Елеазар Хараш – Пътят към Дълбините, книга първа

АБСОЛЮТЪТ

Всичко почива в Него

Той е по-необятен от Безкрайността и по-незнаен от Мистерията. Всичко почива в Него, а Той почива в Себе Си.

Той намира и Той призовава

Той е Този, Който не е и никога няма да бъде. Той не може да бъде намерен, защото не може да бъде потърсен. Той намира и Той призовава.

Той е отключил Пътя към Себе Си

Древното върви по Стъпките на Великия Незнаен. Той ни води към Себе Си, за да Го следваме в Дълбините на Незнайното и Неизследимото. Той е отключил Пътя към Себе Си. Той е Скритият Водител в нас.

Днес сключва Завет с Душите

Днес Древният Баща сключва Завет с Душите– Завет за Завръщане в Него. Днес Той отваря Пътя към Себе Си и поканва Душите да Го последват. Той е Тихият Водител отвътре. Той е Тайноскритият във всички и Незнайният в Себе Си– Вечно Непознаваем и Вечно Жадуван. Всички Същества дълбоко в Сърцето си Го търсят. Които чуят Повика Му, ще се завърнат в Него– в най-великия Живот, какъвто светът не познава.

Не съществува, но е

Когато слиза надолу, Той казва: „Аз съм Този, Който съм“. Това е Извечният, Предвечният– Този, Който не съществува, но е. Той присъства навсякъде и във всичко. Той живее във всяко същество– скрито, потайно. Той съдържа всичко в Себе Си и всичко Го съдържа.

Почитай Вечната Неоткриваемост

Той е Неуловимият в песъчинката. Той е Неуловимият в тебе. Той е Скритият във всички неща. Той е Вечната Скритост, Вечната Неоткриваемост. Почитай Вечната Неоткриваемост във всичко.

Той е Крепостта в нас

Той е Първото Дихание на световете. Когато е погледнал към тях, те са оживели. Неговият Поглед крепи всеки живот отвътре. Той е Крепостта в нас. Съзерцавай Най-Древните Очи в себе си– в Душата си, в Сърцевината си.

Той не може да бъде изгубен

Той е Сърцето на всички неща. Той е Ядрото, Центърът на всичко и ако нещо не може да бъде изгубено, това е Той.

Вечният Извор в съществата

Той постоянно извира изотвътре. Той е като Река, Която тече в съществата и е Нова във всеки Миг. Всички неща са Нови във всеки Миг като Него Самия. Този, който Го долавя, не Го губи. Долавянето е Тайна на Скрития Живот. Това Долавяне е Началото на Единството.

Той ти подава Ръка

Той е отвъд синевата, там, където върхът на планината не достига. Той е отвъд хоризонта, там, където погледът не достига. Той е отвъд гласа, там, където слухът не достига. За Него няма нито външно, нито вътрешно сетиво. Но Той идва много близо до теб, за да Го следваш. В Своята Недостъпност Той става Достъпен, Близък, Възлюбен и Възжелан. Така Той ти подава Ръка.

Дар от Дълбините

Твоята Любов безпогрешно Го открива. Твоята Любов е Пристигане в Него. Твоята Любов е Преживяване на Него. Но тази Любов всъщност е Дар от Него, Дар от Дълбините.

Не говорят за Него

Свещено е Присъствието Му. Докосването до това Свещено Присъствие е голямото Богатство. Толкова е Свещено това Присъствие, че тези, които са се докоснали до Него, не говорят за Него. Само се указва Посоката към Него.

Тайната на всеки Миг

Той е Неведомо Отсъстващ и Неведомо Присъстващ. Той не е Път. Той е Сега. Той е Тайната на всеки Миг.

Той не се нуждае от Път

Любовта, Мъдростта и Истината са Пътища към Абсолюта, но Той не се нуждае от Път, за да бъде намерен. Той е Най-близкият. Той може да бъде намерен чрез Осъзнаване на Единството с Него. Великото Единство не се нуждае нито от понятия, нито от Пътища, а от Осъзнаване.

Най-близкият на нашата Душа

Той е Неведомо Отсъстващ. Неговият Символ е Дълбоко Затворени Очи. Но Той достига там, където никой не може да достигне, и вижда това, което никой не може да види. Той прониква в най-скритите кътчета на Душите, където никой поглед не може да проникне. Той познава нещата не поради Виждането Си, а поради Универсалното Си Единство с тях. Затова е наречен Най-близкият на нашата Душа.

За да узнаеш Живота

Тайната на Живота е да не съществуваш чрез себе си, а чрез Него. Бъди потопен в Него, за да узнаеш Живота.

Дихание в диханието

Той е Дихание в диханието – Несътворената част на диханието. Дишай чрез Него и съществувай чрез Него. Той е Храм на Любовта.

Осъзнатото Дихание

Той е Тайноприсъстващият в теб. Вдишвай Него, вдишвай Неговата Скритост. Всяко Осъзнато Дихание е Връзка с Него, Единение с Него. Това е Вдихание на Древност.

Подобието започва от Любовта

Не можеш да Го познаеш, но можеш да бъдеш Подобен на Него. Подобието започва от Любовта към Него.

Само една Мисъл

В Своята Върховна Скритост Той е Това, Което никога не може да бъде помислено. Той е Абсолютно Незнаен, Абсолютно Немислим. За Него има само една Мисъл– Любов.

Тази Любов Го намира

Необятната, Безгранична, Всевечна Любов; Любов, която изхожда от най-дълбокото Място– тази Любов Го намира. Това е Любов, която се поглъща в Него, Любов на Пълно Отдаване на себе си. Любов без граници, без условия, без предели.

Любовта не е търсене и разбиране

Любовта към Абсолюта може да бъде само една– Безусловна. Тази Любов трябва да произлиза от Единството с Него, а не от търсенето Му. Любовта не е търсене и разбиране, а Единство.

По-близко от диханието

Той е в твоето дихание и в онова, което е по-близко от диханието. Той е Присъствието между диханието– Присъствие, по-тънко от диханието, по-недоловимо.

Дълбоко Непознаване

Непознаването е Сближаване с Него. По-дълбокото Непознаване открива по-дълбоко Единство. Любов на Мистичния Език се превежда като Дълбоко Непознаване. Най-свещено в Него е Непознаването.

Съкровеният Подход

Да Му дадеш Място в себе си, без да се опитваш да Го узнаеш– това е най-дълбокото Отношение към Него. Това е Съкровеният Подход към Абсолютно Неузнаваемия.

Абсолютното Безмълвие

Степента на Истината в човека се определя от степента на Безмълвието му. Абсолютната Истина в човека е Абсолютното Безмълвие, но в него не можеш да влезеш неподготвен. Само Любовта към Абсолюта може да те подготви за това.

Озарява световете, скрива Себе Си

Той сияе Извечно, Издревно. Неговото Сияние озарява световете, но скрива Него Самия.

Йоава – Безусловният

Дишай чрез Него, съществувай чрез Него– чрез Скритостта, чрез Онова, Което не виждаш и не чуваш, но Което е Безусловно. Това се изрича като Йоава– Безусловният. Той е Твърдината, Опората, Основанието в човека. В още по-дълбок смисъл Той е Извечната Твърд, Праосновата. Стабилността, която търсиш, е в Него.

В Тишината Го придобиваш

В говора Го губиш, в Тишината Го придобиваш. Можеш да Го следваш само в Пълна Тишина. Той не оставя следи след Себе Си, а само Тишина.

Докоснат по Мистичен начин

Недоловимостта на Абсолюта се намира в Дълбоката Тишина. В Недоловимостта на Абсолюта е Разтварянето в Него. В Недоловимостта ще бъдеш докоснат по Мистичен начин.

С милиарди години

Върховният Абсолют е Същество Прасъкровено, Пресвято. Той не трябва да бъде обличан в знания. Той трябва да бъде търсен с Любов и Незнание. С милиарди години се приближаваме към Него и всяка крачка от Пътя е много Красива.

Изтъкан от Любов

Той не трябва да бъде търсен със знание, но с Мистичния Поглед. А Погледът на Мистика е изтъкан от Любов.

Особен род Благоговение

Мистикът е Любещ, Благоговеен, Смирен. Незнанието на Мистика е особен род Благоговение, което възприема Новото Излъчване от Абсолюта в своя Скрит Свят.

Бъди Велико Незнание

Когато подхождаш с Незнание, даваш на Него да бъде в тебе. Когато подхождаш със знание, с мисъл, за Него няма място в тебе. Бъди Велико Незнание.

Остава само Мистерията

Можеш да избереш Незнанието, но от там нататък не избираш, а се оставяш изцяло в Ръцете на Незнанието. Незнанието е Древен Дух, обитаващ в Тайна и Мистерия. При Вратата на Великото Незнание Тайната е изоставена, остава само Мистерията.

Открива се на Достойните

Той е Този, Който не може да бъде намерен. Той Сам открива Себе Си и Той Сам скрива Себе Си. Скрива Себе Си от световете, защото те не са готови за Него. Открива се на Достойните.

Той намира Себе Си

Не можеш да Го съзреш, ако Пръв Той не те е погледнал. Не можеш да Го търсиш, ако Пръв Той не те е потърсил. Не можеш да вървиш към Него, ако Пръв Той не те е повел към Себе Си. И не можеш да Го намериш, ако Той не те е благословил със Себе Си. Той търси Себе Си и Той намира Себе Си.

Той е Наблюдателят на Себе Си

Той в човека е всякога загледан в Собствената Си Тайна. Той в човека е Откривателят на Собствената Си Тайна. Неговият Поглед намира Себе Си. Неговият Поглед Го завръща в Себе Си. Той е Наблюдателят на Себе Си.

Пътят е обгърнат в Тайна

Той върви към Себе Си. Той пристига в Своята Тайна. Силата Му не познава предели. Всички пътища Му принадлежат. Не може да бъде възпрян в Своя Ход. Силата на Вътрешното Търсене е Негова. Пътят е обгърнат в Тайна, защото Той е Единственият, Който го извървява.

Молитвата на Боян Мага

„О, Господи, Ти си Светлината в мен. Освети Пътя ми и го извърви. Аз съм само Твой Слуга.“

Той е Вечното Основание

В твоето дихание Той е. В твоето Безмълвие Той е. В твоя Стремеж Той е. Той намира Сам Себе Си. Той те води към Себе Си, защото изначално сте Едно. Ти не си отделен от Него, както лъчът не е отделен от Слънцето. Той е Вечното Основание, Канарата на твоя живот.

Ти не си разделен от Него

Макар че пътуваш към Него, ти не си разделен от Него. В пътуването си заедно с Него. Той е Този, Който пътува, и Този, Който очаква Завръщането на Себе Си в Самия Себе Си. Той е Реката, която тече към Океана, и Той е Океанът.

Той е в целия ти живот

Той е в Необятността на Безкрая. Той е в капчицата роса. Той е във всичко. Той е в целия ти живот. Във всичко, което истиновършиш, Той е. Във всичко, което те е повикало, Той е. В Стремежа ти Той е. В Пламъка на твоя Устрем Той е.

Той е Заключена Тайна

Той е явен и скрит. Той е в това, което човешкото око не може да види. Той е там, където Погледът на Мъдреца не може да стигне. Той е Заключена Тайна.

Пътят към Святия Древен

Пътят към Святия Древен е Поглъщане навътре. Той е Недостижим, но това Поглъщане навътре е необходимо за всички, които търсят Истината. В това Поглъщане навътре човек постига своята Скритост– своята Реалност. Това стопява външния свят в човека. Пътят към Святия Древен постига Истината в човека, макар че Самият Той остава Непостижим.

Той желае да бъде търсен

Той е направил Излъчване, защото желае да бъде търсен. Но е направил Себе Си Непостижим, затова ще бъде вечно търсен. В Неговата Непостижимост е Тайната на Безкрайния Път.

Вечната Недостижима Цел

Той е Вечно Търсеният, Вечната Недостижима Цел. Вечното Пътуване към Него е Дълбокият Смисъл, Скритият Смисъл. Любовта е тази, която вечно търси. Тя се преизпълва с Него и продължава да Го търси. Любовта живее в Неговата Мистериозна Незнайност и вечно Го преоткрива.

Възлюбила Непознаваемото в Него

Той е Незнаен в Незнайното и само Истинската Любов може да върви към Него. Това е онази Любов, която не Го търси, за да Го открие, защото тя е възлюбила Непознаваемото в Него. Тя се храни със Скритото в Него. Вечно Скритото е Вечната Цел и Вечната Радост на Древнотърсещите.

Онова, Което надминава Смисъла

Той е Скритият Незнаен. Той е Смисълът, който не е Смисъл. Той е Онова, Което надминава Смисъла. Неговата Пълнота превъзхожда всеки Смисъл. Неговата Непознаваемост превъзхожда всяко Откровение. И затова всички вечно Го търсят. В това Вечно Търсене е скрит Предълбокият Замисъл.

Вечно ще жадуваш за Него

Вечно ще пиеш от Него и вечно ще жадуваш за Него. Това е Предълбокото, вложено във Вечния Път. Неговата Непознаваемост ще те храни вечно.

Ние оживяваме в Него

Скритостта Му е Неизчерпаема – няма дъно, няма предел, няма свършек. Когато пиеш от Скритостта Му, ти придобиваш Него, а не познание за Него. Ние оживяваме в Него, а не в познанието за Него. Той ще остане Незнаен, но ти си получил нещо Претънко от Него.

Толкова повече Го намираш

Колкото по-скрит става Той, толкова повече се приближаваш до Него. Колкото по-скрит става Той, толкова повече Го намираш. Ако търсиш Неговата Непознаваемост, ще намериш Него. Ако търсиш Неговата Познаваемост, ще намериш Проявлението Му. Познаваемостта Го скрива, Непознаваемостта Го открива.

Вечната Скритост

Същността Му е във Вечната Скритост. Той не се разкрива, но вечно приближава съществата към Себе Си. Той е Вътрешната Пълнота, която всички търсят. Във Вечното Неразкритие ще се храниш с Пълнотата Му. Които са в Него, не учат, а живеят. Не търсят, а живеят.

Заветната Цел

Заветната Цел е да оставиш само Той да бъде в теб. Ти трябва да изчезнеш от себе си и в тебе да остане само Великата Тишина и Великата Незнайност, за да Му отвориш Вратата си.

Търси Го чрез Неприсъствие

Великата Любов превръща себе си във Велико Неприсъствие и остава само Той. Търси Го чрез Неприсъствие. Понеже, в най-дълбокия смисъл, не съществува нищо друго освен Него, в Неприсъствието Той естествено изгрява.

Истинското Единение

Колкото повече Тишината навлиза в теб, толкова повече Той навлиза в теб. Колкото повече Нищото навлиза в теб, толкова повече Той навлиза в теб. В Нищото е Истинското Единение. Когато станеш Нищо, Той ще те преизпълни със Себе Си.

В Неосезаемото

Той е Неосезаем и затова е наречен Нищо, но е най-голямата Преизпълненост. Научи се да живееш в Неосезаемото, в Недоловимото. В Неговата Недоловимост ти ще процъфтяваш.

Тайната на Погледа

Вътрешният Поглед трябва да е постоянно отправен към Него. Да изчезнеш от своя Поглед, за да остане само Той– това е Тайната на Погледа.

Търсенето е вид Единение

Търси Го всякога. Търси Го не за да Го разбереш, а за да Го живееш. „Търси Го“ означава: мисли за Него, осъзнавай Го все повече. Търсенето е вид Единение, защото това, за което мислиш, ти вече си там при него, ти неведомо си пропътувал пътя до него.

Тихата Праоснова на нещата

Той е Всепроникваща Тишина. Той прониква в Сърцето на всички неща. Той крепи всичко съществуващо и Несъществуващо в Себе Си. Той е Тихата Праоснова на нещата.

