Това е невъзможно! Щом Бог работи на Земята върху Душите на хората, и ти ще работиш. Отидеш ли на Небето, и там ще работиш. Значи, и на Земята да си, и на Небето да отидеш, все ще работиш. Писанието казва: „Ние сме съработници на Бога във Великото дело“.

(50/стр. 157)

…Ние сме дошли на Земята като съработници с Бога да реализираме всички Негови мисли… И доколкото човек реализира Божествените мисли, дотолкова той расте и се развива. (29/стр. 276)

Вие трябва… да работите за Бога, да работите заедно с Него. Бог изисква от вас да правите това, което и Той прави. Не очаквайте наследство от баща си и майка си. Не уповавайте на ближния си и не очаквайте само на Бога. Първо разчитайте и уповавайте на себе си, а после на другите. (19/стр. 251)

Сега ние дойдохме до сериозна работа. Казвате: „Като е така, тогава нека Бог направи от нас нещо повече от това, което сме днес“. Това е само едната страна на въпроса. Бог желае от вас да направи нещо, но едновременно с Него и вие трябва да работите. И ако вие не работите с Бог заедно, нищо не може да се реализира, но работата само ще се отложи. (19/стр. 410)

Хората… са големи мечтатели. Те седят, мечтаят и казват: „Ако имаме щастие, на крака да ни дойде. Добър е Господ, Той ще ни изпрати всичко, каквото ни е нужно“. Така може да говори само разумният човек, който е работил известно време и свършил известна работа. Този човек казва: „Господи, разорах нивата, която ми даде, посях я и сега моля Те да изпратиш дъжд да я полее“. Молбата на този работник ще бъде чута и Господ ще изпрати дъжд да полее житото му. Който е разорал и посял нивата си добре, той ще пожъне добри плодове.

(33/стр. 121)

Ще видите, че светските хора са много по-концентрирани и по-будни от нас. А ние, като станем духовни, казваме: „Е, Господ ще промисли“, оставяме всичката работа на Господа. Той казва: „Аз не мога да свърша всичката ви работа, вие ще орете и сеете, а Аз ще ви изпращам дъжд и светлина“. (27/стр. 110)

Каквато работа и да ви се представи, не се отказвайте да я направите. Щом е за добро, колкото мъчна и да е, кажете в себе си, че заради Бога всичко можете да направите. Кажете ли така, Бог ще ви се притече на помощ. (53/стр. 273)

При това никога не мислете, че вие сами сте свършили тази работа. Помнете, че вие сеете, а Бог възраства посятото. Това значи: в човека се явява желание да свърши някаква работа, а Бог го ръководи, дава му посока, линия, по която да върви. (53/стр. 273)

Всеки има дял
в Божията работа

Всяка една работа Бог я започва, пос­ле я предава на хората да извършат и те нещо и да имат дял в нея, за да получат Благословение; след това накрая пак Той я завършва. (26/стр. 79)

Когато Бог каже, че работите на човека ще се оправят, този човек трябва да се заеме да свърши поне част от своята работа. Бог съдейства на хората, но и те трябва да работят заедно с Него, да вземат дял в Неговата работа. Вземе ли човек участие в Божията работа, той се свързва с Бога, става Негов съучастник.

(63/стр. 85)

Какво трябва да направи човек, за да излезе от обикновения живот? Да се свърже с Бога, Който работи сега в света. Работете и вие с Него да имате дял в Царството Божие. (84/стр. 53)

Няма по-велико нещо
от работата за Бога

Има закон: Не можеш да възлюбиш Бога, докато не работиш за Него… Трябва работа! При работата за Бога човек ще приеме Любовта. Работата е приложение на Любовта. (26/стр. 81)

Спрете се и работете. Животът е Свещено нещо. Каквото и да е положението ви, дето и да сте, работете за Бога, за тази Свещена Идея! Само така ще се освети тя. (66/лек. 32: стр. 31)

Няма по-велико нещо от това да свърши човек една работа за Бога. Как­вато работа и да ви се даде, нисша или висша, работете за Бога. (36/стр. 157)

Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: „Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз Ти благодаря, че ме остави на тази работа да Ти служа. Какво искаш да направя днес?“. (65/лек. 27: стр. 23)

Като ставате сутрин, не мислете нищо за себе си. Станете с мисълта, че отивате да служите на Бога, да вършите Негова работа. После мислете за себе си. Той щото мислите ви трябва да бъдат наредени в естествен ред. (52/стр. 123)

Всеки един от вас, като стане сутрин, да каже: „Какво мога да направя за Господа?“. (68/стр. 195)

Някоя религиозна сестра казва: „Аз завърших вече своето развитие, няма повече да готвя. Бог не ме е пратил за готвачка“. Ето какво трябва да каже тази сестра: „До днес аз готвих само за децата и за мъжа си, само за тях се грижих. Обаче съзнах, че трябва да поработя малко и за Бога. Затова днес, като наготвя на своите деца, ще отида в дома на някоя бедна вдовица с няколко малки деца, ще наготвя, ще си поприказвам с нея и ще си отида. На другия ден ще посетя друга бедна къща, ще опера, ще ушия нещо. Така ден след ден ще обикалям бедните къщи в София, ще помогна, дето с каквото мога“. Това е работа за Бога.

(52/стр. 61, 62)

На ученика Бог казва: „Стани и свърши тази работа!“. Той ще му даде следната задача: „Иди да занесеш това писмо на еди-кой си беден, страдащ човек!“. И ти ще трябва през девет гори и планини да минеш, да намериш колибата на бед­ния и да му предадеш писмото в ръка. Кажеш ли, че тази работа може и друг да я свърши, ти си пропаднал в изпита си. (51/стр. 135)

Някой казва: „Знаете ли колко много съм дал за Господа!“… Друг казва: „Аз цял месец съм слугувал на Господа!“. Какво представя един месец работа за Господа в сравнение с дългия живот, който Бог ви е дал? …Целият живот на човека трябва да бъде работа за Господа! (29/стр. 264)

За Господа човек трябва да прави жертви. Той трябва да жертва поне 1/3 от своя живот за Господа. Работи ли девет часа на ден, той трябва да пожертва три часа за Господа, т.е. за Божествения свят… (50/стр. 95)

Три часа работи за Господа, през което време ще посветиш и ума, и сърцето, и волята си само за Него. Който работи за Господа, той изпитва необикновен подем на Душата и на Духа си, а сърцето и умът му се облагородяват и просветяват. За тези три часа той свършва толкова работа, колкото никога друг път не е свършвал. Който работи за Бога, той изпитва вътрешно доволство в себе си.

(50/стр. 95)

Вие сте дошли на Земята… да свършите някаква работа за Бога. Щом свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази за своя ближен. Тази е задачата, която е дадена на всеки човек. Той първо ще работи за Бога, после  за себе си и най-после  за своя ближен. Тези три работи трябва да се съединят в едно, за да реши човек правилно задачата си. (53/стр. 187)

Някой казва: „Двадесет години вече как работя съзнателно“. Какво по-хубаво от това? Обаче, ако ти работиш за себе си, ще имаш един резултат; ако работиш за ближния си, ще имаш друг резултат и ако работиш за Бога, ще имаш трети резултат  зависи за кого работиш.

(50/стр. 118)

Някой казва: „Аз всеки ден чета молитви, всеки ден върша работата си за Бога“. Не, работата за Бога не се заключава само в четене на молитви. Истинската работа за Бога седи в това: каквото вършите, да е от Любов. (29/стр. 290)

Бъдете сега смели и решителни, трудолюбиви и работливи! Работете не за пари, а за една Божия усмивка! Свършете тъй работата си, та като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Божията усмивка да бъде заплатата ви!

(7/стр. 232)

За всеки е предвидена специална работа

Човек е фактор в живота, ако не за всичко, поне за много неща. Всеки трябва да знае, че е дошъл на Земята да свърши една работа, която никой друг не може да свърши. Ако не я свърши, той ще остави една междина в целокупния живот. А това не се позволява. (24/стр. 246)

…Човек трябва да се върне към Първичния живот, да види какви условия са предвидени за него и да почне правилно да работи. Той ще намери името си записано в Първичния план на живота и ще види отде трябва да започне своята работа. (53/стр. 51)

Вдълбочи се в себе си и виж за каква работа си определен. (71/стр. 244)

На всеки човек е дадена една работа, която той сам трябва да свърши. При как­вито условия и да се намира, той трябва да свърши своята работа. „Може ли човек да работи при лоши условия?“ Може. …За разумния човек не съществуват неблагоприятни, лоши условия.

(33/стр. 322, 323)

Природата е определила за всеки човек специална работа… „Защо трябва аз именно да свърша тази работа?“ Защото си най-способният, на тебе са дадени условия да я свършиш. (39/стр. 270)

Природата е строго определила мястото, както и работата на всеки човек. Попадне ли човек точно на мястото и на работата, които Природата му е определила, той всякога е доволен. (55/стр. 79)

Всеки човек е роден за някаква работа. По какво се познава за коя работа е роден човек? По разположението, което има към тая работа. (20/стр. 189)

Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе? Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът  от цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни. Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него. (49/стр. 65)

Във Вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши. (49/стр. 65)

Всяка работа сама за себе си е важна според закона на Божията Мъдрост… Всяка работа, колкото и микроскопическа да е, тя е Свещена. (30/стр. 52)

Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в Космоса. (20/стр. 60)

Ние сме изпратени на Земята да свършим работата си както трябва. На всеки човек е дадена специална работа, която той сам трябва да свърши. Ако не свърши работата си, както Бог изисква, той не може да бъде свободен. Хиляди пъти ще дохожда на Земята, докато свърши работата си, както Бог изисква.

(5/стр. 214)

Който работи,
Невидимият свят му помага

Като желаете нещо, а едновременно правите и усилия, Разумната Природа ви подкрепя. (25/стр. 176)

Когато само желаеш някои неща, то Невидимият свят не се притичва да ти помогне, но ако направиш известно усилие, ако почнеш да работиш в тая посока, той идва да помогне. (26/стр. 386)

Например искаш да напреднеш в музиката  като се опретнеш да работиш, ще привлечеш помощта на Невидимия свят; ако се обленяваш, тогава той се оттегля. (26/стр. 386)

Истинското постижение е в това  да работите усърдно на Земята, за да може Невидимият свят да се заинтересува от вас и да ви помогне. (25/стр. 63)

…От Невидимия свят вашите Нап­реднали Братя, които са завършили своето развитие, те ви преценяват според усилията, които правите. Като влезе някой Светъл Брат, той гледа усилието ви и дотолкоз се интересува от вас, доколкото имате усилие. Ако имате желание, ще ви научи, а ако сте заспали и чакате наготово, той ще мине и ще си замине…

(12/стр. 49)

Работете върху ума и сърцето си съзнателно да бъдете от онези Праведни, Добри и Разумни хора, за които Възвишените и Напреднали Братя са готови всякога да воюват. Вие ще работите за доброто на своята Душа, както и за доб­рото на своите ближни, а други ще воюват за вас. (69/стр. 241, 242)

Когато Христос казва: „Събирайте богатства на Земята“, Той подразбира усилията, които трябва да прави човешкият Дух, човешката Душа, човешкият ум и човешкото сърце. Този материал, който Духът, Душата, умът и сърцето на човека са събрали, се препраща в Невидимия свят, дето Същества от Висша йерархия го обработват. По този начин те преустройват човешкия ум и човешкото сърце.

(50/стр. 117, 118)

Който е по-издигнат,
от него повече се иска

Работа се изисква от всички същес­тва. Колкото те са по-съзнателни, толкова по-големи усилия трябва да полагат.

(25/стр. 81)

Ще кажете: „Ама ние сме родени от Бога“… Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в Правия Път и сега трябва да работиш! Отсега именно ти предстои една Велика работа. Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята. (66/лек. 4: стр. 24)

Тъй щото, колкото повече се издигате, толкова повече работа се отваря и на вас. (51/стр. 191)

Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на Светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като Светията. Той работи ден и нощ, почти не почива. Ако спи един-два часа, това му е достатъчно. (54/стр. 126)

Някой, като влезе в Духовния Път, моли се, помага на другите, а като мине известно време, казва: „Сега нека другите да работят, аз достатъчно работих“. Не, Духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. (25/стр. 105, 106)

Благодарение на усилията и работата на Духовните хора от Невидимия свят пристигат към Земята Висши енергии и сили, които поддържат целия земен живот. (67/стр. 105)

Работата носи Благословение

Всякога, който работи, без изключение се благославя. (57/стр. 292)

Тъй, като вложим този труд, ще има Благословение. Благославя се само онова, в което се влага човешки труд.

(27/стр. 231)

Ние можем да използваме само нашия труд. Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва: „Блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят“. (27/стр. 248, 249)

Ако човек работи съзнателно над себе си, той винаги ще има Божието Благословение. (56/стр. 100)

Ако искате да имате щастие и Божието Благословение, работете добре, учете добре, мислете добре, чувствайте добре и постъпвайте добре… Като забравите другото, това да остане: Работа и учение!

