От Мълчание към Мистерия

Избрано от Старците и Елеазар Хараш

Предговор

Само Безмълвието може да опише Върховната Мистерия – защото тази Мистерия е Неизговорима.

За Висшите светове може да се говори – защото те са отклонение от Върховната Мистерия.

От Словото израства енергията. От Безмълвието израства сиянието, а от Мистерията – това, за което не може нищо да се каже.

Какво струва Висшият свят – пред Истината и Безмълвието.

В единството с Бога си неуязвим, а в Мистерията си изначално свободен и преизпълнен.

Любовта е отражението на безмълвното сияние, слязло от Абсолюта. Сиянието можем да го видим, но Абсолютът е това, което не може да се узнае, и затова тук царува Сфинксът – Царят на Безмълвието.

Ние сме изначално безмълвни и с велика пълнота, но когато сме били изречени, сме слязли – и Словото е слязло заради това изричане. Сътворението е изреченост.

Ние сме родени, за да познаем своята неизреченост, своята изначалност.

Словото е проявеност, защото си изречен. Безмълвието е пълнота, нероденост – изначалност.

В пълнотата на Безмълвието няма въпроси.

Мълчанието води към Мистерията на Нищото, а Нищото е Орлово гнездо – недостъпното място.

Когато станах Нищо, познах себе си, но как мога да обясня на хората, че съм сред тях, но не съществувам в света, а в Учителя – Истината.

Абсолютът няма име – какво име ще дадеш на Нищото. Нищото е Безмълвна Мистерия.

Ако съм в Истината, за какво са ми качества.

Елеазар Хараш

От Мълчание към Мистерия

Избрано от Старците и Елеазар Хараш

От разумно говорене към Свещено Слово

Думите са същества и когато ги изговорим стават наша съдба

Звуците са вторични. Звукът е произлязъл, когато съществата са изоставили своите Свещени корени. 34

Древните котки… Те не обичали много думите, защото с думите се излизало навън, във външни шумни светове, объркани светове. Т.е. колкото повече думи, ставаш толкоз по-външен, по-сътворен, особено бъбривият човек. Т24

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, откъде идват думите? – Учителят отговорил: Думите идват от невидимия свят, от невидимото измерение. Ние трябва да бъдем много внимателни с думите, защото с всяка дума, която ние възприемаме, в нас може да се посее мрачно същество. 32

Думите са същества: те дишат, облагородяват, одухотворяват, обожествяват или разрушават. Думите са ръце на същества – и чрез думите, чрез тези ръце, тези същества ни улавят. Т25

Духовете се обличат с думи и с мисли – и чрез тях те живеят в човека. Затова човек трябва да си даде отчет с какви думи се храни и какви думи поддържа, за да не стане късно. Т28

Злото и дяволът често влизат в устата на човека. Често устата не принадлежи на човека, друг говори чрез нея. Човек трябва да знае кой говори с устата му, кой мисли в мисълта му, кой броди в емоциите и в чувствата му, защото устата може да бъде заблудена, както и очите, ушите, сърцето, умът и т.н. Устата може да бъде място за танца на дяволите и паразитите. Опасен е този път. 40

Никита Мистик: Думите спят в себе си, но когато ги изговорим, те оживяват и стават същества. Тези същества стават нашата участ. Т24

Някои хора мислят, че могат да говорят, каквото си искат. Не! Власт над всяка дума, защото думите ще те гонят. Т24

Който няма чисто отношение към думите, върви към провал – защото има таен свидетел, който следи за всяка дума. Няма значение дали е казана външно или вътре, в мълчанието. Има таен свидетел за всяка дума, включително и в пустинята. Т25

Всяка празна дума е дълг. Т1

Натрупването на определени думи и слова определя и създава събитията. Т6

Словото е образувател на нещата: болести, здраве, успехи, скърби. Това все е натрупано слово. Т6

В говоренето милиони хора са изгубили своята Душа, своята Божественост, своята индивидуалност. Това означава, че говоренето е голяма отговорност и това е нещо, от което делфините са се отказали. Т8

Говоренето е качество на змията (падналата същност), затова се изисква контрол. Колкото си по-бъбрив, толкова повече привличаш змията и ставаш нейна храна. Да говориш, във висшия смисъл на думата означава: никакви излишни думи в говоренето. Окултният ученик има една важна задача – да се научи да говори вътрешно (с мълчанието си). Т3

Злото и дяволът са силни в човешкото говорене, но срещнат ли Чистото Слово, те настръхват, защото в това Слово слиза и работи Висша Сила. Всяко земно и човешко говорене натрупва голяма карма за бъдещето на човека, защото човекът е изпуснал Словото и думите. Земните хора нямат осъзнато говорене. Що е обикновеното земно говорене? – Неосъзнато създаване на бавен договор за обвързване на човека с дявола и злото. 40

Дяволът е посегнал дори на Словото Божие и понеже е изгубил част от Същността на Словото, той вечно се скита като ограбен. Често дяволската реч прилича на културна, логична и дори приятна, защото дяволът е майстор на замаскирането. Освен на замаскирането дяволът е и цар на празните разговори. Той знае, че те разхищават енергията и здравето на човека. 40

Злото много говори, но малко казва. 40

Говоренето на един човек нищо не може да ни каже, ако той не познава Душата си и ако не живее по законите на Душата си. Т8

Разговорите също са живи същества. При разговорите има обмяна на духове, на енергия, на същества. Т14

Обикновените разговори са голямо разхищение на енергия. След време това разхищение разбива дарбите на човека, развитието му и най-вече светлинното тяло, хекао. Т14

Приказливостта е пилеене на разум. Т25

Обикновените разговори отслабват волята. Т3

При обикновените разговори се губи Духът, същността. Т3

Китайски афоризъм: Не се страхувай от тежък труд, страхувай се от празни разговори. Т24

Всички многословни хора са предопределени за тежка и мрачна съдба, от която, разбира се, ще се учат и поучават. Т29

Две неща, казват суфи, правят сърцето жестоко: първото – прекалено говорене, второто – прекалено хранене. Т18

Който говори много, губи своя Божествен образ. Т5

Ислямът: Който говори много, задължително греши много. Т.е. в никое истинско учение не може да има бъбривец. Т23

Да бъдеш много разговорчив – това е болест. Човек посяга на потенциалната си мистична сила, на една важна енергия дълбоко вътре в себе си, която трябва да му помогне в истинско развитие, за да може да помага на себе си и на другите. Това постепенно води до бъбривост и там вече болестта е вкоренена… Започва се с разговорчивост, после се превръща в бъбривост и после вече лечението е много трудно. Т9

Бъбривите боледуват, защото отварят вратата на нечисти духове. Т2

Със силното говорене изпъждате висшите същества. Т1

Ангелът говори винаги тихо и положително. Дяволът ходи шумно, говори високо, иска да е забележим. Т3

Злото и дяволът често използват онези хора, които умеят да говорят обезсърчително, за да могат след време да им говорят обезсилващо. Всяко омърсяване и обезсилване е подготовка за обсебване, но това се отнася само за неразумните хора и същества. 40

Тот: Неправилното говорене, от много превъплъщения, е създало нашата тъмнина, наречена съдба. То е създало много препятствия и много врагове. Т29

Да се оплакваш от лошия вятър и дъжд, от лошото време – това е болест. Т9

Когато в разговорите се стремиш да господстваш, това е болест. Т9

Прямота или искреност, която вреди на хората, това е болест. Т9

Любовта към резките думи и резките откази – много опасна и фина болест. Т9

Още една много фина болест: постоянно да обсъждаш кое е правда и кое е неправда, това е болест. Т9

Има едно проговаряне, което показва, че сме сгрешили и че веднага една Божествена врата се затваря за нас. Т5

Разговорът с човека е загадка. Това е нещо зад пределите на света. И това не са просто разговори, а въвлеченост от самия Бог. Бог има там… изпраща човека в изпитание. Някои разговори искаш да ги избегнеш, но те са важни – да ги надраснеш. Примерно имаш тежка майка и не искаш да разговаряш с нея, или баща – избягваш. Настрой се: все едно разговаряш с деца. Възрастните също са деца. Настрой се, иди приятелски, направи си формули – Бог да участва в тези разговори; говори спокойно – и така ще избегнеш нещо: ще избегнеш след време други тежки разговори, които ще ти се стоварят, а те ще бъдат много жестоки и може да създадат карма. А тези, по-малките неща, те спасяват от голямото зло. Така че приеми ги и не бягай, защото след време ще се натъкнеш на жестоки разговори, където се създава тежка съдба. Ето защо близките хора често се обиждат, трудно се понасят: за да се избегне срещата с други хора, където обидите и разговорите ще създадат съвсем друга карма, ще създадат и съвсем други последствия. Тези разговори, всички без изключение, водят към Тайнството на Свободата – но когато бягаш… Аз не казвам често да търсиш такъв разговор – но когато не можеш да го избегнеш, да го посрещнеш по правилата и да отидеш с лекота. И ако ти наистина имаш лекота и внесеш тази лекота, даже и на човека ще му стане леко и той ще разбере, дори и да те обижда, че има нещо друго. Т29

Когато разговаряте с хората, най-вече трябва да наблюдавате не толкоз какво си говорите, а оня вътрешен диалог, който става между Душите, оня говор без думи, той показва дали ще се разбирате, дали трябва да си имате доверие, как да подхождате, как да помагате… Искам да кажа, че този невидим говор – вътрешен на Душите – е по-важен от всичко, което се казва. Някой път е хубаво да се потвърждават нещата и с говорене, и с мълчание. И двата говора да са в Единство. Т8

Всяка лоша поза е привличане на отрицателните сили на природата. Всеки лош жест и всеки нечисто зададен въпрос – и аурата се пропуква. За да се проведе правилно един разговор между двама, трябва да знаеш как да застанеш, как да седнеш и в каква поза да бъдеш. Т4

… когато имат строго определена среща, ако закъснеят с няколко минути, вече не се явяват висши същества на тази среща, разговорът се променя и човек постепенно изгубва връзката. Т10

Лошата дума е излязъл от устата дявол, а това е обвързване

Говоренето лошо е духовно месоядство – така правите Сатана победител. Т1

Нечистото слово привлича всички страдания и нещастия, защото Бог се отдалечава. Т1

… нечистото слово е духовна смърт. Там, където е нечисто словото, винаги ще има смърт. Т3

Нечистите думи в твоята реч – това е болест. Т9

Учителят Мелхория казва още: Щом говориш неправилно, тъмни сили се вливат в тебе. Т18

Думите, които използвате, показват какви връзки си създавате и с какви същества общувате. Лошите думи се превръщат в зли същества, гонители, същества на разрушението. Т25

Пазете думите, говорете тихо и умерено. Не допускайте думи, които ще станат ями и пропасти във вашия живот. Лошата дума е излязъл от устата дявол, а това е обвързване. Пазете чисто Словото във всеки миг! 40

Злото и дяволът са енергиите на нечистата дума, но вие никога не влагайте енергията си в тази дума, защото всяка нечиста дума е опасно общуване с нечисто същество. Не общувайте с лоши думи и мисли, защото това е много обвързващо и много привързващо, а това може да въвежда човека в тъмнота и празнота. Никога не се заговаряйте с тъмни мисли и слова, защото това са същества от застоя и миналото. Това е стара и прастара тъмна област, а тези същества са отдавна заключени в духовен затвор. 40

Зохор – злото – знае, че ако успее да развали Словото на човека, това ще провали човека, защото всичко се строи или разваля чрез Словото. Начинът на говорене изисква Чист Духовен Опит. Това е Опит, който дълго време е бил контролиран. Така се е родил Мъдрецът. Но дори и той, макар и рядко, прави грешки в Словото си, а поученията му са тайно дълбоки и вътрешни. 40

Злото и дяволът бавно и постепенно ще се разгърнат в развалената и предизвикателна реч. Всяка нечиста дума е особено посегателство към Пътя на Развитието. Пазете много думите и мислите, защото те могат да дарят здравето, Устоя и Равновесието, но те могат и да ограбят здравето, Устоя и Равновесието. Зад лошите думи дебне зла власт. Тези думи могат да превземат човека. Натрупаните лоши мисли и думи създават фатални последствия. Пазете думите! 40

Зохор – злото – всякога дебне нашето невнимание и всяка наша изпусната дума. Всяка изпусната и неправилна дума създава връзка с едно паднало същество. Но там, където има Контрол над думите и старание за Контрол над мислите, там Висшите Същества започват да устройват живота на човека по Божия Повеля. 40

Зохор – злото – е скрито в думите, особено в грозните и зли думи. В тези думи се крият престъпни изостанали духове от другия свят, които чрез тези думи искат да се вселят в човека. Който се е обвързал особено силно с такива думи и мисли, е попаднал в ръцете на опасно зли демони от другия свят, а раздялата с тях е винаги трудно нещо. Изисква се голямо разкаяние и промяна на живота. 40

Злото и дяволът могат да влизат в устата на човека и тогава от устата си, ако е бдителен, човекът може да чуе тежки, стари, гробовни гласове от миналото. Тук човекът трябва много да се пази от тях. Молитвата е Убежището, Бог е Опората. Устата може да бъде обсебена, както и очите. Чистете, чистете, чистете всичко в себе си: думите, гласовете, чувствата и всичко! 40

Нечистите думи ограбват и здравето, и радостта, и правилното разбиране. Те изкривяват намеренията. Ограбват Будността на човека и неговото осъзнаване – и човекът става външно същество: външно същество, оплетено в заблуждения… А има и случаи, сам Бог не желае да говори на такива същества. Т26

Нечистите думи са паднали учители: по саморазрушение, по неувереност, по колебания, по внушаемост, по агресия, по безволие и по отчаяние – всички тези думи са едно живо, постепенно умиране. Т26

Когато нечистите думи се натрупват, те придобиват власт да изменят поведението на човека, и то често – без неговото знание: просто те го отстраняват. Т26

Аторит – змията – обича нечистите изпуснати думи. За нея мълчаливият човек е мъчение, трудно го улавя. Но нечистият и бъбривият човек са цяло богатство за змията. Ако един мълчалив и истинен човек говори много малко, тихо и пестеливо, змията се уморява от него. Змията не винаги знае какво прави, но Бог в нея винаги знае. 42

Христос казва: „Не се кълнете, не заклинайте!“ Клетвата и заклинанието в миналото означавали властване на един дух над душата на друг човек, защото с клетвите и заклинанията се привлича един по-висш свят, който да вземе участие в нашия живот. Човек апелира към по-висш свят, че това, което говори, е вярно. В този смисъл понякога клетвата е стар мях, нещо остаряло. Когато човек кълнял лъжливо, а това е почти винаги, той е пострадвал, защото е получавал обратния удар на своята клетва. Т4

Христос казва: „Не се кълнете!“ Това означава, че човек вече не може да апелира към висшия свят, но вътре в себе си той ще знае дали е прав или не. Това е промяната. Тези, които кълнат, влизат в опасен омагьосан кръг, в учението на змията. Т4

Мъдрите казват: За да излекуваш човека, трябва преди всичко да чуеш думите на неговото сърце и преди всичко трябва да се излекуват думите. Т30

Извинение за погрешките няма, погрешките се заличават, само когато се изправят. Някои мислят, че с едно „извинявай“ ще се разреши въпросът. Една дума може да убие човек – и те мислят, че после всичко е наред с едно „извинявай“. Т24

Говоренето срещу Учителя е говорене срещу Бога. Т1

На един свой ученик Орфей казва: Не говори нечисти думи, защото ще повредиш остротата на духовния си взор. Т18

От Словото зависи в каква мисловна атмосфера ще живееш. Т2

Възстановяването на чистотата на Словото ликвидира грехопадението

Заключвайте лошите думи в себе си, така ще контролирате злите същества. Т21

Най-малко десет години трябва да страдаш, за да изправиш езика си, говора си и думите си. Т22

Без контрол на словото вие ще останете в омагьосания кръг на астрала. Тогава ще има много прегради в живота, които не ще можете да победите. Който постигне контрол на словото, за него вече няма карма, няма съдба. Контрол означава да живееш в Духа. Т2

Дяволът се ликвидира с мощна динамика. Затова ни трябва енергия, т.е. мълчание и никакви излишни, обикновени разговори. Т1

Чрез упражнения с духовен дневник ще се научиш да не се пилееш в празни разговори – за да се концентрираш в Словото. Т1

Ако говорите малко и разумно, а по-дълго мълчите, ще се объркат плановете на дявола. Т1

Духът не спори никога, спорът е качество на ума. Т2

Сатана е казал, че в спора се ражда Истината. Учителят казва: „В спора Истината се губи“ – защото се оттегля, защото Истината е безспорна. Т2

По страници Откровението е малка книга, но с наситено Слово. (Бог говори малко, но изчерпателно.) То е скрито в символи, които са вечен език на небето. Това означава, че Бог не обича говоренето, т.е. Отец говори с малко думи. Колкото по-малко говори човек, толкова повече съхранява своята висша енергия. Т5

… колкото повече се разбират двама човека, толкова по-малко си говорят. Ако много си говорят, ако много си обясняват нещата, сложно е положението. Т15

Да внимаваме какво говорим с малките деца. Т1

Ако искате да развиете една дарба, една способност, никога не говорете за нея. Т1

Когато човек съвършено пречисти словото си, натискът на звездите се разпада. Т1

Да бъдеш скромен и отстъпчив в речта, в разговорите, не само приятелски – всякакви разговори. Т9

Чрез контрол на словото се отстраняват всички сили на мрака. Т2

Чрез контрол на словото в човека се ражда вътрешната светлина. Т2

Възстановяването на чистотата на Словото ликвидира грехопадението – то е започнало с нечистото слово. Т3

Сай Баба: Животът става спокоен и безопасен, когато човек очисти напълно говора си – начина на говорене. Т25

Говорете само чистото слово, така ще имате връзка с висшите същества. Т21

Говори всякога чисто и ще привлечеш Бога-изцелител вътре в себе си. Т21

Словото на човека е особен род ангел-хранител. Значи ако човек говори правилно, самото му слово се превръща в ангел-хранител. Ако ти не говориш правилно, може да чакаш помощ от някакъв ангел-хранител, но ти вече си нарушил закона. Т18

В говоренето има едно-единствено скрито благословение. В говоренето има едно-единствено скрито основание. Това е разумността. Колкото по-разумно е словото на един човек, толкова повече той си проправя път към същността на живота. 31

Ако Словото е чисто, и животът ще бъде чист, защото животът се излъчва от Словото. Чрез контрол на словото Духът ще научи човека да живее правилно. Т2

При най-трудните положения на живота от твоята уста излиза същността – скритото слово – и разкрива дълбочината на твоя характер. Т2

От окултна гледна точка думите също мълчат, но има определени моменти, когато скритото значение на една дума се дава като дар. Когато скритото значение на една дума се даде, тогава виждаш красотата на Духа. Т6

Когато в стремежа на човека липсва Чистота, думите крият своето значение. Имам предвид думите като живи същества (словото е живо). Когато в стремежа на човека липсва нещо, тогава той е изхвърлен от собствената си дълбочина. Т6

На всяка крачка говорим пред Учителя

Безсмъртието се дължи на правилна мисъл и на правилно говорене. При пълно пречистване на словото всички сили във вселената могат да се владеят. Т1

За тези, които са осъзнати, разговорите водят към Дълбините на Тайнството, към Дълбините на Живота и към Мистерията. Има хора, с които някой път говорите: има нещо мистично, нещо магнитно, обмяната е правилна. Това са стари Души, които в миналото имат връзка. Това е старо доверие от минали животи: там може да се говорят какви ли не неща, там тече голямата Искреност. Ти голямата Искреност не може да тръгнеш да я разказваш на всеки човек, защото ще пострадаш, а някъде ще те изкарат и че не си добре. Т29

Всички празни разговори, спорове са забранени. Т1

За Бога, за Любовта не се говори. Т1

Кабала казва: „Горко на този, който тълкува външно Свещените книги.“ Външното води към смъртта. Тук става въпрос за тези, които се хващат за буквата, а не за Духа. Т5

Аторит – Змията – казва: „Да говориш за Бога е змийско дело. Но да имаш Бога е Чудо на Сърцето и Чудо на Пътя. Ако аз, змията, съм в тебе, как можеш ти, бедний ми човеко, да говориш и да имаш моя Бог?“ 40

Всякога, когато се говори за дявола, той става много внимателен, той става целият в слух. Той живо се интересува какво точно говорите за него. Никога не бъдете критични, защото той е само служител и инструмент на Бога. Бъдете критични не към дявола, а към себе си, за да се преоткриете. 40

Чистият съхранява твърдостта си с помощта на мекотата. Това е един даоски закон, много важен. Не е необходимо да говориш на висок глас за своите принципи. Тихо, убедително, устойчиво. Т12

И така, бедни човеко, научи се да говориш на себе си тихо, леко и мъдро. И когато изтече срокът на Мярката от четири милиарда години, тогава ще дойде ден, Бог ще ти се яви и ти ще разбереш дали си готов за Разговор. 41

При всички условия на живота говорете винаги с тона на Любовта, т.е. тихо. Т1

Учителят казва: „Истинският ученик никога не говори за обикновени неща.“ Т5

Мярка е: Окултният ученик завършва винаги своите разговори с положителни думи. Т4

Чистият не говори много, той живее в Духа. Т4

Най-красивото умение в живота е да умееш да говориш. Който говори с душата си, увеличава Сиянието на своето сърце, Светлината на своя ум и Благостта на своята воля. Когато душата заговори, думите ѝ светят, а мълчанието ѝ сияе. 31

Когато аурата на човека е слаба, той може да говори безспирно, но без никакъв резултат. Истинската аура е кръгът, в който живее Посветеният. Всеки ученик трябва да си създаде живия кръг на своята аура и да остане вътре в неговия център. Това преведено означава: духът му трябва да стане активен и буден. Ученикът трябва да работи, за да направи своята аура чиста и могъща. Този кръг от светлина се подготвя чрез много работа върху себе си, Любов и постоянство. Това, което дава сила на Словото, е аурата. Само чрез една Огнена аура мислите ви могат да имат крила и да пътуват безпрепятствено в пространството. Т4

Да знаеш как да говориш, това е въпрос на Духа в теб, защото Той е чистият говор. Т5

Когато Лао Дзъ говори, той никога не се опитва да убеждава, защото действа с Недеяние, с непривързаност, т.е. с Абсолютна Любов. Т9

Само чистият може да различава кой му говори. Т12

Искаш ли да вървиш по пътя към своя Учител, искаш ли да уцелиш Сърцето на своя Учител, искаш ли Учителят да ти каже „Да“, искаш ли Учителят да ти се усмихне, тогава усъвършенствувай се в Истината, в търпението и в малкото говорене. 44

Когато Подходът е Свещен като отношение, тогава можем да говорим за по-съкровените неща. Т9

Братството е всякога Свещен разговор между съществата. За да има истински разговор, трябва да има Братство. Това е закон в живота. 34

Догоните: Истинският Живот е разговор със Свещеното в себе си, а падналият живот е човешки разговор. Т28

Догоните отдавали голямо значение на езика, т.е. на първичното чисто говорене. Те вярвали, че точното говорене е призоваване на Истината, т.е. Ясното Слово. Тези, които са изгубили чистото говорене, догоните ги наричат дефектните хора – т.нар. обществото на маските; те са, наричат ги още провалените хора. Лисицата, или провалените хора, имат беден език, беден говор. Т28

Истинният човек е по-дълбок от всеки разговор

Брат Михаил: Силата на Посветените е, че те знаят как да насищат думите, защото те притежават своята аура, Първичната субстанция, която е динамичен елемент на Прасветлината. Техните думи получават своята сила от тяхната аура, а аурата на Посветения е потопена в чистата светлина. Именно тази светлина прониква в душите. Т4

Да говориш по законите на Любовта и на Светлината означава всичко около тебе да затрептява и да се преобразява. Това е постепенен процес. Това се отнася най-вече до думите-принцип, пълни със смисъл и съдържание. Така говорят Учителят, Христос, Великите Учители. Т6

Ще ви дам един важен окултен съвет: Когато застанеш пред лицето на някой Посветен – няма значение от външно или на вътрешно поле – никога не говори усложнено и усукано, и фалшиво, бъди абсолютно искрен и смирен. Значи: никога не говори усложнено, въобще, когато си изнасяш проблемите – всичко това може да се каже много искрено и кратко, за да не се отдалечи Духът в него, който те гледа по начин, за който нямаш представа. Посветеният има Слово, което само за един миг може да се превърне за тебе във Врата към един друг свят. Но с твоето невежество, което си мислиш, че е знание, ти губиш не само другия свят, но и този свят. Т8

Когато пред тебе стои човек, който е познал тайната на Нищото, всички разговори и въпроси се обезличават, защото Духът не е място, при което можеш да говориш. Тук ти трябва тотално възприемане. Тук ти трябва абсолютен молитвен дух, молитвено състояние на високо ниво, което е всъщност сърцевината на ученичеството. Т10

Когато срещнете такъв човек с отворено трето око, ако може по някакъв начин да разберете, че той има такова трето око, най-хубаво е да слушате неговия вътрешен говор. По-малко думите и повече между думите, повече неговия вътрешен свят, неговото вътрешно битие, неговата дълбочина. Ако задавате често въпроси, ще създавате преграда и няма да чуете неговото вътрешно битие. Той малко говори външно и много вътрешно. Т11

Лао Дзъ като говори, засенчва и себе си, за да блести Дао. Т20

Яджнавалкия: Който говори за Брахман, трябва да произлиза от Него. Т29

В петото тяло, т.е. висшата душа, човек познава себе си, а това означава, че не позволява на други същества да мислят вместо него. Ако се срещнат двама души с пето тяло, т.е. висша душа с висша душа, те могат да се разберат с много малко думи или без думи. Защо? Те нямат нужда да си говорят с думите, защото те си говорят с присъствието си, със своите излъчвания. Т12

Четвъртият Старец Ахал Бавада: Да познаваш думите означава да можеш да ги пронизваш. То е качество на Духа. И когато Той проникне до костите им, откриват се други значения, защото Духът те е дарил с нещо от себе си, с нещо от Скритостта си. И ти започваш да разбираш думите като един скрит свят, като една скрита дълбоко в себе си вода, но вода, която вече е потекла и към тебе. 47

Има разговори и думи в Свещения език, които отключват много дълбоки енергии – енергията на истинското развитие. Разговорите са обмяна със същества: тези същества се преливат от един човек в друг – хората са често скачени съдове. Има разговори, които са съдбоносни: в тях самият Бог участва и проговаря – даже не е човекът, даже не е неговият Дух. Т29

Разговорите между Толтеките са били на изключително ниво – така те взаимно са увеличавали Бог в себе си, Орела, увеличавали са своята Мистерия и своята Безкрайност. Когато се срещнат двама Мъдреци, никога няма противоречия – прегръщат се две Слънца, прегръщат се две Сияния, прегръщат се Почит и Почит. Даже няма уважение, уважението е по-ниска дума: дълбока Почит към скрития Живот, към скрития Бог в тоз човек. Т29

Вторият Старец Азавот Махария: Истинният човек е по-дълбок от всеки разговор. Истинният човек не разговаря – той говори Истината. Разговорът е доказателство за това, че няма ясност. Истината е Древна Пълнота – Пълнота без обяснения, без разговори, защото тя е несподелима, тя трябва само да се постигне. 46

Четвъртият Старец Ахал Бавада: Когато един Изначален Старец говори, Той ни превежда от Същността към Прасъщността. И думите Му, колкото и близки да са ти, те са Мистични думи. Те са същества от Мистерията, защото тук Изначалното говори на Пътя ти. Думите са безмълвни ухания на полъха от Древни, Древни ветрове. И тези думи са ефирни учители. 47

Случвало се е Амором да е допускал среща на Независим Старец с Изначален и тогава разговорът е бил много странен, Мистичен, Потаен. И те са се прегръщали един с друг като Слънце със Слънце в името на Великото Негласие, защото в това Красиво Негласие е участвал сам Древният, а те са си обменяли с Него един вид Древност с друг вид Древност. Този разговор е изумявал Боговете, макар че те не са го охващали, защото са нямали такъв Охват, такава Дълбинност. Охватът е въпрос на степен на Незнайност. 36

Говоренето на Истината е отношение към Бога

Учителят казва: „Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим Истината.“ Т24

Който не говори Истината, казва африканчето, животът му ще стане непоносим. Т21

Думите на лъжата трупат бъдеща бедност и тежки болести и последствия. Който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата, отнема му се разбирането – той навлиза все повече в неразбиране на нещата. Лъжата е извратено говорене, развалено слово. Лъжата е най-силната връзка с проклятието и със смъртта. Т25

Демоните влизат в човека най-вече чрез лъжата – главната врата за тях. При другите грехове влизат дяволите. Но там, където има лъжа, това е най-коварното нещо. Почнеш ли да допускаш често лъжи в живота си, ти се населяваш с демони. Т25

Истината имате право да премълчавате, но лъжа не говорете, защото ще се свържете с Черното братство. Т1

Има едно нещо, с което можем да победим дявола. То е никога да не говорим лъжа, абсолютно никаква лъжа. Т11

Учителят казва следното: Човек може да говори вярно, без да говори Истината. Т7

Например когато човек говори Истината, но не я е преживял по пътя на опита, това е лъжлива информация, защото ако Истината не е преживяна, тя не може да разруши илюзията. Т4

Руми: Каквото и да каже Любовта, това е истинско, а когато безлюбието говори вярно, това е шум и безсмислица. Т12

Най-добре е да се започне дневник за говорене на Истината от Нова година, дотогава се гответе. Говоренето на Истината е ключ за образуване на мощна сила, която всъщност е Бог, защото Истината сразява всичко; защото Той действа. Т1

И така, стихът „Не хвърляйте бисери на свинете“ означава: Не говорете Дълбоките Истини на обикновените хора, неподготвените хора, земните. Те не са достойни за Истината – Истината е само за подготвения, Пречистения човек. Т27

Когато хората са чисти и святи, Истината им се говори пряко, а иначе им се говори със символи, защото мракът ще им отнеме даденото. По този начин Божественото пази хората. Т6

Като се говори истината, се трупа енергия, сила и здраве. Т1

Всяка казана Истина повишава енергията. Т2

Говоренето на Истината е отношение към Бога, тогава Духът все повече се вселява във вас. Т1

Чрез говорене на Истината ангелите често ще ви посещават, те се интересуват от нас. Т1

Заратустра: Когато човек говори само Истината, той може да превръща енергията си, когато трябва, в голяма сила и стихия. Т27

Заратустра: Говоренето на Истината е трупане на вездесъщ Огън, защото Истината е тясно свързана с Правилното поведение. Т27

Евангелие от Салидон: Когато говориш Истината, ти строиш в себе си храм на Бога. Т11

Основният закон на Словото е Истината – закон на свободата. Посветените знаят, че всяка казана Истина усилва силата и живота на Духа. Т2

Учителят: Истината се ражда в много дълбоко мълчание. Не в спора, а в много дълбоко мълчание на душата, насаме. Забележете: не даже в истинския разговор, защото при истинския разговор няма спор, а има една голяма взаимствена приемственост. Т12

Истинското търсене завършва с преживяване на Бога. Всичко друго – религии, учения, философии – са сънища. Въпросът за Истината не е въпрос на разговори. Това е въпрос на търсачество и огромна целеустременост. Т18

Който говори Истината, твори и живее във великия дом на Бога. Т21

Учителят казва, че само от позицията на сливането с Истината може да се говори наистина мъдро и истинно. Т11

Жрецът Авилор: Когато говориш Истината, ти не си във времето. Т11

Този, който е влязъл и пристигнал в духовните и мистичните тайни, той не говори дълбоко за тях, защото ще изкриви Истината, и той не прави посегателство. Т22

Когато аз говоря, никога нямам за цел да бъда интересен, никога – да бъда привързан. Имам само една-единствена цел: непривързан и да говоря Истината. И никога не искам да бъда разбран, нямам такава цел, защото има начин да бъда разбран. Т9

Посветените не говорят за Истината, а чрез нея. Т10

Умът мисли, Духът знае. Умът говори, Духът владее

При грехопадението човекът е изгубил същественото – Любовта – и е започнал да говори на друг език, човешки, езикът на знанието. Т22

Сфинксът предупреждава, че който живее без Бога, изгубва Древния Език и започва да говори на човешки езици. Човешките езици са наречени в Египет мъртви неща. Т28

Умът е говорител и проповедник на живота, но без да има живот в себе си. Т5

Окултната наука казва: „Нека умът да мълчи като риба.“ Когато става въпрос за правдата, нека умът да мълчи като риба (това е всъщност спасението на човека). Колкото повече говори умът, толкова повече умираш. Такъв е същественият закон, защото умът няма мярката и така той трупа своята карма. Т5

Умът се различава по това, че той има едно качество на силна привързаност, той е привързан към своето мислене… Той винаги говори, ако външно не говори, вътрешно мърмори, обаче говори, той е привързан и винаги говори. Т12

Ти можеш да си затваряш очите, но светът, който е влязъл в тебе, може да продължи да говори. Т21

Умственият застой в човека, това е сбор от паразити със своите мнения. Те си имат изработени мнения в човека. Така че някой път ако мислите, че говорите с човека – не, разговаряте с други същества. Т23

Ако спорят човек с развито четвърто тяло и човек с пето тяло, този от четвъртото тяло винаги губи. Защо? Защото след разговора той продължава да си говори сам. Диалогът продължава, той продължава да мисли, понеже е привързан към менталното си тяло. Ако мисълта е лоша, той не може да я прекъсне, ако е бил обиден или сам се е обидил, той не може да си прекъсне мисълта и дълго време ще бъде засегнат поради привързаност. Докато човекът на петото тяло, т.е. будният, много лесно прекъсва мислите си, защото той живее в богатството на своята душа, той не е привързан към мислите, към чувствата, към настроенията, към емоциите и той много лесно се освобождава. Т12

Между ума и Мъдростта на Духа винаги има пропаст, т.е. между знанията на ума и Мъдростта на Духа винаги има голяма пропаст. Когато един Посветен, един Мъдрец, един Учител говори, той не говори от името на ума, на знанието, на свещените книги, той говори от името на живота. Което означава, че най-лошото нещо, което може да се направи с Учението на Учителя, е да се превърне неговото Слово в знания. А Учителят казва: „От знанията трябва да изтръгнете живота“ – това е разликата. Т9

Разбира се Мъдрецът, Посветеният, Учителят и т.н. пак използват ума, но той е вече пълен слуга, той не може да взима никакво решение вътре, в тях. Тогава вече Душата и Духът взимат решения. Мъдрецът използва ума просто за контакт с хората, тъй като те още не са достатъчно узрели за контакта в мълчанието и контакта в Тишината с душите, защото те не са готови за чисто душевни отношения, чисто духовни и в по-висок план. Т9

Знанието е в света и в ума, Мъдростта е в Духа. Умът мисли, Духът знае. Умът говори, Духът владее. Нечистите разговори увеличават ума и света. Мъдрите разговори – от тях се расте в Душа и в Дух. 36

Самадхи е тотално изживяване на Бога в себе си. Тук умът изчезва напълно и в човека започва да говори Духът. Духът използва ума в изчистен вид като инструмент за връзка със съществата. Т9

Словото е дълбокото в човека, то е в шестото тяло. Неговата дълбочина се намира в шестото тяло или човешкия дух. То е самият ваш дух. Той е, който познава тайната на всяко общуване. Т12

Учителят: Истинското учение първо се проповядва чрез силата и благородството на вътрешния живот – не да почетеш малко и да говориш, а първо трябва да огледаш вътрешния си живот и чак после идат думите, защото само вътрешният живот, Божественият живот може да осмисли думите. Иначе си започнал да проповядваш преждевременно и разбира се, ще създадеш една карма и за тези, които учиш, и за себе си. Има много такива проповедници, които обичат да говорят, и в това число даже и намират слушатели, защото винаги има слушатели. Много хора има винаги, които обичат да бъдат заблуждавани и това става много лесно. Те се намират, сродни са, говорят си, докато който разбере истината, напуска. Т12

Ако Бог е влязъл в словото на човека, другите гласове излизат. 40

Днес всяко слово трябва да бъде разбрано с ново съзнание, не както е било говорено в миналото. Защо? Защото опасността е голяма – опасността е тази да не заживее миналото на учението, т.е. традицията. Учението трябва да се разбере по нов начин, с ново, свежо разбиране, иначе Учението ще стане традиция, т.е. суета. Най-лошото, което можем да направим с едно учение, е да го превърнем в традиция. Т9