Великоприсъствен в Тишината

В Тишината Той е Осезаем, отвъд Тишината е Неосезаем. Той е Присъствие, Което може да бъде доловено в Тишината, и Отсъствие отвъд всяко долавяне. Той е Великоприсъствен в Тишината и Древноотсъстващ в Мистерията.

Тишината е само Път към Него

Тишината Го докосва, но не Го постига. Той е повече от Тишината. Тишината е само Път към Него. Той е Велико Отвъден, Върховно Отсъстващ и Абсолютно Недоловим.

Отвъд Тишината и отвъд Истината

Той е преди Истината и след Истината. Той е преди Тишината и след Тишината. Той е отвъд Тишината и отвъд Истината. Той е в Онова, Което не може да бъде помислено. Той е Абсолютно Неизследим.

Ако пробиеш Тишината

Тишината трябва да стане толкова дълбока, че да изчезне. Тишината е Несътвореност, но Той е отвъд нея. Тишината е було, завеса, която трябва да бъде отмахната. Ако пробиеш Тишината, ще откриеш това, което търсиш– Неговата Абсолютна Неведомост, Неговата Абсолютна Непознаваемост– защото тя е Единствената Истинска Пълнота.

Следвай Го в Скритостта Му

Той трябва да се скрие много навътре, за да се самооткрие. Не Го търси. Следвай Го в Скритостта Му. Остави Го да се самозароди в теб. В Изчезналостта Той се самозаражда отвътре. Неговото Самозараждане е Тайнство. Остави Новото да се самозароди. Изглежда, че Го губиш, но ще Го намериш по Нов начин.

Трябва да Го изгубиш

В най-голямата Му Дълбочина остава само Неизговоримостта. Трябва да Го изгубиш, за да Го намериш. Ще Го изгубиш в един План, за да Го намериш в по-дълбок План.

Кой може да Го последва?

Той е Дихание без Дихание. Той е Звук без Звук. Той е Тишина без Тишина. Той потъва в Себе Си, без да оставя следи. Кой може да Го последва? Отреченият.

Скритото в Скритото

Търс Го в Дълбоката Му Скритост. Там е Той. Прескритото е Неговият Дом. Търс Най-скритото– Есенцията на Скритостта. Най-скритото е, Което преизпълва. Хран се с Неговата Сърцевина– Скритото в Скритото.

Съхранявай Го в своята Дълбочина

Той е Неизговоримият. Той е Най-Скритият от Скритите. Пази Го Свято. Съхранявай Го в своята Дълбочина.

Непознаваемият в
Дълбините на Незнайното

Търс Съкровеното и ще Го откриеш. Търс Незнайното и ще се слееш с Него. Търс Непознаваемото и ще се погълнеш в Него, ще изчезнеш в Него. Той е Непознаваемият в Дълбините на Незнайното.

В тази Тоталност

Тоталното Отправяне към Него се превръща в Не-отправяне. Тоталното Търсене на Него се превръща в Не-търсене, защото в тази Тоталност ти изчезваш.

Неведом Живот в Него

Да те е докоснал с Гласа Си, е Велико Подарение. Но има нещо, което превъзхожда Гласа на Абсолюта, и това е Неговото Безмълвие. Гласът на Абсолюта е Път към Него, Безмълвието е Сливане с Него, а Изчезновението в Него е Неведом Живот в Него.

Що е Изчезновение?

Изчезваш, за да възприемеш Единствения. Изчезваш заради Великата Радост да бъде Единственият. Изчезването не е себеунищожение, а Велико Преизпълване отвътре с Него.

Махайри – Праскритият, Прасъкровеният

Махайри – това е Праскритият, Прасъкровеният, постигнат чрез Изчезновение. Чрез своята Скритост, чрез своята Изчезналост постигаш Неговата Скритост, Неговата Изчезналост– постигане не чрез Познание, а чрез Изчезналост и Благоговение.

Животът на Скрития Източник

Дълбокият Древен Смисъл на Изчезновението е скрит в следната Формула: „Анар Анарохот Махайри“– „Животът е Живот чрез Абсолютното Изчезновение“. Всяка Древна Дума е Скрит Свят с Велик Смисъл. Махайри означава Тайноневедение, Неведомост, Изчезновение. Анар е Живостта. Анарохот е Жизнеизобилието, Пълноводието. Трите Думи означават: Животът на Скрития Източник.

Пътят към Него

Трябва да остане само Претихото, Предълбокото, Прасъкровеното. И тази нишка трябва да се поддържа целия ден: Претихото, Предълбокото, Прасъкровеното. Пътят не бива да бъде изгубван нито за миг. Да бъдеш буден за Него в малките моменти на деня. Вниманието не трябва да бъде в света, а в Него.

Осъществяване на Праединството

Пълното Изчезновение в Него е Осъществяване на Праединството. При Пълното Изчезновение в Него ще произлезеш от Него по Нов начин.

Дълбинно Внимание

Има едно Дълбинно Внимание, което се слива с Него. Това Внимание е потопено в Безмълвие и Пустота. Колкото по-дълбоко е Безмълвието, толкова по-дълбоко е Единството.

Преизпълнено с Него

Безмълвието има много степени. В най-дълбокото Безмълвие човек се съединява с Него. Най-дълбокото Безмълвие е наситено с Него, преизпълнено с Него. Той е Храната на Дълбинно Вглъбените.

Храната, която човек търси

Неговият Покой е Храната, която Същността в човека търси. Но Той Самият превъзхожда всеки Покой. Той Самият е Храната, която Неведомостта в човека търси.

Величествено Непознаваем

Той е Величествено Непознаваем отвъд всичко помислено. Думата Безкрайност не може да Го обхване. Думата Мистерия не може да Го опише. Той е Абсолютно Непознаваем, но може да бъде докоснат.

В Мистериозното Съзнание

В Мистериозното Съзнание е вложена възможността да докосва Прасъзнанието. Това Докосване е Дарът за всички Древнотърсещи.

От позицията на
Великата Изчезналост

Прасъзнанието може да бъде потърсено, но не от позицията на човек, а от позицията на Великата Изчезналост.

Превъзвишеният Идеал

Тайното Всесъзнание на Прабездната може да бъде потърсено и докоснато– докоснато след многобройни Усилия, милиони Усилия. А в тази Велика Неизследимост на Прабездната да се потопиш, да се вкорениш и да я направиш свой Дом– това е Прависокият Идеал, Превъзвишеният Идеал.

Той изчезва в Себе Си

Във Върховното Нищо Той изчезва в Себе Си. Потъва в Своята Неизследимост.

Върховно Отсъстващият

Той не е Създател. Той не е Баща. Той не е Учител. Той е повече от всичко това. В Него всичко сътворено и Несътворено е превъзмогнато и всяко понятие– погълнато. Там всичко е изчезнало. И Той Самият е Изчезнал. Неговото Изчезновение е Върховната Мистерия, която всички търсят.

Той е Абсолютно Сам

Той е Абсолютно Сам, Предвечно Сам, Завинаги Сам. Тук Той е толкова далече отвъд, че не може да бъде намерен, нито докоснат. Само Той може да докосва и ако някой бъде докоснат от Него, той ще изчезне в Него. Но това не е изчезването на смъртта, а най-великият Живот, познат на Древността.

„Аз съм всякога Сам в Себе Си“

Трябва да се постигне не Завръщане, а онова, което е било преди всяко Начало. Във Върховноскрития никога е нямало Излизане, затова няма и Завръщане, а само едно Върховно Изчезновение и Абсолютно Самовглъбение, което Той е изрекъл така: „Аз съм всякога Сам в Себе Си“.

Той не знае за съществуването им

До Него не достига ни полъх от световете. Той не просто не поглежда към световете, Той дори не знае за съществуването им– толкова Пълно е Неговото Самовглъбение.

Той докосва Своите Избрани

Неговото Самовглъбение е вечно и неизменно. То е Най-Древното Състояние на Прамистерията. Той всякога почива в Себе Си и никой не може да Го докосне. Той докосва Своите Избрани и ги води към Себе Си.

Най-Древният Покой

В Неговото Самовглъбение е Най-Древният Покой. Най-Древният Покой е Заключено Състояние и само Той може да докосне някого с него. Ако бъдеш докоснат, чрез този Покой ще станеш Абсолютно Неуязвим, но трябва да постигнеш Самовглъбение отвъд всички светове.

Вечното Не-откровение

Във Върховноскрития няма Мъдрост, няма Премъдрост, няма Откровение. Той е Не-откровение. Той е Вечното Не-откровение.

Тотално Разтваряне

Той не може да бъде видян, не може да бъде помислен. Там няма Око, няма Ухо. Има единствено Тотално Разтваряне.

Абсолютната Нероденост

Абсолютната Нероденост е Неговата Същина. Там не постигаш себе си, постигаш само Него. Абсолютната Нероденост предшества Замисъла. Ти си същество на Замисъла, а отвъд Замисъла е само Той.

Нова Родина

На съществата на Замисъла ще бъде дарена Нова Родина, Абсолютна Родина. Който е вървял правилно в Пътя на Замисъла, рано или късно ще бъде докоснат от Този, Който е отвъд Замисъла. И той ще се отправи на най-великото Пътешествие– Пътешествие от Архи-Мига към Прадревността.

Той е Абсолютно Незрим

Всеки Образ и Подобие Го забулва. Той е Абсолютно Незрим. Той е Най-неуловимият. Недей да имаш никаква представа за Него, не Го ограничавай и Той ще ти се изявява.

Ще бъдеш преизпълнен с Него

Търсиш ли Го с очакване, ограничаваш Го. Ограничиш ли Го, изгубваш Го. Ако Го търсиш предано, но без очакване, ще бъдеш преизпълнен с Него, защото си Му дал Абсолютна Свобода в себе си.

Тайната на Правдъхновението

Тайната на Правдъхновението е в това, че то се отправя към Онзи, Който никога не може да бъде намерен, но съставлява Вечния Смисъл на всяко Търсене.

Твоята Цел е да не Го намериш

Във Великата Непознаваемост ще Го преоткриваш, без да Го намериш. Твоята Цел е да не Го намериш никога, за да бъде Той Вечно Възжеланият, Вечно Търсеният.

Вечно Неоткриване на Него

Той тече постоянно в теб недоловимо, скрито и потайно. Колкото по-безмълвен ставаш, толкова по-потаен става Той. Колкото повече се приближаваш до Него, толкова по-скрит става Той. Колкото по-навътре влизаш, толкова по-дълбок става Той. Колкото по-безграничен ставаш, толкова по-необятен става Той. Вечното Търсене е Вечно Преоткриване на себе си и Вечно Неоткриване на Него.

Вечно приближаване
без постижение

Постижението е изгубване на Безкрайността. Непостижението е вечно навлизане в Незнайността на Абсолюта, вечно приближаване към Него. Мистикът знае, че трябва да търси Непостижението, и намира Безкрайността на Абсолюта. Който търси постижението, сам себе си ограничава. Непостижението е Основен Принцип на Безкрайността. Който търси постижението, е вън от Безкрайността, вън от Истината.

Това създава всички възможности

Всякога Го следвай. Той е Вечно Неоткритият и това създава всички възможности, Безграничните възможности.

Отвъд всяко Откровение

Той е отвъд всяко Откровение. Никой не може да Го разбере, нито да Го възприеме, но може да се погълне в Него.

Предшества Древността

Във Върховното Прасъстояние Абсолютът е всякога Сам в Себе Си– извън времето, извън Вечността, извън Древността. Това Състояние предшества Древността, предшества Единството, предшества Замисъла.

Върховно Извисяване
над световете

Прасъстоянието на Абсолюта е Върховно Извисяване над световете– сътворени и Несътворени. Там Той е Абсолютно Сам и Единствен. Там Той е обърнат всякога към Себе Си и никога към световете. Там Той не произлиза от Себе Си, а се свръхвглъбява в Себе Си, в Своята Мистерия.

Най-висшата Преданост
към Абсолюта

Той е Пълен само в Себе Си. Когато е слязъл надолу, Абсолютът се е ограничил. Който търси Пълнотата Му, трябва да потърси Върховното Прасъстояние. Най-висшата Преданост към Абсолюта е Преданост към Неговото Върховно Самовглъбение.

Постоянно присъстваща Свръхреалност

Той е постоянно присъстваща Свръхреалност, Която обаче не може да бъде схваната. Въпреки това представлява Върховният Стремеж на съществата.

Всепоглъщане в Него

Има ли Път към Върховното Прасъстояние? Има. Всепоглъщане в Него. А то е да забравиш себе си, да забравиш световете и да преживееш Неговото Абсолютно Самовглъбение. Дори един такъв Миг да постигнеш, ти вече пътуваш към Него.

Върховното Освобождение

Той е Вечно Непребъдващ, Неуловим от времето и сътворението, Абсолютно Неограничен, Абсолютно Свободен. Неговото Прасъстояние е Върховното Освобождение от световете.

Скрил си се в Него

Неговото Самовглъбение е Непристъпно за световете и поради това Абсолютно Свободно. Тук си се скрил в Него и не можеш да бъдеш докоснат от нищо.

Мистериозното Съзнание

Най-Древният поглъща всичко сътворено и Несътворено и остава само Мистерията. Човек, за да оцелее там, трябва да има образувано Мистериозно Съзнание. Хилядите Усилия в Пътя ще образуват Мистериозното Съзнание в човека.

Присъствието Го забулва

Той е Мистериозна Изчезналост. Присъствието Го забулва, Неприсъствието Го открива.

Пълнотата на Мистерията

Когато Го потърсиш като Тишина, Той ще те изпълни с Присъствие. Когато Го потърсиш като Непознаваемост, Той ще те изпълни с Неведомост. Когато Го потърсиш като Неприсъствие, Той ще те изпълни със Себе Си. В Неприсъствието е Пълнотата на Мистерията.

Неизлъченото Състояние

Той е Вечното Неприсъствие. Не присъства, но е. Вечното Неприсъствие е Чистото Състояние на Абсолюта, Неизлъченото Състояние.

Да се отправи по Правилния начин

В най-дълбокия смисъл човек не може нито да Го търси, нито да Го намери; не може да прави усилия към Него, защото те предварително са Го изпуснали. Но има едно нещо, което човек може да направи– да се отправи към Него по Правилния начин, да отправи своето Изчезновение към Него. Само Изчезновението се домогва до Мистерията.

Това не е Път на придобиване

Ти живееш в Него, а не Той в теб. Ти трябва да изчезнеш в Него, а не Той в теб. Човешкото трябва да се стопи и да изчезне, за да остане само Той. Това не е Път на придобиване, а Път на изгубване. Изгубваш себе си, намираш Него.

Той самоизгрява в Себе Си

Той самобезмълвства в Себе Си, Той самоизгрява в Себе Си– не ти. Той е Единственият в теб. Не поставяй прегради пред Него. Пътят не е Път на търсене, а Път на отмахване преградите пред Него. Той знае как да осъществи Себе Си в теб.

Потуши всяко търсене

Той не е Глас, не е Същност; не е нещо, което може да бъде чуто и докоснато. Потуши всяко търсене в себе си, за да Го намериш. Превърни се в Абсолютно Нищо. Само Нищото Го намира.

Вратата, която не може
да се отвори

Докато съществуваш, нямаш Път към Него. Щом престанеш да съществуваш, ти си отворил Вратата към Него, за която Древните казват: „Отворената Врата, която никой не може да отвори“. Щом престанеш да съществуваш, ти си в Него без нужда от Врата и отваряне на Врата.

Великото Събитие

Великата Пустота е онова Място в човека, което е отвъд всичко случващо се. В това Място е Великото Събитие– Той.

Храни световете по Неведом начин

Той е Отсъстващият. Неговото Отсъствие дава възможност на всички да бъдат. Неговото Отсъствие храни световете по Неведом начин.

