Парацелз – Окултна медицина Афоризми, книга първа

За Парацелз и
Парацелз за себе си

Аз съм богат и без злато.

Той е лекар, мъдрец, алхимик, окултист, мистик, космолог, антрополог, астролог и маг. Той е един удивителен човек, занимавал се с пневматология – учението за духовете.

Той е скромен и горд, и велик, и тъмен, и бурен, и загадъчен, той е гениален странник, той е носител на велики и странни идеи. Той е загадъчен, сложен и на пръв поглед противоречив. Наричан е дори пияница, женоненавистник, но много хора са се страхували от неговия ясен ум… Дори бил обвинен в ерес докато други са му се покланяли като на маг, но той е новатор – творец на нещо ново. Това е човек, който познава определени, дълбоки тайни на природата.

Той казва: „Никакви магически сили не се откриват на човека посредством техники – те се откриват само благодарение на висока духовност и Мъдрост. Магът се обръща към Всемогъщата сила вътре в себе си. Към Всемогъщата сила трябва да се обръщаме с открито и чисто сърце и тогава затворените пред нас врати се отварят“.

Ако човекът осъзнае своята истинска роля, той се учи вече съзнателно да участва във вселенските действия и да не бъде безсмислено същество.

Той казва: „Всеки човек е надарен от природата с три тайнствени сили: воля, вяра и въображение“.

Той е рядък човек, мъдрец, поет, маг, голям учен и голям лечител; той е чудак и не се подава на точно определение, нарича се безподобен и славен княз. Той е мистик, защото официалната наука не го задоволява, той търси винаги по-дълбокото. Той е оригинален, загадъчен и с голям успех при болните. Той е човек с необикновен характер, той увлича, помага, но и смущава.

Казва за Аристотел: „Какво е Аристотел? Нищо, една сбита фантазия“.

Парацелз е самонадеян, самовлюбен, но трябва да му се признае – и гениален. Той казва: „ Аз съм монарх на медицината и вие учените вървите към мене, а не аз към вас“. Парацелз е човек, изпълнен с изключителна вяра в своето призвание. И въпреки всички тези странни неща в характера си, той е величествен светъл лъч.

Парацелз казва: „Осветеният от Любовта човек се освобождава от другите сили, чуждите сили“.

Парацелз казва: „Истинският лекар е апостол и Божий пратеник, а не душевадец“.

Парацелз е едно особено явление. Той носи в себе си една изключително рядка любознателност.

Парацелз е шеметен лекар. Той е бил дълбок окултен наблюдател – наричали са го „швейцарският Хермес“.

Парацелз казва: „Христос е единственият истински лекар, защото истинският лекар трябва винаги да прославя Бога“.

Лекарството без Небето е нищо, то трябва да се произвежда чрез Небето. Лекарството се намира в Небесата.

Истинският лекар използва магически средства, знаци и символи и той винаги трябва да се доверява на Бога.

Парацелз казва: „Само Любовта и Милосърдието помагат да се домогнеш до истинските методи“.

Парацелз е изучавал медицинската практика на много народи. Той казва: „Само истинското знание прави човека истински лекар, а не четенето и титлите“.

В Базел Парацелз е излекувал много неизлечими болести.

Парацелз казва, че природата е дала знаци: например, ако едно място е с формата на сърце, то лекува сърцето.

Истинският лекар трябва да бъде едновременно: алхимик, астролог, мъдрец и маг. В същото време трябва да бъде и милосърден.

За Парацелз: Бог е Първичната субстанция. Бог е централният, духовен магнит.

Парацелз е велик, парадоксален лекар. Познавач на тайни. Изцелявал е много безнадеждно болни. Успехът го достига и в Базел, където е излекувал влиятелен човек, на кого и най-добрите лекари не са могли да помогнат.

Когато Парацелз попитал Бог: „А в живота не са ли най-важни положителните резултати?“, Бог му казал: „Не, сине мой, има в живота по-дълбоки неща от тези резултати, и това е скръбта на която Аз разчитам, защото тя трябва да донесе дълбочина, за да Се родя Аз и като изцеление и като Любов в човека“.

Парацелз подхожда с голяма Любов към природата и то като учен, и като мистик. Той се е учел от монаси, алхимици, адепти и от баща си. Наблюдавайки, скритото Парацелз видял, че само Той – Бог умеел да прави нещата и започнал да Го моли – Той да го направи истински лекар, а не да се учи само от себе си… И впоследствие той бил очарован, защото Божията Мъдрост е очарование.

Наблюдавайки, скритостта Парацелз видял, че ако един човек със силни дяволи в себе си бъде изцелен – той ще стане още по-голяма опасност и за себе си, и за другите, и така той узнал, че у Бога има справедливост. Така Парацелз узнал, че без тази скрита намеса всички лекарства и лечения са безпомощни, и така той започнал да моли Бога да му даде сила само за тези, които трябва да бъдат изцелени, защото, който изцелявал застоя, той увеличавал злото в света.

Наблюдавайки учените, религиозните и лекарите Парацелз видял, че тяхното мислене е трагедия – той видял, че те не били духовно Божествени същества… и той видял, че те странствали в заблуждения, и така той обикнал по-простоватите и естествените хора и решил да ги изцелява според волята на Бога.

Парацелз бил древен търсач и затова видял, че в закона няма живот. Животът бил в Любовта. Така той схванал, че Любовта е единственият ключ към другата наука или както древният Тот я наричал: свещената наука, и така той започнал да открива тази свещена наука все повече в себе си. Той започнал да търси тази наука в уединение и свещена тишина, защото знаел, че тя била скрита там… Така той узнал, че Словото ставало изцеление, ако Бог пожелаел да го докосне.

Парацелз бил търсач на истинната и потайната медицина. Той видял, че учените и лекарите търсели постижения в медицината и науките, и видял, че те са на погрешен път, защото той знаел, че постижението е живот в Бога. И той започнал да търси единение със скритото. Той видял, че в медицината властват остарели закони, както и в света, и той поискал да ги умъртви – тази смърт той я видял в Любовта, защото вярвал, че Любовта е смърт за законите и утвърдените неща.

Парацелз е бил опасност за много хора. Чистотата е всякога опасна за злото.

Парацелз е минал през уединението на дълбокия безмълвен труд и е придобил не сила, а будност и така узнал, че силата е слуга на будността и чистотата.

Наблюдавайки учените и лекарите, той ги намразил и се отчуждил от тях, защото видял невежеството им – те искали да измамят реалността, а реалността никога не може да бъде измамена. Той видял, че те нямали свещената светлина в себе си.

Към своите врагове Парацелз казва: „Вие можете да ме убиете, но не и да ме умъртвите, защото аз съм вечен… и запомнете, че Парацелз ще продължи да се бори срещу вас и без тялото!“

За Бог, Словото, Синът, Душата, Духът и Писанията

Човекът е квинтесенция – Същност, когато произлиза от Петата същност – Етера. Тогава той е образ на Бога.

Господ така е създал всичко сътворено, че той е изначално осветено и благословено и няма нужда да се цапа от свещеници, защото сам Господ пребивава във всичко.

Всичко е осветено от Бога и чрез Него, защото само Той е самата святост.

Нещата не се нуждаят от човешки ръце – няма нужда от никакви кръстове, кръгове, мечове, саби, одеяния, свещи, светилници, масла, опушвания, символи, писания, венци и т.н. Достатъчно е само Истинската вяра. Тя е опората срещу низшите духове.

Вещите нямат власт против дявола и злите духове, необходимо е чиста, Истинна вяра.

Старайте се Господ да ви осигури такава вяра, която идеално да ви освети, вас и пътя ви.

Ако имаме истинско отношение към Бога, само тогава ние се освещаваме и очистваме.

Силата е в искрената молитва, и в Истинната вяра, а не в заклинанията.

Всички заклинания ще заслужат своите наказания, макар че те нещо малко вършат, но те противоречат на Господа и Той ще им въздаде.

В заклинанията има гордост и заблуждение, и те не се разрушават с обратни заклинания, а само с вяра.

Никой коварен човек и заклинател няма да се спаси от Господа в часа на разплатата.

Всеки, който чрез заклинание насилва духовете, няма да се размине с Божието проклятие. Такъв човек ще получи наказание и от насилените духове и те ще го мъчат дълго. Така човекът става сам на себе си собствен палач. Много от заклинателите и насилващите духовете стават след време техни роби и послушници. В този случай злите духове са палачи Божии и им се дава право да мъчат хората заради насилванията. Всички заклинания са противни на Бога и противоречат на Божия закон. Всички заклинания са злодеяния. В края на краищата заклинателите ги чакат страшни и ужасни наказания. На такива заклинатели сам дяволът ще им предяви обвинение и то преди Божия гняв.

Човекът трябва да бъде просветлен във всички дела на природата и ако той не е просветлен истински, той не може да възприеме и Христос, и писанието по един правилен начин, т.е. човек трябва да е с много широко съзнание.

Там, където другите не виждат нищо освен букви, то посветеният вижда тайни неща. Ето защо слепи хора не трябва да се занимават със Свещени писания, но само този, който е израснал в себепознанието.

Изучавайте, изследвайте нещата, но търсете и правилния опит.

Има два вида Мъдрост, като втората е двойна. Първата Мъдрост е вечна, а втората мъдрост е преходна. Вечната Мъдрост тече от Божия Свят Дух в нас, а другата мъдрост е природна, от света на природата и тя се дели на две – добра и зла. Добрата е причастна към вечността, а злата е проклятие.

Велико съкровище е да отличават вечната Мъдрост от преходната, а смъртното е нищожно в сравнение с вечното. И не мъдростта ти повелява какво да избереш, но сам ти повеляваш на себе си. Аз живея в светлината на Христос, която е древна и нова. Аз съм длъжен да придобия вечен живот чрез вечната светлина.

Мъдрецът управлява своите тела, защото живее в Божия закон. Мъдрецът никога не живее според светските обичаи. Мъдрецът живее според Бога и покорява звездите.

След като Бог създал елементите и всички създания, всички небесни тела, най-накрая Той направил и човека… Бог извлякъл Същността от четирите елемента, а също и Същността на Мъдростта, изкуството и разума от невидимите тела, и събрал двете същности в една маса, която в Писанието е наречена „limus terrae 1“. От този лимус Бог направил „малкия“ свят (микрокосмоса) или човека.

Бог не иска Неговата Мистерия да бъде видима, а да бъде видяна и позната чрез делото на човека, който е създаден заради това – да я направи видима.

Бог иска ние да владеем природата и небето, а не да бъдем владени от тях.

Бог не иска ние да бъдем господари и слуги помежду си, а братя.

Волята на Бога е: ние да се изхранваме с пот на челото и по същия начин да помагаме на нашите ближни.

Бог е цялостен, Той е съвършен и следователно ние трябва да сме като Него.

Без Волята на Бога никой нищо не може да постигне.

Също както точката стои в центъра на своя кръг, така и Бог стои в центъра на всички Свои сили.

Всички неща са подвластни на един порядък и този порядък произтича от Божия закон.

Всички неща, които са в нас, които ние вършим, трябва Бог да ги благослови, иначе са едно нищо.

Причината Бог да създаде нещо, което ни е неприятно, се състои в това, че то ни е от полза, макар и ние да не виждаме неговото предназначение.

Времето увлича хората, но не и Бога. Ето защо Божиите закони остават завинаги, но не и човешките.

Всички умения и изкуства идват от Бог и нищо не идва от друг източник… Ето защо никой не трябва да говори лошо за астрономията, алхимията, медицината, философията, теологията, театралното изкуство, поезията, музиката… и всички останали велики изкуства.

Всички хора биват хранени и водени от Бога.

Нищо не е от нас. Ние не принадлежим на себе си, а на Бог… Той е направил тялото ни, дал ни е живота и мъдростта към него и всичко останало.

Няма нещо, което да не води началото си от Бог… Например, ако ние можем да облекчим нечие страдание, трябва да отдадем почит за това не на себе си, а на Бог.

Който не познава Божията книга, той с виждащи очи е сляп.

Ако искаме да учим, тогава нашата първа основа трябва да е в Бог, защото Той е онзи, който ни учи и ни праща онова, от което се нуждаем.

Който не познава Бог, той не Го обича и не знае нищо за Него. Който не познава Триединството, той не вярва в него и затова не го обича.

Колкото по-голямо е познанието за дадено нещо, толкова по-голяма е Любовта… Нещата са в познанието и от него се раждат плодовете.

Който познава Бог, той вярва в Него, а който не Го познава, не вярва в Него, защото всеки вярва в онова, което познава.

Божие царство е: ние да си прощаваме един на друг, тогава и Бог ще ни прощава. Божие царство е: ние да се обичаме един друг, тогава и Бог ще ни люби.

Човекът си фантазира – ето защо трябва да уповаваме на Бог, а не на човека.

Който е прекъснал връзката си с Бог на земята, той няма да бъде допуснат на Небето… Ето защо човек не трябва да живее в тялото си от плът, а във вечното, не в земното, а в Божественото тяло и него (Божественото тяло) да остави.

Според порядъка, който е създал, Бог не иска човек да празнува, да безделничи, да бъде в застой, да пиянства, да сводничи и да прави други подобни неща, а иска той ежедневно да се упражнява, да изследва тайните на природата във всичко, което е дадено, така както Бог го е създал в нея.

Словото трябва да бъде твой учител…Сега Христос не е лично при нас, но Неговото Слово е тук, а там, където е то, там е и Той.

Който иска да живее блажено на земята, неговите учение, управление и порядък, трябва да имат за основа крайъгълния камък Христос, защото, никое учение не е от полза, ако не идва от Небето, никой закон не е от полза, ако не идва от Небето и никое изкуство не е от полза, ако не идва от Небето.

По-добре е да следваш Христос, отколкото природата, по-добре е да бъдеш пророк, отколкото астроном, по-добре е да бъдеш един апостол, отколкото един магьосник, по-добре е да пророкуваш от Светия Дух, отколкото от звездите.

Душата е едно Дихание от устата на Бога.

Душата в човека е на мястото, където е животът; тя е сърцето в човека, за което в писанието се казва: „Трябва да любиш Бог с цялото си сърце… 2“

В сърцето си човек е невидим, плодовете и делата му обаче разкриват неговата душа.

Доброто трябва да се отдели от злото, съответно чистото от нечистото… и да остане само душата, защото останалото – плътта – гние и не принася плод, освен ако не е семе.

Гние само плътта, докато доброто, същността, душата не се разлагат и човек трябва да вземе именно тях, които са перлата и в която са скрити всички добродетели.

Онова, което се открива в училищата без Духа Божий, е само една илюзия или тъмнина без светлина.

Блаженството не се открива от човешкия ум, а само от Светия Дух, който го ръководи.

След разрушаване на физическото тяло на човека Духът Божий се отделя от него и се връща обратно на мястото, откъдето е дошъл – при Бог.

За първите три принципа
или есенции

Човекът е съставен от три субстанции – живак, сяра и сол… и от тях, и в тях той има всичкото свое добро и зло по отношение на физическото тяло. Ето защо лекарят трябва да познава тяхното разпределение, състав, запазване и отделяне една от друга.

От живака, сярата и солта произлизат причините, началата и познанията за всички болести, както и признаците, същността и качествата им и всичко онова, което лекарят трябва да знае.

Всяко нещо се състои от живак, сяра и сол… Така например, ако запалим едно дърво, онова което гори е сярата, онова, което пуши е живакът, а онова, което става на пепел, е солта, защото нищо не гори освен сярата, нищо не се изпарява освен живакът и нищо не става на пепел освен солта.

Човешкото тяло не е нищо друго освен само сяра, живак и сол. В тях трите са неговите здраве и болест. Живакът, сярата и солта са причината за всяка болест, а не четирите течности, както са смятали привържениците на хуморалната 3 теория, качествата и други подобни.

Там, където трите субстанции са единни, а не разделени, това е добре за здравето. Там, където обаче те се разделят и правят грехове – едната се разлага, другата гори, третата поема по друг път, там започват болестите; защото, доколкото тялото остава единно, дотолкова то не боледува, там, където обаче то се разединява, започва болестта.

Всяко семе е тройно, което означава че в него са трите субстанции – живак, сяра и сол, които растат; и всяко нещо в семето е обединено в единство също както един орех, в който са дървесината, кората и корените, представляващи три различни неща, но събрани заедно в едно семе. В началото човекът също е само едно семе, чиято обвивка е спермата… От семето растат трите субстанции – живакът, сярата и солта, всяка в своята природа, смесени и обединени, така че да се получи само едно тяло, а не три, като те самите остават невидими в него… и всяка една от тях има за задача да участва в целостта на тялото. От сярата тялото расте, което означава, че цялото тяло е сяра; и това е една ефирна сяра, която бива погълната и изядена в огъня без да бъде видяна. Съществуват различни видове сяра – кръвта е една, плътта – друга, мозъкът – трета и т.н., но това е все ефирна сяра. Костите, които са много видове, са също сяра, само че от фиксираната. При „разглобяването“ чрез познанието всяка сяра се показва такава, каквато е.

Втърдяването на тялото идва от солта. Без сол нямаше да има нищо, което да може да се пипне, защото на солта се дължи твърдостта на диаманта, твърдостта на желязото, мекотата на оловото, мекотата на алабастъра и други подобни. Всяко втвърдяване и утаяване идва от солта. Ето защо една е солта в костите, друга – в кръвта, трета – в мозъка и т.н.

Живакът е течността. Всички тела имат своята течност, в която живеят, което означава, че кръвта има своята особена течност, както и костите, плътта, мозъка и останалите части на тялото. Съществува един живак, който е под толкова много форми, колкото са и формите на сярата и солта. Сам по себе си живакът нищо не прави. За да се „надигне“ и отдели от останалите две субстанции, той трябва първо да приеме нещо чуждо на себе и това нещо е един огън, който подържа храносмилането. Ако този огън е прекалено силен за живака, то последният се „надига“ и излиза извън своето „място“, а това е семе на болестта.

Свръхизявата на живака действа по три начина: 1) като парализира движението – което се дължи на живака като дестилат; 2) като предизвиква подагра, хирагра – което се дължи на утаения живак; 3) като предизвиква мания, френезия – което се дължи на сублимиралия живак.

Три са нещата, които водят до свръх изява на солта: 1) прекаленото ядене, предизвикващо прекалена страст у партньорите; 2) прекалено големият разкош – като луксът, половият акт се пораждат от дразнители като сърбеж, пот, кръв; 3) въздействието на звездите. На солта се дължат сухотата, влагата, сълзенето, загнояването и други подобни увреждания; и всички тези неща, под каквато и форма да дойдат, „изяждат“ физическото тяло.

На солта се дължат раните образувани при вървене, при правенето на големи походи, при гризане, при рак, разлагане, изсушаване и т.н. Солта е причина за оплешивяването, гнойните пъпки, белезите от рани, кондиломите, както и за морфеята, лепрата и всички техни разновидности и според това каква е солта, такива са и болките…

Онова, което „разваля“ сярата и предизвиква нейната свръхизява са четирите елемента. Ако сярата попадне върху влажния елемент – водата, тя става подобна на него – също влажна, мокра; ако попадне в елемента въздух, тя става суха… Ако елементът земя доминира над сярата, той я прави студена и я запазва такава. По същия начин е и с огъня, което означава с небето – то прави сярата гореща и я запазва такава. В следствие на това възникват четири вида болести: студена, гореща, влажна и суха, като всеки един вид има множество разновидности според природата на сярата.

Живакът, сярата и солта са три основни принципа: живакът е духа, сярата е душата, а солта е тялото.

Всяко тяло в същността си е един сбор от трите основни принципа – живак, сяра и сол, при което преобладава единият или другият от тях.

Живакът е духът, сярата е душата, солта е тялото. Посредникът между духа и тялото е душата, т.е. сярата, която съгласува двете противоположни неща и ги обединява в едно единно създание…

Живакът, сярата и солта носят в себе цялата сила и могъщество на преходните неща.

Меркурий (живакът) е под формата на течност, сярата е мазнина, а солта е основа (Alkali). Когато всяко едно от тях е в силата си, тогава живакът е без сяра и сол, сярата е без живак и сол, солта е без сяра и живак.

Солите действат по различни начини. Има соли, които очистват като разтварят нещата в нечистотиите; има обаче и природна сол, която очиства. Ето защо без сол нечистотиите не могат да се изхвърлят навън – обикновената сол подпомага действието на природната сол.

Има соли, които очистват чрез повръщане – това е най-грубата сол; има и такива, които очистват чрез потта – това е най-фината сол и тя влиза в състава на кръвта.

Солта в нечистотиите и повърнатото не влиза в състава на кръвта, затова те не предизвикват изпотяване и само солта е онова, което излиза навън.

Много соли се очистват чрез урината, защото цялата урина е един излишък на сол, докато нечистотиите са излишък на сяра. От течността обаче не излиза нищо излишно навън, а остава вътре.

Всички секрети, идващи от тялото са отделена посредством солта слуз, било то през носа, ушите, очите и други пътища. Това става благодарение на Архейя, от който те получават своите задачи за изпълнение.

Очистителната природа на солта се дължи на Архейя. Има сол, която очиства стомаха, защото идва от Архейя на стомаха; има сол, която очиства далака, защото идва от Архейя на далака – и така е с останалите органи на тялото.

Очистителните действат единствено благодарение на силата на солта, като меда например – в него има балсамична сол, която не позволява гниене.

Има сол, която е сладка, има и такава, която е кисела, горчива и т.н.

В природата на сярата е да привлича, както, това става при смолите Мастиксът, опопонаксът, галбанът са все продукти на сярата.

