Елеазар Хараш – Разговор на моето сърце с Феникса. Част 6   30. 07. 2023г.

Елеазар Хараш – Разговор на моето сърце с Феникса част 3 – 9.07.2023

[Фениксът казва: „Ако Бог не беше Любов, и Той щеше да изгуби Себе Си“ – т.е. Любовта Му е дадена от Абсолюта. Любовта всичко може да оправи, всичко може да сбъдне, и води. Без нея няма Развитие, няма Смисъл, всичко друго се разпада и се обезсмисля. Голям ключ е Любовта.]
Но въпреки всичко, един от Прастарците казва: Първо е била създадена Истината и тази Любов трябва да търси Истината, защото от нея черпи. Обаче в Скрития свят е създадена Изначално Истината, от която после слиза Любовта. И Любовта трябва да търси само тази Истина, защото тя е друга Сърцевина на Абсолюта. Вързани са нещата. Защото Любовта е достъпното, което може да бъде разбрано. Истината е много недостъпна. Фениксът казва, че да разбереш Истината, трябва да си… – да проникнеш в нея, да влезеш – трябва да си Чист Огън. И Учителя го нарича Свещения Огън, нали, едно и също. Този Феникс все повече ме изумява и казвам ти, едни неща…
Един от Фениксите го знам кой е – Белият Феникс, Озирис. Той е тъй, той е един от тези, които са станали Феникси. Той е от Божествата. А другите са Богове и Божества, различни. Изглежда птица – няма птица тука. Просто това е Древна Същност. Милиони години жадували за Бога и с Огъня, който им е даден, Вродения, постигат другия – по-Висшия Огън. И насочват го, концентрират го като Преданост, превръщат го, и стават…
Изначалният Храм си е Чист огън, Сърце, Сърцевина. Всичко друго е последствия, но те не са важни външните храмове. Дето казва Учителя: „Ти ако нямаш Храм в себе си, където и да отидеш в света“…
Така може да се каже, че всеки ден тече (разговорът с Феникса), и от странни по-странни въпроси… Той отговаря, там единия от въпросите, но не знам тука имаше ли го, или по-нататък… Какво е лебедът, защо лебедът е изпуснал Изначалния Огън и сега е само тих огън, друг вид огън, нали. Соколът и орелът – и те са изпуснали, защото са пренасочили енергията. Някои тънкости не ги помня, защото то… (Истината си остава скрита в Безмълвието.)
[–О, Бену, защо е важна Любовта?
–Защото без Любовта и Бог щеше да изгуби Себе Си.]

Елеазар Хараш – Разговор на моето сърце с Феникса част 4 – 16.07.2023
–Методът на Феникса, казва, за Познаване на Бога е: да влезеш в Неговата Несътвореност, това е Вглъбяването. Вглъбяване, защото Истинската Любов, той казва, е Несътворена. Ние сме създадени, това е грешката, нали, самата създаденост. И Вторият Прастарец казва: „Защо милиони и милиарди хора се молят? За да избягат от тази създаденост“. Те не искат света, те искат Бога и Началото. И затова се молят милиарди хора: да се отърват от света, защото той не е Истински свят. Искат Бога, искат Абсолюта, искат… Както Махарадж пък, съвсем…
–Да.
–Една от причините, за която милиони и милиарди хора се молят – да излязат от света. Усещат, че това не е… Искат си старата Несъздаденост, Мистерията… Странен… в странен свят живеем, всичко е странно… [Абсолютът е скрил Истината в Себе Си. И тези, които имат Истинска Любов, те търсят Истината.
–Значи, Истината остава скрита в Абсолюта. А Любовта излиза.
–Да, Любовта излиза явно, защото е достъпна. Истината е много Недостъпна, много Дълбока, и трябва там да извървиш Тесен Път.] Но и богомилите са Феникси, те изгарят в Огъня, щото прекратяват еволюцията, дългата, прекратяват кармите и избират… Няма стенания. Обаче Бог им е дал видения, да издържат, и им е дал от Себе Си нещо; и затова тяхната вяра е страшна, тя се превръща в нещо Дълбоко. А тази умствената вяра след време ще бъде поразена, казват богомилите, и тя ще се превърне в празнота. Докато те показаха Истинска вяра какво е. Защото тяхната вяра изхожда от Любовта, а не от ума, както е при църквите и ритуалите.