(75/стр. 151)

Справедлив е Бог. Неговото зорко око бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно. Бог е Велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне. (34/стр. 299)

Най-малките усилия Бог ги благославя. Всички именно трябва да работите в туй направление. Молитвата е усилия за човешката Душа да бъде свързана постоянно с Бога. (11/стр. 42)

…Ако човек върши всичко в Името Божие, тогава най-малката работа ще бъде благословена, ще бъде написана със златни букви. (29/стр. 268)

4. Всички сте в
Деня на работата

Денят на работата е Вечен Ден

Това, което предстои на човека да свърши, може да го свърши в един Ден, а може и в продължение на много години. За предпочитане е човек да свърши работата си в един Ден, отколкото да я отлага. В Божествения живот има само един Ден. Като кажете, че можете да свършите работата си за един Ден, това значи да живеете в Божествения свят… В Божествения свят Слънцето нито изгрява, нито залязва, то грее вечно.

(32/стр. 203)

Днешният Ден е Ден за работа  Първият Ден на вашето съзнание, Първият Ден за Божествена работа… Днешната работа определя бъдещето за цялата Вечност. (33/стр. 51, 52)

Аз искам сега всички вие да сте на работа, понеже сте в Деня на работата. Не отлагайте работата си за вечерта. Не, този Ден няма вечер. Той е Вечен Ден без вечер, в който Слънцето не залязва. Той е Ден на Вечно зазоряване и изгряване на Слънцето  Ден, в който нещата имат начало, а нямат край. (33/стр. 52)

В Писанието се казва: „Когато видя Лицето Ти, душата ми ще се развесели“. В този стих се говори именно за този хубав работен Ден. Само когато човек работи за Бога, той може да види Божието Лице и душата му да се зарадва.

(33/стр. 52)

Поздравявам ви с Великия Ден на работата. Бъдете герои и съработници на Божията работа! Дошъл е вече този Ден. Започнете Божествената работа, защото тя определя бъдещия ви живот.

(33/стр. 53)

Днес е време за Велика работа

Няколко хиляди години вече се изминаха, откак хората са дошли на Земята, и още не са влезли в Царството Божие. …Дошло е време хората усилено да заработят върху себе си… (49/стр. 141)

Сегашните хора не познават своето естество, не знаят каква грандиозна работа им предстои… (32/стр. 101)

Един Ангел слиза на Земята; видял, че хората грешат, и казва на Господа: „Тези големи грешници как ги търпиш?“. Той се въплътил на Земята и направил два пъти повече погрешки. Господ знае. Господ пратил тия хора за работници. Много голяма работа има. Ние сме в една материя да обработим нещата. В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще. (86/стр. 125, 126)

…Вие трябва да съзнавате, че много работа ви предстои да свършите, и да се стегнете да работите. (18/стр. 81)

Помнете, че вие сте едва в началото на своето съзнателно развитие. Много още трябва да работите, да учите, докато достигнете копнежите на своята Душа. …На всички предстои усилена работа.

(23/стр. 192)

Някои казват, че сме несъвършени. Несъвършенството показва, че има много да се работи, да се оре, да се сее, да се жъне  много работи има. А съвършен човек подразбирам онзи, който е изорал, посял, ожънал  в хамбара всичко е готово… А ние казваме: „Аз съм несъвършен човек“. Не съм свършил работата си, нищо повече. Ще се запретна да си свърша работата и като я свърша тъй, както е нужно, ще бъда съвършен… Ами че има много работа! (27/стр. 144)

…Ако искате да научите Изкуството на Живота, трябва да живеете като един цигулар. Великият цигулар Паганини е свирел по дванадесет часа на ден и това, което той е изпълнявал, днес никой не може да го повтори. (13/стр. 150)

Пристъпете към работа
още сега

…Пристъпете към работа още сега без никакво отлагане. (61/стр. 40)

…Ако искате да продължите живота си, да бъдете носители на Новата култура, да бъдете хора на Шестата раса, вие трябва да започнете съзнателна работа още днес, още тази сутрин. (29/стр. 291)

Младото поколение, което тръгва по Духовния Път, трябва да работи… От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот  милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си. (26/стр. 454)

Сега иде Слънцето, нарами мотика и рало и стани работник. Сега сте работници. Христос иска от вас тая година воля, воля. Помнете, че идната година вече няма да се говори за воля. Тогава ще бъдеш 100 години напред от сегашното си състояние. Не чакайте, защото, ако стоите и не работите, след другата година ще бъдем 200 години напреднали и които не са работили, ще останат да линкат* назад. Сега много бързо се напредва.

(10/стр. 58, 59)

Още днес трябва да работите. Остане ли да работите в бъдеще, вие ще закъснеете. За да придобие нещо в бъдеще, човек още сега трябва да си постави основа.

(54/стр. 187)

Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, онзи малък придатък в мисълта и в твоите чувства, това е важно. (12/стр. 22)

Някой иска да постигне нещо доб­ро  да стане музикант, поет или нещо друго, но се обезсърчава. Който постави Велика идея в живота си, още днес трябва да започне да работи… (25/стр. 175)

Човек е свободен да работи или да не работи, но ако се откаже от днешната работа, той ще изгуби условията на деня. Той губи условията на онази вълна, която днес го е подела. После и да има желание да учи и да работи, условията ги няма. Той може да има запас от енергия, може да има добри идеи, но условия няма. Христос казва: „Работете, докле е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи“. (3/стр. 45, 46)

Бъдещето зависи
от сегашната работа

Съвременният човек трябва да изучава условията и положението, в което днес се намира, да ги използва разумно… Ако днес работи съзнателно и разумно, и в бъдеще го чака добро. (48/стр. 400)

Бъдещият живот на човека зависи от настоящия. Следователно работата на днешния ден определя бъдещите придобивки. (58/стр. 92, 93)

Работете с радост за днешния ден. В него е скрито благото на бъдещето…

(32/стр. 173)

Всеки човек разполага с ум, сърце, воля, Душа и Дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива… От усилията, които ще направи за развиване на дарбите и способностите си, зависи неговото бъдещо благо. (33/стр. 264)

Каквито заложби има в себе си, човек трябва да работи върху тях, да ги развива. Днес ще се ползва от ония дарби, които в миналото е развил, а в бъдеще  от ония, които в настоящия момент развива.

(48/стр. 279)

Усилията, които Духът прави, се отпечатват върху нашите бъдещи тела, върху нашите бъдещи дарби, върху бъдещите ни мисли и чувства. И тогава, щом човек се обърне към Бога, нему се дават вече условия да се развива. (29/стр. 78)

Та стремете се сега към хубавото, към красивото, към Възвишеното. Аз виждам у всинца ви заложени много красиви черти. Всички вие трябва да се развивате, да работите не само за сегашното, но и за далечното бъдеще, което е свързано с настоящето. (8/стр. 500, 501)

Всяко постижение е
плод на много работа

Radha означава Реалната Любов, с която човек може да служи на Бога във въплътения живот. Или тя още означава онзи Принцип, чрез който Божественото може да се прояви в материалния свят… И тъй, първо ще търсите своето място; второто, което трябва да придобиете, това е състоянието на Radha. За постигането на тези две неща се изисква усилена работа. (49/стр. 237, 244)

…Вие трябва да знаете, че всичкото богатство за вас е присъствието на Бога в Душата ви. Имате ли това богатство, всичко можете да постигнете. За да пос­тигнете това богатство, от вас се изисква учение, опити, усилена работа върху себе си. (51/стр. 67)

…Първата ви задача е да определите посоката на своето движение, посоката към Съвършенство и след това да започнете работата си… От вашата съзнателна работа към Съвършенство зависят и вашите постижения. (52/стр. 32)

Мнозина се запитват: „Каква е нашата задача на Земята?“. Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 животи, и то епохални… (67/стр. 40, 41)

Всичко се постига
с много усилия

Красив е човешкият живот. В него има нещо ценно  усилието, което Духът прави. (71/стр. 233)

…Хората… Като правят усилия, те ще се домогнат до смисъла на живота.

(73/стр. 23)

Щом човек е силен, разумен и добър, той всичко може да постигне. Няма нещо в света, което човек не може да нап­рави. Обаче за това се изисква работа, усилия, жертва. (63/стр. 42)

Във всяко нещо трябва да вложиш усилие. (74/стр. 40)

Нищо не се постига лесно. Работа, усилие, труд се изисква от всички.

(15/стр. 79)

И тъй, първото нещо, което се изисква от човека, е да има връзка с Първата Причина. Това не се постига по някакъв външен начин, но чрез работа, чрез усилия на Духа и на Душата на човека. По този начин само човек може да разбере какво Бог изисква от него. (34/стр. 151)

Казвате: „Не може ли без пост и молитва да постигнем всичко онова, което желаем? Защо светът е създаден така, че всичко да се постига с големи усилия?“… Защо? Защото другояче светът не би могъл да се създаде. Това, което Бог е създал, е най-доброто. (52/стр. 122)

Трябва повече усилие и повече работа. При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия. (19/стр. 179)

Певецът, музикантът, поетът, художникът трябва да работят най-малко по три-четири часа на ден в своята област, за да придобият техника, чистота, сръчност в изкуството си. Ако са нужни упражнения в науката и в изкуствата, колко повече те са необходими за изучаване изкуството да живее човек и да люби. Велика наука е животът. Велика наука е Любовта. (54/стр. 19)

Мислите ли, че без усилие можем да разрешим въпроса за живота и Любовта? Трябват усилия, но не се обезсърчавайте! Този въпрос е най-хубавият.

(65/лек. 33: стр. 23)

Всички хора първоначално започват много добре. Децата в първо време са сладки, но щом влязат в живота, и те се вкисват. Има известни хора, които при всички условия на живота си остават сладки, но то е… при особени духовни усилия от тяхна страна. (66/лек. 24: стр. 3, 4)

Тази добрина, тя е вече естествена, тя е вече един резултат на нашето усилие. Щом си добър, значи си правил усилие… Следователно добър е само онзи, който по собствено усилие е станал добър… Защото другояче човек може доброто, което е скрито в него, да го използва за зло.

(12/стр. 149)

Важно е желанието на човека да пос­тигне нещо красиво в живота си. Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне. (54/стр. 54)

Вижте как се гради къща. Може ли с един удар на чука да съградиш къща? Също така и с една мисъл не можеш да постигнеш желанието си. Една мисъл и един удар не разрешават въпросите. Усилия са нужни! (24/стр. 334)

Плод от едно усилие не се добива, но от много съществувания. Или казано другояче: човек да се не обезсърчи от многото усилия, като знае, че Разумното усилие у човека добива плод. От хиляди такива опити се добива резултат.

(19/стр. 488)

Значи, за всяко нещо се изисква усилие, работа, а не леснина. (8/стр. 214)

И действително хубавите неща в живота се придобиват мъчно. Онези скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно. Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. (65/лек. 13: стр. 8)

…Великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки. Само по този начин се решават трудните задачи. (56/стр. 383)

Сегашното положение на човека е временно, преходно, но за да мине този период, той трябва да прави усилия, чрез които да трансформира силите на съзнанието си, да премине сегашните граници, сегашните ограничения. Ако без тези усилия мислите да оправите работите си, вие се лъжете. Временно може да ги оправите, но после ще ги объркате два пъти повече, отколкото по-рано.

(61/стр. 136)

Ако вие не успеете да превърнете вашия ограничен живот в Безграничен, той завинаги ще остане обикновен материален живот. Когато човек влезе в Безграничния живот, той ще бъде обиколен от най-добрите си приятели. Този е Божественият живот, за който всички хора мечтаят. Докато дойде това време, много усилия, много работа се изисква от съвременните хора. (52/стр. 113, 114)

Нещата стават моментално, но когато дълго си работил

Великите и Светли идеи влизат в ума на човека в един момент, но той е работил много време, за да се домогне до тях.

(58/стр. 310)

Когато някой каже, че може моментално да направи някакво добро, това подразбира, че от началото на съществуването си до момента на това добро той е направил безброй усилия в това направление. (52/стр. 278)

Вие мислите, че при днешните условия човек може да се роди чист и свят. Не, чист и свят човек е онзи, който е минал през закона на самовъзпитанието. Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в самосъзнанието си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си. Той е минал през всички области на съзнанието, подвизавал се е усърдно в Духовния живот, докато е научил Великите закони на Битието. Такъв човек вече не се блазни от външните, от преходните прояви на живота. Той разграничава същественото от несъщественото. Човек не може да постигне това нещо в един ден, нито в един месец, нито в една година, нито даже в сто години. Това е плод на усилена продължителна работа. Обаче това нещо може да се постигне и моментално, зависи дали човек е работил в миналото и сега е готов да събира плодовете на своите усилия. (50/стр. 109, 110)

5. Работата е пребивание във Висините

Вяра без работа е суеверие

Ще кажете, че без война няма пос­тижения. Съгласен съм и с това. Човек трябва да работи, да воюва в себе си. И да има вяра, той пак трябва да работи. Истински вярващ е онзи, който работи, а не онзи, който живее в бездействие.