Ако Божественият човек реши да говори, това означава, че Бог е пожелал. Тук няма никаква намеса на ума – и затова Словото му е Благодат и Истина. Т9

Вдъхновението никога не говори чрез знания, а чрез Присъствие. Т9

Практиката на формулите е най-висшата практика

Така молитвата е един вътрешен, съсредоточен разговор на душата с Бога и при този разговор душата получава откровение в зависимост от истината на своето развитие. Христос казва нещо много важно: „Да не се молите като езичниците с много думи“ – означава, че тук е отхвърлено многословието, което е един голям враг на душата. Т4

Запомнете, че изключително усърдните Молитви провалят всички планове на дяволите и демоните, защото зад тези Молитви стои Божията Сила и Висшият Невидим Свят. 40

Думата молитва в миналото се е наричала заклинание, в последствие, понеже тази дума е малко опасна, и се е нарекло молитва, по-безопасно… Но Молитвата е Бяла магия, също влиза в тази система на Бялата магия. И неслучайно Учителят казва, че Формулите са магически инструменти в ръцете на ученика – нещо много важно, много отговорно. Т8

Когато ученикът иска да говори на Бога, той се моли по съкровения начин. Това е начинът да Му говориш. Т13

Халил Джубран: Бог не чува думите ви, освен когато Сам Той не говори чрез вашата уста. Т21

Чрез формулите вие се свързвате с Бога външно и вътрешно. Т2

Турска поговорка: Който говори нечисти думи, проваля всичките си молитви. Т23

Формулите не търпят никаква лъжа, съмнение, двойственост. Злото влияе чрез входа на двойствеността. Т2

Сатана знае, че формулите, които са чистото Слово, са самото поражение за него. Ето защо той хвърля много сили, за да отклони човека от формулите. Сатана знае, че постоянството във формулите ще ви донесе победа. Той хвърля всичките си сили, за да разубеждава. Словото е Бог, а това предопределя предварителна победа. Т2

За да се справим със злото, е необходима и външна, и вътрешна Бдителност и най-вече натрупване на Чисто Безмълвно Слово. Чистото Безмълвно Слово е Тайнство за злото. Тук злото е завързано и не знае какво да прави. Но ние трябва много да сме отдадени на това Потайно Бяло Слово, защото то е Подадената ни Ръка от Древния Бог. 41

Чрез формулите се разпиляват отрицателните сили и внушения на природата. Т2

Формулите определят какво ще стане във вашия живот, какво ще се сбъдне – въпросът е до постоянството. Т2

Формулите дават Божествен резултат, но изискват Божествен начин на живот или силен стремеж към пречистване. Т2

Всяка формула върши скрито своята определена работа. Всяка формула си има своя неизбежен срок. Формулите изпълняват замислите на Духа. Т2

Чрез постоянство всички формули ще се сбъднат. Всяка формула е една Божествена идея. Всяка Божествена идея е една могъща сила. Формулите показват, че присъстваш във вътрешния живот на Бога. Т2

С формулите воюва Любовта – никакво безпокойство, а само търпение! Научете се да вярвате на Словото докрай, дори когато нещата изглеждат като свършен факт. Т2

Практиката на формулите, практиката на Словото е най-висшата практика засега. Т2

Формулите са ключ за всички проблеми. Въпросът се свежда до търпението и постоянството. Формулите са могъщи същества, могъщи служители на Бога. Т2

Анморор (на Древния Език Аринор) – Учителят – е Потаен Водител. Анморор воюва скрито за нас и затова се изискват много усърдни Формули, защото те са неизвестно Оръжие за астралните сили. За Анморор Словото е Мислещо Оръжие, съзнателно действаща Жива Сила. 36

Четвъртият Старец Ахал Бавада: Стихията става Слово, когато Абсолютът е казал „Да“. Когато Древното Начало е казало „Да“, тогава Словото действува като Мълниеносен Принцип. 47

Свещената дума, според жреците, има божествена власт. Според древните египтяни свещената дума е метод, който те пренася на слънцето. Т13

Свещената дума видоизменя времето. Т13

Хаварити – Древните думи са Свещени Сили на Бога, спотаени Живи Същества

Хаварити – Думите – са слезли тук, но не са от този свят. Те са Същества от други нива и измерения. Само Чистотърсещият може да ги проучва и да прониква в тях. Хаварити са Същества, движещи се в Древния Бог, и затова те могат да дадат Дълбоки Преживявания, ако бъдат отключени от Бога. Хаварити, или Древните Думи, са Свещени Сили на Бога, спотаени Живи Същества. Те живеят или в Дълбоко Светло Място, или в тъмно и мрачно място според избора на човека. Силата на Чистите Хаварити е в това, че те могат да ни покажат Пътя. 41

Хаварити (на Езика Залихир) – Думите – са Свобода, Път, Пробив, Сила, ако станем Чисти Приятели с тях. Хаварити могат да се превръщат в Могъщи Действия, ако дълго сме живели заедно с тях и сме ги почитали. В Хаварити са скрити Безмълвни Чудеса. Те са Заключени Светове, но с Чисти и Постоянни усилия те се отключват за нас. Важно е само едно: тайното и дълго Умение да чакаш. Думите не са Думи, а Дълбоки Сили в Духа. Те са Мълчаливи Духове, които чакат своето време. 41

Когато храниш Хаварити постоянно, те стават част от твоята Същност и от твоя Път. Думите могат да донесат Спокойствие и в бедствието, а могат да донесат нервност и в мирно време. Условията на живота се намират в Хаварити и във Формулите. Мъдрият е Мъдрец, защото сам си избира Думи и Формули. И така той става все повече Светещо Същество. Има Думи, които създават Душа. Има Думи, които създават Дух. Има Думи, които създават Древния Бог в нас. 41

Хаварити – Думите – крият в себе си нашия начин на живот. В Думите са скрити нещата, които ни очакват. Хаварити са Тънки Енергии, които образуват и привличат събитията в нашия живот. Думите и Словото, които дълбоко чувстваме, стават нашият живот. Думите са огледалата, в които се оглеждаме. Когато сме твърдо в Свещените Думи, пред нас постепенно се открива Древният Чист Път. 41

Хаварити – Думите – са Тиха Помощ. Трябва да ги оставим и да им позволим да звучат в нас, и да им се наслаждаваме като на Скъпоценни Гости. Думите зреят в нас като плодовете. Хаварити са Ключове – те отключват Същества. Те са Тайни на Боговете. Те ни хранят, приспиват и обучават. Има Думи, които са Скрити Врати към нашия Дух. На Дълбоките Хаварити трябва да отделяме Специално Внимание. 41

Хаварити – Чистите Думи – са един Устойчив Свят. Думите могат да бъдат и Съкровища, и Скривалища като например: „О, Велик и Древен Дух, скрий ме в Себе Си!“ Неправилните Хаварити изкривяват нашите позиции и възгледи. 41

Хаварити – Думите – улавят настроения, състояния, същности. Хаварити топлят, учат, успокояват, вдъхновяват. Има Хаварити, които рисуват Покоя. В Чистите Хаварити е скрито Вдъхновеното Пътуване. Има Хаварити, които съграждат човека, а има и такива, които го разяждат. Хаварити са едновременно и Таен, и явен свят. За Разумните Същества е важно само едно: Чистите и Свещени Хаварити. Те са Непробиваемо Царство. 41

Хаварити – Думите, Древните Думи – са Воини. Те са Мъдри Сили от Скритото Тайнство на Воина. Скритата Сила на Воина е изградена от Думи и Мълчания – така се случва Светът на Изяществото на Силата. Дума, казана в своето Чисто Време, променя съдбата, защото попада на Специалното Място в Сърцето. В Хаварити има нещо скрито от Тишината, от Същността. И затова чрез Думите можем да придобием Същността. 41

Хаварити – Думите – са Път към Тайните на Словото. От Хаварити зависи нашият Поглед, нашият Възглед за нещата, нашето Виждане, защото Думите са Живи същества на Стремежа. Стремежът е съставен от Живи същества. Това са Думи на Силата. А Вдъхновението е създадено от по-висши Хаварити. Правилните Думи, ако имаме особено отношение към тях, те стават наша Храна, наши Водители. Ако имаме лошо отношение към Правилните Думи, ние се саморазрушаваме, понеже губим част от Съзнанието си. Всяко падение е започнало от Хаварити, но и всеки Възход и Преображение се намират в Хаварити. 41

В Чистите Думи ние сме Духовни. В Съкровените Думи ние сме Неизразими. В Древните Думи ние сме Мистични. В Чистите Думи се усилва Стремежът ни, Пътят ни. В Съкровените Думи се усилва Вдъхновението ни. А в Мистичните Думи, когато сме живели дълго с тях, се отваря Древна Врата. 41

Ом

Има думи, които не са думи. Те са чиста енергия, чиста духовна субстанция. Те са чисто Божествено течение. Те са Тишина – едно свято Божествено течение. Например такава е думата „ОМЪ“. Тя символизира Началото на нещата. И затова тя е произнесеното Слово на Тишината. Т9

ОМ е първото слово, произлязло от безмълвието на Брахман. ОМ е звук, който създава в човека дълбочина и безмълвие. Т22

ОМ – това слово е толкова древно и толкова свещено, и толкова извън времето, че винаги най ще му подхожда безмълвието. Т22

Думата АУМЪ е дума от този език, безмълвния език; една от малкото изтръгнали се думи. Но тя е повече безмълвна, отколкото звучаща, макар че в известен смисъл тя е звучаща тишина. Думата АУМЪ е безмълвният звук, вътрешният звук. Т16

Това е дума, която беше изговорена, но една част от тази дума си остана неизговорена, защото е чиста и непроявена субстанция, защото е Вечна. Това означава, че ОМЪ, това е Свещената сила на Тишината. Ето защо ОМЪ се произнася максимално тихо, без глас. Защото това е Свещената Сила на Тишината. Т9

Аум е вътрешно движение на Духа, но трябва да умееш да извикаш тази дума и да я сгъстиш. Всички адепти са независими чрез Аум – те знаят, че Аум има пълна власт над астрала. Аум е Първичното Слово. Т2

Думата АУМ е Сияеща. Тя е част от Древното Богоподобно Състояние. АУМ разрежда материята и я превръща все повече в Ефир. И ако човек продължава с Любовта си към АУМ, от Финия Ефир той ще се завърне в Изначалния Океан. 41

Но тишината е постоянна и непрекъсната. Звукът изчезва, но тишината звучи всякога, тя звучи вечно. И затова АУМЪ е наречено още звучащата тишина. Т16

В Марахава – Тишината – звуците са опустошени. Тук само АУМ може да живее, но АУМ не е звук, а Прадревен Символ. АУМ е Сиянието на Висшата Тишина, Символ на Единението с Единния, звук без звук. АУМ е Мястото на Древната Лекота, Чистата Същност. Който е влязъл тук, нищо не може да каже, защото става преизпълнен. И това е Марахава. 40

В чистото Слово се вселява Духът

Чистото Слово и Бог са едно и също нещо. Т2

Яджнавалкия: Брахман е Чисто говорене. Т29

Чистото Слово привлича Духа, Който се вселява. Т2

Чистото Слово дава увереност, т.е. Дух. Т3

Бог е Гласът на Словото, останалото е само говорене. Т27

Словото е Бог, ето защо отговорността е много голяма. Т2

Само Свещеното Слово е носителят на живота. Земното слово е погубителят, защото земното слово е изпъдило Бог от себе си. 37

Попитал ученикът своя Учител: Защо е важно чистото слово? – Учителят отговорил: Чистото слово е неуязвимост. Когато ученикът го постигне напълно, той става подобен на слънцето. 32

Чрез Чистите Думи ние зависим от Древния Бог. Всички, които не зависят от Бога, пропадат. Ако сме в нечистите думи, ние сме нереални. Чистите Думи са Почит към Реалността и Скрития Живот. Чистотата на Думите ни води постепенно към Смисъла на Думите, а Смисълът е движещата се Могъща Реалност. 41

Чрез контрол на Словото Бог се вселява. Словото се дава като дар, за да се служи с него на Бога. Чистото Слово и Бог са неразделни. Без контрол на Словото няма Бог и няма спасение. Т1

Словото като Принцип определя най-висшето служене. Когато Словото е Принцип, зад него стои Бог. Това, което покорява злото, е Словото като Принцип, т.е. Словото като Огън – това е неговата Първична същност. Т3

Пречистването е пътят, по който Словото става Бог. Да постигнеш Словото, значи да се слееш с Бога. Чрез Словото се оформя вътрешният образ на Духа. Т2

Насочете всичките си сили за пречистване на словото, за да познаете Бога и да разберете същността. Нечистото слово прегражда вътрешния път към Духа. Бог може да бъде в единство само със Себе Си, със Словото – това е Неговата същност. Бог влага енергията Си в чистото Слово и така чистият постига своите цели. Т2

Води се изключителна война отвътре. Главен фактор в тази война е Словото. Сатана е антисловото. Той е упорит дори когато победата е близо. Вашето постоянство е единствената ви гаранция. Изходът е в Словото. Христос победи Сатана чрез Словото. Той призоваваше Словото, Което е самият Бог, самата победа. Т2

Тот казва: Който не може да придобие Чистотата на Словото, си остава смъртен, защото Безсмъртието е Чисто Слово. Т30

Хората на нечистите слова говорят много, но не могат да кажат нищо, защото нямат Дълбочина. Хората на Чистото Слово са Дълбока Вътрешна Вода. Те носят в себе си Дълбок Мир, Устой, Увереност, защото Словото-Дух ги подкрепя. А Словото-Дух, това е Древният Свят. Древните Слова, това е Могъщо Движение и Дълбоко Проникване. 40

Ислямът: Словото е благословено съкровище. Думите на неверниците нямат Същност в себе си. Словото е голяма чест, то е подпис на човека; Словото е документ. Т25

Тот: Всеки ден усъвършенствай думите си и говора си. Говори като Светлината – и ще станеш Светлина. Свещеното говорене е процес на Древната Светлина. Т29

Словото е най-висшият проводник на Духа. Чрез Словото Духът всеки ден претегля съдържанието на човека. Т2

Чистото Божие Слово, Първичното… То влияе за оформянето на третото око. Това е най-силният инструмент за оформяне и образуване на третото око – изчистване на Словото. Човек започва да говори малко, точно, рядко да обещава и много да мисли като обещава, и да изпълнява, и ако се тренира в тези неща, дори и да прави известно време малки грешки, той ще израсне и това око ще се отвори от само себе си без никакви техники. Т11

Чрез чистото Слово отново започваме да чувстваме пълнотата на живота (изобилието), както е било в древността, защото Духът се излива в нас. Т2

Словото е живот. Това означава, че трябва постоянно да мислим за Бога, за да Го родим в себе си. Т3

Чистото Слово може да се съхранява само чрез Любовта. Така Чистото Слово се превръща в средство, в метод на саморазкриване. В това саморазкриване се явява Гласът, който не говори. Това е Откровението на Любовта. Чистото Слово съществува, защото то е средство за Откровение на Словото, което е без Глас. Това Откровение означава, че Душата е извървяла земния си път и сега тя има Нов Път – Вечен Път. 34

Словото е Древен меч

Зохор – злото – често се опитва да разваля Чистото Слово и да го понижава. Но ако човекът е твърдо установен в Чистото Слово, това означава, че Бог всякога е с него, а това е Създателят на Устоя. Ако сме в Тайната на Вниманието, всякога ще сме в Чистото Слово и Бог ще бъде нашата Скрита Сила. 40

Чистото Слово е абсолютното оръжие на Белите Братя – в този вихър злото изгаря. Т2

Сгъстеното Слово е най-голямата преграда срещу злото. Сгъстеното Слово е Бог. В сгъстеното Слово е скрита тайна – закон на по-бързите вибрации. Т2

Чистото Слово е огненият кръг около човека. Т6

Словото е убежище – при опасност достатъчно е да влезеш в убежището. Т2

Постоянното сгъстяване на Словото е универсален ключ за разтопяване на всяка болест, но трябва да се определиш за новия живот. Т2

Само Словото може да устрои живота, защото Бог работи чрез закона на Словото. Т2

Човек е по-силен от условията, защото сам ги е създал чрез Словото и чрез Словото може да ги възстанови. Т2

Словото управлява духовните същества, наречени трудности. Т23

Чистото Слово е врата, през която Духът минава и оставя Своите блага. Словото е преди всичко: преди успеха, преди победата. Т2

С живото Слово, с вяра и без съмнение, се постига всичко. Т1

Успехът се намира вътре в Словото, което е същността. Словото е разрешението на всички въпроси. Т1

Учителят казва: „Няма въпрос или трудност, който Словото да не може да разреши. Уповавайте само на Словото, а не на външна помощ.“ Т1

Придобиете ли чистото Слово, вие ставате господари на съдбата. Т1

Словото ще ви донесе всичко, защото е Бог. Бог работи чрез Словото. Всички блага са заключени в Словото. Т2

Словото е Велика Тайна

В думите „Словото бе Бог“ е скрита цялата Окултна наука. Това означава, че в безкрайната вътрешност на Словото има Велики Тайни. Т6

Словото говори за Красотата на Древния, а Мракът говори за Величието Му. 43

Свещените Слова са движения на Боговете. Свещеното Слово е носителят на Живота. Бог е, Който дарява Свещените Слова. Т28

Чистите Думи са Срещи с Вечността, а Мистичните Думи са Срещи с Безкрая. В Чистото свети Съдържанието, в Мистичното сияе Смисълът. 41

Кабала: Магия – означава постигане на Абсолютното Слово, това всемогъщо същество – Словото! При заповед на Тихия Глас цялата вселена млъква. Т1

Кабала: „Да говориш значи да твориш.“ Т4

Кабала казва: „Когато Бог говори, възникват събития.“ Събитията са особени излъчвания на Словото. Това се отнася до окултната власт на Словото. Т4

Словото е Древният Жрец, Водителят

Понеже сме изгубили Реалност, ние се нуждаем от Ариворот. Това е слязлата Любов на Древния. Словото е Върховното Послание. Словото е нашият Път на Завръщането. Словото, което избираме, е Словото, което ни е избрало. Словото е Древният Жрец, Водителят. То е слязло, защото ние не умеем да водим себе си. 37

Ариворот – Словото – е слязло от Древния Бог, за да ни служи. То е Негов Дар. Словото е Дух-Пазител, но ако го пазиш Чисто. Нечистото слово не може да ни пази. Чистото Слово е Древен Свят. Проваленото слово е паднал свят – свят, отделен от Тишината и Пълнотата на Живота. Чистото Слово може да прониква в Древността, в Света на Боговете и в Скритоизвисените. 42

Ариворот – Словото – расте от Постоянството в Чистотата. Така човек възвръща изгубената си Будност. Чистото Слово е събудена Осъзнатост. То е Източникът, създал изворите. Източникът е Един, изворите са много. Овладяването на съдбата се нарича Контрол над Словото. А там, където съдбата е тежка, Контролът над Словото е бил изгубен. 42

Ариворот – Словото – носи в себе си Свещена Интимна Близост и може да я споделя с човека. Без Чистото Слово човекът е в безпътица. Той се движи от света към ада и обратно. Словото ни е дадено, за да открием Вечното си Възхищение и Вдъхновение към Древния Бог. Словото е говоримо, изречимо, но то си остава Несътворено в своята Скрита част. 42

Ариворот е скритият в нас Бог. И ако разберем това, тогава Словото ще стане наш Водител в Бога. Словото движи световете. Словото се движи в нас. Словото е движение на Бога. Словото е Гласът на Бога. 37

Ариворот – Словото – е отвъд хоризонта, отвъд Слънцето. Със Словото можем да живеем, можем да се топлим. Не е достатъчно да вярваш в Словото, трябва да го обичаш по един Специален начин. Ти вярваш в Словото, но и злото вярва. Но злото няма Специално Отношение към Ариворот и затова то няма Пазител. Злото има само един смътен спомен за Словото, но то няма връзка с него. Чистият в Словото може да отключва неговата Сила. 42

Ариворот (на Езика Залихир) – Словото – е Древно Чисто, Изначално Чисто. Трябва да го съхраняваме, за да имаме Духа си и Душата си. Духът в нас е, който може да издири Тайните на Ариворот. В Чистото Слово сме Дълбоки и Смирени. В Дълбокото злото умира, а в Смирението угасва. Който владее Словото, владее Живота, защото Словото е Дървото на Живота. Откъде е произлязло Словото? От Съвършенството на Древния Бог. 42

Ариворот – Словото – е Приятел. То може да те направи Светлина, Дух, Свобода, ако го разбираш и осъзнаваш. Чистото Слово е единно в себе си, нечистото слово е двойствено. Ариворот означава да мислиш като Словото. Словото е Тайна на Живота. Когато Чистото Слово се скрива, то се превръща в една Красива Тишина. Чистото Слово е Безсмъртна Същност, Самосветеща Свобода. Това Чисто Слово прави Вечните неща. 42

Словото е Същност, Словото е превъзходство. Словото е Учител. То ни учи и отвън, и отвътре. Словото е нашият Дом, нашата опора и убежище. Дори и Боговете живеят чрез него и в него. Самият живот е родено Слово. Словото е, което ни превръща в Душа, Дух, Вечност и Безкрайност. 37

Ако станеш Син на Ариворот, Син на Словото, тогава се завръщаш при неговия Създател и заживяваш в неговото Убежище. Що е Ариворот? Велика Възможност на Бога. Без Ариворот няма устроен живот. Ако Ариворот ти изпрати Истината, ще я разбереш; ако не ти я изпрати, ще се заблуждаваш. Словото е Решителят. 42

Това, което слиза при нас, е Ариворот. Що е Ариворот? Словото-Дух. Който е заживял в Словото, е станал Дух. Словото е Древна Потайна Същност. Ето защо то ни превръща от хора в Духове. Помнете: В Ариворот е целият ни Път. Само когато извървим този Път, ставаме достойни за Безмълвната Пълнота и Древност. 37

Ариворот – Словото – е прикрита Божия Сила и Тайна

Ариворот – Словото – е Скрита Сила, която може да се отключва, но само от Посветените. Силата на Словото е въпрос на Абсолютно Доверие в Словото. Мъдрият трупа и съхранява Слово, за да издигне То в Дълбок Божествен Миг и да възкачи Развитието в по-високо Измерение. Всеки Мъдрец умее да натрупва Тайната Сила на Словото. Това натрупване винаги служи на Истината. Всяко натрупване е особен род Хранилище за Божествени Цели. 42

Ариворот – Словото – е Силата над природните стихии. Словото ги задвижва, те са негови слуги. Самите стихии са заключени в Словото. Словото само ги изрича и те тръгват по своя път. Стихиите са енергии на Древната Сила-Повелител. Всеки, който злоупотребява със Словото, всякога си създава един тиранин, който да го мъчи. Но всяко болно слово може да се лекува с Чисто Божествено Слово и разкаяние от Душа. 42

Ариворот – Словото – дарява Вътрешния Поглед. То съхранява нашата Вътрешна Сила. Словото е Убежище и Съкровище, ако го узнаем и познаем. Узнаваме го в Душата си, познаваме го в Духа си. Словото може да създава прегради и да отключва стихии. В Древността това се е наричало Преградна Магия – място, в което не можеш да пристъпиш. За да влезеш в определено място, Ключът е Ариворот. 42

Ариворот – Словото – е създало многобройни същества и ги е заключило в морето като в гроб. Словото е създало стена и съществата не могат да излизат от морето. А ако някое по-смело същество излезе от водата, не знае какво го очаква в този друг свят. Словото всякога изисква Усърдна Бдителност. Там, където има страх, няма Чисто Слово. 42

Ариворот – Словото – е прикрита Божия Сила и Тайна. Който почита Словото, се пази да не злоупотребява с него. Така той съхранява Лъчите му. Словото е Древно Сияйно Място. То е произлязло от Древния Дух, от Неговото Ослепително Сърце. Понеже това Сияйно Място е пречисто, каквото изрече това Древно Слово, то става. 42

Ако Древният Шепот ти заговори, дошъл е краят на злото

Учителят: Там, където няма Любов, не се чува говорът на Бога. Т6

Това, което хората наричат разговор с Бога (това е от Учителя), не е нищо друго освен отглас на тяхното съзнание – това не е реален разговор с Бога. После Учителят казва, че за Божия Глас са необходими специални органи: „Сега Бог не говори на хората, други същества им говорят, защото те нямат органи да Го чуят директно.“ Т8

Според Учителя: „За да се възприеме енергията на Божия Глас, тя трябва да мине през девет сфери, което означава девет превода“ – ето защо никога този Глас не се е разбирал лесно. Т8

После Учителят казва: „Ако ти беше чул Гласа на Бога, ти никога нямаше да бъдеш човек на условията“ – ето една Мярка. После Учителят продължава нещо много важно: „Достатъчно е Бог само един път да е проговорил на човека през целия му живот.“ Т8

Защо Бог говори толкова рядко и толкова малко на човека? Тука ще дам един кратък отговор, без да го коментирам: Това е така, защото в Бога няма желание хората да Го опознават. Т8

Учителят казва: „Бог постоянно говори на човека и ако човек е буден, той ще Го чуе.“ За да Го чуем, трябва да въдворим в себе си спокойствието и тишината, защото Бог говори с много дълбок и тих глас. Тихият глас на Бога е трептяща светлина. Т4

Когато мислите умират, Духът започва да говори. Т3

Духът е абсолютна разумност – вътрешен глас – говори тихо, приятно, убедително. Т1

Индианците: Чистите Духове говорят много дълбоко, много чисто и много ясно, никога не оставят съмнение в човека. Т29

Само в изпълненото с Любов сърце може да говори Свещеният Глас на Бога. Т1

Тайната стаичка – това е най-дълбоката и съкровена област на Душата. В Тайната стаичка никога не се говори с думи, а с излъчвания. Когато Бог иска да говори на Душата, Той я води в тази „стаичка“ и я въвежда в особен род самота и вътрешно мълчание. Излъчванията говорят по-точно от думите. Т9

Интуицията е абсолютно чист говор на Духа без изключение. Значи при чувствата и усещанията понякога може да ти проговори висшата душа, понякога нисшата да прокара нещо, понякога умът. Т10

Това означава, че освен отвътре, Бог говори и отвън чрез цялата природа. Природата и цялата вселена представляват една грандиозна изложба на Божието Слово. Т4

Шри Чинмой: Гласът на Истината ще ни проговори, когато сърцето в нас стане Свещено. Т29

Седмият Старец Ал Махарива: Когато Мистикът говори, ти чуваш Шепота на Безпределното. Когато земният човек говори, ти чуваш звука на смъртта. Слушайки Мистика, ти встъпваш в отношения с Тайната на живота. 46

Говорът на Меравот – Древния – е скрит в Сърцето ни. И дори ако се случи потоп, достатъчно е само Той да ти проговори. Тогава потопът вече не е бедствие. Потопът вече е Блаженство, дори Уют. 39

Когато Дарахар – Гласът, проговори на човека, това е краят на неговата тъмнина, това е краят на света. Проговорил ли ти е Дарахар, ти вече имаш Крепост в себе си; имаш вече Скрита Истина, Таен Път. Когато Дарахар говори, Думите са повече от Думи. Те са Присъствия. 38

Дарахар – Гласът – това е Създателят на нещата. Той ги е създал, Той ги е изрекъл, Той ги ръководи. Когато Дарахар ти проговори, това е Говор на Живия Баща, а Неговите Думи са Свобода, защото никоя трудност не може да понесе Чистата Древна Сила на този Глас. Този Глас има особен Вътрешен Звук. Това е Дарахар, това е Праговорът. 43

Когато Дарахар ти проговори, Изцелението е задвижено, сътворението е отстранено, време няма, защото Същността всякога е била свободна. 38

Ал-Мозор – това е Повелителят, Силата, Която говори само един път. Тази Сила говори в точно духовно време. Това е времето на твоята коренна промяна. Този Глас втори път не идва. Той идва рядко, защото обхожда милиарди същества, за да им даде Своя Шепот и да им каже: „Това е Мигът. Тръгни и само върви!“ Ако човек изпусне този Миг, Той пак ще дойде, но в другия живот. 43

Единадесетият Старец: Човекът е Древна Същност… Тя действува без знания и узнава Незнанието, защото Незнанието е сродно със Същността, а не със знанията. Само чрез Незнанието ние проникваме в Истинното и то говори на Същността ни чрез Неуловим Шепот. Шепотът е Древният Баща на съществата. 46

Вторият Старец Азавот Махария: Злото ще те разрушава, докато станеш несъществуващ. И тогава злото се погубва в тебе, защото в теб нахлува Тайната, а нейният Шепот е най-великата вътрешна Сила, от която злото бяга. Ако Древният Шепот ти заговори, дошъл е краят на злото. 46

Първият Старец: Мистерията обладава Мълниеносното знание и тя го изпраща на подготвеното и устойчиво Сърце. Мистерията може да говори само на абсолютната чистота и в Мястото на Третото уединение. 47

Боговете, Жреците, Учителите са гласове на Бога

Амором – Древният… Амором е Скрит, съществата са явни. Амором е Глас, ние сме само говор. Амором е Звук, ние сме шум. 36

Първият Старец: Той не е нито Слово, нито Тишина, но се излива в Словото и звучи в Тишината. Когато Словото е чудно, то е Неговият Глас. Когато Тишината е Звучаща Пълнота, то е Неговият Глас. Когато тишината е само мълчаща, то е имитиращата тишина, но още не е Той. Абсолютната Тишина е Абсолютна Пълнота, защото Той я изпълва със Своя нечут Глас. Никой не е чул този Глас, защото може ли вселената и светът да Го понесат? 47

Старецът Ор Хазир: Има едно нещо, което човекът трябва да научи. Има едно нещо, което човекът трябва да разбере. Но всичко това става чрез многобройни упражнения, чрез многобройни искрени усилия. Това е да говори Той, а не ти. Това е да люби Той, а не ти. Това е да действува Той, а не ти. Човекът трябва да осъзнае, че не той е говорът, че не той е любовта и че не той е действието. 45

И измина време, и тогава Го прозрях, прозрях, прозрях. И сега вече мога да говоря от Негово име, защото Той е в мен и аз съм в Него и защото Той вече може да звучи в мен. Понеже аз съм звук без звук, а Той е звукът на Нищото. Той е звук със звук. 44

Роденият изново превъзхожда всички думи. Той носи в себе си не думите, а Говора. Говорът, това е присъствието на Тишината. Само Бог има този Говор и Той го дарява на Синовете на Зората. 35

Древните, или Боговете, са умеели да говорят с Тайната на Гласа. Те са умеели да говорят с Тайната на Гласа, с Тайната на Бога в себе си – тогава такъв човек те докосва вътрешно. Защо? Защото той ти казва нещо Същностно: нещо, което е отвъд думите. Ако такъв човек ти каже нещо, той те променя. Т29

Древните мъдреци съблюдаваха особено много две неща. Едното беше гласът, а другото беше безупречността. Те използваха гласа си само за чисто говорене. Така те създадоха връзка между сътворената и несътворената енергия на Орела. А безупречността те наричаха затваряне на светлината в себе си. По-късно те нарекоха безупречността затваряне на процепа, защото и най-малката лоша мисъл отваря процеп за паразитите във вселената. 32

Боговете, Жреците, Учителите са все гласове на Бога. А що е гласът? Древен Египет казва: Врата, през която минават много Богове, духове, сили и служители. Т29

Духовният глас се определя от чистотата на съзнанието. Т28

Най-великото нещо в живота е да имаш истински приятел. Милиони години минаха, докато го открия. Той е по-тих от тревата, по-чист от водата, по-необятен от звездите, по-дълбок от всяка бездна, по-сияещ от всяко слънце. Той е далечен, недостъпен, неизмерим и същевременно по-близък от всичко на света. Този приятел е Сияещата Тишина. Той ми е дал най-скъпото нещо на света: той ми е дал гласа, но не за да говоря, а за да може той да говори. 31

Праезикът утвърждава Древния Път

Праезикът е бил даден от Древния и той си има свои Пазители. 38

Праезикът в най-дълбокия Смисъл, това е Абсолютната Истина. Праезикът е едновременно Съвършено Слово и Висша Тишина. Там е скрита Върховната Неизреченост. 38

Праезикът утвърждава Древния Път, Древния Порядък – Живота в Истината. Праезикът се ръководи от Свещените Сили, а Свещените Сили са нашите Ключове на Живота. Праезикът ни дарява Душа – Чистия Път. Праезикът е произлязъл от Утробата на Етера, от Утробата на Безкрая. И затова Праезикът е Път към нашата Душа и към нашия Дух, Път към собствената ни Древност. В Праезика световете се прекратяват. 43

Праезикът е Богоподобие. Праезикът е съхранен в Любовта, в Неизменната Любов, в своята Дълбина. Той е повече символен Език, отколкото изреченост. 38

Праезикът носи в себе си Свещения Подход към живота. Праезикът е Говор на Пълнотата, на Древната Любов, на Преизобилното Чувство към Бога. Днес молитвата и благодарността напомнят като следи, като ехо за нещото, останало от Праезика. Тези усърдни молитви все някога ще възкресят Праезика на Любовта, която тогава е говорела древночисто, живо, съзнателно и същностно. 38

Праезикът е движение в Неизвестното, а това е Древният Път, който преодолява известното и ограниченото. Праезикът говори на Мистичния Храм в Сърцето. Той е Реч на Истината и на Мъдростта. 43

Праезикът е особено устроен. Той е устроен като Майстор в Извисяването. Даротот не те учи да чакаш Спасителя, а да подадеш ръка на себе си, да подадеш ръка на Дълбините си, защото Учителят – това е Древният Огън в нашите Дълбини. Учителят е вътре в нас, в нашето Свещено Царство. 43

Праезикът разглежда нещата в тяхната Изначалност. Например Праезикът разглежда Водата като Богиня, като Древна Майка, която ни очиства от света, за да растем в себе си. Така Праезикът ни дарява Виждане на Тънкия Свят, Виждане на Дълбинното. А който вижда Дълбинното, той постепенно се променя и се завръща в Абсолютната Родина – Безкрая. 43

Древните Езици имат и друга Дълбина – Праезика на Старците. Всеки Старец си има от Абсолюта Свое Мистериозно Откровение, Свой Праезик. 38

Нека да кажа, че на тези Величествени Древни Езици никога не може да се говори за земни неща и обиталища. 38

Елеазар Хараш: Древните Езици са Мястото на Мъдростта. Те даряват Чисто Древния Път, Пътя на Духа, докато човешките езици са земни – те удължават сътворението, ума и света; те ограбват Пътя. Древните Езици ни събуждат за себе си, а не за света. Те са Зов да се завърнем в Покоя и в собствената си Древност. 43

Ватанан, Залихир, Аразума, Жречески-Древноегипетски: езици от Дълбините

Учителят казва: Най-древният език, който слиза на земята, е Ватанан. Впоследствие той се е скрил, защото е свързан с Тайната на вътрешното мълчание на Духа. Това мълчание, което ни разкрива, че животът е неизговорим. Т7

Ватанан е символ. Ватанан е Любовта като Древност, защото Любовта е Първичен Език – тя говори с Присъствието си, което е отвъд Думите. 38

Праезикът сам по себе си е Висш порядък. Ватанан като Изначална Любов, това е Говорът от Прасветлина. Това е Езикът на Древното Пречисто Съзнание. 38

Според ватананците целта на праезика е да ни води към безмълвието. Праезикът ни води там, където думите са излишни. Любовта е толкова велика и ясна, толкова е дълбока, Мъдростта е толкова дълбока и ясна в този първичен свят, че думите, които са светлина, рядко има нужда да се ползват. Затова се налага безмълвието. Т15

Боговете са си говорили с много малко думи, на ватански език, безмълвно. Те са се разбирали с безмълвие, със светлина, с идеи и с много малко думи. Т15

Много неща мога да кажа за Ватанан, но според Учителя малко неща ще бъдат дадени от този Език, защото „той е нож със сто остриета“, казва Учителят. И затова има други три близки и сродни Езика, които са ножове с десет остриета. Тези Езици, които също са от Дълбините, са: Залихир – Съхранителят, Аразума – Древноатлантски, и третият е Древноегипетски – Жречески. 38