Празавърнал си се в Него

Той е Този, Който изпълва всичко със Скрит Живот, без Самият Той да е Живот. Във външния живот е човекът, в Скрития Живот е Единството с Него, а отвъд Живота Той е Сам– това е Разтворението в Него, Изчезновението в Него.

Тайнството на Живота

Научи се да превръщаш нещата от външния живот в Тайнство. Храната е Тайнство. Като приемаш Храната, приемаш Него. Превръщай всяко нещо в Тайнство, за да Го приемаш постоянно в себе си. Тайнството е Съединение с Единствения Възлюбен във всяко нещо.

Жизненият Еликсир

Той е Дълбокият Мир в тебе – Мир, който извира в Същността и изпълва цялото ти същество. Този Мир съдържа Есенция от Него Самия. Тази Есенция е тънка и всепроникваща. Тя храни всичко. Този Жизнен Еликсир е Сиянието– Сияние тихо като Зората.

Превъзхожда всяка възможност

Безкрайността е създадена за Вечните възможности, но Той е отвъд Безкрайността. Неговата Пълнота превъзхожда всяка възможност. Той е всякога Сам в Себе Си. Тук Той не наблюдава и никой не Го наблюдава. Тук Той е Преизпълнен със Себе Си.

Отвъд всяка Неограниченост

В Него няма нито Бездънност, нито Бездна. Бездната е създадена за Неограничените същества. Но Немислимият е отвъд всяка Неограниченост. Няма разбиране за Него, нито понятие, а само Велика Неизреченост.

Път към Неговата Непознаваемост

Мъдростта не Го познава. Премъдростта не Го изрича. Премъдростта не е познание за Него, а Път към Неговата Непознаваемост.

Никога няма да бъде разбран

Той е Неизследим. Той е Непознаваем. Той никога няма да бъде разбран. Има една привидна познаваемост, но Той си остава Непознаваем. Колкото повече навлизаш в Него, толкова по-непознаваем става. Всяка Нова Дълбина е все по-незнайна. Така изгубваш себе си, изгубваш познанието и придобиваш Него.

Единият и никой друг

При Пълното Сливане с Него изчезваш напълно. Тук се ражда Абсолютната Истина. Абсолютната Истина е Пълното Поглъщане в Него. Пълното Поглъщане е Осъществяване на Единия и никой друг в най-дълбокия Смисъл.

Призоваване на
Абсолютното Единство

Ти и Той сте Едно. Не сте двама, Един сте. Отвън са двама, отвътре е Един– така е в Дълбината, в Скритостта. Абсолютният Единствен трябва да се призовава, докато се случи в теб.

„Арот Рава Махатория“– „Аз съм Единственият“. (Извлечение от „Древни Откровения“– Първа Книга, стр. 17.)

Ти няма да принадлежиш
на световете

Пълното Поглъщане в Него е Поглъщане завинаги в Него. А това означава, че дори да живееш в световете, ти няма да принадлежиш на световете, а на Него.

Да изцелеят Душите

Когато станеш завинаги Негов, ти ще бъдеш Служител и Носител на Него в световете. Ще прокопаваш Пътища към Него, за да могат да изцелеят Душите и да се завърнат в Него.

Той е Тайна за Самия Себе Си

Той пътува от Бездна в Бездна и никога не намира Себе Си. Той е Неизмерим в Самия Себе Си. Той е Непознаваем в Самия Себе Си. Той пътува безкрайно в Себе Си и никога не открива Себе Си. Той е Тайна за Самия Себе Си. Той вечно се опознава, но никога не се познава. Колкото повече се търси, толкова по-скрит става за Себе Си.

Последната Бездна

Последната Бездна е Неговото Самовглъбение. Това е Абсолютното АЗ, Което никога не напуска Себе Си. То всякога живее в Своето Абсолютно Безмълвие, в Своята Абсолютна Пълнота отвъд всичко познаваемо и непознаваемо. То не се нуждае от Завръщане, защото никога не е напускало Себе Си. Това е Абсолютният Самовглъбен. Това е Върховната Пустота, Предвечната Пустота. Той е Абсолютно Недоловим, затова е наречен Пустота.

Тайната на Абсолютното Самовглъбение

Търси Предвечното, Което никога не е напускало Себе Си. То никога не е изричало Себе Си, никога не е търсило Себе Си– То единствено почива в Себе Си. Тайната на Абсолютното Самовглъбение е Абсолютният Покой. Това Абсолютно АЗ е такава Част от Абсолютното Съзнание, Която никога не се е спускала в Архи-Мига.

Превръща се в Прабезмълвие

Търси Го в Дълбинното Безмълвие– онова Безмълвие, което обхваща и обгръща всичко, но се простира отвъд всичко и се превръща в Прабезмълвие. Трябва да напуснеш всички сътворени и Несътворени светове. Прабезмълвието е Животът на Абсолютното Същество отвъд всички светове.

Никога не е било нарушавано

Той е Този, Който никога не е бил и никога няма да бъде. Неговото Абсолютно Безмълвие е онова, което никога не е било нарушавано и никога няма да бъде. Докосновението до него е Висш Дар.

Древен Път към Прасъстоянието

Има Древен Път към Прасъстоянието на Върховния, дарен от Самия Него. Има Древен Изказ, отронен от Самия Него. Има Древноватанско Утвърждение на Този, Който не е и никога няма да бъде; на Този, Който никога е нямал Излъчване и няма да има; на Този, Който е по-скрит от самата Скритост.

„Аар Хаварима Маротот Рааяра.“ В превод: „Аз съм Този, Който е никога. Аз съм Върховното Отсъствие. Аз съм Абсолютната Невъвлеченост.“

Неизследими Дълбини

Неговото Самовглъбение има Своите Незнайни Степени. То е Неизмеримо в Себе Си. В Най-Древното Си Състояние Той никога не е поглеждал към световете. В това Велико Непоглеждане има все по-дълбоко Потъване и Неизследими Дълбини.

Абсолютната Истина

Търс Абсолютната Истина. Той е отвъд всяка Истина, която се е проявила. Абсолютната Непроявеност, Абсолютната Скритост, Абсолютната Неведомост може да се нарече Абсолютна Истина.

Великата Прабездна

Великата Прабездна е Неговият Дом. Цялото Творение е като една прашинка пред Великата Прабездна.

Звукът на Прабездната

Пратишината е Звукът на Прабездната. Пратишината е Майка на всичко съществуващо и несъществуващо.

Най-Древната Музика

Пратишината в нас е Необятният Дом. Пратишината е Най-Древната Музика, Музика без звук, но по-наситена от всеки звук. Това, което е Музиката за Душата, това е Пратишината за Искрата, Неведомата част в човека– Наслаждение, Дом. Пратишината е Древният Дом на Искрата.

Тишината да не може да те спре

Той е Скритият в Тишината и Незнайният отвъд нея. За да стигнеш до Него, трябва да станеш толкова тънък и неуловим, че Тишината да не може да те спре.

Мястото на Великото Завръщане

Неговите Стъпки са безшумни, Неговият Говор е безгласен. Следвай Го в Абсолютно Безмълвие. Той е по-тих от Тишината. Напусни Тишината и влез в Него– Мястото на Великото Завръщане.

Дълбинно Отношение
към Прадревния

Благоговението е Дълбинно Отношение към Прадревния, към Пресвятия Скрит. Благоговението е Вътрешната страна на Светостта, Влизане в Храма. Благоговението означава, че си приет.

Позволение за Докосновение

Благоговението е Позволение за Докосновение. Ако Той ти е дарил Благоговение, Той ти е дал Позволение за Докосновение. Благоговението изтича от Него и завръща в Него. Благоговението съдържа в себе си най-дълбокото Утихване и Изчезновение от световете.

Трябва да седи
постоянно отворена

Благоговението е отворена Врата към Него. Тази Врата трябва да седи постоянно отворена.

Да не угасва
Пламъкът на Търсенето!

Отношението към Абсолюта е Древна Наука. Това е най-великата Област в Премъдростта. Отношението към Него се изработва с години и векове и пак остава нещо непостигнато. Важно е само едно: да не угасва Пламъкът на Търсенето!

В Пълнотата на Отношението

Той всякога присъства в Пълнотата на Отношението. Пълнотата на Отношението е Неговият Дом в нас.

Твоето Дерзание Го привлича

Дерзай да Го намериш. Твоето Дерзание Го привлича. Устреми се цялостно. Ти ще следваш Неговия Повик, а Той ще следва твоето Дерзание.

Извирай заедно с Него

Бъди Вдъхновен. Дай път на Древното Вдъхновение в себе си. Това Вдъхновение извира от Него. Извирай заедно с Него. Бъди Пълноводен заедно с Него. Отвори път на Неговото Пълноводие в себе си. Древната Устременост е Негова, следвай я.

Древният Път се е превърнал
в Пълноводие

Устремът е общ. Ще течеш заедно с Него към Високото Място. Това не е Път, това е Пълноводие– Устремено Пълноводие, Мощно Пълноводие. То знае своя Път. То извира от Него и се завръща в Него. Той тече към Себе Си, ние Го следваме. Следвай този Изблик. Древният Път се е превърнал в Пълноводие. Пълноводието се влива в Него.

Единственият, Който изгрява

Неговото Сияние е Ослепително. Той е Пълното Сияние, Цялото Сияние. Всеки Изгрев е Негов. Той е Единственият, Който изгрява.

Прасияйният Лик

Той е Махарава – Прасияйният Лик. Той изгрява в Самия Себе Си чрез Себе Си. От Неговото Сияние изгряват Нови светове и Вселени. Махарава– Праизгревът– съдържа всички възможности на световете в Себе Си. Когато Той отключи Себе Си, се раждат Нови Вселени.

Преярката Му Същина
изпълва всичко

Той е Най-Древното Слънце. Той Сам отключва Своето Сияние в съществата и световете. Преярката Му Същина изпълва всичко, но е Забулена, Скрита.

По тази нишка

Той е вложил Своя Най-Древен Лъч във всяко същество и по тази нишка може да бъде намерен.

За да се родят Достойните

В Прасияйния Лик са вложени всички възможности за Безкрайното Развитие, но са заключени. Защо? За да се родят Достойните, на които да бъде даден Ключът.

Ослепителната Древност
ни призовава

Ослепителният Древен държи Ключа на цялата Изява. Никой не може да се завърне в Него освен чрез Самия Него. Днес Неговата Ослепителна Древност ни призовава.

Той ще отключи нещо Ново
в Себе Си

Той е Скритосияйният в нас. Неговото Сияние никога не е било изгубвано, само е било скрито. От Скритостта Ново Сияние, Нова Древност ще изгреят. Той ще отключи нещо Ново в Себе Си.

Той съзерцава
Своята Незнайност в теб

Той опознава Себе Си чрез теб. Той наблюдава Себе Си в теб. Той съзерцава Своята Незнайност в теб. Ти наблюдаваш Него, а Той наблюдава теб. Красотата на Вечното Търсене е създадена, защото в това Търсене Той открива Себе Си.

Прасияен и Праскрит

Пътят е от Пълнотата на Изявата към Скритостта на Неизявата, от Древността към Прадревността, от Единството към Праединството. Той е Прасияен в Изявата и Праскрит в Неизявата. Той отключва Изявата и Той завръща в Неизявата.

Само Той може да навлезе
в Себе Си

Праединството – това е Той в Себе Си, в Своята Праскритост. Само Той може да навлезе в Себе Си. Търси Него– само Той може да те празавърне в Себе Си.

Той е Древното Дихание в теб

Той е Древното Дихание в теб. Чрез Диханието навлизаш в Неговата Древност. Чрез Изчезновението навлизаш в Неговата Прадревност.

Дръзване има само в Любовта

Може да дръзнеш да търсиш Върховноскрития, но трябва да знаеш, че Дръзване има само в Любовта. Вън от Любовта то е посегателство. А Любовта по Същина е Дълбокосмирена, Благолюбива и Вдъхновенотърсеща. Само Любовта има Път към Него и само тя умее да Го съхранява Прасъкровено.

Ще Го намериш

Той изпълва цялото ти вътрешно пространство. Ако изчезнеш напълно, ще Го намериш.

Търсенето трябва да има Устой

Пребъдвай в Океана на Неговия Покой. Неговият Покой е Нерушим и Недокоснат. Първо трябва да се вкорениш в този Покой, да го направиш свой Постоянен Дом. Търсенето трябва да е вкоренено в Покоя. Търсенето трябва да има Устой.

Мистериовглъбението
е Безпределно

В Покоя има все по-дълбоки степени, търси ги. По-дълбокият Покой е по-дълбоко Единение с Него. Най-Древният Покой е Праединение с Него. Но и там има Неизследими Прадълбини с все по-дълбинен Покой. Това се изрича като Мистериовглъбение, а то е Безпределно.

Само ако го задълбочаваш

Постоянно задълбочавай Покоя в себе си. Едно нещо го съхраняваш само ако го задълбочаваш.

Единството надвишава Пътя

В Дълбините Пътят се превръща в Единение. В Единството приключват всички Пътища. Единството е, което надвишава Пътя. То не е пътуване, а Живот– и то какъв Живот!

Превърни се в Неведомост

Той е Целта. Той е твоята Неведомост. Превърни се в Неведомост. Не я търси, превърни се в Нея. Търсенето е заобикаляне на Целта. Целта не се нуждае от Търсене– ти си в Нея. Необходимо е само Осъзнаване– последното дело на Любовта. В Осъзнаването изгрява Праединението.

Погледът и Хоризонтът се сливат

В Праединението Го възприемаш без нужда от Глас. В Праединението с Него Ухото и Гласът се сливат в Едно, Погледът и Хоризонтът се сливат в Едно. Погледът винаги възприема Хоризонта като нещо отдалечено, а това не е така. В Него всичко се е сляло в Едно, всичко е намерено, всичко се е завърнало в своя Център.

Праединението не се търси

Ти и Той сте Едно. Това е всичко, което трябва да се знае. Праединението не е нещо, което се търси– то е. Търсенето е движение, Праединението е Неподвижност.

Ще намериш по начина,
по който търсиш

Ще намериш нещата по начина, по който ги търсиш. Ако Го търсиш вън от себе си, Той ще бъде вън. Ако Го търсиш вътре в себе си, Той ще бъде вътре– като най-чистия Вътрешен Хоризонт, с който си се слял.

„Аз съм Той и Той е аз“

Има Древно Утвърждение на Праединството: „Аз съм Той и Той е аз“. Вярвай дълбоко в това и то ще ти се изяви. Пропий се с Него. Бъди Него. Постоянно утвърждавай Праединството, докато то се случи.

Виж Го във всичките Му аспекти

„Аз съм Той и Той е аз“– виж това „Той“ във всичките Му аспекти. Той е Пътят, Той е Дълбината, Той е Прадълбината. И пак Той е най-близкият ти. Той в теб е Истинското Намерение, Истинското Движение. Той е Завръщането. Той е Неподвижността. Той е Абсолютното Самовглъбение. Търси Него чрез Него, а не чрез себе си.

Ключът, който търсиш

Предания Пътят го е приел. Пътят се движи сам в себе си. Следвай неговото Движение. „Аз съм Той и Той е аз“– това Единствено Същество се движи по Пътя. За това Обединено Единствено Същество няма никаква преграда. При Обединението ти с това Същество се ражда онзи Устрем, който не може да бъде възпрян. Това Обединение е Ключът, който търсиш.

Изгрява чрез твоето Осъзнаване

Той изгрява в Самия Себе Си чрез теб. Той изгрява чрез твоето Осъзнаване. Това Осъзнаване се подхранва чрез постоянно насочване на Вниманието към Него. Вниманието ти към Него е Лъч, насочен към Скритостта Му. Този Лъч е Пътят на Обединението с Него.