(32/стр. 410, 411)

Да вярва човек, това не значи по цели дни да се моли и да очаква наготово да му се донесе всичко, което му е нужно. Вярата изисква работа. Земеделецът трябва цял ден да дига и слага мотиката, за да роди лозето му добро грозде. Като работи по този начин, той ще вярва в добрите резултати. (55/стр. 77)

Някой път човек сам се лъже. Той се самоизлъгва по два начина. Някога, без да работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“  насърчава се. Някога пък работи, но си казва: „Нищо няма да излезе от мене“. И в двата случая той се лъже.

(56/стр. 103)

Ако човек вярва, че може да стане учен, музикант, художник или писател, и става такъв, вярата му е била намясто. Като вярва в нещо и работи в това направление, човек все ще го постигне. Обаче, ако само вярва, без да работи, той изпада в суеверие. Вярата се нуждае от работа, а суеверието почива на илюзии, на фантазии. (54/стр. 284)

Как може грешникът да вярва, че ще стане праведен? За да стане праведен, човек трябва да работи. (54/стр. 284)

За да стане учен, човек трябва да вярва, но вярата му трябва да се подкрепва с работа. Като вярва, че има в себе си заложби, човек трябва да работи, да използва условията за развиване на тия заложби. (54/стр. 284, 285)

Молитвата е само
предговор на работата

Всеки трябва да бъде творец на съдбата си. Това се постига чрез мисъл, чрез молитва и чрез работа. (23/стр. 63)

Да се моли човек, това не е още всичкото; то е само приготовление за работа.

(40/лек. 8: стр. 21)

Истинската молитва изисква от човека работа. (46/стр. 197)

„Лозето не иска молитва, а иска мотика.“ Ако аз се моля, ще имам сили, за да прекопая лозето, но ако аз не работя, а само се моля, не може да има резултат. Всякога молитвата подразбира закон на работа. (64/стр. 85, 86)

Следователно, който иска да се ползва от благата на дадена работа, той трябва едновременно да работи и да се моли.

(73/стр. 158)

Когато аз разрешавам една задача, трябва да се моля, но същевременно и да работя, като се радвам, че решавам задачата си по един правилен начин.

(40/лек. 8: стр. 21)

И тъй, като се моли ден, два, три, човек ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа. Той ще се моли и ще копае с мотиката. Само при това положение хлябът ще дойде. Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа. (46/стр. 109)

Някой се моли за дъжд и не работи. Друг пък оре и копае, без да се моли. Като дойде дъждът, първият казва: „Бог послуша молитвата ми, затова заваля дъжд“. Вторият казва: „Ако аз не бях работил, твоята молитва нямаше да помогне“. Кой е прав? Двата метода трябва да се приложат от един и същ човек. Ще се молиш и ще работиш едновременно…

(23/стр. 63)

Любов и работа
са едно и също нещо

Всички човешки неща идват по закона на наследствеността, а Божиите блага идат по закона на Любовта. Не мислете, че Любовта изведнъж ще осени човека. При Любовта ще се стегнеш да работиш.

(19/стр. 580)

Чрез Вярата вие ще имате кредит. Доколкото имате Вяра в един човек, вие сте кредитирани. А пък дотолкоз, доколкото вие извършвате работа за този човек, то показва Любовта… Защото работата и Любовта за мене са едно и също нещо.

(19/стр. 545)

Бог дава условията на човека, а той трябва да работи. Работата определя Любовта му. (58/стр. 43)

Работата е резултат на Любовта. Който иска да се научи да работи, трябва да възприеме Любовта. (37/стр. 176)

…Когато Любовта дойде в твоето сърце, тя ще събуди в тебе желание за работа. (36/стр. 51)

Работа с Любов е живот в Рая

Няма по-велико нещо за човека от това да заема известно положение зас­лужено. Кой заема положението си зас­лужено? Който работи с Любов. Всички признават неговата работа.

(32/стр. 268, 269)

Щастието се заключава в Любовта. Работете с Любов, за да бъдете щастливи.

(32/стр. 417)

За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си… Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея.

(54/стр. 101)

Днес от всички хора се иска работа. Сегашните хора се мъчат, трудят се и работят, но те още не са дошли до Истинската работа. Истинска работа е тази, която произлиза от Любовта. (1/стр. 41)

Адът е място на усилена работа. Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел. И в Рая се работи, но с приятност и разположение. Както на Земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в Рая, и в ада той се учи и работи. (23/стр. 8)

Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност. В първия случай той казва, че се намира в Рая, а във втория случай  в ада. Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот  неприятна работа. Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в Рая. (23/стр. 8)

Като започвате една работа, започнете я с песен в Душата си. Това значи да започнете работата си с Любов.

(1/стр. 279)

Някой търси щастието си в книгите, но и там не го намира. Той чете някоя книга, в която се говори за Силата, чрез която човек твори, създава и придобива нещата… Той трябва да знае, че Силата не е в книгата, а в самия него. Достатъчно е да обича работата си и да я прилага с Любов, за да се прояви и Силата, която е вложена в него. (31/стр. 280)

Трудът е качване нагоре,
а работата 
Висина

Според мен има мъчение, труд и работа. Ние сме още в мъчението, а животът започва с работата. (7/стр. 19)

Работата е от Бога, трудът  от хората, а мъчението  от дявола. (54/стр. 297)

Невежият се мъчи, ученикът се труди, а Добрият, Посветеният работи.

(56/стр. 8)

Щом искаш да станеш Добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива Светлина, знание. Щом има Светлина, знание, той е Посветен човек.

(56/стр. 9)

Работата показва, че си свободен от труда и от мъчението. Мъчението е слизане надолу, трудът е качване нагоре, а работата е пребивание във Висините. Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода. (26/стр. 293)

Казах, че трудът е по задължение, а работата е по Свобода  свободен си от кармата. Когато не си свободен, то е труд. И като си свободен, то е работа  рисуваш, пееш, пишеш и работиш физически, но никой не те принуждава и с нищо не те задължава. (26/стр. 293)

Изведнъж не можеш да минеш от мъчение към работата, човек трябва да мине през труда. (26/стр. 293)

Щом си в мъчението, ти си във физическия свят. Щом се трудиш, ти си в Духовния свят. Щом работиш, ти си в Божествения свят. (26/стр. 294)

Мъчението е най-мъчно, трудът е малко по-лек, а работата е най-лесна. Някой казва: „Дотегна ми да се трудя“. А да се работи, е приятно. Трябва да се превърне трудът в работа. В работата вече са най-добрите условия. Сега се изисква не труд, а работа и човек да я извърши свободно, по Любов. (26/стр. 294)

Потърсете истинския начин за работа

Искаш ли да свършиш една Велика работа, с Бога ще я свършиш. В Негово Име всичко можеш да направиш.

(42/стр. 126)

Каквато работа започнете, работете я с цел да осветите Името Божие. Започвайте работата си с Бога и я свършвайте с Бога. Не се безпокойте какъв ще бъде резултатът. Щом сте свързани с Бога, всичко се нарежда добре. (58/стр. 97)

Каквато работа предприемете, обърнете се първо към Бога да видите одобрява ли я Той, или не… Каквато служба и да вършите, искайте одобрението на Бога. Само с Него можете да разчитате на успех. Без Него и доброто ще се превърне на зло. С Него и злото ще се превърне на добро. (4/стр. 134)

Вървите ли в Божествения Път, вие ще знаете как да свършите работата, която ви е дадена. За пример, ако някоя майка отиде при Бога, като се върне оттам, тя ще знае вече как да възпитава децата си. (50/стр. 146)

…Разумната Природа. Ако искаш да бъдеш във връзка с нея, трябва да спазваш времето, през което тя работи. „Как се познава кога трябва да свършим една работа или да предприемем нещо?“ Когато имаш силен вътрешен импулс да направиш това. (2/стр. 105)

С тялото си човек живее на физичес­кия свят, а Душата му от време на време само го посещава. Тогава той се усеща пълен, богат, вдъхновен. През това време Душата му дава импулси и директива за работа. Когато той започва да работи, тя се качва в Причинния свят, отдето го наблюдава какво върши. Докато човек държи връзка с Душата си, той има сила и желание да работи… (52/стр. 141)

Малко говорете,
много работете

Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят.

(49/стр. 116)

Който се домогне до Мистичната Любов, той не говори никак за нея или малко говори, а много работи. (32/стр. 156)

…Друго важно качество на хората от Шестата раса е силният стремеж към работа. Те малко говорят, много вършат. По този начин те ще донесат много блага в света. (50/стр. 143)

Работете по всички правила на изкуството

Първото нещо, което се изисква от вас, е да бъдете строители. Каквато работа и да ви дадат, да можете да я направите тъй точно, така добре като добри зидари. Ще опнете конеца по права линия и ще започнете да нареждате тухлите една след друга по всички правила на строежа.

(18/стр. 294)

Както градите къщите си, така ще строите и вашите мисли и чувства да образувате от тях здрава, устойчива сграда. Като завършите работата си, изпитната комисия ще дойде да провери какво сте направили. (18/стр. 295)

Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад да запълни празнината. (71/стр. 221)

И тъй, докато сте на Земята, ще работите да приготвите градивен материал за другия свят. Може да изработиш една тухла, но трябва да е изработена по всички правила на изкуството. Като отидете на другия свят, ще видите тухлата, която сте работили на Земята. Ако се окаже, че нещо липсва, отново ще ви върнат на Земята да я поправите. Ще се качвате на онзи свят, ще слизате на Земята, пак ще се качвате, докато най-после изработената от вас форма напълно задоволи Възвишените Същества на Духовния свят. След това ще ви дадат документ, че са я приели, и ще ви определят нова служба.

(20/стр. 128)

Всичко в човека трябва
да се впрегне на работа

Същественото за нас е Животът. И тъй, трябва да впрегнем на работа всички наши мисли и желания, за да придобием Живота. И когато го придобием, ще бъдем свободни граждани…

(13/стр. 23)

Желанията на човека са динамичес­ки сили, скрити в неговото подсъзнание, които след време се изразяват като чувство или като мисъл. Всяко желание трябва да се впрегне на работа.

(16/стр. 390)

Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия“. Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия.

(75/стр. 44)

…Не остава нищо друго, освен да работите съзнателно върху себе си, да впрегнете ума, сърцето и волята си на усилена работа. Като работите по този начин, няма да забележите как чувствата и мислите ви постепенно ще се изменят… (43/стр. 263, 264)

Под думата работа разбирам всичко онова, което умът, сърцето и волята вършат. Когато само сърцето чувства, когато само умът мисли или когато само волята действа самостоятелно като физическа проява, това не е работа. Обаче, когато действат и трите заедно в хармония с Великия Божествен закон, това е работа.

(43/стр. 266)

Сега впрегнете на работа вашия ум, вашето сърце и вашата воля, ако искате да се домогнете до Тайните, които Бог е вложил в самата Природа. (67/стр. 113)

…Вътрешната работа принадлежи изключително на Душата. Които са съзнали това, те започват да работят и казват, че правят големи усилия. (18/стр. 273)

Великите идеи в света се добиват само с усилен труд от страна на човешката Душа, на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля. Ще знаете, че само тия неща са съществени за вас, които вие сами може да направите. (16/стр. 309)

Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва. Обаче всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на Душата и на Духа, прави живота му радостен и весел.

(46/стр. 113)

6. Тези наричам
ученици на живота

Това са моите ученици

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да притежавате две ценни качества: работоспособност и точност.

(72/стр. 198)

…Окултната Школа разполага с ред методи за работа на ученика върху себе си. Първото качество на ученика е способността му да работи. Той трябва да обича работата, всякога да е готов да работи. (15/стр. 14)

Като ученици, от вас се иска съзнателна работа върху себе си. Ще работите върху себе си, без да се спирате върху това какво мислят хората за вас. (58/стр. 94)

Ако работите съзнателно върху себе си, вие ще разрешите въпросите на живота си прямо, без никакви заобикалки. При това разрешаване на въпросите вие ще придобиете Нова Светлина, Нови разбирания за живота. (61/стр. 136)

Като ученици, от вас се искат следните неща: много да мислите, малко да ядете, повече да работите. (54/стр. 302)

Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат Свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята… При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят. При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да възприема. (47/стр. 30)

Сега, като ученици, от вас се иска работа, която облагородява сърцето, труд, който укрепва ума, и постоянство, което калява волята. При това положение ученикът ще може да възприеме Истината, която Учителят му преподава.

(33/стр. 268)

Като работи, ученикът развива мозъчните си центрове, проявява способностите си и лесно решава своите задачи.

(23/стр. 35)

Като ученици, вие трябва да работите, да се упражнявате, да развивате своите способности и чувства. Като работите съзнателно върху себе си, вие имате възможност да развивате чувството на приятелство, на Любов към Бога, към музиката, към науката и т.н. Колкото повече чувства и способности развива човек в себе си, толкова по-големи възможности има да даде нещо и на ближните си.

(32/стр. 515)

Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного. Няма да питате: „Мога ли, или не мога?“. През цялата година няма да мислим, а само ще работим, само ще действаме. (27/стр. 4, 5)

Казвам: Ученикът, който иска да върви в Пътя на Истината, трябва да знае, че първият и най-добър работник на своите ниви и градини е той сам. В това се зак­лючава Тайната на живота. (63/стр. 126)

Духът на Истината ще дойде, но само за онези, които са работили и приготвили условия за неговото дохождане.

