Парацелз – Окултна мъдрост. Афоризми, книга втора

За трите принципа –
живак, сяра и сол

Човешкото тяло, както и всяко друго сътворено тяло, не е нищо друго освен една съвкупност от три идеи, три принципа, които се обозначават като живак, сяра и сол. На тях трите се дължат нашите здраве и болест, както и всичко, което е свързано със сътворената ни природа.

Живакът, сярата и солта като принципи (идеи) имат точно определена служба, която трябва да изпълняват. От сярата например тялото расте, което означава, че цялото тяло е сяра. Солта определя степента на здравина и твърдост в него, което означава, че втвърдяването на тялото се дължи на солта. Ако я нямаше солта, нямаше да има нещо, което да може да се хване. Твърдостта на диаманта, на желязото и т.н. се дължи на солта, мекотата на оловото, на алабастъра се дължат също на нея.

Третата субстанция, която влиза в състава на едно тяло, е живакът. Живакът е Духа на тялото, неговата вода, неговия живот. Той има за задача да свързва и изхранва частите на същото това тяло. Живакът е живата връзка, която споява телата в човека.

Когато на едно дърво, му бъде отнета течността или живака, то ще изсъхне; ако му се отнеме сярата, то ще загуби формата си, а ако му се отнеме солта, то ще загуби своята твърдост и ще се разпадне подобно на бъчва без обръчи.

Допълнения:

Бог е изрекъл Себе Си в Словото и така е станал отчасти изявен.

Словото е една изречена изява на Бога.

В Словото се съдържат трите прин­ципа – сяра, живак и сол въз основа на които е създаден целия свят.

Живакът – това е изречената нематериална част на творението, сярата е неговата изречена полуматериална част (душата), докато солта е неговата изречена материална част.

Всяко сътворено тяло, било то видимо или невидимо, е една комбинация от изявата на трите принципа: сяра, живак и сол, които обаче в различните тела са застъпени в различна степен. Така например един камък има физическо (видимо) тяло и то се състои от сяра, живак и сол. В случая солта е зас­тъпена в най-голяма степен и затова физическото тяло на камъка е видимо, плътно и може да се хваща. Астралното тяло на камъка също се състои от сяра, живак и сол, от които най-силно застъпена е сярата. Тук солта е толкова слабо изявена като принцип, че астралното тяло не може да се види и пипне. Духът на камъка също съдържа в себе си сяра, живак и сол (като изявени принципи), като най-голямата част в случая се пада на живака, а най-малката – на солта.

Сярата, живакът и солта като принципи влизат в състава на всяко нещо, което Бог е създал със Своето Слово.

Сярата е душата на тялото. От нея то расте. Солта му придава здравина и го прави видимо, докато живакът е неговия дух и той осъществява връзката между видимата и невидимата част на тялото.

Сярата като принцип се различава от сярата, която ние познаваме като жълта субстанция.

Сярата, която ние познаваме като жълта субстанция, колкото и да е пречистена, също има физическо тяло, астрално тяло и дух, който осъществява връзката между тях; като всяка една от тези „три части“ на сярата се състои от сяра, живак и сол – като изявени и застъпени в различна степен принципи. Същото се отнася за живака и солта.

Огънят, който ние познаваме в нашето ежедневие, на който готвим нап­ример, няма здравина, не е компактен, не може да се хване, но е видим и това се дължи на солта, на материалния принцип, действащ в него. Огънят е едновременно и видим, и невидим. Огънят чрез Духа е невидим, а чрез солта (изявата) е видим.

Според Парацелз сярата, живакът и солта в чистия си вид, като принципи, могат да съществуват и самостоятелно. Тогава живакът не е свързан със сярата и солта, така че не участва в образуването на тяло (тук се включват и астралните духове). Именно в това си състояние живакът е в най-голямата си сила и е най-активен. Същото се отнася и за сярата и солта.

За сътворението и Духа на живота (Архей)

Първо било създадено невидимото тяло – небето, после неговия господар – Духът. След това било създадено и видимото тяло – земята и неговия господар – Духът, който да го управлява.

Чрез Словото Си Бог направил небето, земята, както и създанията по тях и дарил всяко от тях с господар (дух), който да го управлява. И с това се сложил край на дните на творението и организацията на създанията в него.

След всичко това бил създаден и човекът от самия Бог по Негов образ и подобие.

Първо, Бог създал тялото на елементите, което се състояло от видима и невидима част. После, Той вложил в него Духът на живота, който да го управлява.

Допълнения:

Духът или принципът на живота – Архей е част от Духа на Бога и е несътворен.

Архей е обединител на трите принципа: сяра, живак и сол. Той ги съдържа в себе си, дарява ги със сила и ги управлява.

Архей е причината за изявата на сярата, живака и солта като принципи според както е Волята на Бога.

В Архей сярата, живакът и солта са в чистия си вид, което означава, че в него те не са свързани помежду си. В Архей живакът, сярата и солта са чисти ключове.

Ако Архей се отдръпне например от физическото тяло на един камък, тогава камъкът ще престане да съществува в своята видима форма. Ако Архей се отдръпне и от невидимото му тяло, тогава той ще престане да съществува и в астралния си вид.

Бог е създал Архей само като тяло, като ключ, като идея, която е в своя завършен вид.

Бог е създал Адам първо като тяло, състоящо се от две части: видима и невидима. И за да могат те да работят като едно единно цяло, Той ги дарил с Духа на живота – Архей.

Бог е Петият елемент. Той е във всяка една частица на Творението, но Се проявява по различен начин, в различна степен и в различно време. И когато се казва, че Бог е вдъхнал живот на Адам, се има предвид, че Той е „отключил“ Духа на живота в него, защото Архей е бил винаги и е винаги в Бога. Всичко е Бог.

Духът на живота в тялото прави онова, което Бог е предопределил то да бъде направено от същото това тяло.

Първо са създадени телата, а те не са нищо друго освен един проводник, чрез който нещо трябва да бъде направено.

Елементите са онези, в които Бог е вложил живота, а животът е онова, което управлява тялото.

В телата има един господар, един, който управлява и изявява онова, което е в тях и това е Духът на живота – Архей.

Духът на живота в елементите е онзи, който кара огъня да гори, земята да дава плодове, водата да съхранява рибата в нея; който движи въздуха по цялата земя, който е двигател на слънцето, луната и всички звезди.

Именно чрез Духа на живота – Архей – тялото работи и може да бъде полезно.

Първите създания са създадени от Нищо, което доказва, че в началото е нямало нищо, нямало е тела, нямало е елементи…

Едва по-късно, чрез Словото Си, Бог създал тялото на големия свят и неговия Дух, от чието единно тяло Той направил всички останали създания.

Бог е направил два вида създания – такива, които не могат да се хващат и такива, които могат да се хващат. Към първите спадат ангелите и духовете, а към вторите – хората, направени по Божий образ и подобие.

Чрез Духа на живота Бог дарява на всяко създание неговото предопределение.

Духа на живота дава подтик на тялото да върши онова, за което Бог го е създал.

Бог създал света от Нищото. Само човека Той направил от нещо и това нещо било есенцията на четирите елемента – петият елемент, който в Библията е бил наречен „лимус тере“ (земна кал).

Лимус тере е един извлек от небето и земята, един извлек от всички тела и създания на големия свят.

Земната кал (прахът) е лимус тере, а лимус тере е големият свят.

При създаването на съществата Бог искал да има и такова, което да може да се хваща, такова, което да има плът и кръв. За тази цел Той взел субстанция от телата на четирите елемента – земя, вода, въздух и огън и я трансформирал в субстанция на човека също както някой, който оцветява бялото в черно, зелено, червено и т.н.

Бог е създал всички неща от Нищото с изключение на човека. Него Творецът го е направил от квинтесенцията на големия свят (макрокосмоса) и то по Свой образ и подобие.

Бог е извлякъл есенцията от небето (звездите) и есенцията от земята на големият свят и обединил двете есенции в едно тяло, така че да се получи само една форма на съществуване, а именно – човекът.

В Петия елемент е събрана природата на целия свят – на видимото и невидимото в него.

Бог направил човека от една маса, представляваща квинтесенция на големия свят. Тази маса била наречена лимус тере (земна кал), а не водна, въздушна или някакъв друг вид кал, защото само земята има маса, което означава здравина, и самата земя е маса, което означава, че е компактна. Земята е основа и център за всички създания и тя е взета също от центъра, в който те се завръщат.

За големия и малкия свят

Няма нещо, което да е на небето и на земята, и което да не е в човека…

Човекът е малкият свят, което означава, че той съдържа в себе си всички качества на света, затова е наречен мик­рокосмос. Но човекът носи в себе си и петия елемент на съществуване, който обхваща всичко.

Големият свят (макрокосмосът) е един баща на малкия свят (микрокосмоса) – човека. Ето защо малкият свят съдържа в себе си природата на всички елементи, природата на животните като дракони, змии, вълци, овце и т.н., а също и здравето, и болестта, защото детето наподобява природата на своя баща.

Когато един лекар извлече силите и същността от една билка, онова което той е извлякъл, се нарича петият елемент; и това, което е остатъкът от билката спрямо извлеченото от нея, е това, което е светът спрямо човека; и колкото повече е извлечено от изходното тяло, толкова по-слаб е остатъкът от него.

Когато Бог създавал човека, Той не е извлякъл абсолютно всичко ценно от големия свят, така както това се прави при приготвянето на едно лекарство. Бог взел от света само толкова, колкото Му било необходимо за направата на човека. Така в света останало достатъчно, за да може той да живее, за да може да приема храна, за може да яде, да пие – изобщо да прави всичко онова, което е свързано с неговия разум.

Първоначално от земната кал (limus terrae) били взети две тела – едно видимо и едно невидимо. Видимото – от видимото, невидимото – от невидимото. Ето защо ние имаме едно материално (физическо) и едно духовно тяло.

Плътта и кръвта или физическото тяло на човека е само един инструмент в ръцете на Бога, чрез който Той може да върши както добро, така и зло.

Ръцете, краката, очите – всичко това са само инструменти, чрез които ние проявяваме онова, което Бог е вложил в нас като естествени умения. Ето защо без тези инструменти Мъдростта е немислима.

Истинският човек е неговото невидимо или астрално тяло.

За разлика от ангелите и духовете, Бог действа в човека чрез неговите „инструменти“ и качества, което означава чрез неговото физическо тяло, чрез неговите ръце и крака; и ако ръце и крака за Бога са Неговото Слово, то човекът има физическо тяло и качества, с които да работи.

Човекът е направен от големия свят – ето защо той е и небето (звездите), и земята едновременно, само че в умален вид и затова е наречен микрокосмос.

Бог е направил човека от големия свят – ето защо ние хората приличаме на него, на големия свят.

Онова, което наподобява големия свят, наподобява своя земен баща. Това са децата на този свят. Те остават в него, те не се съобразяват с Божествения си образ и неговата Мъдрост, към които човек трябва да се стреми.

На земята човек трябва да стане онова, което иска да бъде и след смърт­та си на Небето. Ето защо докато е все още на земята, той трябва постоянно да мисли за него, да работи за него и да се стреми към него, докато го пос­тигне – така човек ще стане завършен, цялостен.

Човек, който не е познал себе си, който не е заживял в Божествения си образ, е невежа. Ето защо той трябва да избяга от човешкото учение и да не се връща повече към него.

Човек не трябва всеки ден да празнува своето спасение от бедата, а да благодари на Бога за него и това той трябва да прави непрестанно.

Ние не трябва да се харесваме на хората, а на Бога.

Ние не трябва да сме богати на земята, а на Небето.

Ние не трябва да се учим от земното (преходното), а от Божественото.

Всеки един от нас има своите особени дарби, умения, Мъдрост, чувство за справедливост и т.н., дадени му от Бога. Който обаче има повече от тях и е станал господар на своята низша природа, той е по-голям слуга и трябва да служи повече и осъзнато на Бога без завист и измяна.

За двата вида светлини в човека – преходната и Божествената

Съществуват два вида светлини: веч­на и преходна. Вечната прави своите преобразувания в душата на човека, докато преходната в нашето сътворено тяло не ни преобразува.

В светлината на природата наш баща и учител е природата (невидимия свят), докато в Божествената светлина наш учител и хранител е сам Бог, който ни учи без посредници.

Разумното в човека, онова, което се отнася до уменията, изкуството и Мъдростта, създава неговата светлина и то идва от звездите; докато онова в човека, което се отнася до неговите плът и кръв, е причина за неморалното му поведение, и е онова, което го кара да мисли само за ядене и пиене, и да прекалява с тях.

Светлината на природата се влива и действа само в невидимото тяло на човека, защото идва от невидимото и сама по себе си е невидима. Докато самото дело (на невидимото) се проявява чрез видимото или физическото тяло на човека.

В светлината на природата или преходната светлина ние сме ученици на звездите и те – наш учител.

Роденото в плътта и кръвта не трябва да се приписва на звездите. Небето „запалва“ само Мъдростта и изкуствата в нас – то не прави никого неморален, нито скъперник.

Казва се, че безморалието идва от Венера. Това не е така, защото Венера е една жена на небето сред планетите, девствена и чиста, която не обича нищо друго освен благочестието на жените и девиците. Освен това тя е един противник на всеки разврат.

Някои твърдят, че Венера може да бъде „подпалвач“ на плътта и кръвта. Това не е и не може да бъде вярно. За да действа като искра за физическото тяло, звездата трябва да носи в себе си неговата действаща сила и да бъде онова, което са плътта и кръвта.

Така както кремъкът дава искра без да бъде видяна, така също и звездите дават искра, която попаднала в плътта и кръвта на човека, запалва в тях неща, които обаче не се отнасят до тях (плът­та и кръвта), а до Мъдростта, уменията и т.н. в човека.

Светлината в човека, направен от лимус тере идва от звездите, от неговото астрално тяло, в което са природните Мъдрост и изкуство, и на тази светлина именно се дължи разумното в човека. Докато физическото му тяло, ако не е разбрано от човека то започва да действа като низша природа и това вече води до неговото неморално поведение, затова той да мисли само за ядене и пиене, и всичко онова, което е свързано с низшата му природа.

Роденото от плът и кръв е животинско, и е свързано с всички животни, роденото от звездите е човешко, а роденото от Божия Дух, е Божествено. Божественото отговаря на Божествената природа в човека, на неговия Божествен образ – то е абсолютно разумното в него.

Божественото ние учим от Бога, а онова, което служи на преходното, на смъртното – на него ни учат звездите.

Само Мъдростта на природата и нейното изкуство правят човека… Ето защо човек трябва да обръща внимание не толкова на това, какво представлява неговото физическо тяло, а на това, което се съдържа в неговото невидимо (астрално) тяло, а именно: на светлината на природата, на нейните Мъдрост и изкуство, които Бог е вложил в звездите, а от тях и в човека.

Светлината на природата стои над всеки видим образ и всяка зрителна сила на очите и в същата тази светлина невидимите неща стават видими за нас.

Светлината на природата прави видимо за нас онова, което слънцето и луната не могат да направят – ето защо с очите си ние виждаме само половината от онова, което представляват създанията и човека, и затова ние трябва да продължаваме да търсим и да проучваме природата, докато се домогнем до нейната невидима част.

Светлината на природата в човека е като един Учител, от който той трябва да се учи. Ето защо в сравнение с нея ръцете и краката му са нищо, но и без които тя не може да се прояви в своята цялост.