–А ти си казал, имали са видения. Но казваш, че Истинското виждане е без видения.
–Да, обаче някой път Бог дава на избраните си Истинско видение, да ги насочи към Себе си, то няма общо с… То е рядко, то е точно попадение…
–Какъв е белегът за това Истинско Видение?
–Ами, вдъхновява те Дълбоко. Дава ти Пълнота и тръгваш на Път, в който никой не може да те спре.
–А как човек…
–А иначе е игра на видения.
–…а иначе как човек разбира кое е Божията Воля? Да кажем, не може да те попита теб. Вътре, в самия себе си, как разбира кое е Божията Воля?
–Ами когато си си посветила живота, и Той ти дава различаване. И аз това обясних на Р. Някой път говориш с някой човек – не е човек, вътре може да е от умрелите, някой ангел, архангел, преобразен дявол. Бог, и някой Път Учителя ми е казвал – даже имало е случаи, тънки различавания – и разбрах единия път, че не е Учителя, а Бог. В друг случай пък – Учителя. Той ти го дава (различаването) на базата на Преданост и Той ти казва каква е Неговата Воля. Когато иска, не винаги. Някой път даже Мъдреци и Посветени може да се заблудят в някакво различаване, за да… Така Бог го прави, и Учителя. За да може да не се възгордеят. И най-малкото възгордяване е голяма беля. И така правят някой път, че… Виждат нещо, мислят, че е правилно, то после се оказва неправилно, и така става едно красиво смиряване. Да не си въобразяваш… Почнеш ли да си въобразиш, че много виждаш и знаеш – вече навлизаш в опасна зона. И така предпазват отгоре. От време на време, на годината едно-две тънки заблуждения. Смири се, нали, не си въобразявай, нали…
–Добре, а в нашия път, как ние да бъдем в Божията Воля?… [Какъв е белегът за самия човек?
–Белегът е сам по себе си. Той е нещо в себе си.
–Увереност?
–Тя може да е от минал живот за заслуги и сега, като изтече, човек да рухне. Трябва да се надгражда над нея, да не се изоставя. Но трябва тази увереност да те въведе във формулите и Учителя дълбоко.]
–Значи, белегът и знакът са формулите.
–Постоянството във формулите и все повече да искаш Неговата Воля. Кога, как – Той ще я прави, нали. Дали ти, като я правиш, си несъзнателен, съзнателен – няма значение. Ти да я искаш. А щом я искаш, вече това е знак, че Той ще ти я съгради. Но някой път няма… Някой път е, имал съм случаи, отвратително е да изпълняваш Божията Воля. Обаче трябва да го изпълниш, нали, за да може да… нали, да изкупиш нещо, или да надрастнеш нещо.
–Но ти казваш: „отвратително“, всъщност ти изпълняваш с Любов.
–Налагаш си. Налагаш си и така…
–Значи, има едно изключително приемане, в което има Любов…
–Да.
–И тази отвратителност се разтваря в нея.
–Разтваря се… (Формулите – те са могъщи…)
–Значи, мярката е постоянството във формулите.
–То ще доведе до степени на различаване. Има степени. Щото той и Павел изпълнява, и Петър изпълнява, обаче Юда – още по-дълбока степен. Колко пъти Христос го убеждава, той не иска да го предаде, нали. Обаче накрая, Христос: „Умолявам те, трябва да изпълним Божията Воля“. Христос – още по-висока степен. Божията Воля – Той я изпълнява в нас. Но ние трябва все повече да се сливаме с Бога, да влизаме в Единство. Колкото по-дълбоко Единство… Дето казва Учителя, Учителя е мярка: Няма миг… То така ми почват формулите в единия тефтер, като отворя, първата страница след благодарността за Учението… Казва: Няма миг, в който да не изпълнявам Божията Воля. Миг няма. А смятай мигът как се движи… Правим афоризми за мига… 300 000 км в секунда и някой път може да изпуснеш мига, според Учителя, и при тази скорост даже. И един миг може да промени живота ти за времена и епохи, нали. Обаче той е подготвян, казва Учителя, от много отдавна. Идва, случва се и те променя.
