Учителя – Непреклонният Устрем

ПЪТЯТ НА УСТРЕМА

Всякога напред!

…Щом е дошъл на Земята, човек трябва да живее и да върви напред.

(книга 18/стр. 312)

Вървете напред, животът е Подвиг, животът е Училище. (52/стр. 159)

Да върви напред, това е Вътрешният Копнеж на човешката Душа. (14/стр. 82)

Желая на всички да вървите напред без никакво отклонение наляво или надясно, да се върнете у дома си – в Отечеството на вашата Душа. (15/стр. 148)

Следователно Новият Път… се отличава със следното качество: във всяка Душа, която влезе в този Път, се заражда непреодолимо желание да върви напред. И тогава никоя сила не е в състояние да спре тази Душа от нейния Път. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклон. Каквото препятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Няма препятствие в света, което може да спре Душата в нейния стремеж да върви към Първоизточника на живота. Защо? Понеже стремежът е силен.

(32/стр. 294)

…Първичната Причина се схваща като вътрешен подтик на Душата да върви напред и все напред. Разколебае ли се човек само за момент и спре движението си, в него настъпва един Свещен, Божествен бунт и той чува в себе си Тих Глас, който му говори: „Няма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно, всичко си опитал. Сега ще вървиш в Красивия живот!“. (32/стр. 295)

Казвам: Не се плашете от препятствията в живота си! Вървете към Великата Цел… (32/стр. 294)

Вярвайте в Бога. Обичайте Бога и вървете напред. Един ден, сега или някога, Той ще ви се открие. (16/стр. 331)

…Една Душа ако пожелае да търси Бога, тя върви напред. Сега и ние сме дошли до това положение – всеки един от нас ще върви. Самото желание да намерим Бога, показва, че Божественото се е пробудило у нас… Оставете Божественото вътре във вас и то ще си намери Пътя. То е като птица – пусни я и не се бой! (60/стр. 322, 323)

Аз казвам: Ще идем да видиш Господа днес… Напред ще вървиш; като дойдеш до Него, твоята Душа ще се разцъфти като хубав Божествен цвят във всичките цветове, които Бог е вложил вътре. (20/стр. 38, 39)

Започнете Новия живот и вървете нап­ред с Бога. Който се свърже с Него, ще стане богат физически и духовно.

(46/стр. 84, 85)

…Човек трябва да бъде умен, да знае, че Божиите работи са Велики; да разбира Божиите Пътища, без да ги критикува. Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде. Тази е философията на живота. (27/стр. 14)

Бог… Ако искаш да ходиш по Неговия Път, да реализираш онова, което Той ти е начертал – понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него – онова, което Той ти е начертал, изработ го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва. Може да си беден – беднотията да не те спъва. Може да не си разположен или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи Път, който ти е даден, ти този Път ще го извървиш! (16/стр. 34, 35)

…Когато дойде болестта, човек трябва да бъде мобилизиран… Той, щом е мобилизиран, трябва да тури военни дрехи, трябва оръжие да има и др. И няма да чака неприятелят да бяга, но ще напада, ще стреля! Връщане назад няма! Трябва да минеш тези позиции; ако се върнеш назад, работата е изгубена. (16/стр. 489)

И ако сте смели, във вас има Вяра. Дойде някоя болест, кажи: „Ще оздравея!“. Тури пушката на рамо и ще стреляш. Какво нещо е болестта? Наранили са те някъде. Ще се превържеш и пак напред! Ще потече малко кръв и пак ще се превържеш, и пак напред. (16/стр. 489)

Вие сега против дявола искате да вървите… Трябва да се въоръжиш. Не се воюва постарому. Ти казваш: „Господ ще изпрати един Ангел“. Никакъв Ангел няма да изпрати Господ! Ангелът ще бъде вътре в тебе. И Ангелът ще ти каже: „Напред!“. Нараниш се – превържи се и пак Ангелът ще ти каже: „Напред!“. Ти казваш: „На десет места съм ранен“. Ангелът ще ти каже: „Напред!“. Ти казваш: „Изтече ми кръвта“. Ангелът пак ще ти каже: „Напред!“. (16/стр. 490)

Христос казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, е за добро“. Така трябва да мисли всеки човек и да върви напред. (11/стр. 280)

…Ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен Принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки и ако ти се откажеш да вървиш напред, втората, третата и всички халки не ще се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон.

(69/лек. 2: стр. 14, 15)

…Да знаете: назад Път няма – няма връщане. Този Път, по който вървим, е най-хубавият. (59/стр. 456)

Няма връщане вече, напред, брате, докато победим с Господа! (52/стр. 44)

…Вие вървите в този Път… Една стъпка назад може да ви провали. Поколебаете ли се, загубени сте. (32/стр. 44)

Да се връщаш назад, това е смърт; да вървиш напред, това е Живот.

(54/стр. 137)

И сега, ако вие вървите назад, смърт ви очаква. Напред – Живот има. Тъй е разрешен въпросът… Едно от двете ще решите! Напред! (70/лек. 16: стр. 33)

Пред вас се открива Велико бъдеще. Стремете се към него, без да се обезсърчавате. Не се оплаквайте от самарите, които носите. Всеки сам доброволно е поел своя самар. На всеки са дадени сили да го изнесе. Каже ли веднъж: „Ще нося товара си, ще вървя напред!“ – той трябва да изпълни обещанието си, да бъде верен на себе си. (11/стр. 392)

Минава през ума ви мисълта, че сте нещастни – турете тази мисъл зад гърба си и вървете напред. (38/стр. 218)

Една мисъл те безпокои. Как ще я премахнеш? Как ще се освободиш от безпокойството? Има начини за това. Какво прави пътникът, който минава среднощ през гората? Той пее и върви, дава си кураж. Даже и мечката ще от­стъпи пред неговото пеене. Ето защо, като те безпокои една мисъл, пей и върви напред. (42/стр. 119)

Като тръгнете в този Божествен Път, няма сила, която може да ви извади от него. Сега зависи как се подвизавате. Няма никаква външна причина, нито сила, която да ви отбие от Пътя. (63/стр. 9)

Истинският ученик не се сърди, не се отказва от желанието си да учи, не се обезверява. Той върви напред при всички условия, при всички мъчнотии и изпитания. (11/стр. 230)

Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред. Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но Вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да вземате участие в техния разговор. Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. …Ще си мълчиш: ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш Пътя си.

(68/стр. 186)

Ти, като ученик, като влезеш в едно общество и ако те обидят, трябва да дадеш вид в себе си, че не са те обидили. И най-лошите думи да ти кажат, да не подозираш, че са казали нещо лошо за тебе. Такъв трябва да бъде християнинът, такъв трябва да бъде ученикът на Новото Учение! …Забрави всичко и върви напред!

(62/стр. 265)

Ако разбира правилно Законите на Живота и на Природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими – например необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в Природата, човек не би могъл да се развива правилно… Следователно, при каквито и условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите; при това знайте, че благодарение на Закона на смените вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате – ще марширувате и ще вървите нап­ред. (55/стр. 151,152)

Вие… сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с Вяра, която носи живот.

(52/стр. 245)

И тъй, за да издържа на страдания, мъчнотии и изпитания в живота, човек трябва… да има присъствие на Духа, да не се страхува от нищо; страхът ще дойде, но човек трябва смело да върви нап­ред. (56/стр. 358)

Следователно ние трябва да имаме такова присъствие на Духа, че без страх да преминем през всичките мъчнотии. Казвате: „Знаете ли какви мъчнотии имам?“. Казвам: Каквито мъчнотии да имате, колкото и да се клатушкате на една или на друга страна, никой няма да ви съди, никой няма да ви намира пог­решки, само вървете напред. В продължителното пътуване все ще направите някакво отклонение, но това да не ви спира в Пътя. (47/стр. 196)

От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и доб­родетелите си. (1/стр. 61, 62)

Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби той всякога е запазвал своя вът­решен мир и разположение на Духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред. (2/стр. 52)

Като ученици, стремете се да вървите напред, да не се занимавате с дребнавости. (37/стр. 77)

Ученикът трябва да върви в Пътя си и да решава своите задачи… Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи Пътя си.

(11/стр. 49)

…Дойдете ли до човека, обичайте Истината в него, която е вложена от Бога. Че някой постъпил неправилно, че сгрешил, не се спирайте върху това. Спирайте се върху Доброто в него и вървете нап­ред. (37/стр. 69)

…Дето и да се обърне човек, навсякъде в живота си среща Божественото, което работи, подига всяко живо същес­тво. Като разглеждате нещата по този начин, вие ще имате ясна представа за тях и ще вървите напред, без да се спъвате. (37/стр. 217, 218)

Едно е важно за човека: като влиза в Новия живот, да използва енергиите на Божественото в този живот и да върви напред. (37/стр. 87)

Всяка Велика мисъл е Жива… Тя е един твой добър Приятел, тя е Светлина в живота ти, която ти казва: „Слушай думите ми и не бой се! Върви напред!“.

(68/стр. 215)

Движение, движение, напред, напред в Божественото Съзнание! (13/стр. 178)

Под думите „насила се взема Царството Божие“ се разбира, че само този, който се движи, той ще придобие Царството Божие. (23/стр. 76)

Когато вие вярвате и се спрете, то тя е вяра на тъмнината. Когато вярвате и се подвижите, тогава тази Вяра е Светлина… Вярата на тъмнината не се движи, не върви напред, а Вярата на Светлината е движение, тя е Животворната и която дава резултати. (23/стр. 138)

Щом се спре на едно място, без да се движи, човек умира… Философията на живота се заключава в това: не да се спреш и да умреш, но да се движиш и да живееш. (42/стр. 264)

Казваш: „Ще се спра да не правя зло“. Не, прави добро, без да спираш движението си. „Ще се спра в Пътя си, не искам да мразя.“ Не се спирай, но започни да обичаш. (42/стр. 264)

Имайте предвид, че ви предстои сериозна работа. Под думата сериозна работа подразбирам движение, че трябва да се върви, да не се стои на едно място.

(23/стр. 16)

Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на Великото Ръководство на Духа.

(11/стр. 175)

…Вашите приятели от Невидимия свят искат да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържите изпитите си, да бъдете носители на Божествените Идеи… Те ви казват: „Вървете напред и ние ще ви помагаме!“. (29/стр. 153)

И тъй, за да върви напред, човек трябва да бъде свързан с Абсолютната, с Ра­зумната среда. За тази цел той трябва да се държи за своята Основна Идея.

(39/стр. 142)

Помнете: Никой не може да се избави от изпитания и страдания; каквото и да правите, те ще ви следват. Закон е: Само смелите хора се поставят на изпитания, а не страхливите; само на способните ученици се дават мъчни задачи, а не на неспособните; само на силните хора се дава да носят товар, а не на слабите. Дръжте в ума си тези мисли и смело вървете напред. (15/стр. 104)

И сега на всички ви казвам: Вдигнете спирачките и вървете напред, та каквото ще да става с целия свят. Вземете пример от мене: поповете толкова говориха, аз спрях ли се? Вървя си. (24/стр. 112, 113)

Преди години тръгваме с един приятел от Варна за Бургас пеш. Приятелят ми взел велосипед със себе си и го кара бавно. По едно време заваля проливен дъжд. Стигаме до Камчията, но от дъж­да тя заляла едно разстояние от няколко километра. Приятелят ми носи вече велосипеда си на гръб. Как ще се върви по-нататък? За да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Ханджията ни казва: „Ето, от горе иде един колар, конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Досега никому добро не е правил“. „Ще се опитаме.“ Аз се приближавам към коларя и му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла. Ние можем да минем през реката, но велосипеда не можем да носим. Ако обичаш, тури велосипеда на колата си, а ние ще вървим пеш“. „На радо сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите на колата, аз ще ви прекарам лесно.“ …Ние бяхме решили на всяка цена да минем реката, не можехме да се върнем назад. Нито пък на чужда помощ разчитахме. Бяхме готови сами да носим велосипеда. Щом Невидимият свят видя нашата готовност сами да си помогнем, и колата дойде… Човек трябва да разчита на себе си. Ако дойде някоя кола, това вече е привилегия. Ако никаква кола не дойде, ще вървите напред. Можете да газите вода до колене, но връщане няма!

(28/стр. 64, 65)

Да се върне човек назад, подразбира да се върне по онзи път, който вече е изминал. Не, Истината не връща човека в същия път, по който е минал, защото той нищо няма да придобие. Истината връща човека пак на Земята, но вече с нови придобивки и го кара да върви напред.

(4/стр. 114, 115)

Тъй щото сега и аз искам да ви заведа при Истината, от която, като се върнете на Земята, да вървите съзнателно напред.

(4/стр. 115)

Тази Истина е насадена дълбоко в твоята Душа, нейния език ти науч, всяка нейна дума добре разбери и за нея всичко посвети; напред върви в живота без страх и ти ще имаш Свобода завсякога. (72/лек. 2: стр. 12)

Нови пътища има към Истината, Мъдростта и Любовта. Нови пътища има към Живота, Свободата и Знанието. Човек трябва да направи крачка напред и да потърси тия пътища. Ако на едно и също място тъпче, той нищо няма да постигне. (6/стр. 49)

Всяка секунда, всяка минута, всеки ден носи нещо Ново в себе си. Отворете сърцата и умовете си да приемете Новото, което иде от горе, от Слънцето, от Великия и Възвишен свят. Вие сте потопени в този свят. Бъдете будни да се ползвате от Благата, които той носи… Работете съзнателно, вървете напред…

(6/стр. 405)

Числото десет е закон на Съвършенство. Работете върху този закон и вървете напред. (11/стр. 150)

Дръж закона на развитието

Условията на всеки човек крият възможности за неговото развитие. Ако използва възможностите, които му са дадени, той върви напред и постига своята Цел. (41/стр. 92)

Вървете напред, този Път е пълен с неизчерпаеми Блага и Богатства. Развивайте Душата си, възпитавайте сърцето си и ума си и облагородявайте характера си, защото в Силата на Душата и ума е скрито Блаженството. (52/стр. 185)

Когато вървиш по естествения Път на своето развитие, ти придобиваш по-голяма Светлина; …Пътят ти е строго определен – вървиш напред без колебание. Щом си на Земята, можеш да се движиш напред и назад, обаче влезеш ли в Живота, ще вървиш само напред – там не се позволява никакво връщане. Ти си в положението на граната, пусната от оръдието – докато не постигнеш целта си, не можеш да се върнеш назад.

(57/стр. 266)

Нас искат да ни върнат към старите вярвания, но това не може да стане. Може ли човек да се върне към своите стари вярвания, които е имал в своите първи години на детинството си…? Това не е в реда на нещата, ние не можем да се върнем назад, а трябва да вървим нап­ред в своята еволюция. (23/стр. 66)

…Всеки човек ще се движи по свой определен Път, но непременно трябва да се движи. (56/стр. 41)

Кога напредва параходът? Когато изминава известен път. Следователно, когато човек върви напред, ние казваме, че той еволюира. Обаче, в който момент параходът престане да се движи, той не може да напредва. Същото се отнася и до човека: когато сърцето и умът на човека престанат да се развиват, и той спира своя Път. Колкото е важен изминатият път за парахода, толкова е от значение и Пътят, който човек изминава в живота си. (18/стр. 156)

Събуди се!

Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към Надеждата… Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.

(51/стр. 75)

Има нещо скрито в Дълбочината на Душата ви, което говори, което решава всичко. Има един Вътрешен Глас във вас, който ви казва: „Стани, събуди се…“.

(71/лек. 22: стр. 34)

Всяка сутрин, като ставаш от сън, Природата влага в тебе известно Благо във вид на Светли мисли, Добри чувства или някаква Добродетел. В това време ти мислиш за други неща, не обръщаш внимание на говора на Природата. …А Природата ти казва: „Стани, събуди се…“.

(57/стр. 118)

Когато човек се пробуди за своя Душевен живот, тогава иде Истинското Знание, Истинската мощ и гениалност.

(56/стр. 179)

Само онзи човек, който е пробуден, той е силен; а онзи, който спи, всякога е слаб. И слабият, който е буден, и силният, който е буден, всякога са силни.

(62/стр. 66)

Та казвам: Човешкият живот започва с пробуждането на съзнанието… Трябва да се пробуди съзнанието на човека, за да разбере какво нещо е животът.

(72/лек. 22: стр. 4, 5, 6)

…Всички ония хора, у които съзнанието е пробудено, те живеят и се движат в Бога. (72/лек. 22: стр. 15)

Будно съзнание се иска от всички. Молете се на Бога да пазите съзнанието си всякога будно; ако пък сте заспали, да се събудите навреме, да не пропуснете Добрите условия. (11/стр. 146)

…Бъдете будни, за да посрещнете Новия Ден, Новия Живот, който иде в света.

(15/стр. 220)

…Човек… Достатъчно е да се пробуди съзнанието му, за да разбере какви сили и възможности се крият в него. Който има пробудено съзнание, той е ученик на Новото Учение… (15/стр. 294)

Онези от вас, у които съзнанието се събудило, не се спирайте там, дето сте сега. Тъй както малката ябълчена семка, посадена в земята, постоянно расте и не се спира, така и човекът, в който се събудило Божественото, трябва постоянно да върви напред… (71/лек. 31: стр. 16, 17)

Събуд в себе си Божественото, мис-
­л за Божественото, за да те освободи от всички мъчнотии. Да събуди човек Божественото в себе си и като го събуди, то е всесилно в него. (25/стр. 106)

…За да може да се разбере Истината, човек трябва да е събуден и които се събудят, за тях е Възкресението. (53/стр. 327)

Стани!

Бог поучава хората, но никого не съди. И когато някой падне, Той му казва: „Стани, напред върви!“. На невежия казва: „Не се безпокой!“. На учения, на всички казва: „Станете и напред вървете!“. (16/стр. 417)

Това направи Христос с болния от 38 години. Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“. Отде дойде тази сила в болния? Тя се криеше в него. (46/стр. 279)

…Болния от 38 години… Трябваше да дойде Христос и да му каже: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“. От тоя час бол­ният станал и отишъл на работа.

(22/стр. 182)

Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани!“. Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума.

(71/лек. 20: стр. 9)

За пример ти си един грешник. Отчаял си се, обезсърчил си се, нещо отвътре ти казва, че от тебе човек няма да стане. Христос ти казва: „Стани!“.

(71/лек. 19: стр. 14)

„Братя Мои, Аз съм ваш Господ: Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отворил Пътя на Вечното Спасение да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего… Вие сте Ми близки на сърцето. Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще оцелеете духом.“ (52/стр. 30)

…В Името на този Бог на Любовта, Който е пратил Своя Син на Земята, за да спаси света, ви казвам: Да станат сърцата ви и умовете ви, че да следват Божията Любов! …И в Неговото Име да станете сега и да вървите напред!

(16/стр. 276)

Под думата Дух Божи се разбира Ра­зумното, Божественото Начало в човека, което го подтиква към Доброто и му дава сила да се справя с мъчнотиите и страданията. Когато човек изпадне в униние и скръб, Божественото в него му казва: „Стани и върви напред!“. (1/стр. 14)

Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете. „Вървете напред!“ – веднага бъдете готови за път. (11/стр. 391)

Когато някой от Великите духове дохожда при вас и ви казва: „Стани и тръгни!“, това показва, че работата е много важна, не търпи никакво отлагане. Следователно от всички се иска внимание и послушание – да се вслушвате в най-малките вътрешни подбуждения. (54/стр. 325)

„Стани, тръгни, направи навреме!“ – това е Законът на Природата. (67/стр. 80)

Мисълта е сила, която движи нещата… Скръбта е първият подтик, за да се появи мисълта. Скръбта е първото подбуждение към мисълта. Тя е майката, която казва: „Ставай!“. (43/стр. 243)

Болен си, казвам ти: „Стани и ходи“. Отговаряш: „Лесно се говори, но не мога да стана, не мога да ходя“. Трябва ли с количка да те возят? Не, ще станеш и ще ходиш. Ще паднеш, пак ще станеш и ще повтаряш думата „обичам“. (38/стр. 250)

Отивам при един болен приятел да го видя. Той ми казва: „Моята работа е свършена, но поне ми отвори път. Ръцете и краката ми не държат, няма да оздравея“. Аз се усмихвам и казвам: „Стани от леглото“. Той става. „Опитай се да ходиш.“ Той започва да ходи из стаята. Като направи това няколко дена наред, оздравя напълно. Пита го лекарят как оздравял. Той казва: „Не зная как оздравях, но каза ми се да стана и аз станах. Каза ми се да ходя и аз започнах да ходя. Каза ми се, че ще оздравея, и аз оздравях“.

(38/стр. 248)

…В причинния свят чрез Вярата бол­ният може да бъде излекуван моментално – ще му се каже: „Стани, ходи!“ и ще се свърши. (59/стр. 84)

Лекуваме се с лекарства – това не е лекуване. Това е упражнение. Лекуване е: Стани и ходи! (67/стр. 186)

Влезе ли в света или в човешката Душа, Божествената Майка не съди, но пос­тъпва строго, никого не извинява. Някой се извинява пред нея, че не може да направи това или онова. Можеш да го направиш. Стани, вземи одъра си и ходи! (46/стр. 279)

…Щом се изправи на краката си, човек изправя и съзнанието си и взима Права посока на движение. Ако не е в състояние да вземе това положение, той не може да постигне своите Идеали. Като влезе в живота, човек трябва да стъпи на краката си… (15/стр. 235)

„Стани! – казва Ангелът. – Излез от тоя затвор.“ Ще кажете: „Условията са такива, беднотия…“. Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер… Ти си роден да бъдеш Син Божи, ти си роден да бъдеш Човек Свободен… Стани! Обуй си краката с Добродетелта, Свободен бъди, мисли като Човек… (13/стр. 215)

Свободни сте! Вие само лежите в зат­вора. Станете! (13/стр. 224)

Опашете се с Истината, обуйте се в Добродетелта, облечете се в Любовта! Въпросът е решен и вие сте Свободни! …Първото нещо, което ви оставям сега, добре да го знаете, това е: Свободни сте! Аз отворих вратата на затвора, ставайте сега! И който не излезе – грях му на душата. (13/стр. 225)

Ако Любовта дойде в своята пълнота, вие готови ли сте да я приемете? И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява… Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца: Ставайте всички! Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю?“.

(45/стр. 279)

…Ще кажа: Всички на крака, ще идем да посрещнем Слънцето! Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане […] и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта“. (45/стр. 279)

Станете сега, иде това Слънце. Зазоряване е това… За всеки от вас, когато дойде този пръв Лъч, той трябва да стане и да благодари на Бога. Това е Вечният Ден… (72/лек. 23: стр. 30)

…Да кажеш: „С Любовта всичко мога да направя“. Ако си болен и произнесеш името на Любовта, ще станеш от леглото си и ще се почувстваш здрав; ако си умрял и ти пеят последното „Упокой, Господи“, произнеси името на Любовта и скочи от гроба. (1/стр. 119, 120)

Желая ви да станете, да оживеете и да възкръснете. (11/стр. 154)

Тръгни след Божия Зов

Спасението подразбира Ново нап­равление в живота на човека – да върви паралелно с Божия Дух, Който работи в него. Във всички тежки случаи на неговия живот Духът Божий тихо му нашепва: „Не се обезсърчавай, напред върви! Учи, люби, Истината обикни!“. Проговори ли ви този Глас, борбите, изпитанията непременно ще дойдат, но вие ще имате сила да ги понесете. (32/стр. 289)

За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе Тихия Глас на Бога в себе си, Който му казва: „Не бой се, върви напред! Ти не си сам в живота“. (2/стр. 124)

Когато чуеш Гласа на Бога, тръгни след Него и не мисли. Когато чуеш гласа на човешкото, не се отклонявай, следвай своя Път. (38/стр. 233)

Христос каза на Матея: „Ела след Мене!“. Матей стана и отиде след Христа… Когато Христос ви покани след Себе Си, вие не трябва да срещнете нито един човек на Пътя си, който да ви запита де отивате. Всички хора от миналото трябва да останат зад вас… Щом сте тръгнали в този Път, вървете напред! Връщане да няма! (19/стр. 162)

…Той е Христос – когато в този живот си се отчаял и кажеш: „Аз свърших“, Христос… ще ти пришепне: „Аз те обичам, с тебе ще споделя всичките мъчнотии в живота. Напред!“. Тогава ти казваш: „Има смисъл!“. (5/стр. 156)

Който обича, той не вижда погрешките. Бог в Своята Безпределна Любов не вижда погрешките на хората. Той вижда само добрите им страни и всякога ги подтиква напред и само напред.

(14/стр. 82)

Как постъпва Бог с престъпника? Като види, че някой греши или прави престъпления, Бог не го съди, но казва: „Стани, върви напред и повече не греши“. (6/стр. 30)

…Бог – Той винаги е тил в човешкия живот, никога не изпъква напред. Бог се скрива зад всички наши Идеи, красиви желания и стремежи и се изявява във вид на слаб подтик; спре ли човек движението си, Той пак го импулсира да върви напред, да реализира своята Идея.

(56/стр. 59)

Върви крачка по крачка напред

Всеки един импулс, това е един тласък за човека. Следователно това, което става с вашето сърце, така и Божественият импулс действа върху вас. В този импулс вие вървите крачка по крачка. Този е Пътят на онова, Великото и Мощното. (8/стр. 433)

Някои слушат какво говоря, но не ме разбират и казват: „Не вижда ли Учителя доброто, което носим в себе си?“. Това не е важно за мен; доброто във вас е вашето минало, вие сте го изработили вече. Важно е днес да вървите стъпка по стъпка след мен, да увеличите капитала на сегашния си живот. (7/стр. 223)

…Онзи, който, като излезе на улицата, каже: „Аз ще направя туй, онуй“, нищо няма да направи. Не, спри се и кажи: „Туй, което Учителя ми даде, аз ще го науча; за друг път не зная, но днес тази малка крачка ще я направя“. (10/стр. 288)

Следователно, като ученици, гледайте да научите урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия Път. (11/стр. 292)

И тъй, за да върви напред, човек трябва да бъде свързан с Абсолютната, с Ра­зумната среда. За тази цел той трябва да се държи за своята Основна Идея. За да достигне до своята Основна Идея, човек трябва да върви в Пътя постепенно, да минава от стъпало на стъпало. Прескочи ли едно стъпало, пред него се отваря пропаст. Щом се намери пред пропаст, човек непременно трябва да се върне назад. Природата не позволява никакви прескачания. Всяко прескачане представлява празно пространство. Разумната Природа не търпи празни пространства… В каквото положение и да се намира, как­вато работа и да върши, човек трябва да спазва закона на последователността. При това положение само човек може правилно да се развива. (9/стр. 318)

Човек живее в светове, които са крайно взискателни: дойде ли до света на Мъдростта, от човека се изисква голяма точност, последователност и Разумност.

(56/стр. 126)

Приложете и вие своите знания, за да растете, да се развивате правилно; това не се постига изведнъж – човек ще пъпли, ще се движи стъпка по стъпка, докато дойде до Върха, към който се стреми, и това значи да бъдеш герой. (56/стр. 11)

Човек не може изведнъж да стане светия, но постепенно ще върви от стъпало на стъпало, докато стигне Върха. Това е последователен процес на развитие, на приготовление, докато се дойде до положителните, истински разбирания на живота. (12/лек. 6: стр. 19)

Обикновен човек е този, който събира готовите плодове в градината. Талантлив е този, който оре и копае земята. Гениален е този, който владее законите на въздуха и на водата. Светията владее законите на светлината и на топлината… Като е дошъл на Земята, рано или късно човек ще мине през четирите категории. Той ще започне от категорията на обикновените хора и постепенно ще върви напред. (6/стр. 325)

Никога не спирай

Важно е да вървите напред с постоянство без никакво спиране. (11/стр. 147)

Дойдат ли страдания и мъчнотии в живота ви, вие се плашите, обезсърчавате се. Плашете се, но без да се спирате в Пътя си… (56/стр. 181)

Вземете пример от войника, който отива на бойното поле. Командирът му е дал заповед да изпълни една задача и той непременно трябва да я реши. Че вятър духал вън, че дъжд валял, че голям студ имало, той върви напред към целта, пред нищо не спира. Той не може да се поддава на настроения, нито на разположения. (37/стр. 59)

Ученикът трябва да бъде като войник, който отива на бойното поле. Той забравя майка си и баща си, братята и сестрите си и върви напред. Един дълг изпълнява сърцето и умът му: да пази отечеството си… Че падали ранени на пътя, той не се спира, върви напред. След него идат санитари, които ще приберат ранените. (11/стр. 320)

Днес часът, минутата, секундата е скъпа. Бърз е процесът на развитието на човешката Душа. Ние сме в месец май, когато всичко бързо расте. Който не бърза, той е в периода на зимата и може да отлага нещата. За него има още време, но за нас няма. Ние сме бързи, не можем да спираме, да отлагаме, да губим време.

(37/стр. 46)

Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека… Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо…“. (11/стр. 301)

Някой греши там – не се занимавай с неговите грехове; ти си върви по Пътя, не е твоя работа; ако ти се спираш, ти пречиш на своята еволюция. (45/стр. 180)

Вървете всички напред, не се спирайте и никого не критикувайте. Да учите, да работите, да помагате на ближните си, да се радвате и веселите в Името на Бога, това е поезията на живота. (46/стр. 412)

Не поглеждай назад

За човека е важно да има Висок Идеал в живота си, който никога да не се мени. Като следва Идеала си, човек трябва да върви напред, да не се връща към своето минало… Забравете миналото и вървете напред. (2/стр. 82)

Не се спирайте върху това, което сте преживели. Вървете напред и размишлявайте. Създайте си нова философия.

(41/стр. 106)

Едно от качествата на Любовта е, че тя дава подтик на човека да върви нап­ред. Искате ли да следвате нейния път, вървете с нея – никога не оставайте зад гърба . Който върви пред Любовта, и мъртъв да падне, пак ще оживее и възкръсне. Остане ли зад нея, никога няма да я стигне. Като знаете това, никога не се обръщайте назад в миналото да плачете за своите грехове… (2/стр. 160)

На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките, починаха“. Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане… Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! (60/стр. 292)

…Върне ли се назад в съзнанието си, човек влиза в миналия си живот…; върви ли напред, той отива към своето Светло бъдеще и се свързва с Ангелите, чиито мисли и желания иска да реализира.

(18/стр. 294, 295)

Не се отклонявай

Пътя, в който Бог те е поставил, няма да го напускаш! Всеки от вас ще си върви по своя Път и няма да се клатушка нито наляво, нито надясно. …От Пътя, в който Бог ви е поставил, няма да се отклонявате. (59/стр. 352)

Този, който върви по Пътя, трябва да върви със Светлина – ни вляво, ни вдяс­но; той трябва да върви напред.

(69/лек. 34: стр. 14)

Ще учиш, ще прилагаш и ще вървиш напред без никакво отклоняване.

(11/стр. 230)

Вие вървете по Пътя неотклончиво и ще придобиете това, което търсите.

(52/стр. 252)

Щастливият върви напред, вглъбен в мисълта си, и от нищо не се съблазнява. Ако види богата, голяма къща, оставя я назад. Ако види красива мома, оставя я назад. Ако срещне учен или знаменит музикант, и него туря зад гърба си. Всичко чуждо той туря зад гърба си, не товари своята мисъл с материал. Една философия – и нея следва. (38/стр. 214)

Значи, на вас се каза да вървите, без да гледате другите. (53/стр. 37)

…Човек трябва да е готов да се откаже от старите обичаи, да престане да се занимава с хората. Ако вие се интересувате от това какво прави този, какво прави онзи, ще можете ли да преминете Ниагарския водопад само по едно въже и с една върлина в ръка? Искате ли по този начин да преминете водопада, вие трябва да се концентрирате, да забравите ръкопляскането, да не виждате кой как ви гледа или какво говорят за вас. Вие трябва да вървите напред, защото от концентрирането на вашата мисъл ще зависи благополучното преминаване на водопада. Ако гледате на всички страни и се интересувате от хората, вие ще паднете долу, отдето никой не може да ви избави. (47/стр. 195)

…Колко е лош един човек… Това е все едно да минаваш край Пътя и да гледаш една бомба. Не я човъркай да виждаш каква е, не се интересувай. Никаква философия няма там. Погледни я и си върви по Пътя. (38/стр. 434)

Не давай внимание
на думите на хората

Когато следваш Божественото, не давай ухо на човешките думи. Каквото и да ти говорят хората, смело върви напред. Това е благо и за тебе, и за тях.

(38/стр. 233)

Ама някой казал някоя обидна или неразбрана за вас дума – не се смущавайте, не мислете, че това е противоречие. Вървете напред и всичко ще си
изясните. (37/стр. 133)

Каквото и да се говори против нас, както и да ни критикуват, ние ще търпим и ще вървим в своя Път. (11/стр. 381)

…Докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите… За пример някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на Окултната Школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе?“. Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. (3/стр. 17, 18)

Аз да ви представя един Път…, по който човек се движи. Един господин отляво върви, че ви ругае на общо основание. …Всичките епитети, които може да се намерят в света, ви казва. Другият от дясната страна казва всичките хубави работи, които може да се кажат за вас. И той върви с вас. Питам: Вие, които сте толкоз учени, какво трябва да направите с тия двамата души? Вие не разполагате с много време, имате много важна работа. А речете една минута да се спрете и разправяте, отиде работата. Ако на онзи, който те хвали, се спреш да му благодариш, ако на другия кажеш: „Не [м]е безпокой, чуваш ли?“, ти ще развалиш работата… Отивате да добиете едно нас­ледство от сто милиона марки – толкоз точно трябва да пристигнете навреме, нито секунда да не закъснеете. Сто милиона ще получите, нямате пет пари в джоба си. Какво трябва да правите? …Ученикът трябва да бъде глух и за обидите, и за похвалите. (38/стр. 287)

Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива… Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, […] аз ще си вървя в Пътя, ще си отивам по работа“. Това е Божественото у човека. (29/стр. 337)

Бъди непреклонен
в своя Път!

Ученикът, който и да е той, в каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост ли да е, или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството в Окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. …Щом влезете в този Път, ще започнете да мислите дали този е Пътят, или не е… Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате без спане може ли. Може, разбира се. Без спане означава съзнанието ви да е будно.

(60/стр. 287, 288)

Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този Път, у него се заражда желание, къде кого види и срещне от своите другари ученици, да ги пита какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по Пътя, не ме смущавай!“. (60/стр. 288)

Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат“. В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на Път. Здрав трябва да бъдеш. (60/стр. 288)

Имате някакъв недъг – в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! (60/стр. 288, 289)

Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“. Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите… А вие ще се спирате на Пътя да се чистите: тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане неизходен. Право към целта – нищо повече! (60/стр. 289)

…Вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа: ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение – първо си уреди живота, още не му е времето; почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре… А следващата година никога няма да настъпи. После ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя: ще вървиш, ако не искаш да се спъваш! (60/стр. 289, 290)

Например някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия дали е в Пътя, или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха вкъщи, да се върна да ги поканя“. Не се връщай назад!

(60/стр. 290)

Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете. (60/стр. 290)

Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко“. На Пътя никому не се помага! …Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя. (60/стр. 292)

…Когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“. „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! (60/стр. 292, 293)

Ще ти кажат: „Ти не си учтив“. Нап­ред! „У тебе човещина няма ли?“ Напред! „Защо не ни разправиш нещо?“ Напред! „Какво мислиш?“ Напред! „Ама и ние ще тръгнем!“ Напред! Не се спирай – нищо повече! (60/стр. 293)

Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем“. Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват… Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.

(60/стр. 293)

Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма“. При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя“. (60/стр. 295)

…Когато предадох първия урок на софиянци – да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте; от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си“. Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятнос­ти. (60/стр. 295)

Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя, в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. (60/стр. 295)

Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“. Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират.

(60/стр. 295, 296)

Учителят… не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“.

(60/стр. 296)

По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въп­росът защо е дошъл. Дошъл е: ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред. (60/стр. 298)

Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите.

(60/стр. 298)

Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. (60/стр. 299)

Не се спирайте да… разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя – право към целта!

(60/стр. 300)

ПЪТЯТ НА ДЕРЗАНИЕТО

Запали себе си

Любовта е Сила, която разширява човека, дава му подтик… Онзи човек, на когото сърцето се запали, той учи, той работи. (71/лек. 33: стр. 9)

И тъй, ще отворите Душата си, ще се молите и лицата ви ще станат малко по-красиви, ще светнете, ще се запалите… (62/стр. 125)

Аз желая в Школата, в която влизате, да се яви у вас желание, импулс да учите; у вас да гори онзи Свещен Огън за Знание, онзи Свещен Огън за Мъдростта, за Истината, за Любовта. Този Огън така да се разгори, че да няма в този Огън нищо друго, което да взима надмощие…

(45/стр. 151)

Съхранявайте Божествения Пламък във вас като най-ценното за човешкия Дух. В този Пламък израстват всички добри мисли и чувства. В него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката Душа добива Възвишеното, Благородното, Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви. (49/стр. 10, 11)

В първоначалния език виното означава енергия, Огън, както и думата Серафим значи Огън. И тъй, да пием вино, значи да бъдем така огнени както Серафимите. Да, Любовта следва да бъде така огнена! (53/стр. 369)

Някои ме питат: „Как трябва да любим?“. На това не мога да ви науча. Ами че Любов има във вас, стоплете я – тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде. (53/стр. 376)

Трябва да имате едно състояние, в което Господ трябва да дойде да живее! Трябва да живее Господ във вас! …Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ; той нищо не говори, но запалената свещ говори. (73/стр. 17)

Бъдете онази запалена свещ, …която гори и издава онази мека Светлина, която носи Живот и Възкресение на всички хора. Всеки от вас може да бъде една такава запалена свещ. (71/лек. 29: стр. 31)

И вие запалете вашите свещи! И тогава художник ли си, на тази свещ, на това слънце рисувай! …Поет ли си, на тази свещ пиши! Проповедник ли си, на тази свещ проповядвай! Земеделец ли си, най-първо запали свещта и тогава иди да ореш. Отиваш ли, когато това слънце не е изгряло, нищо няма да излезе. Аз говоря за вътрешната свещ, а не за външното Слънце. Запалването на тази свещ представлява един вътрешен процес у нас. (72/лек. 34: стр. 23, 24)

И тъй, работете само при тази Светлина, която Бог е вложил във вас.

(72/лек. 34: стр. 24)

…Вътрешната Светлина е повече, отколкото външната светлина. Казва Христос: „Вие сте Светлина“.

(72/лек. 34: стр. 24)

Бъди насърчен

Докато си в Истинския Живот, ти си въодушевен и насърчен. (31/стр. 567)

Лесно е човек да се обезсърчи, но изкуство е сам да се насърчи.

(56/стр. 337)

…При каквито условия и да застанете, не трябва да се обезсърчавате, а да си кажете: „Аз ще живея за Бога!“.

(71/лек. 28: стр. 25)

Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност. Работа се изисква. Някои ще кажете: „То е само за насърчение“. Какво нещо е насърчаването? Каква е разликата между насърчение и обезсърчение? Насърчен – на сърце и обезсърчен – без сърце… Щом се обезсърчаваш, /страхлив човек си/; щом се насърчаваш, /смел/ човек си.

(30/стр. 501, 502)

И искам във вас да се влее Сила и Живот, да затупти във вас човешкото сърце…

(53/стр. 389)

Как може човек да се насърчи? …Истинското насърчаване иде от Бога. И в началото на живота, и в края човек намира насърчение само при Бога. (32/стр. 78)

Какво по-хубаво от това да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем…?

(71/лек. 7: стр. 24)

Знаете ли какво нещо е, човек като се обърне към Бога? Леко ти е, приятно ти е… Усещаш в себе си нещо хубаво, Възвишено, Благородно; един порив имаш и след време ти ще израснеш както едно мощно дърво. (70/лек. 16: стр. 38)

Мирът може да се добие само като се образуват прями връзки между Бога и нас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, както никоя друга сила в света не е в състояние да ви даде. (67/стр. 159)

Казвам: Божественото е онова, което дава нещо на човека. Божественото е, което придава нещо: то дава радост, веселие, светли мисли, светли желания, насърчение – всичко носи в себе си.

(33/стр. 229)

И тъй, в тази Окултна Школа най-първо вие трябва да имате стремеж, импулс, за да дадете възможност на Божественото да се прояви във вас. (69/лек. 5: стр. 17)

Дойде ли Божествената Светлина в Душата ти, веднага се въодушевляваш, животът има смисъл за тебе, имаш подтик, насърчен си… (63/стр. 75)

За да прекара деня добре, човек не трябва да се страхува; иска ли да постигне нещо, той трябва да бъде смел, да прави усилия в това направление – като вложи повече Вяра, Надежда и Разумност, той ще се справи… (56/стр. 85)

…Надеждата ни дава сила и живот, тя ни крепи да вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите си желания. Без Надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа. …А с Надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си. (34/стр. 85)

Имайте Вяра непоколебима – Вяра, Вяра, Вяра и Вяра. Няма друго средство. Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и Душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. (53/стр. 248)

На младия не е позволено да се обезверява – щом се намери пред някаква мъчнотия, младият трябва да си каже: „Ще работя, ще правя усилия, докато разреша задачата си; никакви мъчнотии няма да ме спрат в Пътя ми, ще имам Доблест да се справя с всичко“. (56/стр. 16)

Много препятствия ще срещнете на Пътя си, но вървете напред. Във вас ще се яви ревност, съмнение, подозрение, но и това да не ви обезсърчава. Вървете напред, докато придобиете Любовта.

(17/стр. 265)

…Сегашните прости хора ще станат за в бъдеще гениални хора. Това може да се докаже с факти. Същото нещо виждаме и в самата Природа, затова не се обезсърчавайте, вървете напред! (29/стр. 379)

Човек сам трябва да се насърчава. Още със ставането си от сън кажете си: „Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя“… Това е един от методите на самовъзпитанието. (40/стр. 118)

Бъди вдъхновен

Дойдете ли до Закона на Вдъхновението, там започва Истинският Живот, чрез който може да се създаде вашият характер. Почне ли човек да работи със Закона на Вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на Хармонията. (29/стр. 334, 335)

Всички хора търсят Вдъхновението, но не знаят откъде идва то. Да се вдъхнови човек, означава да намери основния тон на Живота. Къде ще го намери? Нав­сякъде: когато слушате музика, пеене или някоя беседа или проповед, трябва да намерите основния тон на Живота… Ако не знаете откъде извира този тон, не можете да разберете Живота.

(55/стр. 359)

Следователно, който иска да се прояви, той трябва да се свърже с Първата Причина на нещата, от която излиза Вдъхновението, от която бликат Живите сили, които протичат през целия Космос. Щом тия енергии започнат да се вливат в човека, той може вече да пише, да свири, да рисува. (37/стр. 14)

Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувства и действа чрез нас. Това наричаме ние Вдъхновение. Значи, човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия. (68/стр. 396)

Вдъхновението е Божествен Закон. То изразява Божествения Живот… Никой не може да въздейства на Вдъхновението – то е постоянно и винаги расте.

(29/стр. 334)

Ще ви запитам с какво качество се отличава истинският ученик. Истинският ученик е вдъхновен! Затуй той се благославя. Вдъхновението е необходимо за него тъй, както Светлината, както Живота и както Любовта. (29/стр. 98)

Ученикът трябва да излезе от област­та на настроенията и да влезе в областта на положителните мисли, които носят Вдъхновение… Хората на Новото Учение не трябва да бъдат екзалтирани, но трябва да се вдъхновяват. (43/стр. 64)

Ученикът във Великия Път на Светлината се вдъхновява от нещо по-възвишено, отколкото човек може да мисли.

(49/стр. 21)

Ще ви дам едно правило: всяка сут­рин, като станете, чрез размишление и молитва елате в едно красиво Божествено състояние на Вдъхновение и Подем, изпълнете се с Любов, Вяра и Надежда; ще получите Благословение и така обогатени почнете работа. (44/стр. 156)

…Искам у всинца ви да се яви Вдъхновение. Без Вдъхновение никой не може да работи. Всеки ученик, като влезе в какъв и да е клас, трябва да има Вдъхновение. Нищо друго не трябва да го занимава. (29/стр. 97)

Пред вас седи едно бурно море, което трябва да преминете; пред вас седи един живот, който е пълен с мъчнотии. И за да можете да победите и превъзмогнете всички тия мъчнотии, трябва ви Вдъхновение. (29/стр. 99)

Който работи с Вдъхновение, безкористно, той има Дух и Сила да победи всички мъчнотии, да се справи с трудностите на живота. Така завършена работата, тя е дело на Вечността. (36/стр. 64)

Вдъхновение имаш ли, там е Силата на ученика… Имаш ли Вдъхновение, всичко се разтваря пред теб. (29/стр. 97)

В Природата съществува този Закон. Виж например как затвореното зърно пробива яката земя – Вдъхновение има в него! …Всички сили в него са съсредоточени към една и съща цел – да покълне, затова и почвата се разтваря. И поглед­неш – не се минава много време и туй семенце пробило земята. Ако в него нямаше Вдъхновение, то щеше да се изгуби в почвата, щеше да изгние. И когато ученикът има Вдъхновение, дето и да го заровите вие, той пак ще излезе отгоре, ще покълне. (29/стр. 97)

Сега първото нещо: за десет дена наред, като ставате сутрин от леглото си, ще кажете: „Вдъхновение!“. (Три пъти.) На обед преди ядене пак ще произнесете думата три пъти и тогава ще ядете. И вечерно време, като си лягате, пак ще я произнесете три пъти. Всичко девет пъти на ден. И тъй, ще произнасяте думата Вдъхновение десет дни наред по девет пъти. Ще си направите едно малко тефтерче и в него ще си отбелязвате опита. От този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което спечелите, е толкова ценно, че с милиони не можете да го купите. (29/стр. 97)

Когато произнасяте думата Вдъхновение… Трябва да почувствате, че във вас се влива Сила… Всички ще правите това упражнение. Като станете сутрин, тъй ще го направите, че атмосферата да се разтърси… (29/стр. 98)

Думата Вдъхновение е силна по своите вибрации… Тази дума ще внесе нещо ново във вас, и то тъкмо туй, което искате. (29/стр. 99)

И тъй, щом дойдете до някоя мъчнотия, ще се спрете малко и ще изговорите думата Вдъхновение. И като вдъхновиш мъчнотията, тя казва: „Аз отстъпвам пред Вдъхновението“. Тогава тя отваря Пътя ти и ти минаваш напред. Дойде някоя друга преграда – ти пак произнасяш в ума си тази дума и преградата казва: „Пред Вдъхновението и аз отстъпвам“. И ти пак минаваш напред. (29/стр. 99)

Няма ли Вдъхновение, всички мъчнотии, всички прегради казват: „Ние не признаваме хора без Вдъхновение“. Те не ви пущат да минавате и вие… седите и плачете. Някои питат: „Кои са тези хора там?“. Отговарят: „Тези са плачущите хора, които нямат Вдъхновение“. Защо седят там? Да се научат да придобиват Вдъхновение. Щом се вдъхновят, и те ще тръгнат напред. (29/стр. 99)

И надявам се вие да гледате по-надалеч в бъдещето и да се въодушевявате малко по-другояче от обикновено. Пот­ребно е Въодушевление на Духа.

(52/стр. 190)

Някой се въодушевява за един момент, но скоро това чувство го напуска. Постоянното Въодушевление е Божествено състояние. (44/стр. 451)

…Всякога трябва да имате Въодушев­ление. Не се водете по настроения. Нас­троението е един особен свят, свят на илюзии. (70/лек. 29: стр. 11)

На Вътрешното Въодушевление трябва да обръщаш внимание. То е дълбоко и никой не може да ти го вземе. (63/стр. 75)

Да имаш онази Велика Любов, която въодушевява – и не само да те въодушевява, но да ти бъде и постоянен стимул…

(59/стр. 19)

Аз искам да си създадете една Идея за Бога. Бог и Любов е едно… Там, където има Любов – там има Въодушевление.

(67/стр. 15)

И Велика е тая мисъл, когато человек чувства Присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят. (52/стр. 211)

Дерзай!

Природата е вложила във всеки човек известни дарби, които той трябва да развива; ако днес не е гениален, някога ще стане такъв, но работа се иска от него.

(56/стр. 93)

Гениалният не иска да върви по утъпкания път. …Само гениалните хора могат да изпълнят Волята Божия, понеже те вървят по Новите пътища. Човек, който върви по Новите пътища, ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки. (24/стр. 154)

Във вас трябва да се зароди едно такова дълбоко, непреодолимо желание за работа, за растене, каквото досега не сте имали. (67/стр. 158)

…Човек е в състояние да нареди живота си, както иска. За това е нужна силна воля и работа, нищо не се дава наготово. (11/стр. 265)

Някои хора искат да бъдат силни, без да се упражняват; Природата дава своите блага само на ония, които се упражняват и работят. (56/стр. 135)

Като ученици, вие трябва да поддържате в себе си непрекъснато импулс за работа; чрез работа и упражнения вие… ставате силни. Природата обича силните и смелите хора – защо? Защото могат да се ползват от благата . (56/стр. 303)

В Америка някъде имало един виден професор по бокс. Един ден той срещнал на улицата един млад студент, но толкова слаб и хилав, че с едно удряне само в носа го повалил на земята. Студентът станал, изтърсил дрехите си от праха и си помислил как да отмъсти на този силен човек. Да се бори с него – не може, тогава той решил в себе си да започне да се упражнява в боксиране. Цели десет години той работил усилено в това направление, докато развил в себе си такава сила, че с една ръка могъл да вдига голям кон… Един ден той се явил пред професора боксьор, поклонил му се и го вдигнал с едната си ръка във въздуха. „Познавате ли ме кой съм?“ „Познавам Ви, извинете ме.“ „Аз съм онзи слаб и хилав студент, когото преди десет години Вие търколихте на земята само с един удар.“ Да, това е резултат на упражнения.

(54/стр. 224)

Следователно, когато недъгавият в дадено отношение, било физическо, сърдечно или умствено, работи усилено върху себе си, след време той ще надделее на[д] своя недъг и ще стане гигант. Днес може да сте слаб, хилав студент, да казвате, че съдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но след десетгодишно съзнателно упражнение вие можете да станете силен като професора по бокс.

(54/стр. 224, 225)

Ако имаме човек с обикновени способности дори, при усилена 20-годишна работа върху себе си той ще може да облагороди сърцето си и да просвети своя ум. Работа се изисква от всинца ви!

(68/стр. 163)

Има случаи в живота на човека, когато при всички дарби и способности, с които Природата го е надарила, той пак пропада; има случаи, когато обикновеният човек при усилия да се справи със страха и мъчнотиите, става Велик.

(56/стр. 24)

…От вас се иска да бъдете морално устойчиви; този устой не се постига изведнъж – учене, работа, усилия се искат от човека, за да го придобие. (56/стр. 163)

Само по този начин хората могат да се облагородят и повдигнат. Трябва да се работи, работи и работи… Щом си скръбен, тъжен, кажи си: „Да взема работа“.

(65/стр. 155)

Една Идея е силна, когато може да расте при най-неблагоприятните условия. Следователно вие ще работите при неблагоприятните условия. (63/стр. 85)

Човек трябва да живее и във всеки момент да придобива по нещо; млад ли е, или стар – това не е важно, той трябва да живее съзнателно и да работи постоянно. (55/стр. 141)

Не трябва много говорене. Веднъж като говорите, започнете работа! Може да направите много грешки – не се бойте, работете! …За предпочитане е в света да правим грешки и да работим, отколкото да бъдем пасивни. (62/стр. 321)

Важен е сегашният ден, важно е усилието, което днес, сега, в този момент правиш… На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! (68/стр. 373)

Каквото сега направите, то е, което решава съдбата ви за в бъдещето.

(67/стр. 9, 10)

Вие сте ковачи, творци на съдбата си – желязото е в ръцете ви, огънят е пред вас. Какво ви остава тогава? Нищо друго освен да вземете желязото, да го турите в огъня и внимателно да го обръщате от една страна на друга, да изкарате нещо от него. Какво ще изкарате от нагорещеното желязо? Каквото пожелаете…

(54/стр. 301)

Вие можете да бъдете такива, каквито искате, а Законът говори: Вие можете да измените вашия живот, у вас има сили. Вие сами можете да измените вашия живот към добро, към Бога.

(69/лек. 8: стр. 17)

Ако се усилите, животът се подоб­рява. В човека се намира Магическа сила, която прави живота по-лесен.

(25/стр. 126)

Всеки сам може да подобри условията си, всеки сам може да произведе промяна в своя живот. (55/стр. 256)

Забелязано е, че силите, или теченията, под влиянието на които човек се намира днес, след 22 години се повтарят – това е Закон в Природата; като знаете това, вие можете чрез усилена работа върху себе си да избегнете някои събития и явления. (15/стр. 89)

В този живот можеш да се преродиш 40 пъти, ако работиш. Всяка година по веднъж да се прераждаш… Може поне 10 – 15 прераждания да прекараш, но трябва решителна ръка. (61/стр. 158)

Който съзнателно изучава Окултната наука, той развива в себе си смелост, решителност, инициатива, трудолюбие и работоспособност. (54/стр. 128)

Имайте инициатива. Без инициатива никакъв успех не може да има в живота.

(60/стр. 520)

Мене ме радва обстоятелството, че някои от вас стават доста усърдни, искат да влезнат в Школата като ученици. Аз ви предупреждавам: гледайте туй усърдие да се увеличава – и в края да сте усърдни, а не само в началото.

(60/стр. 243)

Започнеш отначало жежко, а след десетия ден кажеш: „Ей, не искам вече!“. Пък то, като започнеш, да бъде обратното: да започнеш с най-малкото Въодушев­ление и колкото отиваш по-нататък, да бъде с по-голямо Въодушевление. Това е естественото – да почнеш с малкото усърдие и да свършиш с голямото.

(63/стр. 89)

…Когато станем активни, мъжествени, Бог казва: „Ще се заселя в тях и ще им бъда Баща, и ще им бъда Учител“.

(67/стр. 13)

Тъмночервената краска рисува активността. В Духовния Живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. (53/стр. 261)

Ами че как можеш да имаш плод, докато не си сял? Най-първо трябва да посадиш нещо в земята, за да имаш плод… Ако не сееш, ще си гладен. Всички вие думате: „Господи, благослови ни“. „Е, хубаво, пусни нещо в земята и Аз ще благословя“ – казва Господ. (53/стр. 330)

Ето, казва Господ: „Аз съм с вази, дерзайте!“. (52/стр. 44)

Бъдете сега смели и решителни, трудолюбиви и работливи! Работете не за пари, а за една Божия усмивка!

(59/стр. 232)

Бог е, Който освобождава, но човек трябва дълго време да работи, за да придобие Свободата. Като я придобие, трябва дълго време да работи за своето самоусъвършенстване, за да запази тази Свобода. (62/стр. 236, 237)

…Някой ден нямате разположение на Духа и казвате: „Не ми се учи днес“. Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни пред масата си – нищо повече!

(29/стр. 163)

И тъй, за да възприемете окултните Идеи, от вас се иска не продължителна, но интензивна работа. Всеки ден мислете по две интензивни минути върху известна Идея; като мислите редовно всеки ден, в десет години вие ще разберете и възприемете ония окултни Истини, които не сте могли да разберете…

(56/стр. 372)

За да се добере човек до една Велика Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии. (69/лек. 14: стр. 26)

И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите един Велик Закон, който работи за благото на човечеството.

(59/стр. 145)

Природата възнаграждава всеки, който се труди и работи. На такъв човек и Животът се притича на помощ.

(54/стр. 227)

Когато човек работи едновременно с Природата, инициативата излиза от нея, а той е само изпълнител; тогава Природата върви напред, а човек след нея. Има случаи, когато инициативата взема човек, а Природата му помага; в този случай човек върви напред, а Природата след него. (15/стр. 196, 197)

Разреши задачите си

За всеки човек е определена специална служба, която той трябва да свърши. За всеки човек е предвидена специална задача, която той трябва да реши. От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, която му е дадена, зависи да му се даде право да се ползва от богатствата и привилегиите на Ра­зумната Природа. (37/стр. 126)

…Всеки от вас си разрешава задачата и според разрешението всеки ще върви мистически напред…

(45/стр. 115)

Според Окултните Закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш наполовина недовършена. Започнеш ли една задача, реши я докрай.

(29/стр. 339)

Ако не можеш да решиш задачата си по един начин, опитай друг начин, но не се отказвай. Всяка задача, дадена на човека, трябва да се реши… (57/стр. 219)

Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години, докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогнат. (60/стр. 288)

Някой казва: „Аз познавам Окултиз­ма“. Добре, реши ли задачите за самообладанието, за чистотата на сърцето? Решително и безпогрешно трябва да ги решите. (59/стр. 215)

Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного. Няма да питате: „Мога ли, или не мога?“. През цялата година няма да мислим, а само ще работим, само ще действаме. (60/стр. 10)

Работете с постоянство и с Любов, никога не отлагайте решаването на задачите си. Колкото и да е малка задачата ви, решете я, не отлагайте за другия ден.

(11/стр. 50)

Има задачи, които не търпят никакво отлагане. Дошъл е денят на тяхното решаване – те са на дневен ред. (11/стр. 231)

От ученика се иска и послушание. Като му дадат една Божествена задача, той трябва да пристъпи към решаването без никакво „особено мнение“. Ще я реши по правилата, които са дадени… „Може да се отложи тази задача за друг път.“ Никакво отлагане не се позволява. Днешната задача ще решиш днес, утрешната – утре. (11/стр. 233, 234)

Двама иманяри отишли да копаят на едно място, да търсят злато в земята. Мястото било точно определено, трябвало само да копаят. Първият копал два-три дни, но изгубил надежда и казал на другаря си: „Няма да копая повече. Има някаква грешка, мястото е объркано. Нап­разно изгубих времето си“. Той оставил мотиката и си отишъл. Вторият продължил работата. Като копал един-два дни, мотиката ударила гърнето със златото. Той се зарадвал и си казал: „Това е било мястото на парите“… Казвам: Работи, докато разрешиш задачите си. „Не мога да ги реша.“ Остава ти още малко, направи последното усилие, ще ги решиш. (57/стр. 218, 219)

Има трудни задачи, но и те могат да се решат. Студент си, явяваш се на изпит, но професорът те къса два-три пъти. Какво ще правиш? Ако се откажеш да завършиш университета, задачата остава неразрешена. Ще направиш последно усилие – да научиш материала много добре… Помни: Няма неразрешими задачи в света. Ако днес не можеш да разрешиш една задача, утре ще я разрешиш.

(57/стр. 219)

Постоянствай

Трябва да разчитате на вашата смелост, трябва да разчитате на вашата твърдост и трябва да разчитате на вашето пос­тоянство. (58/стр. 70)

Човек, който се отличава с постоянство, притежава една ярка, пълна Светлина. (63/стр. 143)

Когато човек е постоянен в Пътя си, той всичко може да превъзмогне.

(24/стр. 153)

С какво се отличава един окултен ученик, който свършва успешно? Той е постоянен, не се влияе от мъчнотиите.

(67/стр. 81)

Мнозина си служат с думата постоянство, без да разбират нейния дълбок смисъл. Кой човек може да се нарече постоянен? Постоянен е онзи, който в преследване на някоя своя Идея минава спънки, противоречия, несгоди, но върви напред, не се връща. (36/стр. 164)

Да постоянстваш един-два пъти само за постигане на нещо и после да се откажеш от него, това не е никакво постоянство… Да постоянстваш в нещо, това значи да го постигнеш. (36/стр. 164)

…Човек… Ако опитът му днес не даде никакъв резултат, пак да го повтори. Трябва да постоянствате, докато опитът излезе сполучлив. (46/стр. 102)

…Мировата Любов… Когато тя влезе в нас, ще ни направи мощни герои да побеждаваме. И с един опит не става. Ще направите най-малко 99 опита и стотният ще сполучи, той няма да нап­рави изключение. Значи, ще трябва да постоянствате. (59/стр. 24)

Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат. (29/стр. 122)

Та като дойдете до Великите Идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да ударите най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат. Но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене“. Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно у вас трябва да се създаде постоянство…

(29/стр. 122, 123)

Понякога за развитието на една дарба в човека са нужни цели десет години усилена работа. Така са работили и работят всички велики хора – те имат навик да постоянстват. Ще ги видите с какво постоянство те правят опити един след друг, докато дойдат до някакъв резултат.

(54/стр. 220)

За един малък опит в цигулката само да намеря един ритмус, десет години съм работил. Само за да намеря един ритмус, цели десет години всяка сутрин съм работил и след десет години се домогнах до този закон. Разбирате ли? Ама трябва да стане известен проблясък. Ще работиш, ще работиш. Закон има.

(70/лек. 15: стр. 11, 12)

Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по двадесет-тридесет години върху известни задачи – това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. (29/стр. 123)

Най-хубавите, най-великите произведения на учени, на философи, на поети и писатели са създадени във време на страдания. Те са работили при най-неблагоп­риятни условия, но чрез постоянство, чрез мисъл и работа всичко са преодолели. (36/стр. 166)

По отношение на работата върху себе си човек трябва да постоянства, да бъде истински мъж. Какво разбираме под думите истински мъж – това значи благороден човек, който устоява на думата си: каже ли, че трябва да свърши някаква благородна работа, той постоянства…

(56/стр. 320)

Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината. (72/лек. 6: стр. 27)

Какъв труд, какво постоянство се иска от човека, за да се излюпи от яйцето, в което е затворен! И Светиите са минали по този Път – те са работили цели 48 години скрито, от никого незабелязани, и след това са били готови за Истинско Служене на Бога. (56/стр. 372)

Настоявай докрай

Воля трябва да има човек, да изисква, да настоява – тъй казва Писанието.

(60/стр. 450)

Ако бихте видели един Възвишен дух каква енергия, какво постоянство и нас­тойчивост има, щяхте да се чудите.

(53/стр. 24)

Как да познаем Божествените работи? Онзи, в когото съществува Божествен процес, в него има една вътрешна Вяра. Той казва: „Светът да се обърне с главата надолу, аз ще постигна“.

(38/стр. 488)

(Аз – Савка – попитах: Учителю, каква е разликата между желанието и искането?)

Учителя отговори: При желание може и да не постигнеш. Ако ти искаш, значи и целия си живот, ако трябва, да го дадеш, но трябва да постигнеш. Да искаш, това е Радост! (67/стр. 77)

…Природата… Когато ние постоянстваме в постигането на своята Висша Цел, тя е готова да отвори своите съкровища. Затова всички бъдете настойчиви!

(21/стр. 222)

Днес повечето хора си служат с методите на човешкия живот – започват добре и свършват зле. Един ден, когато вземат поука от човешкия живот, те ще започнат с търпение да прилагат един, втори, трети метод, докато се домогнат до Ангелския живот… През това време ще минават през големи обезсърчения, но ще вървят напред. (37/стр. 83)

Значи, ако не можеш да постигнеш известна своя Благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преп­луваш; ако не можеш да плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш да си намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката! Може да я преминеш с балон или с аероплан, но все ще я минеш. Ако пък можеш да си направиш мост, още по-добре.

(29/стр. 133, 134)

Опитите не излизат винаги сполучливи, но трябва да се правят често, да се повтарят един, два, три и повече пъти, докато най-после излязат сполучливи. Някой път може да стане малка експлозия, да се пукне ретортата ви, но ще я платите и пак ще повторите опита.

(29/стр. 278)

Ученикът трябва да има стремеж да разработва силите си… Първото условие, което се изисква от ученика, е да има готовност да прави опити. Захване една работа, но не успява, той трябва да я започне отново; докато не получи резултат, ученикът не трябва да се отказва от започнатата работа. (54/стр. 253)

Като работите върху честността, ако не успеете изведнъж, няма да се откажете от опита си – ще го повторите, ще потретите, докато имате резултат.

(29/стр. 283)

…По какво се отличава ученикът? Той иска да се учи – желание, непреодолимо желание има да се учи… Непреодолимо вътрешно желание и копнеж! Знаете ли какво значи копнеж? Това е, значи, онзи човек, който преброжда 99 извора – търси, за да намери онзи, хубавия извор: той е жаден човек и не си щади труда.

(60/стр. 173)

Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и 100 пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко само да науча нещо. (69/лек. 14: стр. 22)

Представете си, че държите изпит в университета по дескриптивна геомет­рия, но пропадате. Има ли нещо лошо в пропадането? Ще се явите на изпит втори път; ако и тогава ви скъсат, ще се явите и трети път – поне ще научите материята по-добре. И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък. (29/стр. 283)

…Ако ученикът пропадне на изпитите си, трябва ли да се примири с това положение? Ако се примири, той ще заглъх­не, няма да стане учен човек. Ако иска да стане учен, той трябва да обиколи целия свят, но да издържи изпитите си. Това зависи от него. (40/стр. 170)

Способния ученик и десет пъти да го късат на изпит, в края на краищата ще издържи изпитите си. Неспособният лесно отстъпва. Като го скъсат един път, повече не се решава да се яви на изпит. Той казва: „Съдбата ми е такава, не искам да се боря с нея“. Значи, първият ученик е волева натура; той е способен да се бори с мъчнотиите, да ги преодолява. Вторият не е волева натура, той не е способен да се справя с мъчнотиите си.

(40/стр. 170)

…Във волята влизат твърдостта, …смелостта и настойчивостта. И така, волята има три положения – твърдост, смелост и настойчивост. (53/стр. 135)

Човек не може изведнъж да се освободи от изпитанията и изкушенията си, но ще прави опити, ще се бори, докато победи. (11/стр. 91)

Паднеш веднъж, втори, трети, четвърти, десети, двадесети, четиридесети, петдесети, шестдесети, деветдесет и девети път – пак стани, пак настоявай! Онова, което искаш, на стотния път ще сполучиш. (21/стр. 222)

Вие сте ударили деветдесет и девет пъти един камък, казвате, че няма да се отвори, и сте готови да си отидете, а пък ако ударите още един път, ще се отвори камъкът и ще влезете в Новия живот.

(44/стр. 451)

Сега например вие се заемате да издавате едно списание, нали? Вие трябва да имате настойчивостта… Не мислете, че доброто ще ви постигне изведнъж! Може да ви критикуват, нищо от това – настойчивост се изисква! Само по този начин можете да си пробиете път.

(21/стр. 222)

Природата обича търпеливите, смелите, решителните, настойчивите, ра­зумните хора – на тях всякога прави отстъпки. (21/стр. 223)

Хлопай, търси, искай

Бог има следното качество: Той е готов да помогне на всички без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате на вратата Му 99 пъти.

(47/стр. 79)

Па и нали казва Христос: „Търсете, искайте, хлопайте“. И Господ ще ви отговори – ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш. (53/стр. 109)

Богатият човек е ходил по-често при Бога, хлопал е, искал да му даде богатство и Бог му е дал. Сиромахът не е ходил да тропа на вратата на Господа и затова е останал сиромах. Ученият е хлопал на вратата на Господа, затова има знания. Невежият не е хлопал на вратата на Господа, затова останал прост. Красивият ходил при Господа, хлопал на вратата Му, затова станал красив. Грозният обаче не е хлопал на вратата на Господа и нищо не е придобил. Тъй щото искате ли богатства, знания, красота, ще ходите да хлопате на вратата на Господа и каквото желаете, ще получите. (47/стр. 284)

Един вярващ, като чел в Евангелието стиха: „Хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде“, той отишъл да хлопа на вратата на владиката, като му казал: „Моля ти се, кажи на Бога, че съм беден, да ми помогне по някакъв начин“. Обаче работите му не се оправили. Среща го друг беден и му казва: „Слушай, остави владиката на спокойствие, няма защо да го безпокоиш. Едно време и аз като тебе хлопах на владишката врата, но работите ми не се оправиха. Обърнах се след това към Господа, похлопах на Неговата врата и Той ми помогна. Иди сега и ти при Господа, похлопай и Той ще ти отговори“. (47/стр. 284)

За Господа като се хванеш, бъди като лепка. Искай да те благослови, като си изповядаш греховете с дълбоко смирение. Като станете сутринта на молитва, Христос да е жив у вас… Хлопайте ден-два-десет-двайсет, като онази вдовица ще дотегнете на Господа и ще ви даде потребното. „Жено – казва Христос, – голяма е твоята вяра.“ (66/стр. 21)

Та през сегашните условия ние трябва да пазим постоянна връзка, да не се откъсваме от Бога. Говорете с Него, говорете Му; Той може да мълчи, но вие говорете, говорете, говорете. Най-после вие ще Го заставите да ви отговори. Който хлопа, хлопа не един път, а няколко милиона пъти и да кажете като Якова: „Няма да Те оставя, Господи, докато не ме благословиш“. (67/стр. 90)

Ако хлопаш 3 – 4 пъти, няма да обърнеш вниманието на Господа, но ако хлопаш, хлопаш милиони пъти, Той ще обърне внимание, ще каже: „У него Душата се е събудила“. И казва Господ: „Той мяза на Мене“… И ние когато пос­тоянстваме да искаме, Той казва: „Този е подобен на Мене“. А подобното прив­лича. (67/стр. 90)

Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия Майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият Майстор? Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. (11/стр. 157)

Законът е такъв, че вашият Дух трябва да поиска нещо от Небето, и тогава непременно ще му се даде това, което искате. (53/стр. 57)

Който иска, той винаги получава. Законът е такъв. Някой казва: „Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното“. Не, дава се само на този, който иска. Никой Учител в света не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учителят ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. (24/стр. 132)

…Едно от качествата на Великия живот, към който се стреми човек, е искането. Значи, човек трябва да иска… Да искаш, значи Душата ти да е пълна с желание да учиш. Ти можеш да искаш само от приятели, ти можеш да искаш само от баща си и от майка си… Затова казва Христос: „Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде!“. Това изисква Разумният начин на живеене. (24/стр. 132)

…Три неща са потребни на човека: първо, да търси, второ, да разбира нещата и трето, да ги прилага. Това е същото нещо, което казва Христос: „Търсете, хлопайте, искайте“. Ако не търсиш, не можеш да намериш. (26/стр. 121)

Ако просиш, проси както трябва, ако желаеш да придобиеш. Не мисли, че и без да сториш това, ще добиеш онова, що желаеш. (51/стр. 185)

И ако просиш и не получаваш, знай, че трябва да проумееш начина на прос­бата, а не и да млъкнеш. (51/стр. 185)

В миналогодишното събрание казах да искате. И вие искахте, но освен че нищо не сте получили, но се влошиха работите ви… Ако молитвите ви не отидат най-малко десет километра над Земята, то ги възприемат хората… Молитвата, която получава отговор, трябва да бъде от всичкото желание и отговорът тогава е моментален. (53/стр. 46)

Когато в някое искане, отправено към Бога, вземат участие умът и сърцето заедно, тогава на такава молитва се непременно отговаря. А ако на някоя молитва не се отговори, то е, защото е била само с ума или само със сърцето произнесена. (53/стр. 234)

Истинска молитва е онази молитва, в която Душата и умът се сливат заедно – на такава именно молитва се отговаря.

(53/стр. 46)

…Древните Учители… Те поддържат, че когато се иска нещо от Бога, трябва да централизирате силно своята мисъл. Например искате две хиляди лева: отстрани се дотолкоз от света и дотолкоз се вдай в тях, щото тия две хиляди лева да се материализират в теб, и тогава те ще дойдат по магнетическото течение, каквото в този случай образувате.

(53/стр. 56)

Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието Дело… После молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. (53/стр. 207)

Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне.

(53/стр. 176)

Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в Душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако Душата ви копнее, искайте, всичко искайте. (53/стр. 323)

Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро, Милостив е Той и Благ. (51/стр. 165)

Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година… (53/стр. 178)

Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. (53/стр. 178)

Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде Виделина, ще нап­рави Пътя ясен, стига вий да просите.

(52/стр. 114)

Бъди устремен

Вие всякога трябва да имате един силен Стремеж. (69/лек. 7: стр. 19)

Първото условие за един ученик на Окултната Школа е да има необорим Стремеж, който пред нищо да не спира.

(59/стр. 218)

…Щом у някого има Стремеж, това показва, че той върви напред. (53/стр. 225)

Ще турите в Душата си онзи Стремеж – всякога да се приближавате към Бога! Дръжте едно положение: като ученици, в съзнанието си ще се движите към Бога! (69/лек. 15: стр. 25)

Бог всякога се стреми към нас, а ние се стремим към Бога. Значи, смисълът на нашия живот е в Стремежа ни към Бога… (70/лек. 34: стр. 9)

Човек расте и остарява. Възгледите му се изменят, обаче Стремежът му остава неизменен. Стремежът му не остарява. Той е траен и служи като верен двигател на човешката Душа, тласка я да върви нагоре и напред. Този Стремеж се нарича Любов. Тя е Вечното Начало в човека, което твори, създава. (43/стр. 161)

Такова е естеството на Душата… Тя се нуждае от Идеал, който да я въодушев­лява към нещо си… (51/стр. 71)

Ученикът трябва да има Висок Идеал и да го следва неотклонно – този Идеал води към придобиване на Знание, Свобода и Любов. (56/стр. 322)

Идеалът, за който ние говорим и към който се стремим, е нещо Свещено, нещо Възвишено и Велико. (72/лек. 32: стр. 4)

У всички ни, във всеки човек трябва да има Устрем! …Идеал трябва да имате! Ако ти се спреш при най-малката мъчнотия, у тебе няма Устрем. Щом имаш Устрем, ти ще бъдеш като птиците, ще минеш и ще заминеш. Щом имаш Устрем, щом имаш Идеал, никакъв дявол не може да те спре. (72/лек. 35: стр. 13, 14)

За своя Идеал ученикът трябва да бъде готов на всичко. Идеалът подтиква човека да върви напред, в Стремежа си да постигне своя Идеал човек познава какви сили се крият в него… (56/стр. 243)

Засега под думата живот се разбира онова съзнание на човека, в което се крие постоянен, непрекъснат Стремеж към постижения. Кажем ли, че живеем, ние разбираме един постоянен Стремеж към нещо, което искаме да постигнем.

(68/стр. 357)

Та, докато човек има Идеал, докато има един Възвишен Стремеж, той може да постигне всичко. (72/лек. 32: стр. 11)

Дръж посоката нагоре

…Мислете за живота като Възходящ Път. (11/стр. 290)

…Всички хора искат да бъдат свободни: да бъдат свободни, подразбира да бъдат активни; да бъдат активни, подразбира да знаят посоката на своето движение. И наистина човек трябва да бъде активен, но във Възходяща и Положителна насока. (29/стр. 413)

Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре към Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. Вървете нагоре и напред… (54/стр. 145)

В живота под настъпване всякога се разбира движение нагоре и напред, а под отстъпване – движение надолу и назад. В настъпването има порядък, а в отстъпването – безпорядък. В настъпването човек мисли, а в отстъпването не мисли.

(42/стр. 121)

Първото нещо, което се иска от вас, е да развивате мисълта си, т.е. да я усилите. Усилването на мисълта става, когато дадете Възходяща посока. (57/стр. 220)

За да бъде мисълта свежа, трябва да вървиш нагоре. Тогава мисълта ще бъде свежа, без да искаш… Нагоре, това е естествено. (42/стр. 331)

Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. (53/стр. 79, 80)

При Любовта трябва да си взел Път нагоре, трябва да си свързан с Невидимия свят, с Бога. Добър човек е онзи, който е свързан със Силите, които са горе.

(43/стр. 158)

Тия Светли Души казват: „Погледни нагоре! Ние ще бъдем с теб!“. Това са помощници, Ангели хранители на човечеството. (32/стр. 110)

Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. (51/стр. 136)

Небето, това е Божието Лице… Всички благословения идват от Небесното пространство, от Небето, което е Божественото Лице. Ето защо ние гледаме нагоре. (59/стр. 152)

Бог е Върхът, т.е. Целта, посоката, към която човек се движи. Всичко, което човек придобива, иде от горе. (68/стр. 320)

…Когато дойдем в Духовния свят, трябва да се движим само в едно направление – нагоре към Бога. (26/стр. 218)

Има хора, които са грешници, обаче са в посока да се приближат към Бога. Казвам: Този човек след една година ще те за[д]мине. Защо? Защото той се стреми с голяма бързина към Бога и скоро ще измени живота си, а ти, понеже вървиш в обратна посока, след една година ще се отдалечиш от Бога. (69/лек. 15: стр. 22)

…При Свободата, която има, човек се стреми да вземе една Разумна посока – към Бога. Не се ли стреми към Разумната посока на живота, постепенно изгубва Свободата си, а оттам и своята самоувереност… (56/стр. 250)

„Аз“, това е… ограниченият човек. „Отец“, това е Вечността, която е дала условия на „аза“ да се развива, да расте. Стремежът нагоре е Божествен процес. Такъв стремеж нагоре има във всички същества. (69/лек. 26: стр. 8)

Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите в живота. Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка – тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. (54/стр. 161)

…Човек може да отправя ума, сърцето и волята си към Първичния Център, от Който е излязъл. Значи, стремежът на човека, на цялото му същество трябва да бъде насочен към Бога, към Първичното Съзнание. (54/стр. 161)

…Сега ще поемете Пътя на Възлизането ви към Бога. …Пътят на Възлизането е Пътят на Любовта. (59/стр. 373)

Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите Любовта си към Него… (59/стр. 276)

Бъдете весели и гледайте нагоре, откъдето гледа Бог. (44/стр. 65)

Бог иска да ни влияе. Бог казва: „Гледайте нагоре! Гледайте на Мене! И пос­тъпвайте както Аз“. (38/стр. 103)

Ученикът е винаги пред Лицето на Господа, затова трябва да внимава, да не се разсейва. Умът му трябва да е съсредоточен, да не губи Правата посока на движение. (11/стр. 153)

Дръжте се към Бога с всичката си сила и с всичкия си ум и воля и само тогава ще бъдете в Правата посока. (53/стр. 177)

И сега главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете към Виделината. Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината – Той е, Който ще ви изведе към Виделината. (53/стр. 459)

Стремежът на лошия човек е надолу към земята, а на добрия – нагоре към Бога… Добрият човек се определя от правилното движение. Той може да слиза и да се качва, той може да върви напред и назад, наляво и надясно, но всякога е добър, понеже стремежът му винаги е насочен нагоре. (37/стр. 159)

…Някои се обезсърчават и казват, че не са добри хора. Добрият и лошият човек се определят от посоката на своето движение. Докато се движи нагоре, човек не трябва да се безпокои, нито да се самокритикува. „Ама не се движа бързо.“ Върви и не спирай в Пътя си. (37/стр. 160)

…Ако искате да реализирате някоя Възвишена Идея, ще насочите мисълта си нагоре; отправите ли я надолу към центъра на Земята, не можете да реализирате Идеята си. Същото се отнася и до молитвата – за да бъде приета молитвата ви, и със затворени очи да се молите, отправете мисълта си нагоре. (55/стр. 421)

Като дойде някое страдание, облечете се в новите си дрехи, а пък щом премине, съблечете новите си дрехи, облечете обикновените… Когато сте скръбни, нагоре се качвайте. (43/стр. 50)

Да превръщате отрицателните със­тояния в положителни – това значи да бъдете истински учен човек. …Когато сте скръбни, нагоре се качвайте! Ако един човек, който е скръбен, се пренесе в света на Реалността, скръбта му ще се превърне в радост. В Реалния живот няма противоречия. (43/стр. 168)

Като страда, човек търси начин да изправи главата си, да влезе в живота на Разумните същества; щом изправи главата си, страданията му ще изчезнат… И тъй, който иска да се освободи от страданията, той трябва да измени посоката на движението си; за да постигне това, човек трябва да бъде смел и решителен.

(56/стр. 144)

Човек трябва да се издига в по-вис­шите светове, за да преодолява мъчнотиите на средата, в която е поставен.

(44/стр. 348)

…Като някоя птица да си вдигнете крилата нависоко и да бъде свободен вашият път. (70/лек. 9: стр. 16)

Когато минаваш по кален или прашен път, стани птица, хвръкни нагоре, дето няма кал и прах. Среща ли човек известно препятствие или съпротивление в мисълта си, трябва да се повдигне в по-високо поле. Влезе ли в полето на Висшата мисъл, той е свободен от всички противоречия. (43/стр. 246)

Да не сме роби на външните условия и на вътрешните желания. Ако една птичка е гонена от котката, какво трябва да направи? Дали да се надпреварва с котката, или да хвръкне? Да хвръкне. Теб те гони тъмният дух – ти хвръкни нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога и тогава той не би могъл да отиде към Бога, а само ще те погледне като котката. (44/стр. 348)

Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре също като птицата, която постепенно, постепенно прави своя наклон нагоре.

(53/стр. 339)

…Сега ви е нужно движение нагоре. Нагоре трябва да се движите! Движението ви нагоре ще се отрази и върху вашето чело. То ще почне да се развива правилно… (29/стр. 371)

Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу към земята, работата ще върви тежко. Та всички ще бъдете работници, надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е Законът на Любовта. Каквото и да се случи, нагоре ще гледаш.

(25/стр. 28, 29)

…Ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да се съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад вие подпадате към растителното царство, под закона на случайността, т.е. когато вие вече не сте господари на вашата съдба. (69/лек. 32: стр. 3)

Първото важно нещо за вас: ходите ли вкъщи, лягате ли, или ставате, всякога ще държите в съзнанието мисълта умът ви да бъде насочен към Слънцето, да има отвесно положение. (69/лек. 32: стр. 4)

Положително ще насочите ума си нагоре в тази посока, в която е Слънцето, Божественото Слънце: то е винаги над нашата глава, дето вървят теченията.

(70/лек. 16: стр. 41)

ПЪТЯТ НА ВОЛЯТА

Колкото пъти паднеш, толкова пъти стани!

Тежките душевни състояния, паденията, през които човек минава, са най-важ­ните моменти на неговия живот. Те носят най-големите блага за човека… Който падне, да стане и да благодари на Бога. (46/стр. 182)

Праведният седем пъти пада и става. Падналият няма приятели освен Бога. При най-големите изпити мисли, че никога не си сам и изоставен… Бог е вдигнал хиляди паднали души, които са уповали на Него! (49/стр. 19, 20)

Вашият живот се развива правилно благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: „Стани, напред върви!“.

(32/стр. 345)

Според мене герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи Пътя си. (1/стр. 61)

Ученикът трябва да бъде герой, който, след като пада и става много пъти, продължава своя Път нагоре, дето Истината го зове! (49/стр. 20)

Паднал си, не съди себе си, че си паднал; стани, изтрий се и тръгни напред.

(20/стр. 225)

Ако падате, ставайте пак. Ако и да срещнете несполука, постоянствайте. Никога не се обезсърчавайте. Никога не отслабвайте. (52/стр. 91)

…Човек… Като излезе десет пъти на борба с някой силен юнак и все го поваля[т] на земята, най-после той се обезсърчава и казва: „Имало и по-силни хора от мене“. Ако постоянства да се упражнява, той се засилва, излиза на открита борба с неприятеля си, докато го повали на земята. Като го питат как стана толкова силен юнак, той казва: „Който много пъти е падал и ставал, не може най-после да не се изяви като юнак“. (1/стр. 62, 63)

Ще приложите Любовта като основа в живота си и ще устоявате за нея. При всичките си падения и 100 пъти на ден да ви тъпчат, ще станете и ще кажете: „Пак ще обичам!“. И 100 пъти на ден да ви лъжат, ще кажете: „Пак ще обичам Истината!“. (72/лек. 32: стр. 31)

Скърбящите души са богати, пълни с Вяра, с Надежда; издържат на всичко, здрав гръбнак имат. И десет пъти на ден да ги тъпчеш на земята, гледаш ги – пак станали. Такава една душа, като се дигне от земята, казва на дявола: „Каквото да ме правиш, колкото искаш да ме тъпчеш, аз пак ще стана!“. (62/стр. 284)

…Животът е предопределен – не фатално, но има ред причини. И нашият живот тъй както сега се слага, и той е предопределен от редица предшестващи причини. Ако използваме тези причини, ние можем да подобрим живота си, можем да се борим със злото в света, можем да го победим. Това индусите наричат карма, или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението – един човек, който може да пада, който може да прави грехове, той може да стане и да победи. (59/стр. 287)

…Човек… Докато е на Земята, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става. Ще дойде ден, когато ще организира силите си и ще върви напред. За такъв човек се казва, че има правилни отношения към Първата Причина на живота, към Любовта. (1/стр. 263)

…Ще падаме, ще ставаме, ще се пок­ланяме, докато най-после застанем на двата си крака и започнем да мислим.

(23/стр. 30)

…Пречистването може да стане за хиляди години, но може да стане и за един миг. Има случаи, когато човек моментално пада, но има и случаи, когато моментално се повдига – и едното, и другото е вярно. (26/стр. 249)

Изправи погрешката си
и пак напред

Щом направите някаква погрешка, веднага я изправете. Щом изправите пог­решката си, тръгнете пак напред.

(54/стр. 128)

…Човек… се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод, и върви напред. (11/стр. 165)

За да се справите с положението си, приложете Любовта, която заличава всички погрешки, и вървете напред.

(11/стр. 193, 194)

Силният настъпва, а слабият отстъпва. Ако силният сгреши, веднага отстъпва, т.е. изправя грешката си, и отново нас­тъпва. (42/стр. 121)

…Да знаем защо страдаме – от пог­решки ли страдаме, или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота, или не, това е важното. Някой казва така: „От мен нищо няма да стане“. Аз казвам: Този човек се спъна. Друг казва така: „Макар да правя погрешки, аз ще ги изправя всичките“. Този човек… расте. Човек, който не се обезсърчава и съзнава, че прави погрешки, той не се спъва, той расте. (27/стр. 187)

„Ще правя погрешки.“ Прави пог­решки и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. (46/стр. 352)

„Погрешки правя.“ Изправяй пог­решките си и продължавай своя Път. Когато видният музикант, художник или писател направи някаква погрешка, той не се спира да се извинява, но изправя погрешката си и продължава да върви напред. (37/стр. 160)

Посетете едно музикално училище и ще видите как учителят поправя ученика си. Двамата свирят и ако ученикът сгреши някъде, учителят казва: „Не свириш вярно, започни отново!“. И двамата започват отново. Щом ученикът изправи погрешката си, учителят казва: „Продължавай нататък, вземи другата позиция!“. Като сгреши, трябва ли ученикът да свали лъка от цигулката, да заплаче и да каже: „Учителю, простете ме, сгреших.“? Няма защо да плаче, да прекъсва свиренето. Той трябва да върви напред. И тъй, като направите една погрешка, не оставяйте цигулката и лъка настрана, но продължавайте, правете опит след опит, докато най-после тоновете на вашата цигулка се слеят с тоновете на цигулката на вашия учител. След това продължавайте напред. (54/стр. 28, 29)

Кое качество в човека показва, че има характер… Хара`ктерният човек бързо изправя погрешките си; като направи някаква погрешка, той не търси виновника вън от себе си, но веднага се заема с изправянето . Колкото и голяма да е погрешката му, не съжалява, че я направил; той се учи от нея и я изправя.

(56/стр. 264)

Следователно правата философия на живота е следната: не съжалявайте за пог­решките, които сте направили, но ги изправете! Да изправи човек една своя погрешка, в това има Велика сила.

(72/лек. 25: стр. 10)

Когато изправя погрешките си, човек трябва да бъде смел, решителен. Когато изправя погрешките си, той не върши това за хората, но за Великия Принцип, на който служи. (36/стр. 90, 91)

Бъди точен и изпълнителен

Веднъж решили да следвате Школата, ще бъдете точни и изпълнителни.

(11/стр. 80)

Има само един начин за приложение на Идеите: ще кажеш и ще направиш! Ще кажеш и ще направиш извън времето и пространството – нищо повече! По това ще се отличавате… Всички млади трябва да бъдат смели и решителни в малките работи.

(21/стр. 467)

Щом намислиш да направиш едно Добро, трябва да го направиш моментално, извън времето и пространството… В твоята Свещена Идея, чрез която си решил да направиш едно Добро, влиза един Свят дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализирва.

(72/лек. 32: стр. 6)

…Трябва да знаете, че онова, което ще ви повдигне пред Бога, това са Добрите решения, които ще приложите още днес.

(72/лек. 34: стр. 21, 22)

…Всеки трябва да си казва: „Днес или никога! Щом съм започнал една работа, ще я свърша още днес – започнал съм я сутринта, ще я свърша до вечерта“. Бъдете като Светията, кажете си: „Започвам работата си с изгряването на Слънцето и ще я свърша със залязването“.

(55/стр. 461)

Всеки трябва сам от Любов да си наложи изпълнение на поетата работа. Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я. Бъди верен на обещанието си! (11/стр. 30, 31)

Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни.

(11/стр. 35, 36)

Веднъж приемеш едно убеждение, решиш да служиш на Бога, изпълни го.

(69/лек. 29: стр. 14)

Разумният човек никога не пропуска моментите за изпълнение на Волята Божия и реализиране на Неговите мисли и чувства. (55/стр. 159)

…Дойде ли в ума ви някаква Божествена мисъл, не я пъдете, не отлагайте реализирането , но веднага пристъпете към приложение – щом я приложите, Доброто ще се яви у вас като естествено последствие от реализирането на Божествените мисли. Колкото и маловажна да е тази мисъл, приложете я – всеки малък подтик към Доброто е Свещен тласък в човешкия живот. (55/стр. 161)

Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер.

(11/стр. 36)

Изпълнителният човек е човек със замисъл, има предвид да преодолее някакви пречки; той е тежката, дългобойната артилерия на човешкия характер.

(21/стр. 96)

…Ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава било на себе си, било на другите. Ако обещаете на някого да се срещнете в 4 ч. сутринта, трябва да бъдете точни: ще отидете на определеното място в 4 ч. – нито една минута по-рано или по-късно.

(54/стр. 324)

Човек трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен устойчив морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето Висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си сила и равновесие… Не можете да бъдете Нови хора, т.е. хора на Новата култура, ако не изпълнявате обещанията, които сте дали пред своето Висше съзнание. (55/стр. 250)

Например, като си легнете към 9 – 10 часа вечерта, турете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 часа през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба. (11/стр. 169, 170)

Някой ви обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие. Веднъж решите, трябва да приложите решението си.

(11/стр. 170)

Сега, като говоря за волята, имам предвид оная силна, екзекутивна* воля, която пред нищо не отстъпва. Например дадеш обещание да отидеш някъде: трябва да изпълниш обещанието си и да отидеш точно навреме. (57/стр. 254)

Величието на човека е в изпълнение на обещанията си. Такъв човек ще намери Пътя си постлан с рози. (11/стр. 36)

Всяка дума, всяко обещание, което сте дали, трябва да бъде изпълнено: то е Свещено! Никакво изключение!

(45/стр. 90)

…Веднъж си се ангажирал с нещо, трябва да го направиш, ако ще и Земята с главата надолу да се обърне.

(59/стр. 331, 332)

Имаш да дължиш двайсет хиляди лева. Казваш: „След десет дена ще ти ги платя“. Каквото кажеш, това правиш. След десет дена изплащаш дълга си. Това е характер. Скарваш се с някого, но казваш, че след пет дена ще се примириш. Ако наистина се примириш след пет дена, ти си човек с характер. (38/стр. 763)

…Честния човек… Каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща. (29/стр. 278)

Десет лева да сте взели назаем, трябва да ги върнете навреме… За предпочитане е два-три дена да постите, но да изплатите задължението си, отколкото да сте нахранени, а неточни към малкото си задължение. (55/стр. 249)

Действай незабавно

Любовта има своя Идея. Трябва да сме експедитивни. Когато Любовта влезе у някого, искаш нещо – веднага става. Бързо: кажеш и става. (60/стр. 163)

Първото нещо: на вас ви трябва дисциплина. Разбирате ли? Дисциплина е потребна, за да спестяваме време и да бъдем експедитивни в своите мисли, в своите желания, когато ги прилагаме в Божествения свят, защото за Божествените работи се изисква бързина. Казано и свършено, да няма мислене и протакане. Няма протакане, на момента – имаме време – ще свършим работата… Няма да отложим работата след половин час, а по Божествен начин ще го изпълним веднага. (24/стр. 50)

Който иска да бъде ученик, преди всичко той трябва да приложи своята Разумна воля. Защо? Такъв е Законът в Божествения свят. Там първо се действа, а после се размишлява… Според интуицията, която е Закон на Божествения свят, щом почувстваш, щом възприемеш нещо от този Висок свят, ти веднага трябва да действаш, а после ще размишляваш върху последствията. (28/стр. 75)

…В Правия, в десния Път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. (28/стр. 101)

…Послушание трябва да имате към Великата Природа, т.е. послушание към Бога! …Ако ние бихме имали туй послушание, то като ни вдъхновят с някоя Велика мисъл, бихме я изпълнили веднага.

(69/лек. 32: стр. 10)

За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен… Ето защо в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. (11/стр. 339, 340)

Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли, не отлагайте. (45/стр. 356)

Често младите обичат да отлагат нещата. Например дойде ви някоя Добра мисъл да направите нещо и вие казвате: „Това нещо не мога да го направя сега“. Питам: На какво основание се надяваш да го направиш друг път? „Не зная, така мисля.“ Тогава мисли, че сега ще можеш да го направиш, и се заеми с тази работа.

(29/стр. 391)

…Добродетел на ученика е: „Без отлагане“. …Когато имаш Вдъхновение, когато ти се пее или свири, не отлагай – пей или свири. Също така, когато ти дойде мисъл за молитва или за каквато и да е друга Божествена работа, направи я, не отлагай! Човек не трябва да чака най-хармонични, изрядни условия, за да работи върху себе си, но трябва да използва условията, в които се намира. (44/стр. 454)

…Ако стомилионната част от стотинката представлява някаква Силова линия на живота, тя ще има грамаден ефект. Следователно малките подтици, които имате в живота си, изразени в мисли, чувства, желания, знания, са все такива Силови линии с грамаден ефект в своите действия… Щастието на човека иде от момента, когато той започва да обръща внимание на малките Силови величини в живота си. Например яви се у вас малкото желание да ставате сутрин рано и да размишлявате, но като се събудите сутринта, поогледате се наоколо, усещате, че в стаята ви е студено, и веднага отлагате желанието си за друг път. Казвам: Щом е дошло това Благородно желание у вас, не отлагайте, изпълнете го веднага. Станете рано, измийте се, облечете се и започнете молитвата си. Изпълните ли това малко желание, от този момент ще започне и вашето повдигане.

(29/стр. 404, 405)

Ставате сутрин от сън и в ума ви дойде една мисъл да направите нещо Добро. Не мислете дали трябва да направите това Добро, но веднага пристъпете към действие… Като свършите работата си, тогава ще мислите. От резултатите ще разберете защо е трябвало да постъпите по този начин. (11/стр. 304)

…Доброто трябва да се направи нав­реме, може да го направите само днес… За утрешния ден има друга работа, друго нещо е приготвено. (45/стр. 90, 91)

Сега използвайте добрите условия, свършете работата, която Бог ви е дал.

(24/стр. 154)

Приложи волята си

Ученикът на Бялото Братство… трябва да бъде доблестен и благороден и да има една воля възвишена, неумолима, постоянна, тъй както е постоянна Волята на Бога. (67/стр. 167)

Ако искате свободно да действа волята ви, трябва да дойде във вас Любовта и тя ще ви донесе широта и свобода.

(67/стр. 166)

На всички Вярата трябва да е в Бога на Любовта, Който е Светлина. И не само Той може всичко да направи, но и ние можем всичко да направим. Сега вече във вас се поражда мисълта: „Можем, можем!“. Можем ли? Можем! Някои от вас са имали опитности, преживявали са подобно състояние, при което впрягат волята си… То ще бъде едно вътрешно интензивно преобразование и самопознание. Ще бъдете смели и решителни! Без решителност не може. (60/стр. 334)

Човек трябва да работи за усилване на волята си. В това направление той трябва да прави много опити, за да развие в себе си смелост, решителност, самоувереност. (54/стр. 352)

„Големи мъчнотии имам.“ Приложи волята си, за да се справиш с мъчнотиите си! (46/стр. 270)

Няма мъчнотия, по-силна от моята воля. Може да попитате няма ли изключение. Няма. Аз ви казах: Човешката Душа е плод на Божията Любов – туй, което е родено от Любовта, е над всичко отгоре. Този човек, който не схваща това, заслужава да бъде роб, а който разбира това, той е Свободен. (21/стр. 349)

Следователно Свободата седи в това да си кажете, че вашата воля стои по-горе от всички мъчнотии в света. Аз няма да ви освободя от мъчнотиите, Природата също тъй няма да ви освободи от мъчнотии, от страдания, защото те са нарочно създадени да усилят вашата воля. (21/стр. 349)

Следователно, като се натъквате на мъчнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на Разумния свят, че ви дава възможност да упражнявате волята си, да станете хора със силна воля и устойчив характер. (55/стр. 217)

Работете за усилване на волята. Как? Скръбен, тъжен си за нещо, имаш голяма неприятност в живота – гледай чрез силата на волята си да превърнеш това състояние в положително. (59/стр. 195)

За да може да упражнявате волята си, всякога трябва да сменявате едно неприятно състояние с друго приятно.

(65/стр. 143)

Ученикът, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва. (65/стр. 190)

Да създадеш в себе си воля и посред всички неволи да ходиш спокойно и с Мир. Това е цяла философия. (61/стр. 249)

…Какъвто и да бъдеш, чиновник или какъвто и да било, трябва да се употреби воля. Животът не е тъй хармоничен. Сега се изисква една Силна и Разумна воля, за да може да се бориш с недъзите, които съществуват. (67/стр. 204)

При страданията, за да се избавиш от тях, трябва ти воля. Как може да се освободиш от страданията? Чрез волята.

(38/стр. 505)

Ти имаш воля – и в дъното на ада ти да си, може да излезеш. (38/стр. 506)

Виждате двама души с болни крака. Казвате им да ходят. Първият казва, че не може да се движи, и остава на мястото си. Вторият започва да ходи. Защо единият не може да ходи, а другият може? Вторият има по-силна воля и преодолява болката. (41/стр. 98)

Следователно искате ли да се лекувате, да си въздействате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята ще имате по-добри резултати от тия, които оказват различните медицински лекарства и специалитети. Силната воля може да замести действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти.

(55/стр. 217)

Като сте дошли на Земята, стремете се да използвате всички условия, добри и лоши, да усилвате волята си… (55/стр. 223)

…Който има воля да работи, нека работи над себе си и Бог ще го благослови!

(67/стр. 174)

Правете ред упражнения, докато придобиете воля сами да се управлявате. Който постигне това, той е изпълнил Волята Божия поне в едно отношение.

(39/стр. 146)

Всичките недъзи, които имате, са дадени, за да калят вашата воля.

(69/лек. 34: стр. 15)

Научил си се да пушиш тютюн. Ще си кажеш: „Аз сега ще опитам волята си, няма да пуша“. Като кажеш, че „няма да пуша“, ще ти притъмнее на очите 20 пъти, ще ставаш, ще се разхождаш из стаята, ще пухтиш, слугинята ще хокаш, жена си ще хокаш… Не, ще бъдеш тих, ще си кажеш: „И без тютюн мога“. Вземи си едно кило череши вместо една цигара… С това ще се уякчи вашата воля.

(69/лек. 34: стр. 14)

Или имате друг недостатък: нетърпелив сте. Ще упражните волята си, ще кажете: „Ще бъда търпелив!“. Някой път някой иска да ви предизвика нещо. Ще се стегнеш в този случай, ще гледаш да победиш… Тъй три-четири пъти ще опит­ваш, докато вземеш надмощие.

(69/лек. 34: стр. 14, 15)

„Ама аз издържах една критика.“ Това не е опит, 99 пъти трябва да издържиш критика, че тогава да имаш един малък опит. (69/лек. 36: стр. 9)

На всеки човек е дадена Магическа пръчица, но малцина съзнават това. Магическата пръчица – това е Разумната воля на човека. Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения, …който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във Възходяща посока, той разполага с Магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. Той е издържал бляскави победи и може да се нарече герой. (11/стр. 67)

Следователно да работи човек върху себе си, това значи да приложи своята Разумна воля в действие… От проявената воля на човека ще познаете какъв е умът му, от Разумната воля ще познаете човешкото сърце. (11/стр. 52)

Волята представлява проявеният човек. Човек се проявява в своите действия, а не в своите мисли и чувства – значи волята представлява човекът… Всички хора трябва да работят за усилване, за каляване на своята воля. В човека има вложени енергии от години, които могат да се използват за работа, за усилване на волята. (54/стр. 341)

Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства. Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те [в] своята Любов… Следователно на физическото поле трябва да имате воля. Волята на човека се поз­нава само на физическия свят и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си. Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат. (67/стр. 39)

Като упражнява волята си, човек може да постигне всички свои желания. Волевият човек може да бъде музикант, певец, поет, учен и др. Искате ли да развивате волята си, започнете от най-малките величини; не се отказвайте от малките идеи, от малките желания.

(55/стр. 367)

…Ще уякчите волята си, за да бъдете твърди и решителни във всичките си добри намерения. Да вършите Божията Воля, без да се колебаете. (59/стр. 231)

Кои са отличителните качества на волята? Първото качество на волята е твърдостта. Твърдостта е опорната точка на волята. Значи, волята трябва да бъде твърда и непоколебима като канара. Второто качество на волята е смелостта и безстрашието. Третото качество на волята е приложение, изпълнение, но без отлагане… Следователно твърдост, смелост, безстрашие и приложение са необходими качества за проява на волята на физическия свят. (54/стр. 23)

Има хора в света със силна, с твърда воля. Като дойде някоя операция, такъв човек дава ръката си да му направят разрез без никаква упойка. Той седи спокоен, мускул не мръдва на лицето му и като се свърши операцията, казва: „Свършихте ли вече?“. Как е развил той тази воля? Чрез упражнения, чрез прилагане на различни методи. Бих желал и вие да имате такава воля. (54/стр. 28)

Какво правят хората днес? Като ги заболи зъб, бързат да го извадят, обаче болката продължава и след изваждане на зъба. Окултният ученик трябва да издържа болките докрай. Щом го заболи зъб, той трябва да приложи волята си и да не охка. Ако в това време дойдат другари при него, той трябва да разговаря с тях свободно, спокойно, като че ли нищо не го боли. Че страната му била подута – нищо от това. Абсолютно ще се абстрахирате от болката си. Природата изпитва човека доколко е смел, издръжлив на страдания. (54/стр. 337, 338)

Тъй щото за вас, като ученици именно, за да бъде тая наука достъпна, трябва ви воля. Разбирате ли? Волеви типове трябва да бъдете, но не в обикновен смисъл… Аз наричам волев човек този, който като си тури един Идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи. Трябва да има воля като тази на онези мъченици – макар 100 гвоздеи да му забият, да каже: „Христос пострада така и аз мога да постъпя по Неговия пример“. Това е Идеал! (70/лек. 22: стр. 10, 11)

Хора, които са се допирали до Истината, само тя им е дала воля. (67/стр. 149)

…Истината, тя ще създаде у вас волята. Онзи човек, който веднъж възлюби Истината, той е твърд като диамант, той казва: „Аз зная Истината“ – и с нищо не можеш да го разколебаеш. (67/стр. 151)

Сега умът на един ученик, който пос­тъпва в една Окултна Школа, трябва да бъде много възприемчив, гъвкав, подвижен, бодър и свеж… Сърцето му трябва да бъде смело и решително, а волята му да бъде твърда като диамант. (67/стр. 81)

Само когато образуваме във вас Диамантена воля и Белия цвят, тогава ще пристъпим към втората част на Школата, която се нарича Бяла Магия. Но там се иска Диамантена воля, която пред нищо не се огъва. (60/стр. 130)

Всяко препятствие на Пътя е едно велико условие, за да се прояви характерът ви и да се усили волята ви. Във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска от вас!

(60/стр. 358, 359)

Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички, млади и стари, да калим нашата воля да стане тя Диамантена и пред никакви мъчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем“.

(60/стр. 157)

Ние имаме нужда от Абсолютна воля, Мъдрост и Любов да осмислим нашия живот. Този живот ще го осмислим, тъй както никога досега. И ние трябва да бъдем един образец, един пример, да покажем на този свят как трябва да се живее. (67/стр. 153)

Прояви характер

Допуснете, че искате да свършите гимназия… Идеята да свършите гимназия, при каквито условия и да сте, трябва да бъде непреодолима. Тъй е и в морално отношение: искате да добиете една морална черта – каквото и да стане, при каквито условия и да сте, вие трябва да я придобиете в себе си. (21/стр. 311)

…Никога не употребявайте частицата не за неща, които могат да ви повдигнат. Не е лесно да се справи човек с отрицателните влияния в себе си. Щом победи тях, ще дойдат отрицателни влияния отвън да му противодействат. Тъкмо намислиш да направиш нещо, да свършиш една добра работа, и то след известно колебание в себе си, веднага обкръжаващите ще дойдат при тебе и ще почнат да те разубеждават да не правиш това или защото си слаб още, или че тази работа не е за теб и т.н. Щом си победил вътрешните противодействия, ти трябва да победиш и външните. Ще кажеш, че можеш да свършиш тази работа. В себе си ще кажеш: „Да, мога да свърша това, което съм намислил; имам Вяра в себе си и ще свърша замислената работа“.

(54/стр. 217)

Сега вие ще се натъкнете на мъчнотиите в живота, ще ги опитате. Това трябва да знаете! Представете си, че излезете на сцената да декламирате едно стихот­ворение и ви освиркат. Какво ще правите? Вие ще си кажете: „Втори път не излизам“. Не, кажете си: „Втори път ще изляза!“. Излезте и втори, и трети път, постоянствайте! (21/стр. 221)

Знаете ли какво е направил красноречивият американски оратор Бичер? Той отива в Англия с известна мисия, за да говори нещо, да направи някакви предложения; в това време обаче англичаните и американците били в неприязнени отношения. Излиза той пред публиката, на която трябва да говори, казва няколко думи, но всички стават на крака, дигат шум, не искат да го слушат. Той престава да говори, чака ги да поутихнат; щом се смирят, пак започва да говори. Каже няколко предложения, но отново шум, викове, не искат да го слушат. Той пак чака да утихнат; щом утихнат, отново заговори. Тъй се продължило това английс­ко събрание три-четири часа, докато най-после той ги заставил да го слушат. Те викат, той ги чака, докато най-после се изказал. Като се изказал, англичаните казали: „Направихме една погрешка“. Това се казва човек с характер!

(21/стр. 221)

Ще те освиркат, но ти ще бъдеш тих и спокоен – всичко ще утихне; щом млъкнат, ти пак ще кажеш две предложения. Те викат: „Не говори, слез долу!“ – ти пак седиш спокоен. Някой от вас ще каже: „Това е нахалство!“. Ако сляза долу, това е страхливост. Кое е по-хубаво – да бъдеш нахален или страхлив? Животът е сцена, на която вие сте се качили, и всички хора около вас казват: „Долу, не искаме да те слушаме!“. Вие казвате: „Слушайте, аз искам да ви кажа защо съм се качил тук, защо съм изпратен. Като се изкажа, аз сам ще сляза, но докато не се изкажа, няма да сляза. Може и десет пъти да сляза, но пак ще се кача, това да знаете!“.

(21/стр. 221)

…Тя е Божия работа. При най-големите мъчнотии ще я свършите, това е характер. Ако не можем да победим най-големите мъчнотии, които се срещат в света, тогава за какво ще бъдем готови?

(45/стр. 71)

Разумният човек, който е намерил Истината, при каквото положение и да изпадне, каквито условия и да му се дадат, той ще може да разреши всички мъчнотии в своя живот. Това значи човек с характер. (32/стр. 314)

В един малък американски град изпращали всяка година нов проповедник. В града имало един човек, който бил голям безверник и на края на годината набивал проповедника да го накара да мисли какво говори. Той му казвал: „Няма защо да заблуждаваш хората“. Проповедникът бивал принуден да се върне, отдето е дошъл, или с пукната глава, или със счупена ръка. Никой не се съгласявал да отиде в този град да проповядва. Един ден епископът събрал всички проповедници от енорията си да види кой е готов да отиде в този град. Никой не се решавал. Епископът отправял молбата си към този, към онзи, но всички отказвали. Най-после един млад, снажен и здрав човек се съгласил да отиде в определения град. Какво направил той? Още с пристигането си разбрал от гражданите кой е героят, който биел проповедниците, и си казал: „Вместо да чакам той да ме бие, аз ще го набия пръв“. Причакал го един неделен ден на пътя, хванал го, вързал му ръцете и краката и го набил добре. След това го закарал на събранието, турил го близо до амвона и свободно си проповядвал. Героят слушал проповедта, харесала му и се обърнал към Бога. (38/стр. 273)

И вие като младия проповедник ще хванете безверника в себе си, ще го набиете, ще го вържете, ще го занесете пред амвона да слуша Божието Слово. Когато се обърне към Бога, ще го пуснете. Той ще ви стане брат… Тогава вашите противоречиви мисли, чувства и постъпки ще ви станат приятели и ще вземат участие във вашия живот. (38/стр. 273)

Казвам: Радвайте се, ако имате недъзи. Те ви създават условия за работа. Чрез тях вие ще създадете характер в себе си, като работите неуморно и постоянно за тяхното изправяне. (32/стр. 286)

Налегне ви една тъжна мисъл: не се навеждайте, …не заемайте раболепно положение. Дойде ли в ума ви една тъжна мисъл, усмихнете се: това е характер!

(57/стр. 138)

…Вие ще измените характера си, ще го подобрите и ще можете лесно да преодолявате мъчнотиите, които се изпречват на Пътя ви. (28/стр. 54, 55)

За един окултен ученик думата „не може“, „не е възможно“ не съществува. Ще преодолеете всички спънки, мъчнотии – нищо повече.

(70/лек. 27: стр. 4)

Ще ви се дадат невъзможни неща и ако ги превъзмогнете, това показва, че имате воля и можете да събудите ония скрити Окултни Сили във вас да работят.

(70/лек. 24: стр. 9)

…Ние може да развием силата на нашата воля и много от невъзможните задачи, които сега имате, ще станат възможни. (70/лек. 24: стр. 11)

Да, ще се калите и невъзможните неща ще ги направите възможни.

(60/стр. 264)

Преодолей всичко
по Пътя си!

Кой е Пътят, който води към Новото? През мъчнотиите и страданията. Като ги преодолее, човек влиза вече в Новия живот – в живота на Любовта. (11/стр. 279)

За да се справи лесно с мъчнотиите си, човек трябва да държи в ума си поне една Свещена Идея като Основа на живота си… (56/стр. 166)

Как се изявява съвършеният човек? Той се справя и с най-големите мъчнотии. За него няма нещо невъзможно.

(38/стр. 217)

…Всичките мъчнотии в живота ви да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от Правия Път, по който сега сте тръгнали. (68/стр. 45)

…Да няма мъчнотия, да няма сила в света, която да ви спъне. Тогава вие може да постигнете всичко, което искате.

(69/лек. 13: стр. 25)

Силата на ученика седи в това да преодолява мъчнотиите и препятствията. Вървете напред без страх, без съмнения, без колебания. (1/стр. 94)

Страхът внася в човека обезсърчение, отчаяние, съмнение и т.н. и е герой този, който може да преодолее тия състояния в себе си – преодолее ли ги, той става Велик. Ако при най-голямото си отчаяние човек може да преодолее себе си, своето състояние, той може да се повдигне, да стане Велик… (56/стр. 24)

…Дали вярвате в Бога, или не, всички ще имате големи мъчнотии на Пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой, или толкова по-здрав морален гръбнак, имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения.

(54/стр. 406, 407)

Може да сте тъжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нямате пари, но вътрешно да се чувствате богати.

(46/стр. 195)

Няма по-приятно нещо от това човек да се справи със своите мрачни и отрицателни състояния. Няма по-велико нещо от това човек да се справи със своите мъчнотии и страдания и да гледа на живота с радост… Каквито страдания и да минете, вие трябва да запазите своето достойнство като човек, като ученик.

(54/стр. 276)

Противоречията – това са мъчнотии в живота, които като ги минеш, ще успееш… Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии. (29/стр. 143)

Като работи съзнателно върху себе си, ученикът ще се натъква на ред противоречия, които не трябва да го смущават – противоречията са неизбежни, но той не трябва да се спира пред тях. Някои противоречия идват от вън, а други се зараждат вътре в него: дойде ли до външните противоречия, той не трябва да се смущава, но да върви напред; от вътрешните противоречия обаче той трябва да се учи. (56/стр. 160)

Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне… Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката Душа. И вие ще проверите, че туй е вярно. (29/стр. 144)

Всички трябва да бъдете разумни, да преодолеете мъчнотиите. Тия неща няма да ви дойдат наготово, изисква се… една Безпримерна Вяра. Разбирате ли какво значи Безпримерна Вяра? (21/стр. 312)

…Вие трябва да имате Жива Вяра, която да не отстъпва пред никакви мъчнотии. Живата Вяра прави и постъпките на хората необикновени. Ако постъпките ви са необикновени, и Любовта ви е необикновена. (11/стр. 340, 341)

Любовта е Велик алхимически закон, който превръща елементите. Тя съдържа Еликсира на живота. Онзи, който прилага Еликсира на живота, не може да срещне на Пътя си стена, която да не разруши, и врата, която да не отвори.

(11/стр. 247)

Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Де седи силата? Ако бих ви пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? (Нямаше.) Искам да извлека Закона, такова нещо е Божествената Любов. Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре; няма нещо в света, което може да ви спъне.

(24/стр. 44)

Любовта е метод, чрез който в бъдеще ще се справяте с най-мъчните работи в света. Когато има най-мъчни работи и не можеш да се справиш, употреби Любовта. (27/стр. 216, 217)

Ще разтопиш нещо на огъня на Любовта, ще бъдеш ковач. Най-гъстата материя, която не може да се разтопи при никакви други условия, при огъня на Любовта ще се разтопи. (27/стр. 217)

Задача на всеки човек е сам да премахва препятствията на Пътя си и да върви напред. (40/стр. 139)

Тренът**, който се движи, среща съп­ротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите. (60/стр. 287)

Когато умът и сърцето работят заедно и вървят в Права посока, човек среща на Пътя си големи препятствия. Колкото по-големи стават мъчнотиите и препятствията му, той трябва да знае, че е на Прав Път, и да върви напред, без да се спира. Спре ли се като уморен пътник под някое дърво или при някой извор да си почине, той… ще закъснее в Пътя си.

(11/стр. 141, 142)

Че срещал на Пътя си препятствия, това нищо не значи. Колкото повече спънки среща човек и ги преодолява, толкова по-силен става. Не си създавайте сами спънки, но не избягвайте онези, които Разумната Природа ви е поставила. Тя знае какво е нужно на човека, за да кали волята си. Чрез спънките Природата го заставя да мисли, да работи и да се движи. (41/стр. 14, 15)

…За съзнателния човек препятствията са условия за развиване на волята, за разработване на неговия ум. (56/стр. 138)

…Човек ще опита силата на мисълта си, с която може да се справя и при най-мъчните условия. (11/стр. 242)

Да излезеш от едно безизходно положение, да използваш процеса, в който има растене, то е наука. (27/стр. 178)

Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представя случай да провери силите си. Здравият човек е смел и решителен като видния математик, пред когото се изпречват трудни задачи – той погледне задачата оттук-оттам и започне да я решава, изпитвайки голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите. (56/стр. 284)

Пред каквато и мъчнотия да се намери, здравият човек изпитва приятност. Според моята диагноза здрав е онзи, който изпитва приятност пред всяка мъчнотия; онзи, който не изпитва приятност пред мъчнотиите на живота, той е болен човек. (56/стр. 284, 285)

Имаш желание да свириш: започваш и прекъсваш. Искаш да отидеш на екс­курзия: тръгнеш, вървиш до едно място и се връщаш, не стигаш до определената цел. Защо? Спъва те нещо. Махни това, което те спъва… Според някои спънките са в реда на нещата. И те имат смисъл, но ако се преодоляват. (57/стр. 362)

…Малките деца. Като срещнат една река, в тях се явява желание да я прескочат. Погледнат реката, вижда им се дълбока, отстъпят няколко крачки назад. Засилят се, отстъпят… Най-после те придобият нов кураж, засилят се и казват: „Ще прескоча, че каквото ще да става – или в реката, или на другия бряг“. Щом се засилят, те минават препятствието. Казвам: В умовете и в сърцата ви съществуват ред препятствия, които вие непременно трябва да премахнете… За това се изисква воля, знания, сила. (28/стр. 54)

За да се развива правилно, човек трябва да изхвърли от ума си всички мисли, които му препятстват; дръжте в ума си мисълта, че нищо не може да ви спъва… В човека са вложени сили, чрез които той може да преодолява препятствията, които среща на Пътя си…

(56/стр. 11)

Значи, силата, която имате, никой не може да ви отнеме; светлината, която имате, никой не може да изгаси; и Духа, който имате, никой няма да победи. Като вървите по този Път, никаква сила няма да бъде в състояние да ви отбие от него. (59/стр. 239)

…Където има страдания, има и мъчения. Но вие не се плашете от тези състояния – ако вървите по Божествения Път, вашият Дух е като онзи майстор плувец, който, като знае как да се гмурне в света, ще знае и как да излезе. Ако обаче вие се уплашите, ще спънете Духа си и той ще остане долу под вълните. Вярвайте, че Духът ви, който се гмурка под вълните, ще победи. Като ученици, вие трябва тъй да мислите и тогава ще вървите право по утъпкания Път. (59/стр. 239)

Ще бъдете като онзи плувец, който пори водата с греблата си и върви нап­ред. Вие може да срещнете по-малки или по-големи вълни, но като гребете непрекъснато с греблата си, ще достигнете брега. Ако оставите греблата си и кажете: „Какво ще стане с нас, дали ще излезем благополучно на брега и т.н.“, вълните могат да извият лодката ви и да ви потопят във водата. Не, вие ще държите само греблата си! Вие трябва да излезете на другия бряг! Другият бряг, това е Новата култура. (21/стр. 129)

Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните – от какъв характер са те. (29/стр. 156)

ПЪТЯТ НА ГЕРОИТЕ

Застани най-отпред,
в първите редици

Борбата ще бъде една духовна борба… Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа.

(53/стр. 248, 249)

Нали във всяка армия най-напред върви една малка част, а всички други са тил след нея? Първата част, която върви напред да пробива път, ще бъдеш ти.

(21/стр. 348)

Ако аз съм на първата линия на бойното поле, това място е само за мене. Всеки не може да бъде герой, да заеме първото място. (11/стр. 354)

Аз говоря сега на младите. …Под млади на физическия свят разбирам ония, които взимат инициатива. Все някои трябва да бъдат глава, да вървят напред, а другите да останат в тил. Аз говоря на онези, които отиват на фронта… Там е неприятелят, там са картечниците, там са гранатите. Герои, смели и решителни хора се изискват! (32/стр. 222)

Като ученици на специалния клас, вашата задача в живота е да отстоявате, да не отстъпвате назад. В това отношение вие сте фронт, а общият клас – тил. Ако вие не отстъпите, и тилът ще ви следва; ако отстъпите, и тилът ще отстъпи. Следователно, каквито мъчнотии и противоречия да срещате, вървете напред.

(18/стр. 166)

Бъди смел и решителен

…Всички трябва да бъдете смели и решителни; да знаете, че няма сила в света, която може да ви спъне и отклони от Пътя… (21/стр. 19)

И в двете Школи, тази на Бялото Братство и тази на Черното Братство, правилото е едно и също. Най-първо ученикът ще се изпита верен ли е, или не. Вярност, смелост се изисква. Без страх и без съмнение в този Път! Придобиете ли туй качество, тогава ще пристъпим към първите уроци на онова Истинско Знание… (70/лек. 22: стр. 15)

Не мислете, че е лесна работа Истинското ученичество. Казвате: „А, лесна работа е“. Кръст има, туй не е лесна работа! За ученика е лесна тази работа, когато той е смел. Първото нещо, което трябва да знаете, е, че трябва да бъдете смели.

(70/лек. 22: стр. 16, 17)

Мнозина мислят, че като влязат в Школата, всички пътища за реализиране на техните Идеи ще се отворят. Лъжат се те. Понякога за окултните ученици се създават такива големи мъчнотии, че те се намират в чудо, не знаят какво да правят. Ако не познават Законите, много пъти ще се обезсърчават и отчайват… И на вас казвам: Не съжалявайте, че сте влезли в Школата. Бъдете смели и решителни и вървете напред. Това се отнася до онези, които са готови да следват Школата. (28/стр. 57, 58)

Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: „То не е за нас“… В Писанието се казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие“. Какво значи този стих? Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия Любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. (24/стр. 58, 59)

…Всякой, който се насили, или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го“ или както е казано: „Царството Божие насила се взема и които се усилят, го грабват“. В тия думи се съдържа Велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. …Ние трябва да завладеем Царството Божие на Земята със Сила и Дух…

(50/стр. 5)

Как мислите вий да влезете в Царството Божие – по гладък път или тесен? …Ако вас по Пътя ви стряска всяко куче, което залае, то как мислите да вървите?

(52/стр. 172)

Желая всички… да бъдете крепки и мъжествени на всяко време. (52/стр. 216)

Да се не устрашава вашето сърце през тази година. Да имате дързост и Той ще ви благослови. (53/стр. 34)

Не е въпрос сега за страх, но за смелост и дързост Божествена… Вяра силна, жива и разумна. Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа… (52/стр. 301)

Да бъдете умни и незлобиви, силни във Вярата и Търпението, смели и неустрашими за Бога! (52/стр. 298)

Какво нещо е Търпението – неволята ли? Не, Търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора. (53/стр. 138)

Ще турите туй, Великото, в себе си и само тогава ще бъдете много смели.

(32/стр. 25)

Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример ако не на съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане…

(62/стр. 268)

Бъдете смели и решителни. Когато става въпрос да се защити Истината, трябва да бъдем готови на всички жертви. (52/стр. 261)

Искам всинца да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде!

(70/лек. 17: стр. 22)

Аз наричам смел човек онзи: като дойде да го покачат на кръста пред обществото, да каже: „Няма нищо!“. И той да устоява, да не му мърда окото. Този наричам аз ученик. И другите, като пог­леднат на него, да кажат: „Това е ученик!“.

(70/лек. 19: стр. 24)

Като ученици, от вас се иска смелост и решителност. Пред каквито мъчнотии и да се намерите, вие трябва да бъдете готови на всичко. (39/стр. 163)

Ако искате да минете от сегашното си положение в по-горно, и вие ще изпитате големи нещастия и страдания. …Вие не можете да ги избегнете. Бъдете смели и решителни и приемете страданията, както се дават. (28/стр. 87)

Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават. (67/стр. 39)

Приятно е да видиш самоуверен, смел човек в света! (68/стр. 158, 159)

Желая сега и вие… да останете в себе си силни и решителни без колебание и съмнение, с пълно Упование на Бога и на своята Душа. (46/стр. 372)

…Смели ли сте, решителни ли сте, ще имате всичкото съдействие на Бялото Братство. (60/стр. 259)

На смелите хора, на хората без страх винаги се помага. От Невидимия свят, като видят, че си много смел, решителен, като видят един герой пред себе си, те казват: „Ние ще му помогнем, ще го кредитираме“. Щом някой е страхлив, те не искат и да знаят за него. (21/стр. 348)

В Америка един бедняк, но герой човек, се качва на едно здание от тридесет и пет етажа да тури на върха му едно знаме, събират се наоколо хора да го гледат. Качва се той по една скеля, туря знамето и като слиза, един американец му дава двадесет хиляди долара възнаграждение. Но на кого се дава такова възнаграждение? На смелия. (21/стр. 348)

Същият Закон е и в Духовния свят: когато вие сте смели и решителни при някоя мъчнотия, непременно ще се яви някой, който ще ви услужи. Но плашите ли се, ще кажат: „Оставете този страхливец да си върви, той не заслужава никаква помощ!“. Такъв е Великият Окултен Закон. (21/стр. 348)

Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие. Щом колебанието престане, твоето Разумно сърце действа, казва ти: „Напред!“. Ама и отзад, и отпред имало неприятели. Нищо от това, твоето Разумно сърце ти казва: „Напред!“. „Ама може да ме убият!“ Напред! Само умът философства. А ти като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от тебе, ще кажат: „Този човек е много смел, ние се боим от него“. (21/стр. 366)

Когато пътувате вечер или през деня през някоя гора или в града, пазете следното правило: дръжте съзнанието си будно! Вървете смело и без страх, като че всичко виждате. Най-малкото разсейване от ваша страна прави лошите хора, апашите и разбойниците смели и те моментално започват да бъркат в джобовете ви… Щом забележат, че съзнанието на човека е будно, те стоят далеч от него.

(39/стр. 135, 136)

Пред смелия, пред безстрашния човек и най-свирепите животни отстъпват. Те чувстват силата му и се страхуват от него. И действително смелият човек има силна воля, силна мисъл… (28/стр. 12)

Даже и в гората да си и да видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга. Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава“.

(21/стр. 366)

Когато ученикът напредне, ще го пос­тавят при условия да срещне мечка в гората. Безстрашният ученик ще погледне спокойно мечката в очите, ще вземе дясната страна на пътя, а мечката – лявата и така ще се разминат. (54/стр. 211)

При всяко едно изпитание ще бъдете смели, право в очите ще го гледате това изпитание. Бог ви е поставил на едно изпитание, за да имате една опитност.

(25/стр. 76)

Щом сте дошли на Земята, вие трябва да бъдете смели и решителни, да минете през всички изпитания, които животът ви носи. Ще минавате през тесни пътечки на планински върхове, ще газите през реки, ще минавате и през пустини. Каквото и да правите, изпитанията ви чакат, не можете да ги избегнете. Вървете напред и не се обезсърчавайте.

(39/стр. 161)

Казвам: Всеки може да се намери пред изненади в живота си, но трябва да бъде смел, да не губи присъствието на Духа си. (57/стр. 100)

Защо, като дойдоха самолетите в София, излязохте вън? Нека падат бомбите – това е алегро, а ти ще вървиш по Пътя си. (22/стр. 96)

За всичко, което ви се изпречи на Пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред и ще минете без опасност! За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя Закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни същества са с вас – те ще оправят вашия Път. …Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в Природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили. (21/стр. 366)

Ще бъдете смели и решителни – как­вато работа започнете, да се не колебаете. Да не ме разбирате криво: ще срещнете мъчнотии, но всички тия мъчнотии в края на краищата ще се стопят пред вас и Пътят ви ще се отвори. (21/стр. 367)

Смели трябва да бъдете! Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели да дръпнете иглата изведнъж; пак ще ви боли, но само за момент. По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си – натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж; ще боли за един момент и ще преболи, а ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва. (55/стр. 405)

Светът се нуждае от смели и разумни хора. Смелият лесно се справя с мъчнотиите и недоволството си. Всички хора са недоволни от нещо, но не са смели да хванат недоволството и да го изтръгнат изведнъж. (55/стр. 405)

За да изчезне страхът, трябва да туриш в ума си една Идея, която да го привлече, за да станеш смел и решителен. Тогава ставаме смели и решителни за Идеята. Ако в нас влезе Божият Дух, Идеята за Любовта, най-великата Сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни… (60/стр. 163)

И тъй, Космичната Обич казва: …Бъди смел и решителен в живота и в борбите, които ти се явяват. И не смятай борбата като нещастие, а като процес на труд, за да разбереш вътрешния смисъл на живота… (59/стр. 132)

Трябва смелост, безкористие и пълна Вяра; вътрешна смелост, а не външна, защото борбата е вътрешна, а не външна.

(24/стр. 101)

Духът е авторът, който си избира своите герои – ума и сърцето. В ума, като герой, той внася едни качества – сила, смелост, решителност. А в героинята – сърцето – внася пластичност, издръжливост, търпение… Какъв трябва да бъде умът – вашият герой? Силен, смел, решителен… Какво трябва да бъде сърцето – вашата героиня? Пластична, издръжлива, търпелива. (11/стр. 41)

Ученикът трябва да носи качествата на героя и на героинята, т.е. на ума и на сърцето. Ако търси в Школата лесния път, от него нищо няма да излезе. Ако избягва мъчните задачи или дава други да му ги разрешават, от него нищо не може да се очаква. (11/стр. 41, 42)

Помнете: Задачите, които ви се дават в Школата, развиват смелост и решителност в ученика; здравето му закрепва, умът му се развива и той започва да мис­ли право. Смелият човек мисли добре, а не страхливият. (11/стр. 201, 202)

И като се назначи у нас една екскурзия, отменение вече не може да има: дъжд, вятър – нищо не трябва да пречи, слабите ще се раздрусат… Природата към слабите, страхливите е взискателна, а към смелите е нежна, мила и им дава съдействието си за добър резултат.

(24/стр. 114)

За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града – първо на половин километър, после на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на Духа. Може да ви се случи да минете през някоя гора и да ви нападнат вълци. Вие трябва да бъдете готови да минете покрай тях, без да ви засегнат. Вълк никога не напада смел човек… Който е придобил безстрашие, той може да излезе срещу опасността и нищо да не го засегне. (54/стр. 210)

И вие трябва да бъдете смели, безстрашни, да създадете характер в себе си. Велико нещо е безстрашието.

(38/стр. 707)

Ще бъдеш смел – ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път. (54/стр. 210)

Смел трябва да бъде човек – с Връзка, с Вяра в Учителя си. Пред такъв човек всяко зло отстъпва. Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. (54/стр. 210)

Бъдете смели и решителни, защото аз съм с вас. Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще погине. Помнете – този кораб не потъва.

(53/стр. 202)

Има опасни места в Новия Път, но човек трябва да бъде безстрашен, той трябва да бъде герой… Вяра и безстрашие се иска от човека, за да премине пропастта… (15/стр. 234)

През всичките векове Учителите, които са идвали в света, …са изисквали от своите ученици безстрашие – първото нещо. (69/лек. 29: стр. 20)

…Важно качество на ученика е безстрашието. Да имаме смелост, решителност, безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можеш да се развиваш правилно… Човек да има безстрашие и Вяра… На смелия Бог помага. (44/стр. 458)

Човекът на Истината не се страхува от нищо… Щом вярва в Бога, той е безстрашен. Пред нищо не се колебае…

(38/стр. 708)

…Човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо… Само ученикът на Новото Учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен.

(11/стр. 37)

За да бъде човек абсолютно свободен, трябва да бъде абсолютно чист. Абсолютно свободни и чисти са онези, които са безстрашни. Само безстрашният човек може да стане верен на Бога. Той е верен във всичките векове, а това е ценно качество. Имаш ли страх, може да изневериш на Бога. (69/лек. 29: стр. 14)

По-добре е обаче човек да върши нещата без страх. Туй е едно от най-благородните качества… Изисква се човек да бъде абсолютно без страх. За да бъде ученикът без страх, Душата му трябва да бъде изпълнена с Любов.

(69/лек. 29: стр. 14, 15)

Всички, които са тръгнали в този Път, вас ви е страх от страданието. Страх ви е от дявола, от лошите духове, от лошите книги, от Ивана, от Петка. …Не трябва да ви е страх. Човек трябва да извоюва безстрашието. (38/стр. 582)

…Ще се научиш да не те е страх. Ще дойде време тебе да не те е страх, да не те е страх и от смъртта. (38/стр. 582)

Бъди силен

Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно. Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата… (55/стр. 380)

Има една архива, в която се пази Великата Свещена Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички посветени ученици от Божествената Школа четат от Великото Евангелие… И тъй, първото нещо, което се поставя в това Евангелие, е следното: „Бъдете силни, защото Бог живее във вас!“. (11/стр. 105, 106)

И тъй, бъдете силни, както е силен Бог. Силата е качество на Божествения Дух. (11/стр. 111)

Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези Вечни Принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият дух владее законите на живата материя… (70/лек. 30: стр. 4)

В Тесния Път е Великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по Тесния Път. (71/лек. 13: стр. 37)

Ние, които вървим по този Божествен Път, ние, които имаме Божественото в нас, трябва да работим с Бога заедно. Тази, Великата, Мощната сила в нас трябва да я проявим… (71/лек. 3: стр. 22)

Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него – и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си.

(46/стр. 128)

…Всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето Спасение от вън, то е вътре в него. (71/лек. 14: стр. 17)

Искам да ви наблегна на мисълта, че силата е в нашите ръце, силата е вътре в Живата Природа и имаме ние възможност да си помогнем сами. (67/стр. 196)

В какво отношение може да употребите вашата сила? В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки. (58/стр. 220)

Изкуство е, след като изгуби човек всичко, което е придобил в живота си, да се опре на своите способности и чувства и да каже: „Щом имам ум, сърце и воля, от нищо не се боя“. Това значи силен човек, това значи човек с убеждение.

(54/стр. 273)

Ножът… показва силата – значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. (53/стр. 251)

…Силен човек е онзи, който е опитал и приложил Истината. Той върви в Пътя си смело и решително. (11/стр. 381)

Като придобие Любовта, ученикът става силен, може да издържа и на положителните, и на отрицателните сили в света. (11/стр. 246)

И тъй, когато кажем, че трябва да сме силни, разбирам, че трябва да имаме силата на Божествената Любов. (59/стр. 10)

Ако приложим Любовта, ще придобием една Магическа сила, която ще ни донесе всичкото Благословение.

(60/стр. 346)

Человек, който има Любов, е всесилен, непобедим. (34/стр. 21)

…Ако говорим за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силен човек, да се справя лесно с мъчнотиите и изпитанията си. Казано е, че силата на човека се познава във време на мъчнотии и изпитания… (15/стр. 57)

Ако в мъчнотиите човек върви нап­ред, без да се спъва, той е силен. Силният издържа на всички изпитания.

(43/стр. 49)

Следвайте примера на истинския ученик, който прилага силите си при всички външни и вътрешни мъчнотии.

(15/стр. 58)

Туй, с което човек може да се хвали, това е Духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в Духовно отношение, той ще бъде силен и във всяко друго отношение, а това е важното.

(71/лек. 23: стр. 5)

…Някой е силен като майстор – той разполага с физическа сила, може да строи къщи, мостове и др.; друг някой пък е морално, психически силен – той геройски носи страданията. Коя сила е за предпочитане? Колко мостове, колко сгради, построени в миналото, са останали здрави до днес – има някакви остатъци от старите египетски пирамиди, но те не представляват нещо цялостно. Обаче дойдете ли до характера и устойчивостта на Великите хора, които геройски са носили страданията си, името им и досега остава паметно за човечеството, а примерът им и до днес е достоен за подражаване. Христос, Който даде образец на човечеството за търпение и разумно носене на страданията, и до днес живее и ще живее в умовете и сърцата на всички хора. (56/стр. 30, 31)

В страданията вие се опитвате. Когато в страданието задържите Същественото, Идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек. (58/стр. 256)

Сега трябва да научите вътрешната страна на живота. Човек трябва да бъде силен и мощен по Дух. (63/стр. 21, 22)

На Душата се дължи вяра и надежда, а на Духа се дължи силата. (34/стр. 35)

Човек е по-силен от съдбата и условията и ако е по-смел, ще надделее [над] условията, иначе условията ще го спънат.

(44/стр. 289)

Имаш голяма неприятност в живота си и колко е мъчно да повярваш, че всичко ще се превърне в добро. В дадения случай е важно да повярваш, да надделееш над условията – това е за силните души. (44/стр. 460)

Българите имат обичай, като се борят, да излизат по няколко души на състезание. В тази борба по-слабите отпадат един след друг, докато остане най-силният, който взима венеца. Така трябва да постъпвате с болестите. Вие да бъдете най-силният борец и да поваляте на земята всички болести. Хремата е един от борците, треската – втори, неврастенията – трети и т.н. Като излезете срещу тях, кажете: „Аз съм християнин, разполагам с мощни средства и мога да се боря с всички болести“. (46/стр. 126, 127)

Вие може да искате изведнъж да влезете в Духовния свят, но трябва да знаете, че за този свят се изисква здраве, сила. Духовният свят представлява планински връх, на който трябва да се качите. Питам: Как ще се качите на този планински връх, ако не сте здрави или ако нямате сили? (68/стр. 269, 270)

И тъй, вложете в умовете си мисълта да бъдете силни. Да бъдеш силен, това не значи да се изнасилваш, но да се повдигнеш. Който има сила да повдигне себе си, ще има сила да повдигне и ближния си. (11/стр. 104)

Работи десет години непрекъснато да развиеш сила и мощ в себе си, за да докажеш на хората, че си човек. (68/стр. 356)

Издръж всичките си изпити

Един християнин трябва да бъде смел и решителен и да има благородно и приз­нателно сърце, в каквото и положение да го постави Бог. Това ви казвам, защото има да преминете през много изпити, които идат за света… Затова ви трябва повече вяра и решителност. (34/стр. 93)

…Специални страдания има сега в света… И тъй, ще бъдете герои да минете направо през огъня! Не казвам, че трябва да се страхувате, но трябва да знаете, че през огън ще минете. Нали сте чели „Великите Посветени“ и знаете какви са изпитанията на онзи ученик в пирамидата? Първо е минал през огъня, пос­ле – през пропастта, след това – през водата и най-после е преминал през онази стаичка, в която имало чаша с нектар. Значи, той е минал четири изпита. И за вас ще дойдат изпитите. Вие започвате вече – вътре в пирамидата сте. Първо започвате с огъня, а зад вас вратата е зат­ворена. Пред вас има една огнена пещ. …Влязохте, вратата е затворена, сега нап­ред – нищо повече! Смелост, напред! И ще излезете на другата страна здрави и читави… Значи, няма какво да се страхувате, напред! (21/стр. 351)

В древността имало един изпит за окултните ученици: след като са учили 20 години, да бъдат изядени от мечка. Всички ученици, като идвали до въпроса за мечката, казвали: „Тази работа не е за мен. Няма да чакам да ме изяде мечката, трябва да си замина. Каквото научих, научих“ – и офейквали. Та училището всякога било пълно с ученици, но никой не завършвал. Само един ученик се решил и казал: „Тази мечка може да ме изяде, но аз ще се боря с нея доколкото зная“. Като дошла мечката, нахвърлила се отгоре му, а той казал: „Така не се яде“ – и започнал да се брани. И като я удрял по главата, като я удрял тук-там, разбрал, че тя носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота. Тя не го пуснала да излезе като победител, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял“, защото иначе другите лесно щели да отидат при нея.

(27/стр. 87)

Хубаво е понякога да се поборите с мечката – по главата един юмрук, по гърба друг. Всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо. Всеки, който офейква, ще бъде без придобивки. На вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка – тя ще ви даде нещо. (27/стр. 87)

Едно време учениците от Питагоровата Школа са минавали ред изпитания, за да се калят, да дойдат до положение лесно да трансформират състоянията си. Седи един ученик и размишлява върху някой въпрос; в това време един от учениците се приближава при него, удря му една плесница и си заминава. Първият ученик се стресне, разгневи се, иска да си отмъсти. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-скоро той ще се овладее.

(54/стр. 223)

Който влезе като ученик в Окултната Школа, той ще бъде подлаган на такива изпитания, че космите му ще настръхват. Учителите на тази Школа ще ви представят една висока планина, направена от мукава – това вие няма да знаете, и ще ви накарат да се качвате по тази планина. В това време ще станат големи пертурбации, които вие ще трябва да преодолеете.

(29/стр. 262)

В древността учениците на Окултните Школи били подлагани на специални изпити, за да проверят доколко са смели. Връзвали очите на ученика с кърпа и го завеждали между непознати хора, въоръжени с ножове, които веднага се хвърляли върху него. Сваляли кърпата от очите му и го оставяли сам да видят как ще се справи. Голям ужас преживявал ученикът, но когато въоръжените почвали да го мушкат с ножовете, оказвало се, че ножовете били от картон. Това е изкуствен изпит, но животът поставя ученика на много изпити, по-страшни от този, и който може да издържи, се приема за ученик в Школата. (11/стр. 279, 280)

…Ще има един такъв Велик изпит, какъвто светът не е виждал. Вие ще трябва да бъдете герои. Този изпит ще бъде не само за вас, но и за целия свят. Вие трябва да бъдете герои, да посрещнете този момент… Затуй именно сега ние в Школата искаме да ви калим геройски да посрещнете нещата и да се ползвате от тях. (70/лек. 30: стр. 35)

Изпитът наближава. Всички хора ще бъдат изпитани да се разбере каква е силата им, каква е Любовта им и с какво Знание разполагат. Ще излезеш пред изпитната комисия и ще се биеш. Противникът ти ще бъде силен човек. Тук ще се изпита и постоянството ти. Ако се откажеш още след първата борба, ти си от слабите. Не, 99 пъти ще излизаш на борба, докато най-после победиш. Ще излезеш стотния път, ще хванеш противника си, ще го стиснеш и ще кажеш: „Да знаеш кой съм! Да знаеш с кого имаш работа!“. (48/стр. 350)

Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. (55/стр. 99)

Ако аз бих ви казал, че утре сутринта в пет часа ще отидем на Витоша, то значи: казано и свършено! Но времето било дъждовно или снежно или гръмотевици имало, или някаква стихия – бури, земетресения – ще вървим. Каквото и да става по планината, ти ще вървиш напред – това значи Свободен човек. Казвате: „Какво ще правя при такова земетресение? Де ще вървя?“. Ще вървиш. Това е един изпит, който трябва да издържиш. (29/стр. 262)

Не оставяй да мине изпитът неиздържан от тебе! (49/стр. 20)

Извоювай победата

Възпитателят поставя на възпитаниците си не само гладък Път, …но и пречки, които трябва да бъдат надвити. …Пречките обогатяват опитността. Свободният човек не е без пречки в Пътя си, но той лесно побеждава и отминава, а неспособният се спира при тях. Ето защо Бог, като отличен Възпитател, дава на чадата Си пречки, които те трябва да се научат да надвиват. Само тогава ще бъдат свободни и силни. (65/стр. 5)

Често ние се оплакваме от страстите си, от лошите си мисли и желания. Това не е правилно. Те са условията, при които Душата ни узрява… Всяко подобно условие ни е дадено от Небесния ни Баща, за да го победим, да го надвием, да го обърнем от наш господар в свой слуга, та тъй да станем добри, мощни в доброто, богати духовно. Иначе и не може да бъде, защото „Царството Божие се взима от тия, които се насилят да го вземат“. (65/стр. 6)

В живота мъчнотии ще се дават. Тия мъчнотии могат да бъдат на физическото, астралното или менталното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или в сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим.

(53/стр. 117)

За да може да победите всички мъчнотии, непременно трябва да си поставите за задача да обичате Бога и да реализирате тази задача. (62/стр. 323)

…Няма по-хубаво състояние от това – да добием Любовта. Това е благото в света. Като придобие човек Любовта, където и да се намира, той е мощен. Има ли Любовта в себе си – света ще победи.

(62/стр. 208)

…Ти ще се обърнеш към своята Душа. Какво трябва да кажеш на тази Душа? „С теб е Бог!“ На Душата си ще кажеш: „С теб е Бог! Ти ще победиш! Твоята победа е моя победа!“. (70/лек. 16: стр. 27)

Цял ден ще водиш борба, 99 сражения ще имаш и като направиш 99 сражения, ще кажеш: „Победата е моя“. Но 99 пъти трябва да се молиш, да се свържеш с Бога. Знаете ли какво нещо е да се свържеш с Бога? За това нещо се изисква постоянство от ученика. Ученикът трябва да бъде като октопода – ти пущаш, той не пуща. (70/лек. 30: стр. 31)

Та казвам: Морален, силен човек е този, който във всички състезания излиза победител. Моралният Закон е такъв. Докато човек не се обезсърчава и продължава да върви напред, той е силен…

(29/стр. 320)

Който е дошъл на Земята, той е войник; доброволно или насила ще участва във войната. Веднъж си влязъл във войната, ще я свършиш и ще излезеш победител… (15/стр. 235)

Желая ви да победите дявола, макар и на стотния път. Като се борите с него, вие черпите от силата му и ставате силни. Дяволът е много енергичен. Той се бори с човека до последни сили, но като види, че е победен, казва: „Научиха изкуството ми“. Който не се е борил с дявола, той не е развил силата си. Ако сте се борили с него, не съжалявайте. Който се е борил с дявола и го е победил, той има бъдеще: учен може да стане, богат може да стане.

(48/стр. 350)

Стани герой!

Сегашните хора се нуждаят от Ново Разбиране на живота, за да знаят де се крие Тайната на неговата сила. Тя е във вътрешното геройство. (57/стр. 151)

Велики герои изисква днес светът – и мъже, и жени! …Светът изисква морални герои, а не герои на парите, не герои на силата. Изисква се геройство в онази непоколебима Вяра, в онази непреодолима Любов вътре в човека! (72/лек. 5: стр. 23, 24)

Любовта се изразява във Велики подвизи. (65/стр. 45)

Думите войнство и подвиг имат сходство, защото само правилното войнствувание подразбира подвиг в света. Думата подвиг означава повдигане нагоре, войнствуване на човешкия Дух… (65/стр. 107)

Това значи, че нашата Любов трябва да бъде толкова велика, че да надраснем всичко. Трябва да бъдем герои, да надвием нашата карма и да кажем: „Мога. Аз имам един контакт с Бога, имам Божията Любов – имам Живота. Имам друг контакт с Бога – Божията Мъдрост – имам ума, Знанията и Светлината. Имам трети контакт с Бога, с Божията Истина – имам силна воля“. „Всички въпроси, които ме спъват, мога да ги разреша. С Бога всичко мога да направя. Следователно всичко мога да направя с Бога!“

(67/стр. 153, 154)

Сега по-добри времена от сегашните за добрите хора не са наставали… Вие сега трябва да работите, да станете богати. Герои бъдете, друго време не ще намерите. (23/стр. 97)

…Вие изведнъж се виждате пред планината, на която трябва да се качите. Сега думите „мога“ и „не мога“ – те са изключени. Ще кажете: „Ще бъда герой!“. Понеже то е процес на движение – думите „Ще бъда герой!“, нищо повече!

(67/стр. 168)

…Бъдете герои за Истината! Няма по-щастлив момент в човешкия живот от този да бъде герой за Истината, да постави Истината на първо място в живота си – това значи да е придобил пълно Освобождаване, да е дошъл до прага на Възкресението. (55/стр. 446)

Бъдете смели и решителни, за да се жертвате за Истината. Има студенти, които се жертват за Истината, макар и с пукнати глави вече. …Но те пак устояват в борбата. Това е геройство! Няма герои без пукнати глави. Като знаете това, бъдете мъжествени. (57/стр. 112)

Да покажете, …че сте човек, готов да влезе във всяко сражение. При това младите имат и друга една черта: готови са да се жертват, не му мислят много.

(60/стр. 237)

Векът, в който живеете, изисква герои. Сегашният живот не иска слабохарактерни хора; той не иска листа, откъснати от дърветата, които вятърът навсякъде може да отнася. Сегашният живот иска хора с определени Убеждения и Разбирания за Божествената Истина; той иска хора, които могат ра­зумно да носят страданията. Който носи страданията разумно, като го бият, не страда. (32/стр. 274, 275)

Трябва ли човек, който е изпълнен с Велики Идеи, да се страхува от живота? Вие сте изпълнени с Велики Идеи, а въпреки това се страхувате; вземете пример от Великите хора в света, които са излагали живота си за своите Идеи и Убеждения… (56/стр. 212)

Вие искате да бъдете герои, но дойде ли нещо, което ви жегне, изгубвате всичко. Герой е този, който, като го жегнат, веднага си плюе на раната, сам се лекува и продължава Пътя си. …Върви напред.

(59/стр. 394, 395)

Като говорим за Новите хора, разбираме хората на Слънцето, които живеят с радост и веселие; те са жизнерадостни, щедри, лесно се справят с мъчнотиите си; те са героите на времето, хора с широка Душа; всичко използват разумно, на всичко се радват… И като страда, и като се радва, Новият човек еднакво се прониква от вътрешна радост; той знае, че и добрите, и лошите условия в живота са дадени на човека за растене.

(56/стр. 180, 181)

…Човек… Кога ще прояви геройството си – вечер след залязването на Слънцето. Денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен човек, може да се познае вечер в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой – гората представ­лява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен.

(56/стр. 201)

Като говоря за борба, аз вземам тази дума в широк смисъл. Всеки човек се бори, докато разреши известен въпрос; щом го разреши, борбата свършва. Героите се борят, страхливите не обичат борбата… Ще се бориш, ще учиш, ще работиш, иначе никаква култура няма да придобиеш. (57/стр. 148)

Кажи мнението си, дето трябва… „Ако ме бият?“ Дали ще те бият, или не, щом трябва, кажи си мнението… Макар и бит, ще се върнеш у дома си и ще се готвиш за нова борба; ако не излезеш на борба, няма да знаеш с каква сила разполагаш. (57/стр. 151)

Живеете, за да намерите разрешението на живота; живеете, за да станете истински герои. Колкото пъти те бият, кажи: „Ще стана герой!“. (57/стр. 153, 154)

Страхливият се обезличава, но герой не става. За страхливия никой не си спомня, а за юнака – всички. Вие сте кандидати за герои, но още не сте истински герои. Никой от вас още не е бил професора си… Под професор разбирам съдбата. (57/стр. 154)

Помни: Професорът, с когото трябва да се справиш, това е твоята съдба. Ще срещнеш професора си и ще застанеш пред него като ученик. Като разбере, че си страхлив, той казва: „Този ученик да излезе вън! Не го искам при мене“. Ако си умен, смел и даровит, той казва: „От този ученик ще излезе нещо“. (57/стр. 154)

Желая на всички и вие да бъдете такива юнаци, да се биете със своята съдба. Не да се биете със слабия и да го победите, но да се биете със силния. Ако не си се борил със своята съдба, със своя професор, не си никакъв юнак… Бъдете герои! (57/стр. 154)

Като ученици на Велика Школа, от вас се иска геройство, юначество; за да се насърчите в тази област, вие трябва да проследите живота на революционерите, да видите с какво въодушевление са се хвърляли в борбите – град от куршуми се сипят пред тях и около тях, но те вървят напред. (56/стр. 212)

Бъдете герои като онзи войник на фронта, който е изложен на дъжд от куршуми и гранати, но уповава на Бога – мускул не трепва на лицето му; много гранати ще се сипят върху вас, но не се страхувайте, пазете връзката си с Бога!

(15/стр. 215)

Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми – от всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва да станете истински герои. (54/стр. 209)

Днес светът се нуждае от герои. За да учиш, трябва да бъдеш герой. Големи препятствия среща ученикът на Пътя си. Ще преодоляваш препятствията и ще вървиш напред. (42/стр. 227)

Аз искам всички да бъдете герои. Герой е човекът, който може да бъде мъченик. …Да бъдем готови да минем през най-големите мъчнотии, за да добие[м] Правата мисъл. (32/стр. 245)

Най-първо вие трябва да решите всички въпроси вътре в себе си: готови ли сте да се мъчите? Не искам страдания: ония, които страдат, според мен са страхливци. Страхливият страда, а героят се мъчи. Хванат го и го бият и той страда – това не е мъчение. Мъчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи със Спокойствие. Велик Закон е мъчението! (64/стр. 71)

Мъчението е Велика наука в света. Когато вие започнете да се мъчите, аз ще ви обикна. Само който се мъчи, мога да го обичам… Мъчите ли се като великани със Спокойствие и хладнокръвие и не изгубвате равновесието на Духа си, вие сте обичани. (64/стр. 68)

Ако не бе мъчението, Христос би ли станал това, което е? Който се е мъчил и със Спокойствие е изтърпял мъченията, той е Христос, а който не се е мъчил и иска не през предната, но през задната врата да влезе, той е антихрист. Тъй говори тази Окултна Школа. (64/стр. 72)

Дойдат ли страданията в живота ви, следвайте примера на Христа – бъдете смели герои като Него, за да научите урока, който ви се преподава чрез страданията. (56/стр. 147)

Аз днес обясних един Велик Закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите – страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият – страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: „Страдания ще има!“. От Невидимия свят ви питат: „Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?“. (24/стр. 58)

Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш – като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас?

(24/стр. 58)

И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради*** вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка.

(32/стр. 25)

Бъдете герои, защото на страхливците не се дава Небето. (23/стр. 89)

…Решите ли веднъж да служите на Любовта, никакво връщане назад. Бъдете герои да издържите на всички изпитания и страдания за Любовта. На кръст да ви разпнат, кажете: „За Любовта готов съм на всичко!“. (11/стр. 80)

Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста и бъди герой! (46/стр. 67)

Да се самоотречеш, да понесеш кръс­та на страданията и същевременно да носиш в Душата си Великата Идея, че всичко това правиш заради Бога, без най-малко да се поколебаеш – това е благородството, това е геройството, това е красотата на човека. (68/стр. 88, 89)

Аз наричам герой онзи човек, на когото като сложиш на гърба страданията на целия свят, кръста на цялото човечество, той може да го носи. Този човек може да се изпоти и десет пъти под тежестта на този кръст, но нито един път няма да похули Името Господне. Той ще носи геройски всичко и ще каже: „Господ даде, Господ взе. Да бъде благословено Името Божие! Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с всичките Свои блага!“.

(62/стр. 292)

---