Майстер Екхарт – Мистични изречения, книга първа

ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА

Който върви по Пътя на Истината, все едно е дали е в манастир, църква, или сред хората. Който е Истинен, той има Бог в себе си. Който има Бог в себе си, все едно е дали е на улицата, в килия, в църква, в планината и т.н.

Който е Истинен, той е Истинен на всички места.

Истинният човек сам си предопределя постъпките. Щом си Истинен и живееш в Бога, Бог извършва твоите постъпки и кой може да пречи тогава на Бога.

Истинният човек обладава Бог в своя Дух, а не в размишленията за Бога.

Окото на Истината търси този, който се е отказал от себе си.

За Истинният човек всички неща произвеждат благо, дори и грехът му носи благословение.

Този, който постигне истинско разкаяние, греховете му изчезват в Бездната на Бога. Греховете на такъв човек се унищожават напълно, сякаш никога не са се случвали.

Истината е назоваване на Бога.

Истината е навътре, в собствената ни Дълбина, а не навън.

Истината е заключена и скрита от хората, защото е Съкровена.

В тебе е заключена цялата Истина.

Всеки от нас е длъжен да познае Истината без посредници и да заживее в Блаженство. Амин!

Когато Истината (Истинският човек) говори, тя създава в Душата ти Тишина, а не въпроси. В тази Тишина Бог слиза и ти говори.

Истинският човек е вечно в себе си и той е Дух.

Любовта обладава Истинско Знание и е свободна от съмнения.

Всяка смислена реч произлиза единствено от скритата Любов, от скритата Съкровеност на човека.

Съкровеността съдържа в себе си цялото Слово.

Нито познанието, нито Любовта могат да постигнат Бога. Бог е бездънно море.

Човекът е Син според Вечната си Любов, според Вечната си Божественост.

Солта това е Божията Любов.

Любовта, която те изгаря, за да те слее с Бога, е единствената Велика Любов.

Любовта е толкова Велика, че човекът трябва да се раздели и с всички Духовни блага.

Любовта е най-възвишената Бездна.

Любовта е страшна висота, но тя е нашата Цел.

Който е видял Тайната на Любовта, целият свят и Вселената са му тесни.

Мистичната Светлина на Любовта е по-благородна от всички сътворени неща. Тази Светлина е Разумът, който е по-чист и сияен от Слънцето. Тази Светлина премахва времето от нещата.

Мистерията на тази Прасветлина надхвърля Благостта и Мъдростта; тя е по-широка от широтата.

Блаженството е в Истинското Познание, а то изхожда от Любовта.

Любовта не търпи нищо, което не е Бог.

Любовта е по-висока степен на Богооформяне, отколкото е мисленето.

Истинската Любов не е в Духовността, а в рождението в Бога.

Царството Божие – това е Любовта в цялата нейна Истинност и затова се казва: Царството Божие вътре във вас е.

Без Любовта никаква способност не може да бъде добродетел.

Любовта прогонва ума и вижда Чисто Духовното, Първичната Същност.

Любовта има особен поглед, тя освобождава външните неща от техните образи, снема веществото и всичко случайно, така нещата в последствие се одухотворяват.

Истинската Любов е като Бога, тя вижда като Небе без образи, тя е извън всякакъв образ.

Любовта е основното проявление на всички добродетели.

Истинните дела са дела на Любовта, а не на човека.

Добродетелта никога не е достигала до реално видение на Бога. Само Любов­та достига.

Съвършенството в Любовта се състои в това, щото при всяко бедствие, бедност, страдание, злочестие и позор да ги носиш доволно и радостно; съзнателно и спокойно, и така да стигнеш до края на живота си без никакво „защо“.

Същностната работа за Бога е да стигнеш до това да бъдеш изгорен и разтопен в Него, за да станеш целият Любов.

При Истинската Любов към Бога, чо­векът е вече по-малко творение и повече Бог.

Има само един Подвиг в Съкровеното.

Който има Истинска Любов към Бога, ще има и истинско преживяване с Него, но това не е най-високото проявление. В Любовта Бог люби Себе Си, Самия Себе Си, Своята Същност.

Истинският човек се движи от живота към Любовта, от живота към Същността.

Който посее в Духа си Истинска Любов, той ще жъне Вечен Живот.

Любовта не е нищо друго освен Бог. Бог обича Своето съществувание и Своята Божественост в нещата.

Чрез Любовта ще се слея с Бог.

Любов има само онази Душа, която се е превърнала в Нищо. След Нищото тя има всичко и пак е Нищо.

Мъдростта, която сме научили тук, ще остане с нас и отвъд.

Един Мъдрец е казал: Ако съществува Бог, Който аз мога да позная, то такъв Бог аз не Го считам за Бог.

Свършекът на света и на времето е в това, когато си познал своя Дух, защото в Него няма време.

Мъдростта е в това, че човекът трябва да излезе от знанието си и да влезе в неведението си. Неведението е Висш вид Знание, скрито Знание.

Навлизайки в Божественото неведение, човек става вещ, той получава другото Знание – Висшето Знание.

Голямата Мъдрост се научава повече чрез слуха, отколкото чрез зрението.

Твоето неведение не е недостатък, то е твоето Съвършенство, както твоето Недеяние е по-високо от твоите дела.

Ти си длъжен да се откажеш от своите дела и да ги заведеш в мълчанието, ако действително искаш да влезеш в Ново Рождение.

Ние трябва да изоставим в нас сина човешки и да станем Синове на Бога.

Буквата те умъртвява, а Духът оживотворява. Що е буквата? Това са външните дела, а вътрешният живот в Истината, това е животът в Духа, който оживотворяваме.

Ние трябва да познаем себе си и да узнаем, че сме били преди времената и че ще бъдем и след тях.

Всеки, който е Неизменен, ще намери в себе си неизразимо велика Радост.

Мъдростта е бездънна. И тази Мъдрост е изрекла: Нищите са блажени.

Искаш ли да получиш ядката, трябва да разбиеш черупката.

Дървото предава себе си на огъня и изгаря, за да се преобразува в природата на огъня, в Праначалото.

Дървото се устремява в огъня и изгаря, така то се устремява към Първата Чистота.

Искаш ли да живееш и делата ти да живеят, ти трябва да си мъртъв, изчезнал в Бога.

Твоето недеяние (твоята Чистота) е по-висша от всяко твое дело.

Да познаеш себе си означава да се поз­наеш такъв, какъвто си бил преди външната история, извън времената.

Това себепознание се осъществява вътре в Бога, защото Бог е пряко свързан с нашия Истинен живот.

Който е познал себе си, не люби нищо друго освен Бога.

Човек трябва да се научи да използва себе си от себе си.

Всяка действаща причина действува заради крайната си цел, за да намери отдих и Покой в последната Причина.

Ако човек иска да познае Тайната на живота, трябва да скъса със своето „аз“, дори и с Бога, за да се слее с Бога.

Бог не трябва да е никакъв обект, нито дори на желанията, нито дори на Любовта.

ДУША И ДУХ

Храмът е Висшата човешка Душа. От този Храм трябва да изпъдим всичкото невежество и тъмнина, за да блесне Светлината на Бога в нас. И ако човекът е изпъдил невежеството и тъмнината, тогава той е изпъдил и търговците от храма, то тогава и ти си в Бога, и Бог е в тебе.

Думата „жена“ – това е едно много особено име на Душата. Това е друго име на Тайнството Душа. Думата „жена“ е благородното име на Душата.

Жената е въведение в Дълбокото Тайнство на Душата, а в това Тайнство се осъществява срещата с Бога.

В Душата има Тайнствена врата.

Душата има способност да ти отвори вратата към Самия Бог.

Жените са Души врати към Великата Божественост, към Великата Древност.

Жената е Душа и това е Път, по който трябва да се родиш в Бога.

Жената е Душа – Божественост, която е въведение в Тайната на Бога.

Когато жената познае Душата си, тя е в Бога и живее в Бога, и Бог живее в Себе Си. Тогава такава Душа е толкова радостна, толкова неизмерима, че не може да бъде описана.

Жената е създадена, за да се съедини с Душата си, а Душата е създадена, за да се съедини с Бога. Жената е пълноценна, когато е заживяла в Душата си.

Когато жената живее в Душата си, Душата е равна на Вечността.

В Душата има нещо, което е скрито и потайно, и което е далеч над разума и благородната воля – това нещо си остава в Тайна.

Цялото човешко познание няма да проникне там, докъдето Душата е достигнала в своята Дълбочина.

Само със Свръхестествено Знание може да се схване що е Душата.

Душата е дадена на тялото, за да бъде пречистена.

Душата се пречиства чрез упражняване в Добродетели.

Бог е Дълбината на Душата с цялата Си Божественост.

Желанията на Душата са създали времето, телесността и множествеността – и с тези желания е загубила това, което е притежавала.

Има една част в Душата, която е Несътворена, но има и една друга част, която е прилепена към времето.

Бог е Безименен. Той е Неизречим и в основата си Душата е също Неизречима, както е Бог.

В своята най-чиста част Душата превъзхожда света.

Това, което привлича Душата в този свят, е единствено Любовта.

Душата съдържа в себе си тялото, а не тялото Душата.

Душата е един Разумно Божествен свят в самата себе си.

Осветена е онази Душа, в която е само Бог.

До дълбоките корени на Душата може да се стигне само с Божествена Чистота.

Храмът е човешката Душа – Образът на Бога. Този Храм трябва да бъде разчистен, за да може Бог да живее в него. В Храма, който Бог Си е създал, не могат да живеят заедно Светлината и Мракът. Този Храм е място на най-чистата Светлина.

Думата „жена“ е едно много особено име на Душата. Думата „жена“ е тайнственото, благородното име на Душата. Жената е въведение в Божествеността на Бога.

Жената е „Път“, по който трябва да се родиш в Бога.

В Душата има една Тайнствена Сила, която е недокосната нито от времето, нито от плътта, нито от смъртта. Там живее пробудената жена – тази жена е чисто Духовна. Посветените са я открили в себе си, но тези, които не са я открили, трябва да я търсят и навън, и навътре.

Когато жената познае Душата си, тя е в Бога и живее в Бога, и Бог живее в Себе Си, тогава такава Душа е неизразима – без описание.

Ако човек се обърне към основата на своята Висша Душа, ще се срещне с Бога, защото основата на Душата съвпада с Основата на Бога.

Има една Висша част на Душата, издигната над времето, и незнаеща нищо нито за времето, нито за тялото.

Само в Душата Бог е чисто Божествен.

В животните Бог също Го има, но не е Божествен.

Само Висшата Душа е Неговата отпочивалня, отморение.

Душата не трябва да бяга навън през петте сетива, а да живее изцяло в себе си, в Съкровеното. Тя трябва да е събрана в най-чистото – там е Божието Място.

В Дълбочината на Душата цари Покой и Възторг.

По Висшата си природа Душата е невъзприемчива за нищо освен за Божественото Битие.

Никой не се докосва до най-дълбоката част на Душата, освен Самия Бог.

Творението не може да достигне Душата, то трябва да остане отвън.

Творението не е в състояние да проникне в Дълбокото Място на Душата.

Висшата Душа няма нищо общо с времето и затова Бог се ражда в нея.

Душата няма име, имената на една Душа са условности. На една Душа се дава име, защото тя слиза и се проявява в някакво определено дело.

Всяко външно дело е свързано с пос­редник. Например: чрез очите Душата осъществява силата на своето зрение, иначе силата на зрението не може да се създаде.

Душата може да познае Бога, не когато действува със силата си, а когато действува със Същността си.

Дълбоко в своята Същност Душата няма действия. В своята Същност Душата е Дълбоко Безмълвие – тук е Покой и само тук Бог изрича Своето Съкровено Слово.

Тук в Същността на Душата, в Безмълвието – това място е достъпно само за Бога. Тук Бог влиза всецяло, а не с част от Себе Си.

Тук в „Тайната стаичка“ на Душата Бог докосва Първосъздадената от Него Същност и тук никой, освен Бога, не може да проникне – нищо друго не може да се докосне до тази Глъбина.

Само тук Душата може да съзерцава своя скрит образ – Същността си.

Образите, които Душата обича са нещо, създадено от посредниците – силите, а в Същността си, тя съзерцава само един Образ – Праобраза, Свещеното Начало.

За Душата няма нищо по-неведомо от нейната собствена Същност.

Навътре Душата е свободна от всякакви образи и посредници, и така тя се съединява (чрез Същността си) с Бога.

Бог действува в Основата на Душата и там, където няма никакъв образ, освен Него Самият, освен Неговата Собствена Същност.

Бог е родил Същността на Душата, която Той Сам е създал и прониквайки в нея, Той всъщност прониква в Себе Си без всякакъв образ и ограничения.

Чрез Душата Бог осъществява Дълбоко, Съкровено Проникване в Самия Себе Си, посредством Себе Си, и така Бог се ражда в Себе Си. И така Бог се ражда в Своите Синове, и им дава Проз­рение за Себе Си.

В Същността на Душата Бог ражда Себе Си, и затова е Създадена Душата.

Когато Бог се ражда в Душата, Той се съединява с определения човек – така се ражда Синът, Истинното Единство, а в това Единство е заключено Единението.

Когато Душата живее с образи, тя никога не може да бъде блажена, защото никое творение не може да даде на Душата пълно блаженство, защото, ако Бог беше създал такова творение, Той Самият нямаше да бъде за Душата Висше Блаженство и последна Цел. Божията Воля и Природа е Той да бъде Начало и Край на всички неща.

И така човек е длъжен да пребивава и живее в своята Същност, и в своята основа, за да го докосне там Бог без пос­редници.

Когато Душата постигне Дълбинното си мълчание, Бог ще я научи да твори и действува, защото Бог ще изрече Словото Си в нея, и затова е казано: „Всред мълчание ми бе казано Тайно Слово“.

Когато човек придобие Същността си, Душата си, Бог ще му се изяви отвътре.

Който умее да се вглъбява, той може да се скрие в Душата си от бурите на всички външни дела и неща.

Ако трябва Бог да каже в Душата Своето Слово, тя трябва да пребивава в Мир и Покой, и тогава Бог изрича Слово в Самия Себе Си.

Колкото повече си потопен в Душата си, в себе си, толкова повече Бог е по-близо до тебе.

Това, което търси и увлича Душата е едно непознаваемо познание.

Само в Дълбоката Същност, в Дълбоката Тишина в човека, идва Благата вест – Словото на Бога.

Когато Любовта е изрекла своето най-съкровено Слово, се е създала Душата.

Елеазар Хараш

Словото на Бога е много Дълбоко и Съкровено. То идва в нас всред дълбокия Мрак, и в този Мрак или в тази скрита интимност, се ражда Синът и Бог му дава Своята власт, и затова е казано: „Светлината свети в тъмнината“.

Ти трябва да твориш и всичко, което твориш да е единствено твоята Съкровена Душа, Дълбина, и трябва да твориш без никакво „защо“.

Когато Душата достигне Бога, тя изгубва своето име, тя става Нищо, Изчезва. Както Слънцето поглъща зората, така и Душата изчезва.

Бог се намира във всички останали същества, като действие и чувство, но Той се ражда само в Душата и само там Той е Себе Си.

Всички други творения са подножия на Бога, но Душата е подобие, част от Същността на Бога.

За рождение и Съвършенство в Бога е възприемчива само Душата.

Бог се ражда дълбоко в недрата на Душата – там, където няма никакъв образ и не действуват никакви други сили.

Това Дълбоко вътрешно Устремление на Душата не е призовано от творението, а от Дълбините – мястото, където живее Бог.

Днес Душата е разбила и разпръснала своите сили във външното: силата на зрението е отишло в очите; силата на слуха е отишла в ушите; силата на вкуса – в езика…, и така човекът е изпуснал Същността си, защото всяка разделена сила е несъвършена.

Когато Душата е насочила силите си към външните неща, тогава вътрешното (същественото), е отслабнало за своето Съкровено Дело.

Бог се нуждае от Душа, която не очак­ва нищо друго и никого другиго, освен Него и затова Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, не може да ме следва, не е достоен за мене“. И още: „Аз дойдох в света не да донеса Мир, а меч“ – мечът, който да отсече от тебе всички привързаности, затова те разделям от брат, дете, майка, приятел, които са твои врагове… Много трудно за човека е да разбере, че неговият враг е това, което му е най-мило.

Когато един човек иска да свърши своето Истинско Дело, той трябва да събере всичките сили на Душата си в една точка и да се скрие от всички образи и ликове.

В Истинната Душа има скрита не­помрачена, мълчаща Тишина.

Никакво изображение няма за Душата, тя не може да се определи. Но тогава къде пребивава Душата? На крилете на вятъра, на крилете на Свободата.

Душата трябва да се откаже от всичко сътворено и да не знае повече никаква опора. Тогава тя ще се потопи в Чистото Нищо.

В Чистото Нищо Душата е скрита от всякакви творения. В това Нищо не може да проникне даже Серафим със своите познания.

В това Чисто Нищо Душата превъзхожда Серафима и всяко познание. В Нищото няма Начало, за да може Бог да ни направи свое подобие. Най-хубавото нещо, от което сме направени е Нищото.

Що е Благодат? Благодат – това е свръхестественият облик на нашата Вис­ша Душа.

Великата Благодат е в това, когато нашата Душа може да излети над себе си и да влезе в Нищото. Тук Душата е във Великата Благодат, защото тя обитава своята Чиста Безпределност.

Душата е едно особено Слово на Бога, Вечно Слово.

За да стане Душата равна на Бога, тя трябва да се превърне в Нищо.

Душата трябва всичко да загуби, за да се утвърди в Пълното Нищо. Душата трябва да загуби дори и Бога, и творението, и тогава тя се завръща. Когато загуби Бога, тя Го придобива.

Докато Душата знае за Бога разни неща, тя е отделена. Докато в Любовта няма знания за Бога, има Изчезване в Бога.

Чрез Любовта към Бога Душата умира за всичко сътворено и се ражда в чисто Божествената си Същност, това е вече Божественото самопознание.

Чрез Любовта си към Бога Душата умира за света и се ражда в своята Несътворена Същност.

Душата трябва да умре, но не в своята смърт, а в Божествената смърт – тогава тя възкръсва в своята Несътворена Същност.

Възкръсналата Душа се завръща в Царството на Чистото Единство.

Отец ще бъде роден в нас едва тогава, когато всички сили на Душата ни, които са били пленени и вързани, се отвържат и освободят.

Блаженството е в нас, то е там, където Отец се ражда – нашата Съкровена Дълбочина.

Душата трябва да се очисти от разсъдъчното си съдържание и да се свърже с Висшия си Разум.

Човешката Душа е оръдие за Вечното порождение на Бога в самата себе си.

Душата се съединява с Бога в Единство. Това става в процес на Откровение, а не в Съществувание.

Откровението е Висше Познание, то се превръща в Чистото Освобождение за човека.

Ако Душата беше време, Бог никога не би могъл да се роди в нея.

Времето си има своите желания. Душата си има своята Съкровена Същност, в която трябва да се завърне.

При свършекът на времето, желанията отпадат, защото човекът се заражда в своята Съкровена Душа. Ако в човека има време, това означава, че има и желания, а това означава, че не е дошъл още свършекът на времето.

Душата няма име, не може да се даде име, но все пак е дадено условно име, защото тя се проявява по определен начин.

Душата става това, което люби. Ако люби земни неща, тя става земна. Ако люби Божествени неща, тя става Божествена.

Когато Душата люби само Бога, всяко несъвършенство отпада от нея, защото Бог я прави себеподобна. Бог общува с Души. Той е без творение.

Душата е Негова природа, Негова Същност и Сам Той действува чрез нея.

Бог обича Душата, тя е Негово чудно дело.

Жена – това е най-благородното име, дадено на Душата.

В Душата има сила, която не може да бъде докосната нито от плътта, нито от времето – тя изтича от Духа.

Когато Душата живее в Духа, там тя преживява такава велика Радост, която умът никога не може да разбере.

На Душата е дадено да познае Бога, но не е дадено да проникне в Дълбините Му.

На Душата е дадено да постигне Бога чрез сливане, но тя никога не може да Го вмести в себе си.

Душата вижда, познава, постига Бога чрез Самия Бог.

Душата е също като Бога извън всяко определение и наименование. Нейното Първично, Истинско състояние е даже извън всякакво предназначение.

Къде пребивава Чистата Душа? На крилете на вятъра – това е Древен израз, който означава атмосферата на Серафимите, в Чистото Древно Богопознание.

Душата трябва да се откаже от всичко сътворено и от всякаква опора, тогава тя ще се потопи в Чистото Нищо.

В Нищото Душата е скрита от всякакво творение.

Създавайки Душата от Нищото, Бог е поставил Душата в свободно самоопределение, за да може в своята свободна воля Той нищо да не налага и приписва. Това означава, че каквото и да направи Душата, тя рано или късно, ще пожелае да стане неизменна на Нищото.

Все някога Душата щяла да пожелае съединение с това Бездънно, Божествено Нищо – така тя ще забрави всички вещи и всяко сътворение.

Целта на всичко това е след време Душата толкова дълбоко да влезе в Бога, че никога вече да не излезе. Само тогава тя няма да има нищо общо с творение и никога вече творение няма да я обременява, и тогава тя няма да се обвързва с никакви действия, защото ще бъде осъз­ната и така нейната чиста природа ще следва само Нищото.

Истинската Душа никога не се нуждае дори и от творение. Тя иска да бъде изпълнена от Нищото, от Бога.

Когато Нищото стане Истинската Обител на Душата, тогава Бог и тя вече няма да се нуждаят от нищо друго.

Когато Душата получи Благодат, тя тържествува в съществуванието, но когато Душата се слее с Нищото, тя самата става Благодат. Тогава тя пребивава в своята чиста Безпределност и тогава тя осъзнава себе си като Божество.

Докато Душата сама не стане Божество, тя не е в Истинската Благодат. Само тук Душата е свободна от всякакво действие и външно, и вътрешно.

Бог съществува благодарение на Душата.

За да стане равна на Бога, Душата трябва да се превърне в Нищото.

Човешката Душа е сътворена от Бога, но човешкият Дух принадлежи на Абсолюта, Той е абсолютно Несътворен.

Душата е сътворена от Тайната на Бога, Духът е сътворен от Мистерията на Абсолюта.

Когато Душата придобие своя образ, тя влиза в областта на Чистото Нищо. Тогава тя умира в Духа и тук е Тайната на Истинския живот.

Когато Душата се разтвори в Духа, тогава Духът придобива Себе Си в Своята Вечна Мистерия. И затова е казано: Блажени мъртвите, умиращи в Бога.

Никоя Душа не може да бъде блажена в Бога, ако преди това не е умряла за Бога.

С Висшите си сили Душата се докосва до Вечността и до Бога, а с низшите си сили се допира до времето, поради което е подложена на промени.

С низшите си сили Душата е обърната към телесните неща, което я лишава от благородството .

Ако Душата може да познае Бога както Ангела, тя никога нямаше да слезе в тялото.

Ако Душата можеше да познае Бога без света, то светът никога нямаше да бъде създаден. Светът е създаден заради нея.

Петте сетива са пътеките, по които Душата слиза в света и по тия пътеки светът влиза в Душата.

Душа, в която е видно Царството Божие, не се нуждае нито от проповед, нито от поучение – тя е вече поучена.

Който иска да познае Бога и Душата си, трябва и себе си да забрави. Понеже, додето вижда и познава себе си, тя (Душата) не вижда и не познава Бога.

Бог поучава човека, за да го доведе до Себе Си.

Бог в нас е у дома Си, но ние сме в чужбина.

Бог е Нищо и Бог е нещо. Нещото също е Нищо.

Душата, желаеща да намери Бога, трябва да подмине, да надмине и прескочи всички творения.

В най-вътрешното на човека – там време никога не е прониквало, никога не е просиявал образ.

Всичко, което Бог върши във всички светии, върши го в най-вътрешното на Душата.

Бог се ражда в откритата, свободна Душа. Той се разкрива по начин, който няма подобен на себе си.

Истинската Душа обича само Бога и нищо друго не съществува извън Него.

Бог е сътворил Душата по образа на Своето Висше Съвършенство.

Когато Душата познае Бога, тогава тя придобива и познание за самата себе си.

Душата става Богородица, когато пос­тигне Чистота и Отреченост от външния свят.

Когато Душата се пречисти, в нея се случва Тайнство – ражда се Христос, ражда се себепознание.

В Чистата Душа Бог ражда Себе Си, ражда Своето Слово. Това Слово е ясно и вразумително, то е наречено Син.

Непривързаност означава Пълна Пустота, Чиста Безпределност.

СЛОВОТО И ИСКРАТА

Искрата е непосредственото Божествено Излъчване.

Когато Бог е създал всички същества, преди тях Той е сътворил нещо Несътворено, което носи Праобразите на всички същества – това е Искрата.

Искрата ни отдръпва от този свят и ни обръща към Бога.

Дълбоко в нас има неназовима Тайна и това е Искрата.

Искрата е онова Съкровено Обиталище, в което Бог разгръща Себе Си.

Искрата се противи на цялото творение. Тя иска само Бога – такъв, какъвто е Бог в Себе Си.

Искрата не се управлява нито от Отца, нито от Сина, нито от Светия Дух. Тя иска единствено есенциалната Същност на Бога, самата Му Цялост, както е в Първичния Вид.

Искрата иска самата Глъбина – там, където няма нито вземане, нито даване. Тя иска единната и тиха пустиня, където не е прониквало нищо особено, Отец, Син, Свети Дух. Тя иска само Едно: Глъбината на Глъбините. Искрата иска Абсолютната Тишина. Единствената Тишина, Безпределната, която не общува с нищо, която се покои неподвижно в самата себе си.

В Душата живее нещо Велико – Искрата. Тя е над всичко, тя се смее дори над благородното. Тя превъзхожда всичко. Тя е свободна от всички имена и образи. Тя е Чиста и Свободна от всичко.

За Искрата няма никаква смърт, никакъв хаос, никакво разрушение – тя е отвъд всичко това. Тя е дете на Бездната.

Чрез Искрата ние дори не сме и Същност.

Искрата е Абсолютната ни част, дадена ни от Бездната.

Искрата е свързана с Бездънното Праоснование.

Раят ще настъпи, когато има всеобща святост, тогава Душата ще е изпълнена със Силата на Бога, която ще тече в нея. При Искрата въпросът е друг – тя не търси рая, тя търси само Мистерията на Бездната. Раят не познава тази Мистерия.

Искрата е по-велика от всичко, което се случва.

Искрата е свободна и от илюзията, и от смъртта.

Искрата е отвъд Дух, Душа и Разум – тя се ограничава в тях, за да живеят те, но тя е Отвъд.

Искрата иска да се освободи от всякакво религиозно мислене, от всякакъв вид окови.

Искрата е далече от самонадеяните, утвърдителни слова за Бога, защото, колкото повече проникваш в Бога, толкова повече улавяш Нищото – Пълнотата на Бездната.

Отчужди се от рая, защото там няма да намериш Нищото, защото само чрез Нищото се сливаш с Бога и ставаш Реалност без Битие.

В Нищото двете Древни Пълноти се срещат – Искрата и Бездната.

Искрата е нашият Абсолютен дял от Бездната.

Искрата е толкова Дълбока, че тя няма вътрешен живот, за да не изпусне Бездната. Тя няма нужда дори от Свещен Живот, защото това е Свещено ограничение.

Искрата е чист Първичен кристал.

Искрата е това, което е над всички тайни.

Искрата търси освобождение от господството на Добродетелите.

Само с Велика Любов Искрата може да се освободи от влиянието на Добродетелите. За Искрата дори и Добродетелите са закрепостяване – ограничаване.

Човекът има в себе си Тайнството Искра – тя се явява ориентир за самоусъвършенствуването.

За да разбереш Словото на един Посветен, ти трябва да го слушаш със сърце и Душа. Ти трябва да се ангажираш с тези Истини за целия си живот.

Праведен е този, който е насочен нап­раво и неотклонно към Вечното Слово.

Праведен е само този, който няма за нищо сътворените неща. Всички думи имат силата си от Първото Слово.

Това, което вдъхва живот на Душата, е Вечното Слово.

Думите имат силата си от звездите и от Небесната Сила, която действува в тях. Ние трябва да стигнем до там, че да заговорим с Вечното Слово.

Великият Отец изрича Слово Вечно. Словото е скрито в Душата, тъй че то нито се знае, нито чува преди в Дълбините да има слух за него.

В Началото бе Словото – Първоизточникът Бог, но няма ли Самият Бог Начало? Има, но Неговото Начало е Безначално и Абсолютно Неизповедимо.

В Началото бе Словото – това е Чистото Божествено мислене. Духовният човек владее Словото като меч. Овладяното Слово е меч. Вечното Слово се изговаря вътрешно в сърцето, в Съкровеното.

Там, в Същността; там, в Дълбокото Безмълвие, където не прониква никаква твар, никакъв образ, нито познание – само там прониква Словото на Бога.

Понеже Словото е станало плът, то Духът вече не може да избягва Земята. Така Духът е залюбил Земята и я приел в себе си.

В самото Начало Словото е било нещо Чисто, Безплътно, то е нямало образи. По-късно Словото е започнало да се произнася чрез уста (глас), но тогава то е било Чисто и Съкровено. Вечното Слово е слязло и започнало да се изговаря с уста, но то говорело на сърцето, на Душата, в Съкровената Чистота на Душата.

В Древността Душата е била и в главата на човека, и в разума, защото Съкровеното Слово работело, то се е раждало и в своето рождение то е било Чисто Съкровено. Когато си заживял в Духа, в Душата, в това Съкровеното, тогава няма повече време. Това е и свършекът на времената.

Там, където се е случило Съкровеното Рождение, е дошъл свършекът на света, дошъл е свършекът на времето. Няма съмнение, че времето по своето същество не докосва Бога и Съкровеното в човека. Когато човек се роди съзнателно в своето Съкровено Същество, тогава всяко време изчезва. Времето не може да докосне Душата, защото, ако то можеше да я докосне, значи това не е Душа, а падение.

Ако Бог би бил докоснат от времето, Той не би бил Бог. По време на Дълбоката Нощ, когато всичко мълчи в Дълбока Тишина, тогава било произнесено Съкровеното Слово.

Словото, което е скрито, то идва в Тишината при Съкровеното.

Словото Божие трябва да го преследваш вътре в себе си, а не навън.

Навътре, в нашия Първичен Разум Словото сияе. Всеки, който търси навът­ре, някога ще постигне в себе си Сияещия Бог, и тогава ще узнае цялата Истина.

Чистият Дух е отпечатък от Искрата.

Искрата е свръхестествено творение.

Искрата е вътрешността на Вътреш­ността на нашето най-вътрешно Същес­тво – Духът.

Искрата е малък Абсолют. Тя е абсолютно Неведома; тя принадлежи на Мистерията.

Искрата се движи потайно във външните и вътрешните неща, но тя е отвъд тях. Тя е абсолютно нерушима и недосегаема.

Искрата е във Вечно състояние на Пълнота.

Кога Искрата има ясна Божествена Любов в човека? Когато го е проникнала, тогава тя се нарича Душа, а когато има Чиста Мъдрост в човека, тя се нарича Дух.

Когато Искрата заживее пълнокръвно в нас, тя е Бог в нас. Но когато изос­тави всичко, тя се превръща в своята Бездънна Мистерия – мястото, откъдето е слязла.

И с Душата, и с Духа, и с Бог тя (Искрата) диша във взаимно съгласие, но за нея Бездънната Мистерия е всичко.

Пътят на Искрата е велико проникване в Бога и изоставяне на всички средства, дори и всяка Добродетел – не отказване от Добродетели, а надмогване.

Искрата не може да се задоволи от Отца, Сина и Светия Дух. Тя иска нещо повече – Скрития Абсолют.

Искрата жадува само за Тихата пустиня – мястото, където не съществува нищо обособено и определено.

Искрата жадува само за Дълбинното на Дълбините.

В Дълбината на Дълбините, тук Искрата попада във Велика Тишина и неподвижно се покои в себе си.

Искрата е по-дълбока от Свободата.

Тази Искра се отказва от всички твари. Тя желае единствено Бездънната Мистерия – за нея нищо друго не е реално.

Тайната на Искрата е велико Сияние. За нея е недостатъчно даже Единството, плодородието и дори Божествеността.

На Тайнството Искра Бог не може да прибави нещо, нито да отнеме – тя е Древна Тайна на Бездънната Мистерия.

Искрата копнее единствено за тази чудна и Безмълвна пустиня – Бездънната Мистерия, Праосновата.

Искрата прониква навътре – за нея не са достатъчни Истината, Божествеността, Благостта, Мъдростта и дори Бог не е достатъчен.

Искрата прониква в самата Праоснова, откъдето са произлезли Истината, Божествеността, Благостта и Самият Бог – дори в Началото тези Неща не са имали имена.

Искрата е острието, скрито във Вис­шата Душа и Чистия Дух.

Искрата е скрита в най-дълбоките недра на човешката Душа и Дух.

Искрата е скритата Прасъкровена Тайна в Душата и Духа.

Искрата е Дълбоко и най-тясно свързана с Отречеността, а Отречеността е способността на Бога и Бездънната Мистерия.

Блаженството се придобива в Искрата на Душата, но тази Душа, която е недокосната от време и пространство.

Искрата живее в Съкровената Дълбина, там където нищо не обитава. Тя живее в единен, скрит и неразделен Покой.

Христос не говори човешки неща, а Вечни Слова.

Чистото Слово е съединено с възлюбената си Вечност.

Всички Учители са само фигури на Словото – символи на Словото, на речта.

Учителите са Духовни състояния на Словото.

СМЪРТТА, ГОЛГОТА, ДОБРО И ЗЛО

Истинското и съвършено Послушание е Добродетел, която превъзхожда всички Добродетели.

Истинското Послушание е отричане от своето, и тогава в него прониква Бог.

Когато някой за себе си нищо не желае, тогава Бог за него желае.

В Истинското Послушание Сам Бог излива Себе Си.

Истинското Покаяние, това е да се отречеш от всичко, което не е Бог и Божественост.

Истинското Покаяние е да се обвържеш с несъкрушима Любов към своя Лю­бим Бог.

В Истинското Послушание слиза Бог.

Хора, които търсят Покой във вън­шните неща, никога няма да го намерят.

Ако от себе си се опазиш, наистина си се опазил.

Ние сме причината за всички наши препятствия.

Големият въпрос при човека не е какво той мисли и върши, а какво е самият той.

Кога има Пълнота на време? Когато няма време. Човек може да е във времето, но ако е положил сърцето си във Вечността, тогава временните неща са мъртви за него; тогава той живее в Пълнотата на времето, в Благодатта.

Не се радва във всички времена онзи, който се радва във времето. Радва се този, който се радва извън времето.

Ако извисим всичко, което е в нас, нищо няма да ни притиска. Не може да ме притиска онова, което е по-долу от мене.

Прекрачим ли отвъд времето и временните неща, ние сме вече свободни и винаги радостни, и тогава настъпва Пълнотата на времето, и тогава Синът Божий се ражда в тебе.

Ако човек беше прекрачил времето, телесността и множествеността, той щеше да живее в Духа, той щеше да живее в Единство и в пустинята, и щеше да чуе Вечното Слово.

Дървото е не само разумно замислено, а то е самият Чист Разум.

Всеки човек, който се придържа към външното щастие, ще бъде заблуден.

Ако дърводелецът не може да пос­трои хубава къща от червиво дърво, вината не е в него, а в дървото. Червивото дърво е Дървото за познанието.

Всеки външен подвиг слабо прид­вижва човека напред.

Никой не може да отнеме живота на човека, защото животът е скрит в Духовното Сърце.

Животът живее от собствената си Дълбочина, той живее без всякакво „защо“.

Понятията са живи същества, живи сили на Духовния свят.

Кой е Свободен Дух? Свободен Дух е този, който от нищо не се изкушава, и който към нищо не е привързан.

Свободният Дух е потопен във Волята Божия, докато страстният човек е пълен със своята воля – своеволие.

Свободният Дух е потопен във Волята на Бога и отречен от своята воля.

Самопознанието е извисяване над човешкото „аз“.

Освобождението е възврат в Бо­жеството и сливане с Божеството, но не преходното безсъзнателно и лично пребиваване, а напълно нов съюз с Бога чрез Синовство – това е Новият Завет.

Девственост – това е едно особено състояние на съзнанието, когато човек е свободен от чужди образи и влияния; това е Свободата, когато още не е бил.

Склонността към грях, не е грях. Да искаш да грешиш е грях. Да искаш да се гневиш е грях.

Дори и малък грях да е вкопчен в Душата, вие не ще виждате Бога.

Земята е „отечеството“ на тялото, тук тялото е в „родината си“. Тук на помощ му се притичват всички негови „родственици“: храната, напитките, насладите, греха – всичко това е против Духа, Духът тук е в „чужбина“.

Грехът е отцепване от своята собствена Дълбочина и своята Цялост.

Нашият най-голям проблем е, че ние сме отделени от своята Съкровена Дълбочина.

Обичай Бога, както в бедност, така и в богатство; както при болест, така и при здраве; както при изкушения, така и при без изкушения.

Който се роди в Божествено Рождение, той никога вече не пада в грях, в смърт. Тези, които са придобили своето Божествено Рождение, са очаровани от своя път… И те не търсят нищо вече в света.

Голямото зло е в това, че човек отделя себе си от Бога.

Вътре в Бога доброто и злото са нещо Единно – така както малкото и голямото са нещо единно.

Злото в човека е потъмняване в него. Злото в човека е в това, което търси и иска само своето.

Бог не е разрушител на природата, но строител. Той разрушава само това, което може да се замени с нещо по-хубаво.

Луцифер е непълна светлина, докато Бог е Пълна, Тотална, Цялостна Светлина.

Ония, които много постят, будуват и вършат големи дела, ала не постигат Пълнотата, те сами себе си заблуждават и стават и за смях, и на дявола.

Човек не трябва да роптае и да страда, а да види кой роптае в него и кой страда. Злото в човека роптае и страда.

Сатана е станал зло не по своя воля, а за да изпълни Божията Воля. Той разбрал и осъзнал, че Божията Воля е винаги по-дълбоката и правилната, просто, защото е Божията.

Ставайки зло, Сатана е решил да изпълнява Божията Воля, защото така той щял да Го опознава все повече, а щял да опознава и себе си. И неслучайно е казано: „Отче наш… да бъде Твоята Воля…“.

Луцифер е обичал много Бога и затова е приел да стане изпълнител на Неговата Воля, а това означава, че той я поставя по-високо от своята воля.

Божията Воля е всякога по-мъдра от нас.

Луцифер е приел да стане Сатана, за да се слее с Божията Воля, защото тя винаги знае какво прави, докато добрата воля невинаги е уместна.

Луцифер – Херувимът е прозрял, че чрез злата воля, която той приел, е щял да се съедини със скритата Мъдрост на Бога, а това било доверие към Луцифер.

Ако Луцифер беше отказал да служи на злото, той щеше да бъде отлъчен от Божията Воля и щеше да загуби Единството си с Бога, а това щеше да означава и недоверие към своя Създател, а недоверието винаги се заплаща скъпо.

По-късно Луцифер започнал да разбира, че злата воля носи Благодат за ра­зумните Души и ги упътва към Самия Бог, и че без тази зла воля хората щяха да изоставят Бога. И така Луцифер започнал да разбира все повече замисъла на Бога. Така Луцифер разбрал, че злото е само идея, а не Реалност, и той схванал колко Велика е Божията Любов. Ето защо има много нещастия в света – то е, за да се завърнат нещастните, обременените към Бога, за да може Той да заживее вечно в тях.

Познаването на злото също носи благо.

Ако страдаш за себе си и своите желания, тогава страданието ще те измъчва, но ако страдаш за Бога, то тогава страданието е блажено.

Колкото и тежко да изглежда страданието, което Бог ти е изпратил, ако радостта ти не е огромна, нещата няма да бъдат наред.

Голямото страдание е голямо съкращение на Пътя към Бога, то е голямата Любов на Бог.

Люби Бога, както в страдания, така и без страдания.

А тия, дето копнеят по друго, а не по Божията Воля, винаги ще страдат и ще са нещастни, и винаги ще смятат себе си за ощетени.

Най-бързият звяр, който ни въвежда в семейството на Съвършенството, е страданието, защото: Любовта носи скръб, а скръбта носи Любов.

Смъртта взима на човека всички преходни неща.

Смъртта е чудна, защото тя отнема на човека всичко преходно, тя чисти човека от всичко преходно.

Ако Любовта към Бога е силна като смъртта, тя убива човека и го свързва с Бога.

При Великата Любов към Бога, ти се освобождаваш от себе си и се завръщаш – ето защо е Велика Любовта. Това е безмерно висока Любов и напълно Истинна Любов, която светът не познава и в това е неговият проблем.

Да умреш с такава Истинска Любов към Бога означава в тебе да се излее Бог и Вечния Живот.

Ако твоята Любов към Бога не те изхвърли от тебе самия, в тебе не може да се излее Вечният Живот.

Докато имаш човешка любов, ти си смъртен и ти не можеш да преодолееш себе си, а това означава, че не можеш да се отдадеш изцяло на Бога.

Телесният живот е стремеж на човека да живее за своето собствено благо.

Само Любовта е по-силна от адската смърт.

Пътят към Второто Рождение минава през смъртта.

Има една Любов, която е по-силна от смъртта.

Трябва да си напълно умрял и изпразнен от земното, за да си готов за излиянието на Вечния Живот. Тук и най-малкото непослушание те връща в света.

Когато Любовта ти към Бога е Истинска, тогава тя ще те убие, за да се възродиш във Вечността – ето защо е Велика Любовта.

Само Любовта умее да убива и възкресява, но не всеки е достоен за нейното убийство, и не всеки е благословен.

Ако Любовта не убие човека, всичко друго в света е безполезно.

Ако адът ти носи смъртта, това е жалка смърт, защото само смъртта, която идва от Любовта, е веща, съвършена и добра, тя дава после стократно.

Когато адът те умъртви, той те съединява с преходното. Когато Любовта те умъртви, тя те отделя от преходното.

Любовта е веща, тя те убива и тя те разделя от всичко добро и приятно, за да те направи Вечен. Мъдра е Любовта.

Ако адът те убие, все ще се раждаш и умираш в преходното, в глупостта. Когато Любовта те убие, тя те спасява от глупостта, от преходното.

Човешката смърт е бедна, но Божествената Смърт е явление Божие. Божествената Смърт води до Дълбоко Себепоз­нание и до Себепознание на Бога в себе си.

Човешката смърт не е свързана с Голгота, с благословението. Само Божествената смърт е свързана с Голгота, и затова тя е Висше явление.

При човешката смърт желанията остават, докато в Божествената Смърт възкръсва Любовта и нейната Вечност.

Голгота – това е от смърт да влезеш в Живота на Бога.

Бързият кон, който ще ви доведе до Съвършенството, е голямото страдание.

Страданието е мъчително като отрова, но няма нищо по-сладко, когато си го извървял и преодолял. Преодоляното страдание е по-сладко от мед.

Духът е този, който се възнася чрез голямото страдание към високите върхове на Божеството.

На кръста Любовта беше по-силна от смъртта – това е методът да се отстрани напълно човешкото естество.

Магнитът е получил благородно въздействие от Небето. Духът, не човекът, е неговата Древна родина.

Обикновеният човек има чувствена воля. Духовният човек има разумна воля. Божественият човек има Волята на Вечността – Мъдрата Воля.

Само това ще донесе на човека голяма радост, което е придобито с голям труд.

Пълнотата е отвъд всяка светлина, отвъд всяко разбиране, извън всяко проумяване.

Издигналият се над всяка Светлина, живее в Единството.

Истински Праведният човек не служи нито на Бога, нито на хората. Той служи на Свободата и на Безкрая.

Нашето Блаженство и Съвършенство са отвъд всяка временност.

Ангелът знае само толкова, колкото Бог му открие.

Целта на живота е освобождение от себе си и всички неща.

Девствеността – това е какъвто бях, когато още не бях.

Целта, с която Създателят е сътворил всички твари, е Покоят.

Всред всички творения, най-подобен на Бога е Покоят.

Ангелската природа не се докосва до времето.

Бог е поставил в Райската градина особено дърво – Дървото на изпитанията. То било мярка дали Адам ще избере Божествената Любов и Любовта, или себе си и човешката си природа. Адам е трябвало да бъде свободен.

Който пребивава в Чистота, той преодолява личното.

Ти трябва да твориш. Всичко, което твориш, трябва да излиза само от твоята Съкровена Дълбина и трябва да твориш без всякакво „защо“.

Понеже има огледало, виждам образа си. Когато го няма огледалото, отпада образът ми. А Ангелът вижда ли се в огледалото? Не. Той се оглежда в Божия Разум.

Страх има само у този, който се страхува да не загуби Бога.

Похотта – това е човешката воля, тя е отделена от Висшата Душа и затова тук силите стареят, и се превръщат в немощ.

Щом Бог дава лишения на човека, Той знае, че това е правилното, Той знае, че в това е израстването. В лишението трябва да се придобие същественото.

Лишеният човек трябва да се научи да се радва единствено на Бога и Неговата Воля.

Има хора, които правят дарения, това е все пак хубаво, но не е благословено. То е хубаво, защото чрез това хората подхранват доброто в себе си, но то си остава външното добро – което не е мярка. По този начин човекът не израства.

В лишенията има скрито благословение, което не всеки може да прозре освен, търсещия Бога.

Лишенията са голям Дар, за да търсиш не блага, а Самия Бог. Лишенията идват, за да се взираш все повече в Бога. Лишенията изискват да изоставиш всичко друго освен Бога.

ОТРЕЧЕНОСТ

Човекът има постижения в Духа си, когато познае Чистата Отреченост в себе си.

Отречеността не изключва деятелността, тя изключва само привързаността.

Смисълът на Отречеността не е в опи­та с Бога, но в Единството с Бога.

Само една Велика Любов може да даде такова Отречение, и тогава Любовта убива човека, отделя Душата от тялото му и дарява Душата на Вечността. В този случай Душата става светлинно тяло и тя не иска да има нищо общо с това смъртно тяло, което си е варосана гробница.

Чрез тази Велика Любов, която се е превърнала в Отреченост, тук Бог става Вечния Живот в Душата на човека.

Когато човек се освободи от себе си, ще стане владетел на себе си.

Който се отрече от себе си, той се открива за Бога.

Светът принадлежи най-много на този, който се е отказал от света, който се е отрекъл от света.

Аз поставям Отречеността като по-
висша от Любовта.

Да си отречен означава твоята Любов да не е привързана към създанията.

Отречеността е по-близо до Нищото.

Отречеността е по-висша и от Смирението, защото Смирението може да съществува и без Отречеността, както Любовта може да съществува без Отречеността, но Съвършената Отреченост не може да съществува без Съвършеното Смирение.

На отречения човек нищо земно не му говори. Той е толкова възхитен от Вечността.

Истинската Отреченост е Дух, който остава неподвижен (непоклатим) при всички обстоятелства.

Самият Бог е неподвижна Отреченост.

Отречеността води към Чистота, Простота и Неизменност.

Отречеността означава да бъдеш лишен от създадеността, а това означава да бъдеш изпълнен с Бога, а когато си пълен със създадените неща, това означава да си лишен от Бога.

В Чистата Отреченост Бог може съвършено да действува в нас.

Бог не може да действува свободно във всяко сърце, макар че е Всемогъщ. Той се нуждае от голямата готовност на нашето Сърце.

За да е в пълна готовност, сърцето трябва да се покои в Чистото Нищо, в това Нищо е заключено Великото…

Никъде няма Покой освен в отреченото Сърце.

Отречеността очиства Душата, прояснява съвестта, запалва сърцето и пробужда Духа. На желанията дава бистрота и яснота.

Отречеността превъзхожда всички добродетели, защото тя ни дава Истинно познание за Бога.

Отречеността отделя от сътвореното, създаденото и съединява Душата с Бога.

Съвършенството се покои на Отреченост и Смирение.

Няма нищо по-велико и радостно от човека, който пребивава във Велика Отреченост.

Остани отречен от всички хора и нека никакво впечатление не те вълнува, освободи се от всичко, което може да има чуждо въздействие върху твоето същество и което може да те привърже към земното. Носи Бог в Сърцето си като Вечна Цел.

Съвършената Отреченост е, когато Душата се откаже и от Вечността заради Бога, заради Предвечния.

Посвещението се дава на този, който постига дълбоко в себе си, в Същността си, вътрешната Отреченост.

Истинският човек не служи нито на творението, нито на Бога, защото той е свободен. Колкото повече Истина има, толкова повече той служи на Свободата; той служи на Тайни, Мирови цели.

Когато човекът се е отрекъл от свободната си воля и когато тази воля в него мълчи, тогава Бог го прониква, защото такъв човек е желаел само Бога. По този метод се ражда Истинската Свобода в човек, сиреч: Бог се ражда.

Свободата, това е нашата непривързаност, ясност, целенасоченост. Такива, каквито сме били в своя Произход.

Най-възвишеното в света, това е Чистата и Свободна Отреченост.

Ако нямаш Любов, нищо не си – казва апостол Павел. Но аз казвам, че Свободната Отреченост е по-дълбока от Любов­та.

Отречеността е най-близка и сродна с Нищото.

Отречеността води до самоунищожение – тя превръща човека в Нищо и го води до най-великата Пълнота.

Истинският човек е възхитен чрез Отреченост от Вечността и нищо земно не му говори.

Любовта е качество на Душата, а Истинската Отреченост е качество на Духа.

Отречеността те очиства от всичко преходно, нищо земно не остава. Отречеността чисти повече от Любовта.

Покоят на сърцето се намира в Отречеността, в непривързаността.

Дълбоката задача на човека е Отречеността, а това означава човекът да утвърди в себе си Божието Битие повече отколкото своето собствено. Божието Битие е Велика, Свещена Разумност.

Този, който има Битие в Бога, ще има и Битие в Нищото, и затова е казано: Блажени мъртвите, които умират в Бога… – така Чистият и Свят живот се скрива в Бога.

Само Отречеността може да разбере Съкровеността на Божествената Тайна, а Любовта е само Път към тази Тайна.

Има Същества, които до толкова са се отрекли от всичко, дори от Бога – те не служат на Бога, те са потопени в Бога. Тези Тайни Старци са отвъд Блаженството, те са в Бездната.

Мистериозните Старци са Велико Отречени и от своята воля, и от Волята на Бога. Те живеят в Бездната като особено Тайнство за бъдещите култури. Те са надминали Бога. Те са Го преодолели в себе си. Това е Велика Отреченост, това е най-дълбинната Нищета. Те са отишли отвъд ограниченията на Блаженството. Те са избрали това, което е преди Блаженството.

Павел казва: Всичко, което съм аз, съм го получил от Благодатта Божия. Това са си слова на Павел. Старците не получават Благодат от Бога, нито пък пос­ле я губят. Те са отвъд тази Благодат. Те са в Мистерия.

Благодатта се явява в Павел и той става някак си цялостен. После Благодатта го напуска и той пак си е Павел, но тези Старци те са Отвъд, те превъзхождат Божията Благодат.

Старците сами са си Първопричина. Те не са произлезли от Бога. Старците са Мистични Имена на Абсолюта.

Един човек ми рече, че е раздал много имоти, за да спаси живота си. Ако не си изоставил себе си, то нищо не си изоставил, нищо не си дал – ти си дал имоти, но не си дал себе си на Бога, а това е същественото.

Нищият нищо не притежава, към нищо не е привързан и затова е блажен.

Отречеността – това е качеството, което превъзхожда Любовта.

Нищият, в дълбокия смисъл на думата, не иска дори и своето Висше „Аз“. При него всичко е за Бога, и при такава голяма Отреченост, той просто е Блажен.

Нищият е блажен заради Нищото в себе си, а Той е всичко, но правилното „всичко“.

За да е Нищ, човек трябва да е свободен от себе си, а свободен е само Духът. Чистият Дух в човека е Нищият.

Сам Бог, преди да е станал Бог, е бил Нищ – Нищо. Тогава и аз съм бил Нищо. Преди да бъда в Бога, аз съм пребивавал в Нищото; аз съм бил преизпълнен, съвършен, самодостатъчен, Вечна Истина.

Отречеността е много Висша Благодат. Тя е над Бога, над света.

Отречеността е по-висша от Любов­та, но в нея можеш да влезеш само чрез Любовта.

Отречеността чрез Любов е правилната Отреченост. Тя е Велика Благодат; тя води до непознатото познание за Бога.

Отречеността си има седем степени – петата степен е Премъдър Покой.

Чрез Любовта си, Смирението ставаш дете Божие, а чрез Отречеността ставаш дете на Бездната.

Пътят на Отречеността е Пътят към Нищото, а това е едно много високо състояние на Изначалната Любов.

Когато станеш една воля с Бога, ти си станал вече едно с идеята за Нищото, която е идея за Отреченост от своята воля, а това е идея за завръщане в Божественото Нищо.

Връзката с Божественото Нищо е Отреченост от себе си и завръщане в състоянието на Несътвореност.

Чистата Отреченост превъзхожда всички сътворени неща.

Който иска да пребивава в Чистота, трябва да придобие Отреченост.

Павел величае Любовта, а аз величая Отречеността преди всяка Любов.

В Отречеността има нещо по-дълбоко и по-висше от Любовта.

Чрез Отречеността Бог може да проникне много по-дълбоко в мене, отколкото чрез Любовта. Едно е да проникваш в Бога, а друго е с Отречеността – тя задължава Бога да ме люби. Чрез Отречеността Бог много по-дълбоко прониква в мене.

Единство и Прасветлина произлизат от Отреченост.

Бог непременно трябва да се отдаде на Отреченото Сърце.

Любовта ме принуждава всяко нещо да го търпя заради Бога, а Отречеността ме води в това нищо друго да не приемам освен Бога. При Любовта за мен съществуват нещата и съществата, а при Отречеността, за мен съществува само Бог.

Отречеността е свободна от създадените неща.

Любовта приема създадените неща, а Отречеността не приема нищо друго освен Бога.

Бог, Бездната,
Нищото, Синът

Никаква множественост не може да разсее Бога.

В този, в когото Бог не е вкоренен дълбоко, той търси Бога във външни неща – места, хора, църкви и ще стане за смях, защото той няма Бог в себе си. И тогава, и злото, и доброто ще го объркват; и улиците, и църквите ще го объркват; и лошите, и добрите слова и постъпки ще го объркват, защото Бог не е станал все още всичко за него.

Когато някой започне да не желае нищо за себе си, тогава върху него слиза Бог, Който започва да желае за него.

Щом аз не искам за себе си, Бог иска за мене. Бог желае за мене всичко, което желае и за Себе Си.

Чрез Истинското Послушание човек открива Бог в себе си.

Скръбта произлиза от това, че ти не си устремен изцяло в Бога.

Всяко страдание произтича от страст към външните неща, а външните неща са всякога печал. И понеже човек е обичал външните неща, вместо Бога, той заслужава своята печал.

Бог не е в мисълта на човека за Него, защото, когато мисълта прекъсне и Бог изчезва, и мисълта прекъсва.

Бог е възнесен високо над мисли и размишления.

Бог съкровено пребивава в Душата и в Духа.

Който има своя воля, той иска да поучава Бога.

Колкото повече принадлежим на себе си, толкова по-малко принадлежим на Бога.

Бог се взира повече в нашата Любов, а не в нашите дела.

Бог е самата Вярност в човека.

Колкото повече познаваш Бога, толкова по-малко Го разбираш.

Това, че Бог е Недвижим, прави всички неща движещи се.

Бог е по-близък на мен, отколкото аз на себе си.

Ако търсиш единствено своето, никога няма да намериш Бога, понеже не търсиш единствено Него.

Божията Дълбина е моя Дълбина и моята Дълбина е Божия Дълбина.

Ако сме в Бога, имаме Мир. Което е извън Бога, няма Мир. Доколкото сме в Бога, дотолкова сме в Мира.

Бог е пожелал да сътвори света със Своята Свободна Воля.

Върховният Бог е Чисто Пребиваване в Себе Си.

Който е пристигнал в Бога, се преоб­разява.

Всеки, който се е посветил на Бога, получава най-доброто за своя Път.

Всичко, което Бог ти дава или не ти дава, е най-доброто за тебе.

Всичко, което Бог ти изпраща е най-доброто, защото такова е Божието Битие.

Всеки ден казваме: Да бъде Твоята Воля и когато бъде волята Му, ние се сърдим, защото тя не ни удовлетворява.

Които приемат напълно Божията Воля, намират Мир във всички неща. Но вие често си казвате: „Ако беше станало другояче, щеше да е по-добре“ – докато така мислиш, Мир няма да имаш.

Бог живее в Тайно Познание на Самия Себе Си.

Бог е създал Битието, още когато е нямало Битие.

Разумът е Храма Божий. Бог никъде не живее по-истински, освен в Своя Храм – Разума.

Който не познава Бога, може само да си въобразява, че живее.

Три неща пречат да познаем Бога: времето, телесността, множествеността. Докато тези три неща са в мен, Бог нито е в мен, нито действува в мен. Ако Бог трябва да влезе и да действува в тебе, тези три неща трябва да бъдат прогонени. Освен ако не са в тебе по един възвишен начин, така че множествеността да е станала Единство.

Докато в тебе има все повече и повече неща, Бог не може да обитава в тебе и да действува в тебе.

Ако се стремя единствено и само към Бога, тъй че над мен да е само Бог, нищо няма да ми тежи и да ми натежава.

Ако се взираш в нещо друго, освен в Бога, или ако дириш нещо друго, освен Бога – делото, което вършиш, не е нито твое, нито Божие.

Който се стреми само към Бога, на него Бог му открива и му дава всичко скрито от Божественото Си Сърце, за да стане то Негова собственост.

Отлъчеността от Бога е мъката на Ада.

Бог докосва всички неща, но Сам Той остава Недокоснат.

Добрият човек не говори с наслада за нищо друго, освен за Бога.

Пребиваването на Бога в Самия Себе Си, поддържа всички същества.

Ти трябва да си от Бога и за Бога, а не да бъдеш от себе си и за себе си.

Дано Бог ни помогне да станем Едно с Него!

Близостта е това, в което Бог се излива и съобщава с всички твари.

Бог има в Себе Си Пълнотата на всички неща и затова Той не търси нещата извън Себе Си.

Бог пребивава в Пълнотата, която е Самият Той.

Единството е по-чисто и от Благостта, и от Истината.

Всички същества са в Бога и са в Неговата Божественост.

Дълбокият Мрак е всъщност ярка Светлина, и затова е казано: Светлината в тъмнината свети.

Когато човек се намира в тъмнина, неговата светлина узрява.

Дълбоката Тъмнина всъщност е Веч­ната Скритост.

Коя е последната цел? Това е Скритата Тъмнина на Вечността, а тя е Скритата Божественост.

В Скритата Тъмнина или в Прикритата Си Божественост, Бог остава Непознаваем.

Тъмнината е Истинската Светлина, но забулена.

Всяка Истина, която идва от Разума, от външните сили, от външен посредник, е неразбиране. Но Истината, която се ражда от Мрака, е от Бога. Само тогава човек познава Бога, защото осмисля и затова е казано в Писанието: Който не остави Себе си и не остави баща си и майка си, той не е достоен за мене. Който не отхвърли всичко външно, не може да бъде роден в Бога.

Който е минал през мрака, само той се е родил в Божествено Рождение. Който се е родил в Божествено Рождение, той никога вече не пада в грях, смърт и ограничение.

Които са устояли в Мрака, са придобили своето Божествено Рождение. Те са очаровани от своя път, и те не търсят вече нищо в света. В този Мрак личното е напълно унищожено.

Тези, които са в Ада търпят голяма мъка, защото те са алчни само за своето. И затова как може алчността да ги освободи от своето и те умират вечно, защото алчността им не умира и нищо в света не може да им помогне, освен Любовта, към която те са непричастни.

Светлината може да бъде открита тъкмо в Мрака.

Скритият Мрак на Великия Бог е непознат и никога няма да бъде познат. Бог Вечно е сияел в този Мрак и този Мрак не Го е разбрал, защото Бог е Ослепителен.

Бездната е Чистата Неопределеност, Първоизворът на всички неща, на нашия Дух, който е нашата Недостижимост. Остатъкът, който всеки търси.

Бездната е непоклатимият Духовен Център, който ни прави дълбоки, устойчиви и равни на Себе Си.

Дори да познаем Тайната на нашия свят и тайната на всички цветове, ритми, пропорции, дори и тайната на цялата Вселена да ни стане ясна и прозрачна (и макар че всичко това е изтръгнато от Бездната), то Бездната си остава една голяма част, а нашата Вселена с всичките понятия, тайни и закони, си остава една малка частица.

Велика, Тайнствена и абсолютно Непроницаема Воля държи Вселената в Ръцете Си и я държи като основание на Бездната.

Бездната е Велика и Страховита. Тя има качествата на Чистото Нищо.

Бездната ни обгръща отвсякъде. Тя е и в самите нас, но тя е и нашето тайно богатство.

Бездната е Велик Смутител. Тя обезсмисля живота на всичко нечисто, но в Нея има и един Дълбинен живот, едно особено Мълчание, една Стихия и една Велика плашеща Необятност, от чиято Необятност е произлязла малката частица, наречена Вселена.

В Бездната има една много Тайнствена и непреодолима привлекателност. Нейната Дълбина е зовът на нашият подарен Дух – Искрата, която е нашето тихо и скромно величие, което се привлича само от тази Бездънна прив­лекателност на Бездната.

Бездната е Тайнство, съградено от Могъщо Безмълвие.

Бездната е Вечен Покой и Безвремие, Безветрие. Тук няма нито време, нито Вечност, нито Сатана, нито Бог, но има странен, Тайнствен Полъх, и Именно от този Полъх са произлезли: Бог, Боговете, световете, Словото, звуците, съществата и всичко, което е.

Бездната е предвечна. Времето не я вълнува, Вечността не я безпокои.

Бездната съдържа в себе си Тайнствени Дълбини и неуловими измерения. Само една Велика и Неизменна Любов може донякъде да надникне в нея.

Понятието „Бездна“ е само условно понятие. Това е понятие, за което всички Древни и нови езици са безпомощни да го изразят.

Ние никога няма да открием Името на Бездната – на това Абсолютно, Древно Праначало на нещата, защото Бездната е отвъд всяко разумно Слово. Пред Бездната, пред нейните Дълбини занемяват всяка човешка и Божествена реч. Тук понятията: „Отец“, „Син“ и „Дух“ са толкова бедни, излишни, ненужни, че е трудно това да бъде обяснено и схванато. Разбира се, Мистичните Двадесет и четирима Старци са Я докоснали тайнствено, но също без да Я познават. Тя си остава – според тях – Върховна Мистерия, нещо което е отвъд Бога, Вселената, Словото и Разума.

Всяко Слово е бедно в сравнение с тази Прабезкрайност. Тук всичко занемява: и хора, и Богове. Тук всичко става Безмълвно. Ето защо Жреците в Египет са били влюбени в Безмълвието като Път към тази Прабезкрайност.

Бездната е абсолютно немислима, неосезаема, недоловима. Тя не е нито число, нито не-число.

Бездната не е нито знание, нито Мъдрост, нито Истина, нито Царство, нито Същност, нито субстанция, нито Единство, нито Божественост, нито Благост, нито Синовство, нито Отцовство, нито мрак, нито заблуждение. Бездната е Мистерия. Мистерия, която никой не може да проучва: нито учени, нито Мъдреци. Тя просто не може да бъде позната.

Бездната превъзхожда всичко.

Дионисий

Бездната – това е Абсолютът в пълната Му Неизвестност, която ние наричаме още Неведомост.

Бездната е неназовима. Тя е Велика Неизвестност. Тя винаги ще бъде Мистерия.

Колкото повече се издигаме към Бога, толкова повече получаваме разумно Слово. Но когато вървим към Бездната, трябва да изоставим всяко Слово и да навлезем в Дълбоко Безмълвие, и ако някога имаме честта да застанем пред Величието на Бездната, макар и за малко, единственото нещо, което ще ни остане, е Неведом спомен и съвършена Безсловесност. Двадесет и четиримата Старци са имали тази велика и рядка възможност.

Докато при Бога все пак можеш да говориш, да общуваш, да споделяш, да мълчиш, то пред Великата Бездна всичко се разпада. С Бога дори можеш и да спориш, докато при Бездната това е абсолютно невъзможно. Тук нито Слово, нито мълчание помагат. Тук е само Древната, страховита Дълбина. Абсолютът е Абсолютно Несъществувание, Абсолютна Неограниченост.

Бог е Чистота от Битие, но дори и Той, Който е частица от Бездната, е трудно достъпен за обяснение, и затова Той Сам казва: Аз Съм Този, Който Съм – това е нещо все пак казано. Докато при Бездната, и това не може да бъде казано, защото, Той (Абсолютът) не може да бъде назован.

Бог е вкоренен във Вселената, за да я изцели и освети, и затова на Него Му е дадена една сила от Безпределността на Бездната. Докато Абсолютът е вкоренен единствено в Бездънната си Мистерия.

Бездната е Абсолютно Нищо, докато Бог е смес от Нищо и нещо.

Бог е едно ограничение на Всевеликата Бездна.

Бездната няма цел, защото, къде е краят?

В Бездната няма нищо съществуващо, това е мястото на Абсолютното Несъществувание – Правеликата Пълнота. Всичко съществуващо е нещо ограничено; Свободата е несъществуваща. Трябва да умееш да не съществуваш, защото всичко, което е създадено, е ограничено.

Всевеликият Абсолют е Бездна от Божественост.

Зад Бога е скрито Тайно Прабожеството, а Бог е отражение на Тайното скрито Прабожество в Него.

Скритото Прабожество в Бога е Неговата Тайна и Абсолютна Основа. Самият Бог е сътворен като Абсолютно Несътворено Битие, и затова е Неизразим, защото идва от много скрито място.

Бог и скритото Прабожество в Него са в неразделимо и неделимо Единство.

В Безпределието на Прабожеството няма цел.

Абсолютът е безкачествен.

Ние сме произлезли от Храма на Бездната.

Това Прабожество – Абсолютът не е нито Отец, нито Син, нито Светият Дух – Той е Абсолютно Чиста Неведомост. Само Бог твори и създава неща. Абсолютът не твори, Той е отвъд това ограничение. Той е в Своя Безпределен, Древен Покой.

Завръщането на нашия Дух в Бездната е освобождаване от творчеството и Вселената. В това преживяване човекът е вече Дух, а не Творение, той е отишъл Отвъд.

Отвъд Бог е само Бездната.

Малка част от Бездната е основата на Бога.

В тази Бездна никога не е имало различеност; не е имало нито Отец, нито Син, нито Свят Дух, нито Луцифер.

Бездната е Абсолютно необитаемо място.

Искрата намира своето удовлетворение само в това абсолютно необитаемо място. Тук тя е по у дома си, отколкото в себе си.

Тази Бездна е абсолютно Безмълвие, абсолютна неподвижност, но от тази неподвижност се е зародила всяка подвижност и всички неща… и от тази неподвижност са заченати всички животи и разуми.

Бездната е бездънното Праоснование.

За Нищото нищо не бива да знаем.

С Нищото нищо общо не трябва да имаме.

Всички същества са Чисто Нищо.

Чистото Нищо е най-чистото Единение.

Извън Бога е Единствено Нищото.

Извън Битието и преди Битието е само Нищото.

И в това най-велико Единство Нищото е нашето най-древно Царство.

Сърцето става Нищо, когато всичко сътворено се е превърнало в Нищо, и най-накрая ти трябва да се освободиш и от това Нищо.

Всички неща са създадени от Нищото и затова техният Истински Източник е Нищото.

Чистата Отреченост се покои в Чистото Нищо. Тя се покои в своето Висше състояние.

Нищото е най-висшата творческа сила на Бога. Тя е създала Душата, и както в Бога, така и в Душата, тя няма вещество.

Чрез Нищото Душата има най-близък достъп до Бога. Нищото е най-сродното с Божественото естество.

Бог чрез Нищото е сътворил всички неща.

Чрез Нищото Душата се съединява с Вечния и Неизменен Бог.

Душата е длъжна да се потопи в бездънния кладенец на Нищото.

Нищото от нищо не се нуждае и не търси друга обител.

Докато ти имаш воля, с която желаеш да изпълняваш Божията Воля, ти още не си блажен. Не си Нищ духом. Истинският Нищ е вътре във Волята Божия.

Когато пребивавах в своята Първооснова, у мене нямаше никакъв Бог. Аз принадлежах на себе си. Аз нищо не исках. Аз бях Божествено Битие без цел.

Когато аз се отрекох от моята свободна воля, тогава се яви и Бог.

Когато човек стане Нищ духом, той вече няма нищо в себе си. Той вече не иска дори и Бог – такава е Дълбината на Нищото.

Нищият живее в Нищото и там нищо не иска – това е нов момент в Дълбините на Нищия. Този, който иска да постигне тази Нищета, трябва да стане такъв, какъвто е бил първично: тогава той е живеел без никакво отношение нито за себе си, нито за правдата, нито за Бога. Той е толкова отречен, че в него е умряла всяка представа за Бога.

Когато човек е пребивавал в Древната природа на Бога, в него не е живяло нищо друго освен Нищото – Същността.

Нищото живее Само по Себе Си, както и Самият Бог.

В Нищото човек става свободен от Бога, но по Неговия начин, по Божествения начин. Само така човек става блажен, свободен, Нищ.

В Тайната на Нищото човек познава Бога докрай.

Дълбоката природа на Бога е Нищо – Нищ, нищо не обладава и има всичко.

Бог е Нищо, Нищ. И когато ти си Нищ, тогава Бог действува свободно в теб.

В Нищия – Бог е Съвършен и Свободен.

Само в Нищото може да действува Съвършенството.

В Нищото е Изначалното и Вечното битие на човека – Изначалната Освободеност, Несътвореност.

В Нищото ти си отвъд всяко познание, всяка воля и всяко желание.

Бог е сътворил Душата според Собственото Си Съвършенство и е излял в нея цялата Си Изначална Яснота и Чистота.

Чистият живее в скритото Познание на Бога.

Бог те е родил от Чистотата Си и затова, ако придобиеш Чистотата си, ти ще родиш Бог в себе си.

Праведен е страхът, когато се боиш да не загубиш Бога.

Бог обича човека с цялото Си Върховно Съвършенство.

Където съществува Единство, там няма отдалечаване.

Бог трябва да замени съществото на човека; Той трябва да се роди в Дълбината на човека.

Човекът, за да отиде при Бога, трябва да се раздели със своето безгрешие. Човек трябва да се раздели и с добрите неща, които носят утеха, радост и блаженство.

Когато човек се отдаде изцяло на Бога, Любовта ще го умъртви, после ще го възкреси в Дух и Истина. Любовта първо те унищожава, и това е нейната велика Милост, а после идва и другата нейна Милост: Възкресението.

Бог не може да бъде познат от разума, но само по Пътя на непосредствения опит. Това се преживява чрез Отреченост, но невинаги чрез аскеза и отшелничество.

Всички обреди на църквите не са толкова важни, както вътрешното усвояване на Бога.

Бог е Бог на Присъствието.

Добродетелта никога не е Добродетел, ако не идва от Бога, чрез Бога и в Бога.

Бог действува просто, Мъдро и Любящо.

Бог ни е обичал още когато ни е нямало.

Понеже Бог не е Мъдрост и Благост, а тези неща изтичат само от Него. И Светлината изтича от Него, но Той я превъзхожда.

Разбирането е изблик от този Божий Разум, той е поток, изтичане от Него.

Този Висш Разум е излят от Бога в Душата, умът не знае нищо за него.

В Мистерията на този Висш Разум човекът вкусва Бога.

Който е вкусил Бога, всички други неща му стават безвкусни.

Всичко, което познаваме, не е Бог.

В Бога няма нищо, което да можем да схванем.

В Бога има само едно нещо – това е Самият Той.

Бог е неподвижно и Абсолютно Недосегаемо Битие.

Ако искам да позная Бога, то Бог трябва да стане аз и аз да стана Той.

Докато в нас живее нещо човешко, ние не виждаме Бога.

Преди всяко творение е имало Бог и Мрак, а не Светлина.

В Истинското Познание Бог се втича в Самия Себе Си.

Бог е бликащ, Той споделя Себе Си с всички неща.

Бог е Неизменен и затова е опора на нещата.

Най-доброто и най-благородното до което можеш да стигнеш в този живот, е да замълчиш и да оставиш Бог да говори и да действува.

Бог действува без посредник и образ.

Да усещаш Бога, зависи от Него, а не от тебе.

Бог няма наименование. В различните езици се нарича различно, но Той си остава без име. Той е Безименен.

Бог е Свръхсъществуващо Небитие, Изобилие.

Бог е преизпълнен от Собственото Си Изобилие, от Собственото Си вътрешно богатство.

Синът е образ на скритата Божественост на Бога.

Бог изрича Вечното Слово само в Съвършената Душа.

Ако Христос съвсем малко се беше поколебал в Любовта Си на кръста, Той изпускаше Вечността, но Той познаваше Тайната на Любовта, Дълбокото Тайно място – Източникът. Той имаше ЛЕБА (арамейски) – Сърце, Същностно, Усета, Центъра, Сърцевината на Същността. Той беше създал в Себе Си Същността и Устоя.

Той (Христос) е наречен на арамейс­ки: Йешуа, Бар Аллаха, което означава Исус Божият Син – установеният в Аллаха, утвърденият, установеният в Свещеното Единство.

Христос е ял и пил с нас – това няма нищо общо с външния свят. Това е символ, призоваване да отидем с Него във Вечността и да се храним само с Лахма (арамейски), със Същността, с Бога, Който е Вечният, Живият Хляб.

В това Единното Бог ражда Сина Си от Себе Си, от Своя Дълбок Източник и в този Източник възниква Воля, която е присъща на Душата.

Христос казва: Който има Душа да слуша, нека слуша. Слухът е по-висш от зрението и затова е казано: Който има очи да гледа, а който има уши да слуша. Очите гледат външното, а слухът „гледа“ вътрешното. Във Вечния Живот ще бъдем по-блажени в слуха.

От Бог Отец Синът е получил пълната Божественост и тази Божественост в последствие е придобила образ. Лицата са образ на сгъстената Божествена Същност.

Когато Христос се завръща в Бога, той изгубва себе си в Единството, в Същността, в Нищото, а в Нищото има само Бог. Тук вече е Царството Божие. То е Несътвореното, Изначалното, наречено: Първоизточникът.

Който иска да стане Син на Бога, той е длъжен да стане чужд на всички хора, даже и на самия себе си. Доколкото ти си свободен от себе си, дотолкова ти си Господар на себе си.

Когато Отец е създал Христос – Синът, Той е вложил в него Целостта Си, Цялата Си Природа.

Христос е мой брат. Христос е мой богат брат, богат с Любов и Смирение. Но каква полза е да имам богат брат, а аз да съм беден? Аз сам трябва да съм богат с тази Любов и с това Смирение. За какво ми е Мъдър Брат, ако аз съм глупец?

Христос ни е донесъл Блаженство, но това Блаженство си е наше.

Бог слезе чрез Христос и показа нашия Път, затова Бог се облече в човешка природа.

Бог е изпратил в света Своя Син, Своя Единороден Син, но не си мислете, че Го е изпратил във Външния свят. Той Го е изпратил във вашия вътрешен свят.

Синът е роден в Съкровения Дух на Бога и това е чисто вътрешен свят.

Синът е роден в Божията Дълбина и това е, чисто и просто, моята Дълбина.

Бог пребивава в моята Дълбина и аз пребивавам в Неговата Дълбина.

От тази Съкровена Дълбина ти си длъжен да твориш всичко и то без никакво „защо“.

Когато Бог влезе в тебе, в това Единство, Той ражда Синът в тази своя Сък­ровена Дълбина. Тази Съкровена Дълбина е Дълбокият Източник и в този Източник възниква Неговата Воля, която принадлежи на твоята Душа.

Христос е възкръснал от мъртвите – възкръснал е от Нищото, от Бога. Той е влязъл в Нищото, в ръцете на Нищото, в Тайната, скрита в Бога. И такава Душа, която е умряла за Бога, се е завърнала в своята най-велика Пълнота.

Това, което е познато като Бог, не е Той.

А този, който мисли, че много познава Бога, пада в състояние на безсъзнание, това е състояние на човек скот, състояние на неосъзнатост.

Не търси да познаваш Великото Неизповедимо, просто се излей в Тишината на Неговата Същност и Абсолютна непознаваемост.

Бог е Неизреченото Нищо. Това Нищо е Предвечното: Аз Съм!

Колкото повече имаш Бог, толкова повече Го искаш. Колкото и да постигнеш Бога, ти не можеш да бъдеш доволен. А ако стигнеш до там, че да си доволен, то това, което си търсил, не е Бога.

Не ти трябва да отидеш във Вечността, а Бог трябва да стане Твоята Вечност, твоето Чисто Битие.

Бог те познава извън времето и извън всички времена, но ти трябва да Го поз­наеш и то без посредници, без образ, а с Любов.

Бог иска Всецяло Единство с теб.

Ти трябва да обичаш Бога извън земното и извън Духовното. Единството с Бога е отвъд всичко – Той е извън земното и извън Духовното.

Бог не е Дух, не е лице, не е образ. Той е Велико Пресияйно Единство. Той е далече от всичко земно и духовно, Той е далече от всяка двойственост.

Бог в Самия Себе Си е Царство и това е Царството Божие.

Колкото повече познаваш Бога, толкова по-малко Го разбираш.

Ако човек не е намерил Бога, не му е достигнало или Смирение, или Стремеж.

Бог иска да живее в човека и с човека.

Ти можеш да бъдеш удовлетворен и наситен само от Бога. Само Неговата Безграничност може да запълни нашата празнота.

Само вътре в Бога ние обладаваме Истинско Знание.

Бог не е Битие. Бог е Чистота от Духовно Битие.

Бог е Абсолютно Незрима Тайна, Немислима, Неназовимо Отвъдие. Небитието Му няма име.

Бог е Абсолютно Преизобилие, Неизчерпаем Източник.

Божието Знание е причина за нещата, а нашето знание е причинено от нещата.

Само там, където няма нито „сега“, нито „някога“, само там, където угасват всички лица, образи и различия, само там в дълбоко мълчание Бог произнася Своето Име.

Знаете ли защо Бог е Бог? Бог е Бог, защото Той е без творение.

Бог не е изрекъл Своето Име никога във времето – във времето на тварите, греха и смъртта.

Бог произнася Своето Слово в най-сък­ровеното в човека, в най-благородното – в Душата му, в Същността му.

Този, който постигне Бог в себе си, постига цялата Истина.

Когато Бог проникне Дълбоко вътре в нас, Той ни говори за Себе Си, за Своята Същност, за Своята Вечност в отношенията Си към нас.

Само този, който не търси Бога в образ, Го придобива.

Ако ти питаш „защо живея“, тогава ти не познаваш Бога. Животът живее от собствената си Глъбина, сам по себе си.

Ако ти създадеш в себе си образ, ти ограбваш самия себе си, ти ограбваш Цялостта на Бога и затъмняваш себе си.

Човешкото трябва да предостави на Бог да бъде Бог в човека. Това значи, че човекът трябва да излезе от себе си заради Бога, за да може Бог да влезе. Тогава ще се случи Единното и простото – Естеството.

Когато Бог е създал Небето, Земята и всички твари, Той никога не е действувал. В Него няма действия. Бог не е творил и създавал, Той само е излъчил нещо от Себе Си, което е Вечно, Същностно и съществуващо, и това съществуващо е било велико. Това била Душата. Душата била дело Божие, тя е природа на Бога.

И Бог е длъжен да работи в тази Душа, защото тя е Самият Той. Той обича наистина Душата – Своето дело.

В Душата Бог обича Самия Себе Си, Своята Същност, Своята природа.

Бог същевременно е вътре в Душата и същевременно е нещо повече от нея; Той я превъзхожда.

За да познаем Бога, трябва да изоставим всичко друго, дори и добродетелите.

За да познаеш Бога, трябва да отидеш по-нагоре от добродетелите си, защото Сам Бог е по-висш от тях.

Бог ми е по-близък, отколкото аз на себе си.

Колкото повече осъзнава човек, че Бог е близо до него, толкова по-блажен е той.

Царството Божие – това е Самият Бог със Своето изобилие.

Само този познава Бога, Който Го вижда във всичко.

Бог е във всички неща и във всички места, и винаги е готов да отдаде Себе Си.

Аз Съм Съществуващият! Аз Съм Този, Който е Незаменим в Самия Себе си.

Колкото човекът е по-възприемчив за влиянието на Бога, толкова е по-блажен.

Същността няма име, лик и образ, няма ограничения и сенки.

Блаженството ни се заключва в нашите дела и в нашето възприемане на Бога.

Бог е нещо много повече от моите благородни дела. Той е вложил Блаженството в нашето Не-деяние. В Не-деянието Бог действува, а Душата възприема.

Блаженството не зависи от деянията, а от Не-деянието, от действието на Бога в нас.

Царството Божие се взема насила. Тук става въпрос за едно голямо усилие, което трябва да направи човекът. Това е усилието да се откаже от човешките си дела. Ето тук той трябва да насили себе си и да се откаже от човешкото, привързващото, неестественото и да влезе в Царството Божие, Не-деянието – там, където само Бог действува. Тук човекът не трябва да действува, за да не пречи на Бога и Неговото Царство.

Човешкият Дух трябва да затихне, да се умълчи, да предостави действието си на Бога и тогава действието ще бъде изпълнено с Бог.

Когато Духът действува чрез Не-деяния, чрез Бог в себе си, тогава Духът ще започне да усилва Бог в себе си, и тогава той ще навлезе в Царството Божие, а това означава Духът да има Истинска Вярност към Бога. И тогава Бог започва да работи за Духа на човека, и тогава нас­танало е Царството Божие в човека.

Във властта на Бога е да ти открие Той Вечния Живот или да ти го скрие, защото Той най-добре знае кое е най-доб­рото за тебе.

На някои Бог разкрива Себе Си и неп­рекъснатия Вечен живот. Този неп­рекъснат Вечен живот е несъвместим със земния живот и земното мислене.

Човек не може да познае що е Бог, но може узнае това, което не е Бог.

Що е Бог? Последното и единствено Благо.

Когато човек разбере, че Бог не дейс­твува, той трябва да избере тези действия, които са благородни и да ги посвети на Истината – тогава Бог ще проникне в него.

Човек трябва да прави всякога само това, което го приближава към Бога.

Когато Бог открива Сам Себе Си в Безмълвната Тишина на Своята Същност – това Самооткровение се нарича: Неговото Лице.

Ние можем да познаем Бога само чрез Неговата Собствена Същност.

Когато Душата навлезе дълбоко в Бога, какво може да чуе тя? Там няма звук, има само едно дълбоко вътрешно постижение – Изначалното чувство. Там тя вижда без Светлина, но това видение е Безпределно, то е тъмно и странно. Съзерцание в Нищото обикновено няма, но Душата е усетила нещо друго – Диханието на Единството, в което всички неща замлъкват. Душата е отишла в мястото, където нищо не е било. Тук е Чистата Същност – Същността на Същността и тогава твоето сърце става Бездънно. Дъното е изчезнало, сътворението е изчезнало; никакви образи, никакви форми – останал е само Бог.

Бог Вечно пребивава в Себе Си и Вечно живее в Себе Си. Бог е лишил Себе Си от всякакво определение.

Самият Бог е Цел без цел и живее, и е Блажен, защото Е.

Преди да стане сътворен, Бог не беше Бог. Той беше това, което Е. Бог е Бог само в творението.

Докато е нямало творение, Бог не е бил Бог.

Само Духът е в състояние да унищожи образът на Творението и така да се освободи от Бога – така образът на Душата се превръща в Чиста Същност.

Блажен е само Бог в Самия Себе Си, Блажен е само този, който преживее Бог в себе си.

Бог е Свръхсъществуващо Небитие.

И да познаеш Бога, и да не Го познаеш, ти нищо не можеш да кажеш за Него.

Бог само в Тишината излива Своята Същност.

Бог е Неизреченото Нищо.

Ти си длъжен да познаеш Бога: без образ, без посредници, без уподобяване.

Бог е по-висш от всяка Любов и от всяка Милост.

Истинската Любов се покои на Рождението в Бога.

Бог такъв, какъвто е, е: Не-Бог, Не-Дух, Не-Лице, Не-образ, но едно Чисто, Светло Единство, далечно от всяка двойс­твеност.

Царството Божие е Сам Бог и Неговата Истина. И за това Царство е казано: Царството Божие вътре във вас е.

Незнайният Бог също има Начало, но Неговото Начало е Безначално и Неизповедимо.

Бог е създаден, защото чрез Него всичко може да се самоусъвършенствува по Пътя на онова Абсолютно Неведомо, Изначално Прасъщество, но първо, всичко трябва да мине през тази Велика Божественост.

Бог е в Неизменно Единство с тази Праначална Неведома Мистерия и затова всяко развитие трябва да мине през Бога, и някъде в един край на Вечността да се завърне в скрития Праизточник – Бездънната Абсолютна Мистерия.

Василид

Тази Чиста Божественост е съществувание в чист вид, в чист смисъл и затова всичко трябва да премине през Бога и Неговата Голгота.

Бог вътре в Себе Си е Самото Царство.

Бог познава само това, което е Истинно в самото себе си.

В Нищото Аз съм Първопричина на Самия Себе Си. Аз Съм в Своята Вечна Безкрайност.

Тук в Нищото аз пребъдвам винаги и съм Вечен, и не мога да умра. Тук аз съм Първопричина за всички неща. И тук, в Нищото, ако ме нямаше мене, няма Го и Бог. Не се изисква това да бъде дълбоко разбрано. То е твърда храна.

Дълбоко в Тайната на Духа е последната Нищета. Който не е дорасъл до тази Истина, няма да я разбере.

В преживяването на Блаженството за човека, всичко сътворено става Нищо. Интимното Блаженство е свойствено само на Божествената Същност.

Който иска да отиде при Бога, той трябва да отиде като при Нищото.

Съкровената Дълбочина в нас е ключът за Бога. Тази Дълбочина е Нищото. Нищото е свръхестествено и изобилно сияещо.

Ако ти желаеш доброто за себе си повече отколкото за другите, ти никога няма да проникнеш и да се загледаш в Съкровената си Дълбочина. Можеш само бледо да я видиш като отражение.

Ти трябва да имаш Чисто Сърце. Кое сърце е чисто? Само това, което е превърнало всичко създадено в Нищо.

Знаете ли кое е това, което най-много измъчва Ада? Това е това Нищо.

Нищото е най-опасният огън, в който гори Адът и жителите му.

Своеволието, страданията и всичко друго са много, по-слаб огън от Огъня на Нищото, защото Нищото ги изпепелява.

Всички неща са създадени от Нищото и затова Истинският Източник е Нищото.

Който изхожда и живее от своята Сък­ровена Дълбочина, неговата воля е и Божия, и тя изтича от Нищото във времето.

Бог е Същество, Което може да се поз­нае най-добре чрез Нищото. Превърни всичко в Нищо, за да докоснеш Бога.

В това Нищо не може да проникне дори и Серафим с всичките си познания.

Нищото, това е Началото и затова от Него е слязло нещото, което е наречено Бог. Бог е частта от Нищото, за да ни нап­рави Свое Подобие. И Бог е направил най-хубавото за нас – създал ни е от Нищото, от Вечността Си.

Преди всичко в своята Древност ние сме били Нищо: никакво бреме, никакво сътворение. Това Нищо в нас не се е нуждаело от каквото и да е. Чрез това Нищо ние сме били себе си.

Само една Неведома и скрита Сила е била над нас и тази Неведома Сила е превела Нищото в движение. Това е, както се казва, че Бог е сътворил всички неща от Нищото.

Нищото е Велико Неизменно и там ще заживее Душата.

Нищото не съществува нито за Себе Си, нито за творението, докато Само за Себе си е Битие – Чисто Божествено Битие.

В преживяването на Блаженството човек става Нищо.

На Нищото нищо не може да се прибави или отнеме. То е всякога изобилно, блажено и самодостатъчно.

В Нищото няма нито време, нито Вечност, То е отвъд всичко. То е Велика, Древна Пълнота, която не се нуждае нито от Вечност, нито от време.

Бог съществува вътре в Себе Си без Начало.

В Първичната Душа е нямало нито пространство, нито време, защото Праобразът на Душата е Самият Бог.

Бог гледа винаги навътре в Себе Си – там е Царството Божие.

Ако човек не може да намери Бога, не му е достигнало или Смирение, или въжделение.

Бог се изгражда в нас чрез Нищото.

Кой почита Бога? Този, който във всички неща държи пред очи Богопочитанието.

Който е верен на Бога, има в себе си Неизречима радост.

Аз решително утвърждавам, че докато ти правиш неща за Царството Божие, за Бога или за своето Блаженство, ти не си прав. Всичко трябва да правиш не за нещо, а от собствената си Съкровена Дълбочина.

Който търси Бога, ще схване Неговият Образ, но този Образ ще бъде скрит, ще се изплъзне от тебе. Никога не търси Бог като образ, и тогава ще го уловиш.

Бог иска в тебе да бъде Бог – Божествен и Съкровен и нищо друго.

Когато всички образи изчезнат, в тебе влиза Бог.

Бог толкова много желае ти да излезеш от себе си, за да влезе Той със Своята Пълнота и тази Пълнота е създадена за тебе.

Ех, милий човек, каква е бедата на това, ако Бог влезе в тебе и бъде Самият Себе Си?

Излез заради Бога от самия себе си.

Когато Бог влезе в тебе, това ще бъде Единно и просто.

Божията Воля е свободна само в твоята Съкровена Дълбочина.

Бог се познава чрез самото самопознание.

Човекът е способен да познае Бога, защото в него има Несътворена част, която го съединява с Бога.

Никога във времето Бог не е казал Своето Име, а само в Духа.

Бог се намира не тук и сега, а там, където угасват всички различия.

Само в Дълбоко Безмълвие Бог произнася Своето Слово.

Срещата с Бога става в непрестъпния замък на Душата.

Блаженството се заключава в Истинното Единство с Бога.

Когато Бог е създал Небето и света, и всяка твар, Той въобще не е действувал. Той само е изрекъл: Ще сътворим наше подобие – и така Той сътвори Душата. Душата е Божие Дело.

Ние трябва да загубим нашата човешка природа в Божествената Любов, и така няма да намерим нищо друго освен Чистия Бог.

Неподвижността движи всички неща.

Когато човек живее в Бога, тогава какво означава за него минало, настояще и бъдеще? Те нищо не значат, защото човекът живее в Същността. Няма нещо, което в бъдещето да е по-голямо от Бог.

Има два вида страдания: При едното ти страдаш за себе си – това е бреме. При другото ти страдаш заради Бога – това е Благодат, то е красивото страдание.

Царството Божие – това е Самият Бог със Своето изобилие, което е Душата.

Когато Царството Божие е влязло в Душата, тя е твърдо убедена във Вечния Живот.

Бог е вътре в нас, но ние сме навън.

Когато човек се подчинява на хората, той изгубва своето Богоподобие. Когато се подчинява само на Бог, той придобива своето Богоподобие.

Има два вида утешение:

Първото е от човека, то е чувствено и осезаемо.

Второто е от Бога, то е много тънко и нежно.

Човекът е излязъл от своята Дълбочина и се е отдал на външния свят. Това е неговата грешка, а в Дълбочината си той е живял заедно с Бога.

Бог е Бездна от Божественост.

Святостта означава да познаваш Бога в самия себе си.

Ние сме длъжни да постигнем Бога в собственото си Същество.

Всяко нещо, което се поддава на определение, не е Бог.

Макар, че творческата сила на Бога е създала Душата, но така, както в Бога, така и в Душата, няма вещество.

Душата се приближава най-близко чрез Нищото. Това е достъпът до Божествената природа, така Душата и Бог имат единородни качества.

Едно е нужно – Бог. Ако влезеш да живееш в Бога, творението е вече без значение.

Колкото повече човек се слива с Бога, толкова по-малко той е творение.

Дори и Бог не е крайната цел на творението. Той не обладава Свръхвеликата и Абсолютна Пълнота на сътворението. И затова Христос е казал: Много имам да ви кажа още, но не може да понесете.

В Нищото Бог действува в Самия Себе Си.

Вътре в Бога е скрита вътрешната Първооснова и Безкрайната Бездна.

Вътре в Тайната на нашата Пустота ние сме Едно с Бога.

Човек трябва да се освободи от външните, а даже и от вътрешните дела, за да бъде наистина в Обиталището, в което Бог може да действува.

Човек трябва да е толкова пуст и свободен, че да не знае даже, дето Бог работи и действува в него.

Съществата са само Божии следи – упътвания, посоки.

Бог е Бог на Присъствието.

Бог ни е родил в Сиянието на Своята Божественост; в Пълнотата на Своята Божественост. В Пълнотата няма ден и нощ.

Бог живее в непристъпно място.

Бог като Бог не е Висшата Цел на Творението.

Който е поверил себе си на Бог, Бог се излива в него.

Гневът Божий идва от Любовта на Бога към човека, а не от огорчение.

Който познава Бога, знае, че всички твари са Нищо.

Ако здравето ти е по-мило от Бога, това значи, че Бог не е твой Бог.

Бог е такова Същество, Което винаги обитава най-вътрешното, затова и разумът винаги търси навътре.

Нищият човек е този, който жадува да не знае, защото няма нужда да знае. Той е всичката Пълнота.

Нищият човек е този, който нито е безсмъртен, нито е смъртен – той предхожда и двете. Той е Тайна, сродна с Нищото.

Само Нищият е Нищо – обиталище на Бездната, обиталище на Безпределността.

Само в Нищият Бог действува в Самия Себе Си, защото тук има място за Него да прави Делата Си. Той е онзи Нищ, Който се е завърнал в Предвечното Си Битие, в своето Тайно Състояние.

Нищият – това е Древното Състояние и то е много повече от Благодат.

Същностното ми Битие е по-горе и от Бога, и затова моля Бога да ме лиши от Бога.

Нищият е нероден – аз съм нероден и поради неродеността си, не мога и никога да умра.

Аз не съм нито Бог, нито човек творение. Аз съм Нищото и натам политам, и възлизам над всички Ангели.

Ако съм Нищ аз съм заживял в Тайната на своя Дух. Тогава Бог става Едно с моя дух, защото Духът ми е Истинският Нищ, когото Бог търси.

Който не разбира тая реч, да не слага тъга на сърцето си, защото, додето човекът не се изравни с тази Истина, няма да разбере и речта.

Сърцето става Чисто, когато всичко сътворено се е превърнало в Нищо. И най-накрая ти трябва да се освободиш и от това Нищо.

В блаженото състояние на Нищото няма нито минало, нито настояще, нито бъдеще.

Същността на човека е скрита в Божественото Нищо.

Аз не искам от Бога, а се проявявам чрез Бога. Аз изтичам от Нищото.

Аз пребивавам над всички неща, дори и над Бога. Аз пребивавам там, където мене никога не ме имало, докато в Бога аз съм. Над Бога аз съм в Нищото – това е най-висшият смисъл на идеята „Нищият“.

Нищото е самата Същност на Бога, то не е нещо отрицателно, то е просто Непознаваемата Същност на Бога. Тя се познава чрез скрит, вътрешен, Мистичен опит и всичко това е познаваемо, и то вътре в човека, но по Мистичен Път.

Ако мене ме нямаше, нямаше да Го има и Бог, защото чрез това Велико и Тайно Единство, ние се завръщаме във Върховното Нищо.

Бог познава Себе Си в човека само чрез Тайната на Нищото.

АУМЪ