P.S. Някои части, тези в скобите, не са включени в аудиото, поради споменаване на конкретни хора или събития, които искат да останат в тайна. В скобите е предаден смисълът, с възможно най-точни думи .

Елеазар Хараш – Разговор на моето сърце с Феникса. Част 5 23. 07. 2023г.

–В много славянски приказки има историята за Жар-Птица, в която, за да се излекува човек, трябва да получи едно перо от Жар-Птицата. Какво означава перо от Жар-Птицата?
–Ами, един Лъч, капка от нейната кръв, капка от нейния Огън, Свещения, капка от нейната Любов… Странен е този Феникс, и ще стане май книга, очертава се цяла книга с разговори. Един от последните въпроси… – О, Бену, как се храни Изворът? – такива едни, но не ги помня въпросите… Тънки…
–А всъщност това перо от Жар-Птица не е ли едно Слово от нея?
–Лъч от нея, Слово от нея, Безмълвие може да е… Не е задължително реч да е. Обаче това нещо го има в нас.
–И Жар-Птицата…
–Надълбоко ние сме Феникси.
–…Сиянието ли е?
–Ами, това е Изначалният Дух.
–Изначалният Дух и Сиянието в него… Те са Дълбочина.
–Сиянието, Сиянието, да. Има го във всички нас.
–И затова е наричана…
–И затова той е сроден, близък.
–Затова я наричат Жар-Птица.
–Да, да, много правилно. Огън, Свещен Огън. Свещеният Огън в човека може да стане… съединен с Божия Огън, да стане Изначален. Но в основата си това е нашият Свещен Огън, който е търсил Изначалния Огън. Като се слее с него, става вече Мистерия и Свобода, нали, не е просто птица. Тя не е птица, тя си е Дух. В другия свят, като Дух лети, без крила; но като Феникс – с крила… Външното, но то е само…
–А ти казваш, че като разговаряш с него, го виждаш като отвън, но той (фениксът) е…
–Не, само в началото го видях.
–…всъщност вътре в твоето сърце?
–После не го виждам директно.
–Вътре в твоето сърце?
–Да, да, той си е вътре във всеки човек, естествено.
–Ама това е разговор с твоя собствен Феникс или с един от Фениксите-Божества?
–С него, с него, от Божествата. И така, естествено, идват тънки въпроси: С какво се храни Изворът? Ей такива… Много са.
–Знаеш ли Името на това Божество Феникс, с което разговаряш?
–Ами, не. Някое от Дълбоките Същества е, допускам да не е най-Дълбокото, но няма значение. Един от Фениксите е Озирис, нали. Той си го казва, той се води Бял Феникс, което ти казах. Има и други, всичките са на високо ниво, защото те са тези, които са обичали Бога с Преданост. За тях Преданост е Любов, означава, нищо друго. И са постигнали. Чакали са милиони години някои, за да им откликне Бог. И в това чакане са създали голям Огън, и после той им дава Изначалния, Древния Огън – той се различава; и тогава те стават вече… Ние всъщност, ние виждаме Феникса, а той казва, че отсъства; че това е Бог в него, нали, Скритият Бог, а не е той. Това, което виждаме, не е… То действа Бог, нали, той (фениксът) е изчезнал в Бога, но ние виждаме птицата и мислим… Даже някъде дава такъв отговор, че отстъства, за да присъства Духът, Изначалният Дух. Защото иначе всички пречим, ако ние присъстваме с най-малкото его. Даже и Божествеността пречи, на дълбоко ниво. Тя е създадена, когато е изпусната Мистерията, за да възстанови след време. Тя също е ниско ниво, но пък е важна, за връзка.
