ОГНЕНОТО РЕШЕНИЕ – Квинтесенция по Словото на Елеазар Хараш

ОГНЕНОТО
РЕШЕНИЕ

Квинтесенция по Словото на Елеазар Хараш

Съставител: А.

Варна, 2024 г.

Елеазар Хараш, 2024

Предговор

Огненото решение

Огненото решение е завръщане в Древния път, в Дълбините.

Огненото решение е сливане с Бога и завръщане в мястото на Любовта.

Огненото решение е Волята на Бога в нас, то е Дарът на даровете.

Огненото решение е събиране на Божията Воля с нашата воля.

В това огнено решение да се посветиш на Бога и Учителя е умирането на злото.

Великата Отдаденост е нашият Път… Тук Учителят идва в нашия живот, а ние не си въобразяваме, че сами можем да се движим и развиваме.

В това огнено и чисто решение, в нас започва да израства Учителят.

Тук ученикът става постоянен в Пътя си.

Тук Учителят учи ученика да уповава на Словото.

Тук ученикът осъзнава, че извън Чистото Слово, си извън Учителя.

Огненото решение е свръхестествен момент в живота на ученика.

Само човекът на Любовта може да вземе огненото решение.

Бог и ученикът се събират в огненото решение, и Учителят се явява.

Огненото решение е Тайна, скрита от този свят.

Всички постижения са създадени от огън – пламтял е огън.

Чрез огненото решение Бог те повежда, а Учителят те взема в своите ръце.

Огненото решение отдавна се е подготвяло и в определения час, то се случва.

Постоянството е изработило огненото решение.

Огненото решение определя една велика взаимност с Учителя.

Огненото решение е велико посяване в Бог и Учителя.

Огненото решение е родено от кристала на Любовта.

Огненото решение дълго е зреело в Любовта.

Елеазар Хараш,
гр. Варна

Афоризми

Американски афоризми

(Лекция 1)

Ако искаш да удължиш своя живот, укроти своята трапеза.

●

Кой е могъщ? Само този, който може да се справи с лошите си навици.

●

(Тука само ще добавя: ако един човек има лош навик, силен, не му трябват вече врагове: той има враг в себе си. Той самият е враг на себе си и трябва да обяви война на себе си и да тръгне по Пътя, по който да се освободи.)

●

Нищо нечестно не може да бъде благодетелно и благотворително.

●

Аз почитам човека – човека, който е способен да се усмихва в беда и да черпи сили от мъката.

●

Бдителността е подобна на войн.

●

Обикновеният човек е „музей“ на болестите.

●

(Спомням си: на едно място Учителя казва, че в Америка толкоз много болести, че вече нямало заглавия, не може да се измислят – и накрая, нарекли ги болестите „Американичи“ – обща дума.)

●

Препятствията са тези страшни неща, които виждаш, когато не следваш Свещената си цел.

●

Цената на Свободата е вечната Бдителност.

●

Най-добрият късмет е онзи, който сам си направиш.

●

Ако изпълня дълга си докрай, останалото ще се нареди от само себе си.

●

Опитът винаги идва от грешките.

●

Мъдростта е да знаеш на какво да обръщаш внимание.

●

Никой не може да те въвлече в нещо без твоето съгласие.

●

Великата Твърдост е и Велико Милосърдие.

●

Най-хубавата музика е биенето на истинското любящо сърце.

●

Ако ти искаш да се възвисиш, помогни да се възвиси някой друг.

●

Свободата е големият родител на Добродетелите.

●

Властта никога не е приемлива за Чистите Души.

●

Колкото по-малко използваш своята сила, толкова по-голяма ще става тя.

●

Дори и в доброто действие може да се промъкне лош мотив.

●

Във всяка епоха свещеникът е бил враждебен към Свободата.

Великден

(Скоро ме питаха за този празник, той е огромна трагедия, нали, така нареченият „Великден“ – само ще ви кажа, без да се впущам в подробности… Само хилядите и милиони животни, които са заклани, само това, без да казвам другите неща – това е достатъчно да съсипе тези същества, така наречени „хора“ (защото през октомври ще говорим за животните по Учителя, за нашите малки братя); само това е достатъчно и Учителя казва: „Много строг е кармичният закон. Всички тези животни заколени ще се превърнат в бацили, микроби и паразити и ще изяждат човека отвътре“. Но по-нататък ще говорим за тези неща…)

●

Ако един закон не е справедлив, човек има право да не му се подчини.

●

Да спориш с глупак е все едно да предписваш лекарство на мъртвец.

●

Нищо не може да попречи на човек с правилна мисловна нагласа да постигне целта си. Нищо не може да помогне на човек с грешна мисловна нагласа.

●

Откривам, че колкото повече работя, толкова повече късмет имам.

●

Един човек с голям кураж е цяла армия – мнозинство.

Използвай времето си добре, ако искаш да спечелиш свободно време.

●

Усърдието е майката на добрия късмет.

●

Мързелът е мъртвото море, което поглъща всички добродетели.

●

(Сещам се, на едно място Учителя казва: „Мързелът – това е знак от миналото за преизобилни грехове“. Не просто грехове, а преизобилни грехове.)

●

Бог управлява делата на хората, за да ги учи.

●

Който не е добродетелен, той вече не може да бъде свободен.

●

Можем да дадем съвет, но не можем да дадем поведение.

●

Страхувай се от Бога – и враговете ти ще се страхуват от тебе.

●

Този, който е добър в оправданията, ще се провали.

●

Много Истина е скрита в тихата увереност.

●

Няма грешки в живота – има само уроци.

●

Добродетел, която прескочи една определена граница, се изражда в порок.

●

(Ако ви е трудно да го разберете, в момента се сещам за примерно: прекалена загриженост. Нормалната загриженост е добре; стане ли прекалена, нещата отиват на лошо.)

●

Мързелът и гордостта ще те обложат с по-тежък данък, отколкото царете и правителството.

●

Онзи, който живее разумно и правилно, е научил достатъчно.

●

Да вярваш – какво значи това? Да вярваш значи никога да не се безпокоиш. (Много точна мярка! Щом се тревожиш, за каква вяра говориш? Няма значение дали има причини, дали има голяма трудност: щом се тревожиш, вярата не е Вяра.)

●

С голяма дисциплина се решават всички въпроси.

Ирландски афоризми

(Първа идея за размишление)

Само мълчанието е велико – всичко останало е слабост.

●

Не казвай „Добър ден“ на Дявола, когато го срещнеш. Може да тръгнат всякакви последствия.

●

Всеки може да загуби шапката си, когато задуха магичният вятър.

●

Критикът може да критикува другите, но не може да оправи себе си.

●

Ако ситуацията е окаяна, полицията може да я направи още по-окаяна.

●

Мълчаливата уста е мелодична.

●

Мозъкът на глупака преработва разумността в недомислие.

Божиите мелници мелят бавно, но много фино.

●

Бог е опасен. (Така мисли ирландската мъдрост. Наистина е опасен, защото е строг. А е строг, защото е справедлив.)

●

Всякакъв напредък се определя от неразумни хора.

●

Няма по-искрена любов от тази към храната.

●

Истината е винаги унищожителна. Религията е винаги забавляваща.

●

Пази се да не убиеш мисъл, която е нова за теб.

●

Винаги създаваш онова, към което се стремиш.

●

Поддържай се чист и ясен, защото ти си прозорецът, през който трябва да видиш света.

●

Да понесеш собствените си грешки – това е мъката на живота.

●

Животът не е сложен – ние сме сложните.

●

Изповедта трябва да ти даде опрощение, а не свещеникът.

●

Само заблудени хора могат да спорят.

●

Най-важните събития се разиграват в мозъка и вътре в човека, а не в света.

●

Това, което ни се струва жестоко изпитание, е прикрита Благодат.

●

Раната разбира дори и от най-малкото трънче.

●

Времето е велик разказвач.

●

Най-доброто средство срещу грижите и стреса е заниманието.

●

Никой нищо не губи случайно. (Това винаги става с участието на определена сила. Това, изгубеното, принадлежи на някой от духовете и той си го иска – и накрая си го взима.)

●

От опит знаем, че хората не научават нищо от опит.

●

Не можеш да заковеш върху стената излят конфитюр.

●

Винаги прощавай на враговете си, защото нищо не може да ги ядоса повече.

●

Да направи глупост – това е задължението на глупака. (Наистина е така: от там ще му дойдат уроците. Той трябва да го направи.)

Китайски афоризми

(Лекция 2)

Бъди внимателен в своите мисли: те са началото на постъпки.

●

За да прекосиш този суетен свят, трябва да знаеш Пътя.

●

Онзи, който се стреми към изгода, винаги се разорява.

●

С отрицание нищо не можеш да отречеш.

●

Власт и изгода, блясък и слава – който не се докосва до тях, той остава наистина чист. Но онзи, който се докосва до тях и не се омърсява, той е два пъти по-чист.

●

Разцветът и изобилието вещаят упадък и гибел.

●

Семената на новия живот са скътани в повяхването и смъртта.

●

Достатъчно е само да се откажеш от съперничеството в света, и никой няма да може да ти съперничи.

●

Който гледа небето от кладенец, малко вижда.

●

Когато няма врагове, няма да има и война.

●

Не се страхувай от тежкия труд, а от леките и празни разговори.

●

Истинската Тайна се предава покрай Учението.

●

Когато във волята няма воля, това е истинската Воля.

●

Който постига Пътя на Меча, не прилага оръжие, а противникът му сам се погубва.

●

В Пълнотата на живота няма методи.

●

(Примерно: много хора питат: „Какво да практикувам? Какво да правя?“. Ако ти имаш Любов към Бога, истинска – това е всичко. Всичко друго е без значение. Ако нямаш истинска Любов, може и да практикуваш нещо, но то е… няма голямо значение.)

●

Когато целостта е разсеяна, се появяват методите.

Когато Съкровеното е придобито, има истинско Знание.

●

Ако човек твърдо и неотклонно пази Дао, злото и демоните се отдалечават от него.

●

Мъдрият е Мъдър не защото знае, а защото никога не губи Дао.

●

Следващите Пътя на Дао са като рибите, хванали се на въдицата. (Няма по-хубаво нещо от това – да се хванеш на въдицата на Истината.)

●

Озлобените хора са натрупали в миналото голяма глупост.

●

Тайните наставления са само за определени хора.

●

Не аз съм този, който живее, а Животът в мен.

●

Усещането за освободеност – това е Животът вътре в Дао.

●

Когато се роди Истинното, тогава човек преминава през Прохода.

●

Лекото сърце – това е, което се придобива от Великата Пустота. (Тоест – от Безкрая. Това, което е казал и Чуан Дзъ: „Лекото е винаги вярно“ – Лекотата.)

●

Да пречистиш сърцето си – това значи краят на света, светът да умре.

●

Човешката доброта е източникът на много беди и нещастия. (Човешката доброта. Тука само за малко ще обясня. Шестият Старец казва: „Истината ще порази доброто, защото и доброто, и злото са се провалили пред Истината“. Но ако човек е Истинен, Истината е вече с него. Истината не е с добрия човек – Истината е с Истинния човек.)

●

Добрият късмет може да вещае нещастие – което, на свой ред, може да е скрита благословия.

●

Доброто, което се прави, за да бъде видяно, е фалшиво добро.

●

Седнал да чака заека да се блъсне в дървото и така да го хване. (Става въпрос за мързеливия човек.)

●

Съдбата се влияе и от добрите дела.

●

Човек, който не търпи малките несгоди, никога не може да се развива.

●

Който е роб на чувствата си, не може да е господар на своята воля.

●

Бедите идват заради натрупано зло.

●

Не са важни качествата на човека, а следва ли той Дао (т.е. Истината).

●

Който не следва Пътя, е останка от миналото.

●

В Учението е важно осъществяването, а не заучаването.

●

Онзи, който е ограничен във вижданията си, не може да има чисто сърце.

●

Който обърне гръб на света, ще се сдобие с яснота на мисълта.

Никой не полива планинските цветя.

●

Разбери Безмълвието насред шума.

●

Ако водата не се мъти, тя сама ще се избистри.

●

Желанията и страстите са всякога суета.

●

Който е лекомислен в постъпките си, ще бъде оплетен в света.

●

Преданият на Учението отстранява всичко външно – затова той може да съзре Изначалното.

●

С лошите хора трябва да бъдеш внимателен и строг; с обикновените – мек и строг.

●

Постоянството на помислите ще преобърне целия свят.

●

Щом ти е съдба, ще се срещнеш с Дао; щом не ти е съдба – няма да видиш нито далечното, нито близкото.

●

Човек никога не е беден, ако може да си позволи да се смее.

●

Усърдието постига невъзможните неща.

Немски афоризми

(Втора идея за размишление)

Науката е организирано знание; Мъдростта е организиран живот.

●

Никакво изкуство не е да предсказваш бъдещето: трябва да отгатваш настоящето.

Разбират твърде малко тези хора, които разбират само това, което може да се обясни.

●

Възможността не пази от глупостта.

●

Винаги практиката създава майстора.

●

Работата, на която си отдаден изцяло – това е солта на живота.

●

Бог знае на кой какво му трябва. Така Божията Воля пристига навсякъде.

●

Започни да тъчеш – и Бог ще ти даде конец.

●

Успехът винаги е бил велик измамник.

●

Най-страшно биваме превивани и измъчвани от невидими ръце.

●

Цялата Църква е като надгробен камък: тя прави всичко възможно човекът да не възкръсне.

●

В съприкосновение с религиозен човек, винаги изпитвам нужда да си измия ръцете.

●

Накрая човек обича желанията си, а не онова, което е желал.

●

Допадат ми хората, които не умеят да изживяват мига. Нещата се решават много преди да се случат.

●

Всички, които са се опитвали да направят света по-добър, са постигнали точно обратното. (Както знаете, пълно е със „спасители“, „послания“, „благодетели“ – и те ще се увеличават.)

●

Истинската Вяра никога не се е нуждаела от Църквата. (Може да си бедуин в пустинята, може да си в пещерата, можеш да си, където и да си: Вярата е нещо в тебе – не в църквата и не в свещите.)

●

Истинското Познание е спасението и отделянето от света.

●

Това, което хората наричат „съдба“, са просто техните натрупани стари безумства.

●

Това, което те възвисява, се намира в тебе.

●

Това, което не разбирате – то ви принадлежи.

●

Животът ще покаже на всеки човек какъв е той и какво представлява.

●

Истината е Богоподобна.

●

Вярата е Любов към Невидимото. Доверието е връзка с невъзможното.

●

Нашият страх е източник на храброст за нашите врагове.

●

Силна победа е Прощението.

●

Великите Души понасят страданието винаги мълчаливо. (Там няма да чуете оплаквания, стенания и висок говор. Великите Души страдат мълчаливо.)

●

Истината не страда от това, че Я признават или не Я признават.

●

Доброто слово е повече от подарък. (В Исляма казват: „Доброто слово също е милостиня“.)

●

Да работиш значи да ти е оказана чест.

●

Животът на човека – това е неговият характер.

●

Ако един мързеливец ускори крачка – значи, той се е спънал.

●

Четирима мързеливци стоят в една стая и на вратата се звъни. Първият мързеливец казва:

– Май се звъни!

След още един час вторият мързеливец казва:

– Абе наистина се звъни!

След още един час – третият:

– Дали да отворя вратата?

И след още един час четвъртият мързеливец станал и отворил вратата. Там стоял петият мързеливец, той казал:

– Какво става бе? Много сте бързи, направо като ракети – не можах да звънна втори път.

(Наука за мързела.)

●

Това постоянно издирване, копаене в себе си, в наблюдения, след време, когато този човек бъде повикан за Истината, Боре, той ще има изработени качества, не като мързеливия човек. Защото Учителя казва: Природата се е видяла в чудо да накара мързеливия човек да работи. Има мързеливи, при пожар не стават. Разбираш ли, то е голяма болест – дължи се на изключително натрупани многобройни грехове, мързелът – голям застой. Някога ще го изпратят да се прероди в Африка, където няма избор, ще го гонят животни, от комари нагоре. Ами той трябва да почне да работи нещо… Нали разбираш?

Елеазар Хараш: Ами докато научи уроците си. То може за едно прераждане, ако се концентрира. Както един човек може да сгъсти кармата си и да я разреши. И може да каже като много индийци: „А има време, много прераждания – ще станем Буда след време“… Значи, едно животно също може да сгъстява съзнанието си, може да е много работливо и да се прероди; само няколко прераждания да си научи уроците, като си усъвършенства уменията и да стане по-висше. А в другия случай може да отлага, ако е мързеливо. Нали?

Какво ще кажете и какво символизира според вас ленивецът? Това е животно, което предимно спи, виси надолу с тялото и пести енергия от всичко.

Елеазар Хараш: Първо, това същество е… отдавна обича мързела, разчита на него и казва един вид самостоятелност – неправилната зависимост. То казва: „Ще живея, както си мисля“ и след време ще бъде поставено при условие, че няма да бъде мързеливо, защото няма да му хареса мързела. Защото мързелът е лоша наука. И след време, ще – не ще, ще го подгонят някои същества, така наречени „противоположности“. Както имаше, нали говорихме, оси и търтеи. Ще измисли Бог някое същество, което така ще го гони, че мързелът ще отпадне.

Б. Б.: Между другото, смъртността при ленивците е най-вече от хората. Доста бракониери ги убиват.

Елеазар Хараш: Да, да те… да, човек е доста опасен за животните, но има и животни, опасни за хората.

Елеазар Хараш: Обикновените хора, както ти казах, примерно да кажем, много мързелив човек, живял в България, много често такива ги изпращат в джунглата, в пустинята – той трябва да се размърда, да го гонят буболечки, мравки да работи нещо.

Тука Учителя е казал в таз връзка нещо (аз ти казах Учителя е Мярка): Има много работливи хора, които дяволът не може да ги направи мързеливи, Обаче може да ги накара да работят прекалено много, за да ги излъже, да ги изтощава и да ги… (Защото те, изтощени стават уязвими и той може да им забие тежки и коварни болести и какво ли не. Значи, трябва да работим с мярка, колкото и да си обичаме работата – стратегически.)

●

На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните. Казвам: Не прави зло никому. Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълк. Не връзвай праведния, и не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва? – Праведния развързвай. – Кой трябва да се връзва? – Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си… Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми

●

Ще ви обясня в какво се състои слугуването, какви качества трябва да има един слуга. Той трябва, преди всичко, да има благородно сърце, да бъде чувствителен, отзивчив, да бъде смирен, да бъде човек пластичен – да може към всички условия да се приспособява; при това трябва да бъде работлив, а не мързелив. Животът е взискателен, и ние трябва да му слугуваме както трябва.

●

Поставен на едно специално страдание, той ще се обърне и той има готовността, има качеството да бъде предан, да се отдава, докато мързеливият човек не може да служи нито на Бога, нито на дявола. И дяволът се отвращава от него, и Бог не го иска, а Учителят казва: Природата се е видяла в чудо, как да накара човека да работи.

●

Има такива хора, накратко ще кажа и този пример, който обясних в Русе. По-точно един приятел го е чел от Учителя, но аз ще го кажа със свои думи. Става въпрос за най-мързеливите хора. Учителят изнася един пример, какво означава наистина мързеливи хора, защото някои се представят за мързеливи, но не са. Те се наричат в Турция дембели и Учителят използува точно тази дума. Събрали се дембелите на едно място да си говорят, в едно помещение, говорили си и станало пожар. Пожарът се разгорял, някои казали, че трябва да бягат. Повечето избягали, останали двама, единият казва на другия: Стана пожар, ще изгорим! А другият казал: Тебе не те ли мързи да говориш… И си останали.

●

Сетих се за една поговорка (египетска), ще ви кажа: Мързеливият хукнал да гони охлюва, но не можал да го настигне.

●

За работата, властта, богатството и бедността

Никой не е освободен от задължението да работи, което означава, че никой не е създаден да бъде мързелив.

За мързела и осигуряването

Дявола смятат като всемощен. Един доста добър служител е дяволът. Когато някой стане много мързелив, не иска да изпълнява Волята Божия, той казва: „Господи, дай го да го възпитам. Ще Те познае“

●

Както Учителят казва за мързеливите хора, защо искат да се осигурят. За да мързелуват. В крайна сметка някъде скрито в подсъзнанието има идея да се осигурят, да мързелуват.

За пример, някой ученик е способен, но мързелив и не учи редовно. Учителят го изпитва и като не знае, той му поставя слаба бележка. Ученикът се стряска от слабия успех и започва да учи. Щом пожелае да учи, веднага от Невидимия свят му идат на помощ, след което всички учители се произнасят за този ученик, че е даровит. От своя страна, и той сам се чуди отде му дойде това вдъхновение и разположение към учението. Когато ученикът има помощ от Невидимия свят, всичките му работи тръгват напред. Щом знаете това, и вие не трябва да се смущавате. Имате ли стремеж за работа, правите ли усилия, и Невидимият свят ще ви помага. Имате ли помощта им, ще станете даровити.

●

Този, който обвинява другите за своята болест, ще се намери в много тежко положение. Значи който обвинява приятели, врагове, държава, система, окръжаваща среда, той ще попадне в още по-тежко положение. Защо? Ще обясня: това е един механизъм на ума, който е напълно фалшив, погрешен, механизъм на първото и второто внимание, т.е. този, който обвинява близки, родители, света, държавата, средата, разни икономически условия, то е, защото не иска да се променя. Обаче умът е много хитър, той може да говори някой път, че иска, даже може да го каже, и то много хубаво, звучно, но той не иска. Има си белег, кога той иска. Много по-лесно е да обвиняваш, отколкото да се променяш. Просто хвърляш недоволството си, където ти попадне, много е лесно; но да се отървеш от това недоволство, от тази критика, иска усилия. Мързеливият човек, мързеливият ум много трудно дава усилия, почти не дава.

●

Да не искаш да се променяш – това значи да искаш, преведено, да увеличаваш страданията си, трудностите си и съдбата си. Всичко това се усложнява все повече и все повече. И това произлиза от този закон, да не искаш да се променяш. Но Невидимият свят е много строг: щом не искаш да се променяш, очакват те много скъпо струващи лекарства

●

Мнозина допущат теорията за прераждането и се успокояват, че ако този живот не реализират желанията си, в друг живот ще ги реализират. Мислят ли така, те изпадат в заблуждение. Програмата за сегашния живот сега трябва да се изпълни. Тя не може да се отлага за друг живот. Всеки ден, всеки час, всяка година има своя програма, която трябва да се изпълни на времето си. Който не я изпълни, той остава да повтаря класа, както правят мързеливите и неспособни ученици. Никой не може да влезе в Небето, ако не е изпълнил програмата на живота си правилно.

●

И казва Яджнавалкия: Истината е по-велика от мълчанието.

●

Когато Древният е слязъл надолу, се е превърнал в Любов, а когато Той е нагоре, Той е Безкрайност и не може да бъде разбран. Затова надолу е създал Любовта, за да може след време Любовта да Го познае и Той да стане достъпен. Той не е Любов – много по-дълбоко нещо е, но използва Любовта, дал я е, за да може чрез нея да вървим към Неговата тайна, която е скрита в Абсолюта.

●

Когато всичко ти е отнето, казва Кабала, имай съвършена Любов към Бога. И Зохар казва: Бог е непознаваем, защото е изначално затворен в Себе Си. Той е заключен в Себе Си, затворен в Себе Си. Чрез нас Бог преживява Своя съкровен живот, но не всеки може да почувства вкуса на тази истина.

●

Казва Учителят: Ще ви влияят и ще влияете – това е Божествен закон.

●

Когато мислиш за някого, това показва, че той е дошъл. Няма значение дали по време на сън или в будно състояние – щом мислиш за него, той е дошъл.

●

Учителят казва: Мине ти някоя мисъл, че може да ти се счупи кракът, че ще паднеш, и какво ли още не мислиш – на ден хиляди такива мисли могат да ти дойдат. Всичко това може да стане, ако го допущаш в съзнанието си. Само ще обясня какво означава допускане: отваряш вратата. Отваряш вратата и те нахлуват. – Но ако не го допускаш, казва Учителят, няма да стане. Значи, трябва да се научиш, да знаеш да си избираш какво да допускаш, какво да не допускаш.

●

Миналите добродетели са настоящи престъпления и настоящите престъпления са бъдещи добродетели. Това е един закон.

●

Божественото промисля само за ония, чието съзнание е отворено за него.

●

В днешните времена на преход между две епохи ще се спаси само онзи, който се стреми към чистота, който има в себе си една свещена идея.

●

Учителят казва: Моето учение се заключава само в една дума – чистота.

●

Дойдат ли ви страдания, не се стремете да ги премахнете, но гледайте да ги осмислите. Има много случаи, питат ме: Дойде еди-какво си, какво да правя? – Няма такъв въпрос! Някой път човек иска някакъв подход – няма подход! Трябва да изтърпиш. Има много случаи, когато никакъв подход няма да ти помогне. Може да караш формули – карай, хубаво е! Мисли положително! – пак е приятно. Но някой път се иска търпение, трябва да търпиш; друг път се иска смирение, трябва да се смириш.

●

Някой казва: Ако Бог иска, ще ме излекува. Учителят казва: Няма какво Бог да иска – ти ще искаш!

●

Питате: – Къде да Го намерим? – Няма защо да Го търсите, само ще помислите концентрирано за Него.

●

Всеки човек, който работи с човешка любов, остава излъган.

●

Щом обикнете някого, Господ е там. Щом имате Учител, Господ ви е обикнал.

●

Злото като сила извън нас не цапа човека, но когато злото се възприеме вътрешно, вътре в човека, тогава то вече е опасно.

●

Някой ми казал лоша дума – казва Учителят – виновен съм аз, че съм я възприел. Учителят не казва, че той е виновен, този, който те обижда – виновен съм аз, че съм я възприел.

●

Нисшите същества живеят в астралния свят на чувствата и желанията. Т.е. те живеят в тясна връзка с физическото тяло.

●

После казва: Аз ще те излекувам, но с условие никога да не лъжеш. – Това е едно много дълбоко изречение и който го разбере, мога да кажа, че е три пъти благословен.

●

Казва: Аз съм безпощаден. Аз съм вън от всякаква критика. Това са точни думи на Учителя от неговите книги: Аз съм вън от всякаква критика.

Намерението е мъдро, защото то не изпълнява желанието, то реализира намерението на душата (става въпрос за висшата душа). Желанията не познават реалността. Това, което води в реалността, е мъдрото намерение.

Истинската Мъдрост се основава на много тънък духовен опит

Истинската Мъдрост се основава на много тънък духовен опит. Мъдростта е дело на Чистия Дух. Знанията се дават, а Мъдростта се придобива само в тесния път, изключително тесния и труден път. Мъдростта се придобива в извънвремието. Така чрез гносиса мъдрият заживява в Духа. Да живееш в Духа, това е живот в безвремие.

●

Мъдрият наблюдава духовно, казано по друг начин – без никакво мислене. В истинската Мъдрост няма знания, няма ум, няма умуване, няма предположения. Тук е гностичното съзнание, т.е. чистото съзнание. Тука мъдрият живее в своята свобода.

●

Тука ще разберем какво представлява Христос от истинската гледна точка, гледната точка на Мъдростта.

●

Третото Същество, Христос, е гносис на Бога, откровение на Бога. Христос е произлязъл от Любовта на Бога, а Сатана е произлязъл от гнева на Бога – това са две различни сили на Бога.

●

Христос е дошъл в света, за да покаже Плерома, Целостта, Първосъздадеността, за да може човекът да се завърне в нея, тъй като хората са половини – мъж и жена.

●

Христос, казва гносисът, е андрогин, това е Тоталното Съзнание и не случайно Той е послушен до смърт; не донякъде – Той е послушен тотално. Андрогинът, това е методът да възприемаш Бога тотално.

●

Човекът не може да разбере и осъзнае, че не е никакъв пол, тъй като тука илюзията е много силна. Както казва Учителят: „Нито мъж, нито жена“. Разбира се, на ниво душа, ако човек е стигнал до ниво душа и дух, той не е пол; но на ниво ум, на ниво разделение, на ниво, когато човекът е разделен, той е някакъв пол. Но Учителят казва: Какъв пол имаш ти, когато отидеш в другия свят? Въобще какво знаеш за пола? Но тука, в този свят, понеже ти си разделен, ти си разцепен на две и понеже тука илюзията е много силна, ти си мислиш, че си човек, мислиш, че си мъж, мислиш, че си жена, и даже търсиш някаква половинка, а то всичко е в тебе, защото Царството Божие е в тебе. То е в тебе, но в твоята дълбина, в твоята бездна.

●

Христос е чистата Любов, а Адам е допуснал желание и тогава Бог му дава пол: щом има желание, Бог му дава пол. А желанието – това е сънят. И затова андрогинът Христос казва първата и най-голяма заповед: Възлюби Бога! – Не ближния, това е второстепенна заповед, после ще разбереш тази заповед; първо разбери първата заповед: Възлюби Бога!

●

Андрогинът (както виждате, това е широко понятие), това е съвършеният човек, това е духовното съвършенство, Божествената Цялост. Древният Хермес, древният Тот, казва: Нетерът (т.е. Бог) е преизпълнен с двата принципа. Той е съвършено Цял и затова Той винаги ражда всичко, което реши да създаде; няма нужда нито от мъж, нито от жена. Цялостното няма нужда да ражда от мъж и жена, то си е цялостно, докато половинките трябва да се събират и така да раждат; какво ще родят, това е друг въпрос. Значи, цялостното, андрогинът, то ражда всичко от себе си – както говорихме, даже и русалките – защото е цялостно. Така е роден и Мелхиседек – абсолютно никакви родители, нито баща, нито майка – директно и пряко от Бога. Бог не е ограничен, Бог има методи за всякакви видове раждания, а този човешкият начин, той просто е нещо изостанало. След време, казва Учителят, това ще бъде сменено и подобрено.

●

Така е роден Мелхиседек, както казва и Писанието – без родители, без баща и майка, просто няма нужда от тях. Мелхиседек е същество от Древния свещен род, непадналите нефилими, т.е. непадналите богове. Той е друг вид странен и мистичен спасител на човечеството. Той е Прадревен Логос, абсолютно чисто Слово. Смятайте, щом е бил Учител на древния Тот, за какво ниво говорим. Той е бил главен ръководител и жрец в храма на Слънцето в Атлантида, а Техути (Тот, или Хермес) е бил негов ученик. Но за мъдростта на Мелхиседек – който има и друго име в Атлантида, наречен е цар и жрец Атлант, царят на Атлантида; после слиза с друго име, Мелхиседек, царят на Агарта – ще говорим специално по-нататък, за неговата мъдрост.

●

И така, андрогинът Христос не се нуждае от общество, става въпрос за човешко общество, не се нуждае от колективна форма на живот. Той съществува в Бога и е напълно самодостатъчен, напълно преизобилен. Няма нужда от хора, отношения, общества. Казано по друг начин – висшата реалност е единна реалност, а не разполовена. Андрогинността – това е безсмъртната Цялост. Завръщането в андрогина е унищожаването на този свят и на целия космос, забележете какво казва гносисът! Завръщане в андрогина, в Целостта на човека, за което пречи и цялата държава, и много хора, сили и т.н., дълъг разговор. Какво ли не пречи, но човекът е длъжен да се завърне там – истинският храм е там, истинската църква е там, Бог е там и преизобилието е там.

Андрогинът е предвечното древно състояние. Андрогинът Христос няма нужда от света и от космоса. Той живее в Отец и не се храни с този външния хляб. Той се храни със свръхестествения хляб и затова е казал: „Не само с хляб ще се храни човекът“ (не само с външни неща). Казано по друг начин, Отецът е Неговата храна, а не светът и не космосът.

●

Андрогинът е състоянието не-човек, състоянието бог, за което Библията казва „богове сте“, означава „андрогини сте“, откъдето е и идеята, както ви казах – цялостни – „богове сте“. Завръщането в това състояние се осъществява чрез самадхи, чрез гносис, чрез истинско просветление.

●

Ако човекът съумее да познае душата си, себе си, тогава душата му пошепва нещо нечувано, нещо, слизащо от тайната на Първото Същество, от тайната на Бога.

●

На праезика думата за душа е Аморея. Аморея означава Вечен полъх, Вечен изгрев; по-късно е наречена „Озаряващата същност“, после при келтите е наречена „Бялата богиня“ и впоследствие е наречена душа. Но в същността си тя няма имена, тя е отвъд имената и си остава неуловима, неназовима.

●

Аморея е създадена от златните пречисти лъчи на Първото Същество, т.е. на самия Бог, и затова тя е подобие на Него. В тази душа блика неземна радост. Тя се опиянява само от вечността и само от идеята за Бога и Безкрая.

●

Днес душата само понякога идва и посещава човека, като лек вятър, и отминава. Защо? Защото не може да стои дълго в човека. Тя идва само за малко да събуди неземното в човека. В този свят душата се проявява странно, чрез малки моменти: чрез финия вятър, чрез очите, чрез Любовта, чрез обичта, като топла радост, чрез молитвата, чрез смирението, чрез скромността, чрез прилежание и т.н.

●

Понякога душите се сближават само поради един миг, който се е случил между тях, но този миг е Божествен, сиреч наситен, и душите го усещат.

●

Душата е изречена, специална дума на Бога. Тя е изречена Несътвореност, изречено Подобие. Душата е създадена като едно безкрайно, тихо море. Тя е една безгранична идея на Бога. Казвал съм ви поговорката: Когато морето е спокойно, мравките излизат да пият вода.

●

Тази душа трябва да я почувстваш с простотата си и с чистотата си. Душата е тайна. В една от книгите, които подготвям, „Поговорки и пословици на Атлантида“, има една поговорка, която казва: Ако искаш да опазиш една тайна (душата е една от тайните), никога не я узнавай напълно. – Така е създадена душата.

●

Свободният дух е отречен от своята воля. Това е девственост, това е едно особено състояние на съзнанието, когато човекът е свободен от чужди образи и влияния. Това е свободата, когато човекът още не е бил.

●

Казва: Щом си истинен и живееш в Бога, Бог извършва твоите постъпки. И кой може да пречи на Бога тогава?

●

Истинният човек обладава Бога в своя дух! Не в размишленията за Бога, а вътре в своя дух, вътре в Съкровената си природа.

●

Бог не е в мисълта на човека за Него, защото когато мисълта прекъсне, и Бог изчезва. Бог е високо възнесен над мисли и размишления.

Бог не се намира в неща, които прекъсват. Бог съкровено пребивава в душата и в духа. Познавам много хора, които медитират повърхностно и оглупяват, защото още не познават Съкровеното.

●

Бог е самата вярност в човека.

●

Ако търсиш единствено своето, никога няма да намериш Бога, понеже не търсиш единствено Него.

●

Бог не се намира в неща, които прекъсват. Бог съкровено пребивава в душата и в духа.

Всичко, което Бог ти изпраща,
е най-доброто

Всичко, което Бог ти изпраща, е най-доброто, защото такова е Божието Битие. Тука само ще допълня нещо: ако ти си наистина смирен, ако приемеш напълно това, което ти идва в живота, ще си направиш точните, правилните поуки. Съвсем малко недоволство и неприемане означава, че ти си вече извън смирението – ще приемеш други поуки, те почти не ти помагат. Има много тънка разлика: при пълното смирение и пълната любов приемаш всичко, каквото ти дава Бог, тотално и научаваш съвсем други уроци. Това е т.нар. „мъдрият опит“.

●

Иначе поуките се изместват, мислите се изместват и наставленията се изместват; вече работят други същества, защото ти си мислиш, че има и друга воля, а действа само Той.

●

Отлъчеността от Бога е мъката на ада.

●

Пребиваването на Бога в самия Себе Си поддържа всички същества.

●

Голямото зло е в това, че човек отделя себе си от Бога. И после Екхарт казва: Злото в човека е помътненото в него. Злото в човека е това, което търси и иска само своето. Човекът не трябва да роптае и да страда, а да види кой роптае в него и кой страда. Злото в човека роптае и страда. Човек трябва да види този, който роптае, и да не му дава гласа си, мнението си, думите си, енергиите си и т.н.

●

Казва: Любовта има особен поглед. Тя освобождава външните неща от техните образи, снема веществото и всичко второстепенно. Така нещата впоследствие се одухотворяват – това е погледът на Любовта. Значи, наистина не вижда грешки, наистина те обича такъв, какъвто си, и това е единственият начин да помагаш на другите. И най-малката забележка „той еди-какво си…“ – ти вече не си в тази Любов, ти си в една по-друга любов, в по-друго смирение и т.н.

●

Съвършенството в Любовта се състои в това, щото всяко бедствие, бедност, страдание, злощастие и позор – да ги носиш доброволно и радостно, съзнателно и спокойно и така да стигнеш до края на живота си, без никакво „защо“. Така говори Майстер Екхарт – без никакво „защо“.

●

Човешката смърт е бедна история, но Божествената смърт е явление. Божествената смърт води до дълбоко себепознание, до себепознание на Бога в себе си.

●

Върхът на Любовта е, когато тя надмине себе си и се превърне в чиста Отреченост. Любовта е пета степен; когато надмине себе си, влиза в шестата степен, изключително качество – висша, чиста Отреченост, по-дълбока степен.

Входът към Тайната на Бога е чистата Отреченост. Голгота, кладите и т.н., всичко това е свързано с тази Отреченост, с този изпит. Тази Отреченост е свойство на самия Бог.

●

Отречеността е по-висша от Любовта, но в нея можеш да влезеш само чрез Любовта. Т.е. трябва да изминеш този път, за да влезеш правилно.

●

Пътят на Отречеността е пътят към Нищото, а това е едно много високо състояние на Изначална, Прадревна Любов – мястото на Великата Пълнота.

●

Дионисий е същество без време, без история, подобен, както казах, на Мелхиседек, на Василид и т.н. Той е преживял някога Божията Истина и затова сега може да се изразява високо духовно и мистично.

●

Дионисий не е история, не е време. Той е Божествено и мистично явление.

●

Казва: Бог е Нищото и ако ти станеш Нищо, ще Го разбереш. Много просто, но изключително трудно нещо за разбиране.

●

Казва: Учителят е мост, въведение, защото Той съдържа в себе си Нещо и Нищо – нещо от тебе и Нещо от Бога – и затова Той може да те въвежда.

●

Отречен от всичко, казва Дионисий, означава свободен от всичко. Такъв човек навлиза в чистия и свръхсъщностен блясък на Божествения Мрак.

●

Откъсни се от себе си и ще бъдеш неудържим и свободен.

●

Казва: Бог живее в тишина, която е извън всякакъв образ.

●

Правилната преценка за нещата, това е самата Божественост вътре в тебе.

●

Когато душата Го познае, тя се отрича, казва Дионисий, от всякакво определение. Тя вижда, че Той няма наименование. Тя вижда, че дори самата тя няма предназначение, и тя навлиза в Нищото, в своето предвечно и абсолютно състояние. И тука душата се е сляла завинаги със своя Прадревен Източник, който е бил изпуснат от Адам и Ева, т.е. от човечеството. Тука душата, казва Дионисий, разбира, че всичко, което се поддава на изобразяване, не е Бог, не е Прасъществото.

●

Тайната на Бога се постига с изключително динамично приближаване. Много специален закон на Дионисий, голяма тайна – хем ясен, хем скрит.

●

Бог е над всеки покой и движение, защото всеки покой и движение е от Него, в Него, спрямо Него и заради Него.

●

И казва изключителна мисъл, нещо много рядко; само велик посветен може така да се изрази: Можещото действие произлиза от Бога.

●

Чистотата, казва Дионисий, не е достатъчна, за да се справи с тъмнината. Само истинността е достатъчна. Чистотата е подготовка; чистотата е само една подготовка за истинност. Лошо е, когато човекът остане само в чистотата.

●

В Исаия е казано: „И ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина“. Именно в тази тъмнина Бог ни проверява – проверява кой колко е достоен. Всеки може да си въобразява всичко, но тука е мястото, където се проверява кой колко е достоен и каква любов има.

●

Дионисий казва: Който има Любов, влизайки в Мрака, той ще познае Бога.

●

Макар че Мракът е недосегаем и незрим, той изпълва нашия невиждащ разум с една велика и необичайна красота. Аз съм ви обяснявал какво означава Божественият Мрак – преизобилната светлина на Бога. Понеже е толкова ослепителна, не могат да я възприемат съществата и е наречена още в древността Мрак. Така и Лао Дзъ, и Хераклит са били наричани мрачни, тъмни същества поради туй, че не могат да бъдат разбрани.

●

Казва: Бог живее в мистичния Мрак на незнанието. – Тук всяко знание е изгонено. И после казва: Кой може да оцелее в Божествения Мрак? Дионисий задава въпрос и отговаря: Кой може да оцелее в Божието сито, в Божествения Мрак? Отговаря: Само този, който е натрупал истинолюбие. – За другите, които преждевременно са искали да влязат там, случвало се е – това е огромна катастрофа!

●

Според Дионисий не трябва да имаме качества – трябва да имаме същност. Казано по друг начин: не трябва да имаме ограничения. Качествата са ограничения.

●

Най-върховният Бог е Мрак за всички същества, защото се състои от ослепителна светлина.

●

Бог е Мрак – означава, че Той е Свръхнепознаваем.

●

Без Бога нямаше да има нито единство, нито множество – казва Дионисий.

●

Казва: В Мрака е скрит Изворът на живота.

●

Бог е произлязъл от Безименната Си Свръхсъщност.

●

Казва Учителят: Не да си недоволен и да роптаеш, но всяко страдание като дойде в тебе, то трябва да роди в тебе една благодарност. Да благодариш на Бога, че си се удостоил да страдаш.

●

Щом кажеш, че всичко е от Бога (а наистина само една воля действа), тогава защо ще роптаеш? Ако е от Бога страданието, значи добре е дошло! Боледувам – добре дошло! Безпаричие – от Бога е – добре дошло! Ако така разбирате – това е право.

●

Всяка мъчнотия е за добро, всяко страдание е за полза.

●

Ако човек говори много, не струва и ако говори малко, пак не струва – това е наука. От многото, което знае човек, трябва да знае какво да каже и какво да премълчи във всеки даден случай.

●

Когато направиш една погрешка, кажи: То си е Божия работа. Сега ще ви обясня защо е така, защото някои мислят, че не е така. Но когато Учителят говори, Той знае защо казва нещата – във всеки момент това е много високо съзнание, Свръхсъзнание. Значи, когато направиш една погрешка, кажи си: То си е Божия работа. Благодари на Бога, като направиш погрешка, защото Бог те наблюдава и всякога ще те спре на половината, за да не направиш злото, което вече води към непоправимост. Ето защо има много грешки – те те спасяват от непоправимо зло, защото стигне ли се до непоправимост, вече няма Божия помощ – тя се отделя, остава за в бъдещето, за други времена. Ето защо стават много грешки и който малко или много е съзнателен и се усъвършенства, той се спасява от нещо непоправимо.

●

Критиката не изправя хората. Вместо да критикуваш своя ближен, помоли се той да се справи със своя гняв.

●

Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш – в това се състои обходата, новият подход, новото в света.

●

Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи, тя е негово богатство.

●

Дзен е пробуденост. Пробуденият не трупа знания, трупа чистота.

●

Знаещият може да стане голям музикант, голям художник, голям философ, но тука Пустотата не идва. Пустотата идва само при чистотата. Чистотата е врата за Безкрайността. И когато станеш Пустота, т.е. чисто съзнание, ясно разбираш всички илюзии на света.

●

В Дзен целта не е да мислиш кое е правилно и кое не е, а да растеш и да се развиваш в чистотата на съзнанието.

●

Чистото съзнание не се занимава да осъжда, да не одобрява. То просто живее в истината, изпълнено с истински живот, няма какво да не одобрява, то е чисто. Изначално неосъждащ, защото той знае, че критичният подход към живота е вкореняване във външния свят. Значи колкото повече критикуваш и не одобряваш хора, партии, народи, ти все повече се вкореняваш във външния свят

●

Дзен-учителят е нещо много истинско, защото той никога не те води към себе си; той те води към истината. Никога не те води към себе си, той не иска последователи, нито ги търси и дълбоко в себе си не ги иска – той те води към истината, ти самият да познаеш себе си, Източника.

●

Учителят казва: Без Любов злото си остава зло, с Любов злото се видоизменя в добро. Злото няма защита срещу Любовта.

Когато мислиш отрицателно за злото, ти го приближаваш към себе си

Когато мислиш отрицателно за злото, ти го приближаваш към себе си, ти го призоваваш. Злото не може да избере някой, ако той не го е избрал.

●

В Дзен да умре обикновеното съзнание, това е просто отказ от страст, алчност, егоизъм, омраза, амбиции и т.н. И това може да стане, според Дзен, извън пределите на манастира, няма нужда даже от манастир – ти си манастирът, вътре в тебе е манастирът. Целта в Дзен е да се излезе извън пределите на смъртта и живота и да се заживее истинският живот.

●

Искрата – квинтесенцията на духа. В най-дълбокия смисъл тя е син на Бездната. Духът е син на Бога, в най-чистия смисъл, в един много възвишен смисъл. Затова Бог се обединява с чистия дух; искрата е от по-дълбоко измерение. Искрата е свързана, както казах, с Абсолютното съзнание – нещо много повече от Божественото съзнание. Чистият дух е, пак казвам, син Божий, но искрата е Абсолютно съзнание.

●

Това означава, че човека го очаква велик път: от време към вечност, от вечност към безкрайност и от безкрайност към тайната на Мистерията.

Например трите шестици е число с двоен смисъл. То е едновременно хем залез, хем възход, т.е. за недостойните е залез, за достойните е възход. Значи за неподготвените това е зло, защото това число съдържа в себе си, в нисшия си аспект, много гъста, демонична енергия, която някога е била отделена от Бога. Същевременно това е скрит възход за духовете, за верните и неизменните.

●

Казано по друг начин: чрез числото трите шестици Бог ще направи голямо пресяване. Значи трите шестици е сила, която в часа на Истината ще улови телата и нисшите души за своите бъдещи планове. Силата на това число ще обедини в човека астралната, менталната и физическата нечистота, ще ги сгъсти в него за други прераждания и за други уроци.

●

…работи с Дао и всичко ще се устрои. Мога да го кажа по друг начин: Отдай живота си на Бога и няма какво да устройваш в живота си, т.е. отдай се на Бога и няма нужда да устройваш живота си, защото само Дао може да го устрои както трябва, ти не можеш.

●

Книгата „Дао дъ дзин“– „Древният път“– е вечна книга, нищо общо с времето и света. Това е чиста мъдрост. Главната идея на тази мистична книга е, че всеки трябва да отстъпи живота си на Дао

Думата път в тази книга е символична и тя означава самодостатъчност. А от друга страна, път означава да пребиваваш в състояние на самопревръщане.

●

Според Стареца, според Лао Дзъ, героизмът е нещо много излишно. Героизмът е винаги опасен и вреден, защото той развива съпротивата. Казва: Като не оказваш съпротива, успяваш да устоиш. Ето ги неговите методи. Както и Учителят казва: Дяволът се побеждава без усилия, това е най-безпомощното същество, една сламка не може да мръдне. Но ако нямаш будност, вече е друго.

●

В недеянието няма да видиш желание и затова то е безкрайно. В действието има желание и затова в него ще видиш крайното, смъртното.

●

Недеянието означава да се вкореняваш все повече в Дао, все повече в безкрайността.

●

Мъдрият се ръководи от самото недеяние. Това е неговият учител. Недеянието наставлява мъдрия без думи, отвътре.

●

При недеянието нищо не остава неуредено, просто Дао действа.

●

Същността на Истината не се проявява с действия, а с недеяние. Който действа, ще претърпи неуспех.

●

Тайната на тайните е наречена недеяние. Недеянието винаги успява, защото тук действа самото Дао.

●

Пак казвам, това не става изведнъж. Ако някой иска изведнъж да постигне победа над изкушенията, не става така. Срещал съм такива: „Край на всички изкушения“, после пак пада; после пак почва и пак пада. Върви постепенно и искрено, Бог ще види твоите старания и в един определен момент след много тренировки Бог ще ти даде заслуженото. При мене се получи на седмата година – всеки ден тренировки, седем години, и вече нищо не може да ме изкуши. Не го казвам да се хваля, а в името на смирението. Това означава, че всеки от вас може, някой може и за три години да го постигне, това е въпрос на изключителни старания и усилия. Всичко друго Бог ще го допълни, тъй като то е заедно с Бога.

●

Ако не си изкушаван и не се научиш да преодоляваш изкушенията, няма да получиш собствената си дълбочина. Исихастите казват (след време ще говорим за науката за безмълвието и мълчанието): няма да получиш своето безмълвие. Има истинска степен на безмълвие, там е срещата с Бога. В окултизма се казва – няма да получиш собствената си дълбочина, а исихастите, безмълвниците казват – няма да получиш своето безмълвие. Не мълчание, безмълвието е по-висока степен.

Душата трябва да стане СЪЩНОСТ

И материята, и душата са се нуждаели от развитие, обаче материята трябва да се овладее, а душата трябва да стане СЪЩНОСТ. Думата Същност е по-дълбока, защото тя означава ВИСОКА ОРГАНИЗИРАНОСТ НА АБСОЛЮТНО НИВО.

Помагайки на Земята, душата израства в себе си; помагайки и на другите, също израства в себе си. И така тя след време ще бъде Същност, но засега я наричаме душа, или както я наричат Ба Хену в Египет.

Това означава самият Бог в действие

Божието наказание е скрито предпазване. Това е хубаво да се запомни. То е Неговата скрита милост.

Злото е замисъл на Бога, за да може в нас да се събуди самият Бог и Той да ни ръководи. Защото Той много иска да ни ръководи, но ние трябва да Го разберем. Той иска да ни ръководи в нашия път, а не втората Му сила – Сатана.

Борбата на тия, които се борят със злото, е много жалка, защото това е борба само с един условно, привидно паднал херувим, а той просто е част от скрития Бог. Тогава с кого се бориш? И Библията пак предупреждава: Не се противи на злото.

Тези, които се борят със злото, забележете, Кабала казва, стават част от злото. Това е закон. Тези, които се борят със злото, се свързват със злото и стават част от злото. Така постепенно човек става обречен.

Само чрез единство с Бога човек може да го преодолее. Злото е разрушило много цивилизации, които са мислили, че творят добро. Но тяхното добро не е било истински възход към Бога и тогава идва казаното в Библията, което и преди съм казвал, в Исайя. Сам Бог казва в Исайя: „Аз творя зло“, т.е. Аз разрушавам цивилизации. После им дава нов шанс, като те вече носят други имена: египтяните са преродени атланти; атлантите са други преродени.

Това означава самият Бог в действие, т.е. Бог руши определени цивилизации чрез Себе Си, чрез една част от Себе Си. После отново ги гради пак чрез Себе Си, защото всичко това Той го води към бъдещи Божествени цивилизации, нематериални, неограничени. И после отново ги руши, и отново ги гради, защото Неговият замисъл превъзхожда всичко, т.е. Той им дава нов шанс за развитие.

●

Понеже светът и цивилизациите са неузрели за Великата Мистерия, скрита в Него, ето защо е създадено злото. Но целта на злото е да руши невежеството, не цивилизациите, а невежеството в цивилизациите. В случая то е наречено малкият бог, а самият Бог, Големият Бог, Великият Бог, Той руши, но те работят заедно от древността досега. Имат още много време да рушат и да градят просто защото невежеството е голямо и огромно.

●

И така злото ще служи на Бога и ще руши, докато всичко израсне до своето най-високо ниво на божественост. Не даже на духовност, а на божественост. Защото Бог не може да строи Себе Си върху нисшето ниво на невежеството. – Той няма как да построи Себе Си. Въобще върху невежество не може да се строи никаква цивилизация – нито духовна, нито божествена. Това най-дълбоко са разбрали толтеките.

●

Енох казва: Меркаба е нашето безсмъртно тяло, първичното безсмъртно тяло. Това е живот в Божието Присъствие.

●

Когато тържествува любовта, тогава човек влиза в Бога. Меркаба означава да си вечно свързан с Отец и с божествената вселена. За връзката си с меркаба човек трябва да избере изцяло пътя на древните, пътя на боговете, наречени пранарода, пътя на най-древните.

●

Меркаба е тяло, което е над живота и над смъртта. Тя е първичното, когато още е нямало живот.

Юда осъзна и поиска това,
което искаше самият Бог

Юда осъзна и поиска това, което искаше самият Бог. И така Юда отстрани от себе си това, което другите ученици на Христос нямаше да могат. Юда отстрани от себе си, забележете, висшето Аз, което е също преграда, но висша преграда, много по-опасна от нисшето аз. Юда го отстрани.

Юда се отказа от свободния избор в името на замисъла на Бога. А това е много важно, защото така самият Бог вече можеше да изгради Себе Си в Юда

●

Меркаба е мярката за истинната и първична любов към Отца, която е освободена от физическа, астрална и ментална материя. Но Енох казва: Не е лесно да понесеш толкова много любов и светлина, която съдържа Бог. – Това също може да се окаже бреме, ако не си подготвен, ако не си узрял.

Свършекът на света се заключава в посещението и появлението на меркаба, защото чрез меркаба всички наши тела стават синтез на светлината. Ние може да ги имаме – физическо, астрално и ментално – но вече не сме привързани към тях, освободени сме от тях. Стават синтез на светлината и се присъединяват към обществото на светлината, създадено в чест на Господаря на светлината. Всичко това, казва Енох, е Братството на Вечната светлина.

●

Енох казва: Любовта е създадена като една велика необходимост за божествен живот. С любовта трябва да обхванеш всички светове и най-накрая самия Бог. Значи до такава степен трябва да се разшириш. Значи любовта е създадена, за да разшири нашето съзнание до всички светове и след тези светове да стигнем до Господаря на светлината.

●

Бог е дал свободен избор, за да може любовта да стане доброволна към Него – доброволна.

Важни неща

(Първа идея за размишление)

Причината да не работи човек истински върху себе си е уютната и уплътнената лъжа и липсата на искреност към себе си.

●

Желанията са направили душата тежка. Желанията са отношение към себе си, а любовта е отношение към Бога.

●

Гибел за човечеството няма да има. Ще има само две неща (Майстер Екхарт): Падение назад и възход напред.

●

Злото е зло отвън, за да изработи доброто отвътре.

●

И князът на светлината, и князът на тъмнината работят и служат на великото, неделимо Единство, на Неговия замисъл.

●

Времето и бремето съществуват само в нечистите мисли и действия, те се намират там.

●

Всеки човек, който няма любов към Истината и Бога, не се развива правилно. А всеки, който не се развива правилно, се превръща в опасност за себе си и в относителна опасност за другите.

●

Истинският човек няма бъдеще. Той има нещо повече, казвал съм го, той има Бог в себе си. Той има любов, дълбочина и пълнота.

●

Върховната заповед на Делфийския оракул е: „Познай себе си.“ А познаването на себе си постепенно се превръща в познаване на всички неща.

●

Оракулът говори кратко и с намеци, такъв е неговият стил. Например питали го: Как да се отклоня от предопределението на съдбата? Оракулът казал: Посвети се на неизменната цел. – Той не обяснява, той само казва и който е достоен, който е търсач, ще разбере. Около седемстотин въпроса са му задавали, друг път ще се спирам по-подробно на Делфийския оракул. Например друг въпрос към него: Кой е пътят към Бога? Оракулът казал: Вход няма. – Така отговаря, с намеци.

●

Не е твоя работа да се бориш с лошите си недостатъци, казва Майстер Екхарт. Растенията не се борят с плевелите. Просто дръж постоянна връзка с Бога. Градинарят ще махне плевелите. Ти само имай и търси постоянна връзка с Бога. Когато дойде времето на Градинаря, Той много лесно ще махне плевелите.

Който има непривързана любов, той придобива целостта си, защото той люби, без да очаква. Любовта е осъзнаване на любящото присъствие на Бог вътре в нас.

●

Всичко, което ти се случва, е свързано със скрития Бог, Който е любов.

●

Невежеството е пълно със знания, а мъдростта е пълна с любов и безкрайност. Тя е пълна с Бог.

●

Знанията са друго име на тревогите. Какво нещо е тревоженето? Безверие. Тревоженето е друг образ на безверието. Любовта не е от този свят на тревоженето, тя не е от този свят на ума.

●

Един мъдрец е казал: Ако съществува бог, когото аз мога да позная, то такъв бог аз не го считам за бог.

●

Реален е само Бог. Всъщност работи чрез дявола една скрита част от Бога. Тя работи потайно за великото Единство и чрез дявола – чрез тази част от Себе Си. Т.е. скритият Бог движи всичко, движи развитието.

Аз съм Музилл

Едно от особените имена на Бога в суфизма е името „Аз съм Музилл“, т.е. Аз съм този, който ви отклонява от пътя, за да може въобще да се развивате. – Именно оттам идва идеята на Бога да отклонява много хора, за да могат въобще да се развиват.

●

При Истината дяволът вече е зависим, зависим от Бог в човека. Тука правата на дявола са строго ограничени. Тука властта му е отнета, защото в Истината няма право да действа дяволът; в Истината може да действа само Бог. Това означава, че който заживее в Истината, обърква всички планове на дявола, защото тук Бог прави плановете на човека. Но който е в лъжата, тогава се досещате, дяволът му прави плановете.

●

Тази особена реалност, наречена дявола, разрушава всичко, което не е съкровено и истинно, всичко, което не е Божествено, всичко, което е противоположно на Бога. Именно затова Бог си е създал такава система. И Неговият замисъл, на Бога, е за Божествено човечество.

●

Дяволът руши всичко, което не иска развитието и Истината, т.е. същността.

●

Същността на Бога е явна. Работата на дявола е прикрита. Но целта им е обща, те работят заедно.

●

Разликата между Бог, Луцифер, Сатана и дявола е разлика в степените на дълбочина и на могъщество. Понеже Бог е Истина, Той е могъщество.

●

Който допуска лъжата, той допуска в себе си зависимостта от дявола и от неговите планове.

●

Единствената карма, това е условно казано, която дяволът може да си направи, е, ако се откаже да изпълнява волята на Бога. Но тогава той тръгва към Звяра, той тръгва към огромно саморазрушение и затова той просто изпълнява Божията воля.

●

Луцифер е чиста духовна същност, тъй като е херувим. Той е скрит духовен и велик син Божи. По-надолу той вече е Сатана, той е полудуховна същност. А при слизането си още по-надолу в дявола той е вече ментална и астрална въображаема същност, въображаема, условна реалност. И ако човекът е духовен, тогава във въображението му не може да се образува дяволът и неговите планове. Но ако човекът е психически, астрален или ментален, тогава в него много лесно се образува дяволът; дяволът използва неговото въображение. Защото астралният и менталният човек са нереални, те са недуховни, те не са същностни, което означава, че астралният и менталният човек трябва само да се пречистят напълно, за да отстъпят място на духовността.

●

Докато не се освободиш от собственото си зло, дяволът винаги ще те преследва.

●

Засега светът е жалко царство, защото е човешко царство, а не на Бога и затова сега тук владеят други закони. И поради това и злото е тук. Все пак тук трябва да кажа, че между всичките тези трудности в това човечество се заражда тайно, невидимо, навътре съвсем друга цивилизация. Всичко това става неуловимо, защото Бялото Братство работи.

●

Бог владее злото в царството на Истината, в сферата на Истината и всеки, който заживее в Истината, влиза в царството Божие, в присъствието на Бога, понеже Истината е Божие царство. Затова, между другото, съм ви говорил много за духовните дневници, особено за дневник на Истината, където бдиш над всяка дума. Какво означава духовен дневник? Да въведеш цялото си внимание през деня в Истината или в някое вътрешно качество; не частично внимание, не да казваш „аз уважавам Истината, да, да, разбирам“… Нищо няма да разбереш. Който е тренирал, знае какво казва, какво премълчава, какво скрива, защо го скрива, докъде да говори. Дори и когато някога рядко прави грешка, той знае накъде води тази грешка. Дори и когато изглежда, че говори несправедливо, има тайна – той владее, защото е тренирал, защото самата Истина го е обучила. Дори понякога се случва така: самата Истина прави така, че този човек да сгреши, намесват се висши същества да допусне някаква малка грешка, за да се смири и още повече да се концентрира. Но това не са човешки грешки, а грешки на ученик. Разликата между човек и ученик е много голяма. Няма нужда друг да му казва грешката, защото той веднага я вижда, понеже е тренирал и знае какво иска да му каже Духът, т.е. малки, тънки послания.

Той сам отговори накрая на
Своята молитва

Вътре в мен се молеше Бог и Той сам отговори накрая на Своята молитва. – Ето вижте тук много тънък закон: ние мислим, че се молим. Всъщност това е план на Бога, за да ни достави чрез молитвата нещо важно и разумно, което искаме. И най-накрая да ни достави Себе Си. Всъщност ние се молим заедно с Бога, но в един по-дълбок смисъл Бог в нас се моли за нас.

●

Чрез любовта и смирението ставаш син на Бога, чрез отречеността ставаш син на Бездната.

●

Връзката с Божественото Нищо е отреченост от себе си и завръщане в състоянието на несътвореност.

●

Чрез отречеността Бог може да проникне много по-дълбоко в мене, отколкото чрез любовта.

●

Любовта, казва Майстер Екхарт, ме принуждава всяко нещо да го търпя заради Бога. И аз го търпя. А отречеността ме води в това, нищо друго да не приемам, освен Бога (в по-дълбока степен)

●

Бог непременно, казва Майстер Екхарт, Той даже е задължен, непременно трябва да се отдаде на отреченото сърце. Едно е с любов да прониквам в Бога, друго е отречеността. Тя задължава Бога да ме люби, защото чистата отреченост превъзхожда всички сътворени неща.

●

Отречеността е толкова приближена към Нищото, че нищо тънко и фино не може да се задържи в нея, освен само и единствено същността на самия Бог. Между Нищото и съвършената отреченост нищо не може да се помести, освен Бог.

●

Бог толкова много желае ти да излезеш от себе си, за да влезе Той със Своята пълнота, защото тази пълнота е създадена за тебе, за истинския човек. – Както виждате и при Юда, той излиза от себе си и се отказва от своето висше Аз; това не е просто евангелие. Другите евангелия в Библията са обикновени, другата година ще ви говоря пак за Юда; те създават външно християнство. Евангелието на Юда е съвсем друг ключ към Бога. То създава вътрешното християнство.

●

Всички молитви и добри дела много малко докосват Бога. Всички молитви и добри дела не възприемат Бога така, както отречеността.

●

Създанията на светлината са длъжни да търсят нещо, което е много повече от вечния живот. Трябва да се търси съсредоточието, Източникът на тази светлина. Тази светлина е само една еманация, едно излъчване на Божествената любов, но навътре има нещо по-дълбоко и нещо друго.

●

За да дойде меркаба в човека, той трябва да бъде преобразен, защото меркаба е ключ към нещо съвсем ново. Ще можеш да проникваш навсякъде и в името на Бога. Ще търсиш не знания и информация, а мъдрост и ще дойдат истинските методи, как да помагаш на съществата, включително и на ангели.

●

Според окултната наука смисълът на живота е в непрекъснатата връзка с Бога.

Земните хора са заключени в
своите тела

Мистика – Енох

(Трета идея за размишление)

Земните хора са заключени в своите тела (вижте как го обяснява), за да не влязат в много по-големи и тайни изкушения, които ще привлекат много по-дълбоко, тайно и страшно зло. Това ще ви обясня след време, когато говоря за Звяра. В Луцифер, който слиза в злото по замисъл на Бога, и във всички тези демони влиза най-древният Звяр, отвъд трите шестици, отвъд Антихриста. Само Абсолютът, Бездната го съхранява, само Тя може да го управлява. Това е най-древният застой, най-твърдият материализъм във всяко отношение. Това е Звяр, който превъзхожда всяко зло, но то е друга тема, не е днешна тема. Тук само го вмъквам между другото. Значи има такива изкушения тайни, които ако не беше това зло, щяха да навлязат в хората и даже тогава демонизирането щеше да изглежда като нещо приятно. Голямото демонизиране е също от голямото зло, но то е нещо приятно в сравнение с това, което имам предвид.