Доколкото Го търсиш

Доколкото Го търсиш, дотолкова ще ти се открие. Той те е повикал. Но и в теб трябва да има Устрем– Непресекващ Устрем, Дръзновен Устрем, Всепоглъщащ Устрем.

Направи Изтръгновение

Търси Го. И не просто Го търси, но направи Изтръгновение, изтръгни Го– това значи да Го потърсиш с всичките си сили, за да Го намериш.

Жажда за Него

Всъщност няма нужда от Път към Него, има нужда от Жажда за Него. Само най-дълбоката Жажда Го придобива.

Ако искаш да видиш
Истината за Него

Когато слиза надолу, Той е Присъствие. Високо в Себе Си Той е Неприсъствие. Ако искаш да видиш Истината за Него, трябва да се качиш високо горе в Неговото Неприсъствие. Влезеш ли там, то е Пресвещеното Място, Неговият Храм– Място на Безкрайно Благоговение.

Храмът над всички Храмове

Бездната на Неизявата е Абсолютният Храм. Там ти не си просто в Неговия Храм, ти си в Него Самия и единственото възможно е Безкрайното Благоговение. Храмът над всички Храмове е Самият Той.

Прабезмълвието е
Неговата Атмосфера

Прабезмълвието – това е Мястото, което никога не е съществувало и никога няма да съществува. Прабезмълвието е Неговата Атмосфера. Пълнотата на това Несъществувание надминава Красотата на живота.

Абсолютната Реалност

Прабезмълвието е Абсолютната Реалност. Безмълвието може да почне да мълви и да спре. Прабезмълвието никога не проговаря. То е Абсолютно Неизменящо се. В своя живот, в своя говор и в своето Безмълвие човек трябва да държи връзка с Абсолютно Неизменящото се. Това значи да имаш Корен. Прабезмълвието е Коренът на човека.

Праочакването е
Всепоглъщане в Него

Всепоглъщай се в Него. Всепоглъщай се с Прабезмълвие, с Праочакване. Праочаквай Го все по-дълбоко и все по-дълбоко. Праочакването е Всепоглъщане в Него– Потъване, Изчезване, Всепоглъщане.

Праочаквали са Го
с милиарди години

От хиляди години Най-Древният праочаква човека в Себе Си, в Своята най-голяма Дълбина– Прадълбината, но и човек трябва да Го праочаква в себе си. Праочакването е Абсолютното Утихване, Абсолютното Изчезновение. Само в него може да се случи Той. Старците са Го праочаквали с милиарди години, затова Той им е подарил Себе Си.

Не искаш, а въздаваш

В Праочакването не искаш, а въздаваш. Въздаваш най-древната Любов, най-дълбокото Безмълвие, най-голямата Изчезналост– Въздаяние от Дълбините на човека. Въздаваш Постоянно Дълбинно Вглъбяване в Него. Праочакването е Дарът на човека към Него.

ПЪТЯТ КЪМ ДЪЛБИНИТЕ

Защо е създаден светът?

Светът е създаден, за да може Несътвореното да види Красотата на сътвореното, а сътвореното да види Дълбината на Несътвореното.

Музиката на Небитието

Тишината е Музиката на Небитието. Мистикът затова е Мистик, защото долавя в Тишината Скритата Музика, Скрития Живот.

Търсач на Не-постижения

Мистикът расте в особена атмосфера– атмосфера на Неуловимост. Той е Търсач на Не-постижения. Търсач на Не-постижения е този, който търси Незнайното, Неуловимото, Непостижимото. Той не го търси, за да го познае, а за да не го познае– да се задълбочава в неговата Тайна, да се разширява в неговата Безграничност. Неуловимо Тънкото дарява Скрития Живот, без да бъде познато.

Потайният Живот на Несъществуванието

Потайният Живот на Несъществуванието е Живот, който не диша, но живее; не се движи, но е навсякъде; не воюва, но побеждава; не се домогва, но притежава.

Бъди Потайно Отвъден

В диханието се обединявай с Не-диханието. В съществуванието се обединявай с Несъществуванието. Бъди Потайно Отвъден.

„Не съществувам, но съм“

Пълното Изчезване на себе си е Истинското Осъществяване на себе си. Това е изречено от Древните така: „Не съществувам, но съм“.

Пълнотата на себе си

Пълнотата на себе си не е в съществуванието, не е в излизането навън, а в Потъването навътре. В това Потъване умът напразно търси да намери нещо, но не намира. Затова изостави ума и пътувай с Духа си навътре. Духът е Чиста Несътвореност, Чисто Отсъствие.

Човек е самодостатъчен в себе си

Пълнотата не се нуждае от нищо, за да бъде Пълнота. Тя е самосъществуваща, независеща от нищо, всякога цялостна в себе си. Тя е Пълнота сама по себе си, а не поради някаква причина. Пълнотата е самодостатъчна. Човек е самодостатъчен в себе си.

Красив Покой без нужди

Само умът търси причини. Духът е Не-причина в себе си. Не търси, не създава, но е. Духът е Безусловен, без условия. Духът е естествено пребиваващ в себе си. Той е като Красив Покой без нужди. Нуждите са дело на ума, Покоят е дело на Духа.

Неподвижен Всеобхватен Център

Духът при всички условия е в Пълнота, умът при всички условия е в нужда. Дори да се задоволи за малко, след това пак е в нужда. Умът все пътува нанякъде, Духът е в Неподвижност. Той е Неподвижен Всеобхватен Център в себе си– затова всичко му принадлежи.

Умът търси, Духът живее

Умът, колкото повече търси, толкова повече изпуска. А Духът, колкото повече не търси, толкова повече е намерил. Умът търси, Духът живее.

Пребивавай всякога в Лекота

Бремето е от съществуванието, Лекотата е от Несъществуванието. Пребивавай всякога в Лекота. Лекотата е Дух Неземен.

Бъди Неуловим

Бъди Свободен. Свободен означава Незнаен за себе си. Ако си знаен за себе си, ти си ограничен, уловен от сътвореното. Бъди Неуловим. Преодолей сътвореното чрез Незнайното в себе си, а от Незнайното пътувай към Непознаваемото, което никой никога не може да ограничи.

Бъди Непознаваемост за себе си

Бъди онова, което не е изречено. Бъди онова, което не е помислено. Бъди Непознаваемост за себе си.

В Бездната на Безмълвието

Всичко познаваемо трябва да се погълне в Бездната на Безмълвието и да остане само Непознаваемото.

Пълнотата на Скрития Живот

В Безмълвието е Пълнотата на Скрития Живот. Недоловимото дарява на Безмълвието своята Пълнота. Безмълвието е Осъществяване на Скритостта в човека. Чрез Безмълвието човек се съединява със своята Дълбочина, със своята Скритост.

Трябва да угасне всичко човешко

Човекът мълчи, Духът безмълвства. Мълчанието е празнота, Безмълвието е Пълнота. Трябва да угасне всичко човешко, за да бъде доловена Пълнотата на Духа.

Владеене чрез Безмълвие

Безмълвието е Господство. В Безмълвието ставаш Наблюдател на себе си. Който е станал Наблюдател на себе си, е овладял себе си. Това е Владеене чрез Безмълвие.

Твоята най-дълбока част

Древният Покой е твоята най-дълбока част. Ако го нямаше това Място в теб, ти нямаше да оцелееш. Всичко съществува въз основа на Несъществуващото, на Непроявеното. Непроявата е твоят Корен, твоята Основа.

Не изисква усилие

Нищото е Древният Покой, който всички търсят. Нищото не изисква никакво усилие, защото е най-близкото, най-присъщото, най-естественото. То е постоянно присъстващо и носи в себе си Великата Лекота.

Като пясък между пръстите ти

Човешкото трябва да изтече като пясък между пръстите ти и в ръката ти да остане само Нищото, Естеството.

Най-великото се съдържа
в най-простото

Най-простото и най-естественото нещо е Нищото. Чрез Нищото човек влиза пряко във Великото Единство, Единството с Абсолюта. Най-великото се съдържа в най-простото.

Така се ражда нереалността

Човек в действителност е Нищо, но понеже не разбира себе си, постоянно се стреми да запълни това Нищо с нещо и така се ражда нереалността. Ако човек дълбоко разбере себе си и се остави да бъде това, което е, т.е. Нищо, той ще намери Пълнотата.

Абсолютното Нищо не се търси

Абсолютното Нищо не се търси и не се постига. То е Изначално дадено. До него няма никакъв път. То е всякога тук.

Не можеш да го покориш

Абсолютното Нищо е най-силното– не можеш да го постигнеш, не можеш да го покориш, но можеш да се оставиш да бъдеш обзет.

Най-Древната Обител

Абсолютното Нищо е Обител, Най-
Древната Обител. Тя е Обител без обитатели, защото там всичко изчезва.

Изгубеният Ключ

Незнайното, Непознаваемото, Неведомото, Неизреченото– всички те влизат в Нищото, но Нищото е Най-високата Част, защото то поглъща всички понятия: и видими, и невидими. В Нищото е Издревната Пълнота. Това е Изгубеният Ключ, който всички хора търсят. След като са изгубили това Място, хората и съществата са станали търсещи.

Път към Изгубения Ключ

Днес се дава Път към Изгубения Ключ, за да могат искрено търсещите да се завърнат: „Анара Хайра“. Това е изречено от самия Върховноскрит Език на Истината, Език дори преди Ватанския: „Анара Хайра“– „Аз съм Нищото“.

Абсолютният Покой

Всичко, което трябва да бъде търсено и намерено, е тук. Абсолютният Покой е подобен на Абсолютната Изчезналост. Той е пряко обединение с всичко търсено. Абсолютният Покой е среща с всички Скрити Незнайности. Абсолютният Покой е Всеобхватност. Той е Великата Непознаваемост в самата себе си.

Да не могат да те увлекат

Стой на дистанция от света. Стой в Скритостта, в Неприсъствеността. Нещата от света да не могат да те увлекат, да не могат да те заловят.

Целта на външния свят

Целта на външния свят не е да бъде уреден, а да бъде напуснат. Как става напускането? Чрез Потъване в своята Древност.

Безкрайност и Безвремие

Търси Скритата Вселена, която е отвъд Вселената. Нейното Име е Безкрайност. Търси Мига отвъд мига. Неговото Име е Безвремие. Там е Небитието на Духа. Там е Царството на Лекотата.

Прасъстоянието отвъд Архи-Мига

Мигът на Духа, или Безвремието на Духа, е част от Архи-Мига, или Безвремието на Абсолюта. Безвремието на Абсолюта е предшествано от Най-Древното Не-Време, което е Прасъстоянието на Върховния Скрит Абсолют. Велико Умение е поне за малко да прекратяваш себе си и световете и да се завръщаш в Най-Древния Покой, в който е потопен Върховният Скрит, за да се уподобляваш на Него.

Остава само ТОЙ

Твоето „аз“ не може да ти попречи– то се мярва и изчезва със сътворението. Твоето Висше „Аз“ не може да ти попречи– то просиява в Архи-Мига и угасва с него. Когато всички „Азове“ изчезнат, остава само ТОЙ, Върховният Скрит, в Своя Покой– Покой, какъвто световете не познават.

Прадревният Покой

Световете преминават, съществата преминават, но Прадревният Покой не преминава. Той е Всякога. Но този Покой е Заключено Състояние. Той струи само в Полето на Абсолютното Изчезновение.

Той е Отговорът
на всички въпроси

Най-Древният Покой не се нуждае от отговори, защото в него няма въпроси. Най-Древният Покой е сам по себе си Разрешението на всички въпроси. Той е Отговорът на всички въпроси.

Никога нищо не е търсил

Най-Древният Покой е преди началото. Трябва да изгубиш и края, и началото, за да влезеш в Безначалното, Нероденото. Трябва да се вкорениш в Не-Замисъла. Най-Древният Покой никога нищо не е търсил, защото всичко е в него.

Състоянието на Не-Замисъла

Не-Замисълът е Състояние без Помисъл. В Не-Замисъла няма Търсене, няма Цел. В Него никога нищо не е било изгубвано, затова няма нужда от намиране. Това е Извечната Пълнота, Която никога не е била нарушавана, затова няма нужда да възстановява Себе Си. Тя е. Тя е Постоянната Вечна Праоснова на всичко. Тя се постига без постигане, защото е. Тя е без Път, без Търсене, без Цел. Тя е.

Древност и Неведомост

Древността в човека се определя от Безмълвието му. Неведомостта в човека се определя от Изчезновението му.

Обхванат от своята Неведомост

Неведомост е онова, което ще остане завинаги скрито. В Сърцевината си всяко същество е Неведомост. Мистик е онзи, който е обхванат от своята Неведомост.

Безначалният Човек

Неведомостта не е свят, който не съществува, а който никога не е съществувал и няма да съществува. Светът, който не съществува, това е срединният свят– в него всичко може да се появи и да изчезне. В Неведомостта нищо не може да се появи, нито да изчезне. В Неведомостта си човек не се ражда и не умира, той е без начало и без край. Това е Безначалният Човек, Непреходният Човек. Неведомостта е единственият Безусловен Свят.

Най-чистият Вътрешен Хоризонт

Търси най-чистия Вътрешен Хоризонт– там, където абсолютно нищо не прониква от външността. Неведомостта е най-чистият Вътрешен Хоризонт.

Единствената Истина

Тишината в човека трябва да прерасне в Неведомост. Неведомостта поглъща всичко сътворено и Несътворено. В Неведомостта няма никаква мярка, никакъв път, никакво разбиране, никакво присъствие. Неведомостта е Постижението на Единствената Реалност, която не е Реалност, а Абсолютно Несъществувание. Това е Единствената Истина, а всичко друго е слизане на Истината, сенки на Истината.

Живот в Неизречимото

Пълната Разтвореност е Единствената Истина. Ни мисъл, ни съществувание, ни цел. Пълно Отсъствие, което е Живот в Неизречимото. Това е Красотата на Великото Завръщане.

Древната Зора

В Древността има Тайни Скрити и Прескрити. Една от тях е Древната Зора. Тази Зора представлява Заключената Ослепителна Светлина, която съществата не могат да възприемат, поради което тя се явява като Мрак. Има ли Път към нея? Има: хиляди и милиони години Служене на Истината.

Най-дълбокото е Дар

Най-дълбокото не подлежи на намиране, то е Дар. Най-дълбокото само` избира дали да дойде и кога да дойде.

Не могат да бъдат постигнати

Не се мъчи да постигнеш Древните неща, защото те не могат да бъдат постигнати. Към тях има само Чисто Дерзание без примеси на човешки желания и очаквания. Към тях има само Чисто Стремление без търсене на постижения. И понеже не си се стремил да постигнеш, Древността ще ти дари нещо от себе си.

Непривързано, неочакващо, освободено

Пътят към Древността се нуждае от голямо Дерзание, но непривързано, неочакващо, освободено. Прав всички Усилия, но не очаквай нищо. Постижението на Древността не зависи от човека. То се дарява, но на кого? На Правилното Търсене.

Белегът на Правилното Търсене

Белегът на Правилното Търсене е Лекотата. Докато имаш Лекота, ти си търсил Правилно. Но опиташ ли се да заловиш Древността, ти я изгубваш, а заедно с нея и Лекотата.

Радост от самите Усилия

Това, че са позволени Усилия и Търсене на Древността, е голям Дар. И който го осъзнава, има една Чиста Радост от самите Усилия, от самото Дерзание. Пътят на този човек е Благословен.

Древността е отключена

Голямото Дерзание се нуждае от нещо много важно– Дълбоко Смирение. Дълбокото Смирение самосъздава естествен Път към Древността, защото то е едно Утихване, Прибиране навътре към своя Център, Самоизчезване. В това Самоизчезване Древността е отключена.

Съблюдаване на
Скритите Принципи

В Пътя към Древността има едно много важно Условие: Осъзнато Съблюдаване на Скритите Принципи, т.е. Съблюдаване на Правилността. Първата Правилност е Любовта. Трябва да те ръководи Любовта към Древното, а не търсенето на постижение. Любовта сама по себе си е вече Постижение.