Живакът се среща под няколко форми: в металите течният живак е като метал, в хвойната и абаноса – като дървесина, в марказитите, талка, в кахимиите (cachimiis) – като един минерал, във въшливчето, в серпентиновата рауволфия – като билка и т.н.

За принципа на живота – Архей, за природата и нейните сили, за човека

Принципът на Живота – Архей е сила, която организира нещата в тяхната същност и ги индивидуализира.

Духът на Живота – Архей е във всички части на тялото, както и да се наричат те, и във всички тях той е еднакъв и е есенцията на живота, от която частите живеят.

В органите Духът на Живота е онзи, който им дарява умението да живеят – в сърцето той движи сърцето, в черния дроб той дава силата на черния дроб и т.н.

Духът на живота е подвластен на Небесните влияния; и както тялото се храни от земята, така и Духът на живота се храни от влиянията на слънцето и ако в един орган жизнената дейност бъде потисната, то тогава настъпват болест и смърт.

Архей наподобява човека и е в четирите елемента. Силата, която излиза от Архей на сърцето в големия космос например като: злато, смарагд, корали и много други, подсилва сърцето в малкия космос (човека), а силата, която излиза от Архей на черния дроб в големия космос подсилва черния дроб на малкия космос и т. н. Такава подсилваща сила не се дава нито от живака, нито от сярата, нито от солта. Тя идва от сърцето на елементите – Архей.

Природата влага своите сили в думите така, както в билките и корените.

Макар и да има неща, които не горят, като камъка например алхимията доказва, че те могат да бъдат накарани да горят; и както има много неща, които не сублимират, изкуството доказва, че те могат да бъдат накарани да правят това.

От четирите елемента, съставени от живак, сяра и сол, растат всички неща: от земята – тревите и дърветата, от водата – металите, камъните и техните минерали, от въздуха – росата на терениабина (течната манна), а от огъня – гръмотевиците, пороят, снегът и дъждът.

Съществува еднаквост на четирите елемента – метали има във водата, както и в земята, също и в огъня, и във въздуха; има живак във водата, същият го има и в земята – като кучи дрян, има го и в огъня – това е живакът, какъвто е той сам по себе си, има и живак във въздуха – манна.

Небе и земя, въздух и вода – всичко това е един човек и всеки човек е един свят с небе и земя, въздух и вода.

Човекът е малкия свят, но не като форма и субстанция на плътта, а по отношение на всички сили и добродетели, както големия свят – ето защо той заслужено е наречен „микрокосмос“.

Големият свят – макрокосмосът има всички пропорции и части на тялото, както малкия свят или човека и се различава от него само по отношение на средното тяло, което означава по фигура и форма. В познанието обаче, по отношение на физическото тяло, има само една форма, една фигура и едно средно тяло. Така тялото на човека възприема тялото на света също както един син – кръвта от своя баща, защото има една кръв и едно тяло, които са отделени едно от друго посредством душата. В науката обаче те са неразделени.

В невидимото на голямата природа са същите органи както в човека – не като тела, които могат да се пипнат, а като добродетели и сили, и онова, което е в голямата природа, то също е и в човека. В човека е слънцето (живота), в него луната завършва своя цикъл, но не видимо, а духовно.

Човекът трябва да се разглежда… като анатомия в съответствие със своя баща – големия свят или макрокосмоса, защото, какъвто е бащата, такъв е и синът – с черен дроб, далак, мозък и т.н…

Организмът на природата – макрокосмоса и организмът на човека – микрокосмоса са като баща и син, и който познава единия, познава и другия.

Синът – микрокосмосът не може да познае себе си без бащата – макрокосмоса. Бащата разкрива сина, но не и синът самия себе си.

Човекът се състои от две части – една (материална), принадлежаща на елементите земя и вода и друга (астралното тяло), принадлежаща на елементите огън и въздух…

Човекът е плът и кръв, и един дух. Плътта и кръвта съставят видимото тяло на човека, докато духът е невидимото тяло в него. Изкуството и Мъдростта са в невидимото тяло на човека, докато във видимото (тяло) е инструментът, който разкрива изкуството на невидимото.

В човека има едно невидимо тяло, което не спада към трите субстанции – живак, сяра и сол и не е подвластно на лекаря. Този Божествен човек води своето начало от вдъхването на душата от Бог. Това тяло не може да се познае чрез сетивата, защото е отвъд сетивата.

Ако човек не е господар на себе си, тогава звездите го „оформят“ и си правят от него, каквото си пожелаят.

Един човек с животински добродетели има звездите на същото това животно в себе си. Следователно една звезда управлява вълка в гората и вълка в човека… Човекът обаче трябва да бъде човек, а не животно.

Смъртта е за всичко, което е животинско, но не и за вечното. Животното не е човек, а само едно животно. Истинският човек не е животно, а Божие образоподобие.

Няма нещо, което да не води началото си от Бог… Животинският разсъдък в човека също е от Бог (но не директно).

Човекът е повече отколкото природата. Той е природата, той е и един дух, а също и един ангел. Човекът има качествата и на трите: ако се движи в природата, той служи на нея, ако живее в духа – той служи на духа, а ако живее в ангела, той служи като един ангел.

Човекът е повече отколкото природата… Свободата на човека е в мислите му, а те надминават светлината на природата.

Доброто семе е Бог, лошото семе е дяволът, а човекът е нивата. Ако доброто семе попадне в човека, то расте от него, защото човекът е нивата, а неговото сърце – неговото дърво, неговото дело – неговият плод.

Онова, което човекът може и което е цялостно, то е от Бога; онова, което обаче не е цялостно и не е съвършено, то не е от Бог, а от въображението на човека. Например: в алхимията има такива, които искат да правят злато и сребро – това обаче не е справедливо; усилията на такива хора са напразни, защото начинанието им не е благословено, а плод на тяхното въображение.

Човекът е произлязъл и е съставен от четирите елемента, но не съобразно състава (както твърдят много), а съобразно техните природа, движение, същност, плодове, качества и т.н.

За четирите основи на лечебното изкуство – философия, астрономия, алхимия, добродетел

Първият стълб в лечебното изкуство е философията, вторият е астрономията, третият е алхимията с всичките възможности за свързване и разделяне на елементите едни от други, а четвъртият стълб е добродетелта, която трябва да съпровожда всеки лекар до края на живота му.

Философията е майка на лечението. Видът, материята и качеството на болестта, с всичките форми, се изучават от философията.

Философия е да се познава „външният“ човек – макрокосмоса и чрез него – „вътрешния“ човек – микрокосмоса.

Философията е ключът за познаване на Истината и всичко, което не идва от това познание, е самоизмама.

Всички медицински книги, които нямат за основа философията, са фалшиви.

Философът се развива в две насоки: небе и земя… Онзи, който познава долната сфера – земята, се нарича философ, а онзи, който познава горната сфера – небето, е астроном; и двамата обаче са астрономи, и двамата са философи, и двамата имат едно разбиране, и двамата владеят едно изкуство.

Философията изучава какво „расте“ от водата и земята, а също и природата и силите в тях.

Философът и астрономът са астрономи в четирите области на природата, защото астроном е онзи, който знае за произхода на металите и познава качеството на рудите; астроном е също и онзи, който познава плодовете на земята, манната (във въздуха), както и онзи, който познава Сатурн и Юпитер и т.н.

Онова, което се отнася до природата, е философията. Налице е една анатомия, една есенция, една материя в четирите елемента. Защото Сатурн има не само на небето, но и на най-дълбокото място в морето, както и в най-голямата кухина на земята. Маточина има не само в градината, но също и във въздуха и на небето.

Който познава Марс, той познава желязото и който познава желязото, той знае какво е Марс; а който познава тях, той знае какво е терениабин (манна) и също – какво е коприва. Ето защо философ е онзи, който знае едно в едното и това същото (нещо), и в останалите три (елемента) с разликата, отнасяща се само до формите и нищо друго, затова защото нещата не са четири, а само едно.

Кой иска да отсъди за дъжда? Астрономът. Кой иска да отсъди за росата? Астрономът. Кой иска да отсъди за талка? Философът. Който прави оценка на едното, той знае и за другото. Въпреки, че тук има различни имена, уменията не са разделени, нито са разделени знанията, защото същността е една.

Астрономията е „горната“ част на философията. Чрез нея човек става напълно познаваем, защото процесите в тялото протичат в синхрон с разположението на звездите.

Лекар, който не владее астрономията, не може да се нарече пълноценен лекар, тъй като повече от половината от болестите се управляват от небето.

Там, където престава да бъде астрономът, там започва истинският лекар, там започва истинският философ, там започва справедливостта, там започва Вечната Мъдрост, там започва всяко изкуство.

Природата нищо не ни дава на разположение в завършен вид. Човек сам трябва да го завърши – това завършване се нарича алхимия.

В нещата от природата има велика добродетел, която остава скрита, освен ако алхимията не я разкрие и изяви.

Едно нещо няма само една добродетел, а много добродетели… Едно цвете няма само един цвят, а много цветове… Алхимия на цветовете е умението те да бъдат разделяни едно от друго. Същото се отнася и до добродетелите и всички останали качества.

Четвъртата основа в лечебното изкуство е добродетелта. Тя включва в себе си останалите три – философия, астрономия, алхимия и съпровожда лекаря до края на живота му.

За Бог, здравето и болестта, лекаря, лечебното изкуство, лекарството, отровата, Аркана

Човек не може да знае какво богатство е здравето, ако не е бил болен.

Човек не може да познае правилно Бог, ако не знае нищо за дявола.

Изкуството да си лекар се корени в сърцето. Ако сърцето ти е праведно, и лекарят в тебе е праведен.

Всяко лечение трябва да идва от силата на сърцето. От сърцето трябва да действа всяко лекарство.

Бог е създал лекаря и в него е вложил Милостта Си, за да може да помага на своите ближни.

Бог е вложил Милостта Си и в билките.

Синята жлъчка е под особеното влияние на слънцето; това се вижда от нейните цветове.

Бог и природата не правят нищо без причина. Смъртта на човека не е нищо друго освен един край на работния ден.

Човекът е книга, в която стоят написани всички тайни; тълкуването на тази книга става посредством Бог. В Бог не трябва да виждаме нищо друго освен Истина и справедливост. Бог иска да Го познаваме цялостно, а не наполовина.

Което Бог желае, Той го прави посредством Духа, който действува в нас.

Всичко е в Божиите ръце.

Човек се оформя според сърцето си.

Тялото е дом за душата; душата е дом за добри и зли духове, живеещи в човека.

Целомъдрието дарява чисто сърце и умението да учим Божествени неща.

Астрологът не знае намеренията на Бога. В звездите има разумност, Мъдрост, измама, крамоли, както и в нас, хората. Божествената Мъдрост превъзхожда небето и звездите.

Духът никога не си почива.

Всички дела стават чрез Бога.

Бог е единствената причина за нещата. Чрез онова, което ни се случва, Бог иска ние да се поучим от Неговата Мъдрост.

Вярата прави невидимите неща да се виждат. Силата, от която се нуждаем, е във вярата.

Духовете нямат физическо тяло. Силата, която те притежават, се дължи на вярата им.

Чрез силата на нашата вяра ние се превръщаме в духове.

Онова, което ние вършим над земната си природа, е вярата.

Онези, които са нямали вяра, а са се задоволили със земната сила и Мъдрост, са им се кланят и така превърнали себе си в идоли. Всички създания черпят своята сила от вярата. Силата на вярата е сила на Бога. Дяволите са злоупотребили с вярата и затова са били наказани от Бог.

Вярата на дяволите не им е била отнета – ето защо посредством нейната сила те могат, както да разболяват, така и да оздравяват човека. Нашата вяра е като инструмента на един занаятчия. Този инструмент може да го наречем дух. Този дух може да направи, без ръце и крака, всичко онова, което и човекът прави.

Силата на вярата може да пресъздаде всичко, имащо земна природа например невидима коприва или лекарство, което може да предизвиква същия резултат както и физическият…

Чрез вярата си ние се превръщаме в духове, които могат да вършат всичко, както и онова, което тялото ни прави, само че невидимо.

Чрез силата на нашата вяра ние можем да правим, както добро, така и зло на другите.

Посредством правата вяра човек може сам да се излекува, но Бог иска да носим вярата вътре в себе си, а не да я показваме външно… Ето защо са създадени лекарствата. Лекарствата са създадени като посредници на Божията Любов към нас.

Лекарството е Словото Божие. Делата, които Христос е вършил – самият Бог ги е правил.

Когато Христос лекува или лечението се извършва в Негово име, това става чрез силата и по Милостта на Бога, а не чрез вярата на хората. Само с вяра човек не може да се излекува. Оздравяването е по Милост Божия.

Когато се моли човек, той измолва Милостта на Бог, Който го лекува със Своята сила.

Ние не можем чрез вярата си да накараме например слепия да прогледа, но чрез молитва към Бога, Той в Своята Мъдрост може да направи това…

Който употребява силата на вярата си без Бог и Неговата Милост, той злоупотребява с вярата си, това ще го доведе до голямо отчаяние. От злоупотребата с вярата е възникнало суеверието.

Чрез силата на вярата човек си е създал духовни идоли, светци – така са възникнали образите от дърво. Това е невежество.

В дълбокия смисъл не дяволът ни разболява, нито той ни лекува, а ние самите чрез силата на нашата вяра. Дяволът само се радва на нашето суеверие.

На горделивите и злоупотребяващи с вярата си хора, Бог им изпраща тежки болести, за да не могат да вредят на хората.

Оздравяването е дело само на Божията Милост. Лекарствата се създават по Милостта на Бога.

Милостта на Бога е била преди вярата. Ето защо ние оздравяваме не благодарение на вярата, а на Милостта на Бог.

Дяволът иска човекът да има силна вяра в себе си, но не вяра в Бога и така е подвел много хора.

Дяволът има за цел да се отдалечим от Милостта на Бога, да се отчаем и да загубим вярата си, надеждата си и Любовта си в Христос и така да си спечелим проклятие.

Има естествени болести, идващи от елементите и планетите, за които, ако ние повярваме, че са Божие наказание или отмъщение на някой светия, ние си създаваме невидим дух, причиняващ същата тази болест – и така болестта от естествена се превръща в „духовна“, тогава естествените средства за лечение вече не помагат…

Има болести, които са възникнали от симулиране – преструване.

Въображението е толкова фино и могъщо, че може да направи всичко онова, което очите са видели и възприели.

Въображението на едно тяло може да работи върху друго тяло, но не и върху своето собствено.

Въображението си има невидима ръка, с която то работи.

Както магнитът притегля желязото към себе си без ръце и крака, така и телата се привличат невидимо посредством въображението.

Каквото прави видимото тяло, това го прави и невидимото.

Силното въображение на погледа може да изхвърли отрова чрез виждането. Ако един зъл човек успее да погледне себе си на слънце, се самоотравя.

За да ни лекува, Бог Се нуждае от посредници.

Никой не вижда лекарството – ето защо лекарството не е необходимо. Лекарството има видимо тяло, за да повярваме в него. Лекарството не е в тялото, а в Силата – Петия елемент.

Всяка помощ е от Бог, с посредници или без посредници.

Небесните сили са невидими, те са свръхестествени. Всички неща трябва да ги търсим в Бог, защото произтичат от Него.

Без позволение от Бог дяволът нищо не може да направи.

Само Бог в Милостта Си може да научи човека на Мъдрост и на всичко.

Ако искаме да се учим, трябва да го правим от Бог.

Бог ни изпраща онова, от което имаме нужда.

Всяко наше откритие е по Милостта на Бога. От сътворението на света до днес нещата достигат от Бог до нас чрез някакъв посредник: небето, земята, невидими духове и всички видове посредници, които са между нас и Създателя.

Всички неща стигат до нас по Волята на Бога – независимо какъв е посредникът. В това трябва да сме сигурни.

Бог иска ние всички да бъдем смирени и да чувстваме и виждаме Неговата Сила и Могъщество, както на Небето, така и в ада.

Духовете (и добрите, и злите) са създадени от Бог – те имат всичко не от себе си, а от Бога.

Някой твърди, че се учел от дявола, но това не е възможно. Дяволът не е Бог. Бог е единственият Учител пряко или скрито.

Каквото и да ни изпраща Бог, Той го прави за наше добро.

За да получим Божията Милост, не са ни необходими церемонии. Бог иска нашето сърце, а не нашите церемонии. Церемониите не показват почит към Бога, а по скоро – идолопоклонничество. Ако трябва да получим нещо от Бог, Той гледа нашето сърце, а не нашите церемонии.

Само просветленото е свято, обаче тялото в гроба не.

Както магнитът привлича желязото към себе си, така и мъртвият може да привлича живия към себе си. Всичко това са невидими дела, но въпреки това естествени.

Всяка природна сила действа по Божия Воля.

Добрините правени чрез хората са дело на Бога.

Физическото тяло се изяжда от земята, а онова, което е от Бога, отива отново при Него. Всяко нещо се връща на мястото си.

Болестите са ни пратени от Бог и пак чрез Него трябва да бъдат лекувани.

Само чистото сърце може да изучава Божествените неща.

В човека се съдържат всички сили на билките и цялата същност на благородните камъни. След смъртта есенцията на човека преминава в Етера.

Човек трябва да търси живия лекар, а не мъртвия.

Човекът е създаден с две тела – видимо и невидимо.

Въображението може да предизвика и болести, и дори да доведе до раждането на парализирани и изкривени деца.

Въображението е причина за възникването на демони – мъжки и женски.

Всички ние сме само слуги на Бога.

Доброто може да дойде чрез всекиго, защото зад този всекиго е Бог.

Всичко, което се върши, се върши от Бог.

Колкото и да се моли човек на светиите, ако го няма благословението на Бог – те не могат да му помогнат, защото са само Негови слуги.

Ако билките покажат по-силно въздействие от обичайното, това се дължи на Бог, а не на церемонии и заклинания.

При лекомислените хора злите духове са като у дома си.

За да разбереш тайните, трябва да ги преживееш, трябва да ги извървиш със собствените си крака.

Лечението на болния е по-важно отколкото цялата съвременна медицина.

Най-добрите лекари са тези, които правят най-малкото зло.

Лекар, който гледа повече своите доходи, а не здравето на човека, не е лекар.

Човек с болен (болезнен) ум е сам за себе си инфекция и вирус.

Няма болест, която да не може да се излекува.

Лечението е най-благородната перла и най-ценното съкровище, стоящи на първо място в медицината.

Сам Бог поддържа живота на тялото.

Бог е дори този, който кара нашите врагове да усилват живота ни.

Здраве и болест се дават от Бога, нищо не идва от нас хората. Тъй като Бог е този, който ни изпраща болестта, Той е този, който определя времетраенето и може да ни я отнеме дори и без лекар.

Моментът на оздравяването, както и на настъпването на действието на лекарството – всичко това е в Божиите ръце.

Срещу всяка болест – Бог е създал лекарство и лекар за нея.

Човекът и абсолютно всички създания са подвластни на Бога.

Няма болест, която да е толкова голяма, че Бог да не може да създаде лекарство за нея.

Всички сили идват от Божието Слово. Само в една Негова дума е събрана Сила, която превъзхожда всички сили на природата взети заедно. Тази Сила съдържа цялата Божествена медицина, тя прави това, което никоя друга сила, не може да направи.

Първата и най-висша книга за лекарствата е Бог.

Лекарството трябва да изтича от Духа. Всичко е в ръцете на Бога и ние трябва да го вземаме от Него.

Лекарството е дело – действие (насочена сила).

Всяко лечение трябва да идва от силата на сърцето. Само посредством тази сила могат да се прогонят всички болести.

Всяко лекарство трябва да действа от сърцето. Делата показват своя майстор.

Нашето тяло няма сила, защото всички сили, от които се нуждаем и трябва да ги наречем наши, трябва да ги почерпим от вярата.

Това, което ни издига над тленната природа, е вярата. Чрез вярата ние ставаме сродни с Духа.

Тялото е дом за душата: а душата е дом за добри и зли духове, които живеят в човека.

Бог ни е дал „Вечното тяло“, за да направим земния човек безсмъртен.

Който познава Бог, сред силите на природата, е мъдрец. Той е запознат с Божествената сила в билките. Само онзи може да лекува, който е запознат със законите на творението.

Никой лекар не може да лекува. Оздравява онзи, който сам се лекува.

Всъщност няма лечебни средства, а също и лечебни сили, които човек може да внесе в тялото, не лекува растението, не лекува прахчето на химията, това не е нито топлината, нито пък студа. Само Един може да лекува – Той е Невъобразимият, Вещият, Знаещият и Безпределно Силният в нас. Той е в състояние всичко да лекува, Той е Бог.

Ако някой е болен, то е, защото поради неправилен живот е отслабил лечителя в себе си и го е възпрепятствал.

Тази Искра е навсякъде – в растенията, камъните, изворната вода, в моите ръце, дори и във въздушните мисли. Всичко в този свят е изпълнено от тази Искра. Ето защо един може да лекува с растения, а друг чрез полагане на ръка.

Праведните лекари лекуват от любов към ближния, а „грешните“ престъпват Божия закон.

Лекарството е изкуство, което трябва да се прилага много добросъвестно, с големи познания и голям опит. Човек трябва да има също и страх от Бога.

За всичко съществуващо има само един извор, съществува само една причина за болестите, а именно: непослушанието към Божествените закони на природата.

Пет причини за болестите: 1) влиянието на условията; 2) замърсяване или отравяне; 3) вродени болести; 4) духовни причини – това е погрешната нагласа към живота, прекомерния страх и излишните грижи; 5) свързаното със съдбата, „изпитите“, които Бог ни изпраща; тук спада и нашето непослушание спрямо Божията Воля.

Само болести, в които е смъртта, са нелечими.