Елеазар Хараш: Залихир е Тайна Писменост на Скрити Жреци. Залихир е Подадена Ръка от Древните Жреци, за да преодолеем себе си. В Залихир тече Потаен Поток от Мъдрост и Тишина. 43

Елеазар Хараш: Залихир е даден за Велико Вдъхновение, докато Аразума е даден за Велико Сливане. И двата Пътя водят до отделяне от световете. Залихир дарява Чисти Откровения, а Аразума те отделя от всичко. 43

Елеазар Хараш: Залихир и Аразума са Водители към Меравот – Древния, а в Меравот има друга Мистерия, която ни насочва неведомо към себе си. Залихир ще те подготви, Аразума ще те отвлече, а в Меравот нищо няма да остане от тебе. Това е Древното Възкресение. 43

Елеазар Хараш: И двата Езика – Залихир и Аразума – водят в Дълбините на Древността, но го постигат по различен, но единен начин, защото и двата Езика са Жречески и в тях има слизане на Боговете. В Залихир са скрити повече Вдъхновението и Пътят, а в Аразума – Силата. 43

Елеазар Хараш: Тайната на Аразума е в това, че този Древен Език запалва най-тънкия Огън в човека, който е тайно скрит в Сърцето и който се нарича от Жреците „Райра“ – „Скритият Камък от Огън“, „Скъпоценният Камък“ или още „Дишащият Камък“. 43

Елеазар Хараш: И в двата Езика има Думи, които загатват, че Безмълвието е Необяснимо Обяснение. И двата Езика помагат всеки да открие своята Божественост, своята Дълбина. Тези Езици не общуват със сътворени умствени същества. Те не са свързани с времето. Тук, в тези Езици, не се трупат знания. Тук се трупа Дух, но трябва да си приет от Истината. 43

Елеазар Хараш: Тези Езици сами решават кого да приемат и кого да отдалечат от себе си, тъй като зад тях стоят Древни Наблюдатели – Богове и Жреци. 43

Въпроси и отговори

Въпросите са илюзии на ума, защото умът пита и нищо не разбира

Бог не обича много въпроси, защото всичко съществено е написано отвътре в душата, т.е. в Книгата на живота. Т5

Сай Баба: Фактът, че имаш въпроси, доказва, че още си от нивото на света. Т22

Който се е отделил от Дао, е заживял с въпроси. На даоски език думата въпроси символизира нерешени задачи. Т12

С много въпроси се занимава умът. Духът не се занимава с въпроси и отговори, Духът е пълен с живот. Т5

Всички въпроси на третото и четвъртото тяло са съмнения. Въпросите на петото тяло са уточнения. До четвъртото тяло словото е знания. Чрез петото тяло словото е Любов. Чрез шестото тяло словото е Мъдрост. Т18

Всички въпроси на астралния човек са въпроси на съня, защото той не пита, за да разбере, той няма такава способност. Той може да пита много, но не може да слуша, понеже има две уши. Когато придобие третото ухо, символично това се нарича Тоталният Слух на Душата. Т7

Който е извън живота, задава много въпроси. Това е умът, писачът на кармата. Когато умът задава въпроси, той прави сам себе си смешен, защото Духът е над всички въпроси. Духът е едно изключително присъствие и тук въпросите се разбягват, а тревогите тихо се отдалечават, разбирайки своята нищожност. Въпросите са илюзии на ума, защото умът пита и нищо не разбира. Т4

Когато искаш да изгубиш вътрешното си зрение – реалното зрение, което е скрито даже и във физическите очи (не само в окото), тогава напълни очите си със знания, с вярвания, с гледни точки, с мнения, учения и религии, и т.н. Тогава ще бъдеш пълен с въпроси и с отговори, но Духът няма да го има. Т9

Всичките въпроси на ума са лицемерни – няма изключение. Макар че някой път не са осъзнати, понеже няма Будност. И те получават съответен отговор. Преведено това означава следното: обикновеният въпрос е препятствие за светостта и светлината на отговора. Т9

Тези, които питат често „Защо?“, привличат безпокойството. Първата буква на „защо“ е законът на злото. Когато умът е неспокоен, той все задава въпроси. Когато умът се успокои, въпросите изчезват, защото спокойствието, това е Духът. В присъствието на Духа въпросите си отиват. Нечистият винаги ще задава въпроси. След отговора ще възникват нови въпроси. Т4

Ти си самият въпрос, ти си самият проблем. Щом тебе те има, и проблема го има, веднага e налице. Значи става въпрос за егото. Т13

Въпросите са препятствие Бог да се случи. Много хора имат въпроси, напрегнати са, а Бог го няма в напрежението. Т12

Трябва да се пазим и от предизвикателни въпроси, които отдалечават Духа на голяма дистанция. Това е вътрешен момент, вътрешна дистанция – и след време много може да питаш, но ще получаваш отговори от други духове, но не и от Духа. Т6

Преди време дойде при мен един брат, който гъмжи от въпроси. И след отговорите нови въпроси. Това е една голяма верига на ума. Няма да обяснявам неговите въпроси, той искаше да ги обхване всичките с логиката. Искам да ви кажа, че идва един момент, в който логиката безпощадно се пропуква и човек увисва. Логиката не може да обясни живота, защото животът е без форма, не е ограничен. Животът е безформен и неизразим и логиката не може да го обхване. Т5

Много хора, които са идвали при мене с обикновени въпроси и разбира се, и с недоверие, аз съм ги разочаровал, и то с радост. Тъй като Истината ми е по-скъпа, отколкото да залъгвам хората и те да се радват, че аз съм в хармония с тях. Аз не държа на такава хармония и такива земни връзки. Т9

Съкровеният човек… Той е вратата към Бога. Но той не решава въпроси – както някои мислят, търсят го с въпроси, да им отговори на въпросите и на проблемите. Той не се занимава с това, той не решава въпроси. Достатъчно е да влезеш в духа му и в душата му и въпросите изчезват. Въпросите са астрални същества, същества ментални, същества на ума, той ги изработва и те се смущават понякога при срещата си с духа. Т1

Всеки лош жест и всеки нечисто зададен въпрос – и аурата се пропуква. Т4

Всички въпроси във връзка с Пътя са неразумни, а всеки неразумен въпрос усилва и утвърждава егото, т.е. ума. Т5

Според Даоското Учение За Пътя не можеш да питаш и ако сгрешиш да питаш, няма да получиш реален отговор. Това означава, че всеки въпрос, който е насочен към Безпределното и Необяснимото, значи да си попитал напразно. По друг начин казано: Да се отговори там, където няма отговор, значи да се изгуби вътрешното, Дълбокото, т.е. Тънката енергия. От друга страна това означава, че този, който е загубил вътрешното, пита напразно. И такъв човек, който търси знанието, не може да забележи Великото Начало в себе си. И колкото повече пита, толкова повече го изгубва, защото питането е отделяне, питането е заблудено знание на ума. Когато ученикът няма въпроси, той се приближава до Истината. Т8

Бо Иин Ра: Недей се самозалъгва, подобно на мнозина други, със самонадеяната мисъл, че Бог бил длъжен да отговаря на всеки твой въпрос. Т4

Бо Иин Ра: Не търсете онова, което само не ви е потърсило, защото ще станете жертви на пъклени заблуждения. Защото дори и разкритото си остава тайна за всеки, който не може още сам да вижда. Всичко в теб е все още поглед и затова не можеш да виждаш. Всичко в теб е все още говор и затова не можеш да чуваш. Т4

Ученикът никога не задава въпроса „защо“. Ученикът не работи с този въпрос. Т13

Един закон от дървото на живота гласи: „Там, където има трудности, потърси замисъла на Бога.“ Не казвай: „Защо е така?“ Ученикът не задава въпроса: „Защо?“ Потърси замисъла на Бога. Т15

Въпроси, които не могат да бъдат разрешени, разяждат организма, затова човек или трябва да ги избягва, или трябва да знае как да ги трансформира. Те след време ще дадат много големи отклонения. Т10

Много хора трябва да се избавят от въпросите си, а не да получават отговор, но понеже е много натрапено, някои въпроси са много натрапени и разрушават човека, той мисли, че като получи отговор, въпросът ще се разреши. Не. Въпросът е да се избавиш от въпроса. Има въпроси, които ако се загнездят в тялото ти, след две-три години ще се превърнат в тежка болест. Т12

Египетски афоризъм: Има въпроси в живота, които трябва да останат нерешими: така те спасяват човека. Т26

Човек, който решава въпросите на живота си, е тръгнал на погрешен път. Човек, който не решава въпросите на живота си, също е на погрешен път. Само този, който постоянно търси необяснимото във въпросите, е на прав път. 35

Ако си стигнал дотам да няма какво да питаш Бога – ти си постигнал Дзен. Ако имаш и най-малкото въпросче, микроскопично – ще почакаш: Дзен още не е дошъл. Т26

Буда: „Търси себе си, търси истинското си Освобождение, защото от въпроси, от философски въпроси се умира.“ Т26

Не са важни въпросите: „Как да практикувам духовен дневник?“ или „Как да се храня?“ Важни са усилията, останалото е от Духа. Т3

Учителят: Аз съм нещо, което е над вашите въпроси. С въпроси не можете да Ме радвате, но с усърдие и много, много работа. Т23

Когато пред тебе стои човек, който е познал тайната на Нищото, всички разговори и въпроси се обезличават, защото Духът не е място, при което можеш да говориш. Тук ти трябва тотално възприемане. Тук ти трябва абсолютен молитвен дух, молитвено състояние на високо ниво, което е всъщност сърцевината на ученичеството. Т10

Посветеният в Истината не е човек, който ви учи, той само ви пробужда за тънките неща, а вие сами трябва да учите – това е неговият метод. Посветеният в Истината е Божествено явление. Моят съвет е, че когато отидеш при такъв човек, вслушвай се в него, остави си въпросите, защото те са преграда. Вслушвай се в него, в тайната на неговото невидимо битие, а не в неговите думи, макар че думите имат някакво значение, но неговият опит е извън думите и той може да ти говори по-дълбоко отвътре. А въпросите са преграда, даже има въпроси, които изпъждат Духа надалеч – неразумни въпроси, предизвикателни въпроси, макар че аз приемам всякакви, но все пак не са желани много въпросите. Т11

Съкровеното не отговаря, но всичко решава – още един парадокс. Отиваш при него, но то не се занимава с твоите въпроси, то не ти отговаря, но ако ти направиш връзка с него, с такъв съкровен човек, въпросите ти отпадат, бремето ти отпада, товарът ти отпада. Въпросите не са нещо, което се решава, те изчезват от само себе си. Въпросът е да стигнат до този момент. Те са изработени от ума и ако умът изчезне, ако ти се потопиш в съкровеното на другия, в душата му или в собствената си душа, изведнъж виждаш, че те са изчезнали. Т12

Едни от най-трудните въпроси се задават от децата. Т1

Който умее да пита, получава Душата си, получава Пътя си

Съществено е, че за да получиш правилни отговори, трябва да зададеш правилни въпроси. Един въпрос е отношение към цялото небе и се наблюдава от много същества. Т5

Който задава неправилни въпроси, той погубва пътя си. Който задава правилни въпроси на своя Учител, той увеличава своята вяра и своя устой. Т18

… духът няма да ти обяснява по-дълбоките неща, защото той не отговаря на глупави въпроси или на съмняващи се въпроси, защото дори и да ти каже, за тебе няма голямо значение. Духът на Бога не отговаря на неразумни въпроси. Но когато имаш любов, просто ще се домогнеш до необходимото, такъв е законът. Т12

Арабски афоризъм: Който правилно задава въпроси, той тайно ще бъде научен. Т26

Правилно поставеният въпрос е половин обучение. Т27

Да зададеш един истински въпрос е велико изкуство – това е качество на Душата, а не на ума. Т9

Тот:  Който умее да пита, получава Душата си, получава Пътя си и Стремежа си. Това е Тайна Наука. Т30

Обикновеният човек има опита на своя ум и на своето сърце. Пробуденият човек – търсачът – има опита на своята душа и на своя дух. Когато задаваш въпрос чрез четвъртото тяло, това е една тънка болест; но когато питаш чрез петото тяло, тука вече е развитието. Четвъртото тяло – умът – не пита, за да разбере. Т18

Многото въпроси означават много желания, това са разпилени хора… Защото истинският човек идва с много малки въпроси, както казах: съкровени, от Душа… Т9

На последната лекция в София казах, че досега, от около 13 години, нито един човек не ми е задал истински въпрос. Има около 10 човека, които успяха полу-… много близо бяха до Истината. Не знаят точната Наука как се задават истински въпроси. Т7

Но който идва много искрено, той винаги ме пробива. Много такива хора има, защото аз се отварям и имаме естествена връзка. Можем да говорим по всеки интимен въпрос. Т9

Китайската мъдрост казва: Не е важен въпросът, какъвто и да е въпрос, а доверието, с което питаш. Т17

При Учителя не се отива с въпроси и със знания, а с Пълно Доверие. Т9

Не трябва ли след всичко това, след всички тези неща казани да не размишлявам вътре в себе си, да не си задавам въпроси? Една сестра питаше, отговорих ѝ кратко: Не си задавай разумни въпроси, не си задавай и неразумни въпроси; задавай си искрени въпроси. Разумните въпроси са от чистия ум и той лесно може да развали и разумността, и всичко. Искреността, това вече е душата, вече тръгваш в едно по-друго поле. Т17

Ако знаеш как да зададеш въпроса, цялото Небе ще се отвори за теб, защото цялото Небе го чува. Искам да кажа: не може да задаваш обикновен въпрос на плода на живота, т.е. на един Учител или на един Посветен. Обикновеният начин на задаване на един въпрос е за земни учители, трябва да търсиш други Учители. Т7

… когато в един въпрос има Любов, има и дълбочина. Тогава в него има и аура, т.е. духовност. Т5

Красиво е, когато човек пита с дълбочината на душата си. Т4

… човек трябва да пита по един свещен начин, с любов, и въпросът му трябва да е разумен, т.е. трябва да си готов за отговора да го изпълниш, иначе става лошо. Ако просто питаш, това е техника на ума, той пита, но не за да разбере, той просто пита, докато душата пита по друг начин и тези неща се различават. Т12

Ако поставиш въпроса с душа, с тоталност, Истината го превръща в отговор, става преобразяване, веднага получаваш отговора, защото това е въпрос, поставен пред небето и пред Бога. Понякога Бог може да избере да ти отговори чрез някой човек разумен, за да може после да се съветваш и за да не си помислиш, че си постигнал най-високите върхове на окултизма и т.н. Т12

Когато зададеш истински и Съкровен въпрос – с Душа, със Смирение, с Любов, този въпрос те въвежда в Нищото, в Духа, тука е Бог. И тук получаваш не отговор (макар че понякога можеш да получиш и отговор), а нещо повече от отговор – това е Лъч от Неговата Аура, от Аурата на Бога, а тя в повечето случаи е нещо повече от думите. Т9

Какво означава да получиш отговор на такъв въпрос, т.е. ако си задавал истински въпрос? Отговорът е, че ще имаш възхищение от живота, ще имаш възторг. Разбира се, това е малкият отговор, след време ще имаш и по-дълбок, но с това се започва. След време ще дойде и по-дълбоката степен, която се нарича „Мерухим“ – означава „Небесно вдъхновение“, т.е. вдъхновение, което идва от шестото тяло, вече от човешкия дух. Т11

Сфинксът пита, но безмълвно, защото той знае, че въпросите са прикрити недъзи и всеки, който не е търсил искрено Истината, е болен и с въпроси, и с отговори. А който е търсил искрено, Тот казва: Сфинксът ще му отговори насаме, интимно, безмълвно. Т17

Що е истина? Това е въпрос без отговор. Ще обясня: въпроси, които нямат отговор, това е мярка, че са истински въпроси. С въпроси, които имат отговор, се занимава знанието, т.е. невежеството. Невежеството дава много отговори, знанието дава много отговори. Знанието е това, което не знае, но говори. Т20

… има дълбоки въпроси, на които не може лесно да се отговори, ако човек подхожда към тях с ума си, с логиката си. Затова за тях се говори бегло, защото настанят ли се един път дълбоко в организма на човека, има много опасности. Има въпроси, които могат да разрушават организма и човека, когато не са разбрани. Т7

… не искам да обяснявам защо съм спрял въпросите преди много години, защото това е универсално учение и въпросите и отговорите са малко несъвместими, а когато се опитах да отговоря по-дълбоко на някои хора, които задаваха въпроси след лекциите или по време на лекциите, тук и в София, много хора не можаха да издържат отговорите. Така че е много опасно някой път да се даде дълбок отговор. Т10

Истината и невидимият свят отговарят на свещен въпрос

И няма отговор за този, който пита, но вярва в света, т.е. в илюзията. Т19

Когато глупакът задава въпрос, отговорът се чуди къде да се скрие. Т25

Руски афоризъм: Животът никога не отговаря на всички въпроси. Т26

Бог знае всичко, но неправилните въпроси нямат отговор. Т27

Африканска мъдрост: Не науката, а сърцето ми дава отговорите. Т21

Мъдростта е дотолкова Обяснител, доколкото е позволила Тишината. Мъдрите знаят, че има въпроси, които не са за обясняване, и затова там Мъдростта мълчи. 43

Тези, които слушат внимателно лекциите, могат да минат и без въпроси. Защото лекциите постепенно отговарят на тези въпроси. Т7

Словото е разрешител на всички въпроси. Говоря за чистото, наситеното, сгъстеното, Божието Слово. Т25

В Дзен казват: Изчезването на въпроса – това е неговият отговор. Т30

Учителят: Решението на всеки въпрос е: постоянно мислене за Бога. Т22

За суфи Бог е отговорът на всеки въпрос. Т22

Древната Слънчева Раса е имала най-дълбоките и прости отговори на всички обикновени и необикновени въпроси. 31

Когато победиш себе си, ще получиш отговор на всеки въпрос. Т4

Още преди да я попита, тя го прекъснала: Няма нужда, Ахобар, нищо да питаш, защото цялата гора и нашето блато знае за твоя глупав въпрос. Още от древни времена е казано: Познай себе си и ще разрешиш всички въпроси. — И после жабата му казала: Нищо повече не мога да ти изкрякам. — И се хвърлила във водата и изчезнала. Дълго време търсил Ахобар простата истина, която си била в него. 32

Човекът на Усилията търси само Чисти Отговори – Отговорите, които са в Душата и в Духа, защото Мъдростта е Дух, а не ум. Човекът на Разумните Усилия никога не се въвлича в спор. Спорът е нереалност. А Търсачът издирва Душата си и нейната Свята Тишина. 36

Истинският въпрос е умение на душата. Това е въпрос, който знае как да отиде при Брахман – Пречистата Древна Светлина – и затова той е получил отговор, който е повече от отговор. Т23

Бо Иин Ра: Криеща се под хиляди маски обаче, все твоята суета е тази, която смущава твоя вътрешен покой чрез нови и нови въпроси, които не могат да получат отговор, преди да си постигнал великата тишина. Едва когато се научиш вътрешно да мълчиш, ти ще стигнеш в тишината на своята душа до оня отговор, който дарява вечно спасение. Т4

Когато при молитва (или медитация) постигнете пълната тишина (изолация от света), ще получите в един миг отговор на молитвите си. Т1

Интуицията решава въпросите – не умът, не сърцето, не волята, даже не Душата, а това е Интуицията. Т9

Когато висшата душа решава един въпрос в себе си с много искреност и молитва, тогава вземат участие, забележете: първо интуицията и после умът. Никога обратно. Това означава според окултната мярка, че решението е правилно винаги. Ако само умът взима решението, дори и да има нещо положително или резултат, ти си на погрешен път. Затова ако човек се моли, с молитва може да измести ума и да получи озарение. Т10

Каквото и да предприеме човек в живота си, трябва да се допита по вътрешен път до Бога. Отговорът на Бога се изживява вътре в съзнанието при концентрация и мълчание. Може отговорът да не идва веднага, но той ще бъде вложен вътре в подсъзнанието, което ще го разкрие на съзнанието. Т4

Значи когато имаш някой много важен въпрос да решаваш, отделяш си пет минути и се заключваш в една стая. Навлизаш в много горещи молитви и в мълчание, като желаеш Бог да ти даде най-точния отговор. Отговорът може да не дойде веднага, но после Учителят казва, че което решиш, това е. Значи интензивно мислене, най-малко пет минути до десет (в тези граници), и молитва. И което решиш, това е. Т10

Свещеният въпрос, т.е. този, който се задава от Душата, създава врата и условия за Истината и невидимия свят да слязат и да те упътят. Това може да стане чрез някого, а може и отвътре, важно е въпросът да е свещен. Т9

Щом имаш особена любов към дървото, ти създаваш в него глас и този глас ще ти отговори. Но само на важен и съществен въпрос. Никога въпрос за друг човек – твой личен, интимен, съкровен, дълбок въпрос – само на такива въпроси. И то само един въпрос! Т21

Друидите казват: Мъдрецът не дава на въпроса отговор. Той дава ключ. Т16

Мъдрецът има в себе си отговора на всички въпроси, защото той знае, че начинът на живот е отговорът на всички въпроси. Става въпрос за Свещения начин на живот. Т9

И това е правилно, нещата да не се доизказват, за да може менталното тяло на ученика да се развива. Затова в окултната наука не се дават готови отговори. Т10

Старците: Не търси отговора, а Безкрая

Най-важните отговори на дълбоки въпроси никога не се дават външно. Отговорът трябва да бъде изживян. Т4

Защото в Дзен има правило: Всеки сам трябва да си отговори на въпроса, сам да го преживее, сам да го разбере, а не някой да му го казва. В Дзен се смята, че ако някой започне да отговаря на въпросите ти, някой Дзен-Учител примерно, това означава, че той ще ти стане враг. Т14

Когато не разбирам нещо в дълбочина, аз не се тревожа, радвам се, оставям Бог у мен да го почувства и разбере. След време отговорът идва обогатен. Това е знанието на доверието. Т5

В действията на Бога няма въпроси като „защо?“ и „за какво?“ Значи защо стана грехопадането, за какво стана така? Как Бог е превърнал ангела в змия? И как е махнал краката на змията? По пътя на въпросите тези неща не се разбират. Въпросите в почти всички случаи, даже и когато са разумни, правят прегради, прегради за истинското духовно разбиране. Затова Учителят казва какво е нужно – мълчание и работа. Това означава: следвай пътя на любовта и ще разбереш нещата отвътре. Т11

Специфичните страдания водят до ново виждане във вътрешността. Чрез тези страдания учениците ще се избавят от една голяма вътрешна илюзия. И когато някой задава въпрос, няма да получава отговор от своята вътрешност, а от по-дълбоката област ще му отговори Учителят. Значи не разговор със себе си, а с Учителя. Който е постигнал разговор с Учителя, е постигнал и една Свещена свобода – вътрешна Свобода. Т6

Петият Старец Ал Аримавая: Що са тежките условия? Времена на активно търсене и призоваване, без да искаме отговор. И когато не искаме отговор, Той започва все повече да изгрява. 47

Заратустра казва: „Всеки ученик е длъжен да намери своя път. Необходимо е търсене и мълчание, а не питане.“ И когато намериш своя път, пак не е необходимо много говорене, просто го следваш докрая. Т5

Да вървиш към своя Учител, то не е въпроси или отговори. Да вървиш към своя Учител, то не е даже отношения. То е работа, работа и усилия. 44

Въпросите са винаги игра на ума, 99% игра на ума. Ще обясня защо. Много рядко се задава истински въпрос, това е изключително изкуство. Защото истинското търсене не е във въпроси и отговори, а то се намира в нещо друго – това е свещената жажда за Истина. Тя няма нищо общо с въпроси и отговори. Т10

Когато човек започне да търси искрено Истината, въпросите изчезват, змията си отива и остава само чистото търсене, Чистият Подход – той е достатъчен. Т9

Първият Старец: Според Мъдростта нашият Произход е Свещен, но когато Свещеният Произход мълчи, тогава човекът е произлязъл от маймуната. Но който иска да узнае своя Произход, той трябва да мълчи, а не да го търси с въпроси. Мълчи и следвай Безмълвието. Следвай Безмълвието, което води към Истината. И тогава ще изчезне не само маймуната, но и човекът. И ще остане само Свещеното, Същността. 46

Истината не се намира във въпроси и отговори, защото тя е Тайната на Живота и тя може само да се преживее, но отговор няма, защото тази Тайна е неизразима. Т9

Бог… Не можеш да го разбереш с отговор, а трябва да го преживееш. И това Дълбоко Преживяване е отговорът. Това е най-великият отговор на всичките ти въпроси. Т9

Всички въпроси и отговори са от света на времето, а преживяването на Бога е от света на Вечността, от света на Истината. Т9

Буда казва: „Не задавай въпроси, ако искаш да получиш отговор.“ Това се разбира с интуицията. Умът не го разбира, защото е търсач. Т4

Който е постигнал тази тайна – да не задава никакви въпроси – получава истински отговори. Той е разбрал, че целта е да бъдеш в Дао, а не да имаш някаква цел и някакви разсъждения. Т8

Още в пустинята Мохамед е разбрал, че трябва да следва Бога абсолютно предано и без въпроси, защото Бог е Велик. И впоследствие това откровение „Бог е Велик“ се превръща в душата на исляма и в душата на суфи. Т18

Суфи не търси отговор, защото отговор означава ограничение, даже ограбване. Суфи е търсач на Същността. Т20

Казано на езика на Дзен: Който не задава въпроси, е намерил отговора, т.е. чистия Дух в себе си. Това е главният отговор. Той е част от Нищото, т.е. част от великата пълнота. Т15

Дзен не се интересува от интелектуални въпроси, а от същността. Т15

Дзен е живот в Същността. В Същността няма въпроси. Самата твоя Същност е отговорът на всички въпроси. Т15

Учителят Мелхория: Чистотата е състояние без въпроси. Т17

И въпросите, и отговорите не могат да ви изпълнят, само животът може да ви изпълни. Т4

Когато Душата намери Бога, тя вече не може да задава въпроси, защото е толкова изпълнена, че няма място за нищо друго освен за Святата Вечност. Т6

Суфи-мистиците… Те са вкусили тайната на Бога и затова те не познават превратностите в този свят. Превратностите не ги интересуват; никакви въпроси за бъдеще, за потопи, катаклизми — те живеят непрестанно в Аллах. Т23

Следвай своя вечен Път, следвай своята Безпределност, следвай своята Незримост без въпроси и отговори. 34

Волята мъдро казва: „Ти си Истината, а не книгите. Ти си отговорът на Тайната на Живота. Ти си по-дълбок от всеки въпрос и отговор, защото ти си част от Безмълвието на Бездната. Ти си Воля от Неговата Воля. Съедини се с Древния Бог и изостави този вечно беден свят!“ 42

И научих се да Го обичам без условия и без въпроси. И така дойде ден, когато Той се роди в мен безусловно. И тази безусловност се превърна в моята свобода, а безвъпросието ми се превърна в моята пълнота, защото тогава Той заживя в мен. А когато Той живее в нас, нима са възможни въпроси? 44

Първият Старец: Човек е постигнал Тайна, когато е стигнал до отсъствие на въпроси. Реалността е в чистотата на вътрешния живот, в който въпросите са като слаби листа, разлюляни от силен вятър. Тайната в нас е по-дълбока от всеки въпрос и от всеки отговор. Който се е отказал от въпросите, е намерил същественото, намерил е отговора. Що е отговорът? Чистият Дух, реализираната Същност. Духът е Тайнството на живота и когато ние достигнем до него, разбираме, че той превъзхожда всеки отговор. Когато човек е познал Духа си, въпросите са завързани, а отговорите са без глас. 46

Великият Търсач никога не пита за нищо, защото неговото търсене е толкова велико, че отговорите идват сами. Великият Търсач няма нужда от цел. Той е толкова погълнат от своето търсене, че целта сама идва. Великият Търсач не търси смисъла на живота. Смисълът на живота е вложен в самото търсене. Да си Велик Търсач, това означава да си изпреварил въпросите на живота, целта на живота и смисъла на живота. За него може да се каже само едно: неговият произход е Истината. 31

Първият Старец: Знанието може да даде отговори на въпросите на живота. Незнанието е по-мъдро, то не дава отговор. Незнанието е много повече от отговор. Незнанието дава Пустота. Пустотата е скритият Източник. И който е заживял в този Източник, не търси отговори, защото отговорът е вече самият човек. 46

Въпросите и отговорите са нищо. Тишината е всичко. 36

Мълчанието е умение на душата

Мълчанието на четвъртото тяло

Българска мъдрост: От мълчание глава не боли. Т20

Учителят казва, че за мълчание никога не можеш да се разкайваш, обаче за една  изпусната  дума  някой  път  дълго  време  можеш  да  се  разкайваш,  но  даже  и  това може да не ти помогне. Т11

Български афоризъм: Мълчанието дразни дявола. Т23

Африканска мъдрост: В голямото мълчание често има и голям шум. Т21

Арабски афоризъм: Премълчаната дума е твой роб; неуместната е твой господар. Т23

Най-трудно е да обориш мълчанието. Т18

Български афоризъм: За бъбривия мълчанието е страдание. Т23

Християнска мъдрост: Мълчанието събира много – многословието разпилява. Т27

Ако мълчиш, но не си овладял ума, тогава мълчанието ти също е бедно и лъжовно. Т28

Християнска мъдрост: Човек ще бъде съден и заради своите мълчания. (Точно какво е премълчавал, как го е премълчавал – там също има съд на вътрешен план.) Т27

Макар че и там има нещо  приятно,  ако  човек  стане  мълчалив.  Даже  един обикновен човек ако вземе повече да мълчи, много често да мълчи, и той ще стане приятен. Но Учителят казва: Това не означава, че рибата е мъдра. Това няма нищо общо с Мъдростта. Т11

Който търси знания, информация, той се вкоренява в четвъртото тяло. Умът му става все по-силен ръководител и обърквател на живота му. Когато си в четвъртото тяло, тука дори и мълчанието е неразумно. Понеже някои казват: Мълчанието е злато. Аз съм обяснявал: четвърто тяло когато мълчи, мълчанието не е нито злато, нито желязо – мълчанието е глупаво. Който разбира телата, може да влезе в неговото мълчание и да види за какво злато става въпрос. Шивананда казва: Умът на човека е дяволска работилница – просто, ясно, кратко, две думи – дяволска работилница, само че е толкова скрито и той ако мълчи и се усмихва, ти може да си мислиш, че почти е ангел. Т18

Щом разкриваш Любовта си, винаги я изгубваш. Любовта е нещо дълбоко, необяснимо, затова е по-добре да се мълчи. Най-добре се развиваш, като мислиш за Любовта. Т2

Християнска мъдрост: Има случаи, когато думите са по-полезни от мълчанието. (Трябва да ги знаеш и трябва да ги кажеш. Тогава мълчанието е неуместно.) Т27

Арабски афоризъм: Мълчанието е украса за разумния и маска за глупавия човек. Т23

Ислямът: Бог знае тайните и явните думи на всеки човек. (Какво казва въобще, какво премълчава, как ще го каже – Бог знае всичко.) Т27

Християнска мъдрост: Хората съумяха да разпънат Словото; сега искат да разпънат и мълчанието Му. Т27

Ислямът: Когато е изгубено правилното говорене, тогава е изгубено и мълчанието. Говоренето на сегашния човек е потъване. Т25

Халил Джубран: Научих се на мълчание от бъбривите, научих се на доброта от грубите; странното е, че не съм благодарен на тези учители. Т23

Мълчанието е метод, чрез който ние се ограждаме и изолираме от неканени мисли, защото при изговарянето ти вече си я поканил. Това означава, че вече си се обвързал. Т5

Турска мъдрост: Който много говори, много греши. Мълчаливият си знае работата. Т21

Мълчание и точно говорене значи да усилваш волята си. Т3

Испански афоризъм: Правдата е опасна. Тя може да се загатне с намек, а когато намекът не действа, трябва да се замълчи. Т24

Истинското мълчание е качество на душата

Но ти можеш да мълчиш и без да си мълчалив, защото  умът  обича  да  играе  игри. Защото  истинското  мълчание  принадлежи на Любовта, а не на ума. Умът го налага като дисциплина, но при Любовта то е естествено, то е дълбоко  и  там  душата  започва  да  вижда. Т11

Умът може да играе игри с мълчанието, например може да спира мислите си, емоциите си, но това е потискане, а не истинско мълчание. С контрол над ума се постига външно мълчание,  а  с  любов  към  Истината  се  постига  вътрешното,  дълбокото  мълчание  на душата, където тя проглежда. Това мълчание позволява да се докоснеш до Безкрайното. То е една подготовка за  срещата  с  Безкрайното,  която  среща  е  много  неизгодна за ума. Много хора са полудели, понеже не могат да навлязат в Безкрайното, и ако са били много упорити, при тази среща те изгубват ума си, тъй като са ограничени, умът е ограничен, умът обича да живее в граници. Т11

Мълчание – значи „умът е заключен”; той е писач на лошата карма. Т1

Мълчанието е свързано с Душата. При мълчанието Душата на човека е в едно хубаво състояние, но тя е в диалог – тя търси Духа, тя разговаря с Бога, понякога разговаря с ума, с въображението и т.н. Т9

Учителят казва: Когато замълчиш, заключваш устата си, умът е заключен и душата се  пробужда. Почват едни по-тънки наблюдения. Когато мълчанието е наложено, това не дава Божествен резултат, т.е. не подобрява, не постига връзката с душата, защото то е наложено, това е дисциплина. Т12

Става въпрос за мълчание, изпълнено с любов към живота, а не онова наложено мълчание на ума. Налагаш му да мълчи, обаче това е насилено мълчание, умствено, то не води до проникване в душата си. Защо? Защото умът участва – неговото качество  е  привързаност, той е привързан към своето мислене много силно. Т12

Mълчанието на петото тяло, т.е. на висшата душа, е злато, а мълчанието на четвъртото тяло е бедно, елементарно и повърхностно. Mълчанието на петото тяло е красиво, жизнено и благоухаещо, още освободено от вмешателство, т.е. както даосите го наричат ”незаето” – това мълчание е незаето, умът го няма. Това мълчание е тихо и сияещо, то е една вътрешна благодат. Mълчанието на четвъртото тяло, на ума, е привързано, защото човекът на ума е привързан към своето мислене или към своите болести.  Т12

Само Любовта може да просвети твоето мълчание. Само Любовта може да отнеме шума от твоето мълчание. Т29

Много Души могат да се погубят в сферата на мълчанието. Тоест тези, които не са постигнали Пълнотата на Жертвата, могат да бъдат погубени в сферата на мълчанието. В тази връзка още ще кажа, че Мълчанието е част, много Дълбока част от скритата и съкровена Същност на Душите. Т8

От пета степен нагоре не могат да се обясняват нещата с думи, думите важат до четвъртата степен, до менталния свят. Понеже това са двойствени светове и затова има много слово, някои неща трябва да се обясняват, но от петото тяло, от петата степен словото няма значение. Там има значение мълчанието, в известен смисъл вътрешният говор, но след време и този говор отпада и се постига нещо по-дълбоко. Т10

Истинското  мълчание  е  синоним  на  чистото  съзнание. Т11

В мълчанието и спокойствието се съхранява силата на енергията. Т 1

Конят е една много красива душа, която не е успяла да съхрани в себе си Мъдростта и Божия Глас. Това е душа, която е държала на други неща. И затова сега конят трябва да намери Божия глас в служенето и в мълчанието. Отнет е говорът, отнети са много неща, за да може да намери отново същественото, което е изгубила. Т10

Мълчанието е окултен метод, който създава условия на коня за откриване на изгубения път. Същевременно конят (и неговата душа, неговата красива душа) е дал обет за мълчание и обещание за служене на човека. Т10

Мълчанието – връзка с вътрешното Слово на душата

Томас Карлайл: Говоренето е временно; мълчанието е Вечно. Т26

Учителят казва: Мълчанието ще те научи много повече от говоренето. Т2

От многото говорене ние сме загубили древния език. Ето защо сега имаме вътрешен стремеж към мълчанието, покоя. Тук намираме нещо успокояващо, тук намираме същността, Реалността, защото само Реалността може да успокоява. Т3

