Окултна Мъдрост – Афоризми, книга 3

За Парацелз и Парацелз за себе си

По природа не съм нежен, така че коприната да ме прави фантазьор. Това е характерна черта за хората от Айнзиделн (Швейцария) – мястото, където съм роден.

Нас в Айнзиделн не са ни гледали със смокини, медовина и пшеничен хляб, а със сирене, мляко и овесен хляб. А това не може да те направи да си много внимателен в отношенията ти с другите.

Ето защо онези, които са били възпитавани в меки дрехи и в стаята на гувернантка, не се разбират добре с нас, които сме израсли с боровите шишарки навън, сред природата.

Тъй като онова, което човек учи докато е млад, го съпровожда до края на живота му, един такъв характер като моя изглежда прекалено груб спрямо онези нежните, с котешката чистота, изнежените хора.

Аз не съм апостол, нито нещо подобно на него, а един мъдрец с характер на германец. Мъдрец от особен род.

Онзи, който иска да угажда на стомаха си, не може ме следва. Той върви след онези, които се обличат в меки дрехи, а те не стават за пътешествия.

В тази връзка Ювенал 1 е казал, че радостен пътешества само онзи, който нищо не притежава.

Говорят лошо за мен и ми се подиграват за това, че съм посещавал различни народи 2. Аз обаче от пътуванията си досега, където и да са ме водили те, съм имал само полза.

Никой не става майстор докато си стои само вкъщи, нито намира Учителя си зад печката.

От многобройните си пътувания аз научих, че те не развалят човека, а напротив правят го по-добър.

Тези, които ме критикуват, не са пътешественици и те мразят онова, което не са. Те мразят по-доброто, защото са по-лошото.

Който говори срещу моите трудове, той го прави, защото се чувства засегнат, а се засяга само онзи, който е чувствителен, който е смъртен и няма устой. Това е онзи, чиито умения не са съвършени, а смъртни.

Лечебното изкуство не е срещу мен, защото, то е безсмъртно. По-скоро небето и земята биха се разрушили, отколкото то да изчезне.

Да не ви учудва, че аз изтъквам онова, което е било неизвестно за вас, защото аз съм друг.

Аз нахвърлям и представям, в съответствие със сегашното време, основите на една Нова медицина.

Аз смятам, че книгите по медицина, които са стигали до вас и до мен, са недостатъчни, защото са непълни.

Затова с голямо внимание и много усърдна работа се опитах да разбера основата на лечебната практика, да узная дали тя може да се нарече „изкуство“, или не, и какво е тя изобщо.

След години на странстване из Европа и запознаване с методите на лечение на различни народи, аз напуснах старите автори по медицина, техните книги и писания заедно с празните им приказки, поддържани от висшите училища…

Аз хвърлих книгите на Гален 3 в огъня на Св. Йоан 4, за да може всичкото зло да отиде заедно с пушека във въздуха.

Следователно монархията е прочистена и повече няма да бъде ядена от никакъв огън.

Ако някой ме попита кой ме учи да правя това, аз ще отговоря, че това е Божественото Начало в мен – Божественото Начало, което учи също и тревичката да расте, и листата по дърветата да се развиват.

Сам Христос е казал: „Елате при Мен… и се учете от Мен, защото Аз съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:28, 29) 5.

И ако ме попитат дали искам да създам една нова философия, тогава отговорът ми ще бъде „да“ и моята философия ще пребъде.

Тъй като лекарството не трябва да е нищо друго освен една Истина, затова то трябва да произлиза и да се основава на Божията Истина, а не на лъжи. В такъв случай не постъпвам ли правилно, като поставям основите в лечебното изкуство така че Бог да бъде нашия Учител?

Вие трябва да ме следвате, вие: Авицена 6, Рази 7, Гален, Месуе 8, вие мен, а не аз вас; вие от Париж, вие от Монпелие, вие от Швабия, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и от местата по поречието на Дунав и Рейн; вие острови в морето; ти Италия, ти Далмация, ти Атина, ти Гърция, ти Арабия, ти Израел – вие трябва да ме следвате, а не аз вас, моя е монархията!

Аз ще бъда монархът и моя ще бъде монархията, и аз ще я водя, и ще подготвям и вас също.

Това че методите за лечение на лекарите от старата школа по медицина не произлизат от Извора, който е основата на лечебното изкуство и от който аз се старая да черпя, означава ли, че нямам право да пиша различно от тях?

Аз пиша като християнин и не съм езичник.

На младини аз също съм живял бедно и съм гладувал.

Не пренебрегвайте моите трудове само заради това, че съм сам, нов и с характер на германец.

Като философ аз казвам, че природата (сътвореният свят) е самата болест и затова природата знае какво е болестта.

Кой е съставил рецептите на природата? Не е ли Бог? След като е Бог, защо искате тогава да презирам онова, което Той е направил?

Обвиняват ме, че давам нови имена на болестите, имена, които никой не познава, нито разбира и ме питат защо не използвам старите… Как могат да ми вършат работа старите имена, след като те не произлизат от основата, от която произлизат болестите?

Аз съм едно Божие създание, спасено чрез кръвта на Христос, с Него хранено и поено в Новото раждане. Аз съм един християнин със задължения.

Онова, с което аз се съобразявам, когато работя и което e мое рало и дар, даден ми от Бога, е призванието ми да помагам на болните; а за да стане това, аз трябва да ги обичам, защото, както е казал Св. Павел, че никой не може да слави Христос, ако не е изпълнен с Любов към ближния.

Срещу моите врагове и всички онези, които ми завиждат, които със своите поругаващи изказвания, тези клевети, искат да попречат на дарбата ми, дадена от Бога, мога, в името на Истината да се защитя словом и да се оправдая в писмен вид и то открито.

Парацелз беше човек роден от Духа Божий и предопределен да живее винаги в Единството, произтичащо от бракосъчетанието на тялото с душата като Божие създание.

Хартмут Рудолф

Парацелз е бил като един силен буреносен вихър, който е разкъсвал и завихрял всичко, изпречило му се на пътя.

Карл Густав

Парацелз е бил подобен на изригнал вулкан, който смущавал и разрушавал, но който същевременно оплождал и съживявал.

Карл Густав

Човек не може да направи правилна оценка на Парацелз, защото, ако се опита или ще го подцени, или ще го надцени.

Карл Густав

За Бог, Нищото, етера, Христос, Словото, Духа

Бог е по-близко до нашите сърца, отколкото до езика ни и нашите мисли.

Духът идва от Върховното благо, което е Бог, и е бил преди да бъдат създанията.

Ако някой е получил докторската си титла в Рим, това не означава, че той носи също и Светия Дух в себе си.

Ако аз трябваше да се запозная с тези жалки факултети, при толкова голяма бедност и страдания, то колко повече сериозността, недоимъкът, гладът и неволите са необходими за сливане със Светия Дух.

Който ни е дал учението, Той е Върховният и над Него никой не може да поучава, нито да подобрява, нито да разяснява. Всичко е Негово.

Не човекът поставя крайъгълния камък, а единствено Бог. Това означава, че когато Бог иска да използва някого за нещо и когато му дойде времето, Той го взема и прави от него онова, което е Волята Му.

Най-добре и сигурно защитен е онзи, който е под Божията закрила.

Какво е светът, ако не един знак, че принадлежи на Бога и че е направен от Него?

Така е с всички останали неща, Бог е извършил делата, и те са знаци за това, че са направени от Него.

Бог е създал света там, където преди това е нямало нищо.

От онова, което е било Нищо, Бог създал небето и земята.

Светът е направен от Нищото единствено чрез Словото на Бога, Който е изрекъл: „Да бъде!“.

Словото е началото на небето и земята, и всички създания, защото Триединството ги е изрекло.

Всичко на земята ние го имаме от Бога, без изключение. Само че при нас то не е като Дух, а като една природа, като нещо сътворено.

Ако ти не уповаваш на Бога, тогава и Бог няма да ти помага, а от това само ще загубиш. Народът вече няма да ти вярва.

Ако Бог не лекува директно, то е, защото Той не иска да прави нищо без нас, хората.

На първо място всеки лекар теоретик трябва да говори от Бога, защото всичко води началото си от Него и Той е всичко във всяко нещо.

Кой учи лечебните листа и треви да растат? Не е ли е това Бог?

При Бог трябва да отиде само онова, което е родено от Него.

От светлината на природата ние узнаваме, че докато живеем в старото си тяло (сътвореното тяло), ние не сме родени от Бога, а от земята и затова не отиваме при Него.

Когато ние живеем в Божествения си образ, тогава ние сме родени от Самия Бог, от Неговото тяло, от Неговите плът и кръв, и едва тогава отиваме при Него.

Неразбиращите, високомерни, горди хора, които смятат, че няма Бог, и че са над небето и земята, биват прокълнати с това си разбиране.

Ние не трябва да злоупотребяваме с Божието дело, а да го използваме по предназначение.

Ние сме създадени, станали сме хора, родени сме от нашите родители и сме приели живота, за да го употребим за Божествени неща.

Христос е казал: „Ваше е Царството Небесно“, което означава, че вашата ангелска гледна точка вижда постоянно гледната точка на Бога. И след като знаете това, не се лишавайте от голямото наследство на Отца ви, а се старайте с времето да заобиквате все повече и повече своя Господар.

Бог е дал на Адам и Ева света, който е също и ваш, той е вашата зестра.

Възхвалявай Бога, че си станал човек, че си дошъл на този свят!

Ако Бог прави чудеса, Той ги прави чрез нас и за нас, хората.

Ние трябва да търсим един по-извисен Учител отколкото е човекът, да искаме да бъдем просветлени по друг начин – от Духа, в правилната основа, която е Бог.

Всеки човек има един, даден му от Бога Дух, който трябва да го управлява и води.

Всеки се учи от Бога, което означава, че всички твои тайни (тънкости в уменията) достигат до хората по Волята на Бога и Неговото ръководство.

Молете се на Бога, нашия Баща да ви пази от вашата воля и да ви освободи от нея, защото от вашата воля се раждат фалшивите християни, които ще ви заблудят.

Там, където земята (сътвореното) живее във Волята на Бога, е рай; там, където обаче то не живее в нея, където човекът живее в своята собствена воля, няма нищо друго освен фалшиви християни и войни, оскъпяване, мор, глад, земетресения и т.н. – и всичко това идва от волята на човека.

Всички сътворени неща, с достъпно (осезаемо) съществуване, имат едно общо, единно начало – етер.

Етерът включва в себе си всяко създание. И същевременно превъзхожда всичко.

Схващането, че цветята не са вечни, противоречи на Божествената философия.

Макар и да увяхват и гният, цветята въпреки това ще се върнат обратно в своя Първоизточник.

За Любовта, Мъдростта и Истината

Цялата Мъдрост е в Бога и Той знае къде да вложи всяка Мистерия.

Истината няма установено място, тя бива гонена подобно на дивеча в гората – от едно място на друго, от една страна в друга.

Най-великото нещо, което ние лекарите притежаваме, е изкуството, последвано от Любовта, която му е равна.

В ничие сърце не се търси толкова голяма Любов, както в това на лекаря.

Любовта изисква един порядък, а именно: едната част да помага на другата да носи своя кръст и да бъде милосърдна към нея.

Най-великата основа на лекарството е Любовта, защото, каквато ни е любовта, такова ще бъде и времето над нас – условията, при които живеем.

В Любовта всеки трябва да мисли така: „Ако ближният ми имаше повече от мен, тогава нещата щяха да се наредят добре“. И както е казал Св. Марко: „И Той седна и извика дванадесетте и им каза: Ако някой иска да бъде първи, той трябва да е последен от всички и да им слугува“. 9

Божията Същност и Божията Мъдрост са първата книга за всички науки включително и за медицинската.

Мъдростта се презира само от невежите, както и алхимията се презира само от онези, които не я разбират.

Мъдростта е дар Божий и ние трябва да я вземем от онзи, на когото тя е дадена. Същото е и с изкуството – ние трябва да го търсим там, където го е вложил Бог.

Срещу небето (съдбата) ние нямаме по-големи оръжия от Мъдростта и това да се обичаме един друг.

Още по-велико нещо от Мъдростта и разума е изкуството да се лекува, което действа по закона на Любовта.

Подходът на Любовта – да обичаме враговете си, да отговаряме на злото с добро, е най-сигурната защита срещу всяка злонамерена представа (мисъл), имаща за цел да ни навреди.

Без Любов към ближния хората остават в своята животинска природа – като свраката, която се учи да говори, или кучето, което се учи да скача през обръч.

Такива дресирани създания се състезават помежду си като ловджийски кучета, а някои от тях отиват дори още по-далече – като Ирод и неговите слуги.

Когато ние не живеем в Мъдростта на Бога, ние не умеем да Го почитаме както трябва, и тогава звездите ни оформят и си правят от нас каквото си пожелаят.

Небесната мъдрост управлява също и земята 10. Когато обаче ние не умеем да управляваме нашата плът, тогава плътта (нейният дух) управлява нас.

Природните добродетели са велики. Те представляват сили, произлизащи от Божествената Мъдрост, която е неизчерпаема.

Страхът от Бога е началото на нашата Мъдрост, защото, той ни учи да сме послушни и да не пишем, нито да действаме срещу Него.

Когато ние живеем в Божията Мъдрост, ние не се заблуждаваме в нищо и всичките ни начинания завършват с успех и са добри.

Без страх от Бога ние нямаме Мъдрост в себе си.

Ако нашата Любов е голяма, тогава и плодът в лечебното ни изкуство ще бъде голям, защото, Любовта е онази, която учи на изкуството и никой лекар не се ражда извън нея.

Няма смисъл да посещаваш висше учебно заведение, ако Мъдростта не е в тебе.

Равновесие между елементите може да се постигне само в лабораторията на Мъдростта, в която те се преобразуват цялостно и с пълна сила – ето защо болестите могат да се прогонят само от онова място в човека, което е включено в тази лаборатория.

За нас, лекарите на Новото време, лабораторията на Мъдростта е другият рай на този свят, в който не се развиват болести, в който не живеят отровни животни, нито се допуска да влязат такива, и в който здравето не може да се погуби.

Астрономите в миналото с право били наричани „Мъдреци“, защото те много добре познавали мъдростта на небето.

Щастие е да се спазва порядъка с помощта на природната мъдрост.

Бог е Върховната Истина и от Него произлиза цялата Мъдрост, и този, който отрича това, е техен враг. Защото човекът е създаден да бъде само наместник на Бога тук, на земята, и затова нищо не е негово, а на Бога.

Истината води началото си от Бога – ето защо тя за Него е онова, което са листата за едно дърво. И там, където не се говори Истината, Бог го няма.

Бог е само там, където е Истината, защото, Истината е произлязла от Него. Бог е Върховната Истина.

Колкото повече наближава Денят на Страшния съд, толкова повече поуките, яснотата, Мъдростта и разумът в хората ще се увеличават.

От Христос произлиза основата на Истината и онова, което не идва от Него, е едно заблуждение.

За здравето, болестите, изкуството да се лекува, лекарите, лекарството, отровата, Аркана

Човек не трябва да търси лечебното изкуство в написаното от старите автори по медицина, като Хипократ, Гален и т.н., а в Светото Писание.

Ако ние не спазваме Божия закон, закона на Любовта, няма да можем да съхраним нашето здраве.