Светлината на природата в нас е наш учител, а удовете 1 на нашето физическо тяло, са инструментите, чрез които тя работи. Така ние проявяваме онова, което Бог е вложил в нас като Мъдрост и умения. Например: чрез краката ние вървим, чрез ушите слушаме, чрез очите гледаме т.н.

Ние трябва търсим първо Божието царство, а после ще ни се разкрият и всички останали неща в светлината на природата.

Освен светлината на природата съществува и друга светлина – тази на Светия Дух. Чрез нея човек узнава, учи и проучва свръхестествени неща.

Христос казва: „Търсете и ще намерите…“ – това се отнася не само за светлината на природата, но и за Вечната светлина, защото Небето (Божественото) винаги работи… Така възникват нови учения, нови изкуства, нов порядък, нови болести, нови лекарства и т.н. и човек, въз основа на усета, който носи в себе си, може сам да решава на кое да даде възможност да се развие в себе си и на кое – не.

Нещата от природата са преходни и в сравнение с Вечното те нищо не струват. Ето защо човек трябва да продължава да търси онова, което е Божествено или вечно. Тогава той ще може да дели преходната Мъдрост на добра и зла, и ще приема едната или другата знаейки къде и как да я употреби, и то по правилния начин.

Ние не сме родени да сме глупави и невежи, а да сме Мъдреци и апостоли и да живеем във Вечната светлина.

Целият наш човешки разум и умения ние унаследяваме от звездите. В светлината на природата звездите са наш учител и от тях ние научаваме за преходното, за онова, което се отнася до самата природа. В Божествената светлина обаче наш учител е Духът на Бога и тогава Той ни учи на Свръхестественото или вечното.

Тялото на човека се състои от две части: сътворена (преходна), с която той живее в светлината на природата и Божествена или вечна, с която той живее в светлината на Светия Дух. И двата вида светлина обаче идват от един извор – Бог и не си противоречат. Ето защо ние трябва да сме цялостни в същността си и да даваме на всяко тяло полагащата му се светлина – храна.

Светлината на природата не е веч­на и затова човек трябва да стане вечен чрез Божествената светлина.

Човек трябва да умее да живее и в двата вида светлина: и в преходната, и в Божествената, защото те двете са свързани в брачен съюз помежду си като мъж и жена.

Тъй като хората днес не живеят нито в светлината на природата, нито в Божествената светлина, а учат от себе си, то цялата им мъдрост, цялото им изкуство, както и методите за лечение, които те изучават, са погрешни.

Ние трябва завинаги да изоставим по-малкото и да възприемем по-голямото, всеки толкова, колкото му е позволено, защото Вечната или Божествената светлина превъзхожда преходната или тази на светлината на природата.

Бог не иска светлината на природата да бъде напълно отхвърлена. Ето защо не всички хора са апостоли, пророци, не всички лекуват в името на Отец, Сина и Св. Дух, а има и такива, които са астролози, магове, лекари лекуващи с билки и т.н. И всеки от тях трябва да работи в неговата собствена светлина, така както Бог желае.

Христос и Неговите ученици не са отнели нищо на светлината на природата. Фарисеите обаче, които искали да отнемат силата на природата, и които не са живеели нито в нейната, нито в Божествената светлина, са всъщност мъртвите, които погребват мъртъвците.

В делата на фарисеите няма живот, защото те не живеят нито в природната, нито в Божествената светлина.

Природната и вечната Мъдрост могат да съществуват заедно. Но докато природната или преходната мъдрост може да съществува без Божествената, то Божествената не може да се постигне без преходната. Човек трябва да поз­нае Вечното чрез преходното.

Човекът е прах и елементите, от които той е направен, са също прах, и неговата Мъдрост в светлината на природата е също прах и звездите, от които тази Мъдрост произхожда, са също прах. С настъпването на смъртта обаче този прах си отива и заедно с него всички изкуства и цялата преходна мъдрост в човека, докато делата родени от Божествения му образ, се връщат обратно при Господа, на когото принадлежат.

Ние не трябва да се учим от земното или преходното, а от Бога.

Старата светлина е прах и пепел, докато Новата е Божествена и вечна.

За изкуствата, природата в човека и неговите умения

В светлината на природата всички умения, занаяти и изкуства произлизат от звездите. В тях е цялата природна Мъдрост, цялата разумност и неразумност в човека.

От звездите произлизат всички изкуства на земята, но също и войните, всички управления и всичко свързано с ума в човека… Умът е посредник на звездите.

Ако звездите не действаха в нас и ние трябваше да учим от себе си, то тогава никога не би се родило каквото и да е изкуство… Ако я нямаше Венера, музиката нямаше да бъде открита, ако го нямаше Марс, нямаше да има инструменти и т.н.

В светлината на природата наш учител са звездите. Ето защо, ако измрат всички хора на изкуството, всички занаятчии и други като тях, то учителят, звездите, който може да обучава, си остава същият, той не умира.

Не всички изкуства са открити, защото не всички звезди са завършили своята работа и са упражнили своето влияние върху човека. Ето защо, когато някой търси или открива нещо ново, никой не трябва да го възпрепятства, никой не трябва да пречи на звездите да работят в него.

Човек не трябва да разчита много на учителите от миналото, които са работили в светлината на природата, а да обръща внимание на онова, което ражда новото разположение на звездите, така че старото да се подобрява.

Макар и изкуствата да са много и най-разнообразни, всяко едно от тях е на своето място.

В същността си всички изкуства са еднакви, защото в Бог има само един път, едно изкуство, една Мъдрост, едно съществуване… , които в светлината на природата обаче се изявяват по различни начини.

В човек са заложени всички занаяти и изкуства, но не всички са проявени или проявени в еднаква степен. В един е развито едно умение, в друг – друго и т.н. И то в зависимост от това кое от тях е било събудено в него и кое не.

Човек не може да се научи на нещо, което не е било заложено преди това от Бог в него. Онова, което Бог е вложил в човека, може само да се събуди, но не и да се научи отвън. Например: колкото можеш да научиш едно дърво да танцува или едно куче да говори, толкова можеш да научиш и един ученик на нещо от себе си.

Всички създания са букви и книги, които описват произхода на човека.

В лимус тере (земната кал), от която Бог направил човека, се съдържала есенцията от природата на всяко нещо в големия свят. И макар Създателят да дарил човека с друга форма, различна от тази на едно животно, то животинската природа продължила да съществува в него.

Няма животно в света, чийто разсъдък да не е в човека, както и няма животински умения, животинска разумност и т.н. в човека, които да не присъстват и в животните от света, защото те всичките са в човека, както в животното, така и в човека и са едно нещо.

Човек има два вида разсъдък: ангелски и животински. Ангелският е вечен и е от Бога и остава в Него, докато животинският също е от Бог и е в нас, но не е вечен, защото с физическото тяло умира и той с него.

В човека има две природи: ангелска и животинска. И ако той живее в животинската си природа, макар и да бъде почитан от хората като човек, той не е човек, а едно животно. Така например Ирод също не е бил човек, нито е умрял като такъв. Ирод е бил лисица, което означава, че е проявявал природата на лисица.

Ангелите са лекари, те могат да летят, да вървят по вода, да преминават през стени, да стават невидими, да лекуват всички болести, да омагьосват, да създават образи и т.н. Такава природа и умения са вложени също и в билките, в семената, в корените, в камъните, дърветата и т.н. – така че в тях е цялата наука астрономия, медицина, алхимия и т.н.

В билките, семената, корените, камъните, дърветата и т.н. човек намира само ефектът на онова, което е вложено в тях, докато самите умения и познания той трябва да ги търси при Бог, вътре в себе си, така че той да стане като ангелите в своите дела.

Всички науки, занаяти и изкуства произлизат от един Извор – Бог.

Бог е основата на всички изкуства и никой не трябва да се съмнява в това. Никой не трябва да ги приписва на дявола, защото те са на Божията сила.

Бог е дал Своята сила на билките, вложил я е в камъните, скрил я е в семената и т.н. Ангелите имат тази сила при себе си, докато в човека, който все още не е станал ангел, тя не е проявена напълно и затова той трябва да я търси в тайните на природата и оттам да я взима.

Истинският човек, Синът Божий е издигнат над четирите елемента и може да прави повече неща от тях.

Какво представлява човешкото изкуство? Нищо. Какво представляват уменията на билките? Също нищо, защото нито човекът, нито растенията могат да говорят. Изкуството принадлежи на Бога.

Нито философът, нито природата преобразуват, а само Бог, защото уменията са Негови.

Бог може да направи от дървото камък и още много други подобни неща. Той обаче иска и ние също да можем да ги правим. Човекът трябва по същия начин да има власт над небето и да го управлява, а не то него; и не само водата трябва да ражда злато, нито пък само земята – флокс 2, но също и човекът; защото на онова, на което водата и земята са майки, майка може да бъде и самият човек.

Божията Сила е Мъдростта и изкус­твото. Божията Сила е дала уменията на ангелите, както и на създанията от големия свят. Но не създанията трябва да я притежават, а човекът трябва да разполага с нея в тях, да я познава и използва, така че да става невидим, да може да лети, да върви по вода, да лекува и прави други подобни неща. Човекът може да бъде образът на Божията сила.

Кометите на небето, необичайния брой слънца – две, три и т.н., пороите и други подобни прояви на природните стихии са допуснати не само, за да им се чудим, но и за да ни напомнят, че истинският човек е издигнат над неразумните и не-можещи да говорят звезди (небе) и земя и ако те са едно, то човекът е десет, защото той върши всичко от силата и уменията на Бог в себе си.

Създанията са букви, по които се чете кой е човека.

Всички животни в света са баща на човека. Ето защо той не трябва да се чуди на качествата, които те проявяват, а на това, че той се държи и живее съвсем като животно.

Синът може да се познае само чрез своя баща; и тъй като човекът е син на животните от големия свят, те представляват за него едно огледало, в което човек трябва да се огледа и види себе си, своята животинска природа, защото как­вито са те, такъв е и той като животно.

Ако един човек се присъедини към друг и двамата се обичат, и изпитват или се надяват да изпитат удоволствие от това, то те проявяват животинската си природа, и се държат като кучета; както и ако човек върши нещо заради своята лична изгода, и ако няма такава, не го върши – това също е животинско. Ние хората обаче трябва да живеем в своя Божествен образ и затова трябва да ни учудва не човешкото в кучето, а животинското, което ние все още проявяваме.

Когато папагалът говори например, не е правилно да се казва, че той прилича на човека, защото той е едно животно и човекът не го учи на нищо. Човек може само да пробуди онова, което предварително е било заложено в папагала.

Бъбренето и говоренето се дължат на животинската природа в човека, докато силата на думите трябва да произлиза от самият човек, от неговия Божествен образ.

Неразумните животни изпитват чрезмерно голям глад и желанието в човека да яде не идва от неговия Ангел, а от неговата животинска природа. Животните в човека са тези, които са гладни, но човекът трябва да стане господар на себе си.

Ранената змия сама се лекува. Но защо? Човекът търси също лек в билките, камъните и т.н. От кого той има това разбиране и това изкуство? От своята животинска природа, затова ги търси. Същото прави и змията, и това не трябва да ни учудва, защото човекът е неин син и той прилича на своя баща – змията.

Змиите познават и търсят серпентината рауволфия 3, черния оман 4 (зарасличе) и други като тях. Човек не познава тези растения. Онова, което знае за тях, той го вижда от своя баща – в случая змиите. Ето защо змиите са негов учител. И от змиите човек може да се учи.

Щом змията познава благотворното действие на една билка, то тогава в теб също има такава разумност, така че ти също да можеш да го познаваш чрез същия този дух, който учи и ръководи змията. Това е духът на твоята животинска (сътворена) природа. В твоята животинска природа също има скрит разум.

Елементите са четири – земя, вода, въздух и огън, видовете животни и техните тела са безбройно много, докато тялото на човека е само едно.

По отношение на своята природа и форма на съществуване тялото на човека е само един вид. По отношение обаче на духовете, родени от животинската му природа, то има най-различни форми на проявление – толкова колкото са и видовете животни. Ето защо има хора – змии, хора – костенурки, хора – прасета и т.н.

Животинската природа може да съществува и в човешка форма. Ако в астралното тяло на човека преобладава някое от животинските му проявления, например природата на прасето, и ако самият човек имаше тяло на прасе, то тогава този човек по нищо не би се различавал от едно прасе.

Образът на животното не е в тялото, не е и в неговата форма, а в онова, което се ражда от него, от неговата природа като поведение и начин на живот.

Животинската природа на човека ражда много образи, много духове, докато от неговия Божествен образ се ражда само един дух.

Човекът се различава от животните само по своя Божествен образ и неговия Дух.

Със своя ум човекът може да живее и като човек, и като животно. Ра­зумното в човека има отношение към уменията, изкуствата и Мъдростта, а неразумното – с неговата низша природа, която мисли само за ядене и пиене.

Видимото и невидимото тяло в човека се различават не само по форма и структура, но и по начина си на живот. Така например тялото от плът и кръв (физическото тяло) иска повече, над мярката, отдава се на страсти, докато пречистеното астрално тяло в човека, иска да учи, да изследва, да прилага, стреми се към природната Мъдрост, която е в разумното, доброто. Учи се този, който се владее.

Човекът е направен от Петия елемент, затова в него е също природата на базилиска и на други опасни животни. И законът е даден именно заради това: да не поемаме в себе си отровата на базилиска и на другите отровни животни, а вместо това да събираме медени пити от природата.

Бог направил света от Нищото, докато човека, него Той го направил от есенцията на големия свят наречена в Библията лимус тере (земна кал). Ето защо хората носят в себе си материята както на доброто, така и на злото; както на добрите, така и злите създания от големия свят. И макар Създателят да е дарил човека с друга форма, различна от тази на едно животно, то животинската природа продължила да съществува в него.

Човек трябва да живее като човек, а не като животно. Той трябва да надрасне своята низша (животинска) природа и да заживее в Духа, в своя Божествен образ, който е вечен и съвършен… Защото, каква е ползата от едно създание, което има една добродетел и още десет слабости? Каква е ползата от вълка, който дава хубава кожа, а иначе няма нищо добро в себе си? Какво струва една добродетел, ако тя трябва да се плати с толкова много слабости? Така е и с хората – в едно нещо са добри, а в десет, двадесет или повече неща проявяват слабости, което означава, че те не са цялостни, и че в тях човешката (ангелската) природа е смесена с животинската им природа. Човекът трябва да си върне целостта.

Каква е ползата от това едно нещо да е полезно само за себе си и за никой друг? Никаква, защото Волята на Бога е добродетелите да бъдат всеобщо благо, а не благо само за онзи, който ги притежава.

Така както в природата (големия свят) има кисело и сладко, лютиво и горчиво, добро и зло и т.н., така също и в лимус тере (земната кал) е имало качества като преданост и измяна, благочестие и безчестие, справедливост и несправедливост, имало е както добри така и зли животни, имало е растения и други подобни същества, които продължили да съществуват в човека и неговото потомство. Докато в едни хора обаче започнали да се проявяват качествата на зли животни като вълк, базилиск и други подобни, то в други започнали да се проявяват добродетелите на овцата, агнето и други подобни на тях създания. Това са два пътя на развитие на сътворената природа в човека. Всички животни трябва да извървят своя път.