(48/стр. 306)

Усърдните и прилежните
са моята радост

Мене ме радва обстоятелството, че някои от вас стават доста усърдни, искат да влязат като ученици. Аз ви предупреждавам, гледайте туй усърдие да се увеличава и в края да сте усърдни, а не само в началото. (27/стр. 333)

Прилежанието е качество на ученика. Бог обича прилежните. Можеш да правиш погрешки, но Бог гледа прилежен ли си. Падаш и ставаш, падаш и ставаш, но Бог вижда, че си се трудил. (26/стр. 454)

За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любещ. Към тях Той отправя Своята Светла страна. Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната Си страна. Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата? Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва. (28/стр. 17)

На една млада сестра давам един морал. Казах : „Слушай, аз не мога да обичам хора, които не работят и които не се учат“. Сега, ако искате да добиете моето уважение и Любовта ми, работете и учете! (75/стр. 150)

Работата подразбира разумно използване на Божествените условия. Кажем ли „работен ден“, разбираме ден, в който човек е използвал разумно условията на живота. В този смисъл едно от качествата на ученика е прилежание и работоспособност. (23/стр. 146)

Като прилежава, човек става цар и господар на себе си. (32/стр. 317)

Сега трябва да изучавате тази Дълбока наука за самовъзпитанието. Трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен, за да изработи своята Свобода, трябва да придобие и знание. А пък за да придобие знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити. Вие сте в Окултна Школа. (12/стр. 86, 87)

Да бъдеш прилежен човек, това значи, каквото хванеш в ръката си, да го свършиш добре. (32/стр. 319)

Работете непрестанно
с вечен импулс

Като ученици, вие трябва да поддържате в себе си непрекъснато импулс за работа. (3/стр. 126)

…Всеки човек трябва да работи върху себе си, като знае, че усилията, които той прави, колкото и да са малки, все ще дадат известни резултати. Това не подразбира, че човек не прави усилия, но той не трябва да престава да прави усилия и да казва: „Няма полза от моите усилия“. Не, той всеки ден трябва да увеличава своите усилия, да има вечен импулс към постигане на своите Идеали. (49/стр. 153)

…Кажете ли, че някой човек води добър живот, това не подразбира още, че върху неговия живот няма нито една прашинка. Добрият живот подразбира процес на непреривна вътрешна работа.

(56/стр. 184)

Добрият живот подразбира непреривна работа от миналото още, която продължава в настоящето и следва в бъдещето. Краят на работата ще се види в бъдещето. (52/стр. 280)

Благодари на това, което днес придобиваш, но работи да не останеш само с него. (45/стр. 71)

Да пресъздаде човек ума, сърцето и тялото си, това значи да се обнови. Това не е еднократен процес, но многократен. Човек трябва вечно да се обновява. Значи, задачата на всеки човек е да работи за своето вечно обновяване. (32/стр. 43)

Работете непреривно. Че някои от вас сте на възраст 50  60 години, работете без спиране. Сега именно човек трябва да бъде по-деятелен. И на смъртно легло да е, той пак трябва да работи. (73/стр. 62)

Писателят трябва да умре с перо в ръка, ученикът трябва да умре с книга в ръка, свещеникът трябва да умре с епит­рахил на врата, орачът трябва да умре с рало в ръка, майката трябва да умре с детето си в ръка… Такива хора изисква бъдещето! (29/стр. 6)

Имайте постоянство
и ще успеете

Един от Великите закони на Природата гласи: Човек успява, ако работи ра­зумно и с постоянство. (54/стр. 118)

Говори се за лесно и за мъчнопостижими неща, но преди всичко за постигане на каква и да е идея нужно е работа и постоянство. (23/стр. 109)

Един човек работи на суха песъчлива почва и сади растения. Минава някой и му казва да остави това и че нищо няма да излезе. Но той продължава, има пос­тоянство; оре, копае, наторява, полива, чисти. След няколко години ще има градина с изобилни плодове. Та когато човек почне една работа, да не обръща внимание, че ще го одумват или обезсърчават околните; нека да продължава и накрая ще има успех. (26/стр. 387)

Гениалните са работили, те са школували, а не са придобили наготово това, което днес имат. Човек като постоянства, всичко в него се развива. (26/стр. 389)

За да изработи нещо ценно в себе си, човек трябва да приложи търпение и пос­тоянство. (54/стр. 185)

Не ходете по пътя на тиквата  за малко време да постигнете велики работи; следвайте пътя на дъба, който работи здраво, с вяра и постоянство  каквото придобие, запазва го за вечни времена. Който бърза да постигне всичко изведнъж, тиква става; който работи бавно, последователно и с прилежание, дъб става. Постиженията на тиквата са малки, а на дъба  големи. (81/стр. 57)

Всеки ден прилагайте
по нещо ново

Този живот е капитал, даден на човека от Бога, да работи и всеки ден да прилага към него по нещо ново. (58/стр. 92)

Човек трябва да работи така, че всеки момент да внася някакво подобрение в работата си, както и в живота си.

(59/стр. 10)

Никога човек не трябва да се обленява, ако иска успехът му да бъде непреривен. Всеки ден той трябва да допринася към работата си по нещо ново.

(56/стр. 116)

Работете върху себе си и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда. (28/стр. 232)

Колкото и да е определено на човека да живее, той трябва да учи. Всеки ден той трябва да внася в ума си по малко Светлина, в сърцето си  Топлина, а в тялото си  Сила. (32/стр. 42)

Казвам: Всеки ден носи със себе си по една Велика мисъл, по едно Велико чувство и по едно Велико действие, които трябва да се обработят. (51/стр. 205)

Не мислете, че ако вярвате днес, а утре не правите усилия, вашата Вяра ще расте сама по себе си… Всеки ден човек трябва да прави нови усилия, всеки ден той трябва да придобива нови разбирания за живота. (29/стр. 62, 63)

Щом музикалното чувство в човека се пробуди, по-нататък той трябва съзнателно да работи, всеки ден да прибавя към него по нещо ново. (21/стр. 143)

Знанието се добива
с много труд

…Първото нещо, което човек трябва да направи на Земята, е да възстанови връзката си с Бога. Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това именно му предстои работа  да учи… Затова именно Бог е създал света  да се учат хората. (67/стр. 35)

Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат. Бог се услаждава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат.

(70/стр. 452)

Знанието постоянно се придобива. Човек… има условията, но трябва да работи. (70/стр. 277)

Всеки един ден, всяка година носи нещо ново, което Бог е вложил, и то трябва да се изучава. (68/стр. 402)

Като е дошъл на Земята, човек трябва да работи, да се учи, да придобие такова знание, което да занесе със себе си, да му послужи във Вечността… Какво е предназначението на човека? Да бъде ученик на Великата Школа на живота.

(39/стр. 257)

…Човек не се ражда учен, но той придобива знанието с големи усилия.

(67/стр. 146)

Знанието… е резултат на Божията Мъдрост. За да се постигне това знание, необходими са ред усилия, с които да се преодолеят всички мъчнотии и препятствия на пътя му. (38/стр. 51)

Пазете се да не изпаднете в положението на онзи ученик, който запалил десет свещи на Свети Никола, за да му помогне в изпитите  голяма била изненадата му, когато се явил на изпит и пропаднал; тогава той запитал Свети Никола: „Защо не ми помогна, запалих десет големи свещи за теб“. …Най-после Свети Никола му отговорил: „По-добре запали една свещ и започни да учиш, отколкото да ми палиш много свещи и да не учиш“. Ученикът трябва да учи с Любов и постоянство, а не да очаква на Ангели и на Светии… (81/стр. 57, 58)

Най-голямото заблуждение е, че те казват сега: Господ изведнъж щял да го научи. Е, хубаво, покажете ми един човек, който се е родил учен… Най-учените хора са минали през такива страдания, мъчения, изпитания, за да добият туй знание! Сега искат да ни убедят, че то лесно може да се даде. Това е лъжлива философия. Бог обича прилежните, трудолюбивите искрени хора, които обичат да работят. Честно и почтено трябва да се работи. (64/стр. 328)

Кой ученик не страда? За да научи уроците си, той употребява четири-пет часа от времето си, не си доспива, понякога не си дояжда както трябва, мъчи се, но в края на краищата мъчнотиите и страданията му се възнаграждават. Който не е учил, не е страдал, не се е мъчил, животът му не се нарежда добре. Трудолюбивият ученик се възнаграждава, а ленивият страда. (69/стр. 17)

Много ученици в училището се спъват. Седне ученикът да учи, но си казва: „Онзи учител ми каза, че от мене нищо няма да стане. Неспособен съм“. На това няма да вярваш. Ще кажеш на учителя си: „Много съм невежа сега, но с труд и постоянство мисля да уча. Аз, неспособният, след време ще стана способен“.

(75/стр. 84)

Бъдете като ученика, който настоява пред учителя си, който учи и е готов на всички жертви. Щом ученикът постоянства, и учителят е готов да даде.

(61/стр. 39)

По какво се отличава ученикът? Иска да се учи. Желание, непреодолимо желание да се учи. Туй е едно от качествата на ученика… Непреодолимо вътрешно желание, копнеж! Знаете ли какво значи копнеж? То е, значи, онзи човек, който преброжда 99 извори, търси, за да намери онзи, хубавия извор; той е жаден човек и не си щади труда. (27/стр. 246)

Любовта дава широк простор на всичките хора, но казва: „Ще учиш!“. Сега и аз на вас казвам: Ще учите! Да любите, е лесно, но да учите, е много мъчна работа, а това е потребно. (10/стр. 137)

Представете си, че вашият баща ви праща на училище… Баща ви даде две тетрадки чисти. Вие през цялата година пазите тетрадките чисти да не ги нацапате  отвътре чисти и отвън чисти. Питам, вашият баща ще се радва ли на вашия прогрес? Баща ви никак няма да се радва. Ще каже: „Това дете, всичко чисто, хубаво върви, но не учи, не работи“. Допуснете, че вашите книги са нацапани, че са порядъчно нацапани, но писано има вът­ре, смятано, учено. Бащата казва: „Цапа това-онова, но учи това дете“. (19/стр. 283)

Сега за в бъдеще гледайте да бъдете добри ученици и тогава самото Бяло Братство ще ви помага. За хатър тази работа не става. Всеки сам трябва да прави усилия. (10/стр. 137)

За да придобиете Божествената наука, от вас се изискват големи и постоянни усилия. (67/стр. 113)

Вие искате да придобиете знания. Какво се иска за това? Работа. …Един Адепт, …колкото повече работи, толкова повече ще се увеличава знанието му. И вие трябва да работите по същия начин в лабораторията си  всеки ден по три-четири часа, за да придобиете нещо ценно. Ако работите 300 дни по четири часа, стават всичко 1200 часа годишно.

(19/стр. 688, 689)

Човек трябва да благодари и да бъде със съзнанието на дете, което има много да учи. През всички тези видими звезди човек трябва да мине, за да учи. Колко много работа му предстои! (26/стр. 367)

Никой не може да учи
и да работи вместо вас

От човек се изисква много работа… Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи.

(10/стр. 45)

Бащата всичко може да даде на своя син и учителят всичко може да даде, но учителят и бащата за своя син не могат да учат. Бащата и учителят всичко могат да дадат на своя син, но не могат да ядат за него. (64/стр. 246)

Аз не мога да уча вместо вас. Аз мога само да ви предам, а вие сами трябва да се учите, за да придобиете знания, които ви са потребни. Всеки ученик си има чанта, в която носи книгите си, но тези книги не трябва да стоят само в чантата, а трябва да се извадят от чантата. Като намеря някой, че не учи, като му помогна 99 пъти, най-после на стотния път го оставям и му казвам: „Сбогом“.

(10/стр. 137)

Вие всички очаквате да отидете на Небето, да ви посрещнат Ангелите и да ви дадат наготово. И наготово могат да ви дадат. Хубава цигулка, ноти, написани класически, но трябва да свирите, да работите. И ниви може да ви дадат, но ще искат работа от вас. Помнете едно нещо: никой не може да работи заради вас. Някой може да ви помага, но никой не може да работи заради вас. Никой не може да учи заради вас. Никой не може да яде заради вас. Никой не може да печели пари заради вас. Всеки трябва да работи заради себе си. (19/стр. 319)

Вие ще си имате Свещен час

Организирането на Причинното и на по-висшите тела в човека се нарича организиране на Духовното тяло. Това става първо чрез съзерцание, концентрация и молитва всеки ден поне по половин час при пълно съсредоточаване на съзнанието. (26/стр. 191)

…Вие ще си имате Свещен час: всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишеното. Ще имате постижение. (26/стр. 405)

Всеки ден човек трябва да прекарва известно време в молитва, размишление, концентрация и съзерцание, за да възприеме енергии от Божествения свят, за да развие спящите си сили и за да се пробуди в него по-висше съзнание. Днес има благоприятни условия за по-дълбока работа. (26/стр. 398)

Мнозина се стремят към Разумен живот. Щом решават задачите си правилно, те ще дойдат до този живот. За това не се изисква много време. Достатъчно е всеки ден да отделяте по 5  10 минути за размишление, за вътрешна работа върху себе си. По този начин човек ще се домогне до красотата в живота, която ще остави неизгладими спомени в него.