Бог, който е добър и който не смята да търпи нарушаване на създадения от Самия Него порядък, е Същият, Който е създал лекаря, лекарството и изкуството да се лекува.

След като безпорядъкът разваля здравото тяло и го разболява, то колко повече той прави същото и с болното.

Ето защо във всяко нещо трябва да се спазват ред и порядък, които да послужат за опазване и възстановяване на здравето.

Всичко, създадено от Бога е благословено с нещо, което да е благо за човека – ето защо отровата не трябва да се отхвърля и презира.

Само дозата прави отровата.

Нашият вътрешен лечител е в състояние да лекува всяка болест.

Ако аз искам да лекувам един болен, единственото нещо, което мога да направя е да му помогна той да възстанови силите в себе си. То е като да искам да разпаля полузагаснала жарава, затова не ми е необходим огън, а само една малка искра. Една искра е напълно достатъчна да запали цяла една гора.

Самò тялото на човека прогонва повече болести от себе си, отколкото лекаря и неговото лекарство; защото, ако Бог не беше вложил достатъчно от лекарството в човека, той нямаше да живее дълго.

Самата ни природа е нашият лечител – което означава, че тя съдържа в себе си онова, от което се нуждаем, защото, онова, което е в големия свят, то е и в човека. Но тъй като то е в спящо състояние, или е било „повредено“, хората го търсят навън в природата под различни форми – като слово (благи думи), билки, камъни, води, лекарства, климат и т.н.

Учудва ме, че вие, лекарите, използвате мъртвите тела, за да научите какво е полезно за живите, без да вземате под внимание това, че есенцията (действащият в нещата принцип), качествата, същността и силата, които са най-важното в анатомията, са умрели и разрушени в тях.

В лечебното изкуство сънят е Аркан 11.

Сънят оказва цялостна и бърза помощ на организма и допринася за всеобщото му здраве.

Развитието на болестите, предшественици на смъртта, не може да бъде спряно дори и от най-добрия лекар.

Лекарят не трябва да бъде като онези, които казват: „алхимия – направи злато“, или „алхимия – направи сребро“, а да използва алхимията за приготвянето на Аркани, които да се борят срещу болестта.

Бог е най-добрата и сигурна защита срещу всяка болест.

Изкуството да се правят лекарства е в извличането им, а не в тяхното създаване.

Изкуството да се съставят рецепти е в природата и тя самата ги изпълнява.

При правенето на лекарства човек трябва да познава онова, което е вътре в самата природа, а не да се опитва да я имитира, като събира и съединява отделни нейни части.

Никой Мъдрец не е толкова наивен да смята, че природата е разпределила една сила между отделните билки, така че всяка от тях да притежава само една част от тази сила, а после е заповядала на вас, господа лекари, да правите различни състави като „внаждате“ отделните ѝ части. Природата е достатъчно мъдра, за да не ви повери такава власт, защото, нищо от нейната разумност не е във вас.

На кого не му е известно, че много от лекарите в днешно време са се намесвали не точно там, където трябва, а някъде встрани, и така са нанесли повече вреда на болния отколкото полза и то по възможно най-жестокия начин?

Това е така, защото, повечето от съвременните лекари се придържат сляпо към думите на Хипократ, Гален, Авицена и други като тях.

Един лекар не трябва да бъде майстор на юфка, а широко скроен.

Като цяло на лекарите в днешно време обаче не им харесва нито да пътуват, нито да учат. И причина за това са самите хора, защото им плащат, макар самите лекари нищо да не знаят.

Ако ти като лекар не можеш да се сдобиеш с чифт обувки без дуката 12, ти самият си едно магаре, заедно с твоя дукат.

Когато при селяните невежите лекари забележат, че не знаят какъв трябва да бъде лекаря, тогава те си остават вкъщи зад печката, сядат на масата, заобиколени от книгите си, което си е едно пътуване в кораба за смешници.

На първо място, лекарят трябва да бъде един астроном. При това очите му трябва да засвидетелстват, че той е такъв. Без това „свидетелство“ на очите, той е един астроном само на думи.

Болестите не стоят на едно място, а обикалят по целия свят; и ако един лекар иска да се запознае с много болести, тогава той трябва също да пътува.

Ако лекарят пътува надалеч, ще научи много и ще се запознае с много неща относно здравето и болестта.

Само че лекарите от старата школа стоят като парче олово само на едно място, а от стоенето само вкъщи човек нищо не научава освен онова, което е плод на неговото въображение.

Ако е Волята на Бога, човек може да стигне до главозамайващите докторски титли, като върви по пътя на старите лекари. Така обаче той никога няма да стане истински лекар.

Освен това, лекарят трябва да е един космограф, което означава, че той трябва да описва държавите не по това, какви панталони се носят там, а да дава сведения за по-сериозни неща, като например какви болести са разпространени в тях.

Лекарят трябва да бъде още и познавач на природата и очите му трябва да свидетелстват за това, че той е такъв.

За да бъде познавач на природата, лекарят трябва да търси нещата там, където са.

Лекарят трябва да бъде също и алхимик, а за да стане това, той трябва да наблюдава със собствените си очи – например майката-скала, в която растат минералите, защото планините няма да отидат при него, той трябва да отиде при планините.

Лекарят е онзи, който при лечението на тялото представлява Бог на земята и действа като негов наместник, което означава, че той получава своите умения от Всевишния.

Изкуството да се лекува може да се преподава по три начина: първият е чрез природата, което означава, че човек се ражда с дарбата си да лекува; вторият е чрез хората, което означава, че човек учи в училищата по медицина; и третият е директно от Бога, което означава, чрез откровения.

Следователно след като лечебното изкуство може да се преподава по три различни начина, човек не трябва да счита за толкова важно дали те се препокриват по отношение на теорията им за причинителя на болестта. Защото на дело и трите начина са едно, те имат една крайна цел, а именно: болният да оздравее.

Лекарят е от Бога.

От лекаря трябва да се роди един Мъдрец – философ.

Онова, което чрез нашите ръце може да стане вредно за нас, отново чрез тях, то може да се превърне в наше лекарство.

Един лекар няма право да бъде отпуснат, да бъде баба, лъжец, лекомислен и т.н. Той трябва да бъде един Истински човек.

Лекарят израства в сърцето, от Бог се ражда той.

Лечебното изкуство е едно дело и тъй като е дело, то показва своя майстор.

Христос казва, че ще се появят лъжепророци, фалшиви християни и т. н., които ще правят много знамения. Следователно многото знамения не са мярка за истинността в човека. Ето защо и „чудесата“, които прави лекарят шарлатанин, в сравнение с тези, които прави истинският, са едно нищо.

Истинската основа на лечебното изкуство спрямо фалшивата е като това, което е било делото на Моисей спрямо действията на фараонските магьосниците в Египет.

По какво се различава истинският лекар от лекаря шарлатанин? По своите дела.

Да приемем, че болният има температура и е предопределено тя да трае дванадесет седмици; само че болният иска лекарство, за да прогони температурата преждевременно. Тогава той може да попадне на два вида лекари: истински и шарлатанин.

Лекарят шарлатанин подхожда по следния начин: той започва да лекува бавно и внимателно, употребява много време с прочистване на кръвта, даване на сиропи, слабителни и овесени каши, ечемик, тиква, колоквинт 13, студени напитки и други подобни излишни неща.

Лекарят шарлатанин не бърза. От време на време, той прави по някоя клизма без самият да знае с какво точно си има работа.

С нежното си говорене лекарят шарлатанин успява да прикрие невежеството си и така докато настъпи краят на болестта. Тогава резултатът от самолечението на болния той го приписва на собствените си лечителски умения.

Докато истинският лекар разделя времето от дванадесет седмици на дванадесет части, като за своята работа той използва само половината от тях.

Христос казва: „Болните се нуждаят от лекаря“. А не са ли болни онези, които вие изолирате? Ако се окаже, че те са болни, тогава се нуждаят от лекар. И ако това е така, защо тогава казвате, че не може да им се помогне? Вие го казвате, защото сте заченати от медицинското заблуждение и сте родени от невежеството.

За много болести като подагра, епилепсия и т.н. се казва, че са нелечими. Това твърдят обаче само онези лекари, които са заблудени и които са родени от невежеството, защото в тези болести не е смъртта и следователно те са лечими.

Болният се нуждае от лекаря, за да може той да му помогне и така да засвидетелства обичта си към ближния.

Сам Бог е повелил да обичаме ближния като себе си, а Него Самия над всичко на света.

Ако искаш да любиш Бога, тогава ти трябва да обичаш също и Неговите дела.

Ако искаш да обичаш своя ближен, тогава нямаш право да казваш: „Не може да ти се помогне“, а да си признаеш, че не можеш да го излекуваш, че не си способен на това.

Истината те предпазва от проклятието, което сполетява лъжата.

Старите лекари теоретици описали основите на лечебното изкуство, както и причините за болестите, неправилно или неточно и така тръгнали по погрешен път.

И тези лекари теоретици така утвърдили своя път, че хората започнали да го смятат за правилния, в който човек не можел да се съмнява.

Пътят на старите лекари теоретици бил така въведен, до такава степен наложен и признат, че всяко по-нататъшно изследване било изоставено или смятано за погрешен път.

Лекарят няма право да се позовава на книги, писани преди 2000 години, тъй като условията сега са други.

Медицинската теория не може да се открие в книгите, по които има прах и които могат да ги ядат хлебарките. Тя не е и в тези, които са защитени с вериги.

Книгите по медицина – това са елементите в същността им.

Ето защо за изкуството да се лекува ни е необходимо едно ново, добро разбиране за нещата и явен опит. Едва тогава лекарят знае какво говори.

Истинското разбиране за нещата не е плод на въображението на лекаря. То не е предположение, нито е нещо чуто отвън или прочетено в книгите, а нещо, което лекарят със сигурност знае.

Всеки лекар трябва да разбира основно природата и качествата на луната.

Трябва да се учи от луната. Тя е истинска книга, а не онази, която се пише с мастило.

Има билки, които трябва да се използват при нарастваща луна, а други – при намаляваща.

Оздравяването на болния много зависи от лекаря и затова Бог действа чрез него.

Лекарят е този, който разкрива прекрасните дела на Бога.

Ако лекарят иска да се ползва с доверието на народа, самият той трябва да уповава на Бога.

Щом има болести, значи има и лечение за тях.

Със създаването на болестта, природата създава също и лекарството за нея.

Нашата цяла утеха се покои в лекарството.

Не използвай нищо излишно в рецептите.

Колкото повече чисти субстанции и комбинации от тях влизат в състава на една рецепта, толкова по-неспособен е изписващият ги лекар.

По принцип една рецепта не трябва да съдържа повече от шест субстанции.

Самата природа е лекарството. Природата е тази, която познава слабостите на болния и знае как да ги лекува.

Както болестта, така и лекарството за нея, идват от самата природа.

От лекаря не идват нито болестта, нито лекарството за нея. И колкото той може да разболее някого, толкова може и да го излекува.

Болестта не идва от човека, а от неговия баща – природата. Затова търси и изучавай източника на болестта – природата. Дървоядът не се ражда от дървото, а само живее в него.

Лекарят трябва да може вижда през човека с погледа на Духа, сякаш човекът е прозрачен като чистата роса, в която нищо не може да остане скрито, или като един чист извор, на чието дъно може да се види всяко камъче.

Лекарите в днешно време се стараят повече да подсигурят работното си място отколкото да се стремят към умения, Мъдрост, опитност и въздържание.

Делата правят Учителя и лекаря, а не царят, нито папата, нито факултетите, нито привилегиите, нито висшите учебни заведения.

Уменията правят лекаря, а не висшите учебни заведения.

Бог прави лекаря. Там, където обаче за основа на лечебното изкуство са парите, там всичко е само високомерие и мошеничество.

Никой лекар не може предварително да знае кога болният ще оздравее. Това е известно единствено на Бог.

Всяка болест не е нищо друго освен един очистващ огън. Ето защо никой лекар не може да лекува, ако не е по волята на Бога този огън да бъде прекратен.

Книгите на старите автори по медицина като Авицена, Гален, Месуе, Рази и т.н., и тези писани в светлината на природата, не са едно и също нещо, те не са един път; и аз казвам, че правилната книга е тази, която Сам Бог е дал, писал, диктувал и приложил.

Всяко наше лечение произлиза от Милостта на Бога. Както лекарството, така и оздравяването на болния, са дело на Божията Милост.

Ако трябва да се разкрият скритите лечебни свойства на един организъм, той трябва да умре за първия си живот.

Така например розата е голяма и добре украсена със своя аромат в първия си живот. Докато тя обаче продължава да живее като роза, видима и благоуханна, тя все още не е истинско лекарство за човека.

За да бъде лекарство, розата трябва първо да умре (да бъде откъсната), да загуби видимата си форма, да се отстрани видимата материя от нея, така че да остане само астралното ѝ тяло.

С астралното си тяло розата може да влияе на астралното тяло на болния и така да го оздрави.

Арканите съхраняват здравето, прогонват болестите, разтоварват натъжената душа, предпазват от всичко нездравословно, от всички болести и водят тялото докато настъпи естествената му смърт.

Допълнения:

Арканът е есенцията на нашето невидимо, сътворено тяло.

Арканът на сътвореното ни тяло се състои от множество Аркани, отговарящи на отделните части на тялото. Така например има Аркан на очите, Аркан на стомаха и т.н.

Арканът „отключва“ хармонията в нас, Арканът е нашето здраве.

Когато се разболеем, действието на Аркана в нас не изчезва, а само намалява.

Когато се разболеем, семето („модела“) на здравето (порядъка), не се губи, а само се „скрива“ докато трае болестта.

Големият свят (светът, който ни заобикаля) също си има невидима материална есенция, която също се нарича Аркан.

Ако човек не може сам да възстанови нарушената хармония в себе си, чрез правилно мислене например правилен начин на живот и т.н., на него му е необходим Аркан от външния свят.

Приетият отвън Аркан има за цел да подсили действието на Аркана в болния.

Частите на човешкия Аркан имат свои съответствия в големия свят, и това трябва да се съблюдава, когато се правят и приемат лекарства.

Ето защо, ако човек има проблеми със сърцето например, на него му е необходим Аркан на „сърцето“ от големия свят, ако има проблеми със стомаха, съответно Аркан на стомаха от големия свят и т.н.

На сърцето от големия свят отговарят златото, смарагда, коралите и т.н.

Всичкото злато, всички смарагди, всички корали и т.н. от големия свят са в сърцето на един-единствен човек, тъй като Бог е направил Адам от есенцията на големия свят.

Следователно, ако смарагдът в човешкото сърце е „болен“, човекът се нуждае от Аркан на смарагд, ако е „болно“ златото, той се нуждае от Аркан на златото и т.н.

Арканът в нас е нашият Вътрешен лечител, чиято дейност се подхранва и подсилва от Висшата ни душа и Духа.

Арканът е здравето, а болестта е неговата противоположност.

Арканът и болестта се прогонват взаимно.

Има различни видове Аркани в зависимост от това откъде са изолирани и каква функция изпълняват. Така например Арканът меркуриус вите изхвърля от човека ноктите, космите, обновява кожата и всичко, което произлиза от нечистотата в него също като земеродното рибарче, което сменя перата си сезонно и се украсява с нови.

Меркуриус вите подновява растежа в старото тяло и го обновява.