●

Но образът е нещо творческо и временно и с изтичане на живота той ще умре. И затова е необходимо подобието. То е пространство за развитие. То е път към преображение. Подобието е по-дълбоко от образа, защото то може да задържа постоянно светлината. – Образът не може толкова постоянно да задържа, но подобието – подобието може да задържа светлината. По друг начин ще го кажа: Душата е образ на Бога, Духът е подобие на Мистерията. Затова душата не е цялата светлина, тя е прекъсната светлина – висша душа, но тя не е цялата светлина. Цялата светлина се намира в Духа.

●

Греховно е всяко съзнание, което не се използва за духовно развитие. И казва: Грехопадението е отделянето на ангелите от живата светлина, което е нежелание за участие в Божествения план. – Значи в един момент те са проявили нежелание за участие в Божествения план. Те са се отказали от развитието си към Бога и към Неговата скрита универсалност.

●

Отделените ангели се отказали и от служенето. Какво казва Енох за думата служене? Служенето е откривателят на тайните на Бога, а не усърдието. – Значи ти може да имаш усърдие, усилия, той говори за нещо по-дълбоко, нещо узряло – служенето. Това, което се превръща в жертва.

●

Мощни окултни сили постига само този, който чрез воля победи астрала и всички удоволствия на света.

Мистичната роза

(Идея за размишление)

Удоволствията, сексуалните работи, голямото приемане на храна, наречено така „приятно“ преяждане, това са все усилвания на връзките с астралния свят. В това число и завист, омраза, ревност… Ревността е второ измерение, чисто животински свят, докато жертвата е от шесто измерение – съвсем друг път, съвсем други разкрития, съвсем други неща. Но това е друг въпрос. Всичко това усилва връзката с астралния свят и това вкоренява ума в човека, неговите закони и методи, и правила, а те са методи на змията. И те са достатъчно деликатни, за да объркат много ученици, дори и в известен смисъл полудуховни и напреднали ученици. Това вкоренява същевременно и злото в човека.

●

Във важни моменти аз ще ти кажа нещо не чрез себе си, а чрез Бога. Казвам, това е идея.

●

Удоволствията са метод на Черното Братство, който създава робство. Трябва да кажа, един от най-силните методи, едно от най-силните оръжия на Черното Братство. Все човекът да обича някакви удоволствия, за да може да стане привързан, болезнен, болен и т.н. Удоволствието от сексуалните влечения (преди време говорихме и по този въпрос), от пари, от жаждата за власт, от политика, от преяждането, за което говорих, означават да си посегнал на своята свобода. Няма по-лошо нещо от това ученикът да посегне на своята свобода, на своята Божественост.

●

Според Юда спасението е сливане с Бога, а с Него се слива само Любовта, само Божественото. И спасението не е да възкръснеш в тяло, а да преодолееш този свят и да възкръснеш в духа.

●

Според гностиците човек придобива спасение не затова, защото вярва в Христос, това няма да помогне; не затова, че вършиш добри дела, това няма да помогне. Човек се спасява само благодарение на познаването на Истината, на истинското знание, на истинското познание на Бога – това е единственото спасение. Всички други видове спасения са въображения.

●

Спасението не идва чрез поклонение към Бога, а чрез истинско познание на Бога.

●

Обикновените знания, това е умът и затова древните мистерии казват: Умът, това е една велика изостанала цивилизация – умът, съществата на ума, не на духа, не на съкровената душа, а на ума. И тази цивилизация е вътре в нас, затова има свят и затова има хора. И затова много хора са се давили, казват мистериите, и продължават да се давят в това огромно море, наречено умът. На едно място Учителят казва: Що е умът? Това е древната змия. – Същевременно когато го овладеем, става велик приятел, велик служител, но когато е овладян, иначе той винаги ще отклонява човека.

●

И така спасението е в гносиса, или в откровението. Но откровението е опасно нещо, ако не си подготвен. Защото откровението е среща с Истината и тук човекът трябва да е напълно подготвен, не донякъде, както учениците на Христос. Напълно подготвен, както е бил Юда, както е бил Ал Халладж. И този, който не е подготвен и се срещне с Голгота, в него се вселява и зло, и мрак. Такова същество става същество на злото. Няма значение, дали това зло е малко или голямо, или ще се увеличава; става същество на злото, понеже не е могъл да понесе Истината.

●

Човекът е, казва Ал Халладж, велик творец на дявола в себе си, а дяволът, той само идва впоследствие. – И той даже има благородна цел: да ти покаже тебе, да ти покаже да видиш себе си, защото това е твое отклонение, а не на дявола.

Самото погрешно разбиране на нещата, това е злото.

Злото е само инструмент на Бога за твоето преобразяване. И казва после Ал Халладж: Що е злото в човека? Що е дяволът в човека? Това е просто самият човек.

●

Веднъж Ал Халладж попитал един много напреднал суфи, Ибрахим Хаса, така се казвал този суфи: Ти какво достигна в суфизма през твоя дълъг път? – Той бил голям, известен суфи, тридесет години практики, молитва, вяра в Бога, упование и т.н. Ибрахим му казва: Вече тридесет години моето място е вяра, доволство и огромно упование в Бога. – Тогава Ал Халладж му казал: Брат, ти си на своето място, но ти си погубил живота си напразно. – Забележете, ти си погубил живота си напразно. Дава му съвет: Загуби себе си в Бога и няма да искаш нито вяра, нито упование, нито успокоение, защото ще имаш самия Бог. – Когато Бог е в тебе, какво упование, каква вяра е нужна? Ето съвета на Ал Халладж. Има суфи и суфи. Има степени и степени.

●

Борбата със злото не се води между добрите и лошите хора, народи, класи и т.н., а вътре в самия човек.

●

Бог няма враг в лицето на злото. Ако Той би имал враг, това означава, че Той не е Бог, т.е. злото не е враг на Бога, злото е враг на застоя, на човека, който е в застой.

●

Целта на злото е да се създаде Бог в хората. Много благородна мисия и много тежка. Засега нито Христос е успял както трябва, нито Сатана, понеже човекът е много сложно и трудно явление, много упорит.

●

Злото работи за Бога и това е неговата опора, иначе то нямаше да има опора.

●

Материята не е зло. Материята не препятства на душата, въобще на душите да се устремяват към Бога. Това, което е причината за злото, е влечението към низшето. Злото не съществува, но то присъства, за да осъществи благото, наречено Бог.

Ситра ахер

Кабала казва още: Злото се нарича ситра ахер. Ситра ахер означава другата страна; не зло, просто другата страна. И една от най-тънките уловки е, когато се явява убеждението, че Бог е на другата страна. Бог никога не е на другата страна. Той никога не е на страната на злото или на твоя враг, но така изглежда – сякаш Той е против вас. Но Кабала казва: Бог е винаги на ваша страна, достатъчно е само да Го призовете. (формулата „Призовавам Този, Който е роден от Самия Себе Си“)

●

Бог е навсякъде, където ти Го допускаш.

●

Любов към Бога означава: не върши постъпки, които пораждат проблеми, т.е. не създавай пространство за хаоса. И ако не постъпваш по този начин, по този закон на Любовта, ти вече си езичник и еретик.

●

Бог не иска да спаси грубата и външната плът на човека, за да не може тя да тържествува в своето своеволие и затова има смърт, за да бъде съкрушено своеволието.

●

Върху смъртното тяло работи собствената воля на човека и тя си го разрушава, защото това своеволие е отдалечаване от Бога. Ето защо тялото трябва да се мъчи и да страда, за да не бъде всичко това струпано върху душата; тялото поема товара.

●

Чрез завръщането на хората към Бога ще се роди вечното единство, защото Бог не желае нищо друго, освен Себе Си.

●

Тъмнината в човека е неговият ад, неговата мъка. Това е всъщност гневът Божи. А светлината в човека е Царството небесно, в което огнената мрачна мъка се е превърнала в радост. Това, което в тъмнината е причина за печал, в светлината е причина за откровение и радост, т.е. огънят в любовта е царство на радост; огънят в тъмнината е мъка, гняв и враждебност.

●

Земният ум не знае, че Бог обитава в него и че му е по-близък от собствения му живот, и че волята на самия земен ум е изхвърлила Бога и се е отдалечила от Него.

●

Който е умрял за външните неща, е получил съвсем нов смисъл и нова воля, които са устремени непрестанно към Бога.

●

Всеки човек е длъжен да съкруши злото в себе си и да се пресътвори.

●

Къде живее любовта в човека? Бьоме казва: Там, където не живее човекът. Къде е това? В съвършено преданата воля. Когато ти искаш да постигнеш любовта, тя отлита от тебе. Но когато ти съвсем ѝ се предадеш, тя се превръща в твой живот.

●

Когато замлъкнат в тебе желанията, тогава ще откриеш в себе си вечния слух, вечното зрение и тогава Бог ще слуша и ще вижда чрез тебе.

●

Истинската Любов е висше сливане със Славата Божия.

●

Водата е също голяма сила, която живее в Бога. Тя е негова духовна енергия – лека, течаща, светла, духовна, подвижна сила, защото изхожда от духа. В нея свободно може да влиза духът и да разполага с нея във всякакви посоки, и да прави каквото си иска. Тя е негово качество.

Който има твърдо намерение да изостави злото, ще му бъде дадена много силна помощ.

Който има твърдо намерение да изостави злото, ще му бъде дадена много силна помощ. Но да умре злата воля в човека, е нещо много, много болезнено. Както казах, според Бьоме, дяволът е княз на този свят, но не е господар, т.е. Бог управлява чрез него в този свят; в ангелския свят управлява без него, но в този свят – чрез него.

●

Дяволът може да господства само в злото, и то само когато злото е възбудено, предизвикано от самия човек и по някакъв начин желано. И после Бьоме казва: Що за тщеславен труд е човешкото добро, за да дойде накрая Божият съд върху него. Твоето смирение трябва да те направи нищо и тогава ти ще бъдеш за дявола безводен и пуст, ти ще бъдеш неуловим. Дяволът няма власт дори над една сламка. Когато мракът на дявола дойде върху тебе, посмей се над тази мрачност.

●

Не съществува нито земя, нито време, нито място. Съществува само Един Вечен Бог. Мистичното познание веднага те лишава от народност и дом.

●

Бог е начало без начало и край без край. Бог е всичко. Бог е ад за тези, които са в ада, защото те просто живеят в Божия гняв.

●

И после Бьоме казва: Аз съм като мъртъв, когато Божествената Мъдрост се ражда в мен. Аз не съм аз. Аз не знам тези неща, но Бог в мене ги знае.

●

Когато душата заживее в неизменното, тя побеждава дявола.

●

Петото тяло има любов и затова получава и Божествения метод. Тука не говоря за другите тела, концентрирам се само върху петото тяло; те не получават такъв метод.

●

Любовта в петото тяло е едно велико осъзнаване на Бога в себе си. Петото тяло е осъзнаване, че Бог тече в тебе. Когато си в петото тяло, получаваш постоянни нови откровения. Животът в петото тяло е постоянно обновление.

●

Петото тяло е любовта. В любовта няма бъдеще, нито надежда, защото любовта е нещо, което е просто всякога. Петото тяло в човека е неговата вечност, работещата вечност. Петото тяло живее пробудено. Тука човек ръководи себе си, а Бог само го направлява.

●

Зрелостта е в петото тяло. Наричам я узрялата искреност. Това не е искреност отвреме навреме, понякога, а узрялата искреност. Щом си искрен към себе си, ще узрееш.

●

Казва: Предназначението на живота е само едно – да откриеш Бог в себе си. – Това е посланието на сфинкса, няма друго послание в света. Това е единственото предназначение на живота. – Ама какво да правя? – Това е. Да откриеш Бог вътре в самия себе си.

И казва още: Чрез Мъдрото Слово ще бъде спасено словото.

●

И така Дървото за познанието на доброто и злото е желанието, коренът му е желанието. От това желание вече произлизат безбройни престъпления и болести.

●

Ето защо при толтеките се говори много за намерението, защото в намерението има сила, която видоизменя желанието. Желанието е: търсиш и нищо не намираш, а думата намерение означава да намериш. Разбира се, да намериш Бога, себе си и т.н., своята божественост.

●

За тях потопът е имал, забележете, свещено значение. То е като празник. Върви го обяснявай на земните хора. Земният човек ще загуби империята си и т.н. Според рмоахалите в потопа, в големия катаклизъм на природата погива външното, излишното, плътта. Затова Христос изоставя тялото си на кръста – външното, а чистият, духовният елемент на избраните, той се отделя. По-късно това се нарича възкресение. Това са го постигнали милиони хора – възкресението.

●

Аменор им казал, че меркаба е есенцията на този чист и първичен Свещен огън, наречен кристал. По-късно ние го наричаме Свещеният огън на Любовта. Всъщност този кристал е самото древно тайно учение. Енох нарича меркаба Тронът на Бога и точно така е – меркаба е Тронът на Бога.

В Лемурия астралният Адам избрал мрежата на желанието, което означава, че избрал пътя към материята. Той се отрекъл от Любовта, която е образът на чистата вътрешност. И така той си е създал, както казах и преди, вместо Любов – страст, втора душа. Първо имал висша душа, после си създава втора душа, нисша душа. Така той се отделил от висшата си душа. И тази втора душа, нисшата, го повлякла надолу в земно сгъстяване.

Ценно предизвикателство

А грехопадението, според толтеките, е само много ценно предизвикателство, чрез което да се развие истинска любов към Орела, а ние го наричаме – да се развие истинска любов към Бога, т.е. да се разгърне пълнотата на тази любов. А иначе когато сме в неразбиране, тогава грехопадението си остава грехопадение.

●

Въобще странно нещо е сътворението. То е дело, тука ще го обясня според гносиса, то е дело на несъществуванието. Разбира се, че всичко изглежда някак си реално, но всъщност реален е само Бог, а той е несътворен. И понеже е несътворен, Той е абсолютно съхранен. Ето защо Бог е вечен и неразрушим, защото е истинска част от Върховното Нищо, от Абсолюта.

●

Светът е сътворен освен това не от самия Бог, а от вторична сила. Пак е Негова сила, която е отделена от Него. Това са боговете. Докато първичният Бог е създал истински реални светове – Агарта, Лутания, то вторичният Бог е създал външните светове и този свят, т.е. несъвършените. Значи всеки създава каквото може да създаде, според своите сили.

●

Човек създава въображаем свят и почва да мечтае в него, започва да мисли, че той е реален. Той мисли например, че има империя. Един милиардер да кажем в света, не знае тука колко е беден, колко е назад. Той си е създал империя и мисли, че този свят е реален. Достатъчно е една малка отровна рибка да го докосне и може да угасне животът му.

●

Злото го няма в любовта, то се намира скрито в природата на желанията. Преди говорихме какво означава желание. Желанието не е любов, не може да обичаш Бога с желание. Не може да обичаш, когато Бог ти помага, пък когато не ти помага, да не обичаш. Или обичаш Бог при всички условия, или не Го обичаш. Всичко е Бог. Откъде знаеш, че злото, което ти изпраща Бог, няма да те направи дълбок и след време да станеш Бог. А това е точно така, но ако разбереш.

●

Казано по друг начин, сфинксът казва: Постоянно трябва да мислиш за Бога. Докога? Та Кхора казва: Постоянно трябва да мислиш за Бога, докато станеш бог. Значи на въпроса „докога“ той отговаря – докато станеш бог. И само когато станеш бог, ще познаеш Бога.

●

Петото тяло познава единството. Когато ти си станал дълбоко в себе си единен, ще видиш и единството на всички учения по вътрешен път, по правилния път.

●

За петото тяло животът е тайнствен и същевременно много прост. В петото тяло душата се радва на самата себе си. Тя изживява себе си.

●

В петото тяло любовта не е действие, а състояние на чистото съзнание.

●

Човекът на петото тяло е овладян, сдържан и в изобилие, и в бедност – и двете неща нямат голямо значение за него; той е овладян.

●

За петото тяло Бог е любов и същевременно Бог е и вечна Незнайност, тези неща вървят едновременно. Хем Бог е любов и е вечна Незнайност.

●

Петото тяло живее в любовта и казва: Щастлив съм, че не мога да разбера любовта.

●

Търсенето на Истината без петото тяло, т.е. без любов, е грях и лицемерие. Ето защо Дървото за познанието на доброто и злото е падение, защото то е знание без любов.

●

Петото тяло умее да помага по правилния начин, без да налага и без да натрапва. Петото тяло не държи да бъде разбрано или одобрено. То действа заради Бога, изключва света, изключва обществото. Разбира се, сега в неделя на лекцията в София много хора се изказаха. Тези хора са празник, разбиват всички илюзии и т.н., и т.н., чакаме ги, това е най-важният ден… Радвам се, че ги ценят, но това почти нищо не значи, освен ако не се захванат учениците със същността. Там стана въпрос за същността, в София, накратко я обясних: Тези, които искат да навлязат дълбоко в Учителя, тук няма място – ясно е, за паневритмия, за супа и за спомени, няма да ги повтарям, за друго казвам – тука няма място да се занимаваш с добродетели, тука ще ви изнеса накратко нещо важно. Това е губене на време, няма място да се бориш с недостатъци. Аз говоря за тези, които искат да познаят дълбоко Учителя, а не да останат отвън. Тука концентрацията е върху нещо друго, съвсем друго. Това е част от същността на истинското учение на Учителя. Отдаваш се само на три неща – Любовта, Мъдростта и Истината. Няма нужда от добродетели и справедливост. Те идват впоследствие, те са последствия в Любовта и тогава те са в мярката. Накратко казано:

Любов, която не се изкушава,

Мъдрост, която не се заблуждава, и

Истина, която не ограничава нито другите, нито себе си.

Тези три неща, който ги хване натясно, ще улови Учителя.

●

Петото тяло използва свободата си, за да увеличава своята разумност и да върви от разумност към Мъдростта. Разумността още не е Мъдрост. За да стигнеш до петото тяло, висшата си душа, трябва да извървиш трудния път, който си ти самият.

●

В петото тяло мракът е умъртвен тотално, защото Бог дава силата си само на Любовта. Който е възлюбил петото тяло, душата си, той изоставя старата цивилизация, наречена в Библията Дървото за познанието на доброто и злото.

●

Движещата сила на петото тяло е любовта, а не амбицията. От твоята любов зависи дали ще имаш пето тяло, безсмъртна душа, или ще имаш нисша душа.

●

Когато любиш, ти оживотворяваш и възвръщаш собствената си душа, възвръщаш я в себе си. Твоята любов, т.е. твоето пето тяло, определя твоето възкресение. Любовта е вечност и петото тяло живее естествено в тази вечност.

●

Петото тяло, или любовта, е съзнание, което е постоянно потопено, както ще видим после при суфите, постоянно потопено в Бога. Ако нямаш пето тяло, тогава свободата ти става наказание и робство.

●

Безкрайното се е ограничило в енергиите и в световете и е скрило Същността Си. Божественият мрак е преяркото свръхестествено сияние на Бога и всеки, който успее да се потопи в този Божествен мрак, може да Го види, но при едно условие: ако се е отказал от всичко друго.

●

Целта на живота не е да познаеш Бога, а пътя, водещ към Бога и оттам да познаеш Неговата незнайност. Т.е. Бог няма познаване поради Мистерията в себе си.

●

Само на Голгота Той може да бъде познат като същност. В другите изпитания той може да бъде познат като път, като енергия, но само на Голгота може да бъде познат като същност.

●

В мрака се осъществява мистично единение с Бога, но Неговата тайна си остава неразбираема. Но вече има единение. Тук човекът е възлязъл към Неговата непознаваемост, подарява му се единение.

●

За срещата си с Него човек трябва да се освободи от всичко познаваемо, от всички познати неща. В Божествения мрак може да се срещнеш с Бога само ако си се освободил от всяко знание, и положително, и отрицателно. Това, което трябва да ти е останало, е само чистата, истинска любов към Него. Това е единственият остатък, единственото нещо, което трябва да ти е останало.

●

В Божествения мрак Бог не се разкрива като образ, нито като знание, а като откровение, гносис и тогава идва единението.

●

Тогава какво означава раздялата на човека с Бога? Майстер Екхарт казва: „Тя носи много радост“, забележете, раздялата на човека с Бога, тя не съществува, но Екхарт казва, че тя носи много радост и много светлина, защото който я разбере, ще се слее с Бога по съвсем нов начин, чисто духовен и божествен начин. И оказва се какво? Че раздялата е била несъществуваща, невъзможна, защото просто Бог е тотален. Няма как да има раздяла нито между Него и Луцифер, нито между Него и човека, въобще няма как да има раздяла.

Бог е тотален и всеприсъстващ навсякъде. Тогава къде има раздяла? Дори и в човека, който спи, Бог тайно е там. Дали Го виждаме, това е друг въпрос – Бог е там. Раздялата с Бога е голяма илюзия. Тя просто е невъзможна, тя е несъществуваща, защото съществува само вечното единство. Само това съществува, което пък се дължи на вечното Нищо. Това е произведение, резултат на вечното Нищо. А Нищото пък е пълнотата на безкрайността.

●

Казвам: Странно нещо е родината на човека, говорим за абсолютната родина. Тя е един вечен и несъществуващ дом. Казано по друг начин: Това е неизразима, преизобилна плерома, т.е. истинският дом на човека е велика пълнота, плерома; велика пълнота, безкрайна пълнота. По-малкият дом на човека е неговата душа. Още по-вътрешният дом е човешкият дух, но истинският дом е тази велика пълнота и безкрайност.

Ние пътуваме към Мистерията, но трябва да се подготвим, за да понесем тази велика пълнота, за да понесем тази велика необятност. С този малък, беден човешки ум ние няма да я понесем. Учителят дава пример навремето как един човек спечелил от лотария параход. Отива, вижда го – огромна радост – и полудява. Той не може да понесе едно параходче, как ще понесе този ум безкрайността? Значи ние трябва да се подготвим. Първо трябва да постигнем нашата душа, нашата вечност, после духа и така постепенно все по-навътре.

●

Учителят казва за човека, който е спечелил кораба: Той не е понесъл радостта. Защо? Защото той няма в себе си душа и дух. – Те могат да издържат на огромно напрежение, но умът е много тесен, много малък. Вие знаете как двама човека може да се сбият за една подробност, за една малка подробност.

●

Според Аменор активността на меркаба е тайната на живота, защото в тази чиста активност слиза самият Орел, т.е. слиза Бог. Така толтеките открили чрез Аменор, че чрез голямата и чиста активност се определят събитията; сгъстяваш и определяш събития. Сгъстяваш Словото и насищаш – и определяш събития, видоизменяш събитията, определяш ги.

●

Така толтеките осъзнали, че това е свързано с огромна отговорност, която изисква още по-високи нива на божественост. Разбрали, че това е изискване на Орела. Ето защо Учителят казва, че падението на България започва от един жрец, който е объркал пътя, древен жрец, който обръща колелото на България и обръща развитието ѝ.

Меркаба е Тронът на Бога

Аменор им казал, че меркаба е есенцията на този чист и първичен Свещен огън, наречен кристал. По-късно ние го наричаме Свещеният огън на Любовта. Всъщност този кристал е самото древно тайно учение. Енох нарича меркаба Тронът на Бога и точно така е – меркаба е Тронът на Бога.

●

Гносисът не спасява физическото тяло, а духовното тяло. Той не е насочен навън, той не иска външни ограничения. Той няма нужда да спасява външни неща. Той спасява вътрешния човек, съкровения човек, стремящия се към духовност човек. Гносисът е достъпен само за духовните хора, а душевните – те само са на път. За тях казвам това, което скоро казах в Бургас и в Плевен: те ще бъдат избавени, но няма да бъдат спасени, т.е. ще им бъде даден шанс за развитие. А на земните хора в бъдеще ще им бъде даден шанс, ще им бъдат дадени и тежки условия, понеже не са използвали сега благоприятните условия.

●

Истинската любов не е сила от този свят, тя е сила, която преодолява всичко.

●

За да влезем в Неговата тайна, трябва да изоставим всички звуци, всички слова, нечистотата и дори чистотата. Едва тогава можем да проникнем в Божествения мрак, където обитава Този, Който е над всички неща.

●

Бездната е Свръхсъщност, която е скрита в Бога и част от нея действа в Бога.

●

Само неистинното се направлява. Истинното е свободно.

●

На Голгота Бог иска да те изпълни със Своята пълнота.

●

Бог е създал човека по Своя воля, но го спасява със съдействието и волята на човека.

●

В прадревността нито Луцифер, нито Христос са имали светлина. Тя по-късно се е спуснала над тях. Всъщност тази прадревна светлина е Царството Божие; не Царството небесно, а Царството Божие.

Само Бог умее да използва дявола правилно

Само Бог умее да използва дявола правилно. Сам Великият Бог е призовал Луцифер да падне заради Своите разумни цели и за Своите Божествени планове, които са свързани с тайния вътрешен космос. На този етап Сатана е слуга на Бога, защитник на Бога и служител и затова той не може да се разкае, не му е дадено, не му е позволено, няма да му бъде прието разкаянието. Защо? Защото той има още много работа с човека и човечеството, много работа върху хората.

●

По повеля на Бога Луцифер е станал Сатана и е направил огромна жертва, велика жертва. Ал Халладж обяснява: Той се е лишил от реалност, за да станем реални ние, забележете.

Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек (т.е. ученик в тежки условия), е да търпи, да страда. Това му давам като утешение. Значи, тук не става въпрос да питаш „какво да правя“; някой път просто няма какво да правиш, ще търпиш! В това търпение преодоляваш злото и го надрастваш. Само допълвам: надрастваш чрез преодоляване, изтърпяване.

●

Казва Учителят: То е тесен път, за да можеш само ти да минеш през него и да дойдеш при Мене.

●

Там, където насоча Своята любов, то е разрешението – казва Учителят. – Там ще отидеш. – Т.е. трябва да спечелиш това доверие, за да можеш да отидеш при Учителя.

Изпъждането от рая всъщност е изпъждането от душата

Изпъждането от рая всъщност е изпъждането от душата, понеже човек е избрал страстта и знанията, вместо Любовта. Затова Тот казва: Който няма Любов, той няма душа и той няма храм.

Тот казва нещо важно за думите, предупреждава: Не изменяй на Маат, на египетски означава Истината, не изменяй с неточни думи, защото ще изгубиш душата си. И казва още: Който обича Маат, т.е. Истината, той придобива Ба Хену, т.е. той придобива тайнството душа и започва да вижда Бог навсякъде.

Откровението на Йоана

(Лекция 33)

От книгите на Библията, Откровението на Йоана е с най-голямо значение. Тази книга е пропита с много дълбок окултен символизъм. Тази книга има пряка връзка с дълбоките египетски и гръцки Мистерии. Тя е свързана с мистичните Посвещения в Египет и Гърция, защото е написана на символичния език на Мистериите. Тук, в този символизъм на окултните Мистерии, са скрити вечните Истини на живота, които са безценните съкровища на Посветените.

●

Голяма Тайна на Живота се намира и в самата дума Откровение, защото Откровението се явява като истински и оригинален водач към Универсалните Мистерии. Когато се говори за Алфа и Омега, това е символът, който обхваща Този, Който е цялата мистична еволюция. Колкото по-големи страдания е победил един Посветен, толкова по-дълбока е неговата степен.

●

Седемте послания към седемте църкви, за които говорихме миналата година, съответстват на седемте чакри. Алфа и Омега съответстват също и на първата и последната чакра. Това означава, че Омега е Висшата чакра, която символизира края на земната еволюция.

●

Миналата година говорихме и за четирите коня от Откровението на Йоана. Тук ще дам и други няколко съответствия:

●

Раждането – това е белият кон.

Младостта – това е червеният кон.

Мъжественост и старост отговарят на сивия кон.

Смъртта съответства на черния кон.

Всеки кон е управител в своята област.

Има и друго съответствие: белият кон съответства на огъня, червеният – на въздуха, сивият – на водата, а черният – на смъртта и на земята.

●

Има едно мистично число, 144 000, за което говорихме и което, кабалистически събрано, е деветка (1 + 4 + 4 = 9). Деветката означава завършен цикъл. Двете четворки представят физическия и духовния квадрат, т.е. физическия и духовния живот – и когато ученикът мине през тези два квадрата, ще стигне до единицата, която е входът към Вечността, входът към Универсалния Живот. Това означава, че чрез числото 144 се влиза в Мистерията – това е число на Мистерията.

●

Чрез Трите шестици – 666 – се влиза в Бездната. Бездната е символът на земното мислене, защото чрез него в човека се привличат и оживяват всички видове дяволски създания.

●

Тайната на Живота е истинската храна за Посветените. И наистина, когато човешкият Дух влезе в Мистерията, той е заситен. Тази Тайна е свързана с Чистотата, защото Чистотата е принцип, който убива духа на Дявола.

●

Символът на всяка секретна доктрина и учение е Девата, защото само в Чистотата се съхранява Тайното учение. В този смисъл, ученикът има една голяма задача: той трябва да вземе енергията на Змията (т.е. половата, сексуалната енергия) и да придобие и възстанови своята космическа мощ, своето космическо право. С тази мощна енергия, ученикът ще се извиси в Бога и с това ще определи своето безсмъртие. Това означава, че тази скъпоценна енергия е твоето спасение, защото тя е скрита космическа мощ. Същевременно тя е и енергията на творчеството. От друга страна, тази сексуална енергия се стреми да погълне безсмъртната част на човешката природа.

●

И така, трите шестици могат да станат деветка (3 х 6 = 18, или сборът е 1 + 8 = 9) – а това означава Пътят към Мистериите. Разбира се, засега по този въпрос свободно не може да се говори много, но все пак мога да кажа следното. Трите шестици стават за ученика спасителен изход, т.е. деветка; или, по друг начин казано: ако ученикът успее да вземе енергията на сексуалната сила и нейната разрушителна власт в свои ръце. Изразът в свои ръце означава да качиш тази същата енергия във Върховната чакра – и това е Възкресението.

●

Всичко това означава, че в сексуалната енергия е скрита силата на Възкресението – и всеки има задачата да трансформира тази енергия, да я одухотвори и изкачи нагоре.

●

Освен това, числото 144 000 е число на тези Същества, които са завършили своята земна еволюция – и поради това те носят Името на Бога и ще проповядват в Негово Име.

●

Този, който не може да преодолее човешката любов и сексуалната енергия, ще бъде преодолян от нея. Знае се, че когато сексуалната любов овладее хората, те губят разбирането си за Духа и остават в света на разрушението и промените. Чрез сексуалната любов хората се обвързват все повече с материята и тя става за тях вечна. Така смъртта ги преследва и става техен вечен враг.

●

От друга страна, когато става въпрос за Божествената Любов, Учителят казва: „Любовта е сила, която не се подчинява на обикновени човешки желания“.

●

Човешката любов е тясно свързана със смъртта – и затова, когато преодолееш човешката любов, ти се освобождаваш от смъртта.

●

Не е позволено на ученика да угажда на хората. Само на Бога ще угаждаш. Това е още един въпрос, човек да се огледа и да разбере дали угажда на някакви хора, на някакво общество и т.н. Само на Бога ще угаждаш.

●

В Писанието, в книгата „Царе“, се казва: Послушанието е по-добро от жертвата; послушанието е по-приемливо от жертвата. Въобще умението да слушаш е свързано със степента на безмълвието, със степента на твоята дълбочина.

●

Тот казва: Който умее да слуша, заживява в Истината. – В послушанието е скрито израстване, което, както казах, е по-дълбоко от жертвата.

●

Свещеното Слово е Алфа и Омега на всички учения. Тъмните сили не са разбрали Свещената идея на свободата, защото свободата е дадена, за да се посветиш на Бога, а не на своите своеволия.

●

И така, Истината е скрита зад най-големите изпитания и страдания. В тези изпитания злото се трансформира – и свободата се явява, облечена в нова дреха, т.е. в Ново Слово.

●

Според Окултната наука, зад чистото Слово е скрит Духът на Космоса.

Постоянството

(Първа идея за размишление)

Без Божествената Любов се раждат деца на греха. Същото се отнася и до дарбите. Ако една дарба е преждевременна, тя е рожба на греха. Ученикът трябва да разбере, че постоянството е над дарбите и че никакви дарби не могат да заместят постоянството, защото без него не можеш да се утвърдиш в Духа на Бога. Постоянството е нещо Абсолютно, защото всички висши сили се съграждат чрез него.

●

Постоянството значи групиране на силите и елементите на Душата, докато непостоянството е разграждане на силите и елементите. Непостоянството идва от съмнението. Това означава, че съмнението е процес на разграждане, т.е непостоянството не може да гради. Непостоянството е израз на съмнение, а постоянството е Вяра.

●

Това, в което постоянстваш, ти принадлежи. Постоянството се определя от Вярата. Непостоянството показва, че ти си влязъл в процеса на разрушението. Това е законът за разлагането на силата.

●

Постоянството е благословение, приемане и означава духовно раждане. По пътя на постоянството Великите Учители са образували силата на Бога в себе си. По пътя на постоянството ще получиш всичко, което ти е предопределено. Това означава, че постоянството е Божия дейност. Когато Духът ти даде постоянство, това означава, че Той вече те е избрал, защото постоянството е самият Дух.

Съвършените богомили

(Лекция 35)

Големите страдания и изпитания са символ на Новото, което идва. Така Новото си пробива път. Всеки ученик, който се намира пред Новораждане, усеща, че светът се събаря пред него. Така са поставени нещата.

●

Окултната наука казва, че властта над Змията, над злите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Христос е дал именно това на учениците Си. Доброто и злото са две космически сили, същества, които са в борба – две противоположни сили. От тази противоположност съществата се раждат и съграждат. Тези две космически сили са необходими за създаване на формите. Те са в ръцете на Върховния Бог и са Негови слуги. Бог работи с тях, използва ги за развитието на човечеството.

●

Злото се ражда, когато една сила, която в миналото е действала като добра, т.е в посока на развитието и прогреса, когато влиза в настоящето и иска да действа по същия начин, тогава тази сила ражда злото. Това означава, че когато миналото е пренесено в настоящето, то е зло. Това е част от Учението на богомилите.

●

Физическият свят е създаден от отрицателните сили на Битието, защото те имат центробежно движение. Така ги е създала Върховната Воля. Точно затова те имат силата да сгъстяват етерната субстанция – и по този път е създадена материята.

●

Духовният свят е създаден от положителните сили на Духа и на Битието. Тези сили разработват и организират материята – и същевременно я одухотворяват.

●

Звярът, чието име е 666, е представител на отрицателните космически сили. Тези сили също са интелигентни. Окултната наука казва, че те не вършат нищо без съгласието на Върховната и Тайна дейност на Бога. Сатана върши всичко само със съгласието на Бога. Той не е никакъв противник на Върховната Воля (както е според Църквите). Той е само един слуга, само изпълнител на тази Воля, която е властваща във всички светове.

●

Воля, от окултна гледна точка, е много силна дума. Това е волята, обединена с Бога.

●

Нещо, което Учителят е премълчал: Самият Бог се съветва със Своята Воля.

●

Всеки трябва да го прави след време, но преди това волята трябва да се направи чисто Божествена.

●

Окултната наука казва, че човешката Душа слиза да събира опит и да развива своите спящи сили и способности, които ще ѝ трябват за Вечността. Това означава, че ако един ученик иска да си развива на Земята някакъв личен, уютен живот, той ще приспи своите способности и ще спре развитието си. После ще се чуди как ще употребява живота си.

Раждането на Звяра от Бога

Раждането на Звяра от Бога – това е раждането на материята от Духа. Адът представлява верните на материята, т.е на вторичното. Адът представлява обикновеният човешки свят.

●

Богомилите са стигнали до основни изводи в тяхното Учение:

●

Чрез духовното пречистване, злото и материята се преобразуват и изчезват. Затова Ангелите са неуязвими. Преобразуването и отстраняването на злото става чрез пречистването (една от най-важните думи). Това е методът, при който Душата се освобождава от отрицателните сили на Битието. Такъв е бил Пътят на тези, които са били наречени съвършени (те са стотици, не само от обкръжението на Боян Мага). По този път съвършените богомили са се освобождавали съвършено от злото. Такъв е Пътят на ученика.

●

Пречистване означава одухотворяване, означава обожествяване (в по-висока степен). Това е Пътят, по-който Душата се освобождава.

●

Всичко зависи от молитвения дух, от нагласата да трептиш за Истината. Ако имаш постоянен молитвен дух, което е една библейска заповед, извън десетте, много важна — постоянно се молете – и трептиш на вълната на Истината, това – победата над изкушенията – става постепенно, естествено, даже не може да се каже, че има много усилия в това. Просто става естествено.

По-дълбокото казано е: Въвеждай ме в изкушение. Сега ще ви го преведа, да не се смутят някои: Въвеждай ме в изкушение и ме научи да го победя. Това става заедно с Него. Има хора, които мислят, че сами могат да го победят. Някога, осемдесет и някоя година, и аз мислех, че сам мога да победя изкушенията. И в някои случаи успявах. И после разбрах: Учителят казва: „По този път вървим заедно“. И казах: Заедно! Край. Значи силите се обединяват. Въвеждай ме в изкушение и научи ме да го победя. Тук главната идея е обединението с Бога. Не да предизвиква човек изкушенията, той и да не ги предизвиква, ще дойдат, но някой път човек може да не знае какво предизвиква.

●

Четвъртият Старец казва: „Само устременият в Истината ще победи изкушението“. И после казва: „Ако изкушението не дойде, ти си оставаш човек на смъртта, човек на ограничението“, т.е. човек на времето.

●

Бездната няма никакво число. Там никакво число не може да живее. Тя е нула, но тази нула осмисля всичко. Преди време ви казах как пътуват числата – от едно до девет и после пак стават единица и нула – десятка, т.е. отново завръщане в единицата, но с друг опит, духовен и Божествен опит. Единицата се връща в нулата, в Бездната, обогатена. След време числата отново пътуват до деветдесет и девет и стават сто – връщане в двойна нула, двойна духовност; по-нататък тройна духовност. После двойна божественост, тройна божественост при хиляда и т.н., дълга история.

Ибн Араби

(Първа идея за размишление)

Един голям суфи, предният път говорихме за него и сега ще кажем някои неща.

Бог съществува само ако е утвърден в твоята душа.

Целият свят е един раб Божи, слуга; целият свят е слуга.

Сам Бог избира кого да води във верния път, в правилния път, защото Той знае нещата отвътре. Например ти може да искаш да поведеш някого, но ако Бог не иска, всичките ти усилия ще отидат напразно. А Бог знае нещата отвътре.

Бог сътворява, казва Ибн Араби, сам Себе Си в избрания човек, в пробудения и в истинния човек.

Човекът е паднал в състоянието на грехопадение, защото не е оправдал своята вечност. И казва: Всичко е в ръцете на Бога и то служи на Неговата Истина.

●

И казва: Който се движи праволинейно и буквално, той се отклонява от пътя си. Пак ще повторя: Който се движи праволинейно и буквално, той се отклонява от пътя си. А който се движи искрено и истинно, той намира пътя си.

Ал Халладж

Вие знаете, не само мюсюлманският свят, но и много голяма част от суфите се обръщат срещу него, когато казва: „Аз съм истината“. Този човек толкова много се е молил, толкова много се е слял с Бога, толкова много е мислил за Бога, че накрая се случва тайната. Той разкрива най-дълбоките неща, които суфите крият за себе си. Той изнася дълбоките забранени истини, т.е. Бог донякъде се е отпуснал в него да разкрие тайни неща.

●

Друга тайна е, че самият Бог произнася в него: „Аз съм истината“, понеже той се е слял с Бога и този, когото осъждат и изгарят, не е Ал Халладж. Значи хората не осъждат Ал Халладж, защото Ал Халладж казва: Ал Халладж го няма, в него живее Бог. Този, когото изгаряте, е Бог. – Значи светът продължава да посяга на Бог и да не вижда избраните същества, тъй като те живеят изключително в Бога. Друг път ще се спрем повече на това изречение.

●

Луцифер е бил само носителят на светлина, а Бог е притежателят, забележете разликата. Само Той може да управлява светлината. И пак казвам: Голяма е илюзията, че дяволът е противник и враг на Бога. Злото е вътре в Бога, то се ръководи от Бога и от Неговата строгост. Сатана участва в рая поради великия замисъл на Бога, защото за втори път е трябвало да се изпитат падналите духове от древността и още един път е трябвало да им бъде даден шанс. Още един път е трябвало да се види какво ще изберат те. В миналото около двадесет милиарда са избрали Луцифер, но други четиридесет милиарда са избрали Бога. Сега отново поставени на изпит в рая, е трябвало да бъдат проверени и изпитани кого ще изберат. И те са избрали Дървото за познанието на доброто и злото. Наречени са Адам и Ева, което просто означава човечеството. Някои продължават да избират доброто и злото, т.е. страданията и смъртта, и те ще продължават така много прераждания, докато се очистят.

●

Казва Ал Халладж: Сатана не е всемогъщ, защото работи само с част от силата на Бога. Но въпреки това злото е силно, защото Бог му дава да черпи сила от Неговата сила. Но то, злото, си има слаби места. Който има любов към Бога, знае слабите му места. Ако Бог съществуваше изцяло в човека, тогава къде щеше да бъде злото и дяволът?

●

Сатана победи в райската градина за втори път, но причината е в Адам и Ева. Защо? Главната грешка на Адам: Адам не беше изпълнен изцяло с Бога. Той не беше изпълнен с Бог в себе си. И Сатана съществува поради една причина: защото съществува човекът – не духът, духът е станал човек. И Сатана съществува заради човека, който не познава Бога и който не познава себе си, човека, който е изпуснал Бога.

●

Един египетски жрец е казал (това, което ви казах предния път, ще го повторя): Страшният съд ще дойде, когато тъмните сили обсебят 90 % от света.

●

Ислямът казва, че Страшният съд ще наближи, когато 90 % от човечеството гласуват за гей браковете. Това ще бъде белегът за… друга мярка за края на света.

●

Иначе без грехопадението, без този дар, без това осъзнаване човекът щял да навлезе в друго, много по-голямо падение, защото щял да изгуби вечната си връзка с Ометеотл, с Бога. И той щял да тръгне надолу към демонизиране, по-лошото нещо в човешкия път – демонизиране.

Толтеките разбрали, че този, който имал любов към Истината, той използвал грехопадението и се извисявал в Бога. А който нямал любов към Истината, си създавал тоналли – съдба.

Кариерата в този свят е реален път
към смъртта

Цивилизациите и народите загиват поради непознаване на свещената история, което означава поради неразбиране на Бога. Окултната наука казва: Кариерата в този свят е реален път към смъртта. Пак ще повторя: Който се стреми към кариера, говорим според окултната наука, това е реален път към смъртта, едно от най-лошите неща. Т.е. този, който е включен в системата на света, по друг начин казано, в човешката история, а не в свещената, той става роб заради благата на света. Той е пожертвал енергията, която е трябвало да го изведе в себепознанието и оттам в неговото безсмъртие. Той е направил фатална грешка.

Постигането на голяма кариера в света, според древните мъдреци, означава огромен провал, защото тук е ограбено себепознанието. Енергията е изтекла в друго направление. Бил е ограбен пътят на енергията, която е трябвало да се отдаде изцяло на Бога; не на кариера, не на нещо друго – изцяло на Бога! Тука само за малко ще се отклоня. Учителят е казвал на по-външните: Трябва да знаете, да имате две професии, да знаете два езика. – И всички приемат това, радват се, хубаво, правилно. На вътрешните казва друго, пример, на една сестра така насаме: Сестра, да не вземеш да станеш професионален музикант, много е опасно. Откажи се от това. – Защото тя е обичала истината. Другото е път, по който малко или много ще развиеш его. Оттам ще започне твоят провал и ще изгубиш себепознанието. В окултната наука няма кариера. Има голяма любов към Бога, има голямо себепознание, но не и стремеж към кариера, където разпиляваш енергията си.

●

Истинското вътрешно развитие не означава изолираност от обществото, защото това развитие си е чисто вътрешен, съкровен процес.

●

Информацията, другият момент, за разлика от мъдростта, е една от най-деликатните форми на лъжата, запомнете. Както компютрите си търсят донори, подобно нещо. Само окултният ученик може да владее тези неща, като ги използва по много малко, много разумно, напълно овладяно. Ако не се владее, той ще стане донор, както милиони същества са станали донор на компютрите. Информацията – една от най-великите, много изтънчени, деликатни форми на лъжата.

●

Любов към Бога означава: не върши постъпки, които пораждат проблеми, т.е. не създавай пространство за хаоса. И ако не постъпваш по този начин, по този закон на Любовта, ти вече си езичник и еретик. Любов към Бога означава да постъпваш чисто, без изкривяване в чистата постъпка, т.е. да няма място за промъкване на астрала и на хаоса.

●

Емоцията: според окултната наука – стар и таен механизъм на нисшия астрален свят. Тя е механизъм на енергийно изтощение. Тя е капан, тя е чист път към смъртта. И в този свят се създават много неща за емоцията – всякакъв род капани, за да имаш емоция. Емоцията означава, че не владееш себе си и оттук започваш да изгубваш безсмъртието. Емоцията не трябва да се бърка с чистата радост на съзнанието и душата, това са различни неща.

●

Третото тяло, астралното в човека, е светът на желанията, четвъртото е, както казах, менталното, светът на мислите. И в петото тяло също има мисъл, но тя се е превърнала в душа. И там има мислене, но това е духовно мислене, мислене с душа, а не мислене с ума. Да си се превърнал в душа, означава мисълта да е топлина и любов. Тук вече няма критики, тук има забележки. Забележката говори по закона на Любовта, а критиката, аз съм обяснявал, критиката призлиза от безлюбие.

●

Съграждането на петото тяло е по-важно от съграждане на всички храмове. Можеш да построиш всички храмове, както един голям император казва: Построих много храмове на Буда. И пита Бодхидхарма: – Нали ще получа големи благословения? – Ще получиш наказания. Ти не си построил себе си. – Очаква те карма, просто прошка няма, не знаеш какво си строил. Значи съграждане на петото тяло, т.е. да имаш душа, висша душа, е по-важно от съграждане на храмове. И голямата преданост на ученика започва именно от петото тяло. Който няма пето тяло, той няма преданост. В трето и четвърто тяло има имитация на всичко, в случая и на преданост. Умът може да имитира преданост, той няма нищо общо.

Предаността започва от петото тяло. Тук се заражда и дълбокото разбиране

●

В третото тяло трябва да се вкорени изключително благородство. Мисля, че една сестра тренира дневник на тайно благородство, като идея го давам: когато те засягат, когато тънко те обиждат, да търсиш най-благородния начин как да отмъстиш, т.е. каква услуга да направиш, обаче да е толкова приятна, фина, точна, а не просто някаква услуга. Услугата може да е вътрешна; може да се молиш за този човек, който ти пречи, много варианти има. Но ако това облагородяване, този дневник се тренира една година, астралното тяло изгаря, нисшата душа изгаря и вътре се настанява в човека висшата душа.

●

В четвъртото тяло, за да може то да се очисти и да изчезне, се иска голяма искреност. Така се натрупва чиста духовна енергия, която след време ще стане медитативна. Отначало тя няма да е медитативна, но при продължителна искреност, а не искреност отвреме навреме – говорим за искреност постоянна, стараеща се – тогава постепенно енергията става от ментална духовна, медитативна.

●

Когато човек стане господар на четирите си нисши тела, тогава върху него слиза постепенно петото тяло. То е, което умее да различава. Що се отнася до мистика, той вече живее повече в шестото тяло. Той живее в мъдростта, мъдростта е език на шестото тяло. Там се намира и най-дълбокото, мистично съзнание, мистична мъдрост. Тази мъдрост не обяснява, забележете, но дава разбиране

●

И въпреки всичко във всеки човек има скрито пето тяло, т.е. една скрита, Божествена душа, на която можеш да говориш. Значи когато един човек в четвърто тяло не те слуша, каквото и да му кажеш, Учителят казва: Не му говори с думи, почваш да му говориш мисловно: Господи, дай му разумност, дай му светлина… Ако и тогава е трудно (то и тогава е малко трудно), когато спи, му помага – умът го няма, умът е разреден, душата е леко пробудена…

●

Брахман е, Който трябва да насочва човека в неговия индивидуален живот, а не окръжаващата среда и разните му влияния. Човечеството и още по-точно човекът е пресечна точка между необходимост и свобода, между материя и Дух. Човекът може да се откаже от лошата си постъпка само чрез свободната си воля. Само чрез свободната си воля, само свободната воля може да освободи човека от присъствието на неговото минало, което се промъква в настоящето. Обикновено миналото се опитва да се промъкне в настоящето. Свободната воля може да го видоизмени.

●

Ако много от вас има, които обичат наистина Истината, много от тях ще зарежат моите лекции, ще зарежат братство и сестринство, ще зарежат паневритмийки и супи, ще зарежат цитати. Ще се отдадат мощно, насаме. Не съм казал, че не може и да идват, ако решат, но така ще се отдадат, че нищо не може да ги обърка – нито бяло, нито черно братство, нито дяволи, нито ангели, нито архангели. Това означава огромно отдаване.

За суфи любовта към Бога е по-скъпа от живота. Този, който е постигнал контрол над ума си, той служи на Бога. Този, който не е постигнал контрол над ума си, той служи на хората, на обществото, на това бедно и жалко обществено мнение, т.е. служи на хората.

●

Защо има войни? Защото хората са застояли в третото и четвъртото тяло, защото те не са победили себе си. Който не е победил себе си, той спори, кара се и воюва навън. Войната с другите обаче е заблуждение. Всеки трябва да разреши себе си, защото врагът отвън, това е твоето зло отвътре.

Всички страдания на третото и четвъртото тяло говорят за липса на душа, говорят за липса на истински стремеж

●

В книгите Енох казва: „Аз, Енох, постоянно благославях Бога, Царя на света“, той така Го нарича, Царя на света

●

Себепознанието е свързано с петото тяло, огромна искреност към себе си и оттам започва развитието.

Четвъртото тяло е вместилище на всички видове заблуждения, включително и заблуждението, че човекът е човешко същество. В шестото тяло той разбира, че е чист дух.

И така, четвъртото тяло е Дървото за познанието, петото тяло е Дървото на живота, шестото тяло е Царството Божие.

Истинската медитация се осъществява в шестото тяло. Това е умението да влизаш в дълбочината си. Разбира се, трябва да имаш дълбочина, трябва да си копал, за да можеш да влизаш в нея.

●

В петото тяло е духовната разумност, наречена още третото око и още по друг начин шестата чакра, докато в третата чакра е нисшият разум. В петото тяло е налице един велик и скромен самоконтрол и самодисциплина. Значи тук няма нужда от книги, от правила, самият човек си налага самоконтрол и самодисциплина.

●

Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя към тях тъмната си страна. Пак ще повторя, защото много важен закон изнася Учителят: Към онези, които не работят и не прилагат

●

От всичко, което сега човек мисли и прави, зависи бъдещата му трансформация. Но ако човек не мисли по законите на Брахман, той ще си остане заключен от карма. Звездите нищо не решават – те са само слуги, те са само последствия. Решаващото е свободната воля на човека, която може да проникне в неговото собствено минало, и то тука, в настоящето.

●

Третото и четвъртото тяло са много особени. Те искат да се освободят от болести, от трудности и страдания, но не искат да имат любов към Бога. Докато разумният, когато той страда, забележете, той страда, за да се излекува от нисшите си тела, да се спаси от ума си, от хитрия ум и от хитрите желания. Той страда не за да се излекува, разумният човек, пробуденият, а за да придобие Любовта, друга посока, друг път.

●

В медитацията на шестото тяло има три призива:

Първо, призоваване към успокояване, нещо като пробив в покоя;

второ, тънко и дълбоко истинско знание, което слиза от Мъдростта;

трето, призоваване към дълбоко безмълвие. Този призив е най-древният. Ето защо шестото тяло пие от Извора, пие от много дълбоко място. То пие от древността на Безмълвието.

●

Карма е просто огледалото на човека. Тя казва: Огледай се, ти си плод на своите минали продължителни мисли, желания и действия. Карма ти дава възможност да видиш собствения си образ, нивото си, пътя си и да прецениш дали вървиш по пътя на Брахман, по пътя на Истината. Карма напомня на човека, че няма нищо случайно и че бъдещето на човека не зависи от чудеса, а от твоята собствена самодисциплина, от пътя ти към себепознанието. Ако човек избере истинолюбието, себепознанието и Брахман като идеи, той ще установи, че човекът сам по себе си е творение на себе си, разбира се, в съчетание с Брахман, но те са едно.

●

Яджнавалкия казва: Само Брахман осмисля свободата, другите я обезсмислят – общество, приятели, врагове и т.н., и т.н. – само отдаденият на Брахман може да осмисли своята свобода.

●

Карма се дължи на неправилно избран идеал от миналото, а идеалът, казва Яджнавалкия, е един – Брахман. Човекът може да е много добър, много услужлив и дори състрадателен, но ако той е избрал земното мислене и земното щастие, той ще остане завързан от карма и от прераждания. Който не познава Брахман, си остава потопен в карма, в страдания; който познава Брахман, е потопен в безсмъртие.

●

Контролът на мислите и чувствата е много важно лекарство, защото контролът изцелява злото, което е скрито в нашите мисли и чувства. А пък те после раждат своето дете – постъпките.

Хората имат да лекуват не болестта си, която е последствие, а своя начин на мислене, своята съдба.

●

Освобождението на човека се осъществява от собствената му същност, която е Брахман. Ето защо това, което най-много трябва да се осъзнае, е Брахман, т.е. човек се нуждае от това велико единство, сливане и изчезване, и т.н.

Който се е освободил от злото в себе си, страстите си и от колебанията си, той става Дух

Който се е освободил от злото в себе си, страстите си и от колебанията си, той става Дух. Древните Упанишади дават една мярка: който се е освободил от злото в себе си, тук става въпрос и за най-малкото зло – докато имаш и най-малко зло, кармата ще бъде полепнала там – от злото, страстите, от колебанията си, тогава човек става Дух, Брахман и никой не може да го убеди, че е човек, защото той осъзнава.

●

Ако ти направиш една добра постъпка, това не променя Брахман, защото целта е не доброто, а познаването на Брахман. Забележете, целта е не доброто в живота, а познаването на Бога, познаването на Истината, т.е. познаването на Брахман. Само тогава ти ставаш вече вечно добро – не относително, не човешко добро, което е просто зло, а ставаш вечно добро.

●

Ако Брахман ти е изпратил един учител, то е защото чрез този учител Брахман общува с тебе, защото ти си близък до неговото сърце. Ти си близък на Брахман. Това означава, че общуването с гуру, общуването с учител не е тотално общуване. То си остава символично, докато ученикът се подготви и стигне до дълбините на прякото общуване с Брахман, за което и самият Брахман го подготвя.

●

Реалното общуване с Брахман е дълбоко навътре. То е чиста вътрешна реалност, а гуру само ти посочва пътя – и той е важен, и той решава някои неща, но същественото си остава в тебе. Ето защо мъдрият обръща очите си навътре към дълбоката реалност, която е Брахман.

Отношението ти към Брахман не се състои в дарове и жертвоприношения, защото целта е познаването на Истината за Брахман. Защото в Брахман отиват само тези, които го познават реално, които са се слели с Неговата същност – т.е. даровете нищо не значат. Отношението ти към нещата определя в каква форма ще се преродиш, защото отношението, казват Упанишадите, това е превърнатата форма, която ще предава своя опит. Отношението е мярка на осъзнаването на човека и каквото е твоето отношение към нещата, такова е и твоето развитие, твоето ниво. Отношението ти към нещата решава дали ще излезеш от карма, или ще останеш заключен в нея. Който не властва над самия себе си, остава в карма, лишава се от това да получи Брахман – той не получава Истината за Брахман, Брахман не му се разкрива. Единственото, от което се нуждае човекът, е Брахман, т.е. Истината, всичко друго е последствие.

●

Първото същество осъществява себе си чрез тайната на човешкия Дух. Чрез тази тайна Първото същество трябва да извърви своя път и да се слее отново с абсолютната Бездна. Без тайната на човешкия Дух Първото същество не може да постигне своята тайна цел – завръщане в Абсолюта. Първото същество, както казах, и човешкият Дух са тясно свързани, както Христос като Дух и Бог като Дух са тясно свързани.

●

Тайната на човешкия Дух е мистична, защото в своята есенция човешкият Дух е искрата. Тази искра не съществува нито на външен план, нито на вътрешен духовен план. В книгата „Ако говоря“ Учителят казва: Има нещо по-дълбоко от живота, но не искам да говоря за него сега. Но все пак аз ще ви кажа някои неща. В дълбините на човешкия Дух има скрита пустота, която никога не се е изявявала навън – нито във външния свят, нито във вътрешни духовни светове. Тя е тайна, която е по-дълбока от божествеността, но тя ще остане в други измерения засега. Майстер Екхарт казва, че на тайнството искра Бог нищо не може да прибави и нищо не може да отнеме. Искрата е древна тайна на Бездната.

●

Толтеките забелязали, че егото не желаело да признава своите недостатъци. То имало склонност да оправдава своите постъпки и така то ставало все по-голяма жертва на тескатлипока, т.е. все по-голяма жертва на илюзията. Всяко оправдание увеличава илюзията в тебе. Егото осъждало много постъпки, които не одобрявало, и то, разбира се, без различаване – егото няма различаване. Така то се оплитало все повече в собствената си необятна илюзия.

●

Хората мислят, че познават себе си и познават своето поведение, без да знаят колко дълъг е пътят на безупречността и себепознанието, и то след като се отдадеш по закона на принципа, т.е. абсолютен принцип, без изключение, пълнота. Всички, които постъпват неправилно, т.е. с егото си, изхождат от тескатлипока, т.е. от илюзията в себе си. Илюзията – това е техният подход. Този подход означавал от само себе си, че те са жертва на илюзията и впоследствие щели да бъдат погълнати от самата нея. Значи от това, от което изхождаш, от него ще бъдеш погълнат.

Всяка битка на воина е сражение за достойнство, за простота и за безпределност. Толтеките казват: Само по пътя на себепознанието ти изменяш окръжаващата среда. Значи никога не чакаш тя да се измени или както Учителят казва: Ако искаш да оправиш другите, не само че главата ти ще побелее, но нищо няма да оправиш. Просто ти си този, който трябва да се оправи. Само чрез избора на себепознанието ти ставаш неуязвимо същество с особена сила, която изтича от Орела към тебе. Когато се посветиш, Той ти дарява тази сила – неуязвимост – в името на развитието.

●

Толтеките забелязали, че дори и най-обикновената и безобидна чиста постъпка носи на воина невъобразима сила. Така се оказало, че простотата е велико действие, защото в нея е премахнато абсолютно всичко излишно. Така е в Дзен, така е в Дао, както сме говорили – премахнато е всичко излишно. Така пък се оказало, че простотата била могъщата сила на Безпределността.

●

Толтеките разбрали, че пътят на воина е в това да избереш собственото си развитие, а това означавало да направиш най-голямото благо за себе си и за другите.

Първа степен – обръщане към Бога

(Идея за размишление)

Да се пречистиш, преведено на окултен език, това значи да си си поставил висша духовна цел.

●

За най-съкровеното знание, дори и вечен стремеж да има ученикът, няма да му стигне. Тук се разграничават три неща: Първо, най-нисшата степен, това са амбициите, второ – влизане в стремежа и трето – стремежът трябва да се превърне във жертва. Точно жертвата е влизане в най-съкровените тайни на живота. Значи от амбициите към стремежа, и от стремежа към жертвата. И всеки, който иска да върви по пътя към съкровеното знание, той трябва да пречисти своя ум и своето сърце, за да може в неговия живот да се включи волята – волята, която обхваща в себе си Словото или Сина, защото само Синът може да отиде при своя Отец и да бъде привлечен завинаги.

●

(Значи, забележете кое е най-важното: много мислене за Бога – и Той почва да я дарява и да я образува в нас. Не мислене за Чистотата, не да се представяш за Чистота, даже не и толкова да постъпваш чисто – многото мислене за Бога! И когато Бог е на първо място, Той ще ти я даде и ще те обучи в нея. И тогава може да постъпиш някой път външно нечисто, а това да е по-чисто от сто души, които външно постъпват чисто – защото ти ще знаеш разликата и защо действаш така. Може да обидиш човек, който да го изпратиш във висока еволюция; а може да го хвалиш – и да го провалиш. Тогава ще имаш различаване – Чистотата има и скрита страна.)

●

За да се освободите от лоша, натрапчива мисъл, е необходима здрава, Духовна дисциплина. (Казано по друг начин: Дръж ума си фокусиран в Бог – не в проблема, не в какво се случва; няма значение какво събитие се случва – твоята работа е да се справиш с влиянието на това събитие. Дори и да не е напълно реално, ти трябва да се справиш с това влияние. Значи: Дръж ума си фокусиран в Бога – тогава натрапчивите мисли (които са същества!) се преобразяват.)

●

Луцифер много тънко е разбрал, че чрез тази привидно зла воля, която той приел, е щял да се съедини със скритата Мъдрост на Бога, тъй като все пак той е херувим и може да проучва, херувимът е богоподобен; за разлика от ангелите и другите йерархии той може да проучва, тъй като има позволение. Херувимите са от много висша йерархия. Той разбрал още, че тази тежка роля на злата воля е избор и доверие към скритата воля на Бога.

Ако Луцифер беше отказал да служи на злото, той щеше да бъде отлъчен от Божията воля

Ако Луцифер беше отказал да служи на злото, той щеше да бъде отлъчен от Божията воля и щеше да загуби нещо скъпоценно за дълго време – единството си с Бога. Бог има начин как да отдалечава съществата от Себе Си. Ако не беше приел, това щеше да означава и недоверие към Мъдростта на Бога и към своя Създател, и към Неговия замисъл. Но след като Луцифер приел, по-късно той започнал да разбира, че злата воля всъщност носи благодат за разумните хора, за търсещите души. И че тази зла воля ги упътва много странно по пътя към Бога. Луцифер разбрал, че без тази скрита зла воля хората щяха много повече да изоставят Бога.

●

И така Луцифер започнал да разбира все повече скрития замисъл на Бога. И той разбрал, че злото е само идея, а не реалност и той схванал колко велика е тази Божия любов. И поради това Луцифер разбрал защо има много нещастия в света – за да се завърнат нещастните и обременените към Бога, за да може Той да заживее в тях.

●

Звярът ще движи хората в бъдеще от Божественото и от Единството към съвършенството на Абсолюта.

●

Чрез Сатана Бог ще излекува бездуховността, т.е. тъмния материализъм, а в бъдеще чрез вяра (както виждате, нищо не съществува случайно), чрез вяра Бог ще излекува духовната природа на човека. Тогава ще дойде нещо по-дълбоко – Божествената природа – и от Божествената по пътя към съвършенството на Мистерията. Както виждате, след Божественото има и нещо Абсолютно.

●

Хората в света са заети взаимно да се въвличат в пагубни пътища.

●

Ако една способност не я посветиш на Бога, ти постепенно започваш да я губиш. (Значи, ако тази способност е за хората или за някакви други неща: за държавата, за света и т.н. – неща, които не съществуват реално, защото всеки ден могат да изчезнат – ако не е посветена на Бога, постепенно започваш да губиш.)

●

Спасението е не в угризенията, а в работата.

●

Не усилията ви уморяват; това, което ви уморява, е склонността да отваряте ума и сърцето си за мрачни и тежки мисли и чувства. Как да не сме уморени, след като сами на себе си сме в тежест?

●

Небето никога не счита за важни успехите, а единствено усилията. (Важни са усилията, а не успехите.)

●

Ако не постигате онова, което желаете, то е, защото още не е дошъл Божественият момент за това, т.е. истинският момент.