Сатана гради своето царство чрез хората – вълци, а храма си чрез човека – базилиск, човека – змия, човека – отровна змия и т.н. Затова за лъжепророците Христос казва, че те са вълци грабители, което означава, че те по природа са вълци, родени от лимус тере, и тяхната служба е като тази на един вълк. 5

Човекът не е направен от небето (невидимата природа), както черешите и ябълките, а от Бога и той трябва да живее като човек, в своя Божествен образ, а не като животно. Човекът трябва да всели Божествения образ в себе си.

В светлината на природата Мъдростта и изкуствата идват само от звездите, от влиянията.

От звездите човек получава своя преходен разум, своята преходна Мъдрост и уменията към тях. Без тях той не може да живее.

Небето не действа в човек, който се е отдал на това да задоволява неразумните желания на своята плът и който живее в нейния дух. То оставя такъв човек да живее в своята нечистота. Небето изоставя неразумните.

Онова, което идва от елементите (физическите тела), възбужда плътта или низшата животинска природа в човека; а онова, което идва от звездите, от пречистените астрални тела възпламенява разумната природна Мъдрост и умения в него; докато онова, което идва от Духа Божий в човека, е Божествено и абсолютно разумно, и от него човек черпи Божествена Мъдрост. Духът Божий трябва да е изворът в човека.

Човек се познава само по неговите дела и силите, които излизат от него. От човекът трябва да излиза Божия образ.

Онова, което представлява Истинския човек или Божия Син, остава скрито, него никой не го вижда. Хората виждат само делата, които произлизат от Него. Ето защо и Христос казва: „Щом не искате да Ми вярвате, че Аз съм Онзи, когото не виждате“ – което означава аз съм Божия Син; „тогава вярвайте на делата Ми“, с което иска да каже, че Неговите дела са онези, които никой не може да направи освен само Божият Син.

Хората смятали Христос за обикновен човек, защото съдили за Него по видимото, а въз основа на видимото не трябва да се правят заключения; защото по отношение на физическото си тяло всеки човек има две ръце, два крака и т.н., а от това не може да се съди за неговата истинска природа. Всички външни заключения са погрешни, защото нещата са скрити в дълбокото.

Небето (невидимата природа) е баща на човека. Човекът е възникнал и е направен от него. И така както рибата се ражда от водата и във водата, и расте в нея, и е нейна плът, така също и небето (астралното тяло) на човека е едно малко море или езеро за него. Вглеждайте се все повече в невидимото.

От небето човек унаследява своя животински разум, защото животните са подвластни на небето и в това отношение човекът е едно животно.

Човекът е създаден като извлек от големия свят. Ето защо всички животни в света представляват негов баща, а той е техен син.

Животинското разбиране, светлина, разум и т.н., такива каквито са в човека, са също и във всички животни от големия свят.

Цялата мъдрост на животните – техните остроумие, хитрост, предвидливост, разум, разбиране и т.н. – всички те са събрани в един човек, докато в големия свят тези качества са разпределени между отделните видове животни.

Разумът на всички животни е разум на един човек и животинският разсъдък на един човек е разсъдък на всички животни.

Няма животно на земята, чиито качества, разбиране и разум да не са и в човека, което означава във всеки от нас. Ето защо човекът стои над животните и ги превъзхожда. В човека е вложено и нещо от Бога.

Силите в билките са разпределени между отделните им видове от големия свят. И тъй като човека е едно дете на големия свят, то всичките тези сили, на същите тези билки са и в човека, което означава във всеки от нас. Всичко, което е отвън, го има и вътре в нас.

В човека са всички билки от големия свят, само че невидимо под формата на духовни сили.

Ако трябва да се познае животинската природа в човека, което означава неговите животински ум, разум, мъдрост, предвидливост и т.н., трябва да се познава природата на животните от големия свят, чиито качества той проявява, защото онова, което е в тях, то е и в човека.

Птиците правят гнезда според своите нужди. Такъв животински разум има и в човека, и затова той също строи жилище за себе си.

Всички строежи на човека произлизат от разума, който е и в животното, което строи жилища от себе си за себе си.

Строежът на човека не е нищо друго освен един животински строеж. И онова, което човек прави повече от един такъв строеж, е продължение на неговата животинска природа, на неговия животински начин на мислене.

Човек превръща построеното от него в идол и смята това за правилно, а то всъщност е нещо напълно животинско. Истинският строеж се строи само от Бога и само това е храм, а не строеж.

Младото поколение да бъде хранено от родителите си – това е един животински начин на мислене, животинска Мъдрост, която съществува обаче също и в човека, който я е унаследил от животните. И така както едно животно обича своите малки повече от други, така също и човекът изпитва по-голяма обич към своите деца отколкото към чуждите, а в това няма нищо ангелско, нищо вечно.

В животинската си природа човек не се издига над това да бъде нежен, внимателен, полезен, враждебно настроен, тъжен, завистлив, мразещ и т.н. И така както кучетата и котките се мразят помежду си, така също и отделните народи не се понасят помежду си, а това е едно животинско разбиране на Любовта.

Когато кучетата не са единни помежду си, когато се хапят едно друго, това те го правят от завист, от скъперничество, защото едното от тях иска да има даденото нещо само за себе си, иска самò да го изяде и нищо да не остави за другите. И така както кучетата се хапят едно друго заради една женска, по подобен начин се държат и любовниците, а това е животински начин на поведение.

Птиците пеят и това е животинско. Човекът също пее, и това също е животинско. Рибите плуват във водата и се хранят с уловеното в нея. По същия начин и въздухът е среда на живот за човека и той се храни с уловеното в него, и то ежедневно. Този начин на поведение обаче е животински и тъй като човекът е син на животните, затова той го има също и в себе си. Човек трябва да търси първо Бог в себе си и чак тогава ще разбере животните и силите в себе си.

По отношение на животинската си природа човекът може де е кълвач, гарга, врана, сврака, лисица, вълк, мечка и т.н.

Откъде човекът взема своите умения, за да може да готви и да приготвя други странни неща в кухнята? От животинския си разсъдък. Вижте само пчелите как приготвят своя мед! Кой готвач от човешкия род може да се сравнява с тях? Няма такъв на Земята. Ето защо, в това отношение, животните са по-големи майстори от човека.

Невидимият Учител стои над видимия. Животинският Дух е онзи, който учи и ръководи животните в техните изяви и начин на живот. В човека също има такъв дух, който е отговорен за неговата животинска природа, който го кара да строи жилища, да пее, да говори много и т.н. Всички тези неща обаче са животински, а не ангелски, те са убийствени и смъртни, и затова не са човешки, а животински. Само свещено духовния човек се избавя от животинските и човешките сили.

В зависимост от формата и устройс­твото на телата си, животните се делят на отделни видове, и затова при тях има едно разделение на природата или на техните характери. Тялото на човека обаче е само един вид и затова животинската му природа не е разделена. Ето защо човек сам трябва да се определи и да пробуди в себе си онова животинско качество, което иска да проявява. Разумният човек избира разумните качества на животните в себе си.

Изкуството в най-висшата си степен на изява остава при бащата и отслабва при сина.

Когато човек унаследява разсъдък, мъдрост, умения и други подобни качества от животните, в него те се проявяват по-слабо отколкото в тях, защото животното учи от себе си без да е необходим някой друг, който да го учи какво трябва да прави.

Всички животински природи са в човека, но не всички биват забелязани и познати или разкрити. Това означава, че човек носи в себе си хитростта на лисицата, както и окото на заека, завистта на вълка и т.н., но те не всички са проявени едновременно; защото, така както тези качества са разпределени между отделните видове животни в големия свят, така те трябва да са разпределени и между нас хората – в един да е проявено едно качество, в друг – друго и т.н.

Кое от животинските качества в човека ще бъде събудено и развито – това зависи от избора на неговия учител.

В човека са всички езици на птиците само че в него те са разделени на немски, холандски, френски, английски и т.н.

Рибите могат да плуват, птиците да летят, четириногите да вървят без някой да ги е учил (отвън) на това. Човекът обаче няма тяло като това на животните и затова той не може да плува, лети и да прави други подобни неща така добре като тях.

От всички видове животни тялото на човека е най-лошо устроеното, най-грубото, най-мизерното и най-непохватното. И заради недодялаността на своето тяло човек трябва да се учи на всичко, както се учи един син от своя баща.

Никое от животинските качества не е изначално проявено в човека. За да го има, то трябва първо да се събуди в него. Това се дължи на несъвършенствата в във физическото тяло на човека. Преди всичко изначалното в човека е Бог.

За разлика от човека животните са разделени на отделни видове в зависимост от особеностите на техните тела. Едно е тялото на птиците; друго – на рибите; трето – на змиите и т. н. По отношение на това, което животните правят, човекът има недостатъци. Ето защо той умее само онова, на което се научи отвън или онова, което е пробудено в него. Само Бог може да научи човека как разумно да борави с качествата.

Войните, свадите, кавгите и т.н. сред хората се дължат на животинската природа в човека и техен водач са звездите (небето), от които той е направен.

В човека са всички планети – ето защо той е Марс, както и Меркурий, Слънцето, Луната, Юпитер и т.н.

Човек често бива сравняван с точна определена планета, с онова, с което той обича да се „храни“ или чиито качества проявява. Човек се храни от излъчванията на планетата, с която е свързан.

Всички животни от големия свят са в човека, само че като природа, а не като тяло.

В човека например е природата на петела. И тъй като петелът е Марс, то следва, че и човекът също е Марс, което означава, че проявява характерните за него качества, а именно: да бъде войнствен.

Във вълка е Сатурн. И такъв какъвто е Сатурн във вълка, такъв е той и в човека вълк, защото човекът се управлява от небето по същия начин, както едно животно.

И така както небето събужда петела, за да кукурига в точно определено време, така то събужда и човека, който в животинската си природа също е петел.

Така както небето подтиква вълка да краде и граби, така то подтиква и човека – вълк да прави това.

Проявата на животинската природа в човека се дължи на неговото небе. И когато някой е мек, мил, търпелив, за него се казва, че е една „овчица“. Това означава, че такъв човек има природата, мъдростта и разсъдъка на една овца; и той се управлява от слънцето като едно животно, като една овца, защото небето повлиява само животинското в човека, но не и Божественото.

Който се гневи, той се държи като побесняло куче, а не като човек; който убива, прилича на мечка; който краде прилича на врана; който прелюбодейства, прелюбодейства като куче; който е високомерен, той е високомерен подобно на един петел; който е добра компания, е добра компания като едно куче и т.н.

Прелюбодействието, убийството, високомерието и т.н. са все животински прояви и за всяка една от тях отговаря определена звезда. И каквото е въздействието на звездите в животните, такова то е и в човека.

Ако един човек проявява животинската си природа, това означава, че той не само носи вътре в себе си, но и е подвластен на същите звезди, на които са подвластни и животните от големия свят. Например: една звезда управлява вълка в гората и вълка в човека, една звезда управлява убиеца в гората – мечката и мечката в човека и т.н.

На човека, който живее като животно, а не като човек или в Божествения си образ, господар е небето.

Онова в човека, което превъзхожда животинската му природа, то го прави именно човек.

Това, че някой знае да строи, не означава, че е мъдър. По отношение на това си умение той не е повече от едно животно. Например: за да построи гнездото си, един щъркел се нуждае от по-големи умения отколкото един гълъб; следователно: щъркелът е повече от гълъба, но въпреки това и те си остават животни.

Който може да пее хубаво, той не е повече от едно животно. Такъв човек наподобява един славей, който превъзхожда враната по пеене. Въпреки това, както славеят, така и враната си остават птици, остават си животни.

Който може добре да приказва, той не е повече от едно животно. Такъв човек наподобява един кълвач, който издава по-хубави звуци отколкото един жерав. Въпреки това и кълвачът, и жеравът си остават животни.

Така както едни животни „пеят“ по-добре от други, така и едни от нас са по-добри в пеенето от други, и това е проява на нашата животинска природа.

Животинските прояви в човека като: хубавото говорене, яденето, пиенето, управлението, поученията и т.н. са смъртни и който живее в тях, и сам се харесва, той живее убийствено и пилее времето си с преходни неща, от които нищо няма да влезе в Божието царство. Само животът в Истината е това, което води в Божието царство.

Какво трябва да харесва Бог в една птица, освен това, че тя е баща на човека, освен това, че птицата прилича на човека по отношение на животинската му природа и че възхвалява Бога като едно животно?!

Животинското в човека произлиза от животните в големия свят, от небето и четирите елемента, а те всички са преходни.

Нищо животинско не остава след смъртта. Смъртта е само за животинското, преходното, за роденото от небето и Земята, но не и за Вечното.

Човекът не е животно, а образ на Бога. Тъй като обаче той е един инструмент, чрез който Създателят прави явни Своите чудеса, човекът има в себе си и животинска природа, а тя е смъртна.

Човек, който не живее в своя Божествен образ, не е човек, а животно. Човекът в неговия Божествен образ не е смъртен, а животинското в него. В деня на Страшния съд обаче ще възкръсне и ще се яви пред Бога да дава отчет за своите дела човекът в неговия Божествен образ, а не животното или животинското в него. Човекът трябва да реализира Божественият образ в себе си и само така човек може да се яви пред Бога.

Бог е направил от човека нещо повече, така че той да не трябва да бъде животно, а човек.

Истинският човек има един Баща, който е вечен – Бог и той трябва да живее като Него, а не като животно.

За Бог, Словото, Христос, Светия Дух и Техните дела

Бог е отредил всичко да е в нас, да идва от вдъхновението, от Божията уста на Отец в нас. Отредил е тялото да бъде от Сина, а не от земята (калта), така че Божият дар, който Бог е вложил в нас, да остане и да просъществува. Бог е отредил също Неговите чудеса да бъдат разкрити от нас, хората и да излизат от нас.

Ние трябва да търсим първо Бога и едва после всичко останало…

От Бог се разбира какъв е човекът, защо е той тук, на Земята и защо се е родил…

От Бог се разбира каква е човешката Мъдрост, а това означава, че първо, преди всички външни за човека неща, трябва да се разбере Бащата на Мъдростта – Бог; трябва да се разбере какъв е Бог и каква е Неговата Воля, защото какъвто е Той, такова е и детето – човекът. Трябва да бъдем сродни с Бога.

От човека ние не можем да разберем защо той е на Земята, защо е създаден, нито пък какво представлява, докато от неговия Създател – Бог, можем.

Бог ни е дарил тялото, живота, както и Мъдростта към него. От Бог произлизат всички неща.

Възхвалата и почитта са за Бог, така че ние трябва да имаме Бог непрестанно пред очите си в Неговото Триединство.

Ние трябва да почитаме Светата Троица като един Бог. Ние трябва да почитаме и възхваляваме, да вярваме и да благодарим само на един Бог, да следваме предано Неговото Слово, така че да можем да се радваме на блажен живот тук, на Земята.

Властта трябва да се основава на три неща: Справедливост, Истина и Мъдрост, чието начало, крайъгълен камък и основание е страхът ни от Бога.

Ние можем да отдадем голямата си почит към Бог като уповаваме и вярваме само на Него и следваме само Неговото Слово.

Бог, който е на Небето, е също и в човека. Небето също е човек. Ние също сме Богове, защото сме деца на Бога, но не сме самия Бог. Бог е само Един и няма втори и ние завинаги ще останем Негови деца.