Лечебното изкуство е Висша Истина. Лекарството е „майсторско изкуство“. Това изкуство се излъчва от Светите Учители на делото… и така делото показва какъв е лечителят.

Трябва да търсиш, докато намериш истинското лекарство.

От смиреното сърце извира Истината.

Лекарството не е от лекаря, а от Бог.

Изкуството на лекаря да лекува също не е негово, а е на Бог.

Има три вида лекари: 1) лекари, които са родени като такива, по природа са такива (подобно на хората на изкуството, музикантите и т.н.); 2) лекари, които биват обучавани от хората; на тях им бива преподавано повече от това, което може да усвоят или приложат; 3) лекари, пратени от Бога – тях Бог ги учи.

Което го можем, го можем от Бога.

Лекарят първо трябва да търси царството Божие, а после му се дава това, което му е необходимо – дали трябва да лекува чрез пост, молитва, или нещо друго…

Да си обсебен е голяма болест.

Бог е правилният лекар и самият Той е лекарството.

Който има мярката чрез тази мярка той не приема отрова.

Ключът, който трябва да се бори срещу болестта, трябва да е отвътре.

Бог трябва да е първият ни лекар.

Бог е единственият лекар.

Бог стои зад всяка болест, а лечението е по Милостта на Бога.

Лекарството не е от лекаря, а от Бога.

Самото Слово Бог е лекарство.

Болният е сам лекар на себе си, а лекарят е само негов помощник.

Трябва да се лекува съзнанието на човека, а не тялото му.

Духовете са причинители на болести – духовни и телесни.

Болестта е чистилище.

Всяка болест си има точно определен момент на излекуване. Всяко лечение преди това е безполезно.

Лекарят е само слуга и инструмент в ръцете на Бога.

И най-добрият лекар не може да ти помогне, ако Бог не е благословил ти да бъдеш здрав.

Няма лечебни средства – нито билки, нито прахчета, а лекува само Бог.

Най-благородната основа на лекарството е Любовта.

Лъжливото красноречие не прави човека лекар. Лекар се става чрез дълбоко познаване на нещата, чрез дълбоко проучване на Тайните на природата.

Човекът може да лекува друг човек с помощта на лекарство, но Господ осъществява всичко само с едно Свое Слово, Той не използва нито ръце, нито крака. Човекът ходи с крака, а Духът ходи без крака.

Човекът е откривател на скрити неща, ако Бог работи в него и ако са в единство. Сам Бог иска човекът да узнае тайните Му, но чрез много труд. Бог може да се достигне чрез човека. Невярващите не могат да видят какво Бог може да достигне чрез човека. Велики чудеса могат да се случат, чрез велика простота, защото в тази простота е Бог.

Небесната медицина е безтелесна, независима, отделна и чиста, Тя работи чрез квинтесенцията.

Небесната медицина е влизане на невидимото царство във видимото. Изкусният мъдрец различава небесните качества в земните неща.

Има меч, който може да разреже дърво, има меч, който може да разреже желязо.

Тези, които се присмиват, не достигат истинското разбиране и това е тяхното наказание.

За анемията са необходими растения, в които има желязо.

Човекът се разболява, защото действува против законите и яде неправилни храни и като се храни така, той злоупотребява и трупа много вредни вещества.

Там, където Бог не позволява, лекарят не може да разбере каква е болестта, нито да я лекува.

Срещу много тежки болести трябва да създадеш в себе си силна вяра и въображение.

Истинското Божествено изцеление не се преподава в училищата и университетите.

В Египет е имало изцеления, за които не са били осведомени всички академии взети заедно.

Магнитът може да извади от вас всички омагьосани вещества, но магнитът трябва да е стоял до дъб, до нещо свещено или до свещен образ.

Вътре в човека има Архей – висше духовно начало, което регулира здравето в организма.

При излишък на живак се получава парализа.

Голяма част от лекарите носят нещастия за болните, защото се придържат сляпо към древните учени. Истината е в това, което сам си познал и наблюдавал чрез работа. Не са нужни титли и оратори, а лекари, които да лекуват.

Теорията на лекаря е опитът.

Лекарите шарлатани и аптекарите дилетанти са врагове на природата.

Веселието може да лекува, а голямата печал да убива.

Психическите болести са свързани със страсти.

Болното въображение на един човек може да ограби жизнената сила на друг човек и да я изкриви, изтощи и дори да го убие.

Една настойчива и зла воля може да пренася мислите си върху друг човек, ако той не е достатъчно защитен.

Въображението е източник на много болести, а вярата е лекарство срещу всички болести. Вярата трябва да осъзнава силата на Бога в себе си.

Силата на амулета се намира във вярата, с която го носиш.

Една отрова може да лиши силата на друга отрова.

Действието на въображението на един човек може да уравновеси действието и въображението на друг човек. Борбата на невидимите е вяра срещу вяра.

Всички болести се явяват следствия от ранно съществуващи причини.

Ако сме търпеливи, ние можем да изтощим злата сила на болестта в човека.

Бог знае точно кога да ни изпрати скрития целител.

Ако лекарят излекува болния, то е, защото този лекар е бил изпратен от Бога. Ако няма изцеление, значи Бог не е пожелал да изпрати целител.

Невежите лекари са слуги на ада, посланици на дявола, които мъчат болните.

Истинският лекар е само Бог. Когато Бог реши да извърши чудеса, Той ги извършва чрез хората. Когато Бог идва при болния, Той идва в образа на човек. Добрият лекар е Божие благословение.

Методи и заклинание за изгонване на болния дух:

• О, болен дух върни се в мястото, откъдето си дошъл.

• Произнасяне на енергийни вибрации чрез свещени имена, вкарани в музикални инструменти или пеене с нашепване.

• Магическата сила идва от висшия невидим свят, той е магически с помощта на талисмани, символи или скъпоценни камъни.

• Метод с растения и лекарство.

• Молитвен метод с обръщение към Бога, но тук се иска силна вяра и търпение.

• Метод с пречистване, диета и правилно мислене.

• Метод с кръвопускане, но от специалист.

В лекарствата трябва да има сила.

Болестите бродят по цялата земя, те не стоят на едно място.

Болестите се пренасят чрез духове.

Въздухът е балсам, който поддържа нещата.

Единната сила е квинтесенция.

Лекарят трябва да умее да ръководи жизнените сили.

Всички народи притежават добри и лоши лекари.

За всяка болест има специфично лекарство.

Най-важното в тялото е Архей – единната сила.

В Нюрнберг на Парацелз му е дадена тежка задача, за да го изложат пред града и лекарите. Дават му петнадесет прокажени, петнадесет изолирани човека. Той успява да ги вдигне на крака – в случая девет от тях вдига, като използва тайнството на живака, като внедрява в него Божие Слово, живакът е отровен, но Парацелз знае мярката и успява. Той казва: „Ако използваш правилно отровата, отровата е незаменима“. Лекари, богати и учени продължили да са срещу него, защото Новото е винаги смущаващо. Някои дори отричат казаното от него, че най-благородната основа на медицината е Любовта.

На един негов човек (един човек на Парацелз), който по-късно му става приятел, лекарите казват, че кракът му след като е парализиран, трябва да се отреже. Парацелз казва: „Няма никакво рязане.“ И така той изцелява човека и оправя крака му, и човекът тръгва, и му става приятел – такъв е находчивият Парацелз.

Истинският лекар е апостол, Божий пратеник, а не душевадец и шарлатанин.

Истинският лекар трябва да знае много и всичко – включително и дишането на ветровете.

Всяка болест е живо същество, което възниква от особени зачатъци – които се развиват, живеят и умират.

Живият (наситеният) организъм умее сам да се защитава от всички болести.

Вътрешните изцелителни сили на организма са толкова могъщи, а лекарят апостол трябва само да им развърже ръцете.

Лекарят трябва да развърже тези сили в борбата с този, притаил се в тялото, неприятел.

Тези, които просто изучават и лекуват външните прояви на болестта, приличат на онези, които си въобразяват, че могат да прогонят зимата, като изринат снега от вратата. Но не снегът причинява зимата, а зимата причинява снега.

Всичко е отрова, всичко е лекарство и едното, и другото се определят от дозата.

Силата на Парацелз е в това, че той вкарва Мъдрост в медицината, вкарва астрономия, вкарва астрология, вкарва алхимия и вкарва същественото – Любовта.

Парацелз казва: „Любовта е благодетелят на истинния лекар, тя е неговата душа, съвест и добродетели. От Любовта зависи изхода на лечението“.

Парацелз казва: „Сам Господ иска да помогне на страдащото човечество, но тези лекари нямат Любов и разум“.

Очите са сътворени от материална субстанция, но виждането е от друга природа. Очите са само телесни инструменти.

От вещества се състоят тялото, плътта и кръвта, а от Дух се състоят слухът, зрението, чувството, осезанието и вкусът.

Медицината трябва да се свърши и да се съедини с чистото ядро, да го очисти, за да може духовното тяло да слезе и да постигне своето съвършенство. Медицината се заключава в единството на тялото.

Намерението възпламенява двигателната способност, както огънят възпламенява дървото.

С въображението си мога да задвижа всичко и колкото по-силно въздействам на въображението си, толкова повече се движа. Въображението е подбудителна причина.

Два вида знание има: едното е от опит, а другото е от ума. В опита, ако той не бъде ръководен от огъня – Учителя – също може да има грешки и заблуждения.

Истинската медицина не се постига с вяра, а – с опит.

За своите болни пациенти ти трябва да бъдеш повече баща, отколкото лекар.

Има майстор вътре в семето, който изготвя дървото.

В пътя на злото самото зло е изцеление. Има много добри хора, които са объркани.

Растенията са растяща вода. Дърветата са издигната вода – стълб от вода.

Лечителите са ръководени от духове и ангели.

Мярката за Истината е практичният опит.

В медицината има нещо варварско и аз ще я очистя от това.

Медицината не може да направи човека истински лекар, но химията може, но не с четене и ерудиция, а с дълбоко знание и изучаване на Тайните. Човешкият организъм е химична лаборатория. Болестта е резултат от дейността на тази лаборатория.

Всички болести идват от невидимото, а по този въпрос обикновената медицина почти нищо не знае.

Хора, които нямат духовни възприятия, не могат да виждат в невидимия свят.

Зародишите на паразитите се явяват микроскопични създания, раждащи се от злите човешки мисли и действия.

Живакът е едновременно метал и течност – живото сребро. Който превърне среброто в злато, той може да превърне болестта в здраве.

Огънят премахва замърсяването от лекарството. Лекарството не е ползотворно, ако не е преминало през огън.

Квинтесенцията е скрита във всичко живо, но е отделена от всяка нечистота и смъртност. Квинтесенцията е отвъд всички елементи. Квинтесенцията е сила и живот, тя е едновременно и духа, и качеството на нещата. Квинтесенцията е скрита и в кръвта, и в плътта на човека. Квинтесенцията е неуловима.

Болестта се лекува чрез въздействие.

Човекът е квинтесенция на всички елементи. Човекът е екстракт от всички звезди и планети. Болестите се случват от отрови, идващи от звездите. Някои отрови имат лечебен ефект. Така злото чрез отровата може да прогони друго зло и да го измести.

Това, което е било лекарство днес – утре няма да бъде.

Отровата е във всичко и няма нещо без отрова. Дозата прави отровата.

Лекарството е лек или отрова според деня или часа. Мъдрецът може да заповядва на звездите и да не им се подчини.

Ние сме заспали по отношение на силата в нас.

Различните видове лекари:

• Има лекари, които биват обучавани от хората, но има и такива, които са Божии пратеници и биват обучавани непосредствено от Бога.

• Това, което можем, го имаме от Бога.

• Този, който се обучава от други извори, освен от Бога, той е изпаднал в дълбоко заблуждение.

• Бог създава лекаря, а не човекът. И този лекар действа правилно и помага на Бога по Божията Милост.

• Бог е лечителят. Той е единственият лекар.

• Първият лекар, за вас християните, трябва да бъде Бог.

• Има два вида лекари. Едните лекуват от Любов, а другите – за собствена изгода. По делата им ще ги познаете – първите по тяхната любов и по това, че я запазват към своя ближен, а вторите по това, че действат чрез закона на любовта – те събират реколтата, но нищо не са посели.

• Бог е създал лекаря и го е дарил с Милосърдие, и за да помага на своите ближни.

• Изкуството да се лекува се корени в сърцето. Ако сърцето не е правилно, то тогава и лекарят в тебе не е добър; ако сърцето ти е правилно, то и лекарят в тебе лекува по правилния начин.

Бог създава болестта, лекаря и лекарството. Нито лекарят, нито лекарството оздравяват болния от самите себе си.

Човекът трябва да познае „кой е“ и от „какво е“. Ако това познание не беше необходимо, той нямаше да боледува.

Знайте, че всички ваши болести на земята, са в една болница, в едно царство и в едни ръце, и тази болница е на Бога.

Всяко място си има своята болест, своето лекарство и своя лекар.

Всички лекарства са на земята, но ги няма онези, които трябва да ги събират. Лекарствата са достигнали зрялост за събиране, но събирачите на реколтата не са дошли.

Водата взема от един и дава на друг, докато огънят взема всичко и не дава нищо. Същото е и с лекарствата – има такива, които вземат нещо от един и го дават на друг, има обаче и сили, които вземат, а нищо не дават.

Лекарят трябва да познава всичко три вида болести: такива, които се дължат на живака; такива, които се дължат на сярата и такива, които се дължат на солта. Там, където тези три субстанции са свързани помежду си посредством Жизнената сила в единство, това е добре за здравето. Там, където обаче, при оттегляне на живота, те се разделят, настъпва болест.

Болестите, дължащи се на живака, трябва да се лекуват с живак; тези, причинени от сярата – със сяра и съответно, причинените от солта – със сол, защото всъщност има само три вида болести и три вида лекарства.

За по-голямо улеснение лекарят трябва да обедини всички болести под името на съответното лекарство, с което те се лекуват… Например: правилно е да се каже „болест на златото“ (morbus auri), а не „лепра“. Когато се каже „болест на златото“, става ясно с какво се лекува тя – лепрата, а това е много повече отколкото, ако се каже „това е лепра“.

Всички пустули се причиняват от живака, защото тази болест е меркурианска (живачна). Някои втвърдявания, като при сифилиса например, се дължат на обикновения живак, някои пустули се дължат на живака като метал, други – на този в абаноса и т.н.

При лечението с живак трябва да се подбере подходяща за случая форма на живака. Например някои, причинени от живака, болести изискват лечение с живака – като персикария, други – с живака като арсен; има и такива, които се лекуват с живак – като гуаяк и т.н.

Силата, която заздравява и формира плътта, е само този живак, в който няма никакви сяра и сол и той бива изолиран и използван в неговата чиста, течна форма. Същото се отнася и за сярата, и солта.

С живак могат да се лекуват язви, язви с раков произход, също и възпаления на кожата.

При болести на връзките, артериите, кръстните връзки, ставите и други подобни трябва да се използва течен живак.

Сярата се използва за лечение на вътрешните органи като сърце, черен дроб, мозък, бъбреци и т.н. Болестите по тях трябва да се наричат „серни“, защото се дължат на сярата.

Всяка болест може да бъде породена от отклонението на два, съответно трите принципа едновременно – така се раждат смесените болести… Воднянката например се лекува със сол от Архея на черния дроб, за да може да се премахне онова, което е разложено и развалено. За да се отнеме болестта обаче лечението трябва да продължи с точно определена форма на сярата, която има власт над причинителя на болестта.

Лекарите не са цялостни… Те не знаят например какво е калай, какво е онова, което тече в него, кое му дава цвета и т.н. Ако те не знаят тези неща, те няма да знаят и за болестите причинени от него.

Преди всичко лекарят трябва да познава трите субстанции – живак, сяра и сол и всички техни качества в големия свят и едва тогава ще ги познава и в човека.

Лекарят трябва да знае какво се разтапя в оловото, какво се топи във восъка, кое е онова, което е толкова твърдо в диаманта и т.н. Само тогава той може да каже, кое кара абсцеса да „узрее“, кое е онова, което предизвиква карбункул, кой е причинителя на чумата и т.н.

Всяка от трите субстанции – живак, сяра и сол, има своето отличително качество и тъй като те влизат в състава на едно тяло, то качествата се проявяват под една форма… Качествата им сами по себе си са добри, но когато не са проявени както трябва, настъпва болест.

Лекарите в древността смятали, че болестите се дължат на четирите „хумори“ (течности) и с това те имали предвид четирите елемента, но забравили за семето, от което всъщност се развива болестта. Елементите обаче нищо не дават, а само получават… следователно те не са причината за възникването на болестите, а само тяхна среда.

Причината за скритите болести е в астралното тяло… Физическите очи виждат само формата, докато Разумът вижда, съдържащите се вътре добродетели – лекарството е в добродетелите, а не във физическото тяло.

Болестите не са нещо, което може да се пипне, те са подобни на вятъра и затова не могат да се отстранят чрез очистителни.

Болестите нямат тяло, затова при лечението им трябва да се изправят дух срещу дух.

Причинител на болести, който се корени в душата на човека, е например завистта. Така, както внушението и уплахата могат да разболяват, така също и радостта може да оздравява; и в зависимост от това дали внушението е добро, или лошо то може както да оздравява, така и да разболява.

На първо място болестите у човека са подвластни на Небето и чак тогава на лекарствата. Там, където лекарството не помага, самото Небе е лекарство за болестта.

Болести, които Небето не освобождава от своята власт, не са подвластни на лекарството и не трябва да бъдат лекувани. Ако въпреки това лекарят се опита да направи това, усилията му ще останат напразни.

Онези, които Христос е лекувал, е трябвало да бъдат способни да получават, сред неспособните да получават, никой не е оздравявал. Ето защо болните на един лекар също трябва да са възприемчиви; силата на лекаря е по-малка отколкото тази на Бог.

„Цялостен съм“ – прави лекаря.

В земята, във водата, в огъня и във въздуха лекарят трябва да търси един човек – не четирима, а само един единствен човек… Небе и земя, въздух и вода в познанието са един човек и човекът е един свят с небе и земя, с въздух и вода… Следователно небето, земята, въздухът и водата са само едно нещо, а не четири, не две, не три, а едно нещо… И когато тялото се разболее, тогава всички здрави части трябва да се борят срещу болестта…

Всяко нещо възприема подобното на него друго нещо… и тъй като човекът е направен от… големия свят, затова той (човекът) е в него и трябва да живее от него… Големият свят има същите пропорции и части на тялото, както малкия свят – човека, който ги поема с храната или лекарството.

Анатомията на „външния човек“– големия свят съответства на анатомията на „вътрешния човек“ – човека. Ето защо арсенът от големия свят лекува арсена в малкия свят – човека; сърцето от големия свят – сърцето в човека; мозъкът от големия свят – мозъка в човека, но не мозъкът от прасе мозък на човек, а мозъкът, който е „външен мозък“ за „вътрешния човек“.

Бог е създал „външния човек“ – макрокосмоса и лекарят трябва него да изучава и познава, защото него не може да убие, нито да му навреди… Само лекар, който познава „вътрешния човек“ – микрокосмоса чрез „външния човек“ – макрокосмоса, може да се нарече лекар, който гради на скала, а не на пясък.

Онова, което го дава Животът, а не трите субстанции (живак, сяра и сол)… не е подвластно на лекаря. Сангвинизъм, холеризъм, флегматизъм, меланхолия – това са все състояния, които ги дава животът, а не трите субстанции и затова лекарят не трябва да се занимава с тях.

В човека има и друго невидимо тяло, което не е съставено от трите субстанции живак, сяра и сол. То не е образувано от лимбуса – големия свят и затова не е подвластно на лекаря. Това тяло води началото си от Божието Дихание и като всяко дихание, то не е в ръцете ни и не може да се види с очи. То има една сетивна природа извън чувството за глад, жажда и други подобни.

Лекарят трябва да може да вижда без очи и да чува без уши.

Лекарят трябва да може да гледа през човека с духовен поглед, като че той (човекът) е прозрачен… В огледалото на болния лекарят трябва да познава болестта, такава каквато е тя в действителност, а не каквато е в неговите фантазии.

Лекарят трябва да познава „човека“ в човека… Съставът на „човека“ трябва да е станал така плът и кръв за лекаря, че той да го вижда във всеки пред себе си.

Лекарят трябва да бъде астроном – да познава влиянието на годишните времена, на горещината и студа, сушата, влагата, влиянието на слънцето, луната и съзвездията.

Ако го нямаше поставеният от Бог вътрешен лекар (лечебната сила), тогава външният лекар напразно щеше да живее. Външният лекар може само да подпомага работата на вътрешния, когато последният е уморен. Срещу смъртта обаче няма друго средство освен присъствието на онзи, който я е преодолял.

Лекарят сам трябва да влезе в Божия Дух и да черпи Мъдростта си от Него. Който не влезе в този Дух, той не получава мъдростта.

В своята Мъдрост лекарят трябва да умее да вижда същността на нещата.

Бог не действа и не помага директно, а чрез лекаря и лекарството. Така болният не търси помощ само в Божиите чудеса – в самия Бог като Бог, а той познава и обича Бога също и в Неговите създания, като Негови инструменти.

Лекарят не трябва да си въобразява, че може да направи нещо полезно със собствени сили – без Бог. Той трябва да се съобразява постоянно с Божията Воля за всяко нещо.

Никога не се съмнявайте в Бог, нашия Върховен лекар. Докато нямащите вяра се обръщат към хората за помощ, то истинският християнин вярва в Бог, който, ако е за негово добро, ще му изпрати точния лекаря, който да го лекува.

Всяко лечение е от Бог, защото Той е Онзи, който дава живота на нашето тяло.