Свободен Дар на твоята Душа

Там, където има Усилия, има и Път. Но Усилието трябва да бъде Неочакващо, Търсенето– Непривързано, а Любовта– Неизискваща, Незадължаваща. Любовта трябва да бъде Свободен Дар на твоята Душа. В това е Красотата на Търсенето.

Търсене без търсене

Към Древния може да има Любов без търсене, Внимание без търсене, Съсредоточаване без търсене. Това е Търсене без търсене. Не-търсенето притежава едно особено качество– то открива.

Свещено Пристъпване
в Дълбините

Дълбините са отворени за онзи, който пристъпва Свещено. Безмълвието е Свещено Пристъпване в Дълбините. Безмълвието също не е изискващо или очакващо. Можеш да придобиеш само онова, което си оставил напълно свободно.

Ако Го оставиш напълно Свободен

Ти не можеш да Го придобиеш. Той придобива Себе Си, ако Го оставиш напълно Свободен.

Прадревното Безмълвие

Прадревното Безмълвие е Абсолютен Свят. В него всеки звук е светотатство. Това Безмълвие не говори. Неговата Пълнота сама по себе си е Говор. То говори без Глас, без Шепот. В него живеят Неродените.

Всички неща имат един Корен

Абсолютната Непознаваемост е най-могъщата. Тя обхваща всичко в себе си. И човекът е Бездна без дъно, Безкрайност без предел, Непознаваем в самия себе си. Всички неща имат един Корен– Абсолютната Непознаваемост. Всеки е Бездна в самия себе си, но толкова се е ограничил, че не може да го схване.

Отваряш Вратата на Древния
в себе си

Трябва да знаеш как да възприемаш себе си– като Безкрайност и Бездънност. При Правилното възприемане на себе си отваряш Вратата на Древния в себе си.

Във Великата Бездна е Свободата

Какво е Свободата? Свобода е да излезеш вън от затворената стая на съзнанието си и да влезеш в Бездната. В Бездната няма пропадане, защото няма тегло, а има само Дълбини. Всеки живее в тази Дълбина на Бездната, която съответства на съзнанието му. Във Великата Бездна е Свободата.

Тайносъзнанието в човека

Тайносъзнанието в човека се изрича като Изчезналост. За Изчезналия Бездната е отворена, отключена. Свободата принадлежи на Бездната. Световете, това са заключените съзнания, отделените от Истината. Бездната не е пропаст, а Свобода – Единство с Неизмеримото, Великото Всесъзнание.

Обетованата Земя

Изчезналото Съзнание е Обетованото Съзнание. Обетованото Съзнание е Обетованата Земя. Обетована значи Обитавана от Великия.

Велика и Вечна Непознаваемост

Прамистерията, насочена към Самата Себе Си, живее в Своята Велика и Вечна Непознаваемост. Нейната Пълнота не се нуждае от познаване на Себе Си. Направи тази Непознаваемост свой Дом– Дом на Пълнотата.

Пътуване към Прасъвършенството

Прасъвършенството тъне във Велика Непознаваемост. Когато Прасъвършенството се ограничи, се превръща в Съвършенство. Когато Съвършенството се ограничи, се превръща в качества. Качествата са сътвореност. Напусни качествата и пътувай към Съвършенството и Прасъвършенството.

Другото Име на Съвършенството

За да напуснеш сътворението по правилния начин, развий Добрите качества. Те са едно необходимо стъпало, но не оставай само до тях, а пътувай навътре към Съвършенството. То притежава такава Правилност, такава Истинност, че не се нуждае от качества. То е Правилно само` по себе си без нужда от качества. Другото Име на Съвършенството е Истината.

Предшества Истината

Прасъвършенството е Мястото, от което произтича Истината. То не се нуждае от Истинност, а само от Себе Си. Това, което предшества Истината, е повече от всяка Истина.

Състоянието на Прамистерията

Прамистерията е всякога насочена навътре в Себе Си, всепогълната в Самата Себе Си. Това Състояние на Прамистерията е Състоянието на Истинския Мистик. Той е докоснат и дарен. Това е неговият Дар– Неизразимото Състояние.

Преживяване на Него

Що е това Неизразимо Състояние? Това е ТОЙ САМИЯТ– Сгъстеност на Него, Насищане с Него, Преживяване на Него, Докосване до Абсолютната Достатъчност, Преизпълненост отвъд всяка представа и реч. Ние можем да се стремим, но само Той може да ни докосва.

Махарава – Прапламъкът

Махарава – Прапламъкът– е Ослепителното Лице на Древността. В Махарава могат да живеят само Двадесет и четирите Старци и никой друг. Но всеки носи частица от Махарава в себе си– Искрата.

Пали Искрата в човека

Искрата е Древното Слънце в човека. Днес Божията Ръка се е приближила и пали това Слънце в човека. Днес Бог пали Себе Си в човека, за да го завърне завинаги в Себе Си.

Най-Древният Огън

Прасиянието е Най-Древният Огън. Този Огън трябва да се разгори във всеки. Древният е този Огън в тебе. Той гори потайно във всяко същество и движи всичко. Той е Огънят на хилядите Слънца. В Ослепителния Огън на Махарава живее Древният Незнаен и призовава всичко към Себе Си.

Ще погълне всичко сътворено

Махарава пресътворява. Когато Праогънят се разгори, ще погълне всичко сътворено. Този Огън е най-древната Защита. В него изгаря всяка нечистота. Той поглъща всичко и завръща всичко в себе си.

Ще се срещне с Мрака

Този, който върви към Дълбините на Бездната, той ще се срещне с Мрака. Как ще победиш Мрака? Превърни себе си в Слънце. Мракът ти дарява себе си, за да изгрееш в Зората на Древния.

Ти си Огън от Неговия Огън

Ти си Огън от Неговия Огън. Огънят е облеклото на Истината, а Душата на Истината е Самият Древен. Той гори в Дълбините на всичко и осиява Сам Себе Си. Потърси Го много дълбоко в себе си, за да изгрее Той в теб.

Трупай Лъч след Лъч

Слънцето в човека не изгрява изведнъж. Трупай Усилие след Усилие, Призоваване след Призоваване, Лъч след Лъч, докато Той ти подари Пълнотата на Древния Изгрев– Изгревът, който никога не залязва.

Частица от Великото Всемогъщие

Човекът, който е Едно с Бога, е по-силен от всички изпитания и трудности. Разпали Искрата в себе си, тя носи частица от Великото Всемогъщие.

Тръгни незабавно на Път

Дълбините са непроницаеми. Те се откриват на този, когото изберат и както изберат. Вратата към тях не е затворена, но трябва да си повикан, за да минеш през нея. Чуеш ли Повика, тръгни незабавно на Път. Пътят те е призовал.

Духът на Търсача

Разбулвай Скритото. Прониквай в Дълбинното. Следвай Неуловимото. Търси най-тънката Неуловимост в себе си. Пробивай си Път навътре. В това е Духът на Търсача.

Кое е онова най-важно нещо?

Кое е онова най-важно нещо, което Прадревният иска да види в едно същество, за да го избере за Себе Си, за Своята Мистерия? Особено Търсене на Дълбокото. Особено Насочване към Незнайността. Особена Любов към Скритостта. Особено Жадуване. Готовност за Самоотречение.

Сърцето на Мрака

Пътувай все по-навътре и все по-навътре. Така ще достигнеш до Сърцето на Мрака. Само в Мрака ще изгрееш по Нов начин. Мракът дарява Изгрева, който е без залез.

Древната Тъма

Следвай Пътя към Древната Тъма. В Древната Тъма са забулени Древни Тайни. Трябва да навлезеш в тях, за да ги познаеш отвътре. Воалът трябва да бъде отмахнат.

За да можеш да заслужиш

Търс Древната Забуленост. Когато е забулена, е тъмна. Когато се разбули, е преярка. Трябва да проникнеш в Сърцевината . Трябва да заслужиш нейната преярка Същина. Ще се яви Мракът на Изпитанието, за да можеш да заслужиш.

Може да избере своята Древност

Душата е Вечна, Духът е Безкраен, Искрата е Древна, човекът е млад. Но човек може да избере своята Древност.

Прокопавай си Път

Търси Духа на Древността. Потъвай в Древното Безмълвие. Потъвай в Древния Покой. Прокопавай си Път към тях. Това се постига с Упражнения, с Усилие на Волята– Разумно Усилие. Не всякога ще успяваш, но продължавай напред. Неуспехите са тайни успехи. Дерзанието всякога побеждава.

Пътят не се състои от Постижения

Усилията отпечатват невидимо Вярност към Пътя. С всяко успешно и неуспешно Усилие ти незнайно за себе си извървяваш още една крачка от Пътя. Пътят не се състои от Постижения, а от Усилия. Постижението се дава накрая, то е краят на Пътя, но ти трябва да си го извървял със своите Усилия.

СКРИТИЯТ УЧИТЕЛ

Приветствай Призива
от Дълбините!

Всеки ученик се нуждае от Път и всеки Път се нуждае от Учител. Учителят Сам призовава Своите ученици. Това е Призив от Дълбините. Приветствай Призива от Дълбините и тръгни на Вечен Път към своя Учител!

Сливане със Съкровената Воля
на Учителя

Сливането със Съкровената Воля на Учителя става в Безмълвието, в Свещеното Пространство на Учителя. Когато любиш Съкровено своя Учител, ти навлизаш в Неговото Свещено Пространство. Съкровено– това е с Потайната Незнайна Святост, скрита от Бога в Душата.

Докосване до Душата на Учителя

Светостта на Душата, това са Древните Лъчи на Душата. Без Светостта човек никога не може да освети истински Бога и Учителя в себе си. Да освети, това е нещо повече от Светлина. То е Докосване до Душата на Бога и до Душата на Учителя. Тези Древни Лъчи, идващи от човешката Душа, са Осияване, Влизане в Храма.

Най-Древният Храм

Първите Зари на Живота са излезли от Най-Древния Храм: Храма на Абсолюта, Храма на Най-Древния Баща– Бащата на световете. Първата Усмивка се е зародила, когато съществата са видели своя Баща. От тази Усмивка е произлязло Сиянието, което и до днес поддържа Древността.

Когато са изгубили Усмивката

Когато някои от съществата са изгубили Усмивката към своя Баща, те са паднали в света. И сега само Усмивката към своя Баща ще ги възкреси. А тя означава така да възлюбиш Бога, че да засияеш.

Съграждане на Храма

Не можеш да живееш в Учителя, ако не съградиш в себе си Храм за Него. Думите Осияване, Освещаване са Думи на Храма. Без Храма не можеш да привлечеш Бога и Учителя да заживее в тебе. Осветеният Храм, това е Любовта.

Храмът на ученика

Храмът на ученика, това е неговият Баща и неговият Учител. Благоговейното Чувство отваря Вратата на Храма.

Съкровенолюбие и Благоговение

Съкровенолюбието е Отношение към Душата на своя Учител. Чрез Съкровенолюбието общуваш с Душата на своя Учител. А Благоговението е Отношение към Незнайното в Учителя. Благоговееш пред Неговата Скритост, пред Неговата Неведомост и Вечна Непознаваемост.

Тиха Прослава на Любовта

Отправяй към Учителя най-съкровеното си Чувство. Той откликва дълбоко само на Святата Любов, на Съкровеното. Съкровеното е Тиха Прослава на Любовта.

Общение с Неизразимото

Съкровеното е Общение с Неизразимото в Учителя. В Съкровеното ще се срещнеш с Учителя и ще продължиш навътре. Съкровеното е отправна точка навътре. Чрез Съкровеното Утихването се превръща в Дълбина. Съкровеното отваря Вратата на Скритостта.

Долавя Съкровения Шепот

Само Съкровеното долавя Шепота на Учителя. Слушай със Сърцето си. Превърни Сърцето си в Ухо и ще долавяш всякога Учителя. Дълбините са отворени за Съкровената Любов.

Мистериозна Същност

Любовта е Мистериозна Същност. Любовта е Мистериозно Сливане отвътре. Когато потърсиш своя Учител с цялата си Душа, ще Го намериш. Няма друг Закон, чрез който да се слееш с Душата на своя Учител, освен Любовта.

Не Го призовавай с думи

Потърси Го с Любовта си и ще Го откриеш. Не Го призовавай с думи. Призови Го с Любов!

Ни време, ни миг

Огънят на Любовта е Реално Съединяване с Учителя отвътре. За това не е нужно ни време, ни миг– толкова близо е Той до теб.

Усмивката е общение с Него

Всякога имай Усмивка за своя Учител– вътрешна Усмивка, вътрешна Отвореност на Душата, вътрешна Възприемчивост. Усмивката е общение с Него. Усмивката на Душата– това е Радостта за своя Учител.

Душата, Духът и Искрата

Радостта е Възприемчивост на Душата. Безмълвието е Възприемчивост на Духа. Прабезмълвието е Възприемчивост на Искрата.

Дар от Душата за своя Учител

Има една Радост за Учителя, при която Душата докосва своя Учител, а Той отдавна чака това Докосновение. Има нещо, което е Дар от Душата за своя Учител. Той отдавна чака този Дар.

Нещо повече от Служене

Има в Пътя нещо повече от Служене на своя Учител и то е Любовта към своя Учител. И Той чака с Трепет този Дар. И Той трепти за ученика, както и ученикът трепти за своя Учител. Той чака ученикът да се разцъфти в Неговата Любов.

Благонасищане с Него

Любовта на Учителя е Лъчиста Потайност, която храни отвътре. То е Благонасищане с Него.

Сияе в Дълбините му

Учителят е Мистериозното Слънце в ученика. Той сияе в Дълбините му. Неговата Скрита Светлина осветява Пътя на ученика и го води напред.

Таен е Неговият Говор

Той е Глас от Дълбините. Той е Древният Говор в теб и Таен е Неговият Говор. И пак Той е Тайнослушащият в теб. Той е Древното Ухо в теб. Не можеш да Го видиш, но можеш да Го доловиш. Древното Ухо е Дълбоката Тайна, която свързва Учителя с ученика. Слей се със своя Учител, за да придобиеш това Ухо.

Незнайният Път навътре

Учителят е Пътят – Незнайният Път навътре. Раздели се със старото и Го следвай по Незнайния Път. Той е всякога Нов. Пътят е Нов във всеки миг.

Постоянно преклонено Ухо

Пътят е всякога загърнат в Тайна и само Вътрешното Ухо на ученика долавя Напътствията за своя Път. Само постоянно преклоненото Ухо образува Връзка със своя Учител.

Живей в Тишина

Само най-дълбоката Тишина има Ухо за Гласа на Учителя. Живей в Тишина. Загърни целия си живот в Тишина.

Освободено от всички светове

Учителят е в Тишината, която създаваш в себе си. Не търси Гласа, а Тишината, защото само в Дълбоката Тишина Гласът Му е доловим. Ухото трябва да бъде освободено от всички светове и от всички желания. Ухото, което Го долавя, е Ухото на Освободения.

Вслушване с Любов

Вслушването в Учителя с Любов долавя онова, Неизказаното, и то все повече образува Истинското Ухо. И Учителят много дълго се е вслушвал в Душата на ученика. Дълго го е водил към Себе Си, дълго го е чакал в Себе Си.

Те стават като Една Душа

И когато ученикът отвърне на Любовта на своя Учител, те стават като Една Душа и Едно Сърце и Диханието на Учителя става Дихание на ученика. Това Побуждение на Любовта и в Учителя, и в ученика иде от много дълбоко Място– от Самия Древен Баща.