Бог желае тайните на природата да бъдат разкрити чрез човешките дела и не само те, а и всички природни Мистерии на елементите – нещо, което без човека не би могло да случи.

Тайните на Бог се разкриват чрез всички хора.

Бог е Отец и коренът, така че Той може да направи всичко онова, което е на небето и на земята, и което иска, и то цялостно.

В Божиите ръце всички неща са бели и Той може да ги превръща или „оцветява“ в онова, което Си пожелае; и така както Бог може да направи от камъка хляб, така Той е превърнал и телата на четирите елемента в плът и кръв за човека.

Когато се каже за една билка, че притежава дадена сила, трябва да се запитаме: „Кой е този, който ѝ е дал тази сила?“. И ние няма да намерим друг, който да може да направи това освен Бога, защото всички неща в природата произлизат от Него и от никакъв друг източник.

Всички неща в природата идват от Бог и от никакъв друг източник. Те биват наречени „естествени“ само защото човек ги взема от нея и те растат. Бог обаче не е естествен, Той е над природата и е свръхестествен. Всички неща са Негови. Бог е създал билката, но не и добродетелта в нея, защото всяка една добродетел е несътворена.

Истинската добродетел е Бог. Той няма начало и край, Той е несътворен и Нищо.

Всички добродетели и сили в природата са били в Бога още преди да бъдат небето и земята, преди да бъдат създадени всички неща, защото Бог е бил един Дух, който Се е реел над Водата, над Океана от Прасветлина.

Добродетелите и силите в нещата от природата не са естествени, а свръхестествени, те са без начало и край; и те ще се върнат отново там, откъдето са дошли – в своя Праизточник или Бога, и тогава небето и земята ще изчезнат.

Билките, дърветата, както и звездите са сътворени, защото те не са били в Бога в самото начало, преди да бъдат небето и земята. Духът Божий ги е създал по-късно със сътворяването на големия свят и всичко, което му принадлежи като земя, вода, въздух, огън, камъни и т.н. Така нещата от природата започнали да съществуват, станали видими и можели да се усещат. Така от Нищото се появила материята, която ние използваме.

Бог разкрива на човека Своите чудеса по различен начин и затова човекът трябва да се научи да ги познава по техните външни белези и дела.

Къщата е един знак, по който човек трябва да се научи да познава, кой е стопанинът в нея (кой е господарят).

Бог не е оставил нищо празно в природата. Той е изпълнил всяко нещо с някаква добродетел… Ползата, която дадено нещо носи, е онова, което го изпълва и прави ценно.

Какво щеше да е човекът, ако не беше Душата в него? Душата му придава пълнота. Какво щеше да бъде кравата, ако не даваше мляко? Млякото я прави полезна, придава ѝ цена.

Бог е създал много неща. Той обаче не ги е оставил празни, а ги е изпълнил със съдържание, различни добродетели и сили, които се проявяват в различна степен. Онова, което е в „къщата“ или отвътре идва непосредствено от Бога и ние трябва да го познаем и търсим в Него според нашите нужди.

На Земята има два вида учения: едното е учението на хората – онова, което е в светлинната на природата. А другото – е Вечното или Учението на Христос. Нека да оставим учението на буквата. Ние сме християни и затова наш Учител е Христос; и затова ние ще живеем в Него, и ще дадем място на Неговото Учение в живота си, и ще го следваме. Така действайки в нас, то ще принесе плод.

Ние трябва да имаме едно по-дълбоко разбиране за нещата. Ние не трябва да сме като някой мислител или знаещ за някаква история, която хората пишат и изучават, а да черпим познанията си от Вечния Дух, който живее в сърцата ни.

Който живее в Духа, той не търси нищо на Земята, а онова, което е над нея, онова, което е в Царството Божие, което е неговия дом.

Много са онези, които наричат себе си „апостоли, пророци“, но не са истински, защото макар и да проповядват Божието слово, те не придобиват нищо за Бога. Това са хората на буквата, които проповядват без Дух. Ако живееха в Духа, те щяха да изправят изкривените, да накарат слепците да прогледнат, да прогонят дявола от нас.

Онзи, който чете за страданията на Христос, описани в евангелията, а самият той не живее в Духа, състрадава на Божия Син също толкова, колкото и онзи, който чете за някоя историчес­ко събитие в Рим и Картаген без да е участвал в него. Това обаче не трябва да е така. Наблюденията трябва да идват от сърцето, а кой друг може да ни ги даде, ако не Светият Дух? Човек сам от себе си не може да ги направи.

За да може да следваме примерът, който Христос ни е дал с идването Си на Земята, всеки от нас трябва да поеме своя кръст и да го носи с осъзнаване.

Така, както всеки ден носи със себе си своето собствено зло и има своите собствени грижи, така и всеки от нас има своя собствен кръст, а под него своето собствено зло, грижи, нужди, страхове и всичко, което принадлежи към кръста. В този кръст е нашето израстване.

Нашите сърца трябва да бъдат в царството на Онзи, който е бил сред нас, хората на Земята, който е взел греховете ни на гърба Си и сам ги е носил, който Се е явил на Павел, който е дарил учениците Си със Светия Дух, за да учим от Него и това е Христос, защото буквата е мъртва, а живот дарява само Духа.

От всичко сътворено Бог обича най-­много нас, хората. Заради нас Той Се е родил като човек, въплътил Се е в друг лимус (материя), този на Земята, спасил ни е от гнева и веригите, в които сме били оковани и е подготвил Пътя ни към Царството Божие за нас.

Християни са онези, които живеят в тялото, дадено им от Христос. Тогава плътта и кръвта не се противопоставят на Духа, а работят заедно с него, защото те всички са ни дадени от Бога.

Никой не познава Христос освен онзи, който е привлечен от Отец към Христос, а който е привлечен към Христос, бива обучаван от Него.

По-добре бащата да учи своето дете, а не чуждото. По-добре е едно дете да учи от своя баща, а не от чужд. Още по-добре е обаче ние всички да учим от нашия Вечен Баща, който е Бог, а не от някой друг.

Коренът е само Единственият, Вечен Бог, нашият Отец. От Него ние растем. Стъблото е Христос. От стъблото растат клоните и тъй като Той ги е нарекъл сол за земята, те са светлини за света.

Нещата трябва да са и да стават по Божията Воля.

Необходимо е да знаем не какво мис­лим ние, а какво мисли Бог и да вършим Неговата Воля, а не нашата.

Всичко, което ние имаме тук, на Земята, е от Бог – без изключение.

Нещата на Земята не са само Дух, те имат и една сътворена природа… Така например, ако някой излекува друг със слово, това е нещо естествено. Естествено е също и словото на този човек, защото то не е Дух, а има сътворена природа. В сътвореното слово трябва да открием несътвореното. Във видимото трябва да открием Невидимото.

Ако една билка излекува някого, то го е излекувала не билката, а Бог. Така също и ако един човек е излекувал друг със слово, то го е излекувал не човекът, а Бог, който е действал със Силата Си, с Духа Си чрез него. Само чрез Бога лекуваме, а не чрез себе си.

Всичко е на Бога – небето, земята, както и всичко, което е по тях и в тях.

Ако ти се молиш на Бог за хляб и хляба ти го даде един фермер, то тогава Бог те е нахранил, а не фермерът. И не се оплаквай от Бога, защото фермерът е Негов, както и хлябът.

Ако Бог освободи някого от болест, затворничество или някоя друга беда, то тогава такъв човек трябва да празнува деня на своето спасение и да благодари на своя Създател за него.

Нищо не е от нас, ние не принадлежим на себе си и затова трябва да разберем от Бога какво има в нас. А онова, което е в нас, е Негово, не наше.

В писанието се говори за Яков, който сънувал стълба спусната от Небето до земята и ангели, които се качвали и слизали по нея. 6 Това показва, че ако тази стълба не бъде направена в сърцата ни от Бога и ако Божиите ангели не се качват от нас към Бог и не слизат от Бог към нас, за да ни учат всеки ден, то тогава онова, което правим би било едно нищо.

Мъдрост, разум, предвидливост, умения, сила и други подобни неща, които не произлизат от Божия Дух, нямат устой и не просъществуват вечно. Ето защо, щом настъпи часът, потопът ще дойде и ще премахне всичко преходно със себе си. Ще остане само плодът на Духа, защото той е вечен, защото има за основа Христос, има за основа Бог, нашия Небесен Баща, в който няма нито начало, нито край.

Роденото от небето и земята не може да възкръсне. Възкръсва само роденото в Христос и нищо не се връща при Бога (Небето), освен ако не е от Него, а именно: освен ако не е Синът Божий и онези, на които е дадена силата също да станат Божии синове.

Ние, които живеем в Христос и вървим в Неговия път, ще имаме ключа за Небето, когато смъртта ни посети… Тогава Небето ще бъде принудено да се отвори, да се разтвори със сила и да ни остави да влезем… Тази сила показва, че ние, вярващите сме живели на земята във Волята на Бога… и сме имали основата, която е имал и Христос.

Волята на Бога е ние да влезем в Неговото Царство.

Ако ние трябва да сме много благодарни на нашите майки и бащи, че са ни родили в този преходен свят, то колко повече трябва да благодарим на Бога, който ни ражда във Вечния свят, където няма смърт, а вечен живот, където няма болести, а вечно здраве, където са цялата радост и мир, където няма страдание, нито липса единство.

Словото на Бога е създало всички неща. То е вечно и него трябва да възхваляваме в преходните неща.

Лъчът на слънцето не е негов, а на Бога. Следователно във всички елементи, в онова, което ядем и пием, ние не възхваляваме преходното, което се прев­ръща в нечистотии, а Божията сила в него.

Бог иска ние да живеем и работим в Неговата Воля, а не в нашата.

Човек трябва да води и управлява, учи и поучава, не от себе си, а от Бог в себе си.

Човек трябва да бъде верен на Словото на Христос, така че негов Учител да е Сам Бог. Тогава човек ще знае какво го очаква.

Бог не иска да ни има по един и същи начин. Ето защо ние не можем да поддържаме дома си еднакво, а всеки според своя дух.

Да предположим, че искате да отидете на Небето чрез пост, молитви, прес­метливост и т.н. – така обаче никой не е успял да отиде там. На Небето са успели да отидат само онези, които са вървели по стъпките на Христос, а те не са пресмятали, нито са имали особени дни за пост.

Ние трябва да следваме Христос… Всеки от нас трябва да носи своя собствен кръст. Под този кръст обаче ние не трябва да носим нито копия, нито алебарди 7, защото истинската вяра иска от нас ние да се сражаваме с Евангелието на апостолската Мъдрост.

Онзи, който иска да управлява, трябва да може вижда в сърцата на хората и съобразно тези познания да управлява, защото онзи, който не може това, той управлява безумно и трудно. Такъв човек е едно зло и срам за държавата. И тъй като в човешките сърца може да вижда единствено и само Бог, то и искащият да управлява, трябва да живее в Бога. Тогава такъв човек управлява от Духа на Бога и той управлява добре, макар и да е строг, твърд, суров и да изглежда понякога, че се държи грубо с хората.

Най-висшият обет е: да се изучава Словото на Бога, да се вярва в Него и да се люби, да се любят също и плодовете, които произлизат от Него.

Плодовете трябва да произлизат от Словото на Бога. То трябва да се изучава, прилага и използва.

Тези, които не са учили от Бога, трябва да следват тези, които са учили от Него. Защото да не разбираш съвета, даден ти от Мъдреца, да не познаваш себе си и да действаш извън сферата на познанието – това си е едно чисто заблуждение.

Макар и Бог невинаги да ни говори със Слово, нито да е лично при нас, то Неговото Слово е винаги там, където сме и ние; а където е Словото, там е и Той, само че невидим за нас.

Онова, което Бог ни изпраща в отговор на молитвите ни към Него, трябва да го приемем. Ние трябва да го приемем без значение какво е то – в Негово име.

Има само един Бог и няма по-голямо благо от Него, и Той ни дава достатъчно.

Търсим ли първо Царството Божие, което означава Любовта, търсим ли го в нас, имаме ли подтик за това, тогава то (Царството Божие) е тук и тук всичко е достатъчно.

Бог е определил за всяко нещо неговото време – кога да расте, кога да зрее и да дава плодове.

За много хора умението да се лекува е най-великото благо. Но не е ли по-велик Онзи, който го е създал заради болното тяло? Не е ли по-велик Онзи, който лекува душата, отколкото онзи, който лекува тяло на плътта?

Душата познава най-великото благо, което е Бог. За онзи обаче, който няма светлината на душата в себе си, най-великото благо са: прекомерното ядене, пиене и други подобни неща… Такъв човек умира, а заедно с него и неговото „благо“, защото то не е вечно, а преходно.

Онзи, който живее в сътворената си природа, умира от преходното, докато онзи, който живее в своя Божествен образ, се възражда от Вечния Дух, защото такъв човек живее в истинското благо, което е Сам Бог.

Божието дете може да каже: „Моят Баща е най-великото благо и то е Бог“.

Християните нямат царство на Земята, а при Христос, в царството на Неговия Баща. Християните нямат друг цар освен Христос.

Христос е цар на Божиите деца и техните Божествени дела. В Него са цялата власт, могъщество, сила и красота без да имат край, във вечността.

Всеки, който иска да бъде Син на Бога, да бъде плът и кръв от Светия Дух, той трябва първо да вярва в онзи, който Бог е изпратил – Исус Христос, Неговия Син и Него да слуша.

Който отиде при Господа, минавайки по пътя на Йоан и изпълнявайки напътствията дадени от него, ще получи друго кръщене, независимо от това какви грехове е правил. Това означава, че той ще бъде кръстен още веднъж, но не от хората, а от Бога, не само с вода, но също и със Светия Дух, с огън. 8

Има друго кръщение, което не е с вода, а с Огън, и то е истинското, и то чака избраните и подготвените за него.

Най-великото благо – Христос – ни е пратено от нашия Небесен Баща като най-голямото богатство, което Бог може да ни даде и което може да ни бъде дадено; защото на Земята няма нещо, което да е по-извисено от Сина, Той е най-великото благо. И ние трябва да гледаме как Христос е постъпвал с нас, и да се отнасяме към Него, както и помежду си, по същия начин.

Ние трябва да вземем закона от Божиите заповеди, а не от хората. 9 Така ние ще се учим от Бога, а после онези, които не могат да четат и пишат, ще се учат от учениците, които могат. И когато това стане, ние да се учим от Бога и да черпим познанията си от Него, всички останали учения ще бъдат едно нищо. Ще остане само онова Учение, което произлиза от Всевишния.

Когато заживеем завинаги в Бога, тогава ние ще се учим от Него без пос­редници. Тогава ще трябва да правим онова, на което Той ни учи, а на което не ни учи, да не го правим.

Каквото и да правиш, ти го правиш на Бога. Ти не го правиш на дявола, на болните, на Мамона и т.н., а само на Бога.

Много са онези, които сами се обучават, което означава, че те не черпят знанията си от Извора – Бог, от който трябва да ги вземат. Така са възникнали много идоли като например, обличащите се в пурпур лекари, които биват високо ценени и уважавани, а всъщност не струват нищо.

Всяко нещо, което не е от Бога, било то царство, съюз, град или каквото и да е, няма устой и самò се разрушава.

