Учителя – Принципи

Из Словото на
Учителя Петър Дънов

ПРИНЦИПИ

Съставител: Авенир Халани

Варна, 2018 г.

ПРЕДГОВОР
към второто издание

Принципът е сгъстена Чистота, това сгъстяване постига Смисъла.

Принципът – това е Истинният живот, концентрираният живот.

Съществата на Принципите не живеят в света. В света са законите, Принципите определят Вечността.

Любовта като Принцип – това е Чисто Свещеният и Неизменен живот.

Ако ти си в Принципа на Любовта, ти ще живееш в Бога, а не в света.

Принципът е Чистота, есенция, остров, основание, а законите са тояги, учители на тези, които са изпуснали правилния живот.

Принципът изисква осъзнато, Чисто Съзнание.

Само човек, който има Принципи, може да обича Бога – такъв човек не се движи по законите на живота, а по Законите на Духа.

Човекът на Принципа е в Истината, а човекът на законите и фактите, трябва да се учи долу в полето на живота.

Принципите даряват Вечност и Безпределност, даряват Мъдра Свобода.

Само с Принципи може да се служи на Бога. Някой казва: „Ама аз вярвам“ – ти си вярвай колкото си искаш, то и злото вярва. Аз питам: Вярата очиства ли те от слабостите?

Човекът на Принципа е насочил силата си да служи само на Истината. Ето защо силата му носи Покой.

Принципите са Пазители на Духа, а Духът е техен Хранител.

Някой казва: „Аз познавам Любовта!“. Аз казвам: Ако ти имаше Любов, грях нямаше да има, а няма ли Любов, всичко е грях, дори и доброто, което правиш.

Човекът на Принципа се грижи само за Истината.

В Принципа е всяко решение, защото тогава Бог е на твоя страна.

Свободната воля е дадена, за да се извисят Разумните и за да се провалят безумните.

Мъдрият разбира Същността, защото живее с Принципа.

Мъдрият е Принципен, Същностен, защото злото в него е умряло. Злото може да живее само в хора без Принципи, в хора без Същност.

Елеазар Хараш

Варна, 2018 г.

ПРЕДГОВОР

Принципът – това е кристализацията на любовта. В принципа са сгъстени духовните сили на идеите. За да познаеш една духовна сила трябва да пътуваш много навътре, защото там е скрит смисълът на идеята.

Вечността живее с принципа, а вселената със закони. Принципът, това е диханието на идеята, това е концентрираният живот на идеята. Фактите се управляват от закони, а законите от принципи. Принципите са свързани с тайните процеси на живота.

Когато живееш в Принципа – тогава всеки миг става вечност… и тогава всеки един такъв миг те въвежда в тайната на Живота.

Принципът е свещена земя. Любовта като принцип, това е животът в духа.

Дълбоката и велика цел на вечността е да се познаят принципите на Любов­та, Мъдростта, Истината, Правдата и Доб­рото.

В Принципа на любовта е скрит образът на живота, но трябва да виждаш повече отколкото очите виждат, а това става чрез жертвата, но жертвата не е от този свят.

Елеазар Хараш

Варна, 21 март1998 г.

ПРИНЦИПИ НА ЖИВОТА

Хермес, в своята философия, обяснява всички противоречия в живота чрез седем принципа. Съвременната наука приема само два от тези принципи: принципа на ментализма, според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят, т.е., принцип, който определя формите на нещата. Вторият принцип е полето на сърдечния свят, т.е. светът на чувствата, на трептенията, чрез които се обяснява понятието светлина. Останалите пет принципа стоят вън от съвременната наука. Тя не се занимава с тях, но, въпреки това, им дава нужните имена. Например, тя нарича третия принцип „принцип на сходство между нещата“. Четвъртият принцип се разглежда като принцип за раздвояване на силите в природата. Тои е причината за съществуването на положителни и отрицателни сили. Петият принцип е на приливите и отливите. Той поддържа, че всичко, което става в природата, е точно определено, както приливите и отливите, и навсякъде съществува ритъм. И в музиката съществува точно определен ритъм, такт. Без него музика и хармония не съществуват. Шестият принцип е на причинност и на последствие на нещата. Седмият принцип е на родовете, т.е. на мъжкия и женския пол. С явяването на този принцип се яви и злото в света.

Следователно, зло съществува по причина на мъжете и жените. Като се говори за мъже и жени, не разбираме техните форми, но принципите мъж и жена, като противоположни сили в природата. Под „жена“ се разбира творческият принцип.

(стр.75–76/1)

Ние трябва да знаем дълбоките причини – защо ние сме се отклонили от онзи естествен път на правилно разбиране… новият живот встъпва не да борави със старите методи, със старите похвати – новият живот има нови методи.

Може някой да ни възразят, че принципите са същите. Да, любовта на малкото дете се различава от любовта на възрастния, от любовта на майката. Тя по същество, по качество е една и съща, но по изражение, по интензивност, не е една и съща. (стр.19–20/2)

… Ония, които прилагат добри методи, прави са, а другите, които не прилагат добри методи – не са прави. Тъй седи принципът. (стр.43/2)

Ние сме стигнали до една фаза в живота, в която трябва да се направи едно видоизменение на нашите схващания и разбирания. Всички красноречиви теории и проповеди, които можете да слушате, ако не се приложат принципално и разумно, ще бъдат, като описание на хубави обеди, как хората се хранят, без вие да участвате на тия обеди – описват хубавите пуйки, ябълки, круши, баници, но само мислено ще се храните. (стр.57/2)

Искреността произтича от един полуинтелектуален принцип. За пример, аз съм откровен, отивам да кажа някому, че съм беден, разкривам своите страдания, че жена ми, децата ми са болни, и искам вие да ми помогнете. Но в тази откровеност има задна цел. Когато искрения човек разкрива всичките свои престъпления, в него няма две мисли, две желания. Та, аз желая вие да бъдете искрени и пос­ле откровени. (стр.157/2)

… Слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик – това не е позволено. Венчава ли те поп, фалирал си. Преходните работи вие сами ще си разрешавате. Ние разрешаваме въп­роса принципално. (стр.203/2)

От единия край до другия, животът е само война, воюване, но тази война трябва да бъде обоснована на принципа – да печелим, а не да губим. (стр.35/3)

И тъй, новите условия, при които живеете, изискват нов морал, нови религиозни принципи, които да са по-силни от сегашните. Принципите, с които досега сте си служили, са слаби, не могат да издържат. Имате въже, което дига 10 кг. тежест, но вие искате то да дигне 100 кг.; какво трябва да направите? – Ще го нап­равите десет пъти по яко. Въжето е моралът, който трябва да направите десет пъти по-силен от по-раншния, за да издържи на новите условия. (стр.196/3)

Някой казва: Да раздадеш имането си. – Не, братко, ако раздадеш имането си без любов, не го раздавай, защото в моята душа ще се явят същите принципи, същите чувства, както в твоята душа, и аз ще ти стана най-големият неприятел.

(стр.40/6)

Животът е велик принцип, съзнателна сила, която нито се ражда, нито умира. Да намериш живота, това значи, да си влязъл във връзка с всички живи същества на земята. (стр.57/6)

… Аз гледам особено на слугинския въпрос, затова се обявявам против слугините. Друг е въпросът, ако дойде някоя помощница отвън, да ви служи от любов. Аз разглеждам въпроса принципално. Как е възможно, да наемеш един човек, да ти служи цял месец само за 150–200 лева. Освен това, събират се господарка и слугиня да живеят заедно, а любов между тях няма. Да служиш без любов, това не е никакво слугуване. (стр.165/6)

Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да се приложат навсякъде, – във всички области на живота. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и доб­ри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта – неговата сила, умът – направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал.

(стр. 48/7)

Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прег­ради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите идеи, нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на тоя принцип – на своя прародител. (стр.80–81/7)

Да приложиш един принцип, това не значи, че трябва да го коригираш. Щом го коригираш, това показва, че не си го разбрал.

И тъй, дойдете ли до великите принципи на живота, там не се позволява никаква корекция. Обикновеният, грешният човек няма право да коригира Великото начало на живота. Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото.

(стр.51–52/9)

Принцип е: Каквото правиш ти, и другите ще ти правят. (стр.32/10)

Когато любиш някого, то се дължи на изобилната енергия в тебе. Ти носиш голямо богатство в себе си, голямо изобилие на енергия, от която трябва да се освободиш. Иначе, тази енергия ще отнеме твоите сили. Срещаш един беден, даваш му една крина от твоето жито; срещаш друг, и на него даваш една крина; срещаш трети, и на него даваш същото количество. Така раздаваш една крина след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство. Последната крина задържам за себе си. Така се разрешават всички въпроси. По една крина на гърба на всеки човек – това е достатъчно. Отсега нататък, този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи, как да постъпваме. (стр.80–81/10)

От вас се изисква само едно: при всичките работи, които занимават ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае то нещо, и да му кажете само две думи: Дерзай братко! Няма защо да му говорите, че Господ ще помисли за него. В думите „дерзай братко“ се съдържа идеята, че Бог, Който живее във всички души, грижи се и промисля за тях. Който вярва в това, той ще изпита силата на своята вяра. Христос вярваше в Божия Промисъл, и в силата на този принцип. Той нахрани няколко хиляден народ с пет хляба и две риби. Който вярва в силата на този принцип, той може да направи опит, какъвто Христос направи. Отиваш в едно бедно семейство, и в джоба си носиш един малък хляб. Разчупваш хляба, и всички присъстващи сядат около масата, ядат и после събират остатъците от хляба. Това значи Благословен от Бога хляб. (стр.39/11)

Какво означава числото 12? Първите десет числа представят великите вечни сили, които работят в човека, а числото две представя разумния принцип в живота. Значи, числото 12 показва методи, сили, чрез които човек може да работи, да развива своя живот. (стр.82/11)

Даже и най-великите хора, като Буда, Кришна и Христа не са могли да огреят целия свят, както слънцето го огрява. Защо не са могли? Защото, като са разбирали законите, те не са се стремели към завладяване на света. Те са проповядвали на хората любов към Бога. Те са казвали: Който иска да бъде свободен, той трябва да люби Бога. Това е един от принципите, чрез който хората могат да се споразумяват. Отстъпвайте си взаимно, и всеки геройски да носи страданията си.

(стр.84/11)

Когато имате нужда от пари, или от друго нещо, идете при човек, който не чупи ръцете си. Той веднага ще ти каже: Приятелю, заповядай, колко искаш. Ще извади от кесията си 20–30 хиляди лева и ще ви услужи. Онзи, който се нуждае, той ще вземе само толкова, колкото му трябват. Това са новите хора, които разбират и прилагат онези принципи, върху които се гради бъдещото общество.

(стр.171/11)

Сега ние идваме до една фаза, според която всеки трябва да бъде справедлив – не само да не говори за лошото, но ако говори за лошото, да говори и за доброто. Всеки трябва да държи в себе си тези два принципа паралелно. Те работят само при това положение. Когато чуете, че някой лош човек е направил добро, говорете за това добро. Това е един начин за изправяне погрешките в човека.

(стр.173/11)

„Ще бъдат научени от Господа.“

Тоя е основният принцип на живота. – Кога ще бъдат научени? – Когато служат на Господа. Милосърдието има отношение към закона на служенето. Решете се и вие да служите на Бога. Това е новото учение, което всеки може да приложи.

(стр.57–58/12)

Христос възкресе! Отговарят им: Наистина възкресе! Но огорченият, обеднелият, като руски селянин, казва: „Ест деньги, Христос возкрес; нет денег, смертью смерть“. Христос не е само за руснака. Той е общ принцип, който прониква целия живот. Това не е за упрек, но изнасям истината така, както никой до сега не я е изнасял. (стр.115/12)

Често слушате да казват: Да се разберем, да подобрим отношенията си! Ако живеете в тъмната страна на земята, няма да се разберете. С гладния и с жадния всякога можем да се разберем. Достатъчно е да дам на гладния половината от хляба си и на жадния една чаша вода, за да се разберем веднага. Ако, вместо от моя хляб, взема неговото последно парче хляб, никога няма да се разберем. Това е принцип, който се отнася, както за отделния човек, така и за всички хора. Давай, без да очакваш да ти се даде. Които не спазва тоя принцип, сам се натъква на мъчнотии. (стр. 282/12)

Аз намирам, че тези хора, които умират на въжето за своите престъпления, са по-големи герои от вярващите, които не са готови да пролеят капка кръв за своите идеали. Ако боднеш някой вярващ и му потече капка кръв, ще си наведеш с това най-голямата беля. Всички парадират, като казват: Ние сме вярващи. – Ако не си готов да пролееш капка кръв, не си вярващ. Така е било с всички светии, с всички велики хора, когато се опитвала вярата им. Които е готов да защити своите принципи, той е готов да пролее и кръвта си. Когато бъдем готови да се жертваме, тогава ще се събуди у нас великото, Божественото. (стр.9/16)

Днес хората повдигат въпроса, трябва ли да се налагат смъртни наказания. Според Божествения закон, смъртните наказания не се позволяват. Докато хората се бият и наказват, трябва да знаят, че започват по човешки и постъпват по човешки – по старата култура. Щом дойде новата култура, тя ще се обоснове на съвсем нови принципи, различни от старите. (стр.58/16)

Какво, всъщност, правят хората? Отказват се от един порядък и, в края на краищата, установяват същия порядък. Това е в реда на нещата, но когато организираните общества почнат да се изтезават, това говори за анархия, за неразбиране на принципите на разумния живот. Който признава ума, той живее в ума; който признава сърцето, живее в сърцето; който признава волята, живее във волята; който признава душата, живее в душата; който признава духа, живее в духа. Основният принцип в живота на всички е да съзнаваме, че сме разумни същества и, докато спазваме законите на разумния живот, ще живеем добре; щом ги нарушим, ще дойдат лошите последствия. (стр.102/16)

Човек може да се колебае, да се мени, но не в принципа на своето верую, а в методите, чрез които се прилага дадено верую. (стр.8/17)

Твърдата почва, на която седи нашият принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата. на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. На какво трябва да почива тогава? Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо? Защото житото във водата не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш. Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздухът, огънят, т.е. светлината са условия, които помагат на посятото, по-скоро да израсте. (стр.169)

Един метод е сигурен, когато има приложение в трите свята. За да бъде една идея вярна, тя трябва да се разглежда в Божествения свят като принцип, в духовния свят – като закон и във физичес­кия свят като явление или факт. Ако нап­равите нещо и не съжалявате, че сте го нап­равили, това действие има Божествен произход. (стр.375–376/18)

… Всеки от вас трябва да знае, как да си служи със знанието, както и с моралните принципи, върху които гради своя живот.

(стр.18/19)

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: През ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носът ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храната. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползувате напълно от тях.

(стр.46–47/20)

Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини. – Защо? – Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия. Въз основа на това, и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. (стр.73/20)

… Беден човек е онзи, който не познава Първия Принцип на живота; не работи върху себе си, да се обогатява вътрешно; не уравновесява мисълта си, не мисли право и не туря мост между противоречията си. (стр.143/21)

И тъй, достойнството е общо положение. Като знаете това, стремете се към общите положения в живота, като еднакво задължителни за всички. Тогава, ако искаш да имаш успех в живота, ще спазваш общите принципи. (стр.74/22)

Природата желае щастието на всички същества, но тя не може да им го наложи. Всяко същество желае своето щастие и го възприема като общ принцип. Ако не желаеш щастието на другите, и ти не можеш да бъдеш щастлив. Ако не желаеш щастието на другите и те няма да желаят твоето щастие. (стр.75–76/22)

Как ще се оправи животът на един човек? – Като извади житото от хамбара си, и посее половината в земята, а другата половина раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара, и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота. В това разбиране се крият велики принципи. Важно е човек да разбере, на какъв принцип служи. Ако следва принципа на ра­зумния господар, животът му ще се подобри. Ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява. Ако твоите принципи не разрешават мъчнотиите на живота, ти си още в низкия порядък – в порядъка на болния. (стр.285–286/22)

Сега, аз говоря за ония положения, за ония принципи, които имат отношение към вашия живот. Новите принципи, новите положения, новите вярвания не са нищо друго, освен идеалът, към който всеки човек се стреми. Под думата „идеал“, ние разбираме стремежа на човека да създаде нови форми в живота си, в които да влее своите нови разбирания.

(стр.85/23)

Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота. Какво от това, че е метач? Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е. изнасят навън, а трети метат. Това са методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели са работили в съответни области. (стр.172–173/23)

Досега аз съм изнасял принципите на живота, а вие сами трябва да си намерите методи. Аз ви показвам вратата, през която можете да влезете, но вие се страхувате. Казвате: Ще влезем, ами, ако не можем да излезем? Това е ваша работа. Ако не искате да влезете през вратата, която ви показвам, останете у дома си.

(стр.11/24)

Какво представя разумната природа? – Живот, изявен от три страни: физичес­ка страна, която включва в себе си среда, условия и възможности; духовна страна, която включва всички закони, и умствена страна или Божествена, в която влизат всички факти и принципи, които работят в целокупния живот. И най-после, над всичко това стои Великата разумност, която направлява средите, условията и възможностите, както и законите, фактите и принципите. Тези неща са неразривно свързани. Ето защо, за да разбира средата, в която живее, човек трябва да разбира условията и възможностите; за да разбира условията и възможностите, той трябва да разбира законите, фактите и принципите. Само по този начин човек може да излиза от една среда в друга и да се ползува от нейните условия.

(стр.346/24)

Матея 18 гл. – В тази притча Христос е вложил един основен принцип, по който хората трябва да се ръководят. Той се отнася само за онези, които разбират живота. (стр.38/25)

Матея 18 гл. – В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота. Той казва, че не трябва да се презират децата. За да придобие човек великата Божествена Истина,, за да влезе в Царството Божие, не е нужно да бъде философ. Философията е нужна за земята, за физическия свят, но не и за небето, т.е. за Царството Божие. Ако хората не са разумни, сами се излагат на нещастия. Следователно, философията е за хората, а Царството Божие – за децата.

(стр.38–39/25)

По какво се отличават човешките заповеди от Божествените? Човешките заповеди се отнасят до дребните, обикновените прояви на живота, а Божествените – до принципите на живота. (стр.139/25)

В живота на човека, както на обикновения, така и на възвишените същества, са нужни положителни, здрави принципи. Така се създава здрава основа на живота. Който прилага тези принципи, той се развива правилно. Който не ги изпълнява, той остава последен в живота. Следователно, ще работите, както работят всички разумни хора. (стр.76–77/32)

Казва Исус: „Иди повикай мъжа си и дойди тук!“ Този стих се отнася до един вътрешен принцип в живота. Дойде ли човек до положението на истински религиозен той ще се обърне към благородното, към възвишеното и мощното в себе си, което определя неговия характер.

(стр.12/33)

Майката, за да опази Словото на Христа, трябва да отгледа своето дете не само физически, но да влее в това дете нещо от себе си, от любовта си, от разумния си живот – трябва да го научи на онези велики принципи, върху които е съграден самият живот. (стр.168/37)

Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. (стр.312–313/37)

Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот. Няма какво да се сърдим на управниците, на държавата. Те са излезли от същия живот, прилагат законите и принципите, които са учили в него. (стр.385/37)

И сега, ако, вашето око е лошо, присадете го! Ако вашето ухо е лошо, присадете го! Ако вашият нос е лош, присадете го! Ако вашият език е лош, присадете го! Ако вашата ръка е лоша, присадете я! И когато Христос е казал: „Ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я“, какво се подразбира? Отрежи тази ръка, казвам аз, и я присади с Божественото право! Тази ръка, която е избила толкова хора, отрежи я, т.е. присади я с доброто и повече да не убиваш, а да правиш добро. „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го“, казва Христос. Какво иска да каже с това? – Присади го на ново! Не е достатъчно само да го извадиш, но го присади с окото на добродетелта! Тогава ще виждаш работите другояче и ще вършиш волята Божия.

Това са принципи, вложени в тази велика Божествена наука, за поправяне на нашия живот. (стр.510/37)

Христос, Исус е великият принцип, върху който трябва да съградите своя живот… Устойчивостта на човешкият живот се определя от основата, върху която е поставен той. (стр.181/38)

Казва се в Писанието, че народът излезе да посрещне Исуса – първия принцип на живота, първата буква на азбуката. Който се е осъзнал като човек и се в служене на Бога, той е започнал вече с първата буква. (стр.184/38)

… Исус е първият принцип на живота, т.е първата буква. Коя е втората буква? – Начинът за запазване на енергията в човека, за повдигане на човешката душа, за освобождаването от греха. (стр.185/38)

От две хиляди години насам Христос кани всички хора, всички народи на голяма вечеря, да им обясни принципите на Великия живот, но те и до днес се отричат. (стр.330/38)

Велики закони, велики принципи се крият в Христовото учение, които и до днес още остават затворени. Защо? – Защото не са приложени. Мнозина казват, че Христовото учение не може още да се приложи и само го проповядват. – Приложимо е учението на Христа. То трябва да се приложи и в училищата. Всеки морален принцип е приложим. (стр.349/38)

… Истински човек е онзи, който разбира от музика и художество; може да свири и рисува и прилага великите принципи и закони в живота си. (стр.416/38)

Всичко, каквото ние говорим, обуславяме го с един вътрешен принцип на живота. За нас, в туй отношение няма разлика между материален живот, духовен живот и Божествен живот. Това са три велики фази на целокупния живот.

(стр.89/40)

Сега, духовните хора като минават от физическия живот към духовния, казват, че нашият живот се различава от физическия. Е, по какво се различава? Ще кажете: „живот духовен“. Тогава духовният живот трябва да се различава по стремежите на своите цели, по стремежите на принципите, които са вложени.