За да получите Аркана на дадено нещо, вие трябва първо да разтворите това нещо, така, че процесите довели до неговото образуване да протекат наново само че в обратна последователност. Това означава, че трябва да „разглобите“ на части онова, което природата е създала.

Лекарството е една подкрепа за природата, чрез която тя отново си почива. Така например онова, което е изядено от солта 14, се възстановява от консолида 15, онова, което се е разтворило от сярата, се възстановява от минзухара, а онова, което е станало прекалено ефирно чрез живака, се смалява благодарение на златото.

Следователно на природата трябва да се помага.

Но също като едно царството, което е превзето и е понесло поражения върху себе си и се е примирило с положението си, и не иска да се освободи, така и плътта, изядена от солта губи своята разумност и не иска отнетото ѝ да бъде възстановено. Същото се отнася и до сярата и живака.

Много са случаите при които собствената природа на човека е толкова неразумна, че не иска да бъде съхранена; и причината за това е, че още при самото ѝ раждане в нея е нямало добър корен, нито добра основа – също както гъбата, която за разлика от дървото, не може да гори.

Ако искаме да сме здрави, ние трябва да говорим и пишем основно за правилния начин на живот. Тогава няма да ни се налага да говорим за други правила и диети, и ще бъдем справедливи и ще получаваме храната (покоя), за която се молим.

Ако ние живеем по правилен начин, ще ставаме все по-здрави и по-здрави и ще бъдем защитени срещу всяка болест.

При лечението на болния трябва да се взема предвид не само неговото физическо тяло, но и Вечното, което той носи в себе си.

Външният лекар трябва да се намесва едва тогава, когато Вътрешният лекар се е отдръпнал и в резултат на това разрушителят на здравето е надделял.

Външният лекар трябва да премахне причинителя на болестта, да го преодолее и да следва стъпките, по които е тръгнал Вътрешният лекар и да започне оттам, където последният е спрял.

Лекарят отвън трябва да се намеси при лечението на болния едва след като Вътрешният лекар е „убит“ (прекъсната е осъзнатата връзка с него), забравен, уморен (възпрепятстван) и не е в състояние да продължи да работи.

Запомнете, че Бог не иска да прави нищо без човека. Ако прави чудеса, Той ги прави по човешки начин (съобразно условията ни на живот) и чрез нас, хората. Ако направи чудо с някой и го излекува, Той го прави обикновено чрез хората, което означава, че го прави и чрез лекарството.

Що за невежество цари сред онези, които казват: „Аз искам да оставя Бог да действа и не искам да вземам лекарства. Ако иска да съм здрав, Той ще ме излекува и без тях“.

Бог иска ние да прогонваме болестите чрез лекарствата макар Той Самият да е Единствената Целебната Сила в тях. Когато човек е гладен, също не чака Бог да го нахрани, а разчита на това, което се приготвя в кухнята.

Така, както залязва едно царство, така се разрушава и здравето на смъртните създания.

Бог е причината за всички болести, трябва да знаете, че Той ги е създал не само, за да бъдат те срещу нас, но и за да ни послужат за наше добро.

Най-общо болестите могат да се разделят на: естествени и флагеларни (от лат. „flagellum“ – камшик). Към естествените спадат онези, които са причинени от енс астрале 16 – влиянията на околната среда, като климат и др.; енс венени – замърсяване или натравяне; енс натурале – генетично обусловени причинители и енс спиритуале – погрешна нагласа към живота, а към флагеларните – енс дей – съдбата, изпитите, които Бог ни изпраща.

Бог ни налага наказания и болестите са един пример за това. Чрез тях Той ни показва, че нашите знания и умения спрямо Неговата Мъдрост, са едно нищо и че ние не сме добре осведомени по никой въпрос, и не познаваме Истината.

Самата болест е един очистващ огън и всяка съдба, включително и тази на болния, е в Божиите Ръце. Ето защо никой лекар не може да лекува, освен ако не е Волята на Бога това да стане.

Природата и лечебното изкуство започват да действат едва тогава, когато е настъпил часът болният да оздравее, но не и преди това.

Не е задължително лекарят да знае кога болният ще оздравее.

Ако не е настъпил часът болният да оздравее, вие не можете да го излекувате с никое лекарство. Ако е дошло обаче времето това да стане, тогава лекарят помага на болния, независимо колко добър и умел е той, защото, предопределението, очистващият огън (болестта) да бъде спрян, трябва да се изпълни.

Бог е създал лекарството за болестта, както и лекаря, който да я лекува. Бог обаче ги държи настрана от болния докато не настъпи часът той да бъде здрав.

Синът може да разгневи баща си и така да го накара той да посегне към пръчката… И тъй като човекът е един син на големия свят, следва че той не може да се разболее от небето, земята, водата, въздуха, ако преди това не ги е разгневил.

По времето на Хипократ, Рази, Гaлен и т.н. леченията са били успешни, защото тогава очистващите огньове (болестите) не са били толкова големи както сегашните.

Днес обаче, когато злото става все по-голямо и по-голямо, болестите продължават по-дълго време, а колкото по-дълго време продължава една болест, толкова вероятността тя да бъде прогонена намалява.

Тази е причината никога досега на земята да е нямало толкова лоши лекари както сегашните.

Днес очистващият огън (болестта) е толкова силен, че никой лекар, който си служи със старите методи на лечение, не може да го потуши.

Онова, което причинителят на болестта иска да разруши и разрушава, се възстановява от вродения лекар в човека.

Много болести като водянка, туберкулоза и др. биват излекувани от вродения лекар в човека, без последният да знае за това, защото Бог ни предпазва от смъртта по най-различни начини. Той непрекъснато обновява живота ни, защото на Него Му харесва ние да живеем дълго и да сме разумни.

Човек се обременява и става подвластен на всички болести веднага щом влезе (щом бъде заченат) в утробата на майката и я напусне.

Възможно е някой да е доктор (Учител), но да не е дипломиран лекар; както е възможно също някой да е лекар, но да не е доктор и това са всички онези, които израстват от високомерието си, а не от своите умения.

Болестите идват от природата.

Болестите са родени от природата и от нея лекарят има лекарство срещу всяка една от тях.

Така както разрушителят на здравето е от природата, така също и неговият възстановител е пак от нея.

Разрушителят на здравето има за цел да убие човека. И колкото по-силен е разрушителят, толкова по-усилено и усърдно работи неговият възстановител.

Допълнения:

Причината за възникването на болестите се крие в природата на сътворения свят.

Сътвореният свят е изграден от три субстанции – сяра, живак и сол, а не от една, а всичко, което е повече от едно, рано или късно се разрушава.

Болестите се дължат на „високомерието“ на трите субстанции – сяра, живак и сол. Например, ако живакът се издигне над сярата и солта, това нарушава хармонията между тях и тялото се разболява. Същото се отнася и за сярата, и солта.

Когато едно царство не е единно, то лесно попада под чужда власт. Така е и с тялото на човека – ако някоя от трите субстанции в него иска да се отдели от останалите, то се разболява.

В сътвореното тяло са цялото здраве и всички болести с техните семена. И те израстват, умират, отново израстват и т.н., също както посевите на полето.

И така както в природата растат приятни за сетивата ни растения като рози, лилии, теменужки и т.н., и не толкова приятни като асант 17, бъзак и др., така също и в организма ни може и трябва да се развива не само здравето, но и болестта.

Семето (невидимото) е центърът (есенцията) на здравето. Ето защо, когато за лечението на едно нещо се предписва противоположното на него, това не означава винаги, че то го лекува. Ако дъждът вали върху една скала, а не върху почва със семена, от това нищо няма да израсне.

Допълнения:

Семето (невидимото) обаче е и есенция (концентрат) на болестта, защото, то съдържа винаги двете есенции в себе си – и на здравето, и на болестта.

Така например в едни растения е семето на водянката 18 и ако човек ги консумира, ще се разболее от нея. В други е семето на жълтеницата, в трети това на инсулта и т.н.

Допълнения:

Когато се казва, че в едни растения е семето на водянката, се има предвид, че в тях командата „разболей се от водянка“ е „отключена“. В същото това растение е налице също и командата „водянката да не се проявява“, но тази команда е в „спящо“ състояние.

Ако един човек изяде такова растение с „отключена“ команда „разболей се от водянка“, и неговият Аркан не успее да ѝ се противопостави, той наистина ще се разболее от водянка.

Здравето и болестта обичат да са заедно и не се делят. Ако болестта (дисхармонията) си отиде, остава здравето (хармонията) и болният оздравява. Ако здравето (като възможност) не беше заедно с болестта, болният нямаше да може да оздравее.

Допълнения:

Есенцията на големия свят, от която Бог създал Адам, представлява семе, в което трите субстанции сяра, живак и сол са били в абсолютна хармония помежду си. Затова сътвореното тяло на Адам е било здраво.

Тъй като това сътворено тяло е било изградено от три субстанции, а не от една, в него винаги съществува една потенциална възможност те да се разединят.

Докато съществува хармония между сярата, живак и солта, тялото е здраво; и съответно – веднага щом хармонията се наруши, то заболява.

Ето защо здравето и болестта вървят винаги ръка за ръка.

Арканът е невидимата част на това семе.

В Аркана сярата, живака и солта са в абсолютна хармония помежду си.

Арканът е този, който отключва здравето, което означава, че възстановява нарушената хармония в организма и я подържа.

Ако Арканът не „отключи“ хармонията в организма, настъпва противоположно състояние, което означава дисхармония или болест.

Арканът е есенция на Бога, която влиза в субстанциите, но ги превъзхожда.

Така, както в човека са всички астрални проявления като добро и зло, гневливост, мекота и т.н., така в него са и всички видове болести, само че не винаги са изявени. Тяхната изява зависи от състоянието на звездите (астралното му тяло).

Небето над нас може да ни разболява, но може и да ни оздравява.

Много хора губят разсъдъка си само под влиянието на луната. В резултат на това духът на разума им бива отнет, а от това страда цялата глава и те вилнеят без разум.

Небето (Невидимото) е причина за всяко здраве, болест, отрова, добро и зло и т.н.

Съществуват две основни причини човек да се гневи: едната, това са ветровете – борейски (северния), зефир (западния), аустер (южния), еврус (източния), които идват без значение дали искаме, или не; а другата – това са ветровете, които ние сами си създаваме. Те обаче не идват по тяхно желание, а чрез нашата воля или призвание.

С лечението трябва да се започне още преди да ни е известен истинския причинител на болестта. Самото лечение ще ни го разкрие.

Съществуват пет основни начина за лечение на болестите и те са: естествен, специфичен, такъв, който се основава на характера на лекаря, духовен и този на вярата.

При естествения начин за лечение се използват природни сили. Към него спадат здравословното хранене, лечението с климат, билки, топли и студени дразнители.

При специфичния начин на лечение се използват лекарства с доказан лечебен ефект при точно определени заболявания, като например: даването на обезболяващо при главоболие и т.н.

Третият начин на лечение се основава на доверието, което болният гласува на лекаря и то не само като лекар, но и като човек, което означава доверие в неговия характер, в неговите индивидуални способности.

Благодарение на силата на своя характер един такъв лекар може да лекува всички болести. Това е като някой да каже на друг: „Върви!“ и той да тръгне. Тук лечението се извършва посредством Словото.

При четвъртия (духовния) начин на лечение в пациента се създава една положителна нагласа към живота. Тук лечението се извършва посредством силата на мисълта, чрез благословения, чрез една духовна връзка с други мислещи като него.

При духовния начин на лечение лекарят може да си послужи и с магия. Това означава, че той може да заповядва на духовете на билките и корените, и така да ги принуждава да действат по определен начин.

Петият начин на лечение се основава на вярата, която човек има в Своя Създател и Неговите неограничени възможности. Тук лечението се извършва чрез „чудо“.

И както казва Исус „Който вярва в Истината, ще оздравее…“ 19

За природата и нейните Мистерии

Вие, които искате да станете истински лекари, вървете и учете от светлината (мъдростта) на природата.

Ако Христос е казал: „Нека да изследваме Писанията!“ 20, защо аз да не мога да кажа: „Нека да изследваме природата!“.

На земята няма нищо по-ценно за блаженството на човешкото тяло от това, той да познава природата и от нея да мъдрува и говори като от правилната основа.

Изследването на природата обаче не е направено да бъде лесно за хората. Пред нас природата мълчи, също като едно дърво, което не говори.

Всички Свои идеи Бог е написал върху нещата от природата и в същото време е закодирал техния шрифт.

За да не може никой да се тревожи и оплаква от това, че тайните на природата са скрити, Бог е поставил знаци върху тях и от нас иска ние само да ги изучаваме.

Тайните на природата трябва да се изучават по нейните знаци.

След като формата на нещата произлиза от тяхната вътрешна сила, то тогава човек трябва да може да познава тази тяхна вътрешната сила по външните им белези.

Бог така е създал нещата в природата, че човек да може да съди за техния вътрешен състав и добродетели само по външния им вид.

Във всяко растение Бог е вложил един „издайник“, така че човек да може да познава и отгатва само с един поглед върху външния вид на билката нейните характерни особености във формата и устройството, а въз основа на тях и специфичните сили и качества, които са в нея, независимо колко скрити са те.

Може да попитате: „Кой може да види какво има вътре в билката?“. Отговарям: Необходимо е само да погледнете външните ѝ белези и ще знаете какво има вътре в нея.

Същото е и с човека. Червената му брада е един знак, черната е друг знак, неговото облекло също е един знак и т.н. По знаците вие трябва да познаете какъв е човека.

Това е една основа за вас да научавате тайните на природата по нейните знаци.

Какво е щастие, ако не това, ние да спазваме порядъка съобразно мъдростта на природата? И какво е нещастие, ако не това, ние да се противопоставяме на порядъка в нея?

Познаването на природата отговаря на потребностите на човека и е необходимо, тъй като външният свят представлява самия човек и всичко, което е в него.

Тъй като при лечението със средствата от природата ние разполагаме само с онова, на което ни учи тя, след Бога ние трябва да обичаме и търсим нея.

Природата съдържа в себе си невидима и видима сила, което означава, че тя има видимо и невидимо тяло.

Ето защо никой не трябва да се учудва от това, че билките могат да се намерят както видимо, така и невидимо; както физически (можеш да ги докоснеш), така и духовно (не можеш да ги докоснеш). Защото Бог действа във всичко и всичко е Един Бог и Един Господар.

Ако една билка има сила и билката е видима, и може да се пипне, то тогава Словото също има сила, макар да е невидимо и да не може да се пипне.

Словото действа чрез природата, което означава естествено.

Ние не можем да живеем без звездите (невидимата природа), защото студът и топлината, както и преработването на онова, което ядем и пием, дължим на тях.

Звездите ни учат да познаваме болестите, а билките – как да ги лекуваме.

Чудните Божии дела са така устроени, че светлината на природата да се разкрива постепенно, а не наведнъж.

Природата е изпълнена с мъдрост. Тя е направила съчетанията между отделните Аркани и ги е застъпила масово в своя състав.

Природата е лекарят, а не ти, и от нея трябва да се учиш, а не от себе си.

Природата съставя рецептите, а не ти, затова се постарай да научиш къде са нейните аптеки, къде стоят „написани“ нейните добродетели.

Човешките аптеки имат целебните средства отчасти, докато природната аптека ги има на едно място, цялостно.