Непроизнесеното Учение

Много неща са казани и много неща ще бъдат казани. Много неща са премълчани и още повече неща ще бъдат премълчани. Много неща са станали явни и още повече неща ще останат скрити. Но има един Дълбинен Път към скритите неща и това е Непроизнесеното Учение. Всеки, който търси своето Дълбоко Развитие, трябва да се домогне до Непроизнесеното Учение на Великия Учител.

Предава се от Същност в Същност

Истинското Учение е Безмълвно. То се предава от Същност в Същност. Само Същността в ученика може да долови Същността в Учителя и само Безмълвието може да чуе Непроизнесеното Слово.

Потопи се в Тишината Му

Слушай Учителя с Цялата си Същност, а не само със Слуха си. Потопи се в Тишината Му, за да Го доловиш.

Изкуството на Мъдрослушащите

Учителят е Глас от Безкрая и възвръща в Безкрая. Превърни се не в Ухо, а във Велико Неприсъствие. Неприсъствието е Изкуството на Мъдрослушащите.

Присъства недоловимо, незнайно

Учителят присъства в живота на ученика недоловимо, незнайно. Пустотата Го долавя, търсенето Го изпуска. Той е Недоловим, но е всякога тук.

В Несътворената част на ученика

Твоето Неприсъствие може да се доближи до Неговото Неприсъствие. Учителят е доловим само в Несътворената част на ученика.

Тишината на овладения ум

Тишината на овладения ум е първата крачка към Него. Това е да преодолееш себе си чрез Тишина.

Живото Единение

Безмълвието е Същност, умът е шум. Докато умът ти пътува в неразбраните въпроси, ще изпуснеш Тихия Глас на Учителя. Живото Единение с Учителя е по-важно от всички неразбрани въпроси.

Абсолютната Истина

Внимавай животът ти да не премине в търсене и да изпуснеш Единството. Абсолютната Истина не се разкрива като знание, а като Единство.

Великият Учител

Уроците Му са ценни, но Той е Безценен. Помощта Му е ценна, но Любовта Му е Безценна. Той е Съкровището на световете.

Трепетът на Безкрая

Той е по-ценен от Знанието, което дарява. Неговото Докосновение е по-важно от Мъдростта, която Той оставя след Себе Си. Това Докосновение е Трепетът на Безкрая. Мнозина мислят, че търсят Мъдростта, но всъщност търсят този Миг на Единение.

Вечно Запечатана Тайна

Той е и Баща, и Учител, и Възлюбен на Душата. Той е най-близкият Приятел на Душата, но въпреки това остава Вечно Скрит, Вечен Секрет, Вечно Запечатана Тайна. Така Съкровеното Чувство към Него остава винаги Свято, Близостта с Него– съхранена, а Устремът към Него– вечно неугасващ.

Неговата Скритост
създава Вечния Път

Не търси явния Учител, защото ще изпуснеш Пътя си. Търси Скрития Учител, защото Той е, Който вечно ще те води към Себе Си. Неговата Скритост създава Вечния Път.

Бъди предан на
Неговата Незнайност

Той е Неуловим поради Тънкостта Си, Недоловим поради Същността Си, Неназовим поради Пустотата Си, Непознаваем поради Свободата Си. Той е Уханието на Безкрая. Бъди предан на Неговата Незнайност.

Всеки ден Ново Незнание

Всеки ден трябва да имаш Ново Незнание. Ако Го любиш, Той ще става все по-непознаваем в тебе, а ти ще ставаш все по-дълбок в Него.

Сякаш току-що си се родил

Той е всякога Нов. Ако Го очакваш по един и същи начин, ще Го изгубиш. Следвай Неговата Незнайност всеки ден, всеки миг– сякаш току-що си се родил.

Неговите Лъчи

Във Великата Незнайност са скрити Неговите Лъчи– малките Проблясновения, които ти отварят Пътя към Него. Търси малките Проблясновения.

Само Той знае Пътя към Себе Си

Само Той знае Пътя към Себе Си. Затова е необходимо Доверие в Него. Не можеш да Го следваш чрез познание, а чрез Доверие.

Тънките неща

Потънкостите, Тънките неща в живота са Път към Скрития Учител. Той е най-тънкият, най-неуловимият. Той ще си остане Неуловим, но ще те обучава чрез Тънкото. Неуловимостта отваря Пътя на Вечното Вдъхновение.

Той те извисява

В човека съществуват двама– шумът на ума и Звукът на Учителя. Шумът на ума не може да заглуши Звука на Учителя. Звукът на Учителя изявява твоята собствена Тайна– Безсмъртната Красота на Душата и Недостижимата Висота на Духа. Нищо земно не може да закрие тази Красота и да достигне тази Висота. Учителят те извисява до тях и те води към Собствената Си Тайна.

Търси Го чрез Съкровеност

Тишината въвежда в Дълбините, но Той не е Тишина. Той е само скрит в Тишината. Търси Го чрез Съкровеност, а не чрез познаване.

Съкровено, Безмълвно и Мистерийно Сливане

Има Съкровено Сливане отвътре– с Душата на своя Учител. Има Безмълвно Сливане отвътре– с Духа на своя Учител. Има Мистерийно Сливане отвътре– с Мистерията на своя Учител.

Неведомият Учител

Безмълвието е Сливане с Него, но Той превъзхожда Безмълвието. Слиза в него, но не живее в него. Пълното Изчезване преминава през Безмълвието, отива отвъд него. Той е Бездна отвъд всяко Безмълвие. Няма Безмълвие, което може да Го побере. Той е Абсолютна Неречимост, Абсолютна Неизразимост.

Бездна без име

Той е Бездна без дъно, Бездна без предел, Бездна без име– Неназовима, Неизговорима.

Прабезмълвието е Домът на Ухото

Прабезмълвието е Домът на Ухото. То трябва да се завърне в себе си, в своето Първично Състояние– Прабезмълвието, Мястото, където никога не е имало мълвене. В Прабезмълвието няма Ухо, няма Глас, няма ученик, няма Учител. Те са слети в Едно. Това е Сливане с Неведомостта на Учителя.

В Дълбините на Праединението

В Дълбините на Праединението Гласът се превръща в Пълно Сливане, Абсолютно Сливане. Вече няма Ухо и Глас, има Абсолютно Единство, което надвишава всеки Глас. Там ще чуваш Учителя, без да ти е проговорил. Ще знаеш Намеренията Му, без да ти ги е казал. Ще Го познаваш отвътре.

Това не е Истинският Път

Трябва да се вкорениш в Абсолютното Безмълвие, което всъщност не е Безмълвие, а Абсолютна Отвъдност, Абсолютна Изчезналост. Можеш да достигнеш Неведомия Учител само чрез Абсолютна Изчезналост в Него. Ако в Пътя не изгубиш себе си напълно, това не е Истинският Път.

Тайнствено Разкритие без Глас

Абсолютното Изчезване в Учителя Го е постигнало по такъв начин, че вече не се нуждае от Глас и Упътване. Той ще продължи да ти разкрива Себе Си и Тайните на Пътя, но не чрез Глас, а чрез Мигновено Схващане– Тайнствено Разкритие без Глас.

Той е Не-глас

В най-дълбоката Мистерия на Учителя няма Глас, няма нужда от Глас в Абсолютното Сливане и Изчезване. Той е Не-глас, Неприсъствие. Не привнасяй себе си, за да Го долавяш. Ти самият трябва да се превърнеш в Неприсъствие– друго име на Абсолютната Изчезналост.

За да се вкорениш в Него

За да се вкорениш в Него, трябва да изгубиш себе си. Той е всичко, от което се нуждаеш. Той е всичко необходимо в Самия Себе Си. Пълното Разтворение Го постига. Той е твоята Истина.

Тайната на Учителя

Тайната на Учителя е Неразгадаема, но може да реши да те посети. Тя сама решава кого да посети. Тайната на Учителя е Неприкосновена. Тя сама дарява Себе Си.

Пресвещеният Закон

Тайната на Учителя сама те води след Себе Си. Любовта съумява да следва Тайната на Учителя. Не се опитва да я улови, а само я следва. Такъв е Пресвещеният Закон.

Птица на Свободата

Вечната Неуловимост е Тайната на Учителя. Тайната на Учителя е Птица на Свободата. Истината съществува само в Свободата. Трябва да любиш Свободата на своя Учител така, както любиш своята Свобода.

Любовта е даряване на себе си

Тайната на Учителя не можеш да я уловиш, но можеш да дариш себе си. Любовта е даряване на себе си.

Пълноводието на Живота

Учителят е Скритият Свят в ученика. В Дълбината те са Едно. Търси Учителя дълбоко в Скритостта си. Изчезналост отвън, Живот отвътре– това е Тайната на Скритостта. Преизобилието на Живота е в Скритостта. Пълноводието на Живота е в Учителя.

„Махайра Амариха Ихавара“

Той е Прилив в Самия Себе Си. Той е Извор в Самия Себе Си. Неговият Извор е Неизчерпаем. Той извира и никога не се изчерпва. Остави Неговото Пълноводие да тече свободно в теб. Пий от Неговата Пълнота, от Неговата Скритост.

„Махайра Амариха Ихавара“– „Позволи ми винаги и всякога да пия от Твоята Велика и Бездънна Вечна Скритост“. (Формулата е извлечение от „Древни Откровения“ – Втора Книга, стр. 180.)

„Учителю мой!“

„Учителю мой!“ е особен, специален Израз– Израз на Единството, на Пълнотата към Него; Израз на познаване, че Той е твоят Учител; Израз на Дълбоко Приемане и Тотално Доверие в Него. „Учителю мой!“ е Любов– познал си Го, защото Го любиш.

Тя е Съкровище

„Учителю мой!“ е Свещена Близост, Съкровена Близост. Съхранявай пресвято Съкровената Близост. Тя е Съкровище помежду Учителя и ученика.

„Учителю мой, научи ме на Свещената Близост с Тебе.“

Той е Всескритият в теб

Той е Всетайният в теб, Всескритият в теб. Той е Пътят към Неведомото и Неизследимото. Той Самият е Неизследим. „Учителю Всетайний“ и „Учителю Всескритий“ означават: „Учителю от Скритата Неведомост“. Неговата Скритост не разкрива Себе Си, но те води вечно към Себе Си.

„Учителю Всескритий, води ме всякога към Себе Си.“

ДАРЪТ НА ИЗПИТАНИЕТО

Незнайното Лице на Бога

Болестта, Трудността, Спънката в Пътя е Незнайното Лице на Бога. Възлюби това Лице и то ще ти проговори.

Бог е затъмнил Себе Си

В Мрака, в Трудността Бог е затъмнил Себе Си, за да изпита твоята Неизменност, твоя Устой. И всичко друго да изгубиш, едно нещо не губи– Великата Неизменност. Стъпиш ли в Неизменността, бъди твърд като Скала. Може да изгубиш себе си, но никога не губи Бога! Когато останеш Верен на Бога, ще изгрееш с Нова Светлина.

Мракът не е мрачен

Мракът сам по себе си не е мрачен. Ние го правим такъв, но пък можем и да го превърнем във Велика Светлина. И Светлината сама по себе си не е светла, докато не я осветим отвътре чрез Единството с Бога. Нещата придобиват облик чрез Великото Единство.

Улавяш тази сила

Злото носи една сила, един импулс и ако не се бориш с него, ако го приемеш с Пустота, улавяш тази сила и проникваш в Нова Дълбина.

Отправяй Тишина

Отправяй към злото Тишина и ще го отстраниш. Отправяй към Бога Тишина и ще Го призовеш.

То блаженства в Бога

Отсъствието не усеща ударите на съдбата. Тя удря, а пък то блаженства в Бога.

Великото Отдаване

Всяко препятствие е една привидност. Великото Отдаване дори не забелязва препятствията. Ако успееш да видиш препятствието, не си напълно отдаден.

Методът на Дълбините

Пълното Приемане е Методът на Дълбините. Приемането е Пребивание в Отвъдност. Отвъдният е неуязвим за болките на света.

Цвете от Дълбините

Трудността е особено Цвете от Дълбините, което показва, че в Пътя ти навътре се открива Нова Възможност. Това е Подарение за твоя Път, но имаш ли Очите на Мистика?

Вкус към Трудността

Придобий Вкус към Трудността. Този Вкус означава така да посрещнеш Трудността, че тя да ти се яви като една хубава череша, като един хубав плод, и като го вкусиш, да възприемеш Скритите му сокове, Скрития му живот. Това значи да възприемеш Трудността като Същество от Висш порядък, а не от нисш. Това се постига, ако имаш Отношение към Скритото. В Скритото нещата имат съвсем друг смисъл.

Пробив в Дълбините

И Трудността, и злото не са това, което виждаш. В неявната им част е скрит Сам Бог. Използвай силата на злото за Пробив в Дълбините. Злото е Тайно условие за Истината в човека, което показва, че то е Същество на Тайната. То произлиза от Тайната и води към Тайната. Когато злото дойде, силата му непременно ще те помести: или ще те изхвърли навън, или ще те въведе навътре– това зависи от тебе. Така че улови се за него и пътувай навътре.

Магически Заповеди

Има няколко Правила, дадени от Древните Мъдреци, наречени Магически Заповеди. Първата Заповед е: „Когато си зле, бъди добре“. Втората Заповед е: „Когато си в тежко състояние, бъди лек“. Третата Заповед е: „В голямата трудност открий своето израстване“. Четвъртата Заповед е: „Когато всичко отслабва, ти се усилвай“. Това е Истиносъщието в човека, Духът в човека. Ти си този Дух!

Древната Фраза на Превъзходството

Има друга една Древна Фраза, която гласи: „Аз владея себе си над световете“. Който повтаря тази Фраза, той се обединява с Превъзходството, с Чистия Дух в себе си, с Владетеля в себе си. Злото не може да срази този, който е избрал Богоподобието в себе си, а Мракът не може да срази този, който е избрал Древноподобието в себе си.

Бъди Наблюдател на себе си

„Когато си зле, бъди добре.“ Ти си нещо Отвъд. Бъди Наблюдател на себе си и Откривател на собствената си Тайна.

Чудото на Сърцевината ти

„Когато си зле, бъди добре.“ Когато злото започне да те разрушава, застани в своя Център. Злото разрушава външните светове, за да открие Чудото на Сърцевината ти.

Злото е Съхранител на Пътя

Злото е Съхранител на Пътя. То те обгражда от всички страни, за да не губиш единствената Правилна Посока– Пътя към Бога. Някой ден ще целуваш ръцете на злото, че те е довело в Бога.

Призивът на Неоткритото

Вслушай се в Призива на Неоткритото. Злото е Вестоносец на Незнайното, който те спира насред пътя ти, за да се вслушаш в Дълбокия Призив.

Свободата живее в Отсъствието

„Когато си зле, бъди добре.“ Бъди Неуловим, Недостижим, Отсъстващ. Злото вирее в присъствието, Свободата живее в Отсъствието.

Вкорени се в Абсолютната Истина

„Когато всичко отслабва, ти се усилвай.“ Вкорени се в Абсолютната Истина. И накрая ще победиш не ти, а тази Абсолютна Истина, в която си се вкоренил.

То трябва да се случи

Вътрешният ти свят ще започне да отслабва, за да те предизвика да се утвърдиш по един Абсолютен начин в Истината. Това отслабване е предизвикателство към Дълбокия Стремеж в човека и то трябва да се случи.

Новият Икар

„Когато всичко отслабва, ти се усилвай.“ Когато всичко запада, ти се въздигай. Когато земята се руши под нозете ти, разпери Крила и полети. Така се изработват Крилата. Това е Новият Икар, Възлюбеният на Слънцето, комуто е дарен Полет без падение, защото е придобил Крилата на Смирението.

Добрите Приятели

Гладът е Добър Приятел. Трудността е Добър Приятел. Изпитанието е Добър Приятел. Мракът е Добър Приятел. Кога? Когато превръщаш всичко в Път към Бога.