Оградата на мъдростта е мълчанието. Т17

Мълчанието е в по-висока позиция от звездите и е по-дълбоко от смъртта. Т5

Томас Карлайл: Мълчанието е стихия, в която се формират Великите неща. Т26

Мълчанието е метод за разреждане на ума, на неговите хитрости и планове, понякога  даже и хубави планове, но и те объркват човека, а в мълчанието човек се научава да различава. Т11

Бъбривият човек не може да стане ученик, не може да намери спокойствие, не може да познае мълчанието и безмълвието. Докато мълчанието те прави по-вътрешен, по-същностен и те води към дълбини. Т24

Окултната наука казва: „Мълчанието е стихията, в която се съгражда истинският ученик.“ След като се съгради, той изявява истинските знания. Т5

Според Окултната наука, Мълчанието е Окултен метод, то е най-важен момент за пробуждането на тайнствената, вътрешна дейност на Душите. Т8

Чрез мълчанието като принцип се развиват подсъзнанието и свръхсъзнанието (духовният и Божественият живот), а чрез говоренето се развива външният живот, който развива ума и сърцето. Т3

Мълчанието също се преподава като наука. Знаете, в древните школи начинаещите ученици по две, три, по пет години, много години са се обучавали в мълчание. Т14

На мълчание трябва да се научи душата ти, за да се доближи до нея светлината, и с мълчание ще встъпи някога твоята душа във вечното сияние. Колкото по-добре се научиш вътрешно да мълчиш, толкова повече ще се доближаваш до прозренията, за които копнее душата ти. Т4

Когато дадеш ход на ума, ти мислиш, че казваш нещо особено. Но ти си се отдалечил от своята дълбока Същност, защото тя в Мълчание навлиза в дълбочини, в тънкости, в духовни подробности, свързани с Тайната на Истината. Когато проговориш, ти затваряш пътя на Душата, на своята дълбочина, наречена „душата“. Т9

Закон за медитация: Мълчание значи да усилваш волята си, тогава умът е затворен, а душата пробудена. Мълчание значи да обичаш живота, защото когато обичаш живота, думи няма. Т2

Чрез мълчанието обикновеният живот рухва и прави място на много по-дълбок вътрешен и неизмерим живот. Т5

Красотата е в мълчанието и работата върху себе си. Болният ум казва: „Ти си много мълчалив, много замислен, да не си болен?“ Т4

Мълчалив означава затворен, означава, че събира своите вътрешни сили и светлина и има съхранен капитал. Т1

Една от задачите на пробудения ученик е да се научи да удвоява енергията си. Това става чрез разумен начин на говорене и разумен начин на мълчание. При него и говоренето е богато, и мълчанието е богато. Той знае как да говори и знае как да мълчи. Т7

Без изработването на права мисъл не може да се говори за Науката за Мълчанието, защото Мълчанието е Божествен процес. То е свързано с обожествяването и одухотворяването на живота. Т6

Да мълчиш външно и да говориш вътрешно, но и да си в хармония с небето! Т3

Окултният ученик има една важна задача – да се научи да говори вътрешно (с мълчанието си). Т3

Ученикът има в себе си светещо мълчание – не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание. Т22

Мълчанието е едно от най-желаните качества за окултния ученик. То е важно за доверяване на вътрешни тайни и за тяхното опазване. Т5

За окултните тайни на небето Хермес казва: „Само този е достоен да вижда тайните на небето, който има трите ключа: смелост, воля и да умее да мълчи.“ Т4

Мълчанието е висша окултна наука. Метод на висшия свят – да работиш, твориш, сияеш в мълчание. Т5

За да се придобие истинското Мълчание, погледът на ученика трябва да е насочен изключително към Невидимия свят. Т6

Мълчанието омагьосва плановете на дявола. Т2

Важно правило на квакерите и за окултния ученик: Постоянно да си зает с любимите си мисли! За квакерите важи за всяка минута. Почти съвършено правило. Има само една грешка. Друг път ще я обясня. Т5

Чрез мълчанието човек се свързва с вътрешното Слово на душата. Т2

Мълчанието променя човека вътрешно. Т2

Върши и мълчи! Т1

Важно! Мълчанието усилва увереността в ученика. Т5

Когато обединиш любовта с мълчанието, тогава умът постепенно започва да се пречиства, т.е. да изчезва. Накрая остава Божественият ум в човека. Това е вече истинско ръководство, той става слуга на човешкия дух. Т12

Тъмните сили, адептите на Черното Братство също знаят ясно цената и силата на мълчанието. Те знаят, че: 1. Мълчанието е неизразходвана енергия. 2. Мълчанието съхранява живота, т.е. силата и могъществото. Т4

… за богомилите тайната на мълчанието е била първа и най-важна просветена Добродетел. Т7

Ако искаш да кажеш нещо на човека, трябва да му говориш с думи, за да те разбере. Но когато искаш да кажеш нещо на Бога, трябва ти мълчание, иначе разговорът се нарушава. Т9

Мълчанието изработва различаване, а това помага да се виждат лошите мисъл-форми и да се избягват лесно. Т5

Злото изгаря в мълчанието, защото в мълчанието няма слово, което да го храни – ето защо мълчанието е Мъдрост. Т2

Древните котки са били много мълчаливи и концентрирани същества. Едвам имат една основна дума, така нареченото и известно „мяу“, и няколко други звука малки. Т24

И запомни, татко мой, светът на мълчанието е всякога по-богат от света на думите. Мълчанието, татко мой, има Свещен Глас, Глас без думи, Глас безпределен, неограничен, необвързан, Глас, в който можеш вечно да живееш. Кой ли е измислил тези думи? Според мен, татко мой, думите са най-голямата грешка във вселената. 31

Аварите (Тези цветя се наричали Авари. Ние, хората, ги знаем като кокичета.) се отличават по това, че обичат повече мълчанието, отколкото думите. За тях думите са бреме. За Аварите истинският творец работи отвъд думите. Всеки Авари е скрит дълбоко в своето мълчание, защото творчество и мълчание са едно и също нещо. 31

Мълчание и молитва са две велики космически сили

Мълчанието е велик вътрешен ключ за будните, то групира силите на Словото. То повишава живота, т.е. жизнената сила. То е лечебен метод. Мълчание и молитва са две велики космически сили. Т2

Мълчание и молитва постигат контрол, който превръща мисълта в покорно оръжие за висшите цели на Духа. Т5

Мълчанието е дар, който здраво си служи с меча на Словото – и то само при строга нужда. Мълчаливият воюва окултно – в името на едно Свято Право, което е скрито от погледа на света. Т25

Закон: В момент на тежки изпитания мълчанието е най-добрият приятел. Т2

Великите работи се извършват в мълчание. Астралният свят не бива да знае плановете ни – има духове, които пречат. Т2

В час на смут мълчанието и молитвата са най-добрите приятели. (Мория) Т2

Никаква съпротива срещу злото, само мълчание и Огън – така то става безсилно. Т2

Две неща: по време на гняв – никакво говорене. Навлизаш в мълчание и в молитва – никакви действия, никакво говорене. Това е методът след време да превърнеш гнева в чиста сила Духовна, която ще ти стане приятел. Т27

Ако болният мълчи и се моли, той ще натрупа огън и ще оздравее. Т1

Мълчанието е един от духовните пътища към вдъхновението – друг закон, който е  свързан с мълчанието. Духовната сила и енергия расте в мълчание. Човек, който иска да се справи след време с болестите си, с проблемите си, с противоречията си, трябва да научи науката за мълчанието, защото тук се натрупват големи капитали: енергия,  жизнени сили, и след време можеш да посрещнеш болестите, проблемите и  противоречията. Т11

Има мълчание, което може да ти нанесе силен удар, а има и Слово, което също действа така. Т3

Ако един човек ти се заканва много, той не е опасен, но ако този човек те осъжда със силата на мълчанието, е много силен. Този човек може да съхранява Словото, става могъщ чрез Огъня на Словото. Т3

По  време  на  хранене  пази  мълчание,  иначе  се  губи енергията. Бог се почита в мълчание. Лекции, т. 1

Защо е необходима концентрация и мълчание по време на хранене? – Тишината парализира тъмните сили и помага на Духа да навлезе в дълбока концентрация и да извади важни елементи за своите цели. Тези упражнения при хранене водят до висши степени на себеконтрол и себепознание. Т3

Плодовете са магически хапчета, приготвени в Божията лаборатория на природата с невероятна Мъдрост. В тях са скрити окултни елементи, които носят живот, но най-важно е да се ядат с възприемчиво съзнание. Тези окултни елементи се извличат в мълчание и чрез закона на Любовта, без много движения. Плодовете са един прекрасен и мълчалив живот на Слънцето, те са писма, написани до нас. Т2

Делфините и мълчанието

Първичните отношения на Душите са били отношения на мълчанието. И делфините загатват за това минало и за това изгубено богатство. Т8

А животът на делфините е животът на Душите, животът на мълчанието. Т8

От своя опит в миналото делфините са разбрали нещо много съществено, те са стигнали до извода, че най-дълбокото средство за общуване е жертвата и мълчанието. Т8

Според делфините и техния опит, когато има да се каже нещо много важно, тогава мълчанието трябва да е най-силно. Това е свещен момент в техния живот. Т8

Според делфините, според тяхното Тайно Съзнание, за Дълбоките неща се съди по тяхното мълчание, по тяхната Невидима Същност. Т8

Говоренето е само едно от средствата за съобщаване между съществата. Мълчанието е друго средство. Т5

Дълбоката и изключителна Същност на Душите не може да се изрази с думи, с говор, даже и с движения, а само с мълчание – което е една от най-дълбоките стихии на живота. Тука използвам думата стихия, защото имам нещо предвид: в най-дълбокото мълчание една душа застанала срещу друга – става въпрос за Душа, която е познала Тайната на мълчанието – тогава могат в мълчание да си предават Вътрешни Тайни, което с говор не може да стане и в много случаи не трябва да става. Т8

Мълчанието е закон за приближаване до Духа

Окултният ученик трябва да се домогне до Тайната на мълчанието. Това мълчание не е обикновено. От една висша окултна гледна точка мълчанието е мистичният език на Космическата сила. То черпи от един по-дълбок извор, от една по-дълбока Тайна на живота, отколкото говоренето. Т6

В познаването на Тайната на мълчанието човешката Душа се приближава все по-близко до Истината, до своя Бог, до своя неизчерпаем Източник. Т8

Метерлинк: Колкото повече отивам към Бога, толкова повече се прекланям и все повече замълчавам. Т21

Когато си помисля за Него, моето мълчание се разраства, моето мълчание се обогатява, моята душа все повече се вглъбява, а моето Вдъхновение търси изчезновение в Него. 44

Мълчанието и тишината са верен път към Бога. Т5

Брахман е, Който дарява Пътя за вглъбяване навътре в Истината. (Може да се упражняваш колкото си искаш, но Брахман трябва да ти позволи навътре да влизаш в Истината. Иначе може да мълчиш по пет часа, да се вглъбяваш… и да става все по-лошо, както знам такива случаи, и то – много.) Т29

Веднъж попитах моя Учител: „Учителю, кажи ми най-доброто, което мога да направя със себе си.“ А Той ми каза: „Изпълни Древното правило: Авахира Марахот – Събирай си мълчание.“ И мина много време, и узнах Тайната на това правило. Първо, само разумният може да събира мълчание. Второ, когато мълчанието е събрано, то се превръща в Мистично Око. И трето, това е Окото, което видя своя Учител. 44

Кабала казва: „Мълчанието е закон за приближаване до Духа.“ Т5

Какви проблеми могат да развълнуват едно чисто съзнание, когато висшият свят влезе в човека? Тогава човек утихва, защото приема нещо от неизразимия свят. В него няма звуци, защото няма нищо повърхностно. Т3

В най-висш смисъл истинският живот е изтъкан от мълчание. Това се намира в дълбочината на човешката душа и в тази сфера обитават ангелските йерархии. Т5

Според окултната наука мълчанието учи човека първо да обича Истината, а после себе си. То преподава важни уроци, вътрешни, духовни уроци. И именно в чистотата на това мълчание се създава животът, т.е. явява се шестото тяло, духът, а това е съкровеното в най-висш смисъл. Учителят казва, че оттам произлиза животът, от съкровеното. В  чистотата на това мълчание се създава животът, т.е. шестото тяло слиза при петото, духът влиза в душата и я изпълва с нещо съкровено от една по-висока степен, която не може да се изрази с думи. Т11

Само в пречистения и духовен ум – тук вече говорим за друга гледна точка на ума,  когато е напълно пречистен и овладян – има мълчание, в този ум няма мисли, няма ментална дейност. Този ум е изключително духовен и духът използва чистия ум, но без неговата ментална дейност. Духът използва чистия ум като слуга, защото неговата роля  е да бъде слуга на човека, а не господар. При пречистения ум вече се явява духът. Т11

Само този, който може да понесе продължителното мълчание и голямата Тишина, и то мълчание без отговор, той е човек, който има търпение, т.е. Любов. Той ще чуе хара, т.е. отговора на своята Същност. Той ще чуе пълнотата, той ще вкуси от нея и ще се слее с нея. Т15

Духът… Когато Той се роди, отвътре настава мълчание. Окултната наука казва, че мълчанието Го познава и че мълчанието е важна част от нашето учение. Мълчанието е влизане в Храма. Т5

Мъдрите стават мълчаливи и вглъбени, а глупавите – бъбриви и нервни (значи външни). Т3

Ако умее да мълчи, човек може да се домогне до Древната Тайна в себе си и да проникне до неизявената Дълбина в себе си. В трудни времена разумният мълчи и работи, работи и мълчи. Т25

Mълчанието с любов създава покой и дълбоко спокойствие. Затова Учителят казва:  Само спокойствието може да те научи да мислиш дълбоко. Защо? Защото в  спокойствието  ти  си  застинало  море, огледалото е ясно и Бог може да се отразява в тебе, душата може да се отразява в тебе, духът може да се отразява в тебе и Учителят може да се отразява по един правилен начин. Тогава си абсолютно медитативен – медитативен означава тотално възприемане, това е аурата на абсолютно доверие. Т12

Според Дзен, ако умееш да говориш, ще се сближиш с Истината; но ако умееш да мълчиш, ще се слееш с Истината. Т14

Хадирите били умели и вещи наблюдатели. Те знаели, че в събитията умът търси правото си и се проваля. Те знаели, че методът на Духа е друг. Духът мълчи, прониква, осмисля и израства. 37

Яджнавалкия: Твоят чист Дух е зад пределите на глада, жаждата, мъката, заблужденията, старостта и смъртта. Този чист Дух се отрича от ученост и остава като дете. Отречен от учеността, после той става мълчалив. После този чист Дух се отрича и от мълчанието и става свободен Дух. Т21

Когато си помисля за Него, къде са тогава тези цветове, къде е тогава красотата, къде е тогава говорът ми? Всичко се смълчава. Оставам само като една Искра, преклонена и трептяща пред Неизбродимото Тайнство. 44

Първият Старец: Който съумее да се слее с Незнанието, той се слива с Истината. Той става мълчалив, тих и дълбинен. Той започва да преоткрива все повече Източника в себе си. 46

Арабски афоризъм: Този, който е видял Бога, съхранява тайно мълчание. Т23

Мълчанието е много богата и красива Същност. То е наситено с Покой. И когато Душата влезе в този Покой, тя вече е Вечна. Бог е Покоят. За да стигне до този Покой, Душата преминава през мистични кризи, докато чуе Тихия Глас. Гласът, който изтича от Бога, дава на Душата това, което никой не може да й даде. Това е Гласът, който дава Вечен Покой. Тогава Вечността започва да струи в Душата. Т6

Човек, който е видял истинското лице на Любовта, той замлъква и онемява, постепенно става все по-мълчалив. Човек, който е видял истинското лице на Любовта, той занемява пред Неизразимото, т.е. пред величието на Бога, защото Любовта е едно от лицата на Бога – първото лице. Той замлъква и онемява от възторг пред  величието  на  Любовта.  И затова казвам, че истинското мълчание произхожда от Любовта. То е извън пределите на ума. Т11

Мълчанието е Окултен метод за разговор с Истината. Той може да се осъществи само в Тайната стаичка, в най-дълбоката област на Душата. В Тайната стаичка никога не се говори с думи, а с излъчвания. Излъчванията говорят по-точно от думите. Т9

Истината не се предава с думи, а чрез мълчание, т.е. чрез Божествено присъствие, което може да произлезе, единствено когато ученикът е станал “Нищо” – никакво его, никакви фалшиви знания, даже и положителни, а дълбока Мъдрост, съвсем друго измерение, за което ще говорим по-нататък. В това мълчание има излъчване на вечно присъстващия Незнаен, наречено в Кабалата “Древният Незнаен”. Трябва да уточним, тъй като някой може да помисли, че Той е дълбок както мълчанието, но Той е по-дълбок и от тази мярка. Той е бил преди Словото и преди мълчанието. Само Той знае как да използва Словото и мълчанието. Т10

Човекът-трето око е любящо мълчание. Най-вярната негова характеристика е любящо мълчание, макар че не винаги обикновените хора разбират това. Докато човекът-Сахасрара,  или  седмата  чакра,  е  над  мълчанието и над говора. Той живее в едно скрито сияние, което е извън мълчанието и Словото. Това сияние, което надвишава мълчанието и говора, не е познато на другите чакри. Т11

Първият Старец: Това, което говоря, не е толкова важно. Това, което премълчавам, не е толкова важно. Това, че светя, не е толкова важно. Това, че сияя, не е толкова важно. Това, че съм забулен в Тайна, и то не е толкова важно. Когато Ме гледаш и Ме слушаш, ти трябва да дойдеш вътре в Мен и да разбереш Мястото, от което говоря. Това Място е бездънно. То е без име. Така ти трябва да откриеш това бездънното в себе си. И тогава ще разбереш, че смъртта и животът не достигат до това Място. 45

Окултната наука казва, че злото се наблюдава с мълчание и с Дух, а не с мнения и с говорене, защото злото според Хермес е Божествена тайна на живота – не човешка, а Божествена. Т10

Пустинята – вечното мълчание на живота

Пустинята е точният символ на мълчанието и на дълбоката тайна на живота, защото тук в пустинята няма ментален свят. Умственият свят, ако влезеш в пустинята, е напълно излишен. Ако го носиш със себе си, той най-много да те побърка, да внесе в теб огромно напрежение и да те побърка. Това се е случвало с много хора в пустинята. Пустинята отстранява менталния свят. Пустинята символизира още Нищото. Това е, което поглъща и разтваря ума. Да се разделиш със своите глупави умствени процеси, това е началото на ученичеството, това е пътят към Мъдростта. Т10

Пустинята за пробудения човек налага естествено и дълбоко мълчание. С това тя помага на човека да навлезе той в своята истинска същност и да започне да разбира  себе си. Т10

В Хатария – Пустинята – трябва да се очистиш от миражите в себе си, за да се родиш в Прастарата Майка, наречена Тишината. Това е Тишината, която си изгубил, когато си станал сътворен. 39

Най-великото учение в живота е безмълвието. Безмълвието е подобно на пустиня. Когато навлезеш в пустинята, ти виждаш, че тук няма никакъв свят. Пустинята унищожава света. Но нейното безмълвие не спира дотук, защото и ти трябва да изчезнеш. Ти можеш да изчезнеш само тогава, когато всичко в тебе стане безмълвно. Когато се яви тази пълнота на безмълвието, ти виждаш Единствения. Безмълвието е най-дълбокото виждане. В безмълвието не съществува нито светът, нито ти. В безмълвието съществува само Той. В безмълвието няма свят, няма зло. В безмълвието живеят Боговете. На древния език думата за безмълвие е Махара. 31

В пустинята пиеш Мъдрост и Безмълвие, а това е изцеление от сътвореността. Т30

В пустинята има дълбочина. В нея е изразено вечното мълчание на живота. Защо? Защото животът в своята дълбочина е вечно мълчание, т.е. неизразим. Толкова божествен, толкова сияещ, че се налага вечно мълчание. Т10

Пустинята е изключително покоряваща необятност, само мълчание. Древният език казва, че мълчанието на пясъка е по-могъщо от мълчанието на водата и океаните. Т17

Истинният Бог е неизречена Дълбина и Мълчание

Истинният Бог е неизречена Дълбина и Мълчание – казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен. Т21

Мълчанието е най-силното Слово на Бога. Едно от имената на Бога е мълчанието. Той се почита с мълчание. Т1

Суфите казват: Бог е мълчалив и от всичко друго Той е най-лесно постижим чрез мълчанието. Не случайно мълчанието е наречено злато, японците малко по-тънко са го нарекли – мълчанието е цвете. Т16

Мълчанието на Бога няма цвят. Условно има бял цвят, но той е толкова ослепителен, че остава само Мълчанието и Неговият величествен Покой. В това Мълчание на Бога няма съществуване за нито един звук – тук е Престолът на Святата Вечност. Това Мълчание е изключително властно и се изучава от всички Висши йерархии. Т6

Учителят казва: “Има само един Учител, който заслужава да бъде познат, това е  Древният” – използва се точно тази дума, някой път Учителят използва и други думи – Незнайният, Който предшества езиците, Който предшества и всички велики Учители.  Тези велики Учители говорят за Него и чрез Него, но Той никога не говори. Той никога не е обвързан със Словото и със сътворените светове. Той е извън говора и извън мълчанието. Той няма никакви мисли и чувства, с които може да бъде докоснат. Т11

Докато при Бога все пак можеш да говориш, да се молиш, да мълчиш, да общуваш, дори и да спориш, то тук, пред Великата Бездна, всичко това се разпада. Тук няма слово, нито мълчание – огромна, страховита необятност. Т18

Божественият Мрак е висок връх. Това е мястото, където са простите и абсолютни тайнства, обвити в пресветлия Мрак от едно съкровено и тайнствено мълчание. Т22

Майстер Екхарт: Бездната е Мълчание, Могъщо Мълчание, Безграничен Покой и Безветрие. Т26

Любовта в своята дълбочина е мълчание, защото е неизразима, тя поглъща всяко  слово, защото е тотална. Съкровеното в нас е мълчаливо – това означава, че любовта живее в дълбините на святото мълчание. Т11

В Тайното Учение на Бялото Братство е казано, че даже великото Слово е безполезно; защото Дао се таи в мълчание и отвъд мълчанието. Т8

Истината винаги си остава непроизнесена. Ако аз я казвам по някакъв начин, то е нещо, което в мене мълчи, не че я казвам; не мога да я кажа. Т16

Святият човек върши поучение без думи

Испански афоризъм: Мъдрото мълчание е светилище. Т24

Руски афоризъм: Мъдрият вижда зад завесата, но е мълчалив. Т24

Думите не могат да разкрият Тайните на Мъдреца, но има едно мълчание, което може да разкрие всичко. Т8

Учителят казва: „Това, което ви говоря, не е Абсолютната Истина. Абсолютната Истина се предава в мълчание.“ Т8

Този, който е пълен с живот, не говори – слънцето доказва този закон, говорят лъчите му. В окултизма излъчването е духовно превъзходство, това е дълбок и мистичен въпрос, защото Духът понякога крие своите лъчи. Т3

Мълчанието принадлежи на мистичния език – език, който ни говори странно и загадъчно, но чисто и истинно. Т21

Лао Дзъ казва: „Святият човек върши поучение без думи.“ Т5

Който е овладял ума, той обяснява нещата с безмълвие, макар че понякога може като компромис и да говори, обаче той може да обяснява и с безмълвие. Защото е човек на духовната Мъдрост. Т11

Японска мъдрост: Мълчаливият човек е онзи, когото най-много трябва да слушате. Т16

Лао Дзъ казва: „Мълчанието или неговоренето е Неговата проповед.“ За да проповядваш това Свещено мълчание, трябва да си се слял с Дао или с Бога. Т5

Истинското слушане не е да слушате всичко, което ви говорят, с голяма точност, т.е. не само да слушате моите думи, а да улавяте нещо между техните паузи; нещо, което премълчавам; нещо, което е между миговете на моите мисли, на моите изказвания; нещо, което е свързано с вътрешните излъчвания и т.н. Иначе се изпущат много неща, ако слушате само това, което говоря. Т7

Истинският ученик в Дзен не слуша словото на своя Учител. Той слуша нещо съвсем друго, той чува Същността му. Той чува неговото мълчание, неговата Тишина. Между другото, мълчанието е духовно, Тишината е Божествена, защото там е същността на Дзен, там е самият Дзен. Т15

Важно за размишление: Лао Дзъ, когато е бил ученик, често посещавал своя Учител и винаги е мълчал. Не е Учителят този, който учи, а неговото присъствие. Години наред мълчание са изработили в него изключителна пасивност и дълбочина. В пасивността се постига дълбокото мълчание, където се открива Истината. Т5

Истинският човек си има един скрит белег. Този белег трябва да се долови и само тогава можем да познаем истинския човек. Това, което трябва да се долови, е неговото светещо мълчание. 32

Когато ученикът и Посветеният медитират, те навлизат в изобилната Светлина, от която са приети. Това е един свят на мълчание, свят, пълен с живот, който в Кабала се нарича светещото мълчание. Това мълчание не ухае на знание, а на Вечност – това е също една разлика. Тук са скрити най-мощните потенциални възможности на битието. Т7

Третото око прави човека мълчалив, сияещ и духовен, това са качествата на отвореното трето око.  Тук не говорим за обикновеното мълчание на човека от другите чакри. Т11

Мълчанието на Суфи е Свещено. Т30

Учителят казва: „В невидимия свят ме знаят като най-мълчаливия.“ Т5

Разбира се, и аз много обичам мълчанието и се чудя понякога защо още ви говоря и тук, и в София, но просто трябва да направя един компромис, колкото и да не искам, заради Учителя. Така че засега лекциите ще продължат. Но ако трябва да съм искрен към вас, трябва да ви кажа, че от години наред аз жадувам за мълчание… Т8

Въобще Истината е опасна в този свят, затова по много въпроси се мълчи. Т23

Пътят на Сина няма нищо общо с подбирането на красиви думи, нищо общо с ораторска реч, защото в Пустотата, т.е. в Дълбокото Мълчание, което е наречено Царството Божие, думите са непотребни. Ето защо Лао Дзъ казва: „Синът (знаещият) не говори, а говорещият не знае.“ Знаещ, който говори, затваря Пътя на Тайната Светлина в себе си. Т8

Дълбокото мълчание – път към интуицията

Интуицията помага на ученика да се предпази от своята собствена мисъл. За да се приближиш до интуицията, трябва да си изработиш едно дълбоко мълчание. Това мълчание е едно специално отношение към Духа. Това мълчание е особен род молитва – молитва за просветление. Т4

Учителят казва: Истината се ражда в много дълбоко мълчание, в едно състояние молитвено на душата, когато душата е изпаднала в много дълбок покой и иска да разбере, и тогава шестото тяло изпраща един лъч. Този лъч е наречен интуиция. Т12

Умът спори. Интуицията е тиха, безмълвна и сияеща. Интуицията минава, прониква, просветлява и не говори. Т4

Мъдростта не обяснява, тя дава само едно безмълвно разбиране на петото тяло. Става въпрос за духа, когато слиза в петото тяло. Т11

Методи за развитие на интуицията: 1. Концентрация в точка. 2. Мълчание. Т4

Точката, според Окултната наука, това е Силата на Бога. Това е Абсолютният Център, който покорява с мълчание. Тук няма въпроси, тук всичко е единно в Центъра. Т9

Научи се да мълчиш, за да чуваш себе си, и духът на Мъдростта ще ти отговаря. Т21

Попитал ученикът своя Учител: Що е това мълчание? – Учителят отговорил: Мълчанието е светът на душата. В мълчанието ти се научаваш да слушаш, да долавяш. 32

Аазара – Яснотата – има в себе си Мъдро Мълчание и Ясен Говор. Тя така говори на Сърцето, че Сърцето казва: „Да, ясно е.“ 40

Има мълчание, в което Духът не говори, дори ако опасността за човека  е много голяма. Има мълчание, което е изпълнено с Любов към Бога. Духът знае мотивите на всяко мълчание. Чистата Любов към Духа, която е свързана с чистия мотив, определя първична връзка. Т3

Първият Старец: Свещеното отключва най-тънките врати. То отключва и мълчанието на боговете, защото боговете имат право да разговарят само със Свещеното. 46

Мълчанието има едно ниво и когато се постигне това ниво, се говори пряко с Духа; преди това говорят ангелите, а преди това – страданията, които работят за отваряне на Третото Ухо. Т3

Има едно чисто, съзнателно и концентрирано мълчание, при което Духът се домогва до най-висшите истини. Трябват много упражнения, защото не всяко концентрирано мълчание е влизане в нивото. Т3

Говоренето е силно, когато изхожда от мълчанието, от Духа

Ирландски афоризъм: Мълчаливата уста е мелодична. Т27

Който е изучавал науката за мълчанието, знае как да говори. Който говори много, губи своя Божествен образ. Т5

За да се научиш да говориш, преди това трябва да си се научил да мълчиш. Т3

Мълчанието е метод, който съхранява душата и научава човека да говори правилно, разумно и будно. Затова в древните школи е имало период на мълчание три години, пет години, десет години и ако сте чували за исихастите, те са посвещавали по един цял живот на мълчание. В това число в тази форма са слизали Велики Учители и Посветени, Мъдреци и Мистици – целият живот в мълчание, никаква връзка с ученици. Познават някои хора, поздравяват се, но техният живот се ограничава много, а някои  даже са избягвали поздравите, тайно са живеели в пещери и на особени места и са останали непознати за хората, за да научат в дълбочината на мълчанието езика на духа.  Защото  когато  устата  е  затворена,  душата  работи. Така казва Учителят. Когато умът мълчи, душата работи, тя мисли на едно по-дълбоко поле, започва да схваща  тънкостите  на  живота, Божествените неща, духовните неща, обогатява се и след време започва да говори Божествено. Т11

Първо: истинското мълчание има свойствата на Светлината. Пътят към това мълчание изисква особен стремеж, защото да можеш да мълчиш, това е Тайна Наука, това значи да утихнат всичките ти тела. Според Окултната наука който не е разбрал Дълбочината на мълчанието, той не може да разбере спецификата и тайните на Словото. В обикновеното мълчание няма Дълбочина и разгръщане, няма аура. Това означава, че Духът не може да се укрепи в обикновеното мълчание и в обикновеното говорене. Т7

Мълчанието усилва същността на Словото, то го пази. Т2

Словото израснало от Мълчанието. Колкото по-свято е Словото, толкова по-дълбоко е било Мълчанието. 34

Да знаеш как да говориш, това е въпрос на Духа в теб, защото Той е чистият говор. Да знаеш как да мълчиш, това е въпрос на Духа в теб, защото Той е чистото мълчание. Т5

Поп Богомил казва, че Словото ще победи злото, защото е Бог, а мълчанието ще го изкорени, защото злото не може да се установи в мълчанието, то няма корени в мълчанието. И там неговите хитрости, неговите лъжи нямат корен, умират, пропадат. Т9

Словото, което излиза от човека, разкрива неговата сила, а което излиза от неговото мълчание, разкрива неговото могъщество. Т3

Без мълчанието не можеш да проникнеш в тайната на думите, в тайната на словото. Т14

Ти можеш да мълчиш и можеш да говориш, но да не си в единство с Духа. Когато има говорене като принцип – то е най-чистото Слово, значи Бог говори. Мълчанието като принцип – това е самото присъствие на Духа. Т3

Има думи, които са по-силни от мълчанието. Според Талмуда човек трябва да говори само тогава, когато говоренето е по-силно от мълчанието. Т5

Смята се, че Словото съдържа големи Тайни на човешкото битие, а Мълчанието съдържа Тайните на Божественото Битие. Т6

Когато изследвах много Лао Дзъ, разбрах, че той не говори това, което мисли. Той говори това, което мълчи, такъв е неговият стил. Неговата проповед е мълчанието между думите… държи повече на мълчанието, но цени словото. Според Лао Дзъ само мълчанието може да придаде значение на словото.Т14

Тот: Истината трябва да извира от твоето говорене и от твоето мълчание. Когато говориш, трябва да създаваш злато; когато мълчиш, трябва да пиеш злато. Т30

Дали Мъдрият човек говори или мълчи, това е все Еликсир, защото той е в Същността си, а не в ума. Т30

Според Даоското Учение: Който е изучавал мълчанието на Дао, само той може да говори. И тогава неговото говорене става Път за съществата. Защо? Защото тогава Дао се влива в неговото говорене и това е така, понеже Даосът е уважил мълчанието на Истината, т.е. мълчанието на Пътя. Дълбокото мълчание – това е самото Дао, скритото Дао, което дава своята аура на говоренето. Т8

Единственият, Който може да говори, това е Ахуравал. (На древния език Ра Авинор това означава „Този, Който е отвъд Древността“.) Той говори чрез Великите Учители. Това, което Учителите ни казват, са особени думи. Това са думи, които носят в себе си повече мълчание, отколкото говор. Учителите говорят като мълчанието. Който говори като мълчанието, той умее да съхранява Ахуравал. 31

Жреците казват за Тот: „Той говореше като Мъдрец и мълчеше като Мъдрец.“ Т30

Много хора се учудват защо Учителят говори по такъв начин. Това се дължи на следното: Учителят е преживял три милиона години в мълчание! Аз си мислех, понеже знам за себе си, че съм преживял едно цяло прераждане в мълчание и няколко прераждания по пет-десет години, че е много. Но това ми даде да разбера, че нямам нищо общо, че даже не съм започнал още да мълча, макар че жадувам. Т10

От мълчание към безмълвие

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Който е стигнал до мълчанието, той е придобил разумност. Коренът на мълчанието е разумността. Който е стигнал до дълбоко Безмълвие, той е придобил Вечност. Коренът на дълбокото Безмълвие е Вечността. Който е постигнал тайното Безмълвие, той е придобил Безкрайността. Коренът на тайното Безмълвие е Безкрайността. 45

Десетият Старец Мавахари: Безмълвието се постига чрез искреност към себе си. Искреността знае Пътя. Тя отключва Невидимото. Безмълвието е нематериално, в него няма нито светлина, нито тъмнина. Безмълвието е духовно и Божествено. Мълчанието е само духовно, но ако то продължи развитието си, то става безмълвно. И тогава става Божествено, понеже е стигнало до Висшата сила. Иначе мълчанието общува с духовното, а Безмълвието общува с Божественото. А Съвършеното Безмълвие – то общува с Мистерията. Тук душата е в Неведение, а духът – в Незнание. И те са преизпълнени от това, защото тук няма знания, които да им пречат. Те са свободни. 46

Десетият Старец Мавахари: Ако тъмнината в човека тъмнее, той не познава мълчанието. Ако светлината в човека светлее, той не познава Безмълвието. Мълчанието познава Съкровеното, а Безмълвието познава Безпределното. А между тях е Мъдростта. Това, което е тъмно в човека, трябва да просветне, а това, което е просветнало в човека, трябва да засияе. Това, което е засияло в човека, трябва да угасне в Мистерията. И тогава човекът става част от Мистерията. Той вече е Стар, той вече е Старец. 46

Безмълвието е сливане

Безмълвието е дълбоко изкуство на духа

Безмълвието е нашето древно и абсолютно състояние на съзнанието, което трябва да открием в себе си. Ето защо има много молитва, ето защо има много школи по медитация. Всичко това е търсене на безмълвието. Т16

Тот: Истинският живот е постоянно безмълвно благоговение. За да познаеш това безмълвно благоговение, трябва Бог да те е докоснал. Т11

Всяко същество завършва своя път в тържеството на Безмълвието. 31

Десетият Старец Мавахари: Но Безмълвието е богато и дълбоко. То е скритата Същност на Чистия Дух. Безмълвието в своята най-висша степен е излъчващата се Същност на Чистия Дух. 46

Десетият Старец Мавахари: Животът в Духа е живот в Свещеното Безмълвие. Тук цари Божественост и велика осъзната Чистота. Умът е избягал от тази Свещена Чистота и това е грехопадението. Умът не познава най-дълбокото Писание, а то е Безмълвието. Той не познава Безмълвието, което не говори. А когато Безмълвието реши да му проговори, той не го разбира. 46

Тези, които умеят да живеят в Духа си, постигат Безмълвието. В Безмълвието е Тайната на живота. На външен език казано, това е Тайната да станеш Божество. На вътрешен език тази Тайна е неизречена. 31

Само в дълбокото безмълвие Бог се случва. Именно във великото безмълвие ти се сливаш с Него. Т12