Лекар е онзи, който познава Невидимото, което няма име и материя, и въпреки това работи.

Умението на лекаря не е от него, а от Бог. Лекарят е само Божий представител на земята.

Лекарят е изпратен от Бог не да разваля, а да гради, не да отчайва, а да помага. Лекарят трябва да има по-голямо доверие в Бог. Той трябва да знае, че Бог е създал и дал лекарствата за всички болести, които той (лекарят) трябва да изучава и познава.

Лекарят трябва да действа съобразно порядъка в природата, а не този на хората, защото той е подвластен не на човека, а единствено и само на Бог посредством природата.

Сред всички хора от големия свят лекарят трябва да бъде най-големия мъдрец и учител, и чак тогава помагач на болните.

Кой е лекар? Онзи, който може да оздравява болни.

Задача на лекаря е да прогони болестта, а за да стане това, той трябва да действа като своя Господар – Бог.

Никой лекар няма право да казва, че на болния не може да се помогне. Едно такова изказване доказва, че той отрича Бог, нашия Създател, а също и природните сили.

Лекарят трябва да бъде чист и благочестив, което означава цялостен, така че душата му да не е развратена, високомерна, лукава и т.н.

Бог е Майсторът, а лекарят – палача.

Нито името, нито образованието правят лекаря, а изкуството.

Без истинско знание лекарят се лута в безкрайния лабиринт от възможности и не намира изход.

Лекарството расте във всяка градина. Когато обаче познанието и изкуството угаснали при лекарите, тогава се наложило да се пътува отвъд океана и да се доставят лекарства от всички страни, като се смятало, че онова, което е там, е добро и тук. Така се появили аптекарите, а там, където има аптекари и хавани, изкуството не се прилага както трябва.

Да се знае, че в нещата от природата има сила, това не е изкуство. Изкуство е да се случи действието. Ето защо същността не е в знанията, а в придаването на завършен вид. Това изкуство принадлежи на лекаря. Благодарение на него (изкуството) в едни случаи жълтият кантарион прогонва аскаридите, в други – червеите, в трети – змиите и т.н. Благодарение на него желязото действа със силата на злато, аметистите имат силата на перлите, а мраморът действа като хиацинт.

Необходимо е лекарят да има голям опит. Не е достатъчно той да знае само какво има в учебниците, а болните трябва да са неговата книга.

Всичко, което изкуството може да направи в светлината на природата, него същото природата може да го направи без изкуството… Природата може да вземе лекарството от водата, почвата, звездите и да го вложи в едно тяло, билка или камък… ,а после всичко онова, което е събрала, да го даде на човека под формата на билка или семе.

Природата също е лекар, аптека и лекарство, и лекарят трябва да я остави тя да върви напред.

От външния лекар (природата) се ражда вътрешният – човекът; и там, където не е външния, и вътрешния не е. Онова, което вътрешният лекар прави, води и учи от себе си, е напразно, защото вътрешната философия не учи на нищо друго освен на измислици…, докато външната философия произлиза от външния човек и показва и учи на това, какъв е вътрешния (човек).

Онова, което зъбите дъвчат не е лекарството. Лекарството никой не го вижда и защото никой не го вижда, затова тялото му не е необходимо. То има тяло, за да може очите ни да го виждат, но самото лекарство не е в тялото, а в Силата. Ето защо колкото по-малко е тялото на лекарството, толкова по-голяма е неговата добродетел.

За да може да действа в тялото, лекарството трябва първо да се смели в стомах и колкото по-бързо стане това, толкова по-бързо и болният оздравява; и всяко нещо, което възпрепятства това смилане, възпрепятства и здравето.

Когато поемем едно лекарство, стомахът, в ролята си на алхимист, трябва така да го обработи, че то да остане само с астралното си тяло. В такъв вид то може да се управлява от звездите. Ако стомахът обаче не успее да направи това, лекарството остава в него, а после се изхвърля с нечистотиите навън.

Има четири вида живак, четири вида метал и въпреки това само едно действие в човека; четири вида е човекът, четири вида е лекарството, има четири вида сняг, четири вида маточина, четири вида манна, четири вида аметисти… и лекарят трябва да познава четирите вида змийско мляко, четирите вида вербена, четирите вида ангелика и т.н., защото, едва тогава той е цялостен и може спокойно да лекува, защото в тях са познанията за сърцето, черния дроб, далака и т.н.

Лекарят трябва да е много добре запознат с анатомията на „външния човек“ – макрокосмоса, така че да няма и косъм, който да му убягва. Ето защо и съставът на рецептите трябва да бъде такъв, че дадена част от едното тяло да отива при съответстващата част от другото тяло, което означава, че подреждането на рецептата като първо, второ, трето и т. н, среда, край, препоръка е погрешна… Правилният порядък в природата изисква анатомията да бъде съпоставяна с анатомия, част от тялото с част от тялото, а не по-силно с по-слабо; по-силно с още по-силно, защото болестите не се степенуват, нито пък лекарствата. Онова, което лекарите поставят на първо място в рецептата, е една част, онова, което поставят по средата, е друга част и онова, което поставят в края, е съвсем друга част, а не както те го наричат „място“… Ако една част от тялото страда и друга – също, и трета – също, това не е едно „място“, защото тук са налице три вида страдания и следователно трябва да има три вида лекарства, и то не на едно „място“, не в един състав или качество, а в три различни Аркана.

За проказата например трябва да се каже просто, че е лепра, без да се взема под внимание това, дали предизвиква затопляне, студ, сухота или влага, защото от тези неща не се развива нищо в тялото, в субстанциите… Например, ако искаш да отсечеш дърво, ти не се интересуваш от неговите цвят, форма и други подобни, а от семето – какъв вид е то. Цветът, формата и другите подобни неща са крайната материя на субстанциите, това е техния живот и нищо не зависи от тях. По същия начин е и с болестта – лечението не зависи от това дали тя е студена, или влажна – то е като една брадва, която отсича дърво или като един огън, който поглъща всичко ефирно.

Доброто трябва да се отдели от злото. Да се подобри едно лекарство означава да се отдели отровата от него. Ако на отровната змия например се махне отровата, тя може да се яде без проблеми. Подобряване означава отнемане, а не както се прави в аптеките – неприятният вкус да се коригира чрез прибавяне на захар…

Който презира отровата, не знае за онова, което е в нея. Арканът в отровата е така благословен, че тя нито му отнема, нито му вреди с нещо.

Всяка страст, силно желание, воля, печал у човека, породени в неговата мисъл, фантазия или въображение, създават едно тяло в него, както това е при гнева. Гневът, както и всяка друга форма на волята в човека, като: омраза, лъжа, проклятие, измама, скъперничество и т.н., образува едно тяло. Това са все неща, които ги прави астралното тяло на човека, те идват от него, прикрепят се към него и остават в него, без значение дали са добри, или лоши; и всяко тяло, родено по такъв начин запазва своята болест (състояние) и не иска да се пуска от нея. Така духовните сили преминават в плътта, растат и тровят цялото тяло.

Срещу упоритите болести са необходими силни лекарства… Ако болестта обаче е по-силна, отколкото лекарството, тя го превръща в отрова.

Докато човекът лекува с лекарство, което приготвя от някъде, то Бог лекува с едно Изричане – Слово. Словото е лекарството.

Духовете и Небесните сили не могат да ни помогната по друг начин освен чрез имената и думите… Естествено лекарство е: да се използва името като една билка и билката като едно име с единствената разлика, че едното има видима, а другото – невидима природа.

Лекарството трябва да се даде с Душа, Преданост и Сърце. Преданост се очаква и от самия болен, защото Предаността заслужава Преданост, Истината – Истина, Справедливостта – Справедливост.

Нищо не прогонва болестта освен Силата. Ето защо лекарството е една Сила и едно Могъщество, което прогонва всички болести.

Лекарството е една Сила… Тази Сила обаче не е в рецептите и съставките, каквито се намират в аптеките, а е едно лекарство, което сам Бог е направил без лекаря, и самото то е един съвършен състав, направен от природата.

В света съществува един естествен порядък на аптеките – така че всички поляни и ливади, всички планини и хълмове, и т.н., са аптеки. Същите тези аптеки ни се предоставят и дават от природата, и от тях ние трябва да пълним нашите, защото природната аптека превъзхожда човешката.

Болният, който се надява на лекарството, не е християнин; който обаче уповава на Бог, той е християнин. Истинският християнин оставя грижата на Бог как да го направи здрав, било то чрез светии, чрез собствени умения, чрез лекари, или чрез знахари.

Който работи за лична изгода, не е лекар… Лекарят трябва да бъде като едно агне, готово да жертва себе си заради другите, а не като един разкъсващ вълк, който убива, души, парализира, разваля, дере, краде и обира. Именно такива вълци и убийци са обаче лекарите, които работят само заради парите, макар и съвестта им да подсказва, че онова, което правят, не е от полза за болния.

Всички неща трябва да се вършат от Любов… Когато обаче се лекува не от Любов, а само заради името и заплащането, т.е. за лична изгода, тогава се раждат фалшивите лекари и лекарства.

Лекарят трябва да бъде чист и благочестив и да не се възгордява от това, че лекува.

Никой не може да бъде лекар без обучение, без дългогодишен опит.

Лекарят трябва да обръща внимание на това, каква сила има в храната, така че тя (храната) да бъде и храна, и лекарство. На първо място храната обаче трябва да е лекарство, а после част от диетата.

Бог ни е дарил на земята с такава Милост, че да имаме два вида лекарство: видимо и невидимо. Видимото е сътвореното, а невидимото – Словото на Бога.

Бог е дал Своята сила на билките, вложил я е в камъните, скрил я е в семената и именно в тях ние трябва да я търсим и оттам да я вземаме. Ангелите я имат в самите себе си, но не и човекът, той я има в природата.

Онова, което очите виждат: билката, камъните или дърветата, не е лекарството…те виждат само шлаката, докато лекарството е вътре, под нея. Ето защо, за да се достигне до лекарството, първо трябва да се отдели шлаката от него, което е задача на алхимията.

Лекарството не е нищо друго освен Волята на Бога и изкуството да се лекува не е в ръцете на лекаря, а само в Божиите ръце. Във възможностите на лекаря обаче е той да се моли Бог да му разкрие Своята Воля „в коя билка е тя“.

Така, както брадва отсича дърво, така Бог иска да разбираме Неговото дело в лекарството.

Основата на лекарствата са Арканите.

Аркан – това са всички добродетели на дадено нещо, само че с хилядократно подобрение.

Аркан е само онова, което няма материално тяло и е вечно живо, и е над всяка природа…

Аптеката на лекаря е в Арканите.

Всички Аркани са лекарства и лекарствата са Аркани, и Арканите са ефирни.

За да действа Арканът, материята трябва да се отдели от него. Арканите представляват добродетели и сили, те са ефирни и нямат тяло.

Арканът е здравето. Той поддържа здравето в тялото, разтоварва наскърбената душа, прогонва болестите и предпазва от тях.

Много алхимици са търсили Петия елемент. Ако се отнемат четирите тела на Арканите, онова, което остане, е той – Реалният Аркан. Този Аркан е един ключ и звездите не могат да го водят, както вятърът – перцето.

За Любовта, Мъдростта, Истината, Милостта, Справедливостта

Началото на Мъдростта е началото на свръхестествената сила.

Много е дадено на човека, за да може той да си изработи Истинна Мъдрост.

Човекът е дух и човек – вечно и смъртно.

И светът, и религията трябва да бъдат изоставени – иска се Любов към Господа.

Човек трябва да намери Човека в себе си.

Човекът трябва да се научи да вижда Истината, а не да се занимава с понятия и описания за нея.

Всеки човек, който желае и търси да познае Истината, той може да стане истинен лекар, истински маг, но той трябва да мине и през големи трудности и лишения, трябва да съумее да се отрече от удобства и удоволствия, за да странствува далеко в духовното.

Осветеният от Любовта човек се освобождава от другите сили – от чуждите сили.

Херметизмът казва: „Мъдрият човек управлява своите звезди“. Ако някой се подчинява на своята съдба, това означава, че той не познава себе си и не разбира скритите творчески сили в себе си.

Любовта е балсам за всички неща.

Преданост и Любов са едно нещо.

Мъдростта е познанието на онова, което е предшествало човека.

Мъдростта обхваща невидимата природа. Невидимата природа е построила видимата. Има двойно небе – видимо и невидимо.

За мъдрия всичко е проникнато от една Божествена сила.

В Древността всичко е било образувано от Нищото – прима материя, Изначалното състояние. Оттук са слезли образите. Елементите са сили, а силите са духове.

Бог е създал нещата, защото е поискал всичко да стане видимо и ясно, а не да остане скрито. Човекът се състои от видима и невидима част.

Земните влечения търсят тялото, а Мъдростта търси Духа. Можеш да познаеш само това, което съдържаш в себе си. Всяко познание е себепознание. Който се е освободил от себе си, няма враг.

Съществува Мистерия Дух, който подържа материята, този Дух превъзхожда всичко.

Тази Мистерия Дух съдържа всички същества на небето и на земята в Себе Си. Всички елементи съществуват от този Дух и са в Него. Тази Мистерия Дух от Нея всички живеят.

Всички създания имат точно определено време за пребиваване на земята – за добро или за зло.

Продължителността на живота е определена от Бог, дори и светията, колкото и да е праведен, не може да я удължи. Когато часът настъпи, няма връщане назад. Самата смърт не знае часът, кога трябва да настъпи.

От света нищо няма да остане – нито елементите, нито небето или каквото и да е било в него: всичко ще се превърне в Истина; огънят ще унищожи света и водата. Нищо не може да се противопостави на огъня.

Всичко, което човек върши, учи или иска да научи, трябва да бъде с мярка.

Опитността е нашия живот – трябва да се учим от младини до старини, докато настъпи смъртта.

Който презира човека, не зачита Бог.

Който учи заради външната показност, и се задоволява с повърхностни наименования, изпуска Висшата Преданост.

Блажен е онзи, който действа по правилния начин и не се нуждае от измислената помощ на хората, а се съобразява с пътя, който му е определил Бог.

Всичко, което нарушава мярката, руши.

Родени сме да сме будни, а не да спим.

Сам Бог поддържа животът в нас.

Същността на всяко лечение е Любовта – Любов към Създателя, Любов към творението и Любов към ближния.

Ние трябва да вършим нещата от Любов… Изкуството и делото трябва да извират от Любовта, иначе нищо не е съвършено.

Който живее в Христос, той живее в Любовта и не мисли за пости, молитви, пеене, даване на милостиня и други подобни неща, както правят монасите и монахините. Онова, което той прави, го прави от свободна Любов без да мисли за правила, закони, порядък.

Мъдростта идва от Бог… и без Него нищо не възниква.

Първата и най-велика книга на лекарствата се нарича Мъдрост и без нея никой не може да направи нещо, което да дава плод, и тази книга се нарича Бог.

Истинската Мъдрост на човека е в неговия Божествен образ.

Вечната Мъдрост произлиза без посредник от светлината на Светия Дух. Тя има само едно проявление и това е праведната, чиста Мъдрост. Съществува обаче и Мъдрост, която произтича без посредник от светлината на природата и се проявява по два начина: като добра и зла. „Добрата“ Мъдрост на природата се присъединява към Вечната Мъдрост, а „злата“ – към злото.

Мъдрецът живее съобразно Божествения образ, а не света.

Мъдрият има власт над звездите, защото Божественият образ надживява животинското, а то не е нищо друго освен само един образ на земята, която се разлага, докато Божественият образ не се разлага, защото Бог е Вечен.

Мъдрец е онзи, който живее от Божествената Мъдрост в Божествения образ и който има власт над звездите и тялото на елементите.

Мъдрецът е един учител на звездите и всички планети; той се нарича маг и може да заповяда на оловото, медта, живака и на всичко преходно.

Мъдростта и изкуството ние ги нямаме от нас самите. Те ни се дават по невидим начин чрез Духа и без това духовно влияние ние нищо не бихме могли да проучваме.

Нашата Мъдрост трябва да идва от Бог и ние я получаваме като Го търсим в нас и Му се молим.

Всички имат едно наследство и това е Мъдростта. От нея ние всички унаследяваме по равно… и според това, в какво влагаме нашето наследство, как го упражняваме и използваме, ние имаме много или малко, и въпреки това го имаме всички, и то е в нас.

Бог не иска само един човек да притежава Мъдростта, а останалите да трябва да се задоволяват с това, което този човек им говори. Бог иска всеки от нас да достигне до истинско познание.

Който не влезе в Божия Дух, не получава Мъдростта.

Мъдрост, която не идва от Бог, няма стойност. Тя е измамната наука на онези лекари, които мамят себе си и света.

Мъдрост, която не идва от Бог, няма устой. Ето защо и империите в света си отиват.

Разкриването на Божията Мъдрост и Сила става чрез Сина.

По-добре е Мъдростта на Христос, отколкото цялата мъдрост на природата.

Бог е само там, където е Истината… Бог е Истината.

Ти не трябва да се изхранваш с измама, с нищо фалшиво. Изхранвай се с Истина и справедливост, тогава Истината и справедливостта ще ти помагат.

Лекарството не трябва да бъде нищо друго освен една Истина… Бог е Истината и Той ни я дава, и ни учи на нея.

Човек, който не е станал човек в познаването на Истината, не е човек, а животно.

Всичкото добро, което става чрез вярата, произлиза от Милостта на Бог.

Справедливост е: да вярваме правилно.

Справедливостта трябва да извира отвътре, защото само онзи е справедлив, който върши делата си отвътре, а несправедлив е онзи, който ги върши отвън.

За доброто, злото, дявола, вярата, въображението, магията, маговете, церемониите, проклятието, живота, смъртта

Бог е разкрил дявола на човека, за да знае човекът за него. Бог е разкрил и ангелите на човека, за да Му услужи чрез тях.

Ако някой човек е обсебен от злите духове, човек трябва да знае за тях и да размишлява какво значи това.

Аз съм враг на всички вещици и магьосници и ги ненавиждам, и съм уверен, че не могат да ми навредят. Ние трябва да им противостоим с вяра, защото тя всичко укрепва, възнася, твори и утвърждава.

Парацелз много се е молил Бог да го учи на Божественото изцеление.

Истинският човек е квинтесенция на Петия елемент.

Човекът е повече от природата. Той е дух. Когато той блуждае в природата, той служи на природата. Когато той странства в Духа, той служи на Духа.

Само този, който изследва дълбоко е мъдър и изкусен.

Изследването и стремежът към истинско познание пребивават в Бога.

Покорност към Бога – ето дългът на човека, а покорността към хората е пуста сянка.

Никакви магически сили не се откриват на човека посредством техники – те се откриват само благодарение на висока духовност и Мъдрост.

Магът се обръща към Всемогъщата сила вътре в себе си.

Към Всемогъщата сила трябва да се обръщаме с открито и чисто сърце, и тогава затворените пред нас врати се отварят.

Във Вселената нищо не действа случайно.

Всяко нещо има предназначена роля… във великия театър на света, който се ръководи от Бог.

Ако човекът осъзнае своята истинска роля, той се учи вече съзнателно да участва във Вселенските действия и да не бъде безсмислено същество.

Всеки човек е надарен от природата с три тайнствени сили: воля, вяра и въображение.

Вярата е способна да създава, да изцелява и преобразява.

Знанието, за което ние сме предназначени, не е ограничено и то няма да бяга към нас – ние трябва да се отправим към търсене.

Ако някоя напаст е натрапена на човека по свръхестествен път (например магия), тогава никакви лекарства не помагат, необходимо е само едно Висше магическо средство.

Магичните средства нямат нищо общо с невежествените лекари, защото тези средства са скрити от тях. Това е така, защото те са постъпили против Бога, а оттам и невежеството им.

Който е ползвал неща в ущърб на човека, той е богохулствал против Господа и ако този, който е богохулствал, аз го лекувам с треви и корени, като призовавам Бога в тях, тогава аз оскърбявам Господа. Аз не противореча на Господа и Истината. Ако аз действам така, тогава презирам Господа и съм чародей.

Който е познал същността на нещата, е Маг и към тази Същност трябва да проявяваме една велика осторожност.

Истинският Маг Мъдрец никога не злоупотребява със своето изкуство. Мъдрият винаги избягва многословието.

Въображението е най-бързият преносител, той е бърз проводник, то се пренася стремително. Чрез него чумата може да се пренесе много бързо в един цветущ град… и тогава спасение няма от чумата, освен ако се спасиш от въображението.

Чрез въображението преносител могат да се унищожат цели градове.

Чрез въображението вестта, която е внушение, прониква в плътта и кръвта, тя се разгаря като огън и руши.

Въображението може да се разгаря като огън и да прониква навсякъде.

Чумата заразява не въздуха, както мислят невежите, а тя заразява съзнанието – така въображението може да се разиграе и в ума.

Мъдрият може да изгони от съзнанието си и от ума си лошата вест, и да внесе в себе си радост и веселие.

Никога не е лесно да се намери лекарство срещу угнетено въображение, но въображението може и лесно да се възпламенява.

Разумният се справя със силата на своето въображение.

Въображението действа не само по време на чума, но и по време на война. Много хора са умрели от страхове, защото въображението не ги оставя и до последния им час.

Който умее да използва своето въображение, той може да се укрепва в собствения си дух и дори да извършва подвиг.

Ако човек има вяра всички тези трудности и препятствия са безсилни.

Никой зъл магьосник, както и да е въоръжен, не може да се спаси от Божиите хора и Божиите сили, нито затворени кръгове, врати, символи могат да му помогнат.