(53/стр. 159)

Има два вида методи за работа и за постижения: външни и вътрешни. Външните методи са за работа и за учене, а вътрешните  за мисъл и за молитва.

(23/стр. 63)

Ще работите отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи възприемателната ви сила. (26/стр. 367)

Гледайте да се саморазвивате. Всеки ден оставайте в мълчание 10  15 минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се задълбочи в себе си и да размишлява…

(10/стр. 83)

Всеки ден при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5  10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в Тайната стаичка. Отдели ли се в тази Тайна Свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той може пак да продължи работата си.

(80/стр. 103)

Докато търси Бога във физическото си тяло, човек никога не може да Го намери. Казано е в Писанието: „Когато се молиш, скрий се в Тайната си стаичка“. Тайната стаичка, това е Духовното тяло на човека. Само там човек ще намери Бога… (48/стр. 12)

Давам ви тези
важни упражнения

За да се приготвите за бъдещия човек, вие трябва да работите усилено върху себе си и теоретически, и практически.

(54/стр. 188)

Мога да ви дам упражнения, колкото искате, но навсякъде трябва да се упражнявате. Чрез упражнения и философ, и Светия може да станете… (19/стр. 506)

Упражнение. Две седмици наред по три пъти на ден  сутрин, на обед и вечер  ще мислите за Бога по една-две минути и ще кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е Всемъдър, Бог е Всеблаг“. Като правите упражнението, ще си отбелязвате в едно тефтерче часа и резултата, който имате… Като мислиш, че Бог е Любов, сърцето ти ще се стопли. Като мислиш, че е Всемъдър, ще дойде Светлина в ума ти. Така ще придобиете Светлина в умовете си, Чистота в сърцата си и Истина в Душите си. (47/стр. 128)

…Христос казва: „Не всеки, който казва „Господи, Господи“, ще влезе в Царството Небесно, но онзи, който изпълнява Божията Воля“. Направете опит в продължение на един месец по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията Воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви. Той ще просвети ума и сърцето ви да разберете живота и да изпълнявате Волята Му. (84/стр. 109)

За да възстановите връзката си с Първата Причина, още със ставането си помислете за Онзи, Който ви е дал живот. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Как ще стане това? Ще прочетете нещо било от Библията, било от живота на Светиите, на Добрите и Великите хора  след това можете да започнете работата си. (85/стр. 18)

Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото Съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре и той ще бъде весел, готов за услуги към всички свои приятели и познати. Няма по-велико нещо за човека от това Бог да му проговори чрез Своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си.

(83/стр. 19, 20)

Задача. В продължение на две седмици всеки ден отделяйте по пет минути за размишление. Щом се събудите от сън, веднага станете и докато сте още бодри, с необременен ум и сърце, оставете се свободно на Божията мисъл, тя да ви обладава, да се изсипе върху вас и да се почувствате като новородено дете, което не мисли за нищо, което е свободно от всякакви грижи и безпокойства. Каквато мисъл влезе в ума ви през петте минути на размишление, това е вашата придобивка през деня. Колкото и да е малка мисълта, която сте възприели, тя ще внесе известно разширение в съзнанието и ще развие вашата самоувереност.

(47/стр. 277)

За всяка една нова мисъл, която прониква в ума ви, да се радвате. Да си имате едно тефтерче и като си записвате новите мисли, ще видите доколко вашите мис­ли са оригинални. Ако някой път една оригинална мисъл дойде в ума ви, не я пренебрегвайте, тя е много важна. Тази мисъл, която прониква във вашия ум, в никоя книга не може да се намери. Това, което не може да се намери, е ценното… Хиляди и хиляди неща има, които не са написани. А ненаписаното го пишете вие за самите вас. (76/стр. 179, 180)

За следния път всеки да напише по една мисъл, взета от своя живот, от своите опитности, а не чужда мисъл какво казал някой виден учен, философ или писател. Който не може да напише една оригинална мисъл, която се е създала в неговия ум, не може да бъде ученик. Тук не се приемат хора, които работят с чужди капитали. Ще впрегнете ума си на работа и ще мислите… Всеки трябва да мисли. Това се изисква от онези, които влизат в Божествената Школа.

(47/стр. 132)

Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5, 10, 15 минути за размишление върху някакъв философски или религиозен въпрос. Каквото неразположение и да имате, ще го смените в добро. Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете Абсолютна Свобода на Душата си. (33/стр. 304)

Следния път, като дойдете, ще имате половин час размишление върху търпението; като свършите размишлението си, всеки ще стане тихо и без да смущава другите, ще си отиде. (51/стр. 171, 172)

От вас искам: спирайте се всеки ден по пет минути, отправяйте ума си към Истината, пет минути всеки ден и тогава в една година отгоре вашият ум ще придобие други трептения. (64/стр. 160)

Напишете следните изречения:

Истината носи живот за Разумните.

Любовта носи живот за Благите.

Мислете върху тези изречения десет дена по десет пъти на ден: сутрин три пъти, на обед три пъти и вечер четири пъти. Като размишлявате съзнателно върху тия изречения, наблюдавайте какви преживявания ви се създават. Отбелязвайте си по-важните опитности. Щом престанете да мислите върху дадените изречения, вложете ги в подсъзнанието и свръхсъзнанието си, там да работят.

(80/стр. 143, 144)

Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: „Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание“. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат. (23/стр. 141)

Без вдъхновение никой не може да работи… Сега първото нещо: за десет дена наред, като ставате сутрин от леглото си, ще кажете: „Вдъхновение!“. (Три пъти.) На обед преди ядене пак ще произнесете думата три пъти и тогава ще ядете. И вечерно време, като си лягате, пак ще я произнесете три пъти. Всичко девет пъти на ден. И тъй, ще произнасяте думата вдъхновение десет дни наред по девет пъти. Ще си направите едно малко тефтерче и в него ще си отбелязвате опита. От този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което спечелите, е толкова ценно, че с милиони не можете да го купите. (16/стр. 97)

…Направи следния опит: напиши едно стихотворение, прочети го и го тури настрана. Щом си неразположен, прочети си го сам. Ако неразположението ти се смени в разположение, стихотворението ти е добро. Като изменя твоето състояние, то може да влияе и на другите хора… И музикантът може да се изпитва по същия начин. Като свири, нека следи дали разположението му се подобрява. Ако се подобрява, той свири добре. Щом се подобрява неговото състояние, ще се подобри състоянието и на окръжаващите. Човек свири, пише и работи, за да внесе тласък първо в себе си, а после и в своите ближни. (77/стр. 140)

Сега ще ви дам следната задача: онези от вас, които са свободни, да извадят от лекциите на Общия и Специалния клас** всички практически правила, упражнения и формули. (69/стр. 159)

Като се приготви тази лекция, нека всеки от вас си я препише в една тет­радка. След това да извадите по-важ­ните мисли, върху които трябва да работите. Работата ви ще се състои в размишление и приложение. Ще мислите и ще прилагате да видите до какви резултати ще дойдете. (47/стр. 277)

Всяка тема, която ще се зададе в Общия клас върху известен предмет, ще я вземете всички и ще мислите върху нея най-малко ден или два независимо от това дали ще пишете върху нея, или не. Всяка тема, която е зададена в Общия клас, има връзка и значение за вашето общо развитие. Тази тема, ако я развиете или помислите върху нея, ще ви наведе на една нова мисъл. (27/стр. 355)

Все-таки може да напишете нещо малко, кратко и ясно. Написани един или два реда, може да мислите, че е нищо, но то има голямо значение за самите вас. (27/стр. 355)

Внушението, на което човек се поддава, иде от две страни: от тъмните сили на Природата и от Светлите сили. При първото внушение човек е ограничен, действа като сомнамбул… При второто внушение човек е свободен и постъпва съзнателно, разумно…

Упражнение. За 20 дена ще бъдете будни да наблюдавате мислите, чувствата, постъпките и движенията си. Каквато мисъл мине през ума ви, ще се спрете известно време да изпитате отде иде тази мисъл и трябва ли да я реализирате. Дойде едно чувство в сърцето ви, също така ще го анализирате. Ако трябва да направите нещо, преди да се проявите, ще обмислите добре каква е целта на вашата постъпка и ако не е нужно, ще я отложите за друг път. Ако направите някакво движение, веднага ще си отговорите защо правите това движение, какво целите с него и т.н. (69/стр. 302, 303)

Направете един опит да видите можете ли в продължение на десет дена да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл или отрицателно чувство. Благодарете за всичко, което ви се случи през това време. Имаш някоя неприятност, благодари. Някой ти казал нещо обидно, благодари. Имаш да даваш, благодари. Изгубиш службата си, благодари. Времето е лошо, пак благодари. „Мога ли да благодаря за всичко това?“ Можеш. Кажи: „Господи, благодаря Ти, задето ме водиш в тоя Път“. (82/стр. 78)

Мъж и жена се карат… Жената го хука***, гледа към земята и казва: „Няма ли да пукне?“… Лоши минути има. Ще кажеш: „Много добър мъж имам, не е лош човек“.

Аз съм дал много упражнения, но вие не ги туряте на работа. За цяла седмица, каквато и мисъл да дойде, кажи: „Много добре е!“. И лоша мисъл да дойде, кажи: „Добре е!“, не казвай: „Защо дойде?“. Как­вато и мисъл да дойде, ти кажи: „Добре е“. Каквото и чувство да дойде, кажи същото… Каквото и да дойде, кажи: „Добре е!“. Сладка дума! „Хайде, Господ да го благослови!“ …Не само за мислите, но каквото и да стане, внимавайте! Тази седмица ще ви предизвикват. Гледайте да бъдете внимателни, да отстъпвате, навсякъде да отстъпвате. (79/стр. 250, 251)

И тъй, кой каквито дефекти има, кой от каквото е лишен, нека каже в себе си: „Ще стане това, ще го постигна, ще нап­равя“. Като повтаря тези мисли всеки ден, най-после той ще види резултатите на положителната мисъл в себе си.

(78/стр. 289, 290)

Иска ли да постигне нещо, вечер и сутрин човек трябва да влага в подсъзнанието си желание да постигне това нещо, като си каже: „Желая да постигна еди-какво си“. Вложи ли това желание в подсъзнанието си, той трябва да престане да мисли вече за него. Всяко от­правяне на известна мисъл или известно желание в областта на подсъзнанието не е нищо друго освен посаждане на семе в почвата. Посадите ли едно семе в земята, оставете го свободно да изникне. Няма да се мине много време, семето ще изникне и ще даде своя плод. (80/стр. 31)

От вас се иска
голяма настойчивост

Някой съвременен учен работи върху даден въпрос от науката цели 20 години и най-после открива нещо. Много естествено, че ще открие. Като мисли усилено върху даден въпрос, той нагажда мозъка си така, че го довежда до положение да възприема мисли чрез внушение от Ра­зумни Същества, които се намират във Висшите светове. Този учен е трябвало да напряга мозъка си 20 години наред, докато направи връзка със Същества от Разумния свят. (21/стр. 33, 34)

…Трябва да разбираме живите Божии закони. В това отношение съвременните изобретатели техници дават най-доб­ри примери: направят за нещо един опит, два, три  несполучливи. Петнадесет-двадесет години правят опити  все несполучливи. Най-после някой достигне целта си, друг не достига целта. Нас­тойчивост се иска. Така трябва да има настойчивост и този, който върви в Божествения Път. Това не е Учение, което може да се постигне в един ден; не че е мъчно, но се изисква време. (10/стр. 71)

Та казвам: Трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива, погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се замени и придобиете съществено знание, и разберете Мистичната, Духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека. (12/стр. 26)

Най-първо ще се научите да превръщате вашите състояния. Постарайте се да измените всяко ваше неразположение  и най-малкото дори… Когато направите първия опит и видите, че сте превърнали едно ваше състояние, ще почувствате голяма радост в себе си, като че сте направили някое ново откритие. Може да направите един опит, два, десет, петнадесет опита и всички да бъдат безрезултатни  това да не ви отчайва, продължавайте опитите. И от първия опит, в който сполучите, ще добиете твърда вяра, че от вас може да стане нещо. (8/стр. 378)

Всички тия методи, които сега ви давам, в бъдеще ще ви бъдат потребни. Когато някой човек е болен или неразположен духом, той може да се лекува чрез трансформиране на енергиите… Разбира се, трудно е да се постигне това нещо изведнъж, много опити трябва да се правят… Когато направите един сполучлив опит, не спирайте, продължавайте; направете десет, петнадесет, двадесет, петдесет, деветдесет, деветдесет и девет опита, за да имате едно положително знание, което изключва всички съмнения. (8/стр. 255)

Всяка задача или всеки изпит, колкото и да е мъчен, вие сте в състояние с труд и постоянство да го преодолеете.