(стр.91/40)

За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите „движение“ и „стремеж“ подразбирам две различни идеи: стремежът – това е вътрешен разумен подтик, а движението – това е физическата страна на нещата.

(стр.346/40)

В живота на човека, както на обикновения, така и на възвишените същества, са нужни положителни, здрави принципи. Така се създава здрава основа на живота. Който прилага тези принципи, той се развива правилно. Който не ги изпълнява, той остава последен в живота.

(стр.76–77/41)

Ако туриш на огъня сухите дървета, т.е. сухите мисли, чувства и постъпки, но не можеш да ги запалиш, ти си от невежите. Има също мисли, които безпокоят човека, като пчелата, и всеки момент могат да го ужилят. Има мисли, които го безпокоят отвътре. Аз говоря за вътрешните мисли. Те трябва да се турят на огъня и да се изгорят. Ако една такава мисъл не може да те освободи, де е твоето знание? Аз говоря принципиално, а вие може да си правите частни изводи. Това е необходимо, за да можете да прогресирате в живота. (стр.216/41)

БОЖЕСТВЕН ПРИНЦИП

Причината за смъртността в домовете, за болестите, за бездетството се дължат, именно, на прилагане на закона на необходимостта и на свободата, а отричане участието на Божествения принцип в живота, или на разумната природа.

(стр.55/1)

Който живее по Божествения принцип, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си. Христовото учение е на принципи, а не на форми. Принципите разширяват, а формите ограничават. Вън от Христовите принципи, животът на човека е безсмислен. (стр.92/1)

Знайте, че във вашето съзнание действува Божествения принцип на духа, и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите.

(стр.116–117/2)

Създаването е творчески принцип, достоен само за мислещи същества. Разбира се, аз не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо – за Твореца, но за съществата от мъжки и женски пол. Това наричаме в християнската философия Христос – Богочеловек. Принципът, за който Христос казва: „Отец живее в мене“ – никой не Го е разбрал. Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света. (стр.148/3)

Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения. (стр.191/5)

„С дух и истина да служат на Бога“.Какво в същност е Бог? Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие. Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа.

(стр.192/5)

… Когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. (стр.79/7)

Ние казваме: „Българинът е лошо нещо“. Това са индивидуални идеи, това не е колективно съзнание, то не е още божествен закон, в народите още не се проявява онзи божествен принцип. В тези народи всеки си гледа своята икономия. Никой народ няма предимство пред другия, всеки си има своето място. (стр.35/8)

Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне Онзи, Който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при Вечния принцип. (стр.35/9)

Дето свещеният огън гори, там е любовта. Изгасне ли той, и любовта изчезва. Какво представлява човек без любовта? Да любиш, значи да живееш. Щом не любиш, ти си лишен от живота, от Божествения принцип, който работи във всеки човек. (стр.42/9)

Като не разбират, какво представя Божественият принцип, хората се запитват, какво е свършил Христос на земята. Да се задава такъв въпрос, това значи да се гледа на Христа, като на историческа личност, която някога е живяла на земята, донесла някакви идеи и заминала за онзи свят. Те не подозират, че от деня на възкресението си до днес, Христос нито за момент не е преставал да работи в света. И в бъдеще Той непрестанно ще работи. Божественият принцип е вечен огън. В началото си той е слаб, но запали ли се веднъж, постепенно се усилва и непрестанно гори, като става все по-мощен. Той движи съзнанията на всички културни хора и народи по целия свят. Той изправя пътя на всички, които са го изкривили.

(стр.79–80/9)

Като служи на Бога, човек може да пос­тигне всичко, каквото желае. Като изпълнявате волята Божия, вие ще бъдете свидетели на възкресението на мъртви, на оздравяване на болни от неизлечими болести и т.н. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще видите, че здравият се разболява, богатият осиромашава, учения изгубва знанието си и т.н. Когато говоря за изпълнение волята Божия, аз имам пред вид онзи Вечен Принцип, който няма начало, няма и край. Затова наричат Бога Вечен, Древен. (стр.116/9)

Кой от сегашните хора е добър? Царят, владиката, свещеникът добри ли са? – Че те още не са изпълнили Божия закон. На какъвто език да служи владиката, за всичко му плащат. На пръв план са златните пари. Злото не е в парите, в това, че му се плаща, но в него още не е проникнал Божественият принцип – да работи с любов. (стр.50/10)

Големи борби стават не само на физическия свят, но и в духовния, и в умствения. Но и те ще се свършат. Обикновено, борбата започва отгоре и върви на долу. Ще бъдете смели и ще се държите за Божествения принцип. Бог води войната. Той воюва сега. Всички трябва да държите Неговата страна. Сега е истинската война. (стр.105/10)

Христос е велик принцип в човека, не е нещо материално. Той обновява хората и осмисля техния живот. Той прониква в човешкия ум, сърце и воля. (стр.155/10)

Да видиш Господа, това значи, да се домогнеш до онзи велик, вечен принцип, който подмладява, който възкресява, който внася светлина и топлина в човека.

(стр.157/10)

Вие трябва да приемете, че Божественото съзнание прониква навсякъде – и в хората, и в животните, и в растенията. И когато хората не живеят разумно, т.е. съобразно този Принцип, Той се опълчва против тях. Когато някой мисли, че може да върши, каквото желае, той ще опита силата на този Принцип. Ако не живее разумно, човек се опълчва срещу Божествения принцип, и без да подозира, влиза в стълкновение със силите на природата, които му показват, че той не може да живее както иска. (стр.84/11)

„Ще бъдат научени“. – От кого? – От Господа, от Първия Принцип, Който е вътре във вас и ви учи. После иде Христос – вторият принцип, който определя вашите взаимни отношения. Най-после и аз ви говоря. (стр.59/12)

Аз говоря за мир и любов, за Божествения принцип, които ще спаси човечеството. Ние трябва да се молим да дадем път на Божествения принцип в себе си. Откажем ли на тоя принцип, ще дойде омразата. (стр.132/12)

Днес всички хора се страхуват от Духа. Няма защо да се страхувате от Духа. Той е велик принцип, който внася топлина в сърцето, светлина в ума и смисъл в живота. Духът е сила, която действува непреривно. (стр.281/12)

На еврейски думата „Бог“ включва три принципа, три начала. Първият принцип твори, вторият принцип запазва нещата, докато израснат; третият принцип пази равновесието. На български „Бог“ означава начало на нещата. (стр.283/14)

Две начала, два принципа съществуват в човека; човешки и Божествен. Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият отвътре, вие виждате истинския човек. Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Човешкото, било в самия човек или в ближните му, се проявява по един и същи начин, вследствие на което неизбежно поставя всекиго в противоречия. Като се натъква на противоречия, най-после човек казва: Не трябва да се живее за доброто, нито за благото на своя ближен. Всеки човек трябва да живее за себе си. Започне ли човек да живее само за себе си, страданията неизбежно го следват. Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. При това положение не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи страдания. – Защо? – Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на цялото.

(стр.3–4/18)

Мнозина се спъват в живота си, понеже се увличат от външните неща. Външното е отражение на нещо друго. Запример, физическият свят е отражение на Божествения; красотата на физическия свят е отражение на Божествената красота. Тъй щото, ако срещнете една красива жена, знайте, че тя е отражение на Божествения принцип, който живее в човешката душа. (стр.322/18)

Вие трябва да разрешавате въпросите принципално, да се ръководите от Божественият принцип на нещата. Божественият принцип трябва да взима участие в областта и на ума, и на сърцето, и на волята. (стр.100/24)

„Преди да бъде Авраам, аз съм…“. Значи, два принципа разрешават въпросите в живота: Авраам и аз. Всеки човек е едновременно Авраам и аз. Преди да бъде Авраам, т.е. преди да бъде човекът, аз съм бил, т.е. Божественото начало, което е създало земята и небето – цялата вселена… Дайте първо място на Бога в себе си, а после на човека, т.е. на Авраама. Не казвайте, че по-горен от човека няма. Преди Авраам беше Бог, Христос, великият принцип – Любовта. (стр.340–341/24)

Ще дойдат някои философи да разискват върху въпроса, кой се явил по-рано: кокошката или яйцето. Невъзможно е да се яви яйце без кокошка. Яйцето представя материалната страна на Божествения свят. Значи, Божественият свят се ограничил в едно малко яйце, за да стане видим и разбран за човека. Божественият принцип работи и в яйцето. Хората търсят Божествения принцип, т.е. Бога в живота, в природата, в хората, но никъде не Го намират. – Защо? – Защото целият свят, цялата природа са в Бога; те са Негови творения. (стр.345/24)

„Преди да бъде Авраам, аз съм“. Кой е този „аз съм“? – Божественият принцип. Достатъчно е да помисли човек за този принцип, за да се изпълни със свещен трепет. Мнозина спорят с този Принцип, като Якова, но какво стана с него? Бог го бутна по бедрото, и той окуця. След това мина през големи страдания. Който се е опитал да спори с Господа, той е минал през големи страдания. (стр.354/24)

Една от причините за неуспеха на хората се дължи на безверието им в Божествения Принцип, който е еднакъв във всички хора и работи по един и същ начин. Днес всички хора се стремят към обединяване. Те се групират в братства, в общества, с единствена цел, да дадат възможност на Божествения Принцип в тях да се прояви. Когато даде предимство на Божественото в себе си, човек може свободно да развива дарбите си, и сам да си помага в трудните моменти на живота.

(стр.356/24)

Дайте път на Божествения Принцип в себе си, за да възкръснете, да придобиете безсмъртието и да кажете като Павла: „Аз няма да умра, но ще се изменя.“

(стр.357/24)

Под думата „дух“ разбираме най-възвишеното в човека. Духът подразбира още и онова съзнание, с което човек възприема съществуването на един Вечен принцип, с Който трябва да бъде в съгласие. Щом признава този принцип, човек зачита всички същества, които са създадени от Него: растения, животни и хора.

(стр.372/24)

Христос казва: „Работете за храна, която трае за живот вечен“. Ние трябва да работим за вечния принцип, да изучаваме неговите прояви. Той не иска от нас вяра, а приложение. Всеки ден носи своите задачи, за реализирането, на които се изисква знание и разумност. (стр.373/24)

Бог на Любовта ще сближи хората. Бог на Любовта ще сближи народите и ще създаде добри управници. – Кога ще стане това? – Когато хората приложат Божествените принципи в своя живот. Едни неща Бог ще направи, а други – хората. Ние ще орем и сеем, а Бог ще възраства посятото. (стр.172/25)

Само един сеятел съществува – Бог. Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души.

(стр.62/26)

Съвременната наука върви по един Божествен път. От невидимия свят са пратени на земята хиляди и милиони хора да работят в науката, като прилагат Божествените принципи. Има учени, които не прилагат тия принципи, затова и техните теории пропадат. – Не, човек трябва да работи с Божествените принципи, да ги прилага в живота си, да бъде носител на истината. (стр.18/27)

Когато се подчини на Божествения принцип в себе си, човек ще победи, ще завърши борбата си с успех. (стр.61/27)

И в света съществува само един принцип – Бог. Вън от Бога няма друг принцип. Всичко друго, което има за цел да раздвои човешкото съзнание, е дегизиране. (стр.45/36)

Реално е това, което свързва всички свои части в едно цяло. То свързва, прониква всички свои части, и никаква друга външна сила не може да измени съотношението на тези части. И когато ние говорим за Бога, като принцип, като Любов, ние подразбираме туй, което свързва всичките живи души в едно цяло, без то само да се измени и промени. (стр.238/37)

… Аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога. Той е единственото същество, което не се мени. Той е принцип. Бог в себе си е математическо цяло. (стр.416/37)

За да се справи с недоволството… човек трябва да намери Христа – Висшия принцип, Висшето начало, което възстановява вярата. (стр.124/38)

„Излязоха да Го посрещнат“. Всеки ден човек трябва да посреща първия принцип, който иде в света. (стр.185/38)

Казвам: трябва да мислим здраво върху нашия живот. Трябва да го пресеем, за да остане божественото, не да се освободим, а да се пазим да останат в нас чистите Божествени принципи. (стр.100/40)

Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-първо установява принципа, т.е. като намери принципа, върху който има да работи, той търси онзи закон, чрез който този принцип може да се изяви и след като намери закона, той има вяра в себе си, че принципът ще работи. Следователно, същото е и с всички онези, които търсят Бога: Бог е Велик Принцип, Той е нещо повече от принцип и ние трябва да поз­наваме неговия закон. (стр.346/40)

Трябва ни онова същинско разбиране, че Бог е един Велик Принцип на съзнателната любов, която прониква в нас.

(стр.395/40)

Всяка буква от азбуката е символ на нещо. Който може да тълкува, ще извади цяла философия. Например, буквата „йот“, с която започва думата „Бог“ в еврейския език, представя велик принцип, който е създал нещата. Тази буква прилича на българската запетая. (стр.276/41)

Аз ви казвам: вселената – това е едно единство в разнообразието, в множеството. Тъй се проявява вселената. Вземете едно житно зърно, то е едно, но посейте го, веднага ще поникнат хиляди листа, много корени, едно разнообразие, но то е едно в себе си. Следователно, многото има един принцип, от който всички са излезли, и движението на този принцип, произтича от едно Божествено начало. И, следователно, движението е начинът, по който може да се придаде тази енергия, единният принцип в нас, а пък числата, математиката – това е резултатът, на туй движение. А когато кажем, че някоя работа се е завършила, това показва, че ние всички се връщаме в този единния принцип, при единния Бог, от когото сме излезли. (стр.153/42)

Като говоря за любовта, подразбирам Бога, оня принцип, който работи сега в света. Ние трябва да дадем място на този, великият Господ да се прояви; не разбирам себе си, а онзи велик Дух, който работи сега в света. (стр.202/42)

ЛЮБОВТА КАТО ПРИНЦИП

Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене. Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение. Отговарят: „С белите дрехи“. – То пак е обществено мнение.

Въпроса можем да приложим по принцип. Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пък, ако имате любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. (стр.17–18/2)

Аз казвам: принципално трябва да разрешим въпроса – или със сила, или с любов. Няма по-велика сила от Любовта. Най-великата сила, която действува, това е Любовта. (стр.22/2)

Нека признаем факта, че ако дойде един благочестив човек в някоя българска църква – това не е за упрек – ще намери ли той в нея ред и порядък? От небето ли ще капне този ред и порядък? Той ще излезе от нас. Свещеникът и всички богомолци трябва да подемат, да служат от любов на един велик принцип. (стр.23/2)

Ако е за теории, социалните науки съдържат такива теории за подобрението на обществото. Всяка партия в България си има своя програма. Те хубаво правят, правят опити и аз ги уважавам. Някои опити дават резултати, сполучливи са, а други са несполучливи. Принципално те са до някъде прави, но методите им са криви. Вземете комунистите: те искат братство и равенство. И християнството иска същото. Принципите им са вер­ни, но по какъв метод ще се приложат те, чрез насилие ли, или чрез любов? Те мислят, че по мирен начин, богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: „братко, тия пари са общи, ще си ги разделим“. Иначе, насилието ще дойде. (стр.42/2)

Само Бог е съвършен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Недовата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук на земята. И само Него можем да намерим тук на земята и горе на небето. Следователно, само Нему можем да въздадем чест и пок­лонение и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (стр.235/2)

Понеже всякога засягам любовта, ще кажете: Това е еднообразие. Да, едно­образие в принципа, на вид, но всъщност, в този принцип има разнообразие.

(стр.26/6)

Вложете любовта в живота си като жив принцип. (стр.59/6)

Ще кажете: Бог да оправи света. – Кой Бог, на лъжата, или на истината? – Кой ще оправи сегашния строй? – За кой строй говорите? Аз познавам един велик, неизменен строй – строй на любов­та. Когато в основите на новия строй легнат принципите на любовта, тогава умни хора ще управляват. Те ще създадат истински закони. (стр.146/6)

Аз казвам: в света има само едно учение, което може да подобри домовете и то е учението на разумната любов, а не сегашната класова любов. Любов принципална, любов която да включва в себе си самопожертвуване, любов, която да включва в себе си любовта на майката, любовта на брата, любовта на приятеля, любовта на светията, любовта на най-възвишените хора в света. И когато тази любов се всели в нас, нашите очи ще се отворят. (стр.30/8)

Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в 100 г. отгоре, да пишат: „Бог да я прости!“. Аз казвам една велика истина. Това трябва да знае духовенството, и да тури на църквата си надписа: Бог е любов и всички ние ще се жертвуваме за любовта и всички владици, свещеници, майки, учители, съдии – трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общия принцип – любовта, и като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. (стр.43/8)

И тъй, ще вложите любовта като един алхимически камък в себе си, и за нея само ще мислите. Аз говоря за любов­та като един велик принцип, който ще премахне всички мъчнотии, ще разреши всички въпроси. Защо? – Защото тя внася хармония. (стр.176/8)

Старият човек да го направиш млад е голямо изкуство. Най-добрата инжекция е тази: ще говорите всички за любов, но в принципален смисъл. Като говорите за тази любов, ще я чувствувате и в ума, и в сърцето, и във волята си. (стр.202/8)

Ако отношенията на човека почиват върху законите на любовта, той твори. Когато обича учениците си, учителят ги учи да четат, да пишат, да смятат, да пеят, да свирят. Неговата работа не е нищо друго, освен творчество.

И тъй, любовта е творчески принцип. Като люби, човек трябва да е свободен да твори. Ако изгуби свободата си, ако се усъм­ни и разколебае в работата си, заедно с това губи любовта си. (стр.76/9)

Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е“. Прераждането не е принцип, но закон, да си в общение с другия свят, да имаш право да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата. Това не е религия, това е наука. В религията основен принцип е любовта. Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наука за ума.

(стр.60–61/10)

Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога. (стр.61/10)

Вие не сте застанали на великия принцип на любовта, да знаете, как да разрешавате противоречията. Всяка религия трябва да се основава на любовта. Аз не говоря за ограничената любов на младия момък, на брата и сестрата, на майката и бащата. Това са ограничения. Аз говоря за Божията Любов, в която всичко живее.

(стр.154/10)

Днес всички коленичат и се молят. Лесно се казва: Господи, грешни сме. Това не е молитва, но лицемерие. Бог не се лъже. Никакво лицемерие! Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли; сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания, и волята ми да бъде диамантена, всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – любовта.

(стр.158–159/10)

Когато Петър запита Христа за Йоана, какво ще прави на земята, Христос му отговори: „Не се смущавай, лъчите, които ще минат през Йоана, са лъчи на любовта – великия принцип на живота“.

(стр.116/12)

Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Когато Божията Любов дойде в душата на всеки човек, тя ще обедини всички хора. Значи, Божията Любов ще спаси човечеството. Тъй щото, всеки може да вярва, в каквото иска, да изучава, каквато наука иска, но всички трябва да поддържат един принцип в света, че Бог живее във всички живи същества и ги ръководи. (стр.138/17)

Говорете по-малко за любовта, за да запазите стойността и. Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро, или изнеси една негова добродетел, без да казваш, че го обичаш. Кажеш ли, че го обичаш, любовта се скрива. Ако трябва да кажеш нещо за любовта си към даден човек, говори безлично, принципално. Кажеш ли името му, любовта изчезва.

(стр.157/18)

Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувства. Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувствува любовта ви. Любовта се чувствува, а не се говори за нея. Това е Божествен закон. Езикът, с който се изказва любовта, е принципален, красив, поетичен.

(стр.158/18)

Вярвайте, че има един Велик Принцип в света, който работи за вашето повдигане, без да знаете това. Той изправя вашите погрешки, без да подозирате.

(стр.320/22)

Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте любовта, като основен принцип в живота си.

(стр.162/23)

Като казвам, че правото е всякога на страната на жената, аз имам пред вид принципа на любовта, мекия принцип във всеки човек. Любовта никога не може да греши и не може да бъде съдена.

(стр.223/23)

Любовта преобразява нещата. Ще кажете, че всички сте били млади, знаете, какво нещо е любовта. Това е въпрос, който трябва да се доказва. Всички сте били млади, някои от вас и сега сте още млади, писали сте любовни писма, но кажете ми, има ли едно от вашите писма да е вярно? Колкото любовни писма съм чел, нито едно от тях не е вярно, т.е. не отговаря на изискванията на любовта…

… Като говоря по този начин, аз не засягам принципа, не засягам любовта, но нейната форма, т.е. израза, с който си служите. Подбудата на любовта е правилна; любовта, като принцип, във всички хора е една и съща, но изразът и не е верен. От когото и да излиза, любовта е все любов, но методите, чрез които се изявява, са различни. В изявяването и стават погрешки. Тъй щото, ако трябва да изявите любовта си, ще изберете най-хубавия метод, който е най-близо до истината.

(стр.96–97/24)

Смисълът на живота индивидуално и обществено се разрешава само тогава, когато любовта се постави за основа на целокупния живот. Съвременният ред трябва да почива върху известни факти, фактите – върху известни закони, законите – върху известни – принципи, а принципите – върху любовта. Ако човек не може да работи с фактите, със законите, с принципите, като с елементи, нищо не може да постигне. (стр.311/24)

… Ако искате да помогнете на човечеството, прилагайте навсякъде любовта като сила, като принцип. (стр.320/24)

В сегашния век иде друго благословение за човечеството. Друго житно зърно иде на земята – то е зърното на любовта. Христос слиза сега на земята и носи това житно зърно. Това зрънце ще бъда посято в мозъка и сърцето на всички живи същества и като израсне, то ще измени характера на цялото Битие. Всички същес­тва ще заживеят разумно. Дали вярвате в това, не е важно. Христос е почнал да сее това зърно. То расте само под лъчите на любовта. Тя иде като принцип, който ще се приеме от всички разумни същес­тва. Това зрънце расте само под лъчите на Божествената светлина и топлина. То ще черпи от земята соковете на безсмъртието. То ще донесе вечния живот.