●

Истинският Суфи не издава своята Чистота пред хората: показва някой път малки слабости, някакви дефекти, крие. Показва слабости, крие Чистотата си: така става още по-дълбок. Той държи да е Чист тайно и само пред Бога, а не пред хората; той избягва показ.

●

Благата са дадени, за да вървиш към Бога, а не към себе си.

●

Чистият изгаря в Бога, за да остане само Бог.

●

Само който е в Тайната на Чистотата, може да бъде в Бога; и само той е в Истината и може да обучава другите в Истината.

●

Да се смяташ за авторитет, е голяма катастрофа – ти вече си извън Чистотата и ще бъдеш потънко заблуден, и вече не ти трябва друга катастрофа.

Сафа, или Чистотата, е пълно Доверие в Бога – и тогава сам Бог урежда всичко, включително и земните ти дела, включително и подробностите в земните неща. Той навлиза и урежда, защото всичко е в Неговите Ръце. Той е Уредителят, Той е Устройващият.

●

Бог гледа в сърцето ти, а не как изглеждат делата ти.

●

Всеки, който се оплаква от нещо, се отдалечава от Бога и от Чистотата, защото оплакването от всяко нещо е недоволство от Скрития План на Бога – това е отдалечаване.

●

Тот казва: Който се докосне до нашето Учение, рискува живота си.

●

Има риск – обаче, ако обичаш Истината, Истината ще преодолее този риск.

●

Моето Учение – казва – е Предълбока Бездна, в която оцеляват само тези, които обичат Истината докрай и Истината до смърт. Не можеш да обичаш Истината донякъде или 99 %. Истината е като Бога, Безмълвие: Тя те иска целия. Не можеш малко да Я обичаш, то е като малко да се ожениш – не можеш да се ожениш така.

●

Всички хора, които дават големи обещания и много обещания, това са хора със слаба воля – запомнете! Не искам да говоря за политиците; всички обещания са страшно невежество – наред. Говоря без изключение; защото Той – Бог – изпълнява нещата. Никога човек не може да обещае нещо, което е в Ръцете на Бога – което е огромно лицемерие.

●

Дяволът обича много празните дискусии. Сега настават времена на огромни диалози, дискусии, спорове, където хората мислят, че нещо се решава – Дяволът работи.

Самото изкушение не е грях – грехът се намира в този, който се изкушава.

Самото изкушение не е грях – грехът се намира в този, който се изкушава. Който се изкушава (това е диагноза!), никога не може да бъде истински добър. Той не може да се нарече „добър човек“. Изкушението е служител на Бога, за да израсне Бог в нас. Чистотата, която не е минала през изкушения, нищо не струва. Затова идват изкушенията.

●

Който се е посветил на света, винаги е губещ.

●

Любовта води към Бога и никога – към удоволствия и надежди.

●

Бог работи, а не ние – проводниците.

●

Не се стремете към Съвършенството, защото ще се разрушите. (Съвършенството е затворена врата, никой не може да влезе там – там е само Бог.)

●

Целта на живота е Единство с Бога, а не съвършенство. Извън Бога нито човекът, нито Дяволът имат покой.

●

Който люби Бога, изгубва всичките си човешки разбирания.

●

Любов към Бога – това е Смисълът на живота.

●

Ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе.

●

Религията е широкият път. Манастирите са били междинен път, но и там е сложно – т.е. отделни единици хора, отдадени чисто и напълно; т.е. те са монаси на Истината. (Дали ще са в манастир, или не – няма значение. Но много монаси са се крили в манастирите, за да избягат от света, да избягат от себе си, да избягат от изкушенията, но те носят изкушенията в себе си. Няма бягане от себе си – но когато отидеш при Бога, с голяма Любов към Бога, тогава и манастирът е намясто, и светът е намясто, и всичко е намясто.)

●

„Не се бори със злото – казва Учителя – а се съедини с Бога.“ Значи, не борба със злото, а търсѝ начини да се съединиш с Бога. В Бог злото губи своята власт. Целта на сътворяването на злото е изявлението на Великото Божествено Единство – да търсиш това Единство и да го постигнеш в себе си. Злото е създадено като преграда, защото Бог е искал да го победим – но заедно с Него.

Злото оплита човека чрез човека, чрез неговите неразумни желания.

●

Заплахата срещу човека, това е злото, скрито вътре в него – не външното зло, а онова, скрито вътре в него.

●

Енергията на злото расте чрез невежество, чрез борба, съпротива, омраза и т.н.

●

Когато ще говорим след време за Айкидо, Морихей казва: „Който не се съпротивлява, никога не може да бъде победен от злото“. Злото е толкоз слабо, че се побеждава без борба – но трябва да си буден и да знаеш как да действаш; защото в мекотата, казва Морихей, злото няма метод срещу мекотата – там винаги увисва. Но ти трябва да си я изработил като Принцип, като нещо, което разрушава и най-големите прегради. Такова нещо е мекотата.

Докато твоята любов не е станала истинска, това означава, че тя не е преодоляла злото – а това означава, че ти въобще не можеш да служиш на Бога. Смешно е да говориш за мисия и т.н.

●

Всеки човек, който обсебва друг човек, без значение дали това е човешка любов, или омраза, трябва да знае, че за него се прилепва тъмният меч на строгата Карма – тъмният меч на строгата Карма!

●

Грехопадението е особен дар за земните. Ще обясня. Грехът спасява хората от един много по-голям и скрит вътрешен, психически взрив. Този грях е слабост, но – казва Учителя – и спасение.

●

Злото ще изчезне тогава, когато Бог Се съгради в човека. Злото е създаден Замисъл, за да бъде изпитание за Истината в човека. Докато злото работи, човекът е в развитие; ако злото не работеше, човекът нямаше да има шансове.

●

Другият важен момент е: чрез борбата с изкушенията в ученика се възражда Древната Окултна Сила на Свещения огън, т.е. Древната Сила на Любовта. В тайната борба с изкушенията ученикът се преобразува, а обикновеният човек заспива в дълбокия сън на Дървото за познаване на доброто и злото.

●

Така както земното съзнание е бедно по отношение на духовното, така и духовното е бедно по отношение на Божественото, и Божественото е бедно по отношение на Абсолютното и Тайно съзнание. Може да се каже и така: така както тялото е бедно по отношение на душата, така душата е бедна по отношение на духа, така духът е беден по отношение на искрата.

●

Душата е духовното съзнание, един етап. Духът е Божественото съзнание, а искрата е Абсолютното съзнание. От всички съзнания земното е най-мъртво. Разбира се, и животинското е мъртво, но понякога има различия: понякога животинското може да е по-живо от човешкото, но така или иначе те спадат към мъртвите съзнания.

Демоните

(Първа идея за размишление)

Демоните не са зли по своята природа, а по своята воля. Демоните обичат да овладяват човека, но те още повече обичат да са скрити в него и неразличими, защото ако човек ги различи, може да вземе вътрешни мерки и с многобройни молитви, плюс други методи, те ще изпуснат човека и неговата енергия.

●

Демоните са много хитри. Те обичат да са маскирани в човека. Те обичат всички видове прикрития. Примерно познавам много хора, които дълго време изглеждаха спокойни и дълбоко въздържани, даже приличаха например на ученици. Минаха години, пет-шест години плюс-минус, и изригнаха демоните. От една страна, това е хубаво, да видиш, че врагът е скрит, истинският враг е отвътре, да вземеш мерки, ако осъзнаеш за какво става въпрос. Ако не, те ще продължат да работят в тебе и ще се скрият още повече, ако не си правиш поуки.

●

От какво са съставени демоните? От изостанали древни страсти. Те обичат да носят тези страсти от милиони години със себе си. Страстите са прастари създания. Те са наричани в миналото грабители. Когато човекът има силни слабости, не обикновени, а силни слабости, демоните го населяват и използват тези слабости за своите цели.

●

Чрез Лао Дзъ, пак казвам, ни говори самото Дао, докато чрез Конфуций говори Дървото за познанието на доброто и злото.

●

Лао Дзъ е мълчалив. Той е минал през девет големи вътрешни превъплъщения и през много външни, за да се яви накрая като Лао Дзъ.

●

Според Конфуций важното е стремежът към хуманност и ритуали. Но какво казва Лао Дзъ? Според него тези ценности са белег за крах на личността, провал, белег за провал и наистина вместо Дао да търсиш хуманност, означава да си се провалил. И сега искаш да се възстановиш, само че то не става с хуманност, а става с Дао.

●

Дао е мярката, а не хуманността. Тука само ще загатна: там, където Бог трябва да е строг, мекотата е много неуместна, просто тя няма място, така че Дао е мярката, а не справедливостта на хората, особено пък човешката, пък и духовната. Дао е мярката, Бог е мярката.

●

Така те разбрали, че безсмъртието, т.е. състоянието на свободата, това е състояние на ясното съзнание. Като големи наблюдатели, те открили, че смъртта е затворена съдба, затворената съдба на неясното съзнание, непълноценното съзнание. И те още повече обикнали безупречността. Защо? Защото тя им носела изясняващата светлина, докато смъртта, т.е. неяснотата, носела, можем да го наречем, грешността и носела заблуждаващата светлина.

Толтеките разбрали, че смъртта се е появила поради смущения в същността. И така тъмнината, или както ние я наричаме грешността, е ограбила изясняващата светлина, която идва от Бога, от Дарителя на живота, от Дарителя на отвъдността, когото те наричат още – за Бог те имат една дума, както ви казах, Ометеотл.

Човек има задача да изнесе змията от земната чакра в божествената земя, седмата чакра, т.е. той трябва да превърне сексуалната енергия, страстта в любов, в Божествена любов, чисто Божествена любов и ако успее, той ще освети собствения си път, ще познае себе си. Така тъмната река на страстта ако потече нагоре, тя ще стане светла река и човекът ще стане духовен и ефирен.

●

Седмата чакра е порталът към Бога. Тука е раят във висш смисъл, в първичния смисъл. Тук духът е свободен от тялото. Тука всички страсти са разпънати на кръст, именно това означава кръстът. Тази седма чакра е преходът от външния свят към етера, безсмъртието и свободата. Чрез тази чакра се пътува свободно в етера. Седмата чакра не случайно е наречена короната, целостта. Седмата чакра е чакра на целостта. Тука е краят на пътуването на земята, тука е завръщането в Бога.

●

Разочарованието важи също и за знанието. Който иска да познае Бог със знание, няма да Го познае, а ще има разочарование.

●

В думата Път е скрита Любовта – и няма друг Път освен Божествения.

●

В Тесния Път тече Истинността, Любовта, Смирението, Вдъхновението – и тука няма показ. Тука има скромност и Смирение. (Казвам скромност, защото скромността е подготовка. Тя още не е онази точка от чиста Прасветлина. Смирението – да. Но скромността е подготовка, тя пътува към тази точка. След време ще говорим за Тайната на точката.)

●

Всички Адепти, всички Велики Учители са минали по този Тесен Път и затова те имат правилния опит, Мъдрия опит, а не човешкия опит.

●

Злото е голяма тайна в човека, но Бог е още по-голяма и още по-дълбока тайна. Бог е покорителят на злото, но съвместно с човека. Значи човек трябва да осъзнае, че съвместно с Бога може да го покори.

Човечеството е избрало човешкото вместо Божественото

Що е злото? Недостиг на Бога, недостиг на реалност. А защо е недостиг? За да намерим тази реалност напълно, да намерим този Бог тотално. Да намерим в себе си голямата сила, защото Бог в нас е голямата сила и власт

●

Човечеството е избрало човешкото вместо Божественото. Самият човешки път е зло. Защо? Защото този човешки път проваля чудния замисъл на Бога и пак казвам, поради неразбиране, по простата причина, че тук в човешкия път водещият е човекът, а не Бога, вижте колко е просто. Той смята да се устройва, той смята да се осигурява и Учителят казва: Гробищата са пълни от хиляди години с осигурени хора; всичко е осигурено там.

●

Учителят казва простичко: Вие сте осигурени отпреди двеста и петдесет милиарда години. Край. Който разбере. Само трябва да влезете в своя естествен път. А кой е той? Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава вече съвсем други същества имат задачата да те осигуряват, това не си ти. Те ще ти дадат енергията, трудолюбието, нещата. От теб се иска малко, някакви усилия, някакви старания, но тези същества правят всичко. Без тях все ще се осигуряваш и винаги краят ще е зле, особено в другия свят за тези, които са привързани.

●

И така всеки, който е избрал човешкия път, той без да иска, няма значение иска или не иска, е избрал злото. Дали го осъзнава, няма значение, той е избрал злото. А в този случай неговата свободна воля е просто една опасна болест, една илюзия, защото тази воля няма подкрепа от Бога, това е просто човешки път. Защото който е избрал човешкото, той е изоставил Бога; той затова е избрал човешкото, той е изоставил Бога.

●

И така всеки, който е избрал човешкия път, той без да иска, няма значение иска или не иска, е избрал злото. Дали го осъзнава, няма значение, той е избрал злото. А в този случай неговата свободна воля е просто една опасна болест, една илюзия, защото тази воля няма подкрепа от Бога, това е просто човешки път. Защото който е избрал човешкото, той е изоставил Бога; той затова е избрал човешкото, той е изоставил Бога.

●

Попитали един Дзен-учител: Какво е пътят? Отговорът: Това е твоето ежедневие. Забележете, всичко е просто при Дзен, няма сложни термини, не ти трябват речници, всичко е просто. Това е твоето ежедневие, значи Дзен, това е просто самият безсмъртен живот, той си тече, вечността просто си тече и това е твоето ежедневие; то е осъзнато.

Дзен присъства между нас във вид на тишина.

Дзен държи на юген, юген на японски означава прелестта на недоизказаното. Той държи точно на това, прелестта на недоизказаното.

●

Дзен е самият въздух, самата вечност, самата Истинност. Но почнеш ли да обясняваш какво е Дзен, понякога става трудно. Това е така, защото Дзен не живее в обясненията, той живее в Истинността.

●

Първото същество Бог е излъчено само като една идея, една вътрешна идея, която преведено означава: Бог е великият закон на развитието. Това е идеята на Бездната. Значи всичко трябва да се приравни към Бога, да стане от земно и духовно, абсолютно и чисто Божествено. Т.е. и духовните блага трябва да бъдат изоставени заради нещо по-дълбоко, което е замисълът на Бездната. И затова законът е: Търси изцяло Бога. Затова първата заповед е любов към Бога.

●

Правеликата Бездна, от Върховното Нищо във вселената и в човека. И по този път и вселената, и човекът трябва да се превърнат в Бог, на алхимически език казано, в чисто злато, в чиста Божественост, за да се завърнат в Мистерията, където пътят е съвсем друг – не духовен, а чисто Божествен. Там работят Старците и чак тогава те ще започнат да разкриват нещо от предълбоката Мъдрост, която я няма в света.

●

Защото истинското послушание е отричане от своето и тогава в него прониква Бог. Когато някой за себе си нищо не желае, тогава Бог за него желае. В истинното послушание Бог сам изпитва Себе Си. И казва Майстер Екхарт: Щом аз не искам за себе си, Бог иска за мене. Бог желае за мене всичко, което желае и за Себе Си. – Ето красивото. Това означава, че чрез истинското послушание човек открива Бог в себе си. И още казва: Ние сме причината за всички наши препятствия.

●

Всеки човек, който се придържа към външното, каквото и да е то, той ще бъде заблуден. Няма да има избор, той ще бъде заблуден; към каквото и външно да е, той ще бъде заблуден.

●

Всяка телесна, земна и плътска радост, забележете, носи духовна вреда. Всяка телесна, земна и плътска радост ограбва нещо отвътре, носи духовна вреда.

●

Без поддръжка от човека Второто същество Сатана не може да съществува. Злото зависи от твоята поддръжка, от твоята енергия, за да може да расте. Злото се нуждае от твоите погрешни разбирания, които са също твоята нечиста енергия. И то ги поглъща.

Ръководител на човечеството не е Бог, а Сатана, а Бог само ръководи избраните и тези, които Го търсят.

Ръководител на човечеството не е Бог, а Сатана, а Бог само ръководи избраните и тези, които Го търсят. Т.е. Бог ръководи избраните, а Христос ръководи само усърдните, тези, които много усърдно, много старателно, с голяма жажда за истината Го търсят.

●

Желанията на душата са създали времето, телесността и множествеността и с тези желания душата е загубила това, което е притежавала. Тя е слязла надолу във втората душа. Както казах, човекът е създал втора душа чрез страстта, най-вече чрез страстта. Но има една част в душата, която е абсолютно несътворена, и има друга част, която е прилепена към времето. В своята най-чиста част душата превъзхожда света. Това, което привлича душата в този свят, е единствено любовта.

●

Когато се усмихвате, вие обезоръжавате собствените си негативни мисли и чувства.

5.2 Втора степен – Покаяние – Откровението на Йоан – 20.05.1994 г.

Той казва: Излизането от съдбата става само чрез един велик закон. И после казва: Развитието е законът на една много твърда решителност. Тук не говорим за еволюцията, където няма такъв закон. Там е бавен процесът и може да се удължава безкрай. Развитието е закон на една много твърда решителност. И после добавя: Нека миналото да бъде поразено от вашата решителност. Създайте в себе си Великата книга на съгласието, а всеки, който се съпротивлява на развитието, ще бъде унищожен. Това се отнася за тези, които отричат Любовта, Мъдростта, Истината, безупречността и т.н.

●

Така толтеките разбрали, че истинската сила е тази истинска магия на живота. Те не отричат магията, използват я по най-хубав начин. Това е тази магия и тя се състои в това да разрушиш всички свои недостатъци и да ги превърнеш в сила – става въпрос за преобразяване. За да можеш с тази сила да изпълниш замисъла на Нелтилицтли – т.е. замисъла на Истината.

Толтеките открили, че замисълът на живота е развитие на осъзнаването. Затова е дошъл човекът, за да развие своето осъзнаване. Според тях това било и намерението на Орела, т.е. намерението на Неизразимото. Такъв бил и непоколебимият замисъл на живота и само осъществявайки този замисъл, толтеките разбрали, че могат да придадат смисъл на своя собствен живот. Значи ако осъществят това осъзнаване, те могат да придадат смисъл на своя собствен живот.

●

.. а липсата на същественото. Учителят, книгите, приятелите, музиката, медитациите, запомнете, си остават нещо вторично. Това, което решава въпроса, е великото качество. То е скрито в тайната на две думи: това е ОГНЕНАТА ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ. В Дзен го наричат по друг начин, там казват: Няма нужда от големи усилия, няма нужда от много усилия, няма нужда от сериозни усилия, има нужда от искрени усилия..

●

После казва: Душата (на всеки човек) трябва да вземе велики решения против всичките си врагове, макар и да са привидни. Изрежда: против Сатана, против света, против греха, против звездите, против стихиите на природата, за да се облече в Бога. Значи всичко това душата трябва да го преодолее, за да се облече в Бога. Твоята душа трябва да възкреси онова, което е умряло

●

Всяка стъпка трябва да бъде молитва. Ако осъзнаеш това, ще вървиш по свещен начин през живота

●

Всички светове и цялата вселена са една река. Всичко сътворено си има край. Това сътвореното само се е явило от Нищото и то си остава нищо. То си остава несъществуващо. То само имитира нещо, символизира нещо, показва път, но то е несъществуващо; то само загатва за нещо.

●

Значи този, който определя кладата, е самият Бог. После той ги взема при Себе Си, което означава несътвореното отива при Несътвореното, т.е. Огънят взима огъня при Себе Си. Защото на кладата се вижда доколко оживява любовта. Ние можем да говорим много за любовта, но на кладата става ясно дали твоята любов ще оживее или ще започне да умира. Същото се отнася до вдъхновението. То е тайният образ на любовта. Който има любов, на кладата тя се възпламенява; който няма любов, угасва. Ето защо богомилите е трябвало да преминат през огъня, т.е. през Божията клада.

Този огън си остава най-голямо изпитание. За самите богомили обаче означава да прекосят една плитка река, те така са го възприемали. Те не го възприемат даже за върховно изпитание. Това е така, защото чрез голямото си вдъхновение човекът е непривързан към физическото си тяло. Той няма проблеми в един миг да се излъчи, просто него го няма в тялото, той е извън себе си. Той не е в тялото, а в духа си. Поначало целия си живот е живял в духа, той винаги е бил там. Той е живял в Бога.

●

Ние сме длъжни да постигнем Бога в собственото си същество. Душата е също като Бога – извън всяко определение и наименование. Нейното първично и истинско състояние е даже извън всякакво предназначение, тя надминава даже и това. Душата трябва да се откаже от всичко сътворено и от всякаква опора, външна опора. Тогава тя ще се потопи в Чистото Нищо, Абсолютната Опора.

●

Това е, когато Бог е сътворил всички неща от Нищото. Създавайки душата от Нищото, т.е. подобна на Себе Си, Бог я е поставил в свободно самоопределение. Защо? За да може Бог нищо да не ѝ налага и нищо да не ѝ приписва; тя сама да решава. Какво означава това? Че след време все някога душата щяла да пожелае съединение с това Бездънно Нищо, с Тайната на Бога.

Така тя щяла да забрави всички вещи и всичко сътворено. В различни времена всяка душа тръгва обратно по този път към Тайната на Бога, защото всичко сътворено няма да ѝ даде Великата Пълнота.

Целта на всичко това е след време душата толкова дълбоко да навлезе в Бога, когато се завърне, че никога вече да не излезе. Тогава тя няма да има нищо общо с творението

Човешкото тяло е сътворено от Сатана

Едно е нужно, казва Майстер Екхарт (забележете, около 12 век), едно е нужно – Бог. Влез да живееш в Бога и творението за тебе е без голямо значение. Има нещо хубаво, но то вече няма да ти влияе, защото ще бъдеш изпълнен с Тайната на Бога.

Човешката душа е сътворена от Бога. Само между другото да ви кажа: човешкото тяло е сътворено от Сатана, човешката душа е сътворена от Бога, човешкият Дух е сътворен от Бездната. Затова Учителят казва, че в човешкия Дух има тайна, по-дълбока от Бога.

Човешката душа е сътворена от Бога. В тази душа има смес от тъмнина и светлина, според нейните избори. За да стане душата равна на Бога, тя трябва да се превърне в Нищото.

Човешката душа е сътворена от Бога, но човешкият Дух е много по-дълбоко явление. Той принадлежи на Бездната, на Абсолюта. Той е абсолютно несътворен.

●

Значи величието на толтеките е в непрекъснатото развитие. Ще го кажа по по-простичък начин: в момента, когато стремежът ти спре, ти вече си умрял духовно. Каквото и да правиш, ти вече си в духовна смърт.

Чрез метода на постоянна безупречност, т.е. там е насочено ударението на толтеките – те се занимават най-много с това нещо, се постига отстраняване на илюзията, постига се отстраняване на тескатлипока

●

Той осъзнал, че едно нещо съществува, когато имаш възприятие за него, когато го възприемаш. Щом имаш възприятие за смъртта, тя съществува, т.е. нещата съществуват, защото ги възприемаш. Ако не ги възприемаш, те не съществуват.

Според толтеките се оказало, че същественото е в това – къде е насочено твоето възприятие. Това, което възприемаш, това съществува. Това означава, че ако възприемаш само Теотл (това е една от думите на толтеките за Бог), ако възприемаш само Бог, тогава само Той ще съществува в твоя живот и нищо друго, без никакви примеси.

●

У вей, или недеянието, владее всичко и затова то няма нужда да знае. Чистото действие е владетел; ставаш владетел на съдбата си, на социалния строй и нещо повече. То няма нужда да знае – то просто владее. То е пустота, то е връзка с началото – то е самото начало. Чистото действие не е знание, то е дълбокото начало. Дълбокото начало действа без усилия, то действа естествено.

●

Пустотата е дълбокото начало, а входът в дълбокото начало, според Ле Цзъ, е Любовта.

●

У вей, т.е. недеянието, означава да живееш в Дао, означава да пиеш пълнота – не да я търсиш, а да я пиеш.

●

Живей в Дао и остави настрана разумната си воля. Твоята разумна воля, казват даосите, е неуместна. Много просто: не може да бъдеш по-дълбок от Дао с някаква разумна воля.

●

Който обича по закона на Пустотата, т.е. по закона на Истината, той нищо не иска нито отвън, нито отвътре и забележете: той получава своята пълнота от Пустотата, от тайната на живота, наречена Дао. Парадоксално е – нищо не искаш, но получаваш.

●

С неусилие се постига повече, отколкото с усилия. Но малко са тези, които познават тайната на неусилието. Неусилието е метод на истинността, метод на единството с Дао.

Какво е болестта? Натрупано погрешно мислене и неправилно използвана воля

Какво е болестта? Натрупано погрешно мислене и неправилно използвана воля и енергия. Толтеките казват, че най-точната стратегия срещу болестта е откровеността. Оттам трябва да започнеш, това, което казахме и преди: безпощадна честност към себе си. На другите всичко можеш да прощаваш, казва Учителят, но на себе си не. Безпощадна честност към себе си. Тази откровеност, според толтеките, освобождава енергията на развитието, т.е. тя освобождава запушената енергия.

●

Откровеността е път да се завърнеш в своята безупречност, в своето истинско аз.

●

Хората искат освобождение от страдания и болести, но законът гласи: Не искайте освобождение от страданията и болестите, а искайте осъзнаване.

●

Здравето зависи от умението да видиш същественото в своя живот. Това умение е много важно. Който съумее да види същественото в своя живот, той ще оздравее.

●

Учителят е казал нещо прекрасно: Що е здраве? И отговаря: Когато ти отнемат всичко – здраве, приятели, къщи, блага, какво трябва да ти остане? Ако ти остане любовта, това е здраве.

●

В Бог пребивават и двата центъра: центърът на любовта и центърът на гнева.

●

Създаването на Луцифер е мистериум магнум, т.е. велико тайнство, велика мистерия, защото той е произлязъл от тайната на всемогъщата воля на Бездната.

●

Смърт няма, защото в човека има скрито вечно духовно същество и всяко прераждане е едно усилие на това вечно духовно същество в човека, чиято цел е да създаде в него нова воля за божественост.

●

Когато светлината е била в човека, тогава в човека е бил раят. Раят е вдъхнатата светлина. Тогава чрез тази светлина човекът се е намирал в себе си. И когато е бил във външния свят, раят е бил в него и той е бил господар на света и никой не е могъл да го разруши. И самата земя тогава е била такава – рай, допреди да дойде изпитанието и проклятието.

●

Дяволът живее във враждебните свойства на Бога, т.е. вътре в Божия гняв.

●

Умът няма Мъдрост. Той има само мнения. Учените търсят знания, а Посветените – Мъдрост. В главния план и задачите на твоя живот умът ти не трябва да се бърка, само така ще намериш своя път. Пътят не е нещо външно, пътят трябва да се намери отвътре. Жертвата трябва да стане твоят път, но ти трябва да узрееш за нея. Всички съчетания около теб са дадени за твоето развитие. Трябва да постигнеш пълен контрол над ума, за да не ти пречи той във вътрешния живот, когато търсиш съкровеното.

●

Както Учителят казва за мързеливите хора, защо искат да се осигурят. За да мързелуват. В крайна сметка някъде скрито в подсъзнанието има идея да се осигурят, да мързелуват. Обаче истинското осигуряване се намира в познаването на Истината, придобиването на Истината и виждането на Бога чрез абсолютна вяра. Това е друг въпрос, за други лекции, за истинското осигуряване.

Никакво осигуряване

Учителят казва кратко и ясно: Никакви банки, никакво осигуряване. Който се е увлякъл, нека да мисли, искам да го предупредя. Ако искате осигуряване, аз ще ви кажа кое е осигуряване, друг път ще ви го обясня, тъй като сега не съм си го поставил за цел. Ако искате да бъдете наистина осигурени, даже и материално (но това е последствие), има няколко неща освен формули, но и формулите даже нямат голямо значение. По-важното е следното: Във всеки миг да имаш чисти постъпки и желания, благородни чувства, чисти мисли. Гарантирам, от името на Учителя, въобще говоря от негово име, че това е тоталният път, осигуряване във всички светове. Никога такъв човек няма да закъса. Даже има такива случаи – по-външни хора, които не са спазвали това напълно, не са закъсвали, когато са уповавали на Бога. Има такъв случай по време на войната. Един учител попаднал в една пещера, дълго време бомбардировки, крил се, нямал какво да яде и накрая казал: Ако има Бог, Господи, помогни ми да повярвам! И след малко една костенурка носи едно парче хляб на гърба си. Той се нахранил, върнал се в своя град и започнал да разказва на учениците, и навсякъде да хвали Бога. Разбира се, че това хвалене не е мярка на Учението, но все пак то е нещо. Но това осигуряване, за което аз ви говоря, и след време може би ще трябва и за него да ви говоря повече, това е нещо тотално, във всички планове, но материалното е последствие. Човек не трябва първо да иска да забогатее, това е отклонението, черният път, левият път, по който е тръгнал и Кастанеда. Ще ви кажа после и грешката на Кастанеда за разлика от Дон Хуан. Човек първо трябва да иска да живее всеки ден и всеки миг по законите на тази Божественост, за която говорихме, по законите на Истината, а после парите ще го гонят, щастието ще го преследва, успехът ще го гони, здравето ще го гони и т.н. Но след време ще ви говоря повече по този въпрос.

●

Петнадесет: Ученикът знае, че единственото реално осигуряване и в този живот, и във вечността е любовта. Никакво друго осигуряване. Учителят казва: Абсолютно никакви банки. Няма да обяснявам защо е глупаво и за да не засегнем някои.

●

Един от най-лошите грехове за суфи е да живееш личен живот. Значи дето всички искат да се устроят, всички искат да се осигурят и дето Учителят казва: От осем хиляди години гробищата са пълни с осигурени хора. Това е едно голямо осигуряване. Идеята за личния живот е грешка, защото това не означава отричане, а трябва да го разберем правилно. Има и отричане, но това означава да не отделяш цялото си внимание за Бога. Значи ако имаш личен живот и това не ти пречи да отделяш цялото си внимание за Бога, пак си в правия път. Но ако не отделяш цялото си внимание за Бога, независимо дали си женен или не, ти имаш личен живот. Това е един от най-големите грехове.

●

Второ правило: Ученикът е свободен, когато нищо не го отклонява от пътя му. Той не позволява на професия, на интимни отношения да го отклоняват. Може да ги допуска, но те не трябва да посягат на свободата му, на израстването му отвътре.

Тридесет и три загадки от Учителя

(Лекция 5)

26. Най-задължителното – Работата. Учителят казва: Онзи, който не е работил отвън – т.е. външна работа, професиите на света – както трябва, и отвътре няма да може да работи. Ако не е бил абсолютно честен, точен, прецизен, старателен, усърден във външната си професия, като изключим, пак казвам, трите забранени професии от Учителя – ловец, кръчмарин и касапин, всички други професии човек трябва да ги работи с любов, със старание. Ако иска по-бързо да се освободи от техните ограничения, ако не ги харесва, трябва да ги обикне, т.е. когато обичаш едно ограничение, по-лесно ще се освободиш от него. Защото една тежка професия, която не ти харесва, не я работиш с любов, може да я работиш пет години, а може и една година. Ако я приемеш с любов, ще си съкратиш пътя и ще си научиш по-бързо уроците от тази професия, на която дължиш психически дълг. Истинската работа е процес на Бога. Тука не говорим за труд и за мъчение, както преди говорихме. Има три степени – мъчение, труд и работа. Тука говорим за самата работа, най-висшето нещо, това е процес на Бога. Чрез истинска работа Бог се съгражда в човека. Това е вече работата, която си обикнал завинаги, работата, за която душата ти е жадувала. Тя обикновено идва късно или на края на живота като награда, след като си научил другите уроци, смирение, послушание, търпение, твоята любима работа, работата на душата ти се дава като награда обикновено към края на живота. И това е все пак радост, ако някой стигне дотам.

●

Той казва: Победата над света се нарича любов към Бога. Главният въпрос на живота е намирането на Бога, останалите въпроси се решават от невидимия свят. – Казвам, защото някои все ме питат какво да правя, какъв дълг имам. Нямаш дълг към семейство и нямаш дълг към професия, това са второстепенни и третостепенни неща. Нямаш дълг да строиш къщи, апартаменти и т. н. Първият ти дълг е Бога и после се решават от невидимия свят твоите въпроси. Това, което в Библията е наречено: Първо търсете Царството Божие и всичко друго ще ви се даде. Първо е Бога, първо е Истината, това съм го казвал много пъти, пак го повтарям. Ако поставиш Бог на първо място в живота си, постепенно нещата ти, независимо каква ти е кармата, ще се устройват, бавно и постепенно, не бързо. Защото имаш много написана карма, много надписи.

В случая, мъчението е от дявола. Трудът е от човека, а работата е от Бога. Значи, ако човек работи правилно, аз ви бях казал един път, може би си спомняте … преди време в един разговор с Учителя, Той ми каза този закон, който го смятам за златен. Той казва така: „Да работиш по божествен начин, значи да си почиваш“. И наистина много приятно е да работиш професия, която си я обичаш. В случая, аз работя в антикварна книжарница. Почти през цялото време съм тренирал, обаче последно време се оказа, че там нещо … ми върви много на разговори. Братя, сестри … не очаквах толкоз, но както и да е. Но по принцип при всяко излизане аз почвам с тренировки и чета закони на Учителя. Но главната си програма аз изпълнявам вечер, защото това ми пречеше на медитацията. Аз щях да напусна. Тъй като вечер има много спорове..сутрин преди ставам и пак тренирам. Вечер до късно, сутрин рано, така че нещата се изпълнява.

●

Но.. „да работиш по божествен начин, значи да си почиваш“ значи: Когато изпълняваш по божествен начин една професия, вечер се завръщаш не изморен във вкъщи, а зареден с енергия … да работиш истинската работа, която е работата в божественото поле, работата в менталния свят. Това, което насищаш … .имам предвид работата с формулите, нали … и така нататъка. Със книгите …

●

Всички велики неща се постигат с вътрешна работа. В по-ниско поле ако говорим с вътрешен труд. На по-високо поле – вътрешна работа. Това вече „огнената работа“. Там вече има голямо харчене на енергия за човечеството в хубав смисъл.

●

Искам да попитам в моята професия трябва да играя до късно. Като се събудя сутринта да тренирам рано много енергия хвърлям, за да мога да се концентрирам, да се събера. …

Вие работите вечер, така ли?

…

Вижте сега, въпрос … значи в случая спането ви не е … .не може да стане обновяване, така както трябва на енергиите. Аз ви казах там правилото ако си спомняте: „Господи, научи ме да спя спокоен и дълбок сън.“ И вечер така се яде по-малко. По принцип след залеза не трябва да се яде. Знаете, според Учителя, защото е вредно

●

Между другото, сещам се за оцеляването, с няколко човека стана въпрос, Учителят казва простичко: Вие сте осигурени отпреди двеста и петдесет милиарда години. Край. Който разбере. Само трябва да влезете в своя естествен път. А кой е той? Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава вече съвсем други същества имат задачата да те осигуряват, това не си ти. Те ще ти дадат енергията, трудолюбието, нещата. От теб се иска малко, някакви усилия, някакви старания, но тези същества правят всичко. Без тях все ще се осигуряваш и винаги краят ще е зле, особено в другия свят за тези, които са привързани.

●

Само духът може да се слее с Бога и да изживее вкуса на свободата. Духът е квинтесенция. Духът е синът Божи, а душата е дъщеря на Бога.

●

Ако човек често мисли за истината, това ще го заведе при духа. Духът достига звездите, прониква в океаните, навсякъде може да отиде синът на Бога. Нашият дух има скритата природа на Бога.

●

Духът в човека, това е вътрешната реалност и реалността на всички Учители. За да бъде господар на своята съдба, човекът трябва да познае своя дух, своята скрита вътрешна реалност.

●

Мъдрият не се намира под влияние на звездите, той се намира под влиянието на Бога. За да бъдеш свободен, трябва да станеш слуга на Този, Който е абсолютно свободен.

●

За да се създаде този свят, Бог е ограничил една част от Себе Си и тази част, която е ограничена, се подчинява на законите, които Той сам е дал.

●

Ще повторя две неща, които съм казвал и преди, от брат Михаил: Тези, които смятат, че свободата означава да не зависиш от никого, не знаят каква опасност ги очаква. И другото: Истинската свобода е посвещение. Свободни са само посветените. Когато човек иска да бъде независим от Бога, той сам ще види каква съдба го очаква.

●

Само мъдреците знаят, че да бъдеш свободен, значи да ограничиш себе си.

●

Съдбата се обезличава само когато човек се насочи изцяло към истината и към Бога. Ако се насочи частично, няма да има реален успех – може да си смекчи малко съдбата, но това не решава въпроса. Изцяло насочване, това означава да въведеш в ежедневието си тотално истинолюбие дори това да ти коства уволнения, смърт и какво ли не. Това означава – който иска да заличи съдбата си.

●

Любовта означава вечността, а Истината означава безпределността – т.е. това, което е по-дълбоко и от вечността.

Чистото настояще означава да живееш във висшата си душа и в пречистия си дух, т.е. в своята дълбочина. Висшата душа, това е вечността, а пречистият дух – това е безпределността.

И още нещо от „Деяния на Йоан –
За страданието на богомилите

И още нещо от „Деяния на Йоан“. Христос му казва: „Аз не съм изстрадал нито едно от тия неща, които ще разправят за мен ония там долу“, става въпрос за земните, значи хората около разпятието. „Ония там долу мислят, че са ме разпнали и са ме проболи с копие, но истината е, че сега аз съм тук до тебе и ти говоря.“ Тук става въпрос и за нещо друго: че когато при голямото страдание човек тотално навлиза в Бога и в духа си, изключва голямото страдание. При средните страдания човек страда, защото не е отдаден изцяло на Бога. При огромното страдание, както е било при богомилите на кладите, понеже любовта е тотална, тя поглъща страданието, страха, смъртта – всичко наред, тъй като как може Бог да не е по-силен от тези неща.

●

Сатана ѝ казва: Злото руши, защото това зло е самият Бог; защото сам Бог иска възход от всички същества. Чрез злото Бог руши, а чрез Себе Си гради. – Така се унищожават хора и цивилизации чрез злото, чрез скритата сила на Бога, а чрез Себе Си Бог твори и гради.

●

Учителят казва: Дяволът е дошъл в този свят, за да ви спаси от самите вас. – Много тежка мисия, защото хората прехвърлят всичко на него, тогава става още по-лошо за човека. Те все изкарват дявола виновен дори и когато постъпват зле. Злото действие е човешко действие, дяволът само го увеличава, за да видиш още по-ясно в това огледало накъде си тръгнал.

●

И Ал Халладж казва: Адам и Ева са пожелали вместо Бога рая – най-голямата грешка, най-голямото зло, което може да се случи – отделяне от Бога. Те са пожелали – казва той – користната любов вместо Божествената любов.

●

После Иблис ѝ казва: Пресветла Ева, не знаеш ли, че несъвършената воля има склонност към зло? Аз съм тук, за да излекувам твоето несъвършенство. И после казва: О, Ева, сам Бог ме превърна в зло, за да издигне човеците и те да се върнат обратно при Него.

После Ева пита Иблис, Сатана: След като ти си зло, как тогава можеш да ми помогнеш? Сатана ѝ отговаря: Ех, Ева, Ева, да разбереш злото, означава да познаеш неговата милост. Да разбереш злото в дълбочина, означава да разбереш неговата най-скрита любов, защото разбраното зло е освобождение. – Който дълбоко разбере този въпрос и го проучи, вижда, че то е освобождение.

●

И когато Луцифер се вселява в него, т.е. в Сатана, това е негово отражение, тогава той се преобразява с голяма светлина.

●

Но защо Бог е допуснал това преобразяване? Ал Халладж отговаря: Защото чрез него Бог проверява Истината във всеки човек, във всеки ангел.

●

И после Дионисий казва: Кои са невежи? Тези, които се привързват към битието, към ума, към сътворените неща. Те се саморазрушават. Те остават в тъмнина, която е мрачна и несветеща. Това е друга тъмнина – тя е тъмнината без Бога, мрачна и несветеща тъмнина.

Свършекът на света

от Майстер Екхарт
(Първа идея за размишление)

Там, където се е случило съкровеното рождение, наречено в Библията второто рождение, това е свършекът на света, това е свършекът на времето и свършекът на времената. Когато човек се роди съзнателно в своята съкровена същност, тогава всяко време изчезва.

●

Времето съществува, защото си има своите желания. А душата си има своята съкровена същност, в която трябва да се върне. Време има, защото човекът е залюбил земни неща.

●

Бог общува със съкровеното, с душата. Бог е без време, без творение. Той търси само душата, тя е Неговата съкровена, вътрешна частица.

●

Вечното Слово е слязло и е започнало да се изговаря с уста. Но в древността то е говорело само в сърцето на нещата, т.е. в същността, в съкровеното. То е говорело на самата сърцевина на душата.

●

В самото начало Словото е било чисто, безплътно, то е нямало образи. То е говорело само на чистата вътрешност на човека, която по-късно била наречена душа. Свършекът на света е в нашата чиста вътрешност, в нашата съкровена природа. И само тази природа може да живее в свободата.

●

Що е свобода? Това е нашата непривързаност, ясност и целеустременост. Който е поверил себе си на Бога, е познал свършека на света, защото сам Бог се излива в него. Ако трябва да го кажа с думите на един гностик – Валентин – той казва: Който е познал себе си, светът е свършил – това е свършекът на света.

●

И после казва нещо също много красиво: Щом Бог ти отрежда бедност или болест, това трябва да ти се услажда, защото тъкмо Бог го е пожелал. – Ако волята Божия ти се услажда, то каквото и да ти се случи и каквото и да не ти се случи, ти си в Царството Божие, ти си в Небесното Царство. Щом обичаш повече себе си, тогава Бог не е чистата твоя любов.

●

Твоето чисто съзнание е твоят пазител, това важи не само в този свят, а и в другия свят. Твоята тайна мисъл към другите е отношение към твоето собствено здраве

●

За ада казва Учителят: Адът е само абстрактно място на несъществувание. Той е едно странно състояние на смърт в съзнанието на човека, но той не съществува.

●

Няма друг дявол – казва Учителят – освен тебе. И затова Учителят казва: Спаси се от себе си, защото в чистотата няма дявол.

●

Защото да отдадеш живота си на оцеляването, означава да ограбиш своето развитие. Но този, който работи за себепознание, ще му бъде дадена допълнителна енергия от Орела за неговото развитие, защото целта му е правилна и защото само по пътя на себепознанието енергията расте правилно. По пътя на оцеляването енергията се разваля, по пътя на себепознанието енергията расте правилно.

Привързаност към Семанахуак

Толтеките забелязали, че без безжалостна честност към себе си будността постепенно ще те направи повърхностен, защото тя се привързва към нещата, които са в семанахуак, т.е. нещата на света, в това число всичко наред – професии, народи, партии, имоти, коли, деца, най-различни видове дългове и т.н.

Толтеките казват, че да допуснеш привързаност към семанахуак, т.е. към света, означава да подходиш много повърхностно. Защо? Защото привързаността означава да обречеш себе си на голям провал, да поставиш себе си в огромно разхищение на енергията, която е необходима за най-важното сражение в живота – сражението за раждането на Истината в себе си.

Толтеките забелязали, че привързаността означава, че нещо в тебе настоява на глупостта. Това означава, че съгласявайки се с привързаността, ти се съгласяваш с глупостта, ти се съгласяваш с провала. А това означава, че се отказваш от истинския живот. Така толтеките разбрали, че трябва да надраснат опасната будност и да се освободят от нейното разбиране, за да влязат в извисяването

Що е Бог? Бог е далечна близост. Любов има само онази душа, която се е превърнала в нищо и след нищото тя има всичко, и пак е нищо. Значи първо се е превърнала в нищо и след нищото тя има всичко, огромната пълнота, великата пълнота и пак е нищо.

●

Целта на живота е освобождение от себе си и от всички неща. Истинната душа обича само Бога и нищо друго, защото нищо друго не съществува извън Него. В най-вътрешното на човека – там няма време, там време никога не е прониквало, никога не е просиявал образ, само древна пълнота.

●

Бог е Свръхсъществуващо Нищо. Колкото повече имаш Бога, толкова повече Го жадуваш.

●

А Синът, какво е Синът? Синът – това е познание на Бога по всяко време, при всички условия. И после казва: Ако здравето ти е по-мило от Бога, това означава, че Бог не е твой Бог.

●

Нищият е този, който е нито безсмъртен, нито смъртен. Той предхожда и двете – бил е в Нищото, той е самото Нищо. Той е Бог. За него е казано: „Богове сте“. Човекът на Нищото става Бог.

●

Нищото е сродно с тайната на Бога. Нищият човек е този, който жадува да не знае, така казва Майстер Екхарт, защото няма нужда да знае; той е всичката пълнота.

●

На Нищото нищо не може да се прибави, нищо не може да се отнеме. Там злото няма никакъв шанс да съществува, нито външно, нито вътрешно. Нищото е всякога преизобилно, самодостатъчно, блажено.

●

Бездната, това е Чистата Неопределеност. И затова Лао Дзъ има една такава заповед: бъдете неопределени. Разбира се, ако човек е упорит, не иска да стане неопределен, Лао Дзъ казва: Смъртта ще те направи неопределен.

●

Бездната е Чистата Неопределеност. Тя е тайната на искрата. Бездната е първоизворът, това е също част от тайната на Бога и част от тайната на Бездната. Тя е част от тайната на нашия дух, на нашата недостижимост; тя е отвъд зло и добро, отвъд смърт и живот – тя е по-дълбока. Тя е тайната на нещата. Искрата, това е остатъкът, сродството, което всеки търси – сродството с Великата Бездна.

●

Бездната е величествена и страховита. Тя има качествата на чистото Нищо. Тя ни обгръща отвсякъде. Но тя е и нашето тайно, вътрешно богатство.

●

Ако душата можеше да познае Бога без света, то светът никога нямаше да бъде създаден. Той е създаден заради нея, заради душата.

●

Съществата, в това число и великите учители и посветени, са само Божии следи, упътвания, посоки към тайната на Бога и на Великата Бездна.

●

Когато истинският човек говори, той създава в душата ти тишина и в тази тишина Бог слиза и ти говори.

●

Голямото страдание е голямо съкращение на пътя, което означава огромно благословение. Много същества слизат, за да направят скок. Това е голямо съкращение по пътя към Бога. То е изключително голямата любов на Бога към тебе.

●

Всеки от нас е длъжен да познае Истината без посредници и да заживее цялостно. Бог иска в тебе, казва Майстер Екхарт, да бъде божествен, съкровен и нищо друго – това е, което иска Бог вътре в тебе.

●

Синът е роден от Божията дълбина. Това е чисто и просто, казва Майстер Екхарт, моята дълбина. Божията воля е свободна само в твоята съкровена дълбина.

●

Бог се намира не тук и сега, а там – там, където угасват всички различия.

●

Дяволът съществува само за определени хора, места и светове. Дяволът е реален за когото трябва, т.е. Бог изпраща дявола за когото трябва. Който се бори с дявола, се превръща, казва Учителят, в жертва. Това е закон, защото ти се бориш с тайна сила на самия Бог; няма как да не станеш жертва. Всяко твое неразумно решение, казва Учителят, е дявол.

●

Гневът на Сатана върху тебе, това е самият Божи гняв. Суфи казват: Бог има две имена – любящ и строг. От атрибута на строгостта си, т.е. на всемогъществото си, Бог е създал Иблис, Сатана, и го е пуснал в обръщение, в съществувание. Бог е създал Иблис, защото той е много ревнив и привързан към Бога чрез своята си любов към Него. По този начин при Бога могат да отидат само най-достойните. Толкова е ревнив, че няма да те пусне лесно. Но достойният човек, истинният човек ще направи пробив чрез Бог в себе си в Сатана и ще се завърне в целостта. Недостойният просто не може да мине през Иблис, през Сатана, и да отиде при Бога. И Сатана, и Христос са слуги на великата и тайнствена Реалност.

●

Суфи казват: Ако ненавиждаш Сатана, ти му предаваш сила. Ако мислиш, че е враг, ти му предаваш сила. Правилният метод е много прост: мисли само за Бога и Иблис ще угасне. Наистина много просто – мисли само за Бога и Сатана ще угасне, защото в Бог угасва всяко зло.

●

Помни само Бога и ще имаш само Бога, така казват суфи.

В древността Бог тайно предложил на Сатана да се разбунтува срещу Него

Ал Халладж казва: В древността Бог тайно предложил на Сатана да се разбунтува срещу Него. Защо? За да може да се изпитат духовете и тяхната същност. Сатана е имал задача да ги увлече и ако те наистина се увлекат, както и станало с една голяма част от тях, тогава за тях щял да бъде образуван един друг свят. И след време този свят бил образуван. Той бил наречен рай, а в него били поставени Адам и Ева – увлечените същества, духовете с паднало съзнание, които не били концентрирани и цялостни за разлика от онези, които оцелели. Те носили в себе си изменчивост и затова на този рай е трябвало да бъде даден урок. Така змията получила сила от Бога, влязла и дала урока, който е наречен грехопадение.

●

Сатана е трябвало да даде първо падението, а после Бог да го излекува – такъв е замисълът. Първо трябва да дойде падението и после Бог да го излекува, т.е. да излекува човека

●

Защото Бог не прави нищо случайно и абсолютно нищо необмислено. Бог прави винаги най-доброто – това е хубаво да се запомни – при всички условия, при всякакви условия Бог винаги прави най-доброто. Дали го одобряват хората, т.е. падналите съзнания, или не, подразбира се, че не, няма никакво значение.

●

Раят, човечеството падна, за да се насочи от знанието към недостижимата мъдрост на Бога. И казва Ал Халладж: Бог е скрил съдбата в рая, а свободата в Себе Си. Съдбата, това е Дървото за познанието на доброто и злото; любовта – това е цялостният избор на Бога, това означава любов, според Ал Халладж – цялостен избор на Бога.

●

Нечистата любов винаги се заплаща скъпо. Тя се заплаща със съдба, с карма, затова в този свят е пълно със същества кармични. Защо? За да запомнят всички същества, че само чистата, истинната любов, пълната любов, изцяло Божествената любов се въздига и благославя.

●

Божията активност е поразяваща. Ето един пример: Йезекиил, седма глава, девети стих: „И ще познаете, че Аз съм Господ, който поразява“. Многобройни примери има в Библията, нямам за цел тук да ги изнасям. Изпраща червея, който разрушава тиквата; изпраща вълни, които стават губителни, и това си има причини. Той действа. Да се оспорва, е смешно; да се благодари, е малко по-добре, но да посрещнеш всичко това с любов и голяма приемственост, значи да навлизаш наистина все повече в мистичното тяло на Бога.

Скритият замисъл и целта на Бога

Това означава, че Бог допуска падението, като чрез него Той призовава съществата на падението още повече да Го търсят – това е Неговата цел. Той ги призовава по този начин още повече да Го търсят, което означава пък, че след падението Бог иска да проникне в съществата отвътре и да ги просветли, като им даде Себе Си. Забележете, като им даде не благата, а това, което е най-важното, най-дълбокото, което надминава всички блага. Такъв е Бог и затова Бог е любов, и то Велика любов; хем да ги просветли, хем да ги проникне отвътре и да им даде най-ценното – самия Себе Си, което е скритият замисъл и целта на Бога.

●

Бог иска от падналите същества, казва Ал Халладж, непрекъсната любов, за да Го познаят, а тогава падението вече ще е без значение. Значи за тези, които ще постигнат точно това, целта на живота, непрекъснатата любов, падението вече се обезсмисля.

●

Непрекъснатата любов към Бога е просто целта на живота. В непрекъснатата любов Бог ще се извиси в нас и това е вече наречено възкресението – именно това е възкресението.

●

Когато искрата влиза в човека и има ясна и Божествена любов, тогава, когато го проникне, тя се нарича душа. А когато човекът има чиста мъдрост, тогава искрата се нарича дух. Но тя е по-дълбока от душата и духа. Когато искрата заживее пълнокръвно и цялостно в човека, вътре в нас, тогава тя се нарича Бог. Тя е Бог в нас.

●

Искрата е нашият дял от Бездната, от Мистерията на живота. Само във Великата Бездна, във Великото Нищо двете пълноти се срещат: искрата и Бездната, наречена още Мистерия.

●

Искрата е свободна и от илюзията, и от реалността. За нея няма хаос, за нея няма потоп, за нея няма разрушение. Тя е отвъд отвъдното. Това е нашата най-дълбока същност, доколкото може да се използва понятието в тези толкова вътрешни светове.

●

Когато попаднеш в голяма трудност, когато попаднеш в голям мрак, бъди безкраен.

●

Човекът е на земята, защото е уловен от собствените си нисши сили.

●

Превърни злото в себе си в пламтяща любов – друг златен закон.

●

Крайната цел на живота е да откриеш собствената си тайна. Себепознанието означава да станеш изцяло божествен, т.е. без човешка природа.

●

Чистото съзнание е енергиен меч. В древността то се е наричало древен вихър. Такива същества са се наричали дракони

Казва: Направи смъртта си светеща. – Макар че тя поначало е такава и едва ли има какво да ѝ се прибави, но все пак идеята е хубава: направи смъртта си светеща. Тук се сещам само за малко за една прекрасна мисъл на суфи. Суфи казват: Когато имаш лошо състояние, това е дар от Бога, това е божествен дар. Забележете: лошо състояние; нали това лошо състояние след време ще изработи твоето постоянно светло и сияещо съзнание. Самото лошо състояние може да те научи на дълбоки неща и наистина ако ти го приемеш като божествен дар, ще започнеш да вадиш правилни поуки. Но ако не го приемеш, то няма да ти даде необходимите тънки поуки и уроци. Ние мислим, че само светлото състояние е съществено и така се раздвояваме, забележете, разцепваме енергията си, казваме: светлото състояние е хубаво, лошото е лошо – и не можем да обединим себе си и да станем цялостни, понеже се цепим и не можем да обхванем. Нашата любов не достига; нашата любов стига само да светлото състояние – не можем да прегърнем лошото, да го обхванем и то да засияе.

●

Не влизай в мрака, докато не си станал достоен, т.е. способен да го озариш.

●

Какво означава думата концентрация според посветените в Япония? Призоваване на всички вътрешни сили, призоваване на същността – всички вътрешни сили.

Харагей

Който е постигнал това овладяване на себе си и тази концентрация, той има харагей – избликването на тази мощна енергия. Разбира се, тя много трябва да се пази, много трябва да се пазят и думите, за да може във важни моменти на живота и особено когато цялата карма се стовари, да можеш да я пробиеш и да я забравиш.

Харагей е излъчване на необикновена енергия. Много дълбокото дишане също е проникване в харагей. То е влизане в резервоарите на ки-енергията.

●

Харагей се нарича от посветените древен вихър. Той е свързан с чистотата, а чистотата е дракон, първичен огън.

●

Харагей е изцяло обожествен огън вътре в човека.

Харагей, с тази обожествена енергия се отстранява времето, пробива се, отстранява се, т.е. то вече остава без значение.

●

Пълнотата на тази чиста енергия е и връзката със собствения си дух и с Бога. Харагей е свързано с пето, шесто и седмо измерение. Петото измерение означава много висша съзнателна и съкровена духовност, макар че в случая, сравнено с шесто и седмо, то е най-нисшето

●

Човекът е на земята, за да изпълни себе си с Пустота, за да изпълни себе си с ДАО, което означава да изпълни себе си с истинност.

●

Постижението е началото на неуспеха. Който е способен да се откаже от всякакви постижения, само той постига ДАО, постига същността.

●

Казват: Когато си болен, мисли за ДАО и ДАО ще нахрани твоята болест. ДАО умее да храни болестта. Когато болестта бъде напълно нахранена, човекът оздравява

●

В тази връзка Яджнавалкия в книгата си, посветена на Аумъ, казва: Чрез продължително повтаряне на Аумъ човек придобива необикновения поглед на своя собствен дух. Аумъ утвърждава несътворената природа. Аумъ е утвърждение на изначалното безсмъртие.

За спора суфите казват, че в спора е скрит Иблис, т.е. дяволът, а в Любовта е скрит Бог. Любовта е безспорна. Когато Бог иска някой човек да го познае, Той му дава зикр, т.е. той му дава постоянната молитва, постоянното помнене. Бог дарява предания с реално вътрешно свидетелство за Себе Си и му дава знание за Себе Си, без завеси и без посредници – директно. Става въпрос за предания, после ще се спрем за малко на този въпрос.

Първото същество е ДУХ, Второто същество е УМ

На земята има древна, невидима война след падението на Второто същество, чиято цел е Адам да изгуби своите божествени чувства. Това е война вътрешна, тя е между същност и личност. Второто същество иска човек да стане личност, а разумният човек трябва да стане същност, същество.

Първото същество е ДУХ, Второто същество е УМ и затова Второто същество не може да познае Духа, защото Духът е винаги отвъд. Само Духът може да познае Духа. Духът е същност.

Валентин казва: Ние трябва да надраснем падналата духовност, наречена умът, и да се върнем в Първото същество, защото най-великите истини слизат само от гласа на Първото същество и на Бездната.

Целта на Третото същество – Христос – е да отдели висшата душа от робството на страстта

След падението си от светлината и вечността Второто същество е станало и още нещо – страст. Тя е главният породител на материята, т.нар. гъсто вещество. Страстта е главният породител на материята, на оковаването на човека в тяло. Чрез страстта Второто същество поражда психика, психизъм и одушевена астрална субстанция, докато Третото същество – Христос – поражда пневма – т.е. чиста, духовна субстанция, същества.

Целта на Третото същество – Христос – е да отдели висшата душа от робството на страстта, от т.нар. алчно, астрално тяло. За такъв човек, алчен и недоволен, Учителят казва: Цялата вселена да му дадеш, той пак ще е недоволен – понеже е изпуснал същността, най-важното нещо. Ако Христос успее да отстрани астралното тяло и тази страст, тогава в човека ще остане Любовта, а от нея ще се раждат само богове, което е било целта – богове и божествени същности.

●

Човекът се намира между Първото и Второто същество, но ако светлината на човека избере любовта, тогава човекът се насочва към Първото същество, което ще го осияе и затова именно целта на Второто същество е да отнеме светлината на човека и неговите божествени чувства. Затова Учителят казва: Люби Бога повече от себе си – защото истинската любов към Първото същество отстранява Второто същество на вътрешен план, отстранява Второто същество в твоята вътрешна реалност.

●

Талмуда казва: От двама спорещи човека кой е прав? Прав е този, който замълчава първи.

●

…но Духът ставал свободна птица, както си е бил в първичното състояние. Така толтеките разбрали, че се освобождават от смъртта, като влизат в друго енергийно състояние, наречено безсмъртие, или още по-правилно – свобода.

Оказало се, че самото физическо тяло било прекъсната енергия. Умът бил прекъсната енергия и затова хората били смъртни. Затова физическото тяло се нуждае от дишане, храна, плодове, положителни мисли, молитви, защото е прекъсната енергия. То трябва да се подхранва, за да може да се завърне в Духа, където е непрекъснатата енергия. И затова, понеже хората имали прекъсната енергия, били смъртни, докато чистият Дух – Еекатл – бил непрекъсната енергия, вечен източник. Затова който познае своя Дух, собствения си Дух, влизал в непрекъснатата енергия. При смъртта само си отдъхва, почива си за малко и отново тръгва на работа

●

Например и Учителят казва: В другия свят няма почивка, в смисъл Духът там постоянно работи. Когато иска да си почине, само за малко се отпуска, т.е. спира да мисли – това е неговата почивка – докато в този свят човекът трябва да спи, за да възстановява притока.

Тази непрекъсната енергия е наречена безсмъртие или завръщането в Орела.

Умът е времето, духът е вечността, Бездната е безпределността

Да се стреми към това, така да търси, докато намери, т.е. да познае себе си. Само така ще се освободи от времето и ще се върне обратно в свободата, наречена вечност, и в още по-висшата свобода, наречена безпределност.

Умът е времето, духът е вечността, Бездната е безпределността. Който е познал себе си, се състои от вечност, а не от време. Тази идея в Библията е изразена така: Истината ще ви направи свободни, т.е. това, на което най-много наблягат толтеките – Истината и безупречността.

Себепознанието е чисто, искрено и вътрешно изследване на себе си. То е осъществяване на истинността в себе си, завръщане в истинността, докато непознаването на себе си се превръща в бедствие. Който не познава себе си, става жертва

Всеки човек е длъжен да върне своето време във вечността. Според Бьоме това е задължение на човека да върне своето време във вечността. И казва: Който се жертва с любов, бива надарен с Дух.

Въвеждай ме в изкушение и ме научи да го победя

Всичко зависи от молитвения дух, от нагласата да трептиш за Истината. Ако имаш постоянен молитвен дух, което е една библейска заповед, извън десетте, много важна — постоянно се молете – и трептиш на вълната на Истината, това – победата над изкушенията – става постепенно, естествено, даже не може да се каже, че има много усилия в това. Просто става естествено. По-дълбокото казано е: Въвеждай ме в изкушение. Сега ще ви го преведа, да не се смутят някои: Въвеждай ме в изкушение и ме научи да го победя. Това става заедно с Него. Има хора, които мислят, че сами могат да го победят. Някога, осемдесет и някоя година, и аз мислех, че сам мога да победя изкушенията. И в някои случаи успявах.

И после разбрах: Учителят казва: „По този път вървим заедно“. И казах: Заедно! Край. Значи силите се обединяват. Въвеждай ме в изкушение и научи ме да го победя. Тук главната идея е обединението с Бога. Не да предизвиква човек изкушенията, той и да не ги предизвиква, ще дойдат, но някой път човек може да не знае какво предизвиква.

Четвъртият Старец казва: „Само устременият в Истината ще победи изкушението“. И после казва: „Ако изкушението не дойде, ти си оставаш човек на смъртта, човек на ограничението“, т.е. човек на времето.

Нашата душа е раят

Според Дзен ние сме раят, няма какво да се търси. Раят, това сме ние самите, раят е нашата същност. Всъщност нашата душа е раят и понеже ние сме излезли от нея, влезли сме в ума и сме изгубили рая, но раят сме ние.

●

Нашата душа е Обетованата земя. Това е несътворената земя, или както в Дзен я наричат, безмълвната земя. Нашата Висша душа е безмълвната земя.

●

Движещата сила на петото тяло е любовта, а не амбицията. От твоята любов зависи дали ще имаш пето тяло, безсмъртна душа, или ще имаш нисша душа.

●

Казва: Не желайте да се освобождавате от злото, което ви измъчва. Впрегнете го на работа. Използвайте силата му, енергията му и накрая то ще стане слуга. Значи в това отношение няма нищо лошо в гнева, в страстта, във всичко; лошото е в посоката. Ако ги впрегнеш на работа по пътя на пречистването, няма значение какво говорят хората за тебе, това е нещо между тебе и Учителя, между тебе и Бога. И заради Бога ти си длъжен всички неща да ги преобразиш в съвсем друга енергия, която е квинтесенция.

●

Когато имаш предчувствие за опасност, първото нещо, което трябва да направиш, след като се яви това предчувствие, то си има и някаква миризма, някакъв знак, първото нещо е да отхвърлиш това предчувствие, което означава следното: мобилизирай се, влез в определената формула, в нейния чист поток, така формулата ще стане всемогъща. Но пак казвам, всеки ден трябва да я храниш с енергия така, както ако искаш да станеш музикант, всеки ден трябва да свириш, малко или много трябва да има постоянство.

●

Защо е важно постоянството? Защото само с постоянство можеш да спечелиш на своя страна висше същество, което да те ръководи. Това ще бъде напреднал брат от другия свят, може да бъде ангел, архангел и по-висше същество, от теб зависи, ако се установиш в постоянството. Ако си непостоянен, други ще те ръководят.

●

Никога не казвай, че си слаб. На езика на толтеките означава: не се ограбвай. Бъди постоянен като капката и твоята капка ще се превърне в огнен меч, т.е. в огнена Любов и тогава ще живееш заедно с Бога, заедно с ДАО, заедно с Истината.