Ще ви приведа един пример за Мохамед: когато той се отчаял от делото си, избягал и се скрил в една пещера. След дълбоки размишления най-после той намислил да напусне идеята си. В това време забелязал, че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височинка: дойде донякъде  изпусне товара, върне се пак да го вземе  пак го изпусне и т.н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: един, два, три, четири, пет, десет, двадесет, седемдесет пъти тази мравка вземала товара си, но той все падал. Цели деветдесет и девет пъти се повторило това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: „Ако в тази мравка има такова постоянство на волята да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример?“.

(8/стр. 346, 347)

Питам ви: Ще бъдете ли вие по-слаби от тази мравка? Някой от вас се обезсърчи, питам го: „Ти мислиш ли, че си много интелигентен? Я виж онази мравка, която деветдесет и девет пъти вдига своя товар, а ти още на десетия път се обезсърчаваш!“. (8/стр. 347)

…Ще приличате на индийския княз, посетил един индуски Светия, който имал много хубава крава. Князът много харесал кравата и предложил на Светията много пари. Светията обаче не я давал. Князът го заплашил, че ще му я вземе насила, но Светията отговорил: „Опитай се“. Изпратил той цяла армия въоръжени хора, но Светията с един пог­лед повалил всички на земята. След тази случка князът решил да разбере живота на Светията. След като го изучавал хиляда години, той придобил някаква сила и знания и пак отишъл с въоръжени хора да вземе кравата. Но пак се повторило същото. После още хиляда години проучвал живота на Светията, придобил нови сили и знания, пак тръгнал да вземе кравата, но и този път не успял. За пореден път князът се заел да проучва живота на Светията, придобил още нови знания и станал толкова силен и добър, че дори всички Богове му се покланяли. И накрая след всички тези три хиляди години на учение князът отишъл при Светията и му казал: „Вече не ми трябва тази крава“.

(13/стр. 150)

При последния опит
законът е завършен

…С един опит не става. Ще направите най-малко 99 опита и стотният ще сполучи, той няма да направи изключение. Значи, ще трябва да постоянствате.

(7/стр. 24)

Ние трябва да бъдем добри. То е цяла наука… Колкото малко придобиете от доброто, да бъдете благодарни, да се радвате. Втори път, трети път, четвърти, пети, шести път… Като направиш сто опи­та, ще остане само един процент невъзможно. Казвам, докато направим сто опита с Любовта, дотогава е мъчно. Щом направиш сто опита, законът е завършен.

(60/стр. 136)

Някой взима чук и удря върху един камък, но не може да го счупи. Той се обезсърчи, хвърли чука настрана и казва: „Този камък не може да се счупи!“. „Не, ти си ударил 499 пъти; удари още един път и ще видиш, че камъкът ще се счупи.“ „Не ме изпитвай, аз ударих толкова пъти и камъкът не се счупи, че сега от един път ще се счупи.“ „Удари, не се безпокой, ще видиш, че ще успееш.“ Той дигне чука, удари още един път и камъкът се счупва. И след това се чуди как разбирам от тия работи. Много лесна работа е тази. Как да не се разбере? Аз поглеждам камъка, виждам, че на повърхността му има вече много пропуквания, изисква се един удар само, за да се счупи камъкът. Той казва: „Толкова удари направих, не искам повече да удрям“. „Колко удари си направил? Ударил си 499 пъти, трябва още един удар да станат 500. На последния удар ти ще имаш резултат.“

Често и вие постъпвате по същия начин. Започвате една работа, ударите 499 пъти и като нямате резултат, отказвате се: „Няма да я бъде тази работа!“. Не, още малко ви остава, за да свършите тази работа: само един удар още. Трябва да ударите 500 пъти, за да свършите работата си. В това седи философията на живота.

(52/стр. 278, 279)

Последният метър е сегашният ви живот

Представете си, че някъде на планината има един чист дълбок извор. Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му във вашия дом. За тази цел започвате да копаете, за да пробиете път от дома ви до извора. Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили, и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете целта си. Този метър земя не е нищо друго освен сегашния ви живот, през който също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом. (34/стр. 110, 111)

Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия. Това значи да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснял.

(34/стр. 111)

Човек трябва да работи непреривно. От деня на слизането си от Небето до днешния ден той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие. Ще разкопае и последния метър и водата на извора ще бликне в неговия дом. (34/стр. 111)

7. Бъди Майстор
на самия себе си

Саморазвитието е
най-трудната работа

Човек е поставен на Земята. Какво е неговото предназначение на Земята? Да се саморазвива и да се самовъзпитава.

(12/стр. 125)

Човек може да развива своя ум и своето сърце само на Земята, а не на онзи свят. Има добродетели, които се развиват само на Земята. Защо? Защото почвата на Земята е благоприятна за тяхното развитие. За всяко нещо има специална почва. (32/стр. 518)

Ние наричаме работа всичко онова, което се отнася до нашето повдигане. Защо? Защото ние представяме частици от един Велик организъм в Битието. В това отношение всеки човек има задължение да извърши известна работа. (38/стр. 118)

Спасението на света е Божия работа, а на вас предстои работа, която само вие можете да свършите. Тази специфична работа определя вашето бъдеще. На всеки човек е дадена специфична работа, която той сам трябва да свърши. Каква е тази работа? Да бъде носител на Божественото. В който момент се заеме за тази работа, всички противоречия от ума и сърцето му ще изчезнат. (63/стр. 75)

Самовъзпитанието е Велик съзнателен процес. Използвайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си.

(39/стр. 341)

Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представя спящи паднали същества. Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват. Следователно една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен живот. (43/стр. 239)

Аз бих желал сега да започнете със себе си, със саморазвитието си  това е най-трудната работа. Ще развивате Вярата си, Милосърдието, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Всичко това ви предстои да го развивате… (10/стр. 46)

…Човека. Колкото повече работи за своето духовно развитие, толкова по-красив става, толкова по-голяма Мекота придобива. (28/стр. 398)

При самовъзпитанието на човека се препоръчва да държи в ума си здрави, положителни мисли. Кои мисли са здрави? Здрава мисъл е тази, която носи Мир за Душата и Светлина за Духа. Здравата мисъл трябва да произвежда такава реакция в човека, която да внася разширяване на съзнанието. Ако човек е неразположен, здравата, добрата мисъл трябва да измени състоянието му в добро. (21/стр. 109)

Казвам: За да си създадете настроение или разположение, трябва ви работа. Значи, разположението се създава чрез работа. Работата е Благородно нещо, тя улеснява създаването на разположения.

(16/стр. 30)

…Вие трябва да знаете, че за постигане на Възвишеното, на Божественото, на Благородното в човека се изискват усилия. Вие трябва да правите тия усилия.

(8/стр. 127)

…У хората трябва да се пробуди Вис­шето, Божественото съзнание. Това няма да стане по механически начин, но чрез усилена съзнателна работа. (62/стр. 115)

Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. (54/стр. 76)

Работете ден и нощ
върху себе си

От хиляди години насам Духът работи върху човека, но още не го е преобразил. Мъчно се изменя човек. Време е вече да влезете в Новия живот, да се преобразите. Това се постига с усилена работа върху себе си. Когато се приготвите за Новия живот, Духът ще влезе във вас и в един момент ще се преобразите, ще станете Нов човек. Мъчнотията се заключава в приготвянето. (47/стр. 387)

От вас се иска съзнателна интензивна работа върху ума, сърцето и волята. Работете ден и нощ върху себе си без тревоги и безпокойства. (37/стр. 254)

Ние виждаме примери в живота… Онзи, който е работил над себе си, е изпреварил другите. (58/стр. 163)

Великите и гениалните хора са станали такива, защото ден и нощ са работили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. (1/стр. 287)

И тъй, като ученици, работете върху себе си, без да се занимавате с работите на хората. Много работа предстои на човека. Рече ли да мисли за работите на хората, че не живеят както трябва, той ще пропусне благоприятните моменти за работа върху себе си. (46/стр. 51)

Истински човек е онзи, който използва разумно Божията мисъл и живота, даден от Бога. Да живееш правилно, това е Изкуство… Човек трябва да работи съзнателно ден и нощ; и като спи, пак да работи. (87/стр. 162, 163)

Разположението или неразположението не трябва да пречат на работата ви. Те са резултати на миналото. Дали се радвате, или скърбите, това са последствия от миналия ви живот. За да създадете нещо хубаво в себе си, трябва да работите при всички условия: при разположение или неразположение, при радост или скръб. Само по този начин ще влезете в красивия живот. (69/стр. 194)

…Ти ще мязаш на новородено дете, освободено от всички болки и страдания, от всички противоречия и недоразумения, и от тебе ще излиза благоухание като от Светия. Обаче, за да дойде човек до това състояние, изисква се най-малко десетгодишен усилен труд, един живот чист и свят, свободен, пълен с непрестанна молитва. Десет години непреривно човек трябва да се моли и като си ляга, и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка с Бога и започне да работи според законите на Любовта.

(67/стр. 80)

Нужна е работа
във всички области

Вярно е, че човек може да преобрази света, но кой свят? Своя. Как може човек да преобрази своя свят? Като работи върху ума, сърцето, тялото си. (32/стр. 44)

Казвам: Докато човек е на Земята, ще работи най-малко два часа физическа работа, три-четири часа ще работи за сърцето си, пет-шест часа  за ума, за Душата, за Духа си и след това ще помис­ли за ядене и пиене. (52/стр. 61)

Дето умът, сърцето и Душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за Висше съзнание, за Причинен свят. Това се постига постепенно чрез пос­ледователна работа върху физичес­кото тяло, върху сърцето и ума, върху Висшия Разум и най-после върху Душата и Духа. Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. (28/стр. 16, 17)

Днес от всички хора се изисква… да съзнават, че са дошли на Земята да работят, от една страна, за развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля; от друга страна, да работят за проявяване на своята Душа и за укрепване на своя Дух. (28/стр. 21)

Всеки е художник и скулптор на себе си

Всеки човек трябва да работи върху себе си, да създаде образа на Истинския човек. (4/стр. 154)

Истината има само един образ и той е Хармония, Самоотричане, Добродетел, Мъдрост, Правда. Когато добиете този образ, ще имате сигурен Мир, Спокойс­твие и Сила. Тогава светът може да се вълнува, морето може да е бурно, но вие ще бъдете тихи, спокойни и свободни като птиците, които летят с крилата си.

(13/стр. 24)

Вие трябва постоянно да работите върху себе си с волята си, както един скулптор постоянно работи върху своята статуя, защото от тази работа зависи благото на вашия живот. (16/стр. 178)

…Работете за придобиване на добри мисли и чувства. Като работите върху доброто, вие можете да изваете каквото лице искате. (32/стр. 446)

Всички хора са скулптори и художници. В този смисъл те могат да се пресъздадат, да направят от себе си това, което искат. Ако главата ви не е такава, каквато трябва, вземете чук и длето, преработете я. Възможностите са във вашата ръка. Вие можете да направите каквото пожелаете. Ако ухото, носът, устата или брадата ви не са такива, каквито трябва, вземете четка и ги преработете. Вие сте художник и скулптор на себе си.

(32/стр. 477)

…Вие може да станете майка на себе си  ще работите, както искате. …Всеки от вас може да извае от себе си такъв човек, какъвто иска, но за това се изисква Светъл ум, Благородно сърце и Силна воля. (8/стр. 302)

Съзнателният сам
изправя себе си

Съвременните хора искат да живеят добре, да бъдат щастливи, но не правят никакви усилия, за да придобият щастието. Щастлив може да бъде само онзи, който е изправил погрешките си.