(стр.137–138/25)

Вложете в себе си любовта и вярата по принцип. Стремете се да познаете любов­та и вярата. Обиколете цялата земя от единия край до другия, в краен случай, идете и на небето, но научете, какво нещо е любовта и какво – вярата. Само тогава можете да кажете: Любовта е път към съвършенството. (стр.22/26)

И тъй, ако хората приемат Христовото учение доброволно, Христос ще дойде между тях с мир и любов. Ако не Го приемат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови. Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи. Няма да остане човек, който да мисли криво. Тогава хората няма да се питат, кой какъв е, но ще се питат: Можеш ли да проявиш любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип? (стр.65/26)

Така действува принципът на любовта, който започва от индивида, влиза в дома, в обществото, в народа и най-после, – в цялото човечество. Тоя принцип обхваща всичко. Той прониква навсякъде, както проникват светлината, въздухът и водата. Нямо да остане материя, колкото и да е твърда и гъста, в която да не проникне тоя принцип. Той ще размекне и най-твърдите мозъци на учените. Той ще размекне всички кости и мускули. Това не е рахитизъм, но ще превърне грубото в меко, нежно, неразумното в разумно, дисхармоничното в хармонично.

(стр.218/26)

За да се приложи любовта в своята пълнота, нужно е вяра. Основа на вярата е любовта, като принцип, който поддържа всичко в света. (стр.266/26)

Първият принцип, който трябва да се постави за основа в живота, е Любовта.

(стр.26/29)

Христос казва: „Търсете първо Цар­ството Божие и Неговата правда“. В това царство няма убийства и затвори. Който приеме Неговите принципи, ще придобие свобода. На свободните хора ще се даде земята. Те ще я наследят. Нека партиите си съществуват, нека религиите се развиват, но един дух трябва да владее между тях. Един принцип ще ръководи цялото човечество. На един принцип ще служи бъдещата култура. Кой е този принцип? – Да вярваме в Бога. – Не, вярата е още неразбрана. Аз имам пред вид принципа на Любовта. По-силна дума от нея няма. Нека всички станем последователи на новата религия – на Любовта.

(стр.34/36)

Любов към Бога – тя е абсолютна реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е любов­та към Бога. Върху тази любов, може би, някой друг път ние ще се спрем да ви поговорим, какво нещо е абсолютната реалност в света, какви са принципите на тази реалност, и как да се измени нашият живот от временен към вечен, да стане животът ни хармоничен. (стр.11–12/37)

Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е Любовта. И тъй, първото нещо: Бог е Любов. Ние не сме Любов, ние сме носители на Любовта. Ще кажете: „Ние знаем това“. Че ние не сме научили още първия закон на Любовта. Има хора, които са опитали тази любов. Разбирайте ме, аз говоря принципално, за онези, които не са я опитали.

(стр.94/37)

Сега, ние трябва да покажем, че у нас има един нов живот, нов принцип, че можем да приложим Любовта. (стр.186/37)

Аз бих желал, всички вие, които ме слушате, да носите факлите на тази култура запалени, тази светлина да има един определен принцип и да кажете: „Любов­та включва благото на всички хора“. А ние сме носители на туй благо. (стр.186/37)

… Живото знание, знание на живата природа…седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем във връзка с кого? – Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос, като историчес­ка личност, не като един евреин, който се е родил някъде, и живял преди 2000 години. Но не и Христос при положението, като Син Божий, защото вие още не схващате думата Син Божий. Да дойдете във връзка с Христа, като принцип на Любов­та, който не помни прегрешенията на хората. (стр.270/37)

В света има един велик Божествен принцип. Първоначално той е служил да се създаде вселената, и е носил в себе си тези условия за окисление. Той е силен принцип. Тези отровни същества са съществували в целия космос. Щом прив­лечем този принцип, той прави хората силни. Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава. Силните хора носят своето разрушение със себе си. Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатият човек всеки може да го отрови. Аз зная, колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери! Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери! Какви не заговори е имало против тях! Защо? – Заради положението им. Защо? – Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта. Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта. (стр.271/37)

В съвременния свят Любовта може да се проявява само чрез добродетелта, иначе, тя е недосегаема. Самата добродетел се изявява чрез материали, а Любовта, като принцип, е нещо нематериално.

(стр.344/37)

Какво представя Любовта? – Принцип на самопожертвуване. Бог, Който се изявява в света, се жертвува за малкото. Значи Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, който създава условията за проява на жертвата, с цел да се прояви животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. (стр.64/38)

Как трябва да бъдат построени домовете: на принципа на силата или на Любовта? – На принципа на Любовта. Силата е резултат на нещо. Следователно ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта. Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога.

(стр.144/38)

Като се говори за любовта, дохождаме и до други два принципа – вяра и надежда, които имат отношения към нея. Тогава казвам: Надеждата оживява, вярата възкресява, а любовта съединява. Надеждата има отношение към сърцето, към чувствата, към физическия живот. Имате ли нужда от надежда, кажете: Господи, облечи ме в надежда. Надеждата не се дава, но се облича. Тя е дреха, с която човек се облича. Обличането, даването са Божествени процеси.

Казва се, че вярата възкресява. Тя има отношение към човешкия ум. Следователно, възкресението подразбира придобиване на светлина. Когато имаш нужда от вяра, ще кажеш: Господи, изпълни ме с вяра. Вярата не се дава, тя изпълва човека. Когато имаш нужда от любов, ще кажеш: Господи съедини ме с любовта. Значи, животът се придобива чрез надеждата, възкресението – чрез вярата, а съединението – чрез любовта. (стр.421/38)

… Когато вие приемете любовта, ще може да ви говоря един език разбран и много научен, да ви науча на тия факти, закони и принципи, как съществуват и действуват в света. (стр.179/40)

Любовта трябва да бъде съвършена, безкористна, без граници, без никакви изисквания вътре в човешката душа. Първият принцип – любовта, в нас трябва да бъде пълна и съвършена. Тази любов трябва, при туй схващане, да бъде не само в ума ни, но и по същество и по съдържание трябва да бъде в сърцето ни, и по сила трябва да бъде в нашите души или в нашата воля, за да можем в даден момент да я приложим. (стр.387/40)

Аз не засягам никого лично, аз засягам въпроса много принципиално, какви са сегашните ваши погрешки не ме интересува. В бъдеще, ако искате да изправите вашия живот, да няма насилие, трябва да приложите Божествената Любов в себе си. (стр.387/40 )

И казва Йоан: „не правете насилие“. Божественият принцип на любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате. А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого.

(стр.391/40)

… Любовта, като един велик принцип, трябва да проникне в човешката душа и само тогава може да се съединим с Хрис­та и да станем брат и сестра и майка на Христа. (стр.5/42)

Сега, значи, Бог, за да възлюби света, имало е нещо в този свят. Какво ще възлюби в света? В света са всички ония духове, които са излезли от Него. И изпрати Любовта си, за да може да повярват, т.е. да приложат този принцип, за да имат вечен живот. Туй е Божественото желание – да направи всички безсмъртни, както е Той. (стр.58/42)

МЪДРОСТТА КАТО ПРИНЦИП

Помнете: Когато се говори за яростта на Бога, имаме пред вид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито и на ум не му е дохождало. Който иска да мине по-лек път, да приеме любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или любовта, или мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере пътя на мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. (стр.141/12)

Ако има принцип, който да внесе светлина и знание в човешките умове, това е Божията Мъдрост. (стр.29/26)

ИСТИНАТА КАТО ПРИНЦИП

Тия принципи вие ще приложите в живота си, ще ги опитате през тази година, но в тяхната пълнота. То е трудно да туриш един принцип в неговата пълнота, запример, да говориш абсолютната истина. Няма по-тежък принцип от този, да говориш абсолютната истина. (стр.297/2)

Аз засягам истината принципално. Зас­тавен си да кажеш истината, ще я кажеш. (стр.298/2)

Да кажем, че вие ще влезете в обществото. Там трябва да бъдете смели, да говорите истината. Ти си министър на просвещението. Дойде някой да иска назначение за учител. Да му кажете, че ти си неспособен, не мога да те поставя учител. Ама той ще измени мнението си за тебе! – Ще му кажеш истината. Дойде някой при тебе, и ти казва: „Господин министре, аз предлагам своите услуги, 50 000 от тези златничките ти давам, можеш ли да ме назначиш?“ Ще кажете: „И 100 000 да ми дадете, не мога да ви назнача“. С пари истината не се подкупва. Имаш да даваш някому, дойде той, ще му кажеш истината. Ще му кажеш: „Ще ме извините, ще платя“. – Като му кажете „ще платя“ – плати! И тогава Бялото Братство ще ви благослови. Вие ще се застъпите за принципите на Бялото Братство, и ще видите как Бялото Братство ще ви благослови. (стр.312/2)

Страданията са дадени на човека, да се изпита, кой е герой и кой – страхливец. Който не иска да страда, който иска на готово да му шетат, записват го в каталога на страхливците. Страдате ли, вие сте герои. Кой величае българският народ: страхливците ли, които в турско време предаваха народа, или ония, които страдаха за тоя народ? А колко повече ще бъдат възвеличени ония, които страдат за Истината! Принципът е същият. Затуй науката за Истината е наука за обществения живот. Истината прави хората всякога свободни. (стр.109–110/3)

Истината е велик принцип. Само чистият може да говори истината. Ако нечистият се опита да говори истината, тя ще го умъртви. Също така само чистият може да разбере истината. Някой иска да му се каже истината. За да чуе истината, той трябва да е готов да умре. С други думи казано: Не може да чуеш и да разбереш истината, ако не си готов да се пожертваш за нея. Думите на Христа „Който не е готов да се отрече от себе си“, подразбират готовността на човека да се откаже от живота си, за да разбере великата Божествена Истина. Много е говорил Христос върху съчетанието, както и върху по-важните принципи в живота, но до нас са останали само откъслеци, върху които се правят свободни тълкувания, създават се свободни теории, които не отговарят на абсолютната истина.

(стр.148/5)

Някой лесно може да се откаже от мене заради църквата, но това е политика. Ние нямаме политика, но се ръководим от следния свещен принцип: Истината е всякога истина. (стр.219/6)

Един светски господин уловил в гората едно хубаво славейче и го турил в кафез да му пее. Всяка сутрин той му турял вода, храна, наглеждал го, радвал му се. Всичко имало славейчето в този кафез, но свобода нямало. Един ден, в ръцете на този господин попаднала Библията и Евангелието, и той започнал редовно да ги чете. Под влияние на тази книга, той се обърнал към Бога и започнал да размишлява върху главните принципи, които се съдържали в нея. Като размишлявал върху Истината, която носи свобода, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползува от свободата, която му е дадена от Бога. Щом е така, и аз ще пусна моето славейче на свобода. (стр.99/9)

Сега аз говоря за вярата принципално. И ако вие повярвате в Божествената Истина, като дете, моментално ще съблечете старата си дреха и ще се облечете в нова, както змията съблича старата си кожа.

(стр.94/17)

Малко хора има на земята, които могат да говорят истината. По този въпрос аз говоря принципално, нямам пред вид личността на човека. Злото седи в личността, а личността е отживяла своето време. Често, заради своята личност, човек е принуден да изменя на Божественото в себе си, вследствие на което се натъква на големи страдания. (стр.196/17)

Правете опити за засилване на волята си, без да разказвате на другите, какво правите. Опитите са условия за намиране на истината, която се основава на математически принципи. (стр. 116/26)

ОБЩО ЗА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА

И ние туряме вече една велика основа, върху която можем да градим Божествения закон. Любов, Мъдрост и Истина, това е великата основа, върху която ние ще градим своето бъдеще. И тогава ново небе и нова земя ще се създадат върху тия три велики принципа, те са правила на школата. (стр.183–184/2)

Говорите за трите лица на Бога, а не Го познавате. Под „три лица“ разбирам да вярваш в Бога, в ближния си и в себе си. Това троеличие има смисъл. И тогава казвам: Само в любовта има единство. Не говоря за обикновената любов, но за любовта на трите основни принципа: любовта, мъдростта и истината. Обект на любовта е животът. Обект на мъдростта е светлината. Обект на истината е свободата. Тези принципи се преплитат взаимно. Да обичаш някого, значи, да внесеш в ума му светлина и да го освободиш от всички лоши мисли. Ако е намислил да направи някакво зло, да е готов да се откаже в името на любовта. (стр.9/10)

Мнозина ме питат: Прав ли е пътят, в който ни водиш? Ако се съмнявате в любовта, която внася чистота в сърцето; в мъдростта, която внася светлина и знание в ума и в истината, която освобождава душата и показва на човека, как да живее, в какво друго ще вярвате? Няма по-велико нещо от тези три принципа. Всички принципи, на които почиват съвременните семейства и организации, са повърхностни.

Единственият принцип, на който се крепи животът, е любовта. Тя внася импулс, подтик в човешката душа. Няма по-велик принцип от мъдростта, която дава светлина и знание на човека да се развива, да използва силите на земята. Няма по-велик принцип от истината, която освобождава човека и го прави готов на жертва. – Прав ли е пътят, по който вървим? – По-прав от него няма. Този път е единственият, не само в България, но и в целия свят. По този път са минали всички благородни и възвишени души, всички велики хора; по този път са минали, всички ангели, по този път ще минат всички, които идат след нас. Този път е Божествен. (стр.38–39/10)

Желая, всички да бъдете смели, решителни и умни, и там дето трябва да защитавате истината, ще я защитавате по всички правила. Не заради мене, а заради любовта, мъдростта и истината. За истината трябва да имате само едно мнение. Дойдете ли до истината, трябва да бъдете твърди като диамант и готови на всичко. Това се отнася не само за българите, но за всички хора от целия свят. Всички души, които са готови да служат на Бога, трябва да се хванат за ръка и да кажат: От сега нататък ще служим на трите велики принципа, в тях е спасението на света. Само така, всички недоразумения в обществата и народите ще изчезнат. В душите на хората ще настане вътрешен мир, в умовете им ще се яви светлина, и в сърцата им – небивала радост. Нова светлина иде за всички, които са решили да служат на великите принципи на живота.

Сега аз ви съветвам да се държите крепко, за да възприемете новата светлина в умовете, сърцата и душите си. На всички казвам: Ние ще победим! Господ е с нас. Няма сила в света, която може да се противопостави на тези велики принципи. Всички добри, честни, справедливи и умни хора – мъже, жени и деца, по целия свят са с нас! Онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато църква, от каквато партия и да са – те са с нас. Питат ни: Кои сте вие и колко сте? – Ние сме едно Велико Братство, каквото светът никога не е виждал. Едно Братство, което има клонове и на земята, и на небето, и в цялата вселена. Който служи на Бога, той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. (стр.41–42/10)

Казвате, че Христос ще оправи света. – Христос е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, които трябва да се приложат между мъже и жени, между учители и ученици, между свещеници и пасоми. Цялото човечество трябва да знае тези принципи и да ги прилага разумно. (стр.116/10)

Има нещо Божествено в религията. Това са трите велики принципа, на които тя се крепи: Любовта, Мъдростта и Истината. Религия без любов, без мъдрост и без истина е суха кост. Тя е останка, която учените изучават, за да разберат, как е била създадена на своето време. Под „религия“ разбираме онези правилни отношения, които съществуват между човешката душа и Бога, както и между всички хора по лицето на земята. (стр.192/10 )

„Ще седнете и вие на дванадесет престола, да съдите и вие дванадесетте племена Израилеви. Значи, на всеки престол ще седи по един от дванадесетте апостоли, които представят дванадесетте зодии. Помислете, кой апостол, на кой престол седи. Всеки престол представя Божествен принцип, в който се включва Божествената Любов, Божественото знание и мъдрост. Велики работи са тези, но за да се домогнете до тях, трябва да бъдете млади, с надежда, че можете да напредвате и да се развивате. (стр.91–92/11)

Казвам: Човек, който има за основа любовта, мъдростта и истината – трите велики принципа, никога не умира.

(стр.90/12)

Kогато се запитвате, какво е предназначението ви на земята, казвам: Вашето предназначение е да бъдете проводници на живота и любовта, на знанието и мъдростта, на истината и свободата. Ако постигнете това, животът ви напълно се осмисля. Като говоря върху тия принципи на живота, вие се натъквате на вашия личен живот и започвате да се смущавате. – Защо? – Изпадате в контраст. То е все едно да имам пред себе си хора, облечени в нечисти, изцапани дрехи, и да им говоря за чистотата… от вас се иска една добродетел – свещено да пазите дрехата, която ви е дадена. (стр.86–87/15)

Три главни мотива взимат участие в служенето: да служиш от пробуждане на великата Божия Любов в тебе; да служиш от пробуждане на великата Божия Мъдрост в тебе; да служиш от пробуждане на великата Божия Истина в тебе.

Това са трите важни принципа, които вземат участие при служенето. Ако ги спазвате, вие ще бъдете готови на услуга и към най-малкото същество. (стр.85/15)

И тъй, ходете в света, работете сред него, но умът ви да бъде зает с три неща:

Всичко в света се осмисля само при Любовта.

Всичко в света се огражда само с Мъдростта.

Всичко в света се запазва само чрез Истината.

Като ученици, каквато работа и да започнете – дали комуна ще образувате, или друго нещо, приложете трите принципа – любовта, мъдростта и истината. Всички, които взимат участие в комуната, да се проникнат от съзнание за работата, която започват и ще видят, как ще се развива комуната. Всичко ще върви добре. Дето и да приложите новото учение, всичко ще се развива правилно. В новото учение, т.е. в учението на любовта няма изключения. (стр.140/16)

Всеки, който е възприел истината, той е свободен. Който е възприел любов­та, знанието, той е свободен човек. Не е лесно, да приложи човек принципите на любовта и на свободата, да се откаже от старото. (стр.438–439/18)

Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава и, но не знаят, какво в същност представя тя. Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта. Те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа“. Това дихание, именно, представя съединение на двата принципа в човека – любовта и мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа.

(стр.183–184/24)

… Човек може да разчита само на три неща в живота, които никога не се изменят. Те са първичният подтик на любов­та, първичният подтик на мъдростта и първичният подтик на истината. Дойдете ли до вторичния подтик, в тях се явява поляризиране, т.е. проява в две посоки. Едната проява се изразява чрез даване, а другата – чрез взимане. Това виждаме и млекопитаещите. Онези от тях, които служеха на принципа на даването, станаха тревопасни; другите, които служеха на принципа на взимането, станаха хищници – месоядци. (стр.383/39)

Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, на края фалираме и казваме: „съдбата ни е такава“. А астролозите казват, че някоя звезда е причината. Какво общо има звездата с твоя живот, какво ще ти препятствува тя? Не, твоя ум е, който не е разбрал този велик закон, той те е спънал в твоя път.

(стр.359/40)

… Любовта, мъдростта и истината са положения, в които няма абсолютно никаква промяна. Милиони години може да върви човек с тези основни принципи в живота си и никога да не пропадне.

(стр.163/41)

… Казвам, животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване. И пак ще ви кажа: за да разрешите живота, трябва да турите за основа Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта, и най-после Истината. А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тази велика загадка. (стр.26/42)

ПРИНЦИПИ НА УЧЕНИЕТО

Всяко учение, което се прилага в материалния живот, не може да се приложи тъй идеално, но има начини, има методи за туй прилагане. Там, дето методите се укажат погрешни, ще ги изменим, но принципите си остават винаги едни и същи. (стр.19/2)

… Аз съм готов с всички ония, които не поддържат моето учение, на следующия опит: за 1, 2 или 4 години да приложим принципите, които аз проповядвам. Ще създадем училища, ще вземем най-развалените типове от децата и аз ще ги възпитавам сам според тия принципи, които проповядвам. И от другата страна, другите приятели нека приложат идеите си, и онази система, която даде най-доб­рите резултати, нея ще приемем. Като говоря така, аз не подразбирам другата крайност, в която отиват някои, че религията не е потребна. Религията, като един вътрешен принцип, е потребност за душата, но формално тя трябва да се измени. (стр.22–23/2)

Ние не искаме никакви спорове, но на опит можем да приложим това учение. Аз не съм се изказал по всички въпроси. Това не са твърдения, а приложение на ред принципи и закони. Аз съм опитал туй учение и има резултати. Нека опитат тези закони и принципи и после ще видят. (стр.52/2)

В нашето учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2–3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейно дори да са, ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде.

(стр.112/2)

Като ви говоря в беседите, вашите мис­ли, вашия страх много ми пречат. Аз разправям принципално за неща положителни, за които вие абсолютно не трябва да имате някакъв страх. (стр.147/2)

… Като казвам учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пълна с Любов. Нищо повече. Не разбирам посредствен учител, принципално разбирам въп­роса. Всеки може да бъде учител, светът е пълен с учители, той от учители страда. (стр.209/2)

Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично. Безлично, значи без ограничение.

В нашето Бяло Братство принципът е: Само за Бога можем да работим, и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип, и той трябва да легне вътре в нас. (стр.234–235/2)

И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божествения закон. Като казвам „заради мене“, разбирам принципа. Ако вие, заради вашият Учител, заради този велик Учител, сте готови да жертвувате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученика. (стр.272/2)

И сега, много ученици идват и ми казват: „Учителю, да живеем с тебе“. Не, не можете да живеете с мене. За да живеете с мене трябва да минете през един много голям филтър, или най-малкото, да ви прекарам през 7 огъня. Може да живеете, но първо ще минете или през филтър, или през огън. Тогава можете да живеете. Туй трябва да го знаете. Това е правило. Нито пък двама ученици могат да дружат, ако единият има порочни наклонности. Дръж ума си, сърцето си чисти! Говори с него, но не дружи с него. Между тебе и него да има една диамантена преграда. Разбирате ли това? Ще кажете: „Много строго говори Учителя“. Не, влагам един принцип. (стр.294–295/2)

Сега, аз искам всички вие, които ме слушате, да разсъждавате, но не разсъждавайте като обикновените верующи. Нямам пред вид вашите личности. Вие сте ученици. Аз имам в школата пред вид великите принципи и върху тях ще градим. (стр.297/2)

В една американска черква спорили по въпроса: когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата или не. Ония, които поддържали, че трябва да се вдигне чашата, забравили да я вдигнат. Често и вие забравяте това, което проповядвате, забравяте оня принцип, който ви съединява. Нашата задача е да въдворим Царството Божие на земята.