Той е Преодолителят

Гладът означава: „Насищам се с Бога“, защото Той е Храната. Трудността означава: „Усилвам се в Бога“, защото Той е Преодолителят. Изпитанието означава: „Политам към Бога“, защото Той е Възвисителят. Мракът означава: „Осветлявам Бога в себе си“, защото Той е Умъдрителят.

Бог се приближава до човека

Когато всичко отслабва в човека, Бог го предизвиква в Дълбините. Когато всичко отслабва в човека, Бог се приближава до него, за да види може ли да се укрепи в него по един Специален начин.

Бог е скрил един Подарък

Зад Изпитанието Бог е скрил един Подарък за тебе. Кажеш ли: „Тежко ми е“, ти се отдалечаваш от Подаръка, а той отдавна те чака. Довери се на Бога!

Време за Велика Благодарност

Когато ти е трудно, ще благодариш. Когато ти е много трудно, ще благодариш още повече. Когато е непоносимо, ще благодариш Безкрайно. Дошло е време за Велика Благодарност. Който улови това време, той заключва кармата и отключва Свободата.

То ще създаде Възхода

Във времето на Божията Строгост трябва да прозреш отвъд Строгостта и да видиш Милостта на Бога. Милостта ти дава възможност за Изкупление. Изкуплението ще създаде Възхода и Завръщането в Бога. Колкото по-мрачно е Изкуплението, толкова по-светъл ще бъде Възходът.

Мъдростта на Вътрешното Деяние

Да изстрадаш собствения си път и пътя на близките си с Дълбоко Приемане и Абсолютно Доверие в Бога– така, че цялото страдание да не може да те помести нито на милиметър– това е Мъдростта на Вътрешното Деяние. Тази Неизменност обича Бог в човека.

Великият Тъмен Разум

Целта на Великия Тъмен Разум не е да отнеме Светлината на човека, а да го преустрои, за да се отвори място за Нова Светлина.

Тайни на Пътя

Търсачът на Истината върви напред при всички условия. За него няма лоши условия. Лошите условия са толкова добри, колкото добрите условия. Те уточняват нещо в Пътя, укрепят те на по-дълбоко ниво. Лошите условия са Тайни на Пътя.

Ти да грееш в себе си

Пробий Мрака на Пътя и Ново Слънце ще изгрее в теб. Древноизгрелите в себе си са Носители на Истинския Живот. Когато всичко е потопено в Мрак, ти да грееш в себе си.

Устремът е Негова Тайна

Най-дълбоката Любов ще се домогне до Сърцето на Древния. Устремът ще се домогне. Устремът е Негова Тайна. Само Той може да се устреми към Себе Си. В твоята Пълнота ще навлезе Неговият Устрем. Древната Мъгла е създадена за Неговия Устрем, за да се завърне Той в Себе Си. Всички Препятствия са създадени за Неговия Устрем. Приветствай Препятствията, за да избликне Неговият Устрем в теб.

Приветствай всяка Трудност

Приветствай всяка Трудност в живота си, за да Го намериш. Той е скрит в Трудността. Търсачът Го познава навсякъде, защото Той му е подарил Погледа Си.

Дерзанието прави Пробив

Дерзай! Дерзай и Той ще те води към Себе Си. Дерзанието събира всички Вътрешни Есенциални Сили и прави Пробив. Абсолютната Целеустременост е Мечът, който разсича най-древното Було, най-древното Прикритие.

Той ще те обвие в Мрак

Той ще те обвие в Мрак. Ще Го намериш ли в Мрака? Преяркото не може да заблести, без да е преминало през най-големия Мрак.

Всички трябва да минат
през Мрака

Които не са издържали Мрака на Изпитанието, са попаднали в мрака на световете, за да очистят себе си и да се завърнат по Правилния начин в Него. Но всички трябва да минат през Мрака, за да се зароди Новият Изгрев в тях. Този Изгрев трябва да се заслужи. Древният е изгрял в Себе Си, но ние трябва да Го заслужим, за да изгрее и в нас.

СИЛАТА НА СЛОВОТО

Словото е Действащият Бог

Словото е Очистителят на световете, Преобразителят на съществата и Водителят на съзнанията. Словото е Действащият Бог и няма сила, която може да Му се противопостави. Сам Бог задвижва Себе Си в Словото.

Словото е Методът

Свещеното Слово е Великият Метод за Завръщане в Единството с Бога. Древното Слово е Дълбинният Метод за Завръщане в Древността на Бога. Словото е Методът, даден на човека от Бога.

Бог е благоволил в теб

Да ти е дадено да работиш със Словото, значи Словото е на твоя страна. А това означава, че Бог е с теб, че Бог е благоволил в теб. Словото е Концентриран Бог, Концентрирана Сила на Бога, Чисто Богодействие. Словото е Деятел, Влиятел, Ваятел. Словото е Водител, Умъдрител, Осъществител. Словото е Пътят на Древния Замисъл.

Скрепване в Мощен Съюз

Словото е Подадената Ръка на Бога към тебе, а Неизменността в Словото е твоята Подадена ръка към Него. Скрепването на двете Ръце в Мощен Съюз създава Изцелението, Спасението, Освобождението.

Пожертвалият се Бог

Словото е Бог. Неизменността към Словото е Неизменност към Бога. Предаността към Словото е Преданост към Бога. Съхраняването на Словото е Съхраняване на Бога. Бъди Предан на Словото, защото То е Слезлият Бог, пожертвал се за душите.

Първият Призовител

Човек си мисли, че призовава, но всъщност той е призованият. Бог е Първият Призовител. Той те търси, не Го търсиш ти. Той те призовава, не Го призоваваш ти. Но бъдеш ли призован, тръгни към Него с всичките си Усилия и с цялата си Същност.

Да подеме Неговото Призовение

Той е Първият Призоваващ, но човек трябва да подеме Неговото Призовение и да го доведе до края. Стотици и хиляди пъти ще Го призовава, докато узрее Върховният Призив– Призивът, който Го постига завинаги.

Докато Той изгрее в тебе

Призивът е Съединяване с Него. Във всеки Призив се съединявай все по-дълбоко с Него, докато Той изгрее в тебе завинаги.

Целостта на човека

Призовавай Го с цялата си Дълбочина. Само Целостта на човека може да се обедини с Него и само Пълнотата на човека може да Го възприеме.

Изкуството на Призива

Изкуството на Призива е Изкуството на Любовта. Това е Необятността в човека, отправена към Необятността на Бога– Безкрай, наситен с най-красивото Трептение за Бога. Само Пълнотата на човека може да възприеме Пълнотата на Бога. Безкраят в човека трябва да е постоянно отворен към Безкрая на Бога. Любовта, това е Трепетът на Безкрая.

Натрупване на Слово

Словото действа чрез натрупване. Всяко постижение е резултат на голямо натрупване на Слово. Това изисква от човека Постоянство, Неизменност и Истинолюбие.

Съзнателността оживотворява Словото

Натрупването на Словото е въпрос не само на Постоянство, но и на Съзнателност на Изричането. Словото и Съзнателността си взаимовлияят. Словото пробужда Съзнателността, а Съзнателността оживотворява Словото.

Ти си Одухотворителят на Словото

Направиш ли някакво Изричане чрез Словото, гласно или негласно, трябва да вложиш в него Дух, Убеждение. Трябва да вложиш част от Същността си, за да го оживотвориш. Ти си Тайната на Изричането. Изричането трябва да произтича от самата ти Сърцевина. Ти си Одухотворителят на Словото.

Слово и Безмълвие

Между Словото и човека има Постоянно Взаимодействие. Ти оживотворяваш Словото, а Словото оживотворява Пътя ти. Пътят се извървява чрез Слово и Безмълвие. Безмълвието е Пътуване към Несътвореността на Словото, към Същността на Словото. Словото не е явление от този свят, то е от Несътвореността. Истинският Път всякога върви към Несътвореността, към Неизречеността– към Духа на Словото.

Същинското Слово

Словото, подобно на човека, има Дух и тяло. Думите са тялото на Словото. Смисълът, скрит зад думите, е Духът на Словото. Той е Същинското Слово. Правилното движение е винаги навътре към Скритостта, към Духа. Не се спирай само до думите, а пътувай навътре към Скрития Смисъл.

Пътят на Словото навътре и навън

Молитва, Утвърждения, Правилна Мисъл, Размисъл– всичко това са Методи на Словото. Докато Молитвата, Утвържденията и Мисълта работят най-вече с думите, Размисълът се насочва към Смисъла зад думите. Размисълът наблюдава безмълвно и разбира без думи. Това е Умъдряване чрез Скрития Смисъл на Словото. Този е Пътят на Словото навътре. А Пътят на Словото навън– Молитва, Утвърждения– е Реализиране на нещата чрез Действената Сила на Словото.

Сливане със Скритата Същност

В Молитвата Изричането на Словото също трябва да върви ведно` със Скритостта. В момента на Изричането трябва да се слееш с това, което изричаш. Това Сливане е преминаване отвъд думите към Скритата Същност на нещата. Преминаването е по-кратко от мига, защото то не се случва в човешкото време, а отвъд времето. То не може да се измери от никакво време, защото Същността е Неизмерима.

Преобразява човека

Сливането със Същността постепенно преобразява човека. Превръща го от човек в Същество от Дух и Мистерия. За Сливането със Същността погледът трябва да бъде отправен навътре към Незримостта на нещата, или към Реалността на нещата.

Да оживее в Съзнанието

Молитви, Утвърждения, Медитативни Изричания– всичко, което се произнася гласно или негласно– трябва да оживее в Съзнанието. Думите са само имена на нещата, призовавания на нещата, упътвания към нещата. Словото е Действие вътре в Съзнанието. Думите без Съзнанието са празни обвивки. Съзнанието е арената, или мястото, където нещата се случват.

Медитативни Изричания

Кажеш ли: „Аз съм Безмълвие“, трябва да чуеш себе си като Безмълвие. Кажеш ли: „Аз съм Покой“, трябва да усетиш себе си като Покой. Кажеш ли: „Аз съм Вглъбение“, трябва да потънеш дълбоко навътре. Кажеш ли: „Аз съм Изчезновение“, трябва да изчезнеш напълно от погледа си и да се превърнеш в Чиста Пустотна Безкрайност.

Заключи всички светове в себе си

Кажеш ли: „Аз съм Изчезновение“, заключи всички думи, всички мисли, всички светове в себе си, за да остане само Пустотата– Мястото на Изначалния Живот.

УНИВЕРСАЛНИЯТ КЛЮЧ

Универсалният Ключ „Аз съм“

Абсолютът казва за Себе Си: „Аз съм Този, Който съм“, с което поставя Началото на Универсалния Ключ „Аз съм“. Във Върховната си Степен „Аз съм“ е Този, Който е никога. В Абсолютната си Степен „Аз съм“ е Този, Който е Всякога. Това са Благословените Пътища към Неговата Неведомост.

Едно Специално Изричане

Има едно Специално Изричане на „Аз съм“, което принадлежи само на Върховния, и ако Той е докоснал с него човека, Той отключва Себе Си в човека.

Той образува Себе Си в човека

Чрез Изричания Той образува Себе Си в човека. Има Изричания, които Той ги дава, а човек ги произнася. Така Той се утвърждава по един Абсолютен начин в човека.

Велико Право и
Велико Задължение

В Божествената си Степен „Аз съм“ е Чистото Божествено Проявление. Човек има Великото Право и Великото Задължение да си служи с този Ключ за Осъществяване на Богоподобието и Истиноподобието в себе си: „Аз съм Истината“, „Аз съм Дух“, „Аз съм Древност“, „Аз съм Вдъхновение“ и т.н. Ключът „Аз съм“ е Завръщане в Бога, в Абсолюта, в Единството, в Истината.

Да осъществява Неговия Замисъл

Пръв Абсолютът е изрекъл „Аз съм“, а след това е подарил това Изричане на човека, като е вложил в него част от Собствената Си Сила, за да Го проявява човек във всичките Му Велики Пътища и да осъществява Неговия Замисъл.

Силата на Вътрешното Преобразяване

В най-високата си Степен „Аз съм“ е Ключ към Върховното Нищо. „Аз съм“ в по-долен план е Силата на Вътрешното Преобразяване.

Фокус на Обединението

„Аз съм“ го изрича Бог, но човек трябва да подкрепи това Изричане и със своето „Аз съм“. „Аз съм“ е Фокус на Обединението с Бога. Човек прибавя своето „Аз“ към Божието „Аз“ и така се образува Единството.

Да подкрепя Божието Действие

Човек трябва да подкрепя Божието Действие в себе си със своите Правилни Действия, иначе Бог ще гради нещо в човека, а човек ще го разваля.

Отваря се с два Ключа

Вратата на Истината се отваря едновременно с два Ключа– Голям и Малък. Големия Ключ „Аз съм“ го завъртва Бог, а МалкияКлюч „Аз съм“ го завъртва човекът. Двата Ключа трябва да се завъртят в една посока. Малкият Ключ е Съзнателно присъединяване на човека към Божията Воля в себе си.

Опасна Сила

„Аз съм“ е най-силното Утвърждение. Човек създава това, което утвърждава. Човек се превръща в това, което утвърждава. Силата, стаена в словото на човека, е опасна– тя може да съгражда и да разрушава. Тя твори Бога, тя твори падението; тя твори Реалност, тя твори нереалност.

Изборът на човека

Човек може да прави Съзнателен Избор за нещата. Но той не е разбрал Отговорността, която е скрита зад Дара на Свободната Воля; не е разбрал голямото Благо и голямата опасност, които са дошли със Свободната Воля. Да съзнаваш Отговорността, означава да разбираш Доверието, което Бог е имал към тебе, и да го оправдаеш.

Безкрайни възможности

Безкрайни са възможностите на Словото. Всичко Добро и Правилно, което човек дълбоко иска, може да го избира чрез Словото и да го утвърждава. Словото е заявяване и осъществяване на Свободния Избор на човека. Няма граница за нещата, които човек може да утвърждава, но всичко трябва да произтича от Истината в човека.

Действа в две посоки

„Аз съм“ е Могъща Сила, която действа в две посоки. Тя може да отключи всичко, но може и да заключи. Кога заключва? Когато се злоупотреби с нея, тя заключва Истината и се оттегля. Тогава човекът остава със своята празнота и немощ да размишлява за нещата, които не е разбрал в живота.

Висша Съзнателност и
Велика Преданост

Пътят на Ключа е Път на Себепробуждане. Човек трябва да събуди в себе си Висшата Съзнателност и Великата Преданост към Бога и да повери в техните ръце Силата на Ключа.

Силата на Словото

По същество Ключът „Аз съм“ е Силата на Словото в човека. Това е Универсална Сила с Неизчислима Мощ. Тази Сила може да отключва Врати, заключени от Древността. В Словото е тънковложена Скритата Сила на Абсолюта. Който се доближи до нея неподготвен, пропада. Който е узрял и достоен, тази Сила му дарява Себе Си.

УТВЪРЖДЕНИЯ

Утвърждения в Същността

„Аз съм Истината.“

„Аз съм Древността.“

„Аз съм Дух.“

„Аз съм Безмълвният Владетел на себе си.“

„Аз владея себе си над световете.“

„Аз съм Велик Устой в себе си и няма нищо, което може да ме помести.“

„Аз съм Велика Неуязвимост.“

„Аз съм Безкрайна Неуловима Лекота.“

„Аз съм Чисто Отсъствие.“

„Аз съм Тишина.“

„Аз съм Пълнота.“

„Аз съм Живият Живот.“

„Аз съм Вдъхновение.“

„Аз съм Постоянно Дерзание.“

„Аз съм Велик Устрем към Бога.“

И много други.

Утвърждения в Единството

„Аз съм Едно с Бога.“

„Аз съм Едно с Абсолюта.“

„Аз съм Той и Той е аз.“

„Аз всякога живея в Пълнотата на Единството.“

„Аз всякога живея в моя Учител и Той живее в мен.“

И много други.