(55/стр. 5)

…Заслужава понякога човек да греши и да изправя погрешките си, но Майстор да стане. В този смисъл погрешките имат значение. (32/стр. 53)

…Станете деца да учите, да възприемате и да изправяте погрешките си. Ако отлагате, лихвите растат и дълговете се увеличават. Изправяйте погрешките си, преди да е залязло Слънцето. (32/стр. 490)

Малцина знаят да работят. „Какво да работим?“ Да допуснем, че някой се разсърдил на приятеля си, не иска да се примири с него. Той трябва да намери начин да се примири с него. Ето една работа. (36/стр. 381)

Каквото помисли, почувства или нап­рави, човек трябва да се запита в себе си: „Прав ли съм, или не?“. Ако си отговори положително, нека даде място на тези мисли и чувства в себе си; ако си отговори отрицателно, нека работи върху себе си да се освободи от тях. (52/стр. 236)

Достатъчно е човек да е готов да изправя недъзите си… От усилията, които той прави, зависи дали по-скоро, или по-бавно ще се освободи от някой свой недостатък. (54/стр. 228)

Съвременните хора са дошли до положение сами да се изправят. В това отношение вие трябва да бъдете художници, всеки момент да работите в себе си, да изправяте кривите черти на вашия характер. Не работите ли върху себе си, вие ще се намирате под постоянен вът­решен гнет и ще се чудите какво сте очак­вали, а какво е излязло. (53/стр. 224, 225)

Много има да работи човек върху себе си, докато се справи със старите си навици. Колкото работа да ви предстои, не се обезсърчавайте. Започнете още отсега. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за вас. (3/стр. 45)

Когато работиш върху една своя доб­родетел или работиш за изкореняване на един свой недостатък, но не виждаш резултат, то резултатът е налице вече горе, а по-после ще се проектира и тук, на Земята. (26/стр. 361)

За да вървите добре, всеки от вас трябва да знае своята най-слаба черта и да работи върху нея, да я развива, защото тя е вратата, през която влизат неприятелите му. (15/стр. 93)

Не е лесно да изправи човек погрешките си. Те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъг период на работа върху себе си. (22/стр. 51)

Не мислете, че тези грешки, които имате, тъй в един ден магически ще изчезнат. Не мислете, че след като сте живели десет години добър живот, у вас ще настъпи голяма промяна. За да стане чувствителна промяна във вас, изисква се цял живот усилена работа. При тази карма, която имате, с един замах от десет години не може да се направи нищо. Нап­ример, да кажем, че имате една карма от осем хиляди години; ако за всеки хиляда години изплащане на кармата ви са потребни по десет години добър живот, тогава ще са ви необходими осемдесет години добър живот, за да ликвидирате с тази карма. Ако кармата ви е от две хиляди години, трябват ви двадесет години усилена работа, за да ликвидирате с нея… Но онези, които регулират този закон, не оставят да се изплаща кармата наведнъж. (7/стр. 199)

Разумният се справя
с всички мъчнотии

Всеки иска животът му да тече гладко, спокойно, обаче това е невъзможно. Човек трябва да работи, да прави усилия, да преодолее мъчнотиите и да постигне желанията на Душата си. (52/стр. 105)

Попитайте онзи англичанин, който се качва по високите върхове на Алпите, оплаква ли се от мъчнотиите, които среща. Един англичанин счита за привилегия да мине през всичките мъчнотии, за да стигне върховете. Нима онези англичани, които искат да се качат на Хималаите, да стигнат върха Еверест, има защо да се оплакват? Не, някои от тях жертват живота си даже. Онези хора обаче, които не разбират смисъла на живота, казват: „Не струва човек да прави толкова усилия“. Най-великите неща в живота седят именно в такива усилия.

(65/лек. 12: стр. 3, 4)

Чрез труд, усилия и постоянство човек може да преодолее всички мъчнотии в живота си. (37/стр. 88)

Който иска големи постижения, трябва да има устойчивост, да издържа на всички мъчнотии и изпитания  това се постига чрез усилена работа, чрез постоянство. (81/стр. 57)

Който работи с Вдъхновение, безкористно, той има Дух и Сила да победи всички мъчнотии, да се справи с трудностите на живота. Така завършена работата, тя е дело на Вечността. (17/стр. 64)

Ама трудни били задачите ви! Това не трябва да ви обезсърчава. Трудната задача иска работа, а не плач. (32/стр. 348)

Ще направите едно велико усилие над себе си, ще турите вашата воля в действие в най-трудния момент.

(64/стр. 134)

И тъй, иска ли човек да се освободи от някаква неприятност или мъчнотия, той трябва да направи невъзможното. Не прави ли големи усилия да преодолее лошите условия, вместо да се освободи от тях, те още повече ще се влошат.

(55/стр. 151)

Ако ти се спреш в една мъчнотия, тя ще ти посочи начин как да се справиш. У нея има достатъчно воля, за да ти покаже начина, но тя иска ти сам да си разрешиш задачата. Тя може да те чака година, две, три, четири, десет, сто, хиляда години, но ще те остави сам да разрешиш задачата си, тя няма да ти я разреши. Туй, което е твой дял, нито един косъм от него няма да засегне. И когато разрешиш задачата си, тя ще вземе втората стъпка, ще ти даде нова Светлина.

(8/стр. 298)

Понякога човек се натъква на някоя пустиня в себе си и тогава идват обезсърчението, отчаянието, лошите и мрачни настроения. Той казва: „Няма смисъл животът. От мене нищо няма да излезе“. Щом се натъкне на една от пустините на своя живот, човек трябва да знае, че му предстои грамадна работа върху себе си, и да започне да работи. Той може да превърне пустинята във велик оазис на живота. (21/стр. 159)

Забелязано е, че силите, или теченията, под влиянието на които човек се намира днес, след 22 години се повтарят. Това е закон в Природата. Като знаете, че през период от 22 години събитията, или явленията, в Природата, както и в живота на човека, се повтарят, вие можете чрез усилена работа върху себе си да ги избегнете. (69/стр. 91)

Ако човек се намери пред някакво обезсърчение, съмнение или друго някакво отрицателно чувство, той трябва да му противопостави доброто и по този начин да спре слизането си по наклон. За това се изисква усилие на човешкия Дух. Да направи усилие човек, това не значи, че трябва изведнъж да скъса въжето на ограничението. Не, постепенно, конец по конец трябва да къса въжето. Важно е човек да постоянства, да прилага волята си. (17/стр. 136)

Никога не оставайте празни, без работа. Каквито състояния да минавате, положителни или отрицателни, изучавайте ги, за да се ползвате от тях.

(69/стр. 179, 180)

Сега, щом сте дошли на Земята, вие ще изучавате закона опуленс да видите, че човек минава през двете възможности на живота: той ще страда и ще се радва. Които не разбират този закон, търсят живот без страдания или поне страданията да се разрешават сами по себе си без никаква работа. Не, щом е дошъл на Земята, човек трябва да работи, разумно да се справя със страданията и мъчнотиите си. (53/стр. 219)

Разумният човек не очаква на приливите и на отливите. Той върви с тях, но прилага греблата и кормилото. Той знае посоката на движението си и не се поддава на случайности и произволи.

(69/стр. 191)

Най-великите хора в света са страдали най-много. Обаче, след като са работили усилено върху себе си, те са преодолели страданията. (29/стр. 172)

За десет дена от днес направете следното упражнение: колкото страдания ви дойдат през деня, определете ги дали те са разумни, или не; после сметнете колко от тях на брой са разумни и колко не са разумни. Разумните страдания са от Невидимия свят, а неразумните  от вас. Това е едно малко упражнение, малък опит, от който ще придобиете известни знания и наука. Всяко страдание има смисъл, когато е разбрано и добре използвано. Ако вие разбирате и използвате вашите разумни страдания, тогава и Невидимият свят ще ви се радва и ще ви помага. (50/стр. 48, 49)

Всеки трябва да работи върху себе си, да се лекува, да трансформира състоянията си. Това се постига чрез опити и упражнения. Малки опити ще правите, не започвайте с големи. Малките опити дават добри резултати, не изведнъж, но постепенно. Ако отлагате и не работите доброволно, Природата ще ви застави насила. (69/стр. 194)

Каквото и да правите, не можете да избегнете смущения, изкушения, безпокойства. Следователно от вас се иска самообладание да минете през тези състояния и да извадите от тях някакво благо, някаква поука. Добре е да си имате по една тетрадка или едно тефтерче, да отбелязвате какво смущение или безпокойство ви е налегнало, колко време е траело и как сте се справили. Ако сте се разгневили, вижте за колко време ще се справите с гнева. (47/стр. 47)

Правете опити да преодолявате мъчнотиите и неразположенията си. Ако сте неразположени и не можете да учите, кажете си няколко пъти тихо думите: „Живот, Светлина и Любов“. След това кажете: „Аз се движа в Живота, аз живея в Светлината, аз живея в Любовта“. Като повторите няколко пъти тези мисли, ще видите какво действие ще окажат върху вас… Живот, Светлина и Любов са целесъобразни среди, при които човек расте, цъфти и зрее. (69/стр. 117, 120)

Усърдният развива
качества и добродетели

Да изглаждаш известни свои недъзи или да придобиваш някои добри качества, това е работа! Ти искаш да станеш мъдър, смел, разсъдлив; това е Благородна работа  ще работиш. (8/стр. 89)

…Съвестта у всички хора не е еднакво развита, разумността не е еднакво развита; чувството на сравнение, на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическите способности не са еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито, Вярата не е еднакво развита, Надеждата не е еднакво развита; смелостта, решителността, всички тия способности и чувства не са еднакво развити във всички хора. Кой какво[то] работил, това и придобил. (65/лек. 22: стр. 11, 12)

Задача на човека е да работи върху себе си, да развива правилно своите мозъчни центрове. Особено трябва да се работи върху центъра на веселието, за да понася човек лесно мъчнотиите в живота. По естество човек е весел, но трябва да прилага веселието си при мъчнотиите, а не дето не трябва. (69/стр. 211, 212)

Има добродетели, които са унаследени; има добродетели, които човек сам е добил. Казвам: Ония добродетели, които сами добивате, те са ценни. (57/стр. 39)

…Човек трябва да е изработил нещо, на което сам да е собственик. Ето защо човек трябва да се спре върху някоя своя черта или добродетел и съзнателно да работи върху нея, да изкара нещо, на което да разчита във всички времена и при всички условия. (54/стр. 185)

Миротворство е едно от Великите качества. Само на кои? На Великите Души, на хората с характер… Човек трябва да придобие това качество. Той не се ражда с него, но той го придобива, той го развива. Ако човек се раждаше с това качество, то щеше да бъде едно пристрастие от страна на Провидението. И в това именно е похвалата на човека, че той може да го придобие. (65/лек. 10: стр. 4)

Трябва да носите онези добродетели, да дадете израз на Великите добродетели… Има неща, които не се купуват, които всеки един трябва да ги изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. (12/стр. 101)

За пример, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто. (54/стр. 332)

При съзнателната работа религиозното чувство на човека се развива и му служи като тил в живота. (50/стр. 118)

Ако главата на някой човек е висока горе, това показва, че той е бил религиозен, молил се е, правил е добрини… Той развил Милосърдието си, религиозното си чувство и Любов към Бога. Човек развива повече ония центрове, върху които работи. Там той складира повече енергия и ги прави активни. (32/стр. 366, 367)

Върху каквото работите, това постигате. (32/стр. 446)

Добрият изработва
благороден характер

Най-ценното нещо в Душата на човека е неговият характер… Характерът, това е човешкият дом. (88/стр. 73)

Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това  да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. (88/стр. 78)

Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да развивате доброто, положителното в характера си.

(21/стр. 17)

Вие имате условия и материали, с които можете да работите. Тази работа представлява Алхимически процеси, които трябва да станат у вас. Тези процеси не са нищо друго освен условия за пресъздаване на човешкия характер. Човек трябва да пресъздаде, т.е. да облагороди, характера си. Той ще постигне това, като превърне всички неблагородни метали в своята кръв в благородни, главно в злато. В идеята за превръщане на неблагородните метали в благородни Алхимиците са скрили Великата Истина за пресъздаване и облагородяване на човека. (49/стр. 244)

Много неща се дават даром, но има неща, които трябва да придобием. За пример ти може да се родиш със заложби за благороден характер, но за да проявиш този благороден характер, ти трябва да работиш десет години върху себе си, за да знаеш как да се обхождаш. Ти може да се родиш със заложби за една хубава реч, но трябва да работиш десет, петнайсет, шестнайсет години, за да се научиш как да се изказваш и как да говориш. (19/стр. 579)

Мъдрият добива
Христовата Сила

Казвам: Най-първо трябва да станем силни. Силни органически, силни по сърце и силни по ум. Тази Сила няма да дойде по наследство. Върху туй трябва да се работи дълго време. (57/стр. 365)

Всеки човек носи Христовата Сила в себе си. Той трябва само да работи върху себе си, да развива тази Сила. Щом развият тази Сила в себе си, хората ще поз­наят какво нещо е Бог, какво представя Божественото Начало в човека.

(34/стр. 134)

Казвам: Човек трябва да работи над себе си, да развива Силата, която е вложена в него. Той трябва да развива тази Сила в себе си не да се показва, че е по-силен от другите, но чрез нея да придобие Свободата си. (56/стр. 162, 163)

Всеки човек има стремеж към Великото в живота, но трябва да работи, за да го постигне. Постигне ли го веднъж, той става силен и преодолява всички мъчнотии в живота. (49/стр. 115)

Всеки човек може да носи един малък товар. За да носи по-голям товар, трябва да работи върху себе си, да се усили.

(45/стр. 48)

„Ама ние искаме да бъдем силни.“ Щом искате да бъдете силни, трябва да се упражнявате, да придобиете тази Сила. Как ще се упражнявате? Представете си, че някой от вас заболее от известна болест. Той трябва да съзнае в себе си, че тази болест му е дадена като задача за разрешение, която на всяка цена трябва правилно да разреши. Разреши ли задачата си, той ще премахне от себе си и болестта. Премахне ли болестта, и Силата му вече е по-голяма. (51/стр. 111)

Работете върху себе си съзнателно и с Любов да развиете не само физическа, но и Духовна Сила, да правите чудеса.

(46/стр. 229, 230)

Казват, че Ангелите имат голяма Сила. Но тази Сила те са я добили с голямо усилие пред[и] хората. И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни Сили. (70/стр. 25)

8. Всеки може
да стане гениален

Разчитай на вложеното в теб
и го развивай

…Да разчиташ на това, което Бог е вложил в тебе. Вложеното във вас може да развиете. (12/стр. 116)

Бог е вложил вече нещо в човека, повече няма какво да очаква. Той има вече основа, върху която може да гради. Следователно… нищо друго не му остава, освен да работи. (46/стр. 207)

…Ние трябва да разработваме всичко онова, което Бог ни е дал, за да можем след време да принесем от тези плодове пред олтара на Божията Любов.