–А какъв е цветът на птицата, с която ти разговаряш?
–Ами, яркочервено и зад него така, златисто. Те някой път не искат да се разкрият, макар че… Сродство, много сме близки, но няма… Като с Ал Халладж и Духа му. Нали, ако беше само по книгите, нищо нямаше да изкарам за Ал Халладж, те са няколко книги само и долу-горе общи неща, но има хубави. Но разбрах, че това е Стар Дух, приятел, и че ще ми разкрива Дълбоки неща, както и стана.
–А вие сте работили в Древността заедно, познавате се от Древността…?
–Ами, ние всички сме Преплетени, които сме вървели…
–Специално с този Феникс?
–Да, да, и с Феникса, и с Ал Халладж, със суфите, нали, с Тот…

Елеазар Хараш – Разговор на моето сърце с Феникса. Част 6 30. 07. 2023г.

–А в цветовете на Фениксите: има специфика в Любовта им, Дълбочината на Любовта им, за да са различни цветове?
–Ами означава откъде са тръгнали. Значи, примерно, синият Феникс някога е тръгнал с голяма вяра и Доверие. Друг е тръгнал с Преданост към Него, друг е тръгнал с Огън, друг е тръгнал с Мъдрост. Според мен най-дълбоките са, които са тръгнали с Истина.
–Те какъв цвят са?
–Ами, трябва да е златист, според мене, защото Истината е такова Живо Злато, Духовно, в Божествен смисъл.
–А Белият Феникс с какво е тръгнал?
–Ами те са… те трябва да са, Бялото е Изначалното. С най-Дълбокото, с Мистерията в себе си. Мистерията е Тотално Бяла, Ослепителна. Тя затуй не може да я видиш.
–Да.
–Води се Мрак… Затова се нарича Мрак, защото – прекалено ослепителна (светлина). Божественият Мрак, дето Дионисий (пише за него)… … …
–Да те попитам за Феникса. Казват, че Фениксът има много магична песен, когато пее, само веднъж, преди изгарянето. Въобще чувал ли си песента на Феникса?
–Ами, просто мога да я уловя.
–А той с какво се храни?
–Да.
–Фениксът с какво се храни?
–Ами, доколкото аз знам, пие от Сърцето си, от Извора, защото е Самосъществуващ и защото му е дадено Саморазвитие. И той вече има Съвършенство в себе си, Извор, от който да се обновява, Самообновяване, Самохранене.
–А преданията казват…
–А избирал е някакви специални билки, в които се изгаря… Такива, които… някъде ги бях засякъл, но после пак се изплъзнаха… Всичко това коства настройки, енергии, тънки енергии да влизаш…
–…че той всъщност се храни с утринна роса.
–Това е едно от нещата.
–Мистично казано…
–Но има и една-две билки, някакви имаше, освен росата.
–Иначе споделят, че се изгаря в канелени пръчки.
–Да.
–Не зная дали е вярно, че е канела.
–Едно от нещата това беше, но различни са, зависи кой го казва, да. В египетските книги Жреците най-добре знаят, защото те са сродни.
–А иначе Конфуций казва, че той в перата си има и черни пера. Вярно ли е, че има и черни пера?
–Ами, допустимо е.
–И че те символизират Милосърдието.
–Ами то при Феникса всичко е съвсем друго, така че неговото черно може да е по-бяло от бялото на всички религии… Белите дрехи – какво (като са бели)…
–А всъщност има ли черен Феникс?
–Не съм виждал, не знам, мога да разбера, като му дойде време. То е влизане в Честотата на вълната, разбираш ли… Затова коства много, както преди време имах – Агарта… Влизаш и под пясъка на морето, под океаните, надолу, има тунели, има къщи, стаи с Древни книги; проникваш и четеш. Обаче всичко туй, тези нагласи, настройки на най-фината енергия – Акашовата енергия в човека, тя прави връзка лесно с тези неща. Но има време, специфично време. И сега, понеже ми тече Фениксът, и не ми се изпуска. Щото след време, друг път потича друго, нали.