Онова, което не е от Бог, няма устой и не просъществува. То е един градеж върху пясък, а не върху скала, каквато е Божията Любов. Само в Божията Любов има устой.

За Добродетелите.
За Любовта, Мъдростта, Истината, милосърдието и Милостта, Смирението, щедростта, Справедливостта.

За Добродетелите

Нашето царство не е от този свят. Тук, на Земята ни е необходимо толкова, колкото да се нахраним и облечем… Затова е по-добре да забогатяваме с дела и добродетели, които ще ни следват и в другия свят.

Както е необходимо вярата да се проповядва на грубите и неразбиращите, така също е необходимо и добродетелите да се разкриват на недобродетелните, така че те да бъдат принудени да проявяват дарбите си така, както Бог желае; да ги употребяват за онова, за който Той им ги е дал. Трябва да учим другите чрез Бог в себе си.

Бог ни е дарил с умения, дал ни е и сили към тях, които всеки от нас може и трябва да използва и то за другите повече отколкото за самия себе си. Ето защо всеки трябва да се замисли как да употреби дарбите си, дадени му от Бога, така че да се изпълни Неговата Воля.

Ние трябва така да разсъждаваме: „Даром съм получил и даром искам да давам“, а за това, както казва Св. Павел, се иска едно свободно, едно радостно сърце. 10

Апостолите получават уменията си да лекуват даром от Бога, също както и цветята, които получават своите вкус, аромат и всички свои качества даром от Него, и които даром ги дават по-нататък. Ето защо апостолите, подобно на цветята, също трябва да прилагат уменията си даром, без да очакват нещо насреща за тях.

Каква полза от това, че в един град се строи луксозно кметство, ако бедните трябва винаги да се тревожат за къщите си, когато вали или духа силен вятър?

Дарбите на онзи, който търси повече отколкото му е необходимо, за да преживява, който не работи, а мързелува, който търси богатство, който иска да води охолен живот, се изкривяват. Това означава, че той не ги използва по предназначение или така както Бог желае и заради което му ги е дал; а колкото повече човек се отдалечава от Свещеното, толкова по-малко е и благородството в неговото сърце.

Бог ни е дарил с най-различни дарби, които ние трябва да използваме, докато сме тук, на Земята и то доброволно, смело и добронамерено.

Ние трябва да сме свободни в нашите умения. Това означава, че никой не трябва да ни принуждава ние да ги прилагаме, нито да има за необходимост да ги забранява или продава.

Дори и злите хора трябва да могат да се наслаждават на твоите умения. Това не трябва да те плаши, тъй като Бог също е свободен и е оставил, както слънцето, така и луната да даряват светлината си – както на доброто, така и на злото.

Остави нивата си да даде своя плод, дай на всички от него – както на добрите, така и на злите. Бъди като слънцето, което грее над всички ни, това ще те направи радостен и свободен.

За Любовта

Така както дървото израства от земята, расте, раззеленява се и дава своя плод, такива трябва да сме и ние – онези, които живеем в най-великото благо, което е Любовта, така че от нас да не израства нищо, което не е вкоренено в нея.

В човека има два вида Любов: Любов към Бога и любов към ближния.

Който люби Бога, той обича всичко, което и Бог люби. Който люби Бога, той обича също и своя ближен, а който не люби Бога, той не може да обича и своя ближен.

Природата ни учи да се обичаме един друг, защото сме замесени от едно и също тесто, и имаме един и същ Небесен Баща, който е Бог.

Как може да се почувства най-добре твоята любов към ближния? Какво можеш да дадеш ти на Бога, след като имаш толкова много на земята? Можеш да Му дариш сърцето си, като споделиш онова, което имаш, с онзи, който няма нищо, така че неговото нямане да не го подтиква да върши лоши дела. Споделянето е винаги обогатяващо.

Ако Любовта беше в нас, всеки човек щеше да има достатъчно – от младини до старини, чак до своя край.

Любовта трябва да е при богатите, при онези, които знаят да задоволяват разумно нуждите на земята. И ако това беше така, колко блажен щеше да бъде земният живот тогава. Когато обаче Любовта я няма, тогава се появяват кражбите, убийствата и други подобни злодеяния. Тогава всеки гледа как да стане богат и така се раждат измамите.

Бог е повелил да не пожелаваме чуждото. Ето защо, когато раздаваме от онова, което имаме, ние проявяваме нашата любов към ближния. В това Бог вижда нашата справедливост.

Бог не гледа на нашите плът и кръв, а на онова, което е в сърцата ни – дали сме позволили на Любовта да заживее завинаги в тях.

Ако искаме да сме угодни на Бога, ние не трябва да се вълнуваме от облеклото си, от службата, която изпълняваме и т.н., а да се стремим към Любовта на Христос, към онази Любов, която произтича от Светия Дух, и нея да проявяваме.

Обичай ближния си повече от своите желания, своя език и своето гърло, а Бог люби най-много от всичко и от всекиго. Бог е първата Любов… и тогава Той ще ни научи как да обичаме ближния.

Никой не е грешен заради това, че е откраднал, убил, прелюбодействал и т.н., защото това се прави от неговото физическо тяло. Неправилността в един такъв човек произлиза от това, че той е действал противно на вярата и любовта си към Бога, и своя ближен.

Който обича ближния, той обича също и Бога, и обратно. Тези две заповеди са свързани помежду си като мъж и жена, тъй като няма разделяне на Любовта. И така както любовта в мъжа и жената отслабва, а следователно и тази на Бога, както и любовта на ближния, те се напускат. Но любовта към Бога никога не трябва да отслабва.

Бог обича всички ни без изключение, но нашата любов към Него е различна.

Ние трябва да обичаме своите ближни, но на първо място трябва да любим Бога, който ни е създал.

Чрез Любовта човек трябва да придобие Небето, Божественото и Вечния живот.

Който търси с Любов, той ще намери онова, което търси, дори това да е в светлината на природата, защото търсенето с Любов е Божествено, макар и самата светлина, в която се търси, да е преходна.

Любовта между животните, която ги събира по двойки (като мъжко и женско), я има и сред хората. Тази любов обаче е животинска и хората са я унас­ледили от тях.

Животинската любов е смъртна, тя не просъществува вечно и се отнася до животинското мислене и начин на поведение у човека.

Какво е лекарството ако не Любов?! Какво е лечението, ако не участие на Любовта, а Любовта това е Самият Бог?

Преданост и Любов са едно и също нещо… Предаността на лекаря не се изразява само в това той да посещава редовно болните, а по-скоро в умението му да ги познава, да ги вижда и слуша по правилен начин.

Лекар, който държи на разкоша, блясъка, празнословието, на името и други подобни неща, не е предан и не живее в Любовта.

Лекарят трябва да има една искрена, силна, истинна вяра в Бога, да Го люби от цялото си сърце и душа, в своите мисли и чувства, и напълно да Му се доверява. Тогава, при такива вяра и любов, Бог няма да оттегли Своята Истина от него, а ще му разкрие Своята Воля, Своите дела и ще ги направи видими, утешаващи и вдъхващи вяра.

Който вярва и бива кръстен с огъня на Любовта, става блажен, защото чрез вярата ни в Бога, Любовта потича от Бог в нас към Бог в нашите ближни. От Любовта произлизат делата или плодовете, които един блажен човек носи в себе си. Любовта е носителят на Бог.

Само любовта и вярата в Бог, които носиш в себе си, те правят блажен, а не спазването на заповедите; защото заповедите се отнасят само до физическото тяло и неговото разбиране, но не и до Духа, от който сме произлезли, и който е Божествен. Истинска вяра и истинска любов в Бога изпълняват всички заповеди.

За Мъдростта

В човека има два вида Мъдрост: такава, която докосва душата и която се отнася до Вечното и друга, която докосва тялото и която се отнася до неговата низша природа.

Мъдростта не е нищо друго освен едно изкуство.

Така както ние получаваме Вечната Мъдрост от Светия Дух, който ни е изпратен от Отец чрез Христос, така също и цялата Мъдрост на природата ни е дадена от Създателя по един естествен начин чрез звездите.

Онова в човека, което е невидимо и не може да се хване, то е светлината или Мъдростта на природата, която Бог е вложил в звездите, а от тях – и в човека.

Звездите са майка на всяка преходна Мъдрост.

Когато животинското в човека се развие прекалено много, тогава Мъдростта на неговата низша природа, започва да се подхранва с Мъдростта на съответната небесна звезда. Тогава, ако някой иска да воюва например, си намира такава звезда (съдружник), която да му помага, ако иска да краде – по същия начин, и така е с всички останали животински качества в човека.

Допълнения: Чрез намеренията си човек засилва влиянието на съответната звезда (или звезди) върху себе си и така става още по-подвластен на нея (тях).

Мъдростта на звездите придобива завършен вид чрез делата на човека, така че всичко, което Бог е вложил в тях, да може да се разкрие в предопределения от Създателя за това момент.

В човека има два вида Мъдрост – ангелска и животинска.

Какво могат да правят ангелите? Всички неща, защото в тях са цялата Мъдрост и всички умения на Бога.

Ангелите са ясни и чисти, затова те са будни без никакъв сън. Човекът обаче има физическо тяло; той спи и затова трябва да се събуди, така че да получи Мъдростта на ангелите, което означава Божиите Мъдрост и изкуство.

Дяволът може да прави всички неща, тъй като е ангел по природа. След като обаче бил изгонен от Небето, всички негови умения и познания станали извънбрачни деца. Те станали като кухото зърно, което е само един прах (има само сътворена природа, но не и същност), макар и да изглежда като нещо, на което всичко уж е наред. И същият този паднал ангел се меси в умовете и сърцата на непробудените сред нас и ги води към своите неразумни умения. Така възникват извънбрачните деца на изкуствата и Мъдростта, но Бог знае кого да пробуди за Себе Си и кого не.

Който живее в Божията Мъдрост, той ходи по вода без да си мокри краката, защото тогава той е един ангел.

Чрез Духа на Бога ние се учим на Божията Мъдрост и така чрез Етерния Дух (Духа на Бога) ние разбираме земния Дух (Духа на елементите), а чрез Духа на елементите разбираме и техните тайни.

При раждането си изново човек заживява в Бога и придобива Вечен живот. Тогава той получава Божията Мъдрост, която е свръхестествена и превъзхожда тази на природата. Само Божията Мъдрост може да бъде водител.

Когато човек живее в Божията Мъдрост, той е господар на небето, ако обаче не живее в нея, тогава звездите го „обработват“ и си правят с него каквото си пожелаят. Те му придават своята природа, Мъдрост и начин на живот, правят го благочестив или грешен, мразещ или лъжещ и т.н.

Както природната, така и Божията Мъдрост биват познати, разкрити и завършени посредством човека и неговите сили, и те двете могат да съществуват много добре заедно, защото произхождат от един Бог, както и човекът.

Много са ония, които пишат за Веч­ната Мъдрост, но не всички са родени от нея, не всички живеят в Бога.

При раждането си изново човек заживява в Бога и придобива Вечен живот. Тогава той получава Божията Мъдрост, която е свръхестествена и превъзхожда тази на природата. Новото рождение е богорождение в чистия Път.

Всичко идва от Бога, било то чрез природата, или човека. Ето защо Мъд­рецът не трябва нищо да пренебрегва.

Мъдрецът не презира лекарството, защото знае, че то ни е дадено от Бог, за да помага на болните. Той знае също, че животът трябва да се подсили, така че ние хората да приемем Бога. Ето защо Мъдрецът трябва да познава същността на лекарството.

Мъдрецът или онзи, който е роден от Божията Мъдрост и живее в нея, има власт – своите физическо и астрално тяло.

Мъдрецът черпи Мъдростта си от Бога, така че тя не може да бъде оборена, нито някой може да ѝ противоречи. Тя не вреди на никого и ако бъде правилно разбрана, не предизвиква скръб, страдание, отчаяние, а поражда покой, мир, радост и всяка приятност.

Мъдрецът вижда и знае какъв е той и какво е животинската природа. Мъдрец не е онзи, който може добре да строи. Който може добре да строи не е повече от едно животно.

Вие, хората на Земята трябва да разберете, че не знаете нищо от себе си и че вашата Мъдрост, колкото и голяма да е тя, е една безполезна глупост пред Бога. 11

Бог не иска нашия животински разсъдък, а да проявяваме Неговите Мъдрост и изкуство.

Не нашата Мъдрост трябва да бъде използвана, а тази на Бога. В сравнение с Божествената Мъдрост нашата е едно дело на безумието. И тъй като Бог е Мъдростта, то тя трябва да се търси при Него, а не при нас хората.

Който познава Бащата – Бог, той познава също и сина (човека), защото синът е наследник на Бащата, но не на Неговите блага, защото Бащата на Мъдростта, не е баща на благата, а единствено само на Мъдростта. Ето защо Мъдрост има достатъчно във всички хора. Те всички я унаследяват от своя Баща и никой от тях не може да каже, че има повече или по-малко от нея. Всеки има тази Мъдрост, която му е необходима.

Тъй както тялото във всяко нещо е едно и никой не може да каже, че има повече части на тялото си и от друг, така също и по отношение на Мъдростта никой не може да каже, че тя му е отнета, че му е отредено да бъде невеж и да страда, че са му отнети разсъдъка, словото и т.н., защото всичко е тук, всичко е в него. Хората обаче са забравили, не се съобразяват и не се стремят към онова, което ги води към Мъдростта и се опитва да ги пробуди за нея.

Който спи, той нищо не знае и от нищо не се поучава. Който живее в желанията си, който пиянства, който мързелува, той не се поучава от онова, което е в него и чрез своето бездействие пропуска да работи за Мъдростта.

Ние всички имаме едно наследство и това е Мъдростта. Докато едни обаче работят върху себе си, разцъфтяват в Мъдростта и печелят от това, то други са я забравили и „погребали“ в себе си.

Всяка Мъдрост и всяко изкуство на Земята идват от Бога.

Човешките мъдрост и изкуство биват два вида: „брачни“ – които са цялостни, без недостатъци; и „извънбрачни“ – които се покриват и пазят с лъжи. Вторите не водят никога до добър край и са в тежест за човека. Ето защо империите в света залязват, хората се мразят един други и т.н.

Чрез природата човек открива своята сила и наследството, което Бог, Бащата на неговите умения и мъдрост, му е дал. И тъй като на човека е дадена силата на Божиите Мъдрост и изкуство, той трябва да може владее всяко създадено от Бога изкуство чрез Бог в себе си.

Бог е могъщ и Той иска Неговото Могъщество да бъде разкрито в уменията и мъдростта, както на човека, така и на ангелите. Защото Бог иска на Земята (в света) да бъде така, както е на Небето, но не като абсолютно въздържание от интимност, не като пост, не и като дела, защото видимото ни тяло няма да участва в тях, а като мъдрост и умения, присъщи на ангелите. А с такава Мъдрост и с такива умения ние сме ангели и живеем в Божията Воля и сме на Бога.

Бог иска ние да сме будни за Неговите Мъдрост и изкуство. Той не иска само Петър, Йоан и т.н. да са апостоли, нито само Соломон да е Мъдрец или Птоломей да е астроном и т.н., а ние също да станем като тях, защото желанието на Бога е да дари Небето не само на един, а на всички ни.

Кой иска да повярва, че само Соломон трябва да бъде Мъдрец? Само отчаяният, който не иска да се събуди.