Утвърждения в Прасъщността

„Аз съм Върховното Отсъствие.“

„Аз съм Абсолютното Нищо.“

„Аз съм Абсолютно Безмълвие.“

„Аз съм Абсолютен Покой.“

„Аз съм Абсолютно Самовглъбение.“

„Аз съм Абсолютно Изчезновение.“

„Аз изчезвам напълно в Скрития Учител.“

„Аз изчезвам напълно в Абсолюта.“

И много други.

Утвърждения на Абсолюта в човека

„Аз съм Абсолютът.“

„Аз съм Единственият.“

„Аз съм Този, Който съм.“

„Аз съм всякога Сам в Себе Си.“

И други.

Всички тези Утвърждения се казват в името на Служенето.

ИСИХАЗЪМ –
УЧЕНИЕ ЗА БЕЗМЪЛВИЕТО

В Безмълвието на Сърцето

Сърцето е Центърът, където човек се среща с Бога– Той е толкова Съкровеноскъп, че Сърцето онемява. В Безмълвието на Сърцето си ще Го откриеш.

Лъчите на Съкровеното

Лъчите на Съкровеното докосват Неговото Безмълвие. Съкровената Любов е Безмълвно Сливане с Него.

Утихвай все повече

Вътрешният Свят, който се е превърнал в Безмълвие, Го придобива. Утихвай все повече в себе си.

Спечелва Го с Пустотата си

Безмълвието има Дълбинен Път към Него. То Го спечелва с Пустотата си.

Словото не може да Го побере

Той е Велика Непознаваемост, до която думите и мисълта не могат да се докоснат. Той е Велика Неизреченост, която словото не може да изрече. Словото не може да Го побере, но Безмълвието Го докосва. Бъди Велико Безмълвие, ако искаш да се приближиш до Него.

Бездна от Безмълвие

Древният е Бездна от Безмълвие. Безмълвието е Домът на тези, които Го търсят.

Постоянно Отворена Врата
към Него

Той е стаен в Безмълвието. Безмълвието е Постоянно Отворена Врата към Него.

Безмълвието е проникнато от Него

Пътувай от Безмълвие към по-дълбоко Безмълвие. Това е Вдълбочаване в Него. Безмълвието е проникнато от Него.

Най-Древното Присъствие

Колкото по-дълбоко е Безмълвието, толкова по-голямо Насищане има– Насищане на Най-Древното Присъствие.

Неизговоримият в теб

Той е Неизговоримият в теб. Не Го изговаряй, за да Го съхраниш. Съхрани Го като Безмълвие.

Пазителят отвътре

Безмълвието е Пазителят отвътре. Ти съхраняваш Безмълвието, то съхранява теб.

Постоянно заслушан
в Безмълвието

Шумът на света не може да надделее над Безмълвието на Дълбините. Бъди постоянно заслушан в Безмълвието. Безмълвието е свободно от бремето на света.

Нищо не търсиш

В Безмълвието си свободен, защото нищо не търсиш и нищо не създаваш. Безмълвието е Покой.

Дълбокият Покой

Почувствай Красотата на Безмълвието. То е изход от световете. На Дълбокото Безмълвие се дарява Дълбокият Покой.

Връзка с Духа

Безмълвието е Връзка с Духа, с Искрата и с Прадълбинното Всесъстояние. Безмълвието не е от този свят. То принадлежи на Прадревното Всесъстояние.

Най-дълбокото за Искрата

Най-дълбокото за Искрата е Безмълвието. Само в Безмълвието може да живее Неизречената Пълнота.

От него ечи Покой

Най-древният Звук е Звукът на Безмълвието. По-древен от него няма. От него ечи Покой. Безмълвието е Мощ.

Безмълвието ще остане

Световете са положени в Безмълвието. Те ще минат и преминат, а Безмълвието ще остане.

Непостижимата Дълбина

Дълбокото Безмълвие трябва да стигне до Непостижимата Дълбина– Абсолютната Непознаваемост.

Храмът на Прабезмълвието

Храмът на Прабезмълвието е Храм не на молитви, а на Безмълвие– най-свещеният Храм. Това е Храм, в който не отправяш молитви към Него, а се сливаш с Него. Единението е безмълвно.

Всички Мъдреци

Словото е за световете, Безмълвието е за Него. Всички Мъдреци се сливат в Безмълвие с Него.

Неговият Глас е Беззвучен

Откровенията идат от Безмълвието. Истината се намира в Безмълвието. Неговият Глас е Беззвучен. В Безмълвието няма да чуваш Глас, а ще долавяш.

Слово на Тишината

Знаещият говори, Мъдрият се вслушва. Затова Мъдрият долавя Истинското Знание, а знаещият го изпуска. Истинското Знание е Слово на Тишината.

За да се схване Тишината

Звукът е създаден, за да се схване Тишината. Звукът е създаден, за да се превърне в Тишина. Тишината е онази, която е склонна да разкрие Истината.

Притихването Го долавя

В най-дълбокия смисъл Той е Този, Който не може да бъде намерен. Чрез Притихване ще се доближиш много повече до Него, отколкото чрез търсене. Притихването Го долавя, търсенето Го изпуска.

Превърни се в Тишина

За Него не е необходима никаква представа, а само Дълбоко Притихване. Превърни се в Тишина. Това е Приемственост към Него.

Води съществата към Себе Си

Тишината е Свещено Приближаване към Него. Той влиза в Тишината и води съществата към Себе Си.

Изявява Присъствието Му

В Сърцето си ще Го чуеш. Той е в Сърцето ти– Сърцето, което се е превърнало в Необятна Тишина. Тишината също говори. Тишината изявява Присъствието Му.

Тишината е Неговият Храм

Дълбоката Древна Тишина е Неговият Храм. Ще Го откриеш в Тишината. В Сърцето на Тишината няма думи, няма глас, няма стремеж. Когато Той бъде потърсен много Дълбоко, Цялостно, Той ще бъде намерен без глас и без думи.

Остава само Той

Благоговението е Корен в Него. Благоговението е Корен в Пресвещеното. Благоговението е онова Утихване, при което остава само Той.

Той не идва и не си заминава

Той е всякога и навсякъде. Той е нещо постоянно– не идва и не си заминава. Успееш ли много дълбоко да утихнеш, тогава вече Той е.

Тихото Място

Той е Тихото Място в теб. Всякога произлизай от Тихото Място в себе си.

Най-красивото Състояние на Духа

Тишината е най-красивото Състояние на Духа. Целият Вътрешен Живот се съдържа в Задълбочаване на Тишината. Тишината е Несътвореност. Тишината е напускане на външните светове. Всичко, което търсиш, е скрито в Тишината. В Тишината е Единството. Всички Мистични Светове живеят в Тишината.

Може да посрещне Изгрева

Тишината преди Изгрева е най-дълбока. Потъни в тази Тишина и чакай Новия Изгрев. Само най-дълбоката Тишина може да посрещне Изгрева на Древната Зора, защото тя го е очаквала. В тази Тишина всичко външно е изчезнало.

МЕДИТАТИВНО
ВГЛЪБЯВАНЕ

Медитацията –
Път към Несътвореността

Осъществяване на Несъществуванието

Медитацията е Осъществяване на Несъществуванието в човека. Човекът в своя Дух е Тайна на Несъществуванието. Несъществуванието в човека трябва да погълне всичко съществуващо. Това е Осъществяване на Древността в човека.

Единство в Несътвореното

Животът е Осъществяване на Единството в сътвореното. Медитацията е Осъществяване на Единството в Несътвореното. Основен момент в Медитацията е Изчезването– Постигане на Несътвореност.

Великото Съзнание

Да излезеш от схлупеното съзнание на човека сътвореност и да влезеш във Великото Съзнание на Човека Безкрайност, Човека Бездна и Човека Мистерия– това е Медитация.

Пътувай с Душата и Духа

Умът не разбира Древността и не може да се вглъбява. Затова напусни ума и пътувай с Душата и Духа. А то е лекото и непринудено насочване навътре– ефирно докосване до Същността, естествено сближаване със Скритостта, потънко сприятеляване с Древността.

Медитацията постига Не-думата

Думите са Тайни. Медитацията постига Не-думата; постига не звука, а Същността на Думата– Дълбината на Думата, Тайната на Думата. Медитацията е единство с Дълбините.

Безмълвно Наблюдение

Медитацията е Безмълвно Наблюдение на Скритите неща, а Сливането с тях е заживяване в Древността. Наблюдавай Безмълвието в себе си, Покоя, Нищото, Безкрайността. Слушай Тишината и Гласа на Свободата.

Осъзнаване без мисъл

Медитацията е Осъзнаване без мисъл. Тя е дело на Духа. Духът е Вещ Наблюдател поради Дълбинното си Безмълвие.

Непреднамерено деяние

Медитацията е непреднамерено деяние на Скритата Лекота в човека. Тя не е постижение, а Докосновение на Духа до Древността. Древността не заживява изведнъж в човека, но малките Докосновения проправят Път към нея.

Води до най-голямата Висота

Упражнявай се в Безмълвие и Неподвижност. Най-дълбокото Безмълвие и най-голямата Неподвижност води до най-голямата Висота.

Мистериозен, Незнаен, Самовглъбен Живот

Пълнотата на Живота е във и отвъд Тишината– Мистериозен, Незнаен, Самовглъбен Живот. Медитациите са Докосновение до него и те постепенно ще си пробият Път към него.

Скритият Вглъбен

Вглъбявай се, но знай, че Скритият Вглъбен е Той в теб. Приеми Неговото Самовглъбение в себе си. Той знае как да се самовглъбява. Той ще те води. И само Той умее да изчезва в Себе Си. Той ще те учи на Себе Си. Само така ще възприемеш Скрития Му Живот. Остави се на Неговото Самовглъбение.

Величествената Истина

Дълбините на Самовглъбението, това е един Пречуден Живот. Последната Дълбина, това е Величествената Истина– Съкровището в човека. Това е Самият Той.

Безкрайно Вдълбочаване

В Изявата има Безкраен Път, в Неизявата има Безкрайно Вдълбочаване. Той в теб е Безкрайният Път и Безкрайното Вдълбочаване.

Дълбинно Уподобление

Медитацията е Дълбинно Уподобление на Неговата Абсолютна Самовглъбеност. Медитацията е Пътят на Изчезновението в Него. И когато Медитацията обхване целия ти живот, ти си пристигнал в Него.

Отвъд Вглъбяването

Той е Неведом в Неведомото, Мистериозен в Мистериозното, Прескрит в Скритостта. Трябва да минеш отвъд Вглъбяването, за да Го откриеш. Трябва да изчезнеш във Вглъбяването.

Времето не може да Го достигне

Истинското Вглъбяване е само Миг от мига, но в този Миг то е пропътувало Пътя до Древния. Истинското Вглъбяване се движи с Мълниеносна бързина, затова достига до Древния. Времето не може да Го достигне.

Завръщане без стъпки

Медитацията е тихо дерзание, завръщане без стъпки, защото всичко търсено е тук и сега. Медитацията е Миг на Духа.

Медитативни Вглъбявания

В Чистото Пространство на Духа няма светове. Има Тишина, Покой и Пълнота. Това е Чистото Преживяване на себе си.

В основата на всичко е Нерушимият Покой. Всичко е преизпълнено с него. Световете са само бегли сенки пред Лицето на Древния Покой.

Великото Утихване е Път към Дълбините. Чрез това Утихване човек пристъпва в Несътворената си Природа.

Умението да създаваш Тишина, отваря Вратата на Древността.

В Дълбините на всичко съществуващо е ТОЙ. Необходимо е Праутихване, Утаяване на цялата ти същност. Трябва да се утаиш напълно, да изчезнеш напълно, за да стигнеш до Него.

Потъвай от една Дълбина към друга Дълбина, от едно Утихване към друго Утихване. Всяка Дълбина има нов, по-дълбок Покой.

Утаяването на себе си трябва да премине през много степени на Несътвореност, за да стигне до Абсолютното Нищо– Издревната Пълнота.

Човек в Същността си е Чисто Небитие. Това Осъзнаване е Свобода.

Схващай себе си като едно Велико и Безкрайно Несъществувание.

Пустотата е Незнайно Несъществувание. В Пустотата ти живееш чрез своята Преизпълненост.

За да видиш Същността си, огледай се в Огледалото на Нищото.

Нищото е Изначално Изпълнено. То е най-голямата Наситеност. Толкова е Пълно в себе си, че няма нужда от нищо друго.

В Абсолютното Нищо няма и следа от теб, затова си толкова Свободен.

Заключи себе си в Абсолютното Безмълвие, за да се отключи Мистерията в тебе.

Върховното, Сублимното „Аз живея“ е потопено в Абсолютното Безмълвие.

Всепоглъщащото Безмълвие е Пътят към Него. То трябва да погълне всичко, за да остане само ТОЙ.

Прадревното Безмълвие е Безмълвие, в което никога е нямало звук и никога няма да има. То съхранява Най-Скрития от Скритите.

ТОЙ е Необятност. ТОЙ е Бездна. ТОЙ е Мистерия. Превърни себе си в Него.

Неговото Съзнание е Бездна, изпълнена с Покой.

Древният Усет за Него: ТОЙ е Съкровеност в Любовта, Спотаеност в Тишината, Безбрежност в Пустотата, Вседълбинност в Докосновението, Немислимост в Изчезновението.

ТОЙ е Храм – Необятна Прасвещеност. В Него не се влиза с думи, а с Потънка Представа. Тук се диша Прасвещеното Мистериозно.

ВЪРХОВНИЯТ САМОВГЛЪБЕН е преди всяко Начало, преди всяко понятие и преди всяка Тишина. Пълната забрава на всичко може да се докосне до Него.

Неговото Върховно Самовглъбение е отвъд всяка Проява и отвъд всеки Замисъл за Проява. ТОЙ единствено почива в Себе Си.

Има Древност, в която ТОЙ е погледнал към Себе Си и в това Поглеждане е просветнал Архи-Мигът– Цялата Проява. А после ТОЙ е затворил Очи и отново е потънал в Себе Си.

Има Прадревност, в която ТОЙ никога не е поглеждал към Себе Си, в която никога не е имало Архи-Миг и никога няма да има. Това е Неговото Свръхпотопение в Себе Си.

В Своето Свръхпотопение ТОЙ никога не е поглеждал към световете. ТОЙ е толкова дълбоко Вглъбен в Себе Си, че дори не подозира за съществуването на световете.

Неговото Абсолютно Самовглъбение е Мястото на Съвършения Покой. Това Място е най-голямата Награда.

ТОЙ е Покой, Който никога не напуска Себе Си и никога не се завръща в Себе Си.

Покоят на Абсолютната Пустота е Неговото Наслаждение.

Ако искаш да Го съкровенодокоснеш, търси Чистото Му Отсъствие в себе си.

Превърни се в Абсолютно Отсъствие и Дълбока Жажда за Него. Жадувай за Него, както сухата земя жадува за дъжда.

Когато изгубиш всяко видение на себе си и световете и остане само ТОЙ, това е Истината, която всякога си търсил.

Всички светове са една песъчинка в Ръката на Абсолютната Мистерия. Скрий я в шепата си, за да остане само Величието на Мистерията.

ДРЕВНИ ФОРМУЛИ

„Махайра Амариха Ихавара“– „Позволи ми винаги и всякога да пия от Твоята Велика и Бездънна Вечна Скритост“.

„Анар Анарохот Махайри“– „Животът е Живот чрез Абсолютното Изчезновение“.

„Анара Хайра“– „Аз съм Нищото“.

„Арот Рава Махатория“ – „Аз съм Единственият“.

„Аар Хаварима Маротот Рааяра“– „Аз съм Този, Който е никога. Аз съм Върховното Отсъствие. Аз съм Абсолютната Невъвлеченост“.