(стр.151–152/3)

Някои казват, че аз не разсъждавам добре. Моите разсъждения са тъй здрави, философски, както никой не е разсъждавал до сега. В моята мисъл, в моите разбирания има единство в принципите. Ония неща, които проверявам всеки ден, на тях почива цялото Битие. (стр.28/6)

Когато ми дойде гост, аз го черпя с чай. Нарязвам лимона, на мене поставям по-малко парче, а на госта по-голямо. Аз зная, че в големите неща е изкушението. Ръководя се от принципа: в малкото се крие благословението. И вие спазвайте този принцип. (стр.213/6)

За братството е важно всички да имат еднакви разбирания. Туй, което ни свързва, то е божественият принцип, който действува в нас, и ние искаме този принцип да действува и във всички хора. Той е, който ни свързва. Щом го има между нас, ние сме братя, ако го няма – не сме братя. (стр.108/8)

Желанието ни е, вашето учение да е на Оногова, Който ви е пратил. Не само аз каквото ви говоря, но и вие каквото говорите, да е едно и също с думите на Оногова, Който ви е проводил. Аз вярвам в Неговото учение, то е всякога право. То е принципално. Туй трябва да бъде учението на душата ви. (стр.244–245/8)

Силен човек ли съм? Има ли нужда да доказвам своята сила? Ако при най-големите изпитания волята ми не се поколебава, какво показва това? След всичко това, светите старци ще ни дадат някакви листове, да ги попълним, че се отричаме от новото учение. Само така ще ни приемат в църквата, дето ще намерим спасение. Чудно нещо, те сами не са спасени, а нас ще спасяват. И от какво да се отречем? От любовта? От мъдростта? От истината? Ние отдавна сме се отрекли от лъжата. Но да се отречем от трите велики принципа – никога! Никой няма право да кръщава любовта с някакво име! Любовта е атрибут на Бога, не е нито дъновизъм, нито евангелизъм, нито християнизъм. Бог е Любов. Той е неограничен и безличен, въпреки това принадлежи на всички. Никой няма право да ограничава Бога! Това, което хората наричат принципи на дъновизъм, на спиритуализъм, на наука и тем подобни, са празна работа. Те са забава на децата. Любовта е любов.

(стр.39–40/10)

Като ме слушат да говоря така, казват, че това социално учение може да се приложи. – Според мене, всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на база на любовта, т.е. върху вътрешния принцип на живота. Всички растения могат да растат и да се развиват, само ако са посадени. В този смисъл, Христовото учение е почва, т.е. основа на всички социални учения. На тази почва всичко може да се приложи, всичко да вирее. (стр.124/10)

Някой казва, че няма пари, не може да помага на бедните.

Помощта не седи само в парите. Има много начини, по които можете да помогнете на човека. Ако е въпрос за пари, по принцип и аз имам против паричните помощи. Към паричната помощ прибягвам в крайни случаи. (стр.514/18)

… Братът е същество на абсолютното безкористие; сестрата е същество на абсолютното безкористие. Братството се основава на пълно безкористие. Дето има корист, никакво братство не съществува. Това е принципален въпрос. (стр.30/26)

Аз говоря по въпроса за храненето от принципално гледище, а не от вегетарианско гледище. Смешно е да ме наричат хората вегетарианец. Никакъв вегетарианец не съм. Аз мисля върху първичната храна, която Господ ни е дал. (стр.30/26)

Аз разсъждавам принципално върху въпросите, както са поставени в Битието или, на ваш език, в живата природа.

(стр.286/26)

Ако питате, защо не ви откривам тайните на природата, казвам: Не ви ги откривам, защото нямате любов в сърцата си. Ако имахте любов, щях да ви открия много работи. Ако ви направя 99 добрини, а само една пакост, вие ще ритнете всичко, което съм направил за вас, и ще се откажете от Бога. Днес повечето хора са такива. Какво може да им се открие? Каквото и да им се открие, не може да ги ползува. Те ще станат по-лоши, но не и по-добри. Затова българите казват: „На бодлива крава, Бог рога не дава“. Аз говоря принципално, без да имам някого пред вид. В принципите няма никакво лицеприятие. (стр.309/26)

Отец е първият, Христос е вторият, а Бог, от Когото излязох, е третият. Това са три принципа, които трябва да проникнат в ума на човека, за да може всяка негова идея да се реализира, да има успех в света. (стр.29/27)

Велики са принципите на новото учение! Те правят хората братя и сестри помежду си. Те превръщат злото в добро.

(стр.382/37)

… Ако ви питат сега: в какво седи вашето общество, какви са принципите му, какъв е уставът му, какво ще кажете? – Първият член от устава на новото общес­тво е да прощаваме… (стр.382/37)

Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи. (стр.26/40)

Всяко учение има основни елементи, основни принципи и понятия. Това са положения, които не могат да се менят.

(стр.162/40)

Аз като говоря, разберете ме: днес нямам пред вид никого от вас, понеже съм решил да приема всички ви. Да не мислите, че аз ви критикувам. Ни най-малко. Аз само ви обяснявам известни факти, закони и принципи. Те имат общо с вас, но вие не сте отговорни за тях. (стр.173/40)

В моите постъпки аз съм бил понякога различен: спрямо някои хора съм бил по-любезен и ще ви кажа причините защо. Тези, които са компрометирани пред мене, извършили някое престъпление или са се провинили в нещо, аз се приближавам към тях. В мене има такъв стремеж, да се приближавам повече към слабите, безразлично дали е беден или богат принципът е същият. Аз всякога имам съчувствие към слабите хора, искам да им помогна. (стр.175/40)

… Какво е искал да каже Христос: „не е ученикът по-горен от Учителя си?“ Той поставя два принципа. Ученикът иска ли да бъде учител, той е изгубил своето предназначение, той не е разбрал основният Божествен закон в света. (стр.284-285/40)

Сега, ние встъпваме вече в една нова област, която е малко неразбрана, но казвам: под думата „Учител“ Христос разбира един завършен процес, а под думата „ученик“ – един процес, който сега се започва. Следователно, когато вие слушате какво да е друго учение, трябва да имате желание да възприемете всичко онова, което е принципиално, което е вярно и да го приложите. (стр.285/40)

Питат някои: „как да махнем ревност­та?“ – Ще си изплатите полиците, ще влезете в положението на учители и ученици, т.е. същите принципи ще усвоите; ще влезете в положението на слуги и господари, защото за да подобрим този живот на земята, ние трябва да разберем великия Божествен закон и да уредим сегашния си живот. (стр.294/40)

… Аз излагам туй учение принципиално. Не само на теория, а бих посочил на всички бащи и майки начини за възпитание, които трябва да приложите.

(стр.327/40)

Всички говорят против мен: „бягайте да го не слушате“. Мене няма да слушате, но Онзи, Който говори, ще слушате. Въп­росът не е личен, а принципиален. Аз, като ваш брат, съм длъжен да ви кажа истината. И ви казвам, вие сте мои братя и сестри, не е позволено да живеем по старому. Ние сме длъжни, в името на тази любов, да живеем на света братски и ще живеем, и залъка си можем да делим, един като работи, друг ще почива, но всинца да си носим бремето, и на всички ще бъде леко. (стр.339/40)

Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от любовта, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. (стр.379-380/40)

Ние казваме: „опитайте това учение, без да отхвърляте сегашният живот. Вземете новото учение, тези нови принципи, приложете ги“. Ако това учение ви даде свобода, ако това учение донесе разширение на вашия ум, ако подобри вашия живот, ако подобри общественото ви положение, приемете го. (стр.470-471/40)

Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист, или мистик или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. (стр.25/42)

Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля“. Въпросът е решен. Канят някой свещеник. Той казва: „Чакай да си помисля“. Защо ще си помисли? Аз зная: две енории има, едната дава 20 000 лв., а другата – 50 000, и затуй казва: „Чакай да си помисля“. Ясно е защо. Никакъв друг мотив няма. Принципът не лъже тук. „Чакай да си помисля малко“ – то е само за да избегнем, да не признаем истината. (стр.26/42)

ВОЛЯТА, УМЪТ И СЪРЦЕТО КАТО ПРИНЦИПИ

Когато някой говори за човешката воля, ние подразбираме, че за проявата и се изискват две опорни точки. Щом почнем да градим върху тях, и волята ни ще се прояви. Следователно, според този принцип, човешката воля може да се прояви само при две опорни точки. Дето има градеж, там има и воля. (стр.22/3)

Когато изучават човека, философите се спират върху трите основни елементи в него: ум, сърце и воля. Волята е израз на вътрешната хармония между ума и сърцето. Значи, волята подразбира принцип, който свързва две противоположни сили – силите на ума и сърцето, като ги заставя да действуват в една разумна посока. Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способността си, да превръща низшето в себе си във висше, неблагородното в благородно.

(стр.96/5)

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча“. Това е един от принципите, върху които Христос спира вниманието на човечеството… „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча“. Бог е направил няколко основни съчетания: от една страна, между тялото, душата и духа, а от друга – между ума, сърцето и волята. Това са условия, през които човешкия дух минава, за да се усъвършенствува. Във физическия свят човек изучава закона на движението, в духовния – качествата на чувствата и тяхната интензивност, а в умствения – смисъла на живота.

(стр.152, 157–158/5)

Как оре българинът земята? – С волове, някога с два вола, а някога – с четири, или с шест. Не е важно с колко вола оре, защото принципът е един и същ. И в орането действуват двата принципа: държа и пребъдвам. Двата вола представят човешкия ум и човешкото сърце, ралото – човешкото тяло, а остенът – закона, който от време на време бодва ума и сърцето, да им напомня, че трябва да работят и да следват направлението – браздата.

(стр.180/5)

Сега ще работя с три дадени величини – ум, сърце и воля. Казвам: Едната величина е мъжът, другата – жената, а третата – Бог. В геометрията е казано: Две величини, поотделно равни на трета, са равни помежду си. Значи, жената е равна на мъжа. С други думи казано: Проявеният Бог в мъжа е равен на проявеният Бог в жената… В битието само равните величини причиняват растене. Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на мъдростта, с Божествената мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на любовта, с Божествената любов. Значи, възможности­те, които съществуват в мъдростта, са равни на възможностите в любовта. (стр.45/6)

… Физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяване на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяване на мисълта.

(стр.34/8)

Светлината за организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония благородни чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го подтикват към осъществяването на великите цели на живота му. (стр.50–51/7)

Умът, сърцето и волята.

Можем да характеризираме тия три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими, и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от който можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умственият живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главна роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателни системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разумът, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и крайниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. (стр.60–61/7)

И тъй, вложете любовта като стремеж в сърцето си, като чувство в душата си, като сила в ума си и като принцип в духа си.

В туй е спасението на човешкият дух. Тъй, в тези три неща трябва да разберем любовта: като стремеж в сърцето, непреодолим стремеж надолу, като чувство в душата – нагоре, и като една сила, която дава разширение на ума, която има в себе си разумния принцип да знаем защо живеем, защо сме дошли, откъде сме дошли и какво е нашето предназначение на земята. (стр.50–51/8)

… Първото, физическото виждане е по форма; второто виждане – духовното е по съдържание; третото – умственото виждане е по смисъл. Аз не говоря за обикновения ум, за интелекта, но за ума, като принцип, т.е. гениалния ум. Той е комбинация на сили; той включва всичко в себе си. Чрез разума проникваш във вътрешния смисъл на нещата. (стр.132/10)

Три принципа, три важни категории въпроси играят роля в живота. Първата категория въпроси са чисто материални, и те трябва да се разрешат по законите на материалния свят. За тия въпроси не можем да кажем, че Бог ще промисли. То е все едно да кажеш, че и без хляб можеш да живееш. Първата категория въпроси се разрешава чрез стомаха; втората категория се разрешава чрез сърцето, а третата категория се разрешава чрез ума, т.е. чрез мозъка. Значи, три категории въпроси действуват едновременно в човешкия живот: обществени или социални; етични, нравствени или духовни и умствени.

Как е създадена религията? – Тя е създадена от участието на трите принципа: волята е създала материала за съграждане на външната форма; сърцето е създало съдържанието и, а умът – силата с която тя да се движи. (стр.74/12)

Вътрешно животът на хората е уреден. И ако се оставите на своята интуиция, на своето разумно сърце, на своя ум и на своята воля, вие ще изпълните задълженията си хиляди пъти по-добре, отколкото без това ръководство. Зле ли щеше да бъде на българите, ако се ръководеха от този принцип? Дето действува този принцип, всичко се нарежда добре.

(стр.117–118/25)

Когато искат да оскърбят някого по форма, дават му прозвището фарисей или садукей. Обаче, въпросът трябва да се разбира принципално. В човека има две течения: течение на ума и течение на сърцето. Следователно, по ум той е фарисей, а по сърце – садукей. (стр.25/26)

И тъй, аз разрешавам въпроса принципално: Не мислете, че вие сте православни, евангелисти, католици, баптисти, теософи или окултисти. Това са само красиви имена, с които се кичите. В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им истината, а светостта да ги свързва. (стр.291/26)

Детето представя волевия принцип в света. Мнозина казват, че майката и бащата представят волята в семейството. Не, децата са волевия принцип, както в домовете, така и в света, изобщо.

(стр.10/28)

Нормална душа е душа, която се проявява и развива правилно. Не се учудвайте, защо не се проявява още правилно. Защото тя е още в първия етап на своето развитие. Туй, което се проявява, то е човешкото сърце и човешкия ум. Още плътното се тъче. Докато то е на стана и се тъче, то е тъкане, а когато този плат се изтъче, тогава душата ще се прояви. Обаче, не в сегашната епоха и при тези разбирания, а в следующата епоха, в шестата раса – тогава, когато двата принципа на сърцето и на ума, или двата принципа, както сега се проявяват в мъжа и жената дойдат в съгласие и схванат, защо са слезли на земята. (стр.130-131/42)

МЪЖКИ И ЖЕНСКИ ПРИНЦИПИ

Съвременните семейства не почиват на здрава основа, защото единият от младите дава 25 на сто от себе си, а очаква от другия 75 на сто. Всеки човек може да даде от себе си само 25 на сто. Останалата част до 100 трябва да се очаква от ближния и от Господа. Не се ли поставят семейния и обществения живот на този принцип, всякога ще липсва нещо, поради което хората ще се разочароват едни от други. (стр.54–55/1)

… Ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както в тоновете на музиката. В това правилно съчетание, в това различие, именно, седи хармонията, от която ние се възхищаваме. Трябва да дойдем до тази хармония, която в действителност, по същество се среща у мъжа и у жената, и да приложим този Божествен принцип. Жената е емблема на любовта. (стр.150–151/3)

Ще се повърна пак на нашия предмет. Аз искам да разсъждавате, да мислите дълбоко върху нещата. Във връзка с принципа за мъжа и жената, ще кажа още нещо. Първо, вие трябва да любите Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила; второ, да любите ближните си, както себе си; трето, да любите и враговете си.

(стр.162/3)

Някой краде и му отрязват ръцете. Вината не е в ръката, но в желанието на човека да краде. Вината е във волята на човека, която символизира женския принцип – жената. (стр.87/4)

Буквата „Т“ изразява кръста, т.е. принципите на мъжете и на жените, според които те живеят на земята. (стр.78/5)

Христос съдържа в себе си двата принципа: мъжкия и женския. Под „мъж“ се разбира разумно същество, което мисли, което носи в себе си едно от великите качества на Бога – милосърдието.

(стр.49/12)

Иде новата култура на света, която ще съедини двата принципа – на мисълта и на живота. Тя е културата на милосърдието, или културата на любовта. Първата култура е била на мъдростта, втората – на правдата, а третата – култура на любовта. Тая култура ще съедини мъжа и жената в едно цяло. (стр.53/12)

Казано е в Писанието: „Ако търсиш мъдрост, ще я намериш в старите; ако търсиш сила, ще я намериш в младите“.Мъжът е стар, жената е млада. Те трябва да се съединят, да създадат хармонията в живота. Мъжът е първата цигулка в оркестъра, а жената е втората цигулка. Мъжът и жената са двата принципа, които се допълват, но човек може да бъде еднов­ременно мъж и жена, жена и мъж. Жената казва: Защо не съм мъж? Тя не знае, че в човека се съдържат и двата принципа едновременно. (стр.54/12)

Когато мъжът в жената, и жената в мъжа кажат, че ще служат, ще се примирят, тогава и ти ще приемеш новото учение и ще служиш на Бога с любов. Жената в мъжа трябва да се подчинява на мъжа, но и мъжът в жената трябва да се подчинява на жената. Това е Божественото учение. Лявата страна в човека е женска, а дясната е мъжка. Лявата е по-малка от дясната, т.е. от мъжката. Тия два принципа се виждат и в ръцете, и в лицето, и в очите на човека. Лявата ръка и лявата страна на лицето са женски, а дясната ръка и дясната страна са мъжки. Затова лявата страна на лицето е по-нежна от дясната. (стр.58/12)

Казваш: Искам да отида при Господа, при него да се уча. – И това е възможно, но достоен трябва да бъдеш за Господа. Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден, и въпреки това, иска да отиде при Бога. Не може да отиде. – Защо? – Още не се е справила с мъжа си. Мъж бие жена си, но и той иска да отиде при Бога. Пътят му към Бога е затворен. Мъжът и жената са два принципа, които трябва да се примирят. (стр.64–65/12)

Сега аз говоря за жената принципално, а не както вие я разбирате. Според мене, мъжът и жената отделно не съществуват. – Защо? – Защото мъжът и жената, както днес се проявяват, са търговски фирми, които много пъти са пропадали.

(стр.198/12)

Жената и мъжът са форми, които могат да се менят. Днес някой е мъж, в бъдещия си живот ще дойде в женска форма. И обратно: в друг живот жената може да дойде в мъжка форма. Когато дойде до великите Божии принципи, човек ще разбере, че между всички форми, които съществуват на земята, има тясна връзка, чиято същност трябва да се знае.

(стр.97/17)

Дясната страна на носа представя творческия принцип. (стр.118/22)

Ако творческите сили взимат надмощие в дома, т.е. ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче. (стр.152/23)

Сега, като говоря за мъжа и за жената, аз ги разглеждам като принципи в живота. Мъжът представя грубия принцип в живота, от който произлиза злото. Жената представя мекия принцип, от който произлиза доброто. Обаче, и двата принципа имат една и съща основа. Рече ли човек да се отдели от общата основа, да се прояви като самостоятелна единица, която мисли, чувствува и действува по своя инициатива, той е дал път на злото в себе си, т.е. на грубия принцип в природата. Докато мисли, че е независим, че няма друг като него, човек е на крив път. Човек е свободен и може да се прояви дотолкова, доколкото е дал път на Божественото начало в себе си. Вън от Божественото той не е свободен. Това се отнася до мъжкия принцип в човека, който иска да се прояви, да се прослави, безразлично в каква външна форма се проявява, като мъж или като жена.

(стр.210–211/23)

За да имате ясна представа за жената, вие не трябва да я разглеждате отделно, като единица, но я разглеждайте като същина, в нейната целокупност. Мощно, велико нещо е жената в природата. Извадите ли женския принцип от живота, веднага ще дойде смъртта. Женския елемент, или женският принцип е носител на живота. Този елемент е влязъл в Битието още при създаването му. Значи, жената е влязла в живота още в момента, когато е започнал да се проявява. От този момент тя е влязла и във всички живи същества, от най-малките до човека. Като знаете това, не отделяйте жената от живота, т.е. любовта от живота. Жената символизира любовта. (стр.16/24)

Съвременните хора се делят на мъже и жени, според формата, която им е дадена. Това е криво разбиране на въпроса. И докато хората се делят на мъже и на жени, никой не може да влезе в Царството Божие. Друг е въпросът, ако хората се делят не на мъже и жени, но на принципи: мъжки и женски принцип, или на положителен и отрицателен полюс. Апостол Павел е казал: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат да влязат в Царството Божие“. Той нямал пред вид формите мъж и жена, но принципите. Докато са на земята, хората могат да се делят на мъже и на жени, да образуват отделни царства, но стане ли въпрос за влизане в Царството Божие, там нито мъжът, нито жената могат да отидат сами. Мъжът и жената трябва да се съединят в едно, и така да се явят в Царството Божие. Първоначално Бог е създал един човек, само една форма, която съдържала двата принципа – мъжки и женски. Впоследствие е станало отделянето на единия принцип от другия, т.е. поляризирането на човека. Каква форма е дадена на индивидите, не е важно; важно е всеки индивид да бъде човек. (стр.70–71/24)

Слънцето изпраща светлината и топ­лината си по целия свят като символи на мъдростта и любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип. Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души. (стр.97/24)

Докато в живота не се приложи принципът, че мъжът ще има само една жена, а жената – само един мъж, никое сърце и никой ум не могат да се изменят.