Бог иска ние всички да се учим от Него, от Върховния. Той не се радва на глупавите и невежите, както и не иска да има учени и Мъдреци само в един народ. Бог желае ние всички да станем наследници на Неговите и Мъдрост и изкуство и така да Го възхваляваме и почитаме.

За Истината

В Бог можем да видим само Истина и Справедливост – това е Неговата анатомия. И ние, хората, като Негови деца, сме също Богове, но въпреки това ще си останем Негови деца и Той наш Баща, защото има само един Върховен Бог и не повече.

Истината не може да няма враг и неин враг е лъжата. Бог е най-висшата Истина, докато дяволът е най-голямата лъжа.

Бог иска това, което е на сърцето ни, да бъде също и на устата ни, и обратно, и то да бъде истинно, да няма лицемерие и нищо фалшиво.

Всеки може да говори, но не всеки може да говори Истината. Всеки има разум, но не всеки е Мъдрец. Всеки има мисли, но не на всеки мислите са благородни.

За Милосърдието и Милостта

Ако милосърдието на лекаря е голямо, тогава и той е велик лекар, а ако любовта му е голяма, тогава и неговото дело е велико.

Лекарят и лекарството са създадени, за да може болният да почувства и засвидетелства Божиите Милост и Любов към себе си. Ако лекарят обаче не ги проявява, те остават чужди за болния.

Когато вървим в правия Път, тогава ние сме блажени. И в същия този Път е Милосърдието на Бога, Неговата Милост.

Милосърдието, което лекарят проявява към болния, не е негово, а на Бога. Лекарят е само един инструмент в Божиите ръце.

Нашето сърце трябва винаги да е будно и да не губи надежда. То трябва постоянно да мисли за великата Божия Милост, така че спасението е при Бога.

Първата религия на юристите трябва да има за основа милосърдието, което знае само едно: да прощава…, а да прощава може само Бог, защото Милосърдието произлиза от Него. Той е прощаващият, за да има развитие.

Тъй като Бог е Милостив към нас, и ние трябва да сме милостиви като Него; защото, ако Бог беше само справедлив, но не и Милостив, тогава никой нямаше да остане на Земята.

При всяко нещо ние трябва да мис­лим за голямата Божия Милост към нас, така че в отговор на Неговата преданост към нас, ние също да сме милостиви спрямо нашите ближни и да не търсим правата си при тях.

Да търсиш правото си при ближния – това не е проява на благородство в блажения живот. Милосърдието обаче е добродетел.

За Смирението

Нищо не се дава на Земята, което да няма за цел ние да се смирим, защото високомерието не ни позволява да разберем нито Христос, нито който и да е друг Учител. Само в смирението е разбирането.

Смирението на Христос трябва да ни послужи за пример.

В бедните по дух хора смирението на душата се е превърнало в рицарство.

За щедростта

В човека има една вродена щедрост, която му позволява да раздава достатъчно от богатството, което Бог му е поверил, и то да го раздава само там, където това наистина е необходимо. Именно тази щедрост човекът трябва в себе си да събуди.

Събудената щедрост е събудената разумност.

За Справедливостта

Никой не е справедлив сам по себе си освен ако не се старае да постъпва справедливо и да върви в пътя на Христос, и да не се отклонява от него. Така, вървейки в правия Път, той бива познат като справедлив… 12 И тогава, макар и грешник, той въпреки това е в Пътя. Тогава, макар и да падне, той може отново да се изправи, нещо, което несправедливият, обикновеният човек, онзи, който не търси осъзнато Истината, не може да направи. Който осъзнато търси Истината, грешките му са оправдани, защото ще го поучат.

Също и праведните са блажени, защото те са последователи на справедливостта. Праведните дават на всеки онова, което му се полага и на никого не отнемат нито храната, нито светлината.

Там, където има справедливост, няма закон. По същия начин там, където е законът, там няма нито справедливост, нито вяра, защото цялата справедливост произлиза от вярата ни в Бога и е във вярата, а не в тялото. Справедливостта е само в Бога, а не в нас и в света. Само Бог е мярката за справедливостта.

Там, където има справедливост, чисто сърце за свещена свобода, Бог дарява ежедневно толкова много, че то не може изцяло да се използва и човек има още повече на разположение. На чистия Бог дава все повече Себе Си.

Молене, постене, даване на милостиня – ако всичко това се прави без сърце, без Любов, което означава без Бог, то не е справедливо.

Само Бог знае да издава присъди, защото само Той знае, кое е справедливо и кое не, а не ние, простосмъртните.

Човек, който прави онова, на което го учат неговите сърце и съвест, той знае как да го прави правилно и е справедлив. Когато Бог влезе в сърцето ни, Той ще ни научи на правилните неща.

За лекаря, неговите добродетели и слово

От лекаря не се искат титли и многословие, не се иска владеенето на езици, нито четенето на много книги, а се иска живот в Бога или най-задълбочено познаване на нещата в природата и нейните тайни – нещо, което наистина е ценно. От лекаря се иска само едно: Бог да е неговия Учител.

За да може да бъде добродетелен, истинският лекар първо трябва да е овладял трите основи в лечебното изкуство, а именно – философия, алхимия и астрономия съответно астрология, така както е Волята на Бога.

Истинският лекар е благороден. Той е като една овца, едно пожертвование, което носи полза преди всичко за другите, а не за себе си.

Лекарят не трябва да има вълча природа. Той няма право да лъже и мами, да убива, да краде, да ограбва или прави други подобни неща.

„Да, да“, „не, не“ … – лекарят трябва да познава значението на тези думи. И когато въз основа на своите познания в лечебното изкуство установи, че не може да помогне на болния, той трябва да бъде искрен и честен към него, и да му каже Истината, а не да го „лекува“ с цел да се облагодетелства.

Лекарят трябва да бъде човек на Истината, а не на титлите и на лъжата.

Никой не може да стане лекар без да е учил и без да е придобил опит, и то не за кратко време, а в продължение на дълги години, защото болестите са многобройни и най-различни.

Най-важното за лекаря е: той да поз­нава различията между болестите, техните различни форми на изява, да може правилно да ги назовава и едва тогава да търси аркана (невидимата лечебна сила), с който да лекува болното място. Едва тогава той е действал правилно според основните правила на лечебното изкуство, така както Бог желае. Истинският лекар лекува с Божията Воля в себе си.

За Божествената и природната медицина

В Писанието се казва, че Христос излекувал прокажени… За изцеления от проказа обаче Христос не е бил обикновен лекар, а един Бог. Така, чрез своята вяра в Христос, болният възвърнал силата в себе си… и благодарение на това оздравял, защото проказата е една болест на вярата. Проказата е послание за завръщане и който е осъзнал това, се завръща.

Проказата е една болест, срещу която официалната медицина и до днес все още не е открила ефикасно лекарство.

Проказата е като гниенето на едно дърво, което никога повече не може да се разлисти по естествен начин. За да стане това, е необходима свръхестествена сила, необходима е Божията Сила. Всяко дълбоко изцеление изисква свръхестествената Сила на Бога.

Човек може да лежи в калта колкото си иска, настъпи ли обаче часът на Христос, с едно Негово докосване всичкото зло си отива… Цялата тайна на лечението едно докосване. Бог е, Който решава това докосване.

Няма нещо в света, което да има собствена власт или сила, защото те са му дадени от Бога… По същия начин – и силата в билките, в корените по поляните и т.н. не е от тях самите, а от Бога, и благодарение на това, с тях се лекува.

Христос също е дал силата на Новата раса на Своите дванадесет ученика, така че те е трябвало да бъдат лекарството в Новия тестамент и да лекуват хората по Божествен начин. Само на когото Бог е позволил, само той може да лекува.

Когато Бог създал Адам, Той създал също и лекарството, и храната за него от елементите (големия свят). По същия начин и Христос създал Новото за Новия човек, както и лекарството за него, което означава дванадесетте апостоли и онези, на които Той дал силата като знак, че те са от един Нов свят и представляват Ново човечество.

Със силата, дадена им от Христос, апостолите можели да лекуват всички болести без изключение. Те можели да лекуват болести, пред които старото поколение лекари били безпомощни. Това било така, защото силата на здравето в апостолите била цялостна, тя произтичала от целостта на Бог в тях. Тази сила прогонвала дяволите, оздравявала дори и прокажените. Тази сила била Божията сила в тях и на тях било позволено да я ползват.

Когато Отец е създал Адам, Той е създал също и лекарството за него, което щяло да му бъде необходимо. По същия начин и сега, когато Бог създава Новия човек или Новата раса, Той изпраща и истински проповедници на Неговото слово, които могат да изцеляват болни – така че хората да могат да видят Новото лекарство, Новия начин на лечение, който прогонва всички болести, дори и дявола; така че те да могат да видят в Него един Нов свят и да Му вярват. Бог движи лекаря, лекарството и болния към Себе Си.

Делата на апостолите засвидетел­стват Словото на Христос.

Лепра 13, смърт, демони – тези трите не се поддавали на старите методи за лечение. За тях било необходимо едно ново, цялостно лекарство, но не от земната аптека, а от Божествената. Така Бог изпратил Своя Единороден Син – Христос на Земята, за да ни излекува завинаги от старото мислене, от стария начин на живот и да ни върне обратно при Себе Си.

С делата Си Христос показал разликата между обикновените лекари и тези на Новото време. Докато лекарите от старото поколение трябвало да придобиват уменията си с много труд и пот на челото, с изразходването на много средства и нанасянето на вреда, то апостолите получавали уменията си даром от Бога. Истинското лечение е дарът от Бога и към лекаря и към бол­ния. Само когато Бог е потекъл и в двамата се случва лечението.

На лекарите на Новото време не им се налага да посещават земни училища, да учат от книгите в земните библиотеки, да правят опити и наблюдения като обикновените лекари, защото всичко, което им е необходимо, за да могат да лекуват, те го носят в себе си, имат го в Словото, което е Живият Бог в тях. Ако Бог е влязъл вътре в човека, човекът има Лекаря в себе си.

Не трябва да съществува вражда между обикновения и Божествения лекар, тъй като те и двамата могат да лекуват. За разлика от обикновения лекар обаче, апостолът е роден изново, което означава, че живее в Бога и Бог живее в него.

Апостолът или лекарят на Новото време живее в Духа и с това той превъзхожда обикновения лекар, който живее в себе си. В когото Бог е заживял, той превъзхожда света.

За всяка болест в природата има лекарство и лекарството за всяка болест е тук, което не означава обаче, че всеки болен оздравява. Всеки оздравява само при Христос, защото, ако на нас хората ни е дадено умението и средството за лекуване, то на Христос е дадена силата за това.

На първо място, преди всичко останало, ние трябва да търсим Бога… Бог е дал сила на лекарството да прогонва болестта и щом това е така, то и смърт­та е в Неговите ръце. Ето защо болният трябва да търси първо Бога, тогава и лекарството ще има сила да се справи с болестта.

Божествената медицина превъзхожда природната, но заради това природната не трябва да се отрича. Бог не позволява това.

Апостолът може да съживява мъртвите, докато обикновеният лекар не може и това е доказателство за превъзходството на Божествената медицина пред преходната.

Пророците и светците са съживявали мъртъвци, изправяли са изкривени и т.н. Тъй като обаче те невинаги са при нас и невинаги имат право да ни помагат, ние невинаги можем да се ползваме от помощта им и тогава тяхното място трябва да се заеме от земните лекари; но понякога Бог може да реши, да Се всели в земния лекар и тогава той може да действа като пророк без да осъзнава това. Това е специално отношение на Бог към болния, който е Негова душа.

За Новото раждане и блажения живот

Никой не трябва да остава такъв, какъвто е той в своята сътворена природа, като създаден от земната кал (лимус тере). Ние трябва да се родим и да заживеем в Духа, което означава в Бога, в нашия Божествен образ. Ние трябва да осъзнаем своята Несътвореност.

Новото раждане е Бог и Бог е Новото раждане, което означава, че Новото раждане е Духът и Духът е то. Затова ние родените изново се наричаме деца на Бога.

Бог иска ние да водим блажен живот тук, на Земята. Той иска ние да придобием Неговата природа и нея проявяваме, а не нашата животинска или тази на плътта. Чрез блаженството ние влизаме в Бога и излизаме от човешката и животинската природа.

Бог иска ние да бъдем създадени от плътта и кръвта на Неговия Син – Христос, така че да сме Божествени по ум, Душа, Дух, тяло, Мъдрост, умения и сила, както и във всичко, с което работим. Тогава онова, което правим, ще бъде за Вечен живот. Слава на Бога, ако Той ни е позволил да правим Неговата Воля.

Бог не иска ние да позволяваме очите да ни съблазняват. Той иска ние да сме събрани в блажения живот, така че да може да ни даде Своята благословия; така че никой да не може да ни възпрепятства в намерението ни да учим всичко от Него и само чрез Неговия Свят Дух, така както това е добре за нашето блаженство.

Онези, които са блажени, се страхуват от Господа. И така както се страхуват от Бога, те ходят в Неговите пътища, което означава, че са възприели Неговото учение, изпълняват Неговите закони и живеят в Неговата Любов.

Онези, които водят жалък или обикновен живот, се имат за велики и са надменни. Такива хора имат света, той е техен и те са децата на светлината на този свят. Докато царството на блажените не е от този свят. Тяхното царство е от Вечния и при Него, което означава при Бога.

На блажените цар е Христос. 14 Който обаче се смущава от крайъгълния камък Христос, той няма да стане блажен.

Христос е Пътят, водещ към блажен живот и който не Го следва, и не върви по Неговите стъпки, той няма да стане блажен. Само чистите съзнания стават блажени – това означава да следваме Христос.

Който иска да познае най-великото благо, което е Любовта, той трябва да изостави всичко светско и да влезе в Новия живот, да заживее в Бог. Само ако заживеем в Бога, можем да познаем Любовта.

Чудесата на природата, арканите и други подобни неща, небето (невидимата природа) ги прави специално заради нас хората, но това все още не ни прави блажени. Човек става блажен само тогава, когато се роди изново в Бога. Блаженият човек е роден в Духът на Бога.

Ние трябва да надраснем звездите на небето, колкото и да са ярки те; всяка земна или сътворена природа, и да любим само Бога така че да можем да се върнем отново при Него, което означава да се родим в своя Божествен образ и никой друг. Ако се родим в Бога, надрастваме звездите.

Който иска да живее блажено на Земята, той трябва да постави за основа на своите познания, власт и порядък – крайъгълния камък, който е Христос. Божият Син е всичко и от Него то трябва да бъде почерпено.

Без плътта и кръвта на Адам никой човек не може да се роди на Земята, както и без тази на Христос никой не може да отиде на Небето. Затова има два вида раждане: едно в света и едно на Небето.

Така както се раждаме на Земята – с тяло от плът и кръв чрез спермата, така трябва да се родим и на Небето чрез плътта и кръвта на Христос, защото, който не се е родил и по двата начина, той не може да бъде блажен. Истински роденият е роден от земна кръв и от Небесна кръв.

Ние трябва да се родим още веднъж, само че на Небето – в Бога, което означава, че плътта и кръвта на Христос трябва да бъдат в нашето сътворено тяло, а не само в Духа, защото сътвореното ни тяло (направеното от земна кал) трябва да се роди още веднъж, а не Духът ни. Нашето сътворено тяло трябва да се пресътвори. Така се завръщаме в естествената Несътвореност на своя Дух.