Значи в диалога душата говори, а в безмълвието Духът слуша. Тук думата „слуша“ означава възприема невидимото Присъствие. Тук той не иска да се храни със Словото, а както казах с Присъствие. Това означава, че докато се намираш в петото си тяло, макар че имаш свещен диалог, ти още не си цялостен, още си далече от истинската пълнота на живота. Т10

… сахасрара чакра, Учителят я нарича „центъра Любов към Бога“. Някои я наричат „хилядолистник“, на ватански език е наречена „Анхея матара“, означава „Сияещият път“. Символично това е въздухът на най-дълбокото благоговение и безмълвие, тъй като в тази чакра вече даже и за чистото Слово няма място. Любовта тук носи такава голяма пълнота, че няма нужда от Слово, даже и Божествено. Тук вече има присъствие, има дълбочина, има докосване с присъствие. Има предаване на Дух и на Любов чрез присъствие. Този, който е отворил тази чакра, много лесно може да предава, стига да има условия, отворена врата, да предава вътрешно нещата. Т11

В седмата степен, в седмото посвещение… Човешкият дух, или шестото тяло, се слива с мистерията на Абсолюта, който тук в случая е наречен Небитие. И тука духът изчезва във вечността, във вечното безмълвие. Защото според окултната наука дълбочината на живота е абсолютно безмълвие. Това е мярка за най-дълбокия живот. Т11

Посвещението е безмълвно състояние на живота. Мъдрият човек е Безмълвие: независимо дали говори или не, той е преживял. Който е преживял Бога, става част от Неговото Безмълвие, част от Неговата Тайна, както това се е случило на Богомилските клади. Т28

Шестото тяло – човешкият дух – е реалност без никакви знания, той няма никаква нужда от знания, понеже е изпълнен с мъдрост, той е така сътворен. Това е искрата на Бога. Толкова е пълен с мъдрост и той има такова схващане, такова разбиране, че знанията са напълно излишни. Истинската реалност е абсолютно безмълвна. Т12

В шестото тяло няма диалог. Както казах, това важи и за молитвата. Тук молитвата се превръща в абсолютно безмълвие, защото тук най-желаното е невидимото Присъствие. Т10

В шестото тяло има нещо повече от мълчание – тук има безмълвие, т.е. без мълчание, вече и то е отстранено, отстранено е дори съкровеното, нещо много по-дълбоко. Отстранено е петото измерение, навлиза се в шестото измерение – чистия дух, нещо грандиозно за ученика. Тука в шестото тяло, освен че умееш да си създаваш пространство в безмълвие, но можеш да се приближаваш и до същността на всякаква тайна, просто ти е дадено. Т18

Майстер Екхарт: Това, което вдъхва Живот на Душата, е Вечното Слово; това, което вдъхва Живота на Духа, е Безмълвието – безмълвното, неизреченото Слово, несътвореното. Т30

Попитал ученикът своя Учител: Учителю, коя е тайната на безмълвието? – Учителят отговорил: Тайната на безмълвието се състои в това, че в безмълвието няма очакване. В безмълвието ние се сливаме със същността. В безмълвието се случва същността. 32

Василид: Безмълвието е тайна духовност. Дълбоко в безмълвието не може да влезе нищо несъвършено. Безмълвието не допуска несъвършенството. Т12

Древните египтяни казват: Велико е жилището на безмълвието. Безмълвието се е смятало за мястото на свещената Мъдрост. Т14

Безмълвието е богата реалност. То е изпълнено с тайнствена и величествена пълнота – нещо, което липсва на вселената. Т16

Освен това безмълвието е велико състояние на свободата, защото в безмълвието няма ум, няма свят, няма вселена. Става въпрос за древната, истинска свобода. Т16

Истинската медитация е в шестото тяло. Тука умът е отсечен от силата на безмълвието. Т18

Само чрез чистотата се влиза в дълбоко ниво на медитация, защото чрез чистотата ти се сливаш с Него и започваш да медитираш с Него. Той ти се разкрива, а астралът изчезва, защото Той е там. Щом той е вътре, духовете са отвън (заблуждения, тревоги и др.). Ето защо мъдрите стават тихи, безмълвни и в тяхното присъствие ние се успокояваме – докосваме се до Него. Т3

Истинското съзерцание е висш магически процес и означава сливане с Бога. Чрез съзерцанието се влиза в живота на Духа, откъдето Посветените получават един особен лъч на магическо наслаждение и вдъхновение в своя живот и чрез това те постигат безмълвното обожание. Т4

Според Даосите лебедът е Същество, излъчено от Покоя и от Безмълвието. Т27

Халил Джубран: Същностното у нас е безмълвно, бъбривото е придобитото. Т21

Който е видял душата си, той изпада в Безмълвие, защото нейното величие е безмълвно. Това е величието на другия свят и видиш ли го, ще забравиш за думите. 31

Тот: Истинската Жена свети в Безмълвието на своята Душа. Т27

Исихия – Учение за безмълвието

Исихазмът е висше мистично учение. Думата е гръцка – исихия. Външно тя означава тишина, мълчание, покой, но има по-дълбок смисъл. Можем да го наречем учение за безмълвието. Според исихазма безмълвието е най-могъщото средство за познаване на Бога. Т14

Тези безмълвници – исихастите – са пропуснати, защото са много дълбока вода, намерили са най-дълбоките методи, по-дълбоки и от Орфей, и от богомилите. Те не са избрали този бунт срещу държава или нещо друго, те са избрали безмълвието и благоговението – една от най-дълбоките школи, които някога са съществували, включително и в България, минала е тихо и незабелязано като дълбоките води. Т15

Истинският исихазъм е плод на духа. Можеш да мълчиш чрез духа си, можеш да мълчиш с ума си. Ако мълчиш с ума си, няма да постигнеш много. Умът може външно да мълчи, но той вътрешно говори или планира. Това е плод на духа, както преди говорихме за тези, които са познали шестото тяло. Това е велико и свято безмълвие, не просто седиш, затваряш се и се въздържаш. То е изпълнено с благословение. Т14

Ако не си изкушаван и не се научиш да преодоляваш изкушенията, няма да получиш собствената си дълбочина. Исихастите казват: няма да получиш своето безмълвие. Има истинска степен на безмълвие, там е срещата с Бога. Т20

Дълбокото безмълвие е непосредствено, пряко виждане на Бога, това е исихия. Т. е. висшата тишина е Боговиждане, откровение. Т14

Исихастите казват, че исихията, безмълвието е такова състояние на незнание, което постига познание на Бога. Исихията е такова състояние на незнание, което превъзхожда всяко знание. И наистина безмълвието превъзхожда всяка мисъл, дори и Божествената, дори и свещената мисъл. Т14

Кой е най-тънкият въпрос на живота според исихастите? Безмълвниците отговарят, те са го открили: Това е изпълнението на Божията воля. Как са го открили? Чрез две неща: безмълвие и благоговение. Т15

Що е безмълвието? Исихастите казват: Мъдро качество на търпеливия човек. Бих прибавил и на любящия човек, защото търпението е качество на Любовта. Т15

Безмълвниците разбират смисъла на живота в дълбините на своето смирение, там смирението е задължително. Чрез благоговението си безмълвниците постигат своя истински опит. Т15

Който има благоговение, живее в безмълвие и Богопознание. Т15

Основната заповед: Безмълвствувай в Бога. Това, разбира се, не е за ментални хора, а за духовни същества, които са се определили в своя път. Защото те казват: Благословено е благоговейното безмълвие. Значи при мъдрото безмълвие има благоговение. Т16

При мисловния, при менталния човек няма благоговение. Затова той просто има мълчание, той няма безмълвие, той не познава тишината. Има мълчание и в това мълчание се явяват най-различни неща, дори и положителни неща могат да го подведат. Т16

Исихастите казват: Бог се познава с благоговение и безмълвие. Две неща, два ключа – благоговение и безмълвие. Бог се очарова от безмълвие и сияеща любов, пак други две неща в тяхната школа. Т16

За исихаста безмълвието е свещен дом на Любовта. Значи той мълчи, но с любов, с душа. Затова исихастите казват: Безмълвието е меч срещу злото и секира срещу отчаянието. Т16

Казват: Тайната стаичка е мястото на безмълвието. Там, където човек е божествен и съкровен, това е тайната стаичка, дълбокото безмълвие. Т16

Чрез безмълвието се просвещава и освещава целият човек, но малцина стигат до мъдрото безмълвие. Защо? Защото малцина постигат безстрастието, т.е. непривързаността. Т16

Казват: Безмълвието е тайна на бъдещия век. Т16

Сфинксът е постигнал най-дълбокото нещо – Безмълвието

Безмълвието е това, което разбира древните неща. Сфинксът е безмълвен. Защо?  Защото сфинксът е познал тайната на живота, познал е тайната на Бога и е станал безмълвен. Просто няма какво да каже и чака и другите да разберат тази тайна. Познал е тайната на живота и сега той е загледан в тази тайна, която, казва Тот, е самият той. Т20

Сфинксът е постигнал най-дълбокото нещо – Безмълвието. Той е видял и преживял Тайната на Живота, Тайната на Бога. След това грандиозно Откровение всичко отпада: няма нужда от никакви думи и слова. Който е преживял Бога, получава нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Безмълвие. Колкото и да говори, нещо в него има Дълбоко, което мълчи. Затова Мъдреците и Посветените имат Дълбоко Безмълвие: и като говорят, и като мълчат, те все помагат. Дори само присъствието им е помощ, защото имат част от това Безмълвие на Сфинкса. Те са преживели: търсили са правилно, заслужили са и са преживели Истината. Т28

Сфинксът още в Атлантида е бил Мистично Учение за Безмълвието – това, което Толтеките са наричали Безмълвното Знание. Т28

Жреците в Египет са били влюбени в Безмълвието като Път към тази Прабезкрайност и Върховна Мистерия. Ето защо и Сфинксът мълчи; защото това е посоката, в която той гледа: Дълбокото Безмълвие – там, където се разкриват нещата… Но ти не можеш да постигнеш Дълбоко Безмълвие, ако нарушаваш Закони на Словото, ако не познаваш правилността на Словото. Т30

Тот казва: Сфинксът символизира уединението, великия път навътре в безмълвието, мястото, където човекът открива своята тайна, своята изначална същност, мястото, където човекът става Бог. Т21

Самият Бог е Безименно, Безмълвно, Древно Същество, Което впоследствие е слязло и приело образа на Сфинкса. Т29

Сфинксът ни говори за един съвсем друг свят, който някога е бил наш Дом. Сфинксът иска да познаеш Древното Знание, което е Безмълвното Знание. Т29

Сфинксът… Шешет анх носи в себе си посланието на посланията на древната, Първата Слънчева раса. Истинското послание не е слово, то е самата Слънчева култура. Това е самата Божественост. Слънчевата култура изисква да извървиш пътя на Любовта. Ето защо Шешет анх, или Сфинксът, мълчи. Т14

Сфинксът не говори на човешки език. Той говори на чисто духовен език, езикът на безсмъртието, и затова той вечно мълчи и загадъчно се усмихва. Т19

Идеята за сфинкса и за пирамидите започва от видение на Та Кхора, този древен жрец на Атлантида…  Той схванал, че сфинксът безмълвно учи човека на вечната истина. Сфинксът загатвал, че тайната на богочовека е скрита в самия него, т.е. затова сфинксът не говори. Ти трябва да откриеш това в своето безмълвие, в дълбочината си, не в говоренето. Т19

Но главното, безмълвно послание на сфинкса е, че постоянно трябва да се вглеждаш в посоката на Бога. Т19

Великият Древен Бог и учител Та Кхора, наречен впоследствие Техути, е влязъл вътрешно, и символично, и буквално, в облика на сфинкса, но е избрал безмълвието. Той говори вътрешно в безмълвието само на тези, които са избрали тотално пътя към Бога. На тях казва по нещо от безмълвието, но много малко. Той разкрива пътя към мъдростта на избраните чрез безмълвие. Част от духа му е обречена да живее в тайната на сфинкса. Т19

Великият Нетер, т.е. самият Бог е скрит чрез Тот в сфинкса и самият Той използва Тот като Свой любим бог и древен учител и проповядва безмълвието и тайната за Себе Си. В този смисъл сфинксът вечно учи хората на безмълвната истина. Т19

Шадая Анхор (на Древния Език Аразума) – Сфинксът, Пазителят, Неподвижното Безмълвие – това е Тайното Учение за Безмълвието. Малцина са, които безмълвстват древно. Другите само мълчат. Да безмълвстваш древно, означава да си открил Дълбинния Смисъл на живота – това, което е преди живота. Безмълвие постигат тези, които са докоснати от Шадая Анхор, или Сфинкса. Сам Сфинксът казва: „Докосни Безмълвието и тръгни на път към себе си, на път към собствената си Древност.“ Безмълвието е Древен Пазител. То е преодоляло всички земни катастрофи, защото то е Предвечно, то е преди времето. Това, което Безмълвието знае, времето го учи. 36

Шадая Анхор – Сфинксът – казва: „Събуди Древността си, защото времето е бедно, времето е бавно. Времето лекува, но не учи. Само Безмълвието е Учител. Общувай с това, което не виждаш, за да прогледаш.“ Никой никога не е могъл да изпревари Безмълвието. То е предхождащо. То е Последната ни Дълбина. То е скритата в Мистерията ни Древност. От тази Древност е слязло Безмълвието и е станало Шадая Анхор. И този Сфинкс ни указва пътя към себе си. 36

Сфинксът е Дълбока част от Скритостта на Древния. Светът и времето движат говоренето. Сфинксът задвижва Безмълвието. Що е Безмълвието в Древен смисъл? Осветителят на Съзнанието. В това Осветено Съзнание няма змия, няма време, няма пропаст. Тук се движи Чистият Дух. А Земята е дадена, само за да се завърнеш. Безмълвието е подготовката, очистването, отделянето от говора на времето. Безмълвието е Древен Извор. Никой никога не е успял да победи Безмълвието. Защо? Защото не е узнал какво се крие там. 36

Сфинксът символизира Неземния Покой или Тишината, изгубената Родина на човека. Т14

Тот казва: Сфинксът е Древен ръкопис на Тишината. Сфинксът мълчи, защото е Пазител на тази Несътвореност. Т29

Истинският човек се състои от  Дух, Пълнота и Безмълвие

Човекът е Махар (на Аринор) – Мъдрец, когато е отстранил знанието и се е върнал в своя Дух, в своето Безмълвие. Всеки Мъдрец е роден от много времена и епохи, и хиляди години на Преданост. 36

Махир – Мъдрецът – си остава Мистичен, Потаен, Безмълвен и често неразбираем. 41

Истинският друид владее състоянието, което толтеките наричат „нагуал“. Това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на най-чистата древност. Става въпрос за чисто безмълвие, чист дух. В това състояние нещата се виждат ясно. Т21

Там, докъдето се простира Безмълвието на човека, там е мястото на неговата дълбочина. Ако по пътя към Безмълвието някакъв звук или глас прекъсва човека, това означава, че човекът спада към сътвореното. Но ако нищо не може да наруши покоя на Безмълвието, тогава човек спада към несътвореното и можем да го наречем Син на Безмълвието. Да имаш Безмълвието в себе си, това е най-великият дар, даден от Незнайния. 31

Според даосите най-големият подвиг в живота е постижението на безмълвната Мъдрост. Т16

Даосът е станал Мъдрец, защото е преживял най-дълбокото Преживяване – Преживяването на Дао: това е Чисто, Безмълвно, необяснимо Преживяване. Т29

Съвършеният човек съществува в безмълвие. Ако той се покаже, ние го разбираме, но дори и когато е достъпен, той живее в тайната на безмълвието. Т14

Истинският даос… И в многообразието на нещата на земята той постига тайната на безмълвието на Небето. Т10

Суфи живее във възвишено, безмълвно единство. Т14

Всеки Просветлен сияе в своето Безмълвие, в своята Пълнота. Т30

Всеки Мъдрец, всеки Сатори, всеки Просветлен и Учител има такова Безмълвие – и в това Безмълвие растат Душите: достатъчно е Присъствието, достатъчна е Същността. Т30

Има такива Нетери, които не обичат свещените думи, живеят в безмълвие. Има и такива Учители, срещал съм се с тях – една дума не иска да каже, дори и мъдър съвет, дори и в името на помощта на хората, нищо. Същества на не-говора. Има такива Старци – от 24-те Старци има такива двама. Абсолютно неговорене, надминали са и мълчанието, и словото, нещо по-дълбоко. Т14

Безмълвието е Свещеният дом на Истината

Василид: Истината е подобна на безмълвието, понеже Бездната е безмълвие. Тя е и цялата Истина и затова Истината е безмълвие и живее в непроявеност и дълбочина. Т22

Първият Старец: Що е Безмълвието? Велика Книга на Истината – Велика Несътворена Книга. В Истината няма нужда от разбиране, а от сливане. И след сливането нещата се изясняват. 47

Първият Старец: Истината слиза от Безмълвието и се връща в Безмълвието, но тя преобразява човека. Истината показва на човека неговия Произход и Той е в Безмълвието, в Неизразимото. Който обича Истината, живее в Неизразимото. А който се е отклонил от Истината, пътува към нещата, които го провалят. Който познае Истината, ще познае и Пътя си към Мене. Казвам: Познай Истината и се скрий подобно на нея в Безмълвието. 46

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава: Когато познаеш Истината в своя собствен живот, тя ти проговаря несътворено в Безмълвието. Тогава за тебе Безмълвието е чуден Дом. И то е, защото Истината е там. Но този, който не е познал Истината, Безмълвието му не е Дом, а опасност. 46

Истината е безмълвие. Не може да се говори за нея, просто трябва да влезеш в нея, трябва да се слееш. Т16

Величието на Брахман, т.е. величието на Истината, се преживява в безмълвие. Т21

Истината е Безмълвие – и Брахман Я открива вътрешно, безмълвно. Т28

Азура: За да познаеш Истината, не са необходими нито знания, нито гласове, а Безмълвие и Сливане с Неговата Същност. Т9

Истината не е слово; Тя е Дух и Безмълвие, Тя е Себепознание и Пълнота. Т29

В древността един Учител трябвало да определи свой приемник. Той повикал пред всички четиримата си избраника… После дошъл ред на последния избраник. Той казал: Истината е безмълвие. – Той просто вярвал, че нищо не може да бъде изразено. Учителят го посочил и казал: Ти си моят приемник. – И накрая Учителят казал пред всички: Едно учение се съхранява, когато е неизразимо. 32

Тот: Безмълвието е стихията, в която се образува Духът на Истината. Т12

После Учителят казва: „Аз не доказвам Истината с аргументи. Истината сама се доказва в своето безмълвие. Т12

Яджнавалкия: Брахман се доказва в Безмълвие. Т29

Тот: Съкровеното общуване с Истината се нарича безмълвие. Истината, това е Божественото познание на безмълвния език. Т13

Избраните са тези, които изоставиха света и човека и станаха Богочовеци. Избрани станаха тези, които трябваше да придобият друго подобно качество. Това качество е Алматарая. То означава способност за Безмълвие. Само владеещият своето Безмълвие може да придобие правото на Истинолюбие. 31

Ар Зуама: За да проникне Истината в тебе, тя се нуждае от твоето безмълвие. Т12

Без Дълбоко, Свещено и Чисто Безмълвие ти не можеш да се докоснеш до Величието на Истината. Дълбокото Безмълвие е един много Истинен свят. Т30

Безмълвието е споделен Дух. Който има това Безмълвие, той долавя Истината, защото Безмълвието е Свещеният дом на Истината. 31

Тот: Човекът на Истината има светещо безмълвие, това безмълвие е оплодено от една велика любов към неизречената същност, наречена условно Бог. Т12

Истината работи безмълвно и поразяващо. Т14

Първият Старец: В Истината има едно Безмълвие, което го няма в света и вселената. То е Четвъртото Безмълвие – Безмълвието на Чистия Дух. 46

Първият Старец: Истината пресътворява човека и го превръща в Покой, Безмълвие и Безкрайност. Покоят е Дълбоко Начало. Безмълвието е Дълбока Същност. Безкрайността е Дълбока Древност. 46

Истинската Любов е твоето безмълвие и твоята дълбочина

Най-великите неща в живота, приятелю, са безмълвните неща. Има едно още по-дълбоко Безмълвие, приятелю, но то е Свещено Тайнство. Който е стигнал до величието на това Тайнство, наречено Любов, той е застинал в изумление и Безмълвие. В Съкровеното Тайнство на Любовта човек изгубва думите, забравя името си, изгубва народността си, става безмълвен. Който е постигнал това Безмълвие, той става Лъч от Древния, той става Изначална Роса. Почитай безмълвните неща, приятелю, и ще разбереш тайните на живота. 31

Петият Старец Ал Аримавая: Любовта е Безмълвното в живота. Колкото си по-безмълвен, толкова повече опознаваш Любовта. Любовта е скрита от погледа на светлината и тъмнината. Ние я наричаме Любовта, но тя е Неизречено Начало. 47

Истинският човек е този, който има любовта. А който има тази любов по един естествен начин, той има Бог, той има в себе си едно много дълбоко безмълвие. Т19

В тази връзка посветените казват, че Любовта е разцветът на безмълвието. Т16

Евангелие от Египет: Истинската Любов е твоето безмълвие и твоята дълбочина. Изучавайки своята дълбочина, ти навлизаш в своята велика безпределност, в своята необятна божественост. Т10

Мавахари: Истинската Любов е сродна с безмълвието. Т13

Първият Старец: Мистичният човек, това е Любовта, която е надминала живота и смъртта. Мистичният човек е познавач на Безмълвието. Що е Безмълвието? Река от Чиста и Древна Прасветлина. Безмълвието е единно с Дълбокото. Ето защо всяко истинско преживяване е Безмълвно. 46

Руми: Любовта е безмълвно ясна и просветлена. Т19

Новалис: В простите слова се крие особена сила. Колко е красиво тихото и безмълвно общуване с живота! Т21

Новалис: Любовта е безмълвно благоговение. Който не разбира природата, тя му отнема покоя. Т21

Друго определение за любовта от суфизма: Що е любовта? Безмълвна яснота. Т14

Евангелие от Салидон: Безмълвието е чисто и неопетнено, в него най-ясно звучи Словото на Любовта. Любовта е всъщност звучащото Слово. Т11

Безмълвието е състоянието на Бездната и на Бога

В началото е било безмълвие, безмълвно море (това го казва индианската библия). Небеса, земя е нямало – само древност и предците, т.е. боговете на Тайната, и морето. Т21

Мистерията е абсолютно непознаваема. Тя е съградена от най-могъщото безмълвие, от чистото Нищо. Т14

Учителят Мелхория: Безмълвието е мистична земя, самата изначална природа на Великата Мистерия. Т17

В Нищото няма свят, няма Творец и Създател. Когато достигнеш до тази Тайна на Живота, има само безмълвна пълнота. Т10

За Абсолюта Тот казва: Нетер Нетеру е Велика Бездна и Велика Безмълвност – така е устроен. Т19

Шестнадесетият Старец Ор Марихот: Абсолютът е Вечната Религия, Вечното Сливане, Вечното Пресвято Битие, което не прилича на Битие. Абсолютът е Велика Безсловесна Дълбина и Ключът към Самия Него е Безмълвието. 47

Абсолютът е Абсолютна Неизвестност, Която наричаме Неведомост. Тук всичко е Неназовимо. Тази Неведомост винаги ще бъде Мистерия – и тука дарът е Безмълвие, Абсолютна Безсловесност. Т30

Майстер Екхарт: Там, в Дълбините на тази Прамистерия, всичко е немислимо – няма осезание, няма схващане, никакво долавяне… Тук достойно е само Безмълвието, т.е. Велика Почит, Велико Благоговение – без въпроси „Защо?“ Т30

Абсолютът не може да бъде назован. В началото, в тази Древност, е било Безмълвието – никакво Слово. Словото идва по-късно като начало, за да се изправят съществата. Тука няма нито Слово, нито мълчание; тука нищо от тези неща не е уместно. Това е Древната Мистериозност. Т30

Значи Бездната е неизречена, казва Василид, безмълвна, абсолютно неизследима. Т20

Майстер Екхарт: Има място, където Бог няма име… И това е Бездната. Тя е съградена от Могъщо Безмълвие. Т30

Великият Несъществуващ е Безмълвно Царство. Т28

Върховната Реалност е Безмълвна Пустота – тука дори и Тихият глас си е отишъл. Той е бил само въведение към собствената си Мистерия. Т29

Меравот – Древният – в Него тече Мистерия и Безмълвие, а не светове. Неговият Говор е Безмълвието. 43

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Има една тайнствена дума в този свят. Тази дума в Древността е била изречена като Тарахот, или Безмълвието, Тишината. Тарахот е скрито название на Прадревността. Тарахот не е просто дума. Тарахот е състояние на Прадревността. Това е самият Праизточник, Който живее вътре в Себе Си и не е излязъл навън като извор, като вода, като чистота. 45

В Неговата Бездна живеят Девет Бездни – Специални Лъчи от Абсолюта. Това са Деветимата Аваромони – Безименните. Тези Древни Безмълвия са Същества на Древната Сила и Премъдрост. Когато дойде техният час, пред тях ще се прекланят и Боговете, и демоните. 43

Единадесетият Старец: Древният Мрак е бил голяма Сила, но не е познавал по-древната от себе си Сила, а тя е Безмълвието, което потайно вижда в Мрака. Безмълвието е виждащо. Древният Мрак е силен, защото е съществуващ, но Безмълвието е могъщо, защото спада към несъществуващото, неизразеното, неуловимото. 43

Докато Светлината разказва Красиви неща на Ангелите, докато Сиянието разказва Дълбинни неща на Боговете и Премъдрите, то в Най-древното Място няма Говор, а само Безмълвие – Чисто Изначално Безмълвие. То е без Мъдрост, без опетняване. То е Древното Древно Място, от което всичко е произлязло. Оттук е слязла Любовта. 43

Бездната… В Нея има един дълбинен дух на живот, безмълвие и стихия и една особена, плашеща необятност, от която необятност е произлязла частицата, наречена вселена. Тук всичко занемява – и хора, и богове. Тук е тайното място на произхода на всички неща. Тук всичко става безмълвно. Т18

Тази Бездна е абсолютно безмълвие и абсолютна неподвижност и от тази неподвижност са получили движение всички неща – и Бог, и Боговете, и Луцифер, и световете, и мравките, и т.н. Т17

Амором – Древният – е създал Безкрая, като е изтекъл от Себе Си. Безкраят е създаден подобно на Амором – като Океан от Безмълвие, Сияещо Безмълвие. 36

И така, Бездната е пожелала да види и да чуе нещо, защото тя е съществувала всякога безпределно в своето безмълвие. Това велико безмълвие от милиарди години, ако въобще можем да говорим за години, е пожелало да чуе себе си; пожелало да види себе си, да се огледа в себе си. И макар че според Василид Бездната в своята Мистерия, дълбоко в себе си си има всичко – и безмълвие, и реч, и сияние, и глас, и светлина, и тъмнина, и мрак, всичко е в нея – и макар че има всичко в себе си, тя е пожелала да създаде т.нар. Другото. Т17

Преди милиарди години в пълен мрак и безмълвие Бездната е пожелала да породи Първото същество, т.е. Бог, и чрез него да изведе вселената навън. Т17

После Василид обяснява: Първото същество е идея на Бездната. Тя е поискала да изрази себе си, своето безмълвие. Това е безмълвие от милиарди години. И тя е създала това велико, първо сияние. По-късно било наречено Първо същество и по-късно – Бог. Т17

След като Бездната създала Първото същество, което наричаме Бог, тя видяла велико сияние и самата Бездна толкова много се зарадвала, толкова много възсияла, защото първото сияние било подобно на нея – сияещо и безмълвно, това била велика и необикновена радост в тайната на безпределния мрак. Т17

Става въпрос за безмълвието, което го има и в Бога, и в Бездната. Безмълвието е дълбоко състояние и на Бога, и на Бездната. Това е състояние на велика преизпълненост. Това е изключително велика преизпълненост, преизобилие и оттук идва велика неизреченост. Ето защо безмълвието е езикът, на който Бог ни говори, това е Неговият свещен език, Неговата неизразимост, която е слязла от Абсолюта. Т20

Тот: Бог не е Дух. Той е по-дълбоко нещо от Духа, но трябвало да слезе в Духа по необходимост. Той е Мистерия. Той идва в Безмълвието и оттам ни упътва. Т30

Древно и тайно е състоянието на безмълвието. То е състоянието на Бога. Това означава, че състоянието на безмълвието е явление на Бога, то е Неговият език, който трябва да изучаваме. Т16

Първото Същество, т.е. Бог, е безмълвно, свято и абсолютно в отношението си към Бездната, така както е и с Христос. Т17

Първото същество, т.е. Бог, е място на велико безмълвие. Само в дълбоко безмълвие можеш да слушаш тайната на нещата. Т17

Значи това е Неговият език, това е Неговото мистично излъчване. Това безмълвие е древното Царство Божие и цялата вселена го усеща и търси. Тя знае, че безмълвието предхожда самата вселена. И вселената знае, че в безмълвието има нещо, което липсва на вселената и на всички сътворени същества. Дори посветените казват: по време на големия взрив безмълвието е било там и е обкръжавало този взрив. Т16

Упанишадите казват: Брахман не е религия, нито е религиозен, нито е наука, нито е учен, нито е личност. Брахман е особено качество – Той е дълбочина и безмълвие, и безпределност. Т17

Безмълвието е завръщане към Източника

Аз търся Бог в безмълвието на нещата. Знание, което идва от обучение, се губи; знание, което идва от любов, се съхранява. Т17

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Безмълвието е практика на изчезването. В Безмълвието изчезват говорът, чувствата и мислите. Трябва да се осъзнае, че Безмълвието е завръщане към Източника. Безмълвието е висша практика. То е отсъствие от външните светове. В Безмълвието ние разкриваме все повече собствените си Дълбини и Пътя си към Върховното Отсъствие. Достатъчно е 1 минута практика на Безмълвието на ден. Когато безмълвствуваш, не трябва да очакваш нищо. Вярата е, която очаква, но Безмълвието отива на по-дълбоко място. Истинският човек е звучащо Безмълвие. 45

Китайски афоризъм: Разбери Безмълвието насред шума. Т27

Руски афоризъм: Леката скръб е разговорлива, тежката скръб е безмълвна. Т24

Искрата жадува само за Безмълвната Бездна, в която не съществува нищо обособено, определено. Т17

Колкото и да медитираш, ти трябва да си призован в това древно Тайнство – безмълвието. Т24

Старците: Чистото Слово е съществено, защото то позволява завръщане в Истинското Безмълвие. Т26

От чистото действие произлиза умъдреното безмълвие. Т16

Учителят Мелхория: Не търси добри съвети, защото ще ограничиш Мистерията в себе си. И ако са ти помогнали, има нещо друго, което ще ти помогне повече – безмълвието, за да дойде съветът отвътре, за да станеш независим. Т17

Разбира се, всички хора в света, които изучават медитация, вървят към безмълвие; които работят с молитва, вървят към безмълвие – към по-точно говорене и към по-точно безмълвие. Между другото безмълвието е на десет степени, но това е друга тема. Т16

Толтеките така постигнали, чрез Безупречност, Дух без форма. Тази освободена Същност е ключът към други светове и ключът за придобиване на безмълвното истинско Знание. Т28

Много изречения в Дзен са абсолютно безсмислени, за да може да ти премахнат ума и да влезеш в безмълвието на своята душа. Т11

В Дзен истината се произнася от безмълвието. Ще обясня: Дзен използва думите, за да въведе човека в онова състояние, в което няма думи – това е състоянието Дзен, това е истината, това е неизразимото. Т20

Дзен използва много странно думите. Той използва думите вместо безмълвието и точно чрез думите учи на безмълвие. Т17

Значи който овладее хекао – науката за говоренето, за свещеното слово, за контрол на всяка дума, той ще бъде въведен после в Безмълвието – първичния език, езика на Боговете, езика на Бога, език, който са го разбрали и делфините. Те също владеят този език и владеят много неща. Т14

Хадайра – времето – е само капка от Древния Безмълвен Океан. Времето е могъщо действие на илюзията и затова хората мислят, че то съществува. В Безмълвието няма време. Във Вглъбяването няма време. В Постоянната Мисъл за Древния няма време. 43

Времето е видимата страна на нещата. Безвремието е Невидимата, Безмълвната страна. Невежеството увеличава времето. Мъдростта увеличава Безвремието. 43

Хадайра – времето – е място за развитие; път за тези, които са изгубили себе си; път за тези, които са изгубили Душата и Духа си и са придобили ум. Умът не обича Безмълвието. За него това е смърт. За ума Безмълвието е безвремие и бреме. Защо умът не обича Безмълвието? Защото тук той угасва. За тревожния ум Безмълвието е мрачно място, мрачен храм. А това Безмълвие е Пътят към нашия Дух и към нашата Душа. 43

Старецът Ахотот: Има два вида Безмълвие – Духовно Безмълвие и Велико Безмълвие. Духовното Безмълвие улавя Скритата Мъдрост. Великото Безмълвие улавя Изначалната Пълнота. Духовното Безмълвие носи Мъдрост, Великото Безмълвие носи Цялост и Пълнота. Когато Мъдростта узрее, тя се превръща в Пълнота. Само в тази Пълнота Бог се ражда изцяло. 45

Потъни, потъни дълбоко в своето Безмълвие!