(стр.214/26)

Горната част на ръката е мъжкият прин­цип – косматата страна; долната част на ръката е женският принцип – гладката страна. (стр.78/30)

Покритата част на главата с косми означава мъжкият принцип, а голата, гладката част – женския принцип… Като разглеждаме ръката на човека, виждате, че горната част е космата – мъжки принцип, а долната гладка – женски принцип. Характерът на човека се познава по дол­ната част на ръката, т.е. по жената, как тя се проявява вкъщи. (стр.171/38)

Думата „мъж, мъжки принцип“ подразбира свят, в който се събира потенциалната енергия. Оттук тя се изпраща в женския или негативния принцип да се обработва и пресъздава. (стр.171/38)

Мъж иска да се жени, защото му трябва слугиня, да готви и да гледа къщата му… Жената пък иска да се омъжи, да се осигури, да я храни и поддържа някой. Това не е никаква женитба, никакъв брак. Аз разглеждам този въпрос принципиално, в широк смисъл, нямам пред вид нито мъжа, нито жената. Мъжът и жената са два елемента, два принципа, които трябва да се съединяват правилно, според законите на великата разумна природа. (стр.183/38)

В какво се състои творческият принцип? – В съгласуване на две противоположни мисли и желания. (стр.184/38)

На земята водата е повече в течно и твърдо състояние, а малко във въздухообразно състояние, във вид на па`ри. В каквото състояние и да се намира, тя е съставена от два обема водород, който гори и не поддържа горението, и един обем кислород, който поддържа горението, а сам не гори. Кислородът е мъжкият принцип, който дава част от любовта си. Като приема любовта на кислорода, водородът се запалва и гори. Значи, дето е любовта, там всякога има горение.

(стр.353-354/39)

Сега на някоя жена е натегнал мъжът и си казва: „Учителят право говори, аз ще го напусна“. Не, не, аз не говоря за това. И някой мъж, като му дотегнала жената и той иска да я напусне. Аз не поддържам това, а говоря принципиално, вътрешно. Ти сам си дошъл в света и сам трябва да живееш. (стр.381/40)

…Като се казва: „Жени, почитайте мъжете си“, подразбира се този велик принцип, че вашите мъже са горе, на небето. Да ги почитате, това значи да знаете, че вие сте силни, и че вашата сила е горе, а не на земята. (стр.132/42)

Знаете ли, защо вие, жените, трябва да бъдете чисти? Понеже вие, жени, като се огрешите на земята, огрешавате вашият мъж горе, оцапвате великия принцип. И, следователно, вие сами си създавате своите нещастия. (стр.132/42)

ЧИСЛАТА КАТО ПРИНЦИПИ

Единицата, като енергия, представя творчески принцип. С тази енергия човек твори. Лесно се пише единица на хартия, но ако в умствения свят напишете единица не на време, вие ще причините голямо сътресение в своя ум. Следователно, дойдете ли до единицата, като творческа сила в умствения свят, ще бъдете много внимателни. (стр.108/21)

Числото три съдържа в себе си основните принципи за образуване на числото четири, през което минава развитието на всички същества, от най-долните до най-горните. (стр.226/21)

Какво означава числото 4? Преди да дойде до това число, човек е минал през двойката – двата крака, с които ходи. Щом започнал да пристъпва, той се стремял да пази равновесие, да не падне. Той поглеждал все нагоре и така дошъл до числото 5. Значи, числото 4 е мъжки принцип, а 5 – женски принцип, т.е. мекият принцип, който осмисля живота. Кой принцип има стремеж: мекият или силният. Стремежът всякога произлиза от силното, а реализирането, т.е. постижението в живота показва мекия принцип. Да постигнеш нещо, трябва да приложиш мекота. Да се стремиш към нещо, това се дължи на силния принцип. Като съберете числата 4 и 5 = 9, то е крайният резултат. От това число нагоре не може да се върви, настава повторение на числата.. Като прибавиш към числото 9 единица, получаваш 10. Това число може да се разложи на единица и нула. Единицата е творческият принцип, който е създал всичко и от който всичко излиза.

(стр.126/22)

Числата, с които работим, представят живи сили, както и принципи. Единицата, например, от гледището на окултната наука, представя целия космос, цялото Битие. Отде произлиза единицата, никой не знае. (стр.303/22)

В математиката, като умножите едно число с единица, то нито се увеличава, нито се намалява, остава едно и също. Единицата представя Божествения принцип, който нито намалява, нито увеличава нещата. Те си остават, каквито са.

(стр.242/26)

Какво представя двойката? – Двойката означава женския принцип. (стр.141/27)

Ако някой ден се почувствате нервен, много активен, изяжте две ябълки или круши. Някой може да намери, че ябълките, които изял, са били малки, та трябва да си вземе още една. Малки или големи, законът действува еднакво. В случая, силата не седи в големината, но в количеството, в числото две, като принцип, който действува. (стр.13/28)

Числото две е производителен принцип. То е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Някои я наричат творческа, но в същност, не е такава. (стр.242/38)

ПЛАНЕТИТЕ КАТО ПРИНЦИПИ

Като изучаваме влиянието на планетите върху земята и върху човека, ние трябва да ги разглеждаме като принципи, които действуват върху човешкото съзнание. И тогава, ако разберете планетата Марс като принцип, ще разберете, какво влияние указва той върху земята чрез желязото. Когато разберете желязото като форма, която се намира в тясна зависимост с всички останали форми, вие ще можете да го превръщате от едно състояние в друго, от една форма в друга.

(стр.183–184/21)

Задачата на човека е да разбере планетите, като принципи, и тяхното влияние.

(стр.184/21)

Като ученици, вие трябва да изучавате влиянието на планетите върху човека като принципи, за да се ползувате от благотворното им въздействие. Всяка планета има добро и лошо влияние. Човек трябва да бъде разумен, да се ползува от доб­рото им влияние. – Какво е влиянието на Марс върху човека? – Под влиянието на Марса човек развива физическа сила, здрава мускулатура, става енергичен във всяко отношение. За да уравновеси енергията на Марса, той трябва да приложи своята разумност, т.е. да тури спирачка на голямото напрежение. (стр.185/21)

Като говорим за четирите среди, т.е. четирите състояния на материята, ние ги свързваме с планетите, които разглеждаме като принципи. Планетите, които действуват върху човека, са главно седем. В последно време са открити още две – Уран и Нептун. В бъдеще ще се открият още три – и ще станат 12. Слънцето е главният източник на енергията, вследствие на което се счита като баща на всички планети. Марс предава сила на мускулите в човешкия организъм. По отношение на идеите, той прави хората стабилни. Венера прави формите кръгли, заоблени, а същевременно внася мекота в човешкия характер. Тя развива в човека вкус към красивото. Под влиянието на Венера, майката се отнася към децата си меко, нежно. Марс пък предава на майката войнственост, благодарение на което тя често ги потупва. С това тя им предава по-голяма активност. Меркурий прави човека практичен. Той лесно се справя с мъчнотиите в живота. Меркурий е по-близо до Слънцето – главният университет, дето отива да се учи. Юпитер прави човека тактичен, благороден и тщеславен. Той има пред вид личния живот на човека. Сатурн прави човека разсъдлив, философ. Той определя неговите отношения към природата. Каквото и да направи човек, Сатурн: Не е на време направено. Ако някой сатурнов тип се спъне някъде и падне, казва: Пътят е лош, никой не се погрижил за него.

Изобщо, Сатурн вижда всякога лошата, отрицателната страна на нещата. Той винаги застава на особено мнение. Пръстените около Сатурна показват причините, по които човек се е отклонил. Човек не може да разреши едно противоречие, докато не разбере Сатурна. В Сатурна, като принцип, се крият причините на доброто и на злото. Ето защо, като знаете този принцип, ще можете да се освободите от злото и противоречията в живота. Сатурн носи в себе си висок морал, който произтича от вътрешен страх. Той не се подкупва с нищо, никой не може да го излъже. Дойдете ли до Юпитер, все още можете да го подкупите с нещо – със слава. Обаче, Сатурн не се подкупва с никаква слава. Луната пък покровителства семейния живот, специално майката. Син или дъщеря, които се намират под доброто влияние на луната, имат добри отношения към майка си.

(стр.188–189/21)

ОТРИЦАТЕЛНИ ПРИНЦИПИ

Страхът и той си има място, но само за физическия свят, за духовния не е нужен. Той съществува като една необходимост, като едно ограничение за физическия свят, там той е потребен. Но в духовния за страха няма място. Да премахнем страха от физическия свят, значи да създадем една анархия – да развалим духовния свят. Ако го турим като един принцип в духовния свят, значи да развалим света. (стр.136/2)

Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствувай лъжливо, не обиждай, почитай баща си и майка си. – Не прелюбодействувай! Кой прелюбодействува? – Който няма любов. – Не убивай! – Кой убива? – Който няма любов. – Не кради! Кой краде? – Който няма любов. – Кой свидетелствува на лъжа? – Който няма любов. – Кой не почита баща си и майка си? – Който няма любов. Това са все отрицателни принципи на Мойсея. (стр.29/6)

Навсякъде се чува едно и също: Трябва да се грижиш за себе си. – Мислите ли, че това е особена наука? Кой не се грижи за себе си? В училищата, в университетите същото се проповядва: Да се погрижим за себе си. – Не, ще се грижите за любовта, за Бога. Ще възприемеш новото учение и ще забравиш себе си. – И това трябваше да чуем! – да забравим себе си. – Много просто. Ако не забравиш себе си, не можеш да намериш истината. Ако принципът „да се грижим за себе си“ е верен, нека дойде един човек да ни докаже, че като е служил на този принцип, е придобил истинско щастие. Има ли такъв човек, бил той цар, патриарх, или адепт? Всеки, който е служил на този принцип, е фалирал. (стр.4/25)

Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така. Казвате: Не можем без месо. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие.

(стр.27–28/26)

Казвате: Да унищожим злото! – Това е невъзможно. За да разберете злото като сила, а не като проява, трябва да поз­навате законите на разумната природа, както и тия на психологията. Изучавали ли сте злото като сила, като чувство и като принцип? Мнозина наричат злото с думата дявол и се питат: Отде дойде тоя дявол между нас? – Защо са недоволни хората от дявола? – Защото той кара човека да работи, а сам никога не работи. Като влезе между хората, той обърква всичките им работи. (стр.169/26)

Аз разглеждам думата „лош“ или „зъл“ като проява, а не в тоя смисъл, в който вие я разглеждате. Има относително зло, има и принципално зло. Това, което спъва даден човек, е зло за него; обаче, същото може да бъде добро за друг някой. Ядеш кокошка, агне и казваш, че ти е добре. Питай агнето, добре ли е за него, като го ядеш. Как ще се оправдаеш? Ще кажеш, че като живееш, трябва да ядеш. Един ден, като се издигнеш на по-високо стъпало, ще разбереш грешката си.

(стр.202/26)

Връзката между човешката душа и Бога… Да се отдалечиш от Бога и да отидеш в света да се удоволствуваш, да водиш порочен живот, това е грях, който не се прощава. Защо? – Защото връзката е прекъсната… Плътта… взема надмощие в човешкия живот. Този принцип наричаме „хопити“. Той руши, разединява, умъртвява. В Евангелието този принцип е наречен грях, змия. Той беше проникнал и в рая, качил се беше на забраненото дърво и оттам се разговаряше с Ева. Човек е дошъл на земята да изпълнява Божията Воля, а не да служи на низшия принцип.

(стр.169-170/38)

Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на великата Божия Истина, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега, аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва…

(стр.318/40)

ДОБРОТО И ЗЛОТО КАТО ПРИНЦИПИ

Ние разглеждаме греха от особено становище, а не както съвременните хора го разбират. Те считат за грях това, което не е, а какво представлява истинският грях, не знаят. – Защо? – Защото делят нещата на добри и лоши, според това, как се отразяват на тях, как те ги чувстват. Всяко приятно нещо човек счита за добро, а неприятното – за зло. Който му дава пари на заем, минава за добър човек; който не му дава, минава за лош човек. Това е криво заключение. Някой може да ви даде пари на заем, но е лош човек; друг не ви дава, а в същност е добър човек. Следователно, ние разглеждаме греха принципално, независимо човешката личност и човешките разбирания.

(стр.94/1)

Сега, аз говоря за един основен закон, а именно: „Никой не може да измени основанието, което Христос е положил“. Това основание е, че ние се намираме под властта на един велик закон, под влиянието на доброто и злото. Ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и радост и страдание, и въздигане и падане, и забогатяване и осиромашаване, и здраве и болест. Туй е основанието, което Христос е положил. По тази причина той слезе на земята, за да постави тези две опорни точки като основа на живота. (стр.21–22/3)

Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие. Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка. (стр.146/9)

Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването, на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. (стр.155/9)

Всички болести, които съвременната медицина познава, се дължат все на живи същества, на тъй наречените микроби. Например, безверието се дължи на един род микроби, злобата – на друг род микроби. Тези отрицателни състояния в човека се дължат, в същност, на изверженията на микробите, които образуват в организма му ред отрови и киселини. И затова, когато казваме, че злото се побеждава с добро, разбираме, че в доброто съществува един принцип, чрез който тези микроби могат да се отстранят.

(стр.142/9)

Без добро и зло, никакъв прогрес не може да има. Така е поставен тоя въпрос в природата, така и аз го разбирам. Как вие го разбирате философски, това е друга работа. Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо и е станал наложник? Разберете тоя въпрос принципално, а не в тесен смисъл. Човек може да бъде наложник и на някаква идея. (стр.158/12)

Казвате: Как да се освободим от злото? Това е крива мисъл. Щом си ял от забранения плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото. В забранения плод е скрит принципът на доброто и на злото. Всеки ден ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, а искате да се освободите от злото. Това е невъзможно. (стр.264/12)

Небитието е живот на жажда и глад, вечен стремеж да задоволиш нещо, което при дадените условия не може да се задоволи… Само Доброто, като велик, разумен принцип, освобождава човека от глада и от жаждата. Доброто е основа на великия закон за освобождаването. Да бъдеш добър, това значи, да се освободиш от робството, т.е. от света на ограниченията и смъртта. (стр.290/21)

Всички хора се стремят към живота, но не знаят, как трябва да живеят. Изкус­тво е да знае човек да живее. Да живее човек правилно, това значи, да има пред вид двата принципа на добро и на зло и да се съобразява с тях. (стр.300/23)

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“ Изпитвайте и доброто, и злото, но задържайте само доброто, като условие за вашето повдигане. Доброто, като принцип, не е нещо отвлечено. Когато не разбират нещо, хората казват: Това е отвлечена работа… Отвлечен въпрос е оня, който сме оставили на заден план. За да не е отвлечен, трябва да го поставим близо до себе си и да се заемем с решаването му.

(стр.32/26)

Като принцип, злото винаги действува в обективния свят. Злото е един момент, който действува във време и пространство. Злото е нещо външно или обективно. Доброто, Божественото винаги действува от вътре. Злото ограничава човека и го лишава от всички блага. Доброто освобождава човека и му дава всички блага. Злото и доброто представят два противоположни принципа, които действуват едновременно в света. (стр.209/31)

Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох да им дам живот, и то преизобилно“. Това са двата принципа – доброто и злото, които действуват в света. Когато човек пожелае да задържи най-хубавото нещо за себе си, злото е влязло вече в него. Той се е съблазнил от нещо, а всяка съблазън, на която човек не може да устои, води към зло. Има само един път, по който злото може да се прояви. Този път е пътят на желанията. (стр.211/31)

Злото и доброто са принципи, които следват човека на всяка стъпка. Те вървят подир него като сенки. Тъй щото, не е въпрос човек да се освободи от злото, но да го разбере и да знае, как да се справя с него. Изучавайте доброто и злото като сили, като принципи, за да ги познавате и в себе си. (стр.227/35)

Христос представя разумния принцип, който превръща злото в добро; учениците Му представят хората, а майката Христова – съединителната връзка между духовния и физическия свят. Разумният принцип може да измени света, не външно, а вътрешно. Всичко ще си остане, както е, но пречистено. (стр.115/38)

Всеки ден като прилагаме тази Божия Любов, ние ще можем да подобрим живота си. Този Христос, малкият Господ, Който живее в нас, във всинца ви, говори същото. Когато отивате някъде да нап­равите зло, той казва: „недей потърпи малко“. А животинското в тебе казва: „не, не може да се търпи, сега направи злото“. Потърпи малко и ако послушаш, ще се оправи живота. А ако искаш да направиш добро, животинското каже: „не, какво ще стане с тебе, ако все пос­тъпваш добре“. Следователно, това са тия два принципа: злото е животинското, а доброто е божественото в нас, които пос­тоянно действуват и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината.

(стр.177/40)

ОБЩО ЗА ПРИНЦИПА

Ако лекувате някого по Божествен начин, ще прилагате такива методи, които отговарят на неговия организъм, т.е. между методите, които прилагате, и неговите енергии, да има известно съответствие. При това, ще започвате от слабите методи и постепенно ще вървите към силните. При лекуването по Божествен начин принципът е един и същ, но методите са различни. Какъв метод ще се приложи към даден човек, това зависи от степента на неговото развитие. Някои се лекуват с лекарства, а други – с вяра. (стр.20/1)

На младите хора казват: „не ви трябва вяра“. Вярата е един принцип, необходим за човешкият интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света, и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот. (стр.48–49/2)

Всинца трябва да помагаме. У нас ще приложим като принцип това, че всички трябва да работим, а не да ставаме роби на труда, и нашата работа трябва да бъде едно удоволствие. (стр.63/2)

Ер–малък (ь) е еврейският йот; той показва, че е намерил принципа, който твори, става много силен и смел да руши, но още не е намерил равнодействаща сила. (стр.163–164/2)

Има въпроси, които принципално могат да се разрешат. Има известни въпроси или задачи, които по божесвеному трябва да се разрешат. (стр.263/2)

Сега, върху този въпрос аз някой път специално ще се спра – върху въпроса за светиите. Когато дойда до него, аз ще трябва да донеса своята стевасарница, та тази вълна ще я раздрънкаме тъй, че да направим опит, с който и да е светия, да видим до колко е свят или не, тъй както можем да направим опит, с каквато и да е вода, да видим колко е чиста, и какво влияние има. Можем да направим опит, с който и да е хляб, така и с всеки светия можем да направим опит, но още времето не е дошло. Като дойде този въпрос, ще го разгледаме принципално, и ще премахнем всички заблуждения, които са свързани с него, но сега да го повдигам, ще се отдалечим от главната цел, която имаме. (стр.318/2)

Като казваме, че някой е безверник, то не е право: това е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй, вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Вследствие на това е станало грехопадането. И апостол Павел казва в Посланието към римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“.

(стр.4/3)

Да бъдеш истински светия, значи да можеш да владееш двата принципа на живота тъй, че да ги употребиш за своето повдигане. (стр.31/3)

„А Марта се мълвеше за многото слугуване… А Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“.

Върху Марта и Мария много се е говорило. Те представят два принципа в човешката душа – активният и пасивният. В лицето на Марта и Мария са представени две жени, два противоположни характера, две състояния на човешкото сърце; едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, с ум, отправен към един вечен принцип, крепящ се на една веч­на основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане. Христос, обаче, посочва на Марта, кое е същественото, като и казва: „Ти се мълвиш за неща, които не са съществени, които са извън действителността, но Мария избра нещо по съществено“. Мнозина от вас спадат към тия два характера – някоя е Марта, друга – Мария. Мариите са, изобщо, благородни жени. Те са добри, имат отлично телосложение, лице красиво, поглед мек, чело симетрично, нос правилен; по сърце те са меки, нежни, отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. „Мария“ на еврейски значи солена вода. Мария всякога посолява света; благодарение на нея той не се разваля, не се вкисва, не гние. Когато имате марииния принцип у вас, вашето сърце не се разлага. „Марта“ излиза от „Мара“, което значи горчив, кисел, буен. Тъй че горчивият принцип у вас постоянно се люти, гневи, недоволен е. Това той прави не от зла умисъл, или от зла воля, но защото е много активен принцип, който, отдето мине, иска отворен път. Ако някоя е Марта, ще видите, че като стане сутрин, всички слуги са на крак – вик, крясък; вдигне ли метлата, всички бягат на половин километър далеч от нея. Тя казва: Всичко трябва да бъде в ред и порядък. Вие ще срещнете Марта и в черкови, и в училища, и в съдилища – навсякъде! Тя е необходима, както и Мария, но не трябва да давате преимущество нито на едната, нито на другата – нито на единия, нито на другия принцип.

С тези два принципа ще свържа други два, които формулирам: принцип на висшето и принцип на низшето. Принципът, който се представя в лицето на Мария, изразява висшето, което показва, как да служим на Бога, как да сме в хармония с висшите същества, със светиите, с ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват. Ние ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. Ще кажете: Колко са учителите? – Един е Той, един Учител аз познавам. Той може да има 250,000 косми на главата, но това не ще рече, че са 250,000 учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче, в дървото и в неговите клончета прониква един живот. Така трябва да схващате в ума си единството. И когато дойде Учителят, Духът, Който е във вас, дали сте мъже или жени, вие трябва да слушате дълбоко в себе си гласа на меката нежност, на любовта. Любовта не е кисела. Кое в живота обичате? Представете си, че всичко в света е само от Марти; задигнали метли, вдигнали прах, вик. Каква музика ще бъде това? Вярвам, че къщите щяха да бъдат добре наредени, щеше да има хубави мебели, хубави дрехи, всичко щеше да бъде в ред и порядък, щяхме да имаме прекрасни форми, но живот нямаше да има. И обратно: ако бяха само Марии, тогава всичко щеше да бъде сол. Но ако нямаше Марти, какво щеше да се осолява? Мария има отношение към друго нещо, към друг принцип, към друга някаква основа. Висшият принцип, Мария, показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот. Колкото разбираме вътрешният смисъл на нашата душа, толкова ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип – да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип – да се подчиняваме на всички низши елементи – да подчиним низшия принцип у човека.