Със своята нечиста вяра тези магьосници насилват духовете и повреждат много хора, за да бъдат накрая и те повредени. Тези духове и магьосници могат да удрят силно без да има видима рана, могат да го уязвят, но после никаква броня не може да ги спаси.

Истинският път е само в абсолютно чистата вяра. Тази вяра е над всякакви оръжия.

Много паднали магьосници причиняват болки на другите без да оставят рани и следи. Те изпращат всякакви болки и главоболия, които преди всичко се намират в хората. Те нанасят вреди без никакъв външен удар.

Всички тези злодеяния обаче са допуснати, те са с Божие съизволение – за да учи всеки човек своите уроци. За някой хора това е кръст изпратен от Бога за изправление и на такъв човек никакъв лекар не може да помогне, защото, трябва да бъде привлечен единствено Бог.

О, знахари, глупави наказанието и за злите хора е изпратено от Бога за поучение на всички ви.

Вечното добро може да се познае само чрез Бог.

Всяко добро идва от Бог, докато човекът служи само като един инструмент в ръцете на Бога. От само себе си инструментът не може да направи никакво добро.

Дори да се случи нещо добро посредством дявола, то, въпреки това, идва от Бог, който го е допуснал.

„Вярата е един дух, който преодолява всички други духове. 4“

Вярата действа по два начина: в добрите хора – за добро, а в лошите – за зло. Самият дявол (в човека) има силата си от вярата, с която той злоупотребява, като я използва за зло. Ние обаче никога не трябва да използваме вярата за нещо, за което тя не ни е дадена.

Вярата може както да разболява, така и да оздравява. Чрез нея ние създаваме един дух, който без ръце и крака, може да направи онова, което прави един човек; и всяко нещо, което расте в природата, може също да бъде създадено чрез силата на вярата.

Ако вярваме на делата, тогава ще вярваме и на Майстора – Бог (Първопричината), защото вяра, която вижда само действията, но не и майстора, е мъртва.

Истинската, вродена вяра идва от Бог и се връща пак при Него.

Не ние действаме чрез вярата, а Бог действа чрез вярата в нас. Чрез вярата, която сами си създаваме, ние не можем да правим чудеса, но чрез Милостта на Бог (в нас), това е възможно. Когато обаче ние действаме самонадеяно и смятаме самите себе си за богове, тогава ние забравяме за Бог и Неговата Милост и живеем в нашите собствени високомерие и инат, които ни водят до отчаяние.

От злоупотребата с вярата възникват суеверието и магьосничеството. Ние трябва да живеем във вярата, но не и да я използваме с цел да случи нещо според нашата воля, което би означавало да изкушаваме Бог. Ние трябва обаче да жадуваме онези знамения, които ни спохождат от Милостта и Любовта на Бог към нас.

Вяра, която не произтича от Божията Милост е вяра на дявола, което означава, че е омърсена чрез надменността и егоизма.

Не писанията за вярата, а живата Вяра в Бог дава силата на мъченика да преодолее смъртта… Ние трябва директно да вярваме на Бог в нас, а не на чужди идоли.

Вярващите в чудеса и тълкувателите на сънища, гледачите на карти и други подобни, които почитат дървени светии, икони и знаци, само си създават някаква представа, в която влагат своята вяра и си въобразяват, че виждат светиите и чудеса. От онова, в което те вярват, вярата им създава един образ, било то в будно състояние, или насън. Така тази вяра задвижва поредицата от желания, гаси свещите, завърта ключа, движи ножицата и ситото, и т.н.; и с такива неща е както със сънищата, които веднъж показват и десет пъти – не.

Ако ти не познаваш едно нещо, тогава и твоята вяра не го познава… Вярата е цялостна само тогава, когато е проникната от познанието.

Имащият вяра лекар, за разлика от безверника, не действа срещу природата. Той се съобразява с Божията Воля.

Ние трябва да вярваме на Бог в лекарството и в лекаря, за да могат те да ни помагат.

Който иска да има правата вяра, той не трябва да я взема от церемониите, от образите, иконите и т.н., а трябва да я взема от Христос.

Любовта и вярата, които ти имаш, те правят блажени.

Човешкият ум, този на човека направен от кал, не може да проучва Вечните неща. Той не може да прониква в силите на вярата.

Във вярата е справедливостта и който следва вярата, той следва справедливостта.

Дяволът (в човека) действа според своята собствена воля, докато ангелът (в човека) според Божията Воля и тя е на Бога.

При хората има много духове на дявола, които са невидими и които поучават човека без той самият да знае това, без да знае какво идва от тях – лъжи, заблуждения и т.н.

Дяволът бяга от слънцето и не обича да стои на него. Той мрази деня и светлината. Дяволът обича сумрака.

Дяволът обича да бъде под всички звезди само не и под слънцето.

Дяволът обсебва хората. Много повече обаче той обсебва животните такива като: кучета, свине, птици, към които човекът е особено привързан. По същия начин дяволът владее и повече сланата, лошото време, пороят, градушката и други подобни.

Светиите действат от Бог, а маговете – от природата.

В магическото изкуство се действа по два начина: когато природата действа посредством човека, чрез който тя оказва влияние – било то добро, или лошо. Или когато тя действа чрез друг посредник като образи, камъни, билки, думи и т.н.

Онова, което за човешкия ум е невъзможно да се научи и проучи, то е възможно за магията.

Магията е едно живо, чисто изкуство, което не е опетнено и осквернено с церемонии или заклинания, защото в нея не се използват такива, а само вярата, за която Христос казва, че може да премества планини и да ги хвърля в морето.

Човек, който не си пожелава нищо хубаво и мрази себе си, може сам да се прокълне.

Проклятието идва от обсебването на духа и от това могат да произлязат температура, епилепсия, мозъчен удар и др.

Онова, което е в смъртта, то също е и в живота, само че оцветено и украсено. Кедърът например е толкова красив, когато е жив, когато влезе в огъня обаче, тогава се показва онова, което неговият живот е закривал – и така е с всички неща.

Животът е едно несигурно съкровище, което ние трябва добре да пазим и по всякакъв начин да съхраняваме.

Животът е осъзнатост, а смъртта липса на такава. Съществуването на човека е една непрекъсната смяна между живеене и умиране, защото той живее само по отношение на онова, което осъзнава във всеки един момент.

Тъй като човек е съставен от различни принципи, за него съществуват различни видове смърт – смъртта на тялото е разделяне на неговите елементи, смъртта на интелекта е невежеството, смъртта на душата е липсата на чувствителност, а смъртта на Духа е неверието и вечната смърт, загубата на по-висша индивидуалност.

За волята, духовете,
за разликата между
плътта и духа

Вътре в стихиите блуждаят зли духове и те могат да бъдат прогонени, но само когато целта на хората е чиста и благородна.

Трябва да се изпълни Божията Воля, а не нашата… Бог ни е създал, за да бъдем хора. Той ни е създал по Свой образ и подобие и ни е дал Духа Си, и иска да живеем в съгласие с Него, да бъдем в Неговата Воля, а не в тази на плътта и кръвта, която има желанията на низшата ни природа.

В човека има две души – вечна и такава на елементите и следователно два живота – един, който устоява на смъртта и такъв, който е подвластен на нея… В човека има и два духа – вечен и такъв на елементите. Онова, което принадлежи на елементите, е в астралното тяло на човека, а астралното тяло е във физическото тяло – така двете тела образуват един човек.

Съществуват една „същностна“ и една „създадена“ воля, а каквато е волята, такъв също е и духът.

Когато духовете в човека се нараняват взаимно, тогава тялото на наранения дух трябва да носи бремето, което духът е получил. Болести обаче могат да се предизвикат също и чрез духовни влияния идващи отвън.

Когато чрез нашите чувства, желания и мисли, които са в пълна хармония, в нас се породи твърдата и волева решимост да навредим на тялото на някой друг, то тогава нашата воля става майка на един дух.

Волята създава такива духове, които нямат нищо общо с разума. Чрез духове може да се влияе и на животни, и то още по-лесно отколкото на човека, защото духът на човека се защитава по-добре отколкото духът на животното.

Възможно е по време на сън твоят дух да ти доведе духа на някой друг човек. Така чрез теб, чрез посредничеството на твоите думи, които ти изговаряш несъзнателно, да го нарани.

Чрез злата си воля човек може да наранява духа (астралното тяло) на някой друг, като впоследствие това влияние може се предаде и на физическото тяло на пострадалия.

Злата воля може да пусне корен само в онзи човек, в който има вече дори и най-малка склонност за зло.

Физическото тяло (плътта) и духът (астралното тяло) са две противоположни неща. Низшата природа в човека го изкушава и кара да прави много злини и грехове, за които тялото, а не духът, трябва да плаща. Физическото тяло обаче не може нито да учи, нито да съблазнява астралното тяло.

Физическото тяло (плътта) е видимо и може да се пипне, докато духът е невидим и не може да се пипне.

Физическото тяло греши и върши злини, докато духът не, душата също. Ето защо за тях физическото тяло трябва да плаща, а не духът и душата.

Физическото тяло яде и пие, а Духът вярва.

Физическото тяло е разрушимо и преходно, докато Духът е вечен.

Физическото тяло умира, докато Духът продължава да съществува.

Тялото бива завладяно от духа, но не и духът от тялото.

Физическото тяло е замъглено и мрачно, докато Духът е чист и прозрачен.

Физическото тяло се разболява, докато Духът остава здрав.

За тялото всичко е мрачно, докато за духа всичко е светлина на мрака и е прозрачно като един кристал. Ето защо духовете могат да виждат през всички планини до най-големите дълбочини.

Физическото тяло мисли, а духът осъществява.

Физическото тяло е мумия, докато духът е балсам.

Физическото тяло принадлежи на смъртта, докато Духът – на живота.

Физическото тяло е от земята, докато Духът е от небето и от Бог.

Духовете са много и най-различни видове. Има духове на Небето, духове на подземния свят, човешки духове, духове на огъня, духове на въздуха, духове на водата, духове на земята и т.н. Духовете на Небето са ангелите и те са най-добрите, докато духовете на подземния свят са дяволите. Човешките духове са духовете на починалите хора; духовете на огъня са саламандрите; духовете на въздуха са силвани и силфи; духовете на водата са нимфите, ундини и русалки; духовете на земята се наричат гноми, пигмеи, горски духове, бузен, джуджета.

Всеки дух има от Бог своето специално място и роля и всичко, което Бог – неговият Създател му е възложил да стори на човека, било то добро или зло, той го прави в своя дом или хаос. Ето защо никой дух няма право да посяга към задълженията на друг, нито да ги изпълнява.

Също както един човек не може да бъде едновременно и дърводелец, и зидар, и тъкач, и обущар, и т.н., така също и един дух, макар че за духовете няма невъзможни неща, и те могат да ги правят дори по-добре от нас хората, не може да прави всичко едновременно – един може едно нещо, друг – друго, трети – трето и т.н. – също както нас хората.

За съня и бодърстването на телата и духовете

Има два вида съновидения – естествени и свръхестествени. Само свръхестествените сънища са послания, те идват от ангелите и добрите духове, но само в крайна нужда. Това се е случило на Тримата Мъдреци в Библията, които извървели огромен път, за да видят Младенеца.

Ако сме разумни, ние можем с усърдна молитва да си поискаме видение от Господа, но само в крайна нужда. Но молитвата трябва да се твори само от чисто сърце и непоколебима вяра.

Естественият сън е една почивка за тялото, през която то възстановява своите изгубени сили; защото също както след много и тежка работа човек е уморен, и е без сили, и трябва да си почине, така и бодърстването трябва да има съня, а денят – нощта; трябва също да се бодърства и работи през деня, а през нощта да се спи и почива.

Денят е на тялото, а нощта – на духа. През деня телата работят, а през нощта духовете. Когато телата престанат да работят, тогава започват духовете, а когато духовете престанат да работят, тогава започват телата. Ето защо бодърстването на тялото е един сън за духа, а сънят за духа, е бодърстване за тялото. Това е така, защото тялото и духът не могат да бодърстват, спят и работят заедно. Те са противоположни едно на друго и едното трябва да отстъпи на другото и никое от тях не може да търпи другото до себе си. Това ясно се вижда в следния пример: когато някой спи, всичко онова, което тялото прави по време на сън без неговото знание, всъщност го прави духът в него. Има много хора, които говорят и отговарят по време на сън, и които дори стават от леглото и се разхождат – всичко това го прави духът в тях, който управлява тялото. Ето защо често се случва, когато един такъв човек бъде назован по име, той да се събуди и падне. Причината за това е, че при назоваване на името духът в него се сепва, защото духовете се сепват от човешкия глас, също както хората от този на духовете; и понеже човекът е получил това име с кръщенето, а не духът, става така, че назоваването на човека с кръщелното му име по време на сън да води до сепване на духа в него, което го обезсилва. Ето защо е добре и крайно наложително такива хора да не се оставят да бъдат сами в леглото докато спят. Ако това обаче не може да стане, то поне трябва да има някой с тях в стаята, където спят. Това се отнася особено за онези, които биват обезпокоявани и измъчвани от вещерски духове. В тези случаи е много важно човек да бъде назован с кръщелното му име, защото чрез него се прогонват всички нощни духове на вещиците и хората, както и всички зли, плашещи по време на сън образи и кошмарите.

Важно е да се знае, че не всички хора, които говорят на сън, трябва да се назовават по име, защото те не говорят, както се казва, със самите себе си, а с духовете, макар и да се чува само един глас. Това означава, че се чува само човекът да говори или отговаря, докато духът, който говори с него, не се чува и не се вижда.

Не всеки може да чува гласа на духовете. Макар и с гласа си или с говора си те да викат много по-силно отколкото човека, духовете притежават изкуството да затварят ушите на хората, които са близо до тях, така че те да не могат да ги чуват.

На човек не трябва да се вика по име докато спи, ако дава наистина смешни и весели отговори или пита нещо. Ако обаче той трепери и е колеблив или дава ужасяващи отговори, или се поти… – това би било знак за един съвсем зъл дух или тежък сън. В такъв случай може да се извика по име.

Не всички хора говорят по време на сън с устата на своето тяло. Някои от тях говорят с устата на своя дух. Техният глас също не се чува. Това говорене обаче е още по-опасно и се случва по-често отколкото онова, при което спящият говори със собствената си уста.

Ако един човек приживе не е искал на никой да предаде знанията си, а е предпочитал по-скоро да умре отколкото да ги разкрие, и умре, то при смъртта му умира само неговото физическо тяло и то бива погребано, и се разлага, но не и духът му, който носи изкуството в себе си. Същият този дух може да предаде изкуството духовно на мага, предизвикал явяването му на сън. По този начин духът на починалия учи духа на мага, докато той спи. Работата на дух с дух – това е най-великото съчетание, което може да се извърши в цялото магическо изкуство, защото веднъж трябва да работят дух с дух и единият да предаде изкуството си на другия и затова, защото един чужд дух не може да заема чуждо тяло или да се хармонира с него. Това той може да направи единствено със своето собствено тяло и с никое друго. Ето защо тялото на човека трябва да учи от своя собствен дух, а не от чужд; духът му обаче трябва да учи от друг, чужд дух, тъй като той не може да черпи познания постоянно от самия себе си.

Не всички човешки духове са духове на Истината, както и не всички са духове на лъжата. Ето защо на едните е по-добре да се вярва, отколкото на другите. Ако един човек през живота си е бил истинен, то след смъртта му неговият дух също е истинен. Ако обаче човекът е лъгал през живота си, то тогава и духът му след смъртта, е дух на лъжата и на него не може да се вярва, нито да му се гласува доверие.

Ако човек приживе е бил астроном, то тогава неговият дух също е един астроном и след смъртта му неговият дух може да учи духа на друг жив човек на астрономия; ако е бил маг, то тогава и неговият дух е също маг и т.н. Обаче духът на човека, който приживе не се е занимавал с алхимия или магия например, след смъртта не може да учи духа на друг човек на тези науки…

За да влезем във връзка с духове на Истината преди това трябва да се молим на Бог с вяра за Неговата Милост. Освен това трябва да си представим образа на онзи, когото искаме да призовем, да напишем името му върху този образ и въпроса, който ни интересува. После този образ се поставя под възглавницата и се спи на него. Още същата нощ човекът от образа ще ни се яви като дух и ще ни отговори на въпросите, които сме искали да знаем в будно състояние.

Дух може да се призове и по друг начин, който е по-добър и сигурен, без да е необходим образ, а именно: само чрез вярата и въображението. Това става по следния начин: да приемем, че аз казвам на някого „отиди да си легнеш и ми кажи какво искаш да видиш или да научиш по време на сън, цялата истина, защото аз мога и искам да те науча на едно тайно изкуство… Или аз познавам един мил занаятчия, който ми е дал нещо, което има такава сила и способност, че когато се постави на леглото на някого и той спи върху него, на този човек му се явява цялата истина за всичко онова, което е жадувал да узнае преди да заспи. Това нещо е леко, безобидно, не е нещо лошо или вредно и аз искам да го поставя на твоето легло. Ето защо внимавай какво ще видиш или какво ще ти бъде казано, или показано от този или някой друг човешки дух, така че на сутринта да го знаеш; и не се страхувай, защото нищо няма да ти се случи“. Така този човек вярва в моите думи и смята, че аз наистина мога такова нещо, или го имам от някой друг. Той отива да си легне и си представя все повече и повече моята реч и сам се убеждава, че такова нещо ще се случи, така както съм му казал; и наистина този човек вижда в своята представа въпросното нещо пред себе си след като стане от сън; и когато този човек си въобрази даденото нещо до такава степен, че да заспи с представата за него, то без съмнение това същото нещо ще му се случи, яви, покаже и предаде по време на сън.

Има хора, които са заспивали и не са се събуждали вече. Това са онези, които духовно са се наслаждавали на Бог и са оставали в такъв екстаз по Него без да умират, само дето тялото им загубвало живота си, без да чувства нещо, без да знае това, без болести и болка. Същото това земно тяло се преобразувало и изчезвало, така че никой не знаел къде е отишло, въпреки това обаче то оставало на земята. Докато Духът или Небесното тяло, което няма форма, цвета на земното и не е устроено като него, бил вземан от Бог на Небето, както това е станало с Енох, Илия и без съмнение още много други като тях. Всички те след това ставали безсмъртни.

На човек, който вследствие на тежка болест и нетърпими болки, продължаващи с дни е загубил съня си и не може да спи нито през деня, нито през нощта, може да му се помогне на първо място с корен от мандрагора, с мак и неговия корен, които предизвикват добър, естествен сън особено ако се доведат до техния Аркан.

Марогусът предизвиква такъв здрав сън, че човек може да го премажат с колело или да го убият по най-жесток начин без той да почувства нещо, без да знае как е станало всичко това с него.

За четирите елемента и техните „деца“, за плътта и мумията

Всички тела се раждат от земята, защото земята е майка на всички телесни неща.

Първият човек е направен от кал и затова всички хора са подобни на него – от кал. Ето защо те трябва да растат и да се съхраняват от земята чрез храната и онова, което тя им предоставя за пиене.

Онова, което се състои от небето и е от небето, то трябва да бъде съхранявано от него, а не от земята. Онова, което е родено във водата и е получило живота си в нея, се съхранява от водата. Във водата е неговият живот, а извън нея – неговата смърт, както това ясно се вижда при рибите.

Онова, което въздухът ражда и което е от въздух, като тенериабин, манна, маточина и други, то има в себе си небесни и въздушни сили, и то трябва да се съхранява от него. Това ясно се вижда при птиците, които летят във въздуха, но не и във водата или огъня, нито под земята.

Онова, което земното царство ражда и което е от него, и което произлиза от него, трябва също да се запазва от него. Тук спадат всички червеи и пълзящи животни, следвани от всички треви, корени и онова, което расте от земята. Например, ако тревите и корените бъдат извадени от земята, която е тяхна майка, те ще изсъхнат, ще се развалят и скоро ще изгубят своята влага, от която иначе растат и наддават.

Онова, което идва или се ражда от огъня, или има неговата природа, както това е при саламандъра и феникса например, то трябва да запазва и живота си в него. Благодарение на това, след като е достигнала дълбока старост, птицата феникс се ражда изново.

Кожата на саламандъра и оперението на Феникса са такива, че никой огън не може да ги изгори, нито да ги погълне. Фениксът може дори да се самозаражда от пепелта си.

Всяко дете е радост за своята майка и то е предпочитано и приятно на своята собствена майка, отколкото на някоя друга, която не го е раждала. Съществуват четири Майки, които раждат всички телесни неща и само един Баща, който е Небето.

Всяка телесна материя, чиято собствена майка трябва да се отнеме, е изложена на смърт и се превръща в мумия. Това е така, защото всичко, което губи живота си, е мумия.

Мумия е самият човек и балсамът, лечебната сила на природата. Видимото тяло, така както е една мумия, има все още невидимото тяло при себе си. Ето защо то може да прави чудеса, като че все още живее.

Мумията е като един магнит и също както обикновеният магнит привлича желязото към себе си, така и човекът е също един магнит и привлича хора към себе си хора. Например, когато се разпространи вярата, че на едно място е станало чудо, тогава хората се стичат там, като всеки укрепва суеверието в другия. Благодарение на това се формира един невидим център на сили (магнит). Така, чрез силата на (злоупотребената) вярата и въображението, се случват наистина изцеления, а хората преписват това на усилията на някакъв си светия. Тези хора не обръщат внимание на това колко по-извисени са делата на светиите пред тези на мумията, защото след никой светия не е необходимо да се бяга. Ако е Волята на Бога, светията сам ще дойде при тебе. Освен това не е необходимо нищо да се обещава, подарява или дава. На Христос също не се е плащало за делата Му.

От четирите елемента най-първо място заема въздухът, защото той е бил преди останали елементи, дава им живот и е скрит в тях. Това ясно се вижда при огъня, който не може да гори без въздух.

Въздухът е най-голямата сила за огъня, защото, колкото повече въздухът или вятърът прониква в него (огъня), толкова по-силен, пламтящ и буен става той (огъня). В огъня въздухът сгорещява, а извън него изстудява.

Огънят е животът – без въздух огънят загасва, без въздух човекът, както и всички живи създания, които не могат да си поемат въздух, трябва да се задушат.

Нищо не може да живее без въздух и всичко, което има въздух в себе си, то има също и живот в себе си; и също както един човек може с дъха си да загаси пламъка на една горяща свещ, така и огънят, водата и земята могат да го направят, защото те също имат едно скрито дихание в себе си. Това го доказва следният пример: ако човек вдигне запалена свещ високо над горящ огън, тя ще изгасне. Същото ще се получи и ако тя бъде държана над течаща вода, както и над предварително изровена земя.

Огънят, водата и земята не могат да се разпростират със своето дихание толкова надалеч, както човека с неговото. Диханието на човека е неговия дух, който той по магически начин може да изпрати на сто мили разстояние, така че духът да свърши всичко, което самият човек иска да направи. Такива послания на духовете се пренасят от едно място на друго със скоростта на вятъра.

Съществуват няколко вида плът – плът на земята, плът на водата, плът на въздуха и плът на огъня, които се различават по своята природа.

Плътта на земята, която се приспособява за живот в нея, е най-разпространената и опитомена плът, каквато е тази на воловете, кравите, телетата, овцете, свинете и други подобни създания. Към плътта на водата, която се приспособява за живот в нея, спадат всички риби, раци, жаби, охлюви и други подобни, а към плътта на въздуха – всички ходещи птици, имащи крила и пера. Плътта на огъня, която се приспособява за живот към него, се нуждае от голям кипеж и огън. Към нея спада всичкия дивеч.

Така както въздухът заема първо място сред четирите елемента, така също и неговата плът е най-здравословната от тях.

Също както водата не е храна, а питие, така и нейната плът, спрямо останалите видове плът, трябва да се приема като нещо за пиене. Въпреки това обаче, тя си остава плът. Ето защо, който е отказал месото, няма право да яде риба, раци, охлюви и други подобни създания. Месото на рибата е постно, то не насища и в човека става отново на вода.

Плътта на елемента земя е средна. Тя подсилва тялото на човека и е най-подходящата храна за него. На здравеняка тя дава сили, а на слабия ги отнема.

По природа плътта на огъня е прекалено силна; и така както се страхуваме от дивите животни, така трябва да се страхуваме и тяхната плът. Плътта на огъня се нуждае от голям кипеж, варене и огън, а също и от голямо смилане в стомаха на човека и иска да има един устойчив, работлив човек.

Също както има четири вида плът, така има и четири вида мумия – такава на земята, на въздуха, на водата и на огъня. Мумия на земята е онова, което става на мумия върху земята или в нея. Такова например е тялото на човек, който загубва живота си на земята или в нея поради болест и умира от естествена смърт. Това обаче е „измамната“ мумия, която няма стойност и не става за нищо освен да бъде заровена в земята. Тя се нарича „мумия на земята“, защото трябва да се разложи в нея. Оттук следва, че балсамираните човешки тела също не са истинската мумия.

Най-истинска и изпълнена със сила мумия е тялото на човек, който не умира от естествена смърт, а от неестествена, със здраво тяло, без болести, преди да е усетил болка.

Животните, които ние колим, за да ядем, трябва да са здрави, защото, ако не са, това поражда много и най-различни болести. Тогава тялото на такива животни е една безжизнена, обезсилена, развалена мърша. Ако оставим обаче болните животни първо да умрат и едва тогава ги заколим, за да ги ядем, така ще възникнат не само много болести, но и смърт.

От човек, който умира поради някаква болест или от естествена смърт, силите и кръвта се отдръпват и така тялото му започва да се разлага още преди да е умрял. Такъв човек губи своя облик и става блед, балсамът на живота му го напуска подобно на една трева, която я отскубват от земята. Ето защо тази мумия не е от голяма полза.

От четирите вида мумия най-ценна е тази въздуха. Мумия на въздуха е тялото, което е станало мумия на въздуха или в него. Такова например е тялото на човек, които е бил обесен, прободен или премазан от колело, защото в тези случаи той умира във въздуха и във въздуха е неговият гроб и там той се разлага.

Мумия на водата е тялото на онзи, който се е удавил или който е бил удавен в нея, тъй като във водата той е загубил своя живот без болести и така се е превърнал в мумия.

Тялото, което се екзекутира или убива с огън, е мумия на огъня, защото то загубва своя живот без болести в огъня и така става мумия.

Много палачи, биячи, разбойници и други подобни не само, че убивали жертвата си в мъчения, правейки мумия от нейното тяло, но овладявали и нейния дух т.нар. човешки дух. Те го правили подвластен на себе си и му отнемали покоя. Така възникнало изкуството некромантия.

Всеки човек може да преобразува тялото си в мумия без това да навреди нито на тялото, нито на живота му. При този вид мумия част от живото тяло се взема и се обработва без това да оставя видими следи по него.

Мумията от живо тяло била използвана от любовниците. Те старателно я обработвали и давали малка част от нея на своя партньор съответно партньорка. Така се възпламенявала любовта между тях. При това тялото, от което била взета мумията, привличало до такава степен физически тялото на онзи, на когото тя била дадена, и така го възпламенявало любовно, че той (получилият мумията) не можел да се чувства добре без нейния дарител и непрестанно го следвал.

Селяните също използвали възможностите на мумия от живо тяло. Чрез нея те правили така, че кокошките, гъските, гълъбите и др. подобни животни, които обичали да им бягат, да остават при тях, винаги да се връщат и да не искат друг господар освен тях.

Мумия от живо тяло била често използвана и от ловците. По този начин дивечът бил принуден да ги обича и да ги следва чак до примамката.

Мумия от живо тяло била използвана и от онези, които се занимавали с диви животни. Така тези животни били принудени да обичат своите господари, да ги слушат и следват техните заповеди за всяко нещо, без да могат, нито пък да искат да им навредят.

Чрез мумия от живо тяло могат да се помирят и най-заклетите и големи врагове, каквито са маймуната и змията, така че тяхната вражда да се превърне в една вечна любов един към друг. Също както един човек не е враг на своето собствено тяло, така и в този случай едното тяло привлича другото, както магнитът желязото. Магнитът и желязото се „обичат“ непрестанно, привързани са един към друг и се следват. Докато магнитът обаче не може да запазва силите си без желязото, то желязото може да съществува добре и без магнита без това да го обезсили. Същото се получава и при взаимоотношенията, създадени чрез жива мумия между двама души, както и между човек и животно. Това е така, защото всяко тяло, в което бъде внесена жива мумия от един човек, веднага се превръща в магнит. Ако живата мумия бъде взета от тялото под влияние на Венера, тогава любовта ще бъде още по-силна.

Леките и обсебените от дявола жени поради неправилно разбиране на свойствата на живата мумия или заради това, че са били погрешно подучени от дявола и неговите духове, злоупотребявали с нея. За да не увреждат тялото си – нещо, което е лъжа и измама на дявола, те използвали кръв от своята менструация. Менструалната кръв обаче е жива отрова и онзи, на когото бъде дадена, няма да се види здрав до края на дните си. В зависимост от състоянието, в което е, човекът може да живее и по-дълго, ако обаче не може да преодолее влиянието на мумията, той трябва да заплати с живота си.

Когато живата мумия не е менструална кръв и особено, когато е взета от здраво тяло, тогава тя не поражда болест и още по-малко – смърт. Така всеки, чрез своята собствена мумия, може да направи от врага си свой най-добър приятел, така че последният във всичко да изпълнява неговата воля и да не му противоречи.

Чрез жива мумия са направени най-потайните и скрити изцеления. Много хора, които познавали силата и голямото магнетично действие на своята собствена мумия, а именно, че една съвсем малка доза от нея привлича към себе си цялото тяло, също както магнитът желязото, успявали да се освободят от своите болести като проказа, сифилис, парализа, подагра, воднянка, туберкулоза, рак и т.н., от всички стари, лоши рани и от всичко, което избивало навън и можело да се види.

Ако една нечиста, развалената мумия попадне в здраво тяло, тя го разболява, а разболяването на здравото тяло означава оздравяване на болното, от което тя е взета. Една мумия обаче не може нито да навреди, нито да бъде от полза на друга, защото те и двете са мъртви и не могат нищо да направят. То е както един слепец да води друг, тогава и двамата падат в трапа. Ето защо мумията трябва да има живо тяло (приемник), с което да влиза в контакт, за да може да привлече към него тялото, от което е взета – подобно на магнита, който привлича към себе си желязото или стрелката на компаса.

Всеки, страдащ от проказа, сифилис, туберкулоза, подагра и други подобни болести човек, може да превърне болестта си в желязо, а едно живо тяло (различно от неговото) в магически магнит. Така, веднага щом същият този магнит получи есенция от желязото на развалената мумия, не престава да тегли желязото (болестта) към себе си, докато не го изтегли изцяло, така че цялото да е при него. По този начин може да се помогне на всеки страдащ от гореспоменатите болести човек, ако с нищо друго не е могло да му се помогне. Това магнетично лечение чрез жива мумия превъзхожда всички други лекарствени Аркани, които могат да се изолират и направят от билките, корените, минералите и металите.

За Грехопадението и змията

След създаването си като човек преди Грехопадението и престъпването на Божията Воля Адам е нямал опит в светлината на природата. Той, Божието създание е нямал знания, а е живеел със своята жена Ева в рая в простота. След като обаче Бог ги оставил те да се съблазнят и позволил на змията да направи жената любопитна и да я накара да отхапе от ябълката, а веднага след това да предложи и на Адам да яде от нея…, те били изгонени от рая. Това послужило за урок на Адам и Ева и те придобили голям опит в светлината на природата.

Не само първата змия в рая, поради особеното намерение и Тайна Воля на Бога, е имала сила и власт да издигне Адам и Ева толкова много в светлината на природата и да им даде да познаят всичко, което е в нея (природата) – и доброто, и злото. Такава Велика Мистерия на природата от особената Божия Воля имат и запазват в себе си и всички други змии след нея по целия свят.

Всемогъщият Бог е дарил змията при създаването с по-голяма и по-велика Мистерия, отколкото, което и да е било друго животно или живо създание. Ето защо Грехопадението справедливо е станало чрез нея. Бог е знаел много добре, че змията живее при това дърво, което Той изрично бил забранил.

Змията не е довела човека до падение чрез своите хубави думи, чрез приятния си глас, чрез разположението на небесните тела или някакъв друг магически начин, а чрез отхапването от ябълката. Ако не беше яденето на плода, Адам и Ева нямаше да изпаднат в грях. От това става ясно, че змията е внесла в ябълката своето влияние и есенция по духовен начин, като че тя физически е в цялата природа и субстанция.

Много са носили език от змия, като нещо свещено, за оръжията, заради всички видими и невидими врагове. Това често им донасяло много късмет и победа и то не само в борбата и споровете, а също и в много други неща. Чрез език от змия например любовниците правили възможна любовта си. Много са завързвали език от змия на голо на мястото, на което болният имал вътрешен абсцес на сърцето. Така, без да се наранява кожата, отровата се изтегляла до такава степен, че можело да се види като капчици върху езика. Всеки път езикът се избърсвал и се налагал отново върху болното място и така, докато не се появявала и капка повече от нея. Това било знак, че пациентът е излекуван. Не всеки език от змия обаче има такава сила, а само онзи, който се взема от жива змия.

В кожата на змията е скрита голяма сила. Така например под формата на прах и поръсена върху рана, кожата от змия води до бързото заздравяване. Освен това много са я носили на голо като гривна на ръката си, с която са носили оръжие. Така те побеждавали във всеки спор и борба.

Кожа от змия, носена на врата или някъде другаде по тялото, помагала и на жените с родилни болки да родят по-бързо. Не всяка кожа от змия обаче има такава сила, а само онази, която змията сама е „съблякла“ от себе си подобно на един елен, който сменя рогата си.

Съществуват много думи, които ако се изрекат над една змия, тя става много тиха и послушна. Има обаче и много защитни думи, чието произнасяне предпазва човека от нападението на змия или друго отровно животно.

Змиите стрелци, змиите звезди, змиите на жаждата, змиите сирени, змиите на образа, крокодилите, саламандрите и базилиските спадат към породата на змиите. Отровата им е силна и действа бързо, а те самите завиждат на човека и са му неприятни. Срещу тях аз не зная по-добро и сигурно средство от камфора разтворена, до колкото това е възможно, в нефт или масло от Сао Кирино (битум). С него се намазват ръцете, краката, както и останалите открити части на тялото. Така човек може спокойно да влиза в контакт с тези животни.

За създанията, които нямат Адамов произход – нимфи, гноми, силфи, саламандри

Нимфите (ундините) са водно племе.

Нимфите са станали явни за нас, но и ние за тях. Техният свят не е такъв, че да могат да ни възприемат.

Нимфите нямат душа, раждат се и умират, но ако се свържат с човек – мъж и се оженят, придобиват душа. Същото е и с човека, ако човекът се свърже с Бога, той придобива душа, ако не се свърже, умира. Човекът без Божествения съюз е нищо.

Човекът в низшата си душа е животно и умира като животно, но в съюз с Бога той придобива висшата си душа и става безсмъртен. Душата е, която възнася човека към Бога. Всичко разумно и мъдро търси силата на своето възнасяне, силата на душата и затова нимфите усърдно и тайно търсят човека и го ухажват… Това водно племе е било много близко до нас хората.

Саламандрите ядат огън, както волът яде трева.

Гномите или земния народ почти не се е съчетавал с хората, а само е бил обвързан да им служи, но знай, че земният народ и огненият – вулканите, саламандрите се считат за духове, а не твари, те по-скоро са като видения. Те имат тела, но са подвижни и бързи като духове. Те знаят много неща, които не са явни, но скрити. И ако обикнат човека, те могат да му служат, даже да го защитават, и предупреждават и да го ръководят. Те имат общ разсъдък с хората, но нямат душа. Те имат знания и разум подобни на духа, но не са свързани с Божия Дух.

Бог е създал странното и чудното. Нимфите например могат да говорят и то на много езици, но гномите не могат, но могат бързо да се научат при определени условия. Силфите са надарени и могат да говорят като нимфите, а пък саламандрите говорят много рядко и грубо.

Нимфите имат и някои човешки черти и желания.

Дрехи на саламандрите са от огън. Те са нещо подобно на огнен човек или дух, който може бързо да премине през дома ти, като видение, като дух, душата им е горяща, езикът им е като пламък бягащ.

Тези саламандри – огнени духове не живеят в близост с хората поради тяхната огнена природа.

Тези духове могат да бъдат овладени от дявола, така както и дяволът овладява човека. Дяволът може да овладява и другите племена – гноми, нимфи, силфи, за да му служат, но в тези същества има и нещо човечно и затова те се стремят и към хората, но поведението им е повече духовно.

В миналото този, който имал нимфа за жена, не е трябвало да я води на места, където има много вода, за да не я изгуби. Тези същества са били много признателни на човека.

Гномите са също много признателни на човека и ако те го обикнат могат да му разкрият и дадат много съкровища. Понякога те дават определено съкровище на някой човек само и само да се отърват от него и да го отстранят. Така гномите се откупват от определен човек и се освобождават от него. Пък и гномите обладават много други съкровища и то без труд.

От много време тези същества са изчезнали от човешката среда и затова има много странни разкази и истории. Имало е случаи, когато мъж и нимфа били заедно и се намирали във водата – когато мъжът я обидел, тя просто изчезвала в своята среда и той повече не я виждал, макар че са имали деца и той е знаел, че тя не е мъртва, но жива и изчезнала.

Нимфата е водна жена и водно същество, но видът не е точно като на жена. Случвало се е в съюз с мъж те да родят изрод, точно както се случва и при хората и то уж от двама нормални родители – тези изроди се отделяли и заживявали във водата и били наричани водни монаси. Такова нещо е и кометата. Тя е родена от други звезди, тя няма обичайния естествен път, а съвсем друг път – странен път. Тези изроди, които са се раждали от човек и нимфа, са също такъв особен род комети.

Нимфите търсят човешка среда, защото в нея може да се осъществи особен род спасение.

За богословите нимфата е дяволски дух, но за истинските богослови, не е. Без дълбоки и правилни изследвания, никога не отхвърляй нищо. Богословите имат слабо разбиране за тези същества, наричат ги дяволи, но те знаят и за дявола твърде малко.

Има странни Божии деяния и чудеса в света… и Бог е позволил те да се случат. Всички същества са резултат на Негов труд. Ако тези творения бяха дяволски, можехме да ги пренебрегнем, но това не е така, защото сам Бог действа навсякъде. Ако нимфата е била само дух, от къде е придобила тогава плът и кръв. Ако е само дух, защо тогава е придобила и външно съществувание. Нимфата е била и жена, и нимфа. Разбира се, има и случаи, когато нимфата да е обсебена от дявола, както е случаят с Мелюзина, но тя успяла да се освободи от дявола, както се е случило и на много хора. Ако тя би останала вярна на своя мъж, но тя измени, и тогава дяволът придоби власт над нея и даде много облици и други лица.

Дяволът постъпва понякога с нимфите, както и с хората, както като магьосник и вещица и впоследствие ги превръща в котки, в кучета и т.н., но тази нимфа е била така устроена, че да има деца и като нимфа, и като жена. Тя слязла от света на нимфите, към света на хората, в тяхната земя и живяла сред тях, но се отклонила от суеверия и неразбиране, и вместо сближаване с определени чисти хора, тя се сближила и с дявола и била омагьосана и отчуждена.

Тези странни същества са за нас особени предупреждения. Ние виждаме как дяволът преследва тези същества, както и хората и то до най-отдалечените ъгли на света. Нищо не е скрито за него дори и в дълбините на морето, дори и в центъра на Земята, където той проучва много вътрешни неща, но където и да се намира дяволът, там е и Бог, който въздава за всичко, защото всичко Му принадлежи.

Глупаво е да се смята, че това, което някой хора са отхвърлили като суеверие например нимфите, че това е суеверие и не е важно. Суеверие има и в мисленето на хората, и чрез суеверието човекът може да се превръща и в дявол, и в змия.

Когато хората отхвърлят определено нещо, те отхвърлят и една скрита истина, и увеличават неразбирането си.

Всяко неразбиране руши Словото на Христос и отделя човека от самия него и това е неверие.

Великаните са произлезли от горските племена, а джуджетата от земни човечета. Те са уроди подобни на сирените, родени от нимфите и макар, че това със сирените се случва рядко, то се случва и се запомня.

Великаните и джуджетата са странни по размери и сила.

Уродите са извън вида, от който са произлезли, но и те не са родени напразно, а по Божие повеление. Родители, които са родили уроди, са нямали висша душа, макар и да са изглеждали човечни хора. Тези уроди са родени от „човечни зверове“. Тези хора не са наследили душа и от своите родители, и това е една особеност в тяхната скрита природа. Така и тези родители нямат душа, въпреки факта, че не рядко са извършвали добри дела. Тези родители дори в известен смисъл са били предани и са обладавали понякога качества заради, които можеш да ги наречеш много душевни, но така и папагалът, и маймуната могат да подражават на човека, но то е подражание без душата да е придобита. Да действаш по подобие и да имаш душа са различни неща.

Само Бог може да дари душа, там където пожелае. Той може да дари с душа и спасение една нимфа, а да не дари човека, т.е. човекът може да си остане само с низша душа.

Ако една нимфа се събере с мъж, тя може да получи душа, ако и един човек се съюзи с Бога, той може да получи душа. При определени връзки и съчетания се придобива душа. Душата се възвръща, ако влезеш в някакви първични условия. Душата се изгубва, ако влезеш в някакви низши условия, неблагоприятни. Когато на човека не му е известна душата, той е като скрит звяр в тялото си. Много хора са извършвали добри дела, но те не са били търсачи на душата си, на спасението си. По-скоро такива хора са действали като умни животни. Наистина, ако вълкът и лисицата можеха да говорят, те щяха да станат съвсем други. Да действаш умно, не означава да имаш душа.

Когато един урод трябва да се роди, той се ражда, не следвайки течението на естеството. Уродът се ражда по особено Божие провидение, както и кометата. Много странни неща се раждат, но всичко е по Негова Воля. Кометата не е закономерно течение на естеството.

Ако вие не изпълнявате честно своето дело, както и в миналото, така и сега, вие се лишавате от душа.

Бог е създал великани – нефилим. Ако Той може да създаде човек два метра, може и десет и двадесет метра, защото в Него е силата.

Той може да надари едно същество с душа, само с едно Свое дихание.

Всякакви същества могат да се родят, но вие трябва да знаете, че уродите са безплодни. Те не достигат до поколения и наследници – семето им е спряно. Когато уродите се смесят с човешкия вид – резултатът е неясен. Ако детето не влезе в майката цялостно, то не става от нейния вид, то става звяр от друг вид.

Ако двамата родители не станат единно семе – винаги се ражда нещо друго, нещо странично. В единното семе има тайна чрез него се ражда душа. Кометите не оставят семе след себе си. Раждат се внезапно и някак си и изчезват внезапно.

Бог не е оставил нищо в света без надзор. Съкровищата на земята са под надзора на гномите. В древни времена те били народец над земята, но впоследствие се скрили под земята и дори си отишли от света.

Саламандрите или огненото племе са бдели над пожарите, огньовете, огнищата, в които те живеят.