●

Учението изисква главната си енергия, съществената си енергия да я отдадеш за истинските неща на учението. Главна енергия означава над 70% от енергията си. Ако я дадеш за музика, за паневритмия, за добро, за справедливост, за отглеждане на някаква котка, цветя или дългове, ти ще се отклониш от учението и след време скъпо ще плащаш.

●

Това, на което трябва да се отдадеш, е същността на учението. Главната енергия трябва да се отдаде за главни неща. Нито доброто, нито справедливостта няма да решат въпросите. Те идват по-късно. Основата на учението, знаете от Учителя, това е Любовта, Мъдростта и Истината – тези три неща ще осмислят всичко друго.

●

Съществената енергия се дава за съществени неща. Трябва да навлезете дълбоко в Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е тази Любов, която не се изкушава. Ще се борите там, ще ви е трудно да навлезете в нея, после в Мъдростта и Истината; после всичко друго, което правите, е без значение, защото все ще бъде правилно.

●

Другият важен момент (искам да ви кажа,че тигър може да означава много неща – хем тигър, хем голяма трудност, хем голяма опасност): ако отделиш голямо внимание на тигъра или пък на страха, тогава твоето внимание ще бъде уловено. А щом вниманието ти е уловено, и твоята енергия ще бъде хваната, уловена. Това важи и за проблемите. Значи най-опасното е, ако един проблем ти хване енергията. Той може да стане много голям с въображението.

●

Воинът използва силата на будността, което означава: в миг на опасност той отделя голямо внимание на Орела. Орелът е толтекското име на Бога. Той отделя не голямо внимание на опасността, той я забравя. Примерно сто човека са ти се заканили. Забравяш. Чуваш, забравяш, не подценяваш. Използваш будността си. Насочваш се с цялото си внимание към Орела да се свържеш с Него.

●

Примерно един толтек може да си купи телевизор, за да го управлява. Да гледа съвсем малко, колкото е нужно с мярка и да го изхвърли от съзнанието си. Той си позволява алкохол, за да го овладее тотално. Не бяга. Той си позволява месо, яде месо, за да изтръгне тайна сила, която да преобрази. Всичко може да си позволи, но когато постигне една определена степен. После с лекота може да се откаже от тях, но искам да кажа, на пробудения воин, от третото внимание, абсолютно нищо не му пречи.

●

Воинът побеждава с Изначална енергия, понеже я пази, понеже бди над чистотата на всяка дума. Той я съхранява, събира я и тя се превръща в изначално оръжие. Горе, в световете, в дълбините ангелите и другите същества и падналите воюват с енергия… Побеждава този, който има по-силна енергия, пробиваща, проникновена енергия. Тя се дължи на чистотата

●

А що се отнася до самовнушението – това е една от най-древните изцелителни системи на всички народи от древността. Мощна, древна, изцелителна система. Намира се в една дума – самовнушение.

●

Изсипвате малко вода в него и си потопявате пръстите. Връхната фаланга, която има най-силна енергия, трябва да бъде потопена. Учителят казва, че най-силната енергия на човека се излъчва от ръцете и от очите. Концентрирате ръцете и очите във водата и казвате формулата: „Господи, всели се във водата и направи я свята.“ Около една минута концентрация, без да мислите за нищо друго. И после с тези духовни капки напръсквате всички ъгли.

●

..зареждате с енергия, има един метод. Когато си карате формулата за ограждане примерно: „Господи, постави абсолютна огнена стража около мен“, представяйте си кръг малко над главата, около тринадесетата чакра – тя се намира на една разтворена педя над главата. Представяйте си един малък кръг от режеща сияеща светлина. Трябва да го преживявате, да го усещате, да го създадете – режеща бяла светлина.

●

Този път, за който говоря, е твоята малка мисия. Всеки човек си има своя малка мисия, няма да казвам скромна, нищожна, защото в нея има нещо много хубаво, много красиво. „В никоя книга няма да намериш ръководство за твоята мисия. Твоята мисия е въпрос на ЛИЧНО ПРЕОТКРИВАНЕ.“ Запомнете, тази мисия е нещо, което те отличава от всички хора в света. Няма друг, който да те замести и да изпълни. Това си ти.

●

Кой е белегът, че ти се движиш по своя верен и древен път, твоя си път, който ти е предначертан? Има един белег: ти ще усетиш пълнота и поток от енергия. Това не е твоята енергия, това е допълнителен поток, особено благословение. Този поток дава свежест, бодрост и напълно ясна мисъл. Това не е някаква мисловна, ментална енергия, това е чист поток.

●

Десетте заповеди утвърждават Бог в твоя живот. Няма по-хубаво нещо от това да Му дадеш да се утвърди в твоя живот, затова са дадени и тези заповеди.

●

Твоята мисия е нещо, което ти правиш с особено удоволствие и огромна пълнота.

Тя ще увеличава във вас единството

Аумъ е дума на чистия Дух. Учителят казва: „Може да я произнасяте, може да я ползвате, но не искайте да я разбирате. Оставете я, дайте ѝ една свобода, просто я произнасяйте. Вашият Дух дълбоко във вас знае какво означава тя. Това е дума на неговия език, тя е неопределена, но той знае точно, няма нужда от обяснения. Просто я произнасяйте, тя ще увеличава във вас единството.“

●

Така толтеките решили да въведат третото внимание за този, който иска да воюва за своята реалност и да се завърне в нея. Те разбрали, че основният закон за завръщането в реалността може да бъде само безупречността. Те видели, че в тази безупречност има нещо, което измества земното мислене и променя гледната точка. Те наблюдавали, че безупречността по някакъв странен начин разрушава грехопадението.

●

Казват: Ако се отнасяш към всеки човек като към човек, който съхранява Бог в себе си, това значи да удовлетвориш всички религии в света.

●

Тук ще направя едно отклонение за малко: душата е създадена от Бога, Духът е създаден от Абсолюта. Растения и животни са създадени от боговете. Затова Учителят казва, че в човешкия Дух има тайна, която е по-дълбока от Бога.

●

Мисията на човека е заключена в самия човек от Древния. Всеки човек сам трябва да си я отключи. Не да пита: Какъв ми е пътят, какво трябва да правя? Това е път на себеоткриване и той сам трябва да се отключи.

„Само твоята Любов към Истината – казва Азира – ще ти разкрие тази мисия и това е твоят специфичен път, който продължава към едно много по-дълбоко място.“ Мисията е между другото, но тя ще те заведе към много, много дълбоко място.

●

..каквото си внушаваш, това укрепваш в себе си, това е закон. Това означава: мисли за здравето, за да го укрепиш. Мисълта е духовен магнит. Това, за което мислиш, ти го привличаш и то става все по-силно.

●

Учителят казва: Ученикът трябва да работи със самовнушението. Ако някой ви каже, че ще се разболеете, може да му кажете най-малко десет пъти: ще оздравея

●

Първите пет задължителни неща за ученика:

1. Формули. Тук искам да предупредя този, който има много формули и губи качеството на произнасянето, нека да ги намали и да остави най-важните.

●

Преди години издадох една книга – „Новите формули на Бялото Братство“ – и някои хора започнаха цялата наред да я казват. Това е прекалено много, по два-три часа и започва да се губи качеството. По-хубаво е, ако имаш четиридесет, направи тридесет формули, ако имаш тридесет, сгъсти ги до двадесет или до петнадесет, но не посягай на качеството, на старанието, на искреността, на произношението и т.н., защото постепенно човек става механичен и започва да си говори несъзнателно… както скоро дойде при мене един екстрасенс.

●

Казва: „Аз говоря с всичко, даже и с камъните, и със Сфинкса, какво ще ми кажеш! Искам да питаш Учителя, имам проблеми“. Казвам му: „Питай Сфинкса.“ – Нищо не можа да каже. – „Ама ти ме пренебрегваш.“ Казвам: „Напротив, уважавам твоята душа, но това не означава, че трябва да говорим.“

●

Той си замина малко засегнат, но няма значение. Вътре към него имам друго отношение, не е необходимо да му го показвам, защото понякога се губи нещо много ценно, когато нещата се показват.

●

2. Работа със светостта на Словото. Няма значение кои свещени книги ще четете, кои видове мъдреци, целта е да облагородявате словото, да го пречиствате, да пречиствате думите си, за да може след време да влезете в истинската тишина и в истинското мълчание. Иначе ще имате привидно мълчание – то е въображаемо и идва от ума. Но когато словото се пречиства, тогава нещо в него дълбоко се променя и той се домогва до своята истинска тишина, която се намира в душата – не в ума, а в душата.

●

3. Едно упражнение, което трае от две-три минути до десет. Дадено е от Учителя, много важно упражнение – упражнение в неподвижност, абсолютна неподвижност, за предпочитане (според Учителя) е египетската поза (ръцете са успоредни, поставени на колената), което означава, според окултната наука, че всички успоредни линии са разумни същества, те не пресичат своите пътища, те са висши същества. Разбира се, умът ще измисли нещо, ще започне да ви сърби някъде веднага. Целта е никой да не мърда. Това води до овладяване на ума и до овладяване на тялото. Много важно упражнение, аз съм го правил и по час, и повече, много пъти, видял съм неговата красота. Значи абсолютно никакво мърдане! Ако не можете с отворени очи, със затворени очи, това е някой път за предпочитане. Само малко дишането ви да остане, диханието ви, но трябва даже ако може да не усещате и него. Това е тайната на това упражнение – води до овладяване на ума, овладяване на тялото и след време овладяване на всички лоши внушения. Много ценно упражнение и както виждате, не отнема много време.

●

4. Молитвено размишление върху определени думи. Например думата „ученик“, думата „къща“, която дума си изберете, всеки ден да е различна. Може да е някой закон от Учителя, може да е думата „коса“. Може да помислите какво толкова има в един косъм, обаче Учителят казва, че това са космически антени и когато човек се вчесва, той ги настройва за космически контакт с висши същества и т.н. Най-малкото нещо има своя дълбока тайна. Всяка дума, според Кабала, е небесна тайна. Значи тази дума всеки ден може да е различна.

●

Размишлението за предпочитане е да не е дълго, тъй като някои започват да се престарават и след време загубват всичко. Аз също съм губил от този закон. Ще дам един пример:

Преди години срещнах едно упражнение и започнах да го правя. Това упражнение е за човек, който иска да постигне дълбок покой, дълбок вътрешен мир. Аз не се нуждаех от упражнението, но все пак исках да го практикувам. За целия ден да си напишеш една красива мисъл, да управляваш всяка буква с абсолютно старание. Значи всяка буква трябва да бъде написана абсолютно точно, бавно, много красиво. Това означава да вложиш цялата си любов в това изречение. Трябва да си намериш и подходяща писалка или тънкописец, за да се вложи това старание, тази любов. И забелязах, че когато напишеш само една такава мисъл за деня, после тя вибрира, става нещо като извор, вътре има електричество, магнетизъм и те започват да те хранят – вложил си нещо. И Учителят казва, че всяко нещо, което е направено с любов, се увеличава. То започва да ти помага, всичко направено с любов се увеличава. Обаче аз после се престарах и сгреших. Започнах да пиша по три мисли на ден, по една страница и постепенно почеркът започна да изгубва своята красота, своята радиация и накрая всичко се изгуби. Искам да ви кажа да няма престараване.

●

5. Най-трудното. Пак е неподвижност, обаче има и нещо прибавено. Казва се упражнение в Нищото. Прави се най-много една минута – и една минута е много трудно. Значи нямаш право да мислиш за нищо, никакви благородни чувства, никакви положителни мисли, никакви формули. Абсолютно нищо. Обаче умът е свикнал от хиляди животи все да мисли за нещо. Сядаш, концентрираш се и започваш да мислиш какви домати да си купиш. Веднага умът започва пазарлъци от всякакъв род. Целта е тук не само овладяване на ума, това упражнение води до по-висока област – сливане с Духа. Тук се развива интуицията на много високо ниво. Това е един метод, който развива Окото на Духа и след време води до сливане с Духа.

●

Това са петте задължителни. Оттам нататък вашето въображение, вашата свобода ще ви помогне.

●

Според арабските мистици Любовта е Божествен начин на живот. Кратко е казано – Любовта е Божествен начин на живот. Според Учителя Любовта има всякога стремеж към Мъдростта и Истината

●

Друга мярка дава Учителят за правото, кой е прав, тъй като много хора спорят кой е прав. Учителят пак отговаря много простичко: „Който люби, правото е на негова страна“. В един спор с някого, било за имоти, за документи, какви ли не спорове има, ако ти обичаш повече, ще отстъпваш, ще даваш, няма да се обвързваш и правото ще бъде на твоя страна, защото Бог работи в Любовта, не в споровете, не в разговори за материални неща и т.н. Духовният човек винаги отстъпва.

Ученикът може да се отплати на своя Учител само с любовта си към Бога

Духовният човек винаги отстъпва. Дори и понякога, когато е прав, той трябва да е мек и да отстъпва, и да обича без вътрешна критика. Тогава правото е на негова страна и след време той ще си получи благословението.

Другият важен момент, който е казан в учението, в окултната наука, е следният: ученикът може да се отплати на своя Учител само с любовта си към Бога.

●

3-то тяло, сърце, желанията на низшата душа. противоречието в четвъртото тяло показва, че човек не прави (забележете) искрени усилия. Това е мярка. И затова пак искам да напомня: Не само молитва, не само възвишени мисли, а и жажда за Истината

●

Сатана в човека – искам да запомните този закон – това е големият стремеж към знание. Забележете, големият стремеж към знание откъде идва, от Сатана в човека.

●

Следващата дума „Сабр“ в арабската мистика означава просто търпение, както знаете, много известна дума – търпение. Но според арабските мистици това означава следното – това е покорно и послушно приемане на всички трудности, страдания и изпитания. Именно тук е скрита силата на Любовта, защото само който има Любов, може да търпи. Затова се казва, че Бог е дълготърпелив

●

Значи когато имаш някой много важен въпрос да решаваш, отделяш си пет минути и се заключваш в една стая. Ключ – това е най-точното, заключваш се. Има символ, но няма да го обяснявам. Навлизаш в много горещи молитви и в мълчание, като желаеш Бог да ти даде най-точния отговор. И след горещите молитви и мълчанието продължаваш пак в мълчание. Отговорът може да не дойде веднага, но после Учителят казва, че което решиш, това е. Разбира се, на всеки ще се дава отговор на неговото ниво. Обаче това ще бъде най-доброто. Значи интензивно мислене, най-малко пет минути до десет (в тези граници), и молитва. И което решиш, това е.

●

И така, докато човек живее изключително в третото си и в четвъртото си тяло, той е смъртен, дори и да е оптимист, дори и да вярва, той ще се преражда, докато пречисти абсолютно третото си и четвъртото тяло, т.е. своето сърце и своя ум, своя мисловен свят. Той е смъртен, защото тези тела, третото и четвъртото, както и първото и второто, са измерения на смъртта. Те са създадени, за да може ученикът да научи много уроци чрез тях

Из „Път към Незнайната Премъдрост“

Избрал съм самосъздаването на Истината в себе си

●

И яви се Древният Глас, и каза ми: „Давам ти най-висшата Истина – да разполагаш с нея, да я владееш и да живееш с нея.“ И казах Му: „Нямам нужда от тази Истина. Истина, която е дадена, може да бъде отнета“. И казах Му още: „От Древността още аз съм избрал търсенето, работата и самосъздаването на Истината в себе си. И ето, сега аз я имам и я давам на достойните.“

Старецът Ал Махор

●

4-то тяло, там знанието е тъмнина.

●

Затова Учителят казва, че ако някой убива муха, след време ще убие кокошка, кон и накрая човек. Това обяснявах преди години на един пастор, пасторът на адвентистката църква в България сега, станал е голям, той убиваше мухите. Аз му казах: За какво ти е тази палка? Не заради самата муха, а заради живота, който ти не можеш да върнеш в нея; ти посягаш на един живот.

Ти го съживи, а не че то съществува

Допреди тази хапка дяволът го нямаше; една хапка и той се яви. Някой път една лоша постъпка и той се явява, така злото оживява. Ти го съживи, а не че то съществува. Ти му даде храна с тази постъпка. Някой път четеш книга повече, отколкото трябва – това е преяждане. Водиш разговор по-дълъг, отколкото трябва – това е преяждане. Гледаш телевизия повече, отколкото трябва.

●

Кога един човек увеличава злото в своя живот? Когато разхищава енергията си по ненужни неща. Когато започне да смята второстепенните неща за важни, когато отделя Истината, благородството, светостта, чистотата настрани, казва: Тези неща не са за мен, има сега други по-важни – и тогава той увеличава злото в себе си.

●

Знанието си споделя илюзиите с тъмнината и затова е казано, че знанията могат да се споделят, но Мъдростта не се споделя, тя е откровение, тя е присъствие, тя е Небитие. Това означава, че постоянно трябва да увеличаваш своето смирение и чистота. Иначе астралният свят винаги ще те заблуждава и много често ще губиш разположението си, а когато човек губи разположението си, астралните същества му изяждат енергията.

●

…да не изоставиш Бога на второ място, защото всеки, който е направил тази грешка – когато е поставил Бог на второ място в живота си, а е поставил жената, сестрата, парите, властта, авторитета на първо място – тогава и Бог го поставя на второ място

●

Значи когато си смирен, Духът започва да излива живот в твоята душа и в по-ниските тела – третото и четвъртото. Смирението затова е благодат. Когато Духът започне да излива живот в петото тяло, това е по-дълбоко от всички твои разбирания. Този живот е по-дълбок от всички твои разбирания. Тук искам да подчертая, че не става въпрос за човешки живот, тъй като Духът работи в друго измерение (по-нататък към края на лекцията ще разберем за какъв живот става въпрос). Всичко това е свързано с петото тяло и с шестото тяло

●

Да станеш чист, в окултен смисъл, означава да изчезнеш и да остане само Бог. От това по-хубаво изчезване няма, обаче егото не обича да изчезва, винаги обича да пречи на Бога с най-различни неща. Будността в своята крайна степен се превръща в блаженство и това блаженство е подготовка за влизане в шестото тяло.

Когато светът ти влияе

Когато светът ти влияе, това не е мярка, че си в света. Мярката е в дълбокото приемане на Учителя и в постепенното развитие. Учителя е Егрегор над света. Зикр е също изкореняване на света.

Светът е силен егрегор на робство. Но Любовта към Бог и Учителя е връзка с по-могъщ егрегор. Егрегорът на Учителя е Океан от Чистота и Божественост и затова милиони пият от Него. Ако четем Учителя с дълбоко приемане, Той ще променя нашия малък личен егрегор и това е промяна на кармата.

Ако дълго време мислиш за Мистици, Старци, Посветени, ще влезеш в Мистичния Егрегор – почваш да вибрираш на тая честота. Но за тълкуването на Мистиката и Мистерията трябва да минеш през Скрита Врата.

Зикр и Чистотата правят Силата на егрегора. Христос е създал Егрегора на Бог в Себе Си и затова е почерпил много Сила от Него. А Учителя е Свръхегрегор и поради това е Непобедим, защото е Егрегор на Истината.

Ако Егрегорът на Истината ти позволява, ти ще влезеш в Истината. В Атлантида са го наричали „Егрегорът на Бялата Чистота“. Има Велик егрегор на Атлантида с много дълбоки Архиви. Който може да прониква в този егрегор, може да чете. Днес егрегорът на Атлантида продължава тайно да движи развитието и цивилизацията.

Всеки наш егрегор, който сме си създали, ни спасява от много неща, които не виждаме. Без егрегорите на нашите Формули ние щяхме да сме в много тежко положение. Всеки, който усърдно се моли, си създава силен егрегор Пазител. „Егрегос“ на гръцки означава: Ангел Хранител.

Изходът от егрегора на света е Пътят навътре. Това е търсенето на чистия вътрешен живот. Думата Учител обхваща и Бог, и Абсолюта. Абсолютът е Върховният Учител.

●

Окултният ученик е длъжен да се вглъбява всеки ден по малко (освен упражнението, което ви загатнах пак за неподвижност) и да навлиза все повече в себе си, докато стигне до една определена точка – да може да заражда сам в себе си живота.

Това е напълно възможно; трудно, но напълно възможно. Даже е естествено за духа на човека – да може да заражда сам в себе си живота, т.е. не да го чака от другите, не да го взема назаем, на кредит, а да може да го зароди сам в себе си. Това е Тайната на ученика

●

Третата категория светци са тези, които са искали да станат светци от Любов към Истината. Ще обясня.

Преди да почна, ще ви изнеса един Окултен закон, който гласи следното:

Различните мотиви са различни пътища.

Значи: тука ви говорих за три различни мотива, което означава три различни пътища – двата пътища, ще разберем, са погрешни, и третият: Третата Святост – Истинен Път.

Ученичеството

(Идея за размишление)

Истинското ученичество не е въпрос на учене и практики, а на един много тънък вътрешен подход – абсолютно чист, Божествен подход. Това е тайна позиция, която е свързана с дълбоко разбиране на живота чрез Духа, който работи в седмия план. С този подход ученикът има сила да отвори съкровеното вътрешно пространство, иначе практиките са само между другото.

Значи с този подход ученикът има сила да отвори съкровеното вътрешно пространство и тогава той може да влезе в своята душа. След време тя ще го заведе при Духа, тъй като душата не обича да живее в ума и сърцето, дори и когато те са пречистени. Тя се насочва нагоре, към своя източник, който е седмият план. Окултната наука казва, че ако собствената ти душа не е съгласна да те допусне навътре, тогава и сам Учителят не може да те приеме.

И другият важен закон: Ако един ученик не е намерил своя истински Учител, това означава, че той е злоупотребил със свободата си. Това е диагноза, това е мярка. Окултният ученик се отличава по това, че той има особена жажда за Истината, особен Огън. Какво означава това? Това означава, че той гори всеки ден за нея и за срещата си с нея и така постепенно той узрява, за да я види лице в лице. Когато я види, става въпрос за Самадхи, тогава той придобива един жив окултен опит, който убива съмнението завинаги, за цялата вечност. Тук става въпрос и за най-малките неща, дори от микроскопическото съмнение вече не остават следи. Съмнението си отива завинаги.

Казах ви за молитвеното състояние и пак ще ви кажа. Молитвеното състояние е състоянието на ученичеството. Това означава, че ако ученикът знае тайната на молитвата, например достатъчно е само тази тайна да разберете в живота, само една, само тази – тайната на молитвата, тогава ученикът ще знае всичко необходимо за своя живот. Защо? Ако ученикът се домогне до тайната на молитвата, до тайната на своята сърцевина, своята скришна стаичка, своя храм, тогава той ще узнае всичко необходимо за своя път, за своето Божествено настояще. Защото ако знаеш как да се молиш, ще срещнеш своя истински Учител. Това е окултен закон без изключения.

Молитвата

(Идея за размишление)

Без молитвен дух няма никаква възможност за ученичество – това е началото на ученичеството. Според окултната наука молитвеният дух на ученика, това е най-дълбоката вътрешна способност, най-дълбокото умение за възприемане

●

Даосите казват: Нищо не прави за себе си и ще бъдеш съвършен. Който търси истината, придобива второ дихание, диханието на ДАО.

●

Само за малко ще коментирам: този мрак в човека е създаден лично от него още от онези древни времена, когато човек е сключил договор с дявола и когато е натрупал голямата карма. От многобройни прераждания е натрупал голяма карма и голям мрак. И рано или късно той трябва да се опълчи, защото той я е създал и той може да я победи

Нук ану ап маат – Аз откривам сърцето си за Истината

Когато станеш Нетер

Според един египетски жрец Истината можеш да я видиш само тогава, когато станеш НЕТЕР. Само тогава, когато станеш Бог. Дотогава можеш да я търсиш, можеш да я жадуваш, можеш да я страдаш. Но само когато станеш Бог, можеш да я видиш. Това се осъществява в седмата чакра. Тя вижда Слънцето. Седем дъщери имаше змията.

●

По-нататък фараонът казва на своя син: Ако искаш свобода в другия свят, сине мой, ако искаш да се разхождаш свободно, тогава действай чисто в този свят.

Молитвата

(Идея за размишление)

Без молитвен дух няма никаква възможност за ученичество – това е началото на ученичеството. Според окултната наука молитвеният дух на ученика, това е най-дълбоката вътрешна способност, най-дълбокото умение за възприемане на Учителя. Над всички други дарби и способности се явява тази, защото Истината е по-висока от дарбите – най-дълбокото умение за възприемане на Учителя, т.е. на Истината. Това е мистична способност, това е умение да очакваш Неговия лъч в своята пустота, т.е. в своята абсолютна чистота.

Преди ви бях казал, че Учителят казва за молитвата, че е по-дълбока в този свят и от Любовта, и от Мъдростта, и от Истината. Това е напълно вярно. Учителят рядко казва такива дълбоки неща. Ако човек не се моли, няма да стигне нито до Любовта, нито до Мъдростта, нито до Истината. Това означава, че в молитвата има нещо много древно, както после ще видим и в морето, нещо много първично.

Затова окултният закон гласи, че тайната на съкровената молитва е тази, че тя създава Бога в човека, тя създава Учителя, тя създава Истината. Това е една от най-древните тайни, тайна, идваща от Атлантида.

Молитвата е преди Словото. Защо? Защото в древността е имало индиански вождове и Посветени, които идват от Атлантида, които са се молили без слово, с движение, с поклон, с особени движения на ръцете, които означават точно молитва и които означават изпреварване на словото, т.е. такова състояние на душата, което душата е носила в себе си, преди да е било създадено Словото. Молитвата е толкова първична, толкова важна по значение, че всеки, който я подцени, трябва много прераждания да заплаща това със страдания. Това е неизбежно.

Друго: ако се научиш да се молиш с Любов и откровеност, тогава Учителят ще дойде непременно в твоя живот. Това означава, че молитвата е началото на встъпването във великия живот – тя създава твоята вечност.

И друго: когато си в съкровена молитва – тя спада към петия план, не спада към менталния свят, нито към астралния, нито към времето – ти си извън четирите свята и извън времето. Ти си в своята душа, която знае какво да иска и как да се моли.

●

Другият важен момент от окултна и кабалистическа гледна точка. Ако ти можеш да произнесеш съкровени думи, в този момент ти си духовно същество. Това означава, че от истинността на твоите думи зависи дали молитвата ще те отведе в собственият ти храм, там, където Учителят говори. Но все пак трябва да кажа, че това е способност на истинския ученик (петия план, петото тяло), защото само той може да внесе Истина в своите думи, защото това е метод на Любовта.

●

Неговата Мъдрост (става въпрос за Светият Мъдрец, третата святост) извира от Сърцето, от Сърцевината на Дървото на живота, а това е субстанцията на Бога. Този Свят Мъдрец отива още по-навътре: тук няма общуване с Ангели, с Богове, и даже с Учители. Ще обясня. При третия вид святост (тя има също степени) тука се стига до това, че даже няма общуване нито с Ангели, нито с богове, нито с учители, а с Извора на своята собствена Истина, понеже той вече се е слял. Тогава Учител и ученик стават едно, както са били винаги – нещо неразделно. По друг начин казано, ако ви затруднява тази идея: тогава човешкият Дух, който е ученикът, става едно с Божия Дух, който е Учителя. Те стават едно цяло, както са били винаги. Затова човешкият Дух става самата Истина. Той черпи от себе си, той вече се превръща в Извор. Човекът, според Окултната наука и според Кабалата, е сам по себе си Дървото на живота, но той още не се е познал. Това означава, че енергията не извира отнякъде (тази енергия, която носи неговия живот), а от тебе самия, но трябва да се разбере Тайната на Принципа. Защото, според Окултната наука, Принципът създава енергията. Принцип – означава без изключения. Никога не можеш да допуснеш лъжа – това е Принцип. Най-малкото изключение означава, че не живееш в Принципа. Значи Принципът създава енергията. Когато влезеш в този закон, в този Принцип, вече енергията извира от самия тебе. В другия свят няма да се нуждаеш от молитвите на други, за да си свършиш някаква работа или за да пътуваш в астралните библиотеки и да изучаваш някои неща, а просто ти самият пътуваш и помагаш по други закони. В човека има и несътворени способности, които ще дойдат от Принципа, които за момента са скрити.

●

Истината е Път на Безпределно търсене. Дори когато я срещнеш лице в лице, търсенето продължава. Това означава, че самото търсене е това, което постоянно и вечно ще те обогатява и обожествява. Ключът се намира в самото търсене. Решението никога не е важно на този въпрос; важно е самото търсене, постоянното търсене. Защо е така? Защото самото търсене е животът.

●

Значи: щом има его в човека, той иска винаги да изглежда значителен

Кой е най-новият метод?

Чистотата е единствената сила, чрез която Любовта може да превърне сексуалната енергия в Божествен Живот, т.е. в Дърво на Живота. Това означава, че в сексуалната енергия е скрита Божествената Любов. Тази енергия е ключ за постигане на Божествения живот. Ако имате сексуална енергия, не означава, че трябва да бъдете критични към нея. Ако имате страст, ако имате гняв, това е един капитал, нещо много ценно. Само трябва да го превърнете, да го трансформирате в Божествена Любов. Кой е най-новият метод? Учителят отговаря много просто и същевременно много дълбоко: От всички времена досега най-новият метод е прилагането. – Просто не може да бъде по-ясно казано. Ако някой попита какво да прилага, той вече е сгрешил спрямо душата си, защото душата знае кога говори Истината, кога постъпва чисто. Включително душата на детето, включително душата на животните. Отвътре се знае, но когато се намеси умът, той изкривява нещата. Най-новият метод е прилагането – това е чистото действие, чистият подход, непривързаността.

●

И това е началото, което означава, че когато умът е напълно отстранен от чистотата, тогава се явява това смирение. Напълно отстранен означава напълно овладян.

●

В дълбочината на Пътя има един важен Окултен момент, един Свещен момент. Това е моментът, в който ученикът изчезва в своя Устрем. И тогава всички търсения, желания и стремежи се претопяват и той остава лице в лице с Нищото, Тайната на Живота, или както Учителя я нарича: Великата Реалност. Небитието и Нищото Учителя ги нарича Великата Реалност. Тук трябва да кажем, че Нищото не може да се произнесе, защото Тишината е тотална. За разлика от мълчанието, Тишината е тотална. Това е свят без обяснения, без мнения. Тук вече се срещаш с Източника на Живота и това е Нищото, от което е произлязъл самият живот. Значи: тука се срещаш с Източника на Живота, може да го наречем Прапроизхода, защото оттука е произлязъл истинският Живот.

●

Тука накратко ще кажа четири символа:

1. Словото е символ на истинския човек.

2. Музиката и песните са символ на Ангелите – говорим за музиката в нейния най-изчистен вид, крайният символ.

3. Мълчанието е символ на Душата и на Боговете.

4. Тишината е символ на Духа и на Бога.

●

Боян Магът казва: Трябва постоянно да увеличаваш в себе си Непознаваемото – един много дълбок Окултен закон.

●

При човека е обратно. При човека тя е поставена най-долу. Значи това е първата чакра отдолу нагоре. Ако човек овладее сексуалната енергия с чистотата на своите желания, тогава човек ще победи най-силното качество на земята, което е привързаност, от което произлизат всички страдания, заслепявания, заблуждения и т.н.

Тайната на живота, според Учителя

Защото тайната на живота, според Учителя, е че има само Едно Същество и само Една Воля. Това означава, че само Любовта може да бъде сливане с Великото Едно. Освен това човекът манипура не винаги обича Истината.

●

Както казах, тази четвърта чакра, сърцето, е център и тя е по средата. Това не е случайно. Тя е чакра, която може да даде духовно равновесие на човека. Характерното за тази чакра, става въпрос за чистото сърце, е че този човек, или човекът анахата, никога няма жажда за власт. Защо? Защото окултният закон гласи, че всеки човек, който има жажда за власт, той е против Любовта, т.е. той отрича живота.

●

В петата чакра, наречена вишудха (или гърлената чакра, още както я наричат), човек има специална, специфична любов към словото. Този човек започва да живее по законите на духовната любов, тъй като чистото сърце му дава енергия. Така постепенно той винаги намира точните думи, а не както някои казват: Искам да кажа, но не мога да го изкажа. Значи този човек понеже започва да живее по тези закони, Любовта му дава начин на изразяване.

●

Чистотата в окултен смисъл

Чистотата в окултен смисъл означава да махнеш от себе си егото и да станеш душа, т.е. врата на Бога. Наистина човекът е препятствие за своята душа и ако той разбере това, ще облекчи себе си на по-дълбок вътрешен план. Човек е препятствие за своята душа, но когато той успее да махне егото, остава висшата душа.

А тя е самата Божествена Любов. Това означава висша душа. Това означава окултната чистота. Тази Божествена Любов, това пето тяло означават окултната чистота. Само когато човек постигне тази чистота, може по свое желание да се отделя от тялото, когато иска. Ако каже „днес заминавам за Сириус“, тръгва.

Оттук нататък вече няма опасности, тъй като изкушенията са победени и петото тяло, висшата душа спокойно може да се излъчва и да съхранява тялото си, без да има опасност. Защото Учителят казва, че астралният свят е пълен с цветя, които всъщност са мечешки капани, но изглеждат като цветя. А има и достатъчно черни адепти, които могат да увлекат човека с полу-мъдрост и да му попречат. Но при петото тяло тази опасност отпада.

●

Учителя: Сега ще ви дам една елементарна Формула, която можете да употребявате при всички случаи на живота си, добри или лоши. Каквото добро или зло да ви се случи, веднага произнесете в себе си тази Формула и вижте какво ще стане в душата ви. Формулата е следната: „Господи, аз Те благославям хиляди и милиарди пъти“. (28.12.1927 г., ООК, беседа Кръгове на съзнанието)

Елеазар Хараш: Бог се нуждае от Възхвала, за да се Вселява все по-дълбоко в нас. Така ние Го утвърждаваме. Формулите са важни за нас, а не за Бога. Ако Той реши да ни помогне, ще ни помогне и без Формули. Обаче, когато правим Формули за Него и с Божието Име, ние ще влезем в по-дълбока и даже специална степен на Единство. По този Път ние ще станем даже по-дълбоки от помощта. Ще станем Любов, а това е по-дълбоко от помощ. Ще се слеем с Него и ще минем зад пределите – към Абсолюта.

Когато се правят много Формули, след време получаваш позволение да влезеш в Дълбините си. Защото има Висши същества, които не са в Дълбините си – има много светци, йога учители, пречистени същества, които не могат да водят хората.

Христос, Мелхиседек, Учителя, Същества на Високи степени се молят, за да могат да се слеят с Него, да Му служат – да изведат хората от тяхното положение.

Ние завършваме Формулите, като изричаме: „За Слава Божия“ – означава: „Слава на Този, Който ни води“. Човек натрупва Слово и усилия, защото Бог му е позволил. Има хора, които нямат позволение. Ти ли създаваш тази воля, ти ли създаваш това натрупване? Ал Халладж казва: „Никой не може да утвърждава Бога освен Него Самият“.

На когото е дадено Зикр, е страшен знак. В Зикр Бог е дал Себе Си. Зикр е даден за Единство с Бога. Който има Зикр, Бог вече е направил на дълбок план Единството. Другото е въпрос на време.

●

Който постигне себе си, влиза в ново начало. Във всяко ново прераждане човек отново и отново трябва да постига себе си. Ако е имал минали посвещения, те нямат значение. Той отново трябва да постига себе си в нова степен, в нова Светлина.

Когато човек стане мъдрец, в замяна на това, получава Пътя си в Незнайното. И в този свой Път мъдрецът вечно се опознава.

Който има Любов към Съкровеното, се приближава към мъдростта на Неизреченото. Тъй като след време ще говорим за Мъдростта на изреченото и за Мъдростта на Неизреченото.

Боян Мага казва, че: С Любовта си към Незнайното ще мина през всички бездни, защото Ти ме очакваш

Защо ще се срещне с Истината?

Методът е кратко, ясно изразен:

Ако искаш да познаеш Дао, ако искаш да познаеш Бога, иска се едно основно изискване – изключително голяма интензивност на търсенето на Истината. Тук става въпрос за специална жажда за Истина – много силна, много интензивна, много сгъстен Духовен живот. За това винаги има време, ако във вас се пробуди Божественото, а То е винаги пробудено, очаква се само вашето решение, за да може да си освободи време човек. Тогава ще се лишава от сън, ще ляга по-късно, ще става по-рано… И ако не може, както на някои съм дал задача за 10, 15 часа на ден интензивна работа, поне между 4 и 6 часа работа. Той може да работи много наситено, за да може в разстояние от 6 месеца до 3 години да се срещне пряко… Защо? Защо ще се срещне с Истината? Защото в този сгъстен Духовен живот, в тази интензивност – тя самата се превръща в Ключ и тя дава… Най-големия въпрос на живота, тя го превръща в отговор. И Отговорът е самата среща. Значи, много просто е казано: Сгъстена Интензивност, сгъстена жажда. Но това е личен въпрос. Аз съм казал: на никого не мога да наредя, да заповядам – това е лично!

Из „Откровения из Окото на Бездната“

То не е Място, то е Праневедение

●

Къде живее Върховното Същество? Казвам: Не в Бездната, защото Бездната от Безкрайност Го ограничава. Тогава в Мистерията ли живее? Казвам: Не в Мистерията, защото тя само Го скрива. Тогава къде живее Той? Той живее във Върховната Скритост. Там е последната Му Дълбина. Но то не е Място, то е Праневедение. Там Той е облечен в Своята Величествена Сияеща Самота. И никой не може да понесе тази Сияеща Свръхнаситеност. Ние знаем само, че чрез един Лъч от Неговия Поглед са се образували Безкрайностите и световете. Но ние никога не можем да познаем напълно това Велико Праневедение, защото дори и Прасветлината не може да Го понесе. Първите Слова, които това Велико Праневедение е произнесло, са: Хавара Ири Айхама – Постоянно Ме търсете.

Първият Старец

Хекау, т.е. Свещените думи

(Първа идея за размишление)

Тот казва: „Само този, който се е слял със Свещеното Слово, може да разбере Тишината“. Това, което е оцеляло в Древния свят, са Съществата на Свещените Слова – всички други са станали сътворени. Свещените Слова са Мистични Водачи на човека, те знаят Тайните на Пътя.

●

Тот казва: „Покоят е съграден от Свещени Слова, които са устояли на Древното Изпитание“. Свещените думи ни отделят от времето и от сътворението. Има Древни думи, които отделят човека от света; тези думи отделят от времето и от сътворението. Тези Древни думи искат да живеят скрито в човека и не искат понякога да се споделят. Те задължават човека да си останат несподелени.

●

Думите растат от натрупаната енергия в тях, т.е. когато дълго време повтаряш една дума, ти я почиташ; когато я повтаряш с Любов, ти натрупваш нейния Дух, нейната сила – и в един момент се ражда Духът. Когато една Свещена дума дълго се повтаря, в нея постепенно се събужда Древната сила. Има хора, които много обичат Древни и Свещени думи, защото в миналото те са били приятели с тези думи, и сега отново тези приятели се търсят.

●

Неслучайно една сестра предния път, от София, поиска име за новородената си дъщеря и поиска тя да се казва на Древен Език с името Сияйна Искра – много красиво име, както и да е… Аз го дадох… Но искам да кажа, че тези Древни думи закодират Пътя на Душата и помагат на Душата да върви точно в този Път, доколкото тя е Търсач.

●

„Има думи – казва Тот – които са храмове и светилища: в тях може да се живее.“ Както думата АУМ. Според Древна Индия – войната на Боговете в Древността: едните Богове са победили другите (т.е. демоните, падналите) не чрез сила, а чрез една дума – и думата е АУМ. С тази дума са успели да влязат в Единство с Бога и са победили другите същества.

●

Когато думите са Свещени, те движат развитието. Свещените думи са Земята на Боговете. След време ще говоря за Праезика и за Древни формули; засега само това ви казвам.

●

Свещените думи, както казах, са Земята на Боговете. Хекау – това е Слово, което превъзхожда света. Светът може да се победи само с една дума, например АУМ или АЙХАМА: само тази дума, ако се повтаря милиони пъти, светът ще се изтрие, напълно ще изчезне, заедно с другите светове, заедно с отвъдния свят – който може да натрупа милиони от тази дума. Изглежда просто, но е дълбока Истина. Защото тази дума е Древно Име на Бога и води до Единство с Бога, където изчезва човекът и повече не пречи на Бога. Човекът става Бог, става по правилния начин независим, т.е. зависим само от Бога.

●

Свещените Слова са движения на Боговете. Свещеното Слово е носителят на Живота. Бог е, Който дарява Свещените Слова. Но този, който е пожелал света – той е изгубил тези думи и е изгубил Хекау, изгубил е и произношението, т.е. изгубил е Божествената Същност.

●

Духовете се обличат с думи и с мисли – и чрез тях те живеят в човека. Затова човек трябва да си даде отчет с какви думи се храни и какви думи поддържа, за да не стане късно.

Бог също се развива по отношение на Бездната

Бог, казва Василид, също се развива по отношение на Бездната. Даже самото Първо същество също има личен живот, но той няма нищо общо с човешкото. Някой път ще се спра накратко за тайния интимен живот на Бога, но той няма нищо общо с човешките и небесните неща – това е нещо много по-дълбоко. Василид казва, че Бог също се развива по отношение на Бездната и затова Той трябва да стигне до своето пълно и тотално развитие, за да бъде погълнат от Прапричината. Затова за Бог е важен човешкият Дух и искрата, защото те са тясно свързани и трябва да се завърнат заедно.

●

Първото същество осъществява себе си чрез тайната на човешкия Дух. Чрез тази тайна Първото същество трябва да извърви своя път и да се слее отново с абсолютната Бездна. Без тайната на човешкия Дух Първото същество не може да постигне своята тайна цел – завръщане в Абсолюта. Първото същество, както казах, и човешкият Дух са тясно свързани, както Христос като Дух и Бог като Дух са тясно свързани.

●

Тайната на човешкия Дух е мистична, защото в своята есенция човешкият Дух е искрата. Тази искра не съществува нито на външен план, нито на вътрешен духовен план. В книгата „Ако говоря“ Учителят казва: Има нещо по-дълбоко от живота, но не искам да говоря за него сега. Но все пак аз ще ви кажа някои неща. В дълбините на човешкия Дух има скрита пустота, която никога не се е изявявала навън – нито във външния свят, нито във вътрешни духовни светове. Тя е тайна, която е по-дълбока от божествеността, но тя ще остане в други измерения засега. Майстер Екхарт казва, че на тайнството искра Бог нищо не може да прибави и нищо не може да отнеме. Искрата е древна тайна на Бездната.

Искрата

(Трета идея за размишление)

Майстер Екхарт казва, че тайната на искрата-сияние е велика, предвечна, първична. За нея е недостатъчно даже единството с Бога. Тя е нещо повече от всяко изобилие. Тя е нещо повече от самата божественост.

●

Искрата, която я има, разбира се, във всеки човек, в своя най-вътрешен план е абсолютно пречистена от всичко земно и духовно; значи не само от земно, а и от всичко духовно. Тя се отказва и от стремеж, и от вдъхновение. Преди време ви казах, че амбициите са от ума, копнежът е от сърцето, стремежът е от душата, вдъхновението е от Духа. Тук става въпрос за душата и за Духа. Искрата се отказва дори и от стремеж, и от вдъхновение, защото тя знае откъде идва, тя знае мястото, което превъзхожда всичко.

●

Тази искра се е отказала и от всички твари, макар че поддържа живота им, тя е абсолютно непривързана. Тя поддържа живота на душата, тя поддържа ума и сърцето, тя поддържа и тайната на Духа. Но тя се е отказала от всичко. Тя желае единствено и жадува за тайната на Бездната. За нея не са достатъчни даже Отец, Син и Святия Дух. Искрата се стреми единствено и само към тази пречудна, безмълвна мистерия, наречена Бездната или Праосновата.

●

В тази правелика Бездна никога не е имало различеност, т.е. не е имало никога Отец, Син, Свят Дух, Луцифер, Богове и т.н. Нищо не е имало. За искрата Бездната е абсолютно необитаемо място, което означава абсолютно неопетнено. И това е именно най-древното място. Искрата намира своята абсолютна пълнота само в това необитаемо място. Тук, казва Майстер Екхарт, тя е повече у дома си, отколкото в себе си.

●

Тази Бездна е абсолютно безмълвие и абсолютна неподвижност и от тази неподвижност са получили движение всички неща – и Бог, и Боговете, и Луцифер, и световете, и мравките, и т.н.

●

Искрата е по-дълбока от всичко, което е получило движение. Тя е получила нещо от първичното движение, предала го е, но тя иска да се завърне обратно. От тази неподвижност са заченати всички разуми и всички животи.

●

Учителят казва: Искрата е най-вътрешната тайна на човешкия Дух и този Дух е сам по себе си неделим, но е трябвало да слезе в материята и да придобие едно качество, което сам той не притежава – деление. На древната искра са чужди и времето, и вечността, но тя е слязла и има да свърши нещо. Но нейният устрем всякога ще остане обърнат само навътре, погледът ѝ ще бъде насочен както погледа на сфинкса – изцяло към абсолютната Истина, към абсолютната Бездна, към т.нар. абсолютна родина. Тук въобще не става въпрос за рай, а за абсолютната родина.

●

Искрата е тайна, която е отвъд космичната мистика.

●

Василид казва, че грехът във Второто същество – в Луцифер – е бил тайно поставен от Бездната, защото той е трябвало да участва и в еволюцията, и в развитието и затова нито Първото, нито Третото същество, т.е. нито Бог, нито Христос могат да премахнат злото и греха. Той трябва да участва, такъв е замисълът на най-дълбокото, това е Бездната.

●

Съществата трябва по пътя на греха и на падението да изстрадат своята собствена истина, за да могат да познаят себе си. Тогава вече падението ще е извършило своята работа, своя дар. И казва още Василид: Древната воля на Бездната е пожелала злото и грехът да влязат във вътрешната история на вечността. Значи не само на света: зло и черни адепти има и на Луната, и на Марс, и т.н., и т.н. Но тези, които са избрали Първото същество, за тях е без голямо значение, колко е силно и колко е хитро Второто същество, защото обединени с тайната на Бога, злото постепенно избледнява.

●

Първото и Третото същество нямат такава сила и власт да предотвратят това създаване. Това така е станало, както Бездната го е пожелала. А Бездната е абсолютната Първопричина, както говорихме преди, преди да има Бог, преди да има даже и имена, даже Бог в началото е нямал име, затова Василид Го е наричал Първото същество. Името идва много по-късно в различните народи по различен начин. Но името напълно не отразява Същността. Когато човек познае Същността, разбира, че тя е просто безименна, че всяко име е ограничение. Затова Лао Дзъ казва, че Дао е условно, така го нарича, просто трябва да има нещо, за което да се говори.

●

Второто същество е създадено от грях и зло в своята скрита част. А Първото и Третото същество, т.е. Бог и Христос, никога не трябва да се изкушават и да не го приемат, това е тяхната задача, за да могат да съхранят тайната на вечността и тайната на безсмъртието вътре в себе си.

●

Учителят Мелхория казва: Любовта, това е най-древното качество, което преодолява света и мрака. Това качество идва от самата Бездна и именно това е преодоляването на света и на мрака. И казва още: Човекът е красив, когато е създал Безкрайността в себе си. Значи една от задачите на човека е да създаде Безкрайността, даже забележете, не вечността, а Безкрайността.

●

Това означава, че Истината за човека не е нито в доброто, нито в злото, а в – казва Учителя – съчетанието му с Божията Воля – ето отговора.

Другият важен момент, с който се обръщам – мога да кажа – и към всички ученици, които искат да станат истински, е следният – една Мярка от Учителя – Учителя казва, че: „АКО НЕ ЗАЛОЖИШ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ БЕЗ ОСТАТЪК, НИКОГА НЯМА ДА НАМЕРИШ ИСТИНАТА“.

Онези хора, които твърдо преследват своите цели, са винаги извън равновесието, защото Същността се намира в Божествените Цели. Ето защо говорим за Духовно Разбиране и Съвършенство на Смирението.

(Накратко ще обясня.) Истинско Смирение означава, че си се отказал от всяка своя цел и си се отдал само на една Цел: Божията Воля – това е една от неговите мерки, Мярка за истинското Смирение.

Другият важен момент за Смирението, който някъде се символизира с децата (някой път ще се спра по-подробно на въпроса за децата), но тука това, което искам да кажа е следното: СМИРЕНИЕТО СИМВОЛИЗИРА ВЕЧНАТА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ ЗА ИСТИНАТА.

●

Душата не може да бъде наситена с благата на този свят. Тя може да бъде наситена само с лъчистата вътрешна енергия на Ен Соф.

●

Учителя казва: „Физическото тяло на човека е утроба, в която Духовното му тяло се развива. В миналото животът се е родил между Душата и Бога. Днес животът ще дойде между ученика и Учителя“ – това е новият момент. Това означава, че днес Бог е слязъл в образа на Учителя, а Душата е станала ученик.

●

Ако казвате: Тъжно ми е, лошо ми е – вие не познавате закона и сте извън Ученичеството. Приели сте състоянието и не помагате нито на себе си, нито на тях. Целта е да помогнете и на тях – с молитва, с вътрешен разговор да ги утешите и те да си заминат с „пълна кесия“ – думата „кесия“ в случая означава сърце, пълна вътрешност. Да получат нещо доколкото им дадете и също, и вие да получите. Защото, помагайки на такива същества, после погледът на по-висши Същества се насочва към вас; погледът на техните Ангели ще се насочва към вас в критични моменти и ще ви помага. Значи, искам да кажа по най-прост начин, най-общи неща в Окултизма, че когато ви нападне една такава мисъл, трябва да помогнете на тази Душа, без да бързате да „стреляте“ с формули, да се освободите от това присъствие и да се чувствате зле. Същият закон важи и когато ви нападне някаква болка, някакъв зъбобол – да забравите, че има Окултна Наука, че има Бог и да ви хване този зъбобол, и да забравите даже, че сте живи, да губите съзнание и т.н. Значи, не да бързате с формула да си оправите зъбобола, защото има нещо, той иска да ви помогне в изтърпяването. Да се научите да надмогвате онова човешко търпение, което не върши никаква работа. Да влезете в едно по-духовно Търпение, после в едно Божественото Търпение и за Търпението вече казахме някои важни неща.После Учителя казва: „Можеш да имаш брат само в живота на Космическото Съзнание, не в астралния свят“. Ще обясня накратко. Ако човек е Духовен и има Космическо Съзнание, тогава и мракът му е светлина. (Следващият път ще говоря повече по тези въпроси, лекцията е с продължение.) И ако главното в него е плътта (т.е. ако човек не е Духовен), тогава и светлината му е мрак, което означава, че тогава няма такова Слънце и в трите свята, което да му освети пътя.

●

Души, заети със земни желания, не могат да се освободят от бурята на света.

●

Истинското жертвоприношение е чистият живот

●

Всяка лоша мисъл е дух, който иска да се всели

●

Словото е Дух

●

Словото е Древна сила. Тези, които са го познали, са станали цивилизация, а които не са го разбрали, са си останали народи.

●

Древното Слово е Богоподобие – наричали са го „Жрец“.

●

Само съществата на Словото са придобили Истината, защото самата Истина ги е обучавала.

●

Бог е Гласът на Словото, останалото е само говорене.

●

Древното Слово е Дух, слязъл от Мистерията.

●

Словото е слязло от Тишината, за да разкрие Безкрая.

●

Словото е неизвестна наука в света. Сам Бог го открива на тези, които е избрал.

●

Грехопадението е падение в словото.

●

Тези, които не са познали Словото, са станали хора, а тези, които са го познали, са цивилизацията – те са свободни Духове.

●

Словото е Великият дар на живота – то ни е дадено, за да се преобразим от хора в свободни Духове.

●

По същество, Бог е Любов, но без Истината не можем да познаем Бога. Що е Истината? Това, което прави нещата ясни и понятни в света. (Ясни, разбираеми.) Дето Истината влезе, казва Учителя, всичко може да се уреди. (Значи, там, където стъпи Истината, там, където влезе, всичко може да се уреди.) Истината не може да се вложи в омърсено същество.

●

Търпението е най-разумното качество на човека.

●

(Тука само малко ще обясня: Значи, търпението е най-разумното качество на човека. Много хора са развалили много неща с нетърпение, дори и хубави неща. Но в търпението всичко узрява. И който си го наложи като дисциплина, той след време ще може да преодолява и злото – защото, който изтърпи злото, той вече го е преодолял; а самото търпение означава силата на Любовта.)

●

Да вярва човек, това значи да търпи. Търпението е качество на вътрешно богатия човек – оня, който е добил самообладание.

●

Ако не обичаш Бога, ти не можеш да обичаш никого. (Значи, от тук тръгва мярката.)

●

Ако някой болен човек може да носи един диамант, той ще оздравее.

Ще обясня. Диамантът е Древен спомен от стария Космос. Тогава той се е наричал Дехарон, на Древния език – Дехарон. Става въпрос за прозрачните диаманти. Дехарон означава сгъстена, пречистена вода. И Учителя казва, че те са написани книги, Писания от Висши Същества. Родени са от особено голям взрив и те са устояли поради своята велика твърдост и неизменност. И ако тази идея влезе в съзнанието на човека, случва се развитието. Идеята Дехарон означава: Бъди верен до гроб на Бога! Не на някого, а на Бога.

●

И така, Учителя казва: Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване, изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята Чистота, той може да я възстанови само чрез жертвата; но за да задържи в себе си Любовта, той трябва да пази Свещено правилото на Великата Неизменност. И друго: Да обича, без да очаква да го обичат. Това е новата Любов – и чрез тази Любов, ти си свободен, нямаш противоречия и разочарования. (Но това не е лесноразбираемо даже и за духовните хора – понеже са свикнали да очакват. Без да познават кармата, те просто искат, но не знаят, че когато обичат, Бог тече в тях и някога ще им даде Великата Пълнота. Понеже не разбират нито Брахмачария, нито смисъла на това.)

●

И Учителя казва: Любовта – в дълбокия смисъл – ще остане неразбрана за вечни времена. (Това важи и за Боговете. Те също я проучват и също има неща в нея, които не знаят.) В неразбирането се крие красотата на живота. (Знаете: когато нещо е разбрано, хората го умъртвяват – като приказка с край; но когато няма край, не можеш да го умъртвиш, не можеш нищо да направиш – нещо се изплъзва.) В неразбирането се крие красотата на живота. Защо в неразбирането? Защото разбирането разваля нещата.

●

Дълбината на Любовта е скрита от човешките очи и от Ангелските очи, и от очите на Боговете. И казва още Учителя: и от очите на най-съвършените Същества. Това е голяма Тайна, заключена в Бога. (Разбира се, на друго място Учителя казва, че Бог не е Любов – Той е нещо по-Дълбоко, Той много, много я превъзхожда; но понеже в световете няма мярка, с която да Го разберат, по-скоро – да се приближат към Него, Той е създал Любовта, за да пътуват към това приближаване. След време ще има друга мярка, но Любовта е подготовката.)

●

Лошите и добрите хора не са вън от вас. Лошите хора – това са вашите лоши мисли и чувства.

●

Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов.

●

Няма нищо в света, зад което да не е скрит Бог.

●

Чистият човек не може да се провали, при каквито и условия да е поставен.

●

Казва Учителя (една формула): Ще се подобри положението ми. Служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаяние.

●

Празното време разваля живота. (Значи, ако човек няма дисциплина да си организира деня, да си планира нещата, туй „празно“ време ще почне да прониква – и то почва да разваля живота.)

●

Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. С него винаги върви някой друг, който всякога го пази и му помага.

●

Когато никой не може да ви помогне, можете сам да си помогнете – това е философията на живота.

●

Любовта е Слънчева енергия, а обичта е земна.

●

Ако Бог не взима участие в нашия живот, нищо няма да излезе.

●

Ако Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Вие страдате, защото търсите Любовта отвън.

●

В Божествения Живот се разрешават всички задачи.

●

Искай от Бога само това, което не те ограничава.

●

Казвам: Стремете се всички да уредите своя вътрешен живот!

●

Който разбира, ще му се говори; който не разбира, ще се учи от своите опитности.

●

Всеки, който има Любов в Душата си, ще се намира под Великия Божий Промисъл, Той ще го ръководи.

Достойнството

(Първа идея за размишление)

Достойният човек – той се съобразява само с Бога, а не с обществото и света.

Достойният човек е Син на Истината и Воля на Истината на Бога: той е създаден от Волята Божия. Той е голям Бдител над всяка своя външна и вътрешна постъпка и затова нищо не може да го изкриви в Пътя. Той живее в Тайната на поведението – това е неговият Дом. Тука той е в постоянно Единство с Бога; тука той е част от Божията Власт. Достойният е в Живота на Бога, а не в себе си, нито в света. Самото Достойнство е вид Мъдрост – това е Мъдростта на Древното Начало. Достойнството е повече от благородството. Благородството общува с Любовта – и когато то узрее в нея, после ще получи позволение да влезе в Достойнството, да общува с Истината. Истинското знание идва само при Достойния човек. Благородството е глас на Душата и на Чистотата, но Достойнството се намира в Чистия Дух. Благородството е израстване, Достойнството е зрялост. Достойнството е Древно: то е било Мировият Език на Древността, на Боговете. Достойнството в Древността е било съхранено само от тези Същества, които са били изцяло съсредоточени в Бога – а тези, които са отпаднали от Бога, чрез много изпитания, е трябвало до доказват своето благородство продължително, докато узреят и съумеят да се върнат в Достойнството.

●

Тука за малко ще се отклоня: скоро имах едни лекции за Древните цивилизации – само искам да кажа няколко неща, тъй като много хора говорят за някакви „човечета“, „зелени човечета“, „маймунки“ и т.н. Значи, Древните цивилизации нямат нищо общо с тез неща – онези, другите пътеки, те са подвеждане, игри на астрала. Древната цивилизация, въобще Древните цивилизации нямат минало: те имат Древност, нямат никаква история. История означава ограничение, означава начало и край. Те имат Безупречност: никога не са падали в грехопадение и не са изневерявали на Бога – никога. Те никога не са били човечество, не живеят във Вечността – те живеят в Безкрая, и т.н. След време ще говорим. Искам да кажа: Това е Великото Всемирно Братство – и всички, които са се отклонили от него, са станали човечество. Древните от Великото Всемирно Братство са построили пирамидите в Атлантида и после се прераждат в Египет и продължават. Те са наистина истинската Древна Цивилизация. Никакво разрушение няма там. Те слизат и се връщат. Разрушенията важат за тези, които искат да минат за „цивилизация“ и се правят на „цивилизация“. Всички Висши Богове са недосегаеми. Слизали са, показвали са, ръководели са и са се връщали – там не може да влезе никакво разрушение. Накратко исках да ви кажа нещо.

Достоен за завръщане и за сливане с Него

Древните слизат от мястото на Древността – и ще обясня. Думата Древност означава Той самият, Той Единственият – те са в Него. Те винаги са живели в Божията Воля – Древните, Боговете – и Той живее в тях. Той, Който е преди миналото и преди историята, преди настоящето и бъдещето, Той е преди въздуха и преди водата; Той е Древно съществуващият и превъзхожда всичко. И затова, който се завърне в Него – разбира се, чрез позволение от самия Него – той е станал Достоен и не се нуждае вече от нищо друго, включително той не се нуждае от бъдеще. Древният Тот, Хермес, казва, че когато човек се завърне в своята Божественост, той се е завърнал в Древната цивилизация. Не Духовност, говорим, преди ви казах – Чистата Духовност е най-ниската степен на Истинското развитие; Божественост е друга степен… Той вече не се нуждае от нищо друго, Достойният човек – и от бъдеще. Защо? Бог превъзхожда бъдещето; никой разумен не търси бъдещето. Разумният търси само Бога. Бог е целта, а не някакво бъдеще – но трябва да станеш Достоен за Него, Достоен за завръщане и за сливане с Него.

Достойнството е от Древен род, родът на Боговете – когато човекът е бил още Бог, преди да се е отделил и да си е въобразил, че може да живее самостоятелно и без Бог. И сега човекът е само Бог в развитие, продължително развитие, дълго развитие, докато някога се върне; той има много да догонва, да догонва нещо, което е било изпуснато – и това е Достойнството.

●

Достойнството е Дух. А Духът какво е? Духът е Съвършеното Тяло без тяло.

Важни неща

Продължение
(Лекция 2)

Ако искате да изпълнявате Волята Божия, непременно трябва да заместите религията с Любовта.

●

Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия. Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. Тя идва от вън, но тя се намира в него.

●

Страшна е Истината за неподготвения човек.

●

Хиляди очи те гледат и в светлината, и в тъмнината – но те мълчат, нищо не казват.

●

И казва Учителя: Аз още не желая да бъдете щастливи. Защо? Защото, при сегашните ви разбирания, щастието ще се превърне в нещастие.

●

Само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото.

●

Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот, включително и от миналото.

●

Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота, други Същества вършат това. (Значи, човек, ако е отдаден на правилното, на Правилността, има Същества от Горе, които ще уредят живота му. Ако той сам го урежда, накрая ще се окаже, че нищо не е уредено – и той не може и да се уреди.)

●

Без Морал рухва психическото здраве. (Въобще психизмът се намира там. Липсата на Морал и Чистота – и вече човек е или религиозен, или психичен.)

●

Когато избирате лесния път, всъщност вие се натъквате на най-мъчния път.

Една опасна лекция

За да не попадне човекът в пропастта, Бог му изпраща страдание. (Тука само ще загатна, че тероризмът спасява човечеството от страшни злини, от големи наводнения и земетресения – тероризмът в сравнение с тях е „цвете“. След време, ноември, ще говорим за това. Спасението от тероризма е живот в Бога – но тука няма да се спирам подробно; само искам да ви кажа, че той е голям целител на материалното мислене. И ако човек заживее в Бога, тероризмът не го засяга, не може да го докосне. Но по-нататък ще ви обясня защо работи той и как работи, и как да сме настрани от него, тъй като той е също много слаб – така както е слаба сламата срещу огъня. Тероризмът също се страхува от Бога и никога не знае какво как ще стане. Но някои терористи изпълняват… Всъщност Ислямът и тероризмът – това е Божият Гняв. В Библията има повече от 150 стиха за Божия Гняв, отделно – за войната, и отделно Христос казва: „Не дойдох да донеса мир, но война“. Бог казва още по-опасни неща. Коранът е беден в сравнение с това, което казва Библията, и затова ще говорим и по този въпрос след време – защото, който го разбере, ще разбере, че няма право да осъжда Божия Гняв; защото, който го осъжда, той ще попадне в този Гняв, в тъмнината. Всеки, който осъжда, без да разбира нещата… Затова реших: ноември – компромис, една опасна лекция, макар че няма да е само тя, но за да разберете… Защото, който е разбрал Дълбоко, няма да прави грешки. А който осъжда Бога и посяга на Бога – от това по-голямо зло няма.)

●

Прав е само онзи, у когото Бог живее.

●

Страданието поставя човека в Пътя.

●

Любовта никога не зависи от външните условия. Тя идва от контакта на човека с Бога.

●

Който прилага Закона на Любовта, има един белег – той малко говори и много върши.

●

Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само един живот.

●

Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, трябва да знаете, че той ви обича. (Няма значение как изглежда външно това. Няма значение в кой свят е този човек. Връзката е стара или Древна.) Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

●

Събуди Бог в себе си – и ще оздравееш! (Това е Тайната на всяко лекуване. Хората мислят, че лекарствата лекуват – няма такива лекарства! Бог е лекарството, Божието Име е лекарството – и колкото повече го повтаряш, Бог може да докосне лекарството или да те излекува без лекарството. Но какво се случва с болния? Тука пак малко се отклонявам. Не оздравява болният – оздравява нещо в мисълта му. Това е важното: нещо се подобрява в мисълта му – и после, естествено, и нещо в здравето му се подобрява, дава му се. Но първо човек трябва да излекува нещо в мисълта си; защото, ако там е упорит, всяко лекуване е забавление. После ще дойде друга болест, по-тежка, и ще стане една игра: цял живот на болести и здраве. Така действа умът.)