Така както ние се раждаме от Адам в света, така се раждаме и от Христос на Небето. И всеки, който иска да бъде дете на Христос, трябва се роди в Него – така че Христос да стане негов Баща само чрез раждането изново и по никакъв друг начин.

Който не следва Христос и не върви в Неговия Път, няма да стане блажен.

Чрез раждането изново, ние се отделяме от всички смъртни създания, от света… и отиваме да живеем във Вечното царство, където няма нито смърт, нито болести, а само вечен мир и радост. Там обаче не отива и не може да отиде никой освен онзи, който се е родил от Бога.

Възкресение е: ние да излезем от земното и нечисто съществуване и влезем в едно Ново раждане, което е от Бог, а не от хората.

Казва се „Възкресението на мъртвите“. Семето е мъртво в земята. Онова, което расте от него, расте от нещо мъртво. Това е Възкресение на мъртвите. Бог обаче не е Бог на мъртвите, на тези, които лежат в земята. Бог е Бог на живите, на онези, който възкръсват. Затова Той ги смята за праведни и не чува упреците за тях.

Ние няма да възкръснем в плътта, в която живеем тук, на Земята, защото тя е от кал и не трябва да ходи на Небето. Същата тази плът не трябва да води и към слава, защото плътта изгаря и не устоява на огъня на Любовта. Любовта е нашето истинско огнено тяло.

Блажен живот е: ние да разполагаме с нашата свещена свобода в свещения живот, който е живот в Христос, а не извън Него, извън Неговите закон, учение и повеля. Така ние ще съхраним нашето блаженство и ще се възкресим в Него. Нашето блаженство е нашето възкресение.

Ние имаме два вида тела: земно и Божествено и можем да използваме едното или другото от тях. Ако използваме земното, губим Божественото, ако използваме Божественото, губим земното. Ето защо ние трябва да премахнем старото тесто с квас от нас и да възприемем новото, така че да не бъдем втасал хляб, а едно чисто тяло, родено от Христос, едно ново създание.

Да страда сърцето – това е на място, защото от това страдание трябва да се роди новото ни сърце. Ние трябва да сме родени от Божеството, а не от земята или преходните неща.

Новият живот или животът в Бога е най-великото благо и нищо по-добро не може да ни се даде. Нашата първа цел е живот в Бога.

Блаженият живот се състои в това: ние да имаме Христос пред очите си и да не позволяваме Той да напуска сърцата ни. Да гледаме на благата на земята не като на удоволствия, а само като на една необходимост и нищо повече; да живеем във Волята на Бога, и всеки да поема и носи кръста си, който Бог му е отредил.

Едва след като се роди изново, човек може да носи своя кръст като Христос и това го прави блажен. Роденият отново е Дух, а не човек.

Младият или роденият изново (живеещият в Бога), трябва да се погрижи за стария преди да отиде да проси и да го храни. Той трябва да работи и прави други подобни неща за стария преди да го остави сам да ходи да проси. Младият трябва пие вода заради стария, а виното да оставя старият да го пие. Така пос­тъпват всички, които са блажени. Само блажените познават правилния подход.

Ако Бог отнеме дарбите на човека, в него нищо няма да остане. Това означава, че Божията ръка ще се оттегли от него, а с това ще му бъдат отнети и Мистериите на Бога. Тогава такъв човек не може да се надява на блаженство, защото е останал без кръста си, който трябва да носи. Трябва да осъзнаем, че Бог в нас е, Който носи нашия кръст.

Кръстът, това са дарбите дадени ни от Бога, които ние трябва да носим, да търсим и да използваме, но не за зло. С уменията си ние трябва да следваме примера, който Христос ни е дал със слизането Си на Земята, а това означава да умрем (за низшата си природа – егото), да живеем и да се движим в Господа. Който се движи и живее в Бога, действа като Бога.

Пътят, водещ към блаженство, се състои в следното: нещата, които Бог ни дава, да ги използваме и им се радваме като Му вярваме, като Го любим, като вървим в Неговия Път и изпълняваме Неговата Воля.

Блаженството не е в спокойствието, нито в удоволствията, в богатствата, в многото говорене, в яденето и пиенето, а в усърдната работа, така че всеки от нас да може да прояви уменията, с които Бог го е дарил на земята – било то като фермер на полето, като ковач, миньор, моряк и т.н.

Блажените имат своите богатства (било то в злато или под формата на умения да лекуват) от Бога и те ги имат, за да могат да помагат с тях на бедните. Блаженият, самото му присъствие е лечение.

Каква е ползата от това да печелиш много със собствен труд, да ставаш все по-богат да си преуспял в света, но не и духовно блажен, което означава угоден на Бога?

Блажен живот е: да забравим всички умения, дадени ни по природа, както и липсата на такива, и да уповаваме само на Божественото, което е Вечно. Ние трябва да търсим и вземем само онова, което ни прави блажени и което служи на Вечното.

Блажен е онзи, който люби Бога с всички свои сили и своя ближен като самия себе си.

Блажен е онзи, който вярва в Бога и бива кръстен от Него с огъня на Любов­та. Само Любовта дарява истинското кръщение.

Блажен е онзи, който яде плътта на Бога и пие Неговата кръв.

В Блажения живот храната не се търси от земята, както правят животните, а от Вечния – от Бога, така както правят ангелите, който се хранят от Него.

Вечерята – това е другото раждане, сакрамента, който ни дава Вечен живот. Ние трябва него да жадуваме и колкото пъти ядем и пием, да се молим Бог да ни благослови не да има много на масата, а да придобием плътта и кръвта на Христос, без които не можем да отидем на Небето.

Прехрана не означава богатство, а необходимост, защото нашето блаженство не е в богатството, а в необходимостта. Необходимостта е вид любов и това е така, защото тя не държи на богатството.

Колкото по-голямо е познанието ни за Божиите дела, толкова по-голяма е вярата ни в Бога, а оттам и нашето блаженство.

Бог иска ние да се обичаме един други, тогава ние вървим в Неговия Път, а щом вървим в Неговия Път, ние сме блажени.

За храненето и храната

Ние сме направени от големия свят, затова той ни храни като свое дете и ние, хората ядем плодовете на този свят – нашия баща.

Всеки син яде и пие от своя баща и живее в него.

Дърветата в гората стоят тихо и спокойно на местата си и въпреки това храната, която те получават, е също толкова пълноценна, както и тази, която получават и животните. Това е така, защото в дърветата има магнит, който привлича подобното към себе си.

Бог е вложил и в човека един магнит, който да привлича елементите и техните невидими тела обратно към себе си. Така например човекът изпитва глад и жажда, които той задоволява като яде и пие от своя баща – големия свят. Човекът обаче изпитва и духовен глад, който той засища като привлича към себе мис­ли и чувства, природна Мъдрост отвън, от големия свят.

Плътта и кръвта в нас се поддържат от физическото тяло на елементите, докато мислите и чувствата ни се хранят от звездите (астралното тяло на елементите). Но истинските ни чувства се хранят от дълбините на Божествения свят.

Чрез физическата храна, която поема, човек поддържа своите плът и кръв, своето физическо тяло, докато чрез мис­лите и чувствата, било то негови или такива, които възприема отвън, той подържа своето астрално тяло.

Тялото от плът и кръв (физическото тяло) яде и пие без за това да му е необходимо астралното тяло, защото физическото тяло не се храни с духовното (астралното) тяло, а със себе си – телата на елементите. Всяко тяло си има съответната храна.

Каква полза имаме ние от Венера, за да можем да ядем и пием? Никаква, защото яденето и пиенето са качества на нашето физическо тяло и за тях не ни е необходима помощта на небето.

Тъй като ние имаме две тела, от които едното е вечно, ние трябва да храним също и него и то с храната, която идва от Евангелието и която ни се дава чрез него.

Животното яде като животно; и тъй като човекът в низшата си природа е едно животно, той яде храната, която земята му дава. Той обаче не трябва да е животно, а човек, което означава, че той трябва да живее в своя Божествен образ, да бъде вечен и да се храни вечно – от Бога.

Онова, което е от земята, яде и пие от нея, а онова, което е родено от Небето (Божественото), яде Небесния хляб заедно с ангелите.

Физическото тяло на човека не може да се поддържа с храна за душата, нито душата може да се поддържа с физическа храна. И ако аз давам на всяко тяло полагащата му се храна, това означава ли, че съм езичник? Всяко тяло трябва да се храни с храната, която го подържа чисто.

Ти не трябва да се храниш с измама, с нищо фалшиво. Храни се с Истина и справедливост, тогава и те ще ти помагат.

Храни се с Истина и справедливост, така че твоето сърце да бъде Истинно и справедливо, така че и твоите нужди да бъдат посрещнати с Истина и справедливост.

Мързелът е друг вид храна, който противоречи на Божественото Учение. Например, ако дадеш на някого пари назаем срещу лихва и ти се ползваш от тази лихва, без това да намали основния капитал, това си е чиста кражба, защото ти се изхранваш за сметка на чуждия труд.

Христос казва: „Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, той е в Мен и Аз съм в него“ 15. Христос говори така, защото е плътта и кръвта на дървото на Живота от рая, което ние сме изгубили чрез Адам и Ева. Ето защо онези, които ядат от Него, са в Него и Той е в тях. Които се хранят с Любовта, са в Христос.

Така както ние биваме хранени и физически, и духовно от големия свят, от който сме произлезли, така също родените изново трябва да бъдат хранени и поени от Духа на Христос. Затова Той казва: „Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има Вечен живот…“ 16

За поемането на физическа храна от големия свят в човека, е отговорен духа на плътта (духа на неговото физическо тяло). Ако този дух обаче не бъде правилно разбран, човек лесно се изкушава и превръща необходимостта от храна в удоволствие – и така често преяжда. Храната не е удоволствие, а път за пресътворяване на човека.

Всяко нарушаване на мярката руши. Ето защо човек трябва да яде и пие само толкова, колкото му е необходимо, за да поддържа своето физическо тяло без да прекалява. Мярката създава равновесието.

Всяко нещо, което превишава мярката, руши. Така, в резултат на прекаленото ядене и пиене, човек губи онова, което го прави цялостен, а това възпрепятства и работата на Невидимия свят в него. Вътре, в мярката се ражда нашата цялост.

Нашата храна на Земята е малко, но и за запазване на природата ни също е необходимо малко от нея. Ето защо никой няма право да се оплаква, че му е необходимо много, за да преживява. Никой няма право да се подсигурява за бъдещето и така да посяга на свещената свобода и правото на всеки да има хляб, защото хлябът е достатъчен и храна има за всеки от нас.

Бог така е създал света, че да има достатъчно храна за всички ни докато той (светът) съществува. Това е възможно обаче, само когато ние си я поделяме по равно помежду си, без да се ощетяваме, без да си присвояваме онова, което се полага на друг.

За брака и прелюбодеянието

Няма нещо в природата, което да не може да бъде цялостно като двойка. Така например физическото и астралното тела в човека правят една двойка. Ето защо човек е цялостен, когато те двете са заедно, когато са свързани в „брачен съюз“ помежду си. Единството създава равновесието и силата в телата.

За да може човек да живее на Земята, неговото физическо и астрално тяло, трябва да са заедно, трябва да са свързани в „брачен съюз“ помежду си.

Физическото тяло на човека привлича към себе си астралното (тяло) благодарение на връзката, съществуваща между тях… Така двете тела – видимото и невидимото – сключват „брак“ помежду си. Истинският брак е равновесието в телата.

Физическото и астралното тяло в човека трябва да се разглеждат като образуващи едно единно тяло, а не като отделни тела. Всяко единство ни прави силни в Пътя.

Когато физическото и астралното тяло в човека са свързани в „брачен съюз“ помежду си и никое от тях не „прелюбодейства“, тогава и квинтесенцията (извлекът) от четирите елемента, от която Бог е направил човека, също е цялостна или съвършена. Само в нашето единство и равновесие се заражда квинтесенцията.

Физическото и астралното тяло в човека могат и да „прелюбодействат“. Това означава, че едното от тях или и двете едновременно, не се придържат към „брачния съюз“, сключен помежду им. Тялото на елементите (физическото тяло) например може да не следва астралното, а да живее в своите собствени желания. Може обаче и астралното тяло да потърси друго създание, различно от тялото на елементите, с което да влиза във взаимоотношения. Такива хора не са цялостни, те са заблудени. Залавят се с много неща, от които никое не почива на здрава основа. В тях няма нищо устойчиво.

Над физическото и астралното тяло в човека има едно съзнание, което знае кое е добро и кое зло – това е Божественото в нас. Именно чрез него ние трябва да надраснем нашата сътворена природа и то да стане неин единствен господар. Тогава нашите сътворени тела – физическото и астралното – няма да „прелюбодействат“.

За да заживее в Божествения си образ обаче, човек трябва да сключи брак с Христос. Едва тази връзка ще го направи напълно цялостен или съвършен. Тъй като хората бягат от брачния си съюз с Христос и се придържат към старите закони, и стария си начин на живот, затова нямат брак с Него. И дори да сключат такъв, те все още прелюбодействат. Бракът с Христос е брак на две чисти съзнания.

Като деца на Бога ние, заедно с нашите Мъдрост и изкуство, които унас­ледяваме от Него, също трябва да сме така цялостни и съвършени, какъвто е и Той. Тогава ние няма да сме повече „извънбрачните“ деца на Бога и Той ще ни люби като Свои истински Синове. Само когато сме единни с Бога, ставаме Синове.

Тъй като ние бягаме от брачния си съюз с Христос и се свързваме с леките жени, което означава, че се придържаме към старите закони и стария начин на живот, то бракът ни с Него е разтрогнат и дори да не е, то заедно с него има и прелюбодеяние.

Ако народът има друг годеник освен Христос, то тогава той прелюбодейства.

За работата и деня за почивка

Блажената работа се състои в следното: като работим, ние да сме полезни както за себе си, така и за нашите ближни, без на никого да вредим. Например: лекарят се изхранва с това, което получава за положените грижи към болния. Лекарят обаче трябва да бъде напълно безкористен в своята работа и да лекува без това да лишава болния препитание. Лекарят е лекар само ако е Божий служител и само тогава Бог ще го учи.

Ако искаш да водиш блажен живот, тогава се изхранвай със собствен труд като използваш собствените си умения, които Бог е вложил в теб.

Ние всички трябва да се изхранваме като работим и да се откажем от всяко мързелуване.

Да се изхранваш без „пот на челото“, означава да се изхранваш чрез кражба, защото мързелуването е нещо противно на работата, а без работа няма храна.

Бог е повелил ти да не крадеш 17, което означава да се изхранваш от собствен труд, с пот на челото, и да не мързелуваш, да не ядеш без да си работил.

Какво друго нещо е кражбата, ако не: да ядем без да сме работили или да ядем повече, отколкото е необходимо. С преяждането ограбваме нещо в себе си.

Който не може да работи поради някаква болест или осакатяване, той трябва да получи Божията Любов чрез своите ближни, което означава те да му помагат той да се изхранва.

Онова, което работещите и бедните (непривързаните към благата на този свят) правят, то възхвалява Бога. Онова обаче, което богатите правят, онези, които работят от пълния си стомах, то е нещо малко. Пред Бога това е един шум и нечистота. Ето защо избягвай богатството и се дръж за работата, за бедността. Те няма да те развалят пред Бога и ще поддържат милосърдието ти ежедневно. Само любещите Бога умеят да управляват и богатството, и бедността.