Когато около тези скрити съкровища има много племена и пазители това означава, че за тези съкровища не е дошло времето да се открият. Много от тези същества не са надарени с душа, но по ум приличат на хората.

Нимфите живеят във водата. Те са пазители на велики водни съкровища, които лежат в морето, но около тях има огнен кръг – пламък.

Саламандрите и гномите не са абсолютни пазители и охрана на съкровищата, но те означават, че угроза дебне човека. Тези същества са знаци за различни видове падение и рядко за извисяване. Тези същества са знамения и въпреки, че Бог иска да сме в единство с тези същества, то хората не са узрели и затова Бог ги е скрил.

Защо едно същество е стояло на едно място, а после е изчезнало, това може да се научи от Бога, но само в едно строго определено време. И всичко в света, което е било скрито ще бъде разобличено и ще излезе на светлина. Тогава всяко лъжеучение ще бъде разобличено, а тези високообразованите по знание, но без опит, ще бъдат свлечени в черно място. И тогава на всеки ще бъде отмерено според усърдието и Божията Воля. Тогава ще се види кой е имал истинско знание, и кой е нямал, кои писания са били правилни и кои не, и всеки ще види ясно себе си.

Фениксът живее в огъня, както къртицата – в земята.

На всяка тайна има поставено препятствие.

На нас ни е разрешено да имаме знания за дявола и за духовете, и за всякакви същества.

Нищо не е било сътворено без да има Тайна в себе си, а във всяка тайна има нещо велико.

Нимфи, силфи, гноми, саламандри – те си живеят, имат деца, мислят, говорят, пият, ходят, хранят се, но не са духове, Дух нямат. Но те са подобни на духовете и подобни на хората; те са като Духът и човека и не са подобни нито на едното, нито на другото. Те не могат да бъдат хора, защото по поведение те са духове, но те не могат да бъдат духове, защото ядат и пият – те са творение от друг род. Те са смес от Дух и човек, но не са нито Дух, нито човек. Те са същества между Духа и човека, но нямат душа.

Те не са чист Дух, защото Духът не умира, но те умират. Те не са и като човекът, защото нямат душа, а човекът има. Те приличат на човека, защото си говорят и се смеят, и поради това приличат повече на хората, отколкото на зверовете. Те неса нито човек, нито звяр.

И маймуната, и свинята имат тяло, но не са човек. Те не могат да бъдат разбрани – Христос е бил роден само за тези, които имат душа. Те са същества без душа, те нямат знания за това що е душа.

Бог е дивен и в Него съществуват удивителни творения.

Великата Премъдрост на Бога е непознаваема; в нашия Творец има дивни деяния.

За тези гноми, силфи и саламандри не е казано, че са сътворени по образ Божий, но те са сътворени, те са създания.

Тези племена не могат да се похвалят, че имат душа подобна на човека. На тези дивни племена не им достига душа. Понеже не им достига душа, те не могат да кажат, че са хора. На едни Бог е дал душа, а на други – не.

Тези гноми, силфи и т.н. ходят заедно с духовете и накрая нищо не остава от тях. Огънят и водата не им причиняват вреда. Те се възпроизвеждат като хората и това е тяхната участ. Те имат подобни на човечеството заболявания, имат и здраве, но техните лекарства не са от земята. Техните лекарства са от стихиите, в които те самите живеят.

Те умират подобно на хората, но са мъртви подобно на зверовете. Тяхната плът се разлага, както всяка друга плът и нищо не остава от тях.

Тези същества говорят подобно на хората. Те говорят по-хубаво или по-лошо, по-грубо или по-нежно и телосложението им е различно.

Тези същества обладават разум, но не обладават душа. Ето защо те нямат завет да служат на Бога и да ходят по Неговите пътища. Те имат разум, който превъзхожда животните и чрез това те са по-близо от човека, отколкото животните. Те нямат друго отличие от човека, освен това, че нямат душа. Те са причудливи и удивителни творения.

Едни от тях обитават въздуха, други – земята, трети – водата и четвърти – огъня. Нимфите са във водата, силфите са във въздуха, гномите са в земята и саламандрите са в огъня, но тези имена са им били дадени от хората, които не разбират тяхната същност.

Те имат други имена – например: другото име на водното племе е ундини, на въздушното – силвестри, на земното – гноми, а на огненото племе – вулкани, но това са сродни неща.

Водното племе няма сношение с въздушното, нито с огненото племе.

Удивителният Бог не е оставил нито една стихия празна и пуста. Всичко е било сътворено в своята стихия, за да се движи в нея.

За гномите земята и пространството – това е техният въздух и така те се движат в своето пространство. Тяхното пространство не е пространство за нас.

Въздухът за рибата е водата. Земята е въздухът за гномите. Огънят е въздухът за саламандрите, а въздухът е въздух са силфите. Ако тяхната среда се промени, те загиват. Например ако силфите се вкарат в огъня, те умират.

Бог е създал така тези същества и така Му е угодно, защото Той е Великият Творец. Той, Великият Се грижи и за нас, и за тези всички странни същества. Те са под защита на Бога и под Негово ръководство.

Гномите виждат чрез земята, както ние – въздуха. Ние виждаме слънцето чрез въздуха, а ундините го виждат чрез водата. Саламандрите виждат слънцето чрез огъня.

Саламандрите са по-силни от нимфите и хората.

Нимфите се намират най-често при течащите ручеи.

Под земята бродят полухора – гноми или обитатели на горите. Наричат ги и пигмеи, те не са духове. Те имат плът и кръв, нещо, което го нямат духовете.

Духът няма физическо тяло. Той живее в своята сродна субстанция, според случая: въздуха, вятъра, земята, огъня или водата.

Гномите са земни духове. Те си имат свой собствен хаос и обиталища под земята, а не във вятъра, както е при други духове.

Те, гномите стоят близо до злато и съкровища – на тях те им се услаждат, греят се на тях, охраняват ги и не обичат да се разделят с тях. Те са привързани, но ако усетят смъртна опасност, ги дават като благодеяния.

Гномите не обичат дяволите и ги ненавиждат, защото гномите са от плът и кръв и умират, а дяволите не умират, защото са безтелесни.

Дяволът има власт над скритите съкровища и ако даде на някой човек, то е след като сключи договор с него. В договора трябва да се предадеш във властта на дявола и тогава можеш да имаш голямо и дори огромно съкровище. Целта на този договор е да се отречеш от своя Създател и да Го забравиш. Но аз утвърждавам, че всичко това е лъжа, и всеки разумен човек трябва да го отхвърли, защото дяволът е най-бедното създание и няма същество по-бедно и нещастно от дявола – нито под земята, нито над нея, нито в стихиите. Но в чародейството той е много изобретателен и хитър, и има власт да учи този, който му е предал себе си. Не че той има власт, но чрез лъжата може да я придобие.

Гномите и силфите също си имат своя магия и тя е по-реална, защото те са учили от природата и имат познания. Те имат много злато и сребро, и умеят да го крият и пазят. Те обичат да дават тези блага на разумни хора, на добри хора, които пък да се молят за тях и това прави гномите да обичат да правят добри услуги на хората.

Те, гномите мислят, че ние хората не можем да ги наблюдаваме и когато ни видят, те извикват и изчезват, и повече не се показват.

Тези странни същества – гномите бродят в четирите стихии и те са полухора. Много от хората, които са ги виждали в миналото, са се покланяли на тях вместо на Бога. Тези същества не са нито дяволи, нито човешки души, тяхната вяра ги е създала такива, каквито са.

Дяволът няма тяло, няма плът и кръв, не е подвластен на немощ, той пребивава вечно и не умира, докато гномите умират. Дяволът няма власт, но нашепва зли помисли и така подвежда съществата и хората. Тези, които слушат дявола, са елементарни духове, и малко или много, те са подобни на дявола.

Дяволите не дремят, те са много деятелни.

Причината за съмнението се крие в твоята слаба вяра. Всякога твоите зли помисли, ако си упорит в тях, ще ти навлекат нещастие. В тебе самият е скрит тайнствен магнит, който привлича всичко подобно.

Ако духове бъдат отстранени, съкровището ще стане ясно и видимо.

Около съкровищата има много шум и много призраци. Разумният никога не се страхува от видения и призраци.

Заради съкровищата духовете и дявола наблюдават човека, както котката наблюдава мишката.

Там, където на дявола е позволено да влезе, там той причинява голяма вреда. Там, където има пороци, власт и гордост, там дяволът е завладял човека. Само и единствено Бог трябва да владее вашите помисли.

Ако се позволи на дяволът да влезе в една къща, тази къща ще бъде завладяна. За този род Христос е казал: „Този род, бесноватият, може да излезе само чрез пост и молитва“.

Бесовете така управляват падналия човек, че не му дават да твори молитва, а молитвата е ключът за тяхното изгонване… и тук борбата е най-вече за молитва.

Обсебеният трябва сурово да бъде принуден да се моли.

Когато сме вътре в центъра на Бога, не може да възникне нито една буря.

Който иска да се отърве от гръм, мълнии и бури, той трябва да е подчинил низшето на висшето. Първоизточникът на бурите е явление на духовете, а предшестващите ги мълнии и вихри, е самото тяхно присъствие. Те могат да проникнат навсякъде, във всеки дом, където е низшето. Техният глас е гръм и ако на тези духове им е позволено да влязат в нечий дом – нищо добро не очаква този дом, защото този дом е даден на съд. Колкото по-стремителна е бурята, толкова е по-опасно.

Когато на бурята е позволено да действа, никакви свещи, благовония, ритуали, свещеници, камбани не помагат – даже благовонията се услаждат на тези духове.

Магическото изкуство е най-тайната и окултна наука за свръхестествения свят, но това велико изкуство е скрито на свещено място.

Всяко изцеляване е въпрос на мощна вяра. Тази мощна вяра превъзхожда разбирането и човешката мъдрост.

Магията е истинско, настоящо и чисто изкуство и то не трябва да е опетнено от ритуали и заклинатели, защото самата магия не се нуждае от ритуали, нито от освещения, нито от проклятия, но само от единна вяра в Бога – тогава тя принуждава злите духове, които и да са, да се оттеглят. Тази вяра е истинското основание на силната магия.

Падналите магьосници са се втурнали към изкуството на магията, като свине в дивна градина. Тези вероломни хора извращават магията – ето защо се явила инквизицията за тях.

Извратената магия е най-големият враг на човечеството.

За работата, изкуството, музиката, познанието, опита

Работата е от Бог… На Бог Му харесва ние да работим, а не нашето празнословие.

В началото ние не сме били създадени да работим, но чрез проклятието сме били определени за това.

Бог е създал всички неща, от които човекът се нуждае и го дарил с умения да ги обработва и да прави най-доброто от тях.

Трябва да ядеш хляба, който си спечелил с пот на челото и от работата на своите ръце.

Благословен е човекът, който живее в работата и работата е неговото богатство.

Ако ти не работиш за богатство, а по необходимост, тогава ще бъдеш блажен и ще ти е добре.

Вярвай на делата, а не на думите. Думите са празни неща, докато делата показват майстора си.

На онзи, който не работи, трябва да му се отнеме също и онова, което има, за да работи.

Мисли винаги върху това, че теб те храни не само работата, но и Словото Божие.

По Божия Милост елементите ни дават такова голямо изобилие, че не е нужно да се работи толкова много – шест дни в седмицата по необходимост. Ако ние се държахме братски помежду си, и четири работни дни биха ни били напълно достатъчни.

Ти самият трябва да работиш и сам да се изхранваш, а не да чакаш някой друг да те храни. Ето защо Бог те е дарил с тяло, сили, умения и всичко, което ти е нужно за това.

Тъй като Вечният живот се губи от храна, която не е придобита със собствен труд, никой баща не трябва да завещава богатство на децата си, за да не безделничат те.

Блаженството не е нито в богатството, нито в устата, нито в корема, а в това всеки да свърши работата, която Бог му е възложил (да свърши) на Земята, с пот на челото.

Чрез работата на сърцето ние получаваме Божественото – затова гледай да превърнеш делото на ръцете в дело на сърцето.

„Не кради…“ означава, да се изхранваш от собствения си труд с пот на челото.

Изкуствата са така създадени, че нещата да трябва да се постигат с много старание и работа.

Делото трябва да „хвали“ майстора, а не майсторът – делото.

Музиката е лекарство за онези, които страдат от халюцинации и меланхолия, които правят хората отчаяни и самотни.

Музиката може да влияе на отчаяните хора и да им даде ясно съзнание.

Музиката прогонва духа на вещиците, дяволите и магьосниците.

В светлината на познанието невидимите неща стават видими и тази светлина засенчва всяка друга светлина.

Теорията възниква от практиката, а не практиката от теорията.

Учи се да вървиш в правия път, а не в лабиринта.

Науката, изкуството, дарбите, музиката са създадени само заради това да бъдат използвани за създаване на радост, мир, единство, чистота и почит между хората, за задоволяване на нуждите и потребностите на ближния.

Ако ние всички бяхме като благочестивите, които вземат предвид само своите собствени предимства (на Небето), тогава нямаше да има нахранен, гладен, облечен, гол, излекуван, болен, подслонен, чужденец. Тези хора искат да мързелуват и да живеят на чуждия гръб, и колкото по-скоро се махнат от света, толкова по-добре.

Когато човек иска да изследва нещо, това може да стане само посредством опита като принцип, а не чрез четене на стари автори.

Нищо не трябва да се пренебрегва. Нещата трябва добре да се премерят, преценят и проучат, и нищо не трябва да се отхвърля, преди да бъде проучено.

Ако не знаеш нещо, го научи и не се срамувай да питаш за него, защото, който пита, не се заблуждава и не действа несправедливо. Ето защо: учи, учи, питай, питай и не се срамувай!

Когато дадено нещо се върши за лична изгода, тогава изкуството се „изкривява“, а също и самото дело.

За коралите, халюцинациите, фантазмите, призраците

Червените корали са два вида: едните са тъмно червени, почти кафяво черни или черни, а другите са съвсем ярко червени. Съществува и друг вид корали, които са бледи и нямат особена сила, защото, колкото по-блед е един червен, съответно кафяв корал, толкова по-слаба е и добродетелта в него, и толкова по-малко полезен или ценен е той.

Ярко червените лъскави корали, които са едноцветни без ивици, с цели връхчета и не са осакатени, са в разцвета на силите си. Там, където обаче има ивици по тях, добродетелта не е цялостна. Коралите – това се отнася и до кафявите – губят също и много сили, ако са осакатени т.е. има отчупени части от тях.

Красивите червени корали (corallos rutilantes) са „радостни“ и миловидни, докато кафявите (corallos caliginosos) са „тъжни“ и неприветливи. Ето защо, ако човек, било то млад или стар, иска да носи корали, трябва да се ориентира към лъскавите червени (корали) и да се пази от кафявите. Ако някой иска да развесели душата на слабия и посегне към кафявите корали, така той само ще увеличи неговата болест и меланхолия.

Хубавите червени корали е добре да се използват при халюцинации, фантазмите, при меланхолия, както и срещу призраци.

Халюцинация е: когато един човек от само себе си, без това да е необходимо, размишлява върху много неща в областта на мъдростта, изкуствата, занаятите, науката и т. н. Той не притежава даденото нещо, както би му се искало, а си го въобразява – мисли върху това как да го постигне… В тези случаи красивите, червени корали помагат на човека, като не позволяват да му хрумне нищо нечисто, нашепнато нито от дявола, нито от някой друг – от онези, които искат да го накарат да си фантазира.

Фантазмите са естествени по природа нощни духове. Те имат малко човешки разум и търсят човека, който им е на разположение в това отношение. Сред тях има както добри, така и лоши, невидими са и при човека са като кучета, които също го обичат и са около него. Няма какво да се търси при фантазмите. Те са безполезни духове и са тук само да обременяват и досаждат на човека… Те наподобяват инкубите и сукубите, формите, които възникват от фантазирането. Фантазмите избягват червените корали, както куче бяга от тояга, докато от кафявите (корали) те се привличат и се размножават там.

Фантазмите са болест без тяло и вещество.

При фантазмите в духа на размишлението се ражда друг дух, който ръководи човека. Този дух дава на човека други мисли, други мимики и жестове, които са съвсем противоположни на неговата природа и вродено поведение.

Фантазмите не са болест на меланхолията или други подобни състояния, както учат университетите, а само един дух, който не се прогонва от лекарства, вземани при меланхолия, а само от такива, които са достатъчно силни да сторят това. Силата, прогонваща духа на фантазмите не може да се открие в рецептите или лековете, изготвяни в аптеките. Тя е едно лекарство, което сам Бог е направил без лекаря и е един съвършен състав, изготвен от самата природа. Лекарства срещу фантазмите са жълт кантарион и червени корали.

Фантазмите дават видения, така че човек да вижда духове, призраци и да чува такива фантазии и да е изолиран от природата. Това са все болести, които карат хората да се самоубиват, също и да губят съзнание, да изпадат в ярост, лудост и други подобни състояния.

Призраците са образите и излъчванията, които дават астралните тела на починалите. Един човек има две тела – едно на елементите и едно на Небето. Елементарното тяло умира, погребват го и се разлага в земята, докато другото се рее във въздуха и е над земята. Там, където се види такова етерно тяло на починал човек, това е призрак. Призраците бягат от червените корали, а се привличат от кафявите.

Меланхолията е болест, която напада човека, така че той насилствено става тъжен, депресивен, бавен, недоволен, сърдит и изпада в странни размишления и представи, в тъга, плач и т.н. Меланхолията се прогонва от червените корали, докато от кафявите се увеличава.

Халюцинациите, фантазмите, призраците и меланхолията са естествени болести. Те не са срещу природата, не са също и от дявола или други духове, произлизащи от него. Ето защо, срещу тях, както и срещу всяко нещо, родено от нея, природата е направила нещо, което да им противостои. Червените корали например са една от многото тайни на природата срещу тях.

Червените корали прогонват лошото време, съпроводено със светкавици, пороен дъжд, град и други подобни, благодарение на което те не настъпват.

Червените корали прогонват дивите чудовища. Чудовище е онова, което Небето е създало противно на порядъка в природата. Ето защо хората често смятат тези създания за духове, дявола и други подобни.

Поставени, носени или вмъкнати на подходящо място червените корали прогонват дявола, което означава неговите духове, които искат да обсебват хората и да ги заблуждават…

При човека има много духове на дявола, които са невидими и които поучават човека без той да знае, без да познава какво идва от тях – лъжи, измама и т.н. Червените корали прогонват именно такива духове и онези, при които те са в такава скрита форма и със съгласието на същите тези хора. Така червените корали освобождават заблудените от лъжите и измамата.

По отношение на своите тайни сили червените корали са сравними със слънцето, а кафявите – с луната. Ето защо дяволът бяга от червените корали, а остава при кафявите, както и на лунната светлина.

Там, където има червени корали, се увеличава плодородието по нивите и градините.

В червените корали има такава тайна и Мистерия, че те предпазват полето от птиците, които му нанасят вреда, или от червеите, които спадат към вредителите и от всичко онова, което може да се предизвика от призраците на нощта. Червените корали се изправят срещу всички тях и ги прогонват, благодарение на което плодородието на полето се увеличава.

Формата на корала трябва да се познае на корена – обикновено коремчето и гръбчето са добре очертани, така че веднага могат да се определят дясната и лявата му страна и така да се носи. Там където обаче тази форма не може да се открие, има осакатяване на силите и добродетелите съдържащи се в корала, тъй като те формират целия човек. Често пъти бива открито не само тялото, представляващо формата на корала, но всичко на него заедно с нервите, кръвоносните съдове и т.н. И колкото повече има от тези „разклнонения“, толкова по-добре.

Когато коралът се носи, коремчето трябва да е отпред, а гръбчето отзад на този, който го носи.

Добре е бременните и родилките да носят червени корали, тъй като жените имат особено много критични моменти, повече тъга и борби, отколкото мъжете. Ето защо те не трябва да остават без корали и на тях трябва да им се потърсят и намерят най-изчистените и хубави.

Червените корали са добри и за родилките, тъй като ги правят радостни, и те раждат здрави деца.

Червените корали спират всякакво течение у майката, било то бяло или червено, като го нормализират.

Червените корали спират всякакви стомашно-чревни разстройства, било то с кръв или със слуз, както при младите, така и при възрастните.

Червените корали правят добри съчетания, създават радост и лекота, и превръщат всяка грубост от характера в мекота.

Червените корали спират кръвотечението от кръвоносните съдове, носа, раните, хемороидите.

Червените корали премахват епилепсията и правят така че човек да не получава повече припадъци.

Парацелз казва: Аз нямам право, нито искам да поправям формата на специфичната същност, защото онова, което Бог е поставил за Своя цел и предопределил до определена степен, него никой не може да го променя. Що се отнася обаче до формата на есенциалната същност, там аз искам да правя подобрения и да прибавям нещо към коралите, така както ми е позволено да действам правилно.

Доброто, същността, душата, перлата на нещата не гние. В нея са всички добродетели и нея (перлата) човек трябва да отдели от онова, което гние. Изолираната перла от червените корали притежава такава добродетел, че спира теченията у жените, без да предизвика странични действия в тялото. Тя спира също и стомашно-чревните разстройства без значение какви са и кога се появяват.

Вътрешния прием на перлата от червени корали спира всякакъв род кръвотечения в тялото. Тя премахва също епилепсията при жени, мъже и деца. Вземането на десет или петнадесет капки от нея прогонва всякакъв вид епилепсия. А който ги взема пет последователни седмици, бива напълно излекуван.

За билките

Хората казват: „Каква сила има тази билка!?“, а би трябвало да се замислят откъде идва тя… Всички неща в природата произтичат от Бог и от никакъв друг източник.

Когато някой пише за лечебните сили в лайката, а забравя кой я е създал, тогава той лъже за нея, а това води до погрешни рецепти при лечението… Този лекар не взема под внимание това, че лайката е в ръцете на Бога, така както Той иска, а не както природата. Това заблуждава някои лекари и те разчитат на билката и семената, а не на Бог.

В една билка не листата и цветовете са решаващи, а действащата сила, добродетелта, есенцията в нея. Само добродетелта е лекарството и лекарят трябва да изолира само нея.

Лекарствата за немския народ се доставят от далечни страни с големи разноски, много усилия, работа и старание, а се оказва, че те са повече от достатъчно на собствена земя и то срещу всяка болест.

За жълтия кантарион

Жълтият кантарион има такава сила, но не заради качеството и състава си, а заради силата, която Бог е вложил в него. Тази сила прогонва призраците на природата, червеите, лекува рани, счупвания на костите и натъртвания от всякакъв род.

В жълтия кантарион има Аркан, представляващ Волята на Бога, която трябва да се изпълни чрез него (жълтия кантарион).

По знаците трябва да се разбира какво има в даденото нещо и какво Бог е вложил в него за доброто на човека. Така например „перфорацията“ по листата на жълтия кантарион показва, че той помага при всяко разраняване – както от вътрешната, така и от външната страна на кожата. Жълтият кантарион е добър също и за онова, което трябва да излезе през порите – за очистването през тях.

Цветовете на жълтия кантарион изгниват във вид на кръв. Това показва, че той е подходящ за лечението на рани и последствията от тях.

Жълтият кантарион трябва да се използва там, където е необходимо едно „обуздаване“ на плътта.

Жилките по листата на жълтия кантарион са знак за това, че той прогонва всички фантазми в човека и извън него.

В жълтия кантарион има четири вида сили, а именно: такива, които действат срещу фантазмите, такива, които са ефикасни срещу червеи, такива, които лекуват рани и такива, които действат като балсам.

Има много видове червеи – някои от тях бягат от миризмата на седефчето, други от ангеликата, но има и такива, които бягат от жълтия кантарион и то не само заради неговата миризма, но и защото в него има дух, който прогонва духа на фантазмите. Духът на жълтия кантарион вкарва духовете на червеите и на животните в една друга представа, така че техният животински дух бяга от него и не го търпи при себе си. Защото, също както слънцето преминава през стъклото, така и духът на жълтия кантарион прониква през духа на сетивата в човека и в животните. Ето защо червеите бягат и се отдръпват от тази билка.

Жълтият кантарион е добър при лечението на рани, но след съответна обработка. Няма билка в света, която след съответна обработка, да може да стане толкова ефикасна при лечението на рани както жълтия кантарион.

Няма друго лекарство, което да може да лекува така добре и цялостно, без странични действия и рискове, както жълтия кантарион.

След съответна обработка в жълтия кантарион се съдържа балсам, който по качества (добродетели) се равнява на всеки друг природен балсам.

При употребата му срещу халюцинации жълтият кантарион трябва да се събира съобразно разположението на небесните тела, така че тяхното влияние също да бъде насочено срещу тези духове, най-често в Марс, Юпитер, Венера, но никога съобразно циклите на луната, а противоположно на тях. Той не трябва да се събира също и след обяд, нито през нощта, а при изгрева на слънцето или около него, в зората, на развиделяване.

Най-хубав е жълтият кантарион, който расте сред други добри цветя и колкото по-дълго, толкова по-добре, и с колкото повече цветя, толкова по-добре и то по време на разцвета им.

При умопомрачение жълтия кантарион трябва да се носи такъв какъвто е – естествен под шапката, в пазвата, като гривна или по друг начин на ръцете. Човек трябва често да го мирише, през нощта да го слага под възглавницата си, да окичва къщата си с него или да го окачва по стените.

Бог е вложил в жълтия кантарион един велик Аркан само заради обсебващите духове и налудничавите фантазии, които довеждат човека до отчаяние; и тази помощ на жълтия кантарион при умопомрачение не идва чрез дявола, а от природата.

За прогонване на червеи жълтият кантарион не се нуждае от подобрение, а се използва такъв, какъвто Бог го е създал – естествен.

За да се използва за прогонване червеи, жълтият кантарион трябва да се събира по места, където се секат дърва или добива глина, там където няма червеи, хлебарки или други подобни. Добитият по този начин жълт кантарион се поставя на раната с червеите и те падат от само себе си. В случаите, когато в тялото има повече такива червеи, които растат от гнойта в него, поставен на пъпа жълтият кантарион ги прогонва.

Не всички червеи идват от гнойта. Жълтият кантарион прогонва само онези, които идват от нея.

В сиренето, кашкавала, както и в месото се развиват червеи, които могат да бъдат прогонени със стръкове жълт кантарион.

За прогонване на червеите от тялото, жълтият кантарион се поставя или върху кожата или върху пъпа. После на болния се дава леко очистително, което ги отстранява напълно.

От жълтия кантарион може да се приготви лекарство, което да лекува всякакъв род рани и ухапвания, и което превъзхожда всички други лекове за тях.

Често пъти се правят рани във формата на лоши знаци, така че една малка рана да води до смърт. Такива рани, които сами по себе си са смъртоносни, но които по отношение на мястото, където са и органът, който са засегнали, не са смъртоносни, могат да се лекуват с балсам от жълт кантарион.

От жълтия кантарион се приготвя и друго лекарство с балсамична природа, което обаче се пие. То е най-доброто, което може да се вземе при лечение на ухапвания и вътрешни рани от всякакъв род достигнали до жизненоважни органи. Този балсам от жълт кантарион няма и не може да има равен на себе си сред всички лекарства за пиене използвани при лечението на рани.

Съществуват балсами, които предпазват мъртвите тела от разложение. Съществуват обаче и балсами, които запазват живите тела, така че те да не се разлагат, а да остават здрави. Балсамът от жълт кантарион например не позволява да гние нищо в живото тяло. В него (жълтия кантарион) има една велика добродетел, тъй като той предотвратява появата на отворени рани, язви, разязвания и други подобни увреждания.

Балсамите от жълт кантарион могат да лекуват всякакъв род счупвания на костите и всичко, което е премазано или има кръвонасядане по него. Те разнасят насъбралата се кръв без странични действия.

Черен кукуряк
(Helleborus niger)

За листата от черен кукуряк

Когато листата от черен кукуряк се оставят да изсъхнат на сянка от източния вятър, а после се стрият на прах и смесят със същото количество (като маса) пудра захар, се получава лекарство, приготвено по същия начин, както са започнали да използват тези листа първите философи на лекарското изкуство.

Съвсем първите философи в Древността се радвали на добро здраве и дълъг живот. За тази цел те използвали лекарството приготвено от листа на черен кукуряк. Заедно с това обаче, философите поддържали и порядъка в тялото си – нещо, което трябва да прави всеки, който иска да достигне предопределения му край.

Съвсем първите философи започвали да вземат листа от черен кукуряк след шестдесетия си рожден ден (считано, че годината има 365 дни) и така до края на живота си. Благодарение на това те не се разболявали и дочаквали здрави своя край. В тях не можело да се открие никаква язва – нито на белите дробове, нито на черния дроб, нито на далака или на което и да е било друго място по тялото, никакво течение от отворени рани, никакво вътрешно течение, което би могло да доведе до по-ранна смърт. В тях не можело да се открият рак, сълзящи възпаления по кожата, оттоци по краката и други подобни. Те не страдали от инсулти, подагра, висока температура, продължаваща няколко дни. В тях не възниквало разлагане, от което би могло да се появи дъх или да се развият червеи.

По-късно обаче се появили „хуморалните“ лекари, които не съблюдавали тайните на природата. Те измислили слабителните, клизмите, сиропите и т.н. И си поставили за цел в един ден да направят това, което листата от черен кукуряк правят за двадесет или тридесет години. Така тази билка била пренебрегната, а вниманието било насочено към очистителните, клизмите и други подобни средства.

За корена от черен кукуряк

Коренът от черен кукуряк има силата да прогонва болести като епилепсия, подагра, мозъчен инсулт и воднянка.

При онзи, който има мозъчен инсулт и страната му е парализирана, коренът от черен кукуряк отстранява материята предизвикваща парализата, а при болния от воднянка този корен отстранява излишната вода.

За лечение на епилепсия коренът от черен кукуряк трябва да се събира при намаляваща луна в знака на везната, която най-подхожда за тази болест, и да се суши под въздействието на планетата Венера в сянката на Борейския вятър, което означава по обяд.

При лечение на епилепсия, три дни преди да настъпи пристъпът, болният трябва да се очисти – трябва да взема корен от черен кукуряк… Същото се отнася и при лечението на подагра. Така подагричното течение се отнема и в часа на пристъпа се чувства много малко от него.

Когато инсултът е стар и установен, на болния също трябва да се дава корен от черен кукуряк като очистително средство, също както при епилепсията и воднянката.

Силата на корена от черен кукуряк е толкова голяма, че тя търси причинителя на болестта и в нейната природа е да не оставя и кътче от тялото, в което да не е проникнала.

Инсултът е една от най-силните болести и коренът от черен кукуряк притежава силата, която е толкова голяма, че да може да се противопостави.

В тялото коренът от черен кукуряк премахва онова, което не трябва да е в него – онова, което иска и може да му навреди. От тук следва, че също и менструацията у жените трябва да се прогони само чрез очистване, като за тази цел коренът от черен кукуряк е най-подходящ. Той е подходящ също и при мъртъв плод и мола, при червеи и други образувания.

Очистителните невинаги успяват да предизвикат менструация, аборт, да прогонят червеите от тялото, докато коренът от черен кукуряк го прави. В него има такава добродетел, която прогонва всичко неприятно и вредно за човека.

Ако Бог искаше най-добрият лекар от всички немски университети да може да използва този корен и билка (черен кукуряк ) – естествен за цялото свое изкуство, то този лекар би имал достатъчно умения, много повече отколкото всички свои книги. Това го доказват делата.

Балсамът от черен кукуряк е не само очистително, като самата билка, но той и съхранява също. Освен това естественият балсам е лекарство, което предпазва от всички влияния на звездите, от чума и т.н. Ето защо той трябва да се има предвид не само при земните болести, но и при тези, които възникват под влияния на Етера.

Съществуват много растения, които очистват епилепсията, други – жълтеницата, трети – ревматизма и т.н. Само очистване обаче не е достатъчно, необходимо е след това да се лекува. Така например, ако вятърът изгаси огън, то въпреки това остават въглени, които тлеят. Ето защо след очистване на епилепсията, лечението трябва да продължи с есенция на витриола.

Най-доброто лечение при подагра е да се очисти само подаграта, а не нещо друго. „Хуморалните“ лекари например очистват течностите, а течностите не са болестите. Течност и подагра са толкова различни едно от друго неща, както черното от бялото. Ето защо онова, което тези лекари очистват не донася полза, а по-скоро вреда.

Коренът от черен кукуряк очиства само подаграта. Той е едно лекарство за нея; и едва след като лекарят е приключил с очистването, можеш да преминеш към лечение на самата болест.

При воднянката също трябва да се започне с отнемане на излишъка, в случая вода, с корен от черен кукуряк и едва тогава може да се премине към лечение на болестта. Воднянката се лекува с есенция на желязото. Целта на лечението е да се предотврати повторната поява на болестта.

Персикария (кървавиче)

С персикарията се лекуват отворени рани при човека и животните. С нея могат да се лекуват почти всички видове отворени рани.

Ако се употребява правилно, персикария лекува и рани при които другите лекарства не са успели да помогнат и които не са вече рани, а увреждания.

По отношение лечението на рани у човека и животните персикарията няма равна на себе си. Всичко, което е отворено или иска да избие, тя го отстранява. Така например при конете за езда на мястото, където седлото се опира в кожата на животното и я притиска, често се отваря рана. Колкото голяма и лоша да е раната обаче, без значение, дали е отворена, или още в самото начало, персикарията я лекува безпроблемно. Така конят може да продължава да се използва ежедневно без това да му навреди. Същото се отнася и за човека – ако на някой му избие нещо по ръцете или краката, или на други места по тялото в следствие на занаятчийска работа, или бъде наранен от носенето на вериги, както това е при затворниците, или е болен и има рани от залежаване… или други отворени рани, като тези по краката или ръцете, тази билка ги лекува всичките.

За употребата на персикария

При рани: свежата и зелена персикария се прекарва през прясна, течаща вода за време достатъчно да се изяде половин яйце; и колкото по-студена е водата, толкова по-добре, защото тази билка се подобрява само от студена вода. След това все още свежата и мокра персикария се поставя и привързва на болното място. Ако с времето обаче тя започне да затопля и иска да гори, да се разлага и мирише, трябва веднага да се свали от раната и на нейно място да се постави нова – така се прави до пълното оздравяване на болното място. След това свалената от раната персикария се заравя на влажно място, за да може да изгние, а щом това стане и раната заздравява. Мястото, където е заровена персикарията, се затиска с достатъчно голям камък, така че добре да се закрие от него. Много хора правят кръст върху раната, а други се молят допълнително – това обаче не е необходимо, защото в природата на персикарията е да действа по този начин, а това не е нито магьосничество, нито суеверие. Онова, което не се лекува с тази билка, то още по-малко може да се излекува с лековете, внесени отвъд океана.

В магнита е силата да привлича без ръце и крака желязото към себе си. Ако искаме обаче той да привлече стрелката на компаса към себе си, тогава тя първо трябва да се намагнетизира, да се натрие с него и да се подготви, така че „коремът“ да отиде при „корема“, а „гърбът“ при „гърба“. Така „коремът“ на магнита привлича към себе си „корема“ на стрелката.

Действието на персикарията в раната е подобно на това на магнита спрямо стрелката на компаса. Ето защо между персикарияата и раната първоначално трябва да се създаде единство, което означава едно уеднаквяване между плътта на увреденото място и тази на билката. Това обяснява защо персикарията трябва да влезе в съприкосновение с раната. Така там, където е магнитът, било то наблизо или надалеч, се простира и действието му до желания край.

След като се свали от раната, персикарията трябва да се зарови и затисне с камък, защото, когато е зелена и на корена си в градината, тя не прави нищо. Докато живее, персикарията работи със звездите и звездите с нея, а при такава работа тя не е от полза за никой човек. Когато обаче се откъсне, тогава тя е мъртва и звездите вече не действат в нея. Тогава обаче вложената в нея добродетел, заради която тя е и създадена, преминава в човека. Персикарията трябва да лекува нараненото място и върху него тя работи дотогава, докато то не оздравее напълно. Ето защо колкото по-продължително е времето, необходимо за нейното гниене, толкова по-дълго лекува и работи тя; и обратно: колкото по-бързо персикарията изгние, толкова по-бързо и раната заздравява. Ако раната е голяма и трудно заздравява, на следващата сутрин трябва да се повтори същата процедура, както в началото – персикарията да се намокри под студена, течаща вода и така както е все още студена и свежа да се наложи върху болното място, а после, след като се свали, да се зарови. На третия ден трябва да направиш същото и ако е необходимо още много пъти – десет, дванадесет, четиринадесет дни един след друг, а може и повече. Не трябва да се отказваме. Така стръковете персикария ще гният един след друг до пълното заздравяване на раната.

Персикарията помага и при зъбобол от студено. За тази цел тя се прекарва през студена вода, а след това болният зъб се налага с нея. Тъй като обаче процесът на гниене продължава прекалено дълго, в този случай тя обикновено само се слага върху болното място, като често се сменя с нова, без да се заравя. Много са случаите, при които зъбоболът от студено е минавал, без да се появява отново на същото място, благодарение на заравянето на билката.

Персикарията има и силно наркотично действие, така че тя действа успокояващо и оздравяващо при всички големи възбуди в тялото, които водят до смърт, като например при всички видове главоболия, пристрастеност, обсебеност или други подобни, или там, където тялото е толкова възбудено от болестта, че нищо друго не може да помогне – тук персикарията е последният и най-добър успокоител за вътрешно приложение.

В миналото е имало обичай лютивостта на персикарията да се отнема, като се запържва в свинска мас и олио, и едва тогава да се дава за ядене като лекарство.

Благодарение на наркотичната си сила персикарията отнема и преодолява високата температура, както и хъркането на белите дробове, кашлицата, болките в корема, а също и болките ниско в коремната област при жените.

Персикарията е добре да се налага външно при силно възпаление на кожата и всички видове изгаряния, взета самостоятелно, както с розова вода, и да се сменя често.

Замърсената рана трябва да се държи чиста, защото замърсяването възпрепятства лечебния процес.

Нищо не заздравява, ако природата не желае това. Заздравява само онази рана, която трябва да бъде излекувана. Там, където има големи течения и те искат да имат изход, там нищо не трябва да се затваря, лекува, защото това би означавало на настъпи смърт. Там, където обаче това не е така, персикарията помага.

Не по-малка е помощта на персикарията при зъбобол под формата на вода за уста. Сгорещената, дотолкова доколкото може да понесе човекът вода, се оставя в устата да изстине. След това се изплюва и се поема ново количество вода, която също трябва да бъде колкото се може по-топла. Това се прави много последователни пъти. Така всяка болка в зъбите изчезва… Персикарията, използвана за приготвянето на водата за уста също трябва да се зарови след това, а мястото да се затисне с камък.

Ако имаш зъбобол, който е много силен и упорит и идва от кръвта, каквито са всички най-силни болки в зъбите, натрий зъбите си с персикария, а след това я зарови и затисни с камък, който е достатъчно голям и тежък. Така с изгниването на билката и болката ще изчезне.

За лечението на вътрешни болести персикарията трябва да се подобри, което означава да се смеси с вода от кучешко грозде или с вода от дебелец и да се кипне за малко. След това се оставя да изстине и едва тогава водата може да се пие. Използваната персикария се заравя и затиска с камък.

За безстъблената решетка (Carlina acaulis), гамахему

Коренът от безстъблена решетка действа подобно на луната – той изтегля силата от един и я дава на друг – на онзи, който го носи в момента.

Всичко, което изкуството може да направи в светлината на природата, него може да го направи и самата природа без изкуството. Например: да приемем, че изкуството може да вземе и извлече от билките едно лекарство и сила, за да го даде на човека, както това става при лечението – взема се от билките и се дава на болния. От своя страна, природата също може да вземе лекарството във водата, в почвата, в звездите и да го вложи в едно тяло, билка или камък. Така всичко, което тя е събирала навсякъде, го дава на човека под формата на билка или семе.

Водата взема от един и дава на друг. Такива са и лекарствата – те вземат от един и дават на друг. Докато при огъня не е така – той взема всичко и не дава нищо. Съществуват и сили, които вземат и нищо не дават.

Да отнемеш силата на някого е голяма работа. Ако обаче този някой не прави нищо със силата и не я използва, и тя напразно е в него, е по-добре тя да му бъде отнета, още повече, защото природата може да помогне за това и го иска.

Съществуват много неща, които отнемат разума на човека и го правят съвсем слабоумен и див, без да го дават на друг. Съществуват обаче и неща, които отнемат Мъдростта от един и я дават на друг. Първоначално всичко това се е правило от египтяните, които чрез своето гамахему отнемали щастието от един човек и го давали на друг, който бил нещастен. По същия начин те постъпвали и с победата и успеха. Така например големите успехи на Александър Македонски, на Юлий Цезар не се дължат на благоразположението на звездите към тях, а на това, че са били отнети от други и дадени на тях. Двамата обаче не са единствените. Подобни неща са се правили и с други, и то още повече, защото това се е случвало често. Откривателите на гамахему и онези, които са го правили, са били магове, защото това е част от магическото изкуство.

Съществуват много камъни, които са създадени като гамахему, които по природа са гамахему, които създават любов, приятелство, вражда, радост, страдание, победа, загуба, щастие и нещастие, ученост, невежество, високо положение, ниско положение. Всичко онова обаче, което е тук и се взема от един, се дава на друг, съобразно възможностите на природното влияние.

Всичко, което природата може да направи и то е вродено, то е познато и е по възможностите на магическото изкуство.

За да се различават от изкуствено създадените, естествените самородни гамахему се наричат ангелски.

Който иска да се наслаждава на действието на корен от безстъблена решетка, той трябва да работи усилено за неговата сила, защото без големи усилия тя нищо не прави. Който работи добре и колкото по-здраво, по-дисциплинирано, на него коренът от безстъблена решетка му помага, докато работещите около него остават без сили. Необходимо е обаче да се знае кога и как се изравя този корен, а също и как се прилага, за да действа той.

Коренът от безстъблена решетка е добре да се взема от онези, които са силни и могат да се напрягат, като една проверка за скритите им болести. Това означава, че този корен дава достатъчно сила на организма, така че те (болестите) да могат да излязат навън.

Когато една сила се вземе от някого, онзи, който я получава, заприличва на онзи, който я дава. Така например, ако даващият силата е гневен, тогава и онзи, който я получава става такъв, ако е мързелив и получаващият става мързелив и т.н. Това е така, защото в силата на човека са също и нейните други, вродени качества, които вървят заедно с нея, което означава, че добродетел и сила вървят заедно, сили и навици – също, тяло и влияние – също.

Молитва

О, Господи,

Дори да имахме всички Аркани и еликсири на големия и малкия свят в ръцете си – всичко това би било едно нищо!

Само при Теб, в Теб и с Теб са Вечният живот и Светлината!

След Великата смърт в нашите тела, които като че се обновяват чрез Божествения огън, тази Светлина ще бъде проникваща и наистина ще заблести и засвети.

Бог да благослови това скоро да стане!

Амин! Амин! Амин!

АУМЪ

---