(стр.115–116–117/3)

И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня вътрешния смисъл на тези два принципа, които действуват в света, но когато се натрупа много знание и не се прилага, образуват се известни утайки, и хората започват да се смущават, не знаят, какво да вършат. (стр.121/3)

Мария – това е висшето в ума, теософите го наричат висш манас, Марта – това е низшия манас. Като отидите във вашите домове, които аз виждам красиви, величествени, кажете си: Ела, Марто, ела Марио, вие сте две добри сестри. Христос пък е висшият Дух, висшият принцип.

(стр.124/3)

И тъй, Духът е слязъл и заповядва. Той работи. Имайте неопределима вяра в този принцип, който живее в Мария. Имайте вяра и в принципа, който живее в Марта. Имайте вяра в Христа, защото Христос, Който седи върху тях, ги съединява. (стр.125/3)

Някои хора взимат думата отрицателен или пасивен в лош смисъл. Под „пасивен“ разбираме слаб, безхарактерен, безволев. Това е криво разбиране, Затуй са заменили думата „отрицателен“ с израза катодни лъчи – полюсът, в който се появява всяка енергия. Въз основа на този принцип, ще изясня много неща.

(стр.147–148/3)

Не е лошо човек да се гневи и да е недоволен. Гневът и недоволството са на място, когато почиват на принципална основа. Всяко нещо има смисъл, когато е на място, т.е. когато има основание.

(стр.11/5)

Навсякъде виждаме използуване. – Защо? – Защото хората имат светлина, а нямат виделина. Те прилагат човешката любов, и всеки казва: Аз да живея, а за другите не искам да зная. Това е неразбиране на живота или на великите принципи, които лежат в основата на самия живот. (стр.131/6)

Всички езици имат един общ произход. Това не разбира еднообразие. В проявите на езиците има разнообразие, а в принципите – еднообразие. Нещата ни се виждат еднообразни, когато ги гледаме отдалеч. (стр.128/6)

Който иска да служи като Христа, Трябва да постави живота си на известни принципи. За физическият свят, материалните неща са реални. За чувствения свят, или за света на сърцето, реални са чувствата; там те са субстанция, те са вещ­та. За умствения свят мислите са реални, за причинния свят – причините, а за света на любовта, реална е само любов­та. (стр.152/6)

Коренът е важен, а не присадката. Ако бутна присадката на свещеника, ще остане само коренът му. Тогава той ще види ясно, кой е бил мотивът, който го е зас­тавил да бъде свещеник: от любов към Бога ли е станал такъв, или от любов към себе си. Това не е упрек. Аз разглеждам въпроса принципално. (стр.216/6)

Ето, много религиозни системи са съществували и до днес съществуват. Всички изхождат от принципа, че Бог е Любов, Мъдрост и Истина, въпреки това, и между тях има разногласие. (стр.235/6)

Девата, която носи първата дума в себе си, тя е силна; тя не се нуждае от мъж, не търси ничия подкрепа. Тя е по-силна от всеки мъж, от всеки човек. Това е човешкия дух. За духа още спорят: принцип ли е той, сила ли е.

Сега, като говоря така, аз не засягам вашия живот. Аз имам пред вид целта, към която се стремим, смисълът на живота. (стр.246/6)

… Казвате, че истината се заключава в това, да познаете Бога. Познаваш ли Го? Имаш ли вечен живот? Всеки трябва да носи вечния живот в себе си. Този живот не се основава на принципа на щастието, но на принципа на висшата разумност.

(стр.248–249/6)

Така говори природата: на умните и добрите – благословение, мир и радост, а на глупавите и своенравните – страдания, сиромашия, лишения. Защо? – Защото последните не пропущат чистия въздух и чистата светлина, които заобикалят жилищата им.

Но това е общо казано. Това са общи принципи, прогласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма.

(стр.43/7)

… Когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека.

(стр.64/7)

Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, божествено благо, за да извършва човек волята Божия? А волята Божия е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си.

(стр.95/7)

Когато великия невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от своите посланици – Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. (стр.97/7)

„И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса“.

Аз ще разгледам 48 ст. от прочетената глава, понеже той принципално засяга живота. Христос казва: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, Който е на небеса“. Тук думата „съвършен“ се употребява не в наследствен смисъл, но в смисъл на човешката воля; човек може да бъде съвършен, когато иска, т.е. когато иска да прави добро, може да прави. Който иска да прави добро, той е съвършен, а който не иска да прави добро, той не е съвършен. Които мисли правилно, той е съвършен, а които не мисли правилно, е несъвършен. Съвършен в действия, съвършен в мисли, съвършен в чувства. (стр.69/8)

И тъй, тази сутринната беседа беше на тема: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Началото на съвършенството, това е любовта, любов­та е плод на Духа, а доброто е плод на любовта.

Сега, тези принципи, тези плодове ние ще ги посадим вътре в себе си.

(стр.83–84/8)

Дяволът е същество с изкривени пръс­ти. Изкривените пръсти показват една воля, която е турена да служи на себе си, а под „дявол“ разбирам образ, който е турен да служи на своя егоизъм. У човека се събужда този принцип. Сутрин станем, за себе си мислим, вечер легнем, за себе си мислим. Всинца ние се борим с този принцип вътре в себе си. Дяволът живее вътре в нас. (стр.100/8)

Сега трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от черното братство, които са готови да се борят с нас. Тези братя са между православните в църквата, между евангелистите, между католиците и между нас ги има. Навсякъде действуват по принципа: „разделяй и владей!“ Навсякъде искат да внасят смутове. (стр.217/8)

Като е дошъл на земята, човек първо ще изучава фактите, после – принципите, които обединяват всичко в себе си. Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите. Запример, всяко добро дело, всяка сила са факти. Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доб­рото, на силата. Не може ли да обедини фактите, законите и принципите в едно цяло, човек не може да се домогне до съвършения живот. (стр.156/9)

Често хората попадат в буквата на закона и само това мислят: Да се изпълни законът. Те не подозират, че буквата на закона носи смърт. Дето има педантизъм, ограничение, насилие, там няма закон. – Ама да бъдем справедливи! – Не е въпрос за справедливостта. Тя не е външна проява. Външно може да си справедлив, без да си такъв; може да бъдеш морален, без да имаш морал; може да бъдеш любезен, учтив с хората, без да имаш вътрешни морални принципи. (стр.32/10)

Всяко чувство, което се пробужда дълбоко в душата ти, изразява известен принцип. Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде. Тя няма да дойде по начин, който вие очак­вате, но по специфичен начин.

(стр.85/10)

На времето си, всеки метод, всяка форма била полезна. Обаче, ние още не сме дошли до онази правилна форма, която да осигурява човешкото развитие. Нап­ример, по принцип, съвременното християнство е отлично, но по форма нещо куца в него. Когато дойде на земята, между евреите, Христос завари Мойсеевия закон, според който Мойсей признаваше само един Бог! И Христос проповядваше един Бог. Защо тогава евреите не приеха Христовото учение? – Защо не можаха да се приспособят към Христа. По принцип Христовото учение е отлично, но евреите не можаха да излязат от пределите на Мойсеевия закон. (стр.135–136/10)

Истинската религия се основава на онези принципи, които облагородяват човешкото сърце. Те трябва да се прилагат в живота. Не упреквам никоя църква, но казвам, че те нямат общ Баща и не могат да живеят братски помежду си. Те нямат общ принцип, на който да се основават. Ако, наистина, имаха общ Баща, те Щяха да се разбират. (стр.151/10)

Има един принцип, който прониква целия човешки живот. Той следи престъпленията на хората и ги изнася безпощадно. (стр.213/10)

Понякога за мене се произнасят не добре. Значи, мене ме смятат за противник на църквата. Но вие, помежду си, защо не можете да живеете? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си? Коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява. Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. (стр.217/10)

Казвам: който иска да развие някои свои дарби, той трябва да се свърже с разумната природа, да разбере нейните закони и да върви съобразно с тях. Всеки закон крие в себе си известни методи, а зад всеки закон пък има по един принцип. (стр.45/11)

Понякога и ангелите, които по отношение на хората са много учени, правят малки погрешки. Защо? Защото, по отношение на Бога, те са несъвършени, а грешките са присъщи на несъвършените същества. Например, като четете Евангелието, виждате, там се прилагат принципите на Христовото учение. Като четете Деянията на Апостолите, виждате вече малко отклонение от Христовото учение; там се явява спор, нещо присъщо на човешкото. Значи, в живота на Апостолите, даже и на светиите, има вече примес от човешки елемент. Като дойдете до живота на обикновените хора, това отклонение се забелязва още повече. Значи, съв­ременното християнство малко прилича на първото. (стр46/11)

Голямото разнообразие в хората се дължи на това, именно, че всеки човек е роден при съвършено специфични за него планетни съчетания, различни от тия на другите. Всеки градус на зодиите съдържа в себе си известни дарби и възможности. Всяка възможност пък съдържа известни принципи. (стр.81/11)

Тримата младежи – Седрах, Мисах и Авденаго, хвърлени от Новуходоносора в огнената пещ, представят прояви на три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв характер, или на един ум. Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им. Те останаха верни на своите убеждения. Когато Вавилоняните искаха да им наложат своите обществени и религиозни възгледи, те не се подчиниха. В живота има принципи, на които човек трябва да остане верен. Само така той може да се развива правилно. Който не издържи на тия принципи, той носи последствието на своето отклоняване. Това изпитание се отнася не само за отделния индивид, но и за дома, за народа и за цялото човечество. Да не ви се вижда чудно, когато индивидът, домът, народът и цялото човечество днес се поставят на тоя изпит. – От кого? – От новия свят или, от Бога. Всички минават през изпита на тримата младежи. Те представят трите велики принципа, действуващи в човека. Ако между духа, душата и тялото на човека няма единство, нищо не може да се пос­тигне. (стр.18–19/12)

Когато Бог изпъди човека от рая, остави вън един ангел да пази. – Какво пазеше ангелът? – Разумността остана в рая. Змията излъга Ева, и тя яде от забранения плод. После даде и на Адама да яде. Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Един ден, когато разберете живота, ще се върнете при мен. Хората искат да бъдат щастливи. Няма щастие за хора, които разсипват бащиното си имане. С това аз не ви изобличавам, но изяснявам един принцип. (стр.61–62/12)

Каква трябва да бъде молитвата? Какво представя тя? Молитвата е съвкупност от принципи, от елементи, чрез които се проявяват чувствата и мислите на човека. Молитвата трябва да бъде съзнателна, да има определена цел. (стр.127/12)

Ако кажете на вола, че може да се направи някакво преобразование на неговия дам, той ще възрази, че не иска. – Защо не иска? – Защото намира, че по-хубаво нещо от неговия дам няма. Това са разсъжденията на мнозина учени и философи. Взимам думата „учени и философи“ в широк смисъл, като общи принципи. Аз не защитавам никого, нито упреквам някого. (стр.157/12)

… – Кога е дошло житото в света? – Ако отворя архивата на природата и прочета, ще видя, че един ангел е донесъл първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди 250 милиона години. – Тогава земята не е съществувала. Можем да приемем тая истина, ако намалим годините, вместо 12 месеца, ще приемем, че годината се е състояла от три месеца. Според мене, тогавашните години са били по-дълги от сегашните.

Знаете ли, как се е въртяла земята в миналото? Знаете ли, колко дълги са били дните? Няма да се спирам на тия въпроси. Важно е, че числото 250 представя основен закон на Битието. Двойката представя принцип на Божия Дух, а петорката – принцип на човешкия ум.

Следователно, преди 250 милиона години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, т.е. в мозъка на човека. То пос­тепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. (стр.165/12)

Ще кажеш: Дано намеря някой благодетелен човек, да ми даде пари на заем. – Пази се от благодетели, които дават пари под лихва. Аз разглеждам въпроса принципално, не се занимавам с вашите малки, търговски сделки. Няма по-лошо нещо от това, да взимаш пари под лихва, или на заем. Не давай нещата си под наем. (стр.183/12)

Да ядеш, това е най-великата музика, но трябва да се разбере смисълът на храненето. – Да има едно прасенце! – Защо ти е прасенце? Обоснови се принципално, отде иде това желание да ядеш прасе. Друг иска агънце, печена кокошка, баклава и др. Защо са ви тия неща? Ще кажете, че са ви приятни на вкус. Всички хора страдат все от приятни неща.

(стр.215/12)

… Когато назначавате някого за министър, попитайте, как се е отнасял с по-малките си братчета и сестричета. Ако се е отнасял добре с тях, той ще оправи България, или коя и да е държава. Аз говоря принципално. При всяко отклоняване от тоя въпрос, всякога ще ни липсва или една трета, или две трети от истината – все ще липсва нещо. (стр.231/12)

Какво искам да ви кажа с вдигане ръцете си нагоре? Двете ръце вдигнати нагоре, показват двете семена, посадени в земята. От тях излиза вечния живот. Двете семена, израснали в името на Божията Любов и Божията Мъдрост, произлизат от двата велики принципа: принципът на ада и смъртта и принципът на живота.

(стр.273/12)

Принципът е: Никаква лъжа! На небето, в разумния свят, не търпят никаква лъжа. (стр.202/17)

Много от съвременните хора стават религиозни, само за да подобрят материалното си положение. И обратно, много религиозни, много вярващи стават безверници, като казват: Толкова години вече, как се подвизаваме, вярваме в Бога, но работите ни от ден на ден вървят по-зле. Сега вече ще заживеем по светски, дано така ни тръгне напред. Това показва, че хората не се ръководят от един вътрешен принцип. (стр.83–84/17)

Мнозина смесват вярата с вярването. Това са два различни процеса. Вярата е положителен принцип, който изключва всякакво противоречие. Във вярването не е така. Във вярването повечето неща не стават. (стр.113/18)

Съвременните хора се делят на светски и духовни. Те се различават по начина на работата си: светските хора, към които се отнасят материалистите, се движат от резултати към закони и от закони към принципи. Религиозните и духовните се движат по обратен път: от принципи към закони и от закони към резултати.

(стр.149/18)

Фактите… не представят науката. Има закони, които трябва да се спазват, но и законите още не представят науката. Трябва да дойдете до принципите. За да имате ясна представа върху даден въпрос, преди всичко човек трябва да знае фактите, законите и принципите, които го определят. Запример, факт е, че майката обича детето си. На какъв закон се основава нейната любов? Какъв принцип я управлява? Всичко това трябва да се знае.

(стр.388–389/18)

Коя е причината, че умът не може всякога да схваща нещата правилно? – Къде се крие причината: в самия човек, или вън от него? Причината може да бъде в човека, а може да бъде вън от него. Значи, причините, като сили, като разумни принципи, указват влияние върху човека.

(стр.183/21)

Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобливи като гълъбите“. В този смисъл, гълъбът е противоположност на змията. Кое качество е противоположно на хитростта? – Знанието. Следователно, когато се казва, че и във висшите светове срещаме същите животни, каквито и на земята, подразбираме, че там съществуват само техните символи, като принципи. (стр.74–75/23)

Важно е, човек да реализира желанията си; колко време е било нужно за реализирането им, не е важно. Такова е отношението между двата принципа в природата, които излизат от общ център, но в последствие се разделят, поляризират се. Всеки принцип трябва да реализира желанията си, като се движи по свой път и работи със свои специфични методи. (стр.211–212/23)

„Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба“. Царят поканил всички културни хора на сватба, да им покаже нов начин на живеене. Яденето и пиенето показват един род условия, а сватбата показва новите принципи, които идат в света. Когато хората се женят, това показва, че настъпва нова епоха в света. (стр.65–66/24)

Ти не можеш да разбереш, каква и да е свещена или научна книга, ако не се свържеш с духа на онзи, който я е писал. Той е мислил с години върху тази работа. Дали е жив, или е на онзи свят, не е важно; ти трябва да се свържеш с разумния принцип, с който той е работил. Запример, мнозина проповядват за Христа, вярват в съществуването Му, признават Го за Син Божи. Други говорят за Него като за историческа личност. Някои пък и до сега не могат да Го признаят за Син Божи. Ние не се интересуваме от историческия Христос. Въпросът е, можем ли да се свържем с Неговия ум, с Неговото сърце, с Неговата душа и с Неговия Дух, и тази връзка да произведе в нас преврат, да уредим живота си, да се хармонизираме с всички разумни същества.

(стр.367–368/24)

Мнозина поддържат мисълта, че всичко, което става в живота, е Божествено. Ако е така, защо хората се оплакват едни от други? Защо страдат? Други пък твърдят, че в живота цари пълно единство. По принцип тази мисъл е вярна, но по проявите на живота, изявен във всички форми, не е така. Животът вложен във форми – растения, риби, птици, млекопитаещи, хора, ангели е различен. Всички същества правят усилия да изменят своите форми, с цел да подобрят живота си. В промените, които стават с тях, се заключава тяхното спасение.

(стр.398–399/24)

И до днес още религиозните спорят върху християнството. Кой е основният принцип на християнството? Малцина имат ясна представа за това. Онези, които са си отговорили на този въпрос, са в разумния свят, между разумните същес­тва, не са на земята. Те живеят според Христовото учение. (стр.75/25)

Човек трябва да има убеждение! Това е философията на живота. Велики принципи са нужни на хората. Подло е да проповядваш едно учение, без да си убеден в него. Подло е да се учиш без убеждение. Подло е да изповядваш една религия, без да си убеден в нея. Подло е да воюваш без убеждение. Каквото правиш, трябва да се ръководиш от едно свято убеждение, от едно свещено чувство в себе си.

(стр.112/25)

… Това, което е морално за българина, не е морално за французина, за англичанина. Има известни принципи, общи за цялото човечество. (стр.180/25)

Сега аз говоря принципално, нямам пред вид нито отделни хора, нито отделни народи. Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени. – Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. (стр.201/25)

Казвате: Достатъчно ни е знанието, което имаме. Достатъчно сме учили. – Вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете. – Чели сме Библията. – Чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи. Вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите. Тия, които са писали Свещената книга, присъствуват между вас и казват: Ние вложихме живота си в тази книга. Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело.

(стр.43–44/26)

… Когато семето мине през физичес­кия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така, всяка идея трябва да мине през тия светове. –Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване. Като премине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип.

(стр.51–52/26)

Бъдете смели! Не се подавайте на никакви съмнения и подозрения. Каквото и да ви говорят, бъдете верни на своя ум, и на своето сърце и на своята воля; бъдете верни на своя дух и на своята душа. Това е първият принцип. Щом сте верни на себе си, ще бъдете верни на всички; ако не сте верни на себе си, не може да бъдете верни и на другите. (стр.121/26)

Съвременното общество не решава въпросите принципално, но казва, че хората трябва да бъдат морални. Аз имам особена представа за морала. Някои казват: По-малко да се лъже, по-малко да се краде. – Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже. Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. (стр.131/26)

Думата Исус е символична. Тя съдържа три велики основни принципа. Единият принцип означава сила, която твори, преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човек, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид великите Божествени истини, които поставят всичко в ред и порядък.

Вторият принцип е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игли, както правят ония, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е сила, която запазва всичко, или, както я наричат още, „закон на любовта“.

Третият принцип е „законът на равновесието“, който урежда всички спорове и недоразумения между хората. Защо се явяват спорове, това вие знаете по-добре от мене. Те са естествено последствие на човешкия живот. (стр.154–155/26)

„Не убивай!“ Това значи: Не убивай душата, която е влязла в едно тяло и работи по закона на любовта. Обаче, ако една душа е влязла в бутилка, станала е роб или робиня на някого, казвам: Разбий тая форма. Принципът е следният: Никога не разрушавай жилището на душа, в която Бог живее и която работи по закона на любовта. Убиеш ли такава душа, Бог няма да ти прости нито на тоя, нито на оня свят. (стр.177–178/26)

Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви. Ако имаме неизвестното Х, в различни степени Х, Х2, Х3, Х4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с Х2, а вие с Х? Тия величини не са еднакви. Ако работя с величината Х3, разликата ще бъде по-голяма от Х2; ако работя с величината Х4, разликата ще бъде още по-голяма. (стр.186/26)

И тъй, фактът, това е формата на нещата; законът, това е съдържанието, а принципът е смисълът. Значи, между фактите, законите и принципите съществува връзка. (стр.221/26)

… Човек трябва да се стреми към онези задачи, които могат да му дадат начин, метод за разрешаване основните принципи на живота. (стр.4/27)

И тъй, за да дойде до красивото в живота, човек трябва да има една мярка за нещата. Тя е абсолютна мярка, с която той ще създаде своето бъдеще. Тази мярка се крие в Христовото учение, в Неговите велики принципи, както и в думите – „ела след мене!“. (стр.171/27)

… Христос представлява духовния принцип у човека, т.е. неговата душа.

(стр.9/29)

Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действували някога в миналото, действуват в настоящето, ще действуват и в бъдещето. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаване на твърдия елемент в човека. В това съзнание има само две точки: едната, от която човек излиза и втората, към която отива. В това съзнание човек пътува само вечерно време, като се ръководи в пътя по втората точка. Щом дойде до нея, той се спира и казва: свърших работата си вече! А по-нататък, какъв е външният свят, какви условия за развитие има, това не влиза в кръга на обикновеното съзнание, което се изразява с права линия. Правата линия представлява граници на плоскостта или отношения между две разумни същества.

Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието.

Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в космическото съзнание. Според езика на Евангелието, това значи да се роди човек от вода и Дух. (стр.8–9, 12/34)

… Ако сте силни, и вие трябва да изнесете своите опити пред света, да покажете, че имате един принцип, една мярка – единица от време. (стр.96/35)

Трябва да си търпелив тъй, както Бог е търпелив. – абсолютно търпение! Можем да бъдем търпеливи. Да бъдем такива, то значи да бъдем съвършени. А съвършенството – това е идеалът на нашето развитие. Тези положения са принципално поставени. (стр.9/37)

Конят, и той се преражда. Да кажем, че на тоя кон му е останало само едно прераждане, за да стане човек. Ако той не използува последното си прераждане, той ще остане пак като човек, но в конска форма. Питам: къде ще употреби благата, човешките дарби? Тогава, знаеш ли какво ще прави конят, как ще се прояви? Когато не знае да свири, ще почне да рита назад, ще почне да прави упражнения и ще прилича на един акробат. В програмата му е било турено да ходи на задните си крака. Тези аналогии, като принципи, и в светския живот са същите: вие ще живеете като един обикновен човек.