Цялата природа представлява една-единствена аптека, която има само един покрив и в която хаванът се ръководи от Един и това е Бог.

След като Бог е съставил рецептите в природата, трябва ли тогава да смятам, че им липсва нещо?

Природата е направила състава на Аркана. Ето защо, вие, лекарите, трябва да се научете да я разбирате.

Природата прави съставките, а не ти. Ето защо се постарай да разбереш къде са нейните аптеки, къде стоят записани нейните предписания и в кои стъкленици са те.

Природата е лекарят, а не ти. От нея трябва да учиш, а не от себе си.

Има нещо, в нещата от природата, към което човек няма право да добавя нищо, към което човек няма право да добавя нищо – нито захар, нито мед… Както при златото – него също не можем да подобрим, така че то да стане онова, което е, а именно – злато.

Допълнения:

Арканът е есенция. Той съдържа в себе си всички характерни особености на даденото нещо, така че то да бъде онова, което е.

След като природата е вложила в златото онова, което му е необходимо, за да бъде то злато, тя със сигурност е направила същото и с теменужката, и с всичко останало от големия свят.

Който иска да изследва природата, той трябва да стъпи с крака върху нейните книги.

Светото Писание се изследва, като се чете буква по буква, докато природата се изследва като се ходи от държава в държава… Всяка страна представлява една страница от Великата книга на природата.

Така е създадена природата и така човек трябва да прелиства нейните страници.

Природата е медицинската библиотека, елементите в същността си са книгите, а очите, които са жадни за опит, са твоите професори!

Природата е толкова богато надарена от Бога, че нещата в нея трябва да се изучават не със слушане, а в нейната светлина.

Онова, което е в природата, трябва да се изучава чрез онова, която тя ни дава насреща, защото без него нищо не може да се извлече от нейната съкровищница.

Чудните Божии дела са така устроени, че през многото епохи от създаването на света чак до неговия край светлината на природата да се разкрива винаги по различен начин.

Всеки час ражда нова природна мъдрост, така че да не остава нищо еднакво в света.

След като в светлината на природата небето (невидимата природа) непрекъснато създава и представя нови идеи, нови открития, нови изкуства, нови болести, не трябва ли и те, новите, също да са в сила?

Каква полза има от дъжда, който е валял преди хиляда години? Полезен е само този, който вали тук и сега.

Ето защо сега, когато аз пиша съобразно днешната светлина на природата и нейния порядък, не искам да бъда критикуван за това.

Ако на човек са му необходими алхимици, които разбират от приготвянето и изолирането на природни субстанции, той трябва да ги търси в области, където има минерали.

Там, където има минерали, там са също и майсторите по отделянето.

Духовете на минералите в природата, в качеството си на алхимици, могат да ни научат как да отделяме есенцията от шлаката, полезното от непотребното и т.н.

Когато природата се чувства добре, това е щастие, когато не се чувства добре, това е нещастие.

Нещата в природата трябва да бъдат с мярка по отношение на броя, масата, размера и т.н. Нищо не трябва да превишава мярката, нито да е под нея.

Ние учим онова, чрез което можем да стигнем до края и до практиката, чрез Великата Мистерия на природата, която е толкова необятна, че не може да се изучи.

Силите на природната Мистерия се разкриват едва, след като тя бъде освободена от онова, което я скрива, а именно от материята, от веществото също като един затворник, когото освобождават от веригите му.

Ние трябва да търсим Мистериите на природата, защото краят на това търсене ще ни покаже основата на Истината.

Резултатът от търсенето на природните Мистерии ще ни накара да търсим Мистериите на Бога, както и онова, което върши Божията Любов в човека.

Небето над нас може да ни влияе. То може да отслабва тялото ни, но може и да го усилва.

Небето действа в нас. Следователно, който иска да познае същността на това действие, той трябва да познава качествата на небето.

Земята е нищо без влиянието на небето. Благодарение на небето тя зеленее и дава плодове.

Земята живее чрез небето, което означава, че небето е нейния живот, нейната болест и нейното здраве.

Земята е двойна – от една страна, това е самата земя, а от друга – това е човекът, заради когото тя е създадена.

Човекът има природата на земята, той е невидимата земя, което означава, че е подвластен на небето.

Небето също е двойно. Едното небе действа чрез влиянията си върху земята от големия свят и те са видими: като дъжд, роса, слана и т.н. Чрез тях земята живее и там, където ги няма, тя умира.

Когато видимите влияния на небето върху земята са над допустимата мярка, те предизвикват нейната смърт и разрушаването на доброто. Затова се казва, че земята живее чрез небето и е зависима от него.

Съществува обаче и едно скрито небе, което влияе на човека така както на земята, само че невидимо.

Елементът въздух е предопределен да бъде дом за останалите три елемента – земя, вода, огън.

За човека и неговото небе

Човекът, в своя Божествен образ, е повече отколкото небето и земята.

Човешките добродетели са повече отколкото тези на звездите.

Мислите имат такава сила, че чрез родения от тях Дух могат да управляват звездите (астралното тяло) и елементите (физическото тяло) на човека.

Така мислите създават едно Ново небе и заедно с това една Нова сила, от която произлизат Нови изкуства…

Който си постави за цел да направи нещо Ново, с това той си създава едно Ново небе, от което се ражда делото, което е искал да направи.

Мислите в човека правят онова, което звездите и елементите не могат да направят.

Човешките мисли имат власт над небето и земята, и могат да ги управляват. Мислите са свободни.

Свободата на човека е в неговите мисли.

Небето (Невидимото) е лаборантът в човека.

Небето в човека може да изработва много хубави неща, които да му послужат той да удължи живота си; но може да създава и такива, които да го разболяват, които да отнемат живота му.

Половината човек е небе (невидимо тяло), в което са неговите добродетели.

Вътрешният човек (Божественият образ в човека) е винаги чист и истинен.

Живата Вода (Аркана) в човека прониква в цялото му тяло.

Допълнения:

Арканът е излъчване на Бога, което прониква субстанциите, но ги превъзхожда.

Арканът е Проявеният Бог, Който действа чрез Духа и душата на нещата и ги ръководи.

Арканът е Петият елемент и Живата Вода, и Воля на Бога.

Човекът като тяло е подобен на небето и земята от големия свят.

Човекът е малкия свят. Ето защо той съдържа в себе си всичко, което има и големият свят – както здравето, така и болестта, както хубавото, така и лошото.

В човека има слънце и луна, в него са всички звезди и планети, целият хаос.

Външният свят е огледало за човека, той е неговата теория (мъдрост) и неговата анатомия.

Външното небе и небето (астралното тяло) в човека са едно небе, само дето са разделени на две, като баща и син, които имат обаче една и съща анатомия, която е еднаква в същността си и различна само по вид.

В човека има един вътрешен Учител, от който се учи на природната мъдрост.

Небето в човека е негов лекар. В това отношение той наподобява едно куче, което самò лекува своите рани.

За разлика от животните обаче уменията за самолечение в нас хората не са така добре развити, защото човекът (в своя Божествен образ) е повече от едно смъртно създание и следователно трябва да има по-големи познания от него.

На безсмъртното тяло в човека Бог е дал разумността, осъзнаването, Божествената Мъдрост, ученолюбието, Божественото изкуство, същността и т.н., и всичко, което е над преходното.

Човек може да живее истински само в Божествения си образ, но не и в сътворения.

Абсолютната разумност и Божествената Мъдрост ги няма във физическото тяло, защото те, заедно с тялото, представляващо вътрешния човек, неговия Божествен образ, са вечни.

Без Висшата си душа човек щеше да бъде като една безплодна земя.

Висшата душа в човека заедно с неговия Дух го правят цялостен или съвършен.

Какво щеше да бъде земята, ако не даваше плодове? Тя щеше да бъде едно нищо, защото плодът е целта на нейното съществуване.

А какво би бил плодът, ако той беше кух, ако го нямаше Духът в него? Също едно нищо.

Човек трябва да знае какво има на земята и в нея, какво има във въздуха, във водата, така че да узнае кой е и от какво е направен.

Първо, човек трябва да разбере своята сътворена природа, да научи какво е и за какво е създаден. Едва тогава той може да се запознае с онова, което е над природата – Свръхестественото, което става сродно с него и работи в него, и да чете в Книгата за скритите Божии дела.

С Духа си, който е над природата, човек може да проучва и онова, което не е в нея.

С Духа си човек може да проучва Небето и Неговото Съществуване, което означава Бог и Неговото Царство.

Онзи, който иска да разбере човешкото тяло, той трябва да почерпи познанията си от Бога и от природата. От тях той трябва да учи, а не от себе си, нито от хората.

Онова, което човек направи, той може също и да го разруши, да го подобри, или да го влоши. Затова сътворените неща не трябва да се смятат за вечни.

Човек няма право да предприема или върши нещата от себе си, освен ако не ги върши в Единство с Бога, за да не си навлече карма, за която не е готов.

Само изпитаното е истинско. Онова, което е плод на собственото ни въображение, няма устой и няма да просъществува.

Ние трябва да живеем и работим не според нашите представи, а тези на Бога.

Онзи, който се хвали с опита си, се хвали със собствените си заблуждения и слабости. Бог е по-дълбок от всеки опит.

Ти трябва да помагаш на своя ближен при нужда дори това да е в съботния ден.

Когато човек следва закона на Любовта, той е съвършен.

Какво си ти, благороднико? Какво си ти, гражданино? Какво си ти, търговецо? Твоите нечистотии не миришат ли така ужасно като тези на селянина? Какво мнение имаш тогава за себе си, след като ти също си от плът и кръв като него, и ти също трябва да станеш храна за червеите, да се превърнеш отново в прах и пепел, от които Бог те сътвори?

Никой, който може да бъде господар на себе си, няма да бъде слуга на другите.

Времето е сгъстено и затова то носи всеки час нещо ново със себе си. Същото е и с мислите на човека.

Христос казва: „Достатъчно е, че всеки ден носи своето собствено бреме“ 21. Което означава, че е достатъчно да вършим само онова, което се иска от нас в днешния ден. Христос казва още, че утрешният ден ще се погрижи сам за себе си. 22

След като всеки ден се грижи сам за себе си и има 12 часа и всеки час има своето собствено „бреме“, какво пречи тогава дванадесетият час на първия? Или с какво ощетява дванадесетият час първия?

След като всяко нещо действа съобразно своете време и своето „царство“ (власт), тогава ние трябва да се грижим само за онова, което е днес, а не за онова, което е било в миналото.

Човекът е само един гост тук на земята. Земята за него е като една чужда къща. Тогава за какви права може да претендира той над нея? За никакви.

Човек нищо не е донесъл със себе си на земята, нито пък е направил нещо на нея, така че то да бъде негово – нито една песъчинка, нито едно дръвче, нито една тревичка. Всичко е било предварително тук още преди той да се е появил и то принадлежи на някой друг, но не и на човека.

Човек трябва винаги да е готов да започва наново и то с устрем, и да изучава реалността, която е отвъд света.

Човек трябва да спазва мярката във всяко нещо, защото нарушаването ѝ противоречи на порядъка в природата, а тя не търпи такова нещо.

Най-възвишеното, което един човек може да даде на друг, е да му покаже Правия път.

По-добре е да язди онзи, който може да язди, отколкото куцият, изкривеният, парализираният.

Ти, рицарю, посветени, който яздиш, язди така че твоят ближен също да може да язди.

Хубаво нещо е розата (Божественото). Онзи обаче, който не може да дочака тя да израсне, да напъпи и цъфне, той е неразумен и един изкусител. А който смята разпиляната воля за роза, той няма роза и не я познава.

За алхимията

Алхимията е едно изкуство, а Вулканът (Архей) е майсторът в него и той го владее.

Онова, което огънят прави, включително и това на печката в кухнята, е алхимия. А онзи, който управлява огъня, е Вулканът (Архей).

Вулканът (Архей) е „готвачът“, той е онзи, който отопля помещението.

Лечебното изкуство не може да вярва на нещо, което не се е доказало в огъня. Затова, вие, лекари, учете алхимия, чието друго име е спагирика. Тя ще ви научи да отделяте ценното от непотребното.

Алхимията не е само изкуство за правене на злато и сребро, както смятат много хора. В областта на медицината под „алхимия“ се разбира изкуството да се приготвят Аркани, които да се борят срещу болестите.

Чрез изкуството алхимия се разкриват добродетелите, скрити дълбоко в природата на нещата. Без него те щяха да останат непознати за нас също като едно дърво, което виждаме през зимата, но не знаем какво има в него докато не настъпи лятото и то не даде своите плодове.

Алхимикът в природата може да превръща отровата в еликсир, но може и да я отделя. И така както действа той, така трябва да можем да действаме и ние.

Ако един любовник изминава голямо разстояние само, за да види една красива жена, то колко повече си заслужава пътят изминат заради едно красиво изкуство каквото е алхимията.

За храненето, храната и нейната обработка

Много от нещата, които ядем и пием, не се хармонират с органите на нашето тяло.

Допълнения:

И това е така, защото често пъти ние не ядем онова, от което нашето тяло се нуждае, а онова което ни е вкусно, а то невинаги е здравословно.

Утайките (отлаганията) в организма се образуват от външни неща, което означава от нещата, които приемаме, когато ядем и пием.

Допълнения:

За да бъде здраво тялото ни, Архей в нас трябва да бъде силен. Само тогава той е в състояние да нагоди приетата от нас храна с потребностите на нашето тяло.

Ако работата на Архей в нас обаче е възпрепятствана, тогава поетата храна не се обработва както трябва, и в резултат на това, се образуват утайки и тялото заболява.

Онова, което ядем и пием, си има едно първоначално вместилище, в което то влиза и в което получава своята първична обработка. Такива вместилища са например устата и стомаха в човека.

Архей в човека, в качеството си на алхимик, преработва храната като отделя нечистото или непотребното от нея, а после го изхвърля чрез нечистотиите и съответните органи навън.

Слабият или болен стомах е майка на много болести.

Когато стомахът е здрав, което означава, когато Архей действа невъзпрепятствано в него, чистотата от храната достига до всяка клетка на тялото, за да я храни, а нечистотата се изхвърля чрез нечистотиите навън.

Ако стомахът обаче е слаб (болен), тогава той изпраща също и нечистото в черния дроб, където също се извършва отделяне.

Ако черният дроб е здрав, тогава той отделя нечистото по правилен начин и изпраща слузестите субстанции заедно с урината в бъбреците.

Ако отделянето в бъбреците не е добро, тогава слузестите субстанции и тези имащи природата на камък остават в тях и се утаяват под формата на пясък, което аз наричам „тартар“.

Така както в елементите (видимата природа) Бог е определил физическата храна да бъде храна за човека, така Той е определил и възложил на звездите (невидимата природа) да носят в себе си мъдростта на природата, нейния разум и умения, които да подхранват астралното тяло в човека.

Допълнения:

Следователно човек се храни не само видимо, но и невидимо или духовно.

Видът и мирисът на физическата храна са също храна за човека.

Човек се храни също и със Словото, както и със своите мисли и чувства.

Храните и питиетата могат да бъдат също и лекарства за човека, тъй като когато ги приема, той приема и астралните им тела (звездите), в които са здравето (Аркана) и болестта.

Храната, която поемаме отвън, може да бъде един разрушител за небето (астралното тяло) в нас, но също и негов лечител.

Човек става подобен на онова, с което се храни.

Пирмин Майер

Храната не е храна, докато не се преработи напълно и не стане наша плът и кръв.

Онова, което поемаме през устата, все още не е храна. Само онова, което се поема от плътта и кръвта ни, то е храна.

Онзи, който оформя плода в тялото на майката, той оформя (преобразува) и храната в стомаха на човека и това е Архей.

Без Архей в стомаха нищо не се преобразува.

Частите на човешкото тяло трябва да се хранят. Всяка една от тях трябва да се храни със съответстващата ѝ част от големия свят.

Допълнения:

Например, за да работи, човешкото сърце се нуждае от „сърдечна“ енергия получена от големия свят. Това означава, че ние трябва да се храним с онова, което отговаря на сърцето от големия свят.

Но тъй като това невинаги е възможно, то Архей в нас преобразува поетата отвън храна, така че тя да се превърне в онова, от което организмът ни се нуждае.

Всичко, което ядем и пием, в Мистерията на Бога, е човешка плът.

Хлябът е кръв, той е и мазнина, и т.н., но никой не може нито да го види, нито да го почувства като такъв. Въпреки това обаче хлябът се превръща в тях – толкова изкусен е Майсторът алхимик (Архей) в стомаха на човека.

В хляба са всички създания от големия свят, в месото също, както и във всеки друг вид храна, защото в същността си нещата от природата са едно нещо и се различават само по външен вид.

Допълнения:

В една хапка хляб е цялото творение и ако човек познава природните закони, той може да отключи силите, които са му необходими и така да се нахрани.

Сам Христос казва: „Едно беше потребно…“ (Лука 10:41,42) 23

За постигналия Бог в себе си (Посветеният), видът на земната храна не е от такова голямо значение, защото такъв човек яде и пие Бога, а Бог е над всяка качествена характеристика на сътворения свят.

Онези, които се хранят чрез устата, което означава, че те само дъвчат или остават за известно време поетата храна в устата си без да я гълтат, ходят само по малка нужда. Това е така, защото онова, което те слагат в устата си се преработва така, сякаш то е в стомаха им.

Допълнения:

В стомаха, който ние познаваме като орган, става само една груба обработка на приетата през устата храна.

В действителност всяка клетка си има свой собствен стомах, в който Архей приготвя нужната ѝ храна.

Много светци са се съхранявали и достигали до дълбока старост, защото не са поглъщали приетата през устата храна, а само са я задържали в нея (устата) и така е нямало какво да изхвърлят като екскременти (нечистотии).

Храносмилането, което се извършвало в устата на тези светци, било напълно достатъчно да подържа цялото им тяло живо.

Пиенето и яденето идват от силата на долните елементи (плътта). Човек обаче не трябва да яде и пие повече от това, което му е необходимо, за да запази живота на своето физическо тяло. Тогава небето (Невидимото) ще може да действа свободно в него и да довежда докрай онова, което иска да направи чрез нас хората.

Колкото повече човекът превишава мярката в яденето и пиенето, толкова повече той губи от онова, което го прави почтен и цялостен.

Ние изхранваме две тела: едно от земята и друго от Христос; едно от бащата и друго от Сина и двете в един Дух.

Така както чрез глада и жаждата за земна храна се дава на плътта, за да може тя да живее, така също чрез глада и жаждата за духовна храна (мисли и чувства) нашето невидимо тяло се храни с изкуства (умения) и природна Мъдрост. Докато Божественото ни тяло се храни само с Божествена храна – Бог.

Така както магнитът (силата) в плътта на човека привлича към себе си ядене и пиене от елементите (физическия свят), така и умът на човека има един магнит, който привлича към себе си мисли и чувства от астралния свят.

От елементите (физическия свят) човекът яде и пие, за да запази своите плът и кръв живи, докато от астралния свят той „яде“ чувствата и мислите, които са в духа му (на астралния свят). Защото във физическото тяло живеят плътта и кръвта, а в астралното – чувствата и мислите.

Всеки истински вярващ трябва да знае какво да яде и пие, какво да върши и какво да носи (като мисли и чувства) в себе си, и какво може да произлезе от това, така че да удължи разумния си живот. Защото, онова, което човек върши, за да живее абсолютно разумно, е едно от делата (желанията) на Небето (Божественото) и следователно Воля на Бога.

Допълнения:

Когато човек говори Истината, с това той увеличава Бог в себе си.

А колкото по-силно е присъствието на Бог в човека, толкова по-слабо подвластен е той на своята плът.

Плътта в човека е свързана с неговата низша природа, която обича удоволствията и земната (физическата) храна.

От себе си ние не можем да измислим, нито да познаем, достойната за уважение храна, която е Божествена и благодатна, защото нашите разум, мъдрост и знания не могат разбират Божественото.

Който поверява грижите за ежедневието си в Ръцете на Бога, той ще яде Хляба на блаженството.

Така както ние сме направени от големия свят и той за нас е онова, което ние ядем и пием, за да поддържаме нашето сътворено тяло, така и родените от Бога се хранят и поят от Него.

Ето защо Христос казва, че Неговите плът и кръв са онова, което ние родените изново трябва да ядем и пием. Сякаш Новата земя, Христос казва на Своите деца: „Яжте, това съм аз!“.

Божественото в човека не се нуждае от външна храна.

Допълнения:

Посветеният може да живее само с Божествена храна, ако е Волята на Бога.

Храната на родения изново човек не е земна (физическа). Нея никой не я вижда.

И както се казва в писанието: Аз съм Живият хляб, който е слязъл от Небето. Ако яде някой от този Хляб, ще живее до века; да! И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за Живота на света. (Йоан 6:51)

Тъй като обаче живее на земята, роденият изново трябва да се храни и със земна храна също както е правил Христос, когато е бил сред нас в човешкия си образ.

За поста и въздържанието

Съществуват два вида пост: единият е правилен и добър за човека, докато другият е дяволски, лош и погрешен.

Постът и въздържанието поддържат тялото будно.

Постът и въздържанието допринасят също за един добър разум, за „здрава“ глава, за чиста и здрава кръв, за една добра и здрава памет, за едно чисто, благочестиво сърце спрямо Бога, свободно от лоши помисли и желания.

Постът и въздържанието подтикват човека към молитва и проявяването на Божествена Любов.

Постът и въздържанието прогонват дявола, всяко бреме и всеки грях. Те довеждат човека до познаване на собствените си грехове, карат го да съжалява, че ги е извършил, и наистина да се покае.

Постът и въздържанието помагат да човека да познае светлината на природата и нейната философия. Те ни даряват сънища, носещи Истината в себе си и откровения за Божиите тайни.

Постът и въздържанието предпазват също тялото от много нещастия и болести, произлизащи от прекомерно ядене и пиене.

Истински постещ е онзи, който се храни здравословно и с това иска да предотврати преждевременното прекъсване на живота си.

Алхимиците, които успели да достигнат дълбока старост, са били въздържатели, гладували са, работили са осъзнато върху себе си, правили са все разумни неща с цел да се домогнат до Духа си. И това е било причината те да са здрави и да се радват на дълъг живот.

Онези обаче, които не се въздържали от много ядене и пиене, не успели да заживеят в Духа си.

Често пъти се случва болният да не яде нищо в продължение на много дни и седмици без да изпитва глад… Това се наблюдава при затворници, обсебени, при загубили разсъдъка си хора, както и при онези, които имат халюцинации в тежка форма. „Постът“ на тези хора обаче не е като този на Брат Клаус 24.

Брат Клаус не ядял нищо. За да поддържа живота си, той поставял всякакви билки и корени върху тялото си в областта на стомаха… и когато те били вече сухи, поставял други на тяхно място.

Брат Клаус не слагал нищо в устата си и е нямало какво да гълта. По този начин той съхранил живота си дълги години – живял е около 70 години.

Божественият порядък изисква от нас ние да имаме мярка във всяко нещо, включително и когато се храним.

За имената

Името е като билката, билката е като името – природно лекарство.

Името и билката се различават едно от друго единствено по своята природа – името е невидимо, а билката видима, но те и двете са в светлината на природата, което означава, че и двете са плод на нейната Мъдрост.

Изкуството на обозначаването ни учи как да даваме подходящо име на всяко нещо. И Адам, нашият първи баща, го е знаел и познавал съвършено.

След като Бог сътворил света, Адам дал на всяко нещо неговото специално име – на всяко животно, дърво, билка и т.н. И тези имена се харесали на Бога, защото произлизали от правилната основа, а не от въображението на Адам.

Обвиняват ме, че давам нови имена на болестите и ме питат защо не използвам старите? Как мога да се нуждая от старите имена на болестите, след като те не произлизат от основата, от която произлизат самите болести, а са само възприети отвън? Освен това никой от онези, които ме критикуват, не знае със сигурност дали с тези имена той наистина назовава болестите по правилен начин.

Не е необходимо да се помнят наизуст имената на болестите така както те са им дадени от невежите лекари.

За лекаря е важно само да знае кой е причинителят на болестта и с какво може тя да се лекува и въз основа на това да ѝ даде подходящо (правилно) име. 25

За търсенето, познанията, уменията и опита

Ако искаме да сме при Бога, ние трябва да отидем при Него. Нали Сам Христос е казал: „Елате при Мене…!“ (Матей 11:28) 26

Така също, ако някой иска да види определен човек, определена държава, определен град и т.н., ако иска да се запознае с тяхното положение и обичаи, със същността на небето (невидимата природа) и елементи (видима природа) им, тогава той трябва да отиде при тях, защото те не могат да отидат при него.

Търсачът на природните Мистерии не само обиква природата, но и се привързва към нея и то толкова силно, че в един момент той не може да обича нищо друго освен нея.

Но дори изучил природната мъдрост и така стигнал до правилните изводи, един такъв човек, заедно с познанията си за природата, си остава смъртен и подвластен на противоречия.

Ето защо е най-добре търсачът да „умре“ за любовта си към преходното. Така той може да придобие едно ново сърце, една нова Любов, а именно: Любов към проучване на Вечното.

Трябва да се търси. Без търсене не могат да се научат никакви тайни.

Наистина, че търсенето трябва да започва с природата, но то не трябва да спира дотук. Човек не трябва да се задоволява само с намереното в нея.

Ние трябва да търсим повече от онова, което ни дават училището и неговите традиции.

Човек трябва да продължи да търси докато стигне до Вечното, до Божественото съществуване и преобразуване.

Човек трябва да продължи да търси онова, което е съвършено, а именно – Извора, от който пият всички Посветени, така че да бъде обучаван и ръководен от Бога, без посредници.

Ако искаме да търсим от Бога, тогава ние трябва да търсим чрез Духа, защото той е от Бога и онова, което търсим, ще дойде от Бог чрез Духа в нас.

Как да стане някой добър космограф или добър географ, ако си стои само вкъщи, зад печката? Не дава ли на очите основното виждане, правилната основа онова, което човек сам вижда с тях?

Не е ли позволил Сам Бог да бъде видян с очите, като е слязъл на земята в Образа на Своя Единороден Син Исус Христос и не ни ли призовава Той Самият да свидетелстваме за това, че сме Го видели с очите си? Как тогава може да се отрече едно изкуство или нещо друго от това то да бъде засвидетелствано с очите?

Изкуствата не са ограничени само в една държава, те са по целия свят.

Изкуствата не са само в един човек или само на едно място – и затова те трябва да се събират, възприемат и търсят там където са.

Човек трябва да търси дотогава, докато намери изкуството (умението), от което произлизат праведните дела.

Ако нещо не ти е ясно, тогава питай, питай, питай… Не се срамувай да питаш. Защото така можеш да си създадеш име, за което да се говори по цял свят и което никога няма да се забрави.

Човек не трябва да бъде като едно дърво или като един камък и да се задоволява само с онова, с което се е родил, а да търси и доразвива качествата, с които Бог го е надарил още като го е създавал. И тук решаваща роля играе волята на човека.

Човек е разбрал много, ако е осъзнал, че Божиите дарби трябва да се търсят там, където са те, което означава, че той трябва ходи при тях, а не да чака те да дойдат при него. Следователно онзи, който го прави, не може да бъде презиран и критикуван за това.

В човека са всички занаяти, всички изкуства, но не всички са разкрити.

Ученето от хората не е никакво учене, защото, всички знания и умения са предварително заложени от Бог в човека и те трябва само да се събудят.

Напразно е да се стараем да събуждаме качества у някого, които не са заложени по рождение в него.

Казват, че човекът дължи щастието и уменията си на звездите (от големия свят). Аз казвам обаче, че щастието се дължи на уменията, а уменията идват от Духа на човека.

Доколкото човек живее в Духа си, дотолкова той е умел в дадено нещо и доколкото той е умел в същото това нещо, дотолкова той е щастлив.

Ние трябва да се доверяваме на нашите умения и да вярваме, че няма да ни бъдат отнети. Защото, там където нашата вяра я няма, там ги няма също и плодовете на нашия труд.

Ние трябва да разчитаме на нашите умения. И тъй като ние ги имаме от Бога, а не от хората или някой друг, затова можем да разчитаме на тях.

Магия, хиромантия, правене на заклинания и т.н. – това са все изкуства на Бога и ако ние не ги умеем, то е, защото в тази област не сме се пробудили и все още спим.

За философията, философите, Учителите и учениците

Мъдростта е майка на лечението. Ето защо човек трябва да я познава.

Онзи, който иска да бъде истински философ и да се предпази от фалшивите учения, трябва да придаде на своята философия такава основа, че тя да обхваща небето и земята в един микрокосмос – човека.

Много са смятали и са си въобразявали, че са жънели житото на философията. Тяхното „жито“ обаче било кухо зърно, една обвивка без съдържание, празна плява, трици, в които е нямало брашно…, защото прекалено ранната жътва не носи хляб у дома.

Философията е наука за природата. Любовта към преходното обаче опетнява душата на философа. Ето защо той не трябва да се задоволява с изучаване само на природната мъдрост, а да продължава да търси и проучва онова, което е вечно, а именно: Свръхестественото.

Безсмъртната Мъдрост има за задача да изучава и описва Вечните създания и сили, които нямат смърт в себе си.

Вечната Мъдрост е безкрайна и се извисява далеч над нашия разум, който не може да я проучва.

За основа на Безсмъртната Мъдрост е поставен Христос.

Философите в миналото следвали много отдадено природата и светлината на нейната Мъдрост. Те обаче не познавали крайъгълния камък, който е Христос и корените, от които човек става вечен, а това ги карало още повече да обичат смъртното.

Много философи в миналото сами си причинявали смъртта, само за да могат да почувстват Вечното в човека. Ако те обаче имаха основата, която имам аз и всеки Посветен, тогава тя би им отнела съня, би ги събудила и подтиквала да работят денонощно, също както водата движи воденичното колело без да спира.

Смъртното в нещата от природата създава във философа друга душа – низша душа.

Природната философия (мъдрост) не е нищо друго освен едно цялостно познаване на нещата, които дава отражението на дадено нещо в едно огледало. И така, както никой не може да познае себе си и същността си само от своя огледален образ, тъй като в него (огледалния образ) той е мъртъв, така и на човека, когато умре за любовта си към преходното, не му се отнема нищо от реално съществуващото, а само онова, което е външно, което представлява неговия огледален образ.

Всички земни тела носят със себе си една Божествена сила и добродетел, които са над онова, което те имат от елементите (вода, земя, въздух и огън). Това означава, че там, където има естествено тяло, има и Божествено качество; а онзи, който познава Божественото в тялото на елементите, е мъдрец, адепт.

И така, както в училище ученикът учи от своя учител, така също и във Философията адептът – човекът на Божествената Мъдрост – може да учи чрез Небесните Учители, като Посветени, Висши създания и т.н.

Адептът не може да изучава Мъдростта от непосветените, защото, умът не може да пише за нея.

Чрез мъдростта адептът знае за всички скрити неща, за всички тайни, за всички Аркани на природата… И ако ние искаме да учим и узнаем кое е Божественото, кое е Небесното в земните тела, тогава трябва да се учим от Мъдреца адепт.

В Бог е Вечната Мъдрост, която няма край и която е издигната и над най-висшия ни разум, който не може да я изучава.

Мъдрецът философ трябва да пали огъня на Любовта в хората.

Важно е ученикът да има Учител. Ученикът трябва да учи от своя Учител.

Учителят не може да прави чудеса. Той може само да събужда онова, което е било предварително заложено в ученика, и да го предупреждава.

Истинското обучаване не е само даване, то винаги е и получаване, затова с учениците си ти си един ученик. Ти събуждаш тях и те – теб също.

Възможно е учениците да станат толкова добри, че да избягат от пръчката на своя Учител и да постигат нещо по-възвишено в изкуството, Мъдростта, възпитанието и Любовта.

Превъзпитанието не е в образованието, защото образованието не създава човека, любовта го създава.

Истинските ти Учители не са фантазиите, а очите, жадни за опит.

Да преподаваш и нищо да не прилагаш, това е нещо малко. Докато да преподаваш и да прилагаш, това е нещо Велико и цялостно.

Ето защо един Учител, който само преподава, но не прилага онова, което преподава, е едно нищо, както е нищо и неговото учение; защото урокът и делото трябва да са едно.

Бог ни учи все повече и повече.

Който ни учи на Вечното, Той ни учи и на преходното – и това е Бог. И след като лекарят се обучава от Бога, защо тогава той не Го признае за свой Учител?

За вярата, църквата, християните, християнството, молитвата, блаженството и ангелите

Тъй като ти нямаш истинска вяра, упование в Бога, Божията помощ ще убягва от делата ти и ти ще губиш от това.

Онова, което е скрито за сетивата, се разкрива за очите на вярата и от силата на вярата възникват истинските дела.

Със силата на вярата, която действа във всички неща, могат да се „местят“ планини. Това означава, че истинската вяра води в истинската основа, в Бог, и тогава нищо не може да ви противостои.

Разликата между лекарите, които лекуват чрез чудеса и онези, които лекуват чрез лекарства, е във вярата. Вярата на уповаващия в Бога лекар, прави възможно „чудото“ да се случи.

Хората масово забравят, че никой не може да оздравее само чрез вяра, освен ако не се е разболял като е злоупотребил с нея.

Допълнения:

И това е така, защото вяра без Бог или без Любов е суеверие и дело на дявола.

Ако човек повярва на едно внушение, че е болен, дори и да е здрав, той ще се разболее.

Дръжте на закона и се придържайте към него колкото си искате, но знайте, че всичко това е само едно заблуждение. Ние трябва да живеем в Бога, в корените на вярата, да вървим по стъпките на Христос, но не външно, а вътрешно.

„Бъди такъв“, „направи това…, иначе няма да отидеш на Небето…“ – всичко това са заблуждения и те отклоняват от Пътя, водещ към блаженството.

Пътят, водещ към блаженство, не иска да бъде налаган, защото той е само във вярата, а тя не може да бъде наложена на никого насила.

Вярата не може да бъде наложена на никого насила.

Онова, което човекът върши от вярата си в Бога, то е плодът на едно добро дърво.

Тогава той не пие от извора на плътта, а само от Извора на вярата. Това събужда Духа в човека, но не и неговата плът, която я ядат червеите.

Да вярваме, това означава във всичко, което вършим, да търсим първо Бог и Неговото Царство.

Ако ние имаме истинска вяра и упование в Бога, тогава няма да се нуждаем от правила, закони, заповеди, нито от правà.

Ако обаче ние не уповаваме на Бога, тогава и постоянното съблюдаване на законите, няма да ни помогне.

Никой християнин не трябва да действа и да се бори срещу вярата, нито да я оспорва. Но ако все пак някой го направи, ние въпреки това сме все още силни благодарение на силата на нашата вяра.

Изповядването на християнството има за цел единствено Исус да бъде признат за Божий Син, за Христос, за Месия 27, за Емануил 28, за Обещания, за Светлината, за Пътя, Истината и Живота, за плътта и кръвта на нашия Божествен образ, за Онзи, Който ни прави блажени, за Изкупителя на греховете ни.

Изповядването на християнството ни разкрива, че Исус Христос е Онзи, Който е направил достатъчно за нашите грехове, че е Онзи, Който ни освобождава от тях, че ние имаме нашето убежище при Него, че когато сме при Него, сме в Милостта Божия и вървим чрез Него, и в Него, и с Него; а който прави това, той наистина познава Христос като такъв.

Един турчин, който жадува за справедливост, с нищо не е по-добър от един християнин, който жадува също за нея. Защото те и двамата са християни (вярващи), и двамата вярват в един Бог, защото, в действителност има само един-единствен Бог без втори.

На Посветения Бог е позволил да се допитва до демона, който е като един разбойник, за съвет, а също и да използва помощта му, за да извърши едно добро дело, без това да опетни с нещо неговото сърце.

Какво виждате, вие, очи, на каменния храм и на картините по него? Едно човешко творение.

Вместо това наблюдавайте сътвореното от Бога и Неговото дело, наблюдавайте природата!

Ако обаче искате истинско виждане, което да не е от сътворената природа, то тогава се вглеждайте в буквите на Божието Слово и ги внесете във вашите сърца.

Едва тогава ще видите също и Бог в храма, представляващ човешкото сърце, защото, човек вижда Бог само в храма.

За да сме истински храм обаче, Христос трябва да е заживял в нас.

Христос сам идва в нас чрез нашето послушание и Любовта ни към Бога.

Духът Божий не е заповядал да се строят каменни храмове.

Наистина Соломон е построил храм, но затова той е бил призован като един земен (обикновен) човек и храмът е трябвало да бъде земна наслада за очите.

Ние обаче, родените изново, имаме само духовно и Божествено виждане.

Църквата трябва да заживее в истинската Вяра, за да има своята опора.

Както в Истинската църква, т.е. вътрешната реалност, са истинските вярващите и техният Дух е подвластен на Светия Дух, така и онези, които нямат пълно упование в Бог, посещават каменната църква и са подвластни на дявола.

Светият Дух няма дом в каменната църква, защото тя не дарява вяра, нито я подслонява.

Църковните празници, поклонническите пътувания, времето за пост и т.н., са един танц, една блъсканица и едно състезаване, а това са все дела на дявола.

И както е казано: „Колкото по-близо до Рим, толкова по-лош християнин“.

Папистите 29, лутераните 30, цвинглианците 31, анабаптистите 32, хуситите 33 и т.н. – те не са във Вечната църква, а само в преходната (каменната).

Лутер няма да прогони папата, няма да го прогони и Цвингли, защото учението на нито един от тях не произлиза от Духа и следователно е дело на дявола, и в същността си те са едно и също нещо.

Папата също няма да прогони Лутер, нито Цвингли, нито анабаптистите; нито пък Цвингли ще прогони останалите, тях няма да ги прогонят и анабаптистите, защото дявол дявола не гони.

Ти, който си в Рим 34, и който също живееш в големи заблуждения, самият ти предизвикваш заблуждението на други, защото заблуждението на главата става причина частите също да се заблудят.

Ако ти гледаше със сериозност на службата си и вървеше по стъпките на нашия Спасител Исус Христос, тогава сам щеше да извадиш гредата от окото си.

Ако обаче не осъзнаеш слепотата си, тя ще бъде наказана.

Затова отвори очите си и остави Светия Дух да те просветли. Така ще можеш да излезеш от пътя на Сатаната и да влезеш в Апостолския път.

Истинското Спасение се състои в това Бог да ни изведе от властта на фалшивите проповедници, фалшивите християни, фалшивите апостоли, фалшивата религиозна власт и т.н., и да ни позволи да вървим осъзнато по стъпките на Христос.

Истинският човек (човекът, заживял в Духа си) има истинска вяра, а тя превъзхожда светлината на природата, както и силата, и властта на всички сътворени създания.

Никой човек, който се моли за преходни неща, не може да измоли своето блаженство.

Само Христос (Духа в нас) със своите молитви може да ни направи блажени, защото Той се моли само за онова, което ни приближава до Бога и в тази близост именно е нашето блаженство.

Христос е казал: „Вие сте светлината на света“ (Мат. 5:14) 35 и с това е имал предвид онези, които са заживели в Духа си.

Какво са тогава Аристотел, Платон и другите като тях? Нищо. Защото, техният труд не е бил плод на Духа, а цялата наука, било то философия, медицина, астрономия и т.н., трябва да произлиза от основата на вярата, което означава от Бог и Неговата Истина.

Човекът е повече отколкото природата. Той е не само природата, но и един ангел, защото носи Вечното в себе си.

Ангелът осъществява едно вътрешно, Божествено посредничество между нас и Бога.

Още нищо не е достигнало до нас, хората, от Бога, без посредник, какъвто е ангелът.

Ангелът е по-бърз от всяка наша мисъл и ние не можем да го отричаме.

Службата на ангела в нас се изпълнява от Духа ни и ние се нуждаем от него.

Ангелът в човека, това е човекът без смърт в себе си.

За греха, изповедта, покаянието и прошката

Човек трябва да изповядва греховете си единствено и само пред Бога – в Истинното си Сърце. Бог иска да чува от нас само Истината, а не лъжи.

Ако въпреки това изповядваме греховете си един на друг, ние не трябва да го правим с цел да получим съжаление, състрадание и прошка за тях.

В изповедта си пред другите човек трябва да говори единствено за блаженството, което е изпитал след като се е изповядал и покаял пред Бога.

Бог има властта на едни да прощава греховете чрез смърт, на други – чрез страдание.

Греховете не могат да бъдат изкупени с пари, с дела или наказания.

Прошката се дава по Милост Божия, след като човек се е покаял и страдал заради своите грехове.

Прошката е дар Божий, който човек получава по Негова Милост, а не за заслуги.

Не казвай: „Покаянието ще заличи греховете ми, а Божията Милост ще ги опрости“, защото ти не знаеш кога, продължавайки все така да живееш в своите страсти, ще бъдеш отнесен оттук (ще умреш).

Ако Бог прости греховете на някой от нас, тогава цялото Небесно войнство се радва като на намирането на една изгубила се овца и то повече отколкото на деветдесет и девет праведници.

На покаялия се грешник не трябва да се отказва милосърдие, така че да не се отчайва той и да не иска повече да греши.

За работата, властта, богатството и бедността

Никой не е освободен от задължението да работи, което означава, че никой не е създаден да бъде мързелив.

Благословен е човека, който работи и чието богатство е работата.

Потта плаща за потта, работата плаща за работата, докато за мързела никой не плаща. Без пот на челото, ти ще се изхранваш като крадец.

Изхранвай се със собствените си ръце като работиш усърдно, нещо което си унаследил от своя баща Адам и не мързелувай.

Съществуващата власт в света не е от Бога, не е от Божествения порядък в човека. Бог никога не е създавал монаси, попове, благородници, графове и т.н. Той също не е повелявал ние да живеем от лихви, наеми, пенсии, данъци, заеми и други подобни неща.

Ако мързелуващите монаси, попове, монахини, благородници, лекари, писатели и т.н., биха излезли също да работят, тогава работата щеше да бъде разпределена по равно, а нямаше да бъде „стоварена“ само върху един и за нас щеше да има една и съща храна.

Правилното братство се състои в това всички занаятчии да могат да се радват в еднаква степен на занаята си. Това означава работата да бъде така разпределена помежду им, че всички те да могат да работят, без значение дали ги търсят заради уменията им, или не.

В света съществува недоволство от недоволството, защото поданиците са като онези, имащи власт.

Допълнения:

Във всяко нещо, колкото и лошо и грозно да изглежда то, има нещо Божествено, има нещо красиво и задачата на човека е да го открие.

Ако ние виждаме само красивото, доброто в нас и в другите, и мислим само за него, с това ние го подхранваме и му даваме сила то да расте.

Докато злото е в нас и в другите, имаме право само да го забелязваме. Защото, ако ние му обръщаме внимание, ако мислим и се борим с него или се опитваме да го изкореним, с това ние само го увеличаваме.

Когато доброто се увеличава, това става за сметка на злото и следователно то (злото) намалява.

Лошата и добрата власт изпълняват подобни функции в човека. Лошата власт действа като горчивото лекарство в тялото на болния, докато добрата власт е като здравословната и приятна храна в тялото на здравия.

Богатите са задушени от своята алчна природа.

Човек трябва да се освободи от своето богатство и да стане свободен като един просяк, като една чиста девица.

Допълнения:

Човек трябва да се освободи от мисълта, че нещо му принадлежи в този свят и да осъзнае себе си като беден пред Бога. Богат е само Бог, защото всичко е негово.

Пред Бога и най-големият богаташ на земята е само един просяк.

В този смисъл „девица“ е онзи, чието съзнание не е опетнено от идеята, че нещо му принадлежи.

Онзи, когото Бог е дарил с дарби и богатства, трябва да бъде сам господар на себе си и да не принадлежи на никой друг освен на Бог.

За силата на въображението

Така както въображението може да разболява, така също и радостта може да оздравява.

Така както въображението може да създава образи на доброто, и на злото, така то може също да лекува и да разболява.

При танцовата мания слухът и зрението на болните се изострят до такава степен, че те започват да си фантазират и от много фантазиране загубват разсъдъка си. Изпълва ги голяма радост и те трябва да се смеят, да танцуват, да викат, да се радват, да пеят, да подскачат, да привличат вниманието на околните върху себе си чрез своите жестове и не могат да стоят повече на едно място.

Въображението и мисълта, насочени от някой друг към мен, може да бъде толкова силно и така целенасочено, че да ме убие.

Да приемем, че имам враг, който не е магьосник, но на когото душата и въображение са насочени срещу мен и то толкова силно, че аз да трябва да умра. Желанието на моя враг да ме убие няма да се осъществи, ако аз в себе си реша, да не нанасям вреда на никого, да не отговарям на злото със зло. В резултат на едно такова смекчаване, на проявяване на Божествена Любов, голямата ненавист, която врагът ми изпитва към мен, не може да постигне целта си.

За враговете, насилието и войната

Истински вярващите трябва да спазват Божия закон. Това означава, че заповедта на Христос да обичаме ближния като себе си, трябва да се изпълни.

Ето защо вие, които предприемате военни действия, с вашите приказки за справедливост, нарушавате Божиите заповеди, в които се казва да не убиваш, да не крадеш, да не пожелаваш чуждото.

Вие, които според вашето разбиране за справедливост, съветвате да бъдат нарушени едновременно трите Божии заповеди, а именно: да не се убива, да не се краде и да не се пожелава чуждото – очаквате Бог да отстъпи пред вашите искания?

Вие, които предприемате военни действия, сте взели ключа на Мъдростта (присвоили сте си правото да управлявате), която е на Бога, и следвате вашия път, но така вървите срещу Всевишния и затова не отивате при Него.

Допълнения:

Воденето на войни може да се дължи на кармата, която воюващите страни трябва да изплатят.

Но каквато и да е кармата, човек винаги трябва да се придържа към закона на Любовта.

Човекът на Любовта не търси правата си, защото е по-дълбок от тях. Той винаги прощава и отговаря на злото с добро и така го побеждава.

Нареждат ни да се справим с турците, да ги избием с наемни убийци. Това обаче не е нищо друго освен едно самонадеяно убиване.

Истината е, че човек трябва да се справи с врага на Христос, но не чрез убийства, а с поучение, защото Бог никога не е убивал в името на вярата.

Господ не гради Царство си в света с такива като Юлий Цезар, Александър Велики и т.н.

Господ иска от Своите ученици да проповядват Словото, а не да се бият на бойното поле.

Война има само при безбожните хора каквито са богатите (алчните) и имащите власт. Те денонощно мислят как надхитрят своя ближен, как да го надвият, така че да го отстранят заради онова, което той има.

Никой не може да бъде принуден насила да вярва, защото насилието не е от полза за никого.

Срещу нежеланието на човека да проучва Създателя и Неговата Мъдрост не трябва да се използва никаква власт, никаква сила, никакво насилие.

Наистина използването на сила с цел налагането на една-единствена вяра по цял свят, би накарало много хора да я приемат. Но тяхната вяра няма да е истинска, защото няма да бъде приета по свобода, по законите на Любовта, а чрез насилие.

В такъв случай за предпочитане е онзи, който остава в старата си вяра, отколкото онзи, който е придобил вярата си по насилствен начин.

Ние не трябва да прилагаме насилие един спрямо друг. Хората трябва да бъдат обръщани към Бога с евангелието, а не с вашите мечове.

Онзи, който се осмелява да разпространява вярата с меч, той е от дявола.

Онова, което Словото не иска да направи, ти не трябва да го получаваш с меча. Защото за онези, които живеят в Духа, да вярваш означава да не насилваш.

Защо Бог е допуснал властта? Заради насилието. Така че мечът на смъртта да бъде само в нейните ръце и в никой, стоящ под нея.

Когато всички хора заживеят в Духа, тогава целият свят ще бъде една държава и няма да има повече врагове, нито по вода, нито по суша, и всички народи и деца, които са в нея, ще бъдат благословени от Бог.

За доброто, злото, дявола, живота и смъртта

Човекът е донесъл разбирането за добро и зло от рая.

Тъй като човек има знание и разбиране за това, какво е добро и какво зло, той знае също какво произлиза от злото и какво от доброто.

Ако въпреки правилните си възгледи за нещата, човекът посегне със свободната си воля към семето на злото и противопостави сърцето си на истинското знание, тогава Бог ще го изостави и прогони от Сърцето си, за да се поучи той от своя избор.

Вие, всички, които искате да любите Бога, душата си, живота си и своето блаженство, избягвайте и бягайте от такива хора, които са посещавали училището на дявола или са били съблазнени от неговите ученици.

Всичко онова, което могат и правят учениците на дявола с голямо усърдие и работа, и с риск за живота и душата си, ние можем също да правим дори и още по-добре само чрез силата на нашата вяра.

Дяволът не оставя на мира никой, който се е отдал на сериозен пост като Христос в пустинята, преди да го е изпитал.

Дяволът умее много неща, пълен е с фалшиви поличби и чудеса. Той не бърза.

Дяволът обикаля около нас като един ръмжащ лъв с цел да ни направи лъжци като себе си.

Всичките ни дела трябва да са насочени към удължаване на разумния живот.

Смъртта настъпва, когато царството се разпадне на своите съставни части.

Човекът унаследява смъртта от звездите (астралното тяло) и от елементите (физическото тяло). Те са, които го задушават.

Смъртта е в сътвореното тяло – то е субект на смъртта.

В сътвореното тяло не трябва да се търси, нито може да се открие нещо друго освен смъртта, защото, то може да се разруши по най-различни начини.

Тъй като човекът е подвластен на смъртта, и неговото сътворено тяло не живее дълго, е необходимо, той да е подвластен на разрушимостта на своето астрално и физическо тяло, както и на нещата, които той поема отвън.

Ако сътвореното тяло в човека не беше подвластно на смъртта, той щеше да остане със света и да живее в годината на Платон, която завършва със слънце и луна и разрушаването на всички елементи.

Смъртта е в червата.

Онова, което смъртта може да ни отнеме, то не ни принадлежи.

Наше е само онова, което носим и след смъртта със себе си и което не може да ни напусне.

Независимо как е живял човек, идва моментът, когато той трябва да умре, когато трябва да напусне сътворения свят. Тогава никакви лекарства не могат му да помогнат…

Срещу предопределената смърт може да се бори само Онзи, Който я е преодолял и Който може да възкресява мъртви, ако е Волята на Бога, което означава Христос и всички онези, на които Бог е дал силата и позволението да правят това.

Духът в човека винаги си остава един дух – една жива същност.

Духът е субект на живота и поддържа своето собствено тяло винаги живо.

За мъжа и жената

Така както мъжът е направен от големия свят и не може, и не иска да го напусне, така също и жената е направена от мъжа и не може да го напусне.

Ако жената Ева беше направена от друга субстанция, а не от Адам, тогава нямаше да го има това влечение между тях.

Тъй като обаче са една плът и кръв, те не могат да се изоставят.

Бог е направил Ева от страната на Адам и там е нейното място, на страната на Адам.

Ева, подобно на Адам, има природата на микрокосмоса.

В човека има два свята: един на мъжа и един на жената. В света обаче (или вън от себе си) човекът е двойнствен: мъжът е в едно тяло и изпълнява една служба, а жената е в друго тяло и изпълнява друга служба.

Раждащата сила, дадена на човека е както в мъжа, така и в жената, но според природата на тяхното съществуване.

Жената не е създадена, за да бъде красива, нито компания за удоволствия, а за да встъпи в брак.

Жената е нивата, в която се „посява“ и вкоренява детето, от което по-късно се развива човекът.

Жената е само половин създание, което означава, че голямата сила на природата ѝ като микрокосмос ѝ е отнета, докато мъжът я има.

За семето

В съществата, които не могат да чувстват, всяко нещо е една майка в себе си, без мъж; и онова, което сред тях бива познато като мъжко, то също е само една майка, защото носи семена. При човека обаче това не е така.

Следователно всички създания, които не могат да чувстват, са майки, докато, онези, които могат да чувстват, са нищо.

Създанията, които могат чувстват, каквито са животните и човека, живеят без семе в себе си. Ето защо, ако искат такова, те се нуждаят от обект, който да предизвика неговото образуване.

Семето в човека не се образува от неговата чиста природа.

Чистата природа в човека няма силата нито да образува семе, нито да ражда такова.

Ако човекът е един мъж например, той няма семена в себе си, с които да размножава своя пол. Същото се отнася и за жената.

Желанията не са дело на чистата природа в човека, а на обекта, който той вижда.

Бог е вложил семето във въображението и мисълта на хората, а на въображението е дал свободна воля самò да избира дали да бъде желаещо, или не.

Следователно от човека зависи дали неговото въображение ще му създаде едно желание, а желанието от своя страна – семе.

Семето е в представата (въображението), а отказът от разумно поведение – негова майка.

Например: ако една жена погледне един мъж, той представлява един обект за нея.

В резултат на това в жената се поражда мисъл какво представлява мъжа, благодарение на Разума, който Бог е вложил в нея.

Жената има в себе си обаче силата (волята), както и правото сама да избира да пожелае ли мъжа, или да не го пожелава.

Ако жената не послуша своя Разум и пожелае мъжа, тя се изпълва със семе. Ако обаче го послуша, в нея не се поражда нито желание, нито семе и природата ѝ остава чиста.

Следователно съществуването на семето, което означава представата, се ражда от самия обект.

Ако има отстъпване от разумното, то трябва да се случи в двамата: и в мъжа, и в жената.

Така се ражда семето, което никой не вижда.

Спермата не е семето.

Семето не е нещо видимо. То е само във въображението и мисълта.

От всички Свои създания Бог поставил единствено човека в светлината на природата като свободен и необвързан със задължението да образува семена.

Бог е създал човека толкова извисен, толкова разумен и с такава воля, че да бъде и да живее свободен от семена в светлината на мъдростта на своята чиста природа.

Семе в човека има само ако той отстъпи от своята разумност и го създаде. Иначе има само чиста природа.

Вие сте свободни от всякакво семе. Вие не сте длъжни да го създавате и в природата, от която имате нейната светлина, сте чисти.

Бог е отнел семето от природата на човека и не го е образувал в нея заради Вечното в човека.

Бог е създал мъжа и жената и не е дал семе нито на единия, нито на другия, така че никое желание да не може да ги отклони от светлината на природата.

Но в името на множенето на човешкия род Бог дал на мъжа и на жената също и свободна воля, така че те сами да могат решават дали да раждат и да си „даряват“ семена, или не.

Бог не иска всеки човек да оставя потомство. Някои от нас Той иска „без семена“, други – със „семена“ и то поради различни причини.

Бог предпочита светлината на природата да бъде чиста отколкото опетнена. Защото в чистата природа е Духът, докато в опетнената – мълчащите, падналите духове.

Всеки, който иска да придобие Божествената Мъдрост и тази на природата, трябва да живее в светлината на природата, а не в нейните „семена“.

Защото, там където има семена в природата, нейната светлина я няма – там светлината е мъртва.

Бог иска да има един чист човек, а не променен, нещо което семето прави, когато то е в неговата природа.

За брака

Първият брак е бил между Адам и Ева, които са останали заедно докато смъртта ги раздели.

Всеки брак е като брака между мъжа и жената. В него жената е това, което е била Ева за Адам в райската градина.

В брака жената е като направена от реброто на мъжа и затова в основата си те са една плът и една кръв, а не две.

В Истинския брак има само една плът и кръв, едно тяло, а не две, също както слънцето е едно.

Едно е греенето на слънцето, друго е неговата топлина, трето е неговият цвят. Те обаче не са три различни неща, а едно нещо – слънце. Същото е и с брака – това е един човек, а не двама, това е една плът, а не две, това е едно сърце, а не две, това е една мисъл, а не две. Ето защо числото едно не трябва да бъде разделяно на две.

Всеки мъж е роден затова да има жена и да живее като женен, и да му се раждат деца в чистота, като следва Божия път. Такава е Божията Воля. Същото се отнася и за жената.

Следователно Бог иска всеки да носи своя мъж и своята жена вътре в себе си. Такъв е порядъкът на блажения живот.

Още с раждането си всеки от нас носи вродена жената вътре в себе си, както и мъжа; така че когато настъпи моментът те да се свържат в едно цяло, в Името на Бога, да „встъпят в брак“ според както е Неговата Воля – за което хората нищо не знаят.

Всеки носи „девойката“ вътре в себе си и тя е дадена (обещана) на „момчето“ още в утробата на майката.

„Момчето“ също е наше и то се „жени“ за „момичето“ още докато те са в майчиното тяло. Такава е Волята на Бога и това е имал предвид Христос, като е казал: „Онези, които Бог свърже…“, което означава онези, които свърже в утробата на майката. (Марко 10:8,9) 36

Божественият брак е едно блажено състояние, защото произлиза от Бога.

Свободна воля е дадена както на мъжа, така и на жената, така че те сами, водени от вродената си Любов един към друг, да могат да се съберат и встъпят в брак.

Ако встъпването в брак не е доброволно, то противоречи на Божествения порядък.

Първото „да“ за встъпване в Божествен брак идва от сърцето.

Никоя жена не взема по свое желание един мъж, тъй като със сърцето ѝ е и съгласието за встъпване в брак; и нейното „да“ е нейното сърце.

Когато Бог свързвал Адам и Ева в брачен съюз, никой не е бил там, което означава, че Той е действал тайно. Ако искаше да действа явно, Бог щеше да вземе свидетели, да построи църква, да изпълни волята на падналите духове.

Церемониите са от хората и дявола, а не от Бога.

Чистите дела са по-ценни отколкото думите и те правят брака. Тогава е без значение какво казват папата, царят, или други като тях.

В брака трябва да съществува Божествен порядък. Ето защо Бог иска Той да бъде единственият бракосъчетаващ.

Бракът е Върховната Любов в човека.

Истинският брак е най-голямата чест, с която можем да бъдем удостоени, и той ни отрежда едно свещено положение сред хората.

Истинският брак е в Божиите Ръце.

Бракът е едно прекрасно дело на Бога, а не на хората.

Бог е Онзи, Който е свързал мъжа и жената, и ги е събрал в едно.

На Бог е приятно брачните партньори да се обичат и радват един на друг.

Разделянето на личността на две (на мъж и жена) е всъщност разделяне в самия човек, който въпреки това си остава едно лице, един човек.

Блудството е най-голямото бреме за света. От него произлизат всички грехове.

В деня на Страшния съд блудството ще бъде поставено редом до обвиненията срещу содомитите 37.

В Истинския брак партньорите са благословени да имат власт и да управляват своята низша природа. Те имат право да ѝ заповядват и да действат в единство с Божията Воля.

В Истинския брак мъжът и жената имат благословията на Цялата Сила, което означава на Бога, докато блудните, блудството и техните деца я нямат.

Да си имаш работа с жени без да си женен за тях и без да създаваш деца, е блудство.

О, вие, момчета лицемери, прокълнати сте, защото правите брака на думи и не позволявате той да се случи в жените.

При встъпването в Истински брак майката и бащата биват забравени – и затова тогава се ражда Любовта.

Мъжът ще напусне баща си и майка си, и ще се присъедини към жена си, и те двамата ще бъдат една плът, няма да са двама, а само една плът – един човек. (Мат. 19:5) 38

Онова, което Бог е събрал, човек не трябва да го разделя. (Мат. 19:6) 39

Само онзи, който е събрал двама в Истински брачен съюз, може да ги разделя и никой друг, и то чрез смъртта.

Да се живее без брак не е в съгласие с Божествения порядък. Изключение правят онези, които Бог е определил да живеят сами. Това може да са не само обикновени хора, но също и такива, в които Бог е заживял като Мъдреци, Посветени, Учители и т.н.

Ако Бог обаче иска ти да бъдеш женен и да имаш деца, тогава нито обетът ти, нито твоята девственост могат да ти помогнат да избегнеш това. И ако се противиш, тогава ще те сполетят нещастия, така че делата, които е трябвало да вършиш като женен, пак ще ги вършиш, само че без брак.

Така твоето непослушание и противопоставяне на Божията Воля ще се превърнат в мъчение и Вечна смърт за теб.

Множене трябва да има и всеки човек трябва да направи от себе си и майка, и баща, съобразно Божествения порядък.

За раждането

Съществува разлика между неродените и родените създания.

Първият човек – Адам – е бил създаден като извлек от големия свят по образ и подобие на Бога… Бог не е искал да извлича от света двама човеци, а само един, който да е Петият елемент и микрокосмоса. Така Той извлякъл първо мъжа, а после от мъжа направил и жената, така че да съществува хармония между тях.

Адам и Ева Сам Бог ги е направил – Адам от Петия елемент, а Ева от страната на Адам, затова те и двамата са неродени. Техните деца обаче и всички хора след тях е трябвало да бъдат родени.

Както първите хора, създадените или неродените, така и техните деца, и всички родени след тях, имат една същност, една природа и едни качества.

Когато се раждаме на земята, ние наподобяваме на някой, който спи, който е като мъртъв, макар и всичко да е в него – както живота, така и Мъдростта. И ако искаме то да ни се разкрие, ние трябва да се събудим, което означава да водим осъзнат духовен живот.

Ангелската разумност е била вложена в Адам и е достигнала до нас чрез раждането.

Раждането на всички сътворени неща става по два начина. Много от създанията са образували семето, есенцията за своето размножаване вътре в себе си и са го направили част от своята природа, така че то и тя да са едно неразделно нещо, така че те да не могат да се отделят едно от друго без и двете да се разрушат. Този начин на размножаване се среща при създанията, които не могат да чувстват като: дървета, храсти, камъни, руди и т.н.

Докато създанията, които могат да чувстват, нямат семе, което да се ражда от собствената им природа. В чистата си природа те са и живеят без никакви семена. Такива създания са животните и човека.

Семето в човека не е цялостно. Ето защо, за да се роди дете, е необходимо сливането на семената от двамата родители.

На човека е дадена силата да ражда и тя е заложена както в мъжа, така и в жената, съобразно природата на тяхното съществуване.

Венера (като астрално тяло) не е причина за раждането на физически деца в света. Защото раждането на такива, е желание и дело на елементите (плътта), но не и на звездите (астралните тела).

Велико нещо за човека е това, че се ражда на земята, че идва в света, че става човек.

Има голяма разлика между земното и Небесното, която означава между старото и Новото раждане.

При Новото раждане ние нямаме право да мислим земно; нямаме право да мислим за нищо несъществено, а само за най-важните неща.

Ние, като родени изново, не трябва да се удоволстваме от уханието на цветята и ароматните води, а да усещаме миризмата от потта на бедните, от техните болести с отворени и разяждащи рани и т.н.

Ние, родените изново, трябва да вземем пример от кучетата, които ближели раните на Лазар. (Лука 16:21) 40

Ние, които сме родени изново, или в Христос, трябва да дадем цветята на бедните, те да им се наслаждават. Защото те като болните се нуждаят от сила!

За родителите и децата

Така както изпитвате необходимост от храна, и се страхувате дали ще намерите, така също трябва да изпитвате необходимост и да се страхувате от това, дали изпълнявате Волята на Бога, когато отглеждате децата си.

Още в най-ранна възраст трябва да се положи основният камък при възпитанието на детето.

Още в най-ранна възраст трябва да е възможен духовен живот.

Още в най-ранна възраст детето трябва да бъде възпитавано на онова, което ще му е нужно в живота.

Такова възпитание ще създаде в него една здрава основа, върху която природата може да гради.

Ето защо, родители, възпитавайте децата си в Христовата вяра, така че дарбите и Милостта, с които Бог ги дарява, те да могат да ги използват навреме и за Бог със смирение, а не за преходни неща, за да Му служат без да са високомерни, заможни, скъперници, завистливи и т.н. – така както ни учи Христос, а не търсенето на падналите духове, които са идоли.

Тези паднали духове не се разкриват, иначе щяхме да ги познаем – и така децата попадат в „мрежите“ им и се учат от тях – нещо, от което Бог ни пази и в което Бог ни наблюдава и учи.

Децата трябва да бъдат възпитавани да вървят по стъпките на Христос. И това те трябва да учат от собствените си родители, а не от свещениците, нито от техните служители.

Децата гледат и учат от вас, родители, още от най-ранна възраст. Онова, което са видели и научили израства и остава в тях чак до тяхната смърт. От него се учат също и техните деца, вашите внуци.

Ето защо, родители, възпитавайте децата си в духа на брачния живот, благословен от Бога. Тогава Той ще Се грижи за тях.

Така вие ще съхраните своите деца и ще ги предпазите от това да бъдат съблазнявани от лоши, чужди хора.

Така те ще заякнат и тогава никакъв диамант (трудност) няма да може да ги разреже (раздвои), да ги направи за срам и позор, нито пък „магнит“, което означава развратник, ще може да ги привлече към себе си и т.н.

Тогава вие, родители, ще бъдете възнаградени не само заради вашата Любов, приятелско чувство, мир и т.н., но и много повече заради вашите деца, заради онова всичкото добро, което те чуват, виждат и учат от вас, като това да бъдат благочестиви, да имат мир, да говорят точно, без да богохулстват, без да изричат проклятия и т.н.

Създаването на добри навици още в най-ранна възраст, прави така че децата да избягват масата от хора и да търсят компанията само на добрите или на онези, които са като тях.

От такова благочестиво детство произлизат всички благочестиви и достойни за уважение хора, които обичат само справедливостта.

Те са именно онези, от чиято власт трябва да бъдат създавани законите. Защото Бог дарява на Своите избрани Велика Мъдрост, победа над злото, правилния начин на управление и т.н. – все неща, от които хората на удоволствията са лишени.

Защото, ако децата не бъдат добре възпитани, откъде искате да вземете тогава едно справедливо управление?

Колкото по-бедно сме отгледани, толкова повече трябва да почитаме наши майки и бащи.

Ние не можем да благодарим достатъчно на нашите родители само заради това, че са ни родили и са ни направили човеци, че са станали причина затова ние да сме Божии деца.

Родителите ни ни учат да говорим, обличат ни, пазят ни и т.н. Те се грижат за нас повече отколкото за себе си – ето защо ние трябва да сме им много благодарни.

Нашите родители са ни пример за подражание. Те са при нас вместо Христос, чиито стъпки трябва да следваме.

Ако ние обаче не следваме нито Бог, нито родителите си, тогава независимо колко дълго време ги възхваляваме, това няма да ни е от полза, защото не вършим техните дела. (Йоан 8:39) 41

Не злоупотребявай с тялото, което си получил от своите родители, за да не си навлечеш техния гняв и този на Бога, което би било най-голямото проклятие за теб.

Христос казва: „Следвайте Ме, вземете своя кръст…“. Затова вземете само тихото бреме и сладкото иго на Христос върху себе си, защото, следването на Неговите заповеди и учение означава ние да напуснем съдбата на природата. И тогава ние ставаме и сме деца на Христос. (Мат. 16:24) 42

Родителите ни са чисти и свети, защото вършат делата на Христос, но това с нищо не ни прави по-добри.

Ние трябва да благодарим на Бога и на такъв баща, който е при нас като Авраам, но също и да ги следваме.

Защото, ако ние не следваме родителите си и не вървим по стъпките на Христос, ще ни сполети съдбата на евреите.

Тогава дървото ще бъде отсечено от корен, което означава, че е възникнало неразбирателство между бащата и сина.

В резултат на това кръвната връзка между тях ще се прекъсне и синът няма да може да се нарече повече „дете“ на своя баща.

Тогава ще ни наричат „отровни змии“, „смоци“ и т.н., което означава, че ние сме станали противоположното на онова, което са Божиите деца.

Така че деца, пазете се от брадвата опряна на вашето дърво. (Мат. 3:10) 43

Сами се отклонете от пътя, който не води към блаженството.

А вие, родители, не правете децата си по-лоши, а им бъдете жив пример за това как да следват стъпките на Христос. (I. Посл. на Петър 2:21) 44

Когато децата се освободят от своето детство и се „присадят“ на друго дърво, когато се откажат от Бог и от природата като техни бащи, тогава идва духът на Туцел от ада и прави от тях играчи, и духът Боасаба, който ги прави развратници, и духът на Хелидина, който ги прави пияници и още цели легиони като тях, като всеки носи някакво особено зло със себе си.

Тогава един такъв човек от Син на Бога се превръща в син на дявола, защото върши неговите дела.

Такъв човек критикува Бог в Неговите светии, защото силата му е в устата, докато сърцето му е изпълнено с подлост и тревожене.

Блаженството обаче не е в устата (говореното), а в сърцето – Любовта. Ето защо, деца, следвайте примера на родителите си, които вървят по стъпките на Христос. Така вие ще останете в тяхното блаженство и то ще бъде споделено с вас и вие също ще го имате.

Ако обаче вие живеете по законите на низшата си природа и изпълнявате желанията на падналите духове, вървейки в пътя на сладострастните и седящите на трона на смъртта, тогава родителите ви няма да ви познават, нито ще ви дадат свидетелство за това, че сте техни деца.

Вие, родители, и особено вие, майки, знаете какво нежно и чувствително нещо е едно дете и следователно неговата душа. Ето защо уважавайте детската душа и ѝ давайте сили също както природата заяква черепа и костите, така че те да могат да работят.

На това вие, родители, можете да се научите от Пророците, Посветените, апостолите и други като тях свети хора.

Не учете децата си на изкуството на авгурите 45, за да не бъдат наречени те техни деца; защото всички авгури са измамници.

Не позволявайте също децата ви да учат от духовете и да работят с тях чрез магия. Всичко това е непочтено спрямо ближния и не е от полза за него.

Благословено е да учим само от Бога и от Него всички трябва да учим… Ето защо родители, учете децата си само на Божествени неща, защото, те самите един ден ще станат родители, ръководители и т.н.

Родители, не позволявайте да ви съблазняват мисли като „Моят син също трябва да придобие регалия 46, да има успех, да безделничи, да бъде над другите и т.н.“, защото това са мисли, нашепвани от дявола и от прокълнатите деца (падналите духове), които сами не могат да осъществят тези свои желания.

Защото, ако го направите, децата ви ще вървят само по пътя на грешниците и на живеещите в разкош.

Тогава те ще слушат нашепванията на падналите духове и под тяхно влияние ще говорят и действат срещу Бога, седейки на мястото на Моисей. (Мат. 23:2) 47

Каква полза имате ти или сина ти, ако стоите на трона и владеете цялата земя, която не е вечна?

Така че родители, ако не продължавате да имате страх от Бога, Който е началото на всяка Мъдрост, и не възпитавате своите деца без зло, вие сами проклинате себе си, тях и техните деца.

Деца, момичета, девици, и вие, момчета, помислете само колко чисти, непорочни и велики сте били пред Бога, когато сте лежали голи в люлката.

Запазете сега тази чистота през целия си живот и тогава ще бъдете винаги блажени както на Небето, така и на земята, и умиращи в Бог.

Учете се от брачния съюз, който са имали вашите родители и са го съхранили, и от никакъв друг.

Колко велики щяхте да бъдете, ако можехте да встъпите като такива деца в брак.

Бащата трябва винаги да упражнява строга дисциплина при възпитанието на детето.

Блажен е бащата, чието дете дълго време след неговата смърт, още вижда образа и любовта на своя баща към себе си.

Само физическите родители на децата имат право да ги възпитават, но в никакъв случай така наречените „духовни бащи“ и възпитатели от светската власт.

Родители, които се отричат от децата си, са застрашени от Божия гняв.

Родителите биват възнаградени от Бог затова, че имат деца.

Бог почита родителите затова, че имат деца, докато дяволът иска да не се раждат много.

Бог подтиква природата да ражда деца дори това да са духовни, а не физически. Той не иска светът да е девствен.

Плодовитите трябва да имат деца.

Който няма деца, той трябва да дава отчет пред Бога за това. Изключение прави само апостолската служба, което означава онези, малкото избрани, които са получили службата си непосредствено от Христос, но не и свещениците, монасите, монахините и т.н.

Всички деца са благословени: и тези на турците, и тези на татарите, и тези на езичниците, и тези на християните и т.н.

Всяко дете е благословено независимо от възрастта си, независимо от това дали е умряло в утробата на майка си, или не.

Децата са на Бога и ние всички сме Негови деца и ще си останем такива докато свят светува.

С раждането на детето се ражда и неговото небе (астрално тяло) и всичко, което му принадлежи.

Детето не може да бъде научено отвън на разум, защото разумното е предварително заложено в него и то трябва само да се събуди.

Детето съдържа всички възможни умения в себе си. Каквото събудиш в него, това става, това се проявява, останалото остава спящо.

Ако нещата не са в детето още при самото му раждане, ти не можеш да го научиш на нищо от себе си.

Всички онези, които са били кръстени от Светия Дух, са деца на Бога. Онези обаче, които не са били кръстени от Него, те ще бъдат причислени към езичниците.

Ние сами се отделяме от детското в себе си.

Велико нещо е това, че децата са на Бога и ние ще си останем деца докато светът съществува, освен ако сами не напуснем детското в себе си.

Ако не можеш да запазиш детското в себе си, тогава си вземи едно дете, което да те учи как да останеш дете.

Увеличавай все повече и повече детското в себе си чрез разума, така че то да расте заедно с теб всеки ден. Така ще запазиш своята непорочност и ще бъдеш като дете.

За мен е правилно да нарека децата си така както на мен ми харесва. Книгата „Анатомия на раните“ например ще я нарека „serogoliam 48“ – „Sero“ означава някой, който обича приключенията, а „golia“ – великан. Преведено на немски заглавието звучи така: „Великанът срещу обичащия приключенията“.

За Петия елемент

Човекът е повече от едно животно, защото той съдържа един Пети елемент в себе си.

Човекът е създаден от Бога като Пети елемент от есенцията на всички създания, представляващи големия свят.

Човекът е малкия свят, което означава, че той съдържа всички качества на света в себе си, затова е наречен „микрокосмос“. Затова той е Петото съществуване на елементите (видимото) и на звездите (невидимото) от големия свят.

Петият елемент, наречен в писанието лимус тере (земна кал), е извлекът от четирите елемента, от който Бог е направил човека.

Четирите елемента (вода, земя, огън и въздух) са в Петия, също като в една майка. Всички тези четири елемента са слязла част от Петия елемент. Петият елемент е останал в собствената си чиста есенция. Той ръководи четирите елемента но чрез есенцията си ги превъзхожда.

Допълнения:

Петият елемент е една невидима, ефирна, материална субстанция, която притежава всепроникваща сила.

Петият елемент е цялата основа и ядката на всяко съществуване и всяко качество от висшия свят.

Петият елемент е най-великата и ценна субстанция, която Бог извлякъл от всички Свои създания, за да направи човека.

Петият елемент – това е Арканът и същността на големия свят.

Както вятърът никой не го вижда, и никой не може да го хване, и затова никой нищо не може да му направи, така и Петият елемент е невидим и неуловим.

Бог обаче пожелал Петият елемент да е забележим и затова го дарил с тяло чрез което той да вижда, чувства и действа.

Петият елемент и това тяло образуват едно тотално цяло и са едно нещо, а не две неща – също както цвета на едно тяло и самото тяло, които образуват едно цяло.

Ето защо сетивността е сътвореният човек и сътвореният човек е сетивността.

Тялото никога не може да се отдели от Петия елемент без да бъде разрушено и затова то е винаги в него.

Петият елемент е невидим и ефирен като вятъра. Когато вятърът действа обаче, онова, което той прави, не може да му навреди, защото той няма тяло, няма и душа, докато на човека може.

Човекът има плът и кръв, а тя е свързана с Висшата му душа – Разума. Следователно онова, което той прави със своето сътворено тяло може да бъде грях спрямо Висшата му душа и така да му навреди.

Слънцето има квинтесенция (ефирна материя) в себе си, но няма плът (груба материя) и му липсва душа и затова онова, което то прави, не може да му навреди.

---