Учителят: На чистия дарявам Любов; на мъдрия дарявам Безмълвие; на истинния дарявам Бездна. Т24

Десетият Старец Мавахари: Който се занимава с нещо друго освен със Същността си, той изкривява себе си и изгубва Безмълвието си, Дълбочината си. Който е изпуснал себе си, вече други властват над него. Други му говорят, а Безмълвието му се е скрило. Когато заживееш в Безмълвието си, ти заживяваш в своята собствена вечна Дълбина и животът ти е един тих и постоянен възторг. Очите ти са небеса, сърцето ти е красота, а душата ти е пълна с възвишени чудеса. Душата е достойно място за светлите сили, а Безмълвието е достойно място за Мистичното в живота. 46

Десетият Старец Мавахари: Ние живеем в Скрития Бог, но трябва да осъзнаем своето Безмълвие, защото то ни води навътре в Царството на собствената ни Мистерия. Когато си в Безмълвието, ти изясняваш все повече себе си като Пламък от Прадревността. Този свят, макар и отдавна създаден, е твърде млад пред твоята Тайна. Преди да бъде този свят, ти си бил велика Несътвореност – същество от Чист Пламък. 46

Десетият Старец Мавахари: Тайната се открива на Безмълвното, Съкровеното. Що е Безмълвието? То е Висша Мъдрост, то е преодоляване на чистото и нечистото. То надхвърля всички умозрения. Безмълвното вижда отвъд света. То вижда в Невидимото, то прониква в Незнанието. В Безмълвието няма свят, защото то е недосегаемо за мисъл. В Безмълвието ти си постигнал Незнание, което е по-дълбоко от всяко знание, от всяка гениалност. Безмълвието е състояние на Незнание, а това Незнание е Ключ, който отваря портите на Неведомото. Незнанието е Висше Око, което отваря тайнствените врати към Царството на Бога и Бездънността, която е скрита в Него. 46

Десетият Старец Мавахари: Безмълвието означава, че човекът се е докоснал до Преизобилната, Сияеща Същност. Той се е докоснал до Недостъпното, защото Безмълвието е достойно да отваря тази врата. С Безмълвието ти можеш да влезеш в Храма на Бога и можеш да Го узнаеш, защото Безмълвното узнава Безмълвното, подобното узнава подобното. Безмълвието узнава Неговата Несътвореност. То може да я види чрез преживяване. В Безмълвието Бог сияе ясно. Тук Незримият става Зрим и дарява великата си и необичайна красота на безмълвния човек-дух, понеже той се е освободил от света и носи в себе си Тайна от Неговата Тайна и Присъствие от Неговото Присъствие. 46

Съзерцание за Учителя: Гледам Те, гледам Те и все не мога да Те видя. Слушам Те, слушам Те и все не мога да Те чуя. Навярно Ти живееш в Свята Дълбина. Търсих Те, търсих Те и не Те намерих. Следвах Те, следвах Те и не Те открих. Никога не спрях да жадувам за Теб. И в един чуден миг Ти ми се откри. Този миг ме превърна във Вечност и Безмълвие. Когато Те видях, изгубих всичките си думи и се превърнах в Твой Син. Сега съм част от Твоята Вечност, от Твоето Безмълвие и Отломък от Твоето Чудо. 34

Когато си помисля за Него, и виждам: в мене няма нито време, нито настроения, нито състояния, нито преживявания. Остава ми само едно: Белирая – Безмълвие. И то сияе неизречимо и несподелимо. 44

Когато помисля за Него, в мене все повече узрява Безмълвието, а в Безмълвието ми узрява красотата на Безкрайностите и Неговият потаен Образ – Образ, който е Съкровище, излязло от Океана на Безкрайностите. 44

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Не е ли Безмълвието изчезване? Къде е в Безмълвието умът? В Безмълвието няма ум, а умът е времето и сътворението. Ето защо в Безмълвието ние се пресътворяваме. Не е ли умът смърт? Да, умът е сътворяване. А Безмълвието е преодоляване на сътвореното. То ни води в Центъра, в който няма смърт. Безмълвието е универсален метод да разбереш своя Произход. Безмълвието ни прави мистериоподобни. 45

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Навлизането в Безмълвието е самоограбване. Пробуденият човек за да стане истинен, трябва да ограби себе си. Той трябва да ограби ограниченията на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който все повече безмълвствува, отстранява себе си. Така той се приближава до Великия Безмълвник, Който е Абсолютът и Който му изпраща преображение. Който стане преобразен, той вече е станал истинен и може да каже: „Безмълвието отне тъмнината на моето неразбиране. И сега вече познавам Безмълвието като Лахара, или Яснота.“ Целта на живота е придобиването на Лахара. 45

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Потъни, потъни дълбоко в себе си. Потъни, потъни дълбоко в своето Безмълвие. Потъни, потъни дълбинно и не търси слово, но потърси Отсъствието. И тогава То ще ти даде нещо от себе си и ти ще разбереш Неговата Несподелимост. Така Върховното Отсъствие ще ти даде частица от себе си. И тогава ти в своето отсъствие ще имаш метод да се оглеждаш в Него, в Неговото Безмълвие. Смисълът на живота е в Безмълвието. 45

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Мисленето без мислене означава да стигнеш до онова Безмълвие, което знае, без да знае, което мисли, без да мисли и което говори, без да говори. Това е методът на Нищото. Нищото не знае, но е владетел. При Нищото не можеш да стигнеш с мисъл и с мислене. При Нищото можеш да отидеш с Безмълвие. И когато станеш господар на Безмълвието, тогава ще станеш владетел на мисленето без мисли и познавач на вътрешните неща, познавач на Същността. 45

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Много хора, които са поставени на земята в тежки условия, се домогват до по-дълбоки познания за Прародината, защото в тежките условия може да израсне една по-дълбока степен на Безмълвие. Защото пробуденият търсещий знае, че в Безмълвието е скрито всяко решение. Но има една категория същества, която потайно, скрито и незнайно пътува към Прародината. Това са съществата на ада. Живеейки в изключително тежките условия като дяволи, демони и стенещи духове, има определено време, когато в тях се отваря дупка, пространство, жажда за Тайнството на Безмълвието. И тогава те пожелават в недрата си да изоставят едната крайност и да отидат в другата. И тази дупка е Божията Милост за тях. И тогава те изоставят бремето на шума, врявата и безумието. И тази величествена жажда в тях, която е посятата ръка на Божията Милост, ги извежда при Себе Си и им показва нещо от Прародината, нещо от Себе Си. И тогава те се възпламеняват от ново безумие, защото са получили частично Откровение от Прародината. И те вече стават безумно търсещи, изключително търсещи, защото това е възвишеното безумие. Това не го притежават дори ангелите. Това е най-високата степен на отношение към Прародината. 45

Древното Безмълвие ни води към Мистерията на Абсолюта

Вторият Старец Азавот Махария: Мъдрият човек търси Прасъществото в Безмълвието на нещата. И колкото повече се извисяваме, толкова повече се съкращават думите. Така ние вървим от говор към Безмълвие и от Безмълвие към Съвършено Безмълвие. И така Безмълвието ни се превръща в Сияйновиждане. Тук духът се разцъфтява и озарявайки себе си, той става себепознал се. 47

Армарахава – Древното Безмълвие – е Език Изначален, Език преди Словото, Език Неизречен, така както е Неизречена Душата, Пълнотата, Духът, Мистерията, Бездната. Ето например Душата. Душата говори древно отвъд думите, отвъд видимото, защото тя е Вътрешен Свят, Неизговорим Свят, макар че е само малка частица от Древното Безмълвие. Тя е само малко отражение, но тя пленява, защото нещо в нея е по-дълбоко от света и говора. Истинските неща са зад света. Душата е като отваряне на Древна Врата. Тя е Път към Древното Безмълвие. Накъде ни води Древното Безмълвие? Все повече към Мистерията на Абсолюта. 40

Единадесетият Старец: Щом се освободиш от себе си, очаква те неудържим и безкраен полет. Но само узрелият може да освободи крилата си. Не вярвай в образи, а в същности. Образите са ограничения. Във Величието на Бездната няма светлина, а тъмнината е ненужна. Тук има само Древно Безмълвие и никакъв звук. И тук в Безмълвието ти вкусваш пълнотата на Древната скрита Истина. И тук вкусваш нейната Бездънност. 46

В Дълбокото Древно Безмълвие толкова си утихнал, че си се завърнал. Кой постига Древното Безмълвие? Само този, който има Почит към себе си, към Центъра си, към Произхода си. 40

Когато помисля за Него, в мрака засиява живот. Когато помисля за Него, понася ме Древен спомен. Когато помисля за Него, Безмълвието ме води в Неговата Древност. 44

Само този, който е стигнал до дъното на Безмълвието, може да чуе Гласа на Най-Древния. Този Глас е Безмълвието. Този Глас има две страни. Едната страна е наречена Тихият Глас, при което Най-Древният докосва Своите Избрани. Другата страна е наречена Аболютното Безмълвие. То отговаря на идеята за пълното сливане. Тук дори няма нужда от Тихия Глас, защото две велики Безмълвия са се слели. Двете велики Безмълвия са станали едно Безмълвие. Който е постигнал това Безмълвие, той е постигнал най-висшата цел в живота си. Това Безмълвие е една велика Мистерия, която е скрита от погледа на всички загадки, тайни и тайнства. 31

От дългото гледане на моя Учител очите ми станаха Безмълвия. От дългото гледане на моя Учител очите ми станаха Безкрайности. От дългото гледане на моя Учител очите ми станаха Мистерии. И сега в Безмълвието Го чувам, в Безкрайността Го усещам, в Мистерията Го живея. 44

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Има дълбоко Безмълвие, има и тайно Безмълвие. Чрез дълбокото Безмълвие черпиш от Тайната на Мъдреците и от Тайната на Бога. Чрез тайното Безмълвие черпиш от Мистерията на Бога и от Старците. 45

Старецът Ал Махор: Истинският човек върви от Вечното Безмълвие към Безкрайното Безмълвие и от Безкрайното Безмълвие към Безмълвието на Абсолюта. Но откъде идва това Безмълвие? То е най-древният Дар на Абсолюта. Чрез този Дар съществата се завръщат. 45

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Съществува едно Древно Безмълвие. Отначало то е чисто духовно. После то е Съкровено. После то е Божие Безмълвие и после то е Мистериозно. Духовното Безмълвие улавя чисто духовните неща. Съкровеното Безмълвие улавя потайностите на живота. Божието Безмълвие улавя потайностите на Бога и Неговия Замисъл. Мистериозното Безмълвие е Древното Безмълвие. То е вкоренено в Мистерията на Абсолюта. То има два начина на Несъществувание. Единият е, когато живее в Бездънен Покой, а другият е, когато се отказва от този Покой, за да изчезне в Абсолюта. Това е най-древното Безмълвие. То е превъзмогнало дори и Покоя. 45

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Има четири вида Безмълвие. Първото Безмълвие е това, което те подготвя за покоя. Второто Безмълвие е това, което те извисява към Мистерията. Третото Безмълвие е това, което те подготвя за Върховното Отсъствие. Но четвъртото Безмълвие е най-величествено. Чрез него ти се сливаш с Върховното Отсъствие. И тогава Безмълвието изчезва и остава само Той. Това е най-високото Безмълвие, най-високото Място. То е най-високо, защото тебе те няма, нито животът го има. Има вече само Същност – Същност, която се е сляла с Прасъщността. 45

Армарахава – Древното Безмълвие – е част от Мистерията на Древния Бог. Армарахава е Негова Висша Воля. Без това Безмълвие нямаше да съществува Четвъртата степен на Изчезването в Абсолюта. Само в тази степен може да се разбере Дълбинноскритото Състояние на Изначалната Пълнота. В тази степен се влиза от Храма на Бездната в Храма на Мистерията чрез Неговото Пречисто Докосване. 40

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Кой живее по-дълбинно в своята Прародина? Това е този, който е постигнал по-дълбока степен на Безмълвие. Колкото по-извисено е едно същество, толкова е по-дълбоко Безмълвието му. Но най-дълбока е 17-та степен на Безмълвието – тя е съвършената степен. Това е Древното Състояние на Величествена Преизпълненост. То е преди словото, преди живота, преди създанията. То е Състоянието на Прародината. 45

В Моето Безмълвие е скрита Прародината

Вторият Старец Азавот Махария: Прадревният Абсолют е отвъд световете, отвъд духовността. Той е създал вътрешна мъдра причина, за да се движат определени хора към Него. И това движение към Него е смисълът. Към Него се върви с Безмълвие, защото Безмълвието е Неговият символ – символът на Непреходния Бог. Говоренето не може да Го определи. Безмълвието Го загатва. 47

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Всичко е произлязло от Прародината и всичко без изключение ще се завърне във Върховното Нищо. Аз съм виждал и страдащи същества, и страдащи цветя, и дори страдаща песъчинка. Защо е така? Защото страданието е обогатяване, озаряване и просветляване. Защо ви казвам всичко това? Казвам го, не за да разберете думите ми, а за да разберете Моето Безмълвие, защото в Моето Безмълвие е скрита Прародината и тя тайно ви подава ръка. Всички Старци са преди всичко Гласове на Прародината, Гласове на Безмълвието. 45

Старците са Древни Сили, покрити с Воала на Безмълвието. 43

Старците са Древна Безмълвна Пълнота. 43

Искрата се стреми единствено и само към тази пречудна, безмълвна мистерия, наречена Бездната или Праосновата. Т17

Вторият Старец Азавот Махария: Има и други Велики Принципи, в които трябва да устоиш в Пътя към Старците. Единият Принцип е онова Чисто Безмълвие, което се ражда, когато словото е надминато, когато словото е било пречистено до своя корен. Тогава се явява Чистото Безмълвие. 47

Първият Старец: За да се докоснеш до един Старец, трябва да си постигнал Седмата степен на себепознание. Само тогава имаш право да черпиш от Неговото Безмълвие. Старецът никога не те обучава да Го следваш. Той само може да ти подскаже пътя към твоята собствена Бездна. А когато ти узрееш за Бездната в своето Безмълвие, тогава то ще те заведе до Мистериозността на Неведомия Абсолют. 46

Тук, в тази безпределност, живеят боговете. Те живеят в плерома – пълнота и безмълвие. Няма нужда от думи, няма нужда от слово, няма нужда от езици – пълнота и безмълвие, преизпълнени от мистичната тайна на Първото същество и на Бездната. Т17

Когато Меравот влезе в едно същество, то благоухае, защото то става част от Великото Безмълвие. 38

Меравот в нас се изразява като Състояния: Състояние на Нищото, Състояние на Безмълвието, Състояние на Мъдростта, Състояние на Пълнотата, Състояние на Покоя, Състояние на Свободата, Състояние на Извора, Състояние на Любовта и Състояние на Не-диханието. Това са Деветте Древни Състояния. В Древността те са били наречени Деветте Стихии. 38

И случи се някога в миналото, че видях очите Му. И очите Му бяха Древни Огньове. И очите Му бяха Древни Небеса. Но най-поразителното, което излизаше от тези очи, беше Безмълвието. И така познах Изпепеляващото Безмълвие. 44

В изпитанието на мрака  се ражда истинското безмълвие

Ти трябва да изумиш Бога с голяма чистота. Да можеш да Го изненадаш, за да прозреш правилно това безмълвие, а то е древен озарител на мрака. Безмълвието, тишината, това е едно от древните Тайни Имена на Бога. Това безмълвие е Древното място и тука се случва Истината, но тука няма никакъв ум, никакви примеси – тука се случва Истината. Т24

…малката тревичка…Моят житейски опит ме е научил да живея с приемане и безмълвие. В живота ти може да идват големи ветрове и урагани, може цял ден да вали проливен дъжд, може да има голям студ или жега, но приеми ги в своето безмълвие, в своята дълбочина и така те ще си отидат. Това е начинът да се приближим до Бога. Който може да приема урагана, става по-силен от него. 31

Юда прозря предварително и видя Голгота. Той предварително видя там славата на страданието и замисъла на Бога. Той прозря разпятието и той осъзна, че най-дълбокото преживяване, най-тежкото страдание е преживяване без думи. То надминава словото. То е по-дълбоко от словото и то е завръщане, безмълвно завръщане в Бога. Това, което толтеките наричат безмълвното знание. Това преживяване е без име. То е част от Мистерията на самия Бог. Това е безмълвно завръщане в Бога. Т19

Вторият Старец Азавот Махария: … в Мрака всичко се изяснява. Мракът отделя Духа от човека, отделя истинския човек от земния човек и тогава вече човекът осъзнава своята истинска Същност. Тук вече всеки спор умира, защото от Мрака се ражда онова истинско Безмълвие, което надминава всеки спор и всеки разговор. 46

В онзи Велик и страшен ден за ученика ще дойде Велик момент на безмълвие. Когато дойде Великото Безмълвие, никаква светлина няма да има около ученика. В тази голяма криза и мрак ученикът трябва да произлезе от своята дълбочина, да се зароди от самосебе си. Тогава от своята най-дълбока вътрешност той ще призове Абсолютната Реалност и ще види Нейното Лице. Т6

Мохрот – Мракът – разрушава смъртта. Мракът отстранява битието. Мракът е Божествен. Мракът не слуша твоите думи. Той слуша твоята Тайна, твоето Безмълвие, твоята Преданост. 43

В изпитанието на мрака израства, казва Дионисий, безмълвието, несътвореното, необяснимото, неизразимото. Т17

И казва Дионисий, вижте неговата молитва: Молим се да се озовем в Божествения мрак, т.е. да го познаем. Т.е. молим се да се озовем в Пресветлата тъма, на друго място тъй го нарича, защото тайнствата се откриват в мрака на онова тайнствено безмълвие. Т19

Дионисий Ареопагит: Дълбоко отвътре Бог озарява за нас непрогледния Мрак и с блясък изпълва слепите ни умове. В този Мрак, който е отвъд ума, се постига Истината, немисловно. Тука се постига истинската немисловност и пълното, реалното безмълвие. Т22

Самадхи – това е изживяването на Тайната на Живота, но това е безмълвното в живота, Неизразимото, скритото. Т9

Древното Безмълвие е Наука от Дълбините на Мистерията

Десетият Старец Мавахари: В Безмълвието ти ставаш несъществуващ, безграничен. Що е Безграничното? Древните са го наричали Влизане в Храма. 46

Вторият Старец Азавот Махария: Безмълвието го наричам спасител, но говоря за онова чисто, тихо, свято, божествено, смирено Безмълвие. То е онова Безмълвие, което е вкусило от Истината за нещата. Това Безмълвие е Мистично. То идва от Дълбините на най-древната Същност. Който е достигнал до това Пречисто Безмълвие, той се е съединил с Неизречимото и той пак живее, но подобно на Неизречимото. 47

Съкровено е Безмълвието. То е най-древната изгубена наука. Това е древната наука на истинния човек, човека-дух, човека без сътворение, човека на скритата Древност. И всеки, който е видял духа в себе си, вече е древен и става Служител на Древността. 46

Десетият Старец Мавахари: В Безмълвието изчезват всички нови и древни илюзии, защото тук в него ти си роден същностно. Безмълвието е Есенция на Тайната, а тази Тайна е вечно необяснима. В необяснимото угасват всички звезди и слънца. Остава само Безмълвието – несътворената Скритост. За обикновения човек Безмълвието е пустиня, но за Божествения човек тази пустиня е плодородна. О, Потайност на Безмълвието, думите говорят, но ти блестиш и Блясъкът ти е неугасим. О, Безмълвие, ти си Красотата, която хората и световете търсят, защото ти си богатството на Неизречеността. 46

Десетият Старец Мавахари: В Безмълвието възприятието е единно, цялостно. Безмълвието възприема само Вечното и Древното. Древното е Баща на Вечното. Древното и Вечното са близки в Безмълвието, в неговата Чистота и Свята Мъдрост. Вечното е Спасение, а Древното е Велико Освобождение. Безмълвието живее заедно с Древното и с Вечното. В Безмълвието няма никакви послания освен Мистично преживяване на Безсмъртното и на Безпределното. Човек трябва да стане безсмъртен, а безсмъртният трябва да стане слуга на Безпределното. 46

Тогава се явил Тайният Глас, който е скрит в нещата. Той казал: Океанът… Той е избрал за себе си Безмълвието. Това Безмълвие е най-великото богатство. Да си богат означава да си безмълвен. Да си богат означава да си дълбок. Да си богат означава да си безкраен. Ето защо океанът мълчи. Той сякаш иска да ни каже: Всеки лично трябва да стигне до своето Безмълвие. Само във Великото Безмълвие можеш да разбереш Тайнството на нещата. Във Великото Безмълвие е скрит Говорът на Вечността. 31

Старецът Ал Махор: И отговорих Му: „Искрата е Безначалното състояние на човека. Тя всякога живее в Безвремие. На нея е дадено изначално Дълбинното Безмълвие. Тя се самообновява. Живее потайно. Тя е повече от Словото. Тя идва от Място, което не може да бъде изговорено, усетено или обяснено. 45

Армарахава – Древното Безмълвие – е част от Древното Съвършенство. То е Мистичен Дълбинен Живот в Безкрая, докато мълчанието е само живот отвътре. Съществата на Древното Безмълвие носят в себе си Печата на Благостта. Съществата на Вечното Безмълвие носят в себе си Знака на Блаженството. Древното Безмълвие е Наука от Дълбините на Мистерията. 40

Армарахава (на Древния Език Залихир) – това е Древното Безмълвие. В него са умрели дори и красивите думи, дори и чудните звуци. Древното Безмълвие е Дълбинен Свят, който не приема нито изящното слово, нито тихата музика, защото те спадат към сътвореността. Древното Безмълвие няма нужда дори и от Песента на Единството. Тук не тече Единството, тук тече Древността. Това е Прасъстоянието на Преизпълненост и Изначалие. 40

Животът в Армарахава – Древното Безмълвие – е Укрепление и Дълбина. Това означава да живееш дълбоко в своя Невидим Свят. То напомня Необятното. То е Незримото, което вижда. Ти си толкова дълбинен, колкото е твоето Древно Безмълвие. Ние изначално сме същества на Безмълвието. 40

Армарахава – Древното Безмълвие – е най-вътрешната Красота на Живота. Истинската Красота е Недосегаема. Така както не можеш да пипнеш Безмълвието, така не можеш да докоснеш и Изначалната Красота. Древното Безмълвие е Живот в Ослепителния Мрак на Истината. Една нисша природа никога не може да влезе в Древното Безмълвие, защото тя не може да мине през преградите на Вечно Отворената Врата. 40

Армарахава – Древното Безмълвие – е Чисто като Огън. То е Звучащо Сияние на Свободата. Тук живеят Същества, които сами в себе си са построили Божествения Порядък. Този Порядък е Свят без закони, без ограничения. Ограничения има само там, дето няма Истина. Древното Безмълвие е подобно на тиха нощ, която те въвежда в Сияещия Мрак – Мястото на Висшите Същности. 40

Първият Старец: Само Неизменната Любов и Чистият Дух получават този Дар на Абсолютното Безмълвие. То само им се дарява. Но има Тайнство в човека, което може да постигне този най-висш Дар – Абсолютното Безмълвие, като го превърне в свой Безкраен Дом. И това е Харама – Искрата, Древната, наричана още Древнопламтящата. 47

Безмълвието е универсалният език

В Началото бе Меравот и Великото Безмълвие. Безмълвието е Древният Език на Меравот. То е Праезикът. Всеки, който е разбрал Езика на Безмълвието, е придобил Аазара – Яснотата. 38

Всичко това означава, че безмълвието е универсално. То прониква абсолютно всички светове – космоса, водата, вятъра, включително и всички предмети. Във всеки предмет и във всяко нещо е скрито безмълвие. Даосите казват: Безмълвието – това е единственият звук. Т16

Безмълвието е първичният език, това е универсалният език. Т16

Руми: Безмълвието е Словото на Бог. Всичко останало е жалък превод. Т24

Безмълвието е езикът на Бога. Говорът, думите, езиците са нещо родено, нещо сътворено като звездите, като слънцата, като хората. Безмълвието, това е нероденото, това е истинското начало. Това е езикът на вечността. Т16

Безмълвието е най-великата Реч. Истинската Любов е мълчалива. Безмълвието е Безсмъртие. Да очакваш Безмълвието и да пожелаеш да се слееш с него – ето това е Древното Послание. Който очаква думите, той си създава светове и с това изгубва Реалността. Който очаква единствено Безмълвието, той превъзхожда световете и той се слива с единствената дума на Безмълвието. Тази дума е наречена Истина. 31

Истината е Безмълвният Език на Древния. 40

Учителят Авидохорор: Животът никога не е бил съграден от нещо. Той само е излязъл навън от царството на своето Безмълвие. Тези, които искат да го опишат с думите, грешат. Животът е мълчалива словесност. Животът е произлязъл от най-дълбокото Безмълвие. Само Боговете са постигнали това Безмълвие и само те познават живота. 31

Четвъртият Старец Ахал Бавада: Древното си има свой особен език и това е Безмълвието. Който го чуе, нищо не чува, но се обогатява. 46

Безмълвието има преярка светлина, която озарява непрогледния мрак. Безмълвието ще спаси ума поради преярката си светлина и поради скритата тайна в себе си. Умът няма око и затова той се нуждае от блясък, който да го озари, от мълния, която да го озари. Този блясък, тази мълния идва от Безмълвието. Т16

Армарахава – Древното Безмълвие – има Потаен Път към нашето Сърце. То се излъчва в Чистото Сърце като Дълбина и Яснота. И затова е казано, че Чистото Сърце е Обяснител, а нечистото е говорител. В Чистото Сърце никога не питаш за Смисъла, защото той е безмълвно скрит в Сърцето и сияйно изразен чрез Лъчите си. 40

Толтеките забелязали, че мислите не са наши – тук става въпрос и за хубави, и за лоши мисли. Те са особени посетители и ти самият трябва да решаваш за колко време да ги приемеш. Съзнанието е твое, безмълвието е твое, но мислите не са твои. Т17

Знаещият слуша, мъдрият чува. За да слушаш, е необходим умът, т.е. невежеството. За да чуваш, е необходимо твоето безмълвие, твоята същност, твоята цялост, твоята сърцевина. Така реалността чува реалността. Т15

Попитал ученикът своя Учител: Кой е най-древният език, съществувал някога? – Учителят казал: Безмълвието е най-древният език. Безмълвието е езикът на Вечността. Мракът не обича безмълвието, защото не може да вземе нищо от него. Безмълвието е по-дълбоко от мрака. 32

Дионисий: Само в най-дълбокото безмълвие можеш да чуеш глас, различен от тебе самия и различен от света. Т17

Учителят Мелхория: Безмълвието има силен глас. – Наистина безмълвието има мощен, покоряващ, дълбок глас. Т17

Истината говори чрез тишина, чрез присъствие, чрез необятност. Така безмълвието казва всичко. Т21

Въобще умението да слушаш е свързано със степента на безмълвието, със степента на твоята дълбочина. Т17

Халил Джубран: Животът звучи в нашите безмълвия. – Значи там най-хубаво, най-тънко се предават нещата. Т21

Безмълвието е мярка, която проверява истинността на нещата, тяхната дълбочина. Безмълвието е най-древният език. Т16

Пирамидите носят в себе си безмълвен, Вечен Език и затова те разговарят само с тези, които са забравили човешкия език, т.е. само със Свещени хора. Т29

Догоните: Устната тиха традиция е нещо Мистично и универсално. Тази устна реч е скритата жива традиция, предавана от Бог на Избраните: от Безмълвие в Безмълвие. Т28

Усмивката е безмълвен свят, безмълвен смях. Т30

Значи всички свещени езици не могат да изразят състоянията, дълбините на Висшата съкровена Душа. Идва се до един момент, в който думите, включително и свещените думи, отпадат. Това е науката за безмълвието. Т14

Старците: Най-хубавото, което можеш да изречеш за Бога, е нещо Безмълвно. Т26

Мавахари: Когато две същества се срещнат, те се оценяват в безмълвието, а не в разговора. Т11

Мъдрият… Той знае, че цветето е дете на Безмълвието. Мъдрият знае, че щом цветето е безмълвно, и той трябва да стане безмълвен. Безмълвието е метод, който прониква в центъра, т.е. в същността. Така Мъдрият и цветето стават интимни приятели. Техните души се докосват, а това е вече запознанство. Душата на цветето представя аромата си на Мъдрия и в този аромат е изписано истинското име на цветето. После Мъдрият казва своето име. Няма по-красиво нещо в живота от тази безмълвна реч. 31

Мъдрият говори безмълвно. Т18

Само в дълбоко безмълвие можеш да слушаш тайната на нещата. Например ако искаш да разбереш един човек, трябва да навлезеш в неговата тишина и да слушаш, доколкото имаш любов, доколкото можеш да проникваш; доколкото имаш тайната на своя дух, можеш да проникваш и дори имаш право, защото този, който има право, той вижда нещо, което е точно: той вижда как да помогне на тази душа, нищо друго не вижда. Т17

Безмълвното е могъщо, Свещено знание

Тези, които знаят Истината, са безмълвни. Т28

Казва един Суфи: Преди бродих много, за да търся познанието, но сега станах птица. Не чух по-добра дума от Безмълвието. Т30

Според толтеките безмълвното, т.е. истинското знание винаги идва от далечни, древни времена, още от бархишадите, първата слънчева раса, когато хората са били богове. Необходимо било само да се събуди храмът на така наречения йоллотл, храмът на сърцето, т.е. чистото възприятие. Т17

Безмълвието и Покоят, които идват след излизането от пределите на ума, са сами по себе си истинско Знание. Това Знание е скрито от ума. Т27

Атлантите – това е страшна цивилизация, стигнала до Боговете и докоснала се до Орела. Тази цивилизация е успяла да постигне могъщо знание, наречено Безмълвното, Скритото, или както Догоните го наричат, Свещеното Знание. Т28

Атлантите: Пази в своето Безмълвие всичко, което обичаш. Т28

В истинския Дзен, в неговата по-вътрешна чистота, се е стигнало до една идея, която е много дълбока. Казано е следното: Всяка мисъл е неправилна – и отрицателната, и положителната. Само безмълвието е правилно. Това е един много дълбок закон. И точно това е Дзен. Т11

Дълбоките неща се учат в безмълвието. Даосът умее да слуша в безмълвието. Т16

Най-великите неща в живота се дават при Абсолютно Безмълвие. Те са наречени Откровения. 31

Наблюдавайки смъртта, толтеките видели, че тя е призрак, който успявал да излъже само спящите. Така те разбрали, че смъртта е липса на безмълвно знание, т.е. истинското знание – знанието на древните дракони, което други наричат себепознанието. Т17

Тишината е Сияйна, Безмълвието е Мъдро, Мълчанието е Духовно

Ако човек не е способен на мълчание, той няма да стигне нито до Тишината, нито до Покоя. Когато си в чистото мълчание, можеш да слушаш, а когато си в Тишината, се сливаш – и тогава можеш да изчезнеш и в Покоя. От мълчанието не можеш да отидеш направо в Покоя – трябва да влезеш във Висшата Тишина и тя да ти позволи да изчезнеш в Покоя. Т25

Ако не разбереш Тайната на Мълчанието, то ще се превърне за тебе в бреме, в тежест. И вместо Мълчанието да ти помага и Тишината да те обогатява, те ще те смущават. За всички неразумни Мълчанието и Тишината са опасност и тези хора се давят в тази област, макар че и Мълчанието, и Тишината са истинска, вечна, постоянна Благодат. Т9

Първият Старец: Казвам: Има нещо по-дълбоко от мълчанието. Това е Свещеното мълчание. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Свещеното мълчание. Това е Безмълвието. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Безмълвието. Това е Тишината. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Тишината. Това е Бащата на Тишината. 45

Да умееш да мълчиш, това означава да привлечеш Духа – Духа на Истината. Мълчанието е умение на Душата. Всички знаете, че дълбоката вода е тиха и изобилна. Мълчанието е подготовка за влизане в Тишината на Духа, в живота на Духа, в дълбокото място, т.е. в дълбоката вода – там, където няма абсолютно никакви вълнички и никакви безпокойства. Т9

Но човекът дълго време трябва да живее в Свещеномълчание и да осмисля себе си, докато Тишината го покани и докато Древното Безмълвие го приеме. 38

Сърцето работи с чувствата, с желанията, с приемането или отхвърлянето. Умът работи с разсъжденията, с логиката и с неразбирането. Душата работи с молитвата, с Любовта, с Мълчанието и с разбирането. Духът работи с медитацията, с Тишината, с дълбочината. Т9

Когато видиш Бог в дълбочината на Тишината, ти обикваш мълчанието по особен начин. Защо? Защото видиш ли Лицето на Бога, всички определения отпадат. Т9

Марахава – Тишината – е Сияйна, Безмълвието е Мъдро, Мълчанието е Духовно. Тези, които са надраснали ума си, имат Духовното Мълчание. Те вървят към Свещеното Безмълвие. Човекът на Тишината е Мистериозно същество. Тишината е Високо Място, Висше Обиталище. Тя е Храмът, в който живее Бог. Тя е Храмът на Богоподобните. Тишината е докосване до Великата Предистория. 42

Марахава – Тишината – е Дълбината на нещата. В Безмълвието израстваме, в Тишината изчезваме. В Свещеното мълчание умира старото мислене. В Безмълвието умира старата Мъдрост. В Тишината се раждаме като Истина, като Изначална Свободна Истина – Истина, незасегната от светове, сътворени и несътворени. Мълчанието трябва да направи място на Мъдростта. Мъдростта трябва да направи място на Истината. 42

Марахава – Тишината – е Древно Царство. Когато си в Безмълвието, си скрит в Тайнството на Мъдростта. Когато си в Тишината, ти си част от Мистерията. Безмълвието и Тишината са двете Ръце на Мистерията. В Дълбокото Уединение на живота умира и мълчанието, за да се роди човекът като Чист Дух, отдаден на Безименните неща. 42

В Марахава – Тишината – е скрита Мълнията на Безкрая, Безмълвната Мълния. Това Безмълвие е Древно като Мистерията на Бога. Кога Безмълвието е Истинско? Когато в него не се явяват светове, сътворени и несътворени. Що е Безмълвието? Дясната Ръка на Тишината, Скритото Тайнство на Тишината. В Безмълвието е най-дълбока Мъдростта. В Тишината е най-древна Мистерията. 42

Десетият Старец Мавахари: Мълчанието е Духовно, Тишината е Божествена, Безмълвието е Мистично. Умът трябва да мълчи, Душата трябва да наблюдава, Духът трябва да се проявява. Мълчанието е изпълнено с Духовност за пробудения. Тишината е изпълнена с Божественост за любящия. Безмълвието е изпълнено с Мистериозност за Мъдрия. Който е разбрал Мълчанието, е пълен с Духовност. Който е разбрал Тишината, е Божествен. Който е осъзнал Безмълвието, е Мистичен. Мълчанието е благородно, Тишината е любяща, Безмълвието е поглъщащо. Говоренето е създало неразбирането. Но ако човекът премине по пътя на Мълчанието, Тишината и Безмълвието, в него ще възкръсне Истината и тя ще му даде себе си и своето разбиране. 46

Десетият Старец Мавахари: Тишината е неуловима за ума. Чрез Тишината човек навлиза в своята вътрешна Същност. Така умът все повече изчезва. Тишината очиства пространството на света и подготвя Душата за възраждането в Свещеното място на Духа. В Тишината е скрита Мъдростта, която тайно ръководи избраните. В Мълчанието узрява Духовната Чистота. В Тишината узрява Мъдростта. В Безмълвието оживява Тайното съзнание, Мистичното съзнание, което докосва Премъдростта. Безмълвието изисква да си цялостен във вглъбяването. 46

В Тишината изчезваме

Тишината е символ на дълбокия свят

Тишината е Първичен свят. Тя е родена от Духа, а говоренето е падение. Ето защо във финия свят гласът е грубо нещо. Т2

Тишината е символ на дълбокия свят – означава сгъстена разумност. Т1

Кабала казва: „Тишината е най-дълбокият вътрешен свят и той не се ограничава от нищо.“ Тишината е центърът на кръга. Това е тоталната пълнота на живота, а пълнотата никога не се описва, защото умът, който е описвачът, е вече умрял. Тишината е смърт за ума. Тишината е област, в която умът умира. Т4

Кабала казва: „Тишината е вашето Сияние, вашата същност.“ Това трябва да се изучава, за да не попаднеш в привидната тишина, защото има много мълчаливи и тихи хора, които живеят в невежеството. Истинската тишина изхожда от пълнотата на живота. Когато постигнеш това Сияние на тишината, тогава тази тишина става твой учител. Всички същества, които са постигнали пълнотата на живота, живеят в тишината. Това е Неизразимото, което в Кабала се нарича Ен Соф. Т4

В тишината знанието е надраснато. Който придобие тишината, той надраства двойствеността, разцеплението, съня и т.н. Защо? – Във висшия свят царува тишина, абсолютна тишина. И ако ти влезеш в нея, всички твои знания стават излишни, защото има една тишина, при която всяко слово заглъхва. Това е най-висшият Бог. Даже молитвата се парализира. Т5

Истинският космос царува в тишина, тя е неговият дом. Т21

Тишината е единственото нещо, на което се покланям. За нея мога да кажа само, че тя ме заведе при Истината. 31

Попитал ученикът своя Учител: Що е това тишина? – Учителят отговорил: В древността тишината се е наричала Дълбоката златна река. Други са я наричали Блажената река. Тази река е била пълна с истински блага. Но всеки, който е бил увлечен от света и сътворените неща, не е могъл да се домогне до нея. Но тази златна река и досега си тече. 32

Тишината на тези висши светове е изпълнена с Истини на Абсолюта (Ен Соф). Т2

Тот: Истинският храм е съставен от една висша тишина и доколкото ти си Истина, дотолкова тази тишина е твой истински храм, твоя тайна стаичка. Т10

Мавахари: Смъртта е неразбиране. Животът е говор. А тишината е безмълвно велика пълнота. Т13

Мавахари: Когато човек е изгубил тишината си, тогава в него се е образувала празнота. Т13

Лао Дзъ: Дао ме пренесе в Тишината и затова не чувам дори и най-малкия полъх на света. Т29

Да постигнеш тишината е равносилно на това да постигнеш Духа. Тишината в истинския смисъл отговаря на пълнотата на живота. Тишината е дълбока вътрешна същност. Само тези, които са се отрекли от външното, могат да постигнат вътрешната същност. В тишината се намира най-дълбоката Мъдрост. Т3

Тишината принадлежи на Великото, на Несътвореното, на Неизразимото. Да придобиеш тази Тишина означава да си роден от нея. Който е роден от Тишината, той познава скритото Слънце на живота. 31

Десетият Старец Мавахари: Тишината е единственият Смисъл, единственият Закон. Тя е скрита, нематериална, неопределена, същностна, изпълнена с Безкрайност. В Тишината всичко е замлъкнало – и Вечното, и Безкрайното, защото в нея всичко е удивително. Тук няма нито начало, нито край, а само лекота и безметежност. Тук безсмъртните и боговете се реят неуловимо и невидимо, а над тях властва без власт Великата Мистерия. Тук в Тишината съществата се намират в състоянието на своето Небитие. Тук всичко е възвисено и единно. 46