●

Най-важният въпрос в живота – това е Бог. Само за един миг да Го замениш с църква, религия, учение, с някой човек и каквото и да е – ти вече си се отделил, ти вече си в застой, ти си вече лишен от развитие. Целуване на икони, палене на свещи, кадене на тамян, принасяне на жертви – това е отдалечаване от Истината. Не това е същественото. И сто вола да принесеш в жертва, няма да се приближиш към Бога.

●

Лекарят никога не може да лекува, той може само да облекчи. Решението за излекуването на човека се решава от Бога. Единственият е Бог, Който лекува: Той дава позволението. (Няма значение с какви специалисти си заобиколен.)

●

Във всяко нещо е скрит Бог.

●

И Учителя казва:

Аз не търся щастие от хората, защото Аз познавам Бога.

●

Ако вършиш Неговата работа, ти си под защитата на Неговата Мощна Сила.

●

Чудни са хората, като казват, че трябва да отидат на църква. Бог е Дух – и само в Дух и Истина трябва да Му се кланяш.

●

Цялата Вселена е вътре в Бога, а Бог е извън нея – защото тя е ограничение.

●

Без Бога, животът не е Живот.

●

Бог е нещо повече от реалността. Той е Същество извън всяка субстанция. А що се отнася до Абсолюта – Той никога не е идвал в човешка форма на Земята. Слиза, проявява се, но никога не е слизал в човешка форма.

●

Кога познавате, че Бог Се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването на Бога е, че човек става господар на всички свои мисли, чувства и постъпки, желания. (Пълен господар – не донякъде. Това е белегът, че Бог господства и владее в човека.)

●

Грешката на хората седи в това, че човек има по-голяма любов към желанията си, отколкото към Бога. Вследствие на това, човек изгубва смисъла на живота.

●

Любовта към Бога – това е Абсолютната Реалност. Любовта към ближния – това е относителната реалност, това е въпросът, поставен на второ място.

●

Да видиш Лицето на Бога, това значи да придобиеш белега, диагнозата (ако си Го видял наистина!) – Вдъхновение за цял живот и всичко да се осмисли пред тебе. (Значи, тука не говорим за стремеж – а за Вдъхновение за цял живот! Не като поетите: „Дойде ми, написах нещо, ама днеска нямам вдъхновение“. Идва му вдъхновение, но то е взето назаем от някой Ангел или някой друг.)

Тесният път

(Втора идея за размишление)

Ако искаш добрите последствия в живота, търси Тесния Път. В Тесния Път всичко ще се превърне на Добро. Да си в Тесния Път, това е Велико призоваване от Божествения свят, казва Учителя. Широкият път изисква дълга еволюция и много прераждания, многобройни прераждания, а Тесният Път е съкращение на всичко това. Тесният Път не е еволюция – той е интензивно, Духовно, осъзнато развитие. Широкият път лъкатуши между самопогубване и самовъздигане. Той е ден и нощ, а Тесният Път е ускоряване на Чистата Духовност.

Спестява 25000 години прераждания

И Учителя казва: Една Моя лекция (става въпрос за разбрана правилно, прочетена правилно и изпълнена!) спестява 25000 години прераждания. (Говорим само за една лекция, защото тука говорим за опита на Старец, Същество с опит от милиарди години, и затова нашият опит е беден – и Той е наша мярка. Значи: 25000 години прераждания.)

Тесният Път е съзнателен, той е съюз със Свещените сили, той е труден, осветителен и благословен Път. Тука човекът се пресътворява; тука той не чака Новия свят, а самият той става Новият свят. (Той не чака никакво бъдеще, той отсега живее в Бога, а това е по-дълбоко от бъдещето.)

Само в Тесния Път се намира истинският Живот – и онзи, който иска да придобие истинския Смисъл на Живота, само той ще намери Тесния Път.

●

Малко ще се отклоня. В Древността Бог е подложил Дявола на големи изпитания. Когато накрая го подложил на огън, Дяволът не издържал. Ето защо Богомилите са избрани на Кладата, подготвяли са се дълго. Това е Духовна цивилизация, няма нищо общо с религия. Тя показа на България и на света Дух. Не ум, не сърце, не религия, не психика – а Дух. И на Кладата те победиха света, победиха ума, победиха сътворението, победиха Дявола. Бог знае защо ги постави на Кладата. След време ще говорим за Великата Ерес през ноември – това е Великата Истина. Най-големият грях на света и на Църквите е, че нарекоха Истината „ерес“. По-голям грях от този няма как да се случи. Той ще се плаща хиляди и милиони години, защото това е отричане на Бога. Бог изпрати Богомилите да повдигне, подаде ръка: те бяха ръката на Истината. И разбира се, много ги приеха – но тези, които не ги приеха, останаха в гъстата материя.

Проблемът на хората е, че не искат да бъдат унищожени

Проблемът на хората е, че не искат да бъдат унищожени. (Значи, те искат да възкръснат, искат да отидат на Небето, но не искат да умрат, не искат да живеят по този Закон на Бога. А Бог първо трябва да те унищожи, да унищожи и най-малкото зло в тебе – и да има смисъл от Възкресението. Искам да кажа: Смисълът не се намира в този свят, нито в другия свят. Смисълът е Отвъден. Той се намира в Бог и в Истината. Тези, които го търсят в този свят и в другия, в задгробния, никога няма да го намерят.)

●

Тесният Път е чиста Духовна и Божия Любов, а не религия. Във всички времена и епохи не е имало случай, когато Чист Дух да търси религия. Той винаги е търсил само Бог и никакво отклонение. Само Бог – това именно е Тесният Път. Християнството е широкият път. А в широкия път, Учителя казва: там учителят не е Христос. Друг учител работи там – и той дълго време ще ги отклонява, поради дълбоки причини.

●

Религията е широкият път. Манастирите са били междинен път, но и там е сложно – т.е. отделни единици хора, отдадени чисто и напълно; т.е. те са монаси на Истината. (Дали ще са в манастир, или не – няма значение. Но много монаси са се крили в манастирите, за да избягат от света, да избягат от себе си, да избягат от изкушенията, но те носят изкушенията в себе си. Няма бягане от себе си – но когато отидеш при Бога, с голяма Любов към Бога, тогава и манастирът е намясто, и светът е намясто, и всичко е намясто.)

Учителя казва:

В думата Път е скрита Любовта – и няма друг Път освен Божествения.

●

В Тесния Път тече Истинността, Любовта, Смирението, Вдъхновението – и тука няма показ. Тука има скромност и Смирение. (Казвам скромност, защото скромността е подготовка. Тя още не е онази точка от чиста Прасветлина. Смирението – да. Но скромността е подготовка, тя пътува към тази точка. След време ще говорим за Тайната на точката.)

●

Всички Адепти, всички Велики Учители са минали по този Тесен Път и затова те имат правилния опит, Мъдрия опит, а не човешкия опит.

Числата

(Лекция 3)

От Учителя:

Числата са Древен Език на Духа. Числата от 1 до 10 са най-дълбоки, те са от Древния род. Те са Древна верига от трептения, трептящи Същности. Десетте числа – това са първите 10 Сили на Бога, Десетте пътя: 10 Негови идеи, качества, 10 погледа.

●

Числата си имат свой Таен Живот. Те са слязла видимост на идеите и Замисъла на Бога. Различните числа, както ще видим после, някои се комбинират и могат да бъдат големи пазители, големи помагачи на човека.

●

Числата са Същества от потаен свят, слезли да движат развитието. Всяко число е съставено от строго определени трепети.

●

Великият Сътворител на числата така ги е устроил, че те да служат на определени качества, които пък в определено време се превръщат в Свобода.

●

Числото 1 е Вечност, която вижда Безкрая – качеството, което вижда Вечността и Безкрая и което работи за тях. Това качество иначе е Вдъхновението. И Учителя казва: Вдъхновението е качеството на истинския Живот. (Значи, не смирението, за амбициите не говорим и за копнежа не говорим, аз съм ви обяснявал: амбициите са тежкият път на ума, пътят на провала; копнежът е от сърцето (само припомням); стремежът е от Душата; Вдъхновението е от Духа. Искам да кажа: Ученикът се движи между стремежа и Вдъхновението.)

●

Десетте пътя, десетте числа:

Единицата – Вдъхновение и чисто творчество;

Двойката – число на работа, усърдие, стараене;

Тройката – равновесие и успокояване;

Четворката – движение и търсачество, Търсач на Същността;

Петицата – Чистота и позволение за пътуване към Любовта;

Шестицата – стремеж, откриване на тънкости;

Числото седем – освобождение и Свещено знание;

Числото осем – Висш контрол, самодисциплина;

Числото девет – Достойнство и Път към завръщането;

Числото десет – Пълнота и блаженство.

●

Вдъхновението се ражда от върховния дълг постоянно да търсим Бога. И Учителя казва: Вдъхновението е най-великият закон, който съществува в живота.

●

Учителя обяснява: Някои казват: „Аз се вдъхновявам!“. Не, не – ти си внушаваш. Вдъхновението идва само от Бога. (Понеже има хора, които си самовнушават и мислят, че това е Вдъхновение. Ти си внушавай, някога може да се случи – но докато не се пречистиш, колкото и да си внушаваш, Вдъхновението ще се отлага. Вдъхновението идва само от Бога. Не става въпрос за Ангели или за напреднали Същества. Тука тече Бог и не става със самовнушение.)

●

Второ, двойката: тука е човекът – стремежът, човешкият стремеж. Тука е прокопаването на себе си. Тука се постигат или съмнението, или Пътят към Смирението, бавният Път към Смирението.

●

Тройката е равновесието. Това означава, че тука разумността трябва да узрее. Това се случва чрез трептящата почит към нещата: предмети, хора, животни и т.н., и т.н.

●

Четворката е наречена по друг начин Разбудителят. Тука мълчанието е подготовка, важна подготовка да разбереш четворката.

●

Петицата – тука е Духовният стремеж. Тука вече Любовта се издига на по-висока степен, пътува към Бога. Тука вече се заражда Духовен, изчистен стремеж. Тука се запалва динамичното търсене. Тука започва да се заражда постепенно и овладяването на себе си, и отделянето от света.

●

Шестицата – тука е търсенето и откриването на Душата: ако не я откриеш, оставаш в другото значение на шестицата, което означава кръстопът. Затова тука се иска много твърд, разумен избор.

●

Седмицата – тука Словото се разглежда като Храм. Тука много се държи на Словото, в седмицата. Тука се извайва Словото.

●

Осмицата – това е висок контрол, концентрация, умение да се събираш. Тука е Дълбокият вътрешен мир, защото тука умът е пленен. Тука се намира и себепроникването, и себеразвитието.

●

Деветката – тука медитацията е чиста и тя не е само в Тишината, тя е нещо като музика сред шума. Тука е виждането на Скритото.

●

(Има хора, обяснявал съм преди, спомням си в София един разговор: „Отидох на Рила на една хубава полянка – голяма тишина, голямо вдъхновение“. „Ами, викам, това е тишината и вдъхновението на полянката, то не е твое. Когато си в шума, сред света, където бучи, където стават катастрофи, където минават коли на „Бърза помощ“ и т.н., да царуваш, да си в Покой – това е Тишина, това е разбиране. Другото е една игра, взето назаем. Ти трябва да имаш Тишината в себе си, а не някъде в планината. Може да си ходиш, но трябва да разбереш, че истинската Тишина трябва да влезе в тебе и трябва да си я изработиш сред шума“.)

●

Десетката – Блаженството. Който го е познал, съжалява пътя на света, удоволствията и тяхната бедност. Тук Бог е открит. Случил се е изразът: Да бъде Твоята Воля. Тука е Блаженството, тука е Пълнотата, която се лее като еликсир върху Избраните – тези, които истински са Го търсили. Не половинчато, не донякъде и да са се отказали – които са Го търсили докрай.

●

По-дълбоко от всичко това е само Нулата, Мистерията. Но Мистерията не е число – тя превъзхожда числата. Тука, в Нулата, няма форми, няма числа, няма звуци, няма вкус, няма качества. Никакво зло, никакви страдания, никакви пътища, никакви граници. Тя е Безкрайност. Тука даже на по-дълбокото ниво няма Мъдрост и никакви достижения. Нулата е Абсолютна Бездна и от тук е излязла Единицата.

●

Накратко ще ви кажа защо числото 13 е фатално и защо е число на Вечната Любов. Учителя го обяснява. То е подобно на Любовта: когато разбереш Любовта – тя е благословена; когато не я разбереш, тя става проклятие за тебе. Същото е с 13: числото 1 е Бащата, 2 е Майката, 3 е Синът, 4 е Дъщерята. В числото 13 липсва двойката, липсва Майката, липсва Любовта.

●

Казва Учителя: Всяко нещо, в което липсва Любовта, е фатално. Ето защо числото 13 е фатално. Много хора и досега се страхуват от него – в него има трудност. Но който е разбрал Любовта, разбира, че това число е велико. Това е число на Вечната Любов – но който има правилно познание на Любовта.

●

Нулата е Бездна – от тук е излязла Единицата, Която е Върховно, проявено, Скрито Същество. Първото неведомо движение на Бездната, на Нулата – и Тя е станала Единица. И затова няма друг Бог освен Бога. Бог е слезлият Абсолют, ограничил Се надолу: станал Бог, за да бъде по-достъпен. Пак не е напълно достъпен, не е напълно познаваем, но при Бога има приближване. При Абсолюта е абсолютно недосегаем. Докато Бог, Той е слязъл надолу и е позволил приближаване към Него. Нулата е извън всичко, тя е състояние на Нищото. Нулата е Великата Нероденост, Безначалие. С появата на Единицата вече имаме Начало. Нулата поставила Начало, слязла надолу, ограничила се е: тя пак остава в себе си, но е пуснала Единицата да движи световете. Поставя Начало, но тя пак си остава без начало. Тя се ограничава, но е Безгранична.

Числата

Продължение
(Трета идея за размишление)

Числата са Тайна на една скрита култура. Числото е вход в собствената си идея.

●

Само числото 1, казва Учителя, може да те научи на Правия Път. Числата са сили на определени невидими Същества – те общуват помежду си. И както казах, числото 13 е и Свещено, и опасно.

●

Единицата е Началото на Вселената – нещо, слязло от Мистерията. Слиза и става Начало, Водач. Числото 2 се е явило при разделение, отделяне – когато Единицата е станала на две. Изгубването на Единицата означава изгубване на истинското Знание и означава гибел. Числото две е затворено от неумолимата Съдба. Но Съдбата, казва Учителя, също е Учител. Числото 2, числото на Съдбата, учи хората. Някои мислят, че животът е борба, но аз съм обяснил: животът не е борба, а Дълбочина. Тука, в Единицата, е освобождението от всички проблеми на този свят.

●

И Учителя казва специални числа. Кои са те?

Едното от специалните числа е едно, две и три, в този ред (123). Те винаги освобождават: ако имаш Свещено отношение към тях, освобождават от беля. Това е Любов, Мъдрост и Истина.

●

Друго магическо число, казва Учителя: четири-три-пет (435). То дава голяма устойчивост и голямо равновесие. Тези, които искат устойчивост и равновесие, трябва да си напишат това число, да го наблюдават дълго, да го носят в себе си, да го гледат и т.н.

●

Ако искате да станете истински учен човек, има строго определено число – седем-пет-шест (756). Това е числото, ако човек иска да стане (говорим за Свещена наука) истински учен, а не ученото невежество.

●

Числото 16, казва Учителя, е много силно: то е Пазител. Слага се зад врати и т.н. То е число, при което Дяволът е много трудно да влезе през такава врата; всъщност не може да влезе, където има числото 16. Но ти трябва да живееш по този Път на Правилността, ако искаш числата, които са Същества, да работят за тебе.

●

Друго специално число, казва Учителя, е 800. Това е определеното число на Царството Божие. Това число означава, според Учителя, пълна победа на Доброто над Злото.

●

Разбира се, и числото 1 – то означава, че Бог е най-важното нещо в живота и че Той е първото нещо, а не обществото. Нито семейството, нито религията, нито учението, нито оцеляването, нито живота: преди всички тези неща е Единицата – Бог. При Единицата си Дух; при двойката си човек. Числото 1 е един вид култура; числото 2 е друг вид култура. Но и то все някога ще се смири, защото числото 2 ще се умори от себе си. Защото, без смирение, това число, двойката, няма да има Водач. Тайната на Живота е съсредоточеност, казва Учителя, в числото едно, съсредоточеност в Бога. Числото 1 е Могъща Неподвижност – Тайната на Древния Покой, Заключената Същност. Ако те докосне това число, докоснало те е и Тайното Знание.

●

Учителя казва:

Учителят е число, повишено в трета степен.

●

Когато обещае нещо, Бог го изпълнява точно навреме с точност една стомилионна част от секундата. (Така работи Бог като точност. Ще го обясня и по друг начин: някога искате да помогнете на някой човек – нищо не може да направите, ако не е дошъл строго определеният Божий час, Часът на Бога и позволението на Бога. Разбира се, старайте се, молете се, мислете хубаво; но този час, който съумее да го привлече, и този точен миг, той решава явлението – той, и за него си струва да се работи.)

●

Окултните числа не са за човешкия път. Чистотата отговаря, казва Учителя, на числото 71. Това е човекът, който впоследствие започва да вижда Истината правилно. Това число е Тайната на Чистотата, която позволява след време да виждаш.

●

Човешката светлина отговаря на мрачно число. Който освети това число в себе си, се отделя от материята, от тъмното яйце. Тука, казва Учителя, е големият майсторлък – да накараш тъмнината в тебе да свети. (Това е майсторлъкът на човека; това е Духовният човек. Умственият човек нищо не може да направи.)

●

И Учителя казва: Вие сте много близо до Царството Божие: това е една междина, която дели този свят от Онзи свят. Това е една междина, но тя е една стомилионна част от милиметъра. Толкова сте близко и същевременно далече. (Дето казва Лао Дзъ: „Най-трудно се отваря отворена врата“.)

●

Числата са специални сили на определени Духове.

●

Например едно число, дадено от един френски познавач на Окултните науки: той дава числото 545 – това отстранява всички вредни влияния, ако си го напишете четливо. Но четворката трябва да я напишете така: (Елеазар Хараш пише с ръка във въздуха, отворена четворка) като чаша – а не така, затворено, за да може в чашата да тече това Същество на четворката. Пет-четири-пет (545), написано красиво, четливо, поставено от двете страни на джиесема или на телевизора и електрически неща, отстранява всички вредни енергии. Според Учителя, това е число на Жертвата. И тези Духове, събрани заедно, те отстраняват тези вредни влияния. Но разбира се, ти също трябва да се пожертваш за една Свещена идея, защото иначе ще се получи една игра на числа. А това не е игра, не е някаква романтика – това е наука, и то Дълбока наука. Тука няма нищо така казано, „между другото“.

●

И казва Учителя: Любовта е Тайно число в Бога. Тя не общува с църкви, ритуали и човешки действия. Тя общува само с Бога и с устремените в Истината – а другите едвам-едвам ги докосва, колкото да не обезумеят.

●

Любовта обожествява страданията на преданите и устремените в Бога.

●

След грехопадението човекът е станал число на хаоса, а Бог е винаги число на порядъка.

●

Знанието е число, попаднало в капан. Знаещият може всеки ден да чете Библията – и нищо съществено да не разбере. Защо? Защото разбирането е друго число. Разбирането е число на Истинността, а Учителя казва: Истинността е самата Библия. Всичко друго е странично: Истинността е Библията.

●

Като казвам Християнската Мъдрост – означава тези, които са напуснали Църквата, които са излезли из коловозите, които са посветили живота си не на религията, не на Църквата и свещите, а на Бога. Това са светци, монаси, Оптински старци* и т.н. – красива Мъдрост. Не дълбока, както гностичната, но вървяща към нея, пак е дълбока.

Християнската Мъдрост

(Лекция 3)

Бог не предвижда нищо – Той вижда. Ние сме тези, които виждаме със закъснение.

●

Да знаеш как да обичаш враговете си означава да започнеш да разбираш какво е Бог. (Тука искам само да ви кажа, че който обича враговете си, той ще научи неща, които ги няма в книгите. Там, ако съумее да види Бог в тях, ще види неща, за които нито враговете могат да знаят, нито приятелите: там има Тайно Знание.)

●

Човек ще бъде съден и заради своите мълчания. (Точно какво е премълчавал, как го е премълчавал – там също има съд на вътрешен план.)

●

Смайващо е, когато Неговата Воля става подобна на нашата воля.

●

Изкушението не е сляпо същество. То е просветено, но ти не си просветен. (Тука само ще поясня: то идва, за да израснеш в Бога, да видиш какво избираш: дали избираш Бог, дали ограбваш силата на изкушението, или то те ограбва. То винаги ще те изпитва, защото Бог иска да станеш близък на Бога и на себе си, а не на други същества. Така че изкушението е задължително, за да израснеш – ако го разбираш.)

●

Една благородна Душа никога не изпада в безизходица.

●

Смирението е стълбата, по която ще се издигнеш до Бога.

●

Името на този свят е „бягство“. (Този свят е избягал далече от Бог и Истината, затова е в такова положение.)

●

Прогресът на Душата е в това да правиш от Любов онова, което би правил от дълг.

●

Ако знаеш да вложиш Бог във всичко, което вършиш, ще съумееш да Го откриеш във всичко, което се случва.

●

Който не е смирен, той винаги умира по един лош начин. (Тъй като той не може да възприеме правилно Бога и Висшия свят. Отново виждате колко е важно Смирението!)

●

Щастливи са тези, които са обикнали трудното за обикване.

●

Не смятай за блажени богатите хора – богатството е опасна пропаст.

●

Не се страхувай от Ада, а от това да не оскърбиш Бога; защото, ако Бог Се отдели от тебе, това ще бъде по-лошо от Ада. (Тоест – ако Бог те отдели от Себе Си.)

Да говориш за Бога и да не вървиш в Неговия Път – не е ли това предателство?

●

Оскърбява Бога този, който иска да изследва Неговата най-голяма Дълбочина. (Спомням си, че Мохамед е забранил на своите верни… Когато проучват Бога – да гледат качествата Му, Милостта Му, красотите Му, но никога да не проучват Неговата най-Дълбока Същност. Там, още в Древността, Енох е обяснил: Боговете са пострадали, тъй като са поискали да проучат Центъра Му – и двеста, на които Енох дава имената, са се сгромолясали страшно. От там тръгва и голямото падение. И всички, които се опитат дълбоко да Го проучат, не само че няма да постигнат нищо – те ще се отдалечат. Само Той има право да привлича към Себе Си същества и да ги обучава, но никога напълно не ги обучава в Своята Абсолютна Тайна.)

●

Пази си езика, за да се просвети и сърцето ти. Този, който не владее езика си, никога не може да има Добродетели.

●

Самата Истина подтиква човека да търси Истината.

●

Който пребивава в Истината, той е Богоугоден.

●

Истината не е дело на говорещия, а на действащия Бог.

●

Когато има Любов, никога не са нужни заповеди.

●

Без Любов, всички добродетели са безполезни.

●

Има случаи, когато думите са по-полезни от мълчанието. (Трябва да ги знаеш и трябва да ги кажеш. Тогава мълчанието е неуместно.)

●

Похотта и страстта са вкореняване в земното.

Който се бои от Бога, Сатана се бои от него. Страхът Божий – това е реалното очистване на човека. (Тука става въпрос не само да не оскърбиш човек, включително и някакво животно, каквото и да е – нищо да не можеш да оскърбиш. Да нямаш такова качество!) Страхът Божий е дар Божий. При него Бог ти дарява Себе Си. Ако имаш страх Божий, тогава Бог действа в тебе и те учи. (Както и преди обяснявах: това е третият страх, Мъдрият страх. Не човешкият страх, а Мъдрият, разумният страх.)

●

Предалите се на суетата са уловени от Дявола.

●

Горко на тези, които се трудят за изправяне на другите, а не работят за изправяне на себе си.

●

Добро, което се прави за похвала пред човеците, е равно на неправда, равно е на грабеж и на други грехове.

●

Който е придобил Търпение, той е придобил Упование. Този, у когото няма Търпение, лесно се колебае, не понася обидите, в послушанието е противоречив. Търпението е Мир по време на война. Търпението е Тишина във време на буря. Търпението е безопасност всред клевети и опасности. (И както и преди съм ви казвал, Учителя казва: „Търпението е силата на Любовта“.)

●

Будният трябва да знае, че е понесъл изпитанията заедно с Бога, а не от себе си. В нашата невидима борба със злото, сам Бог участва и сам Той побеждава. Сам Той побеждава злото – а не ние.

●

Щастието може лесно да прелъсти и да разврати невнимателните хора.

●

Бедствията са Милост Божия – казват светците и монасите. Бедствията са Милост Божия. Те са възможност за избавление. Ако Бог поставя хората в бедност, то е заради това – да се изправи нещо в Душата им.

●

Неразумният човек не получава полза дори от Доброто.

●

Когато Бог се отделя от нас, злото ни побеждава. Това е Негова Воля.

●

Мълчанието събира много – многословието разпилява.

●

Здравето е дар, но този дар невинаги е полезен. (Знаете: един здрав човек може да си направи много тежка карма. Здравето не пречи на глупостта и неразумните неща да се развиват.)

●

Болестта не е нещастие, а поучение и Божие посещение. Случва се, че Бог посредством болестта предпазва някои хора от беда, която не би ги подминала, ако бяха здрави.

Защо не ме излекуваш?

(Сещам се за един монах, който много… така, чисто посветен на Бога, отдал си живота, но имал тежка болест. Много усърдно се молел Бог да го освободи, минали години – никакъв резултат от молитвите му. И в един момент, той казва: „Благодаря Ти, Господи, разбрах: защото, ако беше ми дал здраве, нямаше да има полза за мене и за Душата ми“. Ето го Смирението, ето го приемането, ето как действа отдаденият на Бога. Не казва: „Защо не ме излекуваш?“, а благодари и се смирява. Има болести, на които Господ налага забрана да бъдат излекувани, защото Господ вижда, че болестта е по-нужна за спасението на Душата, отколкото здравето. Хората може да не мислят така, но казвам: това е без значение!)

●

Болестите ни въвеждат в Божията Любов – освен ако не сме крайно своеволни.

●

Смирението всякога е по-дълбоко и превъзхожда поста. (Казвам го към тези, които много постят и мислят, че с поста е голямото очистване. Трябва да се гони истинското Смирение.)

●

Ако страданията не облагородяват, тогава те ще се превърнат в двойно зло. Внимавай бедствията и скърбите да не те откъснат от Бога! Търпението на скърбите е по-високо от добродетелите на човека.

●

(Тука само малко ще обясня. Ако можеш да изтърпиш една голяма скръб, голяма трудност, голяма тъга, ти изтърпяваш нещо, много дълбоко натрупано от твоето минало – а щом го изтърпяваш, ти ще го преодолееш. Затова Търпението е важно.)

●

Духовният човек живее извън света. Как тогава ще го видиш и как тогава ще го обидиш?

Християнската Mъдрост

Продължение
(Трета идея за размишление)

Когато Бог види, че не желаем земни блага, тогава Той ни позволява да се ползваме от тях – защото тогава ние ги владеем.

●

(Значи, както виждате, Бог не е против благата, а против невежеството. Затова има Суфи, които имат цели замъци, обяснявал съм ви – но те са непривързани. Той знае, че тоз замък не е негов, че той си е на Бога, и той живее в Бога, а не в замъка. Оня случай, дето ви разказах, за богатия Суфи, дето… Пак ще го кажа, накратко: Отишли двама-трима ученици при един Суфи да ги учи, но като видели в какъв палат живее и колко е богат, и казали: „Тоз не може да ни бъде Учител, той живее в разкош!“ и т.н. Отишли при един беден Суфи в една малка къщурка и казали: „Искаме ти да бъдеш наш Учител, защото другият не може“. Казва: „Грешите! Той е истински Учител – аз не съм“. Защото непривързаният е непривързан. Както и оня случай, когато един ученик отишъл при богатия Суфи – мисля, че се казваше Джунаид – и поискал да говорят за Истината и т.н., и Джунаид му казал: „Добре, напускаме замъка. Напускаме и тръгваме да търсим Истината“. След сто-двеста крачки ученикът казал: „Извинявай, забравих си чашата за просия, искам да се върна!“. Суфи му казал: „Аз забравих целия замък, ти – една чаша! С тебе няма да търсим Истината!“. И го оставил. Значи, Суфи е непривързан. Суфи – това е Тайното Знание, и думата Суфи означава Чистота. Това е Тайната традиция на Суфите, Тайното предаване на тези неща. Суфи означава Чистота – и точно това е Тайното Знание. Но пак казвам: не е лесно да се разбере тази дума. Защото Учителя казва: „Това не е дума от този свят“.)

●

Бог можеш да Го почетеш само с Духовния си живот, с Правилния живот.

●

Не храни вражда към някой човек, защото молитвата ти винаги ще отслабва.

●

Победи себе си – и ще победиш Дявола.

●

Без Любовта, от нито една добродетел няма полза.

●

Всичко е от Бога. Той допуска да боледуваме – и Той ни е обкръжил с лечебните способи.

●

Не виното, а порочната воля произвежда пиянството.

●

Целителното лечение и средствата ни се изпращат от Бога. (Ако Бог не ги изпрати, каквито и лекарства да са, колкото и да са скъпи и да се наричат „лекуващи“, ако Бог не ги докосне, няма изцеление. Докосне ли ги Бог, значи Той е позволил. Тогава и елементарна билка, дори и да няма тези лечебни свойства, тя вече ще действа. Както оня случай с Учителя, когато един ходил при лекари, какви ли не рецепти, и накрая Учителя му казал: „Вземи там малко зехтин, така, сложи си“. Той даже не можел да повярва – абе казал: „Нямам, Учителю, зехтин“. „Вземи имамбаялдъ.“ Знаете го какво е. И го излекувал със… Защото няма значение средството, а твоята Вяра и Любов към Учителя. Учителя може да вложи силата Си във всяко нещо, а когато ти не си готов, каквито и лекарства да са… Така – между другото…)

●

Любов, въздържание и молитва – без тях е невъзможно непрестанно да пребиваваш в Бога.

●

Чистият живот – това е угаждането на Бога. (Значи, всеки може да провери: на хора ли угажда, на някакво общество ли, на света ли, или на Бога. Истинското угаждане е угаждане на Бога – и това е правилният живот.)

Има мир, по-лош от войната

Има мир, по-лош от войната. (Преди време го обясних, само за кратко ще го загатна. Хераклит го казва: „Мирът е по-лош от войната, защото ражда застой, а застоят ражда демони“. Войната идва да събуди мисълта на човека, да ги научи как да ценят мира, да влязат правилно в него. И след време, когато го постигнат, войната и мирът няма да ги развалят; т.е. обикновеният живот, въобще човешкият живот няма да може да развали човека, който е постигнал правилен опит и истински мир.)

●

Доброто може да съществува без зло, но злото не може да съществува без Доброто.

●

Никой не може да попречи на Божията помощ: нито хора, нито демони. Пречка може да бъде само човешкото безверие и самият човек.

●

Благият Бог оставя демоните да действат за известно време срещу нас, докато си изработим чистите духовни качества, които са необходими за Небесния Живот. (Спомням си даже, Иван Рилски много пъти се е отчайвал: „Бе – казва – Господи, кой ме доведе в таз пустиня: Дяволът ли, Ти ли?“. Пак отчаяние… Това е път, през който се минава, докато укрепнеш. Така Бог израства: чрез падане във вярата, падане във волята; но след много падания и с Любов към Бога – накрая Бог израства правилно в човека.)

●

Когато вежливостта е светска, тя погубва простотата.

●

Молете се и не се вълнувайте от сухотата на своите молитви, но чакайте с търпение Бога. Това, което най-много безпокои демоните, е постоянната молитва. Това е най-голямата тревога за тях. Молитвата е по-висше творчество от всички видове изкуства и науки. По-висше творчество от всички видове изкуства и науки!

●

Смирението е самоунищожението на гордостта.

●

Ако вие, светските хора – казва един монах, – осъзнаете опасностите, всред които живеете, щяхте да се молите десет пъти повече от нас, монасите.

●

Ако ти се молиш много, но си осъдителен, ще дойде ден, ще кажеш: „Бог май не чува молитвите ми“. (Осъдителният човек, критикуващият човек посяга на Великия План на Бога – защото навсякъде действа Бог, в целия свят. Примерно: да критикуваш Исляма и тероризма значи да критикуваш земетресението и наводнението. Никаква логика! Бог пак ще действа, защото Той позволява. Той знае къде какво да позволява. В момента на най-малката критика (не забележка – критика!), ти вече се изпъждаш, твоите молитви стават слаби. Затова трябва да знаеш кое е критика и кое е забележка.)

●

(След време, когато говорим за тероризма, ще ви обясня някои тайни на властта. Това е един от най-тежките паразити в света, който е тръгнал от Атлантида и който е изкривил милиони съзнания. Който попадне там, вече е все едно какво мисли: дали мисли положително, или приятно – няма значение, той вече е загазил и навлиза в дълбоки нива на… Но правилно е, защото това е неговият път, който трябва да изстрада – от друга страна – и някога да се откаже напълно от власт и да разбере, че само Бог има власт.)

●

Дяволът обладава не сила, а злоба. Бог обладава силата.

●

Човекът на истинската Любов не осъжда враговете си, когато са попаднали в нещастие.

●

(Тука случката, която ви разказах за един монах, пак ще я повторя.)

●

„Много се молих Бог да ме изцели, но Той не чу молитвата ми. И аз разбрах, че изцелението няма да е в моя полза.“

●

Ако не можем да понесем скръбта, не сме се предали на Божията Воля.

●

В Смирението е скрита най-висшата Мъдрост.

●

На когото не е дадено да учи, а той учи, той оскърбява Божията Воля.

●

Христос се е посветил на Бога, а не на света и на обществото, и затова Той се завръща в Бога.

●

Единственият начин да бъда сигурен в себе си е да бъда достатъчно сигурен в Тебе, Господи.

●

Извън Бога всички ние сме повърхностни и враждебни.

●

Тялото е глухонямо – Душата е чуваща.

●

Трябва Свободна воля, за да се подчиниш на Бога; иначе не се подчиняваш, а само понасяш. (Искам да кажа: Свободната воля е дадена, за да избереш твърдо Бога, съзнателно да се подчиниш и смириш – а не да понасяш и да мислиш, че имаш правилен избор.)

●

Хората съумяха да разпънат Словото; сега искат да разпънат и мълчанието Му.

●

Молитвата е по-важна от нашето дишане.

●

Ако ти имаш Любов, грехът не би съществувал. (Говорим за истинска Любов, която не е, разбира се, човешка любов.)

●

Без страданието, Истината не би живяла.

●

Нищо земно не може да постигне Бога.

●

Царството Божие е нещо чисто Духовно. Това Духовно Царство се постига само чрез Духа. Целта на живота е да станеш чист и ясен Дух в себе си. (Ще обясня. Когато човек напълно овладее себе си, той става Дух.)

Заратустра

(Лекция 1)

Заратустра е бил роден в пламъка на Свещения Огън, който носела майка му в себе си. Майка му се казвала Дахдауб. Дахдауб на персийски означава Изворната. Тя се молела Божественият Огън да роди и пази сина . Божественият Огън е умеещият да ражда – и само този, който е роден от такъв Огън, е в състояние на Абсолютна Чистота.

●

Странно се е родил: всички очаквали вик, но той само се усмихнал – зарадвал се, усмихнал се на света. Първото нещо, което казал, било Свещена формула (това е Духът в него, напредналият Дух може да действа така и в дете) – Свещена формула; а Огънят в него я произнесъл. Не заплакал – засмял се и приветствал света: т.е. идва осъзнат, Велик Дух.

●

Знаем от преди, че той е бил в един от храмовете в Атлантида и там са ходили Орфей, Питагор, Платон и т.н., даже и Тот – така че, когато говорим за Заратустра, говорим за нещо Древно.

●

Името му има около шест значения и тълкувания. Аз ще се спра на едно – то е: Зорос означава Обяснителят или Чистият. Чист означава несмесен: най-малкото смесване с нещо друго – вече се променя. А Чист в Абсолютния смисъл означава: никакво смесване. И така, името му означава Чисто Светене, Чисто Сияние. А Зенд Авеста – това, което се нарича персийската Библия, която иначе надминава хиляди страници, тя се превежда така: Зенд – също е Чисто, Свято, а Авеста означава Прославление – Чисто Прославяне на Единния Бог. Самият той казва: „Словото е Обожествител“. Наистина, Словото може да обожествява нещата.

●

И така: Заратустра е Велик Докоснат. Той е нямал Път – Той е имал Дух, Реализация. Той е имал Дух, който разбира Ахура Мазда, т.е. Бога; и понеже е бил Докоснат, той е заживял в Духа си тотално, а не в света. Това е било отдавна подготвено.

●

Говоря ви за Заратустра, защото той не е познат в света. Говори се по нещо за него – но в дълбочина той не е познат. Макар че понякога се казват хубави неща… Но да изследваш такова Същество само от книги означава нищо да не разбереш.

●

И така, Докоснатият човек е реален. Той не може да живее в света и в ума. Той никога не живее във времето и в сътворението. Изглежда като другите, но той се разхожда като Дух. Например: ако Бог влезе в Сатана, и той ще изчезне и ще остане само Реалността – така че всеки, който съумее да всели Бог в себе си, за него светът ще изчезне, ще стане нереален.

●

В миналото голяма част от човечеството са били зороастрийци. Заратустра – това е Древен Път за влизане в Огъня на Вечността.

●

И така, Мъдростта му:

Любовта означава да споделяш Бога. (Тука няма човешки неща – както ще видим после, и Орфей потвърждава, и особено Древният Тот.) Любовта означава да споделяш Бога.

●

Който има в себе си Любов и Истина, Бог му дарява Своето приятелство.

●

Бог покровителства Достойнството, наречено Самодисциплинираност. Достойнството, наречено Самодисциплинираност.

●

Духът е местожителството на Бога.

●

Когато хората не позволяват на злото да живее в тях, то ще изчезне от целия свят.

●

Когато човек говори само Истината, той може да превръща енергията си, когато трябва, в голяма сила и стихия.

●

Истината е стаена в Достойнството и Правилното поведение. Само който живее с Правилно поведение, реализира целта на своя живот. Любовта към Истината и Правилното поведение дават порядък в съдбата, а по-нататък – и състоянието Уща, което означава Божествено Блаженство.

●

Злото в човека се изявява при изобилие или липса. (Значи, там, където има голямо изобилие, човек не може да го понесе, не може да го управлява. Само Бог в него може, но човек не може. И там, където има голяма бедност, човек пак не може да я управлява. Но ако е заедно с Бога, и двете може да ги ръководи с лекота. Затова съм казал, че Мъдрият в пустинята сред малко вода… Той намира вода, минимално, но цени я и царува. Тука глупакът сред вода загива. Мъдрецът навсякъде се чувства добре, защото той живее в Единство с Бога, а не в единство с богатството или бедността. Той е винаги в Единство с Бога – от там той е богат; и думата Бог означава точно богат. Но казва Учителя: „Трябва да си богат с Бога, а не с други неща“.)

●

Пътят на Търсача е отвъд книгите. Първо той придобива дълбок, личен и правилен опит. (Както казва и Брат Михаил: „Ти си книгата: първо трябва да прочетеш себе си“; трябва да прокопаеш себе си – и после, и другите книги са намясто.)

●

Не се бори със злото, а само внеси Бог в себе си.

●

Само който е изчезнал в Истината, е познал себе си; а който е останал в себе си, той не се познава.

●

Свещеният Огън трябва да се слее с Бога, Който е Древният Огън, и трябва да изчезне в Него, защото няма място за два Огъня.

●

Човек, който няма Свещен Огън, ще бъде съсипан от силите на света. Който има Чист Огън в себе си, той има Бог като съюзник.

●

Нещастието е паднал огън, отцепен от Бога. Когато огънят е нечист, той скита като призрак в световете.

●

Бъди Чист, за да не изпитваш страх.

●

При усърдни и продължителни молитви, хората ще се завърнат в своята Божественост.

●

Помислите укрепват Невидимия свят в човека; изричанията укрепват Единството; делата утвърждават Пътя и връзката. Адът – това са всички тези, които са извън Свещения Огън и Истината.

Тези две начала – Доброто и Злото – произлизат от Един Абсолютен Създател и Унищожител. След време и Доброто, и Злото ще бъдат унищожени, защото те не са Същността на Живота, те не са Изначални. Истинското Начало никога не е било Добро и Зло; истинското Начало е Безкрайността – казва Заратустра.

Заратустра: огънят

(Първа идея за размишление)

Огънят е най-Древният образ на човека.

●

Словото е Огнено изкуство. Чистият Огън – това е Звукът на Аша (или, казано по друг начин – Звукът на Истината). Огънят у човека е този, който създава волята. Словото е Огън. Ти трябва да си натрупал много Огън в себе си, преди да са дошли събитията, за да ги изпревариш.

●

Който е разбрал Свещения Огън, той разбира, че Животът не е материя.

●

Чистият Огън е тънка защита от всички вредни и нечисти енергии – той гони всичко нечисто.

●

От Древни времена Огън и Дух живеят заедно – те са едно Цяло.

●

Всяка молитва е Огън и тя натрупва в себе си чиста, Божествена енергия, която води до изменения – и на самия тебе, и на окръжаващата среда.

●

Постоянните молитви създават постоянна помощ от Духовните Същества. Натрупването на този Огън води до взрив от Светлина, в която нисшите сили изгарят, защото не могат да устоят. (Точно това е, което се случва в Самадхи: взрив от Светлина – и ти ставаш нещо Изначално, нещо естествено. Разбираш, че това, което си търсил, е нещо много просто и естествено.)

●

Защо не могат да устоят тъмните сили? Защото са изгубили Чистия Огън. Те имат смесен огън. Когато се придобие този Чист Огън, започва се общението с Духовните Същества. Този натрупан Огън може да изцелява всичко. Но този, който трупа земни неща, той е неизлечим, той се проваля. Този натрупан Огън е, който поддържа крепко здравето.

Да говорят само и единствено Истината

Първото нещо, на което се обучавали децата на зороастрийци, е да говорят само и единствено Истината. Никакви други правила – само говорене на Истината. Тук мога да кажа, че това е най-Висшата практика и няма нищо общо да се заблуждаваш с медитации и други неща: дишане, паневритмии…, ако не си в системата на Истината. Това е, което… Истината е по-важна, защото Тя съдържа в себе си и Чистотата. Тези две неща са по-важни от бъдещето и от звездите… Такъв човек не се влияе от звездите; той предпочита да се влияе от Бог, от Истината и от Абсолютно разумните неща – там няма звезди.

●

Говоренето на Истината – казва Заратустра – е трупане на вездесъщ Огън, защото Истината е тясно свързана с Правилното поведение.

●

Мисията на Мъдрия е само една: да живее в Сиянието на Бога.

●

Мъдрите се хранят с Бога – и точно това е Насъщният Хляб.

Бог познава Себе Си в сърцето на Търсача. (Много просто: самият Бог е Търсачът: Той търси в нас, Той се моли в нас – ние мислим, че ние се молим. Той се моли и показва – това Слово, което ни е дадено да се молим, показва точно какво ще ни даде след време. Тука само нещо ще ви кажа. Има една истинска молитва – Учителя казва: Единственото нещо, на което не мога да ви науча, това е истинската молитва. Какво е тя? Когато си се молил хиляди и милиони пъти, идва един момент, в който Бог те научава. Но какво означава истинска молитва? Накратко: участие на Бог в нея. Тогава силата става между тройна и десеторна – ти нямаш такава сила – и тогава разбираш, че Бог тайно, насаме, е стихийно с тебе: означава, че одобрява това, за което се молиш. Разбира се, то трябва да е Разумно и Свещено.)

●

Истинската Свобода е сливане с Волята на Бога.

●

Който произнася често АУМ, прави Брахман да бъде доволен от него. АУМ означава Брахман.

●

Който винаги е зает с АУМ, ще отстрани всички беди, страхове и препятствия.

●

Христос е Нероденото, Несътворено Слово на Бога. Троица никога не е съществувала, защото съществува само Един Бог – Бог в милиони образи. Христос е само способ и метод на Бога за проявление – един от многобройните методи. От Бог изхождат всички същества, цивилизации, епохи и раси, всички разновидни събития.

●

Бог знае всичко, но неправилните въпроси нямат отговор.

●

Желанията разсейват истинските знания – казват кабалистите – и така се заражда „знаещото неразбиране“: това, което Учителя нарича „ученото невежество“.

●

Да постигнеш нещо в света означава да загубиш нещо от Дълбочината си, от Същността си.

●

Който се моли усърдно, побеждава света.

●

Първичните Хора, това са Древните Богове; така че думата хора и въобще много хора, които са повярвали, че са хора и човеци – това е едно погрешно падение. Ние не сме хора: и в момента не сме хора, и никога не сме били. Ние сме Духове, ние сме Същности; ние сме, в Дълбините, Богове – и натам трябва да пътуваме, тъй като този свят не е наш, отвъдният свят също не е наш: това са бедни светове.

●

Когато Бог е разбрал, че постоянно Го търсиш, Той ще ти позволи някой ден да Го видиш.

●

Волята е Тайна на Духа, а не тайна на човека и тайна на ума. Волята е чист Дух в действие.

●

Човекът на Волята живее в съвсем друг свят. Атлантите са тренирали много своята Безупречност и Воля, защото са знаели, че само с натрупана Чиста Сила – говорим за мисли, чувства, постъпки и тайни постъпки – и само с тази натрупана Чиста Сила може да се проникне в Боговете и в Тайната на Орела и Необятността.

●

Оказало се, че правилното възприятие дава Душа на живота, Душа на нещата.

●

Тука само да спомена, че Душата е създадена от Ефира, а Духът – от Етера: друга тънка Дълбочина. А Искрата е създадена от Мистерията на Бога.

●

Правилното възприятие давало такова разбиране, че просто светът изчезвал – защото това възприятие било част от Бога. Човек, който живее в Бога, въобще не допуска да живее в света: той се разхожда в света, но не е от света. Както са Суфи: Суфи живее в Сърцето на Бога – може да разговаря, но той винаги е съсредоточен в Бога. И казва: Ако един миг мислиш за света, ти си вече еретик. Това е мярката: ако изпуснеш един миг да не мислиш за Бога… Това е Висша мярка, Висша съсредоточеност.

●

Всеки, който се оплаква от нещо, се отдалечава от Бога и от Чистотата, защото оплакването от всяко нещо е недоволство от Скрития План на Бога – това е отдалечаване.

●

Тука мога да добавя, че благодарният човек, колкото по-благодарен става, в един момент ще му бъде позволено Дълбоко Развитие, а по-нататък – и познаване на Истината. Докато недоволният човек, неблагодарният, е натоварен с тежки същества; и колкото по-недоволен става, толкова повече обеднява, независимо дали има някакви земни успехи.

●

Знанието не е Чистота и затова е казано: Знаещият загива, когато започне да говори; а Любящият загива, ако замлъкне да говори.

●

Твоята Пробуденост, твоята Истинност – казва Дзен, – това е по-важно от всички науки и религии и от всички Писания. Мога с чиста съвест да кажа: Бог в мен е по-дълбок от всички Свещени Писания, без изключение, няма изключение! Той е Важният.

●

Истината – казва Дзен – е безмълвна, но е преизпълнена с Покой и тиха музика: музика, пееща Същността на нещата.

Който е Чист, Бог му е позволил да Го познае

Който е Чист, Бог му е позволил да Го познае. А който е познал Бога, не общува с хора. Ще обясня: общува с Бог в хората. Не с хората, а с Бог в хората – и затова той различава нещата. Чистотата е различаване.

●

Дяволът казал на един Сафа, Суфи – на един Чист:

– Когато в началото влязох в тебе, бях голям колкото камила, а сега съм като врабче.

Суфи го попитал:

– Защо?

Дяволът му казал:

– Ти ме унищожаваш със Зикр.

Още от прадревни времена Сатана е бил определен от Бога за земята. Въобще Бог винаги от много рано предвижда и действа с тези неща. Сатана е знаел, че думите и словата могат да стигнат най-много до вечност и благоухание, но тайната близост с Бога, която е скрита много дълбоко навътре, е самата Мистерия. Тя е нещо абсолютно неизразимо за никакво слово. Тя е по-дълбока от всичко друго и това е особена връзка с мистериозната част на Бога, с неведомата част, която принадлежи на Великата Мистерия. А херувимът, казва Ал Халладж, умее да чака.

●

Злото, това са всички същества, които в своето минало са поискали независимост от Бога. За тези, които не разбират Бога, казва Ал Халладж, Бог е Сатана, Бог е зло. А за тези, които Го разбират, Бог е Бог, Бог е Любов.

Злото е част от мистерията на Бога, от мистерията на преобразуването на човека. Силите на злото в света ще нарастват, защото без тях, казва Ал Халладж, извисяването в Бога не може да се осъществи.

●

Зли същества са станали всички тези, които са изпуснали своите условия за развитие, които са отлагали по най-различни причини; умът обича да отлага. И затова те сега са паразити. И казва Ал Халладж: Ограбват енергията и здравето на другите, но пак не могат да се развиват. Защо? Защото са изпуснали същественото – Любовта, която е пътеводител.

Злото е създадено, защото чрез предоляването му се определя приближаването до Бога.

Злото е създадено, защото чрез предоляването му се определя приближаването до Бога. Злото в самия човек показва, че човекът е забравил Бога и когато човекът е забравил Бога, тогава Сатана трябва да дойде и да го преустройва, защото Сатана, както казах, е създаден по един таен закон на Любовта и разбира се, на Мъдростта, понеже е херувим. Така чрез Сатана човекът, рано или късно, сега или някога, ще бъде възстановен.

●

Тъй като Луцифер държи само на великото Божие единство, на единство с Него и с никой друг.

●

Ал Хлладж казва: Сред обитателите на небето няма такъв единобожник като Сатана, Иблис, няма такова велико единобожие. Той даже въобще не поискал да погледне Адам и неговото първоначално великолепие. Той гледал само към Бога. Той влязъл в своето уединение и славел само единствения Бог. Бог отново му казва: Преклони се! Сатана му отвърнал: Прекланям се само на Тебе и на никой друг. Бог му казва: Даже и ако моето могъщо проклятие падне върху тебе? Сатана отговорил отново: На никой друг!

●

Ето я великата и необикновена преданост. И Ал Халладж казва, че Сатана е велик пример за изключителна преданост.

●

И така, Луцифер е бил прокълнат, т.е. преобразен от древното могъщество на Бога. Според Ал Халладж само такава велика любов може да заслужи велико проклятие. Една обикновена любов не си струва; ако е някакъв ангел, той не може да разбере дълбоко своята мисия – трябвало е да бъде херувим. Защото когато изтече проклятието и дойде часът на Истината за Иблис, той ще надрасне, както казах, херувимите, понеже Бог е велика Любов. И той ще стане един от боговете, защото някога той е искал да има престол над звездите. Никаква гордост: „престол над звездите“, т.е. да е близко до Бога. Тука отново Ал Халладж ни казва, че няма гордост, а той е искал да бъде близко до Единствения и възлюбен Бог, Когото той е познавал. И тогава, казва Ал Халладж, след тази тежка работа, той ще е заслужил и тогава великото проклятие ще стане величествено благословение.

●

Ал Халладж огласявал дълбоки тайни на скритото богопознание, и то на всеослушание.

●

Само на Любовта е дадено, на истинската Любов, да преодолее Голгота. Само на нея е дадено възкресение. Голгота е принцип. Голгота е абсолютно завръщане в Любовта, вечната Любов. Голгота е методът, който образува вечна връзка с Бога, а Ал Халладж знаеше къде отива.

●

Халладж казва на окръжаващите, и то с поклон: Аз не се съмнявам в благостта на Аллаха. И казва още: Бог ми дарява чашата на страданието, която Той сам ще си я изпие. – Това е просто велико откровение, велик гносис. На друго място казва: Няма друг деятел, освен Бог.

●

Голготата на Ал Халладж е скрита Божия тайна, която не може да бъде разкрита на друго място, освен на самата Голгота. И Ал Халладж казва: Сам Бог ме изправя на Голгота, за да вкорени тайната на Себе Си в мен. Той искаше да се вкорени в мен.

●

По времето на самата Голгота Ал Халладж казва: Гордея се, че умирам по този начин, защото тайната на Бога го изисква. – Ще обясня това, което е позволеното, както и догодина, когато говорим за богомилите, ще обясня позволеното, тъй като искам лекциите да продължат. Тайната на Голгота е в дълбокото проникване на Бога в човека, цялостно проникване; не донякъде, цялостно проникване. По този начин Бог не може да влезе в ангелите, а само в човека. Затова Учителят казва: Ангелите жадуват да слязат на земята, но на много от тях не е дадено. Но Бог знае какво прави – само в човека.

●

И казва още Ал Халладж: Голяма радост имах на своята Голгота. А защо мъката ми беше радост на Голгота? Той, Аллах, ми я направи радост.

●

Ом е най-древният и божествен меч срещу злото

Ом е най-древният и божествен меч срещу злото.

Който познава Ом, той става разрушител на тъмнината.

Ом е връзка с боговете и поради това Ом е освободител.

Ом е царският път към Брахман. Това е пречистият поток от духовност.

Това Ом работи за нас неуловимо и всичко това става в чистото безмълвие.

●

Ом е ключът към изначалност. Ом е най-древното и кратко благовестие. Тази сричка е жива част от великия древен Брахман и затова тя е повече от дума, повече от сричка, повече от слово. И тя означава завръщане в Брахман чрез повторение.

●

Казват мъдреците на Упанишадите: Ом е оръжие, Ом е упование.

●

Това Прасъщество ОМ може да оживява във всякакъв вид мрак, няма значение каква е неговата степен. Запомнете тази идея!

●

Ом – това е Брахман. Това е всичко. Това е мистиката на единството.

●

ОМ е първото слово, произлязло от безмълвието на Брахман. ОМ е звук, който създава в човека дълбочина и безмълвие. ОМ създава и постепенно Брахман в човека. ОМ е друго название на Праосновата, на Прасъществото – друго име на Неговата всеобхватна Любов. ОМ – това слово е толкова древно и толкова свещено, и толкова извън времето, че винаги най ще му подхожда безмълвието. Това ОМ, това слово е повече несътвореност, отколкото да е нещо отвън.

●

ОМ е чистият древен водител и той те води към себе си. ОМ е древна дума за най-чистата сила. Тази сила е поглъщател. Тя поглъща всички други сили. ОМ е звукът, който по всяко време докосва Брахман. И Учителят казва: Казвайте тази дума; няма да я разберете, тя е дума на Духа – просто я казвайте.

●

Колкото повече повтаряш ОМ, толкова повече вървиш към Брахман и толкова повече ставаш Брахман.

●

Тоест – с постоянното си спомняне за Бога. Тоест: ако постоянно помниш Бога, това е изтреблението на злото – тотално изтребление. Който е разбрал това, много неща е разбрал.

●

Бог е Скрит, защото е Свръхизявен, т.е. толкова е ясен, че изглежда скрит. Едновременно е скрит и открит – казва Кабала.

●

Могат да Го зърнат само тези, които имат Басира – на Суфи езика това означава Тайната на Сърцето, или Чистото Око на Сърцето. Това Сърце е Дълбока, Съкровена, Тайна Наука, изучавала се е още в Атлантида и в Египет, и затова в Египет много се е уважавала – Тайният Блясък на Смъртта… Те са се подготвяли, за да влязат в Безпределността, която изглежда като смърт.

●

Това Сърце – Чистото Сърце – е Дълбока Наука; и то е докоснато от Бога поради тайни причини.

●

Който е в Бога, е благословен цялостно, заедно и с грешките си.

Това не означава, че човек, като влезе в Бога, е безгрешен – но той прави допустимите грешки, а не грешките на човека. Има грешки на ученик; има грешки на Мъдрец… И Мъдрецът – казва Учителя – на годината прави една грешка… Но той дълбоко я вижда, дълбоко се смирява и дълбоко си прави Тайни Поучения. Той не държи някой да му я каже. Той вижда дълбоко и знае защо Бог му я изпраща… Защото, ако той се възгордее, ще тръгне надолу.

●

Бог те опазва да не упрекваш и съдиш другите; и така Той те държи в Своята Милост. Тоест: трябва да различаваш, но никога да не вкарваш някаква критика, някакво вътрешно жило; защото критиката, елементарната критика, е омраза.

●

За този, който е видял Бога, послания не са му нужни. Не са важни и размишленията: важно е постоянното помнене на Бога.

Постоянното помнене на Бога

Постоянното помнене на Бога е излизане от човешките качества и влизане в Бога.

●

Дяволът знае кога сме отпуснати и кога сме в съмнение; и веднага – атакуване. Достатъчно е само един миг да се отпуснеш, да не мислиш за Бога или за нещо Духовно – и той знае това.

●

Бог не дава реална сила на Дявола да изкушава Избраните и не позволява на Дявола да ги побеждава. Наистина, Бог може да направи така, че един светец да се изкуши за секунди и да се провали; но понеже те са Негови деца, Той ги обича, не ги поставя – обикновено такива и Мъдреци – никога не ги поставя в такива изкушения, в които да се провалят, защото те са избрали твърдо Пътя към Него… Но тук исках да ви кажа, че властта е в Него. Тук Бог позволява, при такива хора, изкушенията с мярка, за да направи Своите Избрани още по-силни и да ги укрепи в Себе Си. Той ги обучава, Той ги тренира и Той ги възкачва в Себе Си.

●

Няма такъв светец, който, ако е честен, да каже, че не греши, защото Бог може да му изпрати изкушение, многократно по-силно от него.

●

Сатана и демоните никога не знаят какво реално знае Бог и какво прави в човека. Това знаят само Избраните, и то – ако им е дадено Откровение от Бога.

●

Дяволът изкушава и Избраните, но Божията Сила е с тях: това означава, че те тайно израстват в Бога и в своите Дълбини.

●

Единственият Действащ е Бог!

●

Един от поздравите на Сатана е (към своите си): „Желая ти вечна гордост!“.

●

Всички земни амбиции са верен път към Дявола: те са част от земното невежество.

●

Христос дойде да ни спаси от тези заключени тела в материята, защото, който е познал Бога, става Свободен Дух.

●

Божественото Знание е твоето освобождение, а не религия и ритуали.

●

Бог е скрил Своята Божественост, за да не пречи на нашата Свобода.

●

Същността на греха се състои в това: да имаш намерение да извършиш зло спрямо някого. Дали ще го извършиш, или не, ти си в греха. Самото намерение показва, че ти си в греха – няма значение дали ще ти дадат, или няма да ти дадат да го направиш.

●

Сатана съществува в Бога, а не в себе си. И Учителя казва: Всяко същество съществува, докато Бог мисли за него. В момента, в който Бог прекъсне мисълта Си, това същество заминава.

●

В своята скритост, Дървото за познанието води човека до Тайната на Бога и затова е създадено грехопадението. Това е скритият замисъл: Бог е поискал да сподели Себе Си с човека – не с Ангелите, не с Архангелите, те не могат да Го познаят. Тайната на човека е огромна. Тези, които са ми гледали онова интервю, знаят за какво става въпрос – и накрая ще кажа нещо в тази връзка. Бог е поискал да сподели Себе Си; не да даде блага на човека – самия Себе Си!

●

В това Дърво за доброто и злото е скрита дълбока Тайна Мъдрост, която я няма в света на Ангелите. Чрез падането в това Дърво, Адам и Ева, т.е. човечеството, хората започват постепенно да разбират кое е добро и кое е зло.

●

Кое е зло?

Зло е да се страхуваш от смъртта, вместо да се подготвиш за нея.

Зло е отлагането да преобразиш лошия навик.

Зло е разговорът, който не носи радост и разбиране.

Зло е, когато обвиняваме, вместо да благославяме.

Зло е, когато зрялата възраст не е съпътствана от Покоя.

Зло е това, което кара мислите ни да препускат към неприятни неща.

Зло е всичко, което хвърля съмнение в съзнанието на човека, че той е Избран и че е Слово Божие.

●

Злото не е вещо за своето предназначение. Злото не е вещо, защото е само инструмент на Божия Замисъл.

●

Бог движи всичко към добро – но според както е Неговата Воля, а не както е волята на хората. И много е хубаво, че е така, защото хората наистина не знаят какво искат.

●

Злото е само етап, чрез който ще се постигнат по-високи степени в развитието.

●

Душата се храни с Любовта, а Духът – с Мъдростта.

●

Бог е създал човека по подобие – образ на Себе Си, защото Той иска сам да обитава в човека. (Това не може да се случи при Ангелите… и т.н.)

●

Когато човек потъне в своето чисто Аз, той става част от Нищото, в което за малко отсяда Бог. (Тъй като човек не може да понесе дълго време Бога – освен ако Бог Си е направил място от Древността.)

●

Бог е Нищото, Което иска да стане Всичко.

●

Когато човекът е влязъл там, в Бога, той ще чуе непроизносимото и истинско Слово Божие – и тогава човекът ще знае отвътре, че наистина го ръководи Бог.

●

Тук само ще добавя какво казва Кабала: Когато човек се посвети изцяло на Бога, Бог отстранява всички други гласове – и Той почва да го ръководи. Гласът на Бога е несъмнен, става несъмнен – няма никакви две мнения, тъй като човекът е Избран.

●

Една индианка се посветила изцяло на Свещеното – тотално, без примеси. И един мъж искал да я оскверни и да я изцапа, тръгва към нея… И тя насочва цялата си вътрешна енергия, пада мъгла върху него: и свидетелите виждат, че като се вдига мъглата, са останали само кости. Това е рядко събитие в индианската история, то е пример за тези, които са отдадени – там работи Бог, Обетованата Земя, там никой не може да пристъпва. Това е за тези, които наричаме Жестока Преданост, както са и Суфи жените… и т.н.

●

Ако Бог ти е дал Истинна Преданост да се движиш към Него, значи, Той те е взел при Себе Си. (Ако ти е позволил такава Преданост.)

Една Дълбока Отреченост

Тука после ще стане въпрос и при Майстер Екхарт: казва, че в човека има нещо по-дълбоко от Душата и от Духа, по-дълбоко от Любовта и от Смирението – една Дълбока Отреченост, една Искра. После пак ще го кажа: тази Искра въобще не иска да чуе за Отец, Син и Святий Дух. Никакви такива неща не я вълнуват, а да не говорим за църкви и храмове… Тя жадува само за Мистерията, за Бездната – не за Вечността: за Безкрая и за Мистерията на Бога… Мистерията е по-дълбока от Бездната. Така… После ще стане въпрос.

●

Значи, тази Велика Мистерия е слязла и Се е облякла в Отеца, да подготви всички за Себе Си и да ги привлече към Себе Си с Божествен Подход; но тогава обръщението вече няма да бъде Отче наш, а както съм дал тази формула: О, Велика Мистерия. Защото в тази Велика Мистерия няма „наш“ и „ваш“, и няма Отче, а Велика Мистерия, защото наистина това е Велика Бездънност, няма дъно. И затова Майстер Екхарт казва: Крайната Цел на живота дори не е Бог: Той е само подготовка за тази Мистерия. Тоест: всички велики Същества вървят към нещо Бездънно – отвъд Бога. Значи, крайната Цел в живота дори не е Бог: Бог само е слязъл да изработи в нас Чистия Божествен Подход и да ни подготви към Своята Мистерия – Скритост, Абсолютът, към тази наистина Бездънна Мистерия.