(29/стр. 248)

Бог е вложил всичко добро в Душата на човека, на когото предстои да полива, да разработва и грижливо да отглежда посадените от Бога семенца. (51/стр. 129)

Мнозина казват, че трябва да бъдат добри. Да бъде човек добър и да е добър, това са две различни неща. Добър човек е онзи, който разработва капитала, който му е даден от Природата. Доброто е капитал, вложен в човешката Душа. Който разработва доброто в себе си, той е добър човек. (58/стр. 24)

Хората се раждат учени, добри, но трябва да проявят своята ученост и доб­рота. От раждането си до последния ден на своя живот човек развива това, което е вложено в него. (32/стр. 129)

Трябва да имаш един отличен ум. Умът е даден, този ум трябва да се разработва. Сега могат да се дадат много сравнения… Може да имаш най-хубавите струни, най-хубавия лък. Но ако ти не се упражняваш, няма да знаеш да свириш и да се ползваш. (70/стр. 46)

Във всички има вложен добър материал, който трябва само да се обработва. Не работите ли, той ще остане суров и вие ще мязате на зелени плодове. Работите ли, вие ще узреете, от вас ще излязат и учени, и философи  каквито пожелаете.

(51/стр. 229)

Във всеки е скрито
голямо богатство

Хората имат заровени богатства в себе си, които не знаят как да използват.

(29/стр. 288)

Във всинца ви Бог е оставил едно богатство, което трябва да разработвате. Това са ония разпределени таланти, които трябва да ги разработите сега.

(70/стр. 307)

Много богатства са вложени в човека, а той се счита беден и нещастен. Много дарби и способности са вложени в човека, а той счита себе си за бездарник и човек без таланти. Защо? Защото е заровил талантите си и трябва да работи върху себе си, да ги разрови и развие. В пътя на развитието си той ще се натъкне на своите дарби и ще ги използва.

(59/стр. 132)

Всички на работа! Кой където е седнал, под него има заровено голямо богатство. Стани, вдигни камъка, на който седиш, и започни да копаеш. Извади оттам богатството и започни съзнателно да работиш. Във всеки човек е скрито голямо богатство  неговите дарби и способности, които той трябва да разкопава и обработва. Не губете времето си! Всеки на работа! (33/стр. 272, 273)

Дръжте в ума си мисълта: всички хора имат заложби и възможности в себе си, но не са работили еднакво и до днес още не работят еднакво. Разликата между хората се заключава в работата, която са вършили в миналото, която вършат днес и която ще вършат в бъдеще. (19/стр. 216)

Дарбите са вложени,
но изискват работа

Няма човек в света, в когото Бог да не е вложил някаква дарба. От човека се иска работа, за да развие дарбите, които Природата е вложила в него. (55/стр. 206)

Всички сте еднакво одарени! На всички Бог е дал еднакви дарби. Различието е, че всички не са работили еднакво.

(44/стр. 132)

„Е, каквото Бог каже.“ Бог е казал най-доброто. Той е вложил в човека дарби и способности, които трябва да се развиват. Тъй щото, ако човек не иска да работи, и Бог няма да му помага.

(46/стр. 42, 43)

Човек сам кове съдбата си… Щом е така, той никого не трябва да обвинява, в никого да не се съмнява, на никого да не завижда и да знае, че в него са вложени Велики блага, Велики способности. За разработването на тия дарби и способности се изисква работа. (38/стр. 40)

…Да не очаквате наготово, защото условията, дарбите и способностите са у вас. Всичко ви е дадено, вие трябва само да работите. Животът  най-голямото благо  ви е даден даром. Останалото се изисква от вас. (37/стр. 251)

Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности. Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас. Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. (20/стр. 12, 13)

Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. (55/стр. 55)

От усилията, които човек прави, …зависи може ли човек да постигне нещо в областта на науката и изкуствата, да се прояви като изобретател, или да остане обикновен човек. (39/стр. 328)

…За да стане човек истински даровит, трябва подготовка. Ще ви приведа една аналогия. Един човек работи малко  свири на цигулка посредствено, друг работи много  става виртуоз. (25/стр. 103)

Които са работили повече, развили са Божествените дарби. Напреднали Души са тези, които са работили. (26/стр. 368)

Всяка дарба се развива правилно, ако се работи навреме. Изпусне ли човек времето за работа, дарбата остава в своето потенциално състояние. Той трябва да чака дълго време да попадне при нови благоприятни условия. (39/стр. 54)

Та казвам, сега всички трябва да развивате дарбите и способностите вътре у вас. Не какво е направено за вас, не какво Бог е вложил във вас, но какво може да развиете в даден случай. (19/стр. 16)

Разработването на една способност у човека представя отваряне на един прозорец към обширния свят. Колкото повече прозорци има човек, толкова по-големи са възможностите му за прог­ресиране, за правилно разбиране.

(18/стр. 220)

Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият Принцип на Духа, и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира Тайните, и ще ви даде начин, път как да работите.

(27/стр. 116, 117)

Способният ученик ще учи, учи, учи. Дарбата му е дадена, но той ще работи и ще заслужи това, което е придобил… Добрият човек не само има дарба, но той е работил. Музикантът  и той е работил. Това е вярно и за каквато и да е друга дарба. (12/стр. 116, 117)

…Работете съзнателно върху себе си да развиете своите дарби и способности, да ги закрепостите. Който погледне на главата и на лицето ви, да види, че сте собственик, притежавате известни доб­родетели и способности. Без такива собствености човешкият живот няма смисъл. (1/стр. 286, 287)

Във всеки има
една основна дарба

Във всеки човек Бог е вложил една основна дарба, която трябва да се развие. От тази дарба зависи неговото щастие.

(25/стр. 204)

Щом сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да знаете коя дарба е най-силно развита във вас и с нея да започнете. Работете първо със силните дарби и пос­тепенно пристъпвайте към слабите.

(53/стр. 126)

Изобщо всеки човек първо трябва да развива онези дарби, с които е роден, а не тия, които отпосле е придобил. Тия дарби, които човек днес придобива, ще останат за бъдеще. Следователно човек трябва да започва със силните дарби, вложени в него, и с тях да работи. Това означава определяне посоката на движението. (33/стр. 183)

Всеки човек трябва да знае за какво е роден и да работи в това направление. Човек трябва да работи така, че да се развива всестранно. Обаче най-много трябва да работи върху ония центрове, които са добре развити. Там именно ще се прояви. Следователно спрете вниманието си върху ония дарби, които са най-добре развити. (39/стр. 295)

Човек трябва да знае
за какво е роден

Силата на философа е в неговата глава, а силата на юнака  в неговите мускули. Философът е силен в умствения свят, а юнакът  на физическия. Това, което философът може да направи, юнакът не може. И обратно: това, което юнакът може да направи на Земята със своята сила, философът не може. Каквито усилия да прави, философът не може да стане атлет. Ако прави усилия да се прояви като юнак, той изменя своето естество и се ръководи от тщеславието… Всеки човек трябва да се прояви на своето място…

(39/стр. 56)

Следователно, каквито усилия да прави човек, каквито желания да има, той не може да се прояви във всички направления… Достатъчно е всеки човек да развие по една дарба в живота си както трябва.

(39/стр. 56, 57)

В програмата на всеки човек е пос­тавено какъв трябва да бъде… Каквото е предвидено за човека, това ще стане. Ако не е определено нещо в програмата му, каквито усилия да прави, няма да го постигне. (39/стр. 269)

Който иска да постигне нещо, което не е в програмата му, и прави усилия, в края на краищата вместо постижения ще има загуби. (39/стр. 269)

И обратно: който трябва да постигне нещо, а се отказва да работи, ще изгуби това, което е придобил. (39/стр. 269)

Всеки може да стане гениален

Мислете и работете върху себе си. За онзи, който се учи и работи, всичко е пос­тижимо: и талантлив, и гениален може да стане. (22/стр. 119)

Значи, всеки човек може да бъде гениален. За това се изисква работа, усилие.

(53/стр. 57, 58)

Един ден и най-големият невежа ще стане гениален. Как? Чрез усилена работа. Който иска да постигне нещо, трябва да работи. (45/стр. 30)

…Човек, от своя страна, има такива заложби в себе си, каквито имат и Ра­зумните Същества. Като знае това, от него не се иска нищо друго освен работа. Като е работил, той е станал гениален.

(54/стр. 280, 281)

Време е вече хората да започнат съзнателно да работят, да проявят своята гениалност. (1/стр. 285)

Иска се упорита,
неуморна
работа

Някой иска да бъде философ, учен човек. Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен. За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи. Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо. (53/стр. 6, 7)

Ако дойде един художник, той няма да се роди със своята гениалност. Той се ражда с всичките възможности. Постепенно, като работи, той става виртуоз в тази област да рисува. Така става с музикантите, така става с писателите, така става с онези, които говорят или работят.

(35/стр. 112)

За пример някой иска да стане виден поет или виден музикант. Знаете ли колко и какви усилия трябва да направи той, докато постигне своето желание? Каква пот трябва да потече от челото му, докато той стане виден поет или музикант! Скъпо се плаща за едно голямо постижение!

(21/стр. 63)

Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент по седем-осем часа на ден, а понякога и повече. (54/стр. 332)

И сега казват: „Човек трябва да се роди добър. Той трябва да се роди гениален“. Но все-таки и идеалният цигулар, и той трябва да се занимава. Ако не се занимава по няколко часа на ден, гениалността нищо няма да му помогне.

(70/стр. 526)

Като гледате, че някой цигулар свири добре, вие мислите, че лесно можете да се научите да свирите. Като вземете цигулката в ръце, виждате, че не се свири лесно. Този цигулар е свирил 20  30 години непрекъснато по няколко часа на ден. (55/стр. 133)

Ето, наскоро дохожда тук Марто, отличен виолонист. Той проявява такава техника, такова знание, но всичко това е постигнато с усилие, с труд и постоянство. (8/стр. 127)

Способният е работил
в много прераждания

Помнете следното: условията се дават даром на човека, а усилията зависят от него. Ако някой е гений, това зависи от неговите усилия в миналите му съществувания. (25/стр. 104)

Някой казва: „Как бих желал да съм гений или велик човек!“. Да, но гениите, великите хора не са пилци, които се излюпват сега. За да се родиш гений, трябва да си работил в миналото върху своите възвишени мисли и желания, да си ги реализирал и изпълнил. (37/стр. 85, 86)

…Еди-кой си е даровит музикант, друг някой е даровит поет, учен и т.н. Тези хора са даровити, защото са работили в миналото, работят и в настоящето. Те заслужават това, което им е дадено. Нищо в света не се дава даром. (47/стр. 139)

Когато някой човек е роден музикант, музиката у него е самобитна. Този пък, който е изучавал музиката, той не може да подражава на музиката на първия. Първият музикант, роден с музика в Душата си, носи това качество в самото си естество. Ако пък човек добива музикалността в Душата си чрез свирене, чрез упражнение на някой инструмент, той трябва дълго време да работи, да се упражнява, докато това качество стане плът и кръв на неговото естество…

(16/стр. 435)

За да бъде идеалист, човек трябва да е работил ред поколения в тази област.

(21/стр. 126, 127)

Човек трябва да е работил хиляди години върху себе си, за да може с идването си още да срещне благоприятна среда за развитие. (21/стр. 173, 174)

Светийството е един от Високите върхове на живота

Чрез Любовта обикновените хора могат да станат гениални, гениалните  Светии, Светиите  Учители. Това са Велики процеси в Космоса, за постигането на които се изисква стремеж и големи усилия. (48/стр. 299)

Човек трябва да мине от еволюцията на обикновения живот към еволюцията на талантливите, гениалните, Светиите и най-после да дойде до еволюцията на Учителите… Лесно се говори за Светийс­тво, но мъчно се постига. Да дойдеш до положението на Светия, това значи да се качиш на един от Високите върхове на живота и оттам да гледаш целия свят, прострян пред тебе като на длан.

(48/стр. 273, 279)

…Човек не се ражда свят. Светостта е резултат на усилието на човешкия Дух.

(59/стр. 72)

Изведнъж няма да станете Светии, но от вас се иска постоянство и Любов в работата. В един живот не се постига Светийство. Свят човек в пълния смисъл на думата е онзи, който разполага със знания и опитности, с добродетели и сила. Всеки момент той знае какво трябва да прави, как да помага на ближния си и как да върши Божията Воля. (47/стр. 355)

Не се ражда една идея, едно чувство лесно в мозъка на човека. Онези, които са били Светии, те са прекарвали 30 години, работили са много усилено тия хора при най-големите неудобства на живота, преодолели са неудобствата и са станали Светии. (57/стр. 297)

За да бъдете Светия, трябва да имате една опитност от хиляди години… То за Светийството се иска много работа.

(57/стр. 175, 176)


* Линкат ходят, шляят се.

** Специалният клас Младежкият клас.

*** Хукам викам „ху“ подир някого, за да го изгоня или изплаша.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

РАБОТЕТЕ ДО
ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЪХ!