Учителя – Мистично разбиране, част втора

ПРЕДГОВОР

МИСТИЧНОТО МИСЛЕНЕ

Когато се освободиш от себе си, Бог ще се роди в теб.

Бог се ражда в Свободата и в Истината.

Ако ти си дълбоко истинен, Бог ще се роди в тебе, със Своята Наситеност.

Твоята Чиста Дълбина е Храмът на Бога.

Предаността е мярката на Единството. Единството е Мистичното.

Бог иска да си Храм, а не религия.

Да искаш само Бог, то е да искаш Покоя и Той го дарява.

Бог иска да си в Него, защото без Бога, ти си едно бедно себе си.

Ако съумееш да влезеш в Божията Воля, ставаш Първообраз.

Ако съхраняваш Бог в себе си, ти наистина съхраняваш себе си.

Бог не гледа твоите дела, а скритите ти Дълбини и словото в тях.

Имаш ли Абсолютното доверие, ти си преодолял света.

Любовта ще ти отнеме и доброто и злото, за да остане само Бог.

В Любовта си с Бога, а чрез Истината си чрез Бога.

Ако сме дълбоко в себе си, имаме най-великото богатство – Бог.

Мистичното знание, възприема само Бога.

Ако си в Бога, тогава къде е твоето бреме?

Мистичното разбиране, това е Погледът на Бога в нас.

Мистичното разбиране е преди вечността.

В мистичното разбиране, злото е ограбено.

Мистично движение крепи световете.

Мистичното разбиране е определена неопределеност.

Мистичното разбиране е пазител на Истината.

Мистичното разбиране живее във вдъхновението.

Мистичното разбиране живее в непознатото.

Мистичното е родено от Взрива Светлина.

СЛАВА НА ТОВА БЕЗКРАЙНО СЪВЪРШЕНСТВО!

2019 г. Варна.

Елеазар Хараш

СФИНКСЪТ НАЧАЛО И КРАЙ НА НЕЩАТА

СВЯТ НА ВЛИЯНИЯ

„И тъй, светът, в който живеем, е предметен свят… С тия предмети са свързани живи същества от хиляди категории. Тия същества са свързани с вас и работят заедно с вас; едновременно и те ви въздействуват, и вие им въздействувате. Освен тия същества има и ред други тела в пространството, които също тъй оказват влияние върху вас. Значи вие живеете в един много сложен свят.“ /стр. 4/

МЪЛЧАНИЕТО НА ПРИРОДАТА

„Понякога хората питат, защо светът е създаден така. Казвам: оставете настрана този въпрос. Вие може да запитвате, но този въпрос е задаван хиляди пъти досега и от обикновени, и от разумни хора, но никому не се е отговорило. Никой не знае, защо светът е създаден така. Не е грях да се интересува човек от този въпрос, но никой не е бил удостоен с отговор. По този въпрос, устата на природата е затворена… тя е като сфинкс – мълчи.“ /стр. 4, 5/

ГОВОРЪТ НА ПРИРОДАТА

„… Природата… мълчи, не говори с думи, но говори с образи, със символи…“ /стр. 5/

БОЖЕСТВЕНА МЯРКА ЗА ВРЕМЕ

„Често говорим за време и пространство. Те не се определят от продължителността на времето в години, месеци, дни, часове, минути и секунди, които минават, но по онази вътрешна интензивност, с която нещата се преживяват. Значи, интензивността, с която се движат нещата в съзнанието, определя времето. Човек в една минута може да преживее толкова неща, колкото в една година.“ /стр. 5/

ЗАЩО ЧОВЕК МИСЛИ ПРАВО, А ДЕЙСТВУВА КРИВО?

„Засега само главата на човека е излязла от звяра, а цялото му тяло още се намира под неговото влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво.“ /стр. 6/

ТОВА ВРЕМЕ Е ЦЯЛА ВЕЧНОСТ

„И тъй, сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяра. Той е обвит в звяра тъй, както птичка в яйцето – едва показва главата си от тялото на звяра… Малката птичка, като си подаде главата от яйцето, ще бъде ли напълно свободна? – Не… Тя първо показва главата си, но дълго време още ще седи в яйцето, докато излезе от него. Това време е цяла вечност. Голямо усилие трябва да направи тази птичка, докато излезе от яйцето!“ /стр. 5 и стр. 6/

КОГАТО ЧОВЕК СЕ ОСВОБОДИ ОТ ЗВЯРА

„… Задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена.“ /стр. 6/

ГЛАСЪТ НА ЗМИЯТА

„Вие говорите, че трябва да бъдете милостиви, но дойде ли да се проявите в това, което говорите, не успявате. Защо? – Защото друг господар има над вас – звярът. Умен е този господар! Той ви е опасъл като змия, от която не можете да се освободите. Тя ви диктува, какво да правите. Много пъти вие слушате нейния глас, но виждате, че сте сгрешили.“ /стр. 6/

РАЗБУЛИ ЛИ СЕ ТАЙНАТА НА ЗВЯРА, ЩЕ СЕ ОСВОБОДИМ ОТ НЕГО

„Та казвам: още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят методи и начини, как да се освободим от влиянието на този звяр.“ /стр. 7/

СЪВЪРШЕНОТО ОРЪЖИЕ

„… Всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра… Представете си един голям слон и едно малко дете. Как трябва да постъпи малкото дете спрямо този слон? Ако то извади своята сламена тояжка и започне да воюва със слона, ще го надвие ли? … Живата разумна природа… казва: „Във всяко същество се крие нещо по-високо от всякакво оръжие, по-високо от всякакво насилие“. Кое е това нещо? – Разумното, Божественото начало.“ /стр. 7/

ПО-МЕКА И ПО-СТРОГА ОТ НЕЯ НЯМА

„Та казвам: ние трябва да разбираме цялата вселена, разумната природа, в която живеем. Разбираме ли я, разбираме ли нейните пътища, ще знаем, как да постъпваме спрямо нея. Живата природа е жена, майка е тя, а не мъж. По-мека жена от нея няма, но и по-строга от нея няма. По-чувствителна жена от нея няма, но и по-безчувствена не може да намерите.“ /стр. 8, 9/

ВСЯКА ИДЕЯ ИМА СВОЕ ОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ

„… Аз говоря не само за самоубийството на тялото, но за… самоубийство на чувствата, самоубийство на идеите, на мислите в човека. Понякога, като не можете да постигнете известни идеи, вие ги убивате. Всяка идея има свое определено време, в което тя може да се развие, да добие своята форма и красота.“ /стр. 15/

ЦЯЛАТА ПРИРОДА Е НА НЕГОВА СТРАНА

„Ние сами не създаваме идеите, а сме носители на Божествените идеи, чрез които изразяваме великия Божи идеал. Ако човек отхранва в себе си една Божествена идея, каквато и да е тя, било от физическия, духовния или Божествения свят, цялата природа е на негова страна.“ /стр. 16/

СЪГРАЖДАНЕ НА ИСТИНСКИЯ ДОМ

„Първото нещо: всеки човек трябва да има известна Божествена идея, която да се стреми да реализира. И за нищо в света, той не трябва да я пожертвува!… Тази идея съгражда неговия дом, в който Божественото ще дойде да живее.“ /стр. 19/

В НАЙ-ДОБРИТЕ УСЛОВИЯ

„Вие сега се намирате в най-добрите условия на живота, т.е. при най-мъчните условия.“ /стр. 21/

ИЗВОРЪТ НА ВЪТРЕШНАТА СИЛА

„Когато човек тръгне в известен път, той трябва да има една основна идея, към която да отправи всички свои мисли. Само тогава човек може да бъде силен. Ето защо, всичко, което изучавате, всичко, което четете, свеждайте към тази централна идея в своя живот.“ /стр. 22, 23/

ПОГРЕШНОТО ТЪРСЕНЕ

„Често хората търсят лесния път, но те не знаят, че този път е най-тежкият.“

/стр. 24/

„Всички същества, които са завършили своето развитие, са плакали. И тия, които вървят към това, също тъй плачат. Един ден, като влезете в Божествената градина, ще видите, какви плодове са израснали от вашите сълзи. Все някое плодно дърво сте полели. Всички страдания и скърби дават плодове.“ /стр. 28/

ЖИВАТА ВОДА

„В Писанието се казва, че Христос плакал, като влизал в Йерусалим. Колко сълзи е пролял Той? Ако Христос не беше пролял тия няколко сълзи, еврейският народ щеше да бъде загубен. Христовите сълзи спасиха остатъка от еврейския народ… Те са като капките на живата вода.“ /стр. 31/

ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ВОЛЯТА БОЖИЯ

„… Ако ти изпълняваш волята Божия, никоя сила в света не е в състояние да те стъпче.“ /стр. 34/

УЧИТЕЛЮ БЛАГИ

ЧОВЕК ВСЕ ЩЕ 0ТКРИВА ПО-ДЪЛБОКИЯ СМИСЪЛ НА СЛОВОТО

„Мнозина ще кажат, че са чели Евангелието и знаят всички глави. Така е, но трябва да се знае, че колкото пъти и да чете една глава, човек все ще намира в нея нещо ново, все ще открива по-дълбокия й смисъл. Много естествено! Причината за това е, че психическите условия… не са едни и същи. За всеки даден момент, идеите, чувствата на човека са различни. Всеки момент в съзнанието на човека става известно изменение, известно разширяване. Следователно, така, както днес четете и разбирате тези глави, никога друг път, така не сте ги чели и разбирали.“ /стр. 3/

СЛОВОТО БОЖИЕ ПРАВИ ХОРАТА ЧИСТИ

„Вие сега сте чисти заради Словото, което ви говорих.“ (Йоана 15:3) – Значи Словото Божие прави хората чисти.“ /стр. 3/

ДУМАТА „УЧИТЕЛ“

„Само върху думата „Учител“ може да се държи цяла лекция, но тази дума представя твърда храна, която не е достъпна за всички.“ /стр. 4/

„Учителю благи“… Тези силни думи именно произнася един големец за Христа, обаче в неговия ум те са обезсмислени. Той пита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? „Който произнася думите „Учителю благи“, той не може и не трябва да пита, какво да направи, за да наследи живот вечен.“ /стр. 4/

ЗА СМИСЪЛА НА ДУМАТА „ЖИВОТ“

„Под думата „живот“ някой разбира да се роди, да расте, да достигне известна възраст и след това да замине за другия свят, където ще живее като ангел. Това е неразбрана идея. Добрият живот подразбира изкуство, което може да се изпита само при мъчнотиите. Новопостроеният параход не се изпитва на сушата, но във водата, и то не в някое езеро, … но в някой голям океан… Силата на парахода се изпитва при големите бури.“ /стр. 7/

НЕПОСТИГНАТИТЕ ИДЕИ

„Да, страшни са резултатите на всички непостигнати и разбити идеи!“ /стр. 7/

ВСЯКО НЕЩО, КОЕТО НЯМА ИМЕ, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБИЧА

„Когато говорим за Великото Начало в живота, ние трябва да Го познаваме. Да Го познаваме, това значи да Го обичаме. Ти не можеш да познаваш някого, докато не знаеш името му, а оттам и докато не го обичаш. Всяко нещо, което няма име, не може да се обича. Човека, когото обичаш, първо назоваваш с някакво име. Значи, след името идва Любовта. Да обичаш човека подразбира да му дадеш форма, съдържание и смисъл.“ /стр. 7, 8/

ЗАЩО ОБИЧАТЕ БОГА?

„Давали ли сте си отчет, защо обичате Бога? Ще кажете, че обичате Бога, че вярвате в Него и Го наричате „Благи Господи“. Щом Го наричате благ, Той веднага ще ви запита, защо Го наричате така…“ /стр. 8/

ЧРЕ3 ХРАНАТА ЧОBЕК ПРИЕМА ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ В СЕБЕ СИ

„Яденето е една от най-големите привилегии, едно угощение, дадено ни, като заслуга на онова, което сме свършили. По-голяма привилегия за човека от яденето няма. То е най-хубавото нещо в живота, но същевременно и най-лошото. За онзи, който може правилно да яде, яденето е благословение; за онзи, който не може правилно да яде, яденето е нещастие. Тъй щото, не само на земята човек яде, но и в другия свят пак ще яде. И като съвършен, човек пак ще яде, само че той ще осмисли този процес и ще може правилно да го използува. Човек трябва да разбира дълбокия смисъл на яденето… Чрез храната човек приема истинския живот в себе си. Хлябът, който приема човек с благодарност, със съзнание, като някакво благо, ще го направи щастлив. Хлябът ще научи човека, как да живее, как да обича.“ /стр. 10/

ГОЛОТО СЪЗНАНИЕ

„Любовта е основния принцип, с който може да се работи в живота. Без Любовта човек представя голо съзнание, лишено от всякакви органи. Представете си, че едно голо съзнание, лишено от очи, нос, ръце, крака, иска да работи. Как ще работи?“

/стр. 11/

ИДЕАЛЕН СВЯТ

„Не мислете, че е лошо човек да ходи бос. По-добро положение от това няма. За това се изисква идеален свят, а не като нашия. Това значи да живееш в свят без никакви препятствия, да стъпваш като на памук. Където стъпиш, да изпитваш радост…

Какво значи босотата? Босотата разбира открито, светло съзнание, което не ограничава човека, но му дава свобода, простор на действие.“ /стр. 11, 23, 24/

ДОБРОТО И ЗЛОТО ЖИВЕЯТ НА ЕДНО ДЪРВО

„Злото и доброто са неразривно свързани помежду си и никой не може да ги отдели.“ /стр. 12/

С УЧИТЕЛ ЧОВЕК СТАВА СВОБОДЕН

„Казвате: Каквото Учителят е казал, всичко ще изпълним, без обаче да станем роби на Неговите думи. – Това показва, че вие не разбирате дълбокия смисъл на думата Учител. Без Учител човек става роб; с Учител той става свободен. Ако някой учител заробва учениците си, за такъв учител не могат да се приложат думите „Учителю благи“. /стр. 16/

КОЙ Е ПО-СИЛЕН В ЖИВОТА

„Който обича, той е по-силен от онзи, когото обичат.“ /стр. 17/

КОГА ЩЕ ДОЙДЕ ЛЕКАРЯТ?

„… Тези хора… Заболеят ли, те първо трябва да се обърнат към Бога в себе си, да се помолят, Той да им изпрати лекар. Обаче лекарят ще дойде, само след като в душата на човека трепне Любов към Бога. Такъв е законът в природата.“ /стр. 18/

ОКУЛТНИ СИМВОЛИ

„… Дойдете ли до душата, ще имате особени отношения и ще кажете: „Учителю благи!“ Към ума и сърцето си няма да се обърнете с думите „Учителю благи“. Към тях ще имате съвършено различни отношения от тия, които имате към душата и духа. Като дойдете до сърцето си, ще кажете: Мой добри приятелю! Като дойдете до ума си, ще кажете: Верни рабе! Като дойдете до волята си, ще кажете: Мощна и красива сабя! Както виждате, това са ред символи, с които човек трябва да си служи и чийто смисъл да разбира.“ /стр. 20/

МОГЪЩЕСТВОТО НА ВОЛЯТА

„Волята е в състояние да развърже гордиевия възел, който никой досега не е могъл да развърже.“ /стр. 20/

ТОЯГАТА Е ЗА МАЛКИТЕ ДЕЦА, А СЛОВОТО БОЖИЕ – ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ

„Всеки ден земята се върти по Волята Божия. Слънцето изгрява и залязва по Волята Божия. Хората се раждат и умират по Волята Божия, но светът не се управлява по Волята Божия. Светът все се управлява и оправя от някого, но тоягата играе важна роля. Има една Воля Божия без тояга. Тоягата е за малките деца, а Словото Божие – за възрастните. Ако и днес още, продължаваме да се изправяме чрез тоягата, това показва, че се намираме във фазата на детинското си разбиране.“ /стр. 24/

ОСНОВА

„Съвременните хора трябва да работят усилено, да поставят основа на бъдещата култура. Без тази основа и ангели да им проповядват, и Христос да слезе на земята, все същото положение ще остане. Защо? Защото са пукнати стомни. Колкото да наливате вода в пукната стомна, тя все празна ще остане.“ /стр. 25/

СЪЗДАВАНЕ НА АНТИПОД

„… Всички болести на физическия свят са се явили първо в духовния свят, а после са слезли на физическия. И ако човек успее да създаде антипод на идеята, която е причинила болестта в него, няма да мине много време… и болестта ще изчезне.“ /стр. 22/

ЗА ПРАВЕДНИЯ НЯМА ЛОШИ УСЛОВИЯ, НЯМА СМЪРТ

„Мнозина се плашат от лошите условия на живота, от смъртта. Те трябва да знаят, че за праведния няма смърт.“ /стр. 26/

НАШИТЕ МИСЛИ СЕ ИЗУЧАВАТ В АНГЕЛСКИЯ СВЯТ, А НИЕ ТРЯБВА ДА ИЗУЧАВАМЕ АНГЕЛСКИТЕ МИСЛИ

„В невидимия, в духовния свят нашите мисли имат някакъв резултат, който там изучават обективно. В нашия свят растат мислите на ангелите, а в ангелския свят растат нашите мисли. Следователно растенията на физическия свят са мисли на ангелите, а растенията на ангелския свят са човешките мисли… Това е аналогия на неща, които са верни.“ /стр. 26/

МЯРКА ЗА ОБИЧ

„Само онзи човек ви обича, в присъствието, на когото вашите мъчнотии постепенно намаляват и изчезват.“ /стр. 28/

КАТО ХРИСТА

„Мнозина искат да бъдат като Христа. В какво отношение искат това?… Всеки може да бъде изправен като Христа пред Пилата, с тежкия кръст на римската империя, да изнемогва от неговата тежест. Хората искат да бъдат в положението на възкръсналия Христос. Може ли човек да възкръсне, преди да е минал през другите процеси?“ /стр. 28/

„И ПО-ГОЛЕМИ РАБОТИ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ“

„Христос казва на учениците си: „И по-големи работи можете да направите“. Това подразбира: „Но и по-големи страдания ще имате.“ /стр. 28/

НАПРАВЕТЕ В СЕБЕ СИ ЦАРСКИ ПЪТ ЗА ЛЮБОВТА

„… Казвам: всички да дадете своя данък, за да направите връзка с Божията Любов. Това не значи, че не сте свързани с Любовта, но трябва да се направи един царски път, по който да се разлее Божията Любов като вълна. По този път именно всички ангели, всички Божии служители, ще слизат и възлизат, ще носят Божието благословение…“ /стр. 29/

НА КОГО СЕ ДАВАТ ЗАБАВЛЕНИЯ?

„Бог всичко вижда и знае… Щом дойде до някоя важна работа, Той не се обръща към вас, защото знае, че ще направите някаква пакост. Бог предоставя трудните задачи на ангелите, а на невежите дава забавления.“ /стр. 30/

ОТ ИДЕЯТА, КОЯТО РОДИТЕ, ЗАВИСИ БЪДЕЩИЯТ ВИ ЖИВОТ

„Приложете Божията Любов в живота си, да видите нейните резултати. Казвам: това е един опит, който непременно трябва да направите. Докато не направите опита и не видите резултата, нищо не говорете за него. Докато сте бременни, не отваряйте утробата си, да показвате, какво сте заченали. Крийте вашата бременност, да не се изложите на някаква опасност… Щом детето се роди, радвайте се, че се е създал живот, че се е явило нещо хубаво на света. Обаче докато сте бременни, крийте се, защото от идеята, която родите, зависи бъдещият ви живот.“ /стр. 31/

МАГИЧЕСКО ЗНАНИЕ

„Вие трябва да се стремите към знания, каквито ангелите и светиите имат… Това знание може да превръща скръбта в радост, недоволството в доволство, невежеството в знание. Това знание е необходимо, за да може човек да се справи с противоречията, които неизбежно идват. Докато не дойде до Възкресението, докато не получи Посвещение, човек все ще се натъква на противоречия, на мъчнотии.“ /стр. 32/

КОГА СЕ ОСМИСЛЯТ СТРАДАНИЯТА?

„Ако копаете лозе и излязат пришки по ръцете ви, не се оплаквайте от тях, но помислете за майка си, за която работите. Ако работите за някого от Любов, пришките на ръцете ви са на мястото си. Следователно страданията се оправдават, само ако има някого да обичаме; няма ли кого да обичаме, страданията са безпредметни.“ /стр. 32/

СВОБОДЕН СИ БИЛ

„… Свободен си, но кога? Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.“ /стр. 35/

ВНУШЕНИЯТА НА ТЪМНИНАТА

„Днес аз говоря за същественото, което всички хора имат в себе си. Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън… При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче, когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, където му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята; това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се обезсърчил и изгубил смисъла на живота.“ /стр. 35/

ОСМИСЛЯНЕ НА ЖИВОТА

„Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото.“ /стр. 40/

СЛИЗАНЕТО В МАТЕРИАЛНИТЕ СВЕТОВЕ – НЕОБХОДИМОСТ ЗА ВСИЧКИ ДУШИ

„Всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият… Значи всички същества, били те напреднали или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, откъде идват, а други не помнят…“ /стр. 36/

ЛЮБОВТА – ОСНОВА ЗА РАЗБИРАНЕ ВЪТРЕШНИЯ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА

„Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави Любовта за основа на своя живот.“ /стр. 37/

ИСТИНСКАТА МОЛИТВА

„… Съзнанието… и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят… Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза; той излиза от всички промени, от всички противоречия… Неговият живот сам по себе си е молитва, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога…

Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е. събуждане на Божественото в него.“ /стр. 38/

ЕДИНСТВО НА СВЕТОВЕТЕ

„В Божествения свят се съдържат и физическия, и духовния, физическият свят е място, от където се черпят материали; духовният свят е място, от където се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност, от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека… Идеята, която трябва да залегне в душите ви е, че като дойдете до Божествения свят, трябва да бъдете готови да живеете и по физически, и по духовен, и по Божествен начин.“ /стр. 39/

ДРЕХАТА И КЪЩАТА НА ЩАСТИЕТО

„Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облечен в красива и мощна мисъл.“ /стр. 39, 40/

ДА НАМЕРИШ ЛЮБОВТА

„Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича и която той обича. По-велико нещо от това няма. И наистина, всеки търси Божественото…“ /стр. 40/

СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА, КОЯТО НИКОГА НЕ СЕ МЕНИ

„Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела… Сега и ние сме дошли на земята, да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота… „И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Си на Бога живаго.“ /Матея 16:16/… Симон или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек в пълния смисъл на думата… Човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота… Под думите „Син на Бога живаго“ се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго.“ /стр. 43 и 34/

СЛИЗАНЕТО НА БОГА

„Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи „възходящи периоди“ в човешкия живот… Паралелно с този период, настъпва и друг, низходящ… Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първия период наричаме „зазоряване, ден“, а втория – „залязване, нощ“… Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи.“ /стр. 43/

ВЛИЗАНЕ В ЖИВОТА НА ВЕЧНАТА ХАРМОНИЯ

„В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава именно човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – Бога. Това значи да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот.“ /стр. 45, 46/

САМО ЧРЕЗ СТРАДАНИЕТО

„… За всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използува. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва… Когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник именно на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога.“ /стр. 44, 45/

КАК ЩЕ ПОЗНАЕТЕ, ЧЕ БОГ ВИ Е ГОВОРИЛ?

„Някой казва, че Бог му е говорил. Питам: сигурен ли е в това?… Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог.“ /стр. 46/

ЕДНО С БОГА

„Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора с букаи на ръцете и краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството.“ /стр. 49/

ВРАТАТА НА НОВАТА ЕПОХА СЕ ОТВАРЯ ВЕЧЕ

„Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото… Вратата на новата епоха се отваря вече и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа.“ /стр. 51/

КАК ЩЕ СЕ ПОДОБРИ ЖИВОТЪТ?

„Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия, ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота.“ /стр. 51/

ПРЕМАХВАНЕ НА НЕСГОДИТЕ

„Когато Божественото начало в човека се пробуди и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота.“ /стр. 52/

ФИЗИЧЕСКИЯТ СВЯТ – СЦЕНА НА ЖИВОТА

„… Пред лицето на Бога всички са еднакви. И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски.“ /стр. 53/

ЗА ВСЕКИ ДАДЕН МОМЕНТ ДА БЛАГОДАРИ

„Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно седи красотата на живота, че нещата не са постоянни и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава.“ /стр. 53/

„Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа… Като дойде при вас, ще ви запитам: как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде.“ /стр. 54/

ТОВА ЗНАЧИ МЪДРЕЦ

„В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда. Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират. Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани… Хората трябва да разчитат на двата велики закон – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин указва възпитателно въздействие върху хората… Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък… той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот! Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място и в скоро време изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък. Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца. Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.“ /стр. 55, 56/

МЪДРЕЦЪТ ВИЖДА СЪЩНОСТТА НА НЕЩАТА, А ГЛУПЕЦЪТ ВИЖДА САМО СЕНКИТЕ ИМ

„Мъдрецът вижда и разбира всички… неща в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им… Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно или, че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота. Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете… Самата музика е велико, неизразимо нещо. Тя създава тонове, тя създава такт, тя създава ритъм… Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките.“ /стр. 57/

КАКТО МЪДРЕЦЪТ КАЗВА

„… Някой казва, че светът не е създаден, както трябва. – Откъде знаеш? Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос? За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил. Всъщност така ли е? Ако не си такъв мъдрец, който може да създава светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре. Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено.“ /стр. 59/

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ВЪЗПРИЕМАТ ВЕЛИКИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ИДЕИ?

„… Много хора имат криви схващания за нещата. Те искат великите идеи да дойдат до тях, но не знаят, че тези идеи ще ги смажат… Великите идеи имат своя светлина, която дава отражение върху всички неща в живота. Радвайте се на светлината, която вашата идея носи и не се лакомете да я обсебите, да я задържите в себе си. Радвайте се на слънцето, което грее. То представя велика, Божествена идея, която носи в себе си светлина. Какво щеше да бъде положението на съвременния свят, ако слънцето ходеше от къща в къща между хората, да яде и да пие с тях?“ /стр. 60/

ПРИРОДАТА И ДУШАТА

„Душата и природата са две фази на Битието. Природата дава материал, а душата твори.“ /стр. 60/

ВРЕМЕ ЗА БОГА

„Ако само по един час на ден мислиш за доброто, за великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот, условия за гениалност. Ако отделяш на ден, само половин час да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото и грешно да е една същество, достатъчно е да отдели за Бога най-малкото време, с което разполага и Той ще го възнагради щедро.“ /стр. 61/

МЛАД ПО ПРИЛОЖЕНИЕ, СТАР ПО ОПИТНОСТ

„Мъдрецът едновременно е и млад, и стар: млад е по приложение, стар – по опитност. Когато прилага своето знание, мъдрецът е дете. Когато събира плодовете от това, което е приложил, мъдрецът е старец…“ /стр. 62/

БУЛОТО НА ЛЮБОВТА

„… Да, всички гледат Венера през прозорците си, но тя всякога се явява с було на лицето си, да закрива своята красота.“ /стр. 63/

УСЛОВИЯ ЗА ПРОЯВА НА БИТИЕТО

„… Противоречията в света не са нищо друго, освен условия за проява на Битието.“ /стр. 71/

КРАСОТАТА НА ОНОВА, КОЕТО НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАМЕРЕНО

„Защо слънцето изгрява? И то търси някого. Аз бих желал слънцето никога да не намери този, когото търси, защото щом го намери, ще престане да изгрява и да залязва.“ /стр. 64/

ИЗГУБВАНЕ И НАМИРАНЕ НА СМИСЪЛА

„И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли отнякъде и най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот.“ /стр. 65/

ВЛОГ В БОЖЕСТВЕНАТА КАСА

Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел. Ангелите са същества на Любовта. Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса.“ /стр. 65, 66/

ПРАВИЯТ ПЪТ Е ИЗВЪН Ч0ВЕШKOTO СЪЗНАНИЕ И САМОСЪЗНАНИЕ

„Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път.“ /стр. 66/

ЩОМ ДОЙДЕ СВЕТЛИНАТА, СКРЪБТА ЩЕ ОТСТЪПИ

„Скръбта не остава завинаги в душата на човека. Скръбта е нощ за човешката душа… Не мислете, че тази тъмнина постоянно ще прониква през вашата душа. Щом дойде светлината, тъмнината веднага ще отстъпи. Тъмнината не е в душата на човека: тя е сянка, илюзия на живота.“ /стр. 70/

ОКУЛТНО РАЗБИРАНЕ ЗА ЩАСТИЕТО

„… Глупавият очаква особени условия за щастието. Мъдрецът очаква щастието по всяко време… Всеки ден невидимият свят изпраща на хората щастие, но зависи как те разбират нещата, а оттам, кое наричат щастие и кое нещастие.“ /стр. 71/

ВСЕКИ ДЕН СЕ ВДЪЛБОЧАВАЙ И ПРОЧИТАЙ СВОЕТО ЛЮБОВНО ПИСМО

„Някой човек седи отчаян, обезсърчен от живота, нищо го не радва, всичко е обезсмислено за него. По това време, той получава едно писмо. Поглежда го отгоре, захвърля го… и казва: Няма да се оправи работата. – Отвори писмото и работата ще се оправи. Най-после, той отваря писмото, и в него вижда един чек, изпратен от негов приятел… Когато човешката душа преживява вътрешна криза, от невидимия свят му изпращат един чек, с който да разреши мъчнотиите си, само за един ден. В 365 дена той ще получи 365 любовни писма, с по един чек в тях, с който да разреши мъчнотиите за съответния ден. Докато не отвори това писмо, слънцето още не е изгряло за неговата душа. Щом отвори писмото, слънцето вече изгрява…

Тъй щото, когато човек е готов да жертвува всичко за Великото в света, това показва, че той е получил и прочел вече своето любовно писмо…

Благодарете за най-малкото, което днес се дава за душата ви. Щом се натъкнете на някаква неприятност, на някакво страдание, вдълбочете се в себе си и вижте, какво е написано във вашето любовно писмо, което сте получили този ден.“ /стр. 71, 72, 73/

ДУХОВНИ ФОРМУЛИ ОТ МИНАЛОТО

„Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви и днес вие трябва да я преведете на ваш език, да се ползувате от нея…“ /стр. 73/

НЕРАЗБРАНОТО СЪВЪРШЕНСТВО

„Щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите.“ /стр. 73/

ЛЮБОВТА – МАГИЧЕСКА ОСНОВА НА ЖИВОТА

„И който падне на този камък, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже.“ /Матея 21:44/

… Този камък представя основата на живота – Любовта. Ако очаквате Любовта да дойде при вас, тя ще ви смачка; ако искате да се качите върху нея, ще се строшите. Приемете светлината на Любовта в себе си и оставете сърцето си свободно… Когато Бог работи във вас, а вие противодействувате, Той ще ви смаже, ако пък Му се налагате, ще се счупите. Следователно, нито се налагайте на Бога, нито очаквайте Той да дойде при вас. Човек трябва с готовност да приеме Божията светлина…

„На този камък“. На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме той да пада върху нас. Затова трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползуваме от нейната светлина… Поне три пъти през деня проверявайте дали сте на този камък или не… Земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа…

Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост. Това значи да бъде човек мъдрец!“ /стр. 55, 71, 74/

КОЙТО ИСКРЕНО ТЪРСИ

„… Никой няма право да пита, как може да намери реалността на нещата. Който искрено търси тази реалност, той никога не пита, как и къде може да я намери.“

/стр. 79/

МОРАЛ И МИСЪЛ – ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

„Под думата „морал“ аз разбирам най-ниското положение, до което човек е стигнал… След морала иде животът. Да живееш е нещо по-високо, отколкото да имаш морал. И животът има свой външен израз. Този израз е човешката мисъл. Значи отляво животът си служи с морала, а отдясно – с човешката мисъл… Който не разбира отношенията на морала към живота, той иска да докаже, че моралът е единственото важно нещо в живота и затова човек трябва да бъде морален. Не, моралът е само лявата страна на човека.“ /стр. 81/

НА НЕБЕТО НИКАKBА РЕЛИГИЯ НЕ СЪЩЕСТВУВА

„Религията подразбира онова първично състояние на съзнанието, с което човек се проявява на земята. Религията има място само на земята. На небето никаква религия не съществува. Може ли човек без религия? – Докато е на земята, той не може да живее без религия, както не може да влезе във водата без кораб или без лодка. Смешно ще бъде обаче, като излезе на брега, да влачи след себе си кораба или лодката.“ /стр. 82, 83/

НЕРЪКОТВОРНОТО – СЪЩНОСТ НА ЖИВОТА

„Писанието казва: „Има домове неръкотворни“. Значи същината на човешкия живот, не се заключава в онова, което човешката ръка може да направи.“ /стр. 83/

ИДЕАЛНИЯТ УЧЕНИК И ИДЕАЛНИЯТ УЧИТЕЛ

„Учениците трябва да обикнат първо идеалния ученик, защото отношенията на този ученик към Учителя му са идеални. Докато не намерите идеалния ученик, Вие не можете да намерите и идеалния Учител.“ /стр. 84/

ПЪТЯТ, ПОСТИЖЕНИЕТО, РЕЗУЛТАТЪТ

„Кой е правият път? Правият път е пътят на Любовта. Кое е постижението на правия път? Светлината е постижението на правия път. Кой е резултатът на този път? Истината.“ /стр. 87/

ВИЖДАНЕ НА КРАСОТАТА

„Срещате малко момиченце, но не обръщате внимание на него. Защо? Грозно било. Не, погледнете го внимателно, да видите, колко красива е душата му. – Как познахте? – Вижда се тази красота, но Любов трябва да има в сърцето ви, за да я видите.“ /стр. 93/

ИЗНАЧАЛНОТО В ЧОВЕКА

„Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека. За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е. само с Онзи, Който е дал нещата.“ /стр. 98/

ГРЕХЪТ Е НЕРЕАЛИЗИРАНА БОЖЕСТВЕНОСТ

„… Доброто произтича от Бога и принадлежи на Него. Обаче, когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим го в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше… Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло.“ /стр. 100/

БОГ НЕ Е ОЩЕ В ЧОВЕКА

„Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях. Казано е в Писанието „Гняв Божи“, но този гняв не е като човешкия. Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека. Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие? Наистина човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв. Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв.“ /стр. 102/

ДА НАМЕРИШ СВОЕТО СЪЗНАНИЕ

„… Ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа. – Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче първото съзнание е по-добро… Ако слушате съзнанието, което седи по-ниско от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание.“ /стр. 106, 107/

КАКВО ЗНАЧИ УСЛОВИЯ

„Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог.“ /стр. 107/

ДЪЛБОКИЯТ ПОГЛЕД НА 24-ТЕ СТАРЦИ

„… Идеалът на човешката душа… има една мярка, много по-висока от тази на физическия свят… В невидимия свят учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва… Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега всички трябва да се готвят, защото за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и Любов!… Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им.“ /стр. 109, 110/

УГОДЕН ИЛИ НА ХОРАТА, ИЛИ НА БОГА

„Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него? – Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него?… От една страна хората ще говорят, от друга страна Бог ще говори. Дадено е свобода на човека, да избере или едното, или другото.“

/стр. 111/

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОЯВА НА РАЗУМНОСТТА

„Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили да я изправите и дали изобщо сте готови да я изправите. В този смисъл погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека да прояви своята разумност.“ /стр. 111/

СИЛАТА НА СЪЗНАНИЕТО

„Има хора в света, които със силата на съзнанието си могат да изкоренят цяла гора.“ /стр. 113/

ВЪТРЕШНО ПРЕМЕСТВАНЕ

„Мнозина мислят, че са силни, но могат ли със своята сила да пренесат този салон например в Америка или на друго място? Не е въпросът така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, къде може да приложи силата си и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете от по-лоши в по-добри условия.“ /стр. 114/

В ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

„Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е. единият им крак е още в Стария Завет, а другия – в Новия Завет. Работете съзнателно, за да можете с двата крака едновременно да влезете в Царството Божие, в новата епоха. Иначе, главата ви, като на Йоан Кръстителя ще падне от раменете ви.“ /стр. 115/

ВЕЧЕН ИЗГРЕВ

„Ще дойде нова епоха, ще дойде новата светлина…

“„… Сега има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава ще има вечен изгрев.“ /стр. 116/

ВИЕ САМИ ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗЕТЕ

„Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе. Друг го туриха в гроба, но той сам излезе навън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях.“ /стр. 120/

РЕАЛНОТО

„Кое е реалното в живота? Реално е само това, което не се мени… Ако една ваша мисъл или едно ваше чувство ви напуснат след четири-пет хиляди години, могат ли те да се нарекат реални?“ /стр. 122, 123/

КАК НЕОБИКНОВЕНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА СТАНАХА ОБИКНОВЕНИ

„… Често тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота. Представете си, че пред вас седи отворена книгата на Мъдростта и цели десет години вие я държите непречистена, потънала в прах. Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея. Следователно, необикновената книга на Мъдростта ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени.“ /стр. 123/

ДОВЕРИЕТО НА ПРИРОДАТА

„… Природата залъгва простите, любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите, поверява своите тайни.“ /стр. 124/

ТЕ САМИ СИ ГОВОРЯТ

„Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят.“ /стр. 130/

ИДЕЙНАТА ВРЪЗКА

„И тъй, отношенията, които съществуват между хората, трябва да почиват на идейна база. Това, което те хранят в своите чувства едни към други, е реалното, а не хляба, който си дават. Хлябът, който давате на човека, може да го ползува дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства.“ /стр. 131/

СИЛАТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ГЛАС

„Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка… От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар.“ /стр. 132/

СТОЙНОСТТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО

„Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. Той е придобил това, за което царят не може и да мисли.“ /стр. 134/

НЕРАЗБРАНОТО В ЧОВЕКА

„Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той. Значи, вниманието на хората към някой човек се съсредоточава именно към това, което е неразбрано за тях. Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано. Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо? За да има към какво да се стреми.“ /стр. 139/

КОГАТО БОГ ПРОГОВОРИ, СВЕТЪТ ЩЕ СЕ ВИДОИЗМЕНИ

„… Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят.“ /стр. 141/

СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

КОЙТО ТРЪГНЕ В БОЖЕСТВЕНИЯ ПЪТ

„Който тръгне в Божествения път и пожелае да се ожени, той непременно ще се спъне.“ /стр. 9, 10/

КОИ СЕ ЖЕНЯТ?

„Като засягат въпроса за женитбата, окултистите казват, че женят се само онези, на които им липсва нещо.“

„Докато в сърцето на човека се ражда съмнение, безверие и ревност, той, ще не ще, се жени.“ /стр. 6, 7/

ЛИСТА, КЛОНИ И ПЛОДОВЕ

„Смъртта служи като звено на безсмъртието. Тя представя окапалия лист от дървото. Сегашният живот на хората, в сравнение с Вечния или с Божествения живот, е живият лист на дървото, който ако не днес, утре ще окапе. Следователно, докато са листа, хората непременно ще изживяват… фазата на смъртта. По-напредналите същества, представят клончета от дървото, а най-напредналите, Синовете Божии, представят плодовете на дървото.“ /стр. 7, 8/

ГАМАТА НА ЖИВОТА, ГАМАТА НА БОЛНИТЕ ХОРА И ГАМАТА НА СМЪРТТА

„Сегашните хора се лекуват по пътя на науката. И този път е добър, само че науката си служи с минорната, а не с мажорната гама. Горчивите хапове, с които медицината си служи, са минорните гами в музиката. Който не приема мажорната гама – гамата на живота, той ще дойде до минорната гама – гамата на болните хора; ако не иска да приеме и минорната гама, той ще се натъкне на друга гама – гамата на умиращия човек, т.е. гама на смъртта.“ /стр. 14, 15/

„ЕДИН Е ВАШИЯТ ОТЕЦ.“

„Едно трябва да знаете: човек не е дошъл на земята, като баща или майка, нито като син или дъщеря, но като брат или сестра… На земята бащи и майки не съществуват. Христос казва: „Един е вашият Отец.“ /стр. 17/

ХАЛЮЦИНАЦИИ И РЕАЛНОСТ

„… Неразбраните неща са халюцинации, а разбраните – реалност. Всяка идея, която внася в ума на човека светлина, а в душата му – Любов, радост и мир, тя е реална. Всяка идея, която няма тези качества, тя е халюцинация.“ /стр. 19/

ЗА КОГО СА БЛАГАТА?

„Благата в живота не са за великите хора, но за децата.“ /стр. 21/

ВЕЛИК ЧОВЕК

„Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик човек.“ /стр. 21/

ОНАЗИ ДУМА, КОЯТО СЕ ОТПЕЧАТВА ВЪВ ВЕКОВЕТЕ

„Дерзай дъще! Вярата твоя, изцели те.“ … В този стих, изпъкват две важни положения: вярата на страдащата жена и вниманието, с което Христос се отнесъл към нея. Покрай великите въпроси, които занимавали ума му в този час, Той се спрял върху този толкова маловажен въпрос, че някаква жена вървяла след Него и се допряла до дрехата Му. Той се обърнал назад и казал: „Дерзай, дъще!“ Да кажеш на човека нещо, да го насърчиш навреме, това е едно от великите качества… Не е достатъчно да се каже нещо на човека, но тази дума трябва да се каже на място и на време. Тази дума се отпечатва и във вековете. Христос каза на страдащата жена: „Дерзай, дъще!“ По-хубава дума от тази няма.“ /стр. 22/

УСЛОВИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ

„Мнозина твърдят, че за да придобие знания, човек трябва да страда. Това отчасти само е вярно, обаче истинското знание, не се добива по пътя на страданията. Страданието е само подготовка за знанието. Който мисли, че след големи страдания ще придобие много знания, той е на крив път. И обратно: който мисли, че след големи радости и сполуки ще придобие много знания, и той е на крив път. Радостта и скръбта са временни обстановки, при които хората се забавляват само. Следователно, за да може да придобие знание и да го разбере, човек се нуждае от здраве и спокойствие на духа.“ /стр. 22, 23/

СЪВЪРШЕН ВЪТРЕШЕН СВЯТ – ТОВА СА ВЕЛИКИТЕ ХОРА

„Казваме, че трудните условия в живота създава велики хора. Това е вярно, но то се отнася до външните, а не до вътрешните условия.“ /стр. 23/

НЯКОИ ХОРА ПИШАТ, А ДРУГИ ЗАЛИЧАВАТ

„… Има условия в човека, които могат да го направят велик. Всеки ден той трябва да написва по един лист на своето съчинение… В живота на хората се случва и обратното. Те слизат надолу, по ниските стъпала на своя живот, вследствие на което всеки ден заличават по една страница от своята книга. Значи някои хора пишат, а други заличават. Кои от двете категории хора печелят? Представете си, че вие имате сила в себе си, всеки ден да загасвате по една звезда от небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде ден, когато ще загасне и последната звезда на небето. Тогава животът ви напълно ще се обезсмисли. С каквато сила и да разполага, човек никога не може да изгаси звездите на небето; обаче той може да изгаси звездите в своята душа.“ /стр. 25/

БОЖИЯТА ПРЕГРЪДКА

„Когато хората се прегръщат, това още не е Любов. Бащата да прегърне блудния си син, разбирам. Обаче и в този случай бащата не прегръща блудния си син, но Бог го прегръща. Той знае, какво може да даде на онзи, когото прегръща.“ /стр. 26/

“Съвременните хора живеят в края на века и положението, в което се намират, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария завет в Новия, а ние – от Новия завет в Завета на Синовете Божии. Под „Завет на Синовете Божии“ някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. Те ще турят ред и порядък в света.“ /стр. 29/

ДОКАТО ЧОВЕК ДОЙДЕ ДО ИСТИНСКОТО ОСИГУРЯВАНЕ

„Онези, които са задоволени, осигурени, ще кажат: Слава Богу, осигурихме се… Според мене и тия, които мислят, че са се осигурили, не са напълно осигурени. Докато придобият вечния, новия живот, те трябва да заинтересуват със себе си, много разумни същества, от невидимия свят.“

/стр. 30/

КНИГАТА НА НЕБЕТО

„Великите адепти имат метод, по който могат да четат всичко, което е написано на небето. За да се ползува от този метод, първо човек трябва да разбира какво се крие в изгряването на слънцето, в облаците, във ветровете… Велика е книгата на небето! Щастлив е онзи, който може да чете по тази книга.“ /стр. 30, 31/

СКРИТА Е ДУШАТА НА ЧОВЕКА

„Съберат се двама души и се разговарят. Може ли единият от тях да проникне в душата на другия, да види, какво се крие в него? Може ли единият от тях да прочете в очите на другия, като в книгата на небето, да види скръб или радост се таи в душата му? Не, през очите на човека вие не можете да проникнете в неговата душа. През очите на човека вие можете да проникнете само в неговия живот, и то за известен период от време и пространство.“ /стр. 31/

МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧИЦА

„… Има същества, които ви обичат, за които вие даже не подозирате. За потвърждение на тази мисъл ще приведа следния пример: Един велик адепт в древността с разхождал в една гора. По пътя той настигнал един ловец със стрела в ръка, чийто връх бил намазан с отрова. Той отивал на лов, придружаван от няколко хрътки. По едно време, между шубраците някъде зашавал заек, който се криел от ловеца и от хрътките му. Като видял адепта, заекът се обърнал към него с молба: Моля ти се, спаси ме от тия хрътки! Ако ме нападнат, нищо няма да остане от мене. Адептът се спрял пред ловеца и наблюдавал, какво ща прави. В това време ловецът забелязал заека и приготвил стрелата си да го удари. Адептът веднага извадил своята пръчица, насочил я срещу стрелата на ловеца и тя моментално се стопила. Ловецът извадил втора стрела, но и нея постигнала същата участ. В това време заекът избягал и скрил следите си от погледа на ловеца. Така постъпват и с нас ония, които ни обичат.“ /стр. 33/

ДОКОСВАНЕ ДО ДРЕХАТА НА УЧИТЕЛЯ

„Гладът, жаждата, невежеството, страданията с условия, дадени на човека да научи закона на Любовта… Само при трудните условия на живота си, човек може да се докосне до дрехата на своя Учител и всички несгоди моментално ще изчезнат.“ /стр. 33, 34/

НАД ВСИЧКО

„Животът създава теориите, а не теориите живота. Животът е над всичко.“ /стр. 35/

СТРАХЪТ, КОЙТО ОГРАНИЧАВА ЗЛОТО В ЧОВЕКА

„Добро нещо е страхът, но кой страх? Само онзи страх, който е начало на всяка Мъдрост.“ /стр. 40/

ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА ЖИВОТА

„Както и да ви погледне някой човек, не казвайте, че погледът му е страшен, но вижте, какво Бог иска да ви каже ne]o, чрез този поглед…“ /стр. 40/

ТАМ, КЪДЕТО СЕ ЗАБЕЛЯЗВА НАЙ-МАЛКОТО ОТКЛОНЕНИЕ

„Първичната Причина или Великото, Разумното Начало, което е създало цялата вселена, което е наредило всичко в живата природа, е предвидило нещата, вследствие, на което, в тези наредби не може да се допусне никакво изключение. Там, където се забелязва най-малкото отклонение, най-малкото нарушение, най-малкото изключение, това говори, че този свят не е чисто Божествен, в него не оперира само Бог, но и други някакви същества. Това, което Бог е създал, е съвършено. Понякога и ангелите, които по отношение на хората са много учени, правят малки погрешки. Защо? Защото по отношение на Бога те са несъвършени, а грешките са присъщи на несъвършените същества… Като четете Деянията на Апостолите, виждате вече малко отклонение от Христовото учение; там се явява спор, нещо присъщо на човешкото. Значи, в живота на Апостолите, даже и на светиите има вече примес от човешки елемент.“ /стр. 46/

ВЕЛИКИЯТ ЛЕКАР В СВЕТА – ИСТИНАТА

„… Хората… се страхуват от Истината, както болният – от лекаря. Като дойде лекарят при него, той му казва: Господин лекар… моля ви се, нож не туряйте на мене… На здраво място нож не трябва да се туря, но на гнило място, ножът непременно трябва да оперира.“ /стр. 46, 47/

НАГРАДАТА НА ТЪРПЕЛИВИЯ

„Търпението е богатство, което щом се предизвика в човека, с него заедно идват разумни същества да му помагат.“ /стр. 49/

НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ НОВИЯ И СТАРИЯ ЖИВОТ

„… В лошия живот, който е изиграл вече своята роля, става разлагане, каквото и в органическия свят. Обаче, това разлагане показва, че в този живот започват да прииждат нови енергии, нови сили – условия за новия живот. Като знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате.“ /стр. 50/

КОЕ Е ПОСТИЖИМО ЗА ЧОВЕКА?

„… Онова, което най-силно желае човек, то е всякога постижимо. Първата и най-силна идея, с която човек се ражда, може да се постигне още в сегашния му живот. Втората идея вече е непостижима.“ /стр. 52/

ИСТИНСКОТО ВОЮВАНЕ Е ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА МЪЧНОТИИТЕ В ЖИВОТА

„Кръстът представя ножа, сабята, която създава всички страдания в света… „Който иска да ме последва, нека вдигне кръста си и тръгне след мене.“ Значи, кръстът е символ на страдания, на воюване. Докато сме на земята, ние трябва да воюваме. Под “воюване, война“, аз не разбирам убийства, разрушения, но преодоляване на мъчнотиите в живота.“ /стр. 53/

ОГЪН И ВОДА

„Трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една мъчнотия в ръката си и от нея да потече огън и вода?“ /стр. 55/

СЪЗДАДЕНОТО И СЪЗДАТЕЛЯТ

„Някой си въобразява, че знае много, а ме пита, какво мисля за Бога… Кой го е създал? … Казвам: смешно е създаденото да мисли за Създателя си… То е все едно параходът, който е направен от човека, да пита, кой е създал самия човек? Както параходът е сглобен от дъски, човек така не може да бъде направен. По същия начин и човек не може да мисли, че Бог е създаден като него… Бог се ограничава, но никога не може да бъде като човека.“ /стр. 55/

ВИДЕН ЧОВЕК

„Виден човек е онзи, на когото бъдещето може да разчита.“ /стр. 58/

ОНОВА, НА КОЕТО СИ ДАЛ ЖИВОТ, ЩЕ ГО ХРАНИШ

„… Бог… При първото престъпление от ваша страна Той ви хваща и казва: „Понеже ти си господар на своето престъпление, ще го храниш така, както аз те храня.“ /стр. 61/

КАК МОЖЕ ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ЖИВОТА?

„Животът и знанието, са дадени на човека даром, но той трябва да ги придобие. Това значи: ако иска да задържи, да развие живота и знанието, човек трябва да работи… Как може да се задържи живота, ако човек не работи?“ /стр. 66/

ВЪЗДЪРЖАНИЕТО НЕ ПРАВИ ЧОВЕКА СВЕТИЯ

„… И като светски, и като духовен има нещо, което човек още не е придобил и за което трябва да работи… Какъвто е бил човек като светски, такъв ще бъде и като духовен; например, ако като светски човек лесно се гневи и се поддава на гнева си, и като духовен запазва тази черта в характера си, само че се въздържа. За такъв човек казват, че отвън е светия, а отвътре – обикновен човек.“ /стр. 67/

НА Ч0ВЕШКИ ЕЗИК ЛИ ГОВОРИТЕ ИЛИ НА БОЖЕСТВЕН?

„… Много хора… казват: Тази работа е невъзможна. В Божествения речник думата „невъзможно“ не съществува.“ /стр. 72/

ОНАЗИ ЧАСТ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВ0Т, КОЯТО ХОРАТА НЕ РАЗБИPAT

„Какво означава думата „илюзия“? Всички неразбрани неща са илюзорни. Щом се разберат, те престават да бъдат илюзорни. В това отношение, илюзията е част от Божествения живот, която хората още не разбират. На английски език думата „илюзия“ означава Бог. Значи, който не прилага нещата по Божествено, той живее в свят на илюзии.“ /стр. 73/

ПРЕСЪЗДАВАНЕ НА ЖИВОТА

„Кое е по-добре: да бъдеш православен или да бъдеш безсмъртен? Да бъдеш философ, да бъдеш богат човек или да бъдеш безсмъртен? От всички положения в живота за човека е най-важно да бъде безсмъртен…

… Хората… трябва да пресъздадат своя живот съобразно първичния живот, който е вложен в тях. Само при това положение можем да станем безсмъртни.“ /стр. 73, 74/

ГЕНИЙ

„Който може да направи живота си красив, той е гений; който носи великата Истина в себе си, той е гений; който носи великата Любов в себе си и може да я предаде на хората, той е гений; който носи великата Наука в себе си, той е гений.“ /стр. 74/

ДЕТРОНИРАНЕ НА ЧОВЕКА ИЛИ СВАЛЯНЕТО МУ ОТ ВЛАСТ

„Клетките, които съставят човешкия организъм, сами по себе си са безсмъртни. Обаче, когато смъртта дохожда за човека, причината за това е, че той влиза в разрез с Божествения организъм, с Божественото в самия човек, вследствие на което го детронират, т.е. свалят го от власт. При това детрониране организмът на човека се разрушава, клетките се разпръскват из пространството, а душата му отива при своя Създател да даде отчет, защо е напуснала тялото преждевременно, защо не е завършила работата си на земята.“ /стр. 74/

НЕОБИКНОВЕНО НЕЩО Е ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

„Грамадни сили са складирани в човешкия организъм! От изчисленията, които съм правил, дошъл съм до заключение, че във всяка клетка на човешкия организъм се крие толкова много енергия, че може да премести земята на един метър от нейния път. Оттук можете да си представите, каква грамадна енергия съдържа целият човешки организъм, съставен от милиарди клетки, съединени в едно цяло! Представете си тогава, какво щеше да стане със земята, ако всички тия клетки работят в съгласие и хармония помежду си! Те биха отклонили земята от нейния път. Питам: защо съвременните хора не успяват в своите стремежи, щом разполагат с такава грамадна сила в себе си?“ /стр. 76, 77/

ВЕЧНАТА МУЗИКА НА КОСМОСА

„… В Космоса има вечна хармония, вечна музика и песен. Гениите на човечеството, които управляват Космоса, постоянно слушат тази хармония, тази музика.“ /стр. 81/

БЕЗ ДА ЗНАЕ

„… Човекът е едва в началото на своето развитие. Същият този човек се стреми към блага, към богатства, без да знае, че той не може да носи тия блага и богатства.“ /стр. 82/

НЕБЕСНОТО БИТИЕ

„Казва Христос: „На Второто битие“. – Второто битие започнало вече да се създава. Мъчнотиите и страданията на хората показват това именно, че Второто битие се твори. Под „Второто битие“ се разбира животът на небето.“ /стр. 83/

ЗАТВАРЯНЕ НА ПЪТЯ

„Щом объркате методите, пътят ви ще се затвори.“ /стр. 88/

ЗА ДА МОЖЕ ДА РАБОТИ

„Казвам: за да може да работи, човек непременно трябва да обича някого. Този закон съществува в цялата природа.“ /стр. 85/

САМО ЕДИН СТИХ, НО ВЪПЛЪТЕН

„Срещаме двама души, единият от които знае цялата Библия и Евангелията, но не ги прилага в живота си, а другият знае само стиха „Бог е Любов“ и го прилага в живота си. Как мислите, кой от двамата се ползува повече от знанието си? Кой от двамата е по-силен човек?“ /стр. 94/

И СМЪРТТА Е УЧИТЕЛ

„… Смъртта определя точките на човешкото отклонение. Човек трябва да умре, за да види, къде се е отклонил от правия път. Само смъртта е в състояние да върне човека към първото му състояние, като му обясни причината, задето той умира. Тя ще му покаже точно мястото, където той се е отклонил от правата линия.“ /стр. 97/

МЕТОДЪТ НА ПОСЯВАНЕТО И МЕТОДЪТ НА ВОДЕНИЧНИЯ КАМЪК

„Щом търсиш Истината, трябва да бъдеш подложен на ред изпитания: ще те посадят в земята и ще те засипят отгоре с пръст. След това ще дойде влагата, топлината и слънцето, и ти ще изникнеш, ще цъфнеш, и плод ще завържеш. Ако не искаш този метод, ще те турят на воденичния камък, където ще побелееш. След това… ще попаднеш в дома на някоя домакиня. Тя ще вземе част от тебе, ще те пресее, ще те постави в топла вода, ще те помачка, ще ти придаде форма и после ще те опече. След това ще попаднеш в устата на човека, между зъбите му, в кръвта, в мозъка му, където ще разбереш какво нещо е мисъл. След това ще изникнеш отново… във формата на някое възвишено същество, богато с опитности и знания. Тези са двата метода, по които животът се развива. От двата метода за предпочитане е да бъде човек посят в земята, както житното зърно се посажда и след време пониква. Сегашното човечество е избрало втория начин – то минава през воденичния камък.“ /стр. 91/

ПО ЛЮБОВ СИ МЕ НАСКЪРБИЛ

„Само Бог има право да наказва и да прощава… Който люби, само той има право да наказва и да прощава. Който не люби, той няма право нито да наказва, нито да прощава. Псалмопевецът казва: „По правда си ме наскърбил“. Аз казвам: По Любов си ме наскърбил.“ /стр. 99/

НЕОБЯТЕН, БЕЗГРАНИЧЕН, НЕУЛОВИМ

„Хората не разбират Бога, защото искат да Го обхванат с ума си. Те не Го разбират, защото му дават форма, подобна на тяхната. На Бога не може да се даде никаква форма. Когато мислите за Бога, за Първата Причина, представете си Го, като необятна интелигентност, като безгранична Любов и Мъдрост, която едновременно обхваща всичко в света, разбира нуждите на всички живи същества и им помага.“ /стр. 101/

ЕНЕРГИЯТА НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ЖЕЛАНИЯ РАЗРУШАВАТ ЧОВЕКА

„Как е възможно да се роди от вас това незаконно родено дете – съмнението? … Част от енергията на желанията, които не могат да се изпълнят, произвеждат в ума на човека някаква отрицателна мисъл. Тази отрицателна мисъл впоследствие произвежда съмнение в човека.“ /стр. 101, 102/

НЯКОИ ОТ ПРИЧИНИТЕ ЗА БОГАТСТВОТО И БЕДНОСТТА

„Казвате: Защо Бог е създал света така, че едни хора са богати, а други – сиромаси? … Ако Той би поставил богатия при условията на бедния, богатият би извършил големи престъпления. За да не прави грешки, престъпления, Бог му даде власт, сила, богатство. Това не значи, че богатите хора са лоши, но понеже не разбират законите на живота, те не могат да използуват бедните условия и вместо да се повдигат, ще се провалят. На сиромасите Бог казва: Понеже имате силна воля и светъл ум, вие ще можете да използувате условията, при които съм ви поставил за вашето растене и развиване…“ /стр. 105/

НЕБЕСНИТЕ ИЗВОРИ

„И ако хората днес са недоволни от себе си, причината за това се дължи на факта, че много от небесните извори са затворени за тях и те не могат да ги използуват. Много от енергиите, необходими за пресъздаването на техните мисли и чувства, не достигат до сърцата и умовете им. Защо? Те сами са прекъснали тия съобщения и сега трябва усилено да работят, да ги възстановят.“

/стр. 108/

ВЕЧНО ОБНОВЯВАНЕ

„Като става сутрин, докато изгрее слънцето, човек трябва да се измени, да бъде нов човек. Това е закон на вечно подмладяване, на вечно обновяване. Изхвърлете старите идеи от ума си! Новото учение не позволява да носите една и съща дреха два дена наред… В 365 дена ще промените 365 костюма… Всеки ден трябва да имате по едно ново разбиране за живота.“ /стр. 109, 113/

ФИЛОСОФИЯ НА ПЛАВАНЕТО

„Когато падне в някоя дълбока река, философът няма да разсъждава върху философията си, но ще гледа да се спаси. Ако знае да плава, философията му е права… Казвате, че животът е море. – Ако животът е море, тогава каква философия е нужна първо на човека? – Философията на плаването. Щом излезе на брега, той ще изучава науката на ходенето…“ /стр. 112/

ДА ЛЮБЯТ БОГА, БЕЗ ДА ГО ВИДЯТ

„… Вие не можете да познаете Бога, докато не Го любите. – Как ще Го любим, щом не Го виждаме? – В това седи изкуството: да любите Бога, без да Го виждате. Новото общество люби Бога, без да Го вижда. В стария живот хората искаха първо да видят Бога, а после да Го любят. Новият живот изисква от хората да любят Бога, без да Го видят.“ /стр. 113/

ЗАКОН НА СМАЛЯВАМЕ

„Съществува един закон, според който, когато не може да постигне една своя идея, човек трябва да се смали.“ /стр. 119/

ВЕЧНОСТТА ГРИЖЛИВО ПАЗИ СВОИТЕ ТАЙНИ

„… Колцина от вас могат да се върнат в самата вечност, да видят, как е бил създаден светът, как е бил създаден първият човек?“ /стр. 121, 122/

МОЗЪКЪТ, ТОВА Е ЧОВЕКЪТ

„Човешкият организъм е съставен приблизително от 60 трилиона клетки, които се отличават с голяма интелигентност. Всички тия клетки включват в себе си качества и способности на същества от различна култура и интелигентност. Например, някои от клетките на човешкия организъм носят в себе си културата на растенията… Има клетки, които знаят законите на кристализирането. Трети пък са минали през културата на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Най-после, има клетки, които са минали през културата на високо напреднали, разумни същества. Тези клетки днес образуват мозъка на човека. Следователно мозъкът, това е човекът. Човек се отличава по своята глава. Ако снемете главата на човека, от нея надолу той прилича на животно.“ /стр. 122, 123/

РАЗУМНАТА ВОЙНА НЕ Е „ЗЛО СРЕЩУ ЗЛО“, А „ДОБРО СРЕЩУ ЗЛО“

„Разумният човек трябва да накара доброто и злото в него да се скарат, а той да стои на страна и да наблюдава. Само така могат да се разрешат въпросите. Затова е казал Христос: „Не противи се на злото!“… Който се е опитал да се бори със злото, той всякога е бил побеждаван. Злото е мощна сила, пред която цели светове са изчезвали. Злото е космическа сила, пред която трябва да се пристъпва с благоговение. То е поток от лава, пред която нищо не можете да направите. Апостол Павел е казал: „Побеждавайте злото с добро!“… Човек трябва да носи доброто в себе си като оръжие срещу злото.“ /стр. 130, 131/

ЗА ДА СЕ ПРОЯВИ ЧОВЕК

„Факт е, че злото и доброто съществуват. Защо и за какво, това не е важно. Важно е, че тези две сили са станали причина човек да съществува, т.е. да се прояви. Ако злото изчезне, човек не може да се прояви; ако доброто изчезне, човек пак не може да се прояви. Следователно, злото и доброто съществуват, за да се прояви човек. Обект на доброто и на злото в космоса е човекът.“

/стр. 131/

KAK ЩЕ ПOЗНАЕТЕ ЖИВОТА?

„… Един ден, когато се обезсърчиш, когато животът изгуби за тебе смисъла си, тогава ще търсиш друг път, докато най-после дойдеш до разумното в света, до познаване вътрешния смисъл на живота. Как ще познаете живота? – Като се обезсмисли и после – отново осмисли.“ /стр. 131/

ДЪЛГИЯТ ПЪТ

„Ако сте обикновен чиновник, но имате да изплащате сто милиона лева, в колко години ще ги изплатите? В същото затруднение ще се намери човек, не само когато има да изплаща големи дългове, но и когато се стреми да постигне копнежите на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце.“ /стр. 137, 138/

КРАСИВА, МОЩНА СИЛА

„Злото представя красива, мощна сила, която невидимия свят използува на време и на място.“ /стр. 142/

ВЕРИГИТЕ НА СЛАБОСТТА

„… Богатите и силните хора връзват, букаи турят на ръцете и краката им. Слабите никой не връзва, никой не ограничава, но те сами са вързани на леглата си.“ /стр. 142/

ЯВЯВАНЕТО НА ДУХА

„Пророкът преди хиляди години е казал: „Духът на Господа е върху мене“… Когато Божественият Дух дойде върху човека, в него се явяват необикновени състояния. Няма по-красиво състояние от присъствието на Божествения Дух върху човека!… Съвременната наука нарича това състояние „пробуждане на съзнанието.“ /стр. 144/

ДУХ И СЪЗНАНИЕ

„Думата „съзнание“ обхваща само едната страна на понятието „дух“… Другата страна на понятието „дух“ подразбира Великото в света, което осмисля вътрешния живот… Когато Духът напусне човека, той губи съзнанието си, т.е. губи Духа.“

/стр. 150/

ВЕРЕН НА БОЖЕСТВЕНОТО И В СЪНЯ

„… Човек… при всички условия… трябва да се държи за Божественото. Щом се справи със злото в будния си живот, човек трябва да се справи с него и в сънния си живот… Човек е онзи, който е придобил чистота и в будния, и в сънния си живот.“ /стр. 150/

СИЛАТА НА СМИРЕНИЕТО

„Защо Господ ме помаза?“ Помазаните хора, това са гениалните хора в света, които дават подтик на цялото човечество да върви напред, да се развива… Има една опасност за помазаните, че след като повярват, че са помазани, надигат се, възгордяват се, а с това заедно се изсушават. Знаете ли, каква е диагнозата, по която се познава, кой човек е помазан? Помазаният заема най-долното положение… Който заема най-долното положение, той може да се качи и на най-горното. Който може да слезе най-долу, той може да се качи и най-горе. Това значи силен човек!“ /стр. 153/

РАБОТАТA НА БОЖЕCTBEHATA ЕНЕРГИЯ

„Много тояги се сложиха на гърба на Христа, но Той не каза, защо Бог го постави на този изпит, да го бият. В ударите, които се сложиха върху гърба на Христа, се крие някаква тайна. Ако тия удари не бяха се сложили върху гърба на Христа, човечеството нямаше да върви напред. Същевременно, от енергията, която се съдържаше в тия удари, се помете и цялата римска империя. Въз основа на същия закон ще знаете, че при страданията действува Божествена енергия, която един ден ще помете препятствията от вашия живот и ще ви освободи. Страданията, които хората преживяват, са ударите, тоягите, чрез които Божествената енергия се излива върху тях! Ударите, страданията, представят инсталация, по която тече Божествената енергия.“ /стр. 168/

ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ЗЕМЯТА

„Когато работи за Бога, човек може да възкръсне, да придобие безсмъртие. Той може да възкръсне и докато е на земята още.“ /стр. 171/

СЪКРОВИЩА ЗА НЕБЕТО

„Ще дойде ден, когато всички единодушно ще кажете: Всичко, което Бог е внесъл в нас и всичко, каквото ние сме внесли в Него, няма да се загуби. Това именно подразбира стиха, в който Христос е казал: „Събирайте съкровища за небето, където нито крадец, нито молец може да влезе!“ /стр. 175/

„ОСТАНИ С НАС, ЗАЩОТО Е ПРИВЕЧЕР И ДЕНЯТ ПРЕВАЛИ.“ /ЛУКА 24:29/

„Ставайте рано сутрин, да видите, как изгрява Божественото слънце. И като видите първия лъч на това слънце, кажете му: „Остани с нас тази вечер!“ Когато в материалния свят е вечер, в Божествения свят е сутрин. Ако Божественото остане при вас, настанал е вече за вас новият ден. Ако остане при вас Божественото, ще направи с вас непреривна връзка.

„Остани с нас, защото вечер е, а денят превали!“ Така и вие трябва да кажете на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина…“ /стр. 156, 175/

СЛАВА ЧОВЕШКА И СЛАВАТА БОЖИЯ

„Човешката слава… не може да се сравни със славата Божия. Защо? Защото човешката слава подразбира човешкия живот, а Божията слава – Божия живот. А понеже човешкият живот произтича от Божия, то човешката слава по никой начин не може да бъде по-голяма от Божията. Славата на един уд, на една част от тялото, не може да бъде по-голяма от славата на цялото тяло.“ /стр. 176/

МЯСТОТО, КЪДЕТО БОГ И ЧОВЕКЪТ СЕ СРЕЩАТ

„Има едно място в човека, където Бог най-силно се проявява. Кое е това място, всеки сам трябва да намери. Както човек живее в главата си, а се проявява в тялото си, така и Божественият Дух има свое средоточие, където се проявява.

И тъй, започнете с вашата глава, т.е. започнете да работите с Божествения свят! Всички съвременни хора, призвани да работят в света, трябва да започнат от горе, от главата, от Божественото в себе си.“

/стр. 182, 194/

ЛИНИЯ НА ЩАСТИЕТО

„… Всяка хубава мисъл, която проектирате в пространството, ще ви обгръща, ще носи вашето щастие. Това подразбира да има човек благоволението на Сатурна, на един от най-недоволните и критични богове. Той гледа на човечеството с голямо недоверие, с подозрение и седи пред тях с голям боздуган или с голямо копие и ги следи. Като види, че някой греши, той го мушне с копието си или го удари с боздугана си и му казва: Да мислиш там! … Обаче, същият този бог достатъчно е да види, че някой човек е проектирал една добра мисъл в пространството и той написва една линийка на ръката му. Тази мисъл създава линията на щастието или сатурновата линия. Който има тази линия на ръката си, той някога е проектирал една добра мисъл в пространството.“ /стр. 189, 190/

СЛАВАТА ЧОВЕШКА ЛИ ЖЕЛАЕТЕ ИЛИ ЛЮБОВТА БОЖИЯ?

„Кое бихте предпочели: цял свят да ви слави, всички вестници да пишат хубави работи за вас, но никой да не ви обича или само един приятел от Божествения свят да ви обича и да мисли добре за вас?“ /стр. 192/

МНОГО ОТ ТЯХ ЖИВЕЯТ НА ЗЕМЯТА

„Който иска да бъде учен, той непременно трябва да влезе във връзка с напредналите същества в Божествения свят. Много от тия същества са видими, живеят на земята и работят между учените хора.“ /стр. 194/

ИДЕЯТА – ДОМ НА РАЗУМНОТО СЪЩЕСТВО

„Зад всяка Божествена мисъл седи едно разумно същество. Щом тази идея проникне в ума ви, едновременно с нея се привлича и разумното същество. Значи, идеята е домът, стаята, в която разумното същество ще влезе да работи заедно с човека.“ /стр. 197/

НЕ Е АВТОРИТЕТ, ЗАЩОТО Е СМЪРТЕН

„Щастлив може да бъде само онзи, който има истинско знание. Мнозина могат да се противопоставят на това, с думите на Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Те искат да кажат, че Соломон, който имал всичкото знание на света, пак е счел всичко за суета. – Соломон не е авторитет. Той не може да бъде авторитет, защото е смъртен.“ /стр. 199/

ПО ДУМИТЕ НА БЕЗСМЪРТНИЯ

„Причината, поради която едни хора живеят постоянно в щастие, е тяхната безсмъртност. Те са придобили безсмъртието. Другите, които живеят в постоянни несполуки, са смъртни. Първите се раждат, за да не умират. Вторите се раждат, за да умират. Който се е родил, за да умре, каквото и да прави, несполуките ще вървят след него като сенки… Ние виждаме, как Симон – Петър с изкуството си на рибар, цяла нощ е хвърлял мрежата си да лови риба, но нищо не уловил. Рибите представят щастието, което Петър искал да улови, но не могъл. Цяла нощ хвърлял мрежата си да го улови, но не успял…

„Но по твоята реч, ще хвърля мрежата.“… След думите на Христа той отново хвърли мрежата и улови толкова много риби, че мрежата се късаше от тежестта им…“ /стр. 199, 202/

СМЪРТНИТЕ НЕ МОГАТ ДА НАМЕРЯТ БОГА

„Онези, които търсят Бога, трябва да знаят, че те не могат да Го намерят, докато са смъртни… Смъртта е свързана със закона на постоянните промени, който държи човека далеч от Първичната Причина…“ /стр. 206, 207/

ЗАКОНЪТ НА БОЖЕСТВЕНОТО И ЗАКОНЪТ НА ЕВОЛЮЦИЯТА

„Първи път, Бог е слязъл на земята, когато е създал човека по образ и подобие свое. Втори път, предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа… Щом слезе на земята, Бог така ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. Всички хора ще се стоплят и моментално ще се създаде нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал. Тогава между хората ще се създаде такава Любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче всичко, което става днес в света, е приготвяне за идването на Бога на земята.“ /стр. 213, 214/

КЪДЕ Е НЕБЕТО?

„Небето е навсякъде, където има Любов, където има разумен живот.“ /стр. 214/

ПОСВЕЩЕНИЕТО ИЛИ СВЕЩЕНАТА ЦЕЛУВКА

„Веднъж дадена, истинската целувка никога не се забравя. Тя е чист нектар, благоухание, което човек запазва през целия си живот. Свещената целувка прави хората светии. Знаете ли, защо светията е живял цели 20 години в пустинята? Той е живял в пустинята, само да придобие една свещена целувка. Щом получи тази целувка, той слиза в света между хората.“ /стр. 214/

УКРОТЯВАНЕТО НА СМЪРТТА

„Гладът носи смърт. Гладният трябва да храни душата си и тялото си. Гладът като процес може да се задоволи само с хранене. Оттук можем да извадим друго заключение, а именно: смъртта може да се задоволи само с живота. Значи, само животът може да нахрани и укроти смъртта.“ /стр. 216/

КЪДЕ СЕДИ ЗЛОТО?

„Велика наука е да знае човек да обработва своите мисли и чувства. Че се явили в човека една лоша мисъл или едно лошо чувство, това още не е зло. Злото седи в това, че човек не обработва тия свои мисли и чувства.“ /стр. 221/

КОЙ Е ОСЪДЕН?

„Животът се поддържа само чрез Любовта. Който не люби, той е осъден на вечна смърт. Няма по-страшно нещо за човека от смърт, предизвикана от безлюбие.“

/стр. 223/

СЪДБА И ПРОМИСЪЛ

„Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора, съществува Божи Промисъл.“ /стр. 224/

МЯРКА ЗА ДОБРО

„Добро, което не свързва човека с Първата Причина, не е истинско добро.“ /стр. 226/

РАЗУМНОСТ И ВОЛЯ

„Днес има малко истински ученици, защото като прилагат безразборно методите на окултизма, те губят силите си. Много от учениците на запад си служат с хипноза, с внушение, като поддържат, че човек трябва да има силна воля, за да си служи с тези опити. Обаче, силната воля изисква разумност. Без разумност, волята може да стане толкова твърда, че да поквари мозъка на човека. Вследствие на такава силна воля, се явяват ред отрицателни резултати.“ /стр. 231/

ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ

„Когато иска да направи добро някому, човек трябва първо да се обърне към Бога, да запита, трябва ли да направи добро на този човек или не трябва. И когато иска от другите да му направят добро, той пак трябва първо да се обърне към Бога, да запита, трябва ли да иска съдействието на другите хора или не.“ /стр. 231/

ПЪТЯТ КЪМ СИЛАТА

„Да познаете Великия в своите мисли, чувства, действия, както и в проявите на своя дух, и на своята душа, това значи придобиване на сила, която животът съдържа в себе си.“ /стр. 234/

ЦЕНАТА НА ВРЕМЕТО

„Време е вече хората да излязат от стария живот. Обаче, докато се приготвят новите условия на живота, хората ще се намерят пред кръстопът, пред дилема. Като знаят това, Учителите на човечеството предупреждава хората, а специално своите ученици, да бързат. Времето е скъпо, денят е равен на век.“ /стр. 235/

ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВЕЛИК ИЗВЪН ЖИВОТА

„Великото в света е животът. Съвременните хора искат да станат велики извън живота. Те мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство и знание, във външното величие…“ /стр. 3/

СКРЪБТА, КОЯТО ОСМИСЛЯ ЖИВОТА

„Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която душата му се стреми. Щом мине през тази скръб, т.е. щом премине границата, душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, където Любовта царува. Докато не мине тази граница, човек винаги живее във временното, в преходното… Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, незнайното – във Вечния живот, в живота на Любовта. Така разбрана скръбта, тя осмисля и самия живот.“ /стр. 5, 6/

НЯМА ДРУГ ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА

„Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота.“ /стр. 71/

ОБЛЕКЛО НА ЖИВОТА

„Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т.е. неговото облекло, неговата външна дреха.“ /стр. 8/

ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ ВИЕ ЩЕ СЕ ДОМОГНЕТЕ ДО СВОЕТО ИМЕ?

„Дойдете ли до търпението, то представя онзи скъпоценен камък, който вие грижливо ще пазите под вашия език. И върху този камък един ден ще бъде написано вашето име.

… За да придобие търпение, човек непременно трябва да се намира под влиянието на две противодействуващи сили. Злото и доброто вземат еднакво участие при развитието на човека…“ /стр. 9/

КОЙТО УПОВАВА НА ВЪНШНИЯ ЖИВОТ

„Който мисли, че е спасен и уповава на външния живот, той всякога може да бъде изненадан. Всички изненади, на които хората се натъкват, се дължат на тяхното външно, човешко разбиране на живота. Следователно, ако искате да нямате изненади, вие трябва да се стремите към вътрешното, към Божественото разбиране на живота.“ /стр. 12/

САМО СМЕЛИЯТ ЩЕ ОПИТА БОЖИЯТА СИЛА

„Страхливият няма да наследи Царството Божие. Мнозина искат да се борят с дявола, но ги е страх от рогата му. Не, хванете дявола за рогите и не се плашете! Ако ви е страх от вълка, дръжте го за устата. Ако ви е страх от змията, дръжте я за шията. Вълкът, змията, това са вътрешни състояния в човека, от които той се страхува. Някой се страхува от най-малкото страдание. Дойде ли ви някакво страдание, кажете си: Добре дошло това страдание! То ще ми даде възможност да опитам Божията сила.“ /стр. 14/

ВЪТРЕШНОТО ОРЪЖИЕ

„Всеки герой трябва да има оръжие, но какво? – Вътрешно оръжие. И в Писанието е казано: „Вземете меча си!“ Мечът е Словото Божие, с което всеки герой трябва да се огражда като с броня.“ /стр. 16/

НЕ СЕ САМОИЗМАМВАЙТЕ!

„Външният и вътрешният живот са в пълен контраст помежду си. Има случаи, когато външно някой човек е беден, нечист, грешен, но вътрешно е богат, чист и праведен. И обратно: друг някой външно е богат и чист, а вътрешно е сиромах и нечист… Казвам: не се самоизмамвайте от външната обстановка на нещата. Външният живот не е истинският.“ /стр. 20, 21/

НЕ СА ГОСПОДАРИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО

„Съвременните учени и философи разискват върху живота, развиват ред теории, без да имат предвид, че не са господари на положението. Един Господар съществува в света, към Когото те трябва да укажат пълно послушание.“ /стр. 24, 25/

РАЗЛИЧНИТЕ ЛИЦА НА БОГА

„Когато хората искат да разберат, какво нещо е Господ, те не знаят на какво опасно място се натъкват. За незнаещите, за невежите Бог е огън всепояждащ; за знаещите Той е знание и светлина; за любещите Той е мир, радост и веселие; за свободните Той е простор; за грешните Той е ад и мъчение.“ /стр. 26/

ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ НЕДОСЕГАЕМ ЗА ЗЛОТО

„Разправят, как един англичанин калил волята си при един индуски факир… Двамата заедно отишли в една гора, където имало змии, тигри, лъвове, факирът седнал на един камък, скръстил краката си и така силно концентрирал мисълта си, че нищо не било в състояние да го разсее. Покрай него минавали зверове, змии, но не го докосвали, като че не го забелязвали. Англичанинът го запитал: Как можеш да бъдеш толкова спокоен? Не виждаш ли, как зверовете минават покрай тебе? – Виждам всичко, но гледам силно да концентрирам мисълта си, да не изгубя равновесие. Ако само за момент изгубя равновесието си, ще хвръкна от този камък – нищо няма да остане от мене. Казвам: ако и вие по същия начин седите на един камък и мислите само за Бога, никакъв звяр не може да ви засегне. Покрай вас ще минават вълци, мечки, тигри, но нищо няма да ви направят. Ако не мислите за Бога, всички зверове ще ви нападнат и от вас нищо няма да остане.“ /стр. 27, 28/

ПРОБЕН КАМЪК

Често се говори за нещастията, за страданията на хората и всички се запитват, защо са тия страдания и нещастия. Има един пробен камък, с който човек се изпитва в живота. Този пробен камък е страданието.“ /стр. 28/

ВЕЛИКА, ДЪЛБОКА НАУКА

„Мнозина мислят, че Христос не е бил учен човек. Много се лъжат те. Ако един човек може като плюе на земята, да направи от плюнката си кал, с която да помаже очите на слепия и той да прогледа, това говори за велика, дълбока наука, на която съвременната наука би завидяла. Тази кал не е била обикновена. Още като взел тази кал с пръста си, Христос вложил нещо в нея. От пръстите Му излязла особена енергия. Така именно тази кал е станала животворна.“ /стр. 30/

ОБРЪЩАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ

„Човек трябва да има ясна представа за себе си, за силите, които се крият в него и тогава, той не трябва да очаква на външна помощ, но да се обърне към себе си. Не търсете външна помощ, преди да сте получили вътрешна. Външната помощ сама по себе си ще дойде.“ /стр. 31/

ИМА ЛИ СВОБОДА ВЪН ОТ ИСТИНАТА?

„Някои мислят, че свободата се заключва в незачитане на другите хора и следователно, могат да вършат, каквото намират за добре. Свободата е качество на Истината. Тази свобода, трябва да бъде в полза на всички живи същества, по лицето на земята. Всяка свобода извън Истината, принася вреда и на онзи, който я има, и на онези, до които се отнася. Вън от Истината, свобода не съществува.“ /стр. 32/

БЪДЕТЕ БУДНИ!

„Всяка дарба в човека създава условия за изкушение. Например, ако не използва разумно силата си, човек може да извърши ред престъпления…“ /стр. 35/

СЪЗДАДЕНИ САМО ЗА ДОБРО

„… В природата, както и в живота, съществуват ред противоречия, създадени само за добро. Защо и за какво са тия противоречия, няма да обяснявам, но вземете думите ми като постулат, който ще опитате и проверите. Всички противоречия са допуснати за добро. Това е истина, която всеки може да опита.“ /стр. 36/

ПРИ ВСЯКО СВОЕ СЛИЗАНЕ БОГ НОСИ НЕЩО НОВО НА СВЕТА

„… Съвременните учени се отличават с една добра черта: те не са догматици. Когато някой учен създаде една теория, след него ще дойде втори учен и ще каже: Има нещо неправилно в тази теория – и ще я коригира. Дойде трети учен, и той коригира теорията… Първият казва: Да, имал съм някакво заблуждение, готов съм да се коригирам… Религиозните хора, като приемат някаква догма, не търпят от никого никаква корекция. Всичко в света е подложено на промени… Виждаме, например, че и онова откровение, онзи велик закон, който се даде на Мойсея на Синайската гора, и той даже претърпя промяна. След него дойде Христос и внесе нещо ново в този закон. Сегашните християни мислят, че това, което е казал Христос, никога няма да се измени. Сам Христос е казал: „Много неща още има да ви кажа, но не сте готови да носите.“ На друго място е казал: „Когато Син Человечески дойде втори път на земята, ще намери ли достатъчно вяра и разбиране между хората, да схванат онази Велика Истина, която ще им говори?“ /стр. 37, 38/

ОНЗИ КРЪГ, В КОЙТО ВСЕКИ ЧОВЕК Е ПОСТАВЕН

„… Всеки човек трябва да е доволен от положението, в което природата го е поставила. Щом е така, той не трябва да излиза вън от кръга на своята дейност. Ако преждевременно излезе от този кръг, той ще изгуби живота си. Според мене, за всеки човек природата е начертала такъв кръг на дейност, който отговаря на неговите възможности и дарби. Ако се използуват разумно тия възможности, човек ще бъде щастлив.“ /стр. 38/

УЧЕНИЧЕСТВО

„Светът е школа, а природата е написана книга, която се изучава в тази школа.“ /стр. 40/

ОЗАРЕНИЕ, НЕПОДВЛАСТНО НА УМА

„В човека има едно вътрешно чувство, с което познава Истината и може да я приложи. Истината е нещо спонтанно, тя не зависи от човека. Умът изучава Истината, но не я намира.“ /стр. 41, 42/

БЛИЗЪК, НО НЕДОСЕГАЕМ

„Някои казват: Да намерим Истината, да намерим Бога. – Нито Истината може да намери човек, нито Бога може да намери. Те са вътре в него. Бог не е нещо, което може да се намери отвън. Да мислите, че Бог трябва да се търси, за да се намери, това е криво разбиране. Едно се иска от човека: да влезе във връзка с Първата Причина. Щом направи тази връзка, Божествената мисъл ще започне да се влива в неговия ум и той ще усеща диханието на Бога.“

/стр. 42/

ЕДНА ОТ ТАЙНИТЕ НАУКИ

„Ще кажете, че семейният живот е тежък. Според мене, семейният живот е една от тайните науки на земята. Разрешаването на този въпрос изисква специална школа.“ /стр. 42/

ПО-БЛИЗЪК ОТ ВСЯКА КРЪВНА И ЧОВЕШКА ВРЪЗКА

„Христос казва: „Който върши Волята на Отца ми, той ми е брат, и сестра, и майка, и баща, и приятел.“ Защо е така? – Защото всеки, който върши Волята Божия, той ми е по-близък от всички ближни по плът и кръв.“ /стр. 43/

С ЕДНО ПОТРОПВАНЕ ДА ИЗГОНИШ ОПАСНОСТТА

„… Вълкът… Като влезе в някое стадо, на което овчарят е грешен човек, той погледне тази-онази овца, хипнотизира я и тя не може да му се противопостави. Обаче, ако вълк влезе в стадо, на което овчарят е праведен човек, като погледне овцата, тя му тропне с крак и го изгони. Следователно, ако и вие държите връзката си с вашия овчар, с Бога, никакъв вълк няма да ви дави. Ако не държите тази връзка, всеки вълк може да ви дави.“ /стр. 45/

ИЗПРАВЕНАТА ПОГРЕШКА

„Всяка неизправена погрешка е грешка; всяка изправена погрешка е знание. Значи, знанието произтича от изправените, от коригираните погрешки на хората.“ /стр. 45/

СЪТВОРЕЦ

„Всеки човек трябва да бъде художник, скулптор, сам да изработи къщата си. Бог е поставил основите на къщата на всеки човек. По-нататък той сам трябва да гради.“ /стр. 46, 47/

ПРИСЪСТВИЕТО НА ЛЮБОВТА БОЖИЯ

„Ако Любовта Божия е във вас, вие сте океан, на който никой не може да изпие водата. Кой може да оцапа водата на океана?“ /стр. 47, 48/

ЕДНООБРАЗИЕТО – ВЛИЗАНЕ В ЗАСТОЯ

„Каквото и да четете, трябва да се пазите от еднообразие в разбирането, в чувствуването. Еднообразието не е нищо друго, освен старото в живота, т.е. това, което е изчерпано, което нищо не дава.“ /стр. 51/

НЕ Е САМ В ТАЗИ РАБОТА

„Когато дойде до положение да направи нещо Божествено, човек трябва да знае, че не е сам в тази работа. С него заедно работят много разумни, напреднали същества по невидим за самия него път. С него заедно работят всички ония възвишени същества, които поддържат Царството Божие.“ /стр. 54/

КРИТИЧНАТА ТОЧКА НА ВСЯКА МЪЧНОТИЯ

„Колкото повече се молиш, и болестта повече ще се увеличава, докато най-после излезе навън. Такива случаи имало във времето на Христа. Когато изпъждал духовете от някои болни, духът първо тръшкал болния на земята, разтърсвал го добре и след това излизал навън. Съвременната наука нарича това влошаване на положението „криза“. Според този закон, всяко страдание, всяка мъчнотия трябва да дойде до своя край, до най-високата си точка и след това да ви напусне. По-горе от това, те не могат да отидат. Там е техният край. Само така болестите, мъчнотиите и страданията ще се подчинят на разумността, на закона на Любовта.“ /стр. 58/

ДА УПОТРЕБИШ СЛЕПОТАТА НА МЯСТО

„Който иска да прогресира, да върви напред, той трябва да бъде сляп за погрешките, на когото и да е.“ /стр. 60, 61/

ДВАТА НАЧИНА ЗА ПРОЯВЛЕ-НИЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО

„… Има два начина, чрез които може да се освободи от затвор или от бесилка онзи човек, в когото се е пробудило Божественото: единият начин е чрез закона на смаляването, чрез великото малко, а другият начин е чрез закона на увеличаването, чрез великото голямо. Ако осъдят някого да лежи в затвор, той ще започне постепенно да се смалява, докато стане съвършено невидим. Кой закон ще съди този човек и в кой затвор ще го турят? Ако приложи втория закон, той ще започне да расте, да се увеличава толкова много, че стените на затворите ще се пропукат, ще се разрушат, оковите му ще се разкъсат и той ще излезе вън от затвора. Тези са двата начина, чрез които Божественото се проявява.“ /стр. 61, 62/

ИЗИСКВАНЕ НА АБСОЛЮТНАТА ВЯРА

„В абсолютната вяра се иска пълно мълчание за всичко, което става… Който много говори за себе си, той спъва Божествените процеси.“ /стр. 62/

КАТО ВЛЕЗЕ ЕДНО ОТ ТИЯ СЪЩЕСТВА ВЪВ ВАС

„Казвате: Коя е причината за страданията, за мъченията, които преживяваме? – Те се дължат на същества от астралния свят, изостанали в своята еволюция. Като влезе едно от тия същества във вас, хване управлението в ръцете си и цял ден ви измъчва. Като не знаете, как да се справите с това същество, вие охкате, пъшкате, казвате: Не зная, защо днес ми е толкова мъчно. – Едно от тия същества е влязло във вас…“ /стр. 68/

ВЪНШНА ЛЮБОВ

„Външната любов между братята и сестрите на един дом се изгубва в продължение на четири поколения. В четири поколения, тази кръвна връзка между тях се заличава. При това положение, отношенията между тези хора стават вече обикновени.“ /стр. 63/

ПЪРВОТО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТА

„Представете си, че дойде някой при вас и ви предложи три неща: дрехата, дъхът и знанието на светията. Кое от трите бихте предпочели? Някой иска да придобие Божиите блага – това е външната дреха на Бога. Друг иска малко удоволствия в живота – това е знанието на Бога. Кое от тези три неща е за предпочитане? Ще кажете, че искате живота. Да, но първото качество на живота е знанието. Живот без знание не е истински живот. Обикновеното знание, което вие имате, не е онова знание, което осмисля живота. В който момент придобиете истинското знание, вие ще преживеете такава дълбока вътрешна радост, каквато никога не сте изпитвали.“ /стр. 73/

ПОЛЗАТА ОТ НЕБЛАГОРОД-НАТА ПОСТЪПКА

„… В духовния свят… дрехите не се дават даром… Онзи, от когото си взел дрехата, е благороден човек, но ти, който я вземаш, не си от благородните. Какво ще излезе тогава? – От неблагородната постъпка на единия, ще се види благородството на другия. Значи, неблагородният е послужил за обявление благородството на другия.“ /стр. 75/

ОТ НИКОГО НЕ СЕ ВИЖДА

„Ако веруюто на един човек е подобно на статуя, поставена върху пиедестал, какво верую е това? Ако неговата любов, ако неговото знание, ако неговата свобода прилича на статуя, поставена високо на пиедестал, да ги виждат всички хора, каква е тази любов, какво е това знание, каква е тази свобода? … Великото, красивото, което е дълбоко скрито в Бога, от никого не се вижда, но се чувствува. Така трябва да постъпват всички. В тайно трябва да се работи, а само резултатите да бъдат наяве.“ /стр. 75, 76/

ЕДНО НЕВЪЗМОЖНО НЕЩО

„Вие търсите някого да ви обича. Той себе си не обича, вас ще обича! После търсите някого да ви направи щастливи. Той себе си не е направил щастлив, че вас ще направи щастливи. Как можете да вярвате в това? Възможно ли е нещастният човек да направи някого щастлив?“ /стр. 78/

ИМАЛ СЪМ СИЛА

„Когато Христос каза на болния, който 38 години беше лежал пред къпалнята, да дигне одъра си, той започна да се озърта натук-натам, да намери някой да му помогне. Христос му каза: Аз искам да видя, можеш ли сам да дигнеш одъра си, да проверя силата ти. И той дигна одъра си… Всички му сториха път да мине. В този момент стана пробуждане на съзнанието му. Той си казваше: Чудно нещо! Толкова години, как лежа пред тази къпалия, чакам да дойде някой да ме пусне във водата, без да зная, че съм имал сила сам да нося одъра си…“ /стр. 79, 80/

ЗА ДА НЕ СЪЖАЛЯВАТЕ, ЧЕ СТЕ ВЛЕЗЛИ В ЖИВОТА

„Питам: ако живеете и не разберете живота, какво сте придобили? … Ако слънцето изгрява и не сте доволни от него, разбрали ли сте живота? Ако ядете и не сте доволни от яденето, разбрали ли сте живота? За да разберете живота и за да не съжалявате, че сте влезли в него, трябва да сте доволни от всичко, което вършите.“ /стр. 83/

НЕ ИСКАЙТЕ ВСИЧКО ДА ВИ СЕ РАЗКРИЕ!

„Дойде някой при мене, иска да му кажа истината. – Ако ти кажа истината, ти ще бъдеш нещастен… Аз искам да кажа на човека само онова, което може да го повдигне и задоволи.“ /стр. 84, 85/

АЗ МОГА ДА ВИ ПУСНА ВОДАТА, НО ВИЕ НЯМА ДА ЗАДЪРЖИТЕ БОЖЕСТВЕНИЯ ДАР

„И там имаше човек, болен от 38 години“. Като мина покрай него, Христос го запита: „Защо лежиш толкова години тук?“ – Дълго време слугувах на хората, но като заболях, те ме пратиха тук… Вече 38 години става, как лежа пред тази къпалия, няма кой да ме пусне във водата. Между посетителите… имало голямо състезание, кой пръв да влезе в къпалнята след размътването на водата от ангела, който слизал един път през годината. Този болен трябвало да чака цели 38 години за една баня и пак не могъл да се вреди. Трябвало да дойде Христос да му каже: „Дигни одъра си и излез вън!“… Какво разбирате под думите „дигни одъра си“?… Казвам: Дигнете одъра си и вървете на работа! Никаква къпалия не ви е нужна. Ако е въпрос да бъдете облечени в нови, чисти дрехи, аз мога да тропна с пръчицата си и моментално ще се видите облечени. Това мога да направя, но от вас се иска една добродетел – свещено да пазите дрехата, която ви е дадена. Какво ще направите вие? Ако нямате тази добродетел в себе си, ще свалите дрехата си от гърба си и ще я дадете на някого от любов. Дрехата на Любовта на никого не се дава.“ /стр. 78, 79, 87/

РАДВАЙТЕ CE!

„Тъй щото, както и колкото да страдате, радвайте се, ако това страдание е послужило като повод да намерите Онзи, Който ви обича.“ /стр. 90/

КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ

ЗА ДА ПОЗНАЕШ СМИСЪЛА НА ЕДНА ДУМА

„Човешките думи са като семената. За да познаеш вътрешния им смисъл, трябва да ги посееш в живота. Следователно, за да познаеш смисъла на една дума, трябва да я посееш в живота, като в почва.“ /стр. 3/

РАЗБИРАНЕ НА ЛЮБОВТА

„Някой ми казва: Ти любиш другиго повече от мене. – Не си разбрал Любовта. Има само едно същество в света, което можем да любим – то е Бог. Ако любиш малките листенца, цветове и клончета повече от Бога, ти не си разбрал Любовта, не си познал Божественото. Когато познавам един човек, аз познавам Божественото в него. Ако го обичам, то е пак заради Господа в него. Вън от Божественото, той е сух клон. Като сух клон, за мене той не струва нищо. Аз бих го турил в огъня да изгори.“ /стр. 5, 6/

ПРЕПОРЪКАТА НА ВЪТРЕШНОТО ДОБРО

„Кое препоръчва добрия човек? – Неговите добродетели, а не само добрите дела.“ /стр. 8/

СПЕЦИФИЧНОТО МЯСТО В СЪРЦЕТО

„Вярваш ли в Господа? За мене не е важно в какво вярвам. Важно е, че аз мога да разделя хапката си със своя брат. – А леглото си? Стаята си? – Всичко мое, мога да разделя със своя брат… Аз нямам свое легло, нямам своя стая. Ако бих имал нещо свое, всичко щях да разделя с онзи, който се нуждае… Обаче аз имам едно място, в което мога да приема всеки нуждаещ – то е моето сърце.“ /стр. 15, 16/

СЛУГИ ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА

„В Любовта всичко е положително. Там отрицателните сили не виреят… Тя ги кани на гости при себе си, угощава ги, възпитава ги и те остават в нейното царство, като послушни слуги за вечни времена.“ /стр. 17/

АНГЕЛ ПО СЪЩЕСТВО

„Можем ли и ние да станем ангели? – Можете. – Кога? – Когато се преобразите не само по ум, но и по същество. В България има много ангели по ум, но по същество няма нито един. Да бъдеш ангел по същество значи, като изгубиш всичкото си богатство, да останеш тих и спокоен и да кажеш: Благословен Господ! … Умре някой твой близък, да кажеш: Благословен Господ!“ /стр. 17, 18/

ВЪПРОС НА ВРЕМЕ

„Мнозина говорят за тайни в природата. Чудни са хората, които търсят тайни. На земята няма тайни. Ако търсите тайни, идете на небето, там ще ги намерите… Всички тайни на земята лесно се откриват. Това е въпрос на време.“ /стр. 27, 28/

ПЪТЯТ ОТ ЖЕНАТА ДО СЕСТРАТА

„Между ангелите и човешките души има тясна връзка. Един ден, те ще бъдат наши братя, а хората – техни сестри. В дома на Бога има и синове, и дъщери. Днес всички хора на земята са жени, мъже още няма. Не си правете илюзии да мислите, че сте Синове Божии. Синове още няма. Те са възвишени духове… Казват за някого, че е велик човек. Не, великите хора са на небето. Великите духове са създали слънчевите системи. А на земята и мъжете, и жените се занимават с дребни работи.

… Не е лошо, че сте жени, но каква е работата ви, като жени?

… Един ден, когато жената завърши своето развитие, тя ще стане отлична сестра. Тогава всички ще кажат за нея: Тази сестра мина вече своя път. Сега тя е крилат ангел.“ /стр. 33, 34, 37/

БЪДЕЩЕТО НА АНГЕЛИТЕ, А И НАШЕТО БЪДЕШЕ ЗАВИСИ ОТ ВРЪЗКАТА НИ С ТЯХ

„Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си и Той ще ви научи, какво да правите“. В църквите дават различни тълкувания на този стих. Под „Дух“ в широк смисъл, разбирам възвишените същества, ангелите. Те са пряко заинтересувани от нашето положение. Тяхното бъдещо развитие зависи от връзката им с нас. Като направят тази връзка, те се повдигат една степен по-високо. Ако не я направят, тяхното развитие ще се спъне. Същото се отнася и до нас: ако и ние не направим връзка с ангелите, и нашето развитие на земята ще се спъне.“ /стр. 35, 36/

НИЕ ЖИВЕЕМ ПРЕД МИЛИОНИ ОЧИ

„Казвам: Всички наши братя, които са завършили своето развитие, всеки ден слизат на земята и виждат, как живеем ние. Не мислете, че земята е изоставена. Милиони очи са насочени към нея; те следят всяка човешка постъпка. Няма нещо, което може да избегне от Божиите очи.“ /стр. 41, 42/

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ СЛУЧАИ В ЖИВОТА

„… Има и трети начин на лекуване – Божествен. Там болният оздравява моментално… Една англичанка боледувала цели дванадесет години и станала почти инвалид. Лекували я видни лекари. Тя изгубила всякаква вяра за оздравяване. Отчаяна и обезсърчена, един ден й попаднала в ръцете една книга, за лекуване по Божествения начин. Там се казвало, че който повярва в Бога и приеме Неговата Любов, може да се излекува от всякаква болест. Тя си казала: От този момент посвещавам живота си в служене на Бога. Приемам Божията Любов за основа на живота си. Казала и станала от леглото.

… Това са изключителни случаи в живота. Такива случаи са описани и в Стария, и в Новия Завет. Така се лекуват само онези хора, които с голямо търпение са очаквали своето изцеряване. Те са били вътрешно подготвени. Трябвало е само един подтик отвън, за да се излекуват. Христос им казвал: „Да бъде според вярата ви!“ Такъв е случаят с жената, която боледувала дванадесет години от кръвотечение; с онзи, който е боледувал 38 години; със сина на онази майка, когото Христос възкресил. Този ден в Израил били умрели много синове, но Христос възкресил само един. – Защо? – Той е бил готов. И днес, като дойде Христос, няма да излекува всички хора, но само онези, на които съзнанието е пробудено. Само те могат да приемат моментално Божията Любов.“ /стр. 49, 50/

ТРЯБВА ДА СЕ СРЕЩНЕШ С ОМРАЗАТА, ЗА ДА ВЪЗПРИЕМЕШ ЛЮБОВТА

„В миналото много отшелници прекарвали в горите, в пустините; там са изучавали Христовото учение и са оставили ценни знания и опитности. Трябва ли и ние да се подвизаваме като тях? Не… Сегашните светии трябва да живеят между хората, да опитат тяхната омраза и студ. Само така те ще възприемат Любовта и ще дадат път на Божественото в себе си.“ /стр. 50/

ТОВА, КОЕТО АНГЕЛЪТ НЕ МОГЪЛ ДА РАЗБЕРЕ

„Един ангел от висока йерархия забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря с някого от земята, като му отправял по една усмивка. Той се учудил, как така Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята. Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден той се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живеел някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и каквото припечелел, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарял на Бога, че е здрав и може да изпълнява Волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче Бог вижда и най-малката Любов, която прониква в човешката душа.“ /стр. 52/

НЕДОСЕГАЕМОТО В ЧОВЕКА

„… Когато се прави операция на човека, святото в него, т.е. неговата душа излиза навън. Когато разпнаха Христа, Божественото, т.е. Неговата душа Го напусна. Божественият Дух излезе от Христа и Го остави сам. Много естествено, Божественото не могат да разпнат. Никой не може да се докосне до Него.“ /стр. 60/

ПАЗЕТЕ БОЖИЯ ОБРАЗ

В СЕБЕ СИ

„Щом престанете да виждате Бога, може да извършите всички престъпления.“

/стр. 72/

НАЙ-ВЕЛИКОТО,

ДАДЕНО ОТ БОГА

„Не само с хляб ще се храни човек, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Следователно, истинската храна е Словото Божие… Всеки се пита: Как можем да се храним със Словото, излязло от Божията уста? Вие били ли сте при Господа, да знаете кое е Словото, което излиза от устата на Бога? Това е най-великото, дадено от Бога преди хиляди години.“ /стр. 74/

ПОКЛОНЪТ НА СМЪРТТА

„Има майки, пред които и смъртта отстъпва. От каквато болест и да заболее детето на такава майка, тя казва на смъртта: Слушай, нямаш право да вземаш детето ми. Смъртта се покланя пред нея и си заминава. Смъртта е съвкупност от безброй микроскопически същества. Тя отстъпва пред Любовта на майката. Ако любовта на майката е слаба, смъртта взема детето й.“ /стр. 88, 89/

МНОГО ЛИ Е?

„Казвате: Дотегна ни вече тази земя!… Десет хиляди години, прекарани на земята, това са десет Божествени дни. Един Божествен ден е равен на хиляда години на земята. Ако си живял 365 хиляди години на земята, това се равнява на една Божествена година. Много ли е това?“ /стр. 97/

ВЕЧНО ЧИСТА

„Човек може да опетни очите си, езика, сърцето, ума си, цялото си тяло, но душата си – никога! Душата си остава вечно чиста, каквато Бог я създал. Целият ад да се вдигне, пак не може да опетни душата.“ /стр. 101/

НЕРАЗБРАНИТЕ БЛАГА

„И тъй, от гледището на положителната философия, вън от човека никакви условия не съществуват. Условията не са нищо друго, освен блага, дадени на човечеството. Като не разбрали благата и не могли да ги използуват разумно, хората ги превърнали в условия. Условията влияят само на нечестни хора… Където съществуват условия, там е злото.“ /стр. 107/

ЕДИНСТВЕНИЯТ, КОЙТО РАБОТИ В СВЕТА, Е БОГ

„Стотникът бил умен човек, не искал да отнема времето на Христа. Той Му казва: „Кажи само реч и ще оздравее момчето ми.“ Стотникът вярвал в силата на разумното Слово, а вие, съвременните хора, казвате, че нещата не стават само с дума… Кажете ми един начин, по който стават работите. – С работа всичко става. – Определете ми какво нещо е работата. – Копането, орането на земята е работа. – Всъщност работа ли е това?… Според мене копането, орането, шиенето, не е работа. Изобщо, на земята работа няма. Единственият, Който работи в света, е Бог. И ангелите даже не работят. А хората, дошли на земята, си въобразяват, че работят.“ /стр. 109/

ИДЕАЛНАТА ЛЮБОВ

„Аз ще ви определя, какво се разбира под „идеална Любов, т.е. приятелска“. Двама приятели, и двамата бедни, живеят заедно; обичат се, готови са на всякаква жертва един за друг… И през всичкото време са имали идеални отношения… По едно време единият от тях се оженил за богата мома и работите му се наредили добре. Постепенно той се издига до най-високото обществено положение, става министър… Приятелят му обаче си остава беден – не му върви в живота. Казвате: Приятелят му трябва да го назначи на добра работа, да докаже своето приятелство. – Това не е достатъчно. Ако той запази същите отношения и чувства към приятеля си, каквито е имал по-рано, това наричам идеална Любов. Най-малката промяна в отношенията нарушава закона на приятелството. Този закон се отнася и до отношенията между братя и сестри, между родители и деца. Истинската Любов е вечна и неизменна.“ /стр. 114/

СМЕЛОСТ И УПОВАНИЕ

„Някои казват, че Христос нямал смелостта да каже, че е Син Божи. – Не е така, това е неразбиране. Ако е за смелост, само страхливият трябва да има смелост. Каква смелост трябва да има онзи, който върви в Божествения път? … Смелостта е нещо външно, а упованието на Любовта е вътрешна сила.“ /стр. 120/

ОСВЕТЯВАНЕ НА БОЖИЕТО ИМЕ

„Христос казва: „И по-големи чудеса от мене ще правите“… – Кога ще правим и ние такива чудеса? – Когато се научите да осветявате Божието име…“ /стр. 135/

ВЪН ОТ ЧОВЕКА

„… Човек се стреми към нещо свещено, вложено в неговата душа. То е Божественият огън, който никой не може да изгаси. Обаче, сам човек е в състояние да се изопачи, да изврати живота си, да стане нещастен. Вън от него никой не е в състояние да го направи нещастен.“ /стр. 139/

КЪДЕТО ЛЮБОВТА ЦАРИ

„Никой не може да направи зло на човек, в сърцето, на когото Любовта цари.“ /стр. 142/

НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА МИНАЛИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

„… Египетският фараон Озирис Бен… издал един закон, според който всеки човек, хванат в престъпление, се осъждал на смърт. И обратно: всеки, който направи едно добро, се възнаграждавал богато. Един беден селянин направил едно престъпление, заради което го затворили и осъдили на смърт. Преди да се изпълни смъртната присъда, той успял да избяга и хукнал по течението на реката Нил. В това време, той видял една млада мома да се дави. Веднага се хвърлил във водата и я спасил. Тя била дъщеря на Озирис Бен. Хванали го, когато той изнасял девойката на брега. Как мислите? Приложило ли се смъртното наказание върху него? Той бил богато награден за стореното добро. Ето защо казвам, че човек трябва да прави добро. Доброто неутрализира всички престъпления и злини, извършени в миналото. Ако не прави добро, човек се натъква на сторените престъпления в далечното си минало.“ /стр. 144/

ГОСПОДАРЯТ НА СКРИТИТЕ СИЛИ

„Един факир от Индия, попаднал в общество на английски офицери, които се забавлявали. Те се обърнали към него, като поискали да им покаже няколко фокуса. Той им направил няколко фокуса, но те не останали доволни, искали да им покаже нещо по-съществено. – Добре, и това мога да направя. Както седите на столовете, така ще останете, без да можете да се мръднете. – Това е невъзможно! – извикали всички. Да заковеш английски офицери на столовете! Обаче факирът приложил опита и си отишъл. Те се опитвали всякак да станат от местата си, но не могли. Така останали два-три часа приковани на местата си. Най-после се принудили да извикат факира да ги освободи… Природата разполага с велики тайни сили, още скрити за човека. Бог е господар на тези сили. Той ни свързва и развързва, когато пожелае.“ /стр. 145/

БОГ ЖИВЕЕ В ТЕБЕ

„Как ще познаем, че Бог живее в нас? – Много просто: … Ако на всяка обида отговаряш с усмивка, Бог живее в тебе. Ако апаш се готви да те обере, а ти предварително му дадеш кесията си, Бог живее в тебе.“ /стр. 147/

НАЧАЛО НА ВСИЧКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

„… Важно е да познаеш истинския престъпник. Ще кажете, че той се познава по лицето… Според мене, истински престъпник е онзи, който не дава възможност на Божествения Дух да се прояви в него. То е начало на всички престъпления. А това не е писано на лицето. Изкуство е да познаеш човека.“ /стр. 147/

„РАЗБРАХ, ЧЕ СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА НЕ Е В ГОЛЕМИТЕ НЕЩА“

„Съвременните хора трябва да имат положителна философия, да стъпват на здрава основа. Иначе ще се намерят в положението на онази малка ябълка, за която се говори в един окултен мит… Малката ябълка срещнала един адепт и му казала: Искам да ме посадиш на хубаво място, където намериш за добре. Той се съгласил да изпълни желанието й. Занесъл я на едно високо планинско място и там я посадил. Тя го запитала: Мога ли да стана голяма като планината? – Можеш. – Мога ли да стигна до Слънцето? – Можеш. Тя разбрала думите му буквално. Расла, порасла, стигнала 10 метра височина и повече не се издигнала. Като видяла, че не е висока като планината и не могла да стигне Слънцето, ябълката казала на адепта: Не съм доволна от тебе. Ти не удържа на обещанието си. Както виждаш, аз не съм нито като планината висока, нито мога да достигна Слънцето. – Каквото искаш, това ще направя – отговорил адептът. Той извикал един дървар и го накарал да отсече ябълката, после да запали огън и да я изгори. Ябълката изгоряла и се превърнала в дим и пепел: димът стигнал до Слънцето, а пепелта се разстлала по планината. – Доволна ли си сега? – Сега съм по-недоволна от тебе. Върни ме в първото положение. Разбрах, че смисълът на живота не е в големите неща… Казвам и на ябълката, и на вас: Смисълът на живота е в изпълнение Волята на Бога.“ /стр. 149, 150/

ЗА ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ

„ – Искаме да бъдем щастливи. – За да бъдете щастливи, трябва да ви се вземе нещо от това, което имате.“ /стр. 150/

НЕЩАСТНИ ЛИ СТЕ?

„Казвал съм ви и друг път, и сега ви казвам: Има ангели, които са готови да сменят своя живот с вашия. Как мислите тогава, нещастни ли сте?“ /стр. 150/

ЩОМ ЧОВЕК Е ГОТОВ ДА ТРЪГНЕ СЪС СМЪРТТА, ЗАЩО ДА НЕ Е ГОТОВ ДА ТРЪГНЕ И С БОГА

„ – Как ще тръгнем в Божествения път? Имаме работа на земята, трябва да я свършим. – Чудно нещо! Какво прави майката, като дойде смъртта да я вземе? – Щом я види, тя й пристава, забравя, че има мъж, деца и тръгва след нея… Като дойде Бог, тогава човек отлага часа, иска да свърши всичките си работи. – Не, и на Бога ще пристанеш. Ако майката напуща дома си и тръгва със смъртта, защо по същия начин да не отиде и с Бога?“ /стр. 153/

ЕЗИКЪТ НА КОСМИЧЕСКИЯ ЧОВЕК

„Космическият човек говори на хората на свой език. И те му отговарят на свой език. Но двете страни не се разбират.

През време на севастополската война един френски офицер минавал през едно българско село и понеже бил гладен, обърнал се към селяните на чисто френски език и им поискал мляко. Един от селяните му отговорил: Не те разбираме. След дълги обяснения офицерът взел една чаша за вода и започнал да прави с ръката си движения, като че дои крава. Селянинът разбрал какво иска офицерът, засмял се и казал: Така кажи, да те разберем! … Следователно, като се намериш пред големия, космическия човек, ще му говориш символично, на негов език, да те разбере.“ /стр. 158, 159/

ТОВА, КОЕТО НОСИ ЖИВОТ И ТОВА, КОЕТО НОСИ СМЪРТ

„Всеки може да опита и същественото, и несъщественото. – По какво може да се опитат? По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина.“

/стр. 159, 160/

СЪЩИНАТА НА ЧОВЕКА

„Същината на човека е в неизменното…“ /стр. 161/

КОСМИЧЕСКИЯТ ЧОВЕК И ОБИКНОВЕНИЯТ ЧОВЕК

„Хората имат голямо мнение за себе си, а се занимават с дребни работи: карат се за къщи, за ниви, за богатство. Те не знаят, че Бог може да ги събере в черупката на един орех или лешник и ще остане още свободно място. Ето колко са големи!… Друг е въпросът, ако се говори за космическият човек. Само да обиколите този човек, са нужни около 36 хиляди години, като се изминава по 300 хиляди километра път в секунда. Днес Бог е смалил този грамаден човек във формата на едно малко човече, което може свободно да живее в черупката на един лешник.“ /стр. 164/

КОГАТО ХОРАТА СЕ СТОПЯТ, СЕ ИЗГУБЯТ, ТОГАВА ЩЕ РАЗ-БЕРАТ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

„Всички хора се питат, какъв е смисълът на живота. Казвам: Когато хората се стопят, т.е. се изгубят, тогава ще разберат смисъла на живота. Така се изгубва всяка душа, заминала за другия свят. В първо време, като се освободи от материята, тя се чувства голяма, необятна, но веднага я погват неприятелите. Тя започва да бяга и се смалява толкова много, че става невидима и се изгубва в пространството… Такива души наричаме „тъжни“. За да излезе от това състояние, тъжната душа трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов. Той ще възстанови първоначалната й форма. – Кога ще стане това? – Когато тя възлюби Бога.“ /стр. 164/

ЛЮБОВТА САМА ЩЕ СЪЗДАДЕ ОБРАЗА

„Да възлюбиш Господа“. Това значи да си създадете някакъв образ за Господа. Първо вие ще мислите за Господа като Любов, а Любовта сама ще създаде образа.“

/стр. 166/

ДОБРОТО – БЛАГО ЗА ЦЕЛИЯ КОСМОС

„… Когато един човек се нахрани, всички хора ще се нахранят. Това е закон. Ако има нужда да доказвам, ще си послужа с човешкото тяло. То е общество, образувано от милиарди клетки, които едновременно се хранят. Първо се дава храна на стомаха. Щом се нахрани той, всички клетки ще се нахранят. Ако няма храна за стомаха, всички клетки ще гладуват… Защо трябва да прави човек добро? – И тук е валиден същият закон. Щом ти направиш едно добро, всички хора ще правят добро. С тебе заедно, цялото човечество, целият космос прави добро. Да направиш едно добро, това е велик, свещен момент в живота на цялото човечество. Защо? – Защото то се предава на космоса, на цялото човечество, на всички разумни същества, както и на Бога. И Бог се интересува от доброто, което човек прави. Доброто, което той е направил, е благо за целия космос. Ако се откажеш от доброто, от Любовта или от Истината, ти внасяш злото в цялото Битие… Всеки човек е фактор в Битието.“ /стр. 166, 167/

В ЛЮБОВТА СЕ КРИЯТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЖИВОТА

„Има една велика наука, според която можеш да постигнеш нещата моментално. Тя е науката на Любовта. Затова е казано: „Да възлюбиш Господа Бога твоего“. Любовта е допирна точка, условие, в което се крият всички възможности за постижение.“ /стр. 167/

ЗА ДА ПРИЕМЕ ЛЮБОВТА

„За да приеме Любовта, човек трябва да бъде готов да издържа на нейните вибрации. Ако Любовта дойде днес, човешките тела ще се стопят, няма да издържат на нейните силни токове. Не всички житни зрънца издържат на условията, при които се посяват. Не всички релси издържат на движението на влака. Ето защо, за да издържи на Божествените енергии, човек трябва да има силен стремеж към Бога.“ /стр. 168/

ЗАДАЧАТА НА ЖИВОТА И ЗАДАЧАТА НА СМЪРТТА

„Ако раждането е правилно, Бог живее в тебе. Ако умирането е правилно, ти отиваш да живееш при Бога. – Аз искам да живея на земята. – Ще живееш, ако си дал място на Бога в себе си. Това значи, да разрешиш правилно задачата на живота… Ако живееш, без да дадеш място на Бога в себе си, ти не си разрешил правилно великата задача на живота. И ако умираш, без да отидеш при Бога, не си разрешил правилно великата задача на смъртта.“ /стр. 170/

НОВОТО СЪРЦЕ

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“. Като Го възлюбиш, Той ще ти даде ново сърце, на което ще напише своя закон. В това сърце, Бог влага всички възможности, които човек трябва да използува. – Кой е първият закон, написан в човешкото сърце? – Законът на Любовта. В този закон се крият велики възможности за пресъздаването на човека.“ /стр. 171, 172/

ПОСЯВАНЕ И ВЪЗРАСТВАНЕ

„Едни неща Бог ще направи, а други – хората. Ние ще орем и сеем, а Бог ще възраства посятото.“ /стр. 172/

ЖИВОТЪТ ЗАПОВЯДВА

„Човек трябва да възприеме мисълта, че няма случайности в живота, че животът е господар на смъртта, a смъртта – негов слуга. И болестите са слуги на живота. Смъртта иде, когато животът й заповяда. Болестите, страданията са допуснати от живота.“ /стр. 182/

ВЪНШНАТА ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА ДУХОВНИЯ И БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ

„… Духовният живот има две страни: външна, която се отнася до чувствата, до удоволствията, до стремежа към външната красота; и вътрешна страна, която се отнася до онзи непреодолим стремеж към великото и красивото в света.

… И Божественият живот има външна и вътрешна страна. Външната страна има отношение към умствения живот на човека, когато той се стреми към учене. Вътрешната страна има отношение към Любовта.“ /стр. 183/

ВЛИЯНИЕ НА ПАРИТЕ ВЪРХУ ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА

„Съвременните хора казват: Достатъчно е да имаме пари, всичко ще се разреши. Те мислят, че ако имат пари, лесно ще разрешат въпросите си… Парите унищожават вярата, мъжеството, смелостта на човека. Като има пари, човек уповава на тях, поради което вярата и смелостта му отслабват.“ /стр. 184/

РАЖДАНЕ НА ЖИВОТА И РАЖДАНЕ НА СМЪРТТА

„ – Как ще познаем истинската Любов? – Тя ражда живота. Лъжливата, фалшивата любов ражда смъртта. Лъжливият живот произвежда тъмнина; истинският живот произвежда светлина и свобода.“ /стр. 186/

АКО БОГ Е В НАС

„Ако Бог е в нас, има ли нужда да търсим разрешение на въпросите отвън?“ /стр. 190/

ИЗБРАНИЯТ

„Избраният човек е извор, в който Божественият живот постоянно се влива. Той никога не може да каже, че са го изчерпали. Някой окултист казва: Изчерпаха ме, трябва да се оградя. – Това е слабата страна на окултиста. Не се страхувайте, че ще ви изчерпят. Кого изчерпват? – Който има слаб капитал. Обаче големият извор, няма защо да се плаши…“ /стр. 191/

ИЗПИТАХА СЕ НАЙ-РАЗУМНИТЕ И НАЙ-СЛАБИТЕ ХОРА

„И валя дъждът, и придойдоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща; и не падна, защото бе основана на камък.“ /Матея 7:25/…

„И нападнаха на тази къща“. Тя се изпита… В дадения случай дъждът, реките, ветровете са условия за живота. Много хора се развалят от живота, а много не се развалят.

„И валя дъждът, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, построена от пясък; и тя падна, и голямо бе нейното падане.“ /27 ст. / Изпитаха най-разумните и най-слабите хора. И разруши се тази къща, защото не беше съградена по Божествените правила… Природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост…“ /стр. 193, 194, 202, 203/

СМИСЪЛЪТ НА ЯДЕНЕТО

„Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора, гледат на яденето като на удоволствие, но всъщност не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли.“ /стр. 194/

ВЕЛИЧИЕТО НА ЧОВЕКА

„В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце.“ /стр. 195/

ОТ КАКВО СЕ ОПРЕДЕЛЯ СВОБОДНАТА ВОЛЯ?

„Където има разумност, там има свободна воля. Където няма разумност, там няма свободна воля. Значи, ние съдим за свободата само по абсолютната разумност, която се проявява в живата природа.“ /стр. 198, 199/

НАД ВСИЧКИ УСЛОВИЯ

„Казваш: Подиграха се с моите чувства, подиграха се с моята любов. Питам: Кой може да се подиграва с Любовта? Тя е велика, мощна сила, която стои над всички условия в живота.“ /стр. 199, 200/

СПЕЦИАЛНО ЗНАНИЕ ЗА ЖИВОТА

„Любовта на някои хора е паднала до 35° под нулата, т.е. те са дошли до точката на замръзването… Какъвто и да си – поет, философ или учен – като попаднеш при тази температура, животът ти ще се обезсмисли… Задача на човека е да намери начин да повиши температурата на своя живот. За това се иска воля.“ /стр. 200/

ИМАТ ВЪЗДЪРЖАНИЕ, САМООБЛАДАНИE, HО НЕ И ВОЛЯ

„Обижда се само човекът на своеволието, но не и човекът на волята… Досега аз не съм срещнал, нито един човек с воля. Хората могат да имат въздържание, самообладание, но не и воля. Българинът казва: „И чука продавам, и чергата продавам, но не отстъпвам“. Това е твърдост, упоритост, но не и воля… Който върши престъпления, той няма воля. Който не върши престъпления, може да има самообладание, но не и воля.

Велико нещо е да имаш воля. Това значи, да се издигнеш над условията – нищо да не те засяга… Съвременните хора минават за културни, за учени. Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. – Защо? – Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство, може да наруши тяхното равновесие.“ /стр. 200, 201/

В СBETА, В КОЙТО ЖИВЕЕТЕ

„Има по-съвършени същества над нас… В тях се крие голяма разумност. – Къде са тези същества? – В света, в който живеете. Едно общество, съставено от около 10-15 000 души, свързани в една обща идея, се ръководи именно от тези същества.“ /стр. 204/

СИЛИ, ПРЕД КОИТО И ДЯВОЛЪТ ОТСТЪПВА

„Чистотата и светлината са единствените сили, пред които и дяволът отстъпва. Ето защо, престъпленията в света се вършат в тъмнината.“ /стр. 206/

МЪЧНОТИИТЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЛЮБОВТА И ВОЛЯТА

„… Мъчнотиите… са страшни само за онези, които нямат Любов и воля. За онези, които имат и Любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях.“ /стр. 208/

КАК ЩЕ ПОЗНАЕШ СВЕЩЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ В СЕБЕ СИ?

„… Това, което осмисля нещата във всяко отношение, е Бог. Например, четеш Евангелието, но не го разбираш. Обаче един ден, когато Бог присъствува в душата ти, прочиташ една глава и казваш: Чудно нещо, толкова пъти съм чел тази глава, но едва сега я разбрах! Защо е така? – Защото където е Бог, там всякога има светлина… Щом Бог присъствува в душата ти, всичко разбираш. Много пъти може да си гледал небето и нищо да не си виждал, но когато Бог присъствува в душата ти, пред тебе се разкриват чудни неща, като че ли цялото небе се разтваря. Това не си ти, но Бог присъствува в тебе. Когато Бог е в тебе, ти преживяваш особени моменти. Слушал съм светски хора да казват: На много места съм ял вкусни работи, но като тази баница, която ядох днес, никога не съм ял – през целия си живот няма да я забравя! – Защо? – В този дом е бил Господ. Всички места, където е минал Господ, остават епохални в нашата душа.“ /стр. 214/

ВЪТРЕШНИЯТ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА

„Сега вие трябва да разберете вътрешния смисъл на живота. Отговорете си на въпроса, защо искате да живеете. – Да се проявим. – Проявяването представя вътрешна необходимост на Битието. Всяко същество иска да се прояви, с цел да излезе навън онова, което се крие дълбоко в него. Този процес е Божествен. Като не го разбират, хората му противодействуват…“ /стр. 216/

ПО ОТРАЖЕНИЕ ЩЕ ВЪЗПРИЕМАТ

„Ще говориш с Господа, а хората по отражение ще възприемат твоя разговор.

Днес аз се разговарям с Господа, а вие възприемате този разговор чрез отражение.“ /стр. 218/

„СМЪРТ, ПОВЕЧЕ НИЩО НЕ МОЖЕШ ДА ВЗЕМЕШ“

„… Ние трябва да бъдем свързани с Бога така, че да не ни засяга смъртта. Като дойде смъртта, ще й кажеш: Вземи си само това, което е твое. Повече нищо не можеш да вземеш!“ /стр. 220/

ВСЕКИ МОМЕНТ

„Единственият, Когото можем да чувствуваме, Който ни разширява, е Бог. Всеки момент можем да чувствуваме присъствието на Бога.“ /стр. 221/

КАКВО ИМЕ ЩЕ ДАДЕШ НА ПЪРВАТА ПРИЧИНА

„Първата Причина… наричаме с различни Имена: Бог, Господ, Отец, Баща, Господар и др. Всяко Име има свой вътрешен смисъл. Какво Име ще дадеш на тази Причина, това зависи от твоето разположение към Него. Следователно, не е безразлично, как ще се обърнеш към Него.“ /стр. 223/

ДУХОВНА ИКОНОМИЯ

„Който не знае да прави икономия, никога не може да разреши въпросите на живота. В какво се заключава икономията? … Истинската икономия се заключава в добрия живот. Който води лош, разпуснат живот, не е икономист. Той… пилее своите средства и сили. В духовно отношение, икономията подразбира добродетелите.“ /стр. 223, 224/

ДРУГ Е ТВОЯТ БАЩА

„… Ако ти наричаш Бога свой Баща, какъв син трябва да бъдеш? Казваш: Глупав съм, но Бог ми е Баща. – Не е така. Невъзможно е да бъдеш син на Бога и да си глупав. Какъвто си ти, такъв е и твоят баща. Щом си глупав, друг е твоят баща, а не Бог.“ /стр. 224/

НЕ СЕ ОБИЖДАЙ, НО ТРЪГНИ С ТЯХ

„Събрали се няколко души и започнали да спорят, има ли Господ, има ли друг свят и т.н. Между тях бил и един от старите светии. Той слушал и мълчал. Те поглеждали на него отвисоко, считали го невежа, глупав човек… – Ти какво ще кажеш? – запитвали светията. – Аз съм на друго мнение. – Да, защото нямаш знания. По едно време всички тръгнали на път. И светията тръгнал с тях. Вървели до едно място, решили да си починат. Понеже ожаднели, започнали да търсят вода. Тук-там, никъде не намерили вода. Какво да се прави? – Нали сте учени, нали имате знания? Защо не си доставите сами вода? – Няма откъде. Тогава светията взел един камък, стиснал го и от него потекла вода. Елате всички да се напиете! … И те имали знания, и светията имал знания, но важно е онова знание, което помага на човека при всички условия на живота му. Трябва ли да се обиждаш, че те считат невежа? Не се обиждай, но тръгни с тях. Когато ожаднеят и никъде не могат да намерят вода, ти вземи един камък, стисни го и като пусне вода, дай им да пият.“ /стр. 224, 225/

ИДВАТ, НО НЕ СЕ ЗАДЪРЖАТ

„Кой не е опитвал Любовта? Кой не е опитвал Мъдростта? Кой не е опитвал Истината? И то, по колко пъти! Обаче, грешката е там, че нито Любовта, нито Мъдростта, нито Истината се задържат дълго време в човека. Като казвам, че Любовта не остава дълго време в човека, това не значи, че тя не съществува. Любовта съществува, но резултат не е дала. – Защо не е дала резултат? – Условия не сте и дали.“ /стр. 227/

САМО ТАКА ЩЕ ВИЖДАШ ВЕЛИКИТЕ БОЖИИ БЛАГА

„Да изнесеш погрешка на човека, това значи, да се изпречи една сянка пред очите ти и да не виждаш, какво става пред тебе. Трябва ли сам да се лишиш от възможността да виждаш? Теб те очаква едно благо, а ти ще седнеш да се занимаваш с погрешките на Стояна и Драгана. Тури погрешките на хората далеч от очите си, на разстояние най-малко половин до един километър, да ги гледаш с далекоглед. През това време, мястото пред теб да бъде свободно, да виждаш нещата чисто и ясно. Само така ще виждаш великите Божии блага.“ /стр. 227/

ПОБЕДА НАД СВЕТА

„И Бога за свой Отец казваше.“ Всеки човек трябва да нарече Бога свой Отец, да стане подобен на Него… Ако Христос нарича Бога свой Отец и ние трябва да Го наречем свой Отец, не само на думи, но с живота си. Само така ще победим света.“ /стр. 228, 235/

ТОВА ТИ СТРУВА ВЕКОВЕ

„Питам: Кой е истински красив? – Само онзи, в когото Истината живее… Докато заставите Истината да влезе във вашия ум, знаете ли, какво се иска от вас? Умът ви трябва да бъде без недостатък. Истината е крайно взискателна. Като дойде Истината в дома ви и намери най-малкия недостатък, тя си излиза, без да каже дума. Ти плачеш, страдаш, без да знаеш защо. Всъщност причината е там, че Истината е дошла и си е заминала. В това време дойде един ангел при тебе и ти казва: Не плачи, потърси грешката си. Имаш една грешка, която трябва да изправиш. Ти започваш отново да чистиш, да нареждаш къщата. Истината дохожда втори път, обиколи къщата, намери друга погрешка и пак си излиза. Ти отново чистиш и нареждаш къщата си. Това ти струва векове и като се зададе отново Истината, сърцето ти трепва и казваш: Тя иде, пак ще намери неизправност. Но голяма е радостта, когато един ден Истината дойде, прегледа къщата ти и я намери в изправност… Тогава тя ще те погледне и ще каже: Ще остана в къщата ти. В целия дом ще настане радост и веселие, и ти ще придобиеш красотата. Да дойде Бог да живее в нас, това означава истинско, вътрешно познаване на Бога.“ /стр. 231/

ДА ПОКАЖЕШ НА ЧОВЕКА ПРАВИЯ ПЪТ

„Да покажеш на човека правия път, това значи да го научиш да люби Господа с всичкото си сърце.“ /стр. 232/

ЗА ДА СЕ ОБИЧАМЕ БЕЗ НИКАКВА СЪБЛАЗЪН

„Често се оплаквате, че никой не ви обича. Любовта се явява при три условия: Бог да живее в нашите сърца, да бъде наш Баща; Мъдростта да живее в нашите умове, а Истината – в нашите души. Само при тези условия, можем да се обичаме без никаква съблазън, без никакви съмнения.“ /стр. 232/

ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ

Истинският живот започва с работа върху себе си. Всеки трябва да работи върху себе си и може да работи. Пречката е в нежеланието да работите и казвате: Нека дойде един ангел да ни помогне, изведнъж да стане работата. Колко пъти е изпращал Бог по един ангел до вас, да ви помага. Ангелът отдавна е дошъл. Той ти казва: Имаш ключ, завърти го само! – Да завъртя, или не? Дали му е дошло времето? – Завърти ключа, нищо повече! Не чакай да дойде ангелът, той да завърти ключа. Това никога няма да бъде! Ти сам ще го завъртиш, и след като светне, тогава, и ангелът ще дойде, и Господ ще дойде. Не казвам, че всички не сте завъртели ключа. Онези, които не са го завъртели, да го завъртят. Които са го завъртели, ще светне пред тях, и гости ще им дойдат. Казвате: Още не са дошли гостите, закъснели са. – Не са закъснели, ще дойдат точно навреме. И, като дойдат, ще донесат своето велико благословение. /стр. 234/

ПЪТЯ НА ИЗБРАНИТЕ

Христос казва: „Иде Божията Любов в света и показва пътя на избраните. ” Това е абсолютната истина. Нищо не трябва да ви разколебава. Дойде някой да ви разколебава. Кажете му: Братко, има нещо по-високо в света. – Какво? – Божията Любов. – Има още по-високо нещо. – Какво? – Божията Мъдрост? – И от него по-високо има. – Какво? – Божията Истина. Всички други неща са второстепенни. Това трябва да занимава нашата душа. То ще донесе мир и радост в света. Когато се възцари Любовта на земята, тя ще донесе всички блага. /стр. 236/

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

МИСТИЧНО РАЗБИРАНЕ

НА ЖИВОТА

Книга 2

Съставител: Елеазар Хараш