Бог те е дарил с тяло, направил те е здрав, силен, стремящ се, способен, За да можеш сам да се изхранваш.

Всеки сам трябва да работи, за да се изхранва със собствен труд, така че да не мързелува, да не проси, да не живее като аристократ от лихви и задължения.

Храмът е в сърцата, а не в зидовете. Празничните одежди са във вярата, а не в дрехите. Жертвеникът на олтара, който благославя, е в Любовта, а не в ръцете. Ръцете са създадени, за да работят, а не да благославят.

Човек трябва постоянно да работи, за да познае себе си, за да разбере какво Бог е вложил в него.

Човек трябва да работи, така че другите също да видят неговите дела, и да възхваляват и почитат Бога, от когото идват всички неща. Бог е онзи, който ги е създал и дал на света, и човека.

Онези, които не принасят плод, не работят.

Бог е повелил да има един ден за почивка. Под „почивка“ тук обаче се разбира прославяне. Това е един друг вид работа различна от физическата – да прославяш Бога, това означава в този ден да мислиш изключително за Него, да действаш като Него, да живееш в Него, защото при обикновената работа не можеш истински да споменаваш Бога.

Бог е определил един ден за почивка – така че заработеното през останалите шест дни от седмицата да стигне както за нас, така и за нашите животни. С този ден Бог е смекчил Своя гняв към човека, така че и животните да опитат наслада от това, и ние да познаем Неговото Милосърдие в Неговия гняв; защото, ако това не беше така, трябваше да работим непрестанно с пот начелото, за да се изхранваме.

Съществуват два вида храна за човека. Ето защо работният ден трябва да се разпредели така, че освен за физическа работа, ние да имаме време и да се занимаваме и с Божието Слово.

От всички дни в седмицата Бог обича най-много денят, който Той ни е определил за почивка, тъй като на този ден ние Го прославяме. Денят за прославяне на Бога е благословен ден, дарен ден.

В деня определен ни от Бога за почивка, ние трябва да разказваме и да проповядваме за Божиите дела на Земята, така че да не забравяме за тях. Ако бихме посветили един ден на Бога, след време ще посветим и всичките си дни на Него.

След работната седмица идва времето за почивка. Това означава да превърнеш работата на ръцете си в работа на сърцето си. Тогава ти ще почиваш с ръцете, но тази почивка ще бъде работен ден за сърцето. Това означава, че онова, което сърцето ти работи на седмия ден, ти трябва да го вършиш всеки ден и всеки ден да бъде почивен ден за ръцете ти.

Когато физически работим повече отколкото трябва, ние имаме повече, отколкото ни е необходимо, за да живеем. Ето защо човек невинаги трябва да работи много с ръцете си, а трябва да превърне физическата си работа в духовна, да я превърне в работа на сърцето си.

Използвай удовете си, за да печелиш само толкова, колкото ти е необходимо за да живееш, за да не те изостави Бог.

За природата, нейните богатства и плодове

Камъните имат голяма сила. Какво е камъкът? Нищо в сравнение със силата, която е в него. Силата движи камъка отвътре. Тя е, която прави камъка да расте.

Камъкът си остава камък, докато силата в него се връща обратно при Господа, от когото тя е произлязла. Същото се отнася и за билките. Затова е казано, че ние не трябва да сме богати с нещата от света, а бедни, което означава да вървим в Божия Път. Само в Божия Път сме богати.

Работникът в една мина намира находища от злато, сребро, желязо и други полезни изкопаеми. Той ги намира сам и сам се сдобива с тях, и така той забогатява, става влиятелен човек, когото светът уважава, и той наистина е преуспял в него (света). Бог обаче не е дал тези богатства на този човек, за да осигурява той само себе си с тях и да води охолен живот на Земята. Бог му ги е дал, за да бъдат те от полза и за другите, дори повече за другите, отколкото за самия него.

Бог иска Земята да дава плодове и за тази цел Той е създал растителността по нея.

Бог иска от земята да растат дървета, да се раждат плодове, круши и други подобни неща. За да се осъществи Неговата Воля обаче, първо трябва да има дърво, на което крушата да расте, защото Бог иска да я има от дървото. Не че дървото е крушата, а крушата е като един дух в дървото докато придобие тяло; защото, тя трябва да има физичес­ко тяло, Бог е преобразил елементите в едно дърво.

Семето е един дух на природата, който тя е „облякла“ в тяло. Така например крушата (като плод) първоначално е била само един дух на елементите, който в последствие се е въплътил в тяло. И тъй като Бог иска ние да получаваме плодове от дърветата, затова и елементите земя и вода са се превърнали в дърво, в което духът на крушата остава, докато придобие собствено тяло, което означава докато се образува плод. Така духът се е превърнал в плод.

Бог не дава плод преждевременно, всичко трябва да изчака своето време. Ето защо едни растения дават плодове през март, други – през април, трети – през май и т.н., също като нас хората. Това, кога ние ще принесем плод, зависи от нашите усилия, но и от Бога. Всеки плод узрява по Божия замисъл.

За изкушенията, борбата и победата

Тъй като ние не искаме да сме ра­зумни, а спим и вярваме на всеки дух, който идва при нас, без да обръщаме внимание на това, дали той е Божий пратеник, или не, то дяволът се промъква в живота ни със своите желания и ни съблазнява.

Кръстосването на шпаги и противоречията в живота ни правят така, той да е ценен. И в тази борба истински победител е онзи, който е победил себе си, своето низше „аз“ – егото. Такъв човек пада мъртъв на бойното поле, представ­ляващо живота. Мъртвият за света е жив в Духа.

Който е останал жив или който продължава да живее в низшата си природа, той не може да говори за никаква победа, защото победата е само за онзи, който е победил себе си, своето низше „аз“. Когато се появи победителят, той няма низше „аз“. В победителя няма свят, а само Дух и Истина.

За доброто и злото, високомерието, греха, покаянието и прошката

Ще дойде време, когато ние всички ще познаем доброто и злото, както и „възнаграждението“ за тях.

Помисли за своя край и за тялото, което ти украсяваш. То е това, което Бог съжали, че е направил 18 и което не Му харесваше вече. В него е цялото зло. Тогава каква полза от това, че го украсяваш със злато и скъпоценни камъни? Перлите са красиви, но не и ти; златото е благородно, но не и ти; скъпоценният камък блести, но не и ти.

Ти, който имаш власт, не бъди надменен, защото, ако не се покаеш, за твоето високомерие няма да ти бъде простено нито в този, нито в другия свят. Ти, който имаш власт, отдай я на Бога и ще бъдеш във властта Му.

Високомерието е толкова голям грях, че обезличава всички останали доб­родетели в човека. Високомерието е достатъчна смърт и в този, и в онзи свят.

Високомерието разваля всяко хубаво нещо. Заради високомерието и най-красивият ангел – Луцифер е бил изгонен от Небето. Високомерието винаги е извън Бога, защото Бог иска да бъде достъпен до всички, дори и до най-малките.

Високомерието е майка на дявола.

Високомерието не е нищо друго освен едно желание да бъдем нещо повече от другите. Наистина, че съгласно Божествения порядък всеки от нас е на различно ниво в своето духовно развитие, но това в никакъв случай не трябва да ни прави високомерни. Ако искаш да си над другите, ще лежиш под тях.

Дори и да имаме много и големи грехове, без значение какви са те, ние трябва да се молим Бог да ни прости. И ако ние се молим от дъното на душата си, с цялото си сърце и искрено, тогава Той ще обърне погледа Си към нас и ще забрави всичките ни грехове.

Дори да правиш неосъзнато грехове, твоята съвест знае, че ти правиш такива; и тъй като ти действаш срещу своята съвест, това се превръща в проклятие за теб. Неосъзнаването е винаги грях. Само в осъзнаването се раждат Богове, защото Бог е целостта в осъзнаването. Бог общува само с целостта на нещата.

Никой не е грешен заради това, че е откраднал, убил, прелюбодействал и т.н., защото това се прави от неговото физическо тяло. Неправилността в един такъв човек произлиза от това, че той е действал противно на вярата си и любовта си към Бога и своя ближен.

Не ръката ни от плът и кръв прави грехове, а онази, която е в съзнанието ни, която представлява нашите желания. Нея трябва да отсечем. Само Любовта премахва желанията. 19

Дори някой да е крадец, убиец или да върши каквито и да е други престъп­ления, Бог не иска такъв човек да бъде убиван веднага. Създателят иска такъв човек първо да се предупреждава, така че да има възможност да се покае и поправи. Ако обаче предупреждението не помогне, тогава Бог позволява той да бъде заловен и наказан от света.

Никой няма да отиде на Небето без да се е покаял преди това за сторените от него грехове. Покаянието кара Бога да прояви Милостта Си към нас и да ни прости, тъй като сме Негови деца.

Ние трябва да сме се покаяли в Духа си, а не в делата си. Само тогава сме се покаяли истински.

Никакви пари, злато, сребро, скъпоценни камъни и други подобни неща не заличават греховете. Това може да стане единствено чрез покаяние, страдание и изкупление. Те действат като очистително, което прогонва болестта.

Покаянието не е в плътта, а в Духа.

Ако някой вижда нещо лошо и иска сам да го накаже, така по човешки, както той си знае… такъв човек не пос­тъпва правилно. Единствено Бог знае как да Се справи със злото, тъй като то е от Него и на Него трябва да Се молим Той да ни защити от него (злото).

Неверникът смята, че може да откупи греховете си с пари, докато вярващият не мисли по този начин. Вярващият разчита на своето покаяние пред Бога и се моли Създателят да прояви Милостта Си към него и да му прости без за това да са необходими каквито и да е било заслуги.

Когато един човек осъзнае грешката си спрямо своя ближен и го помоли за прошка, той се смирява и ближният трябва да му прости. Ако не го направи обаче, Бог ще прости на провинилия се, а онзи, който е отказал да прости, ще накаже с мярката на неговото собствено коравосърдечие.

Греховете, които ние правим в отношенията ни спрямо другите, са насочени единствено срещу нас. Ето защо ние не трябва да си отмъщаваме, а да си прощаваме един на друг и да живеем в любов и разбирателство.

Съществуват два вида прошка: едната е от нас, а другата – от нашия Небесен Баща. И греховете също са два вида: едните ги правим спрямо Бог, а другите – спрямо нашите ближни.

Ако ние простим на нашите врагове и длъжници, тогава и Бог ще прости нашите грехове спрямо Него. Ето защо ние трябва да започнем да си прощаваме един на друг, тогава началото ще бъде наше, а краят – на Бога.

Каквото и да ти се случва, ти винаги трябва да прощаваш. Мисли винаги върху това, че спрямо Бога ти също не си безгрешен. Сам Бог ни дарява грешките, за да станем някога като Него – безгрешни.

Винаги прощавай на враговете си, така че Бог да види твоите мекота и милосърдие към тях.

За човека и задачата, която той трябва да изпълни на Земята

Бог има такава Любов към нас, че иска да ни разкрие тайните на звездите (небето), както и всички природни Мистерии на елементите (земята). Заради това Той е създал и микрокосмоса – човека.

Бог желае невидимите неща да станат видими чрез нас, хората.

Бог иска да разкрие тайните на природата и заради това Той е създал човека.

Бог е създал човека, за да могат Мъдростта и изкуството на звездите да се проявят чрез него, така че Неговите Тайни да станат явни.

Чрез делата на човека се разкрива тайната на всяко лекарство, както и всяка друга тайна на природата…, защото човека е създаден именно заради това – да се запознава и да познава тези неща.

Човекът е създаден да бъде наместник на Бога на Земята, като наследник на Негово царство. Ето защо той трябва да почита и уважава своя Създател, да върши Неговите дела, да носи Божията Мъдрост вътре в себе си и да я проявява.

Разбери, че ти не трябва да безделничиш и да оставяш дарбите си да почиват – Бог не те е създал на Земята за това. Той те е създал, за да можеш ти да работиш и развиваш онова, което Той е вложил в тебе.

Чрез човека трябва да се завърши онова, което Бог е вложил в звездите, така че да се изпълни Неговата Воля.

Всичко, което е от Бога, човек може добре да го използва и да го доведе до неговия край. Затова Бог е създал човека, както и всички неща на небето и земята. Затова ние не трябва да покваряме нашето тяло, да го оставяме то да безделничи, а трябва да работим денонощно, така че да извършим на дело, както природното, така и Божествено, които Бог е вложил в нас, така че да не ни бъдат отнети двата вида Мъдрост, нито дарбите към тях.

Ние трябва да станем цялостни, което означава, че трябва да се родим изново, в Бога. Не го ли направим, за нас ще настъпи денят на Страшния съд, защото не приемаме онова, за което сме родени на Земята и не се пробуждаме. Само в целостта сме пробудени.

Човек трябва да изпълни задачата, заради която е създаден и пратен на Земята. И той не трябва да отказва и отлага нейното изпълнение, защото в деня на Страшния съд ще дава отчет пред Бога за свършеното от него дело на Земята.

За трите основни лечебни средства: въздух, вода и билки

Няма по-добър масаж от този на мекия въздух. В повечето случаи главоболието изчезва, когато човек се изложи за няколко минути, предимно през пролетта, без дрехи, на прохладния въздух, като дълбоко вдишва и издишва…

Изворната вода е най-надеждният дарител на енергия. Особено изворите на родното ни място съдържат всички сили, от които организмът ни се нуждае. Ето защо е здравословно да пием вода от изворите или да се къпем в нея и то колкото се може по-често.

Билките са едно универсално лекарство. Когато кръвопускането не помага повече, човек не трябва да губи надежда, че ще оздравее. Трябва да се опита лечение с билки, свежи или на чай, ръжен хляб и изворна вода. В билките се намират лечебни вещества, които се справят и с най-лошите болести…

Рецепти

Маточина при депресия

Според Парацелз депресията се дължи на „черната жлъчка“ наречена на гръцки „меланхолия“.

Като ефикасно средство срещу „безпричинната тъга“ Парацелз препоръчва да се приема маточина. За нея той казва, че тя прогонва всяко страдание, произтичащо от меланхолията и че създава радостни представи у човека. За тази цел маточината трябва да се нареже на ситно и да се поръси върху салатата.

Друг начин на приемане на маточина: Листата от маточина се изсушават на сянка, а после се стриват на прах, като трябва да се внимава никога да не се докосват до метал. От така получения прах се взема около една пълна шепа и се вари в един литър вино и така, докато течността започне да се сгъстява. След това виното се прецежда през цедка и се налива в шише от тъмно стъкло. Пие се по една чаена лъжичка при необходимост.

Ръжен хляб при ревматизъм

Като болкоуспокояващо лечебно средство при всякакъв вид ревматизъм Парацелз препоръчва: във вряща вода да се пусне пресен, по възможност още топъл, пълнозърнест хляб от ръж. Веднага щом омекне и поизстине, водата трябва да се изстиска много добре от него, а после, към така получената „каша“, да се прибавят жълтъците от три пресни яйца и обилно количество розово масло. Всичко това се омесва добре, като най-накрая се прибавя есенция от аромата на шафран. Така получената каша се разстила върху парче плат, което се налага върху болния крайник или болезнения мускул. Парацелз уверява, че това има силен болкоуспокояващ ефект.

---