●

Тази Мистерия е живяла вътре в Себе Си милиарди години, в Своята Безкрайна Тишина, в Своята Неизбродима Цялост. Така Нищото е породило Вечното Начало – това е ограничение. И Бог е Начало, което ще ни води към Безначалното. Тази Божествена Бездна е Великата Мистерия, наречена Мистериум Магнум.

●

Тук е място само на Велико Благоговение и Почит, но – казва Майстера – Абсолютът не се нуждае от тях. Той не се нуждае от нищо. Докато Абсолютът, слизайки като Бог, е частично вкоренен във Вселената, за да може да я изцели, то Абсолютът е вглъбен единствено в Бездънната Си Мистерия.

●

Бог е Велик и Божествен; Абсолютът е Неизречен и Неведом – Той е Неназовим. Зад Бога е скрито нещо абсолютно немислимо. Самият Христос говори за Него в апокрифите с голямо изумление и страхопочитание. Там, в тези, забранените книги, Той Го нарича Праотецът.

●

Бог и Абсолютът са Върховно, Неделимо Единство.

●

И Майстер Екхарт казва: Ние сме произлезли от Храма на Бездната, от Безкрая.

●

Докато Бог твори и действа, то Абсолютът е извън това ограничение. (За Него творчеството е ограничение.) Той е вглъбен единствено в Своята Мистерия.

●

В Началото бе Словото“, т.е. чистото Божествено мислене.

●

Вечното Слово се изговаря вътрешно в Сърцето, в Съкровеното.

●

И казва Майстер Екхарт: По-угодно е Богу Рождението на Христос в чистата Душа, отколкото рождението на Иисус във Витлеем.

●

Синът е Словото, защото Синът Христос е част от Нищото. Тоест: това е Същество, изчезнало в Бога – затова е Син и затова е Служител. Само който е изчезнал, може да бъде Служител. Това е Великата Несътвореност. Христос се води сътворен, но Той е Несътворен, обаче изглежда сътворен; но влизайки в Бога, изхождайки от Бога, Той може да твори истински, но само чрез Него. Ето защо Синът е познаване на Бога по всяко време.

●

Майстер Екхарт казва:

Бог е Бездна от Божественост.

Който е посветил себе си на Бога, Бог Се излива в него.

Бог иска да ни подготви, за да ни даде в дар Себе Си.

(Не блага, а Себе Си – най-дълбокото нещо; такава е Любовта на Бога.)

Бог приема при Себе Си хора от всяко учение. (При Него няма ограничение.)

Ако Бог нещо – казва Майстер Екхарт – не ми дава, Той ми е така скъп, както и когато ми е дал.

(Защото Бог знае кое е правилно да ти даде и кое – да не ти даде.)

Великото извисяване на човека в Бога се намира в Дълбоката Бездна на Смирението.

(Това е едно от най-важните качества. Разбира се, има една Велика Отреченост – тя е по-дълбока, но това е друга тема… Но Смирението е подготовка за тази Велика Отреченост.)

●

Смирението е коренът на Абсолютното Добро.

●

Самият Отломък, Бог, е в неизменно и неделимо Единство с тази Праначална Мистерия – Абсолютът, Който Христос в забранените книги нарича Праотец или Скритият. Праотец означава Излъчен навън от тази Мистерия. Тоест: Бог е излязъл от този Праотец и е станал излъчен навън. След като е бил излъчен, Той е станал начало и край (но това не означава, че има начало и край!) – Той е станал начало и край на нещата, но Бог съществува навътре в Себе Си: и там, в Себе Си, Той няма начало.

●

Бог не се интересува – казва Майстер Екхарт – от нашите дела, а от нашата Любов. (Тоест: каквито и да са делата ти, дълбокият въпрос е имаш ли тази изключителна Любов към Бога. Тя е по-дълбока и от най-добрите дела, даже не може да се сравнява.) Бог не се интересува от нашите дела, а от нашата Любов, от това дали имаме Любов в себе си и какви са нашите дълбоки намерения и цели.

●

Каквото и да прави човек, няма нищо по-необходимо от това да има Абсолютно Доверие в Бога.

●

Блаженството не се заключава в нашите дела, а в нашето възприемане на Бога.

●

Дали си в Бога, или не си, ще узнаеш по това доколко си в Покоя – или в безпокойството. Безпокойството има друг източник, вън от Бога.

●

Колкото повече имаш Бог – казва Майстер Екхарт, – толкова повече Го искаш.

●

Ако човек не е намерил Бога, не му е достигнало Смирение или Стремеж.

Когато заради Бога си се отказал от всичко – и външно, и вътрешно – тогава ти си направил нещо значимо за Бога. (След време ще дойде ден, когато човек ще трябва да се откаже от Душата си, защото Бог е по-дълбок.) Всичко – значимо за Бога… Но това е Тайна Наука.

●

Майстер Екхарт казва:

Ако ти си се доверил напълно на Бога, Бог никога не би допуснал ти да се спънеш, без да извлечеш най-доброто за себе си. (Значи, колкото и да си напреднал, ако Бог допусне някоя тънка слабост, тя е, за да те извиси още повече, а не е падение. Това е за тези, които са Предани на Бога.)

●

Без Бога, ти си неспособен на нищо.

●

Който постоянно търси Бога, всички грешки го извисяват.

●

Ако здравето ти е по-мило от Бога – казва Майстер Екхарт, – това означава, че Бог не е твой Бог. (Ти си се объркал.)

●

Истинската Любов никога не може да се съмнява. (Там съмнението е несъществуващо, вярата е излишна – тук става въпрос за тотално Доверие в Бога, не за вяра и неверие.)

●

Не търсѝ знание, нито познание – казва Майстер Екхарт, – нито Покой (даже Покой!). Търсѝ единствено Волята Божия; другото ще се придаде.

●

Всели Бог във всички свои дела – това е Тайнство.

●

Човекът трябва да бъде ненаситен, в смисъл: да мисли само за Бог – защото, когато мисълта се измести от Бога, Бог си отива от нас.

Блажен си, когато осъзнаваш колко си близък с Бога.

●

Защо Бог е станал човек? – казва Майстер Екхарт. – За да мога и аз да стана Бог.

●

Има място, където Бог няма име… И това е Бездната. Тя е съградена от Могъщо Безмълвие. (Там няма нужда дори и от чисто Слово – Могъщо Безмълвие!)

●

Бездната е Древен Покой, Безвремие, Безветрие. Тука няма нито Бог, нито дявол – само една Велика Мистерия, Велик Полъх, Тайнствен Полъх, от който са произлезли всички неща.

●

Ако съм Нищ – казва Майстер Екхарт – (или Нищо, т.е. Дълбоко Смирен), аз съм заживял в Тайната на своя Дух; и тогава Бог става Едно с моя Дух.

●

Само Нищият е Нищо и поради това той е обиталище на Бога и на Бездната.

●

В Нищото няма нито време, нито Вечност. (Това са все ограничения.) Тука Нищият е отвъд всичко сътворено и несътворено. Тук той е Велика, Древна, Изначална Пълнота. (Нещо, което нямат нито Ангели, нито Архангели, но на човека е дадено да постигне тази Пълнота.) Тази Пълнота не се нуждае нито от Вечност, нито от време.

●

Любов има само онази Душа, която се е превърнала в Нищо, за да може Бог да влезе в нея. След Нищото, тази Душа има всичко – и пак е Нищо.

●

Ако само Бог държиш в ума си, Той ще направи всичко за тебе.

●

И казва Майстер Екхарт: О, Господи, помогни ми да надрасна всичко онова, което не е Бог! (Става въпрос за всичко второстепенно.)

●

В Тайната на Нищото, човекът познава Бога в Дълбините.

●

Дълбоката природа на Бога е Нищо – и от там произлиза Нищ: това е нещо много по-дълбоко от смирението – нищо не обладава, а пък има всичко. (Такава е идеята.)

●

Само в Нищото може да действа Съвършеното. И затова Христос е Велико Нищо, затова е Син: защото е станал инструмент на Бога. (Той не пречи на Бога с някакви умствени неща; Той е изпразнен, за да може Бог да работи в Него – и затова се нарича Син.)

●

Добродетелта никога не е Добродетел, ако не идва от Бога, чрез Бога и в Бога.

●

Бог ни е обичал още когато ни е нямало – казва Майстер Екхарт, – преди да бъдем създадени.

●

Разбирането – казва Майстера – е изблик от този Божествен Разум: то е поток, изтичане от Него.

●

Този Висш Разум е излят от Бога в Душата; умът не знае нищо за него. В Мистерията на този Висш Разум, човекът вкусва Бога.

●

Смирението е Висше качество, но Отречеността е по-дълбока от него. Ще обясня… Смирението възприема най-дълбоката Мъдрост и Висшето Знание. Отречеността възприема само Бога: тя не възприема Мъдрост, тя отива на по-дълбоко ниво. Това е друго измерение, много дълбоко измерение.

Чистата Отреченост е голяма Тайна – тя надминава всички Добродетели. Няма такава Добродетел, която да се равнява на тази Велика Отреченост, която е тотално сливане с Бога.

●

Бог – казва Майстер Екхарт – Той ми предлага нещо толкова сладко, че целият свят не може да ми предложи нещо подобно: Бог отдавна ми е предложил Себе Си.

●

Мъдреците знаят, че Бог е най-труден за откриване – дори и голяма Чистота някой път не помага; но голямата Чистота винаги се изисква, за да привлечеш Бога, защото тя ще те заведе към нещо друго: към Мъдростта. Тази Чистота има способността да се превръща в Огън, а Огънят има право да влиза в Мъдростта. Огънят е част от Същността на Бога – и този Чист Огън вижда Бога.

●

Секретът на Живота е – според Тот – да станеш подобен на Бога: само тогава може да познаеш Бога, а това е нещо вродено в нас.

●

Ако искаш да владееш, ще се превърнеш в зло. Ако си овладян от Бога, ще владееш и себе си.

Само с една дума може да се постигне Безсмъртие

Само с една дума може да се постигне Безсмъртие, ако я повтаряш над 18 милиона пъти – думата АУМ. Учителя казва: Това е дума на Духа.

●

Един йога, много предан, е правил на ден по 50 хиляди формули, мантри: това е Преданост. Някои българи – направи една-две молитви набързо и той мисли, че много е предан и че много е разбрал. Искат се хиляди и милиони молитви, за да навлезеш дълбоко в Боговете и да ги разбереш, не само да навлезеш.

●

Малко ще се отклоня. Има хора, които се борят с егото си, с недостатъците си – няма нужда от борба. Те се побеждават без борба. Просто: Посвети се на Бога и на Любовта! И когато тази Божия Любов влезе в тебе, тези недостатъци, те просто ще изчезнат – защото там, където е влязъл Бог, не може да припари нищо нечисто.

●

Суфи казва: Бог ми е казал – „Ако Ме желаеш, бъди Чист!“.

●

Правилното търсене е съхраняване на Бог в себе си.

●

Постигането на Бога става само чрез Бога.

●

Инквизицията е тази стълба, която води към Бога и към Небесата. Бог е допуснал Инквизицията, за да отдели Своите Си и да ги вземе при Себе Си. Бог използва всяко зло в света и го превръща в Добро. Всичко е в Негови Ръце, Той знае как да го използва. Така че Инквизицията тайно се е ръководела от Него, за да избере Избраните и да ги вземе при Себе Си. Така че Голготата е задължителна за всеки, който иска да стане Истински човек.

●

Казвал съм ви разликата: едно е самота, друго е Уединение. Уединение значи У Единния Бог – а това е над всичко: Бог да ти позволява да проникваш в Него. Казва един Суфи: „Така открих, че Изчезването в Бога е краят на света и началото на Пътя“.

●

Ако Бог ти е позволил да вървиш съсредоточено към Него, Той те е спасил от хиляди и милиони безполезни усилия. Многобройни практики – Той ти спестява този дълъг път.

●

Тайната на Единението превъзхожда Словото.

●

Според Толтеките правилното възприятие има способност след време, постепенно, да се превръща в Мъдрост.

●

Вие знаете: умът в човека винаги търси известното – там се успокоява. Духът търси неизвестното, скритото. Врагът на човека е скрит именно в изкривеното възприятие.

●

Казвал съм: В Учението ядосването е забранено, от всякаква гледна точка!

●

Възприятието зависи от нашата концентрирана гледна точка. А това означава, че възприятието ние го носим в себе си. Въобще, нещата са дълбоко вътре в нас – степените, измеренията… Възприятието е Тайнство, от него зависи придобиването на дълбинно, истинско Знание – не информация, не обикновено знание, не полузнание, а Мъдрост. Но ти трябва да си безжалостно честен към самия себе си, безжалостно!

●

Защото това, което може да те променя, е само Единство с Бога, посвещение: да си посветиш живота на Бога. С 99 % нищо не става!

●

Това, което е важно: че трябва да имаш силен, изключителен стремеж към Безупречност – това е Пътят, по който се навлиза в Бога. Бог допуска да Му станеш достъпен чрез многобройни чисти постъпки, особено ако те са много скрити… Макар че някой път не могат да се скрият.

●

Толтеките казват: Чистото действие кара човека да осъзнава своята Сияеща част.

●

Говоря ви да тренирате Истината за дребни неща. Примерно отиваш до телефона и казваш: „След секунда съм тука“ – ти си в лъжата вече, силата на твоите формули пада. Но когато кажеш: „Ще дойда след малко“ – ти си в Истината и в Словото. И когато всички тези неща ги тренираш, понеже Словото е Бог, след време, когато трябва, формулите стават стихия – защото просто Бог е с тебе. Това означава истинска молитва: когато твоята молитва се слее с Бога и Той влезе – тогава стават дълбоки неща.

●

Който е натрупал в себе си енергията на Истината, когато попадне в дълбок мрак – не говоря за тъмнина, говоря за мрак, нещо по-дълбоко! – той там може да диша спокойно, защото той може да взриви мрака и да го освети. Излизането от този свят се нарича Честен Стремеж към Безупречност. Няма значение дали правиш грешки, ако тръгнеш по този Път. Който е тръгнал честно, той задължително ще прави грешки. Даже има определени грешки, казвал съм: трябва да ги направиш – точно оттам ще ти дойдат уроците. И когато ги направиш, след време ще видиш, че те са те упътвали в Истината и в твоя Път. Има хора, които прекалено мълчат, за да не изпуснат погрешна дума – но няма да стигнат Дълбините на тренировката. Когато изпуснеш някой път дума, голяма грешка, това може да доведе до голяма възможност…

●

Който трупа Безупречност, един ден ще се срещне с Орела – пряка среща. Не както Мойсей: отдалече, в гръб, донякъде… Пряка среща с Бога лице в лице – и ще оцелее, защото това е среща на Дух с Дух.

●

Проблемът на обикновеното внимание е, че то ще бъде погълнато от мрака (другата част на мрака), защото такъв човек няма Безупречност. Вие знаете обикновеното внимание колко лесно се обижда. То и целта на тоз, който те обижда, е да ти улови вниманието – а това е допуснато от Горе, от Бога! Ако ти улови вниманието, ти хваща енергията. Ако ти хваща енергията, те изпива. Но ти, ако се усмихнеш и поздравиш обидата… А да не говорим за онази обида, която съм ви казвал, дето Учителя казва: Будала – това е похвала. Произлиза от Буда и от Аллах – то е… Трябва да черпиш тоз човек и т.н. Значи, ако ви обиждат, радвайте се, че има такива хора, защото Бог иска да ви направи Дълбока Вода.

●

Защото много хора казват „тук и сега“, но въобще не живеят тук и сега. Тук и сега, или настоящето, означава да живееш в Дълбините на Бога – даже не в себе си…

●

Някои разговори искаш да ги избегнеш, но те са важни – да ги надраснеш. Примерно имаш тежка майка и не искаш да разговаряш с нея, или баща – избягваш. Настрой се: все едно разговаряш с деца. Възрастните също са деца. Настрой се, иди приятелски, направи си формули – Бог да участва в тези разговори; говори спокойно – и така ще избегнеш нещо: ще избегнеш след време други тежки разговори, които ще ти се стоварят, а те ще бъдат много жестоки и може да създадат карма. А тези, по-малките неща, те спасяват от голямото зло.

●

Преди време ви говорих, че истинският Мъдрец и Посветен трябва да се откаже от своето Висше Аз, тъй като Бог е по-дълбок. Това е направил и Христос: „В Твоите Ръце предавам Духа Си!“. Тоест: не моята воля, а Твоята… И Юда го е постигнал, говорили сме, и т.н. Който мисли, че неговото Висше Аз е по-дълбоко от Бога, той също много ще има да страда, защото Висшето и нисшето аз… Дори, макар че е Божествено, Висшето Аз, то, в сравнение с Тайната на Бога, е нещо много дребно.

●

Без Любов към Бога, Душата се посява в света за бъдещи страдания. Когато Любовта слиза надолу, тя се превръща в живот – а когато остане неразбрана, тя се превръща в смърт. Ако Любовта на човека върви нагоре към Бога, тя се превръща в Дух, Сияние и Свобода. Без Божествена Любов, ние ще останем да си живеем в тъмнината, ще живеем по законите на необходимостта. Да имаш Любов към Бога значи да дойде Месия в твоя живот. Ако Душата няма Любов към Бога, тя развива външни връзки в света. Който иска да постигне истинската Любов, той трябва да се пожертва цялостно за Бога.

●

Имай Любов, когато получаваш добро и когато получаваш ограничения. Имай Любов, когато вземат Душата ти за Другия свят. Винаги чувствай, че Бог прави най-доброто за тебе, и не обичай Бог за това, че твоите желания се изпълняват – защото това не е Съвършената Любов към Бога.

●

Който обича себе си, той ще изгуби своята Основа. Ако човек обича Бога, той ще има към Него истинска Любов дори когато Бог му взима Душата. Това става, когато човек е постигнал състоянието на Висшата Вода, казват кабалистите – т.е., Висшата Вода означава, преведено, Скритата Светлина.

●

Според Кабала, целта на човека е да постигне Съкровения Живот на Бог вътре в себе си.

●

Съкровената Любов е Място, в което Бог слиза при човека и среща неговия глас и неговата молитва.

●

Мистичното Откровение е изхвърляне на света: това е да преживееш Бога – разбира се, с Негово позволение. Мистичното Откровение е предаване насаме на нещо от Бога на човека.

Усилията на човека не помагат, докато Бог не ги благослови

Усилията на човека не помагат, докато Бог не ги благослови. (Ще обясня. Може да правиш много усилия, но ако не си искрен, напълно искрен и честен към себе си и към тези усилия, все ще ги правиш – те ще се отлагат. Има нещо хубаво: в друг живот пак ще продължиш, но в самите усилия трябва да вкараш нещо друго – голяма Чистота, за да дойде Благословение.) Когато тези усилия са благословени, в тях се вливат съвсем други качества.

●

Когато човек пропадне в тъмнината и се извисява, това доставя радост на Бога. Всичко, което се прави заради Бога, е действие срещу нечистите сили. Бог остава скрит от нас, докато намерим правилния метод да Го открием.

●

Който е възлюбил Бога, Бог му дава нещо от Своя Вътрешен Глас, който го учи точно как да работи върху себе си – понеже вътре има безброй гласове. Но тука вече, който се е посветил, Бог така налага Тихия Си Вътрешен Глас и му казва как да го различава, как да го различава от всички други гласове.

●

Гносисът означава пряко Откровение, пряко преживяване на Бога – друго Учение, подобно на Кабала. Пряко преживяване на Бога – тука няма посредници и няма нужда от тях.

●

И Учителя казва: „Христос дойде, но не спаси хората“ – то не е Негова работа. Това е чиста работа на Бога, която ще стане след много време. Единственият Бог е Този, Който може да спасява.

●

Той е дошъл да задвижи Себепознанието, за да може Бог да Се роди отвътре – и тогава, както Учителя казва, „Не трябва да имаш само обич, а трябва да станеш Любов“: когато станеш Любов, Бог ще те спаси.

●

Скоро в едно интервю казах, че Истината е убиец. Значи, Тя убива, забележете, не само нечистите хора: Тя убива и Чистия човек, но – разлика: възкресява Чистия човек, а за другия няма Възкресение – това е разликата.)

●

Човек трябва да убие своя стар баща – злото в себе си – и да се върне при Отеца.

●

Гносисът казва: Ако познаеш Бога, ще намериш изход от себе си. (Това е големият проблем – човек да намери изход от себе си. Той е като затворен, като запушен. Трябва да открие правилния изход. Това не става с умувания и с лицемерие.)

И Гносисът казва: Истината Я намират само тези, които искат да ѝ служат.

●

Истината не се разкрива никога на ума. Тя е много тънко Духовна и се разкрива само на Душата и в дълбок смисъл – на Духа. Каква е Истината? Гносисът казва: Ясна и Мистична. И така, стихът „Не хвърляйте бисери на свинете“ означава: Не говорете Дълбоките Истини на обикновените хора, неподготвените хора, земните. Те не са достойни за Истината – Истината е само за подготвения, Пречистения човек. Защото Истината е Живот в Бога, а не в света. Няма Истина и няма отговор за този, който живее в света и в илюзията – колкото и да пита, каквито и въпроси да пита.

●

Подготвен за Истината – преди време ви казах.

И така, Истината се открива на човека според Дълбината на неговата Любов. Ако ти обичаш Истината повече от живота и от света, Бог ще ти разкрие Себе Си по Правилния и Мистичен начин, или както кабалистите казват: Бог ще ти разкрие Руах Ха-Емет – Духа на Истината.

●

Човекът е изпуснал първата си Любов, най-важната – Любовта към Бога, и сега гони заместители. Но нищо не може да замени и да замести Бог и Истината – и затова Бог изпраща Учители. Любовта към Бога е това, което преодолява съдбата и света.

●

Гносисът не спасява от физическото тяло – болното, смъртното тяло.

Търсене, което – забележете! – никога не спира

Гносисът изисква едно голямо, постоянно, усърдно търсене. Търсене, което – забележете! – никога не спира. В това тайно участва Бог, защото Той знае кой как Го търси – и така Той идва в живота на Гностика и му указва Пътя към Себе Си. Той го изважда от религията, изважда го от света.

●

Когато човек мине през Гносиса и го преживее, той вече има Тайната Опора, той се освобождава от ума и от всяко заблуждение.

●

Този, който е познал Себе Си, светът е недостоен за него.

●

Човекът не е човек: той е Духовна енергия на Бога, той е излъчване на Бога. Бог е единственото и истинско богатство на човека. Това богатство се нарича Чиста Духовност.

●

Гностикът съществува в Бога, в Несътвореното. Това показа и Христос на сътворените – на тези, които са изгубили връзката с Бога.

●

Това, което трябва да се случи, е трансформиране на твоето съзнание.

●

Истинският човек никога не е християнин или мюсюлманин – той е Чисто Съзнание. Чрез Чистото си Съзнание, Христос живее в Бога – и това е цялото обяснение на въпроса кои сме, от къде идваме и къде трябва да отидем. (Обяснявал съм го. Учителя казва – когато отидеш в Другия свят, никой не те пита дали си дъновист, християнин или будист, или каквото и да е. Там има само един въпрос: Имаш ли Любов, Мъдрост и Истина?

●

Човешкият Дух в чист вид – това е Христос: Абсолютно Чисто Съзнание – това е Синът, това е да се родиш в Сина, в Чистия си Дух; това е Подобието на Бога. Чистото Съзнание – това е Великото Учение.

●

Христос живее вкоренено в Бога, а това е Мястото на Пълнотата и на Безкрая.

●

Христос е Велик Невидим Дух.

●

Христос е слязъл на Земята не за да изкупи греховете – защото всеки сам, лично си ги изкупва. Той е слязъл да покаже Пътя към Себепознанието и Чистия Път към Бога.

●

Христос е разкритие на Смисъла, който съществува извън света и Вселената – и това е познаването на Любовта, която е Същността на Бога.

●

Гносисът, който носи и Просветлението, и Спасението, е равен на хиляди слънца. Гносисът не само спасява човека от света – той го спасява и от Рая. (Значи, голяма беда е човек да търси Рая – да не говорим за Ада. Човек трябва да търси Царството Божие и Истината. Раят и Адът са забавление за отклонили се души… Но всичко това идва след огромен Духовен труд.)

●

За да излезе от този свят, човекът се нуждае от Откровение – но той трябва да стане достоен. За този Гносис човекът много дълго време е трябвало да се подготвя, или както казва Зохар, Свещената книга на Кабала: Човек трябва да е станал Свята Свещ – не някаква свещ, а Свята Свещ, Чиста Вода, Чиста Светлина.

●

Гносисът е слизането на Бога в човека поради голямата и истинска Любов на човека към Бога – и както казва Ал-Халладж: „В един момент Бог не може да издържи и слиза в човека“. (Както се е случило и с него.)

●

Любовта към Бога е освобождение от гробницата на времето.

Когато си си посветил живота на Истината

Когато си си посветил живота на Истината, тогава Откровението е започнало да пътува към тебе. Гносисът може да обитава само в много чиста сфера – в Божествената Любов на човека. Когато Гносисът проникне в човека, явява се Посвещението, а с това се случва коренно изменение на състоянието на съзнанието. Тогава съзнанието става Храм на Бога. Няма вече нужда от църкви, от камъни, каменни неща – самото съзнание става Олтар, става Чист Храм и Бог влиза.

●

Гносисът отстранява знанията, идващи от ума. В човека вече тече Мъдрост, изтичаща от Огъня на Бога.

●

Гносисът е Свещено явление, което е дълбоко скрито във всеки човек – в нас, в Дълбините. Той е там от всички времена.

●

Гносисът казва: Нашият Дух е по-дълбок от историята на света и от Древните цивилизации. Нашият Дух е семе от Бездната: той е по-дълбок от Вселената, той е Велик потенциал. Част от него впоследствие е слязла във Вселената, за да я одухотворява. Животът е създаден като призоваване – това е призив да познаеш Себе Си и своя Произход в Себе Си, в Духа. Животът е допуснат, за да се осъзнае Великото Себепознание, което е завръщане в нашия Дух, в собствения ни Дух, а оттам – вече и в Бога, Великата Цялост. Животът изисква отново да станеш Истинен и да се завърнеш в Нищото – а Нищото е Богоподобието. Няма нужда да умираш за някакъв Рай, за някаква родина или религия. Гносисът казва: Живей осъзнато в своя Дух. Той знае как да те заведе в Бездната, т.е. в Безкрая.

●

Ще обясня. Само на този Дух, нашия Чист Дух, е позволено да проучва най-дълбоките Тайни на Бога. Душата не може да ги проучва. Тя може да постигне най-много сливане с Любовта, но само на Духа е дадено да проучва тънкости и подробности от самите Тайни на Бога. Истината изисква не да бъдеш религиозен или принадлежащ на някакъв род – Истината изисква да бъдеш Чист Дух, Божествен, достоен за Безкрая.

●

Гносисът е Скрито Знание за Истината. Силата на Гностика е в това, че той живее незабележимо.

●

Прозренията слизат от Висши Същества, а истинският Гносис слиза от Бога. Това е Висша Истина и висока степен на преобразяване. Гностиците са Пазители на истинското Знание, те са истинското Християнство, което обикновеното християнство е отрекло, както е случаят и при Богомилите. Гносисът дава Вечност – църковното християнство дава смърт

●

Гносисът казва: Тези, които заявяват, че първо трябва да умрат, а сетне щели да възкръснат, те грешат, те са заблудени. Възкресението трябва да се постигне приживе – иначе то няма да дойде. (Ще го обясня по един прост начин – Учителя казва: „Ако Раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него“. Ще го кажа по по-дълбокия начин: Ако Истината не е в тебе, ти никога няма да влезеш в Нея. Тука се решава този въпрос. Не да чакаш – тука започваш… Въпросът е да влезеш в тоз процес – нищо, че е бавно. Влезеш ли истински, другото вече не е твоя работа.

●

Гносисът е Дълбоко явление, то идва от Мистериите. Казано по друг начин: то е Знание от особен род. Това са хора, които са преживели Истината по най-чистия начин – и тука вече никой не може да ги разубеди. Гностикът не е религиозен човек. В най-ниската степен, той е Духовен; после, той е Съкровен човек; в по-високата степен е Божествен – и нататък има три изключителни степени. Той е човек на Истината, човек на Бога.

●

Древният Тот казва: Това, което е Горе, е така, както това, което е долу. Ще обясня. Това, което е Истина Горе, трябва да стане Истина долу. Тогава Истината от долу ще се върне Горе, от където е слязла. Истината ще ти отнеме всичко, ще те направи на Нищо, защото Тя се разкрива само на Нищото, т.е. там, където няма капка его.

●

Казва Ал-Халладж: „Бог може да смачка светеца за един миг и да го направи грешник“. Но Гностика – не може при него да се случи това. Бог може да смачка един грешник и да го направи светец. Но и двете неща са… Сега, има Тайни Мъдреци в света и в Духовния свят, които са надраснали святост и грях. Не се занимават с тези двойни… нито са добри. Истинският Мъдрец не е добър човек, аз го обясних скоро – той не е и лош. Той е Любов, той е нещо съвсем друго – има съвсем тънко Знание за истинските неща. Както и да е…)

●

Истината ще ти отнеме всичко и ще те направи Нищо – защото Тя се разкрива само на Нищото. Истината те прави Нищо. А защо те прави Нищо? Защото тук, в това Нищо, ти ще видиш Единството. Тука, в Нищото, е Целостта на нещата и Тайната на Бога.

●

И казва Учителя – най-дълбоката Мъдрост, която е дадена за Злото от Учителя (тъй като последното интервю беше за Тайните на Злото) – Учителя казва: „Ако разберете дълбоко Злото, правилно, то става Добро“ – свършен факт! „Ако не разберете Доброто, то става Зло“. И т.н., но това е друга тема.)

●

Нечистият не може да пътува към Истината и Мъдростта, а само към знанието. Към Истината и Мъдростта можеш да тръгнеш само чрез една постигната, определена, строго определена степен на Чистота – тогава вече ти се позволява. Когато нямаш тази определена степен на Чистота към Истината, Животът ще остане за тебе неразбран. Който търси чисто Истината, никога не търси – забележете! – доказателства и резултати. Той работи безкористно, не се занимава с резултати. Той знае, че след време Бог е самият резултат. И той не задължава Бог да слиза бързо и да показва неща. Защото Истината е в Нищото, в Безкрая – и тук методът е да Я приемеш безусловно. (В момента, в който искаш доказателства…)

●

Бог е Присъствие, а Сатана е влияние. Където се яви Божието Присъствие, няма никога Дявол и Сатана. Но Бог използва това влияние за Свои цели, за Свой замисъл: да изработва в хората Истината и Чистотата. И преди съм обяснявал, че така Бог ще спаси света от Тайното Зло на Четирите Шестици, при което няма Възкресение, човек няма никакъв шанс. Това Зло е скрито в Абсолюта, не е в Бога. А това, което е допуснато от Абсолюта, е слязло в Бога – то ще облагороди постепенно цялата Вселена чрез много прераждания, то ще спаси Вселената и от дяволите, и от демоните: това е Благословеното Зло, Скритата Ръка на Бога.)

●

На кладата Любовта изпревари времето и цялата илюзия на света. На кладата Великата Ерес стана част от Вечната Любов. Тези, които са навлизали в огъня на кладата с голяма Любов към Бога, усещали изключително Дълбок и Древен Покой – Тайно Бог е бил с тях. Разбира се, тази увереност може да дойде само от Бога: сами по себе си, те нямат тази сила, увереност и устойчивост – но при Единство с Бога, нещата се променят. Такъв Дълбок Покой Древен, че те не са могли да го опишат, защото те усещали, че Бог реално се слива с тях – това е тяхната награда – и ги изпълва със Себе си. Случвало се е Великото Единство на кладата, без да разберат другите за какво става въпрос. Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо на света; няма по-дълбоко събитие, което да се случи, от това Единство. За Богомилите тази среща е била по-важна от света и по-ценна от живота, защото Богомилите са Небесни жители, а не земни: точно затова те са наречени Богомили, мили на Бога – това, което Презвитер Козма въобще не е разбрал, няма и как да разбере.

●

Кладата беше метод за придобиване на Безсмъртното и Духовно тяло – Свободното тяло във Вселената.

●

Тъмните хора винаги ще се лекуват с падение, но Бог обича дори и провалените хора. Той е Дълготърпелив и дълго ги чака; защото, без Душа – казва Шестият Старец – не може да се живее повече от осем милиона години. Това е крайната мярка да живееш без Душа. Всичко, което е било против Любовта, е изгубило своята Душа. Любовта не е създадена за хора, но за Души – Духовни и Съкровени.

●

За да те пази Силата, никога не отключвай себе си и за най-малкото зло.

●

Любовта е външната Тайна на Бога, а Истината и Строгостта са Неговата вътрешна Тайна.

●

Божият Глас е тих, мек и всесилен.

●

Страданието е Великият дар на света – то е Велик грабител. То ще ограби злото, след време – от света и от човека.

Най-опасната сила в света

Най-опасната сила в света никога не е била злото. Най-опасната сила в света е винаги Истината. Нито злото, нито доброто могат да понесат Истината. Само Любовта може да Я понесе, и то – до определена степен. Истината е Дарът на този свят, за да се спаси човекът от себе си.

Шестият Старец: смъртоносното знание

(Трета идея за размишление)

Смъртоносното знание – кое е това? Той казва: Истинското Знание. Смъртоносното Знание носи Живот, а земното знание носи смърт.

●

Светът не е мястото на Живота; Животът е скрит в Истинското Знание, а за света това Знание е една опасност. Смъртоносното Знание е смърт за света. То позволява да видиш Бога и да се отделиш от света, т.е. от мъртвото място. Доброто е опасност за човека, която той, самият човек, още не е проумял.

●

Истинското Знание е унищожител на всичко човешко. В Истината – казва Шестият Старец – няма човешка природа: само Дух и само Истина.

●

Смъртоносното Знание е Истина, Която ни разкрива Свободата и Несътвореността. В Смъртоносното Знание е нашето Спасение и нашето Възкресение, но това не е за умствени хора и за религиозни хора. Бог е строга Истина и затова са изчезвали всички земни същества и цивилизации. А Духовните и Божествените – винаги са си оставали в Бога: те само се завръщат.

Ето защо в света царуват лъжата и полуистините

Да бъдеш избран от Истината за унищожение – това е най-великото благо, казва Шестият Старец. Защото Истината не избира земни и мъртви хора – те не са живи за Истината и Тя не ги иска. Истината е Смъртоносно Знание за света – ето защо в света царуват лъжата и полуистините. Истинското Знание е излизане от света – мястото на мъртвите.

●

Добрият човек живее в света; Истинният човек живее в Бога – защото доброто не е мярка за Истината.

●

Всяко лъжливо и полуистинно знание се самопоразява.

●

Истинското Знание е затворена книга за света.

●

Истината, самата Истина – казва Шестият Старец – е най-Древният заблудител на нечистите хора. Тя не ги допуска, Тя ги оставя в заблуждения, Тя ги отделя от Себе Си – и заблужденията им стават плът и кръв.

●

Земните хора са от старата тъмнина, от стария свят. Те са останки. Те са станали земни поради изопачаването на Истината. Бог движи Древната тъмна сила, за да донесе чрез нея събуждане и оттам – Истинското Знание, което е Пътят към Възкресението: Възкресението, чрез което да се спаси светът и хората от древното изопачаване на Истината. Без Истината – казва Шестият Старец – всички дарби (става въпрос – без изключение), всички дарби са зло. Забележете: без Истината, всички дарби са зло.

●

Учителя казва (накрая с това ще завърша), че и Дяволът е служител на Бога, но той не знае какво върши. И Учителя казва: „Той си мисли, че така го е замислил“. Но той наистина не знае какво върши. Всичко се върши от Скрития Бог и всички се учат: Дяволът – по отрицателен път, другите хора – по положителен път, а някои въобще не се учат. Единственият, Който знае нещата – това е Бог.

Древният Египет казва: Всеки, който търси правилно Бога, ще бъде Избран. Бог дарява Избраните с Истина. Бог сам казва: Аз съм Нетер Нетеру (означава Върховният Бог). Аз съм, Който Се самозачева. Борбата на Боговете става по Моя Воля. Аз съм на милиарди години и същевременно нямам възраст. Аз преминавам през всички светове.

●

Жрецът е същество на абсолютното чисто служене на Бога. Той живее в Бога, той съхранява Бога, той е безупречен, а не някакъв си вярващ или свещеник. Ако жрецът изгуби и най-малката чистота – според Тот (говорим за: ако допусне най-малко, микроскопично зло, най-малка погрешна постъпка) – той вече губи магическата мощ на Бога в себе си, той изпуска Бога и подлежи на дълго обучение.

●

Значи, той губи своята магическа мощ на Бога, защото най-малкото омърсяване застрашава всичко. Такива са изискванията, високите изисквания въобще. Ще го кажа по тоз начин: Любовта има съвършени изисквания.

●

Жрецът знае, че извън Чистотата няма никакво служене. Няма никакъв начин как да служиш на Бога извън Чистотата. Светът знае за Египет и Бога толкова, колкото са му позволили жреците. Само Чистотата може да пренася енергията на Бога.

●

Ето защо Мъдростта на Бога е ужас за хаоса, т.е. за света. Умението да слушаш Бога, това е – според Древния Египет – ключът на живота. Ушите са живи Тайни на Слънчевия Разум, според Древния Египет. Мъдрият живее в Бога, а не в света.

●

Всеки, който може да привлече Бога към себе си, той ще пресъздаде себе си. Всеки, който твори с Бога в себе си, т.е. чисто, той може да се освободи от Змията и света. Когато човек е изключителен Търсач на Истината, това изключително желание е вдъхновено от самия Бог. Но нещо в човека го е заслужило и затова Той е видял в Себе Си, т.е. Бог е видял в този човек нещо от Себе Си: Той е видял особеното в търсенето. Какво е то? С две думи: Той е видял скритото, дълбоко, честно и искрено търсене, а не някакво търсене. Човекът вече, в този случай, е поведен от Бога, защото намирането на Истината никога не е по силите на нито един простосмъртен.

●

Тот казва – тука говори за връзката с Бога, Бог му е казал: Ако създадеш Мене в себе си, ми каза Великият Бог, ще създадеш и себе си. Значи, това е начинът: първо трябва да създадеш Бог в себе си и тогава вече ще създадеш себе си.

Загубвало своята памет

Тот казва: При големите катастрофи и потопи, в миналото, човечеството е загубвало своята памет. Само определени хора, които са имали шеста, седма и осма степен на Безупречност, само те са съхранили истинската Древна история – т.е. само Чистите. (Преди съм го обяснявал: т.нар. вертикална памет – хора, които умират от Любов към Бог и Истината, без страх, влизат Горе; после се прераждат и носят миналото, истинското минало в себе си. Всички други, които са изгубили тези Посвещения и тези нива на Чистота, те забравят Древната история и после почват да се питат от маймуни ли са произлезли, или от папагали, и т.н.)

●

Всички други са изгубвали и са се връщали назад в развитието. И той казва: Ако ти не станеш Единен с Бога, ти никога не можеш да Го познаеш, защото само подобното познава подобното. И казва Тот: Стани Бог – и ще познаеш Бога. И той самият е изпълнил този закон. Това е свързано и с Древното Учение на Атлантите за Безупречност: седма и осма степен постигат Бога на най-високо ниво. И с библейското, както казах: Богове сте!

●

Казва Тот: Само Чистото сърце стига до Покоя, защото то бива Богонаучено. В Покоя ти вече си намерил Бога, защото в Покоя ти вече не си човек, ти си Истина.

●

Тука искам да кажа, че не говорим за вътрешен мир и въобще не говорим за спокойствие: говорим за Покоя. Ще обясня. Който се е завърнал в Покоя, вече няма предопределение на съдбата. Покоят е състояние на Истината. Той е образуван от Единството с Истината. Казано по друг начин: Покоят е за този човек, който е искал само Истината и нищо друго. Който обича само Истината – казва Тот, – получава Покоя. Това е неговият дар – Изначалното състояние. Покоят е Древният образ на Истината. И Тот казва: На този, който обича Истината, му е позволено да открие Пътя към Себе Си. Истината е насъщният Хляб на Боговете. Защо? Защото Истината е най-наситеното нещо с Бог.

●

Без Душата, човешката природа е смъртна и се разрушава. Любовта към човешката природа е любов към смъртта, а Любовта към Душата е Любов към Истинската Природа и означава Живот и Свобода.

●

Мъдростта е образованието, което идва от Бога. То не общува с училища и с академии.

●

Само който постоянно търси Бога, си изработва правилен поглед за нещата.

●

Само Любовта може да проповядва Съкровеното Знание.

●

Ако се научиш да владееш своите мисли и чувства, ще се освободиш от застоя.

●

(Тука само ще вмъкна нещо, едно малко обяснение. Всеки човек, който е емоционален, вече то се е случило: той е загазил, той ще взима решения чрез емоциите си. Единственото спасение е да тръгне по пътя на многобройни молитви и да иска да се спаси от емоциите. Емоцията означава (след време ще ви обясня по-дълбоко) изкривена енергия, злоупотреба с енергията; и всичко емоционално ще заплаща много скъпо: то се превръща в съдба. Който не владее мисли, чувства и емоции… и ще обясня по-нататък, тука накратко само, разликата: не трябва да имаш емоции, трябва да имаш дълбоко свещено чувство. Учителя казва: Това дълбоко свещено чувство на Любов е Древна стихия на Природата. То няма нищо общо с емоцията.)

●

Случва се – казва Тот – само това, което заповядва Бог, а не това, което човекът планира. (Разбира се, човек може да си прави планове.)

●

Тот казва: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога. (Между другото, след време ще продължим с по-дълбоки неща от него, но днеска – това.)

●

Пътят към Истината е преображението на себе си – от човек към Бог.

●

Тот казва: Не изучавай Бога, а имай Любов към Него. Тогава Той ще те допусне да Го проучваш, но по правилния начин. Ако Го изучаваш без Любов, ще се отклониш и ще паднеш в други светове.

●

Само този, който обича Истината, изгубва съня си по Нея. Ето го къде е хубавото безсъние: да не можеш да спиш от Любов към Истината. Препоръчвам го, преживял съм го, знам какво означава: да не можеш да спиш. Ако трябва – години наред. Това е най-красивото безсъние.

●

Защитата на човека е най-вече Истинният живот. Никакви талисмани и амулети. Това е Пътят: да избереш твърдо Истинния живот с всичките му грешки, но да избереш твърдо.

●

Без Истината – казва Древният Египет – животът няма Сърце.

●

Бог вселява Истината в любящия човек.

●

Бъди Истинен – иначе ти не си от живите. Само Истината има живо дихание.

●

Истината е страна на Покой всред всякакви бури.

●

Истината сама по Себе Си е Тайна и Тот казва: Този, който говори Истината, унищожава света в себе си, унищожава сътворението, унищожава времето – той унищожава всичките си заблуждения. Истинният човек се слива със собствената си Тишина. Истината постоянно се стреми към тържество и затова всички земни цивилизации пропадат.

●

Истината е всякога по-дълбока и всеобхватна от човечеството и от всички видове мнения. Аз съм обяснявал: мненията не са Мъдрост. Мъдростта е нещо съвсем друго. Мнения ще има много. Човек сам трябва да открие своята Истина и своята реалност.

●

И Тот казва: Пълното Знание може да бъде дадено само на този, който е минал през тежки изпитания.

●

Висшата Тайна на Орела е голямо Откровение, поради натрупаната Безупречност, защото тук човекът става достоен. Орелът ти дава да се осъзнаеш като Негова Тайна, като чист Дух, и да осъзнаеш мястото на своя Произход, което е мястото на Свободата. Чрез това Откровение за своя чист Дух, Толтекът постига пълно освобождение от всички паднали култури на расите и народите.

Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия

Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия. В определено време тези чисти действия материализират промяната: случва се взрив, или така нареченото Посвещение, Самадхи. Случва се трансформацията, явява се Духът, а Той винаги слиза чрез натрупания Огън отвътре, натрупаната Чистота – това е великото условие.

●

Човекът с неправилно възприятие, т.е. умствено, той нито може да вижда, нито може да разбира – нито да разбира и нито да осмисля, защото той няма Дух в себе си, няма Истина, няма кой да осмисля нещата. Умът не може да осмисля нещата.

●

Толтеките разбрали, че само с Истината в себе си можеш да виждаш – и затова те решили да Я образуват в себе си, а не само да вярват в Нея. Толтеките разбрали, че само с Нея можеш да проникваш. Те открили, че чрез Истината тяхната памет започва да вижда Тайните на Древността. И по този начин, чрез Истината, Древността започнала да се възражда в тях. Така те възродили в себе си старите Свещени знания на Рмоахали и на Боговете. Те помнели и посланието от Белия Учител, от Върховния Жрец и Цар Атлант. Той казва: Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината. Значи, истинският човек се отличава по това, че той търси Истината постоянно и цял живот, и никога не спира.

●

Значи, ще повторя! Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината по Пътя на своята Безупречност.

●

Толтеките казват: Без Безупречността няма нужда да придобиваш никаква друга сила, защото тя ще те порази. Тоест: само Мъдър човек може да управлява силата. Силата е дадена, за да служиш, да помагаш, а не да злоупотребяваш с нея.

●

Царят Жрец Атлант е бил в началото безсмъртният глас на Истината за Атлантската раса. Той казва: Безупречността отстранява миналото и завръща човека в Древността. Следвай скритата Истина – и Тя ще те отведе в Безкрая. И ето – казва – видях как Слънцето угасва и как преминава животът, и как нищо не отнема Безкрая.

●

Всяко неправилно решение е вкореняване в сътвореност, ограниченост, обвързаност. Когато се завърнеш в Безкрая, ти ще носиш в себе си нещо, което е по-дълбоко от Тайната на живота. В Същността си човекът е по-дълбок и от падението, и от възхода. Само постоянната Безупречност ще отстрани и времето, и Вечността.

●

В едно от последните интервюта обясних, че хората трябва да се спасят (съществата) и от Вечността. Защото тя също има нещо паднало, защото тя не е Безкрайността. Тя е слязла от Безкрайността като ограничение… а времето пък е съвсем друго ограничение.

●

Само постоянната Безупречност отстранява илюзиите. Истината е способ за придобиване на Стихийност. Словото – казва Жрецът – Словото е Жрец и Пазител, Чистото Слово.

●

Великото Учение за Духа на Древна Индия, за което преди сме говорили.

Който познава Брахман, т.е. Бога, той изоставя тази вселена. Световете са прах; Брахман сияе високо над праха.

●

Истината трябва да се почита като Брахман, т.е. като чист Дух, като Бог. Целта на живота е Единение с Истината, Която е Брахман. Избавлението се състои в това да успееш да се слееш с Истината, Която е Брахман. Брахман е създал равната със Себе Си Сатия, т.е. Истината – чистата Истина. Всеки има Дхарма, т.е. висш дълг към Истината. Някои мислят, че имат дълг към много други неща: хора, семейство, народ, партия и т.н. Не: първият дълг е дълг към Истината и към Бога. Нищо не може да ограничи Истината: Тя е, Която ограничава.

●

Само Свещеното има значение.

Окултният будизъм

(Лекция 2)

Всички практики, които правиш, са в ума ти – и това никога не са истински практики. Ще повторя. Каквото и да практикуваш, всички практики, които правиш, са в ума ти. Това не са истински практики. Коя е основната практика на света, от която са се отклонили хората? Овладяването на ума. Това е най-важната практика в света: контрол. Това означава: контрол над мисли, чувства, постъпки и тайни вътрешни постъпки. Това е висшата практика.

●

Това означава също овладяване на Словото, понеже Словото е Бог. Една изпусната дума (ще повторя, както и преди) – може да изгубиш 20 години от развитието си, може 20 хиляди години… Контрол!

Не-ум

Ако си овладял ума си, ти вече си Не-ум: вървиш към Духа, ти вече си Чист; тогава всички други практики стават чисти.

●

Тези, които не разбират Дао, Истината – те поглъщат злото, т.е. те възприемат злото. Злото ще им бъде натрапено. Тези, които разбират Истината, те преодоляват злото, защото те възприемат само Дао и само Истината: тогава тяхната Истина поглъща злото.

Въпросът за овладяването на ума е върховен: върховна, същностна практика, защото само от тука тръгваш към Себепознание и към Дао – това е великият, насъщен въпрос.

●

Учителя казва, както казах: Що е умът? Нещо много хитро и обиграно: стар, мъдър Херувим, много опитен Дух – никога не можеш лесно да го преодолееш освен с жестока Преданост към Бога и особено и специално отношение към Истината. Полуотношение към Истината не помага.

●

Какво ни казва Бодхидхарма за ума.

Когато умът живее в илюзиите – това просто е адът. (Някои търсят ада… Светът отдавна е адът; пъкълът е нещо по-дълбоко – там, под земята, демоните…)

●

Земните умове постоянно пораждат илюзии. (Това е начин на живот, начин на мислене – така те живеят естествено в ада, независимо дали са в този свят, или в оня: адът продължава. Защото те все са… остават в нечистия ум – това е самият ад, няма нужда да търсиш друг ад. Както казва Ал-Халладж: „Ако имаш земно мислене, не ти трябва друг провал: това е достатъчно“.)

Буда казва: „Понеже хората са заблудени от ума си, действията им са безкрайни прераждания“. Никаква вяра не спасява заблудения човек, т.е. нечистия ум. Вярата му „помага“ само да влезе в нови, още по-тежки прераждания.

●

Буда-Състоянието, т.е. дълбоко овладеният ум – това е Изначалният Дух. Той даже в Древността не е бил в Чистотата! Чистотата е много по-ниско ниво. Разбира се, после слиза в нея да извърши нещо, но Той е по-дълбок от Чистотата. Но Той е бил… такъв Дух е бил всякога в Истината, във Великия Закон: Той е живял във Великия Дух, в Брахма, в Бога.

●

Има думи – казва Тот – които са храмове и светилища: в тях може да се живее.“ Както думата АУМ. Според Древна Индия – войната на Боговете в Древността: едните Богове са победили другите (т.е. демоните, падналите) не чрез сила, а чрез една дума – и думата е АУМ.

●

Свещените думи, както казах, са Земята на Боговете. Хекау – това е Слово, което превъзхожда света. Светът може да се победи само с една дума, например АУМ или АЙХАМА само тази дума, ако се повтаря милиони пъти, светът ще се изтрие, напълно ще изчезне, заедно с другите светове, заедно с отвъдния свят – който може да натрупа милиони от тази дума. Изглежда просто, но е дълбока Истина. Защото тази дума е Древно Име на Бога и води до Единство с Бога, където изчезва човекът и повече не пречи на Бога. Човекът става Бог, става по правилния начин независим, т.е. зависим само от Бога.

●

Свещените Слова са движения на Боговете. Свещеното Слово е носителят на Живота. Бог е, Който дарява Свещените Слова. Но този, който е пожелал света – той е изгубил тези думи и е изгубил Хекау, изгубил е и произношението, т.е. изгубил е Божествената Същност.

●

Духовете се обличат с думи и с мисли – и чрез тях те живеят в човека. Затова човек трябва да си даде отчет с какви думи се храни и какви думи поддържа, за да не стане късно.

●

Тот казва: „В Истината няма земя: Тя е чиста Същност, чиста Свобода – Безкрайност“.

●

Мъдреците следват Истината, а провалените следват културата, хуманизма, доброто, образованието и т.н.

●

Ще припомня нещо за Лао Дзъ, когато Конфуций го пита: „Ами не трябва ли да бъдем хуманни и добродетелни?“. (Представям си как Лао Дзъ го е съжалил, защото това е жалък въпрос и далеч от Истината. Въобще, трудно се задават истински въпроси.) Лао Дзъ му казал: „Само едно е нужно: да живееш в Дао“. И тука всичко е решено, защото тука си в Истината. Тука си в Бога, в Реалността. Няма нужда от хуманност. Тука си нещо по-дълбоко: тука си в мярката, тука си в правилността на нещата и в дълбоката Истина. Това надминава всички видове култури. Бог не е хуманност – иска да му каже Лао Дзъ – Бог не е култура: Бог е Истина. Културата не е реална – само Дао е реално. Конфуций се смутил, наистина се смутил, защото бил в ума.

●

Тот е носил в себе си Висшата Истина, която е част от Бога. И Тот казва: „Без Истината, ние нямаме никакъв Път“ – т.е. никаква култура не може да помогне. Без Истината нямаме никакъв Път, дори да имаме добродетели: даже да имаме много дарби, те ще работят в един момент срещу нас, защото Истината и Любовта са мярката, а не дарбите и добродетелите.

●

Само Търсачът на Истината ще намери Себе Си. И Тот казва: „Истината се разгръща в Мистичното“ – а не в света, не в добродетелите, не в културата, а в Мистичното съзнание. Във времето има тиха Пътека – и който постигне Тънката Сила, може да мине през Пътеката и да направи връзка с Могъщо Същество, с Мъдро Същество. Хората са хора, когато са поискали да станат Богове – само тогава те вървят към Истината. За да се слееш с Велик Дух, ти трябва да го откриеш в себе си.

●

Според Тот само една малка частица от нашия Дух влиза в земното ни време. Възрастта на Душата не зависи от годините, а от нейната дълбочина.

●

Много хора – казва Тот – нямат Път, защото са загубили Душата си. Защото, за да имаш Душата си, ти трябва да си я заслужил с особени усилия от многобройни прераждания.

●

Само думите на Любовта, т.е. на Душата – казва Тот – могат да пораждат Реалност. Тази Божественост в Душата е спасяваща сила, защото Тя е част от Същността на самия Бог. Тази Божественост е Великият Изход.

●

Спасението е в Чистата Божествена Природа. Тази Божественост – казва Тот – е Древната цивилизация. Тя е Душата на Бога, Тя е Душата на Любовта – и оттам се тръгва към по-високи степени. Тази Душа е Безсмъртието, Древната Вода: Древната Вода на Живота. Това е Живата Вода, Която реално ни очиства.

Само чрез тази Душа можем да видим своя лъчезарен и Древен Път. Някога Змията е била откраднала част от Душата, като е вкарала страст в нея, и така се родила втора душа – казва Тот – нисша душа, смъртна душа. Тоест смъртната душа, егото, нисшата душа, винаги ще умира. Висшата Душа – казвал съм – има желанията на Бога. Тя се връща в Бога, има желанията на Любовта. Тази Змия е вкарала в Душата страст и е преобразувала любовта в смърт. Сега задачата на човека е да овладее страстта и да я изкачи нагоре, и да превърне любовта в Слънчева Същност. Но тия, които търсят истинската Любов, те винаги ще се върнат във Висшата част на Душата, където е Безсмъртието, където е Лекотата и Свободата.

Тайната на Живота е свързана с познанието на Душата. Който е познал Тайната на Душата си, той има истинска Любов към Бога и истинска Преданост.

●

Човекът трябва да познае Свещените думи, защото те могат да проникват в Древното време, в Душата на Бога. Без Съкровеното, човекът не може да се добере до своя истински Път, колкото и да пита. Този Път е наречен от Тот Планът на Истината, т.е. тогава човек влиза в Плана на Истината.

●

Когато Бог не е в тебе, ти си самата илюзия и започваш да вярваш в нея, и това е естествено – ти си извън Бога. Бог те обича, защото обича Себе Си; но когато ти вместо Бога обикнеш земното, тогава сърцето става жива тревога, вместилище на безкрай тревоги и безпокойства. Който е в Истината, Бог често слиза при него.

●

Стихиите на Природата са извлечени от самия Бог – и разбира се, Бог е над тях и Той ги управлява.

●

Който чисто се е посветил на Бога, той принадлежи на Бога.

●

Бог е лекарството от най-висшата степен. Дадох скоро формула, някои от вас са я чули, една от най-хубавите формули: Бог е моето здраве.

●

Бог е само една малка част от Себе Си в света – и затова светът е в такова състояние: понеже Бог Се е отдръпнал.

●

Ако Бог изпълни нещата, всичко ще се промени… но има причина. Бог е причината за съществуването на Духа. Но Тот казва: Бог е нещо много по-дълбоко от Духа. Бог не е Дух – казва Тот – Бог е Мистерия, а животът върви към Незнайни Дълбини. В Мистерията има по-дълбоки неща от Духа – те ще се разкрият след време от самата Мистерия. Другото име на Бога е – казва Тот – Великият Несъществуващ. И обяснява: Ако ние се научим да не съществуваме, ще станем Богове, Богоподобни.

●

Любовта към Бога ще те научи на всичко.

Тотално отдаден

Тот е Висш Жрец на Бога, тотално отдаден, т.е. означава: цялото му време е отдадено на Бога. Казвам това, защото в Египет е имало жреци, които са отдадени 50 %, те се подготвят за голямото отдаване; други са отдадени, да кажем, 75 % – друга подготовка. Тот е от тези, които тотално са заети с Бога и с нищо друго, както и Мелхиседек. Тоест цялото му време е за Бога и няма друго време. Докато другите жреци, както казах – една четвърт, една втора и т.н.; те се подготвят за бъдещето.

●

Тот казва: Сфинксът е Древен ръкопис на Тишината. Сфинксът мълчи, защото е Пазител на тази Несътвореност.

Ще обясня. Самата Тишина е Несътвореност, а Сфинксът – това е Вкусът на Безкрая и Бездънният Покой.

●

Сфинксът е Древен като Тишината. Той има в себе си и друго послание, а то е, че: Трябва да имаме Постоянен Взор в Бога – Постоянен Взор!

●

Сфинксът, или на египетски Шешет Анх, означава Най-Живият Образ: Древната Реалност на човека – мястото, където човекът се ражда като Бог. Пирамидите подготвят, а Сфинксът възкресява.

●

Сфинксът – това е доказателството за Древната, истинска цивилизация, за която отдавна е казано: Богове сте!

●

Тот казва: Древният Глас на Нетера – на Бога – може да превръща енергията в материя.

●

Всяко нещо, което правиш, трябва да бъде отношение към Истината. (Сай Баба го казва така: Посвещавай всяко свое действие на Бога! Независимо какво е: посвещавай всяко свое действие на Бога – и след време Бог ще ти Се открие.) В твоето изключително отношение към Истината е дарът, наречен Себепознанието.

●

Истината е Истинският Хляб, защото Тя ти дарява Бога. (Разбира се, това е храната на Боговете. Така че „Хлябът наш насъщний“

●

Всичко, което произнасяш, трябва да е сродно с Истината. Твоето Слово – това е твоето пътуване към Бога, това е твоето благоденствие – казва Тот.

●

Без да придобиеш Словото Светлина, ти не ще можеш да разпръснеш собствения си мрак. В мрака на живота не забравяй, че ти си Древно Слънце.

●

Всеки ден усъвършенствай думите си и говора си. Говори като Светлината – и ще станеш Светлина. Свещеното говорене е процес на Древната Светлина.

●

Ако започнеш да разбираш Духа си, при тебе ще дойде Създателят – Този, Който е дарил Духа. Ти си Дух, ти си Тайна, по-дълбока от света.

●

Когато твой приятел умре, тогава срещите стават Дух с Дух – говорът продължава. Съществата си говорят вечно, без оглед на живот и смърт, без оглед на разстояния.

●

Създателят ти е дал Чист Дух. Чистият Дух в тебе може да ти донесе Слънце и през зимата.

●

Пий водата като златни вълни, подарени от Създателя.

Бог върви с нас по пътищата на живота. Бог прави в нас това, което ние никога не бихме могли да направим сами.

●

Създателят съдържа цялата Сила в Себе Си, но Той обича да я споделя.

●

Никой не може да живее правилно, ако не е в съгласие със Свещената Сила, дадена ни от Създателя. Тази Свещена Сила е специален вид Познание, приличащо на ключ. Този ключ задвижва енергията, а на по-дълбоко ниво – Силата.

●

Връзката със Създателя е Покой, освободеност от света и от всички грижи на страха и на оцеляването.

●

(Ще припомня какво казва Учителя: „Един човек, който живее за едното оцеляване, никога не може да Ми бъде ученик“. А човек, който наистина обича много Истината, много честно – оцеляването отпада.

Той влиза в системата на Бога и Бог поема грижата за него. А когато Бог се грижи за тебе и когато Бог е на първо място в живота ти, все едно е дали си в пустинята, дали боледуваш, дали си здрав… За Бог препятствия няма. Той става твой истински Приятел.)

●

Със Създателя всичко може, защото Той ни добавя Силата от Себе Си. (Ние може да имаме някаква сила, но се нуждаем от Неговата добавена Сила. Той ни я дава естествено, допълва ни.)

Създателят и Предците действат в нас, когато наистина трябва да излекуваме някого. Тогава се явява знак – това е… в твоята енергия се влива Могъща Сила. (Ти правиш своите молитви, своята концентрация със своя опит – Той ти предава нещо извънредно, нещо изключително: това е знак за Велико Единство, означава, че нещата ще се случат. Това е жива, трептяща, могъща енергия, особено състояние. Има Същества, изпратени, които врят и кипят в тебе, защото помощта е важна и е позволена от Бога. Това е могъщо трептене, могъща Божественост. Тази Жива Сила е подкрепа от Създателя; освен от Боговете, тя идва и от самия Него. И това се предава на болния, и той вече няма избор: той оздравява. Това могъщо, Божествено трептене е Силата на самия Създател. Тази задвижена Сила е страховита. Това е Неговата Сила – и няма значение кой е насреща: дали е цяла армия, дали е… каквото е да е! Тя няма противници. Божията Любов никога е нямала противници.)

●

Изцелението изисква могъщо енергийно насищане на Силата. Създателят е Върховният Повелител и Позволител на тази Сила. Той знае кой трябва да боледува, кой трябва да се изцели и кой не трябва да бъде изцелен. Горко на човек, който изцели човек, който не трябва да бъде излекуван!

●

Който претворява Дао в живота си, той се нарича Мъдрец.

●

Даосите са поклонници на Свещеното Безмълвие.

●

Безбрачието за Даоса е вътрешен процес – то означава отказ от нисши желания, отказ от даването на енергия на нисшите желания.

●

Даосът не се вълнува от медитация – забележете! – а от Дао.

Значи, ще обясня: той не практикува медитация, той практикува Дао – най-висшата практика. Той практикува Чистата Истина. И от там нататък, медитацията му е Предълбока, но тя вече идва като последствие.

●

Целта на Мъдреца е една: Постоянен Живот в Дао. За него успехи и неуспехи нищо не означават – важен е Животът в Дао.

●

Даосите казват: Въплъти Дао в себе си – и всичко друго вече е без значение, т.е. Стани Истинен! Казвал съм го и така: Стани Истинен, а не религиозен.

●

Даосът е станал Мъдрец, защото е преживял най-дълбокото Преживяване – Преживяването на Дао: това е Чисто, Безмълвно, необяснимо Преживяване.

Старецът

(Трета идея за размишление)

Става въпрос за Лао Дзъ.

Веднъж Дао казало на Лао Дзъ:

– Ти никога не можеш да Ме уловиш.

Лао Дзъ казал:

– Да; и затова не мога да Те изпусна.

Дао казало на Лао Дзъ:

– Можеш ли да Ме предвидиш?

●

Лао Дзъ казал:

– Всяко предвиждане е повърхностно; Дао е Дълбина.

Дао пита Стареца:

– В кой свят живееш?

Лао Дзъ казал:

– Нямам светове в себе си – само Дао.

Дао пита:

– Как узна това?

Лао Дзъ отговаря:

– Нищо не съм узнал. Само Дао в мене знае, а аз съм Дълбоко незнаещ.

Дао му казва:

– Щом си Дълбоко незнаещ, значи, сме сродни.

Лао Дзъ казва:

– Не аз съм сроден с Дао, а Дао е сродно с мене.

Дао му казва:

– Ето защо сме в Единство!

●

Лао Дзъ казва:

– Имаш ли Мистична Чистота, имаш всеки резултат и всяко постижение, защото Дао слиза в Чистотата.

●

Веднъж – казва Лао Дзъ – Дао ме попита:

– Ти познаваш ли Ме?

Казах Му:

– Нито Те познавам, нито Те разбирам, нито искам да Те познавам.

Тогава Дао му казало:

– Ето защо сме близки! Защото не се познаваме, защото не се разбираме – ето Опората в нас: разчитай на нея!

●

(Вие знаете, хората търсят все повече разбирателство и става все по-сложно. А тука е точно обратното, при Мъдреците.)

Лао Дзъ Му казва:

– Аз никога не разчитам на някаква опора; аз разчитам само на Дао. Защото, без Дао, за какво ми е някаква опора?

Преданието казва, че Дао само се усмихнало на Стареца и си тръгнало. Но къде ли е тръгнало? Както винаги – казва Лао Дзъ – в неизвестна посока. Защото Пустотата, т.е. Безкраят, е Храмът на Дао. Ето защо Храмът на Древните е Безкраят.

●

За да отидеш при Бога – казва Учителя, – ти трябва да станеш нещастен. А за да се отдалечиш от Бога, ти трябва да станеш щастлив.

●

Бъдете постоянно в молитва, за да пребъдва Бог във вас.

●

Лекувайте всички болести с внушение. (Най-древният метод.)

О, Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си! (Учителя дава една идея.)

●

Който иска нещо от Бога, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо дълбоко.

●

Ученикът има организирани усилия. (Тука става въпрос за самодисциплина: той си прави дисциплината, не чака някой да му дава правила. Той си изработва, в своята свобода, която му е гласувана като доверие, той си изработва лична дисциплина.)

Всички мисли – казва Учителя – са същества

Всички мисли – казва Учителя – са същества, които искат да се материализират. (И хубави, и лоши, и всякакви. Затова трябва да различавате какви същества мислят във вас, заедно с вас.)

Отрицателните мисли не можеш да ги победиш с кимане на глава, а с постоянни усилия. (Тъй като има изключително натрапчиви мисли, които може да дойдат отвън или отвътре. Изключително постоянство в Бога!)

●

Само в търпението узрява правилното мислене. (Ще обясня защо: защото, когато изтърпиш едно зло, една трудност, ти я преодоляваш, ти преодоляваш това зло.)

●

В момент на криза светът се запасява с храна, а Мъдреците се запасяват с Бог и с дълбок вътрешен мир. Вътрешен мир означава правилно отношение към нещата. (Знаете, земните хора купуват много брашно, захар и т.н. Голяма трагедия – не може да се опише.)

●

Миналото е време; бъдещето е време; настоящето е Небитие, Пълнота. Умът е създал време, защото не може да живее в Пълнота.

●

Умът е знание, но той не е Разумност. Разумният живее в Душата си, а Мъдрият живее в Духа си.

Да живееш във времето значи да живееш в ума и в смъртта. (Затова умът трябва да бъде овладян.)

●

Настоящето живее във Вечността, а не във времето. Вечността е качество на Неизменността.

●

Само чистото съзнание е Освободеност.

●

Твоята Любов към Истината определя колко близо ще бъдеш до Бога и до Учителя.

●

Духът е, Който превръща нещата в Правилност и в Път (Чистият Дух) – а умът е, който разваля и правилните неща.

●

Много хора разбират нещата, но живеят глупаво. Защо? Защото умът е силен в тях. Голяма философия, „големи“ неща знаят, срещал съм такива… Даже: „Всичко знам!“ – това изказване е толкоз опасно, че трудно се коментира.

●

Няма значение в кое Учение си – важна е твоята Чистота. Чистотата е по-дълбока от всяко Учение и от всяка религия. В предното интервю казах: Не смесвайте Чистотата с религия. Не цапайте! Чистотата си е Чистота. Тази Чистота е в близост до Учителя и до Истината.

●

Който е преминал правилно през сексуалния живот, той е стигнал до Чистата Любов. Казвам това, защото има някои сухи въздържатели… Има много светци, които са фалшиви – без опит. Едно студено въздържание – но те не са познали Дълбините на Чистата Божия Любов. Защото не са надраснали: те са потиснали, те са избягали, защото са по-слаби от изкушенията. На сто светци, ако има трима, които наистина са победили и са преодолели, това е огромен успех. Който е преминал правилно през тази първа чакра, той след време наистина ще познае силата на Любовта – а другите ще имат въображаема сила.

●

За да намериш Истината, трябва да изгубиш много ценни неща.

●

Изкушенията ограбват и съкрушават само тези, които нямат Дълбока цел, Свещена цел и правилни избори.

●

Най-големият сектант – казва Учителя – това е егото, това е умът. Умът е голямата секта в света. А в света над 80 % работи умът. Обяснявал съм ви, Учителя казва: Що е секта? Думата секта – отсек, нещо отсечено, отцепено. И казва Учителя, обяснява: Всичко, което е отцепено от Любовта, Мъдростта и Истината, е секта. С много молитви и усилия можем да се освободим от този сектант – егото и умът: много упорит, с много дълбок опит… И само с голяма Любов и влизане в Бога, и само с помощта на Бога, заедно.

Политиката – казва Учителя – е черна енергия

Световният ред е отдавна провален. Провалена система, защото е умствена. Политиката – казва Учителя – е черна енергия и винаги води към кривогледство, към падение.

●

Който обича Истината, тръгва по много Тесен Път. Той казва „Сбогом!“ дори и на много приятели, дори и на голяма част от така нареченото „Братство“. Той става самотна птица – отдадена. Няма време за Паневритмия, а за сразяване на изкушенията и на мрака. Той се отдава на Дълбоки неща.

●

Бог му предлага и Луцифер започва да прави заговори с духовете срещу Бога; и около 20 милиарда същества, които са повярвали в Луцифер, стават бунтовни духове и изменят на природата си, изкривяват себе си. Точно тези духове после Бог ги изпраща в Рая. „В Рая“ означава „в капана“ – там ги чака Дървото на смъртта. Бог ги изпраща в Рая… „Адам и Ева“ означава човечеството, падналото човечество, точно тези бунтовни духове. Бог ги изпраща там – и забележете! Бог дава Силата Си на Херувима, да порази Адам и Ева. Той не дава Силата Си на Адам и Ева, да победят Сатана; Той дава Силата Си на Змията. Защо? Защото да се случи голямо грехопадение, човекът да изстрада този бунтовен дух и непокорство, и след време да се върне във възход, т.е. Бог да израсне в него. Защо? Обяснявам… Защото другото зло, Четирите шестици, е нещо страшно, за което светът няма представа и по-хубаво да няма. Само накратко ще кажа… Това зло, Четирите шестици, е поискало тотално да разруши Тайната на Живота, тотално е посегнало на Бога – и Бог има страшен замисъл с Луцифер: да изстрадат хората себе си. И затова Учителя казва: Дяволът и Сатана ви гони, защото нямате истински Живот в себе си. И казва Учителя: Никога не изкарвайте Дявола виновен – вие сте изменили на себе си и на своята природа, самите вие сте виновни. И тука – казва Учителя – няма никакъв Дявол. Това е дълбока тема, за малко се отклоних. Така, исках да ви загатна нещо…

●

Будният и осъзнат човек не е тяло. Той е Дух и Истина.

●

За Пробудения, Истината е тука, на Земята. За спящия човек, Истината е някъде далече, отвъд.

●

Ако ученикът не държи на Чистотата и Истината, тогава Учителят е излишен.

●

Грешката на религията е, че тя търси вярата – и тя се проваля… Защото човек трябва да търси Истината, а не вярата. Вярата е само последствие. Даже вярата не е много важна – важно е Дълбинното Доверие в Бога. Това е нещо по-дълбоко.

●

Чистотата е в това: Постоянно да помниш Бога! Богатството ми се крие в Единството с Бога – казва Шри Чинмой. Ако се стремим, Бог ни закриля. Ако дълго време мислим за Бога, Чистотата ще дойде при нас.

(Значи, забележете кое е най-важното: много мислене за Бога – и Той почва да я дарява и да я образува в нас. Не мислене за Чистотата, не да се представяш за Чистота, даже не и толкова да постъпваш чисто – многото мислене за Бога! И когато Бог е на първо място, Той ще ти я даде и ще те обучи в нея. И тогава може да постъпиш някой път външно нечисто, а това да е по-чисто от сто души, които външно постъпват чисто – защото ти ще знаеш разликата и защо действаш така. Може да обидиш човек, който да го изпратиш във висока еволюция; а може да го хвалиш – и да го провалиш. Тогава ще имаш различаване – Чистотата има и скрита страна.)

●

Вътрешният Глас не е дар, а постижение. (Когато стане постижение, когато човек постигне една степен на Чистота, тогава идва този Глас.)

●

Човек и Бог са си крайно необходими един за друг. Който е заживял в един съвместен живот с Бога, той става инструмент на Бога за трансформация и усъвършенстване на света.

●

Да живеем в Бога – това не е достатъчно. Трябва да покажем и на другите Пътя – и те да заживеят в Него.

●

Бог иска да се превърне в нашата Реалност и прави какво ли не. (Обаче, когато вратата е затворена – аз съм казвал: Не можеш да налееш вода в затворено шише.)

Бог се крие. Защо се крие? За да усили нашето търсене към Него. (Впрочем, Той затова е създал света и Космоса – за да търсим само Него: да видим колко са бедни светът и Космосът, защото те са малка част от Неговата отключена енергия. За да търсим само Него…)

●

Който се е пожертвал напълно за Истината, става Дух и се Пресътворява. Само който е заложил живота си на Истината, Бог ще го изпрати в ситуации да умира за Нея – и когато няколко пъти умре (и буквално, и преносно), Бог ще му позволи да вижда Истината в скритите светове: там, където нито хора, нито умрели, нито ясновидци, нито Ангели виждат.

●

В Любовта към Истината – казва Учителя – се крият по-дълбоки неща от Библията. Има неща, които Истината никога не ги е казала в Библията.

●

Всеки, който успее да отстрани ума, постига истинското разбиране.

●

Обаче, ако имаш чисто сърце – това е вече Тайна Наука, това е друго нещо: тогава ти си в разбирането и в осъзнаването.

●

Тези, които работят за ума, работят и изостават. Тези, които работят за Духа, работят, израстват и посяват. Духът е Реалност; умът е сянка.

●

Егото създава много безсмислени трудности, много усложнения. То не прави от мухата слон, то прави цяло стадо от слонове и крокодили, преувеличава всичко.

●

Умът е всякога единство с илюзията. (Неовладеният ум.) Той е в единство със знанията, но не е в единство с Любовта и с Мъдростта.

●

Какво, като имаш знания, ако нямаш чисто съзнание?

●

Мъдрецът никога не работи за благото на света. Той работи за благото на Бога; самото негово присъствие е Духовност и той така работи за света.

●

Чистият Път към развитието е Пътят към Бога – и това е чисто самостоятелен Път. И само този Чист Път води към Бога, т.е. трябва лично да го избереш. Както в Древен Египет – образованието. Никакви университети! Лично трябва да избереш образованието; и сам, самоук, с лична дисциплина, да постигаш нивата.

●

Според Тот, формулите контролират събитията навсякъде.

Казва:

Любовта е Висша мярка за Чиста Духовност и Божественост. Тази неизкушаема Любов е Духът на Божествеността, а Божествеността е зад пределите на всичко сътворено. Търсѝ Мъдростта в неизкушените Същества – това са истинските Мъдреци, истинските хора.

●

(Ще обясня. Човек, който се изкушава за каквото и да е, макар и малко – това означава, че той може да стане изменник на Учителя, на Учението и на Бога. Затова Пътят е бавен и затова (казах и в София, заради което някои напуснаха лекциите) никой не може да излъже Учителя с Паневритмия, с ангелска супа и със спомени! Никой! Пътят на истинския ученик е война на себе си! Обявяваш истински джихад на себе си, истинска война – на всичките си слабости и изкушения! Няма значение докъде ще стигнеш – вече си благословен.

●

Змията е страстта, която е преобразила Любовта в смърт. Превръщането на страстта в Любов е превръщане на смъртта в Живот. Чрез Любовта Бог е формирал Себе Си в човека. Любовта в теб е единствената плодородна земя. Любовта към Истината е изтръгване от слепотата на света. Истината е Тази, Която пролива Светлина върху невидимите неща.

●

Молитвата е Свещено Духовно творчество. Тайната на Любовта е в това, че Тя създава твоята Вечност.

●

Непорочно зачатие означава да се зародиш в своя собствен Дух, в своята Божественост – това означава непорочно зачатие: това е Изначалното състояние, от където си излязъл. Свободата е дадена, защото е подобна на Бога – защото Бог иска в Своята Свобода да станеш Божественост, да станеш Божествено Същество. Дадена е, защото е Богоподобна – това е идеята на Бога. Който е познал Истината, той може да посещава Скритото, той може да посещава световете реално, той може да посещава Царството на Боговете.

●

Проблемът на хората е, че не искат да бъдат унищожени. (Значи, те искат да възкръснат, искат да отидат на Небето, но не искат да умрат, не искат да живеят по този Закон на Бога. А Бог първо трябва да те унищожи, да унищожи и най-малкото зло в тебе – и да има смисъл от Възкресението. Искам да кажа: Смисълът не се намира в този свят, нито в другия свят. Смисълът е Отвъден. Той се намира в Бог и в Истината.

●

Само числото 1, казва Учителя, може да те научи на Правия Път.

Когато човек умира

Ще обясня нещо: когато човек умира, умира по два начина: при всички положения влиза в Бога, но ако е в злото, влиза в другата част на Бога, т.е. в Сатана. Едните отиват при Бога, другите отиват в другата Му част – Сатана. Но всички, така или иначе, отиват в Бога. А тези, които са в Сатана, ще чакат условия за развитие.

●

Бог отстранява всички недостойни чрез Сатана, за да получат поучение. Ако мразиш Сатана, ти му придаваш сила; ако смяташ, че е враг, ти го храниш със сила. Единственият метод е: Спри да мислиш за него, забрави го; мисли единствено за Бога. Старай се да бъдеш съсредоточен в Бога, защото в Бог угасва всяко зло и всеки Сатана. Казано на езика на Суфи: Помнѝ само Единствения – и това е всичко. „Това, което помниш най-много – това е твоята съдба“ – казват Суфи. Това, което помниш най-много! Затова и Библията казва: „Постоянно се молете!“. И затова казвам:

Помни само Бога, и ще имаш Божествена съдба – т.е. Живот в Бога, а не в света. Живот в Бога!

●

Сатана има страх от истинската Чистота, а въображаемата чистота много го радва. Въображаемата чистота е лицемерна, тя е неговата радост.

●

Ако ти се молиш много, но си осъдителен, ще дойде ден, ще кажеш: „Бог май не чува молитвите ми“. (Осъдителният човек, критикуващият човек посяга на Великия План на Бога – защото навсякъде действа Бог, в целия свят. Примерно: да критикуваш Исляма и тероризма значи да критикуваш земетресението и наводнението. Никаква логика! Бог пак ще действа, защото Той позволява. Той знае къде какво да позволява. В момента на най-малката критика (не забележка – критика!), ти вече се изпъждаш, твоите молитви стават слаби. Затова трябва да знаеш кое е критика и кое е забележка.)

●

Смирението е особен дар Божий, който осмисля живота.

●

Всяко изкушение изпращай с добри помисли.

●

Бог винаги знае мярката на твоите сили.

●

Ако ние се съблазняваме, това означава, че злото не се намира вън от нас: то е вътре в нас.

●

Дяволът обладава не сила, а злоба. Бог обладава силата.

●

Отдели тънкото от грубото. Това е една Велика идея, която решава Тайната на Живота. Казано по друг начин: отдели Духа си от тялото; отдели тънкото, Вечното мислене от земното мислене; отдели се от грубото и от смъртното мислене – това е тънкостта. Когато овладееш това тънко изкуство, ще си отиде от тебе всяка тъмнина.

●

Без Бога, и богатството, и знанието, и силата нямат смисъл.

●

Човек, който не е проявил своята Любов към Бога, той не може да прояви своята Любов към никого.

●

Като влезеш в Любовта, ще намериш Бога. Като излезеш от Любовта, ще намериш хората.

●

По някой път вие туряте преграда между вас и Бога – тогава и Бог, Който е толкова силен, не може да ви помогне. (Дето Учителя е казал: „Не можеш да налееш вода в затворено шише“. Не можеш да помогнеш на такъв човек – там съветите са напразни.)

●

Закон е: Без Бога, Любов между хората не може да има. Тия хора Бог ги създаде като едно условие за тебе, а не като цел. (Те са врата, да се развиваш, а не някаква цел.) Цел в света е само Бог. Трябва да станете едно с Бога, а не да работите за своето благо на Земята. (Значи, да работиш за своето благо на Земята е погрешна цел.)

●

Който иска да отиде при Бога, трябва да се освободи от човешките работи. (Някои искат да си посветят живота на Бога, а още имат човешки, земни желания – няма как да бъдеш приет!)

●

Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Тогава и успехът е провал.

●

Изкушенията са съкровени, защото те идват и изискват израстване в Бога. (Значи, не са врагове, не са препятствия, те идват да проверят човека: дали човек избира твърдо Бога и ще израства в Бога, или, ако не – те ще го ограбят.) Изкушенията отделят житото от плявата.

●

Човекът не може да бъде преобразен само от едната вяра: преображението е вътре в Бога.

●

Това, което е създадено от Него, е част от Него.

●

Бог не може да се съедини с човека, докато човекът не е отделил от себе си злото и лъжата. Те могат да бъдат отделени от Господа само при съдействието на човека, т.е. това е взаимно.

●

Казва: „Аз раждам все повече Бог в себе си“.

И така, Майстер Екхарт:

Блаженият човек не знае себе си, нито другите неща: той знае само Бога.

Чрез Нищото аз ставам Онова, Което съм.

Църквата е свързана със смъртта. (Казал е много такива неща, поради което също е отлъчен… Църквата е свързана със смъртта.)

●

Когато си привързан към живота, тогава демоните ще ти го отнемат. Мъдрият не е привързан, затова има Истински Живот.

Ние сме пречката

(Когато се молим „Да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти“, ние всъщност молим Бог да ни отнеме самите нас, понеже ние сме пречката. И когато молим тез неща, ние искаме Той да… да отстрани човешкото в нас, за да се постигне истинското Единство.)

●

Който се откаже от всички неща, той ще получи сто пъти повече.

●

Ако не си във Волята Божия, всяко твое познание е равно на нула.

●

Бог има качества; Абсолютът няма качества, няма ограничения: Той е неограничен.

(Тука, във връзка с Мистерията, искам да кажа, че Бог е Неведом – а не „Отче наш“ или „Отче ваш“ – т.е. не се води с никой, но Неговото Единство трябва да се търси.)

Той живее в бездънен Покой – докато Бог твори и създава неща. Абсолютът не твори, Той е отвъд това ограничение. Той е скрит в Своя Безпределен, Древен Покой. Той е бездънното Праоснование. Той е Праизворът, слязъл надолу като Бог, като ограничение, като Извор, като Източник, като достъпност.

●

Дълбочината е Дракон – много по-дълбока от Разумността. Дълбочината е друга част от Орела. Има Толтеки, които държат на Истинския Живот, но има други Толтеки, които се отказват от това. Забележете! Отказват се от Истинския Живот, прекрачват нещо друго, прекрачват го… Те казват така: Орелът е по-дълбок от Истинския Живот. Казано по друг начин: Бог е по-дълбок от твоя Истински Живот. Бог е по-дълбок и от Юда, и от Христос. Бог е Целта. И те навлизат в Тайната на Орела. Така те получават нещо повече от Истинския Живот – те получават Третото Крило на Орела. Тука най-ниската степен е Блаженство. Само ще ви загатна: един човек, който е станал блажен, съжалява всички хора на удоволствието. Удоволствията са такива бедняци… както и да е!

●

Господ не се нуждае от добри хора. (Той се нуждае от Истинни хора, от предани хора.)

●

Нищо в света не може да ви спъне, ако вървите правилно към Бога.

●

Мене на Земята нищо не Ми трябва: нито къща, нито общество, нито народ, нито човечество. Хубавото е извън Земята. Смисълът е нещо Отвъдно.

●

Питат се: „Ако Той замине, ако Той умре, кой ще ни ръководи?“. (Чудни са тия хора! Слепи ли са?… Защото Ръководството е винаги вътрешно.)

●

Аз мога да направя живота пълен на всеки човек… (Но какво ще направи този човек с тази Пълнота, ако той не е узрял за нея? Както преди говорихме за изобилието: затова не идва изобилието – защото човек не може да го управлява.)

●

Целият свят да се превърне на кал – ти трябва да любиш!

●

Вървете в Правия Път без смущение, че работите ви не вървят добре. Не се безпокойте. Ако вървят много добре, може и да не потърсите Бога, както трябва. Затова радвайте се, че и не вървят добре.

●

Откажете ли се от Бога, ще ви кажа „Сбогом!“.

●

Изпитанието е място, където се открива Истината.

●

Никой не може да създаде Истината в себе си – Тя сама Се създава в човека, и Тя решава кога да Се създаде.

●

Дори когато видиш Истината и Я преживееш (става въпрос за Посвещението, става въпрос за Самадхи), Тя си остава Тайна. (Наистина виждаш пряко Лицето на Бога, преживяваш Го – Той ти подарява нещо от Себе Си, от Същността Си. Преживяваш Го: най-специалното преживяване, Самадхи – но Тайната си остава.

●

Човекът на Истината е съставен от две неща: Покой и Динамика. (Покой и Динамика – тоест, когато трябва, той може да задвижва Бог в себе си. Когато трябва, може да изглежда даже и безпомощен – тъй като някой път Истината изпитва човека и иска той да се смири: да не си помисли, че тази сила в него е негова. Никой няма своя собствена сила. Който си мисли, че тя е негова, и злоупотребява с нея, той ще бъде наказан от нея.)

●

Бъди Истинолюбив – и ще умееш да слушаш. (Става въпрос: няма да имитираш слушане, а ще умееш да слушаш – което значи: ще знаеш какво да правиш. Няма все да питаш: „Какво да правя? Какво да не правя?“ – просто ще знаеш какво да правиш.)

●

Вселявай все повече Истината в себе си – и Злото ще те отбягва.

●

Бъди верен на Бога, а не на себе си – и тогава Бог ще те направи верен на Себе Си, и това ще стане по правилния начин. Ще повторя: Бъди верен на Бога, а не на себе си – и тогава Бог ще те направи верен на Себе Си, и то по правилния начин.

●

Щом си се посветил на Бога, започваш да виждаш Истинските неща. Тогава ще разбереш, че дори и мракът е създаден за Просветляване. (Всъщност мрак няма – привиден мрак има: Бог може така да го сгъсти, че да изглежда мрак. Но чрез него… Той там се крие, там те наблюдава и оттам те просветлява.)

●

По същество, Бог е Любов, но без Истината не можем да познаем Бога. Що е Истината? Това, което прави нещата ясни и понятни в света. (Ясни, разбираеми.) Дето Истината влезе, казва Учителя, всичко може да се уреди. (Значи, там, където стъпи Истината, там, където влезе, всичко може да се уреди.) Истината не може да се вложи в омърсено същество.

●

Търпението е най-разумното качество на човека.

●

И така, Учителя казва: Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване, изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята Чистота, той може да я възстанови само чрез жертвата; но за да задържи в себе си Любовта, той трябва да пази Свещено правилото на Великата Неизменност. И друго: Да обича, без да очаква да го обичат.

Празното време разваля живота

Празното време разваля живота. (Значи, ако човек няма дисциплина да си организира деня, да си планира нещата, туй „празно“ време ще почне да прониква – и то почва да разваля живота.)

●

Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. С него винаги върви някой друг, който всякога го пази и му помага.

●

Когато никой не може да ви помогне, можете сам да си помогнете – това е философията на живота.

●

Любовта е Слънчева енергия, а обичта е земна.

●

Ако Бог не взима участие в нашия живот, нищо няма да излезе.

●

Ако Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Вие страдате, защото търсите Любовта отвън.

●

В Божествения Живот се разрешават всички задачи.

●

Искай от Бога само това, което не те ограничава.

●

Казвам: Стремете се всички да уредите своя вътрешен живот!

●

Който разбира, ще му се говори; който не разбира, ще се учи от своите опитности.

Всеки, който има Любов в Душата си, ще се намира под Великия Божий Промисъл, Той ще го ръководи.

●

Древният Тот, Хермес, казва, че когато човек се завърне в своята Божественост, той се е завърнал в Древната цивилизация. Не Духовност, говорим, преди ви казах – Чистата Духовност е най-ниската степен на Истинското развитие; Божественост е друга степен… Той вече не се нуждае от нищо друго, Достойният човек – и от бъдеще. Защо? Бог превъзхожда бъдещето; никой разумен не търси бъдещето. Разумният търси само Бога. Бог е целта, а не някакво бъдеще – но трябва да станеш Достоен за Него, Достоен за завръщане и за сливане с Него.

●

Достойнството е от Древен род, родът на Боговете – когато човекът е бил още Бог, преди да се е отделил и да си е въобразил, че може да живее самостоятелно и без Бог. И сега човекът е само Бог в развитие, продължително развитие, дълго развитие, докато някога се върне; той има много да догонва, да догонва нещо, което е било изпуснато – и това е Достойнството.

●

Достойнството е Дух. А Духът какво е? Духът е Съвършеното Тяло без тяло.

●

Само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото.

●

Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот, включително и от миналото.

●

Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота, други Същества вършат това. (Значи, човек, ако е отдаден на правилното, на Правилността, има Същества от Горе, които ще уредят живота му. Ако той сам го урежда, накрая ще се окаже, че нищо не е уредено – и той не може и да се уреди.)

●

Любовта никога не зависи от външните условия. Тя идва от контакта на човека с Бога.

●

Който прилага Закона на Любовта, има един белег – той малко говори и много върши.

●

Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само един живот.

●

Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, трябва да знаете, че той ви обича. (Няма значение как изглежда външно това. Няма значение в кой свят е този човек. Връзката е стара или Древна.) Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

●

Най-важният въпрос в живота – това е Бог. Само за един миг да Го замениш с църква, религия, учение, с някой човек и каквото и да е – ти вече си се отделил, ти вече си в застой, ти си вече лишен от развитие.

●

При големите страдания, създай на ума си работа. (Учителя дава един метод: умът да е зает с нещо хубаво, нещо Духовно.) Значи: При големите страдания, създай на ума си работа, която изцяло да те погълне.

Кога познавате, че Бог Се е вселил в човека?

Кога познавате, че Бог Се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването на Бога е, че човек става господар на всички свои мисли, чувства и постъпки, желания. (Пълен господар – не донякъде. Това е белегът, че Бог господства и владее в човека.)

●

В Тесния Път Истината те умъртвява, Тя унищожава твоето зло, твоето его – и те съживява, възкресява за Висшето. (Както става на Богомилските клади – пълно унищожение и краят на света. Кладата е тотална връзка с Бога. Това е само за Избраните.)

●

За да бъдеш свободен от всичко сътворено, ти трябва да си отречен, непривързан в най-висшия смисъл на думата. „Ти трябва да си отречен“ означава следното: да си преизпълнен с Бога; не със сътворени неща, не с някакви неща, не с духовност, а преизпълнен със самия Бог.

●

Освен молитвата и добрите дела – те не са отречени – Бог иска да съзре в тебе и твоята отреченост. Тя е и твоята вечност, и твоята безкрайност. А когато си отречен, тогава вече и молитвата, и добрите дела се осмислят. Те вече не са напразни. Молитва и добри дела, без велика любов и отреченост, не съхраняват и не привличат Бога в себе си.

●

Защото само в отречеността, в това нищо Бог може да твори Себе Си и Своята воля, както това стана и като говорихме за Юда. Значи казах ви, че човешката мъдрост е безумие пред Бога.

●

И макар че Бог е всемогъщ, Той не може да твори Себе Си във всяко сърце, а само в отреченото сърце. Разбира се, в другите сърца може много рядко да влиза чрез ангелите, нещо да загатне, някакво послание, но Той там не може да живее и да планира.

●

Само в отреченото сърце Бог може да види и да срещне готовност и осъзнатост. И тогава вече Той може да излее Себе Си в това сърце, т.е. говорим за сърцето като празна чаша.

●

Отречеността е това място, където човекът по милост може да стане това, което Бог се явява (има степени на отреченост), това, което Бог се явява по Своето естество. И самата отреченост е естество предвечно – тогава, когато не си бил още сътворен, тогава ти си бил отречен. Когато си бил още идея в тайната на Бога, тогава си бил абстрактност.

●

И самият Бог е отречен. И отреченият човек поради това се среща в мястото, наречено Нищото, с отречения Бог, т.е. отреченият човек и отреченият Бог се срещат в Нищото и Бог прелива Своята пълнота. Значи, както виждате, думата Нищо плаши хората, а става въпрос за нещо велико.

●

Да не пречим на Бога да влезе в нас!

●

И така отреченият човек, непривързаният човек става център, малко или много, на творението, казва Майстер Екхарт. Той става място за работещия Бог и за плана на истинското спасение. Не някакви цитати, а за плана на истинското спасение.

●

„Целта не е да победиш враговете си. Целта – казва Мусаши – е да победиш Дявола в себе си.“ Не да победиш враговете си, а Дявола в себе си.

●

Пътят на истинския Човек е Път към Безкрайната Мъдрост – той никога не спира да се учи. А всички други трябва да воюват със своето древно минало – това е личното отклонение от Истината. Това е тежкото минало на човека, това е съдбата, това е кармата – личното отклонение от Истината.

●

Знания, приети чрез Божествени откровения, са мощни и съвършени, защото са получени по Божествен път. Но има един друг вид знание, илхам, т.е. Божествено внушение. То също е много ценно, то е междинно, защото тук душата придобива стремеж и увереност по своя път. Така тя се подготвя за дълбоки Божествени откровения, придобива стремеж, увереност и върви към все по-голяма чистота.

●

Когато търсите Пустотата, това Дао, вие се отдалечавате и затова Лао Дзъ казва: Не търсете и ще намерите. Ще обясня: когато търсите, се отдалечавате, а когато се пречиствате, се приближавате, т.е. когато се пречиствате, Дао идва.

Дао е Бездна, която не може да се знае, не може да се владее, не може да се използва. Може само да се следва, това е древният път.

Дао не може да бъде изучавано, защото думите са дошли много късно, а пустотата на Дао е предвечна, тя е преди думите.

●

Бог изменя всичко в света, а сам Той остава неизменяем.

●

Бог е първият, Когото трябва да обичате; няма някой по-пръв от Него.

●

Животът никога не е бил създаван, животът само излиза от Бога и се проявява.

●

Бог е това, в което живеем, и това, което се крие в нас.

●

Ние не сме в света, ние се движим в Бога.

●

Всички противоположности са в Него; и добрите, и лошите хора са в Бога. И сега Бог трябва да се справи с тях. Забележете, Учителят казва, че и с добрите, и с лошите трябва да се справи, да ги извади от техните заблуждения, в които те се намират, защото и добрият не е мъдър, нито любящ, нито пък лошият.

●

Някои казват: Бог е навсякъде. Учителят казва: Но казвам: Бог е навсякъде, но само в абсолютно разумния свят. В неразумния свят Той присъства само със Силата Си. Неговото Съзнание е вън от неразумния свят. Казано по друг начин: ако си разумен, Бог работи в твоето съзнание; ако си неразумен, Той е вън от тебе и се проявява само като Сила – не като Съзнание, а като Сила.

●

Бог е в знанието, което никога не потъмнява.

●

Бог не е нито между вярващите, казва Учителят, нито между неверниците. Той не живее нито между вегетарианците, нито между месоядците. Той е между любящите души.

●

Щом се раздвоиш в себе си, Бог вече е вън от тебе.

●

Бог има два принципа: Бог и Господ. Учителят дава разлика между тези две думи: Господ е нещо, което съдържа в себе си Любовта; Бог е онова, което съдържа в себе си Мъдростта.

●

Всеки дух, който пожелае да бъде равен на Бога по сила, се натъква на злото.

●

Той изпълва всички светове, всички Слънчеви системи и пак остава една непроявена част от Него.

●

Бог е Любов, но Той сам не е Любов. Бог е нещо по-велико от Любовта, обаче условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка и затова се казва, че Бог е Любов.

●

Няма същество в света, което може да обича и тези, които не го обичат – това е качество на Бога. Т.е. ако Бог е в тебе, това ще стане лесно; ако Бог не е в тебе, няма да можеш да обичаш враговете си.

●

Няма по-велика сила в света от тази да придобиеш съзнанието, че Бог е с тебе.

●

Този, който и в най-тъмната нощ е с тебе, Той е Бог.

●

Никой не може да се освободи от погледа на Бога.

●

И казва Учителят: Първото нещо, това е любов към Бога. Тогава само ще имаме една истинска мярка. Никой няма право да обича, докато първо не е обикнал Бога, защото няма да има мярка. Значи: никой няма право да обича, каквото и да е – човек, животно, професия, народ и т.н., няма да изреждам, каквото и да е, докато първо не е обикнал Бога.

●

Ако човек не показва любовта си към Бога външно, за всичко, което му е дал, и вътрешно, за всичко, което му е взел, той не е разбрал Любовта.

Докато се изкушаваш

Докато се изкушаваш, ти имаш в себе си зло и връзка със злото. Изкушенията са подарени от Бога заради твоето израстване.

●

Изкушението, казва Ал Халладж, е скритият спасител на човека. Той идва, за да станеш дълбок. Не да ти ограби енергията, ти да ограбиш неговата енергия, това е подходът на Любовта.

●

Дяволът те изкушава, а Бог те изпитва. Когато дяволът те изкушава, дай му да види той Бог в тебе. Бог в тебе е този, който побеждава изкушенията и така Бог израства в нас. Това не става изведнъж, важно е да си искрен и постоянен. Ако Любовта ти към Бога е силна, изкушението ще загуби силата си, то ще губи все повече своята сила. Това означава, че въпросът не е в изкушението, а в твоята Любов.

●

Изкушенията са и една друга мярка. Те показват дали си истинен и добър. Щом се изкушаваш, ти не си истинен и добър, това е диагноза. А когато се научиш да ги преодоляваш, постепенно ще станеш истинен и добър.

●

Изкушението е мярка. То показва на какво държиш – на Бог или на света. Който преодолява изкушенията, има Любов към Бога, а който се изкушава, става роб на злото и роб на света. Изкушените стават същества на света, същества на времето.

●

Но какъв е планът на Бога? Бог използва изкушенията, които ни изпраща, за да се укрепи в нас и да заживее в нас. Пак казвам, това не става изведнъж. Ако някой иска изведнъж да постигне победа над изкушенията, не става така. Срещал съм такива: „Край на всички изкушения“, после пак пада; после пак почва и пак пада. Върви постепенно и искрено, Бог ще види твоите старания и в един определен момент след много тренировки Бог ще ти даде заслуженото. При мене се получи на седмата година – всеки ден тренировки, седем години, и вече нищо не може да ме изкуши.

Не го казвам да се хваля, а в името на смирението. Това означава, че всеки от вас може, някой може и за три години да го постигне, това е въпрос на изключителни старания и усилия. Всичко друго Бог ще го допълни, тъй като то е заедно с Бога.

●

Чрез изкушенията човекът може да види своя възход в Бога и тук човек се научава да вижда отвътре.

За този, който твърдо търси Истината и Бога, изкушенията му се превръщат в благословения; за другите – в проклятия, а за търсача на Истината и на Бога – в благодат. Значи виждате, едно и също нещо има две посоки, според намеренията на човека: за търсача на Истината това е благословение, а за другия – проклятия и обвързване, привързаности.

●

Да се изкушаваш, то е отчуждение от Бога. Човек се изкушава, казва Ал Халладж, и без дявола. Някои мислят, че е непременно дяволът; човек се изкушава и без дявола, сам по себе си, поради своите скрити слабости. Щом се изкушаваш, попадаш вече в чужда власт, други вече ще ръководят твоя живот.

●

Без преодоляването на изкушенията Бог не може да оживее в човека и затова Той ги допуска. Изкушението желае робство, а скритият Бог в човека желае твоята свобода.

●

Ако не си изкушаван и не се научиш да преодоляваш изкушенията, няма да получиш собствената си дълбочина. Исихастите казват (след време ще говорим за науката за безмълвието и мълчанието): няма да получиш своето безмълвие. Има истинска степен на безмълвие, там е срещата с Бога. В окултизма се казва – няма да получиш собствената си дълбочина, а исихастите, безмълвниците казват – няма да получиш своето безмълвие. Не мълчание, безмълвието е по-висока степен.

Без изкушенията ти не можеш да бъдеш проверен и няма да узнаеш себе си и доколко си вътре в Бога.

●

Духът на Бога заведе Исус в пустинята, за да го изкушава и за да го направи Христос. В пустинята Исус стана Христос. Преди изкушенията той беше Исус, след преодоляването той стана Христос.

●

Значи така както Бог се слива с Любовта на човека, истинската Любов, защото са сродни, така и дяволът се слива с отрицателните нагласи на човека.

●

Дяволът руши и с това разчиства място на Бога за ново пресътворяване, друг замисъл на Бога. Значи дяволът трябва да разрушава застоя, а Бог пък пресътворява.

●

Дяволът е зависим от тези хора, които трябва да се развиват чрез отрицателен опит. Понеже не могат по пътя на доброто, по пътя на Христос, те вървят по пътя на дявола. Трябва да изстрадат този път, по него да се развиват и дяволът е зависим от тях.

●

Но това, което образува дявола в човека, са неговите скрити и явни, неразумни желания – ето кое образува дявола, собствения дявол: лични, скрити, неразумни и явни желания. Без тези желания дявола нямаше да го има.

●

Луцифер е познавал много добре Бога, но не и Великата тайна, която е била скрита в Него. И именно с тази могъща тайна се е сблъскал той и е бил изпратен в долни светове, външни светове. Той е бил превърнат в зло, защото е бил могъщо преобразен от Тайната на Бога, т.е. Бог му е отнел нещо. Кое е това нещо? Божественият дух. Бог може да отнема дух. Тайната вътре в Бога може да отнема дух, може да отнема и душа, в случая Божествен дух, бил му е отнет духът.

Учителят за Бога

Продължение
(Първа идея за размишление)

Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен.

●

Има неща, известни само на Бога, тях дори и вятърът не ги чува.

●

Бог планира, казва Учителят, и случайностите! Забележете, Бог планира и случайностите; така наречени „случайности“, те са всъщност закони.

●

Любовта е мярка за висшите светове, но тя също не познава Бога, тя само е приближаване. (Скоро тази книга ще влезе в печатница, чудна книга, книга за Бога по Учителя.)

●

Най-важното в живота е да се приближаваме към Бога, а който иска да Го познае, той се отделя от Него и Бог го пригодява към невежеството и тъмнината.

●

Най-великият и тайнствен Божи дар за голямо приближаване до Него, до Бога, казва Учителят, е Голгота. Не всеки е достоен да получи Голгота и да влезе в дълбоката Тайна на самия Бог. На Голгота узрява друго знание, друга Мъдрост, Мъдрост за самия Него. Сам Той дарява тази Мъдрост. Това е Мъдрост, скрита от света. Голгота премахва, казва Учителят, сътворението, булото и човекът вече вижда нещо от Същността на Бога, но вече без булото, без заблуждението.

●

Тези, които са искали в древността да познаят Бога, вместо да имат Любов към Него, те са влезли в падение и са образували впоследствие културата на Дървото на познанието на доброто и злото, т.е. културата на смъртта.

●

Срещата на човека с Бога не става в полето на знанието, а в полето на Любовта.

●

Пълнотата не е в това да знаеш за Бога, а да си в Бога.

●

Любящият човек се ражда в Бога, а знаещият се ражда в света, т.е. в съдбата.

●

Дето е Бог, там дяволи не съществуват.

Да обичаш Бога, там е тайната на живота. Да обичаш Този, Когото не виждаш – майсторлъкът е там. Този, когото виждаш, това е само една форма.

Мъдростта на Учителя

(Лекция 5)

Смисълът на живота не седи само в това да правим добрини. Някой казва: Човек трябва да е добър. Учителят казва: Главната задача на живота не седи в това човек да е добър, но да изпълнява Божията воля и да бъде Син Божи. Не добър, а Син Божи.

●

Ако имаш един враг, казва Учителят, създай в ума си една красива форма за него. Не мисли за неговото зло и така ще го отстраниш.

●

Този път, в който сега сте влезли, е един от най-трудните. Той не е за ходене, а за изпълнение. Не си правете илюзии, че този път е лесен. Опитали ли сте най-големите страдания?

●

Само тези разумни отношения на любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Тя ще дойде. Вие още не познавате Бога. Познавате Го само като Любов, но трябва да се върнем в онази култура да питате атлантската раса какъв е бил Бог. И Учителят казва: Те Го опитаха, те са затворени в дъното на Атлантическия океан (атлантите, духовете им) и още не са освободени тези души.

●

После Учителят казва: Любов, която не може да ти създаде най-големите нещастия и страдания, Любов, която не може да те смъкне в ада, това не е Любов. Злоба, която не може да те издигне до небето, при Бога, това не е злоба. Е, какви са вашите понятия за това? – казва Учителят.

●

Никое възвишено същество не е победило досега в борбата със злото. Даже и боговете не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. И затова Христос е казал: „Не противи се на злото“. Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си и най-вече дай път на Любовта в себе си.

●

В някои школи се проповядва усилване на волята. И Учителят казва: Те мислят, че силната воля прави човека силен. Не! Силната воля не прави човека силен. Ако силата на човека не идва от вътре, от Божественото в него, тя лесно ще се изгуби.

●

Ако вие не може да издържите ограниченията, които свободата налага, вие не можете да бъдете кредитирани.

●

Всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване.

●

Истината, казва Учителят, е специален огън, който прегражда видението на Невидимия свят. А душата е раят в човека и всеки, който е вън от душата си, е вън от рая.

●

Когато минаваш през трудно място (става въпрос за тежко състояние), умът ти трябва да е насочен само към най-същественото. Ето защо са важни упражненията в концентрация – да можеш да се научиш да се събираш, изключителна съсредоточеност.

●

Ученик, който познава Бог в себе си, намира своя Учител.

●

Човек, в когото го има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна – чиста неизменна валута.

●

Ако разберете Истината, блажен сте; ако не я разберете, ще учите, докато я разберете.

●

С човешката любов човек постоянно трупа дългове. И питат Учителя: Защо не разбирам? Отговаря: Защото не ти е дадено.

●

Силата на човека седи във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това, други висши същества вършат това. Други висши същества му диктуват какво да работи, къде да ходи, какво да прави и те се застъпват за него. Те започват да решават неговите въпроси.

●

Докато не обикнеш Истината, никога не можеш да бъдеш здрав; и дава Учителят една мярка: Здрав е онзи, който има приятно разположение и при най-големите трудности, които го сполетяват.

●

Лекуването става от Господа, а не от хората. В болестта ако няма Божий пръст, хората не могат да се излекуват. Няма значение, дали ходите при най-големите професионалисти, те не могат да ви помогнат. Истинският лекар, казва Учителят, е извън времето и пространството. Трябва да умееш да го привлечеш, да му спечелиш доверието и да го извикаш.

●

В света има само Един Лекар, всички други са асистенти.

Мъдростта на Учителя

Продължение
(Втора идея за размишление)

Учителят казва: Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. Значи, тук не става въпрос за страдания, а за нещо по-дълбоко.

●

Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли за какви? И Учителят отговаря: От черните! Може да мъдрувате колкото си искате върху този въпрос, но Учителят казва: Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Има някои от вас – и да искат, не са определени за мъчение. Ще обясня мисълта на Учителя: тук не става въпрос за голямо страдание, а за голямо мъчение; защото там, където страданието не може да помогне, според Учителя, значи нещо му липсва. На помощ идва мъчението. За да дойде то при тебе, ти трябва обаче да си достоен, защото в него е тайната на голямото израстване. Според Ал Халладж, това е последното явяване на Божията ръка, върховната Божия милост. Ако и при мъчение не можеш да се оправиш, вече за тебе е катастрофа, ти вече напускаш човешкото и тръгваш към демонизиране – по-лошо от това няма! Значи, тайната на мъчението е не просто израстване – голямото израстване.

●

И казва Учителят: Този Бог, Когото аз зная, е много добър, но едновременно е много лош. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършиш волята Му. Но няма по-лош от Него, когато не изпълняваме волята Му и когато вършим зло.

●

Светът се ръководи от могъщо Божествено Съзнание.

●

Ябълката, за която се споменава в Библията – тук за малко ще ви кажа: думата „ябълка“ е много дълбока, тя има седем степени на тълкуване, тука ще ви изнеса истинската седма степен. Тук не става въпрос нито за сексуална енергия, нито за невежество – те са по-нисши степени; тук става въпрос за седмата степен, истинското грехопадение. Ябълката, за която споменава Библията, е онази тотално неестествена храна, с която човек е започнал да злоупотребява: човешкото месо. Човек е започнал да яде човешко месо и даже да казва, че това е приятно. Това е тълкуването на думата „ябълка“ в седмата степен – човекът е посегнал и това е най-голямото грехопадение; дори смята, че това е било нещо приятно и добро.

●

Месоядството в света, казва Учителят, въобще в най-широк смисъл, го образуваха падналите духове. То влезе в света, когато се прекъсна връзката с Любовта. Никое правителство няма да ви освободи, казва Учителят, никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов.

●

Лесният път е най-мъчителният път в живота, той носи големи опасности за човека. Мъчният път е безопасен. Забележете какво казва Учителят; вярно е, че е много труден, но мъчният път е безопасен. Ако искате да успеете в живота си, търсете мъчния път – той е най-правият път.

●

Четвърто измерение означава: да желаеш малко и да вършиш много.

В Храма на Учителя

(Лекция 6)

Учителят казва: Та сега Аз не ви говоря за най-мъчните работи, но за лесните работи, които и цветята знаят. Аз мога да ви подаря и планети, и слънца, но какво ще ви ползват те?

И казва Учителят: Твоят живот е в Моите ръце. Следвайте повеленията на Моя Дух. Сега поздравявам тези ученици, които познавам, те ще живеят в новата Вселена.

●

Ако ви видя на кръста, ако ви видя на Голгота, Аз много бих се радвал – казва Учителят. Да, да си достоен, да си отишъл там, това е голяма чест. И Учителят казва: Аз бих се радвал.

●

Ако спра Земята от нейния път или преместя Витоша от нейното място, какво добро ще принеса с това? Днес светът не се поправя с чудеса.

●

Мнозина се съмняват в думите Ми и затова вратата към този възвишен свят за тях е затворена.

●

Когато се намеря в най-голям мрак, Аз знам – казва Учителят, – в мрака ще се появи Бог. Тука Учителят дава какъв трябва да е нашият подход; говорим за най-голям мрак, когато си забравяш и името, и всичко. И когато няма какво да правиш, трябва дълбинно да вярваш, че ще се появи Бог.

●

Вие казвате: Онзи, който живее един добър живот, Господ го обича. Учителят казва: Това е лъжливо заключение.

●

Някои се опитвали да претеглят Учителя, казва: Ти не можеш да Ме теглиш. Аз съм толкова тежък, че не си в състояние да Ме претеглиш.

●

Аз нося едно разрешение, както разрешава Бог в Невидимия свят.

●

Това е обръщение на Учителя към учениците: Вашите лоши мисли много Ме засягат. Няма значение, дали имат причина и за какво са, Учителят казва: Много Ме засягат.

Не Ме карайте да повръщам, защото ще опръскам всички ви.

●

Ако Аз не ви предам нещо от Себе Си, нищо няма да научите. И после Учителят казва: Господ не се нуждае от добри хора. Добрите са като злите, те са в застой. И едните, и другите нямат Любов.

●

Господ се нуждае от синове и дъщери Божии.

●

Не черпете от втори източник, от втора ръка, казва Учителят, а елате при Мене.

●

Сега изпълнявам закона на приятелството за вас, а не закона на братството. Законът за братството е много висш закон.

●

Има нещо още по-дълбоко от живота, но не искам да говоря за него сега.

●

И сега разрешават въпроса, кое е числото 666, за което се говори в Откровението. Това подразбира един човек, който не разбира. Ти като си направил три капитални грешки и не можеш да вземеш един урок от това, ти си вътре в трите шестици. Значи, когато направиш три капитални грешки и не можеш да си извадиш една поука – тук става въпрос за три капитални грешки: едната е по отношение на Любовта, втората – на Мъдростта – и третата – по отношение на Истината – и не си правиш поука и урок, ти влизаш в това число.

●

Както Аз схващам света, светът е съвършен. В света няма никаква погрешка, няма никакво зло. Това го казва и Христос на апостол Павел – няма никакъв грях, но в момента, в който ти постъпиш погрешно, ти вкарваш греха. Не че има грях, но твоето действие е нечисто и вече вкарваш греха. Но иначе няма грях, няма и зло. Ще обясня: наистина е така, но трябва да си вътре в системата на Бога, а не в системата на света, т.е. невежеството.

●

И Учителят казва: Ще дойдат изкушения, които не сте и сънували. И после казва: Когато престанеш да Ме лъжеш, твоите работи ще започнат да се оправят.

●

Аз не искам да ви утешавам, остаряло е вече това. То сега е едно неуважение. Ако не добиеш Абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това, което търсиш. И Мене не можеш да намериш.

●

Ако вървите по Моя, по новия начин, винаги ще издържите изпита си. И в най-големите страдания, и в най-големите мъчения ще издържите.

●

Радостите и скърбите за хората представляват забавление за Мене.

●

Можеш да закъснееш само с една секунда и да изгубиш условията. А можеш да ги изгубиш и за хиляди години, ако не прецениш ситуацията.

●

Никой не може да Ме избира за водач и Учител; Аз съм този, който избира.

●

Никой не се е приближил при Бога така, както Аз съм се приближил.

●

Вярвайте в Бога и в Мене.

●

Питат: Ами Вселената можеш ли да носиш? Казва Учителят: Аз съм господар на Вселената. Кратко, просто и ясно: Аз съм господар на Вселената. Разбира се, много толтеки, много суфи са постигнали това.

●

Аз виждам, казва Учителят, молекулите.

●

Аз говоря същественото.

●

Аз зная къде е Той, какво прави.

●

Аз съм Пътят.

В Храма на Учителя

Продължение
(Трета идея за размишление)

Аз съм нещо, което е над вашите въпроси. С въпроси не можете да Ме радвате, но с усърдие и много, много работа.

●

Можеш да Ме питаш, но като станеш ученик, ученик на потънкостите (не просто ученик). Като станеш ученик на потънкостите, тогава можеш да Ме питаш.

В Мене има сила, която може да помете и потопа, но Аз не я изразходвам, Аз я съхранявам – казва Учителят.

●

У Мене има тайни, които и боговете не са сънували.

●

Когато станеш неизменен, Аз ще те докосна с Истината.

●

Ако Ме любите външно, ще сгрешите. Тогава ще ви направя сътворени.

●

Който не Ме люби, да се пази от себе си!

●

Земята е от милиарди години. Обетованата Земя е преди нея, но и тя има възраст. Аз нямам възраст.

●

В Мене има топлина, която я няма на Слънцето.

●

В Моето учение също може да боледувате, но то е лечение.

●

Моето Слово е движение на Бога.

●

Моето учение се корени изцяло в Бога.

●

Световете съм ги изключил, само Бога признавам.

●

Някога, в древността, злото се срещна с Мен и оттогава не иска да Ме види.

●

Щом сте нечисти, ще ви изпратя съдбата, но ако сте чисти, ще дам да видите Лицето Ми.

●

Който Ме люби, няма да му дам да умре, но ще го скрия вътре в Себе Си.

И казва Учителят: На мнозина от вас съм откривал Пътя в миналото, но вие сте го закривали.

●

Рибите използват водата, птиците използват въздуха, хората използват живота; Аз любя Бога.

●

Изцелението от тази паразитна цивилизация е само едно – чрез безупречност, тука говорим от гледна точка на толтеките. Разбира се, при нас са: формули, пречистване, благородство, особено: чисти постъпки при всякакви условия, но при толтеките е бил този метод – безупречност.

●

Постоянство и устременост – това са страшните сили на мъдреца. Нещо, което никой не може да му отнеме – постоянство и устременост.

Орелът е Слово без глас. Т.е. Бог е Слово без глас, несътворено Слово. Но когато трябва, то е толкова убедително, че нищо друго не може да се намеси.

●

Орелът в човека се излъчва като мощна, чиста, устремена воля. Хем мощна, хем чиста. На чистотата е позволено да стане мощна воля.

●

Словото извайва Безкрая в човека.

●

На Голгота се случва тайна: човекът се отделя от сътворението и става дух, става древен и избран.

●

Аз видях в инквизицията Божия аромат. Ето я Любовта – Божият аромат.

●

Любовта има велика воля, тя поглъща Голгота без остатък. Любовта има тайна воля.

●

Древната Воля, наречена Нагуалът, Учителят, наречена още Непознаваемото. Ако такъв човек се е концентрирал в Непознаваемото или пък ако Нагуалът, Учителят, се е концентрирал върху тебе, ако съумееш да Му спечелиш доверието, ако Той се прицели в тебе, единственият ти шанс да оцелееш, е в твоята непогрешимост. Ако не си цял, напълно овладян, напълно контролиран, няма да можеш да оцелееш. Затова борбата за истинска воля, подготовката за истинска воля е нещо продължително и тогава се явява дарът на Древната Воля.

●

Нищо не може да застане срещу тази Воля.

Съветите на Боян Мага

Ето и някои от съветите на Боян:

1. Вглеждай се в неизменното! Вглеждай се непрестанно в неизменното!

2. Вглеждай се в незабелязаните неща.

3. Открий скалата в себе си, т.е. несъкрушимостта.

4. Трупай сила не в себе си, а в Бога.

5. Измъквай се незабележимо от лошата мисъл (която те е посетила). Тука става въпрос да нямаш съпротива: меко, деликатно и тя да не разбере за какво става въпрос.

6. Тайната на живота се познава чрез трудния път.

7. Постоянното търсене е печат. В случая думата „печат“ означава избраност.

8. Дай на хората Любовта си, а не помощ. Няма да го коментирам, прекалено е дълбоко; ако трябва, друг път ще се спра.

●

Казва Василид: Отецът Го има, но в Нищото, а в света Той прави само малки докосвания, малки приближавания чрез Гносис.

Всеки, който честно и усърдно тръгне към Първото Същество, т.е. Бог, слабостите, които са нисши сили, ще започнат да го изоставят, защото слабостите са своеволия, паднали своеволия. Те не могат да пътуват в себепознанието, затова те ще изоставят усърдния човек.

●

Слабостите са остатъци от прастари светове, останали негодни за развитие, и от милиони години те не могат да се извисяват. Те са стара паднала култура, на която е отнето себепознанието, т.е. извисяването. Всички тези, които не вървят усърдно и честно към Бога, ще станат сродни с тези слабости, с тези нисши сили, и за тях е определен Страшният съд.

●

Божествеността е неописуема, казва Василид, и затова е наречена Златният век (тя е Златният век).

●

Самият Бог е без начало. Той се е спуснал от Себе Си, от собствената Си Бездна, и затова няма начало, няма край, няма произход, защото винаги е бил. (Учителят също потвърждава това, говорим за Абсолюта, а не за Бог. Понеже Абсолютът никъде не може да се побере, нито във Вселената, нито извън нея. Той трябва да се ограничи и да стане донякъде духовно, вътрешно близък, достъпен и се е превърнал в Бог. После Бог ражда Син, за да стане още по-достъпен, за да може този Син да води хората към Истинския Бог и оттам – по дългия път към Абсолюта и Безкрая.)

●

Бог е роден от Себе Си, т.е. Абсолютът слиза и Се ограничава, ражда Себе Си като Бог, като ограничение, и чрез Себе Си Той Се саморажда, няма друг, Той си е единствен. Той Се е самородил несътворено, вътрешно, а Неговата Мистерия, тя си остава нагоре, абсолютно неродена, тя няма къде да се роди.

●

За да познаеш Бога, трябва да срещнеш човек с Вечен Живот и тогава ще бъдеш спасен. Трябва да срещнеш Син на Бога. Зохар казва: „Няма дял в бъдещето у тези, които всеки ден не превръщат тъмнината в Светлина и не чувстват горчивото като сладко“. Исаия казва: „Няма различие между учените и неграмотните, защото запечатана е не книгата, а съзнанието“. Сен Мартен казва: „Когато получим Духа Божий в себе си, ние се освобождаваме от духа на Сатана, което е и замисълът Божий“.

●

Змията, според Гносиса, е древен ключ за избраните, да могат да влязат в себе си и в Тайната на Бога, защото Бог наистина е Велика Любов.

●

Скритият Език има древни Очи, Очите на Бога. Тези Очи са по-стари от планините, от океаните, от световете. Според Скрития Език изкушенията са много висше благо, защото този, който ги преодолява, влиза в системата на Мъдростта. Той се спасява от знанията: ако побеждава изкушенията и ги преодолява, той се спасява от знанията и влиза в Мъдростта. Спасяване от знанията означава: спасяване от заблужденията. Тука влизат (в заблужденията): информация, мнения и всякакви човешки умувания. Умувания означава и бълнувания.

Христос стана безсмъртен, защото успя да проникне в Голгота, а щом проникнеш в нещо, ти можеш да го владееш; ако не можеш да го проникнеш, то те владее, но ако ти можеш да го проникнеш, ти го овладяваш, ти го обхващаш. „Светлината проникна в тъмнината, но тъмнината не я обзе.“ Що се отнася до Бога, Той е абсолютно непознаваем, но ако реши, може да стане достъпен и Той често го прави със Своите избрани.

●

Христос не е същество на желанията. Ще обясня: който има желания, вярва в бъдещето, а който има Любов, вярва в Бога, той вярва в същността.

●

Желанието създава бъдеще, а Любовта е създател на Бога.

Юда

Христос наистина е обичал Юда, защото знаел, че Юда Го разбира и Го познава. Земните хора не могат да разберат връзката между Юда и Христос, а тя е просто древна връзка, а не току-що създадена. Това е древно доверие, то никога не се създава за едно, за две или за пет прераждания. Това е древно доверие.

●

Юда е бил истински ученик. Това предателство е било замисъл на Божията воля и е било вътре в Божиите ръце. Сам Бог го ръководи чрез Христос и Юда за Своите много дълбоки цели. А Той, Абсолютно Съществуващият и Премъдрият, винаги знае какво прави и това е нещо безусловно. Преди всичко, това предателство е воля на Бога, а после то става воля на Христос и воля на Юда.

●

На въпроса на Юда: „Рави (обръща се към Христос), кажи ми за Тайната на Голгота! (в апокриф)“, Христос му казва: „В страданието на Голгота, приятелю, е скрит вътрешният храм на Битието. А Голгота – това е позволението да го видиш“. Това е Голгота, позволение да видиш великия вътрешен храм и самия Бог.

●

Казва: аз търсих Истината, докато тя ме преобрази. (Значи, не онова, половинчатото търсене донякъде, но: „Аз я търсих, докато тя ме преобрази“.)

●

Отдавна узнах, че само чистотата е с право на развитие и чистият всякога узнава своя Път. Той никога не пита за Пътя, той го узнава. Ако не си чист, не си духовен, а само питащ и търсещ.

●

Чистотата се ражда от усилията на Душата, а вдъхновението идва по-късно, то е слизане от Духа.

●

В Древността нямаше нищо, но имаше Бог. За да отидеш при Бога, трябва да си Го образувал в себе си. За да отидеш в Реалността, трябва да си я образувал в себе си. Това е Древното правило, Древното изискване. Ще обясня нещо: трябва да развиеш Чистотата си, но има нещо в нея, в нейната дълбочина, което може да смае Бога. Ей такава Чистота ви желая: тайна, тайно благородство – не явно, не показ. Тайна Чистота, абсолютно неуловима, без показ – тя може да смае Бога и Той да се загледа за дълго време в тебе.

●

Но ще обясня и друго нещо. Чистотата не е Същностна – тя е важна, но не е Същностна.

●

Ще обясня разликата. Чистотата е важна като подготовка. Тя е важна, за да може след време да ти даде позволение да влезеш в Любовта – а Любовта е вече Същностна. Тя ти позволява да влезеш в Същността. Но Чистотата е важната, истинската подготовка.

●

И така: срещата с Бога е солта на живота, вкусът на живота. Но това е среща – нека да повторя – с Непознаваемото. Това е изключително красива среща с Непознаваемото. И тази среща определя Велико Единство. Това е Посвещението, това е и Самадхи. Но в Самадхи, в Посвещението – пак напомням – човекът е Божествено обречен да не може да обясни това, което вижда, и това, което е преживял. Друг път съм ви казвал, че в Самадхи, в срещата с Бога, в Посвещението, думата преживяване е също избледняла. Но понеже не може да се обясни, се нарича особено преживяване. Там няма дишане, няма мислене, няма светове – пряка среща с Бога. Всеки, рано или късно, е обречен да стигне до това положение. Никой няма избор. Дори и след милиони години, ще имат шанс и демоните. Божественият план е такъв: рано или късно, всеки ще бъде Посветен.

●

Ако Ангелите са слезли от Тайната на Бога, то Христос не е произлязъл от Тайната на Бога – Христос е произлязъл от Мистерията на Бога. Казвал съм ви: загадките са за умствените хора, Тайната е за Духовните хора, Мистерията е за Божествени Същества. Христос е произлязъл от Словото на Бога и затова чрез една дума Той може да дава Живот.

Христос е образ на т.нар. Плерома, т.е. Великата Пълнота, Цялост. Христос е роден като Цялост от Целостта на Бога. Затова и Христос действа като Бога и казва: „Както Отец Ме е научил“. Наистина няма нужда от земни училища, но все пак човек трябва да се подготви с Чистота, за да може Бог и Истината да искат да го учат.

●

Наистина един човек, който е постигнал огромно въздържание – Брахмачария. Много индийски Учители, много Толтеки са го постигнали… и т.н. Когато човек има такава Брахмачария, такъв контрол над себе си, той никога не иска да прави чудеса. Дори и когато Бог иска, той не иска; но ако Бог настои, тогава стихията се разгръща – и това е най-правилното действие, защото той влиза в тотално Единство с Бога и няма никаква карма, а има позволение. Но великите въздържатели избягват дори и такива неща. Избягват да помагат даже и на близки – но ако Бог поиска, тогава те искат по изключителен начин.

●

Голгота е място на Бога, място на възход в Бога. Тук се проверява истинската Любов. Защо? За да може да ѝ се даде Възкресението във Вечността. Възкресението – това е правото да живееш в Бога, в Свободата, и да си в Единство с Него. Без Голгота няма завръщане – това е Древно послание. Без Голгота няма завръщане в Бога.

●

Докато духовният човек се движи в диханието, в кръговрата на вечното Единство, това означава, че този човек живее в духовно-просветленото човечество, вътрешното човечество, там, където е мястото на истинската цивилизация. А в този свят всички цивилизации изчезват. Лао Дзъ е казал: Дава им се разцвет, в този свят на всяко нещо се дава разцвет и после след разцвета угасва. Но първо се дава разцвет.

Василид

Първото, второто и третото същество

(Лекция 14)

Както си спомняте, в началото още Бог е нямал име и се е наричал Първото същество, второто се е наричало Луцифер, третото – Христос.

●

Първото същество Бог е несъществуващ и Той е създаден от Върховния несъществуващ Абсолют. И понеже Абсолютът и Първото същество Бог са несъществуващи, то и началото на всички неща е несъществуващо. И затова несъществуващото е безсмъртно, а съществуващото е ограничено със смърт.

●

Който иска да познае Първото същество Бог, той трябва да изключи света и съществуващото и да се отдаде изцяло на Бога. И влизайки в Бога, той ще познае несъществуващото като тайната на безсмъртието и ще осъзнае своя път към своята нероденост.

●

Когато от Бездната е изтекло дихание, Първото същество го е приело. Впоследствие то е било наречено живот. По-късно това дихание слязло надолу, ограничило се още и се е превърнало в дишане. Дишането е по-долна степен от диханието. Това дишане се е превърнало в кръговрата на света и на космоса.

●

Докато духовният човек се движи в диханието, в кръговрата на вечното Единство, това означава, че този човек живее в духовно-просветленото човечество, вътрешното човечество, там, където е мястото на истинската цивилизация. А в този свят всички цивилизации изчезват. Лао Дзъ е казал: Дава им се разцвет, в този свят на всяко нещо се дава разцвет и после след разцвета угасва. Но първо се дава разцвет.

●

Когато чудното дихание на Бога влязло във формите, формите заживели и поели по своя път. Така самият живот тръгнал по своя път. Енергиите на Бога се облекли във форми. В Първото същество е скрита велика, древна Любов, а това изисква свобода и осъзнаване, защото само така се гради диханието, истинската връзка, или истинският живот, безсмъртието.

●

Второто същество Луцифер е трябвало да изгуби Бога поради замисъл, след което изгубило пълнотата си. (Тука само малко ще се отклоня: ние в декемврийската лекция ще говорим повече за Ал Халладж, тя цялата ще бъде посветена на него. Той обяснява много дълбоко изключителната любов на Луцифер към Бога. Бог създава Адам и казва на Луцифер да се поклони на Адам. Луцифер казва: Не! Няма да се поклоня! Само на Теб се покланям! – Бог му казва: Ако ти направя могъщо проклятие? – Само на Тебе се покланям и на никой друг! Страхотна любов, изключително същество, което след време ще се върне в боговете; не при херувимите, херувимите ще си останат херувими, той ще се върне… Но специално декември ще говорим за това особено същество. И който има по-голяма любов от него към Бога, се завръща завинаги при Бога. И не само във вечността, по-дълбоко, в Неговата тайна безкрайност. Но това е пътят на тези, които дълбоко осъзнават тези дълбочини). Поради замисъла на Бога Луцифер е изгубил Бога, след което изгубва и пълнотата си и е придобил странни собствени разбирания.

●

Второто същество е друг промисъл. То е условно падение. То отвлича в себе си тези, които се самоотделят от Любовта. И така те придобиват знания, но знания без същност, т.е. знания без душа, знания без любов. И затова те са включени в друга система, наречена Дървото за познанието на доброто и злото, или казано по друг начин, дървото на смъртните същества.

●

Промисълът е бил такъв, че Второто същество Луцифер е било родено като част, като отломък от Бога, докато Христос, Третото същество е родено като цялост от Целостта. Такъв е замисълът: Луцифер като част от Него и зависим и Христос също зависим, но по друг начин, като цялост от Целостта, като пълнота от Пълнотата.

●

Връзката с Второто същество е наречена съдба. Второто същество е успяло да поквари човека чрез него самия, чрез самия човек; чрез него самия го покварява и тогава той го е направил смъртен и го е изпратил в съдбата. Второто същество Луцифер е символично убитото божество от Бога, т.е. преобразувано в зло. И всичко това е в името на възкресението. И така, и Второто, и Третото същество са спасители, но различни: Второто същество е убито божество от Божията воля, а Третото същество е разпнато и всичко това са символи. И всичко това е, за да израснем в Бога, за да може човекът да израсне в Бога.

●

И така, Второто и Третото същество, Луцифер и Христос, са убити символично, за да може човекът да израсне реално. Смъртта убива или разпъва хората, тя ги поглъща, за да ги посвети в Бога, за да ги посвети в Първото същество. Освен това самото Първо същество Бог убива Луцифер и разпъва Христос, за да ги посвети в собствените Си скрити тайни, това е друг момент. Той им разкрива Свои велики дълбини и тайни, които са свързани с Абсолюта. Това е огромен жест. Ето защо казваме, че Бог е Любов. Изключителна Любов, велика Любов. Но ние трябва да разберем тази Любов не само като изречение, а като дълбок замисъл. Той ги въвежда в своите най-дълбоки тайни, понеже ги избира, в собствената си скрита Мистерия. И не случайно Боян Магът казва: Богомилите са били изгаряни, за да бъдат посветени, за да бъдат преобразени и да тръгнат към тайната на Бога.

●

Целта на убиването на Луцифер и разпятието на Христос е в това да се реализират висши нива на съществуванието.

●

Второто същество Луцифер условно е изгубило тайната на живота, която е Любовта, защото то е било отделено от Бога, за да се покаже на световете и на съществата какво означава отделяне от Бога, какво означава отделяне от Любовта, какво означава отделяне от Първото същество. И затова Второто същество живее в познатото, в известното и не може да се обновява. То търси нещо ново, търси промени, но не съумява да открие това, което търси.

●

Докато Третото същество е друг символ. То означава да избереш неизменната Любов. И така то заживяло в непознаваемото, във вечното състояние на Първото същество, което е Любов, несътвореност, сияние и безсмъртие. А тука обновяването е реално и вечно чрез тайната на Първото същество Бог. Тука има реално обновяване.

●

Третото същество разкрива смисъла. Третото същество е реалност вътре в Бога, това е съединена реалност, докато Второто същество е отделена реалност, пак казвам, за да се покаже на всички, които са се отделили, какво се случва.

●

Третото същество, това е символ на неизменно отношение към Бога. То всякога има т.нар. абода и кавана. Ще обясня: кабалистически това означава, че то има постоянно обожание и вглъбление. Обожание, велико непрестанно възхищение и вглъбление, т.е. позволение да се вглъбява в Първото същество. На него му е позволено поради чистотата да влиза навътре в Бога и в Неговата тайна, поради особеното си неизменно отношение към Него. Значи който има това отношение, има позволение на вглъбяване. Иначе може да влиза навътре, но ще има спиране, ще има преграда и той ще си мисли, ще проучва някои неща, даже може да си въобрази, че е в Нищото, но това е друго.

●

Третото същество Христос е скритият, неземен, несътворен свят в човека. Казах, че То символизира истинската Любов, вечното отношение (това означава истинска Любов), не временно, а вечното отношение към Бога, поради което самото това същество е вечност. А непослушанието е слязло надолу и е станало време. Значи непослушанието означава същества на времето.

●

Ако трябва да кажа кой е най-големият грях, казвам: липсата на Любов е най-големият грях на човека. Ако ти просто би имал Любов, неизменна Любов, грехът няма условия да съществува, няма никакъв шанс. Ако ти имаш трайна, неизменна, истинска Любов към Бога, грехът се разпада. Тогава ще можеш да понесеш и Вечността, и Безкрайността. Преди ви казах: душата не може да понесе Безкрайността, тя може да понесе Вечността. Но тя върви по пътя към духа, тъй като духът е Мъдростта. Когато се съедини с него, вече може да понесе и Безкрайността. Засега само боговете, Старците и определени учители, посветени, адепти могат да понесат Безкрайността.

●

И така, ако човек има неизменна Любов, грехът не би съществувал. И в един апокриф Христос казва на Петър буквално: Няма грях. Вие сте, които правите грехът да съществува, вие го допускате. Него го няма, но една твоя постъпка може да направи той да съществува, иначе няма грях. Ето, вижте как разсъждава чистотата, Божествената Любов. Вие правите грехът да съществува, когато действате според навиците на развалената си природа.

●

И така, Василид казва: Бог не ни води даже към Себе Си, забележете, а към безпределната Бездна. И оттам нататък ще имаме път на съвсем друго ниво, тука само ще го загатна. Тогава Божественото съзнание няма да е достатъчно, ще се върви към по-високата степен – от Божественото към Абсолютното съзнание. Има разлика между Божествено и Абсолютно. Божественото има случаи, когато е паднало, други пък божествени съзнания не са паднали, обаче Абсолютното ги превъзхожда. То ще се роди след време. Преди време ви говорих за тайното съзнание, именно става въпрос за Абсолютното, петото съзнание, което е над свръхсъзнанието – тайното съзнание.

●

Василид казва: Бог е дарът на Бездната за всички светове.

●

Що е Истината? Истината е чист Брахман, чист Дух; чист дух на безкрайност, която не е опетнена от вечност и време, от светове и творения. Когато този Брахман слезе в световете, Той си остава неопетнен и безкраен. Той говори отвъд вечността и отвъд времето. Той е всякога неопетнен, защото е част от Върховния Брахман – Абсолюта. Който е познал тази Истина, за него остава само безкрайността. Тогава той е осъзнат Брахман и познава своя дом.

●

Суфи казват: От Бога те отделят три неща: нетърпение, невежество и действие по своя воля.

●

Ако имаш пълен страх от Бога, ще се откажеш от всички грехове, и тайни, и явни.

●

Когато намерението на човека е пълно, и помощта е пълна.

●

Нищо не може да съществува независимо от Бога.

●

Откровението постига тайния смисъл на нещата и самата Божествена същност.

●

Откровението се дава само на освободените от човешки привързаности.

●

Който разчита на себе си, попада в ада и става роб на себе си.

●

Този, който счита Бог за свой приятел, не се привързва към никое същество.

Този, който не мисли постоянно за Бога, превръща всички свои добродетели в грехове.

Да се откажеш от всичко, освен от Бога, това е суфизъм.

Истината не се съдържа в свещените книги. Там са само упътванията. Истината е в дълбочината на човека.

●

В чистото сърце има око, което вижда Истината.

●

Ако аз обичам Бога, защо ми е бъдещият свят? (Това го казва един голям Учител, Баал Шем Тов, след време за него ще говорим, Учителят на хасидите.)

●

Когато си забравил Бога, ти си умрял и когато живееш; но когато си в Бога, ти живееш и в смъртта.

●

Не търсете посредник! Обръщайте се пряко към Бога, най-великото, най-достъпното Същество. (Много от тези мисли са на учители, кабалисти, талмудисти и т.н., някои са народна мъдрост.)

Тука на земята всичко, което се оказва за тебе зло, горе на небето се вижда като оказана милост.

Глупакът обвинява другите, умният обвинява себе си, мъдрият не обвинява никого.

Онези, които допускат мислите си да блуждаят, те не зачитат душата.

Когато човек победи злото вътре в себе си, той отстранява и злото, което го окръжава.

●

Душата обитава в две тела: зримо, т.е. грубо, състоящо се от плът и кръв, и незримо, тялото на кармата. Брахман е отвъд тези тела. Зримото е тленно, кармичното е преходящо в себе си от живот в живот, докато достигне до Брахман. Кармичното тяло се прекратява само чрез откровение и тогава преражданията спират.

●

Абсолютната Истина е краткият път на обожествяването на човека, но това е и най-опасният път. То е като да се движиш по въже над много дълга пропаст.

●

Чрез продължителни мантри всеки оживява в себе си своя небесен Център, своя вътрешен Учител.

Ихляс

Ихляс е Божествена тайна. Искреността произхожда от Божественото битие и човекът няма права над нея. Тя е заем от Бога и човек трябва да я храни. И който я храни, е жив. А който я изгуби, става животно.

●

Искреността в постъпките увеличава духа в тялото. Един суфи-метод.

●

В суфизма искреността се смята за сила, която избавя човека от житейските тревоги.

●

С ихляс кой каквото пожелае, Аллах му го дава. Ето защо искреността е скъпоценен бисер, който се образува в раковината на сърцето.

●

Искреността е главното достояние на пътя.

●

Който няма искреност, не може да постигне цялост.

●

Искреността е придобиване на духовно здраве. Тя лекува нисшето, т.е. психиката в човека.

●

За да си ученик в суфизма, трябва да докажеш две неща: ихляс и ирадат, т.е. искреност и преданост. Учителят-суфи има способност да ги види.

●

Ихляс, или чистосърдечието, е висшата степен на всяка религия.

●

Аллах, Който е съвършеното същество, се нарича от суфите Вали, т.е. Свят приятел, или Искрен приятел.

Желанието да се учиш не е основа за ученичество, основата е искреността.

Искреността, казват суфите, съживява въздуха. Искреността се записва във въздуха и животвори.

●

Слова, изречени с ихляс, са благословени слова.

●

Най-здравата опорна точка е искреността. Загубването на искреността говори за неуважение към Истината.

●

Опората срещу препятствията и Сатана е ихляс.

●

Искреността, казва един суфи, осигурява 1111 духовни сили.

●

Ние постигаме единство чрез тайната на искреността. Освен това искреността има силата да се превръща в духовна защита.

●

Искреността води до избавление от пришествието на егото.

●

Съвършеният мистик не е този, който съзерцава Бога; не е благочестивият отшелник, избягващ отношенията с човешкия род. Съвършеният мистик се намира сред хората, яде, пие и спи с тях; купува и продава на пазара; влиза в контакти с обществото, но при всичко това нито за миг не забравя Бога. Нито в един миг той не забравя Бога.

●

Всеки, който вярва, че може да открие Бога със своите собствени усилия, той се труди напразно.

●

В нашите молитви Бог непрекъснато създава Себе Си.

●

Слова, излизащи от сърцето, влизат в сърцето. Но ако те излизат от езика, няма да стигнат по-далече от ушите.

●

Ако ти водиш дружба с хората на Истината, бъди правдив, защото те са наблюдатели на твоето сърце. Те влизат в твоето сърце и излизат, а ти даже не знаеш за това.

●

Всеки човек, който има вяра, смесена със злото, тогава Сатана никога няма да го остави на мира.

●

Когато човек е избрал твърдо Бога и Истината, тогава вече сам Бог го наставлява на Истината.

●

Когато се молим много и когато търсим искрено и усърдно Бога, тогава Той ще отклони плановете на Сатана, които сам Той, т.е. Бог, ни е замислил. Значи сам Той ще ги отклони.

●

Сатана разрушава хората чрез техните грехове. А тези, които се молят усърдно и търсят Бога, те го пропъждат.

●

Вътре в тайната на Бога Сатана е напълно съкрушен, но въпросът е дали ние сме вътре или вън от Бога.

●

Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не я търси от другите.

●

Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.

●

Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.

●

Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване. Т.е. той не спада към това съзнание, което се бори за оцеляване. Пак ще припомня, Учителят казва: Един човек, който се бори за оцеляване, не може да ми бъде ученик.

●

Ученикът никога не допуска лошите мисли и чувства на хората в себе си.

●

Ученик е този, който е надминал ума и сърцето си. Казано по друг начин – заживял е в душата си и в своя дух, тъй като умът е сянка на духа, сърцето е сянка на душата.

●

Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.

●

В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.

●

Ученикът може да предаде на енергията си вдъхновение. Той има тази способност, която е по-висока от енергията, и това е вдъхновението.

●

Ученикът осъзнава, че Любовта в него е действие на Бога.

●

Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.

●

Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.

●

Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.

●

Ученикът знае, че всяка голяма трудност е голяма възможност за израстване. Малката трудност означава, че е малка възможност; голямата трудност е възможност за скок, голяма възможност за израстване.

●

Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.

●

Ученикът има в себе си светещо мълчание – не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание.

●

Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.

●

За ученика не съществуват никакви събития, никакъв свят – съществува само неговият подход.

●

Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.

●

И казва Учителят: Ученик е само този, който може да озари тъмнината си. Може да се каже – и кармата си. Не да казваш: „Имам карма, имам тежка карма“, а да я озариш.

●

Ученикът познава Свещеното Слово и Свещеното Слово го познава.

●

Ученикът има Слово, което създава огън. В определени ситуации, при тежки събития, той може да създава огън.

●

Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се, това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

●

Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек (т.е. ученик в тежки условия), е да търпи, да страда. Това му давам като утешение. Значи, тук не става въпрос да питаш „какво да правя“; някой път просто няма какво да правиш, ще търпиш! В това търпение преодоляваш злото и го надрастваш. Само допълвам: надрастваш чрез преодоляване, изтърпяване.

●

Казва Учителят: То е тесен път, за да можеш само ти да минеш през него и да дойдеш при Мене.

●

Някои са казвали на Учителя и Той тука обяснява: Ще кажете – ние познаваме само един Господ. Учителят казва: Вие имате грешка. – То ако беше така, нямаше Бог да изпраща такъв Учител. Има Го Господ, но тук става въпрос за многобройни видими и невидими методи.

●

Казва Учителят: Ние не пъдим никого и не викаме никого. Значи, тука никой не е извикан; ангелът прави опит, докарва някой, той сам може да се изпъди. Знам такива, някой път изнасям някои мисли, наблюдавам в София, в Русе: става човекът, тръгва и повече не идва. Довиждане! След години идва, ама така-така… – Пак си добре дошъл! Заминава – довиждане, няма никакви проблеми. Казва Учителят: Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повиква, като покана, просто опит, а повиканият сам се изпъжда, това е самоизпъждане – не разбираш нещо, нещо дълбоко в тебе не иска да го разбере или не си готов.

●

За мистика изучаването тайната на живота е нещо повече от всички религии и няма по-важно от това изучаване.

●

За мистика постоянното молитвено настроение, т.е. постоянното помнене на Бога, е самата опора, която съгражда тесния, мистичния път.

●

Мистиците пият ежедневно Бога.

●

Когато ползваш много точно думите, оттам произлизат такива витамини, такива добавки, такива енергии, че с нищо не могат да се сравнят. Оттам се започва, после и другите неща вече са на място.

Бог решава доколко да се приближиш до Него

Казва: Бог решава доколко да се приближиш до Него. Ето защо така трябва да практикуваме (това, което ви казах одеве), че да печелим все повече доверието на Бога. – Не на приятели, не на глупавото обществено мнение, не на хора, нито на ангели – да печелим все повече доверието на истинския Бог, на Учителя.

●

Бог в нас извървява пътя си към самия Себе Си, но ние трябва да Му дадем условия. И казва: Аз не познавам религията, аз познавам само Бога.

●

Щастието е сформирано от илюзорна енергия и затова ти не можеш да растеш в него. Можеш да растеш само в страданието. И наистина е така – можеш да растеш само в страданието. Щастието нищо не сее, само страданието е сеятел. Казва: Камъните са леки, щастието е тежко. – Изключителен мистик, тука няма да го коментирам.

●

Казва: Страданието е райска градина. И после: Не е страшно страданието, а страшно е да си щастлив. Щастливият човек е птица без крила. Без страданието нямаше да имаме крила, нямаше да имаме свобода. Щастливият човек е лишен от преданост към Бога.

Всички учения са от Един Източник

Преди да започна, само няколко думи: Всички учения са от Един Източник, абсолютно всички, без изключения, включително и черни братства и секти – всичко има Един Източник. Какво искам да кажа? Няма два източника, няма две воли, няма два Бога – Един Бог действа навсякъде и ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че Той е навсякъде и всичко е Негов план; и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план.

●

Всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето, затова почитаме всички учения, както и всеки човек, защото – какъвто и да е този човек или това учение – там е и Бог. И ако ти не почиташ едно учение или един човек, ти вече не можеш да имаш реална връзка с Бога – само един човек или едно учение ако не почиташ, тъй като всички са заедно.

●

Учителят казва: Има една космическа история на невидимия свят. Вие сте били деца на лемурийската раса, после на атлантската, сега на бялата и още не сте поумнели. Падението на човека е станало при надмощие на черната ложа над бялата ложа. Това е предизвикало космическа и нравствена катастрофа, вследствие на което съзнанието е потъмняло. В миналото черната ложа, черното братство е победило бялата ложа и това е наречено „падението на човечеството“. Сега се води една космическа война, в която човечеството ще бъде извадено постепенно от невежеството.

●

Къде се води тази война? В ума и в сърцето на човека. Не е някъде навън – вътре в ума и в сърцето на човека. Ще обясня: във вид на мисли, чувства, желания, представи. Ако не може злото да ви покори с някаква мисъл, с някакви представи, с някакви кошмари, вие ще победите.

●

Който желае да намери Безкрайността, трябва да стане безкраен.

●

Ако виждаш само Бога, злото става мъртво.

●

Който е избран от Бога, е избран и от Сатана и чрез Сатана ще познае Бога. Т.е. чрез Сатана ще бъде заставен този човек да познае Бога. (Става въпрос за избраните.)

●

Решението на всеки въпрос е: постоянно мислене за Бога.

●

Учителят казва: Казвам: Моята мисъл е мисълта на живия Бог, с Когото съм свързан. Доброто, което виждате в Мене, принадлежи на Бога.

●

Има три вида сърца:

Първото: сърце, което се е отказало от Истината. Това за Сатана е голямо облекчение, защото няма нужда постоянно да му шепне. Това сърце е просто сляпо, самопленено, вързано. То си е вързано и не затруднява Сатана.

Второто сърце е осветено от вярата, но в него все още има тъмнина. Тука Сатана ту идва, ту си отива. С такова сърце Иблис има война, защото много неща трябва да се уточнят. Една част от тези сърца побеждават Сатана, а друга част се провалят.

И накрая третото сърце: то е пълно с вяра и с Любов. То напълно унищожва тъмнината в себе си. Тука всички нашепвания и приближавания угасват. Тука това сърце е в единство с Бога и затова то побеждава Сатана. Тука е светлината на послушанието и силата на Бога. Тука човек познава Бога, защото Бог му се открива насаме. Тука Бог охранява човека от замислите на Сатана.

●

Марифа, т.е. откровението, отличава суфия от вярващите хора. Откровението е милост, която се дава от Бога. Откровението е достъпно само за тези, които са се очистили от земните помисли и чиито помисли са устремени към Бога.

●

Откровението е даряване на Божествена светлина, която е била заключена в сърцето на човека.

●

Битието на Бога е субстанция, а светлината е само външното Му проявление.

●

Бог гледа не на вашия облик и образ, не на вашите действия; Той гледа на вашето сърце. О, приятели, сърцето е наблюдателният пункт на Бога.

●

Ако ти търсиш Бога явно, Той ще бъде скрит. Ако го търсиш тайно, Той ще бъде явен. А ако търсиш Бога заедно с Него, тогава ще се намира отвъд определеното и тайното.

●

Ние всички сме оставили същността и сме се предали на качествата. Възпявайки качествата, ние сме направили посмешище същността.

●

Докато ние се предаваме на качествата, се намираме в нереалността. Когато се освободим от качествата, ще станем реално живи.

●

Когато се полагаш на невидимия свят, няма място за земни неща.

●

Словото, овладяно в тебе, е твой роб; словото, изпуснато от тебе, е твой господар.

●

Люби и ще отвориш вечността – казват суфите. Върви устремено към Него и тогава дори и пороците се превръщат в дим.

●

На езика на суфи да празнуваш, означава да бъдеш господар на своето сърце, господар на своите желания. – Това е мярка за празнуване.

●

..И двамата са знаели, че светът е бил създаден в резултат на космическа катастрофа. Той е бил създаден и като капан, като затвор за душите, които са изгубили своята искра, своята духовност и своята Божественост.

●

Бог и Луцифер са единни още от древни времена. И Юда прозря чрез откровение, че те работят заедно, както работят денят и нощта. И Юда, и Христос са знаели, че истинският човек придобива Бога в самия себе си и така той разсейва света и всички негови заблуждения, и мрежи на тъмнината и ги замества с вечния Божествен ден.

●

Юда знаеше, че търсенето на Бога е най-опасното нещо, но въпреки това то е нещото, което единствено трябва да се търси, защото самото това търсене създава в човека особен огън. Това е огън, който побеждава света и всичко сътворено.

●

И Юда, и Христос знаеха, че в любовта към Бога се крият много дълбоки неща, по-дълбоки неща от всички свещени книги.

●

Тази звезда, това е лъчът, който показва пътя на Юда към пълното постижение и сливане с Бога, пътя към великата изначална, безкрайна пълнота. Пътят на спасението е отхвърляне на този свят и всичко, което ни привързва към него…

Творител на небето и земята (Юда)

Можеш да имаш вяра и невежеството остава. Това е търсене на откровение. Защото вярата в Бога, според Юда, ще претърпи голям провал. Но който получи гносис, тайното знание, или откровение – чрез него човекът ще влезе в истинния Бог, а това означавало, че идеята от онова време „вярвам в единния Бог, творител на небето и земята“ е неправилна, защото това е вторичният творец, защото това е творителят на вторичните сили, а целта на живота е познаване на първичния Бог, истинския Бог чрез тайно знание, което идва от самия Бог чрез откровение. Ето защо за тези, които вярват в твореца на небето и земята, Юда казва: Те не знаят какво ги очаква. Въобще не знаят по какъв път вървят, не знаят съдбата си. А за кръщението догодина ще говорим какво казва поп Богомил, друг голям капан: Договор с дявола. Не го казва случаен човек, не го казва ангел, а човек, който е бил вътре в тези среди, понеже много обичал душите и хората и говори такива неща. Но такива са богомилите, затова са забранени. Просто Бог чрез тях е искал да спаси България и душите. А те не изпъждат просто богомилите, а изпъждат Бога. Разбира се, как няма да дойде робството…

●

Юда скрито постигна своята древна същност. Както ви казах, той е стар търсач и странник от мистериите, странник от древни времена. Той знаеше, че Любовта е по-важна от знанията. Той знаеше, че знанията са завели много хора в тъмнината, празнотата. И той знаеше, че единствено Любовта води към Бога. И когато Бог даде откровение, вече се явява истинско знание, а не просто знание.

Юда дълбоко е осъзнал мистичната тайна на жертвата, а в своята жертва той видя и откри свещения замисъл на Бога. Той осъзна, че жертвата изисква целия ти живот за Истината. А това, което има осъзнато отношение към жертвата, е Любовта.

●

Според това евангелие изпъква и още една истина, а тя е, че самото творение на вселената и всичко, свързано с нея, се оказва вторично, второстепенно, защото Истината се намира в свещения род – боговете. Юда е знаел Истината за Барбело, след време ще говорим повече за тази дума, т.е. за Христос, която е била неведома в дълбочината си, неведома за другите ученици.

●

– Рави, защо живеят хората? Христос му казва: Хората живеят, защото са създали време. Времето е създадено от тези духове и желания, които са се отказали от обожествяване. Преди времето те са били в Отца, в митичното съществувание, но тогава те са били в единство със себе си и в единство с Отца.

●

Това предателство било за Юда освен това и голямо изпитание. Искало се от него хем изпълнение, хем голямо покорство. Това носело след себе си голямо страдание, но сам Бог вече му бил казал: Не знаеш ли колко е велик дарът на страданието? И Юда осъзнал, че голямото страдание те завръща в Бога. Ето защо богомилите са се подготвяли за кладата, те са я чакали: години наред подготовка, дисциплина на ума и на тялото, за да посрещне концентрираната среща с Бога и навлизане в Бога завинаги.

●

Юда е осъзнавал, че страданието те завръща в Бога.

●

Юда знаеше от своя опит в мистериите, че в голяма трудност човек израства, а когато на човека му е дадено спокойствие и благополучие, той погива. Но това погиване и разрушение е много трудно забележимо. Виждат го само посветени и те не допускат спокойствието и благополучието да ги заблудят. Те различават. Някои мислят, че то им е дадено от Бога и е дар, а това всъщност е отстраняване от Бога. Не говоря за всички, а говоря цялостно, с малко изключения на тези, които са посветени и избрани. Както ви казах за оня суфи, който имал замък, дворец, но е абсолютно непривързан; Бог му го е дал, но той не го чувства свой и т.н. И някои не са станали ученици на този суфи, защото бил много богат. Това означава, че те не търсят Мъдростта и Истината, а търсят нещо друго. И така и този суфи, и Бог отстраняват такива същества от себе си, тъй като времето е ценно, не може да губиш време да обясняваш на някой, който не е дошъл заради Истината.

●

И така чрез предателството, чрез тази голяма тайна и съкровена жертва Юда се пося в тайната на Бога. И така той се върна в своето древно начало, в своята най-древна и пречиста божественост – качеството на боговете. Натам водят големите мистерии, не малките, малките са подготовка. Учениците се занимават с малките мистерии, Юда влезе в големите мистерии.

●

Това предателство не е за учениците на Христос. Както казах, те са същества на малките мистерии, те се подготвят; за тях то не е благо. Но за Юда то е велико събитие, велико благо и благословение.

●

И още нещо: Юда беше една особена предопределеност от Бога и от скритите времена на Бога. Юда външно е бил привидният враг, но вътрешно е тайният приятел на Христос.

Юда не е спадал, както казах, към ангелските йерархии, а към архангелите и затова е осъзнал действието си и своята жертва. Вярно е, че трябвало известно време, не е искал; вярно е, че на моменти е искал да се откаже, тъй като прекалено много обичал Христос, своя древен Учител. Но след много разговори между него и Христос и между Бог и Юда, и когато Христос му казва: „Умолявам те“ – накрая Юда осъзнава замисъла.

●

Така нареченият предател, Юда е същество, надарено с истинско знание и затова призован да изиграе велика роля в замисъла на спасението, което идва от самия Бог. Това спасение е отстраняване на всичко земно и небесно, т.е. всичко двойствено, защото в царството на Барбело няма земя и небе.

●

Това предателство осъществява възкресението – най-великото събитие, което е другият замисъл на Бога, което е и най-висшата и най-благата вест – възкресението. Не страданието, страданието е част от това, но възкресението е по-висшата вест и благата вест.

●

И така, предателството на Юда, това е Бог в действие и ако хората не виждат, че навсякъде действа Бог, това е друг въпрос. Голгота, това е Бог в действие; възкресението – това е Бог в действие; кладите – това е Бог в действие, няма никаква инквизиция. Това е Бог в действие, защото Той прибира при Себе Си избраните.

●

И така, навсякъде действа само Бог. Бог ръководи всичко, защото Той движи всичко към Себе Си; кой по-бавно, кой по-бързо, но движи всичко към Себе Си според нивата на съзнание.

●

Бог е в действията, Бог е извършителят. Бог е и в предателството на Юда, и във възкресението на Христос. И освен това Той е над тези действия, Той ги превъзхожда. Нима Юда може да създава действие? Не само предателството, каквото и действие да е? Нима Юда може да бъде по-силен и по-мъдър от плана и замисъла на Бога? Но той може да бъде осъзнат служител, и то пак чрез Бога. Осъзнат, защото е избран. Ако не беше избран, нямаше да му бъде дадено осъзнаване; говорим за високо осъзнаване, пълно осъзнаване, а не донякъде.

●

И така, Бог е единственият Деятел, а Неговите служители са Негови идеи. Те са Негови инструменти, инструменти на Неговия замисъл. Само Той действа, а що се отнася до опасния и тежък товар на предателството, то този товар не е за всеки апостол и за всеки посветен, и въобще човешката мисъл не може да се бори с Божия промисъл. Защото това, което Бог иска, е винаги по-дълбоко и по-реално. В случая чрез предателството Бог изискваше от Юда една необикновено голяма вярност, както от Христос искаше необикновено послушание на Голгота – послушание до смърт, не донякъде. Който слуша донякъде, той остава в света.

●

Потаен е Бог и пътищата Му са потайни. Така е било и така ще бъде, но сега е дошло време все повече да ги разбираме.

●

Следващата лекция ще е на първи декември, ще говорим за Ал Халладж. Много неща не можах да ви кажа тази година, не само за богомилите, за друго дълбоко същество Мерлин, за Християн Розенкройц, за Аполоний Тиански, за Мелхиседек и т.н. Но догодина ще продължим.

●

Ал Халладж е познавал великата истина на Любовта. Той е казал: О, Аллах! Когато ме лишиш от същността ми, не ми я връщай после отново. – Това е жажда за велико разтваряне в Бога.

●

Когато Ал Халладж казва: „Аз съм Истината“, за което е и осъден, той е бил обвинен в самообожествяване. А това е просто задачата на всеки човек – да се самоодухотвори и самообожестви. Всеки трябва да се самообожестви в своята любов към Бога.

●

И така, Ал Халладж е, затова говорим за него, велико Божествено явление, защото не ангели, а самият Бог е проникнал в него. Той е съграден от могъщ устрем и от тайното участие на самия Бог в него, а затова е имало условия още от древността, имало е сключен завет между тях.

●

Попитали го: Що е пътят към Бога? Ал Халладж казва: Две крачки и си пристигнал: едната е прекрачване на този свят, другата е прекрачване на онзи свят. И ето, пристигнал си при Бога.

●

Попитали го: Що е истинското познание? Ал Халладж казва: Истинското познание се състои във видението на гибелта на всички неща, и то в пълния, в истинския смисъл. Тогава какво остава? Тогава остава само Всевишният.

●

Любов, която не може да те свлече в ада, не е истинска любов, не е силна. А щом те свлече в ада, твоята работа е да се извисиш. Това е вече твоята работа: тя знае как да те свлече, а твоята работа е да се извисиш.

●

Истинската Любов към Бога изисква от човека страдание и жертва на своето Аз, за да може да се махне и последната преграда между човека и Бога. Докато има Аз, Бог напълно не може да влезе.

●

Истинският човек се самоунищожава в любовта си към Бога чрез сливане, чрез разтваряне.

●

Величието на истинската любов кара пеперудата да влети в огъня. Тя не се задоволява от светлината на свещта, нито от топлината; на нея ѝ трябва вътрешната тайна, която е самият Бог, а не някаква си светлина и топлина. Истинската пеперуда се хвърля в огъня, и то в екстаз. Пеперудата търси своя таен живот след смъртта си в огъня и го намира.

●

В сърцето на Бога може да проникне само Любовта.

●

Истинската Любов те издига в Бога и ти ставаш дух в тялото.

●

И Иблис, и Христос служат на един и същи непогрешим Бог. Бог позволява на Сатана да ни изкушава, за да можем да преодолеем изкушенията и да стигнем до сърцевината на Бога и до истинско различаване на добро и грях.

●

Целта на човека е да стане много бдителен за злото в себе си и за своята свобода – как я ползва. Защото съдбата, това е лошо използваната свобода.

●

Сатана съществува в ръцете на самия Бог, за да се пречистят до дъно всички несъвършени същества и да стигнат до велико единство с Бога, и да кажат както Ал Халладж: АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Всъщност даже и суфите не разбрали, че самият Бог се произнася в него и казва: АЗ СЪМ ИСТИНАТА.

●

Ал Халладж казва: Наблюдавай своето зло и своето лицемерие и не мисли, че то е на Сатана. То си е твое.

●

Сатана е знаел, че от тази тъмнина нещо в него ще бъде разкъсано, но той е знаел и по-дълбокото: че от това бреме в бъдеще щяло да произлезе нещо, което надминава всяко слово. Това е жадуваната, изстраданата и очаквана нова и тайна близост с Бога. Значи всяко изключително същество прави всичко за по-голяма близост с Бога, в случая Сатана, и то в ново измерение, в измерението на Истината.

●

(Ще обясня. Когато Истината се е превърнала в Правилно поведение, Тя владеела Огъня. Това означава: Правилното поведение – това е овладян Огън. Любовта към Истината създава това Правилно поведение. Това дава порядък в съдбата, а по-нататък дава и състоянието Уща, както казах – Божественото Блаженство.)

●

Истината – това е Могъщият закон на Ахура Мазда, на Бога.

●

Всеки човек с правилен избор принадлежи на Бога – въпросът е да го направи цялостно.

●

Ом е обиталище на Божия Дух, но пълнотата на Ом изисква първична чистота. Не се съмнявайте, Бог работи вътре чрез Ом. Ом има мощен тил – това е Свещеният Огън, вътрешното могъщество на Любовта. Чистото Ом е вътрешно съединение с Бога. Чрез него човек става господар на тъмните сили. Чрез Ом Бог се вселява в човека и работи окултно вътре в него. Ако си в закона на единството, всички препятствия отпадат. Ом е действие на Свещения Огън – чисто Божествен процес и изисква Свещена почит. Ом е намагнетизиран с духовна енергия. Свещена почит означава Божествено съзнание. Действията на Свещения Огън са вътрешни – отвътре навън.

Чрез постоянството в Ом

Чрез постоянство в Ом Духът се вселява в човека и прави съзнанието му единно. Чрез постоянството в Ом Духът образува канал, откъдето влиза и покорява злото, ето защо постоянството е най-висша дейност. Където има постоянство, има единство с Бога. Ом в първичния си вид произвежда чисто етерни вълни, но тъй като човек е загубил чистотата, сега трябва да възстанови чрез чистотата загубеното могъщество. Ом се наслоява само чрез огнена воля. Постоянството в Ом утвърждава първичното единство. Постоянството е велико участие на Бога във вашата душа. Сричката Ом е по-важна от знанието на цялото човечество. Тя представя живата дейност на Словото. Постоянството означава да се отдадеш на Бога – това е великият закон на предаността. Постоянството е законът, който ще ви донесе всичко необходимо, но трябва да разберете постоянството като действащия Бог. Така изчезва съмнението и нетърпението.

●

Закон от Учителя: Постоянно мислене означава постоянно образуване. Това означава, което е образувано, да се сбъдне. Това, което е образувано отвътре – това ще стане. Първо да се постигне вътрешната победа над зло, съмнение, болест.

●

Чрез постоянството в Ом живият Бог се образува в човека. Постоянствай и никога не мисли за препятствията – те ще изчезнат като снега. Само това, което се насища с Огън, се сбъдва, защото то е в хармония с Бога. Той е, Който насища, Той е постоянството. Духът е, Който дава ключа на постоянството. Чрез Ом около любимото ви същество се прави щит срещу всички влияния на тъмните сили. Огненият кръг прегражда пътя на злото. Огненият кръг е изява на висшата воля, а това е законът на единството. Постоянството означава Духът да ти даде висшите условия.

●

Който има синтеза, може да утвърждава Ом в себе си, в по-висша степен, като оръжие на Духа. Елементарните духове не могат да станат носители на Ом – те трябва да се пречистват. Тези, които постигнат Ом – те се ръководят по вътрешен път от Бялото Братство.

●

Цялото равновесие във вселената се дължи на огненото начало. Ом има огнено господство. Постоянството доказва силата и дълбочината на Любовта. Ом е Слово – същност, Слово на Огъня. Нищо не поразява огнения кръг – това е царството на Свещения Огън. Една огнена сфера никога не може да бъде завладяна. Щом Бог живее в човека, той има огнения ключ. Огненият ключ е знак на реализацията. Вечната дума Ом е действителният, действащият Дух. Тя се съединява само с Първичното съзнание. Духът предвижда всичко чрез закона на постоянството.

●

Закон: Не пречете на висшия свят чрез невежеството си (нетърпението си). Постоянството е законът, който образува Божията сила – капката прави пробив. Постоянството е самата безусловност – закон на единството. Бог се образува в човека чрез закона на постоянството.

●

Вътрешните врагове са много по-опасни – завист, гняв, съмнение, нервност.

●

Постоянството е вътрешно оръжие на Свещения Огън.

●

Ом е етерна (всепроникваща) същност на Духа. Чистият може да влиза в Ом чрез свръхконцентрация. Чрез свръхконцентрацията човек се превръща в Дух, т.е. Началото. Чрез свръхогнена концентрация Духът постига себе си. Концентрацията е същност – тя е условие за развитие на силна воля и усъвършенстване. Духът е дал могъщество и живот на Ом и това е една Негова дълбока, мистична идея.

●

Свръхконцентрацята е влизане в огнения свят, тя е огнения ключ към единството.

Да придобие богоподобие

Трябва да знаеш, че истинната отреченост не е нищо друго, освен това, че Духът стои неподвижно сред всички вълнения на радост и печал, чест, безчестие и поругание, стои като могъща планина при лек ветрец. Тази неподвижна отреченост води човека към съвършено уподобяване на Бога. Защото това, че Бог е Бог, го има Той от Своята неподвижна отреченост. И от отречеността има Своята чистота, Своята простота и Своята неизменност. Затова, ако човек иска да се уподоби на Бога – доколкото творението е способно да придобие богоподобие – това трябва да се извърши чрез отречеността. Тя води човек в чистотата, от чистотата в простотата и от простотата в неизменността, а те пораждат подобието между Бога и човека. Но това подобие се осъществява в благодатта, защото благодатта възвисява човека над всичко временно и го очиства от всичко преходно. И следва да знаеш, че да си празен от тварите, означава да си изпълнен с Бога, а да си изпълнен с тварите, значи да си празен откъм Бога.

●

Духовете, които живеят в Шамбала, изграждат своята сила чрез принципа на Словото.

●

Ом – това велико и мълчаливо творение – става принцип, чрез който човек се връща обратно, т.е. към Началото. Първичният Дух Ом е Слово, Което движи духовната енергия към Началото, т.е. произхода. Духът се движи към себе си. Ом е ключ за съединение с Началото. Повтаряйте Ом – това е езикът на Духа, Той го разбира. Ако работиш с Ом, това означава да говориш с езика на Духа, т.е. с Първичния език.

●

Буквите в Ом са духовно свързани като Първични матрици – в Кабала те говорят за принципи или начала на огнената същност. Духът е влязъл в тези букви като огнено начало. Първичните букви имат Първичен произход. Символът на Първичната сила на тези букви се съхранява в тайната. Огненият кръг е, който означава безкрайните възможности. Чрез Ом ние се свързваме с Началото, от което сме произлезли. С постоянната медитация отново организираме Огъня в себе си. Същността на Ом се разбира чрез Първичното съзнание.

●

Буквите са излъчени от живота на Бога.

●

Когато човек пречисти словото си, Духът отново ще влезе в човека и ще го изпълни с Огъня си. Първичното Слово е живот, а вторичното е отпадъци и останки от живот.

●

Духът най-силно е концентриран в очите и ръцете. Да погледнеш правилно един човек, значи да го погледнеш с Любов.

●

Ом е излъчено начало и всеки трябва да го очисти в себе си. Това става по пътя на себепознанието, а то разкрива огнения произход.

●

Ом изисква оживотворяване от Духа – това означава осъзнаване. Когато човек придобие чистотата, тогава може да призовава Огъня да Му тълкува Първичното. Огънят говори с Огъня чрез Ом – Ом е символ на Първичното единство (между искрата и Огъня).

●

Когато вие произнасяте Ом в себе си, това е една тайна, т.е. Духът утвърждава себе си. И така след хиляди години упражнения в Ом, Ом се превръща в звучащ Огън, т.е. Ом разкрива същността си, огнената си същност. Връщането в Първичния дом става само с този Огън, защото чистата енергия се движи всепроникващо.

●

Когато човек пречисти словото си, Първичната субстанция се оглежда в собственото Си огледало, т.е. в Себе Си.

●

Съвършенството – това е чистото Слово, а чистото Слово отговаря на огнения принцип. Чрез тази чиста енергия Посветените в Шамбала имат власт да проникват във всички светове.

●

Безпределността е определена само за чистия Дух и нещо още повече – за искрата, т.е. искрата е есенцията на чистия Дух.

●

Който умее да слуша Първото същество, придобива живот, а който не умее да слуша, придобива знания, т.е. изгубва своята основа, и затова Третото същество – Христос – е казало: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Обаче егото, умът няма уши. Но той припомня.

●

Второто същество няма дълбочина. То не познава нещата в дълбочина, защото няма в себе си Любовта. Например на Голгота (макар че правилната дума е голголта – арамейска дума, но това е друга тема, когато трябва, ще я обясня) Второто същество мислеше, че е загасило светлината на Третото същество Христос. Но то не познава скритата дълбочина на Любовта, възкресяващата сила на Първото същество. Не му е дадено, понеже то си има свое мнение и свой път.

●

Първото същество осъществява себе си чрез тайната на човешкия Дух. Чрез тази тайна Първото същество трябва да извърви своя път и да се слее отново с абсолютната Бездна. Без тайната на човешкия Дух Първото същество не може да постигне своята тайна цел – завръщане в Абсолюта. Първото същество, както казах, и човешкият Дух са тясно свързани, както Христос като Дух и Бог като Дух са тясно свързани.

●

Тайната на човешкия Дух е мистична, защото в своята есенция човешкият Дух е искрата. Тази искра не съществува нито на външен план, нито на вътрешен духовен план. В книгата „Ако говоря“ Учителят казва: Има нещо по-дълбоко от живота, но не искам да говоря за него сега. Но все пак аз ще ви кажа някои неща. В дълбините на човешкия Дух има скрита пустота, която никога не се е изявявала навън – нито във външния свят, нито във вътрешни духовни светове. Тя е тайна, която е по-дълбока от божествеността, но тя ще остане в други измерения засега. Майстер Екхарт казва, че на тайнството искра Бог нищо не може да прибави и нищо не може да отнеме. Искрата е древна тайна на Бездната.

Искрата

(Трета идея за размишление)

Искрата-Сияние

Майстер Екхарт казва, че тайната на искрата-сияние е велика, предвечна, първична. За нея е недостатъчно даже единството с Бога. Тя е нещо повече от всяко изобилие. Тя е нещо повече от самата божественост.

●

Искрата, която я има, разбира се, във всеки човек, в своя най-вътрешен план е абсолютно пречистена от всичко земно и духовно; значи не само от земно, а и от всичко духовно. Тя се отказва и от стремеж, и от вдъхновение. Преди време ви казах, че амбициите са от ума, копнежът е от сърцето, стремежът е от душата, вдъхновението е от Духа. Тук става въпрос за душата и за Духа. Искрата се отказва дори и от стремеж, и от вдъхновение, защото тя знае откъде идва, тя знае мястото, което превъзхожда всичко.

●

Тази искра се е отказала и от всички твари, макар че поддържа живота им, тя е абсолютно непривързана. Тя поддържа живота на душата, тя поддържа ума и сърцето, тя поддържа и тайната на Духа. Но тя се е отказала от всичко. Тя желае единствено и жадува за тайната на Бездната. За нея не са достатъчни даже Отец, Син и Святия Дух. Искрата се стреми единствено и само към тази пречудна, безмълвна мистерия, наречена Бездната или Праосновата.

●

В тази правелика Бездна никога не е имало различеност, т.е. не е имало никога Отец, Син, Свят Дух, Луцифер, Богове и т.н. Нищо не е имало. За искрата Бездната е абсолютно необитаемо място, което означава абсолютно неопетнено. И това е именно най-древното място. Искрата намира своята абсолютна пълнота само в това необитаемо място. Тук, казва Майстер Екхарт, тя е повече у дома си, отколкото в себе си.

●

Тази Бездна е абсолютно безмълвие и абсолютна неподвижност и от тази неподвижност са получили движение всички неща – и Бог, и Боговете, и Луцифер, и световете, и мравките, и т.н.

●

Искрата е по-дълбока от всичко, което е получило движение. Тя е получила нещо от първичното движение, предала го е, но тя иска да се завърне обратно. От тази неподвижност са заченати всички разуми и всички животи.

●

Учителят казва: Искрата е най-вътрешната тайна на човешкия Дух и този Дух е сам по себе си неделим, но е трябвало да слезе в материята и да придобие едно качество, което сам той не притежава – деление. На древната искра са чужди и времето, и вечността, но тя е слязла и има да свърши нещо. Но нейният устрем всякога ще остане обърнат само навътре, погледът ѝ ще бъде насочен както погледа на сфинкса – изцяло към абсолютната Истина, към абсолютната Бездна, към т.нар. абсолютна родина. Тук въобще не става въпрос за рай, а за абсолютната родина.

●

Искрата е тайна, която е отвъд космичната мистика.

Диамантената Воля

Диамантената воля е искрата от собствения Огън на Бога. Ако волята в човек се пробуди, тя може да отстрани в един миг причините и последствията и кармата да изчезне. Учителят казва: В една минута грешникът може да стане праведен. – Това се отнася до вземането на абсолютно решение, т.е. огненото решение се взема от Духа.

●

След създаването на Творението първичната субстанция е останала скрита най-отгоре, както каймакът стои над млякото. Вътре в Себе Си Бог е оставил едно друго предвечно сияещо пространство и там в него влизат Синовете, избраните същества, след като Той им спуска лъч светлина от Себе Си и им дава откровение за Себе Си. В това предвечно пространство всичко се лее, като най-първична светлина, наречена още прасветлината на Бога. И според Василид това е сферата на плерома, т.е. Великата пълнота, или гностичното място, мястото на откровението.

●

От това предвечно място чрез еманация, т.е. излъчване, е възникнал първичният човек – Адам Кадмон, предвечният човек, т.е. същество преди вечността. Адам Кадмон е първото излияние на прасветлината. Той е изтекъл от т.нар. Ен-Соф, друго Име на Абсолюта, което означава още Безпределността, Безпределната пълнота.

●

Адам Кадмон е първична висша форма, чисто духовна форма, в която Божеството е изляло Себе Си. От тази субстанция на Адам Кадмон, Кабала казва, от неговите очи, уста, уши, ноздри е излизала голяма светлина, потоци от светлина. Това е било древното, духовното и безсмъртно тяло. То се е разпръсквало непрестанно като малки точки бяла светлина. По-късно, при грехопадението, човекът се отделя от тази прасветлина, от тази цялостна светлина, и тогава тази светлина се скрива от него, но в човека остава една скрита бяла точка, чрез която след време той ще се завърне в целостта си. Тази точка е Искрата.

●

По-късно били създадени много същества, казва Исаак Лурия, същества-чаши (така ги нарича той – чаши), върху които се е изливала тази прасветлина – серафими, херувими – най-различни видове чаши, и т.н. до човека. Но чашите, наречени хора, не издържали на тази прасветлина и се разбили на парчета, на множество. И това е наречено човечеството.

●

Разбира се, има и много същества, освен сефиротите – сферите, които приемат тази светлина и устояват на нея, включително и хора-чаши, които устояват на нея. След като хората-чаши не понесли тази прасветлина, което означава висшите светове, те слезли в сътворение. Така бил създаден външният, съществуващ космос, докато преди това той бил несъществуващ, т.е. неограничен. Но е трябвало да стане външен, съществуващ, ограничен, т.е. заключен.

●

Зохар обяснява тази агада (т.е. легенда, или предание) за създаването на сътворен и ограничен външен космос като действие на сефиротата Гебура – т.е. сферата на Строгия съд, строгите същества. И хората били разрушени и станали външни чаши, съдове, с тела, поради голямата строгост.

●

Великото състрадание не е могло да смекчи тази строгост, но въпреки това светът се крепи на хармонията между състраданието и строгостта. Исаак Лурия казва: Злото се явило, когато чашите-хора не са приели пълната светлина на Бога, за което впоследствие били изгонени и паднали в празнота, т.е. в нисшите слоеве на Бездната. В древността тези хора били наричани „драматичните частици светлина“, т.е. изгонените частици светлина.

●

Така хората-чаши са пропаднали във външния космос, за да могат да израснат отново. Сещам се, за малко се прекъсвам: попитали Учителя защо Бог не оправи света и хората. Учителят отговаря: Защото Бог е Любов! Ако не беше Любов, щеше да оправи света – Любов, сиреч Свобода, дадена на хората. Друг път ще се спра повече на този въпрос, ще ви го обясня, …за да могат да израснат отново и да се върнат в първичната светлина хората-чаши, и тогава те вече могат да изпълнят своето първично назначение.

●

Бог е породил съществата, за да породи Себе Си в тях. В съществата Бог иска да разгърне Себе Си и затова ги е родил, за развитие.

●

Доколкото човек се отрече от себе си и всички сътворени неща, дотолкова той бива пренесен в Единството и Блаженството в Искрата на Душата, която Искра никога не се е докосвала до времето и пространството.

●

Ако при трудни условия можеш да произнесеш „Истина“ с вътрешните сили на своята душа, ти се освобождаваш.

Един много важен закон

Лао Дзъ казва един много важен закон: За да бъдеш със себе си докрай, никога не трябва да изменяш на своята пълнота, но трябва напълно да опустошиш себе си, т.е. напълно да се пречистиш от всичко излишно в себе си.

●

Когато ученикът се усъвършенства постоянно, заедно с това той трябва да остава и в неразбирането, да не мисли, че всичко е разбрал. Пак напомням: Хем се усъвършенства постоянно и хем в него трябва да остава едно свободно място за неразбирането и за смирението, за да може Духът и душата да му помагат, а не умът да изкриви нещата. Това неразбиране е модификация на смирението, което отваря врата за душата и за Духа да влизат и да му помагат.Значи при искреното желание за ежедневния план на деня Духът постепенно ще навлиза в душата. Това е едно по-високо измерение. Душата постепенно ще навлиза в ума, сърцето и волята, а те ще навлязат в тялото и ще го изпълнят с това, което се нарича истинско здраве. Всичко ще се предаде надолу по телата, защото ще отпаднат всички неразумни желания и тогава човек си заслужава здравето.

●

Шестото правило е едно много ценно упражнение, много елементарно, нарича се с простичката дума релаксация. Ще обясня: Всеки ден трябва да се прави релаксация по няколко минути, два пъти на ден за предпочитане, постоянно. Примерно най-малко три-четири минути до десет, не повече от десет. И вторият път на деня същото – най-малко три-четири минути до десет.

Посвещението в седмото тяло

Посвещението в седмото тяло, това е крайната цел на Вселената, която е свързана с върховната жертва. Само тук може да се говори за истинска жертва. Ще обясня накратко, тъй като е много сложно и някой път ми е трудно с думи да обяснявам, но все пак може да се каже нещо. Значи на по-ниските полета, да кажем до четвъртия план, до менталния свят, където още няма истински ученик, там ученикът трябва да пожертва ума, сърцето и волята си чрез пречистване. Като ги пречисти напълно, той постепенно ги дава в ръцете на своята душа – душата започва да се явява в неговия живот. Значи ако те са напълно пречистени, тези три – умът, сърцето и волята, преди време говорихме, тримата свидетели – това е равностранен триъгълник, хармоничен, абсолютна хармония между ума, сърцето и волята, абсолютна чистота. Тогава вече човек ги пожертва и влиза в полето на своята душа. Но това не е още истинската жертва. В по-дълбоките планове душата също трябва да се пожертва, да се даде в ръцете на Духа.

●

И най-накрая в шестия и в седмия план, там работи все Духът, това е най-трудното, много рядко срещано явление през цялата окултна история, но срещано, ученикът трябва да се откаже даже и от своя Дух, за да се слее тотално с тайната на Източника на Живота, Абсолютното Същество, което не е Бог, Бог е произлязъл от Него. Защо? Бог е произлязъл, за да може хората да станат Божествени като идея, това е една идея; и като станат Божествени, да станат абсолютна чистота и да се върнат във Върховното Същество, което е Нищото. Това е един дълъг път, който човечеството трябва да извърви и задължителен път на учениците.

●

За богомилите смъртта на кладата е реална среща с Бога, защото в най-голямото изпитание оживява Духът. При тази среща Бог изгрява отвътре. Огън и Огън се сливат; човешкият Дух и Божият Дух се сливат. Това е процес на велико посвещение и придобиване на Меркаба – светлинното, новото тяло на човека, при което човек става напълно свободен вече от времето и от ограничените светове.

●

Има в архивите нещо писано за Василий, 1111 година. Когато тръгнал към кладата, за малко спрял. Някои от тълпата помислили, че се страхувал. Не, той се помолил Огънят да го приеме напълно и понеже хората отвън не могат да тълкуват, не знаят кои са достойни и как влизат. После той се изправя, придобива една увереност, която те преди това не са видели. Излъчва едно особено лице, тръгва смело и спокойно и не издава никакъв звук.

●

Учителят казва: „Най-лошото нещо в света е, когато хората искат да избегнат страданията“. Разбира се, те пак ще дойдат, но не винаги ще дадат на човека най-ценното, не винаги ще изработят в човека онзи велик Огън, защото хората не умеят да ги посрещат. Значи кладата е голямата награда. Той ги превръща в нови същества, същества на мир и любов.

●

Боян Магът и поп Богомил, те двамата са архангели, от архангелската йерархия), Боян казва: „Най-същественото в живота е чистото духовно търсене“, това е търсене, в което няма примеси: няма любов към жена, няма любов към семейство, няма привързаност, няма дълг към професии или каквото и да е – чисто духовно търсене, означава да търсиш Бога по един свещен начин, абсолютно непривързан.

●

Истината

(Втора идея за размишление)

Говорили сме преди, сега ще кажем нещо, след време пак ще говорим.

Не можеш да я срещнеш в знанията

Истината никога не можеш да я срещнеш в знанията, защото Истината не е слово. СРЕЩАТА НА ЧОВЕКА С ИСТИНАТА СТАВА В ДУХА

●

Друг важен момент: Може ли Сатана, когато си поиска, да ти направи зло? Отговорът е: Не! Ако той иска да ти направи зло, той ще те подготвя с внушения, с неразумни желания, ще те подмамва, ще те подвежда, ще те изкушава, ще те увлича. Защо е така? Защото е ограничен. Той има власт само когато има зряла карма.

●

Не си се молил достатъчно на Бога, за да можеш да се очистиш и да останат само истинските желания. А истинското желание е едно: Любов към Истината и Любов към Бога. А то е едно и също. Значи увлича, изкушава и т.н. Такъв е методът за познаване на доброто и злото.

●

Молитвата е методът за освобождение от това Дърво

●

В книгата съм писал: „Много молитви, слаби демони…“ Колкото повече молитви, по-слаби демони; при по-малко молитви, макар и животът ти дълги години да изглежда приятен, изведнъж демоните ще се окажат силни. Много молитви означава все по-малко зло, все по-слаби демони. Когато се молиш усърдно и когато вярваш, че Бог е до тебе, Той е до тебе, злото е ограничено. Развързваш ръцете на Бога, ръцете на ангелите, на невидимите помагачи да ти помагат

●

Злото е една илюзия без реалност. Ако приписваме реалност на злото, то започва да съществува чрез своята нереалност. Злото не може да бъде там, където пространството е свещено, т.е. където е пълно с Бога, с Любовта. Именно постоянната молитва съгражда това свещено пространство, затова хората обичат да ходят на свещени места, защото могат да получат нещо от това намагнетизирано, надарено пространство.

●

Някой ти внушава, може да е лекар, може да е отвътре внушение, някой натрапчив дух, че ще се разболееш. Примерно на мен ми се явява някакъв такъв натрапчив дух. В случая е много хубаво да бъдете упорити като магаре. Ще му кажеш десет пъти „Ще оздравея“. Можеш и сто, така да му кажеш, че да избяга. Ако ти внушава нещо друго, Учителят казва: „На всяка дума поставяйте антипод.

●

Удоволствията и емоциите създават най-силната връзка с паразитите, които ще имат бъдеща власт над човека. Целта на паразитите е хората да имат все по-големи емоции, все по-големи желания, все по-големи зависимости.

●

Който е преминал правилно през сексуалния живот, той е стигнал до Чистата Любов. Казвам това, защото има някои сухи въздържатели… Има много светци, които са фалшиви – без опит. Едно студено въздържание – но те не са познали Дълбините на Чистата Божия Любов. Защото не са надраснали: те са потиснали, те са избягали, защото са по-слаби от изкушенията. На сто светци, ако има трима, които наистина са победили и са преодолели, това е огромен успех. Който е преминал правилно през тази първа чакра, той след време наистина ще познае силата на Любовта – а другите ще имат въображаема сила.

Много мислене за Бога

(Значи, забележете кое е най-важното: много мислене за Бога – и Той почва да я дарява и да я образува в нас. Не мислене за Чистотата, не да се представяш за Чистота, даже не и толкова да постъпваш чисто – многото мислене за Бога! И когато Бог е на първо място, Той ще ти я даде и ще те обучи в нея. И тогава може да постъпиш някой път външно нечисто, а това да е по-чисто от сто души, които външно постъпват чисто – защото ти ще знаеш разликата и защо действаш така. Може да обидиш човек, който да го изпратиш във висока еволюция; а може да го хвалиш – и да го провалиш. Тогава ще имаш различаване – Чистотата има и скрита страна.)

●

Господи, изкорени страстта от мен.

Аурата

Любовта е твоята най-сигурна защита, а това е Самият Бог. Когато мразиш, твоята защитна стена се пропуква и става вход за отрицателните внушения на злото. Когато мразиш някого, неговата отрова влиза в твоята аура, а когато обичаш, в тебе влиза животът на Бога. При Любовта ти влизаш в единството. Тук нищо нечисто не може да влезе. Любовта – това е огнена сфера. Във висотата на Огъня злото не може да ви достигне – огнената аура е недостъпна за враговете, техните влияния изгарят. В борбата на вибрациите огнените вълни са безусловни. Вълните на Любовта – това са вълните на самия Бог. Трябва да вибрираш често в Огъня на Любовта, за да изградиш една могъща аура. Само висшият живот може да привлече Огъня, т.е. същността, или свръхенергията. Бог е свръхенергия и може да се привлече само от свръхенергия. Тя се ражда, когато изкушенията бъдат победени. Когато едно силно и нечисто желание влезе в една огнена аура, то се преобразява от вътрешната сила на Огъня. Значи Огънят е висша духовна сила, която веднага улавя злото и го трансформира – така злото не може да черпи сили. Това означава, че докато не влезем в контакт с Огъня, злото винаги ще черпи сили от нас, докато ни разруши. Огънят е абсолютната защита на ученика. Затова Учителят много говори за Любовта. Когато волята стане Огън, т.е. динамична, добрите условия идват отвътре (отгоре). Огънят е най-големият магнит, той привлича всичко за своите цели.

Първа степен – обръщане към Бога

(Идея за размишление)

Да се пречистиш, преведено на окултен език, това значи да си си поставил висша духовна цел.

●

За най-съкровеното знание, дори и вечен стремеж да има ученикът, няма да му стигне. Тук се разграничават три неща: Първо, най-нисшата степен, това са амбициите, второ – влизане в стремежа и трето – стремежът трябва да се превърне във жертва. Точно жертвата е влизане в най-съкровените тайни на живота. Значи от амбициите към стремежа, и от стремежа към жертвата. И всеки, който иска да върви по пътя към съкровеното знание, той трябва да пречисти своя ум и своето сърце, за да може в неговия живот да се включи волята – волята, която обхваща в себе си Словото или Сина, защото само Синът може да отиде при своя Отец и да бъде привлечен завинаги.

5.2 Втора степен – Покаяние – Откровението на Йоан – 20.05.1994 г.

Откровението на Йоан

(Лекция 12)

Окултната наука казва, че голямата грешка на човека е, че той смята злото като противоположност, която трябва да се премахне. Това е най-голямата грешка, която прави човека. Окултната наука казва, че злото трябва да се изучава и да се победи, но не да се премахне, защото злото е едно було, което човек трябва да надрасне, за да види Истината зад завесата. Тези, които са тръгнали да побеждават страстта и половия живот, те са се натъкнали на най-големи противоречия, защото половата енергия е чисто слънчева енергия и тя само трябва да се трансформира, да се пречисти и да се качи горе като Слънце – дори и в Сахасрара чакра, в най-висшата чакра. Не да се подтисне, не да се унищожава, не да си отшелник, а да трансформираш, както Учителят казва, не да бягаш от изкушенията, а да ги побеждаваш. Тази енергия трябва да се трансформира и тогава тя отваря дарбите, чакрите, силите на човека и чрез нея ученикът става Божествено същество. Чрез тази същата енергия, която може да ви унищожи, ако не се разберат нейните закони.

Повтаряйте тази дума

Висшата Душа и Духът се хранят с такива думи и често си ги повтарят; и когато често ги повтаряш, както и АХАМ БРАХМА АСМИ или АУМ – Учителя казва: Повтаряйте тази дума! Няма да я разберете: тя съдържа в себе си част от Безкрая, тя е част от Тайното Име на Бога, от Древността.

●

Повтаряйте я хиляди и милиони пъти; и когато някой път минете над 700 милиона, ще разберете за какво става въпрос.

●

Преди време ви бях казал, че когато Боговете са победили демоните, не са успели да ги победят със сила, победили са ги с АУМ – сливане с Бога: това е начинът на победата.

●

Сам Бог живее в тези Свещени думи. А думата АУМ е дадена от Него и тя е била Негово Древно Име – означава Висшата Тишина, Скритото Име, или Думата на Единството.

Откровението на втория Аваромон

Откровението на втория Аваромон:

Това е Мъдрост отвъд този и онзи свят, отвъд Духовния и Свещения свят, отвъд Божествения свят.

●

Първият Прастарец:

Някога, извън времената – там, в Сърцето на Безмълвието, Древният ми каза: Всички някога ще бъдат близо до Мен, но няма да Ме познават, защото ще съм близо до тях.

АУМРАА

ОГНЕНОТО
РЕШЕНИЕ

Квинтесенция по Словото
на Елеазар Хараш

Съставител: А.