(стр.10/38)

Направете едно дружество, без съблазни. Но какво ще бъде правилото там? Вие ще кажете: може ли това? – Може. Вие казвате: ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне. Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите. Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили. (стр.41/37)

Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние… И въпреки това, ние съвременните хора, не се спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципално, а търсим далечните причини. (стр.45/37)

…Благородството на човека е извън времето и пространството. То е един момент, който не заема даже една стомилионна част от секундата. За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче. Имаш ли едно петаче, ти си опетнен. Твоят ум, е опетнен с онзи образ, който носиш, с образа на един идеал. Аз говоря по принцип за благородството, не за това обикновено благородство, за което се говори. (стр.63/37)

Сега, аз се обръщам към онези ученици, които искат да се подигнат. Туй учение на Любовта не е учение за децата. Другите могат да живеят както искат, но онзи ученик, който е учил четири години в университета, и държи изпит или докторат, той трябва да застане на нозете си и да защитава своята теза, да я доказва. Само така може да получи докторат. Онзи ученик, който ще държи матура, не трябва да написва цифрите на ръкавите или на ръцете си и от там да гледа, но трябва да има знания, трябва да знае общите принципи. Някои от тези принципи не са на мястото си, но онези, които са необходими за живота, той трябва да ги знае, за да издържи изпита си.

(стр.177/37)

Ние трябва да изучим живота в онези истински принципи, онези истински методи, върху които е поставен, базиран.

(стр.210/37)

Аз бих желал да видя един момък или една мома, които са целомъдрени. Не привидно да са целомъдрени, но принципално, вътре, в душата си. (стр.233/37)

Съвременните хора имат настроения. В настроенията има два противоположни полюса: ще бъдеш добре настроен, и ще бъдеш зле настроен. След настроението се заражда чувствуване. След всяко чувствуване се заражда мисъл. След всяка мисъл се заражда разсъждение, а след всяко разсъждение идва принципът. И тогава, законът е такъв: ако ти имаш едно настроение и искаш да го видоизмениш, ще се научиш на онзи велик закон на превръщане на енергиите, настроението да превърнеш в чувство. Ако твоето състояние не се измени, тогава ще проучиш закона на чувствата, как се изменя едно чувство в мисъл. Ако твоето неразположение остане също, тази твоя мисъл ще я превърнеш в разумност. Ако остане още нещо в живота ти, тази разумност ще я превърнеш в един велик вътрешен Божествен принцип. (стр.281/37)

Някой казва: „У мене има принципи, аз съм човек на принципите“.Казвам: принципът, това е школа на живота.

(стр.312/37)

Аз желая, като се събирате, да се научите какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва да бъдат вашите отношения спрямо живата природа. Някой път вие се оплаквате, казвате: всички хора отвън са лоши. Не, не е право, вие изпадате в една крайност. Тези хора отвън не са по-лоши от тия хора вътре. Общо взето, принципално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципален въпрос. (стр.329/37)

Едно от най-отвратителните качества, които имаме, то е докачението. Докачил се някой, обидил се. Да, ти можеш да се обидиш, но само за нарушението на един Божествен принцип. (стр.404/37)

Когато майката започне с възпитанието на децата си, кой трябва да бъде първият принцип, който трябва да всади в своето дете? Кой въпрос трябва да зададе майката? Вие сега сте майки, и знаете, че вън от желанието си това дете да бъде здраво, вие искате това дете да бъде умно и силно. (стр.410/37)

… Ние ще оставим света, нека той борави с парите, те не са за нас, те са едно следствие. Ние, като разрешаваме въпроса с парите, те за нас не са един принцип, те не представляват някакъв спор.

(стр.461/37)

Христос не е нещо, което може да се поставя отвън, Христос е един принцип! Поставете Христа вътре във вaшите сърца. (стр.465/37)

„И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото“. Те искаха от Христа принципиален отговор по този въпрос, затова и вкъщи Го запитаха за същото, да им даде повече обяснения. Човек не може да се просвети върху даден въпрос, докато не го разреши принципиално.

(стр.168/38)

Думата „Исус“ не означава обикновен човек… Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира принцип, който носи в себе си условията да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите. Следователно, за да мине през тези процеси, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос. Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Той ще внесе във вас онова, от което се нуждаете. Всяко друго разбиране на принципа Исус е празна, мъртва буква на живота. – Къде ще срещнем Исуса? – Навсякъде. Младата мома ще го срещне в своя възлюбен, който никога няма да каже обидна дума, никога няма да я погледне накриво. Каже ли една горчива дума или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа… (стр.180/38)

Сегашните хора ценят нещата по тяхната големина, вид и форма. Те не могат да се освободят от външното гледане на нещата. Затова те мислят, че най-голямото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голямото. Важен е принципът, не формата. (стр.181/38)

Духът подразбира разумния принцип, който владее изкуството да превръща малките и слабите неща във велики и силни. (стр266/38)

Мома или момък чете някаква философска книга, харесва принципите, които философът изнася и желае да ги приложи в живота си. Щом пожелае това, изведнъж се вдига буря, която го завлича във водата. Човек трябва да бъде философ в широк смисъл на думата, да прилага онези принципи, които са написани в него, а не да подражава на философите вън от себе си. (стр.274/38)

Като четете 14 глава от Лука, виждате в нея само извадки от една дълга беседа, в която Христос е развивал общи принципи за човечеството. (стр.327/38)

Думите, с които Христос си служи, представят символи, принципи за изяс­нение на някои идеи. Трябва да разбирате езика на Христа. Той е Божествен език.

(стр.343/38)

Запитват Христа: „Защо твоите ученици ядат и пият?“ – Защото са здрави. Само здравите хора ядат и пият. Но, разберете ме, аз днес говоря принципално. Казвам „само здравите“, защото и болните ядат, но това не е ядене. (стр.9/40)

На съвременният обществен строй не може да се гради. Защото на този обществен строй, на всички тия органи на властта, може да разчитаме до тогава, докато те са морални и честни. Те имат един принцип, върху който почива техния живот. (стр.87/40)

„А който вас приеме, мене приема“, казва Христос. Ако ние приемем този принцип, какво ще стане? Има известни велики, неизменни закони в природата, които действуват вътре в битието. Ние не можем да примирим тия закони…

(стр.174/40)

Съвременните културни хора, ако ги питате ще кажат, че те живеят най-културен живот. Обаче, ако разгънете тоя живот и сравните тази култура, ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата, нито във философията… Аз сега принципиално говоря по въпроса. Че не е култура, туй показват страданията и болестите, които съществуват. (стр.240/40)

Сега за пример, мене ме питат: „защо тъй говориш“, т.е. за начина, по който се трансформират енергиите. Един го схванал по един начин, друг се обидил, че съм казал: операции не трябва да се правят. Принципиално говоря. Там дето природата не е разрешила да се прави операция, не правете. Когато искате да правите една операция, питайте природата, ако тя позволи, направете я, но там дето тя не е дала разрешение, никой лекар няма право да прави операция. (стр.254/40)

Според моите схващания, всякога една болница след четиридесет години трябва да се изгори. Защо? – В тази болница има толкоз храчения, пъшкания, тя е просмукана с тези болезнени мисли, с миазмите, че който влезе, здрав не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните, те се заразяват от самите мисли на другите болни и аз казвам: след четиридесет години драснете един кибрит, да изгори тази болница, за да създадете нова. За предпочитане е новата пред старата болница. И следователно, по същия закон и формите – принципите – на религиите се менят. След всеки хиляда, две хиляди години Господ праща от небето хора на земята да направят нова болница.

(стр.265/40)

… Как постъпиха християнските народи през тази война? Мисля, че от Германия искат сто милиарда, но ако биха употребили петдесет милиарда за Европа, тя щеше да мяза на райската градина. Нямаха ли възможност? – Имаха, но нямаха знание: те поддържаха принципа на тщеславието, а не принципа на Любовта, и затова не го направиха. (стр.267-268/40)

Време е за вас, да си зададете един въп­рос: разбирате ли Христа, мислите ли като Христа, чувствувате ли като Христа, действувате ли като Христа? Вие ще кажете: „приблизително“. Не, не приб­лизително, а абсолютно еднакво с него. Подразбирам принципиално, трябва да имате същите желания, които са движили Духът Христов, същите подбуждения.

(стр.298/40)

Излизаш от дома си, ти трябва веднага да бъдеш скачен с невидимия свят, умът ти да бъде скачен с Бога, в душата си да бъдеш изправен. Някои хора казват: „няма нужда да сме скачени“. Но на съвременните народи, които отстъпиха от този закон на разумност, подобри ли се живота? Всички започнаха да подобряват живота, какво ли не говориха, какви ли не комбинации правиха, какво ли не писаха, но не намериха онзи закон, чрез който този велик принцип би могъл да се изрази. Този принцип вътре в себе си не търпи насилие. Когато се изрази във всички форми, той ще действува по всички начини, но не може да има дисхармония.

(стр.357/40)

Отец – аз сега развивам принципиално думата „Отец“ – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно. Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от който произтича целият живот. (стр.402/40)

Някой техник ще вземе някой принцип за прилагане. Тъй щото всички хора все вземат по нещо, върху което трябва да говорят. Не мислете, че стиха съдържа туй, което говорителят говори. Не, то не се съдържа вътре в стиха. Аз ще ви попитам: когато някоя жена изпреде всички нишки от една ока вълна, тия нишки вътре във вълната ли са? Принципиално – да, но тази жена може да изпреде повече или по-малко нишки, по-дебели или по-тънки, зависи от нейното изкуство, как ще опреде вълната. (стр.417/40)

…Христос казва: „блажени, които гладуват и жадуват“… – не на физическото поле, не за къщи и не за пари, но онези, които гладуват за великия принцип на правдата, ще се наситят. (стр.450-451/40)

Христос полага един принцип, върху който съгражда основата на новото учение, т.е. материалната страна, видимата, физическата страна. Когато той говори за брат, сестра и майка, разбира чисто физическата стана, тъй като света сега е изявен. Не говоря за небето, защото в божественият свят няма такива отношения. На земята най-възвишеното това е братът, сестрата и майката. (стр.1/42)

… Първият принцип за ученика е: За да станеш брат, и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, душата и духът ти, и тогава ще станеш брат, сестра и майка. И след като приложим този принцип, ти ще бъдеш ученик. И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми. И понеже ми станаха братя и сестри и изпълниха волята Божия, те се приемат за ученици“. Аз казвам и вторият принцип. Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл.

(стр.32/42)

Тия са условия, при които ние можем да бъдем ученици на Христа. Върху тия два принципа лежи учението. В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент. Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия – да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш мъдростта, да заплачеш веднъж като Него. (стр.34/42)

… Пред нас седи едно велико бъдеще: Да бъдем братя, и сестри, и майка на Хрис­та. То е най-великото. Станал ли си брат, сестра и майка на Христа? Не си. Ще положиш всичките усилия, за да станеш. И ще заплачеш.

Мислете върху тия принципи и работете за тях. Говоря само за онези, които ще бъдат ученици. (стр.35/42)

… Вярата е принцип на ума – едно състояние – за да го минете, вие трябва да сте минали вече първото предисловие на яденето и да сте влезли във второто предисловие на музиката. (стр.57/42)

… Сега, тия младите, трябва принципално да погребат старото в себе си. И, като дойде новото, тази нова четка, Божествена четка, която сега иде, като поч­не тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите, какво ще изработи във вас Божественият Дух. (стр.140/42)

ЛЕКЦИЯ ЗА ПРИНЦИПИТЕ

Двамата господари

„Никой слуга не може на двама

господари да слугува. Не може да

работите на Бога и на Мамона.“

Ев. Лука 16:13

В света работят два разумни принципа. Като казва, че не можете да служите едновременно на тези два принципа, Христос подразбира, че не можете да бъдете два пъти по-активен, отколкото можете да издържите, т.е. в един котел не може да се произведе по-голямо напрежение, отколкото той може да издържа. Тези два принципа не могат да се съберат в един котел. В окултизма тия принципи се наричат първи и втори, а в науката „положителен“ и „отрицателен“. Положителният принцип е всякога по-силен, а отрицателният е по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Това, което гради в света не е силното, а слабото. Затова, онези хора, които разрушават, всякога са по-силни, отколкото добрите, меките хора. Вие може да усетите тези два принципа у вас едновременно, например, когато станете активни, когато се разгневите и извикате: „Скоро ред и порядък“, тогава всички слуги, жени, деца, се изплашват и се подчиняват. Но този принцип не е творчески, той нищо не създава. Само когато се оттеглите вътре в себе си, като се успокоите, тогава всичко взима своя нормален ред. Първоначалният принцип, от който произлиза злото, омразата и лъжата, сам по себе си не е лош. Вие имате особени понятия за омразата и лъжата. За да може човек да лъже трябва да е умен; глупав човек не може да лъже. Това е най-голямата философия, а в съв­ременното общество наричат го „висша дипломация“. Тази дипломация и жените я имат. Когато мъжът е по-силен, в първия принцип, жената ще го глади, ще го нарича „миличък“ и най-после с мекота ще го укроти, за да асимилира този висш принцип. След като се уравновесят тези два принципа, почват да работят заедно: първия принцип от излишъка си дава на втория. Христос казва: „Не може да служите едновременно на Бога и на мамона, не може да служите едновременно и на първия, и на втория принцип, не можете да служите едновременно на омразата и на любовта“. Това са две неща, които се изключват, защото са диаметрално противоположни: не се движат в една посока. Вземете, например, двама търговци, те могат да работят заедно, защото имат еднакви интереси, движат се в една посока, но един търговец и един лекар не могат да работят заедно.

Под думата „Господ“ се разбира най-възвишеното, най-благородното начало, което твори. Този принцип е мек и пластичен, но с това, той не е ограничен и е безсмъртен – в този принцип, втория, не съществува смърт. В първия принцип съществува смърт, и то само за това, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. Само силните хора могат да се самоубиват. Вземете за пример скорпиона, ако бъде заобиколен с огън и не може да излезе от там, той извива опашката си и се самоубива. Той предпочита да се самоубие, отколкото да изгори жив. Първият принцип е създал космоса, материалния свят, всички видими светове с вашите тела и техните енергии и сили, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от първия принцип, вие трябва да повърнете всичко, което той ви е дал. А като му повърнете всичко, какво ще остане във вас? Вие ще се върнете във втория принцип, ще станете едно с Бога. Няма да има тогава ни Иван, ни Драган, няма да има ни ангели ни дяволи, и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Няма да става въпрос, коя от двете воюващи страни ще победи, какво ще стане след войната; всички тези въпроси ще се разрешат, всичко това ще се слее в първия принцип, и той ще се оттегли в себе си. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли: злото в света е подсоляване, и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог изпраща първия принцип, за да образува солта. Но човек не трябва да слугува на този принцип. Христос го взима както се проявява на земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив. Аз не вярвам на такова благочестие. Когато кесията на един човек е пълна със злато, със сребро, и той претендира да е светия, съмнявам се в неговата святост. Всички богатства на света принадлежат на Господа, и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тази мисъл, ще ви разкажа един анекдот. Един селянин нямал никакви деца и често молил Бога да му подари деца. Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца. Бог чул молбата му, и всички зрънца се преобразили в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат. Това много разгневило селянина и той казал: „Тези деца ще ми изядат главата“, и взел да ги бие и избива. Едно от децата успяло да се скрие зад вратата, и като дошъл неговия ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“. Това е първият принцип у вас – злото, което действува, и когато дойде казва: „Аз ще руша“. Но когато дойде в света вторият принцип, който хората наричат любовта, майката, силата на нещата, той веднага смекчава първия принцип, и съединени така, двата раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него можете да влияете на първия принцип: само Господ е в сила да ви избави от смъртта. Не служите ли на Господа, ще бъдете погълнати от първия принцип, защото законът е такъв. Откъдето изтича водата пак там се връща; откъдето излизат парите, пак там се връщат; от където излиза силата, пак там се връща – всичко се връща назад. Всички тези неща са излезли от първия принцип. А в любовта имате едно проявление на абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е – незнаен Бог, за когото хората нямат никакво понятие в света. Този Бог, Когото вие не знаете и му се покланяте, Него аз ви проповядвам, казва Павел. Само Той държи в себе си тези два велики принципа, чрез които се проявява. И тъй, понеже единият принцип разрушава, а другият гради, вие не можете едновременно да разрушавате и да градите. Като мразите – разрушавате, като любите – градите, създавате. Някои подразбират, че първият принцип има наглед у хората желание да съгражда, но той пак поглъща. „Обичам те, обичам те, но ще те изям“, така котката си играе с мишката, най-после я стисне и погълне. Това наричат хората любов! Някои, като говорят за индуската философия, под „нирвана“ разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това е от части вярно: ще има и сливане и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с втория принцип и да се живее с него. Във втория принцип има вечен стремеж да докара всички същес­тва в едно, да ги обедини; то е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип. Мнозина съвременни философи са оплетени от тези два принципа. У всички песимисти, анархисти и тям подобни, като ги вземете в религиозно и обществено отношение, първият принцип е взел надмощие. Аз следя тези неща и имам за това цяла статистика. Мъж и жена се оженят, но след 2–3 години жената го изтощи, разсипва, уморява го и втори път се оженва. Уморява и втория мъж. Оженва се трети път, но и с него става същото. Най-после казват: „Тази жена е кутсуз“. Случва се и обратно: мъж не може да живее с жена, в него първият принцип е надделял и като вземе жена, ще я умори.

За такъв мъж и за такава жена вторият принцип трябва да е толкова силен, че да се уравновесява с първия. И в религиозните общества често се срещат такива спорове, в които изпъква първият принцип. Например, често се явява въпрос, кой да заеме първо място до олтара в църквата. На физическото поле не е възможно да има много столове до олтара, и ако речете да си наредите всички горе пред олтара столове, свещеникът няма да се вижда. Същите въпроси се пораждат и между учители, кой да бъде директор. Колко директори може да има? Само един. Подобни въпроси се пораждат между военни, между проповедници – все за първенство. Тази борба е естествена., тя е един велик Божествен процес, през който са минали всички ангели. Много от тях са минали изпита, минали са през първия принцип и са влезли във втория, и сега служат на Бога, а други не са го минали, паднали са и са останали да служат на първия принцип, на мамона, затуй ги наричат демони. И между хората има служители на първия и на втория принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на мястото си. Затова Христос казва: „Без мене – подразбира втория принцип – нищо няма да направите“. Тук е дълбокия смисъл – останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на първия принцип и тогава ще се проявят във вас всички отрицателни качества; умора, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този принцип не може да намерите благо за света, не може да видите никакъв смисъл в живота. Затова казва Христос: „На Бога и на мамона едновременно не може да служите“. Ако служите на мамона, ще бъдете в дъното на ада, ще бъдете във вечно недоволство и никога няма да разберете дори, защо сте мъж или жена. Можете да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. А под думата „недоволство“ се разбира, че не може да бъдеш доволен от своя външен изглед. Защо човек е недоволен? Неговият дух е много по-велик, изисква по-широка дейност от онази, която проявява. Имаш малко тяло, а духът иска по-голямо. Започва една вечна борба. И в тази борба казвате: „Правото е на силния“ то е първият принцип, а когато кажете: „Правото е на слабия“, то е вторият принцип. Някой направил престъпление, но като даде на съдията 2–3000 лева, той го оправдава също както в средните векове с индулгенциите – щом си купиш индулгенция, прощават ти се греховете. Обаче, в съграждането на нашия живот Христос не търпи разединение. Щом сте разделени в себе си, трябва да се дигнете над туй разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете вътрешния смисъл на тия сили, които действуват във вселената. Онези, които са тръгнали в Пътя, посветените, имат по-голяма опитност. Защо? Те страдат повече, отколкото светските, защото в християнството едновременно с първия принцип се усилва и вторият. Дето се проявява любовта, ще се прояви и първият принцип, който остава само една сянка – сянка на битието. Под „сянка“, разбирам принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи тъмнина, а вторият принцип всякога носи светлина на ума. Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се. В първия принцип търсите изход, и, ако не го намерите, дохожда ви мисълта на скорпиона – да се самоубиете, за да се освободите от неб­лагоприятните условия на живота, който сами сте си създали. И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граница. Какъв живот може да има в това, което е ненаситно? Какъв смисъл може да има в един живот, който се движи постоянно в права линия? Например, пътувате през вселената с бързината на светлината – какъв смисъл може да има за вас това движение? Да влезеш в една, две, три и повече къщи, няма смисъл. Има смисъл да се запознаеш с ония, които живеят там, да встъпиш в общение с техния ум и сърце. Запознаване, приятелство в света е да влезеш в съгласие с този Божествен принцип, който тук на земята, е изразен в Христа.

Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, той е силен, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената любов: любовта намира в него израз, той и става като почва. Неговото желание е да подчини втория принцип – любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от втория, защото, когато се изпречи пред втория, проявява се светлина и, като види своя образ, почва да се плаши. Също, когато отидете при някого, който ви обича, сърцето ви почва да тупа. Той казва: „Дохождате при майстора си – тъй мнозина съм поглъщал“. Мъже, жени, деца – на всички треперят сърцата. Мъж или жена – и двамата имат скрита мисъл – първият принцип – искат да владеят, но като усетят, че този принцип не се поддава, казват: „А, тук е моят майстор; тук е вторият принцип, Божественият, който носи израз на живот и безсмъртие“. Писанието казва: „Любовта изпъжда навън всеки страх“, и за да бъдем щастливи, непременно трябва да се съединим с Христа – иначе пътят ни е изгубен. Щом не служим на Бога, ще служим на мамона. Ако служим на Бога, съборили сме мамона – ако не служим на Бога, ще дойде мамон и ще каже: „Ти ще ми служиш!“. Това всеки от вас трябва да знае. Някои казват: „Аз искам да съм свободен“. Свободен ще си ако, служиш на любовта, иначе ще слугуваш на мамона и ще бъдеш роб. Едновременно на Бога и на мамона не можете да служите – по никой начин! Често някои казват: „Аз да го набия, че да ми има страх“. Ти можеш да го набиеш, можеш да го наплашиш, но той няма да те обича. Аз бих желал да видя някой от вас, който чрез бой е обикнат от друг. Такъв човек не съм срещнал. Това го говоря не само аз, говорили са го всички велики хора, всички светии.

Когато първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да затвърдява. У него всичко закоравява – сърцето, мускулите, ръцете, краката, артериите и т. н. Тогава лекарите казват, че в такъв човек се явила болестта „артериосклероза“. Аз казвам, че това се дължи на първия принцип, който е втвърдил сърцето и обсебил човека. Като забележи, че първият принцип е завладял човека, Бог започва да разединява, т.е. започва да действува вторият принцип. Като влезе в първият принцип Любовта, почва да го организира в себе си. Това е борба, която действува механически в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото, в умовете на философите, в религиозните общества – навсякъде. Тя ще се явява, докато вторият принцип вземе надмощие и организира нашите сърца, нашите тела, и ние станем безсмъртни. Желанието на Христа, желанието на втория принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите, и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното, ще влезем в областта на вечното съединение – вечната Божествена хармония. Затова е създаден светът, за да минат сърцата и умовете на хората от първия принцип във втория. Процесът е отляво на дясно. Как работите вие, например? Отивате на ляво, за да действува дясната ръка по-силно. Има и изключения, някои са левичари, но изобщо, когато се работи, отива се от ляво на дясно. Този принцип е станал причина да се измести сърцето малко на лява страна. Съвременните физиолози обясняват изместването на сърцето с това, как е лежало детето в утробата на майка си. Но причината не е тази. След време сърцето трябва да се премести в средата между двата дроба, и само тогава ще има хармония между мъдростта и любовта. Сега, като говоря за вашето сърце, подразбирам такава хармония и между вашите мисли и желания. Всякога вашите желания имат надмощие над вашия ум. Вие мислите много добре и казвате: „Аз ще направя това, ще направя онова“, но като се разсърдите, разрушавате всичко. Мъж и жена се обичат, но един ден жената среща друг мъж, по-красив от нейния, с хубави мустачки, черноок, и казва: „Намерих го, най-сетне!“. И този дом, който се гради двадесет години, се разрушава. Тази жена е нещастна: Намерила е тя първия принцип. Едно дете намира баща си глупав, лош, и казва: „Онзи баща е по-добър от моя“. Често някои деца сравняват своята майка с други майки и казват: „Майката на онези деца е по-хубава, по-добра от нашата“ и веднага в техния дом се явява дисхармония. Промъкнал се е първият принцип. Аз ви говоря за тази философия не в нейната дълбочина, но само да ви изтъкна, колко сте слаби. Пред мене вие сте такива, както ви виждам, слаби; вие сте още гвоздеи, които тепърва трябва да се забиват от чука! Като дойде чукът, ще ви пита: „Познаваш ли ме?“ – „Познавам те“. Ще се забиеш и даже навън ще излезеш. Ще познаете, че сте гвоздеи, и че силата не е във вас, а в чука. Чукът пък казва: „Видиш ли, като те ударя, накъде отиваш“; силата, обаче е в дръжката на чука, а не в чука. Тази сила е в ръката, а не в дръжката. Ръката пък казва: „Силата е в мозъка, а не в самата ръка“. Ако мозъкът не даде заповед да се дигне ръката, какво ще стане с нея? Така е и с хората. Двама приятели, два гвоздея се събират и се разговарят. Единият казва: „Аз съм забит 20 см. знаеш ли колко товар закачват на мене? Никой не може да ме изтръгне, най-голяма работа върша аз“. Това са разсъждения на гвоздеи. Влиза някой християнин в църква и казва: „За Господа аз направих еди какво си, обърнах едного към Господа“. Обърнал си го! Ти си като крадец, когато вземе кесията на някого и я отвори; бръкнал си в сърцето му и си го задигнал, и оставаш онзи човек да си оплаква дните и живота. Някои майки смятат, че са дали живот на детето си и го изпратят в „Майчин дом“. Дала си му живот! Ти не трябва да лъжеш това дете. Вторият принцип не търпи лъжа. Между лошите хора лъжата, силата, омразата, завистта – всички тези неща са съвместими; те са естествени неща и когато двама лоши хора се набият, усещат временно удоволствие. Така е и с един вълк, лъв – когато те разкъсат и изядат една овца, временно са доволни; след 5–6 часа, обаче, те имат нужда да разкъсат друга жертва. Такива примери има много и в съвременната цивилизация. Случило се е нещо подобно в Америка, констатирано от съдебните власти в Ню Йорк. На един американски лекар му правило голямо удоволствие да убива хора, и действително, в късо време той убил 25 души. Взел той една жена за своя секретарка и първо нея убил. И как? Започнал да я реже парче по парче, като наблюдавал ефекта от своето дело, отрязал и пръстите на краката, на ръцете, извадил очите и, отрязал носа, ушите, докато най-после я умъртвил. Това същото направил и с други 24 души, след което ги турял в една печка и ги изгарял. В този човек е настъпвало животинско озлобление, когато е умъртвявал жертвите си. Той бил изследван френологически в Нюйоркският затвор: челюстите и очите му били обезобразени. Той е бил под влиянието на първия принцип. Често в такива престъпници се явява желание да пуснат големи бради. Голямата брада е признак за присъствието на първия принцип. От това не искам да отидете в друга крайност и да ме разберете криво. Голямата брада дава повече сокове в човека, обаче, в престъпника тя ще бъде остра, груба. Когато вашите косми станат остри, първият принцип е взел у вас надмощие. За да познаете, колко сте добри, опитвайте всяка сутрин вашите коси, вашата кожа. Когато кожата ви стане суха и почне да надебелява, у вас е първият принцип. Този принцип ще ви погълне тъй както змията поглъща жабата. Той ви улавя за крака, и ако не се обърнете към Господа, ще слезете в дъното на ада, ще познаете другата философия на живота, ще познаете, какво е да служиш на мамона. Никой не може да избегне от тази вечна съдба на нещата. Затова Христос казва: „Обърнете се към Мене“.

Животът в съвременното наше състояние се проявява в две посоки: в доволството и недоволството, в качване и слизане. Други посоки на мисълта няма. Право е, че богат човек не може да бъде светия, но и сиромах не може да бъде светия, ако е недоволен. Под думата „богат“ разбирам човек, който е недоволен от себе си; „сиромах“ – човек, който е доволен от себе си. Когато забогатее човек, става недоволен от положението си; купува една къща, втора, трета, мебели – търси начин да разшири този кръг. Недоволен – богат; доволен – сиромах. Но като казвам „доволен“, не разбирам да си индиферентен тъй, както в Индия има факири, които се хипнотизират и заспиват. Имало един, който в продължение на 20 години съсредоточавал мислите си и стоял неподвижен дотолкова, щото птиците го сметнали за дърво и започнали да правят гнезда на главата му. Не разбирам такова състояние на доволство, – да се завъдят птички в главите ви. Бог е създал за тази цел дърветата, а ти, за да си доволен, трябва да работиш за Бога, да слугуваш Нему. Да си доволен, то значи: ако днес си спечелил 3 лева, радвай се за това и благодари на Бога. Утре, като станеш, ако спечелиш пак 3 или 4–5 лева, пак благодари на Бога. Не казвай: „Малко спечелих“. Доста е на деня неговото зло. Един грош спечелиш, благодари на Бога; десет гроша спечелиш – пак благодари на Бога. Достатъчно ти е това. Едното прави човека щастлив. Двама като те любят, не могат да те направят щастлив, ще бъдеш нещастен. Любовта може да съществува между двама души, между трима тя не съществува. За да се прояви третият елемент, и двамата трябва да вложат по равно количество, и тогава ще произлезе тяхното дете. Бащата казва: „То обича мене повече“. Майката казва: „Не, мене повече обича“. Някой път бащата се намръщи, защо детето обича повече майката, или обратно. Защо ли? Защото този принцип у двамата не се е уравновесил. Вашите добродетели, вашите сили всякога ще съответствуват на вашето вътрешно състояние – ни повече, ни по-малко. Това е цяла истина. Когато хората говорят за мене, казвам: заслужавам си го, пада ми се. Онзи, който говори лошо за мене, не му се сърдя – той работи върху мене. Нека той да ми направи добро, и аз трябва да му благодаря. Затова казва Христос: „Любете вашите врагове“. Ти не можеш да победиш този враг, първия принцип, с друго, освен с любов: зло със зло не се побеждава. Да се снишаваш, да се гушиш, то не е любов, а да го любиш с всичката си душа. Ще кажете: „Този човек има право да ме мрази“. Не мислете, че вълкът, като хване една овца и я изяде, Господ му казва: „Не нап­рави добре“. Не, Господ му казва: „Много добре правиш“. Овцата, като се оплаче на Господа, Той и казва: „Хубаво правиш, че плачеш; ти си длъжна да плачеш, а той е длъжен да те изяде“. Овцата излезе на полето, откъсне трева и я изяде, Господ и казва: „Това е твоята работа, ти изяде тревата, един ден тебе вълк ще изяде“. Това е сегашната еволюция в живота, но това не е живот в истинския, дълбокия му смисъл. Да трошиш хиляди години камъни, за да правиш пътищата, да носиш вода – това не е живот. Може да бъдеш някое товарно животно, да пренесеш през живота си 10,000 тона злато, но какво от това? Това не е живот. Чел съм еди какво си, бил съм на църква и съм слушал един проповедник. Какво от това, що знаеш? Пренесъл си 10,000 тона злато, какво знаеш? – Знам, че елементите могат да се съединяват и как се съединяват. – Какво от това? Аз зная повече. – Какво от това? Ако бих знаял от колко частици е съставен материалният свят, какво ще ми допринесе това знание? Ако имам много богатство и не умея да го използувам, каква облага от това богатство? Ако имаш жена, която те обича, а твоето сърце е закоравяло, и децата ти, когато те целуват не чувствуваш нищо, каква облага от това, че имаш жена и деца? Философията в любовта е да дадеш и да вземеш едновременно, та обмяната да бъде правилна. Казвате: „Той не ме обича“ – това е първият принцип. „Той е недоволен“ – това пак е първият принцип; съмняваш се – това е първият принцип; няма Господ – това е пак първият принцип. Когато казват философите, че всичко в света се движи, това е вярно, защото първият принцип е във вечно движение. Животът се проявява във втория принцип, в правилното съграждане на нещата. Вторият принцип действува във вас. Всеки трябва да съедини тези два принципа с Христа. Така само ще бъдете нав­сякъде полезни: на обществото, на народа, на жените, на децата си и т.н. Това е казал Христос на евреите преди 2000 години, но те приеха първия и отхвърлиха втория принцип и затова ги сполетя голямо нещастие. И днес хората с тази война изпитват първия принцип на гърба си. И той ще действува, докато хората се изтощят. След като си свърши работата той ще се прояви любовта, т.е. Бог. Хората казват: „Който много мрази, много люби“. Това е наполовина вярно. Бог предоставя енергията си на втория принцип, и когато тя дойде, разумният Му Дух почва да гради. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Не се лъжете, това е лъжлива философия, лъжливо учение. Когато дойде божественият принцип в нас, само тогава можем да любим и да кажем: „Бог е Любов“. Само тогава ще разберем истинския смисъл на материалния свят, понеже любовта е необходима за развитието на нашия живот. Както къщите са необходими за хората; както гнездата – за птиците, така и този принцип е необходим за света. Някои питат: „Защо Господ направил така света?“. – То не е ваша работа – другояче не можеше да бъде направен. Питат някои: „Защо Господ не направи онова?“ – Защото не можеше Той да измени Своето естество. „Защо Той не се изяви?“ – Защото не можеше Той да измени на Своето естество. „Защо не направи света по-добър, защо не ни тури на правия път?“ – Той ви е турил, но вие не Го разбирате, защото мислите по своему, а между вашите мисли и Божиите има такава разлика, каквато от земята до небето. Карат се двама и казват: „Защо, Господи, не слезеш да ни примириш?“ Господ не е в разделението. Когато един ден се очукате и станете на пясък, Господ ще погледне от горе (с окото си) и ще види, дали ще може да стане нещо от този пясък. Като гледа Господ на днешните хора, като гледа на тези земни философи и враждуващите царства, поусмихва се малко и оставя тези деца да се борят, чукат и плачат. Искаме някой път да жегнем Господа, като някой комар да Го поухапем, да почувствува. Той, е разбира се, спокоен и не иска да знае от това, но ни чуква с пръста си, и нас ни закарват тогава на гробищата. Всеки, който ухапе Господа, отива на гробищата – там го изпраща Бог. Царе, князе, полковници, съдии, свещеници, проповедници и философи Господ ги чука безразлично. И за вас е същото нещо. Ако много философствувате, ще хвръкнете. И вие сте като комарите, гледате да поужилите някого, но като тръгнете да отивате при Господа, не бива да мъкнете и своето жило, жилото на комара, а да се спрете, и да въздъхнете. Не мислете, че Господ спи и не вижда. Още когато сте тръгнали от земята, Господ ви вижда. И ако сте тръгнали с любов към Него, Той ще ви погледне, ще се смили и ще каже: „Разбрал си смисъла на живота – ела при Мене“. Който обича да хапе, Господ го оттласква, докато си научи урока. Аз ви давам тези мис­ли, за да разсъждавате и да съградите вашия живот не тъй, както сте го градили до сега. Най-първо, откажете се да хапете. Когато се оплаква мъжът от жена си, че тя хапе, Господ какво ще направи? Ще я чукне, тя ще умре, и той ще се освободи. Жена, като се оплаква от мъжа си, Господ какво ще направи? Ще го чукне, и мъжът умира. Син извадил своето жило, Господ го чукне и той умира. Така пос­тъпва Господ. Някои мислят, че Господ постъпва като хората, че прави каквото Му скимне. Това не е вярно. Той не прави абсолютно никакви погрешки – в това отношение Той е всемъдър. И Неговото дълбоко, вътрешно желание е да се примирим, да живеем братски, да не се изнасилваме, да не крадем и т.н. „Какво има да се примиряваме, какво сме изяли и изпили в този свят?“ – питате. Срещате някой човек – не ви поздравява и се обиждате. Какво ви е длъжен? И двамата сте еднакво малки буболечки, които се движите по земята. Друг казва: „Ама ти трябва да бъдеш кавалер, не ме тласкай!“. Друга е силата, която тласка. Ако вземете 100 000 малки пясъчета и ги бълникате в едно шише, те ще се питат: „Защо се тласкаме, защо се караме?“. Ако влезете в този принцип, и той ви клатушка, вие ще питате: „Защо, Господи, ни мъчиш?“. Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господ ви освобождава. Така Господ се е завзел сега да чука. Той чука със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурна, на съдбата. В закона на божествената правда, всеки ще пожъне, каквото сее. Искам да бъдете свободни от вашите стари навици и очите на вашия ум трябва да са отворени, когато Господ почва да чука. Щом си извадил жилото, Господ ще те чукне. Ако те чукне вечер, няма да осъмнеш. А като те поглади, помилва, ти ще възкръснеш. Бих желал Господ да поглади всички хора, т.е. вторият принцип да ги поглади. Това е християнската философия и с нея може да се обяснят всички противоречия, които съществуват между хората. Недоразуменията произлизат от това, че ние не си разбираме от езика. Искате да ви дам факти. Какви факти мога да ви дам? Ако ти давам пари, не мисли, че те обичам: може да кроя да ти задигна къщата. Мъж дойде при някой беден, помага му. Жената на този беден човек е красива; знаете ли какви побуждения има този благодетел? Отде знаете, че той е искрен – че няма да задигне жената? Какво доказателство имате за това? Само едно доказателство има, а то е: откакто се е родил, докато умре, ако не направи никаква пакост, той е искрен, няма измама. По-силно доказателство от това в човешкия живот няма. Така всеки трябва да живее. Ако философствувам само и не живея, както трябва, това е лъжа в моя живот. Ако живея, съобразно с този велик закон в живота, няма лъжа. Вие всичко това знаете. Гледам някои, като идат отвън, сериозни са, а като влязат, поухилят се. Това е изкуствено. Знаете ли, как турците казват за жена, която се усмихва? Те казват: „В очите ми се засмя“; мислят, че тя е вече с тях. Усмихването за тях е лош приз­нак, а ние го смятаме добър признак. Да, ама ако ви хване за крачето, като жаба ще ви погълне. Не визирам вашия живот, а просто констатирам един факт, който става вътре в мене, става и във всички вас. Студът и топлината, светлината и тъмнината – аз усещам. Тези неща произлизат вън от нас. Това не сме ние, то са неща отделни от нас. Светлината и тъмнината не представляват нашия живот, но когато те се съединят в един принцип, проявява се животът, т.е. третият принцип. И този принцип може да се прояви само на екватора на живота.

Прочие, не можем да служим едновременно на Бога и на мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи, а ако служим на мамона, ще бъдем нещастни; ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на мамона, ще бъдем болни и бедни; ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав, ако служим на мамона, ще бъде разтроен; ако служим на Бога, ще бъдем почитани от обществото, ако служим на мамона, хората ще ни презират; ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен, а ако служи на мамона, ще се снишава и изражда; ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно, ако служим на мамона, умът ни ще се смущава и потъмнява. Това са двата принципа. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него, и ако Той положи ръката си отгоре, ще вложи равновесие и ще измени настроението ти. Затова казва Христос: „Елате при Мене всички, които сте обременени, и аз ще ви успокоя и утеша“. За да избегнете лошите последствия от първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастия, а ги туря на другите: такова е неговото естество.

Днес научихте да се пазите от средния пръст на Господа. Когато благославят свещениците, съединяват палеца и безименния пръст и вдигат другите два нагоре, но те самите отдавна са изгубили ключа, забравили са смисъла на Божията наука. Затова ще ви държа друга беседа. То е цяла философия, която е съществувала 10 000 години преди християнството. Но ще кажете: „Преди толкова години светът не е бил създаден, какъв свят имаше преди Адама?“ Преди падането на Адама имаше друг Адам, една друга велика култура. Като падна Адам, хората се изродиха, и сега ние казваме: „Ние сме първият Адам“. Вашият първи Адам е ягорида, която само на края на опашката си е божествена и после еволюира. Като нямало от що, Господ взел малко пръст, направил от нея Адама и го оставил да живее в един малък рай, като градинар. Казваме, че нашият първи баща бил гол. Гол е бил, защото мъж, който се оставя да го води за ума една жена, е глупав. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. То е още по-смешно даже. Не е син Божи този Адам, когото вие знаете. Христос е бил преди Адама, преди Аврама. Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, когато дойде, каза. „Аз съм Онзи, Който беше преди Адама и Аврама“. Той живеел в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пели в божествената зора на живота, в златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде великият баща – дяволът, който живее сега вътре във вас, и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте в греха си, ще умрете; всякога ще служите на мамона и никога няма да бъдете щастливи. Когато казвам „вторият Адам“, разбирам Христос. Той е втори по отношение към закона на любовта, но по изявлението на Бога, Той е първото начало. Сега вярвам, че, като се върнете у дома си, ще започнете да търсите в себе си третия принцип. Онези, които малко се занимават с математиката, да започнат да изучават уравненията и тогава в резултата на едно уравнение, ще намерят третия принцип. В първата част на уравнението ще турите вашия ум, във втората част – вашето сърце, а в третата част ще влезе вашето тяло, и в тия отношения ще намерете, какъв ще бъде вашият живот. Турете в умовете си мисълта да се съедините с Христа. Животът е в съединението и в хармонията. Всяка горчива дума, всяко недоволство да изчезне и всяко желание, да ухапете вашия ближен, да изгасне. Това значи да служим на Бога. Какво служене ще бъде, ако искам в дадена беседа да ви изоблича, като имам пред себе си вашите грехове и да ви кълва. Това е лъжливо учение. Кълването е много лесно нещо; то значи да взема един чук и да ви удрям, а един ден вие ще издигнете същия този чук върху моята глава. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти отмерят“. Тъй че, от това, което слушате, не мислете, че аз ви кълва, защото аз мога и да мълча, но аз ви говоря една велика истина, която вие след дълги години сами ще я научите. Това съм научил аз след дълги години, които съм прекарал в материята тук на земята. Оплаквате се: „Лош е моят мъж“; ще кажа: първият принцип е у него. Мъжът казва на жената, че е зла; казвам: първият принцип е у нея. Дъщерята е недоволна – първият принцип е у нея. „Българският народ се бие“ – първият принцип е у него. Ще разсъждавате, защо се бият хората и защо светът е лош. Ще разсъждавате върху всичко това и кога да е ще го разберете. „Да бъдем добри“ – то е вече втория принцип. Когато ще се укроти всичко, когато настане мир, ще дойде третият принцип.

И тъй, турете си мисълта да служите на Бога – там е вашето спасение.

Да бъде благословението на любовта на живия Господ с всички ви.

Беседа, държана на 21 януари 1917 г.

Елеазар Хараш

Из Словото на Учителя Петър Дънов

НОВО РАЗБИРАНЕ
ЗА МАЙКАТА И РАЖДАНЕТО

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Из Словото на
Учителя Петър Дънов