Арамоните живеят във велика тишина. Десетият Арамон, един от великите Старци, който се нарича Мавахари, казва: Тишината е предвечната същност. И казва още: Няма такова слово, което да устои на продължителната тишина. Например ако някой от вас има хубава дума в себе си и ако бъде поставен на изпит както Арамоните, милиарди години да живее в безмълвие, без никакво общуване, не може да издържи. Тези Същества – Арамоните – са издържали, затова те са Старците. Т17

Махарая – Тишината – е скрита във всичко. Тя е дълбоко навътре, а говорът е нещо, излязло навън, за да ни припомни, че нещо е изгубено. Висшата Душа и Тишината имат една Кръв. Те са от един Род – те са от Първосветлинен Род. Между тях има Древна Божествена Прегръдка. Тишината и Душата, това е Древен Съюз на една Вечна и Божествена Чистота. 36

Цветята са искри от Тишината на Ангелите. Цветята са светът на тихото изящество. 36

Тот: Бену е разбила тишината на Древния мрак. Т30

Бог е дълбочина и тишина

Тишината е символ на Духа и на Бога. Т9

Тишината е сливане с Небето. Т2

Никита Мистик: Бог е величествена Любов, която е скрита в тишина. Т24

Десетият Старец Мавахари: Древното живее в Тишина отвъд всякакъв образ и понятие. 46

Първият Старец: В Тишината няма ум. Тишината е област на Духа. Тя е негов дом, негово любимо място. 46

Валентин: Бог е дълбочина и тишина. Тука само ще ви загатна, че най-висшата тишина, това е едно от най-дълбоките и тайни имена на Бога, но ние Го наричаме просто тишина. Ти ако можеш да влезеш в тази тишина, няма светове, остава само Бог; няма време, защото си влязъл в тишината. Всъщност ти си влязъл в Бога. Т19

Наричам го още Тишина. Това е Най-Древното Царство, в което всички се завръщат. В това Царство няма зло. В това Царство няма и добро. В това Царство има само един Безпределен Покой. В Царството на Покоя ти нямаш нужда дори и от себе си. Това е Царството на пълната Свобода. Не внасяй себе си в тази Свобода. Тази Свобода е името на Великата Тишина, на Великия Покой. В тази Велика Тишина няма място за двама. 33

За Бездната е казано: Тишината там е неизразима, а дълбочината – неизговорима. Т14

Преданието казва, че Бездната е съставена от Велика Тишина. Само 24-те Прастарци са оцелели в тази Велика Тишина. А за тези, които не са могли да издържат, е било създадено Словото и Вселената. Ето защо днес има много слово, много реч, има битие, има присъствие и кипи живот в цялата Вселена. Но това е животът, който е излязъл навън от Истинския Живот. Великата Тишина не приема хора и същества с битие и присъствие. В нея може да живее само този, който отсъства. Велик Дом е Тайнството на Древната Тишина. 31

Меравот е създал Тишината като Изначалие. Тя е нещо неуловимо и затова е непобедима. Не можеш да победиш Тишината, защото Тишината е част от Нищото. Тя е част от Архивите на Древността. Който е познал Словото, получава Архивите на Тишината. Когато Меравот се изявява в Тишината, тя е Благодатен Извор. 38

… Истината, която е създала всички храмове, живее в Абсолютна Тишина. Тази Тишина символизира най-висшия Храм. В тази Тишина няма нищо изречено и неизречено. Тази Тишина е наречена „Предвечното“ или „Истината“. Хората наричат това Свобода. Мъдреците наричат това Истина. Старците наричат това Ахавар… Още означава „Вечно Непознатият“. 34

Истината е Храмът на Тишината в Древността. Истината вижда чрез Тишината, защото Истината е Тишина. Тишината и Истината – това е Древна връзка. Ето защо Тишината напълно разбира Истината. Истината сияе в Тишината. Дълбоката Истина е Дълбока Тишина и Дълбоката Тишина е Дълбока Истина. Когато Съзнанието стане Истина, то се превръща в Тишина. В Тишината се намира Изначалното, а Изначалното е Истината. 36

Първият Старец: В Прадревния Храм има Сърце Несътворено, Неведомо. То е Ядро от най-древните Лъчи на Тишината. А Тишината е Прародина, Велика Нетленност. Тя живее в Сърцето на този Прадревен Храм. Тук всичко угасва, за да се роди Мистерията от всички Древности. 47

Яков Бьоме: Тази Мистерия е живяла вътре в Себе Си милиарди години, в Своята Безкрайна Тишина, в Своята Неизбродима Цялост. Т30

Яков Бьоме: В своите Дълбини тази Мистерия е Тишина без Същност; на най-дълбок план – Велика Тишина без Мъдрост. Единствено тази Тишина може да бъде наситена само от Истинската Любов. Т30

Бьоме казва нещо изключително: По отношение на Бездната Бог е само една послушна Тишина. Т16

Махаротот Аяра, или Върховно Неизреченият… Древните казват, че Той е Единственият, Който може да даде нещо на Тишината. И тогава тя се изпълва с нещо, което е нямала. Тя получавала нещо, което е повече от Безкрая. 43

Великият Дух… Всички сътворени светове говорят. Само Той не говори. И затова всички търсят Тишината. В Тишината всички замлъкват и затова Го чуват. В Тишината всички изчезват и остава само Той. Но има едно нещо, което съществата не знаят. Той е скрит дори и от Тишината. 33

Мавахари: Може ли злото да съществува в тишината? – Тишина означава цялостност, а цялостност, това е едно от имената на Истината. Т13

Йоан: Великият, Отец, съществува в покой и живее в светлина, а царството Му е образувано от тишина. Т13

Хамира – Дълбината – това е Сам Бог. Хамира е Дълбинна Тишина, Тишина без образи. 39

Съществува Чиста Тишина. Съществува Блага Тишина. Съществува и Изумена Тишина – това се случва, ако Древният е стъпил в нея. Тишината е най-чувствителна, когато Той влезе в нея. Той е Бащата на Тишината, а тя е само Негов Дом, Негово Чисто Място. 36

Тишината е врата. Има тишина, която парализира всякакъв говор – това е силата на тишината като присъствие на Духа. Това са Свещени области в Духа. Тук присъствието на Бога е абсолютно и безусловно. Това е тишина, която е израз на цялата сила на Духа. Тук се таи Истината. Т5

Тишината е нашият Древен Дом

Марахава – Тишината – определя Древно отношение с Бога. Тя е преди отношенията с хората. Тишината изначално превъзхожда света. Светът е чужда страна, отчужденост. Марахава е нашият Древен Дом. Ние сме живели милиарди години в Тишината и толкова много сме слушали Бога, че все още изчезваме в Тишината. Влюбим ли се в Тишината, тя все повече става наш Дом. Марахава е Древната Свобода. Твоята Тишина е правилна, ако е благословена. 42

Махарая – Тишината – е Живот в Скритото Сърце на Бога. Някога Тишината е била в нас, но ние сме я изгубили и сега я търсим, както дете търси майка си, както роденото търси Нероденото. Тишината е Древната Майка Хранителница, Древната Утроба, Древната Бездна. Тишината пее най-красивата Песен, най-древната Песен. Тази Песен е Безмълвната Красота на Пълнотата. 36

От Марахава – Тишината – е произлязъл животът и в нея се връща. Тишината е символ на Бездната. Кой ни вдъхновява? Откъде идва Вдъхновението? От Марахава, от Древния Свят. Тишината е Велик Дар, Вътрешен Дар, спомен от Лъчистия Покой. Който се е учил в тази Школа, има Мир и Покой в себе си. Марахава е най-могъщият Глас на Бога. 42

Индианска мъдрост: Пази Тишината в себе си, защото тя е твоят Древен Дом. Т29

Тишината е самият наш Древен Живот, но ние сме се увлекли в думите. 39

Марахава е Мистична, Дълбока, Блага, Уютна като Древен Нерушим Дом. Нищо не може да развълнува Дълбоката Тишина, защото тук няма мисъл, няма ум, няма време, няма сътвореност. Тук е скрит Вътрешният Път на съществата, Незримият Път. Тишината е Древен, Древен Език. Тук пиеш Целостта си, Единството си с Безкрая. 43

Марахава (на Древния Език Залихир) – Тишината – е Свободна, Безименна, без звуци, Несътворена, Цялостна. Тя е Ключът към Скритата Цялост. Тя е нашата Древна Същност. Тя е Дълбината в нас. Словото е родено и ни е дадено, за да открием Тишината. Тишината е Мястото на Боговете и Мястото на Древните. А най-дълбоката степен на Тишината – там е само Той, Всецялостният Неизречен. 42

Марахава – Тишината – е, която пречиства Пътя ни, за да станем Дълбина. Древните казвали: „Нека ни владее Тишината – Безкраят.“ Що е Тишината? Велик Безмълвен Разум, Велик Древен Покой, Състояние в Прасъстоянието, Велика Вътрешна Безпределност; това, което е без начало и с несъществуващ край. Тишината е Древното ни Ядро. 42

Марахава – Тишината – е Истина без говор. В Истината всякога звучи Тишината. Що е Марахава? Единството, Целостта, Древният Хляб, Животворната Същност. Свободата живее в Марахава. Който е открил Марахава в себе си, е открил своя Уют, своето Царство. Марахава му е позволила Общение. В Марахава не си тяло, не си ум. Тук си Дух и Истина. Тук си Източник в себе си и тук всичко, което изричаш, е като Ново Зараждане. 40

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Злото угасва в Тишината. И ако ти имаш тази Тишина в себе си, ти имаш Кът Вечен и Дом Безкраен. Тишината в нас е Древният прекрасен свят. В Тишината ние узнаваме Бога. Тишината разкрива Тайни, без да открива самата себе си. В Тишината израстват Свещените неща, а угасват земните неща. 47

Арабски афоризъм: Можеш ли със злато да си купиш Тишината? Т26

В тишината на Голгота се случва пълното сливане – изгубваш себе си, но намираш Духа си

Разумният човек търси тишината, защото тя представя благоприятни условия за приближаване до Духа. Т2

Марахава – Тишината – е излъчена от самата Древна Воля. Тя е родена преди всичко друго.. Тишината е Специалното Място в нас. Ние не можем да я създадем, ние само трябва да я открием. В Тишината сме Изначални. 42

Общувай с Тишината. Тя е твоят истински приятел. Ти казваш: Аз имам много лоши настроения. – Аз казвам: Там до тебе, приятелю, има една малка и чудна роза. Иди и потопи лошите си настроения в Тишината на розата. Който е направил това, от лошото му настроение не остава и следа. Ароматът е есенцията на тази Тишина. Нищо не може да устои в Тишината. До теб винаги има една роза, приятелю. До теб винаги има една чакаща Тишина. В този свят всеки има до себе си една роза, но не винаги тази роза ще те чака, приятелю. Тя все още е до тебе. Приближи се. Оцени я, защото когато си отиде, ще бъде много късно. Когато тя си отиде, ти ще изгубиш живота си. А сега розата седи до теб и те очаква. Това са условията около теб, приятелю. Има много същества, на които условията са отнети. А розата е днес все още до теб. И още нещо, приятелю. Знаеш ли, че този, който стои до теб и те обича, е роза, изпратена от света на Тишината? Много неща ни е дала Тишината. 31

Истинската, чистата и дълбоката Тишина не се създават с упражнения и с пози. Т9

Бог е Тайна. Бог е Тишина. Ето защо човек трябва да утихне. Докато има ум и сърце, не може да утихне – трябва да стане чиста душа. Т2

Окултната наука казва: „Тишината и мълчанието са методи за съграждане на причинното тяло на ученика – тялото на волята.“ Т6

Учителят: Най-мистичното – Тишината. Именно в тишината е словото на Истината. Тишината е ключът на учението. И всеки, който е овладял напълно своя ум, сърце и воля, т.е. своите мисли, чувства и постъпки, само той може да влезе в тишината. Т12

Човекът живее в пределното, Тишината живее в безпределното. Човекът живее във външното, Тишината живее във вътрешното. Човекът живее в света, а Духът живее в Тишината. Тишината е мостът, по който Духът отива при Истината. 31

Знаеш ли къде можеш да откриеш Тишината, приятелю? Дълбоко, дълбоко в себе си. Там, дълбоко в твоето собствено сърце, има специално място за Тишината. Това е сърцето, което сам Бог ти е дал. Когато изпразниш своето сърце от всички човешки желания и когато се завърнеш в своето Свещено сърце, тогава ще видиш един величествен изгрев. Това, което ще изгрее, приятелю, е Тишината. И тогава ти ще започнеш да виждаш в Съкровената същност на нещата. Тишината е Бащата на Светлината, приятелю. Но ти трябва да утихнеш, приятелю, толкова много да утихнеш, че да станеш образ на Светлината и подобие на Тишината. 31

Десетият Старец Мавахари: Тишината е неуловима за ума. Чрез Тишината човек навлиза в своята вътрешна Същност. Така умът все повече изчезва. Тишината очиства пространството на света и подготвя Душата за възраждането в Свещеното място на Духа. В Тишината е скрита Мъдростта, която тайно ръководи избраните. 46

Марахава – Тишината – е Мястото, в което всичко се връща, за да се успокои, за да се освободи от неизброимите звуци и да влезе в жадувания Покой. Всеки Търсач е роден да открие своята Тишина. Тишината е Древно Ослепителна. Тя е Мъдрият Глас на Бога. Тя е като Баща, Който ни обгръща, и като Сърце, което ни огрява. 40

Всеки лично трябва да открие собствената си Тишина, своята Първосъздаденост, своя личен и тесен Път в Прохода към Висшата Реалност. 40

Догоните: Тайната на Живота е да вложиш Бог в сърцето си. Бог е Древна Земя и там ни води само Чистият Път, защото само Чистотата умее да създава Тишина в себе си. Т28

Догоните: Тишината, казват те, е създадена от чисто бяла Светлина. Тишината е Светилището на сърцето. Ако сърцето е шумно, то е изгубило своето Светилище. Т28

Догоните: Човекът-ковчег не обича Тишината, защото той я е опетнил и тя го е отстранила. Т28

Ако мълчим разумно и благородно, ако говорим чисто и същностно, ние се движим постепенно към Тишината и към Мястото на Покоя. 36

Ако отидеш на Рила и се усамотиш на четвъртото езеро, в теб ще настане една тишина. Тази тишина не е истинска, тя е чужда. Тя не е твоя. При това положение ти си зависим от Рила и от четвъртото езеро. Това означава, че трябва да имаш изработена в себе си своя тишина. Тогава няма да имаш желание да бягаш от света. Т5

Нисшето се бои от тишината, не я понася. То обича шума, хаоса, дисхармонията, докато в тишината се парализира, не може да прояви своите хитрости и капризи. Нисшите хора са щастливи в шума и суетата, но шумът ги разрушава. Т3

За светския човек тишината е опасност, той изнемогва в нея. А за ученика тишината е благо. Т5

Тот: Който има Любов към Истината, заживява в правилната Тишина, а не в самотната тишина, т.е. другата тишина. Т29

Тишината е също и дума, и идея, означава завръщане в дълбокото, завръщане в Бога. Т14

Християнска мъдрост: Търпението е Тишина във време на буря. Т27

Тишината има свойството да смразява тъмните сили. Светският човек може да се побърка в тишината на пещера, защото има вътрешен шум в себе си. Тишината е пълна с блага. Т6

Ученикът попитал своя Учител: Какво трябва да правим, Учителю, ако попаднем в ада? – Учителят отговорил: Трябва да се изпълнят три неща. Първото е: никога не лъжи. Второто е: внеси своя рай в тъмнината на ада. И третото е: възлюби тишината, защото тя ще те дари с пътя. Тишината е дарител. 32

Попитал ученикът своя Учител: Кое е това, което преодолява мрака? – Учителят казал: Тишината. Тишината е състояние на Любовта. 32

Древната котка … Тя владеела и друго оръжие – тишината. Тя умеела да заглушава всеки шум в себе си. Така, казват толтеките, тя опознавала и разучавала расата на ада. Т16

Тишината не може да съществува в земното съзнание. Шумът означава много желания. Т2

Тишината е висше благо, защото Бог е скрит в нея. Да разбереш тази тишина означава твоето его да изчезне. Тогава пред теб се отваря нова мистична врата. Т5

Съществената тишина, пак казвам, не е външна. Тя е вътрешна. Тя се явява, когато в мислите и в чувствата няма шум, няма суета, няма свят. Тишината е опасна само за обикновените хора. Защо? Защото тогава ще ги нападнат техните скрити демони, техните собствени скрити демони. Т19

Защо Тишината е толкова важна в Дзен? Защото в Тишината човек вкусва хара. Хара на японски означава Същността си. Значи човек вкусва хара, вкусва Същността си, вкусва своята Божественост. Същността на човека се пробужда най-дълбоко именно в Тишината, затова говорим за нея. Т15

Медитацията изисква да е налице правилната тишина. Тази тишина се създава, тя се случва. Когато се приближаваш към своя Дух, се случва правилната тишина. Когато се приближаваш към своя ум, се случва неправилната тишина, т.е. външната, привидната тишина, това е тишината на ума. Т15

Ако тебе те има, Тишината няма да я има, покоя няма да го има. Ти си ненужен. Може да знаеш много, но трябва да изчезнеш, за да се роди истинската Тишина, дълбинният покой и истинската медитация. Т15

Мълчанието е подготовка за влизане в Тишината на Духа, в живота на Духа, в дълбокото място, т.е. в дълбоката вода – там, където няма абсолютно никакви вълнички и никакви безпокойства. Т9

Пречистването води до Бога – тази среща става в тишината. Т3

Формула: „Господи, научи ме да прониквам в мистичната Тишина.“ Т2

Тишината е условие за сливане с висшия свят – тя е населена с висши същества. Те идват и ви изпълват с живот. Т2

Учителят: Ако ти си в тишината, съществуваш ли или не? Защото, ако все още съществуваш, ти не си влязъл тотално в областта на тишината. А тишината е съвсем дълбоко явление, това е друго име на Бога. Т12

Когато ученикът започне да обича всичко, тогава тази могъща сила – Любовта – започва да се влива в него. И тогава чрез тази Любов може да бъде разбрана великата тайна на живота, която се нарича символично „Пътят към тишината“. Съзнателният и чист стремеж води именно към тишината – това е истинският Път. Т4

Само дълбока Любов към Дао може да създаде Тишина в себе си. Т25

Пътят е тайна, която е тишина, а тишината не говори. Т4

Дълбоко в човека има една Тишина, която отстранява всяко слово, дори и светостта на молитвата. Тук не е нужно никакво слово. Тук е Нищото, което е Тайната на Живота. Тук е срещата с Истината. Т9

Шестнадесетият Старец Ор Марихот: Но най-величествената Тишина е Тишината на Голгота, защото тук се случва Тайнорождението. Тук се отваря Врата, която е Тайният Вход към Духа. 47

В голямата опасност се промъква една особена тишина. Ученикът трябва да улови този изключителен момент. В тази тишина умът е напълно парализиран. И в тази тишина Духът ще ти открие тайна. Тази тишина е техника на Духа. Умът е отстранен от теб и ти трябва само да слушаш. Никакво мислене в тази тишина, а само слушане, защото мисленето е процес на разединение. Т4

Хуан де ла Круз: В тъмната нощ за душата настава голяма тишина и тя навлиза в тази тишина, в този древен дом, в своята най-висока разумност. Т21

Когато говорим за дълбокия смисъл на Тишината, можем да кажем, че става въпрос за Посвещението, защото то става в тази Тишина, която можем да наречем и Специална Тишина. Т9

Само Посвещението е навлизане в Мистичната Сърцевина на тази Тишина. Това означава, че тези, които се докоснат до тази Тишина на Духа, се преобразяват и те се посвещават изцяло на Истината и завинаги. Т9

Тишината е врата за Бога. Тя е Негова същност и Негово древно име. Без тишина, която е врата и която Го приема, ти ще останеш уязвим. Ти можеш да живееш в тишината, само когато си познал Любовта, а това е вратата на Богопознанието. Всеки ще открие тайната на живота си в своята най-дълбока тишина. Т5

Търсенето на тишината е търсене на дълбокото място, на дълбокото духовно разбиране. Тишината не е някаква тиха стая, някаква местност в гората или в планината. Тишината е стая в себе си. Т19

Бог е тук, но е абсолютно тих, толкова тих, че от тишина не се забелязва. Как можеш да Го докоснеш? – Само когато откриеш тази тишина в себе си. Тази тишина е Неговото облекло. Само тя Го докосва. Затова трябва да станеш сроден с тази вътрешна тишина. Т5

Брахман е скрит в сърцето на Тишината. – Ето защо там Яков Бьоме говори: затова Луцифер е нямал съветник, защото е нямал тайната на Тишината. И Бьоме обяснява, че в Тишината се намира забравеното царство, изпуснатото царство от Луцифер. Това царство той го нарича интуицията – безпогрешният съветник, който завръща човека в Духа. Т16

В Тишината тебе те няма

В дълбоката тишина човек става Дух, т.е. Първичен. Т2

Седмата врата, сахасрара чакра, е завръщането в Първото същество, завръщането в сиянието, завръщането в най-древното сияние… Седмата врата символизира т.нар. заключена тишина и наистина, който преживее тази заключена тишина, това сияние, той не може да говори, защото Първото същество не може да се обясни, понеже е част от тайната на Бездната. Т17

Тишината не е въпрос на това дали ти говориш или мълчиш, т.е. не е въпрос на говорене или мълчание. Тя е въпрос на дълбочина. Тя е въпрос вътрешен, въпрос на шестото тяло, въпрос на чистия дух в човека, т.е. който има шесто тяло осъзнато, той има тази дълбочина. Тогава и като говори, и като мълчи, излъчва тишина. А който няма тази дълбочина, и в мълчанието си вдига шум, неговото мълчание е шум. Т19

Когато познаеш себе си, ти ще откриеш, че съществува само Любовта. А теб самият няма да те има. Ти ще се превърнеш в една дълбока и съкровена Тишина. Любовта може да съществува само в тази Тишина. През целия си живот ти си пречил на тази Тишина. 33

Когато си помисля за Него, смъртта ми изчезва, животът ми се отстранява, а Тишината в мен засиява. А когато съм окъпан от Сиянието Му, трудно е да произнасям слова за Него. 44

Попитал ученикът своя Учител: Що е това тишина? – Учителят отговорил: Тишината, това е светът на Духа. В тишината ти се научаваш да се сливаш. 32

Тишината е съвсем друг въпрос – там няма диалог; абсолютно никакъв диалог – пълно сливане. Ученикът и Учителят се сливат; малкото нищо и голямото Нищо се сливат и стават Едно, няма диалог – тотално Единство. Т9

Десетият Старец се казва Мавахари, означава Старецът от тишината или Споделящият тишината; друг превод – Старецът от бездънната тишина: Ти си пристигнал във великата тишина, когато твоята любов е изпълнила цялата бездна.Т13

Тишината е качество на духа. В тишината, в шестото тяло, по-високото посвещение няма диалог, има тотално сливане – няма гласове, няма образи, няма никой отсреща. Даже няма никой отвътре, на по-висок план, само Нищото. Именно в Нищото Бог се случва и тайнството на живота се разкрива. Т12

Толтекът умее да отстранява своя вътрешен диалог и така той стига до своето чисто изначално пространство, което е наречено Теомоштли, т.е. вътрешната тишина, наречена още на техния език „Божествената книга“. Т17

Тишината е пълнотата на любовта. Тя е висш духовен живот. Тя означава да си се завърнал в себе си, в дълбокото място. Докато ти си земен, астрален или ментален, ти не можеш да познаеш тази тишина. Защо? Защото тишината е освобождение от всичко повърхностно. Тя е живот в петото и в шестото тяло, т.е. тя е живот във висшата душа и в чистия дух. Докато си повърхностен, ти можеш само да си я въобразяваш. Т19

На друго място Библията казва: „И ето, смути ги с буря.“ После се казва за Христос, че „превърна бурята в тишина“. Що е това тишина? Това е напълно чистото и овладяното съзнание.  Т15

Бъди скромен в себе си и чакай Белият Орел да те посети. Той идва ненадейно, чрез Тишината. Белият Орел се движи само по следите на Тишината. 33

Когато се освободиш от себе си, се явява името, което съдържа в себе си нов поглед, ново видение, ново измерение. То ще те заведе при Белия Орел. И там, в Тишината на Орела, ти ще откриеш пълния смисъл на името си, защото вече ще бъдеш част от Тишината на Истината. В тази Тишина ти си роден като син на своето име. 33

Това, което ме поглъща, е Тишината. Тишината е моят Баща. 33

В Светостта ти изгубваш себе си, но намираш Душата си. В Тишината ти изгубваш себе си, но намираш Духа си. 33

Не можеш да постигнеш Истината с усилия. Истината се постига с Любовна Тишина. 33

Когато в човека всичко утихне, дори и най-висшите желания на неговата Душа, тогава той се превръща в Тишина. Тогава той открива, че живее в Уюта на Тишината, в Уюта на своя Съкровен Дом, в Неръкотворния Храм на Предвечната Тишина. 34

Бъди Съкровен и Съкровеното ще те познава. И само тогава ще видиш Лицето на Тишината, приятелю. Тишината има Лице, приятелю. И знаеш ли кое е това Лице? Това е твоето Лице, приятелю. Това е твоят Корен, приятелю. 35

Тишината е Древен Учител. Чрез Отсъствието ние привличаме Тишината. Преоткриваме я като Приятел. И Тишината ни води към себе си, към нашето Изначално Място. Шумът е отделяне, Тишината е Завръщане. 36

Всяко Учение е слязло от Махарая – Тишината – и там се завръща. Тишината е сродна с Истината и възприема само Истината. Тези, които са придобили Тишината, са имали Силен Жезъл – Жезъла на Търпението. Те дълго са чакали и са дочакали Откровенията на Тишината, и са се облекли в Мъдрост и Премъдрост. Въпросите и отговорите са нищо. Тишината е всичко. 36

Ти можеш да разбереш Махарая – Тишината, само ако влезеш в нея без себе си. Тишината е Древно Място, Пречист Храм. Тишината е Тайната на Пълнотата, а Пълнотата е Тайната на Мистерията. Тишината, това е твоята Дълбинна Божественост. И ако ти можеш да проникнеш в Отвъдното себе си, в своята Скрита Божественост, Тишината се явява. 36

Махарая – Тишината – е Древност отвътре и Дух отвън. Когато Тишината те е приела, Древността те е приютила. Когато Духът те е приел, Мъдростта те е призовала. Тишината дарява Дълбинност, Цялостност. Духът дарява Мъдрост и Истинно Разбиране без будност, т.е. което не се нуждае от будност. Чистият Дух е Път към Тишината и когато Духът е пожелал Цялата Тишина, той вече жадува за Нищото, което е отвъд Мъдростта и Покоя. 36

Тишината е Изначален образ на Древната Вътрешна Пълнота. За да живееш в Дълбините на Тишината, трябва да си имал Постоянство в Истината. И тогава Истината отваря една Врата и казва: „Ето, виж другото ми Лице!“ Тишината не е в света. Тишината е в Сърцето на нещата. Тишината живее в Неуловимостта на нещата. 36

За тези, които Ме любят, за тях Аз ще стана Марахава. Това е Древната Дума за Тишината. Питаха Ме: „Как е облечена Марахава?“ Казах им: Марахава е облечена само с две наметала. Те са Дух и Безмълвие. 37

Хатор – Пътят, те води в Тишината. В Тишината тебе те няма. По Пътя можеш да вървиш, само ако си Осъзнат Дух. Само Осъзнатият Дух умее да създава Тишината в себе си, а тя умее да го отвежда в Дълбините на Нериха Хазрима – Необяснимото Обяснение. 38

В тази Древна Тишина е скрит Центърът. И всички, които търсят Пътя си към този Център, придобиват Покой. Покой означава: далече от себе си и завръщане в Изначалното себе си, в собствения си Център. 38

Марахава – Тишината – дарява себе си на жадните за Истината. Тя дарява себе си на Търсачите на Древния Бог, защото те са очистили с много Дисциплина своята Същност, за да пристъпят чисто пред Древния. Мъдрият дълго е питал с Любовта си, с Душата си, с Духа си. Той дълго е отстранявал себе си и така е създал място за Тишината в себе си, за Тихия Глас в себе си. А Древният просто му е казал: „Ела!“ 40

Ако сме в Марахава – Тишината, тя ни е дарила себе си. Не можеш да постигнеш Тишината, тя сама дарява себе си. Тишината не се постига с усилия, а с Великата Милост на Единствения. Тя е Негово Излъчване. Той я дарява. Тя е Милостив Дар след дългото очистително мълчание, след Жаждата за Него. И идва ден, когато тя проблясва като Мълния, отваря си място и заживява в нас. 42

Марахава – Тишината – чака своите поклонници. Кой може да стане поклонник? Само този, който стане човек на Контрола, защото Контролът е отделяне от света, от ума, от сътвореността. В Контрола светът умира. Този, който носи света в себе си, не може да стане поклонник на Тишината и Истината, защото Тишината е Път навътре, а светът е път навън. 42

Най-дълбокото сливане с Бога се определя от степента на тишината, която сте постигнали в себе си. Т2

Духът на Мъдреца се състои от Тишина и Истина

Мерлин: „Тишината е страшно заклятие. Когато Божеството се е отказало да говори с човека, когато Божеството се е отказало да говори с хората, то е станало тишина. Скрил се е и очаква кои? Очаква само достойните да Го намерят в тази тишина.“ Т21

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Алмейра е Благоуханието на Скритата Истина, която се зове Тишина. Тишината е Дълбинен Вътрешен Храм. Тя е Есенцията на Божествените и фини сили. Тишината е Стихийната Вглъбеност на Най-Древния. И тя е най-висшето Благо, защото който е стигнал до Тишината, е бил призован от Най-Древния. 47

Който работи за Бога, Бог го учи в Тишината, въвежда го в Себе Си. Що е скрито в Тишината? Цяла Потайна Вдъхновена Цивилизация и сам Бог, скрит зад нея. Но към тази Цивилизация е необходим Проход. 36

Втората най-важна любов е любовта към Нищото. Който има тази любов и който е удостоен да стигне до Нищото, той вече не може да бъде служител на хората, нито на старата или на новата вселена. Той става служител на Най-Древния. И Най-Древният навлиза в него и той става Мистерия. Той изоставя словото. Той служи с двата си вида Тишина. Първата му Тишина съдържа в себе си онова Присъствие на Духа, което е отвъд външната и вътрешната вселена. А втората му Тишина няма в себе си никакво Присъствие. Тук, в тази Тишина, дори и Духът си е отишъл. Останал е само Най-Древният. Останала е само Великата Тишина. Тази Тишина е предхождала всички сътворени и несътворени светове. На древния език тази Тишина е наречена Алмейра. Това означава Несъществувание или Бездънна Бездна, или още Бездна от Безкрайност. 35

Марахава – Тишината – е в човека, когато той е овладял себе си, защото тогава той е в Дълбините си; а в Дълбините няма ум и свят, има само Свобода, Дух и Мъдрост. Що е Марахава? Звукът на Чистата Свобода, Интимният Звук на Незнайността, самата Пробуденост, самият Изначален Усет за нещата, Безмълвното Начало. 40

Азайра – Истината – е, която ни учи да понесем Дълбоката Тишина. Тишината е Духовна, Божествена и Абсолютна. Тя не е за обикновени души. Тишината е Приятел само на същества със Същност, с Цел, с Духовни Идеи. Тишината е Съкровище, Тайнство, Лечител. Тук е скрито Древнознанието. Тук Истината е съхранена. Тишината е, която прави Истината Могъща. 36

Да имаш Мистичната Тишина в себе си, е Дар. Най-големият Подарък в живота е да имаш Дълбинно Чувство на Любов към Древния и към Неговата Тишина. Тази Тишина е Висша Скритост, Висше Място. Никой никога не е побеждавал Тишината. Срещу нея няма метод. Тишината е Древна. Тя е Океан от Мистерия и Покой. Тишината е Престолът на излялото се Изначално Благословение. 36

В Тишината се вдълбочаваме. Слава на Тишината! Тя е Място на Почит, Благоговение и Висша Възхвала. Марахава е Път към Дълбокомъдрие. 36

Четвъртият Старец Ахал Бавада: Когато Древното иска да даде подарък на Мъдрия, то му дарява Тишина – звучаща Тишина. Тук звучи Полъхът на Древното. Древното не държи на думите, нито на мълчанието. Древното държи на Истинното, защото то е Вход към него. 46

Марахава – Тишината – е Тихо Дълбинно Несъществувание. Шумът е нещо, излязло навън; сътвореност, създаденост; нещо обременено; нещо, изпратено навън. Марахава може да звучи само в Мъдростта или в Несътвореността, Неизречеността. 40

Марахава (на Древния Език Залихир) – Тишината – обича влюбените в Уединението. Центърът на Уединението е Могъщо Място. Тук мисли не влизат. Древният е Създателят на това Дълбоко Място. Той е Създателят на Марахава – Дълбоката Тишина. Тишината е Особен Пламък на Древния, Пречист Пламък. 36

Първият Старец: Къде живее Богочовекът? В Мястото на Тишината. Що е Тишината? Най-древният Дом. Това е състоянието на Мистична Изначалност и Необятна Лекота. Това е Мястото на Произхода, наречен Източникът. 46

Природата на Божествения човек е Тишината. Божественият човек – това е Духът. Т9

Тишината е вътрешно място. Тишината не принадлежи на манастира. Тя принадлежи на мъдреците. Те са ѝ оставили място в себе си. Разбира се, има три вида тишина, но тука ще говоря за по-външната. Вътре в тишината можем да се опознаем с много висши същества. Т19

Марахава (на Езика Залихир) – Тишината – е Царствен Покой, Царство на Уединението, Място на Уют за Мъдрите: Уют, защото Тишината е част от Същността и Ядрото на Древния Бог. Древните казват: „Марахава е Необикновен Дар от Дълбините.“ И ако този Дар не съществуваше, за Душата нямаше да има Мир, Уют и Утеха. 40

Марахава – Тишината – е прикритата Дълбока Любов в Мъдреца. Тази Любов е съградила Мъдреца и му е дарила Тишината, за да има Дълбини неговият Път. 40

Душата на Чистия се състои от Мълчание и Любов. Духът на Мъдреца се състои от Тишина и Истина. От Марахава са произлезли всички Свещени Писания, но тя още не е проговорила дълбоко. 40

Чуан Дзъ: Велико е да се домогне човек до Тишината. Що е Тишина? Ако я имаш, то при голяма и силна буря ще имаш в себе си голяма Хармония. Т26

Попитал ученикът своя Учител: Каква е природата на тишината? – Учителят отговорил: Тишината има сияеща природа. Колкото повече проникваш в тишината си, толкова повече засияваш. 32

В Махир – мъдреца – има Скрита Непозната Тишина и той често живее там. 41

За да създадеш тази тишина в себе си, е необходима дълбочина, висш живот, скрит от погледа на света; просто светът да не разбере с какво се занимаваш. В тишината всяко зло умира. Тук то не може да преследва човека. В тишината човекът е неуловим, защото тази тишина е несътвореност. Тук човек е неуловим, защото е намерил собствената си дълбочина и най-вече шестото тяло. Т19

Когато човек е познал шестото тяло, той е заживял в древното безвремие. В един по-дълбок смисъл тишината е и отвъд времето, и отвъд вечността. Т19

Суфи не живее никога в суета, той живее в Тишина и в Чистота. Т25

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Истинският Служител на Най-Древния е съставен от Лъчиста Тишина. Истинският Служител е Мистериозно Откровение на Бездната и той не служи на хората, душите и космоса. Той служи на Безкрая. 47

Човек, който има Дълбока Тишина в себе си, може да преодолее всичките тежки събития в света, включително и катастрофите. Тишината е Тайно място на Бога в човека. Т29

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Алмейра е Врата към Скритостта. Тези, които не познават Тишината, живеят в мрак – неосветен мрак. И непознаващи себе си, те са се превърнали в призраци. Алмейра слиза като Милост върху своите Избрани. Тя им дава нещото, което е отвъд Словото. Тя им дава нещо от Тайната на Присъствието. Тайна, Всесилна Тайна има в Тишината. 47

Древните са Старците. Същността на Древните е изтъкана от Тишина, а не от говор. Говорът всякога принадлежи на външните светове, а Тишината принадлежи на Мистерията. 35

Тринадесетата Тишина

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Тишината е Мечът. Мечът е скритата сила на Тишината. Който има този Меч в себе си, е бездънен. Кой може тогава да го улови и да го докосне? Тишината е името на Древността. В една от степените на Тишината е скрито Съвършенството. Тази степен превъзхожда Божествения свят и боговете. 47

Първият Старец: Може ли някой да впечатли Древния Скрит със Свещени писания? Може ли някой да очарова Древния Потаен със Святи слова? Може ли някой да впечатли Древния Величествен с мълчанието си? Може ли някой да впечатли Древния Премъдър с Тишината си? Но има една степен на Тишината, която Го докосва. Това е Тринадесетата Тишина. За нея нищо не може да се каже – нито с думи, нито с мълчание. 47

Първият Старец: Древният Прикрит учи Своите Избрани чрез Тайна Тишина. Тази Тишина излива Мъдростта си върху Избраната Душа. Тази Тишина е най-скритата – наречена е Тринадесетата Тишина. Тя учи, без да учи; съобщава, без да съобщава. Но досегът с нея е докосване до Прасъвършенството. Тринадесетата Тишина разрушава и сътвореното, и несътвореното, и материята, и същността. И дава на човека нещо повече от Духа. И то е Себе Си – Праоснованието, Изчезването, Великото Завръщане. 47

Тишината е виждаща

Аз не търся радостите в живота. Аз търся единствено Твоя Глас. Аз искам само да Те чувам. И разбрах, че всички радости са скръбни. Аз не искам нито скръбта, нито радостта. Искам само едно: да чувам Твоя Глас в Тишината. Само в Тишината можем да открием своя Баща. Само Тишината говори за Него. Само Тишината споделя Неговия Глас. 33

Бог е скрит в Тишината, затова Го наричат „Тихия Глас“. Т2

Тишината е проводник на висша разумност. Тихият Глас движи цялото битие. Т2

Всички сътворени светове говорят. Само Той не говори. И затова всички търсят Тишината. В Тишината всички замлъкват и затова Го чуват. 33

Учителят казва: „Бог постоянно говори на човека и ако човек е буден, той ще Го чуе.“ За да Го чуем, трябва да въдворим в себе си спокойствието и тишината, защото Бог говори с много дълбок и тих глас. Т4

Махарая – Тишината – е ясен Говор на една Дълбока Тайна. Мълчанието е Свято, Тишината е Божествена. Ако Бог влезе в Тишината и ти проговори, ще чуеш един Незабравим Глас, Глас, по-дълбок от самата Тишина. Ако Бог ти проговори, значи те е прегърнал, а това означава, че рано или късно ще ти е позволена Близост с Него. 36

Амором – Древния – Него само Тишината може да Го назове, но тя мълчи, защото, ако Го назове, ще изгуби нещо от себе си. 36

Египетският исихазъм казва: Тишината не разговаря със смъртните хора. Това означава, че който познае тишината, той познава тайната на отварянето на небето, така казват жреците. Т17

Мъдрият е станал Чиста Тишина, затова той разбира думите. 39

Думите са казали толкова много неща, но те не могат да говорят. Единственото нещо, което може да говори, е Тишината. Но тя мълчи. Думите говорят, но само Тишината разкрива нещата. 31

Истината се намира във Висшата Тишина. Т2

Тишината на Меравот – Древния – е самата Истина. Тази Висша Тишина е Древната Истина и тя никога не е обяснение. Истината е въпрос на Издревно Преживяване. 39

Неговата Истина е Висшата Тишина. Невинаги Неговата Истина е обяснение. Неговата Истина е преживяване. Древните дълго и усърдно са се молили, за да преживеят Неговата Истина. 43

Марахава – Тишината – е като Безкрая, като дълбок океан без брегове. Говорът има брегове, Тишината няма. Тишината е безмълвна като Древността, като Истината. Тишината е обяснителят на Неизразимите неща. Ако искаш да разбереш нещо Неизразимо, влез в Марахава. Марахава ще го излъчи, но няма да ти го обясни, защото Марахава е Съхранител и Пазител. 43

Мавахари: Само тишината може да обясни живота и само тишината може да те освободи от тебе самия. Само тишината е твоята свобода, приятелю. Т13

Меравот – Древният – ни учи на Тънкото и Неизговоримото. Истината следва Неизговоримото. Истината следва Древния. Неговата най-дълбока Истина е създадена от Тишина. 39

Мавахари: Тишината освещава говора. Тя е звукът на Истината. Т13

Мавахари: Той живее в тишина, за да можеш да чуеш Неговия Глас, Неговата Истина. Без тишината ти си изоставен на собствения си път. Т13

Тот: Само тишината може да Го назове. Т13

Лао Дзъ казва: Словото не може да каже много, но тишината може. Т14

Лао Дзъ: Всички слова са само отзвук на тишината. – Това означава: Не слушай словото, чуй тишината, чуй тишината в нещата, чуй безкрая. Т21

За Дзен езикът на живота е тишината. Т14

Арамоните са сияния на Бездната. Те са мистичният глас на тишината… Т17

Индианците: Свещеният човек обича Тишината, обвива я около себе си като одеяло. Силната Тишина е като глас на гръмотевица, която му открива много Тайни. Т29

Един Мъдрец казва, че когато навлезеш Дълбоко в Бога, в Тишината на Бога, Той ще ти отговори с една още по-дълбока Тишина – и там е отговорът. Т30

Румънски афоризъм: Истинският Мъдрец слуша Тишината, за да разбере Смисъла на своята Безкрайност. Т30

Единственото Послание на Истината е Тишината. И пред нея можеш да застанеш само в едно Велико Благоговение. Благоговението е мярката за позналия Истината. Благоговението е мярката за позналия Неизразимото. Благоговението е мярката за позналия Тишината. Когато едно същество има Благоговение към Истината, Истината слиза в него и си устройва в него пространство от Чиста Тишина. Само в тази Тишина могат да бъдат предадени Неизразимите Истини. Всеки, който говори от името на Истината, той проповядва Тишина. 33

Няма говор в Изначалната Тишина и никой не може да споделя Вседревната Тайна. Само Тишината може да я сподели. 33

Учи се единствено от Неизговоримото. Ако Тишината не ти проговори, напразно ще те учат изречените неща. 33

Придобиеш ли Тишината, тогава неразбраните неща стават разбрани. Тогава и в хаоса виждаш скрития ред. 33

Аазара – Яснотата, е като могъща мълния – тя вижда в Тайната на мига. За нея мигът отключва Тайна Мъдрост. Кой има Аазара в себе си? Този, който ръководи събитията в своя живот. Древните казвали: „Тишината дава Гласа си на Яснотата.“ 38

Аазара е Излъчване на Тишината. Тишината е Велик Обяснител. Когато съществата не могат да я разберат, тя слиза и става Аазара. Тишината е Истина, която се превръща в Яснота, а Яснотата ражда Правото мислене, Правилния Път. Яснотата е част от Вътрешната Красота на Тишината. Яснотата има само едно условие: трябва да си постоянно в Зарама – Истината. 38

Марахава – Тишината – е Същностна, Есенциална, Дълбоко Осъзната Реалност, Излъчена част от Древния Бог. Тя не е място за умове, а за Чисти Духове. За умовете тя е було и те често си въобразяват, че са в нея, и придобиват илюзията – опасното знание. Само Мъдрият има Проход в Марахава и Мъдростта му се открива в Чист вид, без було. Но Мъдрият никога не използва Истинското знание за своите цели, а само за Бога. 40

Марахава – Тишината – не е място на знания. Тя е Тихо Място, Свято Място, Очистено Пространство. Тишината не е знание, а Състояние, Етернѝя – Висша Тънкост, Изначалие, Древно Осветено Място. Само Пречистото може да влиза в Дълбините на Марахава, в тази Тънкост на нещата, в Духа на нещата. Знанията са шумни, но те винаги се обезличават в Тихия Огън на Марахава. И когато напълно изчезнат, явяват се Чистите Истини. 40

Марахава – Тишината – е Нерушима. Всеки звук някога ще умре, но Марахава е Недосегаема. Знаещите все ще се учат, но Марахава има Сърце само за Преобразените. Тях чака тя и им дарява Мъдростта си – Тиха, Чиста, Ясна, Виждаща Мъдрост. Що е Марахава? Излияние на Древния. 40

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Всеки Път, колкото и да е мъдър, изчезва в Алмейра – Тишината. Алмейра сама по себе си е висш Поглед за Невидимите сили. Алмейра е Гласът на Най-Древния. В тази Тишина живеят Древни, Неродени Същества. 47

Меравот – Древният… Очите Му са Тишина. Който е видял Очите Му, замлъква. Очите Му поразяват думите. Той е преди думите, преди езиците. Те са стари, Той е Древен. Само този, който е влязъл в Неговата Тишина, може да си обясни нещата. 43

Рядко се срещат истинските очи. Те произлизат от Същността на Древния. Това са очите на Тишината. Когато са отворени, те сияят безмълвно, като слънца. А когато са затворени, те са вглъбени в собствената си Тишина. Те са приучени да живеят в Тишината. Те се сливат с Тишината. Може да попиташ, приятелю, що е това Тишината. Тишината е Свещеният Дом на Древния. Тишината е Храмът на Древния. И всеки, който се е докоснал макар и за малко до този Храм, той придобива очите на Тишината. Тези очи имат специално наблюдение върху нещата и събитията. Тези очи не виждат света, не виждат събитията, но те имат способност да проникват в корените на нещата. Много ангели и богове биха желали да имат тези очи. 31

Който е постигнал Тишината, има Присъствие в своите думи

Мавахари: Ти ме питаш кой е истинският човек. Ако искаш да познаеш истинския човек, когато го срещнеш, ти ще забравиш за думите. Ти ще видиш в очите му безпределната тишина. Ти ще си забравил за думите, защото ще бъдеш поразен от него.  Тишината поразява думите. Истинският човек е поразяваща тишина. Тази тишина е съществувала преди думите, преди езиците, преди народите, преди вселената. Т13

Мавахари: Когато ти говоря, приятелю, не ме слушай. Аз съм същество, което говори на твоята тишина. Само тишината може да говори на тишината. Защо? Защото само те, двете тишини, могат да се слеят. Т13

Мавахари: Истинските същества са звучаща тишина. Дори и когато говорят, те дават на тишината да говори в тях. Те са отстъпили своето място на преданието. Преданието, това е едно от имената на Духа. Т13

Тот: Когато Тишината се отвори, тя дава на словото своето ухание. Такъв човек има нещо повече от слово: той не се занимава с красноречие, той има Присъствие. Т28

Мавахари: Днес ти слушаш много хора да говорят. И те говорят най-различни езици. Но знаеш ли, страннико, какво искаш да чуеш? Това, което искаш да чуеш, е тишината на Този, Който ти говори. Само ще загатна: тишината се тълкува като дълбочината на човека, дълбочината на неговата любов, дълбочината на неговия дух и т.н. Т13

Всички велики неща са родени от Тишината. Не изгрява ли слънцето от Тишината на нощта? А цветята, приятелю, не са ли деца на Тишината? А откъде произлиза Мъдрецът? От Тишината, приятелю. Ето защо той носи в себе си Съкровени Слова. От тези Слова се раждат тревички, цветя, слънца и живата вода. 31

Природата на обикновения човек е говорене и многословие – това е пътят на кармата. В тази връзка е казано, че всяка празна дума е изстрелян куршум, една изхабена енергия, една важна енергия, която ще ти трябва, която трябва да съхраняваш. Природата на духовния човек е мълчанието и одухотворяването – това е неговият Път. Природата на Божествения човек е Тишината. Божественият човек – това е Духът. Ако Божественият човек реши да говори, това означава, че Бог е пожелал. Тук няма никаква намеса на ума – и затова Словото му е Благодат и Истина. Защо? Защото той изхожда от Тишината, от един друг опит. Т9

Ако този, който говори, притежава дълбоката тишина, неговите думи докосват душите, той прониква, ако има реална, дълбока тишина в себе си. Ако няма тишина, думите му са плитки и мълчанието му е плитко. Т14

Марахава – Тишината – в най-дълбокия си смисъл е Цялото Божие Присъствие. Говоренето е Сила, само когато излъчва Тишината, Неизразимостта. В най-дълбоката Тишина е Богоподобието. Тишината е Неговата Слава. Тишината е Бащата на Покоя. Ако имаш Покой, имаш Баща. 42

Белият вятър: Когато чуя думите на човека, аз познавам вече неговата тишина. Т18

В истинската усмивка има Тишина и Светлина. Т30

Аз страдам, за да постигна в себе си Дълбокото, което е образ на Тишината. Само който е постигнал Тишината, може да има Присъствие в своите думи. Без Тишината словото е безумно. Когато Шаманът говори, след думите му потича Тишина. Тогава каквито и да са думите, те носят Присъствие на живот. Те са искри, дарени на душите в техния път. Истинският Шаман е словесна Тишина. 33

От незапомнени времена Истината те чака да ѝ станеш приятел. Има едно условие, при което можеш да ѝ станеш приятел. Да изпълниш това условие значи да се превърнеш в Тишина. Когато се превърнеш в Тишина, Истината ще ти подари Гласа си. 33

Марахава – Тишината – е Благо. Мъдрият ухае в собствената си Тишина, в собствената си Любов, която му е дарена от Древния поради Тайнството на Единството. Когато Мъдрият говори, знанието благоухае, радва се, защото зад него пристъпва нещо от неговата Марахава, нещо от Скрития Аромат на Безкрая.  40

Вторият Старец Азавот Махария: Мъдрият е породен от Тишина. Мъдрият носи в себе си скрито Гласа на Духа. Мъдрият има Център и този Център е скрит в Безкрая. Мъдрият е Слово на Безкрая. 47

Когато истинският човек говори, той създава в душата ти тишина и в тази тишина Бог слиза и ти говори. Т17

Това, което споделям, идва от Тишината на Моето Сърце. Аз не исках нищо да говоря, но Тишината в Мен затрептя. Само Тишината може да говори като Слънцето. Който няма Тишината в себе си, не умее да говори, защото той няма Сърце. Сърце, което е достигнало до Тишината, се превръща в Храм. 33

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият и Несподелим

Азомора Харот – Най-страшната Тайна… Най-страшната Тайна налагала Неизговоримост и Неизповедимост. Ако някой съумеел да я изговори, угасвал завинаги. Това се е случвало три пъти в Бездънната Древна история и е споделено само от Древния Забулен Жрец, Прастарецът. 43

Аризама – това е Абсолютът, Превъзходството над всичко. Никой не може да говори за Него и да Го обяснява. Той Сам говори за Себе Си, без да се изяснява. 43

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият – Той е Несподелим. Тук самият Дарахар – Гласът – още в Древността е казал: „Това е Нещо над Мене. Това е Нещо, за Което не може да се говори.“ 43

Двадесетият Старец Ар Зуама: В последната Дълбина живее Аварама и там няма нито Мълчание, нито Глас, нито Тишина. Само Той е там. 47

Петият Старец Ал Аримавая: Неведомото не говори с думи, нито с мълчание, а с Могъщо Присъствие. 47

Първият Старец: Тук в Нищото ти вече не се занимаваш с Истината, а си потопен в нея. Живееш в нея без нужда от думи и говор. Нищото е най-преизпълненият свят. 47

Аз бях един от тези, които видяха Скритото Лице на своя Учител. Това беше Видението на Неизреченото. И никой, който Го е видял, не може да Го изговори, защото То не е от света на словото и от света на думите. Когато Го видях, аз не Го разбрах, но в мен се зароди Вечното Вдъхновение. 33

Вторият Старец Азавот Махария: Как можем да Го изразим, когато Словото не е Негов свят? Как можем да Го изразим с Мълчание, когато Мълчанието е един беден свят пред Него? Как можем да Го изразим с Безмълвие, когато Безмълвието е един възвишен свят, който е само подножие? Никой не може да Го изрази. Но когато вървим с Любов към Истината и към Него, Той малко по малко ще се изразява в нас. И така ще дойде ден, когато нашата Тишина ще стане сияеща. И после всички ние очакваме великия миг да дойде Той в нашата Тишина, да почука и да каже: „Ела!“ 45

Седмият Старец Ал Махарива: Мистикът, това е Умъдрената Свещена Сила в човека. Речта му е Сила на Безкрайното. Словото му е тихо. Мълчанието му е сияещо. Тишината му е дом. Но Мистикът не живее нито в речта, нито в словото, нито в мълчанието, нито в тишината. Мистикът живее в Безпределната Откритост. Той даже не е Същност, нито същество. Той е Безпределие. Мистикът ни призовава към Неизреченото Несъществувание. Велико е Присъствието му. Възвишено е Безмълвието му и чрез това той има Ключ, с който прави тънки преходи между световете. 46

Мъдрият Път е Изчезновение навътре

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Когато говориш, не изхождай от мълчанието, а от Безмълвието. В мълчанието все още има сътвореност. В Безмълвието е скрито Несътвореното. В Несътвореното е скрита Тайната. В Тайната е скрита Мистерията. В Мистерията е скрито Върховното Отсъствие. В Тайната се разкрива Безмълвието и тази Тайна е Духът. В Мистерията се разкрива по-висшата степен на Безмълвието и в тази Мистерия е Искрата. Искрата в нас притежава Безмълвие, което изхожда от самото Върховно Отсъствие. Защо Искрата великобезмълвствува? Защото тя знае, че нищо не може да изрази Върховната Мистерия и че единственото съществено нещо е не да изразяваш Величието на Праокеана, а да си потопен в него. 45

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Ние говорим. Когато говорим, ние говорим. Ние мълчим. Но когато мълчим, ние вътрешно говорим. Ние безмълвствуваме. Но когато безмълвствуваме, ние търсим идеи, образи, цветове. То е все още говорене. С всички тези методи ние пречим на Отсъствието да дойде в нас. Ние трябва да се завърнем в най-древното си Безмълвие и там да чакаме – нищо да не искаме и нищо да не очакваме – само там да чакаме. И тогава ще дойде ден, ще дойде миг свръхестествен. Върховното Отсъствие ще ни посети и ние ще Го осъзнаем и ще познаем себе си. Ще познаем, че сме част от Него, защото, когато станем Отсъствие, само Той ще действува в нас. 45

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Ние живеем, но не живеем. Ние говорим, но не говорим. Ние мълчим, но не мълчим. Когато познаем Върховното Отсъствие, тогава нито ще живеем, нито ще говорим, нито ще мълчим. Тогава Отсъствието ще работи в нас. И тогава животът ни ще свети, говорът ни ще блести, а мълчанието ни ще ухае. А когато имаме трудни времена, Отсъствието в нас ще тържествува, защото ние сме деца, Синове и Дъщери, и Старци на Върховното Отсъствие. 45

Старецът Ал Махор: Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва говорът, после изчезва мълчанието и после остава само Сияещото Безмълвие. Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва животът, после изчезва смъртта. И остава само Сияещият Източник. 45

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Когато говорим, трябва да говори нашето мълчание. Когато мълчим, трябва да говори нашето безмълвие. Когато безмълвствуваме, трябва да говори нашата Древност. Когато говори нашата Древност в нас, трябва да говори само Върховното Отсъствие. Когато порядъкът е такъв, ние вече сме във Върховното Отсъствие, ние вече сме у дома. 45

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария: Когато говориш, трябва да си изучил мълчанието. Когато мълчиш, трябва да си проучил Безмълвието. Когато безмълвствуваш, трябва да си познал яснотата. Когато си познал яснотата, трябва да вървиш към неяснотата и да я почиташ. И тогава ще дойде ден, когато неяснотата ще ти позволи да я преодолееш. И тогава ще се завърнеш във Върховното Отсъствие. 45

Петият Старец Ал Аримавая: Има едно говорене, което води към мълчанието. Има едно мълчание, което води към Безмълвието. Има едно Безмълвие, което води към Сиянието. Говорът е цветето на мълчанието. Мълчанието е сърцето на Безмълвието. Безмълвието е тишината на Сиянието. Сиянието е дълбината на Върховното Нищо. Който придобие способността да говори, ще познае мълчанието. Който придобие умението да мълчи, ще освети своето Безмълвие. Който придобие тайнството на своето Безмълвие, ще открие собственото си Сияние. Който е открил Сиянието си, той заживява в собствената си Прадревна Мистерия. И тази Мистерия е Върховното Нищо – Праизобилието. 47

Единадесетият Старец: И Причината за всичко това е Неведомата Дълбина на Бездната и нейната Премъдрост. И всичко, което е създадено, е създадено като Велика Непреходност. И никой не може да я разкаже, защото Тя, Причината, е скрита в Тайнството на Безмълвието. И колкото ние повече се издигаме в Мистерията, толкова повече се съкращават словата. Така ние преминаваме от Съкровеното слово в Съкровеното Безмълвие, докато един ден изоставим и Съкровеното Безмълвие и влезем в Съвършеното Безмълвие. Когато си постигнал целта, ти си станал дълбинно безмълвен, защото си се влял в Неизречимостта на Мистерията. 46

В говоренето страдаме. В мълчанието наблюдаваме. В Безмълвието се учим. В Тишината разцъфтяваме

Животът е говор, смъртта е мълчание, Вечността е Безмълвие. Вечността е Незнайност. Тази Незнайност има поглед само за Незнайния. 31

И разбрала Птицата-Душа защо тези същества, наричани хора, много говорят и защо много спорят. Тя разбрала, че те били изгубили Светостта на Мълчанието. 34

Хората са се изгубили в говоренето. Хората са се погубили в многословието, защото не са открили Ухото си за Древното Безмълвие. 40

Нечистотата чува шумното, звуците, сътвореността. Чистият чува Пълнотата на Тишината. Той често се уединява, за да я търси. 41

Думата е същност, излязла навън. Безмълвието е същност, останала в дълбокото. 31

В несътвореното Начало беше безмълвието. Словото дойде много по-късно, което означава, че словото е вторично, както ще видим по-нататък. Словата умират, звуците умират, а Тишината е непрекъсната. Т16

Деветнадесетият Старец Алихор Махама: Светът е говорене, а отвъдният свят е мълчание. Говорене и мълчание – ето два ненужни свята. В говоренето човек се проваля, в мълчанието се разсейва. Това са все външни корени, външни сили на живота. И когато дойде бурята, друга развързана сила, тогава тези хора не устояват. Друго нещо е човекът, който познава Произхода си. Пред него бурята се прекланя и му казва: „ Ти си от друг род, нямам власт над тебе.“ 45

Защо цветята са красиви? Защото са безмълвни. Защо водата е красива? Защото е безмълвна. Защо душата е красива? Защото е безмълвна. Там, където е Безмълвието, красотата е цяла. Хората са проговорили цветя. Те са пожелали думите, те са пожелали сътворението. Думите много говорят, но само Тишината разкрива. В Тишината е Откровението на живота. 31

Десетият Старец Мавахари: Дълъг път има да измине човекът навътре, докато открие това, което е отвъд говора и което превъзхожда мълчанието. Говорът е желязо, мълчанието е сребро, Безмълвието е злато, защото в Безмълвието ти узнаваш Истината. В говоренето ти я изпускаш, а в Безмълвието ти я узнаваш, защото Истината е древно сродна с Безмълвието. Безмълвието е Древна истинна Есенция. То е Основанието на най-финия свят, най-тънкия свят. Безмълвието съдържа в себе си Дълбините на живота и Тайната на Бога. В Безмълвието изчезва всяко име. В Безмълвието изчезва всяко понятие. В Безмълвието трябва да изчезне дори и самото Безмълвие. И тогава изгрява Мистерията. 46

Десетият Старец Мавахари: Говоренето е време, мълчанието е пътуване, Безмълвието е Сливане. Дълбоко и необятно е Царството на Безмълвието. В Безмълвието човек разбира своята необятност. Древното живее в Тишина отвъд всякакъв образ и понятие. Образите са призраци, понятията са неуместни. Древното можеш да го разбереш само чрез преживяване в Безмълвното, защото Древното е Скрито съществувание. Когато Древното се яви в човека, то се явява безмълвно. Когато то се яви, явило се е Безсмъртието и Свободата. 46

Учителят Мелхория: Говоренето е общуване. Мълчанието е узряване. Безмълвието е сливане. Т23

Чрез думите ти живееш на повърхността. Чрез мълчанието ти си потопен в собствения си размисъл. А чрез Безмълвието ти си потопен в незнание. 31

Особено силна е Хаярая – Благодарността – когато е повече в Мълчанието, отколкото в говоренето. 39

Когато има разговор или говор, той е обкръжен от безмълвие. Това е, което трябва да се долови. Посветените казват: Ако искаш да разбереш нещо, почувствай какво е неговото безмълвие. Т16

Тишината е Началото на Древността. Изначалното Слово е Началото на Вечността, а падналото слово е зародителят на света и сътворението. 42

Старецът Ахотот: В говоренето страдаме. В мълчанието наблюдаваме. В Безмълвието се учим. В Тишината разцъфтяваме. Когато душата е заживяла в Безмълвието и когато духът се е посял в Тишината, тогава те имат Цялост и Дълбина. И така те могат да се завърнат в човека – така говоренето ще стане разумно, а мълчанието свещено. 45

Десетият Старец Мавахари: Спящите познават говора, пробудените познават Мълчанието. Осъзнатите познават Тишината, Премъдрите познават Мистерията. Мистерията е скрита отвъд звездите, отвъд живота. Тя е на особено Място и то се нарича Бездната. 46

Учителят рекъл: Жабата пее на външния свят едно, а във вътрешния си свят тя пее за хармонията на световете. Многото викане ще създаде много любов към тишината, докато в един чуден ден тя ще се завърне в тишината. И само тогава ние ще можем да видим нейната красива душа. Всички звуци са произлезли от тишината и ще се завърнат в нея. 35

Истината е по-дълбока от всеки текст

Десетият Старец Мавахари: Истината е мълчалива, тя не обича да говорят за нея. Тя иска хората да живеят в нея и тогава тя им се разкрива безмълвно, тихо и издълбоко отвътре. И тогава човекът придобива нещо, което го няма в света и вселената. Истината се разкрива, но си остава скрита в Неведомост. 46

Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава: Общувай с Безмълвието си, за да познаеш Истината. В Безмълвието Истината се пробужда и засиява. За Истината словото е робство, защото Истината е преди словото и словото я обременява. Истината живее в Абсолютен свят. Не можеш да я обвържеш с текстове. Истината е по-важна и по-дълбока от всеки текст. 46

Безмълвието люби Истината. Истината е Шадая Анхор – Безмълвен Страж, Скрита Сила. А говоренето е потънало дъно, потънал свят. Ти можеш да говориш, само ако изхождаш от Безмълвието. Ако изхождаш от мълчанието, ти си губещ. Ако изхождаш от говоренето, ти си осъден. Да изхождаш от Безмълвието, то е Чистото Слово – Стълбата към Безпределното, Пътят към Благата Истина. 36

Само Истината може да ти даде Великата Реалност. Тази Реалност е Неизговорима. Това, което не можеш да изговориш, никога не можеш да го опетниш. 33

Великата природа не говори с думи, а със символи. 33

Водата, която те очиства, не говори. Вятърът, който те освежава, не говори. Слънцето, което те огрява, не говори. Истината, която те ръководи, не говори. Не е ли това, приятелю, по-ясно от всеки говор? 33

Чистото слово, духовното мълчание и святата тишина ще те заведат при Авародон

Старецът Ахотот: Говоренето е свещено изкуство на душата. Безмълвието е дълбоко изкуство на духа. Но има и неразумно говорене. То е от падналия цар – ума. Когато падналият цар е взел да говори, се е създала смъртта. Когато великата царица, душата, е започнала да говори, се е създало безсмъртието, защото свещен говор има царицата. Когато древният цар, духът, е започнал да говори, тогава всички граници са отпаднали, родила се е Безкрайността. 45

Но само тези, които придобият чистото Слово, което е въведение към Светостта на Мълчанието, само те се домогват до Есенцията на Преданието. В това Предание Душата-Птица изгубва своите крила, освобождава се от вечното преселение и се възвръща в своя Източник. Възвръщайки се в своя Източник, Душата е вече готова да бъде ученичка на Старците. 34

Харива Атор – Специалният Устрем – израства от Правилното говорене и от Мъдрото мълчание. 39

Ако си разумен, в говора ще се радваш, в мълчанието ще се обогатяваш, а в Тишината ще тържествуваш. Радостта е името на разумния говор, богатството е името на мълчанието, тържеството е името на Тишината. 31

Ако искаш да се освободиш от оковите на думите и от прилепналите значения към всяка дума, трябва да говориш по един особен начин. Този начин е наречен Авилхара. На древния език това означава искреност. Другият превод, който са дали Мъдреците на тази дума, е мост, защото искреност означава да прекараш мост към Безмълвието. 31

Но ти, приятелю, запомни, че трябва да придобиеш чистото слово, духовното мълчание и святата тишина. Това са трите сили, които ще те заведат при Авародон. Когато придобиеш чистото слово, Авародон ще прибави към него нещо от своята Светлина и силата на твоето слово ще бъде многократно умножена. Когато придобиеш духовното мълчание, Авародон ще ти даде нещо от своя Дух и силата на твоя Дух ще бъде умножена. И накрая, когато придобиеш святата тишина, Авародон ще ти даде нещо от своята Незнайност и тогава силата на твоята Незнайност ще бъде умножена. 35

Една от задачите на пробудения ученик е да се научи да удвоява енергията си. Това става чрез разумен начин на говорене и разумен начин на мълчание. При него и говоренето е богато, и мълчанието е богато. Т7

Пътят на истинския ученик е от разумно говорене към безмълвно говорене и от безмълвно говорене към Висша Тишина. Разумното говорене е началото на пътя. Безмълвното говорене е насоченост към Вечността, а Висшата Тишина е поглед към Безкрайността. В разумното говорене ти събираш себе си. В безмълвното свещено говорене ти образуваш себе си като Вечност. А във Висшата Тишина ти преодоляваш и Вечността, и себе си, и в тебе изгрява Учителят. 44

Старецът Ахотот: Който говори, не знае. Който мълчи, ухае. Който безмълвствува, сияе. Изостави говоренето и ще посееш мълчанието. И така, когато мълчанието узрее, ще се научиш да говориш. Изостави говоренето и ще се научиш да говориш. Говоренето е един свят, мълчанието е друг свят. Когато изоставиш един свят, придобиваш друг свят. Ще дойде ден, когато трябва да изоставиш и говоренето, и мълчанието – и двата свята, защото там някъде те чака Скритото Безмълвие. Що е Скритото Безмълвие? Най-древният свят. 45

Когато човек разбере Чистия говор, той се домогва до Мъдростта на мълчанието. Когато човек разбере Мъдростта на мълчанието, той се домогва до Висшата Тишина и тя става негов Дом. 38

Говоренето трябва да бъде Чисто, мълчанието трябва да бъде Свещено, Тишината трябва да бъде Кристална, а Древното Безмълвие трябва да бъде абсолютно скрито във Вглъблението на Меравот. 38

Когато говориш, ти твориш. Когато мълчиш, ти се съграждаш. А когато навлезеш в своята собствена Тишина, ти познаваш своята Нероденост. 31

Пътят на Истинския Търсач върви от Чист Разумен говор към Свещеномълчание и от Свещеномълчание към Богоподобна Тишина, и от Богоподобна Тишина към Древнобезмълвието. 38

Десетият Старец Мавахари: Силата на молитвите не е в говоренето, а в Дълбината на Безмълвието. Силата на думите не е в думите, а в Дълбината на Безмълвието. Те са само методи, пътеки към Безмълвието – молитвите и думите. Ако ти си човек с дълбока Любов, когато ти дойде голяма скръб, само твоето Безмълвие може да я извиси и преобрази. Чудно е, когато голямата скръб попадне в Безмълвието. Тогава какво тя може да каже на Безмълвието? Безмълвието е Дълбина, в която нещата се преобразяват. И ако скръбта разбере Безмълвието, тя просиява. 46

Словото е символ на истинския човек. Музиката и песните са символ на Ангелите – говорим за музиката в нейния най-изчистен вид, крайният символ. Мълчанието е символ на Душата и на Боговете. Тишината е символ на Духа и на Бога. Т9

Хайку иска да ни каже, че реалността е изящна в своето чисто, първично мислене. Това е чисто духовно мислене, без примеси. И освен това хайку е изящно и в своето безмълвие: и като говори, е изящно, и като мълчи, е пак пълно и изящно. Т17

Хайку предава на хората не слова, а съкровеното, скритото, безмълвното. Т20

Истинското слово е излъчена Тишина

Словото е Слово, само когато изтича от Тишината. Слово, което не изтича от Тишината, разнася мрак. Тишината си има свой Дом. Този дом е наречен Съкровеното. Някои го наричат Душата. Други го наричат Неизразимото. Аз го нарекох Изворът, защото от този Дом извира Словото, което осветява съществата. Истинското Слово е напоено със Свята Тишина. 31

В Египет казвали: Когато Безмълвието говори, това вече е Слово. Т30

Словото е слязло от Тишината, за да разкрие Безкрая. Т27

Ако Древното Безмълвие докосне Словото, то става Диамант, то засиява в себе си. То става Мъдрост и Благоухание, защото е било докоснато от Неизговоримото. Това, което не може да се изговори, е всякога като Свободна Птица. 40

Учителят Мелхория: Когато една дума е излязла от дълбокото и просветлено безмълвие, тя слиза като древен воин. Т17

Даосите казват: Истинското слово е излъчена Тишина. Значи ако един посветен говори, словото му може да се познае по това дали е дълбоко, ако зад него върви безмълвието. Ако той има дълбока енергия в безмълвието, в словото му ще има нещо особено и душите, които търсят Истината, ще го доловят. Т16

Колко много съдби е разрушило говоренето. Кой може да говори? Който дълго е живял в Мълчание и Тишина. И тогава те са го научили да говори, но той пак внимава с думите. 36

Меравот е Създателят зад всичко създадено. Той е създал Словото като Стълба към Себе Си. Чистото Слово, това е Пътят на Божествената енергия, която се завръща. В Чистото Слово Меравот е вложил Велико Единство. Древните казвали: „Тишината е, която ни учи на Словото. Тя е другото Име на Древния Учител.“ 38

Меравот – Древният – е бил преди думите, преди езиците. Нито думите, нито езиците обясняват дълбоко нещата. Само Духът прониква и само Тишината е Обяснител. Когато Меравот задвижи Тишината в думите, думите стават Сияния. 39

Аз странствувам все към Него, защото Той обогатява мълчанието ми, просиява Безмълвието ми и прави говора ми мек, мистичен и топъл. 44

Същността на Древността е Истинно говорене и Свято Безмълвие. 37

Първият Старец: Посветеният е постигнал Мистични разговори със Словото. Словото е близко и сродно с Посветените, но за обикновените хора то е Незнайна земя. Словото е Велик вътрешен Космос – Космос, съставен от различните звуци на Тишината. В Словото е Мистичният Разцвет на Тишината. Самото Слово е устроено така, че то бяга към Дълбините на Тишината. То се крие като невидим вятър и затова Посветените го търсят в Безмълвието. И ако станат безмълвни, то им отговаря от Безмълвието. Словото много обича Безмълвието – своята Несътворена и Неизразима Родина. За тези, които го познават, Словото е Извор на Тишина. 46

Говоренето е смърт. Само Мъдреците, Учителите и Избраните могат да говорят, защото изричат Дълбини от Безмълвието и упътват към него. 39

Библиография

Т1 до Т30 – лекции том 1 до 30

31. Ра Авинор

32. Аор Аваронор

33. Авалира

34. Сафа Таора

35. Ава Торот

36. Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец: Древни откровения, Книга 3

37. Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец: Древни откровения, Книга 1

38. Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец: Древни откровения, Книга 2

39. Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец: Древни откровения, Книга 4

40. Из Неизречената Мъдрост на Шестия Старец: Древнословия

41. Из Неизречената Мъдрост на Втория Старец: Древни съкровения

42. Из Неизречената Мъдрост на Единадесетият Старец: Тайнословие

43. Из Неизречената Мъдрост на Двадесет и втория Старец: Древни отломъци

44. Ал Марахия – Хаварима Ин Маротот

45. Ахарама Мордон ин Махария – Съкровеномъдрието на Старците

46. Мордот ин Махария – Мъдростта на Старците, книга 1

47. Мордот ин Махария – Мъдростта на Старците, книга 2