–Има ли такъв Феникс (черен)? Аз го възприех, че това, което го наричат „като черен“, е толкова бяло – че всъщност, заради тъмнината в нас, ние го схващаме като мрачно…
–Точно, именно, именно. Както Ослепителната Светлина на Бога изглежда Мрак.
–Да.
–Защото няма способност за възприемане.
–Да.
–Толкова е Бяло.
–Ти виждала ли си някога едни облаци, много в небето има, които са свръхбели…
–Едвам се виждат, да.
–Не може да ги гледаш повече от няколко секунди, няколко пъти ми се е случвало. Такава силна наситеност – необичайните бели. Рядко се е случвало туй, на няколко пъти съм го виждал на живо, пряко. И спираш, навеждаш главата нали, щото… Голямо излъчване, нали. Бяло в бялото. Фениксът е безкрайна тема, години я подкарах… Спирах, почвах, спирах и сега просто всеки ден тече, и нещо така… Даже скоро: „С какво се храни Изворът?“ го питах, пак подобно нещо от… „Черпи от себе си, от Сърцевината си, от Същността“… Нещо… Питах го даже за: „Какво същество е крокодилът?“ Не, не мога да ви го предам… не го помня, щото… Обяснява, че това е от старата тъмнина. Нещо, хубаво беше обяснено… Не мога да го предам същото, той точно говори.
–Ако Висшият Дух, Есенцията на Духа, Искрата в нас, е Фениксът… Какво в нас е Драконът?
–Значи, те се припокриват на дълбоко ниво. Драконите са Боговете. А Свръх-Драконите са Божествата. И тези Същества са били тогава, облечени в такива тела. Нали, и просто в Китай си ги знаят, че са Боговете; а тука ги смятат за някакви животни, приказни същества. И те затуй са общували с Мъдреците, щото те са Мъдри… И Мъдреците са сродни, и както Жреците в Египет общуват с Боговете, и тук е имало такова сродство. И Дракон, и Феникс, това са Извисени Същества, Изключителна Преданост, и те могат да се срещат, да си помагат… И са се срещали, защото те са Същества… Познават се като Висши Същества… Като се видят, нали, и двама Посветени – като се видят, знаят си и нивата, и всичко, и се прегръщат; защото няма спор, щото то е Единение. И винаги така е било.
–А източната митология, където казва, че Драконът е влюбен във Феникса и само във Феникса. Това вътре в нас е Душата, която е устремена към Духа?
–Той (Драконът) е влюбен в Сърцевината му, в Предаността му (на Феникса), защото те са сродни. Заради тази Преданост. Изключителна Преданост имат и Драконите – Изначалните Дракони, нали. Жреците – също вид Преданост, все са Духове. И на ниво Дух срещата е естествена.
–А алхимически вътре в нас тази устременост на Дракона към Феникса кое олицетворява: Душата към Духа или Духът към Искрата?
–Ами трябва да е Духът към Искрата, защото и Драконът е високо ниво, и Фениксът е високо ниво.
–Значи, Драконите са Духът (в нас).
–Може някой път Фениксът да се стреми към Дракона. Защото, ако Фениксът е от Расата на Боговете, има такива, пък има Дракони от Расата на Божествата, по-високата (Раса). Божествата никога не са падали, нали, те са си от Мистерията. А Падението тръгва от Безкрая и от Боговете.
–Но Феникс няма паднал.
–Няма, няма.
–Фениксите също не са падали.
–Няма, но те са се вкопчили в Идеята и в тази Преданост, и някой от тях са (Епохи)… Питах го (Феникса) дали е страдал. Милиони години е страдал, защото е чакал тази Преданост да бъде приета от Бога, нали. Чакаш, нали, с голяма Любов и когато… Когато те приеме, вече Той ти дава Правдъхновение. И става нещо… Безкрайна тема, като безкрайна приказка.